26 май 2023 г.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-354-01-23 от 5 май 2023 г., внесен от Божидар Божанов и група народни представители На своето заседание, проведено на 17 май 2023 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха – от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Калина Петкова – директор, и госпожа Петя Малакова – началник-отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“; от Конфедерацията на независимите синдикати в България: господин Тодор Капитанов – вицепрезидент, госпожа Величка Микова и госпожа Ася Гонева; от Българската стопанска камара: госпожа Мария Минчева; представители от Администрацията на Омбудсмана на Република България. Съгласно мотивите на Законопроекта неговата цел е да се създаде електронен регистър на заетостта, поддържан от Националната агенция за приходите, в който да се вписват всички данни от трудовата книжка като единни електронни трудови записи на работниците и служителите. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Божидар Божанов, който посочи, че Законопроектът е обсъждан в Комисията при предходното Народно събрание, като в настоящия законопроект са отразени част от бележките от дискусията в Комисията и получените становища. Основната промяна е, че вместо Агенцията по заетостта е посочена Националната агенция за приходите като орган, който да води регистъра на заетостта и в който и сега се подават уведомленията за сключени трудови договори. Националната агенция за приходите може да се превърне в единна входна точка за обявяване на трудовия договор, вписване на първоначалните данни в трудовата книжка, така че да бъдат максимално улеснени и работодатели, и работници, които също ще имат достъп до тези данни. Една стабилна система в дългосрочен план ще позволява и анализ, и по-адекватни социални политики на база анализа на тези данни. Представителите на Българската стопанска камара и Конфедерацията на независимите синдикати в България изложиха своите становища и подкрепиха подобрения законопроект, като същевременно дадоха бележки за неговото допълване, в това число за обвързване на Законопроекта с всички други закони, които касаят електронната регистрация на трудовите договори. От Министерството на труда и социалната политика също отчетоха подобрението на Законопроекта, одобряват определянето на НАП за отговорна за поддържането на регистъра за заетостта институция и препоръчаха допълване съдържанието на електронния трудов запис и на достъпа до него на Националния осигурителен институт и Главната инспекция по труда. Посочиха, че не е уреден въпросът за данните на лицата, които не са заети в дадения момент. Водещият заседанието народен представител Георги Гьоков информира членовете на Комисията, че Законопроектът е подкрепен единодушно от членовете на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество, което дава право на Съвета да одобри Законопроекта на подпис без заседание. Господин Гьоков обяви и становищата, получени от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. От Националната агенция за приходите не подкрепят Законопроекта и посочват подробни мотиви регистърът на заетостта да не се поддържа от Националната агенция за приходите, а от Агенцията по заетостта; отбелязват, че Законопроектът не урежда въпроса за заетостта на лица, регламентирана със специални закони, на отбраната, МВР, съдебната власт и други. В становището на Националния осигурителен институт се изразяват сериозни опасения по редица текстове, в това число за възможностите за злоупотреби, неясноти по правата и задълженията на работодателите и институциите. В проведената дискусия по Законопроекта взеха участие народните представители Галя Желязкова, Георги Георгиев, Илиана Жекова, Георги Гьоков и Деница Сачева. Госпожа Желязкова изтъкна, че необходимите допълнения в Законопроекта между първо и второ четене следва да се подготвят от работна група с участието и на отговорните институции, за да се гарантират правилното описание, съхранението, обхватът и защитата на данните на гражданите. Народният представител Георги Георгиев от името на парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ посочи, че не подкрепят Законопроекта поради възможности за загуба на данни за трудов стаж и оттук затруднения за пенсионирането на гражданите, опасения от недобросъвестни работодатели, както и във връзка с отрицателното становище на Националната агенция за приходите и многото бележки в становището на Националния осигурителен институт. Според народния представител Илиана Жекова дигитализацията на трудовите книжки е необходима за намаляване на административната тежест и бюрокрацията и изказа лично мнение, че регистърът за заетостта трябва да бъде в Националния осигурителен институт – институцията платец на пенсии и обезщетения, която разполага с данните за необходимия осигурителен стаж за тяхното изплащане. Госпожа Жекова направи конкретни бележки по текстовете за включване на служебната книжка, прецизиране на процедурите, включително когато Главната инспекция по труда обявява граждански договори за трудови. От името на парламентарната група „БСП за България“ народният представител Георги Гьоков изтъкна, че Законопроектът е консенсусен, но не е безпроблемен, тъй като разработването на такава хоризонтална политика не е по силите на едно ведомство или парламентарна група. Тя касае много институции. Например в Законопроекта не са уредени случаите на безработните лица. Необходима е работна група с участието на засегнатите институции и социалните партньори. В обобщение той посочи, че от парламентарната група „БСП за България“ ще подкрепят Законопроекта с оглед на неговата актуалност. Народният представител Деница Сачева предложи вариант за създаване на работна група по Законопроекта към Комисията с широко участие, ако не се създаде такава от отговорните институции, тъй като няма време за губене с оглед очакванията на гражданите и работодателите да получат тази услуга максимално лесно и удобно. Тя подчерта, че информационната система за регистъра на заетостта следва да бъде или в Националната агенция за приходите, или в Националния осигурителен институт, но да се осигурят и необходимите ресурси за възнаграждения и капиталови разходи на избраната институция. Обсъждането на Законопроекта приключи с отлагане вземането на решение относно ръководенето и участието в работната група по Законопроекта за следващо заседание на Комисията. В резултат от проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 14 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-354-01-23, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 5 май 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. Докладът, който изчете господин Гьоков, съдържа до голяма степен и представянето, и аргументите, изказани по време на дебата. Ясно е какво се прави с този законопроект. Електронизираме хартиена трудова книжка – нещо, което трябваше да е станало отдавна, но за съжаление, това е един от онези случаи, в които много институции казват: това не е за нас, по формални и понякога коректни причини. И затова се радвам, че Народното събрание пое лидерството по тази тема, че ние водим процеса и в крайна сметка ще вземем тук решението кой да води този регистър и как да защитим правата на всички работници и работодатели, така че нещата да бъдат лесни, ефективни и сигурни. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Законопроектът, който беше предоставен в момента за разглеждане на нашето внимание, беше внесен също и в Четиридесет и осмото народно събрание. Там обаче физически не достигна времето на Четиридесет и осмото народно събрание, и слава богу, този законопроект не беше приет тогава. Тоест беше приет на първо четене, но не достигна времето да бъде приет и на второ. Само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ тогава изказахме нашите огромни опасения по текстовете на този законопроект, като казахме, че има опасност от злоупотреби, нарушаване на права на българските граждани и много други неща, което може да доведе до буквално дупки в нашето трудово законодателство и най-вече в пенсионното законодателство. Тези наши опасения бяха потвърдени от становищата на НОИ и НАП, които бяха предоставени сега, в момента, на нашето внимание в Четиридесет и деветото народно събрание. Тези становища, които са изключително критични, които показват огромните проблеми на този законопроект… Между другото, самият законопроект е четири странички, а становищата на Националния осигурителен институт са четири големи страници критики, на НАП – пет страници критики, на Министерството на електронното управление – две страници критики. Това показва колко е опасен този законопроект за националната сигурност и за всички български граждани. И за да потвърдя думите си, ще зачета една част от становището, един малък абзац от становището на НОИ, защото съм сигурен, че голяма част от народните представители в тази зала не са чели становищата на НОИ и на НАП и тъй лековато тепърва ще натиснат зеленото копче, за да подкрепят на първо четене този законопроект, който не трябва да минава. Цитирам НОИ: „Не е ясно кои са длъжностните лица, които ще удостоверяват верността на електронните копия и как ще бъде създадена увереност, че същите изхождат от работодателя. От друга страна, не е налице сигурност, че настоящият работодател ще използва регистъра само с цел въвеждане в регистъра на трудовия стаж и осигурителните права, а няма да бъде представена неистинска трудова книжка, и какъв ще е механизмът за защита на обществения интерес в този случай. В случаите, че впоследствие бъде установена неистинността на трудовата книжка, неясно остава кой ще носи отговорност за настъпилите вреди и каква ще бъде тя – гражданска, наказателна или административна отговорност. Не е ясно и как ще се осигури сигурност предвид обмените на информация, че няма да бъдат допуснати технически грешки при пренасяне на информацията, които обаче могат да доведат до накърняване на правата на лицата – на работодателите или осигурителите, и до неправомерно изразходване на публични средства. Не е ясно и дали ще има механизъм за последващ контрол и поправка на въведените данни. Що се отнася до въведеното в § 20 задължение на НОИ да вписва данните от трудовата книжка в регистъра на заетостта в случаите при пенсиониране на лица, за които не са вписани данни от работодателя, притесненията са още по-сериозни. Не е ясно дали целта е това задължение ще бъде вменено занапред, или се цели въвеждането на данни за всички настоящи пенсионери, които са над 2 милиона.“ Оттук нататък НОИ казва, че за тази дейност е необходим голям финансов ресурс и служители, които трябва да извършват по обем огромна работа, с която не могат да се справят със сроковете, установени в настоящия законопроект. В един само малък абзац аз Ви показах какви проблеми засяга НОИ – възможност за злоупотреби, нарушаване на правата на осигурените лица. На всеки един български гражданин, който оттук нататък ще се пенсионира, дай боже, има опасност да му бъде заличен трудов стаж, има опасност от злоупотреби от страна на работодателите, отгоре на това има опасност и за самите работодатели. Така че, за съжаление, нашите опасения, които изложихме още в Четиридесет и осмото народно събрание, бяха потвърдени от становищата на НОИ и НАП, при това на квадрат. Даже и аз не съм очаквал като народен представител в рамките на работата ми от почти година и половина да видя подобно становище. Досега не ми се е случвало – толкова критично, толкова негативно, и с основание при това. Затова ние от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този законопроект и призоваваме всички народни представители да не го направят, да не подкрепят този законопроект, защото това носи опасност за цялата наша пенсионна система. Хубава-лоша, тя е работеща, със своите недъзи, но този законопроект отваря огромни дупки в законодателството и институциите, които работят с тази пенсионна система – НОИ и НАП, които осигуряват сигурността на тази пенсионна система, казват, че не трябва да се подкрепя този законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както заявих и на Комисията по труда, социалната и демографската политика, въпреки многото неточности в Законопроекта ние ще го подкрепим. Трябва да сме наясно, че с напредването на дигиталните технологии това трябва да се отрази и в трудовото законодателство. Считам, че е време да се работи в тази насока с цел да се оптимизира и модернизира процесът в трудовото законодателство. Мнението ми е, че по принцип такъв законопроект трябва да произлиза и да бъде входиран от институциите, но след като това не се случва, ние като народни представители ще работим изключително интензивно, за да можем да гарантираме неговото приемане и всъщност да въведем най-накрая електронните трудови книжки. За тяхното въвеждане ще е нужно да бъдат ангажирани освен Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, така и Националната агенция за приходите и Националният осигурителен институт. Важно е ясно да се определи коя от всичките тези институции ще носи отговорността при въвеждането на електронните трудови книжки. Въпреки това, както обсъдихме и на Комисията, трябва да бъде създадена работна група, в която да бъдат включени експерти от всички ведомства, за да може да постигнем текстовете, които са в Законопроекта, за да може те да отговорят на целта на този законопроект и да можем да гарантираме защита на интереса на гражданите при въвеждането на данните в този електронен трудов регистър. Важно е да бъде осигурена защита на информацията, правилно да бъдат въведени всички данни, както и отново най важната цел е да защитим информацията, която касае всеки един български гражданин. Това, което също трябва да направим като народни представители, е да регламентираме всички въпроси, свързани с поддържането на такъв регистър, обхвата на данните в него, кой ще има достъп до него, както и сроковете, в които това да се случи. Има нужда наистина от прецизиране на голяма част от текстовете, но считам, че със съвместна работа между всички – и парламентарни групи, и институции, между първо и второ четене ще изчистим всички неточности и ще вземем мнението на всички институции, които са изразили становища. Ние също сме се запознали с тези становища, знаем какво е мнението на институциите, но разберете, това е тема, от която не бива да се отказваме, защото тя е важна. Единственото, което трябва да направим, е със съвместна работа да можем да изчистим всички неточности, защото това е тема, която, отново казвам, касае всеки български гражданин, и с напредването на дигиталните технологии ние трябва да работим те да се отразяват не само в трудовото законодателство, но и във всеки закон. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Един от любимите ми дебати в предишно народно събрание беше, когато десните предложихме „Държавен вестник“ да е достъпен в интернет и тогава „Атака“, сега ВЪЗРАЖДАНЕ, ни обясниха, че това е огромна опасност за националната сигурност.

Не ние – институциите – НАП, НОИ…

Всичко ще бъде пробито, ако „Държавен вестник“ и законопроектите, приемани от Народното събрание, бъдат достъпни в интернет. Това бяха аргументите тогава.

НАП и НОИ, не ние.

Видяхте, че това промени държавата, стана много по-прозрачна, хората започнаха да четат това, което трябва да спазват. С днешна дата си задавам следния въпрос: какво искат хората? Хората искат електронни услуги. Хората искат електронни трудови книжки, защото това е едно удобство за българските граждани – не да търсиш хартиеното съдържание, то да се губи. Там измамите, между другото, са много повече, защото хартиената книжка се вижда от по-малко хора и по-малко институции имат форма на контрол, затова там възможните измами са много повече. Колеги, това, че администрациите не искат реформа и това води разход и проблеми за тях, основание ли е ние да не продължим нататък, да не въвеждаме електронни услуги? Да! За НОИ една такава реформа означава усилия, за НАП също, затова и в техните становища са написали въпроси, между другото, които са абсолютно решими между първо и второ четене. Всеки един въпрос, който ни беше прочетен тук, е напълно решим между първо и второ четене. Въпросът е следният: накъде се движим? Даваме ли на хората това, което искат, или, защото винаги има някакви страхове и самите администрации се борят да няма промени, да няма реформи в България, ние сме уплашени, застинали и не правим необходимите неща? Замислете се кое ще бъде по-добро за хората, за българските граждани, за тези, с които в многото кампании Вие се срещате и говорите с тях. Електронната трудова книжка е невероятно удобство. Тя не се губи, не може да бъде унищожена, тя означава не че гражданите постоянно трябва да бъдат активната страна – да си носиш книжката, тя да бъде попълвана, допълвана, заменяна, като ти свърши едната книжка, трябва да имаш следваща, после трета книжка и така нататък. В другия случай, със Законопроекта, който колегата Божанов е предложил, това ще става автоматично. Автоматизиран процес, в който човекът няма участие, тоест тежестта, разходът по поддържането на трудовите книжки отива в администрациите, в държавата и не е върху българския гражданин. Това е една много голяма и много смислена реформа, колеги. Винаги ще се намери някой аргумент против. Винаги ще има и някой страх повече, но това са теми, по които Народното събрание трябва категорично да се обедини и заедно да подкрепим. Пак казвам, няма нито един въпрос, който между първо и второ четене да не може да бъде решен, но утре, ако този законопроект не бъде приет, излезем пак пред хората и ни попитат: „Защо не въведохте тези електронни услуги, които са в наша полза?“ – какво ще им кажете? Имаше там една група от ВЪЗРАЖДАНЕ, които са против електронизацията, те бяха и против електронните ваучери…

Един НОИ и един НАП, не ВЪЗРАЖДАНЕ.

…те са просто против електронните услуги, то това е цялата работа. Въпросът е: вървим ли напред, или се връщаме назад? Аз Ви предлагам заедно и категорично да продължим напред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Кажи им за синия талон…

Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, аз се радвам, че точно днес е тази тема, защото вчера разглеждахме промените в Закона за електронното управление. Не знам дали присъствахте на много кратката дискусия – само с едно изказване, но там засегнахме темата за киберсигурността, защото Вие казахте: „ВЪЗРАЖДАНЕ са против дигитализацията и електронното управление.“ Това не е така. Ние просто искаме това, което се прави, да бъде сигурно за хората, те да знаят, че техните данни ще бъдат защитени. Тук искам да Ви върна малко назад във времето. Помните ли от НАП как изтекоха данните? Кое гарантира, че тези трудови книжки, опасенията, които има колегата Георгиев, няма да се случи подобно нещо? Кое ще гарантира това нещо? Вчера говорихме, че Законът за киберсигурност трябва да се промени. Той е приет 2018 г., държавните институции все още не отговарят на него – голяма част от тях. Така че, ако може да ми отговорите на въпроса – Вие също сте вносител на този законопроект, не е само колегата Божанов. Ако можете да отговорите на този въпрос: кое ще гарантира сигурността на българските граждани? Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, ние не сме против това да се направят електронни трудови книжки, напротив. Не сме против това да се направят електронни трудови книжки – това трябва да бъде ясно. Въпросът е как се правят. Според нас институциите, които трябва да извършат това нещо, трябва да се направи съвместна работна група между НАП, НОИ, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на електронното управление и всички заедно да изготвят този законопроект, защото той не е просто да смениш една хартиена трудова книжка с един електронен трудов запис, защото това гласи Вашият законопроект. Просто една подмяна на хартиената трудова книжка, без да се съобрази с абсолютно никакви характеристики на особеностите, които има нашата пенсионна система. Това го казват – тези опасения за изразени в становищата на НАП и НОИ, защото Вие се опитвате просто да вкарате един законопроект, имайки предвид кой го вкарва – човекът, който при неговото управление българските пенсионери в продължение на един месец не можеха да си вземат пенсиите от пощите. Това са фактите и този човек ни предлага някаква невероятна реформа в момента. Ами ние много се съмняваме в неговата компетентност по темата „пенсионно осигуряване“ и „пенсионно-трудова книжка“. Благодаря.

Абсолютно съм убеден, че господин Димитров, освен да си сложи подписа под законопроект, от който може би е прочел няколко реда, не си е дал за цел въобще да прочете становището на хората, които оперативно ще прилагат това безумие – категорично, представа си няма за какво става дума. И не съм изненадан. Не ВЪЗРАЖДАНЕ – НАП, НОИ, Министерството на електронното управление. Сега ясно ли Ви е кой обяснява аргументирано с пет страници аргументи това, което сте представили в този му вариант, че е непрофесионално, некомпетентно, неприложимо и вредно, и опасно? Ясно ли Ви е? Ако не Ви е ясно, хубаво е между първо и второ четене, тъй като виждам мнозинството, което сте си заформили с коалиционния партньор от ГЕРБ, ще си го приемете, хубаво е да се запознаете, поне да прочетете. Не ВЪЗРАЖДАНЕ – НАП, НОИ, Министерството на електронното управление. Същото Министерство на електронното управление, което Вие и Вашата формация създадохте, управлявахте – същите администратори, които Вие назначихте, не одобряват това Ваше безумие, непрофесионално безумие. Те не го одобряват и те Ви казват защо и как няма в този вариант да стане. Явно наистина отказвате да видите фактите, заравяйки си главата в пясъка, няма да промените некомпетентния си законопроект. Дори няма да коментирам всичките Ви цели пред Вашия си електорат да обяснявате колко сте дигитални, колко сте иновативни и колко решения ще предложите просто като слагате отпред една думичка „електронно“ и колко сте напредничави, като обяснявате: „Ето, ние сме напредничави, но те лошите от ВЪЗРАЖДАНЕ са против и искат хартия.“ Не, не искаме. Искаме професионално законодателство, което Вие не предлагате, защото просто не става, и предлагате безумици и Ви го казват институциите, не една, не две, не три. Вие не слушате! Смятате, че сте първоизточникът на истината и всичко това, което казвате, е непогрешимо (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), типично за представители на Вашата каста, с конституционно право да правят доноси. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Колеги, вчера чух ВЪЗРАЖДАНЕ – със същите аргументи гласуваха срещу мерките срещу пране на пари.

