27 January 2023

Мисля, че днешният ден заслужава нашето уважение, защото на днешния ден през 1945 г. е освободен от нацистите концентрационният лагер Аушвиц. За съжаление, това е мрачен период в световната история, в който милиони невинни хора губят своя живот – губят го безсмислено, губят го под натиска на един човеконенавистен режим, който в своето безумие коства на света и до днес една дълбока отворена рана, рана, която всички ние сме длъжни да лекуваме във всеки един момент, в който си спомняме, че сме хора. България положи неимоверно усилие в дните на най-голям мрак да направи така, че тази рана да не се отвори в тъканта на нашето общество. Спасявайки близо 50 хиляди човешки живота, днес в тази зала ние имаме възможността да стоят наследници на спасителите и спасените, а не на гонителите и жертвите. Това е подвиг, направен от нашето общество, който и до днес трябва да ни напомня, че единението на този народ е всичко, от което имаме нужда. Единението на този народ е не само това, което е спасило нас, но онова, което е спасило цяла Европа, спасило е целия свят в дни на най-тежка лудост. Антисемитизмът не е проблем само на евреите, ислямофобията не е проблем само на мюсюлманите. Хомофобията не е проблем само на хората с различна сексуална ориентация. Това е болест на обществата, болест, която ние не трябва да позволяваме да разпространява зараза и да се инфилтрира, защото рано или късно тя идва върху всеки един от нас. Българското правителство системно полагаше усилия в дните, в които имахме, разбира се, редовно такова, България да се държи високо на картата на защита на човешките права. Правеше се всичко възможно, така щото достойнството на тази държава да отговаря на онова, което през 1943 г. спаси 50 хиляди човешки живота. През 2017 г. България стана първата страна, която назначи заместник-министър за координатор за борба с антисемитизма и една от първи пет, която прие работната дефиниция за антисемитизъм. С това ние показахме ангажимент – ангажимент да се борим с антисемитизма, с езика на омразата, с нетолерантността, с ксенофобията и расизма. Ангажимент, който съм щастлив, че това събрание, макар и кратко, но успя да потвърди, защото промените, които направихме в Наказателния кодекс за тежко криминализиране на езика на омраза, демонстрират нашата воля да се борим с това изключително опасно явление. Опасно явление, което застрашава, ако се разпространи, да започне да се обръща и към нас. Само допреди няколко дни видяхме до какво може да доведе омразата. Ние сме длъжни – историята ни задължава, да помагаме на приятелите си тогава, когато вандали застрашават и тяхното достойнство, тогава, когато българи стават обект на омраза от най-висока степен – бити, преследвани за това какви са, за това, че искат да живеят с историята и с достойнството си. Ние като страна имаме абсолютния ангажимент, за да бъдем на висотата на това, което са направили нашите предци, да се борим за всяка педя от човешките права. И ден като днешния, считам, че следва да ни напомня във всеки един момент, че в нас като народни представители стои по някой от онези, които от Двадесет и петото народно събрание се подписаха, за да не бъдат депортирани българските евреи, но за съжаление, не успяха да спасят 11 хиляди 343 невинни, които бяха депортирани от териториите на Беломорска Тракия и Вардарска Македония – невинни хора, за чиято памет следва да си спомняме и днес с тъга, но и с покаяние. Имената на всички жертви на Холокоста днес се намират на стените на мемориала „Яд Вашем“ – невинни души, които през времето на историята не само ни напомнят, но и ни учат непрестанно да повтаряме: „Ние помним!“ и „Никога вече!“ Поклон пред невинните жертви на Холокоста! (Ръкопляскания.)

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На тази дата през 1945 г. около 9,00 ч. сутринта, приблизително сегашно време, Съюзническите войски влизат в концентрационния лагер Аушвиц – един от многото добре познати ни днес лагери на смъртта. Когато съюзниците влизат в лагера, те намират там 7 хиляди мъже, жени и деца, които са само на една крачка от смъртта. Между 1941 и 1945 г. други 6 милиона евреи и над 800 хиляди роми, славяни, немци в неравностойно положение, с различна сексуална ориентация, неудобни политици и членове на съпротивата нямат този късмет и биват публично обозначени, дамгосани, преследвани и накрая насилствено транспортирани и убити от една много стройна организирана машина за смърт, която статистически документира всеки насилствено отнет живот, без капка съчувствие или милост. Говорим за смърт, предшествана от над 400 закона на тогавашната нацистка Германия, насочени срещу евреите, които от 1933 г. до 1945 г. постепенно, но систематично им биват отнемани всички права и собственост, превръщайки ги от граждани в изгнаници, и накрая, запращайки ги в газовите камери и пещите – престъпление без аналог със зверството си в най-новата ни история. На 1 ноември 2005 г. Генералната асамблея на ООН приема Резолюция 60/7, с която официализира 27 януари като Международен ден за възпоменание на жертвите на Холокоста и днес. Днес, повече от всеки друг ден в календара, трябва да бъдем малко по-смирени, за да си спомним за имената и лицата на онези повече от 6 милиона евреи – мъже, жени и деца, чийто живот насилствено и против всички божи закони е погубен само поради една причина, защото са били родени такива. Разбира се, днешната дата има един много по-дълбок смисъл, за което можем да благодарим на бащите на тази резолюция на ООН. Запазването на паметта на престъпленията срещу човечеството е единственият път към недопускането на нови такива. Както казва оцелелият като дете в лагерите на смъртта Ели Визел: „Да забравим жертвите, е равносилно на това да ги убием втори път.“ Уви, липсата на памет за жертвите на Холокоста в някои части на света доведе до още човеконенавистни философии, превърнали се в политически режими и реализирали малко или повече същите репресии срещу собствените си граждани. За наше съжаление, такива неща се случват и днес, докато говорим, в света, в който живеем. Много държави и народи, които игнорират историческата памет, повтарят грозните грешки на историята. Като етнически българин и български гражданин със съжаление отбелязвам, че и нашата държава не е такова изключение след 1945 г. Така нареченият Възродителен процес – само един такъв епизод, не уби физически различните български граждани, но се опита да убие душите им. Мнозина обаче заради бунта си срещу насилствената асимилация заплащат с живота си. Не казвам това, за да обвинявам някого или за да сочим с пръст, а защото, ако ние днес имаме късмета да носим паметта от нашите родители, наша отговорност е нашите деца да помнят всичко това – и Холокоста, и всички други грозни прояви на нечовешки философии. Защото, ако ние не им оставим в наследство същата тази памет, те помежду си може да се опитат да си направят същото, което са направили и преди почти 80 години. Няма как да не завърша с още един цитат на Ели Визел: „Винаги заемайте страна! Винаги! Неутралитетът и безразличието са в полза на насилника, никога на жертвата. Мълчанието насърчава мъчителите, никога измъчваните. Ние помним! и Никога повече!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за разместване на точките в дневния ред за днешното пленарно заседание. Предлагам точка първа да бъде продължението на обсъждането на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, съответно с вносители Надежда Йорданова, Костадин Костадинов, Министерският съвет, Бойко Рашков. Като втора точка предлагам да обсъдим и гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Като точка три предлагам Закона за горите. Като точка четири предлагам Второ гласуване на Законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Като точка пет предлагам Закона за защита от домашното насилие. Като точка шест предлагам Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Предлагам да отпадне поради липсата на доклад от водещата Комисия второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата за следващата седмица.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Понеже много точки се пренаредиха, аз няма как да не отбележа, че за тридесет и седми или тридесет и осми път вече Народното събрание отказва да се занимава с един важен законопроект, а именно Кодекса на труда, касаещ минималната работна заплата. Да, ясно е, че е важно да продължим със закона за съдебната реформа и затова, госпожо Атанасова, моето предложение е точка втора да бъде Кодексът на труда – да не го отхвърляме. Колеги, пак казвам, тридесет и седем пъти го подкрепяхте и не подкрепяхте, мина на първо гласуване с пълно единодушие и сега не мога да разбера какво се случва, че все го преместваме, а даже го няма и в днешната програма. Така че, господин Председател, предложението ми е – нека да завършим съдебната реформа, за да не остават българските граждани с някакви други впечатления, но точка втора задължително да бъде Кодексът на труда. Благодаря Ви и моля да го подложите за тридесет и седми път на гласуване.

Господин Председател, предлагам точка едно от днешния дневен ред да бъде декларацията, която беше приета в сряда на Комисията по външна политика относно ситуацията с нашите сънародници в Република Северна Македония. Декларацията, която беше приета, беше съгласувана с всички политически сили единодушно с пълен консенсус. Тя е безконфликтна и по-скоро има препоръчителен характер и по-скоро прави крачка за диалог между двете страни.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първата ми процедура е първа точка да бъде Законът за предучилищното и училищното образование, тъй като той е минал на второ четене, комисията има изготвен доклад и смятам, че трябва да уважим младите хора. Втората ми процедура е систематично свързана с първата. Нека Стратегията за младежта, която вече е достатъчно остаряла, защото е от 2021 до 2030 г., да бъде точка втора.

Господин Председател, уважаеми колеги! Правя една процедура, с която ще Ви предложа да спре този театър. Всички излизат и казват, че искали първа точка съдебната реформа. Едните – ГЕРБ, направиха така, че да я забавят достатъчно, докато падне парламентът, и такава да няма. БСП гласуваха срещу нея в Комисията, обаче днес всички искат тя да е първа точка, защото знаят, че няма време, тя няма да мине и рязко се увеличи подкрепата за съдебната реформа. Вчера, тези хора...

...провалиха кворума, за да не се гледа тази реформа, днес обаче искали първа точка. Извинявайте...

Правя процедура – това трябва да спре. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Господин Председател, разбирам, че проявявате толерантност към лицето Божанков, изгонен позорно от БСП (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС), но в крайна сметка изгоненият от БСП поради, няма значение поради какви причини, е важно да отбележим и затова ми е процедурата към Вас, че когато лицето Божанков си изпуска нервите от трибуната и почва да ругае тук и да обяснява, и да лъже най-вече, е хубаво да му се взима думата. Защото именно вчера новият му политически пристан в лицето на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, където той ще акостира гордо със своето кръшно тяло (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС), ще отиде там и когато излиза тук и говори за бойкотиране на съдебната реформа и лъже най-нагло лицето Божанков, е хубаво да се знае, че именно новият му политически пристан беше причината вчера да спре заседанието на Народното събрание. Именно новият му политически пристан, който цялото си съществуване гради на съдебна реформа и линчуване на Гешев, вчера беше тук, но в друга зала, за да може да воайорства с една фирма, която в крайна сметка да им каже, че нямат никакво основание за тяхното воайорстване. Защото именно лицето Божанков и новият му политически пристан, така наречените самообявили се за демократи, а просто либерали, ултралиберали, неолиберали или, както казва господин Златанов – новите троцкисти – именно те направиха така, че вчера заседанието да се провали и стенограмите са ясни и категорични. „Продължаваме Промяната“ ги нямаше, „Демократична Украйна“, България, извинявам се, също ги нямаше. Присъстваха няколко човека, защото просто не бяха разбрали, че трябва да се качат и да воайорстват и точно те провалиха заседанието. Групата на ВЪЗРАЖДАНЕ беше тук и лицето Божанков с новия си политически пристан е крайно време да се осъзнае къде се намира, а не да седи най-отзад и да подсмърча. (Смях, възгласи и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.)

Вие сте пръв сред равни! Имам право на изказване.

Благодаря Ви, господин Председател. Надявам се с моята процедура, свързана с дневния ред, да изместя малко фокуса на изказванията. Направиха се доста предложения като точка първа в дневния ред, аз бих желал да направя предложение за точка втора в днешния дневен ред. Предлагам на Народното събрание да бъде включена като точка втора в днешното пленарно заседание Обсъждане на първо гласуване на три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Те са с № 48-254-01-16, внесен от Костадин Тодоров Костадинов; № 48-254-01-57, внесен от Радомир Петров Чолаков, и № 48-354-01-16, внесен от Николай Нидал Алгафари и група народни представители. И по трите има Доклад на водещата Правна комисия, и трите получиха подкрепа с голямо мнозинство в Правна комисия, и трите са технически законопроекти, които се очаква да бъдат разгледани общо за около 15 минути в залата и приети, тъй като касаят единствено административни процедури в Закона. Моля, уважаеми господин Председател, да подложите за гласуване включване като точка втора в днешния дневен ред на общото разглеждане на първо гласуване на тези три законопроекта за българското гражданство, за които има доклад на водещата Комисия. Благодаря Ви.

Кой, кой?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. И вчера си позволихте от мястото на най-високата трибуна да правите лични забележки и да казвате как аз съм адресирал групата на ГЕРБ. Трябваше може би, когато го правите, да си припомните преди 10 години как от тази трибуна нарекохте лидера на ГЕРБ „мутра“. Първо. Второ, Вие, господин Председател, сте пръв сред равни и е важно, и е смислено, и Вие имате задължението да уважавате хората в тази зала, независимо дали ги харесвате, независимо дали поддържате тезите им и какво смятате за техните твърдения, така че ще Ви помоля, господин Председател, когато сте на мястото на председателя, да оказвате нужното уважение и да се държите на необходимото ниво. Вие сте тук от 30 години в тази зала – един от най-възрастните и най-дълго участващи народни представители, смятам, че сте видели много неща. Припомнете си времето, когато Вие сте били тук за първи път – отнасяйте се с нужното уважение към народните представители. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Аз Ви призовавам да се извините на господин Митев (силен шум отдясно), тъй като вчера, а и не само вчера, но и днеска просто се държахте неуважително към него. Всеки народен представител има равни права в тази зала. Това, че сте избран като заместник да водите заседанието, не Ви дава право по някакъв начин да се държите неуважително и с някакво презрение към други народни представители от други парламентарни групи. Така че извинете се на господин Митев и се дръжте на висотата на тази трибуна, на която седите. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Да.

Да.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Просто е цинично това, което се прави в момента. Аз ще започна с това. Първо, защо приемаме въобще седмична Програма за работа на Народното събрание, а не всяка сутрин госпожата от парламентарната група на ГЕРБ (смях от ГЕРБ-СДС) да излезе на трибуната и да обяви какъв ще бъде дневният ред, по който ще работи Народното събрание през деня? Второ, моля за прегласуване. Обръщам се към народните представители: наистина е цинично, когато един законопроект, одобрен на първо гласуване от всички единодушно, минал през комисията и с различни парламентарни хватки, като разместване на точки, като разни други, да не се допуска до гласуване в зала. Господин Чолаков, извинявайте, че споменавам името Ви – гледате ме учудено, ама мислите ли, че е нормално това, което правите по този законопроект? Благодаря Ви.

Да.

Господин Председател, позволете ми да направя едно допълнително разяснение защо всъщност предложихме тази точка да бъде първа. По принцип тя трябваше да влезе вчера в дневния ред. Заради това че кворумът се разпадна, точката не беше включена в дневния ред. Гласувана е абсолютно консенсусно на Комисията по външна политика, където бяха внесени четири предложения – на ВЪЗРАЖДАНЕ, на ГЕРБ, на „Продължаваме Промяната“ и на „Демократична България“. От четирите предложения консенсусно се изработи едно общо, около което се обединиха всички членове на Комисията по външна политика, без изключение – нещо рядко случващо се. Говорим в случая не за наш вътрешнополитически казус. Говорим за знак, който ние трябва да дадем на нашите сънародници в Македония, че ги подкрепяме. На второ място, говорим за знак, който даваме към нашата съседка Северна Македония, че не одобряваме и не подкрепяме подобни практики, политики, действия и бездействия от страна на тяхното правителство и на тяхното, да кажем, общество. От тази гледна точка няма да дадем добър знак, ако протакаме декларацията за следващата седмица. Защото чувам, че има такива намерения и настроения – другата седмица да се гласува, един Господ знае какво ще стане до другата седмица. Виждаме, че ситуацията е много динамична. Имаме четири работни дни до края на този парламент, като днешният е един от тези четири. Декларацията е консенсусна, повтарям още веднъж – нито тук ще има прения, нито ще има коментари. Поне аз така си мисля, разбира се. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма какво да кажем, защото каквото е имало да бъде казано, то е казано на Комисията – всички са за, текстът е одобрен от всички, общ е. Всеки един може да каже в тази зала, че това е неговата декларация и ще бъде прав. Това не е декларация на една партия. Затова, моля Ви: нека да гласуваме това предложение като точка първа. Ще отнеме пет минути. Госпожа Захариева е тук – председател на Комисията, ще изчете декларацията даже по-малко от пет минути, гласуваме я и продължаваме по-нататък по дневния ред, какъвто и да е той. Тази декларация не е за нас, тя не е за вътрешна употреба. Това е знак, който ние даваме и извън България – първо, на нашите сънародници, второ, на съседката си Северна Македония, трето, даваме и на нашите партньори в Европейския съюз. Нека да не правим така, че тази точка, която е важна, да пада жертва във вътрешнополитическите борби и емоции тук, в тази зала. Подкрепете първа точка за днешния дневен ред да бъде декларацията за Македония. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! За да избегнем всякакви спекулации по темата, искам още в началото на своето изказване да подчертая, че ние имаме политическата воля да бъде намерен работещ механизъм за разследване на главния прокурор. Темата за съдебната реформа е от изключителна важност за обществото ни, като някои партии, в това число наши опоненти, така и наши потенциални партньори, дължат своето житие и битие, до голяма степен и своето съществуване, на поддържане на темата. Считам, че тя трябва да бъде затворена и да приключим тази реформа, защото българското общество е до крайна степен затормозено от нея. На заседание на Комисията по правни въпроси попитах вносителите дали с приемането на предложенията ще приключи съдебната реформа в България. Отговор получих от господин Матеев, според когото това в голяма степен изчерпва съдебната реформа. Именно този отговор до голяма степен ме накара да подкрепя на първо гласуване в Комисията предложените законопроекти. Ключова тема в днешната дискусия е предложеният механизъм за разследване срещу главния прокурор за престъпления от общ характер. Убеден съм, че никой не следва да бъде над закона, но и никой не следва да бъде над Конституцията, дори Народното събрание в своите колективни решения. Също така никой не следва да бъде третиран по специален или по извънреден начин – правораздаването адхок и приемането на закони intuitu personae, за определена личност, не кореспондират с демократичните принципи. От ГЕРБ-СДС ще работим за изработването на работещ механизъм за разследване на главния прокурор, съобразен с разпоредбите на Конституцията и осигуряващ безпристрастно и ефективно разследване. В този смисъл срещу предложения модел бяха изложени сериозни правни аргументи. Голям дял от тях навежда на обосновани съмнения, че част от направените предложения противоречат на Основния закон на републиката. В изказването си ще засегна само най-проблемните моменти в предложените законопроекти. На първо място, предлага се главният прокурор да бъде разследван от съдия от ВКС, който ще се превръща в прокурор. Считам, че двете магистратски професии имат съвсем различна функция, която е разписана в Конституцията – докато съдиите правораздават, прокурорите следва да следят за спазване на законността в държавата. Същото важи и за фигурата на прокурора, контролиращ прокурора, разследващ главния прокурор. На следващо място, стигаме до предложението действията по разследването да се извършват от органи на изпълнителната власт, служители на МВР или служители на Агенция „Митници“. Застъпвам категорично становището, че това предложение би влязло в колизия с разпоредбите на Конституцията, тъй като за разлика от следствието и прокуратурата служителите на МВР са поставени в зависимост както йерархическа, така и функционална. Ефективността на разследването изисква обективно гарантирана независимост на органите на досъдебното производство. Правната уредба в момента регламентира личната независимост на магистратите чрез въведените в Конституцията принципи за несменяемост, функционален имунитет и несменяемост. За органите на МВР не са предвидени такива принципи. Аз лично мога да си представя как един разследващ полицай, да речем, от Районното управление на полицията в Етрополе примерно би разследвал главния прокурор. Дали би бил независим, дали не би бил поставен в йерархическа зависимост от своите ръководители, като започнем от началника на районното управление, преминем през директора на областната дирекция, та чак и до политическото ръководство на Министерството? Следващ проблемен въпрос според мен е предвиденото в Законопроекта на Министерския съвет ръководителят на Наказателната колегия на Върховния касационен съд да има едни правомощия, с които де факто може да се окаже най-важният човек в съдебната система. Той би станал един своеобразен филтър за сигналите срещу главния прокурор. Той еднолично решава да бъдат или да не бъдат образувани досъдебни производства, като явно от него ще трябва да се притеснява главният прокурор. Колеги, Конституционният съд се е произнасял относно конституционната рамка на тази материя и считам, че ние в случая не следва да излизаме от нея. Всички предложения, които са направени, имат моменти, имам предвид в законопроектите на госпожа Йорданова и на Министерския съвет, има моменти, които са спорни и които според мен влизат в колизия с норми на Конституцията. Считам, че ако законопроектите бъдат одобрени на първо четене, следва да поработим по предложения преди второто им гласуване, за да можем да избегнем приемането на антиконституционни закони. Бих искал да взема отношение и към Проекта за изменение и допълнение на НПК с вносител господин Бойко Рашков, като изказвам пълно неодобрение към същия. Аз лично виждам в него стремеж за връщане на, не бих казал полицейщина, бих употребил думата милиционерщина от най-мракобесните времена, които някои бивши комунистически следователи явно не искат да забравят. Няма как да не свържа предложените промени с незаконния арест на лидера на опозицията в България през месец март 2022 г. Ако същите бяха в сила тогава, репресията щеше да е още по-силна, а действията на МВР още по-незаконосъобразни, и Вие много добре го знаете, господин Рашков. (Реплики от Бойко Рашков.)

Призовавам Ви да отхвърлим Законопроекта на господин Рашков, защото, колкото и да подвиква той от място, същият би могъл да се превърне в инструмент за репресии в ръцете на политическото ръководство на МВР в бъдеще. Достатъчно е да си спомним за един бивш министър, безимотен, честен и почтен демократ, непотъпкващ Конституцията и законите на страната и неизползващ органите на МВР за политически репресии. Всички, надявам се, искаме да живеем в правова държава с върховенство на закона и независим съд и прокуратура. Затова ни е нужна дълбока реформа, която, ако е нужно, следва да мине и през конституционни промени. Именно около това считам, че следва да търсим консенсус, да обединим силите си, за да може тази тема да бъде приключена. Благодаря Ви.

Искам думата за реплика!

Вижте го! Този младеж не знае къде се намира! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Младежът не знае къде се намира! Да ходи в Банкя!

Какво се реши на Председателския съвет?! Това е двоен аршин!

(ГЕРБ-СДС, встрани от микрофоните): Вчера като ми отмениха на Председателски съвет едно несправедливо наказание, днес защо не го накажете?

А, господин Председател? Какъв е този двоен аршин?

Ще моля да им направите забележка, че и те говорят от място.

Справедливо е.

Тогава накажете този младеж, който тук говори от трибуната.

Вместо по темата, той говори за съвършено различни неща.

Моята реплика е много кратка. Тъй като се използва една дежурна щампа, бих казал следното. Първо, когато говорите за милиционери и за милиционерщина, имайте предвид, че засягате Вашия колега Младен Маринов. Младен Маринов е завършил милиционерското училище в Пазарджик. (Смях.) Аз не съм завършил милиционерското училище в Пазарджик. Първо.

Второ, тъй като за щампа отново се използва нещо друго, ще обърна внимание и на него. Аз много уважавам всяка една професия, включително уважавам професията на хората, които се занимават с пожарогасене, много уважавам, обаче знаете ли, предпочитам да бъда комунистически следовател, отколкото комунистически пожарникар. Пожарникар! (Смях и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Ченге!“) Защото много след началото на демократичните промени… (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Ченге! Чекист!“)

…членът на Българската комунистическа партия Бойко Борисов е останал член на тази партия, излязъл е от Министерството на вътрешните работи точно на това правно основание, че не желае да се политизира от любов към Българската комунистическа партия, така че когато говорите за комунистически следовател, комунистически инженер, комунистически архитект, моля, имайте предвид и това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Маринов, аз не съм юрист и затова по-скоро бих Ви попитал, отколкото да Ви репликирам. Възможно ли е в Закона, който приемаме, да вкараме текст между първо и второ четене, който да гласи, че това, което предлага господин Рашков, трябва да се прилага само към него след няколко месеца, евентуално към градинаря му? (Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Може ли да разследваме господин Рашков по неговите методи, а всички други хора да ги разследваме по нормалния път, така както се случва по Конституция? След като има това желание МВР да бъде господарят на разследването и да може да вкарва хора в ареста, направо и в затвора, ние сме съгласни да направим господин Младен Маринов вътрешен министър и той по тези правила да разследва господин Рашков заедно с неговия градинар и с всички останали подозрения, които имаме към него.

Себе си как ще разследва?

Не знам, господин Ананиев, Ви знаете всичко в тази зала. Сега не мога да Ви отговоря. Това е моят въпрос, господин Маринов. Аз съм напът да смятам, че може би трябва да разделим нещата и хората, които толкова много желаят да натаманят системата според своите виждания, но все още не са разбрали, че не те са министри на вътрешните работи, а има други министри, да опитат това, което те прилагаха към останалите, и след това да го приложат за тези, които очевидно считат за свои опоненти. Това е моя въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Надявам се страстите да слязат на по-ниски градуси. Аз искам да се обърна към уважаемия колега господин Маринов. Това, което казахте, наистина ме радва, че ГЕРБ са стигнали до извода, че след като имаме препоръка още от 2009 г., е крайно време държавата и законодателният ни орган да отговори на тази препоръка и наистина да намери работещ механизъм за разследване на главния прокурор, респективно неговите заместници. Това, което Ви отговорих на Комисия, когато зададохте въпроса дали това е съдебната реформа, аз нямах предвид тази фиксация само върху този работещ механизъм за разследване на главния прокурор. Аз Ви отговорих, да, Законопроектът, който е внесен за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, всъщност в голяма степен обхващат това, което може да бъде постигнато като реформа в съдебната власт, без да са нужни конституционни промени. Такива промени всъщност ще са необходими, за да бъде затворена наистина тази съдебна реформа. А ако си спомняте, всъщност Ви казах, че няма как една система да стане съвършена. Тя винаги ще се нуждае от корекции и от реформа. Нали така беше, господин Маринов? Така че нека да не се фиксираме наистина само върху този механизъм за разследване на главния прокурор. Всъщност това е наистина един дефицит в нашето законодателство, за който трябва да намерим отговор и трябва да намерим решение. Според нас решението, което е дълго обсъждано, дълго разглеждано, което е отговорило на всички критики, включително и тези, които Вие изложихте за противоконституционност, и те са изложени в мотивите на предлагания законопроект, което е минало през проверките на Венецианската комисия, отговорено е на всички препоръки, които тя е дала, всъщност е заложено в този законопроект, така че за мен да се търсят други модели извън този, трябва да дадем дължимото на ГЕРБ, че 2019 г. те предложиха такъв модел. За жалост, това, което предложиха, се оказа неработещо и противоконституционно. (Реплика от народния представител Анна Александрова.) Там също имаше особени мнения на съдии в Конституционния съд…

Аз подкрепям това, което сте предложили тогава, и наистина имаше обструкции дали са противоконституционни или не, но имаме решение на Конституционния съд. Според мен в момента този работещ механизъм е намерен и нека да затворим вратата наистина и да го приемем. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Матеев! Аз Ви споменах с добро. Казах, че съм взел своето решение в голяма степен повлиян от Вашите думи, изречени на Правна комисия. Господин Биков, по повод Вашата реплика. Аз съм убеден, че ако Законопроектът, предложен от господин Рашков, бъде приет и влезе в сила, разпоредбите, които той предлага, ще намерят приложение спрямо него, някои градинари в републиката, както и някои бивши управляващи. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) По отношение на репликата на господин Рашков. Считам, че тя не беше по същество. Колегата изпадна в лични нападки срещу хора, присъстващи и неприсъстващи в залата. Искам само да кажа, че може би грешно се е разпознал в моето изказване. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)

Говорех за бивш министър, безимотен, честен и почтен демократ, непотъпкващ Конституцията и законите на страната и неизползващ органите на МВР за политически репресии. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Виждам двама такива. Не знам дали господин Рашков се припознава в тях. Благодаря Ви. (Реплики и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, искам думата за лично обяснение, тъй като бях споменат в репликата на господин Рашков. Господин Рашков, в репликата си Вие направихте опит да уязвите мен, но и голяма част от българските полицаи, които и в момента работят и са завършили това училище. По отношение на това училище аз бих казал, че това беше едно от най-добрите и престижни училища за времето си и произвеждаше кадри, които и до ден днешен защитават националната сигурност на България, но Вие най-вероятно не сте разбрали изказването на колегата Маринов, тъй като тук не става въпрос за наименование на учебно заведение или на нещо друго. Тук става въпрос за методи на работа, а методите на работа, с които Вие сте работили – по времето, когато аз съм учил, Вие сте били действащ следовател, ги посочи господин Евгени Михайлов. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И те красноречиво говорят, че когато се казва милиционерщина, се има предвид методите на работа. Методите всъщност на работа ги осъди и българският съд преди три-четири месеца, като категорично осъди незаконните арести на нашия лидер Бойко Борисов, Севдалина Арнаудова и Владислав Горанов, така че много моля да не обиждате българския полицай, да не обиждате българските офицери, които с чест защитават сигурността на тази държава. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Визията на ВЪЗРАЖДАНЕ за съдебна реформа включва и възможност за разследване и за временно отстраняване както на главния прокурор, така и на ръководителите на върховните съдилища. Тя бе въплътена в Закона за съдебната власт, който вчера бе приет на първо гласуване с голямо мнозинство от залата. Нашата визия за промени в Наказателно-процесуалния кодекс е съсредоточена в посока създаване на гаранции и защита правата на страните в процеса. Това включва и на пострадалите, и на тези, които подават жалби за извършени престъпления. В тази насока ние от ВЪЗРАЖДАНЕ в нашия законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс най-общо въвеждаме четири нови форми на съдебен контрол, непознати досега за българското наказателно процесуално право, които да дадат реална форма и въплъщение на тези гаранции за правата и защитата на страните, включвам и гражданите. Какво имам предвид? На първо място, ще се спра върху прословутата форма създаване на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство по жалба например от граждани за извършено престъпление, които досега се обжалваха единствено по пътя на вътрешноинстанционния контрол в прокуратурата – например от районен към градски, към апелативен, към Върховна прокуратура, нещо, за което от доста години се тръби в България, че трябва да стане. Държа да посоча на народните представители, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ за първи път въведохме форма на съдебен контрол в НПК на отказите за образуване на досъдебно производство с нашия законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, внесен на 20 април 2022 г. в Четиридесет и седмия парламент, който обаче, за съжаление, поради тогавашното мнозинство не беше разгледан в съответните комисии и не беше разгледан в пленарната зала. Впоследствие видяхме, че тази нова форма на съдебен контрол, ще го кажа, е заимствана от Министерския съвет, когато в края на юли месец 2022 г. те поставиха за обществено обсъждане техен законопроект за промени в НПК. Разбира се, ние не търсим авторско право и не сочим за плагиатство от страна на Министерския съвет. За нас е важно тази нова форма на съдебен контрол да бъде приета. Впоследствие същата форма на съдебен контрол беше припозната и от Законопроекта на Надежда Йорданова и група народни представители, който беше внесен на 19 октомври 2022 г. В тази част, като гледам, е преписан – или е преписан от Министерския съвет, но този на Министерския съвет е внесен на 30 декември 2022 г., или по-скоро е станало обратното – Министерският съвет е преписал от Законопроекта на Надежда Йорданова и група народни представители, макар че досега в последните седем или осем законопроекта, които аз съм разглеждал в Четиридесет и осмото Народно събрание, се е случило точно обратното, но това не е най-важното. Във връзка със създаването на съдебен контрол върху отказите от образуване на досъдебно производство, за съжаление, не мога да не отправя критика в тази му част към Законопроекта на Министерския съвет и към Законопроекта на „Демократична България“ – говорим за чл. 213. Уважаеми народни представители, тъй като повечето от Вас надали са юристи и не се занимават с обжалване на откази за образуване на досъдебно производство, държа да Ви кажа, че това, което се обжалва, всъщност е постановление на съответния наблюдаващ прокурор, който казва, че няма данни за извършено престъпление и няма да се образува досъдебно производство. Какъв е проблемът? Проблемът е, че мотивната част на това постановление и описанието на извършените процесуално следствени действия в най-общата част са доста лаконични. Аз съм взел да Ви покажа едно. (Показва документ.) То е три страници, но е едно от дългите постановления. Оградил съм, че мотивната част – описанието на съответните извършени процесуално-следствени действия, е около една страничка. И тъй като жалбоподателят или неговият пълномощник не разполага с материалите по преписката, за да може той да го обжалва по досегашния ред, той трябва да се ръководи само от това посочване на мотивната част и извършените действия, което в доста случаи, повтарям, е доста лаконично. Тъй като и вчера посочих, че единствените магистратски актове, които не са публични и не можете да формирате практика по тях, са именно прокурорските постановления – те не са публични, не са като съдебните решения – да прочетете 20 – 30 и да разберете как да се направи нещо, а само и единствено от личен опит Вие можете да формирате умения да обосновете жалба срещу прокурорско постановление. И защо казвам критика? Защото ме изненадва очевидната некомпетентност, господин Председател, некомпетентност както в Министерския съвет, така и в идентичния Законопроект на „Демократична България“, в които се предвижда тази жалба да се разглежда от съда, забележете, в закрито заседание. Тоест без участието на страните. Какво означава това? Когато искате да подадете жалба, дори и да имате вече нов съдебен контрол, Вие отново нямате достъп до материалите по преписката. Нали говорим, че това е един извънпроцесуален инструмент? Нямаме процес тук, защото е отказано досъдебно производство, но все още жалбоподателят няма достъп до материалите по преписката. Той все още има единствено достъп до това постановление. И тъй като на него му е много трудно да формира и да обоснове една жалба, дори и с тези промени, които ни се предлагат от Министерския съвет и от „Демократична България“, жалбоподателят или неговият пълномощник се превръща просто в един обикновен пощальон, чиято работа е да достави материалите по преписката ведно с постановлението до съдията. Тогава защо не ни предложат, когато се издаде от прокурора, постановлението направо да се докладва на съответния първоинстанционен съд, който да упражни контрол върху него. Именно затова е изключително безсмислено да се предвижда съдебен контрол върху постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, по което Вие нямате достъп до материалите по преписката. Това би могло да работи в една друга хипотеза, където ние от ВАЗРАЖДАНЕ отново сме новатори и предлагаме нова форма на съдебен контрол. Това е съдебният контрол върху постановлението, с което се произнася прокурорът, по една Ваша молба за допълнителни доказателствени искания, възражения или бележки, след като вече сте се запознали с материалите по едно приключило досъдебно производство, имате достъп до всичките материали, прочели сте ги, направили сте своите искания до прокурора и той се произнася в седемдневен срок с едно постановление. И него съм Ви го донесъл (показва документ), то е от 24 януари, получил съм го вчера. Това постановление до настоящия момент не може да бъде обжалвано. Тоест, когато прокурорът отхвърли Вашите искания, Вие не можете да го обжалвате по реда на чл. 229, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. Какво предлагаме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ? Тогава вече – в тази хипотеза, това постановление да може да бъде обжалвано в седемдневен срок в закрито заседание еднолично от съда. Защо? Защото Вие вече нямате нужда да имате достъп до материалите по преписката. Вие сте имали такъв достъп и затова сте направили своите допълнителни доказателствени искания. Тук страната, която участва в досъдебното производство, да кажем гражданинът или неговият защитник – на пострадалия, са направили искане за извършване на допълнителни процесуални действия, защото са видели, че нещо не е извършено както трябва или може би не е извършено. По досегашния ред прокурорът може да Ви отреже, да кажем поради субективизъм, и да доведе производството до приключване. Ако позволим това да бъде обжалвано по съдебен ред, там вече може да е еднолично, в закрито заседание, в бърз срок, в седемдневен срок, където, разбира се, се цели бързина да бъдат допуснати тези допълнителни доказателствени искания и те да бъдат уважени, тогава вече може този ред, който ни се предлага, да бъде работещ. Това е моделът, който ВЪЗРАЖДАНЕ предлага в нашия законопроект. Специално по това постановление във връзка с моята молба аз съм искал извършване на допълнителни процесуално следствени действия както и срок с допълнителна молба да направи още. И прокурорът знаете ли какво ми се е произнесъл? Отхвърлил ми е направените доказателствени искания, а ми е дал възможност да направя последващи. Като ги направя, знаете ли какво ще направи? Същото. До момента Вие не можете да обжалвате това нещо и той евентуално ще прекрати производството и тогава Вашата жалба за извършено престъпление е безсмислена. По отношение на отказа за образуване на досъдебно производство държа да ви посоча, че и в двата законопроекта – и на Министерския съвет, и на „Демократична България“, такъв се предвижда само и единствено за жалби срещу тежки престъпления. Когато имате подобна жалба и се очаква, че това престъпление е тежко, по тези два законопроекта Вие нямате достъп до материалите по преписката, но трябва да обосновете една жалба до съда, за да може той да отмени постановлението за отказ. Е, как да го направите, пак казвам, за тежко престъпление? Тези от Вас, които евентуално работят в наказателноправния процес може би ще са наясно, че това не е лесна работа, но в двата законопроекта – на Министерския съвет и на „Демократична България“, това не е работещо. Не се случва именно защото те ни предлагат това да става еднолично от съда в закрито заседание, тоест Вие да нямате достъп до материалите по преписката. Но да се спрем тук. Третата нова форма на съдебен контрол, която ние предлагаме, е свързана с другата възможност за образуване на наказателно производство от разследващите органи. За да се избегне възможност това да бъде форма на произвол от страна на разследващите органи, ние създаваме една законова възможност за незабавно обжалване на постановлението за привличане като обвиняем, в случаите, когато се касае за тежко престъпление, за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода над пет години. Идеята е да ограничим възможността за произвол дали от разследващите, които ще образуват наказателно производство, дали от прокурора, който ще образува наказателно производство, гражданинът, който е обвинен, независимо дали е опозиционен партиен лидер, ще има възможност, забележете, незабавно да обжалва пред съда това постановление, където това ще подлежи на съдебен контрол и на проверка налице ли са достатъчно данни и доказателства за авторство на гражданина, достатъчно данни за извършено престъпление, за причинно-следствена връзка. С други думи, дали той е привлечен като обвиняем законосъобразно или просто за да плашим гаргите, образно казано. Именно механизмът това да е за престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода от пет години и нагоре, е онзи критерий, който ние смятаме за достатъчен, тъй като, когато евентуално става въпрос за политически лидер, аз съм сигурен, че няма да го обвинят за кражба на два домата в магазина, а напротив, ако го обвиняват, ще го обвинят за нещо доста по-сериозно, което да изпълнява този фактически състав и ерго веднага да му даде възможност по съдебен ред да обжалва постановлението за привличане. Ето това е новата форма на съдебен контрол, която ние създаваме и считаме, че тя е възможна. Тъй като се касае за достъп до материалите по преписката, ще Ви кажа, че и в момента това е възможно и се практикува в производствата по мерки, които са по чл. 63 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс, където защитниците, съответно и обвиняемите, имат достъп до всички събрани до момента материали по преписката в първите три дни и тъй като имат пълен достъп до тях, те имат право да ги оспорват, да правят нови доказателствени искания пред съда, който разглежда мярката. Тоест и в момента имаме процесуална възможност за пълен достъп до материалите по преписката, така че няма проблем да има съдебно обжалване незабавно, пак казвам съдебно обжалване на постановлението, с което гражданинът – да не кажа опозиционен лидер, е привлечен като обвиняем. Четвъртата форма на съдебен контрол, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ за първи път предлагаме, е обжалването на прокурорското постановление за задържане до 72 часа за привеждането на обвиняемия пред съда. България мисля, че е единствената държава – членка на Европейския съюз, в която не е възможно да обжалвате постановлението за задържането на един гражданин – да не кажа опозиционен лидер, до 72 часа, да не можете да го обжалвате незабавно. До момента виждате, че можете да обжалвате само задържането от 24 часа – самият акт, и то да го обжалвате по административен ред след 14 – 28 дни, разглежда се делото… Да, удължете времето. …и не получавате тази незабавна защита. Именно това се опитваме да дадем ние – възможност за обжалване на постановлението за задържане до 72 часа, за да осуетим евентуален произвол от страна на прокуратурата върху задържаните лица. Няма никакъв проблем това постановление да се обжалва незабавно, то да се обжалва и да се разглежда заедно с евентуално отправено искане от прокуратурата за продължаване или за друг вид мярка за неотклонение. Така или иначе по този начин бихме стимулирали прокуратурата по-бързо да внася тези искания, тъй като тези от Вас, които работят наказателно право и процес, знаят от опита си, че прокуратурата не внася искане за продължаване или изменение на мярката в първите часове от този 72-часов срок, но за съжаление, го прави едва накрая. Ако създадем такава възможност за незабавно обжалване на това прокурорско постановление, тъй като онези от нас, които сме учили наказателноправен процес, знаем, че задържането под стража е най-сериозната форма на ограничаване правата на едно лице и трябва да бъде прилагана в изключителни случаи. Ето към тези случаи ние трябва да се насочим и да дадем на съда възможност да контролира за пръв път българския Наказателно-процесуален кодекс с това постановление. Най-общо казано, това са четирите главни промени, които ние правим в Наказателно-процесуалния кодекс. Отново повтарям, че те целят създаване на гаранции за защита правата на страните в процеса, включително и на гражданите, които подават сигнали за извършени престъпления. В тази връзка, моля да ги подкрепите на първо гласуване, встрани от голямата битка трябва ли да се разследва или не главният прокурор. По другите законопроекти ние вече сме дали своя отговор вчера и Народното събрание го прие, но тук моля Ви да се съсредоточим върху практическата страна на Наказателно-процесуалния кодекс и за формализма в наказателния процес, който считаме, че за съжаление, не помага на гражданите, да не кажа на опозиционни лидери. Благодаря Ви.

