5 май 2023 г.

По начина на водене! (Смях.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, българските избиратели са ни изпратили тук, за да работим, да се слушаме, да не се съгласяваме и да дебатираме. Господин Председател, Вие имахте шанса да започнете да водите това заседание, но за съжаление, колегите тук в центъра демонстративно показаха неуважение към Вас, стоейки с гръб, показаха неуважение към говорещия и по този начин започнаха да саботират цялата ни работа. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако не Ви харесва това, което слушате, има чудесно кафе, но моля Ви, уважавайте председателстващия, уважавайте всички нас, уважавайте собствените си избиратели! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Като говорим за уважение от тази трибуна, преди всичко трябва да демонстрираме уважение към българските граждани, защото, ако ние не уважаваме нашите собствени сънародници, няма как да очакваме някой друг да ги уважава. Вчера обаче нашата съседна държава – членка на Европейския съюз, Гърция, прояви за пореден път неуважение към българските граждани. На лобното място на Гоце Делчев, където по традиция от години се извършва неофициално честване на годишнината от смъртта на великия български национален герой, между другото, то не е просто лобно място, както вчера обясних от тази трибуна, то е всъщност и място, където и до ден днешен почиват една част от тленните му останки, макар и небелязани от официален гроб и официално надгробие. Там няма официални чествания, защото за Гърция Гоце Делчев, както говорихме вчера, е български терорист. Но въпросът е, че днес става ясно, че все още няма официална реакция от страна на българската държава за задържаните вчера на гроба над 30 български граждани, а една част от тях са хора над 70 години. Те са били задържани с формално основание за проверка на документи, която е продължила от порядъка на около пет часа в Полицейското управление в Сяр, или както гърците му казват – Серес. Съответно това рязко контрастира с мълниеносната реакция от страна на българското Външно министерство по повод информацията за задържания български гражданин в Русия, който едновременно с това е и гражданин на Украйна, във връзка с подготвен според руските служби терористичен акт на територията на Руската федерация. Ние считаме, че винаги във всеки един случай, където има ангажиран български гражданин от страна на някаква чужда държава, било в добър или в лош случай, българското Външно министерство най-малкото трябва да проявява загриженост. И тук въпросът е: защо за пореден път се проявява двоен стандарт? Защо българското Външно министерство веднага реагира мълниеносно само няколко часа след излязлата информация, и то на база на публикации в медиите, по отношение на задържан българин в Русия, а за задържани българи в Гърция – не един, а десетки, при това на неслучайно място, съвсем символично реакция няма? И тук не говорим за реакция, която да бъде остра, защото ние не знаем каква е причината за тези гръцки действия, говорим поне за искане на информация. Такава реакция няма. Твърди се, че българският консул в Солун е поискал информация, но само се твърди. Дали е така, не може да знаем, защото го чуваме от нашите медии, и то го чуваме днес, но от страна на българското Външно министерство реакция няма, никаква реакция няма, за което за пореден път се задава въпросът: в крайна сметка българското Външно министерство под нечие чуждо командване ли работи? Защото вчера за пореден път стана ясно и нещо друго: има български граждани, които са задържани в чужбина, има български граждани, които са екстрадирани в чужбина по искане на чужди легислатури, и то без абсолютно никаква реакция и коментар от страна на българската съдебна система и на българското Министерство на правосъдието – винаги се действа, почти винаги, безкритично. Вчера се гледа делото на един задържан по подобен начин българин в Германия, който вече близо половин година стои без обвинение в германски затвор. Без обвинение! Иван Тилев се казва. Коментирахме го от тази трибуна в миналото Народно събрание. Реакция нулева от страна на българското Министерство на правосъдието и на българското Министерство на външните работи. Далеч не е единственият подобен случай. По подобен абсолютно безкритичен начин предадохме на американското правосъдие – само защото са поискали по подозрение, даже нямат и доказателства, но предполагат, че е възможно да бъде обвинена, българска гражданка в съдействие с така наречената криптокралица Ружа Игнатова. Българската държава предаде една своя гражданка просто защото беше поискана. Това обаче, разбира се, има своите изключения. Веднага правим паралела с така наречения разследващ журналист Христо Грозев. За там се каза, че няма да се действа по този начин. Когато едно правосъдие не действа еднакво, то не е правосъдие, а е облечен в законова форма всъщност произвол. Когато българската държава дели гражданите на две категории – на такива, които могат да бъдат защитавани, и такива, които не следва да бъдат защитавани, това не е наша държава, това е чужда територия. Това е колония. Как е възможно вчера на гроба на Гоце Делчев гръцката жандармерия да задържа български граждани без никакво обяснение и българската държава да не се задейства? Та нима ние нямаме някакви контакти с нашата съюзническа държава, двойно съюзническа – нали сме в НАТО, нали сме в Европейския съюз? Нима някой не може да звънне, да провери, да пита, да изрази загриженост? Знаете ли какво казваме ние по този начин на гърците? „Майната им на нашите сънародници. Правете с тях, каквото си искате.“ Ето това казваме ние, като не се ангажираме и като не обръщаме внимание. Вчера оттук се чете една иначе много хубава, доста патетична декларация по отношение на правата на българите в Македония, а по отношение на правата на българите в Гърция? 200-хилядно българско малцинство в Беломорска Македония – българи християни, още 50-хилядно българско малцинство в Беломорска Тракия – българи мюсюлмани, четвърт милион изконно българско население, някой някога да е коментирал този въпрос по отношение на това, че те дори нямат елементарното човешко право да носят българско име, защото им е отказано това нещо, тъй като Гърция не ги признава за българи, не ги признава за каквито и да били, а само за гърци? До кога ще търпим двойните стандарти, и то при условие че говорим, пак повтарям, не за случайно място, не за поредния битов инцидент за задържан някакъв българин, който е превишил скоростта в Гърция? Когато някой наруши закона, той трябва да си понесе последиците, но дори и в този случай нашата държава трябва да следи и да наблюдава процеса, за да е сигурна, че ще получи справедливо правораздаване, а това не се случва. Вместо това тук се говорят кухи фрази за европейска солидарност и съюзнически отговорности и ангажименти. Ами те, нашите съюзници, се държат към нас по такъв неуважителен начин, но пак повтарям, проблемът не е в тях, не е у този, който яде баницата, а този, който я дава. Ние сме виновни. Като не защитаваме нашите сънародници, следващият път няма да има арестувани, ще има бити там. И пак ще си мълчим. И докога? ВЪЗРАЖДАНЕ настоява за максимално бърза реакция още днес от страна на министъра на външните работи, в противен случай ние ще се подготвим и ще организираме съответните наши според предвидените от закона и нашите възможности ответни действия. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа вицепремиери! Добър ден, господин Пеканов, добре дошъл в българския парламент! Господин Председател, Вие добре започнахте с чл. 105 и обяснихте, че го няма министър-председателя господин Гълъб Донев, неясно защо обаче, къде е тази командировка, откога е тази командировка? Нали се разбрахме в началото на този парламент, че това е най-важната институция, нашите избиратели са най-важни за нас и не би трябвало да има нищо по-важно от това българските министри и българският министър-председател да се явяват на изслушване, не на разпит на този етап, а на изслушване в българския парламент. Та ал. 3, господин Председател, гласи: „Министър-председателите и заместник министър-председателите, към които са отправени въпроси, отговарят веднага след задаването им. В случай на отсъствие на министър-председателя или заместник министър-председателите поради болест – вероятно не е болен, командировка извън страна – не знам, ще кажете къде е, или при неотложни случаи председателят на Народното събрание съгласувано с тях определя заседание, на което те ще отговарят на устните въпроси.“ Тоест очаквам от Вас, господин Председател, днес да определите заседание, когато господин Гълъб Донев ще се яви да отговори на актуални въпроси на българските граждани, зададени чрез българските народни представители. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа вицепремиери! Господин Демерджиев, въпросът ми ще бъде към Вас. Вчера в Перник за пореден път станахме свидетели на резултатите от тежката разруха по българските граници – 57 общо нелегални мигранти бяха задържани в Пернишко. Аз си давам сметка, че Вие заварихте една вече много усложнена ситуация предвид на управлявалите по-рано правителства, но и не забелязваме особен напредък по отстраняването на проблемите, с които вече се сблъскахте. В тази зала има и колеги от Перник, които са били вътрешни министри, които предизвикаха в значителна степен това България да загуби своя статут на сигурна външна граница на Европейския съюз. Уважаеми господин Демерджиев, въпросът ми към Вас е: как, с какви мерки и какви вече ефективни действия Вие предприехте, за да може нелегалната миграция да бъде овладяна не само, но и вече влезлите в България хиляди нелегални мигранти да бъдат регистрирани – тези от тях, които имат право да получат статут, да се сдобият, а пък тези, които съответно нямат, да бъдат екстрадирани от държавата? Ние знаем, че вече нито споразумението с Турция работи, нито по някакъв начин се спазват Дъблинските регламенти, даваме си сметка и че България след някои промени се намира в едно доста незавидно състояние на своята система за сигурност, но господин Вицепремиер, моля да ми кажете: по какъв начин Министерството на вътрешните работи – в момента поверено на Вас, се справя с този проблем? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, тази трибуна задължава, когато се изразяват позиции от нея, те да бъдат коректни. Вашият извод, че в България навлизат повече нелегални мигранти и че има криза при охраната на българските граници, не е верен обективно и сега ще Ви дам цифри, тъй като малко по-късно щях да отговоря точно на такъв въпрос. Натискът през тази година на българските граници е повишен с над 35%. Това са опитите за проникване на българската територия спрямо предходната година, която беше рекордна. В същото време обаче ние имаме задържани 2179 нелегални мигранти за първите четири месеца на територията на страната спрямо 4140 през миналата година. Не само че работи двустранното споразумение с Турция, отношенията с Турция и взаимодействието никога не са били на такова високо ниво и това се отчете и от министър Сойлу, и от президента Ердоган, нещо повече, работят и Дъблинските споразумения. Имаме и нови пилотни проекти с Европейската комисия, като Пилотният проект за бързо връщане и бързи процедури по убежище, който се развива от 20 март насам. Наред с това създадохме целева група с Европол, която да се бори с каналджийските групи и да противодейства на международния трафик на мигранти. Наред с това върнахме близо 400 щата вече на „Гранична полиция“ с наличните ресурси на Министерството на вътрешните работи. Преговаряме с Европейската комисия за още 1260 щата, което на практика ще възстанови намалените през последните 10 години 2000 щата от щата на „Гранична полиция“. Мога да изброя още много действия. Поправихме пътищата в приграничната зона, направихме необходимото да получим финансиране и получихме финансиране от Европейската комисия, за да доизградим липсващите технически съоръжения на 110 км от границата – това е една значителна част, така че Ви уверявам, че България прави всичко необходимо и в момента нашият маршрут, българо-турската граница е една от малкото, по които има намаление на проникващите мигранти. По всички други маршрути към Европа се отчита увеличение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Вицепремиер, на мен ми се иска да споделя ентусиазма Ви, но собствените ми очи не ме уверяват в това, което Вие говорите. Пак казвам, само към вчерашния ден реферирам, но в крайна сметка това, че Вие залагате по-малко, не означава, че те са по-малко, нито пък това, че натискът е намален, означава, че проникванията в държавата са по-малки, а че вероятно по-малко от тях регистрирате. Вие казахте, че е намален в сравнение с миналата година, но ние всички виждаме всекидневно какво се случва, ние виждаме огромни групи, които се придвижват на територията на цялата държава. Моля Ви, няма как да отречем факта, че в момента има бум в почти всички пристъпвания на закона, които познаваме в бита си – битова престъпност, пътнотранспортни произшествия. Снощи в столицата за пореден път загина човек, премазан от автомобил, виждаме броя на жертвите по пътищата. По какъв начин се разви реформата – така наречена, в системата на вътрешните работи, полицейските управления, които бяха направени в участъци, участъците – 14, които бяха закрити? Нима не констатирате, че това доведе до срив на доверието в системата на вътрешните работи, това намали полицейското присъствие, хора всекидневно биват убивани, грабени – възрастни хора, по малките населени места не се отчита полицейско присъствие, редом с това миграцията, за която Вие се опитвате в момента да ни убедите колко е намаляла? Извинявайте, но аз Дъблинските споразумения от няколко години не наблюдавам да работят. Не знам къде президентът Ердоган Ви е уверил в това, че се справяте добре, или пък, че по някакъв начин работи добре системата на вътрешните работи в България, аз такова изявление от негова страна не съм чул – поправете ме, ако греша, но ние знаем как работеше добре с турската страна нашето правителство. Знаем какво означава да се инвестират в българската граница европейски средства, знаем и какво означава българската граница да се поддържа, защото с очи нашите европейски партньори са се убеждавали какво се правеше тук, за да може българската граница да бъде най-сигурната в Европейския съюз, така че цялата тази съвкупност от проблеми, които наблюдаваме във вътрешния ред и сигурност на държавата в момента, няма как да бъдат заличени просто с добри думи, защото всичко това се развива пред очите на българското общество – и броят на пътнотранспортните произшествия, и броят на жертвите, броят на инцидентите, свързани с битова престъпност, броят на хората, които страдат от това, че реформата във вътрешните работи не се довърши…

…бяха закрити, както казахме, полицейски участъци и всичко това в крайна сметка рефлектира не само върху доверието в Министерството на вътрешните работи и върху системата на вътрешните работи по принцип, но и на цялата държава, която в крайна сметка Вие трябва по един или друг начин да защитавате, а не да ни убеждавате, че ние не можем да се запознаем с цифрите, които ни представяте…

…или пък защо не вярваме в тях, защото те просто не отразяват усещането на хората.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, не знам какво виждате Вие, но това, което аз не виждам, са моретата мигранти на Лъвов мост, които бяха там и извършваха купища престъпления, когато българската граница според Вас беше най-сигурна. По отношение на това, което Вие наричате добри пожелания, ние извършваме ежедневни действия вече девет месеца. Те дават резултати, които се отчитат от всичките ни европейски партньори. Това, което може да направят българските депутати и към което апелирам вече няколко пъти, щом сте загрижени за тези процеси, е: моля Ви, разгледайте Законопроекта, който внесохме, за изменение и допълнение на Наказателния кодекс; моля Ви, приемете адекватни наказания за нелегалната миграция; моля Ви, разгледайте Законопроекта за Закона за движение по пътищата щом Ви е грижа за това, че умират български граждани. Мен ме е грижа и всеки ден полагам усилия това нещо да спре. Така че нека да бъдем конструктивни, нека да се опитаме да помогнем реално. Нападките няма да помогнат на никого. А това, което Вие твърдите в момента, че има срив в доверието в МВР, мога да Ви кажа, че е точно обратното в последните месеци и то се вижда, и се отчита много ясно. Така че, ако Народното събрание ни помогне, ето, аз дадох два примера само, това е нещото, което ще даде много видими, много ясни резултати, и аз апелирам към това. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Моят въпрос смятам, че е актуален и е към вицепремиера по вътрешна сигурност и обществен ред господин Демерджиев. Господин Министър, на 1 май – минути преди 12,00 ч. на обяд, беше съобщено през българските медии, че е задействано взривно вещество по трасето, по което се е движел кортежът на главния прокурор господин Гешев. Първоначално имаше данни, че има ранен човек, впоследствие това се опроверга, но така или иначе този случай предизвика голям обществен отзвук, защото е специфична, така да кажем, мишената на това деяние. То беше определено от някои наблюдатели като атентат, някой започнаха да говорят за атентат срещу държавността и така нататък. В тази връзка аз имам молба към Вас да споделите пред висшия орган на държавна власт всички факти и обстоятелства, които бихте могли да споделите пред нас, за да може да дадем отговор и на българската общественост какво точно се е случило. В тази връзка имам и два конкретни въпроса, като те не са свързани пряко с разследването според мен: първо, имало ли е членове на семейството на господин Гешев, които да са се возили в автомобилите на кортежа, защото имаше противоречива информация за това и имаше спекулации? Вторият ми въпрос е, тъй като от Националната следствена служба и нейните говорители няколко пъти се позоваваха на опита на известен израелски специалист по контратероризъм, който е посетил местопроизшествието: кой е този човек и в какво качество той е бил там, как е привлечен за експерт, кога е пристигнал в страната, защото данните, които бяха интерпретирани в публичното пространство на базата на неговите заключения, някак си се разминават с обективната истина? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, от самото начало следя развитието по този казус. Съвсем естествено, бях уведомен непосредствено след взрива. Това, което мога да кажа, първо, ще започна с конкретните Ви въпроси, е: в автомобила, който е бил обект на това взривяване, не е имало членове на семейството на господин Гешев. Господин Гешев е пътувал сам с назначената му охрана от Националната служба за охрана. Това е първото, което мога да кажа. Второто, което мога да кажа, тъй като възникнаха спекулации по повод на маршрута, по който се е движил господин Гешев, това е бил един обичаен маршрут за него. Многократно той е минавал по този маршрут. На трето място, аз лично видях автомобила, пострадал от този взрив, по него има незначителни щети, които се изразяват в дупка в единия фар и проникване на сачма от рикошет в него. Няма никакви други щети. На следващо място, нещо много важно, което трябва да се заяви, е, че видът на взривното устройство не позволява ударната вълна или отломки да проникнат в купето на този брониран автомобил. Тук трябва ясно да се заяви, че това е автомобил с най-високата степен на сигурност от тези, с които разполага българската държава – много по-сигурен, много по-защитен от автомобила, който например ползва Президентът на Република България. Това мога да кажа. Това е по тази тема. По темата за израелския експерт. Аз не знам дали този човек е експерт. Знам, че е имало такъв човек. Изяснявам как е стигнал до местопроизшествието в момента. Бил е заведен там от следователите, които са разследвали случая. Този човек е пристигнал в България в същия ден, в който възниква взривът. Оттам нататък с данни, такива, каквито искате Вие – в какво качество е бил там, какво е правил на мястото, трябва да Ви отговори наблюдаващият прокурор и съответно следователите, които водят разследването. Аз не мога да дам повече данни в тази посока. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Министър. Това са важни данни, които съобщихте тук, за да може българската общественост да си направи изводи за това, което се е случило. Важно беше, че уточнихте, че членове на семейството на главния прокурор не са пътували в този кортеж, макар че единственото съвсем кратко интервю, което господин Гешев даде за една медия, беше: „Добре съм. Страхувам се за децата си.“ И по този начин беше направено внушение в публичното пространство. Но тъй като аз си направих усилие да проверя някои от фактите, до които мога да стигна като гражданин, искам да Ви попитам, ако имате информация, това, което разбрах, е, че въпросният израелски експерт – не го знам какъв експерт е, е пристигнал в същия ден в България, но два часа преди взрива. (Реплики.) Това е много интересен факт, който говори за преднамереност и за някаква имитация в случая. Така че за мен е важно: имате ли повече данни, защото в крайна сметка той е бил привлечен от Следствието, но каква е причината да пребивава в България, и то пристигнал? Да не би да са объркали самолетите с това, което са били замислили? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, аз мога да изнасям факти и ще изнасям факти. Не мога да правя предположения, нито спекулации. Това, което знам и което достигна като информация до мен, е, че този експерт е пристигнал в същия ден около час и половина, преди да настъпи взривът. (Реплики.) Каква е причината той да дойде в България, аз не мога да Ви кажа, нито какъв е поводът за неговото посещение. Не мога да правя и предположения и спекулации в никоя посока. Това са фактите. Оттам нататък те трябва да бъдат изяснени докрай и всеки да си направи съответните изводи. Благодаря Ви.

Процедура.

Благодаря, господин Желязков. Уважаеми колеги, днес сред нас са младежи, които се отглеждат от приемни родители на Националната асоциация за приемна грижа. Моля да ги поздравим. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Господин Председател, господа вицепремиери, дами и господа народни представители! Моят въпрос е към господин Пеканов. Намираме се в края на програмния период 2014 – 2020 г., или по-скоро в неговия удължителен период. В тази връзка искам да попитам: как върви усвояването на европейските средства по оперативните програми? Има ли вероятност от загуба на европейски средства? Питам, тъй като наскоро имаше съвместна пресконференция на министъра на регионалното развитие и министъра на околната среда, на която се изнесоха данни за евентуални финансови корекции. Какви мерки се предприемат с цел минимизиране на загубата на европейски средства? Това е като първа част от моя въпрос, а втората част с оглед на новия програмен период е как върви подготовката и кога се очаква стартирането на програмите? Благодаря Ви.

Уважаеми, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за въпроса. Много важен въпрос. Действително се намираме в ключова фаза и смятам, че институциите са максимално фокусирани върху това както да се намали до минимум рискът от загуба по миналия програмен период, така и да започне изпълнението на всички програми по новия. По новия ще кажа само, че в рамките на служебния кабинет през миналата година бяха одобрени 10 от 10 оперативни програми. Мога да дам информация по кои от тях вече са започнали процедури – почти всички. Остават няколко, които през месец май или в началото на месец юни ще започнат процедурите, така че цел до края на този служебен кабинет е всички програми също така да са стартирали, а мога да кажа и кои процедури вече в повече детайли. По отношение на предишния програмен период е налице сериозен физически и финансов напредък в изпълнение на програмите. Договорените средства в рамките на кохезионната политика възлизат на 18,8 млрд. лв., което е 104% от бюджета на програмите, като ресурсът по отделните програми е договорен в рамките на 98 – 113%. Реално извършените плащания към бенефициентите са в размер на 13,98 млрд. лв., или 77,3% от бюджета на програмите. Да, в момента текат сериозни усилия да се ускори изпълнението на проектите и успешното приключване на програмите, без да се допуска никаква загуба на средства. Наличният капацитет на всички органи в рамките на системата за управление и контрол на програмите е мобилизиран за постигане на тази цел, като някои от предприетите действия в последните месеци, нека да ги изброя: напредъкът в изпълнението се следи текущо както на ниво програма, така и на отделни проекти там, където има забавяния; по инфраструктурните проекти тече доста интензивен процес по индексация на договорите за строителство – строителните дейности, които са извършени в периода на голяма инфлация. За целта знаете, че в края на месец септември 2022 г. Министерският съвет прие Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. По отношение на големите проекти – над 50 млн. евро, се извършва внимателен анализ на напредъка, като се предприемат необходимите действия за фазиране на проектите, които няма да приключат до края на тази година, за да можем по този начин да позволим финансирането им да продължи в новия програмен период. С оглед максимално ефективното инвестиране на неусвоения до момента ресурс, включително освободения от фазираните проекти, се идентифицират резервни проекти по различните програми. Това се движи. Смятам, че всички програми са направили това успешно и съответно тече процес на изпълнение на тези резервни проекти, за да могат всички тези разходи да се възстановят в максимално кратък срок и тази година всичко това да се свърши. В същото време върви и внимателен анализ по отношение на възможностите за използване на новия инструмент, който се казва „Сейв“, инструмента „Подкрепа за достъпна енергия“ на Европейската комисия, чрез който на държавите членки е предоставена възможността да насочат неусвоения до момента ресурс в рамките на фондовете на кохезионната политика към подкрепа на малки и средни предприятия и уязвими домакинства по линия на цените на енергията, по линия на компенсациите, които са правени до момента, които ще бъдат правени в бъдеще. Така че това е допълнителният механизъм, който ще използваме, за да гарантираме, че всички средства са използвани именно по начина, по който трябва. Благодаря Ви.

Господин Пеканов, изнесените от Вас факти са доста обнадеждаващи. Аз лично се съмнявам, че така ще станат нещата и със сигурност ще загубим средства. Въпреки това искрено се надявам да положите максимални усилия средствата да бъдат минимални като загуба, защото дори и чрез така нареченото фазиране, примерно по оперативна програма „Околна среда“, е ясно, че ако през този програмен период не загубим средства, фазираните ще бъдат за сметка на следващия програмен период, или по-точно на населените места, в които трябва да се изпълняват големи водни обекти. Те вместо примерно 1000 м ориентировъчно ВиК мрежа с оглед на фазирането от сегашния период в следващия ще могат да изпълнят много по-малко.

Искам думата.

Декларация от името на парламентарна група.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! В случая ще се обърна към всички нас. Благодаря на министрите, че са дошли, особено на господин Демерджиев, информацията, която изнесе, поне за нас като група е шокираща. Така че благодаря, че сте дошли. Уважаеми колеги, днес можеше да има тук министри, излъчени от този парламент. Днес ние трябва да носим отговорност за еврофондове, за граници, за всичко останало. Ние си тупаме парламентарно време, ще изберем едни проформа комисии без председатели и ще убием и днешния ден, и ще се видим чак другата сряда. А иначе с голям апломб им задаваме въпроси да ни отговарят. Но то преди месец ние сме тук. Тук трябва да стоят други министри. И аз пак казвам, благодаря Ви за възпитанието. Какво ще им направим, ако те не дойдат? Ще им поискаме оставката? Разбирате ли абсурдността на това, което правим? И ако искаме да се уважаваме, и пак казвам, благодаря особено на Демерджиев, че е дошъл, да се вземем в ръце, да направим правителство и да си носим отговорността, които и да го направят. И тук ще стоят други министри. Благодаря Ви. (Ръкопляскания ГЕРБ-СДС и ИТН.)

Уважаеми господин Борисов, това, за което призовавате, зависи единствено от Вас. (Оживление, ръкопляскания от ПП-ДБ.) Не се опитвайте за пореден път да прехвърляте отговорността на останалите. Просто изяснете за себе си, за парламентарната група, за партия ГЕРБ какво предлагате, защото загубихте един месец на държавата в шикалкавене. Първи мандат, втори мандат, правителство на малцинството, на експерти, на личности, на националното спасение. Дайте си програмата – не Ви става програмата. Дайте си Министерски съвет – о, лош е Министерският съвет. Ето Ви наш Министерски съвет… Хайде стига! Наистина губим времето на държавата. Така че най-малко Вие трябва да апелирате – дайте да направим правителство. Какво предлагате? Но ясно и точно. Първо, второ, трето. Ето, ние казваме какво предлагаме. Определят се пет национални приоритета, по които всички имаме съгласие, или почти всички. Мога и да Ви кажа кои са. Например бюджет, Шенген, План за възстановяване и устойчивост, съдебна реформа. Пет надпартийни и спирате да си мерите програмите и да ни каните и нас да Ви оценяваме Вашата програма. Пет приоритета. Слагаме си разумен срок за колко време тези работи могат да се свършат – за шест месеца, за една година – и казваме: съгласни сме, една година ще се прави това. След това каните партиите и виждате какъв формат на правителство може да реши тези задачи – партиен, надпартиен, с какво мнозинство и така нататък. Простичко е. Просто го изяснете за себе си, подредете си мислите, излезте мъжки и кажете – предлагаме първо, второ и трето. А иначе тези игрички вече не само че тук създадоха хаос, създават хаос в държавата и не решават нито един проблем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По същата процедура. По-скоро бих добавил – вчера на Председателския съвет казах съвсем ясно, че ние не трябва да чакаме различни дискусии, които предстоят и не знаем отговора от тях. Настояваме в най-кратък срок да се изберат комисиите, да се изберат председатели на комисиите, за да започне Народното събрание да работи за това, за което е създадено. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми е към вицепремиера и министър на труда и социалната политика по отношение на законовите промени от месец ноември миналата година, касаещи Закона за социалното подпомагане, а именно промени, които са задължителни по Плана за възстановяване и устойчивост, както и промени, изготвени на база препоръките на Европейската комисия. Тези промени, уважаеми колеги, според това, което гласувахме на второ четене миналата година през месец ноември, влизат в сила от 1 юни тази година, тоест след няколко седмици, според които социалното подпомагане ще се базира не както досега на гарантирания минимален доход, който е 75 лв. от години и който не е променян, а на база линията на бедност, която от 1 януари тази година с Постановление на Министерския съвет е 504 лв. Във връзка с това моят въпрос към Вас, уважаеми господин Лазаров, е следният: има ли готовност ръководеното от Вас Министерство на труда и социалната политика да започне прилагането на тези промени след няколко седмици, тоест от 1 юни 2023 г., като се има предвид, че бюджетът само за тази година е 70,3 млн. лв. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Али, благодаря Ви за въпроса. Вие много правилно отбелязахте, че на практика със Закона за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане ние сме изправени пред една съществена реформа. Това е реформа в областта на минималния доход и тя наистина е в изпълнение на мерки от Националния план за възстановяване и устойчивост. Онова обаче, което е по-важно, е, че тя предполага, от една страна, определяне на правото на лицата, които ще получават социални помощи въз основа на линията на бедността за съответната година. Но още по-важно е, че и самият размер на помощта, която ще получават хората, също ще бъде обвързан с границата на бедността. По този начин има и се преследват няколко цели. От една страна, увеличаване на лицата, които се ползват от тази подкрепа, по-точно и ясно насочване на социалните помощи и разбира се, повишаване на адекватността на социалните плащания. Министерството на труда и социалната политика е изготвило Проект на правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане и е предприело всички действия, така че да стартира от 1 юни прилагането на тази нова реформа. Има поредица от предложения, които се съдържат в този правилник, които касаят освен вида и оценяването на лицата, освен границите на достъп, направени са поредица от облекчения, които разширяват кръга от лицата, които имат право на социални помощи. Поредица от ограничителни условия са намалени или са отпаднали изцяло. Онова, което предвижда Правилникът, е свързано и с целенасочване на помощите – освен за традиционните социални помощи, се предвижда и лица, които напускат социалните услуги от резидентен тип поради навършване на пълнолетие, да имат право на подкрепа в рамките на три месеца – за покриване на основни потребности, свързани с жилище, храна, дрехи и други от личен характер. Онова, което се предлага, е също така лица, които са получавали месечни социални помощи, но започнат работа в рамките на тримесечен период, да продължат да им се изплащат социалните помощи. Друга мярка, която е предвидена, е свързана с повишаване начина на определяне на еднократните помощи за покриване на инцидентно възникнали нужди. В настоящия момент те представляват трикратният размер на границата на бедността, както Вие много правилно уточнихте – на практика това са 375 лв., извинявайте, петкратният размер на гарантирания минимален доход. По отношение на измененията. Свързани са с трикратния размер на границата на бедността, което е около 1512 лв., което дава една по-голяма възможност за подкрепа. Онова, което е важно да се отбележи, е, че са направени поредица от изменения, които улесняват лицата при досега със социалната система. Те вече могат да подават декларации и заявления в произволно избрана от тях социална служба и разбира се, могат да ползват електронен път за подаване на тези документи, които са и намалени. В момента тече обществено обсъждане и обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Веднага след като процедурата приключи, ще бъде предложен за обсъждане в Министерския съвет. Системата на Агенцията за социално подпомагане е в готовност да посрещне ангажиментите си от 1 юни 2023 т. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, първо, аз искам да Ви благодаря за отговора, който ми давате. Неслучайно от тази трибуна от парламентарната група на ДПС задаваме този въпрос, тъй като ние през годините сме доказали неведнъж, че решенията и предложенията, които предлагаме, са работещи и са в интерес на всички български граждани, а тук става въпрос за най-уязвимите хора с този законопроект, който е нов механизъм за социално подпомагане, който ще се базира на линията на бедност, а не както досега – това, което казахте и Вие, гарантиране на минимален доход. Това обстоятелство като цяло е по-благоприятно за хората. Но аз имам един доуточняващ въпрос: при прилагане на новия механизъм за подпомагане какво ще бъде увеличението на лицата, получаващи месечните помощи по Закона за социалното подпомагане и с колко средно ще се увеличи размерът на помощта. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Али, така и не мога да не се съглася, че през годините позицията на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ е консистентна. Онова, което мога само да отбележа като допълнение на вече изказаното, е, че броят на лицата, които се очаква да бъдат подпомогнати, ще се увеличи с около 83%, а размерите на помощите – между 65, в зависимост от целевите групи, до 120 на сто. Това, разбира се, води и до допълнителен ресурс в рамките на бюджета на Министерството за изпълнение на тази политика и това е около 50 милиона – когато беше гласуван Законът, този ресурс е предвиден – така че ще станат общо 72, но допълнителният ресурс е 50 милиона, така че той е гарантиран и ще може да се поемат тези плащания, понеже произтичат въз основа на действащо законодателство. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа вицепремиери, моят въпрос е към господин Христо Алексиев, а именно: преди години, още последната година от управлението на Политическа партия ГЕРБ, започна удълбочаване на варненския плавателен канал за връзка с пристанищата, намиращи се във Варненското езеро – изключително важно мероприятие, което трябваше да бъде извършено. Бяха дадени 435 милиона, платени последователно от Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, което прехвърля без търг, без конкурс средствата към „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, след което то ги прехвърля на ДЗЗД БИЛД, оттам заминават за Калининградското параходство „Гидрострой“. С нашите 435 милиона параходството купува дълбачките и извършва удълбочаването на канала – абсурдна ситуация, за която алармирахме не един и не два пъти от трибуната на Народното събрание, но досега не знаем дали има някакви действия. Именно това ми е въпросът към Вас, тъй като тогава господин Георги Тодоров беше председател на Борда на директорите на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, отпуснало средствата, който в момента е министър в служебния кабинет на електронното управление. Освен това стана пределно ясно, че има три точки, които не могат да бъдат удълбочени. Едната е веднага след Аспаруховия мост, където има сериозна скала, втората е на канал № 2, който отива към пристанище Варна-запад. Освен това самият Аспарухов мост ще падне, ако се направи това удълбочаване, без той да бъде укрепен. И на практика се получи, че се дадоха едни огромни средства без търг, без конкурс, за втори път го казвам, и няма никакъв ефект, а е необходимо това удълбочаване. Освен това, за да бъде изпълнено ефективно цялото това действие, трябва да има удълбочаване и на самата стена, където застават корабите на пристанище Варна-запад, което също е невъзможно да стане, тъй като са необходими още допълнителни средства. Кметът на Варна господин Портних също не намери време в продължение на четири години да направи така, че тръбата, която е за мръсната канализация между Аспарухово и Варна, да бъде закопана в дъното, така че да може да стане това удълбочаване. И моят въпрос е: какво се върши по тази цялата процедура, така ли ще отидат на вятъра тези 435 милиона и какви действия е предприело Министерството на транспорта. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуцанов, да, това е, от една страна, доста важен проект за Варна, като цяло за варненското пристанище. Вие знаете, че варненското пристанище, освен Държавното пристанище „Варна“ ЕАД, което оперира там, оперират и доста частни компании, които оперират върху определени терминали. От една страна, аз съвсем откровено Ви казвам, че считам, че този проект е важен за Варна и като цяло за развитието на пристанище Варна и региона. От друга страна, не смятам, че по най-удачния начин и най правилния, и най-законосъобразния тази процедура е била възложена, разбира се, използвала и механизма на така наречения ин хаус. За всичко това има подадена информация до компетентните органи, нека те да си свършат работата, аз няма да коментирам повече в детайли дали процедурата е законна, или незаконна, дали е правилна, или неправилна. Цялата информация, която имаме по провеждането на тази процедура, пак казвам, е подадена към компетентните органи. За мен като министър на транспорта и съобщенията това, което е важно, е, след като това драгиране приключи, след като каналът и пристанището бъдат удълбани, наистина да постигнем едни добри дълбочини, за да могат във варненското пристанище да влизат наистина големи кораби. За мен, пак казвам съвсем откровено, големият проблем там е тръбата, която по проекти трябва да бъде изпълнена с вдълбаване на три метра, а тя е положена върху морското дъно, което означава, че дори и да бъдат постигнати дълбочините на драгиране, големи кораби пак няма да имат възможност да влизат в пристанище Варна. Поради това на самия проект към момента изпълнението е около 85%, но аз считам, че няма как да приключим този договор и да постигнем неговата цел, ако не бъде решен въпросът с въпросната тръба. Имаме доста активна комуникация с Община Варна по този въпрос, дори и това, което сме коментирали, че е възможно по някакъв начин към момента Варна да поеме финансов ангажимент, а ДП „Пристанищна инфраструктура“ да извърши необходимите действия по вдълбаване на тръбата, за да може наистина, след като доста средства бяха похарчени там, да има ефект от тях, от тези инвестиции. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вицепремиер, нямаме разминаване, че това е изключително важен проект не само за Варна, а въобще за пристанищната инфраструктура на България и за привличането на повече товари, които трябва да преминат през България. Само искам да Ви обърна внимание на следния момент: човекът, който е бил председател на Борда, сега за награда е министър. Освен това драгираната маса, вместо да се изхвърля в 12 милната зона, което Вие знаете много добре, че така трябва да бъде направено, се изхвърля основно във Варненското езеро, което значи, че тя отново ще се върне на фарватера на корабите и отново трябва да бъде изкопавано. Освен това 15% или 20, които не са довършени за това драгиране, те са ключово важни, за да не могат да преминат корабите, тоест и 1% да не бъде извършено, ако има по висока точка на Аспаруховия мост, корабите просто няма как да влязат и ще се получи така, че едни 435 милиона ще бъдат дадени ей така на вятъра. И затова аз Ви моля наистина да направите всичко възможно специализираните органи да се произнесат, това не е във Вашата компетентност. Но не е и нормално в продължение вече на близо 4 години да няма отговор от тези органи какво точно се е извършило и няма ли да има наказани, и няма ли да има справедливост за тези половин милиард ей така дадени пари.

