19 май 2023 г.

По начина на водене.

Благодаря, господин Председател. Разбира се, че е абсолютно Ваше право да предложите точка в дневния ред, но е и абсолютно наше право да разкажем на българските граждани защо едни законопроекти са точка първа и точка втора, а всички, които в тази зала, уважаеми колеги, през последните две седмици обикаляхте телевизиите, правихте кръгли маси, комисии – открити и закрити, съвместни и несъвместни, във връзка с жертвите по пътищата, пияни и дрогирани шофьори, това го оставяме назад! Нашата група подкрепи предложението за първа и втора точка, но не знам защо не се подкрепя точка трета да бъде Наказателният кодекс? Да, ние подкрепихме да бъдат разгледани. Да, ще бъдат разгледани законите за главния прокурор. Съмнявам се обаче, че до понеделник, докогато той ще започне да говори, ще могат да бъдат приети на второ четене. Разбирам бързането, разбирам притесненията, но не разбирам защо отново не откликваме на нуждите на нашите избиратели, а те са именно намаляване на жертвите на пияни и дрогирани шофьори. И ако, не дай си боже, следващите дни се случи нещо, уважаеми колеги, ние какъв знак даваме – че ни е важен Законът за съдебната власт, че ни е важен НПК, който така или иначе до понеделник няма да бъде приет, така или иначе главният прокурор в понеделник ще каже нещо, от което някои хора ще ги е срам. Е, хайде да не сме ние тези, които да се срамуваме! Хайде, ние да си свършим работата! И господин Председател, знам, че е Ваше право, но пак Ви призовавам, докато се гледат законите, нека Правната комисия – млад, енергичен председател, както бързо написаха тези два доклада, още по-бързо – законите са безспорни, гледани са веднъж, приемани са веднъж, просто трябва да ги приемем в пленарната зала днес. Така че призовавам Ви наистина председателят на Правната комисия да разпореди докладите да дойдат след няколко часа, докато разглеждаме останалите, а Вие да направите предложение за включване в дневния ред на точката, което е много важно. Благодаря Ви.

Комисия по правни въпроси. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-354-01-5, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 април 2023 г. На свое заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-354-01-5, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 април 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Крум Зарков – министър, госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, господин Емил Дечев – заместник-министър, госпожа Мирослава Манолова – началник на политическия кабинет на министъра, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, и госпожа Мария Димитрова – правителствен агент към Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“; от Прокуратурата на Република България – Иван Гешев – главен прокурор, и заместниците на главния прокурор – госпожа Красимира Филипова и госпожа Десислава Пиронева; от Висшия адвокатски съвет – госпожа Ина Лулчева – заместник-председател; от Камарата на следователите в България – господин Ясен Тодоров – член на Управителния съвет; от Асоциацията на прокурорите в България – господин Емил Иванов – прокурор от Върховна касационна прокуратура; от Асоциация „Форум“ – госпожа Мария Карагьозова – председател, и председател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет; от Съюза на съдиите в България – господин Красимир Мазгалов – изпълнителен секретар и съдия в Софийския градски съд; от Българска съдийска асоциация – госпожа Росица Велкова – председател и съдия в Софийския районен съд; от Българския институт по правни инициативи – госпожа Биляна Гяурова – директор, и от Инициатива „Правосъдие за всеки“ – господин Велислав Величков – председател, и господин Емил Георгиев. Законопроект, № 49-302-01-3, с вносител Министерския съвет, беше представен от министър Крум Зарков, който посочи, че с транспонирането на Директива (ЕС) 2016/800 се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство. Беше отбелязано, че за неизпълнение на задължението за въвеждане на Директивата е образувана процедура за нарушение срещу Република България. Целта на Законопроекта е създаването на правила и специални мерки за децата и уязвимите лица, за да се гарантира, че те могат да участват ефективно в наказателното производство и могат да се ползват от правото си на справедлив съдебен процес в същата степен, както другите обвиняеми. В обхвата на Директива (ЕС) 2016/800 попадат лицата, които, преди да навършат 18 години, са станали заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление, независимо от възрастта им, до окончателното приключване на наказателното производство. С предложените промени се създават изрични правила за определяне на възрастта на непълнолетните заподозрени или обвиняеми и се предлага презумпция при съмнение за възрастта, че свидетелят е на възможно най-ниска възраст, като се допуска и извършването на медицинска експертиза за установяване на възрастта. Предвижда след предявяване на постановлението за привличане органът на досъдебното производство да изисква от инспектор при детска педагогическа стая изготвянето на характеристика за установяване на емоционалната и социалната зрялост, икономическо положение, социална и семейна среда, уязвимост, предходни противоправни прояви и рискови фактори. В допълнение към правата на непълнолетния обвиняем се урежда възможността родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата на непълнолетния в наказателния процес, както и правото непълнолетният да бъде придружаван в съдебните заседания от родител, попечител или от лице, което по закон полага грижи за него. Предвижда се задължението за установяване на личностните особености на детето, както и правото на ограничаване разпространяването на информация за качеството му на обвиняем. Законопроектът въвежда задължението за извършване на медицински преглед за оценка на общото физическо и психическо състояние на непълнолетния обвиняем веднага след задържането му и с оглед неговата защита се предлага при провеждането на разпит да се изготвя звукозапис и видеозапис, когато е налице обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание, не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Предвижда се също задържането на дете да се използва като крайна мярка, като при налагането на мярка за неотклонение задържане под стража задържането не може да продължи повече от пет месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година, когато се предвижда наказание, не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи се предлага продължителността на задържането под стража в досъдебното производство да не може да продължи повече от два месеца. Законопроектът предвижда делата, по които обвиняемият е непълнолетен, да се разследват, разглеждат и решават с предимство и въвежда принципното положение непълнолетните обвиняеми да бъдат съдени при закрити врата. Предлага се при разглеждането на дело срещу дете задължително да се призовава негов родител или попечител, или друго лице, което по закон полага грижи за него, като се урежда и изискването за специална подготовка на съдиите и прокурорите в областта на правата на детето. С въвеждането на Директива 2012/29/ЕС се установяват минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Господин Зарков отбеляза, че за неизпълнение на задължението за пълно въвеждане на Директивата е образувана процедура за нарушение срещу Република България. Целта на предложените изменения е осигуряването на подходящи мерки за защита на пострадалите, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение от страна на извършителя, както и обезпечаването на адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки. Към процесуалните права на пострадалите се добавя правото да бъдат придружавани от лице по техен избор и се предлага ограничаване на провеждането на повторен или допълнителен разпит на пострадалия като свидетел, с което се цели намаляване на стреса на пострадалия. Предвижда се също задължението за получаване на писмен превод на постановлението за отказ от образуване на наказателно производство, когато пострадалият не владее български език. За целите на осигуряването на максимално равнище на защита на пострадалите разпитът може да се проведе в съобразено със специфичните нужди на пострадалия помещение, в присъствието на педагог или психолог и от един и същ разследващ орган при повторен разпит. Предвижда се в случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност разпитът да се извърши от лице от същия пол. За да се гарантира навременното прилагане на специални мерки за закрила на пострадалите от престъпления, се въвежда извършването на индивидуална оценка, която да определи физическото и психическото състояние на пострадалия в резултат на претърпяното престъпление и да установи наличието на специфични нужди от защита. Предлага се процедурата за извършване на индивидуална оценка на пострадалите и установяването наличието на специфични нужди за защита да се извърши от органите на Министерството на вътрешните работи на основата на обективни критерии, уредени в конкретна процедура в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. В съответствие с Директива 2012/29/ЕС се осигурява възможност членовете на семейството на пострадалия, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане. Във връзка с въвеждането на изцяло нови нормативни режими и необходимостта от подготовка и обучение на магистратите в областта на правата на детето се предлага отлагане на влизането в сила на Законопроекта с три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Внесеният от Министерския съвет Законопроект, № 49-302-01-20, беше представен от министъра на правосъдието, господин Крум Зарков, който посочи, че основната цел на предлагания законопроект е повишаване ефективността на наказателното производство, защита в по-голяма степен правата на пострадалите от престъпления и регламентиране на ефективен механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и подобряване на международната репутация на българската държава посредством съобразяване с препоръките на европейските партньори и мерките, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, и тяхното успешно интегриране в националния правен ред, съобразено с националното правосъзнание и правна традиция. Господин Зарков отбеляза, че в Законопроекта са възприети препоръките на различни европейски партньори, включително препоръките на Венецианската комисия от 24 октомври 2022 г., предишни становища на Венецианската комисия, както и редица резолюции и решения на Комитета на министрите на Съвета на Европа, както и препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия за необходимостта от въвеждане на ефективен и съобразен с действащата конституционна уредба модел за независимо разследване срещу главния прокурор и неговите заместници. Също така бе допълнено, че Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия е изготвила през 2017 г. независим технически анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и на нейната независимост и е направила конкретни препоръки във връзка с реформата на прокуратурата, сочещи необходимост от въвеждане в законодателството на „прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние“. Министърът акцентира върху множеството препоръки и междинни резолюции на Комитета на министрите към Съвета на Европа, направени в рамките на продължаващия над 10 години процес по наблюдение на изпълнението на осъдителното решение по делото „Колеви срещу България“, както и на изразени становища на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) за необходимостта от въвеждане на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство и предприемане на мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор в новия Висш съдебен съвет. Господин Зарков посочи, че първата основна част от предложенията в Законопроекта са свързани с въвеждане на допълнителни гаранции за защита на правата на пострадалите, като се усъвършенства и обособява уредбата на защитата на ощетеното юридическо лице. С цел борба с корупционни практики и осигуряване на благоприятна икономическа среда се въвежда фигурата на лицето, направило съобщение за извършено престъпление, като субект в досъдебното производство, макар и в ограничени хипотези – при липса на пострадал или негови наследници, или ощетено юридическо лице. С Проекта на закона се въвежда засилен съдебен контрол в началната фаза на процеса с цел постигането на важна гаранция за ефективната защита на пострадалите от престъпления. Предвижда се на съдебен контрол да подлежат отказите за образуване на досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и други, конкретно изброени престъпления, с извършването на които могат да се засегнат основни права по Конвенцията. Ограничението на хипотезите, при които се допуска такова обжалване, е направено с оглед избягване на риска да се претоварят първоинстанционните съдилища с дела на този етап. За съдебния контрол на постановлението за отказ са предвидени кратки срокове, както и възможност при новооткрити от прокурора или прокурор от по-горестоящата прокуратура обстоятелства отново да се образува досъдебно производство. Министърът на правосъдието добави, че Законопроектът предлага усъвършенстване на разпоредбите за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора и въвеждане на ясни правила за отмяна от главния прокурор в изрично изброените случаи в новосъздадения чл. 243а от НПК. Отбеляза се, че необходимостта от въвеждане на възможност за разделяне на делото в съдебна фаза произтича от осъдителни решения на Европейския съд. Господин Зарков отбеляза, че предложенията за промени в чл. 250 от НПК представляват връщане към отдавна утвърдено, но изоставено в българското наказателно производство решение съдът да прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление. Със Законопроекта се въвеждат ясни гаранции, че материалите при досъдебното производство ще бъдат разгласявани при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност, както и възможност за оповестяване на тази информация, когато е налице надделяващ обществен интерес и съдебен контрол с цел гарантиране на законосъобразно прилагане на тази процедура. Предлага се и съответно изменение в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с което се регламентира възможността на засегнатото лице да търси обезщетение, когато е установено нарушение на презумпцията за невиновност по посочения ред. Предлагат се и промени в правната уредба на наказателните производства за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, като още една гаранция за охраняване на техните права при преследване и наказване на този немалък кръг деяния. Промените в разпоредбите на чл. 416 и 417 от НПК предвиждат въвеждане на нови форми на съдебен контрол при изпълнение на наказанията, по-конкретно с цел избягване на нарушения на правото на свобода. Предложенията за допълнение на Наказателния кодекс са свързани с необходимостта да бъде криминализирано деянието „изтезание“ в съответствие с изискванията на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предвиждат се и по-тежко наказуеми състави на престъпленията убийство и телесни повреди, когато те са извършени по подбуди, свързани със сексуалната ориентация на пострадалия. Сексуалната ориентация се допълва като признак и в съставите на престъпленията против равенството на гражданите по чл. 162 и 163 от Наказателния кодекс. За осигуряване провеждането на независимо разследване срещу главния прокурор или негов заместник със Законопроекта се предлага в случаите, когато е налице законен повод по чл. 208 от НПК или в случаите на чл. 212, ал. 2 от НПК за започване на разследване срещу главния прокурор или негов заместник, материалите да се изпращат на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд. Господин Зарков посочи, че след постъпването на материалите във ВКС образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища с ранг съдия във Върховния касационен съд от списък, който се одобрява предварително от общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд. Беше отбелязано, че съдиите ще се включват в този списък след изразено от тях писмено съгласие, като, за да се гарантира достатъчно опит в наказателната сфера, е предвидено в списъка да се включват съдии, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела. Предлага се съдията да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор. В случай че в шестмесечен срок от законния повод по ал. 1 възникнат и други законни поводи за образуване на досъдебно производство срещу главния прокурор или в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК, е предвидено те да се разглеждат от прокурора по ал. 4, като, ако в този срок е отказано образуване на досъдебно производство, не са налице други законни поводи или е прекратено образуваното наказателно производство, след изтичането му се предвижда прокурорът по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия. Със Законопроекта се предлага прокурорът по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да ръководи досъдебното производство и да участва в съдебното производство, като е предвидено срокът за изпълнение на функциите му на прокурор в случай на образувано досъдебно производство да не може да бъде повече от две години, а след изтичането на този срок той се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия. Създава се възможност в случаите, когато производството срещу главния прокурор или негов заместник продължи повече от две години, наказателната колегия на Върховния касационен съд да определя, а прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да следва да назначи друг прокурор по същия ред, като при наличие на данни за обстоятелства по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България, които не съставляват престъпления, прокурорът по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, ще изпраща събраните материали на министъра на правосъдието. Законопроектът предвижда постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство да може да се обжалва от заинтересованите лица в седемдневен срок пред Софийския градски съд, като съдът ще разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите и ще се произнася с определение по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Въвежда се изискване определението на Софийския градски съд, с което се потвърждава постановлението, да подлежи на обжалване в седемдневен срок от получаване на преписа пред Апелативен съд – София, като съдът ще се произнася в закрито заседание в седемдневен срок в състав от трима съдии с определение, което е окончателно. Що се отнася до контрола върху действията на прокурора по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, с цел съобразяване с рамките на правомощията на прокуратурата, поставени от Конституцията, и осигуряване на вътрешноинстанционен контрол се въвежда още една фигура – на прокурора, осъществяващ контрол върху действията на прокурора по разследване. Тя се създава след привличане на главния прокурор като обвиняем и се конституира по начин, подобен на този на прокурора по разследване. Предвижда се за контролиращия прокурор да има поставени по-високи изисквания чрез съответни промени в Закона за съдебната власт, като съответно той се поставя и в по-висок йерархичен ранг – да може да се избере само измежду съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд, и се назначава за заместник на главния прокурор, осъществяващ само и единствено контрол върху действията на прокурора по разследване. Въвежда се срокът за изпълнение на функциите му да е две години, като след изтичането му той се възстановява на съдийската си длъжност. Решението на прокурорската колегия за назначаване на контролиращ прокурор е предвидено да се взима с не по-малко от шест гласа, каквото е мнозинството за назначаване на всички прокурори, отново с цел избягване на извънредност. Господин Зарков уточни, че предлаганите промени в Закона за съдебната власт са неразривно свързани и затова са в един общ законопроект. Той посочи, че промените в Закона за съдебната власт са свързани с институционално уреждане на избора и работата на този нов адхок прокурор. С промените на ЗСВ се въвежда изричното изискване Народното събрание да не избира като членове на Висшия съдебен съвет действащи магистрати, с цел избягване на порочни междуинституционални връзки, в изпълнение на дългогодишни препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на Венецианската комисия с чл. 16 от Закона за съдебната власт. Беше отбелязано, че с тази промяна се цели предотвратяване на известно капсулиране или фактическа доминация на определени фигури във Висшия съдебен съвет. Предвидено е въвеждането на дългогодишната препоръка на Венецианската комисия, според която изборът и освобождаването на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да се осъществява с двойно мнозинство: не по-малко от 13 от членовете на Пленума на ВСС, обикновено мнозинство от 25-те членове и след това с мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Предлага се решението на пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до Президента на Републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, тоест намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-354-01-5, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 април 2023 г., беше представен от господин Петър Петров, който посочи, че с него се цели постигане на един по-обективен, бърз наказателен процес в неговата досъдебна фаза на производството. Той допълни, че се разширява в максимален обем правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза, например постановлението, с което се отказва събиране на доказателства в досъдебната фаза на процеса, като това гарантира в пълен обем правото на защита на обвиняемите. Народният представител добави, че се търси бързина в разследването, като се разширяват правомощията на разследващите полицаи в посока те да имат по-голяма оперативна самостоятелност по отношение преценката за внасяне на искания за претърсвания и изземвания, както и за прилагане на специални разузнавателни средства, без да се отнема съществуващата възможност и на наблюдаващия прокурор. Създава се възможност при условията на чл. 212 от Наказателно-процесуалния кодекс разследващите полицаи да могат да започват, да преценяват започването и образуването на досъдебно производство, като се запазва и задължението им те незабавно да сигнализират за това наблюдаващия прокурор. След представянето на вносителите думата беше дадена на гостите на заседанието. В хода на публичното обсъждане заместникът на главния прокурор госпожа Красимира Филипова изрази положително становище относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. Госпожа Филипова отбеляза, че голяма част от разпоредбите на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет, са оценени от прокуратурата за дискриминационни и противоречащи на Конституцията на Република България. Тя допълни, че от Прокуратурата на Република България категорично смятат, че така създадените механизми за разследване на главния прокурор няма да отговорят на решенията на Европейския съд по правата на човека и на становищата на Венецианската комисия. Госпожа Филипова добави, че предлаганият извънреден правов ред в звената на прокуратурата противоречи на Конституцията на Република България, тъй като и към момента главният прокурор може да бъде разследван във всеки един момент, когато има правни основания за това. Заместникът на главния прокурор посочи, че отказът за образуване на досъдебно производство не следва да има съдебен контрол, тъй като в момента в прокуратурата съществува многостепенен контрол, който може да стигне до пет инстанции. Съдебният контрол не би допринесъл за бързината и справедливостта. Госпожа Филипова уточни, че фигурата на лицето, направило съобщение за извършено престъпление, няма как да бъде с еднакви права с пострадалото лице. В заключение госпожа Филипова отбеляза, че по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-302-01-18, с вносител Министерският съвет от прокуратурата изразяват несъгласие с разделянето на Кодекса за етично поведение на българските магистрати на два отделни кодекса. Заместникът на главния прокурор госпожа Десислава Пиронева допълни, че от Прокуратурата на Република България подкрепят изцяло становището на Върховния касационен съд по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., и отбеляза, че становището следва да бъде съобразено от народните представители при обсъждането му в пленарната зала. Представителите на Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите в България и Българския институт за правни инициативи изразиха подкрепа относно законопроектите с вносител Министерският съвет. От името на Камарата на следователите в България господин Ясен Тодоров заяви, че се присъединява към опасенията, изразени от прокуратурата. Той изтъкна, че от Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., не става ясно как и кой ще образува досъдебното производство срещу главния прокурор. Госпожа Мария Карагьозова, председател на Асоциация „Форум“ и на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, отбеляза по повод Националния план за възстановяване и устойчивост, че не може да е налице валидно правно основание за получаване на европейски средства, ако тези средства се получават в резултат на поемани обещания за законодателни промени, изначално противоречащи на българската Конституция. Господин Емил Иванов от Асоциацията на прокурорите в България посочи, че с връщането на модела, съществувал преди 2006 г., се предлагат промени, по които Конституционният съд вече се е произнесъл. В хода на публичното обсъждане господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието, отбеляза, че за разследването на главния прокурор са се опитали максимално да доближат процедурата към общия ред по НПК и има отклонение от него само където би се стигнало до противоречие с решението „Колеви срещу България“. Господин Дечев посочи, че решението не следователи, а разследващи полицаи да бъдат разследващи органи в досъдебното производство срещу главния прокурор е направено заради няколко резолюции на Комитета на министрите на Съвета на Европа, функционалния анализ на прокуратурата, решението „Колеви“, във всички от които се казва, че разследването не може да се извършва от следовател, защото следователите са в кадрова йерархична зависимост от главния прокурор. Той добави, че категорично не е съгласен, че съдията ще осъществява прокурорски функции. Относно съдебния контрол върху отказите да се образува досъдебно производство господин Дечев се позова на решение на Съвета на министрите, с което се настоява този механизъм да бъде въведен, като отбеляза, че вече има такъв съдебен контрол върху прекратяването на досъдебното производство в Закона за специалните разузнавателни средства, и подчерта, че от около 120 000 отказа за образуване годишно на вътрешнойерархичен контрол са били подложени едва 7000. В заключение господин Дечев отбеляза, че промяната на изискванията за избор и недопускането на магистрати от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет не е дискриминационно, тъй като за магистратите има запазена професионална квота, в която адвокати и научни работници не могат да се кандидатират, като според него идеята е чрез парламентарната квота да се осъществи граждански контрол от квалифицирани юристи. В обсъждането взеха участие народните представители Петър Петров, Надежда Йорданова, Цвета Рангелова, Петър Кьосев, Десислава Атанасова, Мирослав Иванов, Радомир Чолаков и Мая Димитрова. Народните представители от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ посочиха, че приемането на внесените от тяхната парламентарна група законопроекти ще допринесе за ефективна съдебна реформа, касаеща контрола върху действията на главния прокурор, като акцентираха върху създадената възможност за неговото временно отстраняване, когато се води дисциплинарно и евентуално наказателно производство по повод изпълнението на служебните му задължения като ръководител на прокуратурата. Народните представители от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ изразиха своята подкрепа за внесените законопроекти с вносител Министерският съвет, като отбелязаха че проблемът с въвеждането на ефективен механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност на Главния прокурор на Република България е установен с влязло в сила решение на Европейския съд по правата на човека през 2009 г. по делото „Колеви“. Те посочиха, че главният прокурор ще бъде разследван от прокурор, който се намира в структурата на действащата Прокуратура на Република България, като механизмът за това предполага той да бъде преди това действащ съдия, временно преназначаван за прокурор, а другите допълнителни гаранции целят да гарантират независимост и ефективност на досъдебното производство – разследването срещу главния прокурор и неговите заместници, и съответно да гарантират един ефективен механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност. Господин Кьосев отбеляза, че при отказите за образуване на досъдебно производство задължително следва да има съдебен контрол, за да няма незаконосъобразно бездействие на прокуратурата. Народните представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС изразиха подкрепа за внесените законопроекти от Министерския съвет, като господин Чолаков отбеляза, че в лично качество ще подкрепи и законопроектите, внесени от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, и няма да подкрепи параграфи от 1 до 6 по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет, тъй като не съответстват на концепцията на Законопроекта. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 23 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; - с 19 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; - с 14 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-354-01-5, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 19 април 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по конституционни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по конституционни въпроси разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на правосъдието господин Емил Дечев. Предвид своята функционална компетентност Комисията по конституционни въпроси разгледа Законопроекта в частите, касаещи създаването на процедурен механизъм за независимо и ефективно разследване на главния прокурор, въвеждането на нови изисквания по отношение избора на членове от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, както и повишаването на ефективността на наказателния процес, конкретно чрез въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Всички тези въпроси развиват на законово ниво по същество конституционна материя. Законопроектът цели чрез въвеждането на ефективен и съобразен с действащата конституционна уредба модел, гарантиращ независимо разследване срещу главния прокурор и неговите заместници, да се осъществят препоръките на Венецианската комисия на Съвета на Европа, на Европейската комисия, отразени в Доклада за върховенството на правото и в Механизма за сътрудничество и проверка. Досегашната липса на такава възможност е въпрос, повдиган последователно в посочените доклади и становища. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители: Екатерина Захариева, Златан Златанов, Никола Минчев, Мая Димитрова, Радомир Чолаков, Атанас Славов. Госпожа Захариева изрази резерви относно предложенията за обжалването на отказите от образуване на досъдебно производство. Тя констатира, че Законопроектът има и други слабости, които трябва да бъдат изчистени между първо и второ гласуване. Госпожа Захариева изказа подкрепа за създаването на механизъм за разследване на главния прокурор, като следва да бъде намерен баланс между различните решения. Господин Златанов изказа мнението, че предложеният закон има своите несъвършенства, но е стъпка в правилната посока. Той заяви, че от ВЪЗРАЖДАНЕ ще предложат свои корекции между първо и второ четене. Господин Никола Минчев изрази становището, че предложенията за въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство и въвеждането на механизъм за разследването на главния прокурор следва да бъдат подкрепени на първо четене и парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи Законопроекта в неговата цялост. Господин Атанас Славов изказа подкрепа за Законопроекта, като изрази становището, че парламентарната квота на Висшия съдебен съвет би следвало да осигури обществено участие, а не да избира магистрати, тъй като така се възпроизвежда представителството на професионалната гилдия. Славов предложи да се обмисли въвеждането на конституционно ниво на основните елементи от процедурата за разследване на главния прокурор, предложена в ЗИД на НПК. Госпожа Мая Димитрова подкрепи Законопроекта, но подчерта, че от парламентарната група „БСП за България“ ще предложат промени между първо и второ четене. Господин Радомир Чолаков изрази съгласие с госпожа Захариева и прояви загриженост относно факта, че съществуват становища от авторитетни органи и организации, които поставят под въпрос конституционалността на Законопроекта. С 6 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по конституционни въпроси прие Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На редовно заседание, проведено на 17 май 2023 г., Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта разгледа и обсъди Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието, госпожа Емилия Александрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Мария Брестничка от Националната мрежа за децата. От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министър Емил Дечев, който в своето изложение поясни, че предложените промени целят транспонирането на две директиви в националното ни законодателство – Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. За неизпълнение на задължението за въвеждане в националното законодателство на посочените по-горе директиви срещу България е образувана процедура за нарушение. Със Законопроекта се разширяват правата на непълнолетните лица като обвиняеми, от една страна, и като пострадали, от друга, включително и на малолетните лица, като пострадали. Промените включват: делата за престъпления, извършени от непълнолетни, да бъдат разгледани с предимство и при закрити врати; предвижда се разследващите органи и наблюдаващите прокурори, които ще водят досъдебни производства срещу обвиняеми непълнолетни, да са преминали специализирана подготовка в сферата на правата на детето. - Задължително се изготвя характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаване на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. Тази характеристика се изготвя от инспектор от детската педагогическа стая с участието на непълнолетния, а когато е подходящо, и с участието на негов родител, настойник, ако няма родител, или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия. Една от най-важните поправки в Законопроекта е редуцирането на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс по мерките за неотклонение „задържане под стража“. Със същия законопроект се разширява списъкът с процесуални права на пострадалите от престъпления, като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Ограничава се възможността за провеждане на повторен или на допълнителен разпит като свидетел на пострадалия, като това цели да се намали ненужният стрес за това лице. Създава се нова уредба за свидетел със специфични нужди от защита. Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция. В последвалото обсъждане участие взеха народните представители Светослав Тодоров, Цветан Предов, Виолета Кърпачева и Венеция Нецова-Ангова. Поставиха се въпроси относно финансовото обезпечение на програмата за обучението и специалната подготовка в областта на правата на детето на магистратите, които ще работят по делата за престъпления, извършени от малолетни, както и за ресурсното обезпечаване с педагози и психолози във връзка с новата уредба, която предвижда присъствието на педагог и психолог по време на разпит за свидетел със специфични нужди от защита. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване със „за“ – 5 гласа, „против“ – няма, „въздържал се“ – 3 гласа, Комисията по въпросите на семейството, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене. Внимателно изслушах Доклада на Правната комисия и Комисията по спорта, която очевидно се интересува от тази проблематика. Виждам, че председателят на Правната комисия е тук, не е изключително зает и молбата ми е да го призовете час по-скоро да се изготви Докладът по Наказателния кодекс, който е внесен от нас и от други народни представители, да влезе в залата, защото той вчера е разгледан в Правната комисия. Учудващо е, че този доклад не е готов, при положение че тези законопроекти всичките заедно са гледани и са гласувани вчера в Правната комисия. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! И в днешния ден, в днешния час, към настоящия момент дрогирани, пияни шофьори са по улиците и никаква гаранция, че днешният ден няма да бъде сполетян от поредната нова трагедия. Българските граждани очакват реакцията на народните представители. В момента, така или иначе, сме отворили тази тематика и нека тя да стане част от дневния ред. Моята процедура към Вас е да призовете председателя на Правната комисия. Нека да се стегне целият екип и вчерашното заседание да бъде претворено в доклад, за да може днес в дневния ред, по волята и правото, което Вие имате по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да се внесат тези законопроекти за разглеждане на първо четене, така че оставям на Вашата съвест и на съвестта на председателя на Правната комисия това нещо да се случи в рамките на днешното заседание. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, моля да ме извините, че възпрепятствам възможността да вземете становище по представените законопроекти. Уважаеми колеги, колеги от БСП, специално към Вас! Господин Иванов, Вие сте народен представител с опит, били сте председател на парламентарна комисия и знаете, че докладите изискват технологично време да бъдат изготвени особено когато заседанията са били дълги. Председателят на Правната комисия заедно със сътрудниците към Комисията във вчерашния ден са подготвяли Доклада по този законопроект, който гледаме в момента, до полунощ. Моля Ви да спрете с тези спекулации, че екипът на Правната комисия, предвождан от господин Стоев, не работи. Моля Ви да спрете с тези спекулации. Господин Стоев е дал разпореждания към сътрудниците на Комисията по възможно най-бързия начин да бъде изготвен Докладът относно седемте проекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Знаете, че и това ще отнеме време и не става ей така с щракване на пръсти, не става в рамките на половин час. Моля да не въвеждаме обществеността в едно заблуждение, че умишлено се бави този процес. Напротив, господин Стоев, както и екипът на Правната комисия са работили, както казах, до полунощ и днес сутринта отрано, за да може да бъдат подготвени законопроектите. Нека да не въвеждаме в заблуждение хората, а да обясним, че това не е обичайна ситуация. Обичайната ситуация изисква законопроектите, които са разгледани в комисия, докладът по тях да бъде изготвен в рамките на една седмица, а Вие искате да стане в рамките на половин час. Полагат се необходимите усилия. Ако в рамките на това заседание бъде готов докладът по тези законопроекти, той ще бъде представен в Деловодството на Народното събрание и председателят ще има евентуално възможност да включи като точка в дневния ред и тези законопроекти. Моля Ви наистина в днешния ден да спрем със спекулациите и да продължим с работата, която имаме и в която всички ние сме се обединили. Само още едно нещо искам да допълня. Вчера в Правната комисия всички парламентарни групи се обединиха, че приоритет е изготвянето на този доклад. Колегите, които са от БСП в Комисията, не направиха искане да бъде включена тази точка в дневния ред на Народното събрание. Така че да не извъртаме нещата по един недостатъчно коректен начин. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да започна с благодарност, че включихте тази точка в дневния ред, както и към председателите на комисиите, които докладваха подробно случилото се в заседанията, които са ръководили. Председателят на Правната комисия изрази доста подробен доклад, така че това ми позволява да бъда по-стегнат. За мен е особено важно също така и становището на Комисията по конституционните въпроси по един от законопроектите, доколкото там действително се разискват такива, както и Комисията по младежта и спорта с важно становище по отношение на първия законопроект, който ще Ви представя, а именно Законопроекта за изменение и допълнение на НПК, който има за цел да се разширят правата на непълнолетните участници в наказателния процес и на пострадалите, като се предлага в този смисъл изменение в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Това е един много важен законопроект, който е бил разглеждан още в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Получавал е подкрепа както на политическите партии, така и на професионалната гилдия. За него се каза достатъчно в двата доклада, които го засягаха. Искам само да доуточня, че с този законопроект се въвеждат разпоредби на две европейски директиви, а именно Директива 2016/800 относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство, както и Директива 2012/29 относно минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление. По двете директиви са започнали наказателни процедури срещу страната ни от страна на Европейската комисия за ненавременното им транспониране и тяхното приемане ще послужи както по същество, така и по този въпрос. По отношение на другия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, в който има и важна част за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, той касае три аспекта. Първият е повишаване на ефективността на наказателното производство като цяло. Вторият е защита в по-голяма степен правата на пострадалите от престъпления. В този смисъл тези два законопроекта вървят ръка за ръка. И не на последно място, ефективен механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Съвсем нормално дебатът се фокусира върху този аспект, така че и аз ще кажа няколко думи за него. Законопроектът е в отговор на над 70 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека. Той е съобразен с всички препоръки на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа – Венецианската комисия, както и с предишни становища, които тя е давала, както и с редица резолюции и решения на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е органът, който съблюдава изпълненията на решенията на Европейския съд за правата на човека. Той се занимава конкретно с този въпрос, който разискваме с Вас днес, от 2009 г., когато България е била осъдена заради системен според Съда проблем на невъзможност за ефективно преследване, разследване на случаи, в които има данни, че главният прокурор или негови заместници биха могли да бъдат замесени в престъпление. Позволете ми кратка история от 2009 г., тъй като се появиха доста спекулации за това как е писан, кой е писал и едва ли не откъде се е взел този законопроект и така нататък. От 2009 г. досега различни правителства и различни мнозинства са правили редица опити да решат този проблем – някои искрени, други не толкова искрени, трети, стигнали до Конституционния съд. По конкретния законопроект, който обсъждаме сега, съществената работа започна по времето на кабинета Петков, под ръководството на министъра на правосъдието Надежда Йорданова. Тогава в Министерството е сформирана работна група, в която са се включвали и съдии, и прокурори, и адвокати. Тази работна група завърши с готов законопроект, който съгласно практиката, която се следва в такъв случай, беше изпратен на Венецианската комисия за становище. Тогава влезе в сила и встъпи в длъжност на 2 август служебното правителство на Гълъб Донев. Ние поехме ангажимент да осигурим всичко за приемственост по този законопроект. Осигурихме условия и на работната група, и на прякото й ръководство да продължат да работят. Интензифицирахме контактите с Венецианската комисия, приехме техните предложения и продължихме да работим по същество, така че те да бъдат отразени, а впоследствие изпратихме този законопроект както в Народното събрание, така и за допълнителни становища. Това е историята на Законопроекта. Днес се радвам, че този законопроект се разглежда бързо, че вчера срещна подкрепата практически на всички парламентарни групи: на ГЕРБ-СДС, на ПП-ДБ, на „Движение за права и свободи“ на Българската социалистическа партия и „Има Такъв Народ“. Разбирам, че процесът сега започва, но това е много важно начало и тази голяма подкрепа позволява по Законопроекта да се работи срочно, без да се губи качество. Гарантирам Ви, че експертите на Министерството на правосъдието ще бъдат тук с Вас във всеки един момент, за да го доведем докрай. Законопроектът по същество предвижда наказателен съдия от Върховния касационен съд или с ранг върховен съдия да провежда разследване, когато има данни за необходимостта от такова. Въвежда се вътрешен прокурорски контрол върху действията на този адхок прокурор, което е отговор както на препоръка, така и на критика, изразявана в предишни варианти на Законопроекта. Предлага се делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд – споменавам това нещо, защото то е доказателство, че няма никаква специалност или извънредност в този ред на съдопроизводството. Със съпътстващи изменения в Закона за съдебната власт се предвижда намаляване от 17 на 13 гласа на мнозинството в Пленума на Висшия съдебен съвет – необходимост за предсрочно освобождаване и временно отстраняване от длъжност на главния прокурор. Такова ново мнозинство ще се изисква и за неговия избор. По отношение на тримата големи се въвежда и допълнително изискване, каквото съответства на европейската практика. Освен това мнозинство да има и друго мнозинство, а именно вътрешно мнозинство между професионалната квота на съдиите, за да бъде гарантирана тяхната самостоятелност. Оставям настрана, макар че въобще не са маловажни, по пълната и по-прецизната уредба на фигурите на пострадали от престъпления и ощетеното юридическо лице, този законопроект е актуален от 2009-а, в последните дни става болезнено това. Той дава решения на много от проблемите, които ни заливат, и аз нямам съмнение, че ще бъде разглеждан и в тази светлина. Твърде дълго време системата се управляваше на принципа мъка безкрай и това води до нейния мъчителен край. Чувам, че продължават да хвърчат заплахи и недомлъвки, някои може би свързани с подкрепите към този законопроект, но съм абсолютно убеден, че това е началото на една качествено нова система, в която прокуратурата като институция ще има достатъчен авторитет, достатъчна възможност да може, когато има съмнение, да излиза, да ги оборва или да внася обвинения, така че хората да бъдат спокойни, че всичко е наред, защото, ако има дори един човек, за който не важи върховенството на закона, то не важи за никого. И аз съм благодарен, че един от първите законопроекти, които разглежда това Народно събрание, е именно този. Оставам на Ваше разположение за допълнителни въпроси.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, приветствам Ви, че за разлика от разглеждането на Законопроекта в миналото Народно събрание, днес вече сте тук, за да защитавате законопроектите, внесени от Министерския съвет в залата. Аз лично одобрявам начина, по който би могла да се получи впоследствие, надявам се, дискусия и с участието на министъра. Бих желал да предоставя на Вашето внимание становището по отношение на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от група народни представители от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Предлаганите от нас изменения и допълнения в Наказателно процесуалния кодекс преследват три главни цели. На първо място, процесуална икономия и бързина на наказателния процес в неговата досъдебна, начална фаза. В тази група изменения следва да посоча на първо място създаваната възможност вече разследващите органи да образуват досъдебно производство не само в условията на неотложност, а във всички случаи, когато има законово основание за това, като запазваме задължението незабавно да уведомят наблюдаващия прокурор с цел законност на извършваните от тях действия. Следващата група промени, които предлагаме в началната част на наказателния процес, в неговата досъдебна фаза, е създаваната възможност на разследващите органи вече да извършват без санкцията на наблюдаващия прокурор процесуално-следствени действия, като претърсване и изземване, като съставените протоколи при извършването на тези действия да подлежат на одобрение от съответния съд отново с оглед законността на извършените действия. Следващата група предложения, които касаят процесуалната икономия и бързината на досъдебната фаза на наказателния процес, е избягването на опосредяващата роля на прокурора при внасянето на искане за използване на специални разузнавателни средства. Разбира се, отново разрешението се дава от съда, но този път искането, което така или иначе се подготвя и към момента технически от разследващия орган, сега вече се внася директно от него. Тоест не изчакваме прокурорът да реши кога – дали да забави, дали не искането до съда за разрешение на използването на специални разузнавателни средства. Като тук предлагаме още едно изменение – те да могат да бъдат използвани и срещу свидетел, който е дал своето разрешение за това, с оглед на разкриване на обективната истина. Следващата част промени, които предлагаме в Наказателно процесуалния кодекс, целят една по-ефективна защита на участниците в процеса срещу издаваните актове от прокурора и разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Тя върви ръка за ръка със следващата група предложения, които създават по-разширен и по-ефективен съдебен контрол върху актовете и действията в рамките на досъдебното производство. И тук следва да посоча, че внесеният законопроект създава пет нови форми на съдебен контрол върху актове в досъдебното производство. На първо място ще започна с възможността за съдебно обжалване, за обжалване по съдебен ред на прокурорското постановление за задържане до 72 часа по реда на чл. 64 от НПК, ал. 2. Досега то не е било възможно да бъде обжалвано. Създаваната възможност от нас на съдебна проверка на това постановление, на претегляне на събраните до момента доказателства, въз основа на които прокурорът е формирал своето вътрешно убеждение за необходимостта от вземане на подобна мярка, цели да предотврати възможността за своеволие и произвол от страна на прокуратурата в най-ранната фаза на наказателния процес – в първите три дни. Разбира се, има още едно задържане – задържането до 24 часа, което е извън нашия законопроект, въпреки че в настоящото наказателно производство е невъзможно незабавното обжалване на задържането до 24 часа, но за сметка на това втората форма на нов съдебен контрол, който ние създаваме от ВЪЗРАЖДАНЕ, това е възможността за съдебна проверка на постановлението на разследващия орган за привличане като обвиняем към извършено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години. Това също до момента не може да бъде предмет на контрол и проверка и считаме, че ако създадем форма на съдебен контрол, което, разбира се, включва и запознаване със събраните до момента материали, със събраните доказателства, ще даде възможност да се предотвратят случаите, когато определени личности получават незаконосъобразни обвинения. И то създаваме възможност да се препятства на това още в първите дни на извършването на подобни евентуално незаконосъобразни действия – дали от разследващите органи, дали от прокуратурата. Третата нова форма на съдебен контрол, която се създава с промените в Наказателно-процесуалния кодекс, предложени от ВЪЗРАЖДАНЕ, е в чл. 213 от НПК и касае обжалване по съдебен ред на отказите от образуване на досъдебно производство. Тази новаторска идея на ВЪЗРАЖДАНЕ беше за първи път предложена от народни представители в парламента на 20 април 2022 г. в рамките на Четиридесет и седмото народно събрание. Тогава не бе разгледана, дори не мина и в комисии, впоследствие бе заимствана и от Министерството на правосъдието в техния първоначален законопроект на 20 юли 2022 г., а после виждам, че е намерила място и в последващия законопроект на Министерския съвет, който днес разглеждаме. Идеята да се обжалва по съдебен ред отказът от образуване на досъдебно производство цели на първо място заинтересованото лице от обжалване, от оспорване на подобен отказ да се запознае с материалите по преписката. Защо? Защото отказите от образуване на досъдебно производство към момента и сегашният вътрешноинстанционен прокурорски контрол според нас поне са една от формите за несправяне с престъпността, за нежелание за борба с престъпността, защото прокурорът отказва да образува досъдебно производство и най-лаишки казано, към момента можете да гоните Михаля. Затова формата на съдебен контрол, която се създава, и то само за престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода пет години и повече, дава една възможност, на първо място, на заинтересованите лица да обжалват подобен отказ, да се запознаят с материалите по преписката, да разберат на какво основание прокурорът е формирал своето вътрешно убеждение, че няма достатъчно данни за извършено престъпление, след като е извършил предварителната прокурорска проверка, и да посочат на съда според тях налице ли са или не процесуални нарушения в прокурорското постановление. А вече съдът в един кратък срок да се произнесе еднолично и да даде задължителни указания на прокурора дали са налице съществени и отстраними процесуални нарушения – нещо, което и вчера го казахме на Комисията, и в момента съществува по реда на чл. 249 от НПК, когато се прекратява делото при разпоредително заседание. Следващата четвърта група форми на нов съдебен контрол, който ние създаваме, това е в случаите, когато се прекратява едно досъдебно производство, по което няма пострадал или ощетено юридическо лице, с други думи няма кой да възрази, ако евентуално прокурорът е решил да прави своеволия и да не повдига обвинение. В тези случаи е редно, ако неговото постановление бъде потвърдено от горестоящия прокурор, тогава то да подлежи на още една форма на контрол, а именно съдебен контрол еднолично от страна на съответния съд и да може съдът да е този, който реално да защити обществения интерес, в случай че нямаме пострадало лице или ощетено юридическо лице. И последната пета нова форма на съдебен контрол, която ние създаваме – новаторска, касае случаите, когато след предявяване на материалите, след приключеното разследване се правят молби от страна на участниците в процеса за извършването на нови процесуално-следствени действия, евентуално – и приключвам с това, господин Председател – събирането на нови доказателства. Към момента молбата до наблюдаващия прокурор не подлежи на обжалване и отказът да бъдат извършени тези действия в някои случаи дава възможност за произвол и своеволие от страна на прокуратурата с цел несъбиране на относими доказателства в процеса. Ако създадем, така както предлагаме ние, възможност това негово постановление да бъде обжалвано в кратък срок, едноинстанционно пред съответния съд, ще дадем възможност за бързото събиране на доказателства, тъй като основният мотив на прокуратурата да откаже е, че впоследствие – евентуално в съдебната фаза, те биха могли да бъдат събрани. Така е, господа народни представители, но тук губим време и бързина евентуално и може да стигнем до невъзможността за последващо на по-късен етап събиране на доказателства или за извършване на съответните процесуално-следствени действия. Това са в обща степен нашите промени плюс още една, последна, която дава възможност на гражданите, които са получили отказ от образуване на досъдебно производство, вече сами под формата и в ролята на частни обвинители, с частна тъжба да се домогват по съдебен ред, ако имат такава инициатива от своя страна да доказват, че е налице извършено престъпление от общ характер и съдът, ако намери, че са налице достатъчно доказателства и данни за извършено такова престъпление, да прекрати производството и да го върне на прокурора за доразследване – създаване на задължителни указания. Извинявам се за дългото становище.