Благодаря. Да, имам изказване, защото не мога да крещя като някой там от място. Имам изказване по внесен Проект на закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и не виждам тук от една парламентарна група – най-шумната, която беше преди малко, някой да може да опонира – в крясъците – да, но в правното обсъждане – не, дори да са завършили и милиционерското училище в град Пазарджик. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Нашият проект, уважаеми колеги, е по-кратък. По-кратък е нашият проект – той предвижда няколко пункта. Радвам се, че тук се изказаха хора, които очевидно нямат понятие от правната материя, която се предлага за приемане в пленарната зала. Понятие нямат. Боравят, макар и млади хора, които са носени от някои от родителите си към момента, когато са настъпили демократичните промени, а нямат понятие от онова, което е било като правна уредба преди и което е сега. Но грешат в нещо, което е много съществено, онова, което сега се предлага да се промени в Проекта, който Промяната е внесла, касае правни норми, които са действали в демократично време. Къде отивате назад?! В главите Ви са само някакъв комунизъм и само това знаете. Промените, които се предлагат, повтарям още веднъж, защото някои явно не разбират, понеже и не знаят, са норми от 1997 – 1999 г., обсъждани от парламента, когато се въведе за първи път използването, и то легалното използване, на специалните разузнавателни средства. Моля Ви, недейте да се излагате пред нашите зрители и слушатели – оставете залата. Повтарям още веднъж, специалните разузнавателни средства до 1997 г. не бяха легално средство, не бяха написани в НПК, съществуваха само като подзаконови възможности за подслушване, проследяване и така нататък на хората. Тези норми от 1997 г. продължават да действат и досега – тези норми се цели да се променят, а не тоталитарните норми. Това се отнася и за действията с принудителен характер – освидетелстване на лице, претърсване и изземване, и ще повторя, специалните разузнавателни средства, които също така са действали до 2005 г. – правните норми, така че те са действали 15 години в демократични условия в нашата страна. Промяната се иска на тях, а не на тоталитарни правни норми. Изобщо не знаете защо сте в залата по този въпрос, което е много жалко. И сега по същество с няколко думи. Предлага се да се измени най-напред един институт, който също е отпреди 1989 г. и е действал до 2005 г. Институт, който се е доказал в историята на наказателно-процесуалното право, и забележете, подчертавам – никога не е създавал каквито и да е проблеми, отнася се за образуването на досъдебното производство. До 2005 г., нарочно подчертавам това, се предвиждаше, че и прокурорът, и следователят може да образуват досъдебно производство, като отделно оставаше хипотезата на неотложност, в която разследващите можеха да действат. В 2005 г. с приемането на един, бих казал, не чак толкова нов НПК, който запази около 80% от стария НПК, се предвиди, че само прокурорът може да образува досъдебно производство, което създаде в практиката, уважаеми колеги, редица затруднения създаде в практиката! Например, ако в едно населено място има полицейско звено, нека да го нарека така, и там при разследващия полицай постъпят материали, от които всеки един, който има поне малък опит или пък нужното образование, би могъл да съзре има или няма данни за извършено престъпление. Ако той направи това и не се налагат неотложни следствени действия, не може да постави началото на наказателния процес и ще трябва, вместо да предприеме незабавни действия, като образува производство, какъвто беше преди редът, той трябва да изпрати тези материали на прокурора от другото населено място, което е свързано неминуемо със загуба на ценно процесуално време. Искам да отбележа и това, че в някои случаи това забавяне може да се отрази и на възможността изобщо за разкриването на истината в процеса. Именно затова тази проверена в живота възможност да се образуват производства и от разследващите органи трябва да обмислим дали да не се възстанови. Още повече, в някои други страни, мога да Ви кажа, че такава процедура няма, дори спорим по възможност, която в Германия е непозната. Аз съм ходил там най-много, най-често в Министерството на правосъдието в Бавария и така нататък, те се учудват каква е тази наша процедура. Трябва да си признаем, че тя е съветска процедура, тя не е наше творение, до 1944 г. такава процедура не е имало и те се учудваха защо трябва да се образува изобщо. Но ние сме възприели тази практика – компетентен орган да се произнесе има ли данни, или няма данни за извършено престъпление – да не се връщаме чак толкова назад. Така че тук не става въпрос за връщане назад в тоталитарно време. Второ, в нашия проект ние предлагаме промени също с оглед бързина – деформализиране на процеса. Да се променят процедурите, по които могат да се предприемат принудителни процесуални действия – действия по разследването, имам предвид и се има предвид по-конкретно освидетелстването на лице, когато липсва съгласие от него, претърсване, изземване и специални разузнавателни средства. Там процедурата във всички случаи предвижда, когато не е неотложно, разбира се, тяхното предприемане, предварително вземане на разрешение от компетентен съдия. И какво трябва да знаем, връщайки се малко назад, за да можем да преценим съвсем разумно какво трябва да се направи? До края на 90-те години на миналия век, тоест до 1997 и 1999 г., тоест в демократични условия, пак подчертавам тук на интелигентните и образованите, разрешение за тези принудителни действия даваше прокурорът. След като България тръгна по пътя на правната евроинтеграция и се ориентира към членство в Европейския съюз, трябваше и се възприеха европейските стандарти. В тази част на правото това означаваше да се възприеме съдебен контрол, който да се осъществява върху тези принудителни действия, по простата причина, че те в най-висока голяма степен ограничават основните конституционни права на гражданите, срещу които са насочени. Прие се в демократичното време, пак ще кажа, прие се съдебен контрол да се упражнява върху тези действия. Пита се в задачата – и всички трябва да се запитаме, независимо от коя парламентарна група сме, това е юридически въпрос, това не е политически въпрос: следва ли да запазим и прокурорския контрол, след като законът казва, че се осъществява съдебен контрол? Не трябва ли да облекчим процедурата разследващ орган – прокурор – съдия, и после обратно съдия – прокурор – разследващ орган? Не трябва ли да я освободим от този формализъм, като елиминираме, да кажем, прокуратурата, която в конкретния случай осъществява посредническа роля – тя нито пише исканията – нищо? Нека запазим, разбира се, уведомяването на наблюдаващия прокурор, че е поискано разрешение от компетентния съд. Що се касае до специалните разузнавателни средства, там е същото. Съдебен е контролът, обаче кой ще внесе искането до компетентния съдия? Той е от окръжно ниво нагоре, не разследващият орган, който познава най-добре материалите по делото, а ще го внесе наблюдаващият прокурор, който много често не знае за какво става дума в разследването. Това го казвам съвсем откровено от опита си. Освен това в процедурите за използване и прилагане на специалните разузнавателни средства е предвидено, че има органи, които не минават през прокуратурата, а се обръщат директно към съда. Обърнете внимание на чл. 13, ал. 1 например от Закона за специалните разузнавателни средства, там са изброени всички служби в Министерството на вътрешните работи, предполагам, че господин Младен Маринов и господин Христо Терзийски поне това знаят и биха могли да ме подкрепят, защото така пише в Закона. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Освен това там се включиха в последните години и главният прокурор като заявител на специално разузнавателно средство, а забележете, често пъти – при всяко появяване на главния прокурор, включително и тук за изслушване в парламента, той не пропуска да подчертае, че е какво – администратор. Ами защо един администратор да има право да иска разрешение за използване на специалните разузнавателни средства, а онзи, който непосредствено се блъска с разследването и това му е работата, не може да иска директно от съда? Ето това са проблемите. Иначе, както няколко пъти съм чувал да се изказва, да се изразява уважаваният председател на Правната комисия господин Чолаков, някой с тези проекти се стараел да направи байпас на прокуратурата. Това юридически не е възможно! Тази теза е абсурдна, защото по НПК наблюдаващият прокурор има достъп до всички събрани материали в разследването и никой не може да му попречи да се запознае с тях, тъй като това е негово основно задължение. Тези материали не могат да се скрият от него и никой не е във възможността си да направи какъвто и да е байпас на прокуратурата. Аз не се обиждам на тези колеги, които тук излязоха и заявиха: този проект такъв – тоталитарен, той такъв, той онакъв, и веднага включват техния лидер в изказване и така нататък, което няма нищо общо с обсъжданите законопроекти. Не им се сърдя, да Ви кажа откровено, защото нищо не разбират от право и не са ми конкурентни в тази област. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Рашков, аз ще се поуча от начина, по който Вие структурирахте изказването си, и така ще структурирам репликата си. Вие сте прав да се сърдите, че Ви наричат милиционер. Вие не сте милиционер, господин Рашков, Вие сте си жив чекист (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС). Вие бранехте всекировата и всеасеневата революция така, както чекистите са бранили всесъветската. Така че в този смисъл, по методите Ви на работа и по изпълненията Ви в публичното пространство, ние видяхме, че Вие сте си чекист, което абсолютно Ви оправдава да се сърдите, че Ви оприличават на едни почтени хора, които преди 1989 г. полицаите са се наричали милиционери. Дотук беше общата част. Сега по конкретната. Понеже Вие сте прав, аз не съм юрист, не мога да претендирам за знанията Ви на почтено много имотен човек, затова искам от тази трибуна Вие да ми обясните. Промените, които предлагате, ще засегнат ли градинари, които са намесени в пране на пари и във внасяне на огромни суми извън Европейския съюз в България в полза на един бивш вътрешен министър, сегашен народен представител? (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.) Промените, които предлагате Вие, господин Рашков, ще засегнат ли хора, свързани с чужди корпорации, които искаха да продадат българската енергетика? Промените, които Вие, господин Рашков, предлагате, ще засегнат ли хора, които посредством сделки с газ, петрол, енергетика, оръжие, земеделие, ощетиха тази държава с милиарди? Ще засегнат ли, господин Рашков, промените, които Вие предлагате, хора, които са замесени в най-голямата многомилиардна сделка, криптопирамида, която нашето съвремие познава? Ще засегнат ли, господин Рашков, Вашите промени хора, които са известни със своето партньорство с граждани на Руската федерация – четирима руснаци с един криптофараон – Криптомир чух, че го наричат, кой ли е той? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Вашите промени, господин Рашков, ще ги засегнат ли и тези хора? Ще засегнат ли тези, които вкараха посредниците в газовите сделки на държавата, давайки на руски компании през 30% по високи цени да оперират в нашата държава? Ще засегнат ли, господин Рашков, в крайна сметка, всички онези, които Вие закриляхте през Вашия чекиджийски период на пребиваване…

Господин Председател, какви са тези обиди, накажете го.

…във Вътрешно министерство. Чекиджийски имам предвид от чекисти, от чекисти. Моля Ви, виждам, че господин Ананиев се възбуди тук. (Силен шум и реплики.)

Но всичко това, което се случи, ще бъде ли по някакъв начин, господин Рашков, адресирано… (силен шум и реплики)…

…като вносител на всички тези промени, които направихте? Благодаря Ви.

Искам думата.

Отстъпвам реда си на господин Манев.

Трябва да редувате групите

Искам процедура.

Искам процедура по начина на водене. (Размяна на реплики между народните представители Бойко Рашков, Маноил Манев и народни представители от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“.)

Не е завършила процедурата с репликите.

Желая.

Преотстъпвам все пак реда на господин Василев – твърде много иска да се изкаже…

Аз съм втора реплика – няма как. (Силен шум и реплики.)

Да, но аз ще съм трета.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашков, Вашата лекция по НПК – производство за образуване на досъдебни производства, дефицитите на системата ни, предизвика тежки психически разстройства в колегите от ГЕРБ и конкретно в господин Георгиев. И Моля Ви, оттук нататък остава малко време до края на Народното събрание, въздържайте се от толкова тежки експертни изказвания от трибуната, защото те водят до много сериозни ментални изкривявания. Господин Рашков, чух след Вашето изказване реплика за чекисти, градинари, газови сделки, земеделие, криптофараони и всякакви глупости, но не чух нищо, свързано с НПК, Закона за съдебната власт, изобщо процедурата, по която ние ще направим така, че главният прокурор…

…да не е недосегаем. (Народният представител Радостин Василев поставя две изкуствени ръце от двете страни на банката.) Тези две ръце съм ги донесъл за господин Георгиев. От много отдавна съм му ги купил. Той има афинитет към ръцете. Те ще му свършат работа според нуждите му, естествено. Ще му ги подаря лично, защото неговите основни експертни умения са в това да целува ръце. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“. Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. В началото на репликата искам да Ви помоля, защото не ми е удобно да повтарям тук определени думи, които бяха използвани, да проверите стенограмата впоследствие – последните няколко изречения на господин Георгиев, и да приложите Правилника, защото това, което ми чуха ушите, е просто ужасяващо.

Господин Рашков, вземам реплика, за да Ви поправя, защото Вие казахте, че първият Закон за специалните разузнавателни средства е приет през 1997 г. и това не е вярно. Първият Закон за специалните разузнавателни средства беше приет през 1994 г. По него разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства, както правилно казахте, се даваха от прокуратурата. Този закон беше отменен през 1997 г. изцяло, беше приет нов Закон. Аз съм работил в работната група по изработването на този законопроект и тогава се въведе съдебният контрол, за което също така сте прав. Искам да кажа нещо, което би било интересно за залата. Спомням си във Великото народно събрание, когато министър на вътрешните работи в правителството Попов беше известният адвокат Христо Данов, му задават въпрос в парламентарния контрол. Излиза някакъв народен представител и казва: „Господин Министър, когато говоря по телефона, той много пращи. Имам подозрението, че ме подслушвате. Моля да направите проверка.“ Господин Данов с неговото чувство за хумор излезе тук на трибуната и каза: „Аз се съветвах с моите експерти в Министерството и те ми казаха: господин Народен представител, да се притеснявате, когато телефонът Ви не пращи.“ Така че има дълга история в крайна сметка. Но по отношение на законопроектите, аз подкрепям Вашия Законопроект, защото огромният брой наказателни производства, които се образуват, да чакат на камари в прокуратурата някой прокурор да напише едно постановление за образуване на досъдебно производство, губи давност, както се казва. Затова трябва да се даде възможност на разследващите органи при определени условия да започват наказателното производство, и разбира се, да уведомяват прокурора, който е господар на процеса и може да се произнесе, да отмени и така нататък. Благодаря Ви.

Благодаря. Остро възразявам срещу излизането тук на трибуната и използването на нецензурни изрази, ако обичате – цинизми, като че ли е патент на тази част от залата тук (показва дясната част на залата) да се говорят цинизми пред цялото общество. Думата, която тук чухме от човека с брадата, той може би си мисли, че като е пуснал брада, няма да го разпознаят на снимката без брада, когато целува. Разпознава се. (Оживление, шум и реплики.) На следващо място, ще настъпят ли промени?

Ами хора има много с бради сега. Просто говоря принципно.

Второ, промените дали ще засегнат този, онзи, третия, петия, десетия и така нататък? Такъв въпрос може да зададе при разглеждането на един много ясен и конкретен проект хора или човек , който няма понятие от това, което се гледа тук и което му е работата, и за което българският данъкоплатец му плаща и заплата на депутат. Това мога да кажа на този човек. Естествено, че когато се променят норми в Наказателно-процесуалния кодекс, съвсем нормално е, че те се отнасят за абсолютно всички граждани на нашата страна. Прилагат се спрямо всеки един от тях, независимо с какво се занимава. Независимо! В общи линии това е моята реплика. Едва ли дори заслужава моето внимание подобно изказване, което е на толкова ниско ниво, че сривът е на без това недостатъчно високия имидж на върховния орган на държавна власт, за което искрено съжалявам. И това се прави дори в последните дни от съществуването на този парламент. Жалко, още веднъж ще го кажа. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, апелирам към председателството на Народното събрание и към всички колеги да си спомнят, че в тази страна има закони. Един от тези закони се казва Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Тук преди малко от тази трибуна един бивш комунистически следовател каза, цитирам: „Предпочитам да съм комунистически следовател. Предпочитам да съм комунистически следовател!“ Два пъти го повтори от тази трибуна. Важи ли сега този закон, който е приет в България, не знам – Вие ще прецените. За това изказване отнася ли се този закон, също не знам – Вие ще прецените. Само знам, че на този човек му предстои „Да, България“ да му даде някъде водач на листа, ако е вярно това, че ще се явяват заедно. Да Ви е честито, колеги! Вземайте си го, слагайте го някъде, пък да видим какво ще се получи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Процедурата ми е по начина на водене. Господин Председател, ставаме свидетели на изстъпления от тази трибуна. Най-високата трибуна на държавата не трябва да бъде окичвана с играчки може би за напреднали във възрастта хора, може би показващи някакви фетиши. Хората имат право на фетиши, но нека да използват тези свои играчки, макар били и то две, да си ги използват вкъщи. Помним предишни народни събрания от същата парламентарна група, че народни представители разхождаха тук играчки, камиончета и така нататък. Сега поне са по-големи, играчките са за по-големи хора явно, но все пак няма нужда те да показват своите фетиши от трибуната на Народното събрание. Махате с ръце, чудите се за какво става въпрос. Днес дебатираме важна тема, тази тема, която вчера колегите от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ прекъснаха. Те не бяха в залата и не можа да продължи. Днес виждаме дебатът колко е състоятелен пак от техните групи. Едните колеги си показват играчките. Моля Ви се, прекъсвайте ги и даже налагайте наказания спрямо Правилника. Благодаря Ви.

Лично обяснение, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Рашков в изказването си не знам защо ме спомена, макар и с голямо уважение, както той каза. Не трябваше да го прави. Искам в личното си обяснение да кажа, че той прави две концептуални грешки, които искам да ги обясня. Забелязвате ли, че той през цялото време говори за Германия, как било в Германия и как там полицията в Германия, изобщо органите на изпълнителната власт, колко големи правомощия имат по разследване на престъпления. Господин Рашков каза, че бил ходил в командировки в Германия. Аз съм живял пет години в Германия точно след обединението в Лайпциг, ГДР. Не искам да се връщам по-назад в историята, но той няма никаква идея каква лустрация беше направена в Германия точно на органите на изпълнителната власт, в частност на полицията. Няма никаква идея за каква лустрация става дума! Там абсолютно всички бяха подложени на тестове за лоялност и на тестове за демократично разбиране…(Шум и реплики.)

Не, не. Изобщо да не ги дава тези примери. Господин Рашков може би щеше да е прав теоретично, но онзи арест на лидера на опозицията в присъствие на разследващ полицай и с главен свидетел министър-председател, който не е свидетел на нищо, а бил чел в интернет в Гугъл, унищожава абсолютно всичките му теоретични виждания. Разбирате ли? Този човек доказа, че ако се остави на органите на изпълнителната власт, ерго на полицията, да се увеличат правомощията, ще получим ето тази комунистическа диктатура. Господин Рашков беше живото доказателство, че той и може би голяма част от ей тази група (посочва пред себе си), на са готови за демокрацията. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Съжалявам! Вие, господин Рашков, унищожихте всичко, за което говорите! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми колеги! Тук бяхме принудени да бъдем слушатели на нещо, което беше написано като лично обяснение, но не беше лично обяснение, а както чух да казва председателят на парламента, спомени от съпротивата или не знам откога, на които той бил свидетел. Има много хора, които са били в Германия, и не само в Германия – на много други места, но които нямат понятие от структурата на съответните органи на прокуратурата, на съда и на полицията. Да не Ви оценявам Вас сега в това отношение, защото аз действително познавам много добре – това са били винаги служебни посещения, не лични, не съм бил някъде на работа, както може би Вие. Германия, освен това, не е единствената държава. Пропуснах да кажа, че германската полиция е една от най-добрите в Европа, но германският модел, разбира се, е за пример. Що се касае до някакви тук връщания назад – исторически и комунистически, и така нататък, обърнете се към Вашия лидер – той е бил член на Българската комунистическа партия и Вие сте застанали под неговото знаме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Милиционер!

Не, следовател!

Иди пий една ракия и се успокой!

Господин Председател, вземам процедура по начина на водене. Господин Председател, Вие трайно нарушавате Правилника и не овладявате пленарната зала, като давате възможност на народни представители да вземат процедури за лични обяснения вследствие на други лични обяснения! Това е недопустимо, господин Председател! На второ място, вече на един народен представител беше наложено наказание „порицание“ от председателя, който водеше към онзи момент. Моля, съобразявайте това, когато мислите да наложите по-тежко наказание на същия народен представител, който си позволява от парламентарната трибуна да прави внушения, да обижда цяла парламентарна група. Защото, ако си говорим за комунистически режим, Вие, господин Рашков, сте най-яркото доказателство, че той още съществува – не някой друг! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Реплика от народния представител Бойко Рашков.) Така че, господин Рашидов, моля Ви, ако не можете да овладеете пленарната зала, така че да имаме дебат по същество – аз искам да взема отношение по всички законопроекти, които са предложили и Министерският съвет, и различните колеги, но нямам възможност от подобни излияния на глупости, които могат да се родят само в една комунистическа глава и в нищо друго! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Оживление, шум. Реплики от народния представител Бойко Рашков.)

Процедура!

Ще бъда много кратък. Тъй като колегите ми обърнаха внимание, знаете, че понякога емоцията предизвиква лапсуси, аз няма и не искам да влизам в този маниер, който се разрази впоследствие – няма да падна на неговото ниво, но тази зала наистина заслужава изяснение. Колегите ми обърнаха внимание, че съм допуснал лапсус и вместо ченгеджийски, съм казал нещо друго. Чекистки и ченгеджийски исках да кажа, за което поднасям извиненията си, че от устата ми е излязло това впоследствие можещо да се свърже с цинизъм послание. Така че наистина, поднасям Ви тези думи, за да направим дебата отново цивилизован. Ченгеджийски и чекистки – за този лапсус лингва, простете ми, съжалявам. Бих понесъл и наказание, ако някой прецени, че такова е необходимо. Извинете. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Няма последно!

По начина на водене, господин Председател. Няма да влизам в диалог с този колега. Обръщам се към цялото председателство отзад – зад гърба ми: по Правилник, господин Председател, за да няма проблеми със залата, трябва да е по Правилник! А по Правилник този човек сега трябва да напусне залата с решение на председателя. (Сочи към парламентарната група на „Продължаваме Промяната“.)

Да бе, да!

Да, защото той има вече наложено едно наказание днес. Избълва толкова много неща от тази трибуна, които заслужават наказание и нарушават Правилника ясно и точно! А за сексиграчките няма да си говорим. Благодаря.

Уважаеми колеги народни представители, може ли да се успокоите малко? Знаете ли кой печели от целия този разговор? Престъпността в България печели. (Шум и реплики.)

Очевидно е, че личните Ви емоции и оценки едни към други вземат превес над държавното мислене и отговорността, която имаме тук. От годините, в които сме били в този парламент, сме си направили един извод – когато има безидейност, когато нямаш никаква представа какво да правиш с бъдещето си – на народа си, на децата си, вадите темата комунизъм – антикомунизъм. Връщате се към миналото, за да оправдаете безидейността и невъзможността да направите каквото и да е за настоящето и за бъдещето. От името на групата на „БСП за България“ искам 20 минути почивка – да си успокоите страстите, да си охладите главите и да се върнем, за да продължим да разглеждаме съдебна реформа, която да доведе до промяна в прокуратурата, до бърз процес и до справедливост за българския народ, а не до замеряне с квалификации и изливане на личните Ви емоции тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По начина на водене.

Уважаеми господин Председател, искам да ми кажете просто на какво основание ме глобявате, какви неприлични жестове съм направил, кого съм обидил, с какви изразни средства съм го направил? Единственото нещо, което съм направил, е да подаря две изкуствени ръце на колега от ГЕРБ. За разлика от колегата от ГЕРБ, който дали заради лапсус, дали нарочно обиди народни представители, аз направих подарък. Господин Председател, наказахте ме преди може би около месец за мое изказване, в което аз по никакъв начин не съм обидил никой народен представител в тази зала, но Вие го квалифицирахте като нещо обидно. Трябва да започнем да си казваме истината, господин Председател.

Да.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, наистина се надявам да върнем дебата в експертното му ниво и да не се повтарят грозните сцени отпреди почивката. Всъщност провеждаме едно изключително важно и изключително значимо обсъждане и от всичко заявено, от всички парламентарни групи, щях да съм обнадежден, че ще стигнем до приемането на законопроект, който наистина в голяма степен осъществява съдебната реформа. За жалост обаче не само от това, което се говори, а всъщност от това, което виждам като действия на отделни парламентарни групи, включително и в Правната комисия, включително и със снощното бламиране на кворума от страна на ГЕРБ и ДПС, не съм оптимист, че ще стигнем дотам. (Шум и реплики: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС и ДПС.) Така или иначе, да се върнем върху законопроектите, които обсъждаме. Ще се спра единствено върху Законопроекта, внесен от Министерския съвет, който надгражда този, изготвен от Министерството на правосъдието от правителството на Кирил Петков. Законопроектът отразява всъщност стремежа към върховенство на правото в България, което десетки години се опитват различни неправителствени организации и политически реформаторски партии да прокарат като съдебна реформа. Този законопроект е минал през всички проверки на европейските ни партньори и съответните институции, няма да назовавам пак Венецианската комисия, Съвета на Европейския съюз и така нататък, и всъщност чрез него държавата ни дава най значимия отговор на всички препоръки във всички мониторингови доклади, които сме получавали през годините. По същество, разбира се, с най-голям политически заряд е механизмът за разследване на главния прокурор. Съвсем накратко ще прочета препоръката на Европейския съд по правата на човека от 2009 г., която казва: „Въпреки че на теория всеки прокурор или следовател има право без предварително разрешение да повдигне обвинение срещу главния прокурор или да поиска от съответния съд заповед за предварителното му задържане, когато има достатъчно информация, че той може да е извършил престъпление, съществуващият правен режим не предлага достатъчно гаранции срещу незаконни действия, извършени от висши прокурори или съдии, и на практика се толерира липсата на контрол и безотчетността върху дейността на висшите съдебни служители, докато контролът се упражнява от самите тях и от техните подчинени. С оглед на централизирана структура на българската прокуратура и нейното изключително правомощие да повдига обвинения е практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на главния прокурор.“ Този дефицит, установен в българското законодателство, всъщност може лесно да бъде решен с механизма, който се предлага в промените на Наказателно-процесуалния кодекс от Министерския съвет, пак казвам, преминал през всички проверки. Ето защо се налага разследващият главен прокурор да не произхожда от съществуващата институционална структура на прокуратурата, в която се намират и следователите, каквото беше предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ. Затова напълно подкрепям механизма, който е предложен от Министерския съвет. Само като една вметка, същият механизъм се прилага в правните системи на Испания и Италия. Смятам, че е намерен най-точният механизъм, който дава най-големи гаранции както за безпристрастността на разследването, така и за нужната компетентност на разследващите, а също така и достатъчно гаранция за защита на правата на разследваните. Така че не виждам никакви основания за политически страхове, че по някакъв начин този закон е създаден за този или онзи главен прокурор. Всички гаранции затова той да не бъде отстранен са в този законопроект, ако го четем безпристрастно. С големи очаквания освен този механизъм, разбира се, който само попълва една празнота в законодателството и няма смисъл от толкова политизиране, има значително други важни промени в Наказателния кодекс и в Закона за съдебната власт, които се предлагат. Това са конституирането на Висшия съдебен съвет, квотата на Народното събрание по какъв начин да бъде избирана. Предложението всъщност дава възможност да се избегне рискът от капсулиране на съдебната система, което виждаме в момента. Изборът и освобождаването на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд с предложено двойно мнозинство всъщност отново отговаря на изискванията на Венецианската комисия и е насочено към укрепване на съдийското самоуправление. Само вметвам, като детайли, защото нямаме наистина време да навлизаме, надявам се да ме опровергаете, колеги, и да имаме възможност за второ гласуване на този законопроект, където да влезем в детайли. Разширеният обхват на съдебен контрол, който се предлага, разширените правомощия и детайлизирането на участниците в процеса, като ощетено юридическо лице или лице, съобщаващо за престъпление, също трябва да ги подкрепим. Промените в правилата за командироване на магистратите са дългоочаквани от цялата съдийска общност – те също заслужават нашата подкрепа. В крайна сметка имаме дългоочаквания законопроект и както отговорих и на господин Маринов, който в голяма степен ще извърши съдебната реформа извън тези, които се нуждаят от конституционните промени. Моля и пак апелирам всички политически партии да преодолеят политическите си страхове и ако, разбира се, са готови, да приемем в това Народно събрание този законопроект и това Народно събрание да остане в законодателната история не като яловото Народно събрание, което не може да избере работещо редовно правителство, а всъщност Народно събрание, което в голяма степен е извършило дългоочакваната съдебна реформа. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вчера в становището си на вносител аргументирах вътрешнополитическите аспекти на разглежданите законопроекти за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и подобряване на досъдебното производство, за това как тези предложения ще помогнат да няма повече случаи, в които да има замесен главен прокурор, и да няма нито едно привлечено в наказателното производство лице, да има смърт от пребит от полицейски служители човек и да няма правосъдие, да има изнасилени девойки, които пак да не получат правосъдие. Днес ще говоря за външнополитическите аспекти на проектите, които обсъждаме, защото те са не по-малко важни за бъдещето на децата ни, за бъдещето на родителите, за бъдещето на държавата ни. България е член на Европейския съюз и както преди няколко дни се наложи да припомня на залата, Европейският съюз е пространство на свобода, сигурност и справедливост – правосъдие. Именно затова е много важно и ние сме се подписали под тези ценности, колеги. Това, което ни казва Европейският съюз за това какво липсва в българската, вътрешната ни съдебна система, която гарантира правосъдие на българските граждани, съответно на европейските, ценностите, зад които сме застанали, е важно, и затова, когато ние разглеждаме тези законопроекти, те не са под външен натиск, а просто това е грижата, която нашите партньори ни напомнят, че дължим на нашите граждани. Преди 30 години България стана член, подписа, присъедини се към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. И за това говорих. Там един от основните стандарти е достъпът до правосъдие. Това, колеги, ние трябва да изпълним отново, за да гарантираме тези стандарти на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за нашите граждани. Защо правя това въвеждане? Защото това как ние постигаме стандартите за справедливост, е обект на мониторинг на три механизъма, колеги. Този, който е от Съвета на Европа, така нареченият постмониторингов диалог. Там частта върховенство на правото, правосъдие е много силен елемент. Хоризонталният механизъм е, който се прилага за държавите членки. Всички държави – членки на Европейския съюз, за върховенство на правото, и разбира се, този, който тегне над нас още от присъединяването ни заедно с Румъния. Общото сечение на тези три механизъма, въпреки че има отлики, отново е компонентът правосъдие. Колеги, по всеки един от тези компоненти всяка година поне по три пъти ни се казва следното: Вие имате проблем с липсата на ефективен механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, имате неефективно досъдебно производство. Това е казано в многобройни актове, в четири решения поне на Комитета на министрите на Съвета на Европа, една резолюция от 2019 г., Хайде да не са многобройни, но повече от две становища на Венецианската комисия. Венецианската комисия не е някакъв измислен орган, на който се опитват да ни внушат част от изказванията. Това е един от най-реномираните органи на Съвета на Европа и всъщност той установява стандарта за демокрация чрез правото, така че не бива да се отминава с лека ръка тяхното становище. В ежегодните доклади за върховенство на правото Европейската комисия го напомня многократно. Европейската комисия, това, което сочи, е най-добрата експертиза за това как се спазват човешките права, как се гарантира върховенството на правото. Това е становището на Съвета на Европа, така че ние, докато не изпълним решенията и резолюцията на Комитета на министрите, ние трудно можем в рамките на Европейския съюз да отлепим напред. А всичко това, колеги, има значение за Шенген. Така че, докато не си свършим ние домашната работа тук по този законопроект, Шенген няма да видим скоро. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Йорданова! Още от вчера тук ни се представя една мантра, от „Демократична България“ по-специално, че този законопроект за промени в НПК, който Вие предлагате, бил внесен, за да се изпълнят препоръки на Венецианската комисия. Преди малко Вие казахте: „Това са тези проекти, които нашите партньори ни напомнят, че трябва да приемем. Венецианската комисия е един от най-реномираните органи на Съвета на Европа и не трябва с лека ръка да се пренебрегва тяхното становище.“ Сега разбирам, че се опитвате да убедите тази зала и българското общество, че Вие предлагате някакви съдебни реформи, макар че вчера от 20 депутати в залата от „Демократична България“ бяха само 11 и спомогнаха да няма кворум и да се стопира така наречената съдебна реформа, но държа да Ви кажа и да Ви покажа, че ние всъщност, гражданите, защото аз съм и гражданин, четем нещо по-различно. Цитирам новина: „Венецианската комисия не одобри Законопроекта на Надежда Йорданова за разследване на главния прокурор, противоречал на Конституцията“ – 25 октомври. Следваща новина, която ние, гражданите, четем: 25 октомври – „Венецианската комисия с много забележки към Закона на Надежда Йорданова за разследване на главния прокурор“. Моля Ви в дупликата да обясните какви точно препоръки на Венецианската комисия Вие изпълнявате, защото не съм прочел официално опровержение на новинарските материали, които се свеждат до нас, до обществеността, и да обясните по някакъв начин каква точно съдебна реформа чрез разследване на главния прокурор провеждате, след като вчера, когато бе предложена реформата за разследване на главния прокурор, Вашата политическа партия гласува и всъщност не я подкрепи, а това се видя при гласуването. Благодаря Ви.

Госпожо Йорданова, звучите много впечатляващо особено за човек с невъоръжено око и ухо за правната материя. Но аз си спомням един разговор, на който ние бяхме заедно с Европейската комисия... с Венецианската комисия. Чакайте, че и аз започнах да бъркам понятията покрай Вас – Венецианска комисия, Европейска, Шенген... Тези работи са малко отделени едни от други. И там имаше една договорка, сега и аз ще остана коректен към Вас, защото там имаше критики, но ще спра дотук, тъй като имаше джентълменска уговорка и молба от Комисията да не си пренасяме този разговор за вътрешнополитически дебат. Нали така? Но всички знаем какво ни каза тогава Венецианската комисия, какво точно очаква, какви са критиките и слабостите към този модел, който се предлага, и какво е добре да стане, така че от тяхна гледна точка да се получи цялостна съдебна реформа. Спирам, защото наистина ще прекаля. Но много ще Ви помоля, защото тук започнаха да се използват всякакви институции за вътрешна употреба, най-накрая тези институции започват лека-полека да ни заобикалят и както наскоро с Вас станахме свидетели, хората ни казаха: „Ама Вие сега сте в предизборна ситуация, няма да идваме, защото Вие ще ни употребите за вътрешните си цели.“ Много Ви моля, като споменаваме някоя институция – Европейска, Съвета на Европа, ОЕСС, и казвате, че това е тяхна препоръка, да бъдете така добри предложенията, които имате в отговор на тези препоръки, да ни ги придружите и с едно становище, било то писмено, било то устно, писменото е по-хубаво, защото в България на устно нали имаме традиция да не вярваме, не без причина, дали това, което ние предлагаме, отговаря на тези препоръки. Защото тук всеки казва: моето отговаря. Да, но не е точно така. И с Плана за възстановяване не е точно така. Там има записани заглавия и законопроекти. Аз мога да Ви дам един друг пример – от околната среда, където имаше предложен законопроект от предишното правителство, той не стигна до залата, в момента е входиран в една от тези групи тук, няма да посочвам, и имам писмо, много хубаво, още когато е предложение на Министерския съвет, от Европейската комисия как този законопроект по никакъв начин не отговаря на предписанията на съответния директорат. Примерно. Вашият случай може и да не е такъв. Само може да се надяваме и да гадаем. Благодаря Ви.

Благодаря. Колеги, благодаря за репликите. Мисля, че това бяха реплики по същество, изключително сериозни и рядко се чуваха в тази зала. Господин Петров, интерпретацията на становището на Венецианската комисия по Законопроекта в различните медии беше различна. Венецианската комисия в официалното си становище, което е публикувано на интернет страницата, съдържа пет препоръки. Тези пет препоръки бяха в следната посока: Първо, да се предвидят така наречените ограничения при избора в квотата на Народното събрание. Тоест да не бъдат избирани прокурори в тази квота, да се въведат двойните мнозинства в съдийската колегия, да бъде въведен контролиращ прокурор на разследващия прокурор – тема, която се надявам да обсъждаме между първо и второ четене, да се предвиди механизъм, с който да бъде получено съгласието на съдиите, които бъдат включвани в списъка, от който ще се избира разследващият главен прокурор. Разбира се, уговорката беше, че механизмът трябва да бъде в рамките на Конституцията на България, като Венецианската комисия не може да прецени доколко съответства на изискванията на Конституцията, но все пак изглежда, че предложеният механизъм се побира в кратката пътека, която остава, Конституцията. Господин Анастасов, аз се позовавам на официални документи, публично оповестени, и ще Ви предоставя списък, за да бъдете спокоен, че аз не съм изнесла нито една дума от работната дискусия. Не бъркам Венецианска комисия и Европейска комисия, но това, което казах, че от трите мониторингови механизъма общото сечение е темата правосъдие и тя е пряко свързана с темата Шенген. Що се отнася до последното, да, всички знаем, че най-устойчивото решение е промяна в Конституцията и това е трайна позиция на „Демократична България“. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, добре е юристите в залата, особено като говорим за нещо, да говорим, позовавайки се на факти. Да, възможно е в медиите да са излезли някакви интерпретации на Доклада на Венецианската комисия. Аз ще се позова на Доклада на Венецианската комисия. Вие се спомняте, че аз също бях участник в срещата с Венецианската комисия и те много ясно и недвусмислено, когато всички имахме възможност да представим законопроектите си, изрично се обърнаха към Вас и Ви казаха, че изключително много се фиксирате върху наказателната отговорност на главния прокурор. Вчера, когато аз представях нашия законопроект и взех становище, неслучайно застъпих тезата, че ние считаме, че това житейски е по-невъзможно да се случи, и затова развих нашироко съображенията ни, които ни мотивираха да внесем яснота по отношение на дисциплинарната отговорност на главния прокурор и на останалите двама главни в държавата – председателите на върховните съдилища. Ето защо аз ще Ви помоля да не се изказване некоректно. Това е Докладът на Венецианската комисия и такива бяха препоръките. Не заблуждавайте в залата колегите, които не присъстваха и не са се запознали с Доклада. Колеги, изрично това казва Докладът на Венецианската комисия. Благодаря.

