26 април 2023 г.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по процедура във връзка с приетата програма, в която точка втора за утре е изслушване на господин Атанас Пеканов във връзка с предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Вчера в Деловодството на Народното събрание, господин Председател, до Вас е отправено и е получено писмо от господин Пеканов. Колеги, ще си позволя да го прочета, за да видите отношението на служебния кабинет – на министрите, на вицепремиера в България, към нас, народните представители, към институцията Народно събрание, към българските граждани. „Уважаеми господин Желязков, на основание чл. 93, ал. 3 – ще Ви кажа каква е тази алинея и този член, и чл. 111 от Правилника поради командировка в чужбина моля да не бъда включван в дневния ред на Народното събрание за изслушване в периода 26 – 28 април 2023 г., както и да бъде отложен срокът за писмени отговори на въпроси, зададени на 19 април 2023 г. На същото основание моля да бъдат отложени и всички други устни и писмени въпроси, които биха възникнали в посочения период.“ Този човек, повлиян от подкрепата на този, който го е назначил за вицепремиер, който вижда в парламентарния контрол разпит на министри, а не изслушване, си позволява да изпрати това писмо до председателя на Народното събрание. Сега ще Ви кажа за чл. 93 от Правилника, на който се основава, какво казва: „Чл. 93. (3) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър може да откаже устен или писмен отговор на въпрос поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи.“ Писмен или устен отговор на въпрос. Ние искаме изслушване. Член 112, на основанието на който го искаме това нещо, гласи следното: „Чл. 112. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна, и да се явят при покана от Народното събрание.“ Длъжни са да се явяват при покана! „Наличието на административни, съдебни и други висящи производства пред орган на власт не възпрепятства предоставянето на сведения и документи или изслушването на поканените от комисиите лица. При отказ да се изпълнят конституционните задължения се носи юридическа отговорност.“ Уважаеми колеги, в случая имаме отказ от вицепремиера Атанас Пеканов да си изпълнява конституционните задължения под предлог, че ще е в чужбина. Господин Президент, ако Вие виждате в Правилника и в изслушванията и парламентарния контрол разпит на министри, искам да Ви уверя, че тук народните представители провеждаме изслушване и защитаваме интересите на българските граждани. Разпит на министри вероятно ще се наложи да се прави след приключване на мандата на служебния кабинет от други институции, но не от Народното събрание. Народното събрание не провежда разпит на министри. Господин Председател, в тази връзка Ви моля да проверите в колко часа днес е полетът на господин Пеканов и кога се връща, защото съм почти сигурен, че в рамките на тези три дни той ще има възможност да се яви и да отговори на важните за българските граждани въпроси – предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. В тази връзка пак Ви моля, тъй като, ако евентуално господин Пеканов го е страх да дойде и да говори по тази тема, да включите към изслушваните лица и министъра на енергетиката господин Росен Христов по същия въпрос. Мисля, че е компетентен и може да ни информира по напредъка по това предоговаряне. Господин Председател, още веднъж в началото на Вашия мандат Ви моля да защитите парламентаризма, да защитите правото на народните представители да бъдат информирани, правото на българските граждани да знаят какво се случва, и моля служебните министри да не си насрочват заседания на Министерския съвет в петък, когато има парламентарен контрол, който е ясен повече от тридесет години в тази държава, да не заобикалят парламента, а да идват тук – имат специални отредени места в тази кошара, да отговарят на нас, народните представители, съответно на българските граждани. Така че, господин Председател, две молби, ако успяхте да запишете – първата е да проверите командировката на господин Пеканов. Втората – да проверите командировките на всички, които са отказали парламентарен контрол за петък. Трето, да добавите господин Росен Христов като министър на енергетиката. Благодаря Ви.

Господин Председател, полско-еврейският юрист Рафаел Лемкин за първи път представя през 1944 г. думата геноцид в своята книга „Правилото на оста в окупирана Европа“. Под геноцид той има предвид унищожаването на нация или етническа група. Тази нова дума е измислена от автора тогава и е направена от древногръцката дума geno, което означава раса, племе, и латинската дума cide, което означава убиване. Неуморните усилия на Рафаел Лемкин в крайна сметка да привлече подкрепата на национални делегации и влиятелни лидери в целия свят дадоха резултат и на 9 декември 1948 г. Организацията на обединените нации одобрява Конвенцията за предотвратяване и наказване на геноцида, където се дава и легална юридическа обосновка на термина „геноцид“. 24 април 1915 г. е най-мрачната дата не само за арменците по света, но и за човечеството, защото това е началото на първия геноцид през ХХ в. в такива огромни мащаби. Геноцидът над арменците е не само трагедия за тях, но и престъпление със световни измерения срещу цивилизацията и човечеството. Това е началото на процеса по заличаване на християнството в пределите на тогавашната Османска империя преди 100 години, в който процес са убити не само милион и половина арменци, убити са още 500 хиляди асирийци, или известни още като айсури, 350 хиляди понтийски гърци, 50 хиляди българи в Източна Тракия, 30 хиляди халдейци, 20 хиляди изиди и още други по-незначителни малцинства в Близкия изток. Геноцидът започва с ареста на 235 арменски интелектуалци в Цариград и за една година достига до милион и половина избити и депортирани арменци. Днес, 108 години по-късно, арменците и световната общност – 34 правителства по света, като правителствата на Аржентина, Бразилия, Ватикана, Франция, Русия, Съединените американски щати, Мексико, Италия, Канада, Германия, Европейския парламент, Организацията на обединените нации, Съвета на Европа, еврейски организации в Германия и САЩ и много други, почитат жертвите на този геноцид. През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският парламент приема Закон за криминализиране отричането на арменския геноцид, според който всеки, отричащ съществуването му, подлежи на лишаване от свобода, по подобие на отричането на Холокоста. Турция все още отказва да го признае и да се разкае за стореното. Българският парламент, за съжаление, също се опита да го неглижира през 2015 г., когато беше приета една декларация, в която не беше използвано определението „геноцид“, а „масово изтребление“. Отпадна и позоваването в тази декларация на няколко международни конвенции на ООН от 1948 г. и 1995 г., в които се осъжда геноцидът на арменците. След приемането на решението парламентът почете с едноминутно мълчание тогава арменските жертви. За съжаление, присъстващите в залата тогава депутати на ДПС я напуснаха. С декларацията си парламентът определи 24 април за Ден на възпоменание на жертвите. Подобна резолюция през 2008 г., за съжаление, в Общинския съвет на София не беше гласувана. За разлика от това обаче общинските съвети на Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Добрич, Шумен, Видин, Пазарджик, Силистра и други признаха официално арменския геноцид. Арменският геноцид, извършен от младотурското правителство на Османската империя, остави за една нощ стотици хиляди деца лишени от семейства и домове. Всички коренни жители на Западна Армения бяха депортирани на юг в безжизнената сирийска пустиня Дейр ез-Зор, където повечето от тях бяха убити в концентрационни лагери. Много от тях намериха спасение в мисионерски приюти, като най-големият бежански център в света беше създаден в Гюмри, тогава наречен Александрупол. През 1919 г. в този първи по рода си световен град на сираците бяха приютени повече от 31 хиляди деца без родители. Една част от арменците бяха приети през 1915 г. като бежанци от българската държава, други се заселват след първите кланета през 1895 г. Българите и арменците са братски народи от столетия. Мога да спомена националните герои на Армения и България, които са генералите Карекин Нъждех и Андраник Озанян, които в ранните етапи на Първата световна война командват Първи арменски доброволчески батальон срещу Османската империя. Те също така сътрудничат в борбата за освобождение на Тракия и Македония по време на балканските войни, като впоследствие Андраник Озанян получава най-високото държавно отличие – Златен кръст „За храброст“. Днес неговата къща и паметник се намират в центъра на квартал „Галата“ – Варна. Сто и осем години по-късно, за съжаление, сме свидетели на опити за повторение на геноцида, само че този път над коренното арменско население в Карабах. Както Западна Армения, днешна Източна Турция, така и Карабах е историческа родина на арменците и става част от Армения през IV век преди новата ера – преди повече от 2400 години. Арцах никога не е бил част от независим Азербайджан и винаги е имал почти изключително арменско население, бил е част от Армения от хиляди години или е бил отделна арменска държава в историята. Той е част от ареала на първоначалния етногенезис на арменците. Геноцидът обаче е съпровождан и от още нещо. Той е съпровождан и с етноцид, или изтребление на културата. През дългата си история арменският народ е създал десетки хиляди ръкописи, построил е паметници, училища, църкви. Те са били унищожавани във времето от различни завоеватели, но в края на XIX и началото на XX век младотурското управление има желание да не остави дори и писмени свидетелства за наличието на арменски народ. Съвременната турска историография впрочем излага и обосновава позицията, че Армения е само географско име на място в Източен Анадол, че паметниците на културата там са наричани неправилно арменски и че всъщност са създадени от турците. Турски произход се приписва дори и на много фигури от арменската култура, включително създателя на арменската азбука Месроп Мащоц, Григорий Просветител или Комитас. Впрочем в това отношение има и други парадокси. Според някои от водещите турски историци примерно да кажем Омир всъщност се е казвал Омур и е бил създател на един голям турски епос, наречен „Илиада“, но това е друга тема. Наим бей, който е бил секретар на Комитета за депортиране на Алепо, цитира в мемоарите си копие без дата от заповедта на Талат паша – единия от триумвирата, управляващ Османската империя по това време, изпратена до Комитета за депортиране на арменци в Алепо, в която се посочва, че трябва да се унищожи всичко, което напомня за съществуването на арменската цивилизация. Препоръчително е, казва той, да се опитаме по всякакъв възможен начин да унищожим самото име Армения. През годините думата Армения последователно е изтрита от всички турски карти, от страниците на справочници и пътеводители. Този етноцид, за съжаление, продължава днес в Нахичеван и в Карабах. Азерското правителство в момента дори преименува всяка улица в завзетите села и градове, унищожава каменни кръстове хачкари, гори книги и унищожава арменски църкви. Единственото успокоение за днешните поколения е канонизирането на милион и половина арменци през 2015 г. На възпоменанията за 100 годишнината от геноцида над арменците върховният католикос осъществи този ритуал пред много гости от Армения и чужбина, включително и пред представителя на Българската православна църква – русенския митрополит Наум. От името на Българската православна църква владиката поднесе в дар на патриарх Карекин II икона с неръкотворния образ на Исус Христос. Канонизацията беше извършена на събирателен принцип, без да се посочват конкретни имена и фамилии на пострадали. По време на ритуала беше осветена Иконата на страдалците, която от този момент насам присъства във всяка арменска църква по света. Оттогава нататък 24 април се отбелязва сред арменците като Ден на мъчениците. Бог да прости мъчениците на Армения и на Христовата вяра!

