7 юни 2023 г.

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, нашето процедурно предложение е т. 7 от дневния ред да стане т. 4, веднага след тези, които влизат по ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тоест Проект за решение за промяна на състава на Комисията по конституционни въпроси да стане т. 4 за днес.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разглеждайки днешната програма и виждайки дори точка за Всемирния пощенски съюз, в мен възникват два въпроса. Виждам, че в ДПС има желание господин Пеевски да започне бързо с конституционната реформа. Явно новият парламент ще достигне нови висини в своето развитие. Предполагам след това Халил Летифов трябва да оглави Централната избирателна комисия предвид сигналите срещу него в полицията за купуване на гласове. Господин Председател, къде е точката в дневния ред за имунитета на господин Борисов? Всички знаем, че главният прокурор е депозирал в Народното събрание искане за сваляне на неговия имунитет. Моля Вие да припознаете тази точка като важна от дневния ред – доста по-важна от Всемирния пощенски съюз, и да я включите в дневния ред, за да може Народното събрание да гласува в крайна сметка имунитета… (Реплики от ДПС.) Господин Пеевски, спокойно! …на господин Борисов, за да може на господин Борисов, преди да бъде овладяна прокуратурата, да му се търси отговорност. Благодаря Ви. (Реплики между народния представител Радостин Василев и депутати от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, колеги! „На заседание, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по външна политика разгледа Проект на решение за прекратяване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. От името на вносителите мотивите към Проекта на решение бяха представени от Ангел Георгиев – народен представител от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска и заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова представиха становищата на двете министерства относно Проекта на решение, като изразиха аргументи против предложението за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. Последва дебат, в рамките на който членовете на Комисията по външна политика изразиха отношение за Проекта на решение. Участие в разискванията взе и министърът на отбраната Димитър Стоянов. Народните представители от парламентарната група на ГЕРБ СДС, от парламентарната група „Движение за права и свободи“ и от парламентарната група „Продължаваме промяната – Демократична България“ недвусмислено възразиха на мотивите към Проекта на решение и изложиха категоричното си мнение в подкрепа на необходимостта и ползите от Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. Бяха подчертани положителните ефекти от прилагането на Споразумението за развитието на способностите най-вече на българските въоръжени сили, сътрудничеството и оперативната им съвместимост със съюзниците. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 3 гласа „за“, 10 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приема Проект на решение за прекратяване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 19 април 2023 г.“

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет на Република България незабавно да предприеме действия по прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, подписано на 28 април 2006 г., с едногодишно предизвестие по дипломатически път. 2. Задължава Министерския съвет на Република България до един месец, считано от обнародване на Решението, да изготви и внесе в Народното събрание доклад за имуществените, трудовите, отбранителните и други последици от прекратяване на Споразумението, отчет за собствеността в базите, извършените разходи от страна на България по време на действие на Споразумението, получените приходи, общ брой военни и цивилни лица, ползвали базите за периода на действие на Споразумението.“ Това е Проектът на решение. Мотивите към Решението за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, подписано на 28 април 2006 г. На 28 април 2006 г. е сключено Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ, с което се предоставят безвъзмездно четири военни бази на американските военни, под предлог за съвместно ползване. Базите са: Учебният полигон в Ново село, складовите съоръжения в Айтос, Военновъздушната база в Безмер, Военновъздушната база в Граф Игнатиево. Споразумението е сключено в ущърб на българските интереси, за базите не се заплаща наем от правителството на САЩ, военнослужещите и персоналът ползват редица данъчни и други облекчения. Съгласно Споразумението във военните бази за съвместно ползване може да има до 2500 американски военнослужещи, като техният брой може да се увеличи до 5000 за срок до 90 дни. Също така е предвидено самолети и превозни средства на САЩ да не бъдат подлагани на оглед, да не заплащат такси за преминаване през въздушното ни пространство, пристанищни такси, светлинни такси, такси за престой и паркиране. Предвижда се САЩ да заплащат „разумна цена“ за поискани от тях услуги. Също така е предвидено България да не ползва приоритетното си право на наказателна юрисдикция, да няма право да задържа и съди военнослужещи от САЩ за извършени престъпления на българска територия. Българската държава не знае какви оръжия се внасят в тези бази, с оглед на нашето съгласие подобни пратки и товари не се проверяват. Всичко това може да се отрази негативно върху външнополитическата ситуация, в това число в отношенията ни с Руската федерация и редица други държави. Натискът върху България да приема повече американски войски върху своя територия е недопустима намеса в суверенитета ни. Нашата държава категорично трябва да не допуска чужди войски до своята територия и трябва да предприеме действия за засилване на отбранителната способност на Българската армия като единствен гарант за суверенитета ни. В Конституцията е изрично посочено, че единствено въоръжените сили на България гарантират суверенитета, сигурността, независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. Това са внесените мотиви, които всеки от Вас може да прочете. Искам да Ви обърна внимание на четири важни аргумента. На първо място, тези бази не са натовски. Те не са свързани по някакъв начин с колективна отбранителна сигурност на отбранителен съюз, на който Република България е член. Това са частни американски бази, които се намират на наша територия само благодарение на въпросното споразумение, подписано през 2006 г. Тези бази не са за съвместно ползване, независимо че евфемистично така са наречени в Договора. В Четиридесет и седмото народно събрание, когато председател на Комисията по отбрана беше Атанас Зафиров, БСП заедно с „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и ИТН имаха правителство – съюзническо, надявам се, и тогава Комисията по отбрана прие решение да направи едно изнесено заседание на полигона в Ново село, където на място да види с очите си как се експлоатира това съоръжение, при което достъп до полигона в Ново село беше отказан. Беше отказан на членовете на Комисията по отбрана, които априори имат достъп до всяка секретна информация, касаеща отбраната и въоръжените сили. Това много ясно демаскира дали и до каква степен тези съоръжения са съоръжения за съвместно ползване и българската страна има някакво отношение към експлоатацията на подобни съоръжения. Най-важният ми аргумент, който искам много внимателно да осмислите, е, че тези бази не са безплатни. Както е всеизвестно, безплатен обяд няма. Някой някъде някому плаща за удоволствието по този начин да се разпореждат американски войски на наша територия. Ако не влизат пари в бюджета така, както абсолютно навсякъде в целия свят, във всички бананови републики, в Африка, в Латинска Америка или в Океания американците плащат на съответната държава приемник за експлоатацията на военни съоръжения на територията на съответната държава, с изключение на България. Не плащат в бюджета, но без съмнение плащат по друг начин. Плащат на политическата класа, на определени политически субекти, плащат на определени агенти на влияние, на определени фондации, които гарантират експлоатацията на тези съоръжения безпроблемно и в кавички безплатно. Вместо да постъпват пари в бюджета, които да се дават за българските пенсионери, за българските деца, за болните, ако искате, за Българската армия, за да повишава тя своята способност, тези пари отиват за пиари, за агенти на влияния, за това да чувате всяка сутрин в сутрешните блокове колко добра е поредната евро-атлантическа комбинация от политически сили и колко са лоши ВЪЗРАЖДАНЕ, защото ВЪЗРАЖДАНЕ категорично, последователно и неотклонно искат премахване на тези военни бази и този колониален статут, който в момента така категорично имаме. Ние внесохме това предложение в Четиридесет и седмото народно събрание, в Четиридесет и осмото народно събрание, и сега в Четиридесет и деветото народно събрание още веднъж поставяме на Вашето внимание с надеждата, че все пак ще си дадете сметка колко позорно и колко унизително е това споразумение за България. Ние сме суверенна държава. Ние трябва да имаме добри отношения с всички държави в целия свят, в това число и със Съединените щати, поради която причина трябва да поставим отношенията си с тях на една изключително здрава основа. Така, както в целия свят е прието – ако ползват нещо, да плащат, така и в България трябва да стане по този начин. Ако това нещо не стане, естествено, при положение че не плащат, редно е и да не ползват. Още един много сериозен аргумент, изключително сериозен, дори по-сериозен от въпроса за парите и за колониалния ни статут, това е въпросът за безопасността на тези съоръжения. В този изключителен, динамичен, взривоопасен регион, в който се намираме, тези бази съвсем не са безопасни. Ние не знаем нито какви войски има там. Чисто формално е казано, че могат да бъдат до 5000 души, но реално нямаме никакъв механизъм, с който да следим какво действително има там като количество войски, като военнослужещи, като състав на военнослужещи, като видове и родове войски. Точно по същия начин ние не знаем какво въоръжение има в тези бази. Може да има всякакво оръжие, в това число за масово поразяване, в това число и всякакви нови и модерни технологии оръжия, които дори не са обект на регулации, така че по отношение на безопасността като основен аргумент трябва да прекратим експлоатацията на тези американски военни бази, трябва да развалим Договора, сключен през 2006 г. Благодаря.

Господин Председател, това, на което сме свидетели, е как единствено ВЪЗРАЖДАНЕ за пореден път защитаваме българския национален суверенитет. А именно: за какво става въпрос? Всички останали формации в българското Народно събрание за пореден път, за милионен път може би пренебрегват волята на българския народ. Всеки един човек, с който се срещнете по улицата, всеки един човек, с който говорите, почти огромно мнозинство, може би над 90% от хората, от обществото са категорични, че чужди бази, без значение на коя държава, нямат място в България. Въпреки това марионетното евро-атлантическо правителство, марионетните евро-атлантически формации, прикрити под един или друг начин (смях), като тук включвам всички формации освен ВЪЗРАЖДАНЕ, включително и БСП, които също защитават американските бази в България, всички тези кукли на конци, политически марионетки искат и защитават това да има чужди бази в България. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме точно на категоричната позиция. Защото тези бази на практика представляват един отказ от държавен суверенитет. Ние като държава сме се отказали от четири части от нашата територия. Става въпрос за четири анклава, от които доброволно сме абдикирали, които на практика не са под контрола на българската държава и където в момента властва господарят на България – нашият нов модерен поробител, а именно Съединените американски щати. И това е нещо, което трябва да кажем ясно, отчетливо и да не се заблуждаваме от красивите приказки, с които тази лъжа ни бива пробутвана от голяма част от медиите. Тази лъжа извира от всички източници на информация с приказките, които включително чухме от Министерството на външните работи, от Министерството на отбраната, от народните представители, от всички формации без ВЪЗРАЖДАНЕ. Имаше дискусия. Съжалявам, че българското общество няма как да я види, защото, доколкото видях, няма запис от заседанието на Комисията по външна политика, на което заседание много ясно си пролича как всички бяха срещу ВЪЗРАЖДАНЕ и срещу нашите аргументи, без да могат да ги оборят, а БСП дори не присъстваха. Защото може би за тях това не е важно, че има четири бази, от които сме абдикирали и които любезно сме предоставили на нашите евро-атлантически господари и поробители. На практика имаме един класически отказ от държавен суверенитет. Трябва да кажем, че това е поредното предателство спрямо българския народ. Трябва да кажем, че безвъзмездно сме подарили тези четири бази на нашия американски господар или както ние казваме „поробител“, за да може той да се разполага с тях както намери за добре, за да може да обслужва своите геополитически и военни интереси, за да може да ни превърне в една мишена, която мишена да бъде застрашена при евентуален бъдещ военен конфликт. Вместо ние да можем да водим балансирана външна политика, самостоятелна, става така, че на практика нашата външна политика е един придатък на външната политика на Съединените американски щати, и то точно заради тези бази. Бази, в които ние не получаваме абсолютно нищо. И това стана кристално ясно в дискусията в Комисията по външна политика. Там разбрахме от Министерството на отбраната в отчаяните им опити да защитят това, че ние сме абдикирали от тези четири бази, че това, което сме получили, били тактики и учения. Не бихме ли получили тактики и учения от самото ни членство в реформирания военен съюз НАТО? Нужно ли е да има бази, за да получим тактики и учения? Или без бази, няма да получим тактики и учения? Това е най-доброто, което сме успели, което по-скоро са успели марионетните евро-атлантически правителства преди сегашното поредно, преди най-новата коалиция от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ДПС. Предишните формации, чиито имена са различни, но на практика техният пълнеж е същият – просто лицата вътре са различни, предишните формации са провеждали абсолютно същата политика, управлявайки нашата страна. На практика няма никаква допълнителна боеспособност, получена за Българската армия, от това, че ние имаме четири чужди бази на наша територия. Напротив, в хода на дискусията стана ясно, че както аз казах, ние сме лежали като държава на това ухо. А именно, че някой друг ще ни пази, че един или друг военен съюз ще осигури необходимата техника, необходимите боеприпаси, необходимият състав като численост войски, необходимото въоръжение, тактики, учения и каквото още се сетите, необходимият оперативен потенциал. Де факто по този начин се е подпомогнала деградацията на Българската армия. Деградация като оборудване, деградация като военна техника. Слава богу, че още има достойни български мъже и жени, благодарение на които нашата армия съществува и до ден днешен. Но трябва да кажем, че нейното бъдеще е изключително сериозно застрашено и няма абсолютно никакви индикации, че която и да е власт до момента полагат каквито и да е мерки и усилия да направи така, че да имаме едно по-добро бъдеще за нашата армия. Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС каза, че преди сме били васал на Съветския съюз, но като такъв васал сме получавали много – и техника, и въоръжение, и какво ли още не. Забележете обаче, сега сме били свободни. И понеже сме свободни не получаваме нищо! Това е евро-атлантическата логика, на която ставаме свидетели. Това са евро-атлантическите кухи аргументи и отчаяни напъни да защитят чуждите бази в България – бази, които нямат място тук, без значение на коя държава са. Тук трябва ясно да кажем, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не подкрепяме това да има чужди бази, без значение на коя държава са тези бази. Единствено Българската армия и България като държава следва да упражнява суверенитет върху българските военни бази. Там трябва да е българското командване. Там трябва да важат българските закони. Там има място единствено Българската армия. Тези бази на практика ни превръщат в една мишена и докато съществуват под този формат, докато са чужди бази, докато са американски бази, ние трябва да сме наясно, че всеки потенциален враг на Съединените американски щати е набелязал нашата територия и знае, че това са местата, където трябва да удари. Това е вън от съмнение и никой не го подлага дори на дискусия. Разбира се, базите не са натовски, както чухме, защото договорът е сключен директно със Съединените американски щати. Това са едни американски бази, което е абсолютно нормално за държава, превърната в един срамен васал, и поставена в едно унизително положение, каквато е България в момента. Държа да отбележа, че останалите политически формации: ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“ нямат абсолютно никакъв проблем с това. Те бранят това ние да сме васали. Те бранят това да има чужди бази, където се разпорежда чужда държава и го представят като нещо хубаво, благодарение на което ние сме имали учения, тактики и въобще някакви военни бази, защото, виждате ли, иначе можело въобще и да нямаме военни бази. Американското посолство на практика инсталира правителство вчера, инсталира правителства в България и преди това. Точно тези инсталирани правителства правят така, че да има и инсталирани американски бази. Страната ни е превзета и е сложен хомот на нея. Крайно време е ние да се отървем от този хомот, поради което е крайно време и да разтурим американските бази и да направим така, че да имаме български бази, на които единственият господар да е България, най-малкото защото така е по Конституцията и това е волята на нашия народ. На територията на въпросните бази важат американските закони и американците са абсолютни господари. Ние имаме принципна позиция и тя е, че не даваме бази и не даваме суверенитет. Защото суверенитетът и независимостта са най-ценното нещо, с което разполагаме в момента. Затова са се борили и българските възрожденци. Време е да възстановим независимостта на нашата държава. Благодаря.

Господин Георгиев, очаквах, че ще чуя във Вашето изложение, като човек, който има отношение към външната политика и е заместник-председател на Комисията по външна политика, исках да чуя и също така кой е подписал този договор? Защото всъщност дали това не направи правителството на БСП с министър-председател тогава Сергей Станишев? И също така исках да разбера кой точно външен министър подписа и дали това не е народният представител от БСП, сега намиращ се в залата, господин Кристиан Вигенин – дали не стои неговият подпис именно под този срамен и унизителен за България договор. Благодаря.