Да, господин Гуцанов, това, което казвате, че драгираната маса не се изхвърля отвъд 12-милната зона, е правилно, но възложителят и изпълнителят са получили разрешение да изхвърлят на друго място от компетентните екологични органи. Това за мен също е доста интересен въпрос. По отношение на договора, да, разбира се, компетентните органи трябва да си свършат работата, но аз пак казвам, за мен трябва тези въпроси да бъдат решени, за да може да има ефект от изпълнението на този договор, и след като тази огромна сума е похарчена там, поне да направим всичко възможно да има ефект от тези инвестиции. Пак казвам, не коментирам начина, по който това е възложено. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Пеканов, въпросът ми ще бъде към Вас. Взимайки предвид, че ПАВЕЦ освен централи, които произвеждат електроенергия, балансират по честота цялата система, също така са и едни от най-добрите съоръжения за съхранение на енергия или батерии, въпросът ми е защо в Плана за възстановяване и устойчивост под общия знаменател на ВЕИ, например в Реформа 6, са включени фотоволтаици, вятърни централи, включително и геотермални централи, но не са предвидени за изграждане ПАВЕЦ.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митова, благодаря за въпроса. Знаете, че финалната версия на Плана за възстановяване и устойчивост беше финализирана точно преди една година – през месец април 2022 г. По линия на нея бяха фиксирани всички проекти и детайлите по тях по времето на кабинета Петков, като голяма част от детайлите наистина бяха подготвени още преди това – по времето на кабинета на Стефан Янев. По отношение на това, което питате. Предложения за финансиране на ПАВЕЦ „Чаира“ сме правили множество пъти както по време на кабинета на Стефан Янев, така и смятам – колегите ще кажат, по време на кабинета Петков. Проблемът винаги е бил липсващата екологична оценка за възстановителните дейности. Но това, което беше предприето в последните месеци, тъй като ние от служебния кабинет в момента вярваме, че това е ключов проект, който действително трябва да бъде извършен, е да бъде разширен обхватът, на първо място, на възможността, която ЕБВР ще ни предостави за техническа помощ за изграждане на различни технологии за съхранение на батерии – и тук, надяваме се, че ще могат да се използват средства и за ПАВЕЦ „Чаира“, както и по линия на REPowerEU. Вече може да говорите с министър Христов по-късно на изслушването, да се направи нов опит в Плана евентуално да бъде включена такава инвестиция. Такива опити са правени през 2021 г., както казах, предполагам, че и през 2022 г., но винаги проблемът, спънката е била липсата на изготвена екологична оценка и други екологични притеснения, които от Европейската комисия са изказвали, и по този начин не са приемали за възможно част от ресурса да бъде насочен натам. Иначе аз съм съгласен, че това е абсолютно ключов проект и трябва да се случи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа вицепремиери! Преди да си задам въпроса, само един коментар – не съм взел процедура по начина на водене, господин Председател. Ние имахме желание да зададем въпроса и към Гълъб Донев – министър-председател, за съжаление, него го няма – разбрах, че е на коронацията на краля на Англия. Не знам това дали е така, или не е така, но мисля, имайки предвид, че повече от два месеца нямаше парламент, нямаше парламентарен контрол, че може би по-редно беше президентът да отиде на коронацията, а премиерът да е в залата, където му е мястото, за да може да зададем въпросите към него. Сега относно въпроса ми. Моят въпрос е към вицепремиера Алексиев във връзка със закриването на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД. Той не е конкретен, макар че аз имам и конкретни данни. Притеснението, което имам, е всъщност за една прогнозна стойностна услуга, която е три пъти по-скъпа от дейността, която можеше да бъде извършена през закритото дружество „България Хели Мед Сървиз“. Говорим за хеликоптерите за спешна медицинска помощ – за тези от Вас, които може би не следят. Въпросът ми е: може ли вицепремиерът Алексиев да защити това решение на служебното правителство – да закрият едно българско дружество и да възложат една услуга, която е три пъти по-скъпа? Не мога да разбера: защо трябва да се плащат тези пари от българските данъкоплатци? Това е моят въпрос. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, ние неколкократно сме заявявали, че спешната медицинска помощ по въздух е абсолютен приоритет и за държавата, и към момента за служебното правителство, защото тя касае живота и здравето на хора. Ние направихме анализ, след като започна нашият мандат, на изпълнението на спешната медицинска помощ по въздух. Това, което установихме, е, че държавата трябва да поеме много по-сериозен ангажимент, а не тази дейност, тоест оперирането на спешната медицинска помощ по въздух, да бъде поверена на едно търговско дружество, било то и държавно. Затова държавата пое абсолютния ангажимент и осигури финансиране, за да може тази дейност да стартира възможно най-скоро. Всички много добре знаем, че България години наред се проваля в тази дейност и сме единствената европейска държава, която няма спешна медицинска помощ по въздух. От една страна, зная, че беше проведена и процедура за закупуване на хеликоптери, които хеликоптери обаче с изключение на един, който ще дойде през месец декември 2023 г., всички други ще дойдат 2025 – 2026 г. Дотогава България има спешна нужда от спешна медицинска помощ по въздух. Затова ние анализирахме и за нас най-удачният вариант беше да изберем и да подготвим процедура за оператор, който да дойде и по най-бързия начин да започне да извършва тази услуга, защото за държавата щеше да отнеме допълнително време за това. Към момента – искам да Ви информирам, че както поехме ангажимент, ние през месец март обявихме тази процедура. Крайният срок за подаване на оферти беше вчера. Има две подадени оферти на доста сериозни и реномирани HEMS оператори. Надяваме се оценката да приключи бързо и още през юни България да има два хеликоптера с готови екипажи. В момента се работи по медицинските екипажи. Работи се и по оперативните бази, където трябва да домуват хеликоптерите. Работи се и по площадките към самите болници, които са определени, че могат да се ползват от тази услуга и да участват в системата HEMS. По отношение на бюджета. Все още няма сключен договор – има прогнозен бюджет на база на пазарно проучване, какъвто е нормалният механизъм и това го изисква Законът. Може би бюджетът да е висок, но се надявам, че самите оферти ще бъдат на по-ниски стойности, защото, пак казвам, ние трябва възможно най-скоро да стартираме тази дейност – става въпрос за живота и здравето на хората. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Вицепремиер, през август 2022 г. пет румънски хеликоптера дойдоха и спасиха своите граждани от катастрофа във Велико Търново – от Румъния. Седем месеца по-късно Вие закрихте дружество, което беше създадено, което беше осигурило първия хеликоптер и беше в готовност да осигури втория хеликоптер – с български екипажи, с български техници, с инвестиция за изграждане на система HEMS в България! Какво се получава? Това щеше да струва за две години, забележете, 9 млн. 468 хил. 352 лв.! Девет милиона! Прогнозната стойност, за която Вие говорите, е над 28 млн. лв., четири пъти повече! Да, ще се види каква ще бъде цената, която ще трябва да платят българските данъкоплатци – проблемът е българските граждани, които плащат ежедневната цена и това цялото забавяне всъщност струва човешки животи! Проблемът е – Вие казвате: „други HEMS оператори“, да, ще аутсорснете тази длъжност на чужд оператор, вместо да имаме български такъв! Как оправдавате, първо, по-високата цена, след това даваме на чужд оператор, вместо ние да развиваме този капацитет, България да може, ако стане нещо в Македония или в Гърция, да си изпрати хеликоптерите и да спаси нашите граждани? А ние сега – чужди хеликоптери ще идват тук на по-скъпа цена! Не разбирам цялото това решение на служебния кабинет за излизане – всъщност ликвидирайки едно дружество, което беше направено, построено, имаше много конкретно свършена работа, което щеше да задвижи този процес, ликвидирахме го, тръгнахме в друга посока, за да дадем повече пари на чужди оператори! Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ананиев, не исках да влизам в по-груб тон по отношение на този въпрос. На първо място, имайте предвид, че човешкият живот и здраве нямат цена за мен. На второ място, да, Вие създадохте това дружество „България Хели Мед Сървиз“ месец юни, малко преди да приключи мандатът на последното редовно правителство на Кирил Петков. Знаете ли какво заварих там? Нито хеликоптер, нито обучени пилоти, нито готови пилоти – просто едни платени заплати на определени хора и хора, близки до управляващите тогава партии в редовното правителство, назначени в един борд. И това, което казвате – цифрите, хайде да видим колко ще излезе нашият модел, а Вашият колко ще излезе. Според мен щеше да бъде много по-скъп. Хубаво е, че ги цитирате тези цифри. Но пак Ви казвам, платени стотици хиляди заплати в един борд и на други назначени служители и резултат никакъв – нито хеликоптер, нито спешна медицинска помощ по въздух, нито обучени, сертифицирани пилоти! Аз такова нещо не съм видял. Не знам Вие къде ги видяхте тези хеликоптери. Благодаря.

Процедура искам!

Господин Председател, колеги, господа служебни вицепремиери! Моят въпрос е към служебния вицепремиер Пеканов. Във връзка със среща, която се е провела в края на месец април, с председателя на еврогрупата и с еврокомисаря Домбровскис изтече информация от Министерството на финансите, че служебното правителство продължава своята усърдна работа по неговия топ приоритет, а именно приемане на България в еврозоната не по-късно от януари 2025 г. Искам да обърна внимание, че основен приоритет на служебното правителство би трябвало да бъде провеждането на честни избори. Вие нямате такъв мандат, даден вече, тъй като решението на предишното Народно събрание Ви задължаваше да работите за влизане на България в еврозоната до 1 януари 2024 г. В момента Вие нямате мандат да вкарвате страната в еврозоната, още повече че консенсус в обществото по този въпрос не съществува. Социологическите агенции показват твърдо точно обратното, че болшинството българи не искат да се бърза със закриването на българския лев. Още повече че тази седмица приключи проверката на събраните от ВЪЗРАЖДАНЕ 604 хиляди подписа в Народното събрание и се оказа, че разминавания няма – те са точно 604 хиляди. Така че можем да очакваме с абсолютна неизбежност, че референдум по темата за еврозоната ще има. От тази гледна точка искам да запитам и следното нещо: в Министерството на финансите има заделени едни 10 млн. лв. с цел пропагандиране на еврозоната в България. Аз съм пуснал официален въпрос към Министерството на финансите, но искам да попитам и Вас, тъй като имам информация, че част от тези средства са насочени към лобисти извън страната с цел България да бъде приета, въпреки че няма да отговори – да, в частни лобисти при това. Над 800 хил. лв. са изпратени към частни лобисти в Брюксел с цел България да бъде приета в еврозоната, въпреки че няма да отговаря на критериите в началото на 2025 г. Това няма да ни учуди, тъй като и самите страни, които са членки на еврозоната, не отговарят на собствените си критерии. В тази връзка питането ми е: не е ли по-добре, преди да се проведе референдум, тъй като считам за безпредметни всякакви усилия на правителството преди това нещо – преди българският народ да се произнесе, да насочим тези средства към неща, за които имате мандат? Например да предоговаряте Плана за възстановяване и устойчивост в сферата на енергетиката. Или пък, ако имаме нужда от лобизъм в Брюксел, не е ли по-добре да пренасочим средства към по-добро обясняване на българската позиция относно Македония, тъй като там страната е в изолация и има нужда нашата теза да бъде обяснена по-добре? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за въпроса, важен въпрос. Нека да внеса малко яснота. На първо място, по отношение на срещите, които финансовият министър е имала – това са редовни срещи, които всеки един финансов министър на България прави с еврогрупата. Страната ни е започнала този процес от четири години. Този процес продължава най-малкото и защото има решение на последното Народно събрание. Смятам, че с Вас можем да се убедим, че парламентът е най-висшият орган на страната. Продължава да има такова решение – не е вярно, че то е отменено. По същия начин, по който по-късно ще се изслушваме по отношение на другото решение, което е мотивирано от Вас – има и друго решение, по което служебният кабинет продължава да работи. Нямам никаква такава информация за никакви разплащания към лобисти, така че не мога да коментирам по това. По отношение на Вашето предложение за референдум. Знаете, че имаше избори преди около месец – мисля, че на тях всяка една от партиите е казала своето мнение по тази тема. Вие имате ясно изразено мнение – аз го уважавам, дори да не съм съгласен с него. В залата мисля, че мнозинството продължава да подкрепя този път към еврозоната. Вие сте против – пак казвам, имате право на това. Може да има и други групи, които са против, но не са го изразили толкова ясно до момента. Така че работата, която е техническа, продължава – служебният кабинет има такава отговорност. Това е, което мога да Ви кажа. Благодаря Ви.

А за парите?

Нямам такава информация.

А, нямаш такава информация!

Господин Пеканов, аз всъщност не получих отговор на въпроса си какво правим с тези 10 милиона заделени – дали ги даваме в Брюксел за лобизъм за приемане на България, въпреки че няма да отговори на критериите. И позволете ми малко да Ви обвиня в неискреност, доколкото внесеният от Вашето правителство бюджет напълно изключва влизането на страната в началото на 2025 г. в еврозоната, дали не изхвърляме тези пари просто безсмислено?

Да, благодаря Ви. Отново да кажа. Десетте милиона, отделени за медийна кампания, са делегирани по време на кабинета Петков именно за тази дейност, която съпътства въвеждането, и информацията на гражданите, включително и за рисковете, които – и Вие редовно говорите за тях, за да можем да ги минимализираме, за да можем да обясним на гражданите как по някакъв начин да не се злоупотребява с този процес. Аз нямам информация от тези средства – да са използвани до момента такива средства, те са просто делегирани и за момента не са използвани, дотолкова, доколкото аз знам. Всички други въпроси трябва да ги отнесете към Министерството на финансите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник министър-председатели, уважаеми народни представители! Въпросът ми е към заместник министър-председателя по социалната политика. Инфлацията в България, макар че се забави, на годишна база е 14%, върхът ѝ бе октомври миналата година – 18,7%, отново на годишна база. Най-голямо през март е увеличението на цените в услугите и на храните, на стоките от първа необходимост. Продължава увеличаването на цените и на лекарствата. В същото време не се забелязва съществено увеличаване на доходите на българите, тоест увеличават се работещите бедни. Съгласете се, че е несправедливо някой да работи, а да не може да свързва двата края. А в България има все повече хора, които работят, но въпреки това са бедни. Нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедност. Делът на заетите вече е съизмерим с този в по-богатите и далеч по-развитите държави, но защо по-високата заетост не води и до по-адекватни доходи – на това трябва да отговорите Вие, господин Заместник министър-председател. И две думи за неравенствата в доходите между българите. Тази разлика е около осем пъти – между най-богатите 20%, и най-бедните българи, а при средно за Европейския съюз около три, три и половина пъти. Оставаме страната в Европейския съюз с най-висок дял на хората, застрашени от бедност и социална изолация, близо 33% по оценка на Евростат, тоест една трета от българите. В Чехия този процент е 12%. Как Ви се струва? Да видим всъщност колко беден е българинът: 780 лв. и 1592 евро – това са минималните работни заплати в България и Германия, а цените са общо взето едни и същи, особено на стоките от първа необходимост. Безспорна е необходимостта от подкрепа и осигуряване на достойно заплащане на труда на най-нископлатените работници и служители – тези, които работят на минималната работна заплата. Растящите цени и инфлацията реално намаляват минималната работна заплата, определена от служебното правителство. В този контекст е въпросът: предложихте ли актуализиране на минималната работна заплата в разработения от служебното правителство бюджет и ако не, защо, господин Заместник министър-председател?

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, благодаря за въпроса. Мога само да отбележа, че разглеждайки различните статистически показатели, които са официални, можем да отбележим: средногодишната инфлация за предходната година е 15,3%; годишната инфлация декември спрямо декември е 16,9%; хармонизираният индекс на потребителските цени за 2022 г., това е онзи индекс, който сравняваме с останалите индекси в държавите – членки на Европейския съюз, е 13 на сто. Правителството от началото на този година предприе действия за увеличаване на минималната работна заплата с 9,9 – почти 10 на сто, което за едногодишен период заедно с осъщественото преди това увеличение е около 20 на сто. С други думи, изпреварващо е увеличена минималната работна заплата от началото на тази година. В приетия от Министерския съвет Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., който е внесен за разглеждане и обсъждане в Народното събрание, не е предвидено увеличаване на минималната работна заплата именно защото Законопроектът е изготвен на база действащо законодателство. Действащото законодателство предвижда определяне на минимална работна заплата от 1 септември въз основа на нови критерии, които произтичат от Директивата за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз. Служебният кабинет нееднократно е изявявал и изразявал позиция, че той не може да предприема действия, които водят до трайни въздействия върху публичните финанси. Мога само да отбележа, че това увеличение на минималната работна заплата от 710 на 780 лв. само в бюджета на Министерството води до допълнителен ресурс, който е предложен със Закона за бюджета, от около 131 млн. лв. за покриване на възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ. Евентуално увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. по предвидените правила води само за този разход малко над 250 млн. лв. Така че служебният кабинет, изпълнявайки правомощията, които има, е предоставил възможността въз основа на действащото законодателство да бъдат гарантирани правата на гражданите, включително и на работещите. Разбира се, отговорността за предприемането на допълнителни мерки е на друго управляващо мнозинство и друг кабинет. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник министър-председатели, уважаеми народни представители! Благодаря за отговора. Няма как да ме удовлетворява отговорът. Няколко неща аз чух, които направо ме хвърлят в – няма да използвам силна дума, в недоумение, че изпреварващо е увеличена минималната работна заплата. Аз не знам статистиката, можем да си играем с нея, както искаме. Казахте няколко стойности на инфлацията. Сигурно има различни оценки на инфлацията, само че аз не чух например 12% инфлация никъде от Вашите думи, тоест няма такава оценка на инфлацията, а в същото време ще се увеличават пенсиите по приетото от Народното събрание правило в чл. 100 на Кодекса на труда с 12%, но това е един съвсем друг въпрос. Да, действащото законодателство, или по-скоро липсата на такова в сферата на минималната работна заплата наистина не предполага някакви правила, които да се спазват, да се отчита например инфлацията, да се отчита средната работна заплата, необходимостта от това минималната работна заплата да осигурява издръжка на живота, но все пак адекватното определяне на минималната работна заплата е наложително, и то е очаквано от една армия от 500 хиляди близо, по оценка на експерти, защото нямаме статистика точно колко човека работят на минимална работна заплата, но тези хора едва ли ще бъдат удовлетворени от отговора, който давате, господин Заместник министър-председател. Не съм удовлетворен и аз, и парламентарната група на БСП от отговора. Затова сме предложили от името на парламентарната група чрез приетите по предложение на „БСП за България“ през февруари 2023 г. промени в Кодекса на труда въведеният механизъм за определянето ѝ в размер на 50% от средната брутна работна заплата в период на 12 месеца, сега предлагаме това да се случи по тези правила, да се увеличи заплатата от 1 юли, което, ако се приложи така, както сме предложили, размерът ѝ би бил около 850 – 890 лв., увеличение с около 100 лв. Това ще направи едно плавно покачване на размера на минималната работна заплата във време на инфлация и ще създаде предпоставки за прилагане на приетия вече механизъм и на Директивата косвено за минималните работни заплати в Европейския съюз. И най-важното, всъщност не е най-важното, но ще осигури този плавен преход, защото, ако не приложим сега едно увеличение от 1 юли, от 1 януари 2024 г. ще се наложи едно сериозно увеличение с над 200 лв. на минималната работна заплата и тогава аз не знам как ще обяснявате на бизнеса това рязко покачване. И по никой начин в отговора Ви не чух обяснение към тези хора, които живеят на минимална работна заплата и са застрашени от риск от бедност и от социално изключване, как да преживяват заради това, че служебното правителство не може да предлага някакви решения, а в същото време то си позволява да предлага други решения (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) които не са му работа, но това е също един друг въпрос. Благодаря Ви и извинявам се за просроченото време.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Както вече отбелязах, служебното правителство прие увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г., тоест само в рамките на преди около три месеца и малко повече, така че то е изпълнило ангажимента, който има. Онова, което – ползвам повод от думите, които Вие направихте, онова, което е предложила с Вашия законопроект Вашата парламентарна група, представлява произволно избиране на периоди, така че да се напасне някаква цифра за увеличение от 1 юли. Вие казвате плавен преход към новия размер на минималната работна заплата, който следва да се определи от 1 януари 2024 г., но този плавен преход води до скокообразно нарастване на публичните финанси и разходите, които са необходими за неговото покриване, така че това е отговорност – правилно отбелязахте, не на служебния кабинет. Що се отнася за бележката ви от 12% увеличение на размера на пенсиите от 1 юли, който е предложен тази година от служебния кабинет в Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., той отново е изграден въз основа на действащото законодателство. Съгласно Кодекса за социално осигуряване се отчита хармонизираният индекс на потребителските цени и това означава 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход, който е 11 на сто в предходната година, и 50 на сто от хармонизирания индекс на потребителските цени, който е 13 на сто. Сборът от тези два показателя дава 12 на сто. По-важното е, че с този бюджет на държавното обществено осигуряване са гарантирани социалните права на всички граждани, гарантирани са правата на пенсионерите и средната пенсия ще получи един съществен ръст, както и коефициентът на заместване на дохода ще достигне 71 на сто. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Пеканов, и вторият въпрос на нашата парламентарна група ще бъде към Вас, а именно: има ли разработена концепция за бъдеща индустриална зона в комплекса „Марица изток“, и ако има такава, защо не е залегнала в Плана за възстановяване и устойчивост, а е предложено създаването на едно дружество за конверсия на мините, което да се финансира по Механизма за възстановяване и устойчивост? И тук ще обвържа въпроса си с Мярка 2.А.3, или „Интелигентна индустрия“, тъй като тази мярка има няколко направления, като Инвестиция 1 и Инвестиция 2, по които би следвало да може да се финансира изграждането на такава зона в комплекса „Марица изток“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митова, благодаря за въпроса – важен въпрос. На първо място, в Плана за възстановяване и устойчивост има – смея да твърдя, сериозен ресурс за изграждане на индустриални зони. Все още не е определено кои ще бъдат тези индустриални зони. Някои ще бъдат определени от държавата, други ще бъдат определени на пазарен принцип – там, където има интерес от инвеститори. Аз, доколкото съм запознат, но това все пак е в ресора на Министерството на енергетиката, няма конкретен проект в момента, разработен за индустриален парк в територията на комплекса, но това е вече нещо, което трябва да питате Министерството на енергетиката в по-голям детайл. По отношение на индустриалните зони тук обаче ще трябва да свършим доста работа в идните години. Тя вече е започнала. Министерството на икономиката, както и Министерството на иновациите и растежа движат този процес. Предстои да се приемат и закони, които ще облекчат всъщност инвеститорите, които искат да развиват потенциала на различни нови възобновяеми енергийни източници, на различни нови производства, и ние трябва да направим реално много повече за това. Къде трябва да бъдат ситуирани? Както казах, това е една част решение на държавата, но отчасти ще бъде решено и на пазарен принцип, там, където има интерес от инвеститорите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господа министри, колеги! От групата на ВЪЗРАЖДАНЕ правим обратно предложение. Ние държим точките да останат така, както бяха гласувани в седмичната Програма, и да минат двете изслушвания на двамата министри, заети с предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, и всички ние в тази зала знаем защо това е изключително важно. Вече няколко месеца ние нямаме никаква яснота как се движат тези преговори, а това касае работните места на десетки хиляди, да не казвам по-сериозни цифри, хора. Още един аргумент да искаме точките да останат по този начин е, че ние имаме гости, които очакват да слушат какво всъщност ще получим ние като отговори от ресорните министри и тези хора са пътували, за да бъдат днес тук, следователно ще пътуват, за да се приберат по домовете си. Смятам, че най-малко им дължим уважението да спазим Програмата така, както беше заложена, така, както те бяха предупредени, и да си продължим по предварително приетата програма. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, моето процедурно предложение ще бъде в подобен смисъл, но предлагам точката, която предложихте да се включи в дневния ред по отношение на моето предложение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде т. 5, след това да проведем изслушването на министрите, след това да преминем към гласуването на постоянните комисии. Смятам, че обсъждането на решението за промяна в Правилника ще отнеме малко време, така че да приключим с изслушването, както държат колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, и да уважим гостите, които са дошли да чуят становището на служебните министри и вицепремиера по темите за изслушване.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, само искам да отбележа, че ние вече сме във времето за парламентарен контрол, така че трябва да вземем под внимание при обсъждане на всяко едно от предложенията кога ще започне и парламентарният контрол. Благодаря Ви за вниманието.

Първо трябва да се приеме дневният ред, после предложенията.

Искам да направя предложение.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, бих искал да подчертая, че на Председателския съвет имаше общо взето консенсус, че трябва да се гласуват съставите на комисиите, но нямаше ясно обединение около определена промяна в Правилника на Народното събрание, така че моето предложение е поне да се гласуват отделно, а даже бих казал да отпадне и промяната в Правилника, докато нямаме допълнително обсъждане, което би могло да събере някакъв консенсус. Благодаря.

За кое?

За какво гласуваме?

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Вие в момента нарушавате Правилника, който вече сме гласували. За да се промени самият Правилник, трябва да има Правна комисия, която да разгледа предложението, което сега искате да гласуваме. Как става тази работа – Вие еднолично решавате и предлагате нещо в нарушение на Правилника, който вече сме избрали и гласували?! Изрично е написано в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по какъв начин се променя този правилник. Защо нарушавате този ред? (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Председател, уважаеми колеги! За щастие точно този казус лесно може да бъде разрешен и той може да бъде разрешен по принципа, по който Вие бяхте избран, а именно, че председател на Правната комисия би могъл да бъде избран, без да става дума за останалите комисии, съгласно ротационния принцип, който приехме и благодарение на който Вие в момента водите заседанието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, след вчерашното заседание на Председателския съвет решихме, че е наложително да направим промяна в Правилника именно за да излезем от тупика, в който сме вече месец – откакто работи Народното събрание, и още нямаме избрани комисии. Има над 50 законопроекта, внесени в Деловодството на Народното събрание, включително и тези по Плана за възстановяване и устойчивост, включително и тези, свързани с правосъдната реформа. Затова за нас е наложително комисиите на Народното събрание да имат възможност да бъдат насрочвани и да заседават. В този смисъл предлагам Проект на решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Проект! РЕШЕНИЕ за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: § 1. В чл. 30, ал. 3 се създава изречение второ: „Когато няма избрано ръководство на постоянната комисия, заседанието ѝ се ръководи от определен от председателя на Народното събрание неин член.“ Заключителна разпоредба § 2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря Ви.

Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Вкарвате точка в дневния ред против Правилника, без да са изтекли някакви срокове за предложения или за допълнителни други предложения от други парламентарни комисии. Би трябвало да ги имаме разпечатани – това е Проект на решение, всички народни представители, за да можем да влезем, да се запознаем. Това нещо е вкарано вчера, даже не знам в колко часа. Може би в пет без пет? И в един момент идва някой, прочита нещо от трибуната и ние трябва тук да го гласуваме, като не знам какво?! Нарушавате Правилника системно вече и не мога да разбера какво се случва. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Това, което казахте, е действително нещо, което обсъждахме, но трябва да се добавят две неща. Едното е, че една от парламентарните групи – тази на „Движение за права и свободи“, каза, че според нея не би трябвало да се работи до избор на председатели, докато няма установено мнозинство. Аз изразих моите опасения там, изразявам ги сега и в залата, че може да се окаже, че този срок е неопределено дълъг. Затова според мен е правилно, отново го подчертавам, ние да търсим възможно бързо решение за председатели на комисии. Това е първото, което исках да кажа, за да не се окаже, че ние няма да имаме председатели за няколко месеца и този принцип да се окаже неопределено дълъг във времето – до живота на това Народно събрание. И второто, което искам да кажа, е, че от него би трябвало да се изключи Комисията по правни въпроси, така че тя трябва да бъде извадена извън скоба и при първа възможност да се избере председател съгласно нашето разбирателство. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Репликата ми към господин Денков е във връзка с това, което каза по отношение на обструкцията, която направихме от „Движение за права и свободи“. Истината е, че ние искаме да бъде записано като правомощие на председателя или на когото и да било, защото това е правна празнота – комисиите не могат да заработят, ако нямат председател. Комисиите не могат да си изберат председател на заседание, защото правомощието да се избира ръководство е на залата, а не на комисиите. Пленарната зала е по-висшестоящ орган, тя всъщност е органът, а не комисиите и това правомощие не може да бъде осъществено от самата комисия. Може да бъде осъществено от председателя, ако решим да изменим Правилника. В тази връзка, ние казахме, че за да могат да заработят комисиите, те трябва да бъдат председателствани от някой. Този някой трябва да бъде определен от някой друг до избора на ръководства на комисии. Така че тук става въпрос за това да бъде запълнен правният вакуум. В тази ситуация кой определя – водещият, а не председателят? Кой ще председателства комисията за определено заседание? Най-логично е това да е председателят на Народното събрание, защото той има сходни правомощия – да свиква и да определя дневния ред на комисията. Така че за това става въпрос. А как ще работи Народното събрание, кога ще реши Народното събрание да определи ръководства на комисиите и какъв ще е дневният ред на тези комисии, както и кой ще ръководи Правната комисия и по Конституция, и по Правилник не е в правомощията на нито една парламентарна група и на нито една сбирка от парламентарни групи. Събрали се две групи и решили нещо?! Това може да стане факт, ако е решено в залата. Така определя Правилникът. Решете го в залата, имате мнозинство, ние нямаме нищо против. Впрочем имате мнозинство – първите две групи, да изберете и ръководства на комисиите. След като не го правите, след като това трябва да стане по друг ред, този ред трябва да бъде добре разписан. Това беше темата и смятам, че сме прави и смятам, че така трябва да постъпим.

Благодаря Ви, господин Председател. Това, което нас ни притеснява, ще го повторя отново. Да не се окаже, че ние нямаме ръководства на комисиите през целия живот на това Народно събрание. Затова едно възможно решение, което беше обсъждано на Председателския съвет, е да се направи редакционна промяна във Вашето предложение, което беше представено от госпожа Атанасова, и да се каже, че този режим, който се предлага, важи само за първото заседание на комисиите и така да се даде време, за да може да стартира работата на комисиите и същевременно да се изберат и ръководства на комисиите. Правя предложение, ако се отиде към този режим за редакционна промяна, каквато беше предложена по време на Председателския съвет. Благодаря Ви.

Еее!

Колеги, не можах да разбера – сега обсъждаме промени в Правилника, обаче нека да отворим все пак § 1 в Допълнителните разпоредбите, където пише, че промените в Правилника могат да станат само и единствено след като минат през Комисията по правни въпроси. Как сега искате да правим някакви промени в Правилника, при положение че няма Комисия по правни въпроси? Предлагаме Ви да изберем председател на Комисията по правни въпроси, след което може да входирате тази точка, тя да мине по съответния надлежен ред и тогава да направим тази промяна в Правилника. Дайте да не нарушаваме Закона, тъй като Правилникът ни е със силата на закон и не е необходимо да потъпкваме законите, които сами сме си гласували, и то съвсем скоро. След като минем цялата процедура, ако искате, можете да правите каквито искате промени по съответния Правилник, но по законен ред.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, макар че все още не виждам някой да е получил самия текст на решение, за да видим какви редакционни предложения може всеки един народен представител да направи, както е по Правилник, не че днес го спазвате, но аз имам друго притеснение и това е заявката на председателя на Народното събрание, че всъщност ще копира ръководствата или хората, които са ръководили в Четиридесет и осмото народно събрание. Четиридесет и осмото народно събрание си имаше мнозинство и това мнозинство си избра председатели на комисии. Това мнозинство може да си направи и кабинет. Защо в момента по таен, скрит начин връщаме това мнозинство? Нека да направим избора на комисии по начина, по който е заложен в Правилника, и не само на комисии, но и на ръководства на комисии, а не да се опитваме да връщаме по един скрит начин едно мнозинство от Четиридесет и осмото народно събрание. Благодаря Ви.

Господин Ананиев, в момента предложението на госпожа Атанасова се опитва да ни направи съучастници в един правен абсурд. Досега в Правилника на Народното събрание никога не е имало такава опция, но Вие знаете, обвързването и формирането на някакво мнозинство за определяне на ръководните позиции е ясно индикиране, че в Четиридесет и осмото народно събрание имаше такова мнозинство и то се наричаше хартиено. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа, смисълът на предложеното е да допълни празнота в Правилника, първо. Второ, около него се обединихме на Председателския съвет по една основна причина. Ние сме наясно със състава на постоянните комисии и бихме могли в първото заседание на всяка една от постоянните комисии да изберем процедурните правила, по които ще работи съответната комисия, правилника за работа на Комисията, и да не губим време през следващата седмица, когато всички се надяваме, това изразихме всички на Председателския съвет като становище, че вече ще има определено мнозинство и ще могат да се изберат ръководствата на комисиите. Тази дискусия в случая не зная до какво ни води, но ние трябва да решим ще изберем ли състав на комисиите днес, или ще го отложим за следващата седмица. Явно нямаме съгласие по отношение на ръководствата на комисиите. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, Вие не бяхте на Председателския съвет, но там помолих колегите от първата и втората политическа партия да не очакват от партиите от трета, четвърта, пета и шеста политическа сила да решават въпроса с политическото мнозинство. Не ни забърквайте нас отново. Заявявам от тази трибуна, че във Вашите мнозинства, във Вашите джентълменски споразумения, ако имате мнозинство, ако имате хора, предложете председатели и заместник-председатели на комисии. Имате достатъчно – 130 – 140 гласа „Продължаваме Промяната“ и ГЕРБ, или се разграничете и кажете, че нямате такова мнозинство, но няма вече един месец цяла България да Ви чака ще има ли председател на Събранието, няма ли да има, ротационен ли ще бъде, няма ли да е ротационен. Правната комисия да я извадим извън другите комисии, защото Стою Стоев трябвало да стане председател на Правната комисия. Кой е казал, че Стою Стоев трябва да стане председател? Вие сте се събрали някъде и сте решили. Направете си мнозинство, внесете проекти на решения с председатели и да се гласува. Докато Вие не можете да го направите това, другите народни представители, които искат парламентът да работи, предлагаме да се изберат комисии и те да започнат работа. Как ще започнат работа, като този председател на Народното събрание, който Вие избрахте, ще определя за всяко заседание кой да ръководи заседанието? И понеже поставихте въпроса, че било противозаконно или неправилно разглеждането на точката, Вие и Вашата партия – 43 народни представители гласувахте тя да влезе в дневния ред. Гласувате да влезе в дневния ред и след това ставате да правите процедура по начина на водене, че това било незаконно. Хайде, разберете се какво правите. Само че не сме длъжни всички ние останалите да гледаме – хайде, няма да казвам какво поведение. Благодаря.