Господин Председател, дами и господа народни представители! От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ бих искала и аз да отправя декларация във връзка с Международния ден в памет на жертвите на арменския народ. Изминалият 24 април е дата за възпоменание на погубените 1,5 милиона арменци и опит за унищожаване на арменския народ. „Агхет“ – арменската дума за невъобразимо престъпление, е начинът, по който най-правилно се описва това срещу човечеството, което е предприето срещу арменския народ. През 2015 г. Европейският парламент обявява 24 април в памет на жертвите на геноцида. Шестнадесет от държавите – членки на Европейския съюз, също са припознали официално арменския геноцид – геноцид, който е доказан с категорично исторически факти и автентични документи. Министерството на вътрешните работи на Османската империя разпраща следния строго секретен документ до всички областни и околийски управители: „Възползвайте се от възможностите, които ни предоставя войната. Ние сме решени окончателно да унищожим арменския народ.“ Така от 1915 г. до 1918 г. се прилага План за унищожаване на арменския народ и са убити около милион и половина арменци – повече от половината нация. Цялото арменско население търси спасение, бягство от родните земи. Стига се до масово преселение на арменци в България. Деца, жени, мъже, без пари, имущество и документи, прокудени от родните си домове, търсят спасение в България. И макар държавата ни да е в тежко състояние след две загубени войни, българите показваме своето гостоприемство и човещина и отваряме домовете и сърцата си за арменските бежанци. На тези, които са искали само да преминат през страната ни, за да търсят на друго място своята родина, България дава свободен коридор, предоставяйки им нансенови паспорти, на другите, избрали да изградят своя втори дом, правителството на Александър Стамболийски дава българско гражданство през 1923 г. Остров на спокойствието се оказва тогава онази България за нашите братя арменци в началото на XX век, а днес такъв е за украинските граждани, бягащи от войната на Путин. И действията на българите, българските граждани и хилядите доброволци, които подпомагат и продължават да помагат за приемането на 70 000 украинци през 2020 г., са доказателство за това. Макар че в декларацията си Народното събрание от 2015 г. успява да избегне думата „геноцид“ и използва „масово изтребление“, ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ намираме за дълг да назовем събитията с истинските им имена, да ги признаем и осъдим като геноцид и престъпление срещу човечеството. Поклон пред невинните жертви на арменския геноцид! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 24 април 1915 г. османските власти арестуват арменски интелектуалци и лидери на общността в Константинопол. Това е началото на систематична кампания на насилие срещу арменската общност. През следващите години милион и половина арменци бяха депортирани, избити или изпратени на смърт – трагедия, която засегна завинаги хиляди арменски семейства. На 14 април 2015 г. – 100 години от началото на събитията, българският парламент прие Решение за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя 1915 – 1922 г. С този акт ние се присъединихме към нациите по света в припомнянето на тази болезнена история. Тогава много от оцелелите бяха принудени да започнат нов живот в нови земи, включително и в България. Тук и по света арменският народ отговори на омразата с надежда. Възстановиха своите общности, отгледаха семействата и запазиха своята култура, разказаха своите истории и тези на предците си, за да помнят и да гарантират, че геноцид като този, който се случи преди 108 години, никога повече няма да се повтори. Днес спираме за момент своята работа, за да си спомним за геноцида, за изгубените животи и подновяваме обещанието си никога да не забравяме. Нека подновим това обещание. Нека без страх да говорим открито срещу омразата, да отстояваме правата на човека и да предотвратяваме зверствата и заедно нека удвоим усилията си, за да изградим едно по-добро бъдеще – такова, в което всички хора могат да живеят с достойнство, сигурност и уважение. Днес ние от парламентарната група на „БСП за България“ внесохме предложение в Народното събрание да почетем с минута мълчание паметта на жертвите. За съжаление, Председателският съвет отхвърли това наше предложение. Не може обаче да отхвърли паметта на поколенията, защото почитането на тази дата е също така преклонение пред всички онези, станали жертва на масови преследвания, планомерно, съзнателно унищожение и етнически чистки. Бог да прости душите на мъчениците! (Народните представители от „БСП за България“ стават и ръкопляскат. Ръкопляскания и от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В историческата памет на човечеството има много дати и събития, свързани с кръвопролития, отнемане на живота на милиони души, издевателства и унижаване на човешкото достойнство. Всички ние дължим състрадание и съчувствие към жертвите във всеки един момент като хора, но в същото време като политици ясно трябва да се разграничаваме от избирателен подход към историческите събития, както и от теми, които могат да прокарват нови разделителни линии и да противопоставят групи, народи, държави. Трябва да проявяваме политическа мъдрост и отговорност, за да не се стига до експлоатация на една историческа тема с цел обслужване на политиката на разделението и противопоставянето. Призоваваме всеки един от Вас да положим усилие политическата мъдрост и отговорност да надделеят, Народното събрание да изрази своята съпричастност, състрадание, съчувствие, почит и преклонение пред паметта на всички жертви на трагичните събития от историята на човечеството, без да прави разлика между етнос, народност, раса, вяра, пол, занятие. Днес у нас странства популизмът и нормално се приема всяка форма на омраза, разделение и противопоставяне. Зародишът на тези явления трябва да търсим в годините назад, когато се даде тласък на омразата и противопоставянето се превърна в официална държавна политика. Изостави се негласното обществено споразумение за мирен преход и отчитане на българския етнически модел. Факт е, че днес имаме и тежка криза на толерантността, а демокрацията се нуждае от защита, държавността от рестарт. Историческото време изисква мъдра позиция и политическа отговорност пред бъдещите поколения. Историята ни дава уроците, нека се поучаваме от тях, без да използваме историческите разломи като политически аргументи. Ние от ДПС сме последователни. Нашата позиция и нашите политики са с хоризонт далеч в бъдещето, с научени уроци от историята, с отговорна позиция пред родината, със съзнанието, че и от нас зависи какво бъдеще ще завещаем на нашите деца и каква ще е България напред във времето. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес повече от всякога се нуждаем от съединение. И ако всички искаме действително обединение, когато искаме да почитаме определени исторически факти, трябва да гледаме настоящето и бъдещето на страната ни и да си даваме сметка в географски и геополитически аспект. Нека избягваме популизма и противопоставянето и да се придържаме към национално отговорното поведение, да пазим суверенитета на държавата си, да пазим мира, да работим за достойно място в НАТО и Европейския съюз и да бъдем добри съседи с всички държави. Уважаеми колеги, историята познава много болезнени моменти. Това, което не трябва да се допуска, е да няма политическа употреба на един исторически момент. Такива теми трябва да се оставят на историците. Политиците трябва да търсим начини за помирение и диалог, за обединение, а не като повод за разделение. В конкретния случай употребата на такива теми за политически цели осквернява паметта на жертвите и вреди на националния интерес. Целта на подобни актове е разединение, противопоставяне и е само белег, че уроците от миналото остават ненаучени. Днес всеки трябва да си зададе въпроса: кой е националният интерес на България по тази тема? Ние от „Движение за права и свободи“ отново призоваваме за отговорна позиция и нека политическата мъдрост да надделее! И призоваваме, като почитаме паметта, и да почитаме паметта на всички жертви, без разделение по какъвто и да е признак – дали етнически, народностен, расов, верски или по пол и занятие. Благодаря Ви за вниманието! (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че достатъчно се каза за тази трагедия, която отбелязваме днес. Лесно е да се осъждат подобни трагедии 100 години по-късно, когато тези събития са отминали, когато историята и историците са казали своята дума, тогава в рамките на една декларация всяка партия, организация или човек може да каже всичко. Трудно е било, когато тази трагедия се е случвала в настоящето. Тогава българският народ не е стоял безучастно, българският народ е приел бежанците от Армения, защото и самият български народ е бил, или части от него, са били прогонвани, били са подлагани на гонения и на репресии. Трудно е да се реагира на подобни трагедии в настоящето и това ние го знаем от опит, защото ние живеем във времена, в които подобна трагедия се случва на 300 – 400 км от българската граница и ние трябва да вземем ясно отношение по нея, и знаем колко трудно е да се вземе това ясно отношение и да се разграничи жертвата от палача. Може би 100 години по-късно в тази зала тогавашните партии и народни представители ще осъждат палача и ще страдат за жертвите. Само че това няма да има чак такова голямо значение, ако днес ние стоим безучастни и не възприемем този принцип, който всички партии декларираха, и не го пренесем в нашето настояще там, където трябва да се взимат решенията, защото това е нашата работа като народни представители, като хора, които трябва да очертават българската политическа линия, ценността на човешкия живот, правото на съществуване на една национална общност, на една държава, са нещо, което не би трябвало да бъде поставяно под въпрос. В Украйна обаче това е поставено под въпрос и то се случва точно в този момент. И когато всички тук излезем и осъждаме действията на Османската империя отпреди 100 години, но не сме в състояние ясно и категорично да осъдим действията на Руската империя в настоящето, то означава, че може би сме и малко лицемерни. Справедливостта е проблем на настоящето, справедливостта не е проблем на миналото. Историческата справедливост също е проблем на настоящето, нищо, че тя е преди 100 години или преди 1000 години, ние можем да я търсим само тук и сега, и можем да работим за нея от гледна точка на бъдещето. Иначе ставаме проводници на една антикваристична история, в която всяка година на тази дата повтаряме едно и също, припомняме едно и също, но от това няма никакъв резултат. Затова нека днешният ден освен повод за възпоменание на тези невинни жертви, на тази огромна трагедия не само за арменския народ, но и трагедия изобщо за цялата европейска цивилизация, защото това, което се случва тогава, не е в синхрон с претенцията за цивилизованост, така както това, което се случва днес, също не е в синхрон с претенцията за цивилизованост, нека ние да използваме този ден, за да помислим за едно бъдеще, което изключва неща като поставяне под въпрос на съществуването на една национална общност, на правото ѝ да се обособи като държава и на правото ѝ да бъде равна с останалите народи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми колеги, всяка година в този парламент се случва едно и също – една трагедия се използва за политически цели. Тази година не е по-различно. Арменският геноцид е част от българската история. Така както нашите предци са бягали от ужаса на Османската империя в Бесарабия или в Банат, по същия начин част от арменския народ бяга в свободна България и става част от нашата история. И каквото и да кажем тук, българският народ има ясно изразено отношение към тази трагедия, може би е най-добре формулирано в стихотворението на един от най-великите български поети – Пейо Яворов, което се казва „Арменци“. Ще си позволя да Ви изчета само три куплета, които всъщност изразяват отношението на нормалния обикновен българин към тази трагедия, а не на политиците. „Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик – далеч от родина, в край чужди събрани, изпити и бледни, в порутен бордей, те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей. Те пеят... И дива е тяхната песен, че рани разяждат ранени сърца, че злоба ги дави в кипежа си бесен и сълзи изстисква на бледни лица... Че злъчка препълня сърца угнетени, че огън в главите разсъдък суши, че молния свети в очи накървени, че мъст, мъст кръвнишка жадуват души. А зимната буря им сякаш приглася, бучи и завива страхотно в нощта и вихром подема, издига, разнася бунтовната песен широко в света. И все по-зловещо небето тъмнее, и все по се мръщи студената нощ, и все по-горещо дружината пее, и буря приглася с нечувана мощ...“ (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Може би с една дума все пак да кажем, че вчера Временната комисия по Правилника протече много конструктивно, в кооперативен дух. Имаше само една дискусия по един член, и то свързан с дейността на администрацията, а не с Народното събрание. Надявам се, че и днес дискусията ще протече в същия приятелски и конструктивен дух. Как предпочитате, господин Председател, да четем член по член или всички членове, по които не е имало дебати и които са подкрепени, и да спираме само там, където има предложения и дискусии?

„Правилник за организацията и дейността на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Правилника. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 1. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 2. „Глава втора – Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 3. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 4. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 5. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 6. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 7. „Глава трета – Ръководство на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава трета. По чл. 8 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Радомир Чолаков и Христо Гаджев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Гроздан Караджов по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника: „В чл. 8, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и организира веднъж месечно координационна среща с председателите на постоянните комисии“. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията: 1. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет и организира веднъж месечно координационна среща с председателите на постоянните комисии; 2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове; 3. удостоверява с подписа си стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание; 4. упражнява контрол върху издаването на „Държавен вестник“; 5. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката; 6. осигурява реда в пленарната зала; 7. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание; 8. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители; 9. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание, структурата и числеността на администрацията на Народното събрание; 10. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание със срок до избирането на председател на следващото Народно събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение; назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до пет дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание; 11. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание, както и всички други актове, свързани с правоотношенията на парламентарните служители; 12. утвърждава правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите на парламентарните служители по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и за установяване конфликт на интереси; назначава комисия от служители в администрацията на Народното събрание, която въз основа на оценка на корупционния риск или сигнал извършва проверки; 13. утвърждава вътрешни правила за провеждане на закрити заседания в Народното събрание и за съхранение на записите и протоколите от заседанията; 14. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база; 15. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане; 16. следи за спазването на този правилник; 17. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник. (2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности. (3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица. (4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им. (5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция. (6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. В този случай председателят не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос. (7) Председателят на Народното събрание може да създава съвети по конкретни теми с цел анализ и конкретни предложения по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съветите се определят с правила, утвърдени от председателя и заместник-председателите на Народното събрание.“

Член 9. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 9, като в ал. 2 т. 4 думите „т. 13“ се заменят с „т. 14“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 10. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 11.

„Глава четвърта – Парламентарни групи“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 12. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 13. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 14. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 15. „Глава пета – Комисии на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава пета. По чл. 16 има предложение от народния представител Никола Минчев: „В чл. 16, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 15 се изменя така: „15. Комисия по спорта;“. 2. Създава се нова т. 16: „16. Комисия по въпросите на децата, младежта и семейството;“. 3. Досегашните точки 16 – 25 стават съответно точки 17 – 26. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 16. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 17. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 18. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 19.

Благодаря, господин Председател. По отношение на чл. 16 – комисиите на Народното събрание, вчера по време на заседанието на Временната комисия, след като в хода на дебата се видя, че няма мнозинство, което да подкрепи направеното от нас предложение за създаване на нова комисия, направихме по време на заседанието едно предложение по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС, което касае т. 15 от ал. 2 на чл. 16 – Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, след „децата“ и запетаята да се добави „семейството“ и тогава да се постави запетая. Понеже не е отразено в Доклада, го правя сега в залата, така че т. 15 да придобие следното съдържание: „Комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта“. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ние предлагаме чл. 16, където са изредени постоянните комисии в Народното събрание, всяка комисия да бъде гласувана поотделно дали да съществува, тъй като броят на комисиите по наше мнение е ненужно завишен. Всички Вие много добре знаете, хубаво е и българите да го знаят, че много често се правят комисии, за да се намери работа на някой депутат или да се наместят някои депутати като бройка в комисии. Това е изключително непрактично. Без да броим, че има комисии, като комисия, която е съществувала и се е занимавала с конкретни проблеми, и в момента се разделя на няколко подкомисии, тоест на други постоянни комисии, точно с тази цел. Така че нашето предложение е всяка комисия да бъде гласувана поотделно дали да я има, или да я няма.

Има реплика.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – ще използвам един израз от заседанията на комисиите, подкрепяме по принцип Вашето предложение, но все пак държа да Ви напомня, че в Четиридесет и седмото народно събрание именно по инициатива на „Има Такъв Народ“ се раздуха както Правната, така и Бюджетната комисия, за да се намести по един депутат от „Има Такъв Народ“, с други думи, да му се намери работа на един депутат от „Има Такъв Народ“ в ущърб на ВЪЗРАЖДАНЕ. Затова ние подкрепяме Вашето предложение само по принцип и не смятаме, че то не би трябвало да бъде използвано в различните народни събрания така, както изнася на „Има Такъв Народ“, така, както Вие използвахте и тъй наречената парламентарна процедура по избор на председател на Народното събрание от първата парламентарна група, за която казахте, че било парламентарна традиция, а именно Вашата партия беше първата, която наруши в Четиридесет и петото народно събрание, когато избра председател на Народното събрание от втората парламентарна група. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги народни представители! Моля за вниманието на Народното събрание и за това да включим семейството в Комисията. Не е заради математически сметки, не е заради раздуване на комисиите, а защото всяка една от нас като парламентарни партии тук заявяваше, че децата, младежта и семейството са изключително важни приоритети. Семейството е ключовата политика по отношение на демографската политика и вярвам, че всички ние като загрижени народни представители ще включим семейството в тази комисия. Благодаря.

Реплика на изказването.

Да.