Аз дължа на залата личното обяснение, защото бях обвинена, че изнасям работен разговор. Установихме, че става въпрос за официални документи. Колега, всички бяхме на тази среща и всички знаем за какво се говори и аз няма да отрека, че бяха обсъждани повече от един от аспектите, но ще Ви моля и Вие да не изопачавате фактите. Погледнете официалните документи, за които говорим, Доклада за върховенство на правото от миналата година, и вижте какво пише там. Освен това не споря, че трябва да се вземат и други мерки и именно затова предлагаме промяна в мнозинствата, начин на формиране на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, защото те са важни, за да е ефективен целият механизъм. Нека да не изкривяваме фактите като изтъкваме само един аспект измежду много други. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Господин Председател, имам една необичайна процедура по начина на водене. Искам да се извиня и на Вас, и на госпожа Йорданова, ако не съм бил разбран правилно. Аз по никакъв начин не оспорвам публичните документи на Венецианската комисия. Джентълменският разговор си е джентълменски разговор. Имаше и споразумение, радвам се, че никой не излезе от него. Но не там ми е критиката по принцип. Не натам ми е насочена критиката към това кой как чете документите, а това, което ние правим като предложения, дали отговаря на онези препоръки. Това е съвсем друга тема. Този по-точно, който е писал препоръките, ни е потвърдил, че предложението на „Движение за права и свободи“, както ние направихме с нашето предложение за Конституция, което сега разбирам, че Вие вече подкрепяте, след една година трайно подкрепяне, отговаря на онова, което са ни предписали. Защото това е действие в няколко стъпки, има препоръки – има предписания. Имаме предложения, но е хубаво този, който ни е дал предписанията, да потвърди, че нашите намерения отговарят на това, което се цели да се постигне. За това говоря. Както беше с проекта на Конституция на ДПС. Благодаря Ви за търпението, господин Председател.

Една бърза процедура.

За да изчерпим бързо този разговор, господин Председател, ето (показва) това е препоръката на Венецианската комисия. Всички препоръки на Венецианската комисия до момента от началото, от 2009 г., са преведени на български и са публикувани. Тази е единствената, която не е преведена и не е публикувана официално на сайта на Министерството на правосъдието, въпреки че господин Крум Зарков в една телевизия ми обеща, че ще го направи. Попитайте го защо не я е превел, и ако я е превел, да я качи на сайта. Прочетете я и ще разберете всичко, за което става дума тук, че не е вярно.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, въпросът със съдебната реформа вече е далеч отвъд юридическия дебат. Той е единствено политически въпрос, защото най-комплексното усилие до момента, което решава проблемите в съдебната система, е Проектът на Министерския съвет за промени в НПК. Като казвам политически въпрос е, политически ситуацията стои така – всички искат съдебна реформа. Искат я от Венецианската комисия, условие е в Плана за възстановяване, искат я отвън, най-вече я искат българските граждани, затова няма група, която да каже, че е против съдебната реформа. И след като всички са за, идва въпросът: защо 15 години нея я няма? Политическата ситуация е такава, колеги. В Правната комисия, когато този законопроект влезе, единствено две групи положиха усилия тази реформа да се гласува и най-важното, да се гласува навреме предвид хоризонта на това Народно събрание. Това бяха групите на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Всички други положиха усилия с процедурни хватки да отложат този въпрос и го постигнаха. Да го отложат достатъчно, за да не се случи. И тук идва следващият политически момент – провалът на третия мандат и ясният хоризонт – нови избори, време няма. И когато всички разбраха, че тази реформа няма да се гласува на второ четене и тя няма да се случи, подкрепата към нея се увеличи рязко. Вече всички я подкрепят. Те трябва да отидат на избори в крайна сметка другия месец и да кажат, че са за съдебна реформа. Но събитията дотук са нагледен пример защо тя не се случва, защо 15 години нея я няма. Хайде, аз го казвам като народен представител, но си заслужават и думите на вносителя. От страна на Министерския съвет самият министър казва следното: „Някои хитруват, други се страхуват, трети казват „за“, но мислят „против“, демек лъжат. Взети заедно, имат мнозинство в Четиридесет и осмото народно събрание.“ И тук е третият политически въпрос: мнозинството в това Народно събрание е такова, че по-скоро таванът на тази зала ще падне, отколкото това мнозинство да гласува съдебна реформа – това е истината. Големият въпрос пред нас като нация само след няколко месеца ще бъде: какво мнозинство искаме в следващото Народно събрание? Дали искаме още 15 години някой да ни лъже в очите, или искаме мнозинство, което реално ще направи съдебна реформа? Дали искаме върховенство на закона, дали искаме правов ред, дали искаме да живеем в правова държава и кой може да го направи, и кой иска да го направи наистина? Това е големият въпрос пред нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. За съжаление, други теми вълнуваха в много по-голяма степен Народното събрание и в днешния ден, отколкото разговорът по същество. Вчера бях обнадеждена, включително от изказванията на наши ярки политически опоненти, като например господин Бойко Рашков, който говори по същество в дебата, и смятах, че можем да намерим разумния баланс с правни аргументи. Днес чуваме отново политически или външнополитически такива, и ще кажа само две думи по тях, но след малко. Външнополитическите – многократно беше отбелязано, становищата на Венецианската комисия, с които всички сме се срещали, всички правителства при всички законопроекти, и нека да отбележим, че това не е усилие, което може да бъде ползвано като значка на ревера на някой, че единствено и само се бори за съдебна реформа, бори се с корупцията и единствено и само той е носител на реформаторското в което и да е Народно събрание. Искам да припомня на колегите, първо, че промяна на Конституцията, която отново е наложителна, за да имаме всеобхватна правосъдна реформа, и тук спор надявам се нямаме, трябва да ни обедини най-накрая. Второ, промени и в Наказателно-процесуалния кодекс, и в Закона за съдебната власт се правиха и преди Четиридесет и осмото, и преди Четиридесет и седмото Народно събрание, и това всички го знаем много добре. Но те не издържаха, част от тях, конституционния тест. Три решения на Конституционния съд, свързани с така наречената съдебна реформа и механизмите за контрол над главния прокурор. Нямам време да Ви чета част от мотивите на тези конституционни решения. Всеки от колегите, особено юристите, надявам се, че е запознат с тях. Втората тема – Венецианската комисия и нейните становища, и тя е свързана с конституционно установените правила в нашата държава и дали един законопроект, от когото и да е внесен, издържа този тест за законност. Венецианската комисия при множеството обсъждания, при множеството доклади ни казва следното: тя не е компетентна да се произнесе дали предложените изменения са в съответствие с българската Конституция, или дали някой алтернативен метод и модел е конституционно допустим. Единствено Конституционният съд на Република България може да прецени това. И след като три пъти с различни решения българският Конституционен съд, а това са Решение № 11 по дело № 15 от 2019 г., Решение № 7 по дело № 4 от 2020 г., ни казва, че има проблем с тези текстове, които са предложени, сега изведнъж ни се предлагат отново текстове, които не съм сигурна дали могат да издържат теста на българския Конституционен съд. Уважаеми колеги, много въпроси се поставиха по същество: не политически – правни, във всички становища, които постъпиха в Комисията по правни въпроси. Аз, въпреки че не съм член на тази комисия, присъствах, за да чуя аргументите не на някой друг, а на съдиите – на върховните съдии в Република България. Върховният касационен съд в прав текст, със становище, което е повече от 20 страници, ни казва, че откриват противоконституционни текстове, откриват неизяснен механизъм за функциониране, ако тези текстове бъдат приети. И понеже почти нямам никакво време, ще обърна внимание само на някои от въпросите, които и ние зададохме, и за съжаление, никой от вносителите от Министерския съвет не отговори. Как ще се назначава въпросният съдия адхок и ако до него не постъпи никакъв сигнал през тези две години, той ще има ли време и място, защото това изобщо не е уредено, обратно във върховната наказателна колегия на Наказателния върховен съд? Как прокурорската колегия извън правилата, които са в Закона за съдебната власт, ще назначава съдия по някакъв списък? Ами ако ВКС не изготви такъв, ами ако всички съдии от Върховния касационен съд си направят отводи, ами ако прокурорската колегия откаже, какъв е механизмът да има контрол върху главния прокурор? Няма такъв. Много е лесно през телевизионния екран или за политическа употреба да се размахват най-различни идеи. Всички обаче, които сме се сблъскали с тази тема повече от веднъж, в която и да е легислатура на Народното събрание, знаем, че на практика, когато се предлага един абсолютно неработещ правен модел, а и според общата теория на правото, някога май го пишеше в нашите учебници, може да го наречем правен нихилизъм, когато неколкократно се предлага един и същ неработещ модел. И последно, във връзка с политическите изказвания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Когато някой внася противоконституционни текстове със съзнанието, че те е вероятно да са такива и да са обявени от Конституционния съд, ако някой ги атакува за такива, можем ли да считаме, че той всъщност не иска да се осъществи контрол над главния прокурор и механизъм за разследване, а полага всички усилия това да не се случи? И това има ли връзка с някои от действията на прокуратурата изобщо?

Да, приключвам. Например отказът за разследване на попълване на невярна декларация при встъпване в длъжност на един служебен министър. Говоря за Кирил Петков, който и вчера, и днес го няма. (Шум и реплики.) Прокуратурата не разследва и много други скандални случаи – газа, Gemcorp. (Шум и реплики.) Е, кой всъщност пази главния прокурор? Този, който отсъства от пленарната зала, защото много по-важно е да се обсъждат Telus и социалните мрежи, или този, който предлага противоконституционни текстове? Кой?! Въпросът е кой?! Вчера всички видяхме кой, днес ще видим. Нашата парламентарна група ще подкрепи като ясен политически знак предложението за изменение на Наказателно процесуалния кодекс, внесено от Министерския съвет. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Със заповед съм определен да заместя министъра, тъй като той не е в България.

Да, благодаря Ви. Относно притесненията на госпожа Атанасова как ще функционира този механизъм и относно коментарите за Доклада на Венецианската комисия. Уважаеми народни представители, препоръчвам да прочетете § 28 от Доклада на Венецианската комисия, който казва, че изглежда, този законопроект успява да преведе по много тесния път между изискванията на решението „Колеви“, от една страна, и решенията на Конституционния съд, така необходимата съдебна реформа. Това е § 28 от Доклада. Отделно препоръчвам да прочетете и последните три параграфа от заключението на този доклад, където ясно е дадена една положителна оценка относно Законопроекта. Дадени са действително и шест препоръки, които, след като са дадени, ние сме ги изпълнили, доработвайки този законопроект. Относно притесненията на госпожа Атанасова за това как ще функционира този механизъм. Прокурорската колегия е длъжна да назначи този съдия за прокурор във Върховната касационна прокуратура, тя може да откаже назначаването само ако той не отговаря на изискванията в самия закон. Имаме такива процедури в Закона за съдебната власт и това не е прецедент, имало ги е и в миналото. На следващо място, какво ще се случи, ако всички съдии от Върховния касационен съд откажат да бъдат назначени за адхок прокурор? Този въпрос издава всъщност може би недостатъчно четене на самия законопроект, защото в Законопроекта изрично е записано, че освен съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд също и съдиите от наказателните отделения на окръжните съдилища и на апелативните съдилища с ранг съдия от Върховния касационен съд, които са работили последните седем години като наказателни съдии, могат да попаднат в списъка, от който да се избере на случаен принцип съдия, който да бъде предложен за назначаване за адхок прокурор във ВКП. Това са поне около между 200 – 300 човека. Не знам как преценихте, че всичките тези между 200 – 300 човека до един ще откажат да бъдат назначени за прокурор във ВКП. Аз такава статистика не съм чел, социологически проучвания не съм видял. На следващо място, как този човек щял да работи, как щял да се върне? След като му изтече разследването той по закон се възстановява обратно в същия съд, в който е работил, преди да бъде назначен за прокурор във Върховната касационна прокуратура. Какво ще стане, ако разследването не е приключило, а са минали две години? Възстановява се обратно като съдия в съда, в който е работил, преди да бъде назначен за прокурор, и на негово място се назначава друг съдия от списъка, за да довърши разследването. Просто трябва да се прочете внимателно Законопроектът и много от въпросите, които Ви се струват неясни, всъщност намират отговор в самия законопроект, достатъчно ясно обяснени са те. Благодаря Ви за вниманието.

Не, не. Към мен?

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това е кратко лично обяснение. Това, което искам да заявя ясно от тази трибуна, е, че може би този закон, който в момента разглеждаме, е най-важният закон за всички български граждани. Вече над 30 години чувството за справедливост, което българските граждани очакват от всички нас, от съдебната система, го няма. И колеги, много Ви моля да продължим с този дебат по същество максимално, без да се опитваме да направим политически тези, без да се опитваме да правим кални битки, защото това, което всички очакват от нас, е този закон да не е просто една маркетингова програма, едно пиар послание, а в този парламент да го дискутираме и да го завършим на второ четене. Това зависи, разбира се, от председателя на Народното събрание и от първата политическа сила да покаже, че не си правят само маркетингови послания към своите избиратели и оправдателни тези, а реално са решили, че това Народно събрание може да завърши поне една реформа, която всички български граждани очакват от нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Ще се постарая да бъда кратък. Уважаеми колеги народни представители! Много доводи бяха дадени в последните дни, но и не само сега, относно защо този законопроект е толкова важен за българското общество. И проблемът не е отсега, не е от вчера, той е най-късно от 2009 г. – решението на Европейския съд за правата на човека по делото „Колеви“, оттогава ние знаем, че в нашата правораздавателна система със сигурност има проблем и за съжаление, въпреки усилията, които и Вие посочихте, и са били положени в тази зала от всички политически партии, в крайна сметка такова решение не е било намерено. Сега ние можем да говорим до какво води това. Например за финансовите щети, които бяха цитирани в медиите и тук в залата, стотици наказателни производства срещу прокуратурата, милиони наказателни такси към държавата всяка година. Да, има ги тези директни щети и ние ще продължаваме да ги плащаме – българските граждани ще продължават да плащат невъзможността на българската прокуратура да осигури тази справедливост в правораздавателната система, но още по-големи са всъщност индиректните щети, които ние понасяме като държава, като общество. Тук мога да спомена например увредения международен имидж на страната и той е такъв, защото след толкова десетки години липса на възможност за справяне вътрешно с проблемите се налага външни партньори да ни казват, че безконтролната фигура на главния прокурор всъщност е заплаха за националната сигурност в страната, но и не само, а и за националната сигурност на Европейския съюз и на НАТО. Също така приемането в Шенген – беше посочено, че това е една последна стъпка, която трябва да направим, за да може най-накрая българските граждани да се възползват от всички предимства, които това пространство предоставя на европейските граждани. Но аз искам да подчертая, че ние дължим този законопроект и неговото приемане по възможност, а ние всички знаем в тази зала, че е възможно да бъде приет този законопроект на две четения, преди да се разпусне този парламент, и това ние дължим не на някой друг, а дължим на самите нас като общество, дължим на българските граждани, за да разберат те, че в тази държава има справедливост, че никой не е над закона и че такива престъпления, като ограбването на Корпоративна търговска банка, като изнасянето на десетки милиони в чували, потъвали в недвижими имоти, в партийни каси, като документираните (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) кражби от бюджета поради бездействие на Комисията за хазарта. Всички тези неща, надлежно документирани, са паркирани в прокуратурата и няма никакъв напредък по тях. Това са проблемите, които ние трябва да адресираме. В същото време този парламент в тази седмица против всички правила успя да отстрани председателя на Сметната палата – тази институция, която доказа тези щети. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Отивам към приключване, господин Председател. Това ме води до главната причина, поради която ние трябва да направим всичко възможно, за да може този законопроект да бъде приет, а тя е за да върнем доверието в парламентаризма в тази държава, защото толкова години се видя, че този проблем не може да бъде решен. Ако наистина този парламент не може да реши такъв важен проблем за страната, тогава той е изчерпан, трябва да се разпусне и трябва да отиде в миналото, но на негово място трябва да дойде нещо ново – не същото мнозинство, което се събира на лидерски срещи и последните 30 години управлява страната и не може да даде никакво решение, а едно ново мнозинство, мнозинство на хора, които имат мисия, които имат достойнство, които имат чест и воля да проведат тези промени и тези реформи, които са необходими. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Това, скъпи колеги, ще се случи и този законопроект ще бъде приет в този парламент или в следващия. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Да.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера във връзка със Законопроекта за промени в Закона за съдебната власт направих едно изказване, което по същество се отнася до разглежданите законопроекти и днес. По принцип нямаше да се изказвам, ако не беше последното изказване. Предизборната кампания явно за някои хора започна тук, от тази трибуна, и те не се посвеняват да говорят оттук едни неточности. Преди една година на всички парламентарни групи представихме Законопроект за промени в Конституцията, така че да се даде възможност да се направи цялостна реформа в съдебната система, така че да има независима съдебна система, да има възможност за разследване на главния прокурор и ред други теми да бъдат решени. Една година нито от „Демократична България“, нито от „ПродължаваТе Промяната“ към по-лошо, нито от който и да е в този парламент, нито от коя да е парламентарна група не се направи нито едно движение. Съвсем коректно ние казахме, че представяме нашите идеи и сме готови да обсъждаме и алтернативни идеи. До днес никой не направи нищо, но се излиза от тази трибуна и се цитират международни органи и институции, които едва ли не са ни давали препоръки да нарушаваме нашата Конституция. Най-вече в докладите на Венецианската комисия се съдържат текстове, че без промени в Конституцията трудно можем да решим задачата за разследване на главния прокурор. И тук, като крайна, последна инстанция, някой да се опитва да налага личното свое мнение едва ли не за най-вярното, и то да призовава да се нарушава Конституцията на Република България, каквато практика имат в своите парламентарни групи, най-малкото което е нелепо. Затова, уважаеми госпожи и господа народни представители, темата е важна, темата е сериозна, винаги сме подхождали с необходимата отговорност към тази тема и призовавам всички да подхождаме към темата с нужната отговорност, а не с предизборния популизъм. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Обръщам се към Вас, господин Председател, с оглед важността на темата, която обсъждахме, да призовете Правната комисия максимално бързо днес да подготви обединения доклад за второ четене на всички приети законопроекти. Ние от „Демократична България“ изразяваме готовност за извънредни заседания, максимално бързо да обсъждаме този изключително важен за държавата въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател! „Доклад за второ гласуване относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 14 декември 2022 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 48-254-01-14, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 19 октомври 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 48-254-01-42, внесен от Христо Симеонов и група народни представители на 2 ноември 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Христо Симеонов. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне за разглеждане и гласуване на предложението. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 5, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „и българското национално самосъзнание“.“ Предложение на народните представители Даниела Дашева и Гален Монев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Мукаддес Налбант и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красимир Вълчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Иван Белчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Мукаддес Налбант, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Даниела Дашева и Гален Монев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 164, ал. 1 след думата „ползване“ се поставя запетая и се добавя „от всички деца и от всички ученици от I до XII клас включително“, а думите „познавателни книжки, учебници и учебни комплекти“ се заменят с „познавателни книжки, както и учебници и учебни комплекти и електронно четими учебници за учебните предмети по чл. 154, т. 1 и 3 и за специалните предмети по чл. 154, т. 5.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. По § 5 има предложение на народния представител Мукаддес Налбант и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. По § 6 има предложение на народния представител Мукаддес Налбант и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. По § 8 има предложение на народните представители Даниела Дашева и Гален Монев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христо Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Красимир Вълчев и Христо Симеонов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 263 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „ 4 години“ се заменят с „5 години“; б) точки 7, 8 и 9 се отменят. 2. В ал. 3 думите „и т. 7 – 9“ се заличават. 3. Създават се ал. 4, 5 и 6 със следното съдържание: „(4) Стратегията за развитие на детската градина или училището се разработва за изпълнение на стратегически цели и специфични за институцията цели най-малко по следните насоки: 1. качество на образованието и мерки за неговото повишаване; 2. патриотично възпитание, формиране на национално самосъзнание и общочовешки ценности на децата и учениците; 3. осигуряване на условия за физическа активност и участие в спортни дейности; 4. гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование; 5. механизъм за съвместна работа с институциите по обхващане и включване в системата на предучилищното и училищното образование на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст; 6. предоставяне на равни възможности за обучение и/или възпитание; 7. приобщаване на деца и ученици; 8. противодействие на тормоза и насилието; 9. превенция на риск от ранно отпадане от системата на предучилищното и училищното образование. (5) Стратегията за развитие на центъра за подкрепа за личностно развитие се разработва по стратегически цели и специфични за институцията цели, обхващащи най-малко насоките по ал. 4, т. 1, 4, 6, 7 и 8. (6) Задачите за постигане на целите по ал. 4 се планират в стратегията по години, като резултатите се отчитат в края на всяка учебна година.“ По § 9 има предложение на народните представители Даниела Дашева и Гален Монев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 269, ал. 1, т. 2 думите „програмите по чл. 263, ал. 1, т. 8 и 9“ се заменят със „стратегията за развитие на детската градина или училището, в частта й по чл. 263, ал. 4, т. 6 и 9“.“ Предложение на народния представител Гален Монев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 11: „§ 11. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 9а: „9а. „Електронно четими учебници“ са електронни продукти, чието съдържание е напълно идентично със съдържанието на одобрените учебници, създадени като печатно издание.“ Предложение на народния представител Красимир Вълчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Анастасова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба“. Предложение на народния представител Красимир Вълчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Мукаддес Налбант и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде § 12: „§ 12. Параграф 2 влиза в сила от учебната 2024 – 2025 г.“

Благодаря, господин Председател. Относно така предложения законопроект успяхме да на- правим в Комисията, и поздравления за това, един общ законопроект, който е добър. В него успяхме да вложим две различни теми. Едната за безплатните учебници, а другата за валидирането на компетентности. Може би на някои от Комисията се искаше тези учебници да дойдат по-рано, може би трябваше да е за професионалното образование, но стигнахме до консенсус, че засега не може да се стигне дотам, за да подсигурим безплатни учебници на всички специалности в горен курс. Относно § 1 нашата парламентарна група иска по чл. 154 да се гласува разделно, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 за учебниците. РЕПЛИКА: Параграф 1 по вносител, който става § 2.

Да, и желаем разделно гласуване, по вносител, който става § 2.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз също подкрепям двата законопроекта. Мисля, че Комисията свърши наистина много добра работа и това ще съумее както да валидираме компетентностите на българските ученици и да им дадем по-голяма възможност да кандидатстват във висши учебни заведения и да реализират собствените си стремежи, така и да помогнем чисто социално на българските семейства, които биха изпитвали затруднения в тези трудни времена. По отношение § 8, който сега ще стане всъщност § 9, първоначалният план на Законопроекта липсваше по отношение на стратегията, която е в училището, заложено патриотично образование. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ го предложихме между първо и второ четене. Аз имах разговор с господин Симеонов по темата, че е недопустимо да имаме, както беше заложено, интеркултурно образование, а беше пропуснато патриотичното образование. В този ред на мисли той откликна на моето обръщение към него и също предложи свое изменение, което всъщност представляваше интеркултурно образование, патриотично възпитание и формиране на национално самосъзнание. Това беше предложението на господин Симеонов – в разразилия се дебат стана ясно, че патриотичното образование трябва да бъде преди интеркултурното, което беше потвърдено освен от господин Симеонов и от господин Денков, който така дори се обърна към мен и ме ангажира да се обърна към групата на ВЪЗРАЖДАНЕ и да кажа – ето, България е преди света по темата за образованието и възпитанието. В крайна сметка ние достигнахме до общо решение да се създаде т. 2, която да е именно за националното самочувствие, патриотичния дух и родолюбието, което отговоря и на нашето желание за промяна. А самото интеркултурно образование, както каза господин Вълчев, остава в т. 4. Така че подкрепяме двата законопроекта и ще гласуваме за. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Правя редакционно предложение по чл. 154 да отпадне „и три“, за да може да ги гласуваме отделно – в § 2. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да направя много кратко изказване, което обаче да обобщи работата по този законопроект. Той е резултат на инициативи, които отговарят на необходими промени и допълнения в сферата на средното образование. Голяма част от тях бяха резултат на едно проучване, което беше започнало и беше направено от мен в област Бургас в средните училища, където бяха поставени основните проблеми и основните предложения за това какво е необходимо да се промени в законодателството, за да може средното ни образование да стане достатъчно ефективно и законът да бъде достатъчно справедлив към всички ученици. На второ място, този законопроект е резултат на критично осмисляне и редактиране на всеки конкретен текст от всички участници в законодателния процес. Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ потвърдиха това, че ние проведохме една изключителна дискусия по този законопроект и в крайна сметка получихме текстове, по които имаме пълно съгласие. На следващо място, този законопроект е резултат на отговорно отношение и позиция на всички членове на Комисията по образование. Този законопроект е резултат на разбиране и подкрепа от страна на лидерите на всички партии, допуснали в тези последни дни на Четиридесет и осмото народно събрание този полезен законопроект да влезе на второ четене в зала. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за конструктивизма. Надявам се да подкрепите с вот за този Законопроект за изменение и допълнение, който ще допринесе с огромни ползи за повече справедливост, за повече възможности в средното образование в нашето Отечество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да Ви благодаря за подкрепата. Това е една дългогодишна битка за българските деца. Едва ли често се вижда такова единодушие – 190 гласували, 190 за. Благодаря Ви, особено след острите реплики и лични обиди, които си разменихте сутринта, показахме, че когато искаме да направим нещо добро за българските деца, можем! Благодаря Ви от името на „БСП за България“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Указ № 15 на Президента на Република България, постъпил на 24 януари 2023 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет на 12 януари 2023 г., и мотивите към Указа Комисията по енергетика на свое извънредно заседание, проведено на 25 януари 2023 г., разгледа и обсъди Указ № 15 на Президента на Република България, постъпил на 24 януари 2023 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет на 12 януари 2023 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха: от Президентството професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси на Президента на Република България, и госпожа Силва Дюкенджиева – съветник по правни въпроси на Президента на Република България; от Министерството на енергетиката господин Еленко Божков – заместник-министър; от Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов – председател, и господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“; от Електроенергийния системен оператор господин Ангелин Цачев – изпълнителен директор, и господин Мартин Величков – юрист; от Българската независима енергийна борса господин Петьо Иванов – финансов директор. Секретарят по правните въпроси на Президента на Република България професор Емилия Друмева изложи Указа и мотивите към него, като посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, като упражнява конституционното си право на вето върху разпоредбата на § 24 от Закона. В мотивите си президентът посочва, че споделя стремежа за промени на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, които трябва да насърчат конкуренцията и да гарантират доставките на електроенергия на най-конкурентни цени. Уточнява, че уредбата следва да бъде в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз в областта на енергетиката и да осигури нови възможности за стопанска инициатива. В тази връзка счита, че с § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката не се гарантира това съответствие, а се стига до отклонение от общоевропейската уредба, като се препятстват нейните социално-икономически ползи в България. С разпоредбата се предвижда до края на 2023 г. финансовият сетълмент, изготвян от Електроенергийния системен оператор, да се извършва на времеви интервал от един час. Регламент на Европейския съюз 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоките за електроенергийното балансиране установява насоките за електроенергийно балансиране и предвижда общ за целия Европейски съюз набор от технически, експлоатационни и пазарни правила, които уреждат работата на балансиращите пазари и тяхното интегриране. В чл. 53, § 1 от Регламент на Европейския съюз 2017/2195 е посочено, че в срок три години от влизането в сила на Регламента всички оператори на преносни системи „започват да прилагат периода за уреждане на дисбалансите от 15 минути във всички зони за съставяне на графиците, като гарантират, че всички граници на единичния пазарен период съвпадат с границите на периода за уреждане на дисбалансите“. Комисията за енергийно и водно регулиране чрез дерогация е предоставила изключение от това задължение, но не по късно от 31 декември 2022 г. От 1 октомври 2022 г. в България операторът на електропреносната мрежа и операторът на борсов пазар са въвели 15-минутния период за уреждане на небалансите и 15-минутни продукти за търгуване на пазара в рамките на деня. Задължението за въвеждане на период за уреждане на дисбаланса от 15 минути е в сила и съгласно Регламент на Европейския съюз 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия. Според чл. 8, § 4 от Регламента „към 1 януари 2021 г. периодът за уреждане на дисбаланса е 15 минути във всички зони за съставяне на графици, освен ако регулаторните органи са предоставили дерогация или освобождаване“. С § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е приета разпоредба, която се отклонява от посочените норми на Регламент на Европейския съюз 2017/2195 и Регламент на Европейския съюз 2019/943. Тя отлага вече въведеното в България задължително балансиране за 15 минути и връща сетълмента, извършван на времеви интервал от един час. Ако периодът на сетълмент не е максимално близо до часа на доставка, резултатът ще е по-неточно прогнозиране от страна на търговските участници и отчитане на по-високи количества търговски небаланси. Вследствие на това операторът ще реализира по-високи разходи за регулиращи мощности и може да се стигне до намаление на водните запаси в големите язовири. Увеличението на разходите за регулиране на оператора ще доведе и до по-висока цена на балансиращата енергия, което ще бъде с неблагоприятен финансов ефект за потребителя. Търговският износ и обменът на електрическа енергия с други държави също ще бъдат засегнати. Господин Еленко Божков – зам.-министър на енергетиката, и господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, подкрепят връщането за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. В хода на дискусията членовете на Комисията се обединиха около становището Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от Народно събрание на 12 януари 2023 г., да не бъде приет повторно и оспореният текст на § 24 да бъде отхвърлен и да се отразят съответните правно-технически промени, свързани с това. След проведена дискусия и гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, 1 „против“ и 8 „въздържали се“ предлага на Народното събрание: I. Да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от Четиридесет и осмото народно събрание на 12 януари 2023 г., и да обсъди оспорената разпоредба. II. Оспорената разпоредба и свързаните с нея текстове да се гласуват, както следва: 1. Параграф 24 да бъде отхвърлен. 2. Параграф 25 да стане § 24.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да поздравя всички колеги в тази зала за свършената работа по Закона за енергетиката, която е революционна – въведохме неща, които много дълго време чакаха. Част от тази работа беше помрачена от едно необосновано вето – ветото, за което президентът беше подведен. Небитовите клиенти на електрическа енергия в България консумират около 25 милиона мегаватчаса на годишна база. Стандартният разход за балансиране на това количество енергия е около 5,00 лв. на всеки един мегаватчас. От 1 октомври 2022 г., когато, както знаете, нямаше парламент, нямаше възможност някой да окаже натиск или да повдигне дебата в Комисията за енергийно и водно регулиране, действа нова методика за изчисление на този разход, която изкуствено повишава цената поне двойно, тоест допълнително се изземват 130 милиона от българския бизнес и граждани, което от своя страна повишава цената на живота за всеки български гражданин. На 12 януари тази година с абсолютно мнозинство в тази зала тази несправедливост беше преустановена с предложеното от мен изменение в Закона за енергетиката. Зад зле скалъпени мотиви, цитирайки регламенти, които не изпълняваме от години и по които сме в наказателни процедури от Европейската комисия – последната от вчера, президентът беше подведен и ветото е факт. Къде беше КЕВР и защо не упражни правото си на пълна дерогация до 2025 г. съгласно Регламент № 943 и не спести тези 130 милиона на българския потребител? Нямаше я. Къде беше КЕВР, когато несправедливата методика беше приета въпреки негативните становища – забележете – на всички заинтересовани страни? Нямаше я. Къде е КЕВР, която трябва да защитава интереса на българския потребител, когато за пореден път енергийната борса не въвежда необходимите инструменти за въвеждането на 15-минутна търговия съгласно същия този регламент № 943 от ветото на президента, от мотивите на ветото на президента, и ощетява всички потребители на енергия? Отново я няма. За пореден път българските граждани плащат щетите, нанесени от собствената им неадекватна бюрокрация. Уважаеми колеги, втора година Европа е в енергийна криза, която няма да приключи скоро. Наша отговорност е да направим всичко, за да намалим щетите от тази криза и да я овладеем. Наша отговорност е да гарантираме поносими цени на всички потребители на стоки и услуги. Призовавам Ви да отхвърлим ветото и да поставим интереса на България над недомислените документи на европейската и българската бюрокрация, които не отговарят на потребностите на потребителите. Благодаря Ви.

Процедура, господин Председател. Уважаеми господин Председател, моля по изключение, тъй като дните на това Народно събрание са преброени, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да позволите да проведем и гласуването на второ четене в днешното заседание. Аз съм готов да докладвам двата текста, които подлежат да бъдат променени.

Предлагам § 24 да бъде отхвърлен. Това е въпросната оспорена разпоредба.

Съответно § 25 да стане § 24.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бях против отпадането на тези текстове, защото България, въобще и системата, която администрира пазарите, не е технически и продуктово готова и това, че тези текстове остават, на хартиената фактура на всеки един български гражданин всеки месец има, ще има и ще продължава да ги има едни допълнителни два лева и се сещайте всеки път, когато отидете в супермаркета и пазарувате, че тези два лева ще бъдат в крайната цена на всеки един продукт. Може би е добре, че този парламент се разпуска. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „Български възход“.)

Благодаря, господин Председател. Правя процедура за удължаване на днешното пленарно заседание до обсъждането и гласуването на точка 18, а именно Законопроекта за защита от домашното насилие.

Господин Председател, правя обратно предложение, тъй като не знам колко от тук присъстващите в залата, а и тези, които все пак следят работата на Народното събрание, знаят, че беше предложено да работим до приемането и обсъждането на точка 18, която гласи: „Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие“, или, с други думи казано, скритото приемане на Истанбулската конвенция, прокарвано от новата евро-атлантическа коалиция – или част от нея, в лицето на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Категорично сме против да работим и да приемаме този позорен текст, още повече че в обществото ни, меко казано, не са съгласни да си прокарвате Истанбулската конвенция в един такъв завоалиран законопроект. Точно заради това, ако ще работим днес повече, по-добре е вместо точка 18 да я заменим нея и да приемем Кодекса на труда. Много по-смислено е. Не много, няма нищо общо. Едното е Истанбулската Ви конвенция, извратените Ви предложения, които искате да направите вътре и да си гласувате,…

….а за сметка на това не искате да приемете Кодекса на труда. Това е моето предложение.

Точно така. Първо подлагам на гласуване предложението на господин Ненков работата днес да е до приемането на т. 18 – гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. Гласували 179 народни представители: за 133, против 44, въздържали се 2. Предложението е прието. Подлагам на гласуване т. 18, която е т. 6 за днес – Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, да бъде заменена от Второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда и да е точка последна. Гласували 183 народни представители: за 47, против 83, въздържали се 53. Предложението не е прието.

Процедура.

Уважаеми колеги, не може Истанбулската конвенция да е по-важна от Кодекса на труда. (Шум и реплики.) Уважаеми народни представители, за тридесет и девети път – наближаваме четиридесетия, за тридесет и девети път Ви призовавам: подкрепете Кодекса на труда! Има го като точка в дневния ред. Нека да мине преди тази прословута, тъпа Истанбулска конвенция (шум и реплики) и да работим за българските граждани в оставащите няколко дни, които ни предстоят. Така че Ви предлагам прегласуване – да преместим точката с Кодекса на труда, 850 лв. минимална работна заплата. Днес свършихме добро нещо с учебниците, да свършим още по-добро и с минималната работна заплата. Призовавам Ви да подкрепите преместването на точката! Благодаря Ви.

Прегласуване.

По начина на водене.

Уважаеми господин Председател, тъй като господин Свиленски употреби процедурата за прегласуване, за да атакува закони, които са внесени от госпожа Нинова, аз бих я защитил. Първо, не е тъпа Конвенция, а е закон.

Да, но я няма в дневния ред.

Второ, съвносител там е и госпожа Нинова, за която аз имам дълбоки съмнения, че тя може да се подпише под нещо тъпо. Никога не го е правила и съм сигурен, че никога няма да го направи. Така че, господин Свиленски, върнете си думите назад, защото идва конгреса и да не вземат нещо там да Ви порежат някъде. (Смях.)

Процедура.

Каквото искате си изберете. Дайте ми една минута.

Благодаря. Язък за добрия тон и за добрата работа, която свършихме по безплатните учебници. Господин Биков, пак се върнахте към стария начин на говорене, към личните характеристики и така нататък. Сега искам да кажа за зрителите и за българските граждани: Българската социалистическа партия е против Истанбулската конвенция, защото тя е обявена за противоконституционна, защото срещу нея е Българската църква, всички вероизповедания в България и защото сме за традиционното християнско българско семейство (ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: Браво!“), защото искаме децата ни да са момче или момиче, а не нещо трето измежду 14 други в един списък. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Искаме да сме майка и баща, а не родител 1 и родител 2. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: Браво!“) Всякакви внушения и злоупотреби, че госпожа Нинова се е подписала под нещо, което противоречи на това, което казвам, са пълна лъжа! Ние от „БСП за България“ сме внесли Закон за борба с домашното насилие, който гарантира областни центрове за защита на жени и деца, пострадали от насилие. Стоим зад това от години наред. Винаги ще защитаваме хората, пострадали от домашно или всякакво насилие, но никога няма да се подпишем и да се съгласим в България да има трети пол извън мъж и жена! (Възгласи и ръкопляскания от „БСП за България“.)

Процедура.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене, защото оставихте колегите от БСП да говорят конкретно по Закона за домашното насилие, свързвайки го и манипулирайки общественото мнение, мнението на тук присъстващите колеги, че този закон под някаква форма и по някакъв начин е свързан с Истанбулската конвенция. (Шум и реплики.) Законопроектът, който е предложен от „Демократична България“, няма нищо общо с Истанбулската конвенция. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) Няма полове, няма смяна на полове, няма еднополови бракове. Така че, моля Ви, не позволявайте от тази трибуна да се спекулира по такъв начин с толкова важен законопроект, който цяла България чака. Благодаря. (Реплики от „Демократична България“.)

Процедура.

Уважаеми колеги, Вие не можете ли да четете Програмата за дневен ред? Корнелия Нинова се е подписала под един закон, а Надежда Йорданова – под друг закон. Това, под което се е подписала Корнелия Нинова и парламентарната група, няма нищо общо с това, с което искате да вкарате Истанбулската конвенция. Нищо общо няма! Престанете да спекулирате! Господин Председател, ето Ви Програмата (подава лист) и обяснете на народните представители, че са два различни законопроекта. (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. „Доклад за второ гласуване относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48-353-07-5 от 20 януари 2023 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от приетите на първо гласуване на 19 януари 2023 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48-354-01-3, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 6 януари 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48-354-01-10, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 12 януари 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48 354-01-13, внесен от народния представител Иван Христанов и група народни представители на 13 януари 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за горите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението по част първа е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по втората част. Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 18, ал. 1 думите „и приемат“ се заменят с „приемат и изменят“.“ Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Лилия Недева и Александър Николов.

За предложение.

Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Лилия Недева и Александър Николов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Лилия Недева и Александър Николов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 101 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „или план-извлечение“. 2. В ал. 3 се създават т. 8 и 9: „8. условията и редът за изготвяне, издаване и одобряване на план-извлеченията и предписанията; 9. условията и редът за провеждане на сечи в изключителни случаи“.“ Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 106 след думата „санитарни“ се добавя „и принудителни“, след думата „станция“ се добавя „както и на основание план-извлечение“ и изречение второ се изменя така: „С предписанията се определя и краен срок за провеждане на сечта.“ Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 107 думите „предвидени за сеч“ се заличават.“ Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 108 се създава ал. 4: „(4) Алинеи 1 – 3 не се прилагат при провеждане на сечи по чл. 101, ал. 3, т. 9.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Взимам думата по процедура във връзка с внесеното от нас аргументирано предложение за изменение и допълнение на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от приетите на първо гласуване на 19 януари 2023 г., входирано от нас като вносители с № 48 354 04-54 от 23 януари 2023 г. Процедурата ми е следната: от името на вносителите желая да оттегля направените от нас предложения, а именно в частта по чл. 54, ал. 6 от Законопроекта, чл. 73, ал. 1, т. 7 от Законопроекта и чл. 74, ал. 1 от Законопроекта. Благодаря за дадената ми възможност.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По отношение на § 1 до § 4 бих искал да направя едно редакционно предложение за допълване на т. 1 в § 2, тъй като с него в чл. 101 ние въвеждаме възможността да се изменят горскостопанските планове чрез план извлечение, което досега се правеше с една наредба, но Наредбата беше спряна от съда и сега коригираме това чрез Закона за горите. Но за съжаление, онзиден в споровете в Комисията забравихме да уточним, както го направихме по-долу за един друг текст, кой издава тези план извлечения, а тук имаше много злоупотреби в годините, защото тези план извлечения се издаваха от ниско ниво директор, а не от директора на Агенцията по горите, който е отговорен за одобрението на горскостопанските планове. Все едно да имате одобрен общ устройствен план от министъра на Регионалното и после селски кметове да си го подменят общия устройствен план с малки план-извлеченийца, с ПУП-четата демек. В случая предлагаме в § 2, в чл. 101 да се направят следните допълнения: 1. В § 2, т. 1 след думите „план извлечение“ се добавя уточнението „одобрено от орган по чл. 13, ал. 8, отговорен за утвърждаване на съответния горскостопански план или програма“. Тоест тук изискваме този, който одобрява горскостопанския план, той да отговаря и за тези изменения чрез план извлечение. За да използвам, така и така съм станал, за § 6 също имам предложение за допълнение...

Или, ако искате тогава?

Това са ми предложенията по § 2. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип Вариант I, Вариант II и Вариант III и предлага следната редакция на § 1, който става § 6: „§ 6. Член 111 се изменя така: „Чл. 111. (1) Ползването на дървесина от горските територии представлява добивът на дървесина и/или разпореждането с нея. (2) Добивът на дървесина от горските територии се извършва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства или от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, ал. 1, с изключение на случаите, когато: 1. добивът се извършва самостоятелно от физически лица в собствените им гори; 2. добивът се извършва от физически лица, закупили стояща дървесина на корен за лична употреба от държавни или общински гори без право на продажба. (3) Физическите лица, закупили дървесина по реда на ал. 2, т. 2, извършват добива самостоятелно, ако притежават удостоверение по чл. 230, ал. 3, или възлагат добива на общинските горски структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства или на физически лица, притежаващи удостоверение по чл. 230, ал. 3. (4) Количеството дървесина, което може да се добива по реда на ал. 2, т. 2, се определя: 1. с решение на общинския съвет – за горските територии –общинска собственост; 2. от директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 за всяко териториално поделение по предложение на директорите на съответните държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства – за горските територии – държавна собственост; 3. от директора на учебно-опитните горски стопанства – за горските територии, предоставени им за управление. (5) Ежегодно, в срок до 31 януари държавните предприятия по чл. 163, учебно-опитните горски стопанства и общинските горски структури публикуват на интернет страниците си информация за определените количества дървесина, които могат да се добиват по реда на ал. 2, т. 2 по обекти, подотдели и землища, съобразно одобрените годишни планове за ползване на дървесина. (6) Право на закупуване на дървесина по ал. 2, т. 2 или от склад имат физически лица, представители на едно домакинство, с постоянен или настоящ адрес в съответното населено място, които са включени в списък, изготвен от кмета на населеното място. За изготвяне на списъка общинските администрации провеждат ежегодно информационна кампания в населените места. (7) За включване в списъка по ал. 6 за текущата година физическите лица могат да подадат заявление до кмета на населеното място в периода от 1 февруари до 31 март. (8) След изтичане на срока по ал. 7 списъкът по ал. 6 се обявява на видно място в сградата на съответната община, район, кметство или населено място, общинска горска структура, държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство, публикува се на интернет страниците им и се предава на съответната общинска горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1. (9) В срок до 15 април общинската горска структура по ал. 8 извършва проверка на списъка и при необходимост приема заявления за изменения и допълнения в него. След изтичане на срока ръководителят на общинската горска структура изпраща списъка до директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство. (10) В срок до 30 април съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство извършва повторна проверка на списъка и при необходимост го изменя и допълва. След изтичане на срока окончателният списък по населени места се публикува на интернет страницата на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство и се изпраща на кмета на съответната община за изпълнение. Кметът на общината писмено уведомява директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство какъв обем от заявените по ал. 2, т. 2 количества дървесина ще бъде добит от горски територии – общинска собственост. (11) До края на месец май общинските горски структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства публикуват на своите интернет страници актуални цени за продажба на стояща дървесина на корен, както и данни за всички регистрирани обекти по чл. 206, в които се извършва търговия с дърва за огрев на територията на съответната община. (12) На лицата, вписани в списъка по ал. 6 се осигурява дървесина от горските територии, собственост на съответната община, а когато това е невъзможно – от горските територии – държавна собственост. Кметът на общината писмено уведомява директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство при достигане на определените количества дървесина по ал. 10. (13) Общините имат право да извършват свободна продажба на дървесина от горски територии – общинска собственост, след изпълнение на задължението им по ал. 12. (14) Добив на дървесина по реда на ал. 2, т. 2 се извършва само в насаждения, в които е предвидено: 1. провеждане на отгледани сечи във високостъблени гори с възраст до 60 години; 2. санитарни и технически сечи; 3. провеждане на сечи в издънковите гори за превръщане в семенни и в нискостъблените гори; 4. принудителни сечи. (15) Заявленията по ал. 7 се изпълняват по реда на тяхното постъпване, като с приоритет се осигурява дървесина на физическите лица с издадени решения по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, които имат право да закупуват дървесината от горските територии – общинска или държавна собственост. При установяване на превишение на заявените дърва за огрев над допустимите количества по ал. 4 се прилага коефициент на редукция спрямо всички заявители. (16) Общото количество дървесина, което едно домакинство може да закупи по реда на ал. 2, т. 2 за една календарна година, е до 10 пространствени кубически метра. (17) Общинските горски структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства предоставят дървесината на лицата, включени в списъка по ал. 6, в срок до 1 ноември на текущата година. (18) Ползването на дървесина от горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота. (19) Алинея 18 не се прилага за ползването на дървесина от горски територии, които се стопанисват и управляват от горско сдружение по чл. 183. (20) Общините, държавните предприятия по чл. 163 и учебно-опитните горски стопанства създават и поддържат на интернет страниците си публични електронни регистри на подадените заявления по ал. 7 по населени места, които съдържат актуална информация за етапа на изпълнението им. Регистрите се водят по начин, който гарантира сигурността на съдържащите се в тях данни. На контролните органи по този закон се осигурява достъп до регистрите за осъществяване на правомощията им.“

Благодаря, господин Председател. Колеги, искам да предложа редакционна поправка в редакцията, предложена от Комисията, за чл. 111 – в ал. 10 изречение първо да се измени така: „В срок до 30 април съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство при необходимост може да измени и допълни списъка въз основа на заявления от лица, които отговарят на изискванията по ал. 6, но не са включени в изпратения от общинската горска структура списък по ал. 9.“ Само за да поясня, целият дух на дървата за огрев, на измененията в Закона в частта, касаеща дървата за огрев, е следният: списъците, по които в момента се снабдява населението с дърва, се изготвят от кметовете на населените места. С тези поправки това, което правим, е, че даваме възможност, ако кметът на населеното място или на общината е пропуснал да включи някой нуждаещ се в списъка или по обективни, или субективни причини не е включен, той да има възможност, самият списък да има възможност за допълване от общинските горски стопанства и респективно на трето ниво от държавните горски стопанства, като окончателният списък се смята този, който е последният отишъл в Държавното горско стопанство. И с тази редакционна поправка просто прецизираме текста на ал. 10, не правим никакво голямо изменение. А в ал. 11 след думата „регистрирани“ се добавя „към датата на публикуване“. Това е едно задължение на държавните горски стопанства, което вменяваме в момента, при приключване със списъците да публикуват информация за всички търговци на територията на общината, които продават дървесина, за да може хората да знаят къде да намерят, ако не си я купят на корен, и на какви цени ще бъде. Просто уточняваме, че този списък на всички търговци по чл. 206 мисля, че беше, ще е актуален към датата на публикуване на списъка. Това е. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този § 6 е изключително важен. Това е цялата същност на Законопроекта. Всички други параграфи бяха вмъкнати между първо и второ четене и честно казано, те нямат общо със Законопроекта. Там ги гласувахме в нарушение на Правилника. Но това е същината на Законопроекта – § 6. Моля Ви за Вашето внимание, тъй като партиите се постараха, аз не съм сред вносителите, между другото, партиите, които внесоха Законопроекта, се постараха да постигнат консенсус, така че да мръднем една стъпка напред. Не е много, но не е и малко, така че по-лесно хората и по-прозрачно да си купуват дърва, да не са зависими от разни фактори. В тази връзка в работната група бяхме решили и тръгнахме да го правим, но в бързината сме пропуснали да го направим във всичките алинеи. Имаме желанието хората да имат правото да си купуват дърва за огрев както от гората, така и от склад, тъй като от миналата година Министерството на земеделието започна и когато има проблеми, хората имат проблеми или фирмите имат проблеми, не фирмите, да се складират дърва и на складове, за да могат хората да си купуват дърва от тях. И заради това ние решихме, в ал. 6 го направихме и включихме възможност хората да имат правото да си купуват дърва от общината или от горското, или от гората, или от склада на горското стопанство. И в тази връзка правя редакционно предложение по силата на чл. 81, ал. 1 от ПОДНС в § 6, с който изменяме чл. 111, да се направят следните редакционни поправки. В ал. 5 на чл. 111 след думите „могат да се“ се добавя текстът „и продават от склад или“ и вече след това следва текстът „от гората“. Тоест да могат да си купят, да продават от склад, да продават горските стопанства или общините от склад или от гората. Има го текста при председателя по-коректен. В ал. 6 на чл. 111 след думата „ал. 2, т. 2“ се добавя текстът „или от склад“ отново, просто добавяме тази възможност да си купуват „или от склад“. А в ал. 10 на чл. 111 след думите „ал. 2, т. 2“ – това е гората, се добавя текстът „ал. 7“. Защото тук сме направили грешка, заявените количества се заявяват по ал. 7, а не по ал. 2, т. 2. Ето, виждате, пише си: „Ал. 7. За включване в списъка по ал. 6 за текущата година физическите лица могат да подадат заявление.“ Тук са заявленията и затова правя предложение за редакционна поправка в ал. 10; ал. 2, т. 2 да се заменят с текста „ал. 7“. И последно, в ал. 11 на чл. 111 след думите „дървесина на корен“, това всъщност е дървесината в гората, се добавя отново текстът „и на дървесина от склад“. Да могат хората да си купят дървесината не само от гората, но и от склада на горското стопанство. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дунчев, аз разбирам, че същината на Законопроекта е § 6. Но с тези изменения, които направихте, Вие обърнахте § 6 точно в обратната посока. И в духа на това, господин Председател, аз пък предлагам ал. 3 да отпадне от чл. 111. Ще се мотивирам и ще разберете защо. В ал. 3 Вие задължавате всички български граждани, които досега си добиваха дървата за огрев на корен, да притежават свидетелство за правоспособност на моторни триони. Нали се сещате какво постигате с това нещо – още един път да оскъпим дървата. Защото във всички населени места, които живеят в планински и полупланински райони, няма семейство, в което да няма моторен трион. Няма такъв човек, който да не може да борави с моторен трион. И сега, вместо той да отиде и да си добие дървата с неговия моторен трион, той трябва да търси човек, който има такова свидетелство за правоспособност с моторен трион. И нали се сещате, че в едно населено място, примерно аз живея в населено място с 2000 души, такъв документ имат най-много 10 – 15 човека и това са хора, които работят в дърводобивните фирми, които добиват дървесина. И сега, тези хора, които работят във фирмите, трябва да оставят работата на обекта, който е спечелила фирмата в гората, за да тръгнат след месец май да добиват дървата на обикновените български граждани, които нямат достъп до гората. Първо, те няма да могат да смогнат 10 човека да наберат на 500 семейства дървата. Второ, ако насмогнат, нали се сещате, че ще започне един търг, едно наддаване – аз ще дойда на теб да ти набера дървата, обаче вместо 10, ще ти взема 30 лева. Създаваме и още един порок за спекула, защото този, който притежава това свидетелство за моторен трион, той няма как да дава квитанции или касова бележка на тези хора, които ще му платят, за да отидат да добиват дървата. Аз искам внимателно да вникнат всички колеги тук, защото става въпрос за много, много български граждани, които добиват със собствени средства дървата за огрев. И без това господин Дунчев е запознат, че най-големият проблем на горските стопанства в момента и дърводобива, това е липсата на работна ръка, на квалифицирана работна ръка, която работи в горите. И сега тези хора след месец май ще ги вземем от фирмите и ще ги изкараме на черно да добиват дървата на другите съседи, на другите български граждани, което ще бъде изключително порочно. И това на места Ви гарантирам, че ще създаде сериозни бунтове. Не знам кой носи отговорност. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Репликата ми в случая няма да е към господин Дунчев, а към господин Кълков, защото това, което казвате, че го има в ал. 3, на практика вече е регулирано в Закона, в чл. 230, който зачитам: „Чл. 230. Дейностите в горски територии се организират и/или извършват от физически лица и от търговци, които са регистрирани в публичните регистри на Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация.“ Отделно: „Дейностите в горски територии, осъществявани с механизирани средства – говоря за моторните триони – се извършват само от лица, които притежават документ за правоспособност, издаден от съответния компетентен орган.“ Тоест ние с ал. 3 в чл. 111 не променяме нищо в духа на Закона. Тези разпоредби и сега съществуват. Просто даваме реда, по който ще се получават и добиват дървата на корен. Само това правим. Тоест, ако сега някое физическо лице влезе в гората с моторен трион и няма правоспособност, той вече е нарушил този закон в частта, в която ние не пипаме.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Дунчев, Вие знаете, че аз неведнъж и от тази трибуна съм казвал, че продажбата на дървесина на корен е едно от средствата за политизиране на сектора с горите, както и е врата за корупционни схеми. Ние сме твърдо за хората да могат да си купуват дървесина и от складове. Но в случая ще се въздържим от подкрепа към това Ваше предложение, тази редакционна поправка, защото смятам, че не ѝ е тук мястото и времето. Може би трябваше да я внесете в някоя от работните групи или от комисиите, или пък в отделен законопроект за изменение и допълнение, за да можем да го обсъдим как правилно да стане, за да го подкрепим. Но тук, в този момент, няма как. Ние ще се въздържим. Господин Кълков, това е начинът, по който функционира Законът от 2011 г. Просто превъзлагането е уредено с вътрешни наредби. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кълков, хубаво е да знаете, че всеки гражданин, който влиза в гората с моторна резачка, трябва да има такова свидетелство по силата на чл. 230, ал. 3, както каза господин Костурков. На второ място, 90% от държавните горски територии, които снабдяват 80% от дървата за огрев на населението, са сертифицирани по международни стандарти – FCE и така нататък, съгласно които е абсолютно недопустимо граждани без лиценз да влизат в гората. Ние в момента го правим в последните години на ръба на закона и Вие носите отговорност, когато гражданин без лиценз, защото всяка година имаме смъртни случаи в горите точно от такива случаи, когато гражданин без лиценз, не дай си боже, му се случи нещо, най-тежкият фатален инцидент, кой носи отговорност? Носи горският и кметът, които са го пуснали по силата на тези алинеи в гората без лиценз и са го оставили да сече без тази правоспособност за секачи. Така че ние в момента с тази ал. 3, която е предложена от господин Иванов от БСП, всъщност гарантираме защитата, правната защита на кметовете, общинските горски и държавните горски, да не носят отговорност, когато на някого от нашите жители му се случи нещо. На следващо място, Вие много добре знаете, че вече над 50% от дървата за огрев изобщо не си ги добиват хората, както е било преди 30 години. Над 50% от дървата за огрев си ги добиват горският с негови хора, които го правят фиктивно от името на хората! Ние всъщност точно това се опитваме да изчистим. (Реплика: „Не е така!“) Как да не е така, като аз работех в предприятие и знам какво се случва там? Това се изчиства с текстовете, които колегите от БСП, ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ са предложили. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изключително се радвам, че днес успяхме да внесем в залата този законопроект на второ четене, защото от него текат изключително много последствия, и то в благоприятна посока. Неслучайно беше създадена и тази Временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства за недостига на дървесина, и Общият законопроект, внесен от различни политически сили, е именно заключението от работата на тази Комисия. Това, което предложихме ние като партия, е изключително важно, защото дава развитие на решаването на този проблем в няколко посоки. На първо място, даваме ясен регламент как се снабдява местното население с дървесина. Тоест всички неясноти по отношение на това кой кога подава заявление, как се изпълняват заявленията, кога ще се допълнят – вече в този закон точно и ясно е определено. Положителна крачка напред – разрешаваме на държавните горски и ловни стопанства вече да добиват дървесина, с която да задоволяват нуждите на местното население, тъй като към днешна дата сега действащият закон не позволява на тези териториални подразделения на държавните горски предприятия да извършват тази дейност. Това означава, че те могат да заложат в своите планове именно такъв елемент, включително да закупят и техника, защото към днешна дата не беше целесъобразно необходимата специализирана техника, която щади гората, прави много по-лесно добиването на дървесина, и съответно да стане така, че тези нуждаещи се хора да не изпадат в такава ситуация, защото тази година причините бяха посочени – много комплексни: повишаване цената на енергоизточниците, прекалено търсене на дървесина и най-вече неясните разпоредби в Закона, от което се възползваха мнозина. В същото време държа да подчертая, че не ощетяваме фирмите, защото редът, по който сега се добиваше дървесина, остава. Много е важно тук да продължи тази практика с електронните търгове, за да я има реалната конкуренция, за да не може да се извършват тези договорки между фирмите, защото това го имаше в едни предходни периоди. Важното е, че тук задължаваме и общините, защото има много общински гори, които не изпълняват ангажимента си по закон да задоволяват местното население приоритетно с дървесина и след това да извършват всички други стопански дейности. Първо да задоволят тези, които се нуждаят, и след това да изпълняват другите дейности, които са предвидили за попълване на общинския бюджет. Една цялостна концепция – всички колеги от Комисията се обединихме, намерихме правилния подход в тази посока, намерихме правилното сечение как да се каже, за да стигнем до един краен вариант, който днес да се предложи на народните представители да го гласуват в залата. Разбира се, бяха внесени още предложения между първо и второ четене, които допълват различни празноти в Закона, като въвеждаме това понятие „план-извлечение“, защото имаме лесоустройствени планове, които са завършили своя цикъл, не са влезли в сила новите и съответно с тези план-извлечения може да се продължи процесът по добив на дървесина, за да не се прекъсва и да не остават на определени места хора, нуждаещи се от дървесина, защото не е определено количеството, което трябва да се добие. Със сигурност на един по-късен етап Законът може би ще трябва да се допълни, да се доразвие – има много слабости, но в тази ситуация на неотложност, в която работим, за да може в рамките на следващия отоплителен сезон да не се изпада в подобна ситуация, да не може да се намесят външни политически фактори, да прекъсват процеса и съответно хората да страдат. Още веднъж на господин Кълков просто да вметна – това, което Вие посочихте тук като проблем. То наистина отдавна е отразено в Закона и това се прилага към днешна дата на практика. Онова, което правим с измененията в този закон – позволяваме на тези хора да се възползват от това да могат да възложат директно вече на горското, то да им добие дървесината на корен. Улесняваме ги, защото към този момент не можеше. Съответно ако искат, да го възложат и на оторизирани лица. Тоест разширяваме обхвата, възможността на тези хора да се сдобият по-лесно с дървесина на корен в случая се разширява. Това правим с този закон. Тоест те много по-лесно ще поемат дървесината на корен, защото по време на изслушванията в Комисията стана ясно, че редица предприятия дори не дават цена на корен! Има две предприятия, които изобщо не дават цена на корен за добив от местното население, защото просто никой не отива и никой не иска да извършва тази услуга на хората. А сега самите ДГС-та и ДЛС-та вече ще трябва да извършват тази услуга на хората, за да могат да добият дървесината на корен и съответно да си я доставят до домовете. Мисля, че днешното решение, което ще вземем, особено чл. 111, е много важно, за да не изпадаме в такива ситуации вече – хората да остават без дърва. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Иванов, да, съгласен съм, че в духа на Закона може би в различните краища на България по различен начин се прилага Законът за горите. Но в района, в който живея, досега пак е било така. Аз съм съгласен, че ако горското стопанство или ловното стопанство успее да добие дървата, хората ще предпочетат да отидат да си ги купят. Но тук проблемът е, че няма такива квалифицирани хора, които да искат, да имат желание да отидат да работят в гората и да добиват дърва. Става въпрос за изключително голям брой население. Едно горско стопанство с една бригада от четири, пет, шест, макар и десет човека, не може да добие повече от 2 – 3000 кубика, а за да снабди население от 30 – 40 хиляди души, там са необходими от порядъка на 10, 15, 20 000 кубика плътни дърва, които стават съответно 40 000 пространствени. Тук е проблемът – аз знам, че ако стопанствата наистина предлагат дърва на склад, всеки ще предпочете да ги плати, да отиде с един камион и да си ги товари. Сега, като стане ноември и декември месец, и горското не е успяло да осигури тези хора с дърва, какво правят останалите? Започва да вали сняг, а той още няма дърва – чака горското! Затова досега практиката беше – всяко семейство си отиваше и съгласно ал. 2, която дава право на корен за собствени нужди, без право на продажба, всеки си добива, хваща си камион, отива в гората, горският издава позволителното, маркират ги и си ги докарват. Ще стане ноември – декември месец, хората няма да имат дърва за това, че горското не че не иска – няма работната ръка, с която да им осигури добива и да ги закара на склад, за да ги получат хората. Това е идеята. Сега по този начин, с тези рестрикции – господин Дунчев казва, че задължително всеки трябва да има свидетелство за правоспособност за моторен трион. Е, аз знам и съм очевидец, че са ставали бели и дали ще притежаваш документ за правоспособност… Имало смъртни случаи – и без да е притежавал, пак е имало. Да пази господ, да не се случва на никого, защото добивът на дървесина е война с природата. Който не е ходил в Балкана, той не знае за какво става дума. Но въпросът е, че тук наистина, вместо да улесним работата, вместо дървата да бъдат по-евтини, по този начин ние ще ги оскъпим за пореден път, защото Вие отлично знаете, че и фирмите, които купуват дървесината, я купуват заедно с дървата за огрев – оттам идват високите цени. Вместо да свършим услуга, ние пак на гърба на обикновените български граждани за пореден път ще им увеличим дървата за огрев. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кълков, слушах внимателно и предните изказвания, които направихте – това допълнение е направено в хода между първо и второ четене, извън основния текст. То на практика обаче повтаря члена, който колегите тук Ви споменаха. Защото и към днешна дата – изслушахме дълго и напоително директорите на държавните горски предприятия, Министерството – никой не може да влезе да добива дървесина на корен, ако няма необходимата правоспособност, по силата именно на този закон. Дори да го махнем този текст, чл. 230 продължава да задължава тези хора. Ако от някое държавно горско стопанство са си затваряли очите и са пускали хората да секат без такива разрешителни, това е друг въпрос. Фактът е, че с тези текстове, с тези промени в Закона ние улесняваме хората да могат по-лесно да добиват дървесината, тоест да имат по-добър достъп. Те пак ще добиват на корен, но вече държавното горско стопанство ще извършва тази услуга. Мога да Ви уверя, че когато държавното горско стопанство – не фирмата – обяви работни места за дърводобивници, интересът ще бъде далеч по-голям, отколкото да влязат в частната фирма. Това са моите лични наблюдения и Ви казвам, че има интерес за работа в държавното горско стопанство – ще мине времето, ще покаже. Към 10 – 11 години на държавните горски стопанства беше забранено да извършват дърводобив като цяло. Сега отпушваме този канал, защото това не сме си го измислили в заседанието на Комисията – това го чухме както от представителите на горските, така и от общините, така и от гражданите. Това искане е дошло от тях! Тази норма, която Вие критикувате, съществува и може да си обърнете критиката към тези, които са приемали Закона години напред, много отдавна. Нищо не се случва на практика. Аз не защитавам вносителя, а казвам каква е реалната обстановка, защото за нас също беше въпрос на дискусия в Комисията, но това е практиката и то е продиктувано от европейски директиви. Не защитавам никого в случая, но такава е практиката. Повтарям, ако някой някъде си затваря очите към днешна дата и ги пуска да добиват на корен, ние трябва да отменим чл. 230 на практика и да кажем: всеки може да влиза в гората. Представете си: с резачка влезе, без необходимия документ, падне дървото отгоре му, отреже си крак, ръка, кой ще носи отговорност? Сега никой, защото го правят очевидно незаконно. Горските ще добиват. Вие сте прави, преценявате си как да процедирате, как да гласувате, но нещо, което може да навреди на хората в гората – разбирам това, което искате, но все пак последствията ще тежат на нашата съвест, ако пуснем безконтролно да се сече в гората. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, аз искам да направя кратка редакционна поправка на текста, който предложи господин Костурков. В ал. 10 изречение първо да се измени така: „В срок до 30 април съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство при необходимост може да допълни списъка въз основа на заявления от лица, които отговарят на изискванията по ал. 6, но не са включени в изпратения от общинската горска структура списък по ал. 9.“ По този начин ще предотвратим евентуално изваждане на заявени физически лица в списъците.

Благодаря, господин Председател. Оттеглям моето редакционно предложение по ал. 10 и подкрепям предложението на госпожа Ализан Яхова. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, имам предложение в ал. 13 да се създаде второ изречение със следния текст: „Държавните горски стопанства имат право да извършват свободна продажба на дървесина от горски територии след изпълнение на задължението им по ал. 12.“

„На дървесина от горски територии за огрев“.

„На дървесина от горски територии за огрев“, така ли да бъде? „За огрев след изпълнение на задълженията им по ал. 12.“ Тук става въпрос за това да дадем възможност най-напред да бъдат задоволени потребностите на гражданите от дървесина. Това е. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Жекова, ако може само да поясните какво имате предвид, тъй като в горските стопанства и в общинските горски предприятия не се добиват само дърва, а държавните горски предприятия захранват и страшно много дървопреработвателни предприятия, които работят със строителна дървесина, със средна строителна дървесина, с дребна строителна дървесина, докато дървата са само една малка част от това, което се дърводобива в горите. Ако трябва да спрем захранването на предприятията със строителна дървесина, това са страшно много Ваши гласоподаватели. Благодаря.

Да.

Прегласуване.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1. Предложение на народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Румен Йончев. „Създава се нов § 7 със следното съдържание: „§ 7. Член 179 се изменя и допълва така: „(2) Средствата на фонд „Инвестиции в горите“ се разходват за залесяване, закупуване на горски територии, проектиране и строителство на горски пътища и транспортна техническа инфраструктура, проектиране и изграждане на технико-укрепителни съоръжения, както и за изпълнение на проекти, съфинансирани от европейски програми, преимуществено в населените места и общините, на чиято територия се осъществява добивът и извозването на дървесината.“ Създава се нова алинея 5 със следното съдържание: „(5) Ежегодно в срок до 31 януари 5% от акумулираните във фонд „Инвестиции в горите“ през предходната година средства се превеждат чрез общините в бюджета на населените места, в чиито територии са добити съответните количества дървесина или недървесни горски продукти. Получените в общините средства се разходват за дейностите по алинея втора.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Иван Христанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7: „§ 7. В чл. 179, ал. 2 се създава изречение второ: „Средствата могат да се разходват и за проектиране и изграждане на съоръжения за съхранение на храни за дивеча, когато проектирането и изграждането се извършват самостоятелно от държавното предприятие или от неговите териториални поделения.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 8. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В чл. 241, ал. 1 след думата „стопанства“ се добавя „общинските предприятия по чл. 181, ал. 1, т. 1, буква „в“.“ Предложение на народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Даниел Петров, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. В чл. 266 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „50 до 3000“ се заменят с „500 до 5000“. 2. В ал. 2 думите „100 до 5000“ се заменят с „2000 до 20 000“. 3. В ал. 3 думите „500 до 3000“ се заменят с „1000 до 10 000“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става §11. Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 12: „§ 12. В допълнителната разпоредба в § 1 се създават т. 56 и 57: „56. „План-извлечение“ е документ, с който се определя насока за стопанисване, когато няма утвърден горскостопански план, или с който се изменя насоката за стопанисване при провеждане на санитарна и/или принудителна сеч; за провеждане на сечи с изследователска и опитна цел; за изграждане на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 2 – 7; за изграждане на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 1, когато обектите се намират извън насаждението, предвидено за сеч; за планиране и провеждане на сечи, когато горскостопанският план или програмата е в процес на изработване. „57. „Изключителни случаи“ са случаи, при които е необходимо отсичане на немаркирани дървета с цел предотвратяване или потушаване на пожари, при възникване на природни бедствия и аварии, както и с цел премахване на дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, решението за което е взето от компетентните държавни и общински органи, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С риск да стана досаден, но съм верен на принципите си да Ви споделям това, което е притеснително с оглед на опита, който имам в горите. В случая ще гласувам против и предлагам и Вие да не подкрепяте § 7, с който се вкарва текст между първо и второ четене, който няма нищо общо с предмета на Законопроекта. Говори се за пари за складове за фураж. Какво общо има това с дървата? Да беше склад за дърва, ама Вие ги махнахте – складове за фураж на ловните олигарси. Предлагам Ви изобщо да не се гласува § 7 и да отпадне или, ако все пак се допусне до гласуване, в нарушение на Правилника да гласуваме против. Става дума за това, че парите, които се получават от дърводобива в държавните горски предприятия, които отиват в един Фонд за инвестиции, който се ползва за ремонт на горски пътища, за залесяване, за закупуване на гори от държавата, което беше една доста успешна политика на ГЕРБ в последните пет, шест години, ние изведнъж вмъкваме сред пътищата, сред залесяванията контейнери за съхранение на фураж. Как Ви се струва това? Не Ви ли се струва супер лобистко? Разбира се, че е лобистко и затова сме внесли този законопроект. Много по-разумно е тези пари от Фонд „Инвестиции“ да се инвестират в това да се подобрят водоохранните функции на горите. Има нужда от съоръжения, с които да се пазят водите от горите. Вие знаете какви проблеми се създават в последните години, хората са без вода, докато работим в гората. Предлагахме и тези пари от Фонд „Инвестиции“ да се изразходват за ремонт на туристически съоръжения, пътеки и неща, които ползват много повече хора, отколкото 20-те ловни олигарси в България или още 100-те ловни бизнесмени, които имат ловни концесии. Горските и ловните стопанства си имат пари за всички тези ловни складове. Те ги отчитат от приходите от лова и откъде накъде ние с парите от дърводобива отново ще покриваме, както доказахме миналата година в ловните стопанства, разходите на ловните олигарси да си гледат животни. Затова Ви предлагам § 7, господин Председател, изобщо да не го подлагате на гласуване, ако все пак се подложи, да не го подкрепяме. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 13: „§ 13. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон държавните предприятия по чл. 163, учебно-опитните горски стопанства и общинските горски структури публикуват на интернет страниците си информация за определените количества дървесина, които могат да се добиват по реда на чл. 111, ал. 2, т. 2 до края на отоплителния сезон 2022/2023 г. по обекти, подотдели и землища, съобразно одобрените годишни планове за ползване на дървесина. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители: „В подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ се създава нов § 6: „§ 6. В едномесечен срок от влизане в сила на този закон министърът на земеделието издава заповед за преобразуване на териториално поделение Държавно горско стопанство „Тунджа“ в териториално поделение Държавно ловно стопанство „Тунджа“ и определя териториалния му обхват.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 14: „§ 14. В Закона за лова и опазване на дивеча се правят следните изменения и допълнения: „ 1. В чл. 54: а) създава се нова ал. 13: „(13) По предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите министърът на земеделието може да ограничи временно, за срок до два месеца, добива на дървесина в отделни държавни горски територии, с цел осигуряване спокойствието на дивеча в периоди на размножаване, при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.“; б) досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея думите „и 12“ се заменят с „12 и 13“. 2. В приложение 2 към чл. 9, ал. 1 се създават т. 29 и 30: „29. Кричим 30. Тунджа.“ Предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на чл. 111, ал. 20, която влиза в сила от 1 януари 2024 г.“

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, не се оплаквайте, аз много рядко излизам. Гледам да говоря само по теми, от които разбирам, и затова бих искал да Ви обърна внимание на § 14 – лобистки текст. Защо? На първо място, с него се предлага министърът на земеделието да забранява дърводобива в дадени горски територии – поне го направихме да са държавни, защото иначе беше и за общински, и за частни, и смятайте какво чудо щеше да стане, в Комисията го коригирахме това, за да се подобрява състоянието на дивеча. Само че това е лобистки текст, който ние в годините доказахме, че се използва в горски стопанства, където има силни ловни олигарси с ловни концесии – в държавните горски стопанства, не за ловните, но и за ловни също става дума, когато натискат директора на стопанството да се забрани – използва се по Закона за горите и по Закона за лова, такива разпоредби също има там, изобщо достъпът на всички. Слагаха бариери, ограничаваха до защитени територии достъпа на хора. Има сигнали от Родопите и от Стара планина. Докато бях директор на Агенцията по горите, правихме срещи с ловните и горските стопанства, и с туристическите организации, намерихме компромис как да се правят тези неща, но не по този начин. В момента това се връща, виждате го колко е брутално. Доказателство, че е лобистки текст, е защото такъв текст по принцип не е нужен, ако директорът на горското стопанство е независим, избран като почтен кадър, а не като политически послушко. Това е Закон за кадрите, който искахме да приемем, но всички отхвърлихте. Директорът на стопанството, ако е независим, той може в тръжната документация, в позволителното за сеч и в договора с дърводобивните фирми да си напише още в началото на тръжната документация: в тези сечища всяка година от 1 март примерно до 1 юни няма да се дърводобива. Ние го имаме във всички договори за дърводобив в Натура 2000 зони, защото там по Натура 2000 сертификацията се изисква да не се дърводобива, когато има ценни птичи и животински видове. Тоест това го имаме вече направено и ако директорът е силен, той си го вкарва в тръжната документация, не е нужно министърът да му го разпорежда. Министърът, за да го разпорежда, това означава, че се оказва политически натиск върху директора от ловни олигарси, които са назначили министъра. Ето това ще гласуваме. На второ място, където се предлага прекатегоризиране. Между другото, ние го отменихме в Комисията по земеделието – да няма Ловно стопанство „Тунджа“. То в момента е горско стопанство от 2011 г. от Закона за горите, приет от ГЕРБ през 2011 г. Отменихме тази възможност да се направи ловно стопанство, защото колегите разбраха, че всъщност това е желанието на един местен олигарх горското стопанство да бъде прекатегоризирано в ловно, за да го вземе на договор за съвместна дейност – онези договори, които доказахме, че са абсолютна брутална схема в полза на няколко ловни олигарси. Това се разбрахме в Комисията по земеделието да отпадне, но не е отпаднало всъщност от § 14. Затова предлагам редакционна поправка в § 14, поне ако не друго, в т. 2 да се заличи текстът „30. Тунджа“. Ще гласувам против целия параграф, включително и по отношение на Ловно стопанство „Кричим“. Това е едно от най емблематичните ловни стопанства в България, където е било царско стопанство, създадено от цар Фердинанд, ако не се лъжа, който създава страхотно стопанство на 200 хектара площ. То в момента се управлява от ловни експерти в Югозападното горско държавно предприятие и от две години има натиск на местен олигарх да го вземе с договор за съвместна дейност, за да си го ползва като свое. Ако сте съгласни ловната олигархия да изземе ловните стопанства от държавата, гласувайте за. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дунчев, слушам разпалените Ви изказвания. Обяснявате за политически назначения, за разни други неща, които са се случвали зад кулисите, но нищо не чухме за назначените от служебния кабинет. Какво Ви е мнението? Пенсионери, наказвани, уволнявани от колеги министри. Дума не чухме за тях, господин Дунчев. Кажете нещо, за да разберем какво се случва сега. Министърът не дойде три месеца. Поне Вие кажете Вашето мнение, да разберем служебният кабинет какво върши в горите. Вие сте борецът за правда, нека да чуем от Вас. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Дунчев, Вие тук казахте много интересно нещо – че ловни олигарси назначават министри. И аз искам да Ви попитам сега, защото, като се говори от тази трибуна, трябва да се говори с факти. Ето го един бивш министър, да ми кажете кой го назначи? Кой ловен олигарх назначи Иван Иванов за министър на земеделието? Когато има такива неща, хубаво е да се казват тук от тази трибуна и хубаво искам да отговорите на този въпрос. (Шум и реплики.)

Уважаеми колеги! По отношение на господин Иванов ще си запазя тази чест в съдебното дело да докажа какво се е случвало по негово време като кадруване, а по отношение на служебното правителство мога да заявя съвсем отговорно, че повечето им назначения са значително по-добри от тези от времето на БСП. С риск сега да гласувате против това, което преди малко предложих, но предпочитам да се чуе истината, отколкото да мине даже две стопанства да станат ловни. А истината е такава, че повечето кадри, които служебното правителство назначи, са много по-добри, много по-добри експерти от тези, включително и директори на предприятия, които по времето на БСП бяха назначени. Единственото изключение, което служебното правителство допусна да се случи, е връщането на колегата Иван Недков като шеф на Северно-централното държавно предприятие, който 2016 г. Бойко Борисов разпореди да бъде уволнен, след като беше разкрит от Нова телевизия и съвместно наше разследване с изсичането на вододайните зони на град Севлиево и че човекът се возеше в един „Лексус“ с 6000 лв. месечен наем за него. Този човек е върнат сега като директор на предприятието и веднага слага за шеф на Стопанство – Габрово, човек на партията, която е с етнически интереси. Което какво означава? А Иван Недков доскоро беше и един от съдружниците във фирмата, която беше взела на концесия Ловно стопанство „Паламара“ и „Росица“ и дивечовъдния участък до „Росица“, съвместно с ловния специалист и олигарх, може би така можем да го наречем, Вальо Златев. Така че ето, виждате връзките как се нареждат една покрай друга. Ние тогава разкрихме, че те са гласували – кой министър е бил тогава, мисля, че някой от колегите тук вдясно, и са приели изменение на ловния концесионен договор на Ловно стопанство „Росица“ Иван Недков и Вальо Златев да плащат по 10 хил. лв. само годишна концесионна такса за ползването на Ловно стопанство „Росица“. Държавата да плаща няколкостотин хиляди лева, а те да си я ползват като собствена. Как мислите, че става това? Става със силата на парите и назначаването на техни кадри като министри. Затова Ви предлагам тези лобистки текстове да не бъдат подкрепени. Ще засегнем интереса на няколко човека, но считам, че 240 депутати могат да защитят интереса на държавата, на държавния лов, който в момента се възстановява. Държавните ловни стопанства, където не са отдадени на концесия, нещата се случват не по-зле от там, където ловните олигарси ги управляват. Да дадем шанс на държавните ловни специалисти да възстановят доброто име на българския държавен лов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, моля Ви, когато господин Дунчев говори, му казвайте да си казва всичко от тази трибуна. Господин Дунчев, отношенията с господин Иван Иванов ще си ги уточнявате в съда. За поред път трябва да Ви напомня, че Вие сте в статута на подсъдим, а не на такъв, който ще търси някакви облаги от това дело. (Реплика: „На ищец.“) На ищец, да, точно така. Така че в съда ще трябва да доказвате всичките глупости и лъжи, които изричате от тази трибуна, и затова Ви предизвиквам да кажете кой назначи господин Иванов. Вие не казвате само това, а казвате, че служебният кабинет е назначил кадри на ГЕРБ, така ли да разбираме? (Реплика.) И това не е така. Кажете го от тази трибуна – че служебното правителство назначава кадри на ГЕРБ. (Реплика от народния представител Николай Нанков: „Не, не е вярно!“) Той казва, че е вярно. (Реплика от народния представител Николай Нанков: „Изгонени, изгонени.“) Хайде излезте сега и кажете: изгонихте ли ги, или ги назначихте?

