1 февруари 2023 г.

Хайде по големината на групите.

Благодаря, господин Председател. Моята процедура е към Вас, като искам първо да я мотивирам и ще Ви кажа каква е моята процедура. На 20 декември внасяте питане към министъра на околната среда и водите относно 9 хиляди тона незаконно внесен боклук от Италия и складиран в град Плевен. Не около града, а в града. На 13 януари ни дойде редът да направим своето питане. На същата дата на основание чл. 102, ал. 1 от ПОДНС внесох предложение за разискване, придружено от Проект на решение за премахване на този боклук, подписано от 50 народни представители. Петдесет народни представители искат да направим това разискване и да възложим на Министерството да премахне този боклук. По Правилник Вие трябваше да насочите това разискване в следващия парламентарен контрол, но от 13 януари такъв няма. Има ли някакъв проблем с този боклук? На някой пречи ли неговото депониране? Има ли връзка този боклук с липсата на парламентарен контрол от 13 януари тази година? На кого пречи това искане? Моля Ви отново с допълнително разпореждане да добавите парламентарен контрол като точка 14 в дневния ред на седмичната програма на Народното събрание.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще представя на Вашето внимание декларация от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Първи февруари е ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден преди 78 години така нареченият Народен съд осъжда на смърт трима регенти, 67 народни представители, министри, генерали, полковници. Вече дълги години на тази дата демократичната общност почита невинните жертви на комунизма по предложение на президентите на Република България от СДС доктор Желю Желев и Петър Стоянов. Официалното отбелязване датира от 2011 г., когато по предложение на правителството на ГЕРБ е утвърдено. То поставя началото на унищожаването на цвета на нацията, за да могат съветските окупатори и нашите комунисти да установят лесно своя режим, да избиват невинни, да отнемат имуществото им и да наложат насилствено нов ред на терор и страх. След 9 септември 1944 г. само за няколко месеца в страната по политически причини са убити и безследно изчезнали 20 000 души, изселени са близо 30 000. Неудобните и несъгласните са дамгосани като врагове на народа и разправата с тях е била страшна. И макар че комунистическата власт не е питала българския народ дали иска реки от кръв и жестокост, в негово име са извършени зверства, съизмерими само с тъмните времена на Средновековието. В следващите години без съд и присъда в лагерите на смъртта в Белене, Ловеч, Богданов дол, Скравена, Куциян са въдворени, измъчвани и убивани хиляди българи. Безчинствата на режима продължават през целия 45-годишен живот – през целия 45-годишен живот на Вашето управление! Не бива да забравяме и насилствената смяна на майчините имена на българските турци и изселването им, цинично определено като Възродителен процес. Опитите да бъдат омаловажени и забравени престъпленията от комунистическия режим трябва да срещнат силен отпор от всеки българин, защото, когато става въпрос за невинни животи, място за идеология и противопоставяне няма. Ние предлагаме преди всичко да бъдем хора, а не партийно оцветени антагонисти. Затова нека се поклоним пред жертвите на комунистическия режим и предлагам, господин Председател, с едноминутно мълчание да отдадем почит към тези невинни жертви и страдалци. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Днес почитаме жертвите на комунизма, избити от така наречения Народен съд. След 9 септември 1944 г. България потъна в беззакония, насилия и масови убийства, чийто ужасяващ опит да им се придаде привидна легитимност бе така нареченият Народен съд – Народният съд, който можеше да те осъди на смърт, дори когато и ти физически вече не си между живите, Народният съд, който само жаждата за мъст, а не правото произнасяше присъдите! Този Народен съд, който в името на народа осъди българския народ на комунистическа диктатура за десетилетия наред. На 1 февруари 1945 г. бе осъден на смърт и физически унищожен българският политически елит. Още същата вечер бяха избити трима регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати и 47 генерали и полковници. Стотици хиляди са изчезналите, избитите без съд, изпратените по лагери и затвори, само защото достойно, свободно и смело се противопоставят на лазещия комунистически терор. Вратата на непростимото зло е безвъзвратно отворена. Тези мракобесни времена са червена лампа, която и днес продължава ярко да свети, която трябва да ни държи отговорни и трябва да ни повтаря никога, никога да не допускаме това да се повтори! Нашата отговорност пред жертвите на комунистическия режим ни задължава да браним свободата всеки ден. Ние от „Демократична България“ сме приели, че човекът и неговото достойнство са в центъра на правенето на политика и ще браним това достойнство всеки ден. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, колеги, скъпи български граждани! Днешната дата ни дава повод за много размисли – 1 февруари, а именно Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Както всички знаете, а и преждеговорившите споменаха, на тази дата през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди от така наречения Народен съд на трима регенти, 67 народни представители, 8 царски съветници, 40 генерали и полковници. За целия период на действие на така наречения Народен съд са издадени 2730 смъртни присъди – 1921 доживотни и тъмнични, и още хиляди 20-, 15- и 10-годишни присъди. Специално за този ден през 1945 г. има няколко мита, които трябва да бъдат развенчани днес, за да бъде ясно, защото и тогава управляващата върхушка твърди, че изпълнява волята на съюзниците, които са победители във войната – нещо, което дълбоко не е вярно. Смъртните присъди, изпълнени на 1 февруари 1945 г., с много предшестват Парижкия мирен договор, който е подписан чак на 10 февруари 1947 г. – повече от две години по-късно, а тези присъди са изпълнени по така нареченото Московско примирие от 28 октомври 1944 г. и няма никакво съмнение, че българската върхушка се престарава в това да се отърве от политическите си опоненти. Много са престъпленията на комунистическия режим, който това Народно събрание е осъдило със закон и го обявява за престъпен. Има и решение на Министерския съвет, но по инициатива и на български депутати можем да се гордеем и с Резолюция № 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от месец януари 2006 г., с която българският комунистически режим като престъпен си намира мястото сред всички онези други режими, които отнемат правата на собствените си граждани, както прави в края на своя период този комунистически режим, и над 360 000 български граждани мюсюлмани са изселени принудително, а почти 1 милион са подложени на безпрецедентна асимилация, която цели да им смени вярата, името и рождените права. Казвам това не за да обвиняваме някоя партия в тази зала, не това е целта на такива дни. Целта е тук, независимо под какво име е замаскиран, да разобличим всеки режим, който се опитва в името на саморазправата с политическия опонент, с неудобните, с онези, които защитават човешките и гражданските права и демокрацията, да търсим механизми да ги отстраним – било то физически чрез смъртни присъди, било то изселвайки ги от собствената им родина, било то опитвайки се да ги принуди да мълчат, защото разчита на някой друг. Ние в никакъв случай няма да позволим нито да се поругава паметта на тези хора, нито да се забравя, нито някои хора да се опитват да използват същите прийоми в днешни дни, за да си налагат собствените идеологии и да въвличат българската нация в престъпления, които не и отиват. Аз ще се присъединя към призива на господин Христов и също ще Ви поканя да отдадем почит към жертвите на комунистическия режим, към героите от съпротивата тогава, към героите, които са се борили за демокрация чрез нелегални организации, като доктор Ахмед Доган, които в крайна сметка довеждат и до края на комунистическия режим. (Ръкопляскания от ДПС.) Колеги, каня Ви на днешния ден да отдадем почит пред Паметника на жертвите на комунизма пред НДК, да си спомним и да не забравяме, за да не повтаряме грешките си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Вчера от тази парламентарна трибуна беше изчетена една доста патетична декларация в подкрепа на диктатурата в България – диктатура, която налага решения, които да бъдат вземани от хора без никакъв мандат, без никакво основание, без никаква демократична процедура. Тази патетична декларация беше посветена на усилията не на България, а на една част от управляващия елит в България да унищожи българската финансова независимост, да ликвидира българския лев и да наложи една чужда валута в нашата страна. Тази декларация обаче някак си пропуска основната воля, която всеки един народ има право да изрази в момент, в който счете, че демокрацията е заплашена, а демокрацията е заплашена винаги тогава, когато някой си позволи да говори от името на целия народ. В тази зала има хора, които могат да говорят от името на части от български народ, от името на своите избиратели, но никой, нито един от народните представители, който и да е той, или който и да било от изпълнителната власт няма право да говори от името на целия народ. В момента в България се провежда инициатива за провеждане на референдум в защита и подкрепа на българския лев. Такива референдуми са провеждани в много държави в Европейския съюз. Някои от тях са били в подкрепа на местната валута – примерно да кажем, както в Дания, други са били в подкрепа на еврото. Решенията обаче и в единия, и в другия случай са били абсолютно безпрекословно приемани след референдума, защото това вече е пълното волеизявление на съответния народ, и това е най-демократичната норма и най-демократичната процедура. Странното е обаче, че точно в тези дни най-големите нападки срещу еманацията на демокрацията в България и по принцип идват от страна на една малка софийска коалиция, която носи в името си думата „демократична“. Това може би е някакъв типичен, класически, български парламентарен нонсенс и аз няма да го коментирам въобще. Ще коментирам друго обаче. Не е редно в момента, в който десетки и стотици хиляди българи всеки ден с подписа си заявяват своята воля, че искат да бъдат питани за това дали да се запази българският лев, или не, някой – било то депутат, било то министър, било който и да било, си позволява нагло, безпардонно и арогантно да говори, че българите нямат право на това, че никой не трябва да пита българите, защото българите са простолюдие, защото българите според същите тези псевдодемократи, антидемократи, са функционално неграмотни, прости хора, защото българите не трябва да бъдат питани, тъй като, като не разбират, могат да свършат някоя глупост. Странно защо референдумът изведнъж в рамките на две седмици се превърна в най-големия враг на така наречените демократи, или по-скоро антидемократите в България? Ако слушаме тях и тяхната реторика, ще останем с впечатление, че най-недемократичната диктатура в света е Швейцария – държавата, в която се провеждат по няколко референдума на година по най-различни теми, и които, между другото, в повечето случаи са провеждани по инициатива на самото население. Почти няма такива, които са провеждани по инициатива на федералното правителство в Швейцария. Според логиката на домораслите антидемократи от малката софийска коалицийка референдумът бил път към диктатурата. В този антидемократичен, бих казал, дори античовешки хор пригласят и много родни журналисти, използвайки абсолютно безнаказано националния ефир, за да внушават лъжи. Един от тези журналисти обясняваше как референдумът бил докарвал на власт много диктатори. Това е лъжа. Нито един диктатор не е дошъл на власт с референдум, но има диктатори, които са дошли на власт с избори, и то много диктатори. Хитлер е най-големият пример в това отношение. От тази гледна точка какво трябва да очакваме оттук насетне? Да чуем от родните доморасли антидемократи от софийската коалицийка и платените журналисти как трябва да отменим изборите, защото хората са прости, функционално неграмотни, простолюдие, което не трябва да бъде питано, защото изборите могат да докарат на власт диктатори. Примери в историята има – да не повтарям, че точно примерът с Хитлер не е добре казано. Това, което видяхме вчера, беше тържество на политическото лицемерие, тържество на арогантното, антидемократично, античовешко, антибългарско поведение от страна на една самозабравила се сган, но лицемерието имаше и своето продължение, защото само няколко часа по-късно, когато трябваше да се гласува едно ключово предложение, наистина ключово предложение, касаещо поправките в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, точно представителите на малката софийска коалицийка, които на всичкото отгоре предложиха да се намалят сроковете за обсъждане от седем на три дни, защото това дава, макар и минимален шанс съдебната реформа да бъде – хайде да не казваме завършена, защото тя няма да се завърши само с един или с два законопроекта, но придвижена значително напред, точно те, които предложиха, ги нямаше в залата всички. Една част бяха тук все пак от кумова или демократична срама, както искате го наречете. Няма такова брутално лицемерие, такава наглост и безочие от страна на тази самозабравила се малка софийска коалицийка, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме това решение, защото смятаме, че е правилно и редно. И може би в този случай президентът щеше да даде още един ден на Народното събрание, за да има възможност, макар и минимална, да се прокарат важните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, даващи институционална основа на ограничаване на неограничената в момента власт на главния прокурор. Само че какво се оказа? Оказа се, че 15% от групата на малката софийска коалицийка и близо една трета от представителите на „Продължаваме Промяната“ не бяха в залата. Ако сметнем бройката на липсващите от малката софийска коалицийка, и тези, които липсваха от „Продължаваме Промяната“, гласуването щеше да мине. Най-интересното е, че щеше да мине за един глас. Вчера гледахме и смятахме. Най-интересното е, че щеше да мине за един глас! И когато имаше зададени въпроси към отсъстващи от страна както на малката софийска коалицийка, така и на „Продължаваме Промяната“, оправданието: „Е, то от един глас не зависи“, напротив, зависи. Да не говорим и за нещо друго. Твърдеше се, че мнозинството било решило еди-какво си. Мнозинството щяхме да бъдем ние, които искаме съдебната реформа да бъде завършена и които последователно се борим за това. Сега остава големият въпрос, който аз ще задам от тази парламентарна трибуна: има ли зависимости от страна на главния прокурор персонално и от прокуратурата от някои не чак толкова главни прокурори, от страна на хората, които вчера липсваха от малката софийска коалицийка и от „Продължаваме Промяната“, защото това беше предателство? И ще Ви кажа, не предателство към нас, предателство беше към техните собствени избиратели. Грозно предателство, гнусно предателство, поредно предателство. Предателство, което нагло и арогантно показва, че тези хора дори собствените си избиратели не уважават, те дори и собствените си работодатели не уважават, защото това са хората, които са ги пратили тук, в тази зала, но вчера 13 души от „Продължаваме Промяната“ и трима от малката софийска коалицийка не бяха на работните си места. „Какво толкова станало?!“ Нищо. Вчера един от тези представители арогантно каза: „Е, то от моя глас, какво толкова? Нищо.“ Ами като е какво толкова, подавайте си оставките, и без това парламентът приключва. Поне бъдете мааалко мъже в края на този парламент, ако знаете какво е това да си мъж в политическия смисъл на думата, защото тук в залата има жени, които са повече мъже от тези така наречени, носещи панталони уж. От тази гледна точка искам да кажа, че все пак има нещо хубаво в крайна сметка от този парад на лицемерието. Истината, макар и да е по-бавна от лъжата, в крайна сметка винаги излиза наяве, а на лъжата краката винаги са по-къси от тези на истината, винаги рано или късно маските падат, винаги рано или късно се вижда кой какво точно представлява всъщност, и кой иска съдебна реформа, и кой иска да продължава да съществува само и единствено заради това, защото вчера имаше много интересни коментари. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Зададохме си въпроса: какво би станало, ако съдебната реформа бъде приключена? Ами малката софийска коалицийка ще престане да съществува, тя няма да има основание вече да съществува.

Времето!

Ето защо в крайна сметка винаги има и нещо хубаво в лошото, защото това, което се случи вчера, наистина беше лошо за българската демокрация.

Приключвам. Благодаря. Хубавото е, че в крайна сметка избирателите са тези, които ще раздават присъдите. Избирателите са тези, които ще питат, защото това, че журналистите, които са получили доста пари сега по плана за въвеждане на еврото и други подобни, няма да задават тези неудобни въпроси. В крайна сметка това не е ВЪЗРАЖДАНЕ, за да задават неудобни въпроси.

Благодаря. Приключвам. В крайна сметка тези въпроси ще бъдат задавани от избирателите и на тях ще трябва да се отговаря, а на 2 април ще видим и каква е и присъдата на българските избиратели. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моята процедура, макар че щеше да е по-хубаво да я направя преди декларацията на малката руска коалицийка… (смях и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“; реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Къде видя коалиция за това?“),но все пак беше направено в началото на заседанието искане за отдаване на почит с минута мълчание към жертвите на комунистическия режим. Да, действително то не е формално по Правилника, но доколкото става въпрос за отдаване на почит към жертвите на едно от най-големите престъпления към българския политически, интелектуален и военен елит, мисля, че може да бъдем не чак толкова формални, затова Ви моля да разпоредите минута мълчание. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Процедура по начина на водене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Председател, процедурата ми е към Вас.

Не за първи път се допуска от трибуната на Народното събрание да се изричат обидни квалификации, бих казал, език арогантен, агресивен, към част от народните представители, съответно и към техните избиратели. Беше употребена думата „сган“ за пореден път, абсолютно недопустима. Моля да наложите санкцията по Правилника на господин Костадинов, а и цялата тази пушилка, която чухме, не може да прикрие, че за пореден път ВЪЗРАЖДАНЕ изпълняват поръчка на ГЕРБ да се блокира съдебната реформа… (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Къде бяхте вчера? Наглец!“)

И недопустимо е…

Приключвам. Едно изречение само. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Недопустимо е когато има колеги, отсъстващи по медицински причини, което е доказуем факт, да се спекулира с това.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! След дълги мъчения най-после Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е факт в дневния ред на Народното събрание. Така че представям на Вашето внимание: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-27, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 21 октомври 2022 г. Приет на първо гласуване на 8 декември 2022 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народните представители Деница Сачева, Делян Добрев, Кирил Ананиев и Илиана Жекова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Гьоков, Георги Свиленски, Вяра Емилова и Мая Димитрова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Гьоков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Костадин Костадинов, Георги Георгиев, Николай Дренчев, Десислава Георгиева, Коста Стоянов и Цончо Ганев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Искрен Арабаджиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Искрен Арабаджиев, Асен Василев, Снежана Апостолова, Иван Манев и Радослав Василев: „Чл. 244 се изменя по следния начин: 1. Настоящият текст на чл. 244 става ал. 1. 2. Създава се нова алинея 2: (2) Брутната минимална работна заплата за страната се определя поне веднъж годишно като не по-малка от 50 на сто от средната работна заплата за страната за последните две тримесечия, за които има данни от Националния статистически институт.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става параграф единствен: „Параграф единствен. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 1 се изменя така: „1. брутната минимална работна заплата за страната за всяка календарна година;“. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Брутната минимална работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за предходната година. (3) Определената по реда на ал. 2 минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година.“

Благодаря, господин Цонев. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Темата за Кодекса на труда и минималната работна заплата се опитва да влезе в дневния ред на Народното събрание от няколко месеца. В крайна сметка в предпоследния ден – предполагаемо, на това Народно събрание ще успеем да разгледаме този законопроект. Първо искам да успокоя колегите тук и нека да запазим добрия тон, да не превръщаме Законопроекта в един предизборен популизъм. Идеята на Законопроекта като цяло е да въведе един предвидим механизъм – автоматичен, за определяне на минималната работна заплата, така че да прекратим дебатите всяка година, които са между работници, работодатели, държавата и които изглеждат, от една страна, на пазарлък каква да бъде минималната работна заплата. Видяхме дори увеличението на минималната работна заплата, което направи служебното правителство, на 780 лв. Тръгна от 750, на 800, на 770 и в крайна сметка стигна до 780, а идеята на един автоматичен механизъм е да намали това напрежение до минимум, да даде предвидимост на бизнеса от една по-ранна дата каква ще бъде минималната работна заплата от 1 януари на следващата година, съобразено със сроковете, по които Националният статистически институт предоставя информацията, така че идеята в момента в залата е да успеем да се обединим около едно предложение, което да подобри процеса, който наблюдаваме в последните години. На заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика бяха разгледани няколко предложения за промени в Кодекса на труда относно този механизъм. В основната си идея предложенията са да позволят автоматично актуализиране на минималната работна заплата, така че тя да следва ръста на заплатите в страната. Именно растящата инфлация и системното подценяване на размера на минималната работна заплата спрямо общото ниво на възнагражденията в страната водят до неадекватност на доходите на множество хора и ги поставят в реален риск от попадане под линията на бедност в следващите месеци и години. Обвързването със средната работна заплата за страната ще доведе до по-голяма подкрепа и по-справедливи възнаграждения. Намаляването на големите различия в доходите на лицата ще има като ефект предотвратяването и намаляването на неравенството, но и по-голяма сигурност и справедливост на пазара на труда. Така предоставената възможност ще увеличи покупателната способност на населението, а оттам ще доведе и до увеличаване на приходите в хазната. Имахме бурна дискусия на Комисия, имаше и доста спекулации. Ние обаче като законодателен орган трябва да създаваме едно предвидимо законодателство, което да носи повече сигурност и спокойствие в българските работещи, и да обясняваме промените така, че да внасяме спокойствие, а не объркване. Това, което се случи на Комисията. Разгледахме няколко предложения и видимо от следващите разговори, които имахме с колегите народни представители, това се надявам да стане ясно и от дискусията, която ще наблюдаваме по Законопроекта, е, че има нагласа да запазим размера на работната заплата да бъде не брутен, а основен, както е досега. Така че върху това възнаграждение да може да се начислява клас прослужено време за годините, които дадените лица имат положен труд. Другата промяна, която следва да направим като корекция – допълнително в дискусията ще го направим, е, за да намерим по-широка подкрепа за този механизъм, трябва да видим много внимателно периодите, които ще служат като база за изчисления на минималната работна заплата. Има няколко вида предложения. Едното предложение е за първите шест месеца на текущата година, за 12-те месеца на предходната година, така че трябва да видим кой е най-добрият механизъм, по който да можем да намерим баланса между защита правата на работниците и интересите на работодателите – хората, които реално със своята организация на труда създават добавената стойност и икономически растеж в икономиката. Това е, което ние от „Продължаваме Промяната“ подкрепяме и за което ще разговаряме с колегите. В крайна сметка първоначалната ни идея беше минималната работна заплата да се определя на база на първите шест месеца от текущата година и в средата на месец август работодателите да знаят каква ще бъде работната заплата от 1 януари на следваща година. Това, което смятаме, че можем да постигнем като консенсус в Народното събрание, тъй като искаме наистина по-скорошен период, в който да вземат за база минималната работна заплата, така че да са по-адекватни към момента на влизане на минималната работна заплата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Привършвам, господин Цонев. Но смятаме, че е резонно да обсъдим и възможността за 12 месеца – да кажем от юли 2022 г. до юни 2023 г., така че да избегнем различните флуктуации, които наблюдаваме на пазара на труда по отношение на средната работна заплата, и считаме, че е удачно след увеличението от 1 януари тази година на минималната работна заплата следващото увеличение, което да се случи, и механизмът да влезе в сила е от 1 януари 2024 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Господин Арабаджиев, Вие много хубаво, толерантно тук говорите как трябва да се обединим, как много хубаво трябва да достигнем до някакъв консенсус, обаче Вие бяхте човекът, който предложи тази глупост, защото това е глупост, брутна минимална работна заплата. И не само Вие, и ГЕРБ го предложиха. Малко симбиоза виждам – двете предложения дойдоха заедно. Но докато от ГЕРБ очаквам, защото те никога не са твърдели, че са социална партия, от Вас – от Промяната, винаги твърдяхте, че сте социална партия. Само че във Вашето предложение нямаше нищо социално. Брутната минимална работна заплата, която Вие предложихте, означаваше работещите хора да вземат много по-малко, отколкото сега вземат. Това предложихте Вие. Това ли е социалната политика на Промяната? Това искам да Ви попитам. Ако можете, да ми отговорите. Ще оттеглите ли тези Ваши предложения? Очаквам и от ГЕРБ да ги оттеглят и да остане изчистеният текст на вносителите с предложенията, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ и от БСП направихме. Предложението, което изказах в Комисията още на първо четене, беше мое. Така че очаквам Вие от Промяната да оттеглите Вашите предложения. Благодаря.

