9 юни 2023 г.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, вчера министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов разпореди да бъде направен пълен анализ на всички възможни действия от страна на Министерството на икономиката и индустрията по казуса с Пловдивския панаир с цел защита на държавния интерес. Това се случи, след като вчера Апелативният съд – Пловдив, излезе с определение, че Агенцията по вписванията няма правен интерес от изненадващото решение на Общинския съвет – Варна, за апортиране на притежаваните от нея акции в дружеството „Пълдин туринвест“. От името на парламентарната ни група искам да изразя адмирации за светкавичните действия на министър Богдан Богданов и демонстрирания ангажимент от страна на неговата институция държавата най-после да влезе в своята функция и да защити своя интерес. Това е важен сигнал към цялото общество и конкретно към пловдивската общественост, че новоизбраният ръководител на институцията ще търси решение на един от най-наболелите проблеми за града още в първите си дни като министър. Във връзка с това, господин Председател, нашето предложение е точка първа от днешния дневен ред да бъде оттеглена. Народните представители от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ няма да се откажем да търсим решение за Пловдивския панаир в рамките на закона и ще продължим да контролираме действията на всички държавни институции, свързани с казуса. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, наистина законопроектът е важен, точката е важна. Господин Председател, аз нямам представа – Вие ще ни информирате, Министърът на финансите би трябвало да присъства на това важно първо гласуване, тъй като и вчера той заяви ангажимент към този законопроект. Не знам дали е осигурен, дали е информиран и ако не може да присъства, мисля, че е редно тази точка да я гледаме в негово присъствие, ако не, да е точка първа за сряда примерно. Преценете Вие, но според мен не е редно Удължителният закон да премине в отсъствието на представител на Министерския съвет – в случая министъра на финансите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, първо една процедура. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на: Министерството на финансите Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“; От Националния осигурителен институт: Снежанка Малакова – директор на дирекция „Правна“, Пенка Танева – директор на дирекция „Анализи, прогнози и планиране“; От Министерството на здравеопазването: Мария Беломорова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“; От Националната здравноосигурителна каса: доктор Йорданка Пенкова – временно изпълняваща длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 49-302-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 май 2023 г. На заседание, проведено на 1 юни 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Росица Велкова – служебен министър на финансите, проф. Борис Грозданов – председател, и Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; доктор Александър Златанов – служебен заместник-министър на здравеопазването; доктор Йорданка Пенкова – временно изпълняваща длъжността управител на НЗОК; проф. Емил Мингов – служебен заместник-министър на труда и социалната политика; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на НСОРБ; Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на финансите, представители на синдикалните и работодателските организации и други. Законопроектът беше представен от министър Велкова. В началото на своето изказване тя посочи, че във връзка с изтичане на 10 юни 2023 г. на срока на действие на Закона за прилагане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., така наречения Удължителен закон, и с цел финансиране на функциите и предоставяните услуги от разпоредителите с бюджет е необходимо да се продължи неговото действие до приемането на бюджетните закони за 2023 г. Със Законопроекта са предложени и промени с цел гарантиране заплащането на дейности, свързани с помощи и обезщетения, други разходи, свързани със сигурността, живота и здравето на хората, включително и промени в размери и обхват на социални плащания – минимален размер на пенсията, нова еднократна помощ за ученици от втори до четвърти клас и други, размерите на които се определят с годишните закони за държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване. Освен това се осигурява възможност да се дофинансират инвестициите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, в резултат на инфлационните процеси, които довеждат до увеличаване на прогнозните стойности на изпълнението, оценени при одобрението на Плана по цени преди и до 2021 г. Осигуряването на допълнителен национален ресурс за изпълнението на капиталовите инвестиции ще ограничи изоставането в графиците за изпълнение на дейности, за които предстои да се заявят искания за плащане към Европейската комисия до 2026 г. Предлага се и отмяна на ограниченията по чл. 11, ал. 4 и § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Удължителния закон, тъй като Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за финансиране на разходите и трансферите. Министър Велкова подчерта, че тези разпоредби са в отклонение на чл. 154, ал. 20 и 21 от Закона за публичните финанси. Принципът на единната сметка е именно управление на общия ресурс, консолидиран в нея от всички сметки в БНБ, и извършване на всички плащания по сметките в БНБ в рамките на този общ ресурс, за което се изготвя прогнозен ежемесечен касов план. По този начин се минимизира ползването на заеми, съответно не се допуска прекомерно увеличаване на задлъжнялостта на държавата, което от своя страна при равни други условия намалява и разходите по обслужването на държавния дълг. Предвид това прилагането на рестрикции по отношение на извършването на плащания в рамките на разполагаемия ресурс на единната сметка крие потенциален риск за настъпване на временен ликвиден разрив и невъзможност за обслужване на плащания, включително плащания по обслужване на държавния дълг, разходи по бюджета на Държавното обществено осигуряване и държавния бюджет, съответно блокиране на действието на важни социални, икономически и финансови функции на държавата. Още повече че разпоредбата на чл. 87, ал. 2 на Закона за публичните финанси ограничава възможностите за поемане на държавен дълг до приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., което може да постави България в ситуация на липса на алтернативи и натрупване на просрочени задължения, което съответно ще блокира функционирането на системите. В заключение министър Велкова отбеляза, че с приемането на Законопроекта ще се осигури стабилност и възможност за финансиране на системите и осъществяване на техните държавни и обществени функции до приемане на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. По Законопроекта са проведе дискусия, на която бяха застъпени следните становища и искания: Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов заяви, че Фискалният съвет не може да изрази конкретна позиция, тъй като в обсъждания законопроект няма числови параметри. Все пак той посочи, че Фискалният съвет е съгласувал внесения законопроект поради действащата дерогация на фискалните правила. В този смисъл е изключително важно по отношение на България да не започне процедура по свръхдефицит. Ето защо дискутираният 3% дефицит за 2023 г. е политическо решение, а не балансиращо бюджетно. Бюджетът в момента има структурни проблеми, поради което следва да се вземат съответно политически решения в средносрочен план за евентуално вдигане на данъците или ограничаване на определен тип разходи. В момента забавянето на данъчните приходи е доста по-високо, отколкото темпът на нарастване на разходната част. За първите пет месеца нарастването на приходите и помощите общо е 8,5%... (Шум и реплики.)

…докато всички разходи растат в рамките на 17%. В заключение той посочи, че без структурни мерки в дългосрочен план трудно държавата ще се върне към балансирана бюджетна позиция. (Шум и реплики.)

В отговор на изразеното от народния представител Тошко Йорданов притеснение относно вземането на пари от Сребърния фонд и от еврофондовете за извършване на плащания по заложените разходи и дали това не е първа стъпка към увеличаване на данъците или пък теглене на заем, министър Велкова посочи, че § 15 и чл. 11, ал. 4 от Удължителния закон са в противоречие с чл. 154, ал. 20 и 21 от Закона за публичните финанси. Отмяната на посочените разпоредби ще даде възможност държавата временно да използва този ресурс. В момента е налице фискален резерв от примерно 10 милиарда и 100 милиона, от които може да се ползват 2 милиарда за касови разплащания. Останалите 8 милиарда са условно блокирани, тъй като са в Сребърния фонд и са европейски средства, така че държавата няма да може да ползва този ресурс, а ще трябва да ползва заем от дълговите пазари, където ще заплаща лихва от поне 5%. Върху този ресурс, който се държи блокиран в БНБ, се начислява лихва от 2,5%. Досега никога не е посягано на ресурса от Сребърния фонд, това е един неснижаем остатък на фискалния резерв от четири милиарда и половина, затова и предлага между първо и второ гласуване на Законопроекта да се предложи разпоредба за неснижаемия остатък, която да е аналогична на тази във всеки един годишен закон за бюджета. Румен Гечев заяви, че парламентарната им група ще подкрепи Законопроекта на първо гласуване, имайки предвид фактическите обстоятелства в момента, но подчерта, че ако Министерството на финансите беше изпълнило задължението си да внесе до края на месец октомври 2022 г. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., нямаше да се стигне до тази ситуация. Той се изказа категорично против вземането на пари от Сребърния фонд, като поиска Министерството на финансите да предостави разчети колко ще струва на държавата тегленето на външен, съответно на вътрешен дълг. В този смисъл народният представител Петър Чобанов посочи, че в Законопроекта не е предвидена изрична норма за нов таван на дълга и това е алтернатива, която следва да се разгледа между първо и второ четене и съответно да се предложат текстове. В отговор на народния представител Цончо Ганев какъв е като номинал фискалният дефицит и какви са разчетите до края на годината, министър Велкова посочи, че дефицитът към 31 май 2023 г. е 1 милиард и 200 милиона, което представлява 0,6% от БВП, а размерът на фискалния резерв е 10 милиарда и 100 милиона. При действащото законодателство и приетите нормативни актове се очаква дефицитът да е 6,4%, какъвто е заложен във внесения законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Народните представители Венко Сабрутев, Венеция Ангова и Ивайло Шотев застъпиха становището, че до тази абсолютно безпрецедентна ситуация – на 1 юни 2023 г. да се разглежда Законът за удължаване на удължаването на държавния бюджет за 2022 г., се е стигнало поради неизпълнение на законовото задължение на служебния кабинет на президента Радев да внесе Законопроект за държавния бюджет за 2023 г. Те поставиха следните въпроси: дали ще се сбъдне прогнозата за 6,4% дефицит, при положение че е минало почти полугодие и в момента дефицитът е в размер 1%; дали Министерството на финансите може да предостави повече информация за изпълнението на приходната и разходната част, тъй като според тях изпълнението на приходната част е 38%, а на разходната част е 33%, тоест налице е по-добра реализация на приходната от разходната част; какви са очакванията за реалните разходи, които трябва да се направят до края на годината по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми. В отговор на така изразеното становище и поставените въпроси министър Велкова заяви, че не е внесен бюджет в края на миналата година, тъй като бюджетът е израз на политиката на едно редовно правителство и реализация на неговата управленска програма. Що се отнася до внасянето на бюджет от служебното правителство на 28 април 2023 г., то с този законопроект не се прави политика, а напротив, проектът на бюджет е такъв по действащото законодателство, по действащи приходни и разходни нормативни актове. Действително към 31 май 2023 г. дефицитът е 0,6% от БВП, или 1,2 млрд. лв., но от 1 юли започва изплащането на пенсии, които ще бъдат индексирани с 12%, тоест автоматично всеки следващ месец разходът ще е много по-висок от този, който се прави в момента. Освен това тази година приключват окончателните разплащания по стария програмен период, тоест това ще доведе до ръст на капиталовите разходи. До края на годината ще се извършват разходи и по проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, в противен случай не може да се отчете постигане на целите – изпълнение на националните инвестиции, за да се заяви второ и трето плащане. Освен реформите има изискване и за изпълнение и постигане целите на инвестициите. Оставащите средства за разплащане по стария програмен период 2014 – 2020 г. са в размер на 4,1 млрд. лв. Ако не бъдат усвоени, те подлежат на възстановяване и връщане на Европейската комисия. По Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда да се извършат разходи до края на 2023 г. в размер на 1,3 млрд. лв. В подкрепа на обсъждания законопроект се изказаха народните представители Красимир Вълчев, Теменужка Петкова и Александър Иванов, които подчертаха, че едно от най-хубавите неща, които направи Четиридесет и осмото народно събрание, е да не приеме Закон за държавния бюджет за 2023 г., като по този начин България е спасена фискално, в противен случай държавата е щяла да фалирала досега. Налице е бюджет с голям очакван дефицит и скрити дефицити – необезпечени редица разходи в системите, замразени инвестиции. И това е така поради липсата на център на фискално управление през последните две години. Обикновено центърът на фискално управление е финансовият министър, зад който стои мнозинство. Според господин Вълчев, за съжаление, финансовият министър на управляващото мнозинство не е бил с мисия и отговорност да защитава публичните финанси. Освен това според него е добре да се обсъди предложението за неснижаем остатък, тъй като временното изземване на средства обикновено става постоянно. В отговор на поставените въпроси министър Велкова посочи, че е типично в първите месеци и първата половина на годината бюджетът да е на излишък, като дефицитът започва да се оформя в четвъртото тримесечие – предимно ноември – декември. През 2023 г. бюджетът е на излишък с 470 млн. лв. само през месец януари, докато от месец февруари бюджетът е на дефицит, тъй като приходът изостава спрямо разхода. За сравнение с предходната година салдото към 31 май 2023 г. е отрицателно – минус милиард и двеста милиона, а салдото към 31 май 2022 г. е положително – излишък от 605 млн. лв. Приоритизирането на разходите е необходимо, тъй като съгласно действащото законодателство не може да бъде теглен нов дълг, а и ако не отпадне разпоредбата на § 15 да се освободят средства от фискалния резерв, неминуемо ще се стигне до приоритизиране на разходите и няма да може да се изплаща всичко. Що се отнася до внасянето на Проект на решение и на Законопроект за изменение на Удължителния закон, то следва да се има предвид, че решението е на основание чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси, а Удължителният закон, който не произтича пряко от Закона за публичните финанси, е доразвит. Мартин Димитров застъпи становището, че ако към края на май дефицитът е 1,2 млрд. лв., то са напразни страховете, че дефицитът ще бъде към края на годината 12 млрд. лв. Напротив, със сегашните темпове дефицитът отива към 4%. Според него с подходящи мерки и редовно правителство може да се изработи бюджет с 3% дефицит. В отговор на неговия въпрос за икономическия ефект от въвеждането на седемте диференцирани ставки по ДДС министър Велкова посочи, че той възлиза в годишен размер на около 1 млрд. лв. Председателят на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева представи на вниманието на народните представители по Законопроекта пет предложения ,чиято цел е да се осигури по-гъвкава среда за работа на общините, без да са налице нови разходни ангажименти. По-важните предложения са регулярност на постъпването на трансферите от целевата субсидия за капиталови разходи и да може тя да се трансформира в други целеви разходи на общината; да отпадне ограничението за увеличаване на възнагражденията в общинската администрация; предоставяне на правомощие на Министерския съвет със свои актове да дава на общините допълнителни разходи за изпълнение на влезли в сила нормативни актове, свързани с провеждането на държавна политика; да се отмени чл. 17б в Закона за общинския дълг; да се предвиди разпоредба в Кодекса на труда за изплащане на допълнителни възнаграждения на общински служители, които работят по Плана за възстановяване и устойчивост. Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов отбеляза, че целта на заседанието не е да се намери трайно и окончателно решение на проблемите. Ето защо той ще представи на вниманието на народните представители десет страници с предложения за решаването на проблеми. Главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България Любослав Костов застъпи становището, че изпълнението на приходите към първото тримесечие върви малко по-добре в сравнение с предходните години. Според него е налице потенциал приходите да бъдат малко по-големи от плануваните, без да се правят някакви промени, което ще се отрази на дефицита, който няма да е 6,4%, а по-скоро 4% – 4,5%. В този смисъл следва да се намери правилен подход по отношение на всички икономически субекти, а именно: повишаване на ръста на доходите за работещите и подпомагане на бизнеса, където е необходимо. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев постави въпроса откъде са източниците на приходите, за да се плаща увеличението на пенсиите от 1 юли 2023 г. По отношение на седемте диференцирани ставки по ДДС той посочи, че негативният ефект от 1 млрд. лв. следва да се разглежда едновременно с повишения осигурителен доход и възнаграждения в секторите с намалени ставки. Според данни на НСИ към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. тези сектори отчитат ръст на осигурителния доход и на разходите за възнаграждения от над 30% в някои от тях. В този смисъл ефектът от намалените ставки по ДДС трябва да се разглежда нетно. Становището на представителя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Теодор Дечев е, че Законопроектът за удължаване действието на Удължителния закон ще има изключително негативен ефект в средносрочен аспект. Според него трябва час по-скоро да има редовно правителство и легитимен бюджет. След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 49-302-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 май 2023 г.“ Сега, ако ми позволите, господин Председател, ще си позволя да се обърна към народните представители – моля в своите изказвания те да адресират въпроса дали са съгласни така изчетеният законопроект да бъде приет на две четения днес, или ще имат съответно предложения между първо и второ четене, за да знаем как да процедираме. Благодаря.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Моето мнение е, че трябва да дадем достатъчно време между първо и второ четене най-вече защото в Комисията обсъждахме въпроса със Сребърния фонд. В момента искаме да отключим едни 8 милиарда, за да не се налага държавата да тегли кредит, което изглежда логично. Това беше решението, което взехме в Комисията. Тогава министър Велкова каза, че до Сребърния фонд няма да стигнем. Въпреки това обаче в така направеното предложение отключваме и европейските средства, и Сребърния фонд. Беше коментирано в Комисията, че можем да отключим само европейските средства и това би следвало да бъде достатъчно. Ако пипнем и Сребърния фонд, било то и само на теория, даваме много лош сигнал. Затова моето предложение е да оставим малко повече време, колкото е необходимо, за да се вкара този текст и да приемем отключване само на европейските средства.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС подкрепихме Законопроекта на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, ще го подкрепим и днес, защото е необходим за функционирането на държавата. Също като колегата Николов смятаме, че трябва да има време за предложения между първо и второ четене най-малкото заради това, че ние трябва да регламентираме неснижаемия остатък, около който като че ли се обединихме в Комисията по бюджет и финанси. От една страна, правителството трябва да има маневреност, да не излиза задължително на паричните, на дълговите пазари, да плаща лихви, но от друга страна, този периметър на маневреност, на заемане на средства от фискалния резерв трябва да бъде разумен. Проблемът е, че когато нещо се прави временно, то много често става хронично и трябва да бъде ограничена изпълнителната власт – Министерството на финансите – в едни такива изкушения. Затова ние също ще подкрепим или ще направим такова предложение. Смятаме също така, че Националното сдружение на общините в Република България има разумни предложения, които не предполагат допълнителни средства, а само възможност да харчат собствените си приходи, които също трябва да разгледаме между първо и второ четене. Затова нашето мнение и предложение е да имаме възможност да направим такива предложения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Процедурата ми към Вас, господин Председател, е следната. Тъй като имаме въпроси към финансовия министър господин Асен Василев, а той все още не присъства в залата, затова – нямаме право може би да искаме почивка, но от Ваше име да прекъснете заседанието или Вие да обявите 30 минути почивка, за да може финансовият министър да е тук. Наистина имаме важни въпроси и моля за Вашето съдействие от името на парламентарната група на „БСП за България“.

