29 юни 2023 г.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! На основание Правилника за работа на Народното събрание правя следните две процедури, а именно: по отношение на приетия вчера Законопроект за ратифициране на Договора за предоставяне на безвъзмездни средства между Република България и Европейската изпълнителна агенция за иновации и малки и средни предприятия срокът между първо и второ гласуване да стане три дни; и втората процедура – по отношение на Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Асоциация Еврика за Консорциум „Европейско партньорство за иновативни малки и средни предприятия“, срокът между първо и второ гласуване също да стане три дни. Благодаря Ви.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-30, внесен от Министерския съвет на 28 април 2023 г., приет на първо гласуване на 31 май 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. „I. Преди § 1 се създава нов параграф: „§... В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 13 се изменя така: „13. лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане;“. 2. Точка 15 се отменя. 3. В т. 18 се правят следните допълнения: а) след думата „посредничество“ се добавя „ и/или продажба“; б) след думата „имоти“ и на двете места на нейната употреба се добавя „и/или движими активи – моторни превозни средства“; в) след думите „месечният наем“ се добавя „и/или продажната цена“. 4. В т. 36 след думата „лица“ се поставя нова запетая и се добавя „физически и юридически, които са данъчно задължени лица по ЗДДФЛ или ЗКПО“. 5. Точка 37 се отменя. 6. Точка 39 се изменя така: „39. всяко лице, извършващо по занятие предоставянето на услуги и дейности по доставчици на портфейли и предлагане на попечителски услуги, чиято дейност представлява повече от 10% от общия им годишен оборот и/или движение на паричен поток и които са данъчно задължени лица по ЗДДФЛ и ЗКПО, независимо от мястото на изпълнение и сключване на договорите по покупка, продажба, обмен или посредничество на услуги съгласно чл. 3, т. 7 от Директива 2015/849 на ЕО.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Предложение на народния представител Васил Пандов. „1. Относно § 2 относно чл. 9в: а) в ал. 2 думата „писмено“ се заличава; б) ал. 6 се създава ново изречение второ: „Вписването и заличаването на обстоятелства по ал. 1 се предоставят като електронна административна услуга.“; в) ал. 7 се изменя: „(7) За вписването в регистъра по ал. 1 и за промени на вписани обстоятелства не се дължи такса.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „б“ и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В глава първа, раздел II се създават чл. 9б и 9в: „Чл. 9б. (1) Физическо лице, което извършва дейностите по чл. 4, т. 15, 16 или 18, включително прокурист, управител, член на управителен или контролен орган, или на ограничено отговорен съдружник в лице, което извършва дейностите по чл. 4, т. 15, 16 или 18, или действителен собственик на лице, което извършва дейностите по чл. 4, т. 15, 16 и 18, може да бъде лице, което: 1. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано; 2. не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; 3. не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. 124; 4. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност; 5. въз основа на събраните за него данни не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност. (2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват: 1. по т. 1 – с представяне на свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ за лицата, които не са български граждани, а за българските граждани – служебно; 2. по т. 3 служебно за българските граждани; лицата, които не са български граждани, представят документ от независим официален източник от съответната държава според тяхното гражданство или постоянно пребиваване, или друг еквивалентен документ за липса на обстоятелството по ал. 1, т. 3; 3. по т. 2 и 4 – с декларация. (3) Ограниченията по ал. 1, т. 2 отпадат с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на дружеството поради несъстоятелност. Отпадането на ограниченията се декларира изрично с посочване на конкретните обстоятелства в декларацията по ал. 2, т. 3. (4) Лицата по ал. 1 предоставят декларациите по ал. 2, т. 3 при извършване на проверки по чл. 108, ал. 3 и 8, а лицата, които не са български граждани – и съответните документи по ал. 2, т. 1 и 2. (5) В срок до 14 дни от настъпване на промяна в обстоятелство по ал. 1 лицата по ал. 1 уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. Чл. 9в. (1) За извършване на дейности по чл. 4, т. 16 по занятие е необходимо лицето да бъде вписано в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието. (2) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата, извършващи дейности по чл. 4, т. 16 по занятие, или упълномощени от тях лица подават писмено заявление до министъра на правосъдието или до определено от него длъжностно лице от състава на министерството по образец, определен в наредбата по ал. 6. (3) В регистъра по ал. 1 се вписват: 1. за физически лица – имена, държава на постоянно пребиваване и адрес на извършване на дейността; 2. за юридически лица – наименование, правно-организационна форма, седалище и адрес на управление, адрес на осъществяване на дейността по чл. 4, т. 16, имена на законния представител; 3. дейностите по чл. 4, т. 16, които лицето извършва по занятие; 4. промени в обстоятелствата по т. 1 и 2; 5. заличаване и отписване на лицето по чл. 4, т. 16. (4) Лице, вписано в регистъра по ал. 1, уведомява писмено министъра на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството за настъпването на промени в обстоятелствата по ал. 3, т. 1 – 3, които подлежат на вписване, в 14-дневен срок от настъпването им. (5) Регистрацията в регистъра по ал. 1 се заличава по искане на лицето при прекратяване на дейността, която е основание за вписването. (6) Редът и условията за вписване и заличаване в регистъра по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието. (7) За вписването в регистъра по ал. 1 се събират държавни такси в размер, определен в тарифа, одобрена от Министерския съвет. За промяна на вписани обстоятелства не се дължи такса. (8) Вписването и заличаването на обстоятелства по ал. 1 се предоставят като електронна административна услуга.“ Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „II. § 3 се изменя така: „§ 3. Член 11 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „III. Създават се § 4а – 4ж: „§ 4а. В чл. 18 думите „или сметки или депозитни сертификати на очевидно фиктивно име“ и „или сейфове на очевидно фиктивно име“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 4б. Член 23 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 4в. В 24, ал. 1, т. 1 и 2 числото „150“ се заменя с „250“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 4г. В чл. 35, т. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „която не отговаря на условията по чл. 27“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 4д. В чл. 36, ал. 5 т. 5 и 6 се отменят.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 4е. В чл. 38, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „освен при договори с продължително изпълнение“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 4ж. В чл. 46, ал. 1 т. 2, 3, 4 и 5 се отменят.“ Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, моля по тази точка в залата да бъдат допуснати господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието, и госпожа Снежанка Колева от Министерството на финансите.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, пристъпваме към второ разглеждане на един изключително дебатиран в годините, в никакъв случай не безспорен закон. Смятам, че по време и на първото обсъждане на Законопроекта се изложиха достатъчно аргументирани становища защо не трябва да приемаме предложените ни от Министерския съвет поправки. От 2019 г. до настоящия момент липсва каквато и да била статистика какво са свършили натоварените държавни органи с функциите, които им е вменил първоначално тогава изготвеният законопроект – Закон за мерките срещу изпирането на пари, за да можем днес ние с Вас да сме убедени, че трябва да подкрепим на второ четене конкретни текстове, с които, виждате, се разширява кръгът на задължените субекти по този закон, вменяваме им допълнително задължения. Нещо повече, вече ги задължаваме да се вписват в съответните регистри срещу заплащане на държавна такса и страх от санкция, в случай че това не бъде сторено, като тази санкция не е еднократна – глоба имам предвид, тя ще бъде, образно казано, начислявана ежемесечно, докато не бъде извършено съответното вписване. Важно е да се каже, че по време на общественото обсъждане на този законопроект са пристигнали множество становища, които са пред Вас – Вие сте се запознали с тях, и нито едно от тези становища от всички компетентни заинтересовани държавни органи и институции, професионални организации не е в подкрепа на текстовете, които се предлагат. Както вече сме имали повод да споменем пред Вас по време и на първото обсъждане, и в предходното Народно събрание по повод на същите тези предложения, по които Министерският съвет не си взе бележка, не се опита да санира, да съобрази предложенията си със становищата на всички институции, то и днес нашето становище ще е в този аспект. Унищожителни са критиките и на ДАНС, и на Министерството на финансите, и на Агенцията по вписванията, и на професионалните организации в лицето на Висшия адвокатски съвет, който представлява и защитава правата и становището на над 15 хиляди адвокати. Нищо обаче от тези професионално изготвени, изключително задълбочени, аналитични и подробни становища не е взето предвид. Нещо повече, яростна е съпротивата на Министерството да откаже да се съобрази с един друг закон, който е основен и професионален за адвокатите, Закона за адвокатурата – в закон, а не в етичен кодекс за етични правила задължава адвокатите да пазят така наречената адвокатска тайна на своите клиенти. Това, уважаеми колеги, е огромен проблем, особено когато става дума за гарантиране права на клиента на адвоката в хода на един висящ процес, тогава, когато доверителят доверява поверителната информация на своя повереник и той ще бъде изправен пред хипотезата да защити неговите права и основни интереси, както го задължава смисълът на професията, която той упражнява, или да доносничи на съответните държавни служби. Липсата на защита на основните права на всеки един гражданин винаги ме е притеснявала, притеснява ме и с промените в този закон. Ето защо по тези съображения нашата парламентарна група няма да подкрепи параграфите, които бяха докладвани до този момент – така както Министерският съвет отказва да се съобрази с безбройните професионални становища, ние пък ще откажем да се съобразим с прищевките му. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е по повод § 2 и направените от мен предложения за промени, а именно, както е посочено, Комисията е подкрепила по принцип предложението, което съм направил, за създаване на възможност вписването в регистъра от всички адвокати, които по занятие извършват дейности за вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да може да се предостави като електронна административна услуга. Но не е подкрепено моето предложение за вписването в регистъра и за промени на вписани обстоятелства да не се дължи такса. Тук ще взема повод и от предходното изказване, а именно, че на първо място, неяснота създава какво значи „да се извършва по занятие дейност по вписване на обстоятелства в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. Тук е възможно различно тълкуване. Възможно ли е примерно, ако един адвокат извършва едно вписване на две години, това да е по занятие? Никой не може да каже от посочената формулировка на Закона. Становището по принцип, което и преждеговорившата госпожа Рангелова посочи, както на адвокатурата, така и на европейската адвокатура е, че промените в Закона не съответстват до голяма степен на задължението на адвокатите за опазване на адвокатската тайна. Това е дебат, който се води много отдавна както тук в тази зала, така и публично. Аз разбирам целта за създаването на подобен регистър, когато не може да се измисли друг инструмент – създаването на подобен регистър е едно механично действие, което на пръв поглед осъществява съответствие с целта. Разбира се, можеше да се търсят и други подходи от вносителя. Но след като сме избрали, бих казал, административно най-тромавия и тежък подход, вместо да прецизираме какво означава „по занятие“, вместо да прецизираме, както е предложението на европейската адвокатура и на Висшия адвокатски съвет – при съмнения за изпиране на пари или при някакви обстоятелства, които сочат на достатъчно данни за адвоката, че има подобна опасност, тогава да се извършва някакво уведомяване или вписване, ние всъщност тук задължаваме, бих казал, 90% от членовете на адвокатурата в България да се впишат в този регистър! Пак повтарям, смятате ли, че това е юридически и чисто практически от гледна точка на Закона за ограничаване на административното регулиране най-добрият подход? Аз мисля, че това е един лесен, механичен подход, но не и най-добрият. В тази връзка бях направил две предложения. Първото беше, което е подкрепено от Комисията, както казах, да има електронна административна услуга. Това е съвсем нормално и това даже бих казал, че е задължително от гледна точка на действащото законодателство – Закона за електронното управление и стратегиите за въвеждане на електронно правителство и електронно управление. Дотук добре. Следващото ми предложение беше да не се дължи такса за това. Какъв ми беше мотивът? Когато държавата, както казах, предлага един административно тромав механизъм, който безспорно е, повтарям отново, най-лесният, формално да изпълним изискванията, но не и най от гледна точка на упражняващите професия като адвокат подход, тогава да не се дължи такса. Такива случаи има и в други закони. Има случаи, в които се посочва, че не се дължи такса за определени вписвания в регистри и регистрации. В този смисъл поддържам моето предложение и предлагам процедурно разделно гласуване на предложението ми по буква „в“ – за вписването в регистъра по ал. 1 и за промени на вписани обстоятелства не се дължи такса. Предлагам разделно гласуване с посочените от мен мотиви. Благодаря.

