31 януари 2023 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! На думи много хора в това Народно събрание се изказваха какви горещи привърженици са за приемането на България в еврозоната, на дела обаче, продадоха мача. Продадоха мача два пъти! Продадоха мача, не идвайки в петък на Икономическата комисия, първи път, и продадоха мача втори път не идвайки на Икономическата комисия в понеделник с ясното съзнание, че създават огромна пречка пред влизането на България в еврозоната с абсолютното разбиране за това. Това им беше обяснено многократно, тоест те са съгласни да жертват България и нейното влизане в еврозоната в името на други цели. А тези други цели съществуват последните шест години, в които проблемите на застрахователния сектор не са решени абсолютно целенасочено – шест години, в които управлява ГЕРБ. Можеше тези проблеми да бъдат решени от ресорния регулатор. Не е направено! Можехте да кажете тук веднага да бъдат направени промени, както предложихте за Сметната палата, но не го направихте, защото на Вас това положение Ви харесва. Ако имаше един проблем, една пречка за влизане на България в еврозоната и това беше инфлацията, вече има сигнали, включително от Европейската комисия, че предвид войната и поскъпването на енергоресурсите този проблем е решим, този въпрос е решим, но Вие създадохте абсолютно целенасочено, въпреки всички наши предупреждения, втори проблем. И за да намерите оправдание, защото няма как да кажете истината, а тя е, че ние в този сектор няма как да вземем плановите решения – просто не можем, защото това е истината. За да намерите оправдание, си измислихте темата с поскъпването на „Гражданската отговорност“. Само че искам да Ви кажа следното нещо: всъщност, ако приложим същата логика към Шенген, какво означава Шенген – повече движение на автомобили, повече изминати километри, по-голям риск от инциденти, тоест по същата Ваша логика и Шенген може да вдигне цената на „Гражданската отговорност“! Е, Вие против Шенген ли сте по същата тази логика, която ни разказвахте последните дни? Против Шенген ли сте също със същите аргументи, колеги?! Защото и там потенциално може да се говори за поскъпване на „Гражданската“. Само че истината е, че нито за еврозоната, нито за Кодекса за застраховането, нито за Шенген може да се каже, че „Гражданската отговорност“ ще бъде по-скъпа, защото тя зависи от стотици фактори. От стотици фактори! Това е все едно някой да каже утре курсът на долара какъв ще бъде. Това са стотици фактори, които много трудно могат да бъдат предвидени. Това са оправдания за лековерни хора, които не струват и не тежат. Истината е, че ако изпуснем влака сега по Ваша вина, защото Вие – особено на евроатлантиците от ГЕРБ, вината е сериозна, ако изпуснем влака за еврозоната сега, не се знае кога ще има нова покана за нас. Минаха 15 години, откакто сме член на Европейския съюз, и това е първата възможност за България да влезем в еврозоната. Може да се окаже, че следващата покана ще бъде след години и цената за България от това, че сме изпуснали влака, може да бъде, колеги, убийствено висока! А еврозоната означава да бъдем в центъра на взимане на решения на Европейския съюз! България да участва във всички важни решения на Европейския съюз, да не бъдем във втората или третата скорост, да бъдем в сърцето на Европейския съюз. Вие сега се отказвате от тази огромна възможност заради някакви си Ваши проблеми, които са нерешени от шест години. Това потенциално означава, че следващата покана към България ще бъде години по-късно. Това ще бъдат години, загубени за България. А в тези трудни времена, в които поскъпват лихвените проценти, да не си член на еврозоната, където са по-ниските лихви, колеги, може да означава загуба и означава загуба на благосъстояние, загуба на икономически растеж, загуба на инвестиции, загуба на работни места – всичко това. Как може да се определяш като най-големия евроатлантик и да сложиш спирачка на еврозоната?! Как може такова нещо?! Как може?! Вашият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов той да е подписал тези ангажименти, той да е поел тези отговорности, включително за Кодекса за застраховането – той е поел тези ангажименти, и когато дойде гласуването, Вас да Ви няма – да има един представител от ГЕРБ, а всички други да ги няма и да няма кворум?! Между другото, за да няма кворум, има договорка между ГЕРБ, БСП, ДПС, ВЪЗРАЖДАНЕ и „Български възход“, защото те заедно не идват. Това е договорка между всички тях, за това става въпрос. Ние от „Демократична България“ категорично Ви казваме, че сме готови да участваме и да свикаме Икономическата комисия по всяко време, ако пожелаете да участвате, защото за нас еврозоната е изключително важна цел. Ако пожелаете да се включите, по всяко едно време ще свикаме Икономическата комисия и ще разгледаме, ако трябва, въпроса отново, само и само да има решение, само и само да защитим интересите на България. Четирите големи работодателски организации дойдоха на Комисията, когато Ви нямаше. Четирите големи работодателски организации дойдоха на Комисията и категорично заявиха, че подкрепят промените в Кодекса на застраховането, подкрепят влизането на България в еврозоната и че това е добро за България, защото ще донесе работни места и икономически растеж и не разбираха защо няма кворум – къде са тези народни представители, защо не защитават националните цели? Между първо и второ четене предложихме компромис и взехме 80% от текстовете на самите застрахователи. Осемдесет процента от текстовете на самите застрахователи, именно за да няма спор, че това са балансирани текстове, които са добри за всички. Ние от „Демократична България“ сега искаме да питаме последните финансови министри на България, включително господин Кирил Ананиев. И Вие ли като Вашата група се укривате, господин Ананиев. Включително господин Петър Чобанов по тази тема да заяви позиция! Включително господин Асен Василев, разбира се. Защото провалът на еврозоната, уважаеми дами и господа, е провал за България и ако бъде допуснат, ако не поправим Вашата грешка, това ще коства на България огромна цена сега и през следващите години. Уважаеми дами и господа! Тези, които през цялото време обясняваха, че са най-големите евроатлантици, че биха направили всичко възможно за Шенген и еврозоната – къде са сега, какво казват сега, какво правят сега. Защото вчера единственият колега от ГЕРБ, който дойде на Комисията, заяви следното: каза така, че те много защитавали еврозоната, но по тази тема били на някакво друго мнение и затова ги нямало, иначе искали да търсят компромис. Но как търсиш компромис, като не участваш, уважаеми дами и господа? Помислете за България! Каквито и каквото и да са Ви наредили, за каквото да Ви се е обадил някой и да Ви е казал, каквито и ангажименти да са поемани, каквото и да се е случило – всеки народен представител носи лична отговорност. Лична отговорност! Вие имате два избора – или да защитите интересите на България, което включва еврозоната, или да послушате тези, които са се обаждали и са оказвали натиск! Ние от „Демократична България“ Ви казваме да хванем последния влак, защото цената за България е много, много висока! Благодаря за вниманието.

Господин Председател! Днес, 31 януари 2023 г., е 51-вият ден от блокадата на Лъчинския коридор. Това е единственият път, който свързва Нагорни Карабах в Армения, известен със своето арменско име Арцах, през който минават 400 тона ежедневни доставки – ежедневни доставки, които са за 120-хилядното население на Нагорни Карабах, от които 30 хиляди деца. Тези 120 хиляди души и 30 хиляди деца 51 дена бедстват. Кризата, която е безпрецедентна в Карабах, е безпрецедентна заради това, че е пример за етнически геноцид през XXI век, при това в Европа. Да, не в центъра на Европа, в периферията на Европа. Това е продължението на геноцида над арменците от страна на Азербайджан, който сътрудничи по всички направления със съседна Република Турция. Сега там е зима, има сняг, температурите са минусови. Правителството и президентът на Нагорни Карабах са принудени, за да може да оцелее населението на тази страна, първо, да въведат купонна система и храната да бъде разпределяна с купони. Хората в момента в тази страна имат право месечно на 1 литър олио и по 1 килограм захар, брашно, ориз и макаронени изделия. За цял месец! Второ, всички училища и градини са затворени. Трето, газът за отоплението и за индустрията в Карабах е спрян. Четвърто, вече близо два месеца няма никакви доставки на лекарства за болниците, където има родилки, болни хора, планови операции, хора в интензивните отделения, деца с хронични болести. Пето, на 9 януари, поради намесата на азербайджанската страна, единствената високоволтова линия Горис – Степанакерт също беше прекъсната. Това е линията, която свързва Нагорни Карабах с Армения, което лиши жителите на областта от възможността за стабилно снабдяване с електроенергия. При сегашните метеорологични условия електричеството се доставя от ограничените вътрешни ресурси на Карабах с 6-часови прекъсвания на ден, които, за съжаление, има тенденция да се увеличават постоянно. Съвсем скоро, буквално преди дни, мними азерски еколози блокираха този път, но бяха веднага разобличени от международни наблюдатели, като войници от Азерската армия и агенти на правителството на Азербайджан. Те се опитват да изкарат блокадата като протест на зелени еколози, но на практика това е геноцид – един геноцид над християните в Кавказ, един геноцид над първата християнска нация в света – арменската! Това също е културен геноцид, който цели да се заличи една вековна, хилядолетна държава, която населява тези земи от повече от 3000 години! Ужасът за много арменци от една хуманитарна катастрофа да не се получи нов геноцид, както е било през 1915 г. Между другото, геноцидът на арменците не е признат все още от Турция, Израел, Азербайджан и Пакистан, която пък от своя страна е единствената държава в света, която не е признала държавата Армения. Медиите по цял свят пишат за тази блокада. Европейският съвет реши на 23 януари 2023 г. да създаде гражданска мисия на Европейския съюз в Армения в рамките на общата политика за сигурност и отбрана. Ще се изпрати миротворческа мисия от наблюдатели в рамките на две години. Целта на мисията е да допринесе за стабилността в граничните райони на Армения, да изгради доверие на място и да осигури среда, благоприятна за усилията за нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан. Европейският съд за правата на човека също остро осъди още на 22 декември 2022 г. затворения Лъчински коридор и даде указания на Азербайджан да се придържа към Тристранното споразумение от 9 ноември 2020 г. Това не се случва. На 20 декември 2022 г. също така имаше заседание на Съвета за сигурност на ООН за ситуацията в Карабах по инициатива на Армения. Всичките държави се изказаха за мирно решение на конфликта и незабавно отваряне на Лъчинския коридор. Политици, като държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен, президентът на Франция Макрон, президентът на Египет Абдел Сиси, министър-председателят на Индия Нарендра Моди, представители на обществени организации от цял свят и много неправителствени организации, изразяват ежедневно подкрепа за блокираното арменско население в Нагорни Карабах и подканят президента на Азербайджан Алиев да вдигне блокадата. Президентът на Азербайджан обаче казва само едно: „Този, който иска да напусне Карабах, за него пътят ще бъде отворен и никога повече да не се прибира.“ Това е истинската цел – унищожението на една култура и на една хилядолетна нация! В интервю за „Ройтерс“ министър-председателят Рубен Варданян каза, че блокадата оказва силен психологически натиск върху населението. Според Варданян Азербайджан използва блокадата, за да изтласква арменското население от Нагорни Карабах, опитвайки се да го убеди, че то няма бъдеще в региона. „Зимата, казва той, е най-доброто време за това, защото Азербайджан контролира газа, контролира електричеството, контролира интернет. Той може да прави с нас каквото си поиска.“ Подкрепата за Армения и за арменското население в Карабах е в цял свят, но България мълчи! Миналата седмица тук, в тази зала, бяха четени декларации във връзка с Годишнината от Холокоста – една от най-големите световни трагедии. Същевременно не по-малко голямата световна трагедия – Арменският геноцид, някак си се подминава, година след година, не само в нашия парламент, но и в много други по света. Не е ясно защо и кой дели жертвите и не е ясно кой прави разлика между едните и другите, но очевидно е, че това е факт и този факт не бива да се подминава с мълчание. Защото жертвите нямат раса, нямат пол, нямат религия! Те са просто жертви – жертви на тиранични режими към беззащитно цивилно население, основно жени и деца! Всекидневно нашите медии ни занимават с това, което се случва в Украйна, с войната в Украйна. Това се представя като голяма трагедия и безспорно е трагедия. Всяка една война е трагедия. Но същите тези медии мълчат за това, което се случва вече 51 дена в една друга европейска страна, защото това е европейски регион, макар и на границата на Европа, макар и в периферията, макар и дори някои географи да считат, че е част от Азия. Това е лицемерие и на това лицемерие трябва да бъде сложен край! Затова от тази парламентарна трибуна призоваваме: нека да не се делят жертвите на различните политики на геноцид! Защото това, което се случва в момента в Карабах, е съвременен етнически и културен геноцид, антихристиянски геноцид! Той обаче не намира абсолютно никакво внимание – не само тук, разбира се, но и като цяло в обществото, което показва как и по какъв начин една контролирана медийна информационна среда, каквато представлява българската, и която няма нищо общо с демократичната среда, може да насочва общественото мнение в една или друга посока! За войната в Украйна се говори всеки ден от сутрин до вечер. Украинският президент е от сутрин до вечер по всички видове медии в България, но никой, дори в България, не знае за това, че в момента един малък, страдащ, измиращ народ умира буквално пред очите на цял свят! Умира, докато ние тук мълчим! Е, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не мълчим! Затова направихме тази декларация, макар че никой от Вас много-много не я слуша. Все пак е важно да се каже едно – жертвите не бива да бъдат делени, не бива да има разлика в отношението! На лицемерието трябва да се сложи край! И ние, българите, трябва да подкрепим в тази ситуация Армения, която е традиционен наш приятел и особено арменците, които са ни едни от най-лоялните български граждани, и са доказали със своята лоялност през последните столетия, че могат да бъдат една достойна част от българската нация, каквато са! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, моля за процедура. На основание чл. 44, ал. 2, изречение първо от ПОДНС моля да бъде допуснат в пленарната зала доктор Александър Златанов – заместник-министър на здравеопазването.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 48-254-01-106, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 23 декември 2022 г., приет на първо гласуване на 20 януари 2023 г. „Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има постъпило предложение на народните представители Васил Пандов и Антон Тонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 45 се правят следните допълнения: 1. Създава се ал. 2а: „(2а) С наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето се определят критерии за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК.“ 2. В ал. 17 се създават т. 4а и 4б: ,,4а. цени на дейностите по отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани сто на сто от бюджета на НЗОК. 4б. методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа.“ По § 2 има постъпило предложение от народните представители Васил Пандов и Антон Тонев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 55, ал. 2 се правят следните допълнения: 1. Създава се т. 3б: „3б. изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване.“ 2. Създава се т. 3в: „3в. методика за финансиране осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и в лечебни заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. По § 3 има постъпило предложение от народните представители Васил Пандов и Антон Тонев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема изменения и допълнения в наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето в съответствие с изискванията на този закон.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.“ Благодаря.

Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ искам да обърна Вашето внимание към една изключително важна тема и тази тема е свързана с волята на това Народно събрание. За какво имаше воля? Кои законопроекти и кои промени да бъдат приети и кои не. И за тези, които не бяха приети, каква е истинската причина да не бъдат приети и защо се говорят неистини от голяма част от колегите в тази зала, от голяма част от парламентарните групи както в пленарната зала, така и в комисиите, така и по медиите, и сред българските граждани. Днес на общественото внимание се повдигна темата за Механизма за разследване на главния прокурор. В медиите още от сутринта тази тема беше поставена с надеждата, че Правната комисия ще разглежда измененията в Наказателно-процесуалния кодекс. Уви, уважаеми български граждани, това не е темата на Народното събрание, не е темата на част от парламентарните групи в това Народно събрание. Тези парламентарни групи са на ГЕРБ-СДС, на „Движение за права и свободи“, на „Българската социалистическа партия“, на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и колегите от „Български възход“. Ако трябва да направя един паралел с Изборния кодекс, по отношение на който имаше политическа воля, тези изменения да бъдат приети в най-бърз порядък, за да може да бъде отхвърлено и ветото на президента, когато Законопроектът беше разпределен от председателя на Народното събрание и беше разгледан незабавно в комисии и още същата седмица беше разгледан в пленарната зала, това упражнение се повтори в следващата седмица и в рамките на 10 дни един огромен законопроект, с изключително голям брой изменения, беше приет. Тогава имаше воля. Имаше воля от колегите от ГЕРБ-СДС, които представляват Народното събрание в лицето на господин Вежди Рашидов и председателстват Правната комисия в лицето на господин Радомир Чолаков. Тогава имаше воля. Тогава този законопроект и тези изменения бяха приети в нарушение на Правилника и на нормалния законодателен процес. Тогава ГЕРБ-СДС бяха подкрепени от „Движение за права и свободи“, от БСП и в не малко случаи и от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които си бяха тръгнали от Правната комисия. За съжаление, промените в Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи механизма за разследване на главния прокурор, не срещнаха тази политическа воля. ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС, ВЪЗРАЖДАНЕ и „Български възход“ напуснаха заседанието на Правната комисия, тоест бламираха го, за да може да се отложи с една седмица и да се забави приемането или потенциално отхвърлянето на механизма за разследване на главния прокурор. Един законопроект, по който Министерството на правосъдието е работило изключително дълго време, в изключително експертен състав. Законопроект по отношение на който министърът на правосъдието каза, че това за него е най-важният законопроект, който трябва да бъде приет от това Народно събрание. Е, уважаеми български граждани, този законопроект няма да бъде приет, защото няма политическа воля за това. Няма политическа воля да бъдат приети и измененията в Закона за противодействие на корупцията. Законопроект, който ние от „Продължаваме Промяната“ внесохме още в началото на Четиридесет и осмото народно събрание, Законопроект, който беше сложен за параван на Изборния кодекс. И докато Изборният кодекс беше приет далеч назад във времето, още ноември месец – на две четения, то Законът за противодействие на корупцията и към днешна дата не е минал на втора четене – няма и да мине. И така, уважаеми български граждани и колеги, какъв извод можем да направим. Изводът е, че колегите от ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП, ВЪЗРАЖДАНЕ и „Български възход“ имаха волята да приемат изменения в изборното законодателство, но нямаха волята да приемат механизъм за разследване на главния прокурор и нямаха волята да приемат изменения в Закона, който ще гарантира борбата с корупцията. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас с настояването да не позволявате от тази трибуна да се говорят неистини. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 48-202-02-8, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 48-202-02-8, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката и индустрията: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация“, и госпожа Десислава Георгиева – началник-отдел в дирекция „Техническа хармонизация“. В Законопроекта се отбелязва, че на 8 април 2016 г. Република България е ратифицирала Споразумението относно създаването на Единния патентен съд и че във връзка с правното действие на Споразумението на 6 юни 2018 г. е ратифициран и обнародван в „Държавен вестник“ Протокол за предварително изпълнение. Законопроектът отразява промените във връзка с излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз и необходимите с това промени в Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд. Във връзка с оттеглянето на Великобритания се предлага одобряването на Съвместно изявление на Република България заедно с Белгия, Дания, Германия, Естония, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Словения, Финландия и Швеция, с което се цели преодоляване на правната несигурност по отношение на влизането в сила на Протокола и се обезпечава процесът по подготовка на работата на Единния патентен съд. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. След проведено гласуване Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 48-202-02-8, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! С оглед на обстоятелството, че Законопроектът представлява така или иначе задължение за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд и с оглед на това, че няма дадени заявки за промени, предлагам да подложите на гласуване той същият да бъде приет днес и на второ четене, на второ гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд (ДВ, бр. 50 от 2018 г.) § 1. Досегашният текст на член единствен става член 1. § 2. Създава се чл. 2: „Чл. 2. Във връзка с влизането в сила на Протокола по чл. 1, считано от 19 януари 2022 г., Република България със Съвместно изявление заедно с Белгия, Дания, Германия, Естония, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Словения, Финландия и Швеция се съгласява да тълкува чл. 3 от същия, както следва: Член 3 от Протокола за предварително изпълнение към Споразумението за Единния патентен съд има за цел да отрази чл. 89 от Споразумението за Единния патентен съд. Това означава, че посочването на Германия, Франция и Обединеното кралство се отнася до трите държави – членки на Европейския съюз, чиято ратификация е необходима за влизането в сила на Споразумението съгласно чл. 89, тоест трите държави членки, в които е породил действие най-голям брой европейски патенти през годината, предшестваща годината на Споразумението. Тъй като Обединеното кралство вече не е държава – членка на Европейския съюз, държавата членка след Германия и Франция, в която е породил действие най-голям брой европейски патенти през 2012 г., е Италия. Заключителна разпоредба § 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители. „ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да изготви всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., № 48-354-02-41, внесен от Христо Георгиев Гаджев и група народни представители на 20 януари 2023 г. На извънредно заседание, проведено на 24 февруари 2023 г., Комисията по отбрана разгледа посочения проект. Председателят на Комисията Христо Гаджев представи Проекта, като отбеляза, че през 2019 – 2020 г. е проведен Стратегически преглед на отбраната, на чиято основа е разработена Програма за развитие на въоръжените сили до 2032 г. Същата е одобрена от Народното събрание през 2021 г. В нея са дефинирани основните и критично важни за българската отбрана способности, които следва да бъдат постигнати до 2032 г. След агресията на Руската федерация в Украйна и продължаващата близо година война следва да се извадят поуките от бойните действия и да бъдат отразени в приоритизирането на необходимите отбранителни способности, които следва да се модернизират или придобият от българските въоръжени сили. Пред реализацията на подобна мащабна модернизационна програма има редица рискове, които могат не само да я осуетят, но дори да поставят в критично състояние публичните финанси и осигуряването на отбраната на България. Част от тях са: – Подценяване на финансовите разходи и тяхното разпределение по години, което да доведе до невъзможност за реализация, забавяне на други проекти, дори да застраши нормалното финансиране на армията. – Придобиване на отбранителните способности на етапи, което може да застраши цялостната им реализация, да ги оскъпи и забави във времето. – Липса на приоритизация на проектите, което да доведе до придвижване на по-лесни за реализация проекти за сметка на по сложни, но по-ключови за отбраната. Предложеният проект за решение изисква от Министерския съвет да представи в Народното събрание всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., с ясни финансови параметри и без скрити разходи, за да не може да бъде застрашено нормалното функциониране и поддръжка не само на придобитите способности, но и на вече съществуващите. Целта на този проект за решение е да даде рамката как да се случи неотложното превъоръжаване на Българската армия, особено във влошаваща се международна среда. Решението не спира, нито забавя работата по придобиване на нови способности, а задава рамка как процесът да бъде устойчив във времето, тъй като се очаква да се реализира в период от девет години, в които ще има различни парламенти и правителства. Настоящото Народно събрание не следва да поставя бъдещи легислатури и правителства в безизходица с необмислени и неосигурени разходи. Подобна беше и логиката на служебното правителство, когато отказа да внесе проектозакон за държавния бюджет за 2023 г. или да поема дългосрочни финансови ангажименти. Предложеният проект на решение изисква по-детайлен подход в изработването на цялостна програма за инвестиции в Българската армия, като дава конкретни препоръки и срок за изпълнение, което ще създаде още гаранции за това, че модернизацията на Българската армия ще се реализира. Той изисква от Министерския съвет да внесе в Народното събрание програма, която да включва всички проекти, които следва да се реализират до 2032 г., не само тези, които са над 100 млн. лв. Това се прави с цел народните представители да са сигурни, че когато одобряват предложената от Министерския съвет финансова рамка, тя ще бъде достатъчна за реализацията на всички проекти. Също така решението изисква от Министерския съвет да предостави финансова рамка, която да осигури, освен реализацията на проектите, и нормалната поддръжка на придобити и съществуващи способности, както и нормален инвестиционен процес в Министерството на отбраната. Предложената финансова рамка следва да бъде съобразена с критериите за конвергенция, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз – не повече от 3% бюджетен дефицит. Предложеният проект на решение цели преодоляването на рисковете от само частичното придобиване на способности, чрез придобиване само на определени елементи или реализация на етапи, която ще забави завършването им във времето и крие непредвидени разходи. Всички проекти следва да се реализират като проект за придобиване на отбранителна способност и да включват всичките елементи, включително боеприпаси, C4I системи – командване, управление, комуникации, компютри и разузнаване, инфраструктура и така нататък. Също така изисква от Министерския съвет да извърши приоритизация на проектите, за да се избегне риска от по-лесни за реализация, но от по-малко значение проекти да се реализират приоритетно и да усвоят финансовия и времевия ресурс за сметка на по-важните способности, които са залегнали в целите на силите, които България е декларирала в НАТО. Решението обръща внимание на възможностите, които дава стратегическото партньорство със съюзниците при реализирането на проектите, да се идентифицират възможностите за стратегическото партньорство със съюзниците на Република България при придобиването от тях на техника и въоръжение, което може да окаже сериозна помощ за модернизацията на Българската армия. Не на последно място, трябва да се обърне внимание на възможностите за индустриално сътрудничество и трансфер на технологии към българската икономика. Проектът на решение предвижда програмата, която следва да внесе Министерският съвет, да даде отговор и на въпроса как ще се осъществи модернизацията във формированията, които остават извън предвидените приоритетни проекти. Поради липса до момента на нормативни указания какво включва проект за инвестиционен разход, в т. 2 от Проекта Народното събрание указва на Министерския съвет, че всеки разход, който надвишава 100 млн. лв., следва да отговаря на редица изисквания. С това решение Народното събрание цели да направи възможен процеса на превъоръжаване, без това да заплашва функционирането на въоръжените сили. Участие в дискусията взеха председателят Христо Гаджев, заместник-председателите Георги Георгиев и Николай Дренчев и народният представител Атанас Славов, както и представителите на Министерството на отбраната в лицето на министър Димитър Стоянов и заместник-министър Граматикова. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение. „Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на Министерския съвет да изготви всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет в срок от три месеца да изготви и внесе в Народното събрание всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. Програмата следва да включва: 1.1. Всички идентифицирани необходими отбранителни способности, които следва да бъдат достигнати до 2032 г. 1.2. Проектите, необходими за реализацията на отбранителните способности по т. 1.1., като проектите за реализация на отбранителни способности, чиято прогнозна стойност надвишава 100 млн. лв., следва да бъдат описани разделно. Проектите за реализация на отбранителни способности, чиято прогнозна стойност не надвишава 100 млн. лв., следва да бъдат обединени по пакети от способности. 1.3. Ясни критерии и механизъм за извършване на приоритизиране на проектите, изграждащи национални способности, съобразно поетите от България ангажименти по цели на способностите на НАТО за отбрана. 1.4. Проектите следва да включват всички необходими разходи за придобиването на отбранителна способност по утвърдени стандарти на НАТО, в това число боеприпаси, C4I системи, изграждане на прилежащата инфраструктура и така нататък. 1.5. Проектите следва да не допускат реализация на етапи, което би застрашило тяхната реализация в цялост, и в предвидените срокове. 1.6. Финансова рамка, която да позволи реализацията на всички заложени проекти, но и да гарантира безпрепятствения процес за поддръжка на съществуващите способности в рамките на посочения период. 1.7. Финансова рамка, която да осигури не само придобиване, но поддържане на придобитите способности и нормален инвестиционен процес в Министерството на отбраната. 1.8. Финансова рамка, която да е в съответствие с критериите за конвергенция, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз, и да не позволи застрашаване на фискалната стабилност на страната. 1.9. Идентифициране на възможностите за стратегически партньорства със съюзниците и партньорите на Република България. 1.10. Решения за модернизацията на формированията, които остават извън приоритетните инвестиционни проекти. 2. В изпълнение на чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Министерският съвет да внесе в Народното събрание проекти за инвестиционни разходи (ПИР) за всички отбранителни способности, чиято реализация надвишава 100 млн. лв. (придобиването на отбранителна способност по утвърдени стандарти на НАТО, в това число боеприпаси, C4I системи, изграждане на прилежащата инфраструктура и така нататък). ПИР следва да включва: 2.1. Обхват за придобиване на пълната отбранителна способност. 2.2. Военно-икономически анализ за придобиване. 2.3. Индикативна стойност и примерен график за изпълнение. 2.4. Приоритизация съобразно целите на силите и останалите проекти за реализация на отбранителните способности до 2032 г. 2.5. Възможности за развитие на стратегическо сътрудничество с държави – членки на НАТО и ЕС, както и възможности за трансфер на технологии и индустриално сътрудничество. 3. Министерският съвет не следва да внася проекти за инвестиционни разходи (ПИР) за вече одобрени от Народното събрание способности, но следва да отрази тяхната финансова рамка в общата финансова рамка по т. 1 от това решение.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеното решение, което е внесено от пет от парламентарните групи в това Народно събрание – от ГЕРБ-СДС, от „Продължаваме Промяната“, от „Движение за права и свободи“, от „Демократична България“ и от „Български възход“, цели няколко основни неща. Първо, защо го направихме сега? Защото се надявахме в крайна сметка това Народно събрание да излъчи правителство и една подобна програма следва да бъде изготвена и реализирана от правителство с мандат, което има не само политическата подкрепа да провежда дългогодишна програма, но и възможности за провеждане и на финансова политика. Служебното правителство в такъв смисъл не е подобен тип правителство и не следва да ангажира – така и прави до момента, с дългосрочни финансови разходи Народното събрание и българската държава като цяло. Това, което ние като вносители от тези пет парламентарни групи искаме да направим, е, да има ясна рамка как ще се реализира приоритетната модернизация на Българската армия и ясни критерии, по които това да става, за да не се стигне до задълбочаване на проблемите във финансовото осигуряване на армията, и още повече да не стигаме до лоши спомени от предни години. Давам за пример 2009 г. След като бяха платени вече сключените договори, реално капиталовите разходи на Министерството на отбраната приключиха и по този начин не можеше да се осигури дори и нормалното финансиране на отбранителния процес в държавата. Предложението, което сме направили, следва да гарантира, че следващото Народно събрание ще може да се запознае с една подробна програма, която да включва всички разходи, а не само основните приоритетни разходи. Защо и останалите, които са под 100 милиона, въпреки че те са от компетенцията на Министерския съвет и на министъра на отбраната в зависимост от размера им? Защото те така или иначе са одобрени от Народното събрание през 2021 г. 38 приоритетни проекта бяха идентифицирани от военната и цивилната експертиза на Министерството на отбраната за реализация до 2032 г. и те така или иначе вече веднъж са минали през парламента. Следва да се отбележи, че в Програмата от 2021 г. бяха идентифицирани над 188 приоритетни цели на обща цена – тогава, 36 милиарда, което е непосилно за който и да е бюджет на българската държава през следващите години, и затова се стигна до тази приоритизация на основни и необходими цели, които да се реализират с определена финансова рамка, която да не въведе България в дългова спирала. Неслучайно сме сложили изискването за 3% дефицит, за да може правителството при провеждането на политиката си да не поема по-голям дефицит, който ще доведе и до излизане от критериите, които България трябва да поддържа, за приемане и на еврото, а и за да не се доведе до по-голямо задлъжняване на българското общество като цяло. Различните предложения, които сме внесли в парламента, са защото искахме да е ясно каква ще бъде финансовата рамка по години. Тя да включва не само придобиването на определена техника, а на способности, тоест всичко, което е необходимо придобитата техника всъщност да представлява отбранителна способност, която да може да се реализира и да върши работа в защитата на държавата, защото рисковете, които винаги съществуват, е да се придобие примерно само определената техника, но боеприпасите за нея, комуникационното оборудване или обучението на персонала да не бъдат включени като разходи, а те могат да бъдат съществени разходи, в това число и инфраструктурата по много проекти е допълнителен разход и следва да бъде ясно на Народното събрание, когато одобрява дългосрочни разходи, дългосрочна програма, какви точно разходи ще се извършват индикативно по години. С това решение Народното събрание цели да направи възможен процеса за превъоръжаването, без това да заплашва функционирането на въоръжените сили на Република България и стабилността на финансовата система на републиката. Това са два изключително важни приоритета, мисля, за всички партии в парламента и се надявам да ги подкрепите, защото с подобен проект на решение ние ще имаме след време, следващият парламент ще има на масата детайлен и ясен проект, който да предвиди модернизацията на Българската армия за следващите девет години. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Изказването, което ще направя, разбира се, е в подкрепа на Проекта на решение, тъй като сме съвносители и наистина е изключително важно, че пет парламентарни групи от този парламент именно в края на кратния му мандат поставяме отново на дневен ред въпроса за превъоръжаването на Българската армия, за модернизацията на нашите въоръжени сили. Искам да поставя няколко акцента, които са намерили място в Проекта на решение. На първо място, ние предлагаме един всеобхватен подход. Тук не става въпрос просто за одобряване на някакви отделни проекти, а за цялостна визия за превъоръжаване, модернизация на Българската армия за следващото десетилетие. Този именно всеобхватен подход дава възможност на парламента да планира дългосрочно разходите, дава възможност на основните институции, които са ангажирани в процеса, да поемат политическия ангажимент, че ще има ресурс за покриване на тези разходи, а те няма да са малко. Става дума за разходи от порядъка над 10 млрд. лв. за целия този 10-годишен период. Следващият много важен акцент тук говори много ясно, че, планирайки нашите отбранителни способности, трябва да го правим в рамките на нашите съюзни ангажименти. Това, разбира се, не означава да изоставим способности и да не модернизираме способности, които са извън тези съюзни ангажименти, но все пак приоритизираме онези, които дават добавена стойност в рамките на колективната система за сигурност, в рамките на НАТО. Много важно е, че програмата, която ще се изготви от Министерството на отбраната, ще включва както онези проекти, които ние като Народно събрание трябва да одобрим – проектите над 100 млн. лв., така и онези, които са под 100 млн. лв., за които има някаква дискреция в рамките на Министерския съвет и в Министерството на отбраната, но все пак е важно парламентът да има информация, и то навременна информация, за да може именно да планираме разходите за отбрана в следващите години. На следващо място. Проектите и самата програма ще е всеобхватна и трябва при нейното изготвяне да се приложи интегралният метод, познат от НАТО, от съюзниците – това е методът DOTMLPF. Това е метод, който включва – доктрината, организацията на въоръжените сили, обучението, материалните ресурси, лидерството, образованието, съоръженията, инфраструктурата и съвместимостта в рамките на съюзническите ангажименти. Именно прилагането на този метод – DOTMLPF, дава възможност за интегрално развитие на способностите като част от нашите съюзнически ангажименти. На следващо място. В отделна точка в Решението е подчертано, че ние трябва да развиваме нашите възможности, като ползваме стратегическото партньорство със съюзниците. Това стратегическо партньорство не е само за придобиване на ново въоръжение, а е стратегическо партньорство, което дава възможност за трансфер на технологии и за индустриално сътрудничество. Тоест ние да развиваме нашата отбранителна промишленост на едно ново ниво – адекватно, съвременно, модерно ниво, минавайки на следващ етап. Знаем, че в момента нашата отбранителна промишленост до голяма степен продължава с моделите, които са познати от близкото минало. Да, успешна е, но трябва да превключим на следващо технологично ниво. Имайки предвид огромния ресурс за отбрана, който ще бъде изразходван следващите няколко години, ние трябва да успеем да направим този трансфер на технологии и да минем наистина на ново технологично, модерно ниво. Индустриалното сътрудничество ще даде възможност за включване на българския бизнес, на българските развойни и научни институти в целия процес и това е голямата добавена стойност на превъоръжаването и модернизацията на Българската армия. Това не е просто придобиване на нова техника, а е цялостен процес на преминаване на друго ниво на организация, друго ниво на осмисляне на процесите и инвестиране в нашия човешки потенциал, в нашия бизнес, в нашата научна и развойна общност. Затова е важно да подкрепим Проекта на решение. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина нямам никаква идея защо точно в този момент – в последните дни на Народното събрание, се занимаваме с този въпрос, който е изключително важен, изключително дългосрочен, с изключително тежки последици, ако се приеме, за Българската армия и за отбранителните способности на страната. Първо, се обръщам към Вас, господин Председател. В момента обсъждаме нещо изключително важно, което ще касае развитието на отбраната ни за десетилетие напред, а в същото време в момента тук нямаме представител на Министерството на отбраната. Аз много искам да помоля министъра на отбраната, ако има възможност, да дойде и да каже пред залата това, което каза и в Комисията по отбрана, защото като цяло от дебата, който протече там, се видя, че Министерството на отбраната, въпреки че формално изглежда, че му даваме възможност да подреди по някакъв начин приоритетите в следващите 10 години, то всъщност няма желание да получи тази възможност в кавички, поднесена по този начин – в тази декларация. Така че моля Ви, ако има възможност, наистина да помолим министър Димитър Стоянов да дойде тук и ако има желание, да говори пред залата относно проблемите, които ще стоварим върху Министерството на отбраната, ако случайно приемем това нещо. Че ще приемем това нещо, няма никакво съмнение, след като пет парламентарни групи са вносители на този проект за решение. Защо правим това нещо по този начин, аз наистина нямам никакво обяснение. Защото всъщност какво правим ние? Ние възлагаме на едно правителство, което има мандат още два месеца, до края на мандата си да внесе всеобхватна програма за превъоръжаване на Българската армия на стойност десетки милиарди и фактически да постави жалоните, в които ще се развива по някакъв начин българската отбрана в следващото десетилетие. Сред мотивите на вносителите четем, че това е, виждаш ли, и предвид войната в Украйна. Но ние все още не сме извлекли никакви поуки от бойните действия от войната в Украйна. Ние виждаме нови приложения на техниките, на тактиките, на техническите възможности на армиите, но в крайна сметка кое ще доведе до успех, как ще се осмислят бойните действия, въпреки че това е един процес, който е постоянен, всеобхватен, непрекъснат – на разузнавателните служби, съответно и на Министерството на отбраната – то тепърва трябва да се направят поуки, тепърва трябва да се виждат резултатите. Няма как ние – едно Народно събрание, което утре го разпускаме, да възлагаме на служебното правителство, което е назначено за два-три месеца, да фиксира неща, които касаят за 10 години напред. Това е абсолютно невъзможно да се направи. Ако искате, нека да погледнем например само т. 1.8., която казва: „Финансова рамка, която да е в съответствие с критериите за конвергенция, заложени в Договора за функциониране на Европейския съюз.“ Уважаеми дами и господа, ние им възлагаме нещо, а ние бюджет не сме дали, бюджет не сме направили. България в момента работи с един бюджет, който е абсолютно ясно, че е неадекватен на инфлацията и на всичко, което се е случило в последната година. Ние работим по миналогодишния бюджет и по какъв начин, по какъв критерий експертите от Министерството на отбраната ще стъпят, така че да изпълнят тази точка, така че да направят това, което ние ще им възложим да направят?! Това е едно абсолютно безумно искане. Това ще бъде едно волно съчинение, ако наистина направят нещо и ако наистина го внесат в срок. Предполагам, че това няма да стане, защото наистина няма как да стане. Ако случайно внесат нещо в срок, това ще бъде едно абсолютно волно съчинение, направено от едно правителство, което има срок сто пъти по-къс, отколкото е срокът на тези планове, които то трябва да направи – всеобхватни, неотменни, с включени всички особености, които може да има, с включени всички неизвестни, които стоят пред отбраната – пред един изключително бързо динамичен развиващ се бранш. Наистина не разбирам защо сега трябва да се занимаваме с тази глупост? Всъщност ще Ви кажа защо. Аз разбирам и имам едно единствено обяснение на това защо се прави. Предполагам, че евро-атлантическото мнозинство в това събрание силно се притеснява от това, че след следващите парламентарни избори Министерството на отбраната, както и останалите министерства ще бъдат управлявани от ВЪЗРАЖДАНЕ и именно поради тази причина искат да ни вържат ръцете. Това е единственото ми обяснение. Предлагам да го отхвърлим. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, подред. Защо сега? Вие, предполагам, много добре знаете, че още на 19 октомври Министерският съвет на служебното правителство внесе Програма за приоритетни инвестиционни разходи за следващите години – до 2032 г., която е за около 9, близо 10 милиарда. Защо го правим сега и защо служебното правителство? Служебното правителство всъщност вече го е направило, тъй като има такава внесена програма в Народното събрание. Слушайки Вашето изказване, очевидно е, че Вие не подкрепяте тази програма така, както е внесена от служебното правителство, което означава, че пред парламента има горе-долу три варианта: първият вариант е да отхвърли програмата на служебното правителство, която е внесена, което ще даде доста лош сигнал относно волята на Народното събрание да се ангажира наистина с проблемите на модернизация на Българската армия; вторият вариант е да не направим нищо – да се направим, че тази тема не съществува, което е грешка. Напротив, тази тема е важна и тази тема трябва да бъде поставена на дневния ред – поне това е мнението на всичките пет парламентарни групи; и третият вариант е поне да дадем насоките на следващото служебно правителство за следващия парламент – какво трябва да направи, така че парламентът да одобри подобна програма, а не да подпише празен чек, защото аз не вярвам да има тук народен представител, който да иска да подписва празни чекове. Нали така? Съответно ние искаме да целеустремим процеса, така че наистина да има един документ, който да е качествен, който да обхваща всички разходи и като дойде в парламента, той да бъде ясен, защото така или иначе това нещо вече е внесено в Народното събрание. Ние не говорим по имагинерни теми и затова го правим сега. Защо войната в Украйна и поуките? Ами поуките от войната в Украйна се вадят буквално ежедневно и това е ролята и на военната експертиза, правят го и във Военното разузнаване и във Военната академия, има специални работни групи, които са назначени в Министерството на отбраната. Пример за подобно нещо е модернизацията на противовъздушната отбрана – на така известните ракети С-300 в България и стратегическата противовъздушна отбрана. До 2021 г. то беше предвидено да стане след 2032 г. Очевидно поуката от войната в Украйна е, че модернизацията на противовъздушната отбрана като цяло е изключително важна и те бяха преместени от предишното редовно и от служебното правителство за по-ранен етап – 2024 – 2026 г. Ето, че поуките влизат в сила и се използват и противовъздушната отбрана трябва да бъде модернизирана. Трите процента. Говорейки си за трите процента – да, разбирам логиката на ВЪЗРАЖДАНЕ относно конвергенцията и възможностите за приемане на еврото, но тук не става въпрос само за това. Става въпрос да не се вкарват бъдещи правителства в дългова спирала благодарение решение на Народното събрание. Защото, ако Народното събрание вземе решение за програма, която предвижда 5, 6, 7, 8, 9, 10% дълг, кой ще се съгласи? Вие ще се съгласите ли на подобна програма?! Не мисля. Затова сме заложили изискване задължението да бъде до 3% така, както се поддържа нисък дефицит от страна на българското правителство и да продължи да го поддържа, за да можем в крайна сметка да не предизвестяваме политиките на следващи, по-следващи и по-следващи правителства и мнозинства в Народното събрание – до 2032 г., да им вържем ръцете и да ги натоварим с разходи, които да се чудят как да покрият и по този начин след време с право да ни обвиняват, че сме взели грешно решение. Затова искаме да имаме пълната сметка и яснота колко точно трябва да изхарчи българската държава през следващите години. А колкото до бележките, които бяха чути на Комисията, аз ще взема специално изказване по тази тема, за да мога да отговоря на всички от тях, и то с документи на Министерството на отбраната, между другото, които са изпращани в Народното събрание. Разбирам позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ, но според мен тя е грешна. Тази позиция – да не се инвестира в Българската армия, мисля, че е грешна. Вие сте съгласен, че трябва да се инвестира в Българската армия и нека направим процеса възможен.