Уважаеми господин, Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Искам да направя това изказване, за да подкрепя господин Зарков и Министерския съвет, но и да припомня, тъй като в своето изказване, той започна – да, опитите по този законопроект се правят от предишното редовно правителство, но истината е, че опитите да се намери в тясната конституционна рамка механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници, не се прави за първи път. Ще припомня и законопроекта, който беше приет от Четиридесет и четвъртото народно събрание, внесен от нашето правителство с министър Ахладова и премиер Борисов, който, за съжаление, беше отменен от Конституционния съд. Надявам се този опит, и съм убедена, че този законопроект ще бъде приет, господин Зарков, наистина, да не се сблъска в същата стена. Затова и ние ще работим, надявам се в Комисията по конституционни въпроси, която създадохме, и господин Славов в представянето на Доклада спомена за намиране и за извеждане на конституционна норма, която да гарантира този механизъм. В своето изказване в Комисията по конституционни въпроси – знам, че докладът се писа доста бързо, може би не бях съвсем коректно отразена, затова искам да направя изказването сега. Ние ще подкрепим Законопроекта на първо и на второ четене така, както по отношение на механизма за разследване, така, както е внесен от Министерския съвет. Когато обсъждахме в Комисията по конституционни въпроси, аз обърнах внимание на други текстове, които нито са изискване в Плана за възстановяване и устойчивост, нито са свързани директно с този механизъм, а именно въвеждане на според мен норми, които ще забавят процеса и ще го затруднят. Становище в тази посока е дадено и от Върховния касационен съд. Това са няколко параграфа, свързани с подателя на сигнала и с неговата роля в процеса. Мисля, че те трябва да се обмислят наистина сериозно още веднъж. Тъй като не ми се иска да бавим от друга страна този законопроект, се надявам в рамките между първо и второ четене и в разговори с Вас да помислим дали сега е моментът за приемане на този изцяло нов механизъм. По отношение на измененията в Закона за съдебната власт. Много пъти сме дебатирали наложения в публичното пространство и според мен абсолютно погрешен термин за политическа квота, защото целта на тази квота е да бъде обществената квота за членовете на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание. Това, което обаче аз лично считам, че бихме могли да обмислим между първо и второ четене, се отнася по отношение на съдийската колегия. Във внесения законопроект от Министерския съвет всичките единадесет членове, избирани от Народното събрание, е написано да бъдат външни за съдебната система. Пак казвам, аз съм съгласна, много пъти сме го обсъждали това нещо, имало е различни варианти на текстове, когато сме работили по Закона за съдебната власт, изцяло подкрепям, че системата не бива да се капсулира, изцяло подкрепям, че не е редно всички членове на Висшия съдебен съвет да бъдат действащи магистрати, след което да се върнат в системата. Препоръки в тази посока са давани мисля, че отново във връзка с механизъм за разследване на главния прокурор и от Венецианската комисия, но само що се отнася до прокурорската колегия. Също така следва да обмислим според мен още веднъж и кръга от лицата, които са написани там. Има различни модели и норми, но те не са за закон, те са за евентуален разговор за Конституцията, включително в Комисията по конституционни въпроси сме обсъждали – господин Славов припомни, че във Франция, ако не се лъжа, има и такива проучвания, неслучайно поисках моделите на съдебните съвети, дори не всички е задължително да бъдат юристи точно за да не се стигне до конфликт на интереси. Така или иначе, това е тема, която не е моментът да обсъждаме. Искам да завърша с това, с което започнах, че Законопроектът ще получи нашата подкрепа, и наистина се надявам да започнем съвсем скоро и сериозната работа по конституционни изменения, така че да сме убедени, че и този законопроект няма да бъде сполетян от съдбата, която сполетя законопроекта на правителството на Борисов 3. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще взема отношение по два от разглежданите законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, а именно № 49-302-01-3 и № 49-302-01-20 – тези, с които се предвижда да се въведе механизъм за ефективно търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, и този, с който се подобрява уредбата във връзка с децата, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателното производство, и съответно жертвите от престъпления. Колеги, българската съдебна система има специфична особеност – особеност, която затруднява развитието на България десетилетия, а именно това е специфичната роля и правомощие на главния прокурор. Както Конституционният съд в Решение 11 от 23 юли 2020 г. казва, че „Конституционният законодател съсредоточава и персонализира в лицето на главния прокурор крайната отговорност на законосъобразното упражняване от прокурорите на правомощията по чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията“, тоест показва, че главният прокурор централизира върха на пирамидата и в себе си съсредоточава цялата власт на обвинителната функция в България. Това има своеобразна последица на възможността на практика ефективно да се търси неговата наказателна отговорност тогава, когато той е прекрачил закона. Ситуация, която беше казана на България с решението по делото „Колеви“, тогава, когато през 2002 г. беше извършено убийство на високопоставен прокурор, в което беше замесено името на Филчев – тогава главен прокурор, и съответно българската държава, българската прокуратура, следствието не успя по убедителен начин да разкрие обективната истина и съответно да постави обвинените пред съда. От 2009 г. България не може да реши този проблем, тогава, когато беше произнесено решението по делото „Колеви“. Аз ще подкрепя Законопроекта на служебното правителство, което търси решение на този въпрос, не само защото аз и моят екип сме работили по него, а защото вярвам, че то е намерило баланса в тясната конституционна рамка, както каза колегата Захариева, да намери ефективно решение. При изготвянето на предложенията всъщност, колеги, ние се поучихме от уроците на Законопроекта, който беше приет от Четиридесет и четвъртото народно събрание и беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд. Опитахме се да избегнем тогавашните недостатъци и мисля, че тези уроци бяха полезни. По какъв начин настоящият законопроект отговаря на уроците, които ни посочи Конституционният съд? На първо място, прокурорът, който ще има правомощието да разследва главния прокурор и неговите заместници, да повдига и поддържа обвинение пред съда, той няма да бъде изведен извън общата рамка на прокуратурата, а той ще бъде назначен като прокурор към Върховната касационна прокуратура, съответно той ще подлежи на вътрешноинституционален контрол от друг прокурор, който ще бъде назначен като заместник-главен прокурор отново във Върховната касационна прокуратура. Също така, за разлика от предходния закон, в този случай разследването няма да бъде извършено от следствените отдели, решение, което Конституционният съд намери за неефективно, а ще бъде извършено от органите на МВР. Защо е важно настоящото предложение за начина на избор на разследващия прокурор? Защото, за да бъде на практика ефективно разследването и съответно повдигането и поддържането на обвинение, тази функция трябва да бъде изпълнявана от лице, което, от една страна, да има компетентността, професионалните знания, умения, опит в наказателното производство, в наказателното правосъдие. От друга страна, неговото кариерно развитие нито преди началото на производството, нито след неговия край да зависи от прокурорската колегия, съответно от главния прокурор. Именно това наложи преценката и решението за разследващ прокурор да бъде избиран съдия със съответната квалификация, който да бъде преназначаван за период от време като прокурор. Всъщност всички действия по разследване, по повдигане и поддържане на обвинение ще бъдат извършвани от прокурор и това ще съответства на Конституцията. Преминаването от една към друга професия не е непознато за българската съдебна система, напротив – случва се доста често, даже и в настоящия период. Бяха изказани възражения спрямо този законопроект, че той е дискриминационен, че той е извънредно законодателство. Колеги, той не е нито едното, нито другото. Не е дискриминационен, защото той се отнася за група хора, които са определени по професионален признак – обективен. Не се отнася нито въз основа на раса, образование, социално положение или друг без ясни граници признак. Освен това решението преследва легитимна цел, а именно цели да постави такава законодателна рамка, която да не позволи нито един човек в Република България да бъде над закона, че всеки един човек в Република България, който е извършил престъпление, ще може да бъде разследван по обективен начин, безпристрастен начин и съответно поставен пред съда. Колеги, вярвам, че с наличието на ефективен механизъм за търсене на наказателна отговорност и на главния прокурор, и на неговите заместници ще бъде глътка свеж въздух в съдебната система и отново ще може да върне в България усещането за справедливост. Също така това е един важен елемент към пътя ни за Шенген. Европейският съюз е пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Това ние да имаме правна рамка, законодателство, което да гарантира върховенство на правото и че нито един магистрат не може да каже, че „над мен е Господ“, е важна крачка в постигането именно на това пространство, при което ние да имаме справедливост, да имаме сигурност, свобода и правосъдие. Така че, приемайки този закон, ние ще постигнем и още една национална задача, а именно да се придвижим още по-бързо към сърцето на Европа. Тук в края на своето изказване ще поздравя колегата Захариева за това, че групата на ГЕРБ-СДС приемат необходимостта от разговори, работа за конституционна реформа. Всъщност конституционната реформа не е необходима, за да гарантира законосъобразност на Законопроекта, който разглеждаме. Конституционната реформа е необходима, за да гарантира дълбока съдебна реформа, реформа на прокуратурата, която е ефективна, ефикасна и прозрачна. Реформа, която да не позволи повече в България да има главни прокурори като Татарчев, Цацаров и Гешев. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната –Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Моето изказване ще бъде във връзка с внесения законопроект от Министерския съвет, касаещ добилото гражданственост наименование на този законопроект – съдебна реформа по отношение контрола на главния прокурор. Колеги, държа да кажа, че изказването ми ще бъде, от една страна, като народен представител, тоест участник в законодателната дейност в Четиридесет и деветото народно събрание, от друга страна обаче, ще бъде и в качеството ми на адвокат. Професията ми е такава, че е призвана да защитава правата и интересите на всички български граждани, в това число и на обвиняемите, пък било то и главния прокурор, когато има такова качество. Искам да започнем оттам и да обърнете внимание какво казва Конституцията, на какви органи се разделя съдебната власт и каква е тяхната компетентност. Съдебната власт основно се разделя на съд, прокуратура и следствие. Какви са функционалните компетентности на всеки един от тези органи? Съдилищата, казва чл. 120 от Конституцията, осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи, тоест те правораздават, контролирайки актове и действия на други органи. Прокуратурата, казва чл. 127 в т. 2, може да извършва разследване, не извършва разследване, а може да извършва разследване. Чл. 128 вменява какви са задълженията на следствените органи, които по служба осъществяват разследването по определени в закон престъпления. Какво прави впечатление в този законопроект, който е претърпял някакви козметични изменения от внесения през Четиридесет и осмото народно събрание? Прави впечатление, на първо място, че се образува досъдебно производство срещу главния прокурор само и единствено при наличието на законен повод за това. За не-юристите в залата ще кажа, че за всички останали обвиняеми – те добиват това качество, образува се досъдебно производство тогава, когато освен законен повод, а това най-общо е информация за извършено престъпление, било под формата на сигнал, жалба или така нататък, съобщение, е необходимо и задължително условие да имаме и достатъчно данни за това. Кое мен ме притеснява в отсъствието на достатъчно данни? Притеснява ме обстоятелството, че всеки един може да подаде сигнал, който е възможно хипотетично да бъде и с невярно съдържание, тоест да не се съберат достатъчно данни в подкрепа на този сигнал, но въпреки това ние ще образуваме досъдебно производство, ще бъде повдигнато обвинение на главния прокурор само въз основа на този сигнал. И забележете, едва след като той добие качеството на обвиняем, едва след това ще му назначим прокурор, който да наблюдава и контролира действията на прокурора по разследването. Питам Ви, колеги, какво ще контролира този контролиращ прокурор, след като главният прокурор вече има обвинение, тоест той вече има качество на обвиняем, образувано е досъдебно производство, приели сме, че той е извършил престъпление, какво ще контролира? Ще контролира събирането на доказателствата ли?! Ами те вече би трябвало в голяма степен да са събрани, след като са мотивирали някого да повдигне на другиго обвинение. На следващо място, искам да обърнете внимание на преамбюла на този закон. Той започва с изменения. Въвежда се една Глава 9а от Наказателно-процесуалния кодекс, чието място не смятам, че е в този законопроект, който има основна цел да въведе контрол върху действията на главния прокурор. Защо обаче обръщам внимание на тази Глава девета? Във връзка с това, което току-що Ви казах, въвежда се фигурата на лице, направило съобщение за извършване на престъпление, някакво лице, което е узнало хипотетично за някакво престъпление, и ние на него му вменяваме същите онези права, които има пострадалият от престъпление. Нали разбирате разликата между лице, направило съобщение, и един случаен минувач, който пуска нещо, в повечето случаи най-вероятно анонимно, с оскъдни данни, и лице, което пряко е претърпяло някакви негативни последици от престъпление? Защо Ви го казвам тук? Във връзка с контрола върху достатъчното данни. Може би ние такива лица ще намираме, които да пуснат сигнал да се образува едно досъдебно производство, да се повдигне едно обвинение – нещо, което мен много ме притеснява, особено като адвокат. На следващо място, идеята да се вменяват някакви неприсъщи функционални компетентности на съдия – неслучайно започнах изложението си с това какво по Конституция може да прави съдът, ние му вменяваме функционални права по разследването. Защо точно съдия, колеги, и то от ВКС? Защо тогава да не е например съдия-изпълнител, който въобще не се занимава и после няма да контролира актовете, когато делото влезе в съдебната фаза? Колеги, има сериозни проблеми според мен в този проект на Министерския съвет. Идеята е чудесна, но тя се нуждае от много по-задълбочено преосмисляне. Правим неща, които откровено са противоконституционни, каквото е изцяло становището и на съдебните органи. Моля да не го подкрепяте. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Вземам репликата, за да уточня две важни обстоятелства. Първо, в Законопроекта, който разглеждаме, не се предвижда да се образува досъдебно производство, камо ли да се повдигне обвинение спрямо главния прокурор или неговите заместници само въз основа на законен повод. Наличието на законен повод е единствено и само основание да започне процедура за избор на съответно на прокурор, който да разследва главния прокурор и неговите заместници, и едва след като той бъде избран и назначен, тогава ще прецени има, или няма достатъчно данни, съответно дали да образува, или да не образува досъдебно производство. А що се отнася до фигурата на лице, подаващо сигнал, и свързаните с тази уредба, първо, в Законопроекта много ясно е определено в кои случаи какви точно правомощия се дават на това лице, което е подало сигнала. Всъщност това предложение за законова норма идва в изпълнение на т. 34 от Препоръка № 19 от 2000 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Колеги, в момента сме 2023 г., мисля, че е крайно време да се съобразим с нея. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Йорданова, аз не знам дали четем различни законопроекти, но в този, който ни беше раздаден от квесторите – предполагам, че няма разлика между моя и Вашия, в чл. 411а от същия се казва, че при наличие на законен повод се започва разследване срещу главния прокурор. Не се сещам по кой точно ред, ако не е досъдебно производство, можем да започнем разследване. Сигурно може да е в хода на някакво изпълнително производство, за което аз не знам такова по Наказателно-процесуалния кодекс. Отделно от това, в същия този законопроект се казва, че в шестмесечен срок от съобщението по ал. 1 възникнат и други законни поводи за образуване на досъдебно производство. Така че, много моля да не се изкривява информацията, която е поднесена в този вид от Министерския съвет. (Народният представител Надежда Йорданова разговаря с народния представител Десислава Атанасова.) Не ме слушате, можете да дадете отговор в почивката. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Процедурното ми предложение е с оглед наближаващия стартов час на парламентарния контрол – да удължим работното време на днешното пленарно заседание, като приключим точка първа и точка втора от Програмата за днешния ден, след което да имаме три часа парламентарен контрол и тогава да завърши нашето пленарно заседание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Зарков, уважаеми колеги! Имам чувството, уважаеми колеги, че от месеци насам се намираме в едно недоразумение, което, за съжаление, много изостри една иначе професионална дискусия. Както казахме, парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи Законопроекта и парламентарната група на ГЕРБ-СДС никога не е била против идеята да има механизъм за разследване на главния прокурор. Господин Зарков ще си спомни, че аз лично съм му казвал, че е мое най-голямо желание най-после тази отворена рана да бъде затворена и прословутото дело „Колеви срещу България“ да получи своето нормативно разрешение, защото много хора направиха пари и много хора съсипаха имиджа на българската държава в чужбина заради това, че това дело стои отворено и ние не можем да намерим решение на този казус. На второ място, ясно е, че главният прокурор има особено място в българската институционална система и в последните дни виждаме, че един главен прокурор е в състояние да започне да разпада политическата система с инсинуации, с подхвърляния, подмятания – неща, които изобщо не са му в длъжностната характеристика. Така че, ако някой е имал съмнение, че тази безконтролна власт трябва да бъде ограничена по някакъв начин, то не е само Венецианската комисия, това са всички. Ние през цялото време, колеги, водихме или се опитвахме да водим юридически дебат, дебат на професионалната плоскост. Но той не се случи. Това, което виждаме в момента, и това, което ще се случи днес в тази зала и Вие ще го видите и всички български граждани ще го видят, е как политическата целесъобразност побеждава над законосъобразността и над конституционосъобразността. Това е само политическа целесъобразност, въпреки правото. За съжаление, се докарахме дотам. В целия този дебат, за който казвате, че много се проточи и беше много бавен, трябваше да бъдат чути и осмислени всички становища, които бяха дадени от професионалните кръгове. Няма да влизам в същността на Законопроекта, искам да Ви прочета няколко пасажа от становището на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Защото в този законопроект се прехвърлят отговорности и правомощия именно на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Отивам направо на механизма за разследване на главния прокурор, за да не Ви отегчавам – има и за юридическите лица, има и за свидетелите несъгласие, има за съдебния контрол за постановлението за отказ да се образува наказателно производство. Ето Ви един цитат: „Идеята за ограничен обхват на подлежащите на обжалване постановления за отказ не може да бъде споделена, тъй като тя пряко нарушава конституционния принцип за равенство на гражданите и основен принцип на наказателния процес. Разделяне на делото в досъдебна фаза. Това предложение намираме за неприложимо. То напълно противоречи на основни конституционни и процесуални принципи за ролята на прокурора в досъдебното производство и в съдебната фаза.“ По отношение на главния прокурор, това, което казва Наказателната колегия на Върховния касационен съд: „По предлаганата в обсъждания законопроект нова фигура на разследващия главния прокурор съдия, избиран между съдии, в значителна степен наподобява отхвърлената от Конституционния съд фигура на прокурор по разследване срещу главния прокурор, като разкрива същите, но и допълнителни слабости. Въпросите, които това решение поставя, са много. Защо ще бъде назначен като прокурор във ВКП, след като Върховната касационна прокуратура не е компетентна да разследва каквито и да е престъпления? Как ще се гарантират уменията му да разследва престъпления, след като функциите на прокуратура и съд са различни и този съдия е възможно да няма никакъв опит в досъдебното производство?“ На случайния принцип да бъдат избирани съдии от ВКС: „Кой съд ще може да разглежда делата като касационна инстанция? Как този съдия/прокурор ще ръководи екипа за разследване, след като няма контрол при формирането му и други. Във връзка с независимостта на разследването се предлага то да се осъществи от органите на изпълнителната власт под надзора на излъчения от ВКС и назначен от прокурорската колегия разследващ магистрат. Не става ясно кои разследващи полицаи, разследващи митнически инспектори ще имат компетентност да разследват главния прокурор – общоназначените или такива, които са назначени с нарочна заповед? Обсъдените специфики на механизма за търсене на наказателна отговорност са замислени като такива с извънреден характер.“ Това казва ВКС. „Без да е конституционно установена, дейността на разследващия съдия е предназначена за разследване на конституционно установен орган. Длъжността му е срочна. Изключена е възможността за вътрешнойерархичен контрол на всички негови актове. Това сега се опитват да го компенсират. В негово лице се сливат функциите на разследващ орган и орган по ръководство и контрол. Установен е особен ред за избора му. Предвидени са правомощия, които са различни от тези, относими както за всички останали прокурори. Тези особености дават основание да се счита, че при уредбата на механизма за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор се констатира проблем по отношение на съответствието на уредбата му в чл. 5, ал. 1; чл. 117, ал. 2; чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България. Регламентът на обсъжданите правни фигури на разследващ съдия и съдия – заместник на главния прокурор, контролиращ прокурора за разследване, се очертава като неясен, което положение е несъвместимо с принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4. Назначаването на разследващия съдия и заместник на главния прокурор е по процедура, различна от останалите прокурори, съдии и следователи. В това отношение се създава впечатление, че тези две фигури са самостоятелни. Това положение обуславя несъответствие на коментираната идея с чл. 126 от Конституцията на Република България. Не на последно място, редукцията на кръга на лицата, компетентни да разследват главния прокурор, нарушава основен конституционен принцип – равенство на гражданите пред закона, чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1 от НПК.“ Колеги, през цялото време аз лично – говоря лично за себе си, имах проблем, че Наказателната колегия на Върховния касационен съд се състои от 23 съдии, 23 върховни съдии. Аналогично становище беше дадено от Висшия съдебен съвет. Да кажем, че там са още 20 души. Около 50 висши магистрати казват – този закон не става! Ние имаме мнението на министър Зарков и на неговия заместник. Ще го подкрепим. Ще го подкрепим и аз на Правна комисия казах защо. Защото, колеги, този казус трябва да бъде доведен до край! Надявам се, че Наказателната колегия и Върховният касационен съд имат професионално достойнство и след като са дали такова становище, те ще намерят за нужно, след като Законът бъде приет, да бъде изпратено искане до Конституционния съд за проверка. Иначе трябва да допуснем, че те също ще се подчинят на политическата целесъобразност. Въпросът в момента е: Министерството на правосъдието е срещу цялата съдебна система. Нека да видим. Няколко пъти беше казано: „Вие го приемете и да ходи в Конституционния съд.“ Нека да отиде в Конституционния съд. Ако господин Зарков излезе прав и се окаже, че той е по-прав от цялата съдебна система, той заслужава да стане президент или най-малкото министър-председател на България. (Оживление във ВЪЗРАЖДАНЕ.) И аз ще го поздравя лично. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“) Евала! Евала, ако е така! Това, което помолих в Правна комисия, и с това завършвам, колеги, и се обръщам към всички други комисии, в които ще бъде разглеждан този законопроект на второ гласуване, моля в частта „Разследване на главния прокурор“ не променяйте нито една запетайка. Този закон на второ гласуване трябва да бъде гласуван така, както е внесен от Министерския съвет, за да е ясно, че това е Заканопроектът „Зарков“ и той носи абсолютно пълна отговорност за този текст. Всеки опит да го подобряваме ще даде възможност, ако случайно Конституционният съд го върне, господин Зарков да каже: „Той беше хубав, ама Народното събрание го развали.“ Не бива да отнемаме правото на победа на господин Зарков! (Оживление.) Не променяйте нито една запетайка, моля Ви! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Чолаков, дали си давате сметка какво изговорихте току-що от трибуната на Народното събрание?

Да.

А то е: „Политическата целесъобразност победи правото.“ В храма на правото! Ние сме тук, за да пишем закони, и то смислени закони. Първи извод. Втори! 50 висши магистрати, които съм сигурна, че са по-големи професионалисти от 90% от нас тук, казват: „Не го правете, защото е противоконституционно.“ Трето! Призовавате да не се променя между първо и второ четене, за да го върне Конституционният съд. Тоест Вие сте в пълно съзнание, че приемате нещо, което е противоконституционно и съдът ще го върне. Четвърто! Признавате пред цяла България, че един министър, и то служебен, се е противопоставил на професионализма в съдебната система и е принудил Народното събрание да приеме противоконституционен закон. Това казахте току-що. Вие разбирате ли за какво става дума? Това е тотален удар по институциите в България! Ама тотален! Признат от първата политическа сила. И аз ще Ви припомня защо. 17 февруари 2023 г. изказване на господин Бойко Борисов: „Съжалявам, че не приехме закона за независимостта на главния прокурор, изготвен от Крум Зарков, макар че е противоконституционен.“ И следва: „Радо Чолаков ме залъгваше, че е противоконституционен.“ (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Продължавате ли да го лъжете? (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Продължава да Ви лъже, господин Борисов. (Реплика на народния представител Бойко Борисов. Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Добре! Тези Ви взаимоотношения помежду си ги оправете – кой кого лъже. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И не са важни. Но е изключително важно това, което Ви казвам: българското Народно събрание току-що призна от първата политическа сила, че ще приеме противоконституционен закон, че един служебен министър е подчинил Народното събрание и съдебната система с политическата целесъобразност и без грам право в тези закони. Едва ли такъв абсурд се е случвал в българския парламент откакто той съществува! За пореден път унищожавате българските институции. Ако има смисъл тези закони да се подкрепят на първо четене, то това е между първо и второ да ги коригираме професионално, за да дадат ефект и да не бъдат върнати от Конституционния съд. Това е нашата позиция. Съдебна реформа трябва, но съдебна реформа професионална, а не политическа. Съдебна реформа, която цели бърз и справедлив процес и ефективни присъди за бандитите, а не политическо овладяване на прокуратурата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Чолаков, аз виждам във Вашето изказване същите мотиви, които Вие изтъкнахте и в Четиридесет и осмото Народно събрание при приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, без този патос на госпожа Нинова. Това, което мен ме учудва, че Вие имате същите мотиви, но този път ще подкрепите този законопроект. Аз не знам какво се е променило от Четиридесет и осмото до Четиридесет и деветото народно събрание. По същество на някои от Вашите коментари. На първо място, становището на Върховния касационен съд. То е от административния ръководител на Върховния касационен съд. Имаше публикации доколко това становище наистина е прието на пленума на съдиите от Върховния касационен съд и доколко то изразява мнението на съдиите във Върховния касационен съд. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Няма друго.“) Вчера в Правна комисия имаше и други организации на магистрати, които подкрепиха Законопроекта, отново на съдии, и дадоха мотиви точно в обратния смисъл. Мисля, че беше много подробно аргументиран въпросът за това защо магистрат извършва, упражнява функцията на прокурор, а именно, че той бива назначаван от Висшия съдебен съвет като прокурор. Тоест тук нямаме някакъв конфликт с Конституцията и функционалните правомощия на прокурорите и съдиите. Това беше многократно разяснено. На следващо място, относно неравнопоставеното третиране и специално законодателство, това също беше многократно посочено, че практиката на Съда по правата на човека ясно посочва разликата във функционалната компетентност на главните прокурори и техните заместници. Беше посочена практика и Вие я познавате добре – убеден съм, че Вие сте се запознали, която Съдът по правата на човека ясно посочва, че тъй като тези лица имат много различни правомощия от един редови магистрат, в случая прокурор, то и механизмът за тяхното разследване се подчинява на различни правила. Всички знаем азбучната истина, че неравноправното третиране може да бъде допустимо, когато лицата не са в едно и също положение и когато мярката, която се приема, е пропорционална на това различие. Мисля, че в този случай е това. Относно интерпретациите дали този законопроект е противоконституционен, много пъти от тази най-висока трибуна представители на различни парламентарни групи са призовавали ние да не изземваме функциите на Конституционния съд, което в случая правим. Тук се дават твърдения как този законопроект е противоконституционен, как той ще бъде едва ли не предварително… и ние му слагаме някаква оценка въпреки експертното мнение на колегите от Министерството на правосъдието и различни организации, които са дали становища, че този законопроект в този си вид е в рамките конституционната уредба. Аз лично не съм съгласен, че има противоречие с чл. 126 от Конституцията. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето изтече!“) Приключвам.

Член 126 от Конституцията, ал. 2 по-специално, посочва правомощията на главния прокурор. Това няма нищо общо с механизма за неговото разследване, а по-скоро чл. 126, ал. 2 го поставя в коренно различно положение от всеки друг прокурор, което е обратният аргумент за въвеждането на тази уредба. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Господин Чолаков, съжалявам, но не мога да се съглася с Вас и нападките Ви към министъра на правосъдието, който е временен. Прекалено дълго вече е в такава позиция, надявам се един ден да стане постоянен, не е правилно, защото този перфектен, бих казал, законопроект по отношение на двата закона – Закона за изменение на НПК и Закона за съдебната власт, който ни се представи и вчера на Комисия, единодушно гласувахме, е творение на доста наши колеги, изтъкнати юристи с професионален стаж, с разбиране по материята, като започнем от настоящия конституционен съдия господин Стоилов, минем през госпожа Йорданова и нейния екип, заместник-министъра, който е заместник-министър и в настоящото правителство, експертите на Съюза на съдиите в България и много, много други. Те са тези и не бих нападнал, а само бих похвалил господин Зарков, те са тези, които ни представиха този перфектен закон, с който ние всъщност ще решим съдебната реформа в България. Аз съм горд и моите преклонения към всички Вас, които създадохте това изменение и допълнение на Закона (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), с които ще се разсече гордиевият възел, и с чест и достойнство ще гласувам положително за Вас. Имате моя глас, така че да говорите, че Законът не е добър, че не е професионално подготвен, аз не се съмнявам в професионализма на тези, които достигнаха до този закон. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, господин Балачев, разбира се, че сте прав. Извинявайте, господин Зарков, ако по някакъв начин сте се почувствали засегнат. Естествено, че този законопроект е подготвян доста дълго време от голям екип, за съжаление просто или за щастие, той ще бъде свързан с Вас, но ще видим по-нататък… Госпожа Нинова излезе, щях да я попитам защо прави такива непристойни интриги, не отива на положението ѝ, жалко. Колеги, вижте, отговарям на госпожа Нинова – ако погледнем чисто фактическата ситуация, ние в момента имаме спор. Това е мое лично мнение, естествено, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС в голямата си част не е съгласна с мен или може би не е съгласна, аз изразявам лично мнение. Обръщам внимание, че има един правен спор в момента в обществото и в професионалната общност. Винаги, когато има правен спор някакъв между граждани, най-накрая те казват: добре, дай да отидем на съда, за да го разреши. Ние в момента сме точно в тази ситуация. Къде е проблемът?! Аз смятам, че има проблем, голяма част от залата смята, че няма проблем, съдебната система казва, че може би има проблем с ВКС, някой ще отнесе въпроса до Конституционния съд и Конституционният съд ще реши. Защо, пак казвам, смесваме юридическия с политическия въпрос? Политическият въпрос е да има ясно изразена воля този законопроект да бъде приет, за да бъде даден знак, че Народното представителство има желание, има волята да търси механизъм за разследване на главния прокурор и да изпълни решението „Колеви срещу България“ най-после. Няма проблем с това, но също така няма проблем, че ако има юридически спор, най-нормалното е да бъде отнесен пред съда и съдът да се произнесе, така че не виждам никакъв проблем във всичко това, което говорим. Съжалявам за изказването на госпожа Нинова, наистина съжалявам.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Разбира се, изказването ми ще е по Законопроекта на Министерския съвет за разследване на главния прокурор. Този законопроект, всички казахме, е изключително важен. Той е важен, защото съдържа една амбиция – амбицията България да е правова държава, амбицията в България нито един човек, дори главният прокурор, да не е над закона, амбицията да сме част от онези европейски правови държави, към които винаги сме се стремили. Този законопроект заради тази амбиция, заради юридическите разрешения, които дава, следва да бъде подкрепен. И в същото време, уважаеми колеги, този законопроект е един компромис – компромис, защото Конституцията и практиката на Конституционния съд ни е оставила една много тясна пътека, по която да вървим, компромис, защото на конституционно ниво няма все още работещ механизъм за освобождаване на главния прокурор тогава, когато е извършил други нарушения, когато е нарушил престижа на съдебната власт, когато е извършил тежки системни нарушения и други нарушения на етичния кодекс на магистратите. Ние видяхме нещо абсолютно недопустимо в една правова държава – как главният прокурор в началото на седмицата отправяше политически обвинения, участваше в някакъв сценарий, който няма нищо общо със статута на прокуратурата и с идеята за независимост на съдебната власт. Именно затова Законопроектът се опитва да реши най-фрапантните въпроси тогава, когато главният прокурор може да е заподозрян в извършването на престъпление, и разбира се, много може да се спори, доколко това разрешение е най-адекватното. Но тогава, когато е ясно, че в тази пирамидална система на прокуратурата честта на пагона, както се изрази заместник-главният прокурор, че бил пазил честта на пагона – честта на пагона е по-важна от написаното в Конституцията, от написаното в закона, то тогава ни трябва съдия, който да разследва главния прокурор, защото съдиите, колеги, нямат пагони, поне повечето съдии нямат пагони. Знаем, че някои имат пагони, за съжаление, но мястото им не е в съда на тези с пагоните. Този законопроект съдържа разрешения и по отношение на състава на Висшия съдебен съвет, и как се вземат множествата, и съдържайки едно решение, то също е компромисно. То е компромисно, защото самата уредба на Висшия съдебен съвет с мнозинствата, които са уредени по Конституция, всъщност не съответстват напълно на утвърдените европейски стандарти за независимост и самоуправление на съдебната власт. А именно защото не съответства на това в съдийската колегия съдиите да са мнозинство – съдиите, избрани от съдии, да са мнозинство, точно затова Венецианската комисия препоръча преди няколко години да въведем двойното множество, което законът именно прави. Докато не се реши големият въпрос за структурата и състава на Висшия съдебен съвет, са необходими такива палиативи, но те не са най-доброто решение. Най-доброто решение тук беше казано и от госпожа Йорданова в началото на дебата, което е да започнем сериозния разговор за промени в Конституцията, сериозния разговор, в който към настоящия момент вече могат да се включат всички политически сили, защото и ГЕРБ, и ДПС, и „Продължаваме Промяната – Демократична България“, и „БСП за България“, вярвам колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН, всички са заявили в своите политически програми, че биха участвали в такива промени на Конституцията. Нашата работа като Събрание освен да се занимаваме с временна заетост, както се получава напоследък, е да се опитваме да решаваме важните за държавата стратегически въпроси. Това да си преведем съдебната власт в съответствие с европейските стандарти е един такъв въпрос, и то не защото изпълняваме някакви наложени отвън стандарти, а защото това е въпрос на справедливост за всеки български гражданин. Това да уважаваме нашите институции, да уважаваме нашите граждани, органите да правораздават, е въпрос на патриотично отношение на всеки един от нас. Това е граждански патриотизъм, това е просветен патриотизъм – всеки да е горд, че е българин, защото институциите уважават нашите права, защото институциите вършат работата, за която са създадени, а не се занимават с решаването на персонални или пък някакви олигархични интереси. Затова поздравления за екипа на Министерството на правосъдието, поздравления за предишния екип на госпожа Йорданова, за екипите, които преди това са работили по темата за отговорност на главния прокурор! Това не е просто поредният въпрос, който ние трябва да решим, това е въпрос за справедливост и въпрос дали България е европейска държава, или е някаква източна деспотия! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

За процедура!

Уважаеми господин Председател! Господин Славов, Вие сте добър юрист и това, което казахте, на 90% мога да се съглася с него, защото е философия за начина, по който трябва да функционира нашата съдебна система. Обаче има нещо, което искам Вие да ми разясните, защото всъщност това е единствената причина, поради която няма да подкрепим този законопроект. Ако приемем Вашата логика, че може един съдия временно да става прокурор, можем ли да приемем тогава, защото знаете, че в правото, след като има такъв принцип, той може да бъде приложен и огледално, да приемем, че можем примерно да превърнем пък един прокурор в съдия?! Съответно, ако тръгнем да разсъждаваме в тази плоскост, можем да получим неочаквани предимства от това развитие на съдебната система – ще спестим много щатове, прокурорът ще пише обвинението, след което ще става съдия и сам ще се произнася, от заплати ще спестим, плюс това няма да се губи толкова много процесуално време, защото той ще е събрал вече доказателствата и няма нужда да ги изяснява. Като оставям настрана, разбира се, шегата, а тя е съвсем основателна, бихте ли ми обяснили наистина: ако приемем едното за възможно и Вие го аргументирахте надълго и нашироко, смятате ли, че и другото би могло да стане, защото в този случай точно така ще стане? Ако пък смятате, че не може, как е възможно тогава да прилагаме един принцип 50%, а не 100%, защото знаете, че в правото няма такъв принцип. Благодаря.