Господин Георгиев, има резон в предложенията за брутна минимална работна заплата. Въпросът е, че това не може да става между първо и второ четене като промяна, защото има необходимост от по-сериозна дискусия в обществото, защото веднага тръгнаха спекулациите, че едва ли не се премахва класът, което не е истина. Така че, както се видя и на Комисия, нашето предложение не беше подкрепено и се надявам в момента в залата да постигнем консенсус думата „брутна“ да отпадне от предложението, което в момента е подкрепено на Комисия, и да намерим един работещ механизъм, който да подобри процеса, който в момента наблюдаваме по отношение на определянето на минималната работна заплата.

Процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Моята процедура е свързана с това, че гледаме един законопроект, който е изключително важен, при това е на второ четене. Зная, че днес има Министерски съвет, но би било редно в залата да присъстват най-малко министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика, затова, защото решенията, които ще вземем днес в тази зала, са важни и касаят както държавния бюджет, така и всичко, което ще се случва в социалната сфера през следващите години. Не смятам, че инерцията от това, че е един от последните ни дни, трябва да повлияе поне върху желанието ни да работим качествено и в този смисъл предлагам да се свържете с Министерския съвет…

…и да поканите някой да дойде в залата, а може би ще се наложи да вземе и отношение по предлаганите предложения.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги, „Движение за права и свободи“ като последователна, като национално отговорна партия още на първо четене заявихме от тази трибуна, че ще подкрепим това предложение, тъй като ние винаги сме за висока социална защита на всички български граждани. Подкрепихме предложението на първо четене в Комисията, подкрепихме предложението на първо четене в залата – предложението на колегите за създаване на автоматичен механизъм, с който да се определя размерът на минималната работна заплата. Тук в случая колегите наистина не откриват топлата вода, защото те посочват и се позовават на една европейска директива за адекватни минимални работни заплати, която в своите референтни периоди посочва да бъде или 50% от средната брутна работна заплата, или да бъде 60% от медианната заплата, но се дава и срок от две години, в който срок ние да транспонираме нашето законодателство в законодателството на Европейския съюз. За първи път тази директива се обсъждаше още преди две години, като окончателните текстове се приеха миналата година през месец октомври. Защо се стигна дотук, уважаеми колеги, това предложение може би над 40 пъти да има предложение да влезе в залата? Казахме, че подкрепихме предложението на първо четене и в Комисията, и на първо четене в залата, но между първо и второ четене знаете, че имаше предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество съвместно с Министерството на труда и социалната политика минималната работна заплата от 710 лв. да стане 780 лв. и от 1 януари е факт. Минималната работна заплата в момента в страната е 780 лв., но между първо и второ четене имаше предложения, които бяха приети – минималната работна заплата да бъде брутна минимална работна заплата. Какво означава това? Това означава, първо, няма такава дефиниция на понятието брутна минимална работна заплата, а това, от своя страна, означава, ако приемем на второ четене минималната работна заплата да бъде брутна минимална работна заплата, това означава, че някои хора ще получават дори по-малко, когато минималната работна заплата е била 710 лв. Затова ние от „Движение за права и свободи, категорично няма да подкрепим това предложение минималната работна заплата да бъде 850 лв., тоест да бъде 50% от средната брутна, а да бъде брутна минимална работна заплата. Ще подкрепим изчистения вариант и това, което казаха колегите преди мен, тъй като наистина, уважаеми колеги, справедливостта и солидарността изискват от нас да се погрижим с приоритет за най-пострадалите от икономическата ситуация и тази висока инфлация – препускаща инфлация, която засяга около 700 хил. български граждани, защото в България между 650 хил. и 700 хил. души работят на минимална работна заплата, от които 40 хиляди са в публичния сектор. Пак заявявам, „Движение за права и свободи“ ще подкрепим предложението за създаване на автоматичен механизъм, с който се определя размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действително предложените промени в Кодекса на труда бяха изключително много дискутирани и в публичното пространство, и тук в пленарната зала. По отношение на предложението за брутна минимална работна заплата, бих искала да прочета дословно текста, който е пред мен, от Директивата, която вносителите твърдят, че биха искали да въведат чрез Законопроекта, който са представили. В Директивата много ясно е записано, между другото, държа да подчертая още веднъж, че в Директивата няма императивен текст за това минималната работна заплата да бъде 50% от средната – няма такъв дефинитивен тест. Казва се, че това е референтна стойност и че на международно равнище например съотношението между брутна минимална работна заплата и 60% от брутната медианна работна заплата или съотношението между брутната минимална работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата, като тези референтни стойности понастоящем не са достигнати от всички държави членки. Тоест това е една зададена цел, към която България трябва да се стреми. Факт е също така, че за толкова години не можа да се намери механизъм за определяне на минималната работна заплата, независимо от това какво се правеше в България, какви меморандуми се подписваха, приемаха се конвенции на Международната организация на труда и какво ли още не, но до този момент няма ясно разписан механизъм между синдикати и работодатели за това как да се определя минималната работна заплата. Именно поради това, че споровете около това как се определя тя и дали има предвидимост за бизнеса и за работниците и служителите, ни накара да подкрепим Кодекса на труда на първо четене. Ние предложихме и в момента Кодексът на труда, който разглеждаме на практика в момента, приет от Комисията, е един- единствен параграф и това е параграфът, който е предложен от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. В него се казва: „Брутната минимална работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за предходната година.“ Това е единственият параграф, който в момента може да се разглежда, защото на практика е единственото нещо, прието от Комисията. В тази връзка и за да се спрат различните видове спекулации, и да направим така, че все пак от Кодекса на труда да не произведем нещо, което да прилича повече на гротеска, отколкото на реален механизъм, което предлагам в момента в залата като редакционна поправка, е следното. Да отпадне думата „брутна“ пред „минимална работна заплата“, да отпадне „брутна“ в „средна брутна работна заплата“, да остане текстът по следния начин: „Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната работна заплата за предходната година.“ Разбира се, ал. 3, за това, че тя не може да бъде по-ниска от предходната година, категорично трябва да остане и правя също така предложение за заключителна разпоредба: „Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г.“ Смятам, че това е изключително важно и предвид факта, че в момента няма приет държавен бюджет и трябва да си даваме сметка, че колкото и да имаме голямо желание да повишим работната заплата преди изборите, за да можем да веем различни политически лозунги, трябва да си даваме и ясна сметка за това, че засяга изключително много структури, институции, хора, за да може да има наистина предвидимост, би трябвало да се обединим около един разумен текст. Благодаря Ви.

Навсякъде отпада.

Навсякъде отпада. Добре, разбрах. Има ли реплики? Заповядайте, господин Свиленски, за реплика.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Сачева, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на всички, че се включвате и ще се включите активно в дискусията след 41 пъти опити този кодекс да бъде гледан и внесен в пленарна зала. И тук вече е репликата ми към госпожа Сачева. Аз благодаря за подкрепата на първо четене, което направихте – на всички парламентарни групи, но Ви моля, сега да не търсим различни поводи Законът, приет на първо четене с волята на народните представители, а тя беше една-единствена – минималната работна заплата да бъде 850 лв. Експертите – бивши министри специалисти, може да говорите на Вашия терминологичен език – средна, медианна, средна еди-каква си. Българските граждани ги интересува каква е минималната работна заплата. Сега е 750 лв. Това, което предлагаме, е да е (реплика: „ И осемдесет.“), и 80, благодаря. Това, което предлагаме, е да бъде 50% от средната заплата за предходната година, тоест да бъде 850 лв. – колкото е в момента. Ако трябва да се изчисли и да влезе в сила не 2038 г., когато ще дойдат новите F-16, а да влезе в сила от 1 юли тази година. Защото, докато ние обсъждаме, уважаеми колеги, минималната заплата на не знам колко милиона български граждани – служители в БДЖ, в „Български пощи“, стотици хиляди хора още чакат от нас това решение, в едно от търговските дружества на Министерството на отбраната, сега чакам отговори от всички министри, заплатата на изпълнителния директор – не на работниците, на месец е 14 хил. лв., тоест тя е 20 минимални заплати?! И ние казваме: „Няма пари, уважаеми български граждани!“ За Вас няма, но за изпълнителния директор на търговско дружество в Министерството на отбраната има, ама те такива търговски дружества са 20 тука от справката – само в едно министерство. Сега очаквам от всички министерства този отговор – говоря за изпълнителните директори, не за работниците – техните заплати не са по 14 хил. лв., и понеже много добре работят, на три месеца и ДМС по още една заплата – още по 14 хил. лв. Двадесет минимални заплати на месец?! На майка ми пенсията, уважаеми колегии, е 470 лв. 470 лв. благодарение на увеличението, когато господин Гьоков беше министър. Те получават 14 хиляди – това са колко? Тридесет пенсии на майка ми, тя ще ги вземе – след четири години ще получи заплатата, за която днес ще се подпише изпълнителният директор на едно от тези дружества.

Ама без ДМС.

ДМС няма, има 70 лв. за Коледа. 70 лв. ,това го има, всички правителства го спазват. Така че, уважаеми колеги, госпожо Сачева, призивът ми е наистина: подкрепете това, което трябва да бъде, недейте да търсите начини за отлагане в 2038 г. Да бъде днес – да го приемем, да влезе в сила от 1 юли 2023 г. – 50% от средната заплата, 850 лв. минимална работна заплата и днес ще свършим едно добро дело за България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сачева, разбира се, че сме удовлетворени, че от ГЕРБ ще има подкрепа за този законопроект, но не сме съгласни с тази промяна, която правите. Казвам го, защото само ако погледнем статистиката, синдикатите извадиха едно изследване, което е изключително важно за необходимия месечен доход за издръжка на едно работещо лице – в края на декември месец, колеги, е 1351 лв. Ние сега в момента спорим дали държавата и дали хората или работодателите ще имат нужните 850 лв. – това огромно число, та едва ли не да не им попречим?! Аз смятам, че минималната работна заплата, когато е създадена навремето, това е преди всичко да се търси социална справедливост и да се работи, и да се подпомага, и да се преодолее експлоатацията на работника. Защото България е на едно от първите места, където има най-много работещи бедни. За да се случи това нещо, ние трябва да предприемем нужните действия. Досега как се определяше, колеги, минималната работна заплата? Гледа се таванът и се определя една минимална работна заплата. Да, има разговори в Министерския съвет, но също така трябва да има и някакво правило. За да има това правило и за да няма недоразумения или кой надделял, кой не надделял в Тристранния съвет, трябва да има правило веднъж завинаги. Даже си спомням един дебат, бяхме с господин Кирил Петков предишната кампания, когато той се съгласи – тогава Промяната се съгласиха, беше в ефира на „Нова телевизия“ на един предизборен дебат, с това, което заявих, че от БСП имаме готов механизъм и още тогава предлагахме минималната работна заплата да бъде 50% от средната. Тогава Вашият лидер, колеги, се съгласи. Сега няма смисъл да променяме и да даваме нови предложения. Хората са свикнали от 1 юли да се увеличава минималната работна заплата, разбира се, може да бъде и от 1 януари, но това, което искаме от БСП, с оглед на това, че този парламент си отива, наистина от 1 юли минималната работна заплата да бъде 50% от средната за предходната година, така че наистина хората да усетят една загриженост, че има държава, че има законодателен орган и разбира се, тези работодатели, които правят всичко възможно да оказват натиск върху правителството да намаляват заплатата, просто да знаят, че повече това няма да се случва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП за България.)

Госпожо Сачева, бих искал да коментирам редакционното предложение, което направихте. Подкрепяме в Законопроекта да отпадне думата „брутна“, така че да може да се придържаме към механизма на минималната работна заплата, който е бил досега. Той е разбираем и за българските граждани, и за работодателите, и не правим драстична промяна в момента между първо и второ четене. На второ място, промяната, която предлагате от 1 януари да влезе в сила, също смятам, че е резонна предвид увеличената минимална работна заплата от 1 януари тази година. Не е добра практика по средата на годината да се увеличава минималната работна заплата, тъй като фирмите вече са направили своите бюджети и това не е добър сигнал, който даваме към бизнеса. Миналата година си позволихме минималната работна заплата да бъде увеличена от 1 април именно защото нямахме приет бюджет в началото на годината и защото минималната работна заплата не беше увеличавана още от 1 януари от предходната година. Така че тук имаме съгласие. Искам обаче да коментирам, че механизмът, който предлагате, защото ние сме съгласни с 50% от средната работна заплата да се определя минималната работна заплата, но визирайки Вашия период, който цитирахте за 12те месеца на предходната година, това прави минимална работна заплата около 765 лв., което се дължи на факта, че в последните две години средната работна заплата в България расте с около 14 – 15%. И заради инфлацията и компенсирането на работодатели и бюджетния сектор за намалената покупателна способност, и заради ниската безработица, която натиска работодателите да вдигат заплатата, така че да могат да задържат работниците си, смятам, че трябва да намерим по-скорошен период, с който да се определя минималната работна заплата. Ние бяхме предложили първите шест месеца на текущата година, така че бизнесът още в средата на месец август да знае каква ще бъде минималната работна заплата от 1 януари на следваща година. Но да кажем, има и резон в това да върнем шест месеца назад, така че да избегнем флуктуации, които могат да се удължат само на тези две тримесечия. Така че това е нещо, което е хубаво да обсъдим в залата сега.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Започвам по ред на репликите. Уважаеми господин Свиленски, днес в залата ние не разглеждаме Вашето предложение, а разглеждаме предложението на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, защото то е единственото прието от Комисията. Съжалявам, че трябва да Ви го кажа, но всички тези 40 пъти, в които Вие излизахте и предлагахте да гледаме Кодекса на труда, Вие всъщност предлагахте да се гледа нашето предложение. Нашето предложение, ние всъщност предлагаме в момента да отпадне брутна, нещо което всички искат. И не вярвам Вие сега внезапно пък да сте си обърнали мнението и да не искате да го променим. Така че няма никаква промяна в основния принцип – 50% от средната работна заплата. Това си остава. Просто това, което е предложено като редакционна промяна, е единствено да падне брутна. Това, което предложих в залата, беше да влезе в сила от 1 януари, защото знаете много добре, че в момента ние нямаме бюджет. И тук не говорим изобщо само за бизнеса. Тук говорим за общините, тук говорим за болниците, за социалните услуги, за училищата, за всички, които са на бюджетна издръжка и които няма как внезапно да намерят всички тези пари от въздуха. Те не могат да бъдат дадени с постановление на Министерския съвет, защото биха възлизали на над 1 млрд. лв. Така че нека минималната работната заплата да бъде и 1000 лв., но нека да се случи тогава, когато има бюджет и когато това може да се отрази съответно във всички бюджетни пера, така че да има резон едно подобно увеличение, а не просто то да служи за слоган на кампанията на БСП по време на изборите. Така че категорично сме за това минималната работна заплата да бъде не по-малка от 50 на сто от средната работна заплата, но в случая казваме да влезе в сила от 1 януари. Що се отнася до предложението за шестте месеца на колегата Арабаджиев, смятам, че един период от 12 месеца по принцип по добре показва какви са различните флуктуации и би могъл да даде една по-добра представа. Това, разбира се, е въпрос на предложение, което може да се види в залата, каква ще бъде подкрепата за него. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. На първо място, бих се обърнал към колегите, част от партиите, да спрем наистина с популизма, не е полезно, освен това хората в България понаучиха горе-долу основни номера. Част от руската пропаганда още не е научена какъв е подходът. Няма нужда от този тип популизъм, който в момента виждаме в Народното събрание. На второ място, „Демократична България“ ще подкрепи предложението на ГЕРБ, което е одобрено на Комисията – става дума за 1 януари 2024 г. и това, което госпожа Сачева предложи да отпадне „брутна“, което мислим, че е изключително важно. Правим следната редакционна поправка в параграфа, одобрен от Комисията – в чл. 244, ал. 2 да отпаднат последните две думи „предходната година“, които се заменят „с период от 12 месеца от 1 юли на предходната година до 30 юни на настоящата година“. Това е нашето предложение. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да поздравя и да благодаря на синдикатите, че са тук, защото и те заедно с нас дълго водят тази битка, и то с аргументи. Така че да ги поздравим, че са тук. Все пак да чуят дискусията. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не знам за кого става дума за популизъм, но за нас тази тема е традиционна, последователна в годините и в управление, и в опозиция. Повишаването на доходите на работниците, особено в случая, когато става дума за работещи бедни половин милион българи, е наша изконна битка от много години. И тя не зависи от това дали сме преди, след избори или по време на редовен парламент. Да изчистим първо това. Второ, стана някакво объркване коя партия какво е внесла. Искам да внеса малко яснота, че ние от Коалиция „БСП за България“ внесохме промени в Кодекса на труда на 21 октомври 2022 г. Оттогава досега наистина над 40 пъти упорито и последователно предлагахме всякакви варианти на гледане на увеличение на минималната заплата – по ал. 3, по ал. 8, в редовна програма, в извънредни заседания, защото сме убедени, че трябва да го направим. Уважаеми колеги, Вие подкрепихте и други социални предложения на БСП в последните дни на парламента, например това за безплатните учебници, за което Ви благодарим. Нека и в тези наистина последни дни направим още едно добро, да се запомни този парламент, че половин милион българи са получили подкрепа от мнозинството в Народното събрание, макар и Законопроектът да е внесен от „БСП за България“. Нашето предложение е – ще го изчета, за да няма съмнения какво гласуваме днес: „Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в срок до 31 октомври на текущата година и не може да е по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната на предходните 12 месеца“. Това е принцип – 50% от средната. Като расте средната, расте и минималната. Второто, което предлагаме, ако средната за страната падне спрямо предходния период, то минималната да не пада, а да си остане такава, каквато е определена преди. Тоест да не се получи така, че заради срив в средната да пострадат отново най-бедните работещи, които получават минимална заплата. Между първо и второ четене на това предложение на БСП се появиха предложенията на „Продължаваме Промяната“ и ГЕРБ да се счита брутна минимална. Да кажем какво означава това. Това означава, че в размера на минималната се включва: клас прослужено време, извънреден труд, нощен труд и така нататък. И си представете, че определим 850 – 50-те процента, а в тях са включени, примерно казвам, 200 лв. извънреден, нощен труд и клас прослужено време. Ами накрая човекът ще вземе 600 лв., по-малко от сегашната минимална. Философията на нашия законопроект и политическата, и социалната ни битка е да повишаваме доходите, а не с една думичка в Закона да се окажа, че ще ги намалим. Много спорехме в Социалната комисия по този въпрос. Искам да Ви поздравя – и „Продължаваме Промяната“, и ГЕРБ, че оттегляте тази една думичка и това предложение „брутна“, защото това щеше да направи по-голяма беля, отколкото да реши проблема на работещите бедни. По отношение на срока. Уважаеми колеги, предложението в Законопроекта беше 1 януари 2023 г. Ние напълно разбираме, че това вече е невъзможно. Първо, не е добре да приемаме закони със задна дата да действат. Второ, служебният кабинет не благоволи да внесе бюджет за 2023 г., тоест няма бюджет. Ние сме разумни хора. Когато искаме нещо, искаме да е аргументирано и да стане, а не да развяваме знамената как от 1 януари ще стане. Вече не може да стане! И времето изтече, и служебният кабинет не внесе бюджет. Но правим предложение тази дата да бъде 1 юли 2023 г. Сега, аргументът, че по средата на годината не е добре да се взимат такива решения и да се повишават доходите, ние не го приемаме. Защото ръстът на цените, инфлацията и бедността не избират да чакат след една година да стане от 1 януари 2023 г. Сега хората имат нужда от това. Сега половин милион българи работят на минимална и не им стигат парите за нищо вкъщи. Не може от 1 януари – ясно. Поне да бъде от 1 юли 2023 г. с още един аргумент. Надявам се дотогава след изборите да има редовно правителство, което да приеме редовен бюджет за 2023 г. и да предвиди там средствата за увеличението на минималната заплата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Нинова, всъщност бях провокиран да Ви репликирам, тъй като Вие казахте: ние искаме да повишим доходите, но от друга страна, предлагате да се гледат 12 месеца. Ние от „Продължаваме Промяната“ бяхме предложили да са 6 месеца точно с тази цел – когато са 6 месеца, хваща шоковото повишение за последните 6 месеца и по този начин самата заплата е по-висока. Всеки може да го изчисли – много е елементарно. Когато обаче е 12 месеца, минималната работна заплата пада по-ниско просто защото това шоково повишение се размива в тези 12 месеца. Пак има вдигане, разбира се, ще бъде по-високо от текущата най-вероятно, която е 780 лв., но няма да отрази шоковото повишение, което всички почувстваха в последните няколко месеца. Другото нещо, което също ми направи впечатление – Вие говорите за традиции. И лека битка чий е Законопроектът – дали е на БСП, дали е на ГЕРБ. Но като че ли по традиция един законопроект, внесен от БСП, в един момент се оказва законопроект на ГЕРБ, след като излезе от залата, както се случи и с Изборния кодекс. Както си спомняте, тогава едно предложение на БСП от няколко параграфа в един момент се оказа предложение от 60 параграфа – беше превзето от ГЕРБ и стана всъщност предложение на ГЕРБ. Така явно ще стане и с Кодекса на труда. Да, мнозинството е при тях, но ако това имате предвид под традиции, дано няма такива традиции занапред. Благодаря.

Вие осигурихте мнозинството на ГЕРБ, господин Ананиев!

