12 May 2023

Добро утро на всички! Господин Председател, предлагам процедура. Виждаме, че макар и бавно, Народното събрание започна да влиза във функциите си, да подготвя законопроекти. В тази връзка има внесено предложение за включване на точка в дневния ред за избор на председател на Комисията по правни въпроси. Молбата ми е към Вас като процедура – ако може, да се включи тази точка за гласуване още днес. Това ще позволи да се подготвят по-добре законопроектите за обсъждане в Правна комисия за следващата седмица. Благодаря.

Процедура.

Господин Председател, аз разбирам, че за някои от тук присъстващите дори Конституцията важи за всички други, но не и за тях и че те не са длъжни да я спазват, но в крайна сметка имаме представени проекти, имаме сформирани комисии за всички депутати. Какво значи да има някой с малко по-специален статут само защото политическата сила е решила да е патерица на ГЕРБ и затова да изберем нейния председател?! Или избираме всички председатели, или не избираме никого! По никакъв начин не може да се съгласим само с една политическа формация от 7, 8, 9, 10 партии, които са решили да са патерица на ГЕРБ, да избираме специално за тях някакъв председател. Не, не сме съгласни! Искаме да изберем председатели на абсолютно всички комисии. Комисията по бюджет и финанси по-малко важна ли е? След като седите и обяснявате колко е важен бюджетът, след като седите и обяснявате колко е важно и всичко ще потъне, и трябва да приемете не знам си какви други закони, свързани с какви ли не други евро-атлантически ценности, защо не изберем например още днес Комисията по бюджет и финанси? Може би, защото като патерица не сте се спазарили за това нещо! (Реплики от ПП-ДБ.) Ние не сме съгласни за това, че сте се съгласили да сте патерица на ГЕРБ да направите цялото това безумие! Точно заради това няма да подкрепим това нещо.

Благодаря, господин Председател. Първо, искам да обърна внимание, че предложението е напълно в рамките на Конституцията, така че всякакви внушения, че има нещо нередно тук, не са коректни. Второ, ясно беше от цялото изказване, че трябваше 10 пъти да се повтори едно и също внушение, което не е вярно. Ние не сме патерица на никого. Много често може да видим, че ВЪЗРАЖДАНЕ може би е патерица на ГЕРБ. (Силен шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Как не Ви е срам?

Да, погледнете си гласуванията! (Викове от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) Така че моля да пристъпим към процедурата, която е абсолютно легитимна и в нея няма нищо нередно. Благодаря Ви. (Реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение ще бъде, господин Председател, след изслушването на служебния финансов министър да прекъснем заседанието за Председателски съвет. Защото на последния ни Председателски съвет всички председатели на парламентарни групи уточнихме няколко неща, първото от които беше, и това вече се осъществи, че Вие, господин Председател, насрочвате заседание на комисиите и посочвате кой временно да ги председателства. Второто беше, че през тази седмица всички комисии заседаваха и сами определиха за следващата седмица дневния ред на заседанията си и това беше част от нашата договорка и разбиране на Председателския съвет. Но също така смятам, че е много по-логично и коректно спрямо всички председатели на парламентарни групи, които са участвали в това обсъждане, отново да направим заседание на Председателския съвет и да коментираме всички председателски и заместник-председателски места в постоянните комисии.

Забравихте ли за джентълменското споразумение?

Изведени извън скоби една или друга комисия, единствено може да се случи, ако днес в 17,00 ч. на срещата, която ние имаме с колегите от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, постигнем споразумение за общо управление. (Шум и реплики.) Затова правя процедурно предложение след приключване на изслушването на госпожа Велкова за почивка и провеждане на Председателски съвет, на който да обсъдим всички тези въпроси. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Въпросът касае бюджета на Република България за 2023 г. и не само. В текущата политическа криза един от ключовите проблеми за нашата страна е проблемът със състоянието на българския бюджет, гаранцията на икономическото развитие, социалната защита на българските граждани, ефективността от действията на служебния кабинет по отношение управлението на българските финанси и проблемите, пред които ще стои евентуално бъдещото редовно или служебно правителство. Уважаеми колеги, България е малка страна и нейната икономика силно зависи от състоянието на европейската и световната икономика. За голямо съжаление, проблемите, които трябва да решаваме в бюджета, са проблеми, които ще се решават при усложняващите се и оскъпяващите се обстоятелства за България и за другите страни – членки на Европейския съюз. Прогнозите на авторитетни анализатори за състоянието на финансовата система на света, на Европейския съюз, а оттам и на България са по-скоро песимистични. Предстои дългова криза в Съединените американски щати. В тежко състояние се намират поредица от ключови американски банки, а както знаете, от последните 20 – 30 години поради силната интеграция и зависимости между финансовите, капиталовите и кредитните пазари на Европа и Съединените американски щати има преки и обратни връзки, които няма как да не се отразят на Европейския съюз. Повишението на лихвените проценти от Федералната резервна система беше последващо от повишение на лихвените проценти на Европейската централна банка през последната година, година и половина. Напълно логично Българската народна банка също предприе конкретни стъпки по повишение на лихвите. С една дума, дълговата криза в Европа, в това число и в еврозоната, където държавният дълг спрямо брутния вътрешен продукт надхвърля 90%, а в отделни страни над 120 – 130%, в това число и страни като Белгия – в сърцето на Европа, показва, че и на световния пазар, и на европейския пазар търсенето на заеми за обслужването на държавните дългове, главници и лихвите по тях ще расте, което ще рече, че за България евентуалните бюджетни разходи по обслужването на държавния дълг, по осигуряването на фискалния резерв ще бъдат все по-скъпи. От тази гледна точка е изключително важно за Република България да разработи, да приеме бюджет, който да отговаря на промените, предизвикателствата и в световната икономика, и в европейската икономика, в това число и в България. Питаме, госпожо Министър, защото има притеснителни факти от развитието на бюджетните приходи и разходи и фискалния резерв в България, защото в последния доклад, който сте публикували Министерството на финансите, за състоянието на бюджета в края на април 2023 г. прави впечатление на основата на данните, които сте изнесли, че бюджетните разходи растат с 24%, а бюджетните приходи растат само с 12%, и то при положение че инфлацията в България миналата година беше в границите на поне 15 – 16%, а за някои групи стоки – бързооборотни, които пълнят държавния бюджет, тя беше между 20 и 30%. От тази гледна точка, макар че все още състоянието на бюджета не е чак толкова тежко като моментно състояние, това, което ни притеснява, са тенденциите, тъй като поддържане на два пъти по-висока динамика на бюджетните разходи спрямо бюджетните приходи крие много сериозни опасности за бюджета. Като говорим за състоянието на бюджета и на бюджетния дефицит, госпожо Министър, ние искаме още веднъж да коментирате състоянието на бюджетния дефицит на страната към момента – вече към средата на месец май, и Вашата прогноза до средата и края на 2023 г., тъй като вече заявихме, че това, което Вие предложихте като бюджетен дефицит, не ни изглежда реално не толкова поради размера на дефицита, който може да бъде причинен от това – ако се запази тази разлика, двойна динамика, в бюджетните приходи и бюджетните разходи, колкото от структурата на този бюджетен дефицит. Ние не сме съгласни с начина, по който Вие представяте капиталовите разходи като основно перо в бюджетните разходи, тъй като за всеки икономист е ясно, че няма как тези 10 – 12 млрд. лв. да бъдат усвоени до края на 2023 г. И ако това е така, и те не могат да бъдат усвоени, трябва да коментирате и да дадете данни по какъв начин може да бъде намален бюджетният дефицит или да бъде преструктуриран така, че тези средства да отидат за действия и регулации на правителството, които да доведат до икономически растеж. Проблемът не е в големите капиталови разходи. Ние винаги сме казвали, че един от основните инструменти за успешна социална политика е политиката на капиталови разходи чрез публично-частно партньорство. Въпросът е, че тези разходи не само според нас са фиктивни и те няма да доведат до такива промени. Освен че има проблеми с бюджетните приходи, които не отговарят на очакванията и елементарната аритметика на зависимост между бюджетните приходи и инфлацията, има проблеми със състоянието на фискалния резерв. Защото, госпожо Министър, във Вашите отчети – на Министерството – пишете, че към януари тази година фискалният резерв на Република България възлиза на 16 млрд. 425 млн. и 600 хил. лв. През февруари фискалният резерв слиза на 15 млрд. 494 млн. и 800 хил. лв. И в края на март той вече е 12 млрд. и 600 млн. лв. Възниква въпросът: по какви причини се топи фискалният резерв, № 1, точно за какво сте похарчили тези средства? И накрая – не по значение: госпожо Министър, Президентът на Република България господин Радев на срещата си с парламентарно представените партии при формирането на новия парламент заяви, че фискалният резерв е използван, тъй като в него се включват средствата, които идват по европейски програми, за финансирането на социални плащания на бюджета и че тези пари са изразходвани. Ако това е така, възниква въпросът: какво ще бъде състоянието на фискалния резерв през месец май, през месец юни, в края на първото шестмесечие на годината и каква е Вашата прогноза до края на първото шестмесечие и до края на годината, разбира се? Тоест ние се интересуваме какво е реалното състояние на бюджетните приходи и разходи, какво е направил служебният кабинет за тяхното стабилизиране и изравняване на двете тенденции. И най-важното – в детайли искаме да разберем състоянието на фискалния резерв, тъй като се опасяваме, че оттам са използвани средства не целево, уж временно, които могат да създадат много сериозни проблеми на бъдещото правителство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2023 г. е 19 млрд. 840,4 млн. лв., като съпоставено със същия период на 2022 г., приходите нарастват номинално с 2 млрд. 51,4 млн. лв., или 11,5 на сто. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите – отчитат се основно грантовете по програмите и фондовете на Европейския съюз – са по-ниски. В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване с 1 млрд. 989,4 млн. лв., или 14,2 на сто ръст на данъчните приходи. При отделните данъци изпълнението е, както следва: приходите от корпоративни данъци към месец април са в размер на 788,7 млн. лв. Сравнени с отчета към месец април на предходната година, постъпленията нарастват със 128,1 млн. лв., или ръст от 19,4% в корпоративните данъци. В тази връзка вноските за този данък по годишни данъчни декларации се очаква да постъпят като приход в бюджета основно през месеците май и юни: при авансовите вноски за данъка за периода януари – април 2023 г. има ръст около 115 млн. лв., което е 29% спрямо същия период на миналата година. Постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица към 30 април 2023 г. са в размер на 1 млрд. 851,1 млн. лв., което е с 232,5 млн. лв. повече от предходната година за същия период, или 14,4% ръст. Върху размера на данъчните постъпления от ДДФЛ основно влияние има развитието на пазара на труда и предприетите законодателни и административни мерки в областта на трудовото, социалното и данъчното законодателство. По трудови правоотношения приходите от данъка към 30 април 2023 г. са 1 млрд. 435,5 млн. лв., или нарастват с 18,1% в сравнение със същия период на предходната година. Отчетеният ръст на заетостта, рекордният спад на безработицата в страната и значителният номинален ръст на средната работна заплата през последното тримесечие на предходната година са основните фактори за нарастване на данъчните приходи по ДДФЛ в началото на 2023 г. Ползването на облекченията за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ чрез подаване на декларация по образец при работодателя през месец декември оказа въздействие в посока намаление върху приходите от трудови правоотношения през първото тримесечие на настоящата година. Очаква се ползването на облекченията за деца да окаже влияние и през следващите отчетни периоди при подаване на годишната данъчна декларация за доходите, придобити през 2022 г., и при авансовото ползване при работодател за придобитите доходи през 2023 г. Приходите от ДДС към 30 април 2023 г. са в размер на 4 млрд. 905,3 млн. лв. В сравнение със същия период на миналата година приходите от ДДС намаляват със 143,5 млн. лв. Постъпленията от ДДС при сделки в страната нето към месец април 2023 г. възлизат на 2 млрд. 983,5 млн. лв. и са близки до отчетените за същия период на предходната година. През първите четири месеца на 2023 г. декларираният за възстановяване ДДС и ефективно възстановеният данъчен кредит нарастват значително спрямо същия период на 2022 г. Основната причина за високия размер за възстановяване на ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители. Възстановеният ДДС на износители към 30 април 2023 г. е 2 млрд. 262,5 млн. лв., което е завишение с 350,5 млн. лв., или 18,3% спрямо същия период на предходната година. За периода при 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лв. на декларирания за възстановяване ДДС. Само от тези 10 дружества декларираният за възстановяване ДДС е 760 млн. лв., което е с 584 млн. лв. ръст, от над 300% повече спрямо същия период на миналата година. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства. Върху приходите от ДДС през 2023 г. оказват влияние и приетите от второто полугодие на миналата година мерки за намаление на ставката на 9% за централно отопление и природен газ и въвеждане на нулева ставка за хляб и брашно, както и направеното увеличение на прага за регистрация по ДДС на 100 хил. лв. от 1 януари 2023 г. Намалените ставки по ЗДДС и увеличеният праг за регистрация по ЗДДС водят до загуба на приходи от ДДС, която се изчислява в годишен размер над 500 млн. лв. Нетният размер на приходите от ДДС от внос към месец април 2023 г. е 1 млрд. 921,7 млн. лв., което е със 145 млн. лв. по-малко, или минус 7% от събраните за същия период на 2022 г. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват главно цената и количествата на внесения суров петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление, черни и цветни метали, курсът на щатския долар спрямо еврото и други. За периода януари – април 2023 г. се отчита намаление на индекса на цените на стоки, внесени от трети страни, с 1,3% и понижение на количествата с 16,8% спрямо същия период на предходната година. Разглеждайки декларирания ДДС при внос по групи стоки, през периода се наблюдава понижение във всички групи с едно-единствено изключение – на групата храни и напитки. Приходите от акцизи към 30 април 2023 г. са в размер на 2 млрд. 64,8 млн. лв., което е с 332,8 млн. лв., или 19,2% повече от приходите за четирите месеца на 2022 г. Увеличението е основно в резултат на по-високите постъпления от тютюневи изделия. Причина за този скок са въведените от 1 март 2023 г. по-високи акцизни ставки на освободените за потребление количества тютюн и тютюневи изделия, както и презапасяването с цигари и други тютюневи изделия. Наблюдава се намаление на приходите от горива в размер на 80,8 млн. лв. основно в резултат на приетите разпоредби за прилагане на намалена акцизна ставка за втечнен нефтен газ и природен газ, предназначени за потребление като моторно гориво, както и за топлинната енергия, използвана за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Ефектът от приетите промени през разглеждания период се изразява по предварителни данни в спад около 50 млн. лв. в приходите от акциз за горива в сравнение с първите четири месеца на 2022 г. Постъпленията от мита при внос към 30 април са в размер на 105,7 млн. лв., което е с 37,7 млн. лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 г. Постъпленията в групата на други данъци са в размер на 1 млрд. 384 млн. лв. и нарастват номинално със 734,6 млн. лв., което е над два пъти повече от отчетеното за първите четири месеца на 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски за първите четири месеца възлизат на близо 4 млрд. 889,4 млн. лв. Съпоставени със същия период на предходната година, те нарастват със 17,9 на сто, като върху постъпленията в групата влияние оказва ръстът на средната работна заплата, респективно на средния осигурителен доход. В частта на неданъчните приходи постъпленията за първите четири месеца са в размер на 3 млрд. 218,1 млн. лв., като съпоставено със същия период на 2022 г., нарастват с 11,8 на сто. Постъпленията в частта на помощи и дарения са в размер на 610,8 млн. лв., като съпоставено със същия период на предходната година, се отчита намаление с 277,1 млн. лв., като тук се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на Европейския съюз. По отношение на разходите към април 2023 г. те са в размер на 20 млрд. 937,6 млн. лв., като съпоставено с първите четири месеца на 2022 г., се отчита номинален ръст от 4 млрд. 31,1 млн. лв., или 23,8 на сто спрямо същия период на предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи, където ръстът е 1 млрд. 594 млн. лв. спрямо предходната година, в това число разходите за пенсии – ръст от 1 млрд. 348,1 млн. лв., както и в частта на разходите за персонал – 770 млн. лв., разходите за издръжка – 681,6 млн. лв., и разходите за субсидии – 606 млн. лв. ръст. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, разплащане на стари задължения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия. За разлика от 2022 г., когато по-късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и прилагането на хипотезата на чл. 87 на Закона за публичните финанси и Удължителен закон доведоха до задържане на разходите на ниво, близко до отчетените за първото тримесечие на 2021 г., то през 2023 г. при прилагането на аналогична законова рамка разходите отчитат значителен ръст поради влезли в сила нормативни актове. Най-значителен в абсолютно изражение номинален ръст се отчита при социалните разходи, главно в частта на разходите за пенсии. Основните мерки в пенсионната сфера, действащи през първите четири месеца на 2023 г., влязоха в сила, както знаете, от 1 юли 2022 г. и от 1 октомври 2022 г. Основната причина за разходите в частта на издръжката са разплатени задължения от предходни години за дейности по текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна инфраструктура и други проекти. Разходите за персонал нарастват основно поради влезли в сила през 2022 г. увеличени размери на възнагражденията на някои администрации, включително и с приетите промени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. от юли 2022 г. В частта на разходите за субсидии още от второто тримесечие на 2022 г. фокусът бе изместен от мерки за борба с пандемията и запазване на заетост към мерки за компенсиране на небитовите крайни потребители на ел. енергия за високите цени на електричеството. През първите четири месеца на 2023 г. разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за изплащане на компенсации за небитовите крайни потребители на ел. енергия по програмите дават основния ръст в субсидиите. Именно тези разходи, отчетени в частта на разходите за субсидии, са основната причина за ръста спрямо същия период на предходната година. При другите елементи на разходите се отчита по-умерен ръст, докато разходите за лихви са по-ниски от отчетените за същия период на предходната година. Фискалният резерв към 30 април 2023 г. е в размер на около 11,95 млрд. лв., в това число наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10,8 млрд. лв. Към 10 май 2023 г. фискалният резерв, включително вземания от Европейския съюз за сертифицирани разходи и аванси, намалява до около 10,4 млрд. лв., а по сметки в БНБ – до 9,6 млрд. лв., основно поради разходите за пенсии и по бюджета на ДОО, които за периода 1 – 10 май са в размер на около 1,4 млрд. лв. Важно е да се отбележи, че основната част от данъчните и осигурителните приходи са концентрирани във втората половина на календарния месец, докато основната част от социалните плащания, които заемат най-значителен дял от разходите, се извършва в първата десетдневка на месеца, което обуславя значителна отрицателна амплитуда на фискалния резерв през този период на месеца. Поради тази причина при равни други условия наличностите по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв към края на предходния месец следва да бъдат относително по-високи, за да може да се покрие този временен спад в ликвидния ресурс. Допълнителен фактор за поддържане на относително висок размер на фискален резерв през изминалите месеци на 2023 г. е разпоредбата на § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на така наречения Удължителен закон. Съгласно тази разпоредба Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на така наречения Сребърен фонд и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на разходи, в това число и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Това ограничение, приложено към 30 април 2023 г., регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лв. за разплащане на разходи са налични едва 1,8 млрд. лв., малко над необходимите около милиард и половина лева за изплащане на пенсиите до десето число на месец май, докато остатъкът от 8,3 млрд. лв. в БНБ е 3,7 млрд. лв. средства на Сребърния фонд и 4,6 млрд. лв. по проекти и програми на Европейския съюз са условно блокирани от посочената разпоредба, а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери след изплащане на пенсиите вече са налични едва 200 млн. лв. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Във връзка с изслушването Ви днес е важно да Ви зададем следния въпрос – надявам се да получим адекватен отговор. Миналата година бюджетното салдо въпреки планувания голям дефицит в Закона за държавния бюджет, държавната хазна е финансирана под заложения бюджетен дефицит от 4,1%. Ще е хубаво да ни дадете информация на какво се дължи това – на извънредни приходи, преизпълнение на приходната част на бюджета или може би на неосъществени разходи в частта на бюджета, който беше за 2022 г.? Но понеже предмет на днешното Ви изслушване са бюджетните приходи и разходи и състоянието на фискалния резерв, също в този контекст е важно да Ви попитаме и да получим информация, която да обясни отчетеното на Министерски съвет от Вашето министерство преди няколко дни, че дефицитът за първите три месеца на тази година е в размер на 641 млн. лв., което, съотнесено спрямо излишъка, който в същия период, в първите три месеца на 2022 г., тогава е бил в размер на 294 млн. лв. излишък, общо сумарно се получава, че държавата за една година, първите три месеца, е с дефицит от приблизително един милиард лева, една обезпокоителна тенденция, и като обобщаване на въпроса да Ви попитам очаква ли Вашето Министерство и какви са прогнозите на колегите експерти от Министерството на финансите, дали ще продължи да се задълбочава дефицитът и през следващите месеци? Благодаря Ви.

По първия въпрос – защо през 2022 г. постигнахме значително по-нисък дефицит от този, който беше заложен. Отговорът е, че не бяха направени планираните разходи по Плана за възстановяване и устойчивост. В консолидираната фискална програма бяха планирани милиард и триста да бъдат извършени разходи по Плана за възстановяване и устойчивост. Реално разходите, които се извършиха, са под сто милиона лева, които са разходи само от метрото на столицата. Така че не се случиха разходи, които бяха планирани по европейските средства, което естествено рефлектира в по-нисък дефицит, има и незначително по размер преизпълнение на прихода спрямо актуализирания размер на приходите със Закона. По отношение на дефицита за първите три месеца, всъщност аз мога да Ви кажа – вече имаме окончателни данни за дефицита, който е към 30 април – дефицитът към 30 април е милиард нула деветдесет и седем цяло и един милион лева. Той се натрупва, защото разходите бяха увеличавани през различни периоди на годината. Първите три месеца на миналата година ние сме били с разходи в заплащане, в социални плащания на ниво 2021 г., но те през 2022 г. бяха поетапно увеличавани и през януари месец тези увеличени заплати, тези увеличени социални плащания съгласно Удължителния закон и съгласно житейската логика се изплащат в размера, който са достигнали през месец декември, което води до формиране на дефицит, тъй като приходите не могат да наваксат това увеличение, което е в разходите. Дали това ще продължи, зависи тези дефицити да се формират до края на годината. Първо, трябва да Ви информирам, че Удължителният закон, така както е приет, той действа до 10 юни. Ако до 10 юни няма приет закон за бюджета за съответната година или не бъде удължен с определен срок още Удължителният закон, защото това са двете опции, това означава, че от 11 юни ние трябва да следваме нулево салдо, което означава, че трябва да се задържи рязко финансирането на системите и да се финансират по приоритети, за да може в следващите месеци да се постигне нулево салдо. Общо взето мисля, че това изчерпва въпросите.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Госпожо Велкова, моят въпрос е към Вас. На 21 ноември 2022 г. вицепремиерът Христо Алексиев обяви, че служебният кабинет и „Лукойл – България“ са постигнали споразумения компанията да се върне към стария начин на облагане и да плаща данъците в България, вместо да изнася печалбите си към фирмата майка „Литаско“ в Швейцария. По думите на Христо Алексиев също ще донесе 700 млн. лв. допълнителни приходи в хазната годишно, като условието е „Лукойл“ да продължи възможността да изнася преработените петролни продукти извън България. Същевременно на проведената на 27 април тази година среща с Вас и екипа на Министерството на финансите бяхме уведомени, че се очакват 524 млн. лв. по-малко данъчни постъпления заради – цитирам: „ограничения за износ на горива“. Прави впечатление, госпожо Велкова, огромното разминаване между двете обещания – Вашето и на вицепремиера – едното за 700 млн. лв. допълнителни приходи от сектор „Горива“ и 524 млн. лв. по-малко приходи от сектор „Горива“, казано от Министерството на финансите. Във връзка с гореизложеното моля да отговорите на въпроса колко от обещаните 700 млн. лв. ще бъдат платени от „Лукойл“ през 2023 г. и каква е причината да залагате намаление на данъчните постъпления от 524 млн. лв., при условие че дерогацията не ограничава износа на преработените горива към Украйна и трети страни? Също така моля да отговорите и кои са петролните компании, които са заявили пред ресорното министерство, че ще платят по-малко данъци през 2023 г., и какви суми са заявили те? Благодаря.