Благодаря, господин Председател, уважаеми господин министър, Господин Костадинов, повдигате важен въпрос, който се нуждае от изясняване. Защо в този конкретен случай не можем да допуснем прокурор да става съдия? Между другото, отварям една скоба, Законът за съдебната власт дава възможност прокурори да стават съдии, и много такива са станали съдии, както и следователи, а това дали е добро, е друг въпрос. Някои от прокурорите от Специализираната прокуратура, която беше закрита, станаха съдии (смях), но нека да се върнем на конкретния въпрос. Големият проблем в настоящата ситуация е, че прокуратурата е централизирана и йерархична структура, че главният прокурор, както видяхме, може да се меси във всяко разследване, включително и в това, когато той е пряко пострадало лице, тоест големият проблем е кой да разследва ефективно и да изпълни обвинителната функция по отношение на главния прокурор, а не е проблемът кой да осъществи независимо правосъдие като съдия. Тоест ние сме създали решение, което да реши конкретния проблем в момента, който имаме, в рамките на действащия конституционен модел и това е проблемът не с независимия съд, а с това, че главният прокурор е концентрирал толкова формална и неформална власт, че трудно може да се проведе и очевидно не може да се проведе независимо разследване спрямо него. И още нещо, забележете, Сарафов – заместник главният прокурор, подаде сигнал до Софийска градска прокуратура, която по закон следва да осъществи разследването. И какво направи Софийска градска прокуратура по отношение на този много добре обоснован сигнал – вътре с излагане на фактическа обстановка, с юридическата квалификация, с позоваването на съставите от Наказателния кодекс? Софийска градска прокуратура образува проверка. Ето колегите до Вас, юристи, ще Ви кажат каква е разликата. (Посочва към ВЪЗРАЖДАНЕ.) И Вие сте юрист всъщност, извинявам се. Да, и Вие сте юрист. Знаете много добре каква е разликата между проверката по Закона за съдебната власт, която е извънпроцесуален способ, и образуването на досъдебно производство. Значи в цялата Софийска градска прокуратура не се намери един прокурор, който да каже: време е най-накрая да изпробваме това, което и Конституционният съд каза преди три години, че всеки прокурор можел да разследва и да обвинява главния прокурор. Ами ето ги! Със сигнал от заместник главния прокурор да образуват досъдебно производство, а не проверка, която може да бъде прекратена във всеки един момент, която е просто прах в очите на хората, че нещо се прави. Нищо не се прави. Софийска градска прокуратура нищо не прави! Образува проверка по ЗСВ, а не досъдебно производство. Ето защо е необходимо този разследващ и обвиняващ прокурор да дойде извън средите на прокуратурата, защото очевидно в самата прокуратура от 1500 прокурори и следователи нито един не смее да започне досъдебно производство по отношение на изнесените факти и обстоятелства. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Председател, в момента Вие водите пленарното заседание и аз ще обърна внимание, бяхме упрекнати преди малко – групата на „БСП за България“, в някакви намеци, фиксация в председателя на Правната комисия. Този обещаващ млад човек моля да го призовете, да се поинтересувате Вие като водещ на пленарното заседание… (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „И енергичен!“) И енергичен, благодаря, господин Костадинов…

…съвсем сериозно да форсира работата по доклада, да го внесе в пленарната зала, за да може народните представители да се запознаят с него и да гледаме всичко, което касае войната по пътищата, тъй като само преди малко изтече новината: майка, пияна, с над 2,30 промила алкохол в кръвта с двете си малолетни деца е катастрофирала вчера в Кюстендил, вследствие на което е била отведена в районното. Ето това става по пътищата на България. Това е дневният ред в момента. Задължително като точка мисля, че трябва да бъде за разглеждане в Народното събрание. Изключително сериозен въпрос е, който мисля, че по никакъв начин не търпи отлагане. Без абсолютно никаква ирония, а напротив. Изключително сериозен въпрос е и призовавам наистина Вие да съдействате за това докладът да влезе в залата. Благодаря.

Господин Председател, идва малко в повече. Популизъм, популизъм, ама да се качиш на гърба на жертви, за да правиш политика от това, вече е не просто тъп и грозен популизъм, а това е абсолютно безумие. Второ, прави впечатление, че това е някакъв опит да се направи – не знам пред кого, плонж, жест, защото гласуванията показаха, че БСП и ВЪЗРАЖДАНЕ в петък бързат да се приберат. Съдебната реформа уж им беше важна, но имат и по-важна работа, защото двете групи гласуваха срещу удължаване на деня, тоест те открито опитват да саботират приемането на съдебната реформа, а може би това е и опит с тези непрестанни процедури в точно тази посока. Понеже не може да кажат отрито, че са срещу тази реформа, ама, вижте, има и други по-важни работи. И все пак каквито и цели да са си поставяли зад кадър, това не оправдава факта, че се качват върху жертви, върху трагедията на хората и я използват за изключително грозна популистка реторика. Благодаря. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)

Това ли беше процедурата?

Я ела и обясни пак тази процедура.

Да се върна ли?

Да.

Защото злоупотребяваш!

Защо не го спряхте? Защо не го наказахте?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Аз преди няколко седмици призовах господин Божанков по-рядко да идва до тази трибуна, защото се случва това, което става. Първо, говори неистини, второ, спекулира и, трето, злоупотребява с правото си на народен представител. Това, което сме заявили ясно от тази трибуна и сме гласували в дневния ред първа и втора точка да бъде съдебната реформа. (Реплики от народния представител Явор Божанков.) Първа и втора точка днес. Трета и четвърта да бъде Наказателният кодекс, господин Божанков, защото вчера жена, майка, с двете си непълнолетни деца, с 2,34 промила алкохол катастрофира и само доброто стечение на обстоятелствата е, че няма жертви. (Реплика от народния представител Явор Божанков.) Искате ли още веднъж да го повторя, за да го разберете, или искате да разглеждаме още съдебната реформа…

…и след 15 – 20 минути да Ви даваме още данни какво се случва в България, докато някои ходят по посолства и им казват как да приемат противоконституционни закони?

Ааа!

Искате ли още да говоря, защото господин Чолаков е прав. И не прави Корнелия Нинова непристойни интриги, господин Чолаков, защото сте прав в това, което казахте, защото аз го гледах господин Борисов, когато заяви къде е ходил, колко пъти, в кои посолства и какво са казали: че трябва да бъдат приети законите на Крум Зарков. И ще ги приемем, въпреки че са противоконституционни.

Благодаря Ви, госпожо Рангелова, изключително много. За да завършим този дебат. Сътрудниците на Комисията от сутринта, още преди Вие да направите процедурата – искане за включване на точката, изготвят този доклад. Имам уверението им, че до петнайсетина – двайсет минути, тоест дотогава ще бъде готов, ще го донесат тук, ще го подпиша и ще бъде внесен в Деловодството на Народното събрание. (Ръкопляскания от народните представители Корнелия Нинова, Георги Свиленски и Иван Ченчев.) Благодаря Ви, много благодаря, госпожо Рангелова. Извинявайте.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е към Вас по начина на водене и касае злоупотребата с права, които Правилникът дава, от определени народни представители, каквато злоупотреба допусна господин Божанков. Много Ви моля, господин Председател, когато тази зала обсъжда най-важните според огромна част от народните представители законопроекти, да не допускате едни лица, пришили се към част от тази група отскоро, да злоупотребяват, като правят от трибуната внушения и като ни ги изреждат като меню от ресторант – първо, второ, трето. Много Ви моля, ние тук разглеждаме законопроекти. (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Едно лично обяснение, господин Свиленски, защото наистина не разбирам защо продължавате с интригите там, където ги няма. Вижте, изискването за приемане на този закон нали е вкарано в ПВУ? Нали Вашето правителство го е вкарало в ПВУ? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Господин Борисов през цялото време мисли за това, което е полезно за държавата. Това не го ли разбирате? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Трябва да мине този закон, защото иначе няма ПВУ. Какво да направим? Защо го вкарахте? Защото Вие бяхте в правителството и го вкарахте. Казваме си професионалното мнение, но този закон ще мине, защото иначе няма ПВУ, разбирате ли? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, аз смятам да върна обратно разговора в неговото нормално русло и ще продължа оттам, откъдето свърши преждеговорившият по темата, господин Славов, който каза нещо, с което и аз съм напълно съгласен, че трябва разследванията срещу главния прокурор да се извършват от човек, който е извън системата. В момента има такава възможност, разбира се, и тя е определена с тълкувателно решение на Конституционния съд, което дава възможност на Следствието да извършва такива разследващи действия. Точно поради тази причина ние сме предложили в нашия законопроект, който вече за четвърти път внасяме в Народното събрание, тази възможност. Разбира се, с последващи процедури за изкарването на Следствието от сегашното му подчинено положение на прокуратурата. Получихме подкрепа в тази посока, включително и от представители на „Продължаваме Промяната“. Господин Рашков беше един от хората, които се изказаха в тази посока, и то доста, доста дълго и много по-аргументирано, дори ако щете, от нас като автори на това предложение, защото в крайна сметка той е един от добрите юристи тук и с най-голям стаж в тази сфера. В този ред на мисли, ако искаме да приемем такъв закон, защото, както каза сега преди малко господин Чолаков, иначе няма да има План за възстановяване и устойчивост, което пък, ако трябва да излезем извън темата, задава се въпросът: всъщност българското Народно събрание под команда ли работи? И ако работи под команда, чия е тази команда? И всъщност външна ли трябва да бъде тя, защото в крайна сметка ние би трябвало тук да гледаме преди всичко българския национален интерес, а не дали някой ни казва какво ще стане, ако приемем закон, или какво няма да стане, ако не приемем закон, което тогава създава тезата, и ситуацията, и хипотезата, за България не като независима държава, а като колония, управлявана отвън? Ето защо разговорът трябва да бъде много сериозен в тази посока, още повече че действително този закон, в този му вид, както е предложен, нарушава Конституцията. На практика ще се получи много шум за нищо, защото в крайна сметка Конституционният съд, ако бъде сезиран, може да излезе с решение, с което да отхвърли тези предложения, които сега тук в момента, доколкото виждаме ние, има мнозинство за тяхното приемане. Смятам, че нашият законопроект е доста по-аргументиран и доста по-стойностен по отношение на общата цел, която преследваме всички тук, защото поне на думи всички ние искаме да има разследване на главния прокурор и то да бъде независимо от прокуратурата. Въпросът очевидно е за пътищата, по които тази цел трябва да бъде достигната. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Костадинов! Това, с което мога да се съглася с Вас в края на Вашето изказване, е, че е необходима реформа относно механизмите за разследване на главния прокурор. Започвам с това, с което съм съгласен с Вас. Относно Вашата концепция, която е свързана и с другата точка от дневния ред, а именно за функциите на следствието, които да упражняват възможността да разследват главния прокурор. На първо място, всички знаем, че следствието в момента е подчинено на прокуратурата. На следващо място, даже и да приемем, че не е подчинено, един следовател може в условията на неотложност да образува досъдебно, но каква е вероятността при разследване на главния прокурор това да е в условията на неотложност? Много малка. На следващо място, освен че един следовател в много редки случаи ще може да образува досъдебно производство, той не може да го привлече като обвиняем. Тоест функцията на прокуратурата ще се запази. Не можем да кажем, че следователят може да замести прокурора. Чисто функционално е невъзможно следователят да замести прокурора. Предполагам, сте съгласен с това, че няма как следователят да замести прокурора? В този смисъл предложеният законопроект от самото му начало е съобразен с практиката на Конституционния съд. Какво каза Конституционният съд? Конституционният съд много ясно каза, че ние не можем да създадем прокурор, който има различни правомощия от всеки друг прокурор, за да разследва главния прокурор и да го привлече като обвиняем евентуално. Този предложен законопроект на Министерството на правосъдието решава именно този проблем – именно прокурорът, който ще бъде назначен от Висшия съдебен съвет, да бъде такъв – той ще има функциите на прокурор, той няма да има специални функции. Разликата е, отново адресира решението на Конституционния съд, че ще има друг прокурор – отново назначен, който да осъществява контрол върху него именно заради централизираната система на прокуратурата. Благодаря.

Господин Председател! Господин Пандов, говорим за едно и също, само че с различни думи. Нашият законопроект е като Вашия или по-скоро като Законопроекта на господин Зарков, с тази разлика, че той предвижда директорът на Следствието да извършва тази дейност и той да бъде временно прокурор, за да може съответно да извършва всички действия, които би предприемал един прокурор на негово място, с тази разлика обаче, че това, което Вие предлагате в момента, нарушава Конституцията, а това, което ние предлагаме, не нарушава Конституцията. Разбирам и още веднъж повтарям, че мислим еднакво за главната крайна цел, само че пътищата ни се разминават, а пък знаете, че пътят към ада е постлан с добри намерения. В този случай, ако не искате да катастрофирате – за да не отнемем сега време, защото гледам колко много се бърза и вчера беше в Комисията, а днес се вкарва в пленарната зала – ние затова настоявахме за следващата седмица да го оставим. Както и да е. Влиза днес, в момента го коментираме, обсъждаме го, разглеждаме го. Това така или иначе минава, но въпросът е, че дори това доста сгъстено време в крайна сметка ще бъде похарчено напразно, защото, пак Ви казвам: ако Конституционният съд бъде сезиран, това в момента Ваше предложение, или по-скоро на министъра, подкрепено от Вас, отива в кофата и губим време, което иначе пък тук се твърди, че било много важно за изплащането на парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Освен това пак ще Ви напомня: ние не предвиждаме всеки един следовател да може да разследва главния прокурор, а директорът на Следствието. Освен това приемаме все пак, че ние не избираме за главен прокурор отявлен престъпник. Приемаме, че ако той извърши някакво нарушение и ако извърши някакво престъпление, то няма да е всеки ден и всяка седмица. Приемаме, че ще бъде все пак някакво изключение. Нали така? Предполагаме, че до върха на тази част от съдебната система няма да отиват отявлени престъпници. Поне на теория би следвало така да бъде. Ето защо това, което ние предлагаме, е доста по-добър вариант от това, което се предлага в момента и което коментираме. Благодаря.

Господин Председател! Господин Министър, аз ще върна въпроса малко по темата за бюджета в Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като този законопроект, както беше подчертано, е много важно да се приеме, защото от Брюксел искат това да се приеме и защото предишното правителство го е вкарало в Плана за възстановяване и устойчивост. Аз имам следното питане и бих помолил, разбира се, министърът да отговори: какво ще се случи, ако така изразеното евро-атлантическо мнозинство в този парламент гласува и приеме този законопроект, докато Конституционният съд го разглежда, и България усвои определени средства, обаче след това Конституционният съд го отмени? Ще връщаме пари ли? Ще спрем Плана ли? Някой тук ще излезе и ще каже: ами да, няма значение, ще го заметем под вратата. За да може обаче Венецианската комисия да потвърди какво е това безумие, защото Венецианската комисия и тя се произнесе преди около половин година за цялото това безумие, в момента ще правим – да го кажем за хората, които гледат или ще гледат, това, което има като обсъждане – съдия, прокурори, някой, който да следи разследващия, откриване на нови щатове, нови разходи, нови пари и цялото това нещо против Конституцията. Наистина ще трябва някой да даде обяснение. Ако правосъдният министър не може, нека някой да даде обяснение: какво ще правим, ако Конституционният съд върне този законопроект, а ние сме усвоили вече пари по Плана за възстановяване и устойчивост?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, мисля, че е редно и е проява на взаимно уважение, когато се обръщате към мен, да Ви отговоря, но няма да отнемам много време на залата от и без това разгорещения дебат. Само две думи – няма, не е имало и никога няма да има разсъждения по такъв тип закони, правейки дълбоки реформи в система като съдебната, за които да не се поставят въпроси относно тяхната конституционосъобразност. Няма, никога не може да има такива и по отношение на Вашия законопроект, в който има добри идеи по принцип за Следствието, но според мен е неправилна идеята за механизма за сътрудничество. Могат да се поставят въпроси за конституционосъобразност, могат и по следващия Наказателно-процесуален кодекс. И преди е имало такива – дали ще бъде, кога ще бъде сезиран Конституционният съд? Това е съвсем нормална процедура – конституционна при това, и няма общо с изпълнението по Плана. И в този закон Планът е може би не най-важното, тъй като, за съжаление, има още твърде много неща да бъдат направени по него, но каквото и да се случи, ние имаме нужда от такъв механизъм и от този закон. Не го ли виждате?! Всеки ден –доказателства. Сега може да се получи обратен вариант на този, от който ние се страхувахме. Когато прокурорите ги е страх от шефа и започват да усещат, че шефът се клати и идва нов шеф, Вие имате ли усещане за независимост на провежданото разследване? Всички въпроси от конституционен и правен характер, които бяха поставени, заслужават уважение и намират отговори в отговорите на Министерството на правосъдието – и в мотивите, и в Правната комисия вчера няколко часа. Правото било победено, целесъобразност. Има цел, има начин за нейното изпълняване и въпросът, който остава, е само: има ли воля да свършим работата? Аз мисля, че този път има. (Ръкопляскания от ПП - ДБ)

Господин Министър, аз разбирам, че Вие сте далеч от Плана за възстановяване и устойчивост и че няма как да дадете отговор за това, че този законопроект ще коства огромни пари на България, ако бъде върнат от Конституционния съд, но, пак ще кажа, тази клауза за Плана за възстановяване и устойчивост е вкарана в последния ден на крайния срок за вкарване на Плана за възстановяване и устойчивост от точно определен заместник министър-председател, който е в тази зала, и това е част от всички условия, за да имаме изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Нека да е ясно: приемате законопроект, ще го приемете в тази зала най-вероятно, който след това почти съм сигурен, че Конституционният съд ще го върне, защото има решение и има становище на най-висшите съдебни институции в страната, пак казвам като становища, и има голяма вероятност ние да търпим финансови загуби заради това. Иначе юридическият разговор не е с мен и аз затова не влизам в юридически разговор с Вас.

Благодаря, господин Минчев. Господин Ганев както винаги говори за неща, които не разбира, или целенасочено лъже – едно от двете. Тази мярка не е вкарана в последния момент, господин Ганев.

Да, няма проблем. Господин Ганев, тази мярка не е вкарана в последния момент – тази мярка се обсъжда с Европейската комисия още от 2021 г. – преди нашето правителство въобще да е сформирано. Нашето правителство конкретизира тази мярка – тя беше включена още в първата версия на Плана, която нашето правителство изпрати към Европейската комисия. След това беше обсъждана и минаха поне четири – четири месеца и половина от момента, в който ние сме я предложили, а тя беше обсъждана още преди да го има нашия кабинет и намери своето място в Плана за възстановяване и устойчивост. Аз разбирам, че тази мярка може би е много неудобна за някои хора, но това е мярка, която е необходима на българската държава и е заложена от нашето правителство с пълното ни съзнание, че тази мярка е необходима на България. Тя не е наложена отвън, слава богу. България има достатъчно съпротивителни сили за безобразията, които се случват в съдебната система, и тези съпротивителни сили ги видяхме на площадите през 2020 г. Тази мярка е отговор на това, което започна като процес през 2020 г. Това не е мярка, която някой си е измислил в някакъв кабинет в София или в Брюксел – това е мярка, която последната седмица, за съжаление, ясно показва, че е ужасно закъсняла, че имаме една прокуратура, която е раково образувание в българската държава, която не си върши работата и която трябва да започне да си върши работата. Една малка стъпка за тази прокуратура да започне да си върши работата е да има най-малкото отчетност и възможност за смяна на ръководителя на тази институция. Това е първата, малка и недостатъчна стъпка. Истинската стъпка минава през конституционна реформа. Конституционна реформа не е заложена в Плана за възстановяване и устойчивост, защото беше много ясно осъзнато, че възможността за подкрепа на такава конституционна реформа не е достатъчно сигурна и точно за да не се подложи на риск финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост. Разбирам, че телефонният разговор Ви е по-важен, но се надявам това поне да отговори на Вашите избиратели, а не на Вас. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, честито за номинациите в кръга на шегата. Уважаеми народни представители, извинявам се, че може би малко ще съм встрани от досега развилата се дискусия, но все пак ще се радвам, ако мога да насоча Вашето внимание към факта, че в момента разглеждаме законопроекти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, единият от които е внесен от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ и той стои встрани от механизма за разследване на главния прокурор, който ще разгледаме в следващата точка с нашия законопроект за промени в Закона на съдебната власт. Всъщност този законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс касае създаване на процедури и механизми както за по-ефективна защита за правата на участниците в наказателния процес, в неговата досъдебна фаза, включително и гражданите, и пострадалите, и обвиняемите, и от друга страна, визира и процесуална икономия и бързина при извършването на неотложните процесуално-следствени действия, включително използването на специални разузнавателни средства. До момента в изказванията аз не чух да се засяга въобще темата за развитието на наказателния процес в досъдебната му фаза, което е предмет на разглеждане в нашия законопроект. Съгласен съм, че механизмът за разследване на главния прокурор е изключително важна тема, която, отново ще я посоча, ще бъде разгледана като философия и цели на законопроекти във втора точка от дневния ред, но нека не забравяме, че това, което се случва в момента – проблемите между главния прокурор и неговия заместник – директора на Националната следствена служба, не изчерпва проблемите с липсата на справедливост в България, включително и в наказателното правораздаване. Още в становището си на вносител ние посочихме, че въвеждаме пет нови форми на съдебен контрол на актовете на разследващите и на прокуратурата. До момента от изказванията не чухме никакъв коментар и аз лично се учудвам дали народните представители са успели да формират вътрешно убеждение как да гласуват. В становището си посочихме, че тези нови форми на съдебен контрол, които създаваме, целят да предотвратят евентуални възможности за произвол от страна на прокуратурата, включително и от страна на разследващите органи, касателно лицата, привлечени като обвиняеми и задържани например за 72 часа. Засегнахме темата за възможността заинтересуваните от отказ за образуване на досъдебно производство да могат да го обжалват по съдебен ред. Засегнахме и темата за лицата, които са получили отказ за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общата част по Наказателния кодекс, да имат възможността по пътя на частната тъжба, по реда на чл. 48 от НПК, да извършат своего рода разследване чрез методите на частното обвинение, превръщайки се в частен обвинител. И ако те успеят по този ред, в случай че прокурорът примерно не е положил преди това достатъчно усилия и така е написал една страничка постановление, немотивирано, за отказ от образуване на досъдебно производство, те да имат възможност по пътя на частното обвинение и по едно НЧХД в съда да съберат достатъчно доказателства, че има извършено престъпление от общ характер, при което ние сме предвидили съдът да прекрати делото и да го изпрати на прокуратурата за доразследване, като даде задължителни указания, каквито и сега дава по реда чл. 249, ал. 2 от НПК. До момента аз не чух коментари, обсъждане на всички тези нови форми на защита правата на гражданите най-малко. Наистина Ви призовавам да прочетете Законопроекта, който сме внесли. Считаме, че е редно той да бъде приет. Като паралелна процедура, която в момента се обсъжда, касаеща механизма за разследване на главния прокурор, тъй като поне за тези, които работят наказателноправната материя и са практици, за тях съм сигурен, че е ясно, че тя има нужда от усъвършенстване – има нужда от усъвършенстване с оглед предотвратяване произвола от страна на разследващите органи, от една страна, в случаите, когато го има – не слагам никога всички под един и същ знаменател, както и евентуалния произвол от страна на прокуратурата, особено в първите дни на разследването. Колко примери имаше в българското общество за публични фигури, които са били обект на арести, обект на повдигнати обвинения! Впоследствие всички тези действия и актове са обявени като незаконосъобразни, само че тези действия протичат две, три, четири или пет години в досъдебната, впоследствие и в съдебната фаза, защото досега не е имало такива съдебни механизми да ги пресечем още в първия момент, което ние предлагаме, обезщетенията, които после плаща държавата – ерго всички ние като граждани, са в изключително голям размер. Именно чрез тези механизми, които ние създаваме, даваме възможност, на първо място, тези евентуално незаконосъобразни актове и действия на разследващите органи, на прокуратурата да бъдат пресечи от съда в тяхната начална фаза – в първите дни. Разбира се, с това ние да спестим на България огромните суми на обезщетения и разноски, които българската държава плаща впоследствие за незаконосъобразно повдигнати и поддържани обвинения за действия, а в случая вече и за бездействие. Вчера беше цитирано от Петър Кьосев, мисля в Правна комисия, едно бездействие на прокуратурата за недостатъчно ефективно разследване, по което има присъдено обезщетение. С нашите промени в НПК ние именно създаваме възможност да се реагира срещу това нещо. Сигурен съм, че и министърът има какво да каже за размера на обезщетенията, например за забавено правосъдие, за дългогодишно провеждани съдебни производства. Защото всички тези обезщетения по чл. 60а, той знае, ако не ме лъже паметта, процедурите се провеждат през Министерството на правосъдието. Ако тук беше представител на прокуратурата, може би щеше да ни каже колко големи обезщетения се изплащат, защото няма механизъм да пресечем незаконосъобразни актове и действия, евентуално бездействия на разследващите, прокуратурата в първите начални фази на досъдебното производство. Ето такъв механизъм създаваме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз до момента не чух никой да го коментира, да го обсъди, да го критикува евентуално. Именно затова, тъй като все пак в мен има искрица надежда, че може би всички Вие нямате нищо против да създадем такава възможност за защита правата на гражданите и за процесуална икономия, за бързина на досъдебния наказателен процес, Ви моля да го подкрепите. Но все пак да Ви напомня, има и още един законопроект, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ, за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. „Д О К Л А Д за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-1, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 12 април 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-302-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-1, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 12 април 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-302-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: - от Министерството на правосъдието – г-н Крум Зарков - министър, г-жа Юлия Ковачева – заместник-министър, г-н Емил Дечев – заместник-министър, г-жа Мирослава Манолова – началник на политическия кабинет на министъра, г-жа Милена Коцева – директор на Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, и г-жа Мария Димитрова – правителствен агент към Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“; - от Прокуратурата на Република България – Иван Гешев – главен прокурор, и заместниците на главния прокурор – г-жа Красимира Филипова и г-жа Десислава Пиронева; - от Висшия адвокатски съвет – г-жа Ина Лулчева – заместник-председател; - от Камарата на следователите в България – г-н Ясен Тодоров – член на Управителния съвет; - от Асоциацията на прокурорите в България – г-н Емил Иванов – прокурор от Върховна касационна прокуратура; - от Асоциация „Форум“ – г-жа Мария Карагьозова – председател, и председател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет; - от Съюза на съдиите в България – г-н Красимир Мазгалов – изпълнителен секретар и съдия в Софийския градски съд; - от Българска съдийска асоциация – г-жа Росица Велкова – председател и съдия в Софийския районен съд; - от Български институт по правни инициативи – г-жа Биляна Гяурова – директор; - от Инициатива „Правосъдие за всеки“ – г-н Велислав Величков – председател, и г-н Емил Георгиев. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-1, беше представен от народния представител Петър Петров, който посочи, че с него се въвеждат механизми за завишен контрол на дейността на Главния прокурор на Република България и на административните ръководители на органите на съдебната власт. С Проекта се прецизират изискванията за юридически стаж и професионална квалификация на изборните членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, като се установяват изисквания за научна степен в областта на публичноправните науки за част от кандидатите и минимален юридически стаж в съдебната власт или в публичноправната сфера. С Проекта на закон се въвежда способ за провеждане на ефективно разследване срещу Главния прокурор на Република България и се регламентира процедура за реализиране на наказателната му отговорност. Предлага се при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер директорът на Националната следствена служба да образува досъдебно производство и да уведоми Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор. Разширяват се правомощията на директора на Националната следствена служба и с образуване на производството той придобива качеството на изпълняващ длъжността прокурор по разследването. Със Законопроекта се утвърждава независимостта на Националната следствена служба чрез отделянето ѝ като самостоятелен и независим от прокуратурата орган и се предлагат структурни и организационни промени в следствените служби. Предвижда се временно отстраняване от длъжност на член на Висшия съдебен съвет, на председателите на върховните съдилища, на главния прокурор, на прокурора по разследването срещу главния прокурор или заместниците му до приключване на воденото срещу тях наказателно производство, когато са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер. Подобряват се разпоредбите на дисциплинарното производство и се разширява обхватът на дисциплинарната отговорност както по отношение на главния прокурор, така и по отношение на председателите на върховните съдилища в качеството им на административни ръководители. Въвежда се възможността за налагане на наказание „забележка“ и „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, като с цел обезпечаване провеждането на дисциплинарното производство пленумът на Висшия съдебен съвет отстранява от длъжност председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор за срок до три месеца, когато е възбудено дисциплинарно производство по „освобождаване от длъжност“. От името на вносителите Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-302-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., беше представен от господин Зарков, който посочи, че с него се урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. Той уточни, че в едномесечен срок от влизането в сила на Законопроекта съответната колегия приема Кодекс за етично поведение и внася етичните правила за одобряване от пленума на Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието отбеляза, че в изпълнение на приетата с Националния план за възстановяване и устойчивост реформа за противодействие на корупцията се укрепва ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. Предлага се разширяване на компетентностите на Инспектората чрез предоставянето на възможност за отправяне на предложения пред съответната колегия за прецизиране на етичните правила в съответствие с добрите практики, европейските и международни стандарти, както и се дават правомощия за организиране и провеждане на антикорупционни обучения, обучения за укрепване на почтеността и независимостта на магистратите и за конфликт на интереси. В допълнение към дейността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от приключените производства се въвежда процедура за редовно отчитане и публикуване на аналитичните резултати, като се въвежда и образец за отчитане на приключването на делата в установените срокове. Господин Зарков добави, че предложената обучителна дейност е един инструмент за противодействие на корупцията и средство за повишаване доверието в съдебната система, като уточни, че дейността се провежда независимо от обученията, осъществявани от Националния институт на правосъдието. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване се проведе и публичното им обсъждане. По разглежданите законопроекти в Четиридесет и осмото народно събрание са постъпили и подробни писмени становища от Прокуратурата на Република България, Пленума на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Омбудсмана на Република България, Националната мрежа за децата, Българския център за нестопанско право, УНИЦЕФ, адвокат Елица Буенова и фондация „Български адвокати за правата на човека“. В настоящата легислатура са постъпили писмени становища от Асоциация „Форум“, Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“ и Инспектората към Висшия съдебен съвет. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, 3 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-1, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 12 април 2023 г.; и с 19 гласа „за”, без „против“ и 4 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-302-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Настоящото предложение за промени в Закона за съдебната власт обсъжда конкретни текстове от него, регулиращи, на първо място, процедурите за предсрочно прекратяване на мандата на административните ръководители на органите на съдебната власт и членовете на ВСС, както и въпросите относно формиране на състава на ВСС по такъв начин, че да бъдат гарантирани правата на магистратите и българските граждани, както и доверието в съдебната система от гледна точка на компетентност, прозрачност и законност. На следващо място, предлага се извеждане на Националната следствена служба от системата на прокуратурата и обособяването ѝ като самостоятелен орган на съдебната власт съобразно Конституцията на Република България. Предлага се в определени посочени случаи директорът на Националното следствие да придобива временно качеството на изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници. На първо място, по отношение на отстраняването от длъжност на главния прокурор и ръководителите на органите в съдебната власт се въвежда възможност за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, на председателите на върховните съдилища и на изборните членове на ВСС при образувани срещу тях наказателни и дисциплинарни производства. Досега тази възможност касаеше само редовите магистрати. Въвежда се изискването това отстраняване да е задължително предвид възможността за евентуално въздействие, влияние и други. И предвид високия обществен интерес при такива производства срещу тях срокът за подобно временно отстраняване се предлага да е до 3 месеца, както е понастоящем и за останалите магистрати. В тази насока се създава равнопоставеност между тях. Относно органа, компетентен да изготви такова предложение, в разпоредбата на чл. 312 от ЗСВ се прилага диференциран подход – срещу съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител се изготвя предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание от съответния административен ръководител, по-горестоящ административен ръководител, от Инспектората към ВСС или от министъра на правосъдието. По отношение на производството срещу член на Висшия съдебен съвет и прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник обаче компетентни са петима от членовете на пленума на ВСС или трима от членовете на съответната колегия. Тъй като председателите на върховните съдилища и главният прокурор са членове по право на ВСС, то следва, че за дисциплинарни нарушения по чл. 308, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗСВ дисциплинарната отговорност се реализира по предложение на петима от членовете на пленума на ВСС или трима от членовете на съответната колегия. В коментираните текстове обаче липсва уредба относно председателите на върховните съдилища и главния прокурор в качеството им на административни ръководители. ЗСВ не е диференцирал производството срещу председателите на върховните съдилища и главния прокурор за извършени нарушения във всяко едно от двете им качества. За сравнение може да се посочи, че Законът разграничава дисциплинарното производство, респективно освобождаването на лице, което едновременно има качеството на редови магистрат и на административен ръководител. Така например съгласно чл. 175, ал. 2 от ЗСВ административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 до т. 5 от Конституцията на Република България. Именно този подход следва да бъде въведен и да се приложи и по отношение както на главния прокурор, така и по отношение на председателите на върховните съдилища, като разграничи отговорността, респективно процедурите за предсрочното прекратяване на мандата им като административни ръководители, от една страна, и като членове на ВСС, от друга. Относно процедурата за временно отстраняване от длъжност, която ние въвеждаме, ЗСВ е предвидил възможност за временно отстраняване от длъжност при образуването на наказателно и дисциплинарно производство. Съгласно чл. 230 от Закона, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на ВСС може да го отстрани временно от длъжност до приключването на наказателното производство. Главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност, към което прилага достатъчно данни. Очевидно е, че в разпоредбата не са включени административните ръководители, както и членовете на ВСС и прокурорът по разследването срещу главния прокурор, включително органът, който налага ограничителната мярка. Такова ограничение не е предвидено за членовете по право на ВСС. Затова е необходима промяна на посочената разпоредба с диференциране на процедурата, за да се избегне всякакво съмнение за влияние на всеки от изборите за член на ВСС, както и на главния прокурор и председателите на върховните съдилища при провеждане на дисциплинарно производство. Предвид ръководните им функции и ежедневни контакти от различно естество би било уместно тяхното отстраняване да е задължително. Този подход не би нарушил правата им в степен, по-значима от защитата на обществения интерес, още повече че процедурата съгласно правилата по закон е изключително кратка – около 30 дена. На следващо място, промените, касаещи състава на ВСС. Очевидна е необходимостта от промяна в състава на Висшия съдебен съвет по начин, който да осигури нужната компетентност, както и да обезпечи, че членовете му притежават теоретични и практически знания в областта на публично-правните науки и в областта на административните производства. Противоречивата според нас практика на ВСС по отношение на административните производства доведе до отмяна на много от постановените решения, включително и до необходимост от тълкувателна дейност на ВАС. Публичният характер на заседанията на ВСС даде възможност в реално време да се наблюдава в някои случаи липса на специални знания по административноправен процес, което доведе до спад в доверието към органа или конкретни негови членове. Не е без значение обстоятелството, че при едни и същи условия Съветът се е произнасял с крайно противоположни становища. И на следващо място, но не последно по важност, относно промяна статута на следствените органи. Сегашната уредба в Закона за съдебната власт сериозно застрашава според нас независимостта на следствените органи, които според Конституцията са самостоятелен орган на съдебната власт и извършват определени действия в наказателния процес в частта досъдебно производство. Следствените органи са част от разследващите органи, но за разлика от останалите от последната тяхна трансформация с промените в ЗСВ от 2009 г. насам досега те са поставени в организационна и служебна зависимост от прокуратурата, която според Конституцията, ЗСВ и НПК би следвало да осъществява само надзор и ръководство в пряката дейност по определени дела. Следствените органи по сегашната уредба на ЗСВ са изцяло зависими от прокуратурата. Назначават се по предложение на ръководителите на съответните прокуратури, освобождават се от длъжност с решение на прокурорската колегия, включително по дисциплинарни производства. Според нас това целенасочено поставя следователите в зависимост и поставя под съмнение качеството на работата на следствените органи и като цяло изхода на досъдебните производства, чиято необоснована продължителност, съответно наложени ограничителни мерки, са условия за тежки нарушения на основни конституционни и човешки права извън властта и контрола на следователите. В същото време НПК дава достатъчно гаранции за упражняване на функцията по осъществяване на надзор за законност от страна на прокуратурата, чиито правомощия спрямо разследващите органи са подробно разписани в чл. 196 от НПК. Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение съгласно чл. 197 от НПК, а постановленията на същите органи се обжалват пред прокурора съобразно чл. 200 от НПК. Затова според нас е редно институтът на Следствието да бъде изваден от зависимостта на прокуратурата, в която се намира в момента, с други думи, Следствието да стане независимо от прокуратурата. Именно с отделянето на Националната следствена служба ще се даде възможност в определени случаи директорът ѝ да придобие качеството на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, който би осигурил независимост и обективност и би разсеял всяко съмнение за евентуално влияние върху това разследване. Редът за осъществяването на наказателно преследване срещу главния прокурор и негов заместник чрез фигурата на директора на Националната следствена служба цели да постигне именно такава безпристрастност и обективност. С оглед на горното е необходимо директорът на НСлС вече да бъде избиран не от прокурорската колегия, а както останалите най-висши магистрати – председателите на върховните съдилища и главния прокурор – от Пленума на ВСС. Това ще създаде една равнопоставеност между всички тези фигури, допълнително ще обезпечи обективност и безпристрастност при работата на директора на Националното следствие, защото, както се избира фигурата на главния прокурор, така ще се избира и този, който ще го разследва, от пленума на ВСС. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е още един от законопроектите, които са включени в Стратегическия план за възстановяване и развитие в частта противодействие на корупцията. С него се допълват чл. 30, ал. 5 от ЗСВ и се създават правомощия на съдебните колегии на ВСС да приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи. Създават се също отделни правомощия на Инспектората към ВСС, като организирането и провеждането на антикорупционни обучения, както и обучение за укрепване на почтеността и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и конфликта на интереси. Предлага се да се допълнят вече съществуващи правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, като това да анализира, обобщава делата, които са приключили с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите, като се предвижда приемането на процедура за редовно отчитане и публикуване на резултатите от анализа, както и обобщението на приключените дела. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт Инспекторатът проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове. В тази връзка в чл. 54, ал. 1 се предлага създаването на нова т. 18, съгласно която ИВСС ще приема образец за докладване на приключилите дела в законоустановените срокове при осъществяване на дейността си. Както виждате, и този законопроект се оказва доста актуален от гледна точка на дебатите кое как се движи, с каква скорост и как може да се проследи кое е нормално и кое не. Този законопроект вече беше предлаган на Народното събрание в предишната легислатура и получи голямо одобрение на първо четене. Надявам се този път времето и желанието да стигнат да се приеме докрай. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще направя кратко изказване и по двата законопроекта. Нашата парламентарна група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим измененията в Закона за съдебната власт, внесени от Министерския съвет. Считам, че те са навременни и необходими. Този кратък законопроект прави нещо простичко, но много важно – ясно отграничава, че прокурорската и съдийската професия са различни. Макар ние общо да ги наричаме магистрати, съдиите и прокурорите имат различни професионални задължения, което налага да имат и различни кодекси, които да регламентират какви са етичните правила в тяхното поведение именно за да отразяват спецификата в техния статут. Приравняването на съдията и прокурора, слагането на равенство не е добро за съдебната ни, правосъдната ни система и за българското общество – мисля, че годините показват това. Не на последно място, това е и европейският стандарт, това е стандартът на демократичните общества. Погледнете всички документи на Съвета на Европа – там, макар и да има общи такива, голяма част са поотделно както за съдиите, така и за прокурорите. Така че това е един добър законопроект. И разбира се, побутването на Инспектората да се занимава малко повече с обучения, превенция на корупцията, почтеност трябва да срещне поздравление и подкрепа. Що се отнася до Законопроекта на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Считам, че дебатът за това как трябва да се развива Следствието в България в рамките на съдебната система, дали да му се разширяват правомощията, да се ограничават, къде точно да стои, как трябва да се ръководи е важен дебат. Но ми се струва, че това предложение, което се прави, именно на директора на Националната следствена служба да се възложи разследването на главния прокурор като ex lege – той преминава в статут на прокурор, не е добро решение. И то не е добро решение, на първо място, защото не е ефективно. Съгласно Конституцията, и това е конституционен проблем – не можем да го решим без промяна в Конституцията, кариерното развитие на следователите – назначаване, израстване в кариерата, дисциплинарно наказание, прекратяване на техните правомощия, е в Прокурорската колегия. В Прокурорската колегия по начина, по който тя в момента е устроена по Конституция, мнозинство имат хората, които са пряко подчинени на главния прокурор. Така че всъщност Вие предлагате да възложим разследването на главния прокурор на едно лице, което кариерно е било зависимо от главния прокурор и може би след приключването на производството отново ще бъде зависимо от него. Това решение не е ефективно. Аргументи в това становище намирам и в решението по делото „Колеви“ – да, то е от 2009 г., но то осъжда правната и фактическата ситуация в съдебната система, която е налице към 2002 г. в България. Именно в този период още не бяха факт конституционните изменения от 2009 г. Следствието беше самостоятелно, но въпреки всичко не успя да се справи и да разследва обективно, пълно и всестранно всички съмнения, които бяха свързани с участието може би на Филчев в този казус. Струва ми се, че най-удачно е ние да се върнем към ситуация, която вече е осъдена от Европейския съд по правата на човека. Поради тези съображения аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви. Госпожо Йорданова, аз се радвам, че макар и в пленарната зала да повдигаме такива важни въпроси, се получава хубава юридическа дискусия, защото винаги съм вярвала, че в дискусията се ражда истината и правилната посока. Само че не мога да се съглася с Вас – с голяма част от нещата, които Вие казахте, а именно, че с нашия законопроект се стремим да разширим правата на следователите. Това съвсем не е така, госпожо Йорданова, защото знаете, че те, на първо място, по Конституция имат една-единствена функция и тя е да разследват. И към днешна дата съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, който е действащ към момента, те разследват магистрати. Главният прокурор е магистрат. Надявам се, че по тези въпроси нямаме спорове. Така че липсва каквато и да била пречка и изглежда най-естествено и най-близко до действащото към момента право именно следовател да извършва разследването на главния прокурор. Няма никаква пречка директорът на Националното следствие да бъде наблюдаващ прокурор по разследването. Що се касае до внушението – от голяма част от политиците се спекулира с делото „Колеви“. Проведено е разследване, такива са фактите. Какво е качеството на разследването е отделен въпрос, но то е необективно според Вас или според Европейския съд не защото е водено от следовател – така е преценил наблюдаващият прокурор, разследването от следовател. Нима Вие можете да се закълнете, че ако разследването се води от съдия, който адхок ще бъде прокурор, само тогава и в никой друг случай ще бъде обективно?! Това е несериозно. Обективността е такава типично човешка категория, която касае определени човешки качества. И това е много важно във всяка законодателна промяна. Каквито и закони, уважаеми колеги, с Вас да направим, ще бъдат в някаква степен съвършени или в друга несъвършени. Ако хората, които натоварим с определени функции с тези закони, нямат съзнанието да си вършат съвестно работата, нищо не сме направили.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Йорданова! Когато разглеждаме въпроса за възможността директорът на Националната следствена служба функционално да придобие компетентност на прокурор, така да го кажем – адхок, за разследване и привличане към наказателна отговорност на главния прокурор, Вие посочихте безспорно кадровия орган, от който той е в зависимост, и това е прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Вие пропуснахте обаче, че според чл. 130а не само дисциплинарни наказания, прокурорската колегия атестира директора на Националната следствена служба, и най-важното – тя може да го освободи, както посочихте. В този случай в контекста на това, което виждаме последната може би една седмица, считате ли, че директорът на Националната следствена служба при настоящата конституционна рамка по чл. 130а, ал. 5 от Конституцията на Република България е независим от главния прокурор? На следващо място, другият ми въпрос е във връзка с предходни обсъждания – в промяна на функционалната компетентност и на съдии, не само на следователи и прокурори, са изказвани неведнъж мнения, че настоящата конституционна рамка не позволява ex lege, по силата на закона, без съответния акт на кадровия орган на съдебната система, а именно Висшия съдебен съвет, дадено лице да придобие качеството на друг вид магистрат, тоест да стане следовател, прокурор или съдия, както сутринта беше даден пример, по същата логика. Моят въпрос към Вас е именно това – в допълнение на онова, което казахте: дали смятате, че настоящата конституционна рамка допуска ex lege даден магистрат да придобие друга функционална компетентност за разлика от Законопроекта, който приехме малко по-рано? Благодаря.