Колега Ананиев, шоковото поскъпване започна миналата година с началото на войната в Украйна и следващите месеци заради енергоносителите. Истинското шоково поскъпване на цените беше миналата година след май нататък. Ако изключим онзи период и се съсредоточим само в последните шест, то увеличението би било по-малко. Така че ние държим на нашето предложение за 12 месеца и ежегодно определяне на минималната заплата на база на 12-те месеца назад. Що се отнася до законопроектите – чий е и кой го припознава. Чух преди Вас колегата Ви, че Вие ще подкрепите този законопроект на БСП, че мислите по същия начин. Това означава ли, че и Вие го припознавате? Дъвката, която дъвчете, и опорката от няколко дни за предварително договорена коалиция между БСП, ГЕРБ и ДПС след изборите – толкова вече злоупотребявате с нея, че понякога е смешно. Понеже има внесен законопроект от БСП, а ГЕРБ го подкрепят, значи ето я коалицията! Ами и Вие го подкрепяте! Ами и Вие имате предложения! Току-що колегата Ви пред Вас каза: хубав е Законопроектът, ще го подкрепим. Хайде стига вече, защото прекалявате. Дайте да направим нещо добро за половин милион българи и да не злоупотребяваме с всякакви опорки, предизборни коалиции и следизборни съюзи! Защото и ние можем да кажем нещо – Вашата претенция, че сте лява партия, претенцията на говорителите по всички телевизии, че това е новото ляво – ПП, и че БСП вече не била лява партия, къде отиде – в съюз с най-крайната десница от няколко дни! Хайде да не си играем тези игрички – поне в тази свещена сграда! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от самото начало, когато беше внесено това предложение, подкрепяме основния текст на вносителите. Направихме само едно предложение между първо и второ четене, както и в Комисията го изказахме на първо четене, което и вносителите го припознаха. И те предложиха същото нещо, че когато създаваме автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата, задължително трябва да имаме и автоматична спирачка – аз го нарекох този механизъм. Тоест механизмът в един момент трябва да ограничава минималната работна заплата, тя да не пада никога в сравнение с предходната година. В момента това може да изглежда много странно, но след няколко години, когато порасне средната и минималната съответно работна заплата, има вероятност в един момент при определени икономически условия тя да тръгне надолу – средната имам предвид, съответно оттам по механизма и минималната ще тръгне надолу. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме тази автоматична спирачка, като казваме, че тя никога не може да бъде по-малко от минималната работна заплата за предходната година. Сега тук от тази трибуна чух няколко изказвания – в Комисията какво се говорело, колко трябва да бъдем толерантни. Само че в Комисията по труда, социалната и демографската политика на второ четене от различните парламентарни групи, най-вече от „Продължаваме Промяната“ и от ГЕРБ, направиха такива предложения, че това, което беше от вносителите с нашето предложение, което го дооформяше и завършваше, така да се каже, те го направиха Франкенщайн в буквалния смисъл на думата. Предложиха брутна минимална работна заплата. Между другото, трябва да се знае много ясно какво се случи в Комисията. Когато минаха предложенията за брутната минимална работна заплата – двете предложения на Промяната и ГЕРБ, много интересна симбиоза в тази посока, господин Арабаджиев, окрилен, ентусиазиран от това, че минава предложението, предложи една друга глупост. Казвам, че е глупост, защото беше такава – отпадане класа на работниците, при което синдикатите реагираха моментално и казаха: „Който маха клас, пада от власт!“ – цитирам дословно какво казаха синдикатите. И казаха, че ще направят многохиляден протест на другия ден пред парламента, ако господин Арабаджиев не оттегли това свое предложение. Дори казаха, че ще влязат вътре в парламента и ще изнесат цялата Промяна. В тази връзка господин Арабаджиев явно си охлади страстите и ентусиазма и оттегли това свое предложение. Но това показва колко социална е политиката на тази партия! „Продължаваме Промяната“ нямат никаква социална политика! Предлагат брутна минимална работна заплата, което ще намали доходите на работещите; предлагат отпадане на класа, което отново ще намали дохода на работещите, и после излизат и казват: ама ние мислим за работещите, ние провеждаме социална политика. Това са факти, това го има документирано в Комисията. Защото след малко, ако излезе някой да репликира, като господин Арабаджиев, който го очаквам да ме репликира, той може да твърди нещо обратно, но това го има документирано в Комисията много ясно. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ направихме една друга справка, между другото: от увеличението на минималната работна заплата ще бъдат засегнати по този механизъм 950 хиляди работещи в държавата, от около 3 милиона българи, които работят, 900 по данни от НСИ! Това не са мои думи – направихме справка, от НСИ ни дадоха такива данни. 950 хиляди ще бъдат засегнати – 250 хиляди самоосигуряващи се и 700 хиляди по трудови взаимоотношения. Така че изключително е важно това предложение, с изчистения текст и с редакционните поправки. Между другото, ние също щяхме да предложим такава поправка, която предложи преди малко госпожа Нинова, така че тя ни изпревари. Подкрепяме това предложение на госпожа Нинова. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Трябва да се приеме това предложение, за да можем да осигурим на трудещите се хора един предвидим доход и да прекратим споровете всяка година между синдикати и работодатели, за да могат работодателите, синдикатите и работещите да знаят винаги ясно в началото на годината колко ще бъде минималната работна заплата, всичко да е регламентирано и точно. И ще приключим големи спорове и проблеми, които винаги на Тристранка са се осъществявали в края на годината. Благодаря за търпението. Благодаря.

Господин Председател! Господин Георгиев, по никакъв начин не съм съгласен с Вас. В изказването си направихте препратка и казахте, че „Продължаваме Промяната“ нямат абсолютно никакви социални предложения и социална политика. Не съм съгласен с Вас. Факт е, че на няколко пъти „Продължаваме Промяната“ откраднаха конкретни социални предложения от БСП и ги вкараха от тяхно име. (Реплика от народния представител Александър Ненков.) Факт е, че минаха. И факт е, че това, което те имат като политика – да крадат политически послания и законопроекти, по същия начин прави и „Демократична България“! Те там си крадат цели законопроекти от Министерството на правосъдието например! Така че по никакъв начин не мога да се съглася с Вас, че те нямат социална политика. Имат, напротив, взета в 99% от БСП, открадната. Така че бъдещата нова коалиция на кражбата се очерта и е ясна! Ще се явят самостоятелно на изборите. Само как ще разделят местата не е ясно. (Оживление.)

Благодаря, господин Цонев. Господин Георгиев, вярно, че мина повече от месец и половина от Социалната комисия, но аз започвам да се чудя вече дали Вие сте били там, защото не сме предлагали отпадането на класа. Нещо друго също интересно – във Вашето изказване Вие не коментирате, че реално първото предложение за включването на думата „брутна“ към заплата беше на ГЕРБ, но явно в речника на представителя на ВЪЗРАЖДАНЕ думата ГЕРБ не фигурира за пореден път. (Единични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защо не коментирате? Просто това не е вярно. Вие искате да манипулирате в момента българското общество и гражданите. Никой не е предлагал да отпадне класа, той си остава във всяка една заплата. Това, което също и от госпожа Нинова излиза. Дори да беше прието това предложение, нямаше да има лица с по-ниско възнаграждение, тъй като говорим, че ако дадено лице е имало едно брутно възнаграждение, то няма как да взема по-малко от това. Наясно сме, че това не може да се променя в момента между първо и второ четене. Затова и нашето предложение не беше подкрепено в Комисията, а колегите от ГЕРБ казаха, че отлагат... (Реплика.) Не, не подкрепихме и тяхното предложение, тъй като не сме съгласни с периодите, които те маркират – за 12-те месеца. Но виждаме, че има съгласие в момента в залата думата „брутна“ да отпадне и да остане „механизмът на минимална работна заплата“, който сме имали досега по отношение на основна минимална работна заплата. Благодаря.

Отзад напред на репликиращите. Господин Арабаджиев, всичко го има документирано в стенограмата и ще го видим точно как беше. Но вярно е, че мина месец и половина и точните думи, които изказах от тази трибуна, може да не са били точните, но за „клас“ и „пада от власт“ синдикатите го казаха много ясно. Много ясно го казаха и всички в Комисията го чуха това нещо. (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Нямаше предложение!“) Ако на микрофоните и в стенограмата не го пише, вътре хората в Комисията го чуха. И казаха също, че ще Ви изнесат от парламента, ако го приемете, и Вие го оттеглихте това предложение. Оттеглихте го. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Имало е такова нещо. Аз бях там и бях свидетел на това нещо! Има го това нещо. Ето тук може и председателят да го потвърди. И членовете на Комисията могат да го потвърдят. Има свидетели на това нещо. Има свидетели! (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) И Вие това, че сега не Ви е изгодно това нещо и приказвате коренно различни работи тук, от тази трибуна, това е ясно. Разбирам, че лъсна пред целия български народ, че Вие въобще не сте никаква социална партия. Напротив, точно обратното, защото подкрепяте брутна минимална работна заплата. Господин Ганев, логично е такава партия, която плагиатства постоянно и открадва предложения на други парламентарни групи, най-вероятно в следващия парламент няма да намерят своето място, и те точно заради това се коалират с крайнодесните представители, (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Левите!“) които може би са с леви отношения…

Розовеят!

Да, леко розовеят, така да се каже, така че мога да Ви кажа, че е напълно нормално това нещо, което правят. И също така се опитват да лъжат българските граждани от тази трибуна, че щели да направят еди-какви си големи социални промени, нали, в нашата държава. Ние ги видяхме – инфлация, брутна минимална работна заплата, отпадане на класа на хората – ето това са техните предложения спрямо всички български граждани и трудещите се хора в тази държава. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз се бях подготвил доста дълго да се изказвам, но ще спазвам призива на председателя на заседанието и ще направя съвсем кратко изказване, с което да обобщим нещата. Първо, няма как да не го кажа това, Законопроектът си е на БСП и то е 50% от средната работна заплата за страната. Ние сме цитирали в мотивите като подкрепа на това наше предложение Директивата, която беше приета съвсем скоро, за адекватните минимални работни заплати в страните – членки на Европейския съюз, и сме се придържали към този механизъм, но това е наше отдавнашно предложение, може би от години наред. В Законопроекта от изказванията на всички, пък и в самото начало, се очертават три изключително важни неща, на които трябва да се обърне внимание. Първото като че ли го изяснихме – дали това да бъде минимална работна заплата, или брутна минимална работна заплата. Аз се надявам колегите да са си взели бележки, като оттеглиха предложението, да са чули, най-малкото, това, което каза в Комисията професор Мингов, който в момента е заместник-министър на труда и социалната политика, но е един изключителен експерт в трудовоправните отношения и въобще в заплащането на труда и всичко нататък. Мисля, че този проблем го изчистихме и няма да има човек, който да не подкрепя отпадането на термина „брутна“ от предложението. Вторият изключително важен въпрос, който трябва да реши Народното събрание, това е периодът, върху който се определя средната работна заплата за страната. Предложенията се очертаха няколко. На ГЕРБ-СДС предложението е предходната година. Между другото, към това предложение се придържа и служебното правителство при определянето на минималната работна заплата, въпреки че там пазарлъкът е огромен в Националния съвет за тристранно сътрудничество и не се притеснявам да го нарека „пазарлък“. Тяхното предложение е за предходната година, тоест предходната година – това предложение някак си е недопустимо, защото то отдалечава определянето на минималната работна заплата изключително много назад и например, ако инфлацията през тази година и растежът на средната работна заплата, например в случая както е през 2022 г., а ние вземем средната работна заплата за 2021 г., изкривяваме изключително много определянето на минималната работна заплата и механизмът го прави по-неефективен за определяне на минималната работна заплата. Другото предложение е „предходните 12 месеца“. Това беше предложение на нас като вносители. Има предложение и на колегите от „Продължаваме Промяната“ за шест месеца. Аз съм склонен да приемем и шест месеца, както се предлага от „Продължаваме Промяната“. Въпросът е друг – ние приехме този 12-месечен период, предхождащ определянето на минималната работна заплата, заради това, че за тази една година се обхващат всички пикове и спадове на нарастването на средната работна заплата, така че да бъде реална картината. Нямаме против и това да бъдат шест месеца, с тази уговорка, че може да се получи някакво изкривяване от този по-къс период. Това трябва да реши Народното събрание в този механизъм. И другото, пак важно, е откога да влезе в сила този законопроект – дали от 2024 г., от 1 януари, дали сега, с приемането на бюджета, но това вече е въпрос на следващата разпоредба – преходна или преходни и заключителни разпоредби ли ще бъдат. Така че аз си позволявам, обобщавайки предложенията, да направя редакция в предложението на Комисията, което е окончателното предложение, редакцията на Комисията, в т. 1 да отпадне думата „брутна“, в ал. 2 от „брутна минимална заплата“ да отпадне думата „брутна“, в ал. 2 да отпадне думата „брутна“ и в ал. 2, където стигаме до „средната брутна работна заплата“, да отпадне „за предходната година“ и да запишем там „за предходните 12 месеца“ или „6 месеца“. Може би идва времето за почивката, да се съберем и да решим, ако щете и от Комисията по труда и социалната политика, този период какъв да остане. И ще ни остане в заключителната разпоредба да решим дали този законопроект ще се отрази на минималната работна заплата през тази година или, както предлагат колегите от ГЕРБ, чак от 2024 г. Като лично моето мнение, но това ще го говорим по § 2, ще трябва да се определи нова минимална работна заплата с бюджета за 2023 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас и тя е относно чл. 153: „Поведението на народния представител се основава на зачитане на авторитета на Народното събрание и уважение към другите народни представители и външни лица. Той не може да нарушава нормалното протичане на парламентарната работа и реда в сградата на Народното събрание. Народните представители нямат право да прекъсват изказващите се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи и жестове“. Въз основа на този изчетен текст от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и заради системното неспазване на този член от господин Цончо Ганев (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) Ви моля – миналата седмица му беше наложена забележка, да преминете към следващото наказание, което е „порицание“. Смятам, че той изцяло го заслужава с действията си. И Вие като един доказал се от строгите председатели на Народното събрание, да му наложите следващата забележка – „порицание“, защото господин Ганев и днес систематично нарушава Правилника. И това просташко поведение не трябва да бъде толерирано. Това е най-високата трибуна, най-високата зала в държавата и не може да оставяме едно мижаво малцинство от простаци да доминира. Благодаря. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да, да, както виждам, колегите се опитват да защитят колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ?!

Да, благодаря Ви. Първо, искам да обърна внимание, че темата за минималната работна заплата, нейното отношение към средната работна заплата не е единствено и само приоритет на БСП. Това е техен дългогодишен приоритет, но тази тема е залегнала и в нашата предизборна платформа, тя е залегнала в декларацията, която предложихме във втория мандат. Хубаво е, че има обединение около тази тема, и най-вече се надявам, че тя ще намери положително развитие. Второто, което искам да кажа, и то е свързано с начина на водене, е, че от няколко дни... (Шум и реплики между народните представители Деница Сачева и Костадин Костадинов.)

Не, те не проявяват уважение към никого, освен към себе си. ...че от няколко дни много ясно се вижда, че групата на ВЪЗРАЖДАНЕ е поела ролята на ударна група срещу „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е тяхно право, аз не им го отричам. Но това показва много ясно пред всички всъщност за какво става дума.

Господин Цонев, аз моля да ме накажете и мен, защото ще кажа, че по цял ден слушам просташкото поведение с псувните, със заплахите, с обидите на господата до мен. Защото очевидно тяхната основна роля да бъдат тук, в това Народно събрание, е да правят това – да се опитват да провокират средата, в която се намираме, за да кажат после: ау, колко е лошо това Народно събрание! Те са тези, които правят Народното събрание такова, каквато е, с простащината, която извира от тях във всеки един момент, така че чакам да ме накажете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Процедурата по начина на водене беше свързана с отправени реплики към нашата парламентарна група за поведението в пленарната зала. Нещо, което всеки може да види и да разбере дали е така, или не е така – няма смисъл да го коментирам, а и човекът, който направи процедурата по начина на водене, има своето основание за това. Вие, господин Председател, може би не сте запознат, но няма начин да не направя на свой ред една процедура към Вас и да кажа, че когато се говори за простащина от тази трибуна, трябва да се внимава какво се казва, защото за мен е проява на политическа простащина да участваш в процедура за избор на академик, докато си министър на образованието, което не е редно. Точно поради тази причина има подаден сигнал в КПКОНПИ за конфликт на интереси, защото не е редно, етично и морално. Ако говорим за простащина, това е простащината – нагла политическа простащина, което, разбира се, и нас ни кара да правим компромиси, седейки с подобни хора един до друг и правейки компромиси със собствената си политическа хигиена, но в крайна сметка такива са правилата в парламента. Затова следващия път, когато някой си позволи да говори по подобен начин, много моля, ако е възможно, разбира се, и Вие на свой ред да обръщате внимание, стига да имате тази информация, затова искам да го кажа това нещо от тази трибуна, за подобни прояви на политическа простащина. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В импровизираното заседание или среща на Комисията по труда и социалната политика стигнахме до някакъв консенсус с едно малко изключение, което ще решим с гласуване. След проведените дебати и тази среща, продължила доста време, стигнахме до следните редакции по текста, който Комисията предлага като окончателна редакция на § 1. В т. 1 отпада „брутната“ и става „минималната работната заплата“. В т. 2, ал. 2 отпада „брутната“ и става „минималната“. В същата точка отпадат думите „в предходната година“ и се заменят с „период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“. Господин Председател, ще ми позволите да изчета цялото предложение с редакциите.

Параграф единствен: „В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения: Досегашният текст става ал. 1, като в нея т. 1 се изменя така: „1. минималната работна заплата за страната за всяка календарна година;“. 2. Създават се ал. 2 и ал. 3: „(2) Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя от 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“ Дотук е предложението за редакция. Стана спор, че в текста на ал. 2, който трябва да подложим на гласуване, част от парламентарните групи и „БСП за България“ и ВЪЗРАЖДАНЕ държим в текста на ал. 2 да придобие следния вид: „(2) Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на не по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“

Само да допълня, че ал. 3 си остава в редакцията, предложена от Комисията, и тя е определена по реда на ал. 2 минимална работна заплата за страната и не може да е по-ниска от определената за предходната година.

Благодаря, господин Цонев. Това, което искам да направя, е да облекча процедурата на гласуване и да оттегля предложението ни в Законопроекта. Благодаря.

Вариантът, който ще бъде подложен на гласуване само за ал. 2. „(2) Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на не по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“

„(2) Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“

„Заключителна разпоредба“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено. Предложение на народните представители Деница Сачева, Делян Добрев, Кирил Ананиев и Илиана Жекова. Заключителната разпоредба се заличава. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Гьоков, Георги Свиленски, Вяра Емилова и Мая Димитрова. В § 2, ал. 2 думата „ноември“ се заменя с „декември“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен.

По време на дебата бяха направени две предложения. Първото предложение беше от ГЕРБ СДС – мисля, че госпожа Сачева го направи, да влезе в сила от 1 януари 2024 г. Но те казаха в групата, че го утвърждават. Може да ги попитате дали потвърждават оттеглянето на това предложение.

Оттегляме го.

Другото предложение беше направено от Корнелия Нинова – да влезе в сила от 1 юли 2023 г. Не е потвърдено оттеглянето му.

Кога влиза в сила?

Има предложение, което не е оттеглено. Аз не мога да оттеглям…

Господин Председател, вече съм упълномощен от вносителите да оттегля предложението, тъй като то е несъвместимо с всичко, което приехме до момента.

Да, господин Председателстващ. „На заседание, проведено на 20 декември 2022 г., Комисията по външна политика разгледа Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58, от 1 декември 2002 г., внесен от Стоян Михалев и група народни представители, и Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59, от 1 декември 2022 г., внесен от Екатерина Захариева и група народни представители. От името на вносителите мотивите към съответните проекти бяха представени от Стоян Михалев, народен представител от парламентарната група на „Демократична България“, и от Екатерина Захариева, народен представител от парламентарната група на ГЕРБ СДС. Изтъкнато беше значението на обявяването за геноцид на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. като акт на подкрепа за историческата справедливост. Бяха отбелязани паралелите, които съществуват в настоящия момент, заради унищожителната война срещу Украйна, засягаща милиони невинни граждани на тази страна. С оглед отбелязването на 90-ата годишнина от Гладомора се предлага всяка последна събота на месец ноември да бъде Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора. Министерството на външните работи представи юридическите аспекти, както и становище в подкрепа за двата проекта. Беше проведена дискусия, в която участие взеха членове на Комисията по външна политика от парламентарната група на ГЕРБ СДС, от парламентарната група на „Демократична България“, от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ и от парламентарната група „Български възход”. Народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и от парламентарната група на „Демократична България“ изразиха позиции в подкрепа на приемане на Решение на Народното събрание във връзка с обявяването на Гладомора през 1932 – 1933 г. за геноцид. Народните представители от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ се обявиха срещу приемането на решение. След проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика: 1. С 8 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ приема по принцип Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, внесен от Стоян Михалев и група народни представители. 2. С 6 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ приема по принцип Проект на Решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, внесен от Екатерина Захариева и група народни представители. Комисията по външна политика, като взе предвид принципната подкрепа и за двата проекта на решение, разгледа общ проект на решение, въз основа на който с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следното: РЕШЕНИЕ за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 –1933 г. за геноцид Народното събрание на Република България: - В съответствие с принципите на правото на живот, свобода и лична сигурност, заложени в Устава на Обединените нации, във Всеобщата декларация за правата на човека и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи; - Като взема предвид Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г., приета с Резолюция 260 (III) A на Общото събрание на ООН; - Като отбелязва, че Гладомора в Украйна и съседните ѝ райони, представляващ принудителен глад до смърт, извършен през 1932 – 1933 г. по решение на тогавашното ръководство на Съветския съюз, е осъден остро и недвусмислено от ЮНЕСКО на 1 ноември 2007 г.; Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с Резолюция от 2008 г.; Европейския парламент с Резолюция от 2008 г. и от 2022 г.; Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с Резолюция от 2010 г., както и от редица държави; - Като потвърждава подкрепата си за Резолюция 1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа „Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими“ и за Резолюция „Европейската съвест и тоталитаризмът“ от 2009 г. на Европейския парламент; - Като приветства приетия на 28 ноември 2006 г. в Украйна закон за Гладомора, който се превърна в политическа и правна основа за провеждане на широкомащабно официално разследване на обстоятелствата и последиците от него; - Като отбелязва липсата на ясно и категорично извинение за извършеното престъпление от страна на ръководството на Съветския съюз и неговия правоприемник; - Като отбелязва 90-ата годишнина от Гладомора и като заявява, че той е едно от най-тежките масови престъпления, извършени от човеконенавистния съветски комунистически режим, при което са унищожени над 8 милиона живота, сред тях на много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи, РЕШИ: 1. Обявява Големия глад – Гладомор, извършен в Украйна през 1932 – 1933 г., за геноцид и осъжда категорично неговите извършители. 2. Приема всяко отричане, оправдаване и омаловажаване на този геноцид като акт на поругаване на паметта на милионите хора, загинали в Гладомора. 3. Обявява всяка последна събота на месец ноември за Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора в Украйна.“

