16 June 2023

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вчера окончателно беше освободен от поста за първи път в демократичната ни история главен прокурор. Това е събитие, рубикон, ако щете го наречете, което си заслужава да бъде оценено, и особено тук от тази зала, от тази трибуна. Има, разбира се, позитивни оценки, има и скептични оценки, които казват, че тези, които го качиха, избраха го и си го освободиха по същия начин, по който си го избраха, в една процедура, която остави съмнения, на основания, които изобщо не бяха най-сериозните, а преди това имаше много по-сериозни, че човекът изобщо не беше подходящ за поста да бъде избран като такъв. Хората, които изразяват съмнения, имат своите основания. Те имат своите основания от притесненията, че тази смяна няма да доведе до по-дълбоки промени, а просто ще бъде смяна на един изхабен, доказал своята непригодност елемент от фасадата, с друг, който може би ще изглежда малко по-добре. Това, което все пак трябва да кажем на тези съмняващи се гласове, е, че тази промяна нямаше да бъде възможна без ролята на общественото мнение и на гражданското общество в България. Нека да не забравяме, че Иван Гешев започна да прави своите разкрития, когато разбра, че политически той вече няма бъдеще, че на него ще му се ограничават правата. Нека да не забравяме, че Иван Гешев не просто беше махнат, а това се случи като резултат от едно продължаващо две години усилие за разграждане на авторитарния, тоталитарен модел на прокуратурата. В тази зала поредица от народни събрания успяхме да премахнем и специализираните структури, които се бяха превърнали в синоним на заместване на правосъдието, с мерки за неотклонение и репресии. В тази зала ние отнехме от главния прокурор неговата бухалка – Бюрото за защита на свидетели, което той беше превърнал в собствена оперативна структура. Това е част от дълъг процес и този процес не бива да се игнорира. Българското гражданско общество показа, че то няма да търпи на главата си безконтролна, дебелашка, арогантна власт, безотчетна власт. И българските политици разбраха това. Те с различна степен на искреност, с желание и дълбочина на това желание бяха принудени да се адаптират към тази реалност. Въпросът оттук нататък е дали ние ще можем да превърнем това положение в трайна институционална реалност, която изключва по-нататък използването на българското правосъдие като бухалка, като инструмент за политическо влияние, за политически инженеринг. Всичко това, което не просто сме виждали през годините и не просто сме го диагностицирали, но видяхме в последните седмици, така да се каже, в най-разкрита форма неговото съществуване. Българските граждани показаха, че няма да търпят на главата си безконтролна власт и сега е наше задължение да им дадем гаранции, че оттук нататък ще имаме правосъдие, съд, който ще бъде независим, и прокуратура, която ще бъде деполитизирана и неутрална, която прилага един закон – европейския закон, еднакво към всички, независимо от това кои са те. Няма да има нито избелване, нито прикриване, нито замитане, нито таргетиране на някого, а към всички ще се прилага еднакъв закон. Затова ни предстои дълга работа. Това дали в крайна сметка освобождаването на Иван Гешев ще се окаже елемент от една добра тенденция, ще зависи от няколко неща, които ни предстоят да свършим. На първо място ни предстои да променим Конституцията, така че да променим условията за осъществяването на съдебната власт и властта на обвинението. Ние трябва максимално в рамките на това, което е възможно да се случи от обикновено Народно събрание, да ограничим властта, безконтролността и липсата на отчетност на главния прокурор. Ние трябва да разделим в максимална степен Висшия съдебен съвет на две, така че съдийският кадрови орган да отговаря на международните стандарти за съдийското самоуправление, без това да означава в него да няма представители на обществото. Там трябва да има такива, излъчени от парламента, но те не трябва да са мнозинство, такъв е международният стандарт. А прокурорският орган, прокурорският съвет трябва да се превърне в реален инструмент за обществен контрол върху състоянието на прокуратурата с осигуряването на мнозинство на парламентарната квота в него. По-нататък ние ще трябва да променим устройственото законодателство за съдебната власт. Най-вероятно и най-логично е да има два закона – един закон за устройството на съдилищата и друг отделен закон за прокуратурата, който да уреди в детайли как ще се осъществява властта на обвинението. И нещо, което е много важно, професионалната автономия на отделния прокурор как ще се осъществява, така че да сме сигурни, че имаме онази мяра на независимост на отделния прокурор по отделните дела, която се предполага от същите международни стандарти. По-нататък ние ще трябва да прегледаме процесуалните норми в Наказателно-процесуалния кодекс, за да ограничим възможността за злоупотреби с предварителните проверки, да ограничим възможността за злоупотреби със следствената тайна, да ограничим възможността за злоупотреби с йерархичния надзор в рамките на прокуратурата, за да ликвидираме възможността да съществуват фигурите на вечния обвиняем и вечния проверяем, защото това е предпоставката за така наречените разработки на трупчета. Това, което изброявам, са само нашите задачи в областта на правосъдието. Разбира се, за да сме сигурни, че в България законът се прилага еднакво и решително към всички, ние ще трябва да се занимаем и с регулаторите, ще трябва да се занимаем и със службите. Нещо, което ще бъде в крайна сметка най-важният резултат от всички тези усилия, ще бъде как и с какви хора ще попълним бъдещия състав на променения Висш съдебен съвет и на Инспектората към него, защото това трябва да се случи, след като те бъдат структурно променени. Няма смисъл да се прави преди това. Дали и политическите сили, излъчвайки номинациите, на които ще се спрат за парламентарната квота, ще покажат, че разбират, че не могат да го правят както досега, че трябва да потърсят и да лансират хора, които наистина носят воля, доказана, за промяна в съдебната власт вътре, в моралния климат на съдебната власт, в степента на отчетност и на отговорност пред обществото, а не пред всякакви задкулисни кръгове и кланове. Това ще бъде окончателният тест дали в крайна сметка това, което вчера се случи, ще бъде отключване на по-нататъшен процес, или ще се окаже спешно замазване. И да, аз знам горчивината, с която се посреща реалността, че ние ще трябва да правим тези усилия със своите опоненти. Имам предвид всяка една от политическите сили в тази зала. И знам, че за привържениците на всяка една от политическите сили в тази зала, които участват в това, това носи определена горчивина, усещане за компромис, въпроси, но такава е логиката на демокрацията. Тази логика не е просто въпрос на събиране на определени бройки в залата. Това е логиката на необходимостта да се води разговор с хора, с които не сме съгласни и с които има различия, запазвайки тези различия. Онова велико правило, измислено от мъдрия британски народ, че можем да се съгласим да не се съгласяваме, че можем да не се съгласяваме и въпреки това по някакви теми да работим заедно, защото има обществен и национален интерес за това, ще трябва да го правим това заедно, и е добре, защото шест парламента показват, че българският народ не иска да даде на никого ексклузивното право да бъде съдник, морален източник на някакъв авторитет и че иска ние да говорим помежду си. Как говорим, как убеждаваме гражданите, че този разговор има смисъл, какви резултати ще успеем да произведем от това, зависи само и единствено от нашето качество като представители на тези граждани, но те ни казват едно ясно нещо – разговаряйте, никой от Вас няма патент и няма ексклузивно право да налага своята гледна точка. Това е великата сила на българската демокрация, която виждаме в действие. Нека да я приложим и тогава ще можем това, което стана вчера, да погледнем като част от един дълъг процес на възстановяване на парламентарната република в нейната пълнота, така че тя вече да е нито президентска, нито прокурорска, а да е истински парламентарна. Ако го направим заедно наистина и доведем това до сериозен резултат, аз съм сигурен, че нашите избиратели ще ни простят съмненията, на които сме ги подложили. Така че днес можем да кажем, че освобождаването на Иван Гешев, ако трябва да се пошегуваме с прокурорския жаргон, е една добра новина на трупчета. Тя може да стане добра новина, зависи от всички нас. И Ви призовавам да осъзнаем сериозността на предизвикателството, пред което сме изправени. Длъжни сме пред своите избиратели накрая да произведем сериозен резултат, изразен в променена Конституция, променена структура на органите на управление на съдебната власт, променен състав не просто поименно, а като качество на хората в Инспектората и двата нови висши съдебни съвета, променен климат и променени условия за упражняване на власт в България. Тогава ще има смисъл цялото това усилие. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители!

Не, господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Обръщам се персонално към Вас и към заместниците Ви, които водят заседанията. Уважаеми господин Председател, имам една молба към Вас и Ви призовавам, когато тук от тази трибуна продължават да говорят колеги народни представители за промени в Конституцията и в съдебната система, да им напомните, че последните година и половина-две години само говорят, а ние от „Движение за права и свободи“ година и половина ги чакаме освен говорене да влязат и на терена на действията. Представихме проект...

Сега вече влязоха.

Все още са в полето на говорене, господин Ганев, все още са в полето на говорене. Така че, господин Председател, обръщам се към Вас, призовавам Ви да им напомняте, че освен празни приказки са нужни и действия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Да Ви напомня, вчера колегата от ГЕРБ Александър Иванов се обърна персонално към мен и каза, че закриването на Държавната петролна компания било в полза на „Лукойл“ и пита какво правим, защо участваме в това. Уважаеми дами и господа, първо, ако вярвате наистина, че Държавната петролна компания помага за повече конкуренция на пазара на горива, защо Вие от ГЕРБ на Икономическа комисия с 10 от 10 гласувахте за нейното закриване? Защо, ако вярвате, че тя носи повече конкуренция, на първо четене 16 души от ГЕРБ гласуваха за? Това е елементарна демагогия, нищо повече, нищо по-малко. Ако твърдиш, че имаш нужда от един инструмент и сам гласуваш да го закриеш, а после вземаш думата и питаш: „Ама, защо го закривате?“, това е класическата демагогия, дами и господа. Но има няколко неща, които дори са по-важни от тези въпроси. Много години ГЕРБ пречеше да стане ясно кой притежава данъчно-акцизните складове. С това Вие спряхте процеса на създаване на повече конкуренция в този сектор. Още 2015 г. зададохме въпрос към министъра на финансите и той отказа да отговори кой притежава данъчно-акцизните складове в България. Вие твърдяхте, че такава тема не съществува, това бяха Вашите доводи. Наложи се да отидем в съда, да използваме една промяна, която направихме десните за надделяващия обществен интерес в Закона за достъп до обществена информация, и така съдът задължи министъра на финансите да каже кой притежава данъчно-акцизните складове в България. Дори тогава обаче, колеги от ГЕРБ, взех съдебното решение и отидох при Кирил Ананиев – финансов министър, дори със съдебното решение той не ни предостави веднага тази информация, а го направи месеци по-късно. И на целия този фон Вие сега да кажете: „Ама, ние сме много загрижени. Вие какво правите?“, извинявайте, не е честно и не се прави така. Но има още един въпрос, който беше повдигнат от Вас вчера, който още повече заслужава внимание. Вие казахте: колко хубава е Комисията за защита на конкуренцията, какви прекрасни неща свърши, защото на края на 7-годишния мандат, той беше 5-годишен, но Вие го удължихте с още две години, на края на 7-годишния мандат КЗК била наложила глоба на „Лукойл“. Това беше изказването вчера. Колеги, истината е следната: тази КЗК не беше ефективна и е много важно от трибуната на Народното събрание да има честен дебат по тази тема, защото тези твърдения, ако ги оставим без отговор, утре ще изберете нещо подобно. Тази КЗК имаше цяла година, в която не направи нито една проверка на място, защото имало ковид. Да, колеги, чухте ме правилно – нито една проверка на място, защото имало ковид. По същото време НАП извърши десетки хиляди проверки, и за тях имаше ковид. И за едните има ковид, и за другите има ковид. Едните работят, другите не знам какво правят. На следващата година същата КЗК е извършила една проверка на място, защото имало ковид. Една! Значи първата година нула, втората година една. И Вие казахте вчера от тази трибуна колко хубава била тази комисия. Това беше изказването на колегата. Ако оставим тези политически оценки и замълчим, Вие ще си кажете: много хубаво работи тази комисия, защото не работи, затова ще изберем друга, която пак да не работи по същия начин. А истината е следната: трябва да бъдат взети категорични мерки на пазара на горива и Ви напомням за следното. Единствената истинска мярка, която беше взета за повече конкуренция и по-ниски цени на пазара на горива, е нашето предложение, на „Демократична България“ тогава, подкрепено от „Продължаваме Промяната“, вярно, и от другите групи. Но това предложение – свободните капацитети в данъчните складове да бъдат обявявани всеки ден на сайта на Агенция „Митници“, за да може всеки да види къде да внесе горива, как да внесе горива, е предложение на КЗК отпреди седем години. Седем дълги години! Няколко пъти се опитваме то да стане законодателен акт, Вие винаги го отхвърляхте. Седем години, колеги! Защото това е единственият работещ механизъм, който е въведен до момента за повече конкуренция и по-ниски цени на горивата. Да, ние го предложихме, да, и беше прието, да, и вече работи. Но идва логичният въпрос: защо, ако тази КЗК, която Вие избрахте и на която Вие вярвате, посочва тази мярка като първа в изброяването на възможните действия и най-важна, защо Вие не го направихте? Така че искам да завърша със следното. Нямах намерение по тази тема въобще да вземам думата, защото сметнах, че гласуването на ГЕРБ за закриване на Държавната петролна компания е признание, че не се работи така и че такива неща не трябва да се правят, още повече, имахме съмнение, че тази компания се прави да изгради държавни бензиностанции и после някой да ги приватизира и купи. Така ни изглеждаше на нас. Но след като сами поискахте дебат, заповядайте, винаги съм на Ваше разположение. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Димитров, няколко уточнения. Първо, факт е, че по време на Икономическа комисия сме гласували за, но единствената причина да гласуваме за, е, че Вие вече убихте петролната компания. И Вие знаете много добре, че тя беше убита преди вкарването на тези текстове. Как беше убита? През държавния бюджет, като ѝ се взеха всички пари. Понеже казахте една много голяма лъжа, длъжна съм да Ви опровергая. Не сте Вие хората, които вкарвате в Закона за акцизите и данъчните складове публикуването на данните за капацитетите. Вие го знаете много добре. Затова ще Ви изредя малко хронология. През 2020 г. третото правителство на господин Бойко Борисов го прави през Закона за акцизите и данъчните складове, като вкарва в чл. 47, ал. 12: „Лицензиран складодържател е длъжен да осигури не по-малко от 15 на сто от общия максимален складов капацитет за съхранение на енергийни продукти, вписани в лиценза за ползване от лица, които не са свързани с него по смисъла на ДОПК“ – годината е 2020. Вие оставяте този режим, между другото, не пипате след това текстовете. В чл. 65 също така уреждаме начина и взаимоотношенията между лицензирания складодържател и другия контрагент. Какво казваме там, че лицензираният складодържател е длъжен да публикува данни на сайта за свободен капацитет – 2020 г. Изчитам Ви ал. 10: „Лицензираният складодържател и лицето по чл. 47, ал. 12 уреждат взаимоотношенията си при спазване на изискванията на закона. При отказ на лицензирания складодържател за предоставяне на ползване на складов капацитет лицето уведомява писмено директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, като предоставя доказателства за отказа. Митническите органи извършват проверка на обстоятелството за наличие на складов капацитет за ползване.“ След това, господин Димитров, има една ал. 11, в която пише, че лицензираните складодържатели оповестяват наличието на свободен капацитет на техните интернет страници.

Това, което Вие правите 2022 г., е да пренесете информацията към Агенция „Митници“, но е имало режим, с който са могли да бъдат защитени както лицата, които имат нужда от складиране на капацитет, така и лицата, които са били длъжни да го предоставят. Вие това го знаете много добре, така че недейте да спекулирате, че сте взели единствената възможна мярка за някаква прозрачност. Защо тогава оставихте чл. 47, ал. 12 да действа? Защо го направихте? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще продължа в изказване, господин Председател. Моля да ме запишете за изказване. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Колеги, имам една молба. Разбирам, че това е парламент и тука трябва да има много парларе, но хайде да спрем това нещо, на което Вие му казвате дебат, някои от Вас, а то си е едно пустословие, едно празнословие. Дайте да спрем да правим анализ на закони, които днес, с днешното приемане, тези институции ще бъдат закрити. Кому е нужно всичко това? Имаме такава дълга програма, тежка програма. Приличаме, разберете, отстрани като гледа човек, на оня хубав анекдот – питали го един: „Ти нямаш ли собствено мнение?“ Той вика: „Имам, но не съм съгласен с него.“ Ей така върви дебатът в момента. Моята молба е да прекратим този дебат и да минем нататък. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Това, което каза госпожа Трифонова, а тя каза следното, че ние си закриваме нашата петролна компания, щото друг ни е виновен, че тя не работи. Вие бяхте 12 години на власт! Ако искахте да си направите такова нещо, никакъв проблем нямахте. Не сте искали. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Значи, първо, много дълго време криехте кой е притежател въобще на данъчно-акцизните складове – това е доказано с въпроси, съдебно дело, а после правите накрая на мандата Държавна петролна компания. Сега, ако желаехте да я развиете, пак имате тая възможност. Не желаете, защото Ви е ясно, че от тая работа нищо няма да излезе. Много важно уточнение за залата. В началото на 2021 г. зададох въпрос към министъра на финансите: как могат да се разберат свободните капацитети в данъчно-акцизните складове? Той ми отговори, че практиката е следната: едни складове са оставили телефон, други интернет адрес. (Реплика от народния представител Десислава Трифонова.) Има го черно на бяло. От това аз разбрах и ние колегите от десницата разбрахме, че ако не се създаде система информацията да е достъпна на Агенция „Митници“ и оставим, както Вие бяхте направили, всеки складодържател сам да обявява тая информация, нея на практика я няма и я нямаше. Тоест това е поредният пример за нещо, което е въведено в законодателството, обаче го няма системно – тука го има, там го няма. Най-лошото законодателство е това – някъде да го има, другаде да го няма. Това бяхте направили Вие – тука има, тука няма беше системата на ГЕРБ, която бяхте въвели. Затова ние записахме в Закона, че всеки склад подава до 19,00 ч. към Агенция „Митници“ тази информация, тя я обявява на сайта си и всеки, който иска да търгува или внася горива, може да се възползва. Това е добрият начин – да я има информацията, и вече я има за всички складове, за цялата страна и работи. Така, уважаеми дами и господа! И възниква логичният въпрос, връщайки се към втората реплика към мен: защо вчера на първо четене нямаше ни вопъл, ни стон? Нищо нямаше, но последните пет минути от дебата на второ четене двама колеги от ГЕРБ взеха отношение. Аз си представям, че това е опит за замазване на работата. Хората да си кажат накрая, че тя, тази петролна компания, те хората са имали много голямо желание, ама е нямало време да заработи, тия 12 години не са им стигнали и затова я няма тази петролна компания. Още повече Ви напомням, че тя тръгна – тази петролна компания, с идеята как ще строи държавни бензиностанции, което ме накара да сметна и да публикувам, че България има най-много бензиностанции на глава от населението в Европейския съюз. Да Ви кажа, че не е там проблемът. И най-накрая, колеги, приканвам Ви към следното. Отивам в максимално конструктивен тон. Нека заедно да мислим мерки за пазара на горива, защото темата не е затворена, проблемите продължават да стоят. Нека да търсим решения заедно, които да бъдат в посока повече конкуренция, повече прозрачност и по-ниски цени – нека там да отиват нашите усилия, а не в държавни петролни компании. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, дами и господа народни представители и най-вече, уважаеми български граждани! Знаете ли кой е Илхан Кючюк? Илхан Кючюк е евродепутат от ДПС. Той е докладчик за напредъка на Република Северна Македония в Европейския парламент. Вчера същият този Илхан Кючюк от ДПС е премахнал от Проектодоклада поправка 18, в която влизат всички двустранни въпроси между Скопие и София, както и всички точки за етническото преследване и проблемите на лицата с българско самосъзнание в Северна Македония. Какво предлага Илхан Кючюк от ДПС? Предлага всъщност да отпаднат текстовете за включването на българите в Конституцията на така наречената Република Северна Македония, да отпадне нуждата историята да се базира на оригинални документи, да отпаднат и текстовете срещу престъпленията от омраза към българите в страната. Действията на Илхан Кючюк от ДПС, който всъщност би трябвало да представлява България в Европейския парламент, са национално предателство. Това национално предателство започна тук, в тази зала, с националното предателство на партиите, които премахнаха ветото над Северна Македония. По-скоро премахнаха ветото през историческата територия, наречена Северна Македония в момента. Националните предатели са ГЕРБ, ДПС, „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и БСП със своето лицемерно въздържание. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Иван Петков.)

Всеки пребит българин, всеки запален клуб, всяко изгорено българско знаме тежат на Вашата съвест. Всъщност Вие от ГЕРБ, ДПС, ПП, ДБ и БСП – Вие пребивате българите, Вие палите клубовете, Вие горите българското знаме и българите няма да Ви простят никога! А Вие? Вие ще останете едно срамно петно в историята! (Ръкопляскания от ИТН. Реплики от „БСП за България“: „На кого наложихте забележка? За какво?“)

Благодаря Ви. Господин Председател, пак по начина на водене. Господин Председател, обръщам се към Вас отново. Когато от тази трибуна народни представители като господин Тошко Йорданов говорят открити лъжи, без да се позовават на факти, аз се обръщам към Вас да им напомняте какви са фактите. Защото господин Илхан Кючюк като докладчик в Европарламента, освен да е внесъл включването на българите в Конституцията на Република Македония, нищо друго не е внасял. Но ако докладчикът, председателстващ комисия, и комисията е предложила и взимала решения за други неща, и ги е внесъл като председател, това е коренно различно нещо. Господин Председател, Вие сте запознат с фактите. И когато някой откровено и целенасочено се опитва да лъже от тази трибуна, напомняйте им какви са фактите, моля Ви се. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Вчера в залата беше казана една друга лъжа и това е, че има анализ за това, че е нецелесъобразно съществуването на Държавната петролна компания. Аз тогава казах, че е лъжа, и то наистина е лъжа и Вие, господин Димитров, го знаете много добре. Имаме постъпило писмо в Икономическа комисия от Министерството на икономиката и индустрията, в което пише следното, цитирам: „Посоченият категоричен извод се базира на преките наблюдения и съответно направения на тяхна база анализ на дейността на предприятието, без да е съставен във вид на писмена разработка.“ А?! Какъв е този анализ, господин Димитров? Устен анализ на служител от Министерството на икономиката, който еднолично решава, че тази петролна компания не е целесъобразно да съществува. (Показва.) Това е официално писмо, а между другото, то е подписано от госпожа Корнелия Нинова и съвсем обективно тя е предоставила информация в случая. Какво продължава по-нататък? „За периода на съществуването си Държавната петролна компания не успя да стартира своята дейност, като съществуването ѝ доведе единствено до загуба на публични средства.“ Тук може би трябва да бъде проверено какво точно е харчено, защото компанията е създадена през март 2021 г., а ГЕРБ-СДС не управлява от май 2021 г., какви средства са харчени за компания, която не е успяла да стартира, и как е нецелесъобразно съществуването ѝ, без да има какъвто и да било анализ. Тогава на заседанието заместник-министърът на икономиката – аз си спомням много добре, каза, че имаме анализ, който сочи – цитирам: „не е целесъобразно съществуването на компанията“. Направените анализи сочат, че не е целесъобразно съществуването на компанията. Поискахме този анализ тогава, но такъв не ни беше предоставен. Беше предоставено едно изречение, в което се казва, че анализът е устен. Това сериозно ли е от страна на една институция, която иска затварянето на една компания? Не, не е! Освен политически мотиви за затварянето на тази компания, други няма. По отношение на действията на ГЕРБ-СДС през годините. Първото правителство на господин Бойко Борисов въвежда измервателните уреди и Вие го знаете много добре. Вие го знаете много добре, а сега ще излезете и ще кажете как е било отменено и как по Ваши предложения отново е било вкарано. Освен това през 2020 г. третото правителство на господин Бойко Борисов въвежда видеонаблюдението в данъчните складове. Вие за година и нещо управление един-единствен текст изменихте в Закона за акцизите и данъчните складове и той е за публикуване на данните от капацитетите. Нищо друго, така че не смятам, че може да се кичите с каквито и да е мерки във връзка с прозрачността на какъвто и да е било пазар в тази връзка и най-малкото поне проявявайте уважение към законодателството, което вече е било въведено, и не спекулирайте, че сте направили някакви невероятни реформи, които са довели до някакви невероятни резултати. Специално заради Вас ще пусна писмен въпрос до министъра на финансите, за да видим разликата в прилагането на текстовете, защото Вие твърдите, че тези текстове не са действали, но оставихте административнонаказателните разпоредби, оставихте разпоредбите, които ГЕРБ-СДС са предложили тогава. Защо, като този режим не е бил толкова добър, оставихте текста за задължително предоставяне на 15% от капацитета, което е основата на цялото нещо, което тогава е имало предвид правителството?! Не е справедливо това, което правите, господин Димитров, и не Ви отива. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Трифонова, аз наистина не мога да разбера кому беше нужен този дебат. Не мога да разбера в крайна сметка ГЕРБ какво искат? Какво казват? Искат да продължи работата на Държавната петролна компания, искат да изгради над 100 бензиностанции държавата, какво искат ГЕРБ и защо водим този разговор? Щеше да бъде мъдра форма на поведение от Ваша страна просто да замълчите, да признаете този провал… (Реплика от народния представител Николай Нанков.) Господин Нанков, не отговаряйте от място, защото това не е вярно. Господин Димитров мълчеше! Кому беше нужен този дебат? В крайна сметка, моля, вместо да политиканстваме и да говорим за миналото, кажете каква е визията от днес насетне? ГЕРБ иска ли да има държавна петролна компания? Аз това не мога да го разбера. ГЕРБ иска ли да изградим над 100 държавни бензиностанции, както се прокламираше, при условие че България е държава, в която има най-много бензиностанции на глава от населението? Какво искат ГЕРБ в тоя разговор, в този дебат и как ще гласуват? Моля да разберем. Благодаря ви.