Благодаря. Благодаря за репликите. Ще се възползвам от възможността в отговор да поясня няколко неща. Не съм се опитвала да интерпретирам делото „Колеви“ по какъвто и да е спекулативен начин. Каква е оценката на Европейския съд по правата на човека – ще зачета техните думи за това, че всъщност са били неефективни тогава както уредбата, така и фактическите действия по разследване на престъплението: „По-специално изключителното правомощие на прокурорите да повдигат наказателни обвинения срещу извършителите, съчетано с пълния контрол на главния прокурор върху всяко решение на прокурор или следовател, и фактът, че главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, част от чиито членове са негови подчинени, е институционална особеност, която многократно е критикувана в България, че не осигурява достатъчно отчетност.“ А това дали и доколко следователите от следствените отдели към съответните прокуратури могат ефективно да разследват твърдения за престъпления от страна на главния прокурор, тези съмнения са изразени от българския Конституционен съд в Решение № 7 от 11 май 2021 г. Именно въз основа на тези документи бях формирала и своето становище. Колега Пандов, съвсем прав сте и ще се съглася с Вашите притеснения. Действително в тази пленарна зала, макар и в Четиридесет и седмата легислатура, ние сме водили дебат доколко е възможно ex lege, по силата на закона, един съдия, прокурор, назначен в съответен съдебен орган, да бъде преназначен в друг без решение на Висшия съдебен съвет. Тогава мнозинството от становищата бяха, че това е недопустимо – не може да се прескочи Висшият съдебен съвет, било в съдийската, било в прокурорската колегия. С аргумент на по-силното основание е недопустимо от моя гледна точка с оглед Конституцията ex lege следовател да стане прокурор или по някаква друга причина. И да завърша. Действително с оглед настоящата редакция на чл. 130а, ал. 5 към настоящия момент прокурорската колегия назначава и освобождава директора на Националната следствена служба, бидейки административен ръководител. Не мога да приема, че в тази ситуация той би могъл да действа независимо, обективно с оглед твърдения за поведението на главния прокурор. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. След като се разбра, че Законопроектът за промени в Закона за съдебната власт ще бъде внесен и в Четиридесет и деветото народно събрание за пореден път, не и за последен, както се вижда от нагласите на болшинството от народните представители, тогава започна една мантра, разпространявана от част от представителите на Коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – казвам част, защото от 27 януари, откакто разглеждахме промените в НПК и ЗСВ, вече няколко месеца аз съм казвал и продължавам да казвам, че имахме блестяща защита от страна на народния представител от тази коалиция Бойко Рашков, включително и вчера. Една мантра, която казва, че дори и с тези законодателни промени Следствието ще продължава да бъде зависимо от прокуратурата. Държа да напомня на народните представители, че само преди по-малко от месец – на 27 април, Конституционният съд се произнесе с едно Определение № 5, по конституционно дело № 6 от 2023 г., в което се казва следното – и държа да Ви го зачета, по отношение на това дали са независими, или всъщност дали са поставени в някаква зависимост органите на Следствието. Цитирам: „Конституционният съд вече изрично е посочил, че Конституцията установява един и същ принцип за отделните подсистеми на съдебната власт, а именно, че независимостта на всеки съдия, прокурор и следовател – пак ще повторя – независимостта – според Конституционния съд, не според госпожа Йорданова – на всеки съдия, прокурор и следовател се определя от подчиняването на неговите решения единствено на закона – не на зависимост от някой кадровик прокурор, бележката е моя – изискването да изгражда свободно вътрешното си убеждение.“ Конституционният съд ясно казва дали следователите по Конституция са независими, какъв е техният статут. Толкова за това дали са зависими от някой кадровик, госпожо Йорданова. Десет съдии от Конституционния съд тълкуват по един начин, Вие го тълкувате по друг, макар че според мен би трябвало да се запознаете с нашето предложение, където казваме вече как ще се избира и от кого ще се избира директорът на Националната следствена служба. Ако искате, можете да прочетете нашия законопроект и да видите дали остава режимът по чл. 130, който Вие цитирате, който, за съжаление, не съответства на нашето предложение, но ще Ви оставя малко възможност сама да го прочетете. На следващо място, по отношение на това могат ли следователите да бъдат изведени от организационното им в момента подчинение на прокуратурата. Продължавам: „Тълкуването на Конституцията, намерило израз в цитираните решения на Конституционния съд, съответства на установените европейски стандарти за ефикасното приложение на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.“ И забележете какво Ви казва Конституционният съд, колеги от Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“: „Оттам нататък Законът – в случая Законът за съдебната власт, бележката е моя – е този, който урежда способите за осъществяването на функциите на органите по чл. 128 от Конституцията – и следователите, бележка моя – с произтичащата от това възможност да търси този закон едни или други форми на организация – повтарям „на организация“, тоест къде ще сложим Следствието, дали ще е зависимо, или независимо организационно от прокуратурата – и комуникация – отново с прокуратурата – които според преценката на законодателя – тоест според нас – биха направили дейността на тези органи по-ефективна по чл. 133 от Конституцията.“ Като Конституционният съд допълва, разбира се, за да сме коректни: „тези законодателни решения обаче следва да са в съответствие с конституционните принципи – които, аз преди малко Ви казах, че следователите са независими – така, както са изведени и развити в практиката на Конституционния съд по обсъжданата материя“. Какво означава този акт, това определение на Конституционния съд, казано на по-прост език? Казва, че по Конституция следователите следва да са независими, а вече организационно как ще работят те, зависи от това как ще бъде приет Законът за съдебната власт. И според нашето законодателно предложение ние създаваме възможност те да бъдат изведени организационно от системата на прокуратурата, за да се избегне влиянието за това, което говори и вчера вътрешният министър, и последващото обработване, или всъщност необработване на определени съдебни дела. Само по този начин, считаме ние, би могло да се осъществи и да се проведе реално разследване и забележете, не само срещу главния прокурор. Аз разбирам, че фиксирането върху личността на главния прокурор е главен тъй наречен лайтмотив, лозунг на всяка една предизборна кампания на тази конкретна коалиция в момента, но все пак имаме и други висши магистрати като председателите на върховните съдилища, които ние, разбира се, винаги в пакет слагаме заедно, тъй като ВЪЗРАЖДАНЕ не провежда противоличностна кампания. И аз разбирам, че след като бъде приет този законопроект и на второ гласуване за промени в НПК, който прави съдия, прокурор, да се надяваме, утре не и някой компютърен специалист прокурор по разследването срещу главен прокурор, разбираме, че същата тази коалиция ще има нужда от нещо друго, което да я задържи в Народното събрание и да издига като лозунг, и това започна вече да се прокрадва под формата на някакви конституционни промени. Както беше обяснено и от други народни представители в Правната комисия, всъщност идеята на тези заявявани конституционни промени е само единствено да санират едно очевидно противоречие с Конституцията на приетия току-що Наказателно-процесуален кодекс на първо гласуване, което поне според нас ще бъде разглеждано и потвърдено същото това несъответствие с Конституцията и от Конституционния съд, надявам се. Слава богу, подобни лозунги заявки, те са само единствено предизборни, за да поддържат тази коалиция в парламента, присъствието ѝ в парламента, слава богу, подобни конституционни заявки няма да намерят подкрепа във ВЪЗРАЖДАНЕ, да се надяваме и в други парламентарни групи. Макар и да са прикривани под някакви идеи например, които, разбира се, са резонни, например индивидуалната конституционна жалба, която ние сме заявявали, че подкрепяме, всъщност сърцевината на тези заявки за конституционни реформи касаят да се поправи един вид или, образно казано, да се санира това, което вече беше прието на първо гласуване, предполагам и на второ гласуване, но ние, разбира се, не бихме подкрепили подобно нещо по никакъв начин и се надявам, че българското общество най-накрая ще разбере, че каквито и конституционни реформи да се правят, ако ние по никакъв начин не се вгледаме в начина, в която работят правораздавателните органи, не промяна в Конституцията, не съобразяване с Американския търговски закон, което беше издигнато като мотив за част от промените в НК, предложени от Министерския съвет, а промяна и на Устава на ООН няма да може да ни оправи като държава и да ни донесе справедливост. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз първо ще кажа, че е много трудно, и даже ми се струва, че ще направим грешка, ако приемем директора на Следствието ex lege да стане прокурор. Има такова конституционно решение, което даже, струва ми се по подобен повод се произнасят от Конституционния съд, и това не може да стане. Друг е въпросът, ако се предвиди това да става чрез решение на Висшия съдебен съвет. На следващо място искам да кажа, че ние разглеждаме само един или два варианта, с които може, включително Проекта на Министерския съвет, за назначаване на съдия за прокурор, който ще наблюдава производството срещу главния прокурор и така нататък, нещо, което е възможна конструкция, и не смятам, че тя противоречи на Конституцията. Защото тук едни от колегите се изказаха днес, и това е вярно, аз съм бил години наред в съдебната власт, преливане на прокурори към съда и обратно, и към Следствието, е обичайна практика на Висшия съдебен съвет. Така че досега тези решения на Висшия съдебен съвет за това преливане не са обявявани за противоконституционни. Сега тук чувам с голяма изненада как, ако се вземе един съдия и се направи прокурор, това щяло да бъде противоконституционно. Ще заключа с това, че тогава, когато кандидатурата е издигната по съответен ред и когато по нея се е произнесъл Висшият съдебен съвет, единственият орган, който може да направи това по силата на Конституцията, не може да има противоконституционност по дефиниция. Друг един въпрос, който се засяга и който е изключително важен. По отношение на структурата на съдебната власт, в частта за прокуратурата и разследващите органи, ние в нашата страна, и главно парламентът, разбира се, играе непрекъснато едно танго, на което променя стъпките. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Първоначално следствените органи в нашата страна по силата на чл. 128 от Конституцията бяха в една самостоятелна структура. Тази самостоятелна структура работеше добре, бих могъл да кажа, не е имало никакъв проблем. Относително самостоятелно звено, на него е посветен един текст от Конституцията, и пак казвам, това е чл. 128. Впоследствие се реши да се слее прокуратурата със следствените органи и да станат едно непоколебимо единство. Това, уверявам Ви, от гледна точка на практиката не е удачното решение. И в този смисъл аз ще подкрепя предложението на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, защото разделението между прокуратура и следователи е по-удачното решение. Ако вървим по тази логика, уважаеми колеги, трябва да присъединим към прокуратурата и всички останали разследващи органи в нашата страна, а те са повече от две хиляди души. Едва ли някой ще се наеме да аргументира, че това също е удачен въпрос, и тогава да направим една мегаструктура прокуратура и всички разследващи в цялата страна. Това са абсурди.

Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Рашков, винаги съм смятал, че е полезно да се води дискусия с Ваше участие и се надявам да вземете и изказване с оглед краткото време на репликата, за да можете да развиете своята теза, евентуално да убедите Вашите колеги, че на първо гласуване ние обсъждаме философията на един законопроект и го приемаме в цялост съобразно това, което се цели с него. Разбира се, когато в него има недостатъци или несъвършенства, дори пропуснати, да кажем, конкретни разпоредби, като тази, която визирате в чл. 130 евентуално в Закона за съдебната власт, няма никакъв проблем между първо и второ четене дали в стандартния седемдневен срок, дали в друг срок, който ще е приет като процедурно предложение, те да бъдат променени и на второ гласуване да се постигне един усъвършенстван текст, който да отговаря на желанието на мнозинството в пленарната зала. Та, доколкото говорим за главната цел на нашия законопроект – връщане на независимия статут на Следствието, който е възможен и по въпросното определение от 27 април на Конституционния съд – да, ние търсим подкрепа за това. Вече дали може и дали трябва директорът на Националното следствие в създавания от нас нов чл. 154а да заема това качество, според нас той може, но как ще стане и кой ще го назначи, тъй като тук говорим за временно заемане, по подобие на фигурата на прокурора, който създава Министерският съвет временно – да, прав сте, много прокурори стават съдии и обратното постоянно, за постоянно. Тук говорим за една временна фигура, създаване на една временна фигура, така че технически процедурата кой ще я назначи, това може да бъде, разбира се, предмет на дискусии и съгласие между първо и второ чете и на второ гласуване да се постигне такъв вариант, който да удовлетвори обществените изисквания за справедливост. Едно нещо е безспорно, и ще се съглася с Вас, че наистина няма нужда на първо място ние да приобщаваме всички разследващи органи в прокуратурата, защото, както се видя за последните 15 години грубо, това доведе само и единствено до разправа с политически фигури и само и единствено до използване – не в цялост на прокуратурата, но на части на прокуратурата, за преследване на тесни икономически или политически интереси. И вчера беше цитирано и от вътрешния министър колко дела са на трупчета нарочно. Когато ние направим Следствието независимо, Вие много по-добре от мен знаете, че това нещо в голяма част ще бъде пресечно и ще приключи. Това просто ще приключи и ще е много трудно вече за прокуратурата, имаща господстваща роля в досъдебната фаза на процеса, образно казано, да си разиграва коня. Не искам да генерализирам, в прокуратурата има много свестни прокурори, лошото е, че в обществото, за съжаление, излизат само тези дела с досъдебни производства, в случая с голям обществен интерес, по които се очертава, че има проблеми. Но тези проблеми не са били никога заради Следствието и ние затова искаме отново да върнем независимия статут, за да покажем на обществото, че тези проблеми не са заради Следствието. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моето изказване ще е по Законопроекта на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз приемам напълно добросъвестно казаното в предходния дебат от господин Костадинов, че целта ни е една и съща, предлагаме обаче различни пътища към целта. Приемам това наистина добросъвестно казано и затова е важно този професионален дебат, който водим и по предишния и по този законопроект. Нека обаче да се върнем на това, което колегата Петров, как Конституционният съд, акцентирайки върху конституционния стандарт, твърди, разбира се, на база на Конституцията, че и следователите, и прокурорите са независими и основават своите решения, постановления, актове само на закона и със своята съвест,…

Вътрешна убеденост.

…както казва и законът и вътрешно убеждение. Ако това беше реално така – не това, което пише в закона или в Конституцията, ако реално така се прилагаше законът, този дебат, колеги, щеше да е излишен. Ние се сблъскваме с едни класически проблеми. Ще го облека в конституционни термини. Между така наречената формална конституция и така наречената реална конституция. Всеки е учил конституционно право, познава тези термини. Формалната конституция казва, че съдебната власт е независима, че главният прокурор е професионален, с всички качества за независимост и защита на съдебната власт, и защита правата на гражданите, че следователите са независими, че съдът е най-независим от цялата съдебна власт. Това казва Конституцията. Това казва Законът за съдебната власт. Ако ние основаваме нашата преценка тук само на това, което пише в Конституцията и в решенията на Конституционния съд дотогава, сега при подадения сигнал на Сарафов в СГП, Софийска градска прокуратура трябваше вече да е започнала разследване, а не да прави манкиращи действия. Очевидно не сме в тази хипотеза. Очевидно колкото и да искаме следователите да са независими дали в този модел, дали в модела, който предлагате, те няма да са дотолкова независими, че да могат да осъществяват разследване на главния прокурор при едно положение, че прокуратурата винаги остава господар на досъдебното производство. Щом е господар на това досъдебно производство, всеки разследващ орган е подчинен на прокурора. Дори той адхок от следовател да е станал прокурор. При съдиите е по-различно. Професионалният етос в съдебната власт, и това не го казвам аз, това го казват много авторитети и магистрати, и представители на академичната общност, професионалният етос в съдебната власт, в съдилищата специално, особено в по-върховните – Апелативния и Върховния съд, е по-различен. Това означава, че един съдия, който става адхок прокурор, е в много по-независима, автономна позиция, отколкото един следовател, който досега е бил подчинен на прокуратурата по разследването независимо дали в модела, който Вие предлагате, или в сегашния модел да стане адхок прокурор. Вижте господин Сарафов от изказванията тези дни. Какво каза господин Сарафов? Той казва – аз в началото подкрепях плътно Гешев заради честта на пагона. Това е мисленето, съжалявам. Може би след време, може би, ако бъде приет Вашият модел по принцип и това, което и господин Рашков казва за следствието, след 10 – 20 години няма в следствието да се говори за честта на пагона, ама сега се говори. Част от тези следователи са завършили Академията на МВР, преди това ВИПОНТ, школата „Георги Димитров“ и така нататък. Позволете ми да не вярвам, че дори да приемем Вашия законопроект, тези следователи автоматично ще могат да станат толкова независими, че да разследват главния прокурор. Пак казвам, то това не е просто концептуален въпрос, това е въпрос на реална ситуация в държавата и в тези органи. Имахме доскоро и председател на Върховен административен съд, завършил в школата на МВР. Въобще с целия ми респект към полицаите, но когато имаме юристи, завършили школата на МВР, аз съм малко по-подозрителен, а когато тези юристи говорят за честта на пагона, аз съм още по-подозрителен. Това е моето съвсем добронамерено изказване по повод Вашия законопроект и мисля, че в тази ситуация не дава ясно и категорично решение, просто отмества проблема, както и госпожа Йорданова каза в нейното изказване. Към 2002 г., когато е фактическата обстановка по делото „Колеви“, точно такова е било следствието – независимо от прокуратурата, с директор, който се назначава с указ на президента, и въпреки това не е успяло да разследва ефективно главния прокурор. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Славов, само с две неща технически не мога да се съглася във Вашето изказване и затова взимам реплика. На първо място не съм съгласен с твърдението Ви, че в апелативните и върховните съдилища съдиите били по-независими или имали по-независимо вътрешно убеждение от останалите магистрати. На първо място държа да кажа, че съдиите в апелативните и върховните съдилища имат еднакво независимо вътрешно убеждение и са еднакво независими, както са съдиите в окръжните градските и районните съдилища, от една страна, така също и прокурорите. Те са еднакво независими. Имат еднакво независимо вътрешно убеждение и не мога да се съглася с Вашето противно твърдение. Идеята като цяло на този законопроект за НПК съдия от Върховния съд или с ранг на върховен съдия, акцентирам на ранг на върховен съдия, е предложен само и единствено за да може съдии, които са например в Апелативния съд, с ранг на върховен съдия, от Съюза на съдиите в България да имат възможността да разследват главния прокурор. Това е единствената цел на така направеното предложение от страна на Министерския съвет, което, разбира се, не е и правилно според нас, ако се приеме, трябва да бъде единствено съдия от Върховния касационен съд, а не просто с ранг, за да не дадем възможност, отново ще повторя, на съдии от Съюза на съдиите в България да стават прокурори и да разследват главния прокурор, независимо кой е той. Следващото нещо, с което не съм съгласен във Вашето твърдение, е, че ако Конституцията се спазваше, Софийска градска прокуратура следваше да образува досъдебно производство. Тя не може да образува досъдебно производство по Конституция, защото не го пише в Конституцията. Досъдебно производство се образува тогава, когато са изпълнени условията на чл. 207 от НПК, а именно: „Налице е законен повод и достатъчно данни“. Само в изпълнението на тези две кумулативни предпоставки би могло да се образува досъдебно производство. Противното, а именно само съобщение, отправено от някого, не визирам дори личности, би означавало да дадем възможност на всяко едно грантаджийско НПО да подава сигнали и да се образува досъдебно производство само на това основание. Така че не коментирам работата на СГП, но смея да се надявам, че те работят съобразно Наказателно-процесуалния кодекс. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Би следвало да следват изискванията, които са по НПК – чл. 207 и нататък. Ако те не го правят, тогава и по сегашния НПК е възможно действията им да бъдат обжалвани, но това няма пряко отношение с Конституцията дали е формална, или реална. Благодаря Ви.

Моята реплика, уважаеми колеги, е във връзка с независимостта. Имаше едно изказване. Ще обърна внимание директно на чл. 117 от Конституцията, където текстът е много ясен: „Съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи при упражняване на функциите са независими.“ Никъде не се казва – независимостта на съдиите е по-малка, по-голяма. По същия начин този текст е инкорпориран от Конституцията в Наказателно-процесуалния кодекс. Там също няма разграничение. Проблемът обаче, уважаеми колеги, е друг. Докато в съдилищата, в системата на съдилищата отдолу догоре този принцип е спазен 100% процента – абсолютно, там няма отношение на субординация отгоре надолу. Председателят на Върховния касационен съд не може да разпореди на съдията откъдето се сетите какво да прави по едно дело. В Наказателно-процесуални кодекс и в Закона за съдебната власт отношенията между прокуратурата и следствието са изкривени до неузнаваемост и аз няма да се уморя да повтарям, затова, защото нашата прокуратура е изградена по съветски модел, по сталински модел. Там подобни принципи на независимост няма. Напротив – има зависимост и единият трябва да се подчинява на другия, и сега така е изграден и Наказателно-процесуалният кодекс. Оттам идва проблемът. Затова частица от възможността да се запази поне донякъде независимостта на разследващите органи е тази, която предлагат колегите. Първо, отделяне на Следствието от прокуратурата, тъй като в момента то е под административна, финансова и процесуална опека и изпълнява указанията на прокурорите, което срива принципа на независимостта. Когато разследващият следовател изпълнява указанията на прокурора, без да може да възразява по отношение на тях, той е длъжен да изпълнява и тези, които са противозаконни, и ние ще сме съгласни ли с това? Така ще защитим ли правата и интересите на гражданите? Нека разсъждаваме по тази линия – полезно е. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Славов, Вие изнесохте тук една академична лекция по конституционализъм, а именно за разликата между формална и реална конституция. Аз бих искал към Вас да отправя следния въпрос, така някакво усещане, може би е субективно, че колегите не правят едно разграничение между функционалната независимост на магистратите като принципно устройство на съдебната власт и кадровата независимост на магистратите. Вътрешното убеждение, тук ще се съглася с колегата Петров, теоретично вътрешното убеждение на съдия, прокурор и следовател не е различно като субективно отношение, но кадровата зависимост е съвсем различна. Тук не говорим за функционална зависимост, функционално те са независими, а говорим за тяхната кадрова зависимост. Тъй като вече беше изяснено в предходните изказвания и тук колегата Петров каза, да, нашият проект не съответства съвсем на чл. 130а от Конституцията относно кадровата зависимост на следователите от прокурорите, искам да засегна и още един въпрос, който по някакъв начин и колегата Рашков разви. Така нареченото независимо убеждение при съдиите се развива по различен начин не защото те са различни юристи от следователите и прокурорите, а поради упражняването на техните правомощия. Господин Рашков правилно каза, че докато при едните никой не може да им даде указания как да решат един спор, те правораздават, докато другите прокурори, безспорно следователите, не правораздават. Оттук всеки студент – първи курс право, прави разлика в изграждането на отношението на едните магистрати и другите поради техните функции, а именно правораздавателни и правоприлагащи, което е принципно. Като сложим заедно това разграничение между функционална и кадрова независимост и различния начин, по който подхождат към упражняване на техните правомощия, именно правораздаване и правоприлагане, мисля, че отговорът на въпроса независим ли е следователят, е ясен, но все пак въпросът ми е към Вас. Благодаря.

Благодаря на колегите за репликите. Действително след доцент Рашков и доцент Пандов отново да обяснявам разликите между статута на прокурорите, следователите и съдиите, включително и по отношение на тяхната независимост, може би е безпредметно. Все пак трябва да подчертая, че различни международни актове и становища – и тук не говоря само за Венецианската комисия, говоря за резолюции на Съвета на министрите, говорим за Хартата за независимост на съдиите, много ясно подчертават разликите тогава, когато се отнасят до независимостта на тези органи. Не трябва да забравяме, принципът по отношение на съда е за самоуправление. Затова са всички тези изисквания за мнозинства в съдийската колегия или в съдебните съвети на съдии, избрани от съдии, пълна забрана да се дават някакви указания директно при производството и в рамките на висящ съдебен процес. Разбира се, по реда вече на инстанционния контрол могат да бъдат отменени съдебни решения и присъди, но това е нещо съвсем различно. Докато функционално и в прокуратурата, и в следствието знаем, че висшестоящият ръководител може да дава конкретни указания, важно е те да са писмени, разбира се, за да има някаква сигурност, че не се подменя напълно вътрешното убеждение. Все пак трябва да отчитаме разликите в двете системи. Тук правя връзката с другия законопроект, който сега обсъждаме, различните етични кодекси за поведение между различните видове магистрати – за съдиите и за прокурорите. Всъщност обосновката на това различие в кодексите за поведение е именно различният статут на тези магистрати, различният етос, който се формира в прокуратурата, в следствието, от една страна, и в съдилищата, от друга страна. И тук идвам до репликата на колегата Петров по отношение отново на независимостта на съдиите. Да, аз напълно считам и вярвам, че съдиите, на което и ниво в съдебната система да са независими, тяхната независимост трябва да е пълноценна, да е пълна. Това, което исках да кажа, съжалявам, ако не съм бил разбран правилно, е, че нивото – апелативно и върховно ниво, постигането на ранг „върховен съдия“, съдия във ВКС все пак означава не просто години професионален опит, а означава изработени качества за отстояване на тази независимост. Означава професионален гръбнак, етичен гръбнак на тези колеги. Тук правя още една препратка с едно изискване, една препоръка, която имаме, например младшите съдии да не бъдат атестирани за получаване на несменяемост на петата година, а по-рано.

Защо?

Защото до петата година се приема като един твърде дълъг срок, така че по този начин може да се въздейства върху убеждението на младшите магистрати. Има го в становищата това като конкретна препоръка. Тоест аз напълно вярвам на съдиите в районната, в окръжната инстанция безспорно, но все пак има значение колко време човек е упражнявал професията, с какво име се ползва, затова изискванията в Конституцията са за високи нравствени и морални качества. Всичко това са въпроси, които можем надълго и нашироко да обсъждаме, важното е да намерим решение на конкретния проблем. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател – да имат възможност колегите да дойдат за важното гласуване. Господин Председател, приключваме и втория важен законопроект, за който залата и мнозинството имаха желание да бъде разгледан днес. Разбрахме от Деловодството на Народното събрание, че вече са внесени докладите по Наказателния кодекс, за което благодаря на председателя на Правната комисия за това, че ускори работата и си изпълни ангажимента. Сега Ви моля Вас за пореден път днес да се възползвате от правото, което имате, и да предложите за включване в дневния ред точките, касаещи Наказателния кодекс. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Искам да стане ясно – действително, както поех ангажимент, Общият доклад по седемте наказателни кодекса е подписан и внесен в Деловодството на Народното събрание. Може да се уведомите от Деловодството на Народното събрание. Ще се стремя като ръководител на Правната комисия максимално бързо да работи Комисията, стига все пак и човешкият потенциал да позволява това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Прегласуване!

Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедурно предложение току-що внесеният Общ доклад по законопроектите за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс да е със срок за предложения между първо и второ четене три дни.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Безспорно е, че темата за механизма за разследване на главния прокурор е жизненоважна за цялата пленарна зала, така както се видя и от проведеното гласуване. Почти всички парламентарни групи с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепиха този законопроект, даже ние се въздържахме. Считам, че темата е изключително важна и Законопроектът, който бива внасян за пореден път в поредно Народно събрание, е претърпял множество дискусии, множество промени, множество усъвършенствания. Прочели сме и сме се запознали с един проект, внесен от Министерския съвет, защото те са два законопроекта от Министерския съвет, които са намерили своето потвърждение и своя краен вариант на първо гласуване. Моето различно предложение е той да бъде гласуван веднага и на второ гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Предлагам идентична процедура, колеги, по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет преди малко от пленарната зала, срокът да бъде съкратен на три дни.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-302-01-2, внесен от Министерски съвет на 13 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-3, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19 април 2023 г.; Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-302-01-25, внесен от Министерския съвет на 24 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-12, внесен от Росица Любенова Кирова и група народни представители на 26 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-21, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 3 май 2023 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-27, внесен от Христо Богомилов Терзийски и група народни представители на 5 май 2023 г. На свое заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-302-01-2, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-3, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19 април 2023 г.; Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-302-01-25, внесен от Министерски съвет на 24 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-12, внесен от Росица Любенова Кирова и група народни представители на 26 април 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-21, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 3 май 2023 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-27, внесен от Христо Богомилов Терзийски и група народни представители на 5 май 2023 г. От името на вносителя Законопроект, № 49-302-01-2, внесен от Министерски съвет, беше представен от госпожа Мирослава Манолова, която посочи, че целта на Законопроекта е намаляване на размера на глобите при обида и клевета, както и отмяна на по-тежко наказуемия състав, когато те са насочени към длъжностни лица. Тя добави, че със Законопроекта се освобождава от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт. Предлагат се изменения в чл. 78а, ал. 7 от Наказателния кодекс, които да предоставят възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други изисквания на същия член. Предлага се премахване на квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“. С предложените промени се хармонизира националното законодателство с изискванията на установеното в практиката на Европейски съд по правата на човека правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции. Госпожа Манолова посочи, че друга част от промените са в отговор на образувана от Европейската комисия процедура за нарушение за неправилно въвеждане от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. В Наказателния кодекс вече са въведени по-тежки наказания за убийство или нанасяне на телесни повреди по расистки или ксенофобски подбуди. Със Законопроекта се разширява кръгът на престъпленията по расистки или ксенофобски подбуди, като се предлагат по-тежки наказания и за отвличане; противозаконно лишаване от свобода; принуда; закана; следене; обида; оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник; противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ; подбуждане към извършване на престъпление и палеж. Предвижда се и да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-302-01-25, внесен от Министерския съвет, беше представен от госпожа Мирослава Манолова, която посочи, че с него се цели наказателно преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн размяна на пиратско съдържание и други дейности. Беше отбелязано, че не се предвижда наказателно преследване на отделните потребители на пиратски произведения, като Законопроектът отговаря на отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството. Госпожа Манолова допълни, че се създава нов престъпен състав в чл.172а, ал. 2 от НК, който включва изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Предвижда се всяко от тези деяния да е със специална цел – извършване на престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право, като предлаганото наказание е от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева. Законопроектът цели да се преодолеят затрудненията при разследването и разкриването на престъпни посегателства спрямо множество защитени обекти на авторско или сродно на него право заради необходимостта от индивидуализиране на всеки обект или материален носител поотделно преди внасянето на обвинителен акт. Предлагат се два алтернативни количествени критерия, при които престъплението ще се счита за довършено и ще е възможно внасянето на обвинение в съда в парична равностойност на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева, или брой засегнати обекти, надхвърлящи петдесет броя. Госпожа Манолова уточни, че се променя и режимът на отнемане на предмета на престъплението, като той ще се отнема в полза на държавата само ако принадлежи на извършителя. Със заключителни разпоредби се предлагат допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства, които позволяват използване на СРС при престъпления срещу интелектуалната собственост по чл. 172а и чл. 172б от Наказателния кодекс. Съпътстващи изменения в Наказателно-процесуалния кодекс разширяват предметната компетентност на следователите от Националната следствена служба. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-3, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 19 април 2023 г., се отнася до две групи престъпления – на първо място, престъпленията, свързани с детската порнография, а на второ, управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 2 на хиляда, установено по надлежния ред, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или когато деецът не е имал необходимата правоспособност, или разрешената скорост е превишена с повече от 50 км/ч. Отбелязва се, че зачестилите случаи на разпространение на порнографски материали с деца и драстичните напоследък случаи на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, или без правоспособност сочат, че е необходима промяна в законодателството с цел повишаване на наказанията, предвидени за тези и подобните им деяния. Законопроектът цели засилване на превенцията и постановяването на ефективни осъдителни присъди за лицата, занимаващи се с този род престъпления. Законопроект, № 49-354-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители сочи, че предвид изключително високата обществена опасност на деянията по чл. 280 и 281 от Наказателния кодекс е налице обективната необходимост да бъдат направени промени в тежестта на предвидените наказания. Отбеляза се, че като допълнителна тежест могат да бъдат посочени случаите от последните месеци на причиняване на смърт на служители на Министерство на вътрешните работи при изпълнението на техните служебни задължения. Твърди се, че увеличаването на наказанието „лишаване от свобода", на размерите на глобата и предвиждането на конфискация на цялото имущество на дееца ще има резултат по отношение на превенцията на подобен род престъпления и ще гарантира ефективни наказания за извършителите и реално изтърпяване на наказанието. Основание за Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-21, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 3 май 2023 г., е увеличаването на престъпленията по чл. 279, 280 и 281 от Наказателния кодекс. Съществува необходимост от увеличаване на размера и вида на наказанията за престъпленията по тези членове, както и кумулативното налагане на различни по вид санкции с цел засилване на техния превантивен ефект и възможността извършителите на тези престъпления да понесат съразмерно на обществената им опасност наказание. Отбеляза се, че е налице и необходимост от предвиждане на наказателна отговорност за случаите на противозаконно превеждане през границата на страната, съпроводено с разрушаване или повреждане на съоръжението, предназначено за охрана на държавната граница. Със Законопроекта се предлага и включване на нови санкции, като временно отнемане на използваното за подобна незаконна дейност моторно превозно средство и спирането му от движение в случаите, когато то не е собственост на дееца – именно за да се предотврати последващо използване на това моторно превозно средство за същите такива цели. Законопроектът цели осигуряването на ефективно противодействие на тази престъпна дейност с изключително висока степен на обществена опасност; премахване на чувството за ненаказуемост и на възможността за голям кръг лица да се ориентират към организиране, транспортиране, подпомагане и превеждане на нелегални мигранти, генерирайки с това сериозни финансови ресурси, без висок риск от сериозни, съразмерни на обществената опасност наказания. Господин Петров посочи, че броят на престъпленията по транспорта се увеличават непрекъснато в последното десетилетие и водят до множество загинали невинни жертви на пътя, включително и пешеходци. Отбелязва се, че голяма част от тези престъпления са извършени след движение с изключително висока несъобразена скорост и/или след употреба на алкохол над допустимите норми, и/или забранени субстанции, а също и от неправоспособни водачи. Предвижда се преодоляване на законодателна празнина в чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс, където местопроизшествието не е изрично посочено като квалифициращ признак на престъплението, с изключение на признака „извършено на пешеходна пътека“. С приемането на предложението ще се постигне по-тежка наказуемост за деяния, извършени чрез управление на моторно превозно средство с навлизането му на други площи, намиращи се извън пътното платно, на които се намират пешеходци – като тротоари, спирки на обществения транспорт и други, тъй като тези конкретни престъпления са с изключително висока степен на обществена опасност. Необходими са по-строги мерки срещу водачите на моторно превозно средство, които сами са се поставили в състояние след употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, или съзнателно, след като им е отнето правото да управляват моторно превозно средство, отново са седнали зад волана. Предлага се като санкция срещу такива водачи да бъде отнето управляваното от тях моторно превозно средство за определен срок, след изтичането на който те могат да си го получат обратно, като същата санкция под формата на временна принудителна мярка ще действа и превантивно, с цел намаляване на пътнотранспортните произшествия с пострадали или загинали. Със Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-27, внесен от Христо Терзийски, Томислав Дончев, Георг Георгиев и Марин Василев Маринов на 5 май 2023 г., се цели подобряване на законовата регулация на обществените отношения в сферата на безопасността на движението по пътищата, като в него се съдържат две групи промени. Отбелязва се, че първата е свързана с криминализиране отказа от проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с цел постигане на превантивно, предупредително и възпитателно въздействие върху поведението на водачите, като отказът от проверка презюмира употреба и следва да се приравнява на установена употреба на наркотични вещества или техни аналози и да се наказва по реда, който е предвиден за това. Втората група промени цели премахване на контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство с цел намаляване на административната тежест върху водачите, тъй като и в момента се поддържа база данни с информация за нарушенията и броя контролни точки на водачите. Целта на промените е повишаване на безопасността на движението по пътищата и подобряване на административното обслужване. Госпожа Александрова представи Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-12, като посочи, че с него се цели защита на реда и общественото спокойствие посредством защита живота и здравето на животните чрез завишаване на наказанията на този тип престъпления с оглед на зачестяващите прояви на жестокост към животни. По законопроектите се проведе и публично обсъждане на основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като те съответстват и на изискванията на Закона за нормативните актове. Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: - с 16 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-302-01-2, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; - с 22 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-3, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 19 април 2023 г.; - с 22 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-4, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 19 април 2023 г.; - с 18 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-302-01-25, внесен от Министерския съвет на 24 април 2023 г.; - с 22 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-12, внесен от Росица Кирова и група народни представители на 26 април 2023 г.; - с 22 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-21, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 3 май 2023 г.; - с 22 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-27, внесен от Христо Терзийски и група народни представители на 5 май 2023 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Несъмнено Законопроектът, който предлагаме, касае дневния ред на обществото. Не само ежедневно, но и по няколко пъти на ден сме свидетели на пътнотранспортни произшествия, които, за съжаление, в много случаи завършват с трагичен край. В Законопроекта засягаме две групи престъпления – престъпления, свързани с детската порнография, и престъпления, свързани с управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 2 на хиляда, установено по надлежния ред, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или когато деецът не е имал необходимата правоспособност, или разрешената скорост е превишена с 50 и повече километра в час. По отношение на престъпленията, свързани с детската порнография, предлагаме увеличение на наказанията по отделните състави, така че да отпадне възможността за условно осъждане при извършителите на тези деяния. Това ще гарантира постановяване на ефективни осъдителни присъди и ще доведе до засилване на превенцията. Драстичните случаи на управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол, на наркотични вещества или техни аналози или без определена правоспособност са знак, че е необходима промяна в законодателството, а именно повишаване на наказанията, предвидени за тези и подобни деяния. Промяната цели и ще доведе до засилване на превенцията, а също и до постановяване на ефективни осъдителни присъди за лицата, извършили престъпления от този род. Предлагаме в случаите на управление на моторно превозно средство, при които е причинена смърт на едно или повече лица, превозното средство, послужило за извършване на престъплението, да се отнема в полза на държавата и когато превозното средство не е собственост на дееца, като при умишлено причиняване на смъртта това ще е задължително, а в случаите на непредпазливост – по преценка на съда. Аналогично предлагаме отнемане в полза на държавата на моторни превозни средства и когато не са собственост на дееца при управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози. С направените предложения за промени прокуратурата ще има възможност да използва по-широк инструментариум, предвиден в Наказателно процесуалния кодекс, а съдът ще налага по-ефективни наказания.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В последно време почти ежедневно сме свидетели на незаконно преминаване на българската граница, в това число организация и подпомагане на такива деяния, както и посегателства срещу служители на Министерството на вътрешните работи, които изпълняват служебните си задължения. Едва ли има човек в залата, който да не е убеден, че изключително високата обществена опасност на деянията по чл. 281 от Наказателния кодекс, така нареченото каналджийство, изисква промяна на предвидените наказания. Към това като допълнителна тежест трябва да бъдат посочени и случаите на посегателства, включително причиняване на смърт на служители на МВР при изпълнение на техните служебни задължения при противодействие на тези деяния. С увеличаване на наказанията лишаване от свобода, на размерите на глобата и предвиждане на конфискация на цялото имущество на дееца целим резултатност по отношение на превенцията на тези престъпления и гарантиране на ефективни наказания за извършителите и реално изтърпяване на наказанията. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Законопроектът, който предлагаме с колеги от нашата парламентарна група, съдържа две групи промени. Първата е свързана с инкриминиране отказа от проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Зачестилите случаи на управление на моторни превозни средства под въздействие на такива вещества ясно показва необходимостта от предприемане на законодателни промени. Отказът от проверка на такова нарушение води до невъзможност от страна на контролния орган по категоричен начин да установи чрез проверка по надлежен ред дали водачът е употребил или не алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Предложението предвижда инкриминиране на отказа за извършване на такава проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при управление на моторно превозно средство, след като деецът е бил наказан за някое от тези деяния по административен ред. За да бъде съставомерно деянието, се предлага отказът да бъде престъпление в случаите, при които водачът вече е наказван по административен ред за някое от тези деяния. Повторният отказ за проверка след реализирана административнонаказателна отговорност спрямо дееца разкрива по-висока степен на това обществено опасно деяние в сравнение с еднократния отказ, тъй като може да се презюмира, че причините, поради които се отказва проверката, се коренят в желанието да се избегне по-тежката наказателна отговорност, предвидена за управление на превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества. Предложението е наказание от вида „лишаване от свобода до шест месеца“. Това наказание като вид и размер, от една страна, отчита характера на деянието и степента на обществената му опасност, а от друга, е съобразено с вида на наказанието, предвидено по чл. 343б, като се предлага да бъде без специален минимум, а максималният размер се явява половината от специалния минимум на размера на наказанието по чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс. Размерът на предложената за кумулативно налагане глоба е идентичен с предвидения размер за същото деяние в рамките на административнонаказателното производство за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, а именно глоба 2000 лв. Предвид, че разпоредбата на чл. 343г от Наказателния кодекс предвижда, че във всички случаи – чл. 343б – съдът да постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. Това означава, че кумулативно освен с наложената пробация и глоба деецът ще бъде лишен и от право да управлява моторно превозно средство за определен срок до три години. При изготвяне на настоящия проект са отчетени и постъпили становища от различни институции по предходни сходни законодателни предложения. Едно от тях е уважителни причини за отказ, като медицински причини, да изключват вината, респективно да правят деянието несъставомерно. Доколкото уважителните причини би следвало да бъдат ясно изведени дефинитивно нормативно, а такава дефиниция в нашето законодателство липсва, използването на този израз би довел до прекомерно субективната оценка на органите. Поради това се предлага създаването на ал. 6 – деецът не се наказва, ако отказът по ал. 5 се дължи на независещи от него причини. По този начин в категорията на независещите причини безспорно ще попаднат и медицинските, но ще бъде по-лесно прилагането на нормата. Втората група промени цели премахването на контролния талон към свидетелството за управление на превозно средство. Това е предложение и от останалите парламентарни групи, така че това е предложението. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Законопроектът за промени в Наказателния кодекс, който ние сме внесли, е израз на желанието ни да не правим промени на парче, а в него сме обединили няколко различни наши предложения. Именно заради това той е малко по-обемен и засяга различни видове престъпления и промени в тях. Ще се опитам да бъда кратък и набързо да мина през всяко едно от предложенията, които правим. На първо място, ние разширяваме пределите на неизбежната отбрана, тъй като считаме, че сегашната наказателно-правна уредба възлага прекалено високи изисквания към жертвата в случай на нападение срещу нея самостоятелно, и то буквално, тя незабавно да извърши една обоснована цялостна преценка за характера и интензивността на нападението, отчитайки всички обективни и субективни критерии на нападението и на нападателя при преценката какви точно действия да предприеме жертвата, за да се защити, при което ние считаме, че трябва малко да бъдат разширени границите на неизбежната отбрана, за да се позволи на жертвата да получи една законова защита в случаите, когато има нападение срещу нейния живот или нейната телесна неприкосновеност. Втората група престъпления, които ние засягаме и по отношение на които правим предложения, това касае престъпленията против собствеността. Ние предлагаме да не се прилага така нареченият многозначителен случай по отношение на престъпленията против собствеността. Тези престъпления засягат изключително много хората, които живеят в по-бедните региони на страната, където маловажният случай – така нареченият маловажен случай в практиката, който бива използван от прокуратурата, за да не образува досъдебно производство, за съжаление, има изключително вредни последици – финансови последици, върху пострадалите от тези престъпления, така че касателно всички престъпления, които касаят посегателства срещу собствеността, ние премахваме приложението на маловажния случай. На следващо място, следващата група промени, които ние визираме в НК – разширяваме приложното поле на отнемането, конфискацията на моторните превозни средства в доста голям брой икономически престъпления и престъпления, които целят имотна облага, при които престъпления е използвано моторно превозно средство. В настоящите разпоредби на Наказателния кодекс има поне няколко хипотези, при които квалифициращ признак е използването на моторно превозно средство, както имаме и няколко хипотези, при които то бива отнето. Ние просто разширяваме този кръг, за да предотвратим използването на моторни превозни средства, последващи извършване на същите деяния, които най-общо преследват добиването на някаква имотна облага. Друга законодателна промяна, която ние предлагаме, касае приложението на чл. 234г от Наказателния кодекс. Считаме, че тази разпоредба има нужда от допълнително прецизиране, тъй като в момента използваният термин „превоз на пътници по занятие“ създава големи трудности за доказване на съответната престъпна дейност от страна на прокуратурата, същият термин поставя изискване пред разследващите органи да доказва, че извършването е именно по занятие от страна на дееца. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ по-удачно би било да се търси фокус върху възмездността на извършвания нерегламентиран превоз, представляващ престъпление по НК, доколкото това деяние винаги бива извършвано и във всички случаи с цел набавяне на имотна облага. Следващата група промени, които ние предлагаме в Наказателния кодекс, касаят, най-образно казано, престъпленията, свързани с трафик на емигранти. Образно казано, всички престъпления, при които с цел имотна облага биват транспортирани нерегламентирано лица, които са навлезли незаконно на територията на Република България и са превозвани през територията на Република България, като не само увеличаваме санкциите и предлагаме моторните превозни средства, използвани за тази цел, да бъдат отнемани в полза на държавата. Следващата група престъпления, които ние засягаме – престъпленията против транспорта, и това е най-обширната част на нашите законодателни предложения. Тя е свързана както с драстично завишение на санкцията „лишаване от свобода“, която цели да избегне и да пресече възможностите за условни присъди при по-тежките случаи на извършени престъпления против транспорта – тук говоря за средни, тежки телесни повреди, убийства, извършени при непредпазливост, така също и освен завишаване на санкциите, ние предлагаме един нов, новаторски подход, като въвеждаме една нова санкция за НК, която на първо място определяме в общата част на Наказателния кодекс и я прилагаме в престъпленията против транспорта, а именно временното отнемане на моторни превозни средства на водачите, които карат пияни, които карат след употреба на наркотични вещества или техни аналози, които карат неправоспособни или с отнето свидетелство за управление на МПС и които драстично завишават допустимата скорост. Във всички тези случаи, когато водачът е установен, забележете – когато е установен, а не когато е извършено ПТП, тъй като доста често при едно извършено ПТП автомобилът или моторното превозно средство вече е негодно за употреба. В случаите, когато са установени такива водачи, ние въвеждаме една нова санкция по Наказателния кодекс в тази част, а именно временното отнемане на използваното моторно превозно средство за срок от една до пет години в по-тежките случаи. Мотивирали сме го с настоящата такава възможност за временно отнемане на моторни превозни средства по висящи досъдебни производства по различни причини, най-често по отношение на престъпленията против собствеността, когато един откраднат автомобил например или един установен автомобил, който е противозаконно отнет, бива временно отнет от наблюдаващия прокурор и най-често бива оставян на наказателен паркинг, охраняван от МВР, за срока на досъдебното производство или до произнасянето на наблюдаващия прокурор. Тъй като и това нещо е възможно, считаме, че е възможно да въведем и такава санкция в Наказателния кодекс, считаме, че тя ще бъде изключително дисциплинираща спрямо всеки водач, който желае да шофира пиян, дрогиран, неправоспособен или с отнето свидетелство за управление на МПС, или с изключително висока скорост. Тъй като, когато временно му отнемеш автомобила, по този начин ти ще го дисциплинираш, а също това ще въздейства предупредително и възпитателно спрямо останалите членове на обществото. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще представя на Вашето внимание мотивите на Законопроект № 49-354-01-12, внесен от Росица Кирова и група народни представители. Целта на предлагания законопроект е защита на реда и общественото спокойствие посредством защита живота и здравето на животните чрез завишаване на максималните наказания на престъпленията, насочени срещу тях, и създаване на адекватни състави, които да отговарят на обществените потребности и очаквания. На първо място, в настоящия законопроект предлагаме промени в чл. 325а от Наказателния кодекс, първата от които е завишаване на максималното наказание за организиране или участие в провеждането на боеве с животни от пет на шест години. Мотивите за това завишаване на наказанието са, че боевете с животни се организират обичайно от трайно структурирани престъпни сдружения, имащи за цел именно да извършват престъпления, да организират боеве с животни. На следващо място – на второ място, в настоящия законопроект предлагаме промени и в чл. 325б, инкриминиращ жестокостта към животните, първата от които предвижда завишаване на максималното наказание за деянието от три на четири години. Причината за исканото увеличение на наказанието, предвидено в член 325б от Наказателния кодекс, е, че в последните години ясно възмущението на обществото от проявите на жестокост към животни се повиши значително. При последния случай с насилие над бездомното куче Мечо над 15 000 души подписаха жалба до министъра на вътрешните работи в рамките само на седем дни, като настояваха за налагане на ефективно наказание на дееца и повишаване на съществуващите наказания по чл. 325б. В страната се проведоха множество протести на граждани, показващи нееднозначно, че общественото мнение е категорично, че наказанието, предвидено на този етап в Наказателния кодекс, е неудовлетворително за гражданите на Република България, а напрежението сред обществото по повод на подобни престъпления не стихва. На трето място, с настоящия законопроект предлагаме инкриминиране на изоставянето на гръбначно животно, като се създава нов чл. 325г от Наказателния кодекс, предвиждащ, че който изостави гръбначно животно, което е негова собственост или намиращо се под негов контрол, или го остави без надзор и достатъчно грижи и от това последва смърт на животното или тежкото му и трайно нараняване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Мотивите ни за това предложение са, че изоставянето на гръбначни животни, както домашни любимци, така и селскостопански животни, в повечето случаи води до реална увреда на животните или до смъртта им. Подобни действия не са рядкост и предизвикват силно възмущение в обществото и реално вредят на обществените отношения, общественото спокойствие, като наред с това представляват проява на жестокост, която не е обхваната в нормите на чл. 325а и 325б от Наказателния кодекс. Смятаме, че извършването на подобни деяния разкрива липсата на морални ценности, типични за цивилизованите общества, и инкриминирането им ще сближи правната ни система с тази на останалите европейски държави. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет представя на вниманието Ви два законопроекта, които касаят три групи въпроси. Първата е свързана със свободата на изразяване на мнение, регламентирана и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека, заради която ние като страна сме осъждани многократно, и има за цел да изравни с европейските стандарти на доказване две престъпления, регламентирани в Наказателния кодекс, по-известни като обидата и клеветата, в няколко посоки. Предлагаме допълнение в чл. 78а, ал. 7, а именно да се отмени действието, който в момента забранява и не позволява освобождаването от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обидата или клеветата е орган на власт. По този начин органите на власт всъщност получават по-голяма защита, отколкото обикновените хора, което е точно обратното на това, което е стандарт в тази насока, а именно този, който носи власт, да може да носи и по-голяма степен на критика. Премахва се долната граница на предвидените по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 глоби, тъй като настоящите минимални нива на тези наказания са твърде високи с оглед икономическата ситуация в страната и обществената опасност на престъплението. Намаляват се долните граници на глобите, предвидени в чл. 148, ал. 1 и 2, съответно те ще станат 500 и хиляда лева. Това е направено, за да могат, от една страна, да се защитят свободата за изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, а и да се ограничи възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции. От друга страна, по този начин се осигурява възможност на националните съдилища да имат по-голяма свобода на преценка при налагане на съответното наказание, така че да не се стигне до пълна безнаказаност. Премахва се и квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“. По този начин националното ни законодателство се хармонизира с изискванията на установеното в практиката на ЕСПЧ правило, за което вече споменах. Този законопроект е един от тези, заложени по Плана за възстановяване и устойчивост, за така наречения втори етап или второ плащане. Освен това със същия законопроект се регламентират нови способи и по-ефективни начини за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. Въвеждат се по-тежки наказания и за други престъпления освен убийството и телесни повреди, когато са извършени по расистки или ксенофобски подбуди. Става дума за отвличания, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ, подбуждане към извършване на престъпление. Този законопроект е необходим освен всичко друго, за да бъде и правилно въведено в Република България съответното рамково решение на Европейския съвет, за което сме сигнализирали многократно, че не е все още факт. В другия законопроект се засяга друга тема, а именно наказателното преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство. Не се предвижда наказателно преследване на отделни потребители на пиратски произведения. Напротив, тези, които ще бъдат визирани в Закона, са тези, които изграждат или поддържат информационна система, или предлагат услуга на информационното общество със специална цел, а именно да извършат престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право. Предлагаме наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба до 10 хил. лв. Промени ще се предвидят и в режима на отнемане на обекта на престъплението, тъй като към момента същият се отнема независимо чия собственост е и така в някои случаи това води до несправедливи резултати, а именно засягането права на трети лица, които добросъвестно са придобили пиратски произведения. Очакваните резултати от приемането и прилагането на този законопроект са свързани с много по-добра защита срещу онлайн пиратството и интелектуалната собственост. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, в момента като извънредна точка обсъждаме седем законопроекта на Наказателния кодекс. Вчера в Правната комисия отново обсъждахме седем законопроекта на Наказателния кодекс. На първото заседание на Правната комисия преди около седмица всичките участници се обединихме около идеята, че не трябва да има фрагментарен подход – да пишем наказателната политика на България на крак и на парче, а да се обединим, включително в работни групи да се обсъди как да се подходи към този казус. Защото всяка една от групите, представляваните в момента, има един законопроект на Наказателен кодекс, в който голяма част от тях имат наистина резонни решения, но в много голяма част от тях има и проблеми. Извинявам се, колеги от БСП, ще засегна Вашия законопроект по отношение на транспортните произшествия, в който Вие предвиждате отнемане на моторното превозно средство дори когато не е собственост на извършителя. Моля Ви, запишете си Конституционно решение № 1 от 24 януари от 2023 г., което обявява за противоконституционна точно тази формулировка. България е осъдена от Европейския съд по правата на човека точно във връзка с такова законодателство и в момента данъкоплатците продължават да плащат за този тип законодателна инициатива. Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ също имат някаква подобна конструкция, която обаче не съм убеден, че би попаднала в тази хипотеза. Молбата ми е да обърнете отново внимание на това решение. Апелирам отново, ако залата все пак реши да подкрепи тези седем на брой законопроекта, отново да се придържаме към общо разбирателство, което цялата зала постигна, а именно да се открие работна група по законопроектите, да се обсъдят внимателно, да се види кое трябва да отпадне и кое трябва да бъде прието и в крайна сметка цялата зала консесуално да излезе с решение по въпроса, защото не можем наистина Наказателния кодекс да го пишем на крак и единствено и само да го вкарваме в дневния ред поради абсолютно популистки причини.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кьосев, така работи Народното събрание – всяка парламентарна група, всяка партия пише закони и ги внася в Народното събрание. С работните групи и с неправителствените организации работят други структури, парламентът работи с народните представители, които са тук. Те са представители на обществото със съответните експерти, пишат закони, внасят се. И ако има мнозинство, тези закони получават подкрепа, ако няма мнозинство – не получават подкрепа, някои получават, някои не получават. Така внася и Министерският съвет закони. Така че по тази тема това е. Трябва да свиквате, че законите се пишат тук, а не някъде вън. Тук, в тази зала, от депутатите и се приемат в комисиите. Колкото важни бяха Наказателно-процесуалният кодекс и Законът за съдебната власт, толкова важен е и Наказателният кодекс. Гледаме го за втори път в рамките на една година – и в комисия, и в пленарна зала. Чухме забележките, само че правете разлика между конфискуване и отнемане. Само че да Ви кажа, че когато превозвате примерно дърва незаконно, същото превозно средство се отнема. Това не е обявено за противоконституционно и действа. Когато прекарвате наркотици примерно през границата и Ви хванат, превозното средство се отнема, без значение чия е собствеността. И не знам защо, когато караш пиян и дрогиран, пък да не може да се отнема? Сигурно може, юристите ще кажат. Затова е срокът между първо и второ четене. Само че не го намалявайте на три дни – за събота и неделя, както го направихте преди малко, защото важните закони искат предложения, искат наистина правилни поправки между първо и второ гласуване, а не събота и неделя да бързаме, защото ще дойде понеделник и главният прокурор ще почне да говори и като говори, някои ще трябва да ги е срам. Така че предлагам да приемем законите на първо гласуване. Тези, които намират подкрепа, ще продължат, а тези, които не намират, няма да продължат нормалния срок за гледане на законопроектите между първо и второ четене с предложенията и това Народно събрание да ги гледа след това и на второ гласуване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Свиленски, вчера Правната комисия подкрепи всички законопроекти точно с идеята да вървят в пакет. Моята забележка беше, и не съм съгласен с Вас, защото наистина формулировката на Вашия законопроект за отнемане на чуждо моторно превозно средство, когато не е собственост на извършителя, е противоконституционна. Моля Ви, запишете го. Моля Ви да участвате активно в работната група, която ще съберем. И ако залата в крайна сметка днес реши да подкрепи отново тези законопроекти, всички да поемем ангажимента да работим заедно, за да излезем с общо становище по тези въпроси. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като че ли малко избързахме с тези закони и ще трябва да се види по какъв начин биха могли да се обединят, тъй като покриват доста различни теми. Аз ще коментирам само две, макар че някои от другите също са доста интересни. За съжаление, виждам и популизъм в много от предложенията и затова се надявам между четенията да може да се изчисти популизмът и да се фокусираме върху работещи предложения, които ще дадат конкретен резултат. Единият ми коментар е свързан с предложението на БСП относно хипотезата за алкохол с две на хиляда в кръвта. Не знам защо е две на хиляда, а в момента Наказателен кодекс, отиващ в НК при 1,2. Всъщност защо, ако убиеш някого с 1,3 на хиляда, не попадаш в хипотезата, която предлагат от БСП, а ако го убиеш с две на хиляда, тогава попадаш в тежката хипотеза за по-тежко наказание? Не мога да разбера мотива. Ще ми е интересно някой да стане и да го обясни, тъй като в момента е записано, че след 1,2 влизаш в разпоредбите на Наказателния кодекс. Проблемът като цяло, тъй като вдигаме наказанията и самите – поне има предложение за самите нарушения, проблемът не е и в момента, когато например наказанието е до шест години, проблемът е, че присъдата не е ефективна. Преди два дни човек, рецидивист може да бъде наречен, три пъти нарушавал закона, убил млад човек и му беше дадена тригодишна условна присъда. Всъщност това е проблемът – условните присъди, които масово се случват. Ако погледнете последните около сто знакови дела, ще видите, че само едно-две имат ефективни присъди, за съжаление. От тази гледна точка се дава един сигнал, че можеш да си позволиш да караш с алкохол в кръвта, да си позволиш да караш, използвал някакъв вид наркотици, или пък с превишена скорост в доста над самото ограничение, и след като убиеш някого – три години условно. Всъщност един човешки живот – равно на три години условно, за което всъщност ние трябва да имаме сигнала, в който, когато се извършат престъпления, защото това е престъпление – в Италия го наричат пътно убийство, когато в определени хипотези всъщност убиеш един или повече хора, тогава в Италия влиза ефективна присъда от 12 години. Това е минимумът всъщност. От тази гледна точка трябва да видим по какъв начин – може би и затова трябва да се създаде работна група, да се прецизират самите текстове, защото идеята не е само да променим Закона, но да има резултат от тази промяна. Второто, което бих споменал, е свързано с предложение на един от законопроектите на Министерския съвет и е свързано всъщност с прилагането на СРС-та при интернет пиратите. Аз лично съм против прилагането на какъвто и да е вид СРС-та като цяло, защото в България в момента се злоупотребява от всички, които могат, злоупотребява се и от такива, дето не могат, и Законът не им позволява да ползват СРС-та – масово се ползват, за съжаление. От тази гледна точка, мисля, че се отваря една възможност интернет пиратството – под всякаква форма може да се измисли и да те подслушват, защото е за интернет пиратство, а те могат да те подслушват всъщност за каквото искат, а не заради това например, че си свалил нещо от интернет. Като цяло това ми е забележката към предложението, което идва от Министерския съвет. Защото ние съвсем скоро си говорихме като цяло и за летните протести 2020 г., когато бяха подслушвани масово стотици хора незаконно от Специализираната прокуратура тогава, която беше закрита, но дадем ли повод за подслушване – още един, допълнителен, не съм сигурен, че точно това е най-правилният начин за решаването на този проблем. Надявам се да могат да бъдат обсъдени тези законопроекти и да се види коя е най-добрата работеща формула, тъй като някои от нещата, които прочетох, не мисля, че ще дадат резултат. Изглеждат добре на хората отвънка, които не влизат в темата, но ако си запознат с практиката и с това, което се случва, особено за пътната безопасност и войната по пътищата, се вижда, че всъщност не са работещи като решения. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Ананиев, по темата Наказателен кодекс ние, които не сме юристи, не е много добре да се изказваме, защото рискуваме да подведем и залата, и тези граждани, които гледат Народното събрание, но говорите, че предложенията на БСП били популистки. Популистки са предложения, които биха се харесали на всички български граждани. Ние в тези предложения предлагаме да бъдат наказвани българските граждани – тези, които пият и които се дрогират, карат и убиват. Така че няма как наказателни текстове да ги правите популистки. Популистки щеше да бъде, ако бяхме казали, че няма да могат да карат всички пили – тогава всички щяха да се радват и да карат. Не ни обвинявайте в неща, които не сме виновни. Сигурно за други неща имате основание. Сега, защо е два промила точно на хиляда? Ами аз ще Ви питам: защо пък е 1,2, когато влизаш в затвора? Защо? А не 1,3? (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Ако си говорим така, медицински какво е доказано – ще кажат Здравната комисия, когато отиде Законът, но така, ако си говорим, можем да спорим до още Петдесет и петото народно събрание, а тези майки на жертви, които протестират всяка вечер, ще стават все повече, защото трябва да се сложи ред. Говорите за условната присъда. Ами за това са предложенията на БСП – да се вдигнат границите, пак казвам: извинявам се на юристите, защото говоря абсолютно непрофесионално – да се вдигнат границите на наказанието, за да няма условни присъди. Защото, ако бъдат приети тия предложения, тези примери, които давате, просто няма да се случват. Съдът и съдията няма да може да дава условна присъда, а ще трябва да дава ефективна присъда. Затова се вдигат. И не виждам какво Ви притеснява, ако предложите 2,1 промила, нека да е 2,1 промила. Но нека, аз пак казвам: явно има някаква методология, по която се изчислява. И без да си пил, като убиеш човек, пак подлежиш на наказателна отговорност. Но тук говорим за съвсем друг тип престъпления. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ананиев, разбирам, че във Вашата парламентарната група е важно всеки да излезе тук на тази трибуна и да блесне с обикновено дълги, на места неразбрани, речи. Ама, във Вашата група не си ли съгласувате тезите, не си ли съгласувате позициите си? Току-що заявихте тук и не сте съгласен с това да се разширява кръгът на структурите, които могат да използват специални разузнавателни средства. Ами вчера в Комисията по контрол на специалните служби точно Вашите двама представители пламенно защитаваха една такава възможност да добавим още един субект, в случая регионалните дирекции на „Гранична полиция“, които могат да прилагат специални разузнавателни средства. Уточнете това нещо, уточнете Вашата позиция и нека да бъде единна, ако обичате. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател – ще бъда пределно кратък. Уважаеми господин Ананиев, тъй като споделям по принцип Вашия резервиран подход към СРС и гаранциите, които са за правата на гражданите, си позволявам да взимам думата, защото Вие споменахте едва ли не, защото някой свалил нещо от интернет. Съвсем не става дума за това. Става дума – за да бъде наказан някой по този закон, трябва да са налице поне един или два алтернативни количествени критерия – парична равностойност на един или повече от обектите, ползвани за престъплението, която надхвърля 10 хил. лв., или брой засегнати обекти, надхвърлящи 50 броя. Тоест и дума не може да става, че някой може да бъде санкциониран, защото е свалил нещо, пък било то пиратско. И това е много важно да се подчертае. Колкото за СРС и промените в НПК, те са предизвикани от факта, че тук се целят от една утежнена, най-често организирана престъпна дейност, която оперира в големи мащаби. Естествено, дебатът ще продължи, но ми се струваше, че е важно да направя това уточнение. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! Господин Министър, първо към Вас ще се обърна. Да, аз видях Вашето предложение. Моето притеснение е, когато се злоупотребява. Когато се каже – има информация, че става дума за над 10 хил. лв. и 50… Възможно ли е? Възможно е! Към господин Зафиров. В нашата група има демокрация. Всеки има право на мнение и може да го защити. Когато обаче се съберем, решим и определим по какъв начин ще гласуваме един закон, обикновено се съобразяваме с това. Господин Свиленски, аз се изненадах всъщност. Вие не дадохте аргумент защо е 2 промила. Вие казахте: „Защо пък не!“ Защо е 1,2? В момента 1,2 промила е в Наказателния кодекс. Но Вие не аргументирахте защо е 1,2! (Реплики от „БСП за България“.) Всъщност Вие излязохте и ни представихте какво значи популизъм. Аз, когато говорих за популизъм, говорих за седемте проекта и не споменах БСП. Вие самите казахте, че се припознавате в това. И не само, а и го защитихте. Когато между 1,2 и 2 има разлика, с една дума, Вие ограничавате кръга на лицата, които са убили след употреба на алкохол, защото сте вдигнали от 1,2, което в момента е в Наказателния кодекс, сте го вдигнали на 2 промила определението за по-тежко наказание. (Реплики от народния представител Георги Свиленски.) Така пише във Вашето предложение. С една дума тези хора, които хващате с 1,3, с 1,4, с 1,5, с 1,6, с 1,7, убиваш човек, но не попадаш в хипотезата на по-тежко наказание. Няма нужда да си юрист, за да се види това с прости очи. Благодаря.

Благодаря, господин Председател – с ясното съзнание, че нарушавам процедурата. Господин Ананиев, моля Ви, прочетете наистина и мотивите, и Законопроекта, и след това. Правите внушения в тази зала, няма сметка никой – нито гражданите, нито депутатите, нито медиите. Защото ще Ви обяснят после колегите: има разлика в наказанията за 1,2 промила и след това за 2 промила. Но недейте да спекулирате от тази трибуна, всичко се гледа, хората са много чувствителни и правим опасна услуга на обществото.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Доколкото в становището си засегнах най-важните моменти от нашия законопроект, бих искал в изказването си да засегна двата законопроекта, внесени от Министерския съвет. Всички Вие до момента в дебатите чухте кои са темите, които вълнуват парламентарните групи: престъпленията против транспорта, за ВЪЗРАЖДАНЕ – престъпленията против собствеността, премахването на маловажния случай, превишаване пределите на неизбежната отбрана, както и да не забравяме престъпленията, свързани с превоза на нелегални имигранти през България. За мен обаче е неприятно да видя, че дневният ред на Министерския съвет е друг. Ако погледнете двата законопроекта, които са внесени от тях, най-общо казано, единият касае престъпленията, свързани с нарушение на авторските права. Другият законопроект касае расистките и ксенофобските подбуди при извършване на обиди и клевети, които са престъпления от частен характер. Касателно втория, ако погледнете мотивите, които въвеждат като квалифицирани състави към обида и клевета – ето така е правилно, ако погледнете мотивите, в тях пише, че специално с този законопроект, с който въвеждаме квалифицирани състави на расизъм и ксенофобия, и за улеснение ще Ви посоча в чл. 146, касаещ обидата, чл. 148 – квалифицирани състави на обида и клевета, за да съм по-пунктуален, с него се цели да се имплементира и транспонира в националното законодателство Рамково решение № 208-913-ПВР на Съвета от 28 януари 2008 г. Обаче, забележете, в това Рамково решение, и е написано в мотивите, че там няма определение на понятията „расизъм“ и „ксенофобия“. Въпреки че няма такова определение на расизъм и ксенофобия и никъде в българското наказателното право, в неговата обща част например и в нито един закон, касаещ извършването на престъпление и тяхното санкциониране, Министерският съвет е решил, че ще ги въведе като квалифициращи признаци, най-вече за престъпленията, пак повтарям, чл. 146 и чл. 148 – квалифицирани състави, за да не ме разбере някой неправилно. Казвам го като човек, който, въпреки че залата не е пълна – казвам го като човек, който мисли, че има най-голям опит от всички Вас в съдебна зала с престъпленията „обида“ и „клевета“. Като чета този законопроект, за мен е непонятно – в миналото Народно събрание Министерският съвет отново се опита да ни го прокара, опита да ни го прокара, за да не се случи, тогава го обосноваваха, че бил част от Плана за възстановяване и устойчивост, после се поправиха, че не е така. Сега е обоснован с транспониране на въпросното рамково решение, но за мен е непонятно, при положение че нямаш легална дефиниция какво означава расизъм и ксенофобия, защо ги въвеждаш като квалифициращ признак за определени престъпления с оглед да претендираш по-тежки санкции за тях? Разбира се, за всички е ясно и ако зачетете съставите, които се променят с тези предложения: „участва в тълпа, събрана за нападение на групи от населението“, „след думата „раса“ се поставя запетая и се добавят „цвят на кожата, произход“ в чл. 162; в чл. 148а думите „печатни произведения“ се заменят със „средства за масово осведомяване“. Нали на всички Ви е ясно, че това е анти-ВЪЗРАЖДАНЕ закон? Това е закон, който цели да ограничи свободата на словото на една-единствена парламентарна група и това е парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това се прави още от Четиридесет и осмото народно събрание и тогава го посочихме. Това е единствената цел – да се предложи този законопроект в точно определени текстове на Наказателния кодекс, за да се запуши гласът на една-единствена парламентарна група, която към момента свободно може да изразява мнението си. Да, обаче служебното правителство не смята така и е решило да направи всичко възможно с тези законодателни промени, касаещи престъпленията „обида“ и „клевета“, и разпространяване на свободно мнение чрез печатни произведения и в интернет, за да запуши гласа на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това го казваме в Четиридесет и осмото народно събрание, това го казваме и сега. И тъй като ние сме против това един законопроект да се мотивира с несъществуващи, пак казвам – несъществуващи правни термини в българското наказателно право, като „расизъм“ и „ксенофобия“, без легална дефиниция, то ние ще Ви призовем да гласувате против това, за да не допускате продължаването на натиска върху една-единствена парламентарна група – тази на ВЪЗРАЖДАНЕ, и нейния свободен глас. Следващият законопроект, внесен от Министерския съвет, който може би предполагате, че е свързан с темите, които вълнуват българската общественост, които досега бяха предмет дори на разгорещени дебати, господин Председател, за съжаление, ще трябва да Ви разочаровам, тъй като вторият законопроект засяга престъпленията против авторските права. И ако зачетете мотивите, ще видите как е обоснован този законопроект: „Законопроектът отговаря на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел 301 от Търговския закон на САЩ, във връзка със защитата на правата на интелектуалната собственост, най-вече на онлайн пиратството. В резултат от поеманите от българските компетентни институции и конкретни ангажименти за пета поредна година България не е включена в списъка за наблюдение на САЩ. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статута на страната ни по отношение на Раздел Специален 301, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството.“ Ако не знаете, че България, за съжаление, играе роля на колония на Съединените американски щати, ето Ви го посочено в мотивите! Понеже мотивите са обосновани с Търговския закон на САЩ, аз да попитам държавата, която аз много уважавам – държавата Вануату или островите Тонга, дали в техния търговски закон специално нямат критики към България, за да вземем да приемем промени в българския Наказателен кодекс – чл. 172а в случая, че да отговорим на тези критики и на тези държави? Нали! Предполагам, че и те са наши партньори. Или най-малкото да ги попитаме: ако имат някакви претенции, нека да си променим Наказателния кодекс, за да може да отговорим на техните критики. Понеже говорим по философията на законопроектите и по дейността на служебното правителство, на мен, разбира се, не ми е приятно да критикувам служебното правителство, но вместо то да предлага законопроекти, които вълнуват българската общественост, да се бори с масовата престъпност, с битовата престъпност, с пътно-транспортните произшествия – сутринта мисля, че от „БСП за България“ дадоха пример за поредна катастрофа, челен удар, ако не се лъжа, е това – има загинал даже, българското правителство се занимава с анти-ВЪЗРАЖДАНЕ законопроекти и със законопроекти, които да отговорят на критиките на Търговския закон на САЩ. Затова, моля Ви, уважаеми народни представители! Всички ние приехме като точка трета от дневния ред да приемем групата законопроекти, но нека все пак да мислим рационално кое е важно за българския народ и кое е важно за тези, които уж са наши евро-атлантически партньори, а реално съгласно мотивите на Министерския съвет – не ги е писал някой народен представител, например колегата Ананиев, писал ги е Министерският съвет, които са наши началници, за мое и на моята парламентарна група съжаление. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колега Петров, абсолютно не мога да се съглася с Вас, че няма никъде дадена ясна дефиниция на понятието „расизъм“ и „ксенофобия“. Много Ви моля, запознайте се с мотивите към този законопроект. Там е посочено на стр. 11, че на национално равнище в мотивите на някои съдебни решения понятията „расизъм“ и „ксенофобия“ са разгледани, като им е придадено определено значение. Аз си признавам, че не съм чела трите изброени от вносителя решения, тъй като те са на районен и окръжен съд, която практика за всички юристи не е задължителна. Признавам си, чета практика на ВКС. Какво обаче извличат от тези съдебни решения вносителите? Под „расизъм“ се разбира политика на преследване и унищожаване. В голяма степен Вие най-вероятно напипвате правилната линия, че ние не говорим за нещо друго освен за политика. Абсолютно сте прав, че извършител на това престъпление може да бъде само някой, който се занима с политика, защото не ми е ясно иначе неформална група извън политическа такава как ще провежда политика, по какъв начин. Запознайте се с мотивите на вносителите и цитираните решения на Районния съд – Враца, Кюстендил и Доспат, и ще си отговорите на тези въпроси. Благодаря.