Госпожа Мутафчиева започна от преждеговорившия и някак си продължи темата. Това, че са допускани грешки, включително и от нас, не означава, че трябва да правим същите грешки. Аз нямам точно спомен как бяха разпределени тогава нещата и дали е било по наше предложение да наместим наш човек – честно, но си спомням, че много несправедливо разпределихме председателите на комисиите, включително с наши участия, и глупостите, които сме направили, ние гледаме да не ги повтаряме. Що се отнася до председателя на Народното събрание, тогава имаше сформирано мнозинство (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ) – да, когато Ива Митева стана председател, ние бяхме втора политическа сила, тогава имах възможност да отговоря още, когато гласувахме сегашния председател. Имаше предварително сформирано мнозинство, което беше решило кой ще бъде председател. Така че тук няма нарушаване на нищо. И този цирк, който направихте в миналия парламент и в този парламент, въобще не може да се сравнява с това, което беше тогава, тъй като имаше предварителна уговорка на мнозинство, което искаше председател. Благодаря.

Благодаря. Към госпожа Мутафчиева. Госпожо Мутафчиева, всъщност вчера в Комисията имаше съвсем кратко разсъждение върху това, че има разбиране да не се увеличава броят на комисиите. Но струва ми се, че никой не е имал нищо против в някоя комисия да се добави думата „семейството“. Стана също дума за това, че семейството е хоризонтална политика, която може да присъства поне в четири комисии, но аз лично нямам проблеми. Бих подкрепил, разбира се, предложението, което направи в момента колегата Минчев по реда на чл. 80 – семейството да се добави точно в тази комисия. Това никога не е било проблем. Благодаря Ви.

Госпожо Мутафчиева, репликата ми конкретно към Вас е, че това, което предлагате, е хубаво да сте изчерпателна и ясно и точно да кажете и от тук, от трибуната, тъй като това беше коментирано на Председателски съвет, и представители на Вашата нова коалиция от 7 – 8 партии ясно и точно казаха защо искат това нещо: да раздуят щата и да направят нова комисия. Това го казахте Вие, представител на Вашата нова коалиция, а то е именно за да угодите на поредното НПО, свързано със Сорос, морос, и тем подобни грантояди. (Възглас: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И защото беше казано много ясно и точно. Пак казвам: на Председателски съвет от представител на Вашата коалиция, защото е искане на Национална мрежа на децата. В момента цялото Народно събрание става заложник на поредното НПО, което иска да си прокара интересите, и Вашата коалиция като отявлен застъпник на всичко, свързано с морално разложение, иска да заложи нова комисия, за да угоди на поредното НПО. Пак ще го кажа, за трети път, защото не знам дали ме чувате добре, с разбиране: това беше заявено от представител на Вашата коалиция, за да угодите на Национална мрежа за децата – поредното грантоядно НПО. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Колеги, като парламентарна група от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ, които се интересуват от демографския проблем, много интересно как не искате да подкрепите политиките за семейството. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Има такава комисия!“) Всъщност ще се съглася за едно, и то е, че семейната политика е хоризонтална политика, то е политиката за децата и за младежта и е време тук народните представители да започнем да разбираме този процес. Със сигурност малки стъпки ще трябва да извървим. Това е първата малка стъпка. Ще помоля да коментираме конкретно по предложението, което направи колегата Минчев, за да можем да продължим нататък. А иначе бих казала по отношение на това, за което се опитвате да спекулирате, че предложението не идва от Национална мрежа на децата, а от години наред идва от хора, които работят на терен с деца, младежи и семейства и се опитват да се справят с истинските и реалните проблеми, които явно Вие не виждате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Кратка процедура ще направя, защото не можах да взема реплика на госпожа Мутафчиева, която преди малко защитаваше едно предложение, с което да се промени името на една комисия. Тя обаче подчертава, господин Председател – процедурата ми е към Вас, защото можеше да кажете на госпожа Мутафчиева, че говорейки за демографска политика, именно защитавайки предложението, което е направил господин Минчев, можеше да ѝ обърнете внимание като народен представител в предишния парламент, че продължава да съществува Комисия по труда, социалната и демографската политика и най-малкото като аргумент да използва демографската политика за преименуване на една друга комисия остава малко извън темата. Аз нямам нищо против да има предложения, но когато има нарочна такава комисия по демографска политика, поне да го казва като аргумент за преименуването на друга. Благодаря Ви.

Господин Председател, една кратка процедура. Докато правеха реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ…

Да? Към Вас!

Добре, господин Председател.

Ако искате, да довърша процедурата. Започнах, една секунда ми трябва! (Силен шум и реплики.) Довършвам!

И поемам ангажимент в бъдеще да внимавам за други…

Благодаря Ви, господин Председател, за толерантното отношение. Аз поемам ангажимент да следя внимателно дебата в залата. Направиха една реплика, която беше недопустима, защото тя беше не по същество, не по Законопроекта, атака срещу парламентарна група от ВЪЗРАЖДАНЕ – Вие не възразихте срещу тази реплика и Ви моля в бъдеще да пресичате това, защото не знам ВЪЗРАЖДАНЕ кога всъщност са против НПО-тата и кога ги дразнят – когато жената на Копейката усвоява пари с НПО-та (ръкопляскания и шум от ПП-ДБ), от лоши западни компании, или по принцип не им харесват НПО-тата?

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване е във връзка с чл. 16, ал. 2 от Проекта за правилник за дейността на Народното събрание. Тъй като имаше и предложения за нови комисии или се търсят места за наименования – различни наименования, в комисии, уважаеми господин Председател, всеки, който прави предложения, бих искал да помоля да опредмети дори съдържанието на своите предложения, включително и за нови комисии. Защото в Четиридесет и осмото народно събрание, която се казваше Комисия по конституционни въпроси, виждам, че в този проект също продължава да го има. Бих искал да помоля всички народни представители да се запознаят със стенограмите и заседанията на тази комисия, за да се поучим от практиката ни поне и да видим какво правим в Четиридесет и деветото народно събрание. Защото практиката от Четиридесет и осмото народно събрание ни показва, че тази комисия дори не можа да си намери предмет за своите заседания, а провеждаше. Включително и в този правилник е предвидено, че всяка комисия минимум по веднъж на месец трябва да заседава. По какви въпроси ще заседава тази комисия? Най-малкото в този дебат, днешния ни дебат, да опредметим тази комисия – Комисията по конституционни въпроси. Аз не искам да цитирам колеги народни представители, които бяха част от онази комисия в Четиридесет и осмото народно събрание, какви предложения имаха за предмет на тази комисия. Моето разбиране, уважаеми господин Председател и уважаеми колеги народни представители, е, че тази комисия може да има за предмет входиран в Деловодството на Народното събрание законопроект за промени в Конституцията на Република България. И докато няма такъв входиран законопроект, не виждам предмет на една такава комисия. Бих предложил тази комисия да отпадне от списъка за постоянните комисии на Народното събрание, а ако се внесе в Народното събрание законопроект за промени в Конституцията, тогава да образуваме временна комисия за внесените проекти за промени в Конституцията. Колкото до последната процедура, взимам повод от това, което се случи – уважаеми господин Председател, ако е необходимо, за някои от колегите народни представители, като господин Явор Божанков, а може и някои други, да се запише в Правилника, че те могат да вземат думата по всяко време, дори и да не им се дава думата. (Смях.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Или да му внесат предмет.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Карадайъ, нека да припомним, че Вие бяхте член на Комисията по конституционни въпроси в Четиридесет и осмото народно събрание. Аз имах честта да бъда председател на Комисията, тя проведе три заседания в съответствие с Правилника. Бяха разгледани няколко законопроекта, включително Законопроектът за изменение в Наказателно-процесуалния кодекс и Законът за съдебната власт. Беше направено обсъждане, включително на становището на Венецианската комисия по Проекта на закон за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс за разследване на главния прокурор. И да, споделям Вашата теза и искрено се надявам това Народно събрание допълнително да уплътни работата на Конституционната комисия с внасянето на Проект за изменение на Конституцията, надявам се не само от една парламентарна група, какъвто ангажимент имаме, поет от „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Иначе смея да кажа, че Комисията по конституционни въпроси има много подробно разписани правомощия в Правилника на Народното събрание, и то правомощия, които са специфични за тази комисия. Мисля, че прави чест на българския парламент, че има постоянна комисия по конституционни въпроси именно с такъв широк кръг правомощия, които този път се надявам по-плътно да бъдат осъществени и Народното събрание да работи, разбира се, и по-дълго, за да стане това. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Карадайъ, категорично се противопоставям на идеята Народното събрание да не излъчи Комисия по конституционни въпроси поради няколко причини. Първата причина е, че всички ние и в Четиридесет и деветото народно събрание, и в предходните легислатури многократно сме заявявали, че искаме да правим конституционни промени. Самата група на „Движение за права и свободи“ преди година предостави на всички парламентарни групи Проект за изменение на Конституцията. Съжалявам единствено, че в предходния парламент председателят на Комисията не е включил обсъждането на този проект, но това не мисля, че е по вина на наличието или липсата на комисия, а по-скоро е свързано с други аргументи вероятно. Освен това смятам, че Конституционната комисия може да се занимава и нейният предмет да бъде всяко тълкувателно решение например на Конституционния съд и неговите последици спрямо законодателството, което ние приемаме. Само за последните две години, господин Карадайъ, Конституционният съд се произнесе неколкократно например по темата съдебна реформа и разследване на главния прокурор. Няколко пъти Конституционният съд ясно и категорично обоснова кое правомощие, коя промяна на Конституцията и на българското законодателство е в противоречие с българската Конституция. В този смисъл смятам, че ако е създадена Комисията по конституционни въпроси, има много по-голям шанс Народното събрание да спре да произвежда противоконституционни текстове, господин Карадайъ, включително и по най-различни други теми, като избори на органи за надзор, органи за контрол, защото и такива случаи имахме, ако помните, в предходната легислатура на Народното събрание. В този смисъл аз считам, че тази комисия е много необходима, мисля, че в нея трябва освен изтъкнати колеги юристи да присъстват…

…да присъстват и хора с богат парламентарен опит. Благодаря, извинявам се.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Карадайъ, репликата ми е да припомните на колегите, тъй като пропуснахте, как се случваха промените в Конституцията. Те са правени няколко пъти, без да има Конституционна комисия. Когато се внесе промяната, се прави Временна комисия по промяна на Конституцията. От това, което слушаме, разбираме – и аз моля да вземете отношение по тези въпроси, господин Карадайъ, ние разбираме две неща: че тази комисия, първо, се прави, защото може би ще има промени в Конституцията, или, второ, да се произнася преди Конституционния съд по предмета на работа на Конституционния съд. (Шум и реплики.) Да, така излиза. Ама Правната комисия го е правила това, даже по едно време се казваше Комисия по правни и конституционни въпроси. Какво сега? Тук наблюдаваме – във всеки един парламент наблюдаваме едно разслояване на комисиите по предмет или по хоризонтални политики, или по някакви вертикални. Ето това със семейството е същото. Ама така можем да сложим още десетки и десетки политики, които да имат комисия. Нали разбирате, че комисиите бяха в началото 12 ли, 14 ли, а станаха 24?! Ако тръгнем по този принцип, ще направим 40. Аз мога да Ви изброя ей сега тук адхок поне 10 политики, по които трябва да направим комисия. Защо? Кому е нужно, като имате предвид, да кажем, че по определена политика няма да има и един закон в рамките на четири години. Достатъчно е комисиите, които са създадени, да се занимават с постъпилите законопроекти или политики. Нали това е работа на председателя на Народното събрание – да прецени в коя комисия въпросният законопроект да бъде разгледан, тоест предмет на коя комисия е въпросният законопроект?! Но за Конституционната комисия това е – или има проект за Конституция и се прави Временна комисия, или няма проект и няма Конституционна комисия, а по всички останали въпроси има Правна комисия.

Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, да, такава комисия, ако ще има, мисля, че и в моето предложение се мотивирах, че такава комисия може да бъде временна комисия, когато има внесен законопроект за промени в Конституцията. Доколкото до госпожа Атанасова. Госпожо Атанасова, аз разбирам, че всички искате да правите промени в Конституцията, а нашите идеи мисля, че черно на бяло ние ги раздадохме на всички парламентарни групи, но никой не седна дори да ги обсъждаме и да си представи и своите. Затова бих казал, че всички искате – дори и господин Иванов иска да има промени в Конституцията, но нямахте желание последните няколко народни събрания, откакто сме Ви раздали нашите идеи. (Смях. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) От друга страна, тази постоянна комисия на Народното събрание да има за предмет да тълкува тълкувателните решения на Конституционния съд, колеги… Къде е господин Славов? А, да, видях го, още местата не съм ги запомнил, нали. Мисля, че няма да е добре за една такава комисия, бяхме заедно в тази комисия на предишното Народно събрание, или пък Народното събрание ще спре да приема противоконституционни закони. Аз мисля, че това е задължение на всяка една от комисиите – на всяка една от комисиите, и няма нужда от специална комисия да се занимава с работата на всяка една от комисиите. Доколкото до господин Славов, да, заедно бяхме, господин Славов. Вие бяхте председател на такава комисия в предишното Народно събрание и имахте големия дискомфорт да водите заседания, в които и самият Вие да се чудите какъв предмет да им измислите, защото… Спомням си едно заседание с опити за колективно четене на доклади на някои комисии. Колеги, мисля, че не говори добре за Народното събрание на Република България – нито за авторитета, нито за нивото в парламентарна република – Република България, да правим колективно четене на едни доклади, и то предварително подготвено избирателно четене, защото дори и самият този доклад в цялост като се чете, определени внушения на разни кръгове в обществото, господин Ганчев, няма да се случват.

Господин Ганев!