Не бих казала, че има разминаване между изказванията ни с вицепремиер Алексиев. Това, което той визира за тези 700 млн. лв., са така наречената солидарна вноска, или данък свръхпечалба, който „Лукойл“ плаща. Той за миналата година през декември месец внесе 72 млн. лв., през първото тримесечие на тази година също постъпиха 89 млн. лв. Това, което говорим за по-ниски приходи, в частта вече, които са ДДС, акциз и така нататък, това са не че дерогацията е отменена, дерогацията за внос на суров петрол от Русия е валидна, но просто се наблюдава една тенденция, в последния месец суров петрол от Русия е доставен само един танкер, очаква се и доставките на суров петрол от Русия да спрат, независимо че имаме такава дерогация, защото просто не искат да продават суров петрол на България. Доставките, алтернативни, и диверсификация прави „Лукойл“ от други страни, но има голямо изчакване на Дарданелите и на Босфора, около 30 дни, за да могат да влязат танкерите, което води до намалено производство в „Лукойл“. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаема госпожо Министър, съгласно публикуваната от Министерството на финансите статистика към 31 март тази година фискалният резерв на страната ни е в размер на 12 млрд. 601 млн. лв., в това число 11 млрд. 986 млн. лв. наличности по сметки в БНБ и търговски банки. В бележка под черта в таблицата на сайта на Министерството на финансите се уточнява, че това са салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации без тези на общините. Според същата информация фискалният резерв по депозирани средства в БНБ е в размер на 11 млрд. 186 млн. лв. към същата дата, което означава, че 800 млн. лв. от фискалния резерв е в търговски банки. В тази връзка въпросите ми към Вас, госпожо Министър, са: В кои търговски банки и в какви размери са депозирани средствата от фискалния резерв на България? Какво е разпределението на средствата между чуждестранни банки и такива с преобладаваща българска собственост? Моля също да уточните на какъв принцип са избрани въпросните банки? Каква доходност получава България от тях? Какъв е рискът от прекомерна концентрация на фискалния резерв в определени банки, както и обратното, от неконкурентно облагодетелстване на въпросните банки, които разполагат с тези средства? Благодаря Ви.

Абсолютно правилно констатирахте, че около 700 ¬– 800 милиона лева са в търговски банки, но се извинявам, че в момента не разполагам с информация за разпределението по търговски банки. Поемам ангажимента писмено да отговоря на този въпрос, тъй като в момента просто не разполагам с такава информация.

За критериите също да ни ги изпратите в писмен отговор.

Добре, писмено ще отговоря.

За процедура.

Госпожо Председател, процедурата ми е към Вас. Знаете, че стриктно следя това министрите да отговарят на въпросите. Колеги, може ли министърът на финансите да не знае в коя банка са 900 милиона български лева – от тази трибуна, и Вие мълчите? Каза – не мога да Ви кажа къде са парите. Всеки един от нас знае къде си държи парите. Госпожо Велкова, елате и кажете в кои банки са, а как са разпределени ще го пратите писмено. Министърът на финансите не знае къде са парите на България! Аз не знам какво правим.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Министър, наистина днешната дискусия е важна с оглед на факта, че предстои да решаваме и важни бюджетни въпроси, с оглед на факта, че ситуацията в бюджета наистина е сложна и дефицитът, който се очертава, прилагайки политиките досега, надхвърля 4% от брутния вътрешен продукт, което наистина е изключително влошаващо за дългосрочната и краткосрочната стабилност на публичните финанси и трябва да се вземат мерки в това отношение. Моят въпрос ще е съсредоточен върху разходите за развитие най-вече. Знаем, че се намираме в края на програмния период и е много важно да усвоим тези средства, и то по начин, по който наистина да стигнат за тези, за които са предназначени, и те са един от малкото инструменти и фактори, които тази година могат да допринесат за малко по-висок икономически растеж, с оглед и влошаващата се икономическа ситуация в най-големите икономически блокове, с които имаме някакви сериозни икономически отношения, именно Съединените американски щати и Европейския съюз. Знаем, че имаме доста голямо забавяне по отношение на Плана за възстановяване, по отношение на неговото написване, защитаване. Имаме много въпросителни и по начина, по който той беше съставен, и така наречените реформи, които трябва да бъдат изпълнени, но въпреки това, естествено, той си остава също един много важен инструмент по отношение на икономическия растеж и развитие. Моят конкретен въпрос е – с данните, с които разполагате до момента по отношение на европейските средства от стария програмен период, новия програмен период и Плана за възстановяване и устойчивост, колко от тези средства са усвоени до момента и да направите съпоставка със същия период на предходната година? Благодаря.

Най-големият натиск върху капиталовите разходи през 2023 г. произтича от това, че 2023 г. е последната година, когато ще има разплащания по стария програмен период 2014 – 2020 г. Паралелно стартира и новият програмен период, той вече е стартирал, 2021 – 2027 г., и изпълняваме и Плана за възстановяване и устойчивост. За да можем да усвоим всички средства по стария програмен период, оставащите средства за разплащане до пълно усвояване са около 4 млрд. и 100. Правителството прави всичко възможно за преструктуриране по програми, което се е правило винаги когато приключва програмен период, за да може тези средства да бъдат усвоени 100%, защото в противен случай ще възстановим европейски средства, които няма да можем да усвоим. В началото на годината за първите четири месеца върви относително слабо разплащането на европейските средства, но вече се забелязва, че започва разплащане по новия програмен период и по Плана за възстановяване и устойчивост, което е било нормално за предходния период на 2022 г., това да не е имало касови разходи. Към момента са разплатени по новия програмен период около 121 млн. по ПВУ, около 42 млн. за първите четири месеца и около 280 млн. са разплатени по стария програмен период. Изключително много разходи в момента по различни проекти са на предварителен контрол, подадени в Министерството на финансите. Направили сме и вътрешна реорганизация, за да може да се осъществява по-ускорено предварителният контрол на разходите по ПВУ, за да може да се разплащат по-бързо тези разходи. Благодаря.

Тя на предния не отговори.

Госпожо Министър и уважаеми колеги! Както знаете, за всички ни средствата по Плана за възстановяване и устойчивост са изключително важни. Законите, които трябва да приемем, за да може България да се модернизира чрез тези средства – не да ги усвои, а да се модернизира чрез средства, също е много важен въпрос. Госпожо Министър, току-що в изявлението си влязохте в тежко противоречие с президента Радев, който Ви е назначил. Вие заявихте, че по силата на Закона за публичните финанси Министерският съвет не може да използва средствата от Сребърния фонд, от Плана за възстановяване и устойчивост, а ето какво каза президентът Радев по време на консултациите, сега, последните: „Служебното правителство, от което се очакваше да прави само избори, успя да внесе и да договори Плана за възстановяване и устойчивост.“ Доколко служебното го е направило, е друг въпрос. И по-нататък: „Миналата година ние получихме първия транш.“ Уважаеми колеги, първият транш е 2,7 млрд. лв. и президентът продължава: „Този транш обаче отиде за социални плащания. Сега задачата е още по-тежка, защото те трябва да се извадят и да се върнат отново там, където им е мястото.“ Госпожо Министър, кой лъже – президентът или Вие?

И двамата.

Той казва, че първият транш е изразходен за социални плащания. Вие казвате, че Законът забранява на Министерския съвет тези пари да ги пипа. Кое от двете е истината? Защото е много важно, колеги. Това би било част от този голям дефицит, който са заложили, защото, ако са ги изхарчили за нещо, за което не са предназначени, не дай боже да е така, питам ще има ли европейска реакция? Ами ако ги загубим тези пари? Ами ако искат да ги върнем, защото са изхарчени не по предназначение? Защо тези пари харчите при тези увеличени разходи, които отчитате тук по всички данъчни пера – и от акцизи, и от социални осигуровки, и така нататък? Не конкретно въпрос, но един коментар. Госпожо Велкова, Вие бяхте заместник-министър в правителството на Петков. Седяхте до мен понякога в Министерския съвет. Вие написахте бюджета за 2022 г. Вие направихте тригодишната прогнозна рамка за следващите три години и там нямаше нито дума за свръхдефицит, за фалит на държавата. Вие ни убеждавахте, че социалните разходи, които увеличаваме, са покрити с приходи. Какво се промени от това, че бяхте заместник-министър там и сега сте министър в служебно правителство на президента Радев? Второ, Вие казвате – ако няма бюджет, ако не се удължи удължителният бюджет след месец юни, изпадаме в тежка криза, нулева. Да, така е – тежка криза. Това не го ли знаехте миналата година? Когато ние с „Продължаваме Промяната“ настоявахме правителството да внесе бюджет, редовен бюджет за 2023 г., Вие искахте само удължение до месец юни. Тогава не осъзнавахте ли какво ще се случи от 1 юли? Тогава залагахте на това, че сме в предизборна кампания едва ли не и ние тук ще се състезаваме кой ще дава повече предложения за социални разходи и затова дайте да не приемаме бюджет. А сега?! Ми сега може би сме в същата ситуация. Какво правим? И не прехвърляйте отговорността на партиите и на парламента, защото отсега го усещаме какво ще стане. Те депутатите са лоши и не искат бюджет и не приемат бюджет! Поемете си отговорността. Вие направихте грешка, че не внесохте бюджет миналата година и сега ще си носите отговорността за това. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По отношение на изказването, което е направил президентът Радев, в актуализацията, която беше приета от Народното събрание, внесена от редовното правителство, бюджетът е разчетен с 2 млрд. и 700 приходи и разход милиард и 300, което не се случи. Първоначалният закон беше разчетен с милиард и 300 приход – милиард и 300 разход. При актуализацията се добави, тъй като бяха договорени по-големи средства да бъдат получени при първото плащане, се добавиха още един милиард, които на касова основа балансираха социалните разходи, които бяха в актуализацията. Това е касова основа и дефицит на касова основа, тъй като не бяха изхарчени този милиард и 300, който беше предвиден за Плана за възстановяване и устойчивост от двата милиарда и 700, те подобриха дефицита на касова основа. На начислена основа те не влияят, тъй като там те действат неутрално. По отношение на фискалния резерв това задължение, което изчетох, то не произтича от Закона за публичните финанси, тъй като смисълът на единната сметка е всички средства да бъдат централизирани в една сметка, за да може да се оперира от страна на Министерството на финансите с тях и да не се теглят излишни дългове в моменти, в които очакваме примерно постъпления по корпоративен данък, който да ни дойде месец юли, и да можем да ги използваме тези средства. С така наречения Удължителен закон по предложение на народни представители беше включен този параграф 15, който ни ограничава, за разлика от текстовете и разпоредбите, които са в Закона за публичните финанси, тоест условно блокира средства в размер, които са на европейските средства, и размера, който трябва да поддържаме на Сребърния фонд. Ние законово тази законова разпоредба я спазваме. Ние условно поддържаме такъв размер на фискалния резерв, така че тези средства във всеки един момент да бъдат налични, но това не означава, че през 2022 г. на касова основа не бяха използвани и за целите на касовия дефицит – милиард и 300, допълнителния приход, който беше договорен от Плана за възстановяване и устойчивост.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля Ви, наистина следете да се отговаря. Какъв е смисълът на тези изслушвания, когато не се отговаря на въпросите? Вие какво разбрахте от отговора? Президентът ли излъга, или министърът на финансите е излъгал?! Условно, неусловно, на касова, на реална основа – в крайна сметка кой излъга? Защо не отговорихте? Аз останах с впечатление, че сте излъгали и двамата – той, че са изхарчени парите, а Вие, че не е нарушаван законът. В крайна сметка и парите са изхарчени, и законът е нарушаван. И двамата – той на консултациите, Вие пък в пленарната зала говорите вероятно неистини. Хайде, излезте на трибуната и кажете ясно: имаше два милиарда и седемстотин, нямаше пари за пенсии, изхарчихме ги незаконно! Какво толкова страшно има да поемете отговорност?! Или да кажете, че президентът на консултациите Ви е излъгал, за да знаем дали друг път да ходим на консултации. Ако ще ходим там да ни лъже, за какво да ходим? Благодаря Ви.

Няма професионално и политическо, има отговор!

Уважаема госпожо Министър, година и нещо след събитията бих искала да Ви попитам дали Министерството на финансите има някакво намерение да предостави публично по-подробна и смислена информация с някаква полезна степен на разбивка по видове разходи за разходите, които бяха направени на над 9 млрд. лв., реализирани през декември 2021 г. от тогавашното редовно правителство, тъй като единствената минимална информация по темата беше предоставена от Министерството на финансите през юни 2022 г., но тя съдържаше единствено имена на над 20 ведомства, министерства и агенции и общите изхарчени от тях суми. За мен такъв тип разбивка поражда малко повече въпроси, защото липсва информация като например колко от тези милиарди са за стимулиране на служителите в публичния сектор, колко са разходите по обществени поръчки, също така кога са били направени те, аванси за бъдещи договори, ин хаус договори и най-вече колко – вероятно над 2 милиарда, за пенсии и енергийни помощи. Каква е тяхната съдба – те изхарчени ли са, през кой месец, по каква процедура, изобщо това законно ли е? Тези действия как се третират от Евростат и Българската национална статистика? Тази разбивка има графа „други“ отново с над половин милиард – какво е станало с тях? Отделно от това, ако се сумират всички суми и разходи, в разбивката, направена от Министерството на финансите, липсват около 652,9 милиона. Те къде са?

По принцип тази информация е качена на нашата интернет страница. Както може да се досетите, аз в момента с по-подробна разбивка от тази, която считаме, че е била достатъчно подробна, когато сме я качвали, не мога да Ви предоставя. Отново, което мога да поема като ангажимент, ако ни кажете в какви посоки искате по-подробна разбивка, можем да изготвим такава информация, да я обработим и да Ви я предоставим. По отношение на набирателните сметки, които бяха заделени в края на 2021 г. По набирателни сметки бяха заделени милиард и двеста лева с решение на Народното събрание. Така че това е абсолютно законно, тъй като имаме акт на Народното събрание. От тях 750 млн. лв. бяха за изплащане на така наречената ковид добавка към пенсиите за първите шест месеца на 2022 г., което може да се провери по отчетите, че това е извършено, изплатено през първите шест месеца на 2022 г. на пенсионерите. Другите 450 млн. лв., които отново бяха заделени с акт, с решение на Народното събрание, бяха за компенсация на високите цени на ел. енергията на небитовите потребители, които през Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през първите няколко месеца на 2022 г. бяха изплатени. Подробната разбивка – в допълнителна справка, зависи и в какви разрези точно я искате, ще я обработим и подготвим.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Велкова! Моите въпроси са по отношение събираемостта на приходите. Ясно е, че основната причина за влошената бюджетна ситуация и влошената бюджетна позиция е несъобразеното увеличение на разходите с брутния вътрешен продукт, несъобразеното спрямо брутния вътрешен продукт увеличение на разходите, и това се вижда от отчетите, вижда се от проектобюджета, който представихте. Ние в голяма степен сме съгласни с госпожа Нинова – основната вина не трябва да носят народните представители. Затова винаги е имало финансов министър, който провежда благоразумна политика, който казва „не“, който има отговорността да вкара в една бюджетна рамка всички приходи и разходи. За съжаление, ние за първи път от 25 години – последните две години, нямахме такъв финансов министър, по-точно до средата на миналата година. Той отрече благоразумната финансова политика. Нещо повече, той беше част от популисткия сговор, заради което сега бюджетната ситуация е следната и най-често ни се посочва, че ние можем да увеличим събираемостта на приходите. Това е нашият въпрос: доколко можем да увеличим събираемостта на приходите? Това, което виждаме като изпълнение на данъчно-осигурителните приходи, е от бързия анализ на обобщените данни за миналата година и първото тримесечие на тази година. За миналата година имаме 28,3% изпълнение на приходите от брутния вътрешен продукт. Толкова е амбицията Ви и с проектобюджета за 2023 г. – приблизително 28,2%. В същото време предходните пет години виждаме, че данъчно-осигурителните приходи са гравитирали около 30%. Тоест минимум процент и половина по-малко имаме изпълнение на приходите от брутния вътрешен продукт. В номинално изражение това са два и половина милиарда. Да, Вие ще ни обясните, че имаме загуба на бюджета от намалените данъчни ставки, от увеличените облекчения. Да кажем, че не можем да направим най-точната оценка, Вие можете да я направите по-добре, но по наши груби сметки за миналата година тя излиза около половин милиард. Вадим от два милиарда и половина половин милиард – пак ни се губят два милиарда от приходите. Моля за допълнителна информация на какво се дължи това. Ако погледнем по конкретните приходи, виждаме, че при преките данъци, при акцизите изпълнението до голяма степен кореспондира с ръста на данъчната база, данъчно-осигурителната база, респективно при осигуровките. Това неизпълнение при приходите е от ДДС. Вие го обяснявате с повече начислен ДДС, сигурно има промяна и в данъчната база, свързана със структурата на БВП, доколкото износът се увеличава, има повече декларирани за възстановяване приходи, но все пак 1% ръст на приходите от ДДС и миналата година, и първото тримесечие на тази година на фона на номинален ръст от брутния вътрешен продукт между 14 и 18%, да кажем 14 в първото тримесечие на тази година спрямо първото тримесечие на миналата година, 18 за миналата година, някак си не кореспондира. Въпросът е: можем ли да очакваме до края на годината по-голям ръст на приходите от ДДС, респективно да очакваме по-висок процент на изпълнение на данъчно-осигурителните приходи от тези 28,2% от брутния вътрешен продукт, който сте заложили? Можем ли да очакваме изпълнение примерно около 29%? Това, което имаме като ниски приходи, не се ли дължи до голяма степен на еднократни фактори? Благодаря Ви.

Според експертите на Министерството на финансите и при разработването на Проекта на закон за държавния бюджет за 2023 г. максимално сме напрегнали приходната част в частта „Данъчно-осигурителни приходи“, така че не считаме, че има повече резерви да постигнем по-високи приходи от тези, които сме разчели и предложили в Проекта на закон, без някаква друга промяна в данъчното законодателство. Само от намалените ставки за 2023 г. от всички промени, които са направени, имаме загуба на приход от 1 млрд. 204 млн. лв., като примерно то е различно, тъй като имаме намаление, промени във всичките, в различните видове данъци. При ДДФЛ загубата за 2023 г. по оценка е около 442 милиона, около 500 милиона лева са общо всички намалени ставки на ДДС и разликата до тази сума е в акцизите. Наблюдава се изключителен ръст в износа, което увеличава възстановяването на ДДС. Висок е размерът на декларирания за възстановяване ДДС, което се обуславя, по данни на БНБ ръстът в периода януари – февруари 2023 г. спрямо януари – февруари 2022 г. на износа е 15,4%. Както казах и в изложението, това са дружества, които изнасят и се занимават с търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства. Другият фактор, който влияе негативно върху приходите от ДДС, е спадът в цените на вноса, което по принцип е добре за инфлационните процеси – намалява цената на природния газ, на горивата и електроенергията, което неминуемо рефлектира спрямо постъпленията, които идват от ДДС. Намаляват и продажбите на горива в бензиностанциите, затруднен достъп на суров нефт, намаляват цените на минералните масла, минералните горива, техните дестилати. Не считаме, че има някакви резерви в приходната част на Проекта на закон за бюджета. (Реплики от народния представител Красимир Вълчев.) Там се прилагат максимални мерки от двете приходни агенции. „Фискален контрол“ към Националната агенция за приходите основно се занимава с проверки на рисковите стоки и почти не участва в други акции, съвместни с МВР, които не са пряко насочени към събираемост на приходите.

Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа! През миналата година Народното събрание като изменение на Закона за корпоративното облагане прие данък свръхпечалба за секторите „Нефтопреработка“, „Въглища“, „Кокс“ и „Природен газ“. Пред Комисията по бюджет и финанси Вашата заместничка госпожа Петкова каза, че това засяга 32 фирми, но забележете, цели 15 от тях според нея няма да имат печалба, така че да платят този данък. Това е много интересен въпрос! Тоест 32 фирми са в обхвата на данък свръхпечалба, но 15 от тях няма да платят такъв данък. Конкретният въпрос към Вас, госпожо Министър, е (реплики), да, защото трябва да бъдат събрани данъците, да бъде направен максимумът от страна на държавата, да се затегне контролът върху големите компании. Знаем, че сектор „Енергетика“ тези години реализира сериозни приходи, затова е тази европейска политика, която и ние прилагаме. Това е европейска политика – да има по-висок данък за период от две години, докато ги има тези завишени приходи. Искахме да Ви попитаме от „Продължаваме Промяната – Демократична България“: колко пари ще съберете за 2022 г. от този данък свръхпечалба, защото виждаме вече следното противоречие. Пред Бюджетната комисия Вашата заместничка госпожа Петкова каза, че очаква 72 млн. лв. приходи. Вие днес казахте, че само от една компания – „Лукойл“, платеният авансов данък свръхпечалба е по-висок, което дава основание и надежди при разумно приложение на тази мярка приходите за 2022 г., а след това и за 2023 г., да бъдат значителни, което да помогне за решаването на проблема с бюджетния дефицит, тоест какви приходи очаквате за 2022 г. от приложението на данък свръхпечалба за секторите „Нефт“, „Кокс“, „Въглища“, „Газ“, за които този данък е въведен и предстои неговото плащане? Благодаря Ви.

Както казах преди малко в отговор на друг въпрос, 72 милиона постъпиха от „Лукойл“ през 2022 г. От този данък свръхпечалба 89 млн. лв. постъпиха през тази година от „Лукойл“ по линия на данък свръхпечалба. Разчетите, които сме направили, са включени в Проекта на закон за държавния бюджет, който Ви е предложен. Доколкото помня цифрата, мисля, че е около 500 млн. лв., които разчитаме да постъпят от данък свръхпечалба. По отношение на сектор „Енергетика“, който визирахте, че там е имало сериозни приходи през предходната година, следва да се има предвид, че първо те направиха значителни по размер през предходната година доброволни вноски, с които се изплащаха компенсациите на небитовите потребители за високите цени на електроенергията. По този начин ние генерирахме и получавахме ресурс от Българския енергиен холдинг от публичните предприятия, които са в холдинговата структура. В тази връзка това, което сме предложили в Проекта на закон за държавния бюджет, е събиране на 50% дивидент от сектор „Енергетика“ и от всички публични предприятия. Следва да се има предвид, че Българският енергиен холдинг има задължения, има дългово финансиране, което трябва да е стабилно, за да може да си изпълнява задълженията. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожо Служебен министър! В моментна наблюдаваме силен спад в цените на енергоносителите, горивата, природния газ, електрическата енергия спрямо техните пикове през 2022 г. Това се случва както в Европа, така и в България, като пазарите видимо се успокоиха от първоначалния шок, който санкциите срещу Руската федерация им причиниха. Допълнително в момента имаме и по-нисък курс на еврото спрямо долара, които миналата година достигнаха до паритет, което беше може би 20-годишен пик. Същевременно паричната политика на Европейската централна банка и на Федералния резерв за овладяване на инфлацията чрез вдигане на лихвите започва да дава резултати и със сигурност ще доведе още през тази година до намаляване на кредитирането и инвестиционната активност в страната. Очакванията на Министерството на финансите сочат, че 2023 г. ще е по-лоша от предишните две години и по-лоша от следващите две години. Въпреки това Министерството на финансите прогнозира ръст на брутния вътрешен продукт от 1,8%, като Вашата прогноза е една от най-оптимистичните за българската икономика от всички, които съм виждал. Ако направим сравнение с прогнозата на БНБ, те залагат ръст на брутния вътрешен продукт само от 0,4% – не знам това разминаване между двете институции на какво може да се дължи. Виждам от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, че Вие очаквате инфлация за 2023 г. в размер на 8,7%. Тя отново е по-висока от тази на Европейската комисия, която е 7,8%, и от прогнозата на БНБ за седемпроцентна инфлация. Същевременно Министерството на финансите очаква, че инфлацията много рязко ще спадне и през следващите две години ще стигне до 2,2%. В тази връзка искам да Ви запитам следното: минаха почти 4 и половина месеца от началото на годината и считате ли все още прогнозите на Министерството на финансите за ръст на брутния вътрешен продукт от 1,8% и за инфлация от 8,7% за реални? Ако се окаже, че инфлацията е доста по-ниска, а ръстът на брутния вътрешен продукт е също по-нисък, не са ли оптимистично планирани приходите в графата за ДДС и акцизи, особено в сектора на горивата? Донякъде Вие вече отговорихте в предишните въпроси, но считате ли, че тези 2,2 млрд. лв., които са планирани, ще бъдат събрани? Благодаря Ви.