Точно така, господин Дренчев, на практика и това което Вие казахте, а именно, че БСП е поредната маскирана евро-атлантическа формация, която също като останалите защитава всячески евро-атлантическите интереси. Ние чухме и в предишните дискусии, които бяха миналите пъти, когато внасяхме това предложение, защото това е третият път, когато го внасяме – в Четиридесет и седмото и Четиридесет и осмото народно събрание, как БСП защитаваха, и то много самоотвержено, много искрено, много яростно това да има американски военни бази в България. Тогава те твърдяха и сега също продължават да твърдят, че тези бази не били американски, а били натовски, били съвместни. Ясна е позицията на БСП, че те са категорично за това България да бъде един придатък на Съединените американски щати и на НАТО. Но това, което е важно, е всъщност, че в българското Народно събрание има една българска формация, която не подкрепя тази политика унизителна на васалитет и това е ВЪЗРАЖДАНЕ. И разбира се, ние работим последователно в тази посока да направим така, че с едногодишно предизвестие, както е по договор, да прекратим американските военни бази в България. И оттам нататък да имаме български военни бази, които да са собственост изцяло, единствено и само на българската държава. Защото, когато ние даваме своите военни бази, ние даваме свободата си, а свободата ни е най-ценното, с което разполагаме. Тя е много по-ценна от всякакви материални активи, придобивки на техника, учения и каквото и да е друго. Нашата позиция е, че трябва да възстановим свободата си и трябва да възстановим суверенитета на българската държава, защото иначе сме загубили абсолютно всичко, за което сме се борили последните столетия. Иначе имаме едно ново модерно робство, което не се различава особено от предишните, просто е пробутано в една много по-красива опаковка, с което се лъже много повече за неговата същност Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Георгиев, Вие просто, както е модерно да се казва, наистина ме хвърлихте в когнитивен дисонанс. Аз подобно нещо не си спомням да съм казвал. Всички, които ме познават, знаят че аз с думи като „васалитет, колониална държава, поданик, слуга“ и така нататък не си служа, особено по адрес на собствената ми страна. Така че разбирам – по някакъв начин трябваше да вкарате в контекста на разговора Съветския съюз, но в никакъв случай аз не съм твърдял подобно нещо. Ще Ви припомня дискусията. Тя беше, че до 2006 г. върху нас са се изсипвали едни кофи от военна манна небесна, а след 2006 г. така, както господин Дренчев каза тогава по време на дискусията в Комисията, ние не сме получили нищо. Какво ни било дало това НАТО, че сега ние да сме част от него? Това беше редът на дискусията и единственото, което аз уточних по време на нея, беше че никой с нищо, в крайна сметка, не ни е длъжен. Ние сме равностоен партньор в НАТО, съюзник и като такива имаме ангажименти, които сме поели, присъединявайки се към Алианса. И от тази гледна точка в модерния свят, за да получиш нещо, в най-общ смисъл, трябва да си го закупиш. Така че това е, което прави Народното събрание. Усилията за модернизацията на Българската армия в последните години са насочени в тази посока, че няма как един или друг благодетел така, както не знам какво визираше господин Дренчев по време на дискусиите, преди 2006 г. нещо ни е давал и ни е дарявал, но дори и в контекста на Съветския съюз нищо не ни е дадено просто ей така. Всичко по един или по друг начин ние сме си го купили, заплатили, и то скъпо и прескъпо, с цената на много жертви от наша страна, много повече отколкото, смятам, сме направили след присъединяването ни към Алианса. Така че недейте да правите внушение. Целият дебат по време на Комисията по външна политика – това е ясно, видимо от стенограмите, които могат да бъдат извадени – беше в посока на това да не бъде унижавано достойнството нито на страната ни, нито на Българската армия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото начинът, по който се водеше разговорът тогава, беше в посоката, която Вие зададохте, и сега в 9 минути и 19 секунди изказване, че ние сме поданици, слуги, васали, някой ни нарежда, някой ни спуска. Не, господин Георгиев, единственото, което аз направих тогава…

…беше да оборя това Ваше твърдение, както ще се опитам да го направя и днес тук. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Още в началото на тази дискусия стана ясно, че въпросът не е за тези бази, а той се поставя на доста по-широко ниво, отвъд конкретните бази, отвъд тяхната полезност или вредност за Българската армия и за българската държава. По-скоро, доколкото усещам, се дискутира изобщо позицията на България в рамките на международния ред – доколко тя трябва да бъде член на определен военен съюз, в случая – НАТО, и доколко тя трябва да бъде независима, доколкото за тази независимост изобщо може да се говори в настоящето. Защото независими… (Шум от ГЕРБ-СДС.)

Защото, когато говорим за независимо позициониране в рамките на този международен ред, трябва да знаем първо две неща. Има две държави, които могат да кажат, че са независими и които определят глобалния ред. Това са Съединените щати и Китай. Има около 10-ина регионални фактора, които имат относителна независимост, но в никакъв случай пълна. Тук може да споменем Русия, Турция, държави от този тип, които, между другото, дават за отбрана по 6, 7, 8% от брутния си вътрешен продукт и които въпреки това пак трябва да балансират между двете глобални сили. В този контекст Вие ни казвате, че България трябва да бъде нещо такова, защото не вярвам да ми казвате, че България може и има потенциал да бъде глобална сила. Тя не може да бъде глобална сила. Ако иска да бъде регионална сила, мисля, че тези 6 – 7% от брутния вътрешен продукт ще бъдат изключително малко, за да можем да си позволим една такава позиция. Ние ще трябва да отидем на 15 – 20%. Впрочем преди 9 септември, когато армията е била водеща във всички държавни политики, тя практически е управлявала страната, бюджетът за отбрана е бил някъде там по време на войните, които България е водила за своето национално обединение. Впрочем, за съжаление, тогава тези борби завършват с национален крах, както знаем. И тук не съм съгласен, че това е само вина на политическото ръководство на страната – аз твърдя, че и ръководството на отбраната тогава има огромна вина, защото те вземат и политически решения. Включително България е била управлявана от военни в продължение на няколко години след превратите, извършени през 20-те, 30-те и 40-те години. В този смисъл, когато говорим за тези бази – влизам в тази по-обща част, защото и колегата преди мен влезе в нея, трябва да си даваме сметка първо каква е нашата тежест, доколко е голям нашият потенциал да бъдем военна сила. Мисля, че в рамките на нашия регион ние имаме потенциал да се сравняваме с част от страните, с които граничим – с друга част, като Турция, а защо не и Гърция дори, трудно можем да се сравняваме, защото те отделят наистина голям процент от БВП за отбрана. Но ако сме честни, трябва да кажем на българските граждани, че всяко нещо има цена. Между другото, такава цена е имало и преди 1989 г. Тук не става въпрос за подаръци. Нека да си спомним защо в България беше струпана съветска техника – защото България граничи с Турция, а Турция като натовска държава, както и Гърция са гранични в рамките на онзи военен съюз в лицето на Варшавския договор. Тези оръжия тук бяха струпани в случай на глобален конфликт – за да противодействат на другия съюз в лицето на НАТО! Те не са били дадени тук по някаква славянска или по някаква православна линия, дори не са и по комунистическа линия. Това е едно глобално противопоставяне, то е, ако щете, и цивилизационно, и културно, и по всички линии. И просто затова бяха струпани тук съветски техники – не от любов. Няма любов в тази работа в международните отношения. И който твърди, че ще трябва самостоятелно да се справяме, то звучи добре на думи, всеки би се гордял да бъде самостоятелен, да взема своите решения, но това има цена, която се плаща с пари, която се плаща с човешки животи, която се плаща от други сектори. Всички социални и обществени цели се подчиняват на едната цел да имаме армия, която да бъде най-силната на Балканите, да кажем, и казваме, разбира се, ако 15% от БВП отидат за отбрана, от кои други сектори ще ги вземаме. Така както са ги вземали преди 9 септември 1944 г. – вземали са ги от най-различни други сектори, цялата енергия на обществото е била вкарана в армията. Впрочем и преди 1989 г., по време на социализма, парите за отбрана – факт – бяха много повече, отколкото в момента, но това има и минуси. Защото не мисля, че парите за отбрана колкото са повече, толкова по-добре. Те трябва да се вземат отнякъде. Естествено, че другите сектори, от които ще се вземат, ще кажат, че те пък са недофинансирани. Затова не е въпросът в базите – базите са част от конюнктурата, от контекста, в който сме, и ние трябва да мислим в рамките на този контекст, а не да си изграждаме представи, които са неверни. Неверни са от гледна точка на нашите възможности, от гледна точка на нашите перспективи и от гледна точка дори на нашето настояще. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Биков, Вие споменахте за това, че в България е била струпана съветска техника, защото сме били гранична държава на НАТО, и това е факт. Само че нещо друго не споменахте – тази техника не беше струпана тук със съветски военни и нямаше съветски военни бази. Тя беше предоставена на Българската армия, беше част от нашата армия и Българската армия тогава беше изградила стратегически паритет не с турската и гръцката поотделно, а заедно. България тогава и според нашата стратегическа доктрина, и като част от доктрината на Варшавския договор можеше самостоятелно да отрази комбиниран удар на Турция и на Гърция едновременно. В момента България като натовска държава е гранична държава с Русия през Черно море. Ние споделяме една и съща акватория. Същевременно в България има американски бази, има американско въоръжение – ние дори не знаем какво точно е то. Господин Дренчев Ви го каза и всъщност Вие го знаете много добре – ние не знаем какво има в тези американски бази. Американците си направиха и летище включително, в Ново село – ние не го контролираме, не знаем какво стоварват там. Та в този ред на мисли бихте ли ми обяснили: защо единият ни тогавашен съюзник ни предоставяше оръжие срещу своите потенциални врагове – на нас, имайки ни доверие, а в другия случай сегашният ни съюзник не ни предоставя оръжие срещу потенциалните врагове, а създава свои бази на територията на страната, в които ние българите нямаме абсолютно никакъв достъп? И това Вие също много добре го знаете. Впрочем не е нужно дори да го коментираме – всеки един, който мине оттам покрай пътя, те все пак не са някъде вдън гори тилилейски, намират се буквално на главните пътища, вижда надписите, които са там – те са на английски, на първо място, на второ място – на български. Пише ясно и категорично, че там се спазват законите на Съединените щати. Никъде не пише, че там важи Законът за отбраната на България – пише, че важи Законът за отбраната на Съединените щати. Има американско знаме сложено на първо място, както е по протокол, когато държавата контролира тази територия. Нашето знаме не е на първо място. Така че бих се радвал, ако може да ми отговорите на този въпрос: защо единият ни съюзник ни предоставяше въоръжение, което ние суверенно да ползваме за нас като част от Българската армия, а другият ни съюзник знаете ли какво направи? Първата му работа беше още дори преди да станем съюзници, като условие да станем съюзници, да унищожим собственото си въоръжение. И всъщност условието да станем член на НАТО беше да се разоръжим, за да може сега Вие да казвате, че нямаме самостоятелна възможност да се отбраняваме. Ние нямаме такава възможност, защото това беше условието – да бъдем разоръжени.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега Биков, аз искам да се обърна към Вас със следния въпрос: защо смятате, че днес като първа точка разглеждаме именно предложението на партия ВЪЗРАЖДАНЕ – прекратяването на договора със Съединените американски щати в сферата на въоръжението? Защо смятате, че точно сега се поставя този въпрос за обсъждане в Народното събрание, при положение че в момента, виждате, на 400 км от границите на България се води война, когато от запад също има проблеми? Защо точно сега се поставя този въпрос и точно сега от Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ? Благодаря Ви.

Защо?

Ще ти отговоря. (Реплики между народните представители Лъчезар Иванов и Цончо Ганев.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, искам да Ви припомня, че в един разговор – мисля, че беше миналата година, с Вас говорихме, а сега не го казахте, че така наречените тактически оръжия или ракети СС-300 са били винаги под надзора на руското командване, на руски офицери. Давам един пример – вярно е, господин Костадинов: като министър в Молдова се срещам с техния министър, който говори на сносен български език. И аз го питам откъде го знае, той казва: „От времето, когато нямаше нито един руски войник в България, а аз служех в поделение СС, където има такива ракети“. И още нещо – нищо не споменахте по отношение на участието на Българската армия в потушаването на Пражката пролет, за разлика от някои други държави – членки на Варшавския договор, които не участваха. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, по времето на Варшавския договор ние пак сме член на военен съюз и целите на тогавашните две глобални сили в лицето на Съединените щати и СССР са сходни – борба за надмощие кой ще спечели Студената война. От тази гледна точка въоръжаването на България като гранична зона – това го казах и Вие се съгласихте – спрямо Турция и Гърция е логично. Защо след това има разоръжаване? Първо, влизането на България в НАТО не беше такъв процес – с щракване на пръсти, изведнъж от Варшавския договор да влезем в НАТО. Ние трябваше да изграждаме доверие, до вчера сме били вражеска държава практически от тяхната гледна точка. Приемайки ни в НАТО, естествено, ние трябва да се съобразим с тяхната техника така, както когато сме били във Варшавския договор, сме имали руска техника; когато сме били в Тройния пакт, сме имали германска техника! (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Тогава не сме били с някаква друга, били сме с немска, и то не само в Тройния пакт, а и по време на Първата световна война, и така нататък. Това е логично! Аз затова избягвам тези категории, в които Вие по-скоро говорите – по-емоционалните. Аз твърдя, че глобалните сили са субекти на рационалните действия. Те не са емоционални фигури, които се водят. А Вие по-скоро подхождате емоционално към това. Защо едните ни дали, другите не ни дали. И едните и другите в интерес на истината, а сега много по-добре, ни гарантират сигурността. Нали това е крайната цел на отбраната. Българската национална сигурност в момента е далеч по-добре гарантирана, отколкото преди 1989 г., защото тогава с цялото това струпване на техника тук, аз доколкото съм чувал от военни, то е било предназначено да спрем турците и гърците за 40 – 50 минути, докато дойдат руснаците.

Няма такова нещо. Какви са тези 40 минути?

Това, пак Ви казвам, сега не искам да влизам в диалог от трибуната, после ще си поговорим, но те не са ни ги дали, защото са щедри. Дали са ни ги, защото сме били част от онзи съюз. В интерес на истината, ако онзи съюз беше по-добър, то със сигурност Съветският съюз щеше да спечели Студената война. Нямаше да я спечели Западът. Това е най-видимото доказателство, това противодействие между двата военна съюза, между двете икономически доктрини, между двете идеологически доктрини. И в трите случая спечели Западът и ние в момента сме част от този запад. Той функционира по този начин и ако не искаме, аз пак Ви казвам, признавам мнението Ви, че може би трябва да сме независими, но излезте със сметките с колко бюджет трябва, какви обществени усилия да се дадат в тази посока и тогава вече да дискутираме реално за какво става въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, тъй като обсъждаме изключително сериозна тема, която касае пряко националната сигурност на страната ни, виждам, че започнаха колеги да коментират и да говорят неща, които са далеч от техните разбирания. Има огромна разлика между НАТО, Съединените щати, кои са базите, чии са базите, какво въоръжение сме имали, какво имаме в момента, затова аз Ви предлагам да поканите министъра на отбраната, който да се включи в този дебат. Той да каже неговото виждане по всичките тези въпроси и едва тогава да пристъпим към допълнително обсъждане и гласуване, пак казвам, по един въпрос, който пряко касае националната сигурност на страната ни. Така че, уважаеми господин Председател, моля Ви да бъде извикан министърът на отбраната.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! В известна степен е леко притеснителна лекотата, с която обсъждаме този дебат, тази точка, извинете, при условие на това, че на няколкостотин километра от Република България се води война. Дори бих казал, че съм притеснен от лекотата, с която такива важни теми за националната сигурност може да влизат в дневния ред. Сега ще Ви кажа защо. На първо време е добре колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ да прочетат преамбюла, защото там е разписано, че настоящото споразумение работи при пълно зачитане на суверенитета на Република България (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не е вярно!“) – третият абзац на преамбюла. Едновременно с това е написано в това споразумение между Съединените американски щати – правителството, и правителството на Република България, че в тези бази се извършват инвестиции за сметка именно на Съединените американски щати. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Едновременно с това бих казал и най-важното – целта на това споразумение е да допринесе за мира и сигурността в областта от взаимен интерес, което идва да каже, че ние имаме пряк интерес от него в хода на една война, която се разгаря на няколкостотин километра от България. Поради което групата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ без никакви колебания ще отхвърли предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, ще гласува против, защото там където е НАТО, там е мир, колеги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! За разлика от други колеги и аз ще започна всъщност с малък исторически преглед, но не от Средновековието, а от близкото минало, от времето на соца. Стана въпрос колко сме били въоръжени, само че трябва да отбележим, че по това време България е отделяла 12% от БВП за отбрана, която е една от причините, между другото, по времето на соца обществото да е бедно, защото почти всички пари от бюджета са отивали за отбрана. Какъв е ефектът? Да, всичките въоръжения, които сме получили от СССР, сме си си ги платили. Нищо не сме получили безплатно. Плащали сме си ги със злато. Плащали сме си ги с ток и плащали сме си ги и с валута, и нищо не сме получили безплатно. Всичко сме си го платили на доста сериозни цени. Дали е имало съветски военнослужещи и бази по време на соца в България? Ами ако питате, който и да е човек, който е бил в ръководството на БНА по това време, ще Ви отговори на въпроса колко присъствие са имали съветските военнослужещи в България. Говорейки си за разоръжаването – деветдесетте години, и как, видиш ли, било задължение за България да се разоръжи, ако мога да цитирам, за да влезе в НАТО, това е пълна глупост. България започва своето разоръжаване поради няколко причини. Те се наричат ДОВС – Договор за обикновените въоръжени сили в Европа, СТАРТ, САЛТ и договорът за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег в Европа. Благодарение на тези договори България, между другото, ги подписва като страна членка на Варшавския договор още 1987-а и 1990 г. поема ангажименти от това колко танкове да запази, включително и за нарязването на СС-23 ги поема още през 1987 г., че ще бъдат унищожени. Тогава Съветският съюз впоследствие и България още като страна членка на Варшавския договор и това по никакъв начин не касае влизането на България в НАТО. Сега виждам, че по принцип се разгаря за пореден път битката за съветското наследство в България и за тази част от политическото пространство, но това не трябва по никакъв начин да се отразява на решенията, които парламентът взима. Най-малкото сега от гледна точка на коректност трябва да уточня, че беше споменато за едно посещение на Комисията по отбрана миналата година в полигон Ново село. Да, имаше стартирала такава организация, беше за юни-юли миналата година, но тя не беше отменена, защото някой ни е забранил да влезем в полигона. Беше отменена просто защото правителството падна и тогавашните управляващи и коалиционни партньори от БСП, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ се отказаха, защото си пазеха правителството в София. Впрочем още в края на месец декември началото на месец януари тази година вече служебният кабинет ни покани Комисията по отбрана да отидем да посетим военната база в Граф Игнатиево, която е една от тези, 40 чужди бази в големи кавички... За съжаление, тогава парламентът се разпадна и нямаше как да го посетим. Има такава получена покана за посещение, както на Безмер, така и на Ново село, така и на Граф Игнатиево, отпратени сега към сегашната комисия по отбрана. Надявам се скоро време да успеем да ги извършим. Споменаването, че видиш ли, има чужди бази – американски бази, и така нататък на територията на България, е уникална лъжа. Нищо повече от лъжа! България има четири български бази (народният представител Костадин Костадинов се смее) – Граф Игнатиево, Безмер, Ново село и базата за съхранение на Айтос. Между другото, Граф Игнатиево се командва от генерал от ВВС, Безмер от полковник от ВВС, Ново село от подполковник от Сухопътни войски, а складовата база в Айтос от майор от Сухопътни войски. Да, те се командват от българи – не от някакви други. Ако си бяхте направили труда да прочетете малко, щяхте да знаете, че на Ново село няма американци – има италианци, от друга страна са.