От останалите, защото те са приети.

Добре.

Уважаеми господин Председател, ние сме гласували допуск на заместник-министъра – няма нужда да гласуваме дали може да се изкаже. Вие давате думата в залата – всички, които са допуснати.

Прегласуване!

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Поне разбрах сега защо подложихте на гласуване нещо, което не трябваше да се подлага на гласуване – не сте искали да дадете думата на заместник-министъра и трябваше да се скриете зад Вашата група. Имайте предвид, че в Правилника изрично е написано, че Вие давате думата в залата и няма нужда всеки път да се гласува. Когато изслушвахме службите, те излизаха, защото им давахте думата, за да могат да се изкажат, да отговорят на въпроси, но и не само. След като имаме заместник-министър, който може да даде някаква експертиза и мнение по този законопроект, не мога да разбера защо не го чуем от трибуната и кой се страхува да се чуе това мнение. Благодаря.

Уважаеми…

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, влизаме в дебата по една процедура, която е безсмислено да дебатираме в залата. Защо? Защото този закон е изключително важен за България. Министърът можеше да е тук и да вземе отношение по този закон, когато реши. Защо министърът не е тук и не взима отношение по този въпрос е тема, която можем да разискваме с колегите от ПП-ДБ винаги и да си обясним каква е причината. Това, че от колегите няма кой да излезе и да обоснове част от Закона, е резултат от това, че работните групи, които се проведоха, имаха председател от тяхната парламентарна група – не го виждам дали е в залата, извинявам се, не мога да видя – а, да, тук е, в залата, може да излезе, да обясни всички гласувания, всички обосновки в работната група, след което бяха приети тези предложения на работната група в Комисията така, както работната група ги е отработила. И това, че хора, които са имали отношение към Закона, имат отношение към Закона, имат какво да кажат, не посещават работни групи, не участват в тях, не искат да работят по създаването на Закона, а тук в залата трупат точки от изказвания, аз не смятам, че заместник-министърът ще им помогне много, като излезе и се изкаже от трибуната в рамките на някакви минути. Този закон се работи вече две години почти в поне пет работни групи и заместник-министърът няма да помогне много на този закон. Може да помогне министърът, само че него го няма. Благодаря.