Уважаеми господин Свиленски, ще започна с Вас. (Смях.) Точката относно нарушението на Правилника, която в момента дискутираме, ние гласувахме против. Ние бяхме за избиране на състав на комисии. Проверете си нещата. Също така стига с това думи, думи, думи и така гръмогласно да ги хвърляте тук. Всъщност Вие гласувахте тази точка да влезе в дневния ред, защото сте част от това мнозинство от Четиридесет и осмото народно събрание. Факт. Затова гласувахте. Ако бяхте оставили само ГЕРБ и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ да гласуват и да видим дали може да има мнозинство – ще видите, че няма такова. Госпожо Кирова, виждам, че повтаряте думите на ДПС, че имало празнота в Правилника. Къде пише в Правилника, че като има празнота, няма да го спазваме? Къде пише такова нещо? С една дума, че всяка една празнота, която сега тръгнем да ровим, можем да я вкараме в пет без пет и следващия ден да я разглеждаме тук, без да е минала в Правната комисия, без да бъде разгледана. Не може да си измисляме нещо и да го използваме като причина, че имало празнота. Това не е причина да нарушаваме Правилника, че има празнота. Другото нещо, което е важно, е коментарът за изменение и допълнение на самия Закон – то е едно и също, така че очевидно е, че имате мнозинство, че сте решили какво да правите, но не и в нарушение на Правилника. Благодаря.

Господин Председател, бях засегнат с това – с възможността да смятам. Господин Ананиев, 43-ма народни представители от „Продължаваме Промяната“ – справка от Информационния център, са гласували за това сега в момента да разглеждаме точката за промяна в Правилника и точката за комисиите. Народните представители от БСП, които са гласували, бяха 12. При 138 гласа „за“ без 12 гласа решението е прието, но при 138 гласа без 43 решението не е прието. Хайде, решете какво искате. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От един месец слушам как се говори за ръководство на Правната комисия. Не знам дали Ви прави впечатление, но никой от членовете на Правната комисия не участва в тази дискусия. Участват хора, които не са били в Правната комисия. Казвам за членовете, които в момента са членове на Народното събрание и които са били членове на предишната правна комисия в Четиридесет и осмото народно събрание, което очевидно идва да Ви покаже, че не е било чак толкова страшно. Искам да обърна внимание на колегите от ПП, защото Вие най-много взимате отношение по този въпрос, че председателят на Комисията не е важен по принцип, важно е мнозинството. Ако председателят принадлежи към мнозинството, нещата вървят съобразно волята на мнозинството и то винаги е така както в пленарната залата. Ако председателят по случайност принадлежи към малцинството, пак ще важи волята на мнозинството в комисията и той ще трябва да се съобразява с нея. Не знам дали Ви е ясна процедурата, но председателят не е важен, просто не е важен. Не знам защо се фиксирахте толкова. (Шум и реплики.) Не, те не знаят. Комисията може да променя и дневния ред, всичко може да прави комисията с мнозинство. В Четиридесет и осмото народно събрание нямаше мнозинство. Нямаше. Председателските места на комисиите знаете, че бяха разпределени пропорционално и Правната комисия някак си беше дадена на ГЕРБ. Това беше. Искам да припомня и се надявам, че членовете на Правната комисия, ако вземат думата и отношение по тази критично важна тема, ще припомнят, че в Правната комисия се постигаше мнозинство – за Закона за медиацията, за измененията на ГПК, Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, и не знам дали си спомняте, че беше приет почти единодушно в залата. (Реплики: „Изборният кодекс.“) Да. По въпроса за Изборния кодекс и за хартиената бюлетина определени политически сили имаха друго виждане. (Шум.) Това е, да. Нямаше политическо мнозинство. Имаше тематични мнозинства, Вие много добре го знаете. Това, което предлагат в момента колегите, е абсолютно разумно до момента, в който се сформира политическо мнозинство в залата и се сформират политически ръководства на комисиите. По-добре е да има назначени ръководства по механизма, който в момента бива предлаган, за да можем да започнем работа, защото наистина е срамно вече това, което става – един месец да не може да започнем да гледаме законопроектите, а ако имате някакъв персонален проблем, аз Ви гарантирам тук, че не желая да председателствам тази комисия във връзка с предложението старите председатели да председателстват. Воля е на председателя, като приемете неговото предложение да избере кой да я председателства. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Чолаков, аз ще се съглася по принцип, че председателят е просто функция на мнозинството, но той има много важни правомощия, когато работим с къси срокове и неясноти. Например кога да свика комисията, кога да подпише доклада, кога той да влезе при председателя и така нататък. Знаем, че предния път НПК не успя да стигне заради правомощията на председателя. Не че това в момента е най същественото, но за да сме коректни, председателят все пак не е просто функция на едно мнозинство. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

За да спестявам време, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще използвам репликата. А бе, уж всички сме нормални хора, като сме навън, като излезем на тази трибуна, какво Ви става? Един час загубихме време, при положение че Народното събрание взехме решение. Освен това говорим за Плана за възстановяване и устойчивост, говорим за милиарди, които са ключови и важни за държавата, и ние се занимаваме с това нещо един месец да нямаме комисии, и сега един час губим времето на хората, които са дошли тук точно да ни слушат за Плана за възстановяване и устойчивост. Моля Ви се, спрете се и да преминем към гласуване.

Господин Чолаков, в три насоки реплика към Вас. Първо, не знам защо решихте, че господин Желязков ще посочи Вас за председател на комисия и го давате мястото?

А тези, които не са депутати от миналия парламент? А тези групи, които ги няма? Разбирайте си се както, и така…

Аз се притеснявам от заявката на господин Чолаков, че в Четиридесет и осмото народно събрание в Правната комисия не било страшно. Как ще не беше страшно – 18-те часа за Изборния кодекс, които видяхме какво стана на 2 април, не беше ли страшно? Страшно беше. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ПП-ДБ.) И да, тематичните мнозинства може да са по разни теми, но когато става дума за изборно законодателство и за други важни теми, се вижда кое беше мнозинството в Четиридесет и осмото народно събрание.

Ще взема отношение, ако ми позволите, само към репликата на господин Божанов, защото тя беше смислена. Господин Божанов, да, така е, председателят е функция на мнозинството и той сам по себе си не е важен. Той дори не може да забави процедура, ако мнозинството реши да я ускори. Между другото, трябва да Ви кажа, не знам дали забелязвате, но сякаш всички започнаха лека-полека да се убеждават, че това, че забавихме приемането на второ гласуване на измененията в НПК, може и да е било за добро, защото Вие виждате, включително във Вашите редици, колко вече започнаха да се пораждат съмнения дали пък това е най-правилният начин да бъде решен проблемът с делото „Колеви срещу България“. (Реплики.) Да, да, да. И втората декларация, която искам да направя, за което Ви благодаря, че ми дадохте възможност – не желая да съм ръководител на Правната комисия в момента, в който тя ще приема тези изменения на НПК. Искам да е някой от Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Не виждам как по друг начин да Ви напомня да останем в хипотезата, която всъщност разискваме във връзка с това допълнение на Правилника, а тя е следната – няма консенсус между парламентарните групи за избор на ръководство на комисиите. Това вярно ли е от Председателски съвет, господин Председател?

Вярно е. След като няма консенсус за избор на ръководства на комисиите, колегите, доколкото знам, от парламентарната група на ПП-ДБ най-много настояват, и правилно настояват, все пак комисиите да бъдат избрани и да работят. В края ще кажа защо е по начина на водене и какво Ви предлагам на Вас лично като председател на Събранието. Ние всички приехме, че това е така – комисиите трябва да заработят, имаме важни закони, а и хората гледат и чакат да заработят. Тръгвайки по тази хипотеза, установихме, че те не могат да заработят, защото Вие ще ги свикате, но няма кой да води и няма законов механизъм, по който този, който ще председателства комисията за съответното заседание, било то първо или второ, или трето, до избор на ръководства на комисиите, и решихме да запълним тази… Правилно е предложила госпожа Десислава Атанасова, ние видяхме предложението и намираме, че то е разумно. Разбира се, и предложението само за първото заседание също е разумно. Но тук трябва да сме наясно и да кажем ясно на българските граждани, първо на себе си и след това на тях – ако не приемем предложението на госпожа Атанасова, комисиите няма да заработят. Ще ги изберем, но те няма да заработят. И ако на някого в тази зала му се струва, че това ще пришпори консенсуса, очевидно не разбира нищо от парламентаризъм и от политика. Консенсусът не се пришпорва по този начин, имам предвид консенсуса за избор на ръководства на комисиите. Има други политически механизми, по които това ще се случи евентуално. Второ, ако приемем предложението на господин Денков, комисиите ще имат само едно заседание, тоест те ще си приемат Правилника за работата. И след това ще започнем да говорим по медиите и от трибуната – хайде, някой не иска да приеме ръководства и така нататък. Но то си има механизъм за избор на ръководства. Трябва да има консенсус между парламентарните групи ръководството на коя комисия при кого отива и така нататък. Така че в момента аз Ви обръщам внимание на това, господин Председател – или приемаме днес начин, по който комисиите да заработят, законов механизъм, по който да заработят, а той е в двете предложения – на госпожа Атанасова и на господин Денков, или отлагаме този въпрос за следващата седмица и търсим механизъм как да ги изберем. Всичко, казано извън това, е упражнение извън темата и аз Ви моля да санкционирате това упражнение, както предвижда Правилникът и както Правилникът Ви дава на Вас тези правомощия. Мисля, че бях достатъчно ясен. Благодаря Ви.

Да. Залата да го реши. Приемете го като предложение.

Благодаря. Колеги, аз не съм бил на въпросния Председателски съвет, но това, което се чу от трибуната, ако правилно съм чул, е, че другата седмица ще бъдат избрани ръководства на комисиите. Поне това беше заявено – че другата седмица ще има ръководства. РЕПЛИКА: Къде го чу?

Госпожа Кирова мисля, че го каза тук от трибуната. Ако това е така, понеделник е почивен ден, говорим за едно заседание на комисиите във вторник и затова губим един час и тук са дошли хората от Стара Загора и от региона да седят и да ни слушат един час как говорим по абсолютно несъществена тема. Така че моето предложение е – нека да прекратим тази дискусия, нека да отложим точките за избор на комисии за другата сряда, когато да има и ръководства към тези комисии, щом това е това, което се чу от трибуната от страна на ГЕРБ, и да преминем към наистина по съществените точки, свързани с Плана за възстановяване и какво се случва с Маришкия басейн.

Господин Председател, честно казано, на мен ми е изключително неудобно от хората, които са дошли от другия край на България.

Има и миньори, има и от синдикатите. Не са само младите хора. Това, което наблюдаваме тук, не знам колко от гостите го осъзнават и чуват, и разбират за какво става дума, но отново имаме бойкотиране работата на парламента от страна на Коалицията „Продължаваме Промяната – Доносническа България“. Както в предишния парламент, така и сега…

Както в предишния парламент, така и сега.

Да. Добре, разбрах Ви, господин Председател. Както в предишния парламент, така и сега имаме умишлено бойкотиране на работата – неприемане на закони, спиране на работата на парламента, включително ще припомня факта, който се случи в миналия парламент, че беше бойкотирана съдебната реформа именно от представители на тази коалиция, защото тогава, когато се гласуваше съдебната реформа, представителите на „Продължаваме Промяната“ и… РЕПЛИКА: Другото нещо.

Така, и те. И то (смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), защото не знаят как изглеждат, именно те тогава бойкотираха работата. Днес си позволиха най-нагло да лъжат, че в миналия парламент, въпреки че присъстваха тук, аз по-скоро го отдавам на други проблеми, не че не помнят, излъгаха най-нагло, че има мнозинство и комисиите били избрани тогава с мнозинство. Ще припомня на тези откровени лъжци, че тогава комисиите и председателите на комисии бяха избрани на квотен принцип. Това нещо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от първия ден повтаряме, че ако няма мнозинство, да пристъпим веднага към избиране на председатели. Това нещо, включително и днес, беше коментирано на Председателски съвет. Даде се предложение това нещо да стане максимално бързо, да не трябват промени в Правилника, за да не влизаме в тези хипотези, които се развиват тук, за да може на споразумение на Председателски съвет да няма обструкции тук в залата, да се приложи това нещо и да може да заработят комисиите. Беше бойкотирано от тази коалиция. И стигаме до тази хипотеза, която, в момента се разиграват тук такива театри и такива сценки, в които единият от тази коалиция опонира на другия, накрая излиза трети и казва: ами дайте да отложим за другата седмица. Не, дайте сега да приемем абсолютно всичко, за да заработим, защото искате включително тези хора, които са дошли от Стара Загора тук, да чакат, да чакат, накрая нищо да не приемем и да няма изслушване, за да може Вие да си заминете и да отивате да пътувате максимално бързо, и да не работите и днес. Демагогията на преждеговорящите от „Продължаваме Промяната“, защото другите еди-си какви си (смях) се скатават и се крият, е ясна. Разбирам Ви и коалиционните драми. Разбирам Ви, че сте патерица на ГЕРБ. ГЕРБ в момента Ви използват и няма да Ви дадат коалицията, която искате да управлявате Правна комисия. Осъзнавате ли го патерицата в какво се превръща? (Смях.) В счупена патерица, и сте за пореден път използвани и захвърлени. Сега осъзнахте ли го?! Отидете отново на преговори с тях, защото с леките жени такова е отношението към тях (шум и смях) – използваш и изхвърляш. (Силен смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми колеги! Господин Ганев, как мина срещата с ГЕРБ преди час? (Възгласи от ПП-ДБ: „Ааа!“ и ръкопляскания.) По отношение на Правилника и саботажа. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Миналата седмица, проверете от изказванията на трибуната от коя парламентарна група зависеше и доведе до това, че няколко дена ни отне да приемем Правилника, което можеше да се случи за един ден. Именно парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ саботираше процеса. Имахме няколкочасови дискусии по отношение на наименованието на една от комисиите. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което предлагаме, е следното. Нека да приложим същия подход, който беше приложен и в Четиридесет и осмото народно събрание, когато няма мнозинство, тогава нека да бъде паритетен принцип. Ясно е, че ние трябва най-накрая да започнем да работим по законодателната програма, която е приета. Имаме над 30 законопроекта, които трябва да бъдат приети, които са важни за българските граждани. И това, което ние искаме, е най-накрая да заработят комисиите, но не по този начин, по който се предлага, защото това е правен абсурд – това е заобикаляне, това не е парламентарният дух, това не е политическият плурализъм, който има в Народното събрание. Нека да отложим точката за другата седмица, когато да се изберат и ръководствата. Защо бързаме с назначаване на състав на комисии, които другата седмица ще имат ръководства, както се каза сега? Ние искаме най-накрая комисиите да заработят и на Председателския съвет това коментираме. Нека да има ръководства, защото еднолично назначаване на ръководства от председателя на Народното събрание не е работещо.

Господин Ганев, репликата ми е към Вас. Наскоро помня едно Ваше изказване, в което Вие говорихте за трите най-важни гласувания в тази зала, от тази трибуна – за избор на председател на Народното събрание, за бюджет и за състав на Министерския съвет. Преди малко Вие заговорихте и за патерици. Може ли да напомните на българските граждани кой избра председател на Народното събрание? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател! Господин Арабаджиев, и Вас Ви разбирам – не е лесна комуникацията във Вашата коалиция заедно с „… България“. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Разбирам, че е трудно Вие да отнасяте основните укори за всичко това, за което те се крият зад Вашия гръб. Между другото, това е стара практика. Всички се криеха зад гърба на Кирил Петков и го обвиняваха за всичко най-лошо, а никой не коментира, че „… България“ управляваше заедно с него, с БСП и с „Има такъв народ“, но не е удачно и в момента да продължават именно тези хора от „… България“ (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) – от онова нещо, да се крият зад него, защото не е нормално – единственото изказване от тяхна страна е да стане един некъпан човек и да говори за полови органи. (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това не е нормално. Що се отнася до това, което споменахте, не Ви прави чест да лъжете по този начин – или по-скоро, не знам, може би неволно го направихте. Иначе, комисиите трябва да се свикат и трябва да се направят. На Председателски съвет беше уточнено именно това – да седнем, за да избегнем този разговор тук, и да се разберем. Правим комисиите другата седмица – за да стане максимално бързо, този, който ще води комисията, свиква комисията, приемат се правилата и се задвижва цялата процедура, за да може Вие като евентуална бъдеща патерица на ГЕРБ да се разберете впоследствие и да си гласувате всички комисии. Всички комисии ще си ги вземете, не се притеснявайте! Все пак ГЕРБ са добри към обслужващия си персонал и ще Ви дадат каквито комисии искате. Ще отидете там, ще Ви дадат всичките комисии, не се притеснявайте! Въпросът беше да тръгнем, за да може да донесете тук най-важния Ви закон, свързан с домашното насилие – да си прокарате НПО-тата да взимат пари и да може цялото това нещо да се затъркаля. Спокойно, и до там ще стигнете, за да може да управлявате заедно като патерица с онова нещо, което е до Вас. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. С Вас имаме дълги години познанство и уважение, но този начин, по който се правите на разсеян в тази зала, която е най-високото място в държавата, не Ви прави чест. Това, че някой е попаднал тук случайно да се наиграе и му е много весело в цялата тази история, злепоставя най-високата трибуна в държавата. Настоявам от името на парламентарната група да вземете отношение и да наложите наказание на този човек! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Какво отношение?! Молеше му се, това ли е отношение?

Уважаеми господин Председател, аз се присъединявам към казаното от генерал Атанасов малко по-рано. Ако Вие като народен представител и още повече като председател на това Народно събрание имате елементарно самоуважение и уважение към народните представители, ще санкционирате подобно поведение незабавно – без отлагане и без оправдание. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Правилникът Ви дава правомощие да отнемате думата, когато даден народен представител се отклонява от темата. Господин Ганев говори над осем минути – не каза нищо по темата от дневния ред, по точката, която обсъждаме. Вие, както каза господин Атанасов, се правихте на разсеян през цялото време, не насочихте народния представител към това да говори по темата, не му направихте забележка, че ще му отнемете думата, каквото е Вашето право и задължение, и всъщност по този начин дискредитирахте наистина най-високата трибуна. Нека спрем заедно да бъдем унижавани от говоренето на едни хора, които по никакъв начин не проявяват уважение към парламента, към най-високата трибуна в държавата и към своето отговорно присъствие тук. Народният представител не е шоумен, народният представител не е комик. Когато имате различно мнение или различна позиция, излезте и я заявете, но по начин, който уважава народните представители, и начин, който подобава на тази трибуна. След като Вие не вземате отношение, господин Желязков, Вие ставате съучастник в това говорене. Апелирам към Вас да имате самоуважение като човек, като народен представител и като пръв сред равни. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми е към Вас. Освен всичко, което казаха тук колегите, искам да допълня и още нещо. Забелязвам, че сте изключително емоционален и много лесно се обиждате. В момента, в който Ви беше отправена забележка, казахте, че тъй като Ви е била отправена забележка, ще постановите наказание по-късно. В какъв смисъл? В смисъл, чувствате се засегнат по някакъв начин, че някой Ви е отправил забележка? Това е едно. И второ, забелязва се тенденциозно позволяване на говорене, което всъщност обслужва някакъв комедиен спектакъл за забавление на колегите от ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Разбирате ли какво се случва в момента? Имаме едни колеги, които забавляват други колеги – една парламентарна група, която е дошла тук да забавлява друга парламентарна група. Много Ви моля! И Вие като представител, не просто като председател, като представител на ГЕРБ не можете да позволявате подобно нещо да се случва. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Почитаеми господин Председател, по начина на водене. Всеки път, в който видите, че се забавлявам, много моля да ме наказвате строго. Благодаря Ви. (Смях от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! От името и на парламентарната група на „БСП за България“ искам да изразя нашето абсолютно несъгласие с това, което се разиграва в Народното събрание в момента. Искам да Ви кажа, че с тези си действия и този дебат, който се води в последния повече от час може би вече, забиваме последните пирони в ковчега на парламентаризма. Тази дискусия, която се води, по начина, по който се води, поставя и това Народно събрание на дъното на одобрението от избирателите и отново вкарва парламента в една ситуация, в която той самият се прави излишен. Нашата парламентарна група изрази ясно своето становище по това, че ние настояваме да се създадат работните органи на Народното събрание, да заработят комисиите, така че да може да започне работа по законодателството. Начинът, по който това да стане, е обсъден и има съгласие на Председателския съвет. Независимо кой какви отделни виждания има, е постигнато съгласие – преобладаващо мнозинство на Председателския съвет, как да продължи тази работа. Ние просто не желаем повече да участваме в дебата, който се води в момента. Затова нашата парламентарна група напуска заседанието и ще се върнем тогава, когато приключите този водевил. Благодаря. (Парламентарната група „БСП за България“ напуска пленарната зала.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението е да се въведе следната промяна: „Когато няма избрано ръководство на постоянната комисия, първото ѝ заседание се води от определен от председателя на Народното събрание неин член.“ Обосновката за това е, че се дава някакво ограничение на правомощията, които са изключително сериозни по отношение на председателя на Народното събрание. Освен това се създава някакво усещане, че ще се търси избор на постоянни председатели на комисиите. Защото, ако не се направи това предложение, може, както казах вече не един път, да се окаже, че ние ще бъдем в състояние на цяло Народно събрание, което работи под командването на един-единствен човек, и това е председателят на Народното събрание. Този риск е реален и той беше артикулиран по време на Председателския съвет. Между другото, използвам случая да обърна внимание на господин Цончо Ганев, че ние няколко пъти, и аз лично на Председателския съвет предложих да се използва квотният принцип. Така че не е вярно – това беше лъжа, че само те са подкрепяли това предложение. Напротив, аз го правя и сега – че така трябва да бъде подходено в този случай. Така че това е редакционното предложение. Има ли нужда от нещо повече?

Благодаря Ви.

А следващите от кого?

Няма да има следващо.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер Пеканов! Една от първите задачи пред това Народно събрание е да изслуша служебното правителство по теми, които смята за важни и които не са били обект на парламентарен контрол през последните месеци поради липса на Народно събрание. Искам да отбележа, че през последните две години – 24 месеца, 17 месеца е имало служебни кабинети и 7 месеца редовно правителство.

Безспорно една от тези ключови теми е Планът за възстановяване и устойчивост, както и Решението на Народното събрание за преразглеждането му в Глава „Енергетика“. (Шум и реплики.) Всички знаем, че Планът е изключително важен инструмент, който, за жалост, се забави изключително много в годините, още от последното правителство на Политическа партия ГЕРБ – той не беше приготвен и не беше внесен, поредица служебни кабинети, изготви се в кабинета на господин Петков, но с доста сериозни забележки, които бяха реализирани и почти единодушно гласувани за промени в частта „Енергетика“ в предходното Народно събрание. Каква е причината за това? Българският план предвижда намаляване замърсяването от производство на енергия с 40 на сто до 2026 г.

Колеги от демократична партия и Политическа партия „Продължаваме Промяната“! И това е към 2019 г., което ще рече, че на практика ще бъдат закрити не 40%, а над 60% от българските мощности на ТЕЦ-овете. Това на практика е фатално, реално закриване на енергетиката в тази част, което за нас от БСП е недопустимо да се случи. Това са 4% от брутния вътрешен продукт на държавата. Можете да си представите за какви огромни суми става въпрос. Равносилно е дори с малко по-големи размери от това, което се нанесе като щета на държавата от закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“ – нещо, за което силно се надяваме, че рано или късно ще има произнасяне по това кой и как нанесе тези щети на държавата със закриването на тези два блока на АЕЦ „Козлодуй“. Дано не се стигне до това закриване и на мощностите на ТЕЦ-овете. Затова от БСП алармираме и сме толкова категорични, че това трябва да бъде едно от първите изслушвания, които да се направят в залата на Народното събрание. Въпросите, които ние искаме да зададем, са много. Но на първо място, докъде стигнаха преговорите по този въпрос, взет като решение от Народното събрание за преразглеждане? Какъв е шансът да постигнем това предоговаряне? Какви са знаците от Европа и не на последно място, какво точно вие направихте, господин Вицепремиер, по тази тема? Колко срещи проведохте, колко уверения за напредък по този въпрос получихте? Колко уверения получихте, че българската енергетика в частта ѝ въглищни централи ще бъде спасена? За нас от БСП енергетиката е ключов въпрос от развитието на икономиката – и ТЕЦ-овете, и атомните централи. Една тема, която ще засегнем през следващите седмици, е отново какво се случва със строителството в Белене, със строителството в Козлодуй, а не тези лобистки решения, които се взеха в предходния парламент. Но тъй като темата в момента са ТЕЦ-овете и Планът за възстановяване и устойчивост, искаме да изкоментираме и малко да отворим разговора по-цялостно за неговото изпълнение – на Плана за възстановяване и устойчивост. България вече е получила първия транш, но вторият все още изобщо не е сигурен. Защо? Заради редица законодателни промени, които служебният кабинет бави, може би и поради лобистки интереси. Да започнем със законите: 17 мерки в 13 закона! Сред тях проблеми заради определени лобита има със Закона за обществените поръчки, където трябва да се минимализира ин хаус процедурата – нещо, за което от БСП алармирахме не един и два пъти от трибуната на Народното събрание. Този закон седи на трупчета. Законът за етажната собственост, който звучи безобидно на пръв поглед, но професионалните домоуправители са готови на всичко, за да го саботират. Законът за несъстоятелност на физическите лица. Там частните съдебни изпълнители изобщо не са доволни, затова този закон се бави. Това не са ли три сериозни лобистки интереси? Да не говорим за Закона за съдебната реформа, който цялото общество очаква, и така не се стига до зала. Въпросът касае българските общини, които също се разпознават като бенефициент на 30% от мерките, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Ако общините изпълняват всички проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, ще получат около 6 млрд. лв., но тъй като Планът беше разписан без активното участие на общините, сега има изключително много дефекти при неговото изпълнение. Планът за възстановяване и устойчивост няма да бъде изпълнен в пълния си обем заради дефицит при подготовката му е общото становище на Националното сдружение на общините. Причините са различни: съкратени срокове за кандидатстване, разнопосочни изисквания на различните министерства и липса на координация между тях при обявяването на поканите им към общините. (Реплика от залата: „Времето!“) Приключвам. Имаше достатъчно много шум в залата, преди да започна, уважаеми колеги! Както виждате, проблемите с Плана за възстановяване са в много обществени сфери. И така стигнахме до Закона за енергетиката и въглищните електроцентрали и въпросите ми тук са: какво направи служебният кабинет, за да ги спаси? Какво направихте, за да изпълните решението на Народното събрание в този смисъл? Колко срещи се проведоха и какъв е ефектът от тях? Могат ли българите да разчитат, че това ще се случи и ако да, кога? То обаче не е възможно, затова настояваме за конкретни отговори сега, с ясни документи по тях, а не с общи приказки какво се е случило през тези месеци.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, благодаря Ви, радвам се, че стигнахме до тази важна точка – имаше важни процедурни теми, но мисля, че тя е от изключително значение. Искам да поздравя и представителите на синдикатите, които са днес с нас тук. Благодаря, че са били поканени. Да започнем по темата. Първо да благодаря на Българската социалистическа партия и на господин Свиленски най-вече – разбрах, че много съм му липсвал и ме е търсил, и се радвам, че се виждаме. Съжалявам, че Вие не открихте дискусията. Господин Гуцанов, благодаря Ви, че Вие говорихте по тези теми. Един мой въпрос: защо, господин Гуцанов, говорите Вие, а не например председателят госпожа Корнелия Нинова, дали е, защото Планът за възстановяване и устойчивост беше финализиран, съгласуван на Министерски съвет от кабинета Петков, в който участваше Българската социалистическа партия? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ето това е стенограмата от 6 април 2022 г., когато премиерът представя Плана и там са присъствали четирима представители на Българската социалистическа партия – вицепремиерът Нинова, господин Гьоков, господин Иванов и господин Проданов. Нито един от тях не е посочил някакви проблеми да има с Плана, а всъщност са се съгласили и са го приветствали. Може би затова други колеги в момента го критикуват, не знам, може би имат вътрешни противоречия. Това е Ваш въпрос. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Да Ви информирам по всички действия, които са предприети в последните месеци. Още след Решението на парламента много отговорно започнахме процеса по предоговаряне. Нека да Ви разкажа всички стъпки, направени до момента, както и стъпките, които ще бъдат направени в следващите седмици. След публикуването на Решението на Народното събрание в „Държавен вестник“ на 20 януари 2023 г. бяха предприети следните действия: на 26 януари 2023 г. от мое име беше изпратено писмо на госпожа Селин Гауер, тя е генералният директор на работна група по възстановяване и устойчивост, и на господин Мартин Феървей – генерален директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Европейската комисия, с което те бяха информирани за Решението на българския парламент, с което се задължава да се промени Планът за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“. В писмото аз отбелязвам, че сред тези промени е включено и отпадане на реформата, целяща намаляване на емисиите на въглероден диоксид от производството на електроенергия с 40% и гарантиране на работата на въглищните централи без ограничение поне до 2038 г. Посочихме, че правителството започва ясни и конкретни разговори по подготовката на представянето на така нареченото обосновано искане за изменение на Плана за възстановяване въз основа на чл. 21, точно както е посочено в Решението на парламента – наличие на обективни обстоятелства, поради които дадени ключови етапи в Плана и цели вече не могат да бъдат изпълнени или не са изпълнени. По този начин ние ще защитим тези етапи, които трябва да отпаднат, да отпаднат. На 2 февруари 2023 г. беше получен отговор от Европейската комисия, в който беше изразена готовност за провеждане на конструктивен диалог с българските власти по отношение на техническите детайли как ще се подготви това искане за изменение, като беше посочено, че ревизираният план трябва да продължи да съответства на критериите, които са по Регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост, сред които е да се адресират предизвикателствата пред различните държави членки, идентифицирани в специфичните препоръки, които ние получаваме всяка година като страни членки. Една от тях по препоръките от 2020 г. е, че трябва да се постигне постепенна декарбонизация на икономиката, включително във въгледобивните региони. Парите идват по този механизъм, за да се постигнат дадени цели. В отговора се отбелязва, че реформите и инвестициите от Плана към момента са от основно значение за справяне с тази препоръка и всяко изменение в това отношение следва да предвижда мерки с равностоен ефект. В следващите седмици бяха проведени редица срещи с представители на различни институции и Министерството на енергетиката, както и бяха проведени девет срещи с представители на Европейската комисия както на политическо ниво, така и на експертно равнище, на които бяха обсъдени подготвените промени и нашата позиция, че с оглед на Решението на парламента и с оглед на променящите се обстоятелства някои от целите в Плана вече са станали неизпълними. По време на тези редовни срещи с ЕК аз акцентирах върху необходимостта от изменението му по линия на точно тези мерки, които или не са изпълнени вече… Знаете, че през миналата година вече имаше един такъв етап – 10% трябваше да се намалят емисиите през миналата година, а служебният кабинет не предприе стъпки да прави това, защото е с оглед на невъзможността в тези обстоятелства това да бъде рентабилно и смислено за страната ни. В този аспект подчертах много пъти и в множеството срещи, бях в Европейския парламент, между другото, по покана на групата на социалистите и демократите – нещо, което мисля, че не се случва често на Българската социалистическа партия вече, за съжаление, за да говоря за нуждата от гъвкавост по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост. Там, където обстоятелствата са се променили, ще трябва някои от целите да отпаднат. На 10 март 2023 г. Министерството на енергетиката изготви позиция, с която се обосновават обективните обстоятелства, поради които за България е било невъзможно през миналата година и докато продължава да бъде такава енергийната среда в Европа да се ограничава работата на въглищните централи. Въз основа на тази позиция бяха изготвени промени по Плана за възстановяване, бяха проведени и срещи с представители на синдикатите, на които те бяха информирани за водените в Брюксел разговори от министър Христов. Те бяха запознати с хода на тези преговори и очакването от страна на Комисията да види конкретни предложения и стъпки за нарастване на зелената енергия в енергийния ни микс и по този начин да бъдат заменени текущите реформи чрез по-високи цели за декарбонизация и други ангажименти, които да имат равностоен ефект. Както казах, това е начинът, по който се оценяват всички тези планове, това е начинът да получим парите. В рамките на всички тези преговори те показаха три главни неща. Реформата за декарбонизация на енергийния сектор е една от най-важните реформи за Европейската комисия, което означава, че пълното ѝ отпадане, без заместването ѝ с други цели, ще се отрази сериозно върху средствата, които България ще получи, тоест има огромен риск, ако просто се откажем от реформата в момента, без да дадем други предложения, ще загубим голяма част от парите. Предоговарянето ѝ е възможно и е в ход, но при условие че бъдат предложени алтернативни мерки с еквивалентен ефект, с които да бъде постигната тази цел за декарбонизация на страната ни до 2026 г. Това е периодът на действие на този инструмент. И на трето място, необходим е интегриран подход при предоговарянето, при който следва да са представени всички реформи и инвестиции, насочени за декарбонизация на икономиката, включително и тези, които ще бъдат финансирани по други инструменти – новия инструмент REPowerEU, по който България ще получи един милиард лева, както и евентуално Фонда за справедлив преход. Съгласно насоките на Европейската комисия за промяна на плановете за възстановяване и устойчивост в контекста на REPowerEU, тоест това е процес, който се движи вече във всички страни – и ние сме абсолютно в нормалния график, както той се движи в другите страни. Всички променени планове трябва да продължат да представляват всеобхватен и балансиран отговор на икономическото и социалното положение на страната и да допринасят към всички тези препоръки, които са ни дадени. В крайна сметка парите идват за това, за да ги адресираме. За да може да оцени всичко това, Европейската комисия очаква плановете да бъдат представяни в тяхната цялост. В края на месец март главните преговарящи от страна на Европейската комисия в телефонен разговор с мен изразиха позицията на Комисията, че всички промени, които се планират, а не само тези, които са по Решението на парламента по чл. 21, тоест за мерките, които са станали вече невъзможни за изпълнение, но и другите, които ще финансират нови проекти например по линия на REPowerEU, трябва да бъдат представени заедно. В момента служебното правителство работи именно по подготовката на изменението на Плана, както и на тези нови проекти. Те са изпратени на Европейската комисия за предварително съгласуване от Министерството на енергетиката, а по-късно министър Христов ще може да Ви ги представи в по-голям технически детайл. Ще получим обратна връзка по тях, ще разберем кои от тях са възможни да се финансират от новия инструмент, както и в момента тече оценка какви други цели може би трябва да отпаднат от Плана – други неща, които са се забавили, други неща, които са станали невъзможни. В същото време сме преработили и две от инвестициите именно в унисон с Решението на парламента, а именно инвестицията за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми енергийни източници – RestorEU, преработена в децентрализира програма, както беше Решението на парламента, както и реализацията на пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници също е преработен, също е изпратен преди около 10 дена на Европейската комисия за съгласуване. Извършва се преглед на съществуващите мерки в Плана – кои закъсняват, кои вече не могат да се изпълнят. Целта е всички тези промени, след като получим и обратната връзка от страна на Европейската комисия, да бъдат изготвени заедно до края на месец май, след което до средата на месец юни да се проведат последните преговори, след което целият пакет REPowerEU, промените по стария план, както и по отношение на изпълнението на реформата вече да бъдат подадени официално. Бих искал да уточня, че това не е никакво закъснение. Всички други страни най-вероятно ще подадат техните пакети по REPowerEU през лятото. Това е информацията, която имаме от Европейската комисия, и за момента много малко страни са подали такива. Предложенията на България по REPowerEU ще Ви ги представи министър Христов по-късно. Те са разработени от Министерството на енергетиката. Винаги подходът по Плана за възстановяване е бил, че вицепремиерът по управление на европейските фондове координира този процес, а всички конкретни предложения за инвестиционни проекти и реформи идват от съответните ресорни министерства и поне така е било, докато аз съм бил в тази роля. В заключение мога да кажа, че служебното правителство е предприело всички необходими действия до момента, за да изпълни Решението, за да покаже невъзможността например през миналата година да се изпълни този етап, който не е изпълнен. По този начин сме доказали, че част от тази реформа трябва да отпадне, а в същото време се очаква от нас да бъдат доказани необходимостта и важността на новите проекти, които сме предложили, а когато това се случи в следващите седмици, целият пакет вече ще бъде подаден към ЕК заедно. Позволете ми да Ви уверя, че за мен е от изключителна важност България да се представя добре по отношение на този нов механизъм. Ние не искаме да губим тези пари. Мога да кажа, че България в момента е някъде в златната среда – получили сме около 25% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Има много страни, които са получили много по-малко, има шест-седем страни, които дори не са направили искане за първо плащане. Радвам се, че в рамките на служебния кабинет успяхме да наваксаме част от забавянето, което се беше получило. Действията ни в последните месеци са били именно по линия на това да изпълним решението на парламента, както и в същото време обаче да не рискуваме средствата по отношение на Плана – да не се получава забавяне, да не блокираме процеса например с подаване на официално искане, преди да сме завършили преговорите докрай. По този начин се надявам, че ако бъдат приети законите, които, между другото, ще мога да коментирам – всички те са готови освен Закона за енергетиката, а ако те не бъдат съгласувани с Европейската комисия, те отговарят на изискванията, които са в Плана. В момента те са готови, внесени са в парламента, дори Законът за управление на етажната собственост Вие не го разгледахте в миналия парламент и се надявам да го разгледате сега. По този начин можем да гарантираме, че възможно най-скоро след приемане на законите ние ще можем да получим второто плащане и по този начин ще продължим да се движим, смятам, с добра скорост, а промените ще се случат по линия на REPowerEU. Уверявам Ви, че правим всичко възможно да изпълним решението на парламента, и смятам, че всички тези действия, които Ви описах, бяха именно в унисон с това решение. Благодаря Ви.