Сигурен ли си? Лъжеш!

Не приеха, със същите аргументи гласуваха въздържал се, да, въздържал се.

Лъжеш! Лъжеш!

ВЪЗРАЖДАНЕ отново казаха: „не е прецизен текстът, мерките срещу прането на пари… (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) … не стават тия текстове на Бюджетната комисия…“, със същите аргументи не ги приеха. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е.

Чухме лъжата на господин Димитров. Продължавай да лъжеш.

Уважаеми дами и господа, не очаквайте, когато се въвеждат електронни услуги в България, съответните администрации, които трябва да направят тази реформа, да положат усилия да пренаредят структурата си. Не очаквайте да подкрепят веднага. Разбира се, че не подкрепят. Те си казват: „Така си е тази работа от повече от 30 години. Винаги си е било така. Те не искат да се променят и затова пишат подобни негативни становища. Иначе между първо и второ четене – ние разбираме и признавам, запознал съм се внимателно с техните становища. Да, трябва да бъдат направени промени, въпросът е: може ли между първо и второ четене да бъде прецизиран Законопроектът? Може ли? Категорично може. Затова ние трябва да вървим в тая посока. Хората задават следния въпрос: как така България похарчи над два милиарда лева и няма електронно правителство? Това са данни на Стопанската камара. Страни като Естония похарчиха около 200 млн. лв. и вече имат работещо електронно правителство. Защо и как отиваме в тази посока? Кой печели от електронните услуги? От това печелят, дами и господа, българските граждани. Те много отдавна искат тези системи да заработят, да се случат и винаги има някакви забележки. Вие, ако чакате ние да въвеждаме електронно правителство и администрациите, които са свикнали с хартията – те живеят в хартиен свят, да подкрепят – колеги, това никога няма да се случи. Това никога няма… този ден никога няма да дойде! Ние, ако чакаме тези администрации те да подкрепят електронизацията и дигитализацията в България, този ден никога няма да дойде. Днес имаме два избора – единият избор е заради страхове – рационални, нерационални, да се уплашим и да кажем: „Няма да го правим това.“ , както то не се случва вече повече от 20 години. Ако сега българските граждани Ви питат: „Защо 20 години нямаме електронни трудови книжки?“, какво ще им кажете? Какво ще им отговорите? Какво ще им кажете? Винаги някой го е страх, винаги има някоя администрация, която не иска това да се случи, винаги има някоя администрация, която си пази работата, защото в момента, в който тези услуги станат електронни, част от тези администрации вече няма да имат същата работа. Дами и господа, загърбете тези страхове, нека днес заедно въпреки другите трудности, които среща България, да направим голяма крачка в бъдещето, голяма крачка към истинската електронизация и дигитализация, а между първо и второ четене няма нито един въпрос, който да не бъде решен. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги, към днешна дата актуалният въпрос е не дали това, което обсъждаме, а кога и как понятието хартиена трудова книжка ще се промени с електронна трудова книжка. По отношение на Законопроекта – това, което ни предлагат вносителите на Закона за Кодекса на труда – да, похвално е това, че сте променили част от текстовете, които бяха внесени в Четиридесет и осмото народно събрание. След заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество те са прецизирали част от текстовете, но като цяло, уважаеми колеги, липсва междуинституционален интегритет, който наистина да позволи безпроблемното въвеждане на електронната трудова книжка. Изключително притеснителен е фактът, уважаеми колеги, че различните институции не само имат различни становища, но и те са противоположни. Мога да Ви дам следния пример, че предлагат и в момента се обсъжда кой да поддържа регистъра на заетостта. Националната агенция по приходите предлага това да го прави Министерството на труда и социалната политика, като дейността на НАП, уважаеми колеги, е регламентирана в Закона за националната агенция за приходите, съгласно който НАП е специализиран орган към Министерството на финансите за установяване и събиране на паричните вземания. В Законопроекта се предлагат функции, неприсъщи, забележете, превишаващи компетентността на приходната администрация. С разпоредбата на чл. 399 от Кодекса на труда е регламентирано, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, която осъществява специализирана контролна дейност по спазване на трудовото законодателство. В чл. 347 в предложения Законопроект се предлага правото на достъп до данните в регистъра на заетостта да имат единствено работодателите, работниците и служителите. Няма никаква възможност за достъп за специализиран контрол на Главната инспекция по труда, НОИ и Агенцията по заетостта. В действащото законодателство, уважаеми колеги, НАП поддържа регистъра на трудовите договори. Не става ясно в предложения законопроект и мотивите към него защо се налага да има паралелно два регистъра – един на трудовите договори и друг на заетостта. От една страна, говорим за намаляване на административната тежест за работодателите, а от друга страна, създаваме нов регистър с нови по същество, още по-трудни ангажименти за изпълнение. Очевидно е, че трябва да се положат усилия наличният работещ регистър на трудовите договори да се прецизира и допълни, а не да се създава нов, който далеч във времето да се слее със сега действащия. И нещо много важно, уважаеми колеги! Забележете, 12% от работещите, тоест около 350 хиляди души самоосигуряващи се в България – за тях и евентуално за тези, които нарушат това предложение, този законопроект, този закон и не подадат в срок копие на своята трудова книжка, няма нито дума във внесения законопроект. В заключение ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ категорично заявяваме, че подкрепяме дигиталния преход и навлизането на модерните технологии в трудовите служебни правоотношения. Според нас по начина, по който се предлага този законопроект, той няма да реши проблеми, а напротив, ще създаде още повече проблеми. Затова парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще се въздържим да подкрепим предложения законопроект. Благодаря Ви.

Аз не искам да влизам по същество в разговори, които ще бъдат между първо и второ четене, но поне едно от нещата, които казахте, не е съвсем така. Изрично пише, че достъпът до регистъра се осъществява по реда на Закона за електронното управление. Там административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, имат право на достъп по определен ред до регистрите. Така че достъпът е уреден. В много случаи, между другото, коментарите на институциите, които казват – не става ясно, че или не става ясно как, всъщност значат – това е уредено вече в друг закон, по друг ред и ние няма да го преписваме тука. Между първо и второ четене ще уточним отговорите на тези въпроси, ще видим къде не става ясно, че значи уредено е другаде и къде наистина сме пропуснали нещо и ще го коригираме. Относно институцията, която трябва да го води. Да, винаги – аз казах и в изложението, НАП казва – това не е функционалната ни компетентност, НОИ казва – ние се занимаваме с осигуровки, а не с трудови правоотношения, Агенцията по заетостта казва – ние нямаме капацитет за това, ние се занимаваме с липсата на заетост, Главната инспекция по труда казва – ние проверяваме, ама не водим регистри. Затова ние трябва да вземем решението кой да го води, чия функционална компетентност да разширим, за да не създаваме например пък нова агенция за това. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Господин Божанов, аз Ви благодаря за репликата, но ако е възможно, да ми отговорите на още няколко доуточняващи въпроса. Защо, след като по-големият обем от данни се намира в НОИ, Законопроектът предвижда електронна трудова книжка или електронно трудово досие да се води и поддържа в НАП? Още повече че част от информацията ще продължава да се води в НОИ – Вие знаете как и по какъв начин, успоредно с тази в НАП. Въпросът ми е: какво ще гарантира на работниците, на служителите, че техните електронни трудови книжки ще се запазят като информация през годините – кое ще им гарантира, че тази информация ще се запази и по какъв начин? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действително живеем във време, когато съвременните технологии навлизат интензивно и в работните процеси. Управлението на човешките ресурси не прави изключение и въвеждането на дигитализацията в тази сфера ще бъде от полза за развитието им. Днес на нашето внимание е Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като основните промени са свързани с премахване на хартиените носители на документите, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, а именно трудовата и служебната книжка, и заменянето им с единен електронен трудов запис, който ще синтезира в себе си всички данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Предложените промени в Кодекса на труда, свързани със създаването на електронен регистър на заетостта, са наложителни. Те трябва да отговорят на нуждите на гражданите и бизнеса и да доведат до реална трансформация на публичния сектор и намаляването на административната тежест. Едновременно с това промените имат съществено значение за упражняване на трудовите права на работниците и служителите и на правата на работодателите. Водещо за нас като законотворци трябва да бъде осигуряването на възможности за дигитализирането на работните процеси, без това да води до правна несигурност и евентуални спорове между работодателите и работниците. Аргументите в полза на замяната на трудовата или служебната книжка с единен електронен трудов запис са следните: На първо място, ще се намалят негативните последици за работещите, които съществуват сега при загуба или унищожаване на трудова книжка, липса на печати, подписи и други. На второ място, чрез електронизиране на трудовата книжка ще се осигури достъп до вписаната в нея информация в реално време на различни институции и заинтересовани страни – работници, служители, работодатели, контролни органи и други. На трето място, намаляване на административната тежест на работодателите – отпадане на необходимостта от връчване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда на работника или служителя при сключване на трудов договор, издаване на УП-2 и УП-3, тъй като информацията ще бъде налична в единния електронен трудов запис. На четвърто място, структуриране и обединяване на информацията в национален обхват, което позволява допълнителен анализ, който да се ползва като допълнителен инструмент при формиране и провеждане на политики на пазара на труда. И на пето място, електронният регистър предоставя възможност за последващ обмен и интегриране на данни с информационните регистри на други институции, например ГРАО, НАП, НОИ, Здравната каса и други. Отчитайки тези положителни фактори, които служат като основа за промяна на Кодекса на труда, е необходимо обаче да обърнем внимание и на някои предложения, чието съдържание, обхват и срокове не само че не са добре уредени, но и могат да доведат до затруднения в административните процеси и загуба на права на работниците и служителите и на работодателите. Ще посоча някои от тях. На първо място, промяна в трудово законодателство с вменяване на задължения на определени администрации се осъществява при детайлно познаване на функциите и компетентностите на съответните институции, което мисля, че в този предложен законопроект не е налице. На второ място, предложеният законопроект не предвижда осъществяване на контрол относно достоверността и коректността на подаваните данни за трудов или служебен стаж. На трето място, въвеждането на ново задължение на работодателите и поддържането от администрацията на два отделни регистъра – регистър на трудовите договори и национален регистър на заетостта, ще утежни допълнително работодателите и администрацията, тоест ще се увеличи административната тежест. По сега действащия законов ред, регламентиран в чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, работодателят има задължение в тридневен срок при сключване на трудово правоотношение и седемдневен срок при неговото прекратяване да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Същевременно в § 17 на предложения законопроект е предвидено задължение на работодателя или органа по назначаване при напускане на работа или при промяна на данните за правоотношението на работника или служителя да изпраща на Националната агенция за приходите електронно копие на трудовата или служебната книжка, тоест тук се припокриват данните и се утежнява администрацията и работодателите. На четвърто място, на определена администрация се вменява задължение в определен срок, който срок противоречи на друга разпоредба. Тук ще дам пример с § 20, където на Националния осигурителен институт са вменени задължения да вписва в регистъра на заетостта данните от трудовата книжка в случаите при пенсиониране на лица, за което в регистъра не са вписани данни от работодателя. Предвидено е този параграф да влезе в сила в деня на обнародване на този закон, тоест теоретично Законопроектът може да бъде обнародван до средата на месец юни например. Същевременно обаче в § 22 е предвидено регистърът да бъде изграден в срок до 1 септември 2024 г., тоест на Националния осигурителен институт пък са вменени задължения, които те няма да могат да изпълнят поради несъответствие на сроковете. Отделно от това в § 20 не е изрично упоменато дали задължение на НОИ ще бъде въвеждането на данни за всички настоящи пенсионери, или занапред. На пето място, чрез промените в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда се увеличава административната тежест и за лицата, и за осигурителите. НОИ е основен ползвател на вписаните в трудовата книжка данни и същият изплаща обезщетения и пенсии, отпускани въз основа на тези данни. Съгласно предвиденото в настоящия законопроект Националният осигурителен институт няма да осъществява контрол, а ще бъде само ползвател и донор на тези данни наравно с работодателите. В НАП и към момента осигурителите и самоосигуряващите се лица подават данни за осигурителен стаж и доход, уведомления за сключване, изменения и прекратяване на трудовия договор, но при ползване на права за дългосрочни обезщетения е необходимо тези данни да бъдат допълнително изяснявани от страна на служителите на НОИ. Има и още примери, които са достатъчно добре описани в становищата на институциите, които са представени на нашето внимание. Въпреки тези недобре прецизирани текстове обаче ние от ГЕРБ-СДС ще подкрепим на първо гласуване предложените промени, защото считаме, че бъдещето на организацията на работните процеси и управлението на човешките ресурси е свързано с дигитализацията. Считаме, че общата рамка на Законопроекта е добра, но същевременно е необходимо текстовете да бъдат преосмислени и детайлизирани както по отношение на създаването и поддържането на националния регистър на заетостта, така и с обхвата на данните, достъпа до тях и сроковете за подаването им. В тази връзка по време на обсъждането на този законопроект в Комисията по труда, социалната и демографската политика от ГЕРБ-СДС предложихме да се създаде работна група, в която освен народни представители участие да вземат и представителите на институциите – Националния осигурителен институт, НАП, МТСП, Министерството на финансите, Министерството на електронното управление, които имат отношение към промените в Кодекса на труда. Работната група ще има за цел да оформи текстове, които да отразят становищата на заинтересованите институции и да гарантират в максимална степен правата на работниците, служителите и работодателите. Благодаря Ви.

Господин Председател, изпадаме в много неловка ситуация само за да може една част от една коалиция – тази част от коалиция, която редовно се възползва от конституционното си право да пуска доноси – да може пред своя си електорат да обяснява, да слага думичката „електронно“ и за да направи това нещо, променя и пуска промени в законодателството на България. Обяснението от тази трибуна е – дайте да го приемем, за да може между първо и второ четене да направим нужните промени. Това наблюдаваме и сега. Няколко човека вече го казаха от тази коалиция, занимаваща се с конституционното право да правят доноси – дайте да приемем този законопроект, за да може на първо и второ четене да изгладим всичко. Или, както казваше господин Божанов в предишния парламент, да приемем този законопроект, аз знам, че не става, но аз съм привърженик на минимализма в законодателството, а другото да се регулира от съответното министерство. В миналия парламент същата тази коалиция, занимаваща се с конституционното право да пуска доноси срещу всички и всичко, предложи промени в Закона за корпоративното и подоходно облагане. Доводите бяха същите – знаем, че този законопроект не става, но между първо и второ четене ще направим нужните промени. Отново ставаше дума и беше сложен сакралният израз „електронно“. Тогава в предложения законопроект ставаше дума за дигитализация на купоните за храна. Нищо че огромната част от фирмите, които предлагаха купони за храна, имаха отрицателни становища, защото просто, освен че чисто практически този законопроект не ставаше, той беше изключително лобистки – за най-големите играчи в бизнеса с купони за храна. Отново същата работа, отново също тук излязоха двама-трима човека от коалицията, занимаваща се с пускане на доноси, и обясниха как – да, това е така, факт е, но нека да не спираме прогреса и нека да сме дигитализирани. Нищо, че няма как да стане или пък нищо, че това облагодетелства две или три най-големи фирми в дадената област. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ тогава направихме това, което ще направим и сега. Законодателството, което се предлага в случая, е изключително некомпетентно, непрофесионално и не става за абсолютно нищо. И не го казваме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, казва го държавата, държавата го казва. (Шум и реплики.)

Казва го НАП, казва го НОИ, казва го Министерството на електронното управление, Министерството на електронното управление, на което господин Божанов беше доскоро ръководител там и той назначаваше хората, които най-вероятно в огромната си част продължават да работят там, и именно неговите служители в момента казват, че така предложен, този законопроект не става за абсолютно нищо. За абсолютно нищо! Написан по начин, който говори за тежка некомпетентност. И най-вероятно не е виновен само той, тъй като отдолу има други вносители, и не трябва всички да се крият зад гърба на господин Божанов. Нека Мартин Димитров да стане и да си поеме отговорността, да обясни как, защо. Вместо да говори общи приказки и да напада ВЪЗРАЖДАНЕ, да обясни защо НАП, НОИ, Министерството на електронното управление обясняват, че този законопроект е непрофесионален, некомпетентен и не става за нищо. Това, което ще направим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ. Искаме на първо четене този законопроект да не бъде приет, за да може да се направи изцяло нов законопроект, в който да участват хората, които ще прилагат всичкото това нещо, което ние ще гласуваме в залата, а именно Министерството на социалните грижи, Министерството на електронните услуги – или както щете да го наречете тогава, когато скоро ще управлявате заедно с ГЕРБ и новата патерица ще бъдете Вие. Да дойде НАП, да дойде НОИ в тази работна група и чисто професионално да обсъдим какво трябва да се случи, за да направим трудовите книжки електронни, а не някой, скрил се в кабинета си малко преди да отиде да прислугва на ГЕРБ, да напише един законопроект, да се подпишат няколко човека, да го внесете в Деловодството и след това да отидете да изпълните конституционното си право да пуснете поредния донос, защото, както знаем, всеки донос е бонус. Но това няма нищо общо в случая с калпаво законодателство, което ще трябва след няколко месеца, след като правителството Ви с ГЕРБ се провали гръмко и замине в историята, след това в следващия парламент отново да трябва да променяме некачествено законодателство, просто защото някой е решил пред електората си да обяснява: ами ние сме дигитални, с нас идва дигиталното, с нас идва електронното и ще направим трудовите книжки електронни. Нищо, че хората, които разбират от материята, когато НАП каже, че нещо не може да стане не защото не искат да го направят, а защото информацията не може по този начин да се обработва – за хората, занимаващи се с конституционното си право да пускат доноси, това няма никаква тежест. Важно е на жълтите павета техните избиратели да са доволни – нещо дигитално е прието. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме категорично против. Минималистични закони, каквито предлагате за пореден път, с цинизма да заявявате тук от трибуната, че между първо и второ четене ще направим така, че да изгладим всички неща – не става. Не може всички институции да са не просто против, а да Ви разгромяват в страници аргументи с конкретни факти как това, което предлагате, е безумие, непрофесионално, некачествено и неставащо за нищо. Това е поредно доказателство за експертния потенциал на коалицията, занимаваща се с конституционното си право да пуска доноси. И то не просто доноси, а срещу деца, за отнемане на деца. И тук има една видна депутатка, която редовно го прави това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател. Но това не променя фактите за некачественото законодателство, което предлагате. Ние сме категорично против.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам удоволствието днес да приветстваме нашите гости – децата от IVд клас на 55-о столично училище „Петко Каравелов“. Моля за Вашите аплодисменти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще започна с това, че приветствам внасянето на такъв законопроект, защото преобразуването на информацията в цифров или в електронен вид е в пълен ход дори и в България. Това позволява на информацията да бъде обработвана, съхранявана и предавана в дигитална среда чрез компютърни мрежи, сателитен интернет и така нататък. Това спестява труд, намалява риска от грешки и елиминира в голяма степен субективизма. А трудовата книжка е официален удостоверителен документ, в който са вписани всички обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Тя трябва да съдържа ясна, точна и надеждна информация, която впоследствие да гарантира ползването на трудови и осигурителни права на работника и на служителя. Регламентирана е в Глава седемнадесета „Трудова книжка и трудов стаж“. В нейния хартиен вариант вече не може да отговори на очакването за надеждност за съдържанието, създава значителни административни затруднения както на работниците и служителите, така и на работодателите и така нататък. Присъединявам се към оценката на вносителите, че хартиената трудова книжка е архаизъм и че вече закъсняваме с нейното осъвременяване. Вече години наред се очаква от Министерството на труда и социалната политика да предприеме някакви решения за цифровизация на трудовата и осигурителната информация, която съдържа трудовата книжка, но с изключение на последното редовно правителство няма много стъпки в тази посока. (Шум и реплики.)

