3 May 2023

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Председател, т. 4 и т. 5 от Програмата за работата на Народното събрание, мисля, че до някаква степен се припокриват и ако вносителите – госпожа Нинова и господин Костадинов, не възразяват, можем да ги обединим, тъй като предметът на двете точки е един и същ – изслушване на вицепремиера, е, в другата точка и на министъра на енергетиката, но така или иначе господин Пеканов за едно и също нещо ще го изслушваме в две съседни точки. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Обратно становище от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние смятаме, че има какво да питаме и вицепремиера Пеканов, както имаме и сериозни въпроси към министъра на енергетиката, така че предлагаме да си останат точките както до момента. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз изчаках колегите да си кажат и тяхното мнение, но няма как да го подложите на гласуване, тъй като това са два различни проекта за решение, с две различни предложения от две различни парламентарни групи. Така че, ако не бъде оттеглено едно от двете, то няма как да бъдат обединени, тъй като едното е към един министър, а другото е към двама министри. А пък Пеканов си заслужава да бъде изслушван, ако може и три пъти. Така че, мисля, че няма да е излишно на народните представители и на българското общество да чуят Пеканов два пъти. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)

Господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! От 4 юни миналата година влезе в сила Регламент 2022/870 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз за временни мерки по либерализиране на търговията, с който регламент беше премахнато действието на вносни мита за стоки от Украйна. Целта на този регламент беше да се определят транзитни коридори, през които украинското зърно да достигне до държави, изправени пред продоволствена криза, най-вече от Близкия изток и Африка. Българските производители с тревога следяха какво се случва от самото начало, очевидно с основание, защото транзитът не беше съвсем транзит. Една значителна част от евтиното украинско зърно не достигна адресата си и остана на наша територия. Украинското зърно е евтино, защото за производството му се използват евтини торове, съдържащи забранени за ползване в рамките на Европейския съюз вещества, използват се забранени в Европейския съюз пестициди, внася се зърно от стари реколти с изключително ниско качество. Българските производители го разбраха по трудния начин, когато зърнобазите и зърнохранилищата се напълниха с украинско жито и слънчоглед точно преди жътвата. Натискът, който този внос оказа на българското производство, беше най-тежък спрямо малките земеделски производители, защото те не притежават собствени бази и разчитат да продадат продукцията си, без да се налага да търсят и заплащат респективно място за съхранение в изчакване на по-добра цена. Закономерно септември месец миналата година започнаха протестите на зърнопроизводителите. Благодарение на тези протести българското общество разбра, че у нас се внасят десетки хиляди тонове пшеница и стотици хиляди тонове слънчоглед безконтролно. Оказа се, че никой не контролира движението на така наречените транзитни доставки. Никой също така не контролира и качеството на внесеното зърно – дали няма възможност, или няма желание е друга тема. Нашите зърнопроизводители обаче успяха да вземат проба от украински камион с пшеница и да я дадат за изследване в независима лаборатория. Резултатите от изследванията на лабораторията са потресаващи. Няма нито един показател, по който тази пшеница да отговаря на стандартите за качество. И заключението също е потресаващо – негодна. И така, незнайно количество негодна пшеница влезе в страната ни, влезе в складовете ни, респективно влезе в домовете ни, сложихме я на трапезата си. С времето разбрахме, че подобни проблеми има и с други стоки, внесени от Украйна, например с вноса на мед. И там също нещата са абсолютно безконтролни. България произвежда годишно около 10 – 12 хил. тона мед, а консумира едва 2000 тона и няма никаква икономическа логика такъв внос да бъде насърчаван. Пчелари с болка споделиха, че внесеният мед е нискокачествен, с високо съдържание на захар, който се препакетира, продава се като български и компрометира традиционните ни пазари. Преди малко повече от месец от ВЪЗРАЖДАНЕ проведохме среща с млекопреработватели, които споделиха за безконтролен внос на мляко, включително сухо мляко, от Украйна, което е също със съмнителен произход и качество. Отново се срива родното производство за сметка на внос, за който не е ясно дали отговаря на стандартите. Точно преди Възкресение се внесоха над два милиона и половина яйца от Украйна, пуснати бяха в последните дни преди Великден с редовни документи, разбира се. На този фон ние от ВЪЗРАЖДАНЕ приветствахме мерките на правителството от последната седмица за ограничаване вноса от Украйна на над 20 продукта. Макар и малко позакъснели, след като вече бяха факт в няколко източноевропейски страни, това са мерки в правилната посока, защитаващи българските производители и най-вече българските потребители. Наскоро обаче разбрахме за намерението на правителството да отмени националната забрана, след като бъде въведена европейска. Европейската забрана обаче е само за четири култури, а въведените в страната ни мерки обхващат над 20 продукта. В тази връзка бихме желали да изслушаме господин министър Гечев относно това по какъв начин възнамерява да защити българските производители, засегнати от този внос, какви мерки смята да предприеме също така, за да гарантира, че на българската трапеза няма да попаднат продукти с остатъчни пестициди, тежки метали, радиация и други недопустими вещества. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за това изслушване, между другото, защото в медиите се появяват какви ли не интерпретации по отношение на темата за украинското зърно. Затова аз наистина съм щастлив, за да може пред тази висока трибуна да изложим истинските факти, такива, каквито са, и да чуя, разбира се, Вашето мнение. Ще започна малко с ретроспекция. Още на 2 септември 2022 г. с мое писмо аз съм уведомил Европейската комисия в лицето на комисаря Войчеховски за смущения на пазара на слънчоглед, където е най-голямата аномалия в България. Повтарям, на 2 септември! Тогава като министър аз направих изложение пред Съвета на министрите, в което алармирах, че ситуацията, такава, каквато е – европейските коридори за солидарност не работят така, както трябва и на практика те създават по-големи аномалии. В отговор от 5 октомври 2022 г. Комисията ми отговори, че всъщност не намира големи смущения на пазара и след договорката на ООН за коридорите, които са през Черно море, се очаква нормализация на пазара в много кратки срокове. След това отново в мое писмо, вече от 15 март, също до еврокомисаря Войчеховски с копие до господин Бурчар, който е директор на DG AGRI, отново алармирам и не просто алармирам, а искам отварянето и на европейските допълнителни средства от кризисния резерв по отношение на компенсации на българите земеделски производители, но не само – искаме допълнителни мерки, които не са само финансови. Искаме Европейската комисия в рамките на нейните компетенции да се намеси на пазара на този тип аномалии, които се случват. В отговор, получен на 20 април, след като имаше протести в различните държави, редица държави – по-конкретно пет държави, господин Войчеховски ме информира, че Европейската комисия възнамерява да направи пакет от мерки, който е само финансов на този етап и включва 16,75 млн. евро по отношение на компенсациите на българските земеделски производители. На 31 март няколко държави, сред които България, Унгария, Полша, Румъния и Словашката република, държавните глави изпратиха съвместно писмо до председателя на Европейската комисия госпожа Фон дер Лайен, в което подчертават сериозните проблеми и искат редица мерки по отношение действие на Европейската комисия във връзка с Регламента, който съществува и който трябва да бъде подновен или удължен с ново действие на 5 юни. В отговор председателят Фон дер Лайен съобщава, че Европейската комисия е готова да отпусне и подготвя пакет от още 100 млн. евро с 200% възможност за съфинансиране от съответните държави, като се намират аргументи и изследвания на Комисията по отношение на 4 култури и евентуално тяхното спиране към съответните държави, които имат аномалии, а именно това са пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе. На 20 април бе изпратено още едно съвместно писмо, с което на практика държавите предлагат конкретни мерки по отношение на регламентите като такива. Българската държава на практика предложи текст, с който да отпадне възможността българската и европейските държави да се възползват от антидъмпинговия регламент. Защото при регламента, който дава безмитен внос на Украйна, на практика там има текст, който казва, че не можем да използваме тези антидъмпингови регламенти. Включително България подготви текстове, които искат при аномалии механизъм на Европейската комисия държавите да могат да реагират, тоест българското предложение беше да се налагат такси, които на вход на границата да се плащат от определения вносител и изнасяйки ги от държавата, тоест подпомагайки по този начин и коридорите, съответно да бъдат възстановявани дадените такси. Аномалията в България е доста сериозна и доста голяма. България на практика констатира това първа и за съжаление, остана сама в Европейския съюз – гласът ѝ не беше чут тогава, още септември месец.

Не може да бъде!

Ще коментираме по-нататък и това. На Разпети петък на практика имахме виртуална среща с другите министри от петте държави, на която ние коментирахме конкретните мерки, и в интерес на истината, никога не сме коментирали индивидуално спиране от самите държави. На Велика събота, следващия ден, Полша самостоятелно на практика направи възбрана, единична такава. Българската държава в първия възможен момент, след като минаха празниците, на практика направи същото. Анализите сочеха, че при спирането на основните коридори към други три държави, между които Полша и Унгария, съответно всичко, което беше тръгнало от Украйна, щеше да се пренасочи към България. В тази връзка с решение на правителството ние направихме забрана – еднократна и бърза такава, по отношение на почти всички продукти, за които направиха и другите държави. Затова списъкът там беше от 24 различни култури, но не само култури, а и готови продукти. Това, което беше анализирала българската държава, е, че ние основно имаме проблеми с няколко култури. Първата е слънчогледът, при която 50% от слънчогледа, влязъл в Европа, на практика е влязъл в България, някъде около 1 млн. тона миналата година. В последните месеци на 2023 г. на практика имаме също засилен внос на слънчоглед. Нямаме значими количества пшеница, някъде около 18 500 тона, не е толкова значим проблемът по отношение на пшеницата, пряко влязла в България. Друго обаче, което сме констатирали, е, че за предходната година имаме засилен внос на сухо мляко, на практика удвояването на такова, както и удвояването на пчелния мед като такъв. Българската държава в преговорите, които имаше с Европейската комисия, настоя тези два продукта, специално сухото мляко, като съм длъжен тук да кажа, че изкупната цена на млякото в последните три месеца на практика се срина с 30%, констатирахме това и българската държава освен мерките на Европейската комисия, които чисто финансово наложихме, наложих много засилен вторичен контрол на фитосанитарните изисквания. На практика редица култури, но не само от Украйна – за агнешкото месо от Македония също се отнася, ние наложихме контрол, с който се задържат съответните превозни средства, докато не излязат съответните проби. Особено за слънчогледа това създаде определени проблеми, защото някои от преработвателите на практика не искаха да плащат допълнителните проби. До този момент няма натрупване на съществени количества камиони и сега на практика сме в забрана, която все още е едностранна, на държавата. Вчера Европейската комисия на практика въведе европейски забрани, които се отнасят за тези четири култури: пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, като уверението на Европейската комисия – това е до 5 юни, защото тогава е действието на новия Регламент. Декларацията на Комисията е, че тези четири култури ще продължат и занапред, като Комисията включи и втори пакет култури, които различните държави сме дали вече информация за тяхното обследване, между които са медът и сухото мляко. За тези обследвания ние претендираме, че има аномалии на пазара за тези култури, съответно искаме тяхната забрана и тяхната реакция. Във втория пакет, вчера пристигна информация на базовата информация, която все още не е факт – от допълнителния пакет от 100 млн. евро България взима още около 10 млн. евро. Това е предложението на Комисията. Вчера буквално в 8,00 ч. беше информацията, като забраната на Европейската комисия, в последния момент е влязъл текст, който обсъждаме на дипломатическо ниво, който казва, че сделките след 5 юни, би трябвало да влязат и тези сделки, тоест да се изпълнят тези сделки, които са сключени предварително. Това е съществен проблем, казвам. И тук да кажа нещо – казвам го накрая на изложението си. Приемам това изслушване, пак казвам, с удоволствие при това, за да се знае истината. Но само да кажа, че аз не съм ресорният министър – търговските отношения са с Министерството на икономиката, но съм участвал във всички преговори, във всички неща, тъй че с удоволствие ще отговоря на всички Ваши въпроси. Мнението на Народното събрание е изключително важно, защото един служебен кабинет не може да прави самостоятелни политики – не че не може, а не трябва, тъй че съм готов да отговарям на всички детайли, които интересуват народните представители. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, много добре, че сте в залата и можем да направим това изслушване, защото по тази тема се упражняват много хора в България. Вие описахте ситуацията в момента. Знам, че разполагам с две минути, но ще се опитам да обясня все пак ситуацията за всички, които са извън този сектор. Трябва да тръгнем от това, че търговията между Украйна и Европейския съюз, включително за всички стоки от селскостопанския сектор, се базира на Споразумението за асоцииране на Украйна към Европейския съюз. То влезе в сила от 2017 г., включително и Споразумението за създаване на задълбочената зона за вътрешна търговия, съгласно която до 2028 г. за всяка номенклатура от селскостопанската продукция има за всяка година споразумение за размер на митата и квоти, които безмитно влизат на пазара на Европейския съюз. България като част от Източна Европа и като близка страна до Украйна, естествено, на тези пазари влизаха най-много украински стоки. Само допълвам, че дори тези безмитни квоти създадоха първите сътресения на пазара. Пример: с меда. Първото сътресение на пазара на пчелен мед в България беше точно когато влезе с това споразумение безмитният мед, млечните продукти и така нататък – за зърната, пшеницата и слънчогледа. Имаше такива мита като за слънчогледа и по Споразумението отпада от 2023 г. Какво се случва оттам насетне, което каза и господин министърът? АТМ регламентът от миналата година за суспендиране на практика на тези мита. Първи въпрос: каква е била позицията на България тогава? Имаше ли направена оценка на въздействието до какво ще доведе това на пазарите не само в България, но и в цяла Източна Европа? Само се връщам. Част от това Споразумение за асоцииране на Украйна към Европейския съюз е и задължението на Украйна в сектор „Селско стопанство“ да се предприемат необходимите действия, нормативни изменения, така че да изравним стандартите. Проблемът е, че се произвежда селскостопанска продукция в Европейския съюз и в Украйна по съвсем различни стандарти. Най-разбираемият пример: в целия Европейски съюз от тази година благодарение и на Зелената сделка 7% от площите трябва да са непроизводствени, ти имаш намаление само от това на добива. Първи въпрос. Втори въпрос. След тази една година, в която се суспендираха митата и се даде достъп извън това споразумение за асоцииране и остойностяването на различните стандарти, и че разбира се, беше нарушен, сега сме в процедура за удължаване на АТМ регламента с още една година. Каква е позицията на България, включително и в Coreper? Оценка на въздействието като цяло и изобщо пак бе ли направена? Защото първоначалната защита на пазара на равнопоставеността на пазара в Европейския съюз минава през ясната позиция, че не може да има такова суспендиране. Кризисният резерв – това е втори въпрос, като част от глобалната рамка на това какво се случва в търговията на селскостопанска продукция? Подвъпрос: кризисният резерв! Ами, колеги, за целия Европейски съюз кризисният резерв за тази година е 392 млн. евро, запасите в България са милиарди! Ние влизаме в нова реколта с пшеница – два милиона и половина по статистика на Министерството, и аз се радвам, че Вие продължавате публикуването на всички тези данни и наличности. Комисията анонсира 100 млн. евро подкрепа за фермерите в Източния блок. Колко ще получи България?