Господин Председател! Господин Дренчев, в своето изказване споменахте за становище на Министерството на отбраната. Така или иначе, по една или друга причина в момента министърът не е тук, за да разясни ясно и точно какво е становището на Министерството, за да повтори това, което е казал по време на Комисия. От друга страна, в репликата към Вас, господин Гаджев очерта три варианта, които са пред Народното събрание към момента: да приемем въпросния документ; да го отхвърлим или, както каза той, да се направим, че няма такъв документ. Аз смятам, че по никакъв начин временно правителство, каквото е в момента, не трябва да приема каквито и да било стратегически документи, камо ли пък да му се вменяват такива задължения от страна на парламента. В мандата на това Народно събрание това се случва за пореден път. За пореден път евро-атлантическото мнозинство отказва да поеме отговорност и иска да прехвърли към президента определени задължения. От своя страна напълно разбираемо е президентът и неговите министри да отказват да правят това, тъй като в крайна сметка не трябва да носят отговорност за това какво е в приоритетите и какво е в задълженията на Народното събрание. Затова много Ви моля, господин Дренчев, доколкото Ви е възможно, да кажете какво и как е обосновал министърът на отбраната по отношение на становището на ресорното министерство по целия този законопроект, който разглеждаме в момента. Важно е, защото в крайна сметка решението, което се подготвя да се вземе тук от евро-атлантическото мнозинство, ще задължи Министерството и точно заради това беше хубаво министърът да е тук, но така или иначе него го няма. Затова много Ви моля да кажете какво и какви опорни точки, какви приоритети смятат, че Министерството трябва да изпълнява, а не това.

Господин Председател, господин Ганев, господин Гаджев! Министерството на отбраната в Комисията категорично възрази против това решение и възлагането на тази задача. Мога да кажа така и да ги систематизирам по памет в три групи възражения. Най същественото като че ли беше това, че в този проект се говори за решения за отбранителната способност по утвърден стандарт. Това беше нещо като термин, който не беше много ясен и от Министерството на отбраната възразиха въобще на вменяването на нещо такова. Те казаха, че такъв утвърден стандарт на отбранителна способност няма. Това беше един от въпросите, който е изключително ключов, експертен въпрос, защото няма как да им се възлагат стандарти, които не съществуват, да работят по стандарти, които не съществуват. Другият голям проблем е, че се възлага финансова рамка, която не се знае каква е. Да, господин Гаджев, съгласен съм – не трябва да има голям дефицит, съгласен съм, че трябва да се отделят достатъчно средства за отбрана и те да не са прекомерни. На теория е така, обаче на практика, когато това трябва да се върже с някакви конкретни строги цифри, не се вижда как това ще стане, при положение че нямаме дори бюджет. Няма как да знаем дори бюджета за тази година, а какво остава за бюджетите в рамките на следващите 10 години. Така че наистина съжалявам, че и министърът на обраната не е тук, за да потвърди това, което казвам. Наистина няма никакъв смисъл да се възлагат едни задачи на едно правителство, което наистина има един изключително краткотраен хоризонт, но освен това ние му го възлагаме в един срок, който е изключително къс. Всяка обществена поръчка върви много дълго време – има запитвания за оферти, има прецизиране въобще и по отношение на обеми, и по отношение на количества, и по отношение на комплексните. Това са неща, които вървят с години, които се изменят в процеса на работата и няма как да ги фиксираме едни строги рамки. Господин Гаджев, Вие дори споменахте за противовъздушната отбрана – една от ключовите способности това е придобиването на нови радари. Ние имаме някаква идея да придобием няколко радара. В момента, в който ги инсталираме върху релефа на нашата страна, който е изключително специфичен, може да се окаже, че те са недостатъчни и може да се окаже, че ни трябва още един радар. Откъде ще вземем тогава финансови средства, за да ги докупим и наистина да запушим една дупка, която е възможно да се окаже?! Това са чисто технически неща, които няма как да решим толкова бързо. В крайна сметка наистина бих могъл да говоря много по темата, но искам да направя, господин Председател, едно чисто редакционно предложение в т. 1 – 9. В случай, че се приеме този проект за решение, за което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме против, но ако все пак се приеме, нека поне в т. 1 – 9, която гласи „идентифициране на възможностите за стратегически партньорства със съюзници на Република България“, нека да я оставим така – „идентифициране на възможности за стратегически партньорства“, без да фиксираме съюзници, защото това означава да изключим страни, като Швейцария, като Финландия, като Швеция и като Израел, от които бихме могли да купуваме качествено и евтино въоръжение. Така че, ако все пак приемем това нещо, моля, с тази редакционна поправка в т. 1 – 9. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна моето изказване, само ще кажа, че преди около месец и половина в парламента присъстваха курсантите от Националния военен университет. Проблемите, които те поставиха към днешна дата – един от най-големите им проблеми със съвместното участие на всички членове на Комисията по отбраната и министъра по отбраната е решен и техните стипендии са увеличени със 100%, за което искам да благодаря на всички, които помогнаха това да се случи. По отношение на Проекта на решение в началото на живота на това Народно събрание от Министерския съвет беше внесена Програмата за приоритетните инвестиционни разходи на Министерството на отбраната, така че те са тези, които поеха инициативата. Тази програма беше обсъдена на заседание на Комисията по отбрана. Няма да цитирам умишлено точните проекти, но за два от проектите министърът на отбраната каза, че стойността е от 100 милиона до 500 милиона, тоест само сумата от тези два проекта формира бюджет в единия вариант 200 млн. лв., а в другия вариант 1 млрд. лв. Мисля, че сами разбирате, че по този начин формулиран Проектът, сам по себе си, е недопустим, тоест той показва, че е в един много начален етап на развитие, в който е недопустима една такава разлика от гледна точка на действащия Закон за публичните финанси. Решението, което предлагаме, на практика то не е нищо различно от това, което и до момента се е случвало, а именно проектната основа да послужи за формулиране именно на съответствието на изискванията на Закона за публичните финанси за ефективност, ефикасност и икономичност при разходването на публичните средства. Другото, което ние искаме, са именно сроковете. Сроковете не бяха докладвани в Комисията по отбрана, което, както и бюджетът, показва, че имаме доста начален етап на планиране, което е неприемливо за една такава важна програма. Накрая само ще завърша с това, че има две много важни неща, които са включени в решението, а именно темата с военно-икономическия анализ за придобиване. Тя е изключително важна и затова считаме, че тя трябва да бъде развита доста добре, тъй като индустриалното сътрудничество е онова, което ни дава икономическото развитие. Последното е, считаме, че под никаква форма не бива тези проекти да бъдат разделяни на етапи, тъй като тези проекти като цяло са интегрирани. Благодаря.