„ДОКЛАД относно Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58, внесен от Стоян Александров Михалев и група народни представители на 1 декември 2022 г., и Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59, внесен от Екатерина Спасова Гечева-Захариева и група народни представители на 1 декември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 5 януари 2023 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58, внесен от Стоян Александров Михалев и група народни представители на 1 декември 2022 г., и Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, № 48 254 02-59, внесен от Екатерина Спасова Гечева-Захариева и група народни представители на 1 декември 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на ЕС“, госпожа Христиана Грозданова – заместващ директора на дирекция „Права на човека“, и господин Пламен Георгиев – заместващ директора на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ в Министерството на външните работи. Проектът на решение, № 48-254-02-58, и мотивите към него бяха представени от народния представител Кремена Кунева. Тя изтъкна, че през тази година се отбелязва 90-ата годишнина от едно от най-ужасяващите престъпления на XX век – умишленото организиране на изкуствен глад в Украйна от тоталитарния режим на Йосиф Сталин. Според историческите източници в най-тежкия период през лятото на 1933 г. приблизително 28 000 украинци умират от глад всеки ден. Общите загуби на човешки животи се оценяват между 3,5 и 7 млн. души, в това число жертвите на Холодомора в Казахстан, Молдова, Беларус и зърнопроизводителните райони на Русия. Според различни данни броят на намерилите смъртта си българи, които в този период живеят в Украйна и на територията на бившия Съветски съюз, възлиза на около 100 000 души. Приемането на Проекта на решение ще бъде израз в подкрепа на историческата справедливост, както и знак за солидарност със справедливата кауза на Украйна в унищожителната война срещу нея. По отношение на Проекта на решение, № 48-254-02-59, народният представител Евгения Алексиева отбеляза, че мотивите на вносителите и по двата проекта са сходни. Тя информира, че те са били обсъдени на заседание на Комисията по външна политика и са получили принципната подкрепа на народните представители, като е приет общ проект на решение. В Комисията е постъпило становище от Министерството на външните работи, което подкрепя проектите на решения. То беше представено от представителите на Министерството на външните работи. В последвалата дискусия народният представител Ангел Георгиев изказа мнение, че изложеното в проектите на решения не отговаря на дефиницията за „геноцид“, защото геноцид е целенасоченото изтребление на определен народ или етническа група, а в Съветския съюз е имало много народи, които са били потърпевши по това време. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932 – 1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, № 48-254-02-58, внесен от Стоян Александров Михалев и група народни представители на 1 декември 2022 г.; и с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932 – 1933 г. за геноцид, № 48-254-02-59, внесен от Екатерина Спасова Гечева-Захариева и група народни представители на 1 декември 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Миналата година светът отбелязва 90 години от едно от най-ужасяващите престъпления на XX век – умишленото организиране на изкуствен глад в Украйна от тоталитарния режим на Йосиф Сталин. За по-малко от 30 години Украйна преживява три подобни национални трагедии в периода: 1921 – 1923 г., 1932 – 1933 г. и 1946 – 1947 г., като кулминацията на зловещата съветска политика е опустошителният масов глад от 1932 – 1933 г., възникнал в резултат на решенията на Йосиф Сталин от 1929 г. за насилствена колективизация на селското стопанство и от ноември 1932 г. – за конфискация на продоволствени стоки – зърно и добитък, от украинските селяни, включително семената, необходими за засаждане на следващата реколта. Според историческите източници в най-тежкия период през лятото на 1933 г. приблизително 28 000 украинци умират от глад всеки ден. Общите загуби на човешки животи се оценяват между три милиона и половина и седем милиона души, в това число жертвите на Гладомора в Казахстан, Молдова, Беларус и зърнопроизводителните райони на Русия. Истинските числа, които стоят зад масовата гибел от глад на невинни хора, никога няма да бъдат установени със сигурност, но според различните данни броят на намерилите смъртта си българи, които в този период живеят в Украйна и други райони от територията на бившия Съветски съюз, възлиза на около 100 хиляди души. Така например населението на българските села в Украйна към онзи момент намалява, както следва: Инзовка със 71%, Райновка с 46%, Строгановка с 50%, Зеленовка с 55%, Коларовка с 68%, Ботево с 89%. В основата на невъобразимата жестокост на висшето комунистическо ръководство на СССР стои не просто необходимостта да бъдат потушени украинските съпротивителни движения срещу насилствената колективизация, но преди всичко да бъдат смазани стремежите на украинския народ за свободна и независима Украйна. През 2006 г. със специален закон Гладоморът е признат от Украйна за геноцид, извършен срещу украинския народ, а впоследствие и от 16 други държави – Австралия, Грузия, Еквадор, Естония, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Португалия, Полша, Унгария, Чехия, както и от Светия престол във Ватикана. Тази година светът отбелязва 90-тата годишнина от Гладомора не само от позицията на исторически съдник, но и като пряк свидетел на поредната страница от руския терор срещу Украйна, където престъпният режим на Путин, достоен наследник на кървавото наследство на сталинизма, вече повече от 9 месеца води своята унищожителна война. Изцяло в духа на жестоките традиции на СССР Руската федерация днес провежда целенасочена политика по изтребление и изселване на мирното население на Украйна – убийства и мъчения на цивилни граждани, унищожаване и разграбване на украинските селскостопански култури, блокада на украинските пристанища, агресия, която постави под заплаха продоволствената сигурност на милиони хора по света, ракетни удари срещу енергийната, водоснабдителната и газовата инфраструктура на Украйна, лишаващи украинските граждани от електричество, вода и топлина в зимните месеци. Както каза президентът Зеленски в изявлението си по повод годишнината от Гладомора на 26 ноември миналата година: „Навремето руснаците искаха да ни унищожат чрез глад, сега с мрак и студ.“ Зловещите паралели на войната на Путин срещу Украйна със събитията от 1932 – 1933 г. станаха причина темата за Гладомора и неговото осъждане като акт на геноцид срещу украинския народ да бъде повдигната в редица национални парламенти. Съвсем наскоро резолюции за осъждане на Гладомора бяха приети в Румъния, Ирландия и Молдова. На 30 ноември Германският Бундестаг също призна Гладомора в Украйна за геноцид, а на 15 декември и Европейският парламент. Днес повече от всякога ние трябва решително да се обявим в подкрепа на възстановяване на историческата справедливост, да осъдим палачите и да почетем милионите невинни жертви на Гладомора. Вярваме, че с приемането на това решение България ще даде силен знак на солидарност със справедливата кауза на Украйна и днес, когато войната на Путин заплашва свободата и демокрацията в цяла Европа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Господин Председател, уважаемо Народно събрание! Казвам „уважаемо“, защото съвсем скоро може би няма да се срещаме в тази сграда. Преди малко беше направена една ретроспекция, в която беше обяснено, че всъщност ние трябва да изграждаме бъдещето и настоящите дипломатически отношения на базата на исторически събития, случили се преди век, тоест дълбоката история трябва да ни бъде като основа за изграждане на бъдещето – много дълбоката история. Бяха посочени различни факти, ненапълно доказани от историята, недобре разработени. Единственият източник, който се ползва от тях, е на Украинската академия на науките. Странно защо тя е започнала да го разработва през последните 20 години? Ясно е защо. Но основният акцент, събитието, върху което наблягаме, е така наречената насилствена колективизация в Съветския съюз, която засяга абсолютно целия Съветски съюз – там са 15 републики, можете да погледнете колко националности живеят там. Основният отговорник, извършителят на насилствената колективизация, е Лазар Каганович. Прозвището му е „железният евреин на Сталин“. (Шум и реплики от „Демократична България“.) Разбирам Ви, разбирам Ви. Така, „железният евреин на Сталин“. Ако ще говорим персонално, може би е добре да напишем и една осъждаща декларация и за него и да му я прочетем на гроба. Ако ще говорим за миналото, германо-френският конфликт е вековен, кръвопролитен, платен с милиони жертви, но именно преодоляването на този конфликт постави основите на сегашния Европейски съюз, защото, когато изграждаме бъдещето, не използваме за основи пропастите на разделението от миналото. Няма нация, която да няма своите тъмни петна в миналото, включително и нашата. Ако ние искаме да изграждаме отношения – добросъседски и регионални, няма да ровим в гардероба за скелети на нашите съседи, на нашите партньори и на държавите, с които сме в икономически и политически отношения. Когато идвах насам, минавах край паметника на ослепените Самуилови войници. От другата страна ги гледаше нашият цар Самуил. Може би е време да предявим претенции към наследника на Източната Римска империя – Гърция, за този неимоверно жесток военен акт, това е военно престъпление, и може би на базата на това – на престъплението, извършено от Василий Втори, ние трябва да приемем и осъждаща декларация към Гърция. Само че тогава как нашите мили приятели ще ходят на почивка по Гергьовден и по Великден в Гърция? Защото за нас е важно да имаме добри отношения с нашата съседка – с Гърция. Ние не се ровим в миналото, въпреки че имаме основание за това. Професор Любомир Милетич в началото на миналия век направи изследване, посветено на разорението на тракийските българи, където смята, че разорението и геноцидът, проведен срещу тях, е солидарен и към гръцката държава, и към белите андарти, и към нашата съседка от югоизток – Турция. Ние сега трябва ли да си влошаваме отношенията с Турция заради това, че нещо се е случило преди век? Трябва ли всеки път да напомняме за Старозагорското клане, за страшното в Карлово и в подбалканските? Да, има тъмни петна, но ние гледаме в бъдещето. Турция е наш икономически и политически партньор. Да, тя има своите черни петна в миналото – коя държава ги няма? Но ние на първо място поставяме изграждането на бъдещите отношения и не се ровим в миналото. Ако ще говорим за масовите изтребления, причинени от глад, в средата на XIX век има два периода във Великобритания – в Обединеното кралство, известни до ден днешен като Големия картофен глад. Това е политика на английското правителство спрямо Ирландския остров, която продължава от векове. Първо Кромуел – великият демократ, избива пет шести от населението на острова – геноцид. Някой да е предложил някаква декларация към Великобритания?! Тя дори не е в Европейския съюз. А за картофения глад каква е причината? Британците забраняват на ирландците да отглеждат друга култура, освен картофите и при разпространяването на болестта на това растение над 1,5 милиона ирландци умират за по-малко от година. Тогава е и голямата бежанска вълна към Съединените щати. Не си спомням някой да е осъдил Великобритания. Да, Великобритания е наш партньор в НАТО, Великобритания е страна, с която ние изграждаме отношения, Великобритания е страна, с която ние трябва да сме в добри отношения. Трябва ли да споменем Англо-бурската война от началото на XX век. Тогава фелдмаршал лорд Китчънър изгражда (смях) първите концентрационни лагери за бялото население в Южна Африка. Бялото население е натикано в концентрационни лагери. (Смях. Реплики от „Демократична България“.) Виждам, че Ви е много смешно, предполагам. Ето как изглежда (показва) 13-годишно дете от бурско семейство. Не ги е измислил Хитлер, просто ги е доразвил, но ние не припомняме на англичаните този нелицеприятен факт. И защо трябва да им го припомняме? Това си е част от тяхната история, това е техният срам – не нашият. Да, може би Вие сте нашият срам, защото (смях от „Демократична България“, ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), изграждането на сегашните дипломатически и икономически отношения с която и да е нация и държава не се рови в миналото. Да, ние можем да се заяждаме с всеки друг – кой не ни дължи обяснения. Можем да си влошим отношенията и с Румъния заради Южна Добруджа, имаме основание – Първата световна война. Трябва ли всеки път да повдигаме въпроса за геноцид, а може би ще кажете: „Това беше прекалено отдавна“. Може би трябва да си припомним за бомбардировките над София, когато една трета от сградите на нашата столица бяха разрушени благодарение на англо-американските бомбардировки. Пет хиляди софиянци бяха убити, дори като странична жертва падна и Дупница с още 80 души убити от мирното население – нито един военнослужещ. Трябва ли да си влошаваме отношенията с нашите партньори в НАТО, трябва ли да им го припомняме? Трябва ли да припомняме този акт на военно престъпление – първият случай на използване на оръжие за масово поразяване над Хирошима и Нагасаки? Сто и двадесет хиляди души в Хирошима и още 80 хиляди в Нагасаки на мига загинали, а през следващите години още много жертви, и през следващите десетилетия. Трябва ли да си влошаваме отношенията със Съединените щати? Те имат прекалено много скелети в шкафа. Като говорихме за бомбардировките в Европа, може би трябва да споменем и Дрезден – по различни оценки 150, 180, 200 хиляди загинали, няма значение точно колко са, жертвите са жертви и всички те са мирни. Военни престъпления са извършвали почти всички воюващи страни, но за нас са важни бъдещите и настоящите отношения. Ние не ровим в миналото, не им припомняме най-лошите страници от тяхната история, защото, ако започнем да се ровим, тогава може би ще трябва да си спомним и за геноцида над индианското население (шум и реплики), за изграждането на резерватите в Северна Америка. Може би ще трябва да си спомним за търговията с роби от Африка, може би ще трябва да си спомним за сегрегацията до 60-те години, до речта на Мартин Лутър Кинг, че има една мечта. Да, преди две седмици Джо Байдън беше в църквата, в която е служил Мартин Лутър Кинг, беше първият бял, допуснат в нея. И трябва ли да им припомняме всичко това на нашите партньори – нашите партньори, които винаги държат за справедливостта и за демокрацията? Единствената страна, в която държавният глава беше показно разстрелян пред камерите, и 60 години по-късно нито следствие, нито специални служби успяха да разкрият кой го е извършил. Шестдесет години тайна. Демократична тайна. Вие обичате да говорите за правосъдието. Кое е правосъдието? Това, което е на светло. Това, което е публично. Това, което достига до всички. Трябва ли сега да си влошаваме ние отношенията със Съединените американски щати? Да си припомним преди две години какво им се случи. Пък и сега нещо пак има някакви расови ексцесии. Доста неприятно. Говорим за сегрегация. Не, те направо си ги убиват. Пък и негрите убиват и белите, но това си е техен вътрешен проблем. Това не е база за изграждане на отношенията ни с тях. Още веднъж го казвам: не можем да градим фундамента на бъдещи отношения и настоящи върху пропасти, издълбани в миналото, в предишни векове и хилядолетия. Ще кажете, защо се ровим в историята? Както казват в един израелски виц: „Ами Вие първи започнахте.“ Да, може би трябва сега да си влошим отношенията и с Израел. Да им припомним за Назарет втори, да им припомним за Бурж Бражне, за войната за река Литани и през 2008 г. нахлуването в Южен Ливан. А през 1982 г. операцията, отново в Южен Ливан, когато беше нарушен суверенитетът на страна, призната от ООН. Трябва ли да се караме с тях? Не. Защото имаме достатъчно голяма диаспора българи, които са там. Хора, с които ние можем да изграждаме отношения. Ако Израел има своите тъмни страници в историята, нека той да си ги носи. Не можем да си влошим отношенията и с Германия, ако трябва да и напомним за Холокоста. Защото германците тогава ще кажат: да, в концлагерите има избити, но най-голямото масово избиване на евреи през Втората световна война е механичното изтребление в Бабий Яр, където с картечници съюзниците на Вермахта, служещи в Гестапо, и полицейските отряди от Украинската освободителна армия УПА, от украинските патриоти, тоест, предшествениците на сегашните управляващи извършиха, най-масовото изтребление на евреи през Втората световна война – Бабий Яр – механично с изстрел в челото или изстрел в тила. Не са ги тровили. И Вие сега искате ние да се набутваме в тази клоака. Нас това не ни вълнува. Ако украинците и германците имат нещо мръсно в своята история, това си е техен проблем. Нека те си го разрешават. Но не мога да разбера защо ние трябва да си отровим отношенията за в бъдеще с нации и с държави. Ще Ви припомня още нещо. В двете световни войни Съединените щати, Русия и Съветският съюз бяха съюзници. По време на Гражданската война в Съединените щати две ескадри на руския флот на Попов и на Лесовски бяха базирани в Ню Йорк и Сан Франциско, за да охраняват пристанищата. Още нещо. По време на Студената война джентълменското споразумение между Варшавския договор и НАТО беше спазвано, стълкновение в Европа нямаше. Когато неудобният на НАТО и на Съединените щати Шарл дьо Гол стъпи встрани и му организираха протести, комунистическата партия на Франция не го подкрепи, защото спази джентълменското споразумение и инструкциите от Москва. Когато в Чехословакия се разбунтуваха и влязоха войските на Варшавския договор, натовските държави не се намесиха. През 1956 г., когато се разбунтува Унгария и Варшавският договор смачка патриотичното движение, НАТО също не се намеси. Не забравяйте, че отношенията между Великите сили са на приливи и отливи и те много често се подобряват. Само след година в Съединените щати ще има избори и може би чичо Джо вече няма да управлява, ще има друга гарнитура. Още нещо интересно. След година ще има избори и в Русия и може би тогава ще управляват други и ако те се разберат помежду си, ще си поделят сферите на влияние, защото приоритетна за Съединените щати е Тихоокеанската зона. Заради това си тръгнаха от Афганистан. Заради това все още не са доставили тежко въоръжение на Украйна. Ако им беше толкова важна, още на първата седмица самолетите и танковете на Съединените щати и на НАТО щяха да са в Украйна. Помислете в перспектива, защото ще дойде един хубав ден, когато пак ще се прегърнат държавните глави на Русия и на Съединените щати, но има нещо друго – останалите нации, които са ги обидили и които са влошавали отношенията, ще бъдат запомнени. Нека нашите бъдещи отношения и на потомците, които ще дойдат след нас, да не бъдат отровени само заради няколко хонорара, които ще бъдат получени сега заради предизборната кампания, от различни неправителствени организации. Инфлацията ще Ви ги стопи. Няма да можете да си изградите дълбокото бъдеще за внучета и правнучета, но те ще живеят в това, в което сте надробили. Това нещо може да влоши отношенията на България и с партньорите ѝ, защото един хубав ден, когато се споразумеят големите, малките може би няма да могат да се защитят. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Първанов, за пореден път се убеждавам в лицемерието на самообявилите се за демократи от „Демократична България“, че всичко е само фасада. Защото, когато от тази трибуна се говори за исторически факти – геноцид, Вие споменахте за голяма част, нелицеприятно е групичката на „Демократична България“ най-ехидно да се смее и да иронизира милионите жертви – избити, застреляни, избесени и вкарани в концлагери. Нелицеприятно е. Нелицеприятно е тези, които жалят за настоящи нацисти и фашисти, да иронизират жертвите само до- преди 60 години на техните бащи и братя. Нелицеприятно е цялото това лицемерие от тяхна страна, но ние го знаем, в тази зала го знаем. Вярвам, че една част, не всички, но една част от техните избиратели също ще го разберат, защото, ако не друго, в днешно време има и камери, и се вижда, и се чува, когато се говори за милиони жертви, избити, ей там шайката седи и се смее, и ръкопляска, и иронизира, и говори. Но е нормално. Както и да е. За самообявилите се за розови демократи това е нормално и очаквано. Аз искам обаче друго да разбера от Вас. Не знам защо не обърнахте повече внимание на доказания геноцид само допреди стотина години за избиването на милион и половина арменци. Защото същата тази жълтопаветна коалиция – малка градска коалиция, дума не смее да отвори за арменския геноцид. Същата тази жълтопаветна коалиция, градска партийка, коалицийка на всички общински съвети, в които това е предлагано, те гласуват против или излизат от залата. Нелицеприятно е. Нелицеприятно е във Варна да се крият като мишки и да не смеят да гласуват. Нелицеприятно е и в Столичния общински съвет да се крият и да мърсуват, но да не правят това нещо. Защото милион и половина арменци са изклани и избити. За тях няма никаква цена това и ние оттук им виждаме само ехидните физиономии – не смеят да кажат нищо. Най-вероятно отричат и геноцида. Разбирам ги. Това са те.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Първанов повдигна един въпрос, доколкото успях да разбера, и това е въпросът има ли смисъл да се занимаваме с историята. Трябва ли това, че нещо се е случило преди 100 години или преди 50 години, или преди 200 години, да предопределя по някакъв начин нашето действие днес или не. Аз очаквах, честно казано, от нашите либерални приятели да кажат нещо такова и се учудих, че го чух от ВЪЗРАЖДАНЕ. Има смисъл историята по една причина – историята ни прави това, което сме. Ако махнем историята, ние няма да сме българи, няма да сме европейци, няма да сме християни, няма да сме нищо – ще сме някакви биологични същества. Тя ни прави това, което сме! Днес Европа е забравила историята. Европейските общества днес живеят в една такава розова еуфория, не виждат заплахите пред себе си и са напът да катастрофират цялата западна цивилизация по тази причина, че не помни историята, не знае откъде е била. Историята трябва да се помни! Жертвите трябва да се помнят! По време на Гладомора в Украйна освен, различни са оценките, но около 3 милиона е консенсусното мнение колко украинци са избити по този начин, има и 100 хиляди етнически българи в Украйна. Ние, българските политици, българският парламент, българското общество не можем да забравим това. Не можем да го забравим! И голямата разлика между примерите, които Вие дадохте, и примера с Гладомора е следната – отидете в Англия и намерете някой, който казва, че картофеният глад не е съществувал, че той е измислица и така нататък. Няма такъв човек. Причината да се приемат подобни декларации, каквато беше и декларацията на Четиридесет и третото народно събрание, ако не се лъжа, по повод масовото изтребление на арменците, причината да се приемат такива декларации е, че има държави, които отказват да го признаят, които продължават да бранят хората, които са реализирали тези чудовищни дела. Това е причината. И напълно ще се съглася с Вас, че не трябва да има двоен стандарт. Че когато се говори за арменците, трябва да се говори и за ирландците, трябва да се говори и за украинците. Но обвинявайки Ваши опоненти в това, не влизайте, моля Ви, в същата клопка. Има ли жертви, има ли насилие, и то целенасочено насилие с цел изтребление на една нация, това трябва да бъде винаги осъждано по една основна причина – не толкова за паметта за жертвите, колкото, за да не ни се случи отново в бъдеще. Цялата цивилизация, която имаме, е изключително крехка и може всичко, което сме свикнали, че е даденост, че живеем в приличен свят, че сутрин, като излезеш от вкъщи, знаеш как ще се прибереш вечер, да се срине за секунди, за дни. Видяхме го в Украйна, дано не го видим още някъде. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Трудно е да отговориш на чак такава по мащаби и обем глупост кой кого бомбардирал. Ами някой е бил сигурно съюзник на нацистка Германия и на това се дължи този исторически факт. Това го пропусна колегата. След това започна да говори кой с кого щял да се договаря и как щял да приключи конфликтът. Така смятат от ВЪЗРАЖДАНЕ, че стават нещата – някой с някого ходи, договаря се, след това се преразпределят сферите на влияние и България вече изпада в една друга сфера на влияние. Това е мечтата на ВЪЗРАЖДАНЕ, но няма да стане. Който следи процесите в света, е наясно, че няма значение кой къде го изберат, кое управление ще се смени и кой президент ще дойде. Ако следите, колеги, внимателно процесите, ще видите, че едно ново мнозинство в една държава отпуска още по-големи средства от поисканите от старото управление. Да, ново мнозинство. Но там промяна във външната политика няма и няма как да има. И когато говорите кой бил малък и голям, аз помня Вашите заявки, че ще сте първа политическа сила на изборите с пълно мнозинство – 50% според вътрешното проучване на ВЪЗРАЖДАНЕ. Те си имали собствена социология. Дано не сте плащали за тази социология, защото трябва да искате да Ви върнат парите. (Шум и реплики.) Дано не сте плащали за тази социология! Кой Ви ги дава тези социологии, че вече давате оценки на другите колко са големи, малки и какво ще получат на избори? Но аз на Вашата оценка не бих разчитал. Петдесет процента, първа сила, самостоятелно мнозинство – това е заявката на предишните избори. На тази заявка каква е прогнозата – 240 души, 300 души получава ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря, господин Председател, но трябва да възразявате, когато колегите от тази трибуна излизат извън границите не на залата, а на реалността. (Ръкопляскания от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател! Господин Николов, обръщам се към Вас! Аз не съм казал, че трябва да забравим историята. Това, което изложих преди малко, точно обратното свидетелства – че ние трябва да я помним. Това, което казах, го повтарям: Не трябва върху пропастите, издълбани в миналото, да се изграждат основи за бъдещи отношения. Още веднъж го казвам: Не трябва върху пропастите, издълбани в миналото, да се изграждат основи за бъдещи отношения Относно българския интерес и практичността на днешния ден. Точно ровейки се назад в миналото, е изградена цялата история на македонизма. Сега както ние приемаме една хубава декларация, която би трябвало да се прочете на гроба на Лазар Каганович, известен като „железния евреин на Сталин“, такава декларация може да очакваме съвсем скоро от нашите съседи от запад, които да ни обясняват как ние сме виновни за смъртта на вардарските и на солунските евреи, как ние сме окупатори, фашисти и нацисти и как в миналото те ще изградят отношенията си с България. Това нещо създава само пропасти и разделения. Пропасти и разделения! Лошото в случая е, че ние даваме този пример на нашите по-малки братя. Малките се учат от примера на големите и отравянето на бъдещите отношения пак те ще го копират от големите. Ако нашата политика е безотговорна, в края на краищата ние ще й берем плодовете. Като казвам нашата, нямам предвид на ВЪЗРАЖДАНЕ, а на всички, които ще гласуват тази декларация. Защото, когато изграждаш бъдещето, не копаеш в миналото. Германо-френският съюз го показа. Още веднъж повтарям: германо-френският съюз, който е в основата на изграждането на сдружението за въглища и стомана и така нататък, предшественик на Европейския съюз, не забравяйте, че когато копаете дълбокия ров, може да паднете в него. Изобщо няма да коментирам казаното от човека, който там пише: „Не знаем“ или не знам си какво. Приключвам.

