2 февруари 2023 г.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на декларация във връзка с агресивната антибългарска истерия, разразила се в Република Северна Македония, №48-354-03-2, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 20 януари 2023 г.; Проект на декларация във връзка със ситуацията в Република Северна Македония по отношение на гражданите на страната с българско самосъзнание, № 48-354-03-3, внесен от Андрей Гюров и група народни представители на 25 януари 2023 г.; Проект на декларация във връзка с ескалиращите агресивни антибългарски прояви в Република Северна Македония, № 48 354-03-4, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 25 януари 2023 г.; и Проект на декларация във връзка с насилието над българския гражданин Християн Пендиков в Охрид с езика на омразата срещу България от страна на антибългарските екстремисти в Република Северна Македония, № 48-354-03-5, внесен от Елисавета Белобрадова и Стоян Михалев на 25 януари 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2023 г., Комисията по външна политика разгледа проекти на декларация № 48-354-03-2, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители; № 48-354-03-3, внесен от Андрей Гюров и група народни представители; № 48-354-03-4, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители; и № 48-354-03-5, внесен от Елисавета Белобрадова и Стоян Михалев. По реда на внесените проекти, за да представят мотивите към тях, на заседанието бяха поканени представители на вносителите съответно от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, парламентарната група на ГЕРБ СДС и от парламентарната група на „Демократична България“. В рамките на своята компетентност Министерството на външните работи изрази подкрепа за приемането на декларация на Народното събрание. С мотивите към проектите на декларация вносителите изразяват категорично несъгласие с ескалиращите посегателства и престъпления от омраза над българите в Република Северна Македония. Беше подчертана необходимостта властите и институциите в Република Северна Македония да предприемат незабавни мерки за окончателното прекратяване на целенасочения език на омразата. В интерес на двете страни е да се въздържат от изявления, решения и действия, които биха накърнили достойнството на техните граждани, европейските ценности и добросъседските отношения. Последва дебат, в който членовете на Комисията по външна политика обсъдиха обобщаващ проектите текст на декларация. Проведено беше гласуване, въз основа на което Комисията принципно подкрепи проектите на декларация, както следва: - Проект на декларация, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители с 10 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“; - Проект на декларация, внесен от Андрей Гюров и група народни представители с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“; - Проект на декларация, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“; - Проект на декларация, внесен от Елисавета Белобрадова и Стоян Михалев с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“. Въз основа на проведеното обсъждане и изразената принципна подкрепа за внесените проекти на декларация Комисията по външна политика с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следната декларация: „ДЕКЛАРАЦИЯ във връзка с ескалиращите агресивни антибългарски прояви в Република Северна Македония Народното събрание на Република България, - като зачита принципите на Устава на Организацията на обединените нации и документите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и демократичните принципи, залегнали в актовете на Съвета на Европа; - като изхожда от Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз и заложените в тях ценности, особено „ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека“ и „плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността“; - като потвърждава фундаменталното значение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 2017 г. и значението на двустранните протоколи от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от 2019 г. и 2022 г., както и Решението на Четиридесет и седмото народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и процеса на преговори с Република Северна Македония от 24 юни 2022 г.; - като призовава институциите в Република Северна Македония в духа на европейските ценности и свободи да се въздържат от решения и действия, които сериозно биха навредили на отношенията между двете държави и техните граждани ДЕКЛАРИРА: 1. Категорично осъжда проявите и призивите за насилие срещу българите в Република Северна Македония, техните организации и клубове и особено тежкото престъпление срещу българина Християн Пендиков и твърдо настоява да бъдат предприемани системни мерки от всички институции за разкриването и подвеждането под отговорност на извършителите. 2. Осъжда говора на омраза в Северна Македония срещу местните българи и България, както и неговите проявления в политическата, обществената и медийната среда. Призовава властите и институциите в Северна Македония да предприемат всеобхватни, незабавни и ефективни мерки за борба с езика на омразата и престъпленията от омраза във всички форми и проявления срещу българските граждани и гражданите с българско самосъзнание. Изразява пълна готовност да окаже всяко съдействие за постигането на тази цел, включително и съвместно с международни партньори и институции. 3. Отхвърля продължаващото отричане, омаловажаване и отклоняване на отговорността за съществуването на проблем с правата и сигурността на българите в Северна Македония. 4. Възразява срещу трайното неизпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 г. и двустранните протоколи от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от 2019 г. и 2022 г. 5. Изразява притеснение и загриженост, че ескалиращата антибългарска кампания в Северна Македония може да застраши процеса по вписването на българите в Конституцията на страната, както и развитието на демократичните процеси и институции в Северна Македония и нейния път към членство в Европейския съюз, което обслужва интереса на трети страни. 6. Възразява срещу промените в Закона за сдруженията и фондациите от 2022 г., които дискриминационно и целенасочено ограничават правото на сдружаване на българите в Северна Македония. Тези промени могат да възпрепятстват и да предопределят дейността на Съвместната мултидисциплинарна комисия по чл. 8 от Договора от 2017 г. за определени периоди и личности. 7. Отхвърля неверните и манипулативни твърдения за българското минало в общественото и политическото пространство на Република Северна Македония и ги приема като целенасочено насаждане на омраза срещу България и българите. 8. Подчертава, че защитата на правата на българските граждани и гражданите с българско самосъзнание в Северна Македония трябва да се гарантира и чрез пълноценното използване на инструментите, залегнали в преговорната рамка, утвърдена от Европейския съюз и с Решение на Четиридесет и седмото народно събрание от 25 юни 2022 г.. 9. Призовава гражданите, организациите и институциите в Северна Македония, които са действително посветени на демократичните ценности и европейския път на страната, да заемат ясна позиция и да настояват за нужната промяна.“ Господин Председател, ако ми позволите, това е Докладът, просто да направя една редакция. Мисля, че е станал пропуск, тъй като Договорът е подписан и тогава името на държавата още беше „Република Македония“, но решихме на Комисията все пак да използваме новото име. Една секунда само, в една от точките просто ми направи впечатление, че е останало… А, не, грешката е моя. Да, навсякъде е коректно. Моя е грешката. Ще прегледам още веднъж и ако има…

Да и на мен ми направи…

Да, точно така, там да бъде „Република Северна Македония“.

