8 юни 2023 г.

Парламентарна група, господин Председател! Очевидно този разговор трябва да го изговорим тук, от тази трибуна, и аз съм много доволен, а и нашата парламентарна група, че господин Иванов стана и постави темата и ни даде възможност и ние да я поставим. Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! Стигнахме до правосъдната реформа и нейните конституционни измерения, обаче как стигнахме дотук? Тръгнахме през нарушаване на Конституцията – тази Конституция, и желанието същите хора, които я нарушават, да искат нейната промяна. Чудесно! Всеки има право на прогрес. Всеки има право на развитие. Имате право на развитие и Вие, и Вашата парламентарна група. Нека да видим какво искахте Вие, какво направихме ние, кой го направи и как стигнахме дотук – все пак вече да има базов консенсус за тази промяна. От години и най-вече от 20-а година излизате по площадите и искате смяната на главния прокурор. Ние от години Ви говорим, че смяната на главния прокурор не е съдебна реформа, а е стани да седна. Вие това го интерпретирахте в медиите много удобно – ДПС защитава този главен прокурор. Не, драги колеги, не сме го защитавали, а бяхме направили много внимателен анализ на 33-годишния преход, в който фигурата на главния прокурор, така овластена от нашата Конституция, се явяваше много привлекателен пункт, привлекателен образ за всички политици, политически партии, посолства, външни наблюдатели, партньори и всякакви други, а и олигарсите, да не забравяме – медийни, енергийни, всякакви олигарси. И това никой не го виждаше! Никой не виждаше или поне никой, освен ДПС, никой не каза, че в този ѝ вид фигурата на главния прокурор създава политически турбуленции, а не личността на главния прокурор, госпожо Йорданова! Знам Ви изказванията дума по дума от момента, в който сте в политическата си битност. Няма такова изказване! Само ДПС говори за това, че базово трябва да се променят нещата, а не да се смени личността на главния прокурор. Защото тя създава политически турбуленции от първия ден, от 90-те години с първия главен прокурор, след това със СДС и Филчев и така нататък и така нататък. За да стигнем до днес. И сега какво? Имаме базов консенсус за промяна на конституцията, а ДПС внесе такава преди година и половина. Сега признавате, че тази този наш проект бил разглеждан от Вашите специалисти и той бил нелош. Тогава обаче беше в кошчето пуснат от всички. От всички! И най-вече от тези, които искаха промяна. Дума не казаха! Дори не поканиха на разговор. Нека да знаят българските граждани, нека всички в тая зала да знаят, господин Иванов! И знаете ли кой е в основата на разработката на тоя проект? Господин Пеевски е, господин Иванов! (Шум и реплики. Смях. Ръкопляскания от ДПС.) Господин Пеевски е! И ще бъде господин Пеевски в тази комисия, защото той направи този анализ с нашите специалисти, защото той изработи този проект, който Вашите специалисти сега харесват. Затова ще бъде направено, независимо от Facebook активистите Ви, независимо от това кои те смятат, че трябва да направи реформата! Реформата ще бъде направена, такава каквато е нужна на българската съдебна система, на българското общество, на нашите партньори, ще бъде направена тук, от този парламент, с участието на ДПС и с участието на господин Пеевски. И това не е инат и не е изпиране, както искате да го представите Вие, щото няма какво да перем! Ще я направим тази реформа и ако Вие искате и не сте лицемерни и искате да я направите, ще я направим така. А който иска да се подвизава във Facebook и който иска, каквото иска да пише. И ако някой се бои за електората си, ние също се боим за електората си. Защото прегръдката с Вас нашият електорат не я харесва! Категорично не я харесва, да Ви го кажа в прав текст. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Само че истината е, че България има нужда от тази реформа! Истината е, че ако ние искаме да бъдем евроатлантически партньори, трябва да променим това. Само че това не е леке по дрехата на някоя парламентарна група и брошка – медал, на друга. Това е леке по дрехата на цялата политическа система и ще я изчистим, без да си поставяме условия. Ако искате да изчистим! Защото ДПС се оказа, че има най-правилната визия, тъй като е най-първа. Тъй като е най-първа! Никой няма доказателства от Вас, че искал да променя Конституцията, защото няма такъв проект в този вид, в който става въпрос. Така че, много Ви моля, успокойте топката, както казват по народному, и дайте да вървим напред! Никакви смени няма да има! Няма да се поддадем абсолютно на никакви внушения отвън! Реформата ще бъде направена, тази! Който каквото ще да говори! Ще бъде направена по този начин, по който всички ще решим, но всяка парламентарна група ще реши кой ще участва и кой ще я прави тази реформа. Ако Вие, господин Иванов, сте решили, че няма да участвате, това е Ваше решение. Нашето решение е да дадем път на специалисти, които разбират от темата. А кой какво мисли, си е негова работа – Facebook е едно свободно пространство. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания на ДПС.)

Благодаря, господин Председател. „ДЕКЛАРАЦИЯ от името на парламентарната група на „Има Такъв Народ“ (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Предизвикана! Първо, благодаря на господин Иванов за това, което каза, защото това показва колко сме били прави вчера, след като много ги е заболяло, та излезе рано сутринта да ни събужда. Второ, ще Ви го обясня, за да сте напълно наясно по-семпличко, явно за да го разберете. Първо, малко хронология. ГЕРБ и ПП и ДБ се събират в правителство, при положението че се кълняха да се самоунищожат едни други. Второ, Христо Иванов – представител на малкото ДПС – ДБ, отива на крака в стаята на ДПС, при голямото ДПС, при Делян Пеевски, за да уговаря конституционна реформа. Освен това и конституционно пра-ви-телство! Вследствие на което господин Пеевски и господин Карадайъ ги подпират леко отзад – това правителство, за да мине. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега ще кажа и една метафора, защото може да не разбирате от факти. Представете си една млада булка ПП-ДБ, палава булка, (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“), която се взима с опитен, по-възрастен, но също доста палав партньор – ГЕРБ, който не една булка е отпращял с 200 км, понякога откъм дупарата. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) И в тоя случай се нанизват и ДПС, които да играят ролята на парапет, защото двамата млади се награбват на стълбището, да не вземат се хлъзнат. (Силен шум и реплики от ПП-ДБ, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“.) Сега господин Иванов, ако е толкова смел и принципен, нямаше да се крие от тая комисия, ще поеме отговорност, ще влезе в нея на мястото на там който са си избрали. Вчера ние тая метафора Ви я навряхме в очите, не за друго, а защото наистина се правите, че не сте в брак с ГЕРБ и с ДПС. Съжалявам, Вие ходихте да ги молите. Ние ще обясняваме и ще показваме на българското общество какво направихте. Няма да се скриете. Когато се правите, че не сте заедно, напротив, ние ще показваме кой Ви е парапетът във връзката, кой Ви е младежът във връзката и каква любов въртите, където там се съберете. Второ, още една метафора, за да е по-ясно – към господин Иванов, защото е хубаво да си върши работата. Метафората е по принцип от Аnimal planet. Там съм гледал, че мравоядът, ако иска да се свърши работата, сам си завира хобота в мравуняка, за да свърши работа. Аз не разбирам какво срамно има в това господин Пеевски да Ви е в Комисията? При положение че му ходихте на крака да го молите! Какво е срамното? Нали затова искахте конституционна реформа? И ще я правите с тях! За тая конституционна реформа Вие помолихте само ДПС, никой друг! И това също е факт, както е факт, че след това те Ви гласуваха правителството! Между другото, господин Цонев каза, че техният електорат не харесва тая прегръдка. Това означава, че има прегръдка. Сега, когато двама се прегръщат, а единият не разбира, че го прегръщат, има два варианта, тоест има само един вариант – че този дето прегръща е зад него, пък другият не може да го прегърне. (Силен смях и шум от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“.) И още един факт за финал, понеже сте много лицемерни, което показва Вашето лицемерие по принцип. Значи вчера Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владо Панев са гласували „въздържал се“, когато се гласуваше за подмяната на човека на ДПС. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А, и Стою. Да, този титан на юридическата мисъл на баща си. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“.)

Гласуваха „въздържал се“.

Това не е нападка, той наистина е титан на юридическата мисъл и работи при баща си. Аз какво съм казал? (Реплика от ПП-ДБ: „А Вие гласувахте за.“) А ние гласувахме за, точно така и го обяснихме вчера, за да се види как Вие сте се прегърнали с ДПС и да не се криете и един ден сме с Пеевски, с ДПС, с ГЕРБ, за да правим правителство и реформа, а в другия ден се правим, че не сме заедно. Не, напротив! Вие сте заедно, прегърнати, някъде там по стълбището. Благодаря. (Ръкопляскания от „Има Такъв Народ“.)

Господин Председател, искам да благодаря на господин Христо Иванов за това, което казва в самото начало, защото той очерта наистина един много сериозен проблем за бъдещето на българската държава и на българската Конституция. Конституционна реформа очевидно е, че трябва да бъде направена, защото почти всички политически сили в този парламент говорят от много отдавна за това, че трябва да се промени конкретно тази част, която касае съдебната власт. За нас беше изключително приятна изненада да научим в последните няколко месеца от публични изяви на хора, които са част от коалицията ПП-ДБ, че те споделят неща, които ние сме говорили през последните три години, за това, че институцията „Главен прокурор“ трябва да бъде премахната и един от вариантите дори, който ние сме предлагали в началото, когато го говорихме, беше отхвърлен с идеята, че това няма как да се случи на българска почва. Но сега започва да се прокрадва, поне в публичните изяви на някои от функционерите в ПП-ДБ, а именно, че министърът на правосъдието може да бъде главен прокурор или да изпълнява функцията на главен прокурор. Все пак главният прокурор е обвинителят на държавата, той не е равнозначен със съдебната власт. Въпросът обаче, който тук в момента трябва да получи своя отговор, е: как ще се случи тази конституционна реформа? Защото има три варианта за нея. Единият вариант е този път, по който е тръгнала управляващата коалиция в момента между ГЕРБ и ПП-ДБ, в търсене на конституционно мнозинство с четвъртата политическа сила ДПС. Този път и този коалиционен стремеж беше скрепен и подпечатан с гласуването на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ и депутата Делян Пеевски за гласуването на правителството, което се случи преди два дни – не преди две години, преди два месеца, а преди два дни тук, в тази зала, с което всъщност беше скрепена коалицията между ДПС „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ГЕРБ. Има и втори вариант обаче за съставяне на конституционно мнозинство. Вторият вариант е конституционно мнозинство с третата политическа сила, който е много по-логичният между другото. И това е ВЪЗРАЖДАНЕ. Още по-логично е с оглед на това, че всъщност нашите тези сега намират потвърждение в публичните изказвания, поне засега все още не сме ги видели скрепени в каквото и да било документално предложение, но виждаме, че в ПП-ДБ започват да говорят и да мислят като нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, макар и със закъснение. То винаги така се получава. Това е вторият вариант. Защото искам да кажа, че когато сe говори за конституционна реформа, винаги се смятат 160 гласа. Всъщност не са 160, чл. 155 казва ясно и категорично – 180 са гласовете, които са нужни. Разбира се, ако не се съберат на първо четене, се минава през поправителна процедура, която вече може да мине със 160 гласа, но това забавя целия процес с между два и пет месеца. Тези 160 гласа обаче пак са трудно начинание и биха могли да бъдат постигнати по-лесно с третата, а не с четвъртата политическа сила. Големият въпрос е защо коалицията ПП-ДБ предпочита ДПС? Разбира се, има и трети вариант – да не се състои конституционна реформа. Всъщност оттук насетне следващите дни и месеци ще покажат какъв е пътят, който избира тази формация ПП-ДБ – дали коалиционно споразумение, договорености, задкулисие с ДПС, каквото видяхме, че се случва, защото двама от знаковите депутати на „Движението за права и свободи“ подкрепиха правителството и това е правителство и на ДПС, нека да не го забравя това: това е кабинет и на ДПС, или ще се търси разговор по темите, които ние първи поставихме преди повече от три години с ВЪЗРАЖДАНЕ. Изборът, разбира се, е тук в ръцете на ПП-ДБ. Разбираме, че представители на тази коалиция са ходили да разговарят с ДПС и ДПС са ходили да разговарят с тях. В нашата стая никой от тях не влиза с изключение на Кирил Петков вчера, но той беше леко неуравновесен и не можахме да разберем какво точно иска да каже. Надявам се, че при следващия ни разговор обаче ще имаме възможност вече да водим сериозен разговор, какъвто подобава на Народното събрание и какъвто подобава на институцията, която всеки един от нас представлява. Така че големият въпрос, който чака отговор, е: с кого ще предпочете да прави конституционна реформа ПП-ДБ – с ДПС или с ВЪЗРАЖДАНЕ? Защото трети вариант няма! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз бих искал да поставя на Вашето внимание и на вниманието на българските граждани един друг важен въпрос и той е свързан с лицето, което Народното събрание представя пред нашето общество. Последните месеци и последните няколко народни събрания бяха изпълнени с много емоция, с много напрежение, с много недостойни прояви… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, моля Ви, изслушайте ме, наистина темата е важна! …от тази трибуна.

Процедура по начина на водене, господин Председател. Тя е и един апел към Вас, защото действително това, което се случва в Народното събрание днес, вчера, предишните месеци, не подобава на тази най-висока трибуна и следва да бъде взето отношение, следва да бъде взето отношение на първо място от Вас като председател на това събрание, от всички Ваши заместници, от всеки един народен представител. Ние трябва да дадем пример и този пример на нашите сънародници не следва да бъде, че всеки може да прави каквото си иска в тази държава, защото ние сме правова, демократична държава, в която има правила – правила, които следва да бъдат спазвани стриктно и които да насочват поведението на отделните членове на нашето общество в посока спазване на този правов ред. За съжаление, в последните няколко месеци действително сме свидетели на недостойни прояви, на прояви, не подхождащи на тази най-висока трибуна, прояви, свързани с агресия, с опити за нарушаване правото на свобода на слово, изразяване, на прояви, свързани с физическо и вербално насилие, прояви, които не са присъщи на демократичното общество, а които са по-присъщи на авторитарната и тоталитарната държава. Ние, вярвам всеки един от нас, сме на мнение, че не сме такава държава и не можем и да си позволим подобно поведение. Ето защо, уважаеми господин Председател, ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ днес ще внесем Проект на решение, с което да бъдат направени изменения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, изменения, които да завишават санкциите за поведение, което е недопустимо по правилата, които ние сме приели и по които ние сме приели да работим в това Народно събрание, санкции, които да ограничават откровената простащина, физическа и вербална агресия, които струят ежедневно от тази трибуна. Аз апелирам, и нашата парламентарна група апелира, към Вас и Вашите заместници за по стриктно спазване на правилата, за да не позволяваме тази трибуна да се използва по един изключително евтин, по един недостоен начин, по начин, който руши демокрацията. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми български граждани, ще припомня едни наши думи отпреди седмица: последният месец и половина паралелната държава се прегрупира, за да оцелее и да продължи да управлява. Това се случва, защото се създаде един абсолютно неестествен политически съюз – неестествен политически, но вероятно естествен икономически съюз по интереси между взаимно отричащите се ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ, а някак си пък съвсем нелогично към този съюз се присъедини и ДПС. Какво стана през тези няколко седмици? Уважаеми колеги народни представители от този съюз, заедно приехте съдебната реформа, така наречена, с нарушаване на Конституцията, сами си го признахте. Целта на това нещо беше да се смени персонално главният прокурор Иван Гешев и когато това е напът да стане от ДБ-ПП според нас осъзнахте, че Ви употребиха, че реформата ще се сведе до вместо Гешев – Пешев и че Вие нямате контрол върху този процес. И затова днес господин Христо Иванов е напът да се отрече от многогодишната си битка за съдебна реформа, той каза дори, че е бил напът да се откаже вече точно защото разбрахте, че нямате контрол върху процеса. Предложението за промяна в Конституцията, което правите, е опит за изход, защото едната тенденция е този ВСС да избере новия главен прокурор, но този ВСС се владее от други сили, не от тези реформаторските, които искате Промяната, и рискувате да се сложи вместо Гешев – Пешев, и това да не е реформа. Искате през Конституцията да промените ВСС, да има нов избор, за да имате контрол върху този процес и да участвате в избора на новия главен прокурор. Защо не си го кажем, че всъщност за това става дума – отново за битка за влияние, за постове и за лостове, за овладяване на системата?! Също преди една седмица ние заявихме следното – цитирам: „Борили сме се срещу модела ГЕРБ и Борисов седем години. Работили сме с ПП, ДБ седем месеца. Не им даваме повече от седем дни, ще се избият помежду си.“ Малко сме Ви надценили, на втория ден се избихте след съставянето на правителството, не издържахте и седем дни. До това водят неестествените съюзи, съюзите по сметка, а не политическите, не целенасочените, не дори и идеологическите. Оказахме се прави, че се дистанцирахме от целия този процес на задкулисие, на договорки, на усилия за овладяване на властта и за прегрупиране на паралелната държава, и добре, че го направихме навреме. Но все пак искам да кажа и какво направи БСП през това време. Бих искала да го чуят българските граждани, защото не го чуваме в нито една новина вече, виждаме само скандали, побоища, спорове, унижение на българския парламент. БСП внесохме увеличаване на майчинството на втората година, колкото е минималната заплата – отхвърлено от другите партии; преизчисляване на пенсиите – отхвърлено от другите партии; увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли на 50% от средната европейска практика – отхвърлено; вчера отхвърлено и в Комисията необлагаемия минимум за най-бедните хора. Това прави БСП в последния месец и половина, докато Вие се договаряте, биете и спорите за власт, пари и постове. Казвам го, за да се знае, да са прави разлика, да не се говори общо, че те – депутатите, не се грижат за хората. Ние от „БСП за България“ през този месец и половина изпълняваме това, което обещахме. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене, но не за да Ви хокам, така, както вероятно очаквате, когато някой ползва тази процедура, а за да изразя съгласие с това, което казахте като отговор на процедурата на господин Иванов. Господин Председател, в тази зала исторически са се разгаряли много дебати назад във времето, но те винаги, дори и когато са преминавали точката на нормалното говорене, са касаели политическия огън. Съгласна съм с Вас, че е недопустимо – и това и към момента е закрепено в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тогава, когато от тази трибуна се ползва „неуважаеми“ колеги, за политически огън, защото ние всички тук представляваме различна част от обществото, имаме различни тези, по някои се обединяваме, по някои не и това е нормално и трябва да бъде така, но никой от нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, уважаеми колега Божанков, уважаеми колега Пейков, не си е позволил лични квалификации от тази трибуна по отношение на Вас. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) И в момента правите това, колеги! Погледнете се и не спекулирайте с общественото мнение, като се изкарвате едни жертви на каквито и да било атаки. Недопустимо е и няма да толерираме от трибуната, от тази трибуна, да отправяте лични квалификации, обидни квалификации, които не Ви приличат на длъжността, която заемате, и извън тази сграда, но от тази трибуна е напълно недопустимо. Засрамете се! (Реплика от народния представител Явор Божанков.) Сега ще Ви дадем възможност, колега Божанков, да вземете процедура (шум, реплики и възгласи), без да плюете и храчите по ВЪЗРАЖДАНЕ. Имате възможност да се реабилитирате, за да тръгне работата добре в този парламент, така, както призовава и господин Иванов. Благодаря. (Шум, реплики и възгласи.)

