ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1676 думи
Благодаря, господин Председател.
Новият закон за несъстоятелност на физическите лица се очаква да разреши един дългогодишен проблем и това е проблемът с вечния длъжник. Още в мотивите е записано, че целта е да се премахне тази фигура и се посочва, че до момента няма подобно законодателство в България. Но някак си свенливо не е посочено, че България всъщност е една от малкото държави в Европа, където не е решен проблемът с вечния длъжник. В доста европейски държави, включително и тези, които водим за най-развити, както например и в САЩ, има такова законодателство. В тези държави има две линии на защита – едната линия защитава в по-голяма степен длъжника, така например при някои процедури в Съединените щати срокът за фалит на физическо лице и за неговото освобождаване е при някои процедури до четири месеца, доколкото се запознах.
Другата алтернативна линия, която е застъпена в по-консервативните правни системи, а именно тези в Европа, това е линията, която защитава кредиторите. Аз специално виждам в този нов законопроект възпроизвеждане на втората линия, а именно по-голяма защита на кредиторите, макар че се очаква да бъде защитен длъжникът.
Защо до момента в България не е имало подобен закон? Именно защото в България си имаме картели и монополи. Картели и монополи, които се възползват от изрично уредените в тяхна полза, и преди малко беше посочено от господин Златанов, изрично уредените в тяхна полза различни производства и съдопроизводства, които да обезпечат тяхната търговска печалба и техните приходи. И отново трябва да споменем, че имаме и едно заповедно производство, което беше въведено през 2008 г. с новия ГПК, което позволи за срок от три дни кредиторите да претендират едни свои вземания, да получат заповед за изпълнение, изпълнителен лист и да отидат при частния съдебен изпълнител. От цялото това упражнение, законово уредено в полза на кредиторите, доста добросъвестни длъжници, физически лица, които попадат в предмета на този законопроект, от едно обикновено задължение накрая имаха на гърба си, образно казано, няколко чувала с пари, които дължат на кредитор, на съд, държавна такса, адвокатски хонорари, такси на частен съдебен изпълнител, лихви – мораторни, законови, за неизпълнени и така нататък, в зависимост от режима, който е приет, договори, общи условия, ипотеки, запори. Всичко това за последните около 20 години доведе до една ситуация, която ние в момента се опитваме да разрешим с този нов законопроект.
Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепяме идеята за несъстоятелност на добросъвестните физически лица, които попадат под обхвата на този закон, и това са всички тези наши сънародници, които са взели отнякъде кредит или имат някакво задължение към кредитор в един момент, но са попаднали под угрозата да не могат да го върнат, да не могат да изпълняват задълженията си за връщане на това задължение и поради най-често независещи от тях причини те са останали в един по-продължителен и траен период без доходи, които периоди дори са уредени в този законопроект.
Тъй като доста често ние правим половинчати работи, редно е да споменем и проблемите, които създава този законопроект и които силно се надявам да бъдат разрешени до разглеждането му на второ гласуване в комисии и в залата, и мисля, че е редно да ги посочим.
Дами и господа народни представители, на първо място, с този законопроект несъстоятелността, която се урежда, преминава през едни дълги и продължителни съдебни процедури, пък и след това вече, и редно е да знаем, че има в момента десетки хиляди българи, които чакат от нас да им кажем кога, в кой момент те вече ще бъдат свободни от своите задължения, които не могат да покриват с години. Това, което е уредено в Закона като срокове, са съответно три години за хората с имущество или пет години за хората без имущество, но забележете, след като се извърши първи опис на имуществото, евентуално, или изпълнението на другите условия, които се случват след цялото съдопроизводство, което няма уредена алтернативна бърза процедура в този законопроект. Тоест всички, които ни гледат в момента и чакат да чуят кога ще бъдат освободени, образно казано, от своите задължения, които не могат да изпълняват, трябва да знаят, че това ще се случи след шест или седем години, ако този законопроект, евентуално, бъде приет в най-скоро време. Между шест и седем години, в най-лошия случай. Това трябва да е ясно.
Тук обаче е нашата роля, ние трябва да направим така, че хората, които имат безспорно установено, че в един продължителен период назад във времето, да кажем, последни три години не са имали никакви постоянни доходи, няма изглед те да имат доходи в най-скоро време, също така за този отминал период, тригодишен, те не са могли да си покриват задълженията, да си връщат заемите, най-нормалното нещо е тези хора да се ползват от едни по-опростени процедури, като например тези, които Ви посочих в САЩ – там има срокове до 4 месеца за освобождаване и за фалит на физическо лице, та редно е тук така, както е дадена защита на кредитора със заповедното производство, в тридневен срок той да получи изпълнителен титул и да отиде при ЧСИ-то и да запорира сметките на длъжника. Така е редно за десетките хиляди длъжници, които нямат доходи и от един дълъг продължителен период не са могли да си изпълнят задълженията. Разбира се, е ясно, че те няма откъде да намерят пари, да не чакат тези шест или седем години тепърва да занимаваме съда и да слагаме тежест върху съдебните органи да провеждат едни производства по несъстоятелност, които в момента се правят за търговските дружества, но физическите лица, добросъвестни длъжници, не са търговци и не е редно те да попадат под същия режим. Би трябвало за няколко дни или седмици те да могат да се освободят от своите задължения. Защо е нужно да чакат няколко години за това нещо, дори и да приемем този закон?