И аз благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Предлагам Решение за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: „На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, букви „а“ и „с“ и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа РЕШИ: 1. Освобождава Костадин Георгиев Ангелов от парламентарната група на ГЕРБ-СДС като заместващ-представител в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. 2. Избира Екатерина Спасова Гечева-Захариева от парламентарната група на ГЕРБ-СДС за заместващ-представител в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допуск. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласувате в залата да бъдат допуснати следните лица: Александър Свраков – служебен заместник-министър, Гергана Беремска – директор на дирекция в Министерството на финансите, Еленко Божков – служебен заместник-министър на енергетиката, и Дарина Колева – председател на Управителния съвет на „Булгартрансгаз“ ЕАД.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България („Гарант“) и ИНГ Банк Н.В. („ИНГ Банк“) във връзка с Договора за дългосрочен кредит в размер 49 млн. 071 хил. 661 евро, сключен между ИНГ Банк Н.В. и „Булгартрансгаз“ ЕАД на 25 януари 2023 г., подписано от българска страна на 25 януари 2023 г. в София и от страна на НГ Банк Н.В. чрез ИНГ Банк Н.В. – клон София, на 25 януари 2023 г. в София, № 48-302-02-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2023 г. Законопроектът беше представен от Александър Свраков –служебен заместник-министър на финансите. Гаранционното споразумение се сключва във връзка с Договор за дългосрочен кредит в размер на 49 млн. 071 хил. 661,00 евро, сключен между ИНГ Банк Н.В. и „Булгартрансгаз“ ЕАД на 25 януари 2023 г. в София за финансиране на проект от общ интерес за ЕС 6.8.3. Междусистемна реверсивна газова връзка България –Сърбия (IBS). Проектът за „Междусистемна реверсивна газова връзка България – Сърбия“ на територията на Република България се реализира от „Булгартрансгаз“ ЕАД на основание на подписаната на 17 май 2018 г. съвместна декларация между Република България и Република Сърбия относно изграждането на газовия интерконектор, чрез която декларация и със съгласието на Европейската комисия „Булгартрансгаз“ ЕАД е определен за организатор на проектна компания (организатор на проекта) и за оператор на интерконектора след въвеждането му в експлоатация. Реализацията на Проекта е подкрепена с безвъзмездни финансови средства от Европейския съюз. Безвъзмездна финансова помощ до 27 млн. 602 хил. 809 евро е от Механизма за свързване на Европа от 11 декември 2020 г. за изпълнение на съответното действие. Средствата са предназначени за работно проектиране и въвеждане в експлоатация на интерконектора. Съгласно чл. 70а, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. в рамките на текущата година Министерският съвет може да издава държавни гаранции по нови заемни споразумения за инвестиции на „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер до левовата равностойност на 382 млн. евро при спазване на правилата за държавните помощи. Заемите за „Булгартрансгаз“ ЕАД, за които е предвидено издаване на държавни гаранции, включват съответния проект. На основание чл. 5, т. 3 от Закона за прилагане разпоредбите на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. – удължителният закон, но в срок не по-дълъг от 3 месеца, Министерският съвет може да издава държавни гаранции по нови заемни споразумения за инвестиции на „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер до 382 млн. евро – левовата равностойност, при спазване на правилата за държавните помощи. Целта на съответния договор е финансиране на инвестиционни разходи във връзка с Междусистемната реверсивна газова връзка България – Сърбия (IBS). Краен срок за усвояване е 31 декември 2023 г. Годишен лихвен марж върху кредита – едномесечен EURIBOR + 1,23% годишен лихвен процент. Гратисен период за погасяване на главница: една година от датата на първото усвояване. Предоставянето на държавна гаранция е предварително условие за отпускане на заема от ИНГ Банк Н.В. – клон София. Гаранционното споразумение подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Петър Чобанов обърна внимание, че в наименованието на Законопроекта и в член единствен е налице правно-техническо несъответствие, касаещо името на ИНГ Банк Н.В., като думите „на НГ Банк Н.В.“ следва да се заменят с „на ИНГ Банк Н.В.“ При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България („Гарант“) и ИНГ Банк Н.В. („ИНГ Банк“) във връзка с Договора за дългосрочен кредит в размер 49 млн. 071 хил. 661 евро, сключен между ИНГ Банк Н.В. и „Булгартрансгаз“ ЕАД на 25 януари 2023 г., подписано от българска страна на 25 януари 2023 г. в София и от страна на НГ Банк Н.В. чрез ИНГ Банк Н.В. – клон София, на 25 януари 2023 г. в София, № 48-302-02-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както споменах, има необходимост от отстраняване на правно-техническо несъответствие. Предвид това ще Ви прочета коректния текст на Законопроекта. „ЗАКОН за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България („Гарант“) и ИНГ Банк Н.В. („ИНГ Банк“) във връзка с Договора за дългосрочен кредит в размер 49 071 661 евро, сключен между ИНГ Банк Н.В. и „Булгартрансгаз“ ЕАД на 25 януари 2023 г., подписано от българска страна на 25 януари 2023 г. в София и от страна на ИНГ Банк Н.В. чрез ИНГ Банк Н.В. – клон София, на 25 януари 2023 г. в София Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение между Република България („Гарант“) и ИНГ Банк Н.В. („ИНГ Банк“) във връзка с Договора за дългосрочен кредит в размер 49 071 661 евро, сключен между ИНГ Банк Н.В. и „Булгартрансгаз“ ЕАД на 25 януари 2023 г., подписано от българска страна на 25 януари 2023 г. в София и от страна на ИНГ Банк Н.В. чрез ИНГ Банк Н.В. – клон София, на 25 януари 2023 г. в София.“ Благодаря.

Процедура.

Точно в този ред на мисли и това съобщение, което правите, процедурата ми е към Вас, господин Председател. От приетата програма за седмицата всъщност отпадна точно приемането на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Тъй като този законопроект беше приет единодушно и в Комисията (реплики), пет параграфа са, колеги. Нека преди да пристигне Указът, вместо да се даде почивка, да разгледаме този законопроект, който е по Плана за възстановяване и устойчивост и да свършим нещо добро в последните минути на това Народно събрание. Това е предложението ми. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Обратно становище.

Господин Председател, правя предложение за обратно становище, тъй като не е истина, че този законопроект е безконфликтен, безпроблемен или както искате го наречете. Напротив, в него има текстове, на които според нас въобще не им е там мястото и не отговарят на други законови норми. Точно заради това, ако влезем в дебат по този законопроект, се притеснявам, че ще отнеме много време и че ще стигнем до сериозни разговори и дебати. Затова, ако наистина искаме да приключим максимално, колкото е възможно, тържествено този ден, нека да не продължаваме с каквото и да било друго, тъй като ще стигнем до тежки разговори.

Процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Ползвам възможността да взема може би последната процедура в Четиридесет и осмото народно събрание и да предложа пряко предаване на декларациите на парламентарните групи и съответно обявяването на Указа на президента за разпускането на Четиридесет и осмото народно събрание по БНТ и БНР.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! В началото на Четиридесет и осмото народно събрание парламентарната група на ГЕРБ-СДС пое ангажимент да положи всички усилия, за да може България да има редовно правителство и работещ парламент. Още след обявяването на изборните резултати беше ясно, че съставянето на редовно правителство изисква редица компромиси от максимално широк кръг от политическите сили. Въпреки че в настоящия парламент се очертаха убедителни мнозинства по важни стратегически теми, липсваше достатъчно политическа смелост, за да се поеме отговорността за управлението на страната. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС със своите 67 народни представители беше готова да поеме тази политическа отговорност, която многократно надхвърляше мандата, даден ни от българските избиратели. С пълното съзнание, че поемаме огромен риск за тяснопартийния интерес, ние последователно подадохме ръка на нашите основни политически опоненти и предложихме структура и състав на Министерския съвет без участие на партийни фигури. Бяхме готови да водим сериозни разговори и сериозни преговори, през които да приемем немалка част от програмните намерения на партии, чиито възгледи не споделяме, срещу подкрепата за редовен кабинет. Предложихме различни формули, около които можеше да се обединят максимално широк кръг формации – от правителство на националното съгласие с участие на политически фигури, през програмно правителство до експертно правителство с ограничен мандат на действие. Бяхме готови да направим всичко това, за да може България да има редовно антикризисно и проевропейско правителство. Това наше намерение срещна, за съжаление, нерешителност, клишета и декларативно желание за обща работа от част от формациите в този парламент. Благодарим за проявената смелост от страна на парламентарните групи, които бяха готови да дадат шанс на предложеното от нас експертно правителство. Не е тайна, че разчитахме на подкрепа най-вече от страна на „Демократична България“, чиято роля в този парламент можеше да бъде ключова за разрешаването на политическата криза. Пред колегите от „Демократична България“ имаше много ясен избор – да работят заедно с парламентарната група на ГЕРБ-СДС и да изпълнят част от програмните си намерения или да дадат още един мандат с неизвестна дължина на служебното правителство на президента Румен Радев. Те избраха второто и този избор, независимо дали е взет съзнателно или несъзнателно, вече е политически факт. И днес, както в началото на този парламент, ние вярваме, че политическата криза може да бъде решена с проява на политическа смелост, стриктно спазване на правилата на политиката и полагане на максимални усилия за възстановяване и поддържане на политическия диалог между основните политически сили, дори те да са опоненти. Убедени сме, че политическата криза нито може да бъде решена по удобен за партиите и техните лидери начин, нито може да бъде решена с ексцентричност и иновации, нито може да бъде решена с повтаряне на опорни точки и лозунги. Точно обратното, именно тези средства и липсата на политически капацитет са основната причина за безпътицата, в която се намира страната ни през последните две години. Както в началото, така и в края на този парламент е ясно, че политическата криза не може да бъде решена без участието на ГЕРБ СДС. През последните две години беше направен опит нашата формация да бъде унищожена със средствата на репресивния апарат на държавата или най-малкото да бъде изолирана от политическия процес. Днес, в последния ден на Четиридесет и осмото народно събрание, можем да кажем, че ГЕРБ-СДС е устойчив и незаобиколим факт в българската политика и вече не е в изолация, а в центъра на политическия процес. Активното участие на ГЕРБ-СДС в политическия процес и взимането на решения би могло да се превърне в предпоставка за трайното преодоляване на политическата нестабилност в рамките на следващото Четиридесет и девето народно събрание. В отиващия си парламент нашата парламентарна група взаимодействаше с всички политически сили и участваше в различни мнозинства, нещо, което не беше възможно в Четиридесет и петото, Четиридесет и шестото и Четиридесет и седмото народно събрание. Благодарим на колегите от останалите парламентарни групи, които се съобразиха с факта, че ГЕРБ-СДС не е просто абревиатура, а е представителство на голяма група български граждани, които не могат да бъдат изолирани, нито пренебрегнати, нито заобиколени, нито изчегъртани в обществения и политическия живот. Въпреки краткия си живот Четиридесет и осмият парламент не успя да излъчи редовно правителство, но успя да вземе редица важни решения, макар не всички важни решения. След като предишният парламент и правителството на Кирил Петков не успя да заеме ясна позиция по отношение на войната в Украйна, това се случи още в първите дни на настоящия парламент. Беше продължена модернизацията на Българската армия, бяха продължени компенсациите за високите цени на тока, бяха приети редица важни закони, свързани с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, бяха направени стъпки към еврозоната и приемането ни в Шенген. При удължаването на Закона за бюджета, с гласовете на ГЕРБ СДС, „Движение за права и свободи“, „Демократична България“ и „Български възход“, беше прекратена авантюрата и финансовата политика на бившия финансов министър Асен Василев и мнозинството в Четиридесет и седмото народно събрание, което разклати публичните финанси и доведе до рекордна инфлация. Последното направи българските граждани значително по-бедни. С овладяването на инфлацията обаче икономическите проблеми пред българските граждани няма да приключат. Още отсега е ясно, че едно от най-сериозните предизвикателства пред следващия парламент ще бъде именно това – преодоляването на спада на икономическия растеж. Спадът на икономиката се дължи най-вече на липсата на публични инвестиции в икономиката, и то през последните две години. И това също трябва да бъде оценено като скъпоструваща грешка на онези, които се самообявиха за партиите на протеста и партиите на промяната. Уважаеми господин Председател, използвам възможността да Ви благодаря от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), че във важен за страната и парламентаризма момент се съгласихте да поемете председателството на Четиридесет и осмото народно събрание. Използвам момента и да Ви се извиня, и лично, и надявам се от името на всички колеги, че Ви подложихме на това изпитание – без да очаквате и без да сте се готвили за това, да поемете отговорността за една от най-важните позиции в държавата и първа в републиката с парламентарно управление, и то в момент на нестабилност и редица предизвикателства. Убедена съм, че в кратката работа на това Народно събрание със своята добронамереност и мъдрост успяхте да спечелите уважението и симпатиите както на останалите парламентарни групи, така и на много от българските граждани. Бих искала да благодаря и на всички авторитетни личности, начело с професор Николай Габровски, които приеха да бъдат наши кандидати за министри. Всички те показаха как може да се жертва личното спокойствие в името на спокойствието на българските граждани. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС благодаря на всички наши членове и симпатизанти, които разбираха, разбраха и подкрепяха нашите решения и нашите действия през последните две години, включително и в Четиридесет и осмото народно събрание. Убедени сме, че заедно с тях можем не само да възстановим политическата стабилност, икономическия растеж и предвидимост във вътрешнополитически план, но отново да направим България силен, уважаван и важен фактор в Европа. Уважаеми колеги, желая успех на всички Вас. Надявам се, че предстои кампания, в която мостовете между политическите сили ще продължат да се възстановяват, а няма да продължат да се рушат. Бог да пази България! За мен беше чест! (Народните представители от ГЕРБ-СДС стават. Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи сънародници! Закриваме Четиридесет и осмото народно събрание, а с всеки край идва време за равносметка. Днес имаме една лоша и една добра новина. Лошата е, че това беше парламентът на пропуснатите възможности, добра е, защото най-сетне групите са ясни. Едно стабилно мнозинство в тази зала казва: „Тук е така! Това е най-доброто, което можем да имаме!“ Но малцинството вътре и мнозинството вън вече знаят, че можем да живеем и по-добър живот, че Вашето нормално, не е европейското нормално, че има бъдеще, в което успехът не зависи от това на кого си човек, здравето не зависи от това дали имаш връзки в болницата. Училището възпитава таланти, а не послушници и справедливостта не е резултат от това на кого главният прокурор казва „шефе“. Това Народно събрание остана в опозиция на бъдещето. В един все по-дигитален свят то ще остане като парламент на хартията, ще се помни с промените в Изборния кодекс, под чието знаме се обедини хартиената коалиция. Работата в Четиридесет и осмото народно събрание започна с изменение в Изборния кодекс и това се превърна в неговото родилно петно. Тези промени станаха символ на този парламент – нарушение на Правилника, на законите, на Конституцията, унищожаване на машинното гласуване, а всъщност узаконяване на изборните злоупотреби. Да, свършихме и няколко добри неща. Осигурихме по-добър достъп до здравни грижи в малките населени места и повишаване на основните заплати в болниците с промени в Закона за здравното осигуряване. Приехме три ключови закона по Плана за възстановяване и устойчивост – за медиацията, за правната помощ, за кадастъра и имотния регистър. Приехме важни промени в Гражданско-процесуалния кодекс, в Закона за училищното образование. Намали ли обаче това Народно събрание неравенствата в българското общество? Не, напротив. Отказа дори да подкрепи едно от първите ни предложения, а именно да накара Министерския съвет да внесе държавен бюджет за 2023 г. Продължи ли това Народно събрание съдебната реформа с въвеждането на Механизъм за контрол на главния прокурор? Не, нямаше