Благодаря, господин Председател. Преди да кажа това, което искам да кажа за Законопроекта, който ще приемем – ако съм прав, доколкото знам, мястото, където е седнал министър Василев, е мястото на вицепремиера – той не е вицепремиер. Така че, ако може – по начина на водене, да го поставите да седне, където трябва да стои финансовият министър, а не вицепремиерът. Хубаво е изпълнителната власт да си знае мястото. (Ръкопляскания от ИТН.)

Тошко, той се самоопределя като вицепремиер.

Но не е, беше в един друг кабинет, който ние свалихме. Така че, господин Председател, ако обичате. Аз защо да не седна там?

Заповядай!

Тук всички сме равни. Нали така?

По процедурата.

Мога ли да продължа с изказването?

Това беше по процедура, сега – изказване. Както стана ясно на заседанието на Финансовата комисия, към месец май сме с милиард и 300 дефицит. Това, което иска служебният министър и което сега трябва да приемаме, всъщност е да се пипа и Сребърният фонд, и евросредствата, защото няма пари. Предложението е да приемем неснижаем остатък, така че да гарантираме поне парите от Сребърния фонд. Затова спрямо председателя на Комисията – хубаво е да не се приема Законът днес на две четения, за да може да направим тази поправка – поне тази поправка. Другото, което е хубаво да се знае – че тези 10 милиарда и нещо, дето ги има, всъщност са всичките пари от всички целеви фондове. Тоест ние, като ги харчим за някакви други неща, харчим пари на учители, Сребърен фонд и европари. На въпроса ми: сега, като ги изхарчим тези пари, за да платим масрафите, които са сложени от същия министър, който стои на мястото на вицепремиера, отговорът беше, че не могат да ми отговорят кога и как ще върнем парите – най-вероятно през заем. Тоест ние реално сме във вариант или сега да теглим заем на някаква лихва, която не е малка в момента, или по-късно пак да теглим заем, само че на по-висока лихва може би. Трябва да сме наясно с това. Ще си позволя да кажа нещо непрофесионално, както ме поправи тогава председателят на Комисията, но сме в това дередже, защото бюджетът, заложен за 2023 г. от министъра на финансите, който стои в момента на мястото на вицепремиера, е пълен боклук. И ние от ИТН носим вина за това, защото не успяхме да го спрем достатъчно добре. Затова ми е много интересно в новия бюджет, който ще ни представят до 31-ви, сегашният финансов министър, който направи предишния бюджет, заради който сега сме в тази каша, дали ще успее да си оправи собствените недомислици, които натвори през 2022 г.

По начина на водене!

Господин Йорданов, не разбрах дали правите заявление, че ще направите между първо и второ четене предложение за онова, което визирахте, защото това автоматично спира гласуването веднага едно след друго – на първо и на второ четене. Би трябвало да има срок, в който това нещо да стане. В тази връзка наистина не можах да разбера защо още тази седмица в началото, след като беше избрано правителството, не гледахме това удължение, за да може до днес да е минало, ако трябва, на Комисия, ако трябва, да е минало всичко това като предложения, за да може днес – и на второ четене. Затруднява се цялата работа. Но абсолютно сте прав за това, което имате като предложение. Моля председателят да го вземе предвид, ако има предложение да се гласува и на второ четене веднага след първото.

Реплика!

Благодаря, господин Председател. Господин Йорданов, абсолютно сте прав. Служебният кабинет ни вкара в абсолютно безпрецедентна ситуация – днес, по средата на годината, да разглеждаме удължаване на удължаването на удължаването на Закона за държавния бюджет за миналата година. Относно неснижаемия остатък – между първо и второ четене ще предложим три дни срок за разглеждане на предложения. Ние самите ще внесем такова, за да гарантираме, че Сребърният фонд ще бъде запазен. Благодаря.

Господин Ганев, да, но както стана ясно, и други ще го внесат. Така че – да, това ми беше предложението – да не го приемаме в един ден, защото просто не е правилно. Но пак трябва да сме наясно, че се харчат пари от целеви фондове. И пак не е ясно как ще се върнат, защото е лошо структуриран кабинетът. А сега на Вас, господин Сабрутев – служебният кабинет няма никаква вина за това, че Асен Василев направи смотан бюджет, лошо структуриран, с разходи, които държавата няма. Всички знаехме тогава, че ги няма тези разходи, и си го говорихме, и нищо. Защото, когато бяхме в коалиционно управление, Вие се налагахте – говоря за „Продължаваме Промяната“ – над останалите коалиционни партньори, ДБ и БСП слушаха – не знам дали защото някои бяха министри на икономиката, а други, защото просто си слушат по навик, но това беше истината. И влезе лош бюджет, и сега му берем гайлето. И пак ще се обърна към господин председателя на финала – аз вярно ще ида да седна там, ако всеки може да сяда където си иска. Благодаря.

Благодаря, господин Желязков. Господин Йорданов, аз не Ви давам идеи как да пишете песни – ще Ви помоля Вие да не ми давате идеи как да пиша бюджета. (Оживление.) Сега конкретно на Вашия въпрос. В Закона за бюджета за 2022 г. – тъй като законите за бюджетите са годишни, те би следвало да изтекат с края на годината – е записано, че Сребърният фонд не се пипа, както и 4,5 милиарда. Това е минималният размер на фискалния резерв, който трябва да се поддържа точно за да не се пипат целевите фондове – нито Сребърният фонд, нито който и да е друг. Те никога не са били пипани. В момента имаме 10 милиарда. В този Удължителен закон, който е внесен от служебния кабинет, с изключение на средствата, тази втора точка би следвало да отпадне, тъй като тя няма нужда да се пипа. Това, което беше направено в първия Удължителен закон, е, че освен средствата от фондовете и тези 4,5 милиарда, бяха блокирани и допълнително средства, за които се казва: „по програми и проекти на Европейския съюз“. Това е така нареченият национален фонд. Националният фонд винаги, откакто България е в Евросъюза, се използва по предназначение за плащания, за да не трябва да вземаме дългове, в зависимост от ритмичността на получаване на европейските средства. Това не е нещо ново. Така че онова, което според нас би следвало да остане, е да си се върне, както винаги е бил управляван бюджетът в държавата – да не се пипат фондовете, тези 4,5 милиарда да си останат неприкосновени, а останалите средства от 10-те милиарда да могат да се използват за нормални плащания, независимо дали по европейски, или национални програми, както винаги е било – във всеки един бюджет. Що се отнася до това дали е имало средства, или е нямало средства – само да напомня, че бюджетът, който всички в тази зала приехме, в това число и Вие подкрепихте лично, всички – 230 от 230 депутати, присъствали в залата, подкрепиха актуализацията на бюджета, завърши миналата година с 2,9% дефицит на начислена основа и 0,8% дефицит на касова основа. 0,8%! Това е кешът, който би трябвало да бъде взет като заем, за да може да се плати всичко за миналата година. Тази година бюджетът, който подготвяме, както съм казвал, ще бъде в 3% дефицит на начислена основа. Надяваме се по-малко дефицитна касова основа от тези 3%. Когато той бъде представен, разбира се, ще можем всички да се изкажем какво ни харесва, какво не ни харесва, дали ни харесва, дали не ни харесва и дали ще подкрепите, или няма да го подкрепите. В това да се използва бюджет от предишна година – шест месеца, след като тази предишна е изтекла, е наистина безпрецедентно. Това ние го сигнализирахме още в предишния парламент, когато казахме, че трябва да се вкара нормален бюджет за годината, за да не трябва да правим всички тези изключения на изключенията и продължение на продълженията, които правим в момента. (Ръкопляскания от ПП.)

По начина на водене може ли?

Благодаря Ви. Вие не сте хостеса наистина, но питайте протокола, който аз питах, кой, къде, кога става. Що се отнася до бюджет от миналата година, понеже нали някак си няма как да отговоря, затова Ви моля Вие да кажете на министъра – докато не си изпълниш капиталовите разходи, естествено е, че можеш да вържеш счетоводно, но си заложил бюджет, който не може да се изпълни. Да, тогава всички гласувахме от зор и това е грешка, и ние сме си го признали. Този път няма да Ви се получи по този начин и ако пак заложите капиталови разходи, които не изпълните, на хартия, това са счетоводни врътки. Може би наистина чакам бюджет. (Реплики: „Пиши песни.“) Хубаво е, че не ми давате идеи за песни, но всъщност ми давате поводи за песни с такива реплики. Аз не съм писал от много, много години песен всъщност, но няма проблем да започна. Ще ми е интересно да видя дали сега ще изпразните всички печалби на държавните дружества, за да вържете бюджет, защото няма пари.

Дами и господа народни представители! Видно е, че бивши и настоящи партньори на „Продължаваме Промяната“ и ДБ се надпреварвате кой повече да критикува финансовия министър, включително и Ваш сега. Но все пак той го каза, аз също ще напомня, защото, изглежда, паметта е доста къса, че онзи бюджет го подкрепиха всички в залата, тоест сега критикувате себе си. Нещо повече, по онзи бюджет Вие направихте допълнителни предложения за разходи, които си ги одобрихте и си ги приехте. (Частични ръкопляскания от ПП.) Така че нека да бъдем обективни както в критиката, така и в похвалите, но те да стъпват на фактите. Трябва да ни е ясно на всички, че това, което приемаме днес, ще важи до 31 юли 2023 г. Министърът на финансите вчера пое ангажимент, че до 31 юли 2023 г. ще имаме редовен бюджет за 2023 г., тоест това нещо ще важи месец и половина. Имам въпрос към господин Василев по същество. Възнамерявате ли в редовния бюджет да преповторите тези политики, които са заложени тук? Тоест възнамерявате ли в редовния бюджет да позволите да се ползват средства от Сребърния фонд за покриване на разходи или от други фондове от резерва? Какво ще стане за месец и половина, докато важи този бюджет, ако го приемем? Ще ползвате ли средства от Сребърния фонд и от резерва, или това сега го приемаме на книга, за да знаем как да гласуваме? Защото ние няма да подкрепим такива текстове. Тук в Закона – Удължителния, има два въпроса в центъра, на които стои БСП от години. Автор е на тези два въпроса и ги е реализирала партията. Затова ние държим на тях – принципно и последователно. Първият е Сребърният фонд, създаден от БСП, целеви фонд само за гарантиране на пенсионната система, и в него в момента има 3 млрд. и 700 млн. – 3 млрд. и 800 милиона по информация, която сме поискали от БНБ. Държим тези средства да останат целеви и да се ползват само за гарантиране на устойчивост на пенсионната система. Казваме го и от горчив опит. Симеон Дянков навремето посегна на парите на Здравната каса, вкара ги в общия бюджет, изразходиха ги и до ден днешен не са върнати. Следващият ми въпрос към господин Василев и малко в отговор на Тошко Йорданов – откъде ще се върнат тези средства, ако си позволите да ги изхарчите? В Закона и в изказванията на служебния министър на финансите личи, че тези средства могат да се попълнят само от излишък в бюджета, а Вие не предвиждате излишък нито тази, нито следващата, нито по-следващата година. Следователно вземете ли парите от Сребърния фонд, няма да ги видим повече – нито българските граждани, нито българските пенсионери. Казваме Ви категорично, че това няма да го позволим да стане. Вторият въпрос, който искаме да поставим – отново благодарение на БСП, с подкрепа, разбира се, в залата, за което Ви благодарим, миналата година приехме, че размерът на еднократната помощ за ученици – втори, трети и четвърти клас ще получат еднократна помощ такава, каквато имат другите. Сегашната еднократна помощ е 300 лв. В този Удължителен закон се предлага помощта да бъде определяна от Министерския съвет. Отсега Ви заявяваме, че между първо и второ четене ние ще направим предложение тази помощ за малки от първи, втори, трети и четвърти клас да е не по-малко от 300 лв. Моля Ви да ми отговорите поемате ли такъв ангажимент? Защото представете си неравнопоставеното отношение към децата – в осми клас да е 300 лв., в първи клас да е 100 лв. Искаме гаранции за това. Първо, между първо и второ четене да отпадне текстът, че ще се ползват резервите от Сребърния фонд за каквото и да е. Второ, че гарантирате, че на учениците от първи до четвърти клас ще се осигури помощ, такава, каквато и на другите ученици, еднократна, при началото на учебната година. Трето, в редовния бюджет, който ще предложите, какво от това възнамерявате да продължите като политика? Защото не съм сигурна за един месец какво ще стане. Четвърто, дали през този един месец няма да си позволите да ползвате резервите от Сребърния фонд абсолютно, поне по досегашния закон, неправомерно, защото това е забранено.

Благодаря, госпожо Нинова. Това са важни въпроси. Първо, в редовния бюджет, който беше приет миналата година, и в актуализацията ясно е записано, че парите от Сребърния фонд не се пипат. Не само те – не се пипат парите от Учителския фонд и другите фондове и затова има минимален размер на фискалния резерв от 4 милиарда и половина, така че да са сигурни, че тези пари няма да бъдат пипани под никаква форма. Този законопроект е внесен от служебния кабинет. Моето лично предложение, което обсъдих и с нашата група, е да се заличат думите, които пипат Сребърния фонд, така че да няма и юридическа възможност, не само фактическа, нужда няма никаква. Нужда няма никаква да се пипат, но на принципа сигурното си е сигурно, нека да се заличат тези думи, за да няма притеснения при никой, че такова действие може да се случи. Това ще бъде политика и в следващия редовен бюджет. Ще се заложи минимално салдо на фискалния резерв, което да е над сумата на всички тези фондове, които не могат да се пипат. Що се отнася до втория Ви въпрос – за помощта за ученици, доколкото съм запознат, тя е разчетена на нивата от миналата година, така че няма проблем да направите тази добавка. Така или иначе никой няма намерение да я намалява да става на по-ниски нива.

Има изказвания.