Ще бъда много кратка, господин Председател. Вземам това изказване, за да оборя казаното преди това по повод текстовете на параграфите. Много неща, които бяха казани от господин Дунчев, може да имат основание, но нека не пречупваме всичко през личната призма. Ако някой смята, че в обществената конструкция за управление на горски, ловни и дивечови ресурси има проблем, той не е личностен, а е законов и има право на законодателна инициатива за това. Поправките, които са предложени, на практика само регистрират фактическо положение. За „Кричим“, то беше със специален статут, преобразува се. Абсолютно пропуск, че не е в регистрацията по това приложение. То се управлява като такова стопанство. „Тунджа“ – по-правилният въпрос е да бъда критикувана защо стопанство, което е било винаги ловно стопанство по характеристика, защото има различен начин на управление, в тези няколко години е било горско. То не трябва да е с този статут по повод ресурсите, които управлява, там няма дърводобив. Така че нека не пречупваме през лични отношения или позиция, взета според действия, които са открити като нарушения в един или друг район. Важен е принципът, и това казвам: ако има проблем в обществените отношения, това е вследствие на конструкция и не можем по практики от един или друг директор, които са лоши, да поставяме под съмнение като цяло принципа на управление на които и да е ресурси в България. Трябва да търсим проблем в мениджмънта, а ако в правната конструкция има, това е законодателна инициатива. Да не изместваме дебата. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Ще отговоря на госпожа Танева, с която сме направили едни от най големите успехи за българската гора, и единствената ми роля е там, където не може да се устои на лобиския олигархичен натиск на ловни частни деятели, да търсим и обществена подкрепа, няма как. Иначе за горите сме направили страшно много и затова госпожа Танева е един от малкото хора в тази зала, извън „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, която страшно много уважавам. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Независимо от това ще отговоря на нейния въпрос защо това стопанство е било горско, сега пак трябва да става ловно. Защото това беше една политика 2011 г., когато Законът за горите беше много добре направен, но Емил Димитров, който тогава беше от ГЕРБ и после изгонен също от Бойко Борисов, за което поздравявам за втори път Бойко Борисов, този човек използваше Закона и си вкара текст в него: Ловно стопанство „Тунджа“ да стане горско, а Горско стопанство „Етрополе“ и Горско стопанство „Тетевен“ да се раздробят. Едното даже е прехвърлено. То е Ловешко стопанство, а е прехвърлено към Югозападно горско предприятие, което е към Благоевград. Много стопанства бяха прекроени като категория, като граници, за да могат да се наместят по ловните портфейли на ловните олигарси. И всъщност ние в момента от един ловен олигарх ще прехвърляме горското стопанство на друг, който се е изложил и явно се е отказал от горско стопанство, защото държавните горски стопанства бяха от огромен интерес за голяма част от ловните феодали. Там ги взимаха на държавни дивечовъдни участъци и си е само тяхно, докато в ловните стопанства е вид съвместна дейността, но последните години така изопачиха прилагането на Закона, че си е пак тяхно и имат много по-голям интерес да са ловни стопанства, защото там ние доказахме, че държавата плаща всичко, а частника ползва за себе си. Докато в държавните горски стопанства – и затова настояваме да си остане държавно горско стопанство „Тунджа“, защото много по-добре да дадем ловностопанската дейност в горско стопанство на частен субект по Закона за лова, чрез договор за дивечовъден участък, тъй като този договор защитава максимално интереса на държавата, защото там ловният специалист…

…плаща една аренда на държавата, държавата нищо не му плаща. Тези пари са десет пъти повече от тези, които плащат ловните олигарси в ловните стопанства. Затова искаме „Тунджа“ да си остане горско, докато не оправим Закона за лова, а като оправим Закона за лова, ще оправим и стопанствата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Танева, към Вас е репликата. Наистина ще моля в дупликата, понеже останахме много объркани тук действително какво е състоянието, в което господин Дунчев Ви поставя – дали той ще бъде мостът между някаква бъдеща коалиция на база на този закон между ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“, защото приветствените думи, които чух към Вас, наистина са добри. Кажете го, за да може да се ориентираме как да подкрепяме текстовете, които сте внесли. В крайна сметка господин Дунчев доста ни вкара в размисъл на тема гори, на тема ловни стопанства, на тема собственост на горските стопанства, управленията, наистина важно е. Благодаря.

Аз не мога да взема отношение по коалиционни политически въпроси, но господин Иванов, надявам се, това не е от ревност. В същия дух да отговоря. Уважаеми колеги, на всичко, което се каза, искам да направя дуплика, с което отново ще повторя тезата си – практиката в парламента в мандатите, в които съм била, отвори ли се каквато и да е дума, която съдържа луфт, става същото, на което бяхме свидетели сега. Аз нямам това хоби, не го упражнявам, не го споделям, но искам да кажа, че всички примери, които се дават в личен план – цитиране на имена, практики, пак казвам, има ли проблем в обществената конструкция за управление на ресурсите, ако има, подходът е законодателна инициатива и нова форма, а не как да нагласяме тук по сегашната уредба нещата по начин, по който нещо искаме да постигнем, без значение кого би касаело. Ние възстановяваме една справедливост. Това стопанство е било винаги ловно, то горски ресурси няма, популациите, между другото, са в конфликт с фермерите – моята позиция наистина е фермерска по отношение на добива на съседите. Този дебат е излишен и той не води до нещо. Всеки има право на законодателна инициатива и който смята, че има пропуск в начина, по който се управляват ресурсите, може да направи законодателна инициатива, но в момента правим това, което е трябвало да бъде. И въпросът за критика е защо не е било направено, то си е било винаги ловно стопанство. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, бих искал съвсем накратко, преди да гласуваме окончателно последните параграфи на този законопроект, да изразя задоволството си от сравнително консенсусната работа на Комисията по земеделие към Народното събрание, защото в рамките на няколко работни групи ние предложихме и приехме с относително голям консенсус всички добри предложения и изработихме такъв голям Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, което щеше да бъде, естествено, доста по-трудно без къртовската работа на сътрудниците към Комисията и юристите, които след всяко наше заседание посред нощите пишеха доклади. Искам да изразя задоволството си от консенсусното отхвърляне на всички лобистки предложения, които бяха, да не казвам стотици, но десетки. Някои от тях останаха в Законопроекта, те касаят някои концесии, някои концесионери в зимните курорти. Надявам се, че също така консенсусно ще отхвърлим и останалите лобистки предложения в Закона. И да благодаря на Комисията за добрата работа. Благодаря.

„Доклад относно Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, № 48-354-01-11, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 12 януари 2023 г., приет на първо гласуване на 20 януари 2023 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, като в ал. 2 накрая се добавя „или публично оповестяват информация за нарушения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като в ал. 3 думите „I и“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5. По чл. 6 има предложение от народния представител Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Условия за защита на сигнализиращите лица Чл. 6. (1) Лице, подаващо сигнал за нарушения чрез вътрешен или външен канал по смисъла на този закон, има право на защита, при условие че: 1. е имало основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението в сигнала е била вярна към момента на подаването ѝ и че тази информация попада в обхвата на чл. 3; 2. е подало сигнал за нарушение при условията и реда на този закон. (2) При наличие на условията по ал. 1 право на защита има и лицето, което подава сигнал за нарушение по чл. 3 до институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз. Такова подаване на сигнал се счита за подаване чрез външен канал.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като: 1. В текста преди т. 1 думите „приложното поле на закона по смисъла“ се заменят с „обхвата“. 2. В т. 1 след думата „сигнал“ се добавя „при условията и“, а думите „раздел I и раздел II“ се заменят с „раздели I и II“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. „Глава втора – Подаване на сигнал“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, като: 1. В ал. 3 накрая думите „по чл. 13, ал. 4“ се заменят със „съгласно чл. 14“. 2. В ал. 4 думите „по чл. 12“ се заличават и думата „възможностите“ се заменя с „условията“. По чл. 13 има предложение от народния представител Стою Стоев: „Член 13, ал. 1 се изменя по следния начин: „Чл. 13. (1) Задължените субекти по чл. 12, ал. 1 определят свой служител или създават обособено звено в структурата си, което да приема и регистрира сигнали за нарушения.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. По чл. 14 има предложение на народния представител Надежда Йорданова. Комисията подкрепя по принцип предложението, като в буква ,,б“ накрая думите „обработването и“ се заличава е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Служители, отговарящи за разглеждането на сигнали Чл. 14. (1) Задължените субекти по чл. 12, ал. 1 определят един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали. (2) Служители, отговарящи за разглеждането на сигнали, може да са длъжностните лица в структурата на всеки от задължените субекти по чл. 12, ал. 1, натоварени с обработването и защитата на лични данни. Задължените субекти, които нямат задължение по чл. 37 от Регламент (ЕС) 2016/679 за определяне на лице, натоварено с обработването и защитата на лични данни, определят друг служител, отговарящ за разглеждането на сигнали. (3) Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, могат да изпълняват и други дейности, възложени от работодателя, в случай че съвместяването им не води до конфликт на интереси. (4) Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, следва да не са в конфликт на интереси за всеки разгледан случай. (5) Задължените субекти по чл. 12, ал. 1, т. 2 и т. 3 могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура при спазване изискванията на този закон, както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на този закон.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като: 1. В ал. 5 думата „нередности“ се заменя с „нередовности“, думата „нередностите“ се заменя с „нередовностите“, а думите „отстранени в 7-дневен“ се заменят с „отстранени в този“. 2. В ал. 6 думата „състоятелност“ се заменя с „достоверност“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Работа със сигналите. Вътрешна проверка Чл. 16. Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, са длъжни да: 1. получават сигналите и потвърждават получаването им в срок от 7 дни след получаването; 2. гарантират, че самоличността на сигнализиращото лице и на всяко друго лице, посочено в сигнала, ще бъде надлежно защитена и предприемат нужните мерки за ограничаване на достъпа до сигнала на неоправомощени лица; 3. поддържат връзка със сигнализиращото лице, като при необходимост изискват допълнителни сведения от него и от трети лица; 4. предоставят обратна информация на подателя на сигнала за предприетите действия в срок не по-дълъг от три месеца след потвърждаването на получаването на сигнала; 5. предоставят на лицата, желаещи да подадат сигнал, ясна и леснодостъпна информация за процедурите за външно подаване на сигнали към компетентния национален орган, а когато е уместно – към институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз; 6. документират устни сигнали; 7. поддържат регистър на подадените сигнали; 8. в случай че изнесените в сигнала факти бъдат потвърдени: а) организират предприемането на последващи действия във връзка със сигнала, като за целта могат да изискват съдействието на други лица или звена в структурата на съответния задължен субект; б) предлагат на задължения субект по чл. 12, ал. 1 предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване или предотвратяване на нарушението в случаите, когато такова е констатирано или има реална опасност за предстоящото му извършване; в) насочват сигнализиращото лице към компетентните органи, когато се засягат неговите права; г) препращат сигнала на органа за външно подаване на сигнали при необходимост от предприемане на действия от негова страна, като за препращането сигнализиращото лице се уведомява предварително; в случай че сигналът е подаден срещу работодателя на сигнализиращото лице, служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала, насочва лицето към едновременно сигнализиране на органа за външно подаване на сигнали; 9. изслушат лицето, срещу което е подаден сигналът, или приемат писмените му обяснения и събират и оценяват посочените от него доказателства; 10. предоставят на засегнатото лице всички събрани доказателства и му предоставят възможност да направи възражение по тях в 7-дневен срок при спазване на защитата на сигнализиращото лице; 11. предоставят възможност на засегнатото лице да представи и посочи нови доказателства, които да бъдат събрани в хода на проверката.“ Предложение от народния представител Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като: 1. В ал. 1 думите „чл. 16, ал. 2, т. 9, буква „б“ се заменят с „чл. 16, т. 8, буква „б“. 2. В ал. 2 думите „чл. 17, ал. 2, т. 3, букви „а“ и „б“ се заменят с „ал. 1, т. 3, букви „а“ и „б“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, като в ал. 4 думата „инструкцията“ се заменя с „наредбата“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II. По чл. 19 има предложение от народния представител Стою Стоев: „В член 19 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Комисията за защита на личните данни“ се заменят с думите „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. 2. Алинея 3 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, като в ал. 2, т. 3 думите „издава инструкция“ се заменят с „ приема наредба“. По чл. 20 има предложение от народния представител Надежда Йорданова. Комисията подкрепя предложението по т. 1, букви „а“ и ,,б“ и не го подкрепя в останалата част. Предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Проверка на сигналите и препращане по компетентност Чл. 20. (1) За целите на проверката на сигналите и публично оповестените информации за нарушения, както и за предприемането на съответните действия за предотвратяване на нарушенията или за отстраняване на последиците от тях, Комисията препраща сигналите незабавно, но не по-късно от 7 дни след тяхното получаване, до органа, компетентен по предмета на сигнала, както следва: 1. Комисията за защита на конкуренцията за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 3; 2. Комисията за финансов надзор за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“; 3. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „в“; 4. министъра на транспорта и съобщенията за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „г“, за всички видове транспорт; 5. министъра на околната среда и водите за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „д“; 6. председателя на Агенцията за ядрено регулиране за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „е“; 7. Българската агенция за безопасност на храните за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „ж“; 8. главния държавен здравен инспектор по смисъла на Закона за здравето за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „з“; 9. Комисията за защита на потребителите за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „и“; 10. Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „л“; 11. министъра на финансите за сигнали за нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 2 и на чл. 3, ал. 2, т. 1; 12. изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за сигнали за нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 4; 13. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за сигнали по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3; 14. областния управител на областта, в която се намира общината, срещу която е подаден сигналът, или друг компетентен централен орган на изпълнителната власт, съобразно спецификата на сигнала. (2) Комисията препраща сигнала до компетентния орган по ал. 1, без да разкрива данни за лицето, подало сигнала. В случай че за установяване на истинността на твърдените в сигнала факти е необходимо да бъде разкрита самоличността на техния подател, Комисията може да направи това пред компетентния орган само след получаване на писмено съгласие от подателя на сигнала. При получаване на съгласие компетентният орган по ал. 1 е длъжен да осигури условия за работа със сигнала и с подателя на сигнала при стриктно спазване на изискванията на този закон за запазване на самоличността на подателя на сигнала и неговата защита. За последващите действия във връзка със сигнала компетентният орган уведомява Комисията в сроковете по чл. 23, ал. 1, т. 2. (3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато сигналът съобщава за нарушения, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности. В тези случаи Комисията изпраща сигнала за проверка на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. (4) Комисията има право по всяко време да изисква информация от орган по ал. 1 за етапа, на който се намира извършваната от него проверка по подадения сигнал, и да дава указания за начина за извършване на проверката, които са задължителни за съответния орган.“ По чл. 21 има предложение от народния представител Надежда Йорданова: „В чл. 21 се добавя т. 8: „8. Статистически данни за получените сигнали по периоди, включително на база техния предмет по чл. 3 и на база на компетентния орган, на който е препратен сигналът по компетентност. Информацията се публикува и в отворен, машинночетим формат по смисъла на Закона за достъп до обществена информация.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21. По чл. 22 има предложение от народния представител Надежда Йорданова: „В чл. 22 се създават алинеи 5 – 8: (5) Комисията осигурява подаване на сигнали по електронен път чрез следните канали: 1. формуляр на интернет страница, който изчерпателно изрежда хипотезите на чл. 20, ал. 1, както и дали става дума за случай по чл. 20, ал. 1, т. 16 или т. 17; 2. Системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление; 3. електронна поща. (6) При подаване на сигнал чрез формуляра по ал. 5, т. 1 Комисията предоставя възможност за подаване на сигнала след идентификация по реда на чл. 5 от Закона за електронното управление по начин, при който личните данни на подателя се анонимизират чрез криптографски методи, така че разкриването им да бъде технологично възможно единствено след разрешение на Административнния съд – София-град, след писмено искане на председателя на Комисията, на лицето, подало сигнала, или на лицето, срещу което е подаден сигналът, когато е налице правен интерес за това и разкриването на самоличността е нужно за предотвратяване или обезщетяване на вреди от подаването на сигнала или за да може лицето да се ползва от защитата по този закон. (7) Криптографските ключове, използвани за изпълнение на изискването по ал. 5, се съхраняват в устройства за създаване на квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014. (8) Подадените сигнали се съхраняват в централизиран регистър на сигналите, като точното време на подаване и съдържанието на всеки сигнал се удостоверяват с квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, като в ал. 1, в текста преди т. 1 думите „специализираното звено“ се заменят със „звеното“, а думите „посочени в чл. 15, със следните допълнения“ се заменят с „по чл. 15, както и“. По чл. 24 има предложение от народния представител Стою Стоев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, като в т. 1 числото „14“ се заменя със „7“. По чл. 25 има предложение от народния представител Стою Стоев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Последващи действия Чл. 25. (1) На базата на доклад на съответния служител ръководителят на звеното предлага на Комисията: 1. предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване на нарушението в случаите, когато е констатирано такова; 2. изпращане на съдържащата се в сигнала информация на компетентните институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз с цел последващо разследване, когато това е предвидено в актове на Европейския съюз; в тези случаи сигнализиращото лице се уведомява за препращането в 7-дневен срок; 3. сезиране на прокуратурата в случаите на констатирано престъпление; 4. предприемане на мерки за защита на лицето, подало сигнала; 5. прекратяване на проверката: а) когато нарушението, за което е подаден сигналът, е очевидно маловажно и не налага предприемането на допълнителни последващи действия; приключването не засяга други задължения или приложими процедури във връзка с нарушението, за което е подаден сигнал, нито защитата по този закон по отношение на вътрешното или външното подаване на сигнали; б) по повтарящ се сигнал, който не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемането на последващи действия; в) с предприемане на действията по т. 1– 4. (2) В случаите по ал. 1 Комисията разглежда предложения доклад в закрито заседание и се произнася с решение, което подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, като: 1. В ал. 1 думите „за защита на личните данни“ се заличават, а съюзът „у“ се заменя с „при“. 2. В ал. 2 думите „с лицето, подало сигнала“ се заменят със „със сигнализиращото лице“, а думите „за защита на личните данни“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, като в ал. 3 думите „за защита на личните данни“ се заличават. По чл. 30 има предложение от народния представител Стою Стоев: „В чл. 30, ал. 1 думите „Комисията за защита на личните данни“ се заменят с думите „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.“ Комисията не подкрепя предложението. По чл. 30 има предложение от народния представител Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Външен одит Чл. 30. (1) Комисията подлежи на външен одит по отношение изпълнението на задълженията по този закон и коректната работа със сигналите и защитата на техните податели. Одитът се извършва от Омбудсмана на Република България. (2) Омбудсманът извършва проверка на място на работата на звеното – външен канал за подаване на сигнали, която включва преглед за спазването на сроковете за обработка на сигналите, качеството на взаимодействие между Комисията и другите компетентни органи по чл. 20, съответствието на регистрите със закона и други аспекти от дейността на Комисията, позволяващи оценка на нейната ефективност по отношение на работата със сигналите. При извършването на проверката се осигурява пълен достъп до работата на звеното по чл. 22. (3) Омбудсманът приема и разглежда жалби срещу Комисията на лица, подали сигнали, включително за неосигурена защита или нарушения на поверителността на информацията за тях. (4) Омбудсманът включва информация за извършените от него одитни проверки на дейността на Комисията по изпълнение на разпоредбите на този закон в ежегодния си доклад, който представя пред Народното събрание.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел III: „Допълнителни правила, приложими за вътрешното и външното подаване на сигнали“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Единствено искам да направя една техническа редакционна поправка, която забелязах, докато четохме Доклада и не сме обърнали внимание на Комисията. Нашето предложение за създаване на нов чл. 17 в Закона беше вкарано като точки в чл. 16, но сега забелязвам, че те не са на точното място. Ние просто ги добавихме като т. 9, 10 и и 11, а би трябвало според мен да станат т. 8, 9 и 10, а т. 8 да стане т. 11. Така хронологично са действията, които извършва всъщност Комисията. Това е предложението ми – т. 9, 10 и 11 да станат т. 8, 9 и 10, а сегашната т. 8 да стане т. 11. В следващия чл. 17 има едно предложение за препратките, където също трябва да се промени, да не е препратката към т. 8, а да отиде към т. 11. (Уточнения с докладчика.) В т. 9, която е в момента и предлагам да стане т. 8 в чл. 16, преди „изслушат“ да влезе текстът „да“, тоест да стане: „да изслушат лицето“. Така е по-правилно граматически. В чл. 17 – там, където е предложено от Комисията, първото предложение: в ал. 1 думите „чл. 16, ал. 2, т. 9, буква „б“ се заменят с „чл. 16, т. 11, буква „б“. Точка 8 става т. 11, затова. Благодаря.

Да, разбира се.

Няма нужда от „да“, защото го има в основния текст.

Добре.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. По чл. 33 има предложение от народния представител Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33: „Забрана за ответни действия спрямо лицата, които са подали сигнал или публично са оповестили информация за нарушение Чл. 33. Забранява се всяка форма на ответни действия спрямо лицата, посочени в чл. 5, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на: 1. временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд; 2. понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност; 3. изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението; 4. отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя; 5. отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа; 6. прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания; 7. принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда; 8. пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране; 9. отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа; 10. предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон; 11. вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход; 12. включване в списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл (черен списък); 13. предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик; 14. прекратяване на лиценз или разрешение; 15. насочване на лицето към извършване на медицински преглед. (2) Компетентните органи по чл. 20, ал. 1 дават задължителни предписания за преустановяване на увреждащите действия по ал. 1 до приключване на извършената от тях проверка.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, като в ал. 2 думата „неблагоприятни“ се заменя с „ответни“, думите „чл. 34“ се заменят с „чл. 33“, а думата „неблагоприятното“ се заменя с „ответното“. „Глава пета – Административнонаказателни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава пета: „Глава четвърта – административнонаказателни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, като в т. 3 думите „чл. 18, ал. 1“ се заменят с „чл. 16, т. 4“. По чл. 43 има предложение от народния представител Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43: „Чл. 43. Наказва се с глоба в размер от 2000 до 8000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което: 1. предприема действие с цел репресия срещу лицето, подало сигнала, или срещу лице, свързано с него, по чл. 33; 2. инициира производство, ако се извършва само с намерение да се увреди сигнализиращото лице.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.

„Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“. По § 3 има предложение от народния представител Стою Стоев: „Параграф 3 от Преходните и заключителните разпоредби към закона се изменя по следния начин: „§ 3. В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 13, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 13: „13. извършва проверка по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения;“. 2. Досегашната т. 13 става т. 14.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7, ал. 4 изречение първо след думите „Националния статистически институт“ се поставя запетая и се добавя „завишени с 20 на сто“. 2. В чл. 9 се създава ал. 5: „(5) Заседанията на комисията, на които се вземат решения в изпълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, са закрити.“ 3. Член 106 се изменя така: „Чл. 106. (1) Комисията изпълнява функциите на централен орган за външно подаване на сигнали по смисъла на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. (2) На Комисията може да се възлагат други задачи и правомощия само със закон.“ 4. В чл. 25е, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавят думите: „в сроковете по чл. 12, параграф 3 и 4, и при условията на параграф 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, освен ако друго не е предвидено в закон“. 5. В чл. 38: а) създава се нова ал. 7: „(7) Жалба по ал. 1 може да бъде оттеглена до изтичане на срока за обжалване на решението на комисията по ал. 3 и 4.“; б) досегашната ал. 7 става ал. 8. 6. В чл. 85: а) в ал. 2 думите „чл. 12а, ал. 2“ се заменят с „чл. 12а, ал. 1, чл. 25г, чл. 25е, ал. 2“; б) създава се ал. 7: „(7) За нарушение по ал. 2 може да се наложи и/или принудителна административна мярка по чл. 58, параграф 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Предложение от народния представител Надежда Йорданова: „Създава се § 5а: „§ 5а. В Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество се правят следните допълнения: 1. В чл. 47 се създава ал. 8 със следния текст: (8) Комисията приема сигнали и по електронен път, като прилага изискванията на чл. 22, ал. 5 – 8 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.“ 2. Създава се чл. 49а със следния текст: „Чл. 49а. За защита на подателите на сигнали се прилагат и разпоредбите на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Радомир Чолаков по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. Средствата, необходими за покриване на разходите за изпълнение на възложените със закона дейности, се осигуряват по бюджетите на Комисията за защита на личните данни и омбудсмана от Министерството на финансите. При необходимост председателят на Комисията за защита на личните данни и омбудсманът могат да отправят предложение до министъра на финансите за осигуряване на допълнителни средства за обезпечаване на възложените дейности.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. Комисията за защита на личните данни дава указания по прилагането на закона на всички задължени субекти и контролира изпълнението от тяхна страна на неговите разпоредби.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Комисията за защита на личните данни привежда в съответствие с него правилника за дейността си.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В шестмесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Комисията за защита на личните данни приема наредбата по чл. 19, ал. 1, т. 3 и указанията към задължените субекти по чл. 12, ал. 1, разработва модел на регистър на сигналите и формуляр за приемане на сигнали, които се предоставят безплатно за използване на всички задължени субекти.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, като глава втора, раздел I с чл. 12 – 18 се прилагат по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за приложението към чл. 3, ал. 1 и 3.

Една процедура по начина на водене, колеги, искам да ми позволите и тя е процедура по начина на водене на дейността на Народното събрание, а не на председателя на това заседание, разбира се. Колеги, не знам дали разбрахте какво стана? Това беше един от трите най-важни закона по Плана за възстановяване и устойчивост и един от трите най-важни съдебни закона. На първо гласуване, ако си спомняте, предложението на Министерския съвет и на госпожа Надежда Йорданова ги отхвърлихме в залата. Създаде се малка работна група. Работихме по празниците, имахме много ползотворни дискусии, аз съм го казвал много пъти, и с госпожа Йорданова, и с господин Зарков, и както виждате, в момента този закон го приехме по този начин, по който го приехме. Аз съм сигурен, че ако същата процедура бяхме приложили и към Закона за разследването на главния прокурор, към НПК и Закона за съдебната власт, щяхме да го направим по същия начин. Просто имайте предвид, това е моята мечта за работа на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г., и Законопроект за допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 януари 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г., и Законопроект за допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, и госпожа Донка Аврамова – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Тонислава Сотирова – началник-отдел в дирекция „Социално включване“; от институцията на Омбудсмана на Република България: госпожа Елена Чернева – заместник-омбудсман, и госпожа Нуртен Патраклъ – главен експерт в дирекция „Права на детето“; от Сдружение „ЛевФем“ – господин Стойо Тетевенски – председател; от Фондация „Асоциация Анимус“ – госпожа Катя Кръстанова, и от Български фонд за жените – госпожа Рая Раева и госпожа Виктория Петрова. От името на вносителя Законопроектът, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители, беше представен от народния представител Надежда Йорданова, която посочи, че със Законопроекта се разширява кръгът на защитените лица, увеличават се мерките за защита от домашно насилие и се регламентират по по-ясен начин мерките, процедурите и програмата за превенция от домашно насилие. Тя отбеляза, че се предвижда създаването на национална база данни на случаите на домашно насилие, както и на единен национален орган, който да координира, планира и контролира прилагането на различните политики. Госпожа Йорданова посочи, че се предлагат и мерки, които да подобрят и да забързат съдебните производства в случаите на предоставяне на защита. Предвижда се Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие да функционира като постоянно действащ колективен орган към Министерския съвет за координация, мониторинг и оценка на политиките и мерките за предотвратяване на домашното насилие и подобряване на взаимодействието между различните държавни органи и организации. Със Законопроекта се въвеждат допълнителни мерки, като забрана за извършителя на насилие да осъществява контакт с пострадалия; забрана за притежаване на боеприпаси и оръжия; програми за превенция на насилието и специализирани услуги за защита; помощ и подкрепа на пострадалите. Предлага се разширяване на местната подсъдност на производството по издаване на заповед за защита и се допълва кръгът от лица, които могат да инициират производство по защита. Засилва се служебното начало по събиране на доказателства в съдебното производство и се увеличава на три месеца срокът за подаване на молба за защита от домашно насилие. Предвижда се заповедта за незабавна защита да не подлежи на обжалване и да има незабавно действие, като се създава и възможност за ограничаване или продължаване на действието ѝ от съда при липса или наличие на непосредствена опасност. Проектът на закон задължава полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта за защита, като при констатирано неизпълнение нарушителят ще бъде задържан. Урежда се и предоставянето на правна помощ в производството по защита от домашно насилие при съобразяване състоянието на зависимост от извършителя на насилие и други обстоятелства, препятстващи ефективната правна защита. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили положителни писмени становища от Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката. От Министерството на финансите посочват, че не е приложена оценка за очакваните финансови последици, както и че законопроектът не съответства на изискванията на Закона за публичните финанси. Отбелязва се и необходимостта от съобразяване с изискванията на Закона за социалните услуги. Държавна агенция за закрила на детето подкрепя по принцип законодателните изменения и приветства уредбата, гарантираща търсенето на механизъм за продължаване на връзката между родител и дете, включително в случаите на домашно насилие. Отправят се препоръки за създаване на легални дефиниции на въведените понятия. От Комисията за защита на личните данни обобщават, че създаването и поддържането на Национална информационна система от Националния съвет съответства на изискванията за обработка на лични данни, като правят и редакционни предложения. Омбудсманът на Република България подкрепя Законопроекта, като предлага отпадане на изискването за системност като условие за квалифициране на деянието. Националното сдружение на общините в Република България подкрепя по принцип Проекта на закон, като изразява несъгласие със задължението за препращане на сигналите от държавните и общинските органи, лечебните заведения и юридическите лица към съда. Не се подкрепя и вмененото задължение за превенция и защита от домашно насилие, както и организирането на обучения и програми. Изтъква се липсата на осигурен финансов ресурс и капацитет за изпълнението на въведените задължения, мерки и програми. Фондация „Асоциация Анимус“, Българският хелзинкски комитет, колектив „Феминистки мобилизации“, Фондация „Позитивни умения на личността в социума“, Сдружение „ЛевФем“ и Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“ изразяват положителни становища по Законопроекта. Подкрепя се създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие, новите мерки за защита и регламентацията на специализираните услуги. Коментира се отпадането на емоционалното насилие и ограничаването на защитата само до лица, които се намират във фактическо съпружеско съжителство. Отчита се нуждата от легални дефиниции, като се обсъждат подробно предложените текстове и се отправят конкретни предложения. От Движение „Българско семейство“ и Сдружение „В името на децата на България“ изразяват несъгласие с част от предложените изменения и определят като неудачни промените относно обхвата на предоставяната защита и задължението за препращане на сигналите към съда. Коментира се прехвърлянето на компетенции на неограничен брой нестопански организации и създаването на възможност за недееспособните лица да бъдат представлявани в производството, като се правят и конкретни предложения. От Фондация „Общество и ценности“, Сдружение „Свобода за всеки“, Сдружение „Род Интернешънъл“ и Сдружение „Български родителски централен комитет“ не подкрепят Законопроекта и отбелязват, че избраният подход няма да противодейства на домашното насилие. Възразяват срещу предоставянето на процесуални права на непълнолетни, както и срещу липсата на яснота за употребени понятия като „риск от насилие“ и „насилие чрез бездействие“. От името на вносителя Законопроектът, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, беше представен от народния представител Мая Димитрова, която посочи, че с него се предвижда Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, която се приема от правителството, задължително да съдържа като мярка изграждането, поддържането и управлението на поне един кризисен център за лица, пострадали от домашно насилие, във всяка област в страната. Госпожа Димитрова отбеляза, че Законопроектът предвижда двумесечен срок, в който Министерският съвет следва да предприеме действия по актуализиране на Програмата и осигуряване на необходимите средства за изграждането и функционирането на кризисните центрове. Тя обърна внимание на недостатъчния брой на кризисните центрове, поради което жертвите на насилие не успяват да получат своевременна подкрепа и подслон. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Омбудсмана на Република България, Националното сдружение на общините в Република България, Алианса за защита от насилие, основано на пола, Фондация „Асоциация Анимус“. Министерството на правосъдието подкрепя целите на Законопроекта, като в становището се посочва, че Законопроектът следва да бъде съобразен с настъпилите промени в нормативната уредба. Сочи се, че в приетия през 2019 г. Закон за социалните услуги е възприет нов подход, при който социалните услуги се определят като дейности за подкрепа, за превенция и/или преодоляване на социално изключване, реализиране на права и подобряване на качеството на живот. Обръща се внимание на регламентираната нова социална услуга „Осигуряване на подслон“, която включва осигуряване на временно настаняване в безопасна среда на лица в кризисна ситуация и на лица, пострадали от домашно насилие, както и лица – жертви на трафик. Посочва се, че понятията „кризисен център“ и „защитено жилище“ са отменени през 2020 г. с Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. В становището на Министерството на финансите се посочва, че предложените промени ще окажат въздействие върху държавния бюджет предвид необходимостта от допълнителни средства за изграждането, поддържането и управлението на новите кризисни центрове, като се обръща внимание и на липсата на индикативни показатели относно очакваните последици върху държавния бюджет. Сочи се, че средствата, необходими за финансиране на изпълнението на задълженията по Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, като се обръща внимание на предвидения двумесечен срок за предприемане на необходимите действия за изпълнение на Законопроекта. Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложения законопроект, като посочва, че лицата, пострадали от домашно насилие, имат възможност да получат подкрепа чрез голям набор социални услуги, регламентирани изчерпателно в Закона за социалните услуги. Министерството на вътрешните работи подкрепя Законопроекта без бележки и предложения по същество. В становището на Омбудсмана на Република България е изразена принципна подкрепа за Законопроекта предвид необходимостта от спешни мерки за разкриване на достатъчен брой кризисни центрове. Акцентира се върху необходимостта от подобряване на взаимодействието и координацията между участниците в подкрепа на жертвите, както и от извършване на задълбочено проучване и събиране на данни за потребностите на хората от областта на подобна социална услуга. От Националното сдружение на общините в Република България изразяват положително становище за Законопроекта, като предлагат редакционно предложение във връзка с промяна на термина кризисен център. От Алианса за защита от насилие, основано на пола, заявяват своето несъгласие с предложения законопроект предвид неговия частичен, непоследователен и фрагментарен подход. В становището на Фондация „Асоциация Анимус“ се посочва, че е налице необходимост от разкриване на кризисни центрове във всички административни области на страната, които да предоставят на пострадалите лица по-бърз достъп до защитена среда. Акцентира се и върху необходимостта от широкообхватни и синхронизирани промени в Закона, които да допринесат за по-ефективна защита на жертвите на домашно насилие. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. Представителите на Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика изразиха своята подкрепа към Проекта на закон, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители. Госпожа Ковачева заяви, че с него се осигурява бърза, ефективна и адекватна защита на пострадалите от домашно насилие лица и лица в риск, като същевременно се упражнява превантивно и възпиращо въздействие върху извършителя на насилието. Тя уточни, че с него се изпълняват международните стандарти в тази област и допълни, че Законопроект с идентично съдържание е изготвен от междуведомствена работна група към Министерството на правосъдието, като във връзка с назначаването на настоящото служебно правителство е стартирана нова съгласувателна процедура, по която все още не е получена одобрена финансова обосновка. Госпожа Сотирова посочи, че Министерството на труда и социалната политика е изразило официално становище по Законопроекта, което поддържа. Заместник-министър Ковачева отбеляза, че Законопроектът, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, следва да бъде съобразен с действащото законодателство, като изтъкна съображенията, подробно изложени в писменото становище по Законопроекта. Госпожа Сотирова представи отрицателното становище на Министерството на труда и социалната политика по Законопроекта, внесен от госпожа Нинова, като посочи, че съществува нова регламентация на социалните услуги, която не кореспондира с предложения законопроект, и допълни, че има нов начин на планиране на тези социални услуги, които ще се предоставят на областно ниво. Госпожа Чернева посочи, че омбудсманът е настоявал многократно за предприемане на мерки за защита на жертвите на домашно насилие. Тя изрази положителното становище на омбудсмана относно разглежданите законопроекти, като отбеляза, че с тях се създава добра нормативна уредба, с която да бъдат преодолени съществуващите дефицити. Госпожа Чернева обърна внимание на необходимостта от съобразяване на внесения от госпожа Нинова законопроект с действащите разпоредби на Закона за социалните услуги. Госпожа Кръстанова представи становището на Фондация „Асоциация Анимус“ по обсъжданите законопроекти, като заяви подкрепа за Законопроекта, внесен от госпожа Йорданова, с който се увеличават възможностите за защита. Тя акцентира върху липсата на дефиниции на различните форми на домашно насилие, което би създало затруднения при прилагането на Закона. Госпожа Раева в качеството ѝ на представител на Български фонд за жените отбеляза, че обсъжданите законопроекти са необходими, за да се създаде цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на всички пострадали от домашно насилие. В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Цветан Енчев, Бранимир Балачев, Надежда Йорданова, Милен Матеев, Смиляна Нитова-Кръстева, Петър Петров, Рая Назарян и Цвета Рангелова. Народният представител Цветан Енчев отбеляза, че обсъжданите законопроекти се нуждаят от прецизиране и допълни, че народните представители от „Движение за права и свободи“ ще направят съответните редакционни предложения за усъвършенстване на текстовете. Той изрази надежда, че законопроектите ще намерят по-широка парламентарна подкрепа предвид необходимостта от закон, който да отговаря на европейските стандарти. Народните представители Бранимир Балачев и Рая Назарян заявиха своята подкрепа за обсъжданите законопроекти. Господин Балачев посочи, че внесеният от Надежда Йорданова и група народни представители законопроект е по-детайлен, като предложените изменения ще допринесат за по-доброто правораздаване. Той изрази несъгласие по отношение на систематичното място на някои от предложените разпоредби, както и по отношение на създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие. Господин Балачев акцентира върху необходимостта от детайлизиране на изпълнителното деяние на домашното насилие и предложи Министерството на труда и социалната политика да бъде водещото звено при наличието на сигнал за домашно насилие. Госпожа Назарян изрази своето съгласие с предложението за премахване на процедурата по медиация, като обърна внимание на създадената съдебна практика за задължителна медиация в производството по защита от домашно насилие, което създава предпоставки за продължаване на насилието. Тя отбеляза, че медиаторът не разполага нито със специални знания, нито е детски психолог, който може да повлияе върху психичното или физическото здраве на децата. Народният представител Надежда Йорданова уточни, че Националният съвет няма отношение към производството по осъществяване на незабавна защита или друг вид подкрепа. Тя посочи, че Националният съвет има за цел да координира политиките, да поддържа националната система, да събира, изготвя и анализира статистическите данни, тъй като той е орган по политиките, който изисква координацията на всички заинтересовани ведомства, но не предоставя конкретна закрила. Народният представител Милен Матеев изрази своята подкрепа за Законопроекта, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители, като отбеляза, че при изработването му са участвали и експерти от „Продължаваме Промяната“. Той обърна внимание на формалната роля на държавата, предвидена в действащия закон, както и липсата на обучения и пряк контакт между полицията и експертите, занимаващи се с превенцията. Господин Матеев посочи, че Законопроектът на „Демократична България“ предвижда по-комплексен подход, който разглежда по мащабно ролята на държавата в осъществяването на превенция от домашно насилие. Народният представител Смиляна Нитова-Кръстева призова за принципна подкрепа на внесения от „БСП за България“ законопроект предвид увеличаването на жертвите на домашно насилие, като посочи, че разминаването в терминологията може да бъде преодоляно между първо и второ гласуване. Тя акцентира върху необходимостта от предприемане на спешни мерки чрез увеличаване на центровете за подкрепа, с което ще се осигури по-добра защита на пострадалите от домашно насилие. Тя отбеляза, че от „БСП за България“ не приемат голяма част от текстовете в Законопроекта, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители, поради което ще се въздържат от подкрепа на този законопроект. Народните представители Петър Петров и Цвета Рангелова изразиха своето несъгласие с предложените законопроекти, като се обединиха около становището, че същите не следва да бъдат подкрепяни. Господин Петров отбеляза, че от обхвата на Законопроекта са изключени редица лица, които би следвало да получат защита, и изрази съмнение относно контрола върху предложената мярка за забрана на дееца да контактува по телефон с пострадалото лице. Той обърна внимание на срока, в който се получава съдебното решение за окончателна защита, като посочи, че основният проблем е свързан с изпълнението на заповедта за незабавна защита. Господин Петров изрази своето неодобрение за реда и начина на финансиране на дейността на организациите, които осъществяват предвидените със Законопроекта социални услуги. Госпожа Рангелова отбеляза, че внесеният от Надежда Йорданова законопроект в по-голямата си част урежда предоставянето на социални услуги, което не кореспондира с основната идея на Законопроекта. Тя посочи, че в Законопроекта липсват дефиниции на основни понятия, които се въвеждат, както и че са налице неясноти относно предвидените процедури. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г.; и с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 25 ноември 2022 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие с № 48-254-01-70, от 24 ноември 2022 г., внесен от Надежда Йорданова и група народни представители На редовно заседание, проведено на 21 декември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика Марин Байчев – началник-отдел „Интеграция на хората с увреждания“, и експертите Любомира Аршинкова и Йоанна Германова; от администрацията на Омбудсмана на Република България – Нуртен Патраклъ, Иван Дечев, Стефан Попвасилев, представители на неправителствени организации. Съгласно мотивите на Законопроекта той е в отговор на ескалацията на насилието и особено насилието над жени през последните години вследствие и на пандемията. Нараства броят на сигналите за домашно насилие и на лицата, потърсили помощ и консултации, както и на издадените заповеди за защита. Законопроектът е разработен от работна група с широко участие на неправителствени организации, народни представители и Омбудсмана на Република България. Освен правата на лицата, пострадали от домашно насилие, и мерките за защита в Законопроекта се уреждат органите и механизмите за провеждане на държавната политика за превенция и защита от домашно насилие и взаимодействието между тях. Целта е институционално надграждане с цел координиране, прилагане и оценка на мерките за предотвратяване и борба с домашното насилие. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Надежда Йорданова. Тя даде конкретна информация за увеличения брой пострадали от домашно насилие, в това число хора с увреждания и зависими възрастни роднини. Тя подчерта основните промени в Закона, а именно разширяване кръга на лицата с достъп до правна помощ, акцентиране върху мерките със защитен и превантивен характер, въвеждане на нови мерки за забрана и задължения за извършителите на домашно насилие, създаване на национален орган за управление и прилагане на държавната политика, регистър на лицата и други. Председателят на Комисията информира членовете ѝ, че са постъпили становища от сдружение „ЛевФем“, Омбудсмана на Република България, Сдружение „Български родителски централен комитет“, Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, Сдружение „Род Интернешънъл“ , Фондация „Асоциация Анимус“ и други. Представителите на Омбудсмана, Министерството на труда и социалната политика и неправителствените организации направиха конкретни предложения за допълване на промените в Закона, изразиха мнения, че вече има нормативна уредба относно престъпленията срещу личността, и някои опасения за неясно тълкуване и прилагане на новите разпоредби, в това число относно новия регистър. Подчертаха необходимостта от превенция и повишаване ефективността на мерките за защита и актуалността на проблемите за домашното насилие. В дискусията се включиха народните представители Георги Георгиев от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, Георги Гьоков и Корнелия Нинова от парламентарната група „БСП за България“, Илиана Жекова от парламентарната група на „ГЕРБ-СДС“, Искрен Арабаджиев и Иван Манев от парламентарната група „Продължаваме Промяната“, Даниела Дашева от парламентарната група „Български възход“. От името на парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ народният представител Георги Георгиев изрази категорично, че не подкрепят Законопроекта както с оглед на правната му страна, така и поради предложенията за създаване на паралелни структури и услуги с много широк кръг клиенти и необосновано финансиране на доставчиците на тези услуги. Постави въпроса за изясняване на понятието „насилие чрез бездействие“. От името на парламентарната група на „БСП за България“ народният представител Георги Гьоков посочи, че се въздържат от подкрепа поради необходимостта от прецизиране и отпадане на текстове. Изрази опасения от даването на права на малолетни лица с възможности за манипулиране и необосновано набедяване на родителите. От името на парламентарната група на „ГЕРБ-СДС“ народният представител Илиана Жекова изтъкна, че е важно да се говори по темата, предложи да се включи домакинството, когато се оценява кръгът на лицата в риск от домашно насилие. Народният представител Искрен Арабаджиев изрази подкрепа за Законопроекта от парламентарната група „Продължаваме промяната“, промените са закъснели, но това е стъпка напред в защитата на гражданското общество, особено важно е създаването на Национален съвет към Министерския съвет. Народният представител Корнелия Нинова изтъкна, че безспорно е необходимо да се положат усилия за борба срещу домашното насилие, но има необходимост от сравнение на текстове от Законопроекта за прокрадване на джендър идеологията с тези на Истанбулската конвенция. ЗИД не може да бъде подкрепен и поради даването на права на деца, които не могат да бъдат страна по дело и да ги упражняват на практика. Народният представител Даниела Дашева посочи, че от парламентарната група на „Български възход“ се въздържат от подкрепа, в законодателството материята е уредена, има и други видове насилие, което трябва да буди тревога. Вносителят направи допълнителни разяснения по направените бележки и зададените въпроси. В резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 13 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, от 24 ноември 2022 г., внесен от Надежда Йорданова и група народни представители.“ И сега, уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-72, от 25 ноември 2022 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители На редовно заседание, проведено на 21 декември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – господин Марин Байчев – началник-отдел „Интеграция на хората с увреждания“, и експертите госпожа Любомира Аршинкова и госпожа Йоанна Германова, Омбудсманът на Република България – госпожа професор Диана Ковачева, и експерти и представители на неправителствени организации. Съгласно мотивите на Законопроекта целта е да се повиши нивото на закрила на жертвите от домашно насилие, като се осигурят повече възможности да настаняване в кризисни центрове, което от своя страна изисква увеличаване на броя на тези центрове в цялата страна. Практиката показва, че настаняването е първа и решаваща мярка за защита на пострадалите от тежки форми на домашно насилие. В страната функционират 13 центъра, чийто капацитет е запълнен. В Законопроекта се предлага да има поне по един център във всяка област на страната. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Георги Гьоков, който изнесе данни за ръста на домашното насилие по време и след пандемията. Той допълни, че за да има нови центрове, е необходимо в приеманата от правителството Национална програма за превенция и защита от домашно насилие да се включи мярка за изграждането, поддържането и управлението на кризисни центрове. В това отношение може да се проучи опитът и на другите европейски страни. Омбудсманът на Република България госпожа професор Диана Ковачева подкрепи Законопроекта, като посочи, че са нужни най-малко 28 центъра на областно ниво и повече от един в София. Това ще бъде стъпка в изпълнение на препоръката към България в Доклада от 2021 г. на Комитета за забрана на всички форми на дискриминация спрямо жени към ООН. В своето становище Министерството на труда и социалната политика не подкрепя Законопроекта, като неговият представител госпожа Германова обясни, че социалните услуги за лица, пострадали от домашно насилие, са уредени в Закона за социалните услуги. Тези услуги ще бъдат включени в разработваната Национална карта на социалните услуги с осигурено финансиране в зависимост от установените потребности по места. В последвалата дискусия взеха участие народните представители: Илиана Жекова, която посочи, че от парламентарната група на „ГЕРБ-СДС“ ще подкрепят Законопроекта. Подкрепа ще осигурят и от парламентарната група на „Демократична България“. Народният представител Искрен Арабаджиев обяви, че от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ се въздържат от подкрепа с оглед мотивите на Министерството на труда и социалната политика и че на Законопроекта са нужни финансови разчети и бюджет. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ също не подкрепят Законопроекта, което обяви народният представител Георги Георгиев и предложи да се изследва ефективността на дейността на вече съществуващите центрове. В резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 11 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-72, от 25 ноември 2022 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.“