воля за това, нямаше желание. Много искаха, но нямаха желание. Направи ли това Народно събрание нещо в борбата с корупцията? Прие ли готовия антикорупционен закон? Не, отказа – не му беше приоритет. Затова България отново е и ще продължава да бъде на европейското дъно по индекс за корупция. Големите промени, важните промени бяха отложени с банални маневри в тази зала и в комисиите – останаха за следващ парламент, ако евентуално има мнозинство, което има желание да ги осъществи. За друг път останаха жертвите на домашното насилие. В този парламент за депутатите от ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ и БСП беше по-важно да сеят страхове и да бягат от отговорност. Спасяването на редник Гешев събра повече застъпници от спасяването на Черноморието от презастрояване и не гласувахме поправките в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не минаха и промените в Закона за биоразнообразието. Той отлежава в Еко комисията, която е имала около четири заседания за четири месеца. Между другото, това също е Закон, обвързан с плащанията по Плана за възстановяване, и още много други. Освен изоставането от целта Шенген, освен изоставането със задачите по Плана за възстановяване изоставаме и с готовността за еврозоната. Казусът „Зелена карта“ включва дата и ангажимент. Някои партии обаче пак решиха да свършат работата на един човек, а не на хората. Кой? Попитайте партиите, които внесоха поотделно една и съща поправка заедно с правописните грешки в нея. Това Народно събрание, което се провали в основните си задачи, няма да ни липсва. Сред приоритетите не бяха съдебната реформа, Шенген, еврозоната, повишаването на качеството на живот на българските граждани. Сега най-голямата опасност е да бъдем превзети от гняв и отчаяние. Опитват се да ни внушат, че тук е така, че нямаме шанс срещу превзетата държава, че това са техните правила, но ние не сме съгласни. България заслужава повече! България може повече! Съдбата помага на смелите, а страхливите отказва. Време е за смелост. Нека погледнем напред какво ни предстои – предстои ни да опитаме да намерим онова, което ни обединява, да посочим цели и да кажем категорично: „Знаем къде искаме да отидем, знаем стъпките, които трябва да направим.“ Да се захванем за работа, да направим промените. Да приемем подготвените законопроекти с продемократично мнозинство, да създадем нови. Да покажем на хората, че ги чуваме, че работим по техните проблеми. Желанията и стремежите на българските граждани са за по добър живот, справедливост, достойни доходи и честни възможности и предвидимост. Вярваме, че нашето общество е силно, че то няма колебания за посоката. Разбираме, че на хората им дотегна да наричат мечта това, което за другите европейци е нормалност. Разбираме, че са уморени от самотни битки. Това, което искаме да Ви кажем, скъпи съграждани, е, че не сте сами – с Вас сме. И докато не се отказваме, докато сме тук, а ние няма да се откажем, надеждата за промяна ще живее. И ние ще я постигнем, продължавайки заедно. Благодаря. (Народните представители от „Продължаваме Промяната“ стават и бурно ръкопляскат. Възгласи: „Браво!“)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес е последният ден на Четиридесет и осмото народно събрание. Няма как да сме равнодушни след поредния неуспех да се реши основното – политическата криза в страната. За година и половина бяха произведени четири избора за Народно събрание, три от които предсрочни. Такава криза най-новата ни история не помни. В същото време можем да погледнем на тази криза с надеждата, че в този исторически момент получаваме най-мъдрите уроци. Важно е да извлечем правилните поуки от тези уроци. Важно е да направим правилния избор напред по пътя. Важно е да съумеем да трансформираме кризите в нови възможности за развитие в положителна посока. В началото на този парламент почти всички парламентарни групи обещахме да сме достатъчно отговорни и да положим всички усилия за съставяне на редовно правителство, отчитайки волята на българските граждани на последните парламентарни избори. Днес всеки отговорен пред себе си народен представител искрено и откровено ще отговори пред себе си дали бяха положени всички усилия за решаване на политическата криза и свързаните с нея кризи. Дали парламентарните групи, които декларираха готовност, положиха всички усилия за решаване на кризите. Дали Народното събрание работи с дневния ред на обществото и на хората. Добре е всеки да си отговори на тези въпроси честно. Добре е всеки да си даде сметка, че хората не искаха избори, те искаха час по-скоро да се решат най-важните им проблеми. Това беше първостепенна задача на Четиридесет и осмото народно събрание и днес трябва да признаем, че то не успя. Не успя по няколко причини, най-важната от които е липсата на диалог. Да, оказа се, че голяма част от политиците, повлечени от собствените си партийни егоистични цели, са изгорили мостовете към останалите политически сили и са загубили способността да водят диалог. Дотолкова са се вкопчили в опорните точки, заклеймяващи политическите им опоненти, че се оказаха лишени от елементарни комуникативни умения. Ние от ДПС направихме внимателен прочит на волята на българските избиратели. Разбрахме, надявам се правилно, тяхното послание. Ние, народните представители в Народното събрание, сме представители на целия български народ. Ако народът трябва да живее заедно и би постигнал успехи в заедност, то същото се отнася и до нас, народните представители в Народното събрание. Както и ако има разделение и отрицание в обществото, не би имало успехи, то така и в Народното събрание. Чрез смирение и уважение към всички, включително към опонентите си, политическите сили можеха да постигнат успех. Президентът на Републиката положи усилия в тази посока и ние оценяваме положително неговото решение да даде достатъчно време на политическите сили да намерят път едни към други, да създадат мостове за диалог и да стигнат до решаването на проблемите на хората. Струваше си усилията. Това е нашата оценка на политическата ситуация. Да, вярно е, че не постигнахме успех и не можахме да излъчим редовен кабинет. Да, вярно е, че не се справихме с политическата криза, цените продължават да растат, доходите да се стопяват, да се увеличава числото на хората, които изнемогват и едва свързват двата края. Вярно е, че отново отиваме на избори, но се надяваме, че отиваме на избори с научени уроци, и най-важното – готови още в предизборната кампания да проявим готовността си за диалог след изборите. Разговорите, които се научихме да водим различните политически сили в Четиридесет и осмото народно събрание, трябва да бъдат основата за диалога, така необходим за успешно Четиридесет и девето народно събрание. Уважаеми госпожи и господа, днес за пореден път ще кажем, че политиката е преди всичко отговорност. Ще кажем, че решаването на проблемите и създаването на условия за по-добро бъдеще е отговорност на всички – на всеки гражданин, на политиците и на всички органи и институции в страната. Отговорност трябва да проявяват всички български граждани с избирателни права и активно да участват в изборите. На тези избори всеки избирател ще има възможност да упражни своето конституционно право на машина или на хартия да отрази своя вот. Важно е да участва и да посочи партията, коалицията или независимия кандидат, който според него може да представлява неговите интереси и да работи в полза на цялото общество в най-високия орган в парламентарната република. Важно е всички органи, участващи в организирането и произвеждането на изборите, да създадат условия за участието на всеки избирател и честно отчитане на всички гласове. Всеки български граждани трябва да знае, че неговият глас е важен и трябва да бъде активен и да гласува. Няма силна държава без отговорни и активни свободни граждани. Затова се обръщам към всички български избиратели да бъдат активни и да гласуват. Обръщам се и към всички политици да бъдат отговорни. Нека чрез диалог с аргументи, програми и политики да градим общото ни бъдеще. Диалогът изисква градивно поведение, изисква отговорност, визия, воля и капацитет. Диалогът означава да строиш и укрепваш мостове, а не да ги рушиш. Нека основната характеристика на тази предизборна кампания е честният, откровеният диалог с гражданите, уважението към опонентите и визията за просперираща България с достойно място на европейската и международната политическа сцена. Позволете ми накрая да изразя увереността ни, че разумът ще надделее и всички – и политици, и избиратели, ще подходим отговорно и с чувство на дълг в името на нов по-добър етап от развитието на нашата родина, в името на просперираща България. Бъдете здрави и успех! Благодаря Ви за вниманието. (Народните представители от ДПС стават и ръкопляскат.)