Господин Председател, господин Дренчев, господин Гаджев, господин Славов! В Комисията по отбрана никой не смята, че нашата армия не трябва да бъде превъоръжавана. Това, което ние обсъждаме за следващите 10 години, трябваше да се случи в предходните 10, но с бюрократични спънки и благопожелания модернизация на армията не може да се извърши. Нищо конкретно не беше направено през последните три месеца. Единственото нещо, което се говореше, са някакви благопожелания, перспективи и може би някакво розово бъдеще за въоръжените сили. Това, което можем да кажем конкретно: сега сме в края на първия месец на годината, а каква ще бъде инфлацията и какви ще бъдат цените на международните пазари след шест месеца или в края на годината никой не може да предвиди. Никой не може да предвиди какви ще бъдат цените, инфлацията и разходите след 10 години. Ако заложим такава рамка, тя би могла да работи в едно константно общество някъде, където цените на суровините, на стоките, на услугите и на продуктите са фиксирани и знаем, че ще останат такива, но такива те не са. Ето вече сме в кампанията за влизане в еврозоната. Влизането ни в еврозоната би коригирало всички цени. Как ние можем да заложим параметри за следващите 10 години, при положение че не знаем какви ще бъдат цените на 1 януари следващата година? Тук говорим за сериозни неща, за военна техника, която постоянно се развива и която постоянно е тествана на бойните полета. Не знам каква ще бъде международната обстановка, не знаем част от изпълнителите, които сега ще поемат ангажименти по някои от сделките и дали ще могат да ги изпълнят. Давам за пример други страни. Например поръчката, която беше направила Австралия за френски подводници и която тя прекъсна, френските корабостроителници, които бяха произвели хеликоптерните кораби „Мистрал“ и които не ги доставиха. Тук влизам нещо конкретно. Съжалявам, че министърът на отбраната го няма, но напълно го разбирам и него. Той не знае дали през следващите три месеца ще бъде министър и не знае кой ще отговаря за този сектор. Информацията, която той ни даде на едно от заседанията на Комисията през ноември месец и което потвърди преди две седмици, е точно обвързана с войната в Украйна. Наш български транспортен самолет се ремонтира в Авторемонтен завод в Западна Украйна от тези заводи, които не са на фронтовата линия и които не се обстрелват постоянно. През миналото лято ремонтът е бил извършен, но де факто украинската страна експроприира нашия военен самолет, казвайки, че той не може да излети. Тази информация беше потвърдена преди две седмици. Нашият самолет е готов, ремонтиран, но стои в Западна Украйна и ние не можем да си го приберем – реален, наша собственост, нещо, което сме платили и нещо, което не можем да вземем. Ако трябва да сме конкретни, украинската авиация извършва полети, но явно никой украински пилот и никой български не може да поеме риска да вдигне този военнотранспортен самолет и да го насочи към наша съюзническа държава, с каквито граничи Украйна – Полша, Словакия, Унгария, Румъния. Въпреки че разстоянието и полетът е много кратък от Западна Украйна, за да се влезе във въздушното пространство на наша съюзничка, до ден днешен нашият самолет стои там, експроприиран като заложник. Ние не можем да разрешим този конкретен проблем, който сме започнали да решаваме още от миналата година. Как можем да сме сигурни как ще разрешите проблемите след една, две или след три години, при положение че отсега връзваме на бъдещите правителства ръцете да вземат каквото и да е решение?! Разбирам, че тук има народни представители, които навярно повече никога няма да влязат в Народното събрание и биха искали да се отличат с едно такова гласуване, на нека тези, които планират и през следващите народни събрания да вземат държавническите решения, да си помислят дали трябва да имат свобода на действие, или искат отсега да си я ограничат сами.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Първанов, по въпроса за планирането май пропускате наистина, че още на 19 октомври Министерският съвет внесе подобна програма, така че очевидно има капацитет да правят планиране и да предвиждат разходите. В крайна сметка тук не става работа само за труда на Министерството на отбраната, но и на Министерството на финансите, Министерството на икономиката и въобще на целия Министерски съвет. Все пак смятам, че българското правителство, независимо дали е служебно или не, има достатъчно хора, които разбират от работата си и знаят как да правят дългосрочни прогнози. В крайна сметка това е работата на стотици служители, особено в Министерството на финансите, така че очевидно това е грешен аргумент. Взимам репликата относно казуса с българския самолет, който се ремонтира или по-скоро е извършен ремонт в Украйна. Сега тук имам един хипотетичен въпрос към Вас: излита българският военен самолет от Украйна по посока на България и се получава инцидент, и бива свален от руска ракета. Какво означава атака срещу елемент от българските въоръжени сили в случая военен самолет от чужди въоръжени сили? Бърз въпрос: ВЪЗРАЖДАНЕ биха ли рискували и биха ли поели този риск български военен самолет да бъде свален от друга държава? Аз си спомням инцидента преди няколко години, когато турски самолети свалиха един руски и какво последва като реакция между двете страни, и колко години отношенията между тях не бяха на добро ниво. Аз лично, предполагам и много от колегите, предполагам и самото Министерство на отбраната не биха поели риска да рискуват екипаж от българските въоръжени сили да бъде загубен, съвсем нормално, и в крайна сметка се намира в страна, в която се води война. Ако ВЪЗРАЖДАНЕ мислят, че това е допустим риск, ако, не дай боже, този сценарий се случи, каква би била позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ? На мен ми е много любопитно да чуя, ако руснаците атакуват български самолет?

Господин Гаджев, пропускате, че западноукраинските летища не са затворени, транспортни самолети от Испания, Италия, Франция постоянно кацат и доставят и хуманитарна, и военна помощ на украинската армия. Тя не пристига само по железопътните линии. Другото нещо, което е. Вие споменахте, че всъщност ние можем да се направим, че не съществува този документ, който искате да гласуваме, че можем да гласуваме против. Ами, всъщност ние наистина можем да гласуваме против. Това не означава, че този документ не съществува, а напротив, точно обратното – поставяме основите за изготвяне на по-добър, и най-важното да бъде изготвен тогава, когато имаме редовно, действащо правителство, правителство, което има редовен бюджет. Сега ние дори не можем да предвидим какви ще бъдат държавните разходи до края на годината, а как можем да предвидим какви ще бъдат разходите за отбраната, за нещо толкова сериозно. И ако ще говорим за инциденти, да не забравяме, че имаше инцидент с наш пилот, който падна в Черно море и така и не се разбра от какво е станало. И обикновено руската авиация – щурмува и бомбардировъчна, действа на фронта в дълбочина, не стреля. Руската противовъздушна отбрана също работи на фронта. Противовъздушната отбрана на Русия не брани западноукраинското въздушно пространство. Ако някой свали наш самолет от летище, това би трябвало да е ПВО-то на Украйна, но аз не мисля, че украинците са толкова глупави.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще се опитам в кратко изказване да взема отношение по тази тема. Разбира се, ще се опитам да бъда на висотата на парламента и на парламентаризма, без да насаждам страх и да предавам страх както на българските граждани, така и на колегите и хората, работещи в областта на отбраната и въоръжените сили. Разглеждаме Проект на решение, който възлага на Министерския съвет да изготви всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. През 2019 – 2020 г. беше проведен стратегически преглед на въоръжените сили на Българската армия и на тази основа беше разработена Програма за развитието на въоръжените сили до 2032 г. Тогава „Движение за права и свободи“ със своята експертиза, разбира се, и със своите предложения и виждания по тази програма, имаше видно място и участие при разработването ѝ. Тя беше обнародвана, както е посочено в мотивите през 2021 г., като бяха дефинирани – няма да ги изброявам, разбира се, днес, основните критично важни за българската отбрана способности, които следва да бъдат реализирани, постигнати до 2032 г. Но средата за сигурност в последните години, особено след войната в Украйна, може би налага тези критично важни за Българската армия… Отново да се направи този преглед и на базата на тази модерна програма, за да не се допускат рискове, за да няма изисквания за критично състояние или по-точно казано критично неизбежни решения, защото винаги може да има политически изкушения. Колегите от различните парламентарни групи сме предложили Проект на решение, с който се изисква от Министерския съвет да предостави в Народното събрание тази финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. Предложеният проект изисква, както и колегите подчертаха, по-детайлен подход в изработването на цялостна, реалистична програма и вече със съответните конкретни препоръки. Но може би основното – защо е този проект на решение, се състои в това, че основната власт в държавата по конституционен ред, която контролира изпълнителната власт, е Народното събрание. Това е парламентът. Парламентът, за съжаление, през последните години не бих казал, че заседава редовно и причините са ясни за всички нас, и това създава една празнота, дори бих казал, че този документ е закъснял. И с този проект на решение ще е ясно кой, кога и колко финансови средства би изхарчил за модернизацията на Българската армия. Тук отварям една скоба и подчертавам: ние не сме срещу което и да е служебно правителство или редовно, ако има, след провеждането на извънредните парламентарни избори, да правят инвестиции и да показват своята визия за развитието на българската армия, точно обратното, напротив. Самата програма, която беше внесена в Комисията по отбрана, след сериозни дебати стана ясно, че ние не сме за стопирането на тази програма, а за детайлното ѝ разписване. И от тази гледна точка това не са пари и на Министерството на отбраната, това са пари на българския данъкоплатец и да е ясно кой за какво ще оползотворява тези финансови средства. Именно от тази гледна точка Народното събрание цели да направи възможен този процес на превъоръжаване, без това да заплашва функционирането на въоръжените сили. Пак ще повторя, с този проект на решение ние не целим да спрем който и да е проект за модернизация на Българската армия, а да бъдат приоритизирани и надлежно описани в тяхната програма. Както преждеговорившите колеги споменаха, щом успяха служебното правителство в рамките на два месеца, октомври миналата година, да внесат тази програма, имат възможност в рамките на три месеца да внесат още по-детайлна програма, без това да накърнява и да спира превъоръжаването на Българската армия. Благодаря за вниманието.

Господин Ибрямов, не съм съгласен с Вас от гледна точка на това, че това, което ние правим, всъщност не даваме възможности, а ние слагаме една клетка, една рамка, вън от която няма да може да се движи в следващите 10 години отбраната на страната ни. Кажете ми какво би трябвало да направи, да кажем, министърът на отбраната, ако, работейки по тази рамка, която ние сега му… Тоест не ние, която служебното правителство ще фиксира в следващите три месеца, в един момент се окаже, че ни трябват още някакви допълнителни отбранителни способности. Ако се окаже, да кажем, че ни трябва още една батарея противокорабни ракети, с които да се запазим от военноморски десант по източното ни крайбрежие? Откъде ще вземем пари, за да ги купим? Ако се окаже, че преносимите зенитно-ракетни комплекси, които пазят нашите роти и батальони на бойното поле, не са достатъчно ефективни срещу противниковата авиация? Нали трябва да купим други! Откъде ще ги купим, с какви пари?! Ако се окаже, че снарядите, с които разполагаме, не дупчат бронята на противниковите танкове, нали спешно трябва да си доставим нови снаряди! За всичко това ще трябват пари. Противникът се развива, ние се развиваме, ние трябва да имаме възможност гъвкаво – ние, имам предвид българското Министерство на отбраната – трябва да имаме възможност гъвкаво да реагираме на предизвикателствата, които ежедневно се изменят, ежегодно се изменят и в никакъв случай настоящото Министерство на отбраната не може да го предвиди за 10 години напред. Затова не е ли по-добре според Вас, господин Ибрямов, да оставим възможности на Министерството гъвкаво да формира по най-различен начин от каквито тогава има нужда способности, вместо да заложим една рамка, която то да изпълнява, без оглед на това какво се случва в следващите 10 години. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, Вие сте внимавали в комисиите по отбрана и сте обърнали внимание, че Министерството на отбраната провежда всяка година преглед на това как се реализират процесите. Впрочем, в документите, Програма 2032 г., приета от Народното събрание, както и в Проекта, който е внесен от Министерския съвет, изрично се споменава, че всъщност това са основните приоритетни проекти, които подлежат на преглед – изпълнението им, и доколко те са адекватни през две години, включително и до 2026 г. има предвидени такива. Даже в момента тече преглед отново, защото наистина трябва нонстоп да се вадят поуките от съвременните бойни действия и да се вижда кое става и кое може да бъде продължено, и кое следва да се приоритизира за сметка на друго. Така че това по никакъв начин не бърка оперативните способности и оперативните възможности на Министерството на отбраната да приоритизира. Нас ни интересува в Проекта на решение и въобще в Проекта, внесен от Министерския съвет, защото ние горе-долу мислим по един и същи начин с Министерството на отбраната, да има ясна рамка накъде отиват въоръжените сили през следващите девет години. Интересува ни тази рамка да бъде финансово обоснована и финансово осигурена, за да може следващите правителства на база на решение на Народното събрание да планират тези разходи. Ако се наложи, разбира се, промяна в приоритетите, изникне нов или трябва да се добави, както и до момента беше обяснено от служебния министър и от предни министри, и въобще от Министерството на отбраната, разбира се, това се прави с изменение на решението на Народното събрание, както това от 2021 г., така и решенията за проектите за инвестиционни разходи, които са внасяни в Народното събрание, имало е случаи, когато те са актуализирани. Предстои, между другото, да гледаме подобно решение някой ден с Проекта за инвестиционен разход за бойната машина на пехотата, където очевидно финансовият ресурс, който е определен от Народното събрание, е недостатъчен. Така че винаги има гъвкавост как да се актуализират приоритетите и как да се решават в цялост. Още повече, държа да отбележа, че Народното събрание е най малката част от процеса на придобиване на отбранителна способност. Най-малко време отнема решението на Народното събрание на фона на годините, които отиват в планиране в Министерството на отбраната. Така че мисля, че това, което сме предложили, наистина ще свърши работа на Министерството на отбраната, тъй като, както правилно отбелязахте… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. …голяма част от работата вече е свършена, Министерството на отбраната просто трябва да я надгради.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Гаджев, мисля че във Вашата реплика към мен дадохте яснота относно Проекта на решение. Но, господин Дренчев, ние се познаваме с Вас доста отдавна предвид факта, че сме в една и съща Комисия и сме наясно, че в Комисията по отбрана решенията се взимат с консенсус, с малки изключения, разбира се. С малки изключения! Проектът на решение, който разглеждаме днес, не ограничава нито Министерството на отбраната, нито министъра на отбраната, нито което и да е подлежащо ведомство към Министерството на отбраната, а именно обратното. Документът дава възможност да се разшири, защото в тази зала всички ние с гласуване даваме възможност да се правят инвестиции в частта „Отбрана, въоръжени сили“. Ние разполагаме с тази власт, която произтича от конституционния ред, да даваме възможност различни проекти да вървят с по-бърза скорост и по-бърза скорост. Затова казах в моето изказване – аз не искам да насаждам страх, да създавам страх и да продавам страх най-малкото на въоръжените сили на Българската армия. Точно обратното, проектите няма да бъдат стопирани, проектите ще си вървят, но тъй като ние трябва да вземем основните решения и трябва да сме запознати не от-до – разбира се, че средата за сигурност се променя всеки божи ден, предвид обстоятелствата, възникнали в Украйна и всичко останало около Украйна, но това изисква от нас много по-детайлно да се запознаем с приоритетите, които се залагат в Министерството на отбраната, кои са належащите проекти, които трябва да бъдат реализирани, и основните решения, които трябва да произтекат от това Народно събрание. Разбира се, примерите, които Вие дадохте, са от Ваша гледна точка, но ние искаме да знаем основната гледна точка на Министерството на отбраната, която е изпълнител на решенията на Народното събрание! Пак ще повторя, властта произтича от парламента, не от някое друго място. Мисля, че бях достатъчно ясен в дупликата си към Вас. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Имаше повдигнат въпрос: защо не го оставим на редовно правителство, ами сега го внасяме? Ами защото стана ясно, че този парламент няма да излъчи редовно правителство. Да, наистина волята и логиката е подобна програма да бъде готвена от редовно правителство, което да може да поеме ангажиментите дългосрочно и да изпълнява тези политики. Това съм го казвал и друг път от тази трибуна, преди една година дори, когато похвалих или по-скоро отчетох, че предните две служебни правителства не внесоха подобни програми, а оставиха работата на редовното правителство. Проблемът тогава беше, че служебните правителства в рамките на шест месеца – от май 2021-а до декември 2021 г. – не свършиха нищо, никаква подготовка и реално редовното правителство тогава, трябва да го отчетем, започна от нулата. Работата беше спряла за шест месеца. Това, което искаме ние, е работата този път да не спира. Вижда се, че служебното правителство този път е избрало различен подход и е работило. Да, най-хубаво е това решение да бъде прегледано, тоест резултатът от това решение – въпросната програма да бъде прегледана от парламент, който ще излъчи мнозинство и ще излъчи редовно правителство, което ще изпълнява тази програма. Но работата не трябва да спира, нали така, защото иначе означава, че сме оставили модернизацията на армията на самотек. Това е грешка. Трябва да бъдем активни в този процес и трябва да дадем насоките такива, каквито ги даваме и с Проекта на решение. Конкретно няколко от нещата, които сме предложили. Защо предлагаме да се внесат всички проекти? Няма да е голяма трудност на Министерството на отбраната или въобще на служебното правителство, тъй като те, първо, са дефинирани 2019 – 2020 г. при Прегледа на отбраната, който е извършен; отделно са дефинирани в Програма 2032 и в Плана за развитие до 2026 г., впоследствие и в плана, който предстои да бъде направен, от 2026 а до 2032 г. Така че това не е някакво голямо усилие на Министерството на отбраната, но за нас е важно да видим, че всички проекти, които са критични за модернизацията на армията, ще бъдат изпълнени, всичките 38, така както са дефинирани от военната експертиза. Относно точка 1.3. Защо искаме приоритизация? Ще използвам тук едно становище на Министерството на отбраната, в което изрично казва, че приоритизацията на проектите следва да се прави в инвестиционната програма на Министерството на отбраната. Тоест точно това, което ние искаме. И тук имаме единомислие, между другото, с Министерството на отбраната, макар и в Комисията това да беше една част от бележките ни. Сега засегнахте темата: има ли дефиниция на „отбранителни способности“ и така нататък? Ще Ви прочета следния текст: „Създаването на всеобхватна инвестиционна програма по видове способности се очаква да обхваща всички видове способности с включване на всички осем елемента на способността. И в настоящия момент в процеса на планиране на отбраната за национални цели е възприет моделът на НАТО за развитие на способностите по осем неделими компонента (линии на развитие) – доктрини, организации, обучение, материална компонента, лидерство, личен състав, инфраструктура и оперативна съвместимост.“ Казано съкратено на латински е DOTMPLFI. „Този модел позволява всеобхватен подход към всяка от способностите и гарантира цялост и последователност при изграждането, поддържането и развитието им. За всеки компонент са определени нива, които да следят състоянието на компонента и притежавайки необходимата експертиза, да допринасят в максимална степен за оптимално изграждане на способността. Отговорна за доктриналната част от организацията и обучението е организационната единица; за лидерството, личния състав и оперативната съвместимост – Министерството на отбраната; за материалната компонента и инфраструктурата, в зависимост от необходимия финансов ресурс – Министерството на отбраната, Министерският съвет или Народното събрание. По този начин на диференциране на отговорностите се постига управляемост и прозрачност на процеса, като в същото време се постига оптималност на вземаните решения.“ Това е становището на Министерството на отбраната към Народното събрание. Аз съм абсолютно съгласен с това становище и ние това предлагаме – същото, което Министерството на отбраната са казали към нас. И за да е ясно за какво става въпрос, уважаеми господин Председател, правя следните редакционни бележки: В т. 1.4, в т. 2 и в т. 2.1 след думите „по утвърдени стандарти на НАТО“ да се сложат в скоби DOTMPLFI, а останалият текст в изречението в 1.4 да се заличи. В т. 2 текстът след „стандарти на НАТО DOTMPLFI“ да се заличи. И в т. 2.1 то само се добавя. Ще Ви ги дам после писмено.

