31 май 2023 г.

Господин Председател! Вчера това, което се случи тук на изслушването на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“, беше абсолютно безпрецедентно не просто за съвременната история на България, но и за историята на България въобще. И не знам дали въобще хората, които са били тук в залата, осъзнават, че вчера действително беше един – за добро или за лошо, исторически момент, момент, в който бяха вдигнати маските на задкулисието и стана ясно нещо, което българските граждани и голямата част от българското общество знаят отдавна. Това обяснява и ниската избирателна активност, а именно, че нашата страна няма своя собствена суверенна политика, че тя е овладяна държава, че тя не носи белезите на държава, а на колония, управлявана отвън, на територия, както искате го наречете. Когато вчера това нещо стана ясно и когато беше ясно и категорично заявено тук от страна на не кой да е, а от страна на председателя на ДАНС, някои маски паднаха окончателно. От вчера вече се заговори за това, и то официално, в някои от пропагандните канали на американското посолство, маскирани като медии, че ако няма правителство с втория мандат, България трябвало да стане протекторат на Европейския съюз, цитирам, каквото и да означава това. От вчера насам вече представители на парламентарна политическа сила – втората в България, говорят за това, че България не трябва да съществува като държава, говорят за това, че ние трябва да бъдем изтрити от картата на света. Вчера се заговори дори и за Майдан, за насилие – все неща, които показват паника, паника от разрушаващото се статукво в нашата страна, но това нещо не е най-важното, това са нормални защитни реакции на едни хванати натясно шпиони, осветени шпиони. По-важното е друго. От вчера насам втората по големина политическа сила в нашия парламент няма моралното основание да заема банките тук, в пленарната зала. Тя загуби всякаква законова легитимност, защото всяка една политическа сила, която поставя своята дейност в услуга на чужда държава, трябва да бъде забранена. Най-доброто решение, което в момента може да бъде постигнато от страна на тази политическа сила, ако въобще има някакъв остатък на чест и доблест сред някои от политическите представители вътре в нея – искам да вярвам, че не всички са национални предатели и шпиони, искам да го вярвам – най-доброто решение, което може да се случи, е мандатът да бъде върнат незабавно, защото тази формация няма моралното право да представлява никого вече освен посолството и посолствата, с които съгласува своите кадрови решения и назначения. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) От вчера насам е трудно да говорим за „Продължаваме Промяната“, говорим за „Продължаваме предателството“, говорим за шарлатани и шпиони, говорим за хора, които принизяват държавата до ниво, което тя никога не е имала, говорим за хора, които смятат за нормално това, което правят, и които се опитват да го легитимират като положителна практика. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) От тази парламентарна трибуна се обясняваше, че няма нищо по-нормално от това да искаме одобрението на други посолства за назначения във висшата държавна администрация. Искам само да си представите какво би станало, ако аз или който и да е от ВЪЗРАЖДАНЕ каже, че трябва да се съгласуват или че сме съгласували още повече назначения, при това на службите, с посолството или посолствата – само си представете каква би била реакцията! И не само за нас, разбира се, и за която и да било друга политическа партия. Но тук има хора, които си мислят, че са над закона, тук има хора, които си мислят, че те са законът, тук има хора, които си мислят, че обладават моралното право да определят кой е добър и кой е лош, кой е демократ и кой не. Най-доброто решение, което може в момента да бъде взето, е България да отиде на нови избори и същите тези хора, които превърнаха националното предателство в еталон за морал, чест и доблест в кавички, да бъдат така добри да излязат пред своите избиратели и да им кажат следните няколко неща: Първо, ние смятаме да съгласуваме всички свои назначения с посолството и да чакаме одобрението на посолствата. Смятаме, че така е нормално. Нека да го кажат! И нека да бъдат така добри да кажат кое е посолството и кои са посолствата. Второто нещо, което е, нека да кажат ясно и категорично, както го казват в момента, само че го казват след изборите, а не преди изборите – нека да кажат: ние знаем, че няма да спечелим изборите, затова ще правим коалиция с ГЕРБ след изборите. Нека да го кажат на своите избиратели, така е честно. Трето, много важно, нека да кажат смятат ли България за независима държава, или смятат, че тя трябва да бъде – хайде да не я наричаме колония, модерното евро-атлантическо определение за колония явно е протекторат, защото от вчера говорят за това, че България трябва да бъде протекторат. Нека да кажат, че България трябва да бъде протекторат – дали на Европейския съюз, дали на някоя друга държава, формация или съюз, няма никакво значение. Важното е някой друг да взема решенията, само и само България да не съществува като държава. И на четвърто място, да кажат на своите избиратели следното нещо: ако не стане това, което ние искаме да стане, ако България продължи да съществува като държава, ние ще направим Майдан, ще има насилие, защото това нещо се чу вчера. Нека да бъдат така добри да го кажат както на своите избиратели, разбира се, така и на цяла България, за да стане ясно, че всъщност тук имаме не политическа формация, а организирана престъпна група, защитаваща чужди национални интереси; за да стане ясно, че тази формация е заплаха за националната сигурност на България; за да стане ясно, че тези хора нямат право да представляват никого друг, дори и вече не собствените си избиратели, защото една голяма част от техните избиратели са омерзени от това, което се случи. Защото с присъствието си дори тук тези хора в момента оскверняват българското Народно събрание. Нямате морално право да сте тук! Върнете мандата! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми български граждани! Процедурата ми е по начина на водене. Тя е към Вас, господин Председател. Аз апелирам да прекъсвате всякакви опити за подобен тип фашистка пропаганда, които се правят от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“ Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Никой не дава право на господин Костадинов да дава квалификации на който и да е. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ще изчакам. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Предатели! Предатели! Национални предатели! Вчера Ви го казаха.“) Уважаеми господин Председател, никой не дава право за… (Силен шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Председател, аз не съм си позволил да обидя колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и не съм ги нарекъл фашисти. Това, което казвам, е, че насаждането на омраза е част от фашистката идеология и тя не трябва да бъде допускана в тази зала. Както и цензурата, защото епизодът, в който се намирахме преди прекъсването, народен представител да бъде цензуриран от най-високата трибуна на парламентарната република, също представлява признак на фашистка идеология. Аз апелирам към Вас да не бъдете толерантен към подобен тип поведение, както и да не бъдете толерантен към обиди, които преминават рамките на добрия тон, какъвто използват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – да обиждат цяла парламентарна група, както и обидите и квалификациите, че някой е национален предател. Обръщам внимание на българските граждани. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Обръщам внимание на българските граждани, че дали някой е национален предател или не и дали е извършил нарушение против Републиката се установява само и единствено от българския съд. Уважаеми господин Председател, никой в тази зала няма моралното и законното право да обижда когото и да е, че е национален предател, преди българският съд да се произнесе.

Моля да не бъдете толерантен към подобно поведение и да налагате съответните санкции, които са заложени в Правилника. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и е наистина към Вас. За пореден път бяхме свидетели на коментар на декларация – нещо, което Правилникът на Народното събрание не позволява. Освен това в този коментар на декларация, което е нарушение на Правилника, и ние знаем, че тук има – щях да кажа народни представители, но смятам, че по-скоро тази дума от вчера не може да бъде използвана към една част от хората, които се намират в тази зала, и Вие всъщност позволихте неведнъж, а два пъти въпросното лице, което към момента е с неясен статут в тази зала, да направи нарушение на Правилника. В тази връзка аз подкрепям Вашите думи, че ние трябва да се стремим да работим, само че от няколко седмици ние не само че не работим, не само че Народното събрание е изпразнено от съдържание, а докато една шайка, която е допусната тук или може би съгласувана да бъде тук с някого по някакъв начин, направили ала-бала, за да заемат повече в тази зала абсолютно без смисъл…

…изпразвайки от смисъл съществуването си на въпросната политическа група в тази зала, от вчера с категоричност потвърдена от Службите, ние смятаме, че трябва да има и друг вид процедура тези хора по какъв начин да взимат отношение към всяка една от точките, които предстоят да гледаме. Защото, докато се занимавахме с техните скандали, ала-бала и шпионаж, всъщност държавата ни затъва всеки ден, ден след ден благодарение на точно това, което те допринесоха последните години. (Шум и реплики в залата.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 49-302-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 49-302-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Атанас Мазнев, заместник-министър на електронното управление, и господин Константин Азов, началник на политическия кабинет; госпожа Гергана Колешанска, директор на дирекция „Политики за електронно управление“, и госпожа Рени Борисова, държавен експерт. От името на вносителя мотивите бяха представени от господин Мазнев, който уточни, че предложените изменения и допълнения на посочения законопроект имат за задача да се транспонира Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор – Директивата за отворените данни. За тази цел се въвеждат редица нови понятия и допълнителни задължения на организациите от обществения сектор. Той отбеляза, че забавянето с транспонирането е причина за откриване на наказателна процедура от Европейската комисия и налагане на имуществена санкция на Република България. В изложението си господин Мазнев подчерта, че мерките, които се предвиждат, се свеждат до определяне на приоритетните области, в които следва да се отворят обществените данни, видовете данни, които подлежат на отваряне, в това число динамични данни, научноизследователски данни и набори от данни с висока стойност, както и условията за тяхното предоставяне; изясняване на кръга на задължените субекти; създаване на улеснени механизми за публикуване на данните и тяхното повторно използване, както и свързване на методите на портала за предоставяне на информация с необходимостта от предоставяне на защита на личните данни и тяхното анонимизиране; правата на интелектуална собственост върху бази данни; въвеждане на легални дефиниции. Той поясни, че Директивата въвежда значителни подобрения на достъпа до отворени данни до обществена информация. Концептуално под „отворени данни“ се разбират най-общо данните в отворен формат, които могат да се използват свободно повторно и да се споделят от всеки за всякакви цели. Подобно на материята за защита на личните данни се набляга на разбирането за „отворени данни“ като последователност от действия, които следва да се предприемат на всеки етап от процеса по създаване, съхранение и разпространяване на данни при определени условия, което да гарантира на субектите правото на информация. По отношение на задължените субекти Законопроектът запазва съществуващата до момента терминология, включвайки държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. С оглед на гарантирането на възможността за достъп до научноизследователски данни режимът на отворени данни става приложим и за субектите, които ги създават, съхраняват и разпространяват, а именно организациите, осъществяващи и финансиращи научни изследвания, като по този начин се разширява и кръгът на задължените субекти. В изпълнение на нововъведения принцип „отвореност по замисъл и по подразбиране“ и за улеснение на потребителите при разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги организациите от обществения сектор са длъжни да реализират автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до електронните документи, информацията и данните в машинночетим отворен формат, които са публични, включително чрез публикуване в портала за отворени данни. Предвижда се и периодично изготвяне на обобщен доклад за състоянието на повторното използване на информацията от обществения сектор и въздействието на наборите от данни с висока стойност, както и възможността за опростяване на достъпа до набори от данни чрез осигуряване на единна точка за достъп. Предвиждат се също подобрения и регламентация на платформа за достъп по информация. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. По Законопроекта са постъпили становища от фондация „Общество.бг“ и сдружение „Данни за добро“ и Националното сдружение на общините в Република България. След представянето на Законопроекта последва дискусия, в която взеха участие народните представители Димо Дренчев, Анна Александрова, Ирена Анастасова, Костадин Стойков, Стефан Апостолов и Калина Константинова. Господин Дренчев обърна внимание на забележките и препоръките в постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България по отношение на многобройните искания за информация и въвеждането на ЕГН като елемент от идентификацията на заявителя, изключването на първичните счетоводни документи, както и заложените срокове за изпълнение, които биха се оказали трудноизпълними от организациите в обществения сектор. Госпожа Александрова отбеляза, че ПГ на ГЕРБ-СДС ще обсъди предложенията за изменение и допълнение. В хода на дискусията постави въпрос към вносителите относно забележки, отнасящи се до усъвършенстване на административното производство по предоставяне на достъп до обществена информация, както и на съдебния контрол върху решенията за предоставяне отказ на достъп до обществена информация. Тя допълни, че ще се направят допълнителни предложения между първо и второ гласуване. Госпожа Анастасова също заяви, че ПГ на „БСП за България“ ще подкрепи Законопроекта, като изрази мнение, че Законът трябва да бъде максимално разбираем с оглед сложността на материята, която регулира. От името на ПГ на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ госпожа Константинова заяви, че по същество подкрепят Проекта на закон и приемането му, като ще бъдат представени няколко предложения за неговото подобрение. В хода на дискусията участие взеха Костадин Стойков и Стефан Апостолов, които изразиха мнение по отношение на предложенията за промяна на размера на налаганите санкции в случаите на отказ за предоставяне на данни и обществена информация. В хода на дискусията представителите на Министерството на електронното управление обърнаха внимание, че с предлаганите промени в нормативната уредба се изгражда връзката между материята на отворените данни и някои свързани правни институти, включително защита на личните данни, правата на интелектуалната собственост върху бази данни и други. Те изразиха съгласие, че трябва да се цели постигането на баланс, като отбелязаха, че Република България като член на Европейския съюз е задължена да транспонира Директивата в националното законодателство чрез законодателните промени, въвеждащи изискванията и мерките, описани в Директивата за отворени данни. В резултат на проведеното обсъждане Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество с 9 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за достъп до обществена информация, № 49-302-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 49-302-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии на свое заседание, проведено на 25 май 2023 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 49-302-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023г. На заседанието присъстваха: от страна на Министерството на електронното управление Георги Тодоров – служебен министър на иновациите и растежа, Гергана Колешанска – директор на дирекция „Политики за електронно управление“, Константин Азов – началник на кабинета на министъра, Ангел Петров – главен секретар на Министерството на електронното управление (МЕУ), както и представители на работодателските организации и неправителствения сектор: госпожа Мария Минчева – Българска стопанска камара, господин Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“ към АИКБ, госпожа Ирина Радоева – БАИТ. Законопроектът беше представен от служебния министър на електронното управление Георги Тодоров, който посочи, че предложеното законодателно предложение транспонира Директива на ЕС 2019/1024 – Директивата за отворени данни. Той добави, че срокът за транспониране на Директивата е изтекъл и понастоящем Европейската комисия е открила наказателна процедура срещу България. Той отбеляза, че Законопроектът е разглеждан и внасян в Народното събрание от Министерския съвет трикратно, но не е бил приеман поради липса на постояннодействащо Народно събрание. По същество предлаганата промяна предвижда да въведе в националното законодателство нормите на европейското право за управление и достъп до публични данни от обществените институции, както и на научноизследователски данни, които са събирани в рамките на научни изследвания, финансирани с публични средства. Законопроектът регулира режима на отворени данни, предоставянето на достъп в реално време на динамични данни, повишаването на предлагането на ценни данни от обществения сектор, както и съобразяването на методите за предоставяне на данни в съответствие с правилата за защита на личните данни. Законопроектът урежда правила за предоставянето на научноизследователските данни, които са добити в резултат на изследователска дейност, която е била финансирана с публични средства. По отношение на имащите право на достъп до данни се предлага да се разшири обхватът на допустимост за достъп. С предложените промени се цели да се създадат достъпни отворени интерфейси за предоставяне на данни. Законопроектът предвижда да се въведат и промени в таксите на достъп до обществена информация. Предвижда се създаването на единна централна уеббазирана платформа за данни и достъп до обществена информация. С предложените промени платформата трябва да стане една от основните точки, по които да се осъществява достъп до обществена информация. Така представените законодателни промени ще постигнат редица икономически и социални въздействия: увеличаване на възможностите за достъп до обществена информация и големи бази данни на заинтересованите страни; развиване на предприятията, базирани на данни; създаване на възможност за използване на данни от научни изследвания, които са били финансирани с публични средства. По Законопроекта не са постъпили допълнителни писмени становища извън предоставените справки и документи от Министерството на електронното управление. По същество към постъпилия законопроект народният представител Божидар Божанов отбеляза, че Законопроектът е включен в дневния ред за текущата седмица и изрази своята надежда за по-бързото му приемане на първо четене. В обсъждането се включиха и представители на неправителствения сектор, присъстващи на заседанието. Госпожа Ирина Радоева от БАИТ оцени Законопроекта като силно необходим, а бързото му приемане – за силно желателно. Тя зададе въпрос как ще се извършва конкретното предоставяне на данни – чрез единна поръчка или чрез отделни поръчки. На въпроса ѝ министърът отговори, че платформата вече се разработва. Госпожа Радоева зададе последващ уточняващ въпрос относно конкретното време, когато ще бъде открита платформата. Министърът каза, че зависи от множество фактори, включително наличие на държавен бюджет, но изрази увереност, че се извършват необходимите действия за максимално бързото откриване на тази услуга. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 8 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по електронно управление и информационни технологии прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.“

