18 май 2023 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не от вчера в нашата страна е известно, че в единната ни централизирана и сталинистка прокуратура, остатък от предходния политически период до 1989 г., благодарение на нейната структура, благодарение на вътрешните отношения, които съществуват, се създава възможност за забавяне на някои дела. В този смисъл дори е възникнал един професионален термин, колкото и да е грозен – делата се вдигат на трупчета. В тази насока ще кажа само две изречения. Докато аз бях министър на вътрешните работи – до 1 август 2022 г., бях информиран за множество случаи, в които прокуратурата или бездейства, или не връща обратна информация взела ли е изобщо някакво решение. И оттам се създава проблем за реакцията евентуално, процесуалната, законовата реакция на органите, които са хвърлили доста средства и труд във връзка с изясняването на едно или друго престъпление. Само един или два публично известни случая. Единият е така нареченият „Жоси“, другият е по сигнал на гражданката Б.П. във връзка с проблеми около семейството на сегашния главен прокурор. Тези два случая изненадващо бяха изискани от прехвалената от някои Специализирана прокуратура и оттам нататък нито Министерството на вътрешните работи има обратна връзка какво е решението, нито обществото. В момента сме свидетели на публично изявление на един от ръководителите в прокуратурата – заместника на главния прокурор и директор на Националната следствена служба, който говори за дела на трупчета. Второ, който казва нещо още по-сериозно, че прокуратурата е навлязла на политическия терен и политиката е навлязла в прокуратурата. От такава прокуратура, уважаеми народни представители, ние не можем да очакваме тя да упражнява своите конституционни правомощия. Затова нееднократно и аз в мои публични изявления съм подчертавал необходимостта от радикална промяна на запазената, за съжаление, в нашата страна сталинистка прокуратура, тъй като, отварям една скоба само, до 1989 г. действаше Закон за прокуратурата, който уреждаше обществени отношения, съответстващи на тези преди 89-а година. След новата Конституция всички правни норми в тогавашния Закон за прокуратурата бяха инкорпорирани в Закона за съдебната власт. И сега необходимостта да изслушаме министъра на вътрешните работи произтича точно от тези насоки. Той да ни каже във времето от или след 1 август 2022 г., когато е служебен министър: има ли информация като министър за дела, които стоят в прокуратурата и не се движат? За да можем ние да правим изводи и всички български граждани да направят извода какви биха могли да бъдат мотивите да не се движи едно разследване, да стои например случаят „Барселонагейт“ две и повече години и да слушаме през месец или през два как съответният „Барселонагейт“ случай щял да бъде приключен след седмица-две, а сега чуваме, че ще бъде приключен през септември или до края на тази календарна година. Това, което говоря в момента, е в изключително сериозен конфликт с всички правила, с всички правни норми от Конституцията до Закона, до Наказателно-процесуалния кодекс, които задължават органите на прокуратурата и разследващите служби да приключват в срокове своите разследвания, своите преписки, защото само тогава можем да се надяваме на справедливост в обществото, а не разследванията да се забравят по конюнктурни, за голямо съжаление, най-често политически причини. Примери много – тези, които дадох, са една минимална част. Но сега, когато слушаме и наблюдаваме трусовете в прокуратурата в нашата страна, остро трябва да поставим въпроса: способна ли е тази прокуратура да осъществява надзор за законност върху разследванията в нашата страна, или цялото общество ще наблюдава как тя се занимава със самата себе си? Има ли дела наистина в момента, които не се движат, има ли информация министърът на вътрешните работи в тази посока, каквато информация имах аз и разполагах с нея, и съм се старал да я изнасям публично, или няма? Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Рашков, най-краткият отговор на Вашия въпрос е: да, има такива производства. Ще върна малко ретроспективно лентата назад. Когато встъпих в мандата си на 2 август, имаше множество такива производства. След няколко разговора с ръководството на прокуратурата част от тези производства се задвижиха, но казвам – част, защото, за съжаление, не се задвижиха всички. Към днешна дата също има производства, които необичайно се бавят според нас. Има и производства, които са прекратени, отново според нас, при обстоятелства, които заслужват по-особено внимание. Тук ще отворя една скоба. Мисля, че изключително полезни ще бъдат две поправки, две законодателни решения, за да може да се избегнат тези проблеми. Един от най-сигурните начини да се бори корупцията, в това число и в съдебната система, е публичността. И аз мисля, че актовете на прокуратурата, с които завършва едно наказателно производство, трябва да бъдат публични и да бъдат подредени в регистър. Тогава всеки много лесно и много ясно ще установява, че производството е приключило, мотивите на съответния прокурор и ще може да ги преценява, както се преценяват мотивите на всеки съдебен акт, постановен от съдилищата в страната. Не виждам никаква пречка за това – след заличаване на личните данни актовете да се публикуват, да бъдат обществено достъпни. Мисля, че това ще дисциплинира в голяма степен представителите на прокуратурата, когато приключват едно наказателно производство, особено такива с висок обществен интерес. Второто нещо, което прави впечатление, понеже поводът за изслушването са изявленията, които направиха главният прокурор, заместник главният прокурор, заместникът на директора на Националното следствие, голяма част от тези изявления съдържаха твърдения за престъпления, извършени от магистрати, а вярвам, че Вие като народни представители знаете, но за съжаление, към момента компетентни да разследват магистрати са само следователите. При това положение, когато те са в системата на прокуратурата, е много ясно за всички до каква степен може да се постигне обективност, до каква степен може да се очаква те да отидат до края на едно производство и как би могъл един следовател да разследва поставения над него в йерархията прокурор успешно. Аз многократно съм апелирал, апелирам и сега от трибуната на Народното събрание да се върне компетентността на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ да разследва магистрати и мисля, че в тези случаи, когато могат да работят по такива досъдебни производства, това ще даде един истински контрол, ще даде една алтернатива. При наличието на такава алтернатива ще има много повече инструменти да се следят процесите в съдебната власт – те очевидно са притеснителни. Аз многократно алармирах, че тези процеси са притеснителни през