Затова казвам, че приветствам внасянето на такъв законопроект. Впрочем процесите по електронизация на обстоятелствата и данните по трудовите отношения не са спирали, но цялостно решение няма. През последните години в областта на трудовите отношения и осигуряването се работи върху възможността да се използват електронни документи, но необходимостта от цялостна електронизация на трудовите и осигурителните отношения в контекста на развиващото се електронно управление остава. Очакванията са за намаляване на административната тежест, подобряване на сигурността при съхранението и обработката на данните и отстраняване или по-скоро отпадане на други проблеми, свързани с хартиената трудова книжка. Добре е да бъде предложен такъв законопроект, който да урежда въпроса с цифровизацията на трудовата и осигурителната информация, отнасяща се за всеки един български работник или служител, но не е достатъчно само да се внесе, да се приеме, ако прилагането му впоследствие не постига целите, с които е приет, или иначе казано, вместо да се облекчат ползвателите на информация, да бъдат поставени пред нови, по-различни проблеми, непредвидени в процеса на изготвяне и приемане на Законопроекта. Затова оттук нататък следват много въпросителни. Най-добрият начин ли са избрали вносителите? Как да стане този процес на цифровизация, тази промяна – с промени в Кодекса на труда, където до момента е регламентирана хартиената трудова книжка, каквото е предложението на вносителите, или с отделен закон, или с подзаконов нормативен акт? След като вносителите са приели подхода с промяна в Кодекса на труда, следва въпросът: урежда ли Законопроектът в пълна степен въпроса за всички работещи, защото освен работещи и служители по трудови правоотношения има и служители по служебни правоотношения – държавните служители. Техните трудови и осигурителни отношения са уредени в Закона за държавния служител и трудовата и осигурителната информация за тях е записана в служебна книжка. Има и служители по специални закони: Закона за МВР, Закона за отбраната, Закона за съдебната власт, какво правим с тях? И още много други въпроси, основателни въпроси и проблеми, повдигнати в становищата на институциите: Национален осигурителен институт, Национална агенция за приходите, Министерство на труда и социалната политика, на които задължително трябва да се намери решение, иначе законът ще е неработещ. Моето убеждение е, че цифровизацията на трудовата и осигурителната информация и преходът от трудова книжка към единен електронен регистър са неизбежни, но внесеният законопроект прави тази електронизация, този преход може би перфектен от техническа гледна точка, но от гледна точка на администрирането и свързаните с него действия и процедури в никакъв случай не би могъл да се определи като успешен. Този законопроект, внесен от господин Божанов и група народни представители, е роден още през времето на последното редовно правителство и Четиридесет и седмото Народно събрание. Тогава по Проекта работеха ангажирано най-малко две министерства и техните агенции: Министерството на труда и социалната политика и Министерството на електронното управление. Подходът беше сериозен и се стигна до някои решения, тоест имаше напредък, но до окончателни решения, както знаете, не се стигна заради краткия живот на последния редовен кабинет. Проектът е внасян от същите вносители и в Четиридесет и осмото народно събрание, получени са становища, разглеждан е в комисиите, но до приемане не се стигна не заради несъгласие, а заради липса на време. Но това е дало възможност на вносителите да отразят някои от бележките, получени в становищата, или в общи линии Законопроектът е консенсусен. Това означава, че нито една от парламентарно представените партии няма съмнения относно необходимостта от цифровизация на трудовата книжка, означава, че и за социалните партньори също е приемливо да се цифровизира… (Реплики.)

…трудово-осигурителната информация. Когато обаче се стигне до детайлите, съдържание, вписване и администриране и така нататък, вижданията са различни и е видно, че не са разписани по най-добрия начин. Аз продължавам да мисля и да съм убеден, че един такъв процес по цифровизация на трудово-осигурителната информация за работещи българи и оформянето му в законопроект не е по силите на един или на група народни представители. С цялото ми уважение към труда на вносителите, бих си позволил да кажа, че този законопроект би бил по-работещ, ако е резултат от законодателната инициатива от усилията на поне две министерства. Защото там има огромна експертиза, а не е по силите на народното представителство, повярвайте ми, да предвиди всички обстоятелства и това, което ще засегне един такъв законопроект. Това би трябвало да е съвместна работа на институции и социални партньори и народни представители. Може би вносителите трябваше да подходят по по-друг начин – да предложат на Народното събрание да вземе решение, с което да задължи в срок от три месеца например Министерството на труда и социалната политика и Министерството на електронното управление да внесат консенсусно прието в Националния съвет за тристранно сътрудничество предложение в Народното събрание, което да решава в цялост и в детайли цифровизацията на трудовите и осигурителните отношения, изразяващо се в единен регистър на заетостта, или, както условно го наричаме, електронна трудова книжка. Но Законопроектът е внесен и аз настоявам за достатъчно време между първо и второ гласуване и за иницииране на работна група, в която да участват всички заинтересовани институции: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на електронното управление, Националният осигурителен институт, Агенцията по заетостта, Националната агенция за приходите и социалните партньори, която да излезе с адекватни предложения преди второто гласуване, които да направят Законопроекта работещ. От БСП винаги сме подкрепяли идеята за използване на съвременни технологии в процесите на цифровизация на данните във всички сфери на икономиката и в живота, разбира се, и във връзка с трудовите правоотношения. Записали сме това и в програмните си документи. Затова в Комисията по труда и социалната политика на първо гласуване подкрепихме Законопроекта. Целите са ясни: опазване на съдържанието, широк и бърз достъп, съвместимост с други системи, сигурност на информацията, спестяване на време и така нататък. Ние приемаме тези цели. Тази тенденция за електронизация задължава публичния сектор да развие електронизацията и да предоставя включително и електронни административни услуги и с това да намалява административната тежест, тоест процесите трябва да продължат. Ние приемаме и това, но не мислим, че като кажем: „Преминаваме от хартиена трудова книжка на електронна такава“, това е един съвсем лесен процес – решаваме и го правим. Защото съвсем не е проста работата. Парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи по принцип на първо гласуване този законопроект с много забележки и с много притеснения. Няма да влизам в подробности, споменах ги на заседанието на Комисията по труда и социалната политика и те съвпадат в голяма степен със забележките на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт. Ще обърна внимание само на факта, че не е безспорен изборът на администратор на електронната трудова книжка. На различните етапи в процеса на работа по този законопроект бяха различни институции: Националният осигурителен институт, Агенцията по заетостта. Сега в проекта е заложена Националната агенция за приходите. Аз внимателно се запознах със становището на НАП – едно обширно становище на шест страници, и трябва да Ви кажа, че логично звучат аргументите им, с които отхвърлят идеята електронната трудова книжка да се администрира от НАП. А от кой тогава – трябва да решим съвместно! Между първо и второ гласуване е необходимо да прецизираме и да уточним много текстове. Затова ние ще го подкрепим на първо гласуване, пак казвам – принципно, защото са необходими много промени. Разбира се, трябва да разчитаме изключително много на експертизата и на натрупания опит, който има в Министерството на труда и социалната политика, в Националния осигурителен институт и в Националната агенция за приходите, и какво ще ни кажат между първо и второ гласуване и експертите, и социалните партньори и всички включени в този процес по цифровизация. Благодаря Ви.

Господин Председател, предвид действително, че са получени становища и това обсъждахме и в Комисията предлагам срокът между първо и второ четене да бъде удължен на максималния – мисля, 28 дни. Уточнявам, че повечето становища, най-вече това на Министерството на електронното управление съдържа именно препоръки за между първо и второ четене, а не принципна неподкрепа. Така че – удължаване на срока.

Искам процедура!

Господин Председател, от името на парламентарната група искам 30 минути почивка. (Шум и реплики.)

Господин Председател, правя процедурно предложение за удължаване на пленарния ден със законодателна дейност до приключване на току-що приетия за обсъждане и гласуване Общ доклад на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Понеже казахте, че нямам право по предишната процедура на обратно предложение, ще го направя по тази, тъй като е свързана темата. Уважаеми колеги, някой от Вас прочете ли Доклада на Правната комисия? (Шум и реплики.) В десет и четиридесет и седем беше внесен в Деловодството и искате сега след снощните заседания да го приемем?! Добре, ще го приемем. А какво става с Наказателния кодекс? Къде са колегите от Правната комисия? Какво става с жертвите по пътищата, които утре ще бъдат тук пред парламента, уважаеми колеги, но бързаме съдебната система да оправим? Да, ще я оправим съдебната система! Уважаеми господин Председател, обратното ми предложение е, първо, че нямате право вече да я подлагате тази процедура, тъй като е 11,03 ч. и това е нарушение на Правилника. Смятам, че го осъзнавате, че вече сме в парламентарен контрол и чакаме министрите, които след това ще направят друга процедура. След като мине парламентарният контрол в два часа, вече имате пълното право отново да ни съберете и да разглеждате каквото пожелаете, разбира се, ако има мнозинство, което ще го гласува. Вече сме във времето за парламентарен контрол и ако го подложите на гласуване, самият Вие ще нарушите Правилника. Смятам, че като юрист го осъзнавате много добре, надявам се съвестта Ви да не позволи да го направите. Тоест съм против да го подлагате въобще на гласуване, тъй като е процедурно, нормативно и по Правилника противозаконно. Благодаря Ви.

Искам думата за процедура по начина на водене!

Може ли процедура по начина на водене?

Господин Председател, уважаеми колеги! Аз бях предложил, господин Председател, да отстъпите воденето на госпожа Кирова, защото очевидно днес не Ви е ден. Опитвахте се преди малко да изпълните задача, поставена от Вашата парламентарна група. Много моля от името на нашата парламентарна група тези задачи да ги изпълнявате своевременно, навреме, без да се налага да нарушавате Правилника. Вие добре знаете, че това, което направихте преди дадената от Вас почивка, беше в нарушение на Правилника, тъй като не дадохте възможността за процедура, след това не допуснахте господин Свиленски да направи предложението си и освен това, моля почивката, която дадохте, да не бъде по искане на парламентарната група, тъй като Вие сам заявихте, че господин Свиленски не е получил думата, за да поиска тази почивка, така че почивката, която дадохте, си е от Вас, а не от името на парламентарната ни група. Много моля, господин Председател, да действате като председател, че да не създавате допълнително напрежение в Народното събрание. Достатъчно сериозни неща ни предстоят. Искам само да Ви припомня, мисля, че не бяхте в онзи парламент, но много упорито вървите по стъпките на господин Главчев, който не свърши добре. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Много моля, преди да дойде времето за ротацията, да не се окаже, че тя ще завърши по-бързо за Вас. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Ще започна, уважаеми колеги, тъй като съм сигурен, че всички гледахте допреди малко. Едва ли има някой, който да не е гледал. Ще започна с думите, които Слави Трифонов не обича да казва, а те са: „Аз нали Ви казах!“ Слушахме Радостин Василев – един достоен човек по думите на Кирил Петков. Даже го е написал в интернет и може да му го покажете, ако е забравил случайно какво е казал, макар че не го виждам тук Кирил Петков. Та слушахме думите на един достоен човек според Кирил Петков и пусна запис, на който обаче говориха Кирил Петков и Асен Василев. Те говореха! И какво казаха? Дадоха нагледна демонстрация какво е дълбоката държава! Нагледна! Службите в страната, техните ръководства и структура се съгласуват, получават разрешение и се одобряват от чужди посолства. Това е национално предателство и тези, които го правят… Има един член в Наказателния кодекс – чл. 103, от 10 до 15 години е наказанието. Нали уж сте юристи в тази групичка?! Чухме как господин Христо Иванов като добър юрист предлага гениално решение да пази имунитета на Бойко Борисов. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.) Той е добър юрист, с респект. (Смях.) Чухме как Кирил Петков гордо заявява как техният електорат е между 7 и 10%, но понеже са направили ала-бала, го имат тоя резултат. (Ръкопляскания от ИТН, ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е фалшификация на изборите, а тези с ала-балата трябва да напуснат залата и да не се връщат никога! Чухме как еврозоната, която е цел на всички демократично мислещи хора в тоя парламент, трябва да влезем в нея, заобикаляйки правилата, а заобикалянето на правилата ги уговаря Кирил Петков с висши европейски чиновници – с Урсула фон дер Лайен! И това го казва той. (Смях. Реплика: „А стига бе!“) Наблюдавахме това, което хората знаят, че в България има политическа отврат и гнусотия, но това, което наблюдавахме, че тази политическа отврат и гнусотия си има име – „Продължаваме Промяната“ се казва. Кирил Петков и Асен Василев и производните им недоразумения никога не трябва да имат власт. Никога! Защото държавата е по-важна от подобен тип недоразумения. И за финал. С удоволствие ще цитирам отново думите на Слави Трифонов, който цитира Сенека, който пък е казал: „Времето разкрива истината.“ Уважаеми български избиратели, Вие, които бяхте реално подведени да гласувате за тези недоразумения (смях), Вие, които бяхте излъгани, защото вотът Ви е бил манипулиран, когато дойде следващото, което ще дойде, където не трябва да има ала-бала, от Вас зависи да постъпите достойно, защото това, което наблюдавахте, се случва, защото понякога Вие не сте активни българските граждани. Вие псувате политиците, с пълно право, заради такива неща, но не гласувайки, позволявате на подобни политически…

Али-бали.

Али-бали. (Смях.) Благодаря. Да правят ала-бала и след това да правят ала-бала и с бюджета, и с Вашите пари и накрая ние отново може само да ги псуваме, а те стават по-богати и по-нагли, а всъщност не заслужават дори човек да ги заплюе. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

(БСП за България, от място): Прочетете го тогава.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! С оглед на важността на това, което ни предстои оттук нататък да гласуваме, Ви моля да включите камерите на Националната телевизия – БНТ 1, и на Националното радио, за да може да се разбере точно какво се случва в залата на българското Народно събрание. Благодаря.

И Националното радио.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги от ГЕРБ и от Промяната, какво Ви става? Нали беше важно? Нали беше спешно? Защо не искате българските граждани да знаят какво се гласува в тази зала? Защо Ви е страх, срам или какво? Хайде на прегласуването да преосмислим. Процедурата ми е за прегласуване, господин Иванов, обаче за, а не да се крием, защото иначе излизат такива записи от онлайн заседания. Да си го гледат зрителите по националния ефир.

Добре заварил, господин Председател! Благодаря Ви. Тъй като разбирам, че има съгласие за БНТ 2, така че правя предложение за БНТ 2. Надявам се, колеги, от „Продължаваме Промяната –Демократична България“ и от ГЕРБ, че поне това ще го подкрепите. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Процедурата ми е следната. Моля да подложите на гласуване мое предложение, което гласи така: „Заседанието ни и това, което предстои да дебатираме, да гласуваме, да се излъчва по всички регионални телевизионни станции, по Радио София“ (смях), тъй като няма от какво да Ви е страх, колеги, от Промяна, от ГЕРБ, от СДС, от ДБ поради простата причина, че записът вече излезе, а Вие искахте прозрачност по темата, която предстои да обсъждаме. Ако прозрачност е да спрете телевизорите и микрофоните на радиото, аз настина не знам. Не е срамно. Това издава задкулисието, което всъщност правите. Но господин Председател, просто от Вас зависи да има… Прегласуване искам. Разбира се, че искам прегласуване, но от Вас зависи да има прозрачност, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Тъй като виждаме, че страхът от демокрацията и прозрачността е изключително голям и колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ГЕРБ не искат българският народ да гледа по БНТ 1, БНТ 2, искам да предложа да бъдат включени камерите и да се излъчва пряко по БНТ 3. (Смях.) Там няма от какво да се притеснявате, тъй като гледаемостта е по-малка и вероятността да видят какви ги вършите, е по-малка. Благодаря.

И БНР!

Предлагам да се излъчва наживо по БНТ 3 и БНР. Благодаря.

Благодаря Ви, почитаеми господин Председател. Скъпи колеги! Аз изброих до момента 23 места, които излъчват директно пленарното заседание. 23! Включително с парламентарния ни канал. Навсякъде, където има сигнал на телевизията, има сигнал и на телекомите. Просто не мога да разбера защо е това упорство. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Вие обиждате Вашия електорат, казвайки в момента с всяко последователно предложение за директно излъчване, че той не може да се справи с това да си пусне по… (Шум и реплики от „БСП за България“.) А какъв е проблемът? Аз правя обратно предложение: да престанем с тези смешни гласувания. 23 места намерих аз. Сигурно са повече, където нашето Събрание се излъчва директно. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Почитаеми господин Председател, народни представители – уважаеми и неуважаеми! (Смях.) Тъй като преди около час народният представител Радостин Василев изнесе факти, въз основа на които в момента от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ изготвяме сигнал до Върховна главна прокуратура, до главния прокурор, за действия, които са свързани с шпионаж и вредителство, а ние не се съмняваме, че такива има, то предлагаме днешното пленарно заседание да бъде излъчвано по Военния телевизионен канал (смях и ръкопляскания), който е към Министерството на отбраната, тъй като (смях) в ситуация на криза, в каквато се намира българската държавност (шум и реплики), би следвало тези, които са натоварени с безопасността и сигурността на нацията, а именно българските военни, да са в течение на решенията, които се вземат в тази сграда, и в случай на необходимост да поемат бъдещето на нацията в ръцете си, както се е случвало не един път.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Виждате ли как ставаме за смях всички? (Смях.) Не само Вие, които се смеете тук, всички заедно, защото, господин Дилов, моите уважения към Вашите телевизионни знания, но всички знаете, че в петък между 11,00 и 14,00 ч. камерите на БНТ 1 очакват да предават парламента – парламентарен контрол. Никаква програмна схема не бъркаме, никаква рекламна схема не бъркаме, никаква телевизионна схема не бъркаме. Да, бъркаме работата на БНТ 1, които очакват да предават Народното събрание. И когато 23 канала предават, а не предава Националната медия и Националното радио, се случва до записите на Радостин Василев, когато се предава онлайн отнякъде си. Затова, предлагам Ви още веднъж, колеги, подкрепете предложението да се излъчва по БНТ 3 ли беше последното, да не стигаме до БНТ 4. Все пак един национален канал да предава плюс микрофоните на Българското национално радио. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, след като стана ясно, че една немалка част от залата – даже по-голямата, изпитва панически ужас от директно телевизионно излъчване на предстоящите дебати може би поради факта, че на говорителите от тази трибуна ще им се наложи много да се червят пред българските граждани от дебата, който предстои. И за да им спестим това неудобство, предлагам компромисно решение – дебатът да бъде излъчван от Българското национално радио.