И към момента, имайки предвид отчета за първите четири месеца, експертите на Министерството на финансите, в това число и аз, считаме, че е реалистично да се изпълни макрорамката, която ние залагаме. Да, тя е по-оптимистична, отколкото е на Българската народна банка и на другите институции, но считаме, че приходите, които сме заложили в Проекта на закон за държавния бюджет за 2023 г., биха били изпълнени, имайки предвид и мерките за повишаване на събираемост, които се прилагат и в Националната агенция за приходите, и в Агенция „Митници“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Министър! Може да се върнем към състоянието на фискалния резерв, тъй като в ситуацията, в която се намираме, когато нямате право да емитирате нов дълг и когато дефицитът очевидно всеки следващ месец ще е по-висок от предходния, разбира се, ако удължим срока след 10 юни на действието на бюджета или приемем нов, така че, ако приемем нов, ситуацията се променя, но ако останем в същата хипотеза и само удължим срока, фискалният резерв Ви е основният източник на средства и затова неговото състояние буди сериозно опасение. Както сама отбелязахте, ограничихме възможността средствата от Сребърния фонд и по европейските програми да бъдат използвани. Вие трябва да ги заделите като резерв. Споменахте конкретика по отношение на това какви са разполагаемите средства, но тъй като то беше част от малко по-дълго изказване, ако може да повторите, какво е състоянието на централния бюджет, ако имаме предвид и това ограничение, че не използваме тези средства? Ако имаме и предвид допълнително ограничение, че не всички средства реално са на разположение винаги на Министерството на финансите, тоест ние може да изпаднем и там в ситуация на траен недостиг. Свързан с този въпрос е и въпросът: тъй като се чуват често коментари, че едва ли не емисиите на дълг през месец септември миналата година и началото на тази година не са били необходими и тъй като миналата година не сме имали дефицит, моля пред нас да кажете, ако не бяха тези две емисии на дълг, какво щеше да е състоянието в момента на фискалния резерв и реално щеше ли да е блокирала държавата? Благодаря Ви.

Както казах и в изложението, към 10 май фискалният резерв е 8 милиарда и 800, от които разполагаеми, имайки предвид § 15 от така наречения Удължителен закон, са около 200 млн. лв. Централният бюджет като част от фискалния резерв към 10 май е на минус 7,4 млрд. лв. Към 28 април може да се получи по-цялостна картина тъй като сме в края на отчетен период. Фискалният резерв е 10,2 милиарда, а разполагаеми на правителството са 1 милиард и 800, но в периода от 1-во до 10-о число голяма част от тези средства са били насочени за разплащане на пенсии и централният бюджет е бил на минус 5,4 млрд. лв. От отношение на втория въпрос – какво би станало, ако не беше теглен дълг? Както знаете, през месец септември беше изтеглен дълг приблизително 4,3 млрд. лв., а през месец януари беше изтеглен от външните пазари 2,9 млрд. лв., което грубо е 7,2 млрд. лв. Този дълг, ако не беше изтеглен, при размер на фискалния резерв към 10 май от 8,8 милиарда, би следвало да извадим този ресурс, който е влязъл във фискалния резерв, от 7,2 млрд. лв. и тогава бихме имали може би около 1,5 наличност на фискалния резерв, което е много под размера на депозираните средства на Сребърния фонд.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, да уточним. От дълги години работите в Министерството на финансите и бяхте заместник-министър на финансите в правителството на Кирил Петков, излъчено от Четиридесет и седмото народно събрание, с ресор бюджет, нали така? Тоест Вие сте ръководили екипа, който е разработил предложението по Закона за държавния бюджет за 2022 г. и актуализацията му и съответно бюджетите на държавното обществено осигуряване и Здравната каса. В текстовете на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022 – 2024 г. многократно се твърди – цитирам: „Фискалните перспективи и устойчивостта на публичните финанси в средносрочен план остават стабилни.“ И още: „Средносрочните фискални параметри са определени на нива, позволяващи да се осигури реализация на публичните политики и да се обезпечат необходимите мерки.“ Тоест визията Ви е била, че социалните политики и увеличени пенсии, увеличена от предишното служебно правителство минимална работна заплата, социалните плащания с характер на помощи и така нататък и съпътстващите ги разходи са финансово обезпечени – няма проблеми да бъдат изплащани от бюджета. В средата на месец март, в разгара на предизборната кампания, между другото, вече в качеството си на служебен министър на финансите Вие рязко променяте визията си за финансите на държавата и твърдите: „Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване на действието на приети през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо в размер на 6,9% от брутния вътрешен продукт.“ Твърдите, че това е вследствие и в резултат на мерките, които бяха предприети от Четиридесет и седмото народно събрание, което прие предложен и разработен от Вашия екип бюджет, и на значителни по размер разходи по закон и гласувани от предишно Народно събрание, чието изпълнение води до влошаване на бюджетното салдо, дори най-застрашаващи фискалната стабилност, отбелязвате, че са – увеличаването на пенсиите и социалните плащания, даже медиите интерпретираха думите Ви, че България е изправена пред фалит. Какво се случи, госпожо Велкова, че така рязко променихте визията си за няколко месеца? И по-важният въпрос е: как ще бъдат гарантирани социалните плащания, в това число пенсии, увеличени социални помощи след обвързването на размера им с линията на бедност от 1 юли? Между другото, има ли заплаха за законово предвиденото индексиране и осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2023 г.? Ако позволите, още един въпрос. Какво се случва с отпуснатите от държавата средства за пострадалите от наводненията в Карловско – Каравелово, Слатина, Богдан? Говореше се за проект, който да предотврати бъдеща трагедия, финансиран от държавата, в подкрепа на хората, а хората още чакат. Благодаря Ви.

Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. беше разработена и приета през април месец на 2022 г. и в нея не е отразявано и няма влиянието на актуализацията на Закона за бюджета за 2022 г. Когато се внесе на по-късен етап актуализацията на Закона за бюджета за 2022 г., вече не е правена актуализация на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. По отношение на прилагането на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, тъй като съгласно чл. 87 от Закона за публичните финанси изпълняваме по действащо законодателство и се съобразяваме с всички приети актове, които действат, би следвало да се вземе решение на Надзорния съвет за увеличаване, индексиране на пенсиите съгласно разпоредбата на чл. 100 от КСО, която и към момента си е действаща. По отношение на бедствията, които се случиха в Пловдивско, са отпуснати средства от Междуведомствената комисия, после чрез акт на Министерския съвет, за преодоляване на бедствия и аварии. Мисля, че те са достигнали до съответните засегнати региони, тъй като най-малкото мина на заседание на Министерския съвет отпускането на средства за този регион. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, аз искам да Ви върна малко по-назад в изпълнението на бюджета за 2022 г., и по-специално върху това, че многократно съм чувал от колеги, които в момента не виждам тук в залата, че прогнозите на Министерството на финансите са твърде черни, твърде отрицателни и че служат единствено и само да плашат хората, да плашат, така да се каже, населението и един вид да се постига целта на една по-рестриктивна бюджетна политика. На този фон в същото време обаче 2022 г., доколкото си спомням, си завърши нормално без някакъв дефицит. И аз искам да обясните по такъв начин, че да го разберат и българските граждани, които ни гледат. Всъщност Министерството на финансите какво представя – черногледи прогнози, които обслужват някаква, да я наречем, задкулисна цел, или напротив, ползвате данни, които са взети от статистиката, и какво може да очакваме на този фон за 2023 г. – отново ли черни прогнози и как ще си обясните това разминаване – година без дефицит при лоши прогнози? Благодаря.

По принцип с оглед поддържане на финансовата стабилност, което е една от функциите на Министерството на финансите, прогнозите на Министерството на финансите са консервативни. А по отношение на прогнозите, които съм правила, писала доклади за 2022 г. Никога не съм имала притеснение, че по линия на изпълнението няма да бъде постигнат по-нисък дефицит от този, който беше разчетен, тъй като вече се виждаше, че има проблем с усвояване и извършване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост, има спестявания и в европейските средства в разходите, така че 2022 г. целта, която си бяхме поставили в Министерството на финансите, беше дефицитът да бъде под 3% на начислена основа. Проблемът, който идва в 2023-та и следващите години, произтича от факта, че неща, които не са се реализирали, не са се случили като разход в 2022 г., с ускорени темпове трябва да се случат през следващите години. Такъв пример е Планът за възстановяване и устойчивост, защото към момента той трябва да приключи на 31 декември 2026 г. Вече се започва дебат за удължаване на сроковете, но все още няма подобно решение. Имаме в същото време в 2023 г. и окончателни разплащания по стария програмен период, което дава този натиск в капиталовите разходи и съответно и в разходите за издръжка, които Вие сте видели в Проекта на закона за държавния бюджет, който е внесен от Министерския съвет. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Преди да преминем към отношенията, бих искал да помоля да получа отговор на втората част от въпроса, който зададох, а именно кои са петролните компании, които са заявили пред ресорното министерство, че ще платят по-малко данъци през 2023 г. и какви суми са заявили те? Благодаря.

Госпожо Председател, Вашата роля е да следите дали хората, които отговарят, отговарят пълно и ясно на поставените въпроси. Първият въпрос, който зададох, имаше две части. Получих отговор на първата част, очаквам отговор на втората част. В момента правя процедура по начина на водене към Вас с молба да изискате от човека, който трябваше да отговори, да отговори и на втората част от въпроса ми. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, колеги! Уважаема госпожо Министър, от изложената от Вас информация, свързана с изпълнението на бюджетните приходи и съответно бюджетните разходи, както и фискалния резерв, и от внесения Проект на закон за държавния бюджет за 2023 г. става ясно, че състоянието на публичните финанси на България е изключително тревожно към този момент. Свидетели сме на рекорден бюджетен дефицит – 6,4%, или 12 млрд. лв. От това, което Вие споменахте, допусканията на Министерството на финансите са, че този дефицит ще продължи да нараства и в следващите месеци до края на годината, което е изключително притеснително. Това предполага съответно и генериране на нов дълг, който съгласно внесения от Вас Проект на закон за държавния бюджет за 2023 г. е близо 14 млрд. лв., и съответно ако и дефицитът расте, ще трябва да се увеличава и размерът на дълга, съответно размерът на лихвите, които трябва да платят българските граждани по този дълг. Всички тези параметри на бюджета трайно ни отдалечават от нашия основен приоритет, а именно членството на България в еврозоната, но това всъщност е един от големите проблеми. Но другите големи рискове, които крият тези параметри на бюджета, са свързани, на първо място, с риска от стартиране на процедура по свръхдефицит срещу България от страна на Европейската комисия. Съществува много сериозен риск от това да бъде понижен кредитният рейтинг на България. Съществува риск от това България да не получи всички средства по съответните оперативни програми. Това са все изключително сериозни проблеми и предизвикателства, които стоят пред публичните финанси. Както Вие самата преди малко споменахте, ако не бъде приет Закон за държавния бюджет до 10 юни тази година, на 11 юни ние трябва да следваме нулево салдо, което не знам колегите дали разбират какво означава, но това на практика означава да спре държавата. Така че това е един изключително сериозен проблем и всички ние трябва да се отнасяме с необходимото внимание и отговорност към този проблем. Но когато говорим за проблеми, трябва да намерим сили да кажем и кой е отговорен за тези проблеми и как се стигна дотук. Дотук се стигна благодарение на неразумната финансово икономическа политика на последното редовно правителство, което ни завеща със своите действия и бездействия всички тези параметри на бюджет 2023 г., а и на следващите бюджети в следващите няколко години, защото, както споменахте и Вие, това ще даде отражение и в тригодишната бюджетна прогноза. Как можем да излезем от тази ситуация? Излизането на България от кризата в областта на публичните финанси преминава през това да се върнем максимално бързо към стабилна, консервативна фискална политика – такава, каквато беше по време на управлението на Политическа партия ГЕРБ, колкото и да не се харесва това на някои хора. Но тогава публичните финанси на България бяха стабилни, България беше сочена за пример. За да можем да осъществим всичко това и да можем да върнем стабилността на публичните финанси на България, трябва да направим всичко необходимо, така че България да има стабилно редовно правителство. Това е гаранцията за стабилизиране на публичните финанси и за стабилизиране на страната ни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Предложеният от служебния кабинет Проект на държавен бюджет с над 6% дефицит е поредният опит за сплашване на населението. Внасянето на този бутафорен бюджет за разглеждане в Народното събрание е нищо повече от продължение на лъжата за фалиралата държава, която само преди месец служебният кабинет се опита да продаде на обществото – опит, който завърши с невиждана репутационна щета за Министерството на финансите. Предложеният от служебния кабинет Проект на държавен бюджет може да бъде определен със следните думи: подготовка да се краде и от приходите, и от разходите на държавата. Видимо ще бъдат пожалени големи данъкоплатци, като в бюджета се залагат над 500 млн. лв. по-малко данъчни постъпления от петролната индустрия при обещани от служебния кабинет над 700 млн. лв. допълнителни приходи. От друга страна, виждаме рекордно раздуване на разходната част на бюджета, като например 10 млрд. лв. за капиталови разходи при 5 милиарда реално реализирани за изминалата година, или още казано, в бюджета ще се заложат два пъти повече пари за кражби от тънък и мек асфалт. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) В бюджета са предвидени разходи в размер на 2,8 млрд. лв. за реализиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, но някак си удобно не са предвидени приходите от Европейския съюз за реализирането на заложените проекти по Плана. Издръжката на министерствата също се увеличава. Увеличена е с рекордните 46% при заложена инфлация от едва 8%. И за да постигне служебният кабинет максимално изкривяване на фискалния баланс, в бюджета удобно е заложено събиране на едва 50% дивидент от държавните предприятия. И колеги, лъжа е, че събирането на пълния дивидент ще наруши работата на държавните предприятия и те няма да имат средства за инвестиции или за опериране. Лъжа е, защото дивидент се изплаща след приспадане на инвестиционните програми на предприятията. Колеги, основен приоритет на България е приемането ни в еврозоната най-късно до 1 януари 2025 г. Същото изисква да приемем бюджет с дефицит до 3%. Дефицитът може да бъде свален до необходимите 3%, при това без да режем социални разходи, като порежем само единствено разходите за кражба. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо министър Велкова, благодаря за анализа на приходната и разходната част, както и за състоянието на фискалния резерв. Чухме няколко притеснителни момента. Лично аз не съм сигурен как точно да си обясним по-малките постъпления в частта на данък върху добавената стойност, понеже почти навсякъде говорихте за увеличение в данъчните приходи в рамките на около 10 – 15 до 17 %, което предполагам, че е разумно и е в рамките на общата тенденция предвид увеличение на доходи, инфлация и прочее. Това, че ДДС, който е един от основните данъци, с които пълним хазната, не се увеличава с поне 10, 12, 15%, изглежда доста притеснително. Това виждам аз като фактор, който може да се окаже, че в средносрочен план ще има много сериозен ефект върху бюджета ни. Няколко други интересни неща също ми направиха впечатление. Едно от тях беше, че Вие споменахте, че Русия не иска да продава суров петрол на България. Не знам какви анализи сте направили по темата и каква заплаха и риск виждате реално за България, защото, ако – Вие добре казахте – имаме дерогация, но ако те спрат да ни продават суров петрол, това би могло да предизвика изключително голяма криза тук при нас, която най-вероятно ще се прехвърли върху бизнеса. Тогава пред нас застава въпросът дали средносрочната ни прогноза за ръст на БВП всъщност е достатъчно коректно направена, защото Вие залагате 1,8% ръст за тази година, за следващата – вече над 3%. Предвид, че в глобален мащаб може би сме на прага на сериозна световна финансова и дългова криза, вече се виждат първите сигнали от Щатите. В Европа също нещата не са цветущи. Ако се окаже в един момент, че ние не можем да се снабдяваме със суров петрол от Русия, би било много интересно какво правим, когато, да кажем, брутният ни вътрешен продукт изведнъж спре да расте или се задържи в някакви нива около нулата или, да кажем, 1%. На практика социалните разходи и плащания, които вече са заложени в бюджета – знаете, че там много трудно се пипа и не съм сигурен коя ще е политическата сила, която би поела такава политическа отговорност да затегне коланите. В същото време рисковете, които току-що описах, са съвсем реални и за съжаление, това, което ми прави впечатление, е, че някак си нямаме много държавническо мислене. Опитваме се да работим на парче, кърпим бюджета, преливаме пари от едно място в друго, като на практика нямаме истинска средносрочна визия. Тя е по-скоро малко на база на статистика и на доброто ни желание, че всичко ще се развива по някакъв сравнително спокоен начин. За съжаление, светът не е точно такъв. На мен лично ми изглежда, че водим държавата към фалит от гледна точка на това, че днес изредихме редица проблеми. Знам, че колегите тук от „Продължаваме Промяната“ и „Доносническа България“ смятат, че това няма да се случи, но…

Госпожо Председател, ще го прекъсна аз, ако не Вие.

…Вие станахте известни с това, че слагате едни розови очила, когато говорим за бюджета, съответно в крайна сметка резултатът е това, което имаме днес – една раздута разходна част, което е рамка, която Вие заложихте. Тук е много интересно дали в крайна сметка ще излезете в един момент пред българските граждани и ще им кажете, че преди две години си направихте евтин политически маркетинг, като раздадохте малко средства с ясната представа, че България тръгва по гръцки сценарий. В момента ние имаме текущи разходи, които не можем да покрием чрез приходите, които имаме, и то, при положение че световната финансова криза още не се е развила и не се е разразила. Много е притеснително, че и в момента Министерството на финансите каза, че прогнозата за приходите на практика е може би леко завишена, за да излезе все пак дефицитът в някакви сравнително нормални рамки. В крайна сметка тук моят призив е – нека да бъдем обективни, финансите трябва да бъдат на първо място експертни и след това политически. Нека да спрем да планираме ден за ден, защото (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ако продължим по този начин, България може да се превърне в следващата Гърция, където на практика (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) нямат никаква финансова и монетарна свобода.