Само да помоля колегите, за да могат тези проекции да бъдат нанесени, това означава, че ще трябва да се гледа на второ четене. Ако може, срокът да бъде съкратен, така че другата сряда да може да мине и през залата по възможност. Не заради друго, а това дава възможност на общините и на Здравната каса да извършват ритмични плащания над миналогодишните лимити, ако те се налагат. За да не затрудняваме общините и Здравната каса да не трябва да ограничават потенциално плащания, е добре максимално бързо това да мине като законопроект на второ четене. Така че, ако се направят съкратени срокове, това би помогнало на процеса.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Василев, уважаеми колеги! Първо, искам да потвърдя, че от информацията, която получихме от БНБ за състоянието на фискалния резерв, нашата предварителна информация се оказа вярна. В смисъл, че фискалният резерв е променен от месец февруари, когато е бил 14 млрд. 340 млн. лв., на 10 млрд. и 89 млн. лв. към 31 май тази година, тоест ползвани са 4 млрд. лв. Това не е незаконно, но предупреждението на БСП беше напълно основателно и това, което чуваме от новия министър на финансите, потвърждава нашите искания. Ние сме доволни от това, че ще се вземат решения в текстовете на Проектозакона, който разглеждаме, така че да не позволява на изпълнителната власт да влиза в твърде голяма дълбочина на фискалния резерв и да заплашва Сребърния фонд, както и фондовете по програмите на Европейския съюз. Така че информацията е точна. Тя беше потвърдена официално от българската национална банка и ние ще настояваме също този текст, за който спомена министър Василев, да бъде заличен още на първо четене, така че да може при второ четене ние да сме сигурни, че фискалният резерв е защитен. Защото нашите притеснения бяха основателни. Цитирам думите на служебния министър до преди два-три дни: „Свободните средства във фискалния резерв към края на април са само 200 млн. лв.“ – би алармата финансовият министър Велкова тук, в парламента. Тя каза, че „от наличните около 10 млрд. лв. по това време са блокирани 8,3 млрд. лв., 3,7 млрд. лв. от Сребърния фонд и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на Европейския съюз. Налични останали едва 1,8 млрд. лв., които след изплащането на пенсиите, тя каза, са останали 200 млн. лв.“ Така че оттук възникваше тогава и големият въпрос какви варианти ще търси правителството за решението и покриването на бюджетните разходи, заложени в Закона сега при неговото удължаване и евентуално при новия закон. В тази връзка от Българската социалистическа партия искаме да кажем, че бюджетният дефицит от 3%, да, това е един от критериите на Маастрихт, който почти никой не спазва в Европейския съюз. Ние ще имаме дискусия, колега Василев, по следния въпрос, може да не се съгласите, но няма такава практика основната цел на един бюджет, цялата политика на една държава да бъде около някакво магическо число от 3%. Даже ако е 3,14, ще бъде още по-убедително. Само че такава политика няма в Европейския съюз. Има политика на икономически растеж. Има политика на повишение на жизнения стандарт, стремейки се да бъдат в рамките на критериите на Маастрихт. Тъй като непрекъснато се повтарят определени числа, ние пък непрекъснато ще повтаряме европейския опит, защото тук, когато обсъждаме намеренията на изпълнителната власт, на правителството, а и на българската държава по отношение на фискалната политика, ние все пак трябва да се движим в някакви евро-атлантически ценности и във фискалната политика, а не само по други въпроси. Защото бюджетният дефицит на еврозоната 2021 г. е 5,3% минус, 2022 г. е минус 3,6, Италия е минус 8% през 2022 г. и минус 9 през 2021 г., Испания е минус 4,8 през 2022 г. и минус 6,9 през 2021г., Франция е минус 4,7 през 2022 г. и минус 6,5 през 2021 г. Европейският съюз е на минус 4,8 през 2021 г., а впрочем е бил на минус 7,3 през 2020 г., тоест бюджетният дефицит на страните – членки на Европейския съюз, като изключите две-три страни, през последните години се движи 5, 6, 7, 8, 9%, а в някои страни и по-високи. Така че в България трябва да обясним защо ние се различаваме и защо точно тези минус 3% са такава магическа величина. Вторият показател, който трябва да сравняваме, е държавният дълг спрямо брутния вътрешен продукт, тъй като това е свързано не само според нас, то е здрава логика с финансиране на бюджетните дефицити и в страните от еврозоната той е 91,5%. Това, винаги сме казвали, не означава, че България трябва да се стреми към рязко увеличение на държавния дълг в брутния вътрешен продукт, но значи, че България може да използва тези възможности, тъй като в Бюджетната комисия, колеги, ние поставихме въпроса. Питах тази сутрин, но служебният министър на финансите не е отговорил на нашия въпрос каква е цената на държавния дълг в момента. Там не беше, току-що беше избран господин Василев за министър на финансите, ние коментирахме какви лихви получава държавата по инвестициите по фискалния резерв, а те са около 2,5%. Към момента средната лихва по държавни дългове на световния и европейския пазар е около 5%, разбира се, той ще бъде различен за различните страни в зависимост от тяхното състояние, срок на дълга, условия и така нататък, но това означава, че ще има една разлика около 2,5%. Оттук възниква големият въпрос, господин Министър. Вие ще трябва да решите този въпрос и да докладвате в Комисията и пред парламента, като правите такъв избор за финансиране чрез дълга или чрез временно ползване на излишъка, да го наречем условно, на замразените фондове във фискалния резерв – какво ще загуби България и какво ще спечели. От досегашната информация ние не сме сигурни, че трябва да бъде максимата въобще да не пипаме никакви излишъци във фискалния резерв. Второ, дали не би било по-добре все пак да се изтегли допълнителен държавен дълг, както правят почти всички страни в Европейския съюз, или ние да посегнем на стопяването на този излишък. Това е въпрос, който не е политически, той е политическо решение, но това е въпрос, който трябва да се извърши на основата на детайлни разчети. Пак казвам, служебният министър госпожа Велкова не отговори на нашето писмо на БСП, за разлика от БНБ, и не посочи какви са тези разлики и какви решения трябва да взимат. Освен това, господин Министър, като готвите новия бюджет, използвам случая сега от името на БСП да заявим нашите намерения. Вие трябва да отговорите и на въпроса дали държавата ще се справи при това равнище на бюджета в брутния вътрешен продукт. Вие знаете, че в Европейския съюз евро-атлантическите ценности са, че към 50% от БВП минава през бюджета, нали така? Ако ние ще имаме политика да е около само 40% и даже под 40%, ние ще бъдем против, тъй като това не съответства на евро-атлантическите ценности. Колеги, разберете, няма държава, няма такъв случай в света с пределно ниски данъци от 10% да поддържа пределно ниски бюджетни дефицити, да поддържа пределно ниски дългове в брутния вътрешен продукт. Колегите, които не са икономисти, не са длъжни. Не е имало, няма, и не може да има развита държава при тези ограничения – нито болниците ще ни бъдат по европейските стандарти, нито училищата, нито научните изследвания. Тоест не бива да робуваме на сляпо на някакви магически в кавички числа, а трябва да видим как да догоним Румъния и другите страни – членки на Европейския съюз, при една разумна фискална политика, простирайки се според чергата. Благодаря ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Искам да изкажа задоволство, че сменихте концепцията на служебния министър по удължаването на удължаването на бюджета и тук казахте някои успокоителни неща, че няма да се пипа Сребърният фонд. Искам да Ви припомня някои неща по Сребърния фонд, които да Ви служат и като аргумент за отпадане на това. С Решение № 1047 на Министерския съвет от 2022 г, са приети дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране и устойчивост на държавната пенсионна система и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата от Фонда за периода 2023 – 2025 г. Как ще се отрази евентуалното харчене на пари от Фонда върху тази стратегия? Какво е становището на Управителния съвет на Фонда по едно такова харчене на този паричен ресурс в средносрочен и дългосрочен аспект? И един много важен въпрос. От няколко години в Сребърния фонд започнаха да постъпват и личните вноски на хората от втората пенсия и Вие знаете, че те си стоят на индивидуална партида и при тяхно желание могат да бъдат върнати обратно. Това е още един допълнителен аргумент, за да не харчим парите от Сребърния фонд. Трябва да имаме отговор, и той не е предмет на днешната тема за удължаването на бюджета. Ние може би трябва по-сериозно да се обърнем към този Сребърен фонд, който да гарантира пенсионната система, защото ще дойде време, когато ще се наложи, за да гарантираме пенсионната система и да направим някакви по-адекватни пенсии, да ползваме ресурси и средства от него, така че трябва по-сериозно отношение към Фонда. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. На основание чл. 80, ал. 1, изречение пето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът между първо и второ четене да бъде три дни. Господин Председател, всички ние ще имаме възможност да направим своите редакционни предложения между първо и второ четене. От друга страна, ще може да катализираме по-бързото приемане на този законопроект, така че да осигурим държавата да може спокойно да се разплаща. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 49-302-01-34, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 49-354-01-47, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 17 май 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 49 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 49-354-01-47, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 17 май 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Ангелина Бонева – заместник-министър, госпожа Веселина Терзийска – директор на дирекция „Правна“, господин Добромир Василев –директор на дирекция „Жилищна политика“, и госпожа Венелина Тошева, и от Националното сдружение на общините в Република България – господин Благой Станчев – парламентарен секретар. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от госпожа Бонева, която посочи, че с него се реализира реформа „Улесняване и повишаване ефективността на инвестиции в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, която е предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Тя добави, че с Проекта на закон се предлага провеждането на общо събрание да се осъществява присъствено, чрез видеоконференция, както и неприсъствено чрез декларация, подписана саморъчно или с квалифициран електронен подпис, като с цел улесняване на процеса по вземане на решение се предвижда намаляване на кворума за провеждане на общо събрание на 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В допълнение е уредено, че когато не е налице изискуемият кворум, общото събрание се отлага с един час и решението е легитимно, колкото и идеални части да са представени. Изискването за мнозинство от 51 на сто идеални части вместо 67 на сто се установява и за приемане на решение за извършване на основно обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз или от държавния или общинския бюджет или други източници на финансиране. Законопроектът урежда възможността за електронно поддържане на книгата на етажната собственост, прецизира текстовете за заплащане на възнаграждение за управителния и контролния съвет и създава правна възможност за откриване на индивидуална разплащателна банкова сметка за събиране на разходите за управление и поддръжка, както и за усвояване на финансиране от други източници. В допълнение се предвижда задължение за заплащане на разходи за управление и поддържане и от лица, които пребивават по-малко от 30 дни в рамките на една календарна година, а за необитаемите самостоятелни обекти се установява задължение към собствениците за заплащане на разходи в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател. Въвежда се публичен електронен регистър на професионалните управители, управителните съвети и сдруженията на собствениците към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Определят се изисквания към професионалните управители, като вписването се извършва след заплащане на такса и е условие за упражняване на дейността. Урежда се задължение за сключване на ежегодна застраховка „Професионална отговорност“ на професионалните управители и се създават правомощия, включващи освен управление и поддържане на общите части, така и представителство пред местните власти, комунални дружества и пред други органи. Законопроектът вменява задължение за управителя да публикува на видно и общодостъпно място ежемесечен отчет за приходите и разходите на етажната собственост, както и задължение за етажната собственост да избере контролен съвет. Проектът на закон допълва административнонаказателните разпоредби, като предлага завишаване на глобите за неизпълнение на задълженията на собственик или ползвател и установява наказание за извършване на дейност по управление без регистрация или без застраховка „Професионална отговорност“. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта е постъпило писмено становище от Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост. Със становището се отправят конкретни предложения за прецизиране на текстовете относно разходите за управление, разходите за поддръжка и определянето на техния размер, условията за заличаване на управител от регистъра, основанията за свикване на общо събрание при нововъзникнала етажна собственост и предложения за обезпечаване онлайн провеждането на общо събрание. Проектът на закон, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители, беше представен от народния представител Надежда Йорданова. Тя посочи, че предложените промени целят по-голяма енергийна самостоятелност, насърчаване използването на електрически автомобили и намаляване административната тежест при изграждането на зарядна точка в съсобствен имот. Предлага се приемането на решение от общото събрание на етажната собственост за разполагането на зарядна точка за автомобили да става с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части и се правят промени в Закона за енергетиката, които да улеснят административно съсобствениците на идеални части в общи пространства при изграждането на точка за зареждане на електромобил и при свързването с електроразпределителната мрежа. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. От Националното сдружение на общините в Република България заявиха, че подкрепят промените, свързани с подобряване на уредбата за саниране на сградите. От Сдружението предложиха волята за участие на съсобственик чрез неприсъствено решение да се формира след провеждането на общото събрание. В дискусията взеха участие народните представители Стою Стоев, Мая Димитрова, Златан Златанов, Бранимир Балачев, Радомир Чолаков, Надежда Йорданова и Гроздан Караджов. В отговор на поставените от народния представител Стою Стоев въпроси относно мотивите за намаляване на кворума за провеждане на общо събрание, за приемане на решенията му и за назначаване на управител от кмета на общината или района от Министерството на регионалното развитие и благоустройството заявиха, че предложените законодателни изменения се налагат поради установена незаинтересованост на част от съсобствениците в етажната собственост, което води до невъзможност да се проведе общо събрание. Народният представител Мая Димитрова заяви, че от парламентарната група „БСП за България“ ще подкрепят и двата законопроекта, като между първо и второ гласуване ще предложат текстове за прецизиране на разпоредбите. Тя дискутира предвиденото задължение за определяне на размера на възнаграждението на управителния съвет и на контролния съвет, както и готовността на съсобствениците да водят книгата на етажната собственост в електронен вид. От парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ заявиха, че ще подкрепят по принцип и двата законопроекта и изразиха необходимостта от преработване на Законопроекта, внесен от Министерския съвет. Господин Златанов коментира императивността за избор на контролен съвет и необходимостта от прецизиране на процедурата за онлайн провеждане на общо събрание, както и реда за свикване и обявяване на дневния ред на събранието. Народните представители Бранимир Балачев и Радомир Чолаков изразиха резерви относно предложенията за намаляване на кворума, възлагането на професионален управител, техническата готовност за онлайн провеждане на общото събрание и обсъдиха необходимостта от прецизиране на метода за свикване на заседанието. Господин Чолаков предложи да се разграничи вземането на решения, когато се отнасят за основно обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете. Господин Гроздан Караджов призова народните представители да подкрепят двата проекта и добави, че Законопроектът на Министерския съвет е включен в Плана за възстановяване и устойчивост. Председателят на Комисията по правни въпроси господин Стою Стоев изрази подкрепата си към законопроектите и готовността за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 49-302-01-34, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г., и с 15 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 49-354-01-47, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители нa 17 май 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Днес разглеждаме на първо гласуване два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост. Трябва да кажем, че Законопроектът с вносител Министерския съвет се представя като част от Националния план за възстановяване и устойчивост и в действителност може би 20% от разпоредбите се припокриват с изискването на Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова още в началото искам да изразя, че ние от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим както този на Министерския съвет, така и този с вносители народни представители от нашата парламентарна група. Трябва обаче да отбележим, че Законопроектът, внесен от Министерския съвет, има сериозни дефицити и това не е за първи път – законопроект, внесен от служебното правителство, ще трябва да се прекроява изцяло в Народното събрание. Тук искам само да отбележа, както направих и в Комисията, няколко доста притеснителни и за мен и за моите колеги моменти, които, за съжаление, специалистите от Министерството по никакъв начин не успяха да защитят и в Комисията. Първо, за мен е изключително притеснително това, че в крайна сметка се премахва долната граница за изискване на кворум за легитимност на взетите решения от етажната собственост. В сега действащия закон знаете, че първоначалното изискване за кворум е 67% от идеалните части, като със съответното намаляване на кворума поради невъзможност да се събере толкова голямо количество собственици може да падне до 33. Ако тогава пак няма, трябва да се насрочи ново заседание, където в крайна сметка с колкото присъстват да се вземе решение. Тук обаче ни се предлага едната стъпка да отпадне и реално в един и същи ден, ако няма кворум от 51% от собственици на идеалните части, да може да се взема с каквото и да е присъствие решение на етажната собственост, което създава за мен големи рискове относно това как ще се управлява в бъдеще етажната собственост, ако се приемат тези норми. Поставих този въпроси на специалистите на Министерството, които присъстваха по време на Комисията. За съжаление, по никакъв начин не останах убеден от отговорите, че всъщност това е правилна законодателна инициатива, а в крайна сметка трябва да отбележим, че такова изискване няма и по Националния план за възстановяване и устойчивост. В крайна сметка народните представители от Комисията по никакъв начин не бяха убедени, че това е правилна стъпка в правилната посока за по-добро управление на етажната собственост. Вторият момент, който искам да коментирам, защото в крайна сметка имаше и доста други проблеми, които предполагам, че колегите народни представители ще коментират, но за мен процедурата, която са предвидили от Министерството за назначаване на служебни домоуправители, и това, че вкарваме кмета на общината или на района да се занимават с етажна собственост, според мен по никакъв начин това не е работещо. Накратко ще Ви разкажа всъщност какво планира Министерският съвет за по-добро управление на етажната собственост и в крайна сметка, ако може, да ме убедите защо това би било една работеща процедура Когато имаме етажна собственост, която няма домоуправител, кметът на района или на общината ще назначава служебен домоуправител от списъка със собственици. Забележете, с решение на общината даден собственик ще поема повече задължения и ще носи отговорности, за които той не е изразил съгласие да носи. Така! След като назначи временен домоуправител, той свиква общо събрание на етажната собственост, което да избере домоуправител, и ако на това събрание не може да се избере управител, той, кметът, назначава служебен, така наречен служебен – в Законопроекта не е записано така, но в крайна сметка той назначава за домоуправител лице от собствениците. Честно да Ви кажа, първо, за мен тук има проблем от гледна точка на това, че никой не може с решение да задължи някого да носи отговорност и да управлява етажната собственост. Според мен тук е доста проблемен само този момент. Аз само си представям как във всички новостроящи се квартали, да кажем, на един голям град като София, с районни кметове, си представям как районната администрация започва да обикаля, да назначава домоуправители, да свиква общи събрания, да следи какво се случва на тези общи събрания, да назначава домоуправители. За мен тази процедура е изключително притеснителна, неработеща и всъщност ние нищо няма да постигнем с нея. Така че, колеги, ние ще подкрепим със сигурност и двата законопроекта, защото в частта, в която законопроектите предвиждат и промените, които са внесени в Националния план за възстановяване и устойчивост, професионалните домоуправители в крайна сметка да бъдат посочени в закона – избяга ми думата, извинявайте, и в крайна сметка да се предприеме по-лесно да се усвояват средствата във връзка със санирането. В останала част на Законопроекта има много какво да се работи. Смятам, че ако бъдат приети на първо гласуване и двата законопроекта, надявам се все пак, защото е изключително забавен процесът по усвояване на средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, а това е мярка, която вече трябваше да бъде приета, надявам се да бъдат приети на първо гласуване, да си дадем един малко по-дълъг срок, за да може да изчистим всички спорни моменти. Надявам се вече новите специалисти от редовното правителство да имат по-добра визия за това как трябва да се управлява нашата етажна собственост, за да можем в крайна сметка да излезем с един добър законодателен акт, а не да бързаме и да приемаме законодателни решения, които, за съжаление, няма да бъдат работещи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Председател, народни представители! Този Закон, приет през далечната 2009 г., безспорно има много свои слабости и е необходимо да бъде прецизиран, тъй като към настоящия момент той не е идеален, но така предложеният вариант на законопроект също не е добър. Какво имам предвид? Имам предвид, че както семейството е основната клетка на обществото, така следващата стъпка на едно здраво общество са добрите съседски отношения. С така предложения законопроект съществуващите оси на противоречия в нашето общество се задълбочават. Излишно се администрират междусъседски отношения, като имам предвид примерно създаването на така наречените контролни съвети. Какъв контролен съвет ще се създаде примерно в една кооперация, в един блок с четири или с шест апартамента, и има ли нужда от това нещо? Задължително се имплементира и писането на доклади на контролните съвети, което по никакъв начин няма да спомогне за ефективната работа на домоуправителя. При писането на Законопроекта са отчетени основно съображенията на Плана за възстановяване и устойчивост, обаче не са отчетени някои социални характеристики на българското общество, което е много разслоено – ние сме на първо място по бедност в Европейския съюз и съществува много голяма пропаст и разлика между богати и бедни. Налице е, много добре го знаем всички тук, че има едно обезлюдяване в големите градове. В града, от който аз съм родом, в който живея – Русе, наскоро излезе статистика че има 20 хиляди свободни жилища. Двадесет хиляди свободни жилища при град, който някога беше 220 хиляди души население, а сега едвам гони 80. При случай на хипотеза, когато в една кооперация имаме освобождаване на жилищни площи, защото много наши сънародници бяха прокудени да си търсят хляба навън, и имаме окрупняване на собственост, в случая на изкупуване на свободни жилища от част от другите, които имат такава възможност, може да се получи една диспропорция по отношение на упражняването на стопанисването съобразно Закона за етажната собственост, когато става дума примерно за ремонти за санирания. Свалянето на границата от 67% на 50 плюс по отношение на вземания на такива решения, за да се усвоят час по-скоро едни средства, които брюкселските бюрократи предвиждат да ги отпуснат, защото в Европа знаем, че има в момента и политика за приемане на директива за задължително саниране, крие редица рискове. Крие рискове по отношение на това как ще бъдат усвоени парите. Ние знаем за много добре наложени корупционни практики в България. Темата за санирането не е от вчера. Имаше даже един държавен глава, забравих името, по прякор Ирландската пастирка мисля, че беше, който много анонсираше навремето санирането, сега пак се спряга същата работа със санирането по темата за енергийната ефективност. Но така прилагането на решение, което е с 50+ за подобно действие, примерно при вземането на решение, което е, както пише в Закона, онлайн конференция, също крие рискове, като в Закона не се прецизира как хората, които ще участват в това събрание – онлайн събранието, ще се идентифицират. Няма да задълбочавам, че самата дума онлайн според мен е чужда на законотвореца. В българското законодателство не бива да се използват такива частици. Можеше да се използва примерно някаква друга дума. Но как един член на етажната собственост ще се легитимира при визираното онлайн събрание за участие в такъв тип смесено събрание? Налице са, в съдебната практика го има, множество спорове във връзка с този закон по отношение на начините на свикване на събрания – именно поканите, и съответно начините на обнародване на вземаните решения, които се обективират в протоколи от събранията. Може би би било добре в регистъра, който се създава, да се задължат собствениците на етажната собственост да вписват и взетите решения с протоколи, защото, както знаем, към сега действащия момент те са задължени да ги оповестяват на публични места, но съдебната практика разкрива, че в много от случаите това не се прави или се прави постфактум, след като е изтекъл срок, и се манипулират. (Шум.) Предложеният законопроект в този му вид е списан изключително набързо и с цел да се обслужат определени икономически интереси, свързани с усвояването на едни пари, които ще се отпуснат от брюкселските бюрократи, но които не е сигурно, че ще бъдат усвоени по най-добрия начин, че няма да бъдат откраднати и каква ще бъде свършената работа. Приемането на Закона в кратки срокове, без да се прецизира, ние ще предложим нашите корекции между първо и второ четене, крие много рискове от задълбочаване на и без това съществуващи междусъседски конфликти, които са налице в нашето общество, и в края на краищата няма да се реализират целите на Закона. (Шум.) По отношение на втория законопроект, който е предложен от народния представител Ивайло Мирчев, само ще припомня, че подобен законопроект мисля, че беше предлаган и в далечното Четиридесет и седмо народно събрание, и то по идея на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, който Законопроект сега явно колегата Мирчев премодулира, така че в това отношение ние няма как да не подкрепим тази идея.