Благодаря Ви, господин Председател. Важно уточнение беше кой дава думата – за задаване на тон и на този разговор. Уважаеми господин Председател, ние ще предложим промени в Правилника, но каквито и да са те, каквато и подкрепа да получат, трябва да имаме ясното съзнание, че в крайна сметка и след тези промени ще опрем до едно – съзнанието на всеки един от нас, на всяка една парламентарна група, че реда и правилата ги спазваме ние – всеки ден, с всяко изказване, с всяка процедура, с всеки законопроект. Тонът между нас обаче, личните нападки, заплахи, обиди, опити някой да бъде спрян да говори, опитите да бъде казвано кой може, кога и как да говори – ако ние покажем на обществото, че не можем да се търпим, не можем физически да присъстваме, да съществуваме на едно място, този тон, който задаваме в тази сграда, от тази трибуна, от най-висшия орган в България се пренася в българското общество. Ехото на нашите отношения започва да звучи във всеки български дом. Отношенията между нас биха могли да отключат процеси в обществото, които ние да не можем да овладеем и да спрем. Съзнавайки тази отговорност, господин Председател, каквито и промени да приемем, ние трябва да бъдем на висотата на тази трибуна и на тази сграда. Затова аз мога да поема ангажимент лично от мое име, няма да е твърде смело да кажа – и от името на нашата парламентарна група, че ще съблюдаваме правилата в Правилника, ще положим всички усилия тонът от тази трибуна и в тази зала да бъде нормален не само заради нас, а заради българското общество, съзнавайки нашата отговорност в този момент. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Председател, моята процедура е към Вас – това не е изказване, не е декларация, защото преди малко чухме изказване и декларация. Ние Ви направихме знак и мисля, че достатъчно добре го разбрахте, но въпреки всичко толерантно изслушахме, защото това далеч не е прецедент – тук много често се нарушават правилата и Правилникът. Само че все пак, господин Председател, искам да Ви напомня – поне от кумова срама правете забележка. То е ясно, че не се съобразяват повечето от хората тук понякога. Точно поради тази причина все пак за честта на институцията правете това уточнение. Преди малко имахме декларация, предното беше изказване. Между другото, аз го адмирирам това изказване, защото дава някакъв тон на нормалност – да видим докога ще издържи тази нормалност. Но не допускайте хора, които излизат и говорят за спазването на Правилника, да нарушават Правилника в момента, в който говорят за спазването му. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Проект на решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери, № 49-302-03-8, внесен от Министерския съвет на 29 май 2023 г. На редовно заседание, проведено на 1 юни 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение. На заседанието присъстваха: Росица Велкова – служебен министър на финансите, професор Борис Грозданов – председател, и Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; д-р Александър Златанов – служебен заместник-министър на здравеопазването; д-р Йорданка Пенкова – временно и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса; проф. Емил Мингов – служебен заместник-министър на труда и социалната политика; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на финансите; представители на синдикалните и работодателските организации. Проектът на решение и мотивите към него бяха представени от министър Велкова. В началото на своето изложение тя посочи, че срокът на действие на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., така нареченият Удължителен закон, е до 10 юни 2023 г. и с него временно са уредени някои бюджетни отношения. Министър Велкова отбеляза, че е малко вероятно в горепосочения срок – 10 юни – да бъдат приети бюджетните закони, предвид настоящата политическа ситуация, както и предвид процедурите и сроковете за разглеждане и приемане на законопроектите съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. При това положение, съгласно действащите разпоредби на Закона за публичните финанси, следва да се приложат разпоредбите на чл. 87, които определят основните правила за бюджетиране в условията на неприет държавен бюджет. В тази връзка с Проекта на решение се предлага на основание чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси Народното събрание да определи допълнителен срок – до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. – за събиране на приходи в съответствие с действащите закони, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери – в размер, по-голям от размера им за същия период на предходната година, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, при спазване на фискалните правила по Закона за публичните финанси. Видно от посочената разпоредба, осигуряването на финансирането на функциите и предоставяните услуги от разпоредителите с бюджет е силно ограничително и ще направи невъзможно финансирането в пълен размер и обхват на действащи политики. Ето защо с Проекта на решение се предлага да се определи и последователността за извършването на разходите, предоставянето на трансферите от държавния бюджет и залагането на лимити от Министерството на финансите, за да се осигури приоритетно финансиране на плащанията по дълга, осъществяване на социалните функции на държавата и други дейности. В заключение министър Велкова обърна внимание, че ограниченията на чл. 87 от Закона за публичните финанси ще доведат до изключително сериозно негативно въздействие върху редица системи и функции на държавата по отношение на разпоредителите с бюджет по държавния бюджет. Освен това чл. 98 от Закона за публичните финанси налага допълнителни ограничения върху размера на общинските разходи до размери, не по-големи за същия период на предходната година, без да се отчитат влезли в сила нормативни или други актове за този период. Аналогична е ситуацията и по отношение на бюджетите на НЗОК и ДОО, за които ще действат разпоредбите в техните специални закони. Ето защо, за да се осигури нормалното функциониране на държавата, служебното правителство е внесло в Народното събрание Законопроект за продължаване действието на Удължителния закон. След проведеното обсъждане на Проекта на решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 18 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери, № 49-302-03-8, внесен от Министерския съвет на 29 май 2023 г.“

Сега, ако ми позволите, една техническа поправка. Предлагам следната правнотехническа поправка, а именно – да се създаде точка 3: „3. Решението влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря, господин Желязков. Министерството на финансите, разбира се, подкрепя този проект на решение. Той е необходим, за да има технологично време да бъде приет бюджетът на Република България, който не беше внесен, не беше разгледан миналата година, както е по Закона за публичните финанси. Това решение определя последователността на плащанията и дава възможност събираните приходи да бъдат използвани за плащания на основание чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси. То върви в комплект и със Законопроекта за промяна на Удължителния закон, което ще освободи плащанията за общините и на Здравната каса, така че те да могат също да се извършват в пълен размер. Така че това е първата част от удължаването. Ако някой народен представител би припознал една правно-техническа поправка – в срока, който е зададен в момента, пише, че „Това решение важи до приемането на нов Закон за бюджета на Република България“. За да спазим напълно и буквата на Закона за публичните финанси, може да се добави: „но не по-късно от 31 юли 2023 г.“. Министерството на финансите поема ангажимент да внесе Проект на бюджет много скоростно в Народното събрание, така че да има достатъчно време той да бъде приет и обнародван до 31 юли тази година.

Благодаря, господин Председател. Бих искал да кажа, че припознавам току-що направеното предложение за изменение от Министерството на финансите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес разглеждаме Проект на решение за допълнителен срок за събиране на приходи, извършване на разходи и предоставяне на трансфери. Или с други думи, осигуряваме възможност за разплащания с бюджета. Нека за момент да си представим, че се е случило следното. В идеалния вариант – служебният кабинет е внесъл проектобюджета в законовия срок, а именно октомври миналата година. Не е използвал липсата на кабинет и други имагинерни оправдания като алиби за невнасяне на бюджета в парламента, а ние чухме, че има три варианта. За качеството няма да говоря. Дал е възможност на народните представители да си свършат работата, като приемат пълноправен бюджет и осигурят политиките за хората и за бизнеса. В идеалния вариант, уважаеми колеги, служебното Министерство на финансите е работило в интереса на обществото. Това не се случи. Това не се случи, защото служебният кабинет е политически играч – прощавайте, беше политически играч. Нека върнем лентата назад и да видим няколко реални кадъра от това какво се случи. Под егидата на президента Радев и на избрания от него служебен министър на финансите… (Шум.)

…видяхме неколкократно опит за политически манипулации през дефицита на бюджета както за 2022 г., така и за 2023 г. Ето например на 20 октомври госпожа Велкова каза, че дефицитът щял да бъде – за миналата година – 5,4%, а той на практика се оказа 2,9 на начислена основа и под 1% на касова основа. А за тази година вещаят още по-мрачни, страхуващи и депресиращи прогнози – за дефицит от 6,4%. Това е невярно. Цитирам думите на самата госпожа Велкова на тръгване от Министерството на финансите: „Това, което оставям, е базов бюджет, прогноза за бюджет, който е с твърде висок дефицит, който ще бъде база за изработване на нов такъв с по-нисък дефицит“. Нека да видим друг кадър. Да си припомним, че държавата щяла да фалира. Това са политически фойерверки, дами и господа, и опит за всяване на страх в обществото – държавата не фалира. Отново стигам до момента, в който служебният кабинет не внесе проектобюджета в законовия срок под предтекста, че няма формирано мнозинство и няма кабинет. Никъде в Закона не пише, че трябва да има правителство, за да има бюджет. Виждали сме, че не е така. Със същия успех служебният финансов министър можеше да се оправдае с времето, с магнитните бури, с ретоградния Меркурий. После обаче служебното Министерство на финансите внезапно реши друго. Кабинет пак нямаше, но това не беше проблем за тях. За сметка на това се измислиха, прощавайте, всъщност стар дефицит и стигнахме отново до изходната точка преди шест месеца. Реално загубено време за изпълнение на политиките, пропуснати ползи за хората и за бизнеса. Да, ще бъде внесен пълноправен бюджет от Асен Василев и докато бъде разработен, е необходимо удължаване на удължаването заради служебния кабинет. Но тук искам да обърна внимание на още нещо. През един ден е внесено, както проекторешение, така и проектозакон и вероятно се питате защо това е така. Защото служебният кабинет беше готов да управлява по-дълго и си беше подготвил закон в тази връзка. Съжалявам донякъде служебния министър на финансите госпожа Велкова, защото се наложи да изпълнява политическите заръки на държавния глава – изкуствено да занижава приходи, да раздува разходи, да бави и да протаква, да лансира неистини в обществото, в публичното пространство, и да върви по границата, по ръба на Закона. Безпрезидентни новини за българското общество за последните две години. Има редовен, пълноправен кабинет, който ще внесе обективен и реалистичен бюджет. Нека гласуваме сега проекторешението, за да отпушим разплащанията и да поправим грешките на служебния кабинет на Радев. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Спомням си в Четиридесет и седмото народно събрание, когато разглеждахме актуализацията на бюджета за 2021 г., служебен министър беше господин Асен Василев, принципал на правителството беше Румен Радев. Тогава с колегата Тома Биков и двамата казахме нещо подобно, че една от най-големите опасности е да няма център на бюджетна отговорност. Центърът на бюджетна отговорност по принцип е финансовият министър, зад който стои мнозинство, финансов министър, който е излъчен от мнозинство, който премиерът подкрепя, а в Четиридесет и седмото народно събрание нямаше такова мнозинство и оттогава се отвори тази кутия на популизма. Нямаше такова мнозинство. Нещо повече президентът тогава беше малко или повече в предизборна кампания. Финансовият министър беше в предизборна кампания. Нещо повече ние имахме преобладаващ популизъм. Имахме финансов министър, който беше склонен, за който беше по-важно да купува избиратели и да бъде популист, отколкото да продължи благоразумната бюджетна, фискална политика. Това, което предупредихме още тогава не само аз, но и колегата Биков, малко или повече се случи. Колкото и да се опитвате да обвинявате служебния министър Росица Велкова, големият проблем е, че ние през последните две години увеличихме разходите много повече, отколкото се увеличиха приходите. Увеличихме разходите повече, отколкото позволява приходната база. Всички го знаем това нещо и е редно да си го признаем. Да, всички сме гласували било за данъчни облекчения или за допълнителни разходи. Но основната част от проблема дойде от липсата на бюджетна отговорност и от бюджетите, които бяха внесени, от предложенията, които бяха направени. Това, че в края на миналата година не приехме редовен закон за бюджета, е едно от най-важните неща, които направихме, защото ние спасихме по този начин България. Ако бяхме приели редовен закон, ако го нямаше това крехко мнозинство на бюджетния разум, в което се включи и „Демократична България“, за което ги поздравявам и колегите от „Движението за права и свободи“, и ние съответно от ГЕРБ-СДС и бяхме избрали играта да наддаваме увеличението на пенсиите, тук има хора, които разбират от числа, които гледат бюджета през числа, знаят какво щеше да стане, ако бяхме увеличили пенсиите – бяхме казали, че ще увеличаваме пенсиите с 25%, другите казват 30%, до средата на годината държавата щеше да е фалирала, до днешна дата щеше да е фалирала. Ние не бяхме далеч от това. Не бяхме далеч от този сценарий, защото тук имаше откровено популистки парламентарни групи, за които беше по-важно да си правят политика и за които няма мисия да защитават бюджетната стабилност. Видяхме ги през изминалите две години. Видяхме, че за тях е по-важно да купуват избиратели. Виждате и проектобюджета на служебното Министерство на финансите – дори и да са завишени капиталовите разходи, дори и приходите да са малко занижени, факт е, че ние сме на голям бюджетен дефицит. Факт е, че в този проектобюджет няма политика по доходите. Факт е, че малко или повече ще пестим от образование и наука. Намалени са разходите, свързани със социалното развитие. Факт е, че тези приходи, които са заложени, са близки до миналогодишната събираемост, която господин Асен Василев подели като финансов министър с Росица Велкова – 28,5 са миналата година, като процент от брутния вътрешен продукт данъчно-осигурителните приходи. Това, което е заложило служебното правителство, е 28,3. Въпросът е можем ли много повече да съберем при тази приходна база? Не можем. Сигурно ще обезкървим енергетиката. Сигурно ще вземем още неща за сметка на бъдещето, само и само за да докажем тезата, че през последните две години не сме били популисти, но в крайна сметка малко или повече всички бяхме. Големият проблем е, че нямахме център на бюджетна отговорност. Благодаря.

Благодаря, господин Желязков. Моята реплика, господин Вълчев, е към Вас, тъй като вместо да се изкажете по Проекта на решение, което в момента разглеждаме, Вие се изказахте политически. Трябва да Ви обърна внимание, първо, няма да засягам фактологията, че говорите Вие за Четиридесет и седмото народното събрание, а пък би трябвало да говорите за Четиридесет и шестото, защото в Четиридесет и седмото народно събрание имаше ясно мнозинство, зад което застанаха народните представители и излъчиха редовен кабинет. Но да се върнем на това – цинично е в момента Вие да говорите за проблеми в бюджета, като именно и Вие подкрепихте бюджета и актуализацията миналата година, а дори и Вие надухте бюджета с още 860 милиона допълнителни разходи. Тази финансова политика, която в последните две години се провежда, Вие говорите за увеличаване на разходите неблагоразумно, това, което има обаче, е намаляване на неравенството в България. За пръв път в последните две години то намалява, и то именно заради финансовата политика, която провежда и редовното правителство, което в Четиридесет и седмото народно събрание и след това политиките, които продължиха. Това, което няколко пъти съм го казвал от тази трибуна, е, а и Вие явно не си водите бележки, е, че България е на първо място по сива икономика – около 30%. Това, което започнахме от Четиридесет и седмото народно събрание, е лека по-полека тази сива икономика да изсветлява. Не увеличаваме данъците, а увеличаваме събираемостта. Само за последните две години и благодарение на инфлацията, но и благодарение на добрата работа на Националната агенция по приходите и Агенция „Митници“ приходите в държавата – и данъчни, и неданъчни, се увеличиха с 15 милиарда. Да, и БВП на страната се увеличи, което повлича и допълнителните приходи в държавата, но увеличената събираемост ни позволи да направим тази широкомащабна социална подкрепа и най-накрая и да продължим и Вашата политика в образованието по увеличаване на заплатите на учителите. Така че ние ще продължим това да го правим с настоящия редовен кабинет и съвсем в скоро време ще разберем, че неистините, които изказаха служебните министри на финансите по отношение на финансовото състояние на държавата, ще излязат наяве, след като бъде внесен бюджет на държавата с до 3% дефицит. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Господин Вълчев, аз се съгласявам с голяма част от казаното от Вас, но Вие засегнахте една тема за финансовото състояние на държавата в момента и казахте, че ако бяхме приели бюджет в предишното Народно събрание за 2023 г., тогава без ясен център на носене на отговорност по отношение на изпълнението на приходите и разходите държавата би се намирала в незавидно фискално положение. Аз не се съгласявам с Вас, защото ще Ви кажа, че и от предишните решения на последния редовен кабинет, и от предишни народни събрания ефектите на фискалното салдо са видни и към момента. Вие може да се запознаете, сигурно сте и запознат, със салдото по консолидираната фискална програма към края на месец май 2023 г., като в него е казано, че дефицитът е в размер на 1,2 млрд. лв., тоест и към момента носим негативите и последствията от една недалновидна и може би малко фискална политика, която може да бъде охарактеризирана с добри намерения или очаквания, но недостатъчно реализъм. Защото само ще подчертая, че този дефицит в размер на 1,2 млрд. лв. спрямо предходния отчетен период – 2022 г., се влошава с 1,8 млрд. лв., защото към 2022 г. в същия отчетен период сме били, тоест държавната хазна е била, на излишък 600 милиона. Сумарно, финансовото положение към месец май, както казвам, се е влошило само за една година, тоест от резултат на предходни решения на редовен кабинет, а и Народно събрание са в минус 1,8 млрд. лв. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вълчев, бих искал да Ви припомня чл. 87, ал. 2 от българската Конституция, както и чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси, които изключително ясно дефинират задължението на Министерския съвет да изготви и да внесе в Народното събрание Проект на държавен бюджет в срок до 31 октомври. Нито Конституцията, нито Законът за публичните финанси регламентират типа на правителството, което трябва да внесе или да има някаква лимитация това служебен кабинет да внесе редовен бюджет. Смятам за изключително недопустимо народен представител да защитава неспазване на законите. Относно дали е имало, или нямало център на фискално управление. Естествено, че има. Макар и служебен министър на финансите, той е с абсолютно еднакви права и възможности за реализиране на политики. Истината е, че служебният кабинет се погрижи за себе си с оправданието, че няма да прави дългосрочни политики, че служебният кабинет не е, за да прави дългосрочна политика. В същото време ние видяхме подписване на дългосрочни договори. Видяхме подписване на договори за ремонти на пътища на стойност 4 милиарда в последните дни на тяхното управление. Видяхме дългосрочни договори за доставка на природен газ и така нататък, но не видяхме да внесат държавен бюджет, който всъщност да реализира политика за хората и бизнеса. Господин Вълчев, молбата ми е – спрете да защитавате този служебен кабинет, защото този служебен кабинет абдикира от хората и бизнеса. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Арабджиев, политическият тон беше зададен още от госпожа Ангова, аз просто го продължих. Вие закъсняхте с репликата си. Да, не си водя бележки на Вашите думи. Чета становищата на Фискалния съвет. Надявам се и Вие да го правите. Там много ясно се казва колко са увеличени разходите, колко са увеличени приходите, колко е влошена фискалната позиция. Всъщност другото, което казахте, е, че не са правени политики за хората и за бизнеса. Ако има фискално пространство да се правят такива политики, убеден съм, че новият финансов министър, редовният финансов министър ще предложи до 10 дни или до две седмици бюджет, в който има много политики за хората и за бизнеса. Само че всички знаем, че сме на отрицателно фискално пространство. Бюджетната задача не ни е кой сектор да приоритизираме с увеличаване на средствата, а от кой сектор да отрежем. Защо сме пред такава бюджетна задача, ако бюджетът е в добро състояние?! Просто защото в последните две години малко или повече увеличихме и разходи, намалихме приходната база повече, отколкото е позволено. (Реплики от народния представител Венеция Ангова.) Позволява го брутният вътрешен продукт, позволява да го събираемостта. Не знам господин Арабаджиев как изчислява събираемостта, но аз Ви цитирах конкретни проценти и може би той е добре да си ги запише или да си ги изчисли. Факт е, че приходите от сделки в страната нето в последната година, въпреки инфлацията и ръста на номиналния брутен вътрешен продукт близо 20%, растат с минимален процент и това се случва в първите седем месеца, в които финансов министър беше Асен Василев. Що се отнася до Конституцията и миналата година си спомням, че в началото господин Асен Василев като редовен министър внесе Удължителен закон. Факт е, че това се наложи от политическата ситуация, от липсата на мнозинство. Но факт е и това, което се получи като резултат. Ако имаше редовен бюджет, ако нямаше крехко множество на бюджетния разум, което да укроти вашите предложения, да гласува против вашите предложения между първо и второ четене, ние днес щяхме да сме фалирали бюджета. И това, което се прави с продължаването на популизма, е за сметка на бъдещето, за сметка на бъркане в джобовете на децата. Ако бюджетът е добър, господин Асен Василев трябва да не предлага бюджет, с който да има намаление на разходи за образование и за наука като процент от брутния вътрешен продукт спрямо 2021 г. Защото в 2021 г. ГЕРБ оставя бюджет, Вие трябва да сте намерили допълнителни средства, да сте увеличили събираемостта и разходите за образование трябва да са поне 4,5% от брутния вътрешен продукт, а за наука 0,5%. Аз съм убеден, че господин Василев ще предложи такъв бюджет, защото е намерил грешки в други части на бюджета. Благодаря.

