27 април 2023 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Само преди около месец от медиите стана ясно, че Съединените щати са вложили над 100 млн. лв. за антируска пропаганда в българските медии и българския обществен живот като цяло. За всички нас е ясно отдавна, че Съединените щати отдавна са внедрили в нашата страна работеща схема за овладяване на образованието, медиите и политиката в крайна сметка, съответно за управление на нашата страна. Правят го с огромно финансиране от фондации към политици, към образователни организации, към различни медии. В тази зала има много представители на тези лобита и ние добре знаем кои са те. Ние добре знаем кои са те. Например Вие, уважаеми колеги от „Продължаваме Промяната“ – типичен американски проект. (Реплики и смях от ПП-ДБ.) Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подадохме сигнал до прокуратурата относно финансирането на различни проекти от Фондация „Америка за България“, но вместо действия от страна на прокуратурата провокирахме медийна атака спрямо нашата партия. Разбира се, това не е нищо ново за нас, нито е нещо страшно, свикнали сме, нормално е, но тези процеси вървят към своя логичен край. Времето на това влияние, както времето на всяко историческо влияние, идва до своя логичен край. Знаем, че това Ви притеснява, нормално е и това са нормални исторически процеси. Само през изминалата година Съединените щати наложиха на редица български граждани санкции по така наречения закон „Магнитски“ – унизителен закон, закон, който българите не сме си позволявали да сътворяваме, обвинявайки чужди граждани, имайки претенцията, че ние сме най-некорумпираните, най-правилните на света. Съответно ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че не е сериозно американското правителство, Американският конгрес или който и да било зад Океана да определя кой в България е корумпиран и кой не. Това би трябвало да се определя от българската съдебна система. Американски медии и американски политици напоследък съвсем открито признаха, че се намесват в българските вътрешни работи, поощриха бившия посланик Херо Мустафа, че е успяла да постигне много добри резултати в своята работа, като например да повлияе на това какви изтребители да използва Българската армия. Единствените, които говорим открито за това влияние все още, сме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ. За щастие, вече говорим от името на близо 400 хил. български граждани. Съвсем скоро това число ще бъде много по-голямо и всички Вие знаете това. България е превърната в колония с Вашето знание, с Вашата подкрепа и Вие ще трябва един ден да платите цената на това. От името на всички наши избиратели днес призовавам прокуратурата да се самосезира най-накрая, да разследва къде е отишъл целият този огромен финансов ресурс от американското правителство за българските медии, за български политици, които стоят днес тук сред нас и се усмихват. (Реплики от ПП-ДБ.) Да, да. Да. Ироничните усмивки няма да помогнат. Всичко, което е инвестирано тук от Съединените щати, се реализира като политическо влияние, но българският народ е достатъчно мъдър и съвсем скоро ще направи избор такъв, че ще удари един огромен шамар на всичко това, защото всяко едно външно влияние има своето историческо време. Много империи – и Византийската, и Римската, и Съветската, не съществуват. И Съединените щати не са вечна империя. Ние оставаме тук и ще се борим за собствения си народ. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Заплашват ни от трибуната. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Филипов, ето, дойде време да си поговорим за съществената равносметка от изборите и да говорим за това как се правят избори в България и как се правят изборни измами. За тези от Вас, които не знаят, изборите в България се администрират от ЦИК, която за съществена част от организацията ползва подизпълнител в лицето на „Информационно обслужване“, чийто директор днес имаме честта да присъства тук. Каква е ролята и функцията на „Информационно обслужване“ в организацията на изборите? Това, което е важно да знаете, е, че „Информационно обслужване“ администрира, обработва, проверява и потвърждава заявленията, които се подават онлайн за гласуване в чужбина, въз основа на които се откриват изборни секции в чужбина. Защо това е важен въпрос? Защото, след като Четиридесет и петият парламент свърши едно-единствено нещо – със 117 на 115 гласа да премахне лимита на броя на изборните секции в държави извън Европейския съюз, след това събитие се случи едно много интересно обстоятелство. В една-единствена държава извън Европейския съюз започна прогресивно да нараства броят на подаваните онлайн заявления за откриване на изборни секции и респективно и броят на изборните секции започна да се увеличава.

Коя държава?

Коя е тази държава? Това е държавата Турция. Онлайн заявленията за гласуване в Турция започнаха прогресивно да нарастват. На изборите, които бяха на 2 октомври, те нараснаха до 26 019 онлайн заявления. Забележете, нито едно подадено на хартия, но за това ще поговорим по-нататък. На изборите, които бяха проведени на 2 април, заявленията бяха 28 286 – пак онлайн. Кое тук е интересното? Интересното бе установено от аналитичния екип на ВЪЗРАЖДАНЕ, който се занимава със статистиката относно провеждането на всички избори, откакто партията участва в тях. Какво установихме ние? Установихме, че голямата част от тези онлайн заявления за гласуване в една-единствена държава извън Европейския съюз, които биват администрирани, проверявани и потвърждавани от „Информационно обслужване“, биват подавани, забележете, само от няколко IP адреса, тоест само от няколко компютъра, на пет поредни парламентарни избори. Десетки хиляди заявления биват подавани само от няколко компютъра! Още по-фрапантното е, че „Информационно обслужване“ е установило, че даже и част от тези заявления, именно стотици заявления, са подадени, забележете, не от Турция, а от България от един IP, от един компютър. Въз основа на това броят на откриваните изборни секции в Турция нараства. Разбира се, никой не си прави илюзии, че хората, които са посочени като заявители в тези онлайн заявления, знаят за това и че са го направили лично. Не, те не знаят за това и не са го направили лично, защото, когато се провери дали тези хора са гласували в същите тези секции, се установява едно много интересно обстоятелство, че голяма част от тях дори не са гласували, а личните им данни са били използвани неправомерно и незаконосъобразно, за да бъдат подавани онлайн заявления от тяхно име за откриване на все повече и повече изборни секции в Турция. Нещо повече, ако погледнем някои от заявленията, потвърдени за някои от изборните секции в Турция, ще видим, че всичките 300 или 400 заявления са подадени и с главни букви, защото ги е подавал един и същи човек, а не са подавани лично от заявителите. Разбира се, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сигнализирахме съответните институции в лицето на прокуратурата, на ДАНС, на ГДБОП и те направиха съответните проверки. Като резултат от тези проверки Софийската градска прокуратура посочва, че на предходните избори от 26 019 заявления за гласуване в Турция 11 771 са подадени само от 48 компютъра. Първенецът сред тях е успял да подаде 1053 заявления за гласуване в Турция. Как е успял? Не знам. А 121 заявления са подадени от един IP адрес в България. Очевидно, защото някой не е успял да се справи или не е разбирал как да работи на български език със сайта на ЦИК, или пък не е имал технологично време и е помолил някой свой познат в България да се заеме с тази задача. Може би не е спазил нечия заръка? Това спомогна да се установи тази изборна измама. Тъй като именно „Информационно обслужване“ извършва (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – и приключвам, дейността по администриране, проверка, обработка и потвърждаване на заявленията за гласуване в чужбина, чрез които се манипулират изборите в България чрез откриване на все повече и повече изборни секции в една-единствена държава, а именно Турция, считаме, че именно директорът на „Информационно обслужване“ дължи отговор на няколко въпроса, които ще му зададем тук, за да чуе българската общественост дали и защо българските институции стоят безмълвни, след като са установили този факт, и дали подкрепят изборните измами и нареждането на изборните резултати в изборите за народни представители в Република България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия възлага изпълнението на „Информационно обслужване“ на организацията и технологията на компютърната обработка на данните от гласуването. С Решение № 1667 от 15 февруари 2023 г. ЦИК приема изискването към организацията и технологията за компютърната обработка. С Решение № 1745 от 9 март 2023 г. Централната избирателна комисия открива процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне без предварително обявление по чл. 79, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки с предмет: „Възлагане на организацията и технологията на компютърната обработка на данните в РИК и ЦИК от гласуването, включително от машинното гласуване, и издаване на бюлетин на ЦИК с технически носител за резултати от изборите за народни представители от 2 април 2023 г.“ С Решение № 1767 от 15 март ЦИК е определила „Информационно обслужване“ за изпълнител. „Информационно обслужване“ не брои избори, „Информационно обслужване“ обработва данните от протоколите на СИК и прави преноса им в информационна система. Това включва компютърна обработка в РИК и ЦИК на данните от протоколите на РИК и СИК от технически носители от машинното гласуване за резултатите от изборите за народни представители, включително предоставяне периодично на ЦИК на междинните данни от гласуването по секции, населени места, изборни районни секции извън страната и общо за страната и извън страната, сканиране и публикуване на секционните протоколи на СИК, протоколите в РИК и излъчване заседанията в РИК в реално време на интернет страницата на Комисията. Всичко това се случва по начин, указан в изискванията на Централната избирателна комисия към организацията и технологията на компютърната обработка. (Шум. Народният представител Цончо Ганев разговаря с народни представители от парламентарната група.) Второ, въвеждане на обработката на данните за местата за гласуване, създаване на база данни за кандидатски листи на партиите, коалициите, инициативни комитети за издигане на независими кандидати и проверка в тези листи (шум), както и проверка на…

…както и проверка на списъци от наблюдатели, застъпници, регистрирани в РИК, и на анкетьорите, и всички проверки по чл. 3, ал. 3 от Изборния кодекс, и на данните, предоставени от ЦИК, относно прилагане на разпоредбите на чл. 13, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Изборния кодекс. Създаване на функционалност съгласно чл. 136 от Изборния кодекс на интернет страницата на ЦИК, позволяваща гражданите да извършват проверка на съдържание на подписите за регистрация на партиите, коалициите и инициативните комитети, за издигане на независими кандидати, подготовка, оформяне за печат на данните от гласуването и резултатите от изборите за народни представители на 2 април 2023 г., отпечатването им в бюлетин на ЦИК с резултатите от изборите, включително на технически носител, и предаването им на ЦИК. Сроковете за изпълнение са, както следва: на ниво РИК – до три часа след приемане и потвърждаване в РИК на последния секционен протокол, и на ниво ЦИК – до пет часа след получаване на последния секционен протокол от ЦИК. Дейностите преди изборите са изпълнени качествено и в срок, като беше проведена демонстрация на изградената софтуерна система пред членовете на ЦИК, IT експерти, представители на международни организации, наблюдаващи изборния процес в България, представители на политически субекти, участващи в настоящите избори, част от които са в залата, и представители на медии, включително националните телевизии. На демонстрацията беше извършена реална обработка на изборни резултати по параметризация, зададена от ЦИК. Копие от програмното осигуряване, както и инструкции за ползване на софтуера бяха представени на ЦИК на технически носител заедно с доклад за извършената подготовка. На 29 март с приемно-предавателен протокол на ЦИК беше предаден изходният код на системата за обработка на данните в изчислителния пункт към РИК и изчислителния пункт към ЦИК и визуализация на резултатите от изборите за народни представители. Второ, дейности след приключване на гласуването. След приключване на гласуването и представяне на протоколите на СИК в РИК бяха изпълнени всички дейности по компютърна обработка на данните от протоколите и записващите технически устройства от машинното гласуване за резултатите от изборите. Периодично от 23,00 ч. бяха изпращани междинни резултати от РИК към ЦИК и публикуването им съгласно изрична разпоредба на ЦИК. В резултат на компютърната обработка в РИК и ЦИК бяха предадени следните база данни с информация от секционните протоколи, въведени в РИК: актуализирана база данни с информация от секционните протоколи, сканирани протоколи на СИК и РИК от изборите за народни представители на 2 април; електронно подписани данни и изчетени от записващите технически устройства за целите на визуализацията; справка за извършения анализ на несъответствията с отразени решения на работната група за анализ на несъответствие към Централната избирателна комисия; изчисления съгласно приложение № 1 към чл. 248 от Изборния кодекс по Методиката за определяне на резултати от гласуването; обобщени сумарни числови данни на гласуването от изборите за народни представители и копие от пълния автоматизиран дневник за лицата, осъществили дейност по въвеждане, обработка или преглед на данните за вида на извършените действия и за времето на извършването. В заключение – дружеството изпълни дейностите по компютърната обработка на данните от гласуването при пълна публичност и прозрачност, както и входните данни и методиката, която е част от Изборния кодекс. Резултатите и отчисленията са публично достъпни и могат да бъдат прегледани и проверени от всяко едно лице и към настоящия момент. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 4 от Изборния кодекс протоколите на СИК се изготвят и подписват от всички членове на СИК, като съставът на всяка СИК е определен съгласно чл. 92, ал. 6 от Изборния кодекс по правило, че всяка парламентарно представена партия или коалиция има право на не по-малко от един член от състава на секционната избирателна комисия. Публичността на протоколите на СИК от момента на съставянето им е гарантирана, тъй като СИК има задължението да постави на общодостъпно място пред избирателите, избирателната секция, код и от протокола съгласно чл. 100, ал. 1, т. 7 и чл. 108, ал. 1, т. 8 от Изборния кодекс и да предостави срещу подпис на членовете на комисията, кандидати, застъпници, представители на политически партии и коалиции, инициативни комитети, наблюдатели копия от протокола – чл. 100, ал. 1, т. 8 и чл. 108, ал. 1, т. 9 от Изборния кодекс. Компанията публикува отворени данни в машинночетим вид за всички избори от 2003 г. до момента, което дава възможност данните да се анализират и верифицират от участниците в изборите и други външни специалисти. От момента на въвеждане на машинното гласуване се публикуват и изчетените данни от машините за гласуване ведно с електронния подпис, чрез който могат да се верифицират, както и публичните ключове, генерирани смарткарти на машините за гласуване в съответствие с чл. 213б, ал. 4, т. 4 от Изборния кодекс. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще си позволя едно финално изречение. Екипът на „Информационно обслужване“ работи с ясното съзнание за изключителната отговорност, която Компанията носи не само в процес на обработка на резултатите от изборите, но и за високопрофесионално изпълнение на редица ключови проекти за държавата, което доказваме нееднократно в последните години. За нас това е кауза. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Филипов, моят въпрос е свързан с анализа на несъответствията. На тези избори видяхме доста несъответствия, които бяха установени в РИК благодарение на контролите, които „Информационно обслужване“ прилага. Моят въпрос е: има ли ръст, сериозен ли е той спрямо предишните избори и на какво според Вас се дължи той? Причина ли е например липсата на машинен протокол, който принуди секционните комисии да броят нещо, което машината може да преброи? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Божанов! Статистиката, която ние имаме по отношение на броя протоколи… (Силен шум.)

По отношение на протоколите от първо въвеждане и приети със сработили контроли статистиката показва, че в 2,6% от броя секции има такива протоколи, които са въведени на първо въвеждане. Брой протоколи в анализа на несъответствията процентът е различен – 21,35, или общо 2757 протокола за страната и чужбина. За информация 2022 г. – октомври месец изборите, хартиени протоколи – 212 бр., машинни – 106, хартиено-машинни – 9, или общо 312. Разликата е в пъти.