Господин Председател, колеги! Предлагам заместник-министърът да вземе становище на вносител. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, ще бъда кратък. От името на Министерството на правосъдието даваме нашето становище относно предложението на народния представител Васил Пандов на заседание на работната група. (Шум и реплика: „По-високо!“) Добре, по-високо. Министерството на правосъдието изразява резерви във връзка с предложението на народния представител Васил Пандов във връзка с § 2 относно чл. 9в, буква „а“, с което се заличава думата „писмено“, както и по буква „в“, с която се изменя ал. 7, съгласно която не се дължи такса при вписването или промяната на вписани обстоятелства в регистъра. Нашите възражения по посочените разпоредби са свързани с обстоятелството, че липсата на възможността за писмено подаване ще ограничи достъпа до електронния регистър на всички лица, които не разполагат с електронен подпис или нямат възможност да подават по електронен път, макар и да разполагат с електронен подпис. Ограничаването на достъпа винаги води до ограничаване на права, а такова ограничаване не е мотивирано с необходимостта от защита на друг по-важен обществен интерес. И накрая – важно е да се отбележи, че дейностите по реализирането и функционирането на предвидения регистър изискват обезпечаването на човешки и финансови ресурси. Освен обезпечаване на средства за изграждане и въвеждане в експлоатация на регистъра ще бъде необходимо осигуряването на разходи за функционирането му. Предвид това Министерството на правосъдието счита, че за вписването следва да се събират такси. По този начин функционират, моля да имате предвид, търговският регистър, регистър Булстат и други, които предоставят административни услуги на гражданите. Ние не искаме нищо повече от това, което вече се случва с други институции. Благодаря Ви за вниманието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „IV. В § 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Уводното изречение се изменя така: „В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:“. 2. Създава се т. 1: „1. Ал. 7 се изменя така: (7) Когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши чрез нотариално завереното пълномощно, съдържащо идентификационни данни на упълномощителя по ал. 2, т. 1 – 3. В случаите на чуждестранни физически лица или български физически лица, които пребивават на територията на трета държава, се допуска идентифицирането да се извърши чрез представяне на пълномощно или сключен договор, заверен от консулска служба, и придружено с апостил.“ 2. Досегашният текст става т. 2 на § 6. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. „§ 7. В чл. 54, ал. 2 думите „В случаите по чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и при“ се заменят с „При“, а след думите „дружествен регистър в държава членка“ се добавя „или в трета държава по чл. 27“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „V. Създават се §§ 7а – 7в: „§ 7а. В чл. 55, ал. 2 изречение второ се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 7б. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в уводното изречение и в т. 1 и 2 след думата „институция“ се добавя „или лице по чл. 4, т. 5, 8 – 11“; б) т. 3 се изменя така: „3. при поискване кредитната институция или лица по чл. 4, т. 5, 8 – 11, които са извършили предходно идентифициране, са длъжни да предоставят незабавно на лицето, което се позовава на това идентифициране, заверени копия на документите по т. 2.“ 2. В ал. 2 след думата „институция“ се добавя „или лице по чл. 4, т. 5, 8 – 11“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 7в. Чл. 58 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „В § 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Уводното изречение се изменя така: „В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 2. Създава се т. 1: „1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: (Шум и реплики.)

„а) в изречение първо думите „събирането на следните справки и документи“ се заменят с „писмена декларация от законния представител или пълномощника на юридическото лице и поне един от следните два документа“; б) т. 3 се отменя. 3. Досегашният текст става т. 2 на § 8.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. По § 10 има предложение на народния представител Божидар Божанов: „1. В § 10 се добавя т. 8 със следния текст: „8. създава нова ал. 12: „(12) Административните органи предоставят на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията данни за лицата, опериращи критични инфраструктури.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Създава се чл. 63а: „Чл. 63а. (1) Лицата по чл. 4, както и органите и администрациите по чл. 63, ал. 11 уведомяват Агенцията по вписванията, когато при изпълнение на задълженията си установят несъответствие между събраните от тях данни за действителните собственици на дадено лице, което е лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, и вписаните в съответния регистър данни за действителните собственици на същото. Към уведомлението по изречение първо се прилага в оригинал или заверен от лицата по чл. 4 или органите и администрациите по чл. 63, ал. 11 препис или нотариално заверен препис на всички налични документи, относими към установеното несъответствие. Уведомяването се извършва в срок до 14 дни от установяването на несъответствието. (2) Агенцията по вписванията извършва вписване относно наличие на уведомление за несъответствие по партидата на юридическото лице или друго правно образувание. Не се извършва вписване въз основа на уведомление, към което не са приложени документите, относими към установеното несъответствие. (3) Агенцията по вписванията изпраща писмено уведомление на адреса на управление на юридическото лице или правното образувание, вписан в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ, до съответното юридическо лице или друго правно образувание за задължението да заяви за вписване промяна във вписаните обстоятелства относно неговия действителен собственик или да представи документи, установяващи съществуването на вписаните обстоятелства по партидата на юридическото лице или друго правно образувание. В случай че писменото уведомление не бъде получено от законния представител на юридическото лице или на правното образувание или от негов пълномощник, уведомлението се счита връчено с изтичането на едномесечен срок от вписване на наличието на уведомление за несъответствие по ал. 2 по партидата на юридическото лице или на правното образувание. (4) В 7-дневен срок от получаването или връчването на уведомлението по ал. 3 съответното юридическо лице или друго правно образувание подава в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър Булстат заявление за промяна на вписаните обстоятелства относно неговия действителен собственик или заявление за заличаване на вписаното уведомление за несъответствие. Към заявлението се прилагат документите по чл. 63, ал. 4 и 5. (5) Агенцията по вписванията и длъжностните лица в Агенцията по вписванията не носят отговорност за вреди във връзка с извършените в регистрите вписвания въз основа на постъпили уведомления за несъответствие. (6) Подаването на уведомление по ал. 1 не поражда отговорност за лицата по чл. 4 и техните служители за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като навсякъде думите „за срок“ се заменят с „за срок от“. Дотук да спрем – параграф 13 включително.