По моя информация 20 млн. евро! За каква изобщо компенсация може да говорим, при условие че милиарди залежават и за това няма как да бъде получена компенсация?!

Моля за отговори на тези малко и подвъпроси, това е част от изясняване на фактическата обстановка на ситуацията. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, уважаеми народни представители! Госпожо Танева, абсолютно сте права – не е само Регламент, а предварителните споразумения са сключени още преди съответно действията на Регламента и те на практика дават свободен пазар на Украйна в Европейския съюз. Сега тук да кажа, че ще ползвам само факти и отношението към Украйна не бива да бъде свързвано с търговските отношения. Търговските отношения са такива, каквито са, и трябва да се спазва интересът на нашата си държава, на практика ползвайки законите на държавата. Затова аз съм длъжен да го кажа – за да няма интерпретации. Абсолютно сте права по отношение на разликите на нещата. В Украйна се ползват същите изисквания, каквито има за Европейския съюз за производство. Особено ще е голям проблемът по отношение на Зелената сделка, защото тя въвежда още по-засилени екологични норми – освен 7% непроизводствени и 10% ландшафтна инфраструктура вътре в земеделските райони, тоест намаляване на 50% на пестицидите, торовете и всичко такова. Украйна е един от големите производители на активни вещества за препарати. Да, ползват се неразрешени в Европейския съюз вещества. Това не значи, че пшеницата, която излиза накрая, не отговаря на базовите изисквания. Тук да кажа и още един проблем. България е втора държава по веригата. Както е „Капитан Андреево“, ние сме входна граница и на практика ние правим контрола по отношение на входа в Европейския съюз, този същият контрол на практика се прави в Румъния. Имахме редица индикатори, включително от земеделски производители, и затова на практика ние направихме вторичен много засилен контрол на няколко стъпки. По регламент той може да е частичен или може да е постоянен. В момента сме в такъв контрол с едномесечна заповед от моя страна за засилен контрол на редица продукти, включително слънчогледа в това число. Сухото мляко също е в това число, между другото, медът също е в това число. Това, което на практика се случва, е, че има пренасищане на пазара тук в Черноморския регион, включително най-големият производител в света на практика е Русия. Европейските търговски компании, както американските и канадските, се изтеглиха на практика от пазара на Русия. Съответно тези коридори остават в България и не се пренасят по-нататък, как да кажа, в страните, в които е необходимо. Спецификата на търговията със зърно е такава, че на практика се печелят търгове, в които България не е чак толкова конкурентоспособна. Това, което сме призовали и производителите на слънчогледово олио, и зърнопроизводителите, е да се възползват от този прозорец, защото имаме наистина количества, които са повече, отколкото можем традиционно да изнесем, и ще имаме преходен остатък, включително по отношение на слънчогледа. Затова казвам, че няма индикации по отношение на вдигането на цените, защото количествата, които имаме, са много по-големи, отколкото миналогодишните, и толкова, колкото можем да изнесем или да преработим. Ще Ви изнеса няколко данни. Наличност по складовете към 31 март: пшеница – 2022 г. по същото време е била 1 млн. и 600 хил. тона, а към 31 март тази година – 2023 г., е близо 2 млн. и 400 хил. тона, разликата е 751 хил. 755 тона; царевица – горе-долу съизмерими количества, имаме със 116 хил. тона повече от миналата година наличности; слънчоглед – за миналата година сме имали 765 хил. тона, а към 31 март сме имали 1 млн. 166 хил. тона, или 400 хил. тона повече. Съответно на практика това, което може да се каже, е, че въпреки по-слабата реколта пренасищането на пазара в Черноморския регион води до аномалии, които ние не можем да овладеем. Не е проблемът в пазенето на нечии интереси, независимо на кого са те, проблемът е, че в България имаме за около 3 милиарда продукция, която ние трудно ще реализираме. Това всъщност е същественият проблем – каквито и да са компенсациите в Европейската комисия, те няма да стигнат. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Последните 18 месеца в Европа виждаме едни тежки инфлационни процеси, които натиснаха абсолютно целия Европейски съюз и които, разбира се, се отразиха и на цените в България. Служебното правителство заявихте, че всъщност ще спрете над 20 стоки от Украйна, като на мен ми е интересно и предполагам не само на мен, но и на всички колеги и български граждани да разберем всъщност направен ли е анализ на тези стоки, как би се отразило върху цената, която плащат потребителите в България. Малко се изненадах преди малко от това, което Вие казахте. Не можах да разбера каква е конотацията на „цената се срина с 30%“. Всъщност сме недоволни, че цената е по-ниска за българските потребители, или сме доволни. Кое от двете, защото Вие като служебен министър, разбира се, трябва да се пази баланс между интереси на потребители и бизнес. Българската държава има задължение да подкрепя българския бизнес и да го направи конкурентоспособен, а чухме от Вас, за съжаление, че той не е такъв. Но разбира се, фокусът трябва да бъде потребителят, българските граждани. Всъщност имаме ли анализ и след решението на Европейската комисия за четирите култури, но и какво се случва с Вашата заявка за другите 20 продукта, храни, които сте сложили за ограничения? Има ли анализ – ще се вдигнат ли цените в България, или ще паднат? По какъв начин ще повлияе на всеки един човек, който отива да си пазарува, защото, от една страна, служебното правителство казва: ще сложим таван на цените, за да се борим с инфлацията, имаше такова предложение, и от друга страна, всъщност се говори за ограничаване на продукти, които може би ще вдигнат цената за българския потребител? Всъщност правен ли е такъв анализ и по какъв начин би повлияло на потребителите, тъй като всяко едно действие, което се прави, трябва да се търси и да се проверява този ефект? Разбирам, че казусът всъщност има три страни. Вие казахте за две – земеделска, икономическа, има и външна политика като цяло, като триъгълник, но всъщност на Министерския съвет това трябва да се обсъжда, там са всички министри и когато се взимат решенията, всъщност е важно има ли такъв анализ и по какъв начин би повлиял на цените за потребителите в България. Благодаря.

