20 април 2023 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, представям Ви „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Временна комисия за изработване на Проект на правилник за организацията и дейността на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 73 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за изработване на Проект на правилник за организацията и дейността на Народното събрание в състав от 12 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група. 2. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание става Проект на правилник за организацията и дейността на четиридесет и деветото народно събрание. Срокът за писмени предложения от народните представители за изменения и/или допълнения в проекта е до 24 април 2023 г. включително. Комисията разглежда и обсъжда предложенията, изготвя и внася съответен доклад. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател: ... Членове:... 4. Комисията се избира за срок до окончателното приемане на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.“ Това е Проектът на решение. Номинацията от парламентарната група на ГЕРБ-СДС е за господин Радомир Чолаков и господин Христо Гаджев на паритетен принцип, като предлагаме господин Радомир Чолаков за председател на Комисията. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателю. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предлагаме за членове на Комисията господин Никола Минчев и госпожа Людмила Илиева. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, нашето предложение е за адвокат Петър Петров и адвокат Цвета Рангелова.

Уважаеми господин Председател, от парламентарната група на ДПС предлагаме за членове на Комисията по Правилника господин Хамид Хамид и Йордан Цонев.

Уважаеми господин Председател, от името на парламентарната група на Коалиция „БСП за България“ предлагаме госпожа Мая Димитрова и Иван Иванов.

Уважаеми господин Председател, от името на „Има Такъв Народ“ предлагаме за членове на Комисията госпожа Павела Митова и господин Гроздан Караджов. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Вчера председателят на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ обоснова това искане – Народното събрание на 21 април да не заседава, във връзка с мюсюлманския празник Рамазан Байрам. Религиозните празници, както християнските, така и мюсюлманските, са неработни дни за членовете на съответното вероизповедание, като християнските са и за цялата страна. На това основание предлагам това решение за утрешния ден, като аз ще си позволя да направя една редакционна поправка, която ще Ви дам в писмен вид. Текстът на решението да има следния вид: „РЕШЕНИЕ във връзка с работата на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 74 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Народното събрание не провежда пленарно заседание на 21 април 2023 г.“ Заповядайте. (Народният представител Йордан Цонев подава в писмен вид Решението на председателя.) Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Колеги от парламентарната група на ДПС, вчера, когато гласувахме дали да бъде отменена полагащата ни се по Правилник великденска ваканция, мисля, че Вие гласувахте за, което е в противоречие с предложения веднага след това от Вашия председател Проект на решение. Така или иначе, ако бяхте гласували по друг начин, евентуално с друго мнозинство, утрешният ден щеше да бъде почивен и за Вас. Моето изказване е по-скоро предложение за излизане според мен от ситуация, в която нито Правилникът, нито Кодексът на труда, който е посочен, ясно и недвусмислено описва официалните празници, обявени за неработни в Република България, не позволява според мен да се вземе законосъобразно такова решение, каквото направихте. Правилникът и парламентът в редакцията си на чл. 134, ал. 3 дават възможност на всеки народен представител, когато той счита за уважителна причина неявяването си в работен ден на парламентарно заседание да подаде съответно заявление във вид на молба до председателя на Народното събрание и аз смятам, че няма пречка да бъде приета за уважителна причина за мюсюлманите, които честват този религиозен празник. Ето защо считам, че Правилникът дава такава възможност, без да бъде обявяван за неработен ден утрешният ден за всички народни представители. Благодаря.