Благодаря, господин Желязков. Господин Вълчев, ще дебатираме бюджетната политика, когато се внесе Законът за бюджет. Тук просто искам да поправя няколко неточности свързани с това, че нямало, какво беше, център на фискалната отговорност. През 2021 г. след актуализация без мнозинство бюджетният дефицит беше 3%. През 2022 г. след актуализация без мнозинство и допълнителни разходи, които бяха внесени от народни представители, от 760 млн. лв., подкрепени основно от вашата група, над това, което ние бяхме предложили. Тоест имаше предложен бюджет, Вие казахте, че трябва да има 760 млн. лв. допълнителни разходи в този бюджет, а не спестявания. Бюджетът пак излезе на 3% дефицит на начислена основа, 0,8% дефицит на касова основа, което показва, че – да използваме един по народен израз, „сме се разполагали според кесията си“, защото сме успели всички тези разходи да ги вместим в трите процента изисквания по Маастрихт на начислена основа, а на касова основа 0,8%, тоест почти балансиран бюджет. Към момента в хазната има над 10 млрд. лв., така че всякакви приказки за фалит са абсолютно несъстоятелни. Причината да разглеждаме този Удължителен закон не е защото няма пари, а защото трябва да имаме право да ги харчим, докато се приеме нормалният Закон за бюджета. Що се отнася до това дали е трябвало да бъде приет Закон за бюджета, ако си спомняте, когато влязохме като редовен кабинет в края на 2021 г., оставаха две седмици до края на годината, в които беше невъзможно фактически да се приеме Закон за бюджета, тъй като изборите бяха октомври, даже ноември и докато се направи Народно събрание, нямаше как да бъде приет Закон за бюджета. Затова се прие едно удължаване до 31 януари, когато беше внесен Законът за бюджета в рамките на един месец и 10 дни, ако броим и Коледа, и Нова година след формирането на правителството. Съответно Народното събрание доста бързо успя да го приеме. Това е съвсем различна ситуация от това, което се случи миналата година, когато беше ясно, че шансът парламентът да излъчи правителство е минимален и че ще трябва до юни месец – шест месеца, да караме без бюджет в ситуация на висока инфлация и драстично променени макропараметри и на международната, и на вътрешната среда. Що се отнася до това какви политики ще бъдат заложени, това зависи от съответните министри, с които в рамките на следващите две седмици ще изговорим за какво има пространство, какви политики може да бъдат заложени и обезпечени, така че пак да се разположим според кесията си в рамките на 3% бюджетен дефицит. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господин финансов Министър, дами и господа! Важно е да имаме бюджетен дефицит от 3% в бюджета за 2023 г. и същото да гарантираме и за бюджета за 2024 г. Това е ключовата задача, така че, да, трябва да има бюджетен и финансов разум, очакваме го, разбира се, от Министерството на финансите, но по-важното –очакваме го от Народното събрание, дами и господа. Защото, ако го няма тук, ние приемаме бюджета и тук ще настъпят основните рискове. Защото, колеги, 3% бюджетен дефицит не е важно за нас просто заради еврозоната. Не заради това само е важно. По-важното е, че ниският, лимитираният, ограниченият бюджетен дефицит е важен за българските граждани, важен е за България. Затова го правим и затова трябва да го направим, защото дефицитът се финансира или от фискалния резерв, когато има пари, или от дълг. Това Ви е ясно – няма друг начин. Така че нашата задача е да гарантираме, че тази и следващата година дефицитът ще бъде в тези граници. В тази връзка да Ви кажа, ако обърнахте внимание, Фискалният съвет на Бюджетната комисия каза следното нещо: че те очакват – базовият сценарий на Фискалния съвет, 7 милиарда дефицит, които, отнесени към очаквания брутен продукт, са около 3,7%. Това каза Фискалният съвет – при 6,5 милиарда капиталови разходи. Това означава, че при сериозно отношение от всички нас е абсолютно възможно дефицитът да бъде под 3%, освен ако парламентът не допусне и не предложи извънредни допълнителни разходи, което ще бъде нашето голямо изпитание да бъдем разумни и да ги ограничим, уважаеми дами господа. (Реплики от „БСП за България“.) Да, то не е в това решение действително, но това е рамката, по която трябва да се движим, когато трябва да има обществен консенсус. Това е рамката, дами и господа, която ние трябва заедно да спазим. И другият въпрос, колеги от ГЕРБ, е специално към Вас. Когато предложихте седем диференцирани ставки по ДДС, аз Ви казах следното нещо: нека поне да им измерим ефекта, преди да ги приемем, нека поне на всяка от тези седем диференцирани ставки по ДДС, защото те действаха и преди, да видим свалят ли цените, печелят ли хората от тая работа, както Вие си представяте, има ли полза обществото и тогава да ги удължите. Така Ви казах тогава. Един Ваш колега ми каза за една от диференцираните ставки по ДДС, че му трябвали 10 години, за да оцени ефекта, от тази трибуна. Това го има, разбира се, в аналите на Народното събрание. Тоест благоразумието, отговорността включва това. Не трябва да правим такива мерки, без да им оценяваме ефектите, дами и господа, защото оттам дойдоха допълнителните бюджетни проблеми. Такива решения не трябва да се приемат с такава лека ръка, защото накрая заедно им плащаме сметката. И още по-важното, ако Ви питат сега хората: Вие като въведохте седем диференцирани ставки по ДДС за два дена, това свали ли цените на стоките? Нищо не можете да им кажете, защото ефектът е неясен, нямате анализ, нямате факти, нищо нямате! Така че това благоразумие, за което призовавате, да, точно в тази посока се движим всички ние и точно за това ще работим, но то включва да не се одобряват подобни разходи, без да им се сметне и оцени ефектът, уважаеми колеги. Иначе в никакъв случай не трябва да се увеличават данъците, най-вече защото преминаваме през тежки изпитания. Да, имаше първо ковид пандемия, после има война, която продължава и в момента. Тези страни, които успеят да не увеличат данъците, да запазят добрата среда, да предприемат и други мерки, да направят евентуално и съдебна реформа, дай боже, те ще имат по-добри перспективи за растеж. Именно затова рамката, по която трябва да се разберем, защото за това става въпрос – нисък бюджетен дефицит до 3%, неувеличаване на данъците, за да може икономиката ни да расте, защото възстановяването ще започне и тази война все някога ще свърши, надявам се с победа на Украйна, но ще свърши все някога. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ние трябва да сме готови за това възстановяване, което включва задължително запазване на ниските данъци. Така че, колеги, най-големият риск пред бюджета, който ще бъде приет, е Народното събрание. Ние заедно трябва да го владеем да не допускаме излишни и неоправдани разходи. Благодаря за вниманието.

уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, единственото, заради което излизам, е да Ви направя реплика и да Ви припомня – може би сте забравил, че в последните две години Вие управлявахте. Не знам защо се обръщате към нас, че сме загубили благоразумието си – ние бяхме в опозиция две години. Вие в най-различни конфигурации, част от които водени от президента Радев, други от редовно правителство, с най-различни динамики във Вашите отношения, но Вие управлявахте. Ние ставки не сме намалявали. Например Вие намалихте ДДС-то на хляба от 20% на нула процента – нещо такова беше. (Реплики от ПП-ДБ.) Вие, вие, Вашето правителство. Вашето правителство го направи и Вие гласувахте най-вероятно за. Ефектът беше, че на хляба, естествено, цената му се увеличи. Сега, да са живи и здрави от бизнеса с хляб, те са спечелили може би от това. Защото, когато се намаляват ставки, печели бизнесът, а не печелят потребителите. Сега, надявам се тоя урок да сте го научили. Това, което искам да кажа, е, че ние през последните две години не сме носили никаква отговорност за бюджета, защото си имаше и редовно правителство, и служебно правителство. Ние не сме участвали нито в редовни, нито в служебни правителства. Там сте участвали Вие. Ако трябва някой да си връща благоразумието, аз се надявам Вие да си върнете благоразумието, защото Вие сега отново отговаряте на 100% за финансовата политика. Понеже виждам едно неразбиране за взаимодействие между парламента и правителството, започвам да се опасявам, че продължавате да не разбирате, че за да има бюджет, трябва да има мнозинство. На няколко пъти и господин Василев каза: без мнозинство приехме бюджет. То всичко може да се приеме, но това, че се приема нещо, не значи, че е добро. Затова се надявам наистина за благоразумие и Вашите призиви да са отправени преди всичко към Вас, защото ние нямаме нужда от благоразумие, понеже го имаме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, понеже говорим за бюджет и затова как през изминалите 10 месеца бюджетът всъщност не събира това, което трябва да събира, а тази година показва, че действително ние имаме дефицит още в първата половина на годината. Искам само да дам два примера, които са много показателни как може да не се пълни бюджет. Първият пример е свързан с така наречения златен гьол. Спомняте ли си тук пред нас, пред Вас, стоеше господин бившият министър на земеделието и говореше, че ще дойде краят на месец март и в края му държавата ще поеме дезинфекционната дейност на „Капитан Андреево“. Имайте предвид, че за миналата година, дори когато оперираше фирмата, в българския бюджет бяха вкарани някъде около 38 млн. лв. чисти пари. Ако ние бяхме поели сега, след месец март тази дейност, имайте предвид, че щяха да влязат в българския бюджет поне около 50 – 55 млн. лв. Сега такава дейност не се извършва и тези пари не влизат в българския бюджет. Вторият пример. На базата на едно хвърчащо становище на един център за оценка на риска, всъщност е намален на проверката на 30% от всички влизащи камиони през „Капитан Андреево“. Тоест миналата година, когато се проверяваха всички 70 хиляди камиона, дори само по 500 лв. да взимат за товаро-разтоварни работи, влизаха 35 млн. лв. Сега по този начин, по който се процедира, и е направено пак от този служебен кабинет на господин президента, ние всъщност ще вкараме в националния бюджет от товаро-разтоварни работи една трета от тези средства. Ето по този начин българската държава и онова правителство се опитваше да създаде проблеми на държавата България и нас от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ да изкарва едни некадърни хора. Вече мисля, че тези два примера са достатъчно показателни. Благодаря.

Благодаря. Господин Димитров, Вие цитирахте Фискалния съвет, това, че лесно може да се направи дефицит от 3%. Ние лесно можем да направим бюджета на излишък, убеден съм, че и господин Асен Василев, но това ще е преобразуване на явни в скрити дефицити. Впрочем скрити дефицити имаше и в представения от служебното правителство проектозакон. Какво значи скрити дефицити? Скрити дефицити означава заложени социални бомби, недофинансирани системи и имаме силен инфлационен данък върху системите, издръжката е намаляла реално, заплатите са намалели, стипендиите са намалели. Миналата година всички гласувахме премахване на таксите в детските градини, за да може след това да ходят едни колеги да се хвалят предизборно, че са направили детските градини безплатни, а в същото време имаме инфлация при храната 30 – 40% и това не е компенсирано за общините. Тоест те с едни и същи средства ще трябва да купуват по-скъпа храна. Господин Димитров, уточнете се с колегите си как едновременно ще правите политики за хората. Ще има ли политика по доходите и как ще намаляваме бюджетния дефицит, само за сметка на разходи за развитие ли ще го правим? Ще продължаваме ли да увеличаваме преразпределителната функция на държавата, тоест социалните разходи, защото ние имаме голям структурен проблем в разходната част? Този голям структурен проблем е, че за да финансираме увеличената преразпределителна роля, увеличените социални разходи, ние трябва да пестим от разходи за развитие. Това ще бъде години, години напред и ще плащаме цената на популизма от последните две години, като пестим за сметка на бъдещето, ще пестим от образование. Убеден съм, че господин Василев няма да може да достигне нивото от 4,5% разходи за образование, каквото беше през 2021 г., и много ще се радвам той да ме опровергае. Така че бъдете откровени и кажете, че не можем да правим политика по доходите, не можем да правим повече социални политики, защото трябва да намаляваме бюджетния дефицит, а ще пестим от разходи за развитие. От данъците поне 10 милиарда ще продължаваме да даваме за пенсиите, защото с тези осигуровки не може да финансираме пенсиите. Нашият модел не е пенсионноосигурителен, а нашият модел е пенсионнополуосигурителен и половината от пенсиите се финансират от осигуровките. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа! Започвам с колегата Тома Биков, който направи реплика, но вече виждам, че не е в залата, но да му предадете. Като се гледаха диференцираните сметки по ДДС, нямаше такава за удължаване за хляба. Тогава тук стана един колегата от БСП, нямаше го това в Доклада, предложи я тази мярка и колегите от ГЕРБ веднага я гласуваха. Никакъв анализ, никаква оценка на ефектите…

Кой, кой?

Колегата Гечев от БСП. Колегата Гечев дойде на тази трибуна, предложи тази мярка и Вие без всякакъв анализ, без да я има в Доклада, я гласувахте. Както се казва, правехте бюджет не на коляно, а знам ли и аз как да го нарека този метод. Така, че господин Вълчев, това са лоши практики не само при Вас, не само при БСП, а навсякъде ги има. Ние, ако не ги овладеем, няма да имаме добри бюджети и качествено бюджетиране. Казвам Ви нещо, което го нямаше дори и в Доклада – там предлагат, Вие гласувате, пълна анархия. Вие казвате как да има политика по доходите, как да се намери начин да има средства за важни разходи. Има как наистина, и то са две неща. Първо, добрата събираемост, господин Вълчев. Много падна събираемостта на данъците, така че добрата събираемост е първият много важен въпрос, но има още по-важен въпрос. Българската икономиката, ако я сравните с Балтийските страни, има огромен потенциал за развитие. Това беше пропуснато в последните 10 –15 години след началото на членството в Европейския съюз. Румъния достигна 50% повече развитие от България – 50% за годините на членство в Европейския съюз. И като нарасне икономиката, господин Вълчев, ще има пари за всичко. Затова растежът трябва да бъде първата мярка – растеж, развитие и оттам по-голяма икономика и ще има пари и за образование, както Вие искате, правилно е, ще има и за здравеопазване, ще има и за пенсии, ще има за всичко. Да, това е свързано с много други въпроси. Професор Даскалов говореше за по-добрата събираемост. Да, това е един от проблемите на служебния кабинет, който влоши мерките. Ние слушахме шефа на Агенция „Митници“ в Бюджетната комисия и аз, да Ви кажа честно, такова изслушване през живота си не съм имал. Той каза, вижте сега, ние с нищо не можем да се справим, и накратко каза следното: имаме няколко черни сценария и аз ще Ви представя най-черния – това ни каза бившият шеф на Агенция „Митници“. При това положение аз си казвах на акъла – добре бе, човече, не е ли Вашата роля да постигнете резултати, да решите тези проблеми, нещо да направите, а имам чувството, и това беше характерно за служебното правителство, да покажат как нещата могат да се влошат. Ами, могат. Нашата задача е друга. Да покажем, че има решение, защото наистина има. Ако достигнем растежа на Румъния, господин Вълчев, ще има пари за всичко. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Току-що почти обезсмислихте репликата ми, но тъй като съм на трибуната, искам на Вас да Ви обърна внимание, да обърнете внимание на колегите. Сега съвсем сериозно да се обърна към колегите, така и така съм станал. Колеги, ако има нещо по Удължителния закон, както го наричаме, да се изказваме, защото това, което правим в момента, прилича на загрявка за дебата по бюджета, който го няма. Ако загряваме, нека да загряваме малко преди да дойде бюджетът. Две седмици преди мача не се загрява, господин Димитров, иначе Ви обещавам лично от мое име и от нашата парламентарна група, че дебат ще има, когато бюджетът дойде, и тогава ще разискваме. Най-важната цел е трипроцентов дефицит или по-важна цел е в рамките на каква цена – дали трипроцентовият дефицит няма да доведе до рецесия? На Института за пазарна икономика най-важното винаги Ви е било трипроцентовият дефицит, а за нас също е важно, каква е цената. Ако това ще спре растежа, мерси. Хайде да освободим министъра и да гласуваме, да прекратим дебата, да освободим министъра да си прави екипа и бюджета. Аз така предлагам, за да дойде по-бързо бюджетът.

Благодаря, господин Председател. И моята процедура я обезсмислихте Вие, а господин Цонев съвсем я обезсмисли. Тъй като стана въпрос за трениране, призовавам колегите от „Демократична България“ и ГЕРБ да не правят тази тренировка в залата. Мислех, че сте се разбрали за бюджет, данъци, помощи, а се оказа, че сте се разбрали само Мария Габриел да е вицепремиер. А това, което интересува българските граждани – бюджетът на държавата, помощите, нула процента ставка за хляба, това нещо въобще не сте го коментирали. Господин Димитров, между другото, това е най-добрата мярка, но това, като дойде време за бюджета, ще го коментираме. Благодаря Ви.

Аз имам конкретни въпроси към господин министъра, но преди това да кажа, уважаеми колеги от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, отстрани това, което правите в момента, изглежда опасно за България. Бюджетът е най-важният закон в държавата, през него минават всички политики и за пръв път виждам, откакто съм в парламента, управляващото мнозинство да се кара помежду си за бюджета. Обикновено се знае кое е мнозинството и кой е опозицията, и спорът се води между мнозинство и опозиция. За пръв път двете коалиции, които участват в правителство, се карат публично, и то остро, по същество за данъци, за помощи и така нататък по бюджета. Защо казвам, че е опасно. Представям си, като дойде време за приемане на истинския бюджет до края на 2023 г. и този за 2024 г., защото сега просто приемаме един Удължителен. Това, което правите днес, е още едно доказателство за думите ни, че преговорите за правителство бяха преговори по интереси – съюз на страха и на имунитетите. Очевидно, че по време на тези преговори не сте уточнили поне макрорамката на бюджета и данъчната политика. Затова казвам, че е опасно, защото и без това заради служебния кабинет, който не внесе редовен бюджет, държавата е изправена пред кризи. И точно заради това имам конкретни въпроси към господин Василев. Когато дойде време за истинския бюджет, разбира се, ние ще изразим позиция и ще направим предложения, но сега съм упълномощена от името на няколко десетки кметове в страната да питам следното. През този период, докато приемем, наричам го истинския бюджет, разбира се, това не е професионална дума, а лаически, истинския бюджет, през този период на удължаване гарантирани ли са парите и ще има ли плащане по започнали и недовършени проекти? Множество общини в страната са с разкопани улици, разкопани ВиК системи и стоят и чакат, защото е платена половината сума, а другата не. Кметовете са имали срещи със служебния министър на Регионалното и служебния министър на Финансите и двамата са си прехвърляли отговорността един на друг, твърдят и двамата, че пари има, има ги в бюджета, но си прехвърлят отговорността до вчера, докато има редовно правителство, кой трябва да ги плати. С оглед и на предстоящите местни избори от името на тези кметове, а предполагам, че и други, които не са ме упълномощили, се интересуват конкретно: кога ще имат доплащане по тези проекти, ще бъде ли то до 31 юли в удължителния период, или ще ги предвидите в истинския бюджет за следващ период? И втори въпрос: можете ли да гарантирате, че в този удължителен срок нито едно плащане няма да бъде засегнато – социалните плащания няма да бъдат засегнати, неплатени или намалени? Говоря за заплати, социални помощи, пенсии, майчинство до 31 юли, докато приемем редовния бюджет. Гарантирате ли, че всички социални плащания ще вървят по план, и въпросът конкретно: какво да правим с общините, които чакат остатъка от 50% от проектите, които са одобрени и чието финансиране е започнало?