Господин Председател! Днес Народното събрание приключва краткия си живот и в това няма нищо лошо, защото в крайна сметка, когато Народното събрание се разпусне, съдбата на България отново зависи само и единствено от българския народ. В следващите два месеца всички политически сили както в парламента, така и извън него ще направят всичко по силите си, за да убеждават българските граждани в правотата на своите разбирания. А българските граждани ще са тези, които ще отсъждат кой е крив и кой е прав в българската политика. От тази гледна точка ние от ВЪЗРАЖДАНЕ като вярващи изключително много в мъдростта на българския народ и в демокрацията като основа на българската държавност приветстваме това, че ще имаме възможност за пети поправителен изпит, защото на практика изборите, когато не са редовни, а са извънредни, са поправителни изпити. Те са поправителни изпити както за политиците, така и за народа, така и за държавата като цяло. Ние ще работим за това българските граждани да виждат истината, такава каквато е, а не каквато се представя много често през изкривените огледала на българските медии, забравяйки, че всъщност медията трябва да е посредник, а не създател на новини. От тази гледна точка ще използваме тази трибуна за последно, за да кажем някои от основните моменти, които това Народно събрание успя да сътвори за краткия си живот. Два знакови успеха и два знакови неуспеха! Първият знаков успех – нека започнем с хубавото – е приетото единодушно решение на Народното събрание, с което се задължи правителството на Република България да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за енергетиката. Преди малко споменах думата „истина“, сега ще я кажа отново – истината е, уважаеми сънародници, миналата година, когато лятото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ за първи път казахме, че в Плана за възстановяване и устойчивост са заложени от правителството условия, които заплашват ликвидирането на българската енергетика, особено в частта ѝ, касаеща въглищните ТЕЦ-ове. Когато го казахме това нещо, ни обвиниха в лъжа – казаха, че не е вярно. Оказа се, че е вярно. След това, когато започнахме да говорим, че трябва да се предоговори Планът за възстановяване и устойчивост, ни беше обяснявано надълго и нашироко – и тук вече не само от хората, които са част от така наречения политически елит, но и от анализатори, социолози, политолози, наблюдатели и обикновени грантаджии – това, че не можем да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост, няма как – не може! И това се оказа лъжа. Може. И стигаме всъщност до завършека на цялата тази няколкомесечна сага, в която в крайна сметка всички политически сили успяха да се обединят в парламента около това решение, което е нещо добро. Може би това нямаше да стане – и това е доброто всъщност на този неустойчив парламент, който се разпусна, защото нека да кажем за нашите сънародници – това нямаше да се случи, ако имаше стабилно правителство, ако имаше стабилно мнозинство. Защото стабилното правителство и стабилното мнозинство обикновено гледат с надменност и презрение на българския народ, който много често е наричан и от политици, и от – да не ги изброявам пак тези, които споменах преди малко, политолози и други редови грантаджии простолюдие, неграмотни и функционално неграмотни хора, прости хора. Така ни наричат нас българите. От тази гледна точка страхът от наближаващите избори и знанието, че всяка една от политическите сили ще се сблъска рано или късно със своите избиратели – ако не на улицата, то на някое предизборно събрание – и ще трябва да обяснява това, което в крайна сметка стана достояние до всички. Този страх принуди всички политически сили тук да се обединят около едно добро решение. Така че това е, както се казва, добрата новина в лошата, защото хубаво е да има устойчив парламент, но пък ако беше устойчив, имаше правителство със силно мнозинство тук, това решение нямаше да се случи. Вторият успех на това Народно събрание е буквално преди минути – отново, нека да не кажем безпрецедентно, защото не е безпрецедентно, но много рядко срещано обединение около национален интерес и защитата на българската кауза в Македония, на историческата истина за Македония, на българите в Македония! Всички се обединихме, с един „въздържал се“. Това също е добра новина, макар и в последните буквално работни часове на това Народно събрание. Но наред с добрите новини, има и лоши. Знаков неуспех е за пореден път неслучилата се съдебна реформа тук, саботирана, между другото, още по-знаково от онези, които са превърнали тази съдебна реформа в свое политическо знаме и символ-верую едва ли не. Защото в рамките на две поредни решаващи седмици, последните седмици от живота на това Народно събрание от двете формации, които най-много защитават съдебната реформа през годините и твърдят, че са последователни, а именно така наречената „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, не бяха в пълен състав, за да осигурят кворума за собствените си предложения. Така че съдебната реформа, макар и да мина на първо четене, за пореден път не успя да бъде приета в цялост. Това е лоша новина. Другият знаков неуспех на това Народно събрание – той е знаков по отношение на демокрацията като цяло, защото в началото на работата на този парламент ние от ВЪЗРАЖДАНЕ направихме една контактна група, с която потърсихме мнението на всеки един от политическите лидери и от парламентарните групи в Народното събрание по отношение на тяхното виждане за българската финансова независимост и бъдещето на българската валута. Ние считахме и продължаваме да считаме, че трябва да се проведе референдум за запазване на българския лев. За съжаление, се оказахме единствените, които успяхме да защитим това предложение, но не беше прието от другите политически сили. И тук е моментът да кажа нещо за диалогичността, защото много често се споменаваше, дори преди малко тук от тази трибуна се спомена, че в парламента липсва диалог. Напротив, диалог има, но няма чуваемост, няма разбираемост, защото ние си говорим помежду си и това е част от демократичния процес, но не се чуваме и не се разбираме. От тази гледна точка, когато парламентът изчерпа своята чуваемост и разбираемост, единственото нещо, което ни остава и което можем да направим, е да се обърнем към другия парламент, към народа, към хората по улиците. Затова от три седмици, след като видяхме, че няма да има такава подкрепа, хиляди доброволци, обикновени български граждани в страната и в чужбина събират подписи за референдум. Когато в парламента не става, големият парламент на улицата ще направи това, което е необходимо. Към този момент, само за първите три седмици са събрани 153 хиляди подписа! С тези темпове в оставащите 9 седмици, защото това е срокът – 12 седмици или три месеца, ние ще имаме събрани 600 хиляди подписа поне. Да не говорим, че минимумът, за да може този референдум да бъде задължителен, е 400 хиляди. България се пробужда в момента и това е един от най-добрите моменти на политическата криза! Защото няма нищо лошо в изборите, а има партии в България, които се боят от изборите, които наричат изборите заплаха, които твърдят, че изборите едва ли не са символ на политическия неуспех! Не, напротив, това, че в този парламент не се създаде правителство, е може би един добър знак към избирателите на политическите партии, които иначе нямаше да приемат политическото кръвосмешение, което трябваше да се случи, за да има такъв кабинет, който щеше да е неустойчив, освен всичко друго. Така че вместо създаването на политически зомбита в този парламент и съставянето на кабинет на всяка цена, много по-добро решение са изборите, към които ние отиваме вече – на 2 април. А изборите са най-хубавото нещо в една демокрация, защото това е начинът да бъде преодоляна всяка една политическа криза – чрез избори. От тази гледна точка ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се обръщаме към нашите сънародници, към българските граждани, към всички българи, независимо от техните политически пристрастия, за да им кажем следното нещо: съдбата на България, уважаеми сънародници, в следващите два месеца е във Вашите ръце, Вие държите властта! Не вярвайте на тези, които ще Ви казват, че ще има същия резултат, че всичко е предначертано, че то ще се случи отново същото, че пак ще ходим на избори и така нататък. Тези политически врачки обикновено бъркат с предсказанията си. Вие сте тези, от които зависи какъв ще бъде изборният резултат! Вие сте тези, които в момента вече притежавате властта! От днес – Вие! Всички народни представители тук от днес нататък стават редови български граждани като всички останали. Използвайте тази власт по предназначение! Питайте, настоявайте, искайте от Вашите избраници, дори от тези, които не са! Търсете истината, проверявайте я, не позволявайте да бъдете заблуждавани! Не допускайте лъжата да Ви превземе, защото имаме един основен проблем – хората вече не вярват в българската държава! Те не вярват, че тя има фундамент, на който да стои стабилно. Те смятат, че цялата политическа класа е прогнила. И поради тази причина на последните избори гласуваха точно 39%, 61% от нашето население зачеркна държавата! От тази гледна точка предизвикателството пред нас е много голямо, пред всички нас, без значение кой коя политическа сила представлява. Защото, ако ние не успеем да убедим нашите сънародници, че от тях зависи всичко, че те са властта, че те са основата на държавата, Бог да пази България! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим всичко необходимо в тези два месеца, за да кажем истината на българския народ, а тя е: българите са държавата – не депутатите, не министрите, не президентът, не който и да било, не медиите или така наречените граждански организации. Българският народ в неговата целокупна цялост – шарен, разнолик, но мъдър и силен. В тази мъдрост и в тази сила ние вярваме и към нея се обръщаме, и в нея се заклеваме – в името на това България да получи такъв достоен резултат, какъвто заслужаваме ние като най-старата национална държава в Европа и като една от държавите, които трябва да бъдат давани оттук насетне за пример и в нашия регион, и в Европа като цяло. Това зависи само и единствено от нас! Можем да пишем историята не само на България, но и на Европа заедно. Просто трябва да го повярваме това нещо, защото човек е толкова голям, колкото са големи неговите мечти. Същото нещо важи и за държавите. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми български граждани, господин Председател, дами и господа народни представители! Да, изпращаме Четиридесет и осмото народно събрание, което не можа да изпълни най-важната си задача – да излъчи редовно правителство и да сложи край на политическата криза, да даде стабилност и перспектива за развитието на България, спокойствие и сигурност на българските граждани. И за това има причини. Може би трябва сериозно да ги анализираме – да видим грешките, които допуснахме, за да не ги правим повече, защото в следващото Четиридесет и девето най-голямото предизвикателство отново ще бъде да гарантираме парламентарната република, да излъчим редовно правителство и да дадем хоризонт за развитие на България и на българския народ. Несъмнено войната в Украйна сложи отражение върху целия свят, върху България и върху работата на институциите. Сложи отражение в две посоки. Първото е чисто военното, второто е социално-икономическото. Военното взе превес в Четиридесет и осмото народно събрание. Първото решение беше да се плати новата ескадрила F-16, последваха оръжията за Украйна, инвестиционните проекти в отбраната, Гладоморът в Украйна и така нататък. Това военно предимство в работата или в говоренето в парламента беше облечено в клишета и в етикети. Който е за оръжие, самолети, война, е евроатлантик, който е за мира, за неутралитета на България и ненамеса във войната, е ретрограден евразиец. Поставянето на етикети и на такива разделителни линии е една от пречките да има разговор, спокойствие и решения в интерес на България. Етикетите бяха черно и бяло, забравяйки, че най-висша европейска ценност е мирът, а най-висша наша отговорност е националният интерес. Уважаеми български граждани, рано или късно войната в Украйна ще приключи. Позволете да направим една прогноза: ще приключи с мирно споразумение. Още на 22 октомври 2022 г. президентът Макрон заяви в Рим на конференцията за мир: „Мирът в Украйна е възможен, когато всички седнат на една маса.“ А скоро, преди месец заяви, че въпреки упреците ще продължи да поддържа диалог и контакти с Русия. Същото повтори и канцлерът Олаф Шолц. Големите в Европа, двете големи икономики и държави вече гледат към мира, а не към засилване на войната, конфронтацията и смъртта. И това е бъдещето, ако искаме спокойствие в света, в Европа и в България. Вторият проблем, който ни противопостави. Той е и донякъде обективен и донякъде субективен. Липса на единно мнозинство, така ни излъчи българският народ. Но това доведе до всякакви коалиции, до ситуационни решения. Ако видите колко шарени гласувания имаме на несъвместими идеологически и програмни политически субекти, сигурно ще се изненадате. Това е нестабилност, уважаеми дами и господа народни представители, това е липса на предвидимост – какво ще се случи утре с някой важен закон. И това роди спекулации според това кой е по-креслив и по-високо говори. Напоследък се оформи една разделителна линия – добрите срещу лошите, статуквото срещу промяната. Позволете да Ви обърна внимание, че всички в тази зала са статукво, защото думата „статукво“ означава настоящето, съществуващото състояние на взаимоотношенията. Ето това е настоящето! Не може да си управлявал, да си бил в опозиция, да си бил в два парламента и отново да казваш: ние сме нови и добри, а всички други са лоши. Всички с тези разделителни линии! Има можещи, има знаещи, има хора, които искат да решават проблемите на страната и на народа, и такива, които само говорят за това, но използват ситуацията за лични цели и партийно облагодетелстване. Трето, това беше парламент, белязан от скандали. Вместо борба с корупцията се замеряхте със скандали кой е по-корумпиран. Чекмеджета и кюлчета срещу Gemcorp и NEXO през това време съдебната реформа зацикли. И няма обективна оценка защо това се случи? Прехвърля се отговорността – Вие сте виновни, други са виновни, Вие отсъствахте от залата, пък ние присъствахме – абсолютно несериозно. Ако има желание нещо да се направи, ще се намери начин, ако няма желание, ще се намери причина. Така че борбата с корупцията остава и за нас един от най-важните приоритети в следващия парламент. Къде бяхме ние, от Коалиция „БСП за България“, в тези четири месеца като политики и позиции? Първо, за Европа на разума и за мира и внесохме декларацията за Шенген, ако си спомняте, подкрепена от целия парламент или поне от тези, които присъстваха. Второ, абсолютна концентрация върху най-важния според нас въпрос в момента във вътрешната политика – цени, инфлация, скъп живот, бедност и неравенство. Искам предварително да Ви благодаря за това, което направихте, за да може част от нашата социална програма вече да е факт. Но искам и да изтъкна, че се разбра в този парламент коя е лявата партия и какво значи с леви мерки да постигаш леви резултати. Разбира се, знаем че с 24 депутати нямаше как да успеем, затова Ви благодаря, че подкрепихте: помощ за над 1,5 милион българи благодарение на инициативата и настояването на „БСП за България“, 282 хиляди ученици с безплатни учебници (ръкопляскания от „БСП за България“), половин милион работещи бедни с увеличена минимална работна заплата (ръкопляскания от „БСП за България“), помощ за учениците от първи до четвърти клас и техните семейства с 300 лв. в началото на учебната година (ръкопляскания от „БСП за България“), спасихме детските ясли от закриване (ръкопляскания от „БСП за България“), помогнахме на общини, болници, читалища, библиотеки, като държавата поема сумата над 200 лв. за ток и по този начин ги спасихме, защото бяха оставени на свободния пазар. Мога да продължавам и още, но се радваме, че за тези кратки четири месеца, ние от „БСП за България“ успяхме да защитим лицето, същността на партията си и да можем да кажем достойно пред българските граждани, че част от това, което поехме като ангажименти, го свършихме. Остават ни два месеца кампания. Това е и малко и много време. То е малко за онези, които още не са узрели до държавническото мислене, че сме изправени пред пропаст и че ако продължаваме по същия начин, ще паднем в нея, като държава, не като отделни политически партии. Това време обаче е и много за онези, които вече знаем какво ни чака и пред какво сме изправени. Искам да кажа само няколко думи в тази връзка за третия мандат. Смятам, че сме от тези, които съзнаваме, ние от „БСП за България“, какво ни чака и каква отговорност трябва да поемем абсолютно открито, абсолютно държавнически. Поканихме всички на третия, последния възможен разговор, за търсене на съгласие. Да, някои се отзоваха, други не. Но това отново беше използвано за спекулации, за предизборни съюзи, за следизборни коалиции – отново лично, отново партийно и отново натягащо напрежение преди парламентарните избори. Недостойно! Защото хората ще ни оценяват по реалните неща, които не само обещаваме, а които сме показали, че можем да изпълним. А ние от „БСП за България“ сме коалицията, която показахме и в управление със сложни партньори, и сега без мнозинство, че можем да следваме своята линия на национално отговорна партия с първа задача – благосъстоянието на българския народ и подобряването на качеството му на живот. Тези два месеца остават и пред всички български граждани, месеците на кампанията. Дано да е достатъчно, уважаеми български граждани, да осъзнаете, че личната Ви съдба, личният Ви живот, този на Вашите семейства е във Вашите ръце, във Вашето решение кого ще изпратите в следващия парламент, в тази зала, на тези банки, за да решават проблемите пред България. Мислете. Мислете със сърце, но и с разум! На добър час на всички и дано Четиридесет и деветият бъде по-мъдър от Четиридесет и осмия парламент. (Народните представители от „БСП за България“ стават и ръкопляскат.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Това са особени моменти, в които ние сме, така да се каже, на прага да напуснем парламента, и всеки от нас избира дали да се опита да опакова в клишета това, което се е случвало досега, или направо да започне предизборната кампания. Струва ми се, че е важно ние да си дадем сметка в какъв момент от развитието на нашата държавност се намираме. Това не е просто един отделен парламент, който не е успял да излъчи кабинет и отива на избори, в това само по себе си наистина няма нищо драматично в една демокрация, нова, не е дори един парламент, част от една поредица краткотрайни парламенти, нещо като интересен рекорд или любопитна статистика. Ние се намираме в момент, в който парламентарната република е суспендирана, поставена на трупчета, ако трябва да го кажа на един малко по-уличен стил. Защото се оказва, че българският парламент трайно не може да произведе не просто моментни мнозинства, и не дори скрити мнозинства, защото в този парламент имаше мнозинство, което нямаше особено желание да се покаже, да се легитимира и затова ние се оказахме виновни – нали така, госпожо Атанасова, но не смееше да застане пред хората. Българската парламентарна република трайно започна пред очите ни да мутира в един учудващо наличен, дремещ в нашия конституционен модел резервен модел, наследен от епохата преди 1991 г., в който парламентът беше сезонно законодателно събрание, събираше се за кратки сесии, след това се разотиваше, а управляваше Държавният съвет. Това, което после се превърна в президентство. Управлява