Само секунда и приключвам. Тук е важно да кажем, че изглежда, това е стратегията на една голяма част от партиите в българския парламент – да влезем в еврозоната и Европейската централна банка да печата пари, да ни дава и ние да задлъжняваме и да вървим по гръцкия сценарий. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Министър! Днешното изслушване наистина има своя смисъл от гледна точка за пореден път да навлезем в числата и това, което те ни казват, а именно че се намираме в тежка фискална ситуация – тежка фискална ситуация с дефицит, който, ако продължим приетите до момента политики, е над 6% от брутния вътрешен продукт – 12 млрд. лв., и необходимостта от дълг е 15 млрд. лв., тоест ние на практика се намираме във фискална криза. Трябва да си кажем какво ни доведе до тази фискална криза. Първо, разбира се, това са фриволните, недобре обмислени политики на предходния редовен кабинет и второ, невъзможността последното Народно събрание да състави редовен кабинет. Това също допринесе за ситуацията, в която се намираме в момента. Оттук идва и отговорността в настоящото Народно събрание да положим всички усилия, така че да имаме съставено редовно правителство, което да поеме своята отговорност разумно към проблемите на хората, да започне да ги решава и да овладеем тежката фискална ситуация, в която се намираме в момента. Не съставим ли правителство, ще изпаднем в още по-дълбока фискална криза. Най-доброто, което ще можем да направим, е просто да удължим действието на предходния бюджет, да продължат да се трупат дефицитите и да стигнем до ситуация, в която международните пазари да започнат да реагират негативно на нашите опити да вземем дълг. Това, което трябва да се направи, е да съставим редовен кабинет и да преминем към разумна фискална консолидация, която съобразява тежката ситуация и по отношение на хората, преодолява проблемите с обедняването, но залага и разходи за развитие – умно и отговорно, така че да постигнем по-висок икономически растеж и да може да намалим бюджетния дефицит. Трябва и към това да подходим много внимателно. Наистина тук и в предходните изказвания – в последното, чухме нещо много важно – да се опитаме да не съставяме бюджета просто на историческата основа, на която в последните години се съставя като цяло, а да преминем към реално програмиране на този бюджет. Тоест наистина средносрочната перспектива да е ясна, целите да са ясни и инструментариумът за постигане – с какво ги финансираме, какви са източниците на финансиране и какво ни струват и за в бъдеще подобни средносрочни проекти. Трябва да имаме един по-сериозен контрол върху разходите от гледна точка на това да прилагаме сходни или аналогични правила на тези, които прилагаме към европейските разходи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), да ги следим внимателно на дневна база какво се случва, за какво точно се харчат и да въведем някакъв елемент на оторизация дори и на националните си разходи, за да можем да сме сигурни, че ще постигнем една наистина разумна фискална консолидация. Необходимо е да обърнем внимание и на факта, че ситуацията наистина е усложнена, щом имаме конкретни дни, в които фискалният резерв и разполагаемите средства с всички ограничения в него са около 200 млн. лв. – това е през този месец, това означава, че следващия месец ще имаме дни, ако продължи тази ситуация, в която няма да имаме разполагаеми средства, тоест оттук нататък наистина ще се стигне до ситуация, в която ще се ограничават разходи. Това ще трябва да се прави от Министерството на финансите с цялата несигурност около това кои точно трябва да се ограничат и проблемите, които ще възникнат. Трябва да си кажем ясно – трите процента дефицит са ни необходими не само за еврозоната, това са европейските правила. Ако не постигнем тези 3% дефицит на начислена основа, ако тук не положим тези усилия да намерим пътя за съставяне на редовно правителство да ги постигнем, това ще ни бъде наложено отвън колкото и да не ни се иска – тогава влизат в сила европейските правила при свръхдефицит, идва Международният валутен фонд и това, което те ни предлагат, тяхната матрица, която не е задължително да бъде съобразена с нашите нужди за развитие. За пореден път апелирам и в края на това изслушване да положим всички усилия да съставим редовен кабинет, който с разум, отговорност и в диалог с всички да реши проблемите на хората, да реши политическата криза и да постигне разумна фискална консолидация. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Получихме допълнителна информация, но разбира се, че няма как да сме доволни от някои от отговорите, тъй като бяха подминати важни въпроси, не бяха изяснени важни детайли за състоянието на бюджета. Например беше отчетено, че намалението на бюджетните приходи или по-точно ниската динамика на увеличението на бюджетните приходи спрямо инфлацията се дължи на това, че са намалели цените на някои суровинни източници, в това число петрол, петролни продукти, съответно бензин, дизел и така нататък. Госпожо Министър, Вие нищо не казахте за разходите – това, че са намалели приходите заради това, че са намалени цените на някои стоки, едва ли някой си мисли, че това не води до намаление на бюджетните разходи на правителството, тъй като правителството също закупува тези стоки за своите обществени организации. Ние нищо не чухме за разликата в тази динамика, тъй като влиянието на този фактор – трябва да се отчете и обратната тенденция, че бюджетните разходи на правителството при по-ниските цени са по-малки. Това, ако беше така, страните по света щяха да поддържат висока инфлация, за да си увеличават бюджетните приходи, но те не го правят, защото държат сметка и за бюджетните разходи. Всъщност проблемът на България е не само каква е величината на бюджетните приходи и разходи, но ние имаме, уважаеми колеги, сериозни проблеми със структурата на бюджетните приходи и бюджетните разходи. Например бюджетните приходи – България от години продължава да разчита основно на косвени данъци, а не на преки данъци, както е в болшинството страни по света, и няма нито една развита страна по света, където да се разчита на косвени данъци. Казвам го, защото ние трябва да използваме това изслушване също така като преддверие на дискусията, която ще предстои за бюджета на 2023 г. – актуализацията, и съответно 2024 г. Второ, разбира се, тук някои колеги от задаващите въпроси задълбочиха това, което ние предупреждавахме за фискалния резерв. Ако фискалният резерв вече на практика е слязъл на нива от около 10 млрд. лв. и ние наистина трябва да извадим тези близо 3 млрд. лв. при евентуално задвижване на програмите по възстановяване и устойчивост, то тогава фискалният резерв ще слезе на нива, които са близо до критичните от четири милиарда и половина. Поради тази причина не чухме каква е стратегията на служебния кабинет в момента по отношение на това как ще решим въпроса с намаляващия фискален резерв и по какъв начин този резерв ще бъде запълнен. Това, което предлага служебният кабинет горе-долу във вариантите, е или увеличението на ДДС, и по-точно премахването на диференцираните ставки на ДДС, или увеличаването на ДДС, или увеличаването на външните заеми. Всъщност дискусията тук трябва да бъде не само върху абсолютните показатели колко е бюджетният дефицит и колко е държавният дълг, а трябва да бъде върху това какви са причините за бюджетния дефицит и за какво българската държава си харчи парите. Тъй като има много голямо значение – може дефицитът да е 4%, но да е поради това, че се развиват и се завършват крупни национални проекти в енергетиката, в транспорта, в новите технологии, които ще доведат до по-големи приходи в бъдеще, или пък бюджетният дефицит се дължи на това, че е прекалено голяма администрацията на държавата, това, че дефицитът се дължи основно на увеличение на някои от социалните разходи, които изпреварват брутния вътрешен продукт. Дяволът е в детайлите и ние трябва да дадем отговори на тези въпроси. Не бих искал да политизираме въпроса с точния размер на бюджетния дефицит и това какво иска Европа – 3% или 2%. Пред скоби ще кажа – задължението на всяко правителство и на Министерството на финансите е безспорно, а то е да поддържа финансовата система в добро състояние, съобразно европейските стандарти и норми. Никъде не е казано, че бюджетните дефицити не се променят в зависимост от бизнес цикъла, в зависимост от проблемите, които решават отделните страни, защото нашите партньори постъпват по различен начин. И тъй като тук ставаше дума за бюджетни дефицити и държавни дългове, ще Ви илюстрирам с един пример – сигурно ще се учудите защо, то може да стане и за европейските страни, но ако сравните Съединените американски щати и Мексико, един от големите проблеми в момента на Съединените американски щати и извънредно положение в няколко градове, в това число и в Чикаго от вчера, е вълната от мигранти през мексиканската граница. И защо е така? Дългът на Съединените щати спрямо брутния вътрешен продукт надхвърли 130%, в Мексико е 50%, бюджетният дефицит на Съединените щати тази година ще е 5 – 6%, в Мексико е 0,9%, тоест, стига с тези заклинания дефицитът да е 1,2% или 2,3%. Да, той трябва да е съобразно европейските стандарти, но никоя страна по света не си поставя за цел дефицитът да бъде такъв или иначе, защото не американците се катерят по границите на Мексико, а от Мексико искат да влязат в Съединените щати. Същото е и с Европейския съюз. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тоест, в заключение, не получихме отговор на редица важни въпроси. Предстоят изключително сериозни разговори не само по отношение на финансовата дисциплина, но е крайно време бюджетната политика на България да бъде обвързана с българската икономика, така че когато отчитаме дефицит, да сме сигурни, че парите отиват за инвестиции чрез публично-частно партньорство и генериране на допълнителни приходи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, наистина ще сме Ви благодарни, ако ни предоставите разбивката, която поискахме по време на първия ни въпрос. Иначе, стана ясно, че през миналата година дефицитът на бюджета е останал под 3% благодарение на едно: държавата не си е свършила работата, не си е извършила политиките, които е заявила пред хората, и държавата не е извършила онези благоустройствени, капиталови или други дейности, за които всички ние тук сме гласували като народни представители. С други думи, благодарение на мързела на държавата или благодарение на несправяне на държавата, или благодарение на закъснението на определени дейности, по една случайност волунтаристичният бюджет на държавата, който беше приет по време на актуализацията и за който ние многократно сигнализирахме, че ще нанесе вреда, се случи. Държавата се размина с тежък бюджетен дефицит и наказателна процедура от страна на Европейската комисия благодарение на закъснението на поредица от дейности, голямата част от които бяха по европейските програми. Уважаеми колеги, това изобщо не е за хвалба. Това да не си свършиш работата и да се похвалиш, че благодарение на това си влязъл в норматива за бюджетен дефицит, по-скоро е за срам. Трябва много ясно да бъде казано и трябва да бъде казано по начин, по който повече финансови министри да не се опитват по този начин да застрашават бъдещето на държавата, и бъдещите няколко бюджетни години на държавата ще са под този общ знаменател – на една огромна финансова грешка. Второ, тази година – вадя най-важните изводи за нас, през тази година какво ще правим? Пак ли ще се свием, пак ли няма да изпълним политиките, пак ли няма да изпълним – това ни е последна година, последна възможност, в която програмният период 2014 – 2020 г. можем да го завършим? До 31 декември каквото направи изпълнителната власт, това ще бъде. Пак ли няма да ги извършим тези неща, за да влезем в дефицита от 3%? Очевидно е една много тежка задача, която, независимо как ще се развие политическият пъзел, ще остане на служебното правителство или на ново редовно правителство, но и двете цели са важни – както да си изпълним заявените проекти пред всички граждани, заявените политики, които са планирани, така и да влезем в трипроцентния дефицит. Как ще стане това? След толкова фриволното увеличаване на всички останали разходи наистина е задача, която към момента изглежда свръхсилите на който и да е финансов министър. Затова всички ние сме изключително учудени, че тук отново се прокрадват тези как министърът на финансите плаши сега народните представители, плаши ги с тези 6,4% дефицит. Ами не, уважаеми колеги народни представители, не ги плаши. Миналата година щеше да се завърши със същия дефицит, ако държавата си беше свършила работата. Тази година не можем да си позволим повече да не си свършим работата, да не изпълним политиките и да не изпълним онези жизненоважни проекти за водоснабдяване, за канализация, за пътища, за пречиствателни станции. Твърде много са областите, в които, ако стигнем и до най-обикновените улици, площади и паркове във всяко едно населено място – всичко това е поставено под въпрос. Затова призивът, който имаме, е повече никакви волунтаристични действия в областта на финансите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстващ, преди да дадете почивка, ще Ви помоля да се свържете с Министерството на енергетиката и с министъра на енергетиката Христов, който има да отговаря – днес има разпределени два устни въпроса за него и има един въпрос от 24 април на колега от друга парламентарна група, на който е трябвало да се отговори на 28-и – първо, след това на 10-и – второ, и днес на 12-и – трето, и не е отговорено. Тъй като се запознах с причината за това вчера председателят на Народното събрание да обяви, че днес няма да присъства министър Христов на контрола и това е поради командировка – командировка обаче, която вчера със заповед в Министерството на енергетиката – Заповед № 16-255 от 11 май, всъщност той прекратява правомощията на временно изпълняващия длъжността министър на енергетиката – заместничката му Ива Петрова, тоест неговата командировка излиза, че е до 10,00 ч. на 12-и, тоест днес би следвало министърът да е тук и няма вече основание да не се яви на Парламентарния контрол, но тъй като не сте ни дали съобщение, че той ще се яви, моля да проверите дали това ще се случи. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, държа да отбележа, че досега поне на два пъти, когато съм Ви сезирал, Вие сте се ангажирали с моите въпроси и сте ми давали становища, като например за Царското казино във Вършец, за необходимостта от откриване на денонощни аптеки, затова ще Ви помоля сериозно да погледнете и на този мой сигнал, касаещ лошите условия на болницата „Д-р Стамен Илиев“ в град Монтана. Вие сте я посетили на 12 април 2023 г., за да откриете нов рентген, а аз я посетих няколко пъти в периода 14 – 17 април 2023 г., където, за съжаление, установих лично изключително мизерни условия, за което съм Ви представил – в момента може да видите – и снимков материал. На първо място, това, което установих в болницата, беше, че от първия до шестия етаж се носеше изключително зловонна миризма, изключителна смрад на отходен канал в продължение на няколко дни. На следващо място, таваните и стените на тази болница са изключително напукани, таваните текат и няма и осветление. На следващо място, водата в продължение на два дни – между 16 и 18 април 2023 г. – беше изключително мътна, което също Ви го показвам на снимка, и не ставаше за пиене. На следващо място, в болничните стаи чаршафите, болничните постелки и матраците бяха изпокъсани, прогнили и захабени. Също така в продължение на три дни около тези Великденски празници аз не видях болничен персонал, сестри и лекари, което контрастира на Вашето изявление от няколко дни по-рано, че е окомплектуван съставът на болницата, при положение че ако отворите сайта ѝ, ще видите обява от 28 март – все още активна, където те търсят да назначат лекари в 12 от общо 17-те отделения на болницата – в моя въпрос съм Ви ги цитирал поименно. Затова, пак казвам, искам да Ви сезирам с този сигнал, тъй като е изключително голяма мизерията в тази болница. Вие сте заявили, че тя е в цветущо състояние и че е на печалба, но нека това не става за сметка на болните, на лечението на пациентите. Затова много Ви моля да ми отговорите какви мерки можете да предприемете като представител на собственика на 95% от акциите в това болнично заведение, така че да се подобрят условията, при които работят лекарите и при които се лекуват пациентите? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз първо ще кажа, че наистина посетих болницата. За някои от нещата, господин Петров, сте прав, така е, но това е в много болнични заведения в страната. Доста неща през последните години са направени за тази болница, но съгласете и с мен, че всичко не може да се случи за една или за две години с магическа пръчка. Министерството на здравеопазването отдели доста средства, които бяха дадени на тази болница. Сега сме поели ангажимент да се прави ремонт на детското отделение и има други ремонтни дейности, които да се извършат, и финансовият ресурс ни позволява да помогнем за това, включително – понеже във въпроса Ви съществува въпросът за хеликоптерната площадка – аз лично го заложих като условие, че там трябва да имаме такава, и то заради географското положение на тази болница, тъй като до нея се намира Петрохан и е един рисков район от пътен травматизъм и това е най-близката болница като структура, обособена с повечето звена, която да може да подсигурява тази услуга. Сега ще Ви запозная с данните. Изисках подробна информация от ръководството на лечебното заведение за изложените от Вас проблеми, като в синтезиран вид Ви ги представям. МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, град Монтана, осъществява дейността си с медицински персонал, отговарящ на медицинските стандарти, и съгласно нормативните изисквания. Периодично е проверявана от екипи на РЗИ – Монтана, без да са констатирани нарушения, които да са дошли към нас – към Министерството на здравеопазването. Болницата разполага със: 96 лекари със специалност; 237 специалисти по здравни грижи и 117 души друг медицински персонал. В десет основни клинични отделения има непрекъснати двадесет и четири часови дежурства от медицински екипи – лекар, медицинска сестра, помощен персонал. В останалите звена е подсигурено двадесет и четири часово разположение по спешност от лекар специалист и двадесет и четири часови дежурства от професионалисти по здравни грижи. В посоченото във въпроса Ви отделение по ушно-носно-гърлени болести на 14 април и 16 април 2023 г. е имало дневен дежурен лекар, а на 15 април 2023 г. от 9,30 ч. до 11,30 ч. е присъствал в отделението. В отделението е извършен основен ремонт на операционната и тепърва предстои ремонтът на болнични стаи, за които Министерството е заделило финансов ресурс. Но нали разбирате, за да се осъществи един такъв ремонт, трябва оттам да постъпят акредитационните писма, да се обявят обществени поръчки – това вече са задължения на ръководството на болницата, които ние, за да отпуснем средствата, трябва тези документи да постъпят при нас. През 2022 г. с предоставени от Министерството средства за капиталови разходи е извършена основна подмяна на всички вертикални щрангове за чиста вода и канализация в целия основен корпус. Основно са ремонтирани всички бани, тоалетни и сервизни помещения. Пак казвам, това става през миналата година с капиталови средства от Министерството на здравеопазването. От 16 до 18 април 2023 г. е извършван авариен ремонт на централния водопровод от ВиК – Монтана. Поради това неколкократно е спирана водата на болницата. В последните години е извършен основен ремонт на, както следва: Отделението по неонатология; Отделението по акушерство и гинекология; Отделението по инфекциозни болести с изграден допълнителен ковид сектор с 14 легла. Направен е основен ремонт на Отделението по психиатрия; Лабораторията по трансфузионна хематология; Отделението по диализно лечение; Отделението по обща клинична патология и Отделението по съдебна медицина. Поставена е антибактериална настилка на целия операционен блок на лечебното заведение. В Отделението по анестезиология и интензивно лечение е монтирана централна система за видеонаблюдение и е подновена централната система за подаване на медицински газове. В останалите отделения са извършени основни ремонти през периода 2010 – 2013 г. и по-конкретно в Отделението по педиатрия; Отделението по вътрешни болести; Отделението по кардиология; Отделението по нервни болести. Наистина това са стари ремонти, за което казах, че ние сме предвидили средства, за да може да се обновят, и аз поех този ангажимент пред ръководството на болницата точно тогава, когато я посетих. В инвестиционния план на „МБАЛ – Монтана“ АД за 2023 г. са предвидени подмяна на основните захранващи трасета за чиста вода и канализация със средства от бюджета за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването за 2023 г. и ремонт на общи части със собствени средства.

За периода 2020 – 2022 г. лечебното заведение със собствени средства и дарения е закупило следната медицинска апаратура и компютри: два броя мобилни рентгенови апарати тип „Кугел“; два броя ехографи; осем броя дихателни апарати; един неонатален апарат за обдишване; три нови анестезиологични апарата; дванадесет пациентски монитора; тридесет нови компютърни станции за работа с Националната здравноинформационна система. За периода 2020 – 2022 г. по бюджета за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването на „МБАЛ – Монтана“ АД са осигурени средства в общ размер на 749 106 лв. за обекти: „Закупуване на апарат за изкуствена белодробна вентилация“, „Доставка и монтаж на 1 бр. асансьорна уредба“, „Реновиране на сервизни помещения, тоалетни и бани в Централен корпус и Пневмофтизиатричен корпус“ и „Закупуване на графичен дигитален рентгенов апарат“. Всички тези пари са предоставени. Министерството разполага с ограничен бюджет за капиталови разходи и в рамките на него се стреми да задоволи приоритетните потребности на всички държавни болници с цел подобряване на условията и материалната им база. Това е, което имам да Ви го представя като направено, и това, което предстои и което сме го заложили. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър! Да, прав сте, че доста болнични заведения в България имат подобно състояние, но това не означава, че жителите на община и област Монтана са по-ниска категория хора. Те заслужават едно качествено здравеопазване и адекватни медицински грижи, които не могат да се осъществяват, ако те биват лекувани в мизерия и лоши условия, които може да видите на снимките зад мен. Разбирам, че местната РЗИ не Ви е подавала сигнали, но ето сега аз като народен представител Ви подавам сигнали от мои лични посещения на няколко пъти и мога да Ви кажа, че съм отвратен от това, което видях. Хубаво е да имаме обществена поръчка за хеликоптерна площадка – знам, че това ще стане, за да се извозват болните към болниците в София, но все пак в България все още няма медицински хеликоптери, а такива се очакват евентуално декември месец и два по лизингови договори, ако дойдат юни или юли месец, но мисля, че със същия успех, господин Министър, ние може да направим и база за подводници в язовир „Огоста“, за да изкарваме болните от тази болница. Надявам се да разберете моята риторика. Много ще Ви помоля да назначите подобна проверка, защото е хубаво да си говорим за разходи, но последният голям разход за над 7 млн. лв. държавни пари е направен през 2015 г. – резултатът го виждате зад мен. (Показва.) Населението няма нужда само от нови апарати и от 50 хил. лв. годишно от общинския бюджет на Община Монтана, населението няма нужда от предизборни обещания, населението има нужда от лечебно заведение, в което да може да влезе, без да я диша тази смрад, тази воня, която беше няколко дни там. Ще Ви помоля за времето, в което сте служебен министър, да направите така, че населението на община Монтана и на област Монтана да не се налага, вместо да се лекува, да пие една студена, в случая и мътна, вода от болницата, тъй като Вие казахте, че е имало ремонт на ВиК-то, но никой не е казал на болните, че два дни няма да пият вода там. Считам, че това, което се случва в момента, не е редно. На Вас разчитаме – и аз като народен представител от Монтана, да вземете адекватните мерки. Преди сте помагали, отново го казвам, и сега се надявам на Вашата помощ. Благодаря Ви.

Аз и в самото начало на моето изказване казах, че сме поели ангажимент. Поели сме ангажимент за ремонт и на Педиатрията, и на Вътрешно отделение, и на „Уши-нос-гърло“, просто очакваме документи, които съответно трябва да бъдат предоставени от ръководството на лечебното заведение. По повод на хеликоптерната площадка искам едно уточнение. Тази хеликоптерна площадка не ни трябва, за да транспортираме болните до София, а болните при произшествие в региона да бъдат транспортирани в болницата в Монтана, за да може там да се осигури най-близката точка, тъй като търсим „златния час“ при реакция при евентуален травматизъм. Тази площадка се прави в тези лечебни заведения, за да може тези лечебни заведения да подсигурят първата помощ, а в целия регион болницата в Монтана е най-оборудваната болница от специалисти и база, която имат. Затова се прави площадката и искам да спомена, че тя не е някакъв огромен финансов разход – напротив. А очакваме да имаме първите хеликоптери още през края на юни, началото на юли и ще е много тъжно, ако в този регион, където казвам, че е рисков от географска гледна точка, нямаме покритие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви, че сте тук. Въпросът ми касае антично-средновековната крепост „Калето“, която е разположена в северната част на град Берковица и е с площ малко над 13 дка. Тази крепост е построена още по времето на траките, а по-късно през IV – V век е преизградена. От нея се открива уникална панорамна гледка към града и към върховете на Стара планина. Берковското „Кале“ е една от крепостите, които са охранявали Византийската империя, а според проучванията разрушаването на крепостта е станало вероятно през 1876 – 1877 г., когато османлиите мобилизират населението на Берковица да направи път до крепостта и вал върху втората крепостна стена. Берковското „Кале“ понастоящем е част от културно-историческото наследство на България и представлява туристическа забележителност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за културното наследство крепостта е недвижима културно-археологическа ценност от национално значение по заповед от 2016 г. на междуведомствена комисия и понастоящем се стопанисва от Община Берковица. За съжаление, уникалната културно-туристическа забележителност в последните две десетилетия не е сред приоритетите на местната власт, изоставена е и изобщо не се поддържа понастоящем. През летните месеци растителността е толкова буйна, че почти изцяло поглъща древните останки и вместо в туристически обект крепостта е превърната в естествен хабитат за топлолюбиви влечуги, които се явяват заплаха за евентуални посетители. В подножието на самата крепост в момента има конструкция от винкели, а някога на това място е имало археологически музей, в който са били изложени артефактите, открити по време на археологическите разкопки. Днес няма и следа от това историческо културно наследство и никой не знае къде са изчезнали тези артефакти. Водоподаването е прекъснато, електропреносната мрежа също е повредена, не се извършва никакво сметопочистване. За всичко това Ви представям снимки, от които може да видите какво е актуалното състояние на една нестопанисвана антична древна крепост в България. (Задаването на въпроса е на мултимедия със снимки.) Тъй като в Министерството на културата има Инспекторат, който извършва проверки за стопанисването на подобни културно-исторически обекти, които би следвало да са туристически забележителности, затова Ви задавам въпрос: какви мерки ще предприемете Вашето ведомство, така че да не позволим окончателното изгубване на нещо, което е стояло 2000 години, но ние за 20 – 30 години, за две-три десетилетия, да го погубим. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, господин Петров! В отговор на този въпрос. Истината е, че България може да се гордее с всичко, което притежава като археология. Всъщност ние можем да бъдем наистина много горди и да бъдем една туристическа дестинация за целия свят, ако се грижим както трябва за нея. Да, напълно сте прав – има проблем с античната и средновековна крепост „Калето“. Всъщност това е един парадокс, типичен представител на любимия на много от нас, или поне мой любим § 22, когато всички искат проблемът да бъде решен, но по някаква конкретна причина доброто намерение не може да се осъществи до този момент. Министерството на културата е отправило искане до областния управител на област Монтана за съставяне на акт на публична държавна собственост, за да удовлетвори инициативата на Община Берковица за предоставяне на правата за управление на обекта. Факт е, че такъв е нямало. През юни 2022 г. областният управител на област Монтана е уведомил с писмо Министерството на културата, че е издаден акт за публична държавна собственост. И тук започва веселата част. С определение на съда по вписванията при Районен съд – град Берковица, вписването на акта е отказано. Вследствие на това крепостта „Калето“ в град Берковица няма вписан акт за държавна собственост и за археологическия обем няма предоставени права за управление на Община Берковица по реда на чл. 12, ал. 4, т. 1 от Закона за културното наследство. Министерството на културата, естествено, ще подпомогне усилията на Общината, за да може да бъде опазена тази културна ценност. Но за целта има и още нещо – Община Берковица е нужно да кандидатства с проект по Програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ на Министерството на културата по правилата на Програмата, публикувани в сайта на Министерството. Господин Петров, искам да Ви благодаря за този сигнал, той е много подробен за фактическата ситуация на крепостта, защото до момента в Министерството на културата не са постъпвали сигнали за лошото състояние на крепостта „Калето“. По тази причина не са извършвани проверки до момента, но във връзка с посочените от Вас обстоятелства такива ще бъдат направени от Инспектората за опазване на културното наследство, като аз лично се ангажирам да Ви информирам, когато резултатите бъдат готови. В този ред на мисли, проверката вече е инициирана.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Може би знаете, че в Северозападна България и в частност в област Монтана има доста антични крепости, не само крепости, а и артефакти, останали от тракийско, от римско време, дори и още по-стари, които са оцелели до днес, но сякаш в последните 20 – 30 години не се прави нищо те да бъдат запазени. Аз досега съм срещал подкрепата на Министерството на културата, дори мога да дам пример с „Калето“ в Монтана, стопанисвано от Община Монтана, където на Вашия предшественик подадох подобен сигнал, бе извършена проверка и бяха предприети мерки за неговото облагородяване след този сигнал. Надявам тук също да направите нещо подобно, тъй като моментното състояние и безстопанствеността на тази крепост е от десетилетия. За съжаление, е много по-сериозна и ако не се направи нещо, докато чакаме различните вписвания, прехвърляния, актове за държавна собственост, което не зависи от Вас – разбирам го, но едно време преди няколко хиляди години хората, когато са градили такива крепости, надали са предполагали, че ще се сблъскат с проблемите на Службата по вписванията в Берковица. Историческото културно наследство, за съжаление, има нужда да бъде съхранено. Аз много ще се радвам, ако успеем да превърнем такива области и такива културни забележителности в едни туристически атракции, с други думи, да не се налага да вкараме например лица в изпълнителната власт от съседна Гърция, които биха ги направили световна атракция. Знаете за какво говоря, казвам го с най-добър тон. Мисля, че държавните институции в момента и във Ваше лице са достатъчно компетентни, можещи и грамотни, за да инициират спешни проверки, да дадат предписание и да направят така, че местната власт най-накрая да си свърши работата. Вие сте прочели във въпроса ми, че единствената информация е от 2019 г. на сайта на Община Монтана – щели да правят проект, щели да правят нещо, да развият туристическата инфраструктура. Колко това нещо е развито, резултатът го виждате на снимките. Затова много Ви моля – Вие сте нашата последна надежда, на жителите на този регион: да запазим това, което е останало от древно време и да можем да го показваме на бъдните поколения. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. За съжаление, аз не мога да Ви противореча, защото съм на Вашето мнение. Текущото състояние на крепостта и потенциалните привличания на туристи в района са в пряка връзка с възможността на Община Берковица да получи правото да стопанисва и управлява тази крепост. Сега ние извършихме такава проверка и вече ни е известно, че областната администрация е потърсила съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за отстраняването на проблемите по вписването на акта за държавна собственост в Агенцията по вписванията, което ще създаде условията за приключване на процедурата и за предоставяне на правата на управление. Междувременно обаче ние сме изпратили проверка от Инспектората.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 11 май 2022 г. Община Силистра е сключила договор с „ПИРС-Д“ ООД, фирма от град Пловдив. Предмет на договора е основен ремонт на покрива на Художествената галерия в град Силистра. Финансирането е по Програма „Interreg V-A Румъния – България 2014 – 2020 г.“ Сградата на Художествената галерия в Силистра е архитектурно-строителен паметник на културата, който притежава статут на недвижима културна ценност с категория „местно значение“. През месец септември 2022 г. започнаха ремонтните дейности съгласно посочения договор. Срокът за тяхното изпълнение е 180 дни, които са вече просрочени. Към настоящия момент покривът си стои открит и влагата е превзела галерията, което е несъвместимо състояние с оглед на нейното предназначение – съхранение и експониране на произведения на изобразителното изкуство. Това състояние налага спешни мерки, с реализирането на които да се запази в нормално състояние фондът от произведения на изкуството, които се съхраняват в галерията. Същевременно това състояние на сградата на галерията поражда редица въпроси, които са свързани с общия надзор по съхранение на културното ни наследство, включително и в конкретния случай. Във връзка с това отправям към Вас следния въпрос: кои са задължителните условия, които органите на изпълнителната власт – централна и местна, е трябвало да изпълнят при реализирането на посочения проект с цел опазване на културното наследство – сграда, архитектурно-строителен паметник на културата, който притежава статут на недвижима културна ценност с категория „местно значение“ и произведения на изкуството, които се съхраняват в нея? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, в отговор на Вашия въпрос. Сградата, в която се помещава Художествената галерия в Силистра на бул. „Цар Симеон Велики“ № 49, е общинска собственост, но притежава наистина статут на декларирана единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. За нея не са определени категория и режим на опазване по смисъла на Закона за културното наследство. Според изискванията на Закона всички инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство трябва да бъдат съгласувани по чл. 84 от същия закон. Общината съответно е представила проект за конструктивно укрепване, консервация и реставрация на сградата на Кукления театър, който е част от Художествената галерия, който проект Министерството на културата е съгласувал положително. В периода след започване на изпълнението на този проект в Министерството на културата не са постъпвали сигнали за извършени нарушения и не е имало причина да се извършат проверки. Благодаря Ви за сигнала. Той ни даде основание да възложим такава проверка, тя вече е възложена и ще бъде извършена на място. А когато Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ е готова с резултата, поемам ангажимент да Ви информирам. Също така бих искал да отбележа, че след направена справка според ръководството на Художествената галерия в Силистра потенциално застрашените от увреждане по време на ремонта движими културни ценности, които са част от постоянната експозиция, са своевременно преместени във фондохранилищата на галерията, за да бъдат защитени и съхранени. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Министър, за отговора, който не ме удовлетворява. Картинната художествена галерия е построена през 1892 г. по проект на видния австрийски архитект Едвин Пиетрицки, като първоначалното предложение е било за училище – педагогическо училище, и в продължение на толкова години тази сграда е била опазена. Това е най-красивата, най-представителната сграда в Силистра. Когото и да попитате, който е живял в Силистра, той ще Ви отговори коя е тази сграда. Госпожо Хюсменова, предполагам, че ще се съгласите с мен – не виждам по какъв начин се стигна до тази ситуация, в която нещо, което е било съхранено, запазено, да бъде унищожено по такъв, смея да кажа, вандалски начин. Аз не виждам кое налагаше да се разкрие покривът преди зимата! (Реплики.) Нима тези хора, които вземат решенията, не знаят какво може да се случи? Както се и случи! Нормален човек така не би постъпил според мен. Аз се боя, че нещата вече са минали отвъд границите на възможното възстановяване. Понеже сградата е с такава конструкция – има и дървени греди в стените, тези тонове вода са се стекли в основите на сградата, моята молба е да дойдете, ако искате, в Силистра, за да погледнем и заедно да направим една инспекция на обекта и да видим как това ще се възстанови. А там се съхраняват над 1500 експоната на художественото изкуство. Там има класици, там нещата не са просто така, както са Ви ги казали. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Разбира се, аз разчитам на верността на информацията от ръководството на галерията, но междувременно изпращам и Инспектората да направи тази проверка. Действително срокът за ремонт е приключил преди около месец и половина, очевидно ремонтът не е приключил. След приключването на консервационно-реставрационните работи на фасадата и покрива на Художествената галерия Законът за културното наследство предвижда производство по приемането на дейностите от комисия, която се определя в зависимост от вида и обема на извършените дейности. В комисията задължително се включват представители на НИНКН. Аз Ви гарантирам, че НИНКН е онази организация, която създава винаги проблеми, когато нещо не е наред, на Инспектората по опазване на културното наследство и на съответната общинска администрация. Комисията проверява документацията за обекта и качеството на изпълнените консервационни и реставрационни работи. Междувременно Инспекторатът ще провери и какво се случва с експонатите вътре в галерията. Изпълнението на производството по приемането на извършените дейности може да даде допълнителна информация и когато я получим, разбира се, аз ще Ви информирам за нея. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно финансирането на археологически разкопки на новооткритата гробница край село Текето, област Хасково. Екипът на археолога доцент доктор Георги Нихризов от Националния археологически институт музей при БАН е открил гробница край хасковското село Текето. Тя е с редки стенописи, каквито се срещат само на две други места по нашите земи, а именно в Казанлъшката и Александровската гробница. За проучването са необходими средства и тъй като държавата не отпуска такива, в Хасково е обявена благотворителна кампания за събиране на пари за проучването на уникалното откритие. Моят въпрос е: предвижда ли Министерството на културата отпускането на средства за проучването на новооткритата гробница, при положение че Министерството спонсорира чрез Националния фонд „Култура“ различни проекти, включително и трансшоу? Отварям само една скоба. По този повод в Хасково е открита дарителска кампания за набирането на средства, които на първия етап са необходими – 25 000 лв. само за започване на геофизични проучвания, а след това следват археологически разкопки, консервация и социализация на обекта.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нитова! През октомври 2022 г. под ръководството на доцент доктор Георги Нихризов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките са осъществени издирвания на археологически обекти в Хасковска област, провеждани с разрешение за теренно проучване № 231 от 2022 г. По сигнал за нарушена надгробна могила, в която е открита гробница със стенописи, е посетено землището в село Текето, община Хасково. Ние също се информирахме, че могилата е висока 7 м, а диаметърът е 40 м, и действително това е третата такава гробница в страната. При огледа е установено, че върху мобилния насип има няколко различни по размер и дълбочина иманярски изкопи. В изхвърлената пръст от тях е намерено известно количество оцветени фрагменти от хоросанова мазилка и тези наблюдения дават основание на доцент доктор Георги Нихризов да предположи, че информацията за наличие на гробница със стенописи или с декорация от цветни пояси от могилата е вярна. На 15 ноември 2022 г. е проведена комисия на място от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството на културата във връзка с подаден сигнал от директора на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките – доцент доктор Христо Нихризов, относно застрашения археологически обект. Комисията е дала следното становище, което е одобрено от Министерството на културата. Първо, надгробната могила в землището на село Текето е перманентно застрашена от иманярски интервенции, които застрашават от унищожаване и предполагаемото подмогилно съоръжение със стенописи. Това налага провеждането на спешно спасително археологическо проучване. Второ, средствата за спасително теренно проучване могат да бъдат осигурени чрез целева финансова подкрепа от Министерството на културата. Трето, да се уведомят органите на МВР, кметовете на населените места и на община Хасково за констатираните иманярски интервенции, като същите разпоредят периодично наблюдение на обектите с цел предотвратяване на следващи нерегламентирани нарушения на археологически обекти. Преди месец и половина са проведени ограничени археологически проучвания, целящи изясняване на състоянието на паметника. В рамките на бюджета по Програмата министърът на културата осигурява финансова подкрепа за провеждане на теренни археологически проучвания и теренна консервация във връзка с възникналата спешна необходимост от опазване на археологическото културно наследство при установен риск от неговото разрушаване или други извънредни случаи. Периодът за кандидатстване за текущата 2023 г. беше от 10 март до 10 април. Доцент доктор Георги Нихризов е подал заявление за финансиране по описаната програма на проект „Геофизични проучвания на надгробна могила с гробница със стенописи при село Текето, община Хасково“, на стойност 23 хил. 540 лв. Предстои разглеждане на подадените проекти от комисията за административна допустимост и впоследствие от междуведомствената комисия за оценка и финансиране, като Ви гарантирам, че този проект ще бъде разгледан с цялото му нужно внимание. Благодаря Ви.