Господин Председател! Господин Филипов, преди всички избори Централната избирателна комисия чрез процедура за директно договаряне възлага на „Информационно обслужване“ АД дейностите по компютърна обработка на данните от РИК и ЦИК от гласуването и издаването на бюлетин от ЦИК. Дейностите са две: отчитане на резултатите и публикуване на бюлетин. Интересно е оформянето на цените за тези услуги. За парламентарните избори на 4 април 2021 г., когато отново се гласуваше с машина или хартия, цената е била 2,5 млн. лв. За тези избори цената вече е 4,5 млн. лв. Това е увеличение от 80% за две години. Разглеждайки разбивките на ценовото предложение, прави впечатление, че се изисква заплащане за разработка и тестване на софтуер, предназначен за въвеждане на компютърна обработка от данни на гласуването. Тази позиция струва 854 хил. лв. Въпросът ми е: какво налага за всички следващи избори да се заплаща разработка на софтуер, при положение че всички възможни хипотези на тези видове гласуване са покрити от предходни такива? И както Вие неведнъж сте казвали: „Софтуерът не се пипа и не се променя по никакъв начин, защото работи безотказно.“ Това е моят въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, по спомен – за октомври месец ценовото ни предложение беше в размер на 3 млн. и 700 хил. лв. без ДДС, сега за тези избори беше 4,5 милиона вследствие на промяната, която Вие като народни представители гласувахте в Изборния кодекс. Октомври месец голяма част, мисля, че 75% от секциите в България работиха с машина, обработката на машинни файлове и съответствието, което отговорих на господин Божанов, разликата в несъответствията изисква много по-малко работа, много по-малко усилия от наша страна, съответно много по-малко персонал. С промяната в Изборния кодекс, която предишното Народно събрание гласувахте и въведохте хартиено гласуване, изискваше да променим системата и цялостна преработка по отношение на процеса по компютърната обработка, която, отново споделям, е определена с решение на Централната избирателна комисия. Благодаря Ви.

Процедура по начина на водене.

Разбираме, че колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ още от вчера са много ангажирани с темата за размерите. Разбрахме, че тук се правят едни много къси заяждания в залата и…

…искам да Ви поканя, господин Председател, че това е Ваша работа, да следите за реда в залата. И днес от началото на деня групата на ВЪЗРАЖДАНЕ превръщат целите процедури по изслушване в един цирк, в едни провокации, в едни обиди. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ние сме оставили отзад телефон да записва глупостите, които говорят, за да могат после всички български граждани да ги чуят и да видят истинското лице на ВЪЗРАЖДАНЕ, което е едно агресивно, арогантно, обиждащо лице.

Ваша отговорност е, господин Председател, да санкционирате тези хора. Благодаря Ви.

Към Вас е.

Благодаря, господин Председател. Искам просто да обърна внимание, че днес на това изслушване единствено групата на ВЪЗРАЖДАНЕ задава въпроси. Явно за останалите партии темата с изборите и с „Информационно обслужване“ не е важна. Това, което преди малко каза господин Искрен Митев, не смятам, че е вярно. Моля да обърнете внимание дали не се правят внушения с цел пиар и уронване престижа на една парламентарна група, която показва за пореден път, че работи в Народното събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Филипов, чухме в изложението, че са налице изборни манипулации, изразяващи се в това да бъдат използвани информационните системи, които управляваното от Вас дружество поддържа, с цел злоупотреба с лични данни за откриване на повече изборни секции в Турция. И това се случва не за първи избори. Вие споменахте, че резултатите от изборите – в отговора на нашия въпрос, могат да бъдат анализирани от външни специалисти. Да, това се прави. Отново повтарям, във ВЪЗРАЖДАНЕ има доста добър аналитичен екип, който анализира резултатите от всички избори. Слава богу, въз основа на нашите жалби до прокуратурата и до ДАНС тези резултати се анализират от още по-големи специалисти от нас. Вие много добре сте запознат с това, тъй като представляваното от Вас дружество им предоставя при поискване точно тази информация – откъде се подават заявленията за гласуване в Турция. Както сте разбрали, следващата точка е изслушване на председателя на Централната избирателна комисия, именно за да не може да прехвърлите отговорността към ЦИК, макар че аз научих, че вече с нея, така да се каже, сте стиковали позицията си предварително по отношение на днешните изслушвания. Въпросът ми към Вас е следният: след като на предходните и на още по-миналите избори Вашите служители са Ви уведомили, че има такъв проблем, че от няколко компютъра – и от България включително, се подават стотици хиляди заявления за гласуване само в една-единствена държава – Турция; след като Вие сте уведомили институциите, Вие сте уведомили и ЦИК – и това го знаем; след като сте уведомили и прокуратурата, за съжаление, едва след като ВЪЗРАЖДАНЕ подаде жалба, а не предварително, въпросът ми към Вас е: защо не взехте никакви мерки, господин Филипов, на пети поредни избори да се пресече този процес, чрез който се опорочават изборните резултати в България чрез откриване на все повече и повече изборни секции в Турция; след като сте били запознат от Вашите служители надлежно с това обстоятелство, което очевидно е изборна измама, защо не сте взели никакви мерки встрани от различните уведомления, които твърдите, че сте направили, пък и ние знаем все пак, че сте уведомили прокуратурата, след като ние я сигнализирахме, и ЦИК? Това е въпросът ми. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, отново искам да обърна внимание, че Решението на Централната избирателна комисия за организация и технология на компютърната обработка с № 1667 от 15 февруари изцяло покрива и определя процесите и резултатите, които компанията „Информационно обслужване“ трябва да реализира. Доколкото ми е известно, Изборният кодекс не налага ограничение по отношение на подаването на заявления за разкриване на секции в чужбина, още повече че Изборният кодекс определя за автоматично разкриване на секции на база резултати от предишни избори. Доколкото на мен ми е известно, само няколко секции в Република Турция са открити вследствие на подадените заявления. Нямам информация от мои служители, че има неправомерно или каквото и да е друго зловредно подаване на информация от IP адреси по отношение на подаването на заявления за разкриване на секции. Информацията, която сме предоставили на Службите, е след изрично поискване от тях. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Отношението ми ще бъде кратко във връзка с отговорите на господин Филипов. Видяхме, че на практика, а и от числата, и от това, което следва от отворените данни и от допълнителните разходи, че предупрежденията, които правихме за дефицитите на Изборния кодекс, който тук беше приет, се оказаха основателни. Това създаде много проблеми. Създаде 2700 несъответствия, част от които след това ЦИК коригира, част от тях не коригира, и повтаряме за пореден път нашето мнение, че машинният протокол трябва да бъде там. Съдът каза, че това не би противоречало дори на действащия кодекс и смятаме, че може следващите избори да бъдат по-честни и по-прозрачни, ако приложим технологиите по по-добър начин. Благодаря.

Господин Председател! Господин Филипов, ние имахме с Вас една среща, която беше малко необичайна, защото беше в двора на „Информационно обслужване“ в петък, предпоследния ден преди изборите. На тази среща ние Ви казахме това, което сега ще Ви кажем отново. Тогава беше също публично, както и сега. Огромната част от българското общество не вярва в честността и в прозрачността на изборния процес. Огромната част от българското общество е убедена в това, че българският изборен процес се фалшифицира и манипулира. Това, между другото, се повтаря удобно от някои медии, които имат за цел да предизвикат ниска избирателна активност. Защото една от най-често срещаните мантри е за това, че няма смисъл да се гласува, защото така или иначе изборните резултати се нагласят и се фалшифицират. Затова нашите въпроси, които ние зададохме, бяха изключително важни. Особено единият от тях, който беше зададен от адвокат Петров по отношение на гласуването в Турция, защото това е един много сериозен тумор, който трябва да бъде изрязан. И когато ние говорихме тук на изслушването и зададохме конкретен въпрос, за съжаление, не получихме конкретен отговор конкретно в тази част. Аз ще си позволя тук, на място, да цитирам една извадка от постановление на Софийска градска прокуратура от 27 януари 2023 г. във връзка с подаден сигнал от нас и във връзка с наши твърдения, които прокуратурата потвърждава, но въпреки че ги потвърждава, отказва да образува наказателно производство. Ние в момента го жалим, разбира се. Надяваме се все пак да успеем да постигнем положителен резултат. Прокуратурата е установила следното при проверката на нашия сигнал: 11 771 заявления са подадени от 48 IP адреса, 1053 заявления са подадени от 47 IP адреса, като не може да се установи чии са били IP адресите, от които са били подадени заявленията. Установено е по-нататък обаче, че има подадени заявления за гласуване в Турция от България, което вече е много сериозно нарушение. Макар и формално да не е такова, но морално е! Вие казахте тук нещо, на което ние няма как да му гласуваме доверие. Вие казахте преди броени минути, че Вашите колеги в „Информационно обслужване“ не са Ви уведомили за това нещо. Съмняваме се да е така, защото смея да твърдя, че във Вашата институция работят добри професионалисти, може би едни от най-добрите в техния бранш. Ние направихме всичко необходимо да върнем една част от доверието в изборния процес, като благодарение на нашето настояване се случи нещо, което дотогава не се е случвало. В изборната вечер, пък и в следващия ден до обявяването на изборните резултати имаше наши наблюдатели – двама на брой, които, между другото, тук е моментът да кажа, че получиха наистина пълен достъп до целия процес на работа във Вашето ведомство. Тоест Вие отворихте вратите в крайна сметка след нашия натиск, настояване и почти скандал. Въпросът е защо всичко трябва да става така и какъв е проблемът, при условие че, както Вие твърдите, всичко е наред и не би следвало да има никакви проблеми. Не би следвало да има и никакво притеснение от Ваша страна. В крайна сметка към настоящия момент съмненията остават и заради още нещо. Въпросът, на който ние така или иначе не получихме отговор: защо има 80% ръст за две години в парите, които се дават, при условие че на практика начинът, по който се работи в изборния процес, и преди две години, и сега е един и същи – смесено гласуване с хартия и с машини. Но пак казвам: по-големият проблем е в другото – че Вие сте забелязали очеизвадна намеса във вътрешните ни работи, манипулация на изборния процес още в зародиш със задаване на едни и същи писани буквално под индиго заявления за гласуване от един и същи IP адрес и не сте предприели необходимите мерки! Измъкването, което казвате, че не са Ви казали, не сте длъжен, не е ваше задължение, не е коректно. Господин Филипов, Вие сте в изборния процес най-важният човек в държавата. Вие трябва да бдите за това да няма никакви нарушения в подготовката на изборния процес. А тук говорим за очеизвадно нарушение, за брутална намеса във вътрешните ни работи! И ако вие не сте го забелязали, ако Вашите служители, както твърдите, не са Ви обърнали внимание, то тогава сте укорим, че сте допуснали подобна немарливост във Вашата институция и във Вашето ведомство. От тази гледна точка ние не сме доволни от това, което чухме като отговори, ще продължим да настояваме и ще направим необходимите промени – ще ги предложим по-скоро, не знаем дали ще бъдат приети, разбира се, за това „Информационно обслужване“ да стане още по-прозрачна институция, за да сме убедени в това, че там действително такива манипулации не се вършат или ако са се вършили, вече просто няма как да се случват оттук насетне. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател на Централната избирателна комисия! Ето, че дойде моментът, в който няма как вече да не отговорите на официалните искания, внесени в ЦИК – няма как да попречите да бъде даден отговор на тях, а напротив, дължите такъв вече от парламентарната трибуна – нещо, в което знам, че сте били убедена, че ще се случи, тъй като ние Ви сезирахме на няколко пъти – имам предвид Вас като председател на Централната избирателна комисия, за извършените изборни измами на парламентарните избори в Република България, на няколко поредни парламентарни избори в Република България, по един много интересен начин, смея да твърдя, чрез техническото съдействие, в кавички казвам, на ЦИК, която администрира уебсайта cik.bg, на който се подават онлайн заявленията за гласуване в чужбина, въз основа на които впоследствие се откриват изборни секции в чужбина без лимит. По отношение на този уебсайт, администриран, поддържан и стопанисван от Централната избирателна комисия, не от мен или от ВЪЗРАЖДАНЕ, та на този уебсайт се извършва злоупотреба на поредни парламентарни избори чрез подаване на онлайн заявления за откриване на секции в Турция само от няколко IP адреса. И на Вас ще кажа, че на изборите на 2 октомври от 26 019 онлайн заявления за гласуване в Турция 11 771 са подадени само от 48 компютъра. Първенецът сред тях е подал 1053 заявления. (Реплика от ДПС: „А в Англия?“) А част от заявленията са подадени, за съжаление, и от България. Този рекорд е подобрен, уважаема госпожо Нейкова, тъй като за изборите на 2 април са подадени повече – 28 286 заявления, като вече 14 801 са подадени само от 56 IP адреса, и отново имаме един, който е подавал от България. Ние Ви сезирахме на няколко пъти, госпожо Председател на Централната избирателна комисия, за тези изборни измами и поискахме от Вас да ги предотвратите, тъй като ЦИК стопанисва уебсайта, на който се подават тези заявления. Ние поискахме да въведете две ограничения. На първо място, да препятствате подаването на заявления от територията на Република България, така че няколкостотин заявления вече нямаше да могат да бъдат подадени от един IP, например – само хипотетично казвам, в Плевенско. (Реплика от ПП-ДБ: „От едно плевенско село.“) Например едно плевенско село, да не казвам и кое е, да не кажа и от бай Хасан, но това е друга тема на разговор. Следващото ограничение, което ние поискахме от Централната избирателна комисия, е да се въведе ограничение в броя на заявленията, които би следвало да се подават лично от един IP, например едно заявление. Това щеше да препятства тази изборна измама, която се случи за пореден път на проведените последни парламентарни избори под широко затворените очи на Централната избирателна комисия. Ние преди малко изслушахме директора на „Информационно обслужване“, с когото знаем, че сте съгласували позиции преди днешното изслушване. Той, за съжаление, не можа да обясни защо не е взел мерки, при положение че е Ваш подизпълнител – нещо, което се говори на заседанието, проведено въз основа на нашето искане на 17 февруари 2023 г., от страна на членовете на Централната избирателна комисия, и ние днес сме Ви извикали, за да не може да си прехвърляте взаимно топката кой е виновен и кой не е взел мерки срещу изборните измами, изразяващи се в това няколко компютъра да подават заявления – десетки хиляди заявления се оказа, за откриване на изборни секции в Турция и по този начин да манипулират изборния процес, което става по най-различни начини. Ние считаме, че Вие днес дължите отговор на въпроса: защо ЦИК, въпреки че е сезирана няколко пъти от ВЪЗРАЖДАНЕ, не е предприела абсолютно нищо, за да промени тези изборни измами, които, за съжаление, влияят върху изборния процес в България? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Темата на изслушването, за която бях информирана, относно откриване на избирателни секции в страната като част от организацията на проведените избори за народни представители на 2 април 2023 г., ще си позволя в краткост да Ви запозная с основните моменти от тази организация, след което ще отговоря и на въпросите, поставени от господин Петров. За изборите за народни представители на 2 април 2023 г. бяха образувани 737 избирателни секции извън страната в 61 държави, като в 245 от тях гласуването беше проведено според избора на избирателя с хартиена бюлетина или с машина за гласуване. На 10 февруари 2023 г. Централната избирателна комисия е обявила списъка на местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната по реда на чл. 14, т. 1 и т. 3. Това са така наречените автоматични секции, които се образуват въз основа на разпоредбите на Изборния кодекс. Това са секциите в местата, където Република България има дипломатическо или консулско представителство, както и местата, където в последните пет години, когато са провеждани избори, са гласували не по-малко от 100 избиратели. На 10 март Централната избирателна комисия със свое решение е определила окончателно местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната, и броя на избирателните секции във всяко място, като малко по-късно от този списък е заличено мястото Бахрейн, тъй като е получен отказ от приемащата държава да има избирателна секция там. Избирателните секции извън страната се образуват от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България въз основа на решение на Централната избирателна комисия, въз основа на подадените заявления за гласуване извън страната от избирателите, които желаят да гласуват извън страната, в дипломатическите и консулските представителства и въз основа на преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства. Българските граждани с избирателни права, които желаеха да гласуват извън страната, подаваха писмени заявления за това, като личните им данни се вписват на български език, на кирилица, а мястото за гласуване – на кирилица или латиница – образец на заявление, публикуван на страницата на ЦИК. Съгласно чл. 17 от Изборния кодекс всички подадени заявления – както електронни, така и писмени, се проверяват въз основа на предвиденото в Закона, а именно дали избирателите имат избирателни права и право да избират, тоест навършили ли са 18 години, да не са поставени под запрещение, да не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“. Други ограничения и други изисквания в Изборния кодекс не дават правомощия на Централната избирателна комисия за допълнителни проверки. Въз основа на подадените заявления за гласуване извън страната избирателните секции, които са образувани само по подадени заявления, са 50 в различни държави. Общият брой на подадени заявления за гласуване извън страната е 47 389, като държавите с най-голям брой подадени заявления, съответно и държавите с най-голям брой открити избирателни секции за гласуване, са Република Турция, Великобритания, Германия, Съединените щати и Испания. Във връзка с поставения въпрос за исканията, които партия ВЪЗРАЖДАНЕ е депозирала до Централната избирателна комисия, уважаеми господин Петров, исканията, които Вие депозирахте, бяха докладвани на заседание на Централната избирателна комисия и мисля, че имаше и съдебно производство въз основа на подадена от ВЪЗРАЖДАНЕ жалба по отношение на това, че Централната избирателна комисия бездейства. Централната избирателна комисия като правоприлагащ орган няма право или задължение да създава ограничения, които Изборният кодекс не е предвидил, включително и темата, поставена за това от колко IP адреса може да се подават заявленията за гласуване извън страната. Такова може би не ограничение, а по-скоро ред Изборният кодекс е предвидил за писмените заявления, които се подават от избирателите, като в чл. 16 е посочено, че в едно писмо може да има повече от едно заявление, но във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице. Така че Централната избирателна комисия, когато бъде предвидено в Изборния кодекс да вземе решение по отношение на електронните заявления за гласуване извън страната – от колко IP адреса и от територията на коя държава могат да бъдат подавани, разбира се, ще изпълни Закона, когато ѝ бъде възложено такова правомощие. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Нейкова! Изборите в чужбина винаги са били като че ли предизвикателство за ЦИК като цяло. Даже вчера си говорихме с наши представители, които са били в СИК в Амстердам и в Айндховен, които казват, че за пореден път, знаете, изборният процес започва в 7,00 ч., са седели до пет през нощта, за да може да бъде приключен целият процес. Това всеки път се случва по един и същ начин и някак си оставам с впечатление, че Централната избирателна комисия неглижира като цяло това, което се случва в чужбина. Имайки предвид, че сега зависи кого питате, но според мен има поне милион и половина български граждани, които със сигурност, ако имат възможност да гласуват, биха гласували. Мисля, че Централната избирателна комисия трябва да положи малко повече усилия относно самия процес с отваряне на секции и да даде възможност на българските граждани да упражнят конституционното си право на вот. Разбира се, щеше да е прекрасно, ако имахме електронно гласуване, за което ние неведнъж сме говорили. Тогава, разбира се, ще могат много повече български граждани да се включат, но за съжаление, все още нашият парламент не е узрял за този подход, тъй като видяхме какво се случи през Четиридесет и осмото народно събрание, когато беше променено изборното законодателство, което лично за мен въведе един хаос не само в страната, но и в чужбина. Вие знаете от ЦИК, че ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ подадохме в ЦИК 2373 секции, в които поискахме да бъдат проверени протоколите, и 2600, в които имаше проблеми с видеонаблюдението. За съжаление, не получихме очакваните може би реакции по тази тема. Аз по-скоро обвинявам тук законодателството, което беше прието, тъй като то създаде, всъщност влоши целия процес не само в България, но и в чужбина.