годините. Дълго време ни убеждаваха представителите на прокуратурата и на съдебната власт, че няма нищо притеснително, че всичко се движи в рамки. За добро или за лошо през изминалата седмица видяхме, че всичките притеснения са били основателни, та даже и нещо повече. Сега конкретно на въпроса Ви. Малко след встъпването си в мандат сезирах министъра на правосъдието с искане да бъдат проверени 13 производства на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, за които смятахме, че се бавят неоснователно. На свой ред министърът на правосъдието е сезирал Инспектората към Висшия съдебен съвет. Разбира се, традиционно Инспекторатът не е намерил нищо нередно, но делата са приключени като работа при нас в полицията през 2018 – 2019 г., всичките в този списък най-късно до 2020 г. И след като 2023 г. никой не е върнал обратно никакво указание до полицейските органи да изпълнят никакво действие, а в същото време делата продължат да бъдат висящи, за нас възниква въпросът какво се е правило толкова дълго време, след като цялото разследване практически е проведено за много по-кратък период в структурите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. По същия начин отново на 24 август съм сезирал пак министъра на правосъдието с още 23 производства, които са по описа на Главна дирекция „Национална полиция“, които са в същата категория – образувани са през 2017 г., 2018 г., 2020 г. е най-късното от тях, отново необичайно забавяне, никакво движение, никаква обратна информация. Отново министърът на правосъдието е сезирал Инспектората към Висшия съдебен съвет и отново закономерно отговорът е същият. Към днешна дата, макар че срокът да се подготвим беше кратък, но мога да кажа, че отново има такива производства, като най-значимите – соча само такива, които според нас са с висок обществен интерес, тоест засягат или хора, заемащи публични длъжности, или отношения, които са влезли във фокуса на общественото внимание, та към днешна дата такива производства има поне 8 в Главна дирекция „Национална полиция“, това са най-, най-, най-значимите случаи според нас. В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ има 15 такива случая, по които преценката е, че не се работи, по необясними за нас причини те не се връщат обратно, за да се довършат и изработят, а в областните дирекции, без тази информация да е изцяло обобщена, случаите, които са ми подадени към момента, тъй като не са от всички областни дирекции, са 75. Според мен това са прекалено много, твърде много случаи, и тук не попадат случаите на прекратявания на наказателни производства с така, как да кажа, странни мотиви. В момента събирам тази информация, ще я предоставя. Тя касае изработени от нас досъдебни производства, внесени с мнение за предаване на съд и прекратени впоследствие с мотиви, които не изискват особени юридически познания, за да бъдат преценени доколко са релевантни. Отново ще се върна на тезата си, че публичността според мен, в това число и на актовете на прокуратурата, е гаранция и инструмент в борбата с евентуалната корупция. Това е, което мога да кажа на този етап. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! След тази баталия, която започна да се разиграва миналата седмица по върховете на прокуратурата, твърде много интересни факти започнаха да излизат, обвинения, които, между другото, тежко дискредитират България в международен аспект като член на Европейския съюз, но това е една друга тема. Аз внимателно следя всичко това, което се случва, включително и защото това в някакъв смисъл ми е ресор – вътрешната сигурност и общественият ред, и искам да се позова, господин Демерджиев, на едно Ваше интервю, в което Вие казвате, между другото, е в посока на това, което преди малко споделихте, но казвате, че има купища спрени и прекратени наказателни дела за обществено значими казуси. И аз искам да Ви помоля, влезте в конкретика. Кажете кои са тези купища или изведете от тези купища нещо, което е важно, и има ли връзка прекратяването, спирането на тези дела с политически чадър? Защото това е важно за българската общественост, тъй като има дълбоко обществено убеждение, че в България законът не се прилага еднакво спрямо всички, работи се поръчково, извадково, определени дела се движат с някаква голяма скорост, а други някъде потъват. И в тази връзка тази цялата ситуация със – както казвате Вие, тези купища спрени и прекратени дела, имат ли връзка с работата на закритата вече Специализирана прокуратура? Аз искам да дам един пример – бързо се забравят понякога нещата, след протестите през 2020 г. се оказа, че в Специализираната прокуратура има образувано дело по Глава първа за бунт и въстание, представете си! Именно по това дело излязоха определени факти, бяха използвани специални разузнавателни средства по отношение на хора, които бяха излезли да протестират срещу властта, след което ги прибраха всичките тези данни в каса на Специализираната прокуратура и всичко това изчезна. Та, има ли връзка между тези спрени и прекратени купища дела, както казвате Вие, с работата на Специализираната прокуратура?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, отново краткият отговор на въпроса Ви е да. Сега ще го развия. Както знаят голяма част от присъстващите в залата, нашата съдебна система е така устроена, че във всеки един момент Следствието може да изземе нашите производства, да встъпи и да започне да ги води. Много често се използват тези прийоми, когато на някого не му харесва как се развива едно производство в полицията. Има купища примери за това. Най-честите причини делата да бъдат поставени на трупчета – ползвам този израз, колкото и да не го харесвам, защото доби някаква гражданственост и се разпознава, са две. Обикновено едното е политическо влияние върху съответното производство. Вторият случай, в който това се наблюдава, е сериозно влияние на лица от високия криминален контингент, които също успяват понякога да си издействат подобно привилегировано отношение към тях. Понякога – да, както казвате и Вие, двете групи се смесват. Технологията е следната: делото се изземва обикновено от органите на полицията, които не са подопечни на прокуратурата, предават се на следовател, оттам най-често делата с голям обществен интерес – тези, за които говоря тук в този списък, отиваха в Специализираната прокуратура, Специализирания съд, там биваха спирани, биваха обединявани с други дела, всякакви, тактически ще ги нарека, защото те не са процесуални, прийоми бяха ползвани, за да може тези дела да се забавят, и голяма част от тези дела сега се връщат обратно в прокуратурите по места, което мен ме кара да съм оптимист в голяма степен, тъй като се оказва, че в прокуратурите по места има достатъчно честни и отговорни хора, в които се надявам да попаднат голяма част от тези дела и да приключат