Благодаря, госпожо Нинова. Това са наистина важни въпроси, започвам от втория. Средства има. С това решение ние позволяваме на централното правителство да се разплаща. За да може в пълен обем да се разплащат Здравната каса и общините, има и законопроект, който е минал на първо четене в комисия, и аз бих помолил, ако може, още тази седмица да мине и на първо четене в залата, който всъщност по други членове на Закона за публичните финанси дава възможност на общините и на Здравната каса да извършват плащания, защото те даже и да имат средствата, няма да имат законовата възможност да го правят. Така че това е първата част от двете части, които да подсигурят, че няма да има никакви забавени, нарушени плащания в нито една система до 31 юли. Що се отнася до средствата по проектите на общините, да, средствата ги има предвидени в Закона за бюджета. Министерството на регионалното развитие и благоустройството в момента е в контакт с общините, за да види кои от тях имат спешна нужда преди 31 юли, които могат да бъдат разплатени. Повечето очаквам да бъдат разплатени и вече с новия закон за бюджета след 31 юли, тъй като, доколкото разбирам, голяма част от дейностите още не са завършени, така че всъщност те няма на базата на какво да направят искането за плащане. Но там би следвало да няма някакви притеснения или проблеми, да си се движат ритмично нещата поне що се отнася до Финансовото министерство. (Реплика.) Социалните плащания няма да бъдат нарушени. Пак казах, с това решение сега ние гарантираме всички социални плащания, които прави правителството. За да могат общините и Здравната каса в пълен обем да работят и да не нарушават плащания, има внесен, вече приет от Бюджетна комисия Законопроект за изменение и допълнение на Удължителния закон в допълнение към решението. Когато той бъде приет на второ четене, надяваме се до края на този месец, също ще гарантира, че и там няма да има нарушения в плащанията.

Благодаря, господин Председател. Аз наистина ще се опитам да се съобразя с много правилно изказаното от Вас нееднократно мнение, че все пак обсъждаме само едно решение. Но ще опитам първо да поставя това решение в по големия контекст на българския бюджетен процес през последните години и в перспективата на това какво ни чака в бъдеще. Много е важно това, за което току-що стана дума при размяната между госпожа Нинова и господин Василев, а именно че това решение е придружено от един Законопроект за изменение и допълнение на – да не цитирам официалното му име – Удължителния закон, защото решение по чл. 87 на Закона за публичните финанси не урежда този тип допълнителни плащания откъм НЗОК и общините, които се опитваме с Удължителния закон да регулираме. Така че двете вървят в пакет и е важно това да не се забравя. Значи днешното решение е в контекста на неговото движение в пакет със Закона за изменение на Удължителния закон. Второ, стигнахме дотук да се налага това решение именно в крайна сметка, защото не се прие редовен закон за бюджет за 2023 г. Няма да обсъждам кой крив, кой прав, правилно ли е било, не е ли правилно било миналата есен да се приеме само Удължителният закон, но така или иначе, стигнахме дотук. Тоест каквито и да са били аргументите миналата есен, сега стигаме до момента, в който се плаща цената. Знаем, че нито едно решение, дори най правилното, не е безплатно. Винаги съществуват алтернативи и винаги идва моментът, в който се разбира каква е цената. Има редица други проблеми, които доведоха дотук. Един от тях е фактът, че служебното правителство внесе Закон за бюджета, който предвиждаше дефицит, размерът на който очевидно не е приемлив за почти никой в тази зала, и затова, понеже трябва да се преразгледа и този проектозакон, се налага да се удължи още действието на сегашния бюджет. По тази причина, без да съм най щастливият човек на света, ще подкрепя това днешно решение, което дава яснота какво ще се случва оттук нататък, и това е важното нещо, което искам да кажа. Много е важно какво ще се случва оттук нататък при бюджетирането на България. Аз съм четвърти парламент, на който съм член, и досега нормален бюджет не съм правил. През всичкото време съм бил в Бюджетната комисия и сме правили една актуализация, един бюджет за година, който се прие март месец, тоест ненормално, не според закона, когато в края на октомври трябва да е внесен и до декември да е приет, и още една актуализация. Не е нормално, не е нормално толкова дълго време да нямаме един нормален бюджет. Затова призовавам, колеги, да, с това решение отключваме възможността пак да имаме един ненормален бюджет само за половин година, но всъщност огромния дебат да го съсредоточим върху нормалния бюджет за 2024-а. Очевидно този ще е също така извънреден, аномален бюджет за 2023-та, но наистина да се подготвим и призовавам и колегите от Министерството сериозният дебат да го направим за бюджета за 2024 та. Да влезем най-после в един коловоз. Там с господин Цонев ще си спорим дали преминаване от 0,8 на 3% касов дефицит е стимулиращо икономиката, или не е, безкрай можем да водим този спор, но призовавам, да, с това решение да отворим вратата, но да свършим работата докрай, което означава нормално внесен бюджет за 2024 г. до края на октомври, нормално минал през парламента до декември и най-после да влезем в една година с приет бюджет. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Аз ще се концентрирам изцяло върху Проекта на предложеното решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходите и за извършване на разходите за предоставяне на трансфери. Първо, бих искала да кажа, че много се радвам, че господин Василев възприе нашето предложение от страна на ГЕРБ-СДС, което направихме в кулоарите, и нашето предложение беше свързано с това, че в това решение липсва един много съществен, може би най важният, елемент и той е определянето на допълнителен срок. Радвам се, че господин Василев го осмисли веднага, възприе го, пък господин Сабрутев го припозна като свое. Но това е изключително важно, защото чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси много ясно разписва какво всъщност трябва да се направи и трябва да се определи допълнителен срок, такъв какъвто в този проект на решение липсваше. Радвам се, че този срок вече е ясен и той е 31 юли. По отношение на т. 2 от това решение бих искала да направим един коментар. Заложено е Народното събрание да определи и извършването на разходите, предоставянето на трансфери и залагането на лимити от Министерството на финансите как се осъществява, каква е тяхната последователност. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че Законът за публичните финанси, по-специално разпоредбата на чл. 87, ал. 4 не предвижда такава възможност Народното събрание да определи последователността на извършване на разходите, защото законодателят ясно е постановил, че това са правомощия на изпълнителната власт и министърът на финансите би трябвало да приоритизира извършването на съответните разходи. Тук е дадена възможност, или Народното събрание поема отговорността, да бъде определена последователността на тези разходи. Според мен е важно да обясните, господин Министър, поради каква причина се налага тази точка втора да присъства в това решение и имате ли някакви опасения, че няма да се справите с тези разходи, които трябва да се извършат, или не можете да определите кои от тях са приоритетни, че се налага Народното събрание да взема подобни решения? Благодаря Ви.

Благодаря за въпроса, госпожо Петкова. Проектът е внесен от служебния кабинет, както знаете. Това е по-скоро за яснота какъв ще бъде редът, в който ще бъдат направени разходите. Не очакваме приоритизацията да окаже влияние върху възможността да се плащат всички разходи, но за прегледност не виждам да има причина да не се приеме. Ако това притеснява Народното събрание, може да гласувате против тази точка, тя да отпадне, тя не е стриктно необходима и в Проекта.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, разбира се, че Българската социалистическа партия, нашата група ще подкрепи удължаването, тъй като това е най-малкото, което може да направи парламентът в тези трудни условия, за да дадем възможност Министерството на финансите и министърът да подготвят проектобюджета и да можем да завършим сполучливо за България 2023 г. – финансово, и да подготвим един по-добър бюджет за 2024 г. Но, уважаеми колеги, тъй като стана дума, ние от БСП предлагаме тук в бюджета и при следващия бюджет за 2024 г. Само нашите предложения се позовават и се основават на опита на Европейския съюз – най-доброто и в най-развитите страни, и по слабо развитите, и бившите соцстрани. В тази връзка искам да кажа, че тук беше приведен пример от колегата Мартин Димитров за Румъния. Само че отсега използвам, като започнат дискусиите и за следващия бюджет, колегите от дясната част на парламента да се подготвят добре, тъй като повдигането на топката за Румъния е много интересно. Ей сега, за 20 секунди извадих статистиката. В Румъния икономическият растеж 2021 г. е 5,8%, 5% – 2022 г. Икономически растеж, който е около два пъти, два пъти и половина по-висок от Република България. Бюджетният дефицит – тези магически числа, като казаха за Румъния, 2020 г. Румъния има 8,5% бюджетен дефицит – о, небеса! – 2021 г. – минус 7,6%; 2022 г. – минус 5.9. Дългът на Румъния е 50%, под Маастрихт, но два пъти по-голям от този на България. Също така брутният вътрешен продукт на човек от населението в Румъния е 11 хил. 500 долара, по паритетна покупателна способност 30 776; България – 8633 по номинал, 24 хил. 398 долара според Евростат е по паритетна покупателна способност. Така че северната ни съседка Румъния – дефицити 8 – 9%, които не са добър пример, дълг, два пъти по-голям от България, по-висок икономически растеж, по-висок стандарт. Казвам го не защото призовавам да гоним дефицитите на Румъния, а да кажем още веднъж – никъде по света няма класация на страните според бюджетен дефицит, че като е минус едно, е по-голямо от минус едно и седем. Навсякъде по света се гледа брутен вътрешен продукт на човек от населението, жизнен стандарт, тоест да работим за бюджет, с който да постигнем социални цели, икономически растеж при възможно най-нисък бюджетен дефицит и дълг. Така че колегите от десницата, когато изнасят примери за Румъния, много внимателно да си погледнат числата, за да не ни вдигат топката на филето. Приятен ден!

Благодаря, господин Председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз ще се съобразя със забележката, която направихте Вие – господин Председателю и господин Цонев, но бях провокиран от изказвания в залата и затова ще си позволя малко да изляза от Законопроекта. Иначе ГЕРБ-СДС ще подкрепи удължаването, за да даде възможност на министъра на финансите и правителството да предложат редовен бюджет за тази година. Провокацията беше от страна на господин Мартин Димитров по отношение на данък добавена стойност. Господин Димитров, конкретно моята скромна личност и депутатите от СДС не сме гласували за данък добавена стойност да бъде коригиран от двадесет на нула процента, но искам да Ви напомня, че Ваш депутат, колега депутат, с гласуване – дори и при прегласуването, вкара в тази графа и брашното. Така че да не си прехвърляме топката какво е направил ГЕРБ-СДС и какво е можело да бъде направено. Иначе, аз апелирам, господин Министър, да бъдете смел и да преразгледате тези диференцирани ставки. Те бяха въведени като временни мерки във връзка с ковид кризата, която отшумя. Да, в момента има война и икономиката не само на България, а и на Европейския съюз изпада в трудности. Но и друг път съм казвал, че данък добавена стойност, който облага крайния потребител на стоки и услуги, е сравнително справедлив, доколкото може да бъде справедлив един данък за този, който го плаща. Защото този, който потребява повече и по-скъпо, плаща повече и по-скъпо. И аз не виждам какъв е смисълът тези, които могат да си позволят да плащат 20% данък добавена стойност за определени стоки и услуги, да бъдат облагодетелствани. Примерно ние народните представители трябва да си купуваме хляб с данък добавена стойност 20%, както и всички български граждани, а тези, които са в затруднено положение, нека да бъдат подпомогнати, но не така отново на калпак да се разпределят средства, които много трудно се събират в държавния бюджет. Това го казвам от гледна точка на това, че Вие заявихте една амбиция, която ние категорично ще подкрепим, да сведем бюджетния дефицит до 3% и търсите допълнителни приходоизточници. Един от тях според мен е премахването на диференцираните ставки. Желая Ви успех при изготвянето на новия бюджет! Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, вчера се проведе заседание на създадената работна група по Общия законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-353-03-06, от 26.05.2023 г. В рамките на заседанието присъстваха както представители на всяка една представлявана парламентарна група в момента, експерти, така и представители на институциите. В рамките на дебата ясно се установи, че все още има изключително много работа да се свърши по този законопроект. В последните два дни постъпиха редица становища по този законопроект и по-конкретно: Национална следствена служба преди два дни – отрицателно становище; Министерство на вътрешните работи преди два дни – 11 страници с отрицателни бележки; Прокуратурата на Република България, от вчера получено – тяхното беше бланкетно, но в рамките на заседанието те изразиха много притеснения по редица текстове; Висшият адвокатски съвет, също от вчера получено становище – 11 страници с отрицателни оценки; Наказателната колегия на ВКС – 12 страници, отрицателно становище. Очакваме и становище на Министерството на правосъдието. В тази връзка на база съгласие, което народните представители постигнахме вчера, а именно да удължим срока за предложения между двете четения отново на този законопроект, доколкото той изтича утре. Той изтича утре, а ние имаме 60 параграфа, като по множество от тях има изключително лоша оценка на институциите и професионалистите в областта. Поради тази причина, уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване удължаване с още две седмици на този наказателен кодекс, № 49-353-03-6, от 26 май 2023 г., за да можем да подходим отговорно към тези въпроси и в крайна сметка работната група да постигне някакъв ефективен резултат. Така че, моля Ви, да подложите това на гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, спомняте ли си преди две седмици, когато удължавахме срока, че Ви казах, че ще дойде този момент. Съдебната реформа я приехме за 24 часа – един петък следобед, важни закони, които касаят цялата съдебна система, без никакви работни групи, без никакво удължаване. Разбира се, резултатът от тази съдебна реформа ще я видим, но по конкретния законопроект. Да, ние ги знаем тези становища, те не са отсега. Аз Ви казах, тези законопроекти са гледани в две народни събрания, само че как ще го обясните това нещо на тези хора, които загубиха близки членове на семейството си от пияни, дрогирани шофьори, от такива, които прекарват бежанци и катастрофират? Това как ще го обясните на тях?! Да, прокуратурата знаем какво мисли. Да, ВКС знаем какво мисли. Ние сме тези, които трябва да решим и които трябва да вземем решение. И още 22 седмици да чакате и да удължавате срока няма да получите различни становища. Ние си държим на Законопроекта, всички народни представители са си застанали с подписите под всичките законопроекти. Утре изтича срокът, който има да се внесе предложение. Правната комисия да ги разгледа и залата е тази, която ще реши – ако ги отхвърли, отхвърли, ако ги приеме, приеме, но не може така да си играем със съдбата на българските граждани и с очакванията, които бяха тука. Защото и колеги от новоуправляващото мнозинство вече заявиха по медиите, а мисля, че и Вие, господин Председател, на среща с тези – не знам, да не спекулирам, но мисля, че и Вие поехте ангажимент, да бъдат приети бързо тези текстове такива, каквито трябва да бъдат. Така че, колеги, дайте да си влизаме във функциите, които трябва да вършим. Имаме достатъчно време до утре вечер, който има да предлага – да предлага, Правна комисия да ги гледа и да ги гледаме в зала. Което не става, ще се отхвърли, което става, ще се приеме. Това не спира възможността след това някой, който не е доволен, да внася нови текстове, но този законопроект е обсъждан повече от година и половина по всички комисии – Правна, Транспортна, Регионална – навсякъде, където е бил. Повечето текстове са от прокуратурата и от МВР, уважаеми колеги, те не са от друго място. Призивът ми е да не удължаваме срока, а да си свършим работата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Какво е наказанието?

Искам отрицателен вот.

Различен вот.

По начина на водене.

Благодаря, господин ротационен Председател. Между другото, колегите там ме подсетиха, че всъщност, ако Ви разделим името, както вчера казахте – едното е Росен, а другото е Тацо, а Тацо означава тишина, мълчание, така че в превод името Ви става „Росене, млъкни.“ Но сега за метафората. „Дупарата“ не е метафора. Това е скрит цитат от Бойко Борисов. Метафора беше „младата булка и старият опитен гражданин и парапетът“ – това е метафора. А мравоядът беше нещо, което съм гледал по Animal planets или National geographic. Така е. Така че, ако ще ми правите забележка за метафора, ориентирайте се към метафората, а не към скрития цитат, защото това е цитат – „200 с дупарата“ беше цитатът. „Дупарата“ да кажа не е метафора. (Шум и смях.)