Господин Златанов, абсолютно прав сте. В Четиридесет и шестото или Четиридесет и седмото народно събрание подобен текст беше внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ. Тогава мисля, че ние го подкрепихме, но той не успя да мине. След това с леко прецизиране ние вкарахме този текст и мислим, че това е един от примерите, в които можем да направим заедно нещо смислено за обществото и то да проработи доста добре. Абсолютно прав сте. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Мирчев, радвам се, че попивате от добрите практики, които ВЪЗРАЖДАНЕ прокарваме, а ние прокарваме само добри практики, и ще се радваме в бъдеще да реципирате и други наши идеи по отношение на държавното управление, устройството на държавата и може би и по отношение на коалиционната си политика. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС по принцип ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост по видими причини, че този закон няколко пъти влиза, няколко пъти се опитваме да го прецизираме на първо и между първо и второ четене, но за съжаление, досега не се получава, а времето върви и той е един от законите, който всъщност е влязъл в необходимите закони за парите, които трябва да получим от Европа. Затова ние ще го подкрепим, но имаме много сериозни резерви към предложението на Министерския съвет. Няма да преповтарям това, което каза колегата Стоев преди мен, защото ние на Комисия сме обсъждали една голяма част от тези въпроси, но ще кажа няколко неща, които са много важни. На първо място, въпросът с призоваването и структурирането на етажната собственост. Според нас ние трябва да въведем изисквания както по отношение на удължаване на срока, в който се свиква общо събрание, от една страна, и от друга страна, задължение на самите собственици все пак да участват в събранието чрез посочване на различен вид на оповестяване за тези общи събрания. Така че в тази част ще направим много сериозни изменения в тази връзка. По отношение на предлагания кворум за вземане на решения, категорично стоим зад обстоятелството, че няма как кворумът да падне под 33% реални собственици в един имот. Вземането на важни решения с много падащ кворум, каквото е предложението на Министерския съвет, очевидно, че не може да бъде подкрепено и в тази връзка ние ще направим няколко изменения. Изменения ще направим в почти всички текстове на Закона, но бих искал да обърна внимание на това, което също не приемаме, а именно да ангажираме кметовете да предприемат действия по структуриране на етажната собственост, назначаване и така нататък. Според мен общинската администрация има достатъчно много ангажименти, за да може ние да я товарим допълнително с такъв род. Въздигането на задълженията на самите собственици, включително чрез съответни санкции, които могат да бъдат наложени, според мен ще бъдат напълно достатъчни, за да може да нямаме тази необходимост да правим това служебно структуриране и съответно движение на етажната собственост по проблемите, които трябва да бъдат решени. Няма да се спирам на всички точки, защото в края на краищата сме на първо четене, затова казвам, че принципно ще подкрепим, но с много сериозни изменения между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моето изказване ще е по отношение на Законопроекта за промени в Закона за етажната собственост, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители. Както бе отбелязано и от другите изказващи се тук, идеята е да улесним собствениците на паркоместа в жилищни сгради и кооперации в градовете, които желаят да си инсталират зарядни точки за електромобили, тъй като те в момента срещат изключително големи трудности както по отношение съгласието на останалите съсобственици, за което към момента е изискуемо единодушие, така и по отношение на дългата административна процедура, която преминава, образно казано, през две фази. Първата фаза е в Енергото, втората фаза е в Общината. Това отнема към година и половина-две. Това беше идеята на 31 май 2022 г. да внесем подобен законопроект, който да уреди тази материя и да позволи на живущите в кооперации и блокове, които имат паркоместа, нямат индивидуални гаражи, но желаят да инсталират зарядна точка, която да им позволи да си закупят електромобили, и внесохме този законопроект, който стигна до пленарната зала на 29 юли 2022 г. Аз си спомням, че тогава обсъждахме точно с колегата Мирчев, той подкрепи тази идея и убеди цялата парламентарна група на „Демократична България“ да го подкрепят на първото му гласуване, което, разбира се, на „Демократична България“ им прави чест. Това, което тогава ме изненада, беше, че същия разговор ние провеждахме заедно и с парламентарната група тогава на „Продължаваме Промяната“, и въпреки че постигнахме устно разбирателство този законопроект да бъде подкрепен на първо гласуване, и не само това – да бъде подкрепен след това веднага и на втора гласуване, тоест да бъде приет на две гласувания в един ден, за съжаление, тогава парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ мисля, че имаха 67 народни представители, гласуваха против. И след като гласуваха против, аз попитах Андрей Гюров и Константин Бачийски защо са гласували против, въпреки че имахме разбирателство, и те казаха: „О, ама ние сме се объркали, не сме се разбрали.“ Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ този път няма да се объркаме, за разлика от тях, и ще подкрепим този законопроект, тъй като считаме, че той е важен, мотивите са важни. Даже виждам, че мотивите към настоящия законопроект са изцяло заимствани от нашите мотиви, които сме внесли в Четиридесет и седмото народно събрание. Разбира се, не претендираме за авторство. Адмирираме, че колегите в случая са възприели тази идея, и ще подкрепим този законопроект на първо гласуване. Само едно нещо бих желал да посоча на вниманието на народните представители и се надявам между първо и второ гласуване да го изчистим. Разбира се, в този законопроект е дадена по-голяма възможност да се избегне пречката, която в момента съществува, със съгласието на другите съсобственици. Дотук добре. Но другият основен проблем, който бяхме засегнали в нашия законопроект, касаеше тази дълга процедура. Аз виждам, че в Преходните и заключителните разпоредби е дадена възможност краен битов клиент да се счита и заявителят, който желае да инсталира такава точка, но преди да стане битов клиент, доколкото аз съм запознат с процедурата и доколкото сме говорили и с други потърпевши от нея граждани, тази процедура е свързана с два елемента, с две стъпки – съгласувано одобрение от Енергото, от една страна, което отнема доста време, и след това в Общината отново съгласуване и одобрение, което отнема още повече време. И на мен ми се иска между първо и второ гласуване да внесем предложения, които ще уредят тази материя, защото ми се струва, че със сегашния вариант на Законопроекта сякаш тази дълга процедура, която много пречи на хората – две години отнема грубо в по-големите градове, трябва да я скъсим. Не е нужно да се вади разрешение за строеж на кабели, на елтабла в случаите, когато ние просто желаем да сложим едно малко разпределително табло и едно щепселче, образно казано, изразявам се лаишки, но за всичко това е необходимо сериозно съгласуване както от Енергото, така и от общината. Надявам се между първо и второ гласуване, ние ще направим необходимото, ще говорим и с вносителите, за да опитаме този процес да го съкратим, тъй като ми се струва, че с тези промени, които са в Преходните и заключителните разпоредби, превръщането на заявителя в краен битов клиент, може би тази процедура няма да я съкратим, или може би не е толкова ясно, а може да не бъде разбрано от тези, които желаят, забележете, да вземат такси на заявителите както от Енергото, евентуално от РИОСВ, зависи за кои сгради, така и от Общината, защото винаги си говорим за такси. Дали ще ги взема частното енерго, дали ще ги взема Общината, кой е потърпевшият? Заявителят – освен с време, така и с такси. Молбата ми е към вносителите, да поговорим с тях и да измислим възможност. Ако успеем да съкратим и процедурата, освен че даваме възможност и за по-нисък праг на съгласие, то считам, че всички български граждани, които са зелено насочени и които желаят да закупят автомобили, ще са ни благодарни без значение от партийния цвят. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, ние сме абсолютно на една и съща страница по отношение на съкращаването на срокове. Малко да опишем процеса какъв е. Купува си един човек електромобил. Има паркомясто, до него нямаме точка за зареждане. Получава разрешението на етажната собственост. Това, което следва, е проверка единствено на Енергото дали има достатъчно мощност. Той си разкрива отделна партида, срокът за това не е голям. Тоест в елтаблото, което е на съответната кооперация, се слага нов електромер и се пуска ток до мястото, където ще бъде зарядната точка, което обикновено отнема при добро желание на енергодружеството около два месеца. Да кажем, че понякога и малко повече, но чисто технически това не представлява особено предизвикателство. Представете си все едно, ако нямате ток в мазето, решавате да си пуснете ток в мазето, ако има, разбира се, прокарани кабели, Енергото идва и Ви слага предпазител, съответно при проверка на съответната мощност. Ключовото тук е, тъй като тези зарядни точки изискват по-голяма мощност, да се определи всъщност дали съответната кооперация има подобен резерв, тъй като единият от негативите, който може да се получи, е, че в момента, в който трима-четирима си сложат такива точки, няма да има оставена мощност за останалите, тъй като има съответния капацитет на всяка подобна станция. Така че, ако има някакво предизвикателство, е това. А иначе ние специално – освен ако някъде бъркаме, но не виждаме предизвикателство по отношение на стартирането на такава точка за зареждане. Единственото – молба до Енергото, откриване на нова партида като клиент и за няколко месеца всичко се осъществява. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Петров, вчера по време на Комисията по енергетика аз изразих едно свое притеснение, но сега нарочно взимам реплика към Вас, защото като оригинален вносител на този законопроект, смятам, че Вие може да разсеете моите притеснения малко по-добре, тъй като господин Мирчев вчера ми обясни, че става въпрос за съсобственици, където има регулирани паркоместа и всъщност собствениците имат свои собствени паркоместа в общото пространство. Моят проблем е с казусите, в които няма такива фиксирани паркоместа. Реално погледнато, ако имаме един съсобственик, който притежава повече от 50% от дяловете на идеалните части, то тогава при поставянето на една такава зарядна точка това индиректно би обособило негово собствено паркомясто. Чисто от морална гледна точка аз никога не бих паркирала автомобила си с двигател с вътрешно горене пред такава станция за зареждане на електромобил. Затова просто Ви питам дали това не създава някакъв тип поставяне в неравностойно положение на останалите съсобственици, които, реално погледнато, нямат собствени паркоместа. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Към репликиращите по ред на репликите. Уважаеми господин Мирчев, за мое съжаление, слагането на електромери и прокарването на кабели в конкретните случаи, когато трябва да се прекара трифазен ток, за съжаление, е свързано с доста тежка административна процедура. Предполагам, че са Ви обяснили, но не докрай. Към момента тази административна процедура отнема между шест месеца общо в Енергото и в Общината – до година и половина. Това, което Ви предлагам, тъй като Правна комисия е водеща, в която съм член, а Стою Стоев е председател, имаме време до второ гласуване да изискаме становища както от електроразпределителните дружества върху тази процедура, така и от общините. Това са двете институции и организации, които са пряко замесени в този процес – становище за изискуеми документи, времетраене, и забележете, такси. Така бихме могли на второ гласуване в Комисията, а после и в зала, да преценим, ако наистина времетраенето е сериозно и таксите са големи, тъй като предполагам, ще се гласите с мен, че няма как да прокарвате кабел за трифазен ток, да слагате табло, без да имате проект за това, който да бъде съгласуван. Не е точно като да си прокараме ток в мазето, просто защото токът е трифазен и се слага не в мазе, а в общи части на блока, на кооперацията. Тъй като го слагаме в общите части, където имат намеса и правата на собственост на другите съсобственици, е необходимо такова доста по-сериозно съгласуване, което и на мен не ми се иска да го правим, но такъв е законът. Според мен е редно да пипнем Закона, тъй като, образно казано, прекарваме един кабел, слагаме едно малко табло и слагаме един щепсел. Това се получава, но към момента, за съжаление, процедурата е малко по-сериозна и ще се радвам, ако получим становища, въз основа на които да се съобразим. По отношение на втората реплика, колега Митова. Въпросът, който засягате Вие – с повече от 50%, касае една опасност, за мое съжаление, и тя е следната – без значение дали тези паркоместа са индивидуално определени, или не са индивидуално определени, този, който ще има 50% – и това е проблем, който трябва да решим на второ гласуване, той може да реши, тъй като ние създаваме възможност с добавката в точката в чл. 16 – този, който притежава 50%, вече той ще определя къде да има точка за зареждане на автомобили и другите, които нямат 50% – да, без значение дали са индивидуализирани или не, те няма да могат да зарежат своите електромобили. Така че това наистина е един технически проблем. Макар и да са рядкост тези случаи, редно е да ги разрешим на второ гласуване. Това е нещо сериозно, защото има такива случаи и мнозинството ще бъде решено от един човек, а не е редно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме два законопроекта, свързани с изменение и допълнение на Закона за етажната собственост. Няма съмнение, че Законът за управление на етажната собственост има нужда от промени, тъй като е част от Плана за възстановяване и устойчивост, но мисля, че е важно да си отговорим на въпроса дали предложеният законопроект не надхвърля изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост. Както заявихме и в Комисията, ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим на първо гласуване законопроектите, като между първо и второ четене ще направим нашите предложения. Сега искам да маркирам няколко предложения от Законопроекта, внесен от Министерския съвет, които считам, че са неработещи или са трудноизпълними. В Законопроекта е предложена възможност общото събрание да се провежда в смесен режим на работа – присъствено или чрез онлайн, видеоконферентна връзка. Смятам, че смесен режим на провеждане на общото събрание е невъзможен, особено където са входовете с много живущи, а освен това едва ли има подготовка и трудно би се създала такава подготовка за онлайн участие в събранието на етажната собственост. Другото предложение, което считам, че е трудно за реализиране, това е и неприсъственото гласуване, още повече, което да се осъществи седем дни преди провеждане на общото събрание, след като поканата е обявена. Седем дни преди провеждане на общото събрание – някак си то е възможно, но не е реално, тъй като, макар че поканата за свикване на общо събрание съдържа дневен ред, съдържа въпроси за обсъждане, въпреки това е събрание на етажната собственост и могат да възникнат въпроси, които са свързани с управление на етажната собственост. И не на последно място, не считам, че предложеното намаление на кворума по отношение на собствениците при провеждане на общото събрание от 67 на сто на 51 на сто и също така намаление на кворума за избор на управител или на управителен съвет също от 67 на 51 на сто ще реши проблема с трудното събиране на членовете на етажната собственост. Колеги, както споменах, ние ще подкрепим този законопроект, който ни се предлага, но нека вносителите не се престарават и да ни предлагат неработещи законопроекти, които ние като народни представители трябва да променяме – да не кажа изцяло, но в по-голямата им част, между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ние принципно ще подкрепим Закона, защото повече от явно е, че тези промени трябва да бъдат направени и такъв актуален закон трябва да има, но трябва да имаме предвид и следното, че този закон е от изключителен обществен интерес и страшно много хора се интересуват и се вълнуват от казуси и моменти в него, които, нека да кажем, не са особено прецизирани. Именно затова много внимателно трябва да се разгледат всички елементи между първо и второ четене, за да могат да бъдат решени едни така предполагаеми подводни камъни, които могат да възникнат. Аз само ще дам един-два примера, съвсем бегли, за такива казуси. У нас не е много популярно, не е много често срещано, но все повече се появява особен тип етажна собственост, при която сто процента от жилищата са собственост на един човек и този човек просто отдава жилищата под наем. Именно в един такъв казус трябва да се обмисли какъв съвет ще се избира, какъв председател на този съвет и как ще бъдат решавани тези неща. Това е важен елемент, който съществува. Друг такъв важен елемент са жилищата в централните градски части, където в кооперациите повече от половината от жилищата са всъщност наети от фирми и на практика изключително трудно се достига изискуемият кворум, който се предлага, за да се вземе каквото и да е решение, защото собствениците почти не идват на такива, нека да ги кажем, организирани мероприятия. Именно затова и това трябва да се има предвид как да се реши като форма. Всички тези елементи могат да бъдат един потенциален източник на конфликт. Що се отнася до задължителния избор на съответния председател на домсъвета, който да решава каквото и да е, аз смятам, че тук казусът е подобен, какъвто би бил казусът, ако, представете си, има местни избори за кмет на община и не се яви никой, няма нито един желаещ за кмет на тази община. Какво се прави в този случай? Ще бъде назначен такъв най-вероятно. Именно затова смятам, че трябва да има професионални такива председатели, които да се занимават с това нещо. А безумна ми изглежда идеята да бъде назначен някой от собствениците без негово желание и да му се вменят такива отговорности. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моля, на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в зала представители на: Министерството на финансите – Снежанка Колева – директор на дирекция „Регулация на финансови пазари“, Елена Петрова – началник на отдел в същата дирекция; от Комисията за финансов надзор – Мария Филипова – заместник-председател, управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Милен Милев от дирекция „Правна“. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 49-302-01-33, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г. На заседание, проведено на 25 май 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Методи Методиев – служебен заместник-министър на финансите, Мария Филипова – заместник- председател „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията за финансов надзор, Елена Петрова – началник на отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, и Милен Милев – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Комисията за финансов надзор. Законопроектът беше представен от господин Методиев, който посочи, че с него в националното законодателство се въвеждат мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/858 относно пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър, и за изменение на регламенти (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 909/2014 и на Директива 2014/65/ЕС, наричан по-нататък (Регламент (ЕС) 2022/858). Един от основните приоритети на Европейската комисия е създаването на нормативна уредба на финансовите услуги, която благоприятства иновациите и не възпрепятства внедряването на нови технологии. Предложенията на Европейската комисия в областта на цифровите финансови услуги целят осигуряването на адекватна защита на потребителите и инвеститорите, на правна сигурност относно използването от иновативните дружества на блоковите вериги, технологията на децентрализирания регистър и криптоактивите, както и осигуряването на финансова стабилност. Технологията на децентрализирания регистър е алтернативен начин да се съхранява информация в бази данни, при която вместо на едно място базата данни се съхранява в мрежа от компютри, независими един от друг, като всички в мрежата по принцип имат достъп до цялата информация, а в зависимост от правата си могат да я допълват. Частен случай на технологията на децентрализирания регистър е така наречената „блокова верига“, или още казано блокчейн, при която информацията се групира в блокове, които се свързват хронологично и образуват верига. Цялата верига, освен че се съхранява децентрализирано, е защитена от сложни алгоритми, така че сигурността на данните да е максимално защитена. С Регламент (ЕС) 2022/858 се въвеждат единни изисквания за пазарните участници, които желаят да им се разреши да управляват пазарна инфраструктура, основана на технологията на децентрализирания регистър. Тези участници временно – за период до шест години, считано от датата на издаването на специалните разрешения, ще бъдат освободени от някои специфични изисквания на законодателството на Европейския съюз в областта на финансовите услуги. С цел да се гарантира защита на инвеститорите и да се осигури финансова стабилност в пилотната уредба са предвидени предпазни мерки, като ограничаване на видовете търгуеми финансови инструменти до акции, облигации и дялове на предприятия за колективно инвестиране. При достигане на общ праг от 9 милиарда евро на общата пазарна стойност на всички финансови инструменти, основани на технологията на децентрализирания регистър, допуснати до търговия или регистрирани в пазарна инфраструктура, основана на технологията на децентрализирания регистър, операторът на пазарната инфраструктура е длъжен да задейства стратегия за преход към традиционните пазарни инфраструктури. Компетентен орган да издава и отнема специалните разрешения и свързаните с тях освобождавания по Регламент (ЕС) 2022/858, както и да осъществява надзора на дейността на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър, е Комисията за финансов надзор. Освен това с предложените промени в Закона за пазарите на финансови инструменти са предвидени ефективни, пропорционални и възпиращи принудителни административни мерки и административни наказания. Към настоящия момент в Европейския съюз и в България няма лица, получили специални разрешения да управляват пазарни инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър. Със Законопроекта се предлагат промени и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които осигуряват правна възможност на акционерните дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на многостранна система за търговия, да провеждат общите събрания на акционерите посредством електронни средства. С предложените промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, се прецизират разпоредбите, определящи компетентни органи относно разглеждането на сигналите в областта на финансовите услуги, на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за нарушения на правилата за заплащане на дължимите публични държавни и общински вземания, както и на сигнали за нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предлагат се изменения и в Закона за кредитните институции във връзка с констатирани празноти по отношение на определени субекти. С изменението на разпоредбите на чл. 3а от Закона за кредитните институции се цели задължението за вписване в регистъра на финансовите институции на БНБ да се прилага за дружества, които по занятие придобиват дялови участия в кредитни и финансови институции и дейността им не подлежи на лицензиране, одобрение или регистриране от Комисията за финансов надзор. След проведеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13, без „против“, „въздържал се“ – 5. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 49-302-01-33, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г.“ Благодаря.