Госпожо Трифонова, не мога да разбера защо трябва да е този разговор в залата. Така, както конституционна реформа се прави в кабинета на ГЕРБ, вземете ги вие при Вас Вашите коалиционни партньори, за да разберете във Вашия кабинет какво точно искате да направите, да приемете и да оправите там законодателството – Конституцията при ДПС, Държавната пенсионна компания при Вас, а пък в крайна сметка е хубаво на един коалиционен съвет преди заседание да се уточнявате кой, какво и как ще се навежда пред Вас или ДПС. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Вижте, колеги от ГЕРБ, ако искате тази Държавна петролна компания, вземете думата и кажете така: „Ние искаме да има Държавна петролна компания и вярваме, че само държавата с държавни компании може да оправи пазарите.“ Вземете думата тука, кажете го това, защитете си тази теза и гласувайте против, защото, госпожо Трифонова, да гласуваш за закриването на тази петролна компания и тук да кажеш колко е важна, нали разбирате, че това освен демагогия, няма как да го наречем по друг начин? Затова Ви предлагам следното нещо. Във Вашата дуплика кажете така: искаме Държавна петролна компания, партия ГЕРБ смята, че във всеки сектор, който има проблем, ще правим по една държавна петролна компания. Частният сектор не може да се оправи, не става за тая работа и ще направим колкото трябва държавни петролни компании и нещата ще се оправят. Ето това би било една честна позиция от Ваша страна, защитете си я тук, гласувайте си я и да видим после. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Поемете управлението, както се казва, на една такава компания и да видим какъв ще е резултатът, но Вие знаете, че резултатът ще бъде лош.

Защо говориш като опозиция? Те вече поеха управлението!

Това е проблемът. Вие знаете, че резултатът ще бъде лош и затова водим дебата днес. Затова водим дебата днес! Знаете ли, дами и господа, отивам в изключително конструктивен тон да кажа следното нещо: Ние трябва заедно да си признаем важни факти и да работим по тях, като например КЗК не беше ефективна (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), нямахме регулатор и това не може да бъде подменено…

Не може да бъде подменен този факт от държавни компании. Да си оправим регулаторите, да направим държавата да работи, колеги, а не да се занимаваме с държавни компании! Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Господин Иванов, причината за днешния дебат е, че вчера се изкарваха няколко лъжи и една от тях е, че не е целесъобразно съществуването на тази компания и че има анализ, който го доказва. Единственото, което ние искаме, е истината, нищо повече. То е ясно, че компанията е убита, след като няма бюджет вече две години, а дали сме за или против нейното съществуване, няма абсолютно никакво значение. Факт е, че тя никога не стартира дейност и в крайна сметка аз смятам, че е много важно да се кажат тези истини, още повече че Вие знаете добре колко много усилия са полагани по време на всичките правителства на ГЕРБ, за да се контролира контрабандата, да се ограничава контрабандата и да се подпомага и изсветлява бизнесът. Да излезете и да кажете, че сте предприели някакви невероятни мерки, видите ли, с които пазарът на България не е монополизиран или по някакъв начин сте допринесли с нещо, просто не е истина. Мерките са започнали много преди Вас и Вие го знаете много добре, още повече знаете, че няма такъв анализ и на базата на какво излизате и казвате, че не е необходим такъв анализ?! Ето го писмото на Министерството на икономиката. (Показва.) Между другото, Министерството на финансите на 24 юни 2022 г. също казва, че текстовете са въведени през 2020 г. Вие това го знаете, обаче излизате от трибуната тук и казвате: ние въведохме прозрачност в данъчните складове. Ами не е така! Не е така, още 2020 г. са предприети сериозни мерки по тази тема и е осигурена защита на лицата, които са в по-неизгодно положение, и Вие с това, че оставяте тези текстове в действие, показвате, че идеята, която тогава е била промотирана от това правителство и е минала през Народното събрание, всъщност е добра.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Дебатът наистина е за приемане на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, но хубаво е, че става малко принципен дебатът и всички използваме повода явно. Между другото, винаги съм се чудил, не съм се чудил, а ми е липсвала, колеги, в Правилника една процедура, в която просто да слагаме точка за дебат в дневния ред, без да се взема решение. Наистина не забелязвате ли, че понякога имаме нужда просто да поговорим по някаква тема, без да вземаме решение? Например одеве по македонската тема, да кажем, по точно такава тема – без да има проект на решение, без да има закон, просто да обменим мисли, така че да изляза на трибуната, за да споделя някои свои мисли. Няколко пъти беше поставен въпросът: ама Вие сега какво искате? Защо го водим този дебат? Водим го, колеги, защото според мен той наистина е абсолютно принципен и той така се основава върху въпроса – тази държава има ли право да прави нещо като държава, като юридическо лице, или няма право да прави нищо?! Работих доста години за чужди инвеститори, германски, аз съм Ви го казвал. Преди двадесетина години още един голям германски инвеститор – беше в сферата на медиите, ми каза, че българският пазар е олигополен по принцип. По дефиниция олигополен значи, че на такъв пазар с размерите на нашия винаги ще има по няколко фирми в даден бранш и те няма да са много и че това е обективен факт, към който ние трябва да подхождаме с разбиране, и да мислим, как да кажа, какво е отношението на държавата към един принципно олигополен пазар. Колеги, този разговор според мен е много идеологически натоварен, той в основата си е идеологически. Въпросът, от една страна, е безусловната вяра в либералната пазарна икономика, в която добрата или, как се казваше там, невидимата ръка на пазара решава всичко, а държавата стои отстрани и ласкаво наблюдава и регулира, доколкото може, доколкото ѝ са възможностите. Ние виждаме, че нашата държава последователно не може да регулира, в смисъл слабичка е, ама тя е отслабена концептуално. И този разговор сме го водили. Има ли ситуация, в която на пазара настъпват такива девиации, че трябва да се приемат мерки от друг характер, от друг тип? Ясно е, че тази компания е закрита вече, в смисъл формално, и сега тук просто ще довършим процеса. Аз, бидейки извън парламента, така с интерес наблюдавах дискусията, която се водеше още 2020 г., и наистина си дадох сметка, че тя е идеологически натоварена. Тук става дума за принципен въпрос – ще позволим ли държавата да влезе в някой отрасъл и да започне да го регулира не само чрез регулаторните си органи, а с преки стопански мерки, или то ще ѝ бъде забранено генерално? Пак повтарям, тук Законът е за военновременните запаси. Има ли право държавата да има собствени военновременни запаси, които тя да държи в собствени складове, или няма право? Разбирате ли дълбочината на въпроса? Има ли право тази държава да има нещо свое, което тя стопанисва и управлява, или всичко ще бъде аутсорсвано и в случай на нужда тя ще се моли на частен предприемач да бъде така добър да ѝ свърши услугата, която тя му е възложила, или да си ѝ даде нейното, защото в този склад се държат държавни запаси – аз поне така го разбирам, иначе каква е тази държава? Колеги, нали в икономическата история се знае, че 30-те години са златното време на българската държава? Моля Ви, погледнете в книгите как е станало това златно време на българската държава. Всъщност Вие знаете – държавата много пряко е влязла в определени икономически сектори, в които олигополът и монополът са стигнали до такива размери, че обществото просто не е издържало вече. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам. Така че аз наистина Ви моля с още едно изречение: дайте да не прибързваме с тези неща и да ги решаваме – затваряме тук Държавната петролна компания, защото ГЕРБ я бил направил и защото не знам си какво. Тук става дума наистина за това тази държава има ли самозащитни сили и тя може ли някъде, където пазарът стига до девиация, да влезе като стопанисващ субект, или ѝ го забраняваме генерално и бог да ни е на помощ.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Чолаков! Тогава, когато има олигополи, тогава, когато има картели, те се лекуват в една демократична държава с власт на закона, те се лекуват с върховенството на правото, те се лекуват с честна конкуренция. В това число част от този разговор, вярвам, е, че се лекуват и със способността на това държавното обвинение да изготвя качествени обвинителни актове. Те се лекуват с такива мерки, но преди всичко с върховенството на закона. А да си мислиш, че можеш да излекуваш тези проблеми, за които говорите Вие, с държавни бензиностанции, с такава мощна намеса на държавата в икономическите процеси, е жива форма на социализъм. И аз съм притеснен, първо, че ГЕРБ продължават да не казват, в крайна сметка те какво искат. Продължаваме да не разбираме и приветствам идеята да влезем на тази плоскост – идеологическата. На второ място, как е възможно политическа формация, която се самозове за дясна, да казва, че е добре да има държавни бензиностанции? И Вие, господин Чолаков, ме разбирате прекрасно какво казвам. Затова, че разговорът за лека по отношение на олигополите минава именно през върховенството на закона. Благодаря Ви, колеги.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Чолаков, уважаеми колеги! Първо, да върна малко назад – дали имаме нужда от държавни бензиностанции? Ами, ако добре си спомням, петролните компании на Франция и на Италия са държавни компании. Бензиностанциите, които стопанисват, ерго са държавни. Но аз не съм съгласен с Вас, че тук става въпрос или за олигопол, или за монопол. Напротив. Някой знае ли въобще кога е създадена тази държавна петролна компания? На 12 март 2021 г. Знаете ли кога всъщност са ѝ прехвърлени петролните бази за съхранение на петрола така, както е по Закона, който отменяме? Ами не са прехвърлени до ден днешен. Между другото, миналата не, а през 2021 г. имаше две комисии „Манолова“, така известни, които се използваха от нейния председател, за да си решава разни проблеми. Между другото, темата и дебатът между Държавния резерв и Държавната петролна компания бяха тема на тези комисии. Стенограмите, които са на сайта на Народното събрание, са много интересни. Още тогава стана ясно, че Държавният резерв отказва да прехвърли каквото и да е и да изпълни Закона, за да може тази компания да започне работа. Така че логично няма как да е свършила нещо през последните две години, при положение че въобще не е изпълнен Законът, който в момента отменяме. Така че, да, няма как да имаш резултати и няма как да има някакво качествено изменение, при положение че нито петролните бази са били предоставени на Държавната петролна компания, нито ѝ е предоставена възможността да управлява горивата така, както е по този закон, който отменяме, а всъщност всичко си е останало в Държавния резерв. Неслучайно, пак обяснявам, през месец април Държавният резерв обявява поръчки за над 300 милиона за закупуване на горива, което, между другото, мисля, че е от интерес за Народното събрание, да го проверим в Икономическата комисия, най-малкото. В заключение. Говорейки си за Държавния резерв, между другото, тогава и служебният министър на икономиката в първото служебно правителство на Радев изказа своето мнение за съдбата на Държавната петролна компания и въобще за мерките, които Държавният резерв и компанията са взимали. Прочетете стенограмите, те са интересни.

Благодаря, господин Председателю. Аз да повторя това, което каза колегата Йордан Иванов, вземайки повод от Вашето изказване. Наистина проблемът е идеологически. И за мен, и за колегите ни тук наистина е учудващо дясна политическа сила като ГЕРБ да съчетава такова мощно участие на държавата в икономиката. (Реплики.) Да, да, това е идеологическият проблем. Така и така съм взел думата за реплика. Бях тежко изненадан от това, което чух от госпожа Трифонова, цитирам по памет, че е било направено всичко необходимо да бъде сложена контрабандата под контрол. Това ли беше основната цел – да сложите контрабандата под контрол? Благодаря.

Лично обяснение.

Хей, ама защо, значи, винаги се хващаме за някаква дума и започваме да я извъртаме? Хванахте се за думата на госпожа Трифонова, хванахте се за моята дума. Не го вменявайте на ГЕРБ. (Реплики.) Не, не. Вижте, не го вменявайте на ГЕРБ, господин Атанасов, мое лично мнение Ви казвам. Ако питате за моето лично идеологическо мнение – за мен не е важно дали котката е черна или бяла, важно е да хваща мишки. Ако не хваща мишки, въобще не ме интересува каква е котката идеологически. (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.) Така. Чудесно. Ами как да хваща мишки, като господин Гаджев Ви го каза – тя е създадена на 12 април или... Кога беше, господин Гаджев? (Реплика от народния представител Христо Гаджев: „Март.“) Март, а Вие след един месец я закрихте идеологически. Ами хубаво, добре, супер. Логиката на всеки бизнес е да нараства и да заема пазарен дял. Нали така? Докато стане монопол. Това е смисълът на съществуване на бизнеса, това го движи, а господин Йордан Иванов ще го спира с правото – със силата на правото. Как, господин Иванов, ще го спирате със силата на правото? Вие виждали ли сте как изглежда монопол отвътре? Не сте. Колеги, разговорът не е идеологически. А казах, че е идеологически, защото знам, че има идеологическо разделение по въпроса, но той всъщност не е. Той всъщност е може ли да се прибягва в крайни ситуации до някакви други механизми освен силата на закона, защото иначе това ми прилича като Гъливер и лилипутите. Нали знаете дето Гъливер легнал на брега, а те го вързали с едни въженца и започнали да го боцкат с копийце? По едно време той се размърдал, станал и лилипутите се разбягали. Нещо такова е с икономическия монопол във всяка една държава. Това е Гъливер, а Вие го побоцвайте с копийцата колкото искате, само че файда няма. Няма държава, както казаха и колегите тук, която да е оставила всичко по този начин да бъде решавано от свободната пазарна стихия. Няма такава. И пак казвам, Законът е за военновременните запаси. Моля Ви, замислете се върху семантиката на това понятие и ще видите как ще започнат да се подреждат разсъжденията, без да ги идеологизираме, а мислейки само за държавата и какво е добро за народа. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Много обичате да спекулирате с думите, господин Атанасов, и макар че много добре знаете от контекста на цялото ми изказване точно какво имам предвид, нарочно излязохте, за да се опитате да ме уязвите, но няма да се получи. Това, което аз имах предвид, беше, че правителствата на господин Бойко Борисов са полагали многократно усилия през всичките тези години за намаляване на контрабандата и Вие го знаете много добре. Повтарям и потретвам, че първото правителство на господин Бойко Борисов въведе така наречените измервателни уреди в данъчните складове, за да намалее… Кое да намалее? Несъбираемостта на данъците. И къде ги въведе? За петролните компании, за цигарите и за алкохола. Вие въведохте ли такова нещо? Не въведохте. През 2020 г. в допълнение на тези мерки бяха въведени изискванията за видеонаблюдение в данъчните складове, за да продължи борбата с контрабандата. Всички международни доклади, особено в областта на нелегалното производство на цигари и алкохол, сочат, че в пъти е намалена контрабандата в България за периода, в който ГЕРБ-СДС управлява. Така че, моля Ви, бъдете коректен, когато се изказвате, особено знаейки, че не съм имала предвид това, което Вие казахте. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Тъй като не можах да взема реплика на изказването на госпожа Трифонова, а в нейното изказване се повдигна въпросът кой има нужда от този дебат, аз ще Ви отговоря: ВЪЗРАЖДАНЕ има нужда от този дебат най-малкото за да може да лъсне истината какво се случва с тази държавна компания и какви са Вашите коалиционни взаимоотношения с „Продължаваме Промяната“ и ДБ. Относно Компанията. Аз смятам, че това беше една добра идея на ГЕРБ, която трябваше да регулира пазара и евентуално да намали цените до крайните потребители на горива. Истината обаче е, че правителството на Кирил Петков обслужи руския интерес, като саботира развитието на тази компания и затвърди монопола на „Лукойл“. Аз знам, че това действие е целенасочено, госпожо Трифонова, защото съм сигурен, че не е направено заради некомпетентност и некадърност от Кирил Петков, тъй като той е завършил в Харвард и няма как да го е направил от незнание и некадърност. Какво се случва? Всъщност Вашият коалиционен партньор, който Ви обвини, че сте васали на Путин, се оказаха васали на Путин. И кой има полза от всичко това? Естествено, ползата е за ВЪЗРАЖДАНЕ – да ни олекне и на нас и да разкрием кой е проводник на руските интереси в България. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Атанасов, да, спорът е идеологически. Като представители на дясна формация ГЕРБ-СДС винаги сме смятали, че частната инициатива, частното предприемачество, частната собственост трябва да бъдат преобладаващата част. Но като икономисти ние знаем, че има един принцип и той е, че по-лош от държавния монопол е частният монопол. Предвид на това, че по това време именно „Лукойл“ бяха частници монополисти, вероятно заради това – аз не съм участвал във вземането на това решение, е предприета стъпка за противопоставяне на частния монопол в лицето на изгражданата, но неизградена държавна верига от бензиностанции. Когато обаче и антимонополният орган не е бил много настоятелен по отношение на частния монопол в лицето на „Лукойл“, вероятно се е търсел някакъв такъв механизъм, казвам вероятно, защото не съм участвал във вземането на това решение. Предвид на това обаче, че тази инвестиция не се е случила, предвид на това, че и на първо гласуване беше взето решение тя да бъде закрита – най-вероятно ще стигнем до това закриване, въпросът е тук да изясним основни понятия по отношение на това защо е започната тази инициатива и защо не е завършена? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колега, и Вие, и преждеговорящите колеги се опитвате от тази трибуна да обяснявате смисъла – защо е създадена? Как е създадена? Кой я унищожи? Кой не ѝ даде да заработи? Трябва ли да я закриваме? Не трябва ли да я закриваме? Всъщност нали видяхте кой се изказва тук от колегите, нали чухте какво говорят – никой от тях не се интересува от смислените Ви обяснения. Единственото изречение, което трябваше да остане от днешния дебат – изказаното от техните уста беше: ние сме десни, Вие не сте. Това беше целта и това е целта, и това е занятието, което изпълняваме в момента. Държавната петролна компания в момента не е интересна и не им е важна, важно е оттук да кажем: ние сме правите, Вие сте лошите. И да го кажем през тема, която някак си се надяваха, че ВЪЗРАЖДАНЕ ще пропуснат да им напомнят от коя страна на земното кълбо се намират. Само че тези, които излизат тук да говорят колко са десни, бяха в коалиция с БСП. Ма те бяха в коалиция с БСП, обаче са много десни, обаче сега им дойде на ума да обясняват как нещо има, дето не е както трябва и не е много дясно. А бе, хора, защо са Ви тези циркове? Аз знам защо, ама излезте отпред и го обяснете точно и ясно защо Ви трябват. Защото се изчерпахте, защото няма какво да кажете – няма, няма какво да кажете и сега трябва да има какво да обясняваме тук, и се връщаме на Държавната петролна компания, чакам и нови неща да измислите и да си играете с думи на колеги, извадени от контекста. Това е истината и това българските граждани трябва да го знаят, защото всички тези приказки по коридори, по комисии и така нататък водят само до един извод – ние трябва да сме по-хубави от времето. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги, в репликата си към господин Христов искам да Ви призова да вървим напред – да гласуваме, да продължим по дневния ред, защото имаме още много работа. Господин Христов, обаче Вие направо превъртяхте дясното! Ще борите монопола с държавна намеса?! Вие счупихте дясното. Не мога да повярвам, че го чувам това от лидера на СДС. (Оживление, смях.) И господин Манов, не е така, не сте прав. (Реплики: „Манев“.) Господин Манев, извинявайте, не сте прав. Въпросът е съвсем принципен затова дали монопол се бори с правото, със закона, с работещи регулатори, с власт на правилата, или се бори с държавна намеса. Държавната намеса в икономиката в крайна сметка е легитимна мярка, тя не е нелегитимна, но е лява. Моля Ви да спрем с този дебат и да вървим напред. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Христов, тук трябва малко да се изяснят понятията, защото започваме да не се разбираме. Тук се говори за дясно, за ляво, но имайте предвид, че светът по принцип се променя, непроменени остават единствено някакви идеологически истини. Колегите от „Демократична България“ вярват, и то част от тях, не всички, в десницата от 80-те години, а ние сме 2023 г. и десницата от 80-те години, която прокламира така наречения пазарен фундаментализъм, в който аз, ще Ви кажа, категорично не вярвам, и в това няма нищо ляво. Защото аз не съм готов например да идолизирам пазара под формата на някакъв бог. Пазарът не решава всички проблеми и това го казва десницата в цял свят – настоящата десница. А 80-те години при друга ситуация, в друг контекст и в друг етап на развитието на десницата в различните страни има друго разбиране, но това разбиране в момента не е актуално и колегите, понеже вървят явно с по-бавни темпове към настоящето и настоящата действителност, смятат неща, които тогава са били десни, че те вечно ще бъдат десни. Десницата в природата си е консервативна, тя има ситуационен характер, тя се бори с конкретните проблеми. Например, господин Христов, тук става ясно как ние за около една година успяхме да положим основата на една петролна компания, а вече две години колегите не могат да я разрушат, въпреки че участваха в революция. Ние отваряме тепърва – на втората година, след като уж е закрита, дебата за това тя има ли смисъл, или няма смисъл. Този дебат можеше да се води тогава, между другото, ако го водехме с аргументи, можеше да стигнем и ние до някакви изводи, че тук-таме някъде сме допуснали грешка и да направим така, че да заработи – да заработи. А Вие с Вашето абстрактно мислене, господин Димитров, не може да я разрушите вече втора година и продължавате с усилията. Аз предлагам оттук нататък да започнем да градим нещо, защото това е най-дясното нещо – десницата гради, левицата се опитва да разруши това, което десницата е изградила, това е в природата на… Колегите от БСП – те са друг вид левица, затова да не се обиждат, но в природата на левицата е да разрушава и да обновява, ако щете – в добрия смисъл понякога, но да разрушава това, което десницата е направила.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, отзад напред, господин Манев, прав сте. Исторически погледнато, само двете парламентарни сили ГЕРБ и СДС не са участвали в коалиция с Българската социалистическа партия. (Реплики.) Да, и Вие. Всички други са били в коалиция с тях – съгласен съм с Вас. По отношение репликата на господин Иванов. Не, не съм казал, че с държавни средства непременно трябва да се бори частният монопол. Казах само, че в първи курс икономика учим, че по-лошото от държавния монопол е частният монопол и когато антимонополният орган не е толкова ефективен…

А стига бе!