Господин Министър, както сам посочихте, този археологически обект е уникален, тъй като тази гробница е втората куполна в региона и третата в страната. Обаче Вашият отговор не ме удовлетвори напълно, защото не получих категоричен отговор дали ще бъдат финансирани тези дейности във връзка с отпочване на разкопките. Искам да отбележа в тази насока, че разработването на този обект ще привлече много наши и чужди туристи и ще допринесе за развитието на историческия и археологическия туризъм в района, което е много важно за нас в този момент.

Благодаря Ви. По принцип за сумата, за която се кандидатства, ще се постараем тя да бъде получена от доцент доктор Георги Нихризов. Сега, има и нещо допълнително. Както споменах, има допълнителни целеви средства, които се отпускат при спешна необходимост, и е необходимо доцент доктор Георги Нихризов да заяви искане за финансова подкрепа за провеждане на теренни археологически проучвания по възникнала спешна необходимост – това е точният израз, което да бъде своевременно разгледано от комисия. В Министерството на културата има бюджет, който е определен за такива спешни дейности. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги народни представители! Александровската гробница е разположена в западните покрайнини на село Александрово на около 20 км източно от град Хасково. Построена през втората половина на IV век преди новата ера и открита през 2000 г., тя е един от най-посещаваните археологически обекти в България. Стенописите на гробницата са уникални, архитектурата също е впечатляваща. Гробницата в село Александрово е едно от най-големите съоръжения от този тип. За съжаление обаче, оригиналът е в тежко състояние от проникващата влага и стенописите се рушат. Моля да ми отговорите: предвидени ли са средства за реставрацията и съхранението на уникалната Александровска гробница?

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нитова! Във връзка с този въпрос искам да Ви информирам, че през 2020 г. на заседание на специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности е разгледана план-програма за консервация и реставрация на фрагменти на стенната живопис на Тракийската гробница при село Александрово, община Хасково. Съветът взима решение да бъде приета план-програмата, като се създаде работна група за мониторинг относно дейностите на Тракийската гробница. Със заповед на министъра на културата е назначена специализирана експертна комисия за нуждите по изготвяне на цялостната дългосрочна визия за опазване на недвижимата културна ценност. В един момент през изминалата година е имало някаква голяма пауза обаче в цялата тази дейност, а впоследствие нашата работа е възстановена. В изпълнение на решението на специализираната експертна комисия директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство е внесъл в Министерството на културата предложение за работна програма и график за изпълнение на необходимите консервационно- реставрационни и строително-монтажни работи по Тракийската гробница, което предстои в най-скоро време да бъде разгледано на заседание на СЕСОНКЦ. След одобряване на протокола на заседанието Министерството на културата ще планира средства от бюджета по Програмата за опазване на недвижимото културно наследство за необходимите дейности.

Уважаеми господин Министър, мога ли да приема, че Министерството на културата ще отпусне съответните финансови средства за опазването на уникалната Александровска гробница, тъй като тя е най-посещаваният археологически обект в страната?

Да, след одобряване на протокола на заседанието на СЕСОНКЦ Министерството на културата ще отпусне такива средства. Тук е моментът да кажа и няколко неща. Вече отговарям на пореден въпрос, свързан с културното ни наследство. България трябва да се гордее със своето културно наследство, но Институтът, който трябва да се грижи за него, е съставен от 57 човека. Приетите до момента архитектурни, археологически паметници на културата на България са около 40 000. Този институт е разполагал преди 20 години с 1750 човека персонал, а в момента са 57, което води до едно забавяне на неговата работа. В момента ние се стараем, в момента подготвяме законопроект да променим начина на работа на НИНКН, за да може за в бъдеще на подобни събития да бъде отреагирано много по-бързо. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър на културата, обръщам се към Вас с въпрос, свързан с развитието и състоянието на Симфоничния оркестър „Димитър Ненов“ в Разград. Защо се налага да разискваме днес това в пленарната зала? През 2014 г. Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград се преобразува в Театрално-музикален център, като предметът на дейност на този културен държавен институт е разпространението на театрални, музикални и танцови спектакли, но също така и на подготовката и разпространението на произведения, които са симфонична и камерна музика. Съществуването на толкова много жанрове, бих казала, на едно място създава голям проблем в мениджмънта и управлението – в случая са сигналите, с които аз съм сезирана, за Филхармонията „Димитър Ненов“. Тъй като това е един от най-старите симфонични оркестри в България, с огромен, значителен принос, бих казала, в културното и музикалното национално наследство, бих искала Вашата оценка за начина, по който се развива симфоничният оркестър в момента, за възможностите пред неговото развитие с оглед на нормативната уредба и добрата практика. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Цонева, аз Ви благодаря за този въпрос. Самият аз съм музикант и на мен съдбата на оркестрите в България ми е много близка. Още със започването на моята работа в Министерството на културата преди три месеца, знаейки за растящия проблем в Разград, аз се срещнах с директора на културния институт, която ме уведоми, че има финансови проблеми, ще се бори за тяхното решение, което обаче, разбира се, не е достатъчно. Предприехме с колегите от екипа на Министерството на културата следната стъпка. Подготвихме Проект на постановление на Министерския съвет за промяна на статута на държавния културен институт, така че в него основна част да бъде също така и Филхармонията „Димитър Ненов“. Действително това е един от най-старите оркестри на България, над 100-годишна история има и би било срам за нацията ни да загубим нещо такова. Преглеждайки щатното разписание на института в Разград, установих, че оркестърът дори вече е под санитарния минимум за симфоничен оркестър. Водих разговори с директорката на държавния културен институт, проведох разговори и с музиканти от състава, и с дейци от града, и всички са изключително притеснени от това, което се случва. Това постановление, което сме приели, би дало една административна и финансова стабилност в някаква степен, доколкото въобще финансова стабилност за културата в момента е възможна, на симфоничния оркестър и като цяло на държавния културен институт. Общественото обсъждане на този проект за постановление приключи на 27 април. В момента сме в преговори за позитивното му съгласуване с Министерството на финансите и очакваме в най-скоро време това постановление да бъде прието. В случай че и това се окаже недостатъчно, следващата стъпка би била разделяне на Театрално-музикалния център в Разград на филхармония и театър, което съответно би довело и до нови конкурси за директори на двете разделени организации. Това би било една крайна стъпка, ако не успеем да намерим общ език с ръководството на Разградския културен институт след приемането на това постановление. Искам също така да кажа, че дейността на държавните културни институти в сценичните изкуства е затруднена след рестрикциите, приети в края на 2019 г., за тяхното финансиране, които рестрикции всъщност правят така, че начинът им на финансиране, определен през 2015 г., се намалява още повече. Междувременно, както знаем, 2015 г., когато са били определени тези стандарти за финансиране, минималната работна заплата е била 350 лв., а в момента е 780. Към настоящия момент няма позитивна корекция във финансирането на държавните културни институти. Ние се борим в момента за такава, включително и за Разград. Разбира се, надяваме се и на парламента на Република България, който да подпомогне чрез отмяна на част от тези рестрикции и със създаването на една формула за финансиране на държавните културни институти, която да създаде сигурност за тяхното съществуване за в бъдеще. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, докато идвах насам, даже колегите казаха да ни предоставите веднага формулата, за да може да видим за какво става дума. Благодаря Ви за отговора, благодаря Ви за тази загриженост. Това, на което искрено разчитам, тъй като в рамките на общественото обсъждане се запознах с Вашата идея за промяна, така че в Разград да може да има, и не само там, където има филхармонии, да може да има нормално финансиране с оглед подобряване на размера и увеличаване на единните разходни стандарти. С внимание ще следя как текат разговорите и съгласуването с Министерството на финансите и се надявам тази нова уредба да влезе в действие. Да, в случай че не помогне, това предложение, със сигурност много по-трудно за реализация, може да бъде ключ към решаването на съдбата на Разградския симфоничен оркестър, който наистина вече е на 100 години, и никой не би, аз лично не бих си представила да може да гледаме неговото заличаване. Благодаря.

Благодаря Ви много. Госпожо Цонева, аз ще се постарая във времето, с което разполагам, това постановление, дай боже, да бъде прието. В случай че не бъде, аз ще го предам на своя наследник, който да продължи това, и ще му обясня подробно ситуацията. Също така съм готов да Ви дам варианта за формула за финансиране на държавните културни институти, който действително много би облекчил работата на всички тях в България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, преди почивката, която беше дадена, помолих госпожа Кирова, която беше председателстващ, да провери дали министърът на енергетиката в крайна сметка ще се яви на парламентарен контрол, тъй като това, което е внесено при Вас като председател на Народното събрание, вече не е актуално. Той е писал, че е в командировка, но от вчера има заповед, с която той прекратява функциите, които Ива Петрова като негов заместник изпълнява като министър на енергетиката, днес в 10,00 ч., тоест от днес, 10,00 ч., той е отново на работа. Каква е причината, след като министърът на енергетиката е отново на работа, да не се явява на парламентарен контрол? Има един въпрос, който чака неговия отговор от 24-и. Това е трети парламентарен контрол, на който той не отговаря на този въпрос, и още два други въпроса, които трябваше да бъдат разпределени за днес. Защо не се явява министърът на енергетиката на парламентарен контрол, след като това, което е подадено към Вас, не е актуално към момента? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, изминаха повече от шест месеца от последния въпрос, който Ви зададох, във връзка с напредъка на процедурите за ОВОС, свързани с прединвестиционното проучване на трасето Монтана – София с тунела под Петрохан. От Вашия отговор тогава става ясно, че на 23 декември 2022 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ е внесено искане за консултации за обхвата на ОВОС. В тази връзка моят въпрос е следният: какъв е напредъкът на процедурите за ОВОС? За всеки от трите варианта, които бяха избрани на Технико-икономическия експертен съвет, ли ще бъде възложен доклад за оценка за въздействието върху околната среда, или само за варианта, който беше избран, с четирите ленти на едното трасе? За мен е изключително важно да имаме отговор на този въпрос, защото измина една година, в която нищо не се случи с този проект, а той е изключително важен както за развитието на Северозапада и за всичко, което е случва в Северозападна България, а така и за развитието на адекватната транспортна инфраструктура на България. В тази връзка неведнъж, включително и Президентът на България господин Румен Радев, е изтъквал колко е голяма важността на тунела под Петрохан. Беше залаган като приоритет в програмите на различни политически партии, включително и на такива, които управляваха през последната година. За съжаление обаче, процедурите буксуват и моля да ми отговорите: има ли някакво движение след последния въпрос, който Ви задавах в последното Народно събрание? Благодаря предварително.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Кирова, процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, в това число и оценка за съвместимост на цитираното от Вас инвестиционно проучване, е започнала с постъпило на 10 март 2021 г. уведомление по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно намерение „Прединвестиционно проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан“ с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“. Същата е прекратена с Решение № 4-П от 31 май 2021 г. на министъра на околната среда и водите на основание чл. 2а, ал. 2 и 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл. 13, ал. 1, чл. 34а и чл. 39, ал. 2 от същата тази наредба и от Наредбата за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти на инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони. Причината за прекратяване на процедурата е установена недопустимост с режим на въведена забрана в утвърдения план за управление на една от защитените зони, засегнати от инвестиционното предложение, а именно защитена зона „Берковица“ за опазване на дивите птици. Част от новопредвиденото трасе преминава през защитената зона и попада в зона с първостепенно значение – ядрова, за опазване на целеви видове птици съгласно утвърдения план. Реализацията на инвестиционното предложение би довела до усвояване на нови поземлени имоти в границите на защитената зона. В прекратяването на процедурата по ОВОС, в това число и оценката за съвместимост, към онзи момент е упоменато, че не ограничава правото на възложителя да инициира нова процедура, като съобрази характеристиките и параметрите на инвестиционното предложение с режимите на засегнатите защитени зони. В допълнение навеждам на Вашето внимание и факта, че чрез Решение № 99 от 10 юни 2021 г. министърът на околната среда е оттеглил решението си. С писмо от 7 юни 2021 г. Министерството на околната среда и водите информира възложителя – в случая АПИ, какви проектни решения и алтернативи следва да бъдат представени в МОСВ с цел провеждане на процедурата по ОВОС, в това число и оценка на съвместимост. В изпълнение на дадените указания на 14 юли 2021 г. от страна на АПИ е внесено ново уведомление за инвестиционно предложение, при което е отстранена предходната недопустимост спрямо режимите на защитената зона. В уведомлението са разгледани три варианта на трасе, включително и нулева алтернатива. За същото е определена приложима процедура – задължителна оценка по ОВОС и оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на описаните защитени зони. На 23 декември 2022 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е внесла в МОСВ за провеждане на консултации с компетентния орган по околна среда допълнено задание за обхват и съдържание на доклада по оценка на въздействието. На 7 февруари 2023 г. Министерството дава указание на възложителя АПИ за предоставяне на доклад за оценка на въздействието върху околната среда и доклад за оценка на степента на въздействие. Процедурата е в ход и ще продължи в съответствие с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околна среда. Благодаря Ви.