Господин Председател, дами и господа народни представители! На пръв поглед много интересен законопроект, който някак си изглежда, че просто адаптира една европейска директива, но до голяма степен изглежда безсмислен за нашата българска реалност, предвид че към момента не изглежда да кипи някаква особена иновация в сферата. По време на Комисията ни беше казано, че на практика това ще стимулира иновациите по отношение осигуряване на повече сигурност, тоест искаме да използваме един вид нови технологии, именно така наречената блокчейн технология, или децентрализиран регистър, която се използва при криптовалутите, и искаме да използваме за някои пазарни инфраструктури, което ще осигури по-висока стабилност. За момента сме на етап „Пилотен проект“ на ниво Европейски съюз, като за момента, както беше споменато и в Доклада, ще се използва само за активи, облигации и дялове на компании. Само че тук въпросът, е, че тази инициатива стартира на глобално ниво – тръгва през Щатите, минава през Европейския съюз. На изток, в Азия, този вид нови технологии, които възникнаха след кризата 2008 – 2009 г., също стават все по-интересни и редица държави инвестират по един или друг начин, започват съответно да опитват и да регулират нормативната си уредба, така че да предпазят държавите си, което на практика е алтернатива на фиатните пари. Сега, днес, този законопроект е доста добре захаросан, но моят въпрос би бил: какво ще се случи след определен период от време, когато включим и криптоактивите, и криптовалутите? Според мен тогава под тази регулация директно ще попаднат и абсолютно всички криптопазари и платформи за търговия с криптовалути, които към днешна дата имаме. От тази гледна точка тук се засягат едни малко по-дълбоки интереси. Аз си направих труда да сондирам мнения от тази общност, която в последните 10 години много активно защитава технологията, на която са базирани криптовалутите, както и самите криптовалути като алтернатива на банковата система. Там, в интерес на истината, мненията са сравнително противоречиви. Някои смятат, че трябва да има регулация, предвид че станахме свидетели на някои знакови фалити на платформи в световен мащаб. От друга страна, други смятат, че в основата на фундаментално ниво тази алтернатива на банковата система и фиатните пари се базира точно на това – на анонимност, и общо взето няма нужда от тази допълнителна регулация. Моето усещане е, че почти всички в тази зала не знаят за какво става въпрос и какво предстои да гласуваме след малко, за съжаление. Много ще се радвам, ако някой може да излезе и да даде пример за една компания или за едно приложение на тази технология, която в момента се опитваме да регулираме, как някой си го представя това нещо да се случи в практиката. Ние от нашата група сме раздвоени дали да го подкрепим или не. Ако някой даде добри аргументи, можем да променим мнението си. Например на мен би ми било интересно, ако приемем тази регулация, да кажем компании като Nexo дали биха попаднали в нея – ако не сега, то след време, след пилотния проект? Както би било интересно и това дали накърнява финансовите интереси на някои от политическите групи тук, в парламента. Ако пък съответно го накърнява, не знам, може би трябва да декларират конфликт на интереси в момента, когато предстои сега да гласуваме. Но ако оставим политическата ирония настрана, наистина бих се радвал някой да излезе и да даде практически пример, на практика каква регулация предстои да гласуваме след малко и защо България точно в този момент има нужда от точно този закон, който адаптира европейска директива, и то така бързо, предвид че европейската директива беше приета съвсем скоро. Благодаря.

Господин Николов, не вярвам, че някой ще излезе да обясни нещо, доколкото тук говорим за някакъв пилотен регламент. Като цяло, ситуацията е такава. Явно ще се зароди нов пазар, явно Европейската комисия бърза да го регулира. Това, с което аз имам проблем, е: как се транспонира това нещо на българска почва? Отново даваме право на Комисията за финансов надзор да издава разрешителни на стойност между 10 хил. лв. и 20 хил. лв. и отново ѝ даваме право да събира глоби, които, забележете, са в порядъка от 1000 до 10 млн. лв. Както и предишни пъти, за мен възможността на Комисията за финансов надзор да определя глоби в такива огромни размери и още повече да ги събира за себе си…

Какво правят парите от глобите?

Да, раздават си ги като бонуси. За това става въпрос. Вярно е, че в момента нямаме такива фирми, нямаме постъпили заявления, но може би след пет години нещата ще стоят по друг начин и е много възможно в един момент тези пари, вместо да постъпят в бюджета, да отидат за бонуси на служителите на КФН. Това е моята принципна позиция. Аз не бих подкрепил този регламент. Отделно от това, може би е рано да се хвърляме да регулираме нещо, което поне ние, в тая зала, аз мисля, че не разбираме. Предполагам, че е същото и на ниво Европейски съюз. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Дренчев. Аз също попитах Комисията за финансов надзор те имат ли някакъв анализ, имат ли някакви очаквания на практика евентуално какво предстои в тази сфера в рамките на може би следващите няколко години. Няма лошо може би да се събират такси, няма лошо и да се регулира евентуално един такъв потенциален пазар. Въпросът е, че ние нямаме абсолютно никаква проекция какво да очакваме. Така че към момента аз лично смятам, предвид че не виждам особен интерес от страна на залата – някой да стане и да обясни на практика какво ще гласуваме, смятам, че това предложение по-скоро би трябвало да бъде отхвърлено. Въпреки това ние ще гласуваме въздържал се, защото, както казвам, не е съвсем ясно какво точно гласуваме. Пак призовавам, моля някой да стане и да обясни: защо в момента адаптираме законодателството ни към тази европейска директива?

Обяснение за различен вот.

Господин Председател, от името на парламентарна група искаме половин час.