Да, да, да. …ти търсиш някакво решение. Аз бих попитал господин Димитров, понеже няколко пъти говорите по темата данъчни складове, Вие като бяхте председател на Комисията по икономика и енергетика, защо тогава не предприехте тези стъпки, тези действия, а чакахте цели 10 – 12 години, за да стигнем до това решение към настоящия момент. Ще бъда доволен, ако вземете отношение като лично обяснение, за да обясните защо не сте предприели тези стъпки. Благодаря Ви.

Колеги, под формата на лично обяснение да Ви кажа, днес въобще не беше мястото да си го устройваме това, но аз знам защо днес Ви е меракът да го правим. Ще Ви кажа, карате ни целия парламент – дето сме в тази зала, да участваме във Вашите кадрови проблеми. Единият щял да се кандидатира за кмет на Пловдив, другият щял да се кандидатира за ръководител на партия и дай да трупаме точки от трибуната на Народното събрание. Ай стига де, това сме го правили, гледали. Днес трябва да си свършим работата и ако ние не подкрепим това решение – за закриването на Петролната компания, няма как да стане, ако ние не гласуваме, нали разбирате? И щом ние сме го взели това решение и сме го направили веднъж, то означава, че сме претеглили ситуацията, възможностите, защо, кога и как.

А Вие сега, наливайки масло в огъня, сте тръгнали да обвинявате лично мен или някой друг – няма смисъл от това. Благодаря Ви.

Казвам се Манев, не се казвам Монев.

Благодаря, господин Председател. Дори бях призован от колегата да взема думата и Вие трябва да уважавате колегите от Вашата парламентарна група – когато имат такива желания, ние трябва да бъдем адекватни на тях, нали така? Уважаеми дами и господа, още преди седем години, господин Христов, внесохме този законопроект – да бъдат публични свободните капацитети в данъчните складове. Може ли да познаете кой го отхвърли? Кой може да го е отхвърлил според Вас? Огледайте се около Вас, така, огледайте се, е тези хора го отхвърлиха. Сега, те, като отхвърлиха нашия законопроект, внесоха тогава един друг, за който се говори преди малко, който, за съжаление, въведе системата, както казах, тука има, тука няма. Някои складове обявиха свободните капацитети, други не ги обявиха. Някои на интернет страница, други по телефона, трети по не знам какъв начин. По-големият въпрос, господин Христов, е следният: Вие много години спорихте с нас, че въобще има проблем с данъчно-акцизните складове. Напомням Ви, че Вашият финансов министър не ни отговаряше. Наложи се съдът да задължи да получим отговор и когато отидох при Кирил Ананиев със съдебното решение, че тази информация трябва да е публична, той пак не ни я предостави. И сега Вие сте загрижени за повече конкуренция?! Вие не искате да признаете проблема. Вие години наред не искахте да признаете, че има проблем, колеги, а сега казвате как да го решим. Първото решение е да се признае, че има проблем с данъчно-акцизните складове, а след това идва моментът на решенията. Но конструктивно се обръщам към всички Вас. Имаше много ценна част от изказването на господин Христов. Той е първият човек от ГЕРБ-СДС, който каза: тази КЗК не е толкова ефективна. Поздравявам Ви! Мъжка постъпка – няма друг човек, който да е казал това. Те казват: това е най-хубавата комисия, която са виждали дори насън. Това е позицията на ГЕРБ.

Той не е от ГЕРБ.

Да, Вие сте от СДС, така че много достойна мъжка позиция.

Така че, ако признаем, това е важното в днешния дебат, ако се признае, че тази комисия и други регулатори не са ефективни и се подходи експертно, сериозно – да ги направим по-добри, в целия този дебат, колеги, е имало смисъл и цялото усилие ще има смисъл. Нека да гледаме заедно в тази посока. Благодаря.

Колкото и да се опитвате, господин Атанасов, няма да Ви се получи. Искате ли да дойдете пак да го кажете? Няма да стане истина и сто пъти да го повторите.

Господин Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Моля Ви, когато се изричат откровени лъжи от тази трибуна, да не позволявате това да се случва и да прекъсвате говорещия. Разбра се в залата, че механизмът за публичност на капацитетите на данъчните складове е приет по времето на ГЕРБ-СДС, разбра се, че измервателните уреди, които намаляват, така да кажем, неплащането на данъци, са приети по времето на ГЕРБ – първото правителство на господин Бойко Борисов. Моля да си направите справка по Закона за акцизите и данъчните складове и „Държавен вестник“ кога са приемани тези предложения. Разбра се също така кога е въведено видеонаблюдението, по време на кое правителство, просто няма нужда да продължава това безкрайно леене на чувства тука. Ако някой иска да става председател на КЗК, може да се самономинира и тогава проблемът да се реши. Благодаря Ви. (Реплики: „Кой, кой, кой?“ Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Дами и господа народни представители от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната – Демократична България“! Час и половина две създадени като десни и дясно-център партии губите времето на парламента и на целия български народ да спорите коя е по-лява. По-голям оксиморон виждали ли сте? Две десни партии се карат коя е по-лява?! Искам да заявя позиция по въпроса, който обсъждаме, от името на автентично лява партия. Ние сме за това да се развива държавната собственост и „държавна собственост“ не е лошо словосъчетание. В Конституцията пише, че държавната, общинската и частната собственост са равнопоставени. За краткото време, в което управлявахме, доказахме, че държавните предприятия могат да печелят, да увеличават работната заплата, да внасят данъци в държавата, да плащат дивиденти и да си връщат кредитите. И бяха една сериозна част от икономиката, която допринесе за това да бъдем на първо място по икономическо развитие. Това е принципно отношение на „БСП за България“ към държавната собственост и отново казвам, държа да го заявя от името на автентична лява партия, докато Вие се карате какви сте идеологически и практически. Но искам да поставя още един въпрос към Христо Иванов. Господин Иванов, сутринта говорихте сериозно, че искате да правите нова конституция с тези хора.

Не, да я променим!

Добре, да я промените. Уважаеми управляващи, знаете ли, че откакто има правителство и мнозинство, няма нито един закон, по който да не сте се карали и да не сте гласували различно? Карахте се и гласувахте различно по Закона за бюджета. Най-важният! Карахте се и гласувахте различно по Закона за съдебната власт и отделянето на Следствието от прокуратурата. Карате се днес по този въпрос – да не изреждам още всички други закони, по които се карате. Всеки ден давате доказателство за едно – това правителство не е правителство, което да гарантира стабилност и сигурност на държавата. Това е правителство за власт, пари, от страх за имунитети и за омерта. По един въпрос, откакто заседаваме, не сте на едно мнение. Конституция ли ще правите?! Та Вие не можете елементарен въпрос да решите помежду си. И ако продължавате така, обричате България на несигурност, на нестабилност и безперспективност. Това, отново казвам, е потвърждение на всички наши думи – правителство на омертата, страха и имунитетите, но не на желание да се върши работа, още по-малко в името на народа, за което се клехте. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, колеги, госпожо Нинова! Ще променяме Конституцията, защото трябва да се случи това нещо, и ще я променяме с всеки, който иска да прояви и да сподели тази отговорност. Вие за момента отказахте да се включите в такъв разговор. Аз се все пак се надявам, че ще можем да стигнем до точка, в която да го проведем и с Вас. Говоря с пълната си сериозност и уважение. Това, че спорим, е резултат от политическата ситуация, а не от някакви задкулисни естества на това управление. Ако то беше до такава степен управление на имунитетите и на омертата, бъдете сигурна, че нямаше да има никакъв спор. Бъдете сигурни, че щеше да има ред, хармония и добра дисциплина в залата. Фактът е, че това управление е стъпило на труден компромис, не е стъпило на съдържанието, което би трябвало да има понятието коалиция, именно висока степен на политическо съгласие. То е реакция на кризата, в която се оказа България – политическа, геополитическа и така нататък, както впрочем беше управлението, в което ние участвахме с Вас, което също не беше особено лишено от спорове. Ще се съгласите с това. Затова разбирам лесния начин да се инкасират точки, като се упражняваме, че това правителство било на омертата и на имунитетите, но точно това, че спорим, показва, че това е трудно взето политическо решение. И ако успеем заедно да поемем отговорността да променим Конституцията, може би по-нататък ще бъде по-лесно да се правят коалиции в България, без да е толкова трудно, така че за да стабилизираме ситуацията, и това е част от усилието. Затова взех думата да реагирам. Надявам се да стигнем до точка, в която можем да водим отговорно този разговор и с Вас. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателю! Уважаема госпожо Нинова, по отношение на държавната собственост не съм съгласен много с Вас. Само ще припомня исторически, че до началото на 1997 г. в България преобладаващата собственост беше държавна – повече от 95%, за разлика от другите централно-източноевропейски държави, където промените започнаха, приватизацията беше направена и те стартираха седем години преди нас, ние затова в момента ги догонваме, защото до 1997 г., пак казвам, собствеността беше държавна. Спомняме си какви бяха заплатите 1996 – 1997 г., както и пенсиите – 5 – 6 долара заплата, три долара пенсия. (Шум и реплики.) Колкото до миналата година… Елате го кажете от трибуната, не ме репликирайте оттам, ако обичате! Колкото до миналата година – да, няколкото сфери на държавни предприятия печелеха заради тази ужасна война, която Русия предприе спрямо Украйна, агресорът Русия, кои предприятия печелеха – тези, които произвеждат боеприпаси, които отиваха в Украйна, и тези, които произвеждаха електроенергия, пак благодарение на дефицита, който беше получен вследствие на тази война. Така че да не възнасяме ролята на държавата – да, тя има своето място в икономиката на държавата, но тя не е панацея. Благодаря Ви.

Ще започна от господин Христов. Господин Христов, абсолютно нормално е с Вас да спорим, защото това е дясно – ляво, и да спорим върху ролята на държавната собственост е логично и нормално. Само да Ви коригирам – и Ви моля да си погледнете справките, официалните от НСИ, ръстът на индустриалното производство не се дължи нито на електроенергията, нито на военната промишленост. Сигурно ще Ви изненадам, че на първо място беше ръстът по въгледобив, дървопреработвателна промишленост и така нататък. Това само като корекция. Но Вие се позовавате на 1997 г. Мисля, че сега, 2023 г., нещата са доста различни. Ковид кризата и войната промениха много неща, промениха из основи нещата. Вижте колко се засили ролята на държавата в тези кризи – ковид кризата и последиците от войната. Държавата започна да изкупува активи на предприятия, за да ги спаси. Държавата направи цели антикризисни планове, наля милиарди – говоря за държавите в цял свят, и най-вече в Европа. Това е доказателство за нашата теза. За съжаление, това доказателство мина през много страдания за хората и през кризите, че ролята на държавата е ключова. Приключи онзи краен неолиберализъм, в който наистина пазарът определяше всичко, така че през 1997 г. е било едно, сега е съвсем друго. Обществените отношения се развиват и ние се радваме, че доказват правотата на лявата идея. Към господин Христо Иванов. Господин Иванов, прав сте, правителство в криза създадено, но криза не се решава със спорове, обиди и идеологически разправии помежду Ви. Криза се решава с решения, от криза се излиза с решения! Можете да си спорите още два часа дали трябва или не да се закрива едно държавно предприятие, но трябват решения. А като дойде време до решения, Вие, в управляващо мнозинство, гласувате различно – едните за, другите против. И това показва, че нямате общо по същество, защото гласуването на законите е работа по същество. Накрая, когато трябва да натиснете копчето, се вижда, че нямате нищо общо. И затова идва логично въпросът: кое Ви свързва? И затова ние казваме: имунитетите, властта, парите и страха. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Колеги! Моето изказване ще бъде кратко. Виждам, че сме към края на дебата. Бих искал да адресирам, първо, една лека фактологическа неточност, която беше казана, а именно, че Държавната петролна компания е създадена 2021 г. Истината е, че Държавната петролна компания беше създадена 1932 г., и това е компанията „Петрол“. Тя стигна своя пик с над 500 бензиностанции, рафинерия, тръбопроводи, логистика, кораби – чудеса. Видяхме какво се случи с тази държавна петролна компания. В първия удобен момент тя беше приватизирана на парчета, разпродадена по части и така нататък. Дотук с примера какво ще направим, ако създадем нова петролна компания 90 години след това. Относно мотивите за създаване на Държавната петролна компания, а именно да създаде конкуренция на пазара на горива, бих искал да дам едни конкретни стойности. Към момента на територията на България оперират около две хиляди бензиностанции, 800 от които са на големи международни вериги – „Лукойл“, „Шел“, „Петрол“, „Еко“, „Газпром“, OMV и така нататък, търговски обекти, които, как беше споменато, ние сме държавата с най-много бензиностанции на глава от населението в цяла Европа и създаването на сто допълнителни държавни бензиностанции по никакъв начин няма да промени пазара на горива. За да има истинска конкуренция, държавата трябва да осигури необходимите условия, условия частният бизнес да влезе и да се развива. Тъй като този сектор е различен от останалите, различен с това, че носи изключително голям приход за държавния бюджет откъм акциз и ДДС, този сектор трябва да има и необходимите регулации. И тези регулации – трябва да следва изпълнението им Комисията за защита на конкуренцията, от съответния орган, който в случая е Комисията за защита на конкуренцията. И тук ключовото е Народното събрание да си свърши работата и да смени състава на Комисията за защита на конкуренцията, трябва да свърши необходимата задача, така че на пазара на горива да има реална конкуренция и независимо от това, че има две хиляди действащи бензиностанции, да не виждаме еднакви цени всеки ден на отделните търговски вериги. Дори и да създадем държавна петролна компания, ако няма действащ регулатор, по никакъв начин ние няма да оправим текущата ситуация с петролната индустрия. Благодаря много.

Уважаеми господин Председател, колеги! От ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим закриването на Държавната петролна компания. Считаме, че изобщо нейното създаване беше една голяма грешка, напълно ненужно, защото държавата трябва да регулира бизнеса, трябва да създава условия за свободна конкуренция, трябва да се бори с това да няма картели, нещо, с което тя се провали определено, тъй като знаем, че цените бяха еднакви при всички вериги и въпреки че за всички български граждани беше очевидно, че няма как десет бензиностанции една след друга да продават с абсолютно еднакви цени до стотинката, държавата не можа да намери картела там. Същевременно не е работа на правителството и на държавата да се занимава с частен бизнес. В България има достатъчно конкуренция на пазара на горива, особено когато говорим за търговията на дребно за бензиностанциите, и тази държавна компания със сигурност щеше да последва това, което се случва в момента с Българските държавни железници, с Българските пощи, един огромен бизнес, който в края на годината трябва да бъде субсидиран с парите на всички данъкоплатци. Още повече, това, което се получи в крайна сметка като краен резултат, е назначаване на 30 чиновници, които повече от две години си получават заплатите. Някъде около 800 хил. лв. годишно изхвърляме за заплати на хора, които не са направили нищо. Тази компания не можа дори да си вземе лиценз. Абсолютен провал! И това, че я пращаме сега в историята, дай боже, е всъщност нещо, което трябваше да направим много отдавна. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Дренчев, означава ли това, че юридическото лице, което е създадено с цел да се намеси регулаторно в пазара с горивата, на практика не е произвело каквато и да било дейност? Казахте, че не са се сдобили с лиценз, не са построени съответните бензиностанции и складове. Означава ли на практика, че за срока от учредяването му до днес то не е развило каквато и да било дейност освен да получава възнаграждение за това, че заема определени позиции? Защото за мен това е важно, за да взема решение как да гласувам. Ако сме създали едно юридическо лице съвсем проформа, само да получава заплати, да, тогава то безспорно трябва да бъде закрито. Благодаря Ви.

Да, доколкото знам, практически нищо не се е свършило. Не мога да обвинявам хората, които работят в Държавната петролна компания за това. Мисля, че тя стана по-скоро жертва на някакви политически сблъсъци, но това донякъде е заложено в самата структура на всяко едно държавно предприятие. Виждаме, че ръководствата на държавните фирми навсякъде се въртят със смяната на правителствата. С тези въртележки, които имаме в момента, мисля, че е неизбежно. Така както държавата не трябва да търгува на дребно с горива, по същия начин не трябва да търгува на дребно с боза и банички. Ако това ще е принципът – да правим държавни предприятия за всяко нещо, мисля, че трябва да се върнем 35 години назад и да започваме наново. Ние имахме Държавна петролна компания „Петрол“, закрихме я и започваме наново същото нещо. Държавата трябва да регулира, държавата трябва да създава условия за справедлив бизнес и равни условия за всички пазарни субекти, държавата трябва да се бори с картелите, но държавата не трябва да търгува на дребно с каквото и да било, включително и с горива.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не знам защо, да Ви кажа честно, се вихри този дебат в пленарната зала, освен ако не е да губим пленарно време?! Искам да дам малко предистория за това защо беше създадена тази Държавна петролна компания и защо сега без особени дебати да гласуваме нейното закриване. Тя беше създадена, за да подобри конкуренцията на пазара на горива. Случи ли се това? Не! Защо не се случи? Защото в началото нейната цел бе не да строи бензиностанции, както бе тълкувано в някои медии избирателно. Никога не е имала за цел да строи бензиностанции, а да построи бази, които да дадат възможност на повече компании да съхраняват горива, да изпълняват изискванията на закона, да се появят нови играчи на този пазар, това да доведе до по-голяма конкуренция на пазара на горива, което съответно да свали цените. Случи ли се това? Не! Защо не се случи? Ами защото, първо, правителството, което въведе този законопроект, не беше достатъчно бързо да изгради въпросните бензиностанции, въпреки че имаше заделен ресурс за това. Второ, дойде едно друго правителство, в което не сме в коалиция, подчертавам, което друго правителство взе парите. (Шум и реплики.) Взе парите! Там имаше заделени едни пари, първото нещо, което направи правителството на Промяната, беше да вземе тези пари. Още тогава, колеги, в деня, в който на това държавно предприятие му взехте парите, трябваше да закриете тази компания, защото от тогава мина една година.

Две!

През тази една година или две години, каза господин Чолаков, повече от една година да кажем, господин Чолаков, през тази повече от една година – там има 30 души: директор, шофьор, секретарки и така нататък, които нищо не правят, но получават заплати. Получават заплати! Още тогава трябваше да закрием тази компания. Ами направете една проста сметка: 30 човека за повече от една година, сигурно по 2000 лв. средна заплата в това дружество, колко заплати са взели, за да не правят нищо?! (Шум и реплики.)

Ваши хора!

Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ казват 830 хиляди, един милион да кажем похарчени пари, без никой да прави нищо! Едни хора стоят там, представете си, то и за тях е неприятно – стоиш там цял ден на един компютър, на едно бюро и една година нямаш какво да правиш, просто защото това дружество няма никаква функция, но на края на месеца ти дават заплата, лятото излизаш в отпуска и така нататък. Днес ние тук си късаме ризите, тези отдясно викат: не трябва да има такива държавни компании; тези отляво викат: а бе, как не трябва да има, държавата трябва да развива икономиката, голяма част от нещата трябва да се развиват от държавата в икономиката, а всъщност този спор е безсмислен. Той е безсмислен, защото трябваха Ви пари, взехте парите от Държавната петролна компания и оттам нататък нямаше никакъв смисъл от нейното функциониране. Както взехте парите от НЕК, както се готвите да вземете парите от цялата енергетика, както взехте парите от „Хемус“ и затова няма магистрала „Хемус“ (шум и реплики), както взехте парите от язовирите, по същия начин взехте парите от Държавната петролна компания и от нея вече няма никакъв смисъл – трябваше да я закрием преди повече от една година, а не днес. Тоест предлагам да прекратим тези безсмислени дебати и да гласуваме закриването на компанията, която няма никаква дейност повече от една година. Благодаря Ви.

Господин Добрев, Вие казахте, че се чудите защо втори пореден ден парламентът губи време за безсмислени дебати по нещо, което е твърде ясно какво трябва да се случи с него. Трябва да Ви отговоря в репликата си защо губим това време – защото Вие, ГЕРБ-СДС и коалиционните Ви партньори от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, не се разбрахте как да гласувате коалиционно по тази точка. Всъщност, доколкото виждам, Вие ще гласувате по един и същи начин, само че не се разбрахте как да обезпечите коалиционния си партньор „Продължаваме Промяната – Демократична България“ да се обясняват утре пред избирателите си защо за пореден път всъщност коалицията върви гладко по мед и масло. По отношение на това какво трябваше да направим с тази държавна компания, да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ изказахме неколкократно тезата си, че тя към момента трябва да бъде закрита по причината, че харчи пари на данъкоплатеца – българския, и то абсолютно неоснователно. И това, което ние винаги сме казвали, да, държавата трябва да оказва помощ на своето население при критични ситуации, в тази идея да бъдат изградени складове, които да обезпечат при критичност нуждата на българското население, да, това трябваше да се случи. И механизми във времето напред ние вярваме, че ще бъдат намерени това да се случи, защото държавата – всъщност това е нейната основна функция – да се погрижи за населението си. Това, което изтича като финансов ресурс през последните две години, благодарение на това, че ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ като коалиционни партньори не могат да се разберат, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да толерираме и да подкрепяме, тъй като ние смятаме, че новата коалиция трябва много по-ефективно да води своите разговори и да не ни замесва в такъв конфликт, какъвто виждаме в момента – втори ден поред, вместо да вървим по дневния ред с изключително важни точки. Благодаря Ви.

Отказвам се, за да гласуваме.

Уважаеми господин Председател, използвам възможността да предложа, ако има изказване след моята дуплика, да подложите процедура за удължаване на времето до гласуването на тази точка, защото ми се струва, че ако отложите за следващата седмица, едни хора ще вземат още една седмица заплати. Ако и следващата седмица не стигне, можем да докараме до август месец и към септември чак да ги закрием. Няма смисъл от тази агония, то е трудно и за хората. Тоест предлагам, колеги, да се концентрираме, да преминем към гласуване. Разбирам каква беше репликата на госпожа Михайлова, тя иска да повтори от трибуната десет пъти, че ГЕРБ и ПП са в коалиция, само че аз отричам да има такава. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Водим дебата вече няколко часа, всички тези бяха казани, всички аргументи бяха чути. Правя предложение за прекратяване на дебата на второ четене. Благодаря Ви.