Искам думата!

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще бъде малко по-остър, защото, уважаеми господин Пеканов, не Ви прави чест. Трябваше да започнете, първо, с извинение към народните представители, второ, с извинение към тези хора, които са дошли да Ви слушат, трето, с извинение към българските граждани, че две седмици Ви няма, ходите в командировки по чужбина, заблуждавате председателя на българския парламент съответно, че сте в някакви командировки, а в същото време сте в България и не се явявате тук да кажете за какво става въпрос. Уважаеми колеги, виждате ли колко мъдри са били предците ни в Седмото велико народно събрание, когато са записали в Конституцията, че служебният кабинет трябва да прави само избори и само два месеца? Защото, когато не прави само избори и когато не управлява само два месеца, а седем-осем месеца, стигаме ето до такъв вицепремиер, до такъв министър, който си мисли, че управлява държавата благодарение на неговия ментор, който стои зад гърба му и го покровителства, и си мисли, че може да дойде тук на тази трибуна и да казва на народните представители кой да задава въпроса, кой да взема отношение, кой кога да се изявява от тази трибуна, кой кога да ходи в Брюксел и по чия покана. Господин Пеканов, много сте се объркали. Ще срещнете отпора на целия парламентаризъм, на цялата парламентарна група, на всички народни представители, ако продължавате в следващия час и половина по този начин. Преди носехте доклади, проекти на решения на конгрес на БСП, сега се опитвате да бъдете интересен с друго. Не Ви се получава. Не сте остроумен, не сте интересен. Говорете за това, което трябва да правите. Не се занимавайте с Българската социалистическа партия. С изключените членове от нея може да се занимавате. Те затова са изключени, за да се занимават с Вас, но с членовете на БСП, с парламентарната група, с българските народни представители дайте необходимото уважение. Госпожо Председател, благодаря Ви, че взехте отношение, но моля да не допускате повече било то и вицепремиер, било то и с подкрепата на президента Радев, да си позволява от тази трибуна да унижава българските граждани, българските народни представители, представителите на синдикатите и всички тези, които са дошли да го слушат тук за едно, а той да се опитва да се прави на интересен по други поводи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Пеканов, кой ще представи пред Народното събрание изложението, е наше решение, на групата, и най-малкото, което е, арогантно е от Ваша страна да се месите Вие в работата на която и да е парламентарна група. Не съм го очаквал от Вас. Още повече, продължавате ли да бъдете Вие преподавател в Австрийския университет и в конфликт на интереси ли сте с това нещо?

Ако ще си говорим по този начин, нека така да бъде разговорът. И на следващо място, тук сме Ви поканили, за да говорим за енергетика. От това, което Вие направихте като изложение, не става ясно ще се спаси ли енергетиката в частта ѝ ТЕЦ-ове в България или не? И това е големият въпрос, а не това, което Вие се помъчихте да направите. И Ви моля в тази зала да се говори конкретно, ясно и с цел развитие на икономиката на държавата, а не общи приказки.

Госпожо Председател, правя процедура за удължаване на работното време до изчерпване и на второто изслушване, което, мисля, че по новогласуваната програма е т. 6, тъй като това, което направихме миналата седмица, е, че отложихме изслушването, което в момента се състои. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме следващо изслушване и на министър Христов, тъй като всички знаем, че двама са заетите министри. Двамата бяха посочени от Народното събрание като отговорни по отношение предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Дадохме достатъчно много време да имат възможност и двамата министри да присъстват в залата и да може да дискутираме тази толкова ключова за България тема, като предоговарянето на Плана. От друга страна, Ви моля, въпреки че вече чувам, че давате звуковия сигнал да се напълни залата, призовавам българските граждани, които в момента наблюдават заседанието на Народното събрание, да забележат какъв е интересът по отношение на дискутираните теми на тези изслушвания от страна на народните представители. Единствената пълна група в залата беше на ВЪЗРАЖДАНЕ. За пореден път показваме отношение, че всъщност важните теми са важни. Дори хората, които са си поискали изслушването, в момента, не са в пълен състав в залата. Това е нещо, което е изключително показателно по отношение на това, което ще чуем на думи след малко в хода на изслушванията. Благодаря Ви. Моля да подложите предложението ми на гласуване.

Аз не съм сигурен, нека и колегите, които гласувахме преди това промените в дневния ред, да се изкажат, но ние приехме, че ще приключим с това. Въпросът обаче е, че много важно е да приемем и комисиите, така че това е обструкцията ми.

Уважаема госпожо Председател, доколкото в момента часът е два без десет и има предложение за удължаване на работното време на парламента, налага се да направя поне формално предложение за удължаване на работното време на парламента до приключване и на насрочения за днес редовен парламентарен контрол, който също да бъде проведен.

До изчерпване на приетия дневен ред, включително с провеждане на редовния парламентарен контрол. Това е моето предложение, тъй като той не може автоматично да бъде проведен, понеже е два часът, в продължение на три часа.

Госпожо Председател, обръщам се към Вас с надеждата да ме чуят колегите в залата. Аз разбирам, че изведнъж темата „Мини Марица-изток“ стана много интересна за реклами. Аз се надявам, че и хората от синдикатите, с които се познаваме, и те ще чуят внимателно. Помните ли при първите ни срещи какво си говорихме? Че трябва от регионален проблем да го направим национален. Стана ли? Стана. Мъчат се да си направят някои хора реклама. Идват тук, говорят всякакви неща, упражняват се, ще видите и по-нататък, но се обръщам и към председателя наистина съвсем сериозно: моля Ви, дайте да спазваме реда, защото всички тези точки за удължаване на работното време са всъщност заради това, защото темата е наистина важна, трябва да чуем всичко и да спрем да се опитваме да си правим реклама по темите „Мини Марица-изток“, миньори, енергетика само на приказки. Аз чувам, че ми подхвърлят някои хора – ама те от три месеца взеха да говорят за там, а пък ние живеем там. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Пеканов, във Вашето изложение подробно изложихте всички мерки и действия, които служебното правителство… (Шум и реплики.)

И аз благодаря. Уважаеми господин Пеканов, във Вашето изложение подробно ни запознахте с това какви мерки и какви действия е предприело служебното правителство в изпълнение на Решението на Четиридесет и осмото народно събрание, едно изключително важно решение, около което се обединихме всички. Решение, което има за цел да спаси българската енергетика, да гарантира енергийната сигурност на страната и съответно да гарантира националната сигурност на България. Затова темата е изключително важна и е много важно това, което в момента прави служебното правителство, и това, което трябва да се продължи като процес. Една от основните причини, поради която тази мярка е влязла в Плана за възстановяване и устойчивост, както разбрахме, се дължи на това, че предишното редовно правителство не е изискало абсолютно никаква експертна информация по отношение на това какво ще се случи с българската електроенергетика, ако бъдат намалени емисиите с 40% до 2026 г., или да го кажем в прав текст, ако бъдат закрити въглищните централи, една голяма част от тях, ако бъдат затворени, какъв ще бъде ефектът върху електроенергийната система на страната. Няма нито един експертен анализ, нито едно становище на експерт, така че да може тогава правителството да добие реална представа за щетите, които на практика се нанасят с това решение, което е взето, и с тази мярка, която е предложена в Националния план за възстановяване и устойчивост, която изцяло противоречи на нашия национален интерес. От това, което чухме от Вас, аз не можах да разбера следното: изготвен ли е все пак анализ на адекватността на електроенергийната система от страна на Електроенергийния системен оператор, защото това е в основата на обективните обстоятелства, които ние трябва да представим пред Европейската комисия, за да покажем, че са налице такива обективни обстоятелства, които не ни дават възможност да изпълним този поет ангажимент и съответно този ангажимент следва да отпадне? Това е ключов анализ, който трябва да го има. Моят въпрос е: има ли такъв анализ и в преговорния екип не чух да са включени хора от Българския енергиен холдинг, от Министерството на енергетиката, колеги от синдикатите, ако щете, колеги от общините, на чиято територия има такъв тип електроенергийни мощности – Стара Загора, Кюстендилска област? Участват ли тези хора реално в този процес, защото те са тези, които са на първа линия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и те най-добре могат да кажат какъв би бил ефектът и за електроенергийната система, и за страната? Ако преговорите се водят без присъствието на тази експертиза и тези експерти, опасявам се, че резултатите няма да бъдат добри. И вторият ми въпрос е: как чисто времево виждате този процес и доколко сте оптимист по отношение на успешното предоговаряне? Благодаря.

Благодаря, госпожо Петкова. Вече ще гледам да бъда по-прецизен в изказа си, за да не дразня различни народни представители. Ще отговарям директно. Да, изготвен е анализ на ЕСО. Да, той е взет предвид за изготвяне на обоснованата позиция на Министерството на енергетиката. Такава има. Аз не съм участвал в нея, тъй като Министерството на енергетиката е това ведомство, което води също така и преговорите. Както казах, координацията по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост с Европейската комисия на най-високо ниво върви през мен, това върви през първите преговори, срокове, кога, какво, как се подава. Разбира се, че техническите спецификации и всички инвестиционни предложения, както винаги е било и преди, поне докато аз съм бил вицепремиер, минават през ресорните министерства, съответно Министерството на енергетиката реално е главният преговарящ. Министър Христов имаше няколко срещи с Европейската комисия. Доколкото съм запознат, на някои от тях са участвали и представители на синдикатите. По-детайлните данни от ЕСО вече предлагам той да коментира. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин министър Пеканов, моят въпрос касае прозрачността и липсата на каквото и да е обществено обсъждане на мерките и на това, което се случва след взимането на Решението на Народното събрание от месец януари 2023 г. Мина крайният срок за предоговаряне, виждаме, че се разменя кореспонденция, обсъждат се мерки и аз не знам под никаква форма тези мерки да са обсъдени със засегнатите страни. Освен това на 5 юли 2022 г. министърът на околната среда и водите Борислав Сандов в редовното правителство стартира и работата на Консултативния съвет за европейската зелена сделка. Консултативният съвет е органът, който се очаква да задава рамката на предстоящите реформи и инвестициите за декарбонизация и модернизация на българската икономика. Вие казахте, че има препоръка от 2020 г. за декарбонизация, така че декарбонизацията така или иначе се предполага, че трябва да се случи. От създаването си този съвет мисля, че е провел две заседания. Правителството Петков въведе промени, които да доведат до по голяма прозрачност на вземаните решения в Консултативния съвет. Предполага се създаването на Комисия по енергиен преход, Комисия по устойчива мобилност, енергийна ефективност и въпросът, който ни занимава доста години – енергийната бедност. Като ключов етап от Плана за изпълнение на мерките е Пътната карта за неутралност по отношение на климата, която трябва да се вземе в Комисията по енергиен преход. Този доклад трябва да бъде представен на Народното събрание, а преди това той ще даде и насоките какво точно се предполага, че трябва да се случи като предстоящи мерки в енергийния преход. Именно това притеснява и хората от регионите, които гадаят в момента ВЕИ-та ли ще се строят, под каква форма точно ще бъде постигната тази декарбонизация. Комисията чуваме, че има един доклад – друг доклад. Кога ще бъде представен този доклад на Народното събрание? Реално това е следващата стъпка, от която зависи второто плащане. Ние си говорим за тези 40%, които в момента не са на дневен ред. Вие казахте, че и за тези 10%, които трябва да бъдат постигнати, към момента няма отправени от Европейската комисия питания. Така че въпросът ми е: тази следваща стъпка, този доклад на Комисията по енергиен преход кога да го очакваме и какво да очакваме в него? Благодаря.

Благодаря, господин Рибарски. По отношение на прозрачността. Прозрачност има от гледна точка на това, че изпълнителната власт води разговорите с Европейската комисия, която е изпълнителната власт на европейско ниво, след което се опитваме да информираме всички възможни страни, които са въвлечени в процеса. През месец март нямаше парламент и съответно нямаше как да информираме парламента, но в началото на месец април министър Росен Христов покани в Министерския съвет представители на синдикатите и им представи стъпките, които е предприел до момента, и разговорите, които, както казахте, са най-важната страна по този въпрос. Това е по отношение на прозрачността. По отношение на Комисията за енергиен преход. Тя е много важна комисия. Тя работеше изключително интензивно през есента. Достигна до един вариант на доклад как да се изпълни Пътната карта за декарбонизация, който да кажем, че е три четвърти готов. Остават няколко технически детайла, които да се доизчистят в него, за да можем да го предложим на Народното събрание. Но Пътната карта за декарбонизация – по начина, по който беше развивана, трябваше да изпълнява целите на Плана такъв, какъвто е. След Решението на Народното събрание всъщност Пътната карта ще трябва да изпълнява нови цели, каквито ще са новите цели, заложени в Плана. Именно затова тя сега ще чака до момента, в който сме достигнали до новата версия на Плана за възстановяване и устойчивост, и тогава ще трябва да изпълнява тези цели. Именно заради това тя не може да бъде финализирана. Моето предложение към Европейската комисия най-вероятно ще бъде или тя да се премести от второто плащане към третото плащане, или да бъде подадено искането за второ плащане, ако бъдат приети всички други закони. След това обикновено имаме 2 – 3 месеца да довършим някои от най-основните, ако не са напълно завършени, и тогава тя да бъде приета от парламента. Така че това е подходът, който сме предприели.

Уважаема госпожо Председателстващ! Уважаеми господин Пеканов, топлоелектрическите централи в България осигуряват значителна част от енергийния микс на страната. Както знаем обаче, българската държава в лицето на правителството на Кирил Петков е поела ангажимент за намаляване с 40% на енергията, произвеждана от тях, до края на 2025 г. Все пак предишното Народно събрание прояви здрав разум и се обедини около предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, като гласува решение, с което задължи служебното правителство да предоговори условията по Плана за възстановяване и устойчивост в частта му, засягаща бъдещето на ТЕЦ-овете. Вие сам казвате, че сте в активен диалог с Европейската комисия по конкретната тема. В тази връзка, въпросът ми е: от българска страна кои са участниците в преговорния екип, съответно кои са участниците от страна на Европейската комисия; кога са провеждани тези срещи, в какъв формат; има ли официални документи, стенограми, протоколи и записи от проведените срещи? Реално ние конкретно искаме отговор за лицата, участващи там. Благодаря.

Благодаря Ви за въпроса, доста е детайлен. Както казах, от страна на българското правителство това винаги е функционирало по следния начин: има вицепремиер по управляване на европейските средства. Той координира целия механизъм. Аз всеки месец имам разговор с Европейската комисия – с двете дирекции, които отговарят за нашия план, където говорим по всички възможни теми. Да, както Ви казах, веднага след Решението на парламента аз ги информирах: има решение на парламента, смятаме, че е невъзможно изпълнението на зададените цели в текущата ситуация. На следващата степен се отива на технически дискусии, защото разговорите, които аз водя, не касаят само Министерството на енергетиката, а всички други министерства. На тези разговори, пак казвам, всеки месец: отчитаме напредъка по приетите закони; отчитаме дали развитите закони, написани от нас, са в унисон с това, което се очаква от нас, преди да ги внесем тук; отчитаме дали инвестициите се движат по правилния начин; отчитаме дали отворените програми се движат по начина, по който трябва да се движат. Това са редовни разговори. Всеки месец аз имам такива разговори. По време на тези разговори аз съм казал: Министерството на енергетиката ще преработи частта енергетика в българския План за възстановяване и устойчивост, след което вече съответното ведомство поема следващите разговори, които се водят от министъра, заместник-министрите, експерти в Министерството на енергетиката, понеже беше споменато преди това. Аз смятам, че участват и експерти от Българския енергиен холдинг, от Електроенергийния системен оператор, но поименния състав не мога да Ви кажа. Министър Христов може да Ви го каже. От страна на Европейската комисия има две дирекции – едната е работна група за Механизма за възстановяване и устойчивост, която е работна група директно към президента Урсула фон дер Лайен. На страницата на Европейската комисия са написани всички хора, които работят там. Те се включват в разговорите. Те са онлайн разговори. Главна дирекция „Екфин“ – икономически и финансови въпроси на Европейската комисия, е другата дирекция, която отговаря, когато има финансови въпроси. Тоест Европейският съюз ни дава някакви средства, а те да контролират, че се използват по правилния начин. На тяхната страница също са изписани всички хора. Обикновено на ниво директори участват хора, които работят там, така че, надявам се, това отговаря на въпроса.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Както и преди сме дискутирали с Вас в тази зала, България заедно с всички държави – членки на Европейския съюз, можеше да договори нова глава в своя Национален план за възстановяване и устойчивост, а именно REPowerEU, което, между другото, мисля, че сме го обсъждали неформално и с колегите в залата, щеше да е една добра възможност да се изпълни Решението на Народното събрание, както сме го гласували, така че да се направят две в едно нещата. Още повече, в момента актуализирането на Регламента за Recovery and Resilience Facility вече е влязло в сила и това е възможно. Чухме малко информация от Вас, но все пак бихме желали да чуем малко по-точно – става дума за 270 млрд. евро допълнителни средства, които ще бъдат разпределени между желаещите, подчертавам, желаещите държави, които искат да участват в REPowerEU и да направят съответните глави в своите национални планове за възстановяване и устойчивост. От „Движение за права и свободи“ искаме да разберем категорично дали българското правителство е решило да преработва Националния план за възстановяване и устойчивост с допълнителната глава REPowerEU? А също и сроковете са ни интересни, тъй като Комисията беше задала 30 април като идеалния срок за подаване на преработените планове с главата REPowerEU. Питаме това неслучайно, защото REPowerEU позволява и 20% авансово финансиране на средствата, което е нещо прекрасно за ситуацията, в която се намира в момента България. Също, ако планирате REPowerEU, ако може, все пак да ни ориентирате в какъв тип инвестиционни проекти смятате, че ще бъдат инвестирани и какво е Вашето виждане? Благодаря.

Благодаря, господин Анастасов, за възможността отново да поясня. Всъщност в моето въвеждащо изказване точно това се опитах да обясня. Може би съм бил прекалено обстоятелствен. България ще подаде главата REPowerEU. България ще получи, уверен съм, средствата по нея. Те ще бъдат за нови енергийни проекти. Да, Европейската комисия беше задала индикативна дата 30 април за подаването. Знаете ли колко страни подадоха на 30 април? Четири страни – това са Естония, Франция, Словакия и Малта. Разговарял съм с доста от другите представители на страните членки и когато бях в Европейския парламент преди две седмици, дори най-бързо справящите се – това е Испания, в случая на Плана за възстановяване и устойчивост вече има три плащания, са решили да подадат техните нови глави към края на месец юни и началото на месец юли. Затова и казах в моето встъпително изказване, че подготовката на REPowerEU върви. Ние ще я направим, смятам, в синхрон с другите страни и през месец юни се надявам да сме готови и да подадем вече официалното искане. В момента върви неофициално съгласуване на проектите, които са изпратени от Министерството на енергетиката. Предлагам министър Христов да ги обясни в детайл, тъй като това е неговата сфера – те са разработени от Министерството. Смятам, че по голяма част от тях ще получим уверение, че те могат да се случат. Когато знаем какъв ресурс, ще получим един милиард допълнително по REPowerEU, когато знаем каква част ще отиде за тези нови енергийни проекти, ще знаем и каква част остава за други, по които можем да повишим финансирането – от старите проекти, които вървят добре. Такива са, надявам се, енергийната ефективност, ВЕИ-та с батерии. Това е моето виждане. Трябва да се скалират тези проекти по Плана, които вече се движат добре, и по тази линия това е подходът, който сме взели. Всъщност именно това нещо направи невъзможно подаването на обоснованата позиция към края на месец март, защото подаването на обоснованата позиция по чл. 21, че нещо е невъзможно, спира процеса, започва оценка на това изменение на Плана и докато то не е приключило, ние не можем да подадем другото – REPowerEU. И сега, такъв беше и апелът на Европейската комисия, можете съвсем официално да ги питате, техният апел беше: подайте всички изменения заедно. Това ще направим и съм уверен, че България ще получи парите по тази допълнителна глава. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Пеканов, всички знаем, че Програмата за възстановяване и устойчивост би имала редица позитивни ефекти в няколко взаимносвързани направления, всяко от които е от ключово значение за икономическото, а и социално-политическото развитие на България. Най-важното, бих казал, е, че тази програма дава възможност за технологично обновление на българската икономика и повишение на нейната конкурентоспособност. Второ, тя дава големи потенциални възможности за повишаване на енергийната сигурност на страната, за диверсификация, както казваме ние, която да отговаря на българските интереси, тя ще даде възможност за разкриване на нови работни места, за реализация на съвместни инвестиционни проекти с българската държава чрез публично-частно партньорство, ще ускори икономическия растеж и няма никакво съмнение, че покрай, както казваме, тези инвестиции и тези средства, ние ще можем като вторичен, но важен ефект да привлечем и допълнителни чуждестранни инвестиции. Освен тези преки и косвени ефекти върху българската икономика тази програма има и позитивен ефект върху българския бюджет, тъй като това са средства, които влизат, от една страна, в бюджетните приходи, от друга страна, стабилизират и фискалния резерв за времето, в което те са оборотни средства и не са влезли в директните инвестиции. Дотук всичко това е добре. В тази връзка ние искаме да попитаме: от тази програма – 12,6 млрд. лв. до 2026 г., фактически към днешна дата – 4 май 2023 г. – какви преводи са направени към България? Второ, което е по-важното – тези преводи, които са направени, каква част от тях са оползотворени реално към 4 май 2023 г.? И отварям една скоба, тук мисля, че ще ме разберете колегиално правилно, не става дума за съмнение, но тъй като са преведени определени средства, Вие гарантирате ли, че ако тези средства не са използвани за целите на тази програма, Ваши колеги не са ги използвали за други цели? И ако Ваши колеги са ги използвали за други цели, това с Ваше знание и разрешение ли е евентуално? Какви са гаранциите, че евентуално тези средства ще бъдат възстановени, тъй като без приемането на нов бюджет, ако продължи съгласно Конституцията реализацията на бюджета така, както сме го заложили с удължения със закон по същите параметри, ние имаме сериозни притеснения, че тези средства евентуално няма да бъдат усвоени? И така, към днешна дата – 4 май, тъй като стана дума за бъдещи програми, за промени, някои от които са свързани със служебния кабинет, други са свързани с друго правителство, ние питаме към днешна дата – 4 май 2023 г., каква част от тях са усвоени към днешна дата, каква част от тях са договорирани с подпис и печат от Европейския съюз? Не какво договаряме и ще стане. Просто към момента каква е реалната ситуация от тези средства за 2024 г., а някои от проектите са с хоризонт след 2023 г., извинявайте. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, професор Гечев. Позволете ми да отговоря на въпроса така. България получи първия транш по ПВУ през месец декември благодарение на усилията на служебния кабинет възможно най-бързо това да се случи. Можеше да се случи и по-късно, но аз се радвам и смятам, че екипът ни положи доста усилия да се случи възможно най-бързо. Това е подписано и верифицирано от Европейската комисия – плащане към България от 2,7 млрд. лв., които са в Министерството на финансите и ще бъдат използвани по договорите, които Министерството на финансите сключва с всяко едно министерство или друг изпълнител на проектите. Когато има свършена работа, Министерството на финансите разплаща. Към този ден, понеже това се сменя всеки ден, аз не мога да Ви кажа колко е разплатено, това го прави Националният фонд, Вие знаете много добре – дирекция в Министерството на финансите, когато дойде постъпление за плащане, те разплащат. Няма никакъв риск парите… това, че още не са разплатени, това не е риск. Рискът е дали ще ги получим. Ние получихме тези средства за момента, всички други следващи са под риск да не си изпълним реформите. Средствата са дошли – 2,7 млрд. Това е, пак казвам, 24% от целия ресурс, който ще получим. В момента, в който различните министерства си свършат работата или различен проект… Аз тук мога да отбележа един проект – благодаря на „Метрополитен“, които вървят най-бързо с реализацията на софийското метро, там има най-много разплащания до момента, мисля, че са над 100 милиона, но не мога да гарантирам, така че такъв е – механизмът е нов. Той не е усвояване, в който отиваш с фактура пред Европейската комисия и те ти дават пари, не. Парите ги получаваш, когато си свършил реформите, отиват в Министерството на финансите, а когато в България вече сме построили и свършили инвестициите, които имат разходи срещу тях, Министерството на финансите разплаща. И освен това, едно отклонение, ако ми позволите. Благодаря, че ми върнахте тази книга – „Как богатите избягват данъци“. (Вицепремиер Пеканов показва книгата.) Смятам, че е много важна. Авторът ѝ – Габриел Зукман, спечели най-важната награда по икономика, втората най-важна, преди два дни и призовавам всички да я прочетат.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми господин Вицепремиер! Четиридесет и осмото народно събрание беше едно от най-популистките народни събрания през последните десетилетия, съответно и прие доста необмислени решения. Пазарната ситуация в момента на електроенергийния пазар показва, че искането за тотал, в цялостност решението за предоговаряне, донякъде е погрешно – до голяма степен погрешно, и в момента дори топлоелектрическите централи в „Марица-изток“ работят с около 15% от мощността си и то не е случайно. Цените на електроенергията са такива, че ТЕЦ-овете реализират около 50% загуба от дейността си. При 340 – 370 лв. на мегаватчас себестойност на продукцията цените са 170 – 200 лв. през последния месец. България вече се е превърнала в нетен вносител на електроенергия, поне последния месец, а вероятно ще бъде такъв и за остатъка от този пролетно-летен сезон. Причината е, че в Гърция фотоволтаиците произвеждат много по-евтина електроенергия, както и в Румъния. Това, което ние трябва да направим, е наистина масирани инвестиции в съхранението на енергия в електропреносната система, така че да осигурим възможност за частни инвестиции от милиарди левове през следващите години, така че българската енергетика да бъде достатъчно стабилна, достатъчно конкурентна спрямо тези в съседните държави. Това, което трябва да направим, е през Фонда за справедлив преход – да гарантираме доходите на тези хора горе (посочва гостите на балкона), така че да няма социални сътресения в районите със силна въглищна енергетика. Въпросът ми към Вас е какви алтернативни предложения има от страна на нашето правителство към Европейската комисия, свързани с декарбонизацията на българската икономика и българската енергетика в частност, а именно по отношение на електропреносната система, по отношение на съхранението на енергия, енергийната ефективност и така нататък? Защото за нас е изключително важно българската енергетика в дългосрочен план да бъде конкурентна, да бъде износител на електроенергия към страните от региона. Благодаря Ви.

Благодаря за въпроса. Ще дам най-общо описание на проектите, които са изготвени от Министерството на енергетиката. Те в момента са за предварителна оценка в Европейската комисия. REPowerEU е нов регламент, и честно казано, дори не е напълно ясно – Европейската комисия още не е наясно кои проекти ще могат да бъдат финансирани, защото сроковете са малки. Тоест не само да видим дали отговарят на изискванията за зелената сделка, но и дали са възможни да се случат за остатъка – следващите три години. Шестте проекта, които са… те са осем, два са подобрения на предишни проекти, както беше и Решението на парламента, и шест нови проекта – те са изпратени, министър Христов по-късно ще говори детайлно за тях. Те са на първо място – Устойчиво адаптиране на националната електропреносна мрежа, за пълно интегриране на потенциала на производството на възобновяема енергия, така наречения Green able проект, който идва от ЕSО, с цел ускорено адаптиране на съществуващата електропреносна мрежа към масово внедряване на ВЕИ. Всъщност едно от нещата, които, смятам, има пълен консенсус в парламента, че трябва да се прави. Модернизация и цифровизация на системата за мониторинг на газопреносната мрежа чрез внедряване на нова SCADA система – това е дигитална система за „Булгартрансгаз“. Създаване на информационна система за идентифициране на домакинства в ситуация на енергийна бедност, уязвими потребители за доставка на електроенергия. Това е важен проект, защото, за да въведем успешното функциониране изобщо на енергийната бедност като нов термин, трябва да имаме добра система, с която да верифицираме, да удостоверяваме домакинствата, които след това да получават евентуално средства. Проект за сгради близо до нулевата енергия, така наречените net zero housing – това е внедряване на енергоспестяващи мерки при строителството на сгради. Както и два проекта, които са свързани с изграждане на газова инфраструктура, осигуряваща връзка на Чирен с газопреносната система, както и изграждане на газова инфраструктура за увеличаване на техническия капацитет за пренос на газ в посока от Гърция за България и от България за Северна Македония. Както казах, специфични технически детайли може да обясни Министерството на енергетиката. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Пеканов, в предишния състав на Народното събрание ние извършихме нещо безпрецедентно. Тогава вследствие на неспособното управление на четворната коалиция и кабинета Кирил Петков трябваше да вземаме решение да се предоговори Планът за възстановяване. Тази отговорност се падна на Вас – докато нямаше парламент, Вие да водите преговорите с Европейската комисия, само че дотук аз не чувам да има някакъв съществен напредък в това да се предоговори Планът. Когато ВЪЗРАЖДАНЕ беше на консултации при президента, президентът увери, че до края на месец април ще има напредък по предоговарянето на Плана. В момента сме 5 май – такъв напредък няма, та въпросът е: Вие ли излъгахте президента, или президентът излъга нас? Още повече на колегата, който зададе първия въпрос от името на ВЪЗРАЖДАНЕ, Ви попитахме конкретно има ли стенограми? Къде можем да се запознаем от проведените срещи с детайли, ако може да ги предоставите – отново Ви подканвам да ги предоставите, на мейлите на народните представители, за да видим как са се водили преговорите и какво е постигнато. И най-важният въпрос и затова са и гостите тук от Старозагорско: дали ще си запазим централите? Какви условия предлага Европейската комисия и ако ние решим, а ние сме решили да си запазим централите, трябва да кажете ясно, че ще изгубим едни пари по Плана за възстановяване, но за сметка на това ще спасим хиляди работни места и българската енергетика. Благодаря.

Благодаря, господин Таслаков. На първо място, напредък има, и то сериозен. Представени са проекти, които допринасят, както казах, условието на Европейската комисия е да правим нещо по темата декарбонизация. Развити са тези проекти от Министерството на енергетиката, представени са, сега предстои тяхната оценка – Европейската комисия ще отговори до две-три седмици. Посредством тези проекти ние допринасяме за декарбонизацията на икономиката. В същото време ние сме показали защо през миналата година беше невъзможно затварянето на въглищни централи – поради високите им финансови резултати, поради енергийната ситуация в България, в региона – поради износа на електроенергия. Това са аргументи, които са представени, и смятам, че вече са възприети от Европейската комисия. Това, което Ви казвам обаче, че се очакват мерки, които имат равностоен ефект, именно тези проекти, които са развити от Министерството на енергетиката, трябва да имат такъв ефект. Например включването на проект за електропреносната система ще позволи да се включат повече ВЕИ-та, с които ние ще изпълним целите на зелената сделка и ще намалим натиска да се изпълняват целите за емисиите. Това е резултатът до момента, преговорите продължават. Стенограми от тези дискусии няма, никога не е имало, може да питате всеки един човек, който е бил в тази позиция. Не съм го решил аз, такъв е методът на действие. Друг въпрос имахте?

Дали ще запазим централите?

Ще запазим централите, да, но пак казвам, пълната отмяна на реформата без други ангажименти, които да постигнат декарбонизацията, ще означава, че ще изгубим огромна сума от парите – в рамките на милиарди.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пеканов, ние от „Движение за права и свободи“ винаги сме били последователни в нашата политика за енергийната и респективно за националната сигурност на страната. Затова въпросът ни е свързан конкретно с Националния план за възстановяване и устойчивост и комплекса „Марица-изток“. Проектите за нисковъглеродна икономика са групирани в различни компоненти. По компонент № 4 се предвижда изпълнението на девет проекта по Плана, които са с цел устойчиво икономическо развитие на региона. Господин Министър, започнало ли е изпълнението на някои от проектите, ако да, кои и как виждате изпълнението на останалите? Благодаря Ви.

Благодаря Ви за въпроса. Смятам, че изпълнението на проектите се движи в график. Имаше някои забавяния, които произхождаха от нуждата да се доизчистят някои въпроси, например с международните институции, които съветват България по това как да се реализират най-добре тези проекти. Но меморандумите и с Европейската банка за развитие, така и със Световната банка бяха сключени. Това значи, че те вече съветват българското правителството как това да се случи по най добрия начин. Едно забавяне, което се получава обаче, е от гледна точка на Закона за възобновяемите енергийни източници. Ние го разработихме, съгласувахме го с Европейската комисия, той беше внесен в миналия парламент. И аз пак апелирам, смятам, че той не е толкова контроверсиален закон, смятам, че може да бъде приет възможно най-бързо и нашето желание е да започнем изпълнението на програмите чак когато сме подобрили законовата рамка, така че те да се случват по най-добрия възможен начин. Още в миналия парламент имаше въпрос как да действаме по този въпрос, че можем да правим инвестициите по една по-стара регулация или по по новите. Моето желание е да го правим по по-новите. Знаете, че миналата година поради доста волутивната енергийна ситуация в Европа доста от европейските регламенти бяха променени – как да се изграждат ВЕИ-та, колко време трябва за позволения. Всичко това вече е записано в новия закон за ВЕИ-та, той е внесен в парламента. Моят апел е следващите седмици буквално да бъде приет. Тогава ще можем да започнем да реализираме тези инвестиции с новите европейски регламенти. Ако това не се случи, ще трябва да го правим по старите, което не е най-ефективният начин да изразходваме средствата и в крайна сметка ще бъде загуба и за българските граждани, и за икономиката. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Повече от 60 години въглищната ни енергетика и комплексът „Марица изток“ са гарант за енергийната и националната ни сигурност и повече от 60 години икономиката и развитието на целия старозагорски регион, и не само на него, се градят около дейностите в комплекс „Марица изток“. По-голямата част от бизнеса в региона и до ден днешен е свързан пряко или косвено с комплекса. Да не казваме, че там над 100 – 120 хил. човека си изкарват хляба и в по малка или по-голяма степен зависят от функционирането на този комплекс. От тази гледна точка цялото решение на Народното събрание от 12 януари, с което задължава Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в частта енергетика, е важно за бъдещето на въглищната енергетика и въобще за енергетиката в България. Но от особено значение и важно за мен и за хората, на които бъдещето на „Мини Марица-изток“ не е безразлично, е частта от Решение I, т. 1.1 и т. 1.2 – да не Ви ги чета, Вие ги знаете, но те касаят да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до края на 2025 г. В тази връзка е въпросът: какви действия са предприети от Министерския съвет и от Вас лично като ресорен вицепремиер за предоговаряне на Плана в частта енергетика и конкретно по отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглищните емисии от производството на ел. енергия с 40% до края на 2025 г. Какво точно им казахте? И тъй като казахте на няколко пъти в изказванията си досега, че от Европейската комисия искат алтернативни решения за декарбонизация, какви са Вашите алтернативни предложения, защото на един етап от разработването на Плана за възстановяване и устойчивост, когато това беше Ваша отговорност – на служебното правителство, предложихте, мисля, че беше даже лично Ваша идея, паро-газова централа, газова централа, сега какво предлагате като алтернатива за декарбонизация на производството на ел. енергия? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Гьоков. Не, не е била моя идеята за паро-газовата централа – няколко пъти заявих. Ресорните министерства предлагат различните проекти и реформи – така е редно. Те са тези, които имат експерти, те са тези, които казват какво. Поне докато аз съм бил в тази роля, съм слушал ресорните ведомства. Това, което те предлагат, е било записано в различните версии на Плана. По отношение на това – предоговарянето на 40-те процента. Както казах, ние вече сме показали, че през миналата година е нямало как да спазваме това предоговаряне. Целта от 10%, която е била за миналата година, нашият аргумент винаги е бил, че не е било възможно да я спазим и смятам, че сме успели да убедим Европейската комисия в това. Ако не е така, те реално ще трябва да ни накажат, тоест да вземат част от ресурса заради това, че не е спазен ангажиментът. Не очаквам това да стане. Това означава, че част от реформата, тоест цялата реформа, 40% ще бъде преобразувана. Как ще бъде преобразувана, зависи от приноса към декарбонизацията на тези нови проекти, които са предоставени, казах Ви, за модернизация на електропреносната система, проект за въвеждане на системата за енергийна бедност, проект за още средства за енергийна ефективност, така наречените сгради с нулеви емисии, както и проекти за разширяване на капацитета на газопреносната инфраструктура от Гърция към България – един важен проект, който, откриването му миналата година смятам, че подсигури до голяма степен стратегическото място на България в енергийната система на Балканския полуостров. Благодаря Ви.