Нашият е кратък. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 25 януари 2023 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроекта за изменение допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха Юлия Ковачева – заместник-министър на правосъдието, Донка Аврамова – държавен експерт в Министерството на правосъдието, Йоанна Германова – държавен експерт в дирекция „Социално включване“ в Министерството на труда и социалната политика, и Нуртен Патраклъ – главен експерт в „Омбудсмана на Република България“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Атанас Симидчиев, който в своето изложение поясни, че главната цел на Законопроекта е да регламентира комплекс от мерки, които да осигурят ефективна защита и гаранция за опазване на живота, здравето и правата на лицата в риск от домашното насилие. Вносителят отбеляза, че със Законопроекта се разширява кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита по реда на Закона. Увеличават се мерките за защита, които могат да се налагат от компетентните органи, и освен това се създава възможност да не се прекъсва контактът родител-дете по време на наложената мярка за защита, като той продължава да се осъществява в защитена среда под надзора на обучен професионалист. Господин Симидчиев добави, че освен правата на лицата, пострадали от домашно насилие, и мерките за защита в Законопроекта се уреждат и органите и механизмите за провеждане на държавната политика за превенция и защита, както и взаимодействието между тях. Законопроектът предвижда създаване на национален орган – Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, като постоянно действащ колективен и консултативен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие, като се регламентират неговите функции, както и създаване и поддържане на Национална информационна система и Национален регистър за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа. Регламентират се програми за превенция и защита и специализирани услуги, осигуряващи защита. Улеснява се достъпът до правосъдие, като се въвежда специална уредба, която дава възможност на всяко лице с нарушени права да има пряк достъп до правосъдие. Оптимизира се и се усъвършенства съдебното производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие в посока на бързина, ефективно правоприлагане и създаване на гаранции за защита на интереса на пострадалите лица. По Законопроекта в Комисията са постъпили положителни становища от Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката. Министерството на финансите отбелязва липсата на финансова обосновка, Националното сдружение на общините в Република България изразява несъгласие с вмененото задължение за превенция и защита от домашно насилие, както и за организирането на обучения и програми. Изтъква се липсата на осигурен финансов ресурс и капацитет за изпълнението на въведените задължения. Държавната агенция за закрила на детето подкрепя принципно и дава някои предложения за легални дефиниции. Омбудсманът на Република България подкрепя Законопроекта, но изразява съжаление, че не отпада изискването за системност като условие за квалифициране на деянието. От неправителствените организации една част подкрепят изцяло Законопроекта, друга изразяват несъгласие с част от текстовете, а трета част изцяло го отхвърлят. Всички представят своите аргументи. В дискусията взеха участие народните представители Иван Ченчев, Красен Кралев, Цветелина Заркин и Даниела Дашева. Господин Ченчев категорично изрази неподкрепата си към предложения законопроект, като се аргументира с това, че част от текстовете са свързани с духа на Истанбулската конвенция, отхвърлена от Конституционния съд и Българската православна църква. Посочи, че са налице несъвършенства в използваната терминология в предложените текстове. Госпожа Заркин изрази подкрепата си, като заяви, че с приемане на Законопроекта ще се създадат условия за реална защита от домашно насилие. Народният представител госпожа Дашева се въздържа от подкрепа, тъй като смята, че Законопроектът е твърде усложнен и в този му вид проблемите, свързани с домашното насилие, биха се задълбочили, вместо да се решат. Господин Красен Кралев заяви подкрепата си, при условие че между първо и второ четене ще се прецизират някои несъответствия в текстовете. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване със „за“ – 7 гласа, „против“ – 3 гласа, и „въздържал се“ – 2 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ искам проверка на кворума.

Благодаря. Моля да бъдат включени камерите на БНТ 2 в такъв случай. (Оживление, реплики.)

Остава.

Да.

Може.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-0 70, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 19 януари 2023 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Юлия Ковачева – заместник министър, и госпожа Донка Аврамова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от институцията на Омбудсмана на Република България – госпожа Нуртен Патраклъ – главен експерт в дирекция „Права на детето“; от Фондация „Асоциация Анимус“ – госпожа Катя Кръстанова; от Фондация „Български фонд за жените“ – госпожа Рая Раева; от Асоциация „Общество и ценности“ – госпожа Михаела Джоргова, и от Сдружение „Свобода за всеки“ – госпожа Невена Стефанова. В Комисията са постъпили положителни становища по Законопроекта от Министерството на правосъдието, Омбудсмана на Република България и Българския хелзинкски комитет. В становищата си Фондация „Общество и ценности“ и Сдружение „Свобода за всеки“ не подкрепят Законопроекта. Госпожа Невена Стефанова представи становището на Сдружение „Свобода за всеки“. Тя заяви, че Законопроектът създава предпоставки за нарушаване на основни човешки права и възрази срещу неясните дефиниции на употребени понятия, като „риск от насилие“ и „насилие чрез бездействие“. Госпожа Кръстанова представи становище на Фондация „Асоциация Анимус“ и изрази подкрепата си за Законопроекта. Тя акцентира върху промените, свързани с усъвършенстване на съдебното производство, с които се увеличават възможностите за защита на жертвите на домашно насилие. Госпожа Михаела Джоргова представи становището на Асоциация „Общество и ценности“. Тя изтъкна, че разширяването на кръга от лица, легитимирани да сезират компетентния съд, и предоставянето на процесуални права на малолетните и непълнолетните би довело до злоупотреба с правата им. Възрази се срещу събирането на лични данни на граждани без ясни критерии и предоставянето им на широк кръг лица, в това число и на неправителствени организации. Госпожа Раева, представител на Фондация „Български фонд за жените“, изрази мнение, че обсъжданият законопроект ще допринесе за създаване на ефективна защита и гаранция за опазване на живота, здравето и правата на всички пострадали от домашно насилие. В последвалата дискусия взеха участие народните представители: Джейхан Ибрямов, Кремена Кунева, Гюнай Хюсмен, Ангел Георгиев, Хайри Садъков и Васил Стефанов. Народният представител Джейхан Ибрямов заяви подкрепата си за Законопроекта и зададе въпроси, свързани с причините, които налагат създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие и механизмите за избор на институциите и неправителствените организации в него. Народният представител Хайри Садъков изрази мнение, че материята на Законопроекта урежда наболяла тема в обществото, но засяга и намесата в един обществено-исторически институт, като семейството. Поради това терминологията на категориите насилие трябва да е по-конкретна и ясна. Председателят на Комисията Васил Стефанов отбеляза, че в сравнение с процедурата, уредена в Закона за защита от домашното насилие, ангажирането на гражданската и наказателната отговорност на извършителите на домашно насилие е твърде бавен процес и не дава нужната бърза защита на жертвите на домашно насилие. Той подчерта необходимостта от предложения законопроект и изрази надеждата си, че ще бъде приет от Народното събрание като работещ механизъм. Народният представител Кремена Кунева и представителите на Министерството на правосъдието и на Омбудсмана на Република България отговориха на поставените въпроси. Бяха изложени аргументи за нуждата от създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие като специализиран постоянно действащ колективен и консултативен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с 7 гласа „за“, 2 гласа „против“, без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 48-254-01-70, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 24 ноември 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Обратно на това, което е обичайно да се изложи в становището на вносител, аз ще започна с това да разясня какво не е този законопроект. С този законопроект не се въвежда трети пол или каквото и да е било понятие, свързано с това. В Законопроекта думичката пол не съществува. С този законопроект не се променя концепцията, че имаме домашно насилие в случаите, когато има фактическо съпружеско съжителство. Тази част не се променя. Това е съжителство между мъж и жена, така както казва българската Конституция. Не се въвеждат каквито и да е било други концепции, които българският Конституционен съд е обявил за противоконституционни. Какво се прави, колеги? На първо място, се засилва защитата на лицата, пострадали от домашно насилие. Засилва се защитата, като увеличаваме видовете мерки за защита. Например въвежда се забрана за носене на огнестрелни оръжия, за издаване на разрешения за носене на огнестрелно оръжие, за закупуване на боеприпаси или пиротехнически средства. Трябва ли да припомним случаи, където при издадена заповед за ограничение насилникът, без да наруши дистанцията, издадена със заповедта с мерки, наложени в защита, вади пистолет и убива. Това ние в момента с този законопроект ще преустановим. Също така това, което се предвижда като мярка за защита – забраната за контакт с всички видове средства, включително дигитални, телефонни, тоест съобразяваме се с модерните начини за защита. Улесняваме процедурите за предоставяне на защита, като увеличаваме срока, в който може да бъде поискана тази защита, служебното начало на работа на съда при разглеждане на тези дела. Въвеждаме оценка на риска, която по методика съдиите трябва да преценяват каква е опасността от рецидив, колко сериозно е положението и толкова други аспекти. Другото, което правим с предложението за този закон, е, че създаваме национален орган, междуведомствен, който да извършва координация на всички политики в областта на домашното насилие, контролирането на прилагането им, оценката на тяхната ефективност, като, разбира се, не създаваме изцяло нова администрация. Това ще бъде междуведомствен орган, който ще се подпомага от администрацията в Министерския съвет и всички ведомства ще отстъпят част от своите бройки, за да не увеличаваме общия брой на държавната администрация. Създаваме национален регистър на случаите за домашно насилие, за да имаме адекватна база данни, когато държавата трябва да взема решения за това какви политики да прилага, доколко са ефективни. Не на последно място, увеличаваме ангажираността на държавата да подпомага пострадалите и да създава политики, с които, от една страна, да се работи с насилниците, от друга страна, да не се стига до рецидив. Една от мерките, които държавата е длъжна да създаде и да подпомага, са така наречените мултифункционални консултативни центрове, мултидисциплинарни, където на едно място здравни работници, правни работници, социални работници ще оказват помощ на пострадалото лице. То няма да ходи, както се казва, от гише на гише или да чука от врата на врата, общо, на едно място ще бъде подпомагано. Това е изключително важна мярка. С това ще завърша, че се увеличават случаите, възможностите за правна помощ. Този законопроект е една, ако мога така да кажа, един добър пример за приемственост, защото работата започна по него от министър Ахладова. С много голяма помощ от неправителствения сектор, от съдии, които работят по тези дела, от полицията, от полицейски служители, които се занимават с такива казуси, и не на последно място – от Агенцията за закрила на детето. Така че на тази добра съвместна работа, предвид огромното очакване от целия неправителствен сектор, от хилядите жертви на домашно насилие, които са деца, жени, мъже, ние им дължим да проведем един конструктивен дебат и да вземем добри решения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Домашно насилие – това са действия, когато един член на семейството, настоящ или бивш партньор, се опитва да упражнява насилие или оказва психически тормоз върху другия партньор или член на семейството. Много често жертвите на домашно насилие отказват да приемат и да признаят за извършени престъпления. По последни данни, оповестени от Министерството на вътрешните работи, за периода 1 януари – 31 октомври 2022 г. по реда на Закона за защита от домашно насилие са издадени общо 3085 заповеди за защита. От тях 2163 са за незабавна защита, а 922 са за постоянна. За посочения период пострадалите са 2656 жени, 349 мъже и 873 деца. Насилниците са 2713 мъже, 283 жени. Това сочи статистиката на Министерството на вътрешните работи. И още малко, домашното насилие в България е нараснало с 30% след пандемията, защото за 2021 г. общият брой издадени заповеди са 3244 – тревожни данни, които изискват действия. С предложенията на БСП и с предложения Законопроект се цели осигуряване на по-високо ниво на закрила на лицата, пострадали от домашно насилие, като акцентът е поставен върху една от мерките за оказване на помощ на тези лица, която в доста случаи е единствена първоначално възможна мярка, а именно настаняването им в кризисни центрове. Предлагаме Законът да установи разкриване на поне един кризисен център във всяка област на страната. Основен проблем за пострадалите лица от домашно насилие се оказва липсата на достатъчно услуги, с които те да бъдат подкрепени за справяне с изключително тежката ситуация. Съществуващите в момента кризисни центрове на територията на страната са недостатъчен брой – едва 13, и невинаги в тях жертвите, претърпели насилие, могат да потърсят подкрепа и подслон, тъй като капацитетът им е запълнен. В много случаи настаняването на жертвата, включително и деца – жертви на насилие, може да се окаже единственият шанс за тяхното спасение. В центровете се настаняват жертви, които са пострадали от тежки форми на физическо или сексуално насилие, не разполагат с подкрепяща среда и ресурс, включително и финансов, за справяне със ситуацията. Затова откриването на кризисни центрове във всяка област е от съществено значение за оказване на помощ на жертвите. Предложената законодателна промяна установява изискване Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, приемана от правителството, да съдържа като мярка изграждането, поддържането и управлението на кризисни центрове. В Раздел IV на приетата от правителството на 17 януари 2017 г. програма е залегнала твърде обща формулировка „поддържане и управление на кризисни центрове и създаване на условия за откриване на нови такива“, като е предвидено дейността да се финансира от държавно делегиран бюджет, общински бюджети или по проекти. Това е твърде недостатъчно и затова предлагаме Законът да установи минимален брой такива кризисни центрове, а именно поне един във всяка от областите в страната, като в двумесечен срок след приемането на Законопроекта Министерският съвет следва да предприеме действия по актуализиране на Програмата и осигуряване на необходимите средства за изграждане и функциониране на кризисните центрове. Необходимостта от изграждане на кризисни центрове във всяка област може да бъде аргументирана и с европейската практика, която е разгледана в направеното през месец май законодателно проучване на тема „Правна рамка на мерките срещу домашното насилие и насилието над жени в страните от Европейския съюз“. (Шум и реплики.)

Проучването може да бъде видяно на страницата на Народното събрание на Република България и касае действащото законодателство на 14 европейски страни, повечето от които държави – членки на Европейския съюз. За целта и пълнотата на изследването в проучването са включени и законодателства на европейските държави, които не членуват в Европейския съюз. Можем да говорим много за домашно насилие, да представяме статистика, да анализираме състоянието и отделни случаи, и какво ли още не да правим, още повече че го правим дълги години – сега е време да направим нещо реално. Нашият законопроект е крачка в правилната посока и нещо много важно да отбележа – не противоречи на Конституцията на Република България. Казвам това, защото напоследък, когато заговорим за права на различни уязвими групи в България, покрай сериозната страна на въпроса се правят опити за прокарване на нетрадиционни за България и за българите законодателни текстове, с които няма как да се съгласим. Българската социалистическа партия и парламентарната група ще подкрепим всички инициативи в посока и защита на уязвимите групи – разумни казвам, и непротиворечащи на българската Конституция и на българските традиции. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Аз ще изкажа мнението на нашата парламентарна група относно Законопроекта, който е внесен от госпожа Надежда Йорданова и група народни представители. Нашата парламентарна група изразява възмущение от този проект. Ние смятаме, че чрез неговите противоконституционни формулировки се опитват вече влезли в сила закони отново да се пробутат. Относно насилието. Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ е против насилието над всяко дете, жена, мъж, животно, но смятаме, че закрилата от домашно насилие има адекватна защита и в този момент както в Наказателния кодекс, така и в Закона за защита от домашното насилие. Притесняваме се от опита за заобикаляне – да се прокарат едни противоконституционни формулировки, по които вече нашият Конституционен съд се е произнесъл. Проучванията, върху които ляга този законопроект, броя и вида престъпления, можем ли да се доверим на тях? Дали въобще са толкова, дали са повече или са по-малко – никой не знае. Относно опита да се създаде паралелна структура на Наказателния кодекс – просто няма какво да кажа. А допълнителното формулиране на допълнителната система от задължителни социални услуги ще коментирам малко по-долу. Относно Законопроекта искам да посоча няколко неща. Защо Министерският съвет дава и делегира свои пълномощия да изпълнява държавната политика на един национален съвет? Кой ще влезе в този орган? Състоятелен или несъстоятелен е той? Ще влязат ли материално заинтересовани неправителствени организации, които получават финансиране, или за разни лобистки цели? Законопроектът иска да въведе изцяло нов клон задължително приложими социални услуги за жертви, претърпели насилие в семейна среда. Тази идея е допълнение на 30 поправки, които вече са влезли в Наказателно-процесуалния кодекс. Като се огледат нещата, се притесняваме, че тук Министерският съвет ще се готви да финансира една пътна карта по скандинавски модел, което води до опасение, че тенденцията ще се въведе – антидетско и антисемейно законодателство. Относно това какви са тези допълнения, каква отговорност ще понесат вносителите, ако се окаже изведнъж, че повечето български деца са виктимизирани. Какви пари ще се дават по тези проекти за социални услуги? Национален съвет с консултативни функции, който същевременно ще има права да формира и да прилага политика – правен абсурд! Освен това формирането на този съвет ще се осъществява чрез изключително непрозрачен процес, при който, забележете, хората, които организират избора, са същите, които ще членуват в този съвет. Подобни практики често са корупционни и ще бъдат отхвърлени най-вероятно от Конституционния съд като противоконституционни. В заключение, за нас този законопроект трябва да бъде отхвърлен в пленарната зала поради сериозни конфликти на интереси, лобизъм и правови, законови пороци. Благодаря.

Господин Папов, преди няколко седмици нарекох вносителите на поредица грантаджийски закони неомарксисти. Днес с този законопроект спокойно мога да ги нарека съвременни български еничари. (Оживление.)

В смисъл, защото с подобен закон се прокарват практики като тези в Скандинавия – да се отнемат деца от техните семейства и да се възпитават по модел, определен от известните нам NGO-та, с неизвестни зад гърба им спонсори. Мислите ли Вие, господин Папов, че този законопроект е първата крачка в поредицата от удари, които са запланирани да се нанесат върху българското семейство?

Господин Папов, моят въпрос към Вас е да кажете кое точно е противоконституционно и освен това много държа да ни отговорите дали одобрявате поведението на Вашите колеги, които си позволяват да обиждат. Думата еничар не е похвала. Вие какво мислите: дали това е подходящо поведение на народен представител, който обича да се снима с резачка в ръка?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Вземам кратка реплика, за да призова залата да не се занимава с политическа проза. Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, моля конкретно и ясно да кажете: кои разпоредби Ви притесняват, кое е противоконституционно, кое е еничарско? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „НПО-тата!“) Ясно и конкретно: коя разпоредба Ви притеснява, кое трябва да отпадне, какви рискове крие? Защото ние сме се събрали в тази зала, за да се занимаваме с нормотворчество, а не с политическа проза. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря, господин Председател. Поред. Няма никаква гаранция, че с модела „Барнахус“, „Барневерн“ или както се наричат, няма да се отвори вратата. Вратичката винаги се отваря лесно. Относно втората реплика – дали одобрявам поведението на своите колеги. Кое поведение? Да изнасяме играчки, кошчета? Кое, кое точно? (Реплики: „Ръчички.“) Ръчички, добре. Не го одобряваме, да. Също не одобряваме погазването на Конституцията от тази трибуна, което Вие и Вашата парламентарна група правите успешно.

Кое? Кажете кое! (Шум и реплики.)

Защото отваряте вратата за Истанбулската конвенция.

Кое е противоконституционно?

Коя дума точно ли? Ще Ви отговоря, когато стигнем до второто четене. Относно третата реплика. Двадесет-тридесет години в България „неправителствена организация“ се превърна в мръсна дума и това не го направихме ние – това го направихте Вие. Благодаря.

Контрол защо няма?

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, доколкото сме на първо четене на този законопроект, ще взема становище само общо по него в политиките, които той залага, съдържанието, което ни представя. Становището ми ще съвпадне почти с това, което имах възможност да изразя в Правната комисия. Независимо че е наименуван като Закон за защита от домашно насилие, Вие ще се убедите, че всъщност само първите две страници дефинират според законовносителя що е то понятието „домашно насилие“, доколкото същото съдържа някаква дефиниция. Оттам нататък целият закон, цялото му съдържание е насочено към основната му цел, а именно създаването на така наречения Национален съвет, след което следват детайлно какви функции ще има този национален съвет. От една страна, ни се обяснява, че той ще бъде под шапката на Министерския съвет, ще задава държавните политики по издирване на случаите, коментиране на жертвите за домашно насилие, необходимостта от предоставяне на социална услуга. Но в следващия момент с малки букви се прокрадва всъщност целеният от законовносителя ефект, а именно НПО-та да могат да предоставят социалните услуги. Ние винаги сме считали, че социалната услуга трябва да бъде единствено и само държавна политика, защото изключително тревожно е някакви неправителствени организации да могат да участват във формирането на държавната политика по отношение на жертвите за домашно насилие, след което да получават финансиране от държавата, за да предоставят на жертвите на домашно насилие за тях безплатно, но за нас данъкоплатците, разбира се, не безплатно такава социална услуга. Пита се кой има интерес от този законопроект? Жертвите на домашно насилие или предоставящите социална услуга НПО-та, безплатно за жертвите на домашно насилие, платено обаче, добре платено, от нас данъкоплатците. Ще видите, че липсва и ясна дефиниция как точно ще работи този национален съвет. Залага се единствено, че тепърва ще се изработват правилници. Залага се единствено, че в държавния бюджет трябва да бъде предвидено финансиране, но дали такова има? В какъв размер ще бъде? Ние сега с Вас не можем да знаем, нямаме информация, за да можем, че да, тази услуга ние можем да си позволим да я делегираме на едни чуждестранни НПО-та. Изключително притеснително е, като се запознаете с мотивите по този законопроект, Вие ще видите, че там мотиви няма. Там се цитират единствено някакви неизвестни за никому в тази зала социологически проучвания от НПО „Анимус“. Даже не са се посвенили да посочат конкретно НПО. Влезте в страницата на това НПО, ще видите кои са неговите партньори, дарители, или както там се именуват.

„Америка за България“.

Извинявайте, но когато законовносителите нямат конкретни мотиви, така че да ни убедят от необходимостта да бъде създаден този закон, който, между другото, е една каша от Закон за домашно насилие, който имаме такъв действащ, работещ перфектно до момента, казвам го и като адвокат. Не виждам никакъв проблем да се коригират текстовете му. Компилация от този закон, от Закона за социалните дейности, някакви много неумели, вели опити да се правят препратки с Наказателния кодекс. Ето защо като за първо четене това е краткото ми становище и категорично заявявам, че ние няма да го подкрепим.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Рангелова, Вие питате кой ще има интерес от този закон? Ще Ви отговаря кой ще има. Частните неправителствени организации, които ще работят да има повече отвлечени деца, за да имат те дейност и да бъдат финансирани, защото те, ако нямат дейност и няма деца, които биват отнемани от техните семейства, те реално няма на практика да функционират. А щом не функционират, няма да получават финансиране. Най-срамното е, че това финансиране ще бъде с парите на данъкоплатците. Ето, мисля, че Ви отговорих в репликата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действително дискутираме един закон, който може би повечето от нас ги интересува, предполагам, че повечето от Вас имат семейства, имат деца, тоест няма как да избягаме от тези казуси, които възникват в човешкия живот. Харесах това, което каза колежката Рангелова, че тя приемала първите две странички, но след това имала някакви забележки, което за мен значи, че тя би могла, ако е действително този добър юрист в парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, да предложи текстове, които да изчистят това, което нея я съмнява. Когато отхвърляме един закон, който действително е належащ сега в момента.

Ние имаме закон.

Ами човешкият живот, и тук искам само пак да се върна към една…

…ретроспекция от миналото. Когато си роден в едно консервативно, патриархално семейство, а след това излезеш по белия свят, ти виждаш, че хората имат и нещо повече, за което да мечтаят. Дошъл е този етап, може би, за съжаление, при Вас този етап не е настъпил, Вие не сте изживели този патриархален начин на живот и мислене. Ще трябва да пораснете. Действително пак се обръщам към колежката Рангелова – дайте си предложенията. Те за второ четене биха могли да бъдат…

Имаме 65 страници.

Хубаво, ще ги видим тогава тези 65 страници.

Споменах я два пъти, ако искате още веднъж, за да може тя да отговори. Да отхвърлим априори този закон, според мен това е само правене на предизборна пропаганда, с което се занимавате.

Как беше при Костов?

Доколкото знам господин Костов е в много добро здраве и състояние на духа. (Смях и реплики: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, дами и господа народни представители! Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, искам да Ви помоля да не викате от място, защото не е възпитано. Ние не правим така. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Връщам се в репликата към госпожа Рангелова. Искам да Ви уведомя да знаете, понеже видимо не сте чели сега Закона.

Майко!

Днес сдруженията със стопанска цел могат да бъдат доставчици на социални услуги, а именно НПО. Това не се случва чрез тези изменения, които ние сме депозирали. На второ място, да Ви опровергая – никъде в текстовете не се говори за чуждестранни неправителствени организации. И на трето място, такова понятие, като частни неправителствени организации, в правото не съществува. Сега искам отново да върна разговора към предишната ми реплика. Колеги, кое конкретно Ви притеснява в съществуващите текстове по отношение на чуждестранни неправителствени организации, частни неправителствени организации, каквото и да значи това, и кое конкретно Ви притеснява в съществуващите изменения, да говорите, че сега се въвежда, че НПО-тата ще станат доставчици на социални услуги, при условие че те и в момента могат да бъдат такива. Благодаря Ви.

За изказване.

Благодаря Ви. Ще отговоря на репликите на господин Даскалов и на господин Иванов, доколкото господин Таслаков зададе въпроси – по-скоро даде отговор. Господин Даскалов, не сте ме разбрали правилно. Не съм казала в нито един момент, че съм съгласна с колкото и да било страници от този закон. Единствено заявих, че първите две страници кореспондират със заглавието на този законопроект, че в следващите страници – от втора нататък, става дума за предоставяне на социални дейности. Затова казах, че това един гювеч от Закона за защита срещу домашното насилие и Закона за социалните дейности, така че по отношение на първата част от репликата Ви. По отношение на втората – дали имаме предложение. Имаме, да, и то е, моля Ви, не отнемайте и тази държавна дейност, като я предоставите в някакви неизвестни ръце. Винаги сме смятали, че социалната дейност трябва да е приоритет на държавата. Няма никаква причина това да се случва от частни НПО-та. Тук ще премина в отговор на репликата на господин Иванов. Доколкото неправителствените организации не са държавни, а частни, това съм имала предвид и мисля, че и с първата част на отговора си ясно стана становището ми, че смятаме, че това трябва да бъде изцяло само и единствено държавна дейност. Всякаква друга, зад нея прозира частен интерес. Благодаря.

За изказване.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас. Тук от тази трибуна колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ непрекъснато обясняват и вменяват на всички, че думата неправителствена организация е нещо лошо, неправителствените организации извършват някакви много лоши неща. Ние трябва да следим все пак за това нещо и да бъдем коректни към всички неправителствени организации в България, защото (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), не ми подвиквайте от място, последните няколко години, последните тежки кризи, които се случиха в България, всички Вие знаете, че до голяма степен се поеха като тежест от неправителствения сектор, като започнем от ковид, като се върнем на миналогодишната всъщност криза с големия бежански поток, като започнем или завършим с наводненията в Карловско, кои бяха тези, които се притекоха и помогнаха на хората.

Ние.

Неправителственият сектор. Държавата ни е в тежко положение и в момента голяма част от работата ѝ се извършва от неправителствените организации. Господин Председател, не трябва да позволявате от тази трибуна те да бъдат обиждани. Благодаря.

За процедура.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас. Моля Ви, това е една много сериозна тема, която засяга изключително много голяма част от българското общество, и Вие позволявате в залата разни шкембе патриоти да подвикват от място.

Много ще Ви помоля, да, накажете ме, искам да ме накажете за това, но искам и да накажете господин Златанов и ако той продължава да се държи по този безобразен начин, да го изгоните от залата, защото този човек няма място тук в този сериозен дебат. Видяхме, че те нямат никакви разумни аргументи и използват някакви подвиквания, обидни изрази и всякакви други инфантилни техники, за да разсейват хората, които говорят тук. Моля Ви, Вие сте председател на Народното събрание, покажете цялата строгост на Правилника и гонете хората, които не позволяват качествен дебат в тази зала.

Господин Председател, ще се обърна към госпожа Апостолова, ако е тук в залата, мисля, че я няма даже.

Срещу Вас е.