Не е вярно!

Защото там в момента е базирана многонационалната група на НАТО. Има черногорци. Има албанци. Има гърци, даже и северномакедонци. Така че поне това го прочетете. Публична информация е. Даже, между другото, миналата седмица имаше учение там по сертификация, беше президентът, беше и министърът на отбраната, тогава служебен, и много медии, така че очевидно може да се влиза на полигона, дори и медиите са вътре. Така че това е пълна глупост. Втората поредна глупост е, че видиш ли, това било безплатно или по някакъв начин България си плащала за това. Трябва да отбележим, че в докладите за състоянието на отбраната, които са публични документи през последните години, се уточнява – винаги има един абзац съвместни съоръжения, и там се дава оценка колко пари са инвестирани в тях. До момента Съединените щати са инвестирали над 100 милиона долара в тези съоръжения. Ако това е безплатно, окей. Имате много интересни представи за безплатно. Съжалявам, че тази политическа дъвка за тези бази отново се вкарват в парламента. Сега трябва да отбележа това, че съм удивен от последователността и припокриването между „Атака“ и ВЪЗРАЖДАНЕ по темата. „Атака“, както беше винаги парламентарно представена, вкарваше подобни предложения, виждам, че ВЪЗРАЖДАНЕ продължават политиката на „Атака“, безапелационно и безпрекословно я следват и по този начин не знам какви точно интереси защитават, но те със сигурност не са български. Тази тема няма смисъл въобще да бъде обсъждана. Мнение по тази тема са давали редица служебни, редовни и така нататък кабинети и министри. Като цяло четирите цитирани бази са си български. На тях служат българите. Между другото МиГ-29 къде е базиран по принцип? Граф Игнатиево. Су-25? Безмер. И какви чужди бази бе, колеги? Лека нощ. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.)

Господин Гаджев, добро утро! Шокиран съм от това, което казвате. Ако бях срещнал някой човек на улицата да ми говори такива работи, бих го подминал. Шокиращо е човек, който е бил член на Комисията по отбрана, та даже и председател, по този начин да представи информацията – крайно невярно и манипулативно.

Конкретно.

Има и български военни в Граф Игнатиев, естествено, Граф Игнатиево е разделено на две, както и Безмер, както и Ново село. Айтос поне си е изцяло американски. Тези 100 милиона, които са инвестирани, за които се твърди, че са инвестирани, са инвестирани по такива цени, че дори и магистралите на ГЕРБ изглеждат безкрайно евтини на фона на това, което са плащали. (Смях, шум, реплики и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В Граф Игнатиево има една асфалтирана площадка, която е асфалтирана на такава цена, че най-вероятно са прекарвали със самолети F-16 асфалта, валяците и всичко друго до базата, за да я асфалтират. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Тази цена просто няма как да се получи по друг начин. Въобще тези сметки, които тепърва, когато наистина поставим нещата по местата им и направим една рекапитулация какво е дадено, какво е взето, може да се окаже, че България дължи някакви безумни суми, които трябва да плаща за това, което са ни оставили американците като съоръжения – нещо, което тепърва трябва да се анализира какво ще стане. Искам да ползвам една реплика косвено към господин Георгиев, който каза: „никой не ни е длъжен да ни дава каквото и да било безплатно“. Тук съм напълно съгласен. Същото нещо би трябвало да обърнем обратно и към американците. Никой не им е длъжен да дава българска територия безплатно. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Съжалявам само че една реплика получих от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. В едно съм съгласен, че трябва да се провери как са формирани цените на ремонтите на авиобаза „Граф Игнатиево" в момента, защото от последната година те нараснаха почти двойно. Какво е договаряло предишното редовно и служебните правителства, мисля, че е редно да бъде проверено в Комисията по отбрана, и с това съм напълно съгласен. Да се види дали има надценки, дали има някой, дето е завишавал, и на какви цени точно се прави ремонтът и дали тези цени са актуални с пазарните. Това е задължение на Комисията по отбрана и въобще на парламента да проверява как се разходват парите на данъкоплатците. Категорично съм съгласен. Всичко останало, което казахте, за съжаление, Вие сте шокирани, защото просто не сте ги прочели тези неща. Аз, между другото, нещата, които говоря, не ги говоря от някакви закрити източници, те са публична информация, която се е качвала, включително официално от Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, медиите, които бяха миналата седмица на полигона на Ново село и снимаха нещата, които се случват там, включително всяка седмица, които се качват и, не, няма две бази.

И аз съм бил там.

И не, няма две бази, има една база – бил съм там много пъти. И се надявам, господин Дренчев, следващия път – надявам се това лято, да бъде организирано посещение от Комисията по отбрана на полигона на Ново село, да дойдете, да бъдете там и да се снимате под българския флаг.

Господин Председател, господа народни представители! Концепцията на ВЪЗРАЖДАНЕ за българските въоръжени сили е въоръжен неутралитет и въоръжен народ. Концепция, изповядвана от Австрия, Швейцария, Швеция, Финландия. Държави, които имат образцов военнопромишлен комплекс, държави, чийто народ е готов да отстоява суверенитета, държави, които през последните десетилетия инвестираха във военнопромишления комплекс и в собствения си народ, държави, които благодарение на своята висока подготовка винаги са били добре дошли в НАТО. Поради тази причина без никакъв проблем Финландия беше приета, без никакъв проблем ще бъде приета и Швеция, ако благоволи господин Ердоган. Но това, което ние имаме като концепция – искам да Ви изкарам от клишетата, тези американски бази се използват само по един начин – като оправдание за несвършената работа в отбраната и военнопромишления комплекс през последните 30 години. Това беше най-доброто оправдание, че разбирате ли, те ни пазят, заради това ние трябва да режем ракети, трябва да съкращаваме щата на армията, трябва да закрием – сержантските училища бяха закрити, трябва да отменим наборната служба. Само да кажа, че в Австрия беше проведен референдум преди няколко години и в Австрия 65% от населението се изказа за запазване на наборната служба. Когато говорите за въоръжение, тъй като тази година ще бъде гласуван бюджетът за превъоръжаване на сухопътните сили, трябва да бъдат закупени нови бронирани машини, нови артилерийски системи, нови танкове, България произвеждаше бронирани машини, но беше унищожено предприятието „Бета“ в Червен бряг. Държави като Австрия произвеждат бронираната машина „Пандора“, Швейцария произвежда „Пираня“, Финландия произвежда „Патрия“. Дори Финландия има смесено предприятие с Полша и произвеждат „Росомаха“. Ако трябва да говорим за военнопромишления комплекс и за цената, която трябва да платим, цената вече беше платена. В продължение на десетилетия нашите правителства следваха директивата на Иван Костов – каквото има държавно, да бъде окрадено. И тук трябва да се обърнем към правителството на ГЕРБ, правителствата на ГЕРБ: какво направихте Вие през последните години? Къде са нашите научноизследователски центрове, къде са нашите конструкторски бюра, къде са нашите иновации в отбраната? Турция, която ни дишаше прахта, вече е един от световните лидери в производство на безпилотници – и реактивни, и палубни. Турците вече имат самолетоносачна база за безпилотници. България ги беше изпреварила с 10 години, но за нас какво бяха учените, които се занимаваха?! В БАН те бяха феодални старци, трябваше да бъдат изгонени, за да може хора със сертификати, ходили по разни програми за обучение на „Еразъм“, на „Америка за България“, на „Отворено общество“, да се кичат със сертификати и да се правят какви големи управленци са и колко са компетентни. Беше заличен най-важният компонент в отбраната – научноизследователските и конструкторските бюра. Това лежи на съвестта на всички досегашни правителства. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Първанов, тъй като преди малко тук беше спомената една лъжа от трибуната, а именно, че една жена или един мъж бил казал някъде си в Молдова – каза го един от народните представители на ГЕРБ, че видите ли, той бил научил български, защото тук бил участвал в командването. Това, между другото, е нова легенда, евро-антлантическа, да не я наричам лъжа – легенда да я кажем. Вие сте бивш кадрови военнослужещ, имате мисии зад граница, бихте ли казали дали това действително е така, или просто тук за пореден път от трибуната се излъга или хайде да не кажем излъга, но просто се разпространи една лъжа, защото съм сигурен, че този депутат от ГЕРБ все пак не е кадрови военнослужещ, просто е повторил една модерна лъжа? Имало ли е навремето, преди 1989 г., чужди военнослужещи, които да са командвали български войници в България? Благодаря Ви.

Господин Председател, господин Костадинов! Нашите въоръжени сили бяха подчинени на една обща концепция на Варшавския договор, както и сега са подчинени на тази на НАТО, но никога старши или младши офицери на друга държава не са командвали наши части и подразделения. Това, което обаче искам да отбележа в случая, тъй като ние прекалено много обръщаме внимание на военния аспект, нека да погледнем и на политическия, преди няколко години се разрази скандалът „Балканското Гуантанамо“. Какво точно става в американските бази, защото в Румъния и в Полша в американските бази се оказа, че е имало граждани на трети страни, които са били похитени и разпитвани от специалните служби на Съедините щати?! Ние не знаем какво става в момента в българските бази и дали след време няма да гръмне някой такъв скандал, тъй като Българската армия в българската държава само формално се води, че има някаква юрисдикция?! Относно цената, за която говорим, за тия 10 – 15%, нито Финландия, нито Швеция, нито Австрия, нито Швейцария заделят толкова много пари, за да имат водещ военнопромишлен комплекс и добре въоръжена армия. Тия разходи няма да са толкова големи, ако ги бяхме направили през последните десетилетия. Другото нещо, което искам да отбележа, в Гърция Съединените щати също имат база, за която плащат много добре. Гърция инвестира тези пари във въоръжението на собствената си армия. Ако искате да кажете как някой е бил изгонен от американска база, Турция го направи – изгони американците от „Инджирлик“ и те сега ползват „Инджирлик“ само като складова база за бомбардировъчната авиация. Но като складова база! Турция наистина упражнява своя суверенитет над „Инджирлик“. Виждам, че се опитват да ни набутат в ситуацията, при която попадна Панама с американските бази край Панамския канал. Надявам се, че няма да стигнем до положение, при което, да го наречем условно, ситуацията ще бъде Омар Торихос или президента Нориега, но виждам, че България е бутана в тази посока – да станем бананова република, както е Панама, и всеки път, когато се повдигне въпросът за продължаване срока на американските бази, да се намира някой американец, който да успее да инструктира местния елит как да продължи срока. Това е най-невралгичното – че за 17 години България нищо не получи. Четири бази – помислете си за 17 години колко наеми и колко пари можеха да бъдат инвестирани. Точно в конструкторските бюра за научноизследователска развойна дейност колко техника можеше да бъде закупена и най-важното колко български производства или мощности можеха да бъдат създадени тук и колко по-ниски щяха да бъдат нашите разходи по-нататък за превъоръжаването. Сега ние ще започнем от нула и наистина ще ни се наложи да инвестираме повече. Но спрете да се оправдавате, че Вашето бездействие, Вашето пренебрежение на армията и на военнопромишления комплекс е заради тези бази. Тези бази не могат да измият Вашия срам и Вашата вина, защото за тези десетилетия не беше направено нищо за армията освен да бъде рязана, кълцана, съкращавана и опорочавана. Ето, вече имаме проблем със събирането, рекрутирането на личен състав. Не можем да съберем военнослужещи, не можем да съберем курсанти за висшите военни училища, тъй като не удовлетворяват медицинските изисквания. (Реплики: „Времето!“) Да, времето – и Вашето време също изтича, както и моето. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Както и в Комисията, в началото мислех да не правя изказване, защото колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ внасят това решение за втори път. То вече е отхвърлено от Четиридесет и седмото народно събрание. Истината е, че вземам изказване, за да се опитам за пореден път да опровергая част от неистините, които се изговориха от Вас, колеги. Вие ги чухте в Комисията и от Министерството на външните работи, и от Министерството на отбраната, и от народните представители, които се изказаха в Комисията – почти всички, в интерес на истината. Но е хубаво поне да прочетете Споразумението, чието прекратяване искате. Чета: „Договорените съоръжения и обекти са държавна собственост, публична държавна собственост на България, те се използват при пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България, законодателството, което се прилага на тях, е на Република България, ръководителите са български военни.“ Отделно от това, колеги, аз разбирам защо всеки път повдигате този въпрос, и то в този ключов за сигурността на света не само на Европа момент, но ще бъде според мен равносилно на национално предателство, ако ние вземем решение да прекратим точно в този ключов момент това споразумение. Защото всички експерти, които се изказаха, не говоря за политическите изказвания в Комисията, изложиха поредица от аргументи за ползите за въоръжените сили на Република България от тези споразумения, за техния капацитет, за тяхната боеспособност и за съвместимостта със съюзниците в НАТО. Така че, колкото и да повтаряте, че тези бази не са български, фактите говорят съвсем различно. Аз считам, че е крайно време – да, имате право да го внасяте във всяко Народно събрание, но наистина аргументите, които излагате, поне да съответстват на фактите и реалността. Убедена съм, че ако в този момент прекратим това споразумение, това ще подкопае устоите на националната сигурност. Така че, разбира се, ние, както и в Четиридесет и седмия парламент, няма да подкрепим този проект на решение.

Господин Председател! В Четиридесет и седмото народно събрание, Четиридесет и осмото народно събрание, Четиридесет и деветото народно събрание ВЪЗРАЖДАНЕ последователно, както във всичките си политики, отстояват това, което е поело като ангажимент пред българския народ. Това е причината ВЪЗРАЖДАНЕ да получава все по-голяма подкрепа от българския народ – защото ние сме последователен и ясно предвидим политически субект. Когато казваме, че сме против присъствието на американските бази в България, а в същото време на каквито и да е от други бази, ние сме последователни и даваме конкретни решения за прекратяването им. Фактите са такива, че в Четиридесет и седмото народно събрание единствената политическа сила, която подкрепи предложението ни, беше ВЪЗРАЖДАНЕ, БСП се въздържаха, всички други бяха против. Това е фактологията. Сега, защо не трябва да има американски бази и каквито и да е било други чужди военни бази в България? По много проста причина – ние сме, поне по Конституция, суверенна държава и не трябва да има други бази. Това, което в момента се внушава – че тези бази били под българско ръководство и че били български, не е истина по една проста причина. Нека някой да се опита да опита да влезе там. Базите са разделени на две и летищата са разделени на две. Има българска част, в която отива военната комисия, има и американска част, където не влиза никой. Единственият, който евентуално може да влезе, трябва да е с ранг на генерал и да иска предварително разрешение от този, който седи начело в американската част. Толкова за колко е достъпна базата. Какво се случва обаче в базите, никой не може да каже, защото нито един български военен или друг орган, свързан с каквато и да е било част от българската държава, не контролира какво влиза и излиза вътре, какво има и какво няма. Дори няма да коментирам дали са безплатни тези бази. Не, тях въобще не трябва да ги има и не ме интересува дори наем да предложат. Бази не трябва да има, колкото и каквото да предложат от правителството на САЩ, бази просто не трябва да има. Дори в този момент, когато на няколкостотин километра от България се водят военни действия, тук излязоха и патетично говориха, че трябва да ги има тези бази и те гарантират нашата национална сигурност. Ако те бъдат премахнати, това нямало да ни защити и точно тези бази са опасността за България. Какво ще правим като държава, ако утре военният конфликт се разрасне? Какво ще правим, ако НАТО влезе активно и открито вече, защото НАТО е във военния конфликт, какво ще правим тогава? Какво ще правим, ако от тези бази, в които кацат и излитат американски самолети, започнат да излитат бойни самолети и да се включват във военните действия? Какво ще правим, ако от тези бази започнат да излитат ракети, насочени към военния конфликт? Тогава отново ли другата страна в лицето на Русия ще са виновни, ако те атакуват тези бази на българска територия? Точно тези бази защитават нашата национална сигурност. Кой ще е виновен, ако това се случи с ръководния щаб във Варна? Ние ще сме си виновни.

Благодаря. Господин Ганев, то е ясно, че ВЪЗРАЖДАНЕ е само в това решение, че другите партии няма да го подкрепят, но тъй като няма как да прекратим в този парламент Споразумението с американците, дали не е добре да поискаме реципрочност – четири български бази на американска територия? Благодаря.