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 49-354-01-49, внесен от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители на 19 май 2023 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 31 май 2023 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието – Петър Кировски – директор на дирекция „Растениевъдство“, доктор Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“. Законопроектът с мотивите към него беше представен от народния представител Ализан Яхова. Със Законопроекта се предлага тютюнопроизводители, вписани в регистъра по чл. 4, ал. 2, в срок до 15 юни 2023 г. да могат да заявят писмено, включително и по електронен път, промяна на данни за изкупения тютюн за периода 2016 – 2018 г., като приложат копия от протоколи за количествата изкупен тютюн за съответната година. Оправомощените лица от общинските служби следва да отразят в регистъра настъпилите промени в срок до три дни след тяхното заявяване. Предвидено е промяната на данните в регистъра за количествата изкупен тютюн да може да се извърши и въз основа на документи, които са подадени по § 34 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 102 от 2022 г., без да е необходимо да се подават отново. Законопроектът съответства с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на ПОДНС. Министерството на земеделието подкрепя законопроекта, като в изпълнение на чл. 74, ал. 2 от ПОДНС заявява, че Законопроектът не подлежи на нотификация пред Европейската комисия. От парламентарната група на партията на ВЪЗРАЖДАНЕ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта. След проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите единодушно с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ го прие и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 49-354-01-49, внесен от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители на 19 май 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Внесеният Проект за допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия е свързан с прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България. Нашата страна като държава членка се е възползвала от възможността през новия програмен период до 2027 г. да продължи прилагането на преходни национални помощи за земеделските производители в определени сектори, като това цели да се избегне внезапното и значително намаляване на финансовата подкрепа. В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115 е променен референтният период за предоставянето на тези преходни национални помощи, като за схемата за преходна национална помощ за тютюн избраният нов референтен период е 2016 – 2018 г. Така всеки земеделски производител следва да посочи еднократно предпочитаната година от този референтен период, през която да бъдат взети предвид изкупените количества за определяне на подпомагането, като тези количества са съгласно данни за изкупения тютюн в Регистъра по чл. 4, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Този Регистър по чл. 4, ал. 2 от Закона е създаден с изменение на същия през март 2016 г., като след приемане на подзаконовите нормативни актове той реално е започнал да функционира през 2017 г., което е втората година от новия референтен период. През следващите две години на този период 2017-а и 2018 г. голяма част от производителите на тютюн не са били добре запознати с процедурите за вписване в Регистъра, за да посочат продадените от тях количества. Освен това част от тези земеделски производители произвеждат и друга земеделска продукция и са регистрирани и по Закона за подпомагане на земеделските производители, което е създало допълнително объркване. В резултат на това част от изкупените количества тютюн през годините на референтния период не са отразени в Регистъра по чл. 4, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. За да се осигури точно прилагане на условията за подпомагане по интервенцията за преходна национална помощ, необвързана с производството, внесеният Проект на закон за допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия създава възможност тютюнопроизводителите, които са вписани в Регистъра, да заявят до 15 юни 2023 г. писмено, както и по електронен път, промяна на тези данни за референтния период 2016 – 2018 г. Предвижда се промяната на данните в Регистъра да може да се докаже с документите, които се изискват, съгласно Закона за тютюна и с протоколи, издадени от лица по чл. 16 от същия закон. С предложеното допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия се осигурява равнопоставеност и справедливост при получаване на подпомагане по интервенцията в съответствие с изискванията на националното и европейското законодателство.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да обявя решението на нашата парламентарна група, че ще подкрепим този законопроект на първо четене и мотивите към това наше решение. Знаете, че миналата година екипът, който управляваше Министерството, в добър диалог с тютюнопроизводителите, успяхме да стигнем до едни крайни добри решения, за да продължи това държавно подпомагане, което през годините е крепяло този сектор въпреки водената политика на Европейския съюз, за да не бъде един от приоритетните отрасли. Разбира се, с предложението на колегите се прави едно допълнително уточнение и едно отношение към около 1500 тютюнопроизводители, които действително не са успели да подадат навреме своите заявления, да регистрират своите количества произведен тютюн, нещо, което беше идентифицирано, разбира се, и в хода на разговорите миналата година, когато се оформяше окончателно рамката на Стратегическия план. Разбира се, миналата година беше осигурено допълнително финансиране на тези земеделски производители, надявам се и в бюджет 2023 г. да намерим начин тези средства също да останат в този бюджет, за да могат те да получат тази помощ, защото това е един от най-тежките отрасли в българското земеделие, разбира се, един от най-ощетените. Така че тези хора ще намерят нашата подкрепа днес в зала. Надявам се с това последно изменение на Закона, което правим, окончателно да се урегулира този сектор, защото през годините наистина бяхме свидетели на доста диспропорции, включително и недоволство от страна на други браншове земеделски производители, които не бяха съгласни с начина, по който се разпределяха средствата за тютюнопроизводителите, предвид референтния период, който действаше до влизането в сила на Стратегическия план. Мисля, че сега се намери точният баланс, и е редно тези, които останаха извън обхвата на подпомагането на тази държавна преходна помощ, да продължи в новия програмен период, така че още веднъж да направим необходимото тези хора да останат в обхвата на тази държавна помощ. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях изделия да бъде подложена на второ гласуване в настоящото пленарно заседание.

Господин Председател, правя обратно предложение – да не се гласува в момента. Има някои неща, които е хубаво може би да се оправят. Имахме така, как да кажа, негласното уверение, че ще се случат, защото с така предложеното изменение има един текст, който позволява на едни комисии сами да преценяват съответния производител какво е направил и какво не е направил. Като се има предвид кой контролира тези комисии и кои са хората, които произвеждат тютюн, там могат да се правят – на някои може да се напише повече, на друг по-малко, да му се плати или да не му се плати. Хубаво е този текст, ако може да се изчисти от колегите от ДПС, за да не остава съмнение, че правят нещо в общата картинка за бъдещи избори и за избиратели, които са зависими през тези комисии. Така че правя обратно предложение – да не се приема веднага.

Различен вот!

Благодаря, господин Председател. „Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия § 1. В Преходните и заключителни разпоредби се създава §6: „§ 6. (1) Тютюнопроизводители, вписани в регистъра по чл. 4, ал. 2, в срок до 15 юни 2023 г. могат да заявят писмено, включително и по електронен път промяна на данни за изкупения тютюн за периода 2016 – 2018 г., като приложат копия от протоколи за количествата изкупен тютюн за съответната година. (2) Оправомощените лица от общинските служби отразяват в регистъра по ал. 1 настъпилите промени в срок до три дни след заявяването им.“ Заключителни разпоредби § 2. Заявления и документи за корекция на данни по смисъла на § 6, ал. 1, подадени във връзка с § 34 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ бр. 102 от 2022 г.) и влизане в сила на този закон, се разглеждат по реда на § 6, без да бъдат подадени отново. § 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря, господин Председател. Бих искал да направя една редакционна поправка в § 1 – срокът, който в момента е 15 юни 2023 г., да се измени така: „в срок до 30 юни“. Причината за това е, че този закон няма да бъде обнародван преди 12 – 13 юни и хората няма да имат време да направят съответните регистрации.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, взимам това обяснение за различен вот защо аз и парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ гласувахме различно в залата – „въздържал се“. Всъщност какво се случва на практика? Ако справката, предоставена ни от вносителя, е коректна, 1500 земеделски стопани и тютюнопроизводители са пряко засегнати от цитираните мотиви на вносител – объркване и закъснение от тяхна страна да подадат своите протоколи и заявления, за да получат субсидии. Какво представляват тези земеделски стопанства? Това са малки семейни стопанства, в които работят предимно средно по двама, трима или четирима, предимно членове на семейството, което прави 4500 – 5000 души – лица, косвено засегнати от това объркване и закъснение или 4500 – 5000 заинтересовани лица Законопроектът да бъде приет. Всъщност това, което трябва да се има предвид, че всички 99% от тези косвено засегнати лица, живеят в райони, които са със 100% местна власт, излъчена от партията – вносител на Законопроекта. Или с други думи, какво се случи сега? С приемането на този законопроект с гласовете на ПП и ДБ беше осигурена една много сериозна и солидна подкрепа за предстоящите местни избори на ДПС, в което няма нищо нередно, нищо нелогично. Все пак те са си коалиционни партньори, предвиждат в бъдеще много сериозни законодателни инициативи. Няма нищо лошо. Това е процедурата ми. Затова ние не подкрепихме този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 1 юни 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г. На заседанието присъстваха: служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев; Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, МВР; Калина Александрова – началник-отдел, и Катя Попова – началник- сектор в ГДГП. Законопроектът бе представен от министър Демерджиев. Със Законопроекта се предлагат мерки на национално ниво, необходими за осигуряване изпълнението на правни актове на Европейския съюз. Шенгенската информационна система е инструмент от основно значение за прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, включени в рамката на Европейския съюз. Системата е една от основните компенсаторни мерки, които допринасят за поддържането на високо ниво на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза, като подпомага оперативното сътрудничество между националните компетентни органи за граничен контрол, полицейските органи, митническите органи, службите за административен контрол на чужденците и органите, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказания. Министър Демерджиев обърна внимание, че се предлагат само минимално необходимите изменения и допълнения на действащото законодателство, които да позволят адаптиране на основанията и процедурите за въвеждане на сигнали в Шенгенската информационна система, така че те да бъдат съответни на изискванията на системата, чиято реална експлоатация е стартирала на 7 март 2023 г. С предложения законопроект се въвеждат мерки по прилагането на Регламент ЕС 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Регламентът създава система за обмен на информация между държавите членки, използващи Шенгенската информационна система относно решенията за връщане, взети по отношение на граждани на трети държави, които пребивават незаконно на територията на държавите членки, и за проследяване на това дали гражданите на трети държави, по отношение на които са взети такива решения, са напуснали територията на държавите членки. Сигналите за връщане, въвеждани в Шенгенската информационна система, и обменът на допълнителна информация във връзка с тези сигнали подпомагат компетентните национални органи да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията за връщане. Шенгенската информационна система допринася за установяването на самоличността и обмена на информация между държавите членки относно гражданите на трети държави, по отношение на които е взето решение за връщане, които са се укрили и са задържани в друга държава членка. Тези мерки следва да спомогнат за предотвратяването и ограничаването на незаконната миграция и вторичните движения и да подобрят сътрудничеството между органите на държавите членки. С Регламент ЕС 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. се поставя акцент върху постигането на по-висока степен на ефективност, хармонизиране и съгласуваност чрез задължителното въвеждане в ШИС на всички забрани за влизане, наложени от националните компетентни органи в съответствие с процедури, съобразени с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че между момента, в който съответният гражданин на трета държава напуска Шенгенското пространство и активирането на сигнала в Шенгенската информационна система, няма промеждутък от време. Съобразно определените от Регламента условия в Закона за чужденците в Република България се уточняват и допълват хипотезите на постановени откази или принудителни административни мерки, които са основание за въвеждането от компетентните национални органи на сигнали за целите на отказ за влизане и пребиваване на територията на държавите членки. С Регламент ЕС 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. специален акцент е поставен върху сигналите за изчезнали лица и за уязвими лица, които трябва да бъдат възпрени от пътуване с цел осигуряване на защитата им или предотвратяване на заплахи за обществената сигурност или обществения ред. В тази категория се включват и сигналите за деца, изложени на риск от отвличане от родител, както и сигнали за деца, които трябва да бъдат възпрени от пътуване от съображения за собствената им защита, ако съществува конкретен и явен риск те да напуснат или да бъдат изведени от територията на държава членка, да станат жертва на трафик на хора или на насилствен брак, на основано на пола насилие или на риск да станат жертва или да участват в терористични престъпления. В тази насока със Законопроекта се предлага допълване на Закона за българските лични документи, като към съществуващите ограничителни мерки за недопускане пътуването на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица се добавя възможност за налагане на принудителна административна мярка „да не се разреши напускането на страната“ на уязвими пълнолетни лица от съображения за собствената им защита, за които съществува конкретен и явен риск да бъдат изведени или да напуснат територията на страната и да станат жертви на трафик на хора. С предложения проект на закон се предлага изпълнението и на Регламент ЕС 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им – ETIAS. Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им следва да допринесе за високо ниво на сигурност, за предотвратяване на незаконната имиграция и за опазване на общественото здраве чрез предоставяне на оценка на посетителите преди пристигането им на външните гранични контролно-пропускателни пунктове. В съответствие с изискванията на Регламента със Законопроекта се включват допълнителни текстове в Закона за чужденците в Република България, които определят правомощието на националното звено ETIAS в Министерството на вътрешните работи в случаите, когато заявлението е препратено за ръчно обработване към Република България, да извършва оценка и взема решения за издаване на отказ, отмяна или отнемане на разрешението за пътуване. Предвижда се отказът, отмяната или отнемането на разрешението за пътуване да могат да се обжалват при условията и по реда на Административно-процесуалния кодекс. Регламентирана е и хипотезата за издаване на разрешение за пътуване с ограничена териториална валидност по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или изпълнението на международни задължения на Република България. Достъп до информационната система на ETIAS чрез националното звено ETIAS във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични и други тежки престъпления, определени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, се предоставя на: Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции на МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция „Митници“, служба „Военна полиция“ и органите на съдебната власт. Със Законопроекта се осигурява приложението и на Регламент ЕС 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2017 г. за създаване на Система за влизане/излизане – СВИ. Системата следва да замени задължението за подпечатване на паспортите на граждани на трети страни, което се прилага за всички държави членки. Системата за влизане/излизане следва да функционира на външните граници на държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и на външните граници на Република България, за която проверката в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген вече е завършена успешно. Надеждността и достоверността на биометричните данни, въвеждани в системата, е от ключово значение за постигането на целите на регламента. Затова и възможността за отказ за влизане в страната в случаите, когато такива данни са изискуеми и не се предоставят, ще бъде валидно правно основание за постановяване на отказ за влизане в страната по реда на ЗЧРБ. Освен за целите на граничния контрол системата ще гарантира достъп и на националните органи, компетентни по въпросите на визите, а така също и на органите на дирекция „Миграция“ и звената „Миграция“ при ОДМВР за подпомагане на техните правомощия при вземането на съответните решения относно статута на гражданите на трети страни. Със Законопроекта се определя достъпът до системата за влизане/излизане с цел въвеждане, промяна, заличаване и справка с данни на: оправомощени консулски служители в задграничните представителства, компетентни за издаване, анулиране и отмяна на визи; оправомощени служители на Националния визов център към дирекция „Консулски отношения“ на МВнР; оправомощени служители на дирекция „Миграция“; и на звената „Миграция“ при областните дирекции на МВР. Въз основа на извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 13, без „против“, „въздържал се“ 3, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г.“ Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Ще направя резюме на Доклада, защото в Доклада на водещата Комисия бяха много сериозно предложени мотивите. „На редовно заседание, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, внесен от Министерски съвет на 10 май 2023 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Емил Ганчев, заместник-министър на вътрешните работи. Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, произтича от изискванията и има за цел да създаде необходимата законодателна уредба за осигуряване прилагането на регламентите на Европейския съюз, свързани с функционирането на Шенгенската информационна система – ШИС, на Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им – ETIAS, и на Система за влизане/излизане – СВИ. Въз основа на представените мотиви и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ще се опитам и аз в резюме да представя Доклада, тъй като съвпада в голямата си степен с този на водещата Комисия. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г. На редовно заседание, проведено на 7 юни 2023 г., Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г. На заседанието присъстваха госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт на Министерството на вътрешните работи, госпожа Калина Калчева – началник-отдел към „Международно оперативно сътрудничество“, и госпожа Яна Тодорова – експерт към „Международно оперативно сътрудничество“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Биляна Стойкова, която в своето изложение поясни, че предложените промени целят създаване на необходимата законодателна уредба за осигуряване прилагането на Регламентите на Европейския съюз, свързани със създаването и функционирането на Шенгенската информационна система – ШИС, на Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им – ETIAS, и на Система за влизане/излизане – СВИ, от компетентните национални органи. Относно Регламентите ЕС 2018/1860, 2018/1861, 1862, както и в съответствие с Регламент 1240, за отразяване на изисквания на Регламент 2226 за създаване на система за влизане/излизане (СВИ) с цел регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите членки, в Законопроекта се определя достъпът до системата с цел въвеждане, промяна, заличаване и справка с данни на оправомощени консулски служители в задграничните представителства, компетентни за издаване, анулиране и отмяна на визи, оправомощени служители на Националния визов център към дирекция „Консулски отношения“ на МВнР, оправомощени служители на дирекция „Миграция“ и на звената „Миграция“ при областните дирекции на МВР. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, с 10 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 49-302-01-32, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, въпреки слабия интерес към този законопроект в момента от страна на залата, бих желал да обсъдим с Вас философията и целите на Законопроекта. Ако сте слушали внимателно докладите на комисиите, би трябвало да сте разпознали, че със самия законопроект се правят три основни групи промени. Първата е оптимизиране на европейските информационни системи. Втората група промени касае въвеждането на нови изисквания за недопускане извеждането от страната на малолетни и непълнолетни лица. Аз бих желал със своето изказване да засегна третата и основна промяна, която се прави в този законопроект – неговата сърцевина, а именно: имплементирането в българското законодателство на европейския Регламент 2018/1240, касаещ, забележете, въвеждането на един нов механизъм за заобикаляне на визовия режим на Република България. В тази насока този законопроект, тъй като трябва да говорим по неговата философия, за мен е опасен за националната сигурност, защото засяга режима за преминаване на териториалните граници на Република България, от една страна, и засяга, забележете, преценката за допускане на чужденци на територията на страната. Чрез него за пръв път се създава въпросният механизъм за заобикаляне визовия режим на Република България – това е така нареченото разрешение за преминаване за пътуване, но моля да го разбирате като разрешение за пребиваване, тъй като след като разрешим на един чужденец да влезе на външната граница на Евросъюза – в случая в България, след това МВР трябва да следи дали той ще я напусне. Всички от Вас знаят колко е силна в момента бежанската вълна към външната граница на Европейския съюз – в случая България, и как ще трябва да засилим натиска върху Министерството на вътрешните работи да следи за изпълнението на задълженията по този нов инструмент, наричан разрешение за пътуване по въпросния Регламент 2018/1240. Този механизъм е насочен, забележете, и цитирам новия чл. 9, ал. 2, т. 1 от Законопроекта: към третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на Евросъюза. Трябва да притежават виза и вече ще им се издава разрешение за пътуване. Въвеждането на това ново законово основание за навлизане на територията на Република България се обяснява от вносителите с въвеждането на въпросния Регламент 2018/1240. Всъщност целта му е да подчини националния ни суверенитет на наднационални съюзи, които да вземат решение кой да влиза на територията на България, вместо това решение да бъде взето от българските официални власти. Дори преди малко беше засегнато в Доклада, че, само когато ръчно е пренасочено разглеждането на заявлението към българските власти, което означава, така пише и в мотивите, и в регламента, че разрешението за пътуване ще се взема в повечето случаи, забележете, чрез автоматизирани средства – аз го разбирам като изкуствен интелект, но извън територията на Република България – от страна на европейските институции. Те ще вземат решението на кой чужденец – гражданин на държава, на която трябва да притежава виза, да влезе на територията на Република България чрез заобикалянето на българския визов режим. Проблемът на този законопроект – в тази му част, е, че не е описано какво точно представлява това разрешение за пътуване и няма народен представител, който да излезе тук на трибуната и да ни обясни какво точно е това разрешение за пътуване в § 13 от Законопроекта, освен лаконично отбелязаното там, че то съответства на европейския регламент. За мен липсата на описание на това разрешение, от една страна, е следствие на неразбиране на материята или некомпетентност от страна на вносителя, или на желанието му сляпо да следва заръките на този регламент, както обикновено се случва в Република България, когато ни се представи Законопроект за въвеждане на някоя европейска директива или регламент. Тук държа да посоча на залата няколко притеснителни за мен обстоятелства. На първо място, ние приемаме Законопроект, който касае пряко националната ни сигурност, без да са получени никакви писмени становища. Ако отворите Законопроекта на сайта на Парламента, ще видите, че няма нито едно писмено становище към него. Второ, за мен фрапантна е липсата на мотиви относно създаването на това разрешение за пътуване. От 14 страници мотиви към този законопроект от страна на вносителя само две страници – две от четиринадесет, са посочени като мотиви относно разрешението за пребиваване. И това, при положение че от 13 параграфа на Законопроекта преди Преходните и заключителните разпоредби цели седем – или повече от 50%, касаят именно въпросното разрешение за пътуване. И, забележете, онези от Вас, които сте си направили труда да прочетете мотивите към Законопроекта, 100% от текста на тези две страници е директно преписване на текста на въпросния регламент 2018/1240 на Европейския съюз. Ще повторя: Министерският съвет не е изложил мотиви, а е преписал 100% от текста на регламента като мотиви за приемането на един законопроект от страна на българското Народно събрание. Няма една дума мотиви на Министерския съвет защо трябва да въведем този нов начин за влизане на територията на Република България чрез заобикаляне на българския визов режим. В тази насока, освен изнасянето на преценката извън компетентността на българската държава в повечето случаи и предаването ѝ на автоматични средства за преценка, каквото и да означава това, чрез предложения § 6 се създава за първи път формална правна възможност за обжалване по съдебен ред на отказите за влизане в страната по реда на Административнопроцесуалния кодекс, каквато формална възможност досега не съществуваше в Закона за чужденците в Република България. Да, наистина трябва да признаем – въпреки че досега няма изрична законова разпоредба за обжалването на отказите за влизане в страната, на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията, ако не ме лъже паметта, административните актове за отказ за влизане в страната, доколкото засягат правната сфера на въпросното лице, могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така че не е притеснително, че се създава изрична възможност за първи път, забележете – за първи път създаваме възможност за тези чужденци по реда на Закона за чужденците да обжалват тези откази по съдебен ред. Притеснителното е друго. Притеснителното е, че за българското правителство по-важни са гражданите на трети държави, отколкото са важни българските граждани. Защо? Чужденците ще получават експресно правосъдие по Административнопроцесуалния кодекс за сметка на другите производства по този кодекс, които се отнасят за българските граждани. И ще Ви дам пример: в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е посочено, цитирам: „Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка може да се обжалва в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът разглежда жалбата в тридневен срок от постъпването и се произнася с решение в срок до 7 дни от образуването на делото. Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок до 14 дни от постъпването на жалбата.“ Поправете ме в сметките, но чужденците вече, с така за първи път създаден нов ред, за около месец – месец и десет дни, вече ще получават едно експресно правосъдие по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отново ще кажа: притеснителното е, че българските граждани по реда на същия Административнопроцесуален кодекс с месеци и години прескачат по различни административни процедури и между съдилища и не получават същото експресно правосъдие. Аз съм омерзен от това, че на първо място, вносителят – Министерският съвет, предлага такова експресно правосъдие само за чужденци и неглижира българските граждани и на следващо място, не обяснява защо го прави. Няма една дума в мотивите на Законопроекта за това експресно правосъдие, което за първи път създаваме формално, в Закона за чужденците. И тъй като ние сме по католици от папата по принцип на тази територия, Законопроектът нарушава т. 9 от същия регламент, който имплементира. Цитирам Ви: притежаването на разрешение за пътуване само по себе си обаче не следва да поражда автоматично право на влизане. Това условие даже е преписано в мотивите, тъй като Министерският съвет е преписал Регламента, вместо да създава свои мотиви, но не е залегнало в самия законопроект. Там пише точно обратното, че повечето от заявленията за издаване на разрешения за пътуване ще бъдат решавани чрез автоматизирани средства. Това е направено именно за да стане нашата държавна граница един разграден двор. Това противоречи на т. 10 от самия регламент. Пак ще Ви цитирам: ETIAS, с други думи Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им, следва да допринесе за високо ниво на сигурност за предотвратяване на незаконната емиграция и за опазване на общественото здраве чрез предоставяне на оценка на посетителите преди пристигането им на външните гранично контролно-пропускателни пунктове. Нещо повече, в т. 25 от самия регламент: очаква се по-голямата част от заявленията за разрешение за пътуване да получават положителен отговор чрез автоматизирани средства. Какво означава това? Това означава, че заобикаляме визовия режим на Република България, създаваме нов механизъм за влизане на територията на страната, но не и за излизане – оставяме го на свободната преценка на заявителя, даваме правото да разрешава това на една автоматизирана система и вече изземваме възможността от българските институции да оценят риска. Не е ясно и какви ще са критериите за оценка на риска при издаване на такива разрешения за пътуване по този законопроект. Такива критерии липсват в него и не са посочени. Това, разбира се, е умишлено, тъй като те няма да бъдат вземани от българските институции вече. Записано е само лаконично, цитирам: специфичните показатели за риска следва да се определят, установяват, оценяват предварително, внедряват, оценяват впоследствие, след като е влязъл на територията на страната може би, преразглеждат и заличават – забележете, от Централното звено на ETIAS, не от националното, след консултация със Съвета на ETIAS по проверките, който е съставен от представители на участващите национални звена на ETIAS и агенциите. Разбрахте ли какво прочетох, защото дори аз не можах да разбера какво конкретно казва тази част на Законопроекта? Конкретното е само едно – оттук нататък българската държава вече няма да има пълен национален суверенитет да преценява на кого ще разреши да влезе на нейната територия като външна граница на Евросъюза и само можем да се молим, че тези автоматизирани средства, освен че ще вземат решение по този законопроект и разрешение за навлизането на територията на Република България на чужденци от държави, за които трябва те да имат визи. Силно се надявам, че между първо и второ гласуване няма да бъдат направени и редакционни поправки, които да позволят на същите тези автоматизирани средства да гласуват и на българските избори, че тогава, боже опази! Благодаря.