Какво е това имал ангажимент?!

Госпожо Председател, за да не ми тече времето, първо процедура по начина на водене.

Това, че господин Пеканов няма да ни чуе отношенията и че някой ще му ги преразказва после, въобще не ми е важно. На нас, народните представители, тук взеха да се подиграват всички ¬ с нас. Всеки имал някаква работа – решил и си тръгнал. Ние ще чакаме до четири часа той да реши да се освободи и да се върне. А бе, това Народно събрание ли е, какво е?! Отношенията, които ще изразяваме, са по-важни за хората, които ни чакаха тук да се занимаваме с какво ли не, да спорим за какво ли не, да слушаме отговори, за които в отношението ще се конкретизирам. И затова се обръщам към Вас ние да си продължим по процедурата, да си изразим отношенията и министърът, който толкова бързо си тръгна, че си забрави папките и тефтерите, нали, да намери начин да се върне.

Приемете го като обратно…

…отношение.

Да свърша с отношението.

Сега в процедура на отношение ли се намираме, госпожо Председател?

Благодаря. Аз няма да бъда дълъг в тази процедура, защото тя може да се събере в много малко думи на фона на многото думи на министъра, които не носят абсолютно никаква принадена стойност към проблема. Никаква! Колеги, и към Вас се обръщам, и към представителите, които сте поканили и са тук, и аз се радвам, че ги виждам тук, и към гражданите на Стара Загора, на България. Ние започнахме предизборната кампания с един апел, в който, между другото, се бяха обединили всички политически сили в регион Стара Загора, че „Мини Марица-изток“ е България. Е, мисля, че лека полека успяваме да им го преподадем този урок, че наистина „Мини Марица-изток“ са България, само че не на всички. Не на всички! Министърът днес каза пет пъти повече думата ВЕИ-та и не спомена нито веднъж „Мини Марица-изток“! Чухте ли някъде думичката комплекса „Мини Марица-изток“? Ако е било, ще е било един път и аз случайно не съм го чул. Но за ВЕИ-та и отново за батерии пак чухме в тази зала. Кандидати за министри от бъдещо евентуално някакво правителство с втори мандат не се сдържаха да обяснят от тази трибуна ясно и точно, че за тях „Мини Марица-изток“ нямат бъдеще. Казаха Ви го! Казаха го на всички нас и ако се правим, че не ги чуваме, това е друга тема. Още в една предна реплика в процедура тук към председателя казах, че има много хора, дето са се наредили днес на опашката да си правят реклама. Ще цитирам две дати: Решение № 203 на Министерския съвет от 7 април 2022 г. Гласувалите това решение – те си знаят кои са. Има министри от регион Стара Загора. И още една дата: 1 август 2022 г. Господин Рибарски, ще Ви дам възможност даже да ми направите лично обяснение. Аз наистина Ви съчувствам, съвсем сериозно!

И аз на Вас!

Вие сте в списъка за министри на енергетиката в едно бъдещо правителство, а Вашият колега излиза тук и казва: никакъв шанс за мините – министърът, бъдещият, евентуален министър на околната среда и водите. Е, наистина Ви съчувствам, защото Стара Загора, откъдето сте Вие, защитавате и често Ви се случва да говорите неща, за които не Ви подкрепят в партията Ви. Ама това е и това, което се случва в отговорите на министъра преди малко – много ни се иска, ама няма как, ще направим това, което ни е възложило Народното събрание, ама някога! Аз в един момент се обърках. Той тук такива стратегически планове направи този министър, все едно ще векува като министър. Не е служебно правителство това, но ще векува. После си дадох сметка – той не е виновен, виновни сме ние. Ние, които не можем да излъчим правителство, и виновни са тези, които го бойкотират всеки ден и всяка минута в това Народно събрание създаването на истинско правителство. В каквото и да ни обвиняват, ще бъдат прави! И ще бъдат прави за това, че ще дойде един ден като 1 август, ден преди приключване на мандата на предното правителство, един ден, в който служебното правителство ще си умие ръцете и ще каже: ами не се съгласиха в Европейската комисия да предоговорим тези правила, сори. Това ни чака, ако не се стегнем, не си направим правителство, такова, каквото да договори това, което трябва, за хората и за мините, и за енергетиката на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Председател, аз Ви предупредих, Вие взехте мерки в началото – да се държи възпитано вицепремиерът. Не успях да Ви предупредя, че може би ще избяга (смях) и Вие го изпуснахте. И докато депутатите се върнат в залата, документите му останаха тук – министърът го няма. Сега колегите се опитват да изразят отношение, само че той трябва да чуе за какво става въпрос. Колеги, виждате ли за какъв вицепремиер става въпрос, за какъв нагъл човек? Дойде със закъснение – след две седмици. Говори 15 минути при ограничение от 10, даже не се извини. Накара ни се на БСП кой задава въпроса, кой взема отношение. Накара ни се кой ходи в Европейския парламент и кой не ходи. На Вас не Ви отговори на нито един въпрос. Тези хора, които стоят и чакат, ги разочарова. И накрая избяга през тази врата – не знам защо, другата му беше по-близо, но явно в… Колеги, ще продължим ли това нещо да го допускаме? Такива министри – това е отношение към всички нас, към избирателите, които са ни изпратили. Предлагам Ви, госпожо Председател, наистина да вземете мерки, когато се върне, ако се върне, защото аз се съмнявам, че ще се върне, но ако се върне, да затворите вратите на парламента (оживление) и докато не приключи второто изслушване с всичките отношения, този министър да бъде най-много на разстояние до банката – не повече. Има опасност отново да избяга. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! За мен ситуацията е абсурдна. Съжалявам, че когато господин Манев говори, го нямаше министъра. В крайна сметка това изслушване се прави, за да има някакви действия, а не просто ние да си говорим и някой да влиза и да излиза, когато си иска, да идва и да си заминава, когато си иска! Това парламент ли е, Народно събрание ли е, най-високата трибуна в държавата ли е, или всеки министър си прави това, което намери за добре? Уважаема госпожо Председател, предлагам Ви да прекъснем в момента тази точка, да преминем към следващата – комисиите, след което да се върнем отново на тази точка, когато дойде тук министърът. И се надявам, че всяка една парламентарна група ще му каже това, което в момента си говорим, какво мисли за този министър! Извинявайте, но това наистина минава всички граници на допустимостта! Ние народни представители ли сме, или може всеки министър да ни се подиграва, и то служебен, назначен, а не избран?! Моля Ви да го подложите на гласуване.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Председател, благодаря, че ми дадохте възможност да направя тази процедура, а тя е следната. За пръв път в парламентарната история министър си тръгва по време на изслушване. Мисля, че това е безпрецедентно. Наглостта стигна някакви невиждани и нечувани размери. Това е все едно народен представител, който има да задава въпрос, да закъснее, да не го задава, а министърът да седи тук в кошарката и да чака. Това е не само отношение към народните представители, това всъщност е показателно отношение към българските граждани. И тук се обръщам към господин Президента на Републиката: това ли са назначените хора? Това ли са избраните, ама от него, а не от народа хора, които той да назначи, да постави, да спусне, за да може те да демонстрират подобно отношение към институциите? Наистина скандално, госпожо Председател! Скандално даже е меко казано. Не може повече да допускаме подобно отношение най-малкото заради нас самите, които сме тук, за да творим някаква законодателна дейност. В каквато и ситуация да се намираме, ние винаги се опитваме да работим и това трябва да се каже на българските граждани. Но как да работим, когато министри си тръгват по време на изслушване? Аз подобна безпардонна наглост досега не съм чувал и виждал. Затова, моля Ви да вземем някакво отношение, тъй като тези хора не ги плаши нищо. Не ги плаши фактът, че си тръгва цяла парламентарна група, че други не ги слушат, че трети отсъстват изобщо от залата, от дебата. Нищо не ги интересува. Замазват ни очите. Хората не разбират за какво става дума, а те си правят схемите и се подчиняват на един човек. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Представям Ви проектите на решения за избиране на комисии – формално аз съм вносител на тези проекти за решения: „Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по бюджет и финанси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по бюджет и финанси се състои от 23 народни представители, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 4 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“ – следват номинациите на всичките парламентарни групи. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)

Уважаеми господин Председател! Предложенията на парламентарните групи за състав на Комисията по бюджет и финанси са, както следва: - от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – Александър Иванов, Бранимир Балачев, Делян Добрев, Жечо Станков, Ирена Димова, Красимир Вълчев и Теменужка Петкова; - от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Асен Василев, Венеция Нецова-Ангова, Венко Сабрутев, Ивайло Шотев, Георги Ганев и Мартин Димитров; - от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – Цончо Ганев, Димо Дренчев, Йордан Тодоров и Деян Николов; - от парламентарната група на ДПС – Петър Чобанов, Йордан Цонев и Елван Гюркаш; - от „БСП за България“ – Румен Гечев и Богдан Боцев; и - от „Има Такъв Народ“ – Тошко Йорданов Хаджитодоров. Благодаря.

„Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по конституционни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 18, ал. 2 и 3 и чл. 21, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по конституционни въпроси се състои от 12 народни представители и се формира на паритетен принцип – по 2 от всяка парламентарна група. 2. Избира за членове на Комисията: …“, както следва.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, предложенията на парламентарните групи за състав на Комисията по конституционни въпроси са, както следва: - от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – Радомир Чолаков и Екатерина Гечева-Захариева; - от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Никола Минчев и Атанас Славов; - от ВЪЗРАЖДАНЕ – Златан Златанов и Иво Русчев; - от „Движение за права и свободи“ – Гюнер Ахмед и Мустафа Карадайъ; и - от „БСП за България“ – Мая Димитрова.

Благодаря, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по правни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и чл. 18, ал. 1 и 3…“ Нали такава редакция направихте, господин Председател?

Да. „… от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по правни въпроси се състои от 23 народни представители, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 4 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията:..“

Уважаеми господин Председател, предложенията на парламентарните групи за поименен състав на Комисията по правни въпроси са, както следва: От парламентарната група на ГЕРБ-СДС – Анна Александрова, Бранимир Балачев, Десислава Атанасова, Марин Маринов, Радомир Чолаков, Ралица Ангелова, Рая Назарян; От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Стою Стоев, Мирослав Иванов, Петър Кьосев, Радостин Василев, Людмила Илиева, Надежда Йорданова; От ВЪЗРАЖДАНЕ – Петър Петров, Златан Златанов, Цвета Рангелова, Маргарита Махаева; От „Движение за права и свободи“ – Хамид Хамид, Ертен Анисова, Гюнер Ахмед; От „БСП за България“ – Мая Димитрова, Смиляна Нитова-Кръстева; От „Има Такъв Народ“ – Гроздан Караджов.

Благодаря. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по икономическа политика и иновации Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по икономическа политика и иновации се състои от 21 народни представители, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията:..“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименния състав е, както следва: От ГЕРБ-СДС – Александър Иванов, Андрей Рунчев, Десислава Трифонова, Мартин Харизанов, Николай Алгафари, Румен Христов; От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Даниел Лорер, Искрен Митев, Михал Камбарев, Деница Симеонова, Владислав Панев, Йордан Иванов; От ВЪЗРАЖДАНЕ – Борис Аладжов, Климент Шопов, Деян Николов; От ДПС – Байрам Байрам, Йордан Цонев, Елван Гюркаш; От „БСП за България“ – Петър Кънев, Румен Гечев; От „Има Такъв Народ“ – Александър Вълчев. Благодаря.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по енергетика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по енергетика се състои от 23 народни представители, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 4 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията:…“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав е следното: От ГЕРБ-СДС – Александър Ненков, Делян Добрев, Жечо Станков, Красен Кръстев, Мария Белова, Росица Кирова, Теменужка Петкова; От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ –Васил Стефанов, Венко Сабрутев, Калоян Икономов, Радослав Рибарски, Владислав Панев и Ивайло Мирчев; От ВЪЗРАЖДАНЕ – Искра Михайлова, Стоян Таслаков, Димитър Гюрев и Йордан Тодоров; От ДПС – Андрей Джандев, Рамадан Аталай, Станислав Анастасов; От „БСП за България“ – Драгомир Стойнев и Иван Петков; От „Има Такъв Народ“ – Павела Митова.

Благодаря, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление се състои от 23 народни представители, от които 7 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 4 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията:…“

Предложението за поименен състав на Комисията е следното: От ГЕРБ-СДС – Александър Ненков, Деница Николова, Илтер Садъков, Младен Шишков, Николай Нанков, Павел Христов, Росица Кирова; От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Андрей Цеков, Ванина Вецина, Йордан Терзийски, Настимир Ананиев, Йордан Иванов, Стела Николова; От ВЪЗРАЖДАНЕ – Искра Михайлова, Коста Стоянов, Константина Петрова, Кръстьо Врачев; От ДПС – Ешереф Ешереф, Цветан Енчев, Танер Али; От „БСП за България“ – Борислав Гуцанов и Манол Генов; От „Има Такъв Народ“ – Гроздан Караджов.

Комисия по външна политика. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по външна политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 7 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по външна политика се състои от 19 народни представители, от които 5 от парламентарната група на Коалиция ГЕРБ-СДС, 5 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията:…“

Предложението за поименен състав на Комисията по външна политика е: ГЕРБ-СДС – Вежди Рашидов, Георг Георгиев, Даниел Митов, Екатерина Гечева-Захариева, Тома Биков; „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Даниел Лорер, Кирил Петков, Искрен Митев, Стоян Михалев, Христо Иванов; ВЪЗРАЖДАНЕ – Ангел Георгиев, Станислав Стоянов, Ивелин Първанов; ДПС – Анджей Джандев, Филиз Хюсменова, Петър Чобанов; „БСП за България“ – Деян Дечев и Кристиан Вигенин; „Има Такъв народ“ – Павела Митова.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по въпросите на Европейския съюз Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 8, чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по въпросите на Европейския съюз се състои от 19 народни представители, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 5 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 представител от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: ................“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав е: от ГЕРБ-СДС – Галя Желязкова, Георг Георгиев, Деница Николова, Десислава Трифонова, Томислав Дончев; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Андрей Гюров, Деница Симеонова, Асен Василев, Николай Денков, Кристина Петкова; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Стоян Таслаков, Станислав Стоянов, Димчо Димчев; от ДПС – Ализан Яхова, Филиз Хюсменова, Цветан Енчев; от „БСП за България“ – Драгомир Стойнев, Кристиан Вигенин; от „Има Такъв Народ“ – Филип Станев.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по отбрана Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 9, чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по отбрана се състои от 19 народни представители, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 5 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: ................“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав е: от ГЕРБ-СДС – Димитър Иванов, Ивелин Иванов, Младен Маринов, Томислав Дончев, Христо Гаджев; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Калоян Икономов, Радослав Рибарски, Ивайло Мирчев, Атанас Славов, Христо Иванов; от ВЪЗРАРЖДАНЕ – Николай Дренчев, Иво Русчев, Ивелин Първанов; от ДПС – Елхан Кълков, Джейхан Ибрямов, Мюмюн Мюмюн; от „БСП за България“ – Калин Калапанков и Атанас Зафиров; от „Има Такъв Народ“ – Александър Вълчев.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 10, чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се състои от 21 народни представители, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: ................“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав е следното: от ГЕРБ-СДС – Ивелин Иванов, Маноил Манев, Марин Маринов, Младен Маринов, Пламен Петров, Христо Терзийски; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Бойко Рашков, Петър Петров, Атанас Атанасов, Людмила Илиева, Божидар Божанов, Любен Иванов; от ВЪЗРАРЖДАНЕ – Петър Петров, Цвета Рангелова, Александър Арангелов; от ДПС – Хамид Хамид, Мустафа Карадайъ, Ахмед Ахмедов; от „БСП за България“ – Иван Иванов, Калин Калапанков; от „Има Такъв Народ“ – Ивайло Вълчев.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 11, чл. 18, ал. 3 и чл. 21, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се състои от 12 народни представители и се формира на паритетен принцип по двама от всяка парламентарна група. 2. Избира за членове на Комисията: ................“

Без втора.

Благодаря. Предложението за поименен състав е: от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – Даниел Митов и Десислава Атанасова; „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Петър Петров и Атанас Атанасов; ВЪЗРАЖДАНЕ – Николай Дренчев и Ивайло Чорбов; ДПС – Ахмед Ахмедов и Илхан Кълков; „БСП за България“ – Корнелия Нинова и Атанас Зафиров; „Има Такъв Ннарод“ – Ивайло Вълчев.

Има блокиране на системата ли?

Корнелия Нинова ли казахте и Атанас Зафиров?

Смяна на Корнелия Нинова с Георги Свиленски.

„Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по земеделието, храните и горите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 12 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1.Комисията по земеделието, храните и горите се състои от 21 народни представители, от които: 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ; 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“; 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията…..“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименния състав е следното: ГЕРБ-СДС – Георги Станков, Гюнай Хюсмен, Десислава Танева, Ирена Димова, Мария Белова, Румен Христов; „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Росен Костурков, Стоян Георгиев, Татяна Султанова-Сивева, Христо Даскалов, Любен Иванов, Свилен Трифонов; ВЪЗРАЖДАНЕ – Даниел Петров, Веселин Вешев, Кръстьо Врачев; ДПС – Ализан Яхова, Димитър Аврамов, Фатме Рамадан; „БСП за България“ – Иван Иванов, Деян Дечев, и „Има Такъв Народ“ – Драгомир Петров.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по труда, социалната и демографската политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 13 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по труда, социалната и демографската политика се състои от 21 народни представители, от които шестима от парламентарната група ГЕРБ-СДС, шестима от парламентарната група „Продължаваме Промяната –Демократична България“, трима от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, трима от парламентарната група „Движение за права и свободи“, двама от парламентарната група „БСП за България“ и един от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав е следното: от ГЕРБ-СДС – Галя Желязкова, Деница Сачева, Иван Червенков, Илиана Жекова, Красен Кръстев, Медиха Мехмед-Хамза; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Искрен Арабаджиев, Христо Петров, Елисавета Белобрадова, Илина Мутафчиева, Катя Панева, Георги Ганев; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Георги Георгиев, Ивайло Папов, Маргарита Генчева; от ДПС – Адлен Шевкет, Севим Али, Хатидже Георгиева; от „БСП за България“ – Георги Гьоков, Корнелия Нинова; от „Има Такъв Народ“ – Цветан Предов.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по образованието и науката Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 14 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по образованието и науката се състои от 21 народни представители, от които шестима от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, шестима от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, трима от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, трима от парламентарната група „Движение за права и свободи“, двама от парламентарната група „БСП за България“ и един от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав на Комисията по образованието и науката е следното: от ГЕРБ-СДС – Деница Сачева, Костадин Ангелов, Медиха Мехмед-Хамза, Петър Николов, Красимир Вълчев, Радослава Чеканска; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Нели Димитрова, Николай Денков, Христо Даскалов, Росен Костурков, Елисавета Белобрадова, Ивайло Митковски; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Ивайло Папов, Даниел Проданов, Константина Петрова; от ДПС – Марио Рангелов, Севим Али, Дженал Топалова-Яшар; от „БСП за България“ – Ирена Анастасова, Валентина Димова; от „Има Такъв Народ“ – Андрей Чорбанов.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията въпросите на децата, семейството, младежта и спорта се състои от 19 народни представители, от които петима от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, петима от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, трима от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, трима от парламентарната група „Движение за права и свободи“, двама от парламентарната група „БСП за България“ и един от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав е: от ГЕРБ-СДС – Валентин Милушев, Даниел Александров, Красен Кралев, Стефан Апостолов, Христина Георгиева; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Нели Димитрова, Радостин Василев, Венеция Нецова-Ангова, Кристина Петкова, Илина Мутафчиева; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Веселин Вешев, Светослав Тодоров, Виолета Кърпачева; от ДПС – Халил Летифов, Осман Мурадов, Байрам Байрам; от „БСП за България“ – Иван Ченчев, Петър Кънев; от „Има Такъв Народ“ – Цветан Предов.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по здравеопазването Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 16 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по здравеопазването се състои от 21 народни представители, от които шестима от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, шестима от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, трима от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, трима от парламентарната група „Движение за права и свободи“, двама от парламентарната група „БСП за България“ и един от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав на Комисията по здравеопазването е следното: от ГЕРБ-СДС – Валери Лачовски, Иван Червенков, Лъчезар Иванов, Костадин Ангелов, Красимир Събев, Христина Георгиева; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Васил Пандов, Петър Куленски, Ивайло Митковски, Александър Симидчиев, Надежда Йорданова, Катя Панева; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Георги Георгиев, Маргарита Генчева, Маргарита Махаева; от ДПС – Марио Рангелов, Джевдет Чакъров, Адлен Шевкет; от „БСП за България“ – Богдан Боцев, Георги Гьоков; от „Има Такъв Народ“ – Андрей Чорбанов.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по околната среда и водите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал.2, т. 17 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по околната среда и водите се състои от 21 народни представители, от които шестима от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, шестима от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, трима от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, трима от парламентарната група „Движение за права и свободи“, двама от парламентарната група „БСП за България“ и един от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав е: от ГЕРБ-СДС – Георги Кръстев, Десислава Танева, Евгения Алексиева, Младен Шишков, Николай Нанков, Славена Точева; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Ивайло Шотев, Татяна Султанова-Сивева, Явор Божанков, Петър Куленски, Даниела Божинова, Иван Белчев; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Даниел Петров, Валери Сираков, Коста Стоянов; от ДПС – Станислав Анастасов, Джевдет Чакъров, Небие Кабак; от „БСП за България“ – Манол Генов, Йорданка Георгиева; от „Има Такъв Народ“ – Филип Станев.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по транспорт и съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 18 и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по транспорт и съобщения се състои от 21 народни представители, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“.

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименния състав е: от ГЕРБ-СДС – Андрей Рунчев, Георги Георгиев, Георги Кръстев, Димитър Николов, Костадин Стойков, Стефан Мирев; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Константин Бачийски, Настимир Ананиев, Стоян Георгиев, Мартин Димитров, Димитър Найденов и Стела Николова; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Никола Димитров, Ивайло Чорбов и Емил Янков; от „Движение за права и свободи“ – Осман Мурадов, Халил Летифов, Павлин Кръстев; от „БСП за България“ – Георги Свиленски и Борислав Гуцанов, и от „Има Такъв Народ“ – Станислав Балабанов.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по електронно управление и информационни технологии Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 19 и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по електронно управление и информационни технологии се състои от 17 народни представители, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 4 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“.

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименния състав е: ГЕРБ-СДС – Димитър Иванов, Мартин Харизанов, Павел Христов, Стефан Мирев, Христо Гаджев; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Георги Стамов, Калина Константинова, Петър Кьосев, Божидар Божанов; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Даниел Проданов, Никола Димитров, Димитър Гюрев; от „Движение за права и свободи“ – Сезгин Мехмед и Павлин Кръстев; от „БСП за България“ – Иван Петков, Валери Митов; от „Има Такъв Народ“ – Станислав Богдански.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по културата и медиите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 20 и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по културата и медиите се състои от 17 народни представители, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 4 от парламентарната група „Продължаваме Промяната –Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“.

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименния съвет е: ГЕРБ-СДС – Вежди Рашидов, Димитър Николов, Петър Николов, Радослава Чеканска, Тома Биков; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Христо Петров, Йордан Терзийски, Стоян Михалев, Манол Пейков; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Костадин Костадинов, Ангел Георгиев, Климент Шопов; от „Движение за права и свободи“ – Фатме Рамадан, Дженал Топалова-Яшар; от „БСП за България“ – Иван Ченчев; от „Има Такъв Народ“ – Тошко Йорданов.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 21 и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество се състои от 17 народни представители, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 4 от парламентарната група „Продължаваме Промяната –Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“.

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав е: ГЕРБ-СДС – Анна Александрова, Георги Станков, Костадин Стойков, Стефан Апостолов; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Стою Стоев, Калина Константинова, Антоанета Цонева, Даниела Божинова; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Димо Дренчев, Светослав Тодоров, Славчо Крумов; от „Движение за права и свободи“ – Хайри Садъков, Мюмюн Мюмюн; от „БСП за България“ – Ирена Анастасова и Йорданка Георгиева; от „Има Такъв Народ“ – Станислав Балабанов.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 22 и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите се състои от 19 народни представители, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 5 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“.

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименния състав е следното: ГЕРБ-СДС – Гюнай Хюсмен, Евгения Алексиева, Красимир Събев и Пламен Петров; „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Андрей Гюров, Васил Стефанов, Васил Пандов и Александър Симидчиев; ВЪЗРАЖДАНЕ – Александър Арангелов и Славчо Крумов; „Движение за права и свободи“ – Хайри Садъков, Джейхан Ибрямов и Ешереф Ешереф, и „БСП за България“ – Христо Проданов.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по политиките за българите извън страната Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 23 и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по политиките за българите извън страната се състои от 17 народни представители, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 4 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“.

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименния състав е: от ГЕРБ-СДС – Георги Георгиев, Илиана Жекова, Илтер Садъков, Лъчезар Иванов и Любен Дилов; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Явор Божанков, Мирослав Иванов, Антоанета Цонева и Манол Пейков; ВЪЗРАЖДАНЕ – Костадин Костадинов и Димчо Димчев; „Движение за права и свободи“ – Танер Али и Ихсан Хаккъ, и „БСП за България“ – Валентина Димова.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по превенция и противодействие на корупцията Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 24 и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по превенция и противодействие на корупцията се състои от 21 народни представители, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 6 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“.

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименен състав на Комисията по превенция и противодействие на корупцията е следното: от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – Валери Лачовски, Маноил Манев, Николай Алгафари, Ралица Ангелова, Рая Назарян и Христо Терзийски; от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Константин Бачийски, Михал Камбарев, Никола Минчев, Андрей Цеков и Бойко Рашков; от ВЪЗРАЖДАНЕ – Валери Сираков, Емил Янков и Виолета Кърпачева; от ДПС – Рамадан Аталай, Ихсан Хаккъ и Сезгин Мехмед; от „БСП за България“ – Георги Свиленски и Смиляна Нитова-Кръстева; от „Има Такъв Народ“ – Станислав Богдански.

Извинявам се! От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в предложението за поименен състав освен вече посочените Константин Бачийски, Михал Камбарев, Никола Минчев, Андрей Цеков и Бойко Рашков, е и на Свилен Трифонов. Благодаря.

Колеги, ще Ви изчета последното предложение за решение за избор на постоянни комисии – Комисията по туризъм. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по туризъм Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 25 и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по туризъм се състои от 19 народни представители, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 5 от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група „Движение за права и свободи“, 2 от парламентарната група „БСП за България“ и 1 от парламентарната група „Има Такъв Народ“. 2. Избира за членове на Комисията: …“.

Благодаря, господин Председател. Предложението за поименния състав е: от ГЕРБ-СДС – Валентин Милушев, Даниел Александров, Красен Кралев, Любен Дилов и Славена Точева; „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – Ванина Вецина, Георги Стамов, Искрен Арабаджиев, Димитър Найденов и Иван Белчев; ВЪЗРАЖДАНЕ – Цончо Ганев и Борис Аладжов; „Движение за права и свободи“ – Небие Кабак, Хатидже Георгиева и Ертен Анисова; „БСП за България“ – Христо Проданов и Валери Митов; „Има Такъв Народ“ – Драгомир Петров.

Уважаеми господин Председател, имаме молба към Вас. Все пак да се свържете с вицепремиера Пеканов – да каже ще идва ли, няма ли да идва. Беше обещал преди половин час, че ще дойде. За съжаление, още го няма. Ако се притеснява толкова много да участва в изслушването, поне му кажете да дойде да си дочете книгата и тогава да си ходи.

Благодаря Ви, господин Председател. Бих желал само да направя едно допълнение към Вашето предложение, а именно заседанията на комисиите да започнат тридесет минути след изчерпване на дневния ред за сряда. Просто да е ясно, за да сме сигурни всички, че колкото и да е дълъг дневният ред в сряда, парламентарният контрол няма да последва съдбата на доста други парламентарни контроли от миналото Народно събрание, които бяха отлагани, отлагани, отлагани и така и не минаха. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, с цел да направим една икономия на парламентарно време ние ще изразим в цялост нашето отношение по въпросите след втората точка, която е идентична, и искаме да изслушаме и мнението на господин Росен Христов. Искам само да отбележа, че България – господин Пеканов каза, че е получила първото плащане благодарение на работата на служебния кабинет. Няма как да се съгласим с това. Планът за възстановяване и устойчивост беше изработен, договорен и подписан по времето на редовния кабинет Кирил Петков, законодателни промени бяха приети в Четиридесет и седмото народно събрание и първото плащане беше благодарение на работата, която беше основно свършена в Четиридесет и седмото народно събрание. Сега отново апелираме – има 32 мерки от 66 за второ плащане, които не са изпълнени, и ние трябва да се активизираме, за да напреднем и да можем да си говорим за второ, дай боже, и за трето плащане. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстващ! Господин Министър, от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да не бъдем доволни от това изслушване, най-малко защото Вие конкретно в едно изречение поехте ангажимент и казахте буквално от тази трибуна, че ТЕЦ-овете ще бъдат запазени. Това беше нещо, което ние искахме да чуем и го чухме от Вас. Предстои да видим какво ще чуем в следващото изслушване, защото, от друга страна, това, което ни направи впечатление, е, че от изказаните от Вас позиции останахме с впечатление, че някак нямате много топла комуникация с другия преговарящ министър – Христов, на енергетиката, тъй като и от изказванията му в публичното пространство става някакво разминаване с това, което чуваме от Вас. Едно от тези разминавания е по отношение на това по какъв начин той е информирал синдикалните председатели за хода на преговорите. От една страна, ние така и не получихме състав на преговарящата група, която беше много важна за нас. Ние апелирахме в този състав всъщност те да бъдат активни участници точно с целта парламентарните групи тогава – по времето на Четиридесет и осмото народно събрание, да не се намесват с политически позиции. Това нещо ние не го получихме като информация като политически партии, но се оказа, че не са го получили и синдикатите, поне по информацията, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме. От друга страна, това, че Вие казвате, че ще запазим ТЕЦ-овете, и поехте този ангажимент сега от тази трибуна, пред тази зала – ние няма как да не изкажем задоволството си, че толкова твърдо и категорично поехте този ангажимент. Това е много хубаво и за да напомни на една част от колегите в тази зала, които във въпросите и в отношенията, които имаха към Вас, споменаха, че в момента около нас се бълва енергия от ВЕИ, която влиза и при нас, и в тази хипотеза ние нямаме нужда от ТЕЦ. Хубаво е колегите да се запознаят – една част от тези, които говориха и бяха в Енергийната комисия, че всъщност без ТЕЦ няма как тази енергия да циркулира в електроенергийната система, без това да донесе щета. Така че дори и за развитието на ВЕИ е толкова ключово важно да имаме ТЕЦ. Въпреки че залата е отново изпразнена – ние виждаме интереса към този вид изслушвания за втори път днес, все пак ние държим да го кажем. Надяваме се под някаква друга форма тази информация да стигне до тях. От друга страна, няма как и да не Ви поздравим за встъпителното слово, в което Вие много правилно обяснихте по какъв начин беше приет този ангажимент за затваряне на 40% от мощностите. Вие всъщност назовахте хората, които разписаха този ангажимент, и това, с което в момента се налага да се бори служебното правителство – като предоговаряне, и това беше четворната коалиция на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. Четири от тези политически организации са отново днес в това Народно събрание и изразяват отношение, което изглежда леко шизофренно на фона на това, което са разписали във времето. Нямаше как да не отчетем, пак казвам, изглежда ни на нас от това, което чухме, от отговорите на въпросите, които Вие дадохте, че комуникацията с министър Христов не е топла. Останахме с впечатление, че някъде по средата на целия процес Вие като че ли сте дали крачка назад. С такова впечатление останахме ние, сега в следващото изслушване ще видим дали сме прави, или нещо друго се е случило. В тази връзка ние си позволихме и да дублираме, за което на Вас ще Ви се наложи сега да прекарате още два часа тук, да искаме съвместно изслушване на двамата министри, за да стане абсолютно ясно на българската общественост как се изпълнява решението на Четиридесет и осмото народно събрание, което всъщност задължава двамата ресорни министри да работят в екип, така както се наложи да работи Енергийната комисия в Четиридесет и осмото народно събрание, за да вземе това решение. Защото всъщност ние всички сме длъжни за това към българските граждани – не само в Старозагорския регион, това беше другата грешна хипотеза, която беше изказана тук от някои от колегите, този проблем е общонационален и касае абсолютно всеки един български гражданин. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми заместник министър-председател Пеканов, ние от „Движение за права и свободи“ ще бъдем по-кратки. Като цяло Ви окуражаваме да продължите да преговаряте с Европейската комисия за Глава REPowerEU, но там, където е възможно, тъй като темата е такава, имаме Решение на Народното събрание, да помислим за национални проекти – много възможности има, има технологични варианти, ние от „Движение за права и свободи“ знаем за тях, има други колеги в залата, които знаят, които да направят такава конверсия на комплекса „Мини Марица-изток“, така че работните места да бъдат запазени, защото в този комплекс работят избиратели на всички представени тук, в тази зала, партии. И тези работни места трябва да бъдат запазени, дай боже, да бъдат развити до по-модерни и увеличени. Все пак имаме още един призив, той не е само към Вас, а към цялата зала. Коментарът ни за Плана за възстановяване и устойчивост и по-специално Механизмът за възстановяване и устойчивост, което е по-всеобхватното понятие, е един от многото инструменти, които не ни позволяват да постигаме онези цели и политики на Европейския съюз, в чиито решения и дискусии България също е участвала с гласуването си. Това не са чужди политики, колеги, а са наши политики. Някои от тях имат конкретни deadlines, които, както винаги става при нас – 5 или 10 години ни изглеждат далечни, но когато приближат, се оказва, че са много трудни за изпълнение бързо. Затова, колеги, ние от ДПС призоваваме всички национално отговорни партии в тази зала, когато се формира вече финалната версия на REPawerEU – главата в нашия Национален план за възстановяване и устойчивост, да направим именно онези национални проекти и политики, заложени в тях, които да постигат тези европейски политики, които сме заложили още отсега, но и това, което е много по-важно и държа да го подчертаем, защото го чухме и от нашите избиратели по време на изборите – да правим и тези проекти с мисъл за енергийно и транспортно бедните. Да, колеги, не правя грешка – това е официална терминология на Европейския съюз. Енергийно бедни хора, на които голяма част от доходите им отиват за разходи за електрическа енергия и за отопление, но и хора, на които голяма част от разходите отиват за транспорт. Това вече е официална категория, за която е хубаво, както си решаваме сега проблема за енергийната бедност, с който много се забавихме, да решим и този заедно с него, а именно да въведем една дефиниция за транспортно бедни. Съответно в този период, в който Вие ще продължавате да бъдете заместник министър-председател с този ресор, независимо колко дълъг ще бъде, господин Пеканов, аз Ви призовавам, когато договаряме проектите, да ни информирате своевременно и какви реформи България се ангажира да прави заедно с тях. Вие го споменахте – двете работи са обвързани, нека тези работи, преди да се случат, да ги научим от Вас. Мисля, че ще е много по-лесно за всички тук да ги дискутираме и да бъдем наясно какво ни предстои да правим, съответно ако не сме съгласни с нещо, да го изчистим в тази зала. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Пеканов, когато Ви зададох въпроса имате ли информация дали средствата, които са преведени, са налични, аз, разбира се, знаех отговора, тъй като и сега като докторант в Австрия знаете, че професорите, когато задават въпроси, би следвало да знаят отговора, преди да попитат. И сега: лошата новина е следната! Пред мен е стенограмата от срещата на господин президента Радев с парламентарно представените сили. Цитирам едно към едно, започвам цитата с изказването на господин президента Румен Радев: „Служебното правителство, от което се очакваше да прави само избори, успя да внесе и да договори Плана за възстановяване и устойчивост и миналата година ние получихме първия транш, които обаче отидоха за социални плащания.“ Точка! „Сега задачата е още по-тежка, защото те трябва да се извадят и да се вкарат отново в инвестиции за модернизация на страната, където им е мястото.“ Точка! Край на цитата! Тоест, колега Пеканов, аз не допускам, че президентът на републиката, уважаваният господин Радев, ни подвежда, но той казва, че тези пари, получени в края на миналата година, са похарчени за социални харчения. Аз затова Ви питах дали сте сигурен, че тези пари са там. Вие донякъде правилно отговорихте, че няма как да сте сигурен, защото те са в Министерството на финансите, но това значи, че все пак не сте упражнили достатъчен контрол. Трябва да държите изкъсо Вашия колега министър на финансите как харчи парите, защото, ако вицепремиерът и министърът, който отговоря за тези фондове, води преговори и осигурява на България инвестиции, а министърът на финансите ги харчи за други цели, както казва господин президентът, тогава имаме сериозен проблем. И без да цитирам изказването на господин Радев след срещата с парламентарно представените партии при консултациите за формиране на правителство, беше ясно, че тези пари са похарчени. И аз ще Ви кажа защо. Даже не е нужно да си професор, хайде, не е да е първи курс, но трети, четвърти курс ще се оправят, защото гледам, че заложеният дефицит е 11 млрд. лв. за тази година, спрямо брутния вътрешен продукт 6,4%, като гледам изпълнението на бюджетните приходи, виждам, че парите не стигат. Така че е обяснимо – ние не казваме, че парите са откраднати, не дай си боже, или нещо друго, но те са насочени – да, наистина за обективни разходи, за да бъдат осъществени тези разходи, но във вреда на Програмата за възстановяване и устойчивост. И сега тук има един проблем. Ако Вашите колеги от служебното правителство са изхарчили тези пари, както казва президентът, за социални програми, те имат ли интерес програмите по възстановяване и устойчивост да тръгнат бързо? Нямат! Те ще ги бавят! Защо? Защото нямат пари да се покрият и да ги платят. Тук алтернативите са две – или ако тръгне някоя програма, тя трябва да се плаща, но да се замразят социалните плащания, тъй като няма пари, или обратното. Няма как! Такива са фактите! Защото Вие казахте, че до момента са изразходвани около 100 млн. лв., мисля, за „Метрополитена“. Нали така? Но другите пари, въпреки че нямат панделка, те според господин президента са отишли за социални програми. В заключение. Ние не сме доволни от този отчет и от състоянието на усвояването на тези програми, тъй като парите, които са за тези програми целево от Европейската комисия, са отишли за важни плащания, но поради това, че не е изпълнена програмата по бюджетните приходи, и най-вече че увеличението на бюджетните приходи в перото „Приходи от постъпления от ДДС“ са много по-малки, отколкото инфлацията през миналата година. Затова неизпълнението на бюджетните приходи е накарало министъра на финансите най-вероятно да използва средствата от Европа за социални цели за сметка на Програмата и рискувайки Програмата. И аз разбирам сега, че надеждата е да има редовен кабинет и да се приеме нов бюджет, тъй като, уважаеми колеги, това касае всички българи. Ако не се приеме нов бюджет и тези средства са изхарчени, това значи, че или ние не можем да реализираме Европейската програма за възстановяване и устойчивост, или се подлагат на риск плащанията на българската държава, така наречените социални плащания. Тоест изправени сме пред една много сложна ситуация, тъй като пак ще кажа – парите, влизайки в бюджета и във фискалния резерв, нямат панделка, но това е временно – докато се възстановят парите по съответната програма. Няма да е първият финансов министър, който, да кажем, за два-три дни, за седмица да използва тези средства, но те са използвани за дълъг период от време и подлагат на риск осъществяването на тази ключова за България програма. Благодаря Ви.