Анализи постоянно се правят и ще продължават да се правят. Икономическите теории казват, че кризи стават тогава, когато пазарът е нарушен. Е да де, ама той вече е нарушен, тоест с войната на практика търговските коридори така или иначе са нарушени и на практики се наблюдава аномалия в България, и не само в България. Не само че се правят анализи, ами Европейската комисия направи последните анализи и всъщност забраната по отношение на вноса на тези култури потвърждава тезата на българското правителство, че съответно проблем има и той е съществен по отношение на тези култури. Ние казваме, че имаме проблем с още две култури – меда и сухото мляко. Ще започна със сухото мляко. Цената към Нова година беше около 1,10 – 1,20 лв. на прясното мляко, а в момента е 80 стотинки. Само че това е изкупната цена при фермерите, а при крайните продукти на практика нямаме съществено изменение на цената, което значи, че някъде по веригата, но не при производителите, съответно пазарът не реагира така, както трябва. Това, което всъщност служебното правителство твърди през цялото време, е, че има аномалии по цялата верига на производство, на преработка и съответно пазарът не реагира съвсем така, както пише в дебелите книги. Всъщност цената на потребителя и на производителя наистина трябва да е в баланс, само че при сектора „Земеделие“, ако нямаш адекватни цени, а това е основата на земеделската политика на Европейския съюз – земеделската политика с нейните принципи, тоест това е сектор, който тежко се подпомага, включително във времената на криза. Ако няма адекватни печалби по отношение на сектор мляко – особено в момента той е на загуба при тези цени, всъщност дали ще може да оцелее при по-ниски от това цени, моята равносметка е, че не, няма да може под 80 ст., ако реагира цената още надолу. Пак казвам, украинското сухо мляко на практика измества българското мляко. В рамките на това българското служебно правителство подготви наредба, която съвсем скоро ще видите, която цели изсветляване още на нещата, като например, ако има съдържание на сухо мляко в млечните продукти, то да пише какъв е еквивалентът на вече разредено мляко в дадения продукт и откъде е произходът на дадения продукт, то трябва да е изписано съответно на етикетите. По отношение на меда миналата седмица има съобщение от германската държава по отношение на мед с произход България, който не е с най-добрите си качества. Съответно България е нетен износител на мед и българският мед, между другото, е като еталон за качество. Той е изключително търсен и ценен в Европа, и не само в Европа, а проблемът е, че българските търговци на практика разреждат дадения български мед с други продукти – не само украински, твърдя обаче, има и други такива, които всъщност се отразяват съответно зле на нашите пазари за мед. В рамките на това заедно със Словения сме подготвили искане за промяна в регламента по отношение на забрана или етикетиране съответно на меда, специално на меда – какви са смесите, които той съдържа вътре, макар че на него пише: „made in Европейски съюз“ примерно, или „made in България“, както е в случая. Цените са важни нещо. Не сме предлагали, между другото, таван на цените. Има на обществено обсъждане вариант за шестмесечна реакция, която е за таван на надценките при определени продукти и един е примерно от гамата, която се предлага. Продължаваме с различните мерки, включително по отношение на проследимост. Имаме наредба, която мина общественото обсъждане, отразяваме забележките в момента. Имаме готовност да я предложим и като закон на Вас, народните представители, където се цели цялостна прозрачност по цялата верига. Тоест ние имаме големи затруднения в момента да видим къде е примерно пшеницата в България, защото пазарът е 100% либерализиран и ние обикаляме на практика зърнобазите и по декларациите засичаме дадените количества. Иска се законодателство допълнително, като служебното правителство с удоволствие ще предостави такова в близките една- две седмици на Народното събрание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Преди малко повече от две седмици – на 17 април 2023 г., унгарският министър на земеделието заяви, че са установени няколко случая на замърсяване на царевица с микотоксини и ГМО. Освен това и в други два случая е била установена и замърсена соя. В тази връзка възникват притеснения по какъв начин се упражнява фитосанитарният контрол, както и контролът на качеството на храните, внасяни от Украйна, как Българската агенция по безопасност на храните гарантира, че внасяните храни и суровини от Украйна са напълно безопасни за консумация, както и има ли такава база данни какво количество от всеки вид стоки е внесено в България, къде се извършват проверките и по какъв начин, както и колко нарушения са установени от началото на годината до момента? Предвид гореизложеното въпросът ми към Вас е: как държавата може да гарантира, че контролът на внасяните стоки и суровини в България е извършен качествено на необходимото ниво и без неглижиране на проблема?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Абсолютно важна тема, благодаря за въпроса. Не само Унгария, но и Полша алармира по системата за ранно известяване за проблеми с качеството на някои от продуктите. Полша алармира за 1200 т пшеница с пестицидни остатъци на практика. Много е важно какво влиза през българската граница, особено когато има съмнение за различни неща, и ние проверяваме на практика всеки случай. Пак ще повторя, по европейски регламент ние сме втора държава, а граничният контрол се извършва на първа граница в Румъния. Въпреки това със заповед на министъра на земеделието, за която често бивам обвиняван, между другото, има засилен допълнителен контрол. Имаше преди това заповед, сега сме все още в действието на заповедта. Тази е вече много тежка, преди това беше на стъпков принцип, а сега е на цялостен принцип за определените култури, като ние взимаме вторични цялостни проби, включително за ГМО и за тежки метали. Изследва се всяка проба. Това затруднява, разбира се, логистиката, защото ГМО пробите излизат за около 10 дни. Няма значими проблеми със слънчогледа, пак казвам, защото слънчогледът на практика няма ГМО, такава е структурата му. По-скоро е при царевицата, като ние нямаме много големи, как да кажа, аномалии при вноса на царевица. Има намерени складови вредители, има намерени допълнителни продукти. Не са съществени, защото и в Румъния като първа цедка, бих използвал тази дума, е спряно, каквото е спряно, включително е направена допълнителна организация за сертификатите, които се издават, защото всяка продукция идва със сертификат от акредитирана лаборатория, тоест сертификатът идва от румънската държава включително. Ние сме направили организацията нашите проби да не са от същата фамилия на дадената лаборатория. Да не казвам търговски имена, но ако е правена в дадена лаборатория, тук имаме изискването да е съвсем различна такава, за да не се позволяват и допълнителни аномалии. Нямаме сигнали по отношение на каквито и да са здравни проблеми, свързани с внос на такъв тип продукция. Правим допълнително проби и на крайния продукт. Считам, че сме се справили, защото нямаме аномалии в момента. Където се е получила каквато и да е реакция от краен потребител, то е благодарение и на реакциите, които съответно сме имали. Пак казвам, често сме обвинявани по отношение на засиления фитосанитарен контрол, но след като има спорове за фитосанитарни рискове, то държавата трябваше да реагира. Има пълен контрол, уверявам Ви в това. Между другото, почти няма никакви количества украинска пшеница, от която се произвежда хляб. Още в началото на годината се купува огромната част от количествата, които са за хлебопекарната индустрия. Минимални количества са, ако има такива. Дори Сдружението на хлебопекарите искаха на практика доброволна проверка, че те не работят с такъв тип продукция и че няма опасност за българското здраве. Няма опасност за здравето, гарантирам Ви го, и ще продължава по същия начин независимо какви са решенията. С това не може да има компромис, поне аз докато съм министър. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Нашият въпрос е следният. С решение на Министерския съвет беше наложена забрана за внос в България на определени продукти – 15, 20, може би Вие ще кажете точно колко (реплика от служебния министър на земеделието „24.“), 24, да. По решение на Европейската комисия, което казахте, че от вчера е в сила, е наложена забрана само на четири – пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Нашият въпрос е: какво става с останалите продукти, които бяха забранени с решение на Министерския съвет? Отпада ли автоматично забраната за тях? Ако не отпада автоматично и подлежи на ново решение на Министерския съвет, каква е Вашата позиция, ще бъде ли взето такова решение? Въобще какво се случва с този въпрос? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Решението беше взето на 19 април. Бяхме третата държава всъщност, която го наложи. Първа беше Полша, след което Унгария, след което Словакия. В първия възможен момент, пак повтарям, след празниците българското правителство наложи забрана по същия начин. Списъкът е от 27 продукта, излъгах Ви преди малко, че са 24, като списъкът беше сходен на практика с всичко, което другите държави бяха възбранили. Това, което се наблюдава, е, че в различните държави има различни аномалии. В България нямаме количества от почти нищо от някои от двадесет и седемте продукта, имаме аномалии с някои други. Ние нямаме примерно аномалия с пилешкото месо, нямаме почти никакви количества, които влизат като пилешко месо. За яйца имахме определени партиди. Не бяха много големи – няколко милиона, тоест примерно консумацията за един ден, нещо такова беше като количества, но превантивно ние спряхме абсолютно всичко, защото нашата информация беше, че със спирането на коридорите всичко ще се пренасочи като транспортни коридори през България и съответно можеше да има прекалено пренасищане. Европейската комисия при воденето на разговори декларира няколко неща. Първо, че сме на границата на законността при въвеждането на такъв тип мерки. Второ, това беше и сигнал към самата Европейска комисия, че трябва да се вземат мерки и те не са само парични. По принцип, когато има аномалии на пазара, Европейската комисия отпуска средства. Тук само средства не вършат работа, тоест ние имаме продукция за много пари – за няколко милиарда, съответно компенсациите не вършат кой знае каква работа. Комисията декларира, че ще направи, как да кажа, европейски регулации, при положение че държавите оттеглят собствените си такива, иначе ще вземе предвид нашите неща, но ще почне и съответни процедури, които не са много приятни, хайде така да се изразя. Всяка от държавите обаче има собствените си аномалии. Полша примерно е искала задължително пилешко месо, яйца, ябълков сок и допълнителни продукти, които да бъдат обследвани за нейната територия. Ние сме поискали няколко други продукта. Нещо, което казах, но може би не се разбра много правилно, Европейската комисия вчера на практика вдигна забраната за петте държави с тези четири продукта, ще обследва още допълнителни продукти, включително и десетина продукта от нашето решение. Има решение на Министерския съвет, което ще трябва да се отмени при европейската забрана. Друг е въпросът, че тези продукти, които ще се обследват, ще се обследват до 5 юни. Защо до 5 юни? Дотогава съответно е действието на Регламента. Одеве имаше въпрос – на Coreper какво е становището? Становището на България и на Coreper е също такова, каквото Ви го казах, включително с искане за отпадането на антидъмпинговата възможност за реагиране на пазара, както и предварително сме предложили съответни такси. При дискусията на Coreper са взети под въпрос нашите неща. Окончателното становище не го знам. Днес трябва да излезе съответно протоколът. Когато го имаме, пак казвам, защото нашето министерство не е съвсем ресорното на това. Търговските преговори се водят от друго – Министерството на икономиката, но разбира се, ние участвахме във всички преговори, включително становището е изразено в декларацията на президента и на другите четирима държавни глави към госпожа Фон дер Лайен, ще бъдат обследвани допълнителни продукти. Ние сме представили вече допълнителната информация за анализ към Европейската комисия. Чакаме тяхното становище. Надявам се да попаднат съответно сухото мляко и медът. В петък имам среща с украинския ми колега – министъра на земеделието, на която ще коментираме слънчогледовото олио и двустранни споразумения, които може да направим, включително и допълнителни неща, които може да направим за усъвършенстване на коридорите, включително при единно становище и предложение към самата Европейска комисия. Ще кажа нещо по отношение на Украйна. Пренасищането на пазарите в Черноморския регион не прави услуга нито на Украйна, нито на България, нито на Румъния, нито на другите държави. Когато има локално пренасищане на пазара, се свалят цените както на украинската, така и на българската продукция, а коридорите трябва да отиват там, където им е мястото, където има нужда от тях. Иначе България по отношение на пшеницата произвежда между 7,5 и 9 милиона тона годишно, а потребява някъде около 1 – 1,2, тоест ние сме тежко експортно ориентирана държава. Малко по-различно е при слънчогледа, но в следващи отговори може би ще допълня съответно отговора си. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, действително ситуацията с търговията със зърно е изключително сериозна и тя е факт от началото на войната в Украйна. Сътресенията в този сектор очевидно не могат да се преодолеят към днешна дата. Факт е и всичко това, което беше изложено тук от преждеговорещите, от госпожа Танева, че един разработен механизъм за търговия с Украйна се оказа изключително чуплив, да го нарека, защото при най-малкото сътресение той даде изключително тежки отражения на целия пазар на зърно в една ситуация, която никой не очакваше да се случи, но както се казва, трябва да сме подготвени за всичко. Смело мога да твърдя, че българската държава още от самото начало изразяваше своите резерви по отношение на тази мярка, която Европейската комисия взе, за безмитен внос, тоест за дерогация на този регламент, и съответно нашите производители са поставяли този въпрос в самото начало. Ние сме застанали зад тяхната позиция. За съжаление, след отпушването на тази търговия процесът не се урегулира. Напротив, дисбалансите станаха по-големи. Тъй като Комисията очевидно чу гласа на най-засегнатите държави и забрани този внос на четири основни продукта, за другите вече Ви беше зададен въпрос, моят въпрос е по-скоро насочен в тази посока. Тъй като Комисията прави изключение за вече сключени договори: какво ще бъде нашето отношение по тези вече сключени договори, защото това на практика означава, че този внос ще продължи и до 5 юни, и след 5 юни? По какъв начин ние – държавата, и Министерството на земеделието в частност, ще наблюдават този процес и тези налични количества, които са сега в момента и представляват близо половината произведена продукция от миналата година, ще бъдат по някакъв начин реализирани извън страната, дали това ще може да способства… правени са някакви анализи в тази посока? По отношение на слънчогледа е ясно. Има нарушен диалог между производители на слънчоглед и преработватели на слънчогледово семе, защото това нещо се забеляза още в началото на кризата, така че това е основният ни въпрос: какво ще бъде нашето отношение, на държавата, като имаме такова изключение от забраната, която въвежда Европейската комисия, което на практика заобикаля тази забрана? Това е основният въпрос. Сигурен съм, че на Вас Ви го задават и ще Ви го задават земеделските стопани. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Иванов, прав сте в заключенията си. Според мен това е неприложимо. Има такива практики, които Министерството на икономиката вече е констатирало в предходни години, когато се зачитат предварителни договори. Аз не мисля, че това е приложимо. Изразих мнението си и към Постоянното представителство, днес разговорите продължават, защото как точно ще се проверява контролът? Тоест митничарите ще проверяват всеки от тираджиите дали носи договора в себе си ли и ще драскаме колко му остава по договора? Тези договори нотариално заверени ли са, или няма да са нотариално заверени, или аз в момента мога да си сключа договор с дата преди шест месеца за продължение една година, тоест това като механизъм не може да проработи. Пак казвам, информацията е от вчера буквално в осем часа. Днес разговорите продължават в Брюксел, като ние ще изразим становище, че това не върши съответната работа и искаме детайлизиране на текстовете, които да позволят ефективен контрол. Ще навляза малко по-надълбоко в нещата по отношение на това какво предлагаме и какво може да се случи. Ще разделя нещата. Първо е пшеницата. Имаме 32% по-малко износ от миналата година по отношение на пшеницата, въпреки че реколтата е по-слаба. В последните дни след взимането на съответните мерки имаме добър износ – някъде около 100 хиляди тона на седмица, което се надявам горе-долу да подсили нещата. Ще имаме преходен остатък. Това, което благоприятстваме на практика, той да е по-малък, защото иначе реколтите прекалено ще се застъпят. Тук да уточня, че месец юни почва жътвата на пшеницата. Трябва да освободим колкото е възможно повече количества, за да имаме празни складове. Пшеницата поне може да се съхранява по-дълъг период от време. Тук идвам обаче на слънчогледа. За слънчогледа, първо, ние не сме експортно ориентирана държава. Произвеждаме около 2 милиона тона слънчоглед годишно, а около 1 милион внасяме. Българската индустрия е изключително добре развита. Между другото, тя преработва дадения слънчоглед. Тук бих добавил и мощностите, които са за белен слънчоглед, а те не са малко – някъде около половин милион тона и малко отгоре могат да погълнат. Лесно се смята и цената по отношение на слънчогледа – някъде да речем около 44 – 48% е масленото съдържание, а другото е слънчогледов шрот, който струва някъде около 300 $ на едро, за да кажем, че и това фигурира в крайна сметка в печалбите на предприятията. Не че има нарушен диалог – два пъти вече в Министерството на земеделието срещаме производствените организации – зърнопроизводителите с преработвателите. Има диалог. Има декларация от страна на преработвателите, че ще дадат бонуси, включително по отношение на българската продукция. Единственото, за което спорят, е цената. Това, което аз изразих като мнение като министър, е следното: няма обстановка за качване на цената, защото понастоящем има по-големи количества слънчоглед – един милион тона, отколкото можем да преработим до септември месец, когато е жътвата на слънчогледа. Проблемът при слънчогледа е, добре знаете начина на съхранение, тоест, ако е в силоз и при 4º температура, няма проблем, но ако той не е правилно съхранен, а това са големи количества, той започва да вдига киселинността. Тоест по-трудно се съхранява. Проблемът със слънчогледа е, че може на практика да останат количества, които са нереализирани и които ще развалим, а това са много големи количества пари, които трябва да влязат в държавата и в икономиката на държавата. Това е общото становище. Освен това ще използвам Вашия въпрос, за да кажа, че България е изключително активна не само в констатирането на нещата. Ние разработваме собствени проекти, които ще предложим на Европейската комисия извън самоподпомагането. Това, което ще предложим на Европейската комисия, са реални коридори, базирани включително на жп превоз, изкарвайки дадените коридори не само виртуално, а и логистично, включително на пристанища извън Черноморския район, така да кажа, включително Средиземно море. Включително с буферно съхранение на количества, които ще разработим в дадените проекти, и до няколко седмици евентуално ще имаме посещение, ако, разбира се, служебният кабинет продължи. Ако не продължи, ще предоставим тази информация на следващия кабинет по отношение на реални коридори, които не включват само кризисния резерв, а и други фондове, и мобилизиране на други сектори, а не само на земеделския. Пак да кажа, включително и на всички други. Ще искаме средства за постоянно, а не просто за компенсиране на фермерите, защото нашият анализ е следният: ако не се вземат адекватни мерки и коридорите не станат истински коридори, то всъщност другата година по това време пак ще си говорим по същите теми. Европейска България включително подготви и държавни дружества, които могат по някакъв начин да партнират с частните дружества за държава – държава. Тоест има и такъв тип сделки. Има и друг проблем – държавите, които са от по-бедните региони на Африка, на практика нямат кешови пари, за да платят голяма част от пшеницата си, което е затруднение. Това, което предлага България, е създаването на гаранционни фондове, които на отсрочено плащане да дават 3 – 4 месеца напред съответната цена на дадените държави, за да може на практика да стимулираме европейския пазар и както украинската, така обаче и българската продукция да отива към трети държави. Иначе в момента реколтите, които следим – и на Русия, и на Бразилия, и на различните държави, казват, че отново ще има силна година, която ще има силно производство, и преходните остатъци тази година специално на пшеницата ще са достатъчно големи. Така че мисля, че мерките, които са вземат, са правилни. Друг е въпросът дали са достатъчни. Ние мислим, че Европейската комисия трябва да реагира още по-адекватно – не само с виртуални коридори, а с реални такива, включително и с буферно съхранение на ниво държава и съответно търсенето на общи пазари, защото, както казах, ние сме брутен износител. Ще внесем още продукция в България, но няма да можем да я реализираме – нито на износ, нито да можем да я преработим в България, което тежко сваля цените. Пак казвам, но за съжаление, сваля цените само на продукцията, не и на крайния продукт. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, споменахте за аномалии при пазара, които сочат, че крайният продукт, а именно хлябът и неговата цена, се отразява в незначителни нива при промяна цената на пшеницата – основният продукт за производство на хляб. Разбира се, казахте не сте министър на икономиката, но като член на Министерския съвет и като член на органа, който е възложил контрол, анализ по отношение на тези аномалии, може ли да ни запознаете защо се получава така, че дори при почти двоен спад на цената на пшеницата спадът на цената на хляба е незначителен?