Господин Петров, Вие споменахте, че този законопроект представлява заплаха за националната сигурност. На мен ми се ще да обсъдим аспектите на тази заплаха. Е ли е според Вас евентуалното приемане на Законопроекта анексиране на България към така наречената шенгенска зона? И в светлината на демографската криза мисля, че тези в залата, които са се интересували, знаят, че България е на първо място по смъртност в Европейския съюз и на 6 място по смъртност в света. Само за 2021 г. имаме 147 хиляди смъртни случая, а средногодишно имаме 110 хиляди при раждаемост от 51 хиляди според Министерството на здравеопазването. (Реплики от „ПП-ДБ“.) Тоест ние имаме спад годишно… Не се смейте, господин Криптомире.

Лапсус, извинявам се. …имаме средногодишен спад от 68 хиляди души, което прави 100 промила, или 1% от населението. Е ли е според този законопроект крачка в посока подмяна на коренното, на местното европеидно и християнско население с индивиди от Близкия и Далечния изток, които напъплиха в Европа през 2015 г., финансирани от организациите на Сорос и които индивиди целят подмяна на коренното население и създаването на електорална маса, която да измени съществуващия ред в Европа в посока на един начертан от глобалистите нов световен ред? (Реплики.) Точно така.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петров! Не съм съгласен с Вас основно по темата, която поставихте, че промените, които се предлагат на нашето внимание днес, касаят един вид разхлабване на режима за влизане на територията на България. И ако мога да допълня, именно в тази посока са били досега критиките, които са отправяли нашите европейски партньори към нас, че към момента предоставяме твърде нисък контрол на нашите граници. Трите информационни системи, които се създават, те всъщност вече са създадени, Вие правилно отбелязахте, че в момента ние разглеждаме законопроект, който е по имплементиране на вече приети европейски регламенти, така че тези регламенти вече съществуват и са в сила. Ние просто синхронизираме българското законодателство с тях. Но като цяло да се върна на информационните системи. Те предоставят допълнителни данни на българските служби за сигурност. Влизайки в една информационна система като шенгенската информационна система или ATS, или системата Вход и Изход, българските служби за сигурност, за граничен контрол имат точно повече информация за това, ако една държава – членка на Европейския съюз, е заложила едно лице за наблюдение и то представлява за нея един риск, българските органи могат да преценят дали да вземат тази информация предвид и да му обърнат особено внимание. Това е целта на споделената информация – да могат държавите членки да синхронизират достъпа на чужди граждани, защото този законопроект касае единствено достъпа на граждани на трети страни, така че информационните фондове, които се предоставят, предоставят единствено повече информация на нашите служби за сигурност. Иначе и в момента съществува – по действащото законодателство, такава хипотеза и възможност гражданин на трета държава с шенгенска виза да влиза на територията на страната. Това не се променя. Това вече съществува. Това, което се създава, са информационни фондове, чрез които нашите служби за сигурност и пограничен контрол да могат да допълват информацията, с която разполагат, и ако преценят, че има съответния риск или че това, което другата държава е установила, е валидно или кореспондира с действителността тук, да го взема предвид. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Петров! Чухме от Вас, чухме и от Вашия пинг-понг, дето си правите във ВЪЗРАЖДАНЕ – с реплики и дуплики…

Да, да към него е адресирано. … едни много тежки внушения, които се опитвате да правите, и всъщност насаждане на страх – това си е Ваша запазена мярка – във ВЪЗРАЖДАНЕ, която се опитвате да пречупите през всичко. Казахте, че не сте разбрали част от Законопроекта, май почти целия не сте го разбрали от това, което слушах 12 минути. Между другото, ако много внимателно си слушате самото изказване, ще видите, че началото си противоречи на края. Вие сам всъщност влизате в хипотези, които вече в началото водят в една посока – говорите за бежанци, които МВР трябвало да следи, едва ли не…(Реплики.)

Ще ми е нужна 20-минутна реплика вече…

Да, ако влязат нелегални бежанци, трябва МВР да ги следи и се изненадвате от този факт като цяло. МВР отговаря за сигурността на държавата – това нещо е нормално. Видяхме с надграждането от Вашия колега всъщност, че се цели пак по една тема да се направи внушение, което да води до някакъв страх. Обикновено повечето неща са свързани с подвеждаща информация и фалшиви новини. Ние сме част от Европейския съюз. Голяма част от Вашето изказване, всъщност кажете си го направо – заявете си, че искате да излезем от Европейския съюз. Макар че аз усетих една друга нотка във Вашето изказване – със сигурност говорите за национална сигурност, но интересно дали не говорите за руската национална сигурност и за хора, които са санкционирани от Русия, които по някакъв начин Ви притесняват. Защото такова впечатление остави у мен част от Вашето изказване. Мисля, че не е редно в един законопроект, който е регламент, и ние като част от Европейския съюз, да се внушава, че по някакъв начин губим суверенитет, че по някакъв начин е заплашена националната граница и как едва ли не някой ще нахлуе от еди-какъв си произход. Няма нужда от такива внушения и страхове. Знам, че това е основна Ваша политическа теза, с която се опитвате да плашите хората, но не е мястото от тази трибуна. Благодаря.

Благодаря Ви за толерантността. Уважаеми репликиращи, трудно ми е да направя дуплика в случай, в който аз говоря 10 или 12 минути за разрешение за пътуване, което е един нов инструмент, който за пръв път се създава в българския Закон за чужденците, като начин и механизъм за заобикаляне на визовия режим спрямо държави, чиито граждани трябва да притежават визи, и го пише в самия законопроект 9и, ал. 2, т. 1. Чух няколко реплики, които са встрани от това. Да започна отзад напред. Уважаеми господин Ананиев, да, знам, че МВР трябва да охранява навлизащите на територията на Република България. Лошото е, че като дадем разрешение за пътуване на граждани на трети държави, не ние ще го даваме вече, а автоматизирано средство извън България ще получава положителен отговор – това заявление за пътуване, и те като влязат на територията на Република България, се налага МВР-то да следи и тях – дали ще излязат, или няма да излязат. Това е първият проблем. На следващо място, следващата реплика аз още в началото на изказването си, колега Петров, посочих, че има три групи промени в този законопроект. Едната наистина касае оптимизирането, така го нарекох – оптимизирането на европейските информационни системи, само че в изказването нямаше една дума за тях и не ги визирам. Изказването ми касаеше само и единствено новото разрешение за пътуване, което следва всички в тая зала да разбират и като разрешение за пребиваване в България, за съжаление. И понеже Вие казахте, че бил твърде нисък контролът на нашите граници и го подобряваме с този законопроект – как го подобряваме точно, когато автоматизирано средство извън България вече ще взима преценката за издаване на разрешение за влизане в България? Как точно го повишаваме този контрол? Никак. По отношение на господин Златанов. Вие ме питахте дали приемането на законопроекта означава и анексиране в шенгенската зона? За съжаление, не, защото приемането на България в Шенген никога не е било предмет на европейските институции. То скоро няма и да бъде, въпреки че сме изпълнили всички технически критерии. Лицемерието на Европейския съюз и на европейските институции се изразява в това, че когато трябва България да се превърне в разграден двор като външна граница и да влизат всякакви чужденци в Европейския съюз през България, разбира се, за да се намали натискът към другите южни държави – специално на Евросъюза, и той да се пренасочи към България – да, ние тогава трябва да прием законопроекти като този. Макар че ние дори не сме в Шенген, а се налага, ако не знаете, ние прилагаме и шенгенската информационна система и понастоящем. Тези чужденци, които имат забрана за влизане в Шенген, те, разбира се, получават забрана за влизане и в Република България, така че ние спазваме разпоредбите на Шенген, но не сме вътре. По-голямо лицемерие от това няма, господин Златанов. На последно място, и приключвам, за да си отговорите на въпроса, за съжаление, трябва да си пуснете един запис преди около седмица или две, в който се обсъждаше дали Урсула фон дер Лайен е дала положителна или зелена светлина за влизане в Шенген. Там се обяснява дали изпълняваме критериите за Шенген, дали ще бъде трудно влизането в Шенген или не. Аз не мога да Ви отговоря. Трябва да питате тези, които са направили този запис за по-висок контрол върху чужденците. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Преди да започна с доклада, правя процедура за допуск – на основание чл. 44, ал. 2, на заместник-министър Юлия Ковачева.

Благодаря Ви, господин Председател. Комисия по правни въпроси „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-302-01-22, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-354-01-11, внесен от Петър Василев Кьосев и група народни представители нa 26 април 2023 г. На своe редовнo заседаниe, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Крум Зарков – министър, госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, госпожа Даниела Белчина – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Светла Стойкова – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Лиляна Гюрова – държавен експерт към дирекция „Международноправно сътрудничество и Европейски въпроси“; от Висшия адвокатски съвет: професор доктор на юридическите науки Ангел Калайджиев; от Българска стартъп асоциация BESCO: господин Добромир Иванов, господин Недялко Дервенков и господин Виктор Токушев. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от министъра на правосъдието, който посочи, че законодателната инициатива е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Той добави, че с него се предлага подобряване ефективността на производството по несъстоятелност, усъвършенстване на производството по стабилизация, създаване на процедура по несъстоятелност и погасяване на задължения на физически лица – предприемачи, както и въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Господин Зарков добави, че с Проекта на закон се създават ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и се облекчава процесът по предявяване и приемане на вземанията. Предлага се намаляване на съдебните такси, приложими за отменителните искове и повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото. Законопроектът урежда правила срещу недобросъвестно поведение на страните в производствата по несъстоятелност и стабилизация и прецизира критериите при оценката на активите, като усъвършенства изискванията за дейността на синдиците. По отношение на производството по стабилизация се предлага предефиниране на целта на производството, въвеждане на ясни правила за изготвяне и приемане на план за стабилизация, както и осигуряване на условия за ефективното му прилагане. Със Законопроекта се създава правна уредба относно производството по несъстоятелност на физически лица – предприемачи, като се предлагат общи и специални норми и се установяват правила за погасяването на техните задължения. С предложените промени се цели справедливо удовлетворяване на кредиторите, премахване на пречките за ефективна стабилизация на жизнеспособни длъжници и създаване на възможност за предприемачите да се възползват от втори шанс чрез погасяване на задълженията им. Проектът на закон оптимизира процедурата за даване на съгласие на министъра на финансите относно плановете за оздравяване и стабилизация, осигурява механизми за информиране на микро-, малки и средни предприятия за възможността за стабилизацията и погасяването на задължения по удобен начин, създава възможността за събиране и обобщаване на национално равнище на данните относно производствата по стабилизация, несъстоятелност и погасяване на задълженията, прецизира възстановяване на правата на лице, което е било обявено в несъстоятелност или е било управител на такова дружество с изтичането на 5-годишен срок от обявяването на лицето в несъстоятелност и се осигурява защита на правата на работниците и служителите, чиито правоотношения несъстоятелният търговец е прекратил. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта е постъпило писмено становище от Асоциация на синдиците в България. В становището се изразяват резерви към внесения от Министерския съвет Проект на закон и се обсъжда критично възможността за спиране поради липса на имущество и правото да се продължи индивидуалното изпълнение в рамките на производството по несъстоятелност. Дискутират се конкретни текстове и се предлагат редакции относно въведените изисквания към синдиците, посочването на синдик от кредиторите, отмяната на първото събрание на кредиторите, ограничаването на компетентностите на Общото събрание и се коментират предложения, свързани с изпълнение на препоръките на Световната банка за определяне на възнаграждение на синдика.“

„Законопроектът, внесен от Петър Кьосев и група народни представители, беше представен от Петър Кьосев. Той посочи, че със законодателните предложения се създава новата правна форма на Дружеството с променлив капитал, чрез която ще се отговори на нуждите на иновативните и ориентирани към растеж стартъп компании. Цели се създаването на ново дружество, което е насочено към разработване на иновативен продукт или услуга и което след успех да бъде трансформирано в публична компания чрез предлагане на регулираните пазари или продадено на друг инвеститор. Намалени са първоначалните разходи за учредяване, предвидено е минимално съдържание на дружествения договор, предлага се свободно прехвърляне на дружествени дялове и минимален набор от права и задължения на съдружниците. Отчита се като предимство редът за придобиване на членствени права от наети от дружеството лица, като Законопроектът съдържа разпоредби за преобразуване и прекратяване. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта e постъпилo писменo становищe от Министерството на иновациите и растежа. Министерството на иновациите и растежа подкрепят създаването на новия вид дружество, като сочат, че Дружеството с променлив капитал отговаря на търсените условия на малките компании. Посочва се, че със създаването му ще се намали административната тежест и ще се улеснят и мотивират инвеститорите. Направени са бележки и редакционни предложения относно реквизитите на дружествения договор, изплащане стойността на дружествения дял, условията за промяна на управлението на дружеството, мерки за осигуряване на правната сигурност при провеждането на общо събрание и вземането на решения. Министърът на правосъдието заяви, че подкрепя внесения от Петър Кьосев и група народни представители Законопроект и добави, че от Министерството ще представят становище и ще предложат бележки по конкретни текстове. В дискусията взеха участие народните представители Стою Стоев и Бранимир Балачев. Народният представител Бранимир Балачев посочи, че подкрепя по принцип внесения от Министерския съвет Законопроект, като изрази резерви към внесения от Петър Кьосев и група народни представители Проект на закон. Председателят на Комисията по правни въпроси господин Стою Стоев изрази подкрепата си към законопроектите и готовността за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-302-01-22, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., и с 11 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-354-01-11, внесен от Петър Василев Кьосев и група народни представители нa 26 април 2023 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Ако позволите, ще изчета съкратена версия на Доклада.

