ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)2079 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Специален закон за борба срещу корупцията по високите етажи на властта е необходим, но не заради някакви поети ангажименти с изтекъл срок към европейските институции, а просто защото 15 години след като България стана членка на Европейския съюз, тя все още е най-корумпираната държава членка. Доколкото ми е ясно, сме отделени и от Румъния по този показател.
Борбата с корупцията на лица, заемащи висши публични длъжности, е необходима, важна. Безспорно е, че тя трябва да бъде провеждана безкомпромисно. Затова е редно да се приеме според нас подобен специален закон, който обаче да е работещ. Работещ, защото имаме три законопроекта, поставени на масата за обсъждане и гласуване. Един е на Министерския съвет, внесен от служебното правителство, не е изтеглен от редовното, и два законопроекта на парламентарни групи. Ако помните, имаше и два подобни законопроекта в миналото Народно събрание – Четиридесет и осмото народно събрание. Интересно е, че във всички тези законопроекти имаме една идея за създаване на нови разследващи органи, доколкото за първи път те няма да са подчинени субординационно на МВР или на Агенция „Митници“ като част от изпълнителната власт, а ще стоят самостоятелно и встрани субординационно от тях, и то като служители, забележете, на една независима комисия, на която като колективен орган те са директно подчинени според трите законопроекта. Въпреки това те ще работят, забележете, с инструментариума на Наказателно-процесуалния кодекс.
За мен тази идея е екстравагантна, но с оглед на липсата на адекватни резултати, което не се отрича, предполагам, от нито една от парламентарно представените партии, за последните около 15 години считаме, че следва да дадем шанс на тази идея да заработи. Но следва да дадем такъв шанс с огромно внимание, доколкото, ако си спомняте, само преди около 12 години пак поради европейски ангажимент се създаде друга специализирана разследваща институция, например Специализираната прокуратура, а само преди една година я закрихме, и то пак заради недобри резултати.
Така че, за да създаваме нови разследващи органи, ние трябва с изключително голямо внимание да подхождаме към това нещо, дори и да го одобряваме. Аз виждам в Законопроекта специално на Министерския съвет, който е внесен, че той е възприел поне съображенията на ВЪЗРАЖДАНЕ, които внесохме в Четиридесет и осмото народно събрание, касателно професионалните изисквания към тъй наречените нови фигури на разследващите инспектори. Виждам, че вече в този законопроект е необходимо те да имат 10 години юридически стаж.
Все пак държа да отбележа, че и това има нужда от усъвършенстване, ако Законопроектът бъде приет на първо гласуване, защото, ако си бил например 10 години юрисконсулт на леля ти на ЕТ-то и си бил младши, старши или подобен юрисконсулт в някоя незнайна агенцийка или дирекцийка от тези, които съществуват няколко години, след това ги преобразуват, то файдата да разследваш за корупция висшия ешелон на властта е нулева, особено когато по този нов законопроект на Министерския съвет, да кажем в чл. 54, са ти възложени 11 вида оперативно-издирвателна дейност. Например при законопроекта на ПП-ДБ положението за мен е още по-трагично, тъй като там дори оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от служители, за които единственото изискване е да имат образователна степен бакалавър, няма изискване за стаж, а пък са им вменили не 11, а 15 вида оперативно-издирвателни дейности И се очаква от тези служители без опит да разследват за корупция висшия ешелон на властта?! Аз това нещо не го одобрявам и считам, че просто няма да отговори на очакванията на обществото с приемането на този законопроект.
На следващо място, държа да отбележа, че макар и трите законопроекта да дават заявки за борба с корупцията, конкретно ако говорим за Законопроекта на Министерския съвет, липсва посочена една от основните цели на Закона, а именно превенция срещу корупцията, или с други думи казано, управление на корупционния риск. Макар и на нея да е отделена цяла Глава пета, то там са залегнали, забележете, анализи, методологии, периодични оценки и разпространяване на информация за антикорупционни политики и мерки, цитирам.
По този закон превенцията на корупцията, забележете, се извършва чрез провеждане на обучения и семинари и информационни кампании, проучвания и анализи на общественото мнение. Поради това аз наричам тази Глава пета Глава „Изпълнение на поети ангажименти към Европейския съюз заради едни пари“.