Аз Ви благодаря за отговора, госпожо Министър. Част от този отговор получих и предишния път с цялото описание на това как процедурата за оценка на въздействие върху околната среда и цялото инвестиционно намерение беше отменено от един министър на околната среда и водите, как после той отмени това свое решение. Това е ясно. Това също е загуба на време – и административно време, и житейско време за всички, които биха могли да ползват този проект. Получих и допълненото задание, което в края на миналата година Вие пуснахте за съгласуване. В момента от Вашия отговор разбирам, че процедурата по съгласуване на допълнителното задание продължава. Това ли е крайният резултат? Ще Ви помоля отново да обясните какво се случва след заданието.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Кирова, това, което казах с отговора, е, че на 7 февруари 2023 г. всъщност Министерството е дало съответните указания и в момента очакваме реакция от възложителя за предоставяне на доклада за оценка на въздействието върху околната среда и доклада за оценка на степента на въздействие. Ще Ви информирам в момента, в който Агенция „Пътна инфраструктура“ подадат съответния доклад и процедурата премине на следващата стъпка. Бих искала да взема отношение по въпроса, който зададохте: „Всъщност кой от вариантите ще бъде разгледан в процедурата?“ Точно поради тази причина описах, че в подаденото от 14 юли 2021 г. инвестиционно предложение се разглеждат три варианта на трасе, включително и нулевата алтернатива. Съгласно Наредбата за оценка на въздействието всъщност ще бъдат разгледани и трите варианта в тази процедура, която е определена за оценка на въздействието, и най-екологосъобразният от тях ще бъде определен като такъв, но след като бъде предоставен съответният доклад за оценка на въздействието върху околната среда и докладът за оценка на степента на въздействие от възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо министър, на 21 януари 2023 г. по сигнал от граждани посетих поречието на река Марица край град Стамболийски и установих нерегламентирани сметища. Те се намират на много места около град Стамболийски, но най-вече правят впечатление тези в коритото на река Марица – след пречиствателната станция в посока град Пловдив. На мястото направих снимки и видео. Много от изхвърлените отпадъци сериозно приличат на строителните отпадъци от ремонтните дейности на Община Стамболийски, които се извършват в момента около Народно читалище „Никола Вапцаров“. Местни жители поставиха скрити камери, с които заснеха камиони на общинското предприятие БКС. Съжалявам, че не приготвихме мултимедията, за да Ви покажем и кадри. След повторна моя проверка установих, че нерегламентираните сметища се засипват със земна маса и се заравняват с булдозер. Булдозери в тази община мисля, че притежава само общинското предприятие. Не съм сигурен за частни фирми. Във връзка с гореизложеното моля да ми отговорите: какви мерки ще предприеме Вашето министерство относно разкриването на извършителите, които са очевидни на снимките, тяхното санкциониране и почистването на сметищата, които представляват екологична катастрофа за коритото на река Марица? Колко административни наказания са постановени на администрацията на Община Стамболийски във връзка с нерегламентираните сметища? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председателстващ. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Таслаков, уважаеми господин Врачев, уважаеми господин Гюрев! По постъпил сигнал от господин Стоян Таслаков – народен представител на парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, с входящ № ЖС-40 от 2 май 2023 г., в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, за изхвърляне на отпадъци в коритото на река Марица в началото на месец май 2023 г. е извършена незабавна проверка от експерти на инспекцията съвместно с представители на Община Стамболийски. При проверката на място по протежението на полски път, граничещ с река Марица, след Пречиствателната станция за отпадъчни води – Стамболийски, е установено нерегламентирано замърсяване с отпадъци. Отпадъците са с битов, строителен и растителен характер. За констатираното при проверката нерегламентирано сметище е дадено предписание на кмета на община Стамболийски със срок за почистване 16 май 2023 г. На 17 май ще бъде проведена нова проверка за изпълнение на предписанията. След изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание ще бъде извършен визираният последващ контрол. При неизпълнение на същото ще се предприемат съответните административнонаказателни мерки съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците. В Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, са извършени планови проверки на нерегламентирани замърсявания във всички населени места на община Стамболийски. Констатирано е нерегламентирано замърсяване в землището на село Триводици. Дадено е предписание за почистване на кмета на община Стамболийски със срок 9 май 2023 г. Очаквам доклада от екипа, защото те са извършили проверката буквално във вчерашния ден. Общо през 2023 г. до момента от страна на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, са извършени повече от 10 – всъщност 11, проверки за наличие на нерегламентирано изхвърлени отпадъци. За целия период от 2021 г. до момента има над 40 проверки на места в общината за наличие на нерегламентирани замърсявания. При установени от експертите на Регионалната инспекция по околната среда и водите нерегламентирани замърсявания са давани неколкократни предписания на кмета на община Стамболийски за почистване. При извършен последващ контрол е установено, че редица от тях са изпълнени, с изключение на дадено предписание за установено замърсяване при река Въча – землището на село Куртово Конаре, което не е изпълнено в законоустановения срок. Съставен е акт № 32 от 18 май 2022 г. и наказателно постановление от месец септември 2022 г. на стойност 3 хил. лв. на кмета на община Стамболийски. Наказателното постановление е обжалвано и е отменено от съда. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви за отговора, госпожо Министър. За съжаление, община Стамболийски или поречието на реките и красивата природа, която имаме там – около реките Марица и Въча, са превърнати в сметище за сметка на бързоразвиващия се център. Съжалявам да чуя, че административен съд е отменил наказателното постановление, но това въобще не ме учудва, тъй като много пъти сме се борили в Пловдивско и административният съд някак си не чува сигналите на гражданите. Радвам се, че има и други сигнали, за които аз не знаех че съществуват, в селата Куртово Конаре и Триводици. В момента – буквално тази седмица, ме информираха за сметища, намиращи се точно до дигата на река Марица, които са около квартал „Полатово“, а също така другата седмица предстои да направим проверка и на едно сметище в землището на село Йоаким Груево пак в поречието на река Въча. Надявам се, че заедно – ние като народни представители и Вие като изпълнителна власт, ще осъществим контрол и такива кметове ще си почистят общините. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Таслаков, моля Ви за установените нерегламентирани сметища да бъде подаден сигнал официално с точките. Бих искала, ако имате възможност – така или иначе проверките са открити и когато такава бъде насрочена, ще Ви информираме, да присъствате. Искам да кажа още нещо. Аз, разбира се, не давам подробна справка, защото има и редица други проверки, които сме установили. Какво забелязваме? Ненапразно казах за село Триводици, защото още през 2022 г. има установено нарушение. Почистено е. Сега, при повторна проверка, тъй като ние определихме точките, отново това замърсяване е факт. Почистено е, но ще видим колко време ще продължи това почистване. Ще си позволя да дам едно отклонение, като използвам трибуната. Скоро е 5 юни – Денят на околната среда. Знаете, че ние поехме една инициатива за почистване на тези язви, както аз ги нарекох. Апелирам и към следващия редовен министър на околната среда и водите и вярвам, че темата ще бъде продължена. Не знам как Ви звучи, но обмислям с екипа си да направим именно такива почиствания – показни с отпадъци – пластмасови и други, и буквално да ги разтоварим някъде в центровете на градовете и да зададем въпроса: „Така ли искаме да живеем?!“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, град Враца винаги е имал проблеми с екологията. В миналото беше известно, че имахме чугунолеярен завод, химически комбинат, завод за цимент, който цапаше. Тези неща отдавна са в миналото, но през последните четири години възникнаха нови и нови проблеми – донякъде от старите и от създадени нови. За едно късо време от година, година и половина се намериха най-различни вещества във Враца: 110 тона въглероден дисулфит, или известен като серовъглерод, като отровната доза за един човек е един грам, а това са 110 тона; червен живак и тонер касети, които Регионалната инспекция по околната среда и водите упорито обявяваше за електронни отпадъци. Съжалявам, че нямаше как да Ви донеса малко от черната фина пепел, за да видите дали са електронни отпадъците, които хората дишат. Проблемите се решиха много трудно. Всичко стана с протести и с извикване на медиите, което лично мен ме е учудвало – защо винаги се налага медиите и протестите да ги решават, а местната регионална инспекция по околната среда и водите го даваше много лежерно, за да не кажа тежко безхаберно. Очаквам отговора Ви и затова Ви задавам следния въпрос: към 1 май 2023 г. каква част от тези опасни и застрашаващи вещества и субстанции има на територията на община Враца, решени ли са и има ли други такива опасни субстанции? Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Папов, моля да ме извините, но ще бъда малко по-обстоятелствена. По отношение на откритите количества живачен оксид – червен живак, Ви информирам, че след постъпил сигнал още през 2020 г. от Областната дирекция на МВР – Враца, и Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Враца, е извършена проверка, при която е констатирано, че в подземни помещения на бившия Военен завод „Гаврил Генов“ са складирани около 90 броя сандъци с опасни вещества. Районът своевременно е бил поставен под денонощна охрана от специализираните органи. От Районната прокуратура – Враца, е било заведено досъдебно производство, възложено е на лицензирана фирма да извърши опис и при необходимост да вземе проби за анализ от намерените химикали. На 11 март 2020 г. от Районна прокуратура – Враца, е представен в РИОСВ – Враца, протокол, съдържащ опис на налични в склада 164 кг калиев перхлорат, 53 кг живачен оксид и 1125 кг манганов карбонат. От дружеството, собственик на обекта, са предприели своевременни действия, като на 17 март 2020 г. под контрола на експерти от РИОСВ – Враца, и представители на Областна дирекция на МВР – Враца, наличните в склада 164 кг – 11 сандъка, калиев перхлорат, 53 кг – 2 сандъка, живачен оксид и 1125 кг – 77 сандъка, манганов карбонат са извозени за обезвреждане от лицензирана фирма. Във връзка с въглероден дисулфид на територията на бившия завод „Химко“ Ви информирам, че след преустановяване на производствената дейност на „Химко“ АД, град Враца, през 2002 г. в складово стопанство на „Серовъглеродно производство“, са останали налични 110 т серовъглерод, замърсен с масло. В периода от 15 юли до 20 юли 2019 г. при изключителни мерки за сигурност 107 т серовъглерод, който се е съхранявал в 2 бр. цистерни, са изтеглени от специализирана фирма и са извозени в Република Сърбия. На 8 юни 2022 г. операторът на съоръжението сключва договор с лицензирана фирма с предмет: „Неутрализация на водата от дъното на басейните и наличния серовъглерод от цистерните“, с което се финализират дейностите и за остатъчни количества серовъглерод. Към момента складът за съхранение на серовъглерод е ликвидиран. Във връзка с незаконно складираните тонер касети на площадка, находяща се на ул. „Складова“ № 14, гр. Враца, Ви информирам, че бяха извършени проверки на място и по документи от служители на РИОСВ – Враца. От наличната по случая документация е установено, че тонер касетите са предмет на незаконен трансграничен превоз по Регламент (ЕО) №1013/2006 от Италия за България в количество от 66 398 тона и са класифицирани като неопасен отпадък. Със съдействието на МОСВ е сключен договор между фирмата товародател в Италия и лицензирана фирма за транспортиране на тонер касетите до регламентирана площадка и законосъобразното им третиране. В периода октомври 2022 г. са извозени всички тези 66,4 т тонер касети, което представлява цялото количество, предмет на незаконния превоз. След окончателното извозване на посоченото количество отпадъци е установено, че все още има налични значителни количества, които не са част от този установен превоз от Италия, и съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците: „Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците.“ Във връзка с непредприемането на действия от собственика на отпадъците за предаване на негодните за употреба тонер касети на лицензирани фирми и силно завишения обществен интерес от РИОСВ – Враца, поискаха съдействие от МОСВ за разрешаване на проблема. Ние осигурихме необходимите средства за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Товарене, транспортиране и третиране/рециклиране на негодни за употреба тонер касети“, като в момента РИОСВ – Враца, работят по обществената поръчка и до края на месеца ще бъде стартирана. След сключване на договор с избрания изпълнител и окончателното третиране на извозените отпадъци ще бъде проведена процедура по реда на чл. 277, ал. 1 и чл. 286 от АПК спрямо нарушителя за събиране на разходените средства. През 2019 г. и 2020 г. са преопаковани и извозени за обезвреждане пестициди и съхраняваните в шест склада, така наречените препарати за растителна защита, във Враца с общо количество над 284 тона. Към момента на територията на област Враца са налични три склада, в които се съхраняват негодни препарати за растителна защита с общо количество 27 тона. Тъй като това е с оглед на политиката за почистване на съдържащите негодни за употреба препарати за растителна защита, при подписване на новото рамково споразумение през есента на 2022 г. между Република България и Конфедерация Швейцария по Българо-швейцарската програма за сътрудничество, МОСВ успяхме да договорим средства за почистването и на тези оставащи складове за негодни за употреба препарати за растителна защита. Към настоящия момент, тоест към 1 май 2023 г., на територията на област Враца при направения последен скрининг и анализ и във връзка с Вашето питане от РИОСВ – Враца, ме уведомяват, че не са идентифицирани нови физически или юридически лица, които да съхраняват и управляват опасни вещества по незаконосъобразен начин, както и не са постъпвали жалби и сигнали за съхранение на вещества, които да представляват риск за околната среда и здравето. Благодаря.

Благодаря госпожо Председателстващ. Донесъл съм една снимка да Ви ги покажа (народният представител показва снимки на министър Карамфилова). Това са прословутите тонер касети, които не са опасни отпадъци. Благодаря Ви за отговора. Отговорът е изчерпателен, но не ме задоволява, защото аз смятам, че Районната инспекция по околната среда и водите са Ви заблудили. Колко не са опасни тези отпадъци, като от тях пада този черен фин прах? Сега вали и всичко е долу, но когато духне врачанският фьон, това нещо го дишат хората. Вие трябва да вземете мерки и да накарате тази РИОСВ да си свърши работата. Когато ти си жител на Враца, когато има тези проблеми, Враца е известна с така наречения врачански бял дроб – това са усложнения вследствие на тези предприятия, които вече ги няма – мастодонтите от социализма, и отново да се складира и да се търси… Трябва да се намери начин, а Вие сте човекът, който може да го направи. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Папов, точно това казах, че ние сме предприели действия и всъщност сме осигурили средства и за тези 70 тона, които Вие упоменахте, на снимката, тъй като аз също считам, че не им е там мястото, са осигурени средства. Но тъй като трябва да се възложи по Закона за обществените поръчки, в момента ще бъде обявена процедура – буквално до края на месец май, обществена поръчка, за да може не просто да се махнат от площадката, а те да бъдат обезвредени. Най-важно обаче тук е следващият елемент, тъй като ние установихме кой е всъщност нарушителят – това е валидирано от съда чрез актовете, които са наложени за установени административни нарушения на фирмата нарушител. Съдът постанови, че тези 40 хил. лв., които ние сложихме като актове, вече са потвърдени, и ни дава увереността, че ние ще можем с пълна сила да приложим регресия към съответния нарушител за възстановяване на дадените от държавата средства за обезвреждане на тези касети. Постъпвайки като министър, аз поисках справка и първоначално сметката беше идентифицирана за сума около 15 хил. лв., но сега направиха допълнителен скринингов анализ и именно затова, че състоянието изисква и допълнителни средства, поискахме от фирми, които имат такива разрешителни, информация. Индикативната сума е в размер малко над 50 хил. лв. без ДДС, като, разбира се, тя е открита обществена поръчка. Същите ще бъдат поискани от съответния нарушител, като потвърждавам 40 хил. лв. – потвърдени от съда за това нарушение, включително има наложени актове за 42 хил. лв., но 32 хил. лв. от тях са потвърдени от съда отново за незаконосъобразни действия във връзка с предходния незаконен превоз от страна на същата фирма изпълнител. Ще Ви държа в течение. Освен това обществената поръчка е открита и вярвам, че с тези действия в крайна сметка ще бъде решен въпросът за почистване на това място. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Граждани сигнализираха, че от язовир „Жребчево“ по направление Нова Загора е отпускана вода от „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Средна Тунджа“, през месец март 2023. Видно от месечния график за използване на води от комплексните и значими язовири, от язовир „Жребчево“ за месец март 2023 г. не е предвидено да се освобождават водни количества по това направление. След репортаж на 7 април 2023 г. от местната телевизия „Канал 6“ е направена проверка и от Басейнова дирекция, Източнобеломорски район, която констатира, че на 20 март 2023 г. от втория изпускател на язовир „Жребчево“ – тунел „Кортен“, се освобождават водни количества и освободената вода съответства на 130 куб. м/сек. В тази връзка моят въпрос е следният: на язовир „Жребчево“ и другите комплексни и значими язовири има ли измервателни устройства, които отчитат в реално време отпусканите количества вода, и такива, които да отчитат количествата изпарена вода? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Всъщност аз много Ви благодаря за този въпрос. Във връзка с Вашето парламентарно питане, ще Ви кажа после защо благодаря, бих искала да Ви дам следната информация. Водовземането от язовир „Жребчево“ се осъществява през два основни изпускателя: По направление река Тунджа посредством водовземна кула – основен изпускател е ВЕЦ „Жребчево“; По направление Нова Загора посредством водовземна кула – напорен тунел „Кортен“ и безнапорен тунел „Кортен“ . Съгласно утвърдения месечен график, както сам посочихте, за месец март разрешените за използване водни количества на „Напоителни системи“ ЕАД, които стопанисват язовира, обръщам внимание, че язовир „Жребчево“ е язовир за напоителни цели, са: 4 млн. куб. м за осигуряване на минимално допустимия отток в река Тунджа след язовира и 0,250 млн. куб. м за промишлено водоснабдяване на „Топлофикация Сливен“. „Напоителни системи“ ЕАД са титуляр на издадено по реда на Закона за водите разрешително, с което предоставят правото на водовземане от повърхностен воден обект язовир „Жребчево“, изграден на река Тунджа, с разрешена цел за водовземане за: „земеделски цели – обществено напояване на земеделски култури в района на Средна Тунджа.“ В разрешителното е поставено изрично условие водовземането да се извършва в съответствие с месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от министъра на околната среда и водите. Всъщност не репортажът, а поради факта, че Басейнова дирекция правят буквално ежеседмични проверки и не само Източнобеломорски район, а и останалите предвид сушавата година и това, че трябва да гарантираме оптимална напълваемост на басейните, още на 20 март в хода по осъществявания контрол по изпълнение на графика за използване на водите експертите от Басейнова дирекция в качеството им на контролен орган по Закона за водите установяват, че от изпускателен напорен тунел „Кортен“ на язовир „Жребчево“ се подават водни количества по направление безнапорен тунел „Кортен“ и в тази връзка на „Напоителни системи“ ЕАД е издадено предписание „незабавно да бъде преустановено водоподаването от язовир „Жребчево“ по направление тунел „Кортен“. За установеното на 20 март 2023 г. нарушение за подаване на водни количества на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД – София, е съставен акт за установяване на административно нарушение по Закона за водите. При последваща проверка три дни по-късно – на 24 март 2023 г., експертите на Басейнова дирекция на място констатират, че източването от язовир „Жребчево“ по направление безнапорен тунел „Кортен“ е преустановено, с което даденото предписание е изпълнено. В отговор на поставения от Вас въпрос за замервателните устройства, както и за изпаренията, Ви информирам: За измерването на отнетите подадени повърхностни води от язовир „Жребчево“ по направление на река Тунджа – Сливен, на всички генератори на ВЕЦ „Жребчево“ са монтирани разходомерни устройства на водноелектрическата централа. За измерването на водните количества по направление безнапорен тунел „Кортен“ е монтирана нивомерна рейка на входа на съоръжението, с ключова крива, посредством която се определя обемът на използваните водни количества. Ползваните водни обеми от язовирите, независимо за кой става въпрос, в списъка на комплексни и значими язовири по приложение № 1 към Закона за водите, се отчитат с измервателни устройства, монтирани на подходящи места, в повечето случаи на довеждащите тръбопроводи до обектите на титулярите на разрешителни. Те са пломбирани от басейновите дирекции в качеството им на контролен орган, като при осъществяване на текущ и последващ контрол се проверява и целостта на поставената пломба. По отношение на измерването на изпаренията от комплексните и значими язовири Ви информирам, че те се изчисляват по емпиричен метод от собствениците или операторите на язовирите, като изчислителните параметри се определят в зависимост от площта на водното тяло – огледало, съвкупността от метеорологичните характеристики, като след определянето с еталонен изпарител с определена площ данните се привеждат към завирената площ на язовира. Същите тези изчислени водни количества от изпарения от водното огледало и филтрациите се отразяват като загуба във водния баланс на язовирите от служителите на съответните експлоатиращи язовири дружества – НЕК, ВиК, „Напоителни системи“ и така нататък. Благодаря Ви.

Благодаря за отговора, госпожо Министър. Искам да насоча Вашето внимание, че отляво се намират част от измервателните устройства на язовир „Жребчево“. (Започва компютърна презентация.) Както виждаме, тази технология е доста стара. Има нови технологии – както може един водомер да се отчита дистанционно, водомер на домакинство, така може такива да се монтират и на язовир „Жребчево“, и на други значими язовири. Защото се налага Басейнова дирекция да пътува от Пловдив чак до язовир „Жребчево“, за да направи проверка какво е количеството вода, което е отпускано на тунелите. Искам да посоча, че измервателните устройства за изпарената вода не са точни. Има много случаи, в които „Напоителни системи“ отчита загуби от изпарена вода, а всъщност е подавана по тунелите. По този начин се осъществява доста сериозна злоупотреба. Така че моля Ви да обърнете внимание. Не мисля, че струват толкова много пари такива измервателни устройства, които да могат да отчитат дистанционно. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Шопов, много точно отбелязахте, че е нужно да имаме осъвременяване на методите. Затова в отговора си казах, че всъщност е ангажимент на ползвателите да имат монтирани такива разходомерни устройства. Нещо повече – с екипа ми обсъждаме възможности за дистанционно, през сателит, наблюдение на язовирите, но това, разбира се, е въпрос на реализация. Аз ще си позволя да дам още малко информация, защото всъщност контролните проверки дават своя резултат. Да, безспорно, сложно, трудно и често се сблъскваме със злоупотреби, особено изпускане за напълване на язовирите. Доста интересна е обосновката на исканите водни количества. Знаете, че за всеки месец за графиците получаваме обосновки от титулярите на съответните разрешителни по Закона за водите. Ние приехме абсолютно категорично ясен алгоритъм и програма, че само при обосновани количества същите ще бъдат отпускани, защото виждаме едни значителни количества, които се поискват от титулярите. С оглед ангажимента за поддържане на тези язовири за основните им цели, какъвто „Жребчево“ е за „Напоителни системи“, и с оглед именно предприемането на тези действия позволете ми да кажа – аз си направих справка във вчерашния ден, за да видя как върви напълването на язовира. В края на напоителния сезон, обикновено, знаете, октомври, ноември най-късно приключва, всъщност язовир „Жребчево“ в края на октомври месец е бил 32%. Въпреки някои установени нарушения, в случая от страна на ползвателите, но с оглед активния контрол и недопускането на допълнителни количества с месечните графици януари месец язовирът е 33,8%. След това февруари месец става 40%. На 20 март, когато е установено нарушението, язовирът е 43%. Когато отиват на следващата проверка – четири дни по-късно, само с преустановяване на това незаконосъобразно изпускане язовирът вече е 45%. Язовирът, визирам дата, към 20 април е 54%, а в момента е 60%. Което е изключително важно с оглед на факта, че предстои напоителният сезон. Именно комплексното управление на тези значими комплексни язовири по начин, по който да гарантира първа степен – питейните язовири, 12 от тях, може да проверите в какво състояние са, въпреки липсата – по-сухата година, както и за напоителните, същото важи и за язовирите за енергийни цели, вярвам, че това е възможното решение в настоящата ситуация. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Първото тримесечие на 2022 г. „Кинтекс“ ЕАД има 32 млн. и 700 хил. лв. нетни приходи от продажба, господин Министър, и нетна печалба 700 хил. лв. Ръководството, което Вие отстранихте, господин Министър, остави сключени договори за 32 млн. евро. И сега, първото тримесечие на 2023 г., дружеството има нетни приходи от продажба 2 млн. и 300 хил. лв. и нетна печалба минус 2 млн. и 500 хил. лв., тоест е на загуба с 2 млн. и 500 хил. лв.по данни, изнесени в медиите. Резултатът от смяната на ръководството със сегашното е минус 93% намаляване на нетните приходи от продажби, като „Кинтекс“ ЕАД е загубило своите позиции на традиционни пазари. Въпросът ми към Вас, господин Министър, е: колко на брой и на каква стойност сега дружеството има новоподписани договори и каква е перспективата за развитие на „Кинтекс“ ЕАД?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, в началото искам да подчертая – по отношение на въпроса Ви за „Кинтекс“ и думите Ви, че аз съм сменил ръководството: държа да сме стриктни – принципал на „Кинтекс“ е Държавната консолидационна компания. За разлика от предишни министри не сменям ръководства – сменят ги принципалите им. Просто да го подчертая, това е законовият път. Иначе във връзка с поставения от Вас въпрос – второто уточнение, което искам да направя, е, че в бизнеса отбрана трябва много да внимаваме, когато работим с данни и статистика, да ги разглеждаме и анализираме обективно и комплексно, защото рискуваме да се получи изкривяване на картината, което да ни доведе до грешни изводи и заключения. Осъществяваните в този сектор сделки, също така и от „Кинтекс“, като правило са със средносрочен и дългосрочен характер. Това предполага, че за кратък период, какъвто е тримесечието, по един договор може да има износ на стоки в по-голям обем и на значителна стойност, а в друго тримесечие може и да няма такъв износ. Но това не е основание да се счита, че като цяло липсват договори или финансовите показатели на дружеството са се влошили. Прекалено кратък е периодът от тримесечие, за да се разглежда по този начин. Незадоволителният финансов резултат на Дружеството за първото тримесечие на 2023 г. се дължи както на горепосочения факт, случва се да има такива тримесечия, така и в голяма степен на наложената санкция в размер на 880 хил. лв. във връзка с неправомерно изплатени суми по договори за външни услуги, които предходното ръководство на дружеството е изплатило през 2022 г. Сумата е в размер на 417 хил. 412 евро. В резултат на извършена впоследствие проверка от Националната агенция за приходите сумата, изплатена по въпросните договори, не е призната за разход и на дружеството е наложена санкция. Освен това образуваното изпълнително дело срещу „Кинтекс“ ЕАД е за сумата от близо 11 млн. 767 хил. лв. в полза на взискателя „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, и наложеният запор върху вземанията по всички сметки – левови и валутни – на „Кинтекс“ ЕАД води до невъзможност дружеството да изпълнява текущата си дейност и поетите договорни задължения. За вдигане на запора и възстановяване на нормалната дейност на дружеството е било необходимо да бъде преведена тази сума от 11 млн. 767 хил. лв. на частен съдебен изпълнител, което обяснимо води до нарушаване на финансовата ликвидност на дружеството. Що се отнася до сключения договор за 32,7 млн. евро, който цитирате, следва да се направи важното уточнение, че работата по подготовката на този договор е започнала на 18 октомври 2020 г. Както и преди това казах, бавно се случват нещата в този сектор. Няма как да се отчете като заслуга този договор и парите, постъпили по него, само на едно от ръководствата, които са се сменили в този период от 2020 г. досега няколко пъти. За 2023 г. „Кинтекс“ ЕАД, до момента има сключени договори в размер на 41 млн. евро и 5,7 млн. щатски долара. Нови договори за изпълнение, сключени през 23-та година, са на обща стойност от над 11 млн. лв. Освен вече подписаните договори от началото на 2023 г. „Кинтекс“ е подало документи за участие в тръжни процедури за около 98 млн. евро, от които се надяваме също да излязат добри резултати под формата на договори. В допълнение към гореизложеното бих искал да Ви уверя, че „Кинтекс“ ЕАД не само не е изгубило свои традиционни пазари, но е предприело редица действия за разширяване износа на специална продукция на нови пазари, най-вече, разбира се, възстановяване износа на традиционни пазари, тъй като всички знаят – „Кинтекс“ през последните 20 или 30 години наистина е загубило много от своите традиционни пазари и в момента ръководството работи усилено за възстановяване на някои от тях. Благодаря Ви.