Част от хората, които се изказаха преди мен, повдигнаха въпроса освен присъствието на американските бази като жизнено важно за националната сигурност и въпросът за членството на България в НАТО. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме категорично ясни, точни и последователни, че членството на България в НАТО трябва да бъде само и единствено плод на българското население. Българският народ трябва да се произнесе – трябва или не трябва да сме част от военен отбранителен съюз, който поне по документи, прикрито в момента участва в открита война. Ясно и точно казваме какво смятаме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – референдум за членството на България в НАТО. Това, което се случва с влизането на България в еврозоната, дали България да е част от еврозоната, е същият начин, както вчера беше обявено официално от страна на ГРАО, че има събрани 470 хиляди подписа за свикване на референдум. Така също трябва да се случи и по отношение на това дали ще сме от този военен съюз, защото България е била и в други военни съюзи, които са се разпадали и са изчезвали, но България е тук и днес. Що се отнася до това дали е реципрочно. Ние не трябва да имаме военни бази в друга държава. Ами защо не? Извинявайте много, ако някой от Вас няма мечти и не иска България да е обединена и велика, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме точно такива мечти и ще работим България да бъде обединена и велика. Човек е голям, колкото са големи мечтите му. Няма причина по никакъв повод ние да се подценяваме като народ, никой не трябва да подценява българския народ и никой няма никакво право да обяснява, че българският народ няма качества да бъде начело в света във всяко едно отношение. А иначе базите в България са унизителни, чуждестранните военни бази, и нека да не забравяме, че само преди две години американски военни нахлуха в Чешнегирово в българско предприятие, натръшкаха работещите вътре и по всякакъв начин ги респектираха. Да имаше последици за това нещо? Някой ще коментира ли от евроатлантиците тук за този инцидент? Ами, ако имаше и убити, отново щяхме да изпаднем в презумпцията, че американските военни, които са в България, не са подвластни на българското правосъдие. Напротив, България е подписала международни договори, в които няма право да съди американски военни. Те си заминават в чужбина и там какво се случва, никой няма да коментира повече. Това е унизително за България. 45 години сме били част от Варшавския договор, били сме част от руското влияние, по-скоро съветското влияние, но военни бази в България не е имало, а в момента има, защото се коментира, че ние сме били толкова нищожни, че сме щели за 15 минути да възпрем Турция и Гърция. Не. Първите решения са за унищожаване на ракетите СС-23, които точно за няколко минути са щели да унищожат всяка една точка в Гърция и да сринат Истанбул. Това е българската военна техника, която е била, и точно заради това не е могло цялото това нещо да се случи. Имали сме уважението и са ни уважавали, защото достойният враг се уважава, а този, който е подвластен и който се навежда постоянно, не е достоен за уважение. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги народни представители! Чудя се и аз откъде да започна, защото толкова глупости се чуха в този дебат, че направо не мога да си представя, че по такава сериозна тема може да се говори по този начин. Колко може да се вярва? Да започна оттам, че господин Дренчев много добре знае, че не съм бил аз външният министър, който подписа този договор, това споразумение, но в идеята да продължите с лъжите и манипулациите, да се опитате да представите БСП като някаква антинародна партия, да си служите с инсинуации, манипулации, а иначе поставяте една наистина важна тема. За съжаление, както много често правите, и важните теми така ги поставяте и защитавате, че накрая ги обезсмисляте. Аз не разбрах например, като говорим за достойнство. Тук един от основните аргументи беше: ама, те не ни плащат, трябва да ни плащат, е, като ни плащат, ще имаме ли достойнство? Тоест, ако ни плащат, нямате против базите, каза един, ако не ни плащате, имаме против, а после друг каза, че все пак не искаме да има, и стигнахте дотам да обяснявате как не знам дали сериозно, или в частта шеги и закачки вече в един толкова сериозен все пак дебат да коментираме, че, да, нямаме против тук да има бази, обаче и България да има бази в Съединените щати. Призовавам Ви да бъдем достатъчно сериозни по тази тема. Съжалявам, че го няма министъра, защото за нас, за БСП, въпросът за националната сигурност стои на първо място и с оглед на това се опитваме да търсим разумните решения и не търсим политически дивиденти, говорейки, пак да кажа, лъжи, глупости, създавайки, страхове, каквито няма основание да имаме, защото, пак да кажа, част от нещата, които казвате, са така, разумни са, има логика, но Вие ги обезсмисляте с другите неща. И да Ви кажа, че се държите тук като някаква „Атака“ от AliExpress. Ако си погледнете например мотивацията на „Атака“ от Четиридесет и третото народно събрание, ще видите, че са го направили доста по-задълбочено. Това предложение от Четиридесет и третото народно събрание, ако беше внесено в подобен вид, сигурно щеше да предизвика по-съдържателен дебат. Сега да Ви кажа, че ние разбираме притесненията на част от българското общество и ги споделяме. Част от тези притеснения са основателни и част от тях са предизвикани от неща, които чисто поради политически причини, се говорят. Гледаме документите и ще стигна и до нашите предложения. Какво виждаме в тези документи. Само за тази година, уважаеми колеги, тези съвместни българо-американски съоръжения са планирали и ще реализират 24 учения, в които участват американски и български военни в страната, и 15, които ще се проведат в чужбина. Всяко едно от тези учения се командва и от двете страни – от българска и от американска страна. Не знам как така говорите на едро и обвинявате точно в какво висшите български военни, защото има съвместен комитет, който управлява тази база. Този съвместен комитет се състои от българска страна от 13 висши военнослужещи и съпредседател е заместник-началникът на отбраната. Искам да Ви кажа кои са част от хората, които са в този съвместен комитет. Ние, ако казваме, че те не защитават достойнството на България или че са поставили под някакво унизително положение, идете и им го кажете на тях, защото не знам дали сте разговаряли с тях, внасяйки тези предложения, и говорейки по този, бих казал, обиден и за българския генералитет въпрос. Казах кой е съпредседателят, а членове на този комитет са: бригаден генерал Радостин Илиев, бригаден генерал Станимир Йорданов, бригаден генерал Васил Събински, бригаден генерал Николай Караиванов, бригаден генерал Петьо Мирчев, флотилен адмирал Георги Пенев, генерал-майор Явор Матеев, бригаден генерал Димитър Хлебаров. Вие смятате ли, че това са хора, които просто така ще стоят там, няма да знаят какво се случва, няма да пазят българския суверенитет или националните интереси на България, при положение че за разлика от не малко присъстващите в залата, все пак са се клели в името на България да я защитават с честта, включително на пагона си. Честно казано, не бих подценявал тези български генерали и да говоря за тях по този начин. Освен това този съвместен комитет има и Изпълнителен комитет, който оперативно управлява базата, там има 15 български представители. Този изпълнителен комитет има няколко подкомитета: Правен подкомитет; Подкомитет по трудовите правоотношения и персонал; Подкомитет по съвместни военни учения; Подкомитет по въпросите на недвижимото имущество и управление на недвижимата собственост; Подкомитет по въпросите на околната среда; Подкомитет по логистика; Подкомитет по въпросите на сигурността; Подкомитет по финансови въпроси и облагане с данъци; Подкомитет по комуникационните и информационните системи. Защо ги изброявам? Защото в тези подкомитети, освен представители на Българската армия, участват представители на други министерства. България участва в управлението на тези съвместни съоръжения до най-ниското равнище. И аз смятам, че тези хора, които участват в това управление, трудно можем да ги обвиним, че едва ли не са там, за да обслужват някакви чужди интереси. Аз не съм склонен, тъй като до момента освен някои заклинания не съм чул някакви съществени доказателства, че това е така. Като казвате, че няма достъп, може би има някои части, които са закрити, не мога да твърдя, тъй като не съм виждал с очите си, но само преди седмица например в една от тези така наречени секретни американски бази, имаше ден на отворените врати, имам предвид авиобаза „Безмер“, който искаше, отиде и видя за какво става въпрос – какво правят българските военни там и така нататък. Преди да премина към конкретните предложения, да кажа тук, че сега точно Вие да ми говорите какво е била Българската армия преди 1989 г., е, чакайте, та Вие се пръкнахте оня ден, а тази Българска армия нашата партия я е правила в края на краищата. Така че недейте да си приписвате някакви заслуги. Когато ние сме управлявали, макар и в един друг период, е имало силна Българска армия и ние знаем как се отстоява национална сигурност. Каквото и да се говори за онзи период, България беше сигурна държава, не влезе във война и хората живееха сигурно и не се притесняваха, че някой може да вкара България във война. Това не се случи. По това отношение – хубави, лоши, имаме традиции и няма как да ни ги отнемете, което е добро, трябва да се признае. И сега пак да кажа, че не малко хора имат своите притеснения. Ние също така имаме своите притеснения, че така урбулешката да се тръгне към закриване на тези съвместни съоръжения, само по себе си би било пробив в националната сигурност, защото в момента една немалка част от националната сигурност е изградена около тези съвместни съоръжения и сътрудничеството със Съединените щати. Боеспособността на Българската армия в момента, харесва ли ни или не, зависи в немалка степен от възможността на българските военни да участват в тези учения и тези съоръжения не могат просто ей така да бъдат закрити от днес за утре. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Костадинов, не ми подвиквайте, защото, ако не са политическите дивиденти, които се опитвате да извлечете, а аз мисля, че Вие сте разумен човек и много добре разбирате, че така утре, след една година на база на съмнения, а не на реални факти и данни е директен пробив в националната сигурност. Ние Ви предлагаме следния разумен подход, защото като партия не изключваме възможността при необходимата, и то пълна информация, която получим, да подкрепим идеята за прекратяване на това споразумение в един разумен период, пак да кажа, но това не може да става тук с подобни политически и доста изпразнени от съдържание дискусии, а на база на реална информация след достатъчно сериозен дебат и на политическо равнище тук в парламента, и в изпълнителната власт, включително и в Консултативния съвет по национална сигурност, защото нали целим да гарантираме националната сигурност на България. Предлагаме следните предложения по Проекта за решение, които са редакционни, и моля, господин Председател, да си записвате, защото сме ги подготвили на база на конкретния текст отгоре. В т. 1 правим следното предложение: текстът „незабавно да предприеме действия по прекратяване на“ да се замени с „да изготви анализ за резултатите от“ и в края да отпадне текстът „с едногодишно предизвестие по дипломатически път“.

Да, защото губи смисъла си, ако се приеме. В т. 2 – на третия ред в Проекта за решение, предлагаме текстът „прекратяване“ да се замени с „прилагане“. Смятаме, че в тази част от Проекта за решение на ВЪЗРАЖДАНЕ има логика да получим една пълна информация за всичкото това, за което те говорят, но не след като бъдат закрити, а преди да бъдат закрити, да видим какви са резултатите от прилагането до момента, и нека тогава да направим дискусията вървим ли към закриване или не. Пак да кажа, ако има достатъчно факти, ние нямаме колебание да подкрепим и това, защото за нас националната сигурност е най-важното. И освен това, за да бъде пълен все пак този проект за решение, след „България“, което е на третия ред отдолу нагоре, „извършените разходи от страна на България“ да се добави „и на САЩ“, защото тази информация със сигурност би трябвало да я има в Министерството на отбраната и няма как те да не могат да предоставят тези данни, защото се говорят най-разнообразни числа. Нека да ги видим. Надявам се да подкрепите тези допълнения, които правим, и така да приемем решението, предложено от ВЪЗРАЖДАНЕ, с тези корекции. И когато имаме всичко това – включително да обърна внимание, че по т. 2, господин Костадинов, говорим за един месец все пак, мисля, че след три-четири неуспешни опита един месец още да изчакаме не е чак такъв проблем, да видим тогава фактите на масата и отново да направим дискусия вече с участието на министъра, а вярвам и с участието на министър-председателя, защото това е сериозен въпрос, и нека тогава да видим какво правим с тези военни съоръжения. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател! Уважаеми господин Вигенин, не точно засегнат, а по-скоро искам да поднеса извинения относно това, че замесих Вашето име като подписал договора. Не мога да кажа същото за бившата комунистическа партия, която направи това нещо. В крайна сметка функционери на Българската социалистическа партия – господин Калфин, както казахте Вие, направи това нещо. Иначе, господин Вигенин, аз винаги уважавам Вашия стил, който е много внимателен, и едва в последно време давате данък на официалната политика на партията, която е в остра атака срещу ВЪЗРАЖДАНЕ. Стигнахте дотам да ни наричате „Атака“ от AliExpress. Наистина това не допринася особено много за разумния подход по отношение на сериозните проблеми, които обсъждаме в момента. Това, което е редно да не забравяме, е, че именно тези сериозни проблеми бяха създадени от господин Станишев и от правителството на Българската социалистическа партия в продължение на 17 години до момента и наистина е един добър анализ на това какво точно се случва, но то е очевидно. Това, което се случва, България губи достойнството си, губи суверенитета си и нашите партньори или съюзници – в кавички, без кавички, както искате го разглеждайте, се отнасят към нас по един начин, който не са си позволявали в нито една друга държава.

Господин Председател, за краткото време мога да кажа само едно. Американските бази действително са заплаха за националната сигурност, и то не само в България. Те са заплаха за националната сигурност на всяка една държава, в която са разположени. Последният такъв случай наистина беше, както беше посочен, с Панама, където те окупираха държавата и всъщност на практика арестуваха панамския президент. Само ще кажа, че в момента в българските бази под американско командване, американските бази, има незнайно колко военни, а по време на Втората световна война в нашата държава, когато е била окупирана след войната от съюзническите сили, има разположени 1420 съветски войници. В момента американците имат право да разполагат 2500. Правете си изводите дали сме окупирани или не. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Костадинов, окупацията има и друг аспект. Спомням си едно заглавие: „Самоуби се военен полицай, свързан с нахлуването в Чешнегирово“, как ще коментирате това? Има ли пострадали от наличието на американски бази в България? Благодаря.