Така че да е ясно, че всъщност се придържаме към критерия, който Министерството на отбраната ни е казало, че е правилният критерий. Ние не правим нещо по-различно. Очевидно има критерии и дефиниция за „отбранителни способности“ и ние се придържаме към нея така, както Министерството на отбраната иска. В т. 1.5 изрично казваме, че проектите следва да не допускат реализация на етапи, което би застрашило тяхната реализация в цялост и в предвидените срокове. Тук изрично отново се позоваваме на текст на Министерството на отбраната. В Проекта, който е внесен от Министерския съвет, се казва следното: „Разделянето на реализация на проектите на етапи съществено увеличава рисковете за националната сигурност, предвид опасността тези проекти да не се реализират в тяхната цялост съгласно първоначалния замисъл, в необходимите срокове“. Това е т. 4.6 от внесения от Министерския съвет проект на решение до Народното събрание. И тук отново имаме единомислие между Министерството на отбраната и министъра и Народното събрание – това, което предлагаме. Така че всичките тези неща са отчетени. За финансовата рамка стана ясно каква е основната цел – да не се създадат допълнителни скрити разходи, които да натоварват бюджетите на държавата и да увеличават риска от прекомерни дългове през годините. Мисля, че тук спор няма. По т. 1.9, между другото, искам да направя още едно редакционно предложение, за да може то да бъде в синхрон с предложението, което е в т. 2.5, а именно след думата „възможностите“ текстът да се измени, както следва: „за стратегическо сътрудничество с държави – членки на НАТО и на ЕС“. А защо не съм съгласен с Вашата дефиниция за „партньори“? Защото някои хора биха казали: партньори, да, може би Швейцария и Израел, но ние имаме два стратегически съюза, от които сме част – НАТО и Европейския съюз. Там са ни основните цели и приоритети. А пък някои хора могат да кажат, че и Китай им е стратегически партньор. Нека не развързваме така ръцете, а да фокусираме върху това, което наистина е важно за България като държава. В крайна сметка решението изисква също така от Народното събрание да изпълнява Закона за отбраната и въоръжените сили и да не мисли, че внасяйки програма, всъщност ще му бъде подписан празен чек на Министерския съвет. А напротив, за всеки един от разходите, който надвишава 100 милиона по въпросния критерий, който току-що уточних – утвърдения стандарт на НАТО, да минава през Народното събрание, за да може Народното събрание да реши дали този проект си заслужава или не. И като го реши, да даде устойчивост на неговата реализация. Защото цялата логика на проектите над 100 млн. лв. да минават през Народното събрание е много проста. Тя държи да има някаква база на консенсус по тяхната реализация. По консенсус трудно бих казал в Народното събрание, защото винаги ще се намери някой да е против, но да има устойчивост. Защото, когато е прието от мнозинството от парламентарните групи в парламента и проектите обикновено са за реализация повече от един мандат, логиката е, че тези, които са се съгласили проектът да бъде реализиран в един мандат, ще продължат да го подкрепят и в следващите, и по този начин ще има устойчивост. А не примерно да се смени мнозинството и някой да реши, че всичко трябва да бъде зачеркнато, защото светът започва от него, и реално да се започне отначало, и да не се случи нищо градивно. Затова ние изискваме решенията за големите разходи – над 100 млн. лв., да минават през Народното събрание, защото така е правилно, така е по закон и така Народното събрание ще взема информирано решение как точно се разходват средствата на данъкоплатците – нещо, с което мисля, че всички можем да се съгласим. И съответно залагаме критерии какво трябва да обхващат приоритетите за инвестиционни разходи, внесени в Народното събрание, защото до момента такива критерии няма и поне има някаква насока какво трябва да съдържа един такъв проект, за да може все пак да бъде одобрен и да срещне одобрението от народните представители. Надявам се да подкрепите тази програма, защото начинът, по който сме я внесли, начинът, по който трябва да бъде реализирана – тя не спира по никакъв начин процеса в Министерството на отбраната, а напротив, дава ясна рамка как той трябва да се свърши. Той не е спирал, между другото, продължава и в момента. Различните процеси вървят. Има изпращания и запитвания по различните проекти от страна на министъра на отбраната. Той ни е информирал в Комисията. Но в следващото Народно събрание, тъй като е ясно, че това си заминава, народните представители, които са избрани, дай боже, да могат да сформират правителство и следващото редовно правителство да има документ, изготвен, на който да стъпи, а не да започва от нулата. Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Гаджев, на теория е добре – на практика, ако искате да Ви напомня какво стана с последния ПИР, когато внасяхме за покупка на F-16, първите осем самолета, защото това, че ще има някакви разчети и ще има някакви проекти за инвестиционни разходи, е добро пожелание – само и единствено добро пожелание. Ако си спомняте какво стана с първото желание за покупка на – по-правилно е да кажа повишаване на бойните способности на изтребителната авиация, първият проект за инвестиционен разход много ясно посочваше рисковете – че не трябва да се купуват самолети, които никой не ги е виждал, които ги няма на проекти, които не са въобще в производство, за които не се знае какви възможности имат – технико-технически и бойни възможности, че трябва да се ограничим като разходи до еди-какви си стойности, че по отношение на времето за доставка трябва да бъде еди-какво си време. Какво стана после? В крайна сметка два пъти го преправяхме този проект за инвестиционен разход. Най-накрая имаше решение на Народното събрание, че Министерството може да не се съобрази с нито едно от съществените изисквания. Там имаше съществени изисквания, имаше и задължителни изисквания. Нито съществените изисквания се спазиха, нито задължителните изисквания се спазиха, нито цената се спази, нито срокът се спази, нито това какво да се поръча се спази! Направи се едно голямо нищо! Говори се едно нещо, стана едно голямо нищо! И това ще бъде за всеки един разход! Това, което искаме в момента от Министерството (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), е да не ни обещават като на циганска сватба какво ли не, каквото им хрумне, и после следващите управляващи да си бият главите как да решават този батак, който сега ще сътворим.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, като Ви слушам, Вие трябва да гласувате за Проекта, който сме внесли, защото той фактически премахва всички тези рискове, за които говорите. Защото в момента, както е формулирано решението, ние искаме точно това – да нямаме скрити разходи, да няма проекти, които биха останали само на хартия, а да има реалистичност, обоснованост и в крайна сметка да знаем, че всичко, което е планирано, ще бъде реализирано. Това мисля, че е ангажиментът на почти всички народни представители – да искат такава предвидимост. Колкото до Проекта – за увеличаване и повишаване на бойните способности за авиацията, ако трябва да се върнем назад във времето, ако 2005 – 2008 г. беше решен въпросът, да, нямаше въобще да го говорим сега. Ако 2013 г. Проектът не беше рестартиран, пак защото някои хора мислеха, че светът започва от тях, нямаше да водим този разговор. И така през годините се забави реализацията. Между другото, за проблемите с ПИР-овете – имаше един подобен идентифициран проблем, че когато парламентът е в началото на процеса, реално стойностите, които се залагат, могат в края на процеса да се окажат нереалистични, както се случи, между другото, и с бойната машина. Защото един одобрен бюджет – реално офертите, които бяха получени в крайна сметка в Министерството на отбраната, бяха за по-голям бюджет и съответно трябва да се върнат за решение. Затова още 2021 г. се промени начинът, по който се планират и се управляват тези процеси, като решението на Народното събрание е – и това са го казали няколко пъти много министри на отбраната всъщност – вместо в началото на процеса, в края на процеса, когато вече дори цените и доставките са ясни. Пример за подобно нещо е вторият ПИР за вторите осем F-16, където реално разполагаме с конкретните цифри, с конкретния времеви срок за доставки, с конкретните цифри за разсрочено плащане на сумите, и това показа, че има ясна предвидимост, а не предполагаемост на средствата – нещо, което трябва да бъде и занапред. И това е, което искаме да постигнем с това решение. Като слушам, всъщност разбирам Ви и Вас, че имате решение на парламентарната група, но горе-долу в едни насоки работим – че трябва наистина да има предвидимост, прозрачност и управляемост на разходите в отбраната, за да не може следващи правителства да си блъскат главата как да изпълняват решение на Народното събрание, което е подписало празен чек. Затова ние трябва да си свършим работата и следващото Народно събрание, и следващото редовно правителство да изпълнява вече реалистична програма. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата Петър Бучков, заместник-министър на младежта и спорта.

„ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г., № 48-202-00-22, внесена от Министерския съвет на 6 декември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 4 януари 2023 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г., № 48-202-00-22, внесена от Министерския съвет на 6 декември 2022 г. На заседанието присъстваха господин Петър Бучков –заместник-министър на младежта и спорта, и Лилия Еленкова – съветник младежки политики при Министерството на младежта и спорта. Стратегията бе представена от господин Петър Бучков, който в своето изложение поясни, че Националната стратегия за младежта определя набор от принципи за подобряване на мерките и резултатите за младежта във всички релевантни области. Изпълнението на Стратегията включва: двугодишен план за изпълнение, съответните програми, като инструмент на изпълнението, отчети и двугодишен доклад. В допълнение трябва да се провежда постоянен мониторинг на политиката, междинна оценка (2025 г.) и крайна оценка на изпълнението (2030 г.) Мониторингът на изпълнението се осъществява чрез проследяване на индикаторите, заложени в Стратегията, както и чрез допълнителни такива, предвидени в двугодишните планове за изпълнение. По отношение на честотата на измерване за всички индикатори се установява базова линия в началото на периода, като се планира ежегодно измерване па индикаторите на база отчетите за изпълнение на годишните планове и докладите за младежта. Финансирането на Националната стратегия за младежта се осъществява приоритетно посредством националните и общинските програми за младежта, в рамките на определените бюджети на отговорните първостепенни разпоредители с бюджет за съответната година. Средства могат да бъдат осигурени и чрез проектно финансиране от действащи програми на Европейския съюз, Съвета на Европа и други източници. Финансирането на мерки, попадащи в обхвата на други ведомства, се осигурява в рамките на средствата, планирани по бюджетите на съответните отговорни институции чрез държавния бюджет. В края на представянето си господин Бучков подчерта, че Националната стратегията за младежта е в синхрон със Стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019 – 2027 г. и Петте европейски младежки цели. Документът е съобразен и със Стратегията на Съвета на Европа за младежта за периода до 2030 г. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Халил Летифов, Красен Кралев, Венеция Нецова-Ангова, Цветелина Заркин, Иван Ченчев, Илина Мутафчиева, Станислав Стоянов и Даниела Дашева. В началото на обсъждането всички народни представители, с изключение на представителите на партия ВЪЗРАЖДАНЕ, заявиха, че ще подкрепят Проекта за решение за приемане на Националната стратегия за младежта 2021 – 2030 г., като подчертаха основния аргумент, че липсата на стратегия от 2020 г. до момента има твърде негативно влияние по отношение на прилагането на младежките политики. Беше отбелязано, че представеният проект е преработен в положителна посока от последното обсъждане и представлява една добра основа за развитие на политиката за младежта. Въпреки заявената подкрепа участниците в дискусията изразиха своите забележки, като посочиха недостатъците на представения стратегически документ. В тази връзка, за да се създаде по-прецизен стратегически документ, който бележи пътя на развитие на всички подсистеми в областта на младежката политика, народните представители изразиха следните забележки и предложения: На първо място всички обърнаха внимание на неактуалните статистически данни, посочени в частта „Анализ на предизвикателствата пред политиката за младежта“, като бе подчертано, че използването на неактуални данни може да доведе до грешни анализи, а в последствие и до грешно планирани дейности. Господин Красен Кралев подчерта, че положителното в Стратегията са включените партньори и отговорни институции, но не става ясно чрез какви механизми ще бъдат включени в дейностите по изпълнение на съответните мерки. Освен това за някои от секторите не става ясно как предложените механизми ще бъдат създадени, като не се вземат под внимание много фактори. Господин Халил Летифов отбеляза, че двегодишната липса на стратегически документ по отношение на младежката политика е един тревожен сигнал доколко тя е приоритет не само на Министерството на младежта и спорта, но и на всички институции. Като положителен момент посочи, че процедурно са спазени изискванията на чл. 4, ал. 5 от Закона за младежта относно съдържанието, но основните проблеми, върху които трябва да се фокусираме и да заложим съответните стратегически планове, са дейности за борбата със зависимостите сред младите хора, качеството на образованието и квалификацията, които те получават, и доколко те са адекватни по отношение на изискванията на бизнеса и икономиката. Не по-малко важни са и отношението на младите хора към културата и спорта, където трябва да се обърне особено внимание. От страна на госпожа Нецова-Ангова, госпожа Заркин и госпожа Дашева бе обърнато внимание на недостатъците на стратегическия документ, свързани с недобро структуриране, липса на междинни цели, стандарти за качество, както и липса на някои важни индикатори, но ще я подкрепят на този етап заради аргументите, които бяха посочени по-рано, във връзка с негативното влияние, което оказва липсата на стратегически документ, като ще настояват още след първия отчетен период да се актуализира. Госпожа Заркин подчерта, че трябва да бъдат заложени повече дейности за превенция със зависимостите сред младите хора и по-конкретни механизми, свързани със здравословния начин на живот. Господин Иван Ченчев подчерта, че към момента посочените неактуални статистически данни не дават основание да бъдат приети като базови, от които да планираме дейности и проследим изпълнението на плановете. Затова е наложително да бъде изпълнен ангажиментът, поет в Стратегията, че още в началото на периода ще бъде установена базова линия за измерване на индикаторите за изпълнение на годишните планове за младежта. В противен случай една част от изводите няма да отговарят на действителната реалност. Госпожа Илина Мутафчиева заяви, че споделя забележките на господин Ченчев, тъй като един от големите проблеми е, че изготвяме доклади, без да събираме реални данни за младите хора. Това, което тя допълни, е, че оценява труда на екипа, който е работил върху изработването на този документ, и очаква, че всички подробни детайли, които бяха посочени като липсващи, ще бъдат допълнени при изработването на годишните планове за изпълнение на Стратегията. Господин Светослав Стоянов заяви, че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи Стратегията, тъй като заложените цели, дейности и мерки не отразяват добре българската реалност и не са адекватни към проблематиката на младите хора в България. Вносителят от своя страна се ангажира да внесе предложение за актуализация на първия отчетен период с цел да бъдат отразени забележките, посочени от народните представители. В края на дискусията членовете на Комисията се обединиха около следните технически редакции на внесената стратегия. 1. След заглавие „Стратегически приоритети 2021 – 2030, абзац трети се изменя така: „В резултат на тези предизвикателства и в съответствие с предвидените мерки за изпълнение на приоритетите от Националната програма за развитие България 2030, както и с насоките на стратегическите документи на Европейския съюз за развитие на младите хора през следващия 10-годишен период, политиката за младежта ще бъде насочена към: – подобряване на междуинституционалната координация в областта на младежката политика; – придобиване на опит и умения за приобщаване към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот и спорта; – участие на младите хора в създаването на мирно и устойчиво общество.“ 2. Навсякъде в текста на Стратегията думите „неформално образование“ да бъдат заменени с „неформално обучение“. След приключване на дискусията и проведено гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, „против“ – 2 гласа, без „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема заедно с предложените редакции Националната стратегия за младежта 2021 – 2030 г. и предлага на Народното събрание следния Проект на решение: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, т. 2 от Закона за младежта РЕШИ: Приема Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. с приложен проект на Решение № 972 на Министерския съвет, 6 декември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 декември 2022 г., Комисията по образованието и науката обсъди Национална стратегия за младежта с приложен проект на Решение № 972 на Министерския съвет, 6 декември 2022 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на младежта и спорта: Петър Бучков – служебен заместник-министър, Лилия Еленкова – съветник на министъра на младежта и спорта, и Ирена Тимчева – държавен експерт в дирекция „Младежки политики“. Проектът на Национална стратегия за младежта в частта, касаеща компетенциите на Комисията по образованието и науката, бе представен от Петър Бучков. Заместник-министърът на младежта и спорта информира народните представители от Комисията, неправителствените организации и другите заинтересовани страни, че в рамката на Стратегията са отразени резултатите от проведените консултации в различни градове. Националната стратегия извежда две основни области на действия – създаване на среда за социализация и развитие в свободното време на младите хора и подобряване на капацитета на младежките организации и организации, които работят със и за млади хора. Тя има отношение към приоритетните области – образование и умения, интелигентна индустрия, цифрова свързаност, местно развитие, социално включване, здраве и спорт, културно многообразие и достъп до култура. Стратегията е в синхрон с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за създаване на по-добри възможности за развитие на младите хора, която определя набор от принципи за подобряване на мерките и резултатите за младежта във всички релевантни области, включително и укрепване на административния и техническия капацитет на младежките организации. Становище по темата изрази Мирослав Цеков – председател на Национален младежки форум, който препоръча, че с оглед забавянето от две години Стратегията да бъде приета във формата, която има в момента, и веднага след това да започне процес по нейната актуализация и допълване. В дискусията взеха участие народните представители Красимир Вълчев, Иван Белчев, Мукаддес Налбант, Ирена Анастасова, Николай Денков. Те поставиха въпроси относно мерки за насърчаване на доброволчеството, насърчаване на младите семейства и решаване на демографските проблеми. На поставените въпроси отговориха Петър Бучков и Лилия Еленкова. Другите въпроси намират своя отговор в Националната стратегия за демографско развитие на населението в Република Българя и са в областта на компетенциите на Министерството на труда и социалната политика. След проведената дискусия и въз основа на проведеното гласуване с резултат: 10 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по образованието и науката подкрепи Решението за приемане на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. с приложен проект на Решение № 972 на Министерския съвет, 6 декември 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Дами и господа народни представители! Първо, използвам възможността, за да благодаря на тези, които сте в залата и останахте да чуете, надявам се, дебати по тази така важна стратегия, защото, както стана ясно и от докладите на комисиите, от две години, даже повече от две години в този сектор липсва такава стратегия, което, разбира се, създаваше доста пречки и трудности. Като председател в две предходни народни събрания на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта си спомням, че създавахме и тогава работни групи, които да подобрят, разбира се, тази сфера и да може да се състави такава стратегия, но времето не стигна поради политическите процеси в страната в последните две години. Радвам се, че най-накрая Стратегията влиза в пленарната зала и както и да изглежда тя, а тя съвсем не е съвършена, това го знаят и в Министерството, това го знаят и колегите от всичките политически сили, които са парламентарно представени, въпреки това обаче все пак и след консултации, споделихме и потърсихме мнението на Националния младежки форум, тази стратегия е необходима, за да има, бих казал, дори да се случват и новости в сектор „Младежи“, но тя ще бъде актуализирана, няма да остане в този вид. Съгласихме се почти всички парламентарни сили, с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ, които, съвсем добронамерено казвам, че малко ме озадачи тяхната позиция против Стратегията, по скоро бих приел „въздържал се“, но както стана ясно, колеги, всички в тази зала са абсолютно наясно, че Стратегия трябва да има, за да може да се реализират и определени програми. Да, недостатъците и един от тях е основен, че тя е изготвена на база на може би, не може би, а на неактуални статистически данни, което може да изкриви до голяма степен и резултатите, особено за години напред. Имаме уверенията обаче, че ще се работи по статистическите данни и ще се вземат последните такива, така че в най-скоро време и с помощта на Националния младежки форум да имаме нова статистика, защото, ако се опрем на новата статистика, която аз съм сигурен каква ще бъде, тя ще бъде крайно негативна по отношение на младите хора – спортуване, ангажименти, въобще към двигателна култура, и това е тревожното, защото данните, Вие всички виждате, следите информационния поток, какво се случва в страната, зависимостите, пороците, които въздействат на младите хора, са стигнали дотам, че със сигурност негативният процент е доста, доста драстично увеличен, което няма да е добре. И в този смисъл трябва да се взимат мерки, мерки в различните програми, които касаят тази стратегия. Но аз съм обнадежден, защото виждам една много сериозна работа от страна на младежките организации в страната. Сериозна ангажираност, проведени са много консултации, в това число и с различни общини, мисля, че и в Стратегията пише в увода каква е била целта, още повече че Стратегията си поставя доста амбициозни задачи и е озаглавена неслучайно „Ангажиране, овластяване и развитие“ и касае способността и разширяването на способностите на младите хора в бъдеще. Така че, за да не губя повече време на пленарната зала, призовавам Ви да приемем Стратегията, и разбира се, оттук нататък и в следващия парламент, всеки да даде, каквото може и да допринесе за това България да има работещ сектор „Младежи“, който съм сигурен, че с техния капацитет и с техните качества ще успеят да изведат страната поне с една крачка напред от това, което сме в момента, защото всички тук в тази зала се уповаваме и вярваме на това, че в България има млади хора, които спокойно могат да преведат страната през всички кризи. Лично ние, от БСП, вярваме в това. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! И аз се радвам, че най-накрая тази стратегия намери място в пленарната зала и процесът на обсъждане на Стратегията е започнал през 2018 г. Надявам се, днес той да завърши, пет години по-късно. Неслучайно Стратегията съдържа слабости, защото, представете си от 2018 г. досега колко пъти тази стратегия е кърпена, за да постигне вида, в който тя е сега. Вероятно и след нейното приемане тя отново ще се наложи да бъде актуализирана, да бъде променяна. Но какво е хубаво, че вече виждам на страницата на Министерството на младежта и спорта обявена новата програма по чл. 10а от Закона за хазарта, в която програма основните мерки и действия, които ще бъдат приети, подкрепени и финансирани, те са на база на стратегия, която още не е приета. Така че е хубаво днес тази стратегия да я приемем, тъй като иначе как програмата ще може да функционира, ако няма разработена стратегия, на която тя се базира? И също така предстои да бъдат приети и Националната програма за младежта, която също е 2021 – 2023 г., за хазарта е 2023 – 2025 г., виждате, даваме хоризонти на програма без стратегия. Надявам се, наистина днес тази стратегия да бъде приета, така че младите хора да имат възможност да реализират своите виждания. И тук от тази трибуна искам да поздравя най-големия радетел на младежката политика, а това е Илина, която вчера разбрах, че е родила момиченце и да я поздравя. Да е жива и здрава! Наистина тя е младеж със сърце, която работи за младежките политики. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Ще поясня нашата позиция по отношение на Стратегията. Ние сме с напълно ясно съзнание, че тази стратегия е необходима и трябва да бъде приета, но в настоящия си вид Стратегията има много слабости, които бяха отчетени и в двете комисии, в които присъствах. Вярвам, че и по другите комисии е имало не малко забележки. В този ред на мисли, въпросът, който ние си задаваме, е – необходимо ли е да приемаме една стратегия просто, за да я има. Това ще е първият документ, който е приет в България. В момента има приети, около 160 стратегии. Най-ключовото нещо, което искам да обърна внимание, са едни данни, които четем на страница 15 от Стратегията, а именно, че през 2020 г. броят на младите хора в България е 985 хиляди 44 души, което е спад спрямо 2010 г. с 435 хиляди 218 души, млади хора, пояснявам – това са хората от 15 до 29 години. Имали сме Стратегия от 2010-а до 2020 г., при която младите хора в България намаляват с над 435 хиляди души. В този ред на мисли, трябва да се постави въпросът и ние го поставихме и на комисии – успешна ли е била Стратегията 2010 – 2020 г.? Направен ли е анализ? Взели ли са предвид някои слабости – очевидни, в Стратегията 2021 – 2030 г.? Вече сме 2023 г., а Стратегията, която разглеждаме в момента, е за 2021 – 2030 г. Нашето предложение е тази стратегия да не се приема прибързано. Да се даде време да бъде огледана по-внимателно. Да се отстранят някои слабости, които ще спомена, без да навлизам в големи подробности. На първо място това е несъответствието на поставените цели с демографията на българската младеж. България се намира в тежка демографска криза, а в настоящата стратегия липсват каквито и да са сериозни мерки по отношение на отрицателния прираст на българската младеж. Липсват каквито и да са мерки по отношение и на младежта в чужбина. Не се посочва ясно миграцията като проблем. Липсват ясни приоритети по отношение на борбата със зависимостите сред младежта. Липсва и акцент върху изграждането на българско национално самосъзнание, отговорно родителство и култивиране на уважение към семейството като основна градивна единица на обществото. Прави впечатление също така и силният акцент върху неправителствените организации. В Стратегията – цитирам данни, както вече става ясно и преждеговорившите от 2018 г., 2019 г., 2020 г. – сега сме 2023 г. Няма думи също така и за агресията сред младежта. На база на тези наблюдения Стратегията със сигурност има нужда от доработка. Ние не коментираме нейната необходимост. Тя е необходима. Призоваваме да не бъде претупвана. Да ѝ бъде обърнато много по-сериозно внимание. Да не се приема един документ просто за да бъде приет и който след това ще служи за отправна точка до 2030 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямах намерение да се изказвам втори път, но повод ми даде изказването на народния представител от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ако така продължаваме, ние няма да приемем и Стратегия до 2030 г. Ще Ви кажа защо, тъй като последният Доклад за младежта – Годишен доклад, за да разберем, какви нови данни има, той е от 2020 г., в момента стои на страницата на парламента, за да бъде приет тук в пленарната зала. Отново като нямаме Стратегия, ние този доклад пак няма да можем да го приемем от 2020 г. Как искаме да запълним Стратегията с нови данни, като ние не приемаме съществуващите доклади, които се разработват на базата на това, което се случва? Така че много Ви моля, нека да не ощетяваме младежкия сектор. Наистина Стратегията има нужда от корекция, но нека да дадем шанс на Министерството на младежта и спорта, на младежките организации те да реализират необходимото за нейното подобряване. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стоянов, ще използвам репликата, просто за да Ви кажа и по-скоро напомняне да отправя към Вас, иначе аз се съгласявам с Вашите забележки, както казахте и сам, имаше такива в три комисии, в които е влязла за разглеждане Стратегията. Професор Дашева каза преди мен и само да Ви кажа. Първото нещо, което ме успокоява, е работата по Стратегията, която и в момента се извършва по актуализиране от страна на Националния младежки форум. Имал съм много разговори с техния председател на Управителния съвет – господин Мирослав Цеков. Те полагат сериозни усилия. Разчитам на тях. Вярвам им. Знам, че ще направят много подобрения. Все пак да обърнем внимание на факта и това ми е напомнянето, иначе се съгласявам с Вас, че Стратегията има и някои добри неща, като например развитието на икономическата активност на младите хора, кариерното развитие на младите хора. Дава насоки или спомага и подпомага развитието на много програми, които биха били станали актуални вече с работата на всичките младежки организации и Националния младежки форум. Това са все неща, които трябва да се случат. Те трябва да се случат най-бързо. Без Стратегия пак циклим на едно място. Иначе това, което изразихте като забележки, ние го споделяме, но ще контролираме, ще контролираме, който от нас е в следващото Народно събрание, ще искаме, ще питаме, ще присъстваме в комисии, ще изискваме, за да може нашата младеж да се развива заедно с европейската, а защо не и със световната, защото съм сигурен, че те качествата и потенциала го имат и са го доказали неведнъж и по олимпиади, и не само спортни, и в други научни дисциплини. Трябва да спомагаме тяхното развитие. Мисля, че Стратегията е крачка в тази посока, отваря този път, който е дълъг, разбира се. Вие понеже попитахте, какъв е успехът на Стратегия 2010 – 2020 г., аз съм се изказвал в предходните народни събрания, особено що касаеше гледането на тази стратегия, която изтече 2020 г., имаше пак някои успехи, но като цяло пак не беше станала така да актуализира проблемите на младите хора. Вярвам, че с помощта на всички – и парламентарни групи, и младежки организации, това ще се случи с тази стратегия. Благодаря на всички за вниманието и загрижеността.