Да, завършвам. В чужбина има няколко неща, които винаги са били важни – всъщност как държавата и кои са представителите на държавата в секциите, които са открити като процедура. На мен ми е интересно: всъщност колко от тези секции бяха покрити с държавни служители и от кои институции, тъй като, когато има една процедура по откриване, тя трябва да включва как ще се обезпечи процесът на откритите секции. Тъй като има такива секции, които са били предния път – някой път са повече, някой път са по-малко, но кои са всъщност държавните институции, които са предоставили служители и как са били покрити тези секции? Това е моят въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев! Съгласно последните изменения на Изборния кодекс при назначаване на съставите на секционните избирателни комисии извън страната във всяка една избирателна секция трябва да бъде назначен представител на държавата по предложение на министъра на външните работи. Това трябва да бъде служител в държавната администрация, тоест да работи във ведомство, което е на бюджетна издръжка. Не мога в момента да Ви отговаря от кои ведомства са постъпвали предложения до министъра на външните работи за съставите на членовете на секционните избирателни комисии извън страната, но във всяка една секция имаше представител на държавата. Ако е необходима такава информация от кои ведомства са постъпили предложения, може би трябва да бъде изискана от министъра на външните работи, тъй като в Централната избирателна комисия са предоставени само имената на държавните служители, които се предлагат за членове на секционните избирателни комисии, но мисля, че при нас няма информация в кои учреждения работят. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Нейкова, дами и господа народни представители! Във връзка с получени сигнали за извършени нарушения на Изборния кодекс извън територията на Република България и по-специално на територията на Турция ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме депозирали в Деловодството на Централната избирателна комисия писмо с вх. № НС-10-10 от 17 февруари 2023 г., което съдържа предложения относно начина, по който да работи платформата за подаване на електронни заявления за изборите извън страната. Нашият сигнал е докладван от господин Цветозар Томов на заседание на Централната избирателна комисия от 17 февруари 2023 г., видно от протокол № 312 от същата дата. В Доклада от заседанието относно нашия сигнал господин Томов казва следното, което цитирам: „В момента го докладвам за сведение и запознаване, защото е необходима повече работа, преди да мога да представя някакво виждане за това как да процедираме с това писмо, което ще направя в понеделник...“ – край на цитата. Видно от протокола от заседанието на Централната избирателна комисия, във въпросния понеделник сигналът ни не е разгледан. До настоящия момент няма произнасяне от Ваша страна въпреки законовото Ви задължение за произнасяне в тридневен срок от получаване на преписката на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 от Изборния кодекс. Предвид факта, че Централната избирателна комисия е институция, която следва да се произнася по всички постъпили жалби, сигнали и предложения във връзка с нарушения на Изборния кодекс, и то своевременно, въпросът ми е: каква е причината до момента все още да не сме получили Решението на Комисията и дали към момента има становище по така представените от нас предложения? Уважаема госпожо Нейкова, освен конкретно поставения въпрос, моля да ни отговорите дали Централната избирателна комисия не изпълнява Закона нарочно, когато се отнася до взимане на решения по искания на ВЪЗРАЖДАНЕ. Защо не се взимат решенията нарочно само и само да не бъдат обжалвани в законоустановения тридневен срок? Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Мога категорично да Ви уверя, че Централната избирателна комисия никога не предприема действия нарочно да уважи или да не уважи искане, постъпило в Централната избирателна комисия, депозирано от представители на политическа партия, от граждани, от избиратели или който и да е, който има искане, сигнал, молба, писмо или някакъв друг документ, депозиран до Централната избирателна комисия. Разбира се, Централната избирателна комисия, както е предвидено и в Изборния кодекс, за да се произнесе, трябва да вземе своето решение с мнозинство от две трети. В конкретния случай искането, което посочихте със съответния входящ номер, и докладчика, когото Вие посочихте – господин Томов, който като заместник-председател на Централната избирателна комисия отговаря за гласуването извън страната, го е докладвал в заседание на Централната избирателна комисия, направил е своето предложение как да се обработва тази преписка и какви действия да се предприемат, но неговото предложение не беше подкрепено с необходимото по закон мнозинство. Това е причината, поради която към момента Централната избирателна комисия не е отговорила на това Ваше искане. Но доколкото аз си спомням, искането беше представено в Централната избирателна комисия повторно и именно поради това, че не сте получили отговор от Централната избирателна комисия, беше обжалвано по съдебен ред и има решение на съответния съд по отношение на тази жалба. Съжалявам, че в момента не е в мен съдебното решение, най-вероятно сте запознати с него, но това е причината, поради която Вие не сте получили отговор към момента. Отново бих искала от тази трибуна да заявя, че Централната избирателна комисия изпълнява закона в рамките на правомощията, които са ѝ възложени, и съгласно нормите на Кодекса, тъй като е правоприлагащ орган, няма как Централната избирателна комисия да взема решения, които излизат извън рамките на законовите разпоредби. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Искам да попитам: имаше ли заявени разкрити секции в чужбина, където са гласували под 50 човека на последните избори? Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! С точност в момента не мога да отговоря на този въпрос, тъй като нямам числовите данни в ръцете си. Да, има такива избирателни секции. В някои дипломатически консулски представителства има такива. Това са държави, където българската общност е с малко представителство. И на предходни избори е имало избирателни секции, където гласуват двама, трима, петима, имало е случаи, когато гласуват само членовете на секционната избирателна комисия, но повече информация допълнително се ангажирам да Ви бъде предоставена, след като направя проверка в Централната избирателна комисия. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Нейкова, моят въпрос е свързан с последствията от приетите набързо изменения на Изборния кодекс, свързани с командироването на държавни служители във всяка секция. Конкретният ми въпрос е: с колко се повишиха разходите за обезпечаване на командироването на толкова много служители? Конкретно успяхте ли да приведете това в съответствие, тоест във всяка секция имаше ли държавен служител? Доведе ли тази промяна до откриване на по-малко секции в чужбина? Очевидно това, което ни вълнува, е: дали тези последни изменения са влошили процеса на провеждане на избори за българите в чужбина и дали се е увеличил броят на грешките в изборните протоколи и дали е затруднено преброяването? Но конкретно, ако може да ми отговорите на въпроса, свързан с държавните служители, техния ангажимент, дали въобще това се е случило, в какъв мащаб, ако не се е случило, и какво е струвало това допълнително на държавата? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Константинова, във всички избирателни секции извън страната бяха назначени държавни служители по предложение на министъра на външните работи, които бяха командировани от министъра на външните работи. По отношение на разходите за командировка не мога да Ви предоставя информация, тъй като тази информация за бюджетните разходи може да я предостави министърът на външните работи. Няма неразкрити избирателни секции поради липса на държавен служител, който да бъде включен в състава на секционните избирателни комисии. Ако трябва да направим сравнение с изборите от 2 октомври, тогава избирателните секции извън страната са били 755, а на изборите на 2 април 2023-а – 737, тоест минимална е разликата. На 21 ноември 2021 г. са били 749. По отношение на грешките беше следващият Ви въпрос. Според данните, които са публикувани на страницата на Централната избирателна комисия, ще си позволя да направя сравнение между изборите, които бяха проведени на 2 април 2023-а и изборите на 4 април 2021 г., тъй като на тези две дати изборите се провеждаха, така да се каже, със смесено гласуване, тоест машина или хартиена бюлетина. В последно произведените избори и съгласно анализа на несъответствията, който направи Централната избирателна комисия и е публикуван на нашата интернет страница, мисля, че това е Решение № 1865 от 6 април, ако не ме лъже паметта, протоколите с несъответствие бяха 2757. На 4 април 2021 г. са били 3568. Грешките в протоколите на 2 април 2023 г. са 14 714, а за 4 април 2021-а са били 14 934 грешки. Недействителните гласове според резултатите от изборите. От произведените избори 2023 г. са 44 617, а на 4 април 2021 г. са били 86 527 недействителни гласове. По отношение на сравнение с предходните няколко избора, произведени на 11 юли 2021-а, ноември 2021-а и 2 октомври 2022 г. Не може да бъде направено такова сравнение, тъй като тогава гласуването беше изцяло машинно в по-голямата част от избирателните секции и тогава такива грешки в протоколи нямаше, нямаше и толкова недействителни гласове, тъй като може би една от причините е, че данните от машинното гласуване се обработваха въз основа на протокола от машинно гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нейкова, Вие вече съобщихте на народното представителство, че е имало искане от ВЪЗРАЖДАНЕ, с което ЦИК е била сезирана, и то е било разгледано на заседание на 21 февруари 2023 г. Всъщност, за да бъде пресечен пътят на това сезиране, това искане ЦИК да се произнесе с решение, което да може да бъде обжалвано, Централната избирателна комисия след разгорещени дебати – те са на 11 страници от протокол от 60 страници, между членовете на ЦИК се предлага да се гласува дали ЦИК да поиска информация от своя изпълнител „Информационно обслужване“, при които обсъждания е изразено притеснение от страна на Цветозар Томов, че информацията всъщност бива засекретявана от членовете на ЦИК и че се ограничава достъпът на информация на членовете на ЦИК. Информация, до която те би следвало да имат достъп, тоест налага се една цензура. С други думи, показва човекът как се правят избори в България. И моят въпросът към Вас ще бъде в следния смисъл: защо се налага ЦИК да гласува, да взима решения с гласуване, да изиска информация, която би следвало да бъде достъпна? Информация от „Информационно обслужване“, на което българският данъкоплатец плаща милиони, както чухме в предходното обсъждане. Защо е необходимо информация да се крие от членовете на ЦИК и да не бъде получавана, като се възпрепятства техният достъп до тази информация – в случая, касаеща измамите с подаването на десетки хиляди заявления от няколко IP адреса, информация от „Информационно обслужване“? Така ли действа ЦИК, госпожо Нейкова? Моля да отговорите защо тази информация се е наложило да бъде изискана с гласуване от Вашия подизпълнител „Информационно обслужване“ и защо това не е станало? Обяснете на българската общественост. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, всяко едно решение на Централната избирателна комисия, независимо за какво се отнася, се гласува на заседание на Централната избирателна комисия и е необходимо мнозинство от две трети от гласовете на членовете на Централната избирателна комисия. Няма тема, по която Централната избирателна комисия да взима решения по различен ред или председателят на Централната избирателна комисия да има самостоятелни правомощия да вземе еднолично решение по какъвто и да било въпрос. Изборният кодекс е определил Централната избирателна комисия като колективен орган и начина, по който взема своите решения. Не мога да коментирам изказванията на колегата Томов. Да, действително, Вие сте го прочели и в протокола от заседанието на Централната избирателна комисия, който е публичен, той е направил своето предложение, изложил е своите мотиви, но както казах и малко по-рано, неговото предложение не беше подкрепено с необходимото мнозинство. Абсолютно всичко се гласува в зала от Централната избирателна комисия, за да се вземе решение да се предприеме едно или друго действие. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател на Централната избирателна комисия! От всичко, което чухме и в предишното, и в това изслушване, става ясно, че качеството на изборния процес в България е рязко влошено и това е на базата на данните, които се изнасят от институциите. Само преди малко числовите данни, които чухме, за броя на недействителните бюлетини, за броя на грешките, за броя на несъответствията, за броя на каквото и да си представим като контрол в изборния процес, доказва, че сме създали изборно законодателство, което, вместо да подобрява и увеличава доверието в процеса, напротив, рязко го е влошило. Това е нещо, което трябва да бъде направено като извод от двете изслушвания – на „Информационно обслужване“ и на Централната избирателна комисия. В този смисъл моят призив към Централната избирателна комисия е колкото се може по-скоро, по-детайлно и задълбочено да изготвите анализа за провеждането на изборите, задължение, което Ви е вменено от Изборния кодекс. На базата на този анализ Вие имате и възможността да направите предложения за промени с оглед подобряването на процеса. Искрено Ви моля да направите това в разумни срокове, защото практиката от предишни избори сочи, че този анализ излиза твърде късно и в някои от случаите просто не може да бъде използван ефективно. Освен това призивът ми към Централната избирателна комисия с оглед практиката, особено от последните избори, е тя да отвоюва правото си да бъде политически неутрален орган, каквато следва да бъде, а не представителите в нея да се явяват проксита на политическите сили, които са ги изпратили. Какво имам предвид? Едно от най-скандалните решения, взето от Централната избирателна комисия, а именно за структурата на протокола, който предвиждаше, че данните от хартиеното гласуване и данните от машинното гласуване не трябва да бъдат вписвани в отделни колони, беше взето със съответното мнозинство. „Продължаваме Промяната – Демократична България“ атакува това решение и с оглед решението на съда в крайна сметка това безумие беше коригирано. Искам сега цялата зала да си представи какво щеше да се случи, ако ние бяхме работили на тези избори с такъв протокол. Ние нямаше да можем изобщо да направим никакъв анализ на това какво се е случвало. Всички данни, всички грешки щяха да бъдат окрупнени на едно място и абсолютно никой нямаше да има представа по какъв начин какви контроли трябваше да се включат. Това решение показва, че в ЦИК има мнозинство, което злонамерено, подчертавам, злонамерено и целенасочено атакува доверието в изборния процес. В случая, госпожо Председател, Вие нямате вина, защото Вие гласувахте срещу това решение, но в крайна сметка Централната избирателна комисия е органът, който трябва да гарантира прилагането на закона по начин, по който доверието в процеса да се повишава, а не да се осигуряват условия за злоупотреби и фалшификации в изборния процес. Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ правим всички институционални ходове, които са в нашите правомощия, за да можем да вдигнем бариери срещу тези злоупотреби. Очакваме решението и на Конституционния съд по жалбата, която сме подали, с оглед последните промени, които бяха направени в Изборния кодекс, така че ще съдействаме, ще работим, ще се фокусираме върху това изборите в България при следваща промяна на законодателството да бъдат построени по начин, който да повишава процеса. И ако продължаваме с тези правила, колеги, искам да си представя едни местни избори, в които един глас може да реши кой ще бъде избран за кмет на община и кой би могъл да стане общински съветник. Не искам да съм политически представител в страна, в която изборите протичат все едно, че сме в Третия свят. Всички сме длъжни да подкрепим правила, които могат да гарантират честността на процеса. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нейкова! В отношението си ще започна оттам, откъдето уважаемият председател на ЦИК завърши, а именно, че ЦИК във всички случаи се е произнасяла с решения. Във всички случаи, освен когато е сезирана с искания от ВЪЗРАЖДАНЕ. В тези случаи ЦИК не се произнася с решения. Председателят на ЦИК не може да ми цитира номера и датата на такова решение просто защото то нарочно не е взето. И не е взето, за да бъде шиканиран Изборният кодекс и за да не може да бъде обжалвано подобно решение в краткия тридневен срок по чл. 53 и следващите от Изборния кодекс, защото, ако беше обжалвано, би било възможно съдът да отмени това решение на ЦИК, както преди малко беше даден и пример с едно друго предходно решение на ЦИК, касаещо попълването на протоколите. Именно това са тези процедури, да не кажа схеми, от страна на Централната избирателна комисия – единствено и само в случаите, когато са сезирани от ВЪЗРАЖДАНЕ – те да не се произнесат с надлежно решение. Да, във всички случаи ЦИК се произнася с решения. Те имат номер, те имат дата, те имат диспозитив, освен когато става въпрос за сигнали от ВЪЗРАЖДАНЕ. Тогава ЦИК не се произнася с решения. Тогава ЦИК прави друго – гласува дали да изисква, забележете, информация от своя подизпълнител „Информационно обслужване, която би трябвало по презумпция да е достъпна за членовете и за административния персонал на Централната избирателна комисия. Оказва се, видно от искането по сигнала на ВЪЗРАЖДАНЕ – даже имаме два, но по втория въобще няма и произнасяне – ние получихме не решение, а едно уведомително писмо. Надяваме се да не получаваме и друг вид уведомителни писма, защото в Изборния кодекс никъде не пише, че ЦИК се произнася с уведомителни писма, когато е сезирана с надлежни искания, госпожо Председател на ЦИК. Някои работят по един изборен кодекс, а вижда се, че други работят по друг, но резултатите от изборите ги виждаме всички. Изключително беше фрапантно като резултат от днешното изслушване обстоятелството, че информация бива засекретявана от членовете на ЦИК и се налага ЦИК да гласува дали тази информация да бъде получена. И тук не чухме отговори от председателя на ЦИК защо въобще се налага да бъде гласувано искане на информация от подизпълнител. Това е все едно аз да съм гладен, да трябва да се нахраня, но да скрия яденето и след това да се налага да мисля как да се нахраня, разбирате ли, като забравя, че съм скрил яденето. Имам достъп до яденето, но съм го скрил и се налага да измисля как да се нахраня. Ако бяхме двама души, сигурно трябваше и да гласувам. Ето това е идентичната ситуация, която се е развила по отношение на сезирането от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ за измами в изборния процес. И българската общественост, това го заявихме и на предходното изслушване на директора на „Информационно обслужване“, няма доверие в организацията и провеждането на изборите именно поради подобна дейност на Централната избирателна комисия, която цели да заобиколи изборните правила – именно ЦИК да не се произнася с решения, които да не могат да бъдат обжалвани в краткия срок, защото тогава може би ще бъдат отменени. Това, което не чухме от председателя на ЦИК, всъщност е, че те са взели едно решение за организацията и образуването на изборните секции в чужбина на 3 февруари и тъй като много отдавна – от предходните и по-предходните избори, са знаели за този проблем с хилядите подадени заявления за откриване на секции в Турция от няколко IP адреса, те не са направили нищо в това конкретно решение, което са взели, как да се откриват изборните секции и да въведат тези ограничения. С други думи, мълчаливо така да мине, ако може, никой да не забележи. Да, ама ние сме ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние забелязваме и сезираме съответните органи и институции. Това, което не чухме всъщност от председателя на ЦИК, е защо в това тяхно решение от 3 февруари не са променили тези изборни правила, така че да се пресече възможността на един компютър да се начукат няколко хиляди заявления – 1053 в случая на изборите от 2 октомври, и да пресечем изборните измами, а тук чуваме колко секции били разкрити не знам къде си. Най-много секции са разкрити в Турция и това е прогресивно на всички и последващи избори. Нормално е, като са направили изборната измама да разкрият изборни секции на предходните и на по-предходните избори, сега на тези избори секциите да се разкрият автоматично. Това е идеята на изборната измама, но искам българската общественост да го знае, госпожо Председател, да разбере как действа и как бездейства Централната избирателна комисия. Ние ще направим всичко възможно да променим тези изборни правила. Ако Ви трябва промяна в Закона, ние ще я направим. Ако не сега, то когато имаме мнозинство от 121 депутати. Ще махнем и хартиената бюлетина. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател. Ще премахнем и хартиената бюлетина, срещу която в Четиридесет и осмото народно събрание част от така наречените реформаторски партии на промяната толкова много… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Както и да е. Говореха против, а сега премахването на хартиената бюлетина, забележете, не е включено в тяхната законодателна промяна. И дума не се чува за премахването на хартиената бюлетина. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от парламентарната група „Има Такъв Народ“ проявяваме разбиране към изборната администрация, към Централната избирателна комисия. Госпожо Цонева, качеството при провеждането на изборите, качеството в изборния процес може би наистина е понижено, но отговорността за това не е само на изборната администрация. Отговорността е и на Народното събрание. Ще отбележа, че само за последните четири години са приети 13 закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Според мен именно практиката преди провеждането на избори да се приемат такива закони играе роля за влошаване на изборния процес и принуждава изборната администрация в спешен порядък да се съобразява с нашите промени. По отношение, уважаеми колеги от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, по отношение на това, което казахте за заявленията. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не към нас.“) Прощавайте, аз говоря за пръв път и моля да простите моята грешка.

