ЦВЕТА РАНГЕЛОВА (ВЪЗРАЖДАНЕ)1559 думи
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, преди да пристъпя по същество към изказването си, с което ще взема отношение по първите два законопроекта, представени от вносителите днес, а именно: първият на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и втория на БСП, моля да имате предвид следната бележка, която правя като уточнение. Домашно насилие съществува. За нас това също е ясно. За съжаление, не съществува от вчера и от днес. Вие също с Вашите законопроекти не откривате нито нова дефиниция, а още по-малко обаче откривате парадираните и манифестирани от Вас като по-ефективни мерки за борба с домашното насилие.
Сега по законопроектите. Смятаме, на първо място, че двата законопроекта на 99% са напълно идентични. Дори си позволих с програма, която открива такова съответствие между два текста, да установя, че това е точно така, както Ви го казвам: 99%.
И двата законопроекта най-общо акцентират върху жертвата на домашното насилие, независимо от обстоятелството, че давате заявки с мотивите си към законопроектите, че решавате проблеми с превенцията, тоест да не допускаме повече прояви на такива актове. Нищо такова обаче на практика не предвиждате в законопроектите си.
Ясно е защо акцентирате върху жертвите на домашно насилие. Защото всъщност покривате и основата цел на законопроектите си, а именно да разширите кръга на предоставените социални услуги, да ги извадите от държавната политика – такива, каквито са до днес, и да ги делегираме, да ги предоставим в ръцете на неправителствените организации, наречени по различен начин в законопроектите.
По отношение на първия законопроект, внесен от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и ПП, искам да Ви обърна внимание на един процедурен въпрос, който считам за съществен, пък ако решите, можете да го вземете и под внимание, когато пристъпим към гласуване.
Този законопроект беше внесен в предходното Народно събрание от парламентарната група на „Демократична България“ и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както към Четиридесет и осмото народно събрание, така и действащия към момента, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 39 от 2 май 2023 г., чл. 66 на същия правилник, резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага, включително резултатът от гласуване по парламентарни групи. Резултатът от гласуването на този законопроект беше обявен в Четиридесет и осмото народно събрание и този законопроект не беше подкрепен.
Аз считам, че липсва правна възможност да бъде внесен отново – със същото това съдържание да ни се представи като един нов законопроект, да заобиколим Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да можем отново да водим дебати и вече очевидно от постигнатото между Вас коалиционно мнозинство най-накрая да успеете да получите подкрепа за него. Макар да знаем, че за Вас и Вашите коалиционни партньори нарушаването на законодателството, в това число и на Конституцията, не представлява особено съществен проблем, то за групата на ВЪЗРАЖДАНЕ това е проблем и затова го изтъквам.
С двата законопроекта се предлага създаването на национален орган с правомощията да достъпва изключително чувствителна информация. Който е изчел тези законопроекти, знае за какво говоря. Притеснителното е обаче, че липсва регламентация как ще се съхранява тази информация, за какъв период от време, кой ще има достъп до нея, дали пък няма да се стигне до злоупотреби с тази чувствителна лична информация, доколкото тя вече ще може да бъде на разположение и на тези неправителствени организации, които не е тайна за никого, че се финансират от чуждестранни фондации. Тоест всички българи трябва да знаят, че техните лични данни ще бъдат използвани неясно по какви критерии и с какви цели от чуждестранни неправителствени организации.
На следващо място, създаването на Национален съвет за превенция на домашното насилие допуска участието на тези неправителствени организации, с което на практика се създава противоречие и със съществуващата разпоредба, визирана в чл. 22, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет, който посочва, че в състава на консултативните съвети към Министерския съвет могат да се включват само лица, които са избрани или назначени в органи на изпълнителната власт – такива, каквито нямаме съмнение, че НПО-тата не са.
Особено притеснително, както в предходното разглеждане от предходното Народно събрание на този законопроект беше за нас, е и създаването на така наречената система за законно отвличане на деца, по примера на една норвежка система, а именно Барневернет.
Сега се предвижда, когато пострадало лице е малолетно или непълнолетно, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ да може да се снабдява със заповед за незабавна защита, която да се връчва на адвокат, който да може да настанява съответното малолетно или непълнолетно лице в заведение да предоставяне на социална услуга, забележете, без адвокатът да има задължение да уведомява когото и да било от близките на това е малолетно или непълнолетно лице. Само по себе си всички хора осъзнават това какви рискове крие и каква бухалка ще бъде за саморазправа с определени семейства по всякакви причини, злоупотреба с подаване на сигнали, за които в голямата си степен очакваме да бъдат неистински.