Благодаря за направените реплики. В интерес на истината, това бяха едни конструктивни реплики, които още повече ме убедиха, че е необходимо да направим доработка на тази стратегия. Въпросът, който аз си задавам, е защо трябва да я приемем сега, а не в един следващ парламент след три месеца, когато, предвид че се работи и господин Ченчев потвърди също, ще можем да вземем предвид всичката тази работа, която се върши в момента на спокойствие? Защо трябва да прибързваме сега да я приемаме тази стратегия в този парламент? След три месеца тя явно би била в един много по-завършен и по-пълен вариант, аз така го разбирам.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Ние гледахме тази стратегия в Комисията по въпросите на Европейския съюз. Там стана подробен дебат за какво става на въпрос. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ изразихме отрицателно становище, тъй като смятаме, че в тази стратегия – младежка, като цяло са сбъркани ценностите, които трябва да се защитават в нея. Вътре се говори за европейското самосъзнание, което ние просто не разбираме защо трябва да бъде включвано в Стратегия, при положение че ние, българският народ, сме един от създателите на европейската цивилизация и би трябвало да се имаме за горди българи и горди европейци. Не разбираме защо това трябва да бъде включвано в каквито и да било стратегии. Ние трябва да сме първите горди европейци. Това, което смятаме, че трябва да включва една младежка стратегия, е защитата на традиционните семейни ценности, семейното планиране. Трябва да се говори за това, че България е в демографска катастрофа и че младите хора трябва да постъпват отговорно, да създават семейства, да създават деца, да ги възпитават и по този начин да излезем от най-големия проблем в България – демографската катастрофа. Друго, което е много важно да включва една такава стратегия според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. по някакъв начин да се работи с младите българи, които живеят извън България, поради икономически причини и политически. Много голяма част от активното българско население в момента живее зад граница. Децата им учат. Това са изключително ценен ресурс за българската държава. Ако мога да кажа така, човешкият ресурс за една държава е най-ценният ресурс, който тя притежава. В тази стратегия ние трябва да работим за връщането на тези млади хора в България. Да им се обясни, да им се помогне с реализацията, с ученето и кариерното развитие в България, за да развиваме една по-конкретно способна икономика, защото вярвам в способностите на нашите хора. Друго притеснително в тази стратегия е, че има текстове, които подсказват етническо разделение, което е недопустимо, независимо едно дете дали е етническо българче, циганче – всички деца имат правото да се развиват в нашата държава. Не бива да бъдат дискриминирани. Имаме страхотни примери от всеки един етнос и подобно нещо в Стратегия дори не трябва да се споменава. Поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме против Стратегията. Относно преждеговорившите ще кажа – ние няма да я ощетим с неприемането сега на тази стратегия. Напротив, ако я приемем и тя не е такава, каквато трябва да бъде, напротив, тогава бихме ощетили младите хора. Благодаря.

Да, господин Председател! Уважаеми господин Таслаков, уважаеми колеги! Все пак да обърнем внимание, колкото и да са статистическите данни по-стари, аз Ви казах, че те са тревожни. Ако сега излязат новите, те са още по-тревожни, по които се работи. Затова трябва да се взимат мерки сега. Тази стратегия ще помогне да се тръгне в тази посока. Ние сме предлагали в предишни народни събрания. Спомням си към културния чек, който мина през ваучерите в предходното, но когато предлагахме културен чек за младите хора, тогава се включваше и една Програма „Къщи за едно евро“ в особено отдалечени общини или по-скоро трудно достъпни за работно място от вкъщи. Това всичко ангажираше млади хора. Това не се прие, но тъй като Вие говорите и за демографията – така е, господин Таслаков, сериозен проблем. Даже от БСП казахме, че мислим по създаването – мисля, че Вие нямате нищо против, на Национален институт или ако щете министерството или агенцията, каквото искате там, каквото може да се структурира по демографията, по въпросите на демографията, тъй като служебни правителства има, парламенти се сменят, кой кога управлява, виждате, че този сектор има сериозни проблеми, а всъщност, никой не се занимава между това, когато няма парламенти и с проблемите на демографията. Да не говорим, че и когато има парламенти, пак не са се занимавали с проблемите на демографията. Абсолютно прав сте да насочвате натам вниманието на Народното събрание, и ние сме го правили многократно. Надявам се, че всички парламентарни групи тук ще вземат отношение по това и в следващото Народно събрание без популизъм и без никакви политически залитания и говорене. Има теми и политики, по които трябва всички да се обединяват, като деца, младежи, спорт, даже и култура, мисля. Бих Ви изнесъл данни тук, които са изключително тревожни, но в тази стратегия има и глава за доброволчеството. Доброволчеството е важно. Българските млади хора се оказва, че участват в доброволчество само що касае в голямата си степен, има и процентно съотношение тук – 42%, когато става въпрос за дарения. В други доброволчески или благотворителни акции много голям процент от младите хора не участват. Тук е развита цяла глава, защото не може младите хора да бъдат оставени да възприемат доброволчеството като дарение на парични средства или дрехи за Червения кръст, или за някоя друга фондация. Така че всичко това е насочване за младите хора и мисля, че е необходимо. Бързо се работи по това и в следващото Народно събрание, дай боже, съвсем бързо вече да се приемат и корекциите. Благодаря Ви. Извинявайте, че просрочих времето.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Таслаков, по много голяма част от Вашето изказване сме на едно мнение. Знаете, аз също взех отношение по време на Комисията по въпросите на Европейския съюз, което до голяма степен се препокрива и с това, което Вие казахте. Но истината е, че за да вървим напред в бъдещето, за да може да гарантираме, че ще има актуализация и промяна на част от текстовете в Стратегията, първо трябва я приемем в Народното събрание, за да може след това да настояваме Министерството на младежта и спорта и Министерският съвет да направят това изменение и всичките тези липсващи неща, които усещаме като дефицит в Стратегията, да бъдат включени. Благодаря Ви.

Благодаря на репликиращите господин Ченчев и госпожа Желязкова. Исках да Ви напомня относно демографията, че имаше институт към БАН – Демографски институт, учени, които се занимаваха точно с този проблем, който беше закрит по времето на ГЕРБ. Тези учени продължават да работят и да правят стратегии, просто трябва да дойдат правителства, които да работят по тези стратегии. А относно тази стратегия, не съм съгласен с Вас, че би трябвало да я приемем днес. Напротив, не бива да отбиваме номера. Нека да изчакаме до другото Народно събрание, дотогава експертите биха променили ценностите вътре, които са спорни за нас. Смятам, че и за Вас. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. С настоящoто изказване ще изразя нашето становище против приемане на Проекта на Национална стратегия за младежта, внесен за разглеждане в Народното събрание от служебното правителство. Мотиви против приемането на текстовете на Стратегията. Първо, наблюдаваме съмнителна целесъобразност, липса на национална представителност на изследванията и конфликт на интереси при източници, на базата на които е съставена Стратегията. Източниците, използвани при разработката на Стратегията, са описани на страница 12 от текста по следния начин: редица стратегически документи, анализи, доклади, национално представителни и международни изследвания, анкетни проучвания от неправителствения сектор и експертни мнения по въпросите на младежта и младите хора. Конкретно се споменават годишните доклади за младежта 2010 – 2012-a, 2013-a, 2014-a, 2015-a, 2016-a, 2017-a, 2018-a и 2019 г. Последният годишен доклад, публикуван през 2020 г., е базиран на проучване с достигнати, забележете, само 1400 респондента на възраст от 15 до 29 години. На страница 2 от този документ е записано следното: „Трябва да се направи уточнението, че изследването не е представително за отделните съвкупности вътре в рамката на тази възрастова група (етнос, бедни, отпаднали от училище, безработни, учащи и прочие). Тези разрези могат да се разглеждат само ориентировъчно.“ Освен това профилът на младите хора в Годишния доклад за младежта от 2019 г., цитирам, на страница 105 и 106: не съвпада с описанието, използвано в Стратегията на страница 14 – 15. Би следвало двата профила поне частично да се покриват, тъй като са създадени през три-четири години. При условие че не се припокриват, то не става ясно на какво фактическо и практическо основание са планирани цели в Стратегията за период от девет години, а оттам и на какво основание са посочени мерки и бюджет за изпълнение на целите. Друг документ, на който се основава целеполагането на Стратегията, е Националното социологическо проучване „Гласовете на децата от 9 до 17 години“, реализирано от „Маркет Линкс“ ООД в периода януари – февруари 2017 г. в България по задание на УНИЦЕФ. В източника се посочва, че в проучването са участвали само 585 респонденти на възраст от 9 до 17 години, от които 402 ма представляват националната извадка, а 183 респонденти са от бустерна извадка – 60 деца от малцинствени етнически групи, 61 деца от институционална грижа и 62 деца с увреждания, като само 69% от децата са отглеждани в семейства с родители. Забележете, само 69% от децата са отглеждани в семейства с родители! В Доклада на страница 6 е записано „обходените адреси“. Независимо от това дали е проведено интервю, или само е направен контакт и опит за интервю, се описват в специален формуляр отчет на описание на адресите. Тоест не става ясно колко са действително проведените анкети, въпросници или интервюта. Следващият документ, на който е базирана Стратегията, е Националното социологическо изследване „Българската младеж“, проведено през 2018 г. от Фондация „Фридрих Еберт“, чиито интереси в България са строго частни и свързани с подкрепата на определени политически партии и техните лидери. Не са публикувани акредитивните писма, с които Министерският съвет или друга държавна структура е оторизирал частната фондация да извършва национални изследвания сред младежта. Теренната работа е осъществена от „Галъп интернешънъл“ в десет държави – Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора, като не става ясно какъв е конкретният частен интерес на Фондацията да избере да изследва нагласите на младежите именно в тези държави и как са постигнати респондентите от възрастовата група от 14 до 29 години, на които са приложени качествени методи, фокус групи, дълбинни интервюта и други. Не е ясно с колко от непълнолетните лица са проведени така наречените дълбинни интервюта и с чие разрешение. Не става ясно дали посочените като автори на изследването Петър-Емил Митев, Борис Попиванов, Сийка Ковачева и Първан Симеонов са имали достъп до емпиричните данни, до статистическата обработка на данните или до обобщените данни. На страница 8 от изследването е посочено, че обемът-извадка е 1016 респонденти, а контрол на теренната работа се извършва чрез тестове за надеждност на 5 до 10% от извадката. Тоест гарантира се надеждност само на емпиричния материал на до 101 респонденти. Притеснение по отношение на представителността и целесъобразността буди и посоченият като източник на анализ за разработка на Стратегията така наречен експертен доклад „Младежка политика в България: предизвикателства и перспективи“ от 2020 г. Докладът е поръчан и финансиран отново от частната фондация „Фридрих Еберт“. Тоест частната фондация съставя доклад по изпълнение на държавна политика за младежта, след което участва и като заинтересовано лице при провеждането на тази политика, но също така и изследва ефектите от прилагането ѝ. Експертният доклад оценява изпълнението на Националната стратегия за младежта с основна цел да бъдат идентифицирани потенциални сфери за бъдеща работа и изведени конкретни препоръки какво може да се подобри по отношение на процесите, заложените инструменти за реализиране, мониторинг и оценка на Националната стратегия за младежта, както и въвличане на повече от заинтересованите страни от изпълнението на младежките политики. Това е от страница 2-ра. От така изброените източници, на които е базирана Стратегията, не е ясно кои са съставени по поръчка на Министерския съвет и са гарантирани като достоверност извън всякакво съмнение от него. Според изброените документи се откриват такива, финансирани изцяло от външни организации с частни интереси. Не става ясно за колко от тези организации Министерският съвет е възложил проучване на източниците на финансиране и цели на финансирането. Годишните доклади за младежта от своя страна се базират на изследвания, които не са национално представителни. Такъв е включително последният годишен доклад от 2019 г. Второ, имаме несъответствие на предложените цели с демографията на българската младеж. На страница 10 – 11 от Националната стратегия за младежта е записано, че тя се основава на Стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019 – 2027 г., чиито цели и формулировки са напълно неадекватни към проблемите на младежта в България. Текстът поставя приоритет младите хора да са архитекти на собствения си живот, каквото и да означава това, да са активни граждани, при липсата на здраве и ниското ниво на образованост, да са носители на положителна промяна, в политически смисъл може би, и други такива текстове. Целите на Европейската стратегия са още по-неадекватни, когато се вземе предвид, че Националната стратегия трябва да допринесе за изкореняване на бедността сред младежите и всички форми на дискриминация, забележете, без да са записани никакви задачи от този порядък в текста ѝ. Липсват задачи за подобряване качеството на живот на младите семейства с деца, при което поне един от родителите учи, за да завърши средно или висше образование, а се акцентира върху неформалното обучение. Не са записани цели по отношение на младите хора в уважение към семейството като основна градивна единица на обществото. В обучението в средното общообразователно училище не са предвидени програми за грижовно и отговорно родителство (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), не се дава приоритет на масовия спорт и профилактиката на заболеваемостта сред младежите. Има още доста текстове, които мога да зачета, с които ние потвърждаваме, че ще гласуваме против приемането на тази стратегия. Благодаря.

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Призовавам уважаемия заместник министър на младежта и спорта да дойде тук на трибуната и да успокои залата, защото все пак тези апокалиптични неща, които чухме тук, звучат много тревожно, но се вземат и мерки. Благодаря Ви. Ето, той става. На Вас благодаря, колеги, че участваме в този дебат толкова сериозно и отговорно. За първи път в това Народно събрание чувам толкова тиха зала, а всъщност тя не е празна. Значи всички слушате с интерес толкова важната тема за българската младеж и съм сериозно обнадежден за това, което ще се случва в сектора, ако показваме такова отношение. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, благодаря Ви, че участвате в дискусията. Разбира се, стана ясно на всички, факт е, че България няма, за съжаление, действаща Национална стратегия за младежта за периода 2021 – 2030 г. – повече от две години, което въобще не е в полза на младежкия сектор и развитието на младежите в България, като липсата на подобен стратегически документ има директно негативно влияние върху изпълнението на държавната политика за младежта. Много аргументи бяха изказани, критични към този документ. Разбира се, аз не се надявам да обърнем по някакъв начин нагласите за гласуване в залата. Факт е, че повечето колеги от изказващите се от различните политически формации – всички бяха критични, но повечето заявиха подкрепа, с изключение на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Затова искам да се обърна към тях и да обясня защо е важно, въпреки тези критики и недостатъци на Стратегията, които имаме, тази стратегия да бъде приета. Логиката е, че Стратегията дава насоката и визията как младежката политика трябва да бъде изпълнявана, а инструментите за нейното изпълнение са националните програми за младежта. Разбира се, без да има Национална стратегия, се повдигат много въпроси – как са формирани стратегическите цели на програмите, какво всъщност те трябва да изпълняват и какво изпълняват, и в случай, че няма приета Младежка стратегия, тези програми не се ли превръщат в един обикновен финансов механизъм без ясна и дългосрочна визия. Това смятам, че е и аргументът, който всички колеги имат, въпреки критиките си към този документ да настояват днес да приемем Стратегията за младежта. Разбира се, ние приветстваме факта, че днес обсъждаме тази така важна тема, тъй като младите са били винаги част от нашата политика и са от особена важност. Искам да отбележа, че по време на мандата ми като министър с моя екип проведохме близо двегодишно обсъждане с млади хора и младежки организации, като оставихме готов проект, който, за съжаление, не беше приет от служебното правителство. Проектът, който днес е поставен за разглеждане, също се отличава и в своята цялост ненапълно покрива нуждите на младите хора, но е една добра основа, върху която да продължим да надграждаме. Похвално е, че обратната връзка от консултациите с младите хора, които ние проведохме през 2019 г., са взети под внимание, както и съществуващите стратегии на Европейския съюз, ООН и Съвета на Европа. Някои от данните, цитирани в Стратегията, не са актуални, а са от 2020 г. и 2021 г. Разбира се, повечето колеги отбелязаха този факт. Мерките, заложени в Проекта на стратегията, донякъде засягат важни аспекти от младежкото развитие, но липсват ясни инструменти, чрез които те да бъдат постигнати. В някои от секторите не става ясно как предложените дейности и механизми ще бъдат създадени и изпълнявани, като не са взети под внимание много фактори. Положително е, че има описани отговорни и партниращи институции, тъй като младежката политика е междусекторна, но не става ясно по какъв начин и чрез какви инструменти те ще бъдат включени в координацията и изпълнението на конкретните мерки. Основно очакване от младежкия сектор от новата стратегия е по-активна роля на общините и местните парламенти, но ние не виждаме ясно тяхната роля и функция, разработени в Стратегията. Частта за мониторинг и оценка също има нужда да се конкретизира, тъй като ясното проследяване на изпълнението на Стратегията би довело до положително формиране на по-нататъшните политики на младите хора. Въпреки тези забележки парламентарната група на ГЕРБ-СДС счита за изключително важно да има действаща Национална стратегия за младежта, така че ние ще подкрепим Проекта, като очакваме нейното скорошно актуализиране още след първия отчетен период, така че да се премахнат недостатъците, които и ние, и всички колеги преди малко отбелязаха. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Господин Кралев, от изказванията до момента разбираме, че в тази стратегия има доста неща, които липсват и следва да бъдат коригирани. Аз смятам, че в последните дни на Четиридесет и осмото народно събрание не е необходимо да бързаме и да приемаме такъв стратегически документ до 2030 г., при положение че, доколкото разбрах от изказванията, в момента Министерството работи по подобряване на текстовете в тази стратегия. Аз смятам, че два или три месеца не са фатални, а ще са напълно достатъчни Министерството да си свърши коректно работата, да подобри текстовете с оглед на всички изказани от преждеговорящите забележки, и да бъде предложена една добра стратегия в рамките на Четиридесет и деветото народно събрание още в началните дни. Няма смисъл, дами и господа народни представители, да бързаме и в последните дни на това Народно събрание да приемаме толкова важен стратегически документ. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Кралев, всъщност ние сме на едно мнение – Стратегия трябва да бъде приета, нямаме разногласие по въпроса. Има две тези. Едната теза е да я приемем сега и впоследствие да я коригираме, другата теза, която ние застъпваме, е да подобрим, да коригираме Стратегията и след това да бъде приета евентуално в един следващ парламент. По отношение на това какво се върши – може би е добре да чуем мнението и на заместник-министър Бучков, който присъства в залата, за да ни даде повече информация реално какво можем да очакваме при едно приемане на Стратегията в следващия парламент след два или три месеца. Благодаря Ви.