Господин Георгиев, този случай така остана загадъчно неизвестен, защото наистина той се случи малко след като американските военни нахлуха в Чешнегирово тогава. Тогава, ако помните, бяха пуснати и сигнали до прокуратурата и съответно тя се задейства месеци по-късно, когато тези американски военни вече не бяха на територията на държавата. Но това далеч не е единственият такъв изолиран случай, въпреки че ние и досега не знаем какво точно се случи, защото хората говорят, разбира се, без да имаме ясни доказателства, че това не е самоубийство. Точно поради тази причина трябваше да има разследване, но такова разследване, аз поне, доколкото знам, няма. Или ако е имало, било е много бързо претупано. Може би е имало, наистина не мога да кажа, но по-важното е друго. Такива случаи не са единични и има много други такива посегателства от страна на американски военни. Разбира се, те остават в сферата на битовите конфликти, каквито се случват, когато американските войници биват пуснати в кратък гарнизонен отпуск, но те винаги се потулват и за тях никога никъде не се говори. Освен това има и нещо друго, което е много важно – американците не признават никаква чужда юрисдикция над своите военни. Те отказват да признават и юрисдикцията на Международния съд в Хага и поради тази причина дори нещо да стане тук, първото нещо, което те ще направят, е да изтеглят своите войници. Но това е на много битово, дребно ниво. Аз пак ще повторя, американските бази са заплаха за националната сигурност, защото на практика те в момента се конкурират с Българската армия по брой на живата сила и със сигурност я превъзхождат по качество и по количество на въоръжението. Пак ще повторя още веднъж, България е била два пъти окупирана в съвременната си история. Единия път след Първата световна, втория път след Втората световна война. Условията, които тогава българската държава изисква да получи като условие за достойна капитулация, са да няма чужди бази на наша територия. И в единия, и в другия случай бази няма. Има временно пребиваващи чужди войници. След Първата световна война французи, англичани и италианци, след Втората световна война – руснаци, но руският контингент е изключително ограничен. Дори и след Първата световна война също е изключително ограничен. Сега в момента имаме два пъти повече американски военнослужещи в уж свободна България, отколкото по време на окупационния режим 1944 – 1947-а, когато България се води на теория окупирана държава. Излиза, че когато България е свободна, има два пъти повече чужди войници, а когато е окупирана – два пъти по-малко. Изводите мисля, че всеки един от нас може да си ги направи. И тук да говорим за това, както беше казано преди малко от господин Вигенин, че видите ли българската национална сигурност била изградена около четирите военни бази. Това е позор. Излиза, че българската държава разчита за охраната си, за независимостта си, за сигурността си на американски военнослужещи. Това е позор! Това е предателство и това е нещо, което не бива да се допуска повече. Заплахата за националната сигурност в лицето на тези американски бази трябва да бъде премахната, независимо дали сега, дали утре, дали в други ден. И точно поради тази причина ние няма да подкрепим предложенията, които бяха направени тук от бившата социалистическа партия, защото въпросът не е да се прави анализ, анализът е ясен. Тези бази са заплаха и трябва да бъдат премахнати. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми българи, които бяхте по площадите през 2020 г.! Вчера тук, в парламента, се създаде лигата на отвратителните. Лига, комбинирала помежду си таланта на лъжците и крадците, които формираха коалиционно политическо правителство в състав ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната – Демократична България“, подпряно от дългата и твърда ръка на ДПС, в лицето на господин Мустафа Карадайъ и господин Делян Пеевски. Магнитски и Nexo се събраха, за да ни гарантират проевропейското ни бъдеще. Демокрацията ни, уважаеми, е раждала чудовища, но такъв хибриден тумор ражда за първи път! Предателството към българите от протестите е факт, защото страхът от собствената съвест е по-силен, отколкото морала. Такъв като Кирил Петков, който преди време страдаше, че собственото им правителство е било свалено с гласовете на партиите, които са представлявани от господин Борисов и господин Пеевски, вчера пламенно благодари на господин Борисов и на господин Пеевски, че с тяхната благословия ще водят заедно България напред – през заобиколния ни път към Шенген и еврозоната, през нарушаването на законите, докато назначават посочените от господин Пеевски и господин Борисов хора по долните етажи на държавната ни система, спокойни, че ала-балата ще им се получи на местните избори с удобен министър на вътрешните работи, който няма да закача нито господин Борисов, нито господин Пеевски. Няма да Ви е лесно, колеги от „Продължаваме Промяната“. Може би в скоро време – като пример го давам, господин Бойко Рашков, който преди година арестува господин Борисов, ще му се наложи да говори, че не трябва институциите ни днес да се превръщат в политически бухалки, които да репресират политически лидери. Тревожа се и за състоянието на ръката на господин Божанков, която вече изсъхна. Вероятно ще му трябва протеза, макар че великият Ал Пачино беше казал, че за ампутирания дух протези няма. Съжалявам го и депутата Христо, който неволно стана герой на собствените си текстове. Поне вече не трябва да се притеснява и когато ходи да пее на участия на ГЕРБ, може да го прави с по-голям кеф. Не е вярно, че ГЕРБ-СДС участват единствено с госпожа Мария Габриел в този кабинет. В кабинета с реален министър-председател Асен Василев, въпреки академичната фасада, има доказани кадри на ГЕРБ още от времето на служебния министър-председател Марин Райков, който беше послушно удобен на тогавашния президент Плевнелиев – всички помните как изглеждаше този президент, и с действията си на практика беше слял президентската институция и изпълнителната власт в едно, за да може господин Бойко Борисов да управлява еднолично. Вчерашното правителство – новосъздадено тук, в тази зала, е правителство на страха, гузната съвест, неподадените имунитети и изгубените илюзии. На масата, на която се договаряше този кабинет с участието на Кирил Петков, Христо Иванов и експертът по конституционни въпроси господин Делян Пеевски, със сигурност, уважаеми българи от протестите през 2020 г., не се е обсъждало Вашето бъдеще. Вероятно Христо Иванов е презентирал идеята си да приложи европейската практика за комисии, които да разглеждат имунитети, убеден на сто процента, че съдебната реформа може единствено да се случи с експертизата на господин Пеевски, чиито качества бяха задоволително признати от хората на площада през 2020 г. За разлика от българската Конституция Правилникът на европейския парламент не дава възможност на евродепутат да се откаже сам от имунитета си. Затова в чл. 9 от Правилника на европейския парламент има подобно развита процедура за работа на комисии. В България българският парламент е преценил, че ако човек има достойнство и морал и е спокоен за съвестта си, му се дава възможност сам да се откаже от имунитета си. За съжаление, наблюдаваме, че нито господин Петков, нито господин Борисов са готови на тази саможертва. На тази база тогава се създава комисия, която в парламентарната ни история не е продължавала повече от месец-два. Не знам защо ще имаме комисии, които шест месеца – и повече може би, ще се опитват да ни убеждават в това, че Кирил Петков не е двоен гражданин, а Бойко Борисов няма нищо общо с човека, заради когото напълнихме площадите. Страхът Ви държи затворници, уважаеми господа от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ГЕРБ-СДС. Вчера за едно беше прав Кирил Петков – всъщност отдавна като общество не сме в Силициевата, а в Сицилиевата долина, която позволи на мафията да има собствена държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Оттегляме го.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната ни група – моля за 30 минути почивка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура срокът по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 49-302-01-10, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., да бъде увеличен с още седем дни.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-354-01-6, от 20 април 2023 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители На своето заседание, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – професор Емил Мингов – заместник-министър, госпожа Петя Малакова – началник-отдел; от администрацията на омбудсмана – госпожа Теодора Дичева; от Конфедерация на независимите синдикати в България – госпожа Михаела Тодорова – главен експерт. Съгласно мотивите на Законопроекта с предложените промени се цели осигуряване на достойно заплащане на труда на най-нископлатените работници и служители, намаляване на бедността и неравенствата в доходите. Със Законопроекта се предлага размерът на минималната заплата за страната съгласно механизма, приет от Четиридесет и осмото народно събрание в началото на тази година и по изключение, да се определи до 31 май и да се прилага от първи юли на настоящата година. По този начин ще се отчетат и въздействията на макроикономическата среда при предстоящото приемане на държавния бюджет за 2023 г., ще се повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи и ще се повиши мотивацията за труд на работната сила. Водещият заседанието – народният представител Георги Гьоков, информира членовете на Комисията, че Законопроектът е разпределен също на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика и иновации. Той представи получените становища от Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Асоциацията на индустриалния капитал в България. Съобщи, че Националният съвет за тристранно сътрудничество е обсъдил Законопроекта на свое заседание на 30 май, като от КТ „Подкрепа“ подкрепят Законопроекта; Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите се въздържат от подкрепа, а работодателските организации и КНСБ не подкрепят Законопроекта. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Георги Гьоков. Той посочи, че приетият от Четиридесет и осмото народно събрание механизъм предвижда минималната работна заплата да се определя в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за страната за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Механизмът е приложим от 1 януари 2024 г., а с този законопроект се предлага минималната работна заплата за страната да се определи още от 1 юли, като механизмът се приложи леко видоизменен. Той изтъкна, че е безспорна необходимостта от подкрепа за работещите на минимална работа заплата и доходите на гражданите заради растящите цени, инфлацията, които реално намаляват определената от служебното правителство минимална работна заплата от 780 лв. Поднесе конкретна информация, че при прилагане на новото предложение размерът на минималната работна заплата от 1 юли 2023 г. ще възлезе на около 850 – 890 лв. с увеличение около 100 лв., докато при прилагане на механизма от 1 януари 2024 г. по експертни изчисления размерът би надхвърлил 1000 лв. Приемането на новото предложение осигурява плавно покачване на размера на минималната работна заплата във време на инфлация и създава предпоставки за прилагането на приетия вече механизъм и на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. В проведената дискусия по Законопроекта взеха участие народните представители Георги Георгиев, Цветан Предов и Искрен Арабаджиев. Господин Георги Георгиев от ВЪЗРАЖДАНЕ посочи, че ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта, и отбеляза, че механизмът, приет от Четиридесет и осмото народно събрание, е работещ и с адекватни срокове и сега не трябва да се променя. Той бе приет именно за да има предвидимост за работодателите, за Министерството на труда и социалната политика и за държавата като цяло, за да може да се изготви финансовата политика на държавата, за да могат работодателите да планират своите разходи. Приемането да се изчислява минималната работна заплата за следващата година от месец септември дава време работодателите и правителството да изготвят съответния бюджет и работодателите да изготвят своите бюджети и да предвидят своите разходи. По този начин чрез приетия механизъм се избягват и ежегодните спорове със социалните партньори и в обществото кога и с колко да се повишава минималната работна заплата. Господин Георгиев изрази мнение, че новият законопроект ще затрудни работодателите, защото те са направили прогнози спрямо приетите разпоредби в предходното Народно събрание и ако се приеме новото предложение, те ще трябва да направят нови разчети и да преизчисляват целия си бюджет. Той посочи, че чрез новия законопроект ще има повече приходи в държавното обществено осигуряване, вероятно и за работодателите ще е по-плавен преходът, като не се увеличава рязко минималната работна заплата, но счита, че на този етап те не са готови и най-вероятно затова са отрицателни техните становища по Законопроекта. Господин Цветан Предов от „Има Такъв Народ“ посочи, че ще подкрепи Законопроекта и отбеляза, че този дебат е от 2021 г. Господин Искрен Арабаджиев от „Продължаваме Промяната“ изрази становище, че новоприетият механизъм в предходния парламент е добър и все още не е влязъл в сила, тъй като през септември ще се определи минималната работна заплата за следващата година. Счита, че трябва да се види как ще се приложи механизмът тази година и заради предвидимостта към момента да не се променя минималната работна заплата. Господин Георги Гьоков закри дискусията, като подчерта, че приетият механизъм се придържа към Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, без да я транспонира. Той обобщи, че основните мотиви на Законопроекта са два – ръстът на цените и осигуряването на по-плавно увеличаване на минималната работна заплата, която при сегашните условия от 1 януари 2023 г. следва да надхвърли 1000 лв., т.е. увеличението ще е рязко – с 220 – 250 лв. В резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 2 гласа „за“, без „против“ и 13 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда с № 49-354-01-6 от 20 април 2023 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.“

Благодаря отново, господин Председател. Аз ще се опитам пред народните представители да мотивирам внесения законопроект. Ще започна с това, че в много страни, включително и в Европа, определянето на минималната работна заплата се използва за политически цели и определянето на нейния размер невинаги е обвързано с конкретни данни, числа или механизъм. До края на миналата година в България се прилагаше същият подход. По предложение на парламентарната група на „БСП за България“ през февруари 2023 г.,с промени в Кодекса на труда се въведе механизъм за определянето ѝ в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. За съжаление, според приетите текстове механизмът би бил приложим при определяне на минималната работна заплата за следващата календарна година, тоест от 1 януари 2024 г. Със Законопроекта, който представям на Вашето внимание, предлагаме размерът на минималната работна заплата за страната съгласно механизма по чл. 244, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда за тази година по изключение да бъде определен от Министерския съвет и да се прилага от 1 юли. Безспорна е необходимостта от подкрепа и осигуряване на достойно заплащане на труда на най-ниско платените работници и служители – тези, които работят на минимална работна заплата. Прилагането на новия механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата, а не неговото отлагане във времето е именно един от дължимите отговори на тази необходимост. Ще допринесе и за намаляване на бедността сред работещите и на неравенствата в разпределението на доходите. Растящите цени и инфлацията, които реално намаляват определената от служебното правителство минимална работна заплата за 2023 г., също изискват и правят необходимо по-бързото прилагане на приетия механизъм. На фона на ниските доходи и непрекъснато и динамично повишаващи се разходи на живота в България няма основание да се чака началото на 2024 г. Считаме, че това е и начинът да се отчетат въздействията и върху реалните параметри на макроикономическата среда при предстоящото приемане на държавния бюджет за 2023 г. Ще се повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи на пазара на труда и ще се увеличи мотивацията на работната сила. Ще се намали нелоялната конкуренция. Ако приложим предложеното, което сме направили като парламентарна група, с този законопроект определянето на минималната работна заплата от 1 юли 2023 г. – размерът ѝ би бил около 850 – 890 лв. Това е едно увеличение около 100 лв. спрямо сега действащата работна заплата от 780 лв. При прилагане на механизма от 1 януари 2024 г. размерът ѝ би надхвърлил 1000 лв., тоест увеличение със 150 – 200 лв. Тоест, приемайки това предложение, ще бъде осигурено плавно покачване на размера на минималната работна заплата във време на инфлация и ще се създадат предпоставки за прилагането на приетия вече механизъм и на Директивата за адекватни минимални работни заплати. Аз, въпреки гласуването в Комисията на различните парламентарни групи, искам да се обърна към всички народни представители, че в момента при тези нарастващи цени ние тук, в парламента, говорим единствено и само за съдебни реформи, за влизане в Шенген и други приоритети, които наистина са важни, но е изключително важно в този момент на повишаващи се цени, на много сериозна инфлация да обърнем внимание към хората. Затова, моля, подкрепете нашия законопроект, с което ще изразите отношението към задълбочаващите се много сериозни неравенства в българското общество и ниски доходи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, аз ще взема кратко отношение по предложения законопроект и ще го критикувам предимно откъм формалната му страна, без да влизам в спорове дали наистина заявените в него цели със заявения текст ще бъдат постигнати в каквато и да било степен. Моето твърдо убеждение е, че не. Но господин Гьоков много правилно подчерта и напомни, че основно по инициатива на БСП беше въведено правило. При определяне на минималната работна заплата това правило беше, че тя се определя въз основа на средната работна заплата за някакъв минал период, защото отнема време, докато данните изобщо станат ясни. Приехме това правило, то беше въведено и преди да сработи дори един път, се налага да се наруши с този законопроект – да не е това правило. Не сме видели как работи, не сме видели последиците, не сме видели резултатите, но вече го нарушаваме. Според мен това не е добър начин да се регламентират обществени отношения. Хайде да видим как ще сработи! Твърди се, че с този ход щели да се намалят неравенствата. За тези шест месеца ще се намалят. Твърди се, че се задълбочават неравенствата. Последните три години Gini коефициентът спада! Спада! Така е! Факт. Факт! Твърди се, че работещи хора ще излязат от бедност. Може би! Колко? И с колко ще излязат от бедност? Няма оценки за това нещо. Между другото, оценката на въздействието дори в точката за заинтересовани групи пропуска да отбележи, че може би работодателите са заинтересована група от това законодателство. Може би то ще засегне и тях. Дори това не е отбелязано. С колко? Има ли някаква вероятност това да се отрази на работни места, на откриване на нови работни места? Няма такива оценки! Няма оценки с колко ще се намали бедността, няма оценки с колко ще се намали неравенството за тези шест месеца, за които се предлага да се наруши вече приетото правило. Всъщност основният аргумент е да стане плавно увеличението, което така или иначе към 1 януари ще трябва да е около 150 лв. спрямо 780-те лева сега, което е приблизително. Още нямаме данни, разбира се, за второ тримесечие на 2023 г., но ако екстраполираме темповете на нарастване на средната заплата, наистина някъде около 940 лв. ще се окаже от 1 януари минималната работна заплата. Единственият всъщност аргумент е плавност. Той не е достатъчно убедителен в моите разбирания, за да преодолее контрааргумента. Хайде да спазим поне веднъж правилото! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, на мен ми е ясно, че аз съм последният човек, който ще Ви убеди Вас, да подкрепите този законопроект. Слушал съм Ви, знаем Ви позициите. Но първо, не се нарушава никакво правило. Парламентарната група на БСП, като внесохме този закон и отстоявахме, ако си спомняте, над 42 пъти да бъде гледан в зала, беше приет от всички преди изборите. Това е интересно, че преди изборите всички го приехме. Да, ние тогава бяхме казали: от 1 юли 2023 г. Това беше предложението. Само че на второ гласуване в зала стана 1 януари 2024 г., тоест правилното беше от 1 юли 2023 г. Такъв закон сме внесли, това гласувахме на първо четене в залата и това го гласувахте всички. Само че го направихте преди изборите, за да излъжете избирателите си, че сте за минимална заплата. Минаха изборите и свалихме маските: стана правителството, сега стана от 2024 г., сега очаквам да го предложите от 2025 г. А наистина заинтересованите са българските граждани. 700 лв. минимална заплата, господин Ганев… Значи, този спор можехме да го водим, ако ставаше въпрос между 2000 и 3000 лв. – дали да е 2000 или да е 3000 и откога. Тук говорим между 700 и 800 лв. Говорим за 500 хиляди български граждани. Само в сектора „Транспорт“ ще Ви кажа: Български пощи – 12 хиляди, БДЖ – над 10 хиляди, работят на минимална заплата или зависят от минималната заплата. И ние казваме на всички тези хора сега: „Чакайте януари месец, щото тогава ще се случи нещо!“ А бе, хора! Вие разбирате ли какво са 700 лв.? Мен ме е срам от тази трибуна да правя сравнения със заплатите! Но тук говорим за жизнено необходими, не за някакви екстри, не за някакви екскурзии, не за нещо. Говорим, че тези хора не могат да живеят, а изнемогват. И ние стоим и спорим дали да са 700 лв. минималната заплата или 850 лв., колкото предлагаме! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ганев, аз Ви слушах внимателно, ама наистина са Ви много формални критиките към нашето предложение. Вярно е, аз отбелязах и Вие отбелязахте, че по инициатива на БСП беше прието това предложение, което отново подчертавам, че няма амбициите да транспонира Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, а просто се придържаме към референтните стойности в тази директива. Но Вие забравяте да кажете, че предложението на БСП тогава беше малко по-различно от това, което прие залата. Основното беше, разбира се, 50% от минималната работна заплата, но имаше там продължение в предложението то да не бъде равно на 50% от средната работна заплата, а минимум на 50%. И още нещо, което е свързано със сегашното ни предложение. Там имаше предложение по изключение само за тази година – минималната работна заплата да се определи по това правило от 1 юли, което тогава залата отхвърли. Но аз не съм видял така инфлацията да е намаляла нещо в България или пък цените да са станали по-поносими, за разлика от задържането на заплатите. Сега като гледам заявленията на току-що създадената коалиция и излъченото от нея правителство, че няма да пипаме социалните разходи, което означава, че ще замразяваме социалните придобивки, а това от своя страна означава, че за тия хора, които работят на минимална работна заплата, които получават каквито и да било плащания в социалната сфера, ще бъдат замразени на същото ниво. Защо така да се отнасяме и към хората, които работят? Нали знаете, че при повишаване на цените, работодателите на тези хора печелят повече? Така че нормално е част от тази печалба да се прехвърли върху хората, които изкарват тая печалба. Необяснимо е за мен формалните причини за отхвърляне на нашето предложение. Аз си мислех, че Вие ще изкарате някакви контрааргументи. За първи път от Вас чувам, че в последните три години коефициентът на Gini за България намалява! Аз такива данни не съм срещал. Ще се постарая да… и ще спорим по този въпрос, но всички изследвания, включително и на синдикатите, може би само на десните институти показват намаляване на неравенствата, защото такова нещо не се усеща по джоба на хората. Друг мотив. Ние, разбира се, не можем да запишем всички мотиви в предложението си, в самото предложение, но искам да Ви кажа, че служебното правителство абсолютно неадекватно определи минималната работна заплата за тази година на 780 лв., гледайки в тавана. Това отново ни накара да поискаме с това наше предложение да разгледаме отново дали е адекватна тази минимална работна заплата – свършвам, господин Председател – дали тази минимална работна заплата, определена за тази година, е адекватна на обстановката и да направим съответните корекции, в което няма нищо лошо. Благодаря Ви.