Може ли да бъде член от Комисията?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-QAH „За изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на класифицирано оборудване и въоръжение с класификация „US Secret“ за самолети F-16 Block 70“ по програмата FMS на САЩ, № 49-302-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 май 2023 г. На заседание, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на отбраната, който поясни, че Договорът се отнася до изграждането на системи за сигурност на помещенията за съхранение на класифицирано оборудване и въоръжение с класификация „US Secret“ за самолети F-16 Block 70 по програмата FMS на САЩ. Съгласно условията на подписаните и влезли в сила международни договори BU-D-SAB и BU-D-SAD за придобиване на самолети F-16 Block 70 и свързаната с тях поддръжка българската страна следва да спазва посочените в договорите мерки за контрол, сигурност и отчетност на предоставените от САЩ отбранителни изделия, като разходите за изграждане на необходимата за целта инфраструктура са изцяло за сметка на Република България. Договорът BU-D-QAH се сключва по условията на Програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ – FMS, а общата му стойност възлиза на 7 млн. 238 хил. 842 щатски долара. Договорът предвижда: доставка на брави, заключващи механизми за врати и консумативи, необходими за изграждане на охранителни системи в съответствие с изискванията за сигурност на правителството на САЩ; проектиране и изграждане на система за сигурност на склада за съхранение на класифицирано оборудване –ССКО; услуги за управление на склада за съхранение на класифицирано оборудване за срок от три години и три години поддръжка на охранителните и структурните системи, свързани с функционирането на склада; консултантски услуги по проектиране и изграждане на системи за сигурност за други съоръжения за самолет F-16 Block 70 в авиобаза „Граф Игнатиево“, където ще се съхранява класифицирано оборудване на самолета и използване на класифицирана информация. Предвидено е заплащането на дължимата сума по международен договор BU-D-QAH да се извърши за период до 5 години с разпределение на плащанията в щатски долари, както следва: Има приложен график на плащанията по месеци. Проектодоговорът е изготвен съгласно законодателството на САЩ при спазването на стандартни условия, както и вече влезлите в сила договори за придобиване на самолет F-16 Block 70 с необходимото за него оборудване и въоръжение. Американската страна поставя специфични изисквания по отношение на изграждането на съоръженията за инсталиране, интегриране и съхранение на чувствителни системи и подсистеми на F-16, изпълнението на всички функции, свързани с американските критерии за контрол на сигурността и последваща инспекция, с цел сертифициране на обектите от представители на САЩ. Влизането в сила на този договор има пряко отражение върху сроковете за изпълнение на определени инфраструктурни дейности в Република България и всяко забавяне ще доведе до невъзможност за приемане на самолетите на българска територия. Информацията, съдържаща се в Договора, се третира като информация с чувствителен характер, поради което не би следвало да става публично достояние. Тези съображения изключват и възможността за обнародването ѝ в „Държавен вестник“. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взе народният представител Николай Дренчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-QAH „За изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на класифицирано оборудване и въоръжение с класификация „US Secret“ за самолети F-16 Block 70“ по програмата FMS на САЩ, № 49-302-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 май 2023 г.“ Благодаря.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Не обичам да съм прав, когато съм правил лоши прогнози, и не обичам да казвам: аз казвах ли Ви – обаче, уви, бях прав, и Ви казвах, и пак ще го кажа, надявайки се, че следващият или по-следващият път или все някога тази зала ще разбере за какво иде реч. Не знам откъде да започна. На първо място, предлага ни се ратифициране на договор, но ние всъщност нямаме договор. Както съм казвал много пъти, един договор има четири параметъра – какво поръчваме, колко ще струва, кога ще дойде и ако не дойде, неустойки, санкции и какво следва от това. Тук няма нищо такова – нито в договорите за F-16, нито в тази добавка към договорите F-16. Може да дойде нещо, може да ни поискат повече пари, може да дойде някога и ако не дойде никога, нищо. Ето това е истината! Това е истината за договорите, които са сключени за F-16, това е и този договор. Обяснявам какво ни предлага Министерският съвет с това писмо за оферта и приемане – ПОП. Това не е договор, това е българската абревиатура – ПОП, на писмо за оферта и приемане, тоест, както биха казали нашите задокеански партньори, купи или умри. Ако не приемем това нещо в момента, няма да ни бъдат доставени самолети за милиарди, които ние вече сме поръчали и част от тях сме платили 100% авансово. Какво всъщност ни предлагат за 7 милиона и 250 хиляди?! Да ни проектират склад, в който ще се съдържа секретно оборудване, тоест те, освен че едва ли могат да намерят България на картата, не знаят, нямат доверие на нашите архитекти, на нашите инженери, че ние можем да проектираме един склад, в който да държим някакво оборудване. Предполагам, че си мислят, че живеем в колиби или на палатки. Много странно, при положение че вече сме експлоатирали F-16 на българска територия, дори F-35, как сме успели да го направим със сега съществуващите складове и въобще площадки с цялостното оборудване, които имаме. Така че в момента идеята е да дадем 7 милиона за проектиране за някакви услуги, а това няма да са седем милиона. Разбира се, там има допълнителни такси, които ще ни бъдат начислени за транспорт, мита, прочее и прочее, и ще нарасне много. Всеки път въпросът ми е: защо работим с програмата, която е много по-скъпа – външни военни продажби, вместо далеч по-евтините директни търговски доставки на САЩ? Същото оборудване от същия доставчик ще го получим с 30% по-евтино. Обикновено ми отговарят – защото така имаме гаранциите на правителството на Съединените щати. Както се разбра, когато обсъждахме договора за недоставените F-16, когато има забавяне в доставката, правителството на Съединените щати налага санкции на доставчика, които санкции прибира в собствения си бюджет, а за нас нищо. Толкова по отношение на сигурността. Като цяло тук има и такъв момент, че това оборудване е било включено в първоначалния договор, който обаче като ред в договора, който още 2018 г. е подписан от правителството на ГЕРБ и техния коалиционен министър на отбраната Красимир Каракачанов. За мен това е една измама, която още тогава Красимир Каракачанов е направил, като е скрил този разход, за който е било очевидно, че впоследствие трябва да се направи. Това не е само този разход, има много такива разходи, които ние трябва или да направим – хванати сме в плен, хванати сме в това, че трябва или да се откажем от F-16, или да направим тези разходи. Моето предложение към ВЪЗРАЖДАНЕ е да не подкрепим така направения разход. Ние считаме, че самолетите F-16 са ненужни в момента. Да, те са хубава военна техника, но ние сме в момента в състояние на хора, които живеят във високопланинско село и си купуват ферари. Това ферари не може да ходи по калдъръм, не може да гази кал и да, колата е хубава, само че не ни върши работа. Самолетът е хубав, само че не ни върши работа! С големи усилия до момента над 400 млн. лв. са похарчени, за да се пригоди инфраструктурата на единствената ни база „Граф Игнатиево“ за експлоатацията на F-16, и това е само началото. В рамките на експлоатационния период, който ще бъде 20 или 30 години, за тези самолети милиардите, които сме дали, ще ги дадем още няколко пъти. Нещо повече, българският театър на военните действия е твърде плитък, тоест блокиране на летищата на противника е един прийом от тактическата изтребителна авиация, който много често е много лесно да се направи. Авиопистата е характерен линеен навигационен ориентир, не е подвижен и много лесно може да бъде унищожен и в момента, в който ние имаме едно-единствено летище – „Граф Игнатиево“, плюс едно „Безмер“, което е в същата зона, тоест са близо едно до друго, тоест много лесно дори един градоносен облак може да затвори едновременно и двете летища. В крайна сметка на нас ни трябва една проста, евтина, надеждна машина, която можем да експлоатираме от всякакви летища, във всякакви условия. Това, което е най-разумно да направим дори отсега, е да намерим купувач на тези самолети, които някога може би ще получим на каквато и да е цена, да се освободим от тях и да купим нещо, което наистина ще го имаме в наличност и ще върши работа. Така че ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи този договор, няма да подкрепи диктата, който Съединените щати се опитват да налагат чрез договорите за F-16. Това касае и друго въоръжение, като евентуално ще предстои модернизация на армията – дали ще купуваме от тях, трябва да знаем при какви условия и как ще купуваме. Това касае и друго оборудване въобще – не само военно, а енергийно. Знаете, че за ядрената централа също се готвим да пазаруваме неща, които ще бъдат сключени по същия начин – не с договор, а с писмо за приемане на оферта. Крайно време е България да започне да провежда собствена достойна политика, защото, ако ние самите не уважаваме себе си, никой друг няма да ни уважава. ВЪЗРАЖДАНЕ ще е против! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, благодарение на видео- и аудио-записите от 2019 г. може да видите това, което предупредихме от БСП, когато казахме, че този договор е унизителен, неравностоен и той ще има финансови и военни последици, свързани с националната сигурност на България. За съжаление, се оказахме прави. И сега, ако прожектираме нашите изказвания, ще видите, че те са стопроцентово актуални. Аз искам да започна с един икономически въпрос, който не беше подчертан. Сега Съединените американски щати, правителството – Пентагонът, искат от България 7 милиона и нещо за изграждането на специални помещения за съхранение на тяхно секретно оборудване и информация. Да Ви кажа: производителят на такава техника по принцип има право за такива изисквания. Няма нищо нелогично в това да бъдат изградени такива съоръжения, тъй като всяка държава производител пази тайната на своите патенти – която и да е страна. Аз не мога да влизам в детайли и не мога да кажа дали част от строителните работи и проекти могат да станат в България. На пръв поглед, сумата не изглежда чак толкова голяма и пак казвам: изискването е логично. Но тук възниква големият въпрос, дами и господа народни представители в Република България! След като Пентагонът по негова сметка държи 1 млрд. и 300 млн. долара българска пара, на българските данъкоплатци, не е ли, бих казал много меко, изключително нахално да искат от България още 7 милиона? Въпросът не е в 7 милиона или в 7 долара, но нашите пари са там – 1 млрд. и 300 млн. щатски долара, които държат и въртят по тяхна сметка. Вие спомняте ли си тук как си раздираха ризите господин генерал Константин Попов, който ни обясняваше как навреме ще дойдат самолетите, колко са страхотни тези самолети? Сигурно, само че първият полет е бил сега през месец януари 2023 г. – тестови полет. И как паричките, които превеждаме в Пентагона – спомняте ли си – ще ни носят огромни дивиденти, тъй като ще бъдат вложени във финансови инструменти? Никакви дивиденти няма. Една стотинка не е дошла. Нещо повече, сега те искат от нас още пари – 7 милиона за складовете, докато държат 1 милиард и 300 милиона и не си изпълняват договора. F-16 сигурно са хубави самолети, макар че и тогава подчертах: Пентагонът е забранил да се купуват F-16 – последната покупка е от 2005 г. Никакви нови модели, нищо не купува Пентагонът. F-16 е само за износ, а не за въоръжаване на американските Военновъздушни сили, които предпочитат други техни модели. Но това е друг въпрос. Пак подчертавам: откъде накъде ще искат от нас още 7 милиона, след това още 70 милиона, още 200, след като те държат по сметка нашите пари и не ни доставят стоката – самолетите F-16?! Нещо повече, ние сега ще трябва да правим разходи и да купуваме най-вероятно на старо самолети F-16 или други самолети. Тъй като ресурсът на МиГ-17 изтича, сега се радваме, че Полша е ремонтирала двигателите на един самолет МиГ-29. Очакваме и още един МиГ-29 с ремонтирани двигатели, за да може да продължат да летят. Тоест не ни доставят срещу 1 милиард и 300 милиона, не плащат никакви компенсации, няма даже никакво извинение, а ние сега ще плащаме и за ремонт на двигатели на МиГ 29, очевидно ще трябва да плащаме да наемаме и допълнителни самолети, а сега ще ни искат и тези 7 милиона. Тук наглостта минава всякакви граници – никакъв срам няма у нашите иначе престижни партньори. Откъде накъде Република България ще добавя още пари върху сметката от 1 милиард и 300 милиона?! По отношение на доставките. Не знам дали знаете, но Lockheed Martin може да произвежда при максимален капацитет в момента 4 самолета месечно. А знаете ли кои са преди нас? Бахрейн чака 16 самолета – договорът е преди нашия, Словакия – 14 самолета, Тайван – 66 самолета. Направете сметка сега на кого ще доставят първо – дали на Тайван, или на България? Много интересен въпрос. Така че кога ще доставят F-16? Отпадна поне едната въпросителна, че не е само на чертеж, а вече правят тестове. Това е много добре, само че дали доставките ще станат 2025 г., или 3025 г., не се знае. Затова, след като няма никакви гаранции по доставките на F-16, няма нито една стотинка компенсации по F-16, след като нашата делегация през 2019 г., водена от полковник Запрянов, отива в Съединените американски щати и прави среща в Пентагона по цената, там ги изненадват и им казват, че цената вече е с 10% по-висока и в писмото на министърката, тогава заместник-министър на финансите, госпожа Велкова, която беше служебен министър – тук Ви четох нейното писмо до министъра на финансите – тя попитала на какво се дължи и как така увеличение с 10%, на което, предполагам, американските конгресмени от Комисията по отбрана са избухнали в непринуден смях, тъй като са се чудели откъде накъде тези българи ще ги питат защо цената се увеличава с 10%. Ами просто така, увеличаваме я. Тъй като българите тогава сме подписали – не ние, но правителството тогава е подписало договор, при който доставчикът може да си променя цената както иска. Единственото му задължение е, ако увеличението е над 10%, те да уведомят българската страна, че променят цената. По тези договори, които сега са 7 милиона и нещо и 1 милиард и 300, въобще не е ясно как ще се промени цената в бъдеще. Сега са 7 милиона и нещо, след това могат да кажат, че са още 5 милиона, след това още 3 милиона. Ние не знаем колко ще струва на българския народ. Тези хора, които предадоха националния интерес и подписаха тези договори, те са закачили българския бюджет директно към Пентагона и Пентагонът ще иска такива цени, каквито той е счел за необходимо, но не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава. И затова ние сме последователни. Не коментираме техническите параметри на F-16 – дано да си лети и да бъде добра стока, но ние сме платили, а стоката ни я няма. Военновъздушните сили се чудят какво да правят, а доставчикът, който не ни доставя нищо, иска още 7 милиона и нещо. Ами приятен ден! Няма пари!

Съвсем кратка реплика. Господин Гечев, Вие добре казахте: изграждане на склад. Но всъщност материалните елементи, които са доставени, са на стойност 570 хил. долара – това са ключалки и датчици за въпросния склад. Всичко останало е нематериален продукт. Тоест проектиране на съоръжението. Тепърва самото съоръжение, след като има ясен проект, ще трябва да бъде изградено от нас – от български инженери и архитекти, и съответно накрая ще дойдат американците, за да го сертифицират. Фактически техният подпис струва 6 млн. и 600 хил. долара.

Господин Гечев, не сте много прав, като казвате, че износът е само за други държави. Има износ и за музеи. Това вече е музеен екземпляр, с оглед на това, че той е доста по-възрастен от някои от тук присъстващите в залата, да не кажа от по-голямата част от нас. Последната поръчка, която беше направена, беше за един олекотен такъв модел – без класическото му оборудване и въоръжение, за най-големия музей на авиокосмическата индустрия в Германия. Така че да знаете: тези самолети, които всъщност са на чертеж все още, реално погледнато, вече влизат в музеите, и то не отсега – те отдавна са в музеите, но даже вече започват да работят конкретно и за музеи, защото все пак предпочитат нещо, което е ново, да му се радват децата в музея. Така че не сте прав. Не само за бананови републики като нашата държава – американската колония, но и за музеите се изпращат такива самолети.

Благодаря Ви. Всъщност Вие дадохте допълнителна информация, която е така. F-16 са на въоръжение от 1974 г. Произвели са около 4500 самолета. Пентагонът е решил да си оставят 600 самолета от производството до 2005 г. Пак да подчертая: има един принцип – обикновено чуждите страни – купувачите, купуват военна техника и въоръжение, при условие че страната производител е приела на въоръжение тази техника. В случая F-16 не се приема на въоръжение, а Block 70 – новият. И да добавя: ние не знаем какво ще бъде закъснението, тъй като, ето сега преди половин час влязох в интернет, за да видя последното развитие, Space Avionics – американско списание, и Reuters съобщават, че Lockheed Martin има сериозни проблеми, за съжаление, със софтуера на новия самолет Block 70. Доставките ще бъдат забавени допълнително, в това число и за Тайван, и за Бахрейн, и за Словакия, тъй като освен софтуерните проблеми те пишат, че имат сериозни проблеми и с радарната система. Затова Ви казвам, че забавянето ще бъде сериозно. България ще срещне сериозни проблеми, не само финансови – там стоят 1 милиард и 300 милиона на българския народ, но ще има проблем и с Военновъздушните сили вече и ще се наложат допълнителни огромни плащания. Иначе вместо самолети да охраняват България ще летят щъркели – ще обикалят около българските граници. Благодаря Ви.