Да. Или пък да се произнасяме предварително преди Конституционния съд по теми, които са в компетенциите на Конституционния съд, пак не говори добре за правната мисъл на Република България и за народните представители юристи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, използвам процедурата, за да поздравя младежите, които са дошли тук от Монтанско. (Ръкопляскания.) Искам да ги поздравя, че имат интерес към Народното събрание, да им пожелая да продължават този интерес, да се учат и един ден да дойдат тук на нашите места! Благодаря.

Господин Председател, моята процедура е към Вас по начина на водене, защото точно заради младите хора, които са горе и които сега поздравихме, не бива да допускаме тази трибуна тук да става място за изява на сбъркани хора с нетрадиционна ориентация, като под нетрадиционна имам предвид такива, преминаващи от лява в дясна партия в рамките само на една седмица, без абсолютно никакво замисляне и без никакъв проблем с вземането на 90-градусовия завой.

Само за петнадесет минути!

Петнадесет минути, приемам тази забележка, господин Свиленски. Не позволявайте на сбъркани хора с нетрадиционна ориентация да превръщат това място тук в клоака, в позорище, в място, което да служи за присмех и за подигравка. Това е Народното събрание и тук трябва да се коват закони! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Много моля за в бъдеще да не позволявате да бъде принизявано Народното събрание, защото в противен случай ще се наложи ние да вземем мерки, а не е редно и не е тук мястото да влизаме в такъв тип разговори, в такъв тип диалози. В крайна сметка тук трябва да се дава пример и този пример трябва да бъде добър, а не лош. Защото, ако започнем да си говорим така, аз мога да говоря за Коалиция „Сорос – донос“ от днес до края на света и смятам, че имаме много, много неща да си кажем. Не бива да се позволява по никакъв начин... (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Ето, виждате какво се случва дори и в момента. Не бива да позволявате по никакъв начин такива субекти – пропаднали, да определят начина, по който Народното събрание да функционира.

Една кратка процедура към Вас, господин Председател, пък и за да успокоим може би малко динамиката на дискусията. Ако бяхме продължили само два члена по-нататък, господин Председател, щяхме да видим, че в чл. 22 има допълнение именно в правомощията на Конституционната комисия, която следва да изготви анализ на правните последици от решенията на Конституционния съд, и това, между другото, е по изрично настояване на администрацията, което ние подкрепяме. Знаете, че имахме казус с едно решение, по което много спешно трябваше да се реши какво трябва да направи Народното събрание и как трябва да реагира, така че ето още едно правомощие, което е абсолютно уместно. Просто казвам, че ако бяхме прочели още два члена по нататък, може би тази дискусия нямаше да я има.

Да четем малко по-дълго.

Уважаеми господин Председател! В началото на изказването, ако позволите едно процедурно искане, то е техническо. Мисля, че не се чува достатъчно звукът от колоните и ако може да се разпоредите малко да се увеличат. Не е продиктувано от събитие преди малко. Просто като цяло днес ми се струва, че е по-слаб звукът. Сега по същество. Доколкото виждам, дебатът, повдигнат от председателя на парламентарната група на ДПС, е дали да има, или да няма постоянна Комисия по конституционни въпроси. Аз лично мога само да съжалявам, че такава отделна комисия не съществуваше в Четиридесет и петото народно събрание например, защото това би позволило тогава да се разгледа един законопроект за изменение на Конституцията, внесен от „Демократична България“, който според мен против правилата на Правилника на Народното събрание бе незаконосъобразно администриран, тъй като имаше само 27 подписа, и доколкото помня, думите на Христо Иванов, бяха: „А бе, ние сме го оставили в Деловодството. Който иска, да мине да се разпише“ или нещо подобно, което за мен е прецедент. И тогава възникна въпрос защо примерно не го разпишат трима народни представители, когато в Конституцията имаме изрично изискване – за тези от Вас, които са я чели, че поне 60 е минимумът от народните представители, които могат да подпишат законопроект за изменение на Конституцията. Разбира се, изказването ми е риторично, че такива комисии са абсолютно безпредметни, особено когато конституционната реформа се използва единствено като предизборен рупор, и то именно от същите тези политически сили – най-вече новата коалиция „Демократична България – Продължаваме Промяната“. Ако народното представителство държи да има такава постоянна Комисия по конституционни въпроси с такъв отделен неин предмет, моля някой от Вас да излезе и да обоснове с какво ще се занимава тя. Преди малко от председателя на Временната комисия за Правилника бе изразено становище – два члена по-нататък, че тя ще се занимава с анализ на решенията на Конституционния съд. Ами, дами и господа народни представители, ако изберем отново същия председател на Комисията, ще имаме лек проблем, тъй като същият този председател от „Демократична България“ или „Доносническа България“, както искате я наречете, понякога дава становища на този Конституционен съд, пък ние ще искаме от него съответно да слага в дневния ред тълкуване на същите тези решения и би ли имало конфликт на интереси, господин Славов, в такъв случай, ако има такъв предмет тази комисия? За мен това е неразбираемо, ако аз пиша становище до Конституционния съд, пък после ще им тълкувам същите решения… Дето се вика, с един куршум два заека ще свършите, ако го направите, уважаеми дами и господа народни представители. Поздравления и от мен, разбира се, не настина, тъй като аз до момента не чух никакви съображения защо да има Комисия по конституционни въпроси, с какво ще се занимава тя и защо? Ние някак си втора цедка ли ще правим на решенията на Конституционния съд, че да правим правен анализ на влизането им в сила? Ако Вие сте народни представители в тази зала да гласувате законопроекти, Вие най-малкото трябва да може сами да си направите анализ и да се запознаете с решенията на Конституционния съд, нещо, което ще обсъдим малко по-нататък в Правилника в неговия край, където сме направили конкретно предложение за това как да се информирате какви се решенията на Конституционния съд, така че считам, че е безсмислено да създаваме един измислен предмет за една измислена комисия, която да бъде използвана от едни измислени псевдореформатори и псевдодеятели за псевдоконституционна реформа. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Петров, с Вашето изказване направихте внушение, че тогава, когато Конституционният съд е искал моето становище като хабилитиран учен по конституционно право – разбира се, аз съм давал такова становище, не едно, до Конституционния съд, но направихте внушение, че едва ли не съм в някакъв конфликт на интереси. Държа да заявя, първо, че откакто съм народен представител, Конституционният съд не ме е конституирал като amicus curiae да давам становища на Конституционния съд и не съм давал такива. Второ, въпросът за бъдещото ръководство на Комисията е въпрос към цялото Народно събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Аз ще върна малко към т. 16, която е предложена от новата коалиция на Промяната и „Демократична България“. Явно новата коалиция, след като влезе в Четиридесет и деветото народно събрание, забрави, че има опит от Четиридесет и седмото, Четиридесет и осмото, а „Демократична България“ явно забравиха, че въобще имат някакъв опит, защото предложението, което правят те за добавяне на семейството към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, е несъобразно. Защо? Защото такава комисия, където участва семейството, е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Цялото законодателство, което е свързано със семейството, се разглежда там. Когато има законопроекти, свързани със семейството, с българското семейство, те трябва да се разглеждат в тази комисия, тя е водеща и председателят на Народното събрание допълнително разпределя, ако трябва да има участващи комисии спрямо съответните законопроекти, които са внесени. Това трябва да Ви стане ясно на всички Вас. Там е мястото, в демографията, там се разглеждат въпросите на българското семейство. И ние сега от ВЪЗРАЖДАНЕ много добре знаем и на нас ни е ясно каква е Вашата цел. Вашата цел е да вкарвате различни законопроекти по различни идеологии, чужди на българското семейство, идеологии чужди, които внедрявате чрез чужди НПО-та, и ние много добре знаем, че Вие подкрепяте изцяло текстовете на Истанбулската конвенция, и много добре знаем, че искате чрез различни методи и въздействия, през различните комисии да прокарате джендър идеологиите в българското семейство. (Смях.) Ние категорично не може да се съгласим с това нещо. Българското семейство е изключително важно, то е градивната клетка на българското общество и Комисията по труда, социалната и демографската политика трябва да разглежда въпросите, защото законодателствата са свързани с българското семейство там, в тази комисия. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Здравейте, колега! Ние бяхме с Вас колеги в Комисията по труда, социалната и демографската политика и затова се обръщам към Вас съвсем професионално. Сам Вие знаете, че семейните политики в България нямат обединено звено, което се занимава специфично с тях. Всеки един проблем, към който ние сме се отнасяли като членове на Комисията, общо взето винаги е разделен и раздробен между Комисията по образование и наука, Комисията по социалната и демографската политика и понякога попада в Комисията по спорта, семейството, децата и младежта. Много често всъщност проблемите най-накрая завършват в Комисията по здравеопазване, колкото и да е странно, защото Министерството на здравеопазването има изключително много функции, които не са техни и които е придобило въобще през времето. В този смисъл на думата предложението, което ние направихме, беше дори абсолютно недостатъчно, защото в България основният проблем, затова, че ние не може да тръгнем напред в изработването на единни семейни политики, тоест това, което един ден трябва да имаме, а именно семейни центрове, които да могат да подпомагат семейството – от забременяването на майката, през цялото това време да ѝ се дава психологическа, лекарска помощ, изобщо да даваме и образователна подкрепа, и всякаква, идеята всъщност е да може някъде да обединим всичките тези политики и да подпомогнем семейството. И като изключим, разбира се, всички идеологически въпроси, които Вие поставяте, те са абсолютно незначителни и абсолютно неверни, ние трябва да седнем и да помислим, колеги, даже то е недостатъчно и трябва да се направи още, за да може наистина да имаме истински семейни политики. Вас, колега, като член на Комисията по социалната и демографската политика искам да Ви питам: Вие кога разгледахте и един демографски проблем в Комисията по социалната и демографската политика, или аз, или който и да е от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика, ние кога въобще видяхме един демографски проблем? Кога се занимавахте с каквато и да е семейна политика там, защото Вие давате пример за това, че там се съдържа наименованието, но от друга страна, децата и младежта са в Комисията по младежта и спорта, но едновременно с това имаме образование? Съвсем нормално е семейните политики да са толкова раздробени, че ние да търсим някакъв начин за обединението на тази тематика. И просто нека да подходим сериозно към темата, без да изпадаме отново в реториката на ВЪЗРАЖДАНЕ, която вече става малко досадна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Обръщението ми е към господин Костадинов… (Реплики: „Картата.“) Ах, да. Прощавайте. Винаги картата. …към господин Костадинов и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които нееднократно използват термини, като…

…„Доносническа България“ и коалиция „Сорос – донос“… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Значи, господа… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не ме репликирайте. Може да излезете на трибуната и да кажете това, което искате. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господа, не е цивилизовано да си говорим по този начин. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Костадинов, Вие се опитвате да нормализирате един език…

…който е неприемлив в публичното пространство. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие разчитате на това, че ние се държим цивилизовано (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и възглас от народния представител Цончо Ганев: „Ааа!“) и уважително към Вас. Имайте предвид, че ние също имаме богато въображение. Аз винаги мога да Ви назова Коцето Късопишков. Имам предвид човек, който пише с къси букви, нали? Въображението ми е безкрайно. И запомнете, че за всеки следващ път, когато в присъствието на президента Вие използвате подобни думи, ние ще намерим начин да използваме същите срещу Вас. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Просто не го правете. По този начин диалогът, цивилизованият диалог отива на кино и нещата минават на съвсем друго махленско ниво. Така политика не се прави. Така политика не се прави! Просто го запомнете.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, моята реплика ще се различава от предните две, защото ще бъде по-скоро в подкрепа на Вашето изказване, отколкото против него, но искам да обясня и на Вас, и на колегите, че в случая никакво значение няма какво ще бъде името. Преди няколко години – може би 2019 г., по настояване на част от тогавашното мнозинство прекръстихме Комисията от Комисия по труда в социалната и демографската политика. За тези – от 2019-а, пет-шест години не съм видял някакви много сериозни действия или резултати от това преименуване на Комисията в посока на демографските проблеми на България, които продължават да се задълбочават. Сега, разбира се, е много модерно и хубаво да казваме за семейството, да се намесваме в семейството, да управляваме семействата по някакъв начин, въпросът е, че с промяната на името на Комисията това едва ли ще се случи в такава степен, и особено пък в посоката, в която дърпат колегите от „Демократична България“ най-вече. Така че моята реплика в случая е в подкрепа на Вашето становище, че името едва ли ще продължи съдържанието и това, с което се занимава Комисията. Ако питате мен, тази комисия би трябвало да си остане с нормалното име, което се е наложило в годините – по труда и социалната политика, защото в труда и социалната политика се включват всички тези неща, които ние се опитваме да наслагваме като име без да изпълваме със съдържание дейността на Комисията. И съжалявам, че ще го кажа, защото не е по правилата на репликата, но ще се обърна към колегите от „Демократична България“: Дайте да изпълним това, което Вие искате, със законодателни инициативи и предложения, а не с промяна на имената на комисиите. Така ще бъде по-коректно и по-удачно. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, господин Гьоков, за репликата. До някаква степен съм съгласен с Вас. Единствено смятам, че наистина трябва да си остане Комисия по труда, социалната и демографската политика. Защо? Защото всички закони, които се разглеждат в тази комисия, пряко или косвено влияят върху демографския проблем. Давам пример с приетия закон, с приетата промяна в Кодекса на труда, която Вие предложихте, за промяна на минималната работна заплата. Вдигането на стандарта на хората в държавата подпомага българските семейства. Ето директна политика, която влияе върху всяко българско семейство и върху демографската политика, защото, ако едно българско семейство няма доходи, как ще се замисли да прави деца? Това е много важен момент, защото без средства няма как да отгледаш дете. Трудно става, защото иначе социалните ще дойдат и ще кажат: „Ти не можеш да отглеждаш детето си.“ И ще ти го вземат. Това са много важни моменти, които трябва да се знаят. Кодексът на труда, Кодексът за социално осигуряване и всички други законопроекти, които са свързани с труда и социалната политика в държавата, оказват влияние върху демографската политика. Аз нееднократно съм правил изказвания тук и съм говорил за пъзела от законопроекти, който трябва лека-полека да се променя в нашето законодателство, за да може не само в труда и социалната политика, но във всяка форма на българското общество, във всеки един закон лека-полека трябва да се промени, за да се промени целият демографски баланс на държавата. Но за съжаление, това става постепенно, бавно и трудно. Госпожо Белобрадова, точно в тази връзка правих изказването. Вие, за съжаление, не бяхте в залата, за да чуете, но ще го чуете след малко. Ние категорично смятаме, че начинът, по който Вие подхождате, начинът, по който правите тези предложения, са с една-единствена цел – да размиете и да прокарате определени идеологии. Това е факт. Няма как да ме убедите в обратното, защото Вашите предложения са в такава посока. Такива бяха и в Четиридесет и седмото, и в Четиридесет и осмото народно събрание. А за онзи господин… Пейков ли беше? Да не объркам името? (Реплики.) Вашата реплика въобще не беше насочена към мен, тъй като трябваше да говорите към мен. Явно още не знаете Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Надявам се да го научите и се надявам да бъдете много по-културен и уважителен за в бъдеще, защото Вие сте буквално недоразумение на народен представител. (Шум и реплики от ПП-ДБ.)