Благодаря Ви. „ДОКЛАД относно Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-302-01-22, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание на 25 май 2023 г. Комисията по въпросите на Европейския съюз обсъди Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-302-01-22, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха министърът на правосъдието господин Крум Зарков, заместник-министърът на правосъдието госпожа Юлия Ковачева, директорът на дирекция „Съвет по законодателство“ госпожа Даниела Белчина, държавният експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ госпожа Светла Стойкова и държавният експерт към дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ госпожа Лиляна Гюрова. Министър Зарков представи Законопроекта, като посочи, че вече е бил представян в предишното Народно събрание и е одобрен на първо четене. Господин Зарков подчерта, че това е една от мерките от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България по укрепване на рамката за несъстоятелността, както и мярка от Плана за действие, включващ мерки за изпълнение на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към валутния механизъм ERM II. Освен важен за Плана за възстановяване и устойчивост и приемането на страната ни в еврозоната, министър Зарков акцентира, че това е задължителен Законопроект, за да се въведат разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. Предлаганите изменения и допълнения в Търговския закон имат за цел да оптимизират законовата уредба в няколко основни направления. С част от предложените промени се цели и създаване на правна уредба относно производството по несъстоятелност и погасяване на задължения на физически лица – предприемачи, включващо специални правила относно производството по несъстоятелност на предприемачите и правила относно погасяването на задължения на предприемачите. Предвид разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон в предходното Народно събрание и направените промени, които до голяма степен и Министерството на правосъдието е съобразило, и от проведените дискусии в Народното събрание, последваща дискусия в Комисията не последва. В резултат Комисията по въпросите на Европейския съюз с гласа 9 „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-302-01-22, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, чрез който се цели да се внедри в българския правен мир фигурата на дружеството с променлив капитал. Този законопроект беше подкрепен на първо четене в Четиридесет и седмото народно събрание – в пленарната зала, и в Четиридесет и осмото народно събрание – на първо четене и в Правната комисия. Бе подкрепен очевадно преди две седмици в Правната комисия отново. По същество дружеството с променлив капитал съчетава в уредбата си разпоредбите, касаещи дружество с ограничена отговорност и акционерно дружество, но се въвеждат някои доста важни особености, които дават необходимата гъвкавост на стартиращите бизнеси в България. На първо място, няма изискване за вписване на дружествения капитал в Търговския регистър, което изключително много ще облекчи стартиращия бизнес. Предвидена е възможност за сключване на договори за конвертируем заем. Конвертируемият заем е изключително широко ползвана в световен мащаб конструкция за инвестиране, която, за съжаление, в България е непозната. Това кара иновативните компании да търсят чуждестранни юрисдикции за реализацията на тяхната дейност. Въвежда се и опцията, чрез която ще се позволи на стартиращите компании да задържат своя персонал срещу възможността служителите да придобият реални дялове в компанията, в която работят. Предвидено е и задължително преобразуване на дружеството с променлив капитал, когато същото престане да отговаря на изискванията за микро- и малко предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. Това гарантира, че дружеството с променлив капитал ще бъде и временен правен инструмент за стартиращия бизнес, а не основна правна фигура в търговския оборот. Всички тези нововъведения целят единствено насърчаване на предприемаческата инициатива в България. Тук искам да подчертая, че настоящата редакция на Законопроекта отразява много от забележките, които бяха чути още в дебата в Четиридесет и осмото народно събрание. Въпреки това заявявам и в момента готовност – щом бъде изготвен Общият законопроект – както по този, така и по онзи, който е внесен от Министерския съвет, ще поискам удължаване на срока за предложения по него, за да можем да обсъдим заедно и да решим как може да подобрим текстовете по този законопроект, и заявявам, че ще спазя този ангажимент. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Ще взема отношение по така изготвения законопроект за дружество с променлив капитал, предвид, че имам личен опит – предишният ми професионален път е преминал през въпросните така наречени стартъп компании или стартиращи компании. Мога да потвърдя това, което е описано в Законопроекта, че наистина ситуацията в такава компания е много динамична през по-голямата част от първите няколко години особено от развитието на компанията. От тази гледна точка ние имаме една дупка в законодателството. Такъв вид компании обикновено имат нуждата от дружество, което е нещо между, да кажем, ООД и акционерно дружество. Съответно пък в нашия правен мир то не съществува и се получава така, че на практика нашето законодателство в момента има една бариера за хора, които имат идея и искат да развият бизнес в тази посока. Най-често говорим за IT сектора, където група от няколко човека се събират, имат някоя добра идея, която искат да развият, но в момента, от една страна, трудно намират финансиране, от друга страна, ако искат да регистрират акционерно дружество, им трябва доста голям капитал, за да пробват идеята си. Съответно всички тези бариери като фактори се натрупват и стигаме до момента, че броят на такива стартиращи компании в България е под това, което трябва да бъде, за съжаление. България има потенциала, ако погледнем на макроикономическо ниво, да бъде изключително конкурентоспособна по отношение на IT сектора – говоря не само за Източна Европа, а и за цяла Европа. Но предвид изоставащото ни законодателство, сме в ситуация, в която може би има по-скоро пречки, отколкото ползи. Смятам, че този законопроект е един от малкото, които наистина обслужват интересите на българския бизнес и са насочени чисто практично към решаването на конкретен проблем. Важно е може би да се отбележи, че подобно законодателство има в редица европейски държави – във Франция, в Германия, в Полша, в Естония, където този въпрос е уреден. Съответно там показателите – броят стартиращи предприятия – са много повече, отколкото в България като процентно отношение спрямо населението, естествено. Така че това е добър закон от гледна точка на стимулирането на предприемаческия дух в България като цяло. Още повече че много често тези компании се оказва, че са с насоченост към световния пазар, предвид сектора, в който работят. Говорим за компании, които спомагат износа на България, съответно подпомагат негативното ни търговско салдо, което пък е друг стратегически проблем, който ние имаме като държава и трябва да опитваме да решим по един или друг начин. Няма да отнемам много от времето – групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, предвид, че Законопроектът е добър, ще го подкрепи.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В моето изказване ще обоснова защо ние от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, със сигнатура 49-302-01-22 от тази година. Колеги, това е Законопроект, който се разглежда в трета легислатура. Това е Законопроект, който най-простичко можем да кажем, че подкрепя втория шанс на търговците и на лицата със свободни професии – самоосигуряващите се лица. Какви проблеми бихме решили, ако приемем този законопроект? България има траен проблем с производството по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е онова производство, при което един търговец, който е попаднал в проблем, не може повече да се разплаща, да може да бъде осребрено имуществото му и кредиторите му да бъдат удовлетворени. За съжаление, в България едно такова производство отнема близо 3,5 години при средно ниво 1,7 години за Обединението за икономическо сътрудничество. В България се осребряват едва 37,3% от имуществото при 70,2% в Обединението за икономическо сътрудничество. Разбирате как България изостава спрямо най-развитите държави. Дългата продължителност на производствата по несъстоятелност, ниската им ефективност, високите разноски за производството и обстоятелството, че кредиторите рядко се удовлетворяват изцяло при осребряването на имуществото, са проблеми, които неотложно трябва да бъдат разрешени. Считам, че този законопроект предлага адекватни решения за тези проблеми. На първо място, прави се всичко възможно да бъдат забързани съдебните производства по несъстоятелност. На второ място, те се правят по-евтини, като например: предвижда се, че държавните такси за отменителните искове, тоест когато синдикът вижда, че има някакъв проблем при претендираните вземания, да бъдат само една четвърт от обичайната такса за другите искове. Това съхранява масата на несъстоятелността и е в охрана на интересите на кредиторите. Въвеждат се електронни търгове при осребряването на имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността. Това, съгласете се, че прави процеса по-бърз, по-евтин и по-прозрачен. Въвеждат се поредица от образци на различните изявления, които трябва да се случат в производството по несъстоятелност – молби за заявяване на вземания, списък на приети и отхвърлени вземания, набор декларации, които отново правят производството по-бързо, по-евтино и по-прозрачно. Не на последно място, и това е изключително важна мярка, всъщност една от най-дискутираните в хода на дебата по този законопроект – повишават се изискванията към синдиците и се променя процедурата, по която те носят отговорност. Какво е сегашното състояние, ако синдикът извърши тежко нарушение? Той бива заличаван от списъка и това трае три години. Ние сме живи хора, работим в тежки, сложни процедури и знаем, че не всяко нарушение трябва да води до това да прекрати възможността да упражняваме определена дейност, което по съществото си е заличаване от списъка на синдиците. Трябва да има адекватна система от наказания и съответно по-леките нарушения да бъдат налагани със съответните по-леки наказания. И това се постига в този законопроект и според мен е удачна мярка. Значително се подобрява производството по стабилизация и преструктуриране. Ето тук са нещата, в които ние съсредоточаваме втория шанс на търговците. Даваме им по-добра възможност в случай, когато бизнесът поради определена рискова ситуация –съвсем скоро приключи COVID пандемията и знаем как се случват рискови ситуации, не всяка неудача в стопанския живот е просто поради лоша преценка или недобросъвестност от страна на търговеца. Когато направим едно по-ясно, по-работещо производство за преструктуриране и стабилизация, така ще дадем възможност на търговците, които са в някаква неудача, да могат да стъпят на краката си и да продължат напред. Част от законодателните предложения, които съставляват втори шанс – става въпрос включително и за членовете на управителните органи на дружества и търговци, които са обявени в несъстоятелност, бяха изработени в тази сграда на различни форуми с бизнеса. Всъщност това беше много добра законодателна практика, която считам, че ще допринесе за по-широката подкрепа на този законопроект. И на последно място, в Законопроекта за първи път се предлага на всички самоосигуряващи се, на всички лица, които осъществяват свободна професия, извършват стопанска дейност, без да са търговци, да имат същите възможности, същата подкрепа в случаите, когато изпаднат в някаква неудача, в риск, бизнесът им пострада, да ползват същата подкрепа като търговците, а именно да могат да искат стартиране на производство за стабилизация или пък да искат обявяване в несъстоятелност. Колеги, това са възможности, които, не дай си боже, в един момент могат да бъдат ползвани от 400 хиляди самоосигуряващи се. Всъщност даже кръгът на заинтересованите лица от това производство и от тези възможности е много по-широк. Струва ми се, че ние дължим на всички тези стотици хиляди хора, без да преувеличавам, същите способи за подкрепа, като при търговците, защото гръбнакът на една икономика са не само малките и средните предприятия, а възможността за свободна стопанска инициатива на всеки български гражданин. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Нашата парламентарна група в мнозинството си, предполагам, ще подкрепи и двата законопроекта – и на Министерския съвет, и на група народни представители. Аз бих искал да кажа само няколко думи, за да съм спокоен, че съм ги казал. Може би е нормално юристите да са по-консервативни от останалата част от хората в тази зала. Аз лично съм получавал бележки, че съм консервативен и, да, гордея се, може би, с това. Имам един структурен проблем, колеги, със Законопроекта на Министерския съвет и там, където свърши госпожа Йорданова, че той се отваря и към самоосигуряващите се лица, тоест лица, които не са търговци, ще се ползват от бенефитите по този законопроект. Защо лица, които не са търговци, какво търсят в Търговския закон, който урежда търговци? Понеже не знаем къде да ги уредим, дай да ги мушнем в Търговския закон. Не знам, колеги, тези, които са учили на Запад и владеят по-добре чужди езици, дали са виждали как изглежда немският търговски закон или френският търговски закон, но те са изляти като от стомана. Поне в Германия материята за несъстоятелността е уредена в отделен закон. Тя не е в Търговския закон, а има Закон за несъстоятелността въобще и там са и търговската несъстоятелност, и на самоосигуряващите се лица, и на неправителствените организации, и на физическите лица. Ние сега приемаме изменения в Търговския закон, за да уредим несъстоятелността на предприятия и на някакви лица, които не са търговци, ама дай да ги уредим там, защото не знаем къде да ги уредим. След това ще приемем Закон за несъстоятелността на физическите лица, за които вчера на Правната комисия стана дума, че май има някакви припокриващи се моменти. Въобще нямаме система, нямаме. Нямаме и структурираност, но ще го приемем, защото няма къде другаде да го сложим. Обръщам внимание просто, че ще дойде ден, ако искаме да имаме държава, в който всичко това, което се прави тук напоследък ще трябва да го отворим и да го преподредим. Просто ако искаме да имаме държава, ако не можем да продължаваме с този жизнерадостен законодателен хаос. Защото, знаете ли, защото една държава тя се вижда дали е държава като ѝ погледнеш законите, като ѝ погледнеш законодателството. Затова Ви казах как изглежда немският и как изглежда френският търговски закон. Те изглеждат като държава. Как изглеждаме ние, ще бъде отделен въпрос. Колкото по Законопроекта за дружеството с променлив капитал аз имах възможност в Правната комисия да кажа мнението си. Там пък случаят е друг. Искаме да направим нещо иновативно, защото нямаме капацитет да използваме наличните възможности на българското право и защото не знам, колеги, не мога да я разбера тази обсесия. Понякога дайте да правим иновативни неща. То е малко като измененията на Конституцията – дайте да я изменяме, защото е иновативно. Ще видим докъде ще стигнем там. Дружество, в което не е ясно какъв е капиталът, не е ясно кои са съдружниците, не е ясно кои са органите на управление, не е ясно как се взимат решения, акцията струва една стотинка и се предполага, че ще се намерят хора, които да инвестират парите си в това. Понеже господин Желязков днес сутринта направи така едно много хубаво обръщение, да го кажа, към нас и каза, че винаги трябва да мислим за избирателите и не говорим тук в лично качество, а за избирателите си аз бих искал да кажа, че аз като част от обществото, пък и предполагам, моите избиратели – хората, които поне знам, че са гласували за мен, няма да си инвестират парите в такова дружество и не бих им препоръчал да го правят. Ако има някъде в Америка или някъде по широкия свят такива рискови фондове, където някакви милиардери, които се чудят какво да правят с парите си, са решили да ги дадат на нещо иновативно на едни млади момчета, които да направят, както каза един колега софтуер за връзване на обувки по дигитален път примерно, са в правото си да го правят. Сега ние искаме да разкрием възможност такива хора да инвестират пари в български дружества. Аз силно се съмнявам, че ще има такива хора на Запад, които ще инвестират тези си пари точно в тези български дружества. Боя се, че ще има много български предприемачи, които ще направят точно такива дружества с други цели, а не за да правят иновативни стартъп проекти. Понеже стана дума кой би инвестирал в такова дружество, моля Ви да помислим, колеги, понеже това като бъде прието, то ще си стане нормално дружество, в него ще могат ли да бъдат инвестирани държавни пари, което вече засяга нашите избиратели. Как да направим така, че парите на нашите избиратели да не могат да бъдат инвестирани в такива иновативни дружества, за които, пак казвам, евентуално, в края на финансовата година ще разберем дали не са фалирали междувременно. Просто исках да Ви привлека вниманието върху тези аспекти на нашата законодателна дейност и благодаря Ви. Не искам да водя дебат – откровено Ви казвам, приемете го като така, изплаквам си болката. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! През последните 12 години българската предприемаческа екосистема наистина претърпя много стремително и бързо развитие. От първоначалните два фонда, които имаше наистина малко европейски пари до днешните 17. От първите стартъпи до стотиците компании сега, които са на глобалния пазар, България извървя дълъг път. Тези компании привличат инвестиции в себе си, защото раждат нови идеи и тласкат страната ни, надяваме се по един нов път. Те създават и работни места. Те плащат и едни от най-високите заплати в страната. Внасят едни от най-големите данъци в държавния бюджет, който обсъждаме тези дни, и като цяло създават гръбнака на една средна класа с европейски стандарт, за каквато всички си мечтаем. Всички ние се гордеем с тях, но за съжаление, в действителност повечето от тях вече не са регистрирани в България. Те са във Великобритания, в САЩ, в Нидерландия, в Естония, къде ли не, само не и тук. В България остават техните екипи, но голяма част от данъците и интелектуалната собственост заминават. Тази действителност е тъжна и абсолютно ненужно поради правното изоставане на нормите у нас лишава България от много от предимствата, които нашите млади хора и техният интелект, който работи и създава чудеса, отива някъде другаде. Основната причина нашите предприемачи да не избират България като място за регистрация на компания ведно с техните инвеститори, които трябва да доверят парите си на тази компания е преди всичко твърдата правова рамка у нас и липсата на гъвкавост такава, каквато я има в ХХI век навсякъде из Европа. За да илюстрирам какъв е проблемът, ще Ви го разкажа простичко. Когато започвате един бизнес, Вие често нямате пари. Трудно можете да мотивирате най-добрите хора да дойдат да работят за Вас, но Вие имате мечта, имате талант, имате добра идея, която може би един ден ще стане успешен бизнес. Как привличате добрите хора в тази компания? За да ги привлечете, светът е измислил така наречените опции. Възможност да получиш акции във фирмата в бъдещ момент, ако работиш добре за нея. По този начин привличаш хора с обещание за бъдещ успех. Това е една от темите на днешното дружество с променлив капитал. Друга важна тема е по отношение на инвеститорите. Темата за конвертируем заем – инструмент за финансиране, познат отдавна по света, но непознат у нас. Конвертируемият заем има подобен замисъл. Даваш заем на компания, за която не си сигурен дали искаш да участваш, като споделящ риска инвеститор и ако решиш да го направиш, имаш опцията в бъдещ момент да преобразуваш този заем в дялове на фирмата. През 2023 г. тези механизми за гъвкаво финансиране на стартиращи идеи са отдавна приети навсякъде в Европа и Америка. У нас съществуващите норми – акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, просто не ги предвиждат. В резултат на това всички тези хубави идеи, всички тези данъци, цялата тази интелектуална собственост си тръгва от България. Дружеството с променлив капитал следва европейската добра практика. Във Франция така нареченото гъвкаво акционерно дружество SAS съществува от 90-те години. В последните 10 години 70% от новите дружества във Франция са точно такива. Какво чакаме? Къде сме били досега? От 90-те години съществува това нещо. Нашето желание, така, както е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост, е най-после в България да имаме правна форма, която запазва по-дълго българските компании в България. България трябва да бъде мястото, където те развиват и бизнеса, и таланта си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Винаги когато дебатът от политически се превърне в юридически за юристите е огромно удоволствие. Слушах и госпожа Йорданова, слушах и господин Чолаков и както често пъти се случва в такъв професионален дебат, си помислих, предполагам, каквото и Вие. Права е и госпожа Йорданова, прав е и господин Чолаков, обаче имаме ситуация, в която трябва, както казахте и Вие, да отговорим на очакванията и необходимостта на нашите избиратели, а в голямата си част те са именно тези над 400 хиляди свободни професии. Да, съгласна съм – не е мястото в Търговския закон, но към момента имаме това предложение. Ето защо заявявам, че нашата парламентарна група ще подкрепи Търговския закон, внесен от Министерския съвет, защото, макар действителните забележки, които и ние имаме, и тези, които са като становища от заинтересованите страни – в лицето на организацията на синдиците и други такива, имат своето основание, но не считам, че на този етап имаме друга възможност, освен да се опитаме да отговорим на обществените очаквания за уреждане на тези въпроси, които действително имат необходимост от уреждане. Адмирираме голяма част от предложенията в Търговския закон, предложени като изменения, касаещи възможността на синдика да бъде освобождаван по конкретно производство, а не да бъде лишаван от право да упражнява професия като една изключително рестриктивна мярка. Адмирираме въвеждането на електронна форма на дневник, който да се води от синдиците за разпореждания с вещи и имоти по масата на несъстоятелността, дотолкова, доколкото това е необходимост във времето, в което живеем. Адмирираме и възможността най-накрая синдикът да разполага с едно твърдо месечно възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна заплата, като считаме, че това ще доведе до едно спокойствие в работата на синдика, което, естествено, мисля, че ще доведе и до по-голяма ефективност в неговата работа. Между първо и второ четене ние ще направим някакви корекции, които смятаме за необходими, но като цяло смятаме този законопроект за обществено необходим и ние ще го подкрепим. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Ще взема отношение по внесения законопроект за промени в Търговския закон, който е внесен коалиционно от народни представители от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Същият законопроект бе внасян в Четиридесет и седмото и в Четиридесет и осмото народно събрание. Ние още в Четиридесет и седмото народно събрание завихме, че ще го подкрепим. Ще го направим и сега на първо гласуване, като съображенията ми са следните. Те са малко по-различни от досега изказаните желания, намерения, надяване да има инвестиции, стартъп компании и така нататък. Изказването ми е малко по-практическо и то е свързано с работата по регистрация на търговски дружества. Тези от Вас, които се занимават с регистрация на търговски дружества, знаят, че има един огромен проблем в случаите, когато трябва да бъде регистрирано едно търговско дружество, в което, образно казано, е замесен чужд гражданин, без значение дали на Евросъюза, или на трета държава, без значение дали като съдружник, или като управител. Тук за всеки случай ще декларирам и частен интерес като адвокат. Та при регистрация на търговско дружество например – ще направя сравнение с дружеството с ограничена отговорност, в случаите, когато имаме съдружник или управител гражданин, който не е гражданин на Република България, възниква проблемът с абсолютно необходимата набирателна сметка, в която трябва да бъде внесен капитал, независимо какъв размер е той. Дали ще бъде 2 лв., или 2 милиона, практиците знаят, че в практиката няма абсолютно никакво значение и разликата в капитала не влече абсолютно никакви последици за оперативната дейност на едно дружество, да кажем, с ограничена отговорност. След регистрацията на ново дружество веднага капиталовата сметка – преди се теглеха парите от банката, сега тя директно се превръща в разплащателна и парите преминават като актив на дружеството и съответно можеш да се разпореждаш с тях. Но къде възниква огромният проблем в случаите, когато се опитваме ние, да кажем, адвокатите, да регистрираме едно дружество с ограничен отговорност, в което има замесен чужд гражданин?! Не можем да открием набирателна сметка в доста от случаите, защото банките, опериращи в България, отказват. На първо място, те изискват регистрационните документи, които сме съставили, съдържащи и личните документи на съответния чужд гражданин, без значение, отново ще кажа, дали е гражданин на уж общото семейство – Европейския съюз, или на друга, трета държава, евентуално данни за негови фирми в други държави и така нататък. И забележете, искат и една хубава такса в размер на няколкостотин лева вече, да кажем около 300 лв. е стандартният случай. Ще повторя, българската банка иска 300 лв. в общия случай, за да разгледа документите за откриване на набирателна сметка, в която да бъде внесен уставният капитал, и което пък е абсолютно необходимо условие, за да може да регистрирате в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел тази фирма. И банката не е задължена да уважи Вашето заявление. Банката може да Ви вземе таксата от няколкостотин лева и да откаже да Ви открие абсолютно задължителната набирателна сметка. Вие не можете да регистрирате фирмата, ако банката Ви откаже, защото нямате така необходимия ценен документ, който показва, че е открита набирателна сметка, в която има внесени хикс лева депозит – капитал на тази новоучредена фирма. Не може да го направите и трябва да ходите в друга банка, където най-вероятно ще последва същата процедура – няколкостотин лева за разглеждане на Вашите документи, и не са ангажирани с положително становище на банката. След като, как да кажа, обиколите няколко местни банки, сте принудени да кажете на Вашия клиент – чужд гражданин, който е решил да инвестира в България понякога сериозно сума, понякога и в производство в България, което носи голямо КПД и голям брутен вътрешен продукт – слава богу, имам такива примери от практиката си и понастоящем, и ще трябва да кажете на Вашия клиент, че за съжаление, той не може да открие българска фирма. А най-нормалният начин за всеки един чужд инвеститор да инвестира в България е като си открие българска фирма, българско търговско дружество, в най-общия случай дружество с ограничена отговорност – ЕООД или пък ООД, и Вие трябва да му кажете, че той не може да го направи. Дори в случаи, когато постигнете евентуално положително становище от българска банка, това е свързано и със съответните разходи, за да бъде открита такава набирателна сметка, разходи, за да бъде преобразувана тя в съответната разплащателна сметка впоследствие и евентуално за издаването в някои случаи на удостоверения за наличието на такава сметка. Тоест още едни между 50, 150, 200 лв. – зависи от това какъв договор Вие сключите с банката за откриването на такава сметка и различните преференции. Хубавото в този законопроект какво е и защо ние ще го подкрепим? Защото той дероргира всичко това! В Законопроекта в чл. 260д изрично е посочено, че капиталът не се вписва в търговския регистър. Какво означава това? Няма нужда да откривате набирателна сметка в банката и това вече не е условие Вие да регистрирате това търговско дружество, доколкото аз правилно съм разбрал механизма на Законопроекта. Тоест този проблем с необходимостта от проучване на чуждестранния гражданин, който иска да участва във Вашата местна фирма или в неговата местна фирма, която Вие желаете той да регистрира, тази необходимост вече отпада. С нея отпадат и стотиците левове такси, които биват събирани в българските банки, пак казвам, без никаква гаранция, че ще може да бъде открита набирателна сметка. Именно затова този законопроект е хубав, защото той заобикаля процедурите на българските банки. И тъй като ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме против тази тежест, която се налага от българските банки специално върху българските граждани и, разбира се, върху чуждестранните инвеститори, и тъй като ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме да дадем възможност на чуждестранните инвеститори по-лесно да инвестират в България, пак ще Ви кажа, че всеки един инвеститор желае да си открие най-вероятно и българска фирма, чрез която да осъществи своята инвестиция, то, разбира се, трябва да им създадем такава възможност, като прескочим изискването за набирателна сметка и приемем този законопроект, в чийто чл. 260г е посочено какви обстоятелства се вписват в търговския регистър и уставният капитал не е едно от тях. Тази набирателна сметка отпада, разбира се, отпада и необходимостта да имате разплащателна сметка, тоест след като бъде регистрирано в търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел това дружество, отново нямате задължителна необходимост да имате и разплащателна сметка. Защо? Защото Вашата фирма може да работи с всички други средства за плащане, като започнем от плащане в брой в законните лимити, като почнем от тези средства, наричани Револют, където имаме IBAN в някоя друга държава от Европейския съюз, имате алтернативни начини на плащане и няма нужда да прибягвате до български банки, които да Ви обслужват. Какво по-хубаво от това, дами и господа народни представители, ние да можем да учредим едно дружество, в случая с променлив капитал, без значение дали е 2 лв., или два милиона – резултатът е същият. Какво по-хубаво от това да можете лесно да откривате такова търговско дружество с променлив капитал, в което да участват чужди инвеститори и те впоследствие да могат оперативно да инвестират в България, без да бъдат отблъсквани от непосилните за тях условия или непосилните за тях откази от българските банки да открият абсолютно задължителната към момента набирателна сметка. Именно затова, дами и господа народни представители, тъй като искаме да помогнем за инвестициите в България, ние ще подкрепим на първо гласуване този законопроект, така както сме го подкрепили в Четиридесет и седмото и Четиридесет и осмото народно събрание. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Колеги, господин Петров! Казах, че не искам дебат, ама тук не мога да се въздържа. Господин Петров, Вие като патриот в момента направихте, как да кажа, едно уникално изказване в полза на чуждите инвеститори, които тук ги тормозим, защото не им позволяваме да не си отварят банкова сметка и да не си внасят капитала и като на циганска сватба казват: аз обещавам 50 хил. лв., ама те нямат тия 50 хил. лв., обаче Вие му носите документите и му регистрирате дружеството. Значи, такава защита на чуждия инвеститор аз не мога да си представя повече и на чуждия интерес. Оня ден имахме разговор… (Реплики от народния представител Петър Петров.) Не, не, не го възприемайте като ирония, абсолютно съм сериозен и нямам за цел да Ви уязвявам, разбира се, в никакъв случай, а да Ви покажа другата гледна точка. Оня ден имахме интересен разговор с господин Божанов, задочен, точно по този въпрос – за набирателната сметка. Между другото, той ми каза, че негов приятел в една много развита и страшно либерална западноевропейска държава искал да открие дружество – нали чужд гражданин, българин. Там започнали да го мотаят по същия начин – счетоводителка ли, кой ли му казва: осем месеца най-малко ще чакаш и я стане, я не стане. Вие не смятате ли, че по този начин всяка уважаваща себе си държава защитава собствения си пазар и своите граждани? Не сте ли се замислили върху това? (Реплики.) Защо този Ваш чужд инвеститор да не си намери български съдружник и български управител и няма да има проблеми с набирателната сметка?! Защо Вие искате да му го правите толкова лесно? Оказа се, че сте по-либерален от Нидерландия, както разбрах, нали, че случаят е такъв там. Като говорихме с господин Божанов и той като ми разказа този случай, аз се замислих, викам: бре, защо в Холандия, в Нидерландия е сложно? И изведнъж по логика стигнах: ами защото си пазят хората пазара! Защото, като искате да отворите фирма в Нидерландия, ще си вземете нидерландски съдружник и си назначите нидерландски управител, разбирате ли?! Те няма да Ви отворят вратата и да ви кажат: ела, прави каквото си щеш, пък обещай един капитал, дето даже няма и да го внесеш – това, което, изглежда, ние сме на път да направим в момента.