По отношение на заявленията, които се подават от един IP адрес, имайте предвид, че всеки експерт със средни технически познания може с един клик да смени IP адреса на всеки един компютър и по този начин да обезпредмети Вашата теза. Дори формално да се приеме правило да има лимит на заявленията, лесно може да се заобиколи. Имайте го предвид. Тоест трябва да се измисли друг начин. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Член 28… От чл. 29.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 29. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 30. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 31. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 32. По чл. 33 има предложение от народния представител Павела Митова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 33. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 34. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 35. По чл. 36 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Радомир Чолаков и Христо Гаджев: Член 36 се изменя така: „Чл. 36. (1) За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения, както и аудио- и/или аудио-визуален запис. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и заедно с аудио- и/или аудио-визуалния запис се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието. (2) За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието в сайта на Народното събрание. (3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп според изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Иван Иванов и Мая Димитрова: В чл. 36 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За заседанията на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол, както и аудио-визуален запис.“ 2. В ал. 3 изречение първо се изменя така: „Протоколите се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание в 7-дневен срок от заседанието, а тези от обсъждането на законопроекти – не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако комисията реши друго.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. (1) За откритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание съответната комисия води съкратен протокол, в който се отбелязва дневният ред на заседанието и всички взети решения, както и аудио- и/или аудио визуален запис. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и заедно с аудио- и/или аудио визуалния запис се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието. (2) В 5-дневен срок от заседанието на комисията чрез транскрибиране на аудио- и/или аудио-визуалния запис в текст служебно се изработва пълен протокол от заседанието, който се предоставя на председателя на комисията за съгласуване и корекции. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от изработилия протокола и се публикува на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно 7 дни след заседанието. (3) За закритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол. Протоколите от закритите заседания на парламентарните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация или друг нормативен акт.“ Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 37. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 38.

Не, не, аз, ако може да кажа, господин Председател.

С оглед улесняване работата на пленарната зала, понеже в хода на заседанието на Временната комисия обсъдихме двете постъпили предложения от нас, като вносители – трима, и на господин Иван Иванов и Мая Димитрова, но в крайна сметка се обединихме около един консолидиран общ текст. Ние оттегляме нашето предложение, за да спестим едно гласуване.

Благодаря, господин Председател. Ние също оттегляме направеното от нас предложение, тъй като се обединихме около общото становище и Комисията го гласува. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, моето изказване ще бъде съсредоточено върху чл. 36, където за поредно Народно събрание се правят промени, касаещи протоколирането на работата на комисиите, които са помощни органи към парламента. Протоколирането на работата на комисиите е било изключително важна част от дейността на Народното събрание. Протоколите от комисиите са жизненонеобходими на народните представители, които не членуват в тях, за да могат те да ги прочетат и съответно да могат да формират своето убеждение как да гласуват впоследствие в пленарната зала. Безспорен факт е, че дейността на някои от комисиите на Народното събрание е изключително натоварена – с много точки в дневния ред, с множество гости, с ожесточени дебати понякога и не е нужно да давам пример с работата на Правната комисия, на Бюджетната комисия. Съответно и протоколите, които се изготвят, са доста обемни. Идеята, поне според мен, да се правят промени поне от Четиридесет и седмото народното събрание досега в този член – настоящ 36, касаещи протоколирането, е свързан със стенографите, или по-точно с липсата на стенографи. Защо? Защото държавата е неглижирала простото обстоятелство, че на Народното събрание като върховен законодателен орган в тази страна са му необходими стенографи, които да извършват надлежно пълно протоколиране на заседанията на съответните комисии. И вследствие на този недостиг започват да се правят всякакви еквилибристики и упражнения в Правилника с оглед тази работа да се спести един вид. Въпреки че правилният подход би следвало да бъде да се потърсят още стенографи. Дори е имало практика допреди няколко Народни събрания да се наемат външни стенографи, които да протоколират надлежно работата на комисиите, но незнайно защо тази практика е изоставена. И така стигаме до днешното предложение, което, най-общо казано, набързо го преразказвам, е да се прави аудио- или видеозапис, да се прави един съкратен протокол и до седем дни да се съставя незнайно от кого, пак казвам, незнайно от кого, най вероятно от сътрудниците на комисията, което не е и тяхна работа, един подробен протокол, който да бъде подписан от председателя и да бъде качен на сайта на Народното събрание. Тук обаче има няколко съществени проблема, които правят тази процедура неработеща. На първо място, аудио-видеозаписът. Ако Вие желаете да се подготвите за гласуване в пленарната зала – за дебатите, Вие трябва да изгледате цял един видеозапис, ако предположим, че въобще го има качен на сайта на Народното събрание, което Ви отнема доста време. А бихте могли да прочетете един протокол, ако го има. Вие трябва да изгледате видеозаписа, да го свалите и така да се подготвите. Особено пък ако го няма или особено пък ако вместо видеозапис от заседанието на съответната комисия се окаже, че гледате видеозапис от вътрешно заседание на парламентарната група на „Демократична България“, защото и това се е случвало. (Шум и реплики.) На следващо място, ако разчитате на видео- и аудиозапис, само да Ви кажа на тези от Вас, тъй като съм сигурен, че голямата част от Вас не са били миналия петък, защото приехте, че е неработен ден в Народното събрание, ами целия петък следобед системата не работеше и нямаше и достъп. Целия петък следобед. Как тогава ще влезете и ще видите аудио- и видеозаписи?! По отношение на предложения съкратен протокол. Дами и господа, аз не знам какво работят повечето от Вас, но поне в моята работа аз не съм виждал вариант на съкратено съдебно дело например. И в моята работа – съдът не работи със съкратен протокол, ако трябва да съм още по-конкретен. Влизам на сайта на съда или съответно вече на електронния портал, който кога работи, кога не работи, е съвсем друга тема на разговор, но там никога няма съкратен протокол. Защото, ако имаше съкратен протокол и аз не знам какви са част от направените доказателствени искания или оспорвания, аз няма да мога да си свърша работата. Същото е и тук, в парламента. Кой ще излезе да ми обясни какво означава съкратен протокол? И кой определя критериите за съкратен протокол? И къде в друга област от живота, толкова важна като нашата законодателна дейност, има съкратен протокол, въз основа на който да се вземат решения? И третият основен проблем, който е в това предложение на Комисията, е пълният протокол, с всичките уговорки от кого ще бъде съставен, да бъде качван до седем дни на сайта на парламента. Тези от Вас, които са били вече народни представители, знаят, че понякога, да не кажа доста често, вече в края на живота на едно Народно събрание законопроектите влизат по-рано от седем дни, след като са гледани в комисията. Влизат по-рано, в по-кратък срок, за разглеждане и гласуване в пленарната зала. Така че, за да Ви покажа, че това няма да работи, ще направя една редакционна добавка, ако позволите, господин Председател.