Декларация от името на група. Уважаеми български граждани, коалицията на омертата, както я нарекохме вчера, затвори и дебата днес по уж най-важната тема за тях – съдебната реформа, така че да не можете да бъдете свидетели на това, което се случва. Дами и господа народни представители, смятате ли, че след това, което изнесе Радостин Василев и се оказа не манипулирани записи от службите, а онлайн заседания на Националния съвет на ПП-ДБ, та смятате ли, че след това можете спокойно да продължите дебата днес в залата сякаш нищо не се е случило? Смятате ли, че ситуацията е същата както от преди половин час? Не, изобщо не е същата, защото от тези записи става дума за отказ от национален суверенитет, за кулминация на паралелната държава и задкулисието, овладяло България години наред. Става дума за скрити договорки на коалицията на имунитетите. Сякаш сме знаели вчера, та Ви нарекохме коалиция на омертата и коалиция на имунитети. Какво се чува от тези записи? Първо, абсолютен международен скандал. Как смятате, че госпожа Урсула фон дер Лайен, участниците в Г-7 – най-големите и великите сили, гледат на факта, че мандатоносителят в България за бъдещо правителство публично обявява, че те са оказвали натиск за съставяне на правителство? Как мислите, че ще гледат тези европейски и световни лидери на България, на мандатоносителя и на ГЕРБ-СДС? Поредната не черна – 10 черни точки върху България. Как мислите, че ще погледнат на обяснението: ще ви пуснем в еврозоната, ама така някак си измислете как да нарушите правилата, за да влезете, тъй като не отговаряте на тези правила – би било продължението. Колко пъти Ви казваме, че България не е готова за еврозоната – нито икономически, нито социално? Ето и тя го е казала, ако това, което казва Кирил Петков, е вярно. „Не отговаряте, ама някак си измислете там да позаобиколите тези неща и ще Ви пуснем в еврозоната.“ Как се чувстват тези европейски и световни лидери днес? И дали оттук нататък ще подкрепят в кавички една такава бъдеща евро-атлантическа коалиция на омертата, имунитетите и международния скандал? Къде сложихте България на картата за пореден път?! На дъното! И после да не кажете, че някой друг Ви е виновен и че има политически сили, които били против еврото, които не били евро-атлантически, които били проазиатски? Не! Не! Вие – евроатлантиците, съсипахте евро-атлантическите хубави идеи! Съсипахте ценностите на Европейския съюз с такова поведение и с такива думи. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) За какво още става дума? За отказ от национален суверенитет! Изречението: „Сменяме шефовете на служби с наши хора и това е съгласувано с посолствата“, представлява отказ от национален суверенитет и предаване на едни от най-важните постове в държавата на чужди интереси. Коалиция на имунитетите. Шокирана съм! Къде е Христо Иванов? Шокирана! (Реплики.) Ако го е казал! Да измисли комисия, която шест месеца ще тупа топката, за да може през това време да се направи конституционна реформа, която да махне Гешев, и през тия шест месеца ще тупат топката, защото ще бъде поискан имунитетът на Борисов, и цитирам: „Само ние можем да го изперем.“ Какво стана с Вас бе, хора?! Промяната! Енергията на площадите! Надеждите на хиляди хора по тия площади! (Шум и реплики.) Днес от носители на тази енергия за промяна станахте пералня за Борисов! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Само Вие сте можели да го изперете! И миялна на мръсните ръце, които – ще цитирам тук Гешев: „Ще пипат Конституцията, защото ще Ви кажа после как.“ (Реплики.) Следващо! „Ако пуснем народа да гласува както иска – цитат – ние ще сме 7 до 10%.“ Спомняте ли си онова предложение на Кирил Петков към нашата група: „Откажете се от хартиената бюлетина и ще Ви дам флашките на машините.“ (Силен шум и реплики.) Ето го! Ако има истинска народна воля, а не пипате в машините и флашките – Вие си го признавате, колеги, ще бъдете между 7 и 10%. Е, права ли беше „БСП за България“, когато искаше тази манипулация на вота на българския народ да бъде прекратена? Времето доказа какво сте правили чрез собствените Ви уста. Още нещо! „Ние сега да вземем да се коалираме, там да се съберете ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, и да направим ВЪЗРАЖДАНЕ да стане първа сила.“ ВЪЗРАЖДАНЕ, участвате ли в този заговор? И Вие ли ги подтиквате към коалиция, за да станете първа сила? Защо тогава така рязко говорите срещу такова правителство? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Много въпроси! Почти нямат нужда от отговори, защото става ясно от самото изявление. И сега конкретно по това, което направихте днес, нарушавайки всички правила и закони, защото Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е закон – да внесете така на юруш на второ четене промените в НПК, без изтекли срокове, без депутатите да са се запознали с доклада, без нищо! Защо? – се пита във въпроса. Ами заради всичко това! Целта да се направи промяната в Конституцията, да се вземе главата на Гешев, за да има време да се покрие Бойко Борисов, Вие да го изперете, да стане правителството и да няма взети имунитети. Ето за това! През този закон правите парламентарен преврат в България! Парламентарен! През парламента! Парламентарен преврат на Конституцията на България, на законите на България, на съдебната система на България! Да кажа позицията на БСП. Много преди да Ви има, от тук сме казали: „Иван Гешев трябва да си ходи!“ Много преди да Ви има – ПП-тата. И преди и ГЕРБ да го каже. И оставаме на тази позиция. Реформа в съдебната система трябва да има, но не с целта, която Вие си поставяте. Защото от този разговор става ясно каква е Вашата цел: да изперете Борисов, да не си давате имунитетите, да направите комисия, която шест месеца да тупа въпроса, за да може през това време да смените Гешев с Пешев, който ще Ви е удобен, и да започнете по същия начин да се отнасяте към други, които не са Ви удобни. Ето това Ви е целта! А това не е истинска съдебна реформа. Ще Ви прочета малко думи от миналото заседание от ГЕРБ: „Двадесет и трима съдии от Върховния касационен съд, двадесет от Висшия съдебен съвет, около 50 висши магистрати казват: „Този закон не става“ – законът, който сега вкарахте. „Ние имаме мнението на министър Зарков и на неговия заместник, ще го подкрепим. Ще го подкрепим, защото, колеги, така трябва.“ Кой Ви казва, че така трябва? Целта Ви оправдава средствата и те са пряко Българската конституция и закони, защото колегата от ГЕРБ продължава така: „Надявам се Наказателната колегия и Върховният касационен съд да имат професионално достойнство и след като са дали отрицателно становище, да намерят за нужно, след като законът бъде приет, да бъде изпратено искане до Конституционния съд за проверка и Конституционният съд да го отмени.“ Целта Ви не е истинска съдебна реформа, а проформа промяна, която след шест месеца Конституционният съд да промени, но дотогава коалицията на омертата и на имунитетите да е завладяла цялата държава – прокуратура, служби, регулатори, всичко! Ето, това Ви е целта днес! И някой трябва да каже истината! Продължава колегата: „Въпросът в момента е – няма го господин Зарков – Министерството на правосъдието срещу цялата съдебна система.“ Нека да видим, няколко пъти беше казано: „Този закон е противоконституционен. Нека да отиде в Конституционния съд.“ Ако господин Зарков излезе прав и се окаже, че той е по-прав от цялата съдебна система, той заслужава да стане президент или най-малкото министър-председател. Но ние сега ще гласуваме този закон с цел Конституционният съд да го отмени. За да печелите време, за да овладявате държавата, за да продължите това, което се случва 30 години в България: паралелна, завладявана и задкулисие. Едни групировки си мерите силите в момента, едни групировки се биете – едната да отстъпи ли на другата, за да завладеете всичко в държавата и да продължите постарому. Дистанцирам „БСП за България“ от тази коалиция на омертата, безпринципна, на имунитетите, на кражбите и на продължаващата съсипия на България! Нашата парламентарна група няма да участва днес в това заседание, което представлява кулминация на задкулисието в България. (Шум и реплики.) Днес напускаме залата! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво! Браво!“ от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. „Доклад за второ гласуване на Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 19 май 2023 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-3, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 3: „§ 3. В чл. 101, ал. 1 след думите „са противоречиви“ се добавя „или родителят, настойникът и попечителят не упражняват правата и не изпълняват задълженията по чл. 125, 129, 164 и 168 от Семейния кодекс.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 4: „§ 4 Създава се чл. 139а: „Разпит на свидетел със специфични нужди от защита Чл. 139а. (1) Присъствието на педагог или психолог е задължително, когато свидетелят със специфични нужди от защита е малолетен или непълнолетен. Когато това е необходимо, разпитът се провежда и в присъствието на родителя, настойника или попечителя. (2) По искане на свидетел, пострадал от престъпление, извършено в условията на домашно насилие, или от престъпление по глава втора, раздел VIII от особената част на Наказателния кодекс, разпитът се извършва от лице от същия пол, ако това няма да затрудни наказателното производство. Тази разпоредба не се прилага, когато разпитът се провежда от съдия или прокурор.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Първото ми изказване по Проекта за Наказателно-процесуалния кодекс визира обстоятелството, касаещо приемането на второ гласуване на този законопроект. Той ще бъде по същество. Държа да Ви заявя следното: нека да е ясно на българската общественост, че това, което се приема днес в пленарната зала като законодателни предложения, на първо място, не е резултат от професионален анализ, от експертен такъв, той е резултат единствено от политическа договорка, касаеща механизма за отстраняване на главния прокурор. Този законопроект бе приет вчера на второ разглеждане в Правната комисия късно вечерта. Докладът по него е писан по спешност цяла нощ и бе внесен в пленарната зала днес при условията на извънредност не като резултат от професионален и експертен анализ на необходимост от промяна на наказателното производство, а единствено като резултат от тъй нареченото джентълменско споразумение между първата и втората парламентарна група в Народното събрание. Този законопроект, който днес ние ще разгледаме тепърва в пленарната зала, ще бъде приет от болшинството хора, които нямат никаква идея какво представлява наказателният процес, от болшинството от хора, които никога не са виждали заседателна зала на наказателен съд или пък прокуратура, или пък полицейско управление по занятие. Този законопроект ще бъде приет от болшинството от народните представители не като резултат от професионален анализ на необходимост от промени в наказателния процес, респективно и в Закона за съдебната власт, той ще бъде приет единствено като политическа договорка, която да спаси тези политици, които не желаят да бъдат обект на разследване. И ме подсеща и министърът, че Проектът ще бъде приет като договорка за удовлетворяване на нашите колониални господари, наречени евро-атлантически партньори, които бяха споменати във въпросния запис отпреди около един час – всички Вие го чухте. И тъй като тези наши колониални господари желаят този законопроект да бъде приет, то именно заради това той ще бъде гласуван, забележете, без дискусии по него в най-спорните му параграфи от страна на пленарната зала. И искам българската общественост да е наясно, че това, което ни се предлага в момента като законодателна дейност, то няма да бъде защитено с професионални аргументи от хората, които го гласуват, а те нямат професионални аргументи, защото, отново ще повторя, болшинството от хората в тази зала нямат понятие от наказателен процес и не са виждали съдебна зала, районно полицейско управление или прокуратура по занятия в кръга на упражняваната от тях дейност. Искам всички българи в момента да видят как се приема законодателството на Република България като резултат единствено от политическа договорка и като резултат от поето задължение към нашите колониални господари, наричани евро-атлантически партньори. Надявам се с всички Вас в следващите изказвания да покажем на българската общественост доколко ние разбираме материята, която гласуваме, и натискаме копчетата за – Вие, не ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – така че на следващите очевидно предстоящи предсрочни парламентарни избори всички български граждани да разберат кого пращат тук в парламента, защо го пращат и защо не трябва вече да го изпращат. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господа министри, господин Вицепремиер, колеги! Господин Петров, на мен доста често се пада честа да развенчавам политическите опорки, които Вие правите от тази трибуна. Искам да се обърна точно към българските граждани, да последвам Вашия пример да се обърна към българските избиратели и да им кажа, че подобни политически внушения, че този законопроект, видите ли, е резултат от една политическа договорка, са абсолютно несъстоятелни. Казвам го, защото вносител на този законопроект е Министерският съвет. По този законопроект изключително много труд е положен от няколко ръководства на това ведомство заедно с целия екип на Министерския съвет. Напомням отново на Вас и на българските граждани, че основната законодателна инициатива следва да идва точно от Министерския съвет, защото в отделните министерства е съсредоточен огромният експертен потенциал. Върху дадените предложения е работено изключително много. Конкретно по отношение на механизма за разследване на главния прокурор, знаете, че там са изискани становища от Венецианската комисия, от европейските ни партньори, които отговарят за това да бъдат приемани законопроекти, които отговарят на най-високите стандарти на правовата държава. Така че, господин Петров, моля Ви, не правете внушения. Ще има възможност за дебат по всички текстове, Вие ще имате възможност да вземете участие в него. Надявам се днес да го направите, защото вчера в заседанието на Правната комисия през половината време Вие не присъствахте, както и още двама от Вашите колеги от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ще имате възможност професионално да вземете отношение днес, нека го направим. С Вашата експертиза Вие може да помогнете да се приемат наистина по-добри текстове, по-прецизирани текстове. В самия законопроект се съдържат няколко изключително важни изменения, които ние ще имаме възможност да дискутираме по-късно в дискусията днес. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Петров, днес приемаме един законопроект, който по никакъв начин не можем да кажем, че е въпрос на политическа договорка, най-малкото защото дори не го разглеждаме за първи път в тази пленерна зала, разглеждахме го още в предходното Народно събрание. По него се работи вече толкова много време, че дори не можем да кажем, че изобщо е дело само на един кабинет, напротив, дело е на продължителна работа, освен това е дело… Естествено, всички знаем, че много неща се променят с този законопроект, но основният акцент е върху въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор, с което не че правим каквато и да е политическа договорка, а ние се опитваме да попълним една празнота в българското законодателство, която идва от конституционната ни уредба и по-скоро от специфичното място, което заема главният прокурор в съдебната власт, проблем, който в българската юриспруденция и българската правна мисъл е отчетен още през 90-те години, скоро след приемането на Конституцията, а от Европейския съд за правата на човека е отчетен преди вече повече от 10 години по делото „Колеви“. Така че да говорим, че става въпрос за политическа сделка днес, просто не отговаря на фактическата обстановка. Вярвам, че ще ме разберете. Благодаря Ви.

Господин Петров, искам да Ви попитам: според Вас законодопустими ли са тези промени, които в момента се прокарват, не са ли в противоречие на Конституцията – ние знаем, че те се прокарват в условията на служебен кабинет. После в мотивите на този законопроект пише, че те са прокарват, за да се усвоят едва ли не средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Е, трябва ли ние да реформираме нашата съдебна система заради този прословут план, който де факто вкарва България в поредния цикъл, в поредната спирала на колониалната зависимост от Международния валутен фонд, Световната банка и плутокрацията – марксистко-троцкистката плутокрация в Брюксел, неуважаеми колеги от ДБ-ПП? Освен това противоречи ли и този законопроект на Закона за нормативните актове, тъй като де факто се интервенира в една друга материя, която е в Закона за съдебната власт. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще започна с репликите отзад напред. Уважаеми, господин Златанов, за да Ви отговаря, Вие знаете, че ВЪЗРАЖДАНЕ няма засега необходимия минимален брой от 48 народни представители, за да сезира Конституционния съд относно законността и съответствието с разпоредбите на Конституцията на това, което днес ще бъде гласувано от мнозинството на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната“ и упражняващите конституционното си право на сигнал. Аз лично съжалявам, че никоя друга парламентарна група няма да внесе подобно питане до Конституционния съд, за съжаление, тъй като никоя парламентарна група не смее да пита Конституционния съд дали това е в съответствие на Конституцията, което ще бъде гласувано днес от двете – първа и втора парламентарна група. Уважаеми господин Минчев, едно нещо уважавам, че се опитвате да защитавате Вашата парламентарна група. Не мога да се съглася с политическите Ви доводи. Самият Вие знаете по-добре от мен, че когато не следваме разпоредбите на Правилника, понякога напускаме поста си принудително. По отношение на господин Мирослав Иванов. Знаете ли кое е политическа опорка? Политическа опорка е да гледаш пред теб чл. 74, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където пише, че законопроектите, съответно и Докладът ще бъдат представени на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, които ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. То реши друго именно защото това е плод на политическа договорка, тъй като Докладът на Водещата комисия беше писан цяла нощ, беше внесен в Деловодството на Народното събрание днес в 10,47 ч., за да може да бъде разгледан, сега в момента е 12,55 ч., като плод на политическа договорка, което няма общо с разпоредбите и сроковете – 72 часа. Те не са дадени случайно и Вие го знаете не по-зле от мен, господин Мирослав Иванов. Били сте изпълняващ длъжността председател на Народното събрание. Този 72-часов срок е даден на народните представители, които нямат въобще представа какво означава наказателен процес, да се допитат, да се поинтересуват, да се осведомят, да се запознаят с Доклада, да потърсят становища на своите сътрудници и да могат да вземат мотивирано решение как да гласуват, а не Докладът да бъде внесен в 10,47 ч. и в 12,55 ч. ние да започнем приемането на материя, от която почти всички не разбират, защото нямат досег до нея. Именно заради това считам, че не е редно в днешното пленарно заседание ние да приемаме пореден законодателен акт, който, за наше огромно съжаление, аз вярвам, че ще се намери някой от субектите, които са оправомощени по Конституция да сезират Конституционния съд. Пак казвам, към българските граждани, извинявам се, ВЪЗРАЖДАНЕ няма минималния изискуем брой от 48 народни представители, за да сезира Конституционния съд, но се надявам все пак някой от другите оправомощени субекти да го направи и да се види тази политическа договорка между първата и втората парламентарна група ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ колко всъщност преследват съдебна реформа. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с благодарност към всички онези, които гласуваха така, че този законопроект да влезе в дневния ред днес. Доколкото съм запознат с Правилника, за който говореше и моят колега, сега предстои обсъждане текст по текст, параграф по параграф, не такива общи изказвания. Но може би това ще Ви позволи, говорейки по параграфите, които са докладвани, да напомня за какво става дума в този законопроект. Да, той привлече вниманието с механизма за разследването на главния прокурор, но е много повече от това и още в първото изречение към неговите мотиви го пише – обща ефективност на наказателния процес. Нещо повече, ние разглеждаме обединени два законопроекта и сега по параграфите, защото се чуха какви ли не неща, да стане ясно за какво говорим и да отправя един апел. Вчера беше свършена много и добра работа от Правната комисия. Резултатът от нея е Докладът, но остават някои неща, които трябва да помислим още веднъж и аз ще обърна внимание върху тях. Параграф 6 от Доклада засяга чл. 101 от Наказателно-процесуални кодекс и е свързан с изпълнение на едно дело – Ненчева срещу България. Понеже се чуха какви ли не нелепици, да Ви кажа за какво става дума. Касае се за смъртта през 1996 – 1997 г. на 15 деца и младежи, настанени в дом за деца с умствени увреждания. По това време условията в дома са много лоши. Европейският съд намира, че властите, с изключение на служителите в дома, не са предприели достатъчно бързи и достатъчни мерки, за да предотвратят смъртта. Целта на нововъведената ал. 2 в чл. 101 е да се осигури защита на такива извънредно уязвими пострадали от престъпления – малолетни и непълнолетни, които нямат родители, настойници, попечители или близки роднини. Тази алинея отпадна от Доклада и аз моля параграф 6 да гласувате по вносител. Подкрепям другите варианти на Доклада, но минавам към параграф 8. Той въвежда изисквания на Директива на Европейския съюз за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Какви посолства? Какви договорки? Жертвите на престъпления. Директива, която постановява задължително за страната някои неща, за които ние имаме нужда, като например да се ограничи възможността за провеждане на повторен или допълнителен разпит на пострадалия, когато това не е абсолютно необходимо, тъй като така го карате да преживее повторно и повторно своето престъпление. Същото важи и за параграф 9 – същата Директива, която създава съгласно Наказателно-процесуалния кодекс специфични нужди от защита и как се разпитва човек със специфични нужди от защита. Може би няма нужда да Ви обяснявам за какво точно става дума. Затова с голяма благодарност и за работата, която предстои на тези от Вас, които останаха и са готови да работим по същество, така че от добрата работа на Правната комисия да се получи наистина качествен законопроект, с който да се гордеем и който да свали от България ред осъдителни присъди, ред мониторинги и дори срам. Затова предлагам в тези първи десет гласувани параграфа, моля Ви параграфи 6, 8, 9 и 10, както и свързаният, още недокладваният параграф 11, който касае препратка към тези, да бъдат гласувани по вносители, с благодарност към работата, свършена по изготвянето на Доклада. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Действително този законопроект не обхваща само толкова прокламираното производство по специалната процедура за отстраняването или контрола върху главния прокурор. Аз считам, че в тази си част министър Зарков е прав, тъй като има много параграфи, които всъщност, доколко добре и доколко не, се опитват да регламентират нещо в наказателното производство, което така или иначе в момента тези, които са вносители, а наистина вносителите са двама –от една страна, Министерският съвет, от друга страна, основно колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, се опитваме всъщност да подобрим работата в наказателното производство.