За процедура.

Господин Председател, правя втора процедура, а не лично обяснение, защото няма как някакви, както казах вече, сбъркани хора да ме уязвят. Въпросът е друг. Не бива да допускате, уважаеми господин Председател, простащината на „Доносническа България“ да надделява и да определя начина, по който Народното събрание звучи в обществото. Тук горе имаше един балкон, пълен с деца. Тези деца слушаха просташки изказвания от един простак, от един типичен доносник. Всичкото това нещо не носи абсолютно нищо полезно за нашата страна. Аз нямам нищо против – в разговорите помежду си ние можем да се наричаме всякак, но тук от тази трибуна трябва да се спазва някакъв тон и този тон трябва да бъде абсолютно почтен и когато видите представители на утайката на българската политика – „Доносническа България“ (шум и реплики от ПП-ДБ,) да се опитват да задават просташки тон, държейки се просташки, включително и в момента… (Силен шум и реплики от ПП-ДБ.) Господин Председател, направете необходимото да изхвърлите тази утайка от парламента, защото иначе ще изхвърлим утайката ние! И няма въобще да се колебаем следващия път! Разбрахте ли ме? (Силен шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! След като се успокоиха страстите, предизвикани от дебата по наименованието на комисиите, искам да направя едно съвсем прагматично предложение и да престанем да се изказваме – не казвам да се прекратят изказванията, но да престанем да се изказваме по-скоро по наименованията на комисиите, защото… Нека ги приемем такива, каквито са предложени в основния текст на Проекта за правилник на Народното събрание, и тогава всяка парламентарна група, която иска да инициира някакви други политики, които да се разглеждат в комисиите… В чл. 21, който ще приемем малко по-късно, пише, че постоянните комисии могат да образуват в своя състав подкомисии, както и работни групи. Към Комисията по труда, социалната и демографската политика може да се направи работна група по въпросите на семейството, защото въпросите на семейството могат да бъдат както към Комисията по труда, социалната и демографската политика, така и към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и към ред други комисии. Нека тези подкомисии да заседават, ако трябва, и съвместно да заседават, и да реализират политики по въпросите на семейството, а не да се борим тук кой е по-умен и кой по-оригинално наименование ще предложи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, в началото на заседанието – след почивката, която дадохте, обявихте някаква информация, която не стана ясна. Може ли да кажете на кого налагате и какво и по какви причини. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Все още сме на дебата, който е за наименованието на комисиите и тяхната структура. В рамките на Комисията по Правилника беше постъпило само едно предложение за промяна на комисиите и за разделяне. Доколкото бяхме запознати – поне ние като членове, това беше и част от дебата. На Председателския съвет беше постигнато разбирателство между председателите на парламентарните групи да не се променя бройката на постоянните комисии. Те и в момента са 25, а и повече да станат, няма да се подобри много качеството. Затова се радвам, че минахме вече към предложения за редакции в наименованието на комисиите. Хубаво е да се добавят думички, особено когато става дума за работата на комисиите, но и за работата на Министерския съвет. Аз си спомням навремето как на един Министерски съвет трябваше да му прегласуваме структурата, защото бяха забравили думичката „младеж“ в структурата на едно от министерствата и после стигнахме до прецедента в едно от следващите заседания отново да прегласуваме структурата на Министерския съвет. Така че е хубаво понякога предварително да се сещаме какво може да се забрави и кое може да се добави, но добавяйки думата „семейство“ в Комисията за децата, младежта и спорта, не знам колко тя ще уплътни с работа тази комисия. Между другото, предложението на господин Гьоков наистина е разумно. Всяка една комисия може да направи подкомисия от своя състав и по този начин да обхваща темите, които я касаят. А и семейството мисля, че е достатъчно хоризонтална политика, която неведнъж в дебата досега беше показано, че в различни видове комисии има теми. Така че, които комисии смятат, че темата за семейството е от тяхната компетентност, могат да добавят работни групи, които да помогнат за изработване на качествено законодателство по темата. А иначе, ако тръгнем да добавяме всяка една дума и политика, за която сме се сетили, като допълнителна комисия, може би няма да стигне и бройката на народните представители, които да членуват в тях.

За разделяне.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 20. По чл. 21 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Радомир Чолаков и Христо Гаджев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 21. По чл. 22 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Радомир Чолаков и Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 22, като ал. 1, т. 3 се изменя така: „3. изготвя анализ на правните последици от решенията на Конституционния съд, с които се обявява отделен закон или друг акт, или част от него за пpoтивoкoнcтитуционен“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 23. По чл. 24 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Радомир Чолаков и Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 24, като се създава т. 6: „6. изпълнява функциите по чл. 72, ал. 2, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и за установяване на конфликт на интереси и поддържа публичния регистър за тях.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 25. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 26. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 27. По чл. 28 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Председателят на комисията по своя преценка или по предложение на член на комисията може да поиска представяне на становища по законопроекти или проекторешения от заинтересовани страни.“ 2. В ал. 2 думите „една трета“ се заменят с „една четвърт“.“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Константин Бачийски: „В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация, членовете на управителни и контролни органи на търговски дружества или други юридически лица с държавно или общинско участие са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии. Същото задължение имат и всички граждани, за които са налице обективни предпоставки да се предположи, че биха могли да разполагат с такава информация или документи.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Лицата по ал. 1 нямат право да отказват да предоставят поисканата им информация и/или документи с аргумент, че същата съставлява определен вид тайна и/или подлежи на защита съгласно действащото законодателство. В случай че лицата по ал. 1 изрично посочат правно основанието за необходимост от защита на съответния вид информация, комисията е длъжна да приложи предвидените от закона мерки в зависимост от конкретния вид и основание за защита на съответната информация.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) По искане на една трета от членовете на комисията председателят ѝ е длъжен незабавно да отправи искане до лицата по ал. 1 да присъстват на заседание на комисията и да отговорят лично на поставени им от нейните членове въпроси.“ 4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 28.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, изказването ми е по отношение на направеното от нас предложение за промени в чл. 28, което не е подкрепено от Комисията. Тези от Вас, които са били народни представители, бих искал да ги попитам следното: знаят ли въз основа на какви критерии се изискват становища от различни трети лица, касаещи внесените законопроекти и проекторешения? Някой от Вас знае ли има ли обективен критерий, който определя от кого да бъдат изискани становищата от страна на институцията Народно събрание? В писмен вид се изпраща едно искане за представяне на становище… Моля някой да ме репликира и да ми обясни има ли такъв критерий, на който председателят на съответната комисия решава от кого да изисква становище, което, разбира се, ще бъде в една или друга насока. И тези от Вас, които си правят труда да прочетат Законопроекта и получените към него становища, може би им прави впечатление, че понякога становищата са в една или друга посока. И тогава запитваме ли се защо искаме становище от едни, да кажем, държавни органи, от други не – примери мога да Ви дам хиляди, или от едни държавни институции, може би търговски дружества с държавно участие – ето, както предложението на народния представител Бачийски, а от други не, по конкретен законопроект. И кой решава кои са заинтересованите страни, които следва да получат искане от институцията Народно събрание, действаща чрез председателя на съответната комисия, да представят писмени становища, въз основа на които тези от нас, които наистина четем законопроектите и се подготвяме по тях, можем да формираме своето вътрешно убеждение, тъй като няма как един народен представител да разбира от всякаква материя, но всеки един народен представител в тази зала гласува накрая на първо или на второ четене. Именно поради тази причина е предложението ми в ал. 1, а именно да може председателят на Комисията – и забележете може, думата може, той не е задължен, по своя преценка или по предложение на член на Комисията да поиска от определена институция, орган, частно юридическо лице становище по конкретен законопроект. Не мога да си обясня защо това предложение не е било прието в заседанието на Комисията, тъй като аз все си мисля, че колкото повече становища от заинтересовани лица ние получим по един законопроект или проекторешение, толкова по-добра позиция ние ще формираме касателно как да гласуваме по този законопроект. И ако това предложение не се приема, то защо се реже тази възможност? И нека, ако някой иска да ме репликира или да вземе изказване, да обясни по какъв обективен критерий към момента се взимат тези становища. Кой определя и как определя кои са заинтересованите лица, които да представят становища? И защо да не даваме възможност на председателя на Комисията по свое усмотрение или по предложение на член на Комисията да изпрати официално искане за становище? Това е по отношение на първото ми предложение. По отношение на предложението в ал. 2, където една трета от членовете на Комисията могат да накарат, образно казано, председателя да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на Комисията. Отново същият въпрос – кой, как и кога е определил, че трябва да са точно една трета и защо не са една втора например? Защо не са с единодушие например или защо не са една осма? Някой може ли да отговори защо са една трета и кое е изискало точно пък една трета от членовете на Комисията да могат да предизвикат това нещо? И съответно, ако го направим една четвърт от членовете на съответната комисия – така, както ние предлагаме, не е ли това именно развитието на демократичния процес в парламента да е възможно в повече случаи съответно, когато намалим изискването за една трета на една четвърт, да направим така, че в повече случаи да е възможно такива институции да присъстват на заседанието на Комисията? И веднага ще Ви дам пример – в предходното Народно събрание нямаше правителство, обаче по различни теми имаше различни формирани мнозинства, които освен в пленарната зала се пренесоха и в комисиите по различни теми. И именно поради наличието на такива негласни мнозинства в някои случаи работата на Комисията не протичаше нормално или в пълна степен. Именно в тази насока е предложението ни тази една трета, за която съм сигурен, че никой тук от Вас в тази зала няма логичен и обективен отговор защо е точно една трета, да бъде намалена на една четвърт. Като нямаме правителство и мнозинство, което да излъчи правителство, нека поне и в това Народно събрание, чийто живот ще продължи точно толкова, колкото продължи животът и на предходния парламент, а именно три месеца и половина, нека да позволим на това Народно събрание чрез неговия помощен орган – съответната комисия или съответните комисии, да върши малко повече работа по идея не на една трета, а на една четвърт от народните представители. Пак Ви казвам, никой от Вас не може да ми обясни кое налага да е една трета, а не една четвърт. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, предложението за промяна на чл. 28, което направих, е във връзка със следващи предложения, които съм направил за ПОДНС, и конкретно за нов раздел 12, който определя административнонаказателна отговорност за лицата, които не се явяват на комисиите на Народното събрание. Както знаете, всички длъжностни лица и гражданите, които са поканени да се явят на Комисия и да предоставят сведения и документи, са длъжни да го направят съгласно чл. 80 от Конституцията. Само че на практика много често това нещо не се случва. Аз мога да Ви дам опит от Комисията по антикорупция. Там, когото и да извикаме, хората бягат като дявол от тамян, тоест никой не идва на тези комисии. Проблемът не е само в Комисията по антикорупция, има и други комисии, на които съм член, също така хората не идват. Ние и в момента сме казали в нашия правилник, че хората са длъжни да идват и да предоставят сведения и документи. Даже съгласно чл. 112 пише, че при отказ да изпълнят конституционните си задължения те носят юридическа отговорност. Но как прилагаме тази юридическа отговорност? Ние реално нямаме механизъм това нещо да се случи. Затова аз направих… Още през Четиридесет и седмото народно събрание предложих механизъм, по който да налагаме глоба – при първо неявяване 2000 лв., при всяко следващо 5000 лв. Тогава колегите от залата ме репликираха, че няма как един парламент да налага съответните административни санкции. Затова аз ангажирах голяма група юристи, които направиха проучване в над 20 юрисдикции, в които съответните парламенти налагат такива административнонаказателни глоби. В Щатите примерно има процедура, която налага санкции. Процедурата се казва „неуважение към Конгреса“. Там подробно е разписана. Тук съм донесъл примерно как се случва в Германия. Там човек, който е извикан да се яви пред парламентарна комисия, но не се яви без основателна причина, се наказва с глоба в размер на до 10 хил. евро, както и Комисията може да разпореди даже принудително довеждане. Е, ние няма да отидем чак толкова напред и далеч, ще се ограничим само със съответните глоби, които искаме да въведем. Затова съм направил предложение да прецизираме чл. 28 във вида, в който съм го внесъл, за да може да бъде по-точен и механизмът да може да работи впоследствие. Аз смятам, че възможността да има административна санкция за лица, които са извикани в парламентарните комисии, които имат задължения по Конституция и които не се явяват, би помогнала не само на комисиите на Народното събрание, а и на самото Народно събрание да функционира по-добре, би помогнала и в работата на държавата като цяло. Защо? Ето, давам Ви пример. Примерно в момента имаме служебен кабинет. Викаме някой министър на Комисия, той не се явява по неуважителна причина. Ние нямаме никаква възможност да окажем каквато и да е санкция върху това лице. Той може да не е служебен министър. Това би било в интерес на всяка една политическа формация, която е в този парламент, особено когато той е фрагментиран, да може да получава тази информация чрез комисиите и нейните членове в комисиите, съответните сведения и информация, които са важни за българските граждани и за работата на парламента, на Народното събрание. Така че искрено се надявам да приемем този механизъм, да го подкрепим от всички политически формации. Надявам се примерът, който дадох от Комисията по антикорупция, да не Ви притеснява толкова много. Това би помогнало за работата на всяка една друга комисия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви. Ще се възползвам от правото си на реплика, тъй като нямам повече изказвания. В тази насока единственото ми несъгласие, което имам с господин Бачийски, е, че новаторската процедура по налагане на административни наказания под формата на глоби, такива примери той даде с други юрисдикции, просто не беше много добре мотивирана и затова имахме разговор преди това с него, че все пак хубаво беше да се посочат членове и алинеи на други легислатури, имам предвид на други закони от други легислатури, които да могат да послужат като основание за тази глоба. За едно нещо обаче мога да съм съгласен, и то е, че трябва да направим така, че работата на комисиите да бъде по-разпознаваема като работа, която следва да получи необходимото съдействие. Може би част от Вас си спомнят – в Четиридесет и петото или в Четиридесет и шестото народно събрание беше, когато имаше една специална комисия, председателствана от Мая Манолова, която щеше да прави ревизия на ГЕРБ. И тя ходеше с телевизионните камери да иска и влизаше в едни институции или предприятия да събира документи за нуждите на тази комисия – нещо, от което, как да кажа, освен един пиар, медиен пиар, нищо друго не последва. И разбира се, резултатът от работата на тази комисия беше нулев. Така. Встрани от това, че тази политическа фракция вече не е в парламента, но заслужава си поне според мен идеята за някакъв вид санкция на тези дружества и организации, които не оказват нужното съдействие на съответната комисия, да бъде подкрепена. Все пак, госпожо Председател, ако позволите, да направя редакционна поправка под формата на реплика или да взема отделна процедура, Вие ме посъветвайте как ще е по-добре, тъй като едно нещо в предложението на колегата Бачийски наистина следва да бъде подкрепено, ако мнозинството евентуално не подкрепи в цялост това предложение, и то е в ал. 1 след думите „общинската администрация“. Аз предлагам, госпожо Председател, редакционна поправка към настоящия текст на ал. 1 да добавим наистина „членовете на управителни контролни органи на търговски дружества или други юридически лица с държавно или общинско участие“ – дотам. Най-малкото да ги включим в кръга на лицата, които следва да съдействат, тъй като за мен наистина до момента те са били изключени от обхвата на Правилника и на съответната ал. 1. Така че това е моята редакционна поправка, която моля да бъде гласувана разделно и след гласуването на предложението на народния представител Бачийски, ако евентуално то не събере необходимата подкрепа. Ако искате, ще Ви го предоставя в писмен вид. (Уточнение между народния представител Константин Бачийски и председателя.)