Уважаеми господин Петров, преди два дни Вие бяхте част от Комисията по Правни въпроси и Комисията по вътрешен ред и обществена сигурност, докато изслушвахме вицепремиера Иван Демерджиев по повод действията на Министерския съвет и на Министерството, което той в момента управлява, насочени срещу пътните престъпления. Тогава аз, както и Вие, предполагам, му се доверихме, че са разработили десетки законопроекти – цитирам неговите думи, насочени именно в тази посока. Днес обаче ние разглеждаме единствено два законопроекта, внесени от Министерския съвет, касаещи доста странична материя от обсъжданата тогава. Аз лично се чувствам разколебан и ако може Вие да ми внесете някакви пояснения дали наистина Министерският съвет е разработил и внесъл десетки законопроекти, свързани с пътната безопасност и домашното насилие, пак казвам, цитирам думите на вицепремиера Иван Демерджиев, които тогава в лицето на господин Манев поставихме под съмнение, дори си спомням едно според мен доста странно предложение за ограничаване на скоростта до 30 км в населено място, но не го виждаме черно на бяло. Моля Ви, ако имате някаква информация, да я споделите с нас.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петров! Определихте всъщност, че едва ли не предложението е насочено срещу ВЪЗРАЖДАНЕ и когато говорим за расизъм и ксенофизъм, този език се използва като език на омразата, всъщност те са свързани с език на омразата. Това значи ли всъщност, че определяте партия ВЪЗРАЖДАНЕ като партия на омразата? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, по ред на репликиращите! Уважаема госпожо Рангелова, разбирам, че има три съдебни решения от българската съдебна практика, които безпрецедентно тълкуват съобразно вътрешното убеждение на съдията на съответния съдебен състав какво според тях е „ксенофобия“ или „расизъм“. Проблемът е, че в българското наказателно право, в материалния закон в общата му част няма подобна легална дефиниция. Няма дефиниция в никой друг от специалните закони, и то неслучайно, просто защото такива престъпления в България няма, а някой отвън насилствено се опитва да ги въведе, за да има възможност за разделяне на обществото, каквото разделяне в момента няма, и разбира се, да има възможност за получаване на едни грантове и финансирания отвън за псевдоборба, измислена борба, с такива престъпления, каквито в България няма, защото българското общество е доста толерантно. Наистина, ако погледнете и се поинтересувате, и това го казах в Четиридесет и осмото народно събрание за съдебната практика, ще видите, че може би за последните 10 години съдебните присъди и потвърдителни решения на втора инстанция, които касаят престъпления, са извършени с езика на омразата. Така че, съжалявам, че може би не съм бил разбран, но Ви гарантирам, ако вместо в тези три съдебни решения термините „расизъм“ и „ксенофобия“ бяха записани в Наказателния кодекс на САЩ, със сигурност щяха да бъдат директно прилагани и нямаше нужда да има, да се приема и промяна в българския Наказателен кодекс, а директно щяха да бъдат прилагани, тъй като знаем как се мотивират законопроектите от страна на Министерския съвет. По отношение на господин Маринов и неговата реплика – наистина това бяха думите на вътрешния министър, че има няколко десетки законопроекта, свързани с престъпленията против транспорта. Аз предполагам, че или Министерският съвет и Министерството на правосъдието не си комуникират директно с Министерството на вътрешните работи, или може би дневният ред на Министерския съвет е малко по-различен от дневния ред на Министерството на вътрешните работи, тъй като виждаме, че в момента се занимаваме с авторски права, с обиди и клевети. При цялото ми уважение, пак казвам, тази материя е малко встрани от обществения ред на българските граждани към настоящия момент, който ние като народни представители би следвало да следваме. Затова, уважаеми народни представители и господин Ананиев, аз споменах Вашето име само защото седяхте на първия ред, разбира се. Не бих могъл да определя по никакъв начин партия ВЪЗРАЖДАНЕ като партия на омразата, много ще ми е трудно обаче да я определя като партия на любовта или още повече на нетрадиционната любов. (Смях.) Надявам се, че ме разбраха всички. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Може би към края на този дебат…

За съжаление, когато исках… Както и да е. Смятам, че поставените въпроси днес, които разглеждаме, са от изключителна важност. Истината е, че аз не съм привърженик на това кърпене, както се изразиха други колеги, на Наказателния кодекс. Знаете, че имаме и приета концепция за развитие на наказателното право. Лично за мен щеше да е добре, тъй като действително може би има нужда от поправки в основната част на Наказателния кодекс – да се изготви изцяло нов Наказателен кодекс, но такива са обстоятелствата, при това в такава ситуация действаме. Лично аз искам да Ви призова, както направих и в Комисията, след като приемем тези наказателни кодекси, да направим работна група с всички заинтересовани страни и институции, като Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, с които да можем надпартийно, защото смятам, че тези престъпления в крайна сметка, които обсъждаме днес, и завишаването на техните наказания, трябва да имаме общ консенсус и как въобще смятаме да придвижим наказателната политика на страната в бъдеще. Изключително много се надявам всички колеги да вземете дейно участие в една бъдеща работна група, защото в крайна сметка основната цел тук според мен на всички предложения, които са направени, е превенция на тези престъпления. Дали предложените механизми в крайна сметка ще доведат до по-голяма превенция на тези престъпления – аз не съм убеден напълно и затова се надявам най-добрите механизми да бъдат обсъдени в тази работна група, всички да се обединим около тях и да могат бързо да бъдат приети на второ четене. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Вигенин. Законопроектът, предложен от БСП за така наречената война по пътищата, сега много ми е трудно да се въздържа да не кажа, че едва ли в момента вкарването е продиктувано от грижа за гражданите, а не от някакви други причини. Между двете четения ние ще внесем поправки по няколко показателя, защото, първо, най-лесно е да бъде обвиняван шофьорът за каквото и да се случи. Второ, ако си направите труда да видите статистиката, от две-три години има постоянно увеличаване на наказанията в тази посока, а катастрофите са в пъти повече, тоест не е само до увеличаване на наказанията. И трето, отнемане на частна собственост – знам, че може би е неизкоренимо в идеологията на БСП, но отнемането на частна собственост не е нещо, което може да получи подкрепа. Без да Ви давам конкретни примери как колата може да е на някой друг, как много български семейства имат една кола и ако всичко това, което влезе, ако влезе в този размер, и се извърши катастрофа и, не дай си боже, има загинал човек, и водачът влезе в затвора, и се вземе колата, и съпругата на съответния човек и децата как остават в още по-тежко положение, то не мисля, че отнемането на частна собственост води до превенция. Така че ние ще внесем поправки в тази посока и е хубаво там да се удържим наистина от популизъм.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Йорданов, сега, не знам какви съмнения имате за подбудите кога точно е внесен Законът, но той не е внесен сега, не е вчера внесен, а преди година и повече от година. Гледан е в миналото Народно събрание в Правната комисия, в Транспортната комисия, в пленарната зала, така че подбуден е от случващото се по българските пътища и издаваните условни присъди, освобождаването на убийци с условни присъди именно поради причината, че са прекалено леки наказанията. Това са подбудите. А относно конфискуването, отнемането, тъй като има разлика между двете, пак казвам, и в момента в Наказателния кодекс ги има тези неща, хайде, ако ги махаме, да ги махаме за всички престъпления. Не знам защо, когато крадеш дърва, може да се отнема и тогава жена ти ще е спокойна, когато прекарваш наркотици, може да ти отнемат и жена ти да е спокойна, а когато мъжът убие двама човека – пиян с над два промила алкохол, жената трябва да я успокоим, да ѝ оставим колата, да продължи тя да пие и тя да убива, така че това е някаква наказателна политика. Пак казвам, нека юристите да кажат. Ако това ще го махаме, го махаме, тези мерки – отнемане, конфискация и така нататък, и хората започват да плащат само глоби и да убиват по пътищата.

Благодаря, господин Председател. Премахването на условна присъда при такива престъпления е едно, отнемането на имущество е друго. Престъпленията са различни и не знам Вие шофьор ли сте, правили ли сте си труда да погледнете примерно статистиката на катастрофите и какви са причините за смъртта по пътищата, защото войната по пътищата не е само напил се шофьор или дрогиран шофьор. Огромната част от смъртта по пътищата е от отвратителната инфраструктура и в момента ще Ви дам пример. Софийска община в момента заради този престъпник Семерджиев, който уби двете момичета, на този булевард „Черни връх“, нагоре, са направили бетонни островчета в средата на платната, което е за човек, който шофира в лявата лента, където е разрешено и тя не е бърза, а изведнъж лентата му се оказва с 50 см по-къса и с бордюр в средата. И всеки, който шофира, знае какво е. Ако не знае това, не го знае или си гледа пътя и вечерта не го види, ще се очисти и ще убие и други хора. В момента, доколкото чувам, на „Сливница“ пак ще се правят някакви такива островчета от Софийската община. Инфраструктурата убива много повече – 1% са катастрофите заради превишена скорост например, както и трябва да се оправи Законът с това за наркотиците, защото дрегерът може да покаже фалшив резултат, но тъй като кръвната проба излиза с шест месеца закъснение, накрая се оказва, че съответният шофьор стои без кола, арестуван за 24 часа и с един куп други наказания, без да е виновен. Така че внимавайте с вдигането на наказанията, защото те не са превенция. Пак Ви казвам, вдигането на наказанията в последните две-три години не е намалило катастрофите. Почти напротив, увеличени са. И другия пример. Гроздан Караджов направи едно-единствено нещо – в Кресненския проход сложи меки колчета по средата. Няма катастрофи, а там се избиваха. Сигурен съм, че ако извадите докладите, ще има превишена скорост в решенията на катастрофите, така че много внимавайте и ще трябва да внимаваме. Да, юристите ще кажат, защото частната собственост по принцип е неприкосновена в демократичните държави. В комунистическите е друго.

Господин Председател, аз ще продължа разговора по въпроса, който беше поставен от нашия съмишленик Петър Петров по темата за това как в момента, реално погледнато, отваряме кутията на Пандора с един въпрос, който не е законово закрепен, защото наистина нямаме легална дефиниция на това какво точно представлява „расизъм“, какво точно представлява „ксенофобия“, дори и „антисемитизъм“, за който също се говори често. С расизма примери могат да се дадат много, защото в последните години в България имаше опити за такива дела срещу хора, които по един или друг начин са обвинявани за расистки действия или за деяния с расистка подбуда във връзка с техни конфликти, да кажем, с лица, които се самоопределят като цигани. Само че има една малка подробност – циганите са част от нашата раса. Те са част от европеидната раса и тъй като тя е много голяма, е пръсната от брега на Атлантика до брега на Индийския океан, пък и въобще навсякъде вече е разпространена. Има много расови подгрупи, така че това определение няма как да бъде приложено в този случай. От друга страна пък, някои от българските съдии проявяват волност заради това, че няма такава легална дефиниция, и тълкуват понятието „расизъм“, така както на тях им се струва съгласно тяхното вътрешно убеждение, което беше показано нагледно от Цвета Рангелова преди малко в нейната реплика към Петър Петров. Същото нещо важи и за ксенофобията, защото там много фриволно понякога се коментират дела и деяния, които се приписват на ксенофобски подбуди, а всъщност става въпрос за обикновени битови конфликти. Да не говорим за антисемитизма, който пък е възприеман единствено и само като говор срещу евреите, а реално погледнато, би трябвало да бъде и говор срещу арабите, защото арабите също са семити. Всъщност те са 99% от всички семити, които пък в по-общ план също са част от европеидната раса. Цялата тази каша, в която ни набутва в момента Министерството на правосъдието, разбира се, вероятно по инструкция от страна на американското посолство, тъй като там тази терминология е много добре развита, там тя е утвърдена през последните десетилетия, има легално утвърдена практика, и то, както се казва, с десетилетен опит и стаж, там е друго. Тук при нас обществото е друго. Ние нямаме представители на други раси в България, освен някакъв много нищожен процент имигранти, които са екзотика в нашето общество. Обществото ни като цяло е толерантно. И всичко това, което в момента коментираме, е на практика един въпрос, който не стои пред българските граждани, защото всичко това, което в момента говорим, са изключения. Изключения обаче, които биха могли да се превърнат в правило с оглед на обективното вътрешно убеждение, да кажем, на някой прокурор, което после да съвпадне с обективното вътрешно убеждение на някой съдия, преминал, разбира се, преди това четири-пет семинара на фондация „Америка за България“ и доста, доста вече сериозно е убеден. От тази гледна точка този законопроект кънти на кухо. Той не отговаря на реалните нужди на българското общество и поради тази причина е абсолютно излишен, поредният такъв, който на практика ще утежни правораздаването в нашата страна. Ще започне, между другото, да бъде използван наистина като бухалка, защото във всеки един момент някой може да бъде обвинен по този начин просто защото така тълкува примерно, да кажем, прокурорът Хикс или съдията Игрек. Давам пример. Идва американският министър на отбраната в България, който е негър. Като кажа на един негър, че е негър, расист ли съм? Не би следвало, защото това е неговата раса и в това няма нищо лошо. В западните държави обаче не е така. Там тази дума не се използва, особено в Съединените щати, защото там тя е натоварена с негативно значение. Само че ние не сме Съединените щати. Там се използва думата на английски за черен, обаче при нас в България е обратното. Ако кажеш на някого, че е черен, това вече се смята за обида, макар че думата „негър“ на латински означава точно това, тоест тук вече ще говорим за едни много сложни тълкувания, които ще включват звученето и тълкуванието на български, на латински, може би на английски в един момент. Разбирате ли за какво блато говорим, в което ще натикаме българското правораздаване, в което ще водим етнографски, етноложки, етнолингвистични, филологически спорове и дискусии в системата на правосъдието? Това е абсолютно безсмислено. Абсолютно безсмислено! И наистина няма реална причина, освен евентуално, разбира се, и някаква поредна инструкция от американското посолство, да коментираме въобще подобен излишен, да не кажа, вреден Законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колега Костадинов, слушах Вашето изказване и ми направи впечатление специално тезата Ви, че нашето общество е много толерантно като аргумент този законопроект да не бъде подкрепен от Вас. Това все пак е човек, който е казвал, от тази трибуна е наричал част от българското общество – хора, които са протестирали, „фашистка измет“. Не знам това дали е расизъм и дали идва от американското посолство, но чета една статия – да видим кой ще се разпознае в нея. Общинар от Варна: „Циганите са – съжалявам за езика, но това не съм го казал аз, цитирам – не човеци, паразити, нечовешка сган, която няма място в цивилизацията.“ Това звучи ли Ви като расизъм? (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Схващате ли тук да има някакъв проблем с човека, който току-що се изказа от тази трибуна и приложи тези аргументи, сякаш сме се събудили вчера и не помним три дни назад, сякаш светът е почнал току-що и никой не знае какво е говорил Костадинов и всъщност какви са неговите мотиви зад решението им да не подкрепят тези текстове? Благодаря, защото те сами ще попаднат точно в тази хипотеза.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Костадинов, държа все пак да уточня като реплика към Вас, че думата „негър“ идва от негроидна раса, което е латински, или впоследствие английски термин, за да обозначи една от трите раси, и като научен термин, използван и в България, не е обиден, но за да Ви демонстрирам как не трябва американската наказателна политика да бъде директно прилагана в България чрез подобни законопроекти, опитващи се да наказват за ксенофобия и расизъм, за които няма термин за легално определение, ще Ви кажа, че ако следваме същия аршин, с който в САЩ се опитват да ни налагат законопроекти, там терминът е или „чернокож“ или „афроамериканец“ – официалният термин, който трябва да се използва, към хора от друга раса. Ако ние директно го използваме тук, то това би било расистко или най-малкото дискриминационно, защото, за да кажа на някой човек, да се обърна към него и да му кажа „чернокож“ или „жълтокож“, означава, че аз намирам разлика между мен и него само и единствено въз основа на цвета на кожата, което е абсолютно дискриминационно. Аз лично никога не бих го направил това нещо, но в Щатите така е нормално и там се търси умишлено разделение, умишлено разделение между хората, за да се прокарват различни политики, след като вече от около 60 години там няма робство, поне на книга няма сегрегация, за разлика от САЩ, където наричат хората „чернокожи“ или „афроамериканци“ – все едно аз да Ви наричам например „провадийци“, или да определям произхода Ви по географски признак, което за мен не е редно. Вие сте човек и българин като мен. За разлика от САЩ, в България няма подобно разделение и държа да призова – и с това приключвам, господин Председател – народните представители да не допускаме поредното умишлено налагане на разделение в българското общество, което не е присъщо за нас, а само и единствено за държави отвъд Атлантическия океан. Благодаря Ви.

Да, благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Може би наистина е редно да е преди господин Костадинов, за да може той да се произнесе по Законопроекта, който разглеждахме, защото досега това не е така. Това, което говорите: САЩ, анти-ВЪЗРАЖДАНЕ, няма го в българското законодателство, това не е така. Първо, иска ли някой да затвори устата на ВЪЗРАЖДАНЕ? Мисля, че си придавате една идея прекомерно значение. (Смях. Ръкопляскания и възглас от „Продължаваме Промяната – Демократична България“: „Ууу!“) Опитах се да Ви обясня, и това е вторият път, в който водим този дебат, че Законопроектът третира няколко отделни въпроса. Обидата и клеветата са едно, расизмът и ксенофобията – друго. Те не са смесени. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Как?“) Не. Не знам как, но Ви казвам. Има въпроси, които касаят обидата и клеветата, и други, които касаят расизма и ксенофобията. Едно. Второ, да кажете, че борбата срещу расизма и ксенофобията разделя българското общество, аз не мисля, че е така. Това дали аз мисля така и Вие мислите различно, не е новина, но да кажете от позицията си на адвокати, че такова нещо няма в българското право и че сега го измисляме, и за пръв път се случва, това просто не е вярно. Сегашният Наказателен кодекс, дори да не приемете този закон, съдържа тези понятия. Например в чл. 116, ал. 1 – за убийство. „За убийство – и т. 11 – извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди“. От 2011-а. Член 132 „Телесна повреда, извършена по ксенофобски и расистки подбуди“. Това съществува от 2011-а. Да сте видели някакво разделение в обществото или някой да се е питал откъде идва думата? Що за лудост? И последно, преди господин Костадинов да вземе, не става дума за какво наричате, господин Костадинов, нито как искате да наречете някого. Ако искате да наречете някого с термин, който знаете, че го обижда, повечето пъти е предмет на възпитание, а не на престъпление. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.) Тук става дума за коренно различно. Вижте за какво става дума. Става дума за престъпленията отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, оскверняване на религиозен храм. Това са много тежки престъпления и не може да мислите, че сме ги направили, за да заглушим на когото и да било думата. Напротив. Напротив! Аз не съм съгласен с Вас, но по волтариански ще направя всичко да може да се изкажете. Не е това въпросът. Въпросът е България да има адекватно законодателство, така че да предотвратява подобен род античовешко поведение. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, ще използвам възможността да Ви отговоря. Това тук в ръцете ми са мотивите към Вашия законопроект. (Показва документ.) Господин Министър, 10 страници за обида и за клевета – няма убийство, няма посегателство по хулигански, расистки и други подбуди. 10 страници за обида и за клевета! 10 страници – за трети път ще го кажа, за обида и за клевета (реплики), не, това не е друга тема, това е темата. (Реплики от министър Крум Зарков.) Добре, ще продължим да си говорим с Вас. Аз Ви слушах, да. В случая тук говорим за една възможност, не само, разбира се, срещу нас, срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, а въобще за всеки, който тръгне да излиза извън утвърдения, как да кажа, монолог както на европейската, или по-скоро западноевропейската, така и северноамериканската обществена и медийна среда, защото там има монолог – там не се търпи различно мнение, а даже виждаме, че това се пренася и тук в нашата страна, защото днес разбираме, че от страната на парламентарна група има желание да бъде изслушван тук журналист, защото този журналист има различно мнение. Представяте ли си – един журналист има различно мнение?! Ами той е жив расист. Той е жив ксенофоб. Как да не го осъдиш за обида и клевета срещу европейското или да кажем някакво друго демократично мнение?! И от тази гледна точка Ви казваме напълно добронамерено, господин Министър, защото все пак Вие сте добър юрист и много добре знаете, че сме прави – това тук в момента дава една необятна възможност, едно огромно поле за тълкувание на най-, най-различни видове престъпления, които може да си измисли всеки един прокурор, защото един журналист или един политик, или един гражданин на улицата утре ще каже нещо, което ще бъде изтълкувано като расизъм и ксенофобия. Полето е огромно. Все пак, нека да кажа, за четвърти път: 10 страници мотиви. Какво има да говорим?! Това, което беше казано от моя колега и съмишленик Петър Петров, е, че действително в тази ситуация ние наистина изпадаме в един много опасен момент, в който на практика всеки един от нас може във всеки един момент да се превърне в обвиняем. И тук вече не говорим… Вие казахте нещо много правилно. Да, ако реши да обиди, въпрос на възпитание е в крайна сметка, само че за тези, за пети път ще го кажа – 10 страници мотиви, Вие това вече го превръщате в мотив за обвинение. Разбирате го, нали? И това е нещото, което ни кара в момента да водим този разговор тук. Защото не бива да достигаме до тази колективна масова лудост, в която е потопено американското общество. Действително там всичките тези желания да се излекуват раните в тяхното общество заради расовото разделение, заради сегрегацията, за която говори господин Петров, са довели до нещо, наречено положителна дискриминация. Знаете какво е това, нали? Имаме ли нужда от положителна дискриминация в нашето общество? Естествено, че нямаме нужда от такова нещо. Не бива да привнасяме чужди модели, които са чужди цивилизационни модели. Ние, пак повтарям, казах го и в основното си изказване, нямаме такива проблеми в нашето общество. То е сравнително хомогенно, то е толерантно и точно поради тази причина такива законопроекти кънтят на кухо – те отразяват чужда гледна точка. Пак добре, че не се говори, че това е задължително условие да го приемем, защото иначе няма да получим парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Благодаря Ви, господин Председател. Искам да обърна отново внимание към темата с войната по пътищата, защото тя днес отиде в най-популисткия нюанс. Мисля, че голяма част от предложенията – колегите отляво знаят, са противоконституционни, друг ефект няма да имат. В предишни парламенти беше практика на „Обединени патриоти“, когато има инцидент, трагедия, не дай боже, те да внесат завишаване на наказанията и да замажат очите на хората, защото това за нас е най-лесно – за 20 секунди в залата да смениш числото две с числото четири. Борис Велчев има една чудесна книга „Проблеми на наказателноправната политика“ и изследва връзката между увеличаване на наказанията и честотата на извършване на деянията. Статистически е доказано, че като смениш числото две с числото четири, деянието не се намалява два пъти, за съжаление. Ако имаше магическо и толкова лесно решение, всеки ден щяхме да приемаме такива законопроекти. (Реплики.) Но залитайки в популизъм, рискуваме да направим поредната кръпка в Наказателния кодекс, която ще има точно обратния ефект. Нека Ви дам един много добър пример: две години работих върху една много опасна отсечка между Велико Търново и Горна Оряховица. 48 катастрофи годишно с един загинал и 7 ранени. ГЕРБ направиха един ремонт за 8 млн. лв. и на тази отсечка катастрофите скочиха 8 пъти. МВР казаха: шофьорите са виновни – карат бързо. Асфалтът хубав, скоростта висока, сложиха камери за скорост, полицаите глобяваха месеци наред, обаче катастрофите не намаляват. Направихме една инспекция с неправителствена организация. Докладът показа, че настилката е хлъзгава, отводняването е лошо, маркировката я няма, знаците сгрешени. Тогава АПИ се съгласиха с тези аргументи и положиха нов износващ слой с високо сцепление. Забележете, всички други дефекти на това трасе останаха. Само заради смяната на настилката отново поискахме данни от МВР – катастрофите са нула. Същите шофьори, със същите автомобили, със същите коли, каращи със същата скорост. Тоест дефектите, корупцията, некадърността, дефектите в инфраструктурата. Понеже колегите днес казаха – правили някакви кръгли маси, все едно е нещо смешно или забавно, не, дълбока, комплексна реформа е необходима в този сектор, защото, колкото и да увеличаваме наказателната репресия, ефект няма да получим, докато не променим начина, по който строим, по който контролираме, по който инвестираме. Единственото, което ще направим, е да докараме Наказателния кодекс в абсолютна крайност и ефект от това няма да има. Популизмът дава лесни и бързи решения, но за съжаление, винаги излизат скъпо, колеги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ)

По начина на водене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, по начина на водене към Вас. Искам да Ви обърна внимание, че днес цял ден ставаме свидетели на едно много невъзпитано и непристойно поведение от страна на господин Цончо Ганев (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), който като заместник-председател на Народното събрание би трябвало да е модел за групата си за поведение. Искам да цитирам чл. 153 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който ние заедно сме приели. Той казва, че народните представители трябва да спазват добро поведение, да не се провикват от място, да не обиждат колегите си. Господин Председател, Ваше задължение е. Мисля, че в последните две седмици успяхме да постигнем един много добър тон в Народното събрание, но лошият, негативен, просташки разговор се опитва да се възроди. Аз ще Ви помоля да бъдете изключително стриктен в спазването на Правилника, който сме приели, да накажете господин Ганев и да му напомните, да му направите забележка или ако трябва, да го порицаете и дори изгоните от залата (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), защото виждате, че тази агресия от негова страна, тези обидни думи продължават, те набират скорост и рискуваме Народното събрание да се превърне в един цирк. В един цирк, в който аз виждам, че ВЪЗРАЖДАНЕ искат да се превърне Народното събрание, но това е сериозно място и трябва да се държим сериозно. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Смятах да не се изказвам повече, защото считам, че юридически изчерпахме темите, които касаят законопроектите, които са сложени за разглеждане, но това ми изказване беше провокирано от изказването на министър Зарков. Уважаеми господин Зарков, цял ден, докато юристите на нашата парламентарна група се опитваме да водим професионален дебат, с което смятам всички в залата ще се съгласят, че от наша страна беше така, единствените аргументи, които Вие и групата на „Продължаваме Промяната“ и другата парламентарна група, която се приши към тях, е да правите внушения, че ние сме изключително некомпетентни, не сме разбрали дълбокия смисъл на Вашите предложения. Много Ви моля, така не е коректно да бъде! Внушението, което направихте с вметката, че през 2011 г. вече по някакъв начин е успяло да залегне като квалифициращ признак на престъплението „убийство по чл. 116“ от Наказателния кодекс, не променя същината на изказванията, които аз и колегата Петров направихме до момента. Разбира се, вярвам, че Вие знаете, че през 2011 г. партия ВЪЗРАЖДАНЕ не е била част от Народното събрание, защото, ако ние бяхме част от Народното събрание от тогава до сега, много неща нямаше да стоят днес – по този начин да се подрежда дневният ред. Тоест ние не сме имали никаква възможност да реагираме срещу тогавашни такива предложения. На следващо място, и не по маловажност, е, че към 2011 г., когато някак си е успял да се прокрадне този квалифициращ признак, от тогава до днес липсва легална дефиниция в която и да било от преходните и заключителните разпоредби що е то ксенофобия и расизъм. И когато обърнахме внимание на дефиницията, която се опитвате да дадете и да легализирате за първи път чрез мотивите си към този законопроект, намирайки я за притеснителна, считам за некоректно да правите внушения, които уронват нашия професионализъм. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще говоря по нашите предложения и по-точно за борбата с войната по пътищата и това, което предлагаме като решения. Какво чухме дотук за този законопроект? Избързахме с тези закони. Това беше първата оценка, която беше дадена. Напротив, закъсняхме с тези закони. През 2015 г. официално броят на образуваните наказателни производства, свързани с управление на МПС след употреба на наркотични вещества и алкохол, е 90 броя годишно. През 2019 г. техният брой е нараснал на около три хиляди. Сега сме 2023 г. и по признание на служебния министър на МВР от миналата седмица мисля тук пред нас са 43 случая на ден. На ден! Значи през 2015 г. – 90, през 2019-а – три хиляди годишно, а сега 43 на ден, което, ако формално го сметнем, за година означава около 16 хиляди броя такива случаи. Е, смятате ли, че сме избързали с тези закони?! Не, фатално закъсняхме. Какво предлагате – да се направи работна група, да се вземат становища от заинтересованите институции, а след това, естествено, тези становища да се обсъдят и да решим. Уважаеми народни представители, не знам – загубихте ли си паметта, или се правите, че не знаете за какво става дума?! Ето това (показва документи) са 47 страници до Никола Минчев, председател на Четиридесет и седмото народно събрание на Република България, 47 страници от МВР, прокуратура, неправителствени организации, родителски организации, 47 становища за работна група! И докога така? Във всеки парламент по една работна група и по едни и същи становища, защото не Ви се четат или защото търсите причини да отхвърлите основанията на този законопроект? Тоест това, което искате, е абсолютно безсмислено и не вярвам, че сте забравили, че сме минали през този момент, а просто мисля, че се правите, че не знаете. Следващото, с което обвинихте „БСП за България“ – било популизъм, защото, видите ли, причини за катастрофите били дупките и лошото строителство. Е, че кой го отрича това?! Има причини, за които са дупките и лошото строителство. Променете законите, които регламентират този процес. В Наказателния кодекс не се говори за дупки и за дебелина на асфалта. Ние предлагаме промени в Наказателния кодекс, които касаят каране в пияно или дрогирано състояние – убиват хора по пътищата. И да Ви кажа, просто много търпеливо Ви изслушах два часа да се правите, че не знаете за какво става дума. Дума по дума нашето предложение са тези 47 страници на експертите в правораздаването, в МВР, думите на служебния министър на МВР – от какво имат нужда, за да има ефективни присъди и справедливост. Това, което ние предлагаме, не сме си го измислили. Ето го становището, после, ако искате, ще Ви го дам да го прочетете. И то не касае само тези престъпления, а една по-цялостна реформа на Наказателния кодекс. Помните ли обвиненията от всички тези органи, да не ги повтарям отново, към Народното събрание. Аз ще Ви ги цитирам: не можем да постигнем годен резултат с негодни средства. Вашите закони, уважаеми депутати, са негодни средства и затова ние не можем да постигнем годен резултат в прокуратурата и в съда – цитат, поне от две комисии, на които аз съм присъствала и така са се обръщали към нас различни представители на правораздаването. Не Ви ли е малко пък, не знам вече какво, срамно, неудобно – който откъдето дойде, хвърля върху този парламент, хвърля върху Вас, че ние тук създаваме негодни средства, и сега викат: ами не, това е популизъм. Не, това е опит да си свършим работата, да се види, че в това Народно събрание се мисли за този народ и да има някакъв резултат. Ще Ви ги прочета буквално тези предложения, за да изчистим всички недоразумения за отнемането на имущество, което, видите ли, било комунистически похват. Предложения от прокурори, съдии и МВР: „Затвор от 15 до 20 години или доживотен затвор за причинена смърт при шофиране след употреба на наркотични вещества с над 2 промила алкохол в кръвта.“ Два промила! Предложение на професионалистите. Не е измислено от нас, от въздуха. След това: „Със скорост 50 км над разрешената плюс отнемане на автомобила.“ Не е комунизъм, а е професионализъм. „Конфискуване на колата на всеки с наличен алкохол над 1,2 промила или след употреба на наркотични вещества“, е другото тяхно предложение. Между другото, само да Ви припомня кога започна цялата тази акция. Започна след катастрофата и убийството на Милен Цветков. Оттогава имаме стотици такива предложения както от правораздавателните органи, така и от неправителствения сектор. И Ви казвам, че ако искаме да свършим нещо, ще намерим възможност. Ако не искаме, ще си намерите причина да не го правите. Дали тази причина ще е обвинение, че това е комунизъм, дали ще е обвинение, че е популизъм – Ваша воля. Но резултатът е налице – 43 случая на ден – напил се, дрогирал се, качил се на колата – убил дете, тригодишна условна присъда. Е, как Ви звучи? Справедливо или популистко? Призовавам Ви да подкрепите предложенията ни, защото те представляват професионален поглед, решения на ситуацията, а в крайна сметка постигане на справедливост и надявам се поне малко засилване авторитета на Народното събрание като място, където се пишат закони в полза на народа. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Нинова! Слушахме патоса и всичко останало. В Правната комисия беше подкрепен Законът. Усещането ми е, че по-скоро ще бъде подкрепен. Не знам защо цялото Ви изказване беше насочено, че все едно никой не ще нищо да направи и само БСП мисли за този народ. Мисля, че в Комисията и на Кръглата маса, и на много събирания, където сме обсъждали пътната безопасност, сме говорили да не се опитваме да политизираме темата. Когато има някакво предложение, което е добро и смислено, нека да го подкрепим. Аз мисля, че при Вас има предложения, които са работещи, но просто трябва да се прецизират, което, като се съберем, може да се направи между четенията и да излезе нещо, което да е работещо. Мисля, че няма нужда от цялото това нещо. Благодаря.

Ето това е езикът на омразата. (Бурен смях.)

Да, мислех, че ми е друга фамилията, дано съпругът ми не се обиди – Нинова, по съпруг. Сега сериозно. Господин Ананиев, останахме с впечатление, че няма да подкрепите нашето предложение, защото вече близо два часа говорите срещу него – популизъм, противоконституционност, не е причината в пияните и дрогираните, а в дупките, и решихме, че няма да го подкрепите. Между другото, ползвам тази дуплика, за да кажа нещо, което одеве не успях. Чух аргумент, че нашият закон е противоконституционен, само че преди няколко часа с това признание за противоконституционност на съдебните закони казахте, че ще ги гласувате без никакъв проблем. Ще ги гласувате противоконституционни, пък съдът да ги връща. Сега изведнъж, когато трябва тези, които пият, друсат се и убиват хора по пътищата, да отидат там, където им е мястото – в българските затвори, Ви притесни противоконституционност. Ето поради тези приказки, ей така на вятъра, решихме, че не намирате за необходимо да подкрепите нашите предложения. Обръщам се към Вас не само да ги подкрепите, но и да вземем да направим същото като преди малко. Обществените отношения, убитите хора по пътищата и хората, които протестират и жалеят, се нуждаят не по-малко от бърза реформа, отколкото съдебната система. Предлагам предложенията между първо и второ четене да са в тридневен срок, за да можем, отново казвам, по-бързо тези, които карат пияни и дрогирани, да отидат където им е мястото, а хората да получат по-бързо усещане за справедливост. Формално го правя дори това предложение, господин Председател, три дни срок между първо и второ четене.

Почитаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, моля Ви да въведете ред по начина на водене, защото преди малко до мен седна народният представител Искрен Митев и в този момент от „Доносническа България"…

… в пристъп на, извинявам се, в ДБ-ПП, как се казваше, насочиха към мен и колегите ми обективите на фотоапаратите на телефоните си. (Смях.) Но…

Не знам, опитаха се да направят запис, но това се опитаха да го направят, след като ми беше подшушнато в ухото, аз така го разбрах господин Митев, че следващата седмица седем или осем души от тяхната група нямало да влязат в залата – да се подсигурял кворум за нещо. (Бурен смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Значи, моля Ви се, господин Председател, въведете ред по отношение на случващото се в залата. Намираме се в сграда със 140 години история. Моля Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз съжалявам, че дебатът е така общ и малко се оставя усещането, че скачаме от тема в тема, с което губим фокуса върху всяка една от изброените, но така или иначе на мен ми се струва необходимо да обърнем отново поглед към темата за борбата с езика на омразата. Казвам го, защото това е въпрос, който изключително отива на нашата държава да бъде повдигнат и дискутиран, още повече да бъде адресиран и в законодателството. Аз имам една забележка към екипа на господин Зарков, защото ние за втори път вече разглеждаме тези промени в Наказателния кодекс, които касаят престъпленията от омраза. Първия път, когато дебатирахме, си позволих да допълня – престъплението ксенофобия или явлението ксенофобия е може би най-широкото от всички. Ксенофобията е най-трудна за детерминиране, тъй като тя означава буквално страх от чуждото, обида на чуждия. Тук вече започват да се пораждат полемиките какво всъщност е чуждият? Това, което отправих като препоръка миналия път към министър Зарков и мисля, че сега ние като народни представители можем да допълним между първо и второ четене, е малко по-систематично и по-подробно да изброим престъпленията от омраза, а те са свързани именно с антисемитизма, ислямофобията, хомофобията, расизма, защото всички тези престъпления, всички тези явления са различни по своята същност. Расизмът не е антисемитизъм, не е и ислямофобия. Антисемитизмът и ислямофобията правят голяма разлика с това дали ще обидиш някой на етническа, или на расова основа. Също така бих казал, че България, защото стана дума вече за дефинициите, през 2017 г. прие работна дефиниция за антисемитизъм на Международния алианс за възпоменание на Холокоста, от който стана част. Също така се прие, не в България,все още за съжаление, дефиниция за ислямофобия, така че, господин Министър, обръщам се и към Вас – ние можем да почерпим от тази международна практика. Дефиницията за антисемитизъм може да бъде директно имплементирана, тъй като тя е приета в България. Същото може да се направи и с дефиницията за ислямофобия. Тук има още един голям проблем и този проблем касае именно стереотипите. Това е нещо, което може би трябваше да направя по-рано като реплика към един от преждеговорившите оратори, че именно стереотипизацията е това, което най-силно се изразява във формата „език на омразата“. Приписването на негативни черти само и единствено към определена дефинирана група хора на база субективни категории и фактори. Това, някой да го наречеш по определен начин, защото е някакъв, какъвто ти си решил, че е или не е, е всъщност най-големият и тежък проблем. Езикът на омразата е явление, с което ние следва да се борим като държава, която има исторически корени в тази област. Ние сме държава, която се гордее със свои постижения в опазването на човешките права. И не на последно място смятам, че опазването на човешките права е една от най-висшите ценности на съвременната демокрация, към която България, не се съмнявам, че иска да се причисли. Така че аз адмирирам промените, които в момента се правят в тази посока, но смятам, че трябва наистина да бъдем по-прецизни и по-детайлно да изброим видовете и типовете престъпления от омраза. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Георгиев, това, което казахте в началото, е точно така за стереотипизацията. Обаче ето дори и Вие в момента казвате една част от нещата, но не ги доразвивате. Говорите за ислямофобия. Странно защо обаче никъде в Европейския съюз не се говори за християнофобия, а то има такава и тя се среща включително и в Европа, и то все повече, и все повече, което някак си създава усещането, че може да говориш срещу едната религия, но срещу другата не можеш. Едното е признак на широк поглед и на възпитание на толерантност, другото обаче е тотално забранено. Това няма как да бъде. Защото знаете много добре един основен принцип в правото: което важи за единия, важи за всички, частното за общото. Няма как да имаш дефиниция на ислямофобия, да нямаш на християнофобия. Другото нещо, което е: говорите за фобии, фобии, фобии, само че, както знаете, и -филите също са понякога предмет на много, много сериозна, как да кажа, на много сериозна дискусия в обществото. Защото, ако говорим за хомофобия, от другата страна би трябвало да седи хомофилията. Поощряваме ли я, ако примерно ограничаваме хомофобията? Разсъждаваме просто логически. Ако ограничаваме едното, поощряваме ли другото? Нали! Същото нещо важи и за всички останали фобии, защото срещу фобията стои филия. Те са двете опозити, както се казва, опозиционни неща на едно и също нещо. Нашата работа обаче е тук да търсим баланса и аз искам да Ви питам в тази връзка следното нещо – много точно казахте за стереотипизацията: как според Вас може да гарантираме с този законопроект, че една дума, която е казана от мен и от Вас, някой няма да я изтълкува от мен по един начин, защото мен са ме сложили в един стереотип, а от Вас по друг начин, защото Вие сте сложен в друг стереотип. Ето това е основното, което нас ни притеснява! Разбирате ли? Защото нямаме ясна дефиниция, дори и Вие го отбелязахте, и тези дефиниции пък, които пък са приети на европейско ниво, не са работещи в България, защото просто ние сме друго общество, защото няма как да бъдем вкарани в едни общи рамки. Просто всяка една държава е различна. Ние, макар и част от европейската цивилизация, сме източният, славяно-византийският клон на европейската цивилизация, а западната, романо германската, католико-протестантската, е друга. Тя се развива по друг начин. Не може това, което е валидно за тях, да е валидно за нас. И ако ние търсим някакви такива общи формулировки, те трябва да бъдат формулирани тук от нас, ако приемем, че имаме такъв проблем, но за да стигнем до формулировка, трябва да стигнем до извода, че имаме проблем, а ние нямаме такъв проблем в нашето общество. Това се опитваме да Ви кажем от ВЪЗРАЖДАНЕ през цялото време. И мисля, че Вие усещате проблема действително. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Костадинов, аз разбирам какво искате да кажете. В тази връзка само бих подчертал, че не е задължително винаги -филиите и фобиите да бъдат две противопоставящи се твърдения и категории, защото невинаги омразата към едно противоположно е любов към него, примери могат да се дадат много. Тук по-скоро бихме влезли в някакви лингвистични опити да обясним всички тези явления, но истината е, че ние трябва да имаме начини и инструменти, с които да се борим с крайностите. И тук бих се съгласил с Вас – всяка крайност би могла да бъде валидна за борба срещу нея. Има държави, в които, знаете, да, има бял расизъм, има расизъм към бели – това е факт, и тези държави, идентифицирайки проблема, пък са въвели съответни правила и начини за борба с явлението. Така че това, което аз се опитвам да кажа в случая, е, че, да, ние имаме за по-голямата част от тези противообществени прояви дефиниции, така, както казах за антисемитизма и за ислямофобията, които именно ще дадат възможност съдии, магистрати да тълкуват правилно какво представлява престъплението и да не се влиза в търсенето на това дали аз, ако съм казал едно, то ще бъде по различен начин разтълкувано от това да сте го казали Вие. Именно поради тази причина аз апелирам, че в Закона трябва да бъдат използвани тези легални дефиниции и тези легални дефиниции да бъдат основата, върху която тогава, когато се съди във връзка с тези престъпления, да се ляга. Но това не смятам, че би следвало да означава ние да нямаме никакъв тип законодателство за борба с този тип престъпления, защото те са факт. Можем да се радваме, че в България чисто процентно вероятно са по-малко, макар че аз трябва да Ви кажа – не съм убеден в това, тъй като към момента поради причината, че ние нямаме база, по която да сравним и да премерим – ние не можем и да идентифицираме правилно престъпленията. И много често престъпления от омраза поради факта, че не са категоризирани като такива поради незнание и заради това, защото някой не различава, че престъплението е на база расизъм или някакъв друг тип език на омраза, не го вкарва в тази статистика, за да стане ясно, че в България също страдаме от този проблем на съвремието. И тук може би е големият ми разрив с Вашето мнение, че ние не сме изолирано явление. Ние не сме явление, което не се включва в общия контекст на присъствие на подобен тип престъпление. Може да е по-малко, макар че не мога да го кажа с категоричност, но все пак го има и дори да е по-малко, ние отново трябва да го търсим, да го предотвратяваме и превентираме. И смятам, че това по никакъв начин не би навредило на държавата ни в какъвто и да е смисъл. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, почитаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, скъпи колеги! Радвам се, че ми се падна в края на този дебат да взема думата. Той е доста поучителен и интересен. И понеже сме на първо четене, ще си позволя да направя едно малко по-обобщаващо изказване, което според мен засяга всички предложени законопроекти. Ние с Вас, уважаеми колеги, сме изправени пред един риск и той се формулира с крилатото изречение, че когато си чук, повечето проблеми ти изглеждат като пирони. Тоест ние смятаме, че с промени в Наказателния кодекс и НПК можем да решим неща, които… да, можем да създадем със сигурност по-голяма тревожност у хората, които правят нарушения, но ние няма да излекуваме явлението. Не казвам, че не трябва да го правим, казвам, че може би трябва да помислим сериозно дали успоредно с промените в НПК пък не трябва да променим Закона за образованието. Защото, помислете си, ако от девети клас учениците в България учат задълбочено Закона за движение по пътищата, излизат с шофьорски книжки, с едно добро образование, каквото примерно даваше „Вилхелм Пик“, или пък имаше едно УПК – една форма на образование, с което дори реалните гимназии по един ден седмично се занимаваха с някакъв конкретен занаят, тогава и шофьорството – то тогава ние ще успеем да извършим доста по-сериозна превенция от тази, в която ще вдигнем примерно промилите или ще ги намалим и ще вдигнем наказанието. Най-малкото защо? Най-малкото защото НК започва да действа върху хората на възраст, в която има вече доста дефицити, тоест те просто до 18 години не се подчиняват на НК или не изцяло. Тоест смятам, че за много от нещата, включително език на омраза, за всички неща, за които стана дума тук, дори авторското право и уважението към него, ключът е образованието, генералният ключ. Да, ние сега ще създадем усещане за справедливост, като вдигнем драстично наказанията за хора, които извършват убийство вследствие на употреба на алкохол и на наркотици. И на това едва ли ще има някой нормален, който да противоречи или да не се възмущава от случаи, в които хората са се измъкнали. Но в крайна сметка, въпреки крилатата фраза, че книгата, променила живота на най-много хора… – не е нито Библията, нито Корана, а именно НК – това е книгата, променила живота на най много хора (оживление от ИТН), в крайна сметка образованието е това, което може да реши много от проблемите, които тук дискутираме. Просто искам да помислите в тази посока. Има и една велика книга, която Ви съветвам да си я вземете, тя се чете като роман, много ще Ви е полезна в тези размисли. Казва се „Надзор и наказание. Раждането на затвора“ и е от Мишел Фуко. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дилов, аз по скоро бих разширил малко това, което казахте. Напълно съм съгласен, че какъвто и закон, каквито и наказания да приемем – и не бива да внушаваме на българските граждани, че с едно гласуване този проблем ще отпадне и ще го забравим едва ли не, както според мен има подобни внушения в тази зала, аз бих разширил от образованието и към културата, защото това е културен проблем. Той не е проблем само на това, че някой не може да кара. Някои от тях могат да карат, и то доста бързо, както видяхме – който е сега в ареста и уби две момичета на булевард „Черни връх“. Това е въпрос на ценност, защото в България – и трябва да си го кажем, и това е по-дълбокият проблем на българското общество – скъпата кола е много по-голяма ценност от културното поведение. И ние също носим вина за това, защото го поощряваме непрестанно. И ще Ви дам един пример – Министерството на културата е единственото, което ще получи намаление на бюджета, ако приемем предложенията на служебното правителство, с 30 милиона. Ей толкова ни е ценността, уважението и толкова е за нас ценен този инструмент, който би могъл наистина да прави едни неща по-ценни от други, защото то се прави от това! Само че тази тема и изобщо темата за културата и образованието изобщо не съществува. Ние сега ще ги вкарваме в затвора, само че преди да сме ги вкарали в затвора, сме ги изтървали и българското общество ги е изтървало. И затова дискотеките са пълни и се продават вътре наркотици, и децата започват да употребяват алкохол от 13 – 14 годишни, защото това се е превърнало в ценност, а се е превърнало в ценност заради предишните поколения, заради нашите поколения, защото ние възпитаваме тези деца и ние взимаме решения в тази зала за това кое е ценност и кое не е ценност. Пазарът е ценност! Колкото е по-скъпо едно нещо, толкова е по ценно. И накрая си купува скъпа кола, купува си някакъв наркотик и се блъска, а ние тук ще го накажем с 30 години затвор. Благодаря Ви.