Благодаря, господин Председател. Аз съвсем накратко ще представя моите предложения, които не са подкрепени от Комисията. С едното на практика сваляме прага за деклариране на действителни собственици от 25 на 5% само за дружества, които оперират критична инфраструктура и стратегически обекти. Това е начин да открием евентуално скрита собственост в ключови за държавата структури. Другото предложение е да задължим всички субекти, които трябва да докладват съмнителни трансакции, да ги докладват по електронен път в момента, в който ДАНС има готова система. Това ще стане сравнително скоро, но някои недобронамерени задължени лица ще могат да продължат по неструктуриран начин да докладват, което може да се използва в един момент за заобикаляне на автоматизираните анализи например, които се извършват от системата. Това са по същество предложенията. Надявам се да се подкрепят.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 71 се правят следните изменения: „1. В ал. 2: а) точка 7 се изменя така: „7. данни, с които се установяват човешките ресурси, определени за изпълнението на законоустановените правомощия на органите, институциите и службите по ал. 1 в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма;“ б) точка 8 се отменя. 2. В ал. 3 думите „ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8 и 10“ се заменят с „ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 7 и 10“. 3. В ал. 4 думите „ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8 и 10“ се заменят с „ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 7 и 10“.“ Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „VІІ. Създават се §§ 14а – 14в: „§ 14а. В чл. 72 ал. 9 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 14б. В чл. 74 ал. 12 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 14в. В чл. 80 в ал. 4, 5 и 6 думите „12, 14 и 15“ се заменят с „12 и 14“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов: „2. Създава се нов параграф 14a със следния текст: „§ 14а. В чл. 79, ал. 1 думите „може да се извърши и“ се заменят с думите „се извършва“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „VІІІ. В § 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст – при съответните редакционни промени – става т. 1 на § 16 относно изменения и допълнения в ал. 2 на чл. 101. 2. Създава се т. 2: „2. Ал. 6 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „ІХ. Създава се § 23а: „§ 23а. В допълнителните разпоредби, § 2, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. По отношение на фондации, сдружения и други юридически лица с нестопанска цел действителният собственик е едно или няколко от следните лица: 1. учредителят, ако има запазени права; 2. представляващите и членовете на управителния орган; 3. членовете на върховния орган на фондациите.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов: „3. Създава се нов параграф 23а със следния текст: „§ 23а. В параграф 2 от допълнителните разпоредби се добавя ал. 6: „(6) За действителен собственик се смята и физическо лице по ал. 1, притежаващо акционерно или дялово участие от най-малко 5 на сто от юридическо лице или друго правно образувание, което оперира стратегически за страната обекти или критични инфраструктури.“ Комисията не подкрепя предложението. „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Предложение на народния представител Божидар Божанов: „4. В § 29 се добавя т. 1а със следния текст: „1a. В чл. 9в, ал. 1 думите „може да се извърши и“ се заменят с думите „се извършва“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Предложение на народния представител Божидар Божанов: „5. В срок от 3 месеца от обнародването на този закон законните представители или пълномощниците на юридическите лица или други правни образувания, които оперират стратегически за страната обекти или критични инфраструктури, подават декларация по чл. 63, ал. 4, в случай че имат действителни собственици с акционерно или дялово участие от по-малко от 25 на сто и не по-малко от 5 на сто.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов: „6. § 14a и § 29 по отношение на т. 1а влизат в сила на 1.01.2025 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.

Почивка от името на парламентарна група – 20 минути.

Процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Извинявам се, господин Гуцанов. Една процедура по т. 11 от дневния ни ред, а именно Законопроект за ратифициране на международен договор (Писмо за предлагане и приемане на офертата (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU P LAY. Срокът за предложения да бъде намален на три дни. Той беше приет вчера на заседание, просто срокът за предложения да бъде три дни.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! „БСП за България“ поискахме това изслушване днес по много причини, като всичките те обаче са свързани в едно – тревогата ни, че България може да бъде въвлечена във война, която не е наша. Публично се обсъждат въпроси, които будят сериозни притеснения в българското гражданство. Коментира се, че ще помагаме и подпомагаме чужда армия в чужда война, загърбвайки българските интереси. Нека обаче да погледнем хронологично на въпросите, които се коментират през последните няколко седмици, откакто имаме редовно правителство. Още преди да станете министър, господин Тагарев, Вие успяхте да засегнете, и то жестоко, честта и достойнството на Българската армия и българските пилоти и офицери. Публично Вие обидихте целия състав на база „Граф Игнатиево“. Те Ви отговориха с първото в историята на Военновъздушните сили отворено писмо. Не знам дали въобще в историята на Българската армия е имало военно подразделение да отговаря публично на тогава кандидат за министър на отбраната, вече министър на отбраната. Цитирам Ви какво казахте, господин Тагарев, извинявайте, какво говориха от базата: „За пореден път демонстрира пренебрежително отношение към военнослужещите от Българските военновъздушни сили, като си позволи да окачестви неуморните усилия на целия личен състав на Авиобаза „Граф Игнатиево“ по осигуряване охраната на българското небе като единствена възможност за осигуряване на работата на определен кръг от хора, свързани с експлоатацията на самолет МиГ-29.“ Така в опитите си да защитите чужд интерес Вие обидихте нашите пилоти, само и само за да докажете колко са ненужни МиГ овете за отбраната на Република България. И щом те са толкова ненужни, защо толкова са търсени най-вече от Украйна? Вярно ли е, не по Ваше време, а в служебния кабинет, че се е коментирало МиГ-овете да бъдат дадени на Украйна за участие във военния конфликт? Има ли такива разговори, или няма такива разговори? На 23 юни кабинетът абсолютно изненадващо и без консултации с партиите в Народното събрание прие нов пакет от военна и военнотехническа помощ за Украйна. Мотивираха го в изпълнение на Решение на Народното събрание от 9 декември 2022 г. Одобреният списък е съизмерим по обем с помощта от първия пакет, отпуснат от служебното правителство с Решение на 22 декември 2022 г. Това беше единствената информация, която получихме всъщност. Решението дори не беше обявено в дневния ред. Изненадващо, три дни след като правителството е взело решение за изпращане на нов транш военна подкрепа към Киев, Министерският съвет чрез прессъобщение информира медиите и обществото. От информацията става ясно, че одобреният списък е съизмерим по обем с помощта от първия пакет, отпуснат от служебното правителство с Решение от 22 декември 2022 г., но допълнителни подробности няма. Уважаеми господин Министър, Вие много добре знаете, че дори и в Съединените американски щати – нарочно давам в последните дни примери единствено и само със Съединените американски щати – всяка една помощ се обсъжда от Конгреса и се казва ясно какво се дава, на каква стойност то се дава, за да бъде информирано обществото какво точно въоръжение от тази страна заминава за Украйна. Защо това нещо не се случва в България? И аз Ви питам: какво точно съдържа тази военна помощ и защо се шикалкави и не се отговаря по тази тема? Ако е необходимо да закрием, закрито заседание на Народното събрание, и да се изкоментира какво точно ще се дава. В тази връзка възникват още няколко въпроса. Първият – в интервю, господин Тагарев, разбираме, че освен боеприпаси пакетът съдържа и изделия с изтичащ или изтекъл срок, на които ще се наложи утилизация и ще трябва да подменим с нови стандарти за НАТО. Може ли да бъде огласено по-подробно съдържанието на пакета, и пак казвам, ако е необходимо, на закрито заседание? Интересът ни в тази посока се диктува от печалната практика на един или друг повод въоръжените ни сили да губят способност с уверение, че всичко ще стане по-добре. Така изчезнаха изтребителите ни МиГ-23, МиГ-25; ракетите СС-23, ракетите 8К11; подводните лодки; ракетният ударен комплекс; танковете ни – от 2400 в момента са 10% от тези танкове, като бяха продадени на цена между 30 и 40 хил. лв., колкото струва една верига; самолетите ни бяха продадени на цена колкото струва техният ремонт, под същия този предлог – че ще бъде правена модернизация. В чл. 9, ал. 1 от Конституцията на Република България е записано, че въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. Известно е и това, че за участие в изпълнение на основните си мисии и задачи Българската армия изгражда нужните способности – ключови компоненти на всяка способност, императив за изпълнение на заповяданите мисии и задачи за наличната бойна техника и въоръжение и наличието на обучен личен състав.