Господин Председател, колеги! Политиката за прозрачност в работата на институциите е изначално залегнала и в политиката на ВЪЗРАЖДАНЕ. Промените в Закона за достъпа до обществена информация се налагат във връзка с въвеждането в българското законодателство на европейска Директива 1024 от 2019 г. Срокът за нейното транспониране в българското законодателство е изтекъл преди около две години и ние от няколко месеца сме вече в наказателна процедура, като, доколкото си спомням, санкциите ще бъдат около 20 хил. лв. ежедневно. Улесняването на достъпа до обществена информация и достъпа до отворени данни, включително до научни данни с висока стойност, когато университети, други лаборатории и организации биват финансирани с публични средства, със сигурност ще донесе безспорни ползи за България. Чрез промените в Закона се прецизират някои понятия и се засилва ролята на платформата за достъп до обществена информация. Аз имам обаче някои много сериозни резерви, свързани с досегашния горчив опит от практическото прилагане на Закона. Оставена е възможността за необосновани откази от страна на недобросъвестни служители на администрацията на базата на формални критерии относно обема на изискваната информация. Когато в платформата за достъп до обществена информация се публикуват само решенията на заявленията, те няма да могат да бъдат ползвани от други граждани, защото няма да бъде ясно по какъв въпрос се отнасят. Още по-сериозни възражения към този ЗИД има от страна на общините в България и те са свързани с наблюдаваната в момента злоупотреба с права от недобросъвестни граждани – искането на една и съща голяма по обем информация от десетки общини от хора с фалшиви имена и адреси, които нямат правен интерес в дадената община, натоварват и човешките, и финансовите ресурси на общините, особено на малките общини. В становището на Националното сдружение на общините в България има конкретни много разумни предложения, защото те вече имат множество подобни казуси. Някои НПО злоупотребяват и водят едни безкрайни дела и точно от тях идват и предложенията за вдигане на санкциите срещу общините 10 пъти. Общините не са ресурсно обезпечени изобщо да прилагат и да създават тези списъци, които се изискват според Закона. На моя въпрос към представителите на Министерството на електронното управление – защо не изчистим тези текстове, защото към тях имат забележки дори НПО-тата, които ги предлагат, и защо да не затворим тези вратички в Закона, отговорът беше: давайте да го приемем бързо така, че идват санкции, а пък после ще го оправим през наредбата. Много ми се иска, колкото и да е кратък животът на това Народно събрание, да не тръгваме по тоя грешен път, да не приемаме законодателство по този начин и затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим на този етап от подкрепа. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение по повод на предложения закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, като ще се опитам да обобщя мнението на нашата парламентарна група, свързано с този закон. Моето мнение е, че този закон е необходимо да бъде приет на този етап, още повече че ние сме на фаза първо гласуване на Законопроекта, по няколко причини. И преждеговорившите преди мен заявиха едно обстоятелство, което безспорно навежда на мнението, че с оглед на нашата принадлежност към Европейския съюз има издадена през 2019 г. Директива № 1024 на Европейския съюз, която сме длъжни най-малкото да обсъдим и евентуално да приемем – дали изцяло или в части, за да може да синхронизираме нашето право с европейското законодателство. В тази връзка даже считам, че това изменение и допълнение е малко закъсняло, но с оглед на това, че от две години и половина реално няма нормално действащ парламент, аз намирам причината за това закъснение именно в тази несигурност на законодателната власт. Очевидно, че Европейската комисия на всеки 10 години взима някакво отношение на базата на натрупания опит от достъпа, който гражданите – и забележките, и НПО-тата, и така нататък, имат по повод на достъпа до обществена информация, защото Вие знаете, че първоначално този закон е гласуван през 2003 г., след това през 2013 г., а сега сме 2023 г. и приблизително на 10 години този опит се опитва да бъде натрупан и да бъде резюмиран в една нова директива. Реално в тази директива всъщност се правят някакви подобрения на достъпа до обществена информация, но аз изразявам принципно становище, че когато говорим за достъп до обществена информация, трябва да бъдем много внимателни с баланса както на интереса на гражданите, респективно на някои обществени организации, които искат и имат желание всъщност да получат определена информация от органите на местната или държавната администрация, то трябва да внимаваме с това да не се злоупотребява с това право. Затова по принцип ние ще гласуваме за приемането на този Закон за изменение и допълнение на информацията, но действително има много сериозни забележки по отношение на няколко основни факта. Това се налага от практиката и най-добре се вижда, когато прочетете стенограмите както по отношение на Съюза на общините, така и по отношение на редица решения на административните съдилища, които всъщност се произнасят при наличие на основание за обжалване на такъв достъп до обществена информация. Затова аз намирам, че между първо и второ четене действително трябва да бъдем много внимателни, когато говорим за това в какъв срок всъщност може да се иска такъв достъп до обществена информация. Имайте предвид, че административната отговорност се погасява с тригодишна давност и в този смисъл да се иска достъп до обществена информация, до материали или до определени административни действия на общински или държавни административни структури реално е лишено от всяко основание, тъй като всъщност с погасяване на изтичането на тригодишната давност всъщност нищо няма и не може да последва от получаването на тази информация, независимо каква би била тя. С оглед на това срокът, в който би могло да се иска достъп до такава информация, би могъл да се намали и да се фиксира, ако не до три години, защото там има една уловка, че от узнаването започва да тече този срок, но не повече от три години от неговото узнаване. Нека все пак да помислим за нещо, което да е свързано с определен период от време, в който може да се иска и достъп до тази информация. По отношение на това, и тук има най-много злоупотреби относно това кой я иска тази информация, много са случаите. Аз говоря и за нашия регион. Имаме няколко такива фигури във Варненския регион, които питат за всекиго, за всичко, без те да имат какъвто и да е било някакъв интерес. Обикновено са подставени лица на групировки, които имат някакви икономически интереси, или пък нещо не им харесва по някоя обществена поръчка и така нататък, и така нататък. Така че изискването за една обоснованост на направеното искане за достъп до обществена информация с всички лични данни, които трябва да съпровождат това искане, според мен е задължително, за да може и органът, който е длъжен да даде тази информация, все пак да направи една преценка относно това кой, защо го иска и дали е налице наистина обществен интерес за получаването на тази информация. Няма да говоря за това, че една и съща информация се иска от 100 различни места като бланкетна такава и се подава в 20 – 30 общини. Там, където някой има или иска да защити някакви интереси, той подава тази информация с един и същ... Просто тя е като една щампа. Нещо, което не трябва да се допуска, защото това, както каза и колегата преди мен, затормозява администрацията – както държавната, така и общинската, с това. По отношение на обжалването. Аз считам, че искането или предложенията, които са направени, да има двуинстанционно обжалване според мен не е добър знак. И не е добър знак не затова, защото съм против да има и касационно обжалване на решенията на Административния съд, а защото не считам, че тази материя е толкова сложна, че да не може Административният съд като инстанция, която проверява отказа – мълчалив или нарочен за администрацията, да даде правилното решение на казуса. По този начин въобще натоварването на съдилищата с изключително много дела, обжалване и така нататък води до това, че решенията не са, как да кажа, в най-мекия случай се пишат набързо и не са така изпипани, както иска Законът, така че ми се струва, че сегашният начин, по който се обжалва мълчаливият или нарочният отказ, е напълно достатъчен, за да защитава интересите на тези, които искат достъпа до обществена информация. И накрая – може би между първо и второ четене или въобще когато стане дума за разглеждане на текст по текст на това изменение и допълнение на Закона, ще трябва да бъдем категорични в едно, че получаването на първична счетоводна информация не е препоръчително и ние трябва да вземем отношение и да откажем за това. Затова по принцип ние ще гласуваме този закон, но има забележки, които ще разгледаме и ще дадем, когато се премине към детайлното гледане на Закона. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Балачев, действително Сдружението на общините има своето становище по реално съществуващи казуси със злоупотреби с право, обаче все пак смятам, че това може да бъде адресирано или с действащата уредба, или с финото ѝ прецизиране, а не с налагане на допълнителни ограничения и с преценка на органа дали гражданинът има интерес от дадена информация или не. Ние със Закона казваме, че обществената информация е полезна на обществото, че гражданите имат изначално интерес от нея и не смятам, че въвеждането на такава преценка, макар и по стриктни и формални критерии, ще доведе до добри резултати. Напротив, ще последват доста откази, които ще бъдат обжалвани, и ще създадем неприятна практика. Съгласен съм обаче, че притесненията на Сдружението на общините трябва да бъдат адресирани и мисля, че между първо и второ четене може да го направим внимателно. Благодаря Ви.

Уважаеми колега, действително това е един от най-щекотливите въпроси – кой има право и в какъв обем. Аз смятам, че трябва да дадем възможност на общините. Казвам го от практиката – повече от 15 години съм бил в местната власт, преди да дойда тук, и задаването на всякакви възможни въпроси, които са далеч от обществения интерес, трябва да има възможност администрацията да прави тази преценка. Да, този, който не е съгласен, действително има право да го обжалва. И второ, нека все пак ние да знаем кое е лицето. Много са случаите – тук колегите от Варна може би знаят, има няколко фигури в нашия регион, които питат. Някой път се оказва или като има проверки, защото има и наказателни дела после във връзка с клевета, обида и така нататък, и така нататък, твърдят: „Не, не бях аз. Не са ми пълни данните“ и така нататък. Нека да се знае кой задава въпроса. Мисля, че когато човек е съвестен, няма причини да се крие зад това кой е, къде живее и какви са му данните.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 49-302-01-17, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 49-302-01-17, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: Емил Ганчев – заместник-министър на вътрешните работи; Александрина Мартинова – началник-сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда“ в дирекция „Български документи за самоличност“; Пенка Ценова-Христова – дирекция „Правно-нормативна дейност“; Тихомир Тодоров – отдел „Пътна полиция“, ГДНП, и Людмила Стоянова – отдел „Пътна полиция“, ГДНП. Внесеният законопроект отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Ганчев. Предложените промени за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи произтичат от необходимостта за улесняване на гражданите при предоставяне на услуги, свързани с издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към настоящия момент в чл. 9, ал. 2 от Закона за българските лични документи е предвидено, че при промяна на постоянния адрес от едно в друго населено място в срок до 30 дни от издаването на нов документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство. Въз основа на извършен анализ е установено, че е възможно да отпадне задължителното подаване на заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство при промяна на постоянен или настоящ адрес на даденото лице. Към момента издаваната лична карта на български граждани не е съобразена с актуални изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета относно повишаване сигурността на личните карти, съгласно който считано от 2 август 2021 г. всички държави – членки на Съюза, трябва да започнат производството на лични карти с електронен носител на информация с биометрични данни. Разрешението за пребиваване на граждани на трети страни, което се издава в Република България, също не изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1954 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета, с който се въвежда нов формат на документа. Във връзка с последното страната ни е информирана с официално уведомително писмо на Европейската комисия за стартиране на Процедура за нарушение № 2021/2127 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В тази връзка със Законопроекта се предвиждат съответните разпоредби, които да укажат на българските граждани възможностите за заявяване на документи, отговарящи на европейските изисквания. Със Законопроекта се урежда на законово ниво хипотезата на подаване на заявление за издаване на нов документ за самоличност, когато заявителят не може да представи документ за самоличност или заместващ го такъв поради загубване, кражба или унищожаване. Предвижда се удостоверяването на самоличността да става с представяне на копие на удостоверителен документ за раждане с оглед на доказване на самоличност. Във връзка с улесняване на заинтересованите лица – граждани на Европейския съюз и чужденци, при подаване на заявление за подмяна на чуждестранни свидетелства за управление на моторно превозно средство с български свидетелства за управление на моторно превозно средство със Законопроекта се предвижда и промяна на чл. 151, ал. 9 от Закона за движението по пътищата, с която да отпадне изискването за представяне на копие на документ за завършено образование с оглед на обстоятелството, че се касае за признаване на вече придобита правоспособност за управление на моторно превозно средство…“ (Шум и реплики.)

„…а изискването за образование е национално и е относимо към първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Петър Георгиев Петров, Иван Иванов, Младен Маринов, Божидар Божанов и Маноил Манев. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 49-302-01-17, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“

Уважаеми колеги! (Шум и реплики.)

Колеги, ама да свършим работата и после…

Господин Председател! Уважаеми колеги, аз ще бъда много кратък. Този законопроект събуди дискусия в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и тази дискусия между първо и второ четене аз мисля, че ще доведе до много добри резултати в крайния текст на Законопроекта. Но освен на чисто техническите въпроси, които обсъдихме в Комисията, аз ще Ви помоля да обърнете внимание на този законопроект и във връзка с нещо, което е много дълго обсъждано в средите, които се интересуват от материята – това е равностойността на свидетелството за управление на моторно превозно средство и личната карта, които в Закона са посочени като равностойни документи за удостоверяване на самоличност, но има някои неща, които трудно си съответстват. Има неща, които не се съдържат в свидетелството за управление на моторно превозно средство и които може би трябва да бъдат добавени вътре – примерно като адрес, за да могат да бъдат равностойни документи – да са равностойни едни на други, защото иначе само стои в българските документи за самоличност свидетелството за управление на моторно превозно средство, а реално трудно се признава и трудно се ползва. Това е една от темите, които би трябвало да обсъдим между първо и второ четене на текста и на Закона. Другото, за което искам да се обърна към Вас… (Шум и реплики.) Господин Председател, може ли да…

Добре, няма да Ви досаждам колеги. Няма да Ви досаждам повече, но само да Ви кажа, че този законопроект е важен за хората. За първи път отменяме крепостното право при издаването на документи за самоличност. По сега действащото законодателство сменяш си адреса и в тридесетдневен срок трябва да тичаш да си вадиш ново свидетелство за управление на МПС – това, ако не е крепостно право, не знам как се нарича. А в този законопроект ще го отменим – ще можеш да останеш със същото свидетелство и да не ходиш в тридесетдневен срок, че и да те глобят, ако закъснееш. Ето това са нещата и доводите, с които Ви карам да подкрепите Закона, защото има хора, на които този закон не им харесва заради многото цитати на Европейския съюз и така нататък. Няма нищо лошо в този закон. Подкрепете го. Благодаря Ви.

Аз като цяло съм съгласен с Вашето изказване, че този законопроект улеснява доста гражданите. Между първо и второ четене ще трябва да ги доулесним например с отпадането на постоянния адрес – заявяването на лична карта по постоянен адрес. Тоест, когато си сменим постоянния адрес, да можем да отидем където искаме в МВР. Между другото, новият модел на личните карти ще позволи това – така или иначе те се издават централизирано и няма нужда да бъдат заявявани децентрализирано. Това, с което няма да се съглася, е, че адресът трябва да го има в шофьорската книжка. Адресът на личната карта в момента се използва на практика само при гласуване. Така или иначе не можем да гласуваме с шофьорска книжка. При всички останали случаи актуалният адрес може и трябва да бъде проверяван служебно в реално време в регистрите на МВР, съответно на ГРАО. Добавянето на адреса освен най-битовия проблем, че не може да се събере на книжката заради редица реквизити, изисквани от Директивата, всъщност създава проблем, който в момента се отменя. Тоест, когато ние махнем изискването да си сменим личната карта при смяна на адреса, ако сложим адреса в личната карта, ще трябва да си го сменим. Затова по-скоро смятам, че адресът няма причина да бъде в шофьорската книжка, но се съгласявам, че тя трябва да бъде призната при всички други случаи и приравнена с изключение на изборното право. Благодаря.

Колега, Вие ме провокирахте. Аз по шума и това, което се случва в залата, реших да бъда кратък и не толкова обстоятелствен, обаче Вие ме провокирахте. Всъщност, колеги, на първо четене имаме един много некадърно написан закон. (Реплики.) Това исках да Ви кажа: между първо и второ четене ще го оправим и така нататък, но гледах да минем така. Всъщност имаме един закон, който още от мотивите тотално е объркан и това по време на дебата го казахме неведнъж в Комисията. Второ, с това, което Вие казвате, колега, не съм съгласен заради две неща – или махаме свидетелството за управление на моторно превозно средство от българските документи за самоличност и става свидетелство за управление на моторно превозно средство – документ, или му даваме тези всички необходими неща, които трябва да притежава, за да има абсолютната равностойност на личната карта, която сега ще бъде и с електронен носител. Това е въпросът, който аз исках да поставя преди малко. А да ми обяснявате как не е необходимо да има разни параметри в него, пък не е проблем свидетелството, това е съвсем друга тема, която трябва да водим по време на дебатите между първо и второ четене. Това, че Министерският съвет бълва закони, за които въобще не им е дошло на акъл да изпипат поне мотивите си в тях, е съвсем отделна тема, която може би е време вече да повдигнем от тази трибуна, защото оттам идват всички неразбирателства между нас, когато говорим за законодателни инициативи – особено свързаните с МВР и особено свързаните с всичко, в което става въпрос за движение по пътищата и свързаните с него документи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бях провокиран да взема това изказване във връзка с това, че преждеговорившият спомена, че е необходимо приемането и подкрепя приемането на Законопроекта на първо четене въпреки неговите слабости, заложени от изготвянето от Министерския съвет. Бивайки провокиран по тази линия, аз лично смятам да не подкрепя Законопроекта. Може би залата ще намери решение да го подкрепи на първо четене и да предложи доста промени, които, както чувам, са необходими, между първо и второ четене, но това, което не можах да взема като реплика, да кажа на господин Манев… (Шум и реплики.)

…е във връзка със свидетелството за управление на моторни превозни средства, а именно това, че от много години в българското законодателство е залегнало, че свидетелството за управление на моторно превозно средство и личната карта са документи, които трябва да удостоверяват българските граждани пред всяка една институция, включително и от частен характер – говорим за банки, финансови институции, ако искате, и доставчици на телекомуникационни услуги, и в Закона е записано, че това трябва да бъде така. (Шум и реплики.) Тоест де юре… (Шум и реплики.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Колеги, аз няма да подкрепя Законопроекта на Министерския съвет, защото смятам, че или свидетелството за управление трябва да получи всичките необходими реквизити – отивайки в една банка, застрахователно дружество или доставчик на телекомуникационни услуги, да можете да сключите договор, да удостоверите кой сте Вие по надлежен ред и то да бъде признато от тези институции или частни фирми контрагенти, или изобщо свидетелството за управление на моторно превозно средство да не бъде записано като равноправен документ на личната карта. Аз намирам достатъчно много пропуски в предложения законопроект от Министерския съвет и в лично качество на народен представител няма да го подкрепя на първо четене. Благодаря Ви.