Господин Председател! Дами и господа народни представители! Днес обсъждаме F-16 – проблем, който държавите от Източна Европа разрешиха още преди 20 години. Унгария и Чехия закупиха Gripen. Не си спомням да са имали някакви финансови проблеми, сключиха офсетови сделки, което означава, че Швеция се ангажира да реинвестира част от парите, заплатени за военна техника, в икономиките на тези страни. Офсетовите сделки бяха 50%. Сега си представете колко струват нашите самолети, за които ние сме платили, и как САЩ половината от парите ги реинвестират в България. Казвам Ви в момента петъчен виц. Никой няма да повярва в това. САЩ не участват в офсетови сделки. Единственото им изключение е това, което са направили в Полша. Но аз искам да наблегна на един друг аспект. Досега говорихме за военнотехническия. Да говорим за политическия. Днес е 9 юни. Преди 100 години беше извършен военен преврат и България затъна няколко десетилетия в гражданска война, която беше ту гореща, ту топла, ту хладна и която плати с десетки хиляди жертви на свои синове и дъщери. Но какъв беше поводът за този преврат? Мнозина казват, че това е вътрешната политика на тогавашния лидер. Само че искам да Ви заостря вниманието върху един друг факт – в годината преди преврата правителството на Стамболийски провежда референдум, след който съди виновниците за националната катастрофа. Една от причините за тази катастрофа е недостатъчното и недобро въоръжение на Българската армия и военният кредит, който е взет преди Първата световна война. Отново става дума за въоръжение, отново става дума за пари, злоупотреби, комисиони, които след това са плащани по бранните полета с кръвта на нашите войници, с кръвта на нашите прадеди. При една бъдеща война, която може би няма да е толкова далече, българската нация отново с кръвта си ще плаща изостаналото въоръжение, което ние сега се опитваме да закупим, а може би дори няма да го имаме. Само да отбележа, че част от нашия висш команден състав още преди Балканската война е разследван точно за корупционни сделки за доставка на артилерийски системи за армията и на течност за спирачните и връщачните устройства на скорострелните оръдия. Тази кръв, която беше пролята тогава по бранните полета, не беше компенсирана с нищо. Търпението на народа нямаше кой да го овладее и да удържи. Помислете днес, когато празнуваме тази черна 100-годишнина от българската история, дали не залагате мина за дестабилизация на нашата държава, и то извършена от нашите политици? И още нещо. Дали не поставяме суверенитета и независимостта на българската държава, сривайки нейните отбранителни способности? Защото досега слушахме как сме щели да получим нещо и какво сме платили. Да помислим обаче колко ще продължат още да ни изнудват, защото досега в продължение на десетилетия армията и въоръжените сили бяха разглеждани като финансова пирамида, от която различни спекуланти, лобисти чрез различни сделки се чудеха как да изцедят повече средства от държавния бюджет. В предишното Народно събрание бяхме на косъм да приемем създаването на нова бюрократична структура към Министерството на отбраната, която беше наречена „Инвестиционен фонд“, за чиновници, на които ние трябваше да плащаме допълнителни заплати и които, видите ли, щели да помогнат по-нататък при сключването на сделки за превъоръжаването на Българската армия. С тази сделка за самолетите беше отворен Прозорецът на Овертон. След злоупотребите за Военновъздушните сили ще предстоят такива и за Флота, а тази година очакваме, следейки по назначенията, лобисти да се активират и за Сухопътните войски. Защото го споменах преди няколко дена – предстои тепърва Сухопътните войски – основният компонент на българската отбрана, да бъдат превъоръжавани. Защото най-новата ни техника там е на 40 години. Не знам какво ще купуваме! Може би пак ще чистим нечии складове от някакъв боклук, по стара традиция. Но не забравяйте, че тези хубави сделки и тези комисиони, които няколко десетки посредници ще материализират в свой интерес, по-късно ние българите като нация по бойните полета и на наша територия ще ги плащаме с нашата кръв.

Не се чуваше добре от микрофона.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Преди малко внесохме в Деловодството на Народното събрание искане залата да гласува свалянето на имунитета на Бойко Борисов (оживление, реплики от ГЕРБ-СДС), тъй като законовият срок е изтекъл, той е 5 дни. Господин Председател, процедура към Вас. На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проекта на решение по искането на Главния прокурор на Република България, вх. № 49-327-002 от 2 юни 2023 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Бойко Методиев Борисов – народен представител в Четиридесет и деветото народно събрание. Молим Проектът на решение да бъде предоставен за разглеждане и гласуване. Господин Председател, сега ще Ви прочета Проекта за решение.

Добре, припознайте го и вкарайте точката в дневния ред.

Да влезе като точка в дневния ред.

Да изчета Проекта на решение.

„РЕШЕНИЕ по искането на Главния прокурор на Република България, вх. № 49-327-002 от 2 юни 2023 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Бойко Методиев Борисов – народен представител в Четиридесет и деветото Народно събрание Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 136, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Бойко Методиев Борисов по искането на Главния прокурор на Република България, вх. № 49-327-002 от 2 юни 2023 г.“

Да.

Уважаеми господин Председател, благодаря Ви. Процедурата ми е по начина на водене. Правилно постъпихте, господин Председател, като отклонихте ползването на парламентарно време за безпредметни процедури. Тъй като, господин Председател, на колегите от БСП очевидно не им е ясно какви са разпоредбите на Правилника, то не знам дали би се създала комисия за сваляне на имунитет и комисия, която ще се произнася по този проект на решение. Но не е лошо, господин Председател, да организирате комисия за обучение по Правилника за прилагане на правилата, които всички ние, уважаеми колеги, преди по-малко от месец сме гласували и които са обнародвани сравнително скоро. Това, че колегите от БСП не познават Правилата, разписани от нас самите, категорично не ме учудва особено. Ваша обаче, господин Председател, е основно задачата да отклонявате подобни процедури по начина на водене, защото това не беше процедура, допустима дори в дневен ред някой народен представител да предлага точки. Това може да направи единствено председателят на Народното събрание. Във всеки следващ случай, господин председател Минчев, моля да имате предвид, че е недопустимо да се ползва парламентарно време – повече минути, не следва да бъде дадено на която и да е парламентарна група, чиято цел е единствено злоупотреба с право. Нищо друго! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Разбира се, че тонът ще бъде нормален, още повече към госпожа Атанасова, която много уважавам, но няма да допусна да се внушава, че парламентарната група на БСП не познава Правилника и не знае правилата. На всички е ясно, уважаеми колеги, прочетете Правилника и там пише, че не по-рано от петдневен срок трябва да се произнесе дали човекът – колегата, на когото му е поискан имунитетът, или председателят на Народното събрание. Този срок изтече преди два дни, това, което трябваше да се случи, е председателят на Народното събрание с някакъв акт да ни каже: колеги, има такова искане, в петдневния срок не е постъпило искане, тоест заявление от колегата, на когото му е поискан имунитетът, и поради тази причина или ще направим комисия, или залата ще се запознае, или нищо няма да правим. Защото има и тази хипотеза, в която Народното събрание се прави, че няма такова нещо и не прави нищо. Поради тази причина сме внесли това предложение. Много правилно, господин Председател, цитирахте – в момента Вие сте председател, след като сте седнали там, Вие водите заседанието, Вие сте председател на Народното събрание. В абсолютно Ваше правомощие е да предложите или да не предложите, така че ние не сме казали, не сме иззели Вашите функции – ние Ви предлагаме да предложите, ако Вие не искате да предложите, това, разбира се, е Ваше абсолютно право и следващата седмица ще го предложим по надлежния ред, който е разписан в Правилника. Така че няма нищо притеснително, просто трябва да вървим по Правилника, който сме приели всички ние – 240 народни представители. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, понеже по време на дебатите имаше различни изказвания, но никой по същество не направи предложение и не заяви, че ще прави промени между първо и второ четене, затова на основание чл. 77, ал. 2 правя процедурно предложение да разгледаме така предложения ни Законопроект за ратификация на второ четене сега.

Благодаря, господин Председател. „ЗАКОН за ратифициране на международен договор (LOA) BU D-QAH „За изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на класифицирано оборудване и въоръжение с класификация „US Secret“ за самолети F-16 Block-70“ по програмата FMS на САЩ Чл. 1. Ратифицира международен договор (LOA) BU D-QAH „За изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на класифицирано оборудване и въоръжение с класификация „US Secret“ за самолети F-16 Block-70“ по програмата FMS на САЩ, подписан на 20 януари 2023 г. в Европейското командване на САЩ в Европа, и на 12 май 2023 г. в София. Чл. 2. Договорът по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така предложеното наименование на Закона за ратифициране на международен договор, както обясних в предишната дискусия, е неточно. Както обясних, не става въпрос за договор, тъй като всеки договор има четири параметъра, които го правят договор: какво ще получим, колко ще платим, за да го получим, кога ще го получим и ако не го получим, какво следва. В тази връзка, тъй като, както добре обясних, това, което ние приемаме, няма тези атрибути, не може да бъде наречено договор, предлагам в Закона в първия ред да напишем: „за безусловно приемане на оферта“ вместо „ратифициране на международен договор“ – „безусловно приемане на оферта“, и оттам нататък текста, който очевидно залата е решила да приеме въпреки всички разумни аргументи, които ние изложихме.

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 49-302-02-4, внесен от Министерския съвет на 24 април 2023 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 25 май 2023 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 49-302-02-4, внесен от Министерския съвет на 24 април 2023 г. На заседанието присъстваха господин Красимир Папукчийски – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и Кристина Хитрова – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията. При представянето на Проекта на Закон за ратифициране на актовете на ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз господин Папукчийски заяви, че той има за цел да се изпълнят разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, като се ратифицират следните актове: 1. Единадесети допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз; 2. Трети допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз; 3. Всемирна пощенска конвенция и Заключителния протокол към нея; 4. Споразумение за услугите по пощенските плащания и Заключителен протокол към него. Според вносителите приемането на Проекта на закон за ратифициране на актовете на ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до: - потвърждаване участието на Република България в осигуряването на единна световна пощенска територия, основана и регламентирана чрез актовете на Всемирния пощенски съюз; - създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и нейния избран пощенски оператор и останалите страни – членки на Всемирния пощенски съюз, и техните избрани пощенски оператори при организирането и осъществяването на международните пощенски услуги; - осигуряване изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на Съюза както от страна на органите, провеждащи държавната политика и осъществяващи регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенски оператор, задължен съгласно чл. 27 на Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на Всемирния пощенски съюз, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България; - гарантиране правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на Всемирния пощенски съюз; - запазване системата на разплащанията на избрания пощенски оператор на Република България с избраните пощенски оператори на останалите страни – членки на Съюза, за обработен пощенски трафик на основата на единните правила, процедури и цени, регламентирани в актовете на Всемирния пощенски съюз; - гарантиране правото на Република България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, в неговите ръководни органи и в работните структури към тях. Господин Папукчийски обърна внимание на членовете на Комисията, че на основание на чл. 24, ал. 1 на Устава приетите от Конгреса актове на Всемирния пощенски съюз се подписват от пълномощните представители на страните членки. Съгласно ал. 3 на същия член актовете на Съюза се ратифицират, приемат или одобряват в най-кратки срокове от страните членки, които са ги подписали, съобразно конституционните им правила. В мотивите към Законопроекта е записано, че в качеството си на страна членка Република България е взела участие в ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз с делегация, чиято позиция, състав и правомощия на членовете са били определени с Решение на Министерския съвет от август 2021 г. В съответствие с делегираните му правомощия ръководителят на делегацията на Република България е подписал с резерва за последваща ратификация актовете, приети от ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз. В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители Георги Свиленски и Настимир Ананиев. Обект на дискусия бяха въпросите, свързани с необходимите средства за участието на българската държава във Всемирния пощенски съюз, и изразената резерва от страна на ръководителя на българската делегация. След проведените разисквания и изказаните мнения Комисията по транспорт и съобщения с 16 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 49-302-02-4, внесен от Министерския съвет на 24 април 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви и аз, господин Свиленски. Откривам дискусията по Законопроекта. Желаещи за изказване има ли? Няма. Прекратявам дискусията. Колеги, поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на актовете на ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, внесен от Министерския съвет на 24 април 2023 г. Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма. Заповядайте за процедура, господин Свиленски.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, моля на основание на чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 49 302 02-4, внесен от Министерския съвет на 24 април 2023 г., да бъде подложен и на второ гласуване.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, предлагам на Вашето внимание „ЗАКОН за ратифициране на актовете на ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз Член единствен. Ратифицира Единадесетия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Третия допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и Заключителния протокол към нея и Споразумението за услугите по пощенските плащания и Заключителния протокол към него, приети от ХХVІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз и подписани в Абиджан през 2021 г.“

Уважаеми господин Председател, първо процедура за допуск в залата. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати следните лица: от Министерството на финансите: Снежанка Колева – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Елка Шонгова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията за финансов надзор: Диана Йорданова – заместник-председател „Осигурителен надзор“, Милена Паунова-Иванова – директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“, и Драгомир Гочев – директор на дирекция „Осигурителен надзор“.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 49-302-01-35 от 12 май 2023 г., внесен от Министерския съвет На свое заседание, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: господин Методи Методиев – заместник-министър, госпожа Снежанка Колева – директор, госпожа Христина Пендичева – държавен експерт; от Министерството на труда и социалната политика: проф. Емил Мингов – заместник-министър, госпожа Антоанета Томова-Цонева – началник-отдел, и госпожа Петя Малакова – началник-отдел; от Комисията за финансов надзор: госпожа Диана Йорданова – заместник-председател „Осигурителен надзор“, и госпожа Милена Паунова-Иванова – директор; от администрацията на Омбудсмана: госпожа Теодора Дичева; от Конфедерацията на независимите синдикати в България: госпожа Михаела Тодорова – главен експерт. Съгласно мотивите на Законопроекта целта е въвеждане в националното законодателство на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП), с който се установяват единни правила за неговата регистрация, създаване, дистрибуция, преносимост и надзор. ПЕПП е доброволен продукт и има за цел да допълва съществуващите задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти в държавите членки и не цели да замени или да хармонизира съществуващите такива национални продукти или схеми, нито да засегне съществуващите национални задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти. С предлаганите законодателни промени в Кодекса за социално осигуряване се въвежда и Регламент (ЕС) 2020/852 от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088. Този регламент въвежда задължение за държавите членки и за Съюза да прилагат критерии за определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива за целите на която и да е мярка, с която се установяват изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на финансовите продукти, или корпоративните облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви. Регламент (ЕС) 2020/852 въвежда задължение всяко предприятие, което е длъжно да оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, да включи в нефинансовата си декларация или в консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно Регламента. От името на вносителите Законопроектът бе представен от заместник-министър Методиев, който посочи, че Законопроектът е внесен за обсъждане в Четиридесет и осмото народно събрание и подкрепен от Комисията по труда, социалната и демографската политика, съгласуван е с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Приемането му е важно с оглед изтеклите срокове за въвеждане на посочените регламенти и необходимостта от промени и в няколко секторни закона. Господин Методиев подчерта, че се касае за допълнителен доброволен продукт, който не заменя съществуващите национални продукти. Контролиращ орган ще бъде Комисията за финансов надзор, предвидени са административни мерки и наказания при нарушения. Водещият заседанието – народният представител Георги Гьоков, информира членовете на Комисията, че Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и иновации и Комисията по въпросите на Европейския съюз. В резултат от проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 12 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 49-302-01-35 от 12 май 2023 г., внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Представеният на нашето внимание законопроект обхваща така наречения с много интересното име паневропейски персонален пенсионен продукт. В самия законопроект няма нищо лошо, което се предлага. Все пак се разглежда един доброволен продукт. Но този законопроект показва нещо друго – поредна безсмислица, която ще бъде внедрена в българското законодателство от страна на брюкселската администрация. Защото този законопроект, който е приет в Европейския парламент 2019 г. и е ратифициран в много държави от Европейския съюз – мисля, че ние сме една от последните, която ще направи това нещо сега в момента благодарение на евро-атлантическото мнозинство. По този законопроект, по този продукт не се е регистрирала нито една фирма – по думи на хора, които представиха Законопроекта от страна на администрацията в Четиридесет и осмото народно събрание, защото той беше предложен в Четиридесет и седмото, сега и в Четиридесет и деветото. Това за пореден път показва работата на брюкселската администрация каква е. Осем години се е писал този безсмислен законопроект от 64 страници – Законопроект, който брюкселската администрация е работила в продължение на осем години и е вземала заплати за това нещо, платени от данъците на българския данъкоплатец, за да създадат един безсмислен пенсионен продукт! Поне е доброволен – това е най-хубавото нещо в цялата работа. Така че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че за съжаление, голяма част от законопроектите, които се предлагат да бъдат приети и внедрени в нашето законодателство от страна на Европейския съюз, са или безсмислени, или вредни. Интересното е, че на този начин може да се противодейства, на този начин на въздействие върху българското законодателство. Има варианти да се противодейства – ще Ви ги кажа след малко. Друго е интересното. Искам да се обърна към всички български граждани – нека да забележат по какъв начин се внедряват подобни закони в нашето законодателство. Защото, ако този примерно законопроект не бъде приет сега, ние ще търпим демократични санкции. Защото, когато не се съгласяваш с Европейския съюз, той налага санкции, независимо дали срещу държави, които са членки на Европейския съюз, или извън него. Демократичният подход е санкции, защото това е начинът. Точно поради тази причина от Промяната и „Демократична България“ предложиха онзиден да се увеличат санкциите примерно към народните представители, защото е европейски подход! Това да е ясно. Така че, български граждани, не се учудвайте, когато, въпреки че сме повече от десетилетие в Европейския съюз и приемаме законодателство, предложено ни от Европейския съюз, а държавата продължава да буксува – не се учудвайте защо. Защото в нашето законодателство много често се внедряват подобни законопроекти – в този случай безопасен, доброволен пенсионен продукт, но много често и вредни законопроекти за българския народ, но одобрени от евро-атлантическото мнозинство. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще предприемем съответните действия след време и по примера на Англия, която излезе, знаете, от Европейския съюз, наскоро – само преди две-три седмици – с един законов акт отмени над 60 законопроекта, свързани с предишни регламенти или директиви на Европейския съюз. Така че има начини, има подходи – един ден ще ги приложим и в нашата Родина. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, ние предложихме повишаване на санкциите за спазване на реда в залата, защото представител на ВЪЗРАЖДАНЕ, който е заместник-председател на парламента, три пъти се изплю към трибуната на Народното събрание; защото Вие, цялата Ви група, се опитахте да нарушите не само правилата в залата, а и човешките права на свободно изразяване от трибуната.