Господин Ганев, от Вашето изказване и от поведението на другите парламентарни групи стана ясно, че българският народ е изключително мъдър и поговорките, които е измислил, действат и сега – когато ситият не вярва на гладния. Това го е казал народът, аз просто го цитирам. Колеги, да помислим за тези хора, които наистина – 500 хиляди души, срещат затруднения с ежедневните си разходи, получавайки минимална работна заплата. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Щеше да е хубаво да сме чули за тези 500 хиляди души в оценката на въздействието на този закон. Няма ги там! Няма споменати 500 хиляди човека в оценката на въздействието. Предварителната оценка на въздействието на предлагания от Вас законопроект не споменава за 500 хиляди души, нито споменава с колко ще се намали бедността в България като проценти от хората, нито споменава с колко се очаква да се намали Gini коефициентът. Господин Гьоков, Националният статистически институт и Евростат не са десни центрове на влияние, доколкото знам. Оттам са данните. Еквивалентен доход, разпределение според стандартната извадка. От над 40% Gini коефициент вече е под 40% трета поредна година. Що се отнася до 1 юли и приетото от Четиридесет и осмото народно събрание. Само да отбележа, че аз тогава не бях народен представител и съответно не съм имал никакви предизборни мотиви да правя нещо. (Реплики.) Аз говоря за себе си. Аз съм непартиен човек. Съответно, ако ще е от 1 юли, дайте да е от 1 юли. Ама, от 1 юли до 1 юли. 1 юли, а не 1 юли – 1 януари, и изобщо всеки пък като Ви скимне, защото тогава вече нямаме правило. Същото важи и за фразата „не по-малко от половината“. Това означава, че нямаме правило – имаме усмотрение на изпълнителната власт, което пък аз смятам, че е порочно. Трябва да няма усмотрение. Да има формула, да има правило и да може всеки навреме да си прави сметката – и тези, които ще получават заплатите, и не по-маловажно, тези, които ще ги плащат. Защото да не забравяме, че ако сега увеличим от 1 юли минималните работни заплати, всички общини, които плащат минимални работни заплати и които нямат бюджет за тази година, ще изпаднат в доста затруднено положение. Ще изпаднат в доста затруднено положение. Но не само общините, а всички работодатели, които наемат хора на минимална работна заплата, и които, четейки закона от миналия парламент, си правят сметката за от 1 януари какво ще правят, изведнъж ще трябва панически да си пренареждат счетоводните планове за 2023 г., което, повярвайте ми, няма да се отрази положително нито на техните инвестиционни планове, нито на спокойствието на техните фирмени финанси, нито на скоростта, с която наемат хора. И това мен ме притеснява, защото нерядко вдигането на минималната работна заплата се отразява в по-малко наемане на хора. Тоест едни хора остават безработни – изобщо без заплата, и тяхната съдба също би трябвало да ни вълнува, между другото. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Обръщам се, колеги, към всички Вас в залата, тъй като всички като народни представители сме се клели да работим в името на хората и политиките, които предлагаме да бъдат в името на хората. Предложеният законопроект е именно за да подпомогне хората, и то хората, които са с най-ниски доходи, тъй като минималната работна заплата е доход, мисля, че едва ли има друго мнение, който е не само недостатъчен, а крайно недостатъчен. Законопроектът не е самоцел. Той не е отсега, а е продължение на един дебат и продължение на политиките на „БСП за България“ от много време назад. Още с предложението ни за механизма за определяне на минималната работна заплата, която да бъде 50% от средната брутна за страната, ние от БСП искахме това да се случи от 1 юли 2023 г. За съжаление, останалите политически партии не ни подкрепиха. Колеги, давате ли си сметка, че всеки ден цените на стоките се повишават – повиши се цената на водата, повиши се парното. За съжаление, доходите на хората остават такива, каквито са – остават замразени. Внимателно изслушах Доклада на водещата Комисия и за мен буди недоумение фактът и изказването на колегата Георгиев от ВЪЗРАЖДАНЕ, че към момента това няма как да се случи и ще затрудни работодателите. Колеги, аз съм наясно, че след като вчера избрахме редовно правителство, не ни предстоят избори и можем да не подкрепим това предложение. Друго се говореше през месец февруари, когато всички в залата подкрепихте механизма. Нека си дадем сметка, че хората, които имат нужда от повишаване на тази работна заплата, съвсем не са малко. Много Ви моля, преосмислете решението си и тези, които са гласували в Комисията „въздържал се“, а те са 13 човека според Доклада, нека подкрепят настоящия законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Въпросът действително е принципен. Въпросът е дали българската икономика, българските работодатели – тези, които създават капитала в България, са в състояние да платят това рязко повишаване на минималната работна заплата. Разбира се, че няма работодател, който да не желае неговите работници да получават колкото се може повече. Въпросът е дали това е възможно? Това, което казвате Вие по отношение на инфлацията. Да, и в Европейския съюз, и в еврозоната, и в България се забелязва намаляване, а не увеличаване на инфлацията. Да, в България темповете, сравнени с тези в Европейския съюз, са по-бавни, но нямаме увеличаване на инфлация през последните месеци, а напротив, имаме обратното. Винаги при по-рязко увеличаване на минималната работна заплата, както каза и господин Ганев, на улицата излизат работници, които остават и без минимална работна заплата, защото едно предприятие с 15 – 20 души, когато трябва да осигури допълнителни средства за покриване на тази минимална работна заплата, трябва да ги намери отнякъде. Много интересно, колеги отляво, че винаги говорите за труда и това е нормално, Вие сте партия на наемния труд, но никога не говорите за производителността на труда в България. Темповете на растежа на възнаграждение в България в сравнение със средноевропейските са значително по-високи, отколкото темпът на нарастване на производителността на България. В крайна сметка този капитал трябва да дойде отнякъде. Беше повдигнат и въпросът: как тези, които са с фиксиран разчет за финансови заплати – общини и много голяма част от държавните предприятия, биха осигурили тези средства? Освен че има невъзможност това да се случи, задължението да изплатиш минимална работна заплата означава, че тези, които са ти квалифицирани работници, остават на ниво, което е много близко до минималната работна заплата. Тоест ти по този начин наказваш хората, които са специалисти, тъй като не можеш да им увеличиш заплатата. Нека да погледнем принципно на въпроса. Другото, което пак е аргумент, който аз споделям, казано и от господин Ганев, нека един път да видим как ще се случи това нещо, да видим тези шест месеца по какъв начин ще действат и от 1 януари, защото иначе се получава юли – януари, юли – януари, а знаем, че работодателите нямат разбирателство със синдикатите по този въпрос. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Христов, всички мислим за капитала. Тук има доста хора, които са загрижени за капитала. Само че ще Ви кажа: в Български държавни железници капиталът – борда на дружеството, е с 14 хил. лв. заплата, а този, който кара влака, и този, който организира, е със 700 лв. Може ли според Вас капиталът да плаща? Според мен, може. В „Български пощи“ капиталът е 10 хил. лв., а тези, които работят на гишетата – 710 лв. Е, според Вас не може ли да плаща капиталът? Тук въобще не говорим за някаква, пак казвам, сума от 2 – 3 хил. лв. Говорим за 700 – 800 лв. 100 лв. разлика. До тези 100 лв. разлика ли опряха българският капитал, българските производители, българските бизнесмени – да не могат да си платят на хората, които работят?! Хей, хора, няма да има кой да работи в българските предприятия! С това, което правим, капиталът ще си остане с капиталите, но няма да има кой да му върши работата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Христов, аз ще Ви репликирам, като припомня една реплика на големия държавник, индустриалец, дипломат и подпредседател на Народното събрание Атанас Буров, който казва: преди да създадеш едно богатство, както Вие казвате в случая капитал, преди да започнеш да разпределяш едно богатство, трябва да го създадеш. В този контекст няма да правя реплика на репликата на господин Свиленски, но миналата седмица на Транспортната комисия всички добре се запознахме с финансовите резултати на „Български пощи“. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Свиленски, да, вероятно има такива аномалии и те биха могли да бъдат преразгледани. Колкото до това дали ще имаме работници. Българският бизнес и в момента изпитва нужда от работна ръка, но да Ви кажа само, че освен работниците, които напускат България и търсят своето препитание, и част от капитала напуска България и търси по благоприятни условия. Нека да не спорим тук кокошката или яйцето, защото и работодателите са важни, и работниците са важни, но въпросът е да се намери разумния баланс.

Уважаеми български граждани! Неслучайно вчера нарекохме новосформираното правителство антисоциално. В последните две седмици – дори преди да се сформира правителството, народните представители от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ отхвърлиха предложенията на Българската социалистическа партия за увеличаване на майчинството през втората година, което да стане колкото минималната работна заплата, отхвърлиха преизчисляването на пенсиите, а днес очевидно ще отхвърлят и увеличаването на минималната работна заплата. Вижда се, че поведението, думите и гласуването им зависи от това дали сме преди избори и ще Ви излъжат, или сме след избори и няма да изпълнят това, което са Ви обещали. Ние от „БСП за България“ сме абсолютно последователни и преди и след избори и каквото кажем, го изпълняваме. Това, което Ви обещахме, внесохме веднага като законопроекти още в първите дни на Четиридесет и деветото народно събрание. В Четиридесет и осмото 42 пъти внасяхме предложения за увеличение на минималната работна заплата, а на 43-я успяхме. (Шум и реплики.)

Така ще направим и сега. Няма да се откажем. Но на аргументите, които бяха изтъкнати „против“, искам да отговоря по следния начин: уважаемо мнозинство от вчера и правителство, Вие нали сте евроатлантици, нали сте европейци? Става въпрос за европейско законодателство. В момента въвеждаме в България европейско изискване минималната заплата да бъде поне 50% от средната. Значи не сте европейци. На думи да, но когато трябва да се реши някакъв въпрос – не. Второ. Разбирам, че десните партии защитават работодателите и бизнеса и се радвам, че след толкова години в парламента днес вече се появи ясно разграничението. Лявата партия, която пази работниците и работещите бедни, и труда, и десните партии, които говорят за капитала. Поне да е ясно кой е ляв и кой е десен, и да не се приписва например на ПП, че са новата модерна левица, защото те са против всички леви социални мерки, които БСП предлага. Ние сме ясна, традиционна и последователна лява автентична партия. Но за работодателите. Аз съм била и министър на икономиката, работила съм с тези хора и знам, че трябва да има производство, за да има пари за социална политика. Това е абсолютно нормално. Но, колеги, да Ви кажа: мнозина работодатели плащат над официалната минимална заплата допълнителни пари на работниците под масата и Вие го знаете. Вдигането на минималната работна заплата и вкарването на тези сиви пари в официалната минимална работна заплата намалява сивия сектор, увеличава осигурителните вноски в Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. Вие искате ли да има светла икономика, или толерирате сивия сектор? Аз мисля, че трябва всички да се борим за светла икономика. Освен аргумента, че става въпрос само за 100 лв., аз Ви давам още един – по този начин ще се изсветли икономиката и ще влязат повече осигуровки в НЗОК и в Здравната каса. Става въпрос – и Вие много добре го знаете, за 500 хиляди души, половин милион работещи бедни. Трябвало да чакат до началото на 2024-а. Увеличението на водата с близо 150% чака ли? Не. Влиза от 1 юли. Предложението на топлофикациите за парното чака ли? Не. И то влиза сега. Значи, цените не чакат, но хората, тези 500 хиляди, трябва да чакат. Защо? Защото нямало достатъчно аргументация или защото неравенствата намалявали. Това е цинизъм. Извадете статистиката. С колко броя са се увеличили милионерите в България, колко е неравенството в България и на кое място сме в Европейския съюз? Да кажете, че няма да увеличим минималната заплата, защото неравенствата намаляват и тези 500 хиляди хора са забогатели, просто е цинизъм. Още веднъж Ви призовавам: подкрепете този законопроект да не го внасяме 42 пъти със следния аргумент, с който и оборвам Вашите думи. Казвате: няма бюджет в общините, работодателите са си направили плановете. Днес трябва да гласуваме този закон, защото другата седмица господин Асен Василев ще започне да готви бюджета за 2023-а и 2024 г. И ако днес приемем този закон, той ще включи в бюджета за следващата година разчетите за увеличението на минималната заплата и в общини, и в държавни служби, където има хора на минимална заплата. Ако днес не го направим, той няма да го включи в бюджета и след това, разбира се, ще намерите оправдание: ами то няма пари в бюджета. Майчинство – отхвърлихте, пенсии – отхвърлихте, поне това одобрете, за да може да влезе в бюджета и до края на 2023-а, и за прогнозите и плановете за 2024-а. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, репликата ми е с един въпрос към Вас: знаете ли днес коя дата сме, защото в Законопроекта, който е предложен на нашето внимание, е написано в § 2: „За 2023 г. размерът на минималната работна заплата за страната съгласно механизма по т. 2 на § 1 се определя от Министерския съвет в срок до 31 май 2023 г.“? Днес сме 6 юни. Освен това този законопроект в момента го гледаме на първо четене, докато влезе в сила, ако влезе изобщо в сила, ако бъде приет, ако бъде гласуван, ще мине още известен период от време, така че не смятам, че този законопроект точно днес ние трябва да го разглеждаме и да го гледаме, преди да сме приели Закона за държавния бюджет. Най-малкото, което е, всички доводи, които бяха казани преди мен, трябва да бъдат взети под внимание, защото наистина е много важно да съблюдаваме различни фактори, които оказват влияние върху социално-икономическата среда, върху финансовото състояние, върху бюджета на Република България, който ние тепърва предстои да разглеждаме и да обсъждаме. Така че моят въпрос към Вас е: знаете ли днес коя дата е и това защо в момента Вие не го съблюдавате? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, аз отдавна не Ви бях чувал да се изказвате от марксистка позиция. За съжаление, започнахте да го правите. Вие в икономически план винаги сте споделяли тези принципи и аз затова винаги съм твърдял и сред колегите, че това, което правите, е изключително вредно. Факт е, че през последните две години успяхме да дестабилизираме публичните финанси – това не го отрича никой, Вие самите сега от няколко седмици се борите, поставили сте си за кауза да имаме колкото се може по-висок бюджетен дефицит, а марксистките принципи, въпреки че са винаги обосновани и аргументирани, те не отговарят на един важен въпрос, и той е: кой плаща сметката? Това още Маркс не е успял да каже кой плаща сметката в крайна сметка и ако те бяха много осъществими и логични, най-вероятно щяха все още да бъдат изповядвани от една система, която рухна, точно защото не можа да отговори на въпроса: кой плаща сметката? Бюджетният дефицит не плаща сметката. Той е дълг. Нашата позиция винаги е била – в последните две години, и особено в последната една, когато стана ясно, че публичните финанси не са в добро състояние, на първо място да стабилизираме публичните финанси, и след това да дадем възможност на икономиката да заработи парите, които българските граждани, работещите, и онези, които имат нужда от помощ, да получат. Това е начинът. Това, което Вие предлагате, е сметката да се плати пак от работещите. Вие споменахте и за майчински, за социални и така нататък разходи, които така или иначе съществуват. Те не са несъществуващи, но тяхното увеличение, всеки лев, идва от трудещите се, за които в същото време сега казвате: дайте минималната заплата да им увеличим. И на последно място, когато минималната е половината от средната, значи средната ще се вдигне, което означава, че пак трябва да се вдигне минималната и става Perpetuum mobile, в което накрая просто някой, който има 20 работници, ще си затвори фирмата и няма да получават ни минимална заплата, ни средна, ни висока. Това се случва обикновено при Вас. Вашата логика накрая води до това. Благодаря. (Реплики от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Нинова, аз съм последният човек, който ще тръгне да защитава Асен Василев, въпреки че това, което ще кажа, ще прозвучи точно така, но Вие сега се опитвате да му подлеете вода на новоизбрания финансов министър още от първия ден в неговото министерство, защото се опитвате да му вдигнете разходите, още преди той да е почнал да прави сметките за бюджета. Дефицитът, който ние имаме от служебния министър на финансите, е 6,5%, тоест, за да стигнем до целта от 3%, трябва да се свият разходи, да се увеличат приходи, като се подобри салдото с 3,5%. Вашето предложение е за увеличение на минималната работна заплата от 1 юли, вместо от 1 септември, и то странно защо само за тази година? Ами за догодина пак ще е от септември, за по-следващата година пак ще е от септември, тоест само за тази година ще го изтеглим от 1 юли, та това изтегляне с три месеца несъмнено ще доведе до по-високи разходи в бюджета, тоест Вие подливате вода на новоизбрания финансов министър. Аз не съм против това да се подлива вода на този финансов министър, но пък в същото време съм за това да се спазва финансовата дисциплина в страната и да не правим ходове, които ще увеличат дефицита до повече от 3%, тоест още нещо искам да кажа. Не защитавам Асен Василев, но смятам, че Вашето предложение ще доведе до увеличаване на финансовата нестабилност в държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Когато човек не иска да направи нещо, намира причина, когато иска – намира начин. На първата колега въпросът – знам ли коя дата сме днес? Знам, но очевидно Вие не знаете. Днес не е 6 юни, а е 7 юни. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.) Формалният повод, че в Законопроекта пише, че се взема дата 23 май, а вече сме юни, ще Ви го обясня така. Законопроектът е внесен през април. Това, че парламентът не работи един месец със съществените въпроси за българските граждани – за доходите и бедността, а се занимавахте със задкулисните договорки, спасяването на имунитети и формиране на правителство на страха, си е Ваша работа. Ние този законопроект сме го внесли, когато трябва, и затова е с такава дата. Естествено, съвсем нормално тази дата между първо и второ четене може да претърпи промени. По отношение на ГЕРБ – нашата позиция е „против“. От вчера ли е „против“, защото в Четиридесет и осмото събрание беше „за“? Вие не бяхте ли в Четиридесет и осмото събрание? Бяхте същите хора – ето тук Ви виждам, и гласувахте „за“. Сега Вашата позиция била „против“. Ще дестабилизираме финансите на държавата – представете си – с малкото увеличение от 100 лв. на заплатите на половин милион души – 500 хиляди. А как не дестабилизирахме финансите на държавата, като депутатските заплати се вдигат автоматично, без да се отчита производителност на труда, господин Ганев? Значи, на работещите бедни искате да им отчитаме производителност на труда, а на депутатите растат заплатите на три месеца автоматично, без да им се отчита нулевата производителност на труда в последните два месеца, и няколко Народни събрания… Видите ли цялата финансова система, и държава, и стабилност, щяла да рухне в България, ако на бедните работещи им увеличим заплатите със 100 лв.! Е, що за аргумент е това? Добре. Не Ви ли е малко неудобно? Всички в предизборната кампания говорехте за увеличаване на минималната заплата, всички си слагахте като приоритет увеличаване на доходите на хората и какво става само месец след това? Ами пак ще дойдат избори, тогава пак ли ще ги лъжете? По отношение на марксистки теории и леви изказвания – или как точно го каза господин…, кой беше, да, Биков. Вашите хора заговориха за битка между капитал и труд и аз не мисля, че това е срамно в XXI век да се говори, нито е демодирано. Това е една от основните теми, която върви в момента в целия Европейски съюз. Защо да не я водим и тук, още повече, казвам, че тя беше повдигната от дясна партия? Няма нищо лошо в българския парламент да се знае какво е дясно и какво е ляво. Една от причините да сме в това състояние е заличаването на границите между истинските политики и идеологии, защото има ляво, има и дясно. Приказките: няма ляво, няма дясно, давайте всички заедно, не работят добре и ние като партии трябва да се върнем на изконните си позиции –идеологическите позиции. Всичкото друго го знаем какво е – корупция, постове, делене на порции, на власт и така нататък. Истинската политика ще се върне, когато се върне и този спор – ляво, дясно, консервативно, либерално, което е още по-модерно в момента, така че ще завърша и с това, с което започнах. Ясно е: не искате. Поне излезте и си го кажете. Когато някой не иска да направи нещо, намира причина, когато иска – ще намери начин, защото, отново казвам, с това елементарно увеличение на тези доходи няма да се събори нито финансовата стабилност на държавата, нито ще саботираме Асен Василев. Ние заедно с него в общо правителство тази политика сме я изповядвали, макар и седем месеца, заложена в тригодишната бюджетна прогноза, а това беше 2022-а. Значи тригодишната бюджетна прогноза е до 2025-а и той тогава вярваше в това. Сега ще видим как ще действа, защото ние по време на бюджета ще внесем отново това предложение. Не четиридесет и два, 48 пъти ще го внесем, защото сме убедени, че трябва да стане. И последно. Не е вярно – проверихме, междувременно, за тази една минута в статистиката на НСИ, коефициентът на работещите бедни се е увеличил от 9,7 на 10% и всички приказки, че неравенствата намаляват и хората живеят добре, не отговарят на тази статистика, господин Ганев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Теоретичните и приложните спорове на труда и капитала не са отминали с времето на Маркс, а се водят активно в целия свят, във всички водещи университети, списания, в преговорите между профсъюзите, леви, десни партии и правителства, така че това е много актуална и безсмъртна тема, първо. Второ, неслучайно Карл Маркс Би Би Си го определи като мислител на XX век, ако си спомняте. Би Би Си, а не някой друг! Така че това са въпроси, към които ние се придържаме, и като лява социалистическа партия категорично защитаваме. Освен това винаги, когато предлагаме от БСП проектозакони, се съобразяваме с европейската практика. Беше казано, уважаеми колеги, практиката на Европейския съюз е: минималната работна заплата да бъде 50% от средната работна заплата. Ами напълно естествено е като расте средната работна заплата, а тя расте при по-висока производителност на труда, при по-голям брутен вътрешен продукт, естествено, че ще расте и минималната. Какво искат тук някои колеги? Средната и максималната да растат, а минималната… хората да умират следващите 100 години на 700 лв., откъде накъде?! Трябва да има баланс на интересите между труда и капитала. Печалбата се създава от цялото общество, от всички работещи в това общество, без да се отрича и приносът на бизнеса, който организира това производство. Освен това абсолютно не е вярно, че повишаването на минималната работна заплата в България застрашава конкурентоспособността на българските фирми. Ще Ви кажа убийствени аргументи. Първо, вярно ли е, че българският бизнес плаща най-ниския данък в Европейския съюз – 10%? Вярно е. Вярно ли е, че българският бизнес плаща най-ниските заплати в Европейския съюз? Вярно е. Като е вярно, защо българският бизнес е на последно място по конкурентоспособност? И обратно, кои бизнеси са на първо място по конкурентоспособност? Евростат, статистиката, здравият разум показва, ще Ви дам пример, най-високите минимални работни заплати са в Швеция и Дания – вижте статистиката. А Швеция и Дания са в първата петица на света по конкурентоспособност. Приятен ден! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател, така е по Правилник. Уважаеми колеги, самият термин „работещи бедни“ би трябвало да Ви говори, че тази заплата от 700 лв. е унизителна, а още по-унизително е това, което направихте преди 30 секунди. Натискането на бутона „против“ всъщност не е против внесения законопроект от БСП. Още по-страшното е, че това е политическо решение, това са Ваши политически решения – на новата ви коалиция. Всички тук в тази зала знаят, че в центъра на политиката е човекът. Вие не поставяте човека в центъра на Вашата политика. Господин Кирил Петков, Вие лично, персонално присвоихте социалната програма на БСП. Изкарахте цяла кампания. Сега отидете в Министерския съвет, отидете в Министерството на финансите и кажете на Вашия ортак Асен Василев, че е заложил в прогнозния бюджет такива разчети, които да позволяват увеличение на минималната заплата. И кажете на парламентарната си група да бъде последователна поне в присвояването, като присвоявате нещо, поне го правете докрай. Разбрахте ли сега, български граждани, какво е БСП? Разбрахте ли, че само БСП поставя Вас в центъра на политиката? Никой тук не говори за нищо друго освен за приоритети на едно евро-атлантическо правителство, което не е във Вашите приоритети – на гражданите. БСП няма да спре да защитава гражданите, но сега се вижда и лицето на „Продължаваме Промяната“. За другите пък да не говорим. Аз вчера казах: малките булки – ожениха се – горчиво, но за сметка на хората.