Доклад за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г. На заседанието присъстваха: Александър Свраков – заместник-министър на финансите; Снежанка Колева – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; Калоян Симеонов – началник на отдел „Банки, платежни услуги и застраховане“ в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; Райна Христова-Янева – заместник-директор на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС, и Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в ДАНС. Законопроектът беше представен от заместник-министър Александър Свраков. С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари се въвеждат допълнителни мерки за борба с изпирането на пари, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм ІІ – ERM II, Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени в Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и част от Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа – Комитета MONEYVAL. Със Законопроекта се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма както с изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС Директива (ЕС) 2018/843, така и със стандартите на FATF. С част от предложените промени се цели още и отстраняване на констатираните неточности при въвеждането в националното законодателство на Директива (ЕС) 2018/843, установени в хода на процедурата по проверка на съответствието от страна на Европейската комисия. Едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление, и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление, чрез създаване на нарочен регистър. Предвижда се и отбелязване в търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик. На следващо място с въведените със Законопроекта промени се създава задължение за вписване в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, извършващи дейности по чл. 4, т. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари по занятие. С последното се постигат в по-висока степен заложените в Директива (ЕС) 2018/843 цели, както и съответствие със стандартите на FATF. Създаването на новия регистър ще осигури по-голяма прозрачност, достоверност на публикуваната информация, както и възможност за своевременно установяване на несъответствия и съответно ефективното им отстраняване. Господин Свраков посочи, че Законопроектът е съгласуван с институциите, които отговарят за тази политика, в т.ч. Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 14, „против“ – 3, без „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г. На заседание, проведено на 25 май 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Методи Методиев – служебен заместник-министър, Снежана Колева – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и Калоян Симеонов – началник-отдел „Банки, платежни услуги и застраховане“ в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, както и представители на ДАНС: Райна Христова-Янева – заместник-директор на дирекция „Финансово разузнаване“, и Таня Каракаш – директор „Правно-нормативна дейност“ . Законопроектът беше представен от господин Методи Методиев. С предложения проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗИД на ЗМИП) се въвеждат допълнителни мерки за борба с изпирането на пари, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм ІІ – ERM ІІ, Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени в Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и част от Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа – Комитета MONEYVAL. С настоящия законопроект се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма както с изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС – Директива (ЕС) 2018/843, установени в хода на процедурата по проверка на съответствието от страна на Европейската комисия. Едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление, и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление, чрез създаване на нарочен регистър. Предвижда се и отбелязване в търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик. Законопроектът е изготвен съвместно и е съгласуван с институциите, които отговарят за тази политика, в това число Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други. В основата на Законопроекта е проектът, одобрен с Решение на Министерския съвет № 995 от 2022 г. и внесен в Народното събрание с вх. № 48-202-01-40 от 12 декември 2022 г., и технически редакции след повторното обществено обсъждане и междуведомственото обсъждане. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В дискусията взеха участие народните представители Венко Сабрутев, професор Румен Гечев, Тошко Йорданов и Мартин Димитров. Всички изразиха подкрепа за приемането на Законопроекта. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 13 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона мерките срещу изпирането на пари № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г. На свое редовно заседание на 18 май 2023 г. Комисията по въпросите на Европейския съюз обсъди Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, с № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: господин Методи Методиев – заместник-министър на финансите, господин Калоян Симеонов – началник-отдел „Банки, платежни услуги и застраховане“, Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и госпожа Елица Иванова – държавен експерт. На заседанието присъстваха и госпожа Цветелина Стоянова – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, г-жа Райна Христова-Янева, заместник-директор от Държавна агенция „Национална сигурност“, госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор от Агенцията по вписванията, и госпожа Йорданка Соколова. Законопроектът беше представен от заместник-министър Методи Методиев. С предложения проект на закона за изменение и допълнение на Закона за мерки срещу изпиране на пари се въвеждат допълнителни мерки за борба с изпирането на пари, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II – ERM II, Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени в Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и част от Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа – Комитета MONEYVAL. С настоящия законопроект се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското превантивно законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предложените промени са от ключово значение за оценката на напредъка, който Република България следва да докладва във връзка с препоръките на MONEYVAL, чието неизпълнение би имало изключително негативен репутационен ефект за България и би засегнало както публичния, така и частния сектор. С част от предложените промени се цели още отстраняване на констатираните неточности при въвеждането в националното законодателство на Директива (ЕС) 2018/843, установени в хода на процедурата по проверка на съответствието от страна на Европейската комисия. Едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление, и на адекватни услуги за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление, и чрез създаване на задължение за вписване в публичен електронен регистър. Други цели от Законопроекта включват разширяване на обхвата на лицата, като се обхванат не само клиентите, но и техните собственици. С предложения законопроект се цели и отбелязване в търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик. След представянето на Законопроекта от господин Методиев госпожа Стоянова посочи, че допълнителни промени в Закона ще бъдат направени с нов законопроект и отбеляза, че предприемането на спешни законодателни промени е едно от необходимите действия, за да може държавата да отчете напредък в периода на наблюдение, който изтича през месец юни. В последвалата дискусия взеха участие господин Асен Василев от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, господин Димчо Димчев от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ и господин Цветан Енчев от парламентарната група на ДПС. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 10, „против“ – няма, „въздържал се“ – 3, Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, преди да започна изказването си по същество, искам да обърна внимание на следния факт: в момента сме на трета точка от дневния ред, тоест за днес трети законопроект, внесен от Министерския съвет. Тези от Вас, които са слушали внимателно дискусиите по вече приетите законопроекти, няма как да са пропуснали факта, че единодушно докладчиците, било под формата на дебат, или преди да изразят становище по законопроектите, бяха на мнение, че това са поредните некадърно написани закони от Министерския съвет, които ни се поднасят с едни още по-некадърно – на коляно, писани мотиви, за да можем сега ние набързичко да ги приемем, като обичайно причината за това, с която се иска това бързане, е, че някакви резултати трябва да докладваме в Европейската комисия. Каква е връзката с изказването ни по този законопроект? Е, колеги, това е третият некадърно предложен за днес на Вашето внимание от Министерския съвет законопроект. Ще трябва да го коментираме и него. Този законопроект, макар че се представя като нов законопроект на Министерския съвет, Вие ще видите, че неколкократно беше внасян и в предходни Народни събрания, по различни причини не видя бял свят. По неясна за мен причина към това разглеждане не са прикрепени каквито и да било становища, а такива има, повярвайте, от всички лица, които са от кръга на засегнатите от предложенията, въведени с него. На мен ми се наложи на сърфирам, да обикалям по страниците, по сайтовете на тези заинтересовани лица и да се запозная с изключително унищожителни становища, които аз напълно споделям. Защо обаче Министерският съвет предлага на вниманието ни отново този законопроект, без да е отчел нито една от основателните критики на заинтересованите лица, сами ще си отговорите. Или ни смятат за глупаци, на които каквото и да поднесат, ние трябва да гласуваме, щом е от Министерския съвет, или толкова си могат, колеги. Каква е целта на този законопроект, се опитваме да открием в неговите мотиви, разбира се. На първите две страници от Законопроекта вносителят твърди, че едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лица, които предоставят услуги, и така нататък, както са предвидени и допълнителни изисквания по отношение на тези лица с цел подобряване работата по разкриване на престъпленията, условно указани като тези, които касаят изпирането на пари. В последните обаче страници на мотивите, забележете, ако първите касаят физическите лица, които ще натоварим с определени задължения, на които ще се спра по-късно, то в края на мотивите вече те звучат така, че приемането на предложения нормативен акт се очаква да има значително положително въздействие върху ефективността и дейността на държавните органи и институции в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Твърди се нещо повече от вносителя – че тези задължени субекти по този законопроект, както и техните клиенти не се очаква да бъдат негативно засегнати от измененията. Какво по същество обаче ни се предлага? Неслучайно започнах с мотивите отзад напред. В мотивите, разбира се, се твърди, че това се налага поради необходимостта от изпълнение на европейските директиви, подробно посочени, както и да се съобразим с Препоръките на MANEYVAL. Който обаче от Вас е чел както директивите, така и Доклада с Препоръките на MANEYVAL, разбира се, че знае, че там няма нищо такова от това, което ни се поднася в този законопроект. Там се дават насоки, препоръки да се подобрят мерки, да се разшири обхватът на дейностите, които да дават червена лампа на държавните институции и органи как да се борят с тези видове престъпления. Нищо не се казва за лицата, изброени и посочени в над 20 вида дейности, покриващи много от свободните професии. В тази връзка трябва да вземем предвид следното: България е една от страните, в които имаме може би най-много на брой разследващи органи, в това число и специализирани институции, които функционално по предметна дейност са натоварени точно с такива задължения. Има огромни администрации, които това работят по длъжностна характеристика, а именно: извършват дейност по разкриване и предотвратяване на престъпления, които са свързани с изпирането на пари и тероризма. Какво обаче се цели с този законопроект? Тези агенции, тези институции продължават да функционират, продължават да имат едни огромни администрации на държавна издръжка, чиито прилични заплати плащаме ние с Вас данъкоплатците. Въпреки това по неясни за мен причини, дали защото те не могат да се справят, или по други причини, се вменява на огромен брой физически лица, които извършват свободни професии по занятия, каквито са нотариуси, адвокати, счетоводители, брокери, независимо че липсва в нашето действащо законодателство дефиниция що е то брокер и кой може да извършва тази дейност, та на всички нас се вменяват задължения, присъщи на доносници, да доносничим за своите клиенти, които по служба срещаме, и да изпращаме тази информация на съответните държавни органи, на които пак ние доносниците плащаме заплатите. Нещо повече, ако не доносничим, ние ще бъдем тежко санкционирани за това, че не сме доносничили за своите клиенти. В лично качество като адвокат аз имам огромни притеснения. Неведнъж се е повдигал въпросът, че тези задължения, които се вменяват на свободните професии с този законопроект, противоречат сериозно на всички останали закони, които професионално уреждат дейността на свободните професии. Например в Закона за адвокатурата има така наречената адвокатска тайна между клиент и адвокат и аз утре ще бъда изправена пред дилемата да избирам да доноснича в нарушение на адвокатската си тайна срещу своя клиент, за да не бъда глобена от държавната институция, която трябва това да работи и на която аз плащам заплатата посредством моите данъци. Вие също ще бъдете изправени пред тази дилема! Защото идеята е всички ние да доносничим срещу всеки, без значение каква е информацията, как сме я проверили, вярна ли е тя и как ще навредим на хората, срещу които доносничим. Вие ще видите, че този законопроект ни вменява едни задължения и едни термини, на които няма дефиниции, да въведем едни правила, да гарантираме надеждност, пригодност за своите клиенти, без да става ясно какво се крие зад дефиниции – кой е надежден, кой е пригоден, как ще се удостоверяват тези обстоятелства, посредством какви критерии – ясни, неясни, документи и така нататък. Има вменени задължения да докладваме и доносничим и на Агенцията по вписванията, в това число да представяме документи, които са ни предоставени от наши клиенти, и по този начин да се намесваме в търговския оборот. Забележете, Агенцията по вписванията ще отрази тази информация, която ние ще им поднесем под формата на донос. Тя, разбира се, няма да носи отговорност за това, че е объркала търговския оборот на някакъв търговец, обаче нищо не се казва за това каква отговорност ще нося аз като адвокат, доносничила за клиента си, защото това не е проблем на държавата. Тук Законопроектът мълчи! На следващо място, с този законопроект ни се вменява да си доизработим правилата, които всички ние бяхме задължени да направим през 2019 г., когато за първи път този законопроект беше приет, като във вътрешните си правила да си създадем ясни критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки, свързани с изпиране на пари и така нататък, тинтири-минтири. Аз не знам за Вас колеги, обаче мен никой не ме е обучавал как да създавам ясни критерии, за да разпознавам съмнителни клиенти. Аз не съм обучавана, нямам нито такова образование, нито по служба имам такова задължение. Как ще разпознавате Вие съмнителните си клиенти?! Кои клиенти ще са съмнителни?! Имаме сериозни съображения въобще по смисъла на този закон, заради което ние принципно няма да го подкрепим. Призовавам и залата да направи същото. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател! Госпожо Рангелова, не знам какъв ефект очаквахте да постигнете с това, че няколко пъти споменахте, че трябва да се доносничи и да се правят доноси, но нека да не забравяме, че тук има една цяла парламентарна група, която е на принципа – всеки донос носи бонус, и те са изтъкани от това да правят доноси, за тях е съвсем естествено. Затова напълно очаквам, че за този доноснически подход те ще гласуват с по две ръце, даже и липсващите доказани национални предатели, които ги няма в момента в залата, ще дойдат специално, за да подкрепят пускането на доноси да стане вече съвсем законно и легално и да стане с някаква друга модерна дума, да не е донос, а да е примерно дописка, нещо такова. Както и да е. Освен това, че тази част от парламента, която в момента даже има и мандат за съставяне на правителство, основен начин за морално удовлетворение изпитва да пуска доноси, аз дълбоко се съмнявам, че имат някакви други експертни мнения по отношение на това, че имат няколко адвокати, които също, между другото, пускат доноси редовно. Един такъв виден адвокат от Варна, едно село до Варна по-скоро, който се срамува от селото си, че е от село, се занимава с пускане на доноси срещу деца, за отнемане на деца, но това е една друга странична тема. Та тези хора дълбоко се съмнявам, че са работили, освен в НПО-та, подпомагани от „Америка за България“, че имат представа какво означава това за фирмите и колко утежнява бюджета на бизнеса, реалния бизнес. Защото аз съм работил на мениджърска позиция в една огромна фирма, световен лидер в реално производство, и точно заради такъв закон бяхме карани периодично на 6 месеца да минаваме обучение, да минаваме изпити заради изпиране на пари, заради този закон. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател. Това е безумие! Заради този закон се карат лекарите в предприятието да минават обучение, да спазват Закона и да се занимават с това нещо. Това е безумие! Затова нека не обръщаме внимание, че в залата има една цяла парламентарна група, изтъкана от доноси. Това не трябва да продължава, още повече че този пореден законопроект е свързан с еврозоната, с ERM II и е тотално брюкселско недоразумение.

Госпожо Рангелова, изключително аргументирано обяснихте защо този закон не става за нищо. Аз искам да отида по-далеч, искам да кажа, че той е просто напълно ненужен. Ние създаваме един законодателен спам, един законодателен боклук, който не обслужва никого, той няма да е от полза нито на фирмите, нито на гражданите, нито на фиска, нито на някакви институции, ние просто ще направим едни безкрайни листчета, някакви хора в бизнеса ще трябва да ги съставят и да ги пишат, някакви хора ще трябва да се назначат в администрацията и да ги проверяват, някакви хора ще трябва да правят глоби, да ги събират. Но всичко това е напълно излишно на всеки – на цялото общество, единствено в името да отчетем пред някакви бюрократи в Брюксел напредък. Пълна глупост! Наистина не трябва да приемаме въобще никакви закони в тази посока, единствено утежняваме живота на бизнеса, живота на хората и живота на самите институции, които сега ще се чудят как да проверяват поредните декларации. Да не говорим за това, което казахте Вие. Ако сте успели да прочетете становището на Съюза на застрахователите, в момента по този закон те ще трябва да прекарат през обучение за мерките за изпиране на пари целия си персонал, включително портиери, шофьори, чистачки, секретарки. Преди два-три дена чух една история за медицинска сестра в предприятие, която трябва да ходи на обучение по мерките за изпиране на пари. На кого е нужно това?! Да отчетем някакъв фиктивен напредък пред бюрократите в Брюксел. Ние все пак сме суверенна държава. Абсолютно твърдо не трябва да подкрепяме тези глупости.

Благодаря Ви, господин Председател. Отзад напред ще започна. Господин Дренчев, питате: на кого е нужно това? Веднага ще Ви кажа. Сега ще видите – щом вече се говори за обучения, аз съм сигурна, че има НПО-та, които са започнали да провеждат тези обучения. Ще изпратят скоро на всички адвокатски кантори, на всички нотариуси, на всички пряко засегнати лица и професии любезни покани само срещу около 600 – 800 лв. двучасови обучения, но така ще могат да обучат всички, за да могат да разпознават критериите – и шофьорите, и портиерите. Питахте и нещо друго: защо е необходимо това и каква е целта на Закона? Целта на Закона според мен, така както го чета и както го възприемам – от една страна, да имаме скъпоплатени държавни служители, които да работят някакви тайни неща, които никой не знае, в едни тайни сгради, много добре заплатени. Но всъщност никой да не знае какво работят. Всички останали граждани обаче да бъдем задължени да доносничим на тези хора в писмен вид и официално, за да могат те да оправдаят своята месечна заплата. Господин Ганев, усетих неразбирането Ви защо си служа точно с тази дума „донос“, а не ползвам „уведомление“, „сигнал“ или нещо друго. Защото, господин Ганев, когато аз нямам задължение да твърдя истинността на нещо, което ще твърдя, просто мога само да го напиша, дори да не го подпиша – може да е анонимно, за да Ви навредя. Единственият термин, с който мога да квалифицирам подобно писание, е само „донос“ – затова използвах тази дума. Благодаря.

„Демократична България“! (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Между другото, правилна забележка от колегите, че трети законопроект обсъждаме на Министерския съвет – няма техен представител тук да изрази становище по темата…

Сефте!