Колеги, аз разбирам притеснението Ви, но се надявам и заместник-министър Бучков в изказването си да допринесе малко за успокояването във Вашето мнение. Както и професор Дашева отбеляза в нейното изказване, работата по този документ започва от 2018 – 2019 г. Четири години ни е отнело на всички да се стигне дотук. Въпреки тези несъвършенства, смятаме, че е наложително да поемем този риск и да приемем тази стратегия, защото в противен случай националните програми за младежта не могат да бъдат изпълнявани. Освен това никой не знае колко ще бъде животът и на следващото Народно събрание. Може да има и други приоритети, по-важни закони, които пак да изтласкат Младежката стратегия на по-заден план. Така че смятаме, че в момента е стратегически важно тя да бъде приета, въпреки всичките ѝ недостатъци, и след това много по-лесно ще можем да нанесем корекциите в текстовете, в които се налага, без да бързаме. Още повече че всичко ще стане ясно и при първия отчетен период, ще се види къде какви пропуски има. Така че това е моят апел към Вас – да обърнете внимание на тази позиция. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямам претенцията, че мога да успокоя страстите, но това, което се радвам да видя в тази зала, е, че всъщност наистина по темата „Национална стратегия за младежта“ в залата има страст – страст, която е присъща за младите хора и за начина, по който те живеят в този свят. Истината е, че Националната стратегия за младежта започва да се подготвя още през 2018 г. От 2018 г. до 2019 г. се подготвя първият проект. И в този ред на мисли си мисля, че след всички критики, които ние чухме много внимателно и в комисиите, и тук днес, в пленарната зала, всъщност процесът, който Вие смятате, че трябва да се случи с изваждането на Проект от пленарната зала, връщането му в Министерството на младежта и спорта, няма да представлява актуализиране на този текст, който в момента гледате, а изготвянето на изцяло нов проект на стратегия. За да може да стигнем до момент за актуализиране на този текст, с всички забележки, които чухме, е нужно той, първо, да бъде приет. Съгласен съм, че голяма част от статистическата информация е непълна и недостъпна за Министерството на младежта и спорта и трудно бива намирана за подготовката на докладите за младежта на годишна база. Трябва да се има предвид обаче, че през 2023 г. предстои първото приемане на доклад за младежта по новия ред на Закона за младежта, който е на двегодишна база. Ние осъзнаваме, че имаме нужда от ясни числа и статистика и по тази причина Министерството вече сключи споразумение с Националния статистически институт, за да може и ние да подадем точно какво искаме да бъде извадено в целевата група 15 – 29 години и да работим с ясна и точна статистика. Имаше много въпроси, свързани с демографската политика. Би следвало да си даваме сметка, че политиката за младежта е хоризонтална политика. И в този смисъл голяма част от въпросите, които са поставени пред младите хора в България, са тема на секторните стратегии. Такива секторни стратегии има в другите ресорни министерства – и в МТСП, и в МОН, така че не можем да очакваме от Стратегията за младежта да покрие всички други сектори. Да, тя може да координира и да получава данни за това как се изпълняват политики за младежта в секторните и ресорните министерства и да включва тези данни в докладите, но самата стратегия би следвало да се занимае предимно с полето на свободното време на младите хора, какъвто е и ресорът на Министерството на младежта и спорта. Благодаря Ви много. Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Взимам отношение по Стратегията за младежта, както взех отношение и на Комисията по въпросите на Европейския съюз. Там имах възможност надълго да отбележа аргументите, които имам против Стратегията ѝ в този вид. Но тук, от трибуната, заявявам, че въпреки всички дефицити, които са в нея, аз и моята парламентарна група от ГЕРБ-СДС ще подкрепим Стратегията, защото осъзнаваме колко е необходимо тя да бъде приета, за да може след първия период на отчитане да започне да се работи за актуализацията ѝ. Също така младите хора не трябва да стават жертва на нестабилното управление през последните две години, което имаме не само в сектора, но и в страната. Ще отбележа няколко основни момента, които считам, че могат да бъдат допълнени и променени с волята на Министерския съвет и с активната работа на Министерството на младежта и спорта. Ще започна от основното – уважение към институцията, защото аз Ви споменах и на Комисията, в самата Стратегия има доста разминаване между част „Съдържание“ и страници. Считам, че това е също нещо, което може да бъде коригирано. Не знам дали всъщност не си и заслужихме това неуважение към институцията заради несериозното отношение и заради това, че част от парламентарно представените партии в Народното събрание не успяха да преглътнат своето политическо его, за да може да съставим правителство и най-накрая да можем да започнем да работим за проблемите на хората и да ги поставим на преден план, така както и всеки излиза тук от тази трибуна, обяснява, че младите хора са приоритет, но реално трябва да се види какви действия се предприемат за подкрепа на този сектор. Основното, което се забелязва в Стратегията, е фокусирането на цялата държавна политика върху НПО сектора. Самият документ, който трябва да определя политиката вече седем години относно провеждането на младежки политики, просто няма как да не отбележа и аз факта така, както го отбелязаха колегите, че днес сме 31 януари 2023 г., а Стратегията е с действие 2021 – 2023 г., а когато, както каза и колегата Красен Кралев, когато мандатът на ГЕРБ и правителството приключи, Стратегията беше оставена в готов вид, но този Проект на стратегия беше отхвърлен от тогавашния служебен кабинет. Друго, което прави впечатление, наистина са статистическите данни, които са вкарани вътре, те са от периода от 2019-а, 2020-а, 2021 г. и всъщност става ясно, че оттогава не са правени и не са провеждани никакви обществени дискусии на тази тема или поне такива не са включени в Проекта на стратегия, който разглеждаме. Има и още няколко проблемни момента. Единият – похвално е, че вътре е включен фокус върху европейската идентичност, но изцяло е премахнат фокусът върху националните обичаи, традиции, българско самосъзнание и прочие. Това мисля, че е нещо, което е хубаво да заляга, защото все пак това е Национална стратегия за младежта. Друго, което прави впечатление, е, че липсва това с младите хора в малките населени места. Те са доста по-изолирани от младите хора, които живеят в големите градове, и когато те не са основен акцент в една национална стратегия, ние по някакъв начин показваме, че държавата не се ангажира с техните потребности и продължаваме да затвърждаваме положението, че те са по-изолирани и има по-голяма хипотеза да попаднат в NEETs групата, защото младите хора в по-големите населени места имат доста повече възможности от тези, които живеят в по-малките населени места. Хубави намерения има в очакваните резултати, но като цяло това, което трябва да се допълни според нас, това са методите, по които те да бъдат изпълнени. Индикаторите са недостатъчни, на места непълни и не дават ясна обосновка как ще се изпълнят целите, поставени от Стратегията. Изброявам и няколко липсващи теми, които наистина се надявам и с подкрепата на народните представители, които ще са в следващото Народно събрание, с волята на институциите тези теми да намерят място в една последваща актуализация, защото са изключително необходими. Борба със зависимостите. Няма и дума, спомената в Стратегията, за това как можем да се справим с тази неприятна тенденция сред младите хора – това със зависимостите. Друго, което липсва като акцент, това е агресията. Последните две години специално, сме свидетели – и по медийни публикации, и изобщо всеки един от нас, е свидетел на това как младият човек става по-агресивен и мисля, че институциите са тези, които трябва да се борят това да не бъде така. Българите, които живеят в чужбина, различните методи, по които можем да стигнем до тях, които могат да бъдат привлечени и към които наистина държавата да покаже едно отговорно поведение с това, че се интересува от тях и от техния живот. Младежко предприемачество и младежко пространство. Тези всички акценти бяха залегнали в Проекта, който ние оставихме по време на последното ни наше правителство в Стратегията. Начинът на финансиране също не е пълен. Липсват доста основни елементи. Има доста възможности, които могат да бъдат прибавени, има доста методи, по които може да се поправи това нещо. Въпреки всичките забележки, които и аз, и колегите казаха от залата, ние наистина считаме, че самата стратегия трябва да бъде приета, защото наистина не можем да оставим младите хора без такъв документ, за да могат програмите да работят и за да може, както се казва, после да я актуализираме с общи усилия. Благодаря Ви.

Благодаря за възможността. Виждам, че има и реплики, явно този дебат ще продължи още малко. Уважаема госпожо Желязкова, в този хубав дебат нека не излезе като политическо заяждане, но аз Ви напомням, че Вие сте работили и по младежките пространства, и по доброволчеството, обаче и ние сме работили и доказателството за това е, че пет пъти в Четиридесет и четвъртия парламент внасяхме в пленарна зала Закона за младежта, който бяхме направили, поне проект за такъв, и пет пъти беше отхвърлен от ГЕРБ дори за разискване в пленарна зала. Той не беше допуснат дори до гласуване. А ако говорим за грижа за младите хора, проявявали сме я, надявам се с този задълбочен дебат, който се провежда в момента, че всички осъзнаваме необходимостта от това да продължим в тази посока и в този абсолютно добронамерен тон да се водят дебати и по други ключови въпроси за страната, но един от най-ключовите несъмнено е младежта. Иначе за забележките, както стана ясно всички сме „за“ и разликата е само в това дали трябва сега да се приеме, или после. Към групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Нямаме гаранция, че ако сега се отхвърли Стратегията, в следващия парламент първото нещо, което ще влезе тогава, ще е Стратегията. Защото ще има, повярвайте ми, много по-належащи неща към този момент на сформиране на следващ парламент, отколкото веднага да влезе Стратегията и кой знае с колко още – месеци или да не кажа години, което е лошо, и се притесняваме да не се случи. Така че нека да я приемем сега с всичките ѝ забележки. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Желязкова! Не съм съгласен с нещо във Вашето изказване и то е линиите, по които упреквате Законопроекта. Вие казахте, че никъде не се обръща внимание върху агресията. Искам да Ви припомня, госпожо Желязкова, че в петък миналата седмица, благодарение на Вас, се отхвърли Законопроектът за домашното насилие, който всъщност работи в посока справяне с агресията. След това – зависимостите. Знаете, госпожо Желязкова, че зависимостите са свързани с правовия ред в една държава, с правната система, а Вие систематично отхвърляте възможността да има правова система в държавата, като забавихте и направихте невъзможен Закона за наблюдение на главния прокурор. На трето място – за чужбина. Ами, госпожо Желязкова, с приемането на новия Изборен кодекс Вие искахте буквално да закриете МИР „Чужбина“, с което казахте на българите в чужбина, че общо взето те нямат никакво значение за Вас. Така че, когато упреквате тази стратегия, когато упреквате една стратегия в цели, в които Вие обективно, ясно, чрез действията си последователно работите срещу тези три направления – това не е ли един цинизъм. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Желязкова, аз имам само две препоръки към бъдещата работа по Стратегията. Едната е, че в Стратегията не забелязах никакъв подход по отношение на новите предизвикателства, с които се сблъсква държавата, в контекста на мигрантските потоци и специално тези, които идват от Украйна, защото това са деца, млади хора, които ще имат нужда в бъдеще от интеграция както в образователната ни система, на така също и на пазара на труда, и аз смятам, че ние като страна трябва да бъдем на достатъчна висота, за да се справим и да посрещнем това предизвикателство. Втората линия. Тъй като Вие засегнахте темата с агресията в почти всички нейни аспекти, но един важен такъв е агресията по пътищата, а за съжаление, статистиката показва, че по-голямата част от престъпленията, ПТП-тата, извършени под влиянието на алкохол, на наркотици, се извършват именно от млади хора. Така че аз смятам в това направление също трябва да бъдат положени известни усилия. Бяха започнати добри инициативи – младежки инициативи, например „Избери живота“ е една такава, която би могла по много подходящ начин да подпомогне, включително и държавните институции в тяхната борба и опити за това да се адресират по правилен начин проблемите и съответно тяхното разрешаване. Третата забележка, която ще Ви направя, е леко в аванс. Тъй като знам, че Вие сте диалогичен човек, но от тази трибуна преждеговорившият се опита да направи едни много не на място внушения, моля Ви, не го адресирайте прекалено любезно, така че да разбере, че в момента говорим за Стратегията за младежта, а не за ланшния сняг. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Ченчев! Да, така е. Смея да твърдя – ние сме от доста години колеги с Вас, че няма партия, която преди беше част от българското Народно събрание и да не е мислила за младежките политики и за младите хора. Но това, което просто наблюдаваме през последните две години, и тук се обръщам към коментар и за репликата към господин Митев, че все по-трудно се случва. Всъщност днес показахме, че можем да водим един добър дебат за това какви да бъдат политиките за младите хора, когато от Ваша страна получаваме едно заяждане, едно абсолютно нямащо връзка с дебата и изобщо с диалога, който се води тук, в зала – една такава реплика, седим и се чудим каква е и Вашата позиция на тема „Стратегия“, защото такава до момента не сме чули за Стратегията за младежта. Господин Георгиев, много сте прав. Аз затова призовах по време на Комисията Министерството на младежта и спорта, че трябва да се работи активно не само с регистрираните младежки организации, а и с такива неформални групи, с всякакви групи млади хора, защото тази стратегия за всеки един млад човек в страната, тя не е индивидуално за някой конкретно и наистина „Избери живота“ и борбата, която те имат за агресията за пътищата, е една много добра инициатива и приветствам Министерството на младежта и спорта, как да кажа, да подпомогне дейността с това да можем все по-малко хора, особено младежи, да стават жертви по войната на пътищата. Благодаря Ви.

Те са включени в текста, който е приложен.

Изчетени са.

Изчетени са в текста, който ще гласуваме. (Уточнения с председателя.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Процедурата ми е по начина на водене и по-скоро във връзка с прилагане на чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Днес сутринта на заседание на Правната комисия констатирахме, че е готов докладът с обобщения законопроект във връзка с всички приети на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. С оглед чл. 78, ал. 2 от Правилника съобщение за това трябва да бъде прочетено от председателя. Моля Ви, в случай че такова съобщение е постъпило, то да бъде прочетено в залата с оглед започване на сроковете за предложения между първо и второ четене. Благодаря.