Хубав въпрос, между другото. Първо да кажа, че въпросът идва навреме, защото аз през цялото време обяснявам, че по никакъв начин няма предпоставки за вдигане на цената на хляба, а даже има предпоставки за частичното му падане, но не съм аз човекът, който трябва да прогнозира цифри – свободен пазар е в крайна сметка. Бяха обрани печалбите на хлебопекарите при производството на хляб. В интерес на истината бяха свити. Народното събрание на практика направи нула ставка на ДДС както при хляба, така и при брашното. Тези ставки съответно проработиха и нямаше значително качване на хляба в предходната година. Най-вероятно промяна на цената ще има при нова жътва – не знам дали нагоре или надолу, но това, което всъщност ние включително улавяме, е, че пазарът сравнително бързо реагира, когато се качват цените, но изключително бавно реагира, когато цените се свалят, особено при краен продукт. Във връзка с това ще използвам още един път да презентирам наредбата, която сме изработили. Пак казвам, имаме готовност наредбата да стане във форма и на закон, който да предложим на народните представители, разбира се, при желание на народните представители. Наредбата е за проследимост по цялата верига на хранителните продукти на едро – от входа на страната съответно до търговията на едро, до крайния магазин, до склада му, ако той е голям и представлява определен здравен, санитарен или фискален риск, който ще може много точно да обясни аномалиите съответно в цената, и там, където се получават, за да можем да имаме точен анализ на всичко това. Иначе на практика в момента, докато излязат данните на Евростат, а те излизат с месец-два закъснение, всъщност ние като държава не можем да имаме много бърза такава реакция – пазарът е такъв. Хлябът, между другото, в България е на едни от най-ниските нива в Европа. Твърдя го като цяло. Нямаме притеснения нито за количествата зърно за хляб – осигурени са, а даже имаме много сериозни излишъци, нито ще тръгне цената на хляба нагоре. Няма никакви обстоятелства за това, но само да кажа нещо: най-малката част от цената на хляба всъщност е пшеницата. Производствените разходи са много по-големи съответно при производството. Трудът и горивата са значителна част и затова всъщност беше съществената част от качването на хляба, както и транспортът съответно, който всъщност има голяма тежест. Друг е въпросът, че цената на горивата всъщност вече е в по-нормални граници. Ще направим допълнителен анализ. Ще предам и на колегите от Министерството на икономиката. Заслужава си да се изследва структурата – защо на практика, когато цените трябва да се свалят надолу при базовите суровини, те не реагират толкова бързо? Заслужава си като държава да имаме постоянен мониторинг на това, а не временен такъв, защото държавата няма как да реагира, ако няма достатъчно добри анализи. Благодаря Ви.

Декларация.

Уважаеми български граждани, вече и децата знаят, че България е в криза – политическа най-вече. Българската държавност има три стълба, на които се крепи – законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Има един основен принцип на демокрацията – взаимния контрол между тези власти. Днес е очевидно, че законодателната не работи. Парламентът е блокиран, и не само от днес, а от повече от година и половина. Изпълнителна няма, защото няма редовно работещо правителство. Има служебно, но то е временно. От вчера и след опита за атентат срещу Гешев част от съдебната система обяви война на политиците. Чухте ли какво казаха? „Политиците се месят в работата ни. Ние сме категорично против политиците.“ Тоест нестабилността е обхванала и трите власти в България. Трите стълба, трите крака, на които седи държавата, се ритат помежду си и от това цялата конструкция е съвсем нормално да се клати. Имаме нужда от точно обратното – стабилност, сигурност и предвидимост. Има нужда от лидерство и от смели хора, които да взимат решения, макар и непопулярни понякога. Първо според нас трябва да се стабилизира законодателната власт. След това тази стабилна законодателна власт, което означава работещ парламент – да не се разпускаме, да стабилизира изпълнителната власт. Тоест да излъчи работещо правителство. И на трето място, двете заедно – законодателна и изпълнителна, да направим такава съдебна реформа, която да даде гаранции за справедливост и за стабилност на съдебната система. Какво се случва обаче? Някой казва: ситуацията е нестандартна и трябват нестандартни решения. Добре, само че колко да са нестандартни? Един месец се разиграва такъв театър, че уважаеми български граждани, аз съм сигурна, че Вие не можете да се ориентирате какво се случва в държавата. Ние, които всеки ден сме тук, вече губим нишката, та си представям навън как изглежда целият този театър. Ние досега Ви наблюдаваме – двете партии, които се опитвате да правите мнозинство и правителство, наблюдаваме и чакаме да се наиграете. Какво става? Първия мандат традиционно господин Борисов кани вторите. Направиха законодателна програма. Браво! Парламентът трябва да работи, трябва да има закони и да ги приемаме за хората. Само че няма – няма комисии, няма закони, парламентът не ги приема. Направихте управленска програма, тоест направихте втората крачка – очевидно има управленско мнозинство. Само че и такова няма, което да взема управленски решения в такова мнозинство. Разпределихте си роли. Хайде да не цитирам имена, но го няма, виждам. Делян Добрев сутрин говори срещу Асен Василев, господин Желязков вечер го хвали и казва: „Асен е добрият финансист.“

Да. Разпределихте си роли. Първите казват: „Подкрепете ни нас.“ Вторите казват: „Не, няма да Ви подкрепим.“ Тогава защо правите обща управленска и законодателна програма? Вторите вече дават правителство и програма, защото Борисов им я е поискал. (Реплики.) Не знам защо се хванахте на тази въдица, но Ваша си работа. Сега Борисов Ви казва: не ни харесва този кабинет, дайте ни друг. И „Продължаваме Промяната“ предлагат правителство на малцинството и да ни подкрепят другите. Колеги, позволете една шега, ама то си е истина. Има един култов български филм – „Оркестър без име“. Там Гошко удря да едни барабани от сутрин до вечер и казва, че репетира, за да стане като Бетовен. Излиза обаче чичо му Пешо и казва: „Гошо, спри бе, спри, цял ден – репетиции, репетиции. Остави ме мен, ама кокошките спряха да снасят.“ Ето такова нещо правите – създавате шум, някакъв фонов такъв, за да изглеждате като Бетовен, ама не Ви се получава. По цял ден блъскате едни барабани, ходите по телевизиите, всявате смут в главите на хората. Никой не знае какво правите. Но пак казвам, това си е Ваша работа. Ние, за разлика от много тук, не се месим в работата на чужди партии, не обработваме техни депутати, не ги привличаме в нашата група и затова казвам, че това си е Ваша работа. Защо обаче днес говоря по тази тема? Продължаваме да стоим на позиция – правете си Вашата работа както намирате за добре. Защо обаче започваме днес ние да говорим? Защото от вчера ситуацията е различна. От вчера включихте БСП в този фонов шум и в тези репетиции и го включихте гадно и затова днес ще се наложи да ни изслушате, но най-вече го казвам заради българските граждани. Искаме да сме ясни и да сложим на чисти позиции положението на БСП. Така. За господин Борисов е ясно. Той е цар на това да увърти всички в една обща група и всички да сме маскари. Това ние толкова пъти сме го преживявали. Той вижте какво казва вчера – ще цитирам: „Пожелавам успех на ПП-ДБ да стане с другите. Другите имат имена – Слави Трифонов, Карадайъ, Корнелия Нинова и Костадинов. Ако те кажат окей, връщаме мандата и правят с втория мандат каквото искат.“ ПП не закъсняха, но минахте всякакви граници. Борисов е ясно. Той е добър манипулатор – обработва общественото мнение, овъртолва ни всички и на него няма да му се получи, защото ние сме яли тази… С нас няма да му се получи, да не се и опитва. Но ПП надминахте вече всичко. Какво казват ПП: ако БСП ревизира някоя от своите позиции по Украйна – забележете, по еврозоната – забележете, и може би да подкрепим третия пол, тогава БСП ще ни подкрепят нас. Тоест ПП ни поставят условия. Ще продължа натам: „Възможно е да имаме подкрепа от БСП…“ Ама кой Ви го каза това?! Защо си позволявате да говорите от името на БСП? От каква позиция си позволявате да поставяте условия на БСП? Откажете се от идеологията си, изтрийте си от лицето целия образ на партия от толкова време и Вие новобранците да ни кажете: А бе, откажете се от всичко – от идеология, от програма и така подкрепете ни някак си. И те ще ни подкрепят, даже уверено го твърдите. Продължавам натам. Борисов пък току-що направил изявление, което хвърля още една шепа объркване в цялата ситуация. Да Ви кажа какво е казал: Първо изречение: „От днес започваме преговори с другите партии. Коалиция няма да правим, ще приложим същата коварна хватка като ПП – правителство на малцинството само от ГЕРБ.“ Три изречения по-надолу казва: „В нашия кабинет могат да влязат личности и от други партии.“ Значи няма да е само на ГЕРБ?! И три изречения по-надолу казва трето нещо: „Какъв ще бъде кабинетът, зависи от разговорите с други партии.“ Добре! Очевидно и там няма яснота в главата какво точно иска да прави?! Но ние сме наясно. След като Ви изнесох всички тези факти, мисля, че всички сте убедени, че хаосът е пълен, че държавата има нужда от стабилност, защото нещо от това, което Борисов току-що е казал, е най-притеснителното. Добре си играе – тези ще покани, ония ще покани – добре. Но най-притеснителното, което казва за държавата и народа, е: „При днешната ситуация бюджет няма да бъде приет.“ Какво правим с държавата от месец юни нататък?! Какво правим с хората, със заплатите, с пенсиите, със социалните, с всичко?! С болници, с училища? Понеже Вие тук си играете някакъв театър, бюджет няма да бъде приет, хората ще чакат. В такова Народно събрание не можем да изберем и комисии, така ли? А какво Ви стана със законодателната програма?! А с клетвите, че по Плана за възстановяване и устойчивост ей сега и бързо ще приемем закони?! Какво стана с това?! Няма да има комисии, няма да има бюджет, тук играта нещо продължава. Хем ще преговаря с ПП, хем ще кани другите партии, хем започвате да говорите от името на БСП. Хайде да сложим малко ред. Говоря от името на БСП. Аз и тези хора – депутатите от „БСП за България“, имаме право да говорим от името на БСП – Вие не, да ни овъртолвате в тези схеми. Първо, знаем, че сме двадесет и трима, това е реалната представа. С 23-ма депутати не можем да имаме тежестта на първия или втория – абсолютно сме наясно със себе си. Второ, знаем обаче също, че при някаква хипотеза тези 23-ма могат да се окажат ключови. Ключови за държавата, и това го знаем. Трето, няма да Ви позволим да ни вкарвате във Вашата игра – да се плашите взаимно с БСП: „А бе, Вие, ако не ни подкрепите, ние ще отидем при БСП“, или да ни използвате като маша във Вашите игри, няма да го позволим. Няма да Ви позволим ултиматуми – променете си идеологията, променете си програмата и елате да ни подкрепите, и това няма да стане. Пето, „Продължаваме Промяната“ са включили в техния проектокабинет член на БСП и от вчера се внушава, че това едва ли не е съгласувано с нас. За Иван Кръстев говоря – министъра на труда и социалната политика в техния проект. Отсега да е ясно, за да пресечем всичко, което очаквам да се развие, и то вече се разви в кулоарите, нито ни е информирал, нито сме се съгласявали, нито сме обсъждали – това е воля на ПП, и не намесвайте БСП в това. Не им е за първи път, между другото, да рейдърстват други партии, други програми и така нататък. Следващо…

Времето!