по начина, по който трябва да приключат. За мен е неприемливо, когато основната, голямата работа е свършена в полицията, делото е изработено, така ако мога да се изразя, и е предадено на прокуратурата, тя да чака години, за да вземе решение да се произнесе с краен акт. Няма никакъв повод за едно такова забавяне, няма никакъв повод за такъв размисъл, няма никакъв повод делата да преливат, да се обединяват, да се разделят и всичко друго, което води до тяхното изкуствено забавяне, докато фокусът на общественото влияние се отклони от съответното дело и се стигне накрая до прекратяването му незабелязано, ако мога да се изразя така. За съжаление, моделът е този. И още един апел имам към Вас като народни представители. Нека се направи необходимото, да се направят необходимите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и да не се позволява толкова лесно Следствието да изземва делата най-често на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, на Главна дирекция „Национална полиция“. В момента, в който едно дело стане твърде опасно за някого, много често преминава в ръцете на Следствието и там вече нещата се променят и като динамика, и като резултати. Това мога да кажа във връзка с въпроса Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! На 15 май заместник-главният прокурор Борислав Сарафов направи едно изявление пред медиите, в което съобщи, че прокуратурата умишлено забавя разследването по знакови дела, които чакат сгоден момент – подчертавам, за да послужат като инструмент, с който да се извиват ръцете на политици по високите етажи на властта. Обществото обаче, което е информирано от медиите за тези престъпления, следи и очаква адекватно, коректно и най-вече навременно проведено разследване, очаква реални резултати, очаква в крайна сметка да разбере дали някога ще има политици, подведени под отговорност, дали някога ще има политици, предадени на съд, очаква справедливи процеси и справедливи наказания. Виждаме, че към момента доверието към прокуратурата, в Следствието, в полицията е силно разклатено. Тези институции се компрометираха с оглед последните събития. Та, в тази връзка, господин Министър, моля Ви да дадете яснота и да отговорите на въпроса дали тези умишлено забавени дела, за които заместник-главният прокурор спомена, са за престъпления, извършени от политици? Ако да, дали към настоящия момент тези политици са във властта, или доскоро са били във властта, както и каква е причината за забавянето на разследването? Има ли спусната заповед на ухо за умишлено забавяне с цел изтичане на абсолютната давност и оттам невъзможност за наказателно преследване, и ако да, от кого? И още един подвъпрос: ако господин Сарафов не беше заговорил открито за тези дела, имахте ли намерения изобщо, и ако да, кога, да дадете гласност на този сериозен проблем? Защото в противен случай за пореден път ще оставим хората с убеждението, че е вярна старата поговорка „За милиони няма закони, а за кокошка няма прошка.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще изляза от риториката на поп-фолк химните, но ще се опитам да отговоря на въпроса Ви. Както Ви казах, още на 24 август, аз встъпих в длъжност на 2 август, съм сезирал министъра на правосъдието с преписки, досъдебни производства, които са предадени, изработени в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Главна дирекция „Национална полиция“ и неоснователно, безпричинно се бавят в прокуратурата. Ако внимателно се изслушат изявленията, направени от господин Гешев, от господин Сарафов и господин Тодоров, ще видите, че огромна част от тези изявления са насочени към твърдения за извършени закононарушения, дори престъпления, от магистрати. Преди малко подчертах, че компетентни да разследват магистрати са органите на Следствието към днешна дата, които са подчинени на същите тези магистрати в прокуратурата. При един такъв порочен модел, в който подчиненият разследва началника си, този, който му дава всички указания, от когото до голяма степен зависи и професионалното му развитие, няма как да се очакват резултати, но тук да не намесваме полицията и нека да не намесваме полицията, когато говорим за авторитета на прокуратурата. С това, което се случи последната седмица, може би се засегна сериозно авторитетът на прокуратурата, но не защото основанията за това не са били налице назад във времето, просто се разкриха истини, които бяха дълго време прикривани от обществото. Те може да не са лицеприятни, но аз гледам с оптимизъм на този процес, защото вярвам, че са първи стъпки, които ще помогнат прокуратурата да се отърси, да си стъпи на краката и да започне да се чисти сама, да започне сама да отговаря за безпристрастното гледане на производствата, за законосъобразно гледане на производства ¬ – такова, каквото и Конституцията, и законите изискват от органите по наказателно преследване. Смея да възразя на твърдението Ви, че авторитетът на полицията пада. Авторитетът на полицията не пада точно по причина, че за разлика от прокуратурата през тези месеци има много дисциплинарни и наказателни производства срещу полицаи, образувани от самите нас вътре в системата. Така че ако това се случваше периодично, ако имаше дисциплинарни производства срещу магистрати, ако имаше наказателни производства срещу магистрати, мисля, че нямаше да се стигне до събитията от миналата седмица, но не може да се търси отговорност в полицията. Ние сме изслушали много внимателно изявленията и на тримата магистрати. Там, където имаме компетенции, Ви уверявам, че действаме, но за съжаление, голяма част от тези изявления не попадат в сферата на нашата компетентност да разследваме тези твърдения за различни факти. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, вчера за пореден път премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски нападна публично в международна среда България, сравнявайки нашето отношение към тяхната страна с това на Русия спрямо Украйна. Подобна реторика отново покачва градуса на напрежението в дипломатическите отношения между двете страни, откакто България като един, според северномакедонската пропаганда, истински агресор даде зелена светлина за европейската интеграция на Република Северна Македония. Това е поредното доказателство, че многобройните отстъпки на дипломатическата сцена не довеждат до постигане на желаните резултати. От „Има Такъв Народ“ не сме спирали да показваме множеството провокации оттатък западната ни граница, към които обществото на фона на вътрешнополитическите ни проблеми сякаш постепенно се адаптира. Погазването на човешките права, унижаването на български граждани, нападенията над тях и техните сдружения и все по-нескриваният език на омразата ясно показват, че политическата класа в Република Северна Македония няма никакво намерение да се придържа към договореностите между двете страни и да спази своите ангажименти за защита на общоевропейските ценности. Подобен дипломатически скандал би събудил поне недоволството на политическите субекти във всяка една друга държава, но не и в България. В нашата страна сякаш не е прието политиците да искат прошка от народа си за грешките, които са допуснали. Някои неща в живота и в политиката са непростими. Дано, надявам се, българската дипломация да покаже, че не са и непоправими. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Поводът за нашата декларация е идентичен, само че аз ще отправя тази декларация в две качества. Първото качество е на представител на партията, която в последните години направи най-сериозната инвестиция в отношенията между Република България и Република Северна Македония. Второто ми качество обаче ще бъде като наследник на македонски българи – хора, които, бягайки от ужаса на Първата световна война, намират своя дом тук в България, в своята родина. Така че аз няма да се обърна към нашите западни съседи само като към партньори и към приятели, а като към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, лели, чичовци, вуйчовци и като към роднини. Правя го с ясното съзнание, че в момента нашите отношения се намират в разлом. В момент, в който най-високопоставен представител на македонската страна, а именно нейният министър-председател си позволи по изключително фрустриращ и вероломен начин да адресира България, сравнявайки я с агресора Русия. Той направи това по време на Срещата на върха на Съвета на Европа – организация, която, както добре знаете, се занимава изключително активно и работи в сферата на защитата на човешките права. Не само цинично, но бих го нарекъл и нагло е такова отношение към държава, която в последните 30 години е направила всичко възможно, за да издига не само своя авторитет, но и авторитета на своите съседи. Ще направя само един кратък преглед на десетилетията, минали в търсене на решение на проблемите на страните от целия балкански регион. През 1992 г. България е първата страна, признала официално Република Северна Македония с тогавашното ѝ конституционно име, а именно Република Македония, с което искам да напомня, че България никога не е имала, не е предявявала и не е показвала претенции към идентичността или към начина, по който ще се казва тази страна, за разлика от други. Продължаваме към 1999 г., когато отново по българска инициатива е приета Декларацията за добросъседски отношения. Декларация, която във времето ще ескалира, за да стигнем до 2017 г., когато двама далновидни политици, единият, смятам, по-прогресивен, а именно господин Борисов, поде инициативата за това да бъде сключен Договорът за приятелство и добросъседство. Договор, който демонстрираше това, че България, вече намираща се в позицията на регионален икономически, политически и енергиен лидер, можеше да помисли не само за благосъстоянието на собственото си население, което беше вече осигурила, но и за самочувствие, което да изнесе на международната сцена. България, която към онзи момент представляваше една от петте най-добре развиващи се икономики в Европейския съюз, държава, която можеше да се похвали със стабилност, със сигурност и с предоставяне на прогрес за своето население, но и за населението на целия регион, в който се намира. Държава, на която предстоеше само след година да поеме Председателството на Съвета на Европейския съюз и да задава дневния ред на цяла Европа. България, без която разширяването на Европейския съюз в посока Западни Балкани нямаше да бъде възможно. Нямаше да бъде възможно и приемането на Република Северна Македония в НАТО, което стана реалност тогава, когато се сключи Преспанското споразумение с Република Гърция, което де факто отключи възможностите пред нашите западни съседи. Така стигнахме до време, в което да можем да се поздравим между Република Северна Македония и Република България да стои мост – мост, по който могат да се развиват икономически и политически взаимоотношения, които обаче нашата вътрешна нестабилност доведе до момент на абсолютен разрив. Доведе до момент, в който българи да бъдат пребивани до смърт само заради своята национална идентичност, до момент, в който България да бъде сравнявана с най-големия агресор на нашето време. Скъпи колеги, това е и време, в което ние следва да се замислим. Да се замислим сериозно откъде тръгнахме и докъде стигнахме и до какво доведе нашата международна политика и дипломация – насипното състояние, в което се намира вътрешната ни политика. Това е въпрос, който ние трябва да зададем към самите себе си, стоящите в тази зала и представителите на институциите, които позволихме България в момента да бъде подхвърлена на международната сцена по един абсолютно безобразен начин. Постигнатото от няколко правителства на ГЕРБ, което намери своя най-голям разцвет между 2017-а и 2021 г., в момента е погубено от една вътрешна безотговорност, която обаче ние можем да поправим. Безотговорност, която може да намери решение в единението на тази зала и излъчването на ново стабилно правителство – правителство, което да върне дипломацията и международната политика във фокуса, или там, където ѝ е мястото – да служи на българския национален интерес. Но аз ще отида отвъд това самочувствие и ще кажа, че България беше гарант не само за своята сигурност и стабилност, но и за сигурността и стабилността на целия балкански регион, за целия регион на Централна и Източна Европа. Ако днес по някакъв начин някой си позволява да ни сравнява с Руската федерация, то, да, ние трябва много сериозно да му обърнем внимание и да отправим предупреждение. Но това предупреждение, уважаеми колеги, трябва да бъде и към нас самите, защото в нашите ръце е инструментариумът, чрез който можем да се справим и да поправим тази несправедливост. Можем да покажем, че България е държавата, която няма да позволи нейни граждани да бъдат бити! Можем да покажем, че България е държавата, която няма да позволи да бъде сравнявана с най-вероломните агресори на нашето време! Можем да покажем, че България е държавата, която спазва и изпълнява своите международни ангажименти. В крайна сметка и тези, които зоват себе си най-патриотични, тези, които призовават останалите да се държат като тях, опитвайки се да служат като модел за подражание, в смисъл на национално самосъзнание и самочувствие, трябва да погледнат и да разберат на каква висота стоят само от факта, че се намират в тази зала. Аз се надявам, че прегледът на нашите двустранни отношения с Република Северна Македония от 1992 г. до днес, инвестициите, които ние сме направили в посока тази държава да върви по пътя на евро-атлантическата интеграция, в НАТО и в Европейския съюз, ще бъде осмислен, но от българска позиция, защото България – тя е Европа, и Европа е България. Това