…защото виждате, че има доста критики, а може като процедура да се вземе. Поне за следващия законопроект министърът на транспорта може да седне тук и да направи няколко реплики поне по отношение на забележките, които ще има – сигурен съм. По темата – за Законопроекта. Действително се правят няколко опита вече този законопроект да бъде приет в пленарната зала. Слава богу, неуспешни към днешна дата, защото от самото си начало, при приемането на този закон, критиките, които валяха срещу него, и последствията, които българските граждани търпят, са в доста негативен порядък. Разбира се, отбелязвам, че нито една наша бележка, която е направена в Комисията и тук в залата, не е отразена по никакъв начин от този Министерски съвет, защото те са вносителите. Мотивите, с които се внася – европейска директива. Мога да Ви кажа от обследването, което е направено, че голяма част от текстовете, които са ни представени, не са транспониране на европейска директива и съответно са авторство на служители, което, за съжаление, е стара практика в администрацията на различните министерства – да прилагат текстове в законите, които улесняват тяхната работа, но за съжаление, не улесняват българските граждани. Факт е, че този път дори няма становища, прикрепени към този законопроект, за разлика от предния път, където имаше купища такива становища, които даваха своята негативна оценка. Нашата група – на „БСП за България“, се присъединява към тези негативни становища. Декларирам тук от трибуната, че на този етап ние ще се въздържим от подкрепата на Законопроекта и съответно ако той мине в пленарната зала, ще бъдат направени за пореден път нашите предложения между първо и второ четене, за да изправят редица текстове, които са приемани на по-предни етапи, в Законопроекта. Административната тежест, която се създава с него, е в категоричен противовес на всичко това, което се демонстрира и по някакъв начин се обяснява пред обществото, че видите ли, целта на подобен законопроект, освен Плана за възстановяване и устойчивост, е да създаде по-добра среда за работа на бизнеса, на българските граждани. Напротив, тук се утежнява все повече и повече комуникацията на лицата, които са упоменати в този закон, които работят с финансови средства, и техните клиенти, разбира се. Всяка следваща промяна утежнява този процес, което буди недоумение, тъй като при приемането на нови законопроекти, които са свързани с транспониране на европейски директиви, търсим намаляване на административната тежест – тя тук се увеличава. Друг е въпросът кога тези служители ще бъдат обучени, как ще бъдат обучени, как ще бъдат подготвени – всичко, което е свързано с тази работа, как се утежнява целият процес. Така че, колеги, ние ще се въздържим от подкрепа на този законопроект на първо четене и ще направим своите предложения между първо и второ, които действително да покажат, че има друг начин, друг подход, по който тези текстове могат да бъдат официализирани в закон, така че да бъдат и в полза на органите, които се занимават с разследването на пране на пари, а това е едно наистина негативно явление и държавата трябва да се бори с него, но не и по начина, който е разписан тук – със създаване на изключително сериозна административна тежест за гражданите, за бизнеса и всякакви други заинтересовани лица. Така че ще коментираме тази тема отново, когато Законопроектът влезе тук – разбира се, ако влезе – на второ четене. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този законопроект беше предмет на обсъждане, както стана дума от преждеговорящите, и в предходната легислатура – в Четиридесет и осмото народно събрание. За съжаление, част от становищата, които тогава бяха приведени от различни организации, включително от адвокатурата, не са взети предвид от Министерския съвет при общественото обсъждане, което беше проведено през месец март тази година, и съответно внасянето на Законопроекта в Народното събрание. Становището на адвокатурата е доста дълго, обширно, засягат се различни проблеми. Безспорно този законопроект е необходимо да бъде приет – въпросът е, че между първо и второ четене трябва да се внесат редица промени в него. Няма да влизам в детайли в отделните забележки на адвокатурата – ще маркирам само някои от тях. Законът транспонира Директивата, съответната предметна материя, по начин, който според становището на българската адвокатура нарушава задължението на адвокатите за опазване на професионалната тайна между клиент и довереник. Директивата и европейското законодателство предвиждат безспорно задължение за разкриване на всякакви случаи, при които адвокатът има съмнение, че целта на предоставената консултация е с цел именно заобикаляне на законодателството относно мерките срещу изпирането на пари и изпирането на пари. Но безспорно адвокатурата основателно посочва, че транспонирането в случаи, в които няма такива съмнения от страна на адвоката, влиза в нарушение на неговата конституционно призната функция и тайната, която е уредена на това ниво, както и Закона за адвокатурата. Няма да навлизам в детайлите и за наказателните производства, и за гарантирането на тайната на лицата, които са се обърнали за адвокатска защита. Друга тема, която се посочва и от други становища, е създаденият регистър. Следния въпрос си задавам. Първо, този регистър – ясно, трябва да създадем регистър от Министерството на правосъдието на лицата, които по занятие извършват услуги. Най-често това ще обхване повечето адвокати, които се занимават с търговско право. Въпросът е: защо този регистър изисква събиране на такса, за какво е необходима тази такса? На следващо място, защо в този регистър, в съответствие с много други законопроекти, не е предвидено да може тази регистрация да се извършва по електронен път? Няма нищо подобно. Подават се заявления, събират се такси. Тоест от гледна точка на административната тежест няма никакво съответствие с действащото законодателство. В тази връзка считам, че след приемането на Законопроекта на първо четене между първо и второ четене трябва да се съобразят становищата на редица професионални организации, и по-специално това, за което взех думата – на българската адвокатура, и да се предложат изменения в Законопроекта. Благодаря.

Господин Пандов, бихте ли обяснили в края на краищата, защото аз Ви слушах внимателно, не успях да разбера: всъщност Вие имате ли възражение срещу този законопроект, или предлагате въпреки възраженията – очевидно вече дотук на три парламентарни групи, да се нагърбим за пореден път, пък даже ще предложим и да съкратим срока – 3 дни, за да поправим с къртовски труд един безумен закон, който според мен въобще не трябва да минава и на първо четене? Та краткият въпрос е: въпреки възраженията Ви, какво всъщност искате – да не го гласуваме, да го гласуваме на първо четене и за пореден път да оправим недоразумението на Министерския съвет? Благодаря.

Господин Пандов, за разлика от голяма част от Вашата група, аз вярвам, че Вие не се занимавате с доноси и при Вас максимата „всеки донос е бонус“ не важи. Честно казано, затова не мога да разбера Вашата позиция в момента. Аз също Ви слушах много внимателно – сам изтъкнахте многократно, че имаме изключително некачествено написан законопроект, меко казано. Некачествено написан законопроект! Още повече че заинтересованите страни извън Министерския съвет, а това е реалният бизнес или институции, или цели съсловия, имат ясно, точно разписани, обосновани искания това нещо да не бъде прието. Въпреки Вашия професионален опит, въпреки всичко това, което имате натрупано като виждания и като знания, Вие казвате – ще перифразирам: не става за нищо този законопроект, обаче дайте да го приемем. Вижте, така рушите парламентаризма, така се руши всичко онова, което имаме като работа тук, защото се приемат некачествени закони с обяснението – ама между първо и второ четене ние ще приемем нужните поправки. Ами ако не ги направите? Ако Вашите предложения не се приемат като корекции? Ще отидем на второ четене и тогава отново ще изпаднем в ситуацията да приемаме поредния незаконен – той не е незаконен, ще е законен акт на парламента, само че няма да е обоснован. Ще изпаднем след няколко месеца в следващия парламент да има нови поправки. Защо? От Ваша страна – от Вашето образование и опит не би трябвало поне да ставате и да казвате: имаме толкова некачествен законопроект, ама дайте да го приемем. Не, не трябва да го приемем. Въобще не трябва да го приемаме, защото е некачествен и защото не става, просто не става. Аз наистина не мога да Ви разбера.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Рангелова, мисля, че казах какво смятам – да се подкрепи Законопроектът на първо четене и между първо и второ да бъдат направени съответни предложения за изменение и допълнение. Мотивите за подкрепа на Законопроекта на първо четене са свързани, както е посочено и в докладите на комисиите преди това, много ясно пояснено, че в момента ние сме в изоставане от транспониране на съответните актове на правото на Европейския съюз. Другото, което е – във връзка с ангажиментите, приети по силата на Споразумението ERM II. Тоест ние имаме ангажимент да съобразим нашето законодателство с тези актове. Въпросът е, че в рамките на допустимата ни национална преценка за транспониране ние можем някои от разпоредбите, вземайки предвид, разбира се, становищата, да променим между първо и второ четене. Не мисля, че някой тук е заявил, че това ще бъде в 3-дневен срок – Вие споменахте 3-дневен срок. Разбирам иронията, но никой не е казал, че това ще бъде в 3-дневен срок. Ако искате, може да предложите и по-дълъг срок от предвидения в Правилника.

Ние не искаме да го приемаме!

Относно господин Ганев – не съм съгласен с това да поставяме общо определение на един законопроект, че не става, че няма смисъл да го обсъждаме. А и няма да влизам вече в дискусията за употребяване на понятия като „доносническа група“ или „доноси“ – мисля, че това е абсолютно неоснователно. Тук не съм и в процедура по начина на водене, изобщо не искам да влизам в този коментар. Така че нашата група, поне моето лично становище е, че ще подкрепим Законопроекта и между първо и второ четене ще се направят необходимите промени – нещо, което е съвсем нормална парламентарна практика и което се случва с много други законопроекти. Така че не виждам никакво изключение, нещо необичайно и съм против да поставяме такива определения, защото Законопроектът е доста по-сложен, отколкото някои отделни разпоредби, върху които ние в момента се фокусирахме и коментирахме. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Подкрепата на един законопроект на първо четене е политическо и принципно решение трябва ли въобще да има такава уредба – трябва или не трябва? За съжаление, миналото Народно събрание поради липса на кворум в Комисията не прие този законопроект. Ако и сегашният парламент по някаква причина не го приеме, политически да Ви кажа как ще изглеждат нещата – ще изглеждат сякаш България и българският парламент не желае да приеме мерки срещу прането на пари. Така ще изглежда политически.

Ние имаме такъв проект!

Така че, уважаеми дами и господа, на първо четене се взима принципното политическо решение – трябва или не трябва. Към колегите, които говориха за забележки. Към много законопроекти, към почти всички, колеги, има забележки. Говорих с редица адвокати по тази тема, разказаха ми техните безпокойства, и не само, и други свободни професии, чух ги много внимателно, и Вие сте ги чули, но между първо и второ четене тези въпроси трябва да бъдат внимателно адресирани в рамките на една работеща група, която да подготви промени. Никой не е казал, че срокът ще бъде тридневен, разбира се, и той няма нужда да бъде тридневен, но въпросът е следният: слушам тук колеги последните два дена, които говорят включително за имиджа на България. Вие не си давате сметка какви биха били последствията, ако един такъв критичен законопроект – да, той е свързан с еврозоната, точно така, свързан е, един от четирите основни законопроекта за еврозоната, по някаква причина не бъде приет от Народното събрание, и като питат хората защо не го приехте, Вие да кажете: ами имаме тук едни забележки между първо и второ четене. Ама то затова, колеги, се приемат законопроектите на две четения, за да може всички забележки да ги напишете, да ги предложите, да ги обсъдим и да ги приемем и да бъдат изчистени. То, ако така разсъждавахме, ние половината законопроекти, даже 70%, не трябва да ги приемаме. Защото то винаги има забележки между първо и второ четене. Така че Ви моля днес да вземем заедно политическото решение трябва ли да има Закон за мерките срещу прането на пари и тези изменения трябва ли да бъдат приети въобще, трябва ли въобще да се работи в тази насока? Въобще дали трябва да се работи в тази насока – ние това решение взимаме днес, а детайлите са за второ четене. Така че Ви призовавам да гласуваме за. Благодаря Ви.

Господин Димитров, от Вашето изказване единствено разбрах, че то е политическо изказването Ви, защото оставам с впечатление, че Вие смятате, че сега за първи път ще приемем закон за мерките за изпирането. Такъв има от 2019 г., господин Димитров.

Знам.

Добре, радвам се, че знаете. Тъй като липсва представител на вносителя в лицето на Министерския съвет, в мотивите липсва отбелязване от 2019 г. до 2023 г. днешна дата какво са свършили институциите и лицата, които тогава бяха ангажирани с това да разкриват хората, които перат пари и трафикират, образно казано, какви са резултатите до днешна дата, коя е причината да се налага отново да правим ревизия на този закон, моля Ви се да се ангажирате да ни дадете по-подробна информация защо Вие ще го подкрепите, какви са Вашите лични мотиви, защо смятате, че досега действащият не е работещ и се налага да приемем точно тази редакция? Ще бъда благодарна. Може да помогнете и на нашата група да промени мнението си. Благодаря.

Уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Димитров, ако има риск за приемането на този законопроект, то е във Вашата парламентарна група, защото Вие много услужливо пропуснахте да отбележите от тази трибуна, че в миналото Народно събрание този законопроект беше бламиран в Комисията от „Продължаваме Промяната“. Четиримата представители на „Продължаваме Промяната“ начело с Кирил Петков, с Рашков, с Радостин Василев и не помня кой беше четвъртият не отидоха на заседанието, само че тогава тази тема някак си се потули. Говорите в продължение на седмици за Кодекса за застраховането и как той щял да пречи за приемането на България в еврозоната, но пък много тихичко така, и тайничко, закрихте и никъде на казахте, че всъщност Вашите сегашни партньори тогава бламираха приемането на този законопроект. Тоест, ако има риск за приемането му днес в тази пленарна зала, трябва да го търсите във Вашата коалиция. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, Вие говорите за имиджа на България пред европейците. За какъв имидж на България можем да говорим, при положение че вчера разбрахме, че втората по големина политическа сила са шпиони и изнасят информация?! За какъв имидж? За какъв имидж можем да говорим и на европейските институции, при положение че на изтеклия запис разбрахме, че госпожа Урсула фон дер Лайен обещава да ни вкара в еврозоната през задния вход?!

Заобикаляйки правилата.

Заобикаляйки правилата! Въобще за какъв имидж става въпрос?! И точно от Вашата група да защитават Законопроект за изпирането на пари, при положение че се готвите да изперете лидера на ГЕРБ?! (Смях, частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Господин Добрев, Вас Ви разбрах като твърд ангажимент от страна на Вашата група, че всички ще подкрепите. Така Ви разбрах, така че се надявам да си удържите на думата – аз ще Ви гледам тук, от близко, защото по отношение на Кодекса на застраховането много се изложихте миналия парламент, и то на един метър от мен. Два пъти избягахте всички, два пъти избягахте, а не Ви подхожда – на хора, които се определят като евроатлантици, така че… Но аз въпреки това смятам, и се надявам, че Вие ще си удържите на думата и разчитам на нея. Госпожо Рангелова, по време на тези работни групи, в които и Вие вече участвате, между първо и второ четене идват всички институции – те са поканени, и ще ги питаме, и Вие ще ги питате: какво са направили по отношение на мерките срещу прането на пари за този период, в който работи Законът, какви са резултатите, какви са пропуските, какво не се… – всичко това. Въпросът е, че ако днес, ако днес не мине този законопроект, темата прекъсва.

Ужас! Ужас!

Защото Вие не казвате – Вие бихте могли да кажете следното нещо: не ни харесва този законопроект, ние сме написали по-добър. Ама Вие не сте написали нищо и нищо не предлагате. Вие искате тази тема просто днес да бъде прекратена. Това е. Това са възможностите Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А тези работни групи между първо и второ четене – те са страшно полезни. На тях ще поканим – и свободните професии трябва да дойдат, трябва да дойдат всички институции, които имат отношение. Възможно е срокът на работа да бъде удължен и всички въпроси, които Ви притесняват сериозно…

Мен не ме притеснява.

…говоря за сериозно, могат да бъдат решени. Сега, обикновено шпионите, колеги, са с черни печати, да знаете от мен. Така да знаете. Там са шпионите! (Смях от народния представител Костадин Костадинов, ръкопляскания от ПП-ДБ.) И второ, да Ви кажа още нещо – мълчах си на всичките тези щуротии, които се говореха, но да Ви обърна внимание.

Гледай да не сбъркаш нещо!

Ако има заплаха за България, за вътрешно вмешателство, тя идва от Москва. Не се лъжете. Другото са празни приказки. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ПП-ДБ.) А това, че ние, това, че българските институции не успяват засега, засега казвам, засега, да разкрият тези вмешателства, това е временно положение.

Путин в залата ли е в момента? Къде е Путин?

И когато ние си стегнем държавата, институциите и службите…

Предател!

… тогава ще видите…

Предател!

… че тези вмешателства ще бъдат прекратени. Това трябва да бъде нашата цел.

Предател!

И сега, колеги. (Шум и реплики.) Това е един от четирите…

Шпионин!

… критични закона, свързани с еврозоната.

Така че гласуването, особено на първо четене… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, колеги, нека, малко възпитание намерете дълбоко в себе си! (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Така че, уважаеми дами и господа, след малко ще гласуваме мерките срещу прането на пари. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е един от четирите законопроекта, изключително важни за еврозоната.

Сядай си, предател!

Този законопроект е важен за българските граждани, защото ние трябва да подобрим уредбата срещу прането на пари, да преустановим каквито практики има. Тоест, като ме питахте за имиджа на България, най-важното е пред българските граждани ние да сме свършили работа. Това е най-критичният въпрос. Така че сега ще се види кой кой е в това Народно събрание! (Възгласи: „Ооо!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ще се види кой кой е. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега ще се види!

То се е видяло вече! Сядай си! Предател!

Браво! Браво!

Сега ще се види кой кой е и призовавам да гласувате за. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ПП-ДБ.)