Така. В предложението на Комисията, в ал. 2 – в последното изречение, вместо точка след думата „заседанието“ да се сложи запетая и да се добави следният технически текст, а именно запетая, „като законопроектите и проекторешенията не могат да бъдат внасяни в пленарната зала преди съставянето на подробния протокол“. Аз съм напълно наясно, че това предложение няма да бъде прието, но то Ви демонстрира обстоятелството, че това няма да проработи – което го предлага Комисията, в 7-дневен срок. Протоколът, ако вече е минал през пленарната зала, защо Ви е този протокол? Така че ще Ви помоля да не подкрепим това предложение, а да оставим най-малкото досегашния ред. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петров! Аз бях един от народните представители, които бяхме тук миналия петък, когато не работеше системата на Народното събрание, между другото, даже не е само от следобед, но и от сутринта. Истината е, че хората, които се занимават със стенографските протоколи, ежедневно всеки ден са тук с нас. Вие знаете, те стоят тук – отляво. Успяват с невероятна бързина да запишат всички, доста често ненужни неща, които ние си казваме тук, но не само, а и на комисиите. От първия ми ден в Народното събрание – на Четиридесет и седмото народно събрание, когато дойдох, един от най-големите проблеми на администрацията е проблемът с липсата на свежи кадри, които да се занимават в тази… Аз отчитам факта, че Вие казвате, че да, това е всъщност големият проблем, който ние трябва да решим – как да има повече стенографи. Но стенографите по някой път работят по 14, по 16 часа. След това те преписват всичко и тези хора, заедно с групата, между другото, на ВЪЗРАЖДАНЕ, в предишното Народно събрание повишихме възнагражденията им, да кажа мизерните им възнаграждения. Опитът, който правим в момента, е да облекчим по някакъв начин работата на тези хора. И всъщност, ако го погледнете от перспективата не само да излезете тук и да критикувате… Тоест Вие какво правите? Вие разпознавате проблема, излизате, критикувате това решение и предлагате решение, което Вие сам казвате в изявлението си, че не работи?! Господин Петров, кажете в дупликата си – как да направим така, че тези хора, които изнемогват тук, да имат по-достойна работа и да могат да си вършат нормално работата. Как? А не как това предложение не е добро, защото целта на това предложение, аз разбирам, че всички искаме да имаме експресни протоколи, ако може веднага, ако може от всички комисии, за да можем да вземем правилните решения в тази зала. Трябва ли невъзможността на държавата да създава кадри да пада на плещите на едни хора, които работят по 14 часа за мизерни заплати? Това ми е въпросът към Вас. Можете да дадете предложение, което да работи, господин Петров, защото предложения, които да не работят, много хора дават.

Уважаеми господин Петров, не да защитавам това предложение, господин Митев каза току-що някои от нещата, които аз мисля – няма стенографи.

Казах го и аз.

Да. Значи, то няма и инженери, между другото, и ако тръгнем по тази линия, трябва да си зададем много въпроси защо сме допуснали много специалности просто да започнат да изчезват в България, но това е съвсем, съвсем друга тема. В момента се опитваме по предложение на администрацията, защото това е текст, предложен от администрацията, да видим как да решим проблема, който е възникнал. По отношение обаче на Вашето предложение, редакционно, господин Петров, може ли да направя конструктивно предложение към Вашето конструктивно предложение за редакция на ал. 2? Може ли да погледнем оригиналния текст на ал. 3, в който се казва: „Протоколите от обсъждането на законопроектите се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание в 7-дневен срок от заседанието и не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала.“ Тоест това отговаря на Вашето предложение – да не се вкарва в пленарната зала, преди да е излязъл протоколът. Така че какво ще кажете в редакцията на комисията да сложим запетая – това, което Вие предложихте, в ал. 2 да сложим запетая и изречението да стане: „… на страницата на Народното събрание най-късно 7 дни след заседанието и не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако комисията реши друго“ – тоест да възпроизведем този пасаж от оригиналния текст, с което се постига ефектът, който Вие целите.

Благодаря, господин Председател. Ще започна отзад напред. Да, господин Чолаков, това отразява нашата идея да има първо качен подробния, пълния протокол и след това вече законопроектът да се разглежда в пленарната зала. Макар че никой не ми обясни тук какво означава съкратеният протокол, кои са тези критерии за съставяне на така наречения съкратен протокол и защо го имаме. Но все пак, да, съгласявам се с това предложение и се надявам залата да го подкрепи. По отношение на предходната реплика на господин Митев. Ще Ви помоля по-внимателно да слушате моите изказвания. Аз самият индицирах и бях първият, който взе изказване по тази точка, индицирах, че няма стенографи. Аз предложих и решение – наемани са външни стенографи само допреди няколко Народни събрания. Няма пречка Народното събрание да наеме външни стенографи, които да протоколират заседанията на комисиите. Но държа да Ви кажа следното – да направим една грешка, да я поправяме с друга грешка, за съжаление, не дава верен отговор, така както например едно според нас порочно управление на ГЕРБ сме го заменили с едно още по-порочно управление на „Продължаваме Промяната“ и резултата го виждате всички. Благодаря Ви.

Аз го оттеглям.

Я пак.

На ал. 2.

Не, защо толкова дълго, господин Председател?

Без запетая всъщност, да. Значи, маха се точката – на „заседанието“ махаме точката, и продължава „и не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако комисията реши друго“. Взимаме оригиналния текст от ал. 3.

Да.

Господин Гаджев да каже.

Да, благодаря, господин Председател. Процедурно просто ще запазим текста от сега действащия чл. 36, като ще сложим изречение ново, което е: „Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако Комисията не реши друго“, като вече можем да сложим или след законопроекти и проекти на решения, и декларации, в зависимост както прецените. Мисля, че така ще стане ясно. (Уточнение между председателя и народния представител Христо Гаджев.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петров! Може би, понеже няма как да дам още една реплика на господин Петров, ще го направя като изказване, просто да опровергая тезата му, че това, което той предложи като решение, не е пробвано вече. Всъщност всяка година Народното събрание търси всякакви варианти, включително и да наеме външни изпълнители на тази дейност, но истината е, че в България и на българския пазар на труда липсва тази услуга. Просто няма хора, които да вършат тази работа, освен хората, които работят в Народното събрание. Така че господин Петров, може би замъглен от желанието си да обижда, от желанието си да всява омраза, от желанието си да бъде груб, да се чуди как да нагруби опонентите си в тази зала, забравя, че има хора тук, които мислят как да решават проблемите, а не само как да показват, че другите не могат да ги решават. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че се надявам господин Петров, когато се върне в залата и го чуе някой ден това изказване, да си помисли, че освен да се мрази, тук трябва да се действа и да се решават проблеми.

Глава шеста. „Постоянни делегации на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава шеста. По чл. 39 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Радомир Чолаков и Христо Гаджев за редакция. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 39: „Чл. 39. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации. (2) При определяне състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи. (3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава на постоянната делегация се освобождава. (4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание в края на всяка сесия. (5) При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на Народното събрание избраните членове на постоянни делегации продължават участието си в тях до избиране на нов състав на делегациите и при спазване на устава на съответната международна организация.“

„Глава седма – Сесии и заседания на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 40. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 41. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 42. По чл. 43 има предложение от народния представител Тошко Йорданов: „В чл. 43, ал. 1 в изречение първо думите „9,00 до 14,00“ се заменят с „14,00 до 19,00“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 43, ал. 3 изречение второ се изменя така: „Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства, като заседанието не може да бъде свикано по-рано от 48 часа от обявения час за провеждането му.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 43. По чл. 44 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 44, ал. 2 в изречение второ накрая се добавя „или за да отговорят на поставен към тях въпрос по темата на заседанието“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 44. По чл. 45 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 45, ал. 6 накрая се добавя „включително и разпределението на гласовете „за“, „против“, „въздържал се“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 45. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 46. По чл. 47 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Първоначалната регистрация в началото на пленарния ден продължава поне една минута“. 2. В ал. 3 думите „само веднъж“ се заменят с „до три пъти“, а думите „парламентарна група“ се заменят с „една или повече парламентарни групи“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 47. По чл. 48 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в изречение трето думите „17,00 ч.“ се заменят с „15,00 ч.“. 2. В ал. 8 в изречение първо след думата „Законопроектите“ се добавя „проекти на декларации“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 48. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 49. По чл. 50 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 50 се създава ал. 5: „(5) След прочетена декларация от парламентарна група са забранени коментари и/или искания за процедури, които са пряко насочени към декларацията.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 50. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 51.

Процедура!

До чл. 51 включително.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 52.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 53.

Благодаря, господин Председател. Моята процедура щеше да бъде в насока да спрем някъде малко по-рано с оглед да можем да защитим своите предложения в повече от едно изказване, тъй като то е лимитирано до пет минути. Аз лично имам няколко предложения. Разбира се, не бих искал да губя времето на Народното събрание, но ако това не се случи, ще се наложи да пребягам, образно казано, през своите предложения, които са няколко. На първо място, за икономия и бързина оттеглям предложението, което касае чл. 43, ал. 3 – оттеглям го това предложение.

Бих желал да започна изказването си със защита на предложението, което е в чл. 45, ал. 6, визиращо резултата от гласуване в закрити заседания. Това, което към момента не се изнася като информация и българската общественост не знае, е именно как са гласували парламентарните групи на тези гласувания. Затова съм направил предложение: включително и разпределението на гласовете „за“, „против“ и „въздържал се“, за да не бъде изнесен единствено резултатът от гласуването на тези закрити заседания, а и разпределението по парламентарни групи. Българското общество има право да знае как са гласували неговите избраници. Това е предложението, което касае чл. 45, ал. 6. На следващо място, и според мен най-важно – предложението, което касае чл. 47. Те всъщност са две предложения. В ал. 1 визирам процедурата по регистрация в началото на всеки пленарен ден, която регистрация започва в 9,00 ч. В Четиридесет и осмото народно събрание ми направи много неприятно впечатление, че тази процедура по регистрация продължаваше много кратко – под една минута. Защо? Защото целта беше да се регистрират по-малко народни представители. Защо? Защото кворумът се определя при тази регистрация. Така се определя и минимумът от гласове „за“, с които да се приеме един законопроект впоследствие в пленарния ден. Именно затова съм направил предложение тази регистрация да продължи поне една минута с оглед да осигурим максимално голям брой народни представители, които да се регистрират, съответно по този начин да вдигнем както кворума, така и минимума за приемане на законопроекти. Тук Ви напомням някои процедури от Четиридесет и седмото народно събрание, където в средата на април месец тогава управляващата коалиция, която имаше мнозинство в парламента, без да променя Правилника, реши, че кворумът за приемане на законопроекти ще бъде друг, тъй като започна да има липса на достатъчно народни представители. Тези от Вас, които бяха в Четиридесет и седмото народно събрание, помнят този неприятен факт – да се променят ходом, в движение изискуемите минимуми за приемане на законопроектите. Това визира моето предложение – първоначалната регистрация в 9,00 ч. да продължи поне една минута, за да се регистрират максимално повече народни представители, които да зададем кворума и минимума за съответния пленарен ден. Второто предложение, което съм направил – в чл. 47, ал. 3, визира проверката на кворума, която може да бъде инициирана от парламентарна група. Това предложение го правим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ още от Четиридесет и седмото народно събрание. С него искаме, на първо място, проверката на кворума да може да бъде инициирана повече от веднъж от парламентарна група в рамките на един пленарен ден. И на следващо място, да може да бъде инициирана от повече от една парламентарна група. Тези от Вас, които бяха в Четиридесет и осмото народно събрание, помнят, че понякога се случваше така, че да е инициирана веднъж в пленарния ден проверка на кворума и след това вече нямаше възможност за подобна, а нямаше кворум в залата и народните представители бяха по-малко. Но тази възможност за парламентарните групи вече не беше налична. Тя бе, образно казано, изхарчена. Именно затова ние искаме да създадем възможност с оглед да дисциплинираме и народните представители да бъдат в залата, когато се гласуват законопроекти, проекторешения и други актове на Народното събрание, да може тази проверка да бъде извършена не веднъж, а три пъти в рамките на пленарния ден и не само от една парламентарна група. Считаме, че това единствено ще подобри така наречената парламентарна демокрация. Тъй като членовете бяха до чл. 53, времето ми свърши, но съвсем бегло ще засегна…

Времето!

…предложението в чл. 48 и приключвам.

Благодаря Ви за отношението, господин Председател. В ал. 1, изречение трето думите „17,00 ч.“ да се заменят с „15,00 ч.“. Тези от Вас, които са чели Правилника, знаят, че внасянето на проектоточки за дневния ред приключва в 18,00 ч. във вторник следобед. Ако ние получим проекта на програмата в 17,00 ч., а за съжаление, по обективни причини в предходните две Народни събрания понякога се е случвало това да бъде и по-късно, не можем да реагираме и съответно да внесем други, допълнителни предложения. На следващо място, времето е изключително малко и да се подготвим за пленарното заседание, което е на другата сутрин в 9,00 ч. Именно с цел подготовката на цялото народно представителство сме направили едно техническо предложение – проектът на дневния ред да бъде представен не до 17,00, а до 15,00 ч. Аз помня в Четиридесет и осмото народно събрание, когато имаше подобно предложение от председателстващия днешното заседание Никола Минчев – то беше дори до 12,00 ч. във вторник. Ако бъркам, да ме поправи.

За последно. Имахме един случай в Четиридесет и осмото народно събрание, когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искахме да включим проект на декларация, която да бъде приета от Народното събрание като точка от дневния ред. Тогава мнозинството още на Председателски съвет ни опонира, че тъй като в чл. 48, т. 8 думите „проекти на декларации“ не са включени, и забележете, там е записано, че може да бъдат предлагани само законопроекти и проекторешения, то ни бе отказано проектът за декларация на Народното събрание да бъде включен като точка в дневния ред. Именно и само заради това ние искаме да има възможност всяка парламентарна група да предлага като точки в дневния ред и други актове на парламента. В случая сме написали – проекти на декларации. Това е техническо допълнение, което считам, че ще направи възможно проекти на декларации, които да бъдат приемани от Народното събрание, да могат да бъдат предлагани и съответно да няма възможност същите да не бъдат допускани като точки от дневния ред. Това са предложенията. А, имам още едно – последно, с него приключвам, че в чл. 50 се създава ал. 5: „След прочетена декларация от парламентарна група са забранени коментари и/или искания за процедури, които са пряко насочени към декларацията.“ Макар и формално, и сега това правило да присъства в Правилника, макар и не толкова конкретно посочено, бяха налице в миналото Народно събрание доста случаи, когато след изчетена декларация се вземаха процедури, които бяха насочени главно към обсъждането или заклеймяването на тази декларация, или вземане на отношение към изказалия, прочелия декларацията. Именно затова считам, че е нужна конкретна разпоредба, която да научи народните представители, че това не трябва да се прави, да ги дисциплинира, съответно и да даде възможност на народното представителство в случаите, когато това бива нарушавано или бива допускано евентуално от председателстващия пленарния ден, да могат те да се позоват на тази нова ал. 5 и съответно да попречат на това нещо да ескалира. Благодаря Ви за изчакването, господин Председател.

Аз имам процедура.