Тези азбучни истини ни карат да запитаме: всички тези пакети помощи отразяват ли се на способностите на Българската армия; някой коригира ли мисиите и задачите на Българската армия с всяко извеждане на техника от нейния състав и спиране на обучението на личен състав по боравене с такава техника; кой прави тези корекции; къде са записани те и защо Народното събрание не е уведомено? Така или иначе всички тези въпроси се обсъждат единствено и само в Народното събрание на Република България, независимо кой е министър на отбраната. Инициативата, с което завършвам, уважаеми господин Председател, но смятам, че темата е изключително важна, една от най-важните, която вълнува обществото – инициативата ни, към която се включваме – европейската инициатива за мир за един милион снаряди, какво точно се включва, какво ще даваме, кога ще го даваме? Ще се накърни ли нашата отбранителна способност? Ще пращаме ли жива сила, както в едно интервю излезе, че ще се обучават санитари и военни медици, а на следващия ден излезе, че украински ще се обучават. Кое от двете е вярно? И не на последно място, отново ще Ви цитирам: „След като тук дойде буквално комисар с торбата с пари и ние му казахме „не“, сега ще видим какви са възможностите.“ Господин Министър, за пари ли става въпрос?

И на финала, позволете ми само да Ви кажа едно, господин Тагарев, Вие не сте министър на отбраната, а сте министър на войната. (Шум и реплики от ПП-ДБ. Възгласи: „Еее!“)

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Процедурата ми е към Вас, господин Минчев. Аз сега не разбрах БСП, които провокираха това изслушване, в рамките на изказването на господин Гуцанов направиха ли процедура да закрием това заседание, за да чуят цялата тази информация? Защото тъжната истина е, че иронията на съдбата направи така, че Българската социалистическа партия подписваше износа на оръжия. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това е иронията на съдбата. И сега аз питам: правите ли процедура да закрием заседанието, или ще си правите пиар по време на това изслушване? Кое от двете? Ако искате да чуете – господин Председател, моля да питате господин Гуцанов, ако искате да чуете реално какво се изнася за Украйна, трябва да закрием заседанието, а ако искате да се занимавате с популизъм, трябва да остане открито. Дайте да видим сега какво ще направите?! (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)

Благодаря, господин Председател. Първо, господин Иванов, оръжие не е изнасяно с подписи на Българската социалистическа партия. Колкото пъти го кажете, толкова пъти ще излизам от тази трибуна и ще Ви опровергавам. (Реплика от народния представител Йордан Иванов.) Колкото пъти лъжете, толкова пъти ще опровергавам Вашите лъжи. Защото Вие лъжете от трибуната на Народното събрание. Може да го каже и министърът на отбраната: изнасяно ли е оръжие от България с подписа на негови предшественици, министри на отбраната, шефове на ДАНС, шефове на служби и всички, които отговарят за това? Нека да каже, когато има възможност, изнасяно ли е оръжие с подписа на министъра на отбраната, защото без подписа на министъра на отбраната не става. Аз знам къде се целите, обаче Ви е крив мерникът. (Реплика от народния представител Йордан Иванов.) Не, няма да закриваме заседанието. Българските граждани трябва да знаят какво правят българските политици и какво правят българските управляващи министри. Няма какво да крием. Нас не ни е срам да чуем истината от това, което ще каже господин министърът. Вас също не трябва да Ви е срам, обаче Ви е срам и не искате българските граждани да чуят. Искате да изнасяте, обаче българските граждани да не знаят, и някой да Ви благодари. Не, нека правителството, министърът, който отговаря за това, да каже, българските граждани да знаят какво изнасяме, какво остава за българската армия, има ли способности, няма ли способности, има ли възможности, няма ли. Защо го крием, от кого го крием? Да дойде следващо правителство и то да го изкара. Нека да е ясно. Така че не предлагаме закриване на заседанието… (Реплика от народния представител Йордан Иванов.) Лично обяснение дайте, но ако продължите да лъжете, аз ще продължа да излизам и да Ви опровергавам. Благодаря Ви.

Господин Свиленски, господин Председател, колеги народни представители! Ще започна от общото и ще вляза към частното. Българските граждани дадоха на Четиридесет и деветото народно събрание много спорен мандат. Аз не знам дали то е за радикални реформи, на моменти не съм убеден дали и за тежките реформи, които трябва да проведем. Ние ще се опитаме, но самият аз понякога се колебая. Едно е сигурно обаче, че българският народ даде мандат, българският народ всъщност даде геополитически императив. И едно е сигурно, министър Тагарев, а именно, че мнозинството в тази зала иска да правите точно това, което сте започнали. Господин Свиленски, абсолютно сте прав – БСП не са подписвали износ на оръжие за Украйна, а госпожа Нито патрон за Украйна е подписвала износ за държави, които изнасяха за Украйна и помагаха за войната, и иронията на съдбата е, че именно това го правеше лидерът на Българската социалистическа партия в подкрепа на Украйна срещу Русия. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Вие водите заседанието, а слушате ли какво говори господин Иванов? И като го слушате, чувате ли какво казва? И като го чувате какво казва, четете ли Правилника? Та не разбрах, коя госпожа и какво е направила? Господин Председател, коя госпожа и какво е направила? (Шум и реплики.) Защото има Правилник. Нали си говорихме тук, внесли сте, между другото, предложение за норми в Правилника, за да върви дискусията почтено, да няма обиди. Колко наказания трябва да му наложите на господин Иванов?! От колко международни организации трябва да го спрете?

Не, не, не, господин Минчев. Не го покривайте, много добре слушам. Господин Иванов, колкото пъти и да излезете от тази трибуна, Ви казах, оръжие и патрони – нито патрони, нито куршуми, нито каквото искате, не е изнасяно от България. Нека господин Тагарев да Ви отговори, за да спрете и Вие да лъжете. Защото имаше един друг министър на икономиката – Стоянов, който твърдеше, като стана министър, тези неща. Обиколи телевизии един месец да разказва как БСП е изнасяла оръжие и накрая, когато дойдоха документите при него, сам излезе и каза, че няма износ на оръжие. Сега кой искате да Ви го каже това нещо? Ето, министърът е тук. Не бързайте, тичате пред вятъра. Така че, излезте и се извинете на госпожа Нинова, ако сте мъж, ако сте почтен депутат. И когато говорите от тази трибуна, говорете на нивото на това да бъдете, първо, мъж, второ, депутат и трето, ако може, почтен депутат. Госпожа Нинова е дама, излезте и ѝ се извинете.