Не сте ли за?

Абсолютно! Сега ще ми е трудно да направя реплика, която си спомням, с която съм съгласен на практика с изказването, но може би въпросът ми би бил дали това да не го пренесем и върху дружествата с ограничена отговорност като възможност до определена сума да не се изисква набирателна сметка. Във връзка с това, което господин Чолаков каза, да, там проблемът с откриването на банкова сметка е сходен като този тук, обаче не и с откриването на дружества, защото там не изискват набирателна сметка. Имахме проблем да си отворим сметка, отворихме в Револют, бизнесът и дружеството си функционираше обаче и без сметка в началото. Така че двете неща, като ги разделим, става разумно ние да не блокираме регистрацията на дружество, защото Законът за мерките срещу изпиране на пари, тълкуванието на банките на тоя закон и практиките им затрудняват откриването на сметки.

Благодаря, господин Председател. Днес доста се изказваме в подкрепа в репликите на изказването. (Реплики.) Господин Петров, единственото нещо, което пропуснахте да кажете, е, че има една доста порочна практика на банките при увеличение на капитала да искат откриване на набирателна сметка. Много често в практиката се оказва, че дружество, което съществува по стария ред, по тежкия ред, не може да си увеличи капитала и трябва да обикаля различни клонове на банки, защото едната банка му отказва без набирателна сметка да му увеличи капитала. Навремето, знаете, имаше такава практика това да може става с декларация на управителя и това е добра идея, която считам, че в един момент трябва да бъде подкрепена. Това беше репликата ми. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. По отношение на репликиращите, уважаеми господин Чолаков, в изказването си не съм посочил, че ние тормозим чуждите инвеститори. Неслучайно декларирах частния интерес, защото ние като адвокати се опитваме да им помогнем и да регистрираме български фирми, в които те участват или като съдружници, или като управители, да кажем, ООД или ЕООД или АД-та. Това, което им пречи в доста чести случаи, е невъзможността те да открият набирателни сметки, в които да бъде внесен капиталът, за да бъде регистрирана фирмата. Това ги тормози. (Реплики от народния представител Радомир Чолаков.) Сега ще Ви отговоря. На следващо място, казахте, че вероятно защитаваме чужди интереси. Не, интересът е български, не е чужд. Български интерес е да влизат инвестиции в България. В случаите, когато да кажем, от една страна, в последните 12 години има управление на ГЕРБ, след това от ПП имахме още към девет месеца, сега пък те двете се събраха и там някъде поне според мен лично се корени проблемът с липсата на български инвестиции, та как да кажа, сме принудени да искаме да има и чужди инвестиции. Така че интересът е български да има чужди инвестиции, а не е чужд интерес. Разбира се, че всеки търговец преследва печалба, то затова се прави търговска фирма. Дадохте пример с една чужда държава, която осем месеца проверявала за откриване набирателна сметка. Да, но чуждата държава вече е развита. Тя има пазари, тя има икономика, тя има промишленост, тя има производство, тя има свои инвестиции, нищо от това България няма в момента. За съжаление, искаме да има чужди инвестиции в България, тъй наречените свежи приходи, които да бъдат внесени в България и да имаме свежи капитали тук, които да бъдат използвани, и трябва да правим така, че да ги привличаме. Няма нищо по-добро към момента в развития свят. Ако има друга процедура, някой да излезе да ми я каже. Аз за друга процедура не знам. Вие направихте едно предложение, господин Чолаков, и държа да Ви отговоря наистина като практик, който се занимава поне 15 години с откриване на търговски дружества в търговския регистър, свързани с чужди граждани. За съжаление, в последните пет години – от 2018-а досега, дори и чужденецът да е само съдружник, дори и да притежава 1% от капитала, от дяловете, дори само да е съдружник, а да имате българин управител, това не променя изискванията на банката, която отново само и единствено заради обстоятелството, че имаме съдружник чужд гражданин, дори да притежава 1% от дяловете, тя прави пълна проверка за няколкостотин лева и може да Ви откаже да открие така задължителната към момента набирателна сметка, така че не помага. И знаете ли, даже има случаи, когато се открива, за да се избегне този проблем – господин Кьосев може, предполагам, да потвърди – се откриваше фирмата с български едноличен собственик и българин управител и след това се продаваше на чужденеца, за да избегнем този проблем с банките, но когато отидеше в банката новият управител да открие разплащателна сметка и да работи, банката казва: о, съжалявам, фирмата е със сменен собственик, има чужденец, директно закрива разплащателната сметка. Така че и това не работи, за съжаление, като правен инструмент да го наречем. Уважаеми господин Божанов, разбира се, адмирирам, ако има как технологично като законодателна дейност да се направят предложения между първо и второ четене, напълно сме съгласни да разширим обхвата на този законопроект и да го приложим и върху дружествата с ограничена отговорност. Защо? Защото така отново ще избегнем българските банки и техните стотици левове такси за разглеждане на документи за откриване на набирателна сметка и таксите впоследствие за откриване на самата набирателна сметка. Като сметнем, че на година се откриват 50 хиляди или 100 хиляди – и с това приключвам, господин Председател – български фирми, ако можем да спестим няколко милиона лева да не влязат в българските банки, разбира се, ние ще подкрепим този законопроект, защото тези пари ще влязат директно във фирмите и ще бъдат употребени за инвестиция. Така че поне с това може да подкрепим, ако бъде направено от Ваша или от наша страна, между първо и второ четене. Само моля да преценим дали не излиза от обхвата на Законопроекта. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да се изкажа не по съществото като за първо четене на внесените промени в Търговския закон, а искам малко да разширя въпроса, свързан с това каква е отговорността на Народното събрание при гласуването и приемането на закони. Няма спор, че един от основните вносители на законопроекти е Министерският съвет. Това е негово право, те събират необходимата информация за промени в обществено-политическия живот и се стараят под формата на законопроекти да искат допълнения, изменения или внасянето на съвсем нови закони. Отговорността обаче от това каква продукция излиза накрая и доколко тези законопроекти са законосъобразни, от една страна, доколко са съобразени с Конституцията, от друга страна, доколко те вярно и точно отразяват обществено-икономическия проблем, който трябва да бъде решен с тях, доколко те не застрашават националната сигурност, доколко не създават и не биха създали смут в обществено- политическия живот, стопанския най-вече, ако говорим за Търговския закон, е наша отговорност. Трябва да Ви кажа нещо, което е много важно. Тези, които практикуват малко или много професията на юрист, знаят, че нашите закони са изменени и допълнени, а има закони, които са допълвани над 100 пъти. Първите четири листа от закона са в изменения и допълнения, което не говори добре за Народното събрание, защото то очевидно в определен момент е прибързало, приело е един законопроект, след това е установило, че това нещо не е точно така, и е започнало да го изменя и допълва. Когато преди малко Свиленски – не знам дали колегата е тук, каза, че ние сме обещали да внесем много бързо Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и това трябва да стане веднага, аз се изразих и гласувах против, не за друго, а защото бързо законодателство няма – или има законодателство, което е огледано отвсякъде и се взети всички плюсове и минуси на един проектозакон и той е добър закон, или този закон е гласуван набързо с оглед на конюнктурата и след това отиваме и започваме да го допълваме, изменяме и всякакъв вид други каламбури, което всява несигурност в неговото приложение. Тези закони, които ние гласуваме след това, и хората, и бизнесът, и съдебната система трябва да работят с тях. Когато те са неясни и неточни, те не са добри. По отношение на Търговския закон аз казах и в Комисията, ще кажа и сега – по принцип ще подкрепя на първо четене, въпреки че имам много забележки. Не мога да се съглася, че при тази ситуация ние трябва с лека ръка да приемем например Закон за дружествата с променлив капитал. Да, чухме колегата Лорер, който каза как във Франция имало… но той не каза и нещо друго, че фалитите на големите американски банки например до голяма степен се дължат именно на такива търговски дружества. Нашата банкова система, която, за съжаление, не е толкова стабилна и няма възможност с лека ръка да увеличава външния дълг, защото сме в режим на борд, няма как да издържи, ако тези търговски дружества, вливането на определени пари, преминаването в акции, преминаването в собственост и така нататък не бъдат огледани както трябва. Така че аз ще гласувам за, но апелирам към всички Вас – между първо и второ четене нека спокойно, да не бързаме, да не съкращаваме срокове, напротив, да се даде възможност отвсякъде да се огледат тези закони и когато наистина приемем един закон, да се гордеем с него, а не само всички практикуващи юристи да говорят, че сме некадърни, от една страна, и от друга страна, тези, които ще го прилагат в съда и съдебната система, да се чудят какво всъщност сме искали да кажем и дали това, което сме казали, не противоречи на други закони. Да не говорим колко пъти Конституционният съд е изменял наши закони, да не говорим колко пъти са прогласявали нищожността на определени закони. Колеги, ние сме законодатели. Няма бърза законодателна дейност. С това завършвам. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По отношение на двата законопроекта, които разглеждаме днес на първо четене, ще бъдат подкрепени от нашата парламентарна група. Фактът, че един от законопроектите, и ние имаме внесен такъв законопроект, трябва да обърна внимание на колегите от бизнеса и асоциациите, които разработиха този Законопроект за дружества с променлив капитал, да припомня на част от залата, които са присъствали в Четиридесет и седмото народно събрание, че Законопроектът беше подкрепен на първо гласуване. Имаше огромно желание от мнозинството народни представители той да бъде приет и на второ, но единствено срокът на живот на Четиридесет и седмото народно събрание не позволи текстовете да се прецизират между първо и второ четене, за да бъде приет финално. Промяната в консервативния закон, а именно Търговският закон за създаването на възможност за образуване на дружество с променлив капитал, което в по-голямата си част има плюсове за раздвижване на инвестициите в България, естествено, в сектори, които носят голяма добавена стойност. Смятам, че ще бъде подкрепен и на днешното заседание този законопроект, като се надявам с работна група от колегите юристи и икономисти, които са заинтересовани за осъществяването и приемането на такова дружество и такова изменение в Търговския закон да работим заедно, стегнато, за да може да го осъществим като факт. И в Четиридесет и седмото народно събрание съм изразявал насоките, за които аз смятам, че трябва да бъде прецизиран текстът на вносителя във връзка със защитаване интересите на бизнеса, но и интересите на вложителите в такива дружества. Съгласете се, колеги, че трябва да пазим и техния интерес. Затова трябва да намерим баланс в законодателството, а именно с това прецизиране, което се надявам да бъде направено между първо и второ гласуване на предложения законопроект и да осъществим тази цел като законодатели, която трябва да е водеща. Искам да добавя, че за Законопроекта на Министерския съвет споделям мнението на всички парламентарни групи, които се изказаха, особено колегите от Правната комисия, които казаха, че подкрепят предложените от Министерския съвет промени, но са изненадани от начина и подхода на Министерския съвет, а именно тези промени, така направени, да намерят място в този закон. Трябва да отчетем факта, че голяма част от компаниите, които може би желаят да инвестират в България, търсят такива възможности. Някои ограничения бяха споделени, макар че не смятам, че са толкова съществени, но нека да направим всичко като законодатели и да помогнем на българската икономика да заработи на по-бързи обороти, естествено, да привличаме и български инвеститори, и чуждестранни такива. Съгласете се, че това са данъци и добавена стойност за българската икономика. Като имаме предвид че всяка промяна трябва да бъде прецизирана и още веднъж затвърждавам мнението и вътрешното убеждение, което имам, че при отношение на промени в Търговския закон трябва да се стремим за максимален баланс при интереса на инвеститорите и защита интереса на вложителите. Аз заявявам, че ще направя такова предложение, обсъдено с моите колеги от парламентарната група, а именно в Законопроекта за изменение на Търговския закон в частта създаване на дружества с променлив капитал. Колеги, призовавам още веднъж да подкрепим и двата законопроекта. Благодаря за вниманието.