Извинявайте. И към господин Йордан Иванов, тъй като са пропуснали момента в Правилника какво се прави на първо четене на законопроектите. Просто ще Ви помоля Вие двамата да се разберете от Вашите групи, ако ни дадете Вашето парламентарно време – 12 страници (показва страниците), ще направя подробен анализ на цялото Ви безумие, с точка по точка, алинея по алинея. Разберете се само двамата да ни дадете парламентарното Ви време и ще направя пълен анализ на първо четене, а на второ държа отсега да декларираме, че имаме точно 12 страници с конкретни предложения точка по точка, пак казвам, за това безумие, което сте вкарали. Ще изчакам. Ако сте готови и ако дадете Вашето време, ще започна подробния анализ на цялото нещо и ще Ви цитирам конкретните текстове, които противоречат и на така лелеяното от Вас европейско законодателство. Дори и там сте се издънили за пореден път. Не знам дали точно този път отново сте откраднали този законопроект, както всичките Ви други. Конкретно затова ще говорим за духа на този законопроект, както е по Правилник на първо четене, господин Иванов, тъй като не сте запознат, за пръв път сте в парламента, нормално е, разбирам Ви и Ви влизам в положението. Госпожа Апостолова обаче не я разбирам, тя е за втори път в парламента и би трябвало да знае какво точно се прави на първо четене. По отношение на това безумие, което сте вкарали. Много удобно е да се криете зад домашно насилие. Ако говорим за домашно насилие, аз съм първият, който изродите, които бият жените си, посягат на жените си, съм на мнение, че трябва да бъдат наказани възможно най-строго, възможно най-строго, но това, което Вие криете в този законопроект, е част от законодателството, което, щях да кажа, сте откраднали, но не сте го откраднали, то Ви е дадено да внесете във връзка с това, че Конституционният съд в България, един от малкото, който имаше доблестта и силата да спре Истанбулската конвенция. Този законопроект е всичко друго, но не и защита от домашно насилие. Това е поредното Ви делегиране на държавни функции на частни НПО-та, и за да е пълна подигравката, Вие искате държавни пари на лично Вашите НПО-та, в които участвате и подкрепяте, да даваме пари, защото в това законодателство има всичко друго, но не и защита от насилие. В това законодателство, ако един съсед реши да направи мръсно на съседа си, ще отиде и ще каже, че той пребива детето, и в следващия момент детето ще бъде вече изведено и ще бъдат предприети мерки срещу родителите. Ако тук някой си въобразява, че след приемането на този законопроект, зад който евро-атлантическото мнозинство много ясно и точно застава и се кълне, че ще предотврати уродите, които бият жените си, или както говореше госпожа Йорданова, ами ние ще му спрем възможността да има оръжие. Какво ще му спрете? Изродът ще си изкара пистолета и пак ще застреля въпреки това, което сте предложили тук. Ще застреля жена си, защото е изрод, а не че Вие сте направили нещо и не че Вие сте делегирали права на НПО-та. Да, точно така, защото за разлика от тук присъстващите ние Вашия пасквил сме го чели – ясно и точно сме го анализирали…

И нещо повече. За разлика от тук присъстващите ние сме взели становища на много неправителствени и други организации, които не са на хранилка към американското посолство, не са на хранилка към норвежкия фонд и не са на хранилка към други американски фондации, част от Държавния департамент. Ясно и точно там са описани всичките неща и точно заради това между първо и второ четене имаме 12 конкретни страници с предложения анализ на какво точно трябва да се промени и какво да отпадне. Освен заглавието всичко друго в общи линии ще обосновем защо и как трябва да отпадне. Няма да допуснем най-големият проблем, който имаме ние от 33 години, а той е ясен и точен – не е икономическата криза, не това, което ни натресе предишното правителство, за да ни зароби с инфлация с над 25%. Реалната опасност е това, което носите Вие със себе си и Вашата политическа, не е шайка, а Вашата политическа коалиция, това е моралното разложение, защото големият проблем е моралното разложение, което идва с Вас, моралното разложение, което влачите със себе си и което бавно и настъпателно под лицето на евроатлантизма искате да прокарате тук и сега. В крайна сметка в българското общество има и здрави сили. Тези здрави сили именно затова са Ви отредили и мястото, което виждате – в ъгъла, и една от най-малко представените – даже не сте и партия, а коалиция, защото, ако се явите самостоятелно, всяка една, с Вашето морално разложение няма да мине и 1%. Дотолкоз! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво! от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам репликата, за да оправдая една неистина. В представения законопроект няма процедура, при която един съсед се обажда, дава неправилен, неверен или какъвто и да е било сигнал за домашно насилие и детето се извежда. Просто такава процедура няма. И спрете да говорите неистини. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Господин Председател, колеги! В рамките на репликата три неща. Продължавате във всичките си изказвания да не въвеждате нито един аргумент по същество защо са тези Ваши притеснения и какво точно ги предизвиква, нито един Ваш аргумент! Второ, продължавам да опровергавам една лъжа, която повтаряте неколкократно, а именно чрез нашите текстове се въвежда юридически лица с нестопанска цел да станат доставчици на социални услуги. Възможно е и да не се гласуват тези текстове. Това беше възможно и миналата година, и по-миналата година и за да Ви го обясня още по-просто, фондация „Костя Копейкин“ може да се регистрира като доставчик на социални услуги – сега разбрахте ли го, по реда на съществуващото законодателство. На последно място, искам да поздравя БСП, затова че не се плъзнаха в руслото на тази абсурдна риторика. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, искам първо да се съглася с Вас, че хората, които оказват насилие върху хората, с които съжителстват, трябва да бъдат преследвани по най-тежкия начин от Закона. Искам да адресирам част от аргументите на Вашата парламентарна група. Първо, Вие казахте, че този закон вкарва противоконституционни текстове, но не успяхте да ни покажете къде точно се случва това. Затова ще Ви помоля в дупликата си това да го адресирате. Освен това Вие казахте, че Законопроектът няма достатъчно ясни мотиви и че само малка част от Законопроекта са мотиви, но всеки може да види, че самият законопроект е 19 страници, а мотивите са 24 страници. Така че, ако ги изчетете, ще видите, че има даже по конкретни параграфи промените защо така се променят и мотивите много ясно казват, че в момента Законът за домашното насилие не е достатъчно ефективен. Господин Ганев, предполагам, че във Вашата работа се срещате с много хора и много хора са Ви казвали, че живеят в страх, защото домашното насилие е един изключително сериозен проблем. Смятам, че този законопроект прави стъпки в посока на решаването му. Моля Ви да адресирате защо смятате, че е противоконституционен? Защо смятате, че мотивите са недостатъчни, господин Ганев? И както каза човекът, който се изказа преди мен, всяко НПО може да кандидатства. Защо смятате, че точно конкретни неправителствени организации ще бъдат в този съвет? И не смятате ли, че такъв съвет – Национален съвет, като обект на това предложение, трябва да е ясно разписано, както госпожа Рангелова по-рано каза, че много голямо внимание в Законопроекта се отделя за уточняване на функциите на този национален съвет? Не е ли смислено, когато се вкарва някакъв нов орган, той да бъде максимално ясно разписан. На тези три въпроса, господин Ганев, ако може да ми отговорите във вашата дуплика. Благодаря.

Господин Председател, отзад напред. Човек, който е храненик на „Америка за България“ и е взимал пари от Държавния департамент, да ми говори за НПО-та, хайде няма нужда! Хрантутници на чужди посолства и на чужди правителства няма нужда...

По отношение на господин Иванов. Господин Иванов, хубаво е, че уточнихме между първо и второ четене какви са нещата и на първо четене за духа на Законопроекта. Само не потвърдихте дали искате да ми предоставите от Вашето парламентарно време 10 – 15 минути, за да мога да Ви обясня всичко надълго и нашироко.

За госпожа Йорданова – бивш министър, председател на Висшия съдебен съвет, многократно доказвано и показвано в тази зала, че си е позволявала да взима законопроекти от Министерството, когато е била министър, в момента да ги вкарва в залата от нейно име и от група народни представители, е, меко казано, нелицеприятно, но друго искам да кажа. Госпожо Йорданова, казахте и обяснихте за лъжа, само че ще Ви кажа нещо обратно. Вие за пореден път лъжете, няма да кажа, че сте откраднали поредния законопроект, това го уточнихме, той Ви е даден. Конкретно ще Ви кажа с кое лъжете, и за това, което казахте. Разбирам Ви, много е добре, когато лъжете, да обвинявате други в такова нещо и да правите това, което направихте. Но ал. 10, т. 3, цитирам от Вашия законопроект: „когато пострадалото лице е малолетно, то се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра. Съдът незабавно отправя искане…“ и така нататък. Само да попитам, четири-, пет- или тригодишно дете само отива в социалното ведомство или в социалната служба? Така ли? Или само отива и дава сигнал за насилие срещу себе си и срещу родителите? Аз ще Ви кажа кой. Поредната вратичка, в която отваряте възможност някой недобросъвестно да отиде и да пусне анонимен сигнал за домашно насилие срещу деца. Ето го! Излезте и обяснете как тригодишно дете ще отиде само в социалната служба и ще обясни, че му се карат на висок тон, обиждат го или са го плеснали по дупето. Как точно ще стане това нещо?

Моля Ви, да не ме прекъсвате, ако не съм прескочил времето.

В кой момент цялото това нещо, госпожо Йорданова, ще излезете да оборите, защото казахте, че нямало такова нещо. Тук другите дори няма да ги коментирам. Вие сте вносител, Вие сте застанали с името си зад този законопроект, разбира се, между първо и второ четене, когато ние направим нужните предложения за корекции или за отпадане на цели текстове, тогава ще давате и отговори. Конкретно по това, което Ви цитирах, е хубаво да излезете и да обясните как тригодишно или четиригодишно дете отива в социалните служби и само дава сигнал? Назначава му се адвокат. Съдът се произнася и детето е отнето, защитено е вече. Това Ви е социалната политика и това Ви е защитата от домашно насилие. (Шум и реплики.)

Искам процедура по начина на водене.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Тук се чуха мнения на колеги в две посоки, и всеки ги аргументира по различен начин, но имаше питане оттук: какво Ви притеснява? Дайте, посочете текстове. Сега ще посоча и ще видите какво ни притеснява. Това, което ние заявихме, и пак ще заявим, че категорично не подкрепяме и не адмирираме домашното насилие. Текстовете, които са ни предоставени на вниманието, там, накъдето ни насочва философията на Законопроекта, е опасно. Аз ще Ви дам конкретни примери, че кореспондира с Истанбулската конвенция. Започвам директно оттам, откъдето ни притеснява. Тъй като разбрахме, че ние можем да подкрепим, може да не подкрепим, но щяло да има внесени промени между първо и второ четене, ние от тях се притесняваме. Вижте какви промени може да има. Най-много Законопроекта го подкрепя Българският хелзинкски комитет и предлага допълнения, редакции – и слушайте сега, много интересно – в Закона думите „фактическо съпружеско съжителство“ да се заменят с по-общо и обхватно понятие, така че то да обхваща всички семейни двойки, в това число и тези „от един и същи пол“. Нали чухте добре? Слушайте, слушайте! Така терминът „фактическо съпружеско съжителство“ да се замени с „лица в интимна връзка“ „интимни партньори“, което осигурява еднаква защита на фактическите партньори от различен и от един и същи пол. Ето Ви го! Друго нещо. Това Вие ще го вкарвате като промяна. Това Вие ще го вкарате! И ето това се опитвате да прокарате! Законопроектът конкретно противоправно прехвърля власт и отговорност в ръцете на неопределен брой от лица, които да влязат в състава на Националния съвет по превенция, в който участват представители на юридически лица с нестопанска цел. Това представлява прехвърляне на властнически правомощия на изпълнителната власт върху лица от гражданския сектор. Дейността по защита от домашно насилие е прекалено важна, за да бъде оставена в ръцете на случайни хора. И тук още нещо важно. В писаното право на страната ни и на Европейския съюз, вчера го казах в Комисията, децата до 14 годишна възраст са признати за напълно недееспособни, а децата над 14 години – за ограничено дееспособни. Невъзможно е да се вменява на недееспособно лице правото и задължението само да преценява какво би било полезно за неговите интереси. Има и още, и още, тук казаха колеги. Но след като българският Конституционен съд е обявил Истанбулската конвенция за противоконституционна, а тук има текстове, които изцяло кореспондират с това, и има опасност от промени между първо и второ четене изцяло в тази посока, и тъй като защитаваме християнските семейни ценности, ние сме против това нещо да влиза. И чудно защо го вкарвате в последните дни на този парламент? Може би, за да търсите подкрепа на други места. Благодаря Ви за вниманието. (Възгласи: „Браво“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че се намирам в някакъв театър на абсурда. През 1974 г. (смях) като отидох в град Стара Загора, пътувайки в двойката, за първи път в живота си видях и после разбрах всъщност, че съм срещнал хомосексуалист. (Смях.) След една-две години разбрах, че когато има хора с такива наклонности, те могат да живеят заедно, така както могат да си живеят момченце и момиченце. Така че, господин Ченчев, Вие вчера ли разбрахте, че в България и в света 6% от всички мъже имат просто закодирани генетично хомосексуални наклонности? (Шум и реплики.) Това са научни данни, така че ние не можем да възпрепятстваме в крайна сметка естествените неща между хората и е много по-добре те да бъдат регламентирани, отколкото да бъдат извън всякаква регламентация. (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Ченчев! Сега, колеги, нали разбрахте защо не искахме да се гледа този закон? Защото излязоха 6% вече хомосексуалисти, които ние не ги знаехме. (Шум и реплики.) Сега между първо и второ ще трябва на тези 6% да им защитим правата.

Да ги регламентираме.

Да ги регламентираме в Закона и ето с този закон, който звучи много добре – Закон за домашното насилие,...

...за защита от домашното насилие, изведнъж тук разбрах от професора, че той се е срещнал с 6% хомосексуалисти (смях), и че сега ние трябва да им оправяме правата.

След това ще излезе друг професор, ще каже, че е срещнал деца, мънички, които не знаели дали са момчета или момичета, и трябва да им обясним какво са. Колеги, единственото хубаво нещо на този законопроект е, че няма да бъде приет на второ четене. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Единственото хубаво нещо, което ще се случи в този парламент, е, че другия четвъртък приключваме работа и тези глупости, които предлагате, няма да видят бял свят. Единственото нещо, което се радвам, че не чух, е, че и този закон е по Плана за възстановяване и устойчивост. (Смях.) Защото щяхте да ме убедите и щях да стана един защитник и аз, и да търся другите 94% от другата страна. (Смях.) Защото 6% са хомосексуалисти, другите шест не знам как се наричат. Господин Ченчев, правилно поставихте въпроса. Радвам се, че вдигнахте темата и стигнахме до същността – през този закон се опитват да се вкарват елементи от Истанбулската конвенция, а същинската Истанбулска конвенция я очаквайте по-късно, ако, не дай си боже, бъде приет този закон. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, колеги! На господин Даскалов, направо на неговата реплика. Господин Даскалов, Българската социалистическа партия няма нищо против българските граждани, навършили 18 години, да се определят за каквито искат и каквито намерят за необходимо. Ако искат за розови еднорози, за каквото се сетите. Но Българската социалистическа партия има против такива текстове, такава философия на законопроект с очевидна много прозрачна цел, която има, и господин Свиленски обясни във втората реплика добре. Имаме против да влизат в българското Народно събрание, особено когато повече текстове от Истанбулската конвенция, която касае и този Закон за домашното насилие, е отхвърлена от нашия Конституционен съд. Имаме против, разбира се, и джендър идеологията да влиза в българската образователна система. Всичко това имаме против. Не пипайте българските деца! Тях не пипайте! (Реплики от „Демократична България“. Ръкопляскания от „БСП за България“.) След 18 години всеки може да прави каквото си иска, но в училище през закони да ми вкарвате и да ми пробутвате такива неща, не, и няма да стане, повярвайте ми! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, искам да Ви помоля две неща. Или отменяте така наложеното към мен наказание, или ясно и точно обосновавате точните думи, които според Вас е трябвало да предизвикат моето наказание. Защото няма как аз да обжалвам това, което си позволявате Вие да правите. Дори и да споменете нещо, нека да подходим така – ако мен ще накажете, ще накажете и другата страна, която е говорила за лъжи. Затова, много Ви моля ясно и точно да кажете – тази, тази и тази дума, този и този израз, който сте употребил, и затова Ви наказвам. Иначе принципът „една жена каза“ не важи.

Уважаеми господин Председател, по начина на водене. Аз също не бях сигурен какво предизвика наказанието на колегата. Чувам, че наистина е имало изказани думи, които могат да доведат до това наказание, но в този смисъл и с оглед на прочетеното предлагам да наложите още едно наказание тук на Асен Василев, за „да го духат бедните“. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото, господин Председател, сякаш „да го духат бедните“ звучи много по-лошо, отколкото да напляскаш дете по дупето. (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, имаме шанс, макар и времето да ни касае, да изтрием този срам от лицето на България. Доказано е, че държавата ни е с най-тежък проблем по отношение на домашното насилие и малко като съдебната реформа, всички са срещу домашното насилие, но някак си мерки все няма. Поздравявам парламентарните групи, които подкрепят Законопроекта. Всъщност има два на нашето внимание. И се извинявам на колегите от БСП, че трябва така да се изразя за техния законопроект, но той не е законопроект. Това е отбиване на номер. Това е едно изречение, което е отнело 30 секунди на някого, за да напише от толкова броя ставали еди-колко си броя. Темата е важна. Темата е важна не само за България, а и за Европа. Хайде, на ВЪЗРАЖДАНЕ аргументите са ясни. И Валери Симеонов, и Волен Сидеров, и Каракачанов винаги са громели неправителствения сектор. Дали си бият жените, не зная, но винаги са били и за домашното насилие, и са били срещу всеки законопроект в тази посока. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Не мога да си обясня обаче поведението на БСП, защото и тогава, когато съм бил част от този екип, ние сме заявили ясно – приемаме всички мерки, които касаят домашното насилие от Истанбулската конвенция. Когато се формира кабинетът Петков, това беше договорено и ясно записано в коалиционното споразумение. Законопроектът, който заслужава внимание, на госпожа Надежда Йорданова, е внасян в Министерския съвет, той е подкрепян включително и тогава от нашия екип. И днес чета в интернет изявление на председателя на БСП: „Искаме децата ни да са момче или момиче, а не нещо трето.“ Това е абсолютно недопустимо. Това не е популизъм, това е абсолютно недопустимо. В Законопроекта никъде не става въпрос за каквото и да е в тази посока. Става въпрос за домашно насилие. И последните случаи в България доказват нуждата от този законопроект, защото всеки случай на убийство, средна, тежка телесна повреда е предшествано от десетки сигнали, останали без резултат. Затова Законопроектът въвежда конкретни мерки по отношение на работата с дееца, по отношение на жертвите, по отношение на наказанията, по отношение на сигналите, по отношение на центровете за защита от домашно насилие. Това е първото наистина комплексно усилие, плод на много труд на неправителствения сектор, на политически партии, на експерти, който най-сетне може да измие срама от лицето на България, приемайки тези мерки. Затова аз апелирам, в крайна сметка все още има шанс той да бъде – ВЪЗРАЖДАНЕ е ясно, поне подкрепен от парламентарната група на БСП и по този начин да приключим този парламент с нещо наистина важно, с нещо наистина полезно, с нещо наистина нужно, иначе всеки следващ случай на домашно насилие, всяко следващо убийство, всяко насилие оттук нататък ще тежи на съвестта на всеки един, който се е изправил срещу този законопроект (шум и реплики), и то с недопустимо популистки аргументи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Господин Председател, ще бъда съвсем кратък и ясен и ще опитам по същество да кажа нещо, защото аз следя неправителствения сектор вече второ десетилетие. Правил съм класификация на неправителствените организации и те са различни по много признаци, но има един много важен признак и това е начинът, по който се финансират неправителствените организации. Има такива организации, които се финансират от членовете, които сами са намерили проблема и сами търсят решение. Сами събират пари помежду си, за да осъществяват своята дейност. И има такива, които работят с грантове и за които е много важно да има проблеми. Колкото е по-голям проблемът, толкова повече грантове се отчитат. 1300 лв. струва повишаване на родителски капацитет на едно семейство. Едно дете с двама родители са 2600 лв. Един психолог, който работи с 30 семейства, довежда на НПО-то 90 хил. лв. на месец. Това е един бизнес, пред който бледнеят много други бизнеси. Ако се строят магистрали, ако се правят обществени поръчки, ако каквото и да е, трябва да има нещо, което си направил материално. Но когато продаваш на държавата социални услуги, там куче влачи, диря няма. Има огромен интерес. Става въпрос за милиарди, които ще се усвояват от НПО-тата, и прокарването на такива законопроекти съвсем не е безобидно. Много моля залата да внимава кога приема и какво приема, и наистина едно от хубавите неща, че този парламент свършва, е това, че този законопроект най-вероятно ще отиде в кошчето. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Дренчев, понеже говорите за финансиране на НПО-та и понеже се говори какъв бил фокусът на Законопроекта, Вие запознат ли сте, че в този законопроект, внесен от „Демократична България“, думите „юридически лица“, в смисъл юридически лица, които ще предоставят платени услуги, се споменават цели 14 пъти? А запознат ли сте, че думата „специализирани услуги“, в смисъла специализирани платени услуги от държавния бюджет, се повтаря още 14 пъти в този законопроект, като говорим какъв е неговият смисъл и неговата цел? Благодаря Ви.

Господин Петров, признавам, че не съм ги броил. Истината е, че това е големият проблем, който стои. Има една огромна машина от неправителствени организации, която има интерес семействата да имат проблеми. Вместо когато наистина има проблем, защото много пъти има реален проблем в семействата, мнението на ВЪЗРАЖДАНЕ е, че този проблем трябва да се решава не като се разделя семейството, а вътре в семейството. И винаги, когато има възможност да се подпомага детето, като се подпомага неговото семейство, това да се осъществява по този начин. За съжаление, процедурите са съвсем различни. Неправителствените организации, въобще и социалните фактори, в това число и държавните, механизмът, който е за намеса в семейството, той първо започва с разбиване на семейството и оттам нататък следват едни безкрайни процедури. Именно затова трябва да се внимава, трябва да се поправи и във всеки случай, в който семейството може да се подкрепи, то трябва да бъде подкрепено. Подкрепа на детето трябва да се осъществява само чрез подкрепа на неговото семейство, защото най-висша жестокост към едно дете е да го лишиш от неговите родители, от неговата майка. От тази гледна точка винаги, когато имаш родители, с които може да се работи, които са налични физически, които обичат детето, те трябва да бъдат подкрепени, трябва да се повиши капацитетът, така че да може наистина, когато има проблеми, свързани с домашното насилие, те трябва да бъдат решавани спокойно и решавани в интерес на всички. Трябва парите да се извадят от това уравнение, защото иначе има много хора, чийто интерес е да има проблем – този проблем да нараства, този проблем да се експандира все повече, защото това е начинът, по който те изкарват пари. Наистина това трябва да се прекрати и трябва да се впрегне конят пред каруцата, така че да не стават катастрофи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! 935 – толкова са децата, жертви на домашно насилие в България за 2021 г., и според колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ Законът работи добре и сега. Не искам да си представям какво ще значи, ако Законът не работи добре. 2816 са жените, пострадали от домашно насилие, 380 са мъжете, 59 са умишлените убийства, 33 от тях са жени. Тези цифри нарастват средно с около 30% на година, особено в периода след пандемията. Уважаеми колеги, ние не просто сме закъснели с приемането на този закон, с неговото неприемане сме дали възможност част от тези хора да не са живи. Аз искам да се обърна към всички представители на парламентарните групи. Госпожо Нинова и колегите от БСП, няма Ви, виждам, в залата. Знам, че се борите за електорат, който донякъде е сходен с този на колегите на ВЪЗРАЖДАНЕ, но един силен лидер се познава по това, че трябва да може да обясни на избирателите си дори и трудни за разбиране неща, но важни за неговото добро. И аз го казвам най-искрено, без никаква ирония, вярвам, че госпожа Нинова е от лидерите, който може да направи това, ако иска. Дами и господа от ДПС, малко от Вас са в залата. Преди няколко дни в тази зала във връзка със законодателно предложение върнахме темата за Възродителния процес. Насилието на етническа основа е огромен срам за мен като български гражданин в новата ни история. Слушах изказванията Ви с дълбока скръб, която имаше в думите Ви. Помня изказването, което напомни на всички ни за малката Тюркян. Безименното насилие днес, което просто наричаме домашно, продължава да съществува. Днес Тюркян може да е Ема, може да е Ваня, може да е Ажда и ние не трябва да се крием от това нещо. Това, че то няма конкретно лице, не трябва да го оставяме да продължава да бъде безнаказано и аз се моля да подкрепите този законопроект. Колегите от ПП, ГЕРБ и господин Божанков, мисля, че по този въпрос изобщо нямаме съмнения, или поне се надявам, че всякаква партийна и прочие реторика ще оставим назад, знаейки кое е добро. Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, наясно съм, че каквото и да кажа, то няма да промени Вашето мнение, защото за това трябва емпатия и морал, която аз не знам дали съществува във Вашата идеология като цяло, но се обръщам към дамите, които са членове на Вашата парламентарна група. Голяма част от жертвите на каквото и да е насилие под някаква форма са силно привързани към насилника си, дано Вие не сте от тях. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Жертвите ще Ви разберат как ще гласувате. Вие на Вас един ден дали ще можете да си простите? Благодаря Ви, колеги. И от тази трибуна искам да кажа: „Не си сам и не си сама, тука сме!“ (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Уважаеми български граждани! Първо искам да декларирам две неща. Няма нищо по-отвратително от насилие над дете, жена, човек в слабо състояние и всяко живо същество, включително и мъж – няма нищо по-отвратително. И второ, всеки гражданин е свободен след 18 години да определя как и с кого да живее. Българската Конституция казва, че не може да има дискриминация – по полов, расов и така нататък принцип. Декларирам тези две неща като абсолютно изконни ценности за БСП. Оттук нататък обаче много се преплетоха темите за Истанбулската конвенция и Закона за домашното насилие и има защо. Уважаеми колеги, това е Решение № 17 от 11 януари 2018 г. (показва), когато правителството на ГЕРБ внесе в Народното събрание Ратификацията на Истанбулската конвенция. Тогава нито ПП бяха в парламента, нито ВЪЗРАЖДАНЕ, така че, ако обичате, нито ни пришивайте към едните, нито ни противопоставяйте на другите. Тогава, през 2018 г., България беше спасена от Истанбулската конвенция, благодарение на депутатите на БСП. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И в красивите думи в Истанбулската конвенция срещу домашното насилие, и в красивите думи на Закона, внесен от „Демократична България“ – зад тях се крият нелицеприятни неща, като в онези договори, където отдолу с малките букви е записано нещо, което трудно се чете и което подвежда хората. Тихомълком Истанбулската конвенция и джендър идеологията пълзи в света, в Европа и вече в България в едни такива благоприятни закони с едни такива малки букви. Уважаеми колеги, искам да Ви кажа какво конкретно в този законопроект ние няма да подкрепим и защо. И може би ще трябва някой от вносителите да ни обясни някои понятия, както ги обясни в Социалната комисия например. Искаме да знаем какво означава „домашно насилие с бездействие“. Някой може ли да каже от вносителите? Домашно насилие с бездействие! Когато ги запитахме в Социалната комисия – ето отговора, чета го, за да няма после, че БСП тук нещо си измисля. Питаме госпожа Йорданова: що е това нещо? И тя отговаря: „Ами някой, ако иска да му дадете да яде, и непредоставянето на храна е домашно насилие чрез бездействие“ – цитат, стенограма от Народното събрание. Я си представете, уважаеми колеги, че нямате възможност да помогнете на някой гладен, да го нахраните. Значи Вие сте насилник чрез бездействие. А я си представете, че детето Ви иска да изяде три шоколада и Вие му казвате: „Не, опасно е за здравето ти.“ Ами ти си родител – домашен насилник чрез бездействие, защото не искаш да му дадеш да яде трети шоколад. Още нещо, с което не сме съгласни. Всяко дете от момента, в който проговори, може да се оплаче от родителите си. Тогава му се назначава служебен адвокат, тогава го поемат социалните служби и тогава някое НПО, регистрирано по този закон, започва да го обучава. И представете си, дори и детето да преосмисли, да реши, че е сгрешило и да иска да си оттегли жалбата срещу собствените си родители, не може по силата на този закон. Делото продължава и без негово съгласие, съдът няма право да изисква между него и родителите разговор, медиация – нали приехме Закон за медиацията, нищо подобно! Веднъж станало ли е – детето настрана, то води дело срещу родителите, служебен адвокат, социални служби и НПО, което да го обучава. Така пише в Закона. А знаете ли какво пише в Гражданскопроцесуалния кодекс, в Закона за лицата и семейството кога един български гражданин е дееспособен? Тук пише други работи. Например: „С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители“ и така нататък. Значи по всички български закони едно дете до 14 години е непълнолетно, след 18 има всички права, само по този закон тригодишно дете, което току-що е проговорило, може да се оплаче от родителите си, че не му дават да яде нещо, което иска, но което би му било вредно за здравето, и този родител става домашен насилник чрез бездействие. Уважаеми колеги, малко ли са разделителните линии в българското общество, че искате да противопоставим и деца на родители в най-святата единица човешка – семейството, и тази разделителна линия ли искате да сложите?! И толкова много за говорените неправителствени организации, конкретно по Закона. Това могат да бъдат юридически лица, които работят за превенция и защита на лицата, на децата и така нататък, които са се регистрирали. И вижте какви права им даваме по закон на тези неправителствени организации, изобщо не ги определям какви са – едни, други, тук какво ли не се изговори. Говоря по принцип. Какво ще правят тези НПО-та с децата ни: „Подготовка и одобряване на програмите в учебните заведения“. Четох ли Ви един път от тази трибуна какво пише в българските учебници? Четох Ви, нали. Тези хора ще правят подготовка на програмите в учебните заведения, които и да са те – западни, източни, наши, балкански, европейски, но някое юридическо лице, регистрирано по този закон, ще пише учебните програми за българските деца. Е, няма как да го позволим това! Поне училището трябва да е държавна грижа и там трябва да се учи българска история, български класици, българско родолюбие и българско съзнание. Ей тия НПО-та ще ни пишат програмите в училищата! Следващо, което ще правят – обучение на лицата; провеждане на семинари и конференции; издания и публикации; специализирани услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лицата; национална телефонна линия ще поддържат с нашите – на данъкоплатците, пари, на която ще събират лични данни. А как ще ги използвате? Някой ще ни каже ли? Ето това ще става от тези НПО-та. Но нас най-много ни тревожи това, че те започват да се занимават с обучението и учебните програми на децата. И ще Ви кажа защо ни тревожи. Съдът в Страсбург се произнесе преди няколко дни и се произнесе така. ЛТБГ тематиката не вреди на децата в училище. Лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и така нататък обучение не вреди на децата в училище, се произнесе съдът в Страсбург, мога да Ви го прочета. Навързвате ли нещата? Значи с този закон даваме права на НПО-та, каквито и да са те, да пишат програмите в училище, да изнасят семинари и конференции, а съдът им дава право да преподават ЛТБГ идеология в българските училища на три-, четири-, пет-, шест- и колкото искате годишни деца. След 18 години правете каквото искате, уважаеми български граждани, но наистина не трябва да пипате децата. Нашата битка е за душите на децата, не е за различните по сексуална ориентация, те са свободни хора, да правят каквото искат, когато са пълнолетни, но не пипайте деца, не им тровете главите още в училищата с тези обучения, образование в ЛТБГ. И това е осъдително решение към Литва, която се е опитала да спре детска книжка в детските градини, където ги учат на хомосексуални отношения. Книгата се казва „Сърцето на Амбър“. Правителството на Литва я е забранило, защото обучава децата в училище и в детски градини на хомосексуалност и съдът в Страсбург го отменя и казва: „Може“. Ето това ли искате с този закон? (Шум и реплики.) Срещу това са Асоциация „Общество и ценности“, Движение „Българско семейство“, „Свобода за всеки“, „Род Интернешънъл“, „Български родителски централен комитет“ и редица други граждански, семейни, загрижени за децата организации и асоциации. И сега, последно, тук някой ме призова към лидерство, като лидерството било да убеждаваш хората, които са те избрали, в обратното на това, за което са те избрали и в което вярват. Уважаема колега от „Демократична България“, думите Ви: „Призовавам госпожа Нинова, ако е истински лидер, да убеди социалистите и други извън социалистите, които не искат това, че това е добро за тях.“ Толкова ми приличат едно към едно на една среща, при която ми бяха изпратили делегация от Европа. Тази делегация дойде в централата – тежка, тежка европейска делегация – и когато им обясних, че ние няма да подкрепим това, защото българският народ не го иска, защото българската народопсихология не го иска, защото българската църква не го иска, и те ми казаха: „Ами значи тези хора са неграмотни, значи те не разбират модерното и съвременното и Вие трябва да ги убедите, ако сте истински лидер!“ Знаете ли какво им отговорих и сега ще го кажа: „Или веднага се извинете на българския народ, или веднага ми напуснете кабинета!“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Значи българският народ е глупав, ретрограден и остарял, защото иска децата му да са момчета и момичета и да има българско семейство с майка и баща. Това ли искате да ми кажете? И ако днес някои от Вас тук си играят с думите, други с популизъм, и трети с не знам какво, позволете ми за пръв път от тази трибуна да кажа нещо за себе си, да използвам първо лице, единствено число, знаете, че никога не го правя. Говоря от името на групата и на тези българи, които са ни избрали. Сега ще го кажа от свое име. Няма в тази зала и в България политик, който да е поставян под по огромен натиск да приемем Истанбулската конвенция и джендър идеологията в училищата. Представа си нямате за какво става дума. Някои тук може би да гадаят, че НПО-тата оказват натиск, че различни организации оказват натиск, аз Ви го казвам от личен опит. Оказва се жесток натиск върху мен персонално поне от пет години това нещо да се приеме в българския парламент. Пет години съм устояла, пет години съм понесла всички удари, за които се сетите, пет преврата в БСП съм преживяла заради това и няма шестия път да Ви натисна бутона и да подкрепя решение, което ще съсипе най ценното, което ни е останало като общество – семейството. Разкъсахме всички връзки на това общество, остана ни едно – семейството и децата. Е, за тях ще се боря докрай. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Нинова, признавам Ви, изключително добра сте в това да смените темата, но аз призовавам, предвид факта, че огромната част от този дебат се случи по съвсем друга тема, която не е на масата тази вечер, за неща, които не фигурират в този законопроект, който разглеждаме днес, да не позволяваме хора, които или не са чели, или се опитват да инсинуират неща, да говорят и да сменят темата от това, което е важно и е на дневен ред. Няма никакъв джендър, няма никаква Истанбулска конвенция. Това е Законопроект, който да адресира факта, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Това са 1 милион жени, които ще висят на Вашата съвест, на съвестта на тази зала, ако ние не приемем този законопроект. (Шум и реплики.) И само да Ви кажа. Много е хубаво да мислим за жертвите, но трябва да мислим и за насилниците. Това също значи, че всеки трети мъж в България е насилник, може би всеки трети мъж в тази зала е насилник. Това са мерките, които трябва да предприемем, за да спрем да оставяме на всеки две седмици една жена да бъде убита от нейния мъж. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Нинова, слушах Ви много внимателно и само да Ви кажа, че номинациите за „Оскар“ вече приключиха, обявени са кои са номинирани, така че целият този театър, който се изигра, се чудих защо и къде е заровено, и Вие го казахте в последното си изказване. Всъщност предстоящият конгрес на БСП и превратите, с които Вие казахте, че сте се преборили и се готвите за следващия, Ви карат да изкарвате една тема, която като жена би трябвало да припознавате, всъщност да се опитвате политически дивиденти от нея да извличате. Чухме, че има добри НПО-та, чухме, че има лоши НПО-та. Добрите са тези, които подкрепят това, което Вие казвате, лошите са другите. Добри и лоши НПО-та. Не знам защо, имайки предвид, като се прочете текстът на самия законопроект. Между другото, аз прочетох и Вашето предложение, което сте направили. Между другото, Вие нищо не казахте за Вашето предложение, това, което Вие сте внесли. Вие всъщност сте внесли едни кризисни центрове, които са важни, в момента са в 10 областни града, в още 18 да се отворят кризисни центрове и така решаваме целия проблем. Така ли решаваме домашното насилие – с откриването само на 18 областни центрове? Мисля, че това, което са предложили колегите от „Демократична България“, разгръща темата и дава конкретни решения. И имайки предвид, че в момента сме на първо четене, обсъждаме какво искаме да постигнем, използването на Истанбулската конвенция и на текстове, които въобще не са част от внесените законопроекти – горе-долу като Вашият колега, който каза: „Ами едни хора са предложили нещо, значи това обсъждаме.“ Не, не обсъждаме. Обсъждаме конкретен текст, който е внесен, и то на първо четене. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Нинова, Протокол № 29 от заседание на Министерския съвет от 13 юли 2022 г., в присъствали членове фигурира Вашето име и на това заседание се приема същият този закон, който в момента гледаме. Благодаря.

Така, колеги, като Ви слушам, имам чувството, че не сме били в една зала. Започнах точно с това, че няма по-отвратително нещо от насилие, че насилниците трябва да са там, където трябва – в затвора. Така че не разбирам първата реплика как насилниците трябва да бъдат наказани, а ние, видите ли, пречим за това. Уважаеми колеги от „Продължаваме Промяната“, не сте си и помисляли, че ще бъдете тук. В Четиридесет и четвъртото народно събрание, когато БСП внесе тогава Закона за борба с домашното насилие и промени в Наказателния кодекс и те бяха приети. Ние във времето сме доказали (ръкопляскания от „БСП за България“), че се борим с насилниците и ако днес ще ми изопачавате думите, че съм застанала тук, за да защитавам насилниците – няма да стане, просто защото животът и практиката в нашата парламентарна група показват обратното. Някой да ме е чул да казвам, че тук в този закон има трети пол? Що за реплика беше това? Не, тук няма трети пол, има в Истанбулската конвенция, където се казва, че освен мъж и жена има и социален пол – нещо друго. Тук го няма и не съм и казвала такова нещо, не знам откъде си го измислихте. Но тук има, че непълнолетни, малолетни деца могат да съдят родителите си, могат да бъдат взети в грижата на социалните служби с адвокат и от НПО, на което му се дават пари и права да го обучава в учебници и да пише учебни програми. Това пише и това съм казала. Нито съм Ви говорила за трети пол, нито съм изреждала онези 14 възможности за нещо друго освен мъж и жена. Не си изсмуквайте репликите от пръстите, ако нямате аргументи срещу това, което казах. Да, ние сме предложили Законопроект да има официални 18 центъра за защита на хора, пострадали от домашно насилие. Ами, че похвалете ни за това. Защо ни критикувате? България има нужда от тези центрове. Има много жени и деца, които след насилие няма къде да отидат. Затова сме го предложили. И това ли е лошо? Само че в нашия законопроект няма малолетни деца да съдят родителите си, няма насилие чрез бездействие и така нататък, другите неща, които изброих и срещу които ние ще гласуваме по Законопроекта на „Демократична България“. И на третата реплика. Да, знам, мислите ли, че точно този закон ще го пропусна на заседание на Министерския съвет? Та аз се боря с това от шест години бе, хора. Ако Вие сега за пръв път чувате за това, ние се борим от пет-шест години с Истанбулската конвенция. (Ръкопляскания от БСП за България.) И мислите ли, че съм се съгласила с това? Да не започвам да казвам с колко неща не съм се била съгласявала по време на Министерския съвет, в който участвах. Едно от тях е това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. На първо място, по отношение препратките към НК и дадения пример от вносителите на Законопроекта, държа да кажа, че те нямат абсолютно никаква идея – не правят разлика между акт на домашно насилие и престъпление по Наказателния кодекс. На следващо място, тъй като този законопроект не е насочен към мерки срещу домашното насилие и не е била това целта на вносителите, описали са в чл. 1, че се помага на лица в риск. Но какви са тези лица в риск от домашно насилие? Няма критерии, не се упоменават. Няма дори и в Допълнителните разпоредби посочено какво е това „лица в риск“. На следващо място, вече бе посочено, тази нова иновативна идея на вносителите, които нищо не разбират от темата. Тук за всеки случай ще декларирам частен интерес, тъй като в практиката си се занимавам с дела – домашно насилие, не е никак лесно и никак приятно, и аз съм последният човек в тази зала, който би подкрепил домашно насилие. Точно напротив! Но тъй като те въвеждат термина „домашно насилие чрез бездействие“, държа да им кажа, понеже нямат никаква идея от прилагането на Закона, че Законът наказва и опита към домашно насилие и бих желал някой от тях да ми формулира опит за бездействие като форма на домашно насилие, опит за бездействие като акт на домашно насилие. Някой да ми го формулира, понеже това предлагат. На следващо място, тъй като идеята на вносителите не е да предлагат мерки срещу домашно насилие. Те въобще, тъй като нямат на идея от процедурите по Закона за защита от домашно насилие и съдопроизводствата, те въобще не са пипнали и не са дали конкретен срок за провеждане на съдопроизводството по тези дела. Нещо повече, даже са увеличили едномесечния срок, който е досега и цели жертвата бързо да получи съдебна незабавна защита, те го увеличават от един на три месеца, за да може тя да прецени дали да подаде, дали да изнудва някой друг. Каква е логиката да увеличиш срока от един на три месеца, при положение че държавата ти дава незабавна защита с подаването на една декларация? Нямаме идея! Понеже не сте пипнали и срока на производството, да Ви дам пример. Понеже вносителите нищо не разбират от процедурите за домашно насилие, това е молба (показва я) по Закона за защита от домашно насилие, която съм подал на 31 май, а решението на съда е от 11 ноември. Аз със сигурност съм го получил малко по-късно със съобщение и това даже е на първа инстанция, може да се обжалва – пет месеца и половина! Къде са Ви мерките, за да дадем една бърза защита по този закон? На всичкото отгоре в Законопроекта са записали, че… Но ще го кажа след малко.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Петров, моля да обясните защо, като се има предвид, че чрез норвежките и исландските фондации се готви да се финансира пътна карта за въвеждане на модела „Барнахус“ – това са печално известните къщи на ужасите в Норвегия и в Исландия, срещу които има заведени хиляди дела за отнети завинаги от семействата деца, включително и българи, ясно се очертава тенденцията за въвеждане в България на антидетско и антисемейно законодателство. Задаваме си въпроса каква отговорност ще понесат вносителите, ако се окаже, че предложените от тях допълнения ще доведат до масова виктимизация на българските деца, за да имат пари по проекти за доставчиците на социални услуги? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Стоянов, ще Ви помоля да бъдете по-конкретен. Не говорим за социалните държавни услуги, тук говорим за специализирани платени услуги от юридически лица, които ще дават платен достъп до тези услуги на лицата – 14 пъти се повтаря изразът „специализирани услуги“, имайки предвид платени услуги в този законопроект. Там е неговата сърцевина. И да си довърша изказването. Вносителите сте създали възможност дори за отхвърляне на молбата за незабавна защита, която е временна, в същото производство за същия акт, за който се твърди, че има домашно насилие в последваща молба. Колко пъти съдът ще се произнася по една и съща молба за незабавна защита? Това е абсолютно безобразие. На следващо място, понеже се постави акцент върху малолетните, понеже те не се занимават със защита на малолетни лица и нямат въобще идея от правоприлагането, държа да им кажа, че в момента малолетните лица могат да потърсят защита, дори не сами, а чрез съседи, чрез приятели, чрез познати на родителите и така нататък, чрез всеки заинтересован – в Агенцията за закрила на детето и в социалните служби тази защита не им се прегражда към момента, че да създаваме някаква допълнителна чрез тези частни НПО, които да им е възможно да им я предоставят. Уважаеми народни представители, идеята на Законопроекта е една-единствена и тя е да се отделят държавни пари, с които да се изплащат на частни НПО, които съответно да предоставят едни ненаименувани тъй наречени специализирани услуги на хора в риск, за които не се знае какви са тези хора в риск от домашно насилие. Ако сте чели въобще Законопроекта, уважаеми народни представители, ще видите, че в него въобще няма адекватни мерки, по-различни от тези, които са в момента. Тук от трибуната ще Ви направя едно признание, което работи с прилагането на този закон. Да, мерките в него към момента не са достатъчно ефективни, за да препятстват не извършване на друг акт на домашно насилие, а за да препятстват извършването на последващо престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Пример за неадекватната законодателна дейност на вносителя е, че в този законопроект са записали, че няма да се издават разрешителни за оръжие, боеприпаси и пиротехнически средства. Не е идеята да забраните на човека, който е извършил акт на домашно насилие, тепърва да ходи и да заявява такова разрешително. Това, което трябваше да внесете, е да му се отнеме, ако има подобно разрешително, за да му се препятства да извърши престъпление, а не да запишете, че снабдяването с разрешително тепърва, ако той евентуално реши да поиска, да му бъде отказано. Изключително некомпетентно написан законопроект, който, пак Ви казвам, не дава абсолютно никакви адекватни мерки за защита. Това не му е фокусът, не му е целта. Целта е финансирането на определени НПО-та от нас, данъкоплатците. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми не е по начина на водене, но е насочена към Вас. Предния петък парламентарният контрол беше съкратен, а ние имаме едно разискване, свързано с 9 хил. тона незаконен боклук, разположен на незаконна площадка в град Плевен. Във вторник, който мина, това разискване отново беше съкратено. Този петък, днес, отново няма парламентарен контрол. Не го виждам и в извънредното заседание във вторник през следващата седмица. Имаме консенсус всички народни представители от Плевен и искаме този боклук да бъде премахнат. Моля с допълнително разпореждане на председателя да се добави парламентарен контрол във вторник. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като това, което имам да кажа, е повече пак в областта ми на компетенция – медицинската област, има редица международни документи, които имат ясни дефиниции и по много от повдигнатите въпроси вътре, в този закон, и не е необходимо да политизираме неща, които могат да бъдат добре и ясно дефинирани, като например какво значи бездействие. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Симидчиев, смятам, че в тази зала се изрекоха много неистини и много внушения. Аз имам нужда да чуя наистина от професионалист как стоят текстовете в момента в този закон, така че моля Ви внесете малко яснота и не позволявайте на хора да внасят някакви, внушения е най-леката дума.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички международни институции, които се занимават с темата за насилието – не за желанията, а за насилието, определят, че такова може да бъде както с активно действие, така и с бездействие. Мога да Ви демонстрирам. Например как бихте определили Вие, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако отидете при някой лекар с проблем, и той откаже да Ви прегледа? Тоест по същество това от негова страна е бездействие.