Браво, евала!

Аз ще взема отношение по параграфите, макар и съвсем накратко, по отношение на това, което според мен е допустимо и би било полезно в наказателното производство, тъй като десетилетия наред се занимавам с наказателни дела и имам пряк поглед върху нещата. Ако трябва да говорим за параграф 1, аз считам, че по принцип и в настоящото производство има такова негласно правило, че делата и не само негласно и законово правило, че делата срещу задържани лица и непълнолетни се разглеждат с преимущество. За съжаление обаче, това нещо не се осъществява и ако погледнете статистиката или отчетите на Върховния съд, ще видите, че има много, много дела, в които се налага лица, които са били задържани по година, година и половина, да бъдат освобождавани, без делото да е приключило, което не е добър знак. Така че аз подкрепям и Ви моля и Вие да подкрепите параграф 1, тъй като същият считам, че е полезен за наказателното производство. По отношение на предложението, което прави колегата Петров, за ремонт на чл. 48, ал. 2 по отношение на това лицата, които са подали жалби и сигнали. Между другото, това лице…

Параграф 2 – по отношение на ощетеното юридическо лице аз считам, че така поднесен, параграф 2 и добавянето на юридическо лице в Глава 8 всъщност противоречи на самия закон, тъй като по-нататък, примерно в чл. 84 в гражданския ищец възможността на юридическите лица да защитят своите права съществува. Параграф 3 поставя на нашето внимание един въпрос, свързан с това кои деца имат право да придружават повереника. Аз считам, че тази норма така, както се предлага в параграф 3 изменението на чл. 75, е неправилна не заради друго, а защото лицата, които могат да придружават пострадало лице в досъдебното и съдебното производство, изрично са упоменати в Закона в раздела за правната помощ и там не могат случайни лица извън лица, които са родени по права линия, да участват в съдебното производство. Що се отнася до това да се дава възможност изменението в ал. 3 правата на пострадалия да бъдат упражнявани по този начин и да се заличи думата „той“, то наистина това е една редакционна поправка, която е интересна. Според мен много интересно е нещото, на което трябва да обърнете внимание на него, а именно това е възможността за обжалване на постановленията за временно задържане 72 часа от страна на прокуратурата, защото ние изпадаме в този казус, който е по Закона за МВР, където 24-часовото задържане има право да се обжалва, а 72-часовото няма такова основание. Аз считам, че тук трябва наистина да обърнем внимание на този факт и няма как, това има, между другото, и в редица директиви и решения на Съда по правата на човека е казано, че не може и няма как да има задържане, което да не подлежи на контрол, така че в този смисъл аз бих подкрепил и предлагам и на колегите да подкрепят това изменение. По отношение на другите, като изключим лицата, подали сигнали, които според вносителите трябва да участват в досъдебното производство в различни качества, аз считам, че това е неправилно, тъй като задължение на всеки гражданин е, който научи за някакво престъпление, да направи своя сигнал, но той не е от кръга на упълномощените да иска копие от постановленията за прекратяване и така нататък. Има ред и в този ред е дадена тази възможност само и единствено на лицето, което има правото за това, било то пострадало или обвиняемо. Що се отнася до разгласяване на тайната, аз считам, че принципът за невиновност до влизане на присъдата в сила не трябва – ние трябва да забраним това безразборно оповестяване на различни детайли от досъдебното производство както от трети лица, така и от прокуратурата.

Благодаря господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Балачев, да, Вие засегнахте обстоятелството, че както Министерският съвет, така и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се опитваме да подобрим наказателния процес. С едно нещо не мога да се съглася с Вас. Да, Вие казвате, че има необходимост от обжалване на постановлението за задържане до 72 часа, но уважаеми господин Балачев, Вашата парламентарна група гласува против на първо гласуване и това предложение беше отхвърлено, вследствие на което, както беше прочетено и от Председателя на Народното събрание, то не може да бъде обсъждано и евентуално прието в момента на второ гласуване. Да, така е, прав сте. Само в България то не подлежи на обжалване и е редно да подлежи на обжалване. Никой гражданин не заслужава да бъде задържан до 72 часа само и единствено заради произвола на прокуратурата, която е решила да го привлече първоначално като обвиняем с постановление на разследващия орган, нещо, което ние също искахме да подлежи на обжалване, но за съжаление, пак казвам, цялата Ви парламентарна група гласува против на първо гласуване. Това предложение не мина и сега няма как съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние да го обсъдим и евентуално да гласуваме на второ четене. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Моля за процедура по разделно гласуване на параграф по параграф от докладваните от господин Стоев.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ние от „Движение за права и свободи“ искаме прегласуване. Още веднъж да разясните точно какво гласуваме, защото в тази ситуация, когато обявихте режим на гласуване, впоследствие дойдоха обясненията и може би не стана много ясно точно какво гласуваме и какъв ще бъде резултатът. Моля, режим на прегласуване, но още веднъж да обясните точно какво гласуваме и какъв би бил резултатът. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Начинът на гласуване, така както аз го разбирам, и се съгласявам с разбирането на председателя, е гласуваме санкцията на Комисията – Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да бъде отхвърлен. Ако гласуваме за, се присъединяваме към становището на Комисията и то отпада. Ако гласуваме против или въздържал се, бламираме Комисията, така да се каже, след което се връщаме към текста на вносителя. Аз така разбирам становището на председателя, така гласувам и ми се струва резонно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Хайде да не преобръщаме Правилника и практиката на гласуване. Това, което Комисията казва, е указателно. Тя подкрепя или не подкрепя текста за залата. Гласът на народните представители е за текста. Комисията не подкрепя текста на вносителя. Ако народните представители гласуват против, текстът на вносителя отпада. Ако гласуват за, текстът остава, а не както Вие го обяснихте, и както господин Минчев го препотвърди грешно – ние да гласуваме предложението на Комисията. Комисията няма предложение. Зад всяко предложение на народен представител или на вносител има становище на Комисията да отпадне и не се гласува становището на Комисията, а се гласува текстът, по който Комисията дава становище. Това е толкова просто и ясно. Аз го отдавам на напрежението, че бъркате в този момент двама души горе, които не би трябвало.

Аз нищо не предлагам, господин Председател. Казвам Ви какво прави тази зала в продължение на тридесет и кусур години. И ще Ви дам пример – ако има предложение на народен представител, което е прието, даже докладчикът не го чете, а казва, че то е прието и е в текста, ако е включено в редакцията. Ако има предложение на народен представител, което не е прието, докладчикът го чете и ние гласуваме предложението, а не становището на Комисията. Комисията казва – това предложение на народния представител Х Комисията не го е приела, тоест казва, че не трябва да бъде прието – препоръчва или дава становище Комисията. Ние тогава в залата го гласуваме – гласуваме за, за да отпадне, така ли? Никога не е било така. Никога за тридесет и кусур години това не е било така и просто не знам за какво се обърквате. Гласува се текстът, независимо дали е на вносителя, господин Председател, или е на народен представител. Точно така е, както го казахте преди малко – гласуват се текстовете, а Комисията казва какво е приела или какво не е, а не предложението на Комисията, защото то не е официално.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, за да не допускаме грешка, поисках разделно гласуване на параграфите от Доклада, които господин Стоев докладва, защото виждам, че Докладът на Комисията може да обърка пленарната зала. Затова, господин Председател, поисках разделно гласуване на всеки отделен параграф. Съгласно Правилника за дейността и организацията на Народното събрание и неговия чл. 64 е ясно, че гласуването се извършва по следния ред: предложения за отхвърляне, за отлагане, за редакционни или правно-технически поправки, обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече редакционни или правно-технически поправки, и основното предложение. Това е редът, господин Председател. Когато има две или повече предложения, те се гласуват по реда на постъпването им и при всички положения трябва да се гласува текстът на вносител съгласно параграфите в Доклада. Най-правилно е поне до докладваните, ако не се лъжа § 10, да гласуваме разделно, за да не се получи объркване, каквото се получи в момента в пленарната зала. Подновявам отново своето предложение да гласуваме текста на вносителя, така както е внесен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 6: „§ 6. В чл. 198, ал. 1 се създава изречение второ: „Прокурорът не може да разреши разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 7. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15 и предлага да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 8: „§ 8. В чл. 213 се правят следните допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато не владее български език, пострадалият има право да получи писмен превод на разбираем за него език на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство.“ 2. Създават се ал. 3 до 9: „(3) Препис от постановлението на прокурора от по-горестоящата прокуратура, с което се потвърждава отказът за образуване на досъдебно производство, се изпраща на лицата по ал. 1. (4) Потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 123, ал. 4, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 – 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 – 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 174а, чл. 184 – 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 189, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 325в, чл. 331, ал. 3, чл. 335, 343, 343а, 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаване на преписа. Лицата по ал. 1 имат право на достъп до материалите от проверката по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за съдебната власт. (5) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно. (6) При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. (7) Потвърждаването на постановлението от съда не е пречка за образуване на досъдебно производство, ако прокурорът или прокурор от по-горестояща прокуратура установят нови обстоятелства. (8) Жалбата срещу актовете, които водят до отказ за образуване на наказателно производство, може да бъде подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис. (9) Когато съобщението по чл. 208, т. 1 съдържа данни за престъпление, извършено в друга държава – членка на Европейския съюз, което не е подсъдно на български съд, прокурорът уведомява компетентния орган на другата държава членка за извършеното престъпление и му препраща съобщението по реда на чл. 482, ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 9. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага да бъде отхвърлен.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В следващите параграфи ние ще дебатираме един от основните моменти в Законопроекта, който разглеждаме, а именно въвеждането на възможност за обжалване на отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство. Това, уважаеми колеги, е един въпрос, който стои пред българското общество, пред българската правна мисъл, пред магистратите от години наред. Това е въвеждането на тази мярка, възможността за съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство, като една гаранция спрямо безконтролната власт на прокуратурата да преценява дали да преследва едно деяние, дали да го разследва, дали да започне и съответно да приключи досъдебното производство. Съгласно действащата българска Конституция тази власт в момента принадлежи единствено и само на прокуратурата. Знаем много случаи, при които прокуратурата, за съжаление, бланкетно, без мотиви, отказва да образува досъдебно производство, тоест отказва да разследва дали конкретно деяние съставлява престъпление. Съгласете се, че това по никакъв начин не допринася за усещането за справедливост в България. Министър Демерджиев ни запозна доста обстойно само миналата седмица с такива случаи. Това е една, пак казвам, една важна мярка, от една страна, за защита правата на гражданите, от друга страна, за ограничаване на безконтролната власт на прокуратурата. В дебатите стана ясно, че е необходимо да бъде направен много внимателен баланс кои случаи на отказ да бъдат обжалвани пред съда, така че съдът да не бъде затлачен с твърде много жалби срещу откази за образуване на досъдебно производство. Мисля, че балансът, който е намерил вносителят, е добър, защото се отнася за отказа за образуване на досъдебно производство за тежки умишлени престъпления и за определена група престъпления, които, макар и да нямат характера на тежки умишлени престъпления, засягат пряко личността, собствеността на гражданите, обществения ред и спокойствие и разбира се, съставляват корупционни престъпления. След внимателен анализ и за да прецизираме още повече баланса, използвам това свое изказване да направя едно редакционно предложение в ал. 4. Това е § 8, измененията в чл. 23, ал. 4, предложението на Комисията, а именно от възможните случаи, при които може да се обжалва отказ за образуване на досъдебно производство, да отпаднат престъпленията по чл. 123, ал. 4, чл. 174а, чл. 189 и…

…чл. 325в – аз ще Ви ги дам писмено.

Колеги, надявам се да подкрепите това предложение, защото това е наистина едно добро решение. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз се радвам, че най-накрая едно новаторско предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ за създаване на съдебен ред за обжалването на отказите от образуване на досъдебно производство, което за пръв път беше внесено в Народното събрание именно от ВЪЗРАЖДАНЕ на 20 април миналата година, е, впоследствие виждам, припознато от Министерския съвет в лицето на Министерството на правосъдието, включително възприет и от ВЪЗРАЖДАНЕ по ход за обжалване само на отказите за образуване на досъдебно производство за престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода повече от пет години. Разбира се, приветстваме това решение на Министерския съвет. Както се казва – и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме дали нещо на света. Като гледам предложението, което е под редакция на Комисията, макар че го обсъждахме и вчера в Комисията, бих желал да насоча вниманието на народните представители в някои недостатъци на така направеното предложение. На първо място, посоченият седемдневен срок от получаването на преписа на прокурорското постановление за отказ от образуване, в който кратък седемдневен срок следва да подадете жалба срещу него, да се запознаете с материалите, да изготвите обоснована жалба и да я внесете. Държа да кажа, че по настоящия процесуален ред, за тези от Вас, които не са запознати с наказателния процес, няма срок – повтарям – няма срок за обжалване на въпросното прокурорско постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Жалбата до горестоящия прокурор не е обвързана с конкретен срок и причината е много проста, защото това, което получава жалбоподателят, е единствено прокурорското постановление, което понякога е с едни лаконични мотиви и образно казано, трябва да си много навътре в материала, да имаш много голям опит, което доста хора няма как да го имат, за да успееш да напишеш обоснована и мотивирана жалба срещу това прокурорско постановление, за което трябва и време. В реда, който ни се предлага, се създават възможности за обжалване и по съдебен ред в седемдневен срок. Дори и да е посочено, че лицето има право на достъп до материалите, веднага ще Ви дам един пример – Вие сте от Видин, подали сте обаче жалба за извършено престъпление в териториалното отделение на Районна прокуратура – Бургас, в Царево и прокурорът оттам Ви изпраща едно съобщение, което идва при Вас във Видин, че отказва да образува. То, докато се върне до Царево, за да засече той откога започва да тече този седемдневен срок, Вие, след като сте го получили, трябва да изминете целия този път, за да отидете да се запознаете с преписката. Те няма да Ви я изпратят по пощата, няма да имате и онлайн достъп до нея, както е с така наречения електронен портал, който е за граждански дела най-вече, не и за прокурорски преписки. Така че този кратък седемдневен срок с нищо не Ви помага и няма да можете в рамките на този седемдневен срок или ще Ви коства много усилия да се запознаете на място – повтарям, на място с материалите по преписката и да можете да внесете една обоснована жалба. Нещо повече, ако погледнете следващата ал. 5, на съда обаче, който ще разгледа Вашата жалба, е даден едномесечен срок да се запознае със същите материали, с Вашата жалба и да се произнесе. Къде е равнопоставеността на страните? Жалбоподателят – гражданин, който търси да си защити правата, има седемдневен срок, съдията обаче има едномесечен срок. Именно затова бих желал да направя една редакционна поправка в § 8 във вида, който е предложен от Комисията, уважаеми господин Председател. В ал. 4 след думите „съответния първоинстанционен съд“ – това е пети ред на страница 14, да сложим точка – с други думи да премахнем седемдневния срок. Отново ще повторя – в момента няма срок за обжалване пред горестоящия прокурор. Дори да променим обжалването да е пред съда, нека да не ограничаваме българските граждани, защото те до момента не са имали достъп до материалите по преписката, а пък Вие създавате на съда едномесечен срок да се произнесе, който има и правната квалификация, и опит да се произнесе в съответствие със закона. Защо ограничаваме гражданина със седем дни? Моля Ви да приемете тази редакционна поправка. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми министри! Госпожа Надежда Йорданова го спомена, но аз искам да наблегна на този факт. На изслушването преди около две седмици на господин Демерджиев – служебен министър на Министерството на вътрешните работи, той изнесе подробна информация относно редица прокурорски преписки, останали на трупчета. Обществото го знае, това е факт, последните две седмици се потвърди. Но една друга информация, не знам дали колегите забелязахте, той спомена и за редица преписки, внесени с предложение за даване на съд от МВР към прокуратурата, за които обаче прокуратурата отказва да образува досъдебно производство поради, цитирам, „меко казано, спорни мотиви“. Поради тази причина наистина апелирам и всъщност всички преждеговоривши казаха, че ще подкрепят тези текстове. Ще дам пример, извинявам се на колегите от Правна и на господин Зарков, който вече дадох в Правната комисия, но е изключително важен за колегите, които не са участвали в този дебат. Защо е толкова важно да има съдебно обжалване на отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство? Преди около три месеца възрастен човек се свърза с мен, който бива пребит три пъти от своите близки в собствената си къща – средна до тежка телесна повреда, в единия случай е загубил зрението си, като, за съжаление, съответният прокурор три пъти постановява отказ за образуване на досъдебно производство. Интересно е защо – и всъщност мотивът за този отказ е просто защото хората, отговорни да разследват това престъпление и съответно да образуват наказателно производство, си носят дървата за огрев зимата с извършителите на това престъпление. Колеги, ако въведем съдебен контрол за отказите на прокуратурата, тези случаи, ако не изчезнат, то поне ще намалеят. Аз наистина съжалявам, че по-рано отхвърлихме предложението по вносител на § 13, който касаеше публичност по отношение на мотивите за отказите за образуване, за спиране, съответно и за прекратяване на наказателно производство, защото това е един друг реален механизъм за контрол, пак казвам, обществен контрол върху прокуратурата. Защото, когато прокуратурата не се мотивира, крие информация по отношение на причините защо не образува досъдебно производство срещу даден извършител, всъщност и обществото няма как да има вяра в нейната работа. Колеги, моля Ви, понеже вчера в Правната комисия беше на ръба дали ще мине този текст, моля Ви днес да преосмислите своята позиция и всички в тази зала да подкрепим въвеждането на съдебно оспорване на отказите на постановленията на прокуратурата. Изключително важно е. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кьосев, ако позволите, една корекция. Това, което изнесе като данни министърът на вътрешните работи, касаеше не случаи, при които има постановен отказ със странни мотиви според него, а касаеше случаи, при които е проведено досъдебно производство, дадено е заключително мнение от страна на разследващия орган и прокурорът е прекратил същото със странни мотиви. Тези случаи визираше, а не случаите, когато е имало така наречената – ние я наричаме предварителна проверка или прокурорска проверка, и след това вече се постановява отказ. Не, тези примери, които даде Иван Демерджиев, не касаеха тези случаи. В чл. 243 от НПК, където е посочен редът за обжалването на постановленията за прекратяване, държа да Ви напомня, че ние именно за да защитим повече правата на гражданите, както Вие апелирахте, направихме и нарочно предложение със създаването на нови алинеи 14 и 15, но за съжаление, уважаеми колега Кьосев, Вашата група гласува против на първо гласуване, отхвърли ги и съответно вчера на заседанието на Правната комисия точно тези промени, за които Вие сега апелирате и визирахте, при прекратяването на досъдебните производства със странни мотиви няма как да подлежат на контрол съответните прокурорски актове, защото Вашата парламентарна група гласува против. Само да Ви напомня, че Съдийската асоциация вчера подкрепи нашето предложение за отпадане на седемдневния срок в Правната комисия. Предполагам, че ще си спомните. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Първо, бих искала да кажа, че подкрепям направените предложения от госпожа Надежда Йорданова и нашата парламентарна група ще ги подкрепи. Процедурното ми предложение е разделно гласуване на ал. 7 от § 8 за създаването на алинеи от трета до девета. Моля, господин Председател, при започване на гласуване ал. 7 да се гласува разделно.