Господин Председател, аз искам да отправя една благодарност към преждеговорившия, защото мисля, че за пореден път маски паднаха тук, имаше максимално откровение, като се каза: този закон трябва да бъде приет, за да отговорим – всъщност не само, тоест още три законопроекта, за да отговорим на изискванията за влизане в еврозоната. Аз обаче не мога да разбера. От една страна, от записите стана ясно, че тези изисквания могат да бъдат заобиколени, разбира се, нека да не цитираме Урсула, но все пак беше казано, че могат да бъдат заобиколени тези изисквания. От друга страна обаче, се оказа, че все пак нещо трябва да бъде прието. Да говорим сега за приемане на закон за пране, тоест за мерки срещу изпирането на пари, при условие че такъв закон имаме от 2019 г. и той действа – смятам, доста ефикасно, е абсурдно. Да говорим за това, че този закон е част от мерките за вкарването на България в еврозоната, пък е предателско с оглед на това, че имаме национална гражданска инициатива, която в момента е в процес на проверка и върви процесът за вкарването ѝ в парламента. 604 хиляди български граждани се подписаха, които са повече от тези, които гласуваха за втората по големина политическа формация, което би следвало най-малкото да означава, че трябва да се демонстрира уважение към гражданите, които са заявили ясно и категорично своята позиция. Референдум ще има. И на фона на това, това, което обсъждаме в момента, на практика представлява поредното предателство. Поредното предателство! И това вече се превръща в практика. Най-лошото от всичко обаче е, че предателството тук се маскира като защита на – даже не на национален интерес, а на някакъв общностен интерес. И аз тук искам да задам въпроса: кой има интерес от влизането на България в еврозоната? България и българските граждани, ние българите като народ или шепа нещастни предатели плюс техните съгласувачи в посолството? И от тази гледна точка този закон наистина, освен че е излишен, защото има вече действащ закон, и то добре действащ закон, и всеки един от Вас го знае, защото всеки един от Вас, имайки банкова сметка, знае какви документи попълва, каква огромна документация е длъжен да попълва, това са десетки страници, декларации, това се прави редовно всяка година. И това не е само за нас, това е за всички останали. И така е редно да бъде в крайна сметка. Трябва да има контрол. Безспорно! Особено на политическите публични фигури. И такъв контрол има. Но това, което се прави в момента, вече не е за контрол. Това е за подчинение. Защото има разлика между това да контролираш и да подчиняваш. Беше казано ясно и категорично от адвокат Цвета Рангелова – от 2019 г. този закон работи. Беше казано ясно и категорично от Цончо Ганев, който е човек, бил в положение като представител на частен бизнес да дава такива показания и съответно информация за начина, по който управлява личните си и служебните финанси. Това се прави, дори и сега системата е изключително натоварена, но когато вече вкараш абсолютно всички обикновени редови граждани в този режим, това вече не е контрол, това е подчинение. Това създава и моменти за злоупотреба и поради тази причина този закон на практика представлява едно поредно вмешателство във вътрешните ни работи, което, между другото, още веднъж ще кажа, и затова още веднъж благодаря на господин Димитров, не беше скрито, а беше показано като ясно изискване отвън. А работата на Народното събрание е да приема закони единствено и само в интерес на България, на българския народ, а не такива, които са предоставени от чужда институция, чужда наддържавна институция, Европейска комисия, посолство, посолства и каквото още друго се сетите. Защото това тук е Народното събрание на България. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Това не е Брюксел, не е Вашингтон… (шум и реплики от ПП-ДБ), не е и Москва – любимата Ви Москва, това е София! (Шум и реплики от ПП-ДБ.)

За процедура.

Уважаеми господин Председател, намираме се в сграда със 140 години история, сграда, в която се кове бъдещето на България и в която днес на по-задните редове ставам свидетел на ужасяващо девиантно поведение от страна на група лица, които всяват смут в редиците на обществото по жълтите павета (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), които пренасят този смут в редиците на обществото тук в пленарната зала, става дума за едно лице, облечено като келнер (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), за гражданина Митев.

Моля Ви се да въведете ред в залата! Да се спре издаването на нечленоразделни звуци, подмятания, подвиквания. Тук нонстоп се спряга името на Митрофанова, Митрофанова, Митрофанова. Какво е това нещо?! Вие защо непрекъснато споменавате името Митрофанова? Вие някакви бленувания имате. Моля Ви се да въведете ред в тази зала! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ПП-ДБ.)

Колеги, ще се опитам да бъда практичен, без да влизам в тона на това, което се случва. По отношение на това, което гледаме, имаме своите притеснения, които изразихме и в двете комисии, където се гледаха нещата. Няма да повтарям повечето от тях, защото рискувам да повторя това, което адвокат Рангелова каза почти едно към едно. Знаем, че такъв закон е нужен. Имаме притесненията, че в него са заложени твърде много субективни критерии, които не е много ясно все още как ще се прилагат. Дали това, което ще усъмни един адвокат или счетоводител, ще усъмни друг. Дали, ако твоят счетоводител или адвокат не се съмнява в нищо, това те оневинява пред Закона. В същото време в така предложения закон виждаме и според нас решения в разрез със Съда на Европейския съюз, тъй като, грубо казано, понеже тази риторика вече беше въведена, ако Съдът на Европейския съюз позволява счетоводителят да бъде доносник, той не позволява адвокатът да бъде доносник. Не ни е ясно и как ще бъде извършена тази подготовка на задължените лица, за да могат те да изпълняват единни критерии. С всички тези съмнения, които имаме като знак на това, че за нас е важно България да има такъв закон и да работи, ще го подкрепим на първо четене с идеята, че всичко това, което беше споменато и което и ние намираме за нещо, което изисква още гледане, ще бъде видяно в съответните комисии още един път. Ние ще подкрепим на първо четене този закон.

Уважаеми колеги, най-странното е аз да се изказвам от тази трибуна за този закон, но трябва да Ви напомня някои факти по този закон, защото този закон не за първи път, нито е спирал, нито е минавало време да не е минавал през работни групи и така нататък, и така нататък. Жалкото е, че и на работните групи, които са провеждани във времето на този закон, аз от народните представители съм виждал един или двама човека да присъстват, а съм присъствал на всички, за съжаление, съм ги и водил. Напомнянето за това, че народните представители не се явиха на последното заседание на Комисията, когато трябваше да мине този закон, му е точно мястото и точно да си го кажем сега, защото всичко това се корени в заглавието на Закона – в името. Всъщност този, който си е направил труда да ходи по работни групи, да чете Закона подробно, ще разбере и ще знае, че сегашните изменения, които се предлагат в Закона, са свързани с втората част на името на Закона – мерките срещу финансирането на тероризма. Когато се говори в Закона за съмнителни сделки и за докладване на съмнителни сделки, не става въпрос за първата част на Закона – за прането на пари, защото там мерките за прането на пари и по отношение на адвокатите, и по отношение на счетоводителите са взети. (Народният представител Настимир Ананиев маха от място.) И не знам защо ми махате оттам, колега Ананиев, обаче нали по-добре е да ме чуете, защото не съм Ви видял в нито едно обсъждане на този законопроект. Истината е, че всички сега предлагани мерки са свързани със съмнения за собствеността върху парите, собствеността върху фирмите, които участват. Това е делът, който се отнася до тероризма – финансирането на тероризма през офшорни компании, през офшорни сметки и през неизяснени собственици на капитали. Това е истината. Оттук насетне можем да си дебатираме колкото си искаме. Съгласен съм да влезем в този дебат между първо и второ четене, и в работни групи, и неофициални, и неформално, няма никакво значение, защото, повярвайте ми, от първия текст на Закона преди няколко години, вече не знам колко минаха, до ден днешен с този закон се занимаваме постоянно, и то заради две неразбирания. Първо, защото в Европа има едни лица, които имат прилика с българските адвокати, това са едни юридически съветници, заради което в първия вид на Закона минаха всички големи проблеми какви права имат те като консултанти, какви права имат нашите адвокати като адвокати с отделен закон и отделен статут, и отделни права и това мина. Сега говорим за мерките за финансиране на тероризма, защото там е проблемът, когато при Вас, при един адвокат, и затова, между другото, ще Ви кажа само едно – за тези, които не са били и не знаят за какво става дума по време на дебатите, че всъщност Адвокатската колегия си смени позицията преди известно време.

Не е вярно.

Кое не е вярно? Имаме становище, един момент, само да кажа, има становище от последната работна група, проведена в миналото Народно събрание, с официално становище на Адвокатската колегия, за което и аз бях учуден, но разбрах в крайна сметка и присъствах там, когато го изнасяха и го предложиха пред Комисията. Сега най-накрая явно започва да се разбира, че става въпрос не за, доносничество ли го наричахме, да, по отношение на клиенти, а става въпрос за мерки, които да не позволят през скрити сметки, през неидентифицирани лица да се финансират терористични организации и организации, занимаващи се с това да подпомагат лица, поставени под санкции. Ето това е истината. Няма какво да се крием зад високопарни думи. Може да отхвърляте, може да не го приемате, това е право на всеки народен представител в тази зала, всяка политическа сила има своите политически виждания по този въпрос, но истината в Закона като мерки и като законови решения, особено сега тази редакция на този законопроект, за който говорим, се отнася до финансирането на тероризма. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Манев, благодаря, че Вие ни обяснихте какво съдържа този закон. В голяма част съм съгласна с Вас, но не разбирам какво променя това – дали неяснотата по отношение на критериите, на мерките, на това, че физическите лица ще бъдат задължени да извършват дейности, които по функционалност и по предмет на дейност са възложени със специални закони на конкретни разследващи органи и институции, с какво по същество променя моите възражения Вашето брилянтно уточнение, че не касае изпирането на пари, а касае трафик. Благодаря.

Уважаема колежке, аз поднасям към Вас прекрасните си впечатления като юрист и като човек, участващ в работата на Вътрешната комисия не за първи път. Този дебат, който водим в момента с Вас, е този продуктивен дебат, за който смятам и апелирах в изказването си. Ще бъда кратък, но темата е дълбока, тоест всички сигнали се подават само до една институция. Към момента в Закона тази институция е ДАНС със специалния си отдел, който се занимава само с този закон, и неслучайно това е институцията, към която се подават. Когато правихме Закона, имаше възможности и предложения да бъде изнесено към друга структура подаването на сигнали. На всичкото отгоре това, което ме питате, е свързано и с още една много дълбока тема в Закона, която може би четири години вече мина през изпитания и това са критериите. В началото трябваше критериите за всички задължени лица да бъдат изготвени от ДАНС, така и стана. Някои лица обаче, като адвокатите, като БНП, тези, които изпълняват по занятие, написано в Закона, им дадохме възможност да изготвят собствени критерии, които собствени критерии да вложат в практиката за откриване на такива рискове. Точно за да няма държавната намеса, свързана с прословутото третиране като доносничество, да изготвят собствени критерии. Аз ще се възползвам, не знам вече кого цитирам, някои от хората, участвали по комисиите и по работни групи, и ще използвам просто негови думи. Нали е ясно, че когато при адвокат или при счетоводители, или при финансов съветник дойде лице и му зададе въпроса ще ми дадеш ли съвет сега как да пуснем пари на една терористична организация, той не може да го приеме като чист клиент, защото това вече не е отношението адвокат и клиент. Това е помощ за извършване на престъпление. Когато сте в процесуални отношения обаче, никой не отменя задълженията, които имате като юристи, като адвокати, и тук става въпрос, пак казвам, не за изпирането на пари толкова, колкото за финансирането на тероризма – за сделките, свързани с финансиране на тероризма. Повтарям го, защото е факт, защото по отношение на изпирането на пари сме сложили в Законопроекта и в действащия закон достатъчно защити към адвокатите и към финансови съветници, така наречени счетоводители, защото при нас е по-различно от това, което пише в Директивата. Истината е тази – ние между първо и второ четене с Вас има какво да пипаме в Закона. Има какво да пипаме точно по детайлите на това, за което Вие говорите. Извинявам се, че времето. Само едно изречение. Аз много разчитам, защото някак се превърна в някаква моя кауза този закон, огромното ми желание, наистина с помощта на Вас и на останалите колеги, които имат отношение и виждане по Закона, да пипнем в детайлите, но спирането на Закона на първо четене, повярвайте ми, е огромна грешка…

…защото България наистина може да се превърне в рай за финансиране на забранени организации.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Председател, това е четвъртият законопроект, който гледаме днес, внесен от Министерския съвет, и четвърти законопроект, на който няма представител на Министерския съвет. Смятате ли, че е нормално българският парламент да разглежда законите на Министерския съвет, а те да не се интересуват от това какво се случва? Сега, нормалното, което би трябвало да поискам в тази ситуация, е или да прекъснем заседанието, докато дойде представител на Министерския съвет, другото е да не приемаме Закона, уважаеми колеги, защото пък Министерският съвет не се интересува от този закон, а той е важен. Така че, господин Председател, моля Ви, в рамките, докато изчитам Доклада на Комисията, да се свържете с министъра на транспорта и да осигурят представител на Министерството. Така е, между другото, и по Правилник – чл. 77, ал. 3 казва, че когато се представя закон на Министерския съвет, той трябва да е представен от съответния министър.

Добре, тогава ще направя процедурно предложение да отложим Законопроекта. Нека народните представители да решат дали трябва да се гледа закон, когато го няма министърът. Правя процедура за прекъсване на тази точка, докато се яви министърът. (Уточнения между председателя и докладчика.) Убедихте ме, господин Председател. Надявам се Министерският съвет да си вземе поука от това, което се случва в момента.