Защото многократно и на заседание на Комисията бе посочено, че трябва да прием този законопроект, тъй като през септември месец е изтекъл ангажиментът към Европейската комисия, а пък очакваме пари по Плана за възстановяване и развитие. С други думи, не разчитайте, че този законопроект евентуално би бил приет, имам предвид тази група от законопроекти евентуално би била приета, тъй като парламентарно представените партии имат голямо желание да борят корупцията.
Така липсва в цялата група на тези законопроекти най-същественият инструмент за превенция на корупцията, а именно проверка на стандарта на живот на лицата, заемащи публични държавни длъжности, по време на заеманата от тях такава длъжност и за определен период след нейното заемане, доколкото наблюдението, разкриването, разследването, проверката и анализът, които са посочени в Законопроекта специално на Министерския съвет, са текущи или пък последващи действия спрямо корупцията, но те не са и превантивни такива. Ако едно лице знае, че е обект на постоянна проверка по отношение стандарта му на живот, то много ще се замисли дали да извършва корупционни практики, докато заема висша публична длъжност. В това отношение е интересно, че съгласно Законопроекта на Министерския съвет служителите на Комисията, която се създава, преминават периодични проверки за почтеност, но пък проверяваните от Комисията лица не. Няма заложено подобно нещо и в другите законопроекти.
Защо Ви отбелязвам това нещо и защо е важно? Защото, ако едно лице заема висша публична длъжност, и то постоянно подлежи на проверка – защо е ходил един месец на Малдивите, почивка на четиричленно семейство за един месец струва 20 000 лв., а пък заплатата му е 3000 лв., и това нещо бъде проверявано от тази комисия, знаете какъв ще е резултатът.
Защо не се пита: добре, ти вземаш висша държавна длъжност, защо синът ти е закупил – на 21 години, за половин милион апартаменти например. Подобни инструментариуми в нито един от трите законопроекта няма. Всички Вие знаете много добре защо няма – защото се изисква по стар български обичай от крадеца да вика дръжте крадеца. Дали това ще стане – мисля, че на всички Вас е ясно.
Като говорим за първо гласуване и философията на групата законопроекти, държа да отбележа, че един от основните принципи липсва и съм се спрял отново на Законопроекта на Министерския съвет, а именно принципът на защита на държавния интерес пред интереса на частните лица, доколкото по същината си корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, е винаги свързана повече или по-малко с някакъв държавен ресурс – дали защото по отношение на усвояването му може да има корупционна практика на този държавен ресурс, или пък по отношение на действията на такава личност, която личност получава възнаграждение от нашите данъци и осигуровки. За всички тези случаи държавният интерес е нарушен и би трябвало изрично да е посочено, че той следва да бъде гарантиран като най-висше благо спрямо интереса на частните субекти, но такова нещо не виждам в нито един от трите предложени законопроекта.
На следващо място, държа да посоча още едно несъвършенство на законопроектите, които ни се предлагат, а именно прекаленото според мен поне стеснително изброяване на кръга лица, които биха били разследвани за корупция, като отново ще се спра специално на Законопроекта на Министерския съвет. По отношение на представителите на съдебната власт, цитирам Ви: например председателят и съдиите от Конституционния съд, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, техните заместници административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, съдиите, прокурорите и следователите по смисъла на този закон явно не могат да бъдат корумпирани, защото се изключени от неговия обхват. Това Ви казва Министерският съвет. За мен не е редно това нещо.
По логиката на този законопроект председателят на Комисията за регулиране на съобщенията може да бъде корумпиран, но да кажем, съдии по много важно търговско дело за едни гнили ябълки не могат да бъдат корумпирани. Замислете се това така ли трябва да бъде и така ли трябва да остане този закон?!