Точно така, да.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, ние приветстваме предложението, което всъщност бяхме направили и ние, да могат да бъдат обжалвани по съдебен ред постановленията на прокуратурата, с които на практика се прегражда пътят едно престъпление да бъде разследвано, най-общо казано. Вчера в Правната комисия стана дебат по наша инициатива – извън предложението на колегата Петров да не бъде ограничавана със срок възможността на пострадалия от престъпление да обжалва постановлението на прокуратурата да прекрати производството. Предложихме и да не разграничаваме пострадалите според това от какво престъпление са пострадали. Защото, както има една шега измежду юристите, наистина, ако оставим текста в този вид, ще направим официално становището, че пострадалият има само едно право и то е да страда, и то много. Защото с това изчерпателно посочване, че могат да бъдат атакувани постановленията за отказ да се образува досъдебно производство само за тежки престъпления, или лимитивно изброените в редакцията на Комисията, поставяме в неблагоприятно положение огромна част от българското население, което основно е пострадало от битови кражби. Всички юристи знаят колко често са се сблъсквали с такива постановления извън лаконичните бланкетни мотиви, които се излагат в постановленията за прекратяване на производство –извиняват се и се обясняват с това, че например откраднатото имущество е на ниска стойност. Трябва да Ви кажа един личен пример от моята практика. Преди години имах такъв отказ от прокуратурата, като мотивите бяха, че стойността на откраднатите вещи е едва 300 лева, което е маловажен случай. На практика – да, откраднали са ти вещите, но не е кой знае на каква стойност. Трябва да Ви кажа, че пострадалият, в случая моят клиент, ме попита как ще реагира прокурорката, тя беше жена, ако открадне от чантата ѝ 300 лева, дали ще му повдигне тя на него обвинение за някакво престъпление само защото то е за 300 лева. Ето защо аз ще Ви моля да подкрепите редакционната бележка, която сега ще направя, и да не поставяме ограничение на това кой е пострадал повече и кой по-малко, в зависимост от това дали попада в категорията, посочена от редакцията на Комисията. Предлагам ал. 4 да добие следната редакция: „Потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство ще подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд.“

Имат право на достъп – остава, да. Говоря само за първото изречение.

Благодаря Ви. Моля да намерите подкрепа в аргументите, които изложих. Благодаря.

Уважаема госпожо Рангелова, едно нещо не чух от Вас – не чух да споделите какви са били мотивите за такова лимитивно, или ограничително, изброяване само на определени престъпления от страна на вносителя, от страна на Министерския съвет, за създаване на тази възможност. Не ги чух. Ето тук имаме министър на правосъдието и той, предполагам, ще даде отговор на цялата зала, за да каже защо сме ограничили възможността за съдебен контрол на прокурорските откази само за определени видове конкретни престъпления, встрани от това, че те са, как да кажа, възприели предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ в тази насока. Аз лично се съмнявам, че те могат да Ви дадат адекватен отговор защо са ограничени възможностите за обжалване само до конкретните изброени престъпления. Разбира се, аз не бих могъл да ги защитавам или да говоря от тяхно име. Именно затова, госпожо Рангелова, ще Ви помоля в дупликата да обясните малко по-подробно защо не е необходимо да се подхожда дискриминационно, тъй като българските граждани трябва да избират, ако ние приемем това, което се предлага от Министерския съвет, българските граждани едва ли не трябва да избират от какво престъпление да пострадат, за да могат да имат процесуалната възможност после да обжалват евентуалния отказ и да са сигурни, че ще си защитят правата. Моля Ви да посочите малко по-ясно защо не трябва да има подобно ограничително изброяване, тъй като то не може да бъде обосновано с никакви правни аргументи. Казвам го за представителите на вносителя. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, за мен също е изненада защо точно тези текстове са избрани и защо, ако ще правим добро, давайки и афиширайки един нов правен институт, а именно възможността пострадалият да обжалва постановленията, защо отново разграничаваме обществото на някакви пострадали повече и други по-малко. Отделно от това, колеги, наистина не разбирам какви са мотивите, при положение че в огромната си част от случаите точно тежките престъпления и точно съставите, които са лимитивно изброени, в много малък процент от тях се стига до отказ да се образува наказателно производство. Обичайно там производство не се отказва, то бива спирано евентуално поради неиздирен извършител и така нататък, но не се прекратява. Прекратяват се, колеги, точно така наречените на разговорен език по-леки престъпления. И ние какво правим с Вас сега? Точно масовата част от обществото, която е пострадала, пак казвам, от основно битовите престъпления, кражби и така нататък, ние тях ги лишаваме от възможността на практика да получат правораздаване, да получат едно справедливо разследване, пък каквото и да е то, а дали ще се установи автор и така нататък, това вече са други въпроси, които са от компетентността на разследващите органи, но дайте да не ограничаваме възможността на българските граждани наистина да имат правото да атакуват актовете на прокуратурата – в огромната си част бланкетни, в огромната си част мотивирани с ниска стойност. Извинявайте, но когато Вие сте пенсионер от Северозападна България или от която и да е друга част на България и Вашата пенсия е 350 лева, действително за наблюдаващия прокурор и за критериите в наказателното право за маловажност на случая това не е голяма стойност, съпоставена с размера на минималната работна заплата, но това е цяло състояние за един български пенсионер. Замислете се и намерете основание в предложението ни. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! (Народните представители Мустафа Карадайъ и Йордан Цонев напускат пленарната зала.) Господин Карадайъ, господин Цонев, изказването ми няма да бъде дълго – ако искате, можете да останете в залата. Уважаеми колеги, действително искам да изразя моето лично становище, че тези предложения са добри, отдавна чакани и ще има положителен ефект в посока подобряване на наказателната политика на страната и действително ще се опра на някои от примерите, които колегите преди мен дадоха – и госпожа Йорданова и господин Кьосев. Тези примери са две различни групи, но те са изключително актуални. Господин Демерджиев засегна в изслушването, което направихме преди седмица, изключително важни казуси за страната. Казуси, по които всъщност не е ясно какво точно се случва и защо се случва. Не става ясно за българската общественост защо са прекратени тези производства и те остават там някъде в прокуратурата, а в някои случаи, в които преписките са огромни, с огромни съмнения за множество лица, които са потенциални извършители на престъпление. Тези дела потъват и в съзнанието на хората остава едно усещане за липса на справедливост. Една такава възможност за обжалване на постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство всъщност би дала възможност тези случаи да намалеят, тези случаи да бъдат осветлени. Но дава и възможност да бъдат осветлени едни случаи – чисто битови – за каквито и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ споменават и за които господин Кьосев разказа от своята лична практика. Случаи, действително битови такива, по които по различни причини – хипотезите са много – наказателно производство не бива образувано и тези случаи потъват и гражданите остават потърпевши. Аз искам да Ви дам една статистика и тя е доста притеснителна. Въпреки че изглежда обнадеждаваща, тя всъщност е притеснителна. От 2017 г. досега внесените обвинителни актове в съда са намалели наполовина. Съмнявам се, че тук всички ние живеем с усещането, че престъпността в България действително е намаляла. Какви са причините за тези резултати? Наистина хипотезите също са много, но със сигурност въвеждане на такава възможност би било изцяло в полза на правото, на правовата държава, за това действително наказателната политика на страната да изпълнява своите функции. Защото всички ние живеем с убеждението, а имаме не едно и две нагледни доказателства, че това не се случва. Че всъщност целите, които си поставя наказателната политика на страната, в немалко случаи не биват постигани. Понеже в Комисията тези предложения минаха мисля с един или два гласа, надявам се днес залата да бъде далеч по-убедена в своето гласуване и подкрепа на тези предложения, които са изключително резонни. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз, разбира се, ще подкрепя този текст, това предложение, по понятни причини. Вниманието на цялото общество е насочено към това да постави в една или друга насока прокуратурата под контрол. Дали това ще упражнява парламентът, каквато възможност сега в момента има, дали това ще означава, че би трябвало да се засили ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет, дали ние ще постигнем такъв контрол, ако приемем – надявам се да го направим, механизма за контрол върху главния прокурор и разследването на това длъжностно лице – това са все варианти. Разбирам и друго, че моделът, който сега се предлага, е първи по рода си в нашата страна, защото до този момент ние нямаме никакъв механизъм за контрол върху актовете на прокуратурата, с които тя поставя началото на процеса. Така че този механизъм безспорно от обща гледна точка е изключително полезен и предлагам да го подкрепим. Същевременно какво ми прави впечатление. Разбира се, без пропуски няма да минем дори и тук. Ето и колегата Иванов пропусна да каже нещичко в детайлите, което често пъти не е маловажно. Основно структуроопределящо престъпление в нашата, както и в много други страни, разбира се, кое е? Кражбата. Кражбата я няма тук! И тъй като прокурорът най-често ще се произнася във връзка с престъпления, свързани, срещу собствеността, против собствеността на гражданите, ние нямаме…

Чл. 194, ал. 1.

Да, чл. 194, ал. 1 – ние тук нямаме такъв текст. Същевременно сме поставили текстове, които са от раздела за престъпления против мира, човечеството – чл. 419 и така нататък, което е толкова рядко като престъпно деяние, и някои други, които са – нека използвам такъв израз, по-интересен – екзотични, и в практиката, тоест несрещани, а нямаме основното деяние, което ние преследваме и което всяка една държава преследва, и не знам защо така се е случило при конкретното посочване на отделните престъпни състави. Дали това е пропуск на Правната комисия, или още на вносителя, аз не можа да кажа. Това, разбира се, не е най-важното, но ако има механизъм сега да отстраним този пропуск, ще бъде много добре. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Иванов, радвам се, че някои от народните представители от Вашата група наистина разсъждават върху текстовете, които са предложени. За едно нещо не мога да се съглася с Вас и затова Ви взех реплика. Това, което Вие говорите за забавени дела, за дела на трупчета, за данните, изнесени от вътрешния министър, всичко това е по-различно от конкретната разпоредба, която разглеждаме в момента. Това, което Вие говорите, касае вече образувани досъдебни производства, които заради липсата преклузивен срок за разследване продължават с години поради една или друга причина. Ние, не знам защо и двумесечният срок постоянно бива удължаван – знаем, тези, които работим тази материя, с какви мотиви, но тук специалната хипотеза, която ние разглеждаме, е малко по-различна. Тя визира така наречената извънпроцесуална дейност, или случаите, когато все още не е образувано досъдебно производство, а наблюдаващият прокурор, при когото е попаднала жалба, сигнал и така нататък, по пътя на прокурорската проверка дали само като документи, дали след възлагането на конкретни процесуално-следствени действия той е решил, че няма законните основания за образуване на досъдебно производство. Така че темата и предложението не визира това, което дадохте като примери, и тези дела на трупчета – те са малко по-натам в наказателния процес. Тук се визират само случаите, когато гражданин подаде жалба за извършено престъпление, но не получи абсолютно никаква защита още в първоначалния етап, тъй като прокурорът отказва да се заеме, образно казано, с неговия случай. Благодаря Ви.

Колега Иванов, моята реплика към вас ще бъде в следния смисъл. Очевидно е, че има някаква нагласа да се засили контролът върху актовете, които издава прокуратурата. Нека обаче да имаме предвид нещо, което е много важно в законодателната дейност, а именно трябва да има баланс между обществения и личния интерес. Ако ние допуснем в момента всяка преписка, всяка жалба, която е подадена в полицията или в прокуратурата и има отказ за образуване на досъдебно производство, да бъде обжалвана, това значи, че ние ще поставим съда в една изключително тежка ситуация. Той и без това, между другото, е доста ангажиран и има доста работа. По доста дела ги чакаме с месеци да се напишат мотиви и така нататък, за да се занимават с всяка една преписка, защото по този начин ние даваме възможност на всички да обжалват пред съда въпросното постановление за отказ за образуване. Трябва да правим разлика. Едно е, и аз съм за, постановленията, с които има досъдебно производство, прието е, че са били налице основанията по чл.187 за образуването на такова досъдебно производство и там прокурорът е приел, че или няма престъпление, или, че нещо не е доказано и така нататък, да мине през евентуалното мнение на съда, който ще се произнесе, пак казвам, само по отношение на това доколко доказателствата са събрани. Съдът не може да каже на прокурора: повдигни обвинение. Това трябва да е ясно на всички. И да направим разлика от тези преписки, по които са приети, че няма престъпление или е евентуално маловажен случай, който върви по йерархията на прокуратурата. Така че нека не засипваме съда. Около сто хиляди на година са тези сигнали, които гражданите подават. Представете си какво ще стане, ако всичко това мине през обжалване през съдилищата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително дебатът тук показва, първо, доколко важен е този текст, а така и колко е сложен за изпълнение и аз искам да внеса само едно уточнение. Всички се съсредоточиха върху изчерпателния списък от състави, който засяга определен тип престъпления. Защо сме ги избрали, сме описали в мотивите. Това са корупционни престъпления и други, за които може да се прецени, че е необходимо внимателно да бъдат погледнати от прокурора и да има такъв контрол. Но нещо искам да кажа – по принцип, ако потвърдите волята на Комисията и на ВЪЗРАЖДАНЕ, и на ПП, и ДБ, и на ГЕРБ, така, както е направила в крайния вариант, ще може да се образува, да се жали такъв отказ за всяко тежко престъпление, както и за тези изброени – тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, например кражбата по чл. 194е такова престъпление. Така че това го има и е написано. Кражбата за маловажни случаи е изключена – това, което казва колежката от ВЪЗРАЖДАНЕ – по съображения, които са сходни с тези, които изрази господин Балачев. Така че мисля, че този голям пробив, този важен въпрос трябва да бъде подкрепен и естествено, с последваща преценка на въздействието на Законопроекта той ще може да еволюира така, както са го правили други такива норми преди него, и Ви благодаря за подкрепата.

Благодаря, господин Председател. Пояснявам, за да направя тази процедура, тъй като Вие казахте, че ако госпожа Атанасова е направила предложение за отпадане, нямало нужда да се досещате. Тя направи предложение за отделно гласуване на ал. 7. То е ясно предложението. Ще гласуваме предложението на госпожа Атанасова. Първо трябваше да подложите на гласуване предложението на госпожа Атанасова този текст отделно да се гласува – ал. 7 от общия, като ще приемем да подложим на гласуване не отпадането на ал. 7, а текстът на ал. 7, тъй като няма предложение за отпадане. Тоест, ако се придържаме към това, което имаме към този момент – гласуваме ал. 7, текста. Ако искаме да отпадне – гласуваме с против, ако искаме да остане – гласуваме със за.

Ясно го кажете.

Благодаря, господин Председател. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 21 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 10. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 23 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 11. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 25 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 26 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 27 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 28 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 12. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 30 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 13.

Прегласуване!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа! Искам 15 минути почивка от името на парламентарната група. Благодаря Ви.