Прегласуване може ли?

Прегласуване!

Благодаря, господин Председател. Няма такава процедура в Правилника, затова няма как да я формулирате. Уважаеми колеги народни представители, искам от името и на парламентарната група да благодаря на председателя на Правната комисия, който днес показа как трябва да работи Правната комисия (ръкопляскания от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС); на администрацията на Правната комисия – експертите, които подготвиха Доклада; на председателя на парламента, който припозна нашето предложение – от парламентарната група „БСП за България“, и бяха включени законопроектите в дневния ред; и на всички Вас, защото показахме, че когато започнем да работим, нямаме спиране (възгласи от залата: „Еее!“) – можем да работим. Надявам се, че днес беше един хубав ден за българския парламентаризъм. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, ще се постарая да бъда бърз, защото Вие днес изкарахте един дълъг ден тук. Обръщаме се към Вас в качеството Ви на принципал на Агенцията по вписванията по повод действията на служителите на Агенцията във връзка с вписване на обстоятелства по партидата на „МБАЛ – Велинград“ ЕООД, това е общинската болница във Велинград. Тя е със стратегическо значение за региона, тъй като предоставя здравни услуги на жителите на четири общини – Велинград, Ракитово, Батак и Сърница, което заедно с приходящите туристи прави около 50 хиляди души. От години „МБАЛ – Велинград", е обект на интерес от частни инвеститори, които с помощта на общинската управа се опитват да дестабилизират лечебното заведение като първа стъпка към неговата приватизация. Последният такъв опит датира от месец февруари 2023 г., когато по предложение на кмета на Велинград Костадин Коев от ГЕРБ Общинският съвет на Велинград взе едно решение да бъде сменен като управител д-р Данчо Гурдев и на негово място да бъде избран за управител д-р Заприн Пепелов. Решението на Общинския съвет на Велинград, подчертавам, не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано от областния управител на област Пазарджик господин Трендафил Величков, като е образувано административно дело пред Административен съд – Пазарджик. Въпреки това на 10 април 2023 г. д-р Пепелов е поискал заличаването на д-р Гурдев като управител и неговото вписване като нов управител. По така подаденото заявление са били дадени указания на 12 април 2023 г. от Агенцията по вписванията, съгласно които заявителят е следвало да представи доказателства за влизане в сила на решението на Общинския съвет на Велинград. Указанията, смея да твърдя аз, а и много юристи, с които съм се консултирал, не са били изпълнени, доколкото производството, което е образувано пред Административен съд – Пазарджик, по жалбата на областния управител, и до този момент не е приключило. Въпреки това на 18 април 2023 г. д-р Данчо Гурдев е бил заличен като управител на „МБАЛ – Велинград", а на негово място е бил вписан новият управител. Затова Ви питаме: извършило ли е Министерството на правосъдието проверка по повод вписването на обстоятелства в търговския регистър по партидата на „МБАЛ – Велинград“ ЕООД и какъв е резултатът от нея? Благодаря.

Процедура по начина на водене!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Куленски и Шотев, благодаря Ви за въпроса. Ще се опитам в рамките на три минути, като оставам на разположение, за да Ви предоставя всичките документи, с които сме работили, за да можете да запознаете и Вие обществеността. Искам първо да кажа, че – да, извърших такава проверка, и то я извърших по Ваш почин, господин Куленски – сезирахте ме много бързо вследствие на важния въпрос за цялата велинградска общност. Искам да Ви кажа какво се е случило в Агенцията по вписванията, но преди това една дума. За целесъобразността и правилността на решенията ние не можем да се произнесем. Това производство, охранително по своя характер, е било достатъчно сложно по този случай, така че имайте го предвид, казвам Ви нещата такива, каквито са се развили. Няколко пъти е искано от Агенцията заличаването на управителя доктор Данчо Гурдев и вписването на доктор Заприн Пепелов, след като са взети съответните решения от органите на местното самоуправление, които в случая играят функция на управление на акционерното дружество в болницата във Велинград. Първо, това е станало на 24 февруари 2023 г. С определение на съда тогава е спряно регистърното производство по искане на това вписване. По-късно – на 10 април, по партидата на дружеството е постъпило ново определение на Апелативен съд – Пловдив, този път, с което е отменено предишното определение за спиране на регистърното производство. Определението на Апелативния съд е окончателно и длъжностното лице по регистрация е длъжно на основание чл. 9, ал. 5, изречение последно от Закона за търговския регистър и юридическите лица с нестопанска цел незабавно да възобнови спряното регистърно производство. Регистърното производство е възобновено, но е постановен отказ, Агенцията е отказала. По-късно е постъпило повторно заявление. По това повторно заявление, както Вие казахте, са давани указания – не веднъж, а два пъти. Всеки един път, когато е постъпвало това нещо – заявление, което и да е заявление в Агенцията по вписванията, на случаен принцип е било определяно различно длъжностно лице, което да го обработва. Първия път към указанията са били добавени втори указания, в изпълнение на вторите указания със заявление по образец Ж1 длъжностното лице счита, че указанията са изпълнени. Междувременно единият от заинтересованите изисква от съда да спре регистърното производство. Съдът с акт на съда, който е постъпил, не е уважил това искане. Поискани са допълнителни документи, както и по-голяма четливост на най-различни документи, които са излъчвани от длъжностното лице по регистрацията. Накрая, след като е разгледало всичко това, длъжностното лице по регистрацията е извършило преценка в рамките на своята компетентност, установило е, че са налице изискванията на чл. 21, респективно че заявените за вписване обстоятелства са валидно възникнали, вследствие на което е вписало заявените обстоятелства. Същото длъжностно лице е приело, че оспорването на решението на Общото събрание, едноличният собственик на капитала, на основание чл. 74 от търговския регистър не е пречка за охранителното производство, развиващо се пред регистъра, освен ако не е налице обезпечителна мярка, спиране на регистърното производство по реда на чл. 19, ал. 5 от Закона, допуснато от Конституционния съд. В законоустановения тридневен срок в регистъра не е постъпил такъв акт на съда за спиране на регистърното производство и в този случай Агенцията счита, че длъжностното лице по регистрация е длъжно по закон да впише заявените обстоятелства. Единствено в случай на спряно регистърно производство по този ред, а именно с определение на Окръжния съд, съществува забрана за такова произнасяне. Такава забрана е била поискана и отказана. Последно, защото просрочих времето и може би ще имам възможност да допълня по-късно, искам да кажа, че самата преценка дали валидното обстоятелство е нищожно, недопустимо или несъществуващо, принадлежи на компетентния съд в рамките на иск с правно основание чл. 29 от релевантния закон. Доколкото съм запознат, такъв иск има между заинтересованите лица и ако той е уважен, ако ищецът има право съгласно съда, Агенцията по вписванията ще изпълни задълженията си, а именно ще заличи вписването.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Между другото, аз още на 18 април съм сигнализирал изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, повече от месец нямам отговор. Далече съм от мисълта да коментирам правната страна на конкретното вписване от трибуната на Народното събрание, но доколкото този казус е от изключителна важност и касае здравето на жителите на четири общини, няма как да го премълчим. Извън правните аргументи аз искам да знаете някои чисто житейски детайли по казуса. Новият управител беше въведен с полиция, която разпръсна мирния протест на медицинските специалисти в „МБАЛ –Велинград", последваха мигновени уволнения и разчистване на сметки с неудобните за новата управа лекари, като предходният управител доктор Гурдев беше уволнен само два дни след встъпването на новия управител в длъжност. След това имаше нови уволнения на лекари, оставки на анестезиолози, медицински специалисти от Вътрешното отделение и Педиатрията. Господин Министър, един такъв казус засяга редица важни обществени отношения като здравето на жителите на Велинград и тогава отговорността на всички институции, които имат отношение, в това число и на Агенцията по вписванията, респективно Министерството на правосъдието. Аз разговарям почти ежедневно с хора от Велинград. За съжаление, в болшинството у тях е останал горчивият привкус, че в конкретния случай са били предадени от институциите, които са заели страната на частния интерес. Поради тази причина аз повдигам този казус не само към Вас, но и към Министерството на здравеопазването и контролните орани там. Ето защо ние настояхме, и настояваме за проверка, но не фиктивна такава. Аз се надявам и съм сигурен, че и Вие сте извършили задълбочена такава, която да установи – и всъщност целта на моя въпрос беше да знаем оказван ли е натиск на длъжностните лица по вписванията, или решението е взето изцяло по вътрешни убеждения, както следва да бъде, нарушен ли е законът и довело ли е това до уронване на престижа на институцията Агенция по вписванията? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Куленски, уважаеми дами и господа народни представители! Аз извърших проверката, за която Вие ме сезирахте, и естествено, че Вие имате правото да поставите въпросите. Не намерих никакви данни, които да ме карат да мисля, че върху което и да е от многото длъжностни лица, които са се занимавали с този казус, е оказвано въздействие. Агенцията по вписванията трябва да се ръководи от правилното и точното прилагане на Закона. Тя не може да замести органите, които трябва да взимат съответните решения съобразно интереса на хората, които са им гласували доверие. Агенцията по вписванията често е обект на критики – понякога, защото вписва, понякога, защото не вписва, но всъщност това е едно охранително производство, което наблюдава формални изпълнения на критерии. Тя не може, не бива и аз не бих позволил да се намесим в един дебат, който без съмнение е много важен и много полезен и който се надявам Вие да решите скоро с приближаващите местни избори. В момента не съм на място и позиция, която ми позволява да кажа повече по този по съществото си политически въпрос. Как се управлява една болница – тази в конкретност, всички по принцип, и как се взимат решенията, и способни ли са общинските съвети да заседават като акционерни дружества? Аз имам отговори на тези въпроси, но мисля, че те не са предмет на Вашия въпрос. По отношение на самата процедура аз ще Ви предоставя и пълния резултат от проверката, за да можете да проследите Вие всяко едно от действията по вписванията, и пак Ви казвам, има и висящо производство по същество, което може да бъде отразено. Агенцията по вписванията ще отразява това, което се случва реално съгласно съществуващия Правилник.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, господин Министър! Днес министър Зарков прекара седем часа в парламента, дами и господа, и свърши добра работа. За сметка на това министърът на енергетиката го няма на поредния парламентарен контрол, може би на трети, аз съм му задал въпрос на 24 април – става днес почти един месец. Въпросът е следният, много важен въпрос: по наше настояване и настояване на други европейски страни Европейската комисия започна общи покупки на природен газ и България – е нашата информация, че на държавно ниво не участва в тези общи покупки, има само частни компании, които са се включили. Това е важна тема за дебат – да каже своите мотиви, каква стратегия прави, какви мерки смята да предприеме. Защото първата покупка я изпуснахме, така изглежда, а следващата покупка на природен газ ще бъде юни месец. Искахме да питаме министъра на енергетиката какво смята да прави – отказва ли се от участие в тези общи европейския действия, които, колеги, вероятно ще доведат до по-благоприятни цени и до по-голяма сигурност на доставките. Защо България не участва в това, като при положение че ние, специално от „Демократична България“, от години настояваме Европейската комисия да започне тези практики? Помните колко притеснения имахме миналата година именно за сигурността на доставките на природен газ. И сега има възможност за по-ниски цени и по-сигурни доставки и България не участва. Така че, господин Председател, попитайте министъра на енергетиката защо не може да дойде за половин час, при положение че министър Зарков беше днес тук седем часа. Благодаря Ви.

За мен е удоволствие.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господа министри, колеги! Господин Зарков, поздравления за издръжливостта днес! Въпросът ми е свързан с Плана за възстановяване и устойчивост. В публичното пространство многократно имаше твърдения и от служебното правителство, и от Вас, че ние сме си свършили работата и всички законопроекти са изготвени. Един от основните закони, който все още липсва и не е внесен, е Търговският закон, който улеснява ликвидация на дружества. Както вече разбрахме от колегата Димитров, имаме доста въпроси и в областта на енергетиката, и особено за Закона за енергетиката, който също липсва и закъснява. Може би можете да комуникирате с Вашия отсъстващ колега кога този важен закон също ще бъде внесен, тъй като те са условия по Плана за възстановяване и устойчивост още за второто плащане, което беше декември миналата година. Моята молба към Вас беше да споделите с Народното събрание колко законопроекта са изготвени и внесени в Четиридесет и деветото народно събрание от служебния кабинет и Министерството на правосъдието в частност и кои точно са те, отчитайки работата, която последният редовен кабинет Петков свърши към датата 2 август 2022 г.? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лорер! Първо – да, може би две уточнения. Вие знаете много добре, дори по-добре от мен, че Планът е разделен на етапи, съответно условия, плащания. Моето твърдение и един от ангажиментите, с които бях назначен за служебен министър в кабинета Донев, беше да подготвя всички законопроекти в сектор „Правосъдие“ за второто плащане. И това направихме – в миналото Народно събрание внесохме десет законопроекта, а именно съдебна власт, Наказателен кодекс, защита на лица, подаващи сигнали, Търговския закон, Закона за правна помощ, Закона за медиация, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, Закона за несъстоятелност на физическите лица, Закона за Наказателно-процесуалния кодекс, който вече минава в трети етап. Никога не съм твърдял, че ние сме започнали от нулата, и не съм крил, че по много от тези закони работата беше много напреднала, по други не толкова, по някои напълно довършена. Мисля, че и днес го споменах, когато гласувахме един от тези закони. И това ми се струва съвсем нормално – всеки, който е работил по писането на даден закон, знае колко фалшив е дебатът за неговото авторство. Един закон не се пише като поема, така, да ти дойде вдъхновението и да седнеш да го надраскаш на един лист. Знаете колко хора, колко правителства, колко дебати се изискват, за да се стигне от първоначалната идея до крайния текст. Така че нямам никакво желание тук да си приписвам заслуги, които са на много хора, и може би най-вече на администрацията, която работи активно по тях. По отношение на конкретните закони. От тези десет, които Ви споменах, някои бяха приети, други не. Тези, които не бяха приети, са внесени отново вече във Вашата легислатура за разглеждане и гласуване. Тяхното приемане е необходимо за второто четене. Това са Законът, по-известен като КПКОНПИ, това е Наказателният кодекс, който днес гласувахме на първо четене, това е също един законопроект, който Вие познавате много добре, защото сте работили по него като ръководител на Министерството на икономиката и иновациите – Законът за несъстоятелност на физическите лица, много сложен закон, по който също беше свършена много работа, когато ние дойдохме. Това е също така Законопроектът за Търговския закон, изключително важен законопроект за процедурите по несъстоятелност. Това е Законът за съдебната власт, който днес приехме на първо четене. Наказателно-процесуалният кодекс, който също приехме днес на първо четене и който касае третия етап. Като казвам третия етап на Плана, за третия етап е и Законът, конкретният закон, за който Вие ме питате във Вашия въпрос, по него има създадена работна група, напреднала е работата, но той трябва да влезе в сила според Плана до края на тази година. Сега сме месец май, надявам се да бъде публикуван за обществено обсъждане към средата на годината и мисля, че ще се справим напълно в сроковете, стига, разбира се, да има действащ парламент. Това е нещо, което не мога да кажа към този момент. Друг такъв много важен закон, който трябва да влезе до края на годината първо като концепция, после като законопроект е този за лобизма, за който ще имаме нужда от подкрепата на всички парламентарни групи, защото е изключително сложен. В заключение мисля, че Планът беше изработван от серия правителства – служебно, второ служебно, редовни, пак служебно, и ще бъде изпълняван от група правителства и елементарна приемственост ми се струва просто нещо, което се разбира от само себе си.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, аз истински благодаря за духа на приемственост и смятам, че това е правилният начин, по който правителства, които работят едно след друго, следва да си предават работата. С оглед на публичния дебат бих искал да резюмирам още веднъж по повод този въпрос работата, която кабинетът Петков свърши около Плана за възстановяване и устойчивост, именно ключовите законопроекти, които обсъждаме тези дни за КОНПИ и за главния прокурор, както и промени в Търговския закон за несъстоятелност и ново търговско дружество, бяха подготвени от кабинета Петков. Кабинетът Петков беше този, който успя да договори самия План за възстановяване и устойчивост, след години, след два месеца и половина направихме всичко необходимо за получаването на парите по първото плащане – изпълняването на 22 мерки, но и рекордното време за подготвяне на документацията към Европейския съюз. България наистина е рекордьор по време за договаряне на оперативно споразумение с Европейската комисия. Освен това подготвихме изграждането на система за одит, информационна система и всичко това позволи на служебното правителство за няколко седмици да подготви искането за реалното плащане от Европейската комисия. Нещо, което иначе би отнело месеци. С други думи, кабинетът Петков не само подготви Плана за възстановяване и устойчивост и първото плащане от 3,2 млрд. лв. и постави условия, в които служебният кабинет можеше в продължение на 10 месеца да работи активно за второто плащане. Въпреки това до днешна дата все още виждаме, че ключов закон за енергетиката липсва. Още веднъж апелираме аз и моите колеги към Вашия колега, който, поправете ме, ако греша, господин Председател, вече месец не може да отдели време за тази институция, явно не може да отдели време и на Европейската комисия, явно, може би, не отделя време и на българската енергетика, но Планът за възстановяване и устойчивост разчита на Закона за енергетиката. Това е ключова стъпка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нещо повече, дори и да приемем магически липсващите закони според сайта на Министерския съвет, има поне още 16 неизпълнени стъпки за обявяване на обществени поръчки и търгове за инвестиции, които са необходими и не изискват законодателна инициатива към Плана за възстановяване и устойчивост. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лорер, Вие, разбира се, имате право да изтъкнете какво е направил кабинетът Петков. Мой ред е да изтъкна какво е направило служебното правителство. Много работа беше свършена, но и много работа беше оставена да бъде свършена. Комуникацията с Европейската комисия беше практически всекидневна, както по всеки един от законите, защото те не са просто наименования, виждате колко са тежки и дебатите по тях, така и по отношение на подготовката за първото плащане и неговото реализиране. Искам да кажа, че активната работа на министрите в служебното правителство, която аз видях от първия ред, както и ангажиментът на вицепремиера Атанас Пеканов бяха ключови за пристигане на реални пари в България по този План. Искам също така да кажа, че в областта на енергетиката, където не съм специалист, ще отговори моят колега, настъпиха доста сериозни промени, включително беше взето и решение на Народното събрание да задължи правителството да се опита да предоговори Плана. Всичко това трябва да се взима предвид, но аз отговарям за изработването на законопроекти, които ще защитавам пред Вас и с Ваша помощ, надявам се, да приемем. Това условие по Плана трябва да бъде изпълнено не само защото то ще носи пари, а защото, както Вие добре знаете, това са дълбоки реформи, от които ние отдавна се нуждаем. Планът в случая е просто нещо допълнително. Благодаря Ви още веднъж за въпросите. Оставам на разположение да разискваме тези и други теми. Благодаря на всички за работата днес. За мен беше чест. Приятна вечер!

Господин Председател, процедурата ми е към Вас. Искам да напомня, че в Правилника на Народното събрание по чл. 93 отговорите следва да бъдат писмени, когато се изискват подробни числа. Искам също да напомня, че ако господин Лорер иска да внушава колко работа са свършили в миналото Народно събрание и в по-миналото Народно събрание, искам да кажа, че в миналото Народно събрание е присъствал точно четири пъти в Комисията по икономическа политика и иновации. На първото заседание на тази комисия в това Народно събрание той поиска да упълномощава други народни представители да присъстват вместо него, така че тези внушения са излишни. Благодаря.

Чл. 93, ал. 1, ако иска цифрови данни.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, велосипедният транспорт в България крие огромен потенциал по ред причини. От една страна, това е екологично чист и евтин транспорт, който може да допринесе за решаването на остри екологични проблеми с чистота на въздуха в големите градове. От друга страна, придвижването с велосипед сред природата е не само реално прилагане на подхода на ООН за екосистемни услуги, но и притежава голям потенциал за развитие на нов вид туристически продукт, който се развива успешно и дори носи сериозни приходи в други държави от Европейския съюз от десетилетия. За тази цел обаче са нужни законодателни инициативи, които да подсигурят подходящата правна рамка за изграждането и развитието на национална веломрежа с надлежната за това инфраструктура – маркировка и информационно обезпечаване с карти. Не на последно място подобно стратегическо начинание е безценно за здравето на българите и трябва да бъде интегрирано и в общинските политики на българските градове. Различни неправителствени организации от години работят върху тези проблеми, като вече са налице чудесни предпоставки за развитие на темата в общата национална политика. Така например граждански активисти от Русе създадоха първата областна карта на велотуризъм в област Русе, която обхваща девет тематични маршрута, които са интегрирани около сегмент от европейски коридор ЕвроВело 6. Друго начинание в тази посока е създадената стратегия за интегриран велотранспорт в Пловдив, представена в края на 2022 г. от местни граждански активисти. Все повече можем да видим употребата на електрически спрели тротинетки и други превозни средства, които биха могли да се използват за преминаването на големи разстояния. За жалост, подходяща инфраструктура за велотранспорт между градовете и селата няма и така хора, живеещи извън района на местоработата си, са принудени да използват своя автомобил, междуградски или жп транспорт там, където го има. Няма алтернатива за придвижване чрез велосипед, било той електрически или не. Радваща е и моралната подкрепа на подобни начинания от страна от Министерството на туризма, което съдейства за организирането на първата по рода си национална велосипедна конференция, проведена едва на 3 ноември 2022 г. в София. На нея са представени за първи път пред широката публика проектите на два стратегически документа – Националния велосипеден план и Националната мрежа от велосипедни маршрути. Те са резултат от дейностите на стотици граждански активисти от цяла Българи Моля да ми бъде отговорено на следните въпроси: (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Планирате ли конкретни действия за създаване и развитие на национална веломрежа в България и какви конкретни законодателни промени трябва да бъдат предложени от страна на държавата и кои институции ще бъдат въвлечени в реализацията на подобна правна рамка? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белчев, благодаря за поставените въпроси. Темата е важна не само за устойчивата мобилност, но и за туризма, затова Министерството на туризма припознава тази тема. Ние участвахме като асоцииран партньор на Проект „Сайкъл планс“, който приключи в края на миналата година. Той се реализира по Програмата на транснационално сътрудничество „Дунав" 2014 – 2020 г. В рамките на Проекта бяха проучени добрите практики за развитие на велосипедните политики на отделни страни – Австрия, Чехия, Словения, Унгария, Хърватска, Сърбия и Румъния. Тук мога да вмъкна, че Румъния ще разполага с огромни средства точно по ПВУ за възстановяване и ще изгради над 500 км веломрежа. Понеже е наша съседка, формирахме широка междуведомствена група, която разработи проекти на Националния велосипеден план и национална мрежа за велосипедни маршрути. Те бяха представени пред широката общественост на първата си по рода Националната велосипедна конференция на 3 ноември 2022 г. По първия поставен от Вас въпрос следва да се има предвид, че велосипедната мрежа е част от транспортната мрежа, а развитието на транспортната мрежа е част от националната транспортна политика. Затова тя е основна в компетентността на Министерството на транспорта и съобщенията и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Както всичко свързано в туризма, развитието на националната веломрежа обаче има пряко отношение към дейността и на редица други институции – Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, Министерството на туризма, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Министерството на младежта и спорта, Държавна агенция „Безопасност за движението по пътищата“ и Агенция „Пътна инфраструктура“. Най-общо структурата за управление на веломрежите в другите дунавски държави се състои от отговорно национално звено и включва освен държавни институции, също организации и представители на гражданския сектор. България към момента, за съжаление, не разполага с национални структури, които имат правомощия да организират и насърчават велосипедното движение. След приключване на Проекта Министерството на туризма продължи работата по темите, като предложи включване на велосипедния туризъм в Програмата „ИНТЕРАКТ" между България и Румъния. На следващия програмен период основното направление ще бъде линия на Европейския веломаршрут ЕвроВело фикс. Поканата за проекти в сектор „Туризъм“ ще бъде обявена в края на тази година или в началото на следващата година. Специфичното е, че ще се подкрепят и частни юридически лица. Специализираната администрация на Министерството на туризма разработва в момента план за развитие на велосипедния туризъм в Република България за периода до 2027 г., тоест ще надгради постигнатите резултати по така наречения дунавски проект. След завършване на работата по плана същият ще бъде предоставен за обществено обсъждане. По втория въпрос следва да се има предвид, че необходимите нормативни промени са множество. Те могат да бъдат групирани най-общо по следните тематични направления: 1. Изрично регламентиране на компетентните органи, които да администрират националния велосипеден план поради липсата на такива. 2. Регламентиране на правила и правомощия за планиране, изграждане и управление на велосипедната инфраструктура. 3. Създаване на допълнителни улеснения за колоезденето спрямо действащи велосипедни регулации. 4. Създаване на механизъм за събиране на данни за пешеходно и велосипедно движение, които да служат за планиране на инфраструктурата. Ние ще продължим, разбира се, в рамките на нашите правомощия да работим активно, защото това са едни добри, търсени и желани туристи. Ние ще работим и за получаване на подкрепа от институциите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, вчера участвах в дискусия заедно с представители на Българската асоциация по алтернативен туризъм и велоеволюция, организирана от местната организация на „Да България“ в квартал „Лозенец" в София, където разисквахме потенциалното развитие на велосипедния туризъм в България и реализацията на Националния велосипеден план. Разговаряхме за велотуризма у нас, за политиката за развитие на велосипедното движение, специално за Дунавския регион, за който девет държави в него са одобрили Националния велосипеден план като проект. Там споделих и своята визия за велотранспорта в България, която се базира на посещенията ми в чужбина, опита, който съм натрупал там по време на моето следване в Германия. Мога да споделя, че туризмът, велотуризмът в Германия не се възприема като спорт и вид туризъм, той е като ежедневие. Там можем да видим стотици хора, които не се придвижват пеша, а се придвижват с велосипед. Това е предпочитаното превозно средство за кратки разстояния, при някои хора и за по-дълги с наличието на електрически велосипеди. Затова е изключително важно да се намери подход, в който наистина да се наложи Националният велосипеден план да влезе като водеща политика, която да насърчава транспорта с такъв вид транспортно средство, и да започнем отнякъде. Да започнем с плановете, които са представени на Вас на тази конференция, да развием след това и връзката между отделните малки населени места, да насърчаваме учениците да отиват до училище с велосипеди, като изградим, естествено, безопасна инфраструктура, а не да сме свидетели на придвижването с автомобили от родители на децата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова ние можем да направим много, стига да се намери желание било то от Вашето министерство или от другите министерства в България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, както всички ние добре знаем, туризмът е ключов сектор за развитието на икономиката на България – допринася със значителна част за формирането на брутния вътрешен продукт и разбира се, осигурява препитание на немалка част от населението. Със задоволство можем да изразим, че изминалият вече зимен туристически сезон беше добър и успяхме да надминем дори предпандемичната 2019 г. по брой туристи. Тъй като се намираме на прага на стартиране на летния туристически сезон, а от официалния сайт на Министерството на туризма става ясно, че са проведени няколко процедури по отдаване под наем на морските плажове, в тази връзка, господин Министър, въпросът ми към Вас е: каква е готовността от страна на Министерството на туризма за стартиране на летния туристически сезон? Ако трябва да прецизирам въпроса, моля да ми отговорите след провеждането на националната реклама от кои държави очакваме да посрещнем туристи? Какъв се очаква да бъде броят на неохраняемите плажове по Черноморието и разбира се, не на последно място, с цел осигуряване на спокойна и безопасна среда, осигурен ли е необходимият капацитет на медицински персонал за предоставяне на спешна медицинска помощ, както и необходимият капацитет от страна на служители на МВР?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Кабак, поставените въпроси са изключително важни не само защото ангажират сектор „Туризъм“, ангажират всички граждани. Благодаря, че сте забелязали, че зимният сезон е бил добър. Всъщност до данни на Световната организация по туризъм ние сме на шесто място в света 2023 г. спрямо 2019 г. Тоест ние сме на шесто място по възстановяване с 23% ръст спрямо последната предковидна година. Прогнозите ни също са за един много силен летен сезон, който ще бъде 5% по-силен от последния рекорден – през 2019 г., преди ковид. Работата на Министерството на туризма по подготовка на предстоящия летен сезон се развива в няколко посоки. Първо, активна рекламна кампания на целеви пазари чрез прилагане на маркетингов микс, като включва различни видове реклама, онлайн реклама, но също така подобряване представянето на международните туристически изложения и един нов елемент, който приложихме, така нареченото роудшоу. Проведохме такива в няколко важни целеви пазари: Полша, Германия и Израел. В Германия направихме над 1200 срещи, в Полша над 600, в Израел 12 български фирми се срещнаха с 50 израелски. Резултатите от тях не закъсняват. Наесен ще се предприеме такава и в UK. Активна реклама на вътрешния пазар чрез масирана телевизионна реклама, но представена по нов начин – вече не въртим клипове, а разказваме истории на красиви кътчета в България. Активна работа с наемателите и концесионерите на плажове за подобряване на качеството на услугите. Това лято ще имаме рекорден брой плажове със „син флаг“. „Син флаг“ е сертификат, който показва, че плажът отговаря на възможно всички най-високи стандарти и критерии. Срещи на бранша с контролните органи: Министерството на туризма, КЗП, НАП, МВР и Пожарна, областна управа и всички заинтересовани ведомства. Те практически приключиха днес. Във Варна беше втората среща, първата беше в Бургас. Подобри се комуникацията с бранша. По данни на летищните оператори в летище Бургас за периода юни – септември 2023 г. се очакват над 5600 пристигащи полета. Това е с 19% повече от същия период на миналата година. На летище Варна в същия период се очакват над 3500 пристигащи полета. Това отново е с ръст 24% спрямо миналогодишния летен сезон. Очакваме туристи от Германия, Полша, Израел, всички традиционни пазари, както и от държавите около нас. На интернет страницата на Министерството на туризма вече има данни за интереса на водещи пазари към отделни общини по Черноморието. Тя е интерактивна карта. Към месец март неохраняемите плажове са 99. В област Добрич – 19, област Варна – 26, в област Бургас – 54. Важно е да споменем, че изработихме и първата карта за воден травматизъм. Тоест картирахме всички инциденти, свързани с удавяния, и ще засилим програмите за водно спасяване там, така че тези инциденти да намалеят. Какво направихме по медицинското обслужване? Намерихме трайно решение на един съществен проблем, като подписахме Меморандум за сътрудничество между заинтересованите ведомства, няколко морски общини и „Пирогов". Много се надявам прегледите по 700 лв., инжекциите по 2000 лв. на турист и така нататък да спрат, защото това отблъсква туристите от България. В резултат на това вече имаме медицински пункт в Приморско – от този меморандум, а миналата година командировахме 12 екипа, тази година ще се командироват четири по Северното Черноморие. Относно полицията – ще бъдат командировани 450 полицаи, като ще има 16 чужденци – 8 на 8. Мисля, че имаме румънци, гърци и чехи, съответно допълнителните медицински екипи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Поздравления за добрия синхрон между Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването, защото наистина това е един от наболелите проблеми на туризма. По въпроса за неохраняемите плажове, тъй като те остават изцяло ангажимент на общините, бих искала да Ви попитам дали са провеждани срещи, има ли изобщо намерение за такива срещи с общините и Министерството на туризма, за да се направи така, че с общи усилия да се намери решение за подпомагане на дейности за обезопасяването и поддържането им.

Уважаема госпожо Кабак, уважаеми дами и господа народни представители, господин Председател! Да, работим активно с всички общини и най-вече с всички областни управители. Областните управители работят за осигуряване на водноспасителната дейност на неохраняемите плажове. Нашата цел е ние да ги смъкнем до максимално малко число, но има плажове, към които няма интерес. Съответно на тези плажове се случват инциденти. Неохраняемите плажове се обнародват постоянно в заповеди, можете да ги видите на страниците на Министерството. Ще направим всичко възможно ние да предотвратим всички случаи на воден травматизъм, доколкото това зависи от нас. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Въпрос относно изграждането на интегрираната система и инфраструктурата за усвояване и експлоатация и осигуряване на новите изтребители. Народното събрание, уважаеми господин Министър, през 2019 г. и през 2022 г. одобри закупуването на ескадрила бойни самолети F-16. Проектът предвижда окомплектоване с техника и въоръжение на една авиационна ескадрила многоцелеви изтребители F-16 Block 70 и завършване на процеса по изграждане на пълни способности за обслужване и експлоатация на авиационна техника, оборудването, въоръжението и наземните системи, придобивани в рамките на първия и втория етап от проект за придобиване на нов тип боен самолет. Сред целите на проекта са повишаване на способностите за охрана на въздушното ни пространство и за осигуряване на въздушния суверенитет на България в интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО, повишаване на способностите за провеждане на противовъздушни операции, изпълнение на съюзните изисквания по приетите цели за способности и разширяване на приноса на българската страна към колективната отбрана на Алианса. Изграждането на тази интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новите изтребители са ключов фактор за изграждането на отбранителните способности на въоръжените сили. По същество дейностите, планирани на авиобаза „Граф Игнатиево“, са изграждане на нови сгради и съоръжения, така наречените хангари, за обслужване и ремонт на F-16 Block 70, лаборатории, работилници, складове, тренажорен комплекс и други. Освен това модернизация на пистата за излитане и кацане, на рулевите пътеки, на обслужващите пътища, оградата, очертаваща войсковия район, обособяване на район за оперативна подготовка на самолетите, реконструкция на канализационната и водопроводната система, автомобилен парк, кула за ръководство на движението и така нататък. Могат да се изброят още много. Във връзка с това моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: на какъв етап е процесът по изграждането на инфраструктурата, свързана с придобиване на новите самолети F-16, и ще приключат ли навреме дейностите, планирани на авиобаза „Граф Игнатиево“, за пристигане на новите бойни самолети в България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, Проектът за модернизация на авиобаза „Граф Игнатиево“ е инфраструктурен проект с висок приоритет за Министерството на отбраната. С модернизацията на авиобаза „Граф Игнатиево“ се придобиват инфраструктурни способности за Република България и на НАТО за изпълнение на изискванията за приемане и експлоатация на самолети от типа на F-16, конкретно за България F-16 Block 70. Естествено, създават се необходимите условия за носене на бойно оръжие и охрана на въздушното ни пространство. Проектът се състои от над 40 отделни подпроекта, като подходът, който беше избран през 2020 г., е всяка една отделна фирма чрез инженеринг, предварително сключване на договор, авансово плащане да се изграждат съответните проекти. За разлика, да речем, от Словакия, която избра друг подход – чрез NSPA – агенцията на НАТО, да бъде цялостно възложена на нея да изгради авиобазата. Договорите бяха сключени през 2020 г., въпреки че самолетът беше избран още през месец декември 2018 г. Договорите за придобиване на F-16 бяха сключени през месец юли – август 2019 г. Към момента все още няма сключени договори за определени проекти. В резултат на дългия период за проектиране – над две години се правеха проектите, от страна на изпълнителите бяха предявени претенции за индексации на тези договори. Съобразявайки се обаче с ограниченията по ЗОП и отчитайки огромния риск от допълнително забавяне на тези изключения, важни за националната сигурност и инфраструктурния проект, се предприеха действия по индексация на съществуващите договори съгласно методиката по приложение на чл. 117 от ЗОП. Има договори, които следва да бъдат прекратени. За един такъв договор съм коментирал – договор, сключен през 2020 г. на стойност 300 хил. лв., авансово платен, СМР-то, което е представено е за над 9 млн. лв. Това изисква прекратяване на договора, обявяване на нова обществена поръчка, като преди това трябва да бъдат върнати финансовите средства. Сега сме в процес на преговори с фирмите за възстановяване на авансово платените средства. За успешното финализиране на проекта с моя заповед е назначена работна група, която ежеседмично на територията на авиобаза „Граф Игнатиево“ извършва преглед на постигнатото и ако има забавяне, набелязва мерки за компенсиране на забавянето. С друга моя заповед е назначена друга работна група за утвърждаване на проекти. За разлика отпреди, когато проектите се пращаха по отделни институции, сега представителите на тези отделни институции идват на място в Министерството на отбраната и много по-бързо се осъществява съгласуването на проектите. Създаден е и график, който към момента показва, че до края на 2024 г. инфраструктурните проекти в авиобаза „Граф Игнатиево“ трябва да бъдат приключени. Етап от това приключване е и съответно сертификацията на летището от американска страна. Докато летището не бъде сертифицирано, особено там, където се разполага класифицирана информация, самолетите F-16 няма да пристигнат в България. Искам да споделя, че в началото на месец април постъпи сигнал в Министерството на отбраната за некачествено изпълнение на инфраструктурните проекти, в резултат на което Министерството на отбраната предприе мерки. Извършени бяха допълнителни проверки с лаборатория от АПИ. Резултатите показаха, че абсолютно всички параметри, които са заложени, отговарят на проектните. Това доведе до допълнително забавяне на проектите с два месеца. В крайна сметка сме спокойни, че това, което е изпълнено към момента, е качествено и не е проблем да се продължи нататък. Съгласно предоставената информация от американската страна първата доставка, както знаете, ще бъде през първото тримесечие на 2025 г. – говоря за самолетите F-16. Въпреки предизвикателството Министерството на отбраната успява да навакса, но все пак няма как за девет месеца да наваксаме тригодишен период. Надявам се, че до края на 2024 г. авиобаза „Граф Игнатиево“ в инфраструктурно отношение ще бъде подготвена за приемане на самолети F-16 по първия договор. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, завършихте с това, че сте спокойни и към края на 2024 г. част или определен процент от инфраструктурата, която е необходима, за да посрещне първите бойни самолети – първото тримесечие на 2025 г., ще бъдат готови. Неслучайно изброих много съоръжения и инфраструктурата, която трябва да бъде изградена, защото в обществото витае мнението, че едва ли не като се изградят хангарите и се подготви пистата, всичко е готово. Разбирам, че в 40 отделни подпроекта още няма някои сключени договори – има желание за индексация, прекратяване и така нататък. Разбира се, това поражда безпокойство във всички нас, но е много важно да гледаме процеса на развитие като един процес на приемственост, който всеки следващ министър трябва да полага максимум усилия както в разработването, така и продължаването на тези проекти, които са стартирали. Искрено се надявам това, което сте заложили и в програмата като служебен кабинет, и това, което казахте от тази трибуна, че сте спокойни. Ако Народното събрание излъчи редовен кабинет, новият министър на отбраната с бързи темпове ще направи преглед на всичко това, което е свършено, и ще имаме възможността да видим и да приемем тези самолети F-16 Block 70. Благодаря.