Също така за мен е непонятна уредената организация на дейността на Комисията за противодействие на корупцията. В Законопроекта на Министерския съвет се предлага двама от петимата членове на Комисията да ги избира общо събрание на съдиите. Аз не разбирам какви са мотивите и защо например не ги избира общо събрание на прокурорите?! Доколкото все пак говорим, че най-важната, една от най-важните дейности на тази комисия би следвало да бъде разследването, а по Конституция все още прокуратурата извършва тази дейност и по Конституция е вменена именно на прокуратурата. Защо тогава не прокурори, а съдии избират двама членове на Комисията? За това нещо аз не получих отговор по Законопроекта от страна на вносителите. Както виждаме, те не пожелаха да дадат и становище тук, в пленарната зала, доколкото болшинството от народните представители нямат пряк досег с разследването на тази дейност.
Едно много важно нещо, което споменах и в Четиридесет и осмото народно събрание, и сега отново ще го поставя на Вашето внимание. За мен е неясно защо няма проблем член на Комисията да има тъй наречените частни задължения в милиони към олигарси и лихвари например и това не е пречка за заеманата от него длъжност, а е поставено изискване само за липсата на публични задължения.
На всички трябва да Ви е ясно, защото това нещо липсва и в трите законопроекта, на всички трябва да е ясно, че задълженията са си задължения. Когато дължиш изключително голяма сума пари, се увеличава шансът да бъдеш корумпиран. Няма никаква разлика дали парите ги дължиш към НАП, или ги дължиш към някой олигарх, към някой престъпник или към някой местен лихвар. Няма никаква разлика! Във всички тези случаи ти би бил еднакво податлив на изнудване или на корупция, което съответно влече и съответните действия като член на Комисията. Именно заради това считам, че би следвало, ако някой от законопроектите бъде приет на първо гласуване, да се включи и забрана за задължения към частни кредитори в големи размери като предпоставка за избирането за член на Комисията или съответно назначаването – зависи кой законопроект бъде приет.
Странна за мен е и организацията, която е по Законопроекта на Министерския съвет. В Комисията, забележете, членовете, които са петима, които трябва да имат висок професионален опит, морални устои, се избират в някои от законопроектите, те са описани, че имат подпомагаща и съдействаща роля на разследващите инспектори. Според мен би трябвало да е обратното. Нали се говори, че Комисията е този независим орган, а малко или много разследващите инспектори или пък служителите – те все пак са организационно зависими най-малкото от директора в конкретната дирекция, която се създава в тази комисия.
В заключение държа да Ви кажа за интересния сюжет, който се разви на заседанието на Правната комисия при обсъждането и приемането на тези три законопроекта. Макар че тук преди малко се посочи, че това бил най-важният законопроект в момента, стана така, че Законопроектът на Министерския съвет не бе подкрепен от Комисията. Новосформираното коалиционно мнозинство показа много разнопосочно гласуване по отношение на законопроектите, внесени, от една страна, от ПП-ДБ, и от друга страна, от ГЕРБ-СДС.
Така Законопроектът на ПП-ДБ не бе приет също в Комисията, макар че това новосформирано коалиционно мнозинство, което излъчи и правителство, заяви своя ангажимент за борба срещу корупцията. И се получи така, че единственият Законопроект за борба с корупцията, най-общо казано, който бе приет, е този на ГЕРБ-СДС, подкрепен от ДПС и БСП – разбира се, и те активни борци срещу корупцията, държа да отбележа.
Именно този разнобой на това заседание в Правната комисия за мен показа, че всъщност това, което се прокламира като борба срещу корупцията, е само една празна политическа заявка, която най-много цели да увери техните тъй наречени евро-атлантически партньори, че се изпълняват някакви ангажименти, но нямайте съмнение, че това, което ни се предлага като законопроекти, всъщност е изпълнено с доста несъвършенства и в някои от случаите е направено умишлено така, че да не заработи или, ако заработи, да не работи ефективно, именно защото не трябва да бъдат пипани очевадно лицата, вземащи висши публични длъжности, и да не бъдат проверявани за корупция.
За съжаление, това е моето заключение, макар че – с това привършвам, ние подкрепихме Законопроекта на Министерския съвет, защото смятаме, че трябва да има Закон за борба с корупцията по високите етажи на властта. Ще го направим и сега в пленарната зала. Съответно, ако той бъде приет или някой другите законопроекти бъде приет, тъй като не знам в момента как ще се развие дискусията и съответно гласуването вътре в управляващата коалиция между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, съответно ние ще направим съответните промени. Благодаря Ви.