Естествено, че имаме обратно предложение, най-малкото защото имаме какво още да кажем по темата от ВЪЗРАЖДАНЕ. Не мога да разбера защо хора, които обявяват сами и се прокламират за десни и за открити, че искат да има гласност за всичко, искат постоянно да прекратяват тази практика, да спираме дискусиите и да се чуват различни мнения в тази зала. Категорично против.

Господин Председател, колеги! Правя предложение да поканим господин Асен Василев в рамките на контрола със следните мотиви: всички виждате на екраните колко е тежко положението с наводненията в страната. От опит Ви казвам, че държавата трябва изключително бързо да реагира, а това означава да подпомогне финансово пострадалите хора. Сигурни сме, и понеже сме в средата на годината, без редовен бюджет за тази година, че във Фонда за подпомагане при бедствия и аварии няма пари, изхарчени са. Нека да го поканим да ни каже какво е състоянието във Фонда и има ли нужда ние да предприемем нещо. На по-старите колеги ще припомня, когато стана наводнението в Мизия, че тук в залата адхок решихме да се отпусне една целева помощ сега и веднага на пострадалите. Уверявам Ви, че след два или три месеца ще е късно. Това, което виждаме в Северозапада, там са най-бедните хора, последиците от такива трагедии ги познавам лично от Мизия. Младите хора си взимат децата и се изнасят, дори не си възстановяват къщите. Тези наводнения в Северозапада ще имат много дълготрайни последици именно от тази гледна точка – демографски въпрос, развитие на регионите и така нататък. Затова Ви моля, обадете се на господин Василев, извикайте го, и да ни каже: няма пари във Фонда за бедствия, има нужда парламентът спешно да гласува целева помощ, или възнамерявам от едно перо в бюджета да прехвърля средства там, за да гарантираме на тези хора, че много бързо и спешно държавата ще им помогне. Виждали сме такива случаи и всяко протакане има фатални последици, а за Северозапада ще бъдат фатални и дългосрочни.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! По време на мои срещи с граждани на Перник особено остро ми беше поставен въпросът за високите нива на шума от магистрала „Струма“ в района на квартал „Църква“. Става въпрос конкретно за участък 1, километри от 19+561 до 22+916. Участъкът е много силно натоварен с трафик от над 3 000 000 автомобила годишно. Усилията на предишния кмет на квартала Радослав Динев да се поставят такива съоръжения продължават вече трета година, а самият кмет вече подаде оставка. Той получи обещания, че такива ще бъдат изградени още по времето на Петя Аврамова, но изграждането им все още не е започнало. Съгласно кореспонденция, която получих от общината, направени са нужните замервания, доказано е много силно шумово замърсяване, изготвена е и изпратена за съгласуване проектна документация, а изпълнението е било предвидено за периода 2022 – 2023 г. Моят въпрос е: има ли заложени в бюджета на АПИ средства за поставяне на шумозащитните съоръжения в района на квартал „Църква“? Ако има предвидени средства, за кога се предвижда започването и съответно завършването на монтажните работи? Ако не са предвидени, имате ли някаква информация каква е причината за това и има ли план кога това нещо ще бъде извършено? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, прав сте за това, че проблемът с нивата на шума в района на квартал „Църква“ по продължението автомагистрала „Струма“ съществува, и то е сериозно. По информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ поставянето и изграждането на шумозащитни съоръжения в този участък е предвидено в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“. Касае се за участъците на „Струма“ между километър 19+561 до километър 22+931 и след това от километър 20+285 до километър 22+144. Какъв е статусът в момента на изпълнението на тази инвестиционна инициатива? Подготвена е документация за възлагане на обществена поръчка, но към настоящия етап все още не е стартирала процедурата. Предвиденият бюджет е в размер на 1 млн. 855 хил. и 700 лв. специално за този участък. Подготвена е и документация за възлагане на дейностите по упражняване на строителен и авторски надзор на стойност 64 950 хил. лв. Средствата са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, а реалистично възлагането на тази процедура би могло да се осъществи в рамките на тази година. Сами съзнавате, че от момента на обявяване на една обществена поръчка до сключване на договор следва да се предвиждат между три и шест месеца в зависимост от процедурите на обжалване. По мое мнение е реалистично към края на годината да бъде възможно започването на строително-монтажни работи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Доколкото видях кореспонденцията с АПИ, те казват, че биха могли да го направят, стига да са предвидени средства, а от Вашия отговор разбирам, че има заделени средства. Остава да поемете и Вие ангажимент, че максимално бързо ще се възложи поръчката с идеята до края на годината в реалистичния срок това да се случи и най-накрая да ги отървем тези хора, защото те повече от три години страдат и наистина на всичките ми срещи, които имах в квартала и в Перник, това е може би първата или една от двете теми, които първи се поставят като въпрос. Наистина е наболял проблемът. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Дренчев, ангажиментът, който лично аз поемам, е документацията да бъде изменена по такъв начин, че да осигури максимално бързо възлагане. Какво имам предвид? Този тип поръчка според мен трябва да бъде възложена по критерии най-ниска цена с обратен ред на възлагане, тоест отваряне на ценовите оферти незабавно; оценка на съответствието с критерии за подбор на първия и втория участник; и бързо възлагане. Това е пътят и бързата писта, чрез която би могло да стане в рамките на тази година. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, за българските общини е изключително важна финансовата помощ и подкрепа от държавата за изграждане и реконструкция на общинската инфраструктура. С Постановление на Министерския съвет от месец септември 2022 г. бе одобрена финансова помощ за българските общини на стойност над 400 млн. лв. Доста се проточи този подбор на българските общини и мисля, че беше реализиран в рамките на две правителства. От месец февруари се събираха заявленията на общините и месец септември беше издадено това постановление. В споразуменията, сключени между МРРБ и съответните общини, бяха одобрени 50% от финансовите средства, необходими за извършване на строително-монтажните работи, и в тези споразумения неясно е записано кога ще дойдат вторите 50%, защото там не се поема ангажимент за първите 50%. В навечерието на местните избори – 2023 г., и кметовете, и населението в тези български общини е силно обезпокоено дали ще дойдат другите средства, защото има разкопани улици, започнати водопроводи, довършени частично. Това създава допълнителни неудобства на гражданите, които живеят в тези общини, в тези градове. Този въпрос зададох на бившия вече служебен министър на финансите, но отговорът не беше много ясен. Затова искам да дадете ясен и точен отговор. В този бюджет, който удължихме вчера, има ли ги тези пари, или това ще бъде като предложение и дискусия в следващия бюджет, който ще бъде предложен, за да знаят българските кметове, които са участвали в тази програма? Ще получат ли средства, за да знаят и гражданите? Това ми беше въпросът.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, ще се опитам да Ви дам пределно ясен отговор на този въпрос. Безспорно финансирането на проекти за развитие на общинската инфраструктура следва да бъде приоритет на всяко едно управление. През месец септември 2022 г. с Постановление № 711 на Министерския съвет беше одобрено частично финансиране на проекти на общините на обща стойност 417 млн. лв., които покриват 50% от необходимите разходи за изпълнение на съответните проекти. На базата на това постановление бяха сключени споразумения за целеви трансфери със съответните общини, в които споразумения според мен не особено целесъобразно е записан ангажимент на общините да осигурят допълващото финансиране от още 50%. Тук може би следва да спомена, че средствата са преведени авансово в пълен размер на общините. Какъв е статусът към момента? За съжаление, статусът вероятно заради несигурността относно бъдещо финансиране е такъв, че към момента от 417 милиона са отчетени като усвоени около 111 млн. лв., като цифрите са следните: относно проектите за основен ремонт и рехабилитация на общински пътища от отпуснати 241 милиона са усвоени едва 34 млн. лв., или около 15%. Към момента само седем от общините са изразходвали вече предоставените им средства и имат нужда от допълващо финансиране. По отношение на проектите за рехабилитация на общински улици от предвидените 50 милиона към този момент са усвоени едва около 7 милиона, като само две от общините са близо до достигане на процента изпълнение, равностоен на предоставеното финансиране. Малко по-добро е състоянието по усвояването на средства, отпуснати за общински ВиК проекти. От отпуснатите 125 милиона към момента са усвоени около 87 милиона, като 43 общини са близо до достигането на лимита на предоставеното им финансиране. Това, което ние предвиждаме в проектобюджета за 2023 г., е на всички общини, които са достигнали или ще достигнат в рамките на 2023 г. лимита на отпуснатите средства, да бъдат предоставени допълнителните средства, необходими за довършване на тези проекти, като това, което ще предложим, е тези средства да не бъдат отпускани авансово, а да бъдат отпускани на базата на реалния прогрес на работите. Тоест на база фактическо изпълнение, което, от една страна, ще позволи достатъчно гъвкавост в паричните потоци, тъй като в момента реално държавата е предоставила едни 310 милиона, които не се използват ефективно, които биха могли да отидат и за други цели, така че всички проекти ще бъдат дофинансирани. Това ще бъде предвидено в бюджета, оттук насетне ще зависи темпът на изпълнение на общините. Има и такива, при които има проблем с разрешенията за строеж, изтекла валидност на разрешенията за строеж, проблеми, които са свързани с откриване на строителните площадки, но Министерството на регионалното развитие ще бъде коректен партньор, така че да позволи да си довършат проектите. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор. Предполагам, на всички кметове стана ясно, даже и на тези, които не са започнали своите обекти по различни причини – дали от несигурност, дали от страх дали ще им се случи вторият транш. Вие дадохте увереност пред тази зала и от тази висока трибуна, че това няма да се случи. Тоест, който работи и старателно работи, и бързо работи в случая, защото не остава много време до края на бюджетната година, ще си получи това, за което е кандидатствал. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, през Гранично-пропускателен пункт „Кардам“ ежедневно потокът на влизащи и излизащи автомобили, в това число и на тежкотоварни, е много голям. Прави впечатление, че на излизане от България през гранично-пропускателния пункт опашките от чакащи тежкотоварни автомобили са над 2 км в посока България към село Кардам. Тази опашка от тежкотоварни автомобили е ситуирана в едното платно за движение. За да излязат от България, тежкотоварните автомобили чакат около 24 часа. На този участък, а и на гранично пропускателния пункт няма осигурени никакви хигиенни условия за шофьорите на тежкотоварните автомобили. Въпросът ми към Вас е: предвиждат ли се мерки относно хигиената и почистването на пътния участък в село Кардам – границата, тъй като, пак казвам, няма никакви осигурени места, нито кофи за боклук, нито тоалетни, никакви хигиенни мерки? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Димитрова, права сте, проблемът с липсата на нормални хигиенни условия не е типичен само за Граничния пункт „Кардам“. Той е типичен за всяка една сухопътна граница на България, и то основната причина е липсата на буферни паркинги и на система за управление на опашките реално пред граничните контролно-пропускателни пунктове. Без да искам да се поставям в оправдателен режим, бих искал да изясня какви са ангажиментите на Министерството на регионалното развитие чрез Агенция „Пътна инфраструктура“, и те са свързани с управлението и поддръжката на републиканската пътна мрежа. В тази връзка участъкът от републикански път II-29 до граничния пункт ефективно се почиства от фирмата, с която е сключен договор за зимно поддържане, за възстановителни работи и за текущи ремонти. В обхвата на дейностите на въпросния договор са включени почистване, събиране и натоварване на отпадъци в съответния участък, включително и извозване на съдовете за смет на крайпътни отбивки и паркинги. В момента в съответния участък са разположени два броя съдове за изхвърляне на смет, като на работна среща между Агенция „Митници“, Община Генерал Тошево и представители на съответното местно областно пътно управление е обсъдена възможността за разполагане и на допълнителен контейнер за отпадъци в отсечката и поемане на ангажимент за периодичното му извозване. Като цяло не е във функционалната компетентност на Агенция „Пътна инфраструктура“ да осигури нормални хигиенни условия и химически тоалетни. Агенцията няма ангажимент да осигури такива съоръжения. И тук бих искал да кажа мнението на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, което е споделяно и с представителите на местната администрация, че това би следвало да е ангажимент на общинската администрация, каквито примери имаме в други райони. Например химическите санитарни възли, които са разположени в близост до Граничния контролно пропускателен пункт „Дунав мост“ при Русе, са осигурени от Община Русе. Това е, което бих могъл да Ви кажа на този етап.

Благодаря Ви. Господин Министър, позволете ми да не съглася с Вас по отношение на ангажимента на общината да постави химически тоалетни, тъй като в началото на изложението си казахте, че всъщност, и то е наистина така, на АПИ е отговорността за почистване и поддръжка на пътя и съответно че има почистваща фирма, на която е възложено да извършва това почистване. Да, така е, има такава почистваща фирма. Вероятно обаче в самия договор, не мога да кажа какъв е договорът, е недостатъчно или може би трябва на по-кратки интервали от време да се извършва това почистване, тъй като, пак казвам, опашката на излизане от България е повече от 2 км, от КПП-то в посока Кардам е повече от 2 км. Другото, което искам да кажа, е, че Община Генерал Тошево съвместно с Горското, с ученици, с доброволци направи почистване в края на месец април. Не искам да коментирам, защото бях там, за какви боклуци и отпадъци става въпрос, тъй като няма нито осигурени тоалетни, нито кофи за боклук. Всъщност това, че успяхме да почистим района от КПП-то до селото, траеше като почистен район в рамките на седмица. Към настоящия момент положението е същото. Единственото, не бих казала даже спасение, или по-скоро не се виждат боклуци благодарение на това, че има пораснала трева. Апелът ми към Вас е да се помисли, защото в крайна сметка се влиза в България и това е първото впечатление на тези, които влизат в България и виждат пътния участък. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Димитрова, разбирам Вашите притеснения. Сключеният договор е рамков с местната пътноподдържаща фирма и съгласно него областното пътно управление издава задания. Особено в този случай, когато става въпрос за извънредни ситуации, издава ежемесечни или регулярни задания за осъществяване на дейности по пътна поддръжка, включително и за извозването на отпадъци. В тази връзка и предвид данните, които Вие изнесохте, аз ще възложа по спешност анализ на ситуацията и изработване на програма за регулярни задания към фирмата, ежеседмични, свързани със сметосъбирането и почистването на въпросния участък. От гледна точка на осигуряването на химически тоалетни, ще го обсъдим както с местната администрация, така и с другите компетентни органи в държавата, в частност с РЗИ, които не са към нашето министерство, за да потърсим някакво оптимално решение. Това е моят ангажимент, който мога да поема. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, път II-73 Шумен – Карнобат от км 43+500 до км 90+350 е път от републиканската пътна мрежа, осъществяващ транспортната връзка между община Сунгурларе, община Айтос, община Карнобат, община Руен и община Бургас. Явява се основна и предпочитана връзка между автомагистрала „Тракия“ и автомагистрала „Хемус“, както и основна пътна артерия, която обслужва пътникопотока от граждани, ученици, студенти и работници от населените места в община Сунгурларе към областния център град Бургас и Южното Черноморие особено през летния туристически сезон. Може да се каже, че тази пътна отсечка е една от най-натоварените в област Бургас. За съжаление, в момента пътната отсечка е в изключително лошо състояние, амортизирана и износена асфалтова настилка с огромни, мога да кажа, дупки, с пропадания на много места. Ежедневното преминаване и на тежкотоварни автомобили в посока град Шумен, град Варна, град Русе и град Бургас допринесе за окончателното му разрушаване, което доведе и до увеличаване на пътнотранспортните произшествия. По наша информация последната рехабилитация на тази пътна отсечка е направена през 2013 г., тоест преди цели десет години. Настоящото изключително лошо състояние на посочената пътна отсечка е предпоставка за пътнотранспортни произшествия с тежки наранявания и жертви, което поражда основателно недоволство и напрежение у хората. И в тази връзка, господин Министър, въпросът ни към Вас е: има ли средства в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през настоящата 2023 г. за цялостна рехабилитация на републикански път II-73 Шумен – Карнобат от км 43+500 до км 90+350, находящ се на територията на Областно пътно управление – Бургас, Агенция „Пътна инфраструктура“? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ешереф, бих искал да започна с едно теоретично уточнение. За да може да бъде осъществена една инвестиционна инициатива, особено за основен ремонт, знаете, че процесът трябва да премине през прединвестиционно проучване, проектиране, за да стигнем до строителството. Прав сте за състоянието на пътя. Той е, бих казал, в критично лошо състояние. Каква е ситуацията в момента в развитието на тази инвестиционна инициатива? Има сключен договор за изработка на технически проект за основен ремонт на въпросния път. Целта е да се възстановят транспортно-експлоатационните качества, носимоспобността на конструкцията и да се осигурят условия за безопасност на движението, както и отводняване на пътя, каквото в момента няма. На какъв етап е проектирането? Съгласно договора то се осъществява в три фази. Към момента е изпълнен първият междинен етап, който е бил с продължителност 80 дни и включва времето за проектантско-проучвателни работи. През този месец предстои да бъде разгледан първоначалният проект, идеен проект, от Експертния технико-икономически съвет на АПИ. След това започва вторият междинен етап, който включва изработването на технически проект и следва да приключи в рамките на 40 дни, а третият етап от около 10 календарни дни след изготвянето на техническия проект включва действията по окончателното предаване и съгласуването на проекта. С оглед това развитие на инвестиционната инициатива бих казал, че в тази година това, което ще бъде изпълнено реалистично, е да бъде завършено проектирането, евентуално да се процедират съответните разрешения за строеж. Проектирането е на стойност 444 хил. лв., които са осигурени в бюджета за 2023 г. Що се касае до стартирането на строително-монтажни работи по основния ремонт, те предполагат, първо, наличието на проект и провеждането на обществена поръчка. Реалистично е това нещо да бъде обявено и в рамките на тази година да обявим процедурата, но самото сключване на договор и започването на изпълнението ще стане през 2024 г. и средствата, необходими за основния ремонт, ще бъдат заложени в бюджета за 2024 г. Междувременно, разбира се, по сключения договор за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа в съответния район се извършват козметичните ремонтни дейности. През изминалия месец например е правено частично изкърпване на настилка в най-компрометираните участъци на този път.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, не сме удовлетворени от Вашия отговор. Защо? Юни месец 2021 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е стартирала обществена поръчка за изработването на технически проект за рехабилитация на този път, тоест така наречения Ришки проход, така известен. Както спомена колегата, последен ремонт на този път е направен през далечната 2013 г. – преди десет години. Целта на тази обществена поръчка е била да се извършат необходимите геодезически измервания, инженерно-геоложки проучвания и да бъдат изработени техническите проекти за рехабилитация. Вие споменахте 80 дни срок за първия етап, нали така? От 2021 г., юни месец, днес сме юни месец 2023 г. Това означава ли, че нищо не е направено по въпроса? А моментното състояние на този път е изключително лошо, защото това създава предпоставка за пътно-транспортни произшествия, които, разбира се, са с фатален край, не дай си боже. В тази връзка ние от „Движение за права и свободи“ силно се надяваме новото ръководство на Министерството на регионалното развитие да се отнесе достатъчно сериозно към съществуващите проблеми по отношение на инфраструктурата в България като цяло и в най-скоро време да започне основният ремонт на този участък. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Рамадан, разбирам притесненията Ви. Към този момент моята информация е, че техническото проектиране, което се извършва в момента, се извършва по договор, който е от тази година. Разбира се, ще проверя информацията, която Вие изнесохте, дали сключеният през 2021 г. договор е бил изпълнен, или всъщност става въпрос за последващ анекс, с който са удължени сроковете. Тази информация в момента, коректно казано, не мога да Ви предоставя. Ако има забава и закъснение, които са по вина – дали е на възложителя, дали е на изпълнителя, също ще Ви предоставя информация. Истината обаче в момента е такава – за да започнем този ремонт и да го извършим законосъобразно, трябва да процедираме техническото проектиране и издаването на разрешение за строеж. В този смисъл ще се постарая това да стане възможно най-бързо, така че без отлагане и чрез прякото съдействие на министъра на регионалното развитие да има издадено разрешение за строеж и ремонтните дейности да започнат наистина най-късно от началото на следващата година. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа, колеги народни представители! Път I-6 Карнобат – Айтос – Бургас, е път от републиканска пътна мрежа, който осъществява транспортна връзка с общо пет от тринадесет общини в област Бургас, а именно с община Карнобат, община Сунгурларе, община Айтос, община Руен и община Бургас. Явява се основен алтернативен обходен маршрут на автомагистрала „Тракия“ в участъка от град Карнобат до град Бургас. По наша информация, уважаеми господин Министър, последната цялостна рехабилитация на тази пътна отсечка е правена през далечната 1995 г., тоест, уважаеми колеги, са минали 28 години. От тогава до настоящия момент са извършвани многократни частични ремонти и изкърпване на настилката в различни участъци на пътната отсечка, което е много наложително, но за съжаление, не решава кардинално проблема, тъй като налице е силно амортизирана и износена асфалтова настилка с мрежовидни пукнатини и деформации в многобройни пропаднали участъци от настилката. Почти всяка година се предприемат мерки за частично изкърпване на пътния участък, но за съжаление, това не решава проблема, както беше решен цялостно проблемът с цялостната рехабилитация на пътя от квартал Ветрен до град Бургас и обратно в двете посоки. Необходимо е да се извърши цялостен основен ремонт на гореописаната пътна отсечка от Карнобат до Бургас. В тази връзка, уважаеми господин Министър, нашият въпрос към Вас е: има ли предвидени средства в бюджета на МРРБ през настоящата 2023 г., за да се извърши основна рехабилитация и ремонт на целия пътен участък от Карнобат до град Бургас. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, госпожо Рамадан, господин Ешереф, бих искал да споделя един основен проблем, който има отношение към всичките въпроси, свързани с това дали един отдавна отлаган ремонт може да започне тази година и дали има средства в бюджета. Съгласно Закона за пътищата цялостната дейност по управление и развитие на републиканската пътна мрежа трябва да се прави чрез стратегическо планиране. Трябва да имаме стратегия – седем-осемгодишна, в която да се идентифицират основните обекти по години, нивата на интервенция и съответно финансов план към тази стратегия. Такава стратегия имаме приета през 2015 г. със срок на действие до 2022 г. На базата на тези стратегии Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да прави тригодишни инвестиционни програми, годишни инвестиционни програми. Истината е, че всичко това в голяма степен през годините е било добро пожелание и че всъщност се планира винаги това, което е най-спешно. Разбира се, това е необходимо да се промени. В тази връзка, какъв е статусът в момента на споменатия от Вас обект, който не е ремонтиран, както споменахте, от 90-те години и който отдавна би следвало да бъде завършен? В момента проектът е на фаза изготвяне на технически проект. Обществената поръчка е обявена през септември 2022 г. и тя касае изготвяне на технически проект за извършване на основния ремонт на пътя от км 428 до км 488, тоест едни 60 км. Това, което се случва обаче през 2023 г. – в началото Община Бургас инициира прединвестиционно проучване за реализиране на четирилентови транспортни връзки с централната част на града по направление Бургас – Айтос, и в това прединвестиционно проучване в участъка на път I-6 между км 472+344 до км 488+380 е предвидено четирилентово движение. Не мога да кажа какви точно аргументи е имала Агенция „Пътна инфраструктура“ към този момент, но предвид стартиралото инвестиционно намерение, за да няма припокриване между двата инвестиционни проекта, обществената поръчка за възлагане на техническото проектиране е прекратена към този момент. Съответно Агенцията разглежда в момента, по нейни данни, възможностите да възложи изготвянето на идеен проект, тоест да подпомогне Община Бургас за изготвянето на идеен проект и парцеларен план във въпросния участък за четирилентовото движение между км 472 и км 488, което, разбира се, ще позволи в този участък да се изградят две платна на движение с габарит Г-20 до началото на квартал Ветрен в град Бургас и откъдето ще продължи по новото трасе на автомагистрала „Тракия“. Това ще се яви и един обход на квартал Ветрен, с което ще може да се пренасочи алтернативният трафик. Към момента за останалата част от пътя заданието за изготвяне на технически проект е актуализирано и предстои да бъде обявена нова обществена поръчка за изготвяне на технически проект за оставащите 44 км, тоест от км 428 до км 472. В момента е подготвена документацията, с което да се упълномощи областното пътно управление да възложи въпросната поръчка. Така че на Вашия въпрос дали средства са осигурени в бюджета за тази година за СМР – не са осигурени просто защото няма никакъв реалистичен шанс СМР да започне през тази година. Това, което е осигурено, са средствата, необходими за проектиране, и то при положение че обществената поръчка бъде проведена до края на годината. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Господин Министър, първо, искам да Ви благодаря за отговора, който ми давате на поставения въпрос, относно лошото експлоатационно състояние на пътя между Карнобат и Бургас. Вие отговаряте, че е предвиден четирилентов такъв път, но истината е, че ние не можем да поддържаме двулентов път в момента, тъй като наистина това е много сериозен проблем и въпрос, който ни се поставя постоянно от жителите на Бургаска област при наши срещи с тях. Първо, движението по тази пътна отсечка наистина е доста интензивно, тъй като, пак казвам, това е главна пътна артерия на общо 5 от 13 общини в Бургаска област. Второ, тази пътна отсечка се явява алтернативен обходен маршрут на автомагистрала „Тракия“ от Карнобат до град Бургас. И трето, не на последно място, целият пътникопоток, който идва от Варненска към Бургаска област, и тези, които са решили да минат по Айтоския проход, също преминават по тази пътна отсечка. Така че ние с колегите от Бургаския регион настояваме час по-скоро да се вземат наистина адекватни мерки и да се ремонтира този път, защото сегашното му състояние е предпоставка за пътно-транспортни произшествия и не дай си боже, с фатален край. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с водната криза в община Омуртаг. За съжаление, водата продължава да е лукс за гражданите не само на град Омуртаг, а и в цялата област Търговище. Достъпът до вода се оказва не само проблем, а невъзможност през по-голямата част от времето. Това се дължи на остарялата водопроводна инфраструктура, която в по-голямата си част е изградена през миналия век, и загубите, предимно в Омуртаг, достигат 60%. Хората бедстват и отдавна са подложени на режим на водата. Господин Министър, в Четиридесет и осмото народно събрание, както и в Четиридесет и седмото народно събрание, с мои колеги народни представители от областта проведохме няколко срещи в Министерството на регионалното развитие заедно с колеги и представители на община Омуртаг. След тези срещи се стигна до заключението, че за да се осигури алтернативен водоизточник за общината, трябва да се обследва изграденият водопровод преди 15 – 16 години от язовир „Ястребино“ и се взе решение да бъде създадена работна група, която да начертае последващите стъпки. Разбираме, че това обследване е било поверено на областната управа, проверено е техническото състояние на довеждащия водопровод от пречиствателното съоръжение за питейни води „Ястребино“ до напорните водоеми на град Омуртаг с цел въвеждане на водопровода в експлоатация и решаване на безводието в самия град. Изводът от Доклада казва, че трябва да се вземат мерки за оптимално функциониране на отвеждащия водопровод с цел решаването на проблема на град Омуртаг с безводието. Като цяло за разрешаване на проблема в град Омуртаг с питейната вода е необходимо поетапно да бъде осигурено финансиране и оказана помощ от страна на държавата и всички институции, които са свързани с безводието като цяло. Необходим е интензивен диалог, разбира се, между институциите и общи усилия, за да се реши тази криза. Този проблем стои и в много други населени места в област Търговище, предполагам и в цялата страна. Необходими са трайни решения за достъпа до чиста питейна вода и санитарни съоръжения, които са фундаментално човешко право. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви са последващите стъпки на повереното Ви министерство за разрешаване на водната криза в Омуртаг с оглед осигуряването на вода от язовир „Ястребино“? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, на мен се пада да отговоря на един 30-годишен въпрос, наистина свързан с една хуманитарна криза, даже катастрофа бих я нарекъл, който въпрос ми беше поставен още преди да прекрача прага на Министерството на регионалното развитие от народни представители както от „Движение за права и свободи“, така и от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Спор няма, че в XXI век ситуация с перманентен, хроничен недостиг на водни ресурси за един град е недопустима. Вие достатъчно добре проследихте хронологията на събитията, които се случиха през предпоследната 2022 г. По отношение на изготвеното обследване единствено бих искал да допълня няколко факта. Обследването, първо, констатира разбира се, че функционалното и якостното състояние на довеждащия водопровод е изключително лошо и предписва пълната му подмяна. Вие знаете, че този водопровод е изграждан между 2003 г. и 2004 г., ако не ме лъже паметта, и не е въведен изцяло в експлоатация поради чисто териториалноустройствени проблеми – излизане извън обхвата на утвърдения подробен устройствен план. Дотолкова, доколкото няма никакъв технически спор, че този водопровод следва да бъде подменен, това, което следва да бъде направено, е да бъде извършена цялостна подмяна на водопровода. Моето лично мнение е, че средствата трябва да бъдат предвидени в държавния бюджет. Възможностите са две, разбира се – през държавния бюджет и през Българския ВиК холдинг, което само по себе си би имало отражение върху цената на водата за жителите на град Омуртаг. Моята препоръка би била да бъде осигурено финансиране за проектирането на цялостната реконструкция на водопровода и за строително-монтажни работи, свързани с цялостната му подмяна, и финансиране чрез средства на държавния бюджет, разбира се. На този етап следва да възложим дейностите, които предхождат самото техническо проектиране, тоест при необходимост изменение на подробния устройствен план, идейно проектиране и искрено се надявам, че в рамките на следващата година може да започнем и строителство. Поне това е ангажиментът, който аз съм поел към народни представители от няколко парламентарни групи. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Доволен съм, че сте се запознали отблизо и сте в течение с темата, която поставих. Предлагам Ви следното: темата с безводието не само в Омуртаг и не само в област Търговище, а и в цялата страна е изключително важна въпреки интензивните валежи, които в момента наблюдаваме, а като народни представители от областта и като избраник от район Търговище ще дам всичко от себе си, за да може да разрешим тази водна криза заедно с вас. Пак ще повторя, че начертахте много правилно и ще се надявам в бюджета за 2023 г. и за следващата, който ще гледаме в Народното събрание, да положим усилия и да намерим средства, да бъдат заложени и да може поетапно тази водопроводна мрежа и довеждащият водопровод да бъде реконструиран и доизграден изцяло отново, за да може тази криза да приключи. Още веднъж Ви благодаря наистина за изчерпателния отговор.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, към Вас – преди малко поехте ръководството на това пленарно заседание. Колеги, без никакво демагогстване, знам, че всички сме на едно мнение по тази тема, за която настояхме преди малко. Искам, госпожо Председател, да Ви попитам – дали успяхте да се свържете с представители на Министерството на финансите и да дойдат тук, защото днес ни е последният работен ден за тази седмица? Свършва времето на парламентарния контрол. Наистина да не звучи като клише, но за хората, които ги удари стихията, преди малко уважаваният господин Ибрямов каза за интензивни валежи, но това е стихия и тя е в много точки на страната. Бях лично в Берковица, в Етрополе и наистина там въпросът не търпи отлагане, и можем да ги прецизираме, да ги разделим на две. От една страна, проблемът там е финансов, защото хората наистина са в бедствено положение, напуснали са, евакуирани са от къщите, те са наводнени и ако нямат подпомагане, те не могат да се завърнат в тях, има хора и с малки деца, от друга страна, е работата на общините. Като Народно събрание нека да покажем, че сме на висотата на народни представители, на законодателен орган, да дойдем, да се запознаем всички с реалната ситуация, в която се намира в момента Фондът за бедствия и аварии – има ли пари, няма ли пари, и ако трябва, целева помощ да гласуваме, за да може да се помогне на хората. Това в момента е първостепенната задача, колеги, и вярвам, че няма нито един човек в залата, който да не го иска. Наистина призоваваме, ако от Министерството на финансите не изпратят свой представител – заместник-министър, тогава нека в залата да поканим премиера на България господин Денков, който да каже какви мерки ще се предприемат, а парламентът да гласува целева помощ. Благодаря Ви, колеги, за търпението, извинявайте, че Ви отклоних от парламентарния контрол, но мисля, че това е важна тема за всички.