Благодаря, господин Председател. ВЪЗРАЖДАНЕ, естествено, няма да подкрепи тази декларация и ще кажа защо. Когато се говори за геноцид, трябва да се аргументира този геноцид. Геноцидът е съзнателно избиване на определен етнос. Защото хората, които са част от този етнос, са набелязани за избиване, точно единствено поради тази си причина – че те са част от един определен етнос. Безспорно е, че има избиване чрез глад на милиони хора в Съветския съюз, и то неведнъж – не е само 1932 – 1933 г. Това е големият глад. Има и малък глад преди това, още когато е жив Ленин, 1921 – 1922 г. Веднага, даже още не е приключила Гражданската война в Русия. И двата обаче периода на глад и на избиване на население са не защото тогавашното ръководство на Съветския съюз е имало за цел да унищожи определени етноси. Определено, ако то имаше тази цел, щеше да я изпълни, защото болшевиките са показали, че те не оставят недовършени работи. Целта тогава е съвсем различна обаче. Целта е да се смачка така нареченото кулашко съсловие. Кулаците са земеделците, които имат повече земя, да кажем, от приетото за нормално в бившата Руска империя. Тези хора са били гръбнакът на стария царски режим и болшевиките осъждат една цяла класова категория на смърт в буквалния смисъл на думата. Как? Като изземват житото и не им разрешават да закупуват дори друго. Тоест, това не е геноцид, това е едно класово изтребление, което е изцяло в духа на марксистката идеология за борбата между класите и за диктатурата на пролетариата. И когато се говори, понеже тук хората от така наречената „Демократична България“ не четат история – не я знаят, не им е интересна, аз даже не знам дали те са писали тази декларация – може някой да им я е изпратил, те би трябвало да знаят, че най-големите жертви дават точно руснаците в Руската империя, защото пропорционално те са най-голямата част. В бившата Руска империя те са най-голямата част от населението на Съветския съюз. На първо място са руснаците в днешна южна Русия, на второ място са руснаците в Поволжието, на трето място са руснаците в Северен Казахстан, който по-късно става така нареченият Целинов пояс, на четвърто място са украинците в Украйна, на пето място е населението на Северен Кавказ – от всички етноси, включително и руснаци. Тоест, тук говорим за един сблъсък между класи. Между другото, тук това, което каза господин Първанов, беше много интересно. Той спомена за Лазар Каганович. Съветският съюз тогава е една, даже трудно може да се нарече държава, защото е наистина една диктатура на пролетариата, която командват хора от най-различни етноси, и самият диктатор на Съветския съюз по това време е Сталин. Това е класов сблъсък, не е геноцид. Трябва да си прегледате малко повече аргументацията. Благодаря.

Благодаря. Господин Костадинов, Вие казахте, че гладоморите са повече от един – 1921 – 1923 г., 1932 – 1933 г., дори можем да говорим за 1946 – 1947 г., но един от тях е определен от някои историци и от някои държави като геноцид. Защо? Точно защото носи характеристиките на етническо прочистване. Той не е социоцид, както го наричат, не е чисто класов. Защо? Точно заради тази пропорционалност, за която Вие говорите, и ако говорим за пропорционалност, трябва да се има предвид, че Руската съветска федеративна република губи от глад 6% от селското си население и 1% от територията, докато в Украйна тези проценти са съответно 41% от населението и 34% от територията.

Не е вярно.

Тоест говорим за много, много по-висок процент и дял. Другото е контекстът и паралелните процеси, които се случват по това време, а именно, че Гладоморът от 1932 – 1933 г. съвпада с процесите на разрастване на украинското национално движение, съвпада с целенасочени процеси на унищожаване на украинския интелектуален елит и украинската национална църква. Точно заради това носи характеристиките на геноцид и не е нищо класово. Тук не е толкова и само мащабът на жертвите. Имаме, както и Вие казахте, политика за създаване на целенасочен глад, затваряне на пътищата за близо 23 милиона души. Да, Вие ще кажете, че не е вярно част от това, което казах, но има различни исторически виждания и това е причината Гладоморът от 1932 – 1933 г. да носи характеристиките на етническо унищожение. Благодаря.

Господин Костадинов, благодаря за лекцията по история. Това, което пише в тази декларация – в това предложение за декларация, то всъщност не адресира какво точно се е случило, тъй като това не е точно геноцид. Не адресира къде се е случило, защото то се е случило не само в Украйна, но и в рамките на целия Съветския съюз тогава – от Азия до най-западните граници. Не адресира кой точно го е направил, защото в този геноцид участват всякакви народности, всякакви националности. Тоест в Украйна най-вероятно хората, които са подлагали населението на тази репресия, са били именно украинци. Завършвам само с тази точка. „В крайна сметка, ако приемем това, което ни се предлага, всяко отричане, оправдаване или омаловажаване на този геноцид, е акт на…“ и така нататък. Тоест, идеята е да се затвори устата и да се сложи крайна точка и да се забрани коментар по тази тема. Ето това аз виждам като най-големия проблем в тази декларация и в този пореден евро-атлантически слугинаж.

Няма да има реплика.

Господин Председател, по ред на репликите. Господин Вълчев, това, което Вие казвате, е нещо, което Вие сте прочели и е хубаво все пак да знаете, че когато прочетете един източник, винаги трябва да удостоверявате неговата достоверност и истинност с втори, трети, понякога и четвърти, тъй като много често, особено в историята, изворите и източниците са предмет на превратно тълкувание. Казахте, че 40% от населението на Украйна е ликвидирано по време на глада. Не е толкова! Просто не е толкова! Не са 40%. Не са малко, в никакъв случай! Вчера говорихме за арменския геноцид, говорихме за това как по един начин се гледа на Холокоста и по друг начин на арменския геноцид. И двата случая са геноцид обаче. Евреите са убивани, защото са евреи. Арменците са убивани, защото са арменци. Еднакво са били убивани и богатите, и бедните евреи; и богатите, и бедните арменци. В този случай не говорим за геноцид, защото в този случай страда една определена класа и тази класа става жертва на болшевишката партия, а болшевишката партия не придиря и не гледа кой какъв език говори. В интерес на истината, да Ви кажа и друго. Вие казахте, че има акт на насилие срещу точно деятелите на събуждащото се тогава украинско национално движение. Това всъщност е сталинска трактовка, господин Вълчев. Защото една голяма част от политическите процеси по време на големите репресии на сталинските чистки са точно на базата на това. Вие повтаряте твърденията на Вишински, на главния прокурор на Съветския съюз. Той е обвинявал много хора за това, че те просто са имали различно виждане от гледището на болшевиките. Знаете ли кой е създателят на украинското национално движение в този период? Болшевишката партия. Има едно движение, което се нарича коренизация – властта се взема от Москва и се дава на местните, на коренните жители. Затова се нарича коренизация. Тогава примерно българите в Таврия получават възможност за свои селски съвети. Има ограничена, частична селска автономия на българите в Таврия. Има български училища, българска преса. Всичко това нещо се случва и на много по-високо ниво, включително и в Украйна. В началото даже в Източна Украйна голямата част от населението не говори украински език, както и досега. Болшевиките са тези, които започват да вкарват украинския език в училището. След това има стъпка назад, когато Сталин решава да монополизира властта. Но това е част от болшевишката политика спрямо всички, включително и спрямо руснаците. Заради това не е коректно да се говори за геноцид, защото има акт на насилие – безспорно, това е класово насилие. Същото нещо се случва, между другото, в България след 1944 г. с богатите селяни. Така нареченото разкулачване се прилага и у нас. Вие сега имате ли желание да говорите за геноцид над българите? Няма геноцид, има насилие. Има извращения, но не е геноцид. Просто това са различни неща. Защо е направено всичкото това нещо? Украинците започнаха да го правят преди 15 години по политически причини с една-единствена цел – да консолидират новото украинско национално самосъзнание. Това е вътрешноукраинска борба. Къде сме ние? На всичкото отгоре, извинявайте, ама какво значи, по дяволите, Холодомор?! Що за безумие? Поне българско да беше названието. Даже няма и Гладомор. В българската историческа литература този термин, който е залегнал, е „голям глад“. Между другото, като казах българска историческа литература, има една прекрасна книга на българския изследовател, роден в Таврия, казва се Владимир Калоянов – „Цената на българщината в Таврия 1917 – 1947 г.“ Препоръчвам я на всеки един, който иска да прочете малко повече по въпроса. Този човек, между другото, убеден антикомунист и човек, който в никакъв случай не може да се каже, че симпатизира на Русия, е обяснил всичко това, което се случва там – колко са избитите както българи, така и украинци, така и руснаци, така и немци, защото има и немци в района. Не бива по никакъв начин да се говори! И финално, с което приключвам. Каква всъщност е скритата цел? Ако това нещо се приеме, след това да могат да бъдат преследвани хората, които казват, че това не е геноцид. Ние няма да спрем да го казваме! Какво си мислите? Че ще ни затворите устата да казваме истината ли? Ще казваме истината винаги, независимо от всичко! А истината е, че в Украйна и във всички останали територии на бившия Съветския съюз тогава не е имало геноцид, имало е дивашки болшевишки престъпления, но не и геноцид. Ето това трябва да разберете! Ако си преформулирате тази теза и ако включите и всички останали народности, включително и руснаците, вътре, тогава вече можем да говорим, но не и в този случай! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Много ми се искаше това Народно събрание да се занимава действително със сериозните проблеми на страната ни и да защитаваме националните интереси на България. Започнахме Народното събрание с гласуване на нова ескадрила самолети, като първата не е пристигнала. Продължихме с даване на оръжие за Украйна под предлога, че ще се модернизира Българската армия, което отпадна, а остана само даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомора. Това ли бяха националните приоритети, това ли бяха националните интереси и това ли трябваше да гледа Народното събрание? Днес сутринта отбелязахте годишнина и отидохте да поднесете цветя на паметник на жертви, които са дадени от комунистическия режим. Естествено, групата на БСП не влязохме дори в залата, но забравихте да кажете нещо друго. Днес преди 80 години е започнала най-голямата битка в историята на света – Сталинградската битка, уважаеми колеги. Защо забравихте, че в тази битка загиват над един милион души? Защо забравихте, че именно на това място, където е била Сталинградската битка и където земята още е пропита с кръв и всичко е в метал, много близо до същото това място сега се дават отново танкове и се води друга битка и България участваше в даването на това оръжие? Защо бързо забравихте това нещо? БСП винаги говореше, че страната ни трябва да направи всичко възможно, за да участваме в мирен процес и ние да бъдем тези, които да инициираме мирните преговори да бъдат на територията на страната ни, между Украйна и Русия. Никой не ни чу! БСП винаги говореше, че най-голямата добродетел е мирът и запазването на човешкия живот е най-важното нещо. Това е най голямата ценност и затова по никакъв начин не искахме да се обвързваме в този конфликт и да се даде каквото и да е оръжие за Украйна. Не ни чухте! Миналата седмица имаше две много силни декларации от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, а ние, от БСП, отидохме и поднесохме венци на загиналите от Холокоста. Но също забравихте да кажете, че именно Червената армия влиза в Аушвиц и освобождава, слава богу, малкото останали живи. Колко милиона са загинали от това, което се е случило? (Шум и реплики от ДПС.) Не, слава богу, че е влязла Червената армия в Аушвиц, уважаеми колеги! Точно това е важното, че е влязла Червената армия именно в концлагерите, а не това, което искахте да кажете, забравяйки другата част на историята, защото историята е сложно нещо и не трябва да се тълкува по начина, по който в момента ни се предлага това да стане. Защо тръгваме да тълкуваме процеси, за които още не се знае какво се е случило, как се е случило? Защо тълкуваме историята по един начин, който не носи нищо на страната ни? Защо не коментирахме сериозните проблеми през това Народно събрание, а започнахме с оръжие и завършваме с Гладомор?! Не Ви ли е неудобно, уважаеми колеги, с това, което направихте през тези три месеца, една част от Вас, и това ли беше Народното събрание, което искахте да видите, и това, което хората искаха да видят извън тази зала? БСП ще бъдем против тази декларация, но Ви молим да се замислите. Можем ли да направим така, че ние действително да сме част от мирния процес, а не да даваме оръжия, че ние да сме тези, които да направим така, че да се гордеем с историята си така, както се гордеем с това, че именно българските политици са успели да защитят от геноцид евреите в България и тогава не са се скрили като мишки, а наистина са защитавали интересите на страна ни?! Ето това трябва да бъде политиката, която да води едно Народно събрание, а сега нямаме смелост и сила да се противопоставим, виждайки, че това не е в интерес на страната ни, не е в интерес на България! Затова, моля Ви, не вкарвайте подобни декларации, изтеглете ги, а вкарвайте действително дневния ред на страната и защитавайте националните интереси на България! Ние трябва да сме държавници, а не конюнктурни депутати, влезли в Народното събрание! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гуцанов, действително Вие сте прав, че трябва да се държим държавнически и аз питам: когато си говорим какви са приоритетите на Народното събрание в рамките на цялото Четиридесет и осмо събрание, дали промените в Изборния кодекс действително бяха една от основните теми пред българското общество? Питам Ви, защото тези промени, уважаеми господин Гуцанов, костваха изключително много пленарно време на тази зала и като държавници ние действително трябва да бъдем с високо изправени глави... (Шум и реплики.)

...и да не казваме на черното бяло, и за подобни актове на геноцид ние трябва да имаме смелостта да ги посочим с пръст, за да не се случват в бъдеще. Уважаеми господин Гуцанов, аз наистина бях изненадан защо Вашата парламентарна група днес излезе от залата, когато се четоха декларации в памет на жертвите на комунистическия режим. Аз вярвам, че Българската социалистическа пария не е наследник на Комунистическата партия и не виждам защо Вие трябваше и да излезете оттук, от залата, или да казвате, разбира се, че Българската социалистическа пария ще излезе от залата. Не виждам защо, господин Гуцанов, защото както Гладоморът в Украйна, така и жертвите на комунистическия режим са престъпления срещу човечеството и такива престъпления трябва да бъдат осъждани от всички нас, от всички, които претендираме да имаме държавническо поведение. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Иванов! С огромно уважение към Вас се обръщам и Вие го знаете. Изборният кодекс дали е бил важен? Да, важен беше, защото всеки един български избирател трябва да има право да гласува по начина, по който той прецени, а не да се ограничават неговите права и възможности, така че да, това беше важно решение. Дали имаме смелостта да посочваме един геноцид? Първо, много факти в историята трябва да бъдат изследвани, доказани и не считам, че Народното събрание е мястото, където освен за Генерален щаб, което съм го говорил не един или два пъти, се превърна, това Народно събрание трябва да се превръща и в исторически колегиум. Това е едно. Второто, което е интересно, защо не обсъдихме в Народното събрание нещо, което се случи преди две седмици? Показателно е гласуването на страната в ООН чрез нашия представител госпожа Лъчезара Стоянова, която не подкрепя Резолюцията на Организацията за борба с прославянето на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за ескалацията на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързана с тях нетолерантност, тоест официално България не намира прославянето на нацизма за укоримо и е против да се води борба в рамките на ООН. Така ли е? Ето, това е гласуваната декларация и защо никой не излезе да каже нищо в Народното събрание по този двоен аршин? Една декларация, която се внася редовно в Организацията – в ООН, и сега ние не гласуваме за нея. Кое ни е накарало да си променим нашето виждане? И затова трябва да се внимава много, когато се говори за история и за факти, а не да бъдат тълкувани и Народното събрание не трябва да се ангажира с подобни сериозни въпроси. Защо сме излезли от залата при обсъждането сутринта и при четенето на декларациите? БСП, уважаеми господин Иванов, винаги е излизала от залата! (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“: „Не лъжете, не е така!“) Освен това проверете още нещо. Във всички държави, които са участвали във Втората световна война и са били на страната на нацистка Германия, има подобни народни съдилища. Дали са правилни или не аз не коментирам, за да не вляза в противоречие с това, което говорих преди малко. Но вижте къде се е взело това решение – дали в България, или между тримата големи. Вижте какъв е бил този съд във Франция. Аз не казвам дали е справедлив, или несправедлив, но вижте колко хора по този начин са били убити във Франция. Пак казвам, не коментирам дали е било правилно, но моля Ви, проверете фактите и тогава четете декларации от тази трибуна, и тогава коментирайте кой е взимал решенията. Затова казах: не навлизайте в тези дебри и не считам, че това беше правилният подход на това Народно събрание и не смятам, че днес това беше уместно, което се внесе! Смятам, че други са приоритетите на Народното събрание, на страната ни, други са болките на хората и други трябваше да бъдат решенията на този парламент.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вероятно сте забелязали стрелките на часовника, така че моята процедура е за разместване в точките в дневния ред, първо, и за удължаване на работното време. Бих искала да помоля т. 10, която е първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, и на практика това, което се прави, е единствено и само да се даде възможност на Министерския съвет да приеме Национален счетоводен стандарт, за да могат дружествата от втория стълб да дадат своите отчети до 31 март, абсолютно технически законопроект, приет с пълно мнозинство в Комисията, може би за 15 минути работа, да бъде преместена и да бъде т. 4 в Програмата на дневния ред, и да гласуваме удължаване на работното време до приемане на т. 7 след евентуалната преномерация на Програмата. Благодаря.

Искам думата!

Господин Председател, госпожи и господа народни представители, предлагам точка втора – Гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, да бъде разместена и да стане точка пета от дневния ред на днешното редовно заседание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, много често от тази трибуна към Вас е поставяно условието и е правена заявката, че Вие трябва да защитавате истината. Моята процедура е към Вас и тя ще е в подкрепа на това Вие да можете да защитавате истината. Хубавото на истината, господин Председател, е, че тя винаги излиза наяве. И сега ще Ви кажа коя лъжа днес беше опровергана. Един от основните мотиви за това да не станем членки на еврозоната е, че ще има инфлация в България. Днес излезе официално информацията за Хърватска и през първия месец, през който те са член...