Та по отношение на срока и тази защита считам, че е редно ние да диференцираме процедурите за най-бедната част от населението – вече бе посочено от преждеговорившите, че 25% от хората в България са под прага на бедност. И нали разбирате, че по-голямата част от тези хора са именно длъжници на някого. И е редно да направим в рамките на този нов закон между първо и второ гласуване някакви диференцирани процедури, които да помогнат именно на тези хора, защото именно тези хора най-много очакват нашата помощ в кратък срок.
На следващо място, бе посочен и преди малко в чл. 17 редът за удовлетворяване на кредиторите. Аз лично не мога да разбера защо местният селски лихвар, който си е учредил ипотека върху имота на длъжника, е на първи ред, а пък държавата е чак на четвърти ред. Това за мен е неразбираемо. (Реплики.) Да, и издръжката.
Да, и се надявам да променим този ред, тъй като държавата все пак би трябвало да бъде на по-предно място. Това аз не го разбирам.
Друго нещо, което не разбирам, е например държавната такса, дори да е 20 лв. за длъжника. Ами човек, който от години няма пари да си връща кредита, ние го караме да инвестира в съдебна такса, за да може да се ползва от едно производство, което най-накрая трябва да каже: ами, да, той няма една стотинка, нека да се освободи от всички задължения, нека да обяви фалит. Дори да има такава такса евентуално, нека тя да бъде събирана накрая на производството и да бъде възлагана в края на производството, не да караме длъжника тепърва да търси и съдебна такса, за да може да се освободи от задълженията.
На следващо място, в Закона считам, че поради заетата линия за защита повече на кредиторите и на синдиците, отколкото на длъжниците, а би трябвало да е обратното, поне според мен. Не виждам достатъчно разпоредби, които да защитават членовете на семейството на длъжника в рамките на тези процедури, а и след тях. Държа да отбележа, че повечето от кредитите, които се вземат, задълженията, които се вземат от по-бедната част от населението, се вземат, за да покриват нужди на семейството, включително нужди на непълнолетни негови членове. Когато този длъжник евентуално бъде освободен, съответно давностните срокове са прекъснати в рамките на срока на това ново производство по несъстоятелност, редно е според мен да създадем законова възможност да се ползват от разпоредбите на Закона не само длъжникът, ами и непълнолетните членове на неговото семейство, най-малкото те също да могат да получат някаква защита или да могат да се ползват, при положение че са започнали такива процедури, които на всички е ясно как ще завършат, а именно, образно казано, с фалита на длъжника, да могат да се ползват с някаква държавна защита или държавна помощ, или да могат да кандидатстват впоследствие, не да чакат три години или пет години, докато баща им или майка им наистина по разпоредбите на Закона бъдат освободени от своите задължения.
На следващо място, не чух до момента да обсъждаме, а е редно да обсъдим какви ще бъдат последствията върху гражданския оборот от приемането на Законопроекта. Какво имам предвид? Имам предвид, че ако този законопроект бъде приет, предполагам за всички Вас е ясно, че всички банки, финансови институции, колекторски фирми и така нататък неминуемо ще вдигнат лихвите върху потребителските кредити. Защо? За да калкулират в тях риска от обявяването на физическото лице длъжник в несъстоятелност, което вече ще бъде възможно по този закон.
Имайте предвид, че тези последици трябва някак да ги регулираме, защото знаете, че банките, финансовите институции, колекторските фирми са търговски дружества, акционерни дружества, които целят своята печалба. И върху кого ще е, кой ще поеме риска от калкулирането на тази задължителна печалба? Ами обикновеният потребител, всички нас, всички български граждани. Защо? Защото знаете, че България е малък пазар, никой не разчита на потребление, всеки разчита да натовари потребителя, купувача и длъжника с всякакви възможни такси, лихви и така нататък, по най-различни общи и индивидуални условия, договорчета, анекси и така нататък.
Всичко това ще започне с една много по-голяма сила да бъде прилагано в България, след като приемем този закон. Да не говорим, че той пряко рефлектира върху различни лобита, върху различни монополи и различни картели.
Именно поради това не искам да бъда лош пророк, но личното ми очакване, за съжаление, този законопроект да не бъде приет и на второ четене, преди да разпуснем това Народно събрание. Пак казвам, дано не съм лош пророк. Благодаря Ви.