Господин Петров, вярно е, че в кулоарите говорихме, но Вие се интересувахте как в различните юрисдикции съгласно кои членове са направени. Аз междувременно вече поръчах да бъдат изкарани, съответно членовете за Германия ги има там – чл. 21 и чл. 22 са, после ще Ви запозная допълнително. Но темата на разговора, с която направих това проучване в над 20 юрисдикции, е да докажем, че това не е нещо ново. Тоест този механизъм се прилага в много държави по света, някои от които взимаме често за пример, както включително и Германия. Темата на разговора беше, че в над 20 юрисдикции, които ние сме обследвали, има такъв механизъм – комисиите към парламентите да налагат съответните санкции за неявяване или за непредоставяне на документи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! И в предходното Народно събрание, и сега ги обсъждаме тези текстове. В началото си мислех, че това е някаква шега. Мислех си, че нещо не разбирам от това, което правим. Обаче съм абсолютно убеден, че нито е шега, нито е плод на неразбиране. Приемам предложенията на колегата Бачийски като негови лични предложения, а не като предложения на политическата сила, която излъчва, защото всички предложения са строго подредени в една-единствена посока – Народното събрание със собствените си комисии да се превърне в репресивен, наказващ, задължаващ орган и да избяга от основните си приоритети – законодателство и представяне на българските граждани в парламента. Какво значи това – ще ги задължаваме да ни дават становища? Ако искат, ще ни дадат становище, ако искат, няма да ни дадат. Какво значи това ще раздаваме глоби? Колегата Бачийски – ние водихме разговор, аз няма да скрия – той се опитваше да ми обясни идеята си преди малко. Председателят на въпросната комисия, която и да е тя, издава акт за административно нарушение, а председателят на Народното събрание е наказателният орган, който издава наказателно постановление! Не знам защо колегата не сподели или се е отказал от идеята си, но той в предно Народно събрание защитаваше тезата за принудителните довеждания! И тогава му казах, и днес пак ще му кажа, че трябва да организираме служба по довежданията, трябва да организираме място за задържане и да си организираме други законодателни промени, които да ни дадат възможност освен полицейските 24 часа да има и на Народното събрание 24 часа задържане! (Оживление, шум и реплики.) Колеги, аз искам да Ви върна и към предходната тема, която обсъждахме от тази трибуна – наименованията на комисиите. Защо не променихме тогава или не създадохме една нова комисия, която да се казва „по присъдите и помилванията“?!

По довеждане!

Довеждането ще го вкараме като подкомисия. Това са неща, които – в началото мислех, че е сбъркана логиката; в началото мислех, че е плод на някакви такива желания. Не, колеги, това е целенасочена политика – целенасочена политика да може народните представители освен във функцията си на народни представители и да мачкат, да могат да привикват! Няма да споменавам името на госпожата, която даде този пример в едно Народно събрание и повлече крак. Той колегата е достоен неин ученик. Идеята е да можеш да смачкаш някого – фирма, човек, гражданин, организация, директор, заместник-министър, министър, да го навикаш тук, да го сложиш на горещия стол и да го смачкаш! Това е идеята. И аз Ви моля, колеги, не подкрепяйте подобни идеи не защото е страшно, не защото ще уроним авторитета, престижа, достойнството на някого, като го привикваме или го разкарваме – няма да използвам, има една народна поговорка за мечката. Въпросът е, че Народното ни събрание и ние като народни представители не сме полицаи. Аз съм бил полицай – знам, че колегата иска да бъде полицай цял живот. Късно е, колега. Ако сте навършили 40 години, ще е много трудно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Реплика. Колега Манев, да Ви кажа честно, мислех си, че се правите, че не разбирате, ама явно наистина не разбирате. Може да погледнете предложението, което съм входирал и предния път в Четиридесет и седмото народно събрание, и предложението, което съм входирал и сега. Никъде нямам даже дума, свързана със „задържане“. Тук говорим само за административнонаказателна отговорност. След това – абсолютно не съм съгласен с Вас, че лицето, ако иска, ще даде информация и ако иска, ще дойде, тъй като то е задължено, и то не по някакъв обикновен закон, а по Конституция. Член 80 – ще Ви го прочета още веднъж, защото може би трябва да Ви се повтаря, за да разберете: „Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да предоставят сведения и документи“ – длъжни! Тоест не ако искат – те трябва да го направят. И понеже, както казах, особено в Комисията по антикорупция – Вие много добре знаете, викаме едни хора всеки парламент и те отказват да дойдат, тогава ми дойде идеята да въведем този механизъм, който, между другото, се прилага в много други юрисдикции, включително и в Германия – мога да Ви дам над 20 юрисдикции, в които това е устроено по подобен начин. Това нещо не сме го измислили – ние сме го заимствали от съответните държави, където комисиите към парламентите прилагат съответната санкция по подобен механизъм. Тоест ние черпим от европейския опит и при положение че държави, които даваме за пример, го прилагат, аз не виждам никакъв проблем това да се случи и в българския парламент. Недейте да се притеснявате, че давам пример с Комисията по антикорупция – това нещо работи и ще е от полза за всяка от останалите комисии. Надявам се причината да не е Комисията по антикорупция, за която така…

…срещу това да не бъде приета тази норма. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Манев, аз ще взема реплика към Вас в следната насоченост. Вие внесохте нови нюанси по предложението, което е направено от колегата Бачийски, но аз исках да Ви попитам: защо да не помислим в следната насока – защо тези актове да не могат да бъдат обжалвани триинстанционно? Примерно акт от наложено наказание да бъде обжалван първо, да кажем, пред председателя на Народното събрание. Втора инстанция да бъде Председателският съвет. И трета инстанция – могат да помогнат колегите от вносителите, има двама бивши правосъдни министри, има председатели на Правна комисия – доста от тях, има преподаватели по право. Може да ползваме техния експертен опит, да дадат насоченост в това предложение, направено от колегата от тяхната парламентарна група, да го допълним. Иначе ми се струва някак си празно, ако не може да бъде обжалваем този акт, който ще бъде издаван от председателя на съответната комисия. А не знам защо да затваряме само от комисия да може да бъде издаван – мисля, че такъв акт може да бъде издаван директно на Председателски съвет. Нека да разширим малко правомощията по налагане на наказания, ако това е целта, защото някой път виждаме, че съдът отменя някои решения – сега да започнем да си ги налагаме в Народното събрание тези глоби. Когато са против закона, да ги направим част от Правилника на Народното събрание, за да нямаме противозаконни вече – налагане на наказания, задържания може би някой път. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Манев, всъщност нямах намерение да излизам, но Вие малко ме провокирахте в две насоки. Прочетохте каква е задачата на Народното събрание, но изпуснахте чл. 62 от Конституцията, който казва: осъществяване на законодателна власт и парламентарен контрол. Точно така, пропуснахте във Вашето изказване. Когато има контрол, трябва да се мисли по какъв начин да може да се упражнява този контрол. Аз подкрепям концепцията на господин Бачийски – може би не е направена по най-перфектния начин, но ние трябва да мислим как да изпълняваме този контрол, защото в момента в нашия Правилник пише, че търсим юридическа отговорност. Какво значи това? Може да излезе някой юрист да ми каже какво значи, че търсим на някого юридическа отговорност. Когато се налага глоба, мисля, че в предложението много коректно е написано – на господин Бачийски, че това е по ЗАНН. Там си има и процедура за обжалване. Господин Иванов се вълнуваше как ще обжалва – там си е написано как може да се обжалва. Въпросът е: приемаме ли ние, че сме контролен орган – най-висшият в държавата…

…и ако някой по някакъв начин се крие и не иска да дойде в парламента на комисия да даде информация, по какъв начин всъщност да се случи това? Това, че казахте: аз съм бил полицай и мислите малко пó в репресивната част – със задържане, репресивно довеждане и всичко останало, е разбираемо, но тук говорим единствено за глоба, която да бъде наложена. Казвам, че с текстовете не съм 100% съгласен, има какво да се желае, но трябва да се измисли механизъм, който да работи по някакъв начин. Благодаря.

Аз няма да влизам в шегаджийското изказване, защото много шегаджийски неща могат да се кажат по този текст, но ще започна конкретно да отговарям на колегите. Първо, господин Ананиев, Вашето законодателно предложение – вече го наричам „Вашето“, защото колегата говори в множествено число, Вие го подкрепяте – на Вашата политическа сила, прехвърля към един член от ЗАНН, който говори за глоба от 20 до 50 лв. Вие искате 2500 до 5000 ли бяха? Същият член, към който прехвърляте по ЗАНН реда, но това вече са подробности. Говорим си в момента за нещо друго. Първо, Вие от тази трибуна заявихте официално, че това е предложение на една политическа сила, съдържаща в себе си думата „демократични“ и така нататък неща – объркан съм! Това, че съм бил полицай, ме кара да бъда внимателен към полицейски щения на хора, които не са били полицаи и не знаят, че достойнството и правата на гражданите трябва да се пазят! Да отговоря сега и на останалите по-интересни неща от репликите. Колегата предложи реда, по който да се обжалва. Не може да се прилага ЗАНН в случая, защото ние сме върховен орган на държавата. По ЗАНН много сложно ще стане – как, пред кого ще обжалваме, не може да стане просто! Редът, който предложи колегата, между другото, е добър, без последната инстанция. Последната инстанция трябва да бъде залата, тоест да обжалвате пред залата, ако следваме Вашата логика. Що се отнася до това какъв орган е Народното събрание – мисля, че абсолютно няма смисъл да го коментираме. И трето, много важно е това, което трябва да си кажем – от Мая Манолова насам е сбъркана представата Ви за това как трябва да работят комисиите. Решения на комисиите! Гласува се в комисията и комисията взема решение. Една трета, една четвърт, една осма, една десета част – това са някакви нововъведения. То е хубаво да са нетрадиционни нещата, ама чак пък толкова нетрадиционни – не знам как да ги наричам повече. Има решение на комисията – с решение каните някого в комисията, с решение на комисията предоставяте или изисквате документи. Това е редът! Но тъй като този ред Ви пречи да мачкате хората – някои хора, този ред трябва да се промени и да стане нестандартен, трябва да ги викаме лично! Защо ще е една трета, защо не всеки член на комисията привиква някого, слага го на стола и го започва: ти къде беше вчера и с кого беше оня ден? Разберете, логиката е сбъркана! Аз дойдох да се изкажа на тази трибуна единствено по принцип за това, че не можем да задължаваме – колега, да Ви уточня (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – някой да ни дава становище! Прав сте, че по Конституция, по закон, по Правилник трябва да дойдат да отговорят, да присъстват. Но да напишеш на някого: дай ни становище по тази тема и той да не иска да ти даде становище – не да ти предостави факти и обстоятелства…