...на еврозоната инфлацията се е покачила с 0,2%, което обезсмисля цялото крещене на ВЪЗРАЖДАНЕ и техния референдум за запазване на българския лев. Основният аргумент е вече невалиден. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Вече истината е наяве.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Политиките на Република България по повод защита идентичността и правата на българските етнически общности зад граница и като част от други държави имат смисъл, когато са навременни, обмислени, отстоявани в единство на всички парламентарни сили. Едва ли имаме нужда да се убеждаваме какво следва, ако неглижираме тази навременност и далновидност, защото виждаме ефектите от разнопосочността и недалновидността на политиката ни покрай Република Македония. Днес, буквално часове преди закриване на Четиридесет и осмото народно събрание, ние, народните представители от „БСП за България“ се обръщаме към българския парламент с декларация, но не за да правим партийна политика, а да призовем за експедитивна и открита обща парламентарна солидарност по повод правата на българите в район Тараклия, Република Молдова. Българският парламент наскоро бе сезиран с писмо настояване от председателя на район Тараклия в Република Молдова, но до момента няма общ парламентарен отклик. За такъв днес ние, българските социалисти в Четиридесет и осмия парламент, настояваме – българската общност в Република Молдова наброява около 60 хиляди души, 70% от населението на този район са българи по националност. Това е единственият район в страната, където по-голямата част от населението е съставено от представители на национално малцинство. Освен това Тараклийският район е единственият район извън България, където българите съставляват мнозинство от населението. От стратегическо значение за бъдещето на българското национално малцинство в Република Молдова е запазването на Тараклийския район като самостоятелна териториална единица в хода на провеждане на очакваната административна реформа в Република Молдова. За това страната е поела ангажимент да стане факт до 2024 г. В защита на тези важни обстоятелства заставаме ние. Те са ни припомнени и в писмото на българската общност в Тараклия наскоро до българския парламент и лично до председателя на парламента. Тревогата и на тараклийските българи е, че те не са били включени в консултации за тази стратегия, не са отчетени исканията и интересите им като етническа общност. Затова, с цел запазване на Тараклийския район, българската култура, език, идентичност в тази република, Районният съвет на Тараклия е разработил законопроект, който гарантира запазването на Тараклийския район при всяка административно-териториална реформа в Република Молдова. Този проектозакон под името „За особения статут на Тараклийския национално-културен район на Република Молдова“ е внесен в молдовския парламент още през 2015 г., но така и не стига до разглеждане, макар че Венецианската комисия на Съвета на Европа е представила положително становище. Тревогата на българската общност в Молдова е провокирана от решението на антикорупционния орган на Република Молдова, който разглежда въпросния законопроект като акт на сепаратизъм срещу част от българското малцинство в Молдова. Истината е друга – че точно това българско малцинство е живият мост между двете държави, но проблемът и до днес няма решение на ниво Република Молдова и нейната политика в Европа. Уважаеми колеги! В тази зала няма хора, които трябва тепърва да се убеждават, че опазването на този район като самостоятелна административно-териториална единица е изключително важно за пълноценното упражняване на правата на българската общност в Република Молдова. Именно защото България подкрепя силно пътя на Молдова към Европейския съюз, няма как да бъде неглижирана от нас защитата на правата на етническата българска общност там. Нашата страна държи на ключовото значение на добрите отношения с Република Молдова, както и спазването на международните договори и човешките права. Като отчитаме, че през своята над 200-годишна история Тараклия се е превърнала в административен, културен и образователен център за всички българи, наскоро Народното събрание взе решение за откриване на културен център точно в този район. Но през последните години редица основни здравни, финансови, социални и правни услуги бяха преустановени в този район и преместени в съседни райони. Заради всичко това днес от най-високата трибуна на парламентарната република – Народното събрание, призоваваме Република Молдова да вземе предвид културните, историческите и етническите особености на района и да намери подход, чрез който да запази в цялост и да разшири формата на самоуправление на бесарабските българи, населяващи район Тараклия. С изброените дотук аргументи и тревоги ние, парламентарната група на „БСП за България“, очакваме настоящата декларация в нейната същност час по-скоро да бъде припозната от всички политически сили в Четиридесет и осмото народно събрание. Само така общата ни парламентарна позиция ще стане фактор, с който решенията и процесите по пътя на Република Молдова към Европейския съюз ще защитят българската общност в нейните предели. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Някак си си представях, че точно на днешната дата ще има едно смирение – смирение пред жертвите на комунистическия терор, на комунистическия режим. В това има голям символ – че точно на тази дата ние ще гласуваме решение на българския парламент – едно решение, което има своята приемственост, и то е работа и на други български парламенти в миналото. Ето, тук днес в залата е господин Лъчезар Тошев, който заедно с депутата Иван Иванов внасят подобно решение преди много години, но тогава то е отхвърлено още в Комисията. Днес имаме исторически шанс да гласуваме това решение и да се наредим сред държавите, които представляват цивилизационния избор, защото пътят към дехуманизацията минава през деморализацията. Отвратително е да сравняваме брой на жертви, да спорим за проценти на място, където съветската власт през 1932 г. създава закон в техния Наказателен кодекс, който се нарича, по-известен е с наименованието „Закон за петте житни класа“ – един закон, чиито последствия опровергават напълно твърдението, че Гладоморът е бил насочен само за избиване на богатите кулаци. Този закон дава възможност да бъде разстрелян всеки, у когото бъдат намерени пет житни класа. До пет житни класа е абсолютно достатъчно, за да бъдеш разстрелян. Нали разбирате, че много деца не са издържали на този глад – бедни деца, гладни деца, те са отивали в полето и са търсили, но там са ги чакали с картечници и са ги разстрелвали. (Шум и реплики.) Да, това е направила съветската власт – избивала е деца, които искат да ядат, и не кулаци, всички наред. Милиони са умрели по този начин. И в този момент ние да си правим дребни политически сметки, защото идват избори, и да си мерим кой повече може да има право. Ами, да, разбира се, че е много важна темата, която господата от левицата я казаха – за спасяването на българските евреи преди 9 септември 1944 г., но поне малко, от човешки свян да бяха излезли и да кажат: „Съжаляваме, че тогава тези, които имаха най-голям принос за спасяването на българските евреи, бяха подложени на народния терор на Народния съд.“ Някои от тях бяха избити, да, други бяха тежко осъдени, но не бяха убити заради международната подкрепа. Човекът, който има най-голяма принос по това време – депутатът Димитър Пешев, дори той е даден на Народния съд. Тези факти се забравят. Защо? Това ли е променената левица, за която говори господин Борисов?! Това ли е промененото БСП, с което той смята, че вече може заедно да управлява?! Аз тази промяна не я виждам. (Силен шум и реплики.) Ние сме парламент, който има историческа възможност днес да промени нещата. И да, днес трябва да бъдем високо, на висотата на тези, които в цяла Европа и по света обявиха геноцида срещу украинския народ за престъпление срещу човечеството. Да, умрели са и много българи, да, умрели са и други етноси, но геноцидът е проведен в Украйна. Този Каганович, за който Вие говорите, е извикан от Сталин месец септември 1932 г. и той му казва: „Товарищ Каганович, ние губим Украйна. Трябва да вземем силно рестриктивни мерки.“ Само че не е само Каганович, там е и Молотов. Той поставя норма колко човека трябва да бъдат убити на ден. Същият този Молотов, който сключва така наречения Пакт за ненападение. С кого? С Рибентроп! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е Пакт, с който Нацистка Германия и Съветска Русия решават да си преразпределят Европа. Това е Пакт, според който Сталин нарежда огромна ресурсова помощ с метална руда, с желязна руда, с въглища, с жито, изключителна ресурсна подкрепа, без която Хитлер нямаше да може да влезе толкова дълбоко в Европа и да направи такива поражения. Нека не забравяме тези факти. И да, затова сравнението между Нацистка Германия и Съветска Русия е много добра аналогия. И затова светът осъжда всички такива тоталитарни режими. А днес нашата роля тук в този парламент е да осъдим едно изключително престъпление, което човечеството трябва да помни, защото ние сме тези, които трябва да кажем: „Това не бива да се повтаря повече никога.“ Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Михалев, не Ви ли е неудобно Вие да обсъждате Втората световна война, когато има над 50 милиона жертви, независимо от коя страна? И Вие да коментирате кой, какво и как е искал да поделя света?! Вие музикант ли сте, или сте историк, или сте народен представител на българския парламент?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И на следващо място, твърде сте малък, за да обсъждате Българската социалистическа партия, уважаеми господин народен представител! Няколко пъти казвам, че тази партия е на 130 години и има своя принос, огромен принос за развитието на страната ни. И Вие да правите тези коментари, много Ви моля, правете го на Вашите събирания, партийни, но не от залата на Народното събрание! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михалев, понеже пак забъркахте и Борисов в тази история, не знам, слава богу, не го обвинихте и за Гладомора, но го цитирахте. Цитирахте го, нещо, което той каза, че БСП се е променила. И аз мисля, че тук и от Вашето изказване се потвърждава тази теза на господин Борисов, защото допреди няколко месеца Вие бяхте в коалиция с Българската социалистическа партия, а сега виждам да се нападате едни други. Значи някаква промяна се е случила. Те вероятно сега са осъзнали, че имат някакви рестрикции към подобно решение, а пък да не говорим, че в Четиридесет и седмото народно събрание такава декларация изобщо не влезе в парламента. И да беше влязла, Вашите партньори от „Продължаваме Промяната“ в името на баланса изобщо нямаше да я гледат и нямаше да я подкрепят, така, както не подкрепиха редица други искания. Но да, промяна има. Щом вече сте против БСП, значи и Вие, и те може би сте се променили. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Моята реплика е пак по същия повод. Господин Михалев, много удобно е по всякакви теми да замесвате името на Борисов, и то в контекста на някакви думи, казани на някаква среща. Само че, господин Михалев, Вашият нов партньор в новото ДС обединение, както Вие се самонаричате, именно председателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ днес в телевизионен ефир в национална телевизия е заявил следното, ако вярваме, разбира се, на казаното и отразеното в медиите. Цитирам: „Очертава се коалиция, която е отворена за сътрудничество с БСП.“ (Шум и възгласи: „Еее!“) E, хайде, господин Михалев, в дупликата да изясните: Първо, дали сте в морфичен дисонанс, обградени от апостоли на Сатаната, които най-вероятно Ви карат да говорите две противоположни едно на друго неща. От една страна, не стига, че довчера управлявахте с БСП, днес председателят на част от Вашето ДС обединение обяви, че отново имате намерение да управлявате с тях, а Вие в изказването си съвсем противоречиво нападате бившите си и вероятно бъдещи коалиционни партньори. Престанете с този странен, предизборен, твърде объркан политически пиар. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ето за това дребно политиканстване няма да се включа в този език. За мен е достатъчно това, че днес сме пред наистина голяма възможност да получим сериозен консенсус в тази зала по теми, където всички можем да бъдем над висотата на дребното политическо говорене. Там, където партиите, които са в различни части на залата, могат да гласуват тази декларация и да измият лицето на това, което се е случвало в миналото, и това, че българската страна не е участвала, не е взимала отношение и по някакъв начин се е скатавала – снижаване, снижаване, снижаване. Днес е различен ден и затова с гордо вдигнати глави нека да подкрепим това решение. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Тошев! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Наистина днес е важен ден, защото… Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ…

…разбирам, че темата за преодоляването на тежкото политическо наследство…

…не е Ваша тема. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Надявам се моето изказване този път да не предизвика бурни реакции. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата е изключително важна не само за нас като общество, важна е и за цивилизования свят, защото е крайно време да осмислим подобаващо това, което се случваше в продължение на много десетилетия в бившата Съветска Русия, и в това осмисляне трябва да направим нашите категорични морално-политически оценки. Твърде често Западът, към който днес принадлежим, е бил твърде мек със Съветска Русия. Твърде често Западът не е реагирал на нещата, които са се случвали през всичките тези години. Както беше отбелязано, в ключов за модерната ни история момент – Втората световна война, Западът дори стана съюзник с бруталния тоталитарен режим с една-единствена цел – да разгроми друг брутален тоталитарен режим. В резултат на този съюз част от обществата в Централна и Източна Европа останаха под комунистическия гнет. Това трябва да помним, това не трябва да забравяме! Наш дълг като общество, като хора, принадлежащи днес към цивилизования свят, като хора, вярващи в демократичните ценности, е да направим категорична оценка на това по-близко или по-далечно минало. Тук не се иска от нас да застанем в ролята на съдии, да облечем тоги и да дадем осъдителни присъди на извършителите на тези зверства. Наш дълг като общество, като политици в една демократична държава, е да дадем оценка – оценка, която се дава вече и от други държави в цивилизования свят, наши съюзници и партньори. И когато в Проекта на решение е използван терминът „геноцид“, вероятно не става дума за строгото легално понятие по смисъла на Конвенцията на ООН, защото ние не сме съд, ние сме публичен форум и този публичен форум има и правото, и задължението да даде оценка. Да, оценката е ясна и категорична – става дума за геноцид. Геноцид в този по-широк от чисто легалния международноправен смисъл, геноцид в морално-политическия смисъл на думата, обхващащ не само ликвидирането на нации, на раси, на религиозни групи, а ликвидирането и на социални групи, и на политически групи, а оттук и на цял един народ или опит за такова ликвидиране. Когато отнемеш средствата за производство, когато отнемеш частната собственост, когато ликвидираш производителното съсловие, когато ликвидираш политическия, гражданския, духовния, културния елит на една нация, това всъщност е опит за ликвидиране на самата нация. В този смисъл, да. В малко по-широк смисъл действително става дума за геноцид и нека не се плашим от термина. За съжаление, не е въздадена справедливост – юридическа справедливост, никой не е осъден за тези зверства, за тези брутални репресии, за този геноцид, както, между другото, с голямо съжаление го казвам на днешния ден, и за това, което се случваше в България 45 години – нямаше реално осъдени. Ръководителите на тогавашната комунистическа партия не получиха правосъдие, не получиха своите справедливи присъди. Мнозина от нас, които имат в семействата си пострадали от този режим, оставаме длъжници на нашите починали близки. Но нека поне да дадем морално-политическата оценка на онези събития отпреди 90 години. Дължим го на себе си, първо, като достойни хора, дължим го на нашите съюзници, приятели в Украйна, дължим го на целия цивилизован свят. Аз вярвам, че днес ще намерим сили това Народно събрание да даде своята категорична оценка. Искам да благодаря на вносителите и от парламентарната група на ГЕРБ, разбира се, и на „Демократична България“ като съвносители, да извършим този акт на справедливост в нейния морален и политически смисъл. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че тонът в залата последните няколко минути е спокоен. Взех отношение – реших да направя изказване, защото ми се иска да обърна внимание все пак на това, което се надявам след малко да гласуваме. По време на дебата се чуха някои неща, които не съответстват съвсем на декларацията – на общия проект на декларация, която успяхме да приемем в Комисията по външна политика. На първо място, в самия проект на декларация за решение на Народното събрание се отбелязва Гладоморът в Украйна и съседните ѝ райони. Тоест българското Народно събрание отчита, че това престъпление е извършвано не само на територията на Украйна. В самото решение също се говори за Гладомор, извършен в Украйна не само на украинските граждани, на хората с украински произход. От друга страна, не можем да отричаме и факта, че все още има спорове – например колко са точно жертвите, какво точно се е случило, защото Московските архиви са затворени, защото учените нямат достъп до тях. Другата причина според мен, поради която все повече държави и национални парламенти, а и не само – колегите през годините от международни институции, в които членуваме, определят това престъпление за геноцид. Точно за геноцид, въпреки споровете, които съществуват все още в науката, и то по отношение на 1932 г., а не по отношение на 1933 г. По отношение на 1933 г. учените – изобщо не говоря за учените от Украйна – са единодушни, че това е геноцид. Геноцид е, защото нито веднъж наследниците на това ужасно престъпление не са изказали съжаление, не са се извинили, не са направили нищо да помогнат, дори ако щете на учените и на наследниците на жертвите да намерят справедливост, да научат истината. Точно това е съществената разлика между режимите и техните наследници с примерите, които давахте, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ и колеги от БСП. Аз си мисля, господин Славов, че приемането на такива решения всъщност е важно не само за нашите партньори, то е важно преди всичко според мен за българските граждани, защото, ако не направим реална оценка и не се поучим от грешките си в миналото, ще ги допускаме и сега. Това е и голямата беда на Русия, защото те са напът да допуснат същата грешка и сега – в тази война, с всички данни, които чуваме за военните престъпления, които се извършват. И неслучайно аз се присъединих към декларацията, към която вече 22-ма председатели на комисии по външна политика са се присъединили, за създаване на специален трибунал, който да разследва военните престъпления, които се извършват в момента от Руската армия. Така че, колеги, вярвам, че този проект на решение, който доста професионално успяхме да обсъдим и да се обединим около този общ текст, е наистина важен за българските граждани, за оценка на това, което се случва в момента и защо точно сега. Първо, защото е 90-годишнина, и второ, защото в момента се води брутална война на територията на Украйна. Те са нападнати от Русия – гражданска инфраструктура се унищожава. Те се опитаха тотално да ги оставят без всякакво отопление и благодарение на помощта, която се изпраща, тези хора в момента не умират от студ например. Така че докато и Руската федерация не признае истината, не отвори архивите, за съжаление, ще продължат да допускат грешките и престъпленията, които са направили тогава. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председателю. В демократичните общества има различни разделения – политически, икономически, но най-важната ценност, която се защитава в демократичните общества, е човешкият живот. И тук, обсъждайки този проект за декларация, ние сме сложили ударението точно върху този проблем, защото е имало масово изтребление. Някой тук от ВЪЗРАЖДАНЕ каза: „Ние, естествено, няма да подкрепим тази декларация.“ Не мога да разбера кое му е естественото? Единственото нещо, което ми идва на акъла, е, че, естествено, оправдавате поведението на тези, които са извършвали изтреблението. Иначе нямам друго обяснение. Кое му е естественото в крайна сметка?! Но отново искам да кажа: човешкият живот е най-голямата ценност в демократичното общество и тогава, когато се взема отношение по такъв важен политически въпрос, тук някакви определения, някакви букви, някакви алинеи. Народното събрание е висшият орган на държавна власт, най-политическият орган. Тук се говори за политика. Когато някой започне да обяснява: „Дайте да не политизираме този въпрос.“ Всичко е политика в тази зала. И заставането на една или на друга страна също е политика. И тези, които искаме да бъде приета тази декларация, заставаме на страната на жертвата, а тези, които не искат да я подкрепят, застават на страната на палачите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, надявам се моето изказване да е едно от последните. Просто общо взето се чу всичко, което може да се чуе по този текст, и затова искам да Ви обърна внимание към неговия контекст, защото по текста може да имаме спорове наистина. Много основателни критики се съдържаха в това, което доктор Костадинов каза по отношение на дефиницията за геноцид. Точно с обратен знак ги чувахме тогава, когато се обсъждаше арменският геноцид, но има един контекст, от който не може да отстъпим, няма как да отстъпим дори да сме недоволни с всички формулировки в тази декларация, и този контекст е следният. Държавите, които се присъединяват към това виждане за случилото се в Украйна, просто припомнят по един категоричен и исторически свързан начин, в континуитет, една имперска политика, която продължава и до ден днешен. Това е имперската политика на Русия… (реплика от ВЪЗРАЖАДАНЕ: „На Великобритания!“), която прегазва съдби, прегазва цели народи, прегазва всякакви хуманитарни правила, наложени като поведение, и тя прикрива това нещо с недостъп до архиви, с недостъп до историческите извори. Ще припомня на морските депутати, че България има една чудесна, вълнуваща и много интересна военноморска история, с която може да се гордеем, до която ние нямаме никакъв достъп благодарение на това, че след 1946 г. нашият военноморски архив се намира в Москва и аз знам, че на пръстите на едната ръка се броят българите, които са били допускани до него, и то до негови отделни раздели, не до целия. Този начин на използване на историята не трябва да ни обърква. Когато колегите от БСП говорят и поставят тази декларация в контекста на цялото Четиридесет и осмо народно събрание, което е започнало с един акт срещу войната на Русия в Украйна и завършва с друг такъв, те трябва точно за това да си дават сметка. Цялото това Народно събрание каза от името на българите, които са ни изпратили тук, че ние осъждаме една агресия, защото това, каквото и да говорим, каквито и исторически факти да вадим, е една ясна политическа агресия, една държава нападна друга държава. Дали е провокирано, дали не е, това е съвсем друга тема. Тя влезе с войски, унищожава цивилна инфраструктура, убива хора, всичко останало е подробности. Ние не може да вземем отношение по това. Впрочем за тази имперска политика имат своя скромен принос и българските социалисти. Ще Ви припомня, че първият министър-председател на Украйна се казва Кръстьо Раковски, който започва тази политика и я провежда през цялото време. Има достатъчно много изказвания, в които неглижира етническите различия, говори срещу формирането на украински народ и всъщност той води реални, включително и военни действия, срещу каквото има там националноосвободително движение по това време. Дали е Махно, дали са други… Да не влизаме в конкретни исторически подробности, но, да, Кръстьо Раковски е едно от лицата на битката срещу волята на украинците да имат собствена държава и да бъдат зачитани като етнос. И това е исторически факт. Кръстьо Раковски е направил и много добри неща, разбира се, не само лоши. Така че тази декларация, каквито и недоволства да имаме от нея, аз също имам някои забележки, но трябва да я възприемем според мен най-вече като един категоричен акт за две неща. Ние категорично не приемаме продължаването на имперската политика на Русия, по късно Съветска Русия, днес Русия на Путин, по този начин да бъдат решавани вътрешнополитически проблеми на Русия, защото и България е била жертва на тази политика в исторически план. Това е едното. И второто, ние искаме истината, защото много аналогии се направиха, но искам да Ви кажа, да речем, спокойно може да наричаме филипински геноцид обсадата на Манила, но американската историография го нарече с истинските му имена. Каза: „Да, целенасочено избиване на филипинците по време на обсадата на Манила.“ Да, вследствие на това се появи цял един народ – seegypses, аз лично съм ги виждал, бегълци от тази война – Американо-филипинската. Това не пречи днес Филипините да са в изключително добри отношения с Америка и почти изцяло зависими от икономиката и политиката на Америка, но тази истина съществува и тя не се премълчава и не се крие от никого. И завършвам с това изречение, че истината ще ни направи свободни, а Русия в момента продължава една политика, близо 100-годишна, да скрива истината. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 48-254-01-59, внесен от Калина Константинова и група народни представители на 10 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по културата и медиите разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на културата: госпожа Миглена Кацарова – директор на „Правно-нормативна дейност и публични предприятия“, и госпожа Силва Хачерян – директор на „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Цветелина Симеонова-Заркин, която в своето изложение поясни, че промените касаят защита на правата на членовете на юридическите лица с нестопанска цел да участват активно във вземането на решения, както и да се отказват от своите функции. Повече от две години в ситуация на извънредна епидемиологична обстановка се засили необходимостта от промяна в Закона във връзка с начина на провеждане на общи събрания на юридическите лица с нестопанска цел. Поради прилагането на ограничителните мерки множество от тези органи в страната се оказаха в невъзможност да се съберат и да вземат решения – приемане на отчети, промяна на управителни органи и други. Съвременните начини за комуникация, използвани в дейността и на най-висшите държавни органи, позволяват пълноценно участие на дистанционно присъстващите членове на заседанията. Тази законодателна промяна ще гарантира признаване на всички съвременни форми за общуване при упражняване правото на сдружаване, както те са признати и от актуалната съдебна практика. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел, но са уредени в специален закон – Закон за народните читалища. За да бъде уредена възможността и техните общи събрания да бъдат провеждани от разстояние, е необходима съответната промяна в Закона за народните читалища. Законопроектът отговаря на ясно изявените нужди на юридическите лица с нестопанска цел, включително народните читалища, да могат да избират начина на провеждане на общите си събрания съгласно вътрешната си организация и външни фактори и защитава правата на членовете на юридическите лица с нестопанска цел да се отказват от своите длъжности в рамките на организацията. Предложените изменения и допълнения няма да доведат до допълнителна административна, финансова или друга тежест нито за държавата, нито за юридическите лица с нестопанска цел. Не се предвижда създаването на нови административни структури и на допълнителна административна тежест за участниците в процеса. Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Иван Ченчев, Корнелия Нинова, Костадин Костадинов, Тома Биков, Димитър Пашев. Комисията разполага със становища на Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България и Българския център за нестопанско право, които подкрепят предложенията в настоящия законопроект. След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 48-254-01-59, внесен от Калина Константинова и група народни представители на 10 ноември 2022 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел касаят защита на правата на членовете на юридическите лица с нестопанска цел да участват активно във взимането на решения, както и да се отказват от своите функции. Поради прилаганите ограничителни мерки множество от тези органи в страната се оказаха в невъзможност в последните няколко години при ковид пандемията най-вече, но и в други ситуации, да се събират и да взимат важни решения, като приемане на отчети, промени на управителни органи и други. Задължителното присъствено участие на членовете на дадено юридическо лице сериозно затрудни легитимното провеждане на събранията, което ограничи дейността им и изпълнението на законовите им задължения. В резултат на това Агенцията по вписванията постанови редица откази от вписвания на обстоятелства заради липсата в Закона на възможност за участие в общите събрания от разстояние. Към настоящия момент е предвидено така нареченото дистанционно участие единствено при заседанията на управителните съвети, но не и по отношение на участието в работата на общото събрание на дадено юридическо лице с нестопанска цел. В Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание от 2020 г., държавните и местни органи, съвети, комитети, комисии и други също са проучили такава възможност за провеждане на заседание от разстояние. Истината е, че както и пандемията показва, в съвременните обществени условия с развиващи се интернет технологии е необходимо юридическите лица с нестопанска цел според своите специфични характеристики да имат свободата да изберат най-подходящата форма за провеждане на заседанията на общите им събрания, като тази възможност не трябва да бъде ограничена единствено при извънредна епидемична обстановка. И без условията на извънредна епидемична обстановка е важно да се отчете, че съвременните начини на комуникация, използвани в дейността и на най-висшите държавни органи, позволява пълноценното участие на дистанционно присъстващите членове на заседанията. Тази законодателна промяна ще гарантира признаване на всички съвременни форми за общуване при упражняване правото на сдружаване, както те са признати и от актуалната съдебна практика. Читалищата са също юридически лица с нестопанска цел, но са уредени в специален закон – Закон за народните читалища, и за да може да бъде уредена възможността и техните общи събрания да бъдат провеждани от разстояние, е предложена необходимата съответна промяна в Закона за народните читалища в тези изменения. В България има неправителствени организации, при които броят на членове в техния върховен орган надхвърля 500 души, включително и читалища. При такава голяма численост на членовете и при липсата на предвидимост при налагането на ограничителни мерки е необходима законова гаранция за легитимиране на бъдещите заседания на общите събрания от разстояние в дистанционна форма. В предложените текстове ще се гарантира законосъобразната дейност на всички юридически лица с нестопанска цел в България съобразно динамично развиващите се обществени отношения и дигиталните възможности за комуникация. Признаването за законосъобразни на тези заседания на върховните органи на ЮЛНЦ ще е в синхрон със задължението на държавата да се гарантира упражняването на конституционното право на гражданите свободно да се сдружават във всеки един момент без оглед на тяхното физическо местоположение. По повод зачестилите случаи на заявявания за заличаване на членове на управителните съвети, съответно на управители на юридически лица с нестопанска цел в регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията и въз основа на липсата на законово регламентирана възможност за напускане на член на управителния съвет, управител с едностранно предизвестие до ЮЛНЦ се предлага да бъде приета и нова ал. 4 в чл. 30 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 141, ал. 5 от Търговския закон по отношение на дружествата с ограничена отговорност управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва независимо дали на негово място е избрано лице. При ЮЛНЦ едномесечен срок няма да бъде достатъчен, но два месеца е подходящият срок за тях да организират провеждане на общо събрание, да изберат нов член на управителния си орган и да заявят вписването му в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Ще обърна внимание на няколко от получените позитивни становища по Законопроекта. Получено е позитивно становище от Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет, както и от Националното сдружение на общините в България, които всъщност попадат в тези хипотези, и това ще облекчи тяхната работа. Като цяло това са малки, но значителни изменения, които да облекчат работата на юридическите лица с нестопанска цел. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Действително този Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел вероятно е необходим, както и вносителите се изразиха, особено в контекста на отминалата пандемия и всички предизвикателства, с които се сблъскахме, включително и липсата на възможност за вземане на решения от юридически лица с нестопанска цел. Обаче бих искала да обърна внимание на народните представители, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел третира абсолютно всички сдружения и фондации. В този смисъл бих казала, че изключително съжалявам, че този законопроект не е разглеждан от Комисията по правни въпроси. Жалко е също така, че Комисията по правни въпроси е водеща и няма доклад по този законопроект. Струва ми се, че тук биха могли колегите, които са от Комисията – почти всички са с юридическо образование, да направят предложения между първо и второ четене по отношение на текстовете, например в § 30, и то свързани с това какви решения се вземат от общото събрание при заличаване на член на всички сдружения или фондации, направени по този ред. Много моля и колегите от Комисията по правни въпроси да обърнат внимание на този законопроект, защото той може би ще улесни със сигурност тези процеси, но може според мен и да допринесе до изкривяване при решенията на управителните органи на сдруженията с нестопанска цел и фондациите. В този смисъл аз лично вероятно ще подкрепя този законопроект, но бих искала поради малкото оставащо време за работа на този парламент още веднъж детайлно да бъде обсъден от колегите с правна експертиза. Затова моля и председателят на Комисията по правни въпроси да вземе отношение по предложените текстове. Благодаря.

