ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1673 думи
Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, въпреки слабия интерес към този законопроект в момента от страна на залата, бих желал да обсъдим с Вас философията и целите на Законопроекта. Ако сте слушали внимателно докладите на комисиите, би трябвало да сте разпознали, че със самия законопроект се правят три основни групи промени.
Първата е оптимизиране на европейските информационни системи.
Втората група промени касае въвеждането на нови изисквания за недопускане извеждането от страната на малолетни и непълнолетни лица.
Аз бих желал със своето изказване да засегна третата и основна промяна, която се прави в този законопроект – неговата сърцевина, а именно: имплементирането в българското законодателство на европейския Регламент 2018/1240, касаещ, забележете, въвеждането на един нов механизъм за заобикаляне на визовия режим на Република България.
В тази насока този законопроект, тъй като трябва да говорим по неговата философия, за мен е опасен за националната сигурност, защото засяга режима за преминаване на териториалните граници на Република България, от една страна, и засяга, забележете, преценката за допускане на чужденци на територията на страната. Чрез него за пръв път се създава въпросният механизъм за заобикаляне визовия режим на Република България – това е така нареченото разрешение за преминаване за пътуване, но моля да го разбирате като разрешение за пребиваване, тъй като след като разрешим на един чужденец да влезе на външната граница на Евросъюза – в случая в България, след това МВР трябва да следи дали той ще я напусне. Всички от Вас знаят колко е силна в момента бежанската вълна към външната граница на Европейския съюз – в случая България, и как ще трябва да засилим натиска върху Министерството на вътрешните работи да следи за изпълнението на задълженията по този нов инструмент, наричан разрешение за пътуване по въпросния Регламент 2018/1240.
Този механизъм е насочен, забележете, и цитирам новия чл. 9, ал. 2, т. 1 от Законопроекта: към третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на Евросъюза. Трябва да притежават виза и вече ще им се издава разрешение за пътуване.
Въвеждането на това ново законово основание за навлизане на територията на Република България се обяснява от вносителите с въвеждането на въпросния Регламент 2018/1240. Всъщност целта му е да подчини националния ни суверенитет на наднационални съюзи, които да вземат решение кой да влиза на територията на България, вместо това решение да бъде взето от българските официални власти. Дори преди малко беше засегнато в Доклада, че, само когато ръчно е пренасочено разглеждането на заявлението към българските власти, което означава, така пише и в мотивите, и в регламента, че разрешението за пътуване ще се взема в повечето случаи, забележете, чрез автоматизирани средства – аз го разбирам като изкуствен интелект, но извън територията на Република България – от страна на европейските институции. Те ще вземат решението на кой чужденец – гражданин на държава, на която трябва да притежава виза, да влезе на територията на Република България чрез заобикалянето на българския визов режим.
Проблемът на този законопроект – в тази му част, е, че не е описано какво точно представлява това разрешение за пътуване и няма народен представител, който да излезе тук на трибуната и да ни обясни какво точно е това разрешение за пътуване в § 13 от Законопроекта, освен лаконично отбелязаното там, че то съответства на европейския регламент.
За мен липсата на описание на това разрешение, от една страна, е следствие на неразбиране на материята или некомпетентност от страна на вносителя, или на желанието му сляпо да следва заръките на този регламент, както обикновено се случва в Република България, когато ни се представи Законопроект за въвеждане на някоя европейска директива или регламент.
Тук държа да посоча на залата няколко притеснителни за мен обстоятелства. На първо място, ние приемаме Законопроект, който касае пряко националната ни сигурност, без да са получени никакви писмени становища. Ако отворите Законопроекта на сайта на Парламента, ще видите, че няма нито едно писмено становище към него.
Второ, за мен фрапантна е липсата на мотиви относно създаването на това разрешение за пътуване. От 14 страници мотиви към този законопроект от страна на вносителя само две страници – две от четиринадесет, са посочени като мотиви относно разрешението за пребиваване. И това, при положение че от 13 параграфа на Законопроекта преди Преходните и заключителните разпоредби цели седем – или повече от 50%, касаят именно въпросното разрешение за пътуване.
И, забележете, онези от Вас, които сте си направили труда да прочетете мотивите към Законопроекта, 100% от текста на тези две страници е директно преписване на текста на въпросния регламент 2018/1240 на Европейския съюз. Ще повторя: Министерският съвет не е изложил мотиви, а е преписал 100% от текста на регламента като мотиви за приемането на един законопроект от страна на българското Народно събрание. Няма една дума мотиви на Министерския съвет защо трябва да въведем този нов начин за влизане на територията на Република България чрез заобикаляне на българския визов режим.