…това вече – не знам. Та така, колеги, пак Ви призовавам – не го подкрепяйте това. Тръгваме по такава наклонена плоскост, че няма накъде повече.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! По модела на Мирча Кришан – да си дойдем на думата за краставицата, аз си идвам на моята тема за Комисията по конституционни въпроси. Тъй като разглеждаме няколко члена едновременно, в тази връзка не мога да се изказвам за всичките членове, иначе имам мнение и по тях. Нека да опредметим така приетата Комисия по конституционните въпроси, и то единствено и само облягайки се на Конституцията на Република България. В чл. 62, ал. 1 е записано, че Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол – дотук добре. В чл. 79 от Конституцията, ал. 2, е казано какво правят постоянните комисии и в ал. 3 е записано какво правят временните комисии. Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол. Тоест постоянната комисия има делегирани правомощия на Народното събрание. Така. Оттам нататък в чл. 86, ал. 1 е казано какъв е резултатът от всичкото това нещо. И затова, уважаеми госпожи и господа народни представители, правя конкретно предложение по чл. 22. Госпожо Председател, предлагам чл. 22, ал. 1 да звучи по следния начин: „Комисията по конституционни въпроси разглежда проекти за изменение и допълнение на Конституцията, входирани в Деловодството на Народното събрание.“ И ал. 2 си остава такава, каквато е сегашната ал. 2. Всичко останало, колеги, сигурно има важно значение, но трябва да им намерим съответното място и да ангажираме такива органи на държавата, които да се занимават с тази дейност, а и не само на държавата. Защото искам да Ви зачета сега какво е предвидено да прави тази комисия – т. 1 в ал. 1: „Да разглежда и обсъжда концепции на парламентарните групи“. Според нас това е работа на самите парламентарни групи, а не на комисия на Народното събрание, защото, пак ще кажа, има чл. 62, а чл. 79, ал. 2 казва какво правят постоянните комисии – не влиза в тази категория. Оттам нататък в т. 2 от досега разглежданите текстове – „и дава становища по проекти“. Не дава становища, колеги, направо ги предлага в залата! Така че този текст трябва да отпадне и допълнението е да са входирани в Деловодството на Народното събрание – проектите за изменение и допълнение. В т. 3 обърнете внимание какво е предвидено – „да изготвя анализи на правни последици от решение на Конституционния съд“. Моля? Колеги, решенията на Конституционния съд са решения на Конституционния съд и какви анализи ще правим ние тук, още повече с постоянна комисия – пак се позовавам: чл. 79, ал. 2 казва какво правят постоянните комисии. Поне да отиде в ал. 3 на чл. 79, където е казано, че временните комисии правят проучвания, анкети и там да се анализират, ако реши Народното събрание да прави анализи на нещо! Но постоянните комисии, колеги, са уредени в чл. 79, ал. 2. Продължавам със следващата точка – четвъртата точка: „Разглежда и обсъжда проекти и предложения за уреждане на правни последици на решенията на Конституционния съд, с които актове на Народното събрание са обявени за противоконституционни.“ Колеги, извинявайте, това е работа на Народното събрание и на съответните комисии, чиито актове са отменени от Конституционния съд. Пак не отиваме в полето на постоянната комисия, колеги. Оттам нататък, продължаваме: „т. 5: Да изготвя анализи за развитие на конституционната уредба.“ Колеги, нека това да го правим в университетите, в парламентарните групи, ако щете, на коалиционен съвет. Защото предишният спор по предложенията, мисля, че не тук от тази трибуна трябваше да се решава, а трябваше да го решите или в парламентарните си групи, или в коалиционния съвет на оформящото се мнозинство. Но не е предмет и работа на постоянна комисия, колеги! За това иде реч. Нека да изпълняваме Конституцията! Има и шеста точка: „Извършва наблюдение и анализ на законодателството за съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми.“ Колеги, това е задължение на всяка комисия. На всяка комисия е задължение, не само на една комисия!

И с тези аргументи аз предлагам тези текстове да отпаднат, като още веднъж повтарям моето предложение – чл. 22, ал. 1 да звучи по следния начин: „Комисията по Конституционни въпроси разглежда проекти за изменение и допълнение на Конституцията, входирани в Деловодството на Народното събрание“ и ал. 2 си остава такава, каквато е. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване ще е по чл. 28 и така направените предложения. Тъй като се зададе въпросът – първо, чл. 28 урежда дейността на комисиите, какво точно могат да правят и как да получават документи, свързани с дейността им не по законодателство. И понеже имаше един въпрос зададен: къде е уредено, какви становища, как се искат, ще прочета чл. 74, който е в сега действащия Правилник. От ал. 2 се започва: „По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет и съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за нотифициране…“ и така нататък. „Ал. 3: Според законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. По законопроекти, регулиращи правата на хората с увреждания, се изисква становище от Националния съвет за интеграция за хората с увреждания, а по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, съответно от ВСС. По законопроекти, свързани с правомощията на общините, от Националното сдружение на общините на България, а всички граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите, които се публикуват веднага след получаването им.“ И по този начин, който иска да подаде становище, има достатъчно ясна регламентация как точно става подаването и искането на становища и няма как да бъде избягано и да не се иска становище от съответните комисии. А конкретно чл. 28 въобще не говори за законодателство, в интерес на истината, а всичката останала дейност на комисиите. Колкото по втората част – защо е една трета? Ами, защото навсякъде другаде в Правилника има неща, които се изискват от народни представители (реплики), е мнозинство от една – тоест, не е мнозинство, ами е една трета, сформирано от различните членове, и то затова просто припокрива, така както и в другите изисквания за различни свиквания на заседания, свикване на пленарно заседание и така нататък, изслушвания, всичко е с една трета. Една четвърт, за съжаление, в Правилника няма никъде. Колкото до предложението от колегите от „Продължаваме Промяната“, на мен много ми се иска да чуя и юристите от „Продължаваме Промяната“ какво мислят за това, и как точно биха го обосновали, защото предполагам, че ще трябва да гласуват след малко за него. Като си говорим за примери с Щатите и с Германия, трябва да погледнем в крайна сметка техните конституции и как са регулирани отношенията в тези държави. В Щатите парламентарните комисии, които Конгресът създава по различни поводи, имат силата на съдебен състав и те съответно излизат и със съдебно решение накрая, което е практика. Ако си говорим за Германия – понеже няколко пъти беше даден примерът с Германия, чл. 44 на Конституцията на Германия, който урежда този въпрос, казва, че за временни комисии по обследване на различни поводи се прилагат правилата за криминално преследване по принцип, като единствено се запазва тайната на кореспонденция, поща и телекомуникации, а съдилищата и административните власти трябва да осигурят всякаква подкрепа към комисиите. Това е в конституцията, тоест те са си го уредили на конституционно ниво. Тъй че, уважаеми вносители, може би това ще е една от темите на Конституционната комисия, както от предни изказвания стана ясно, и може би трябва да го помислите как да го уредим първо в Конституцията, за да може да го уредим после в Правилника, защото иначе не би било редно. Колкото за начина на наказанията и така нататък – това вече е по-нататък в самия текст и не би трябвало да го дебатираме по принцип в момента, но ми е много любопитно наистина как ще стане, но това ще стане, като стигнем дотам. За начина по довеждане, който е предложен, и за глобите, които са предложени, наистина седят доста несъстоятелно към момента. Това е една трайна практика до момента, която е предложение през последните няколко легислатури, но имаше тук един пример с една комисия – Манолова мисля, че беше, и когато всъщност създадеш временна комисия с идеята да направиш PR на председателя, не очаквай да имаш друг резултат освен PR за председателя. Така че тогава логиката на комисията беше всъщност само това, а не да свърши някаква отделна работа. В крайна сметка текстовете към момента всъщност действат, а чл. 28, уважаеми господин Петров, за Вашето предложение по чл. 38 – първата част, пак казвам, становищата за законопроектите са уредени в чл. 73, а не в този член. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Гаджев, на първо място, Вие сте много добре запознат с Правилника, не в първо Народно събрание, за което адмирации, но не мога да се съглася с интерпретацията, която направихте в момента, че всъщност било уредено в чл. 74 – от кого трябва да се изисква становище при внасянето на законопроекти и проекторешения от страна на председателите на комисиите. Всъщност тези хипотези, които са уредени в конкретния чл. 74, ал. 1 до 6, уреждат един санитарен минимум, и то само в някои отделни случаи на представяне на становището на страни, които трябва да представят становище. Ако трябва да възприема Вашата трактовка, то например по ал. 5 за законопроекти, които са в съдебната власт, е записано, че се изисква становище от Висшия съдебен съвет. И по Вашето тълкуване ние в момента изключихме по тези законопроекти прокуратурата, становища от Следствието, становища от Върховния касационен съд. Ако вярваме на това, което Вие казвате, те не трябва да представят становища, защото не са включени в ал. 5 на чл. 74 по законопроекти, внесени от народни представители. Това казахте преди малко – описано е там от кого се иска становище, а не, не е описано, няма никакъв обективен критерий кои са тези трети страни, заинтересовани страни, които трябва да дадат становища. И това, което ние предлагаме, е една възможност с думата „може“, а не „задължение“ – отново ще го повторя, една възможност на председателя, или пък, ако му бъде подсказано, евентуално, от член на Комисията, да поиска становище от такива заинтересовани страни, тъй като за всички народни представители ще е добре те да получат повече информация. Изброяването в чл. 74, за мое съжаление, не е лимитативно, или ограничително, то е един обикновен санитарен минимум, и то само по някои законопроекти като насоки. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Гаджев! Факт е, че всеки път, когато са предлагани тези текстове – първото предлагане на подобни текстове беше още в Четиридесет и петото народно събрание, предизвиква дебат. Говоря за санкциите и за носенето на някаква юридическа отговорност. И е нормално да предизвиква дебат. Когато години наред – и тук не правя сравнение с предходния, по-предходния мандат, въобще в нашата парламентарна традиция от последните тридесет години на Народното събрание на това, какво правят комисиите в Народното събрание, винаги се е гледало с малко снизхождение от различните коалиции и партии, които са обладавали изпълнителната власт. Сякаш ние тук сме се събрали на някаква раздумка. Всъщност още в Четиридесет и петото народно събрание с колегата Йорданова бяхме вносители на първите подобни текстове. И логиката, тяхната логика, беше да се опитаме да издигнем малко нивото, да се опитаме да дадем малко самочувствие на представителите на народа в Събранието и на самите комисии да вършат своята работа отговорно, прозрачно, дисциплиниращо за органите, които си позволяват да не изпълняват решения на Народното събрание, и ние системно продължаваме в тази посока. В Четиридесет и седмото народно събрание беше приет текст, който говори за юридическа отговорност в чл. 112, без да се казва механизмът за осъществяване на тази юридическа отговорност. Колегата Бачийски е направил предложения, които дават възможност за прилагане на такава процедура. Дали това е най-добрата процедура – въпрос на дискусия. Но нека не отхвърляме с лека ръка, че когато Конституцията въвежда едно задължение – в чл. 80, когато Правилникът въвежда задължение и когато все още имаме институции, които не спазват това задължение, все пак да имаме някакви дисциплиниращи механизми. Разбира се, практиката в различните държави е различна, но мисля, че нашият парламентаризъм е узрял за тази важна постъпка и разбира се, това не бива да се превръща в някакъв нов механизъм за политически мотивирана репресия.