Благодаря, господин Цонев. Благодаря, госпожо Атанасова, за изказването и за указанията, които направихте. Наистина искам да изразя съжаление, че Правната комисия не може да гледа на първо гласуване този законопроект. Истината е, че може би ни се стори лесен, може би ни се стори, че понеже не е директно по Плана за възстановяване, а ние бяхме концентрирани там, някак си го подценихме. Становищата, които са постъпили така или иначе по Законопроекта, са позитивни по принцип на първо гласуване, но от Агенцията по вписванията и Министерството на културата имат бележки, които биха искали да бъдат отразени между първо и второ четене, включително технически бележки, също бележки във връзка с връзката на Закона със Закона за народните читалища. Мисля, че ще изразя общото мнение на членовете на Комисията – ние бихме го подкрепили на първо гласуване, но понеже така или иначе бихме нанесли редакция между първо и второ, добре е залата да го подкрепи на първо. Живот и здраве, в по-добри времена, след като бъдат направени необходимите редакции, ще бъде приет и на второ.

Благодаря Ви, господин Председател. Предвид факта, че това бяха едни изключително малки изменения, факт е, че ако не бяха постъпили предложения, щях да предложа да бъде разгледан и на второ четене още днес в залата, за да приемем тези изключително малки, семпли изменения, които ще помогнат толкова много на сектора. Факт е, че не беше разгледан в Правната комисия, така е, която е водеща. Това щеше да отнеме едни 10 минути, защото текстовете са елементарни и са няколко изречения. Знаем също така, че почти в същия състав тези изменения минаха в предишния парламент. Това не е нов текст. Там – оттогава досега, още след предишното първо четене и постъпилите изменения – текстовете са оправени спрямо постъпилите становища. В този ред на мисли приемам Вашето възражение и амбиция да предложите нещо, но разбира се, съм скептично настроена, защото в момента за мен това е извинение да не мине на второ четене нещо изключително елементарно и нужно, което се чака вече две години, а и създава затруднения от 2020 г. на сектора. Всеки от Вас, който работи в регионите, знае и читалища, и всякакви организации колко се затрудняват и колко важно е това мъничко нещо за тях. Така че се надявам, че в третия парламент, в който ще гледаме този същия законопроект от три изречения, може би ще го приемем.

Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Атанасова, ще се опитам в репликата си да обясня, че не си спомням в Правната комисия да сме разглеждали този законопроект. Не би трябвало да коментирам другите репликиращи, но не е две изречения, ами е колко параграфа – пет параграфа, четири са сериозните. Държа да Ви кажа, че тъй като той визира всички правни субекти, които попадат под обхвата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и провежданите от тях събрания, едно нещо трябва да отбележим. Този, който ги протоколира и който се подписва в качеството на длъжностно лице, и документите, които той протоколира и подписва, се обявяват впоследствие. Има доказателствена сила за фактите, които са отбелязани в тях. Едно от обстоятелствата, които това лице – протоколиращият или секретарят – отбелязва в протокола, е самоличността на лицата, които са присъствали. В този случай това, което е посочено в Законопроекта, че се създава ал. 5, която в края на първото изречение казва: „Гарантиращо е установяването на самоличността му и позволяващо участието му, като присъствието и начинът им на гласуване се удостоверява в протокол от председателстващия общото събрание, лицето, изготвило протокола, които удостоверяват и отговарят за верността на съдържането му“ – за съжаление, това, което създаваме като възможност, считам, че има необходимост технически да бъде посочено в Закона по начин, който, от една страна, да гарантира онова, което са имали предвид вносителите – да се установи самоличността, тъй като това ще създаде възможност за злоупотреби, за съжаление. Ако аз съм протоколчик на такова събрание и трябва да удостоверя с подписа си, не знам технически как ще удостоверя самоличността на лице, за което се предполага, че има визуално аудиоконтакт, така както е описано в Закона. Все пак това са неща, които не би трябвало да обсъждам сега на първо гласуване. Но тъй като не е минал в Комисията, се налага сега да ги обсъждаме. За мен е изключително опасно… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател, извинявам се. …да го приемем и на второ четене, без да сме направили необходимите корекции, от които мисля, че имаме нужда, но те са технически и затова е нужна помощта на експерти. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Аз също, колеги, смятам, че трябва да се отнесем с цялата сериозност към този законопроект, макар разглеждан за втори път на първо четене, което обаче, госпожо Константинова, означава, че въпреки постъпили предходния път бележки, Вие не сте ги отразили като вносители и сте внесли същия текст, което не смятам, че трябва да бъде аплодирано, след като са постъпили бележки, отново по внесени законопроекти със същото съдържание, и от Сдружението на общините, и от Министерския съвет, и от редица сдружения по думите на председателя на Правната комисия. Най-добронамерено казвам, че най-вероятно има сериозна нужда от такива промени в този закон. Трябва да бъдем абсолютно прецизни и с оглед на намаляващото време за работа на пленарната зала, смятам, че не следва да подкрепяме евентуално предложение за разглеждане на първо и второ четене в настоящото пленарно заседание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа колеги народни представители! Текстовете, които предлагаме с така внесения законопроект за изменение и допълнение, предвиждат едно основно нещо – над 10 хиляди субекта по Закона за юридическите лица с нестопанска цел можеха да заседават дистанционно и да вписват промените в търговския регистър към Агенцията по вписванията, когато беше извънредното положение в държавата. След като отпадна извънредното положение, отпадна и тази възможност. Единственото нещо, което предлагаме, колеги, е именно да се даде възможност на юридическите лица да заседават точно по начина, по който са го правили почти две години, и да вписват промени, в това число и на читалищата. Нищо по-различно, с което искам да онагледя, че всички притеснения, които имате Вие, вероятно основателни, се опровергават от факта, че тази правна уредба, която ние в момента искаме да въведем, до момента на отпадане на извънредното положение по някакъв начин непряко можем да правим тълкуване, че е съществувала. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Иванов, това, че е имало извънредно положение, оттам е произтекло това, че е имало извънредни права. И както казахте Вие, за ограничен кръг субекти. А в момента предложението на вносителите на Законопроекта е то да обхваща всички, те са стотици хиляди регистрирани юридически лица с нестопанска цел, и тук вече няма да дадем извънредни права, което пък евентуално ще създаде възможност и за по-голям брой на евентуални злоупотреби. Тъй като това е било една извънредна ситуация, по която това е било възможно, и тогава процентът на евентуални злоупотреби, разбира се, е бил по-малък. Аз нямам нищо против да го приемем на първо гласуване, но пак казвам, необходимо е да получим помощ от експерти, които да ни кажат как да формулираме сверяването на тази самоличност, да позволява сверяването на самоличност с този осигурен аудио-, видеоконтакт с лицата, които ще участват в съответното събрание – дали на читалище, дали на фондация, дали на сдружение. И това нещо, което ме притеснява, как да бъде записано в Закона, така че лицето, което протоколира, да може, от една страна, да изпълни своите задължения, а от друга страна, когато сложи подписа си, то да гарантира, че тези лица, които тук преди малко се спомена, че може да са 100 – 200 членове, как Вие сверявате онлайн самоличността на сто или двеста членове на сдружение или на едно читалище, които присъстват на събрание? Някой да ми обясни технологично това как става. Защото аз не мога да си го обясня. Да свериш самоличността така, както са записали в Законопроекта, да кажем, на 100 или 200 присъстващи?! Технически аз не мисля, че това е възможно. Или може би трябва да запишем, ако го гледаме днес на второ четене, че трябва да се представи и да се изпрати, и да се приложи към протокола може би най-добре копие от личната карта на всеки един, който е заявил, че е присъстващ, което е доста трудно и технически невъзможно. И аз дотук чух само оправдания как трябва да приемем този законопроект, но аз не чух технически и наистина работещи предложения как да създадем една сигурност при проверката на самоличността на участващите, в случай че те са няколко десетки или 100 души? Ако някой може да обясни и да ни убеди, тогава нека да направим една дискусия и да мине на две гледания, макар че не одобрявам приемането на законопроекти, които не са излезли с доклади от водещата комисия, както този. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги! С оглед на изложеното от председателстващия Народното събрание най-вероятно е добре да пестим времето на днешния пленарен ден и да вървим напред. И все пак взимам тази дуплика, за да кажа на господин Петров, че обхватът, господин Петров, на извънредното положение по отношение на субектите, които можеха да заседават дистанционно, е в пъти по-голям от това, което ние предлагаме. В пъти по-голям! На всеки един въпрос, който задавате – как точно ще се случи това или онова, как ще се случи идентификацията, аудио-визуалната връзка, отговорът, който ние даваме, е само един-единствен: по начина, по който го правеха субектите в хода на извънредното положение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Този законопроект, за съжаление, явно има някаква неприятна съдба два пъти да бъде разгледан на първо четене от две различни легислатури и да не бъде приет. Аз няма да повтарям вносителя, но този законопроект многократно беше поставян като концепция от неправителствените организации още в началото на извънредното положение, впоследствие извънредната епидемична обстановка. И мога да дам пример, тъй като тук се изказаха множество опасения как се удостоверява самоличността, че и в момента в действащия Закон за юридическите лица с нестопанска цел управителният съвет на сдруженията и фондациите има възможност да се осъществяват заседанията им дистанционно, като има сходен текст – „Присъстващо е лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяване на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждане и вземане на решение. Гласуването на този член се удостоверява в протокол от председателстващия заседанието.“ И по тази логика това е действащ текст от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Само да припомня, че управителният съвет е органът на оперативно управление, който се разпорежда с имуществото, който определя кой представлява сдружението или съответно фондацията. Така че, както и в момента те могат да го провеждат на ниво управителен съвет, не виждаме никаква пречка да се провежда и общо събрание. И в момента действащият текст посочва, че се удостоверява как са гласували съответните членове на Управителния орган. Относно това, че по време на извънредната епидемична обстановка те са можели да ги провеждат, всъщност нямаше такова изменение в Закона, те го правеха, и Агенцията по вписванията вписваше подобни решения с отразено в протокола, въпреки че в Закона няма подобна възможност, провеждане на дистанционно заседание на общото събрание. И тук трябва да дадем множество примери от последните две години, тъй като развитието на обществените отношения променя и нормативната уредба. Тук можем да си поставим следните въпроси, разбира се, те са риторични, Народното събрание как удостоверяваше самоличността на народните представители, които се включваха дистанционно в заседанията? Висшият съдебен съвет как заседава дистанционно, и продължава да го прави в определения случаи, въпреки че по същия начин можем да поставим въпроса как се удостоверява самоличността на членовете на Висшия съдебен съвет? Относно внесените предложения за прецизиране на текстовете. Трябва да посочим, че Министерският съвет, Министерството на електронното управление, Националното сдружение на общините в Република България нямат бележки по този законопроект да го подкрепят. Също така този законопроект е съобразен с бележките, които са представени, и становищата в Четиридесет и седмото народно събрание, нещо, което беше изтъкнато. В този смисъл, разбира се, след като е направена заявка за промени между първо и второ четене, е безпредметно да влизаме в големи детайли, явно няма да бъде приет и от тази легислатура този законопроект, но той ще влезе отново в рубриката на нещата, които това Народно събрание не свърши. А защо не го е разгледала Правната комисия? Това е зависело единствено от ръководството на Правната комисия, а не от нас, аз не съм член на Правната комисия. Колегите, които са от Правната комисия, не знам дали са го предлагали в дневния ред, но това са въпроси към тях. Но всички ние, останалите, като народни представители можем да си зададем въпроса защо този законопроект отново не стигна до дневния ред на пленарната зала, въпреки че е в дневния ред на обществото? И накрая само ще посоча, че това важи не само за този законопроект. Аз поисках една справка, и с това ще приключа, колко от внесените от Министерския съвет законопроекти по ПВУ са приети от това Народно събрание на две четения? Три от над 10! Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Това, че ми омръзна, господин Председател, да бъда обвиняван в Правната комисия, сигурно е ясно, но няма да се оплаквам. Господин Пандов, никой от Вашите колеги, попитайте ги, просто не ни е подсетил, че този закон е много важен. (Реплики от народния представител Милен Матеев.) Сигурно щяхме да намерим време, господин Матеев. Мислите ли? Не е било с лошо, нали знаете? (Реплики от народния представител Милен Матеев.) Не, опитвам се да си припомня. Знаете какво беше в Правната комисия, така че, съжалявам. Има два момента, знаете ли, които искам да отбележа в репликата си. Първо, не се сърдете, че закони не минават. Аз няколко пъти подчертавам, и Ви моля да го имате предвид, че Народното събрание не бива да бъде концерт по желание и всеки кой каквото си пожелае да го вкара, и то да бъде прието незабавно! Мисля, че това не може да бъде законодателна парламентарна практика по никакъв начин. Аз самият в миналия парламент внесох един законопроект съвсем дребен, администрацията ми направи бележки, изтеглих го, в този го вкарах пак с отразени бележки, направени ми бяха нови бележки. Няма да бъде приет, но не го драматизирам. Мой личен, нещо, което ми е на сърце. Не го драматизирам. Администрацията ще ми прави бележки и аз ще ги отразявам, докато най-накрая се разберем и го приеме. Чували сте ме да казвам, че законите е хубаво да се приемат с консенсус, така че няма проблем. След като има някакви бележки, не виждам защо пък да не бъдат отразени, да не бъде изтеглен, да бъде внесен отново?! Защо всичко трябва да е напук и на всяка цена?! Защото аз така съм го написал, значи така ще го приемете! Аз самият казвам, давам пример, как щом има бележки, оттеглям и го правя наново. И второто, което искам да кажа. Колеги, вижте, имам и един концептуален спор с Вас, с някои от Вас, разбира се, не знам дали го разбирате, той е между скоростта на оборота и правната сигурност. Всъщност искат се доста често нормативни промени с аргумента, че трябва да се повиши скоростта на гражданския оборот. Просто приемете, че има колеги в тази зала, които поставят въпроса, вдигайки скоростта, не застрашаваме ли правната сигурност? Защото в един момент, ако се окаже, че имаме скорост, но нямаме правна сигурност, ще имаме много по-голям проблем от това, че в момента един малък законопроект ще трябва малко да се преработи, да влезе отново и да бъде приет.

Благодаря, господин Председател. Ще бъда кратък. Вие го обобщихте. Наистина много законопроекти не видяха бял свят, въпреки че са в дневния ред на обществото, и то не от- скоро. За съжаление, както казах, това е Законопроект, който за втори път достига до този етап на развитие. Ако проявим чувство за хумор, надявам се, че третият път ще е успешен. А относно Правната комисия, аз не съм член, както казах, на Правната комисия, господин Чолаков, и нямам представа защо не сте го разглеждали. Не беше лично да кажа, че Вие имате някаква вина, просто Правна комисия не достигна. Но колегите тук, които са членове на Правната комисия, ми посочиха, че няколко пъти са напомняли за този законопроект и също така, че в Четиридесет и седмото народно събрание той е приет с единодушие от Правната комисия на първо четене. А относно гражданския оборот… Но да не влизам в тези детайли. Тук аз има предвид друго, не за гражданския оборот, а за това, че тази уредба и в момента съществува, не предпоставя кой знае какви рискове, но тъй като наистина да спестя пленарното време за оставащите точки, с това ще завърша. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за предложения между двете четения да бъде намален на три дни. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и смях.)

За обратно предложение.

Господин Председател, уважаеми колеги! Аз правя обратно предложение. Вие сами видяхте, че приемането на първо четене не беше безспорно. Аргументите, които изложихме, бяха много сериозни относно правната сигурност за движението на едно такова дружество, макар и то да бъде с нестопанска цел. Между другото, повечето дружества от така наречените НПО-та се занимават много сериозно със стопанска цел и провеждането на общо събрание, и въобще на ръководните органи е отговорен процес. Да не говорим, че това може да доведе до такива последици, от които ние после да се срамуваме. Затова този въпрос трябва да се обсъди много обстойно относно това правната сигурност каква е, защото и Висшият съдебен съвет се избира по електронен път, но все още делото седи висящо във Върховния касационен съд. Правя предложение за 14 дни. (Реплики.)

Прегласуване.

Не се знае.

Оттеглям го.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 48-354-01-25, от 30 януари 2023 г., внесен от Деница Сачева, Делян Добрев и Костадин Ангелов На своето заседание, проведено на 31 януари 2023 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: госпожа Евелина Милтенова – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, госпожа Цветелинка Колева – експерт от ПОК „Доверие“ АД, госпожа Валя Йорданова и госпожа Милка Начева – членове на представителната работна група на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Съгласно мотивите на Законопроекта се цели съставянето на годишните финансови отчети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащанията да е по реда на национален счетоводен стандарт, тъй като до момента действащото счетоводно законодателство задължава пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове да съставят финансовите си отчети на базата на международни счетоводни стандарти. Те не са изменяни от 1988 г. и не отговарят на нуждите на съвременните пенсионни схеми и националните особености при отчитане на дейността на тези фондове. Предлаганите промени ще създадат необходимата нормативна рамка, на базата на която Министерският съвет да приеме национален счетоводен стандарт. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Деница Сачева, която изтъкна, че трябва законово основание за приемане на национален счетоводен стандарт от Министерския съвет, който е важен за изчисляването на пенсиите от втория стълб. Поправките са технически. При приемане на стандарта през месец февруари тази година дружествата ще могат до края на месец март да се отчетат за 2022 г. по новия стандарт. Председателят на Комисията представи получените становища по Законопроекта от Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, като всички те подкрепят Законопроекта. Госпожа Колева – ръководител на работната група за националния счетоводен стандарт, поясни, че международният стандарт е от 1988 г. и не е съобразен с втория пенсионен стълб, а с новия стандарт всички детайли, указания и подзаконови актове се обединяват в едно. Госпожа Йорданова от името на браншовата организация също подкрепи Законопроекта. Председателят на Българската асоциация за дружествата за допълнително пенсионно осигуряване госпожа Милтенова подчерта, че новият стандарт ще внесе предвидимост, устойчивост на плащанията, но без приемане на обсъждания законопроект няма да могат да продължат напред. При последвалата дискусия народният представител Искрен Арабаджиев от парламентарната група „Продължаваме Промяната“ посочи, че подкрепят Законопроекта, тъй като той ще осигури вярно и точно предоставяне на информация при втората фаза, през която вече преминават дружествата – след набиране на капитал започва изплащане на пенсии. Той постави въпрос кога е започнала работа по стандарта работната група. Госпожа Милтенова отговори, че работната група е разработила стандарта за 9 месеца до месец ноември 2022 г. Народният представител Георги Гьоков от името на парламентарната група на „БСП за България“ посочи, че ще подкрепят Законопроекта на база становищата на експертите, като се надява, че националният счетоводен стандарт, който впоследствие ще приеме Министерският съвет, ще е работещ. В резултат от проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика със 17 гласа „за“, „против“ и „въздържал се“ няма, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 48-354-01-25, внесен от Деница Сачева, Делян Добрев и Костадин Ангелов на 30 януари 2023 г., да бъде приет на първо гласуване.“

Господин Председател, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не можем да приемем за нормално точно този документ да минава през Социалната комисия. Това е нещо, което трябваше да влезе по надлежния ред в Комисията по финансите, да бъде обсъдено, да бъде представен самият критерий, да бъде представен целият набор от документи за цялото това нещо. Вкарвайки нещо в 12 без 5 и най-вече вкарвайки без становища, без начин, по който ще се оформят тези критерии, по никакъв начин не кореспондира с това какво трябва да се случи. Точно заради това ние смятаме, че е съвсем нормално и съвсем естествено между първо и второ четене да направим нужните предложения за допълнения, корекции и обсъждания, тъй като, представен по този начин, целият този законопроект и цялото това решение, което трябва да се приеме, пак казвам, не отговаря на абсолютно никакви критерии и стандарти. Единственото, което, ако преценят вносителите, според мен е добре да се направи в тази ситуация, е да се предложи редакционна промяна и да се удължи срокът за подаване на годишните финансови отчети например до 30 септември. Това ще даде възможност на пенсионните фондове да направят своята отчетност доста по-спокойно, но не и по начина, по който се предлага в момента, през Социалната комисия промяна на закон, който в крайна сметка да засяга счетоводни стандарти. Какъв е счетоводният стандарт? Кой номер е? Какво ще се заложи вътре? Това е нещо, което се иска от Народното събрание да даде, образно казано, един отворен чек и всеки да си го попълва както иска. Ами ако Министерският съвет изготви стандарт, който не отговаря на критериите, които ние бихме одобрили в залата? Ами ако има обструкции от някои от страните, които ще засегне това решение, по-точно казано, на Министерския съвет? Точно заради това ние смятаме, че ще направим максимално коректни и добри предложения между първо и второ четене, за да премахнем всякакво съмнение за задкулисни договорки.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ганев, аз няма да Ви правя реплика по същество. Само искам да обясня няколко неща. Наистина прав сте за това бързане, екстрено минаване през Комисията по труда и социалната политика. Има становища, включително и на Министерството на финансите, което е положително по това. Само искам да обърна внимание, че Законопроектът е изключително семпъл, вижте го – 3 – 4 параграфа. (Показва Законопроекта.) Той не установява счетоводен стандарт. Той дава възможността на Министерския съвет да направи такъв национален счетоводен стандарт, за да не си правят отчетите пенсионните дружества по международен стандарт от 1988 г. Сега какво ще пише в този счетоводен стандарт, който ще направи Министерският съвет, ще приемат, няма кой да знае. Но дали Вие ще направите предложения, защото на мен ми е интересно какви предложения ще направите между първо и второ гласуване, но Министерският съвет е в правото си да направи този счетоводен стандарт. Така че аз не знам за какво става въпрос и Ви казвам, като председател на Комисията съм се съгласил единствено за това да минат толкова екстрено през Комисията, за да може да улесним това нещо да се случи, защото техният срок е до месец март. Гледам, че Ви убеждават тук колегите за това, но наистина при заявката за предложения между първо и второ гласуване не може да се осъществи първоначалната идея за минаване на две четения в днешния ден, а пък поради краткия живот на парламента няма как да се случи това и на второ гласуване. Така че ако наистина не оттеглят желанието си, господин Председател, за промени между първо и второ гласуване, ние няма как да го приемем на второ гласуване, а идеята беше точно това да се случи на две четения в днешното заседание, за да може да бъде приет Законопроектът и те да могат да направят отчетите по този счетоводен стандарт. Надявам се, че обясних за какво става въпрос.