Уважаеми колеги, да, Омуртаг днес е на фокус. Господин Министър, в предходния въпрос Ви занимавах с довеждащия водопровод, който е от изключителна важност за водоснабдяването на град Омуртаг и околните населени места, но още по-съществен въпрос касае вътрешната водопроводна мрежа на град Омуртаг, защото загубите, които достигат в града, са близо 70% по данни на ВиК дружеството в град Търговище. С оглед на това е необходимо освен довеждащия водопровод да се помисли за средствата, които да бъдат отпуснати на Община Омуртаг за цялостна реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа. По данни от Общината те са входирали проект преди няколко години в повереното Ви ведомство, като самият проект е разделен на три етапа. По информация на колеги от Общината и кмета на общината първият етап е почти завършен и са осигурени средства. В момента ще се направят постъпления към ведомството Ви за реконструкция на втория етап, защото цялостното отпускане на тези средства би било добре и нормално, но с оглед на това, че трябва и останалите бедстващи общини в България да получат средства, затова самият проект е разделен на три етапа. Затова моят въпрос е свързан именно с това: какви са стъпките на повереното Ви министерство да се разреши веднъж завинаги тази криза в Омуртаг с оглед довършването на вътрешната водопроводна мрежа?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, да, Община Омуртаг е изготвила проект за цялостна реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа, който е на стойност 13 млн. и 500 хил. лв. ориентировъчно. Наистина строителството е разделено на три етапа и в края на 2022 г. с прословутото Постановление на Министерския съвет № 711 от 30 септември са отпуснати 1 млн. 325 хил. лв., необходими за частично изграждане на водопровода, които се равняват на 50% от заявеното финансиране. В интерес на истината Община Омуртаг е една от тези общини, които са успели да усвоят средствата 100%. Поради тази причина оставащите 50%, които са предвидени за Община Омуртаг, ще бъдат отпуснати в рамките на следващия може би месец най-късно – функция, разбира се, на приемането на бюджета. Те са община, която е изпълнила 100% ангажиментите си по сключените договори за допълнителни трансфери. Що се касае до останалите средства, необходими за цялостното довършване на вътрешната водопроводна мрежа, бих ги обвързал с приемането на една идея, която ще бъде представена на вниманието на народните представители, за формирането на един годишен фонд за подпомагане на общинското развитие, който да бъде перманентно действащ и да започне реално от началото на следващата година, за да може да се отворят регулярни процеси на кандидатстване, особено на общини, които нямат или имат по-малко възможности за достъп до европейско финансиране, за да могат да реализират приоритетните си инвестиционни обекти. Смятам, че в началото на следващата година реално Общината ще има възможност да кандидатства за дофинансиране по този фонд, ако бъде приет и ако бъде предвиден като нова бюджетна програма в бюджета за 2024 г. Това, което ще случи тази година – 1 млн. 325 хил. лв. ще осигури Министерството на регионалното развитие за довършване на проекта в тази му фаза.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, прав сте, че тези допълнителни 50%, които ще бъдат отпуснати към Общината, са за дофинансиране на първия етап, където ще бъде изградена изцяло и завършена част от вътрешната водопроводна мрежа. Изслушах Ви внимателно и наистина бих се радвал колегите от моята парламентарна група, както и народните представители да се запознаем с тази идея за този фонд, който да осигури средства за подобен род финансирания, защото това е от изключително важно значение. Наистина ще се радвам не само, разбира се, за Община Омуртаг, а за общините в България да бъдат осигурени средства за разрешаването на подобен род кризи не само с вътрешната водопроводна мрежа, но и с останалата инфраструктура. Затова наистина диалогът между институциите, между изпълнителната и законодателната власт е важен и в качеството си на народен представител с моите колеги от региона ще следим внимателно тези процеси. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, от изключителна важност е темата, свързана с развитието на ВиК мрежата и като цяло оползотворяването на така ценните водни ресурси в страната, но ще минем отново на темата пътища. Съжалявам, че първото ми питане към Вас трябва да е на тази тема. Много добре знаете, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е министерство на пътищата, в каквото се опитаха да го превърнат в последната година, но и нашият въпрос ще бъде изключително важен, тъй като оттук нататък е много важно каква ще бъде Вашата, както се изразихте, стратегическа визия по отношение на: развитието на пътната инфраструктура и по-специално на нейното поддържане; републиканските пътища; текущите ремонти; основните ремонти и всичко, за което през последните дни се изговори толкова много. Аз ще зачета конкретно питането ми към Вас и очаквам наистина конкретни отговори в тази посока. В последните дни на второто служебно правителство на Гълъб Донев – това беше преди три седмици, в публичното пространство – специално след едно журналистическо разследване в сайта Mediapool, се появи информация за ударно разпределяне на 4 млрд. лв. за ремонт на републиканските пътища през следващите 4 години. От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството останаха неизяснени въпроси относно дейността на Пътната агенция – Агенция „Пътна инфраструктура“, от висок обществен интерес, които засягат не само изразходването на публичен ресурс за в бъдеще, но и състоянието на 20-те хиляди километра магистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища, които ведомството стопанисва. Създаденият особено през последната година хаос в пътното поддържане доведе до видимо влошаване на инфраструктурата, както и до лоша организация на спорадичните ремонтни дейности, които тепърва ще носят негативи на гражданите в засилващия се трафик през предстоящия летен сезон. Липсата на коректна официална информация, изчистена от политически емоции, увеличава недоверието в институциите. Към момента на обществото не е ясно: има ли Агенция „Пътна инфраструктура“ действащи договори за текущ ремонт и поддържане, или работи само по временните договори за зимно поддържане, зимно почистване и аварийни дейности; изтекли ли са тези договори, които визирах току-що; удължени ли са отново до избора на нови изпълнители по стартиралите процедури за тези 4 милиарда, които визирах? След прекратяване на действащите договори през 2021 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ на няколко пъти стартира и впоследствие спира обществените поръчки за нови с нови такива, с което задълбочи хаоса – един път по време на редовния кабинет с вицепремиера Караджов, помните, втория път във фактически третия служебен кабинет с министър Шишков и за трети път, този който в момента визирам, в четвъртия служебен кабинет – втория след Вашия редовен. Вече и аз се обърках колко служебни кабинета има. Тоест в третия и в четвъртия наново стартираха обществени поръчки, като последната тече и към момента. Уважаеми господин Министър, с оглед на гореизложеното, бихме искали да получим информация: как се осъществяват към момента пътното поддържане; текущите ремонти на републиканската пътна мрежа – в какви договори, в какви обеми; както и доколко е коректна информацията за скоростно приключване на търгове през последните дни на служебния кабинет на Гълъб Донев; защо се е наложило да се действа така; какъв е резултатът от тези действия? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нанков, уважаеми господин Ненков, ще се опитам да бъда максимално конкретен по въпросите, които зададохте. Как се осъществява в момента пътната поддръжка? Осъществява се по договори, сключени през 2022 г., които са с предмет: „Зимно поддържане, възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на страната“. Това е истината и всъщност това е резултат от обстоятелството, че в последните две години не можаха да бъдат доведени докрай обществени поръчки, по които да бъдат възложени за един по продължителен период дейностите по пътно поддържане. Тези договори са анексирани с допълнителни споразумения, тъй като те са били с определени лимити. В момента, съжалявам, но не мога да Ви кажа точната стойност по всеки един от договорите. Ще Ви предоставя писмено тази информация, но истината е следната: в тези договори рамковата бюджетна прогноза е увеличена с 50% – колкото позволява от първоначалната стойност на договорите, колкото позволява Законът за обществените поръчки, като изрично е уточнено, че договорите ще действат до изчерпване на бюджета или до избор на изпълнител, което от двете се случи по-рано. Към момента има достатъчно ресурс по тези договори, който да осигури пътно поддържане в рамките на следващите месеци, разбира се, под формата най-вече на аварийно-възстановителни работи и евентуално зимното поддържане. Не дай си боже, да завали сняг през лятото. Това, което се случва от гледна точка на възлагане на рамковите договори за пътна поддръжка в следващите 4 години. Процедурите за възлагане на обществени поръчки са обявени през месец февруари 2023 г. Първите действия на възложителя, свързани с преценка за съответствието на участниците с изискванията за лично състояние и за съответствие с критериите, тоест така наречената преценка на ЕЕДОП, е извършена в края на март, по всички тези осем процедури, които са обявени и които покриват всичките 27 района на областни пътни управления, както и магистралните участъци. През месец май 2023 г. са отворени и са оценени технически предложения, както и ценовите предложения на участниците за два от районите. Става въпрос за Североизточен, респективно за Северен централен район. С дата 15 май има решение за избор на изпълнител за тези два района на обща стойност 963 милиона с ДДС за двата района за четири години. Стойността на всички обявени поръчки е 4,7 милиарда грубо, а с точност е 4 млрд. 771 млн. лв. за четиригодишен хоризонт. Това, което ние установихме в първите дни в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е, че по отношение на останалите процедури в началото на месец юни започва една необичайна активност и в периода между 2 и 7 юни е извършена оценка на всички технически предложения, извършена е оценка на ценовите предложения и в рамките на един ден всъщност са съставени доклади на комисии и са подготвени решения по някои от договорите. Това стана на дата 7 юни, тоест един ден след като аз се заклех като министър на регионалното развитие. Стъпките, които предприехме, разбира се, са по отношение на решенията, които бяха издадени. Новото ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура“ отмени трите издадени решения с мотива, че е необходимо време на възложителя да се запознае с докладите на комисията. Тоест ръководството упражни правата на възложителя по чл. 22, ал. 8 от Закона за обществените поръчки. С моя заповед от 9 юни възложих одитен ангажимент на звеното за вътрешен одит към Министерството на регионалното развитие и благоустройството с обхват на проверката законосъобразност на процеса за възлагане на процедурите, що се касае за Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен – тези, по които практически са били изготвени докладите на комисията и са били постановени решенията. В крайна сметка целта на този одит е да се формира мнение относно това колко законосъобразно са проведени поръчките. Срокът за изпълнение на този одитен ангажимент е до края на следващата седмица, така че в момента, в който се произнесе звено на вътрешен одит, аз ще имам по-ясна представа относно това допуснати ли са закононарушения в този кратък период, в който са оценени офертите. Освен това с друга моя заповед назначих работна група с участието на инспекторатите както на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и на Агенция „Пътна инфраструктура“, която да извърши проверка дали са спазени вътрешните правила за управление цикъла на обществени поръчки по отношение на въпросните процедури. В момента, в който имаме заключения, резултатите ще бъдат обявени публично и аз ще дам изявление по темата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, господа и дами народни представители! Сега, ако можем да направим едно кратко обобщение на това, което се случи през последните две години в пътния сектор, то може да се определи с една дума като хаос. Още по Вашето време, когато Вашата партия управляваше 7 или 8 месеца, тогавашният министър на регионалното развитие господин Караджов, след това служебните министри, включително господин Шишков, ни обещаваха, да, те прекратиха договорите за текущ ремонт и поддръжка, обещаваха многократно как ще бъдат проведени нови процедури. Даже последно господин Шишков обещаваше, че до юни месец това ще бъде факт, но всъщност ние сме на прага на това, че може държавата и републиканската ни пътна мрежа още месеци, да не кажа и години, да бъде без договори, сключени за текущ ремонт и поддръжка. Вие казахте, че ще възложите одит, което, разбира се, е логично. Въпросът, който това буди в мен, Вие не отговорихте на този въпрос ясно и затова искам да ми отговорите в допълващия отговор, е: ако се установят закононарушения или одитът, който сте възложили, показва, че не са проведени обществените поръчки по начина, по който трябва да бъдат, то Вие ще ги прекратите ли и ще стартирате нови процедури и по какъв начин ще гарантирате, че републиканската ни пътна мрежа няма да остане без поддръжка? Вие казахте, че в момента се извършват на базата на съществуващи договори за зимно поддържане и аварийни ремонти, но ние много добре знаем, че се извършват и текущи такива. Това е очевадно. Всъщност това не е ли порочна практика, защото в тези договори за зимното поддържане текущ ремонт на практика няма? Така че моля да ми отговорите: какво ще направите, ако от одита излезе, че има незаконосъобразни действия от страна на възложителя? Вие ще прекратите ли договорите? В какъв срок държавата най-накрая и републиканската ни мрежа ще има фирми, които да изпълняват тези договори за текущ ремонт и поддръжка? Благодаря Ви.