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Гуцанов, вчера в края на деня получих въпросите за изслушването и съм подготвен да отговарям на тях. Те се промъкнаха в края на Вашето изложение. Само трябва да кажа, преди да отговоря на тях, че не съм съгласен с повечето от тезите, които изложихте тук, но не е моментът да ги коментираме, предполагам. Искам да Ви информирам, че от началото на тази година Европейският съюз предприе действия, които да подпомогнат осъществяването на спешна доставка на артилерийски боеприпаси за въоръжените сили на Украйна, както и възстановяването на изразходените складови наличности на държавите членки. Предприетите действия се реализират в три направления. Първото е незабавен трансфер на боеприпаси за Украйна от съществуващите запаси калибър 155 мм. В това направление България няма да вземе участие, тъй като не разполага с такива боеприпаси. Второто е реализиране на съвместна поръчка към индустрията чрез директно възлагане с водещ орган Европейската агенция по отбрана като изпълнителен агент и със средства от Европейския инструмент за мир. Министерството на отбраната не участва в това направление, тъй като на този етап не разполага с артилерийски системи 155 мм, но не изключваме възможността Европейската агенция по отбрана да възложи и на български фирми производството на такива боеприпаси. Третото е увеличаване на производствения капацитет на Европейската отбранителна индустрия. В това направление като мерки за увеличаване на капацитета Европейската комисия предложи създаването на два инструмента – акт за укрепване на европейската отбранителна индустрия чрез съвместни поръчки и акт за укрепване на производството на боеприпаси. Именно в тази връзка през пролетта на тази година еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон проведе редица срещи с представители на компании от оръжейната индустрия на 11 държави членки, сред които и България, с цел оценка на производствените им възможности и стимулиране увеличаването на техния капацитет. Паралелно с това, проучване на Европейската агенция по отбрана е установило, че 15 фирми от европейската индустрия имат капацитет за производство на 155 мм боеприпаси, между които и няколко български фирми. Конкретно за Република България участието в този и други подобни проекти има своите предимства. В политически план страната ни ще демонстрира коректна подкрепа към актуалната за настоящия геополитически контекст нова секторна политика на Европейския съюз, а именно съвместните обществени поръчки в отбраната, която в дългосрочен план цели задълбочаване на отбранителното сътрудничество и по-нататъшната интеграция в областта на отбраната на ниво Европейски съюз, както и преодоляване на съществуващата структурна разпокъсаност на европейската отбранителна индустрия. Създават се възможности за изграждане и укрепване на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България чрез заявки за доставки на боеприпаси, които отбранителната ни индустрия в момента не произвежда. С предвиденото действие на рамковите договори за седем или повече години с производителите на боеприпаси се осигурява допълнителна възможност за адаптиране на евентуалните бъдещи потребности на страната ни в съответствие с приоритетите на програмите за модернизиране на въоръжените сили на България. Предимствата от участие в подобни проекти за съвместни поръчки включват потенциално намаляване на цената за доставка поради окрупняване на поръчваните количества и реализирани икономии от мащаба и възможност за освобождаване на доставките от ДДС. Включването и прилагането на подход за хармонизирани и съвместни поръчки ще елиминира евентуалната конкуренция между държавите като заявители и потребители на тези отбранителни способности и ще осигури ясен хоризонт пред европейската отбранителна индустрия, в това число и българската, за планиране и инвестиции, за разширяване на съществуващи и създаване на нови производствени капацитети. Присъединяването ни към Проекта ще създаде благоприятна основа за достъп до финансовите стимули за производителите от държавите членки, които се предвиждат в обсъждания в момента Проект на регламент за създаване на акт за укрепване на производство на боеприпаси. Бюджетът е 500 млн. евро до средата на 2025 г. Тези средства биха могли да бъдат използвани за модернизация, оптимизация и създаване на нови производствени мощности на предприятията от отбранителната ни индустрия. България ще се присъедини към Проекта за съвместно възлагане на поръчки за боеприпаси след завършване на процеса на национално съгласуване, приемане на решение на Министерския съвет и подписване на съответното проектно споразумение. В момента се подготвя пакетът от документи за Министерския съвет. С този акт на присъединяване Министерският съвет ще създаде възможност българската отбранителна индустрия да развие нови мощности с използване на финансиране от Европейския съюз. По втория Ви въпрос – за бойните санитари, към който има изключително голям обществен интерес, ще припомня само, че с Решение на Четиридесет и осмото народно събрание от 9 декември 2022 г., обнародвано в бр. № 99 на „Държавен вестник“, Народното събрание реши да бъде предоставена помощ на Украйна. Точка 4 от това решение разрешава пребиваването на до 60 лица от въоръжените сили на Украйна за всяка календарна година за участие в модули за подготовка на бойни санитари на територията на Република България във връзка с провеждане на мисията на Европейския съюз за подпомагане на Украйна. Във връзка с това решение е предвидено след съгласуване с украинската страна на територията на Република България да се проведе обучение с един модул за подготовка на бойни санитари до 15 лица от въоръжените сили на Украйна на месец с продължителност 10 работни дни и до 4 модула в рамките на една календарна година, или общо 60 лица. Предвидено е обучението да се провежда във Военномедицинския симулационен тренировъчен център на Военномедицинската академия. Центърът във ВМА вече е изграден с подкрепата на Съединените американски щати с най-съвременните технологии. Използва се за подготовка на санитари за нуждите на въоръжените сили на Република България и има капацитет да поеме обучението на бойни санитари за нуждите на Украйна. Към момента е отправено първоначално предложение до представителя на Украйна в Щаба на Мисията на Европейския съюз за подпомагане на Украйна в Брюксел за провеждане на обучение през есента на тази година. В процедурно отношение след приемане на предложението от украинска страна и обмен на официални потвърждения до Щаба на Мисията на Европейския съюз ще се подпише техническо споразумение между двете министерства за провеждане на обучението. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросите, които бяха поставени в изслушването, са едни, пък в изложението станаха съвсем различни. Тук искам да взема думата първоначално, за да оправдая господин Йордан Иванов – не беше изцяло прав. Как става всъщност износът на оръжие? Има едни глобални лицензии, които се дават от Междуведомствения съвет, където са Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и индустрията и службите. Отделно има Междуведомствена комисия, където за трансфер на стоки в рамките на Европейския съюз е само регистрация при министъра на икономиката. Там Министерството на отбраната не отговаря. В тази връзка миналата година по официални данни на Министерството на икономиката и индустрията за 2022 г. има над 5 милиарда износ и трансфер на стоки, свързани с отбраната, през 2022 г. при един милиард предната година. Всеки да си прави разликата, най-вероятно не са за Китайската нова година. Според данни от различни чуждестранни разследващи журналисти през месец април 2022 г. са продадени самолети СУ-25 от частна фирма на частна фирма. Така че хубавото е, че в тази връзка до края на месеца, между другото, трябва да бъде внесен докладът за експортния контрол за 2022 г. и ще се види вече много точно там и в дебатите, и в дискусиите с Министерството какво точно се е случило през миналата година и къде всъщност са отивали нещата. Искам само да отворя една скоба. В Закона за експортния контрол има едно така наречено Васенарско споразумение, което най-общо казва следното: ако държавата има съмнения дори, че продадената стока може да отиде в трета държава, може да наложи клауза за допълнително разрешение, тоест, ако примерно е продадено на полска фирма, полската фирма иска да го продаде в друга държава, да пита отново българската държава дали дава съгласие то да бъде продадено. Знаете ли колко пъти е сключено това, е вкарана такава клауза във всичките тези договори за 5 милиарда? Нула! Нито веднъж! Тоест очевидно всички са имали пределно ясна представа къде е отивало въоръжението. В тази връзка по двете теми, които са поставени за инициативата на Европейския съюз за мир, или по-скоро за създаване на нови боеприпаси или нови мощности за производство на боеприпаси, създаването на допълнителни мощности и допълнителни възможности на български фирми да продават, да изнасят и да развиват своя бизнес, мисля, че не е спор, че е важно. Още повече, при положение, както каза и министърът, 155-милиметрови снаряди ние не произвеждаме. Имаме възможности, но не произвеждаме, защото не ползваме такива. Но се предвижда през следващите години да минем на 155-милиметрови снаряди със 155-милиметрови гаубици, тоест логично е ние да създадем такива мощности сега, за да не се наложи след няколко години да внасяме и купуваме от чужди компании боеприпасите, които ще са необходими за Българската армия. Така че е изключително важно да се създадат такива мощности в България и да се включим и да използваме и европейско финансиране в това отношение. В тази връзка само че аз имам един въпрос. На мен не ми стана ясно, имайки предвид, че военнопромишлената индустрия с изключение на ТЕРЕМ е в ареала на министъра на икономиката. Доколко всъщност водещо в тази тема за включването не е Министерството на икономиката и индустрията, а не Министерството на отбраната и дали въобще изслушваме правилния министър по темата?