Господин Гаджев, решенията на комисиите в Германия нямат силата на закон. Аз просто дадох пример за една юрисдикция в Европейския съюз. Не е необходимо да гледаме само Щатите – САЩ, и Германия. В обзора, който сме направили, има над 20 юрисдикции, където парламентарните комисии правят съответните санкции за неявяване и непредоставяне на документи. Тоест целта на това проучване, което направихме – за всяка юрисдикция имаме съответен доклад, беше да покажем, че това не е някаква идея, която не е приложена никъде по света. Точно преди една година пак от тази трибуна водихме подобен диалог и основните аргументи бяха: ама как така законодателната власт налага глоби, това го няма никъде по света?! Доказахме, че все пак това го има в много юрисдикции – поне 20 на брой. Най вероятно са повече, просто не сме обсъдили всички над 200 юрисдикции, които съществуват към настоящия момент. Както казах и по-рано, в много от тези юрисдикции, които даваме за пример, има подобни механизми. След това Вие казвате, че трябва да променим Конституцията. Не е необходимо да я променяме, тъй като ние вече сме казали, че всички длъжностни лица и държавни органи там са длъжни да оказват съдействие на парламентарните комисии, тоест ние вече тази норма я имаме. Тоест тя не е разписана по начина, по който е записана в немската конституция – конституцията на Федерална република Германия, но така или иначе ние в нашата Конституция имаме, че съответните лица там е необходимо да оказват съдействие на комисиите на Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че аз не виждам никакъв проблем от промяна на каквото и да е в самата Конституция, за да може да прилагаме тази правна норма. Аз не казвам, че това е най-добрият вариант, но досега по-добър не съм видял. Готов съм, когато влезем в административнонаказателните разпоредби накрая в Глава дванадесета, да променим механизма или начина на взимане на решение. Може АУАН да не се съставя от съответния председател, може да се съставя с решение на Комисията – с гласуване... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Приключвам. …с решение на Комисията, както в някои други юрисдикции, но това е вече въпрос към края на ПОДНС, когато гледаме самия механизъм за налагане на наказанията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, по ред на репликиращите. Уважаеми господин Петров, не е нещо, което аз твърдя, така пише в Правилника. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Адвокат Петров – поправят ме от залата, така го пише в Правилника и го пише от десетилетия, а не от вчера. Така че начинът, по който се взема становище, е регулиран. Сега до тези, които – Вие хубаво спряхте до ал. 6, но има и ал. 7, която казва, че граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите, тоест всяка една страна, която се смята за заинтересована, може да представи, стига да иска. Няма как да я задължим понякога да представи, ако не иска да представи становище, когато не е изброена в списъка по горните пет алинеи. И това обхваща всички законопроекти, които са внесени от народни представители. Защо? Защото тези, които са внесени от Министерския съвет, минават по друга процедура за предварително обсъждане и тази част е свършена реално преди това. Затова в момента и винаги го е имало този текст и възможността да бъдат изисквани становища. По този начин не виждам въобще проблем защо Вашето предложение е, първо, на това място – в чл. 28, а не в чл. 74, защото чл. 74 реално урежда законодателния процес в комисиите, а не чл. 28, който урежда съвсем друго нещо. Но както и да е. Уважаеми господин Славов, разбирам логиката Ви, че в Четиридесет и петото народно събрание сте осъзнали този проблем, който четиридесет и четири събрания преди това не са. Така че може би е имало и други преди това, които са мислили по този казус. Има ли възможност, така и не разбрахме всъщност тази юридическа отговорност – тук имаше един въпрос от господин Ананиев мисля, че беше – какво точно представлява тази юридическа отговорност, която приехме в Четиридесет и седмото народно събрание, защото и аз до момента не мога да разбера как точно се изразява. Колкото до това дали всякакви граждани, организации и институции са длъжни – да, длъжни са да оказват пълно съдействие на народните представители и на работата на парламента. Това е така, факт безспорен. И до момента се е случвало. Ако въведем глоби за несправяне и така нататък, пак казвам, има някои неща, които трябва да се пипнат първо в основния закон, за да може да бъдат делегирани, после в Правилника и след това да се види и самият Закон за административните наказания, където се предлага да реферират колегите. И пак не разбрах, надявам се в следващото изказване да може да ми обясните – всъщност казахте: „Това не е най-добрият вариант, но реално това е единственият вариант на масата“, тоест или го приемаме, или го отхвърляме – трети вариант няма. Така че няма кога тепърва да го подобряваме. Така че кажете всъщност според Вас този вариант удачен ли е или не.

Благодаря, госпожо Кирова. Уважаеми колеги, аз мисля, че тази дискусия всъщност е много полезна и тя показва нещо, което всички констатираме често – че имаме нужда понякога просто да поразговаряме по-дълго време, да осмислим нещата и не е необходимо винаги на форсмажор да приемаме някакви решения, за да отчитаме дейност, че Народното събрание е приело еди-колко си акта, защото само това е неговата дейност. Аз наистина мисля, че нашата работа понякога е седем пъти да премерим, преди да отрежем. Аз разбирам съображенията на господин Манев срещу така внесеното предложение на господин Бачийски. Искам да кажа, господин Бачийски, всъщност проблемът вчера – не че е имало, разбира се, проблем във Временната комисия за Правилника, но това, което ни смути в това Ваше предложение към чл. 28, беше връзката му с допълнителната глава „Административнонаказателни разпоредби“ и преценихме, че на този етап Народното събрание няма готовност да гласува това, ако щете, и защото не сме водили тази дискусия, която водим в момента. Тоест господин Манев донякъде е прав, че малко репресивно изглежда и малко превръщаме комисиите в административно наказващ орган, което е смущаващо. Казвам Ви честно защо вчера не можа Вашето предложение да срещне подкрепа в Комисията. От друга страна обаче, Вие сте прав за нещо, за което според мен си струва Народното събрание да помисли сериозно, и то е за авторитета на Народното събрание. Аз мисля, че тази сутрин имахме случай, в който господин Свиленски, ако не се лъжа, обърна внимание, че вицепремиер е повикан за изслушване и той е написал писмо, ако правилно разбрах, с грешни правни аргументи защо няма да дойде. А може би ще се окаже, както каза господин Свиленски, че няма пречка той да дойде. И наистина тук въпросът сега, който се поставя, е какви са механизмите, с които Народното събрание да обясни на министъра – това, че е служебен, в момента няма никакво значение, може да е редовен – какви са механизмите, с които едно Народно събрание да обяснява на един министър, че министърът е служител на Народното събрание и когато Народното събрание изволи да го покани, той трябва да бъде така добър да се отзове веднага както служителят при своя работодател. Още по-, как да Ви кажа, се чувствам засегнат от името на всички Вас, когато държавен служител пък на второ ниво от министър откаже да се отзове на запитване на Народното събрание, на негова покана или на покана на комисия. В този смисъл господин Славов е съвършено прав, когато казва, че има една тенденция в изпълнителната власт да подценява функцията на комисиите, а знаем, че във всички европейски и световни парламенти комисиите са двигателят на парламентарната работа – пленарната зала просто санкционира последващо това, което комисиите са решили. Така че в този смисъл едно издигане на авторитета на комисиите за мен също би било много, много полезно, много полезно за авторитета, пак казвам, на Народното събрание. Защото, колеги, авторитетът на народното представителство е нисък, той, разбира се, няма да се вдигне само по този начин, а с много други действия, в много други сфери, но ми се струва, че – пак се връщам на примера на господин Свиленски, когато един вицепремиер каже, че няма да дойде, а очевидно няма причина да не дойде, добре е народното представителство да има механизми и любезно да го доведе. Нещо друго, на което пак искам да обърна внимание – в контекста на разговора, който, пак казвам, винаги ми се е искало да водим. Вижте, ние се фокусираме върху законодателната дейност на Народното събрание, а неговата същинска дейност всъщност е контролната. Нали не си представяте, че британският парламент, който гледаме от време на време по телевизията – той се занимава предимно с парламентарен контрол върху правителството, нали не мислим, че те всеки ден си изменят законите, както ние го правим? Сега имаме в момента един голям пакет, примерно 30 закона, които на форсмажор трябва да ги приемем по някакви причини, но след като ги приемем – просто ще ги приемем. И тук са всички колеги от различни парламентарни групи, юристи, с които сме обменяли такива мисли, че ние трябва да успокояваме законодателния процес и не можем да лашкаме непрекъснато законодателството с всевъзможни хрумвания само защото Народното събрание трябва да работи. Нали го знаете това: Народното събрание няма работа, не гласува закони. Ама това е прекрасно! Това е прекрасно! Това е един ден спокойствие, в който Народното събрание не приема изменения на закони, което значи да разклаща дадения сектор. Така че на мен ми се струва, че когато дойдат по-спокойни времена, Народното събрание ще се концентрира върху приоритетната си функция да контролира правителството как то изпълнява приетите от Народното събрание закони, а няма да ги изменя непрекъснато, включително по желание на правителството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, свърших. Така че, пак Ви казвам, колкото до предложението – само едно изречение искам да кажа в полза на адвокат Петров, вчера просто той отсъстваше по уважителни причини и не можа да защити позицията в Комисията, ако бяхте го направили, както го направихте днес, аз и вчера щях да Ви подкрепя. (Реплика.) Уважителна причина имаше човекът, информира ни, ние сме го уважили, така че днес ще Ви подкрепя, господин Петров, съжалявам, че вчера Ви нямаше, за да развиете тези мисли.

Господин Чолаков, позволете ми да изкажа няколко несъгласия с Вас или поне – може би не се разбираме. И колегите, които се изказаха преди Вас, и аз в предното си изказване, просто не ми стигна времето и пропуснах да кажа, че не отричам в никакъв случай парламентарния контрол като главна функция на Народното събрание, само че свалянето на парламентарния контрол до ровенето под чаршафите на гражданите е нещо, което ме отвращава като идея и осъществяването на контролни, и не дай си боже пък, наказателни функции по отношение на граждани е нещо, което не приемам органически. На всичкото отгоре съвсем сериозно у мен и у много мои колеги, с които си говорим, има едно друго предположение – че когато пък свалим нещата до парламентарен контрол върху търговци и търговски дружества, а не държавни, нещата чисто отиват на корупционни практики. Това, заедно със самата идея да търсим спасение на имиджа на Народното събрание, като го правим по страшния орган, никак пък не ми се връзва. Ще похваля колегата Бачийски, че това е строго подредена тенденция във всички негови предложения, които са свързани, и те са логически свързани, те следват точна логика, те знаят какъв резултат ще постигнат и точно затова се противопоставих. А на Вас само искам да кажа: уважаеми колега, Вашето добродушие не трябва да води до такива нестандартни промени в практиката и законодателството, ако щете, и в конституционния ред на тази страна. Откъдето и да го погледнеш – отпред, отзад, отляво, отдясно, дадеш ли наказателни функции на Народното събрание, му даваш възможността да се разправя с хора, фирми, граждани, с когото и да е, а що се отнася до държавните органи, сте прав. Те трябва да имат ред, извинявам се за времето, само едно изречение. Никога не съм вярвал, че ще цитирам президента оттук, но той ни каза какво може да направи Народното събрание в тази посока. Помните ли? Изберете си правителство и тогава го контролирайте. Това правителство аз съм го назначавал, аз го контролирам. Беше тук от тази трибуна или някъде от медиите ни го каза. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, аз мисля, че в този случай моето изказване е в насока на съгласие с Вас, че тази тема продължава да се дискутира, както и преждеговорившите посочиха, вече няколко легислатури, и тя се дискутира винаги към етапа на началната работа, откриването на същинската работа на Народното събрание при приемането на Правилника. Тук се поставя един по-фундаментален въпрос, който всички ние юристите знаем, възможно ли е да има правило за поведение без санкция. Кой е елементът на всяко едно правило за поведение? Знаем, че елемент на всяка една правна норма, това е азбучна истина, е санкцията. В нашия Правилник има една разпоредба – чл. 112, която беше цитирана многократно, че за неизпълнение на предвиденото и на конституционно ниво ранг задължение на лицата да предоставят данни и да участват при покана в работата на Комисията се носи юридическа отговорност. Аз питам: каква е тази юридическа отговорност, след като няма санкция? Действително ние като Народно събрание влизаме в едно вътрешно противоречие, че като законодателен орган не можем да излезем от този въпрос и да посочим, а ние сме органът, който предвижда и урегулира санкциите в държавата, а ние в случая не можем да създадем санкции в собствения си Правилник. В случая ще се съглася с Вас, както посочих, това влияе върху репутацията на Народното събрание, както и на изпълнението на неговите функции, но въпросът е коя е основната му функция? Дали е законодателната – считам, че е основната, но контролната не е по-малко важна, а трябва да кажем, че много пъти за осъществяване на законодателната функция е необходимо предоставянето на данни и участието на лица. Има законопроекти, които изискват освен дадената оценка на въздействието да се направи анализ на тази оценка на въздействието, за да се създаде най-подходяща правна уредба, която да има стабилност и да има предвидимост. Всичко това как може да се случи без участието на съответните лица, които са поканени, или непредоставянето на документи и становища? В този смисъл виждам, че няма достатъчно воля в залата да се създаде и в момента подобна уредба. Не коментирам дали тази, която е предложена, е най-добрата, както Вие казахте, но е въпрос, който изисква при следващо изменение на Правилника, ако това е възможно, по време на действието на Народното събрание и при следваща легислатура да се подходи по-задълбочено. Благодаря.

Съвсем кратко. Благодаря на господин Пандов и господин Манев за репликите. Господин Пандов, първо да кажа, че не виждам пречка в някакъв подходящ момент отново да се отвори Правилникът, защото ние обикновено го приемаме в началото, гледаме бързичко да го приемем, за да може да започне работата на Народното събрание, след което се сещаме за някакви неща, които можело да уредим, но ги отлагаме, докато дойде следващото Народно събрание. Не виждам никакви пречки. Господин Бачийски, ако доразработи своите предложения, в някакъв момент може пак да се отвори Правилникът. Между другото, вчера имах доста мои предложения, които оттеглих, даже не ги внесох, защото усетих, че няма да има нагласа и ми се струва, че е по-добре да ги обсъдим с Вас в свободно време някакви виждания, които, като се оформят вече като конкретни предложения към Правилника, да бъдат вече внесени и да бъдат носени от по-широк консенсус, така че господин Бачийски, ако иска да продължи в тази посока, аз лично бих го насърчил. Господин Манев каза, че съм добродушен. По принцип съм добронамерен човек и изхождам от това, че хората имат добри намерения. Наистина господин Бачийски се е увлякъл малко с всички лица, които трябва да предоставят данни, но пак казвам, в контекста на това, че ако той иска да продължи да работи по тази тема, която очевидно ни вълнува всички, аз лично бих го насърчил, когато сме готови, можем отново да отворим Правилника. Благодаря Ви.

Имам процедурно предложение, господин Председател, да разделим на две части предложението на господин Петров и да гласуваме разделно. Първо, частта, касаеща председателя и правомощието му да изисква информация и становища. Второ, дали да бъдат 30 или 25% от присъстващите в Комисията, одобряващи решението.

Прегласуване.

Цялата ал. 1.

Да поясня ли?

Това е текстът на цялата ал. 1. Всичко друго отпада.

Да, и ал. 2 си е такава, каквато си е.

Прощавайте, само един въпрос. Означава ли, че т. 3, господин Карадайъ, отпада, защото администрацията много настояваше на това?

Естествено, че остава и го поясних с Конституцията.

Да, да. Вие го пояснихте.

Ако е необходимо, ще четем наново Конституцията.

Не, не, напротив. Напротив – това е задължение на всяка комисия за всеки законопроект.

Прегласуване.

Да го мотивирам ли?