Господин Министър, не съм удовлетворена от отговора. Да, прав сте, Държавната консолидационна компания е принципал на „Кинтекс“ ЕАД, но пък Вие сте принципал на Държавната консолидационна компания. Цифрите са мерило и резултат от работата на ръководството на това дружество. Аз ги посочих преди малко: със старото ръководство първото тримесечие каква е нетната печалба – 700 хил. лв., а за същия, краткия период, за тримесечието тази година загубата е 2,5 милиона. Така че не съм удовлетворена от отговора, който дадохте, и как ще се развива „Кинтекс“ ЕАД с това ръководство.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, както имах възможност да изясня вече, изцяло погрешен е подходът да се сравняват отделни тримесечия. По този начин винаги могат да се намерят доводи и в двете посоки. Погрешно е, по този начин статистиката и направеният анализ лъжат. Така че не е хубаво да се продължава по тази тема и по този начин да се разсъждава. Иначе по отношение на това дали сте удовлетворена от отговора – за мен беше важно да изясня причините, загубите, които „Кинтекс“ е претърпяло, включително и за решения, които са се случили във времето, в което Вие сте били изпълнителен директор на принципала на „Кинтекс“ ЕАД, заради което дружеството е понесло и тази санкция от Националната агенция за приходите от 880 хил. лв. Надявам се, след като въпросът беше изяснен от тази най-висока в нашата държава трибуна – парламентарната, новото ръководство на „Кинтекс“ ЕАД да си направи изводите и никога да не допуска грешките, които е направило старото ръководство. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще си говорим отново за казуса „Пловдивски панаир“ и за пинг-понга между Община Варна и Община Пловдив. Налице са множество спорни моменти по отношение на това как се взимат решенията в тези две общини. От 2017 г. има решение акциите да бъдат върнати. Това решение обаче остава неизпълнено. По неизвестни причини кметът на град Варна не изпълнява това решение цели пет години. В резултат на това през 2021 г. има последващо странно решение на Общинския съвет – Варна, на което за пръв път всъщност се предлага тези акции да бъдат апортирани в частното дружество „Пълдин туринвест“. Вашият предшественик тогава – служебният министър на икономиката госпожа Везиева, изрично посочва, че това би нарушило Закона за приватизация и следприватизационен контрол и че по същество това може да представлява скрита приватизация. Съгласно Конституцията на България кметът на един град организира изпълнението на актовете на общинския съвет. Това задължение на кмета, очевидно неизпълнено, от 2017 г. показва сериозен проблем. Можем да го наречем не само морално укоримо, но вероятно пряко нарушение на Закона и на Конституцията на Република България. Можем да го наречем вероятно и безстопанственост. Последвалите решения от страна на Общинския съвет – Варна, за апортирането на тези акции са коренно различни по своя смисъл от решението им 2017 г. Поради бездействието на кмета обратното прехвърляне на акции не е осъществено. В момента търговският регистър е отказал вписването. Моят конкретен въпрос към Вас, предвид обществената значимост на този казус и спорната юридическа процедура е дали Вие в качеството си на служебен министър на икономиката и индустрията смятате да поискате изричното връщане на тези акции от страна на Община Варна обратно към държавата? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Лорер! За да отговоря на поставения въпрос, се налага да се върна назад и да представя хронология на действията на Министерството на икономиката и индустрията до този момент, които отчасти засегнахте и Вие във Вашето експозе. Както Ви е известно, Общинският съвет – Варна, на 2 май 2017 г. е взел решение за безвъзмездно прехвърляне от Община Варна на държавата в лицето на министъра на икономиката на 16 млн. 314 хил. и 400 броя безналични акции, представляващи 29% от капитала на „Международен панаир Пловдив“. С това решение се възлага на кмета на общината да сключи договор за безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху акциите и да извърши всички други правни и фактически действия за прехвърляне на акциите. Решението обаче не е изпълнено. Нещо повече, Министерството на икономиката дори не е било официално уведомено за това решение. Впоследствие на 10 декември 2021 г. Общинският съвет – Варна, е взел решение за апортиране в „Пълдин туринвест“ АД на притежаваните от Община Варна акции от капитала на „Международен панаир Пловдив“ АД – град Пловдив. Както и Вие отбелязахте, Министерството на икономиката не е било предварително уведомено за подготовката и на това решение. Експертите обаче са следили стриктно процесите и на два пъти са изпращани писмени позиции благодарение на моя предшественик госпожа Везиева, както и Вие споменахте, в които е подчертано, че с гласуването на подобно решение ще се създадат предпоставки за заобикаляне на закона и допускане на нарушения на установения ред за извършване на приватизационна сделка, както и че Общинският съвет на Варна има валидно взето решение за безвъзмездно прехвърляне на притежаваните от Община Варна акции на държавата вече. След Решението на Общинския съвет – Варна, от 10 декември 2021 г. сме сигнализирали отново и областния управител на област Варна за осъществяване на контрол по смисъла на чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация върху Решението на Общинския съвет – Варна. Мисля, че всички тук знаете за действията след това и съдебните решения. Това, което искам да подчертая обаче, е, че Министерството на икономиката и индустрията е предприело всички възможни и допустими действия с цел недопускане на прехвърляне на акциите на „Пълдин туринвест“ АД – град Пловдив. Аз самият събирах няколко пъти всички експерти на Министерството, за да се информирам отново има ли шанс да направим нещо по въпроса, но за съжаление, към този момент Министерството не е правно легитимирано и не съществуват законови механизми за намеса и последващи действия в посока оспорване на апортирането на същите в капитала на „Пълдин туринвест“ АД, град Пловдив, и връщане на акциите на държавата. Това е състоянието, за съжаление. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, разбирам Вашето отношение, но нашият апел е отново да бъде прегледана правната целесъобразност Министерството да поиска обратно тези акции. Възможно е да говорим за недействителност на действията предвид дългия срок, в който разпорежданията на Общинския съвет не са били изпълнени, възможно е да говорим и за неадекватна оценка на актива, по която той иска да бъде прехвърлен в момента към „Пълдин туринвест“, ощетявайки собствената си Община Варна, и в крайна сметка сме длъжни да подчертаем и факта, че в момента има въпрос към Европейската комисия от евродепутата Радан Кънев дали подобни действия не представляват нерегламентирана държавна помощ в полза на едно определено дружество, което за момента генерира само загуби, не разпределя дивиденти, но пък Община Варна неочаквано го припознава като перспективно. На фона на бездействието и на Кметство – Варна, и на кмета на Пловдив, който е пропуснал също сроковете за обжалване на решения на Общинския съвет там, отново апелираме държавата в лицето на Министерството на икономиката и индустрията да разгледа правната си позиция и да прецени дали не може да си поиска обратно акциите в Пловдивския панаир? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Лорер! С Вашия въпрос и апел аз се ангажирам, разбира се, отново с експертите още веднъж да огледаме, включително си записах и идеите, които Вие споменахте, дали по някакъв начин можем да намерим юридическа основа, на която да стъпим и да предприемем каквито и да е действия. Искам само да Ви уверя, че намерим ли дори и най-малкия шанс, аз няма да се поколебая и ще го използвам. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е следният: тъй като основното финансиране на спортните клубове е изцяло от Министерството на спорта, смятате ли че това е навременно и дали това, което получават клубовете, е на нивото, на което искаме да виждаме нашите състезатели?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, във връзка със зададения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация. Законът за физическото възпитание и спорта разглежда спортните клубове като основната и най-важната структурна единица на организационния спорт в Република България. Във връзка с това основен приоритет на Министерството на младежта и спорта е осигуряването на тяхната общественополезна дейност чрез предоставяне на възможности за финансово подпомагане на спортните клубове съобразно видовете спортна дейност, която развиват в съответната област – „Спорт за високи постижения“ и „Спорт за всички“. Съобразно Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 от 2019 г. за реда на финансово подпомагане за дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание и спорта министърът на младежта и спорта ежегодно утвърждава различни програми, по които спортните клубове могат да кандидатстват за финансово подпомагане. Програмата за развитие на спортните клубове е основен източник на финансово подпомагане за тях. Програмата е разработена в съответствие с нормативната уредба и предвид водещата роля на спортните клубове в системата на спорта. (Шум и реплики.) Изпълнението на програмата има за задача да…

… бъдат финансово подпомогнати и спортни клубове с цел развитие на конкретния вид спорт в страната, както и на спортовете за хора с увреждания. С цел адекватно и навременно осигуряване на необходимото финансово подпомагане на дейността Програмата за развитие на спортните клубове е актуализирана за 2023 г. Средствата за реализиране на дейности по Програмата са определени чрез методиката за разпределение на финансови средства от Министерството, методиката, която обвързва финансовото подпомагане с постигнатите резултати на държавни и международни първенства, броя на активните състезатели, включените спортисти в националните отбори и ангажираните треньори на граждански или трудови договори. Оценяване на дейността и резултатите на всеки спортен клуб се извършва от две страни – от страна на съответната спортна федерация, в която членува клубът, по приети от Федерацията критерии и показатели, утвърдени с решение на общото събрание на самата федерация, и от страна на Министерството на младежта и спорта съгласно приетата методика. Настоящата програма за развитие на спортни клубове за 2023 г. е с бюджет 13 млн. 359 хил. лв. и обхваща 998 спортни клуба, членове на 49 спортни федерации. Програмата, както и всяка една от програмите на Министерството на младежта и спорта, се изпълнява в съответни срокове предвид нейните специфични цели, а получаването на финансово подпомагане на спортни клубове с одобрени проекти се извършва в сроковете, определени в конкретните договори. Липсата обаче на приет закон за държавния бюджет за 2023 г. от Народното събрание е основен фактор, затрудняващ навременното осигуряване на средства за спортните клубове, поради необходимостта средствата да се предоставят при наличие на достатъчен лимит за съответния месец. Но искам да Ви уверя, че Министерството на младежта и спорта и целият екип работят в много интензивни срокове с оглед на това да се даде възможност да бъдат финансирани всички спортни клубове, одобрени чрез методиката, така че своевременно да бъдат изпълнени нашите ангажименти. Знам, че средствата никога не са достатъчни, но аз се надявам, че чрез новия бюджет, който в Народното събрание може да бъде приет, там да бъде намерено адекватно финансиране не само за спортни клубове, но и за цялата спортна инфраструктура, която е един също изключително тежък и сериозен проблем за българския спорт.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Да, наистина спортните клубове имат нужда от достойно финансиране и тези програми, които казахте, по които се работи, да има треньори с висока степен, да има повече състезатели по клубовете и по площадките, по които събираме децата, това е изключително важно, така че се надявам, че ще работим в тази насока заедно за каквото имаме нужда. Благодаря Ви за отговора.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Моля да ми представите актуална и достоверна информация относно състоянието на тунела по път I-1 София – Кулата в посока Благоевград край Дупница, както и причините, довели до това в продължение на две години съоръжението да бъде без необходимото осветление. Въпреки многократно подавани сигнали от страна на граждани, институции и медии към днешна дата в тунела не работи нито едно осветително тяло. Сигнализацията се осъществява единствено чрез пътни знаци, ограничаващи скоростта, и поставени светлоотразители в тръбата, което е крайно недостатъчно, затруднява водачите и не гарантира тяхната сигурност при пътуване. Искам да Ви попитам – извършени ли са обследвания на съоръжението от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ и какви са мерките, предприети за решаване на проблема с цел гарантиране на безопасно придвижване на пътници и товари? Предвиждат ли се ремонти? Има ли стартирани проекти и процедури за ремонтни и строително-монтажни дейности на съоръжението? Включват ли се в тях ремонти или подмяна на осветителната система? Има ли фиксирани срокове за изпълнение и какви са те? Смятам, че е недопустимо съоръжение, по което се осъществява интензивно придвижване на пътници и стоки и се отчита постоянно натоварен трафик, в продължение на две години да бъде неглижирано от отговорните държавни институции, както и да функционира в състояние, представляващо заплаха за живота и здравето на хората. Надявам се, че след Вашия отговор ще бъдат предприети и спешни мерки с цел ограничаване на възможността от възникването на поредния тежък пътен инцидент на територията на Република България, причинен поради безотговорност и немарливо изпълнение на задълженията от страна на институциите.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Чеканска, във връзка с поставения от Вас въпрос относно състоянието на тунела и пълната липса на осветителни тела в съоръжението на главен път Е-79 в района на град Дупница, посока София – Кулата, Ви предоставям информация, която съм получил от Агенция „Пътна инфраструктура“. Преди десет години, през 2013 г., е бил извършен основен ремонт на тунела път 1.1 София – Кулата в района на град Дупница. Съоръжението е било ремонтирано като част от лот 23а на път 1.1, обходен път на Дупница по Проекта на „Транзитни пътища 5“. Изпълнена е била и нова хоризонтална вторична облицовка на стените и ремонт на електрическата инсталация и осветителните тела. През 2021 г. са били установени неработещи осветителни тела. Извършено е било обстойно обследване на техническото състояние на осветлението от специалисти от пътното поддържащо дружество в област Кюстендил. Констатирани са били сериозни проблеми в електрическите и осветителните системи на тунела, а не на осветителните тела. За осигуряване на безопасността на движението на пътуващите са били поставени светлоотразители. Участъкът преди тунела е сигнализиран с пътни знаци, ограничаващи скоростта на движението до 60 км. С цел привеждане на тунелното съоръжение към съответните нормативни изисквания е било извършено обследване на Института по пътища и мостове към Агенция „Пътна инфраструктура“ в края на 2022 г. Определени са били параметрите на ремонта на тунела, включително прилежащите инсталации на съоръжението. В тази връзка Агенцията подготвя тръжна процедура по Закона за обществените поръчки с предмет: „Изготвяне на технически проект за основен ремонт и извършване на строително-монтажни работи на тунел Дупница при километър 388+ 100 на път 1.1“, която се очаква да бъде обявена през месец юни 2023 г.

Уважаеми господин Министър, отговорът Ви не е неочакван за мен. За съжаление обаче, подобни витиевати отговори се получават вече две години от всички институции, медии и граждани, които апелираха и подадоха сигнали към Агенция „Пътна инфраструктура“ и всички отговорни държавни институции. Аз мисля, че две години са повече от достатъчен срок да бъдат стартирани процедури, да бъдат направени обследвания преди това и да бъде стартиран ремонтът на съоръжението. Господин Министър, призовавам Ви пряко да се ангажирате и стриктно да следите всички процедури и изпълнението на ремонтните дейности, за да не станем отново преки свидетели на поредния трагичен инцидент по пътищата на Република България. Благодаря.

Първо, мога да Ви уверя, че съм се ангажирал с всички проблеми, които са поставяни пред мен и които аз лично съм открил в процеса на работата, така че проблемът с тунела Дупница е част наистина от тези проблеми. Все пак искам да обърна внимание, че за да бъде ремонтирано едно съоръжение, за да бъде направен истински основен ремонт, това, което е направено към този момент, в последните 7 – 8 месеца, от Агенция „Пътна инфраструктура“, е да се направи анализ, да се направи задание и да се възложи обществена поръчка за конкретен проект, който да реши проблема. Така че, когато се налага да се правят основни ремонти на съоръжения, разбира се, и за съжаление, ще има един срок, в който ще трябва да се подготви конкретно задание за проектиране, да се направи обществена поръчка за проектиране, да се изготви проектът, след което да се пристъпи към самото изпълнение на строителството, но разбира се, това е част от тези инфраструктурни обекти, които се нуждаят от основен ремонт, и аз лично наистина следя процеса в Агенция „Пътна инфраструктура“ – всички тези обекти. Тунелът в Дупница е един от тях. Наистина е така.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, от медиите научихме, че за вчера имаше една среща в Кърджали, ставаше въпрос за кръстовището на село Глухар, на трансграничен коридор № 9, но поради заседанието на Министерския съвет тази визита бе отменена. На тази среща местната власт и обществеността щяха да Ви запознаят и с другите инфраструктурни проблеми, свързани с пътищата в региона. Ние, колегите от Девети многомандатен избирателен район, искаме да подчертаем, че ако евентуално посетите като служебен министър град Кърджали, особено при влизане в града, републиканският път е в окаяно състояние. Има отпуснати средства, но рехабилитацията все още не е започнала. Държим да подчертаем да наблегнете на това при Вашата визита и да преминем към въпроса, който днес ще зададем с колегите от нашия регион. Състоянието на републиканската пътна мрежа на територията на област Кърджали, особено третокласните пътища са в крайно незадоволително състояние, които са осеяни с много дупки по асфалтовата настилка, множество неравности, свлачища и затлачени канавки. В участъци от пътя с малък габарит водостоците са с малки отвори и проводимост, които при проливни дъждове не могат да поемат количеството вода, което води до прекъсване на пътната настилка и селата остават с дни изолирани. В окаяно състояние е и републикански път III-5009 Конуш – Черноочене – Зорница – Бели пласт – Стремци – Рани лист – Черноочене – Кърджали, който е с дължина 25,6 км, който обслужва населени места от общините Кърджали и Хасково. (Шум и реплики.)