Може между Вас да има натискачи на бутони по банките, но ние не сме такива. Няма да бъдем резервна гума на нито една тротинетка.(Оживление, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.) Казвам тротинетка, защото не звучите като сериозен автомобил, който ще изтегли България от кризата. Резервна гума няма да ви бъдем! Няма да бъдем натискачи на копчета на чужди идеологии, програми и правителства, за които не сме разговаряли. Няма да бъдем и параван за Вашето безсилие на първия и втория, чиято отговорност е да създадете правителство и да управлявате страната. Последно. Ако бъдем поканени на разговори, както винаги сме казвали, ако участваме в преговори, не в ултиматуми и не да ни ударите по масата програма и състав на кабинет и да казвате: „Натискайте копчетата!“ Не! Но, ако бъдем поканени в разговори и участваме в преговори, ще се отзовем. Какъв ще е изходът от тези преговори към този ден – днес и сега, е неясно. Изходът от тези преговори за БСП ще го решат единствено членовете на БСП с вътрешнопартийно допитване. Това остава наша трайна позиция и не се съмнявайте, че ще я изпълним. Ние сме отговорни хора, разбираме в какво състояние е държавата и искаме да дадем своя принос в диалога и в намирането на решения на кризите, а не да бъдем част от тази криза, която вие всеки ден задълбочавате между другото – и ГЕРБ, и ПП, с този театър, който разигравате. Ние ще бъдем диалогични, но ние сме партия. Ние имаме програма. Ние имаме идеи. Били сме в управление. Били сме в опозиция. Знаем как се управлява държава, знаем и как се бори като опозиция неправилно управление на държава и ще си останем такива. Поканени ли сме, ще дойдем от уважение към парламентаризма и демокрацията в България. Ще си поставим своите въпроси, Вие ще си поставите Вашите. Нашето окончателно решение ще вземат единствено членовете на БСП и на Коалиция „БСП за България“. Затова Ви моля, спрете да говорите от името на БСП, спрете да ни поставяте ултиматуми. Ако искате, ни поканете на нормални, колегиални, държавнически разговори, а не кой какъв да бъде и какви постове да си разпределяте. Ние ще дойдем и ще ни чакате да решим дали ще подкрепим каквото и да е правителство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Преди точно една година се прие АТМ регламентът и Комисията взе поредица от решения, съгласно които подкрепи Украйна в нейната битка, и взе решения, които да я подкрепят в реализацията на произведената селскостопанска продукция. Част от тези решения включваха и подкрепа – актуализация на така наречените транспортни карти, или TNT коридори. Тук бе обявено, че в тази актуализация, в тези коридори се включват и български транспортни центрове, включително пристанище Варна например. За тази година наличният ресурс, който Комисията може да предостави срещу готови проекти за укрепване и модернизиране на тази транспортна логистика и коридори, е един милиард евро. Има ли България започната инициатива по дадени проекти по отношение на възможността да реализираме укрепване на нашата транспортна логистика, така че да можем да изнасяме по-голям обем селскостопанска продукция? Това е от ключово значение. След като има суспендиране на митата на практика с АТМ регламента, се наводнихме от такава продукция. Вторият ми въпрос, който е също част от това, какви са възможностите Украйна да реализира своята продукция, ще Ви бъда благодарна да получим информация как ще продължи Черноморската инициатива за зърното под егидата на ООН? Ние трябва да знаем, че през миналата година благодарение на тази инициатива под егидата на ООН, Русия, Украйна и Турция се реализираха 24 млн. тона зърно от Украйна. Няма никъде публично достъпна информация за това ще продължи ли коридорът, с какъв мандат? Миналата година беше 120 плюс 120 дни, това позволи 24 млн. тона украинско зърно да излезе за трети страни. С какъв мандат ще продължи? Това е ключов въпрос за това какво да очакват европейските селскостопански производители, особено тези в Източна Европа, на пазара с нова реколта. Благодаря.

Ще започна отзад напред. Първо, по отношение на повече информация какво се случва с коридорите на ООН през Босфора, които са с посредничеството на Турция. Това, което знам, е, което знаете и Вие, нямам повече информация. На Съвета на министрите по земеделие беше казано, че интензивно се водят преговори, Европейският съюз участва съответно в тях, следи нещата отблизо, но наистина нямам повече информация. Това, което се знае, е, че се работи интензивно по отношение на продължаване на коридорите през Черно море. Това е изключително ключово. Наистина е така, защото, ако те спрат търговията в традиционния ѝ вид, ще забуксува още, още повече. От тази гледна точка, ако има информация, по съответния ред ще бъде предоставена, стига да имам допълнителна такава. Разбирате, че все пак съм министър на земеделието – не е точно моят ресор. Същото е и по отношение на Варна. Това, което знам, че Министерството на транспорта изключително много работи по всичките възможности за финансиране, включително за свързаност, включително и транспорта, свързан с пристанище Варна. Знам, че се работи, но нека аз да не съм човекът, който влиза в детайли за Министерството на транспорта. Това, което мога да Ви кажа допълнително, е, че по желание на украинската страна разглеждаме варианти да направим възможен износа на живи животни през пристанище – евентуално Варна или други пристанища на север, но то няма друго подходящо. Евентуално ще търсим допълнително финансова подкрепа по отношение престоя на животните, различните неща и така нататък, които, ако се реализират, е окей, защото там ще се изнасят и български животни, тоест, ако има такива възможности, като транспортен коридор. Но наистина дотолкова знам. Ще се поинтересувам и съответно допълнително мога да Ви предоставя лично информация. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! В България към момента има регистрирани над 60 хил. земеделски производители. В последния месец, а и не само месец – много месеци, ние водим една дискусия действително за щетите, които понася Република България от създалата се обстановка след войната в Украйна. И действително аз смятам, че в тази зала няма нито един човек, който да не е притеснен от тази ситуация. Но в същото време, когато се вземат такива важни решения като това, което всъщност ограничава вноса на 20 различни продукта, които, много от тях, са първични продукти за преработване в нашата голяма преработвателна промишленост, с която разполагаме в момента, първият въпрос, който възниква резонно, е: преценени ли са всички обстоятелства и щетите, които би могла да понесе преработвателната промишленост на Република България. След това възниква един много интересен въпрос, защото в тази дискусия, която се води в медиите, води се сега тук в пленарната зала на Народното събрание, ние говорим за цени, но ако ние искаме да получим реалната представа за това колко важен е и какви са щетите за България, ние трябва да кажем: цената на пшеницата, средната цена, себестойността на пшеницата е примерно 20 стотинки, а всъщност пазарната цена е 46, 48 или 62, защото всеки в интернет може да провери каква е цената купува и цената продава. Много внимание се отдели и на въпроса за контрола, който се провежда в Република България. Само ще припомня едно нещо – че преди около десетина-дванадесет години, поне в тази част на този контрол, който се провежда, беше извършен един… хайде да не казвам думата погром, но едно силно редуциране на лабораторния контрол. Сега много често в нашите медии и от Министерството излиза твърдението, че се правят изследвания, откриват се много проби, чиито резултати не съответстват на изискванията, и всичко това в крайна сметка опира до факта, че излиза, че Република Румъния не си върши работата. И това повтаряне би могло да ни създаде доста проблеми в бъдеще с нашите румънски колеги. Аз смея да твърдя, че за миналата година между Българската агенция по безопасност на храните и Румънската агенция по безопасност на храните всъщност имаше едни много добри взаимоотношения и бих казал, че техният лабораторен контрол е с пъти по-добър от това, което съществува при нас. Позволете ми все пак след толкова години в лабораторната сфера да знам какво е дереджето на българския лабораторен контрол и ние, ако сме отговорни държавници, безспорно ще трябва да предприемем много енергични мерки да коригираме това нещо. И последният ми въпрос към Вас е – Вие споменахте, че са договорени 100 млн. евро, които ще бъдат предоставени на България, а само 10 милиона от тях ще дойдат в България: кой води преговорите от Министерството на земеделието, за да може толкова мъничка сумичка всъщност да дойде до нашите земеделци. Защо тази сума примерно не е 25 милиона, както би следвало да се предполага, имайки предвид размерите на страните и това, че през България минава огромният поток именно към третите държави?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Даскалов, Вие по-добре от мен познавате контрола като такъв, включително лабораторния, и цялата система. Никога не съм казвал, че румънските ни колеги не си вършат работата. Казах, че всеки контрол има пропуски и съответно ние сме хванали такива. Другото, което казах – че имаме сигнали и съмнения. Когато има сигнали и съмнения, ние, разбира се, ще реагираме. По-малкият процент на хванати, как да кажа, отклонения се дължи на това, че Румъния е първа държава и тя съответно реагира и връща количества, които на практика не отговарят на европейските изисквания, още на тяхната граница. С това си обясняваме по малката честота на проблеми. Имаме хванати неща от складови вредители и от други вредители – ще вляза малко по-експертно, да ме извиняват колегите. Знаете, че имаше тежко намножаване примерно на ливадна пеперуда в Силистренско, Русенско и Добричко, което четири поколения разви миналата година. Следим много внимателно и тази година положението, но това на практика дойде с коридорите, на неприятели, внесени от чужбина, не толкова, колкото некачествени продукти – аномалията в България. Тъй че и отношенията между министерствата на земеделието, моите лични отношения с министъра на земеделието на Румъния са чудесни. Работим заедно и работим добре. Тоест не съм казвал никога такова нещо. А това, че българската система трябва да бъде засилена, разбира се. В рамките на това знаете, че пуснахме още една лаборатория с изключително големи усилия. Поръчката, която Вие подготвихте, на практика се реализира в момента, като знаете, че последното дело със съответно жаленето за четирите тандема е спечелено от Министерството на земеделието и се надявам наистина от тази гледна точка да имаме по-засилен контрол и подобаващи институции, включително и кадри, и апаратура, която да го извършва. Тук държавата е длъжник, абсолютно и категорично съм съгласен с Вас. По отношение на другите продукти – 27 продукта, които аз мога дори да Ви ги изчета, но всъщност проверявах всеки един от продуктите, колко количества и къде съответно отиват. Ние имаме следи от тези продукти, от пресни плодове имаме изключително малко. Това са пренебрежимо малко. Нямаме зависимост на българската икономика от украински продукти, освен тези, които са в пакета. Тоест лично проверявах, включително данните и на „Митници“, и на Агенцията по храните, по предприятията, за да може да сме сигурни по отношение на такъв тип въздействие. Пак казвам, мярката по забрана беше кризисна и беше свързана с вече направени три забрани от съответни държави и нормално беше ние да предпазим икономиката си, защото щетите по анализ излизаха много по-големи, ако всички коридори се бяха насочили моментално към България с количества, които нашата икономика нямаше как да поеме. Съгласете се, че при аномалии, когато близо 30 пъти – 26 пъти е увеличен слънчогледът като внос за една година в България, то няма нито една икономика, която съответно толкова бързо може да се приспособи. По отношение на другия Ви въпрос – няма преговори още по отношение на 10-те милиона. Европейската комисия вчера в осем часа пусна информация – получих от Постоянното представителство, пак казвам, на Coreper друго министерство е ведомственото, има експертни групи от Министерството на земеделието. Аз включително се информирам за всяко от нещата по отношение на този казус пряко, защото така трябва, когато има казусна ситуация, не може да се оправдаваме с експертите. Това предложение за първи път се чува, за първи път се вижда, нямахме и неофициална информация по отношение на него. За нас също е странно, защото в първоначалния пакет от 56 милиона ние имахме 16,75 млн. евро, а в този пакет от 100 милиона на практика имаме пакет от 10 милиона. Това, което Комисията е дала като обяснение за предложението си, е, че е съобразено с големината на земеделието като процент от европейското такова и съответно аномалиите, които тя е регистрирала на пазара. Моята инструкция към експертите, които ще имат обсъждане днес в дадените срещи, е, че не можем да си обясним защо процентното разпределение е такова и претендираме за повече средства по отношение на България. Тоест не са водени преговори, това е първото предложение на Комисията. Не сме участвали в каквито и да е споразумения по отношение на разпределението. Още нещо да кажа. Европейската комисия често казва, че дава възможност на държавите да дофинансират със собствени средства – при първия пакет 100%, при втория пакет – 200%. За мен това не е помощ, още повече че по отношение на Украйна с изключение на малки количества средства по Програмата за развитие на селските райони – по Програмата за рибарство, всъщност парите по компенсиране – всичките, излязоха от държавния бюджет и те са в колосални количества на базата на това, което всъщност в момента имаме като допълнителни средства от Европейската комисия. По-добре от мен знаете възможностите на бюджета. Всъщност едва ли държавата ще може да дофинансира или съфинансира предложенията на Европейската комисия, които аз лично не считам за подкрепа – някой да ти разреши евентуално да харчиш допълнително собствени средства. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам. Това е положението. Надявам се Европейската комисия наистина да има реални мерки, общи такива, като Европейския съюз. Благодарим и на всичките други държави. За да няма спорове, ще кажа, че единодушно всички държави членки подкрепиха това решение на Европейската комисия за петте държави, изразиха собствената си солидарност и казаха, че трябва да има солидарност и към държавите членки, включително и към петте членки, които имат проблеми, а не само съответно към Украйна. Единственият спор в Европейския съюз е по отношение на пакетните средства, които се отделят. Тоест ние намираме това, че са по-малко пари, съответно западните държави, които не ползват такива средства от кризисния резерв, ги намират, че са повече. Това е единственият спор. За съжаление, солидарността понякога се свежда до пари, а парите правят разлики. Иначе – не, не сме участвали в преговори. Инструкцията – да искаме допълнително обяснение, да настояваме за повече средства, защото според нас от 100 милиона този пакет от 10 милиона е прекалено малък и не отразява реалността в България. Благодаря.

Господин Министър, бих искала пак да върна темата за пчеларството. Разбрахме, че това е един от най-засегнатите от украинския внос браншове. До 17 април беше срокът за подаване на заявления за подпомагане по Мярка 22.1 – „Извънредно временно подпомагане на земеделски стопани, които са особено засегнати от войната в Украйна“, от Програмата за развитие на селските райони. Заявленията са подадени, но по техни твърдения за тази година все още плащания няма. Кога се очаква пчеларите да получат подпомагането си? Също така искам да отбележа, че с удовлетворение чухме във Вашето изложение за завишения контрол върху качеството на внесения мед. Предвиждате ли за меда също да отпаднат ограниченията за внос от Украйна? Благодаря.