Благодаря за въпроса, господин Ненков. Аз мисля, че сагата с пътната поддръжка има множество негативни последици и една позитивна. Позитивната е, че от известно време – поне от една година, поне това, което показват справките на Агенция „Пътна инфраструктура“, е, че вече не се възлагат основни ремонти по тези договори за текущ ремонт. Разбира се, това ще се покаже, като изследваме обект по обект, но поне на този етап е възложено проектиране на над 50 обекта, които иначе бяха в програмата за текущи ремонти, които ще си преминат през фазите разрешение за строеж, възлагане на строителството за основни ремонти и така нататък. Разбира се, няколко поредни правителства не съумяват да възложат тези договори и аз, честно казано, единствените аргументи, които виждам за това, че не успяват да ги възложат, са липсата на достатъчно кураж и воля да ги възложат по правилен начин. Тоест да осигурят максимална конкуренция на участниците в тези процедури. Това, което прави впечатление, е, че вместо да се възлагат като рамкови споразумения, те се възлагат като стандартни договори за обществени поръчки. Не е избран оптималният подход за съответната област, така че да се осигурят примерно по двама, трима потенциални доставчици на услугата в рамките на един район, което също е възможно. Не бих желал да се връщам назад, тъй като в момента имаме една ситуация, в която, ако не бъдат сключени договори до края на годината, независимо дали в момента държавата маскира текущи ремонти под аварийни, което е очевидно, няма да има никаква поддръжка. В този смисъл алтернативите са две и те зависят от тежестта от нарушенията, които бъдат установени, ако бъдат установени. За мен индикация за закононарушения има от гледна точка на крайния ефект. Тоест конкуренцията накрая при възлагането, защото неминуемо почти накрая в тези процедури, поне с тези, с които се запознах, е с по един участник. По един участник, което е проблем. За мен лично е индикация за проблем – липсата на конкуренция винаги е индикация за някакъв тип закононарушение. Така че, ако одитът покаже и съответно мнението на ресорните ни дирекции покаже, че тези процедури страдат от пороци, които позволяват да се върнат поне на фазата на оценка отново на техническите предложения, тогава бихме имали възможност, евентуално казвам, да процедираме с едно ново класиране и възлагане на пътното поддържане по тези процедури. Ако обаче пороците са толкова сериозни, че те засягат изобщо законосъобразността на цялата процедура и изискват нейното прекратяване, то тогава наистина ще сме изправени пред една тежка ситуация, в която ще трябва много бързо да пуснем едни поръчки – по бързата писта, ама колкото и да е бърза…, по цена, с обратен ред на възлагане, но реалната възможност да не можем да сключим тези договори до края на годината ще съществува. Конкретно отговор на това как ще постъпим, ще мога да дам в момента, в който е приключил одитът, следващата седмица – в края, трябва да приключи и аз ще изнеса данните, може би дори на изслушването, което би могло да бъде направено, или в рамките на Регионалната комисия.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Никак няма да Ви е лесно. Това наследство, което получавате, е хубаво, че и Вие го получавате. Ние го говорихме една година – какво се случа в АПИ и МРРБ под вещото в кавички ръководство на министър Шишков. Вие току-що казахте, че АПИ извършва едно грубо нарушение, не използвахте тази квалификация – аз я използвам. Ще кажа за българските граждани какво е грубото нарушение. По договор за зимно поддържане да се извършват текущи ремонти, които Вие споменахте, че сте замаскирали като аварийни. Не споменахте нещо още по-важно за българските граждани, че са на двойно по-високи единични цени от съществуващите договори, които Вие предсрочно, не Вие – Ваши предшественици предсрочно прекратиха. Същото замаскирано като аварийни ремонти по договор за зимно поддържане, на двойно по-високи цени – двойно по-скъпи ремонти. Честито на печелившите! Аз мога да спомена кои са, но да не изпадам в подробности. На второ място, министър Шишков излъга няколко пъти, Вашият предшественик архитект Шишков, че до края на месец юни ще бъдат подписани договори за текущ ремонт и поддръжка по тези процедури, които Вие правилно казахте, че много странно как последните няколко дни от властването на служебния кабинет – последния служебен кабинет, нереално са се забързали и да Ви подскажа – те може би ще бъдат много полезни на одитния екип, който извършва одит, за консултация. Вие ще трябва да вземете тежкото решение след одита, съответно колегите от вътрешния одит на МРРБ, Вие ще трябва да вземете тежкото решение – да им подскажа как така при девет от класираните на първо място и вече избрани изпълнители накрая остана само един участник – при отварянето на цената. Как? Не са успели евентуално да направят адекватни технически оценки на техническите предложения, отстранили са ги печелившите, само те. Тук намирисва на нещо друго. АДФИ, Сметната палата, прокуратурата – това е наша работа, ние също ще сезираме компетентните органи. На трето място, тези договори, за които говорим, които трябва бързо да се стартират, под една или друга форма ще стартират нови обществени поръчки, ще приключите тези, ако съответно вземете това решение да ги продължите, ами те отново са на два пъти и малко повече от два пъти по-високи цени – единични цени, от тези, които предсрочно прекратихте. Както се казва, ГЕРБ бяха много лоши, те възлагаха текущи ремонти с рамкови споразумения за пет години. Е, сега само че е за четири години на двойно по-високи цени и към текущите ремонти, зимното поддържане и превантивните ремонти сте сложили и основни ремонти, свръхконцентрация в малко на брой големи фирми. Нали щяхме да даваме дейности на повече на брой фирми, за да има голяма конкуренция, малкият и средният бизнес да се бори на равноправни начала с големия и да достига съответно до обществените блага. Защо и основните ремонти се набутаха в процедурите за текущ ремонт и зимно поддържане на двойно, ще го потретвам, почетвъртвам, двойно по-високи цени? Не сте виновен Вие. Виновни са тези преди Вас – два служебни кабинета, преди това още два служебни кабинета. Е, имахте малко вина в един редовен кабинет седем-осем месеца, но аз съм убеден, че Вие с добрата воля, която заявихте днес, ще успеете да излезете от тази много трудна ситуация. Благодаря Ви, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви за отношението, господин Нанков. Преминаваме към следващия въпрос, който е от народните представители Ангел Георгиев, Емил Янков и Кръстьо Врачев относно опасни и нефункционални мантинели на околовръстното шосе на град Пловдив. Имате думата, колега.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Господин Министър, околовръстното шосе на град Пловдив е една от най-натоварените артерии, която обслужва не само града, а и околните населени места. Там ежедневно преминават хиляди моторни превозни средства, включително и тежкотоварни. Участъкът от кръговото движение на Асеновградско шосе до разклона за село Радиново е новоремонтиран. Според Агенция „Пътна инфраструктура“ широчината на трасето е запазена, но има поставени ограничителни мантинели непосредствено след края на асфалта. Има банкет, който не може да се използва при никаква ситуация. Това създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия, задръстване при евентуална авария или още по-сериозни инциденти, а също така затруднява придвижването на автомобили със специално предназначение, като линейки, пожарни и други. Жителите от околните населени места не одобряват така поставените мантинели. От жителите на няколко села, основно село Марково, имаше организирана подписка за премахване на така поставените нефункционални мантинели или поне за тяхното преместване. Според така поставената мантинела околовръстното шосе на Пловдив се превръща в „улей на смъртта“ – извинете ме за тази класификация, но не съм я измислил аз, това е определение на хората от региона. Бизнесът, който е съсредоточен там, също е против това изпълнение. Това ясно показва негативните нагласи на така изпълнения проект. Във връзка с това въпросът ни е: Защо се поставят мантинели в началото на банкета и ако той не може да се използва за аварийно спиране, без да се създава предпоставка за пътнотранспортно произшествие или задръстване? Също така защо не се взема под внимание общественото мнение, при положение че уж се прави в интерес на хората? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков, уважаеми господин Георгиев, уважаеми господин Врачев! Бих могъл да Ви отговоря така, както са ми написали Агенция „Пътна инфраструктура“, но ще се опитам да Ви отговоря човешки на този въпрос. Съгласно информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ текущият ремонт на пътя, включително поставянето на мантинели, е извършено по проект, габаритът не е променян и също така е съгласуван с Института по пътища и мостове и сектор „Пътна полиция“ към Областната дирекция на МВР – Пловдив. Това е един стандартен бюрократичен отговор, който бих могъл да Ви дам, но не искам да Ви дам такъв отговор, след като Вие сигнализирате за проблем, който е повдигнат от обществеността. Предвид това бих искал да спомена следното, че всъщност органът, който би следвало да направи оценка, е Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. В тази връзка бих искал да Ви кажа, че днес в 15,00 ч. при министър-председателя е свикана работна среща между Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, Министерството на транспорта, МВР и Министерството на регионалното развитие, която има за цел точно установяването на участъците с най-висока концентрация на ПТП-та, както и тези с потенциал за такива пътнотранспортни произшествия. Във връзка с това предвид Вашия сигнал аз ще поставя въпроса и ще помоля колегите от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ съвместно с колегите от АПИ да извършат посещение на място и да дадат оценка, свързана със спазването както на законодателството от гледна точка на извършването на монтажа на въпросните мантинели, така и от гледна точка на преценка относно безопасността на движението и безопасността на гражданите. Резултатите от този доклад ще Ви ги изпратя лично на Вас като вносители на въпроса, както и мерките, които са предписани от съответните компетентни органи. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Господин Министър, както може да се очаква, не съм доволен от отговора, който Агенция „Пътна инфраструктура“ са Ви написали. Искам само да добавя към въпроса дали това е масова практика, дали има други участъци в страната, на които мантинелите се поставят по подобен нефункционален и неработещ начин? Също така искам да спомена, че малко след ремонта на въпросния участък през Великденските празници на 2021 г., за мое огромно съжаление, там се случва тежка катастрофа, при която загиват трима граждани. Необходимо ли е да се случват подобни неща, подобни инциденти, за да се вземат… Колко такива инцидента трябва да се случат всъщност, за да вземете под внимание опасното поставяне на мантинели? Благодаря.

Господин Янков, разбирам, че задавате риторични въпроси. Естествено, човешкият живот няма цена и там, където са взети мерки, практиката показва, че се спасяват човешки животи. Конкретен пример имаме с една малка инвестиция, направена в Кресненското дефиле с поставянето на разделителните колчета между двете платна за движение. В рамките на една година са спасени пет човешки живота – от момента, в който са монтирани, няма смъртен случай. Целта на днешната среща, която Ви казах, в Министерския съвет, която е първата междуинституционална среща в рамките на този кабинет, е точно да бъдат набелязани най-опасните пътни участъци, така наречените black spots, и да бъдат набелязани мерки за всеки един от тях. Някои могат да бъдат решени наистина изключително просто и ефективно, други изискват сериозни инвестиционни интервенции. В този смисъл нито един човешки живот не бива да бъде пропилян заради бездействие на държавата. Това е, което исках да кажа.

Господин Председател, господин Министър, въпросът ми към Вас е свързан със състоянието на мостовото съоръжение в Асеновград, част от републикански път 11-58, намиращо се до общинския пазар в града. Мостът се намира на пътна артерия, свързваща град Пловдив с Кърджали и съответно с ГКПП „Маказа“. Също така е основна връзка между двете части на Асеновград, разположени от двете страни на река Чая. Съответно ежедневното движение на пътни превозни средства по него, както леки, така и товарни и превозващи пътници, е изключително интензивно. Мостът е строен преди повече от половин век и оттогава ремонт не му е извършван. Забавянето на ремонта, който очевидно е неизбежен и рано или късно ще трябва да се състои, ще доведе до неговото оскъпяване. Последното обследване на съоръжението е правено преди повече от 10 години, като още тогава е установено, че състоянието на моста не е добро, дори е предаварийно. Това е предпоставка за сериозен инцидент, който би имал непоправими последствия. Искам да Ви попитам предприети ли са някакви действия до момента за ремонт на това съоръжение? Има ли изготвен проект в тази връзка и ако да, каква е причината този ремонт все още да не се е състоял? Единствено финансови ли са причините, или има и някакви други? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гюрев, уважаеми господин Таслаков! Ще Ви отговоря, може би ще се повторя, с аргументите, които дадох в предишни отговори. В последните години държавата не планира публичните инвестиции в пътна инфраструктура и това е един огромен проблем. На въпроса има ли проект – няма проект към този момент. Изготвянето на такъв технически проект е включено в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за тази година, в бюджета са предвидени пари. Поръчка все още не е възложена към този етап. Ще бъде пусната. Едва след като бъде изготвен въпросният проект и бъде процедирано разрешението за строеж, ще можем да възложим строително-монтажни работи, вероятно през следващата година. Разбира се, тук бих искал да кажа, че намерението за следващата година е още през тази година да изготвим тригодишна инвестиционна програма, за да може да е ясно, да бъдат ясно адресирани необходимостта от спешни ремонти на ключови съоръжения и пътни участъци и да е ясно кога ще бъдат извършени, а не това да зависи всеки път от волята на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, както, за съжаление, е било през последните години. И това според мен изобщо не е случайно. Бих искал все пак да дам известно успокоение относно това, че независимо от лошото състояние на съоръжението, и най-вече на асфалтовата настилка, по-скоро на съоръжението, на тротоарите, независимо от това, че има обрушено бетоново покритие на гредите, през 2020 г. е направено обследване от специалисти на Института по пътища и мостове, които са дали заключение, че от конструктивна гледна точка повредите не влияят на конструкцията на моста и преминаването по него е безопасно, включително за моторни превозни средства. Разбира се, това е заключение от 2020 г., но по отношение на конструкциите обикновено тригодишен период не е ключов за допълнително влошаване на конструктивното състояние. В заключение – това, което бих искал да кажа, е, че следващата година се надявам да имаме избран изпълнител.

Доколкото разбирам, финансов проблем за ремонта няма, поне Вие това казахте, така че реално разчитаме наистина този ремонт да се състои. Аз не съм специалист, не мога да определя какво е състоянието на моста, но всеки един човек, който минава оттам, може да види, че арматурите на места реално са излезли и са ръждясали. Не мога да кажа това до каква степен е конструктивен проблем, но определено е притеснително състоянието. Още веднъж казвам: разчитаме наистина този ремонт да се състои в най-кратко време. Благодаря Ви.

Господин Председател, господин Министър! Следващият ми въпрос е свързан с път III-8611 Белица – Загражден, чието строителство започва още в началото на 60-те години на миналия век с полагане на доброволен труд от жителите на Загражден и околните села. През 2019 г. строителните дейности са възобновени в отсечка от км 10+430 до км 18+000 с полагане на трошенокаменна настилка и изграждане на укрепителни съоръжения. Строителството обаче спира на този етап и трасето не е завършено, като следва да се положи асфалтова настилка и всички произтичащи след това дейности. Оттогава двама Ваши предшественици даваха обещания, че ще се направи всичко възможно ремонтът да бъде окончателно приключен, последното със срок до септември 2022 г. Въпреки това пътят все още стои недовършен. Ако не се започне работа веднага, направеното досега ще бъде разрушено вследствие на обилните дъждове и всички вложени средства до момента отиват напразно. Разстоянието от Асеновград до Загражден по сегашния маршрут през връх Рожен е 115 км, през Белица това разстояние е 62 км, като и времето за пътуване се скъсява наполовина. След отварянето на ГКПП „Рудозем – Ксанти“ тази пътна отсечка ще се окаже алтернатива за намаляване на трафика през единственото съществуващо към момента трасе Асеновград – Смолян. Освен всичко друго, довършването на пътя ще увеличи многократно възможностите за развитие на туризъм в района. В село Загражден, което и сега е добра туристическа дестинация, има действащи шест къщи за гости. Там се намира творческата база на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където през лятото пристигат студенти и преподаватели. В съседното село Глогино пък е ситуиран творческият дом на БАН. Изобщо този район е с отлични перспективи за развитие, но само в случай че е лесно- и бързодостъпен. Въз основа на казаното дотук въпросът ми е: при всички усилия на местната общественост, усилия на различни народни представители от региона, каква е причината пътят да не бъде завършен до този момент, и най-важното, кога ще бъде пуснат в експлоатация? От това се интересуват хората най-вече.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гюрев, уважаеми господин Таслаков! Поставеният от Вас въпрос отново и опитите ми да стигна до нормален отговор отново отвеждат до бездействащата държава в последните години в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“ и липсата на стратегическо планиране. Фактите са следните. Има изготвен технически проект за въпросния път, има и сключен договор за строителство, става въпрос за 7,57 км. Още през 2018 г., в края, е възложено строителството на стойност от 4 млн. 87 хил. лв., възложен е и строителен надзор. Започнали са работите, като в крайна сметка са приключени на ниво пътна основа. Оставащи за изпълнение са ремонтът на мостовите съоръжения, асфалтовите работи, постоянната организация на движението, съпътстващите довършителни работи. Какво се е случило на този етап? Установено е, че очевидно проектът е сгрешен, техническият проект, който е, и съответно е необходимо да бъдат изпълнявани дейности, които надвишават многократно прогнозната стойност на договора. На този етап Агенция „Пътна инфраструктура“ е пуснала запитване до Агенцията по обществени поръчки доколко е възможно да анексира въпросния договор, да възложи чрез допълнително възлагане извършването на тези дейности. За мен лично това едва ли е възможно, което би означало провеждането на обществена поръчка за довършването на пътя. Включено е въпросното довършване в инвестиционната програма, но предвид дългогодишното бездействие на държавата очевидно този въпрос – реалистично Ви казвам, че едва ли ще бъде решен в рамките на тази година, освен ако бъде получено заключение на Агенцията по обществени поръчки, че може да бъде анексиран въпросният договор. В такъв случай пари специално за този проект в бюджета на МРРБ за тази година са предвидени. Ако не се случи тази година и се наложи провеждането на нова обществена поръчка, ще бъдат заложени в бюджета за следващата година. Благодаря Ви.

Честно казано, няма как да съм удовлетворен от отговора. Няма как и хората, които са в региона, също да бъдат удовлетворени. Отново стигаме до момента, че пари има, обаче административни пречки спират всъщност довършването на обекта. Все пак ние настояваме възможно най-скоро, дори и Вие като министър да окажете, ако трябва, някакво съдействие наистина този проект да бъде завършен, защото касае немалко хора и действително 60 години този път не може да бъде построен. Това е достатъчно дълго време! Благодаря.

Господин Председател, господин Министър! Въпросът ми е относно ГКПП „Рудозем – Царево“, иначе в днешно време Ксанти – старото българско име е Царево. Проект, който се бави от много години, но в последните две години отново имаме забавяне на проекта и е забавено неговото отваряне. Този проект е част от Програма „Интеррег Гърция –България“ 2014 – 2020 г. и после 2021 – 2027 г. От българска страна ангажиментите са изпълнени, но не можем да кажем същото от гръцка страна, защото забавянето е изцяло от Гърция. На нашата държава издръжката на готовия граничен пункт от наша страна, който все още обаче не функционира, не е пуснат в експлоатация, струва приблизително 200 хил. лв. на българския бюджет само за една година. Това са редица разходи, като охрана, поддръжка, осветление, отопление, електричество и така нататък. Съгласно спогодбата за отваряне на три гранични пункта между България и Гърция закъснението за отваряне на ГКПП „Рудозем – Царево“, или по-известно като Ксанти в Гърция, вече е 25 години. Още не е завършило и строителството на осемкилометровия участък между Димерджик, на гръцки Димарио, и границата, който е по договор на стойност около 50 млн. евро. Изпълнител е фирмата „Актор“, която започна да работи по обекта в средата на 2018 г. Срокът за приключване на договора беше 24 месеца и закъснението вече, както казах, е две години. Все още не е подписан и договорът за отсечката между селата Перуново, или на гръцки Меливия, и Димерджик, както казах, на гръцки Димарио. Тя е с дължина близо 11 км с бюджет от над 39 млн. евро. За изпълнител отново е избрана същата фирма. Според последни данни Контролно-пропускателният пункт може да бъде пуснат септември или най-реалистично края на тази година, като – следвайки хронологията на събитията, всички можем да предположим, че отново този срок няма да бъде спазен. Въпросът ми е: кога е реалистично пускането на Граничния контролно-пропускателен пункт и приблизително какви са загубите за българската страна от неговата забава до момента, от момента на довършването му от страна на България досега? Също така какви действия са предприети, въобще дали такива са предприети, пред Европейската комисия от страна на България за ускоряване на пускането на Граничния контролно-пропускателен пункт? И да споделите има ли такива действия, какви са били те и ако няма, кога да очакваме такива? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, въпросът, който отправяте, е изключително сериозен и в цялата сериозност единственото облекчение за мен е, че един път днес ще отговоря за нещо, за което българската държава няма отговорност, а има чужда държава. Истината е, че програмите за трансгранично сътрудничество, особено програмата с Гърция, предвижда водещите партньори да са от гръцка страна и водещите партньори в крайна сметка отчитат проекта. В този случай водещият партньор е „Егнатия одос“, а от българска страна това са Агенция „Пътна инфраструктура“ и Областната администрация – Смолян. В интерес на истината, по този проект българските участници са изпълнили своите ангажименти още през 2022 г. И към настоящия момент, както Вие споменахте, водещият партньор не е завършил осемкилометровата отсечка от Димарио до българо-гръцката граница. Поставен е въпросът за спазването на тези крайни срокове официално на последния комитет за наблюдение от представителите на МРРБ като национален орган по Програмата. Управляващият орган е в Гърция, знаете. По информация от управляващия орган в момента тече процес на процедура за избор на нов изпълнител за недовършените участъци и предстои да се сключи договор за изпълнение, като прогнозата е дейностите да бъдат финализирани до края на 2023 г. В момента не мога да Ви отговоря доколко това нещо е реалистично. В резултат на забавянето на Проекта от страна на гръцкия партньор държавата определено е претърпяла чувствителни загуби и сега ще Ви кажа точните цифри. От завършване на пункта до настоящия момент пряко разходваме средства за охрана, частична поддръжка, електроенергия и други, които се плащат от Областната администрация – Пловдив. Частта за охрана до момента е осигурена по линия на Проекта, но тя е лимитирана за определен възможен срок. Допълнителни необходими целеви разходи от републиканския бюджет до момента са предварително оценени на стойност 438 хил. 296 лв. и те трябва да се осигурят от бюджета. Само изплатените средства за електроенергия са 32 хил. и 60 лв., но историята не свършва дотук, за съжаление. Освен директните средства във връзка с предварителните разчети за завършването на строителството в крайна сметка Агенция „Митници“, Главна дирекция „Гранична полиция“ предприеха действия да обезпечат персонал за въпросния гранично-пропускателен пункт. Тези служители са необходими за този пункт и назначенията са съобразени с плановите срокове за неговото откриване. От назначаването на служителите в двете служби до сега за заплащане на заплати и командировъчни разходи за работа в други места – все пак тези служители са командировани, както и за разходи за електроенергия и други присъщи дейности, от месец август 2021 г. до момента са изразходвани 2 млн. 470 хил. лв.

Господин Министър, благодаря за изнесените данни, но пропуснахте съществена част от въпроса ми, а именно: поставян ли е въпросът пред Европейската комисия? Имам предвид директно, на ниво Европейския съюз да се обсъди. Очевидно всички знаем, че гръцката страна по един или друг мотив, но умишлено бави отварянето на това съоръжение. Това не става от вчера или днес, това става от години. Смятам, че е редно българската държава като пълноправен член на Европейския съюз да използва всички ползи от членството си в Европейския съюз и когато определен партньор на България в конкретен случай не се държи като партньор, нашата държава съответно да постави този въпрос пред Европейската комисия, за да може въпросът да бъде решен. Иначе просто може да чакаме години наред, от което да страда целият регион, не само Смолян, въобще България като цяло. Отново припомням, че въпросът ми беше: поставен ли е този проблем пред Европейската комисия? Ако не е поставен, кога възнамерявате да го поставите, защото смятам, че многократно това е трябвало да се случи до момента?

Уважаеми господин Георгиев, аз Ви изнесох в едно изречение това, което е свършено до момента. Поставено е на въпрос пред Комитета за наблюдение, което очевидно не е достатъчно високо ниво. Оттук насетне това, което ние ще направим, защото въпросът има две теми – едната е чисто политическа, другата е финансова. Политическият въпрос трябва да бъде представен на ниво Европейската комисия. Вие сте абсолютно прав и това нещо ще го направим с официално писмо и ще поискаме дори и разговор по тази тема. На второ място стои финансовият въпрос, тъй като става въпрос за ощетяване на нашия бюджет вследствие бездействие на гръцкия партньор, това е чисто облигационен спор, за което също ще потърсим възможности за решение, така че да бъдат компенсирани тези средства. Честно казано, като гледам напредъка, се опасявам, че по-скоро ще се случи, че този ГКПП ще бъде излишен, ако влезем в Шенген в рамките на следващата една година и ако в крайна сметка продължи с тези темпове изпълнението на проекти от гръцка страна.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Председател, преди час или може би час и половина помолихме да поканите министъра на финансите във връзка с наводненията, които се случват в последните три-четири дни в България. Както знаете, наводнени са Северозападът, Етрополе, в софийските райони Кремиковци и три населени места са под вода. Нужна е информация относно, както каза и председателят на парламентарната група Корнелия Нинова, относно финансовото състояние на Фонда за бедствия и аварии, каква нужда имат хората. Хората са в очакване да чуят от нас. На нас тук ни е добре в тази зала – сухо, спокойно, топло. Наистина, повярвайте, всеки един от Вас ходи в избирателните райони и знае за какво става въпрос. Не искам да драматизирам излишно нещата. Явно е, че министърът на финансите е в чужбина – разбрахме, и не може да дойде, но заместник-министър на финансите предполагам, че има назначен, да дойде и да каже тази информация. Ако заместник-министър на финансите не може, има министър на вътрешните работи, на който тази Комисия за бедствия и аварии е подопечна – той също може да даде тази информация. Ако и министърът на вътрешните работи не може, поради липсата на вицепремиери за този ресор мисля, че най-нормално е да поканим премиера. Нали не си представяме, че само след един час ще си тръгнем всички от тази зала спокойни и ще дойдем другата сряда и ще гледаме по телевизията какво се случва – довчера няколко, днес други райони, а не се знае какво ще стане събота, неделя. Нека наистина да помислим отговорно върху ситуацията и да направим необходимото българското общество и българските народни представители да бъдат информирани за ситуацията, за мерките, които трябва да бъдат предприети, и ако имат нужда от нас като Народно събрание, ние съответно да вземем съответното решение. Или пък да кажат, че нямат нужда от Народното събрание, че всичко е под контрол. Това също е успокояващо за българското население. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вече за трети път чуваме процедури от БСП, които се сетиха, че днес има наводнения. Наводнението, колеги, е от няколко дена, всъщност не е станало днес. Ако следите, абсолютно всички агенции, институции съобщават какво се прави. Ако трябва, аз ще Ви го обобщя.