да си част от европейското семейство, е не само въпрос на членство в дадена организация, то е въпрос на самосъзнание, въпрос на ценности, въпрос на идеали и когато говорим за тази евро-атлантическа интеграция и ориентация, това не е само политическа самоцел. Това не е клише, не е дъвка за политиците. Това е усещане, с което всички ние трябва да се гордеем, защото кой повече от България има право след 1400 години на този континент да се нарича европеец и да диктува европейската политика. Уважаеми колеги, ако ние искаме това да продължи да се случва, трябва да си дадем сметка, че в ръцете ни са възможностите, чрез които да го утвърдим. Ние веднъж го постигнахме, но сега оттук нататък следва да се държим на висотата и достойнството, което нашата страна, но и регионът ни заслужават. И към нашите приятели и роднини отвъд западната граница. Европейската Ви интеграция не е наша самоцел. Тя не е дори нещо, в което ние толкова истерично вярваме, макар единственият начин, единственият път на мостове между нашите страни и падане на границите между тях, това е и към родните националисти, е принадлежност към Европейския съюз. Това е начинът, по който ние можем да скрепим и да покажем, че сме цивилизовани, прогресивни държави – държави, които ще се еманципират от този омразен начин на говорене, който наблюдаваме в последните месеци от страна на нашите западни съседи, начин, който можем да пренесем в много по-градивен и позитивен смисъл, смисъл на политическа еволюция, който, за съжаление, в момента липсва. Аз съм сигурен, че тази зала може да го върне, ако разбере силата на девиза, който седи над нея. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в публичното пространство последната една година излезе информация за редица скандални, не знаем дали и не са престъпни обстоятелства, за които аз искам да Ви попитам в момента. Първото е по темата за газа. Там вече има привлечени обвиняеми, но в същото време имаме изявления от бивши членове на кабинета, че действията, които са предприемани по газа, са разпореждане от вицепремиера Асен Василев. Това го има в публичното пространство. Проверявана ли е тази хипотеза дали е вярна? Разпитвани ли са лица и съответно това ли е пълният кръг с обвиняеми, до които сте стигнали? Вторият ми въпрос е по отношение на лептата за горивата. Ние тук, в Народното събрание, четохме секретен доклад на ДАНС, който беше, меко казано, тревожен. Не мога да кажа повече от това, но по тази тема също не виждаме никакво движение, не виждаме привлечени за обвиняеми, не виждаме повдигнати обвинения. В публичното пространство също така знаем за декларации с невярно съдържание и с декларирани неверни обстоятелства на господин Кирил Петков. По тази тема също няма движение. От медиите пак знаем, че има изнесена строго секретна информация от госпожа Лена Бориславова, и то към журналист – нищо и по тази тема. Има ли записи, знаете ли дали има записи от Министерския съвет на пици с кристали, на пиянски запои, на които са се вземали решения за арести?! (Оживление, смях.) Последното може да Ви звучи малко дребнаво, но според мен е важно и може да представлява престъпление. Ходили ли са Кирил Петков и Лена Бориславова в Солун с държавния самолет на вечеря? Защото и това го пишеше в медиите. Та въпросът ми е: има ли разследвания по тези теми и на какъв етап са те? Благодаря Ви. (Реплики от ПП-ДБ.)

Браво, браво!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, мога да Ви дам малко информация – ще Ви дам тази, която мога, по тези теми, които поставяте. По част от тези теми има образувани и досъдебни производства, които се движат, и всички материали, които се намират в полицията – казвам по част от тези теми, защото голяма част от темите, които засегнахте, очевидно са разработки на ДАНС. Те се движат по съвсем друг ред – директно през прокуратурата. Много често там влиза също Следствието наред с ДАНС, но не и с участието на Министерството на вътрешните работи. Та по тези, които са от нашата компетентност, като пример ще дам тази с газа, за да не бъда голословен, работата, която трябва да се извърши в Министерството на вътрешните работи, е извършена, материалите са предадени на прокуратурата, оттам нататък ние изпълняваме указанията, които са ни дадени. Така е по всички преписки, не правим никаква разлика по преписките, които се намират при нас – кой стои зад тази преписка, кое лице потенциално може да бъде някой ден обвиняем или подсъдим – това не ни интересува. Стараем се и съм убеден, че успяваме принципно да проверяваме всички факти и обстоятелства, когато при нас постъпят такива сигнали или ни стане известна такава информация. По част от нещата, които споменахте, нямам никаква информация за тях, съответно са подходящи за други хроники и не мога да ги коментирам – ще ме извините. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Искам да поставя на вниманието на министъра и на вниманието на народното представителство, разбира се, няколко въпроса. Нека да разсъждаваме и да отговорим, ако е възможно. По силата на чл. 8 от Конституцията на Република България държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. В конкретния случай е интересно – от гледна точка на този принцип властите трябва да се контролират, допълват и така нататък. При разследването на случая в прокуратурата за взрива с транспортното средство на главния прокурор кой контролира прокуратурата и кой контролира следователите, които осъществяват съответното разследване? Това, което казвам, искам да свържа с друг въпрос. Господин Министър, Вие взехте кратко отношение, може би в заключението ще кажа няколко неща в тази връзка, които са важни, само едно сега – че наистина трябва сериозно да се помисли по законодателни промени. Второ, как мислите, господин Министър, можем ли да направим извод за политически чадър над прокурора, особено след изявлението на господин Сарафов за навлизане на политиката в прокуратурата и обратно? Можем или не можем? На следващо място, можем ли да направим извод за политически чадър от изказването на един бивш софийски градски прокурор: „Ти си го избра!“? На следващо място, кой държи чадъра: този, който се обръща към друг с думата „шефе“, или самият шеф? Какво е, на следващо място, Вашето мнение, господин Министър, във връзка с политическото влияние при назначаване на главния прокурор и не представлява ли това унищожаване на практика на принципа на разделението на властите? Виждате ли в това, в тази насока, някаква правна възможност, защото друга не виждам, за ограничаване на политическата алчност, за да не се посяга на независимостта на съдебната власт? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Рашков, макар и част от въпросите, които поставихте, да предполагат друг тип разсъждения и анализи, които не са в сферата точно на моята компетентност като вътрешен министър, ще се постарая да отговоря на тези, които смятам, че попадат в тази сфера. На първо място, аз вече казах, че за мен е редно разследването срещу магистрати да не бъде изключителна привилегия и правомощия само на Следствието, което е подчинено на прокуратурата. Това не води до ефективно разследване, многократно сме ставали свидетели на това и многократно правната общност е алармирала за това, че това не води до очакваните резултати. Очакваните резултати са налагани от върховенството на правото и реална борба с корупцията. На второ място, по отношение на чадърите вече казах, съжалявам, че използвам и този термин, но и той доби гражданственост. Казах вече в предното си изявление, че се наблюдават два типа чадъри. И двата са абсолютно неприемливи. Те донякъде вероятно имат връзка със следващия въпрос, който поставихте – въпроса за назначаването на главен прокурор на Република България. По този въпрос съм взел становище още през 2019 г. като председател на една адвокатска колегия тогава. Становището ми не се е променило с нищо по съществото си. Трябва да се обезпечи реална независимост на съдебната система, трябва да се обезпечи реално работещо разделение на властите и тогава, когато това се случи, очаквам да има и реални резултати в борбата с корупцията, както и очаквам да се утвърди върховенството на правото в държавата. И понеже преди малко поставихте въпроса с конкретни производства, имам пълен списък с всичките конкретни производства, по които смятаме, че не се работи или се работи бавно. Според мен по-правилното място е те да се дебатират в Комисията по обществен ред и сигурност. Имам готовност, мога да Ви дам и данни, каквото е необходимо в тази посока.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, изнесохте информация за забавени производства с доста подробни данни. Упоменахте, доколкото Ви е възможно, че става въпрос за образувани досъдебни производства, които поради една или друга причина са били оставени на трупчета, може би срещу лица, заемащи публични длъжности, може би срещу лица от висшите ешелони на криминалния контингент. Нека все пак да уточним, че има още една друга категория досъдебни производства, които са срещу лица, заемащи публични длъжности. Те са образувани само и единствено с цел да ги дискредитират. Така например ще Ви посоча, че председателят на ВЪЗРАЖДАНЕ в момента е подсъдим по НОХД с внесен от прокуратурата обвинителен акт и два пъти се отказва от своя имунитет по обвинение за това, че всява паника, като казва по телевизия „Евроком“, че от склада на Държавния резерв в Сливен липсвали 30 т кашкавал. Това е обвинението, което беше повдигнато, и той беше привлечен в началото на така наречената пандемия – 31 март 2020 г. Нека залата сама да си направи извод дали това е категорията от дела и производства, които визирам, които са били повдигнати от прокуратурата само и единствено за да дискредитират публични личности. Ще Ви задам следния въпрос: какъв ресурс от страна на МВР е бил ангажиран по разследването на досъдебните производства, които Вие посочихте? За да обясним на обществеността къде точно е това забавяне, имате ли данни от страна на разследващите в МВР да са били предприети някакви мерки срещу подобно установено забавяне, доколкото следва все пак да уточним, че господстващ орган в досъдебното производство е прокурорът, който надзирава и контролира, образно казано, бута хода на едно разследване? Респективно да отговорите дали има евентуално налагани наказания на служители на МВР, ако е било установено забавяне от тяхна страна, или не, няма такова нещо, а единствено забавянията са се случвали от страна на действията, респективно бездействията на наблюдаващите прокурори в една или друга структура на прокуратурата? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Петров, да, има такава категория дела, каквато Вие споменахте. Действително се наблюдават и производства, които се образуват с цел да се въздейства не само върху политически фигури. Когато стъпих през месец август миналата година в длъжността „министър на вътрешните работи“, установих, че има немалко такива производства, образувани срещу висши полицейски служители, с цел да им се въздейства на тях. Те са комбинирани със забрани да се изнасят факти и обстоятелства, независимо дали са предмет и се намират в кориците на едно досъдебно производство, или са факти и обстоятелства, станали известни на тези служители по други причини. За мен е неприемливо, недопустимо да се образуват дела както срещу политици, така и срещу висши полицаи или други подобни държавни служители и представители на държавата с цел да се въздейства на тяхната воля. За съжаление, наблюдаваме и такива практики. Начинът да се борим с тези практики е да се изисква производството да приключи бързо, да се разгледа, да има краен акт и публичност, към която апелирах преди малко, която липсва в много случаи. Производствата, за които изнесох данни, са основно от 2017 г. и 2019 г. Те са били изработени изцяло в нашите структури. Отново подчертавам: Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“ и в областните дирекции. Това са само тези, които смятаме, че са с най-висока степен на обществена значимост, има още много такива забавени производства. (Реплики от народния представител Петър Петров.) Няма забава в МВР по тези производства, защото те са предадени най-късно през 2021 г. в прокуратурата и няма движение по нито едно от тях. Всички указания, дадени от наблюдаващите прокурори, са изпълнени. Не може да се отправя укор към работата на разследващите, защото при приемане на отчетите на областните дирекции на място имаше представители на прокуратурата, които похвалиха разследващите полицаи за качеството на тяхната работа. Тук ще направя една препратка – затова смятам, че те не са по-лоши от следователите и биха могли да разследват магистрати, защото на много места мнението беше, че качеството на работата на разследващите полицаи е най-добро от всички органи, които имат компетентност да разследват. По тази причина аз наградих много разследващи полицаи, дори цели звена от разследващи полицаи. Така че проблемът със забавянето на производствата не стои на плоскостта на компетентността на действията или бездействията на полицията, а изцяло е проблем на прокуратурата, който трябва да бъде решен. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, много често, както и днес, изслушванията на министъра се превръщат в скрита политическа пропаганда. Аз ще се опитам да се влея и в двете неща, защото не мога да не тръгна по акъла на колегите – много е изкушаващо. В миналия парламент от тази трибуна господин Свиленски от БСП обяви как господин Кирил Петков му е предлагал, за да оттегли законопроект, да му даде начина, по който се манипулират машините на изборите. Това поставя под съмнение, едно, че е престъпление, второ, поставя под съмнение изборния резултат и само да Ви припомня, че за днешното Ви изслушване един от вносителите беше господин Кирил Петков. Въпросът ми е: МВР направи ли нещо като разследване по тези изключително скандални изказвания, за да подпомогнете прокуратурата? Според Вас прокуратурата задействала ли се е по този случай? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Йорданов! Конкретният случай не ми е известен, но това, което мога да Ви кажа, е, че съм дал много ясни указания на всички структури на Министерството на вътрешните работи. Когато бъде изнесена информация било в медиите, било в публичното пространство от подобен характер, да бъдат предприети незабавни действия по нейното проверяване. В момента не мога да Ви отговоря на този въпрос, но мога да направя проверка и ще Ви дам информация извършени ли са действия, какви действия, до какво са довели респективно тези действия. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Искам да изразя удовлетвореност от отговорите, които получих. Разбира се, да кажа, че имах ясното съзнание, че по някои от въпросите Вие не можете да отговорите, но както може би правилно се изрази и господин Тошко Йорданов, това е политически орган, така че освен фактология тук могат да се изнасят и данни, които имат повече политически характер. Във връзка с Вашите намерения или пък виждания относно промени в законодателството, които биха променили положително ситуацията, която наблюдаваме в момента. С това, което казвате, изразявам пълно съгласие, особено с възможността, която ние в парламента трябва да осигурим, да се публикуват и да бъдат публични актовете на прокуратурата в определен момент, не във всеки. Това е най-сериозният контрол, който може да съществува, така както всеки гражданин може да се запознае с една присъда, която е влязла в сила и е публикувана на интернет страницата на всеки един съд. Друго интересно, което искам да подчертая, е във връзка с вниманието, което отделихте на компетентността на органите за разследване, защото това е изключително актуален и важен въпрос с оглед на събитията, които се развиват в последната седмица, нека така да кажа. Какво имам предвид? Имам предвид това, че съгласно действащата законова уредба и в Наказателно-процесуалния кодекс ние сме осигурили правна възможност на една институция, в която някой е извършил престъпление или се явява пострадал от едно престъпление, тази институция да се саморазследва. Подобен европейски стандарт, уважаеми колеги, няма. Това е наш патент и никой не може да убеди който и да е юрист, който е близо до материята, че тук няма заинтересованост. Основен принцип в наказателния процес е непредубедеността, незаинтересоваността от изхода на делото. За да стане по-ясно, ще Ви дам пример с онова, което се случи. Главният прокурор се явява в конкретния случай с взрива, пострадал от престъпление, но главният прокурор в момента продължава да е главен прокурор и по силата на Конституцията, и по силата на НПК той упражнява надзор за законност върху всички прокурори и разследващи органи. В задачата се пита: те, тези, които разследват, ако открият онзи, който е взривил, тогава главният прокурор ще продължи ли да дава указания, каквито сега дава в хода на разследването, и тогава по отношение на този човек, който ще бъде обвинен, и в какво качество – като главен прокурор или като пострадал? Ще има ли и в едното, и в другото качество и моралното, и процесуалното право да прави това? Справедлив ли ще е процесът? Ще има ли състезателност в процеса изобщо? Възникват много сериозни въпроси и затова именно искам да Ви припомня, че в предишния Четиридесет и осми парламент ние в Министерството на вътрешните работи изготвихме един законопроект, в който предвидихме това, което с приятна изненада – чувам и от министър Демерджиев, че ще трябва да помислим много сериозно относно компетентността на разследващите органи в хипотезата, когато извършител на престъплението се явява магистрат – съдия, прокурор, следовател. Не може колегата следовател от единия кабинет – например в Националната следствена служба, да очакваме да извърши обективно независимо разследване на престъпление, което е извършено от колегата му в другия кабинет. Не може, както и министърът днес обърна внимание, следователят, който процесуално е подчинен на прокурора, да разследва прокурора, ако той е извършил нещо или ако се яви пострадал. Виждате ли какви зависимости съществуват, които в момента са убягнали от вниманието на предишния законодател, ако мога така да се изразя, но сега стои на дневен ред пред нас. Ние нямаме никаква пречка да решим този въпрос в насока или в контекста, че тогава, когато извършител на деянието е магистрат – съдия, прокурор, следовател, разследването да се извърши от разследващ орган от другата власт, от изпълнителната власт. Тогава реално ние ще постигнем принципа на разделение на властите, които ще се и контролират. Сега кой контролира? Преди малко поставих въпроса: разследващите и прокурора и по отношение взрива на Гешев, кой е този, че аз не мога да го видя? Затова ще повторя. В предходния парламент ние предложихме такива промени в НПК, но някои, вместо да се задълбочат в това, което се предлага, и да се види има или няма рационален момент, се задоволиха и понеже не разбират, естествено, да се усмихват снизходително, видите ли някой какво бил предвидил. Другото, което ще припомня. Тук има една група и тя предложи проект за промени в НПК, които предвиждат да се отдели следствието и да се възстанови онова, което беше преди десетина години, така че те да излязат от пряката непосредствена и извънпроцесуална опека на прокуратурата. Това е абсолютно задължително – казвам го и от личен опит. Бил съм директор на Националната следствена служба във времето, когато директорът не беше и заместник на главния прокурор. Това разделение на двете институции създаваше оптимално противостоене при решаването на процесуалните въпроси. А сега е едно, затова и заместникът на главния прокурор Сарафов говори едно, след него и по-малките повтарят това, което иска от тях главният прокурор – да се доведе експерт от Израел. Веднага каца – час и половина преди взрива, за да оказва съдействие, ами то е смешно, и се допуска на местопроизшествието, което е недопустимо по правилата на закона, разбира се. Сега се чудят на кого да се прехвърли отговорността. Единият казва, че Гешев е разпоредил, а другият – нещо различно, и така нататък и така нататък. Тук има какво да направим в интерес на обществото, защото една от основните задачи на политическия орган, наречен Народно събрание, е да се погрижи справедливостта да е на пиедестал в държавата, хората да чувстват, че има справедливо общество, за да си стоят тук, в нашата страна.