На следващо място, тук е мястото да Ви уведомя, макар че този законопроект сега се разглежда на първо четене в пленарна зала, очевидно е, че Вие сте се договорили да го приемете, тъй като вече Националното бюро за правна помощ организира, колеги, семинари за обучение на адвокатите как да работят по този закон, който все още не е минал първо четене в пленарна зала.
Всички, които чуват какво казвам, знаят какво означава. Очевидно е, макар че днес за пореден път ще изложим аргументи, че Вие сте се договорили да обслужите интересите на съответните НПО-та, които вече започнаха обучение в адвокатските колегии.
По отношение на Законопроекта на БСП, както казах, той е в огромната си част, а така отбеляза и доскорошният техен народен представител Божанков, съвпада на 99% с този на ГЕРБ-СДС и „Демократична България“. Интересното е, че в Законопроекта на БСП се акцентира на признака „женски пол“ като жертва на домашно насилие, независимо от обстоятелството, че се изнесоха данни, че такива жертви са и мъжете.
По същия начин се предоставят специализирани услуги, които по Закона за социалните услуги доскоро бяха от резидентен тип. Създават се тези информационни мрежи, които да събират и неясно как да съхраняват и използват тези лични данни.
По същество от юридическа гледна точка смятаме за притеснителни и няколко други факта – и двата законопроекта грубо погазват разпоредбата на чл. 105 от ГПК, която недвусмислено сочи каква е местната подсъдност на делата от този род. Те са обичайно по местоживеенето на жертвата. Сега се допуска и с двата Законопроекта да бъде сезиран районен съд по място на извършване или друг адрес, на който пострадалото лице фактически пребивава.
Когато дойде ред за второто четене, защото знам, че той ще дойде скоро предвид на уговорките, които имате, ще изложим конкретни юридически аргументи, защото това не бива да се допуска.
С двата законопроекта се обръща и доказателствената тежест. Знаете, колеги, по граждански дела страната, която е завела иска, а именно молителят, в случая би следвало да лежи върху него доказателствената тежест, че не е фалшив сигналът, който е подал, а е действително обект на домашно насилие. Това обаче с Вашите законопроекти сега не е така. С подаването на молбата и декларацията така нареченият насилник трябва да доказва, че не е насилник.
Когато пишете законопроекти, колеги, има основни принципи, които са трайни точно защото са работили добре във времето! Недейте да правите експерименти с дългогодишната съдебна практика! Увеличаването на сроковете, в които може едно лице, станало жертва на домашно насилие, да сезира компетентния за това съд, който досега е един месец от акта на домашно насилие – единият законопроект предлага това да е шест месеца, а другият да е три месеца, считам за абсолютно неприемливо.
За каква заповед за незабавна защита говорим тогава, когато някой в края на шестия месец, след като вече е станал жертва на домашно насилие, ще иска незабавна защита?! Значи, шест месеца той не се е сетил или не е искал, или е счел за ненужно да потърси защита, но след шест месеца ще иска незабавна защита от съда. Сами разбирате, че това е абсурд!
Не разбирам и какви са мотивите Ви и двата законопроекта да изключват от приложното поле на медиацията, на която бяхте такива огромни радетели, да бъде въведена по ред съдебни производства, но в този конкретен случай да не бъде въобще прилагана. Обичайно и както се вижда от дефиницията, която давате за домашно насилие, че това са актове, които се случват в много тесен семеен кръг, коя е причината да не допускаме тези хора да се спогодят, особено когато това е за първи път?
В изключително голяма част от делата, които съм имала по този закон, това е действало, било е абсолютно благотворно и за двете страни и е довело само до запазване на семейството. Единствената причина, поради която аз считам, че Вие сте предвидили това да бъде изключено от приложното поле на медиацията, е именно във връзка с основната цел на Вашите законопроекти и те въобще не са във връзка с домашното насилие или още повече с злощастните жертви на това домашно насилие. Те са насочени само и единствено към предоставянето на така наречените социални услуги, защото, ако страните по това дело се спогодят, Вие няма да можете да услужите на Вашите НПО-та и те да настаняват жертвите за домашно насилие.
Ето защо аз считам, че макар заявката, която давате, че искате да се погрижите за жертвите на домашно насилие, всъщност, колеги, Вие не искате това. Ако искате да се изработи един по-добър, макар че смятам, че настоящият е напълно работещ и перфектно обгрижващ пострадалите от тези актове, тези текстове трябва да бъдат сериозно преосмислени и прецизирани. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)