А министърът тук ли е?

Ние от два месеца чакаме информация по предоговарянето на Плана, така че може би сме квит.

Уважаема госпожо Председателстващ, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поискахме съвместно изслушване на двамата ресорни министри, отговорни за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост, в частта му енергетика, което беше взето като решение с пълно мнозинство в Четиридесет и осмото Народно събрание, чийто състав почти напълно се припокрива в настоящото Народно събрание. Причината за изслушването е липсата на публична информация по отношение на това как се движат преговорите с Европейската комисия. Ресорните министри Христов и Пеканов трябваше до 31 март 2023 г. да направят предложение за изменения на Плана за възстановяване и устойчивост и да постигнат съгласие по отношение отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии за производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., заемайки изходните нива от 2019 г., като се осигури работата на централите на въглища поне до 2038 г. – нещо, което преди малко министър Пеканов каза, че точно така ще стане. Ние няма да забравим това и ще му го припомняме при всяка възможност. Държа да подчертая нещо ключово. България като държава официално никога не е поемала курс към отказ от своето минно дело и производство на електроенергия от въглища. Нещо повече, освен Решението на Четиридесет и осмото Народно събрание парламентът има още едно ключово такова решение – от 31 януари 2020 г., което съвсем ясно гарантира бъдещото функциониране на топлоелектрическите централи под шапката на Българския енергиен холдинг. На фона на това сме свидетели как едно служебно правителство буквално си приписва функции на редовно такова и се опитва да преформатира цялостно българската енергетика, според нас в интерес на частни лица и компании. Основният ни въпрос е дали и как служебните министри Христов и Пеканов са защитили българския национален интерес и взетото с пълно мнозинство решение на Четиридесет и осмото народно събрание за запазване на въглищните мощности в Маришкия басейн чрез предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. От първото изслушване стана ясно, че информацията е изключително хаотична и тотално неясна. Съпътстващите въпроси обаче са много. Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ поиска и публично всички страни се съгласиха синдикатите да вземат участие в преговорните екипи като равно отдалечени от политическите групи. Но до момента няма информация за адекватна покана към тях и за участие и те да са били лишени от възможността всъщност да се изкажат по темата – там, където е имало възможност за това. Към днешна дата няма и публична информация за участниците в преговорния екип от двете страни – от тази на България и от тази на Европейската комисия, и след първото изслушване отново няма, както и конкретика на предоговаряните условия. Това е липса на прозрачност, точно същата, абсолютно повтаряща събитията от внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост от правителството на четворната коалиция – на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. Отварян ли е изобщо въпросът за отпадане на ангажимент за 40% съкращаване на мощностите пред Европейската комисия? Този въпрос също стои! Междувременно се случват редица събития и текат слухове за продажба на терени на мините в Източномаришкия басейн, като цялото находище на територията е близо 210 хил. дка. Подозираме и си правим изводи от различни източници, че се защитават бъдещите интереси на различни частни компании. От различни експерти се спряга възможност за екологична катастрофа при неправилна рекултивация и прибързано строителство на каквито и да било инженерни съоръжения върху тези терени. От друга страна, изтичат противоречиви изказвания за затваряне на обем мощности от частните ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград, ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Брикел“, потвърдени от едни, но отречени от други. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не можем да останем встрани и от въпросите на мнозина граждани, чиито земи са били отчуждени от мините в последните години, изкупени за добив на въглища и които сега, изглежда, са предвидени за – щях да кажа продажба, но по-скоро за безвъзмездно даване на трети лица и компании. В Решението на Народното събрание има посочени двама задължени министри, но от публичните им изяви остава неясно взаимодействат ли те изобщо помежду си и как. Това стана ясно и от първото изслушване. През последните месеци министър Христов е инициирал редица мероприятия, на които открито поставя темата за изграждане на поне 4 гигавата фотоволтаични мощности на терените на „Мини Марица-изток“. Представил е пред миньорите меморандуми и пътни карти, с които ние сме се запознали в детайли, но са изключително труднооткриваеми в публичното пространство. С оглед гореизложеното ние от ВЪЗРАЖДАНЕ продължаваме да твърдим, че действията на служебния кабинет поставят на карта десетки хиляди работни места в Старозагорския регион, но и енергийната независимост на България като цяло. А българските граждани трябва да бъдат надлежно информирани за всички действия на служебните министри, но и за всички условия, които поставя в хода на преговорите Европейската комисия. Това не ни се случи в първото изслушване, поради което сега в съвместното се надяваме да има по-добра симбиоза и да получим отговори. Ще развием тезата си в следващите въпроси и се надяваме на по-съществена дискусия от предходната. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, благодаря Ви. Пак казвам, изключително важна тема, по която аз смятам, че сме предприели много действия. Сега пак ще ги изброя, за да може да има яснота по тях, и вече можем по всяко от тях да влезем и в детайли. На първо място, позволете ми да развенчая казаното преди това, тъй като ми се струва, че се опитвате да внушите нещо, напротив, в изключително добра комуникация сме. Процесът винаги е текъл по един и същи начин още от момента, в който съм бил вицепремиер при кабинета на Стефан Янев. Моята функция е да координирам процеса, да уведомя европейските институции, Европейската комисия за например промени или дадени проблеми при нас, забавяния, отчитаме напредъка, за да можем да си свършим работата, да получим средствата. Когато има проблем, нужда от промяна, когато има нов регламент, когато той касае различни сектори, ведомства, те в експертен порядък продължават срещите на много по- високо ниво. Позволете ми да кажа, че това е най-нормалният начин за функциониране, същото се случва по отношение на енергийната ефективност, която МРРБ например програмира, всички други програми – инфраструктурни програми, транспорт. Това е най-нормалният порядък. Затова пак ще Ви запозная с всички стъпки, които предприехме след Решението на парламента: публикуване на Решение на парламента в „Държавен вестник“ на 20 януари 2023 г., след него на 26 януари 2023 г. изпращам писмо на госпожа Селин Гауер – генерален директор на работната група, за която Ви казах, по възстановяване и устойчивост, както и Мартин Феървей – генерален директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“, с което ги информираме за Решението на парламента и им казваме, че ние ще го спазим, ние ще влезем в дискусия с Европейската комисия по отношение на нуждата от предоговаряне на някои от ангажиментите по отношение на техническите спецификации на Плана за възстановяване и устойчивост с фокус върху намаляване, тоест отпадане на реформата, целяща намаляване на емисиите на въглероден диоксид от производството на електроенергия с 40%, и гарантиране на работата на въглищните централи без ограничение до 2038 г. Правителството посочи, че започва подготовката за предоставяне на такова обосновано искане за изменение на ПВУ въз основа на чл. 21 от Регламента, наричан „обективни обстоятелства“, поради което ключови етапи и цели вече не могат да бъдат постигнати, след което дойде отговорът на Европейската комисия. На 2 февруари беше казано – да, имаме готовност за провеждане на конструктивен диалог с българските власти по отношение на тези технически детайли защо има такива обективни обстоятелства. Тези детайли трябва да дойдат, разбира се, от Министерството на енергетиката и именно тогава започна работата по разписване на тази обоснована позиция. Разбира се обаче, в този момент Европейската комисия посочи ясно, че за да се получат средствата по Плана, той трябва да съответства на критериите за оценка, сред които е адресирането на тези предизвикателства, които са адресирани към България още през 2020 г. Едно от тях е постепенната декарбонизация на икономиката, включително във въгледобивните региони. В този смисъл реформите и инвестициите от Плана към момента според Европейската комисия са от основно значение, за да се спази тази препоръка, и всякакви замени трябва да предвиждат нови мерки с равностоен ефект. След тази комуникация започнахме редовни срещи с представители на различни институции, с Министерството на енергетиката, както и девет срещи с представители на Европейската комисия. Аз съм участвал в някои от тях, в други е участвал министър Христов, в други са участвали на съвсем експертно ниво експерти от Министерството на енергетиката. По време на тези срещи в общи линии акцентирахме върху необходимостта от изменението и по-голямата гъвкавост за Европейската комисия, за да разбере тези променящи се обстоятелства. На 10 март Министерството на енергетиката изготви тази позиция и в нея ясно показва защо е имало такива обективни обстоятелства, поради които миналата година не е имало възможност да се ограничава работата на въглищните централи, като тук трябва да кажа, че разбира се, българската държава може да гарантира само за държавните ТЕЦ-ове, за тяхното функциониране и тя не може да гарантира за всички при всякакви обстоятелства. В този смисъл започна дискусия и беше завършена тази позиция, след което обаче получихме ясен сигнал от Брюксел, че тяхното очакване е всичко по отношение на промените по Плана, както и новите проекти, да бъде представено заедно, наведнъж. В този момент започна и Министерството на енергетиката да разработва новите проекти по REPowerEU. Те вече са разработени, те вече са изпратени неофициално на Европейската комисия. След като мине – това винаги е било, по този начин е функционирало, след като мине неофициалното съгласуване, вече ще можем да ги обсъдим и с Вас, разбира се. През март месец нямаше парламент и по време на тази работа не е имало възможност да бъде консултиран парламентът. Министър Христов в началото на април разговаря със синдикатите и това беше на среща в Министерския съвет. Премиерът също беше там и ясно отчете напредъка до момента, вижданията на ЕК и нашите виждания, които бяха в унисон с Решението на парламента. Преговорите с Европейската комисия показаха три неща – реформата за декарбонизация на енергийния сектор е от най-важните реформи за Европейската комисия, което означава, че пълното ѝ отпадане без заместване с други ангажименти, които да постигнат декарбонизация, ще ощети сериозно страната ни, ще ореже голяма част от ресурса, ще загубим милиарди – вече го казах и преди това. Предоговарянето е възможно съответно само при положение че предложим алтернативни мерки с еквивалентен ефект, с които да се постигне декарбонизация на страната ни до 2026 г. Такива, да, са изграждането например на повече ВЕИ мощности. По тази линия бяха направени и разчетите например за проекта на ЕСО, защото това ще е нужно, за да се вграждат всички тези нови ВЕИ мощности. На трето място, необходим е интегриран подход при предоговарянето – това е на брюкселски. На български какво значи? Всички проекти трябва да бъдат изпратени заедно, включително промените, които искаме да се случат по текущите реформи, включително новите проекти и преформатираните проекти, които Министерството на енергетиката изготви. Става въпрос за двата проекта от стария план – големият проект Restor за батерии сега да бъде на децентрализиран принцип, както и проектът за геотермална енергия. Смятам, че Европейската комисия ги приема в момента по-добре, особено проектът Restor на децентрализиран принцип се приема много по-добре, защото ще е възможно да се реализира за много малкия срок, който ни остава по Плана за възстановяване – само три години. В края на месец март съответно главните преговарящи от страна на Европейската комисия в телефонен разговор с мен, пак казвам, аз водя координационния процес, те задават вижданията как процесът трябва да се движи, изразиха техния апел да направим както всички други страни, които ще подадат евентуалните си желания за промени в техните планове за възстановяване и устойчивост заедно с официалното подаване на Главата по REPowerEU. България ще получи един милиард по нея, както казах. Бяха изработени проектите, бяха изпратени за съгласуване в Европейската комисия. Това е процес, който продължава. Смятаме, че до средата или края на май ще сме приключили с това съгласуване с Европейската комисия по отношение на REPowerEU, след което към края на юни месец ще може да бъде подадена тази глава, с която ще получим допълнителен ресурс. С този допълнителен ресурс ние ще постигнем повече от целите за декарбонизация и съответно ще апелираме за намаляване на текущите цели, които са част от Плана, именно в унисон с Решението на парламента. Искам да уточня, че този график не е изключение за България, както имаше въпрос преди това, не се забелязва някакво особено закъснение спрямо другите страни. Да, индикативната дата на Европейската комисия беше всички страни членки да подадат техните глави по REPowerEU. Аз бях добре информиран още преди това и както очаквах, на 30 април само четири страни членки са подали техните глави REPowerEU. Голяма част от страните членки казват: ще изчакаме още малко, искаме да видим как ще се развие енергийната ситуация, това е допълнителен ресурс. Така или иначе административният капацитет на институциите в момента е фокусиран и на предела на силите си за текущите програми, а повечето страни членки не бързат. В този смисъл подаване към края на месец юни не би трябвало да представлява проблем с оглед на движението на другите страни членки. Споменах една Испания, която е най-добре представящата се страна в Европа по ПВУ, и те също смятат към края на юни, доколкото знам, да подадат тяхната глава. Предложенията на България по REPowerEU мисля, че министър Христов много по-добре може да ги представи, защото в Министерството на енергетиката са техническото знание и експертиза – защо и как тези проекти допринасят и за енергийната стабилност на България, и за енергийната система. В заключение ще повторя, че служебният кабинет предприе всички необходими стъпки, за да покаже Решението на парламента, да го защити с оглед на ситуацията, която беше през миналата година, с оглед на факта, че през миналата година нямаше възможност да се намалява работата на въглищните централи поради извънредната ситуация. Това е именно едно такова обективно обстоятелство, което смятам, че успяхме да покажем, а в същото време се опитваме да работим в крайна сметка в партньорство с Европейската комисия и да не блокираме процеса, защото това са средства. Аз се радвам, че в първите въпроси имаше въпрос от Вас как се справяме с усвояването на европейските средства. Това е важен въпрос, защото те трябва да стигат до хората и до българската икономика. Най-добрият вариант е да действаме така, както действат според Механизма и според Правилника, за да можем да получим и второто плащане, надявам се, и всичко това е съобразено, за да се случи това през тази година. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Тук чух доста коментари и обвинения, несвързани със самия план, базирани на слухове и обвинения и така нататък, и ще започна с тях. Първо искам да кажа, че в служебното правителство работим в абсолютен синхрон, включително с вицепремиера Пеканов, както и с всички останали членове на правителството, и това ясно се вижда от постигнатите резултати. Какво се случва с ПВУ, но да не повтарям това, което господин Пеканов подробно описа. Ролята на Министерството на енергетиката е да разработи техническата част и обосновка на проектите, които трябва да бъдат включени в Плана или променени. След Решението на Народното събрание господин Пеканов стартира процеса, както описа, а аз имах среща с представители на Комисията по енергетика. Мога да цитирам точните имена на хората, с които обсъждахме. Водещ в преговорите е Селин Гауер – генерален директор и ръководител на групата по възстановяване и устойчивост, нейният екип – Деклан Кастело, Вероника Векю и така нататък, са хората, които участват от страна на Европейската комисия. От страна на Министерството на енергетиката съм аз, заместник-министрите Ива Петрова, Еленко Божков, началникът на кабинета и експерти, така че имената на всички служители от Министерството са ясни и това са хората, които по един или друг начин допринасят за целия този процес. Сега ще се опитам съвсем просто да обобщя нещата, защото виждам едно голямо неразбиране върху целия процес. В момента, в който информирахме Европейската комисия, че не желаем да изпълним целта от 40% намаляване на емисия, отговорът беше много прост и логичен. Те казаха: ние имаме подписан договор с България, в който Вие имате ангажимент да изпълните определени цели, а ние имаме ангажимент да осигурим определени средства. Ако Вие се отказвате от Вашите ангажименти, съответно отпада нашият ангажимент за плащанията. За каква сума става на въпрос? Планът за възстановяване и устойчивост плюс средствата по Програмата REPowerEU, плюс териториалните планове за справедлив преход общо възлизат от порядъка на 17 – 18 млрд. лв. Така че, ако ние се откажем от тази цел, държавата губи от порядъка на 17 – 18 млрд. лв. В ръцете на Народното събрание е да вземе такова решение, да коригира бюджета и да каже: не ни трябват 17 – 18 млрд. лв. и няма никакъв проблем да се откажем от Плана, и няма да изпълняваме тези цели от 40%. Това е опция № 1 и е изцяло в решение на народните представители, защото служебното правителство очевидно не може да вземе такова решение. Да не забравяме защо въобще сме увлечени в този процес. Ние говорим за предоговаряне. Предоговаряне е нещо, което е договорено, което сега искаме да предоговорим. Този план е подписан на 1 август в последния ден от редовното правителство. Последния ден! Народните представители, които са тук, повечето от тях бяха и в Четиридесет и седмото народно събрание. Тогава не видях нито изслушвания, нито искания за стенограми, нито искания за списъци – кой е участвал в преговори, кой не е, нито искания за имейли, нито искане за участие на синдикати. Всичките, повечето хора бяхте тук и… (Реплика от народни представител Цончо Ганев: „Сигурен ли сте?“) Сигурен съм, да, защото прегледах и записите, така че ние в момента предоговаряме. Това е 100 пъти по-сложно от договарянето. Какво каза Комисията? Искате да се откажете? Ние също се отказваме – опция 1. Опция 2 – частично изпълнявате целите, частично плащане. Опция 3 – реформирате целите, не изпълнявате 40%. Замествате с укорено внедряване на възобновяеми енергийни източници, така че общо да се постигне някаква цел за декарбонизация. Това са трите опции като цяло. За мен първата опция, където губим 17 – 18 милиарда, е неприемлива. Втората опция – частично изпълнение, частична загуба, също ми се струва не толкова оптимална, отколкото да изпълним частично цел за намаляване на емисиите и ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници, което да компенсира разликата в тези емисии, които не успеем да намалим. Така че ние работим именно в това направление и именно в тази връзка се обсъждат различни варианти за ускорено изграждане на различни видове възобновяеми енергийни източници, включително и на териториите на мините, но оттам срещаме пълна съпротива – неясно защо, след като изграждането на възобновяеми енергийни източници открива нови работни места и при строежа, и при експлоатацията в допълнение на тези, които по принцип си работят. Искате да гарантираме работата на въглищните електроцентрали до 2038 г. От всичките споменати в Плана за възстановяване и устойчивост, само една е с държавна собственост. Останалите 14 – 15 са частна собственост. И ако Вие искате да ги заставите да работят по някакъв начин, вървим към планова икономика. Нали бяхме преди години? Повечето, които са на моята възраст и нагоре, помнят плановата икономика, в смисъл в някои други държави все още работи, освен ако ВЪЗРАЖДАНЕ не смятат да въведат отново планова икономика, аз не виждам как мога да задължа частни електроцентрали и други инсталации да работят. Така че, след като не мога да ги задължа, аз преговарям с тях, за да разбера техните планове за развитие, да направя сметка какви емисии те биха емитирали в следващите години на база на техните планове, включително и за декарбонизация, и оттам да видя каква обща цел заедно с държавния „ТЕЦ 2“ може да изпълним, как да я компенсираме с възобновяеми енергийни източници, така че като цяло Европейската комисия да приеме, че сме изпълнили по алтернативен начин общата цел и да си запазим финансирането. И ако Вие наистина се грижите за тези хора и за работните места, трябва да се фокусираме върху индустриализация на района, защото тук говорим до 2038 г. Ама 2038 г. в живота на енергетиката е утре и какво правим след това? Ако ние в момента не започнем там да развиваме алтернативни индустрии и да привличаме инвестиции, и да отваряме нови работни места, 2038 г. някой ще бъде тук на същото това място и ще се чуди какво да прави. Вместо да си политизираме въпроса и сте намерили сега едно служебно правителство, което да обвинявате, че нищо не прави, след като редовно правителство подписа този план, така че в момента е много лесно служебното правителство да го обвиняваме, защото нито една партия не стои зад него, за всичко то е виновно, то не преговаря, не може да свърши нищо. Ами аз от 10 месеца чакам редовно правителство и ако аз се бях фокусирал само на провеждане на избори, сега България нито щеше да има пусната газова връзка, нито щеше да ѝ осигури алтернативни източници на ядрено гориво, щяхме да имаме нищо. Така че, честно казано, целият този дебат днес, който ми отне половин работен ден, аз абсолютно не го разбирам. Водят се интензивни преговори, водят се срещи и се предлагат алтернативи. Ясни са инструкциите на Европейската комисия. Постоянно получаваме нови коментари… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Европейската комисия е тази, която изпраща инструкции как да бъдат структурирани проектите по REPowerEU, какви трябва да бъдат по Натура и как да се водят преговорите, какви са датите. Аз тези работи не ги определям. Ние можем това нещо да го следваме, така че… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ами трябва да започнем да ги определяме, обаче за момента не ги определяме, така че ако имате някакъв начин да определите как да работи Европейската комисия, сте добре дошли. Аз работя с тези параметри, които са ми спуснати, така че няма какво друго да направя. Лесно е да кажем: ние ще кажем на Европейската комисия какво да прави. Ами искам да видя човека, който да го направи, така че… Като цяло преговорите вървят с ускорени темпове, не сме пропуснали нито един срок, който ни е казан… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Европейската комисия ясно ни каза, че всички изменения трябва да бъдат консолидирани и да бъдат в рамките на преговорите по програмата REPowerEU и ние сме подали. В момента, в който получихме инструкциите, сме отсели всички проекти – тези, които отговарят (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и сме ги подали. Оттам нататък получаваме обратна връзка. Чакаме поредната дата за среща и за коментари и това е, което правим, и това е логичният процес и който ще даде резултат. Всякакви други интерпретации не водят до резултата.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Знаете, че българската енергетика се грижи за сигурността – енергийната ни и националната ни сигурност, не само на територията на българската страна, а и на територията на Югоизточна Европа. Българската енергетика се грижи за производството на енергия на достъпни цени както за българските домакинства, така и за българския бизнес. Планът за възстановяване и устойчивост, който е един важен инструмент и който трябваше да послужи за икономически растеж, подпомагане на домакинствата, директно средства, насочени към тях – към бизнеса, към местните власти, за съжаление, бе преработен от последното редовно правителство по начин, по който се поеха ангажименти – специално в сектор „Енергетика“, според мен лично неизпълними, още повече в голяма част, господин Пеканов, според мен те ще попречат и за второто плащане, защото голяма част от тях със сигурност няма да бъдат приети като предоговаряне от страна на Комисията и ще имаме проблем с второто, може би и с третото плащане. Докато колегите по време на предходното изслушване акцентираха на първа точка от Решението, с което Народното събрание Ви даде мандат да преговаряте с Европейската комисия, аз смятам, че първа точка от Решението е по-скоро динената кора в енергетиката, която Вие заварихте, обаче има заложен и един Армагедон. Този Армагедон се разшифрова в Решението по т. 5. Точка 5 в Решението е насочена буквално към Армагедона, оставен като наследство от последното редовно правителство, който, на първо място, изкарва на преден план по какъв начин ще бъде ликвидирана българската енергетиката като цяло. Какво имам предвид? Двете златни кокошки в българската енергетика, двата оператора „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор – ЕСО, са поставени на масата с ясен поет ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост, който въобще не беше обсъден нито с народните представители, нито с обществеността. Изкарването на тези дружества от Българския енергиен холдинг означава само едно – изкарване от забранителния списък за приватизация, изкарване от капитала на дружеството, което означава мигновено искане от страна на кредиторите на Българския енергиен холдинг на 2,4 млрд. лв. Така че, уважаеми господа министри, Вие бяхте част и сте част от Министерския съвет, който гласува и бюджета, който влезе в Народното събрание. Дефицитът има допълнителен, така да се каже, проблем, който е със скрития дефицит в енергетиката – тези 2,4 милиарда. Моят въпрос е към министъра на енергетиката. Уважаеми господин Министър, Вие заварихте ли някакъв анализ изкарването на тези две дружества до какво би довело? Кой го е поел този ангажимент? Защо е поет този ангажимент? По какъв начин той се яви в последния План за възстановяване и устойчивост, без да бъде изкоментиран, до какво ще доведе това най-вече? Според Вас това ще попречи ли действително оттук нататък за получаване на плащанията във връзка с Плана за възстановяване? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми народни представители! За съжаление, в Плана за възстановяване и устойчивост, част „Енергетика“, нито един от проектите не е обоснован по технически или икономически, или юридически начин. Именно и затова почти всичките в момента ги предоговаряме. Някои са по-лесни изменения, каквито са прословутите батерии – програмата Restor, и проектът за геотермална енергия, където като цяло Европейската комисия среща разбиране и там имаме увереност, че няма проблем с предоговарянето. Други, като ангажимента за намаляване на емисии и ангажимента за изваждане на системните оператори от състава на БЕХ, са по-сложните и всъщност най-опасните. Честно казано, аз благодаря за този въпрос, защото той не се набива на очи така силно, както проблемът с въглищните електроцентрали, който пък засяга работни места, но той е не по-малко важен и не по-малко опасен за сигурността на българската енергетика и за функционирането на Българския енергиен холдинг като структура. Ние твърдо сме заявили искането да се предоговори този ангажимент и двата системни оператора да останат в състава на БЕХ, като предлагаме мерки, които да гарантират тяхното безпристрастно и прозрачно управление. Изваждането им от структурата най-вероятно ще доведе до моментална изискуемост на бондовете, тоест ще трябва да върнем взетите под наем средства, и по много неясен начин тези оператори оттук нататък ще бъдат управлявани, финансирани, така че да могат да изпълняват своята дейност. Общо за информация. „Булгартрансгаз“ е операторът на цялата газопреносна мрежа в България. В момента с предоговарянето на потоците, доставките на газ, тоест от изток на запад в момента ги предоговаряме буквално от юг на север, всички виждате и в медиите какви мащабни реконструкции и инвестиции правим в тази газопреносна мрежа, за да осигурим енергийната сигурност не само на България, но и на цяла Югоизточна и Централна Европа. Буквално преди дни подписахме много сериозен Меморандум за развитие на цялата газопреносна мрежа от България, през Румъния, Унгария до Словакия, което де факто да позволи доставките на газ от Азербайджан и терминалите за втечнен газ от южните ни съседки към Централна Европа. Сътресение в работата на „Булгартрансгаз“ означава сътресения в доставките на газ не само в България, но и в цяла Югоизточна и Централна Европа. Общо казано, попадаме отново в енергийна криза. Почти същата ситуация е и с Енергийния системен оператор. Това е компанията, която оперира електропреносната мрежа в България, както и Централното диспечерско управление, което пък управлява абсолютно всички енергийни мощности и де факто синхронизира цялата работа на енергетиката в страната и в Европа. Така че сътресение там ще има незабавен ефект в абсолютно половин Европа. За информация, преди няколко дена предизвикахме такова сътресение по технически причини. Така че дори малко отклонение в нормалната работа води до много големи щети. За мен почти толкова ключово, колкото предоговарянето на поетите цели за декарбонизация, е и предоговарянето на ангажимента за изваждането на тези оператори от състава на Българския енергиен холдинг, така че работим активно. Тук въпросът е по-скоро юридически и се опитваме чрез малки промени в системата на управление на системните оператори и системата на контрол да покажем на Европейската комисия, че те наистина функционират като независими компании на пазарен принцип, така че изискванията в това направление да бъдат абсолютно признати за изпълнени и това да не доведе до сътресения и до забавяне на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин министър Христов, в края на Четиридесет и осмото народно събрание Вие представихте една енергийна визия за развитие на електропроизводството до 2053 г. В нея видяхме едни драстично намалени мощности от въглищните топлоелектроцентрали. Първо, през 2025 г. цифрата беше 2,8 GW, а след това – между 2030 – 2035 г., те изчезват напълно от микса, който виждахме на представените графики. Тогава тази визия беше предложена и на Народното събрание, беше внесена от групите на ГЕРБ, БСП, ДПС и ВЪЗРАЖДАНЕ – същите тези групи, които днес защитават Комплекса и ни обясняват как това може да се случи. Преди да задам въпроса обаче, искам да Ви поздравя и за този консултантски договор, който подписахте за геотермалите. Ние и за този проект доста дълго време обясняваме, че има смисъл поне да се направи обследване какво е възможно. Днес министър Пеканов спомена, че има идея за когенерационна мощност. Това е нещо, което наистина и ние подкрепяме. Не се подвеждайте по думите на ГЕРБ за Електроенергийния системен оператор и „Булгартрансгаз“ – това е част от третия енергиен пакет. Господин Жечо Станков много добре знае, че оператори и производители трябва да са наистина отделени един от друг. Вие и сам знаете, че това е отдавна въпрос, който ГЕРБ замита под килима. (Реплики.) Във връзка с Маришкия басейн. По време на кампанията често до мен достигаше питането: кой ще строи фотоволтаици на терените на мините? Мисля, че от тази трибуна може ясно да кажете частни или държавни компании са. В държавните мини се носят слухове, че Вие се опитвате да изградите частни проекти. Тук и пред хората, които са дошли да ни гледат, от мините мисля, че отговорът, който дадете, ще сложи край на тези спекулации. Също така искам да Ви попитам и за електропреносната мрежа на мините, за която също вървят спекулации, че се планува прехвърляне към електросистемния оператор. Мисля, че тук засягаме и идеите по REPowerEU, които са за разширение на тази електропреносна мрежа в посока „Мини Марица-изток“. Така че по тези два въпроса, ако може да ми дадете ясен отговор. Благодаря.