Времето!

Знам, че Ви е неприятно.

И нещо много важно пак в този контекст. Научете все пак нещо, а не само да правите асфалта тънък. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет – пита се, този инспекторат в момента действа ли въобще? Господин Председател, Вие сте колега и най-добре ме разбирате какво казвам, макар че сте от тази група. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не действа в момента. Той е съставен от членове, които много добре знаят, че като им изтече мандатът, ще се върнат в онези съдебни звена, които трябва да проверяват, докато са членове на Инспектората. Е, как ще стане това? Затова сега резултати от Инспектората ние не виждаме да има и няма и да видим, докато не вземем законодателни решения и в тази посока. Трябва да бъде действен, да бъде полезен за съдебната система, защото ние, както виждате, не можем да я контролираме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговорите! Така и очаквах, че ще мине изслушването. Вие оставихте у мен впечатление, че сте човек, който винаги е имал позиции по всички обществени въпроси и проблеми и не сте бягали от неудобните отговори и не сте се крили зад някакви сухи цифри и статистика. Колеги, смятам, че за всички беше полезен дебатът, който се разви по днешната тема за изслушване, защото извън темите, които повдигна колегата Рашков, които са излезли у неговото съзнание след днешния дебат за необходимостта от съдебна реформа в посочената от него посока, аз съм на същото становище. Конкретният повод за изслушването и събитията от последните дни, колеги, извадиха на показ теми, които всички от години в обществото ни са повдигани по един или друг повод. Сега обаче ние имаме уникалния шанс да вземем повод от конкретния случай и наистина да започнем да работим така, че да не допускаме в бъдеще да се случват подобни ситуации, от което губим всички. Доверието във всички институции е силно разколебано и в това мисля, че никой от Вас няма никакво съмнение, в това число отдавна и реномето на тази сграда и въобще на институцията е под критичния минимум, за което всички носим своята отговорност, разбира се. Това, което Вие съобщихте, е изключително тревожно, господин Министър, както към датата на назначаването Ви и в качеството Ви на служебен министър на вътрешните работи, така и към днешна дата Вие изнесохте данни за неприключили и забавени досъдебни производства, без да бяхте изчерпателен, че това касае всички областни дирекции – над 75 такива. Посоката, в която беше Вашето изложение, че тези неприключили или приключили с изключително оскъдни бланкетни мотиви досъдебни производства са били в посока както повдигане на смехотворни обвинения с цел да дискредитират определен човек, така и от друга страна, са забавяни с цел да услужим на някой друг наш човек. Тук е мястото може би да се отвори дебат и за компетентността, правомощията на разследващите органи. Чух от Вашето изложение, че причините за забавените досъдебни производства не се коренят в поведението на служители на МВР, или ако има такива, те са понесли съответната дисциплинарна отговорност. Отдавна разследващите полицаи, колеги, са лишени от всякаква оперативна самостоятелност. Общо взето всеки от Вас, който по една или друга причина служебно е работил в досъдебната фаза на наказателния процес, знае, че разследващите органи на практика са превърнати в едни администратори на волята на прокуратурата. Неведнъж сме били свидетели на комични ситуации, че разследващите органи дори не могат да излязат от предварително зададените въпроси от страна на наблюдаващия прокурор. Представяте ли си за какво разследване говорим?! Това обаче са правомощията на разследващите към днешна дата съгласно нашия процесуален закон. Ето защо аз смятам, че трябва да се помисли и за законодателна промяна в тази посока извън повдигнатите теми от Бойко Рашков. Бездействието на Инспектората на Висшия съдебен съвет въпреки двукратното сезиране от страна на министъра на вътрешните работи също е обезпокоителен факт. Какво работи този инспекторат на Висшия съдебен съвет, колеги, тогава се питам аз? Да, вярно, отдавна е изтекъл неговият мандат, но нямайки нищо против да получават заплати – месечни възнаграждения за това, че все още пребивават там, аз мисля, че трябва да работят. Колеги, извън всичко това, което казах, аз смятам, че можем да върнем доверието в институциите и най-вече в Народното събрание като законодателен орган тогава, когато действително започнем да изработваме закони, такива, които не са нито бухалка, нито чадър за когото и да било. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ние от „Има Такъв Народ“ смятаме, че това, което се случва в прокуратурата в момента, може би е начало на оздравителен процес, защото, когато действащите лица започнат да изкарват един на друг зависимостите си, едва ли някой поставя под съмнение фактите, че са такива, каквито са. Също така смятаме, че е хубаво, че повечето политически партии в този парламент осъзнаха, че не фигурата на Иван Гешев е основният проблем, а самата структура на прокуратурата, и се надяваме по-голяма част от политическите партии в този парламент да осъзнаят, че и влиянието на други политически сили върху други органи от съдебната власт, да речем съдийската колегия, също не е по-приятно или по-лицеприятно от това да има влияние – политическо, в прокуратурата. Защото дали ГЕРБ и ДПС имат влияние върху прокуратурата, или „Демократична България“ имат влияние върху съдийската колегия, е еднакво отвратително и в двата варианта. Другото, което се надяваме, господин Министър. След като Вие не знаехте за това, което Ви казах, което се е случило на 26 ноември миналата година, сега Ви предоставих стенограма от тогавашното парламентарно заседание, ако желаете, мога да Ви изпратя и линкове с медийни публикации по темата. Надявам се да се запознаете за този пропуснат ден от събития и да вземете необходимите мерки и се надявам все пак да върнете някакъв отговор какво ще предприемете. Благодаря.