Да, и на Вас, предайте го на колегите, но се обръщам към тях, защото, да, искат министър на финансите, Фондът е към МВР, но в момента знаем, изпратени са над 100 военни в Берковица, които помагат, изпратени са пожарни автомобили, които отводняват язовири. Предприети са абсолютно всички действия, които държавата в момента трябва да предприеме. Нека да оставим изпълнителната власт да си свърши работата. Разбирам, че е петък, че може би искате някаква политическо внимание, но мисля, че от няколко дена се вижда, че има такива наводнения – в Берковица даже е повече от седмица, не сме разбрали днес. Можехте да внесете едно искане за изслушване…

…да изслушаме какво се е случило. За мен няколко пъти да се иска, вместо да оставим институциите да работят, а те работят и това се вижда от абсолютно всички, които следят ситуацията, тъй като има информация какво точно е свършено. Благодаря.

Господин Председател, обръщам се към Вас. (Шум и реплики.)

Наистина се опитах да подходя културно, възпитано в рамките на институцията, която представляваме. (Реплики.)

Не да политизираме – казах го няколко пъти. Само че, господин Ананиев, понеже ме дърпате за езика, сега ще Ви кажа. Аз бях в Берковица 24 часа след наводнението.

Не се хваля, но отидох пръв.

Вие сте били преди нас, господин Петров, точно така, казаха хората, отчели са Ви, че сте били на място. (Реплики от народния представител Петър Петров.) Те това очакват – помощ, да видят, че някой ще дойде и ще каже проблемите. Тези сто военни, за които говорите, знаете ли какво правеха като бяхме ние там? На площада, на кръстовището с чашка кафе и цигара! А хората – ще Ви покажа снимки, със собствените си ръчички, със собствените лопати изнасят наводнените си къщи, няма къде да спят, няма на какво да си сготвят. Искате ли още трагедии да Ви разказвам. Това е истината! Затова искахме да чуем какво е свършила държавата, каква нужда има, има ли нужда от пясък, има ли нужда от хора, има ли нужда от военни, има ли нужда от МВР, има ли нужда от пари. Защото е минала една комисия, през къща е отчела щетите, не във всяка. Хората питат: защо при нас не дойдоха? Ето за тези работи трябва да се говори, но не исках да го правя. Вие ме накарахте да го направя. Исках да го кажат институциите. Затова не три, 33 пъти ще поискаме от тази трибуна да дойдат хората, за да видят и тези в Берковица, и тези в Яна, и тези в Бухово, и тези в Кремиковци, и тези в Етрополе, и тези, където събота и неделя ще бъдат наводнени, че има държава и че някой мисли за тях. Иначе военните стоят, защото няма кой да им каже. Стоят и се чудят какво да правят. Защото са отишли, но никой не им казва какво да правят – няма кмет, няма кметски наместници, съветници и така нататък. Това е истината, уважаеми господа народни представители, и наистина разчитам на Вашата отговорност.

Уважаеми господин Председател, аз разбирам така Вашия опит за баланс и за укротяване на страстите, само че тук не става дума коя парламентарна група е предложила това нещо в залата, въпреки че БСП го предложи не защото търси някаква форма да демагогства. Тук не става въпрос дори за политически пиар, тук става въпрос за гражданите, които наистина бедстват. От това, което беше направено като процедура от господин Ананиев, се разбра, че и той не е навлязъл в проблема. Например ще Ви кажа защо има проблеми, защо тук трябва да дойде министърът. Ако не може да дойде финансов министър, да е МВР министър, ако не може да дойде МВР министър, предложих в моята процедура да дойде премиерът на републиката, тъй като няма ресорен вицепремиер по бедствия и аварии, който да отговаря. Ние се сблъскахме с такъв случай в Берковица, вчера съм бил в Етрополе, когато една къща е застрахована, идват оценителите, правят оценка, дават някакво обезщетение, пишат в протокола някакво обезщетение, но обезщетението поема само сградния фонд. Не поема двора на човека, не поема съборената ограда на човека, не поема отнесените му дърва, не поема унищожената му кола. Това е едната страна на нещата. Втората страна на нещата е много важна – тук пак няма никакво демагогство, да разберем има ли пари във Фонда за бедствия и аварии, защото, ако няма, там има общини, които не могат да поемат тези щети, и трябва целево Народното събрание като законодателен орган и като най-висшия орган в страната да отпусне помощ, за да може адекватно да се реагира, тъй като валежите продължават. Тук не трябва никой от Вас да се възпалява по какъвто и да е начин, а да намерим общата формула, за да може на тези хора да се помогне сега и веднага. Изслушване в сряда – ами те събота и неделя са утре и вдругиден, като паднат пак такива валежи, като стане пак стихията?! В момента има много затлачени канали, реки непочистени отпреди, сега затлачени от дървета – да се установи защо е това. Има много изсечени гори, които са засилили стихията. Изобщо проблеми, които трябва да се решават сега. До другата сряда – има една приказка, която няма да казвам. Това е, всичко друго е цинизъм. Ние тук да си отидем, за стихиите никой не дава гаранция какво ще се случи, а дали има пари, за да се поемат щетите, трябва да установим и ако няма, да ги отпуснем, като ги гласуваме. Благодаря Ви, господин Председател, и извинявайте, че просрочих времето.

Благодаря, господин Председател. Колеги, аз съм народен представител от Дванадесети МИР – Монтана. В Берковица съм ежедневно, не само на бедствие, за пиар, а ежедневно. Това, което казахте, господин Свиленски, е абсолютна лъжа! Попитайте хората, първо ми кажете кварталите, които са наводнени, защото съм убедена, че Вие не ги знаете – сега ще ги проверите във Фейсбук, и попитайте хората дали не са доволни от военната помощ и от военните, които са почистили техните дворове. Защото ние сме ежедневно там и хората в момента имат нужда вече от техника. (Реплики.) Да, сега отивам, аз се върнах от началото на залата, защото съм тръгнала да се прибирам, не да отида в Берковица, защото аз там минавам ежедневно. Имат нужда от техника за вкъщи, в домовете, имат нужда от мебели, имат нужда от други неща, които са за дома им, но за момента нямат нужда от почистване. Държавата беше там в тази една седмица. Престанете да популизирате нещата. Вместо да се хванем тук, всички да отидем, а не от трибуната да популизираме нещата, не е мястото за пиар това бедствие, което се случва в Берковица. (Реплики от „БСП за България“.) Относно кмета. От три дни се раздава пясък за всички желаещи с осигурен транспорт до всеки един дом. Общинската администрация, общинските съветници са на местата си. Така че, моля Ви, от тази трибуна не си позволявайте да правите такова нещо за трагедията.

Уважаеми господин Председател! Процедурата ми е по начина на водене и изцяло е насочена към Вас и по-скоро към предложението, което направихте към нашата парламентарна група – да инициираме изслушване, което евентуално, ако пленарната зала, както виждам управляващото мнозинство няма нагласата да допуска някакво изслушване, и ако се случи, то ще бъде другата сряда. А до другата сряда какво ще стане? Според мен това, което предложихте като председател на Народното събрание, е изключително несериозно за решаване на въпросите. Какво се случва в момента? Например кметът на Етрополе е в Гърция на почивка на плажа. Държавата липсва, парламентът нехае, защото не желае да дойде никой от отговорните институции, за да поговорим какви са нуждите на хората, и каквото можем, да правим, така че да помогнем. А Вие ни правите предложения в следващата или по-следващата сряда да имаме изслушване. Това е изключително несериозно и точно поради тази причина процедурата ми по начина на водене е изключително и само насочена към Вас.

Благодаря Ви, господин Председател. Моето искане е да извикате министъра на вътрешните работи като председател на Междуведомствената комисия по подпомагане и възстановяване към Министерския съвет. Ще се опитам да Ви убедя в сериозността на това мое искане. Конкретно, ако говорим за Берковица, имаше две наводнения – първото беше на 1 юни следобед, което засегна квартал „Раковица“, а второто беше от 12 юни, което беше в понеделник, засегна горната част на града, и по-специално най-засегнатата улица е „Екзарх Йосиф“, на която събра асфалта и колите. И на двете наводнения съм бил там около един час след самото наводнение, не че съм пророк или медиум, но така се случи – това е моят избирателен район. Уважаеми господин Председател, до момента имам внесени две писмени искания до министъра на вътрешните работи за свикване на въпросната Междуведомствена комисия с описание на двете наводнения, случили се в Берковица, с приложени снимки и конкретни искания да бъде свикана тази комисия спешно. Описал съм много подробно – около 10 точки общо в двете ми писмени искания, какви мерки да бъдат взети спешно за подпомагане на хората. Като започнете от финансово подпомагане за закупуване на въпросното обзавеждане и оборудване, което е погинало вследствие на наводненията, та до фургони или контейнери за живущите, конкретно за пострадалите, около 15 човека в квартал „Раковица“. До момента нямам отговор от страна на министъра на вътрешните работи. Така че много Ви моля, положението наистина е сериозно и никога не съм си позволявал от тази трибуна да търся политически пиар или да искам да не се работи в Народното събрание. Считам, че е важно в тези първи няколко дни след тези две сериозни наводнения засега, а снощи беше наводнена и част от село Боровци, но това е друга тема за разговор. Важно е държавните органи сега, веднага, на момента да дойдат в залата и да решим всички като народни представители има ли начин как ние да помогнем, а не просто да ходим, защото всички ще се съгласите, че не е и наша работа ние да мъкнем асфалт, камъни, пясък и така нататък.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Дано през този половин-един час да дойде министърът на вътрешните работи по този изключително важен въпрос, а сега по темата. Уважаеми господин Министър, на 28 май 2023 г. в ефира на bTV бе излъчено разследване относно възможно ощетяване на бюджета на Република България с около 2 млн. лв. Основно бе изнесена информация за обществена поръчка, обявена на 30 септември 2022 г. от министър тогава Крум Зарков, за нуждите на ГДИН за снабдяване на затворите в България с газьол за отопление. Основен критерий се посочва, че е най-ниска предложена цена. Изискване на търга е участниците да предложат отстъпка от цената на газьола, като всяка седмица Министерството на енергетиката подава към Европейската комисия, а Комисията обявява на сайта си. Фирмата победител дава 3% отстъпка от тази цена. До този момент към ЕК винаги е подавана цена на националната ни рафинерия „Лукойл България“. Ако отстъпката от цената на газьола се формира на база отстъпка 3% от цената на „Лукойл България“ АД, то фирмата победител в поръчката ще работи на загуба. Проблемът обаче внезапно е решен с нов източник на информация – Софийската стокова борса, и тук още по-странното съвпадение е, че след над 15 години членство на страната ни в ЕС това се случва. На 11 май е подписан договор за доставка с фирма „М Форма“, а на 19 май 2023 г., една седмица по-късно, министърът на енергетиката сменя източника на информация за базовата цена след подписването на договора, oт която се дава отстъпката от 3%. Само за информация – разликата е 20%, а именно тези 2 милиона. Уважаеми господин Министър, моля Ви да получа отговор на следните въпроси: защо е избран критерият цена, докладвана от Министерството на енергетиката към Европейската комисия? Кой е предложили този метод и как е обоснован? Защо е станало след подписването на договора? Получавали ли сте сигнал, информация, писмо до Вас с копие до министъра на енергетиката, в което да Ви информират за промяната на източника на информация за доклада на цените на газьола за отопление към Европейската комисия, където се посочва, че тази промяна ще доведе до ощетяване на бюджета на Република България с около 2 милиона? Ако сте получили такъв сигнал, какво е Вашето разпореждане по него? Разпоредили ли сте да се извърши проверка и какви са резултатите, ако има, в този кратък период от време? Има ли и други структури към Министерството на правосъдието, които използват същата или сходна методология за формиране цените на горивата? Имате ли информация дали и по тези договори е настъпила вреда за бюджета и в какви размери?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Гуцанов, въпросът, който поставяте, наистина е от особена важност, тъй като става дума за разходване на публични средства, и то в сериозен размер. Информацията, която на този етап може да представи Министерството на правосъдието, имайки предвид краткото време след избора на новия екип в Министерството, е следната: процедурата, към която Вие реферирате, за доставка на газьол за промишлени и комунални цели за нуждите на териториалните служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е проведена, има сключен договор и е минала през контрол както пред Комисията за защита на конкуренцията, така и пред Върховния административен съд. Решението за избор на изпълнител е оставено в сила с Решението на Върховния административен съд. В това решение се казва също така, че „обявените от възложителя условия са достатъчно точни и ясни както по отношение на цената за всяка отделна доставка, така и за предлаганата цена при оценяване и класиране на офертите. Възприетият от възложителя критерий за определяне на цената както към момента на класиране на офертите, така и за всяка отделна доставка е икономически обоснован и обективен. Обективна е и базовата цена, определена от възложителя, към която се прилага предлаганата отстъпка, която е непроменлива величина за целия период от договора“ – това е цитат от Решението на Върховния административен съд. Наред с това трябва да отбележа, че проведената процедура е открита процедура по реда на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки. Процедурата е възложена по критерий най-ниска цена чрез рефериране към публикуваните данни от официалния портал на Европейската комисия на статистически бюлетин по дати и по държави, в това число и за Република България. В бюлетина се съдържа информация за потребителските цени на петролни продукти, с включени мита и данъци за 1000 литра, което гарантира ефективното разходване на средствата. Този подход за определяне на цената от сайта на Европейската комисия се прилага и в открити процедури на други държавни учреждения. По отношение на цялата процедура е възложен одит и очаквам доклад към средата на месец юли и този доклад ще Ви бъде изпратен. Това, което мога да споделя по отношение на последния поставен въпрос, че в другите структури на Министерството на правосъдието, например в Главна дирекция „Охрана“ и в другите структури, подчинени на министъра на правосъдието, не се провеждат подобни процедури. Изискал съм доклад от главния секретар на Министерството на правосъдието, който съдържа подробна информация за цялата процедура. Бих могъл да Ви предоставя тази информация, ако заявите желание за това, и просто ще помоля да бъде оформен и изпратен на Вашето внимание. Разбира се, мога да отговоря и на Вашата реплика. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, решението на съда е от 24 април, а цената е сменена месец май. Има лека разлика, един път, и втори път, моля да дадете тези документи, за да се запознаем и ние. Как Ви се струва, че започва открит конкурс при едни условия, след което те се променят? Едно е да имаш тази постоянна величина 3% отстъпка, но при „Лукойл“, а е друго да имаш при Софийска стокова борса. Още повече виждате, че явно е имало определена кореспонденция и се е коментирало, че ще стане или, че има опасност да стане такава подмяна и никой не взима под внимание. Извинявайте, ама два милиона за една толкова ясна поръчка за доставка на газьол за ГДИН, е това малко пари ли са? Ако по този начин се е подхождало и към другите субекти, свързани с Министерството на правосъдието, явно има комбинация между Министерството на енергетиката и Министерството на правосъдието. Цялото това нещо, аз Ви разбирам, че не е по Ваше време, а по време на служебния кабинет, ясно ни е това и ни е ясно, че за няколко дни няма как да ги проверите, но пък и начинът, по който леко се мъчите да мине този проблем, също не е много сериозно. Съжалявам за определението, тъй като се познаваме добре от залата с Вас, и някак си не подхожда на току-що избран министър така да гледа на два милиона. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Гуцанов, съжалявам, ако сте останали с впечатление, че се опитвам някак си да заобиколя проблем, който твърдите, че съществува. Аз Ви представям информация, която ми е предадена от администрацията на база на събрана информация от съответните структури и извършена някаква първоначална проверка. Поемам ангажимент пред Вас и пред уважаемите народни представители, че ще извършим задълбочена проверка, ще обърнем специално внимание на това разминаване, което посочвате. Факт е, че става дума за последните седмици от служебния кабинет. Поемам ангажимент да извършим задълбочена проверка и да Ви запознаем с резултатите наистина. Проблемът, който поставяте, е важен и трябва да се разсеят всички съмнения, че е имало злоупотреба. Ако е имало злоупотреба, тя да бъде установена и да следват съответните мерки и санкции. Благодаря Ви за поставения въпрос.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът е същият. Въпросът се задава вече може би от – аз съм десетият народен представител, който поставя този въпрос, въпрос, поставен и от национална медия, въпрос, явно касаещ корупция. Ако ще идвате в Народното събрание, господин Министър, чисто колегиално Ви го казвам, и ще препрочитате написаното от хора в Министерството, които вероятно са били част и от предишния отговор, който ми е бил даден от служебния министър Крум Зарков… Между другото, тогава зададохме въпроса на 10-и и на 11 и, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, веднага беше сключен договорът. Договорът не беше сключен до 10 май. На 11-и в много ускорен темп договорът беше сключен, за да не може вероятно Вие да го прекратите. Но препоръката на служебния министър на енергетиката в онова разследване по телевизията, той каза: „Аз ще кажа на служебния министър да прекрати договора, защото е порочен.“ Значи те правят една порочна сделка и след като тази сделка бъде разкрита, единият министър казва на другия: „А бе, прекрати договора!“ Този другият обаче – на правосъдието в случая, служебният, не иска да прекрати, а напротив, отива и сключва договора, за да е по-сигурно и за да е невъзвратимо, и за да могат 2 млн. лв. да бъдат откраднати или отклонени, или не знам какво. Но господин Министър, Вие отговорихте това, което Ви е написано, това, което ни е написано на нас, това, което е написано на колеги, които са задавали въпроса. То е хронология на случката, но е ясно, че цената е променена според спечелилия обществената поръчка участник. И тя нямаше да бъде променена, ако участникът беше друг, и това трябва да Ви е ясно. Вие сте юрист с опит, бивш депутат с опит, така че трябва да Ви е ясно за какво става въпрос. Въпросът ми е: ще прекратите ли тази поръчка, докато излезе докладът, или ще чакаме решението по този казус, докато приключи конституционната реформа в Народното събрание? Хайде да не чакаме конституционната реформа, а по-бързичко. Да не хвърляме всички проблеми в онази комисия по имунитетите, по конституционните въпроси, а да прекратите поръчката, да си направите проверката и мисля, че ще направите едно добро за българското правосъдие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Свиленски, уважаеми колеги! Аз разбирам особената чувствителност при задаването на този въпрос, първо, защото става дума за разходване на значително по обем държавно финансиране, и второ, защото става дума за договор, който е бил сключен по време на служебното правителство. Разбирам политическия контекст на задаване на тези въпроси, но моля Ви да разберете, че министърът на правосъдието не може просто така произволно да реши да прекрати една процедура, която е минала на контрол през КЗК и ВАС. Когато получа одитния доклад, когато изискам цялата документация, и ако има сериозни данни за твърдяното от Вас корупционно нарушение, да, ще се пристъпи към съответните действия. Аз няма как в момента от трибуната на Народното събрание да поема ангажимент, че ще прекратя веднага договора, защото това би било проява на някакъв ведомствен произвол. Това не мога да направя, но мога да направя, и поемам този ангажимент, пълна проверка, одит, изнасяне на информация, привличане на структури, които могат да осъществят такъв задълбочен контрол, и да, тогава да се вземат съответните мерки. Иначе не е работа на министъра на правосъдието нито да прави някакви внушения, нито да хвърля пък, което обикновено се случва, кал по своя предшественик или предшественици. Аз няма да вляза в тази роля. Ще действам съобразно закона и съобразно контролните правомощия, които са дадени на Министерството, и се надявам, че и следващите седмици ще бъдем достатъчно бдителни по отношение на този тип процедури. Благодаря Ви.

Господин Министър, тъй като този казус няма да свърши бързо, Ви предлагам да не се позовавате повече на решенията на КЗК и ВАС. Решението на Върховния административен съд е от 24 април 2023 г. и то казва, че процедурата е редовно обявена и проведена. Договорът е сключен след решението на съда през май, а цената е подменена след сключването на договора и след решението на съда. Съдът се е произнесъл на един ранен етап, но след това от две министерства са направили една далавера, подменили са цените, от което държавата губи 2 млн. лв. Няма нужда – какво беше? – да хвърляте кал върху предшествениците си, но особено пък Вие сте представител на една политическа сила, която съществува благодарение на това, че се бори уж с корупцията и прави съдебна реформа. И няма никакво значение дали една далавера и кражба е направена по време на служебен, или на редовен кабинет. За нас операция „Чисти ръце“ трябва да важи по всяко време, при всички кабинети, при всички партии, министри, премиери. Нашата битка е това – борба с кражбите, които ощетяват народа при всички управления, независимо от техния цвят. И тъй като виждам, че наистина ще се поослушате, ще възложите одит, шест месеца, нещо ще преперете сигурно…

Ала-бала.

Да, и ала-бала ми подсказват тук колегите ще направите, вероятно за да поприкриете и тази сделка. Ние няма да чакаме това. Обявяваме, че на база на журналистическо разследване, публично известно, сигнализираме прокуратурата за проверката на тази сделка. И второ, сигнализираме европейските институции и Европейската комисия за това, че са били подведени умишлено с погрешна информация за цените, за това, че са подменени цените едва след като е сключен договорът, за това, че фирмата, която е трябвало да подаде цените, нито е питана, нито е давала цени, за това, че вероятно в две министерства на служебния кабинет е извършена измама, от която едно частно лице е откраднало 2 млн. лв. Ние сигнализираме институциите, Вие си проверявайте шест месеца каквото искате.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Нинова, разбира се, Вие сте в пълното право да направите това, което казвате. Моля Ви, не очаквайте от министъра на правосъдието да се включва в…

Борба с корупцията.

Освен борбата с корупцията, в разчистване на вътрешни политически сметки във Вашата партия. Аз ще направя това, което ми позволява законът. Ако установя съответните нарушения, аз също ще подам сигнал до прокуратурата и ще сигнализирам институциите, но няма как само на база на изнесени твърдения в медии, без да съм свършил това, което ме задължава законът при постъпване на такива сигнали, а именно вътрешните процедури на одит и контрол, да правя едни такива публични изявления. Не би било сериозно и отговорно от моя страна. Затова, разбира се, пак казвам, цялата информация, с която разполагам, ще бъде изнесена и ако има нарушение, ще бъде търсена отговорност и Ви благодаря, че поставихте отново този въпрос.

Процедура по начина на водене.

Благодаря, уважаеми господин Председател,...

…уважаеми колеги, уважаеми…

Да, извинявайте.

Ще благодарите ли на всички, че участваме в парламентарния контрол?