За лично обяснение, защото ми спомена името.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рибарски, третият енергиен пакет казва точно това, което и Вие казвате, само че ако погледнете по-напред във времето, България свърши този ангажимент. Електроенергийният системен оператор беше дъщерно дружество на Националната електрическа компания, беше отделено от Националната електрическа компания, защото Националната електрическа компания е производител на електрическа енергия. Съответно „Булгартрансгаз“ беше част от „Булгаргаз“. Беше разделена инфраструктурата, така че с това изцяло приключи ангажиментът. Това че Вие сте поели допълнителен ангажимент да изкарате дружествата от забранителния списък, да ги изкарате от Българския енергиен холдинг, и тук много внимателно синдикатите да чуят: изкарвайки тези две дружества от Българския енергиен холдинг, Вие ще създадете енергийна криза, ликвидна криза в дружествата, която, уважаеми колеги синдикати, ще доведе до факта – не 2026 г. да се борим ТЕЦ-овете да не затворят, а още 2024 г. да не затворят. Защото в момента, в който Българският енергиен холдинг не може да осигури ликвидността на дружествата, защото той е малко или повече финансов холдинг, ще се стигне до финансов апокалипсис и тогава тук дори в залата няма да можем да заседаваме, защото няма да има ток. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Бяха серия от въпроси, но ще се опитам да отговоря. Какво предвиждаме в Маришкия басейн – дали частни инвеститори ще строят фотоволтаици, или държавни? Отговорът най-вероятно е: и двете. Част от енергетиката на България е държавна, част е частна. И двете имат своите предимства, така че лично аз не виждам никакъв проблем и в сферата на възобновяемите енергийни източници да има и частни, и държавни проекти. Не знам какво имате против частните инвеститори. Искате отново, повтарям, да се връщаме към планова икономика – всичко да е държавно? Не мога да разбера точно за какво са тези коментари? (Шум и реплики.) Възстановяване и устойчивост не е планова икономика. Плановете за възстановяване и устойчивост са въведени в абсолютно всички държави от Европейския съюз. Нито една от тези държави не работи по планова икономика, така че тук явно концепцията трябва да се изясни на хората. Но 4 GW – това, което може да се построи на първия етап по наши преценки в района на Маришкия басейн, изискват от порядъка на 7 млрд. лв. инвестиция, нещо, което държавата, първо, няма такива средства да изгради изцяло. Второ, лично аз не виждам нуждата държавата да превзема изцяло пазара на енергетиката. Така че микс от частни и държавни инициативи е нещо, което е стандартна практика в енергетиката в абсолютно всички държави от Европейския съюз, включително и презокеански държави, и така нататък. Така че отговорът на този въпрос е: предвиждат се и частни, и държавни инвестиции. И колкото повече инвеститори привлечем в района, толкова повече районът ще премине към зелени технологии и ще се открият нови качествени работни места. Ток. Въглищните електроцентрали, понеже отново въртим все около тях, имат две предназначения. Вие преди малко казахте едното, че те играят съществена роля, предлагайки системни услуги, тоест балансирайки енергийната система. Другата им функция, естествено, е да произвеждат електроенергия. И докато производството на електроенергия се определя изцяло от пазара, тоест, ако има купувач, който може да си позволи тази цена, те произвеждат, ако няма – не произвеждат. За информация в момента те не произвеждат, тъй като България и от север, и от юг получава евтина енергия от възобновяеми източници, така че в последните няколко дни сме на нетен внос. Другата функция обаче – на стабилизатор на енергийната система, зависи от обема възобновяеми енергийни източници. Тоест колкото повече възобновяеми енергийни източници има в българския енергиен микс, толкова повече базовите мощности обуславят своето съществуване, защото те са необходими, за да балансират този поток от зелена енергия. Така че аз това се опитвах и в мините да го обясня, но не срещнах голямо разбиране. Колкото повече възобновяема енергия се изгради в региона и като цяло в страната, толкова повече ние ще натоварим и базовите мощности без значение каква е цената на тока, просто защото ще трябва да си балансираме енергийната система. Общият ценови микс идва от ниската цена на тока от възобновяеми енергийни източници. Така че този въпрос – втората част от въпроса за електропреносната мрежа на мините, се състои от две части, грубо казано. Едната е тази, която поддържа дейността на мините и е, така да се каже, мобилна. Друга част, която се намира включително и извън териториите на мините, включително и подстанция в град Раднево, тя не е директно свързана с функционирането на мините като производствено предприятие. Така че тази част, която не е свързана с експлоатацията на мините, идеята е да се прехвърли към Енергийния системен оператор, защото тя е част де факто от електропреносната мрежа, а не от мрежата на „Мини Марица-изток“, която се използва за вътрешни нужди. Така че не става въпрос за прехвърляне на цялата мрежа към системния оператор. Става въпрос за прехвърляне на подстанциите, които са абсолютно извън териториите на мините и които де факто обслужват населени места – това е, което прави системният оператор. Мобилната мрежа – тази, която е непосредствено свързана с производствена дейност, не се предвижда да бъде прехвърлена към системния оператор.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър на енергетиката, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на синдикалните организации! Явно не всички ние осъзнаваме стратегическото значение на ТЕЦ-овете за страната ни, за електроенергийната ни система, както и за националната сигурност на България. Какво всъщност ни дава енергията от ТЕЦ-а? На първо място, енергийна независимост на страната ни. На второ място, дава ни възможност за регулиране и балансиране на електроенергийната система. Трето, дава възможност за присъединяване на повече фотоволтаични централи, повече вятърни и повече водноелектрически централи, повече като инсталирани мощности и повече като бройка. Ще имаме нужда от значително по-малко допълнителни инвестиции за мрежова инфраструктура, които иначе ще увеличат сметките за ток на всяко българско домакинство. Ще увеличат сметките за ток на бизнеса, което ще се отрази в посока повишение на цените на стоките и услугите, които и в момента вече са непосилни за повечето български граждани. И разбира се, не на последно място, осигурява работа и препитание за десетки хиляди наши сънародници, заети в този отрасъл. Нямаме друга производствена мощност, която да е със затворен експлоатационен цикъл, която не е зависима от външни за страната ни доставчици – като на ядрено гориво, газ, резервни части и прочие и прочие. Нещо повече. Като страна – нетен износител на електрическа енергия, значителна част от която се произвежда именно от нашите ТЕЦ-ове, България има стратегическо значение и за страните от Централна и Източна Европа, които разчитат на тази енергия, за да балансират своите системи. Гъвкавото производство, което въглищните централи ни осигуряват, прави възможно управлението, балансирането, осигуряването на резерва за първично и вторично регулиране и регулирането на честотата на електроенергийната ни система – нещо, което само с енергия от възобновяеми източници не е възможно. Нещо повече, ВЕИ производството има силно отрицателен ефект върху стабилността на електроенергийната система и нарушава потоците активна мощност в нея. Ето защо от гледна точка на бъдещия енергиен микс в страната и поставените амбициозни цели за висок дял на ВЕИ енергия – над 40%, значението на енергията от ТЕЦ-овете за поддържане на устойчивостта на електроенергийната система дори става по-значително, засилва се. Всичко това е причина да си пожелаем да се поздравим с успех в края на преговорния процес, но въпросът ми към Вас, министър Христов, е следният: Министерството на енергетиката има ли разработена стратегия за работа и развитие на електроенергийния ни отрасъл при евентуален неуспех на преговорния процес? Стратегия, която да гарантира енергийната независимост на България, респективно националната сигурност на страната ни? Такъв план би следвало да включва освен нужните инвестиции за заместващи мощности и сериозни инвестиции за развитие на електроразпределителната и електропреносната мрежа на страната ни, включително и увеличение на преносните способности към преносната мрежа от и към преносната мрежа на континентална Европа, тъй като съседните на България страни много често са в същата позиция на енергиен излишък или на съответен енергиен недостиг. Всичко това със сигурност ще гарантира огромни разходи за мрежова инфраструктура, които разходи в крайна сметка ще се стоварят върху българските потребители. И един подвъпрос, отново свързан с разходи: има ли Министерството на енергетиката разчети колко ще загуби, или под формата на пропуснати ползи, страната ни, в случай че затворим въглищните централи? Благодаря Ви.

Каква е стратегията за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост? Както вече споменах това, което Европейската комисия индикира, че е приемливо, е микс от цели за намаляване на емисиите, съчетано с увеличаване на целите за въвеждане на възобновяеми енергийни източници. На базата на тази индикация ние работим в това направление. Другите две опции, както ги споменах, са по-негативни като ефект върху държавата. Имайте предвид, че когато договаряме Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, ние договаряме Плана за възстановяване и устойчивост на национално ниво. Когато говорим за енергетика и развитие на енергетиката, ние говорим за национална сигурност и развитие на икономиката на страната. Тоест ние не можем отделно да дискутираме нещата какво би станало с енергетиката или какво не. Нищо добро не очаква страната, ако енергетиката не се развива както трябва. Мрежите. Всички говорят в последно време за мрежите като средство за присъединяване на възобновяеми енергийни източници. Но мрежите са тези, които присъединяват и консуматорите, при положение че България като всички останали европейски държави е поела ангажимент и се стреми към пълна декарбонизация към 2050 г. Това е възможно само чрез електрификация на транспорт, електрификация на индустрия, замяната на природния газ с водород, който се произвежда от електроенергия, и енергийна ефективност. Така че развитието на мрежите е ключово за цялостното изпълнение на целите за декарбонизация, тоест за цялостното национално развитие. Какво предвижда Министерството на енергетиката? В Плана за възстановяване и устойчивост в част REPowerEU има включени няколко проекта с бенефициент Енергийният системен оператор, които предвиждат замяна или развитие на нова електропреносна мрежа точно в ключовите райони, един от които е Маришкият басейн, вторият е Североизточна България, където имаме най големия потенциал за енергия от вятърни турбини. Именно фактът, че Маришкият басейн и другите въглищни райони са предвидени за индустриално развитие, в тези райони ще бъде необходим и допълнителен капацитет електропреносна мрежа не само за присъединяване на възобновяеми енергийни източници, но и за присъединяването на всички енергийни консуматори индустриални предприятия, които бихме искали да видим там в следващите 20 години, които да заменят работните места и нетно ефектът от работни места да бъде увеличение, а не намаление. Така че това е, върху което работи Министерството, и това е в синхрон с цялостната европейска политика и де факто това е и което всички останали държави в Европа развиват в момента. Имайте предвид, че България е много назад от средноевропейските стандарти за дял на възобновяеми енергийни източници в общия енергиен микс. За сравнение в съседна Гърция делът на възобновяеми енергийни източници, включително и в не най-силните месеци през лятото, достига 70 – 80%. В България сме далеч дори от целта за 40%. Така че, ако искаме да развиваме модерна индустрия, почти всички предприятия вече търсят зелена енергия и са готови дори да плащат повече за нея. Така че искаме или не, ние трябва да си балансираме енергийния микс с възобновяеми източници и нискоемисионни източници.

Въпросът ми беше колко ще струва и колко пропуснати ползи ще има от затварянето на ТЕЦ-овете?

Това не е въпрос, на който лесно може да се отговори и да се симулира. За сравнение в момента ТЕЦ-овете са затворени. Натоварването в момента е 20% от инсталираните мощности.

Защо?

Аз мога да обясня защо. Защото цената на електроенергията, където я произвеждат, е много по-скъпа от тази на пазара. Ситуацията през зимата е друга. Затова тогава те се натоварват 100% в идеалния вариант. Така че колко бихме загубили от затварянето на ТЕЦ-овете, това дали плащаме емисии или не, не се обсъжда – това е външен фактор. Въпросът тук е да обосновем съществуването на ТЕЦ-овете като балансираща мощност, защото тогава тяхната работа се обуславя от енергийната сигурност, а не от потреблението на електроенергия. Така че именно в това направление ние се движим и именно това е основният довод на Министерството на енергетиката, когато договаряме работата на тези мощности. Тоест, докато миналата година ги натоварвахме 100%, защото имаше голямо търсене на електроенергия, сега няма. Нашата задача тук е да обосновем тяхното съществуване на база именно на факта, че те балансират енергийната система. Това е, над което работим – колко би струвало затварянето им? Ние говорим тук за национална сигурност. Колко струва националната сигурност на страната? Това не е нещо, което може да се изчисли, така че, докато продължаваме да развиваме възобновяеми енергийни източници, ние ще имаме нужда и от балансиращи мощности. Именно това обуславя работата на ТЕЦ-овете. Дори когато те не са на пълно натоварване, пак можем да ги поддържаме, така че да запазим работните места и да не поемаме ангажименти за тяхното пълно затваряне. Общо взето това е логиката, над която работим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросът с бъдещето на комплекса „Марица-изток“ е с огромна обществена и политическа чувствителност. Там работят много хора, които издържат семействата си и гласуват за всички партии, представени тук в тази зала. „Движение за права и свободи“ също има голям брой избиратели в този район и е нормално и ние да сме загрижени за бъдещето на поминъка и на работните им места, и то не само на нашите избиратели. Въпросът ни е: разглеждани ли са и ако да, какви варианти за бъдещето на комплекса „Марица-изток“ в контекста на зелената сделка, Fit For 55, бъдещето на схемата за търговия с емисии ETS и по-специално ETS-2 и европейското законодателство, което предстои да влезе в сила, така че производството да бъде модернизирано, а заедно с него и работните места да бъдат запазени. Респективно имате ли готови сценарии, включително с времеви разчети, които ще намалят емисиите на комплекса при запазване, а защо не увеличаване на ангажираността за работната сила там? Осъзнавам, че въпросът ми не е много сложен, но ние се състезаваме с часовника, тъй като доста дълго време закъсняхме с модернизацията на тези енергийни мощности и на практика ETS-2 скоро ще ги доведе до доста сериозни финансови затруднения, особено с намаляване локацията на безплатни квоти. Моля Ви за отговор, ако имате и сценарии съответно, които сте разиграли в Министерството на енергетиката, и съм сигурен, че отговорът Ви ще помогне на колегите от „Продължаваме Промяната“ да си обяснят как гласуваната и предложена от нас енергийна стратегия всъщност изцяло пасва с Решението на Народното събрание. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми народни представители, когато говорим за хора и осигуряване на заетост, тук нещата са много близки, когато говорим за енергийна сигурност. Каква беше основната тема в енергетиката през последните месеци? Диверсификация, алтернативи. Ако искаме да гарантираме трудовата заетост минимум на настоящото ниво, нашите анализи показват, че може районът да увеличи работните си места, ние трябва да говорим за диверсификация. Тоест говорим за алтернативни производства без значение колко дълго ще работят въглищните мощности. Няма нищо лошо тези хора да имат алтернатива. Няма нищо лошо тези градове и села в района да се разрастват, младите хора да остават там и да имат избор къде да работят. Многократно съм обяснявал, че непосредствена опасност от загуба на работни места в региона няма. Поради огромната територия, поради необходимостта от рекултивация и въобще цялостно преобразуване ние на сегашните заети в минния сектор работа за следващите 10 – 15 години можем да осигурим. Какво правим след това? 10 – 15 години спокойствие и после пак се чудим откъде да го подхващаме. Индустриални предприятия не отварят от днес за утре. Много хора говорят: искате да строите възобновяеми енергийни източници, но те не заемат толкова работници, колкото въглищната електроцентрала. Така е. Ние никога не сме предвиждали възобновяемите енергийни източници да бъдат център на заетост. Те имат функция изключително за енергийния микс и за техническото съществуване на въглищните електроцентрали като балансиращи мощности. Заетост идва от индустрия, индустрия, която отваря високоплатени работни места, която използва натрупаните компетенции в региона. И ако ние още днес не започнем да работим в това направление, след 10 години, когато се вижда краят на работата на мините, вече ще е твърде късно. Подготвяне на индустриални площадки, презентации, разговори с инвеститори – всички знаете колко фирми идваха в България, немного останаха. Виждате „Кремиковци“ – какво стана с „Кремиковци“? Не можеше да бъде затворено, не можеше това онова. Къде е сега „Кремиковци“, къде са работниците? Няма ги! Повечето карат такси или не са в България изобщо. Така че не може да разчитаме на една индустрия в един регион да гарантира за следващите десетки години работата на хората. Много от Вас са от тези региони. Вместо да политизирате въпроса, да се хванем сериозно и да започнем да отваряме на тези хора алтернативни работни места, а който иска да работи в мините в следващите 10 – 15 години, той такава възможност ще има. Въпросът е, че хората трябва да имат алтернатива, хората трябва да имат сигурност и районът трябва да се развие индустриално, ако искаме работа да има не за следващите 10 години, а за следващите 100. Това е положението! В близкото столетие въглищата по един или друг начин ще бъдат изведени от експлоатация – 2026-а, 2035-а, 2038-а, 2040-а, 2050-а – това не е от значение. От значение е в момента да започнем да търсим алтернативи, защото те стават бавно. Възобновяеми енергийни източници ще построим, те се изграждат по-бързо, те работни места не отварят. Те създават зелена енергия, която много индустриални предприятия търсят. Те създават зелена енергия, която търси балансираща мощност, което пък обуславя работата на въглищните електроцентрали. Но искаме хората да работят и те трябва да имат алтернатива. Не е честно да се родиш в този регион и единственото ти работно място да е в мините. Има хора, които не искат това да го правят, има хора, които искат. Така че, ако наистина Ви е грижа за региона и за работниците, трябва сериозно да се хванем и да привличаме инвеститори, кой каквито контакти има. Трябва максимално бързо да освободим всички средства по Плана за възстановяване и устойчивост, по Плана за справедлив териториален преход и по всичко, и това нещо да се налее в региона, така че хората да получат работни места. Нашите анализи показват, че нетно районът, ако го развиваме както трябва, ние след 10 години ще имаме повече работни места, отколкото в момента при продължаващата работа на комплекса.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин вицепремиер Пеканов, уважаеми господин министър Христов! Първо, няколко неща, които се казаха в залата, са твърде странни – че възобновяемите източници са необходими, за да съществуват базовите и че те са по-ефективни. Извинявайте, но това е пълно обръщане на пирамидата, господин Министър. Ако Вие в момента говорите, колкото и да се смеете, че енергията е по-евтина тази седмица или предната седмица, а какво е месец януари, какво е месец февруари? И как може да говорите такива неща от трибуната на Народното събрание?! Направо съм учуден от това, което Вие коментирахте преди малко. Че вижте Германия, която има около 120 мегавата възобновяеми източници. Успя ли да се справи?! Така че извинявайте много, но тук наистина има неща, които са много странни, които се коментираха преди малко от Вас.

Базовите източници са тези, които са важните, а не възобновяемите. Ако Вие нещо защитавате други интереси, това е друга тема. Господин Пеканов, Вие казахте в предходното изслушване, че ако не направим декарбонизацията, ще загубим парите от Плана за възстановяване и устойчивост. И разбира се, става въпрос за няколко милиарда, които ние действително ще ги загубим, ако това нещо не се случи. Заедно с това нещо обаче, ако се изпълни Планът, така, както е направен в момента, и не успеем да наложим Решението на Народното събрание, което действително е труден и тежък процес, няма разминаване по този въпрос, ние ще затворим не 40, а 60%, защото годината е 2019-а, когато са взети мерките, а тук знаете, че 2019 г. беше друга година. Така че говорим дори за малко над 60%. На практика ние ще затворим тази индустрия. И тук говорим за нещо, което аз го казах и в изложението, за близо 4% от брутния вътрешен продукт на страната ни. По този начин затворихме трети и четвърти блок на атомната централа „Козлодуй“ и в момента, вместо да печелим пари много повече от това, което взехме от Европейския съюз за затварянето на трети и четвърти блок, една справка, която Вие знаете по-добре от мен, че в момента от пети и шести блок печалбите са около 4 милиарда на година. Да не стане така, че ще се вземат едни пари от Плана за възстановяване и устойчивост, ще се вкарат по неясни проекти, защото и това не е много точно къде и как ще влязат тези пари и тези средства и дали ще бъдат толкова ефективни за икономиката. Защото това, което каза господин Христов – аз съм съгласен, че трябва да говорим за индустрия и за икономика, няма две мнения по въпроса, но дали тези пари ще развият икономиката и индустрията по-добре от това, което в момента носят централите като средства на страната ни. Затова давам аналогията с АЕЦ „Козлодуй“. И кое е по изгодното? Господин Пеканов, аз Ви моля, надявам се, че Вие сте правили тези сметки, да се вземат тези пари от Плана за възстановяване, дай боже да успеем да го променим, но ако не го променим, кое е по-изгодното за страната ни? Защото виждате, пак казвам, какво стана с „Козлодуй“. Имам усещането, че ще бъде абсолютно същото с мините, ако това нещо не се случи и не успеем да коригираме Плана. (Шум и реплики.)

Към господин Пеканов.

Благодаря Ви, господин Гуцанов. Значи, на първо място, предполагам, че Планът е нещо много хубаво, защото то беше прието от кабинет, в който Вие участвахте, така че всички проекти са разписани там, те са ясни и правителството на БСП тогава, с участие на БСП, ги е одобрило. Ние продължаваме да изпълняваме всички тези важни проекти за индустриални зони, за STEM центрове, за БАН, университети, Спешната медицинска помощ по въздух, инфраструктурни проекти, за купуване на жп мотриси, енергийна ефективност, за публични сгради, за жилищни сгради, за изграждане на ВЕИ-та – редица проекти, 52 проекта има. Те действително ще допринесат за разширяване на потенциала на българската икономика и да, ще ни помогнат да се развиваме по-добре според мен като общество и ще повишат благосъстоянието на българските граждани. И да, не трябва да ги губим. Смятам, че не трябва да ги губим и смятам, че и Вие така сте смятали, когато е взето това решение, което е било правилното според мен. Благодаря Ви.

Честно, и аз като вицепремиера Пеканов много се учудвам на тези въпроси от партия, която гласува точно тези проекти, прие ги с вицепремиер по икономиката в правителството и в стенограмата се показва, че няма никакви коментари от БСП. На страница 101 е поетият ангажимент за затварянето на въглищните електроцентрали, за намаляването на емисиите. Подписът е на 1 август миналата година. Така че точно Вие да ни обяснявате важността на въглищните електроцентрали и как трябва да ги предоговорим… в смисъл много така интересен подход – докато сме в редовно правителство, поемаме ангажимента и след това даваме задача на служебното да го предоговори, като обясняваме колко всъщност тези проекти не стават за нищо. Така е! Тези проекти в част енергетика не стават за нищо. И именно затова сега ги предоговаряме всичките. Най дискутираната тема е за 40% намаление на емисиите, но друга абсолютно не по-малко важна е темата, която беше повдигната, за изваждането ЕСО и „Трансгаз“ от БЕХ, гигантският проект за батерии, абсолютно без всякаква обосновка и съпътстващото го споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, което аз също трябваше да предоговоря абсолютно изцяло. Така че ние наистина си вършим работата и системно работим в направление предоговаряне на абсолютно всички ангажименти в част енергетика, включително и съгласно взетото решение от Народното събрание. Така че всички усилия са насочени не към закриване на въглищните електроцентрали, както беше в предишното редовно правителство, а напротив – към намиране на функция, която те да изпълняват, така че да продължат да работят, включително имайки предвид, че ценово електроенергията, произведена от въглищни електроцентрали, не е конкурентна при един нормално функциониращ пазар, какъвто е в момента. Така че ние сме намерили начин тези мощности да работят, договаряме и износ на въглища, който не знам защо ръководството на мините почти изпусна, но няколко милиона тона въглища, които заминаваха за Сърбия, в момента са под въпрос. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) За колко стотинки продаваме в Сърбия? 10% над стойността, на която продаваме в България. (Шум и реплики.)

Това ли е реалната цена?

10% процента! Ако това не е реалната цена, това означава, че договорите за въглища в България са също на нереална цена. (Шум и реплики.)

И какъв тогава е резултатът? Вдигаме сега двойно, тройно цените на въглищата. Кой ще ги купува? Сърбите отказаха да ги купуват при индексация от 12%, която беше предвидена в договора. Токът на въглищните електроцентрали в момента е двойно по-скъп, отколкото на пазара. Мога да вдигна цената на въглищата колкото кажете. Това ще направи… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) На националната сигурност? В момента въглищните електроцентрали не работят и нямаме проблеми с националната сигурност. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не работят! Идете и ги вижте! Два блока работят! От няколко гигавата работят 500 мегавата. Ако на това разчитаме, от мините ще остане един рудник, въглищните електроцентрали могат да си работят, въглища просто няма да се потребяват и мините затварят. Трябва да се мисли глобално, не може да мислите на парче! Това, което се прави, поемаме един ангажимент, без да гледаме целите последствия, до това доведе ето този резултат, затова тук в момента обясняваме какво предоговаряме. Защото се мисли на парче, а не интегрирано. Не се мисли за цялата икономика на страната, не се мисли за цялата енергетика и не се мисли дългосрочно напред. Всичко се мисли от днес за утре! Ако вдигнем цената на въглищата, мините щели да печелят, всичко ще е добре. Ами, те ще затворят ТЕЦ-вете, защото не могат да си продават тока, и като затворят ТЕЦ-вете, после пък няма кой да купува въглища даже и за стотинка. Това е! Работим в пазарна икономика и ние против тези фактори не можем да вървим! Цената на електроенергията от въглища била скъпа, защото сме плащали за въглеродни емисии. Да, така е! Вие какво искате, да не плащам за въглеродни емисии ли?! Ние вкарваме в затвора хора, защото крадат. Ами дайте да не ги вкарваме, ако ще нарушаваме закони. Защо пък един ще нарушаваме, а друг не?!

Така че не може да се говори само популизъм и само предизборни кампании. Аз разбирам, че всички се готвят за предизборна кампания, обаче моята работа е да спася енергетиката на страната и като гледам, само аз работя в това направление, а всички други се изказват. (Силен шум и реплики.) Това е положението!

Уважаеми господин Председател, трябваше да го прекъснете много отдавна господин министър Христов. Подобни неща никой не е изричал досега от трибуната на Народното събрание. Първото, което е, нещата, които той ги коментираше, не са верни и не са истина. И аз се учудвам как е възможно по този начин да говорите, господин Министър! Помъчихме се по най-елегантния начин да Ви покажем, че обръщате пирамидата. Второто, което е, именно групата на БСП беше една от инициаторите да се гласува тази промяна с ясното съзнание, че това трябва да стане, и Вие изпълнявате Решение на Народното събрание, а не Вие сте собственик на Енергийния холдинг или на енергетиката на България. Я малко слезте на земята! Как може по този начин да говорите от трибуната на Народното събрание?!

Не, министърът, господин Председател, а Вие просто трябваше да го прекъснете. (Шум и реплики.)

По начина на водене.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Прав сте, че вероятно тази процедура днес трябваше да бъде: обучение на служебните министри, поведение пред българския парламент, защото втори министър идва, уважаеми колеги, и продължава да се държи нагло в пленарната зала. Поведение, говорене, обръщение към цяла парламентарна група. Господин Христов, Вие знаете ли, че ако тази парламентарна група не беше предложила Румен Радев за президент, Вие никога нямаше да бъдете министър в българско правителство? Знаете ли го това нещо?

И щях да съм много щастлив!

Щяхте. Ами подайте оставка, като сте толкова нещастен. Подайте оставка, като сте толкова нещастен!

Чудя се наистина на наглостта на министрите на господин Радев в поведението днес, уважаеми колеги. Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене, защото и във Вашите възможности е да вкарате дух в този парламент, и да има наистина парламентаризъм, и наистина да се отговаря на въпросите. Защото, господин Христов, точно народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ заедно с народни представители от ГЕРБ в Четиридесет и четвъртото народно събрание, когато Вие не сте си и помисляли, че ще бъдете министър, взеха едно важно решение, което казва, че не могат да бъдат затворени Мините, докато не бъдат взети съответните решения. Само че Вие това не го знаете или не искате да го знаете. Спекулирате днес, когато се излъчва пред българските граждани, и се правите на единствения загрижен за българската енергетика. Пак Ви казвам, колеги, проблемът е, че тези министри могат два месеца да управляват – управляват ли повече от два месеца, става ето това, което виждате. Благодаря Ви.

Това е подписът на Асен Василев – последното редовно правителство (показва документ, шум и реплики), включително с участието на БСП! Отдолу е датата 1 август – последният ден на правителството, последното редовно, подписаха този ангажимент! Това е, затова сме тук, защото на 1 август беше сложен подпис под нещо, което сега аз трябва да предоговоря. Същите хора, които го подписаха, няколко месеца по-късно казаха: отиди и го предоговори. Същите хора, които обясняват как служебното правителство нищо друго не трябва да прави, освен да организира избори. Ами вземете и се разберете – избори ли да организираме, или План да предоговаряме! Същото това правителство, което чака вече 10 месеца да бъде сменено от редовно. И ако аз не мога да държа сметка на депутатите като министър, със сигурност мога да го направя като гражданин и като избирател, защото като избирател имам право да изисквам от народните представители отговорно поведение, съставяне на редовно правителство и защита на националните интереси! Това е.

Не от парламентарната трибуна!

Съжалявам, ако съм нарушил процедурата. (Шум и реплики.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм провокирана да поставя своя въпрос от изказването на министър Христов, свързано с намерението да бъдат изградени 4 гигавата възобновяеми енергийни източници на земя, собственост на „Мини Марица-изток“. Правилно ли съм разбрала, господин Министър, че това е така? (Реплика от служебния министър Росен Христов.) Точно така, тя е държавна собственост и е собственост на Мините. Но ако това е така, Вие казахте, че такъв един проект ще бъде реализиран както с участието на държавата, така и с участието на частни инвеститори. Въпросите, които възникват, са няколко. На първо място, как, по какъв критерий ще изберем или ще изберете тези частни фирми, които ще изградят такива проекти на територията на земя, собственост на „Мини Марица-изток“, или на държавна земя, така да кажем? По какъв критерий ще ги изберете, защото освен това, че ще изградят съответните фотоволтаични инсталации на тази земя, те ще ползват и инфраструктурата, свързана с присъединяването, а знаем, че това е една от най-скъпите части от такъв тип проекти? Тоест те ще ползват съществуващата инфраструктура на Мините, която е перфектна, която е много добре развита, много добре изградена. По какъв критерий ще бъдат избрани този тип фирми, които Вие ще направите партньори с държавата? И не смятате ли, че по този начин – това, което съобщихте, ако правилно, разбира се, съм разбрала, на практика трябва да кажем, че представлява скрита приватизация на един сектор, който е в забранителния списък за приватизация и там такива действия не могат да се извършват? Секторът неслучайно е в забранителния списък за приватизация, защото той е пряко свързан с националната сигурност. И понеже Ви чух да коментирате, че в момента ТЕЦ-овете в Маришкия басейн почти нищо не произвеждат, това традиционно е така, просто защото сега е пикът на производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Но Вие със сигурност сте видели какво показва таблото на Електроенергийния системен оператор есента и зимата, когато няма слънце, няма вятър – тогава производството на електрическа енергия от фотоволтаични инсталации е нула, 64% от производството на електрическа енергия е именно от въглищните централи и 34 – 35% е от атомната електроцентрала. Тоест това потвърждава решението на Четиридесет и осмото народно събрание за това да се отвоюва оставането на тези централи в електроенергийната система на страната поне до 2038 г. и да се поправи една изключително сериозна грешка на последното редовно правителство, а именно да поеме този неразумен ангажимент, който е в противоречие с нашите национални интереси.

Но моята препоръка, съвсем колегиална, към Вас е: бъдете изключително внимателни, когато предлагате подобен тип проекти. По-скоро се концентрирайте върху това да предоговорите неразумните предложения на последното редовно правителство и оттук нататък просто мислете за това, че енергетиката, държавната енергетика, е в забранителния списък и подобен тип действия не водят до добри неща. Благодаря Ви.

Въпросът ми е: как ще стане изборът на тези частни фирми, които ще изградят такъв тип проекти на територията на земи, собственост на „Мини Марица-изток“, по какви критерии те ще бъдат избрани и не смятате ли, че има непозволена държавна помощ, защото те ще бъдат поставени в по благоприятно положение от друг тип инвеститори, които ще реализират такъв тип проекти от нула, тоест те няма да имат изградена инфраструктура, няма да имат земя, която да са придобили? Така че тук става въпрос и за непозволена държавна помощ. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Всъщност аз наистина много благодаря за този въпрос. Относно съществуването и работата на Маришкия басейн, включително и електроцентралите, аз бях един от инициаторите на този процес – този ангажимент да се предоговори. Така че съм изцяло за предоговарянето, като това се обоснове по един технически и икономически начин, така че на всички да е ясно защо те съществуват и защо трябва да съществуват още дълго време. Тук нямаме никакъв конфликт – напротив, работим в абсолютно едно и също направление. Ако си спомняте, даже в миналото Народно събрание аз и доклади вкарах и в Министерския съвет, и в Комисията по енергетика, което показваше необходимостта от работата на въглищните електроцентрали. Твърдо стоя зад тази позиция и работя за предоговарянето на ангажимента. Относно изграждането на фотоволтаични централи на държавните територии, които в момента са в комплекса на „Мини Марица-изток“. Първо на първо, става въпрос за терени, които са излезли от експлоатация, те са държавна собственост и на терени държавна собственост се изграждат индустриални зони. По всякакъв друг начин тези държавни активи, защото земята е актив, трябва да бъдат използвани, така че да генерират приход за държавата. Така че тук не става въпрос за продажба или за приватизация, става въпрос за възмездно отдаване на право на строеж или друга форма, която да позволи изграждането на такива обекти, които да генерират приход за държавата от терени, които от години не се използват, тоест в момента те са пасивен актив, тоест ние не печелим. Какви са критериите? Тук има две други недоразумения, които искам да разясня. Първо, в района в момента няма капацитет за присъединяване на допълнителни енергийни мощности. Тези 4 гигавата, за тях, за да се присъединят, трябва да се изгради допълнителна мрежа – инвеститорите трябва да поемат ангажимент за инвестиции, както е и по Закона, тоест всеки си плаща за присъединяването на база на условията. Другият мит е, че там са едни хубави равни терени, които са готови за строителство и едва ли не са най-атрактивните в България. Капацитет няма, това го казвам най-отговорно и мога да го потвърдя с доклад от Системния оператор. Четири гигавата мощности не могат да бъдат присъединени в момента, ако продължим да използваме въглищните електроцентрали, а след като на нас това ни е целта, за да построим 4 гигавата нови мощности, трябва да имаме допълнителни възможности за присъединяване. Терените са в състояние, което изисква мащабно преобразуване – рекултивация, за да станат годни за изграждане на фотоволтаици. Така че търсим инвеститори, които биха поели този ангажимент. Стойността на тази рекултивация е няколко хиляди лева, със сигурност по-скъпо, отколкото подобни терени, селскостопански площи и така нататък. Какви инвеститори се търсят? Изключително се фокусираме върху търсенето на компании, които имат опит и в изграждането, и в експлоатацията на възобновяеми енергийни източници, и особено слънчеви електроцентрали, както и необходимия капитал да започнат такова изграждане, като приоритет даваме на компании, които смятат по-мащабно развитие в региона, тоест смятат да отварят предприятия, които да използват тази електроенергия, или други съпътстващи дейности, които да осигурят нови работни места и икономическо развитие на региона. Доста компании идваха на среща, включително и в Мините, включително и в Министерството. За момента не сме се спрели на нито една от тях, тъй като условията и за присъединяване, и за рекултивация на терените правят проектите на границата на икономическата рентабилност. Тоест ние сме обявили масово, включително и по медиите, и оттук, от тази трибуна също сега го коментирам – търсим инвеститори, които да са в интерес на националния интерес, мащабни проекти с допълнителна заетост на хора… (Реплика от народния представител Теменужка Петкова.)

Как се привличат мащабни инвеститори в страната? Не можем да обявим търг и да кажем: ето на тази индустриална зона наддавайте, да видим кой ще дойде. Тези инвеститори имат специфични изисквания и понеже там търсенето е много по-малко от възможностите, общо взето се опитваме да намерим комплекс от инвеститори, които съвкупно да усвоят тези терени. Тоест, ако ние организираме търг за определена площ при определени параметри, рискуваме да изгубим инвеститор, който търси нещо малко по-различно, което ние можем да предложим, но понеже сме обявили тази тръжна процедура, бихме пропуснали такава възможност. Както казах, за момента дори с гъвкав подход, който е изцяло съгласно Закона, ние все още не можем да намерим инвеститор. Това е положението. В смисъл, това не са привлекателни проекти. Това са проекти, които са изключително сложни и технически, и икономически, и за момента никой не е поел такъв ангажимент. Шуми се много в медиите, ние също го обявяваме, срещаме се с компании. За момента нямаме потвърден интерес и оферта от някой.