Държим да подчертаем, че става въпрос за над 20 крайградски населени места и окаяното състояние на този път затруднява ежедневието и бита на всички хора, които населяват тези населени места. Също така последният ремонт, който бе направен на този път, бе през 2013 г., когато правителството на господин Пламен Орешарски раздели пътя на три участъка. Единият участък бе основно рехабилитиран, но на другите два участъка не знам от колко десетилетия не е имало основен ремонт, като единият участък е с много тежък свлачищен процес. В тази връзка нашият въпрос е кога ще бъдат предприети необходимите действия от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършване на основен ремонт на републиканския път Конуш – Черноочене – Зорница – Бели пласт – Стремци – Рани лист. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми народни представители Байрам, Шевкед, Кръстев и Гюркаш, първо, искам да се извиня, че в четвъртък не бях в Кърджали, тъй като наистина имахме заседание на Министерския съвет, то беше отложено за четвъртък, тъй като в сряда имахме изслушване, тоест имахме парламентарен контрол. Този четвъртък, предполагам, засега такава е програмата, четвъртък най-вероятно ще бъда в Кърджали, тоест тази среща ще се проведе. Сега конкретно на Вашия въпрос. Във връзка с поставения от Вас народните представители въпрос относно път III-5009 Ви предоставям информация, която съм получил от Агенция „Пътна инфраструктура“. В отговор на сходно запитване от миналата година Агенция „Пътна инфраструктура“ е уведомила, че ще се разглеждат възможностите за включване на 21 км участък от път III-5009 на територията на област Кърджали от км 5 до км 26,08 за ремонт в инвестиционната програма за 2023 г. Преди това в разработената програма е предвидено през тази година да се обяви обществена поръчка за възлагане и изработване на технически проект за основен ремонт на третокласния път. Това е първият и задължителен етап за предприемането на качествени строителни работи. В него ще се определят необходимите дейности, срокът и средствата за изпълнението му. При готов проект ще се проведе открита процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на строителството и на строителния надзор. След издаване на решение за строеж ще може да започнат строително-монтажни работи на третокласния път. За осигуряване на безопасни условия на движението на път III-5009 чрез програмата за текущо поддържане през май – юни тази година се предвижда да се изпълни машинно изкърпване на настилката, подравняване на банкети и подобряване на отводняването. Прогнозната стойност на дейностите е 792 хил. лв. с ДДС. Единственото, което искам да добавя, и разбира се, аз осъзнавам, че пътищата не са в добро състояние, но за да бъдат направени основни ремонти, защото, когато пътищата не са в много добро състояние, се правят основни ремонти, трябва, разбира се, преди това да бъдат направени проекти. Това, което в момента мога да уверява всички Вас, е, че на Агенция „Пътна инфраструктура“ съм възложил да прави наистина за всички пътища, които са в лошо състояние, да прави задание първо и след това да възлага обществени поръчки за проектиране. Очевидно е, че тази година няма да има голям фронт за изпълнение на основни ремонти на пътищата, но се надявам наистина с усилието на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ за следващата година да има достатъчно проекти за основни ремонти, за да се ремонтират пътищата такива, каквито трябва да бъдат изпълнени ремонтите. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, част от отговора, който дадохте, беше очакван от нас с колегите от Девети многомандатен избирателен район поради причината, която Вие изтъкнахте, че този въпрос беше зададен. Този въпрос беше зададен три пъти досега в рамките на две години, но така и не успяхме да получим отговор на него. Не за друго, ами защото просто не стигна животът на предходните народни събрания, за да ни бъде отговорено. Но все пак е добре, че някой в Министерството следи въпросите, които се задават, и най-малкото тази година имаме уверение от Ваша страна, че ще има проектиране за този път, за този участък, който е в трагично състояние, защото, както колегата спомена, от 2013 г. там не е правено нищо. Още по-малко, че по този път ежедневно минават хиляди граждани на тези населени места, които са засегнати от този път. Много от тях напускат областта, напускат малките населени места именно заради този участък, заради този път, защото не могат да го използват и е в окаяно състояние. Може би проблемите досега са били някъде по веригата, някъде в някоя от институциите, която не е съобщавала за проблемите, които са в националната мрежа, да кажем, която е в Кърджали, защото от повече от 10 години, може би повече от 15 години АПИ Кърджали не информира Министерството. Мога така да се изразя, защото, както колегата спомена, пътят, който е на входа на Кърджали, се използва особено в летните сезони от хиляди туристи ежедневно. Вие ще го видите, предполагам, следващата седмица и ще обърнете внимание към него. Аз все пак се надявам тази година след, като свърши проектирането на този път – следващата година да намери реализация и финансиране, за да може тези хора, които са по тези райони, да останат и да се радват на един нормален, републикански път. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Кръстев, единственото, което искам да добавя, е, тъй като Вие много ясно казахте, че пътят не е ремонтиран от 2013 г. – състоянието на пътя е такова точно защото не е бил ремонтиран и затова се налага да му се направи основен ремонт. Тоест, за съжаление, когато дълго време пътищата не са били ремонтирани навреме, в момента се налага на тези пътища да правим основни ремонти, за което обаче преди това, разбира се, трябва да се направят проекти. Разбирам същността на проблема, но за съжаление, ще трябва да се направят нещата по законов път. Не бих казал за съжаление, за съжаление, единствено, че времето е това, което наистина ни притиска. Пак казвам, най-вероятно в четвъртък ще бъда на място, ще посетя района, най-вероятно ще се запозная с още много други проблеми, за които можете да бъдете сигурни, че каквото е възможно, ще помогнем.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, както добре знаете, републикански път II-73 Шумен – Смядово – Карнобат, който преминава и през Ришки проход, целогодишно е един от най-натоварените пътища не само в област Бургас, ами и в страната. През него преминава голяма част от тежкотоварния трафик в страната, свързва няколко общини в област Бургас и е основна връзка между автомагистрала „Тракия“ и автомагистрала „Хемус“. За огромно съжаление, през последните две години пътят придоби ужасно състояние. Хората, които шофират всеки ден – не съм се подготвила като колегите с мултимедия, но съм подготвила разпечатани снимки, които ще Ви оставя, хората, които пътуват през пътя между съседните общини, както и които преминават от Южна към Северна България и обратно, са принудени да шофират в изключително трудно и тежко състояние на пътя. Свидетели сме на много катастрофи, на затворени пътища, за съжаление, и на загуба на човешки животи заради лошото състояние на пътната настилка. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви действия сте предприели за подобряване на състоянието на републикански път II-73 Шумен – Смядово – Карнобат в частта на област Бургас и какви са възлаганията за ремонт и спешни кръпки към пътноподдържащата фирма за целия период на договора ѝ? Понеже аз преминавам минимум по два-три пъти в седмицата през този път, през последните две години не съм видяла някой да запълва кръпките или да прави нужния ремонт на пътя. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желязкова, във връзка с Вашия въпрос ще Ви дам информация от Агенция „Пътна инфраструктура“. За подобряване на транспортно-експлоатационните качества и носимоспособността на пътната конструкция на 47-километровото трасе на път II-73 Шумен – Радко Димитриево – Смядово – Веселиново – Лозарево в частта на област Бургас от км 43+500 до км 90+322 през септември 2022 г. след проведена обществена поръчка е бил подписан договор за изработване на технически проект за основен ремонт. Проектът се разработва в три етапа. Към момента е изпълнен първият междинен етап, който е с продължителност 80 календарни дни и включва времето за проектантско-проучвателни работи. Предстои разглеждането му от Експертен технико-икономически съвет на АПИ. След одобрението му започва да тече вторият междинен етап. Той е календарни 40 дни. В този период трябва да бъде представен технически проект, съгласуван със съответните експлоатационни дружества и административни структури. Третият междинен етап е с продължителност 10 календарни дни и включва времето за окончателно предаване на съгласувания технически проект. Проектът ще определи конкретните ремонтно-възстановителни дейности, които е необходимо да се предприемат, прогнозната стойност и срока им за изпълнение. При готова разработка ще се проведат открити процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители на строителството и на строителния надзор. До завършване на основния ремонт на път II-73 ще се полагат грижи чрез текущото поддържане. През май 2023 г. от Агенцията е предвидено да се изкърпят единични дупки и деформации в настилката, да се почистят и събират отпадъци от платното за движение и площадките за отдих. За участъка от път II-73 на влизане в град Карнобат от км 82+950 до км 83+300 предстои да бъде възложено машинно изкърпване с плътна асфалтова смес на повредени площи и деформации на настилката, машинно полагане на плътна асфалтова настилка и попълване на банкети.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, всичко това, което казахте, е много хубаво, само че докато чакаме да се случи, ето това е състоянието на целия път. (Показва фотоматериали.) Ще Ви предоставя снимките, надявам се и Вие да посетите и да видите в какви условия са принудени да шофират всички, които преминават. Докато се случат всички тези етапи, е хубаво да се помисли за дупките, които вече са много големи. Особено когато вали дъжд, не се вижда – тежкотоварни автомобили катастрофират, затваря се пътят, пак казвам, има загубени човешки животи, и смятам, че институциите трябва да направят всичко възможно това да не се случва. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Желязкова, разбира се, за всички пътища, които са в лошо състояние, ще бъдат полагани грижи за това да бъдат направени текущи ремонти. Лошото е, че в момента правим текущи ремонти на пътища, които са за основни ремонти. На практика даваме едни пари, за да изкърпим дупките, след една година ще бъдат дадени други пари, за да бъдат направени основните ремонти. Хубавото в конкретния случай е, че виждате, има напреднала фаза за проектиране и най-вероятно в рамките на лятото ще имаме завършен изцяло технически проект. Надявам се той да бъде приет от Експертния съвет, да бъде съгласуван и разбира се, това да даде повод да бъде направена тръжна документация и конкурс за това да бъде избран изпълнител за строителството и за строителния надзор. Специално за този път сме може би в малко по-напреднала фаза, затова че проектната документация е на финала, даже част от нея е предадена. Лично аз съм оптимист по отношение, че хоризонтът за ремонтирането на този път като основен ремонт наистина вече е реален. За съжаление, пак казвам, ще трябва да се дадат едни средства, за да бъде направен текущ ремонт, за да бъде поддържан пътят в състояние, в което да бъде безопасен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ни с колегата Николай Нанков е свързан с една от най-често поставяните теми от граждани в хода на предизборната кампания в Русенска област – тема, която вълнува всички хора от региона, а и не само. Става дума за проекта за изграждането на автомагистрала „Русе – Велико Търново“ – проект от изключително значение, на първо място, с оглед на това да бъде намалена черната статистика и да опазим колкото се може повече човешки животи; да съхраним живота и здравето на всички, които ползват съществуващия път. Наред с темата за пътната безопасност проектът е от изключително значение с оглед бъдещето развитие на региона, a и на цяла Северна България. Опитът показва, че едно от задължителните условия за устойчивото развитие на регионите е насочването на ресурси за изграждането на големите инфраструктурни обекти. Такъв е и проектът за автомагистралата „Русе – Велико Търново“, тъй като чрез неговото успешно реализиране ще се способства и за икономически растеж чрез привличане на нови инвестиции заради увеличения поток от хора, стоки, капитали и за социална интеграция чрез разкриване на нови работни места и заетост и за цялостното подобряване на качеството на живота на хората от региона. Всички тези цели, които са последствия от изпълнението на строителството на автомагистралата, са изключително силни предпоставки за това в бъдеще младите хора да остават в региона, защото всички ние искаме да живеем в среда с по-висок стандарт на живота. И както отбелязах по-рано, този проект е важен не само за нас. Този проект е важен за Европа, тъй като се намира на трасето на трансграничен европейски коридор 9, заради важността на свързаността на Севера с Юга и заради променената геополитическа обстановка и увеличения трафик на хора, стоки и капитали заради войната в Украйна. Изхождайки от факта, че изпълнението на проекта и по-конкретно сключването на договор се забави с повече от година, както и поради значимостта на автомагистралата за областта и за цяла Северна България, моля да отговорите на следния въпрос: кога ще бъде започнато същинското строителство и какви срокове са заложени в договорите за завършване изграждането на първите два участъка? Какви етапи предстои да бъдат извършени, докато се стигне до същинското строителство на магистралата? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кръстев, този въпрос е един от въпросите, на които бих отговорил с най-голямо удоволствие поради това, че в рамките на осем или девет месеца служебният кабинет успяхме този участък да го обявим за национален обект, да одобрим подробен устройствен план в този участък – от Русе до Бяла и обхода на Бяла. Мога да Ви кажа в аванс, че предстои може би до седмица издаване на заповед за допускане на подробен устройствен план и от обхода на Бяла до Велико Търново, тъй като това трасе е изключително важно – много точно го казахте. Това е един изключително важен път за свързване, включително на Русе с Маказа, и е изключително важна магистрала. Така че сме положили огромни усилия в това отношение тази магистрала да може да има хоризонт и съвсем скоро да бъде започнато строителството. Сега, конкретно на Вашия въпрос. През октомври 2022 г. е подписано договорно споразумение с ДЗЗД „Хемус – 16320“ за изготвянето на технически проект и строителство на над 40-километровия участък Русе – Бяла, от км 0+400 до км 40+640. За участъка обход на град Бяла с дължина 35,4 км от км 40+640 до км 76+040 е сключено договорно споразумение през ноември 2022 г. за проектиране и строителство с ДЗЗД „Автомагистрала Русе – Велико Търново“. Това се случи, след като беше одобрен подробен устройствен план. На 19 декември 2022 г. до изпълнителя е изпратено уведомление за осигурено финансиране, с което стартира срокът за проектиране. Проектирането на първия участък, което е с продължителност 510 календарни дни, следва да завърши на 12 май 2024 г. Проектирането на втория участък е с продължителност 450 календарни дни, а именно до 13 март 2024 г. След това Експертен технико-икономически съвет към Агенция „Пътна инфраструктура“ ще го разгледа. С одобрението на разработката ще може да се премине към следващия етап, а именно същинското строителство. Работи се по ускореното проектиране на участък от обекта от пътен възел при пресичането с път II-54 Гара Бяла – село Вардим при км 61+734 до пътен възел Гара Бяла при км 68+566 с дължина 6,832 км предвид издаденото Решение по ОВОС № 1-1/2018 г., с което министърът на околната среда и водите одобрява осъществяването на инвестиционното предложение „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“. Съобразно издадените за съответния участък разрешения за строеж ще бъдат съставени протоколи образец 2а за стартиране на строително-монтажните работи, които са с продължителност съответно за участък Русе – Бяла – 1550 календарни дни, а за обход на град Бяла – 1300 календарни дни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Считам, че този въпрос е особено важен. След като се получи една, бих казал, противоречива информация от Ваши изявления, искам да напомня, че преди четири месеца, още в Комисията по регионална политика, Вие сте заявили, че до края на тази година ще започне същинското строителство. Преди три седмици във Ваше интервю Вие заявявате, че през месец септември тази година ще започне първият участък. Тук отбелязвам, че за другите лотове не говорите. Преди няколко дни излезе Вашият отговор към въпрос на народен представител от Русе, в който казвате, че същият участък, за който говорихте, ще е през месец септември, проектите, които предстоят да бъдат извършени, ще са готови на 12 май. Това, което разбирам в момента, е всъщност финалната дата, окончателната, тъй като се получи едно неразбиране и различни мнения в русенското общество и хората не знаеха всъщност кога ще започне строителството. Апелирам, когато се говори с дати, с цифри и данни да бъдем по-прецизни. Когато се говори за национален обект, от който зависят човешки животи, да бъдем максимално конструктивни, да работим експедитивно, защото очевидно има забавяне и със сключването на договор за изпълнител. В момента виждаме, че нещо не се движи както трябва, има забавяне, тъй като не може в рамките на три седмици да получаваме такива противоположни изявления от Ваша страна. Нека да гледаме напред, апелирам за това нещо, и оттук насетне, независимо дали ще продължи служебното правителство, или ще има ново, да сте направили добра работа, за да може да се продължи този национален обект. Отчитам и добрата свършена работа по подробните устройствени планове, но очевидно има неща, които в многобройните ми срещи с граждани в приемни се изпитва, меко казано, недоволство поне от тази дезинформация. Нека да бъдем откровени и затова исках много ясно днес от трибуната на Народното събрание гражданите на Русенска област и на Велико Търново да чуят датата, на която се започва, и съответно каква работа е свършило служебното правителство. Аз като народен представител от 19 МИР – Русе, ще работя за този проект с максимални усилия. Благодаря.

Уважаеми господин Кръстев, мисля, че бях ясен и днес, че за определен участък от 6,8 км ще бъде направено всичко възможно и срокът, за който съм коментирал през месец септември, ще бъде спазен, ще бъде издадено частично разрешение за строеж на този участък, включително цитирах одобрения ОВОС 2018 г. Това, което съм говорил в момента, е абсолютната истина. Така или иначе тази магистрала сме длъжни дали аз, или следващият регионален министър да направим всичко възможно и аз съм направил всичко възможно през месец септември тази година да започне строителството на част от този лот, за да може ОВОС-ът да бъде валидиран. Неслучайно цитирах и Протокол № 2а, за да може тази магистрала да бъде построена. Не може да бъде упрекнат регионалният министър и Агенция „Пътна инфраструктура“, че не е сключил договор преди одобряване на подробен устройствен план. Трябва ясно да кажем, за да може да има хоризонт, да бъдат възлагани средства, да не бъдат харчени държавни пари за проектиране и строителство, трябва да има ясен нормативен акт, който да е влязъл в сила. Нормативният акт, който е влязъл в сила, е одобреният подробен устройствен план. Последователността на действията за възлагане сключването на самия договор, имайте предвид, че сроковете за договора, включително и сроковете за изпълнение, не са предмет на този служебен кабинет. Тоест търговете са били проведени преди това, просто единственото, което е направил служебният кабинет, че е подписал договори със спечелилите търга. Истината е тази. Направили сме всичко възможно за девет месеца да имаме одобрени подробни устройствени планове. В момента се прави всичко възможно да има излъчено отчуждаване в този период и разбира се, да има частично разрешение за строеж за част от този участък, за да бъде спасен ОВОС-ът, защото иначе сами разбирате какво ще се случи. Усилието, положено от служебния кабинет за тази магистрала, е изключително голямо и аз не мога да приема и един процент упрек за това, че нещо сме се забавили. Разбира се, желанието да се строи бързо не означава, че трябва да се строи без ПУП-ове и без разрешение за строеж.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! С Вас започваме контрола в Четиридесет и деветото народно събрание, така както го приключихме в Четиридесет и осмото народно събрание, а именно въпроси за пътища. Предполагам сте запознат със състоянието на международния път Е-79 в участъка, който обслужва област Монтана. На мен много ми се искаше да направим, ако беше възможно, парламентарния контрол там до пътя, за да видите за какви дупки става въпрос, разбира се, ако не беше опасно да ни блъсне тежкотоварният трафик, който обслужва цяла Северна България от Дунав мост до София и Южна България. Този пътен участък, за съжаление, дори не се изкърпва вече и частично и изобилства с неравности, бабуни, дупки, нощем е изключително опасен – той е около 25 км между Монтана и Враца, не е осветен, пълен е със завои и изкачвания, няма и никаква техническа сигнализация. За съжаление, състоянието на този републикански път между Монтана и Враца е вече тревожно. Очакваме скоро да бъдат открити и първите гумаджийски сервизи, тъй като там доста често се чупят автомобили и се пукат гуми, а е парадоксално, така са написали във въпроса си, че дупките там вече толкова време стоят, че са обозначени в пътните приложения като опасности, което е изключително неприятно. Като контрапункт на това, господин Министър, само преди около месец и половина открихте една нова отсечка – 7,5 км по трасето между Ботевград и Мездра в участъка около село Новачене. Минах по нея – наистина е много хубава и комфортна. Считам, че гражданите на област Монтана, от която съм народен представител, заслужават също такъв хубав и модерен път и затова е необходимо да науча от Вас: какви мерки може да предприеме АПИ за спешен ремонт на това 25-километрово трасе, тъй като то става вече изключително опасно за населението? Много човешки животи вече се губят там, много пътнотранспортни произшествия има, така че ще Ви помоля за отговор. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, във връзка с поставения от Вас въпрос ще Ви дам информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ за дълготрайното подобряване на близо 40 км от път I-1 Монтана – Враца – Мездра. В инвестиционната план-програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2023 г. е заложен основен ремонт на участъци на територията на област Монтана, от км 73 до км 102 и от км 114 до км 125. След одобрение на програмата предстои обявяването на обществена поръчка за избор на изпълнител за изработване на техническия проект за основен ремонт. Това е първи и задължителен етап за предприемането на качествени строителни работи. В него ще се определят конкретните ремонтно-възстановителни дейности, прогнозната стойност и срокът им за изпълнение. При готов проект ще се проведат открити процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители на строителството и на строителния надзор. За участъка от път I-1 на територията на област Враца от км 125 до км 140 чрез програмата за текущ ремонт и поддържане са предвидени текущи дейности, които включват изкърпване на асфалтовата настилка, почистване на отводнителни съоръжения, отстраняване на избуяла храстовидна и дървесна растителност и други. Отсечката от км 140 до км 143 е била изцяло преасфалтирана през 2020 г. и е била подновена хоризонталната маркировка, а през 2022 г. са били подменени повредените пътни знаци и ограничителни системи. Положена е била хоризонтална маркировка за целия участък на територията на област Враца. За осигуряване безопасността на движение на територията на област Монтана в момента се извършват дейности по изкърпване на асфалтовата настилка с плътна асфалтова смес при разклона за село Винище, при разклона за село Долна Вереница и при моста над река Шугавица. Срокът за изпълнение на възложените дейности е 15 май 2023 г. До 31 май предстои да се изкърпи и обходният път на град Монтана и участъкът от град Монтана до границата с Областно пътно управление – Враца. Трябва единствено да споделя допълнително, че аз лично съм бил на място. Абсолютно сте прав, пътят се нуждае от ремонт. Неслучайно това са част от мерките, които сме предвидили във връзка с моето посещение, това беше два месеца преди пускане на участъка, за който говорихте. Направих оглед на място. Част от огледа беше и завършването на 7,5 км от участъка, който беше пуснат за движение. Част от мерките са и това, че е включен в програмата за основен ремонт за тази година. За съжаление, пак ще трябва да започнем с проектиране.

Благодаря Ви, господин Министър, за отговора. Хубаво е, че сте минали там на проверка, два месеца преди да откриете новия участък, който е хубав, и жителите на Монтана заслужават същия такъв участък. Мога да Ви уверя, че положението сега е още по-лошо след Вашето посещение. За съжаление, участъците с дупки, бабуни и неравности се увеличават именно защото пътят се е амортизирал от тежкия трафик. Той поема целия автомобилен и тежкотоварен трафик в област Монтана – показал съм и снимки, за да видите колко е по-лошо състоянието. Аз съжалявам, че местните власти нито в Монтана, нито във Враца са Ви сигнализирали за това и се налага частично да бъдат закърпени дупки, което се случи преди около месец, очевидно това е било след Вашата намеса. Частичното закърпване на дупки в един 5 километров участък на изхода на Монтана не решава целия проблем. Все пак ще Ви попитам, ако може в дупликата си да кажете: кога очаквате цялата тази процедура по проектиране, обществена поръчка, избор на изпълнител и извършване на цялостния ремонт – кога би могла да стане? Ако ще отнеме твърде много време, не е ли възможно да се направи спешен авариен ремонт поне на част от този път? Специално в спешното отделение на монтанската болница има една история как линейката, возила по целия този участък с дупки един пациент, който бил излязъл от сърдечен ритъм, и като пристигнали в болницата, благодарение, образно казано, на дупките, на човека му се върнала сърдечната дейност. Не знам дали това е истина, но е фрапантно, за съжаление, и е пример за състоянието на пътищата в Северозападна България, в частност регион Монтана. Вие сте единствената ни надежда. Казвам го като човек, който живее там и всяка седмица пътува, да направим така, че тези аварийни случаи на пукани гуми, на ПТП да намалеят, за което разчитам на Вас. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Петров, първо, благодаря, че разчитате. Това, разбира се, което ще направят колегите от АПИ, е да поддържат пътя в състояние, в което да може да се движи безопасно. За съжаление обаче, пак казвам, в големи пътни участъци, включително, както и в конкретния случай, защото това е едно трасе, на което знаете, че на места се строи, на места се проектира – от Видин до Ботевград, за част от него няма проектна готовност, работи се точно в тази посока. Аз лично се надявам до няколко месеца да имаме готовност да бъде обявена обществената поръчка за проектиране, но въпросът е следният. Знаете, че може да има обжалване, може да няма обжалване. Ако няма обжалване, надявам се наистина да може в рамките на тази година да бъде завършен проектът, за да може следващата година да бъде изпълнен. Да Ви обещая в момента, който и да Ви обещае, че ще бъде извършен основен ремонт тази година при липсата на строителни книжа… Тоест аз затова казах – и много пъти се обръщам към Вас, тъй като съм сигурен, че няма да бъда регионален министър следващата година, но това, за което се обръщам към Вас, е наистина за тези проекти, които в момента се изработват от колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, да се търси бърза реализация за строителство на основни ремонти със съответните строителни книжа и с разрешение за строеж, защото това е начинът, по който могат да бъдат ремонтирани пътищата, но трябва сега да се подготвим, за да може да ги ремонтираме.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, във връзка с това, че Развлекателен парк „Леденика“ е най-голямата туристическа атракция в Северозападна България, намиращ се на територията на град Враца и изграден по проект „Развитие на устойчив туризъм без сезони“, считам, че въпросът ми отговаря на условията за разглеждане. С Решение на Министерския съвет на Република България № 4 от 7 януари 2010 г. на Община Враца са предоставени безвъзмездно за управление недвижими имоти – държавна собственост, върху които е разположен Развлекателен парк „Леденика“. Поради изтеклия срок на подписаните договори Община Враца е инициирала процедура по подновяване на срока за безвъзмездно управление на недвижимите имоти – държавна собственост, както следва, през 2021 г. Изпълнени са всички необходими процедури от страна на Община Враца. От страна на областния управител на област Враца е направено предложение до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е изразил положителното си становище. През 2023 г. все още няма решение на Министерския съвет за подновяване на срока за безвъзмездно управление на недвижими имоти – държавна собственост, върху които е разположен Развлекателен парк „Леденика“. Във връзка с изложената фактическа обстановка, моля да ми дадете отговор: какво е Вашето становище относно предоставянето на посочените по-горе имоти – държавна собственост, на Община Враца за нов срок от 10 години? Моля да изложите аргументирано причините, поради които се бави решението на Министерския съвет относно стопанисването на най-голямата туристическа атракция в Северозападна България – Развлекателен парк „Леденика“, който включва също така и пещера Леденика? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Харизанов, във връзка с поставения от Вас въпрос съм получил отговор. В МРРБ е образувана преписка с вх. № 9004470 от месец ноември 2021 г. по повод предложение на областния управител на област Враца във връзка с искане на кмета на община Враца за безвъзмездно предоставяне на управление на имоти – публична държавна собственост, представляващи част от природна забележителност пещера Леденика, на Община Враца за срок от 10 години по реда на чл. 15, ал. 2 от Закона за държавната собственост. Предмет на предложението на областния управител са два имота, намиращи се в град Враца, с обща площ 768 539 кв. метра и с трайно предназначение на територия – защитена, и начин на трайно ползване – природна забележителност. С Решение № 4 на Министерския съвет от 2010 г. и Решение № 331 за неговото изменение и допълнение от 2011 г. визираните имоти са предоставени за управление на Община Враца за срок от пет години след приключване на дейностите по изпълнение на Проекта „Развитие на устойчив туризъм“ в община Враца по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., които са финализирани с окончателно плащане на 21 ноември 2016 г. Следва да бъде отбелязано, че в горецитираните решения на Министерския съвет имотите са посочени с други идентификатори, но впоследствие с изменение в кадастралната карта са заличени и са образувани нови поземлени имоти със съответни идентификатори. Община Враца мотивира искането за придобиване право на управление върху посочените два имота с обстоятелството, че Развлекателен парк „Леденика“ е най-голямата атракция в Северозападна България и основната цел е разработването на природна атракция, базирана на пещера Леденика. В тази връзка и доколкото Община Враца предвижда да ползва безвъзмездно предоставените имоти – публична държавна собственост, за стопанска дейност, МРРБ е изискало извършването на преценка от областния управител на област Враца за приложимостта на правилата на областта на държавната помощ и ЗДС въз основа на оценка за съответствие на държавните помощи, изготвени от кмета на община Враца. Предоставената по преписката информация е неизчерпателна и не отговоря категорично на въпроса кой ще оперира с безвъзмездно предоставените имоти и по какъв начин – стопански или нестопански, и най-вече кой ще събира приходите от експлоатацията им и как ще се разпределят те, което е пречка за предоставяне на имотите за управление на Община Враца. От съществено значение е, че природната забележителност пещера Леденика и Природен парк „Врачански Балкан“ са защитени територии съгласно Закона за защитените територии, в който е регламентирано, че стопанисването, опазването и охраната на защитени територии се осъществяват от собствениците на намиращите се в тях гори, земи и водни площи, а когато собствеността е публична държавна, от Министерството на земеделието, като в случая стопанисването на имотите може да се осъществи от дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“ към Изпълнителната агенция по горите или Северозападното държавно предприятие. В тази връзка по преписката е водена кореспонденция както с областната администрация на област Враца и Община Враца, така и с Министерството на земеделието относно възможността за безвъзмездно предоставяне на управление на имотите – публична държавна собственост, обхващащи пещера Леденика, на Община Враца. Министерството на земеделието е предоставило становище на Изпълнителната агенция по горите, според което всички дейности при стопанисването на обектите са търговска дейност. Дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“ е бюджетна структура, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, поради което няма възможност да развива стопанска дейност. В случай на изразено положително становище подкрепят предприятието да поеме отговорността по стопанисването и управлението на имотите. При предоставяне на управление на някои от имотите считат за целесъобразно функционирането им, използването и експлоатацията да се осъществяват съвместно със служители от дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“, като по този начин се обезпечи експертно и методически функционирането на тези обекти, намиращи се на територията на парка. По преписката е изискано становище и от Министерството на околната среда и водите предвид функционалната му компетентност за укрепване и възстановяване на природните забележителности, като становището не е представено до момента, което е пречка МРРБ да процедира предоставянето на имотите за управление на Община Враца. (Шум.) Следва да бъде отбелязано, че е налице липса на нормативна уредба по отношение статута на подземното образувание пещера, както и на специалната правна регламентация на правото на собственост и отговорния субект за тяхното стопанисване, предвид което от страна на МОСВ е инициирано създаването на междуведомствена работна група, чиято задача е разработването на проект „Закон за пещерите“. (Шум.) Във връзка с горното по аналогичен случай искане за безвъзмездно предоставяне…

… на управление на Община Летница по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗДС на пещера Стълбица, находяща се в област Ловеч, МОСВ е изразило становище, че преди приемане на Закона за пещерите не следва да се предоставят пещери на общините, сдружения – физически и юридически лица, както и че срокът за приключване на работната група за изработване на проект „Закон за пещерите“ е удължен до 31 декември 2023 г. Предвид изложената фактическа и правна обстановка преписката в МРРБ не може да бъде финализирана.