Господин Председател, работата на народните представители е да питат министрите, изпълнителната власт, за неща, случващи се в министерствата. Аз не разбрах за какъв вътрешнопартиен спор говори господин министърът. И моля в някаква, не знам каква, процедура да излезе и да каже, защото хвърли някакви внушения към задаваните въпроси, към парламентарната група. Ние питаме: обществена поръчка в Министерството на правосъдието, подадени цени от Министерството на енергетиката, сменени цени, загубени 2 млн. лв., и господин министърът казва: Вие си разчиствате вътрешнопартийни спорове. Ами господин министърът да излезе и да каже кои са тези вътрешнопартийни спорове, защото аз не съм запознат с тях. Аз не знам какви вътрешнопартийни спорове си разчистваме аз, господин Ченчев, господин Гуцанов – всички колеги, които сме задали въпроса. Между другото, въпросът е задаван и от господин Мирчев от Вашата парламентарна група седем пъти. И той ли разчиства вътрешнопартийни сметки в БСП? Та излезте и кажете. Като сте казали „а“, кажете „б“, „в“, „г“. Кои са тези вътрешнопартийни сметки? Поне да ги знаем ние, за да може да знаем какво вършим. Ние засега защитаваме обществения и държавния интерес, от който са откраднати 2 млн. лв.

Господин Председател, и аз по начина на водене във връзка с внушенията, които прави господин министърът. И Вие трябва да спирате такива внушения, защото това не е приятно за залата, не е приятно и за хората, които гледат парламентарния контрол. Господин Министър, дори и така да е, дори и да има, проблем ли е това, че народни представители от БСП питат за евентуални далавери на някого, който е бил свързан с БСП, или на президента и неговото служебно правителство, което е показано на България, избрано и представено от БСП? Това не е проблем според мен. Напротив, разликата между БСП и омертата, която се направи тук за правителството да се създаде, е, че в БСП забранени теми няма. И който е нарушил правилата и закона, дори ако е от БСП, ние излизаме и казваме: ти си сгрешил и ти нямаш място тук. Точно заради това ние казваме, че направихме промяна първо със себе си, за да имаме лице да се борим с паралелната държава. За разлика от това, което се случи преди две седмици тук. Беше избрано едно мнозинство, което да управлява България, точно скрепено на базата на омертата.

Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател! През 2021 г. е основан Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии. Събитието беше шумно отразено в медиите като българска инвестиция в създаването на изкуствен интелект. Институтът е ситуиран като специално звено към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Българското правителство на Кирил Петков поема ангажимент да инвестира 170 млн. лв. за десет години в този проект и да се привлекат като партньори швейцарските институти в Цюрих и EPFL, които са два от най-добрите технологични университети в света. На 8 септември 2021 г. е прието споразумение с Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих и Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана. Цел на създаването на INSAIT е да се привлекат големи високотехнологични компании да работят и да развиват свои клонове в България. Като срок за подготовка за откриване на Института са зададени три години. Почти две години минаха оттогава – от проекта за създаването на този институт, и започва привличането на известни учени като лектори за различни изследователски програми за студенти, обучаващи се в бакалавърски и магистърски програми. Предвид гореизложеното, моля да ми отговорите на следния въпрос: има ли постигнати някакви конкретни резултати; как оценявате напредъка на проекта; считате ли го за рентабилен от гледна точка на българските данъкоплатци и какви разходи са направени досега от началото на проекта, както и какви се предвиждат да бъдат направени в следващите години до 2025 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, Вие дадохте историята на създаването на Института към Софийския университет и затова аз няма да се спирам, за да ни остане повече време за конкретните отговори, свързани с въпроса, който Вие зададохте. Все пак ще кажа, че съгласно споразумение на България се поемат ангажименти за осигуряване на държавно финансиране в размер на 166 млн. 455 хил. лв. за периода до 31 декември 2030 г. чрез Министерството на образованието и науката за сметка на средствата, предоставени за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания. До този момент в Института са предоставени средства от държавния бюджет за първите две години от неговото функциониране в общ размер на 17 млн. 202 хил. и 200 лв., както следва: 7 млн. 802 хил. и 200 лв. с Постановление на Министерския съвет № 67 от 25 февруари 2021 г.; 9 млн. и 400 хил. лв. с Постановление на Министерския съвет № 171 от 14 юли 2022 г. В допълнение проектното финансиране за изпълнение на научноизследователски и други проекти, получено в Института по европейски програми и от частния сектор, надхвърля 30 млн. лв. Необходимите средства от държавния бюджет за финансирането му за периода 2023 – 2025 г. включително са в размер на 38 млн. 622 хил. 690 лв. Понастоящем в Института се обучават 12 докторанти, подбрани от постъпили над 300 кандидатури от цял свят, трима старши изследователи, трима професори, един от които е от пионерите на изкуствения интелект в Европа – професор Люк ван Гуул. В текущата изследователска и развойна дейност на Института са включени и изследвания в областта на изкуствения интелект, свързани също с управление на автономни автомобили, големи езикови модели, машинно зрение за автономни роботи и надежден изкуствен интелект от следващо поколение, като вече са изпратени първите научни статии в реномирани научни издания в цял свят. В резултат от досегашната му успешна работа и дейност на Института е създадено стартиращо предприятие в областта на изкуствения интелект, което е привлякло и частно финансиране в размер на около 3 млн. лв. В заключение, считам, че усилията, положени от българската държава за развитие на едно толкова съвременно и динамично развиващо се направление в областта на науката, каквото е изкуственият интелект, всъщност започва да възвръща своите вложения. Ролята на института и действията по отношение на увеличаване на възможността на България да развива и извършва новаторски научни изследвания в рамките на съвременни научни области, и то с участието на български учени и международни учени от световен мащаб. Благодаря Ви.

Господин Министър, доколкото разбрах, Вие сте позитивно настроен от работата на този институт. Ние ще дадем до 2025 г. общо 55 млн. лв., които Вие твърдите, че вече започват да се възвръщат, което е положително. Аз не съм чул за някакви конкретни резултати. Може би наистина е малко рано. Ще следя как се развива това нещо и може би догодина по това време, ако и Вие, и аз сме на тези позиции, ще Ви запитам пак как върви усвояването и какви конкретни резултати има. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Както казахте преди малко, моят въпрос е относно извънкласна литература, която се предлага на учениците. Вулгарни изрази в детска книга възмутиха родители в Хасково. Творбата е част от инициативата „Разказвачът на приказки“, целяща да насърчи четенето сред децата, и е била представена пред ученици от четвърти и пети клас в няколко училища в града, едно от които е например училище „Св. Иван Рилски“. Става въпрос за фентъзи книгата „Да пробудиш драконче“, в която според родителите има груби и нецензурни изрази, неподходящи за деца. Неподходящи за деца не само в четвърти и пети клас, а и за деца в по-горните класове. Моят въпрос е следният: има ли Министерството на образованието и науката механизми, с които да се предотвратят подобни ситуации с попадането на неподходяща литература в учебните заведения и кой ще понесе отговорността за този случай, който посочих?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, в случая Министерството на образованието и науката като институция е ангажирано с насърчаване на четене и повишаване на грамотността, подкрепя реализирането на национални, регионални и училищни политики, свързани с осигуряване на достъп до книги и други четива. Много важен е фактът, че Министерството на образованието и науката в този случай не е одобрило книгата „Да пробудиш драконче“ на автора Николай Теллалов и няма отношение към номинирането на тази книга като книга на десетилетието, нито към нейното разпространение в училищата през учебната 2022 – 2023 г. Всъщност негативният отзвук от книгата, свързан с училището в Хасково, за което споменахте, е в рамките на инициатива, свързана с друга организация – „Разказвачът на приказки“, която е повод за равносметка, свързана с определени пропуски при включване на такива литературни източници, свързани с допълнителната подготовка и свободното занимание на децата в рамките на училищното образование. Ето защо трябва да се подчертае, че образователните институции в системата на предучилищното и училищното образование се уведомяват да се спазва и да не се допуска разпространението на информация и материали, на въпросници, листовки и други, като провеждане на беседи, лекции, срещи, свързани с някои основни неща, като предпазване от проповядване на насилие, нетолерантност, дискриминация, неуважение; подтикване на децата и учениците да определят половата си идентичност; съдържание на материали, които противоречат на добрите нрави и обществени норми на поведение; рекламиране на вредни за здравето навици, като тютюнопушене, употреба на алкохол и опиати; съдържания и теми, които засягат лична информация, съдържание на материали с порнографско съдържание, налагане на други спорни възпитателни доктрини. По тези теми се дискутира с образователните институции на национално, регионално и училищно ниво. Може би в бъдеще ще трябва в по-голяма степен да присъстват в етичните кодекси на съответните институции, за да може да не се допуска включването на такива литературни източници в свободноизбираемата подготовка на учениците.

Уважаеми господин Министър, не съм удовлетворена от отговора. От отговора Ви разбрах, че в крайна сметка Министерството на образованието и науката не следи и не отговаря за образованието на децата. Случаят, който Ви показах, е драстичен. Стигнало се е дори и до крайности, тъй като Инспекторатът по образованието в областта е задължил директорите на училищата, те пък от своя страна снемат тази задача към учителите да организират тази изява и да закупят книжката, която посочих, с цена 15,00 лв., но същността на моя въпрос беше следната: как Министерството определя тези различни инициативи, като тази, която подкрепя? Защото самият председател на Фондацията, който е организатор и е реализирал тази идея – Константин Константинов се казва господинът, сам е признал, че не е запознат със съдържанието на книжката. Е, допустимо ли е според Вас такава литература, без да е преценена, да се предлага на малки деца? Отново повтарям, не само на малки деца, това е недопустимо и за по-големи деца. Така ли ще възпитаваме децата?

Уважаема госпожо Нитова, разбирам Вашата емоционална реакция и отношение към случая. Искам само да добавя това, че по Закона за предучилищното и училищното образование образователните институции имат определена автономия и самостоятелност, което не означава, че Министерството на образованието и науката не трябва да провежда политика, свързана с определен контрол по отношение на функциониране на институциите. В този смисъл в рамките на следващите месеци ще се опитаме по такъв начин да се балансира системата по отношение на децентрализацията и възможностите на отделните образователни институции да провеждат такива самостоятелни политики, включително и в областта на четенето, така че и Министерството на образованието и науката, и регионалните управления по образованието да поемат своята отговорност, за да не се допускат други такива случаи, свързани с непроверени литературни източници и с други проблеми по отношение на възпитанието и образованието на децата и учениците. Все пак трябва да подчертая, че този случай е свързан с извънкласни дейности, с инициатива, която не е от самото Министерството на образованието и науката, и доколкото имам информация за няколко дена, която успях да събера, в този случай колегите не са имали информация по отношение на литературните източници в това споразумение. Така че оттук нататък ще се следи по-стриктно достъпът на литература до образователните институции особено по отношение на децата в прогимназиален етап и разбира се, по-големите ученици.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, средният резултат на задължителната матура по български език и литература за зрелостниците от випуск 2023 е добър 3,93, най-ниският резултат досега. Моля да ми отговорите: назначило ли е Министерството на образованието и науката проверки, свързани с изключително ниското представяне на гимназистите? Правило ли е Министерството анализ на оценките на учениците в последните пет години и какви са изводите от анализа, както и кои са районите с най-ниски резултати, ако въобще това е релевантно, защото може и да не е? Въобще ще се радвам, тъй като той е министър от много кратко време и е трудно веднага да може да анализира ситуацията в дълбочина, все пак да обясни на народните представители: първо, смята ли да започне работа по промяна на начина, по който се оценяват учениците? Второ, предвижда ли се облекчаване на учебните програми и преразглеждане на учебните програми? Трето, предвижда ли се някакъв допълнителен механизъм за подкрепа на учениците, на които наистина им е трудно да се справят с учебния материал, от това, което вече така или иначе е направено?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова, по отношение на Вашия въпрос, свързан с ниския резултат на държавните зрелостни изпити специално по български език и литература, трябва първо два момента да се уточнят. Това е вторият випуск, свързан с децата, които завършват по приетия 2015 г. и влязъл в сила през 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование. При тях скалата за оценка е повишена със седем точки по отношение на минималната оценка – издържал, среден, от 23 на 30 точки. От друга страна, този випуск ученици са били близо година и половина, две години в обучение от разстояние в електронна среда. Това са два от моментите, които искам първо да уточня, и след това конкретно по Вашите въпроси и питания. Това, което е много важно да се подчертае, е, че в рамките още на същия ден, когато са публикувани резултатите от изпитите, те са публикувани с първичен анализ по отношение на статистическите данни на резултатите на учениците. Тези данни наистина показват някои проблеми, свързани с райони, в които традиционно децата и учениците постигат ниски резултати. За съжаление, има и доста сериозни разлики в точките и оттам в успеха, който имат учениците в различни региони на нашата страна. Оттук един първичен анализ може да покаже, че успехите на зрелостниците и оттам в някаква степен качеството на образованието в различни региони има доста сериозни различия, които са може би едни от много сериозните проблеми в българското училищно образование. Но конкретно в групата от региони с най-високи резултати, сравнително устойчиви през последните години, са София-град, Смолян, Варна, Пловдив, Габрово и Благоевград, а в другата група от региони с много ниски и по-ниски резултати, които са устойчиви през последните години, присъстват Разград, Шумен, Търговище, напоследък и Плевен. Още по-тревожни обаче са големите разлики в средните резултати от държавен зрелостен изпит по български език, които достигат до 70 точки, като при това в рамките на някои училища, както вече бе отбелязано в медиите, средният успех на учениците е слаб 2. Това е много тревожна тенденция, която на пръв прочит личи от последните години. Що се отнася до това дали са правени задълбочени анализи по отношение на резултатите от зрелостните изпити, за съжаление, такива задълбочени анализи не са правени, като основните възможности, свързани с тях, засега се разглеждат на регионално ниво по отношение на работата на регионалните управления на образованието и различните дейности, с които децата могат да бъдат подкрепени през летния период, свързани с допълнителна работа с конкретни деца, свързани с летни училища, деца, които са на обща подкрепа на личностно развитие и допълнително се работи от учители с тях. Такива дейности са провеждани и досега. Още по-ясно ще имаме картина за състоянието на образованието от гледна точка на резултатите, когато тези анализи слязат в отделно училище и се видят тенденциите, свързани с развитието на качеството на образованието, в рамките на тези образователни институции и се търсят възможности за конкретна подкрепа на децата там, където те не са достатъчно успешни или имат по-слаби оценки. Затова е особено важно приемането на стандарт за качеството на образованието, който може би ще е един от основните подзаконови нормативни документи, който трябва да се изработи през следващите месеци,…

…за да могат да се правят съответно анализи съобразно критериите и показателите в този стандарт.

Много Ви благодаря за отговора. Ние ще очакваме тези анализи, защото те са изключително важни и най-важното е, че трябва да разберем всъщност на какво точно се дължи тази тенденция, защото тя е изпадаща тенденция, като се има предвид, че имаме проблем с онлайн обучението, но наистина имаме проблеми с оценяването на знанията на децата и имаме проблем с учебните програми. Всъщност това, което не засегнахте, е и затова ще Ви помоля в репликата да го направите: какво ще правите с учебните програми, имате ли планове, защото това е заложено в управленската програма така или иначе, смятате ли да предприемате действия и въз основа на анализите всъщност да се случат конкретни неща? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Белобрадова! Това, което Вие казахте за анализите, е много важна тема и всъщност те дават данни за това как евентуално да се промени нашата образователна система. В този смисъл много важни ще бъдат анализите, които са предвидени до следващите месеци. Единият е анализ на резултатите от зрелостните изпити в последните три години, а другият много важен анализ е за оценка на въздействието на Закона за предучилищното и училищното образование, който също през следващите месеци трябва да се осъществи, тъй като е забавен близо две години, и който ще ни даде много важна информация по отношение на това, което Вие попитахте – как да се променят учебните програми, как да се промени евентуално формата на изпитите, има ли нужда от повече инструменти, свързани с формиращото оценяване и по посока на личностното развитие на учениците. Това са неща, които ние ще започнем да дискутираме още от следващата седмица по посока, първо, облекчаване на учебните програми от фактологически материал, и второ, което е препоръка на един доклад за уменията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а именно учебните програми, които са по-компетентно ориентирани, които са насочени и акцентират върху формирането на умения, а не само възпроизвеждането на знания, а оттам вече можем да променим начина и формата на оценяване на учениците. Това е заложено като програма и на нашия екип, който, за съжаление, още не е пълен, но през следващата седмица се надявам вече да започнем да работим по това. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми професор Хинков! Четиридесет и осмото народно събрание прие на 31 януари тази година Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване и с § 2 на този закон се допълни действаща разпоредба на чл. 55, ал. 2, като беше създадена нова т. 3б със следния текст: „Изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебните заведения за болнична помощ в изпълнение на договорите с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидения в колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. “ Колективният трудов договор с отрасъл „Здравеопазване“ беше подписан на 12 април 2022 г. със срок до 12 април до 2024 г. от определени субекти, но далеч не всички. Въпросният колективен трудов договор предвижда началниците на клиника да получават минимум 2300 лв. трудово месечно възнаграждение, началниците на отделение – 2100 лв., лекарите с две специалности, пряко участващи в диагностично-лечебната дейност – 2050 лв., лекарите без специалност – 1900 лв. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: има ли лечебни заведения за болнична помощ с над 50% държавно и общинско участие, работещи по договор с Националната здравноосигурителна каса, в които месечните трудови възнаграждения на всички медицински специалисти са вече приведени в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 3б от Закона за здравното осигуряване, и ако да – кои, а ако не, кои и по какви причини? Има ли частни лечебни заведения за болнична помощ в същата хипотеза за специалисти и там преведени ли са заплащанията на медицинските специалисти в тази рамка? Вашата позиция като министър на здравеопазването – работещ ли е посоченият текст от Закона за здравното осигуряване по отношение на осигуряването на месечните заплати за медицински специалисти в лечебните заведения за болнично лечение, работещи по договор с НЗОК, съобразно посочените размери в Колективния трудов договор в сектор „Здравеопазване“, подписан на 12 април 2022 г.? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми доцент Чакъров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на здравеопазването упражнява правата на държавата в 64 дружества с над 50% държавно участие в капитала, от които 61 лечебни заведения за болнична помощ. Всяко лечебно заведение като самостоятелно юридическо лице има разработени свои правила за формиране на работна заплата, въз основа на които се начисляват възнагражденията на работещия персонал, като същите са съобразени с финансовото състояние на дружеството. В Министерството на здравеопазването се събират и обработват ежемесечни отчети за наетите лице, разходите за персонал и средномесечни възнаграждения по категории и наетите лица в общинските и държавните лечебни заведения за болнична помощ. През 2019 г. беше разработена методика за образуването на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения. Същата има за цел гарантирането на справедливост и прозрачност в определяне на заплатите на работещите в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и даване на насоки относно реда и начина за образуване на разходите за персонал. Последните отчетени данни, предоставени от лечебните заведения за болнична помощ, с които Министерството на здравеопазването разполага, са за месец април 2023 г.

От 61 държавни заведения за болнична помощ 11 броя са стигнали нивата на Колективния трудов договор за всички категории, а именно: УМБАЛ „Св. Екатерина“, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, СБАЛАГ „Майчин дом“, УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, СБАЛ по паразитни и инфекциозни болести „Проф. Иван Киров“, УСБАЛ по онкология, Университетска болница „Лозенец“, Белодробната болница „Цар Фердинанд“ – село Искрец, „СБР Марикостиново“. В Колективния трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“ са договорени основни месечни заплати и по категории персонал, които са според спецификата на лечебното заведение. В чл. 47 от Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ са определени категории лечебни заведения и минималните възнаграждения за тях. От 11 държавни лечебни заведения за болнична помощ 6 са в категория II, три са в категория III и две в категория IV. От всички 120 общински лечебни заведения 15 броя са достигнали нивата по Колективния трудов договор…(Шум и реплики.)

…за всички категории, а именно: Берковица, Карлово, Бяла, Мадан, Девин, Благоевград, Бургас, Враца, Костенец, Стара Загора, Ботевград, Пловдив – не ги изброявам с целите им имена, за да спестя време. От 15-те общински лечебни заведения за болнична помощ 14 са от категория III и едно от категория IV. В останалите лечебни заведения частично са достигнати нивата на заплати, определени от Колективния трудов договор. Тоест за определени категории са достигнати, а за други не. В Министерството на здравеопазването не постъпва информация относно възнагражденията на персонала в частните лечебни заведения за болнична помощ. Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ са самостоятелни юридически лица – търговски дружества, с над 50% държавно или общинско участие в капитала, работят в условията на оперативна самостоятелност и се управляват и представляват от ръководните си органи – съвет на директорите и управител, в чиито правомощия са определяне нивата на основните възнаграждения за различните категории персонал, видовете и размера на допълнителните възнаграждения, социалните плащания и други. Същите следва да са съобразени с финансовото състояние на лечебното заведение, съответно и възможностите за сигурното им изплащане.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми професор Хинков, за съжаление, това, което очаквах като отговор, се потвърждава. Видно е от отговора, който дадохте, че само в 10 – 15% от лечебните заведения със съответно държавно и общинско участие са постигнати тези параметри, което е крайно недостатъчно в частта относно заплащането на медицинските специалисти. В самото начало ние отчетохме, че това няма да е работещ модел и трябва да отчетем, че с това решение, освен че не е работещ модел, се създава и неравнопоставеност и противопоставяне между работещите в болниците лекари специалисти, от една страна, и останалата част от екипа – медицински сестри, акушерки, санитари, шофьори, рехабилитатори, лаборанти и така нататък, чиито основни трудови възнаграждения не влизат в този обхват. Както знаем Вие и аз като лекари, работата в лечебните заведения е екипна и трябва да има мотивация и стимул за всички. По принцип обаче заплатите на лекарите и изобщо на медицинския персонал в болниците в България е само един от сериозните проблеми, който, естествено, трябва да бъде решен в системата на здравеопазването. Има обаче, нека да си кажем, огромна потребност от реформа, която да реши цялостно проблемите в системата и функционирането на здравеопазването, а не да се работи на парче. Ние сме се убедили в това и затова от ДПС от над 15 и повече години предлагаме да се постигне политически консенсус, и то надпартиен, за реформа в здравеопазването. Идеята ни е основните елементи на тази реформа да се структурират чрез един широк обществен дебат, защото това са въпроси с много висока обществена чувствителност, касаещи здравето на всеки един от нас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Освен това са касаещи националната сигурност на страната ни, защото опазването на общественото здраве е елемент на националната сигурност. Затова ние от ДПС обмисляме, естествено, след консултации с другите парламентарно представени политически сили и с колегите от професионалната гилдия да се създаде една временна комисия, която да обсъди и да представи на обществото ни основните елементи, структурирани за реформа в системата на здравеопазването. Надяваме се, че в лицето на ръководения от Вас екип на Министерството на здравеопазването ще имаме партньор, с който да се обсъдят тези въпроси. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Чакъров, абсолютно се солидаризирам с това, което казахте дотук. Трябва да припомня само, че части от тази наредба бяха спрени от Висшия административен съд и един от основните мотиви там беше, че се създава неравнопоставеност вътре в лечебните заведения. Този въпрос изисква много сериозен анализ. Ние сме готови с помощта на всички специалисти, които са ангажирани с това в рамките на Здравната комисия, да решим този въпрос в името на по-доброто заплащане на всички медицински специалисти в системата. Благодаря Ви.