Да, да, след това.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, ще бъда кратка. Колегата Петров не засегна предложението, което е направил, за изменение в ал. 2 на чл. 44 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тъй като във Временната комисия по време на заседанието, на което се разглеждаха всички предложения, конкретно по това се изказаха съображения от някои от колегите там, че тази разпоредба дублира процедурата по изслушване, която е уредена в чл. 60 от Правилника, в тази връзка е и моето изказване. Колеги, искам да Ви обърна внимание, че в предложението на… (Реплики от народния представител Христо Гаджев.) Да, господин Гаджев, Вие мисля, че бяхте един от изказалите тези съображения по време на заседанието, така че конкретно и за Вас – моля да обърнете внимание, че предложението на колегата Петров касае лица, които не са народни представители или членове на Министерския съвет. Това е първата разлика с процедурата, която Вие сочите за процедура по изслушване на чл. 60, където там касае членове на Министерския съвет. На второ място, тези лица, когато са поканени по определена тема – важна очевидно за работата на Народното събрание, след като могат да се изказват по покана на председателя на Народното събрание, независимо че той е пръв сред равни, все пак ние също като народни представители имаме права в тази пленарна зала, не виждам причина и проблем да може да бъде отправян към тях, забележете, един въпрос.

По темата!

По темата, разбира се. Тоест според мен е абсолютно и целесъобразно, освен че не смесваме никакви процедури така, както Вие имахте опасения, смятам даже за важно и за целесъобразно поканените гости по важна очевидно за Народното събрание тема не само да присъстват някъде там в залата отзад, ние дори да не ги и виждаме, в по голямата част от случаите те и да не взимат становище, няма пречка, след като са поканени, вероятно могат да дадат и адекватен отговор по тема, по която предстои народното представителство да взима решения. Ето защо аз ще Ви моля да подкрепите тази редакция, предложена от адвокат Петров, която считам абсолютно за уместна – на първо място, че тук ѝ е мястото, и второ, че би подпомогнала и улеснила работата на Народното събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Една бърза процедура за разделно гласуване на двете предложения на народния представител Петър Петров в чл. 47, ако може да ги подложим на отделно гласуване – т. 1 и т. 2. Благодаря.

Прегласуване.

Член 43, ал. 3.

А, той го оттегли.

Прегласуване.

По чл. 54 има предложение на народния представител Никола Минчев: „В чл. 54 ал. 4 се изменя така: „(4) Ако поне една от репликите е направена от народен представител, който не членува в същата парламентарна група като репликирания, последният има право на отговор (дуплика) с времетраене до 3 минути след приключване на репликите.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 54. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 55. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 56. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 57. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 58. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 59. По чл. 60 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 60, ал. 1 се създава изречение трето: „Всяка парламентарна група има право да зададе по един въпрос с продължителност до две минути по темата, по която членовете на Министерския съвет са избрали да говорят, като отговорът е също с продължителност до две минути.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 60. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 61. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 62. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 63. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 64. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 65. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 66. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 67. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 68. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 69. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 70.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Изказването ми е по предложението, което сме направили в чл. 60, а именно всяка парламентарна група да има право да зададе по един въпрос с продължителност до две минути по темата, по която членовете на Министерския съвет са избрали да говорят, като отговорът е също с продължителност до две минути. Каква е идеята на нашето предложение? По сегашната разпоредба на чл. 60 членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. По тяхно искане те се изслушват, тоест изслушване с предимство – така пише в Правилника, и представете си например следната хипотеза: идва тук вицепремиерът Пеканов и заявява от трибуната – момчета налага се предсрочно да влезем в еврозоната, за да изпреварим референдума на ВЪЗРАЖДАНЕ, тъй като дори на 21 април и лидерът на ГЕРБ се обзаложи, че той ще мине. (Реплики: „Не е лошо!“) И ние обаче по сегашния Правилник нямаме възможността да му зададем въпроси и да го попитаме: господин Пеканов, господин Вицепремиер, кой го реши това; защо не ни питате; ама при какви условия ще влезем; ами трите процента бюджетен дефицит; как така предсрочно ще влезем в еврозоната? Ние не можем в момента да му зададем този въпрос, забележете, на това изслушване, защото пише, че те се изслушват, тъй като разбрах, че по време на заседанието на Комисията е споделено становище от колегите народни представители, че се смесват процедурите на изслушване. Ами, да, именно така пише в разпоредбата на чл. 60, че те се изслушват. Но ние нямаме – народните представители, възможност да им зададем въпроси, имаме възможност само да им отправим становище. И ако визираме конкретния случай, ако той се осъществи, какво ще стане? Прехвърляме работата към квесторите. Вчера квесторите се опитваха да озаптят Искрен Митев. Утре, като дойде Пеканов, ще се стремят да го спасят съответно от любовта на ВЪЗРАЖДАНЕ по темата за еврозоната. Ако имахме възможност да задаваме въпроси, всичко това щеше да покаже на българската общественост какво точно възнамерява един или друг член на Министерския съвет независимо дали е служебно, или редовно правителство. Така че предложението ни е просто техническо – да имаме възможност всяка парламентарна група, ако желае, по тази тема, по която е избрал членът на Министерския съвет да се изказва, не просто както сега само да изразяваме отношение, а да можем да му зададем и съответен въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Петров, аз искам да Ви задам един въпрос, който вълнува днес цял ден залата, а може би и цяла България. Мисля, че имаме общо становище, че е малка – въпросът е колко е малка, господин Петров, много ли е малка или много, много е малка корекцията, която искате да направите в тези текстове, господин Петров? (Шум и реплики.) Моля да ни обясните колко е малка и това общ консенсус ли е? Благодаря Ви.

Това нормално ли е?

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, никога не съм си позволявал да благодаря за реплика, но този път в Четиридесет и деветото народно събрание вече ще го направя. Не знам колко голяма или малка е корекцията, която ще направя, но ще Ви отговоря, че изключително голяма е мерзостта, с която, докато вървеше прегласуването преди малко на предложението ни за промени в чл. 47, ал. 2 от Правилника, Вие убеждавахте собствените си съпартийци да гласуват против, макар че те имаха желание, по-голямата част от тях, да подкрепят нашето предложение, но Вие им казвахте – ние сме се разбрали да гласуваме по съвест и затова не го подкрепяйте това предложение. Да, успяхте да убедите 10 човека – да смените при прегласуването тяхната воля. (Шум и реплики.) Надявам се така да продължавате и занапред, тъй като поне лично според мен, виждайки, че Вашата парламентарна група, конкретно на „Продължаваме Промяната“, се топи, може би няма да Ви видим в Петдесетото народно събрание, но все пак така или иначе имам право на дуплика, да се върна на същината на въпроса. Наистина е редно народните представители да имат право парламентарните групи да задават по един въпрос по теми, по които представител на Министерския съвет е решил да излезе и да бъде изслушан. Именно затова е редно да може (реплика: това е изказване) – то е дуплика, имам право на дуплика, народните представители да могат да получат тази информация, която те искат. Защото, забележете, има едно изказване и след това отношение, ако не сме доволни, трябва да задаваме писмен или устен въпрос по реда на парламентарния контрол. Защо е нужно да натоварваме дейността на парламента, когато можем да получим веднага светкавичен блицотговор на това, което ни вълнува по тази тема? Именно заради това считам, че нашето предложение е адекватно и Ви моля да го подкрепите встрани от различните дискусии, които се разгоряха преди малко. Благодаря Ви.

Не.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в духа на конструктивния разговор и вчера стана дума, че в крайна сметка някой колега, като направи предложение, което може би е конструктивно и може би е правилно, е хубаво да му се обърне внимание безотносително от коя парламентарна група е. Аз самият в Четиридесет и седмото народно събрание имах едно неприятно изживяване, след като правех предложения и те бяха отхвърлени, ми беше казано, че няма да бъде прието предложение на ГЕРБ, защото е от ГЕРБ, и си казах за себе си, че ако ситуацията се обърне, не бива да правим същото. В смисъл, ако има нормално предложение, разумно предложение, какво значение има от коя парламентарна група и необходимо ли е всичко да се политизира? В този смисъл предложението на господин Петров, пак в контекста на един разговор от вчера, ако си спомняте, говорихме за отчетността на министрите пред Народното събрание по принцип и за авторитета на Народното събрание. И сега наистина примерът на господин Петров беше малко краен, пак политизиран пример, но да вземем друга абсолютно банална ситуация, ние обсъждаме примерно второ гласуване на ЗУТ, идва един министър, който казва – аз сега искам да направя едно изказване за биоразнообразието, ни в клин, ни в ръкав.

Или финансов.

Предполага се, че той, след като е дошъл да прави изказване по някакъв за него важен въпрос, той е подготвен и защо сега в крайна сметка той адхок влиза в дневния ред на Народното събрание, размества го практически, той казва – Вие сега обсъждате нещо важно за Народното събрание, ама сега ще слушате мен, защото на мен ми е важно нещо друго. Защо да нямаме право да му зададем по някой въпрос? Какво толкова ще се случи? В смисъл, обръщам се към абсолютно всички, къде е драмата? Представяме си го физически как се случва това нещо. И защо наистина народното представителство да си отнеме на себе си правото, като е дошъл министърът и иска да го занимае с някакъв въпрос, народното представителство да иска да позадълбочи малко този въпрос, важен за министъра, и да получи повече информация по темата, която го вълнува, така че наистина ще ми се да го обмислим и от тази гледна точка, а не да го отхвърляме просто така адхок. Разбира се, склонен съм да изслушам всички други мнения. Господин Гаджев беше на обратното мнение от нашата група предишния път, но аз продължавам да се питам и адресирам въпроса към всички. Кое му е лошото на предложението, което беше направено?

„Глава осма – Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава осма. По чл. 71 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 71 се създава ал. 9: „(9) Към законопроекта се посочва досегашната формулировка на конкретната правна норма, която подлежи на промяна, и в цялост се посочва новото предложение. За отменените разпоредби се посочва в цялост текстът, който се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 71. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 72. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 73. По чл. 74 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл.74, ал. 11 накрая се добавя „а също и разпределението на гласуването по парламентарни групи“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 74. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 75. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 76. По чл. 77 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 77, ал. 1 се създава изречение второ: „Законопроектът е приет, ако за него са получени поне 121 гласа „за“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 77. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 78. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 79. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 80. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 81. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 82. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 83. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 84. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 85. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 86. По чл. 87 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Радомир Чолаков и Христо Гаджев: „В чл. 87, ал. 12 изречение първо се изменя така: „По доклада се приема решение, което може да съдържа препоръки и предложения за подобряване на дейността на органа“.“ Извинявайте, предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 87. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 88. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 89. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 90. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 91.

„Глава девета – Парламентарен контрол“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава девета. „Раздел I – Въпроси, питания и разисквания по питанията“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на раздел I. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 92. По чл. 93 има предложение от народния представител Павела Митова: „В чл. 93 ал. 3 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. (Шум и реплики.)

Предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 93 се създава ал. 8: „(8) В случаите, когато редовният петъчен парламентарен контрол не е проведен или е бил отменен, то той се провежда на извънредно пленарно заседание, но не по-късно от следващия петък заедно с редовния парламентарен контрол, като времето му се удължава с времето за отговор на въпросите от непроведения контрол.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 93. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 94. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 95. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 96. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 97. По чл. 98 има предложение от народния представител Павела Митова: „В чл. 98 ал. 2 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 98. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 99. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 100. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 101. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 102. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 103. По чл. 104 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 104 се създава ал. 6: „(6) Внесените писмени въпроси до разпускането на Народното събрание следва да получат отговор.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 104. По чл. 105 има предложение от народния представител Павела Митова: „В чл. 105, ал. 1 думата „първите“ се заменя с „последните“ и думата „петък“ се заменя с „четвъртък“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 105.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще взема отношение по двете направени от нас предложения. Първото касае случаите, когато редовният парламентарен контрол по една или друга обективна причина е бил отменен, за да получат отговор народните представители, които са задали своите устни въпроси, има две възможности – или да бъде насрочено извънредно заседание, такива хипотези виждахме в Четиридесет и осмото народно събрание, когато беше насрочено във вторник, или да бъде отговорено на въпросите на следващия редовен парламентарен контрол. При втората хипотеза се получава едно натрупване и тези от Вас, които бяха народни представители в миналия парламент, сигурно си спомнят, че имаше поне три или четири пъти, когато въобще беше отменен парламентарният контрол, което като резултат доведе до едно натрупване, забележете, като краен резултат доведе до липса на отговор на поставените от народните представители въпроси. Осъзнавам, че една голяма част от народните представители не задават въпроси по реда на парламентарния контрол, но тези от нас, които го правят по местни проблеми, по национални въпроси, политики и питания, следва да получат възможност за отговор. Мога да Ви кажа, че се е налагало ние като народни представители да слушаме критики от страна на други институции в България, че видите ли, твърде много въпроси са се били събрали за парламентарен контрол. Да, събират се въпроси, защото парламентарният контрол в някои случаи по обективни причини, повтарям, може да бъде отменен и да не се проведе. Считам, че е редно с такива промени в Правилника да направим възможно тези въпроси да получат отговор, така че да не се получава натрупване. Още едно нещо трябва да съобразите, и то като краен ефект ще попречи на останалата работа или част от програмата, която бихме желали да сложим отново в петък. В края на Четиридесет и осмото народно събрание се видя, че петъчната програма стана доста запълнена, ако сложим и парламентарен контрол и извънреден парламентарен контрол, който се е натрупал, намаляваме възможностите да разглеждаме и други важни законопроекти. Това по право се случва към края на живота на всяко едно Народно събрание. Заради това считам, че предложението има резон и да създадем възможност или отмененият парламентарен контрол да бъде извършен в извънредно пленарно заседание, както правехме във вторниците по някой път в Четиридесет и осмото народно събрание, или да е предварително ясно и всеки един народен представител да може да си направи график, че следващият петък ще има удвоен парламентарен контрол, но той ще може да даде на своите избиратели отговор на поставените въпроси към изпълнителната власт. По отношение на другото мое предложение. То касае създаване на възможност вече зададени писмени въпроси до края на живота на парламента, до неговото разпускане да могат да получат писмен отговор, защото в момента, ако някой от Вас си е направил труда да забележи какво се случва, когато сте задали един писмен въпрос и Народното събрание бъде разпуснато, се пише една глупост – „Отпаднало“. Тази глупост, която някой пише на сайта на парламента – „Отпаднало“, не съществува в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И тази глупост „Отпаднало“ няма никакво правно или законово основание. Вие сте задали своя писмен въпрос като народен представител, той е администриран и най-вероятно вече е изпратен с подписа на председателя на парламента към съответната институция. Само и единствено, тъй като правомощията Ви са прекратени, тази институция, това министерство, е решило самосиндикално, че няма да Ви отговори на редовно зададен въпрос. Това не почива никъде в Правилника. Пак казвам, тази глупост, която се пише: „Отпаднало“, няма никакво основание. Ще Ви дам един пример. Все едно прокурорът внася едно обвинение за извършено престъпление. Внася се и се разглежда в съда, но по едно време прокурорът вече не е прокурор поради една или друга причина. Ами обвинението отпада ли? Прекратява ли се делото, или то продължава да се гледа и излиза със съответната първоинстанционна присъда? Кой може да ни мотивира защо се пише „Отпаднало“ и не се отговаря на надлежно зададен въпрос на народен представител? Моля, нека някой да излезе и да ми обясни, но никой от Вас не може. Заради това считам, че това предложение е хубаво да бъде подкрепено без значение дали се сменя правителството – редовно или служебно. Въпросът е институционален, а той не е зададен с оглед личността на този или онзи министър. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Петров! Вземам репликата относно предложението Ви. Всички въпроси са писмени принципно. Въпросът е дали отговорът, който се търси, е устен или писмен, дали може да се отговори след разпускане на Народното събрание? Това не е единствената хипотеза, в която отпадат въпросите, защото в едно действащо Народно събрание, когато се избере редовен кабинет, отново има промяна във фигурите на министрите и тогава също отпадат въпросите към министрите, които вече не са министри. За последно това се е случвало преди две Народни събрания – в Четиридесет и седмия парламент. И в двете хипотези не е правилно да остават въпросите за отговор от следващия министър, защото парламентарният контрол е политически по своя характер. Да, важно е народните представители да се информират по тематиката, по която задават въпросите, и след това, разбира се, да сведат тази информация до своите избиратели. Идеята на парламентарния контрол е да се информира какво са направили министрите в зависимост от техните действия и оценката на съответния народен представител към тези действия, после да потърсят и политическата отговорност на съответния министър. Това няма как да се реализира, като вече се е случила промяната, затова се обезсмисля и този политически характер на парламентарния контрол. Затова не е целесъобразно и като цяло не е изобщо правилно да остават въпросите за отговор от следващ министър. Това исках да отговоря на Вашето изказване. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Петров! Правя реплика, за да Ви подкрепя в това Ваше предложение. Господин Минчев тук обясни защо не би трябвало да се подкрепя, но ще Ви дам пример с последния парламент, в който бях задал въпрос към министъра на енергетиката, който го отложи с една седмица, или колкото е по Правилник, парламентът се разпусна в четвъртък, а срокът за отговор беше в петък. При положение че двадесет дни този въпрос стоеше в Министерството, в Деловодството на Народното събрание и в петък получих същия отговор, че е отпаднал. Две седмици министърът го отлага, чака да изтече вероятно мандатът на Народното събрание и след това получавате, че е отпаднал. Мисля, че след като е зададен въпросът в действащо Народно събрание, трябва да се получи съответният отговор, когато става въпрос за писмен, защото, господин Минчев, не е само да търсиш отговорност на министъра след това, а да дадеш отговор на тези, които са ни изпратили тук, какво се е случило по зададения въпрос. Отговорът няма как да се промени, тъй като това, което ние искаме, обикновено са факти и данни, и те няма как да бъдат промени в рамките на една или две седмици. Подкрепям предложението на господин Петров в тази част.