Оттеглям процедурата и ще прочета Доклада. „ДОКЛАД на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 49-302-01-36, внесен от Министерския съвет на 15 май 2023 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 25 май 2023 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 49-302-01-36, внесен от Министерския съвет на 15 май 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Красимир Папукчийски – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Лъчезар Василев – директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта и съобщенията, и госпожа Кристина Хитрова – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Законопроектът беше представен от господин Папукчийски, който поясни, че същият е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на чл. 19 „Санкции“ от Регламент (ЕС) 2022/612 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза. С Регламент (ЕС) 2022/612 се отменя Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза. В тази връзка в Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се предлагат изменения в глава 21 „Административнонаказателни разпоредби“, като в разпоредбите на чл. 331, 331а и 334б се въвеждат необходимите позовавания и имуществени санкции за неизпълнение на разпоредби от Регламент (ЕС) 2022/612. Господин Папукчийски изтъкна, че нарушенията на Регламента, за които са предвидени санкции в Законопроекта, са с голяма степен на обществена опасност. От извършването им биха могли да настъпят вреди за множество роуминг клиенти, доколкото се касае за огромен пазар в рамките на ЕС. Нарушенията от този вид биха имали трансграничен ефект. При определянето на санкциите за конкретните нарушения са съобразени оборотите на предприятията – адресати на задълженията, така че санкциите да бъдат ефективни и пропорционални и да имат възпиращ ефект. Наред с посоченото в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се съдържат и предложения за включване на имуществени санкции за неизпълнение на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2021/654 на Комисията от 18 декември 2020 г. за допълнение на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания в мобилни мрежи в целия Съюз и единна максимална цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирани мрежи в целия Съюз. Определените минимуми и максимуми на размерите на имуществените санкции дават достатъчни гаранции за спазване на принципа на пропорционалност и възможност при индивидуализацията на наказанието да се определи размер, съответстващ на обществената опасност на конкретното нарушение. Съобразена е обществената опасност на отделните нарушения като вид посегателства и в тази връзка са предвидени относително определени санкции. По този начин е създадена възможност при индивидуализация на наказанието да се съобразят индивидуалните особености на конкретния случай – брой засегнати субекти и правоотношения, брой нарушения, извършени от същия нарушител, системност на извършването на нарушения, настъпили вредни последици, продължителност на нарушенията и други. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 49-302-01-36, внесен от Министерския съвет на 15 май 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. На първо място, бих искал да се съглася с процедурата на господин Свиленски за това, че четвърти законопроект се разглежда днес, вносителите са Министерският съвет, а техните столове за пореден път са празни. Дори бих искал да включа в този изказ и нещо, което можем да разгледаме в следващо Народно събрание – то краят на това се вижда, че идва – Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, една по-крайна мярка: когато вносителят го няма, да не гледаме законите. Това мисля, че ще е справедливо. Тогава вече и самите министри ще идват да си представят, ако не те, то заместник-министри. Знаете, има процедура, в която можем да им гласуваме допуск до залата. Мисля, че ще е малко по-справедливо спрямо избирателите, спрямо всички българи и спрямо парламентарните групи. Защото представете си една парламентарна група да внесе законопроект и когато му дойде времето на него, да излязат от залата, да оставят да си говорят другите групи, да дойдат и да си го гласуват. Нали е крайно неуважително това нещо?! Това правят и нашите министри в момента, които са назначени, не избрани, а назначени от президента Радев. Да се върнем на Законопроекта. Смятам, че Законопроектът е справедлив. Това да вдигнем санкциите на мобилните оператори, не е правено от доста години. Всички знаем, че те понякога надвишават правата си. Също искам да кажа нещо, което се случи, но министърът го няма да отговори. Наскоро бяха свалени цените на честотните ленти. За благодарност към това те вдигнаха таксите на потребителите, което смятаме, че не трябва да се случва. Министърът миналата седмица не дойде на заседание на Комисията. Беше поканен, трябваше да има блицконтрол, той не дойде да зададем въпроси към него. Надяваме се утре да дойде в Комисията. Като цяло ние ще подкрепим Законопроекта. Също така е крайно време да се изгради системата АЛЕТ – БГ, и да стане част от ежедневието ни. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 49-302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 49-302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: госпожа Ива Петрова – заместник-министър на енергетиката, господин Еленко Божков – заместник-министър на енергетиката, господин Николай Налбантов – директор на дирекция ЕСПУЕР, и госпожа Александрина Димитрова – началник-отдел ЕЕВЕИ. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от госпожа Ива Петрова. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници се постигат няколко цели. Първо, транспониране на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и постигане най-малко на 27,09 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г. и постигането на поне 32-процентен дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в Европейския съюз. Осигурява се изпълнение на Реформа 4 – Механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия, и Реформа 6 – Стимулиране на производството от електроенергия от ВЕИ по Плана за възстановяване и устойчивост. Изпълняват се препоръки на Европейската комисия в областта на държавните помощи и свързани с одобрена схема за подпомагане производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и нотифицирана схема за промяна в схемата за подпомагане на производството от ВЕИ в България. В настоящия проект на закон са отразени и промените във връзка с приетия от Народното събрание Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката от месец февруари 2023 г. По отношение на основните промени, които се предлагат със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници във връзка с изпълнение и транспониране на Директива (ЕС) 2018/2001, са допълнени и въведени нови правомощия на: – министъра на околната среда и водите относно изпълнение на изискванията на критериите за устойчивост на газообразните горива и твърдите горива от биомаса; – Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с оценка на ефективността на схемите за подпомагане на електрическа енергия от възобновяеми източници и тяхното въздействие върху различните групи потребители и върху инвестициите, както и регулаторните и административните препятствия при дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници; – изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие по отношение на членството на Агенцията в Европейската асоциация на издаващите органи, което ще осигури възможност за допълнителни приходи от възмездно прехвърляне на гаранции за произход на енергия от възобновяеми източници на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които не получават финансово подпомагане от схеми за подпомагане; – министъра на енергетиката, който да одобрява планове на топлопреносните предприятия за развитие на районните отоплителни или охладителни системи и превръщането им в ефективни районни отоплителни или охладителни системи. В Законопроекта се предвижда и разработване от ресорните министри на План за определяне на зони за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, в които по принцип се предвижда ускорен процес на издаване на всички необходими административни разрешения, свързани както с изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на самите обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, така и на съоръженията за присъединяването им към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа. Всички разрешителни трябва да са с общ срок до една година, в който срок се включва и срокът за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Предвижда се и активно включване на центровете за административно обслужване към общините в процеса по предоставяне на административни услуги във връзка с издаване на разрешителни във връзка с изграждането и въвеждането в експлоатация на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници и съоръженията за присъединяване към съответната мрежа. Облекчени са процедурите за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, съкратени са сроковете за издаване на становище за присъединяване, отпада необходимостта от сключване на предварителен договор, намаляват се сроковете по договорите за присъединяване. Въвеждат се изисквания за гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници по прилагане на европейски стандарти и се регламентира възможност да се издават гаранции за произход за газ от възобновяеми източници и зелен водород. Предвижда се увеличаване на използването на биогорива от ново поколение чрез увеличаване на обемния процент на тези горива при смесването им с горивата от нефтен произход. Предложени са и по-високи изисквания при критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за биогоривата и течните горива от биомаса и се въвеждат такива критерии за газообразните и твърдите горива от биомаса. Във връзка с реформите по Националния план за възстановяване и устойчивост допълнително са предложени изменения и допълнения в Закона за енергийната ефективност, в Закона за опазване на околната среда, в Закона за опазване на земеделските земи. Въвежда се и мълчаливо съгласие за издаване на разрешение за строеж за монтаж на инсталации за производство на електрическа и топлинна енергия от слънчева енергия за собствено потребление с обща инсталирана мощност до 50 киловата в сгради в урбанизираните територии, включително върху покривите и фасадните конструкции и прилежащите им поземлени имоти. Във връзка с препоръките на Европейската комисия в областта на държавните помощи отпада подпомагането чрез изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени и дългосрочни договори за нови обекти с инсталирана мощност до 30 киловата, които се изграждат върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Предложени са и промени, които да позволят осъществяване на контрол и предприемане на необходимите действия по изпълнение на изискванията за предоставяне на държавната помощ към получателите по вече действащите схеми. Срокът за транспониране на изискванията на Директивата е изтекъл на 30 юни 2021 г. В последвалата дискусия изказвания направиха народните представители Делян Добрев и Васил Стефанов. Народният представител Делян Добрев обърна внимание на вносителите за отрицателните становища от заинтересованите страни. Предвид обвързаността на Законопроекта с ПВУ народният представител Делян Добрев предложи на членовете на Комисията Законопроектът да бъде приет на първо гласуване и цялостно пренаписан за второ гласуване. Постъпили са становища от „ЕНЕРГО-ПРО – Варна“ ЕАД, „Електрохолд България“ ЕООД, „IVN – България“ ЕАД, „Грийнпийс“ – България, Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), WWF България, Сдружение за изследователски практики „Зелени закони“ с предложения за изменения и допълнения на предложения законопроект. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 49-302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Всъщност това е причината да взема процедура по начина на водене към Вас, за да поискам присъствие от страна на Министерството на енергетиката. Откакто ние сме започнали работата на Четиридесет и деветото народно събрание, с изключителна рядкост и трудност сме виждали министъра на енергетиката, камо ли да чуем някакви обяснения от него. Предвид това, че както каза и председателят на Енергийната комисия, ние сме…

…свидетели, че са постъпили повече от 10 становища, всяко от които с изключително много негативни коментари по отношение на въпросния законопроект. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично не смятаме, че само защото той е част от законодателството, което трябва да приемем по Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да направим този грандиозен компромис. Предлагам оттегляне на точката до присъствие на министъра на енергетиката, който да даде обяснение защо под такава форма влиза този закон. Ако той е толкова важен, защо влиза с толкова много дефицити? Това е процедурата ми. Предлагам точката да бъде оттеглена или отложена, както прецените го направете, до присъствието на министъра на енергетиката в залата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В Енергийната комисия изразихме своето мнение и се обединихме около това, че този законопроект има много недостатъци, наистина много. Това са отрицателните становища от почти всички заинтересовани лица, за които и колегите тук от тази трибуна споменаха. За съжаление, имаме два варианта. Единият е този законопроект да го отхвърлим и да го върнем на Министерския съвет. Другият е да го пуснем и да го пренапишем. Ако ние отхвърлим този законопроект днес, не се знае кога ще бъде преработен и внесен отново от Министерството на енергетиката. На тях им отне повече от година да напишат този вариант, а за да напишат читав, може да им отнеме и две години. Моето предложение е ние да го приемем на първо четене и Народното събрание, колегите от Енергийната комисия със съвместни усилия и със заинтересованите страни да пренапишем този закон между първо и второ четене, така че да махнем дефектите, които сега съществуват в него. В тази връзка, след края на дискусията всъщност след гласуването на Законопроекта, ако той е приет на първо четене, ще предложа процедура за удължаване на срока между първо и второ четене до максимално възможния – три седмици. Благодаря.

Госпожо Председател, господин Добрев! Преди малко се изказах точно в тази насока и сега ще кажа и на Вас. Аз не мога да Ви разбера. За пореден път става представител на евро-атлантическото мнозинство и обяснява как е предложен Законопроект, който за нищо не става. Ама не защото той така е решил, ами просто защото реално не става, заинтересованите страни казват, че не става. Бизнесът казва, че ще затрудни всичко и ще обърне нагоре с краката всичко и въпреки това евро-атлантическото мнозинство казва: ние ще го приемем. Това е абсурд. Това е пълен абсурд! Така девалвира парламентаризмът, така девалвираме ние като народни представители. Това е абсурд! Поне от кумова срама поне никой от Вас да не става и да не казва, че този законопроект не става, пък после го обръщайте. Наистина не мога да разбера каква е логиката на цялото това нещо. Ако една част от залата, която основно се занимава с доноси, защото имат бонуси, не мога да разбера защо други народни представители казват, че ще подкрепят нещо, за което това е явно нарушение на всичките закони, че не трябва да се приеме, но въпреки това ще го приемем. Наистина не мога да разбера.

Господин Добрев, достойно е, че така откровено и от тази трибуна, освен в Комисията, заявявате, че Законопроектът буквално за нищо не става в този вид, в който е. Аз обаче се опасявам, че дори този най-дълъг срок, който Вие предлагате, ще бъде недостатъчен предвид обстановката, в която се намира това Народно събрание. Предвид интензивността или по-скоро обратното на интензивност, в която работят комисиите, и предвид това, че ние не можем да се видим с представителите на Министерството на енергетиката, а да не говорим за министъра на енергетиката, който сме виждали един-единствен път, и то с няколко подред отлагания. Притеснявам се, въпреки че правите това предложение, по-скоро ние тук трябва да вземем обратно решение и да върнем изцяло този законопроект на първо четене, а не да правим един огромен риск, защото, като изтекат тези три седмици и ние продължим да нямаме комуникация с Министерството на енергетиката, продължим да не можем да работим по нормален начин, какво правим на второ четене? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, във Вашето изказване разпознавам всичко, което казахте, но исках да допълня нещо, което пропуснахте, а то е основно от гледна точка на запазване реномето на държавата пред Европа: именно че тази директива трябваше да бъде транспонирана преди дълго време. Това е Директива, договорена по време на Българското председателство, и ще бъда благодарен да не се поддавате на репликите на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. В момента сме в наказателна процедура, и то в последния ѝ стадий, и ни грози негативният факт да бъдем осъдени и да плащаме на ден сума, която ще е десетки хиляди евро, заради това, че не е транспонирана навреме в законодателството. Апелирам да бъде максимално дълъг срокът. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз всъщност съм съгласен и с трите реплики, но господин Станков е прав, че срокът за прилагане на тази директива в българското законодателство изтече на 30 юни 2021 г., колеги. Значи това е преди две години. Какво се случваше в последните две години, всички знаем. Тоест две години не бяха достатъчни, а преди това имаше още две години срок. Четири години го пишат този закон в Министерството на енергетиката, накрая идва в този си вид в Народното събрание. При положение че имаме наказателна процедура, ако днес отхвърлим този законопроект, който, пак казвам, че за мен е много слаб, рискуваме наказателната процедура да стигне във фаза, в която ние трябва да плащаме санкции. Затова ни се налага ние в Народното събрание да пренапишем този закон между първо и второ четене и тъй като и аз имам опасения като колежката Искра Михайлова, че може да не стигне този срок от три седмици, ще направя друга процедура. Ще предложа, ако той бъде приет, разбира се, на първо четене, срокът да бъде удължен не до три седмици, а с още три седмици освен стандартния срок, тоест да стане 28 дни – максималното възможно в нашия правилник. Благодаря.

По начина на водене, да. Уважаеми колеги народни представители, виждате ли защо трябваше да спрем гледането на законите, докато ги няма министрите? Защото същите тези министри и президентът обвиняват нас, че не сме приели законите по Плана за възстановяване и устойчивост, че ние бавим процесите, че ние спираме процесите за идването на парите от Европейския съюз, а фактът, че те спират парите и че те спират процесите, пишат некадърни закони, не идват да ги защитават, ние се чудим как да ги пренаписваме и да ги поправяме и накрая с най-нагло поведение този министър казва: „Няма да дойда!“ Госпожо Председател, правя процедура – Народното събрание с гласуване да извика незабавно министъра на енергетиката в Народното събрание. С гласуване да се произнесем да дойде незабавно тук. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз разбирам процедурата на колегата Свиленски, но при така създалата се ситуация решението се очертава едно-единствено, и то е с втория мандат, защото служебните министри, отказвайки и не уважавайки парламента, няма как да ги задължим. Вие, госпожо Председател, за това сте права. Затова решението е тези служебни министри да се сменят с редовни министри. А възможността, господин Свиленски, по Вашата процедура, този въпрос веднъж завинаги да бъде решен е с втория мандат, който само след няколко дни и Вие, ако искате, може да подкрепите за доброто на парламентарната република, парламентаризма, част от който сте и Вие самите. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Намирам абсолютно недопустимо представител на Министерския съвет да не присъства в залата особено когато цял ден пленарната зала разглежда законопроекти на Министерския съвет, и съм съгласен с възмущението на колегите от всички парламентарни групи, които говориха днес по тази тема. Но да подложим на гласуване такова решение е несъстоятелно, защото няма такава точка в Правилника, която да ги задължи. Господин Свиленски, ако искате, кажете от трибуната по кой параграф от Правилника. Или единственото, което трябваше да направим, господин Бачийски седи отзад, той предлагаше да правим полиция тук на парламента, да довлича хора в парламента на комисия да ги изслушваме. Като нямаме такава възможност, мисля, че не е състоятелно да го гласуваме. Но призовавам от трибуната всички колеги народни представители, ние сме парламентарна република, и призовавам аз и моята парламентарна група членовете на Министерския съвет да заемат местата си, когато се гледат законопроекти, внесени от тях. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Вие седите на най-високата трибуна, ние седим в залата, почти пълна е, и нито от Вашето място, нито от нашите места това, което се случва, изглежда добре за Народното събрание. Това е повече от унизително за всяка парламентарна група. Министрите биват подложени на контрол от парламента, но те утре могат да решат да не идват и на парламентарен контрол. Това наистина граничи вече с… и поставя всякакви разделителни линии. Тук въпросът е вече: кой командва в тази държава? Народното събрание не може да задължи, няма точка в Правилника. Тогава какво може да направи Народното събрание, за да дойде един министър и да си представи законопроекта?! То бива, бива… Всички тук са се занимавали с политика вече от доста време, но започнаха да се случват невиждани неща въобще за политическата практика. Не знам докога ще продължаваме да се унижаваме и да изглеждаме унизително и в очите на нашите избиратели. Тук цяло Народно събрание не може да извика един министър, който да дойде, поне да седи тук и да слуша дебатите, какво имат да кажат народните представители и какво становище дават. Като има отрицателни становища, защо изобщо са внесли този закон? Да, има наказателни процедури, може би ще подлежим на санкции. Ами управлява служебното правителство колко време вече? И като управлява толкова време, защо пише некадърни закони и кой да им търси тази отговорност? Ако не ние, то поне хората. А ние тук сме призвани да браним интересите на хората, не на Министерския съвет. Затова да се явяват тук. Ако трябва, всичките да дойдат. Да дойдат, защото, както каза и колегата Свиленски, четвърти законопроект гледаме, внесен днес от Министерския съвет, и тук е празно. Ама на някои джобовете им са пълни.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Пак ще кажа, нека не се самоунижаваме. Предишно Народно събрание с гласуване доведе господин Борисов, ако си спомнят колегите от ГЕРБ. Той също отказваше да идва в пленарната зала. Гласувахме, прие се решението и след един час господин Борисов дойде и присъства на изслушването. Така ли беше, господин Биков? (Реплика от народния представител Тома Биков.) Така беше. Така че не се самоунижавайте. Гласът на народния представител има своята тежест. Когато е 240, има още по-голяма тежест. Нека тези хора да видят срещу какво се изправят. Утре всички ние ще бъдем виновни и за Плана за възстановяване, и за средства от Европейския съюз, и за всичко каквото се случва лошо в тази държава, без да имаме вина, всички заедно, всички парламентарни групи. Така че, госпожо Председател, подложете на гласуване, дайте десет минути почивка, този министър на енергетиката да се яви тук в пленарната зала и да продължим да гледаме Законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз ще се опитам накратко да успокоим обстановката и да влезем в работен режим поради няколко причини. Първото, на което искам да Ви обърна внимание. Ако бяхте прочели мотивите на Законопроекта, щяхте да разберете, че Директива 2018/2001 г. трябваше да бъде транспонирана до края на 2021 г. Ако Директивата беше транспонирана тогава, сега нямаше да имаме проблеми с наказателните процедури, свързани със Закона за възобновяемите енергийни източници. Следващият ми аргумент, колеги. Този законопроект – така, като гледам залата, по-голямата част от Вас в предишния парламент го гласувахте и го подкрепихте на първо четене. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Казах по-голяма част, сигурно има някои, които и тогава не са го подкрепили, Ваше право е. Сега Ви призовавам, когато вече Законопроектът е готов – наистина има основни пропуски, но решава много положителни неща, които са въведени с Регламент № 4, Регламент № 6, свързани с облекчаване на процедурите за възобновяемите енергийни източници – от тяхното производство до продажбата и ползването на енергията от възобновяемите енергийни източници. Този законопроект е една база и една основа, въз основа на която парламентът е в състояние да седне в рамките на един месец всичко онова, което е пропуснато, и онова, което е внесено излишно, да бъде преработено и да може да бъде прието. Сега се учудвам на колегите от ГЕРБ, които управляваха до 2020 г. и можеха да транспонират тази директива, но не го направиха. Също така, колеги от ПП и БСП, управлявахте близо осем месеца и също можехте да транспонирате тази директива. Изведнъж Ви се учудвам на смелостта да изскачате постоянно на трибуната и да обяснявате как и по какъв начин не трябва да бъде приет този законопроект. Всички управлявахте през този период, когато трябваше да бъде транспонирана Директивата, и особено когато вече имаме възможност да дадем до 1 мегават възможност на кметовете на облекчен режим да издават процедурите и да не се мотаят производствата по процедурите за даване на разрешителен режим за производство на възобновяеми енергийни източници, допълнителни задължения, с които се натоварва и Министерството на околната среда и водите, свързано с емисиите, и министърът на енергетиката, и Агенцията за управление на енергийната ефективност. Всичко това, колеги, ни кара да бъдем отговорни. Знам, че един от пороците на младостта е да не могат да си управляват страстите, но когато страстите започнат да управляват държавата, не е добре, колеги! Затова, призовавам Ви, да гласуваме да приемем Закона и бъдете убедени, че работейки отговорно, наистина ще направим един законопроект, който ще бъде в полза на обществото. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – ние ще подкрепим на първо четене този законопроект. Както вече многократно беше споменато, става въпрос за транспониране на Директива, която беше разписана в далечната 2018 г. и трябваше да бъде транспонирана през 2021 г. Този законопроект обхваща ключови енергийни реформи, като енергийните общности. Факт е, че Законопроектът не е идеален, той трябва да се коригира, което ще бъде направено между първо и второ четене. Ще подкрепим и удължаването на срока за редакция на Законопроекта. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Сабрутев, днес за втори път Вие казвате: „Законопроектът не е добър, но ние ще го подкрепим, защото между първо и второ четене ще внесем нужните поправки, за да бъде приет.“ Аз се сещам за един законопроект, който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме в Четиридесет и седмото Народно събрание – Законопроекта за главния прокурор, разследването на главния прокурор. Вие тогава държахте председателя на Народното събрание, председателите на комисиите, но не го вкарахте за разглеждане. Така че, ако може да отговорите: тогава защо не го направихте, а сега подкрепяте законопроектите, които не са добри?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Димитров, благодаря за репликата. Както вече казах, този законопроект е свързан с ключови реформи в енергетиката, които са крайно необходими за развитието на ВЕИ индустрията. Относно Ваш законопроект в Четиридесет и седмото народно събрание – аз се радвам, че Вие помните поне един Ваш законопроект, аз лично нямам спомен за нито един хубав, качествен. Благодаря. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Ще го направя като процедура, а не по начина на водене, въпреки че може и така да се възприеме, госпожо Кирова. Във връзка с дискусията, която имахме преди малко индиректно, за това можем или не можем като Народно събрание да докараме, както Вие казахте, министър или заместник-министър тук. Аз мисля, че Народното събрание не бива само да се поставя в положението да приема унижение от която и да е друга институция, без значение дали говорим в случая за служебен министър, за служебно правителство. По Конституция – чл. 86, ал. 2, е казано, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за държавните органи, за организациите и за гражданите. Не приемам обяснението, че цялото ръководство на Министерството е в командировка или където е там някъде, защото, ако в момента дори министърът да го няма, няма заместник-министър, който да изпълнява тези функции в Министерството, това говори за странни управленски практики в това министерство и въобще в служебния кабинет. Така че аз въпреки всичко подновявам предложението, което беше направено преди малко с лека формулировка, разбира се, лека промяна – Народното събрание да реши, тоест предлагам да реши министър или заместник-министър на енергетиката да бъдат извикани и да участват в дискусията по този законопроект. Ако не дойдат, това ще означава, че съзнателно не са изпълнили решение на Народното събрание. Това вече си е въпрос на тяхна преценка, на тяхно незачитане на Конституцията, но моля Ви, не ги пазете с това, че не желаете да поставите това предложение на гласуване. Благодаря.