Не се чува!

Така че когато сравнявате, господин Георгиев, санкциите, дайте предложение какъв трябва да е начинът за справяне с такъв тип поведение. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Не знам – между другото, нещо хлъзгаво е минало оттук, не знам какво е.

Предполагам, че е някакъв човек, който носи вратовръзки на охлюви. (Смях, единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Просто, ако може, да повикате хигиенистките да изчистят трибуната.

Да, благодаря Ви. Господине, ще се обърна възможно най-културно към Вас. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, ще се опитам. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Начинът за преодоляването на тези конфликти не е със санкции. Каквито и видове конфликти да бъдат, не със санкции, а с диалог между нас, и то разумен. Само че Вие не го спазвате този диалог, защото, когато излезете от тази трибуна, първо, говорите глупости. Второ, обиждате народни представители. Трето, обиждате целия български народ и това го правите редовно, и най-вече Вие, специално Вие. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Точно заради това Вие трябва да внимавате как се изказвате, защото ние няма да допуснем да се гаврите нито с тази трибуна, нито с институцията, нито с народните представители, камо ли с българския народ. (Възглас: „Браво!“ от народния представител Костадин Костадинов и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, призовавам Ви да не взимате пример от предишните народни събрания и внимателно да контролирате залата и изказващите се, защото равновесието, което е постигнато в момента, е много крехко и такива неадекватни лица очевидно, които излизат с цел да провокират, трябва да ги прекъсвате, трябва да им правите забележка, да им взимате думата, да не позволявате подобно неадекватно поведение, да не позволявате да се губи парламентарно време.

Няма обиди на лична основа.

Да, то е очевидно. Нещо, което е очевидно, не е обида на лична основа, така че, моля Ви да вземете мерки, особено когато се отнася за Вашата парламентарна група. Това нещо съм Ви го казвал лично на Вас и преди. То Ви коства много, така че, моля Ви, учете се от грешките си и не ги повтаряйте и недейте да позволявате на такива провокативни изказвания да нарушават реда в залата и да нарушават и работата на Народното събрание. Защото в един момент се получава така, че едно такова изказване може да прати един ден работа на Народното събрание буквално в кофата за боклук. Не го допускайте това нещо, много Ви моля. Имате опит – горчив, учете се от него. Знаете, че умният човек се учи от грешките на другите, но дори и не толкова умният човек следва поне от собствените си грешки да се учи. Така че отново Ви призовавам, особено що става въпрос до Вашата парламентарна група, защото не е редно. Тогава всеки един, който седи на Вашето място, може да проявява много, прекалено голямо търпение към собствената си парламентарна група и определено това няма да доведе до нищо добро. Благодаря Ви.

За процедура.

Моята процедура е към Вас, господин Председател. Тъй като тук беше показан лошият пример, аз обаче искам да обърна внимание на добрия пример, защото трябваше и Вие да го забележите и да го поощрите, тъй като за разлика от лицето Митев, което наистина се опита да направи поредната си провокация, ние се опитваме да поглеждаме с насмешка на това, което се случва, но господин Ананиев излезе и направи необходимото, ние го видяхме тук, да не допусне задълбочаване на тази, да кажем, елементарна провокация, така че това трябваше да бъде поощрено. Защото, освен да има хора, които се занимават с елементарни провокации, има и хора, които очевидно искат все пак тук да се води някакъв нормален разговор. С господин Ананиев сме имали случаи, в които сме влизали в противоречия и пререкания, и то остри, но в конкретния случай той направи нещо, което наистина трябваше от Вас да бъде отбелязано и поощрено, за да може да спадне напрежението, което периодично се повдига от леко неуравновесени народни представители. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Но ние, пак казвам, реагираме, както се казва, с насмешка и гледаме отвисоко на подобни неща. Поощрете поведението на лица като господин Ананиев. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 49-302-01-37, от 17 май 2023 г., внесен от Министерския съвет На своето заседание, проведено на 31 май 2023 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – професор Емил Мингов – заместник-министър, госпожа Антоанета Томова-Цонева – началник-отдел, и госпожа Петя Малакова – началник-отдел; от администрацията на Омбудсмана – госпожа Теодора Дичева, от Конфедерацията на независимите синдикати в България – госпожа Михаела Тодорова – главен експерт. Съгласно мотивите на Законопроекта се цели усъвършенстване на нормативната уредба относно интегриране в заетост на лицата от групите в неравностойно положение на пазара на труда. Законопроектът предвижда обединяване на насърчителните мерки по чл. 36, 36а, 41, 41а, 52, 53а, 55, 55а, 55в от Закона за насърчаване на заетостта в обща мярка, което е предпоставка за облекчаване на административните процедури и повишаване гъвкавостта при изпълнението им и ще допринесе за по-бързото и ефективно удовлетворяване на потребностите на работодателите от работна сила, както и до подобряване на възможностите за заетост на безработните лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда. Новата мярка предвижда насърчаване заетостта на лицата от неравностойните групи на пазара на труда, дава възможност за работодателите да заявят обучение за лицата, които ще наемат, както и да осигурят ментор, който да подпомага наетите лица да се адаптират към трудовия процес. Прецизират се разпоредби за достъпа на търсещите работа лица до посреднически услуги и преобразуване на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ в административна структура. Очакваният резултат от предложените промени е повишаване ефективността и ефикасността на активната политика за заетост и обучение, насърчаване участието на пазара на труда, по-бързата и устойчива заетост на безработни лица от групите в неравностойно положение, подпомагане адаптацията на работното място, по-ефективно администриране на процедурите по подбор, насочване и устройване на работа, повишаване качеството на предоставяните от Агенцията по заетостта услуги за заетост и обучение, намаляване на административните разходи както за работодателите, така и за дирекциите „Бюро по труда“, свързани с посредническите услуги по заетостта и обучението на възрастни. Водещият заседанието – народният представител Георги Гьоков, информира членовете на Комисията, че Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и иновации и Комисията по въпросите на Европейския съюз и че е подкрепен от Националния съвет за тристранно сътрудничество и Националния съвет за насърчаване на заетостта. От името на вносителите Законопроектът бе представен подробно от заместник-министъра на труда и социалната политика Емил Мингов, който информира членовете на Комисията, че Законопроектът е разработен от работна група с участието на отговорните институции и социалните партньори, проведени са и необходимите обществени консултации. Основните промени се свеждат до обединяване на мерките за субсидирана заетост на безработните от неравнопоставените групи на пазара на труда, което ще доведе до по-добро обслужване на работодателите, които желаят да наемат безработни лица, и за окрупняване и оттук по-ефективно управление на бюджетните средства за активна политика. Въвеждат се ментори – работници или служители от предприятието, които да подпомагат адаптацията на наетото безработно лице от групите в неравностойно положение на пазара на труда. Същевременно тези групи са прецизирани и включват безработни лица – родители, осиновители с деца до 4-годишна възраст, както и безработни лица над 55-годишна възраст, досега групата бе над 50-годишна възраст. За изпълнение на ангажиментите за подобряване управлението на държавните предприятия във връзка с присъединяването на България към Валутния механизъм II се предлага вливане на Държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към Министерството на труда и социалната политика. С цел активиране на лицата, които са санкционирани с прекратяване на регистрацията в бюрата по труда, се намаляват сроковете на тези санкции. Професор Мингов информира членовете на Комисията, че е създадена работна група за създаване на концепция за изработване на нов закон за насърчаване на заетостта, който да отговори на новите реалности на пазара на труда. В проведената дискусия по Законопроекта взеха участие народните представители: Илиана Жекова, Севим Али, Цветан Предов, Георги Георгиев, Георги Ганев, Георги Гьоков. Госпожа Илиана Жекова от парламентарната група на ГЕРБ-СДС заяви, че подкрепят Законопроекта и разясни за окрупняването на мерките и обединяването на финансовите средства по отделните мерки. Наред с това тя предложи лицата да бъдат уведомявани при служебната им пререгистрация, както и в чл. 20, ал. 9 да се добавят програмите, финансирани от Европейския социален фонд. Тя направи бележки по чл. 56, ал. 7 във връзка с чл. 51 и постави въпрос относно подаването на данни за неактивните лица от ГРАО към Агенцията по заетостта и кога ще бъде прието постановлението на Министерския съвет за условията и реда за обмена на тази информация между отговорните институции. Господин Севим Али от парламентарната група „Движение за права и свободи“ се присъедини към същия въпрос относно информацията. Господин Цветан Предов от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ взе отношение и като социален служител и направи предложение държавата да осигури алтернативни методи за привличане на неактивните млади хора на пазара на труда. Той постави въпрос коя е новата уязвима група на пазара на труда и какъв е нейният размер. Господин Георги Георгиев от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ постави въпрос как ще бъдат активирани лица, които нямат желание да участват на пазара на труда, имат доходи от незаконна дейност или не са в страната и трябва да бъдат привлечени да се завърнат, независимо че за тях е подадена информация в бюрата по труда. Господин Георги Ганев от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ постави въпрос какви са очакваните резултати от приемането на тези промени и колко ще се намали процентът на неактивните младежи, който сега е 15%. Госпожа Жекова уточни, че промените не са за активиране на лицата, и обясни новата технология, при която трудовият посредник ще може да предложи на работодателя вместо едно лице от определена уязвима група, както беше досега – ще му предложи трима, четирима или петима, от които работодателят ще си подбере, което създава и конкурентност на пазара на труда по отношение на съответните насърчителни мерки. Господин Георги Гьоков от парламентарната група на „БСП за България“ подчерта, че подкрепят Законопроекта, тъй като окрупняването на мерките се обсъжда от дълго време, както и че на дневен ред е разработването на нов закон за заетостта. Той изтъкна, че с тези промени се дава много сериозен инструмент на Агенцията по заетостта да може да реализира ограничените финансови средства, които са отпуснати по Националния план за действие по заетостта. Същевременно сподели своите опасения относно възможността някои групи да не могат да се възползват от субсидираната заетост, в случай че в бюрата по труда се процедира по пътя на най-малкото съпротивление и лесното реализиране на мерките, където са най-атрактивни, и то не за хората, а за работодателите. Изказа мнение относно съкращаването на санкциите за безработните, което има различен ефект в зависимост от равнището на безработица, но в условията на ниска безработица ще е удачно. Подчерта, че е много важно при отпадането на някои изисквания за получаване на субсидии от работодателите да не бъдат подкрепяни недобросъвестните работодатели. Той изрази резерви по отношение вливането на Държавното предприятие „Българско-германски център за професионално обучение“ в Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерството на труда и социалната политика, което е необходимо, но да не се влоши работата на държавното предприятие. Професор Мингов от името на вносителите отговори на поставените въпроси и поднесе допълнителна информация. В резултат от проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 49-302-01-37, от 17 май 2023 г., внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Настоящият законопроект разглежда доста уязвими групи в Закона за насърчаване на заетостта. Уязвими групи, които в момента ще бъдат вкарани в една обща мярка. Досега тези групи бяха разделени в няколко различни мерки. Сега ще бъдат вкарани в една обща мярка и начинът, по който се подхожда по този въпрос в този законопроект, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме скептични, че ще подейства положително за хората, които са свързани с тези специфични групи. Ще изброя тези групи, които са описани. Това са безработни младежи до 29-годишна възраст, продължително безработни лица, безработни лица с трайни увреждания, безработни лица, родители с деца до – досега законодателството беше до пет години, сега с този Законопроект искат да се направи до четири години, с което също не сме съгласни от ВЪЗРАЖДАНЕ, безработни лица, изтърпели наказание „лишаване от свобода“, безработни над 55-годишна възраст – това в момента също е ново предложение, досега беше до 50-годишна възраст, безработни лица с основно или по-ниско образование, безработни лица без професионална квалификация. Както виждате, това са специфични групи от лица, които са безработни, регистрирани в бюрата по труда. Тези групи, в момента има специални мерки към тях. Само че заради неясни досега причини защо мерките към тези различни групи лица са еднакви? Работодателите действат почти еднакво, по-точно има един и същи подход от страна на Агенцията по заетостта, от бюрата по труда в посока на тези различни групи. Сега, видите ли, трябва да решим проблема, като обединим всички тези различни групи в една и да има една обща мярка. Не смятам, че това е удачно и ще проработи. Защото няма как да сравняваме лица от 18- до 29-годишна възраст с лица, които са хора с увреждания, или хора, които са над 55-годишна възраст. Просто е несравнимо! Смятаме, че подходът трябва да е коренно различен, а именно към всяка една от тези мерки, всяка от тези специфични групи по-точно да има точно определени мерки, които да отговарят на тези групи, за да може работодателите да преценят кои лица точно да наемат и кои мерки са удачни за тях. Затова смятаме, че подходът, който е в настоящия момент, е неправилен. Не сме съгласни, както казах вече, че „родители на деца до петгодишна възраст“, трябва да стане „родители на деца до четиригодишна възраст“. Това също не е удачно, както и с увеличаването на възрастта на хора, които от 50-годишна възраст стават на 55-годишна възраст – увеличаването на възрастовата граница за тази специфична група. Няма логика и в това. Между другото, в самата комисия професор Мингов, който представяше Законопроекта от страна на Министерството на труда и социалната политика, каза много интересен аргумент: „Трябва да увеличим възрастта, защото ние така сме решили.“ Не цитирам дословно, но горе-долу в този вид му беше изказването – нито причини защо, нито какви са аргументите, че трябва да увеличим възрастта на тази специфична група. Никаква идея в тази посока, просто така са решили. В самия законопроект има и някои добри предложения, като намаляване на санкциите за някои лица, които се дерегистрират от бюрото по труда, от шест на три месеца. Това е добро предложение като цяло, също и някои други санкции, свързани с работодателите. Като цяло групата на ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържи от подкрепа на първо четене на този законопроект. Ще преценим между първо и второ четене дали да направим предложения, какви ще бъдат те и кои параграфи ще подкрепим. Направо ще направим предложения, господин Председател, така че да не се гласува Законопроектът и на второ четене в момента. Благодаря Ви.

Много набързо ще се опитам. Затова не вземам думата за изказване – за да бъде по-кратко. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, работил съм в Агенцията 20 години. Продължавам да се интересувам от нещата, с които се занимава Агенцията, от заетостта и безработицата. Вие, когато казвате тези неща от трибуната, до колко експерти по заетостта и безработицата се допитахте? Този законопроект се работи от поне три-четири години, да не казвам повече, и се стигна до окрупняване на мерките, което ще даде възможност на Агенцията по заетостта да усвоява по-голяма част от средствата по Националния план за действие по заетостта. Разбира се, че има логика в това, което казвате, но при тази ниска безработица и при невъзможност за усвояване на средствата по Националния план за действие и когато виждате, че част от уязвимите групи изчерпват средствата още в началото на годината, а за другата част стоят до края на годината, какво по-добро от това да се пренасочват средствата, които не могат да се усвояват от една група, в другата група?! Не разбирам логиката Ви – социалните партньори одобряват, Агенцията по заетостта е стигнала до този извод. Изумявам се от това, че Вие говорите от името на експертите. Та затова въпросът ми е: до колко експерти сте се допитвали, когато правите тези заявки по Законопроекта? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Гьоков, разбирам, че пламенно защитавате този законопроект, защото и Вие сте работили по него най-вероятно – казвате, че от три-четири години се работи. Вие бяхте министър на труда и социалната политика – явно и Вие сте работили по този законопроект и разбирам защо го защитавате. Само че ние изказваме нашите съображения. Начинът на финансиране може да се направи по всякакъв друг метод, така че да се прехвърлят средствата към съответните групи, ако само това е проблемът. Не мисля, че това е проблемът. Мисля, че се прави поради друга причина, която няма да изкажа в момента. Ще дойде време и това ще стане. Смятам, че подходът, по който се прави, е неправилен. Изказах аргументите за това в моето изказване. Ще имаме възможност да дискутираме и на второ четене. Благодаря Ви.