По § 32 има предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова: „В § 32 относно чл. 385г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 след думите „без неоправдано забавяне след задържането му“ се поставя запетая и се добавят думите „но не по-късно от 24 часа считано от момента на задържане“. 2. В ал. 2 след думите „друга мярка за процесуална принуда“ се добавят думите „и мерки в подкрепа на образованието, ресоциализацията и благосъстоянието на непълнолетния“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 14. По § 33 има предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова: „В § 33 относно чл. 386 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение първо накрая се добавя „и само когато лицето е навършило 16 години“. 2. В ал. 4 се създава изречение трето: „За срока на задържането се вземат подходящи мерки, които гарантират правото на задържаните непълнолетни на образование и обучение, достъпа до програми за насърчаване на развитието им и на тяхната реинтеграция в обществото.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 15. По § 34 има предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова: „В § 34 относно чл. 387, ал. 7 след думите „на вида и размера на наказанието и на наложителните възпитателни мерки“ се поставя запетая и се добавят думите „както и да подпомогне всички компетентни органи при вземане на решение дали да бъде предприета конкретна мярка в подкрепа на образованието, ресоциализацията и благосъстоянието на непълнолетния“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 17: „§ 17. Член 388 се изменя така: „Лица, които могат да участват при разпита на непълнолетния обвиняем Чл. 388. (1) Когато е необходимо, на разпита участва педагог, психолог, лекар, притежаващ подходяща специалност, или друг специалист. (2) На разпита в досъдебното производство може да присъства и родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, когато, по преценка на наблюдаващия прокурор, това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни наказателното производство. (3) С разрешение на разследващия орган лицата по ал. 1 и 2 могат да поставят въпроси на непълнолетния обвиняем. Те имат право да се запознаят с протокола за разпит и да направят бележки по точността и пълнотата на записаното в него.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 18: „§ 18. Създават се чл. 388а и 388б: „Звукозапис и видеозапис на разпит на непълнолетния обвиняем Чл. 388а. (1) На досъдебното производство при разпит на непълнолетния обвиняем, който е задържан или е обвинен за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, се изготвят звукозапис и видеозапис, като се прилагат разпоредбите на чл. 238 – 240. (2) Изготвянето на звукозапис и видеозапис по ал. 1 не е задължително, ако на разпита са присъствали лица по чл. 388, ал. 1 и 2. Разгласяване на материалите по разследването Чл. 388б. Характеристиката на непълнолетния обвиняем по чл. 387 и изготвените звукозапис и видеозапис не могат да се разгласяват, включително по реда на чл. 198, ал. 1.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 19. Предложение от народния представител Венеция Ангова: „В § 38 относно чл. 390, в ал. 2 след думата „Съдиите“ се поставя запетая и думите „и прокурорите, които работят по наказателни производства с участието на деца“ и се създава изречение второ: „Служителите в правоохранителните органи и в местата за задържане, които работят по производства, свързани с непълнолетни, трябва да имат ефективен достъп до специализирано обучение във формат, съобразен с контактите им с децата, относно правата на децата, подходящите техники за провеждане на разпит, детската психология и общуването на език, пригоден за деца.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 20: „§ 20. В чл. 390 ал. 2 се изменя така: ,,(2) Съдиите трябва да притежават специална подготовка в областта на правата на детето или да имат ефективен достъп до специализирано обучение, а съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 28.

Благодаря Ви, господин Председател. „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 29. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 30: „§ 30. (1) Неприключените до 1 септември 2023 г. наказателни производства по дела за престъпления, извършени от непълнолетни, се довършват по досегашния ред. (2) Неприключените производства по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 от Закона за съдебната власт се довършват при условията и по реда на този закон.“ По § 49 има предложение на народния представител Рая Назарян, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В § 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 буква „а“ се изменя така: „а) алинея 3 се изменя така: (3) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 се приемат с мнозинство не по-малко от тринадесет гласа. Останалите решения се гласуват с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Гласуването е явно.“ Извинявайте, това е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по принцип по т. 2, която е отразена на систематичното ѝ място в нов § 40. Предложение на народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Радомир Чолаков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 31: „§ 31. В Закона за съдебната се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 30: а) в ал. 2 т. 21 се отменя; б) в ал. 5 се създават т. 21 и 22: „21. прокурорската колегия назначава съдия, определен по реда на чл. 112, ал. 6, на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор; 22. прокурорската колегия назначава съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определен по реда на чл. 173а, ал. 4, за заместник главен прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, при условията и по реда, определени в закон.“; в) създава се ал. 7: „(7) В случаите, когато прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или прокурорът, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, си направят самоотвод, бъдат отведени или са в трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначава заместващ прокурор по реда на ал. 5, т. 20 и 21.“ 2. В чл. 33: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 се приемат с мнозинство не по-малко от тринадесет гласа. Останалите решения се гласуват с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Гласуването е явно.“; б) в ал. 4 изречение първо се изменя така: „Решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4, 21 и 22 се приемат с мнозинство не по-малко от осем гласа – за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа – за прокурорската колегия, а останалите решения – с мнозинство повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решенията по чл. 30, ал. 5, т. 17.“ 3. В чл. 112 се създава ал. 6: „(6) Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък от действащи съдии на длъжност съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела, измежду които, при необходимост, на случаен принцип се разпределя преписката в случаите по чл. 411а от Наказателно-процесуалния кодекс. Съдиите се включват в списъка след изразено от тях писмено съгласие.“ 4. В чл. 138а: а) създава се нова ал. 2: „(2) Главният прокурор ежегодно в срока по ал. 1 внася в Народното събрание доклад относно дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления, който включва информация и анализ: за образувани и приключили дела за корупционни престъпления; за корупционни престъпления от висок обществен интерес докладът съдържа информация за фазата, на която се намират делата, брой на осъдителните и оправдателните присъди, други основания за приключване на производствата; анализ на сроковете за извършване на разследванията, качеството на обвинителните актове и причините за конкретния резултат от производството. Корупционните престъпления от висок обществен интерес се определят въз основа на критерии, които включват длъжност на лицето в йерархията на органите на публична власт, степен на засегнат интерес и степен на обществена значимост и публичен интерес.“; б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4; в) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея, в изречение второ думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“, а след думата „събрание“ се добавя „в едномесечен срок от внасянето им“. 5. В чл. 139 ал. 4 се отменя. 6. В чл. 143 ал. 9 се отменя. 7. В чл. 147: а) алинеи 1 – 3 се изменят така: „(1) Когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура не е заета или прокурор е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия: 1. апелативният прокурор – за своя район, може да командирова: а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг; б) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг; 2. окръжният прокурор – за своя район, може да командирова: а) в окръжна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия; б) в районна прокуратура на свободна длъжност за прокурор – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия; 3. главният прокурор може да командирова: а) във Върховната касационна прокуратура – прокурор от апелативна или окръжна прокуратура, който има най-малко 12 години юридически стаж и ранг „прокурор във Върховната касационна прокуратура“, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия; б) в Националната следствена служба – следовател от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, който има най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба”, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия; в) следователите от окръжните следствени отдели, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия. (2) След вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2. (3) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост и за определяне на конкретния прокурор или следовател.“; б) създава се нова ал. 4: „(4) Срокът на командироване не може да бъде по дълъг от 6 месеца в рамките на една година.“; в) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6; г) създава се ал. 7: „(7) Разпоредбите на ал. 1 – 6 не се прилагат по отношение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.“ 8. В чл. 170 ал. 6 се отменя. 9. В чл. 173: а) в ал. 11 думата „седемнадесет“ се заменя с „тринадесет“; б) в ал. 12 думата „седемнадесет“ се заменя с „тринадесет“. 10. Чл. 173а се изменя така: „Чл. 173а. (1) В случаите по чл. 411а, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс по реда на чл. 112, ал. 6 се определя съдия, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. (2) След определянето на съдия по ал. 1 ръководителят на наказателната колегия на Върховния касационен съд незабавно уведомява прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която го назначава за прокурор във Върховната касационна прокуратура за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. (3) Срокът на изпълнение на функциите на прокурора по ал. 2 в наказателното производство не може да бъде повече от две години, като след изтичането на този срок той се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия. Ако производството срещу главния прокурор или срещу негов заместник продължи повече от две години, по реда на чл. 112, ал. 6 се определя друг съдия, който се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за прокурор по реда на ал. 2. (4) След привличане на главния прокурор или на негов заместник като обвиняем, както и в случаите по чл. 411д от Наказателно-процесуалния кодекс прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, уведомява ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд за необходимостта от определяне на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Незабавно след получаване на уведомлението, на случаен принцип, измежду съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд, след изразено от тях писмено съгласие, се определя съдия, който да изпълнява функциите на прокурор по изречение първо. Ръководителят на наказателната колегия на Върховния касационен съд незабавно уведомява прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която назначава определения съдия за заместник на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. (5) Назначеният заместник на главния прокурор осъществява контрол само върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, в досъдебното производство. (6) Срокът на изпълнение на функциите на прокурора по ал. 4 е до приключване на досъдебното производство, но не повече от две години, като след изтичането на този срок той се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия. Ако досъдебното производство срещу главния прокурор или срещу негов заместник продължи повече от две години, наказателната колегия на Върховния касационен съд определя, а прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначава друг прокурор по реда на ал. 4. (7) За неуредените въпроси относно заместника на главния прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, се прилагат правилата за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.“ 11. В чл. 175 ал. 6 се отменя. 12. В чл. 230, ал. 1 се създава изречение трето: „Предложение за временно отстраняване от длъжност на заместник на главния прокурор се прави от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.“ 13. Създава се чл. 230а: „Чл. 230а. (1) Когато главният прокурор е привлечен като обвиняем за извършено престъпление, прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, прави мотивирано искане до пленума на Висшия съдебен съвет за временното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство, към което прилага достатъчно данни. (2) Пленумът връчва на главния прокурор препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище. (3) Пленумът се произнася в срок до 14 дни от получаване на искането по ал. 1 с мотивирано решение, прието с мнозинство не по-малко от тринадесет гласа, което подлежи на обжалване по реда на чл. 323. (4) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият главен прокурор се възстановява на заеманата длъжност. (5) За периода на временното отстраняване от длъжност на главния прокурор се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. (6) Когато по отношение на главния прокурор е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение за умишлено престъпление от общ характер, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на определението по чл. 64, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс. Съдът, взел мярката за неотклонение, незабавно изпраща препис от определението на пленума на Висшия съдебен съвет. (7) При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените по ал. 6 в тридневен срок прокурорът по ал. 1 може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. Искането се разглежда от пленума на Висшия съдебен съвет по реда на ал. 1 – 3 в срок до 14 дни от получаването му. Ако искането не бъде уважено, главният прокурор се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на пленума на Висшия съдебен съвет, освен ако не са налице основанията по чл. 69, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. (8) Общият срок на отстраняване на главния прокурор в досъдебната фаза на наказателното производство по ал. 6 и 7 не може да бъде по-дълъг от този по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. (9) Алинеи 1 – 8 се прилагат и за заместника на главния прокурор.“ 14. В чл. 308, ал. 2 в текста преди т. 1 думите „и на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник” се заличават. 15. В чл. 311, т. 4 думите „и на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ се заличават. 16. В чл. 312, ал. 2 думите „и прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ се заличават. 17. В чл. 360б се създават ал. 3 – 6: „(3) Съгласуването по ал. 1 с министъра на електронното управление е публично и се осъществява на два етапа: 1. предварително, по реда на чл. 58б от Закона за електронното управление; 2. при внедряване на системата, като съгласуването включва представяне на: а) изходния код на системата; б) докладите за приемането на системата; в) извършените тестове за мрежова и информационна сигурност, свързани с използването на системата. (4) Системите се възлагат от органите на съдебната власт в съответствие с изискванията на чл. 58а от Закона за електронното управление. (5) Висшият съдебен съвет съгласувано с министъра на електронното управление възлага извършване на одит на мрежовата и информационната сигурност на системите, включително на системите за случайно разпределение по чл. 9, веднъж годишно и представя докладите от проведения одит на министъра на правосъдието и на министъра на електронното управление. (6) При системи за случайно разпределение по чл. 9 случайността на разпределението трябва да може да бъде публично доказана с криптографски средства, определени с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на електронното управление.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз искам да направя прецизиране на текста на направеното предложение в § 49, чл. 33, ал. 3, която да добие следното звучене: „Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 6 по отношение на главния прокурор се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа, а решенията по т. 2 и т. 6 по отношение на изборен член на Висшия съдебен съвет, председателя на ВАС и председателя на ВКС се приемат с мнозинство не по малко от 17 гласа. Останалите решения се гласуват с мнозинство на повече от половината от присъстващите членове, гласуването е явно.“ И в т. 2 на същото предложение да отпадне, тъй като същият текст е изнесен като отделен § 40 и ще бъде гласуван отделно по нататък, като стигнем до него. Всичко останало остава така.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, виждаме, че по т. 13 на § 49, който става § 31, вносителите, впоследствие и Комисията, са възприели още едно предложение, което за първи път беше внесено в Народното събрание именно от ВЪЗРАЖДАНЕ на 7 декември 2021 г. То касаеше създаването за първи път на възможност за временно отстраняване на главния прокурор, както и на председателите на върховните съдилища в случаите, когато срещу тях се води дисциплинарно или наказателно производство. Приветстваме това, че от една страна, както вносителят, така и Комисията е възприела това наше предложение. Ние бихме желаели да го подкрепим, но уважаеми господин Председател, ще Ви отправя едно процедурно предложение т. 13 да бъде гласува разделно. Доколкото можем да видим всички, този параграф е със 17 отделни точки, ние не сме съгласни с доста голям брой от тях, така че моето процедурно предложение е т. 13 да бъде гласувана отделно и самостоятелно. На следващо място, както предполагам, ще се види и от последващите дискусии, възможно е да възникнат и дебати по т. 2 на същия параграф, така че моето процедурно предложение е и т. 2 да бъде гласувана отделно и самостоятелно от останалите на този § 49, който става § 31. В изказването си държа да дам още един пример защо целият този законопроект е единствено резултат от една политическа сделка между първата и втората по големина парламентарна група. Тук може да се види най-ясно в този параграф, тъй като виждаме, че той е насочен само и единствено срещу главния прокурор, но не и срещу председателите на върховните съдилища. Те са изключени специално от разпоредбата на новия чл. 230а, което идва да Ви каже, че идеята да бъде приет, и то по спешност, този законопроект, е само и единствено противоличностна, на конкретния сегашен главен прокурор. Но няма обосновани мотиви, няма и да чуете такива, защо са изключени председателите на върховните съдилища, с какво те са по-специални, когато следва да им се търси дисциплинарна или наказателна отговорност като административни ръководители, и защо това важи само за главния прокурор, а за другите двама големи, образно казано, не. Отговорът е много прост – защото този законопроект се приема по спешност само за да може сегашната процедура да приключи с мнозинство от 13 гласа в пленума на ВСС. Това е единствената причина да бъде търсено приемане на този законопроект. Ние, разбира се, подкрепяме съдебната реформа. Както виждате, в гласуването досега ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепя механизма за разследване на главния прокурор, просто не разбираме защо няма равно третиране спрямо председателите на върховните съдилища, тъй като и те би следвало да попаднат точно в тези хипотези. Разбира се, не смятаме ние да го предлагаме, да се месим в работата на вносителите, но съм сигурен, че няма да чуете обосновани мотиви нито от тях, нито от Комисията, която е приела и е направила редакция на тези конкретни разпоредби. Затова, господин Председател, моля Ви да бъдат гласувани самостоятелно и отделно, да предложите всъщност т. 2 и т. 13 да бъдат гласувани отделно. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Петров, няма нищо странно да има различно третиране на главния прокурор, от една страна, и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, от друга. Защото поставянето на тримата големи под един знаменател не отговаря на правомощията, които имат те, на възможността им за въздействие върху тази част от системата в съдебната власт, от която са те, и въобще на влиянието им, произтичащо от това, във Висшия съдебен съвет. Един от големите проблеми на съществуващата уредба в Конституцията по отношение на Висшия съдебен съвет е това, че изборът на всеки един от тях остана в пленума на ВСС, а не отиде във всяка една от двете колегии, които има. Живот и здраве, да достигнем до промяна на Конституцията, при всички положения това ще бъде основна тема, която трябва да се дискутира. Председателят на ВКС и председателят на ВАС, за да се гарантира независимостта на съда – и тук е много важно да кажем, че когато говорим за съд, говорим за независимост, когато говорим за прокуратура, говорим за отчетност, никой не казва съдът да е отчетен, само да е независим. Това може да се гарантира, когато основната дума имат съдиите, които са пряко избрани от съдии в колегията, или ако в един момент се стигне до окончателното разделяне на ВСС на два съвета в съдийския съвет. Затова беше предложено и двойното мнозинство като временен механизъм, докато изобщо се стигне до промяна в Конституцията, но то не срещна подкрепа в Правната комисия. Причината е, че не може да има еднакво третиране на тримата. Не следва да има и това произтича от различната им позиция в съдебната власт и от различното им влияние, което те имат, и от различната роля, която изобщо прокуратурата и съдът имат. Това е. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колега Петров, в чл. 230а Вие не отбелязахте всъщност за мен и един друг проблем, който съществува в сравнение с текста, който приехме на Комисията, и текста на вносител. Беше премахнато реално главният прокурор да може да бъде отстраняван от длъжност, ако бъде привлечен като обвиняем. По вносител беше за умишлено престъпление, тежко при това, а в Комисията приехме за всяко едно престъпление, за което бъде привлечен. Това за мен дори може да доведе до противоконституционност на този текст, защото имаме различно третиране, и това според мен е проблем, който следва да адресираме, и може би в дебата, който предстои, да стигнем до консенсус тази промяна, която се постигна в Комисията, да отпадне. Така че, моля Ви да обърнете внимание и на този проблем, който съществува в чл. 230а. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ще започна отзад напред с репликиращите. Уважаеми господин Стоев, да, като председател на Правната комисия считам, че съображението Ви е правилно и основателно, тъй като престъпленията са различни, неумишлените се различават от умишлените престъпления и е редно най-малкото в един диспут, една дискусия, която да проведем сега, да стигнем до по-различна редакция от това, което е прието от Комисията, тъй като напълно споделям Вашите съображения по отношение на различното третиране. То не би трябвало да се допуска и е възможно наистина този текст, ако бъде приет във вида, в който в момента е предложен, да бъде и противоконституционен. Надявам се да успеем да намерим един краен вариант, който да отразява реалната фактическа обстановка касателно в кои случаи следва главният прокурор да бъде временно отстранен, за което се надявам, и тук има и представители на Министерството, да могат да ни помогнат. Уважаеми господин Минчев, аз не мога да се съглася с Вашите твърдения. Съображенията Ви смятам, че са несъстоятелни, защото Вие говорите за главния прокурор и за председателите на върховните съдилища като членове на ВСС, а всъщност следва да отбележите следното: начините те да влияят се касаят в тяхното качество, че те са административни ръководители на представляваните от тях институции и те в това си качество могат да влияят евентуално, ако искат, а не защото са членове на ВСС. Именно в качеството на административни ръководители би следвало да имат равно третиране и да могат да бъдат освобождавани заедно, вървейки винаги заедно, в тази нова процедура, която се предлага от вносителя по чл. 230а. Именно тогава те би следвало да могат да бъдат отстранявани за срока, който е по чл. 234, ал. 8 от НПК – осем месеца алтернативно, до година и половина краен срок, но не и защото те са единствено членове на ВСС. Те с това си качество не могат да влияят евентуално, когато са извършили определено престъпление, но в качеството си на административен ръководител Вие казвате, да, прокуратурата и съдът са доста различни. Ами да, така е. Прокурорът обвинява и там може да се влияе от неговия административен ръководител. Съдиите решават, но пак теоретично само е възможно, ние не знаем такива случаи на практика, но е възможно да му се влияе на съдията от неговия пряк административен ръководител, който за върховните съдилища е кой – председателят на съответния върховен съд. Именно затова би следвало да има такава равнопоставеност и ние не разбираме защо Вие сте се вторачили, всъщност вносителите и мнозинството в Комисията, единствено върху фигурата на главния прокурор. Обяснихме Ви защо и се надяваме да се получи все пак едно еднакво третиране на тримата големи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, господин Министър, господин Вицепремиер! Моето изказване ще бъде по две от предложенията, от редакциите по вносител в Закона за съдебната власт, изменителните разпоредби на чл. 16, ал. 3 и на чл. 33. Всъщност и двете редакции, които са по вносител, са свързани с една обща логика и заслужават наистина респект, че Министерството на правосъдието ги е предложило в този законопроект. Те, разбира се, не решават големия въпрос, а големият въпрос е на конституционно ниво и многократно сме го дебатирали тук в залата, а именно съотношенията на професионална към парламентарна квота в колегиите на Висшия съдебен съвет. Докато не бъде решен този въпрос окончателно на конституционно ниво, така че в съдийската колегия или в един бъдещ съдийски съвет изцяло за съдиите мнозинство да имат съдиите, избрани от съдии, а в прокурорската колегия да има мнозинство на обществената, парламентарната квота, са необходими подобни, бих казал, временни, моментни решения на законодателно ниво, така че все пак да се доближим до европейския и международния стандарт за независимост и самоуправление на съдебната власт. Това е така по следната причина – към настоящия момент, и колегата Никола Минчев преди малко спомена, балансът между съдиите, избрани от съдии, професионалната квота, съдийската колегия и парламентарната квота е в такава пропорция, че позволява всъщност ключовите решения по отношение на кариерното израстване на съдиите да се вземат решаващо с участието на избрани от Народното събрание членове, а между тях би могло да има и прокурори и има прокурори, не само съдии. Въпросът беше поставен още с измененията през 2015 г. на Конституцията и тогава Венецианската комисия препоръча следното: или изборът и освобождаването на председателите на ВКС и ВАС да се извърша от съдийската колегия, или, ако остане в пленума, то тогава да се въведе двойното мнозинство, което Министерството е предложило да бъде въведено. Впоследствие след 2015 г. една такава препоръка, имаме становището на Венецианската комисия през 2017 г., след това 2019 г., след това есента на миналата година по първоначалния вариант на този законопроект, тоест тук наистина става въпрос за едно сериозно предложение, което вероятно днес няма да получи подкрепа, но това е посоката, в която трябва да вървим. Надявам се следващите месеци този състав на Народното събрание да докаже, че се съобразява с принципите за независимост на съдебната власт, със самоуправлението на съдилищата и да извърши и необходими промени на конституционно ниво, така че да няма нужда обикновеният законодател да търси някакви временни решения на един сериозен проблем, който е на конституционно ниво, и тук ще разчитам на подкрепа от всички основни парламентарни групи, че една такава конституционна реформа е възможна в този състав на Народното събрание. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, колеги! В правовата държава една от основните ценности е наличието на независим съд. Независимият съд ни гарантира върховенство на правото, справедливост, един закон за всички. Ето защо изключително важно е да гарантираме съдийската независимост и една от основните гаранции за това е съдийското самоуправление, тоест да гарантираме максимално голямо участие при вземането на кадровите решения, въобще решенията, които касаят функционирането, устройството на съда, е преобладаващата част от мнозинството да бъде вземано от съдии, избирани от съдии. Разбираме, че това е конституционен въпрос и в тази зала явно в момента това не можем да го решим, но все пак трябва да гарантираме, че това, което е достигнато към настоящия момент като законодателен стандарт, което да гарантира максимално голямо участие на съдиите, избрани от съдии, при решенията на пленума на Висшия съдебен съвет, да бъде спазен. Именно затова предлагам една редакционна поправка в чл. 173 от ЗСВ – всъщност това е точка 9 от разглеждания параграф, която гласи следното – буква „а“ и то е в частта за буква „а“: „а) в ал. 11, буква „аа“ текстът на алинеята става изречение първо и се изменя така: „Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на кандидат за главен прокурор с мнозинство не по-малко от 13 гласа.“; бб) създава се изречение второ: „За избор на кандидат за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд решението се приема с мнозинство не по-малко от 17 гласа.“ Заповядайте, господин Председател. (Народният представител Надежда Йорданова подава на председателя предложения текст в писмен вид.) И за да не вземам втори път думата, искам да направя едно кратко изказване по темата за предложението за нов чл. 230а от ЗСВ. На заседанието на Правната комисия аз изразих известни резерви спрямо редакционното предложение на колегата Чолаков. Независимо от това, колеги, аз считам, че този текст е необходим не защото толкова показва някакво различно третиране на главния прокурор спрямо останалите съдии, прокурори и следователи, съответно председателя на ВКС и председателя на Върховния административен съд, а просто защото в момента текстът на чл. 230, който в момента урежда временното отстраняване от длъжност на прокурор, съдия и следовател за времето на досъдебното производство, след като той е привлечен като обвиняем, не може да проработи за главния прокурор, защото предложението за това временно отстраняване се прави от самия главен прокурор. Така е написано в Закона. След като никой не може да иска собственото си отстраняване, съвсем разбираемо е за главния прокурор да има специфична процедура именно за да не се окаже в ситуация, че спрямо него има повдигнато обвинение, но няма кой да поиска неговото временно отстраняване от длъжност. Благодаря.