Благодаря Ви за въпроса – важен въпрос. Знаете, че заради кризата в Украйна на практика ние сме в продължаващ бюджет и по мое настояване тази година, в началото на годината, максимално бързо с Министерството на финансите – направиха невъзможното, между другото, при себестойността на бюджета, за да отделим 213 милиона, което е 50% от миналогодишната помощ. Сега, на практика сега, когато са по големи нуждите на земеделските производители, а не към края на годината само, направихме 50%, защото това бяха възможностите на бюджета като събираемост в ранните месеци на годината. Приемът е свършил. Понеже имахме индикации, че има хора по една, друга или трета причина, които не са подали заявление, включително имаме искания и предложения към Европейската комисия, защото знаете, че има тавани на плащанията, които при животновъдството и при оранжерийното производство, което е силно засегнато, на практика ние искаме таванът да не е твърд за всичките години, защото на практика, който е получил тавана на миналогодишните средства, не получава в момента, пък това са два от най-засегнатите сектори – оранжерийното производство и млечни сектор, млечното говедовъдство, даваме им възможност да кандидатстват, за да може на практика, ако има решение на Европейската комисия, парите са заделени, те да бъдат съответно компенсирани. Тъй че ни чака още един прием тази седмица за няколко дена, с информационна кампания – направили сме, за да може наистина никой да не остане, как да кажа, без възможност да кандидатства за тези средства. Данните са обработени. Следващите дни на практика предстоят плащанията. Тук спорът е при допълнителното разпределение на средства със запазването на парите, които евентуално Европа, ако разреши вдигането на таваните, коректно е така да бъде. По отношение на меда. Ще Ви кажа няколко данни. За продуктите, които допълнително се обследват, извън четирите, които България настоява да бъдат обследвани съответно от Европейската комисия, на базата на данните, които имаме като статистика: слънчогледово олио – за 2021 г. има внесени 3131 тона. 2021 г., повтарям! За 2022 г. има внесени 249 хил. 309 тона. Сами виждате разликата каква е за една година. Тоест балансът от едната до другата година е 246 хил. тона преработено олио. От 1 януари до 31 март внесеното олио е 50 хиляди и малко отгоре тона слънчогледово олио, тоест тенденцията включително е трайна и тази година се запазва. Не казваме нищо, че не влияе на цената на крайния продукт – цените са допустими, няма аномалии на пазара, не виждаме такива. На световните борси по отношение на пшеницата дори пада. Слънчогледът горе-долу е устойчив, няма аномалии, които да казват, че ще се повишава цената – важно е и това да кажа. Пчелен мед. 2021 г. имаме 518 тона внесен пчелен мед. 2020 г. почти двойни количества – 972 тона, тоест плюс 454 тона разлика за една година се е вдигнал вносът на мед. От 1 януари до 31 март имаме внесени 177,7 тона пчелен мед от Украйна. Тоест тенденцията е все така запазена по отношение на вноса на пчелен мед. Млечни продукти и сухо мляко, най-вече сухо мляко – малко са другите млечни продукти, почти не влияят съществено на статистиката. 2021 г. – 700 тона, 2022 г. – 1779 тона. Повишение с 1000 и отгоре тона за една година. От началото на годината, като, между другото, ако детайлно се разгледат данните, през януари месец почти нямаме внос заради новогодишни празници и така нататък не е имало. Но до края на 31 март на практика количествата вече, които са внесени, са 402,9 тона. От тази гледна точка, въпреки че Комисията счита, че има аномалии на общоевропейския пазар за тези продукти, ние считаме обаче, че може да са малка част за общоевропейския пазар, но когато влязат в една държава, те деформират локалния, местния пазар. Най-вероятно икономиката ще реагира, след една-две години ще се урегулират транспортните коридори и тези количества ще се разлеят и като цени към вътрешността на Европа като пазари към трети държави. Но в момента те създават определени проблеми – в България ние го твърдим. Това сочат всички изследвания, защото, когато пазарът реагира два пъти за една година, то няма нови мощности, които сме развили. На практика изместват български продукти, като корелацията с изкупната цена на млякото е пряка – това са оплакванията на българските фермери. Затова по наше настояване тези продукти бяха включени във втория пакет. Предоставяли сме, ще продължим да предоставяме данни на Европейската комисия и ще настояваме към 5 юни съответно и за тях да има конкретни мерки, още повече за тях нямаме подпомагане, каквото и да е, по отношение на тези 110 милиона. Ние имаме украинско подпомагане в рамките на това, което Народното събрание гласува в предходния бюджет. Продължаваме да държим под внимание, буквално под внимание, нещата и съответно толкова, колкото е необходимо, засилен фитосанитарен контрол, въпреки че това създава, разбира се, логистични проблеми на преработвателите най-вече. Считаме, че това е изключително важно. След като в крайна сметка има информация за рискове и притеснения в българското общество, то трябва да реагираме, за да гарантираме, че на българския пазар ще са само качествени и годни продукти. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос ще доразвие въпроса, свързан с финансовото подпомагане на най-засегнатите сектори. Част от предприетите от Европейската комисия извънредни предпазни мерки за петте държави членки – това е финансов ресурс в размер на 100 млн. лв. До момента вече има един първи финансов пакет в размер на 16,7 млн. евро. С възможността за допълнително съфинансиране от страна на държавата членка и в двата пакета това е ресурс от порядъка на 63 млн. евро. Моят въпрос е: има ли вече яснота тези средства по какъв начин ще бъдат разпределени, какви са критериите за подпомагане, как ще бъде подпомагането – на декар или на произведено и складирано нереализирано количество продукция? Тъй като успоредно с всичките тези предпазни мерки има и поет ангажимент от страна на държавите членки за отмяна на едностранно предприетите мерки, напомням Ви, че не отговорихте на въпроса на колегата Аврамов: кога такова решение ще бъде взето от българския Министерски съвет?

Госпожо Яхова, ще започна отзад напред. България, ако не отмени едностранните забрани, няма да може да се възползва от съответните средства. Затова е важно решението на държавите. Правят се консултации и с другите държави за допълнителни искания съответно към Комисията, всеки със собствените си искани продукти. Затова преговорите продължават. Иначе вчера вечерта пуснах съгласувателно писмо към министъра на икономиката. Не изключвам и днес дори, ако са придвижили нещата, да може да бъде взето решение, като решението при всички положения, когато и да бъде взето – дали на подпис в следващите дни, или на днешния Министерски съвет – Министерски съвет се провежда в момента, ще бъде от следващия ден след излизането на официалното решение в европейския „Държавен вестник“, макар че не е точното понятие. 16,750 милиона – 9 млн. 770 са двата транша, първият плюс вторият, тоест това прави грубо около 26 и малко милиона евро, еквивалента в левове съответно. Европейската комисия има изискването да бъдат, първо, много прозрачни съответните средства и второ, да не бъдат давани, образно казано, на калпак, включително и на декар, такива. Това, което сме направили – българската държава разработва в момента няколко варианта, които ще бъдат обсъдени със самите зърнопроизводители. Защо? Защото ние имаме складовите количества към Нова година, имаме ги и към 31 март, тоест те са засекли по държавните инструменти като такива. Само че освен това ние правим допълнителни засичания тези залежали продукти дали са на земеделски производители, или не са на земеделски производители, защото те може да са складови наличности на преработватели и износители. Тоест засичаме ги с данните в ИСАК, за да видим по средните добиви дали съответстват на дадените количества, че са само на земеделски производители, защото някои от складовите наличности включително са с фючърсни сделки. Тоест те са продадени, платено е капарото, но вече не на самите земеделски производители. Разработваме няколко варианта: първо, само за слънчоглед; второ, за слънчоглед и пшеница на земеделски производители, които към определените моменти са имали складови наличности, и разбира се, за да няма злоупотреба със средства, правим пълни чекове с данните, които държавата има – предимно с данните от ИСАК, с виртуални или реални средни добиви, включително и по области, ако се наложи, за да може да направим 4 или 5 варианта, които ще послужат на практика за плащането. Но окончателните варианти ще бъдат обсъдени и с бранша, да чуем и тяхното мнение, преди да се вземе окончателното решение. Имам предварителните данни, искам да погледна какво се получава като финансиране, защото, ако е на декар площ, първо, не е най-правилно; второ, някои си продадоха зърнените култури – примерно слънчогледа, имаше цени от 1200 лв. на тон, в момента са някъде около 80. Има разлика и в това – не всички са пострадали по един и същи начин. Така че и аз самият ще се ориентирам на базата на цифрите в петте метода кой всъщност е най-равноправен като такъв, тоест търсим максимално ефективния метод, който да е най-близко до действителността. В момента, в който имаме данни, се ангажирам, разбира се, на народното представителство, на бъдещата комисия, надявам се, скоро сформирана, по земеделие да предоставим данните, съответно да чуя и Вашето мнение. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председателстващ! Уважаеми господин Министър, чухме много неща тук за ситуацията – миналата, сегашната. Аз искам да попитам: какви национални политики Вие като министър може да предложите на Министерския съвет с цел защита на българския пазар и с цел защита на българския производител извън тези европейски споразумения и регламенти, които цитирахте пред нас? Това ми е въпросът.

Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Генов, абсолютно сте прав – мисля си, че от тук нататък на практика ще има немалко аномалии – никой не знае какви са. Но отражението на една война в икономически, в стоков, в търговски аспект – ще продължават аномалиите. Надяваме се скоро да спре цялата ситуация, никой не обича в крайна сметка аномалиите, надяваме се да спре войната, но търговските аномалии според мен няма да спрат на следващия ден. Просто пазарът е разбалансиран, затова трябва да имаме и български, и такива трайни мерки. Вече казах, ще подчертая няколко неща. Освен всичките мерки, които Европейската комисия следва да наложи, българската държава разработва пакет първо от реални коридори, които да изкарат търговски пътища, включително Средиземно море, включително с буферни складове, които да разработваме. Включително искаме и няколко неща, първото от които е гаранционни фондове, които да дават отсрочено плащане на различните държави, както и в момента разработваме механизъм с държавна компания, която да гарантира съответните частни сделки. Ще го обясня по следния начин. Огромна част от пазарите се печелят на търгове. Засега доминира в търговете с най-ниска цена Русия, защото – обяснимо е – горивата и торовете са на 25% от нивата, които ползваме ние. Но една немалка част от африканските държави търгуват държава с държава, със съответните държавни гаранции. Защото, ако един доставчик примерно е до 180 – 190% от продукцията, то това не е най-полезното нещо и държавите правят такъв тип разнообразяване. Включително водим преговори с посланици, както и с други държави, по отношение на допълнителни търговски споразумения. Другото, което може да се направи, е, че огромна част от потребителите на тези зърнени култури на практика са извън европейските банкови системи. Много проблемни са преводите, няма достатъчното гаранции – ние като държава искаме да направим инструменти, с които държавата да може да гарантира този тип отношения, и гаранции, чисто финансови, по отношение на пристигането на съответните средства. Готови сме включително и с народното представителство, пак казвам, надявам се скоро да има и официална комисия по земеделието, с която ще споделим вече в по-тесен кръг конкретните начинания, които сме намислили, разбира се, дотолкова, колкото стигне мандатът на служебния кабинет, и законовите възможности, които имаме в момента. Трябват трайни мерки, иначе според мен аномалиите на пазара в един или друг аспект, докато се нормализира Черно море, а според мен то няма да се нормализира скоро, ще продължат. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС изразяваме отношение, първо, на несъгласие с позициите, които България е изразила по време на приемането на АТМ регламентите отпреди една година, когато на практика се суспендираха митата на всички селскостопански стоки по Споразумението между Европейския съюз и Украйна за асоциирането ѝ като пълноправен член на Европейския съюз, и в момента по течащата процедура, която е минала на Coreper, за удължаването на този АТМ регламент с още една година. Всичките флуктуации на пазара – извън, разбира се, геополитическия конфликт, произтичат именно от този АТМ регламент. Дори в неговото заглавие се казва: „Временни мерки за либерализация на пазара“. Временни мерки! Всичко оттук насетне е поредица от грешки, включително и поредните забрани, които не само не дават сигурност и перспектива за селскостопанските производители в Европейския съюз и особено тези в Източна Европа, а на практика нанасят нови поражения върху свободен пазар и равнопоставен пазар. Целта на всяка една позиция на нашата страна трябва да бъде възстановяването на равнопоставеността на европейския пазар между различните селскостопански производители от страните членки или други, които предстоят да станат такива. Това споразумение и митата в него, които с течение на годините намаляват, и квотите по него, отразяват и задължението на Украйна като страна, която ще се асоциира, за приемането и въвеждането на стандартите за производството на тези селскостопански стоки. И с повишаване на стандартите намаляват митата. Това е толкова просто! Всичко от тук насетне се движи по спирала от грешки. Компенсациите. На фона на разрушен равнопоставен пазар каквито и компенсации да бъдат предоставени, те няма как да компенсират стоки за многократно повече пари, които залежават и няма начин да бъдат реализирани. В този смисъл искам да кажа, че основното остава позицията по общоевропейската регулация за този пазар. Второ. Изразяваме отношение на притеснение, че няма никакви данни за реализация на българските възможности по актуализация на ТNТ картата, или транспортните коридори, с която на практика България може да увеличи капацитета си с европейски средства многократно, за да може през наши пристанища да бъде изнесена тази стока с произход Европейския съюз, не само българска. Трето. Перспективата за това каква година да очакват в търговско отношение всички производители изключително се влияе от финала на АТМ регламента за удължаването с още една година на този 870/2022, и разбира се, Черноморската инициатива за коридорите през Босфора под егидата на ООН. Ключово по него са изнесени 24 милиона тона. Само за да си представите разликата, един милион тона е внесеният слънчоглед от Украйна в България за миналата година, а за пшеницата тя е много малко. И на последно място, господин Министър, във Вашето изложение за разпределението на тези пакети от Европейския съюз дадохте варианти, по които работите в момента, за производители на слънчоглед, на пшеница. Това са засегнати производители, чиято продукция залежава в складовете. Но най-тежко тази криза се отразява на млечния сектор. Тридесет процента от цената на суровото мляко в последния месец – тя се срина за 30 дни, е вследствие на четири пъти близо за последните тримесечие увеличения внос на сухо мляко от Украйна, след като паднаха митата. Четири пъти! В момента фермерите, като говоря с много такива фермери, които имат млечни стада, всеки литър мляко на ден им е с една трета загуба, тук трябва специално внимание да се отдели за разпределението на част от тези бюджети на млечния сектор, защото той е изключително пострадал от суспендирането на митата с АТМ регламента и либерализацията на търговията. И пак призовавам – в самото заглавие на АТМ регламента мерките са временни! Дали те постигнаха целите си? В този смисъл България трябва много смело и ясно да изрази позицията независимо от крайния резултат от гласуването. Когато позицията е ясно пазарно обоснована, може да се търси пазарно обосновано решение. Нали сами разбирате, че всяка забрана, която се наложи, включително и от Комисията – доживяхме и този момент, като включиш едно изречение, че всички договори се изпълняват, всеки ще сключва договори, ще изтърпи 30-дневните забрани и нищо няма да се случи, нито ще се промени. Категорично заявяваме, че сме в поредица от грешки, които не само не водят до изсветляване и възстановяване равнопоставеността на пазара, получаване на перспектива, а напротив, става все по-неясно. И в този смисъл изразяваме нашето отношение с позицията какво трябва България да защитава. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, първо, искам да ви припомня как се казва нашата група. Тя се казва „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и вярвам, че това мое съдействие към Вас ще бъде полезно.

Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Слушах Ви повече от един час и не чух основния проблем на България, а той е инфлацията, цените за потребителите. Инфлацията и цените за потребителите! Такъв проблем аз от Вас не чух. През цялото време слушах и колегите от ГЕРБ, които обясниха, че те от първия момент били против намаляването на митата и евтиния внос от Украйна. От първия момент! Това казаха колегите от ГЕРБ. Поне им е ясна позицията. Те казаха: „Ние от първия момент бяхме против това.“, което ги доближава до ВЪЗРАЖДАНЕ като позиция, и те са така, тоест имат едно и също мнение. Но въпросът е това, което хората казват: с 25% поскъпнаха храните 2022 г. Двадесет и пет процента, господин Министър! Вие какви мерки предприехте? Вашият отговор е: „Нищо не направихме!“ Това е Вашият отговор: „Ама нищо не направихме!“

Не съм казал такова нещо!

Защото създадохте сайт, в който имаше прозрачност на цените, но когато сега има евтин внос, който води до по-голямо предлагане и потенциалното намаляване на цените, веднага се активирахте и веднага заведохте забрана за 27 стоки по Вашите думи. Сега е много интересно, ако разбрахте и слушахте внимателно, защо са ограничили вноса на 27 стоки? Не защото, колеги, имат анализ за всяка една стока как би се отразила в България. Няма такова нещо, каза господин Гечев. Каза следното нещо: видели са другите страни кои стоки са ограничили като внос и за да не би те да дойдат в България, демек да не би случайно някоя цена да стане по-ниска, са ограничили за 27 стоки вноса, защото така са направили другите страни, за всеки случай, да не би да има спад на цените на храните в България. Така са направили. Уважаеми колеги, това ли е, което предлагате, това ли е, което искате?! И какво отговаряте на българското общество и на хората, които Ви питат всеки ден защо толкова поскъпнаха храните – с 25%? Защо?

Защото Вие управлявахте!

И какво прави българският парламент, и какво прави българското правителство?! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз ще Ви кажа какво правят. При първата реална възможност цените да бъдат значително намалени, защото евтиният внос това означава – намаляване на цените, това означава (реплики от служебния министър Явор Гечев), това означава, да, това означава – намаляване на цените потенциално, това означава, го спират. И забележете, следващият въпрос е следният. Сега започва да се разказва една друга история, как контролът бил занижен, имало проблеми с контрола. Това обаче е друг проблем. Ако някъде има занижен контрол, това е проблем, който правителството отделно трябва да си реши. И не е причина за спиране на вноса. Да, нека да има вторичен контрол след Румъния, разбира се, въведете го, проверявайте – всичко проверявайте, но това не е основание за спиране на вноса. Защото вижте какво се получава! Днес е Украйна, утре ще е някоя друга възможност за евтин внос, ако винаги се разсъждава по този протекционистичен начин. Вие казвате така: да, мислите като ГЕРБ за производителите – хубаво, обаче къде е балансът, къде са потребителите, къде са хората, които отиват всеки ден в магазина, къде са тези, които понасят инфлацията, на тях какво им предлагате, на тях какво им казвате? На тях им казвате следното нещо: „Нищо няма да направим, защото в момента, в който има възможности за Вас, не се възползваме от тях.“ Това казвате Вие. И беше редно служебният кабинет, преди да въведе тази забрана, да дойдете тук, имаше вече Народно събрание, сами да поискате разговор с парламента и да кажете така: вижте, няколко страни приемат определена политика – Унгария, Словакия, Полша, има такива идеи, как да постъпим? Най-малкото ползата от този разговор щеше да бъде следната. Имаше протест, уважаеми дами и господа, за четири стоки протестираха производителите. За четири стоки! А забраната, която се въведе, беше за 27?! Тоест за тези 27 стоки, за които има забрана по вноса,…

За 24 са!

…дори никой не е протестирал. Никой дори не е протестирал, хора! И въпреки това служебният кабинет с аргумента – вижте, ще ограничим вноса, за да не би случайно, като ограничат другите страни достъпа на тези стоки, те да дойдат в България…

Украинският бизнес ще процъфти!

… това каза министърът, аз го слушах много внимателно, затова ще го направим. И сега идва сюблимният момент, какво е аномалия според министъра на земеделието? Той нарече – намаляването на цените според него е аномалия. Но идва логичният въпрос: поскъпването на цените, по същата логика, ако използваме, тогава какво е? Значи би трябвало поскъпването на цените да е основната аномалия, която да Ви е проблемът, колеги. И това, което на нас от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ни липсваше в този дебат, Вие, господин Министър, не излязохте с план как да ограничите инфлацията на храните в България. Това трябваше да кажете. Примерно – не въвеждаме ограничения, обаче този внос не ни и трябва, защото ние имаме друг план. И казвате: нашият план е едно, две, три, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ама не е сайт на храните. Не това е решението. Тоест Вие не предложихте никакъв план за по-ниски цени на храните в България. Това е нашият проблем – на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, а евтиният внос, който днес е от Украйна, утре ще е отнякъде другаде, Ви е проблемът, като този евтин внос потенциално – той е възможността цените на храните в България да намаляват. Благодаря за вниманието. Госпожо Председател, ние сме „Продължаваме Промяната – Демократична България“. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми господин Министър! Аз се надявам, както за Вас е ясно, така и за присъстващите народни представители да бъде ясно, че земеделието не е външна политика, а е, на първо място, физически процес. И докато ние тук говорим, на полето и във фермите се извършват реални дейности, от които зависят съдбите на десетки хиляди семейства и голяма част от вътрешния ни продукт. Затова факторите, които влияят върху сектор „Земеделие“, трябва да бъдат обвързани, на първо място, с българския ни национален интерес. Нашата първа цел трябва да бъде да осигурим адекватна конкурентна среда за нашите производители и обезпечаването на хранителната ни верига, или с други думи, по щандовете на българските магазини да присъстват предимно български храни и да сме максимално защитени и максимално малко зависими от чуждия внос. Това може да се случи само ако полагаме усилия нашите земеделски производители да не изпадат в неконкурентна среда. Стоките и храните българско производство са с по-висока крайна цена в сравнение с тези, идващи от Украйна, защото нашата производствена себестойност е сформирана от по-високата цена на торове, на горива и на работна ръка, включително и такси, които произтичат от членството ни в Европейския съюз, каквито в Украйна не съществуват. До момента в годините назад няма случай, в който ниската себестойност на междинен продукт да е довела до ниска крайна цена. Много коментари, включително и неофициални позиции от групата на преждеговорившия чухме, че ние не искаме ниска цена на суровини, защото искаме висока цена на краен продукт, и Вие в някои от отговорите си разбихте тези тези, и в тази връзка направи впечатление, че лидери и техни колеги народни представители, на които предизборната им кампания, включително и встъпителната им реч, беше базирана върху грижата в земеделието, не Ви слушаха. Дори не присъстват тук, в залата, което е показателно колко ги е грижа тази грижа. Крайният ефект от внос без такси е, че определени играчи по веригата отчитат по-големи маржове и свръхпечалби. В крайна сметка ние продължаваме да консумираме храни с ниско качество на себестойност и цена същата като нашата, а нашата стока залежава по складовете. Нашата позиция е национално отговорна и с грижа за нашите земеделци и нашата икономика, защото внос от Украйна винаги е имало и винаги ще има. Припомням, че допреди войната ние внасяхме някои основни суровини предимно оттам, а именно дървен материал, пелети, въглища и някои други продукти. В тази връзка, в началото на войната в Комисията по земеделието ние имахме дебат относно опасенията и притесненията на някои европейски страни, че за някои стоки, които внасяме за земеделието от Украйна, ще отчетем дефицит на тези стоки и висока цена, а именно това бяха азотните торове и гумите за селското стопанство, които ние доставяхме до- преди войната предимно от Украйна. И сега ние се замисляме, след като Европейската комисия е толкова загрижена за тези зелени коридори, защо не осигури внос на ниски цени на гуми за селското стопанство и азотни торове? Това е мярка, която ще има реално въздействие върху сектора, а тя осигурява внос на междинни продукти, които правят дъмпинг. Ние държим, ако забраната за внос, наложена от наша страна, отпадне за храните и продуктите, които са извън обхвата на забраната на Европейската комисия, върху тях да бъдат наложени адекватни, навременни антидъмпингови такси, които ще гарантират компенсации за нашите производители и адекватна конкурентна среда, в която те да работят и да се развиват. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, днешната дискусия може да я включим в контекста за общите сериозни проблеми в българското земеделие, защото това, което се случва в момента, е вследствие на години наред водена недалновидна политика в този сектор и най-вече една неразбрана и неводеща до някакви адекватни решения комуникация с Европейския съюз, Европейската комисия, защото се оказва, че при най-малкото сътресение българският фермер изпада в изключително тежко състояние и настоящата ситуация го доказва. Като тръгнем още от ниските субсидии, ниското подпомагане на българския земеделски производител, които ние получаваме от Европейския съюз, които са далеч от средното европейско, и може би оттук нататък нашият разговор с нашите партньори трябва да бъде на тази плоскост и да седим много по-твърдо в тази посока, при положение че всеки път се казва – това е договорено, но ситуацията е чрезвичайна. Тя е извънредна и както се допускат отклонения от общите правила по отношение на редица страни, така трябва да се направи същият подход и по отношение на България, защото в противен случай тук колкото и да говорим на тази тема, толкова по-трудно ще намерим изход от ситуацията, тъй като аз съм свидетел на въвеждането на тази мярка и нашите предупреждения тогава към нашите европейски партньори по отношение на последствията и те, за съжаление, не закъсняха. Друг е въпросът по начина, по който се управлява този процес както от нашата страна, така и от всички страни –членки на Европейския съюз, защото всички решения, които се вземат в преодоляването на определен проблем, се вземат според ситуацията, което е лошо. Означава, че няма системен подход. Това беше споменато тук и в различни изказвания и ние трябва да движим към решаване на проблема действително със систематичен подход. Дали ще бъде с изграждането на инфраструктурата, дали ще бъде за коридори за зърно, дали ще бъде начин, по който ще се регулира точно как ще се внасят, импортират и облагат стоките от Украйна в случая, защото се оказа, че при най-малко сътресение те нанесоха вреди не само на нас, но и на самите тях впоследствие, както се вижда с наложените забрани, защото ще страдат и техните земеделски производители. Друг е въпросът по какъв начин се води политиката на държавата по отношение на цените за краен потребител, защото това е изключително важна тема, как да се намери балансът. Разговори сме водили, водите ги и Вие, водили са ги и други наши предшественици както между производители, така и търговци, така и преработватели. Свободният пазар, свободната търговия води съответно и до големите изкривявания, защото са прави и производителите на слънчогледово масло, които го преработват, че те желаят да закупуват по-евтина стока, и тук се губи наистина връзката по отношение на цената. И Вие го знаете много добре. Много сериозно трябва да се постави на масата по какъв начин се формират тези цени, какви са намеренията на нашите зърнопроизводители и чии интереси в крайна сметка трябва да защитава държавата – на тези, които обработват 100 – 200, 300 хиляди, милион декари земя, защото има такива, което е нещо необичайно за земеделското производство в Европейския съюз. България е едно изключение от общото правило. Дали не трябва да насочим фокуса си и да се провежда една политика, която в годините и ние като партии, и Вие сте участвали в тази разработка, че трябва все по-голяма диференциация в земеделското производство и да се набляга на чувствителни сектори, защото са засегнати тук не само животновъдите и млекопроизводителите, но и производителите и на плодове и зеленчуци, които също страдат от тази ситуация. В крайна сметка въпросът трябва да бъде поставен на такава плоскост, че България да защитава предимно своите национални интереси, на своите производители, и то на тези, които реално дават продукция, която се консумира тук в страната, защото всеки един български гражданин иска да консумира българско мляко – качествено, българско месо – качествено, български плодове и зеленчуци – качествени, а не да се чудим от Турция ли внасят, с какво качество, дали от Украйна влизат, дали от някоя друга, трета страна, не членка на Европейския съюз. Много въпроси, на които в много кратък срок трябва да се намерят отговори, защото ситуацията наистина в момента е изключително сериозна и е непредсказуема в своето развитие. Всеки месец на Съвета на министрите е хубаво е да се защитава подобна теза, и то да влиза точно, ясно в главите на нашите партньори и най-вече на ръководителите на Европейската комисия, защото тези проблеми ще ескалират. Това е повече от ясно, защото, ако войната не приключи в кратки срокове, последствията за всички ще бъдат изключително тежки и най-вече отговорът на въпроса – тези средства, които се пускат от кризисния резерв, как ще бъдат разпределени, на кого ще бъдат разпределени? На тези, които действително имат нужда, защото, като говорим за зърнопроизводители, има и големи, има и малки, защото едните търпят съответните несгоди, а другите имат своя резерв. Тук е много важно дали това сегментиране на този сектор ще продължи по същия начин, или ще бъде по някакъв начин урегулирано, така че чакаме отговорите на тези въпроси, дали ще бъдат насочени средства към чувствителни сектори, дали ще се водят усърдни разговори в Европейската комисия за още по-сериозно подпомагане на нашите земеделски производители и в крайна сметка ще бъде ли ощетен българският потребител в тази ситуация. Защото това е основният въпрос: дали ще намерим подходящия баланс между това, което се внася от Украйна, това, което се произвежда в България, това, което се произвежда в Европейския съюз, да бъде задоволен българският потребител и да не плаща безумната цена, която в момента му се иска в магазина, в търговските вериги или в каквото и да било. Благодаря.