президентството! Ние имаме все повече белези на един необявен от Конституцията странен квази президентски режим на управление на страната. Това положение не е просто моментен куриоз. То говори за сериозно заболяване на нашата политическа система. Всички тук употребихме досадилото клише за диалог. Само че диалогът не е състояние на празни приказки. Диалогът е способност да се стига до решение, да се споделя власт. Защото парламентарната република в себе си, в самата си логика е модел на споделяне на властта. Причината ние да не можем в поредица от парламенти да излъчим стабилни управления, или изобщо да излъчим управление, това е, че ние не можем да договорим реалните условия на споделяне на властта и не просто нейното разделяне на порции, дялкане, а упражняването ѝ, със съзнанието за нейната ограниченост, и най важното – поставянето ѝ в твърдите рамки на върховенството на правото. Именно този проблем, че властта в България някак си се упражнява и се създаде обичаят, практиката, културата да се упражнява редом с границите на закона – извън тях, над тях, под тях, е фундаменталният проблем, който не позволява на българската политическа система да произведе не просто диалог, а резултатен, смислен диалог. Ние трябва да гарантираме върховенството на правото, за да можем да върнем парламентарната република в нейната функционалност. Това е най-кратката диагноза за дълбоките причини на тази криза, в която се намираме. „Демократична България“ влезе в този парламент с няколко много ясни приоритета. Ние казахме, че е изключително важно да има парламентарно управление, но не какво да е, а парламентарно управление, което да стъпи на реформи, свързани с върховенството на правото, свързани с Шенген, с еврозоната и с най-голямото стратегическо предизвикателство, пред което се намира нашата сигурност, а именно конфликтът в Украйна и руската агресия срещу тази суверенна съседна страна. Успяхме, и с удовлетворение и благодарност към всички, които подкрепиха усилията в тази насока, по последния приоритет да придвижим няколко много важни инициативи. Ние на 13 май в предишното Народно събрание очертахме един списък от задачи, свързани с това, което наричахме процес на депутинизация на България и с удовлетворение мога да кажа, че често пъти по наша инициатива или с наше ключово участие този парламент направи важни стъпки в това отношение – и по отношение на нашата сигурност и отбранителни способности, и по отношение на това България да покаже, че може да бъде отговорен член на атлантическото семейство, носейки отговорност за общата сигурност, защото в един съюз това е изключително важно. И по това да гарантираме енергийната си сигурност и независимост на България. Благодаря на всички за това, че положихме усиля в тази посока. И, не, това не е военнолюбство, както беше наречено при откриването на Народното събрание и беше многократно, госпожо Нинова, използвано като клише и етикет. Ще се съгласите, че етикетите вървят във всички посоки. Това е най-важната предпоставка за траен мир. Траен мир може да се постигне само когато има здрави гаранции за международното право и когато тези гаранции могат да бъдат защитени и отстояни, включително колективно, и когато всички носят отговорност за това състояние на нещата. Да, няма никакво съмнение, че целта е мирът, но дали това е и дали е приемлив мир при условията на агресора, е въпрос, на който, за съжаление, Вие не можете да дадете отговор. По останалите приоритети, за съжаление, този парламент се оказа неспособен да произведе решително действие. Ние не направихме необходимата решителна стъпка по отношение на съдебната реформа и това ще бъде проблем по пътя ни и към Шенген, и по реализацията на Плана за възстановяване. Оказа се, че ние сме готови да жертваме и еврозоната като приоритет в името на това състояние, в което върховенството на правото не важи за всички, може да бъде включвано като лампа на нощна масичка. И се намериха, разбира се, оправдания за това – процедурни. Само че реалността е следната: когато се опитваш да се скриеш зад определени процедурни ходове, и дори когато възложиш на ВЪЗРАЖДАНЕ да изиграе основната роля на рупор, това личи кой го прави, уважаеми колеги от ГЕРБ, личи кой не иска да се случи. Така че, за съжаление, този провал е свързан пряко с невъзможността на това Народно събрание да излъчи управление – трайно. Вие имахте мнозинства, защо не излъчихте управление и защо трябваше ние да бъдем посочени като виновни за неуспеха Ви с първия мандат, след като Вие не се включихте в усилията за втория мандат, а за третия мандат се видя, че на тази среща, за която стана дума, има мнозинство, което може да излъчи управление. Не пожелахте да го направите, за да можете след това да обвините нас, че ние сме виновни. Това може би Ви изглежда много хитро, но съм сигурен, че българските граждани ще видят през тези опити да скриете реалното състояние на нещата. Все пак беше казано в последните седмици на този парламент и от Вас, а по-рано от колегите от ДПС, че конституционна реформа на прокуратурата трябва. Това е позиция, на която ние и „Продължаваме Промяната“, а и БСП стоят отдавна. Така че това е позитив, който се надявам да удържим и да не го използваме просто като поредната тактическа маневра и все пак в следващия парламент да започнем оттам, да започнем сериозно, да започнем задълбочено, и ще видим, че ако направим реална, ефективна конституционна реформа на правосъдието в България, много други от големите национални задачи, включително намирането на изход от политическата криза, ще станат по-лесни. Така че това го отбелязвам с умерена надежда. Вижте, „Демократична България“ в това Народно събрание, и аз се гордея с това, беше диалогична, беше прагматична, но не беше безпринципна, нито беше наивна. Това, че ние сме добронамерени, недейте да си мислите, че ще бъдем готови да бъдем нечий параван, да си затваряме очите за безпринципни компромиси. Така че, когато, госпожо Атанасова, ние се срещнахме с Вас, преди да пристъпите към номинацията за първия мандат, аз Ви попитах три пъти – готови ли сте да се ангажирате с конституционна реформа на правосъдието? Вие не ми отговорихте.

Напротив.

Слава богу, в последната седмица започнахме да чуваме този отговор и това е позитивно, макар и малко закъсняло. Искам да отбележа, първо, да благодаря и аз и на двамата кандидати, които бяха посочени – и на професор Габровски, и на академик Денков, за това, че в тази трудна ситуация се нагърбиха с този неблагороден и неблагодарен труд и да отбележа, че все пак, с някои малки изключения, те не станаха обект на лични безпринципни атаки, и това също е нещо, което да запазим в паметта си за следващия парламент като постижение на нашето усилие да създадем среда, в която могат да се решават национални задачи. Позволете ми да кажа накрая нещо лично или няколко лични неща. Когато човек се изправи на тази трибуна, той е лесно да види противоборстващи лагери, да види конкретни лица, които нещо са го обидили, казали са му, той сега трябва да върне, или тя, да види камерите и отвъд тях избирателите, спрямо които да се опита да отправи определени послания. Но това, което мисля, че трябва да се опитваме да виждаме всички тук, взети заедно, е България. Това е едно от местата, от което тя се вижда най-ясно в цялата си противоречивост, разнообразие, във всичките разлики, които съдържа тя в себе си. Затова и ние сме различни. Ние ще съумеем да рестартираме парламентарната демокрация, когато оценим това нещо, когато оценим, че в парламентарната демокрация е заложена логиката не на това един или една политическа сила да владее цялата власт и да играе игра с нулев резултат, тоест игра до пълна печалба, иначе няма да спре, и да провеждаме избори след избори, след избори, докато единият от двата полюса или лагера не вземе цялата власт, защото това личи, когато успеем да разберем необходимостта да приемем своите различия, но въпреки това да спазваме принципи и това, което трябва да се случи, за да се движи България напред именно по тези големи национални задачи – Шенген, еврозоната, Плана за възстановяване, свързаната с тях съдебна реформа и разбира се, стратегическите рискове, свързани с отбраната, тогава ще можем да рестартираме и парламентарната демокрация. На тези избори ние ще се делим, всички ще обещаваме позитивна кампания и тя няма да се окаже точно такава, със съжаление го казвам, но все пак всеки един от нас ще трябва да даде честен отговор на един въпрос – как смята да реши въпроса с необходимостта от управление, от рестартиране на парламентарната демокрация, от парламентарно излъчено управление в България, и то такова, което аз мисля, че трябва да бъде, ние мислим, че трябва да бъде – демократично и смело реформаторско. Защото такова трябва да е и ние друго не бихме подкрепили. Казвали сме го, казваме го пак. Нека никой да не си мисли, че ще може да ни припише и пришие някъде. Искам да благодаря на всеки един от Вас, уважаеми колеги, за моментите, в които сме работили заедно, за моментите, в които сме спорили и това е било смислено и е произвеждало смисъл, от всеки един от Вас съм научил по нещо, така че си тръгвам с най-добри чувства. Ако някого съм засегнал с нещо, традиционно искам да поднеса своите извинения. Искам да благодаря на председателите, защото в този сложен парламент Вашето търпение, Вашата толерантност, Вашата цивилизованост бяха често пъти това, за което можехме да се хванем и да се опрем на него. Искам да благодаря на своите колеги от парламентарната група. Колеги, „Демократична България“, благодарение на всеки един от Вас беше най-цивилизованата, най… (Смях.) Да, точно така, твърдя го (смях, ръкопляскане и реплика: „Хайде бе!“ от народния представител Мустафа Карадайъ), най-конструктивна политическа сила и Ви благодаря за това. Благодаря Ви, че можахме да се противопоставим на популизма, благодаря Ви, че си отстояхме принципите.