Благодаря, госпожо Председател. Скъпи колеги, благодаря на господин Петров, че повдигна тази тема и ще си позволя под формата на реплика да го помоля за едно тълкуване, а може би и господин Минчев ще се включи. Кога депутатът престава да е депутат? Беглите ми представи от българската Конституция не казват, че това се случва с разпускането на парламента, по-скоро това се случва със заклеването на следващите депутати. Тоест би трябвало чисто законово, може би не в пълната си цялост, правомощията на Събранието до избирането на новото Събрание да продължат да са релевантни и да са валидни. Има много хипотези, в които Събранието може да бъде свикано извънредно, след като е разпуснато. Въпросът, който един народен представител е задал, независимо че Събранието е приключило своя живот и е разпуснато, той виси, както неправилно би казал някой, със страшна сила. Въпросът е къде се случва отговорът, къде дава отговор министърът, след като физическото място, където би трябвало да го даде, вече не е достъпно поне за известно време? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! По ред на репликиращите. Уважаеми господин Минчев, аз мога да съжалявам, че темата за парламентарния контрол едва сега предизвиква Вашето становище. Прегледах сайта на Народното събрание – в миналото Четиридесет и осмо народно събрание Вие имате само един писмен въпрос, зададен по реда на парламентарния контрол, и очевидно той не е представлявал интерес за Вас. За тези три месеца и половина аз имам тридесет и пет въпроса, но не това е темата на нашия разговор. Вие не можахте да кажете на кой член, точка или алинея от Правилника почива Вашето тълкуване, тъй като такава няма, не съществува и не може да бъде мотивирана. Темата за отговор на писмени въпроси, които искат писмен отговор, е изключително важна за народното представителство, което дължи сметка на своите избиратели. Идеята на моето изказване беше, че институциите в лицето на министерствата сами решават, че няма да отговорят. Случвало ми се е да им се моля и те да ми отказват в телефонни разговори, и да казват: а, вече е разпуснат парламентът, няма да ти отговорим. Такова тълкуване не почива на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, именно заради това благодаря и за становището на представителя на парламентарната група на „БСП за България“, че народният представител е задал въпрос в качеството на такъв и след като вече му е администриран въпросът, той следва да получи своя отговор независимо дали е разпуснато Народното събрание или не. По отношение на въпроса на народния представител Любен Дилов смея да твърдя, че подкрепям едно разбиране, което се основава да дадения от Вас пример. При някои хипотези, макар и ограничени, може отново да бъде свикано Народното събрание и тогава няма да викаме народните представители от Четиридесет и седмото, Четиридесет и шестото или Четиридесет и петото, дано не се случва, ще се съберем тук точно същите народни представители и защо ще се съберем точно ние? Защото именно по Конституция се счита, че мандатът ни все още не е приключил. Такова е било разбирането и тълкуването на тези, които са съставяли Конституцията в Седмото велико народно събрание, която е приета с мнозинство на гласовете на Българската социалистическа партия. За мен това е била идеята на законодателя тогава, че мандатът на народния представител се прекратява едва със свикването на следващото Народното събрание и обявяването на новите народни представители. Ако някой има друго разбиране, може да направи изказване, но главната тема тук е не да разсъждаваме по конституционни въпроси, главната тема на това предложение е да не позволяваме на министерствата, на изпълнителната власт да не отговарят на зададените писмени въпроси на народните представители, които имат нужда от писмен отговор. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Исках да взема изказване, защото исках да направя реплика на господин Минчев, който направи реплика на господин Петров, и нямаше как другояче да стане. Колеги, наистина споделям виждането, че народният представител, който е задал писмен въпрос, има право да получи отговор, независимо че междувременно вече е спрял да бъде народен представител, защото Народното събрание е разпуснато. Към момента на задаване на въпроса той е бил народен представител и това, че междувременно е загубил функцията си на народен представител, не променя преюдициалния факт, че в момента на задаването той е имал това качество. Онзи ден във Временната комисия някой колега сподели точно този случай, че е задал писмен въпрос, Народното събрание е било разпуснато и от съответната администрация на министерството на негово обаждане какво става с отговора, те са му казали: ти пък кой си? Намирам го за неуважително най-малкото. Това, което каза господин Минчев, че въпросът е политически и идеята на въпроса е да се търси евентуално след това политическата отговорност на министъра, ще си позволя, господин Минчев, да не се съглася, защото в крайна сметка какъв е въпросът, зависи от характера на въпроса, от съдържанието на въпроса. Може народният представител да е поискал някакви сведения, които са важни за неговия избирателен район, които са важни за неговите избиратели, и отказът на администрацията да отговори на този въпрос на практика е отказ на избирателите да получат информация, която те чрез народния си представител към дадения момент са заявили, че искат да получат. Нищо политическо няма тук, ми се струва, така че, ако се види, как да кажа, цялата палитра на възможни въпроси, които може да зададе един народен представител, то може да има всякакви. И не виждам защо администрацията да не им отговори, защото народният представители, видите ли, бил вече загубил битността си на народен представител. На мен ми се струва, че това негово предложение е уместно. Аз лично бих го подкрепил. Колкото до въпроса, който повдигна господин Дилов. Той, между другото, колеги, нали всички си даваме сметка, че е изключително важен и е критично важен въпрос всъщност. До момента практиката е, че Народното събрание, когато бъде разпуснато, защото не е изпълнило мандата си, мандатът на народните представители се прекратява. Ако обаче Народното събрание се обедини около тълкуване, че мандатът на народния представител при разпуснато Народно събрание не се прекратява, а продължава до избирането на нови народни представители, това вече поставя много други въпроси в съвсем нова светлина. Между другото, господин Дилов наистина постави един абсолютно резонен въпрос и той е за непрекъсваемостта на властта. Нали знаем всички принципа на непрекъсваемост на властта и с колеги в нашата парламентарна група сме обсъждали този въпрос. Някак си се е наложило схващането, че принципът за непрекъсваемост на властта се отнася само за изпълнителната власт. Защо, след като сме парламентарна република? Защо, след като сме парламентарна република, принципът за непрекъсваемост на властта да се прилага само спрямо изпълнителната власт, а не и спрямо законодателната, която в крайна сметка е водеща? Пак казвам, тази дискусия ми се струва изключително важна. Ако имате желание да я водим сега обаче, може би ще се наложи да свикаме обратно Временната комисия за Правилника, защото това ще доведе до много други изменения в Правилника, ако приемете това тълкуване. Аз не знам.

Уважаема госпожо Председател, ще бъда кратък. Само с едно нещо ще изразя несъгласие, и то не под формата на неуважение. Тези от нас, които използват по-разширено формата на парламентарния контрол, на писмените и устните въпроси, Вие казахте за широката палитра от въпроси, които могат да бъдат зададени. Държа да Ви дам и примери, че ние използваме въпросите, понякога дори и писмените, за да сезираме някое министерство в лицето на министъра да предприемат съответни действия и да ни уведомят писмено за резултата от тях. (Шум.) И когато сезираме едно министерство, ние не го сезираме с личността на този или онзи министър, защото една от хипотезите, когато се разпуска Народното събрание, е, че се назначава и служебно правителство, тоест министърът може и да не е същият. Но когато задаваме писмен въпрос, за да сезираме едно министерство, не го правим с оглед личността. Въпросът е институционален и именно затова ние искаме да бъде отговорено на този въпрос, така че ще Ви помоля да подкрепите това предложение. Благодаря Ви. (Шум.)

Благодаря, госпожо Председател. (Шум.) Уважаеми господин Чолаков, репликата ми е… (Шум.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Чолаков, репликата ми е към Вас. Идеята ми не беше, че самият въпрос е политически, а въобще целият институт на парламентарния контрол има политически характер. Защото това е начинът, по който народните представители да проверят хората, които са избрали да ръководят оперативно държавата чрез Министерския съвет, да проверят как те си вършат работата и вече след това, в хипотезата на редовно правителство, разбира се, биха могли да променят част от персоналния състав на Министерския съвет. А не че самият конкретен въпрос може да е политически или пък експертен, или чисто информативен по своя характер, така че в тази насока беше идеята ми, че има политически характер. И другото, тук въпросът не е за личността на народния представител и прекъсваемост в законодателната власт, а въпросът е с оглед личността на съответния министър. Това, че народният представител си остава народен представител, включително в хипотезата, когато имаме продължаване на действието на Народното събрание, просто избор на ново редовно правителство в рамките на същото Народно събрание. Това няма проблем, че народният представител продължава да има качеството на такъв, а въпросът е личността на члена на Министерския съвет, към когото е зададен конкретният въпрос. И да, то и там има непрекъсваемост, в смисъл, че както казах и по време на Временната комисия, едно пълномощно, издадено от предходния министър, разбира се, запазва действието си и при следващия, в това няма спор, но това е, защото няма политически характер в това действие, докато при парламентарния контрол е различно. Благодаря. (Шум.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, доколкото трябва да благодаря на господин Петров, че е поставил това негово предложение за изменение на Правилника, във Вашето изказване обаче Вие засегнахте един нюанс, който дава отговор на позицията, която трябва да вземем днес. Специално аз няма да мога да подкрепя това предложение, колкото и резон да намирам в него. А и преждеговорившият, който направи също реплика, господин Минчев, имам едно малко несъгласие с него, но тук трябва да изясним това, което Вие казахте в края на Вашето изказване – именно за непрекъсваемостта на властта. Доколкото този дебат сме го водили с Вас извън пределите на Народното събрание или извън пределите на заседанието, ще си позволя да отбележа моето несъгласие по отношение на това, че има една, да не кажем, дупка, една неяснота, може би един пропуск от колегите от последното Велико народно събрание, които са написали сегашната ни Конституция. И тя именно касае точно това. Защото този момент на прекъсваемост на законодателната власт, която Вие отбелязахте, сме я обследвали и Ви благодаря за тези дебати, които сме водили, но ще Ви дам и възможност в дупликата си да засегнете още малко тази тема, защото според мен със сформирането, вече приемането на Правилника на Четиридесет и деветото народно събрание имаме Комисия по конституционни въпроси. Мисля, че също е един предмет на може би едно разглеждане в бъдеще тази ситуация, при която няма ситуация, хипотеза, в която българската държава остава без Министерски съвет. И както господин Минчев отбеляза, в рамките на редовен кабинет, редовно правителство един парламент, който е овластил този Министерски съвет с изпълнителната власт, следва да го контролира. И тук няма разминаване в залата със сигурност по темата. Въпросът в момента, в който има прекъсваемост на мандата на народните представители. Тоест попадаме в хипотезата, в която сме вече може би четири пъти, над девет месеца последователни последната година, в която ние имаме назначен Министерски съвет, но нямаме легитимна власт, законодателна – Народно събрание, което да упражнява контрол върху него. В момента ние няма как да подкрепим предложението на господин Петров, както и Вие казахте, макар да сме съгласни с него, но сегашният състав на Конституцията прекъсва действието на редовно Народно събрание в момента, в който се изчерпа или не се осъществи докрай мандатът му. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Аз благодаря на колегите за репликите. Господин Иванов, ние наистина коментирахме с Вас този въпрос, пък и с други колеги сме обменяли мисли по тази тема, защото ни се струва, че има някаква празнота. В изказването си маркирах, че си задавам въпроса. Не съм дал отговор, защото не смея. Има и решения на Конституционния съд по този въпрос, които обаче сякаш не реферират точно към тази тема, а кога изтича мандатът на народния представител. Конституционният съд е казал, че мандатът изтича, когато се избере ново. Да, но ние говорим за хипотезата на предсрочно разпускане на Народното събрание, при което мандатът на народния представител не е изтекъл, и какво става. Но пак искам да кажа, че за мен по-същественият въпрос е как се прилага принципът на непрекъсваемост на властта. Защо ние сме приели някак си адхок априори, че непрекъсваемостта на властта като принцип се прилага само към изпълнителната власт, а не към законодателната – между другото, това беше Ваша мисъл в един от разговорите ни, господин Иванов, след като в Конституцията чл. 1 казва, че България е парламентарна, а не министерска република? Със сигурност има резон в това, което казахте, че този въпрос си струва да бъде предмет на много задълбочен разговор може би в Конституционната комисия. Колкото до господин Минчев. Господин Минчев, да не стане много претенциозно, но има едно класическо произведение на философа Канторовиц, което се казва „Двете тела на краля“, и в него много, много подробно е развита концепцията за това кога едно физическо лице едновременно е и юридическо лице и какво следва от това. Той развива мисълта си върху фигурата на монарха, който има тези две качества едновременно – на физическо и на юридическо лице. Може би, да не звучи прекалено смело, министърът по нашата Конституция има също две тела, две качества – едното е на физическо лице, другото е на юридическо лице. Физическото е политическото, юридическото лице обаче е административното. Администрацията е непрекъсваема, както казахме, и когато народният представител е задал въпрос към юридическото лице министър, не виждам защо администрацията, която е непрекъсваема, в лицето на следващия министър, ако щете, да не отговори на бившия народен представител, който към момента на задаване на въпроса е бил носител на суверенитета. Не забравяме, колеги, че всеки един от Вас тук, в тази зала, носи държавния суверенитет. Не министърът, а Вие. Ние. Така че продължавам да си поддържам виждането, че в зависимост от характера на въпроса, разбира се, ако е персонално насочен към физическото лице на министъра, нормално е следващият служебен министър да каже: „Извинявайте, но аз не мога да отговоря на този въпрос“, но поне да отговори, че не може да отговори. Разбирате ли? Спазвайки, как да кажа, принципа, че народният представител е бил народен представител. А на Вас, господин Петров, исках само, без да отговарям на репликата, за която Ви благодаря, но пропуснах да Ви кажа предишния път. Направихте забележка на господин Минчев, че Вие сте задали 35 въпроса, а той само един.