Благодаря. Темата за цените е различна от темата Украйна, затова ще си позволя да кажа няколко неща по отношение на темата на цените – изключително важна тема, важна за потребителите, макар че аз като министър на земеделието, докато съм такъв, ще пазя интересите на българските земеделски производители, затова съм избран. Разбира се, трябва да има баланс по отношение на цените. Свободният пазар е много хубаво нещо. Той би трябвало да урегулира тези процеси, само че в интерес на истината, всяко подпомагане – Стратегическият план, Програмата за развитието на селските райони, Програмата по рибарство, директните плащания, всичките сектори и интервенции, които се правят, на практика представляват пазарни намеси, тоест те се намесват на пазара било то с пари, с политики и така нататък. Тоест изкривяването на пазара така или иначе вече е факт. Служебното правителство положи изключително много усилия по отношение на овладяването на цените и цифрите доказват, че сме постъпили доста правилно. Има овладяване на практика на цените. Господин Димитров, конкретно към Вас – не към цялата парламентарна група, защото аз съм водил разговори с редица от Вашите колеги, които не мислят точно по същия начин като Вас, но ще Ви кажа, аз, когато казвам нещо, имам навика аз да го казвам. Не ми е необходимо Вие да ме перифразирате. Някой път жена ми го прави, но нямам нужда от други говорители. (Смях.) От тази гледна точка никога не съм казал думите, които Вие казахте, какво сме казали. Няма нито една данна за повишаване или промяна на цените на 24-те продукта, още повече че тази мярка беше взета за пет дни и не беше крайна такава, беше и кризисна. По отношение на цените твърдя, че не сме повлияли по никакъв начин на това, въпреки че внушението, че Украйна ще попречи на цените на магазините, е изключително неправилно и не е вярно. Правителството ще продължи да сваля цените. Да, виновно е по отношение на това, че има цени на 13 лв. сирене, 18 лв. кашкавал, на 2,60 лв. прясно мляко от държавната компания „Ел Би Булгарикум“. Приемам тази вина. Не можеш да угодиш на всички. Няма и как да стане. Икономиката е сложно нещо. Не претендирам, че я знам по-добре от Вас, но моля Ви се, когато става въпрос за баланса между производители – български продукти, които Ваши колеги казаха, на българските пазари, внос на евтина суровина, с едно малко изключение, слънчогледът е пред скоба и е друг проблемът, моля Ви без популизъм! Проблемът е сериозен и нито потребителите, нито земеделските производители го заслужават. Нека решаваме нещата така, както се правят. Цените са една друга, съвсем друга тема, която много малко е свързана с това. Зърнените култури не влияят на другите продукти, които Вие казахте. Благодаря. Бях длъжен да го кажа, защото много голяма част от експертите в институциите положиха много усилия в предходните три, четири, пет месеца по отношение на овладяването на цените и аз мисля, че това е достойно за уважение.

(ПП–ДБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Разбрахте какво каза служебният министър на земеделието – те много бързо са приели решение за забрана на внос от Украйна на 27 стоки. (Реплики от служебния министър Явор Гечев.) Няма ли са, така каза, да, точно така. Има нужда да се обясни какво казвате и колко е грешно това, и не ме прекъсвайте, аз не Ви прекъсвах. (Реплика от служебния министър Явор Гечев: „Моля Ви, не ме перифразирайте!“) Ма, не, извинявайте, стоите тук и взимате думата постоянно, господин Министър!

Тоест въвеждат ограничение на внос от Украйна, както каза господин Гечев, много бързо, без анализ, защото други страни са предприели, уважаеми дами и господа. Идва логичният въпрос – ако постъпваш по този начин, какъв е крайният резултат? Не можеш, никой няма право да предприема такава мярка от името на България, да ограничи вноса на 27 стоки и дори да не си е направил труда да има отделен анализ за всяка от тях, защото, както казва нашият колега професор Даскалов, за сухото мляко например това е сериозна грешка да се приеме такъв подход, има недостиг, не може да се прави така, защото някой друг е въвел подобна мярка. Другото нещо – не чухме, освен че чухме общи приказки как намалявали цените на храните, ние системни действия от служебното правителство в тази връзка от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не сме видели. Вие този анализ имате ли го бе, хора? (Реплики.) Такъв анализ – ами предоставете го, да го видим! Защото това е много смело твърдение, тъй като невинаги трябват големи количества, за да се отрази нещо на цените. Това не е задължително в икономиката. Не е задължително! Факторите винаги са много. В крайна сметка, уважаеми дами и господа, нашият проблем е следният. Хората ни задават въпроса всеки ден, има огромна инфлация при храните – 25% за миналата година. С една четвърт са поскъпнали храните в България. (Шум и реплики.) Защо с лека ръка…

Защо с лека ръка се отхвърля по-евтиният внос от Украйна, за който Вие не можахте да кажете извън някакви общи твърдения – че можело да има производители в България, които да пострадат?! Вие сте забравили потребителите, господин Министър. Вие си го и признахте – тях ги няма във Вашия анализ. А не е ли Ваше основно задължение – на Вас и на Министерския съвет, да имате мерки за намаляване на цените, мерки за намаляване на инфлацията?! През цялото време Вие говорите за защита на производители. Къде са Ви мерките за потребителите? Това е въпросът ми: къде са?

Господин Димитров, пак ме перифразирахте, благодаря за което. Но аз наистина, когато говоря нещо, обичам сам да го казвам. Нямам нужда от обяснение – мисля, че говоря разбираем български език. От тази гледна точка професор Даскалов каза точно обратното по отношение на сухото мляко. Точно обратното! (Смях.) Аз твърдя, че има аномалии по отношение на сухото мляко. Българските фермери, особено в млечния сектор, са при кошмарни условия въпреки намаляването на цените на някои от фуражите тази година. Аномалии в пазара има и не намирам за правилни крайностите по отношение на само и единствено свободния пазар, при положение че всяка държава има протекциите към собствената си икономика и собствените си земеделски производители. От тази гледна точка, въпреки Вашата оценка аз ще продължа да защитавам българските фермери и българските продукти на българските магазини на нормална и допустима цена. Плюс това да Ви кажа: в последните три месеца има номинално овладяване на цените и Вие много добре го знаете, защото боравите със статистики. По отношение на Украйна, пак казвам, не може да се отрази по отношение на цените на всичките други, освен тези четири продукта, които казахте, защото минава вече една седмица от забраната, а пазарът не е помръднал. Няма и да помръдне, защото нямаме традиционно никакъв внос оттам на тези продукти.

Госпожо Председател, господин Министър! Преди няколко седмици, по-скоро малко преди да завърши предизборната кампания, всички парламентарно представени партии получихме покана да присъстваме на един форум на изключително високо ниво, на който присъстваше както Министерството на земеделието, Вас тогава Ви нямаше, Вие бяхте в командировка, но имаше заместник-министър, присъстваха абсолютно всички държавни органи, свързани със земеделие и с контрол върху храните, включително от НАП – цялата държава беше там. Цялата държава! Единствено се говори за сектор „Земеделие“ и за това, което има. Разбирам тук някои от преждеговорящите, които в предизборната си кампания развиха една от темите на ВЪЗРАЖДАНЕ и си я приписаха – че трябва да се подкрепя българското производство, но в същото време и на мен ми е пределно ясно, че те нямат никаква представа какво всъщност е земеделието и нямат никаква представа, че на жълтите павета не може да посадиш домати, но живеят с мисълта, че разбират и от тази тема. Сега, по отношение на всичко това, което се случва в земеделието, и за това, което се говори тук – че не сте предоставили анализ, че нямало такъв. Анализ има – всички земеделски асоциации, абсолютно всички, са поставени на колене и в колапс. И ако господин Димитров не вярва в това, което казвам аз, или не вярва на Вас, или иска поредния анализ, каквито изготвяха те, когато управляваха, нека да се обърне към която и да било асоциация и да пита тях.

Конкретно към Вас, господин Министър. Кога най-после държавата в лицето на Министерството на земеделието, при все че и Вие сте временно изпълняващ тази длъжност, ще постави пред Европейския съюз предоговаряне на нашите квоти в сектор „Земеделие“, субсидиите в сектор „Земеделие“, защото, както беше коментирано и точно на този форум на най-високо ниво за сектор „Земеделие“, това е основната драма в земеделието, защото ние получаваме субсидии по едни нива, в същото време излиза много по-евтино да се внасят домати от Португалия, от Испания или яйца от Полша. Пак да кажа, кога, докато сте министър, имате въобще планове да повдигнете този въпрос, защото тази тема не е забранена? Само преди няколко месеца президентът Макрон повдигна въпроса за предоговаряне на членството в Европейския съюз и поиска промени в членството. Затова, когато оттук се отрича правото на България да предоговаря, мисля, че заради ресора, за който отговаряте, Вие трябва вече да поставите този въпрос на масата пред европейските бюрократи.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Резонен въпрос – той се отразява на цените. Вече уточних, че всяко изкривяване на пазара на практика му влияе и е нормално, когато пазарът се изкривява с пари, с повече пари от по-западните държави, това на практика прави по неконкурентоспособна българската държава. Една скоба ще отворя – Украинският регламент. За да се наложи вето, трябват минимум осем държави и 30% от представителите от населението на Европа. Само като вметка го казвам – не можем едностранно да наложим вето. По отношение на цените. Българското правителство преди малко повече от месец-месец и половина, всъщност официално от правителството беше взето решение да се повдигне въпросът, като ние официално поискахме изравняване на европейските субсидии сега. Във връзка дори с украинската мярка това, което казаха редица народни представители, да, други са изискванията за производство в Украйна, други са в Европа. Ние един път имаме натиск от пазара, който локално на практика натиска цените тук, в Черноморския регион и надолу, на редица от културите, успоредно с това вземаме и по-малки субсидии. Тоест ние два пъти сме уязвили на практика земеделските производители. Така че ние с решение на българското правителство официално поискахме това, което ще бъде представено, разбира се, на Европейската комисия и ще продължава да се представя, защото най-малкото това е правилно и равноправно. Тоест, когато един пазар вече е изкривен, то ние нямаме никакви шансове по отношение на читаво производство, ако нямаме поне сходни условия на производство – от тази гледна точка. Иначе, да, ще сме по-изгодни за внасянето съответно на суровини. Това ми е краткият отговор. Иначе, повярвайте, аз съм човек, който цял живот е прекарал в сектор „Земеделие“. Много е, как да кажа, глупаво понякога се чувствам, защото служебният кабинет на практика не може да прави генерални промени. Да, аз съм от хората, които искат да се говори по отношение на пазарна реформа и поземлен модел, базиран на малки и средни земеделски производители със собствена земя до 200 – 300 декара; за регионална политика, свързана с това; за коопериране от 21-ви век; за финансова политика на коопериране – какво е кооперативна сделка, защото тя е различна от търговската сделка в различни държави; за цялостен модел, който се надявам на практика в каквото и да е качество аз да участвам в този дебат – не като министър, а като човек, който може да допринесе евентуално, ако може. Благодаря.