Благодаря Ви. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 50 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 51 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 33. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 34: „§ 34. В Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1 след думите „да получат пострадали“ се добавя „и членовете на тяхното семейство“. 2. В чл. 6: а) в ал. 1 в основния текст думите „пострадалите или лицата по чл. 3, ал. 2“ се заменят с „лицата по чл. 3, ал. 1 и 2“; б) създава се нова ал. 2: „(2) Пострадалите се уведомяват за правото им на индивидуална оценка.“; в) досегашната ал. 2 става нова ал. 3. 3. В чл. 6а: а) в ал. 1 думите „пострадалите или на лицата по чл. 3, ал. 2“ се заменят с „лицата по чл. 3, ал. 1 и 2“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Уведомяването се извършва по ясен и разбираем начин, устно или писмено чрез формуляр по образец, на език, който лицата по чл. 3, ал. 1 и 2 разбират.“; в) в ал. 3 думите „пострадалия или на лицата по чл. 3, ал. 2“ се заменят с „лицата по чл. 3, ал. 1 и 2“. 4. Създава се глава втора „а“ с чл. 7а – 7г: „Глава втора „а“ Индивидуална оценка на пострадалите от престъпления Чл. 7а. (1) Пострадалите от престъпления имат право на индивидуална оценка. Целта на оценката е да определи физическото и психическото състояние на пострадалия в резултат на извършеното престъпление и да установи наличието на специфични нужди от защита по смисъла на § 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс. (2) Задължително се приема, че са налице специфични нужди от защита, когато: 1. пострадалият е дете или лице с увреждания; 2. лицето е пострадало от тероризъм, трафик на хора, престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, престъпление по глава втора, раздел VIII от Особената част на Наказателния кодекс, престъпление, извършено в условията на домашно насилие, или престъпление, извършено по расистки или ксенофобски подбуди; 3. пострадалият се намира в материална или друга зависимост от извършителя. Чл. 7б. (1) При извършването на индивидуалната оценка се вземат предвид видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; видът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост и образованието на пострадалия, както и други негови личностни особености. (2) Органите на Министерството на вътрешните работи или следователите, установили първоначален контакт с пострадалия, извършват без излишно забавяне индивидуалната оценка на основата на разговор с лицето. (3) Когато пострадалият се обърне към друго лице, орган или организация извън посочените в ал. 2, сигналът се препраща на органите на Министерството на вътрешните работи за извършване на индивидуална оценка. (4) Когато пострадалият не може непосредствено да предостави необходимите сведения, оценката се основава на обективни наблюдения върху състоянието на лицето и информация от придружаващите го лица. (5) В случаите по чл. 7а, ал. 2, както и когато възникне съмнение, че от престъплението за пострадалия са настъпили значителни вредни последици, се извършва разширена индивидуална оценка. (6) Индивидуалната оценка и разширената индивидуална оценка се извършват при спазване на принципа на поверителност, като за резултатите от тях се попълва формуляр по образец. (7) Ако възникнат нови обстоятелства, които могат да окажат съществено влияние върху личността на пострадалия, индивидуалната оценка и разширената индивидуална оценка се актуализират. Чл. 7в. (1) При извършването на индивидуалната оценка органите на Министерството на вътрешните работи и следователите могат да поискат съдействие от психолог, лекар или друг подходящ специалист по тяхна преценка, ако това няма да забави съществено извършването на оценката. (2) Когато пострадалият е дете, извършващият оценката орган или организация незабавно уведомява отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ или постоянен адрес на детето. Чл. 7г. (1) При необходимост от извършването на разширена индивидуална оценка органите на Министерството на вътрешните работи или следователите без излишно забавяне сформират екип с участието на представители на дирекция „Социално подпомагане“ и на местната администрация. (2) В зависимост от особеностите на случая в екипа могат да бъдат включени и личният лекар, психолог и други подходящи специалисти. (3) Членовете на екипа вземат съвместно решение относно необходимите действия, които следва да бъдат предприети за целите на извършването на оценката. (4) Когато това е необходимо, представители на районното управление „Полиция“ и на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ или постоянен адрес на пострадалия обстойно проучват семейната, социалната и образователната му среда. (5) В резултат на събраните сведения и на информацията, установена по реда на чл. 7б, ал. 2 и 4, членовете на екипа правят преценка относно наличието на специфични нужди от защита, а в случаите по чл. 7а, ал. 2 – относно мерките за закрила, които да бъдат взети по отношение на пострадалия.“ 5. В чл. 8: а) създава се нова ал. 2: „(2) Членовете на семейството на пострадалия, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, могат да ползват формите на подпомагане по ал. 1, т. 2 и 4.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3; в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „пострадалите и на лицата по чл. 3, ал. 2“ се заменят с „лицата по чл. 3, ал. 1 и 2“; г) досегашната ал. 4 става ал. 5. 6. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) след думите „По смисъла на този закон“ се поставя двоеточие и текстът до края става т. 1; б) създава се т. 2: „2. „Членове на семейството“ на пострадалия са съпругът, съпругата, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица.“ Предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 35: „§ 35. В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните допълнения: 1. В чл. 72, ал. 1, т. 5 се създава изречение второ: „Когато лицето, независимо от основанията за задържането му, е непълнолетно, му се назначава за защитник адвокат от момента на задържането му.“ 2. В чл. 72, ал. 8 се създава изречение второ: „Задържаните непълнолетни имат право на медицински преглед за общото им физическо и психическо състояние без неоправдано забавяне след задържане, но не пo-късно от 24 часа, считано от момента на задържане.“ 3. Създава се чл. 74а: „Чл. 74а. (1) Когато лицето по чл. 72, ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по чл. 74, ал. 1 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него. (2) Вместо на лицето по ал. 1 преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния полицейски служител, когато: 1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес; 2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна. (3) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния полицейски служител, се информира дирекция „Социално подпомагане“ за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 1. (4) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 2.“ (Шум.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 38. Предложение на народния представител Надежда Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 39: „§ 39. В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък по чл. 112, ал. 6 от Закона за съдебната власт.“ Комисията предлага да се създаде нов § 40: „§ 40. (1) В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет. (2) Започналите процедури се приключват по новия ред.“ „§ 58. Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 41: „§ 41. Параграф 1, § 2, т. 1 относно думите „да бъде придружаван от лице, посочено от него“ и т. 3, § 4, 5, § 8, т. 1 и т. 2 относно чл. 213, ал. 9, § 9, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 28, 29, 33 и 34 влизат в сила от 1 септември 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. Аз имам редакционно предложение за § 40 – в § 40 в ал. 1 думите „14-дневен“ да се заличат и изречението да придобие следния вид: „В срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.“

Господин Председател, относно избора на членове на Висшия съдебен съвет не знам дали всички са проследили обжалването на последния избор, който се случи съвсем скоро, и експертизите по делото. Там имаше много притеснителна информация, да, доста техническа, във връзка с IP адреси, с манипулации в базите данни, липса на одитни следи и така нататък, но тази експертиза – част от нея, която излезе в публичното пространство, мисля, че не позволява с тази система в момента да проведем нов избор за членове на Висшия съдебен съвет и да сме спокойни, че няма да има отново манипулации. Освен това, като сме тръгнали към конституционна реформа, мисля, че е по-удачно след нейното приключване и промяната на състава на Висшия съдебен съвет да има съответния избор, а не след изменението на този закон. Но действително нека да оставим време на Висшия съдебен съвет да надгради тази система, да поправи тези пропуски, констатирани от експертизата, да я одитира впоследствие и след това да проведе избор, иначе рискуваме да го опорочим. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Колеги, бихме искали да направим една редакционна поправка в Глава втора „а“ – Индивидуална оценка на пострадалите от престъпления“. Там в чл. 7г, ал. 5, т. 6, б. „б“ и на б. „б“, т. 2, която към момента гласи така: „Членове на семейството“ на пострадалия са съпругът, съпругата, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица.“ Нашето предложение е бъде заличен текстът „лицето, с което той се намира във фактическо съжителство“, тъй като според нашето законодателство лицата, които се намират във фактическо съжителство, не са членове на семейството, никъде не е уредено това в нашето законодателство и би могло да създаде евентуални пречки в правоприлагането. Благодаря.

Да бъде заличен текстът „лицето, с което той се намира във фактическо съжителство“. Това е нашето предложение.

След „съпругата“ и преди „възходящите“.

На 63-та – чл. 7г, ал. 5, последната т. 2, буква „б“, където пише „създава се т. 2“.

Да, точно този текст.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, искам да обърна внимание върху един чисто според мен технически пропуск в същия параграф – т. 6, § 1 от Допълнителните разпоредби. Сега по Доклада пише: „В § 1 от допълнителните разпоредби: а) след думите „По смисъла на този закон“ се поставя двоеточие и текстът до края става т. 1; б) създава се т. 2: „2. „Членове на семейството“… Въпросната т. 1 беше еднозначна воля на Комисията. Става дума за организация и за подкрепа на пострадали – юридическо лице с нестопанска цел, създадено при условията и така нататък, което оказва подкрепа на пострадали. Всъщност навсякъде в текста на Закона това юридическо лице е отпаднало и то трябва да отпадне и в Допълнителната разпоредба, защото няма логика да виси определение на едно лице, което го няма в основния текст на Закона. Така че редакционното ми предложение е т. 6 да придобие следната редакция: „В § 1 от допълнителните разпоредби: а) след думите „По смисъла на този закон“ се поставя двоеточие и текстът до края става: „Членове на семейството“ на пострадалия са съпругът, съпругата, лицето, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица.“ Това да бъде § 1, да няма точка, а само този текст, а вече предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, то е отделно по съдържанието на самия текст. Нали разбрахте идеята, господин Председател? (Уточнения между народния представител Радомир Чолаков и председателя Росен Желязков.)

Редакцията, която предлагам, господин Председател, уважаеми колеги: Параграф 1 директно започва: „По смисъла на този закон член на семейството е…“, и нататък си продължава.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, разглеждайки приетия вече § 49, който става § 31, заедно с министър Зарков установихме, че сме пропуснали в чл. 173 – това е т. 9 от § 49, гласуването по буква „б“.

Страницата е 49.

В т. 9. При Вас може би е страница 50, при мен е 49. В т. 9, буква „б“ текстът е: „В ал. 12 думата „седемнадесет“ се заменя с „тринадесет“.“ Става въпрос за 13-те гласа, с които се освобождаваха главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Тъй като взехме решение, че председателите на върховните съдилища ще се освобождават със 17 гласа, моля, колеги, да гласуваме повторно и отделно буква „б“ като редакционна поправка и буква „б“ да звучи по следния начин: „В ал. 12 думата „седемнадесет“ се заменя с „тринадесет“, съответно „седемнадесет“.“ (Уточнения при изключени микрофони.) Господин Председател, може тази редакция да бъде обсъдена и гласувана след като гласуваме докладваните вече параграфи, но преди да гласуваме последния параф на Закона от влизането в сила. Благодаря. (Уточнения при изключени микрофони.)

Процедура!

Може и като реплика.

Благодаря, господин Председател, че ми дадохте думата. Правилно се изразихте, трето гласуване – такова трето гласуване, каквото имаше веднъж и в Четиридесет и седмото народно събрание, когато тогава парламентарната група на ГЕРБ, разбира се, остро възрази. Държа все пак да кажа, че ние приехме и гласувахме вече веднъж посочения § 49 с така направеното предложение от Комисията, касателно т. 9 в чл. 173, буква „б“. За пореден път ще кажа днес, че целта на този законопроект е да се създаде едно различно третиране касателно фигурите на административните ръководители, от една страна, главния прокурор, тъй като този законопроект е насочен срещу него, и от друга страна, председателите на върховните съдилища. Израз на това желание от страна на новата коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е, че се създава различно мнозинство за тяхното предсрочно освобождаване по чл. 173, където мнозинствата се променят – от една страна, стават 13 за главния прокурор, но се запазват за председатели на върховните съдилища. Защо? Защото тези, които накрая ще решават присъдите евентуално на някои политици, са именно върховните съдилища и респективно се търси именно по-различно третиране. Затова, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Атанасова, за да съм коректен спрямо репликата, и с това приключвам, нека да не подлагаме на трето гласуване, както каза господин председателстващият заседанието, нека да не подлагаме на гласуване това, което вече веднъж приехме, защото няма как ние народните представители отново да го гласуваме. Не са състоятелни мотивите, че не бил гласуван последният параграф, защото аз пък мога да Ви предложа да се върнем на заглавието, защо да не го сменим, какъв е проблемът, макар че вече го гласувахме? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Във връзка със съобщението от сутринта за изготвения Общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-353-03-6, от днешна дата, моля Ви да удължим на основание чл. 80, ал. 1 от ПОДНС срока за предложения между първо и второ четене със седем дни, а именно да стане общо четиринадесет дни. Това е във връзка с всички парламентарни групи, заявили желание да участват в работна група. Вчера беше потвърдено и в Правната комисия. Моля Ви да дадем време на работната група и да свършим малко работа. Така че, моля Ви да бъде удължен срокът, както предложих. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, мисля, че на всички Ви е ясно колко е важно приемането на Наказателния кодекс в сроковете, които разпорежда Правилникът. Тези закони са гледани, приемани и обсъждани. Всички сме наясно с предложенията и казусите, които трябва да бъдат разгледани, всички сме наясно с хората, които очакват тези въпроси да бъдат решени. И наистина няма да е морално – не искам да спекулирам от тази трибуна, но няма да е морално към хората, които очакват промените за пияните и дрогираните шофьори, към хората, които очакват промените за тези, които прекарват бежанци – вчера, между другото, пак има катастрофирал такъв трафикант, Вие сега да продължавате и да отлагате във времето, а може би неясно кога ще бъдат приети. Наистина молбата ми е тази работна група да се напрегне в рамките на една седмица и другия петък, ако не са успели, ако имат проблеми, тази процедура може да бъде предложена, да я обсъдим нормално и спокойно и тогава да се продължи времето. Сега мисля, че не е важно и спешно това да бъде прието. Ако работната група успее до следващия петък да си свърши работата, не виждам защо трябва да отлагаме с още една седмица. Пак Ви казвам, знаете, темата е гореща в обществото, нека не спекулираме с нея, но да отговорим на очакванията на българските граждани. Така че правя обратно предложение да не се продължава днес този срок, а евентуално другата седмица, ако се наложи. Благодаря Ви.