Забележка?!

Ами, някак си обърнахте внимание. И аз се замислих, че и аз съм задал само един въпрос, което, предполагам, във Вашето съзнание не означава, че аз или господин Минчев сме по-лоши народни представители.

Не съм казал това нещо. Не е било забележка.

Казвам, че ми направи впечатление и съпоставих неговата позиция, защото и аз съм задал само един въпрос, което едва ли означава нещо.

Извинявам се! Не съм искал да обидя никого.

Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Действително по повод предложението на колегата Петров се повдигна един много важен дебат. Бяха изказани различни тези, с част от които не мога да се съглася по една проста причина. Още в началото на демократичния ни процес Конституционният съд е бил попитан по този въпрос, който ние дискутирахме, и е отговорил в Тълкувателно решение № 20 от 1992 г. В същото онова решение, в което се разискват правомощията на служебното правителство и цялата процедура по назначаване на служебно правителство. Считам за важно все пак за протокола от днешното заседание да остане моето изказване, цитирайки именно това решение № 20 от 1992 г., където много ясно се казва относно статута на Народното събрание, разпуснато при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, следното: „Разпуснатото при тези условия Народно събрание е с прекратени пълномощия.“ Това казва и чл. 64 от Конституцията. Пълномощията му могат да се възобновят само при възникване на обстоятелствата, които са посочени в текста на Конституцията, а именно: война, военно положение, извънредно положение. След разпускането на Народното събрание се прекратяват пълномощията и на народните представители. Това означа, че те губят депутатския си имунитет, престават да получават възнаграждение като народни представители, не могат да упражняват парламентарен контрол, по отношение на тях престават да се прилагат изискванията за несъвместимост, прекратяват действието си парламентарните комисии. Добре е, че повдигнахме въпроса. Защо? Защото, ако искаме по нов начин да уредим нещо, което Конституцията урежда, можем да направим това следващите няколко месеца. И държа да отбележа, че има много системи, включително такива с парламентарно управление, където няма такова прекъсване в мандата на парламента. Тоест в момента, в който приключи работата на едната легислатура, се заклеват и започват работа следващите представители, съответно започва мандатът на следващата легислатура. И това е въпрос, който е важен и той е важен – и тук към господин Чолаков, особено е важен по отношение на това какъв контрол има по отношение на сектор „Отбрана“, „Служби за сигурност“, които всъщност в тези два или три месеца остават без никакъв парламентарен и обществен надзор. Именно затова е изключително важен въпросът, който беше повдигнат. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Взимайки предвид аргументите на колегите ни от Временната комисия за Правилника по отношение на предложенията, които съм направила в чл. 93, ал. 3 и чл. 98, ал. 2, съм склонна да оттегля тези предложения и да направя редакционна поправка, която смятам, че ще срещне по-голям консенсус в залата. Моите проблеми с чл. 93, ал. 3 са свързани с това, че не мога да разбера по каква причина може да се отлага отговор на писмен въпрос, тоест писмен отговор от министъра, по неотложни причини. Какви биха могли да бъдат тези неотложни причини, поради които той може да отлага? Също така имам проблем и с това колко пъти той може да отлага отговорите си на един и същи въпрос. Затова предлагам следната редакция: „Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложат устен отговор на въпрос поради болест или командировка извън страната, но не повече от два пъти.“ Аналогично предлагам редакция по същия начин и за чл. 98, ал. 2. Благодаря.

Аз мисля, че стана ясно каква е целта. Ние го обсъдихме и в Комисията, пък и одеве го обсъдихме. Колеги, да Ви кажа, наистина има резон в това предложение – да отпаднат думите „или писмен“, защото няма причина, включително болест, ако щете, той да не може да е подписал писмения отговор или да е делегирал на заместник-министър да подпише писмения отговор. Така че няма никаква причина да има забавяне в писмените отговори. Аз лично бих подкрепил това предложение, а също и с добавката, че устният пък отговор не бива да се отлага повече от два пъти, защото може да стане шиканиране, знаем, което не е добро. Така че да, благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз подкрепям така предложената редакционна поправка. Само неотложните случаи не разбрах защо ги оставяме, в смисъл, как ще ги формулираме? Болест и командировка е ясно, но неотложни случаи е вече всичко друго, което може да си измисли всеки един министър. Така че нека да помислим върху опцията „неотложни случаи“ да отпаднат, ако е възможно.

По принцип и аз имам проблем с неотложните случаи, но тъй като си направих труда да прочета всички стенограми на временни комисии от предишните събрания, съм видяла, че има изказани мнения за неотложни случаи, които наистина отговарят на казусите за неотложни случаи като определен тип посещения. Затова добавих това да не може да се отлага повече от два пъти, за да може да елиминираме възможността една седмица министърът да отлага по болест, на втората седмица да отлага по неотложен случай от един характер, другата седмица да бъде от друг характер, и реално по този начин елиминираме възможността да се уповава на неотложен случай няколко пъти.

Благодаря, госпожо Кирова. Уважаеми колеги! Няколко думи от мен по така разразилата се дискусия. Първо, все пак да кажа, че подкрепяме предложението на госпожа Митова с редакционната поправка, която направи. Мисля, че е логично, дава необходимата гъвкавост, без да дава възможност за прекалено дълго отлагане на тези въпроси. По отношение на парламентарния контрол и предложението на господин Петров – ние подкрепяме неговото предложение. Аргументи, разбира се, бяха изказани и в другата посока, но ние не виждаме причина неговото предложение да се счита за недопустимо или за невъзможно. По нашето разбиране въпросът, който се задава, не е с оглед на личността на съответния министър, а по отношение на институцията Министерски съвет, респективно министерство. Може да се разсъждава над въпроса, ако, да кажем, има промяна на структурата на Министерския съвет, е възможно този въпрос да не бъде адекватно насочен към съответния министър. Обаче, когато става дума за разпускане на Народното събрание, такава хипотеза няма, тъй като при разпускане на Народното събрание, дали предсрочно или след изпълнение на пълния четиригодишен мандат, структурата на Министерския съвет не се променя. Или съответният Министерски съвет продължава да изпълнява функциите си до избора на нов от следващото Народно събрание, или се назначава служебен кабинет, който обаче повтаря структурата на дотогавашния редовен кабинет. Освен това нашето разбиране е, че задължението на съответния министър възниква в момента на внасяне на въпроса и това задължение следва да бъде изпълнено. Тоест той е получил въпрос от действащ народен представител, следователно, макар и да е даден срок, в който да го направи, той трябва да го направи, тъй като вече това негово задължение е възникнало преди разпускането на Народното събрание. Що се отнася до темата за непрекъсваемостта на властта, както се изразихте, наистина това е интересна тема и си струва Комисията по конституционни въпроси да поработи по тази тема. Аз само искам да обърна внимание, че индиректно ние взехме решение в подобна посока вече в чл. 36, където уредихме въпрос с участието на народни представители след разпускане на Народното събрание в парламентарните асамблеи, в които те участват. Става въпрос за международните делегации. Аз имам поредица примери в последните две години и в персонален план, въпреки че Народното събрание е разпускано, аз запазвам правата си на член на Парламентарната асамблея на ОСС, такива, каквито са и в периода, в който съм народен представител, защото това са международните правила, но по някакъв начин ги пренасяме с това решение на Народното събрание сега по чл. 36 и тук, така че в тази посока може да се разсъждава. Така или иначе пълни права народният представител не може да има, когато няма действащо Народно събрание. И тук може би трябва да се направят от бъдещата комисия по конституционните въпроси някои уточнения, за да сме сигурни всъщност какви са нашите права и възможности в допълнение към решението на Конституционния съд. Аз предлагам да подкрепим това решение. Смятам също така обаче, че ако подкрепим и предложението на госпожа Митова за двата члена, за които тя спомена, тогава вероятността да се натрупат въпроси, на които не е отговорено, намалява значително също, така че в комбинация тези две правила ще дадат повече предвидимост, предсказуемост и ще въведат ред по отношение на взаимодействието между изпълнителната и законодателната власт по отношение на парламентарния контрол. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин! Под формата на реплика бих желал само да добавя още едно нещо, което досега не беше отбелязано. Неотговорените въпроси, които са отпаднали, ние ги внасяме в следващия парламент наново, както направих аз с девет въпроса в Четиридесет и деветото народно събрание. Защо да го правя, при положение че можеше да ми бъде отговорено навреме, а не да пише „отпаднало“ и сега да ме карат наново да ги задавам? И тук е времето да подсетя още едно нещо – народният представител Кристиан Вигенин в Четиридесет и осмото народно събрание направи едно предложение, което бе прието, за изразяването на вот, различен от този на мнозинството, което имплементирахме именно от международните институции. Считам, че това беше едно добро предложение, което подпомогна българския парламентаризъм. Така че, ако продължаваме да имплементираме примера и който той отново даде за прекратяването на правомощията, макар че, държа да го кажа, в случая Атанас Славов е прав – Решение № 20 на Конституционния съд от 1992 г. наистина визира случаите по чл. 99, ал. 5 от Конституцията, когато предсрочно е разпуснато Народното събрание. Пак казвам, той е прав да тълкува, че и пълномощията на народния представител се прекратяват, макар че в същото решение Конституционният съд казва, че те могат да бъдат продължени в извънредни случаи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вигенин, аз пак ще Ви помоля да повторите това, което казахте, и каква мисъл можем да развием оттук нататък, защото все пак тази зала се е събрала да решава и такива моменти, в които има неясноти. Макар че господин Славов е прав – кратка справка с Конституцията. Господин Чолаков сега ще провери също дали е такова решението на Конституционния съд от цитираната година, но Вие изтъкнахте нещо, което още веднъж може би допълва моята теза, при която ние като парламентарна република и постоянно действащи делегации на международно ниво – и в Европейския съюз, и на други инициативи, участват народни представители, обаче, както казва Конституцията, ние сме с прекратен мандат. (Народни представители от различни парламентарни групи разговарят помежду си.) Тоест има ли легитимност такава представителност и трябва ли България и съответно народните представители, българската държава, българските граждани да бъдат лишени от такава? (Народни представители от различни парламентарни групи разговарят помежду си.)

Аз се извинявам. Да продължа мисълта си. Та българските граждани и българското общество да бъдат ли лишени от такова легитимно представителство в международни форуми, в делегации, естествено, да взимат отношение, което е в полза и интерес на българските граждани и българската държава, ако Народното събрание е разпуснато и с прекратени правомощия на легитимно избрани народни представители, поради факта че в момента не заседава Народното събрание? Още веднъж, което казах в предишната си реплика, се потвърждава, че има една неяснота може би, ако искате, и се обединим по-скоро да кажем празнота в Конституцията в този момент. Ние сме в хипотеза – вече над две години управлява служебен кабинет, тоест служебен кабинет – излъчен, конституционно формиран, но излъчен, назначен от Президента на Републиката, а не от Конституцията, която е водеща, и казва, че ние сме парламентарна република, в която целият контрол, както се вижда и от предложението на господин Петров, именно да бъде упражняван такъв легитимен контрол върху Министерския съвет, тоест изпълнителната власт, от легитимните представители на българския народ, а именно народните представители. Ще се радвам да доразвиете това, което казахте в отговора си, за да поставим също може би началото на един такъв въпрос, който, пак подчертавам, да занимава формираната парламентарна комисия по конституционни въпроси. Благодаря Ви.

Господин Вигенин, взимам реплика, за да се съглася с Вас, което не е типично за репликите, и да илюстрирам наистина това, което казахте за парламентарните делегации – много уместна забележка, между другото. С лично впечатление – бях по Ваша воля ръководител на една от парламентарните делегации в Четиридесет и осмото народно събрание, със заповед на председателя пълномощията бяха продължени – не знам дали това е много редно, но така или иначе се случи да участвам в заседание на въпросната международна парламентарна асамблея. Уверявам Ви, доста глупава е ситуацията, в която казваш – аз съм ръководител на делегацията, но не съм народен представител. Така че, да, искам да кажа, че много на място дадохте този пример. Колкото до другата дискусия, колеги, без да я продължаваме излишно в момента – вижте, аз истински изпитвам страхопочитание към конституционния текст и ми се струва, че много предпазливо трябва да се докосваме до него, но наистина тази тема трябва да бъде анализирана, защото в чл. 99, ал. 5 е казано, че президентът разпуска Народното събрание – при определени хипотези го разпуска, но пък в чл. 72 на Конституцията се казва кога се прекратяват пълномощията на народния представител и те се прекратяват в четири хипотези, между които не е хипотезата – Народното събрание е разпуснато. (Реплики.) Не знам, наистина не знам. Пак Ви казвам, не смея в момента да заемам категорично становище, но справихме се и с Решение № 20. Според мен Решение № 20 е взето много така – в ранен етап на българската демокрация. От последните две години натрупахме огромен опит с разпускане на Народното събрание и предсрочно прекратяване на пълномощия и ми се струва, че на базата на опита от последните две години се налага едно преосмисляне на целия този институт „мандат на народния представител“, с оглед на това, на което аз много държа – чл. 1 на Конституцията, който е абсолютно водещият член, че България е парламентарна република. Благодаря Ви, господин Вигенин.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, нямаше в общи линии несъгласие, но все пак два коментара. Първо, струва ми се, че така интересна дискусия започна и доколкото имаше въпроси какво би могла да прави Конституционната комисия, Комисията по конституционни въпроси – господин Карадайъ задаваше този въпрос – ето една тема, която може да обсъди, по отношение на нашите мандати. Само да уточня, че независимо какво тълкувание ние възприемаме, отново да подчертая, че по мое разбиране задължението на министъра да отговори възниква в момент, в който народният представител все още е народен представител, така че е безспорен неговият статут и поради тази причина министърът е длъжен да го направи и е добре да го запишем в нашия правилник, което е все пак закон. По отношение на международните организации да направя едно уточнение. Да, в този период, тъй като такива са правилата на самите асамблеи, така са възприети все пак, за да има един общ подход към всички страни членки, всички парламенти, където вероятно има различно разбиране за мандатите, все пак да уточним, че ако съответният член на асамблеята не бъде избран в новото Народното събрание, в новата легислатура, неговият статут на член на асамблеята отпада, но остават членове до избора на новите делегации тези, които са преизбрани в новото Народно събрание. И към господин Петров. Все пак наистина, господин Петров, Вие сте имали шанса да бъдете преизбран и да си внесете отново въпросите, но хипотезата, в която народният представител не е преизбран, не е кандидат отново, той всъщност завинаги губи възможността да получи отговор на въпроса, който е задал. Мисля, че това не е справедливо. Така че призовавам още веднъж да подкрепим предложението на господин Петров.

Уважаема госпожо Председател, доколкото видях, че по Проекта на правилник има, поне по мои сметки, само шест оставащи предложения и те не са толкова, как да кажа, обемни като дискусия, то правя процедурно предложение да удължим днешното пленарно заседание до приемането на Правилника. Аз съм сигурен, че няма да ни отнеме повече от половин час след два часа, за да го приемем. Пак казвам, вижте си Проекта – има само още шест, и то формални предложения. Благодаря Ви.