Това не е домашно насилие.

Не е домашно насилие. В домашни условия обаче, ако имате родител или дете, което се нуждае от медикаменти, които са адекватно предписани в съответен срок на взимане, и Вие не му ги давате, какво правите – бездействате, в резултат на което настъпва вреда за индивида! Това значи вреда чрез бездействие.

А опитът? Опитът към бездействие?

Не съм специалист юрист, затова не мога да Ви говоря в тази тясна област за опита на бездействие, но например, ако един лекар установи, че систематично не полагате грижа за родителите си или за децата си…(Реплика от народния представител петър Петров.) Това е криминализирано, но това е бездействие, което води до вреда. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Насилието чрез бездействие – по същия начин. Ако лишавате хора, за които Ви е вменена грижа, същевременно от това настъпва потенциална вреда за тях, това е точно насилие към тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. В тази зала по този законопроект, уважаеми колеги, чухме големи глупости. Добре е да се знае, че по Законопроекта работеше голяма група юристи. Освен това знам, че са работили бивши и настоящи съдии, работили са и хора от социалните служби.

И НПО.

Така че всичко, което в момента се прави, е отклоняване на вниманието, заради което мен ме е срам от това, което се случва в тази зала.

И мен.

Уважаеми колеги, Вие може да подвиквате тук, но знаете ли какво видях снощи? Цитирам: „България е просто едно скапано гробище за жени и за мечти!“ (Смях.) Това бяха думите на една жена, която беше разочарована от това, че ние снощи не успяхме да съберем тук кворум. (Викове от ВЪЗРАЖДАНЕ, ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Това са думи от снощи! И тези думи стоят, така че ние в момента имаме отговорност. (Изказването на народния представител продължава при нестихващи шум и реплики.) Да приемем тези закони. Защото, знаете ли, не искам България да е едно скапано гробище за жени! Защото статистиката, уважаеми народни представители, сочи, че всяка трета жена е или ще бъде обект на домашно насилие. Знаете ли какво друго сочи статистиката? Статистиката сочи, че всеки месец губим по две жени, убити от мъже, и почти във всички случаи заподозрени за убийството са техни партньори, съпрузи или синове. Не ми харесва мисълта България да е такова място и ние да продължаваме да не правим нищо. Знаете ли, това трябва да е от онези законопроекти, около които ние трябва да се обединим и да имаме пълно мнозинство. Не защото е Законопроект, по който се работи от над две години и е минал вече на две обществени обсъждания, не защото заради бездействието си в борбата срещу домашното насилие България е осъдена няколко пъти от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а защото говорим за голяма част от живота на българските жени, от живота на българските съпруги, майки и дъщери. И, не, няма нищо общо с Истанбулската конвенция, няма джендъри, няма каквито и да било заплахи за традиционното българското семейство. Знаете ли какво има? Има национална информационна система, национален регистър за случаите за домашно насилие. Има механизъм за помощ и подкрепа на пострадали. Има Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие. Ето такива неща има. Знаете ли, тук имаме два избора. Имаме избора да се изпокараме отново или можем да решим един проблем, който отнема по два човешки живота на месец. Ако се изпокараме, уважаеми колеги, тази вечер отново едни жени ще бъдат бити и за времето, в което ние ще бъдем на предизборна кампания, най-вероятно четири от тях ще бъдат убити. Ако не се изпокараме обаче, а се обединим и приемем промените, отново тази вечер едни жени ще бъдат бити и ще заспят най-вероятно с охлузвания и синини, но с надежди, че този ад скоро ще свърши. Нека подкрепим на първо четене този законопроект. Нека покажем, че когато говорим за безопасността на българските жени, ние сме обединени и нека, вместо да саботираме целия законопроект с несъществуващи теми и да плюем върху безопасността на българските жени, ние го подкрепим! Можем да изчистим всички текстове, по които нямаме съгласие, между първо и второ четене. На първо четене нека подкрепим този законопроект и да му дадем шанс. Колеги, последен апел! Нека вместо две убити жени на месец, да кажем – нито една повече! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, време е оставим настрана предизборната реторика. Домашното насилие е явление във всички общества. Разликата идва от степените на защита, от мерките, които държавата предприема, за да ограничи тези неприемливи за всяко нормално общество страдания на беззащитните. Законът и прилагането му ефективно, бързо и качествено е най-сериозната превенция и е най-голямото противодействие на демографската криза. Защото не е въпросът, когато се борим с демографската криза, да призоваваме от телевизора популистки за повече деца, нито дори от време на време да подхвърляме безплатни неща – не че безплатните неща са лоши, но те са временно явление, въпросът е какви политики развиваме. Да работим за демографски прираст, означава добър живот, защитен живот за семействата, деца, които живеят спокойно, и жени и мъже, които са защитени, мерки, социални услуги и механизми на българските семейства, за да може всяко българско семейство да реши да стане по-голямо. В този смисъл на думата, колеги, искам да спрем с популизма и да говорим разумно. Законът предвижда реални мерки и това са по широк кръг на защитените лица, увеличение на мерките за защита, по-ясен регламент на тези мерки, мерки за образуване на по бързо съдебно производство, допълнителни забрани за доближаване на жертвата, забрана за притежаване на боеприпаси и оръжия и програма за превенция. Това са политики за защита на българското семейство, а всичко останало са популизми и абсолютен срам. Благодаря Ви много.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, това беше един много интересен дебат и явно сме в края му, който общо взето очерта, че имаме проблем, какъвто са имали Кортес и Монтесума, като са се срещнали за пръв път. Общо взето двете половини на залата говореха за различни неща през цялото време и аз мисля, че основна вина за тази ситуация имат не лошите намерения на едни или други, дори не толкова предизборната ситуация, в която тази трибуна вече се използва основно за пропаганда, а фактът, че просто вносителите не си свършиха добре работата. Има един български поет, който казва, че най-големият враг на религията са бездарните попове. Слушайки този дебат, през цялото време не можах да чуя нито един смислен отговор от страна на вносителите примерно на обвиненията – справедливи или не, които бяха отправени тук от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, от БСП. Формулировката „насилие чрез бездействие“ е доста проблемна или „опит на насилие“. Като се замислих, аз съм ярка жертва на насилие чрез бездействие от страна на моето семейство, което беше изключително либерално и ме остави да правя какво си искам цял живот. (Смях.) Нито веднъж не ме набиха да ми кажат: учи това, прави онова, да не давам примери с личния си живот. Факт е, да, ето, страдам от този факт. Да не говорим, че като 90% от българите съм отгледан от еднополови двойки – от майка си и баба си. (Смях.) Така че като цяло покривам много от критериите за модерно, либерално разбиране на семейните отношения и затова си позволявам да взема думата. Отново казвам, колеги, правя това изказване не само малко да разведря обстановката, която много се изостри, а да Ви кажа, че в този закон има изключително смислени текстове. Той наистина е някаква крачка в някаква посока, но много голяма част от други негови текстове просто провалят тази крачка. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нашата парламентарна група е оставена да гласува по съвест и по решение на всеки. Вероятно ще има колеги, които ще ги подкрепят, със сигурност много повече няма да ги подкрепят, но давайте си сметка, че основната вина за тази ситуация е Вашата. Вие просто не изнесохте аргументи, които да бъдат хващащи. Ето, имам една конкретна ситуация, не са били много в този парламент – за текст, за който голяма част от залата подходи непредубедено и искаше да разбере. На господин Камбарев предишното изказване беше точно в тази посока – дайте повече аргументи. Вие не дадохте дори на откровено изкривеното изказване на госпожа Корнелия Нинова, която е героиня, известна с това, че гони джендъри с кукери (смях) и съответно събира атаките на ЛГБТ обществото, а дори на нея не отговорихте по същество. Вината е Ваша, ако днеска този законопроект не мине на първо четене, което е жалко, защото все пак е някаква посока. Но добър е Господ, ще има следващ парламент, надявам се, че може там да продължим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да започна с изказването си, надявам се коалиционният партньор на ГЕРБ да не е изразил позицията на Граждани за европейско развитие на България, но нека да се върнем към самия законопроект. Между другото, може да си отворите новините. Току-що беше открито тялото на 31-годишна жена от Варна, убита от приятеля си – току-що открита жертва на домашно насилие. Докато го обсъждаме тук и докато БСП и ВЪЗРАЖДАНЕ се опитват да си делят електорати, ние ставаме свидетели на истинската действителност, с която се сблъскват българските жени, когато са навън, когато са на улицата и на площада. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Чухме преди малко статистика от колегите от „Демократична България“ за насилието – 925 деца, 2816 жени, 380 мъже, но това е официалната статистика, колеги. Проблемът е с неофициалната статистика и всъщност насилието, което се случва зад затворени врати и никой не говори за него! Всъщност това е големият проблем. Не е за случаите, за които сме чули и разбрали, а за тези, които седят зад затворени врати, и за хората, които се правят, че не се случва насилието на съседите срещу тях. Много се говори от тази трибуна, за съжаление, с езика на омраза и с опит за страх в зрителите какво се случва в момента. Всъщност се опитваме да има входиран законопроект и да се намери решение или да се направят крачки за решение на домашното насилие. Това, което е предложено от колегите, повтарям, на първо четене, е една добра първа стъпка, а между четенията, ако се стигне въобще дотам – знаем кога ще бъде разпуснат парламентът, ще могат да се направят разни промени, ако се налагат. Въпросът е, че на първо четене винаги е било важно да изкажеш темата, която засяга как политическият субект иска да се държи към него, каква му е нагласата, какво иска да направи. Да каже: добре, това не ми харесва, но ще го променя между четенията, ще добавя и нещо друго. Това сте изпуснали, няма такъв диалог. Опитват се предизборно две формации да се карат за избиратели, докато много български граждани всъщност страдат. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Разбира се, хванаха се като удавник за сламка – що е туй насилие чрез бездействие, даже и от ГЕРБ пригласят на това нещо. Всъщност насилие чрез бездействие може да бъде много неща и всъщност отказът от грижа за някого може да е такова насилие чрез бездействие. Ами, ако си оставите 7-годишното дете цял ден, 10 часа заключено в къщи, имаме ли насилие чрез бездействие? Имаме ли емоционално насилие? Имаме ли психологическо насилие?! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Да, имаме такова насилие! Трябва ли тогава да кажем: ами няма да предприемаме нищо срещу тези случаи. Не забравяйте, че много от нещата, които са в един Закон, искат да предпазят децата от такива случаи. Това може да се случи, когато има норма, която ги защитава. Не говорим за общия случай, говорим за изключенията и всъщност за децата, които наистина по някакъв начин са насилвани, а тук се използва за предизборна кампания. Всъщност вкарват се някакви тези, които въобще не съществуват в Законопроекта, за да може някой да се закичи как бил спрял Истанбулската конвенция, което абсолютно е безумие като цяло. Вместо да се държим отговорно, се опитваме по някакъв начин да омаловажаваме темата, да не се предприемат конкретни неща, защото… Хубаво, бил е приет през 2018 г. Закон, ами какъв резултат е дал този закон?! Дал ли е нужният резултат? Очевидно е, че има още какво да се направи и това е една добра първа стъпка. Хубаво е всички формации да кажат: да, трябва да се направи нещо, аз ще добавя това към Законопроекта, ще добавя и това, не бих подкрепил тази част. Не чух коя част точно няма да подкрепят колегите, които се карат, защото те вкарват несъществуващи тези, които просто ги няма в Закона, само и само да могат да се изкарат като някакви борци срещу нещо, което не съществува. Така че ще Ви призова по-отговорно да се държите и също така при гласуването много ми е интересно как ще гласуват всичките парламентарни групи. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не смятах да се изказвам по темата, но бях предизвикан от едно изказване на госпожа Калина Константинова. Сега поставяте темата на черно и бяло. Аз не смятам, че има здравомислещ български народен представител, който да не подкрепя идеята за борбата срещу домашното насилие. Самата госпожа Константинова в нейното изказване каза един притеснителен факт. Тя каза, че всеки трети може би в тази зала от мъжката част на народните представители – директно обвинение, е домашен насилник. Кратка справка със сайта на Народното събрание показва, че 43 са мъжете народни представители от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и се чудя кои са тези 14 от тях според госпожа Константинова, които са насилници домашни. Хубаво е да ги посочи, защото така или иначе генерализира цялото Народно събрание. Във Вашата група е по-лесно и може би познавате голяма част от колегите си като домашни насилници. Аз не ги познавам. Ако ги изброите поименно, ще ме убедите да подкрепя този законопроект с ясното съзнание, че явно има текстове в него, които не касаят темата, които генерализират и включват допълнителни текстове, които са притеснителни за една част от залата. Още повече, че аз ще се позова на едно друго изказване на колегата народен представител Чолаков, който каза: с такива гръмки идеи и добър маркетинг, но лошо законодателство, Вие не трябва да изнудвате обществото, а и народните представители да подкрепят слаби текстове, какъвто е за мен специално, като чувам изказванията от голяма част от пленарната зала, че има текстове, които въобще не касаят темата. Разберете следното, колеги вносители от „Демократична България“: аз съм свидетел и в комисии много пъти съм се подлъгвал да подкрепям и да убеждавам моите колеги от парламентарната ми група да подкрепят Ваши слаби текстове. Да не говорим, че е имало спорове и по авторството на много от тях на Ваши колеги вносители, народни представители, които са били досущ като тези, които са били внасяни от Министерския съвет, и то от бивши министри, които са оглавявали съответни министерства. Значи, за плагиатство няма да говоря, това е най-малкото Ваша морална отговорност за текстовете, които вкарвате, да претендирате за тяхното авторство. Но не това е темата. Темата, която искам да подкрепя със своето изказване, е, че Вие не може да изнудвате обществото и народните представители да подкрепят добро заглавие и лошо съдържание, защото ми писна, с извинение, между първо и второ четене да Ви пренаписваме голяма част от законите и Вие искате сега да се случи по същия начин. Ами разберете, колеги, че това не е работещо, това не е добра логика, това не трябва да се превръща в парламентарна практика и аз заявявам, че не смятам да го правя при следващото гласуване – да Ви подкрепя слабия текст за пореден път, не защото обаче съм за домашното насилие, дори обратното. Трябва да се укорява и не е морално. И тук е въпрос не за законодателство – и това, което преждеговорившият каза, една трагична новина. Покажете ми една страна в света, която има законодателство, което да поощрява домашното насилие. Ами няма такава със сигурност. Кажете ми една страна обаче, колеги, изказващи се от тази трибуна, в която нещо в регламентирано законодателство се спазва. За съжаление, има закононарушители. Това е ясно, но въпросът е морален. Ние трябва да превъзпитаме нашето общество, нашите деца, нашите семейства, нашите ценности и този проблем няма да бъде решен с този законопроект или с всеки следващ. Въпросът е морален. И за мен приемам като морален акт да не подкрепя слаб законопроект на първо четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Да, цитирах статистиката, за да Ви провокирам, и това е факт. Ще Ви провокирам още малко. 100% от мъжете в „Продължаваме Промяната“ ще застанат зад този законопроект и ще гласуват за него. Колко от хората, които гласуват против този законопроект, всъщност ще защитят правото си да бият шамари на жена си? Ето това е също интересна провокация. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Също искам да Ви кажа, че ако този законопроект не Ви харесва, ще кажа, че на българското общество не му харесват Вашите законопроекти – на БСП, на ГЕРБ, на всички партии, които толкова перфектно сте си свършили работата в течение на 20 години, толкова страхотно законодателство сте направили, че погребваме по една жена на две седмици, пребита от мъжа ѝ до смърт. Това е страхотната работа, която сте направили. Ако нещо не Ви харесва, не просто гласувайте на първо четене, а нека да видим какъв е Вашият вариант да се оправи това, нека да говорим по същество. Вие блокирате, бламирате и спирате въобще работата в посока на това да се разреши този проблем. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние разбираме колко емоционално натоварена е тази тема, въпросите са трудни, намирането на правилните отговори е още по-трудно. Явно има нужда да се говори по темата още и ние сме готови да продължим разговорите и разбира се, да се търсят пресечените точки. Но нека да отговоря на конкретните въпроси. На първо място, относно Националния съвет. Той се състои основно от държавни органи. Включват се министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката, министърът на младежта и спорта, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България. Да, може да има и членове, представители на неправителствения сектор, но видно е, че основната част се състои от държавни органи. Относно образователните програми. Никъде в текстовете не се говори, че този Национален съвет, пък още по-малко неправителственият сектор, ще се намесва в учебните програми на учениците в училище. Не. Става въпрос за програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с превенцията и защита от домашно насилие. Става въпрос за информационни разяснителни и образователни кампании по въпроси, свързани с домашното насилие. По никакъв начин никъде не се говори за каквото и да е било извън тях, нито пък става въпрос за намеса в работата на училищата и формирането на учебните програми, което остава правомощие на Министерството на образованието и министъра на образованието. Ставаше въпрос за акт на домашно насилие, осъществен чрез бездействие. Колеги, тъжната истина от картината в България, е, че все повече се увеличава домашното насилие спрямо възрастни хора от по-младите им роднини, особено за възрастни хора, които са в безпомощно състояние. Тогава, когато има възрастен човек, който е на легло, който е заключен и за когото роднините, които трябва да се грижат за него – детето му, внукът му, не му осигуряват храна, не му осигуряват лекарствата, това какво е? Това е домашно насилие чрез бездействие. Беше поставен въпросът за непълнолетните деца, които могат да искат защита. Трябва да изясня този въпрос. Първо, става въпрос за три думи от една разпоредба и заявих на Комисия, навсякъде, където съм участвала в дебата, че това е дебат, който може да се проведе между първо и второ четене. Как се появи в Законопроекта? Първо, беше по предложение на магистрати. Второ, България трябва да изпълни задължения по Конвенцията за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана и е в сила от 2012 г., която казва, че на лицата с увреждания – било то поставени под пълно или ограничено запрещение, трябва да бъде осигурен пряк достъп до съдебна защита. Става въпрос за заповед за защита, предоставяне на защита. Не става въпрос за решаване със сила на присъдено нещо на каквито и да е било спорове между страни. След като един човек, поставен под ограничено или пълно запрещение, може да иска защита, защо да не може и дете да потърси такава защита? Знаем, че 13-, 14-, 15-годишни деца са напълно осъзнати, но ако това е спор, ако това е препъникамъчето, дебатът между първо и второ четене може да го реши, мисля, че съвсем аргументирано и като се огледат всички страни. Пак казвам, това са три думи от целия Законопроект. Отново декларирам, да, разбираме, че дебатът е емоционален, но вярвам, че може да намерим добри решения. Голяма част от представените в Законопроекта са такива и разчитам на Вашата подкрепа на първо четене. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председателю. Госпожо Йорданова, слушах Ви внимателно и господин Чолаков ми помогна за тази реплика, която ще Ви направя. Кажете ми във връзка с това, което казахте, за хора в безпомощно състояние и всичко това, кой текст от предлагания от Вас Законопроект е по-добър от следния текст: „Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години“? Това е чл. 137 от Наказателния кодекс. Кой текст в предлагания от Вас Законопроект е по-добър и по-ясен от това? Всички, предложени от Вас, са по-неясни от това. Благодаря.

Категорично оспорвам казаното от госпожа Йорданова по отношение на учебните програми на деца. Чета цитат: „Глава първа „г“: Със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерския съвет се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица, които работят за превенция и защита на лицата, при условие че те осъществяват дейности по този закон за: първо, подточка „а“ – подготовка и одобряване на програми в учебни заведения“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, знаете ли защо не може да спечелите този дебат? Не може да спечелите този дебат по една проста причина. Вие мислите и не чувате през цялото време какво Ви се казва отсреща, Вие мислите и сте напълно убедени, че хората, които стоят срещу Вас, защитават насилието над жени и деца. Никой не защитава насилието над жени и деца. Отсреща има хора, които чуват определени гласове в българското общество и това са загрижените гласове на хора, които смятат, че българското семейство се разпада, че традиционните ценности, които изграждат нашето общество, се разпадат и че начинът, по който се действа, е грешен. Когато Вие като министър, Вашият екип и така нататък сте правили този законопроект, Вие трябваше да направите едно просто нещо и тогава този законопроект щеше да мине с консенсус като много законопроекти тук. Да съберете не хората, които са Ви единомишленици, не тези, които изразяват Вашите мисли, а да съберете хората, които имат други аргументи, от другата страна, да водите дебат с тях – месец, два месеца, три месеца, да постигнете консенсус, да ги убедите, но Вие не го правите, защото живеете в балон, защото светът за Вас е бяло-черен и защото просто мислите, че светът се дели на хора, които искат да защитят жените и децата, и хора, които искат да ги насилват. А светът се дели на много и различни хора. Всички тук в тази зала обичат жените и децата, всички обичат семейството, всички са загрижени към по-слабите, но имат различни аргументи. Чуйте ги. Иначе винаги ще стигате до това, ще си говорим монолози и няма да се чуем, а мястото, парламентът предполага просто да се чуваме, освен да държим речи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възгласи „Браво!“)

Отзад напред. Водила съм дебати с всякакви заинтересовани лица, включително и противници на конкретните предложения, и то противници от двете противоположности, защото има хора, организации, институции, които считат, че този законопроект е твърде консервативен, а трябва да е по-либерален. Също така има организации и лица, които твърдят обратното, че е твърде либерален. Затова в най-добронамерен дебат и мисля, че всеки един от тази зала може да каже, че аз не съм отказала дебат с когото и да е било, нито моите колеги от „Демократична България“. Дебатът е воден и аргументите са чувани, защото разпоредби са изменяни именно в резултат на този дебат. Ние сме готови да продължим дебата, разбира се, защото това е видно, че ще се наложи. Що се отнася до репликата на господин Дилов. Да, има такъв състав за престъпления в Наказателния кодекс. Това, което цели Законът за защита от домашно насилие, е именно да реагира на онези случаи, които не са чак толкова тежки, че да се е стигнало до осъществяване на престъпен състав. Просто има и такива житейски случаи. Слава богу, целта на Закона за защита от домашно насилие е да не стигаме до такава тежест на нарушението, до такава увреда, че да се е стигнало до изпълнение на състав на престъпление по Наказателния кодекс. Що се отнася до учебните програми и учебните заведения. Мисля, че е безсмислено да коментираме, че учебните заведения далеч не са само училищата или детските градини в България. Много е ясна целта и задачите в Законопроекта. Ако има неяснота в дума, две, три, разбира се, че ще бъдат отразени. Пак казвам, никъде в Законопроекта не се отнема правомощието на Министерството на образованието за формиране на учебните програми. Благодаря.

Благодаря, господин Желязков. Колеги, седя и не мога да повярвам какъв дебат водим, и не мога да повярвам, че този дебат се води в българския парламент през 2023 г. Нефизе от село Ябълково, пребита от мъжа си през месец януари 2022 г. (Шум и реплики.) Според кмета на селото системно всеки път, когато се напие, е имало побой. Всички в селото са гледали настрани, защото не е тяхна работа, докато се стига до смъртния случай месец януари. Виктория от град Божурище изпада в кома след побой, след като се е опитала да избяга от съпруга си заради системен тормоз. През месец февруари 2022 г. починала. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Криси от село Старосел, Алена от град Радомир, Ваня от Стара Загора – това са само пет от 26-те жени, жертви на домашно насилие миналата година. Ние можем да спорим какво е било направено, можем да спорим кой какви закони е внесъл, можем да спорим какво пише в Наказателния кодекс, но истината е, че каквото е направено до момента, е недостатъчно. Затова моят призив към колегите е: нека да дадем ясен знак, че домашното насилие не трябва да бъде допускано и толерирано! Нека, ако имате, колеги, поправки или предложения, те да бъдат направени между първо и второ четене и ние ще се отнесем към тях с пълната им сериозност, но нека не позволяваме с отклонение на темата, с внасяне на аргументи, които нямат нищо общо с този текст, да позволим този срамен списък да бъде продължен – зависи от нас, зависи от това как ще гласуваме в следващите няколко минути. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Докато вече няколко часа дебатираме двата законопроекта за защита от домашното насилие, има жестоко убийство във Варна на 31-годишна жена, която е открита в септична яма в двора на къщата си – сега, днес, а не в последните пет месеца, не в последната една година, а днес преди часове. Задържан е приятелят ѝ. Само че тук толкова се изкриви дебатът до степен, до която парламентарните групи бяха сочени с пръст. Едва ли не, че тези, които имат различно мнение от мнението на вносителя, подкрепят домашното насилие. Ами не е така и беше обяснено. Дълго време нашата парламентарна група не вземаше думата, защото единият от тези законопроекти е обсъждан и в работни групи, в които са участвали мои колеги, които в момента са народни представители. Не искаме да изтъкваме своите заслуги за добрите текстове в този законопроект или за участието в тези работни групи. Не бива и никой да забравя усилията на всички правителства, на всички народни представители назад в годините в борбата с изключително порочното разбиране за това какво означава семейни ценности. Защото има и семейства, които ги разбират по различен начин, надявам се от нашите възприятия, че насилието не е ценност. Нали така, колеги? Не само физическото насилие не е ценност, не е ценност и психическото насилие. Ценност ли е вербалното насилие спрямо жени? Ценност ли е? Или спрямо мъже? Аз оставам с впечатление, че за някои е ценност. За такива, за които полът има огромно значение, особено пък полът в политиката. Да започнем ли да си казваме нещата с истинските имена, или ние не сме достатъчно интелигентни?! Ако ще говорим истината, да я говорим. И аз виждам, че никой не забеляза, че тези два законопроекта имат едно много общо качество помежду си, а то е, че истината, че много се борим и искаме да защитим всички жени, деца, мъже от домашно насилие не е съвсем така. И знаете ли защо? Защото тези два законопроекта ми приличат на политически маркетинг. И знаете ли защо? Защото и двата законопроекта са внесени на една и съща дата – датата, на която се отбелязва Световният ден за защита от насилие. Нито по-рано, нито по-късно. В този ден! Е, аз да Ви попитам, уважаеми вносители – госпожо Нинова, госпожо Йорданова, не е ли някак лицемерно двете да сте членове на едно и също правителство, да имате мнозинство, което може да подкрепи всички тези мерки, разписани по единия или по другия начин в двата законопроекта, обаче да не го направите, да изчакате Вашето правителство да падне скоропостижно и на 25 ноември, когато е Световният ден за защита от домашно насилие, да си пуснете постове в социалните мрежи как много се грижите за жертвите на насилие?! Двадесет и пети ноември! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Някак лицемерно, а? Колеги, както заявихме и преди малко, имаме твърде много аргументи срещу някои от текстовете по внесения Законопроект на госпожа Йорданова. Текстът на госпожа Нинова и колегите, макар да е твърде кратък, беше представен като нещо супергероично – отстояване срещу Истанбулската конвенция. Целият свят беше фокусиран върху усилията на госпожа Нинова едва ли не, само че истината, истината пак е по-различна – тя е, че Истанбулската конвенция беше спряна от народните представители от ГЕРБ, които внесоха искането за тълкувателно решение от Конституционния съд. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Благодаря Ви за вниманието. Мисля, че всички днес в 19,45 ч. сме насилени от бездействието на това Народно събрание. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Атанасова, изглежда и Вие не сте ме чули, когато говорех, защото не сме внесли този законопроект сега и в Деня за борба с домашното насилие, защото търсим политически дивиденти. Внесли сме го през 2018 г. – същия, и беше приет на първо четене, но не остана време за второ и не беше приет на второ. Така че ние такива казионни и временни ефекти не гоним. Второ, казахте, че сме имали мнозинство и е трябвало да си го приемем. Е, нямахме, защото БСП го спря – в правителството на Кирил Петков, както спря Вас през 2018 г., когато внесохте в Народното събрание Решение за ратификация на Истанбулската конвенция. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Ако има нещо, в което да сме последователни, то тази битка сме я започнали отдавна и ще я водим докрай.

Госпожо Атанасова, аз не искам да споря с Вас дали е рано, или е късно. Истината е, че този законопроект, както и госпожа Нинова отбеляза, беше поставен на обществено обсъждане, докато правителството на „Продължаваме Промяната“ и коалицията беше на власт. Премина общественото обсъждане, беше приет от Министерския съвет и изпратен в Народното събрание. След това Ви е ясно защо спря това Народно събрание да съществува – Вие внесохте вот на недоверие и то приключи. (Шум и реплики.) От внасянето, което госпожа Надежда Йорданова е направила, до момента са изминали 63 дни. В тези 63 дни ние намерихме време да дебатираме Изборния кодекс, но не намерихме време за този проблем. Ясно е кое е по-важно за Вас – не и за нас. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Нинова, аз не отричам Вашата последователност по отношение на Истанбулската конвенция, не отричам Вашата последователност по отношение на защитата от домашно насилие. Не ме разбрахте правилно. Казах, че имахте общо правителство и двете – вносители на двата законопроекта, сте били членове на Министерския съвет и е можело да постигнете съгласие, така че да гарантирате в максимална степен защита на всички лица от домашно насилие. Очевидно е можело да гарантирате, след като вицепремиерът във Вашето правителство току-що коментира, че е бил внесен този законопроект. Аз не съм съвсем убедена в коректността на изказаното от господин Василев, но ще проверя. А иначе, господин Василев, най-правилното решение, което беше взето през изминалата година в тази сграда, беше успешният вот на недоверие на Вашето правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Ще бъда много кратък. Със съжаление виждам, че ВЪЗРАЖДАНЕ и БСП успяха да събудят страховете и на другите народни представители. Разбирам, че темата е много деликатна и сложна. Исках само да отбележа нещо, което преди малко проверих като фактология. Госпожа Нинова каза, че като член на Министерския съвет тогава е спряла този законопроект. Стенограмата казва, че е нямало изказване от госпожа Нинова, нямало е изказване от представител на БСП и Законопроектът е приет от Министерския съвет с консенсус. Така че може би след това са открили някакви неща, които да ги притесняват...

...но за съжаление, този дебат свърши. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Уважаеми колеги, не можаха всички да гласуват, затова искам прегласуване. Но бих предложил, ако искаме наистина да постигнем нещо в рамките на това Народно събрание, да гласуваме разумно както сега, така и следващия Законопроект. Видя се, че в този законопроект, и самото гласуване го показва, има много спорни неща. Този законопроект не може да мине в рамките на това Народно събрание, още повече ако бъдат приети законопроектите, трябва да се изготви общ доклад, текат срокове и така нататък. Аз бих предложил, уважаеми колеги, да гласуваме умно, да отхвърлим този законопроект, да приемем Законопроекта, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, и да го приемем непосредствено още днес и на второ четене, за да направим наистина нещо смислено, защото по втория законопроект нямаше никакви предложения и наистина можем да го направим, и да останем като Народното събрание, което е свършило нещо. А в следващото Народно събрание, изчистено от тези текстове, да се внесе нов законопроект, който ще получи пълната подкрепа на целия парламент. Благодаря.

Колеги, извинявайте, че Ви задържам за още една минута, но ми се иска да кажа нещо съществено. Първо, искам да благодаря за този дебат, защото освен спекулирането с всякакви страхове и всякакви атаки, в него се чуха важни неща. Искам да декларирам от името на парламентарната група на „Демократична България“, че ние ще продължим усилията България да има функционален консервативен закон за защита от домашното насилие. Закон, който разбира опасенията на хората от прекомерна намеса в семейните им отношения от страна на държавата или други обществени организации, закон, който разбира, че има различни гледни точки, закон, който чува всички притеснения. Ние ще продължим с търпение и усилия да работим в тази посока, защото тя е много важна. И няма да подхождаме с отрицание на различните гледни точки, това ще бъде един от казусите ни в следващото Народно събрание, и ние разбираме, че това няма да носи особени позитиви, но ще го правим, включително отчитайки това, което беше казано тази вечер. Важно е и ще го правим със скромност, с усилие и настойчивост. Просто исках да Ви го кажа, да го знаете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че и аз ще взема думата на финала на този дълъг и не особено лицеприятен дебат. Всъщност изключително отвратително беше да наблюдавам как, когато моят колега Настимир Ананиев съобщи по време на дебата, че има българска жена, която е загубила живота си в резултат на домашно насилие, тук имаше колеги, които подвикваха от залата и се кискаха. Това, колеги, е отвратително! Дали Законопроектът е добър или не, можеше да обсъдим между първо и второ четене, можеше да обсъдим и тук спокойно, можеше да се отхвърли спокойно, но този цинизъм и долен див популизъм, на които бях свидетел в тази зала, са отвратителни! Няма Истанбулска конвенция, колеги, не става дума за Истанбулска конвенция. Става дума за това, че много наши сънародници – жени и деца, са жертва на домашно насилие. Не става дума за НПО-та, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ. Има хиляди хора, които са част от такива НПО-та, които отделят от времето и средствата си за каузи там, където държавата я няма. Затова аз апелирам другия път, когато тези законопроекти дойдат тук в залата, надявам се да са по-добри, да проведем един цивилизован дебат, да покажем на хората, че ние сме тук за пример, че осъзнаваме, че има проблем в българското общество и че той е сериозен. Нека да не ставаме жертва на низки страсти и както казах вече, на долен популизъм, който няма място в тази зала. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми народни представители! Като баща на три дъщери наистина съм разочарован отново, че това Народно събрание не можа да направи една малка стъпка напред, една малка стъпка напред за българското общество. Нормално ли е една на три жени да бъде обект на насилие? Не е! Това беше на първо четене. Можеше да направим допълнителните поправки, да ги направим по различен начин и това, че на първото гласуване той мина, а после между първото и прегласуването някои тук в тази зала решиха да сменят своя глас и всички жени, които ни гледат, да кажат: „Как ни защитавате?“ Как е възможно България с една на три жени, обект на насилие, да не предизвика у вас най-малкото моралния ангажимент, че трябва да работим по този въпрос? Наистина аз тази вечер ще се върна вкъщи и не знам как ще погледна трите си дъщери, защото една на три жени означава, че рискът една от моите три дъщери да бъде обект на насилие в тази държава с този парламент е голям. Истински срам! Съжалявам. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, наистина всички основания имаме да не сме доволни от това, което стана днес в залата както по отношение на дебата, така и по отношение на резултатите, които постигнахме, с това, че и двата законопроекта в края на краищата бяха отхвърлени. За съжаление, една от политическите формации не знам как между първо и второ гласуване си обърна изцяло вота само и само да не мине Законопроект, който беше абсолютно безспорен. По него не бяха казани никакви аргументи против – става въпрос за изграждането на центрове във всеки един областен град. Това е нещо, което наистина е абсолютно необходимо. По него нямаше никакъв проблем и аз не разбирам защо българският парламент не го подкрепи. Що се отнася до първия законопроект, мога да разбера. Наистина имаше проблемни теми, проблемни тези, очевидно имаме нужда от по-сериозен разговор. Очевидно беше, че този парламент няма да има възможността да приключи работата по първия законопроект. Обаче второто можехме да го направим и наистина е срам, че не успяхме да намерим подкрепа, да се обединим около това поне да поискаме от правителството да изгради центрове за подкрепа на жертви от домашно насилие във всеки един областен град. Но нека това да бъде за урок на всички и се надявам в следващото Народно събрание, който от Вас, от нас е тук, да го има предвид и нека това да е едно от първите неща, с които да започнем. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Преди месец, месец и половина представители на парламентарните групи на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, ГЕРБ-СДС и ДПС бяха на една голяма кръгла маса, организирана с изключително много европейски партньори и организации, български неправителствени организации, вицепрезидентът откри събитието. Беше в изключително широк формат, на изключително високо ниво – българско и европейско. В общи линии всички хора на правителствено и европейско ниво бяха представени, които се борят с тази тема в последните години. Там ни бе зададен само един въпрос. Да, всеки можеше да го разгърне в колкото минути иска, но въпросът беше: „Ще подкрепите ли Законопроекта за борба срещу домашното насилие“, който се вкарва за втори път за тази година, която беше тогава 2022 г. И много обстойно и групата на „Продължаваме Промяната“ заяви своята подкрепа, аз я представлявах, и групата на „Демократична България“ заяви своята подкрепа, и групата на СДС, извинявам се, на ГЕРБ-СДС изрази своята подкрепа и каза, че ще го подкрепи Законопроекта, и ДПС – народният представител, който беше там. Това днес се оказа абсолютна лъжа и е изключително важно предвид предстоящата предизборна кампания да знаете на кого можете да вярвате и на кого не. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)