В тази насока, освен изнасянето на преценката извън компетентността на българската държава в повечето случаи и предаването ѝ на автоматични средства за преценка, каквото и да означава това, чрез предложения § 6 се създава за първи път формална правна възможност за обжалване по съдебен ред на отказите за влизане в страната по реда на Административнопроцесуалния кодекс, каквато формална възможност досега не съществуваше в Закона за чужденците в Република България.
Да, наистина трябва да признаем – въпреки че досега няма изрична законова разпоредба за обжалването на отказите за влизане в страната, на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията, ако не ме лъже паметта, административните актове за отказ за влизане в страната, доколкото засягат правната сфера на въпросното лице, могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така че не е притеснително, че се създава изрична възможност за първи път, забележете – за първи път създаваме възможност за тези чужденци по реда на Закона за чужденците да обжалват тези откази по съдебен ред.
Притеснителното е друго. Притеснителното е, че за българското правителство по-важни са гражданите на трети държави, отколкото са важни българските граждани. Защо? Чужденците ще получават експресно правосъдие по Административнопроцесуалния кодекс за сметка на другите производства по този кодекс, които се отнасят за българските граждани. И ще Ви дам пример: в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е посочено, цитирам: „Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка може да се обжалва в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът разглежда жалбата в тридневен срок от постъпването и се произнася с решение в срок до 7 дни от образуването на делото. Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок до 14 дни от постъпването на жалбата.“
Поправете ме в сметките, но чужденците вече, с така за първи път създаден нов ред, за около месец – месец и десет дни, вече ще получават едно експресно правосъдие по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отново ще кажа: притеснителното е, че българските граждани по реда на същия Административнопроцесуален кодекс с месеци и години прескачат по различни административни процедури и между съдилища и не получават същото експресно правосъдие.
Аз съм омерзен от това, че на първо място, вносителят – Министерският съвет, предлага такова експресно правосъдие само за чужденци и неглижира българските граждани и на следващо място, не обяснява защо го прави. Няма една дума в мотивите на Законопроекта за това експресно правосъдие, което за първи път създаваме формално, в Закона за чужденците.
И тъй като ние сме по католици от папата по принцип на тази територия, Законопроектът нарушава т. 9 от същия регламент, който имплементира. Цитирам Ви: притежаването на разрешение за пътуване само по себе си обаче не следва да поражда автоматично право на влизане. Това условие даже е преписано в мотивите, тъй като Министерският съвет е преписал Регламента, вместо да създава свои мотиви, но не е залегнало в самия законопроект. Там пише точно обратното, че повечето от заявленията за издаване на разрешения за пътуване ще бъдат решавани чрез автоматизирани средства. Това е направено именно за да стане нашата държавна граница един разграден двор. Това противоречи на т. 10 от самия регламент.
Пак ще Ви цитирам: ETIAS, с други думи Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им, следва да допринесе за високо ниво на сигурност за предотвратяване на незаконната емиграция и за опазване на общественото здраве чрез предоставяне на оценка на посетителите преди пристигането им на външните гранично контролно-пропускателни пунктове. Нещо повече, в т. 25 от самия регламент: очаква се по-голямата част от заявленията за разрешение за пътуване да получават положителен отговор чрез автоматизирани средства. Какво означава това? Това означава, че заобикаляме визовия режим на Република България, създаваме нов механизъм за влизане на територията на страната, но не и за излизане – оставяме го на свободната преценка на заявителя, даваме правото да разрешава това на една автоматизирана система и вече изземваме възможността от българските институции да оценят риска. Не е ясно и какви ще са критериите за оценка на риска при издаване на такива разрешения за пътуване по този законопроект. Такива критерии липсват в него и не са посочени. Това, разбира се, е умишлено, тъй като те няма да бъдат вземани от българските институции вече. Записано е само лаконично, цитирам: специфичните показатели за риска следва да се определят, установяват, оценяват предварително, внедряват, оценяват впоследствие, след като е влязъл на територията на страната може би, преразглеждат и заличават – забележете, от Централното звено на ETIAS, не от националното, след консултация със Съвета на ETIAS по проверките, който е съставен от представители на участващите национални звена на ETIAS и агенциите.
Разбрахте ли какво прочетох, защото дори аз не можах да разбера какво конкретно казва тази част на Законопроекта? Конкретното е само едно – оттук нататък българската държава вече няма да има пълен национален суверенитет да преценява на кого ще разреши да влезе на нейната територия като външна граница на Евросъюза и само можем да се молим, че тези автоматизирани средства, освен че ще вземат решение по този законопроект и разрешение за навлизането на територията на Република България на чужденци от държави, за които трябва те да имат визи. Силно се надявам, че между първо и второ гласуване няма да бъдат направени и редакционни поправки, които да позволят на същите тези автоматизирани средства да гласуват и на българските избори, че тогава, боже опази! Благодаря.