Това, което видяхме вчера, беше знаково гласуване в подкрепа на правителството на ПП. Другото нещо, ГЕРБ-СДС и знаковите два гласа на Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски, ако мога образно да обрисувам това нещо, беше брак по сметка. Съвсем естествено е, когато има брак по сметка, да дойде време, щях да кажа булката, ама не булката, ами да дойде време да се плаща. И сега е моментът евро-атлантическото мнозинство да плаща, защото съвсем естествено и съвсем разбираемо е Делян Пеевски да влезе в Комисията по конституционни промени. Съвсем естествено е ГЕРБ в момента да изкара в тази комисия и проекта за конституция на Данаил Кирилов – бившият министър на правосъдието. И съвсем естествено е ДБ най-вече да дойдат и да гласуват и съвсем аргументирано да застанат зад господин Пеевски, да го приветстват, да подкрепят всичко това, което той има да каже, да предложи – да гласувате и да приемете благодарение на неговия глас. Затова не виждам причина да не подкрепите неговото влизане в тази комисия – съвсем естествено е. Вчера призовах, днеска отново ще го повторя, много е важно, чисто заради правдата, заради историческата истина така, както Мая Манолова от групата тогава на БСП стана и номинира Делян Пеевски за шеф на ДАНС, в историческата истина сега трябва и някой от ДБ, аз отново призовавам господин Мирчев, да стане и да номинира Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Съвсем естествено е, защото най-вече той беше едно от лицата начело на протестите, включително имаше един хаштаг „dance with me“. Сега господин Мирчев да стане и отново да направи тази номинация вече от лицето и от качеството си на ДБ, естествено е и съвсем разбираемо е, няма нищо лошо – нито е срамно. Срамно е за техните избиратели, защото повярваха на лъжите им, но в крайна сметка съвсем естествено е това нещо да се случи сега. Не виждам защо се срамувате, не виждам защо бягате от цената, която трябва да платите, а тя е ясна и откровена. Вие се съгласихте, ходихте в стаята на ДПС открито – нищо тайно нямаше, искахте тяхната подкрепа и я получихте. И вчера съвсем открито знаковите лица на ДПС Ви я дадоха, затова съвсем естествено е днес да платите първата цена. Тепърва ще имате да плащате това, което се съгласихте и направихте вчера. Срамните Ви коалиции е време да са явни и те са, явно това не може да Ви се отрече, не може да се отрече, че Христо Иванов излезе и открито го каза: една добра стъпка. Следваща добра стъпка е както в изтеклите записи от страна на „Продължаваме Промяната“, че трябва веднага да бъдат подменени всички шефове на службите и че са съгласувани, това нещо трябва да стане. И аз смятам, че първото, което трябва да направите, е да излезе господин Мирчев и да номинира Делян Пеевски за шеф на ДАНС – категорично. Това, че сте били на едни плакати и сте ги развявали, няма никакво значение за Вас – категоричен съм, защото същите тези хора, които ще правят с ДПС промени в Конституцията, развяваха и плакати за Бойко Борисов, че е слуга на Путин. Сега работите ярко и очевадно и нищо лошо, разбира се, в коалиция сте с ГЕРБ. Него не знам – може да го номинирате за нещо друго, съвсем естествено ще е и него да номинирате. Ще му пазите имунитета, ще гласувате против свалянето на имунитета, комисия, както стана ясно, ще създадете. Шест месеца най-вероятно докато си отидете скоропостижно с това правителство, но пък може да има, да завъртите ротацията, тогава не знам кой точно ще сложите, но така или иначе в момента сме на точка, в която ще вкараме Делян Пеевски в комисия, която ще променя Конституцията. И тук е моментът, в който да станете, ясно и открито да го подкрепите, а не да се криете. Вчера беше моментът, в който вече всичко стана ясно. И ако до вчера се измъквахте и казвахте: ние никога няма да правим, включително вече избраният финансов министър се кле, да не казвам като какво се кле пред медиите в нощта на изборите, вече всички сте заедно с ДПС. Очевадно е и ако можехте да се криете преди това, че има нула гласове от страна на ДПС, сега имате вече два ярки гласа – най-ярките, по-ярко няма накъде. Няма кой да застане по-ярко да Ви подкрепи. Точно заради това недейте да лицемерничите. Застанете зад коалиционния си партньор в лицето на Делян Пеевски, подкрепете го, застанете с него, вкарайте го в комисия и подкрепете всичко това, което ще Ви предложи в комисията. Тогава ще сте най-доволни. Тогава ще сте доволни не за друго, а просто защото сте се докопали отново до властта. Това че пред тази сграда бяхте на многохилядни протести ден и нощ, месеци наред се обикаляше центъра на София, за да се сваля правителството само заради номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Лицемерието Ви лъсна. Аз мога само да предполагам, че сте се продали в името на властта. Не знам дали е така, няма и никакво значение. Фактите обаче са такива: за да има правителство, Вие направихте коалиция с ГЕРБ, за да има правителство, направихте обясненията, че ще правите промени в Конституцията – заради това го правите. Затова взехте ГЕРБ – да правите промени в Конституцията, а за да ги направите, втората стъпка е да се прегърнахте с ДПС и съвсем естествено в момента трябва да си платите цената за това нещо. Няма нищо безплатно, затова ще си платите и цената. Не е удачно да се криете постоянно зад Кирил Петков – прекалено малък му е гърбът, за да се криете. Прекалено малко е да се криете постоянно и зад ПП, защото ПП си носят кръста. Ама време е да си го носите и Вие от ДБ, защото сте не по-малко виновни за всичко, защото и Вие управлявахте с БСП само преди няколко месеца – не само Кирил Петков и Асен Василев. Нека не забравяме. В залата има и тогавашни министри, които сега отказаха и се скриха – не застанаха с лицата си да са министри. На ротацията какво ще правим? Ще номинирате ли господин Пеевски вече за министър? (Оживление.) Смешно е. Не е смешно, да Ви кажа – трагични сте. Трагични сте по една много проста причина – продадохте Вашите избиратели и ги предадохте. Сега е моментът да плащате цената, която е сложена на дневен ред. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Разбира се.

Благодаря Ви, господин Председател. Доколкото трябва да спазвам и темата, която е освобождаването на Гюнер Ахмед и избирането на господин Пеевски за член на Комисията по конституционни въпроси, и доколкото следва да противореча на господин Ганев – изказалия се, господин Ганев, ако позволите, една лека корекция в моята реплика. Не съм съгласен с Вас, че на плакатите, които изнасяха и развяваха тук в София – не в Полски Тръмбеш или в Царево, същите господа от ДБ, на тях не пишеше, че Борисов е слуга на Путин – на тях пишеше: „Борисов е васал на Путин“ и моля Ви да бъдете коректен. Понеже трябва да се отправи като призив, господин Председател, уважаеми господин Ганев, моля, отправете един призив към ДБ – тъй като тези плакати очевидно няма да са им необходими, защото те влязоха в коалиция с ГЕРБ, помолете ги тези плакати, които те вече няма да използват, да ни ги дадат на нас, тъй като ще ни трябват, за да свалим това правителство на националното предателство (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), с уговорката – ако все още не са ги върнали обратно на отчета в Американското посолство, откъдето очевидно са ги взели! (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че отправете призив към тези господа тук, които до миналата година протестираха срещу ГЕРБ – ако пазят тези плакати и все още не са ги върнали в Американското посолство, нека да ни ги дадат. По темата е, господин Председател. Благодаря Ви.