Господин Председател, понеже господин Цонев наистина коректно направи поправката в предложението, аз ще го удължа малко това нещо, което беше направено от него, да кажа, че според чл. 13, ал. 4 от Конституцията на Републиката религията не се използва за политически цели. И тъй като, ако сега се вземе едно такова решение, макар и с редактирания вариант, всички ще знаем защо така се е получило, създаваме прецедент. Защото в нашия парламент освен източноправославни и мюсюлмани има и представители на други религиозни деноминации. Имаме католици, аз поне съм сигурен за двама. Единият от тях е в нашата парламентарна група. Има протестанти. Има евреи, поне за един знам със сигурност, може да има и други, това е в крайна сметка въпрос на лично самоопределение. И ако примерно всеки един от тях реши на базата на това да поиска в следващия случай за негов празник, примерно за Пасха за евреите или за католическия Великден, който беше една седмица преди православния, няма да има основание, на което ние да гласуваме против. Единствената официална държавна институция в България, която дава възможност на представители на други вероизповедания да почиват на своите религиозни празници, е Армията, в която, когато мюсюлманите празнуват своите празници, те имат право да ползват три почивни дни допълнително. Но нито в Кодекса на труда, нито в който и да било друг официален държавен документ и институция е записано, че се ползват такива допълнителни привилегии. Решението, което беше предложено от Цвета Рангелова, е изключително удачно в този случай. То на практика ни освобождава от възможността да гласуваме каквото и да било сега в този момент, защото Правилникът на Народното събрание е бил написан изключително мъдро и дава възможности в този конкретен случай, който прецени, че има уважителна причина, и аз не смятам, че някой, и най-малкото пък смятам, че председателят на Народното събрание не би уважил едно подобно заявление. Всеки един вярващ човек трябва да бъде уважаван и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ уважаваме нашите сънародници мюсюлмани, знаем и смятаме, че те имат право да почиват в тези дни, разбира се, както почивахме ние по Великден, но това може да стане по този начин. Още повече че по този начин всъщност няма да нарушим собствената си воля от вчера, с която на практика решихме да не почиваме във великденските празници и в дните след Великден. Да не забравяме и следното нещо – в групата на ДПС в крайна сметка не всички са мюсюлмани. Така че тези от тях, които изповядват мюсюлманската религия, могат, имат правото и ние ще подкрепим това тяхно право и ще го уважим, да почиват, но останалите от тях могат да продължат да работят. Нали в крайна сметка това беше идеята да се съберем миналата седмица – в сряда, нали това беше идеята да отменим великденската си ваканция. Тоест сега в конкретния случай влизаме в едно тежко противоречие – дребно, но все пак съществено. Така че аз лично Ви призовавам да не подкрепите това предложение, защото то е излишно. Правилникът на Народното събрание действително дава тази възможност в момента и смятам, че председателят на Народното събрание ще уважи това право на нашите сънародници мюсюлмани, които са в тази зала, да отбележат и да почетат своя празник заедно със своите близки – нещо, което смятам, че всеки един от нас би следвало да уважава. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз не виждам нищо политическо в това решение, както твърди представителят на ВЪЗРАЖДАНЕ, а напротив – България винаги се е стремяла и е била еталон за етническа толерантност. И с това решение мисля, че българският парламент ще докаже, че наистина сме еталон за етническа толерантност, защото вярно е, че има и мюсюлмани, и християни, и евреи, и католици, но като общност мюсюлманската общност е твърде голяма в България и е нормално и съвсем редно, и съвсем човешко е да се вземе това решение и с нищо не противоречи на Конституцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Във връзка с това току-що прието решение утре няма да има пленарно заседание. Аз искам от името на парламентарната група да поздравим с настъпващия утре празник Рамазан байрам българските мюсюлмани, а и всички мюсюлмани – български граждани, които живеят по света. Уважаеми колеги, нашите братя и сестри мюсюлмани утре празнуват своя голям празник Рамазан байрам. Ние в „Движението за права и свободи“ изповядваме философията, че различието е богатство. Всеки трябва да отстоява своята идентичност, ако е необходимо, да му помагаме да прави това, но в заедност да градим общото ни бъдеще на тази древна и свещена земя, която е наша обща родина. Разбирателството и толерантността между представителите на различните религиозни общности в България са повод за гордост и единство на нацията, доказано неведнъж в нашата нелека историческа съдба. Затова от името на християните в ДПС, но и не само в ДПС, искам да поздравя всички мюсюлмани в страната, както казах, и извън страната – български граждани мюсюлмани. Както Великденският пост, така и Свещеният месец на спасението ни учат на смирение, покаяние и милосърдие. Нека отворим сърцата си за състрадание, за прошка и подкрепа и дните ни да бъдат изпълнени с разум и отговорност пред бъдещите поколения. Силата на заедността ни дава вярата и надеждата, че можем да се справим с всички трудности и изпитания и като хора, и като държава. Честит празник, скъпи братя и сестри мюсюлмани! Бъдете живи и здрави Вие и Вашите семейства, всички хора, които обичате, и бъдете все така патриоти в родината, в която живеем, в която сме се родили! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, увлечени в леко теологични разговори, забравихме, че днес всъщност ние най-вече би следвало да отбелязваме годишнината от Априлското въстание. И точно поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме да напомним някои много простички неща, които би трябвало всеки един от нас да знае. Всеки един от нас тук, в момента, в тази зала, дължи живота си на няколко хиляди безумно храбри и жертвоготовни българи, които в далечната вече 1876 г. предпочетоха хиляда пъти по-добре да умрат като свободни хора, отколкото да живеят като роби. Истината е, че в годините ние постепенно сме превърнали отбелязването на Априлското въстание в една до голяма степен формалност, която обраства с едни много казионни, почти досадни процедури, в които едни лица, облечени във временна власт и временни правомощия четат декларации и изявления, които са им написани от някой друг, разбира се, не влизат в подробности, не осъзнават за какво точно става въпрос. През 1876 г. Априлското въстание увлича според най оптимистичните оценки максимум 10 000 човека, 10 000 българи, които излизат на една обречена жертвоготовна борба. Между другото, много обречена, защото всъщност Априлското въстание избухва на 20 април преждевременно заради предателство. Хората, които са излезли на бунта, са знаели, че те отиват на обречен бунт, но въпреки всичко са го направили! Направили са го с идеята, че повече не искат и няма как да търпят. Благодарение на тяхната саможертва обаче, благодарение на това, което се случва в онези кървави дни в края на април и в началото на май, защото всъщност Априлското въстание продължава 10 дни, благодарение на това се задейства цяла поредица от исторически събития, в резултат на които ни има нас, съвременните българи. Нашият народ съществува заради това, че 10 000 българи в онези кървави дни на април и май 1876 г. предпочетоха да умрат като свободни хора, а не да живеят като роби. Ако ги сметнем съобразно общия брой на българския народ към онзи момент, който е пет милиона души, можем да видим, че процентът е нищожен. Даже не можем да говорим за проценти в този случай, вече би трябвало да говорим за промили, но благодарение на тези хора съществува България. Ако обаче върнем лентата още по-назад, само няколко месеца преди това, ще видим, че тези 10 000 човека в крайна сметка излязоха на бунт заради една още по-жертвоготовна, дори самоубийствена акция от страна на не повече от 20 души, които в навечерието на Коледа 1875 г., на Бъдни вечер и на Коледа се събират в една изоставена воденица край Гюргево и решават да вдигнат въстание в България. Това е така нареченият Гюргевски комитет. Решават да вдигнат въстание в една държава, тоест не в една държава, в една страна, все още неосвободена, в която само месеци преди това е било потушено неуспешното Старозагорско въстание. Решават да вдигнат въстание, без да разполагат с организация, защото БРЦК – най-голямата революционна организация на България, вече се е разпуснала, има пълно униние, пълно разочарование и пълна липса на надежда сред българските революционери тогава. Точно тогава двадесетина млади мъже на средна възраст 25 години вземат решение, че ще вдигнат бунт. Точно тогава, когато положението изглежда най-отчаяно, когато изглежда най безнадеждно, благодарение на тези безразсъдни от гледна точка на съвременното общество, в което живеем, благодарение на тези отчаяно влюбени в родината си българи избухва Априлското въстание. И след него се задейства цялата верига от събития, които довеждат до освобождението на България на 3 март 1878 г. В този смисъл 20 април е денят на пробуждането на българския народ, денят на жертвоготовността на българския народ. Денят, в който ние доказахме, че не сме род, а народ. Денят, в който ние доказахме, че имаме право да живеем и да бъдем свободни. Защото истината е, че ако погледнем картата на Земята, ще видим, че има 200 държави, обаче има около 6000 народа. Не всеки един от народите, които са на света, има своя собствена държава. И в Европа е пълно с такива народи, които нямат своя собствена държава. Ние приемаме свободата си като даденост. Приемаме я като нещо, което имаме извечно и което винаги ще имаме. Въобще не е така. България два пъти досега е губила историческите си битки и е загубвала своята държавност, но е възкръсвала. Днес ние не трябва да забравяме, че ако отечеството ни е построено на костите на хора, които са жертвали живота си, за да ни има нас, хора, които са умрели, за да живее България, дали ще я има България за в бъдеще, зависи от нас, съвременните българи. От нас в момента, слава богу, не се иска да умираме за родината, иска се да отделяме от свободното си време. Иска се да бъдем честни и почтени в обществения живот, да спазваме своите обещания и да казваме това, което мислим, да правим това, което казваме. Защото истината е, че България ще бъде такава, каквато я построим ние. Истината е, че на 20 април ние отдаваме почит на хора, които са гиганти и пред които се прекланяме, но ако искаме един ден България да бъде по-силна, по голяма, по-велика, такава, каквато са я виждали нашите възрожденци, ние трябва да правим това, което са правили те – не да умираме за България, да живеем за България, за да живее България! (Ръкопляскания.)