Благодаря, господин Гаджев. Потвърждавам това, което казахте. Все още този Междуведомствен съвет, откакто сме в редовното правителство, не е заседавал, но аз имам опит от предния ми кратък министерски мандат преди 10 години. Точно така е. Що се отнася до фирмите, на които ние разчитаме и в които се надяваме да има инвестиции с тези европейски средства, които обсъждаме днес, по тази инициатива, която обсъждаме днес, според мен няма значение дали фирмата е към Министерството на отбраната, към държавно предприятие към Министерството на икономиката и индустрията или е частна фирма, в наш национален интерес е да привлечем такива инвестиции, за да може нашата индустрия да съхрани конкурентните си способности в производството на малки и леки въоръжения и боеприпаси. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Видях тези притеснения, които господин Иванов излезе тук от трибуната да сподели, по отношение на оръжие. Видях и притесненията на господин Гуцанов да не бъдем въвлечени във война. От една страна, разбирам господин Гуцанов, обаче България няма как да бъде въвлечена във война заради това, че изнася оръжие, поради простата причина, че ние много отдавна изнасяме оръжие за Украйна. Но трябва да успокоя господин Гуцанов, че не правителството на Петков е рекордьорът по износ на оръжие, а служебното правителство на президента Радев държи рекорда за износ на най-много оръжие за Украйна, и то води доста на правителството. А виждате как и в БСП, и президентът Радев имат много сериозни притеснения да не влезем във война. Няма да влезем във война. Няма да влезем във война, защото самите тези, с големите притеснения, се увериха сами, като дадоха оръжие на Украйна, че не се влиза във война, когато предоставиш такова. И става дума за милиарди, наистина! А сме извикали министъра да се обяснява тук за 20 милиона помощ, която сме изпратили – дали по някакъв начин може да ни вкара във война. С това започна господин Гуцанов, с това притеснение. Така че, господин Гуцанов, нека да затворим тази тема – да сте наясно вече, че няма проблем, че всичко е наред, да продължим да си развиваме военната индустрия, да се опитаме да си модернизираме страната и армията. Господин Министър, въпросът ми към Вас: кой финансира тези въпросни 1 милион снаряда, 155-милиметрови, кой плаща за тях? Българската държава дължи ли нещо на някой? Трябва ли ние да финансираме? Вторият ми въпрос, ако позволите, тъй като има връзка с първия: тази помощ, първия пакет помощ, който ние изпратихме, задължава ли по някакъв начин българския данъкоплатец, въпреки че става дума за техника в складовете, която е ненужна в момента за Българската армия? Въпросът ми е дали по някакъв начин това струва нещо на българската държава, или то е вече възстановено, или в някаква степен възстановено от определени фондове? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Мирчев, госпожи и господа народни представители! В момента текат много и различни инициативи в най-различни формати. Аз Ви говорих дори само по линия на Европейския съюз. Имаме този Европейски механизъм за мир, има друг механизъм с участието на Европейската агенция по отбрана и трети механизъм чрез Европейската комисия, която подготвя съответния регламент. Принципното положение е, че финансирането на тази помощ става с фондове извън бюджета, който е стандартният бюджет на Европейския съюз, като държавите членки дават своите вноски, за да се формира този допълнителен бюджет, които съответстват на брутния национален доход, и за България тази вноска е малко под 0,5%. Впоследствие страните, които са предоставили помощ на Украйна чрез съответните процедури и документи, заявяват тази помощ, която е предоставена, и биват частично компенсирани. Само за информация ще Ви кажа, че помощта, която България предостави с униформи, обувки и бинтове още в началото на войната, ние сме направили съответната заявка и очакваме компенсация от почти 330 хил. евро, която обаче ще получим следващата година. Принципът е същият и това въоръжение, което беше дадено по решението Ви от декларация от служебното правителство, по същия начин се заявява неговата стойност и ще получим частично финансиране. Това финансиране, компенсиране постепенно спада с времето, тъй като помощта надвишава значително средствата, които страните са предоставили или са готови да предоставят в съответния фонд, и за тази първа помощ е 59%, почти 60%, а за следващата помощ е 55%. За това, което в момента Министерският съвет реши, там очакваме отново между 50 и 55% да бъдем компенсирани от финансова гледна точка. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато седна в министерското кресло господин Тагарев, едно от първите неща, които направи, беше, че изтегли от Деловодството на Народното събрание стратегически документи, които бяха подготвени от предишното правителство и от екипа на Министерството на отбраната, преди той да влезе там. Един от ключовите документи беше Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. Освен това беше изтеглен и Проектът на решение за определяне на военните формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса на въоръжените сили. Моят въпрос е свързан с това: защо беше изтеглен този документ. В каква посока ще се ремонтира? Има ли връзка евентуално подготовката на формированията, които ще участват като допълващи въоръжените сили, по някакъв начин като подготовка да бъдат експортирани, да бъдат изпратени да подпомагат бойните действия на украинската армия на територията на Украйна? Благодаря.