Народното събрание е в ролята си и във възможностите да приеме каквото и да е решение, което е свързано в случая с изискване към изпълнителната власт. Не е нужно да Ви цитирам член от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въпреки че, ако го отворя, мога да го намеря. Въпреки всичко няма как едно такова предложение да откажете да го поставите на гласуване, защото това за мен би означавало, че умишлено се опитвате да прикриете неспособността и нежеланието по-скоро на служебния министър да присъства и да защити собствения си законопроект. Впрочем, тъй като това е Законопроект все пак внесен от Министерския съвет, тъй като той е разработен в Министерството, но е приет на Министерски съвет и е внесен тук от Министерския съвет, ако наистина нито един от министрите, в случая министърът на енергетиката, не е в състояние да дойде, тогава е редно министър-председателят да поеме тази отговорност, тъй като все пак накрая това се случва с неговия подпис тук. Така че, моля Народното събрание да прояви уважение към себе си и да извърши необходимото тези хора да дойдат тук и да си защитят Законопроекта. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедура към Вас, госпожо Председател. Извинявам Ви се от името на господин Вигенин, защото е ясно, че Вие нито сте виновна за това, че министрите не идват, нито имате в момента възможности за някакво силово налагане на решенията на Народното събрание. Това, което колегите от – не знам вече, половин час се опитват да кажат, е, че служебните министри не уважават Народното събрание. Ами да, не ни уважават. (Реплики от „БСП за България“.) Вие учудвате ли се? Защо да ни уважават? Няколко пъти Ви го казаха, те не са наши министри. Когато изберем правителство, ще можем да си викаме министрите и те със сигурност ще идват. (Реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Кристиан Вигенин.) Не, не. Не Ви уважават, господин Вигенин, толкова е просто. (Реплики от „БСП за България“.) Начинът е да изберем правителство, колеги. Като изберем правителство, ще ни уважават министрите, за които ние сме гласували. Това нали Ви е ясно? Колкото до процедурата, тук обменихме мисли. Когато има редовно правителство и когато има време, ние с колегите от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще предложим една дребна промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с която да стане технически възможно, когато някой министър не уважава Народното събрание, много бързо да бъде научаван, че трябва да го уважава. Но нека едно по едно, първо да си направим правителство, след това другото. Благодаря Ви.

Госпожо Председател! Ще се опитам да не позволя да продължаваме да се самоунижаваме, господин Чолаков. Дали ни уважават или не този служебен кабинет, няма абсолютно никакво значение. Тези хора представляват администрации – министерски, различни, и не може да казвате от тази трибуна, че те не ни уважават. Затова сме ние, затова призивът е към всички Вас. Госпожо Председател, към Вас, тъй като е по начина на водене. Чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – нашия правилник, който всички сме гласували, гласи, ясно е написано, че след Доклада на господин Добрев – становище на вносител. Е, къде е становището на вносител, къде е вносителят? Там пише, че той трябва да е тук. И това сега, че се опитвате да го криете – аз наистина оставам изумен, защо толкова време Вие, а преди това и преди Вас седящият председател, криете тези служебни министри? Нека да го гласуваме – предложи господин Вигенин, нека да стане ясна волята на Народното събрание – пък те, ако искат, да дойдат. Да, не може да ги накараме насила, така е, но това нещо се гледа от българските граждани, господин Чолаков. И когато Ви унижават, когато Ви връчват мандатите или не Ви ги връчват, хората свързват тези неща, а за това ние сме си виновни – да бъде такова отношението. Така че, уважаема госпожо Председател, подложете на гласуване, а волята на Народното събрание е тази, която ще реши дали да се досамоунижи, или да продължим да си говорим за втория и третия мандат, а те през това време да ни се смеят. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, ние гласувахме и прегласувахме процедура дали да започнем гледането на този законопроект, преди да е дошъл министърът, или да не го гледаме, докато не дойде. Предложението беше формулирано да се отложи точката, докато дойде. Мнозинството в Народното събрание гласува против това предложение, тоест гласува ние да продължим по дневния ред и да започнем разглеждането на Законопроекта по същество. Процедурата, която сега прави господин Свиленски, да гласуваме да дойде министърът, според мен не противоречи на вече гласуваната процедура, защото дори и да приемем, че той трябва да дойде, тоест всички да гласуваме за, това не пречи на първото ни решение да започнем гледането на Законопроекта. Тоест, казано просто – гласуваме, за да дойде министърът, докато той идва, ние започваме да гледаме Законопроекта. Ако дойде, преди да сме го свършили – добре. Ако не дойде, пак добре, защото двете решения не си противоречат. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Все пак, ако колегите имат някакви колебания, процедурата е към Вас – да бъдат запознати. Чл. 83, ал. 2 от Конституцията казва: „Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.“ Конституцията има пряко действие, колеги, така че нека да бъде така добър министърът да се яви тук, защото вече е задължен на основание Конституцията на Република България. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председателстващ. Колеги, без съмнение България изостава в привеждане на законодателството си в съответствие с европейските директиви в областта на енергетиката и по-конкретно в областта на енергията от възобновяеми източници и в тази връзка нуждата от законодателни инициативи в тази посока е безспорна. Още повече че Европейската комисия, както стана вече ясно, е сезирала Съда на Европейския съюз за налагане на финансови санкции заради това забавяне. Но ние считаме, че предложеният законопроект не регламентира точно, ясно и недвусмислено как следва да бъде регулиран секторът за производство на енергия от възобновяеми източници. Вместо да дава отговор и да регламентира изчерпателно работата на всяко звено от веригата с някои от предложените текстове, които са прекалено общо и витиевато формулирани, по-скоро се създават нови неясноти и се отварят нови въпроси, създават се предпоставки за противоречиво тълкуване. Предлагат се и някои абсурди, като залагане на срок за издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на обекти, които не подлежат на въвеждане в експлоатация; отменят се членове, към които след това реферират други членове от Закона; транспонират се неправилно текстове от Европейската директива и прочие. Като цяло си личи бързото, припряно изготвяне на целия законопроект. Ще напомня, че една от идеите на тези европейски директиви е да се създаде една по-предвидима, опростена и уеднаквена между държавите членки законова и регулаторна среда, която да благоприятства развитието на инвестициите. Единственото, пак повтарям, единственото, с което можем да се съгласим, и то чисто като идея, е да подкрепим идеята за административно обслужване на едно гише. Само този, който не се е сблъсквал с българската администрация и институции и безкрайните документи за внасяне, при които се виси по безброй опашки, не знае какво изпитание на волята е всичко това. Но в Законопроекта не виждаме практическа реализация на идеята. Всички административни процедури, които съпътстват ВЕИ проектите, от планиране през строителство до опериране на ВЕИ обектите, да могат да бъдат изпълнени в цялост в предвидения в Законопроекта център за административно обслужване към местните администрации. Трябва например да бъдат изброени изчерпателно компетенциите на центровете за административно обслужване; да бъдат конкретизирани правомощията по отношение на всички процедури, административни актове, взаимоотношения и обмен на данни с компетентните органи; да се реализира на практика обслужването на едно гише. Абсолютно всички текстове в тази посока се нуждаят от сериозно преосмисляне и обличане в законова форма точно и ясно, без да се предполага противоречиво тълкуване. В противен случай това ще доведе до правна несигурност и спорове между заинтересованите страни. По този начин няма да се решат проблеми, а дори напротив ¬¬– ще бъдат създадени нови такива както за гражданите и за инвеститорите, така и за държавните институции и за нужните оператори. Друго важно нещо, на което следва да обърнем сериозно внимание, е нуждата от значително развитие и прецизиране на Закона по отношение на геотермалната енергия. Съгласно европейското законодателство в областта на ВЕИ геотермалната енергия е технология с огромен потенциал, която стои в основата на енергийния преход и декарбонизация. Освен в ЗЕВИ, където няма почти нищо конкретно, трябва да бъдат изменени редица други закони, имащи отношение към този вид ресурси, включително и в Закона за подземните богатства и Закона за водите. Изключително недостатъчно е засегнато развитието на електропреносната и електроразпределителната мрежа на страната ни. Всички облекчени процедури за изграждане на ВЕИ мощности следва да се прилагат и за изграждане и реконструкция на съответната мрежа, към която следва да бъдат присъединени. В противен случай практическото изпълнение на тези проекти може да не бъде изпълнено в поставените иначе прекалено общо формулирани срокове. Например този в чл. 5, ал. 8, който е една година, но по никакъв начин не дава яснота коя институция с какво време във въпросната една година разполага за издаване на исканите от нея документи. Като цяло този законопроект не отразява нашето виждане как следва да бъде реформиран секторът за производство на енергия от възобновяеми източници и за момента в този му вид ние ще се въздържим да го подкрепим. Благодаря Ви.

Господин Тодоров, Вие бяхте безкрайно изчерпателен и всъщност описахте и потвърдихте защо в момента не трябва да приемаме този законопроект на първо четене. Репликата я взех, само за да добавя, че освен всичко, което Вие изброихте, има и риск отново по отношение на земеделските земи. Ние всички знаем, че това законодателство, което в момента на много бърз темп по отношение на възобновяемата енергия се въвежда от няколко поред народни събрания, за съжаление, по абсолютно неадекватен начин – с бързане и с единствените аргументи да имаме някаква визия, лице, как го наричаха тук колегите – „пред Европа“, каквото и да значи според тях, точно по този начин дефинирано, всъщност ние създаваме риск и отваряме пролуки в много други закони и даваме възможност отново за поредни корупционни схеми. Използвам репликата, която взимам към Вас, за да призова всички колеги да не допускаме да запечатаме с печата на Народното събрание като одобрение грешките, които Министерството на енергетиката са направили, написвайки този законопроект. Те са допуснали тези грешки и те трябва да понесат отговорността за това, че не са се справили с дадената им задача. Ние обаче имаме в момента възможността да понесем или да не понесем солидарно с тях тази отговорност. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ със сигурност не смятаме, че трябва да бъдем печат на нечии чужди грешки, независимо на какво по вид министерство.

Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Това, което казвате, е напълно коректно, но не е само това. Отново искам да подчертая. По този законопроект има 10, дори мисля, че са над 10 отрицателни становища, всяко следващо по-отрицателно от предишното. Ако това не е достатъчно, за да отхвърлим този законопроект, не знам кое би могло да бъде!

Уважаема госпожо Председател, понеже видимо залата върви към приемане на един явно нескопосано написан закон и понеже видимо вносителят на този законопроект отсъства от залата и отказва да изпълни конституционното си задължение да се яви в Народното събрание, то в последен опит да спася реномето и престижа на Народното събрание настоявам за половин час почивка от името на парламентарната група. (Оживление.) За Вас го правим! (Смях.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на времето на днешното заседание до приключване на дебатите и гласуването по тази точка. Моля да го подложите на гласуване.

Правя обратно предложение – да сме със стандартно работно време. Законопроектът е достатъчно компрометиран и не смятам, че трябва да продължаваме прибързването с неговото приемане с толкова много недостатъци.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! Да дадем възможност, госпожо Председател, през Вас господин министърът да даде становището на вносителя, тъй като това е труд, който е бил в Министерския съвет по този законопроект, и те като вносители е редно, тъй като вече имат представител в залата, да го защитят. Благодарим, че въпреки важните дела и командировката министърът дойде.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, разработването на Закона и приемането му е процес, който до момента е следван съгласно Конституцията на Република България. Този закон се разработва от години и е трябвало да бъде приет още поне преди две-три години. Служебното правителство и аз като министър на енергетиката наследихме разработката на този закон и продължихме процеса по финализирането му, който включва обсъждане с всички заинтересовани лица плюс експертите на Министерството, експертите от Европейската комисия, след което Законът беше качен за обществено обсъждане, където получихме над 100 страници коментари по него. Самият закон е от порядъка на 50 страници, а ние получихме около 100 страници коментари, за които направихме огромни усилия да ги систематизираме и отразим в Проектозакона. След това беше внесен в Комисията по енергетика, където бяха получени още девет становища от заинтересовани лица, включително от две енергоразпределителни дружества, няколко организации от така наречените зелени, Асоциацията на ВиК-тата и така нататък. Следващата стъпка, естествено, и както се разработват тези закони, е да се прегледат тези становища и да бъдат отразени, ако се сметне за необходимо, по един или друг начин. Защо е сложна разработката на този закон? Общо неговата цел е ускоряването на внедряването на възобновяеми източници на енергия, тоест с този закон се цели по най-различни начини да се опрости издаването на разрешителните, да се насърчи изграждането на възобновяеми източниците на енергия, да се направи целият процес по-бърз, по-лесен, по-икономически изгоден, така че по този начин този сектор в България да се развие и да постигнем националните общоевропейски цели. Естествено, заинтересованите лица много често имат конфликтни интереси, които няма как едновременно да бъдат отразени, и тук е ролята на Народното събрание. Народното събрание е институцията, която може да доработи и приеме този закон. Виждам тук много еуфория особено от народни представители с малък опит в Народното събрание и никакъв в енергетиката, които много въодушевено изказват мнения, коментират теми, с които далеч не са наясно, използвайки термини, които, ако ги попитам, сега дори не могат да ги обяснят, така че моля всички за едно отговорно поведение. Този закон е важен за страната в много аспекти, както и насърчаването на възобновяеми източници на енергия, което ще доведе един по-оптимален енергиен микс, така е и за усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Важно е и от чисто екологична гледна точка да преминаваме към по-ефективни, по-зелени технологии за производство на енергия. Вместо политически коментари и безсмислени дебати трябва да вървим по стандартния процес за приемане и доработване на Закона, в който Народното събрание има право да направи всякакви промени между първо и второ четене, така че не виждам защо са тези всичките дебати. Проблемите са сложни и комплексни становища, които са получени, до голяма степен са конфликтни становища, които са получавани преди това. Типичен пример мога да дам – в стремежа да ускорим внедряването на ВЕИ-тата, имаше предложение голяма част от тях да бъдат улеснени или без процес на разрешително за строеж. Оттук нататък обаче идва аспектът кой е отговорен, ако фотоволтаикът, монтиран на покрива на къщата – духне вятър, хвръкне и убие човек. Кой ще е виновен за това нещо, след като Законът не предвижда никоя институция да е отговорна за издаването на разрешително за строеж и да провери документацията или пък да изисква такава документация за ускорено внедряване на ВЕИ-та в определени зони с ускорени процедури по ОВОС? Кой ще поеме отговорността, ако има някакво нарушение, свързано с околната среда?! Тоест ние, от една страна, се опитваме да направим нещо положително за екологията, а от другата страна, трябва да нарушим някои други процедури, така че този закон е сложен за разработка именно поради такива конфликтни точки. Много от решенията са политически, тоест Министерството на енергетиката може да представи всичкия експертен анализ, който Народното събрание поиска, но в края на краищата Народното събрание е органът, който трябва да го приеме, и когато има конфликтни предложения, да вземе решение в една или в друга полза. Именно затова и ние сме следвали целия процес буква по буква и в момента той е във финалната си фаза. Вкаран е в Комисията по енергетика, получени са нови становища и се очаква народните представители да ги анализират, а ако има нужда от промени, да ги направят и в края на краищата да се приеме един закон, който е в обществен интерес. Както казах, ние сме готови през цялото време да даваме експертни оценки на анализи по всяко предложение, но такива постъпват стотици, така че време е да се финализира и няколкогодишната сага да приключи отговорно. Благодаря.