Времето!

Времето, напомня ми господин Карадайъ единствено на мен. Благодаря Ви, колеги, желая Ви успех. Бъдете живи и здрави. Всичко хубаво! (Ръкопляскания от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми сънародници! За пети пореден път отиваме на избори – на предсрочни парламентарни избори, и това е показател за тоталния срив на политическата система у нас, красноречиво доказателство за пълна липса на отговорност и разум в политическия елит, и това ме тревожи дълбоко. В професионалната си кариера съм се клел с цената на живота си да браня Отечеството, но често в този парламент това означаваше като медиатор да успокоявам опиянени от идеите си младежи, които си скачат дори на бой, без да мислят дали няма да счупят нещо. Опитите на „Български възход“ да внесе здрав разум, спокойствие и логика останаха неразбрани, защото много от Вас си мислят, че точно тяхната пръчка от снопа на Кубрат е по-здрава от всички останали. Видяхме, че не е така – за пореден път. Рядко взимах думата през последните месеци и неслучайно, но в последния ден на този парламент искам да споделя от тази трибуна разочарованието си. Беше изгубено безценно време в безсмислени караници за власт на всяка цена, вместо да се начертае план как да преведем България през най-тежката криза на този век, и това е непростимо, защото на прага ни все повече се разгаря военен конфликт, който е на път да ескалира до непредвидими граници. Колегите ми знаят много добре какво говоря. В опит за трупане на личен имидж през краткия живот на този парламент мнозина пропуснаха, че все повече българи тънат в мизерия. Как допуснахме да търсят децата си с дронове и вертолети, да научават за родителите си от криминалните хроники, в мирно време да сме изгубили повече животи, отколкото други народи по време на война? Търпението ни свърши. Цялата тази политическа безидейност разбива България и унищожава народа ни, а от България зависи много, ако е стабилна, ако успее да балансира интересите си правилно, и всички, които ни вкарват в тази спирала от нескончаеми избори, знаят това. Сега повече от всякога ни е нужно да си спомним думите на Стамболов: „Твърд курс по националния въпрос и стабилна външна политика“, а за това трябват истински мъже, готови да дадат живота си за родината, не просто да се научат как да гладят ризите си за участие в сутрешните блокове. Ако всички ние вярваме, че сме наследници на атинската демокрация, нека си припомним нейните основи – спазване на закона, придържане към етичните порядки, толерантност към различните гледни точки, взаимно доверие, чувство за принадлежност и отговорност, висок морал и доблест – това, което ни е завещал Перикъл. Той казва, че държавата е полезна за всичките си граждани само ако е здраво стъпила на двата си крака – в нашия случай сигурност, стабилност и солидарност. Какво разбрахме и какво постигнахме ние като скромни политици, които едва ли ще останат в историята? Пет избора за парламент в рамките на две години – внушение, че ще има и шести избор тази година, заедно с местния вот, нерешени проблеми, които засягат живота на хората тук и сега, безвластие. Страната ни не само е стъпила на двата си крака, а се движи на служебен автопилот, който не може да осигури ясна посока и дълъг хоризонт на развитие, чувството на много хора, включително във властта, че са над закона, чувството на много хора, жертви на различен вид престъпления, че законът не е на тяхната страна, тотален срив на доверие в политическата класа, все по-ниска избирателна активност. За интересите на какво мнозинство говорим, когато мнозинството от народа не е представено тук в парламента. Партиите в този парламент отказаха да направят правителство от страх и егоизъм. Предизборната борба не стихна нито за миг и в пленарната зала. Кому е нужен парламент, ако той не е в състояние да излъчи управление? Кому са нужни партии, ако те не са в състояние да правят единственото нещо, за което съществуват? Представяте ли си, ако в една болница различните лекари откажат да работят заедно, ако анестезиологът откаже да работи с хирурга. България е в политическа криза и ако не искаме да я видим безпомощна, на легло в реанимацията, трябва да намерим бързи, професионални и отговорни решения. За тях ще се искат смелост, труд и саможертви. От утре всяка партия в предизборната надпревара ще се чуди как да задържи и разшири електората си за сметка на другите партии. Но никоя партия няма да стане по-привлекателна и полезна за хората само защото отказва да си сътрудничи с другите. Избирателите си остават у дома в изборния ден не защото са разочаровани от партията, за която преди са гласували, а защото са разочаровани от цялата политическа класа, която се е отдалечила от тях и техните нужди, очаквания и надежди. Нека не говорим за грандиозни планове за бъдещето или екзотични проекти за промяна на общественото устройство, а да помислим как да направим нужните малки, но работещи стъпки в рамките на реалността, каквато е тук и сега. Животът е днес и нямаме право да пилеем времето на хората. Бях убеден, че в този парламент е възможен диалог, който да излъчи антикризисен екип – коалиция по национални приоритети, експертен кабинет или както и да го наречем, някакъв съюз на здравия разум. Не се получи по очевидни причини, които обаче не оправдават политическата безотговорност и тяснопартийното гонене на лични интереси. Ако разширим мащаба си на мислене и вложим малко повече мъдрост, смиреност и готовност за сътрудничество, ще знаем какво да направим в следващия парламент. Ситуацията е трудна. Много хора са изплашени от непредвидимостта на новото нормално, но аз знам, че има решение на тази логическа задача. Апелирам към всеки истински българин днес – да обърнем пирамидата, за да се подреди държавата и да започнем да живеем правилно. Не можем просто да говорим за Европейски съюз, без да говорим за християнски ценности. Не можем да говорим за национална сигурност, без да споменем всеки един успех от обществения живот – отбрана, вътрешна и външна политика, енергетика, здравеопазване и селско стопанство, икономика, екология, наука и образование, полезните ни изкопаеми, миграцията. Няма как да говорим денонощно за съдебна реформа и корупция, и нито дума за нашата неспособност да се самоорганизираме. Невъзможно е да се борим с демографския срив и едновременно с това да недовиждаме как зли сили рушат традиционното българско семейство. Да искаме здрава нация, а да плащаме на лекарите за болести вместо за превенция. Да твърдим, че се опитваме да съставим кабинет, докато никой с никого не говори сериозно. Живеем във времена, когато на карта е заложено практически всичко, за което в славни битки са умирали дедите ни. И нито един от присъстващите в тази зала няма право да се подиграва с тази памет. Апелирам всички смели, истински българи, които разбират думите ми със сърцето си, да намерят сили и да се съберат под знамената, за да може, когато отново се видим тук след два месеца, да сме дошли заради Майка България. Да сме представители не на различни партии, а да сме представители на един народ. Нека затворим тази страница на парламентарната история. Да пресечем всички опити за накърняване достойнството на българския народ. Да се върнем след изборите уморени, но и помъдрели, за да прогледнем за реалните заплахи, които няма да ни чакат повече. Да живее България! (Ръкопляскания от „Български възход“ и частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)