Господин Петров, напълно сте прав. Важно е обаче – пак ще го кажем: няма нищо лошо и нищо нередно ДПС в лицето на Делян Пеевски да си искат това, което им се полага. И те си искат онова, което им се полага, а именно да си платите това, че ще Ви подкрепят, и това, че има правителство и ще променяте Конституцията благодарение на тях, заедно с тях – с техни предложения. Това е съвсем естествено. Време е да застанете с лицата си, да излезете тук и да кажете: сгрешихме, не бяхме прави спрямо Делян Пеевски и няма нищо лошо той да е в тази Комисия – нещо повече, даже ще го номинираме за шеф на ДАНС. Това е открито, така се застава, така се печелят избори, така ще имате пълната легитимност да застанете пред избирателите и да спечелите тяхното доверие. Следващия път, когато спечелите с тези неща изборите и застанете, и кажете: освен ДПС, ще работим и ще управляваме заедно с ГЕРБ, тогава вече напълно легитимно ще има право да застане всеки един от Вас и да се закълне тук като министър. И така е редно. И това е демокрацията. И няма нищо лошо. Няма нищо лошо. Да застанете с лицата си, а не да лъжете. Защото Вие се създадохте с презумпцията, че ще борите ДПС и въплъщението на злото в ДПС в лицето на Пеевски – нещо повече, години наред се упражнявате на неговия гръб, така както се упражнявате на гърба и на Борисов, и сега ще го предадете пък него. Години наред обяснявате, че той е в списъка Магнитски, че как всичко най-лошо – сега Ви подкрепя, сега сте заедно с него, сега ще правите промени в Конституцията. Ето това е демокрацията – заставате с лицата си, заставате с тях и казвате: забравяме всичко, което сме говорили, не бяхме прави; честни, добри и почтени хора са те и ние ще управляваме с тях. Това е почтеното, това е истината, а не да мишкувате – извинявам се за това, не да се криете – по-точният израз е: да се криете. Защото, пак ще кажа, когато трябва да се скриете зад ПП и Петков, е много добре и много удачно. Обаче сега трябва да застанете с лицата си. Това е истината. Да, истината не е лицеприятна, да, истината е грозна, но реално стигаме дотук и ще стигаме тепърва дотук, защото предстои да се вземат много решения, за които ще чукате на вратата на ДПС. Ясно и открито – няма нищо лошо в това. Те са избрани на демократични избори, в тази зала са напълно законно. (Реплики от ПП-ДБ: „Времето! Край!“) Край е за Вас, защото моралният край наближава, наближава. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Разбирам, че искате да влезете в положението на хората, които са болни от логорея, и да ги оставите да си говорят, но нека следващия път да спестявате и парламентарно време, а и да спазваме Правилника, и изказванията да са по същество. Съществото в момента е (реплика: „Хайде, сядай, бе!“) смяна на член на една комисия и това се решава с гласуване от залата. Искам да припомня, че гласуването в залата, освен с „да“ и „не“, има и негласували. Негласувалите също могат да повлияят върху избора. Благодаря Ви. Молбата ми е наистина да спестяваме малко парламентарно време, а не да угаждаме на хората, болни от логорея. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин ротационен Председател. Аз ще се опитам да не бъда толкова ехиден, колкото ме напъва отвътре. Първо, право на всяка парламентарна група е да предлага когото иска за член на комисия. Това не е избор, да речем, на шеф на ДАНС. Тук говорим за представител на партия в комисия. Господа от ВЪЗРАЖДАНЕ, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, представете си, ако някой от нас или някой от тях тръгне да Ви казва кой да Ви е представител в някоя комисия. Това – по същество. От друга страна, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, Ви предлагам да подкрепите тази смяна. Просто си представете красотата на момента: в една комисия Христо Иванов и господин Пеевски – и двамата са юристи. (Оживление, реплики от ПП-ДБ.) Представете си бъдещето, когато те ще бъдат заедно. Това е някакъв исторически момент, в който има такова морално, как да кажа, удовлетворение. Затова е хубаво ние да не изпадаме в такива страсти, а да гласуваме „за“ и да подкрепим тази смяна. (Оживление, реплики от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.) И няма да се налага по този начин господин Иванов да ходи с водно колело до Росенец – може в една обща зала да уточняват необходимите неща. В крайна сметка и господин Пеевски, и господин Карадайъ подпряха правителството вчера. И това е тяхно законно решение – законно е представител на ДПС, който те преценят, да е в която и да е комисия. Вие не сте от тяхната партия, за да им казвате кой да е техен член, къде да отива, но пък сте в моралното си право да поемете тази подкрепа, потупване по рамото или малко по-надолу. Така че предлагам цялата зала да подкрепи тази смяна и да се наслаждаваме на прекрасната законодателна дейност, която ще свърши тази комисия. А, и още нещо. Господин Иванов, нали искахте конституционно мнозинство? Намерихте го в лицето на ДПС. Дръжте се мъжки и приемете подкрепата.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, аз съм приятно изненадана от катарзиса, който сте преживяли лично Вие и Вашата парламентарна група, макар и в минимален състав, в сравнение с Четиридесет и шестото народно събрание. Припомням, господин Йорданов, за тези, които не са присъствали в залата, че въпросът с номинираните народни представители от различни парламентарни групи в състави на комисии не стои за първи път в пленарната зала. Прецедент беше, господин Йорданов, че точно Вашата парламентарна група тогава – в Четиридесет и шестото народно събрание – оспори номинацията на народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и за първи път може би в новата демократична история на Народното събрание те не бяха избрани за членове на комисии, защото моралните съдници така са решили. В този смисъл приемете изказването ми не като реплика, а по-скоро като похвално слово за Вашия катарзис. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Йорданов, изкушавате ни да съберем двама големи юристи – Христо Иванов и Пеевски – в една комисия. Те така или иначе са си заедно в една сицилианска коалиция в момента. С господин Иванов в предишно и по-предишно Народно събрание сме били заедно в една и съща комисия, така че го знаем как работи. От опита, който имаме взаимно, свърши повече работа в носа си, отколкото в Комисията. (Оживление. Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Отзад напред. Аз не знам каква работа е свършил и къде точно, защото не съм бил в тази комисия – Вие вероятно имате наблюдения. Госпожо Атанасова, благодаря първо за добрите думи – винаги ми е готино, когато жена казва добри думи за мен. Второ, да припомним ситуацията тогава. Ставаше дума за вътрешния министър по времето на ГЕРБ, който позволи да пребият децата под колоните на Народното събрание брутално. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее! Ааа!“) И „Ааа!“, и „Еее!“, и Ббб! – има видеозаписи по темата. Затова не беше морално да бъде точно в такава комисия. Аз не виждам какъв е паралелът между онази ситуация и тази, защото в момента няма пребити юристи от ДБ, доколкото знам, от страна на ДПС. Така че не виждам какъв е проблемът да поемат мъжки тази подкрепа. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Факт е – съществува парламентарен обичай да се уважават решенията на парламентарните групи за това кого излъчват в комисиите. Тези решения все пак обаче минават през залата. Ако този автоматизъм в крайна сметка трябваше да бъде доведен до логичния му, така да се каже абсолютизъм, ние щяхме да предвидим в Правилника тези решения да стават, както примерно се обявява просто, който е председател на парламентарната група или други такива решения, които има – едностранно се обявяват, и точка, нали така? Тази комисия е особена комисия, мисля аз. Ще се върна към това, което казах вчера и се опитах да аргументирам пред Вас. Ние в това Народно събрание, и това го видяхме в поредица от Народни събрания, се убедихме в тази реалност и колкото и да се вадят цитати от предишни политически периоди, не може да се промени фактът, че след шест избора ние видяхме едно нещо – събирането на гласове в парламента, в тази обществена атмосфера, все по-малко произвежда доверие. Напротив, това, което се получава, е, че когато се събират гласове, не се сумират крехкото дадено доверие на отделните политически сили, а това, което все повече се получава, е, че се сумира недоверието. Затова влизаме в тази криза. Причината за това е, че ние не гледаме и не успяваме да погледнем във фундамента на тази криза. Това е проблемът с корупцията и с беззаконието. Излизането от това състояние няма да стане с формиране на някакво мнозинство, което да застане зад едно или друго решение, включително това, което вчера взехме за излъчване на правителството. Това се опитах вчера да кажа. Излизането ще стане, когато покажем на хората, че сме готови да предоговорим правилата за упражняване на власт, или иначе казано обществения договор. Комисията, за която става дума – Конституционната комисия, е специално създаден инструмент, който трябва именно този процес да направи. Тя е възможността и тя да произведе доверие е изключително крехка. Ние трябва да гледаме на нея като на нещо, което трябва да процедира като в аптека. От тази гледна точка с уважение към правото на всяка парламентарна група, включително на ДПС, да преценява кой да я представлява, аз смятам, че ние трябва да разглеждаме състава на тази комисия малко по-встрани от обичайния подход, който имаме по отношение на комисиите, заради цялата крехкост и огромния залог, който имаме. Включително поради тази причина аз не съм член на тази комисия. Всичките упражнения, които тук чухме, са леко неинформирани. Аз не съм член на тази комисия, защото, смятам, че принципиално отговорност на всички е да пазим тази комисия, а и аз съм политически лидер. Политически лидер, като влезе в една комисия, това създава определен риск разговорът да се политизира повече, отколкото е минимално необходимо. Трябва да го удържим на максимално експертно ниво, пак казвам, като в аптека, за да можем да стигнем до края на процеса, в който да кажем на гражданите, че сме могли да направим заедно нещо – наистина, което променя условията за управление, условията за упражняване на власт в България. И, да, аз смятам, че това нещо трябва да го правим заедно. То не е просто функция на изискването на Конституцията за свръхмнозинства, когато става дума за изменение в Конституцията. Това не е просто някаква аритметика. Ние трябва да го правим заедно, защото то трябва да ангажира наистина максимално широка представителност. Когато съм го казвал и съм го казвал многократно, и ако вадите предишни мои цитати, вадете и тези цитати. Винаги съм казвал, че, да, това включва всички, включва и ДПС, включва и ВЪЗРАЖДАНЕ, както и вчера казах от трибуната на Народното събрание. Както и вчера казах от трибуната на Народното събрание, ние ще търсим разговор и с БСП, и с ВЪЗРАЖДАНЕ, и с „Има Такъв Народ“ по тези теми, защото ние трябва да успеем да го направим това нещо наистина широк, обществен процес, а не просто нещо затворено в някаква парламентарна конфигурация. Нека да Ви кажа още нещо – траекторията на българската демокрация преди 30 години, повече от 30 години, беше предопределена от едно обстоятелство и това е, че тези избиратели, тези граждани, които в много отношения със своите протести против Възродителния процес, зададоха възможността в България да се надигне глас за свобода и демокрация, бяха по причини, които са друга тема, отделени от останалите демократични сили в началото на процеса. Аз смятам, че за да има стабилен демократичен процес в България това разделение трябва да се преодолее – не на ниво политици, не на ниво комисии, не на ниво лидери, на ниво граждани. Обаче това трябва да стане по начин, който не предизвиква никакви съмнения, че се случва нещо друго, че има някаква друга сделка, че има някакъв друг процес зад това. Затова с уважение към правото на всяка парламентарна група да издига своите предложения за членове аз и моята парламентарна група по това решение няма да можем да го подкрепим. Благодаря Ви.

Господин Иванов, пак ще го кажа – приветствам това, което правите от вчера, защото в крайна сметка години наред се случва това, което се говори и се знае, че макар и неявно ДПС участва в управлението на властта. От вчера е явно вече – всичко това нещо се вижда. Вчера стана ясно и Вие сега с цялото си изложение отново защитихте това – което трябваше, се случи в Комисията, която ще променя и ще дава предложения за промяна в Конституцията. Най-после има ясна и открита позиция. Аз не мога обаче да приема това, което казахте, че трябва да се направят тези всичките компромиси в името на това да има върховенство на закона и че най-вече големият проблем в България е корупцията. Ще припомня това, което както Вие, така и всички представители на ДБ в тази зала, а и всички, които са гласували най-вероятно за Вас, многократно да не кажа всекидневно са обяснявали, че въплъщението на корупцията в България е Делян Пеевски. Вие, под Вие цялата Ви група и цялата Ви партия и коалиция от партии, лягахте и ставахте с обяснението за това какво зло е Пеевски, Магнитски, списъци, разследвания, комисии и цялото това нещо години наред. Да, така е. Съгласен съм с Вас. Напълно съм съгласен, само че не съм съгласен в момента да го оставяте отзад, встрани, да го слагате в чекмеджето в името на това да направите поредната срамна коалиция, според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, според Вас не е срамна и няма нищо лошо, все пак сте сродни партии – евроатлантически, в името на това да борите корупцията. Няма как хем да обвиняването някого, че е въплъщение на корупцията, хем в същия момент да правите промени, за да спрете корупцията. Това си има едно друго медицинско определение – не съм аз, който да го дам, но мисля, че всеки се сеща това, което опитвате да защитите, че няма как да стане.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, прекрасно изказване, както винаги благодаря Ви за което – искрено го казвам. Вие сте съвършено прав, че тази комисия е особена комисия. Нейният предмет на дейност е особен и резултатът, който се очаква от нея, е особен, поради което едва ли персоналният състав в нея е най-важното. Важен е консенсусът, който може да бъде постигнат. Всъщност моят въпрос към Вас, репликата ми е въпрос, ще Ви помоля да потвърдите един факт, който поне за мен е факт, в много изказвания, колеги, в последните дни, включително по медиите, в тази зала, по трибуни се говори, че за изменението на Конституцията трябват 160 гласа. Откъдето идва една фетишизация на „Движение за права и свободи“, защото с нейните гласове се постигат 160 гласа. Само че зад точно тази промяна на Конституцията дали ще потвърдите, господин Иванов, са необходими 180 гласа.

Не, не бъркате.

Моля Ви, проверете! Защото, ако се окаже, че са 180, ще се окаже, че трябват още и в този смисъл Вие сте съвършено прав, че трябва да се разговаря с всички парламентарни групи. ГЕРБ има 69, „Продължаваме Промяната“ и Вие имате – 63, бяха 64, ДПС – 36, 11 на ВЪЗРАЖДАНЕ – примерно стават 179. Загубихте един глас, който беше сто и осемдесетият. Може той да се окаже по-важен в някакъв момент. Така или иначе, колеги, хайде още веднъж да помислим и да се съгласим с господин Иванов в централната му теза, че наистина в този случай трябва да се търси максимален консенсус между политическите сили като политически сили и да не се вглеждаме толкова в персоналния състав. Въпросът е на дипломация и на възможност да постигнем най-големия възможен консенсус, който трябва да бъде постигнат в това Народно събрание.

Благодаря, господин ротационен Председател.

Надявам се ротационно да приемете със същото спокойствие, когато ротирате и министър-председателя. Първо, да се извиня, господин Иванов, че си мислех, че в Комисията аз, мозъкът ми отказва да възприеме този факт, че точно Вие, който от няколко парламента говорите само за Конституционна комисия и така скромно сте пропуснали да се включите и затова, ако може Вашата група, както и тяхната да смени представителя си, за да бъде картинката пълна. Второ, като ще обикаляте за конституционно мнозинство, Вие последните няколко дни обикаляхте навсякъде и не влязохте при „Има Такъв Народ“. Не знам дали сте ходили при БСП, но със сигурност влязохте в стаята на ДПС и говорихте със същия този човек. Така че явно разговорите са били, това е моя спекулация, разбира се, не толкова за конституционна реформа, колкото за подкрепа на правителството и си я получихте. Така че, след като търсите широка подкрепа, не бягайте от широката подкрепа, която Ви дават. Не се дръжте като ощипана госпожица, която в момента е установила, че се е качила с младежа в колата и отиват някъде на къра. В крайна сметка има един такъв виц: като съм се качила, съм се решила, бабо. (Смях, шум и реплики.) Вие сте решили. Не се крийте и приемете широката подкрепа. И пак, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, моля Ви, нека да постъпим практично – да гласуваме за тази смяна и да гледаме вселенската справедливост и общата работа на новото мнозинство. (Ръкопляскания от ИТН.)

Първо, на господин Ганев. Господин Ганев, ние сме говорили много неща, които Вие припомняте, и срещу нас се говорят много неща. Това, което можем да кажем за това положение, е, че то очертава една безизходност. Всички взаимно се обвиняваме в корупция, докато не открием факта, че в рамките на тази зала тези обвинения не могат да направят нищо повече, отколкото да сринат изобщо възможността за политически разговор. Мисля, че тези две години ние го видяхме това. Понеже виждам, че сте се заели да изучавате цитати от това, което аз съм говорил, моля просто да обърнете внимание, аз от година и половина се опитвам точно тази теза и тук, и в кампаниите, които са се случвали, да кажа. Ако ние не създадем условия – независима съдебна власт, на която всички имаме доверие, че не е просто една бухалка, взета от ръцете на едни и отишла в ръцете на други, а реално имаме независим съд и реално имаме прокуратура, която е политически неутрална и подчинена единствено и само на законово положение, което мисля, че всички видяхме, че не е в момента, ако не направим това, ние просто ще се плюем и ще се обвиняваме в корупция – къде с някакви основания, къде без никакви основания, и единственото нещо, което ще направим, е, че ще досринем парламентарната република. Единственият изход е да имаме институции, които да се произнасят по това нещо. Тези теми да бъдат извадени извън политическия дебат и по тях да се произнася независим съд по сезиране от прокуратура, която е политически неутрална. В името на това нещо, защото това е единственият институционален изход, да, ние ще разговаряме и ще чукаме на вратите и на Вас, въпреки всичко, което си говорим, и на колегите от другите парламентарни сили. Господин Чолаков, там има едни алинеи, които казват какво се случва, ако не мине със 180 и как спада. Ама не е въпросът в аритметиката. Централната ни теза не е въпрос на аритметика и на един или друг показател от гласовете. Централната ни теза е, че трябва наистина да търсим обединение, което да покаже на българските граждани, че имаме ново условие за упражняване на властта – създаваме арбитър за споровете си кой е корумпиран и кой не е, който да може да се произнася. Това са съд и прокуратура, на които може да се има доверие. Няма друг изход от тази криза, която създадохме всички заедно. И аз съм участвал в това нещо и смятам, че отговорността за това да предложим решение е част от плащането на цената за отговорността, че съм участвал в създаването на тази криза. И това, което вчера казах: в края на този процес, ако има да се носи политическа отговорност, аз ще я понеса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Дами и господа народни представители, не знам защо реагирате така, но когато се заигравате с името на БСП, няма как да не се изкажа. Искам да съм абсолютно ясна, ние сме добронамерена и отговорна партия – държавнически отговорна. Заявихме, че ще водим разговори с всички в търсене на решения за излизане от кризата. С тази наша принципност и добронамереност досега беше злоупотребено от господин Борисов и от неговите говорители с опорки (шум и реплики), които и днес твърдят, че сме договорили чак имена на министри за правителство. Тази добронамереност, принципност и държавническа позиция не беше оценена. Искам да съм ясна и за друго. С нас до този момент никой не е водил разговори за конституционно мнозинство и Ви моля, когато говорите, да си говорите от името на Вашите партии. Няколко пъти съм Ви казвала: БСП няма да Ви бъде резервна гума на тротинетката, БСП няма да Ви бъде патерица, БСП е партия с история, с традиции и принципи и във Вашите задкулисни заигравки няма да участва. Така че, умолявам Ви, като взимате думата, като увъртолвате всички в един някакъв общ хаос, не занимавайте БСП с това. Когато имаме какво да кажем, ние – аз и колегите депутати, ще излезем и ще го заявим публично. В заключение, нито сме участвали в преговори за министри, кабинети и министерства, нито сме участвали в разговори за конституционна реформа. Вашето задкулисие не ни харесва. Няма да бъдем част от това, но ще бъдем отворени за нормални принципни и държавнически разговори за бъдещето на България.

Цончо, гласувай! (Шум и реплики.)

Цончо, гласувай, Цончо!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми български граждани! Просто искам да се обърне много добре внимание, че този вот нямаше да мине, ако ВЪЗРАЖДАНЕ гласуваха против. Те не гласуваха, с което това гласуване мина, което е абсолютен израз на лицемерието на цялата им група. Днес ги видяхте! Не ги съдете по думите, а по действията! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Защо да слизам? Как няма да говоря?! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Слизай оттам, бе!“) Ама ти ли ще казваш дали да говоря?! Тоест Вие казвате кой да говори?! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Нямате право да отнемате думата на когото и да е. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

Да, така е, но ние няма да допуснем тази група тук да делегитимира българското Народно събрание, както оскверниха тази трибуна, и нямат моралното право да са тук. Тези лица представляват само и единствено американския посланик. Те не са народни представители, те не представляват българската държава, не представляват българския народ.

Вчера беше извършен преврат. Ние няма да допуснем тези хора нелегитимно да говорят от трибуната.

Точно така. Да, прав сте.

Мога ли да продължа?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!

Ти обиждаш българските граждани.

Искам да изразя своя различен вот. Гласувах по различен начин, тъй като съм напълно убеден… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ, които стоят около трибуната.)

Кой си ти, за да казваш…