Господин Ибрямов, това, което казах, е, че се надявам да приключим до края на 2024 г. Не съм казал, че съм спокоен. Няма как да бъда спокоен, при условие че през месец август, когато служебният кабинет беше назначен, нямаше открита нито една строителна площадка. През месец октомври бяха открити 16 строителни площадки, от които 4 бяха служебни. Към момента имаме 18 открити строителни площадки, като до края на месец май се очакват още 4 строителни площадки да бъдат открити. Това, което направихме, е, че подготвихме едно писмо, изпратихме го до Комисията по отбрана и сме поканили Комисията по отбрана да направим едно посещение, едно открито заседание в авиобаза „Граф Игнатиево“, за да видите как се движат на място самите проекти. Има какво да се покаже. Има голям напредък, но спокойствието ще дойде в края на 2024 г., когато всичко е приключено, дотогава спокойствие няма да има.

Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преход от предишния въпрос към следващия. Наистина очакваме самолетите F-16 да дойдат. Свързани са с много проблеми, тъй като е един нов, скъп проект и капризен самолет. Конституцията на Република България в чл. 9, както без съмнение всички ние, и Вие господин Министър, знаете, повелява, че въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. В Закона за отбраната и въоръжените сили в чл. 130 е разписано, че охраната на въздушното пространство се осъществява от Българската армия. Предвидена е и възможност със съюзнически сили, но както Вие знаете, веригата за взимане на решения е различна и някои цели, които представляват интерес и заплаха за нас, не са такива за НАТО. При всички случаи Българската армия и българската авиация са основният и практически единствен гарант за суверенитета и териториалната цялост на страната. Едни политически мотивирани решения по времето на Четиридесет и седмото и на Четиридесет и осмото народно събрание, които бяха критикувани от ВЪЗРАЖДАНЕ, които според нас бяха недалновидни, но така или иначе, вече са взети и са факт. Според тези решения България се лиши сама от възможността да работи с основния доставчик за резервни части за единствения ни изтребител, който е на въоръжение в момента в Българската армия, именно МиГ-29. В тази връзка Ви моля да ми отговорите на следния въпрос. Какви са към момента възможностите на Българската армия да изпълнява конституционните си задължения по охрана на въздушното ни пространство и ще съумее ли българската авиация и българската изтребителна авиация да запази тази възможност в най-близко бъдеще, в близките месеци, предвид това, че ресурсът и резервните части са на финала на експлоатационните възможности? Министерството предприело ли е, или какви стъпки възнамерява да предприеме в най-близко бъдеще за осигуряване на въздушния суверенитет на страната ни и по-специално по отношение на изтребителната авиация, по отношение на поддържането в изправност и в бойна готовност на единствените ни като модел изтребители МиГ 29?

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Дренчев! Господин Дренчев, прав сте, че въоръжените сили съгласно Конституцията на Република България и Закона за отбраната и въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават териториалната цялост самостоятелно или съвместно с въоръжените сили на съюзни държави. Служебният кабинет прави всичко възможно в рамките на разполагаемия бюджет да осигури необходимото за Българската армия за изпълнение на посочените задължения. Другото, което прави служебният кабинет, е да не позволи да се загубят вече придобити оперативни способности в резултат на искането за предоставяне на определено въоръжение на други държави. Охраната на въздушното пространство се осъществява с комплекс от мероприятия, реализирани от различни родове войски от състава на българските Военновъздушни сили, както знаете, РТВ, Зенитно-ракетни войски и авиация. По отношение на замяната на морално остарялата техника в Радиотехническите войски е стартирана процедурата за придобиване на седем броя нови 3D радари. Поискани са обвързващи оферти, като очакваме отговорите да пристигнат до края на месец юни. След тяхната оценка следва да се премине към провеждането на преговори и сключване на конкретен договор. Не по-малко са нуждите от съвременни комплекси за Зенитно-ракетните войски. Служебният кабинет изпрати искане за предоставяне на информация към водещи компании в производството на съвременни зенитно-ракетни комплекси, в резултат на което впоследствие ще бъдат подготвени и изпратени искания за обвързващи оферти. Необходимо е да бъде извършен анализ на предоставената информация. Стойността на зенитно-ракетните комплекси никак не е малка и реализирането на проекта ще отнеме продължителен период от време. По отношение на изтребителната авиация мога да заявя, че служебният кабинет полага всички усилия да поддържа изтребителната ни авиация. Както знаете, работихме по две направления – заместваща платформа и поддръжка на самолетите МиГ-29. По отношение на заместващата платформа знаете, че бяха отправени искания към САЩ, Израел, Франция, Швеция и други държави. Получихме две оферти – като грубата цена за офертите е 2,2 млрд. лв. за 10-годишен период. В тези оферти влиза абсолютно всичко, включително логистична поддръжка от придобиването на техниката. Офертите са за употребявани „Мираж 2005“ – френски самолети, и за шведските „Грипен“. Знаете, че един такъв проект може да бъде реализиран след одобрение от парламента. Само преди няколко дни пристигна отговор от САЩ, в който отговор ни информират, че не може да ни бъдат предоставени самолети F-16 като заместваща платформа. Нещо повече. Нашите стратегически съюзници ни препоръчват да продължим да поддържаме самолетите ни МиГ-29, а не да ги даряваме на друга държава. В служебното правителство, между другото, никой не е предлагал и да се даряват самолети МиГ-29. По второто направление. Конкретно по МиГ-29, Министерството на отбраната е обявило две обществени поръчки за доставка на ремонтирани двигатели и за ремонт на двигатели. Ако за втората поръчка съм оптимист за ремонта, има мое решение, публикувано в централизираната автоматизирана система, до електронни обществени поръчки са допуснати две фирми, кандидатки за изпълнение на обществената поръчка, то за доставка на ремонтирани двигатели съм скептик. Въпреки всичко беше нужно да опитаме и този подход. С тези обществени поръчки няма да се приключи и няма да се реши да се достави всичко необходимо за поддръжката на самолетите МиГ-29 за водене на една, бих казал, регулярна подготовка на летателния състав. Необходима е доставка на резервни части, ремонт на самолетни агрегати, доставка на спасителни и парашутни системи за катапултни кресла и други. Ще има и други обществени поръчки, които ще бъдат обявени. Надявам се редовното правителство да продължи тази линия, а не да спре дотук. Авиацията без средства няма как да се поддържа, това е ясно. В заключение бих желал да споделя, че определям за крайно неуместни изказвания на някои представители на политически субекти, включително представени в Четиридесет и деветото народно събрание, както и на псевдоанализатори, неносещи никаква отговорност, да формират крайно мнение за ненужността на самолетите МиГ-29, ненужността на зенитно-ракетните комплекси, с които разполагаме, и за радарите, които сега се намират на въоръжение в Българската армия, определящи ги даже като ненужни железа. Забележете, в същото време определени като необходими за предоставяне на друга държава. Това въоръжение, с което в момента разполагаме, е част от средствата за гарантиране на въздушния ни суверенитет – и радари, и зенитно-ракетни комплекси, и самолетите МиГ-29. По-нови не са предоставени на Българската армия и вина за това носи политическият ни елит. Българската армия и в частност Военновъздушните сили са подценявани в последните 30 години, защото отбраната не е била приоритет на предишни правителства. Благодаря.

Господин Министър, радвам се, че в момента Вие сте министър и поне на Вас няма нужда да Ви се обяснява какво е това авиация и какво е това изтребителна авиация. Няма как да имаме сигурност без военна техника. Разбира се, необходима е модернизация, но преди тя да дойде и по отношение на радари, и по отношение на зенитни комплекси, и по отношение на нови самолети, процесът на внедряване, на усвояване на техниката, особено на пилотажа на новите самолети, е процес, който отнема години, и няма как да изхвърлим питомното, за да гоним дивото. Няма как нещо да дадем сега и да чакаме в бъдеще след време да получим техника, която още години ще минат, докато я овладеем, така че тя наистина да допринася за бойните способности на Българската армия. За съжаление, твърде много спекулации в последните години и в последно време, особено свързано с конфликта в Украйна. Ние това, което трябва да направим, е максимално поддържане на техниката – такава, каквато имаме. Да, стара е, да, съветска е, да, остаряла е, но нашите военнослужещи я владеят, извличат максимума от нея. Нека да не забравяме, че прочутият самолет „Стелт“ над Белград беше свален със стара ракета и със стара радиолокационна станция, така че винаги, каквото и да е оръжието, в правилните ръце то може да бъде използвано за защита на родината. В тази връзка наистина бих искал да обърна Вашето внимание и по отношение на състава в Българската армия – и летателния състав, инженерно-техническия състав, понеже говорим за авиация, и въобще офицерския състав, и сержантския, и войнишкия, тъй като в един момент ние самолети ще намерим отнякъде. Знаете, по време на война може да си купиш самолети, може да ги произведеш, може да попаднат в плен от твоите сухопътни войски, но пилоти не може да се намерят, особено квалифицирани пилоти, квалифицирани техници не могат да се намерят, затова трябва сега да изграждаме не само техника, не само модернизация, което е нещо, разбира се, изключително важно, но да мислим и за хората си. Благодаря.

Господин Дренчев, пропуснах нещо важно. Не го считам за голям успех, напротив – считам го за неуспех на служебния кабинет, но вчера пристигна и вторият двигател от Полша. Така, както бяхме и договорили с тях, след дълго ходене по мъките. Така че очаквам на 30 май да има облитане на материална част, Вие много добре знаете какво означава това, и още един самолет да влезе в строя с двата двигателя, които вече взехме от Полша. Благодаря още веднъж.

Господин Божанков няма ли го? (Шум, реплики и смях.) Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, за какво става въпрос. Вие вече сигурно сте запозната, но протест срещу нерегламентирано сметище вече се е провел в Перник. Жителите на кварталите „Мошино“ и „Тева“ излязоха в почивен ден, за да изразят недоволството си от бездействието на Общината. Недоволните твърдят, че боклуците са опасни за здравето на хората в града, стотици тонове боклук разпространяват зарази, а вятърът разпространява зловония и разхвърля боклуци из целия град. През нощта преди планувания протест Общината изпраща багер да зарови боклуците, за да изглежда, че сметището е почистено. Вместо това обаче багерът чупи водопровод и канална тръба. Може да си представите какви са последствията. От Общината никой не се е появил пред протестиращите, за да даде някакви обяснения, разяснения, обещания и да успокои хората. Във връзка с протестите на жителите на кварталите „Мошино“ и „Тева“ – град Перник, и категорично изразеното им притеснение за наличие на опасност за здравето на хората и състоянието на околната среда и недоволството от липсата на отговор и информация от Община Перник, моля за Вашия отговор. Първо, има ли и какви са проблемите в дейността по управление на битовите и строителните отпадъци на територията на община Перник; изпълняват ли се законовите разпоредби и какво ще предприеме Министерството на околната среда и водите по отношение на нерегламентираните сметища на територията на общината? Благодаря Ви. Запазвам си правото да взема отношение.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, по поставените въпроси предоставям пред Вас следната актуална към настоящия момент информация. Съгласно чл. 19 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейната територия. Контролът по изпълнение на задължението на кметовете на общини се осъществява от регионалната инспекция, на чиято територия се намира съответната община. На територията на община Перник е изградено Регионално депо за неопасни отпадъци „Тева“ на общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън, което се намира в местността Чокладиновец, землището на село Люлин, община Перник. Обектът се ползва за третиране на битови отпадъци от тези шестте общини от област Перник. За регионалното депо има издадено комплексно разрешително и е изградена една клетка, като обаче обемът на клетката е запълнен в края на 2022 г. От 18 януари 2023 г. е въведена в експлоатация клетка № 2 на регионалното депо. Оставащият капацитет обаче на втората клетка към настоящия момент, въпреки че тя е пусната в експлоатация преди няколко месеца, е около 340 хил. тона. Относно клетка 1, предвижда се същата клетка да бъде рекултивирана по процедура „Рекултивация на депа и клетки за депа за битови отпадъци“, тъй като по настоящата програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. ще има заделен ресурс за рекултивация на клетки, които вече са на регионалните депа. Със средства по Оперативната програма обаче, настоящата 2014 – 2020 г., са финансирани следните дейности: закриване и рекултивация на съществуващото общинско депо за твърди битови отпадъци в землището на с. Люлин. Към настоящия момент проектът е със закъснение поради обжалвани процедури за избор на изпълнител. Към този момент Община Перник е на етап финализиране на техническата рекултивация на закритото депо и има издаден Акт 15. По отношение на строителните отпадъци на територията на община Перник за едрогабаритни строителни отпадъци, от Общината се почистват от две фирми въз основа на сключени договори между Общината и същите фирми. Кметът на община Перник към настоящия момент не е организирал оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтни дейности, образувани от домакинства на територията на общината, и в тази връзка Регионалната инспекция – София, е дала предписание на кмета да предостави договор за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци с лица, които притежават съответните регистрационни разрешителни документи по Закона за управление на отпадъците, като срокът е 5 юни 2023 г. Община Перник има избран терен за площадка за приемане, предварително третиране, рециклиране на едрогабаритни строителни отпадъци. Проектът е внесен в Регионалната инспекция за преценяване необходимостта от ОВОС с уведомление в началото на 2023 г. и все не е определена приложимата процедура и не е приключила такава. По отношение на нерегламентирани замърсявания и сметища, установени на територията на община Перник, Ви информирам за следното. От началото на годината Министерството създадохме организация за идентифициране на нерегламентираните точки за замърсявания, като от регионалните инспекции се предприеха мерки за контрол и последващ такъв. В тази връзка след извършени проверки в община Перник от 17 февруари от РИОСВ – София, на Общината е дадено предписание да се извърши почистване на установени нерегламентирани сметища със следните местонахождения: община Перник, черен път от квартал „Църква“ до квартал „Калкас“; община Перник, град Перник – парк „Урса“; община Перник на изхода на село Лесковец, Мешновци, Товица, посока село Ковачевци. При извършен последващ контрол от РИОСВ – София, е установено, че гореописаните нерегламентирани сметища са почистени. За констатирано обаче през месец май 2023 г. незаконно сметище на терен, намиращ се в близост до Регионалното депо за неопасни отпадъци, местност Чокладиновец, община Перник, на кмета на общината са дадени предписания. Първо, да бъдат предприети мерки за ограничаване на достъпа до незаконното сметище и да бъдат предприети мерки за предотвратяване образуването на нови замърсявания, със срок вчера, наистина 18 май, както и да предостави в РИОСВ – София, ежемесечна информация за почистването на сметището – срок всеки петък. Другия петък ще имам отговор, тоест другата седмица. Освен това е даден срок – 5.06.2023 г., да бъдат почистени всички замърсявания около пътя, водещ до Регионалното депо за неопасни отпадъци. Към момента сроковете са действащи, така че ще се упражни и последващ контрол и при неизпълнение ще бъдат предприети административнонаказателни действия. Благодаря.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря. Ще следим внимателно ситуацията със сроковете, тъй като освен интереса на държавата, Вие като контролен орган – Министерството, Регионалната инспекция, важни са и хората. Всичко се прави за тях. Ще изчакаме и 5 юли. Добре е, че сте предприели мерки. Добре е, че са Ви докладвани всичките проблеми. Виждате, че освен това сметище, за което Ви питам, е имало и още три, които се радвам, че поне според Вашите дума са отстранени вече. Но това, което се е случило там, е притеснително, защото има щети – и водопроводната тръба, и отходната тръба, така че това някой трябва да го плаща. И поради тази причина трябва да се търси отговорност. Пак казвам, ще следим внимателно случая. Благодаря Ви за отговора, но може би ще се наложи пак да давате подобен. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми министри! Отново ще си говорим за сметище. Уважаема госпожо Министър, на 2 май избухна голям пожар в Регионалното депо за твърди битови отпадъци край град Монтана. Гъст черен дим от серен диоксид и въглероден диоксид се носеше два дни над сметището и околността. В медиите бяха публикувани противоречиви информации относно този пожар в следните насоки, които съм си набелязал. Първо, част от информациите бяха за пожар в депото за съхранение на битови отпадъци, а друга част бяха за възникнал пожар на площадка за временно съхраняване на строителни отпадъци. Така и не стана ясно кое точно гори – складирани временно строителни отпадъци на отделна площадка, или битови отпадъци, разположени в самото регионално депо? А тази информация е важна с оглед различните негативни последици от горенето на материали, които са от различно естество. На второ място, не стана ясно от изнесените информации в медиите каква е била причината за пожара, и по-конкретно дали същият е предизвикан от неправилна експлоатация на сметището, или пък е бил предизвикан нарочно? На трето място, макар да бе посочено в медиите, че за гасенето на огъня е използвано тъй нареченото засипване на горящите материали с общо 3000 тона пясък и инертни материали, то не стана ясно с какви инертни материали е бил засипан този пожар и какви количества? Подходящи ли са те за тази дейност по овладяване на пожари и откъде са взети тези големи количества, за да бъдат използвани там за тази цел? И най-важното, не стана ясно какъв точно контрол упражнява и ще упражнява РИОСВ – Монтана, за да не се допуска последващ подобен голям пожар, наречен от кмета на Монтана, цитирам: „инцидент, който по принцип винаги може да се случи на всяка площадка за временно съхранение на строителни отпадъци“ – край на цитата. На 3 май 2023 г. бе публикувано съобщение на уебсайта на РИОСВ – Монтана, гласящо, че във връзка с възникналата ситуация и изясняване на всички обстоятелства около нея РИОСВ – Монтана, ще упражни засилен контрол чрез извършване на теренни проверки на мястото на пожара минимум веднъж седмично и ще изисква всички относими документи от Община Монтана. Затова Ви задавам следния въпрос: какви мерки е взело Министерството на околната среда и водите за елиминиране на последиците върху въздуха и почвата от пожара в Регионалното депо за отпадъци в Монтана от 2 май насам, за извършване на реален контрол върху дейността на това депо за отпадъци и за недопускане на последващ подобен инцидент, наречен от кмета, а ситуация, наречен от РИОСВ – Монтана? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, във връзка с подаден на 2 май 2023 г. сигнал за забелязан гъст черен дим, стелещ се в района на Регионално депо за неопасни отпадъци – Монтана, и компостираща инсталация на Община Монтана, е сформиран екип експерти от Регионалната инспекция – Монтана, за извършване на проверката, аз бях уведомена междувременно веднага и насочихме екип от Регионална лаборатория – Монтана, към Агенцията по околна среда за извършване на първоначални скринингови замервания на качеството на атмосферния въздух. Констатира се горящ терен с площ около 15 декара, който обаче е в непосредствена близост до Регионалното депо зад площадката на компостиращата инсталация на община Монтана в местността Неделище, землище на село Крапчене, община Монтана. Установено е на място, че горят смесени битови отпадъци, излезли от употреба гуми, едрогабаритни отпадъци, стари мебели, дюшеци, пластмасови отпадъци и други, като същите били примесени с голямо количество земна маса. На място са взети координати от Регионалната инспекция и са установени засегнатите поземлени имоти – четири частни имота, земеделски земи с начин на трайно ползване – ливада, един имот общинска публична собственост – земеделска земя с начин на трайно ползване – пасище. Описаните имоти – подчертавам, са извън обхвата на Регионалното депо за неопасни отпадъци Монтана, предвид което Регионалното депо и площадката на компостиращата инсталация не са засегнати от пожара. В рамките на законоустановените правомощия съобразно компетентността си РИОСВ – Монтана, и Регионалната лаборатория предприемат действия, както казах, за полево измерване първоначално на атмосферния въздух с цел установяване първоначално за евентуална възможност на заплаха от обгазяването на жителите на град Монтана. Мобилен газоанализатор се разполага за полеви измервания в пункт – това е последваща стъпка, на около 1600 метра, за да се прецени какво е качеството на атмосферния въздух по въздушна линия от горящия терен в посока на населеното място. Своевременно обаче към настоящия момент тогава, позиционират мобилна автоматична станция, за да може да се осигури непрекъснато измерване на качеството на атмосферния въздух в рамките на 72 часа. Същата е разположена на полигон на Гражданска защита в началото на град Монтана. Принципно такива са правилата, за да се види дали има проблем със замърсяването на урбанизираната територия. Анализите на данните – последващите такива, първите скринингови показват завишени стойности, което е логично при пожар. Последващите такива при 72-часовите сочат, че няма превишение. Не са констатирани превишения на допустимите норми на изследваните показатели и респективно не е детектирано замърсяване на въздуха. За възникналата обаче ситуация с пожара, за следенето на качеството на атмосферния въздух РИОСВ – Монтана, уведомява обществеността и е публикувала съответните прессъобщения. Съставен е и е направен последващ контрол на място – на 5 май и на 11 май, като са извършени две нови проверки на засегнатите от пожара терени и имоти. Констатирано е, че огънят е напълно потушен, с наличие на единични тлеещи и леко пушещи гнезда в югозападната част на обхванатия терен. Към онзи момент продължава обработката на опожарения терен чрез засипване с пясък. Във връзка с дадено от РИОСВ – Монтана, предписание до кмета на община Монтана е започнало почистването и на останалите замърсени отпадъци. За допуснатото замърсяване на терена със смесени отпадъци и образуването на нерегламентираното сметище на кмета на община Монтана е съставен акт за установяване на административно нарушение съгласно чл. 19, ал. 3, т. 15, като – зачитам, че „се наказва с глоба от три до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание кмет или община, длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места или създаването на незаконни сметища, организиране на почистването им“ – зачетох от Закона. Бих искала да обърна внимание на един интересен факт. В началото на годината ние създадохме организация за идентифициране на нерегламентирани сметища на територията на страната. В тази връзка – аз и миналия път Ви уведомих, че продължават проверките и контролите на място относно чистотата и населените места. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Интересен е фактът, че всъщност пожарът възниква на 2 май, а е трябвало да се провери какво е състоянието на 3 май. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателната информация. Това, което ме радва, е, че Вие сте били своевременно уведомена за този пожар и мога да кажа, че съм доволен от мерките – от спешните мерки, които Вие сте предприели за проверка на тази ситуация, така, както е наречена. Изненада ме това, което Вие казахте, че тъй като сте назначили проверки на тези сметища, проверката на това конкретно сметище е следвало да бъде извършена на трети, а пък то е било запалено или подпалено евентуално, предишния ден. Аз не съм привърженик на конспиративните теории и не бих желал да ги развивам тук, но както съм посочил в своя въпрос, интересно е, че населението плати общинската сметка за средствата за 3000 тона – 3000 тона пясък, инертни материали, които са били използвани за гасенето на този внезапно възникнал, един ден преди проверката, пожар. Следващото нещо, което ще направя след Вашия отговор, който получавам в момента, е да направя едно писмено запитване към Община Монтана – колко точно е струвало на бюджета на Общината гасенето на този пожар и тези 3000 тона, които по информация в медиите, са били използвани. Разбирам това, което ми казвате, че на кмета на община Монтана е бил съставен акт във връзка с допускането на струпването на тези битови отпадъци на територията на общината – нещо, което не бива да се случва. Силно се надявам мерките от страна на МОСВ да продължат във Ваше лице, тъй като в България битува едно разбиране – бог високо, цар далеко. Силно се надявам държавните органи, чийто представител сте Вие, да продължават да извършват такива проверки и съответно да санкционират виновните длъжностни лица в случаите, когато има нарушение на законодателството, защото, както и вие казахте, първоначално нормите са били превишени, а този въздух го дишаме всички граждани на Монтана. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Петров, само нещо да допълня. Тъй като аз имам и констативните протоколи от самата проверка, трябва да бъдем максимално коректни, че причините за пожара – уведомена е и Областната дирекция на МВР – Монтана. В момента там има преписка. Причините за пожара се изясняват от компетентните разследващи и междувременно цялата документация е изискана от Регионалната инспекция, имам предвид от Областната дирекция, и е предоставена. Още нещо, което бих искала да Ви кажа, е във връзка с питането за материалите и изобщо за използвания пясък. Всъщност това е вече по предписание на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Те са дали указания и по начина, по който са техните указания, е осъществено засипване на горящите участъци и са използвани земни маси и пясък под техния контрол. Още нещо – за осъществените индикативни измервания – ние сме направили характеристика – амоняк, бензин, въглероден оксид, дихлорметан, формалдехид, хлороводород, метан, абсолютно меркаптани, фосген, серен диоксид – възможните, можем да Ви предоставим при необходимост от протоколите.

Настоявам!

Също така и протоколите от проведените изпитвания също са в Регионална инспекция – Монтана, за 72-часовите проби. Благодаря Ви.

Много се извинявам, господин Председател. Аз имам два въпроса, но за съжаление, закъснях. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, при приемни, проведени в община Габрово, граждани поставиха пред мен въпрос, свързан със складиране на отпадък, който се образува в резултат на дейността на „Топлофикация – Габрово“ ЕАД. Зная, че по случая са извършени проверки, но също така гражданите алармират, че резултат няма, окалината все така е там, районът е със замърсяване с прахови частици. Хората се притесняват дали почвите и водите също не са замърсени, затова аз отправих този въпрос към Вас. Във връзка със следното Ви питам: какви мерки ще предприемете, за да осигурите безопасното и навременно обезвреждане на този отпадък? Ще предприемете ли мерки за проверка на почвите и водите в района на ТЕЦ-а?

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, във връзка с поставен от Ваша страна въпрос относно „Топлофикация – Габрово", поради постъпила информация от РИОСВ – Велико Търново, предизвикващо у мен и екипа ми въпроси относно осъществения контрол и реалната ситуация в дружеството, разпоредих с моя заповед да бъде извършена извънредна проверка на място от експерти от структурите на МОСВ, различни от тези в РИОСВ – Велико Търново. Същата беше извършена в периода 15 – 16 и в момента продължава. Отразена е в констативен протокол, като в тези рамки ще Ви представя констатациите. Със заповед от 17 март 2023 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, е наложена принудителна административна мярка, с която се спира производствената дейност на котлоагрегат № 2 с мощност 23 мегавата, работещ на гориво въглища. След технологичното време за окончателното спиране заповедта за ПАМ е изпълнена, като на 20 март служителите на РИОСВ – Велико Търново, са поставили четири броя пломби на питателите за смлени въглища към горелките и пломба на редуктор питател сурово гориво. Към момента на проверката – визирам настоящата на 15 – 16, горивните инсталации не са в експлоатация. На място е представен дневник за месец март 2023 г., като при прегледа е установено, че от началото на месеца са регистрирани серия от аварии, налагащи постоянно изключване на въпросния котлоагрегат, като пускането, разпалването му се осъществява посредством два броя мазутни горелки. Същият от 19-и не е експлоатиран. При проверката от оператора е предоставена справка за използваните горива през сезон 2022 – 2023, като е установено, че наличните на открития въглищен склад въглища не са трамбовани, не са валирани и малък участък от същите се е самозапалил и тлее. Локално на площадката за съхранение на въглища органолептично е установена специфична миризма от горене на въглища. Формираните отпадъчни води от дейността на обекта са промишлени отпадъчни води, като част от смесен поток с отпадъчна пепел от пречистените съоръжения, два броя мултициклони и два броя мокри скрубери. Смесеният поток от вода, прах, пепел чрез багерна помпа се отвежда в утаител за временно съхранение. След механично утаяване отделената вода се използва оборотно. Заустване, повърхностен воден обект или канализационна система не съществува съгласно технологията. При оглед на мястото обаче е установено, че към утаителния басейн е монтирана тръба с кран, чрез който е осигурена възможност за отвеждане на сместа към шахта на канализационната система на град Габрово. Битово-фекалните отпадъчни води и дъждовни води, свободно изтичащи от площадката, се заустват в канализационната система на град Габрово, експлоатирана от ВиК – Габрово. Не е представен договор между ВиК съгласно Наредба от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационната система на населените места. От Протокол от изпитване на проба, взета от представител на ВиК оператора от точката на заустване в канализационната система, констатира, че няма превишение на емисионните ограничения. Относно отпадъците – „Топлофикация – Габрово", притежава регистрационен документ за третиране на отпадъци съгласно Наредба № 2. Образуваните отпадъци, които визирам – от десета група, се транспортират с хидротранспорт до площадка за предварително съхраняване, разположена на територията на предприятието. Площадката представлява съществуващ котлован, разделен на две секции – бетонови клетки с бетонова преграда, с полезен обем около 3 хил. куб. м. Смесеният поток отпадъци обаче се съхранява в мокро състояние до изсушаването на площадката и предаване за последващо третиране. Към момента на проверката е зает пълният обем на площадката. По информация от представител на фирмата изсушената смес от отпадъци, които визирам, е изгребвана от площадката за предварително съхраняване през месец юни и юли 2022 г., като изгребваното количество е натрупвано в съседен поземлен имот със собствен транспорт за допълнително изсушаване. По експертна оценка количеството на натрупаните там отпадъци е около 3000 т. Този имот е със свободен достъп и се намира в непосредствена близост до имота, върху който е разположена „Топлофикация – Габрово". По време на проверката за визирания поземлен имот не е представен документ, удостоверяващ собствеността му от Топлофикация – Габрово, както и документ по чл. 35 от ЗУО за дейности по третиране на отпадъци на посочения имот. Представен е и приемно-предавателен протокол от 2020 г. между „Топлофикация – Габрово", „Брикел“ ЕАД и „Чико“ ООД, с които се удостоверява предаването на 3 хил. 346 т отпадъци с код 100102 в периода октомври 2020 г., ведно с приложение за извършени 120 броя превози на отпадъци. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По време на проверката е представен и договор от август месец 2022 г., сключен между „Топлофикация – Габрово", „Брикел" и „Сироко", съгласно който „Брикел“ ЕАД като оператор на депо осигурява приемането и депонирането на тези неопасни отпадъци – сгурия, шлака, дънна пепел. През 2022 г. и до момента – 2023 г., видно и от отчетните документи, и 2021 г. „Топлофикация – Габрово", не е предавала за последващо третиране смес от отпадъците. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви. Мога да продължа в писмен вид, ако се налага.

Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Министър. Очевидно е притеснителна дейността на това дружество и притесненията на хората имат основание, но тук е моментът да Ви поздравя за реакцията, защото разбирам, че непосредствено след поставяне на въпроса Вие сте направили съответната проверка от страна на Министерството, а от страна на регионалната инспекция дори са взети мерки, наложени са санкции, което означава, че в тази ситуация сте действали навременно и адекватно, за което наистина мога да Ви поздравя. Да, бих се радвал, ако ни предоставите и в писмен вид в процеса на развитие на този въпрос и резултатите, а ние ще се постараем от наша страна да информираме своевременно обществеността в Габрово. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, много интересен казус поставиха граждани на град Банско. Оказва се, че от 2012 г. приблизително докъм днешна дата повече от десетилетие концесионерът „Юлен“ събира такса паркинг, като е поставил контролно-пропускателен пункт непосредствено на пътното платно. Така, ако туристи и граждани искат да посетят хижа „Вихрен“ или Байкушевата мура, то те трябва да платят първо на „Юлен“, защото, видно от снимков материал, който Ви предоставих, пише: „Безплатен престой няма“, тоест всеки български гражданин, ако иска да види тези туристически обекти, първо плаща такса и не може свободно да отиде до тези обекти. Тъй като не съм запознат подробно и с концесионния договор, отправил съм аналогичен въпрос до министъра на вътрешните работи – с какво основание, какъв е статутът на пътя, имат ли право те да го затварят, имат ли право да събират тази такса паркинг, но въпросът, естествено, е и към Вас като страната, която е сключила този концесионен договор. Във връзка със следното поставям и тези въпроси: има ли основание концесионерът да събира въпросната такса; какъв е статутът на пътя и Министерството на околната среда и водите информирано ли е за този десетилетен казус? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, в отговор на поставените от Вас въпроси и снимков материал Ви информирам следното. На първо място, искам да уточня, че посочения във Вашия въпрос път от град Банско до хижа „Вихрен“ е четвъртокласен общински път със сигнатура BLG1005/II-19 и не е част от територията на Национален парк „Пирин“. На пътя от град Банско за хижа „Бъндерица“, в района на местност Шилигарника, няма поставени заграждения. Действително през зимните месеци от концесионера по договор за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк „Пирин“, община Банско, област Благоевград за изграждане и експлоатация на Ски зона с център град Банско е поставен пропускателен пункт на пътя преди изградените и поддържаните от него паркинги. В района съществуват четири паркинга, които са предвидени в инвестиционната програма съгласно приложение № 4 към концесионния договор. Съгласно чл. 10, т. 4 и чл. 10, т. 6 от Договора концесионерът има право да ползва концесионната територия за предоставяне на услуги, пряко свързани с условията на концесията и функционалното предназначение на територията на ски зоната и да осъществява търговска дейност, свързана с обслужването на посетителите. Както вече посочих, пътят – предмет на Вашето питане, не е собственост и не се обслужва, а всъщност е на Община Банско. В тази връзка организацията на движение, включително престоят на пътни транспортни средства, е в обхвата, извън компетентността на МОСВ. Стопанисването, поддържането и организацията на движението по пътя са изцяло в прерогативите на Община Банско. По отношение на твърдението, че автомобили спират в гората, включително на необозначени места, следва да имате предвид, че всякакви действия, водещи до увреждане на Националния парк, са недопустими и в противоречие с целите на опазването и съхраняването на защитена територия. В тази връзка Ви уведомявам, че в рамките на своята компетентност дирекция „Национален парк – Пирин“ извършва регулярен контрол с оглед недопускане на нарушения на режимите на опазване на Националния парк и увреждане на територията му, включително реагира на подадени сигнали. Благодаря.

Отново благодаря за изчерпателния отговор. Видно от него, това е проблем на местната власт. Неслучайно аз казах, че съм поставил същия въпрос на Министерството на вътрешните работи. Сега ще отправя писмен въпрос и до Община Банско: какъв договор, на какво основание 10 години едни хора събират пари от българските граждани? Защото, макар и в зимните месеци, всеки от нас има право да посещава национални обекти, има право, ако щете, да се разходи в природата и никой няма право да събира тази такса. Защото, макар и да има четири паркинга, контролно-пропускателният пункт не е на нито един от тях. Той е на самия път и няма как който и да е концесионер, която и да е частна фирма да загради национален парк и да събира такса. Аз разбирам, че това не е въпрос от Вашата компетентност и в резултат на Вашия отговор аз ще насоча последващите действия към Общината и ще очаквам също от Министерството на вътрешните работи отговор. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! (Реплики.)

Уважаеми депутати, уважаеми господин Божанков! Използвам трибуната, за да обясня, че пътят от местността Шилигарника до хижа „Вихрен“ при зимни условия никога не е използван от автомобили. Той се използва като пешеходен маршрут, и то само до Байкушевата мура. Пътят никога не е почистван от сняг поради това, че е най-лавинообразният участък из Пирин. От местността Шилигарника до Байкушевата мура на пътя минават шест лавинни улея, които биха застрашили живота на всички преминаващи. Още преди изграждането на ски зоната и след това пътят не се почиства от сняг поради упоменатите причини. Освен това искам да обърна внимание, че по упоменатия маршрут Бъндеришка поляна – хижа „Вихрен“ – Байкушева мура – Етера – Окото може да се стигне единствено и само пешеходно или със ски при висок риск от инциденти. Така че това исках да кажа във връзка с цялостното поддържане на Национален парк „Пирин“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! При регулярна годишна проверка на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, е констатирано изтичане на непречистени води от галваничното производство на ВМЗ – Сопот. Същите са довели до замърсяване на водите на река Манастирска. Ръководството на завода не е известило инспекцията за пробива при изтичането на отпадъчните води от производството, вследствие на което е констатираното замърсяване на река Манастирска. Господин Министър, моят въпрос е: какви са причините, довели до това замърсяване, какви мерки ще се предприемат за прекратяването му и кой ще понесе отговорността за това?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нитова! На първо място, бих искал да подчертая, че опазването на околната среда е първостепенен приоритет за всички производствени предприятия в системата на Министерството на икономиката и индустрията. Случаят, който визирате, буди сериозно притеснение. Затова съм изискал подробен доклад от Държавната консолидационна компания, като ще се опитам да Ви запозная с основната информация в него. Пречиствателната станция за пречистване на производствени и отпадъчни води от галваничното производство – площадка Сопот, е проектирана за обезвреждане на хромови, цианови и кисело-алкални води и утаяване на хидроксиди на тежки метали, като се полагат ежедневни усилия за третиране на отпадъчните води в съответствие с нормативните изисквания. В деня, който визирате – 20 април, поради съмнения за изпуснати вредни вещества са взети контролни проби от страна на ВМЗ. При тях е установено нормално PH, а именно 7,26, и концентрация на 6-валентен хром много под нормативните изисквания. За по-голяма сигурност в края на деня са взети повторни проби в присъствието на служители на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, Пловдив. Установено е, че на 100 м под точката на заустване водата е без видимо оцветяване, с PH 7,4 и отново не е установено наличие на 6-валентен хром във водата. На следващия ден, 21 април 2023 г., във връзка с постъпил на 20 април сигнал на зелен телефон към РИОСВ служители на Басейнова дирекция - Източнобеломорски район, Пловдив, извършват повторна проверка на обекта. Взети са контролни проби на 100 м след точката на заустване и преди заустването на моста на пътя София – Бургас. Проверен е цветът на заустените води също. Лабораторният анализ на извършените контролни проби не показва завишение на контролираните показатели. Бих искал да подчертая, че към момента от страна на РИОСВ – Пловдив, няма и връчен констативен протокол, установяващ замърсяване в резултат от галваничното производство на ВМЗ АД – град Сопот. Разбира се, бих искал да ви уверя, че ние внимателно следим фактите по казуса и при установяване на действия или на бездействия, довели до замърсяване на водите на река Манастирска, или при установяване на нарушения на нормативните разпоредби, свързани със задълженията на ВМЗ – Сопот, по отношение на опазване на околната среда ще се предприемат категорични действия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, хубаво е, че са предприети своевременни мерки за решаване на този проблем. Хубаво е и това, че в последните проби, както Вие казвате, няма наличие на отпадъчни вещества, които да замърсяват околната среда. Но от отговора Ви не разбрах кой ще понесе отговорност за случилото се да няма такива инциденти повече?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, като предходен изпълнителен директор на холдинга – принципал на ВМЗ АД, най-вероятно Ви е известно, че пречиствателната станция на предприятието е в експлоатация от 1986 г. и работи вече 37 години, без да са отделяни значителни финансови средства за извършване на необходимите ремонт и поддръжка. Техническото състояние на съоръжението затруднява до известна степен нормалното провеждане на технологичния процес. През 2020 г. на пречиствателната станция е извършена частична реконструкция и модернизация, което е инвестиция от порядъка на 600 хил. лв. За спазване на условията, поставени в разрешителното, издадено от Басейнова дирекция - Източнобеломорски район, Пловдив, за заустване на отпадъчни води в река Манастирска в момента се изпълняват три проекта за повишаване сигурността на технологичния процес на обезвреждане на отпадъчните води от галваничното производство на обща стойност от близо 200 хил. лв. Искам да подчертая – не са започнали сега след този евентуален инцидент, още преди това са предприети мерки и предприятието ще инвестира в по-голяма сигурност, предвид че техниката за пречистване на водите наистина е доста остаряла. Идеята е да не се допускат повече никакви колебания и рискове. Благодаря Ви много.