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! В интерес на истината, трябва да отбележим, че не отговорихте на въпроса на госпожа Петкова – казвам го, за да не взима тя процедура по начина на водене, още повече, че само доскоро се твърдеше, и ние също вярваме в това, това са едни от най интересните площи за изграждане на соларни паркове, и ние сме изненадани от желанието, въобще от възможността тук да говорим за частни инвестиции в нещо, в което държавата може да си ги направи и да има доста добра печалба. И малко нещата миришат на това, че може би по пътя на коприната може по някакъв друг път да сме намерили интересни частни инвеститори, които рязко да са заявили интерес за едни от най-хубавите места, с най-голямо слънцегреене в страната за изграждане на подобен тип паркове, но за тези неща ще си говорим с Вас в Енергийната комисия в следващите седмици. Въпросът ми в момента към Вас, господин Министър, е свързан по-скоро с офшорната енергия. Вашият колега, румънският министър на енергетиката, само преди няколко седмици заяви, че до края на месец май ще бъде внесено в румънския парламент законодателството за офшорната възобновяема енергия в Румъния. Това е доста ключов процес. Знаете, България остава последната страна в Европа, която не го е направила. Ние в предния парламент, „Демократична България“, работихме доста по темата, получихме подкрепа. Сега с колегите във вече „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и заедно с Вашето министерство и Министерството на икономиката опитваме да направим някакви стъпки в тази посока и да съдействаме. България също е поела ангажимент до края на тази година да обяви и да предложи законодателство, както и да определи зони в Националния план за възстановяване и развитие. Конкретният ми въпрос към Вас е: смятате ли заедно с Румъния да координираме процеса по участие с общ съвместен проект в рамките на Механизма за свързана Европа, с който да направим предпроектните проучвания, предварителните проучвания, и те да бъдат финансирани от него за офшорната възобновяема енергия и по този начин България бързо да се нареди на картата на офшорните възможности, които ни се предоставят? Благодаря Ви.

Благодаря. В България потенциалът за изграждане на вятърни електроцентрали, определено с най-големия потенциал, е по крайбрежието, включително и в офшорната зона. Така че именно затова, Вие знаете и споменахте, че работим в направление в Закона да бъде ясно дефинирана тази възможност, така че да отпушим интерес и към такива инвестиции. Програмата, която споменахте, опитахме заедно с Румъния да участваме, тъй като има финансиране именно за такива трансгранични проекти, но за съжаление, тъй като още не е приет Законът, срокът, който беше сега пролетта, изтече. Евентуално ще се включим в следващата възможност, следващия прозорец. В Министерството идваха няколко компании, които проявяваха интерес към подобни проекти, така че се надявам в най-бързо време Законът за ВЕИ-тата да бъде приет и да започнем наистина да обсъждаме възможността такива обекти в България да бъдат изградени. Като тук отново предизвикателствата са много – и технически, и екологични, и такива, свързани с присъединяването, и такива, свързани чисто с функционирането на крайбрежието като туристическа зона и желанието на местните общности в морето срещу плажовете да има изградени вятърни електроцентрали. Така че предизвикателствата са много, но си струва да се опитат. Що се отнася до мините и терените, както споменах, инвестицията там е от порядъка на 7 – 8 млрд. лв., което в момента, ние в енергетиката нямаме такива средства, за да усвоим целия потенциал на тази възможност. А имайки предвид, че искаме да използваме ускореното внедряване на ВЕИ-та, за да предоговорим целта за декарбонизация, на нас ни трябват проекти, които да се развиват паралелно в достатъчно кратки срокове. Така че именно и оттам идва идеята на максимума на бюджета, който можем да си позволим, да развием ние фотоволтаични електроцентрали в рамките на едно или друго държавно дружество, а останалото да бъде предоставено на частни инвеститори. Така че това е логиката за целия този процес да има микс при търсенето на инвеститори.

Уважаеми господин Председател, господа министри, колеги! С изненада чух малко по-рано от господин Христов, че сме му загубили половин работен ден. Наистина много интересно изказване беше това. Съжалявам, господин Христов, но такава е Конституцията, такъв е Правилникът на Народното събрание просто. Може да кажете след това дали все още чувствате този ден за изгубен. Преди няколко дни по Националното радио, и по-конкретно по Радио Стара Загора чух как Вие наричате представители на синдикатите индивиди, които ще дадете на службите, ако правилно съм чул. Един служебен министър нарича индивиди, които ще даде на службите, представители на синдикатите, които изпълняват своята най-естествена функция, а именно да се опитат да защитят работните места на членовете на своите организации. Изключително странно поведение за мен е това, но това е друг коментар. Вие казахте малко по-рано, господин Христов, че Народното събрание – Четиридесет и осмото, Ви е натоварило като служебен кабинет с изискването, с очакването, по-скоро Ви е задължило, да предоговаряте Плана за възстановяване и устойчивост. Точно така, само че нито предишното, нито това Народно събрание Ви е упълномощавало да планирате какво ще се случва с терените на „Марица-изток“ и съответно като цяло да действате по подобен начин без действаща енергийна стратегия в страната. Това подходящо ли е, уместно ли е за едно служебно правителство? Силно се съмнявам. Понеже вече два пъти се спомена в хода на изслушването за терените, но кой знае каква яснота не настъпи, едни много интересни карти обикалят Старозагорско през последните месеци, доста сериозно се работи по въпроса с тези терени. Затова конкретно питам с кои потенциални инвеститори сте водили преговори – български ли са, чужди ли са, в това число в тези терени влизат ли земи, от които тепърва предстои според концесиите да се добиват въглища? И в крайна сметка всички тези действия в синхрон ли са с Решението на Народното събрание, с което трябваше да се възпре унищожението на минното дело и топлоцентралите ни?

За пореден път ще обясня и се надявам вече и децата от детската градина да ме разберат. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ооо!“) Първо, относно коментарите, които сте чули по радиото, и така нататък. Абсолютно да! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Абсолютно да?! Кого ще давате на Службите?!“) По време на среща с… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Абсолютно искам да Ви обясня, значи. По време на среща в Мините определени хора – това дали са членове на синдикати или не, не им дава право да обиждат и заплашват мен като министър. Така че в качеството им на частни лица моите адвокати в момента работят…

Това ли са службите – адвокатите?

…и ще подам жалби в абсолютно всички органи. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сигнал, съответните жалби ще бъдат подадени и в прокуратура, и във всички необходими други органи. Това не е срещу синдикатите. Няма нищо общо със синдикалната дейност. Това бяха абсолютно частни изпълнения, които аз смятам, че са незаконни, и смятам да защитя своите права като гражданин и като министър. Това си е мое право. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По въпроса защо искаме да изградим интензивно възобновяеми енергийни източници? Няколко пъти обяснявах, че това е необходимо, за да можем да предоговорим целта за декарбонизация, тоест намаляваме процента декарбонизация за сметка на ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници. В смисъл, това стана ли ясно защо е цялото това упражнение? Кои са инвеститорите? В момента последно преговаряхме с няколко компании, включително чужди и български. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Именно там ли?“) От тези, които са на място, това са „КонтурГлобал“, фирма „Виртус“, мисля, че беше, фирма „Смарт енерджи“ – турска чужда компания, която има бизнес дейност в този сектор, фирма… Още четири-пет компании, които са с българско и чуждо участие. За всички компании се поставят еднакви изисквания и това, че Вие очевидно имате предпочитания пред една компания срещу друга, просто показва дискриминация. Аз лично разговарям с абсолютно всички компании, които са проявили интерес и отговарят на минималните изисквания да имат опит и средства за изграждането на такива възобновяеми енергийни източници. От Европейската комисия ясно казаха, че искат да видят твърд ангажимент за изграждане на възобновяеми енергийни източници, ако искаме да приемат ангажимента за намаляване на емисията декарбонизация, без да намаляват финансирането по възстановяване и устойчивост. Така че едното е за сметка на друго. Опитваме се да намерим алтернатива. Този въпрос много се политизира. Чувам всякакви коментари, но ако някой има информация, че определена фирма, която е проявила интерес, но не отговаря на изискванията, а ние работим с нея, или по някакъв друг начин не отговаря на българското законодателство, или по друг някакъв начин не е квалифицирана, моля да каже. Всички фирми се проверяват, те са законови. Постоянно чувам коментари: тази фирма била собственост на някой си, тази фирма била на американци, значи се управляваме от американците, тази фирма била собственост – не знам си какво… Всички фирми са собственост на някого. Така че ние не дискриминираме, а следваме изключително законовите изисквания. Но ако искате, няма да изграждаме възобновяеми енергийни източници. Тогава, щом не искате, няма да го правим. Аз личен интерес нямам в цялата тази работа. Тогава остава опцията – отказваме се от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и се отказваме от целта или намаляваме целта, намаляват се и по някакъв начин средствата. В смисъл много е лесно да кажете на служебното правителство – искаме всичко да се получи. Искаме това да отпадне, обаче това да се запази, обаче това да го направите, пък това да не го направите. Такива варианти няма. И аз очаквам в най-скоро време този парламент да излъчи редовно правителство, което да се справи с тази задача, защото аз на база на своите 20 години опит в енергетиката не виждам как без комплексно решение ние можем да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост. Това е положението. Нещата са сведени до съвсем проста аритметика.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, ние сме наясно, че мегапроектът за батериите, който Вие споменахте, е пряко обвързан с ангажимента за затварянето на Мариците като най-пряк път за оправдаването му. Този ангажимент, разбира се, беше поет от правителството на Кирил Петков – ние сме напълно наясно с това. Въпросът ми е какво се случва по отношение на инвестициите, включени в Решението на Народното събрание, а именно националната инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновявеми енергийни източници Restor, и при предоговарянето на новата глава REPowerEU има ли други реформи, които се предвижда да бъдат включени, както и нови реформи, които ще добавите? Също ще ни бъде интересно, ако може да ни споделите за част от проектите, които мислите да включите – господин Пеканов вече намекна за тях. Благодаря.

Във връзка с проекта за така наречената батерия, официалното наименование е Restor, по решение на Народното събрание този проект бяхме ангажирани да предоговорим в грантова схема с 50% интензитет и да бъде технологонеутрална. Тоест юридически лица – без значение държавни или частни, които искат да изградят система за съхранение на енергия от какъвто и да е вид, да могат да кандидатстват и да получат финансиране от 50% при спазване на редица други критерии. Какво се цели с този проект? Очевидно, когато средствата по Плана за възстановяване и устойчивост покриват 50% от разходите и по този начин привличаме още толкова частни инвестиции, така че де факто удвояваме инвестициите в системи за съхранение на енергия, като другата много важна функция е, че те са технологонеутрални, тоест могат да се инвестират в много по-ефективни системи, такива, които използват природните ресурси на страната. Така че тук действаме изцяло съгласно Решението на Народното събрание. В тази връзка и другият проект, който е за геотермалната енергия, е преобразуван в същата грантова схема с подобни цели, като тук освен електроенергия сме включили и топлинна енергия, така че още повече да може да се диверсифицира възможността за инвестиции и усвояване на този потенциал в страната. Други реформи не се предвиждат, нали, с изключение на тези, които вече обсъждахме – изваждането на ЕСО и „Трансгаз“, които искаме да си останат в рамките на БЕХ, като осигурим необходимото независимо управление, новите проекти, които са по REPowerEU, те са на база на инструкциите, които Европейската комисия отправи преди няколко седмици. Те са групирани в две направления основно. Едното е няколко инициативи на ЕСО, свързани с развитие на електропреносната мрежа. Другото е няколко инициативи на „Булгартрансгаз“, които са свързани с развитие на газопреносната мрежа, по-специално увеличаване на капацитета на връзката с Гърция и с Румъния, увеличаване на свързаността между газохранилището „Чирен“ и газопреносната мрежа, което да увеличи и капацитета на „Чирен“, и възможността да управляваме по-ефективно съхранения газ, и проекта за модернизация на SCADA, което е системата – компютърната система, за управление на газопреносната мрежа. Така че това са инициативите, които сме предложили на Европейската комисия и които смятаме, че отговарят на всички критерии. Чакаме от тях индикации, тъй като те в момента доработват тези критерии и приоритизират проектите, чакаме обратна връзка, за да видим дали всички проекти наистина и според тях отговарят на тези изисквания и приоритети. И ако имаме някакви коригиращи изисквания, съответно ние имаме и други инициативи, които бихме могли да предложим, ако някои от тези проекти те сметнат, че не отговарят напълно, или пък дадат нови инструкции. Така че работим по абсолютно всички направления, по които Народното събрание е решило да работим, включително и предоговарянето на целта за 40% намаление на емисиите. Тоест, така да се каже, по всички фронтове паралелно вървят преговори, в график изцяло. Комуникацията е интензивна, така че вярвам, че в края на краищата ще получим един успех, който е и в национален интерес. Тоест ние имаме интерес да усвоим максимално бързо тези средства, тъй като те са необходими за инфраструктурни проекти, които пък по-нататък дават възможност икономиката на страната и регионите да се развиват. Тоест логиката на целия този план е именно икономическо развитие и преодоляване на ефектите от кризата, като се върви по път за декарбонизация. Така че всички проекти са таргетирани в тези приоритети.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър председател, уважаеми господин Министър! Да, ние знаем кое наложи предоговарянето. Въглищната ни енергетика беше спазарена срещу проекта за батериите. Стана ясно от един отговор на писмо на колегата Теменужка Петкова, че Министерството на енергетиката не е участвало предварително в анализите, не е участвало във вземането на решението. Еднолично министър-председателят Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев предоговаряли с Европейската комисия, спазарили комплекса „Марица-изток“ срещу спорния лобистки проект за батериите. Тяхната отговорност е безспорна. Тя е най-голяма, но Вас не Ви освобождава това от отговорност. Малко или повече, ако не положите достатъчно усилия, ако не сте убедени, ако не го чувствате като мисия това, ако го обвързвате с търгуването на терени и отдаването им на частни инвеститори, предоговарянето на ангажимента, малко или повече Вие ставате съучастник на това спазаряване, на това национално предателство. Жалко, че не осъзнавате отговорността си. Жалко, че смятате, че ние само спекулираме и Ви отнемаме от ценното време. Повечето преждеговоривши са били в изпълнителната власт. Знаем колко Ви е ценно времето, но знаем и че трябва да уважаваме Народното събрание. Знаем, че тук можем да намерим правилното решение. Би трябвало да осъзнавате, че нашият основен инструмент е именно този да говорим. Ние нямаме друг инструмент. В този смисъл би било добре да се вслушате в нашите думи, защото те малко или много транслират и това, което ние чуваме сред хората. Ако искате да бъдем и ние откровени, ще Ви кажа какво чуваме. Чуваме, че доминират частни интереси. Частни интереси при отдаването на терени под наем, организирането на тръжни процедури и водещи са именно тези частни интереси. И Вие днес не ни опровергахте. Напротив, чухме нещо смущаващо, че Вие избирате инвеститори в кабинета си, а не чрез тръжни процедури, а в кабинета си ги избирате тези. Факт е, че този терен е изключително ценен с уникалната си свързаност. Готови сме с колегите да спорим, че няма достатъчно мрежа. Факт е, че имаме основание да се съмняваме, че това е скрита приватизация. Не Ви казваме не изграждайте фотоволтаични централи, казваме Ви да го правят Мините. По какъв друг начин ще осигурим справедлив преход, за който говорим, след като ползите ще бъдат приватизирани от едни частни лица, а обществените загуби ще останат за цялото общество, за региона и за работещите. Ако централите бъдат изградени от Мините, ще могат да бъдат включени като съакционери работещите. Тоест ще можем наистина да постигнем един справедлив преход. Ще можем да запазим района като енергиен център. Ще можем да запазим икономическата активност, ако, както казвате Вие, аз съм си записал думите Ви, „трябва да мислим глобално, а не на парче“. Като не мислите на парче, възложихте ли изготвянето на общ устройствен план? Да стане ясно къде ще бъдат фотоволтаичните централи, къде ще бъдат индустриалните зони. Как по друг начин ще съхраним икономическата активност, ако ние не започнем с това и съответно не продължим с индустриалните зони. Къде ще бъде водородната долина? Как ще съхраним региона като енергиен център, след като Вие не сте го направили това нещо? Няма го и във Вашата енергийна стратегия. Нямате план за справедлив преход. Няма предвидимост. Никой от работещите в региона, в централите, в комплекса, няма такива, които да не осъзнават, че трансформацията е неизбежна. Всички го осъзнават това нещо, но искат предвидимост, искат честно отношение. За съжаление, това, което чухме днес, това, което сме чували и предишните седмици, месеци от Вас, и съответно като реакция от ангажираните в системата, от работещите в комплекса, е, че по-скоро няма при Вас чувството за мисия, че Вие задължително трябва да успеете да намерите онзи тесен път между това да не загубим средствата и това да спасим комплекса, а този тесен път колегата Теменужка Петкова Ви каза през какво минава. Минава през анализ на адекватността на електроенергийната система без „Марица-изток“. Може ли да съществува енергийната система след 2030 г., защото във Вашата стратегия сте записали до 2030 г., без „Марица-изток“? Ще имаме ли базови мощности, също не го прочетохме никъде, не го чухме? Ще имаме ли достатъчно балансиращи мощности? Как ще се осигури напрежението и реактивната енергия на системата? Във всички случаи тези въпроси трябва да получат отговор. За съжаление, това, което видяхме в Проектопрограмата на Коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“, е, че централите трябва да работят, докато са икономически целесъобразни. Това ще бъде новият аргумент, докато са икономически целесъобразни, тоест, като поскъпнат емисиите, ги затваряме, защото интересите са други. Интересите са свързани с терените. Ама то икономическа целесъобразност, въз основа на която стои политически регламентиран механизъм на система за търговия с емисии. Това ли е икономическата целесъобразност? Ние всички я знаем. Тук въпросът е, ако станат икономически целесъобразни, затваряме ли ги, или не ги затваряме? И на това не получихме отговор, защото те в един в момент със сигурност ще станат, както са и в момента. Емисиите най-вероятно ще продължат да увеличават дела в себестойността на енергията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, трябва да изградим фотоволтаичните централи, но трябва да има модел. Вие не съм чул да предложите такъв модел. Не съм чул да предложите план за справедлив преход с ясни срокове. Общо взето не чухме да има визия. Видяхме, че се бърза само с отдаването на едни терени и оттам остават съмненията, не се сърдете на огледалото – това е, което остава като усещане не само у нас, а на всички, които са ангажирани със системата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Решението за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост беше взето през януари. До края на месец март беше срокът. Дори с просрочие от един месец не виждаме кой знае какъв напредък. Да, знаем, че е трудно, но когато съставяхме това решение, Вие, господин Министър, бяхте напълно убеден, че на базата на това решение много лесно ще предоговорите Плана. Четиридесетте процента не са приумица на „Продължаваме Промяната“, това е нещо, което отдавна седи пред България. Ние отдавна сме приели зелената сделка и независимо от това какво предоговаряте Вие, тези 40% няма да отпаднат, Вие трябва да ги замените с нещо реципрочно. В днешното изслушване не чух какви проекти ще отговорят на тези 40% и какво обсъждате реално с Европейската комисия, което реално да замени тази цел. Чуваме за ВЕИ проекти и отново виждам, че колегите не разбират същността на този микс, който Вие сега осъзнавате, че е нужен за оцеляване на българската енергетика. ВЕИ и мини могат да действат в синхрон, но единствено при наличието и на съхранение. Тъй като в ПАВЕЦ „Чаира“ вече една година не знаем какво точно се е случило, очакваме Ви и в комисия да Ви зададем въпроси кога ще видим някакъв доклад и какво се планува там да бъде предприето. Селин Гауер беше на среща с народните представители на Четиридесет и осмото народно събрание. Вярвам, че думите ѝ са били абсолютно същите. Тогава тя каза: „Няма как да стане без съхранение.“ Съоръженията за съхранение бяха въведени в Закона за енергетиката по предложение на ГЕРБ, така че не виждам защо продължавате да упорствате срещу логиката, която стои зад Плана за възстановяване и устойчивост. Виждам, че доста време сте отделили за разговори с частни инвеститори за терените в Мините, но нищо не чухме за инвестиция на държавата в тези терени. Мините отдавна настояват за покриване на собственото им потребление със собствени ВЕИ мощности и мисля, че като министър трябваше да е първата опция, която да разгледате. Въпреки че Народното събрание не е заседавало, виждаме, че има изоставане и с незаконодателните реформи, които отново намаляват шансовете за второ плащане през тази година. Но въпреки това ние виждаме една голяма дупка в бюджета, която се дължи именно на инвестиционни разходи, които ще бъдат направени по Плана за възстановяване и устойчивост без реципрочни приходи. Механизмът за свързване на Европа – това, което колегата Мирчев попита, не получихме ясен отговор дали въобще смятате да участвате. Това отдавна е тема, която вълнува и Румъния, и България. Има и идея за трансгранично сътрудничество, проекти, фишове. Не разбрахме дали България възнамерява да участва в тези инициативи. Офшорните проекти представляват интерес – и Гърция, и Турция развиват. Те дават една ВЕИ енергия, която вярваме, че в бъдеще ще има сериозно отношение към регионалното потребление. Наред с изоставането, липсата на конкретни мерки, конкретни проекти, конкретика, която да обсъдим днес, допълнително вярвам, че увеличава недоверието на хората, заети в Маришкия басейн, и това недоверие прави все по-сложна работата на един бъдещ министър в редовен кабинет – било Вие или който и да е, в предоговарянето или представянето на проектите за териториалните планове. Това недоверие влияе на целия инвестиционен процес, който се очаква да се случи в тези региони – нито инвеститорите знаят какво да предприемат, нито работниците знаят дали ще имат въобще заетост и кога ще се случи това. Сроковете за мен вече са изпуснати – юни месец териториалните планове за справедливия преход трябваше да са готови. Мисля, че не чухме нищо конкретно. За REPawerEU чуваме, че има замисъл какво точно да се прави, но до момента конкретика липсва, а времето изтече в края на месец март. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, аз съм малко объркана в момента дали трябва да се обърна към министър Христов, или гражданина Христов, защото той самият не можа да разбере себе си през времето на изслушването в какво качество е днес в Народното събрание. Затова ще направя и двете. Гражданино Христов, когато искате да говорите на народните представители или от името на народните представители, ще си подадете оставката, ще напуснете Министерския съвет, ще хванете мегафона и първо ще започнете да говорите от площада, след това ще съберете достатъчно много хора, които да Ви повярват, да Ви изберат, да Ви вкарат в тази зала, на нашите места, след което евентуално да заемете поста, който сте заели в момента. Това е като гражданин. Тази трибуна, която Вие използвате тук, не е гражданска. Вие сте министър на Република България! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим от името на 358 хиляди българи. Вие, господин Христов, говорите от името на президента. Аз се надявам днес президентът да види Вашето отношение към Народното събрание, което, между другото, само потвърждава, че Вие сте изявили такова отношение към български граждани, с които преди седмица сте ходили да разговаряте в Мините в Старозагорско. С това Ваше отношение ние сме наясно, че Вие не се интересувате особено от българското население. Разбрахме още в изказването Ви, че Вие не правите разлика между компания и държава, което означава, че толкова се интересувате и от държавата. Високопарните думи, които чухме тук, не отговориха на нито един от зададените въпроси в конкретика. На нито един! Единственото, което се потвърди, е, че има засегнати частни интереси. Вие не можахте да изброите точно имената, но ние в писмен вид ще Ви ги поискаме, защото тогава ще се наложи да намерите информация и да ги изброите и да си поговорим. Противоречахте си, когато казахте, че не обявявате на търг, за да се явяват фирмите на общо основание, защото всяка фирма има специфика, която трябва да бъде изпълнена, за да бъде привлечена. Обаче после в пристъп на яд, най-общо казано, казахте, че всички основания за тези фирми са еднакви – да, но явно не е точно така. В хода на двете изслушвания стана ясно, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, това, което говорихме месеци преди да бъде взето Решението на Четиридесет и осмото народно събрание за предоговаряне на Плана, беше изключително правилно становище и беше изключително забавено от демагогията в пленарната зала. От една страна, което е единственото може би, за което се съгласявам с Вас, но тогава ние се борихме, благодарение на това, че Вие като служебно правителство заявихте през медиите – и Вие като служебен министър, служебният министър-председател и президентът, че такова предоговаряне трябва да има, но Вие нямате право, защото сте служебни министри, да взимате такова политическо решение, което е взето от едно редовно правителство. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се борихме за това да можете. Борихме се с нашите колеги тук, в пленарната зала, защото всички те, първо, отричаха, че изобщо може да бъде предоговарян Планът, между другото, което правеше и министър Пеканов месеци наред. Най-накрая се оказа, че Планът може да бъде предоговарян. Вие го потвърдихте днес, изобщо събитията го потвърждават. Обаче днес се потвърди нещо друго – Вие не искате да го направите. Тогава търсихте оправдания под една форма – защото сме служебни, ние нямаме право. Ние Ви дадохме право с цената на много нерви, на много усилия, на много разговори, на денонощия труд. Вие се подиграхте с този труд на Народното събрание, с очакванията на хората, които вярваха, че Вие ще защитите техния интерес. Ние днес не виждаме това. В тази връзка по отношение на документите, които единствено сме виждали в тези преговорни екипи, ние ги видяхме от региона, в който се намираме, единият Проект на пътна карта за осъществяване на мерки в комплекса „Марица-изток“, и понеже няма обслужване на частни интереси, в Инициатива 2.5 се говори за „безвъзмездно получаване на терени и на инфраструктура до тях, сключване на дългосрочен договор за изкупуване на произведената енергия за нуждите на индустриална зона „Марица-изток“ и така нататък. Ние ще направим публични тези документи.

Моя подпис има ли го там?

Вашия подпис го няма, но ние знаем, че Вие раздадохте тези листи. И както решихте да съдите българските граждани (реплика от служебния министър Росен Христов), не ми репликирайте, както решихте да съдите българските граждани за това, че защитаваха работните си места – аз Ви призовавам, пробвайте да съдите и мен. Дали това, гражданино Христов, или министър Христов – не знам, може би вече сте се определили какъв сте днес в тази зала, всъщност какво правите – подвеждате с информация, правите въртеливи движения, които гледахме от „Продължаваме Промяната“, БСП години наред?! Да видим, да пробваме – ще мине ли, как ще се приеме, а ако се приеме, ще го пробваме, ако не се приеме – няма. От тук нататък по друг начин ще комуникираме ние с Вас и Вие с всички граждани. И когато не Ви харесва това, просто ще си подадете оставката. И както Ви казах, ще излезете навън от частните среди, от които идвате, където не правите разлика между частна компания и държава, между национални интереси и разни други интереси. Ще си извоювате правото да взимате решенията за енергетиката на България. Сега нямате това право. И ние Ви го отнемаме! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Министър, господин Вицепремиер, благодарим за това изслушване. Определено ситуацията, в която се намираме в момента всички, не е много розова. От една страна, имаме едни поети ангажименти, знаем, че за правителството на Кирил Петков и Асен Василев най-важен беше проектът с батериите – един доста лесен на пръв поглед проект, с непознат до момента като размери корупционен риск. Но това беше важно към онзи момент. Към този момент обаче, благодарение на това, че правителството на Кирил Петков не се занимава, имаме изключително голямо закъснение с териториалните планове за справедлив преход, които определено щяха да направят ситуацията сега малко по-различна в Маришкия басейн и не само там. Вече има одобрен и ще разполагате скоро и със Социалния климатичен фонд на Европейския съюз, който разполага с над 90 млрд. евро, които са насочени именно към енергийно и транспортно бедните, които, за съжаление, в България са, въпреки че нямаме дефиниция, по Евростат рекордни като размер и по различни проучвания. И за съжаление, в настоящата икономическа ситуация с недобра перспектива, за съжаление, рискът още повече български граждани да изпаднат в тази категория е огромен. От тази гледна точка Ви призоваваме колкото е възможно по-рано да започнем и ние, и Вие, да работим по националните социално-климатични планове, които са насочени именно към тези групи. Когато говорим за REPowerEU, доколкото разбирам, имаме някакъв драфт на проектите, важни са обаче детайлите, призивът ни е всички тези проекти да бъдат насочени максимално към гражданите, към енергийно бедните. Защото целта на тези инвестиции е не просто да подпомагаме, а колкото е възможно да свием дела на енергийно и транспортно бедните хора. А именно, да Ви го кажа по най-простия начин, да могат хората заедно с европейските пари да си направят соларки в домовете, които ще им намалят разходите, и да имаме една мрежа, която ще позволи токът им да бъде изкупуван, така че това драстично да им намали разходите като домакинства, а не по сегашния модел да изграждаме соларни паркове и ферми, което е най-лесният вариант. Само че там много малка група от обществото прави много голяма печалба. Тези, които са енергийно и транспортно бедни, остават на заден план. Това ни е призивът. Колкото до 40-те процента намаление на емисиите, има и друг начин да бъдат постигнати. Предполагам, че Вие го знаете също много добре. Само от енергийна ефективност на сградите можем да намалим с 42% емисиите на парникови газове в България – нещо, което е напълно постижимо. Има и много други свързани теми. За съжаление, „Климат и енергетика“ вървят заедно. Знаете за една тема, за която не сме говорили, че тук всяка година става тема със снабдяването с дърва на хората, че има европейски директиви, които скоро ще направят горенето на дърва невъзможно. Говоря за един по-дълъг период от време. Там трябва да търсим вариант за тези хора как отрано да ги подготвим и да подготвим програми, които да им позволят да заменят тези енергийни мощности, които те ползват вкъщи за отопление, с нови и модерни технологии, които няма да повишат и разходите им. Това ни е във фокуса, това сме чули по време на кампанията и държим да Ви го кажем и на Вас, това е основната ни цел. Как да намалим този дял на хората, които по някакъв начин страдат, живеят в недостатъчно отоплени домове или много значителна част от разходите им отива за отопление и за електрическа енергия? Това ни е голямата цел. Мисля, че това трябва да бъде и голямата цел и като държава. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми народни представители! От години наред водената от държавата недалновидна и неефективна държавна политика в сферата на енергетиката заплашва минно-енергийния комплекс „Марица-изток“ преждевременно да се прекрати работата му доста преди изчерпването на единствения енергиен източник, който е местен ресурс, въглищата. Вие от служебното правителство не сте изключение от тази неадекватна политика. Тук чух от Вас двамата и предното изслушване и от сегашното, че някой е виновен все преди Вас. От 2019 г., включително и служебните кабинети на президента, няма невинни по темата „Енергетика“. Въглищните централи, и то точно тези в „Мини Марица-изток“, са тези, които гарантират производството на електрическа енергия за България, защото 46% от цялото производство на енергия идват точно от тях, а през зимата то става над 60%, а да не говоря, че те осигуряват и баланса на енергийната система. От БСП още в края на 2019 г. обърнахме внимание, че поетите ангажименти от страна на управляващите трябва да се преоценят и да се поставят нови приоритети върху сигурността на доставките на електроенергия на поносими цени, да се гарантира социална стабилност и работните места на над 100 хиляди човека, поносими цени на електроенергията за бита и бизнеса. Спомняте си Решението от 31 януари 2020 г. По наше предложение – на БСП, за защита на въглищните централи, с което за първи път обединихме тогава всички парламентарно представени партии, и то беше подкрепено от всички народни представители, с което задължихме който и да управлява, да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяването на функционирането или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали независимо от решенията на Европейската комисия, и да предприемем действия за присъединяване на България към платформа „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на въглищните централи. Разбира се, че сме доволни и от постигнатия консенсус и обединението при Решението от 12 януари тази година, с което българският парламент отново защити въглищните централи и българската енергетика. Народното събрание задължи Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в частта енергетика. Дотук с доволствата и радостта. В срок до 31 май 2023 г. Вие от служебния кабинет трябваше да предприемете всички необходими действия въз основа на промяната на обективните обстоятелства и невъзможността на България да изпълни поетия ангажимент и с цел постигане на приоритетите на Плана – REPowerEU, да отправите обосновано искане до Комисията, като направите предложение за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост и да постигнете съгласие и предварителна положителна оценка от Европейската комисия за неговото изменение в няколко раздела. Най-важната цел от Плана е да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 г. Министерският съвет следваше да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с европейските цели, като се осигури работата на централите за въглища без ограничение поне до 2038 г. И най-добрите решения на Народното събрание могат да бъдат съсипани от безотговорната изпълнителна власт, случаят е точно такъв. Учудващо е, че това неизпълнение на решенията на Народното събрание, взети с консенсус и огромно мнозинство, си го позволява не редовно правителство, избрано от българите, а служебно правителство, назначено от президента. Става ясно, че българското служебното правителство още не е внесло искане за предоговаряне на съдържанието на Плана за възстановяване, което му беше възложено от Народното събрание в началото на месец януари. Според Европейската комисия досега при тях не е получавано официално искане от България за предоговаряне на Плана. Според служебното правителство е изпратено писмо до Европейската комисия още на 31 януари, с което я уведомява, видите ли, за намерението да предоговаря Плана според Решението на парламента от 12 януари. Или някой лъже тук, или, както се казва, сме изгубени в превода. Господа, нали сте наясно какво напрежение създавате не само в Старозагорско, но и в цялата държава. Ангажиментът за 40% намаляване на емисиите от въглищните електроцентрали е неизпълнима цел. Това е достатъчно основание да се поиска предоговаряне. Ако по някакъв фантастичен начин България се опита да затваря – трябва да затваряме мощности. Ако ги затворим, обричаме енергетиката си на колапс, несигурност в електроснабдяването, пропуснати печалби, загуба на работни места, социално напрежение, срив на енергийната сигурност, което е удар по националната сигурност. Не ни залъгвайте с приказки, че затова ще показвате алтернатива и осигурено преминаване към възобновяеми източници на енергия. Нали сте наясно, че и ние сме наясно, че това са корупционни схеми за изграждане на ВЕИ-та на територията на рекултивирани земи от „Мини Марица-изток“, и то от свои хора. Нали щяхте да се борите с корупцията? Питайте миньорите има ли интерес към тези централи? Кой ще строи ВЕИ-тата на територията на Мините и с чия протекция? Ама то не трябва Вие да ги питате, а главният прокурор трябва да ги пита и да се самосезира. Европейската комисия също е наясно, че няма как да ни накара да изпълним нещо, което застрашава националната ни сигурност, националните интереси, независимостта ни и какво ли още не. Само трябва да подходите малко по-агресивно и по-адекватно и в интерес на страната ни, а не лакейски и угоднически на Европа да действате. Тези, които не разбират, че това, което е записано в момента в този план, убива България. Няма да повдигам въпроса кой проспа процеса и кой пое тези убийствени ангажименти. Миньорите и енергетиците ги знаят, знаят ги и старозагорци, знаят ги и българите. Повярвайте ми, че няма да посмеят да не финансират проектите ни по Националния план за възстановяване и устойчивост и България може спокойно и без притеснение да представи това, което искаме, и да покажем, че не може на никаква цена да изпълним една или повече от определените цели към Комисията, ако ще те да правят оценка на всяка поискана за предоговаряне цел. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не ми е ясно защо не търсите подкрепа за изпълнение на Решението на Народното събрание от синдикатите, от местните общности – например от засегнатата Старозагорска област, от евродепутатите. Нали знаете, че тази подкрепа е важна и има тежест пред Европейската комисия. Аз чух от Вас, господин Министър, че ги давате на ДАНС, на прокурори, на не знам си какво, а трябва да търсите тяхното партньорство, защото Вие не сте прав в целия този процес по предоговаряне на Плана. Вие не сте единствената и последна инстанция, която да смятате, че сте прави. Със съвместна работа със синдикатите, с местните общности ще постигнете много повече неща, отколкото, ако се запъвате така и държите на Вашето. (Шум и реплики.) Има още много неща, които да Ви кажа, но доста просрочих времето и тъй като чувам подвиквания от колегите, да Ви отговоря на въпроса. Няма невинни в целия този процес. Като се започне от 2019 г., от проспаното време за реакция срещу още тогава приетите ангажименти за намаляване на въглеродните емисии, като се мине през всички правителства след това – служебни, редовни, до момента, няма невинни. От „Продължаваме Промяната“ били виновни за батерийния парк, другите били виновни, че подписали Плана за възстановяване и устойчивост, а по време на предходното служебно правителство, когато министър беше господин Пеканов, там също се сещам за екзотичните предложения за газовата централа…

…така че престанете да прехвърляте топката от едни на други, а се вземете в ръце и приведете в действие Решението на Народното събрание, за да има някакви резултати за България и да не се гърчим в този процес. Благодаря Ви.