Господин Гьоков, Вие като бивш министър много добре знаете, а и както сте заявили вчера на Комисията, че не сте запознат в общи линии с целия този казус, както е станало ясно и вчера на извънредната комисия, специално заради тази точка от дневния ред на Народното събрание. Стандартът е бил готов, има го, изработен е от пенсионните фондове, но в крайна сметка никой не го даде и никой не го даде за обсъждане. Защо е един от големите въпроси? Щом е готов, щом е толкова хубав този стандарт, тези, които са го направили, беше хубаво заедно с вносителите да го приложат. Ние имаме достатъчно експерти при нас да го анализираме и да кажем – да, всичко е добре и няма да има никакви проблеми с приемането на този стандарт, след като е приет. В смисъл, изготвен е стандартът, той не е приет. Точно заради това ще искаме този изготвен стандарт да го видим, да го обсъдим. Няма никакъв проблем да го приемем, но пак казвам, ако вносителите преценят годишните финансови отчети в момента и да заложим тук да удължим сроковете до 31 септември, ние бихме го подкрепили, но в никакъв случай няма как, без да направим нужни корекции в тази законодателна инициатива, да гласуваме за.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Първо искам да Ви информирам за това, че до този момент универсалните пенсионни фондове не изплащаха пенсии и поради тази причина нямаше такива затруднения по отношение на националното счетоводство. От 2021 г. бяха въведени съответните промени и миналата година е първата година, в която се изплащаха пенсии и по втория стълб. В момента това, което се искаше от нас, беше да приемем един текст, в който даваме право на Министерския съвет да приеме Националния счетоводен стандарт. Национален счетоводен стандарт не се приема от Народното събрание, той е в прерогативите на Министерството на финансите и дори и да го видят експерти на която и да е било политическа група, парламентарно представена група, няма какво да направят по този национален счетоводен стандарт, защото той въобще не се приема от нас. Той не е в нашите правомощия да правим това. Така че в случая с предложения законопроект единствено и само се дава право да се приеме такъв стандарт и годишните счетоводни отчети на универсалните пенсионни фондове да бъдат направени до 31 март по този стандарт. Въвеждането на Национален счетоводен стандарт ще гарантира много по-голяма предвидимост в оценките на инвестициите посредством намаляване на тяхната волатилност и оттам много по добро изчисление на пенсиите на хората, които в момента получават своите пенсии от втория стълб. Това е особено важно именно в първата фаза на изплащане и трябва да създаде съответната сигурност и надеждност на плащанията на втория стълб. Мисля, че всички, които професионално се занимават с темата, много добре разбират, че става въпрос за техническа поправка в Закона и в никакъв случай не може да се говори за това, че националният счетоводен стандарт ще бъде приеман от Народното събрание, ще може да се разглежда от парламентарни групи, да дават предложения по националния счетоводен стандарт и така нататък. Господин Ганев много добре осъзнава това, но има, разбира се, своето право да прецени дали ще прави промени между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! То пак няма да е много като реплика, само искам да допълня и госпожа Сачева като вносител. Ние даваме възможност за такъв счетоводен стандарт. Това не отменя възможността, не възможността, а задължението на Министерския съвет този стандарт колкото и да е готов, той до момента не е публикуван за обществено обсъждане, тъй като няма законово основание това да се случи – да бъде публикуван такъв отчет. А сега, ако Народното събрание приеме тази възможност, те тогава ще го публикуват на портала за обществено обсъждане и тогава всеки ще може да си даде бележките и да си каже мнението по този счетоводен стандарт и те да го променят в посоката, която трябва, и според общественото обсъждане каквото се е получило. Отново казвам, всичко става вече оттук нататък безсмислено и щом има заявления от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че ще направят между първо и второ гласуване, всякакви дебати оттук нататък са излишни според мен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура по разместване на точките от дневния ред. Както знаете, в момента обсъждаме Кодекса за социално осигуряване и след това следва второто гласуване на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили. Предлагам след тази точка да обсъдим на второ гласуване Законопроекта за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка, а след това да обсъдим Закона за пътищата, което мисля, че е много по-важно, имайки предвид, знаете случая в Пролеша, за винетките и така нататък, и с това да приключим дневния ред за днес. Благодаря.

Моето обратно становище е това да не се приема, защото по този начин точката за Декларацията, осъждаща антибългарската агресия в Македония, отива много по-надолу в класацията и съответно смятам, че това ще бъде един изключително лош знак. Сега, разбирам от „Продължаваме Промяната“ тяхното желание да не се гласува тази декларация, а особено с оглед на това, че един техен представител си позволи да обвини едва ли не български политици и граждани за това, което се случва в Македония, но все пак нека да напомня, че Декларацията беше приета с пълен консенсус, нещо, което не се случва често не само в този парламент, но и по принцип, и тя обедини всички политически сили. Така че нека да оставим дневния ред такъв, какъвто е, и да дадем един добър знак на нашите сънародници в Македония, както и на нашите партньори в Европейския съюз. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Дневният ред е приет, съгласуван, обсъден на Председателски съвет – единодушно от всички председатели на парламентарни групи. Подреден е по съответната хронология. Хайде да спрем да разместваме точките, а да вървим по това, което е прието. Така или иначе днес и утре ще приемем всички точки. Законът за пътищата е важен, знам, касае всички български граждани, така че господин Ананиев, призовавам Ви просто да оттеглите тази процедура, за да минем по точките, както сме ги приели. Няма абсолютно никакъв смисъл да местим точките в момента. Благодаря Ви. Господин Председател, благодаря и на Вас. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е, след като разгледаме точката за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, да разгледаме и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да спрем да разместваме Програмата. Сутринта на Председателския съвет обсъдихме и подредихме с консенсус и какво се промени, че вече трети или четвърти път се предлагат размествания на Програмата? Имаме ясен дневен ред. Предлагам да се оттегли или да се отхвърли това предложение, където се казва, още не са ни разпуснали и вече го давате на уволнение. И утре е ден и целият дневен ред трябва да бъде приет, особено Декларацията за Република Северна Македония. Потвърждавам, че колкото и да я отбутвате днес, утре държим да мине в дневния ред и да се гласува. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 48 302 01-4, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2023 г. и приет на първо гласуване на 25 януари 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В глава трета наименованието на раздел II се изменя така: „Участие на въоръжените сили в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната и в състава на многонационални военни формирования на територията на страната“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като думите „Създават се“ се заменят с „В глава трета, раздел II се създават“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Военнослужещите и цивилните служители, командировани на длъжности в задгранични представителства на Република България, до влизането в сила на този закон се смятат за командировани за срока съответно по чл. 134, ал. 5, изречение първо и по чл. 290б, ал. 3, изречение първо, след получено писмено съгласие от тяхна страна.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

Благодаря Ви, господин Председател. Първо една процедура за допуск. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласувате в залата да бъдат допуснати следните лица: Александър Свраков – служебен заместник-министър на финансите, Гергана Беремска – директор в Министерството на финансите, Йоана Захариева – началник-отдел в Министерството на финансите.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! „Проект второ гласуване! Закон за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав и на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество“. Предложение на народния представител Петър Чобанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Закон за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество“. По чл. 1 има предложение на народния представител Петър Чобанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Денонсира Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка заедно с измененията, ратифицирано с Указ № 1355 на Президиума на Народното събрание на 20 август 1970 г. (ДВ, бр. 8 от 2014 г.).“ По чл. 2 има предложение на народния представител Петър Чобанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. Денонсира Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество заедно с измененията, ратифицирано с Указ № 811 на Президиума на Народното събрание на 30 ноември 1963 г. (наименование изм., ДВ, бр. 89 от 2020 г.).“ По чл. 3 има предложение на народния представител Петър Чобанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. Денонсирането на споразуменията по чл. 1 и 2 влиза в сила 6 месеца от получаването на официалните уведомления, изпратени от правителството на Република България до Съвета на управителите на Международната инвестиционна банка и Съвета на Международната банка за икономическо сътрудничество.“

Уважаеми господин Председател, колеги! Искам да Ви помоля да размислим още веднъж, преди да гласуваме това предложение, защото аз откривам някакъв паралел между съдбата на тези две международни банки и това, което се случи в предишни десетилетия с предприятия, като „Видахим“, като „Плама“ – Плевен, като „Химко“ – Враца, и може би като „Капитан дядо Никола“ – Габрово. Ние имаме работещи банки, на които сме основатели – държава основател, и в момента, денонсирайки тези споразумения и излизайки от тях, практически ще ги подложим под санкции – почти сигурно е, в резултат на което след една, две, пет години, тогава, когато войната приключи и санкциите паднат, руснаците или Унгария, или двете страни в някакво съотношение ще са изкупили нашия дял и те ще си имат банки, а ние ще имаме евро-атлантическа солидарност. Благодаря Ви.

Процедура.

Моето процедурно предложение, което искам да направя, е да се удължи работното време до приемането на т. 8 от дневния ред. Благодаря.

Процедура.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Наистина не знам защо се прави Председателски съвет сутрин, след като точките се променят по няколко пъти. Ясно е, че има нова коалиция „Продължаваме Промяната“, ДПС и ГЕРБ в залата. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Пределно е видно как гласувате. Благодарим Ви, колеги. (Ръкопляскания.) Но все пак спазвайте поне предпоследния работен ден това, което сте решили на Председателския съвет. Молим, господин Председател, за прегласуване, за да влезе и Македония в дневния ред.

Благодаря, господин Председател. „Доклад за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 19 януари 2023 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 48-254-01-82, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 2 декември 2022 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 48-254-01-89, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 8 декември 2022 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 48-254-01-103, внесен от Манол Генов и група народни представители на 22 декември 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 48-254-01-104, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 22 декември 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народните представители Георги Свиленски, Манол Генов и Борислав Гуцанов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията прие решение, че на основание чл. 79, ал. 2 от ПОДНС предложението е недопустимо за разглеждане. Предложение от народните представители Надежда Йорданова и Иван Белчев. Комисията прие решение, че на основание чл. 79, ал. 2 от ПОДНС предложението е недопустимо за разглеждане. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се ал. 2а – 2д: „(2а) При установено движение по платената пътна мрежа, когато за пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, се изпраща уведомление на електронна поща или кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, или по друг начин, в зависимост от предоставените данни за контакт, декларирани при заплащането на последната пътна такса за съответното пътно превозно средство. (2б) Уведомяването се извършва от лицето, събиращо пътни такси, или от доставчик на услуги по чл. 10з или по чл. 10и, в зависимост от това чрез кое от тези лица е заплатена последната пътна такса по ал. 1 или с кое от тях уведомяваното лице има сключен договор за електронно събиране на пътни такси за съответното пътно превозно средство. (2в) Уведомяването се извършва в срок до три работни дни от датата, на която е установено движение на пътно превозно средство без заплатена съответна пътна такса по ал. 1. (2г) При недекларирани или неправилно декларирани данни за контакт, както и при уведомяване от контролните органи съгласно чл. 189е, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, уведомлението по ал. 2а се счита за редовно извършено. (2д) Уведомяването има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност.“ 2. Алинея 16 се отменя.“ По § 2 има предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3а, изречение второ накрая се добавя „с изключение на случаите на корекция по ал. 3б“. 2. Алинея 3б се изменя така: „(3б) Когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три символа и/или липсва символ от регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, се извършва корекция от съответните длъжностни лица след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя. Когато се установи, че в Република България съществува пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларирания във винетката регистрационен номер, заявителят представя доказателства за заплатената от него винетна такса. Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на издаването ѝ и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.“ 3. Създават се ал. 4а – 4в: „(4а) Лице, заплатило годишна електронна винетка, се уведомява по електронна поща или чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, или по друг начин, в зависимост от предоставените данни за контакт, два пъти – в 14-дневен срок преди изтичането на срока на валидност на винетката и втори път в двудневен срок преди изтичането на срока на валидност на винетката. (4б) Лице, заплатило тримесечна електронна винетка, се уведомява по електронна поща или чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, или по друг начин, в зависимост от предоставените данни за контакт, в двудневен срок преди изтичането на срока на валидност на винетката. (4в) Уведомяването по ал. 4а и 4б има информативен характер и се извършва от лицето, събиращо пътни такси, или от доставчик на услуги по чл. 10з или по чл. 10и, в зависимост от това чрез кое от тези лица е заплатена последната пътна такса.“ 4. В ал. 7 се създава т. 4: „4. Къмпинг автомобили от категория М1.“ По § 3 има предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 10б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „чл. 10а, ал. 9“ се заменят с „чл. 10а, ал. 7 и 9“. 2. Създават се ал. 7 – 9: „(7) В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. (8) В тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси. (9) При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция „Пътна инфраструктура“ действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция „Пътна инфраструктура“ извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Така предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата решава немалко проблеми на фирмите и гражданите във връзка с движението на моторните превозни средства върху пътната инфраструктура. Също така той дава възможност на лица, закупили електронни годишни винетки, да могат да бъдат уведомявани два пъти – в 14-дневен срок преди изтичане на срока на винетката и два дни преди изтичане срока на винетката, а закупилите тримесечни електронни винетки – един път, два дни преди изтичане срока на винетката. Той дава възможност да се поправят грешки за пропуснати тол сегменти или цялостен пропуск в декларирането с три дни от установяване на нарушението. В този контекст подкрепя и текстовете относно възможността за поправяне на грешки при въвеждане на данни за електронните винетки за моторни превозни средства под три тона и половина. Интересна е статистиката за 2022 г. Съотношението между тол такси и винетки е едно към едно – събраните такси за винетки са 282 милиона, а за тол такси – 271 милиона, като знаете, в миналото съотношението беше две към едно в полза на събраните такси от винетки за лекотоварни автомобили – леките автомобили по-малко амортизират пътната настилка, и сега има по-добра събираемост за тежкотоварните автомобили. Друго интересно е, че за миналата година нарушенията, свързани с грешно деклариране на тол сегменти и пропуски в декларирането им и несъобщения на превозвачите, нахвърлят стойността на събраните тол такси. Това е нещо много сериозно, над 270 милиона има несъбрани такси и на това нещо трябва да се обърне сериозно внимание и Агенция „Пътна инфраструктура“ да си свърши работата. Считаме, че предложените промени ще дадат възможност тези грешки да бъдат отстранени при заплащане на редовната цена на пропуснати сегменти. В Комисията имаше интересни предложения от колеги народни представители, за съжаление, те бяха недопуснати за разглеждане, тъй като бяха недопустими по чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз също предложих едно изменение в чл. 10, ал. 2в, където гласи: „уведомлението се извършва от три работни дни от датата, на която е установено движение на пътно превозно средство без заплатена съответна пътна такса по ал. 1“. Смятам, че тук има двусмислие и предложих освен установено движение на пътно превозно средство и регистрирано нарушение, защото не е достатъчно ясно откога тече този тридневен срок, но така или иначе колегите юристи ме убедиха и оставихме така текста. И още повече, че уведомяването има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране и освобождаване от административнонаказателна отговорност. Заради това парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепи така предложените текстове. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който разглеждаме, всъщност е много важен, тъй като решава текущи казуси и проблеми на българските граждани, и в Комисията се обединихме около текстовете. Единственото, около което не се обединихме, е по предложенията, които беше направил господин Божанов, който, аз лично смятам, че можеше да разгледаме и тези законопроекти, тези предложения, тъй като те бяха конкретно свързани с текстове, които ние вече обсъждахме. Но независимо от това искам да кажа няколко неща. Първо, в Четиридесет и седмото народно събрание ние внесохме подобен законопроект. Тогава още не беше се раздухал случаят с Пролеша и за съжаление, не успяхме, не стигна времето да бъдат приети промените. Радвам се, че сега се обединихме около няколко предложения – и на „Продължаваме Промяната“, и на ГЕРБ, и на ВЪЗРАЖДАНЕ, и в Комисията успяхме да намерим решение на самия казус, който решава проблемите на гражданите. Тук трябва много ясно да споменем и ролята на омбудсмана, която беше приготвила, свързано с много жалби, изпратени до нея, помогна в целия този процес. Така че голяма част от предложенията, които обсъждахме, всъщност идват от омбудсманството. Решенията всъщност подпомагат да се реши казус за грешки, които се случват, и за тези грешки, за съжаление, плащат много български граждани. Знаем за хилядите глоби, които са се случили. Ние се опитваме всъщност да намерим решение за това. Едно от предложенията, което ние направихме от „Продължаваме Промяната“ и което се радвам, че беше подкрепено от колегите, е за недължимите платени такси да могат да се връщат в пет работни дни на хората, могат да ги получат по банков път или на каса, като просто трябва да го заявят пред, разбира се, органа – Агенция „Пътна инфраструктура“. По този начин хората, които в момента, нали, приемам, че този закон, надявам се, че ще бъде одобрен, в момента, в който бъде публикуван в „Държавен вестник“, ние ще можем и хората, които попадат и са заинтересовани лица, ще могат да поискат парите си обратно, което като цяло е важно. Имаме обаче две неща, за които не ни стигна време да обсъдим на Комисията. Едно от тях беше в Законопроекта на колегата Божанов, но това са много важни проблеми, свързани с винетките и тол таксите като цяло. Едното е несъбираемостта на глобите. Оказва се, че несъбираемостта на глобите е по-голяма от събираемостта. Ако сме събрали, да кажем, 270 милиона за миналата година от тези такси, има глоби, които са събрани на по-голяма стойност от 270 милиона, и тук трябва всъщност ние като контролен орган да проверим защо има такава огромна несъбираемост и защо органите, които отговарят за тази събираемост, не си вършат работата. Така че може да се мисли и за одит на ТОЛ.БГ и на доставчиците, които работят в тази система. Другото нещо, което не беше прието от предложенията на господин Божанов, беше за така наречената комисиона, която получават националните доставчици. Оказва се всъщност, че има само два национални доставчика, но фактически доставчикът е само един, който си получава едни 7% комисиона и тази комисиона остава там, тя е гарантирана, независимо какво се прави, така че трябва да се мисли в следващото Народно събрание да се отвори възможността да има повече национални доставчици, а не да гарантираме на една конкретна фирма да получава всички комисиони наготово. И не на последно място, искам да отбележа пак за нещо, което мисля, че е много вярно. Ние го входирахме в Четиридесет и седмото Народно събрание, също и сега в Четиридесет и осмото. Комисията му даде доста по-ясна редакция и е свързана с къмпинг автомобилите, които до момента, за съжаление, се третират като тирове, а сега фактически вече ще могат срещу винетка да ползват услугите. Така че мисля, че това ще подпомогне всички хора, които използват къмпинг автомобили, и не трябва да входират различни маршрутни карти и така нататък. Мисля, че този законопроект е много добър и ще реши много от жалбите, които са подадени като цяло и с които се сблъскват всички потребители на услугата. Благодаря.

Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията прие решение, че на основание чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложението е недопустимо за разглеждане. Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията прие решение, че на основание чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложението е недопустимо за разглеждане. Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията прие решение, че на основание чл. 79, ал. 2 от ПОДНС предложението е недопустимо за разглеждане. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в изречение второ след думите „по чл. 10“ се поставя запетая и се добавя „ал. 4 и 5“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Недължимо платени такси по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 се връщат по искане на заинтересованата страна в срок до 5 работни дни по банков път или на каса по ред, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.“

Господин Председател, тук имаме редакция.

Има редакционни предложения.

Господин Председател, предлагаме редакционна поправка в § 4, т. 2 – в чл. 55, ал. 2: „След думите „и чл. 106, ал. 5“ се поставя запетая и се добавя „както и недължимо платените глоби и имуществени санкции в случаите по чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто от Закона за движението по пътищата“.

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията прие решение, че на основание чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложението е недопустимо за разглеждане. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 167, ал. 3б, т. 3 след думата „средство“ се добавя „с чуждестранна регистрация“. 2. В чл. 179: а) в ал. 3д се създава изречение четвърто: „При регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно превозно средство от категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата, последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение и за него не се налага глоба, а образуваните административнонаказателни производства за повече от три нарушения се прекратяват.“; б) създава се нова ал. 4: „(4) След извършена корекция по чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата на собственика, на вписания ползвател и на водача на пътното превозно средство не се налагат наказания по ал. 3 и по чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 за нарушения, регистрирани в периода на валидност на първоначално издадената винетка.“ 3. В чл. 189е се създава ал. 6а: „(6а) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява при извършена корекция съгласно чл. 10а, ал. 3б, както и в случаите по чл. 10б, ал. 7 и 9 от Закона за пътищата.“ 4. В чл. 189ж: а) в ал. 3: аа) в текста преди т. 1 думата „когато“ се заличава; бб) в т. 1, 2 и 3 в началото се добавя „когато“; вв) създават се т. 4 и 5: „4. в случаите на чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто; 5. в случаите на чл. 179, ал. 4 и на чл. 10а, ал. 6 от Закона за пътищата;“ б) създава се ал. 3а: „(3а) В случаите по ал. 3, т. 5 електронен фиш за последващо движение по смисъла на чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто се счита за анулиран по силата на закона. “ Господин Председател, тук също искам да направя редакционна поправка.

В § 5, т. 2, буква „а“: „В чл. 179 в новосъздаденото изречение четвърто в ал. 3д след думата „глоба“ се добавя „или имуществена санкция“.“ Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията прие решение, че на основание чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложението е недопустимо за разглеждане. Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграф 1, т. 1 относно чл. 10, ал. 2а – 2д, който влиза в сила от 1 август 2023 г.; 2. параграф 2, т. 3 относно чл. 10а, ал. 4а – 4в, който влиза в сила от 1 юни 2023 г. ; 3. параграф 3, т. 2 относно чл. 10б, ал. 7 – 9, който влиза в сила от 1 януари 2024 г.; 4. параграф 5, т. 2, буква „а“ относно чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто и т. 4, буква „б“ относно чл. 189ж, ал. 3а, който влиза в сила от 1 януари 2019 г.“