Объркала съм си картата.

Колегата ще ми прости, че съм взела неговата карта. Колега, може да ми донесете моята карта през това време. Госпожо Председателстващ, господин Министър… (Шум и реплики.) Сега ще си ги сменим, колеги, спокойно. Колегата ми дава да говоря от негово… (Народните представители Илина Мутафчиева и Любен Иванов си разменят картите.)

Благодаря. Господин Министър, аз бих искала да адресирам няколко неща във Вашето изказване. Повече от една година работи Консултативният съвет по Зелената сделка, където имате достатъчно експертиза от различни ведомства и от различни заинтересовани страни да разработите този законопроект. Така наречената от Вас разработка всъщност има огромен ефект към цялата ни държава, към цялата ни икономика и към зелените политики. Със сигурност Законопроектът е важен и затова ние като отговорни народни представители, защото Вие питахте кой носи отговорността, ние като отговорни представители ще гласуваме за него на първо четене, но това не означава, че трябва да не се води политически дебат, както го нарекохте Вие, и това не означава, че ние не трябва да бъдем запознати с детайли от работата на Министерството на енергетиката. Това, което Министерството на енергетиката пропуска, е, че всъщност голяма част от този законопроект е свързана с така наречените енергийни общности, които Вие дори не сте засегнали. И да, наказателни процедури, и реформата по ПВУ е важна и ние като парламентарна група ще подкрепим Законопроекта на първо четене, но това не означава, че Вие може да си позволявате да представяте така наречените разработки пред нас, които не са в своята пълнота. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, трябваше да започнете с едно извинение към 240 народни представители и към председателя на парламента, който в продължение на няколко часа се опитахте да заблудите или да излъжете, че сте в командировка. И тези хора заслужават това, защото сега работят заради тази Ваша неуважителност към българския парламент. Откъм един часа някъде ни обясняват, че сте в командировка, а в крайна сметка стана ясно, че не сте в никаква командировка, просто не искате да дойдете в парламента, та се наложи да приложим Конституцията, Правилника и всичко от опита, който имаме като народни представители, за да се явите. Явихте се, и то стана по-лошо. (Смях.) Като Ви нямаше, май беше по-добре. Дойдохте и вместо да си представите Законопроекта, да кажете за какво става въпрос, Вие разказахте процедура – колко години бил писан, колко становища имало, как в комисиите щял да се разгледа, и накрая народните представители да вземали тежкото решение. Вносител на този закон е Министерският съвет, господин Министър. Не са народни представители. Тук трябва да внасяте качествени, обсъдени, безспорни закони. Вие не сте пощенска кутия, която събира мнения и ги носи в българския парламент. Не сте министър от два месеца. Министър сте от 10 месеца, една година почти. Няма как да се оправдавате нито с предишните, нито с по-предишните, нито с две години назад. Отговорността е Ваша. И понеже сте разбрали, че Законът Ви е некачествен, некадърен, затова не смеете да го защитите. Аз сега Ви разбирам. И аз, ако бях на Ваше място, може би и мен щеше да ме бъде срам (смях), но е хубаво да отговорите на всички народни представители, които зададоха въпроси, защото трябва да се поправя. Сега ще удължаваме срокове, ще вършим Вашата работа, само че за тази работа Вие сте взимали заплата. Върнете поне заплатата, която сте получавали през тези 10 месеца (смях), защото в крайна сметка Вие сте министър, Вие взимате заплата, а работата ще я вършат народните представители. (Реплика: „Точно така!“) Точно така. Ние ще я свършим – това е безспорно, защото в крайна сметка Законът трябва да излезе завършен. Та, уважаеми колеги, аз благодаря на всички Вас, че подкрепихте това – министърът да дойде, и се извинявам за това, че очакванията Ви ще останат разочаровани. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги! Господин Свиленски, искам да Ви благодаря за това, че адресирахте лъжата, която беше предадена като информация към Народното събрание, а именно, че господин министърът е в командировка. Ние видяхме, че когато има воля на Народното събрание, и министърът може да дойде. Дали обърнахте внимание на част от изказването му – цитирам: „То не знам защо е имало дебати по този законопроект.“ Колеги, имаме Законопроект, който получава над 20 негативни становища. Господин министърът казва: „Ние направихме публично обсъждане.“ Ако беше направено публично обсъждане, както трябва да се направи, този законопроект щеше да влезе без негативни становища. Или ако има такива, те ще са леки за оправяне. Сега имаме един изключително сложен законопроект, по който Народното събрание ще трябва да свърши работата на Министерския съвет, на Министерството на енергетиката, ще трябва ние в Енергийната комисия заедно със заинтересованите лица да изчистим всички тези нередности, които Министерството на енергетиката 10 месеца – повече от редовно правителство управлява, и не може да ги разпише. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Относно качеството на Закона. Не знам как се определя качество на един закон особено от хора, които не са се занимавали през живота си с енергетика? (Смях.) Оттук нататък на кого е работата да приема и разработва закони, го пише в Конституцията. Законодателният орган на страната е Народното събрание (смях и възгласи: „Еее!“), така че крайно време е да започнете и Вие да работите. (Смях, реплики и възгласи: „Ууу!“) До момента – за повече от месец работа, няма редовно правителство и няма приети закони…

…така че, ако някой трябва да си връща заплатите (възглас: „Ааа!“), със сигурност не е министърът.

Ние, както обясних, сме извървели (шум и реплики) целия процес по разработката на Закона, включително и обществено обсъждане по приетия ред, където, както казах, са получени над 100 страници коментари, които са анализирани и са отразени до голяма степен. Оттук нататък, където има конфликтни предложения, защото такива има много и постоянно постъпват становища, защото, както казах, изработването и приемането на Закона е процес и тези становища постоянно се добавят… (Реплики от „БСП за България“.) Некадърни закони и така нататък ние не предлагаме и некадърността не е качество, което може да се припише на документ, прочетете Тълковния речник, така че Законът максимално отразява всички коментари, получени до момента. Моите коментари са получени, след като беше вкаран в Комисията по енергетика, и е нормално в момента да бъдат прегледани. В Министерството сме готови да покажем и да включим всички експерти, които да ги анализират и да дадат становище. Както казах, този закон влияе върху много сектори, така че не е толкова едностранно и лесно да бъде изработен и приет, така че всички страни да са напълно доволни. Със сигурност трябва да се направят компромиси. Народното събрание е органът, който може да направи такова политическо решение и такъв компромис, така че продължаваме да работим, продължаваме да сме готови да направим всичката експертиза и по този начин изпълняваме ангажимента на Министерството на енергетиката. Това, че Вие си правите политически кампании с някакви епитети – Законът какъв бил, и какъв не бил, и какви отрицателни становища има, 20 – 30… Има девет нови становища, ако трябва да бъдем точни, и те не са негативни. Те са коментари, с които искат да бъдат добавени определени аспекти. Има и разбира се, такива, които са с правно-технически характер, във връзка с многото промени, които са правени, съответно някои препратки трябва да бъдат изчистени, така че това е състоянието в момента на Закона. Той напълно подлежи на приемане на първо четене, доработка с всички постъпили становища между първо и второ четене, както е процесът и както се приемат всички закони. Като казах, че не разбирам защо са тези дебати, имам предвид не дебатите по самия закон, а дебатите по целия процес, като той е ясен как трябва да се върви напред, и моето присъствие днес тук не виждам с какво помага на този процес. (Смях, шум и реплики). Абсолютно с нищо. Абсолютно с нищо не помага на този процес, тъй като всички коментари са технически и трябва да се анализират не в този формат.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, успокойте се. (Смях.) Пийте водичка спокойно. Така е в парламента. Проблемът е, че закъсняхте, иначе щяхте да чуете. Да, моят опит в енергетиката е единствено да си плащам редовно сметките за тока, за което Вие да получавате заплата съответно, нали, защото има нещо общо (смях), само че 20 становища… На 50 страници законопроект – 100 страници препоръки… Само че народни представители, които са от 15 години в Комисията по енергетика, казаха това нещо, министри, председатели на комисии по енергетика, заместник-министри, заместник-председатели на комисии по енергетика, а не Георги Свиленски. Георги Свиленски просто излезе да Ви извика, за да дойдете и да чуете за некадърния Ви закон (смях), защото иначе щяха да Ви го разказват, а така просто ще го изпитате (смях), защото… Моля да се държите с необходимото уважение към българския парламент. Тези народни представители наистина са тук, за да представляват българските граждани и да приемат законите такива, каквито Вие ги предлагате. А когато те са некачествени, да Ви го казват. И не се обиждайте, защото работата Ви на министър е да бъдете тук и да си представяте законопроектите. Аз ще свърша с моята реплика. Заредете се с още малко търпение. Колеги, на Вас още веднъж ще Ви се извиня. Ще трябва да изслушаме докрай дебата. Министърът вероятно ще си изпусне нервите още няколко пъти (смях), но му простете. Рядко идва, а и се надявам повече да не му се налага. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председателстващ, господин Министър! Благодарим Ви, че прекратихте командировката си (смях), която вероятно е била до Бистрица, или някъде там, за да успеете в това време да дойдете. Радваме се, че всъщност Министерството на енергетиката е отново под някакъв контрол, защото, когато чухме, че министър, заместник-министри и директори на дирекции, всички са в командировка, леко се притеснихме как функционира Министерството на енергетиката към този момент, но аз всъщност ще удовлетворя призива на председателстващата, и ще се опитам да върна дебата там, където му е мястото. Преди малко във Вашия опит за становище на вносител – смятам безуспешен – Вие казахте, че са взети предвид всички интереси. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ силно се съмняваме, че са взети предвид всички интереси в този законопроект, но сме категорични и сме сигурни, че някои, нечии интереси са взети предвид. И по-точно в § 21 от този опит за въвеждане на някакъв вид законодателство, под претекст да се опростят процедури, на практика се развързват ръцете за действия, които са със съмнителна обществена полза, най-общо казано. Предполагам, че изключително добре Вие знаете за какво става въпрос – нещо, което ние смятаме, че Вие започнахте да прилагате доста преди Законопроектът изобщо да влезе в пленарната зала, камо ли да бъде приет, вероятно и затова настоявате, от една страна, за бързото му приемане, а именно става въпрос държавни или общински имоти да се отдават без търг или конкурс за изграждане на ВЕИ. Това е нещо, което всъщност Вие наскоро признахте от тази трибуна на изслушване, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поискахме от Вас, по отношение на това как се движат процедурите, които трябваше да задействате по предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Това, което ние обаче разбрахме от това изслушване, е, че Вие не само че изобщо не се занимавате с тези процедури, но за сметка на това пък през една седмица се занимавате с няколко хиляди декара терени – държавни, за които без търг и конкурс, както е записано в настоящия законопроект, Вие водите преговори с определени фирми, за които ние имаме съмнения, че са обвързани. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, даже имаме в някаква степен и доказателства, които на по-късен етап ще се постараем да предоставим и на публичното внимание. Тези фирми, които всъщност без търг и без никакви процедури, които сега искате да узаконите като форма на общуване с бизнеса, са свързани с някои от политическите партии и коалиции, които се намират в момента в тази зала и говорят против този законопроект, но всъщност ние знаем, че ще гласуват за, защото, както Вие казахте, взети са предвид всички интереси, а както аз казах, взети са предвид нечии интереси – освен Вашите и нечии други. Този законопроект със сигурност и в т. 8 към същия параграф касае и така застрашените земеделски земи по отношение на безразборното въвеждане на ВЕИ в България, без електропреносната система да е с достатъчния капацитет, без ние самите – било то през министерства, които са били в неадекватни редовни кабинети или пък в неадекватни служебни такива, вместо да получим позитив – дивидент от това да имаме една възможност за производство на зелена енергия, ние по-скоро попадаме на едно място, в което унищожаваме земеделската си земя с неясен резултат и успех по отношение на производството на електроенергия, но пък за сметка на това със сигурност оползотворяването на дадени частни интереси при преференциални условия. Вие като човек без никакъв опит в политиката, както Вие се обърнахте към нас, че ние сме без никакъв опит в енергетиката, според Вас обаче, тъй като тук в тази зала има много хора с може би по-голям от Вашия опит в енергетиката, Вие обаче категорично… (Реплика от служебния министър Росен Христов.) Не ме репликирайте. Вие обаче категорично е ясно, че нямате никакъв опит в политиката, защото иначе не бихте си позволявали да говорите по този начин на народни представители, избирани от българските граждани, за разлика от Вас, който знаем, че сте назначен от една личност. В този контекст Вие трябва да сте наясно, че тези политики по отношение на земеделските земи, както и да ги наричаме в момента, те са изключително опорочени и през общинските администрации. Така или иначе земята е в риск. Нейното предназначение под различни форми се сменя безразборно и незаконно. Вместо в този законопроект да се стремим да ограничим тези възможности, първо, за спазване на закона, второ за ограничаване на възможностите за нелоялни, некоректни и престъпни практики по отношение на земеделските земи особено в кризата, в която се намираме по отношение на земеделието, и този внос, с който се налага да се справяме, Вие създавате едни огромни предпоставки за огромни рискове в този законопроект. Използвам възможността, че съм взела думата за изказване, за да призова всички народни представители в тази зала: да не подкрепяме на първо четене този законопроект, било то и част от така бленувания План за възстановяване и устойчивост, който загробва междувременно българската енергетика, защото самият дух на Закона не отговаря на националните интереси и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме против. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, Вие говорите във Вашето изказване за сделки с имоти, общински земи и така нататък, а знаете ли дали има нещо, свързано с горива и подобни сделки – например едно последно разследване, което излезе по bTV само преди няколко дни? Дали има и такива сделки с това Министерство на енергетиката?

Госпожо Михайлова, аз ще Ви отговоря чии интереси се защитават в този законопроект – лобистките интереси, тези интереси. Това е истината. И всъщност доказателство за това е § 21 от Законопроекта, където се говори какви са способите за стимулиране изграждането на ВЕИ проекти, където се говори за стимулиране без оглед на инсталирана мощност, без оглед на технология на производство, с което на практика се вдига цената за изграждане на малките например ФЕЦ-ове до 30KW, защото фирмите, които изграждат такива централи – те не са чак толкова много и предпочитат да работят върху един голям проект вместо върху множество по-малки проекти. По този начин цената за изграждане на една такава централа, ако изобщо се намери фирма, която да я изгради, се вдига. Следващото доказателство чии интереси се защитават в този законопроект е отново в § 21. Там се казва, че се гарантира икономическото съществуване на тази инвестиция. Тоест, ако един инвеститор даде своите пари за изграждане на една централа и тази инвестиция се окаже неуспешна, ние, Вие – всеки един от нас като потребител ще плаща за тази инвестиция, която той е направил. В заключение. Имам опасение, че този законопроект защитава амбициите на Министерството на енергетиката за изграждане на паркове върху земите на рудниците на ТЕЦ „Марица изток 2“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Аз смятам да не репликирам Искра Михайлова, а само да Ви върна към текстовете на Закона. Колеги, транспонирането на Директивата и текстовете от Директивата не са за лични интереси и те не се приемат в този законопроект, за да могат да защитят интереси – частни или обществени. Затова, че от дълги години се опитваме да направим така, че да улесним, да облекчим условията за построяване на фотоволтаици, ВЕИ-та, чрез които да намалим цената на електроенергията, която трябва да ползва обществото, и европейската директива, че ГЕРБ не я транспонираха до 2020 г., че господин Кирил Петков не я транспонира заедно с БСП и в момента бъркате проблемите на мариците с проблема на този законопроект. В това, което говорите, госпожо Михайлова, сигурно има нещо интересно – във всичко това, което се случва с новото предприятие, и с онова, което ще стане с мариците, но не в този законопроект, колеги. Така че молбата ми е: нека да се съсредоточим, да гласуваме Законопроекта с всичките недостатъци, които са събрани въз основа на предложенията на всички институции – правителствени, неправителствени, но нека да приемем да спрем санкцията, която се очаква от Европейската комисия. След като спрем санкцията, да приемем Закона и да транспонираме Директивата – това е вече в наши ръце. Всичко друго е популизъм, колеги. Преди малко Ви казах за страстите. Успокойте се, защото има и по-тежки притчи, които не искам да Ви казвам засега.

Министърът искаше нещо да каже.

Господин Гуцанов, смятам, че в това Министерство на енергетиката, с този министър на енергетиката абсолютно всичко е възможно. За съжаление, не в положителен аспект. Казвам това, за съжаление. Господин Тодоров, благодаря Ви за уточненията, които дадохте. Всъщност Вие много ясно и в предишното си изказване дадохте да се разбере защо този законопроект не трябва изобщо да минава първо четене в този си вид. По отношение на останалите реплики само ще кажа, че симбиозата с интересите, които споменах, вече може и да се досещаме точно към кои политически партии има отношение. Благодаря.