Господин Председателстващ, доколкото аз се ориентирам, все пак ми е първо явяване в залата, в правилата и процедурите, мисля, че тези въпроси излизат извън заявеното изслушване, но въпреки това ще се опитам съвсем накратко да отговоря.

И по двата въпроса – и за военновременните формирования, и за Инвестиционната програма, в момента вследствие на мащабната руска агресия срещу суверенна и независима Украйна и заплахите, които тази агресия представлява за страни – членки на НАТО, на източния фланг, в НАТО вървят много интензивни процеси на подготовка за една евентуална агресия. Буквално в последните месеци се подготвят от военните ръководители на страните членки във военни формати планове как ще действаме. Тези планове ще имат въздействие както върху създаването на формирования, структура за командване и управление, така и върху проектите, които ще бъдат необходими, за да се подготвим по най-добрия начин, за да възпрем, за да сдържаме и ако се наложи, да отбраняваме нашата територия. Аз искам да съм сигурен, че тези два стратегически документа, които Вие упоменахте, съответстват по най-добрия начин на общите съюзни планове за сдържане и отбрана на територията на НАТО. Никога по никакъв начин не е ставало въпрос за изпращане на български формирования за участие в конфликта в Украйна. Ако трябва, още веднъж да го повторя, повтарям го във всяко свое интервю. Това е казано и от премиера, и от вицепремиера, и от мой заместник, и от началника на отбраната – висшия ни военен: няма планове, не се дискутира, не се обсъжда и не предвиждам в обозримо бъдеще необходимостта да се обсъжда участие на български войски в конфликта в Украйна. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Все пак искаме да разберем какъв е планът на Министерството на отбраната до края на годината, с какво точно ще помогнем на Украйна? Унгария заявява, че ще помогнат с лекарства. Ние с какво точно – с йод, бинтове, какви боеприпаси, каква военна техника, как точно ще бъде нашата помощ към Украйна?

Благодаря за въпроса господин Петков, но той отново излиза от заявената тема на изслушване. Това, което мога да кажа, че като Министерски съвет и лично аз като министър на отбраната и член на този Министерски съвет ще изпълняваме Решението на Четиридесет и осмото народно събрание България да продължи да оказва военна помощ на Украйна съгласно заявените потребности и нашите възможности. Към момента повече конкретика не мога да споделя.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, нееднократно сте заявявали, че във военната помощ, която ще предоставим, има и оръжейни системи, интересува ме и ще Ви моля за конкретен отговор въпреки всичко. В тия оръжейни системи имате предвид танковете. Ако – да, хубаво е да се знае, че в България танковете Т-72, които имаме, най-много 40 от тях са модернизирани. При това са модернизирани, доколкото знам, от израелска фирма и са доста по-модернизирани от другите танкове Т-72, които не са модернизирани. Ако ще даваме оръжейни системи и вътре има танкове Т-72, те от модернизираните ли ще бъдат, или от немодернизираните?

Благодаря за въпроса, господин Йорданов. Конкретна информация мога да дам във формат, в който е гарантирана защитата на класифицираната информация, но понеже вече го казах и в публично интервю – до момента в този пакет, който гласува Министерският съвет, няма включени танкове. Да, прав сте, 40 танка включва процесът на модернизация. Договорът е с фирма „Терем“ и аз така знам, но не ми е останало време да проучвам въпроса по-детайлно. Като подизпълнител се използва израелска фирма. Ако някой ден стигнем въобще до този въпрос – не мога да прогнозирам дали ще стигнем, тъй като знаете, че има коалиция, стотици танкове „Леопард“ вече получава Украйна, но ако някой ден стигнем, със сигурност тези модернизирани танкове няма да бъдат включени в помощта за Украйна. Благодаря.

Господин министър, уважаеми колеги! Господин Тагарев, тъй като Вие в момента вземате най-висшия пост в изпълнителната власт в една много сложна ситуация, моят въпрос е продиктуван от едни факти, които не знам дали са факти, но се надявам Вие да ми ги обясните. Дали някога Вие сте били служител на украинското Министерство на отбраната с граждански или друг вид договор, били ли сте обвързан под някаква форма с Украйна, защото в тази ситуация, в която има ясен, много сериозен конфликт – война, ако това е така, според мен това би повлияло на Вашата безпристрастност при взимане на решения? И нещо много важно, когато има Решение на Четиридесет и осмото народно събрание, което Вие споменавате, това в никакъв случай не Ви ограничава във възможността като министър да разпределяте и да предоставяте помощ в различен вид и обем. Тук няма такава, която да е гласувана, и Вие можете заради субективно Ваше отношение към една от воюващите държави да направите така, че да пострада международният авторитет на България. Благодаря Ви.

Господин Василев, на всички е известно, че не заемам най-високата длъжност в изпълнителната власт, а това беше някаква закачка, която трябва да прескоча. Този въпрос наистина излиза извън обхвата на изслушването, но понеже този въпрос се задава многократно и се коментира в медиите – да, аз съм работил като съветник в Министерството на отбраната на Украйна между 2005 и 2011 г., посещавайки регулярно Киев (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), да, работейки в различни международни формати, и съм предавал своя опит по въпроса за планиране на отбраната, ресурсното управление и помощ как да се изгради цивилен капацитет за планиране, за да могат да работят по-гладко гражданско-военните отношения. За тази си работа от украинската страна не съм получил нито една гривна…

Получил си само евро!

…или в какъвто и да е паричен еквивалент, и нищо друго. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми Господин министър! Понеже в това изслушване виждаме, че не се търсят реални отговори, а просто се правят едни внушения, в интерес на истината, трябваше това изслушване да е засекретено, за да може реално да придобият представа колегите, които са го поискали, какво се изпраща и какво точно ще се случи с бъдещата помощ за Украйна. Вие споменахте във Вашето изложение, че предвид взетото решение в Четиридесет и осмото Народно събрание на 9 декември 2022 г. е оборудван център за обучение във ВМА със средства от Съединените американски щати и това неимоверно повишава възможностите на Военномедицинската академия. Тече и комуникация с украинската страна относно изпращането на до 60 човека за обучение като бойни медици. Към момента има ли проведено обучение, как планирате да протече това обучение и какъв е интересът от украинска страна, защото за мен този вид помощ е от изключителна важност за украинската страна и ние трябва да се отнесем сериозно, а не да фокусираме цялото внимание на хората върху боеприпаси, въоръжение и спекулации – особено на предишните избори, които минаха, за изпращане на български военнослужещи? Отново ще Ви помоля да потвърдите, че такива няма да се изпращат и в Решението дори няма намек или някаква вратичка, която да оставя повод за съмнение. Благодаря.

Благодаря за въпроса. Да, точно така е, няма намек. Решението е публично и всеки може да отвори сайта на „Държавен вестник“, бр. 99, и да види какво пише в него – обучение на бойни санитари, на лица от въоръжените сили на Украйна, които са изпратени от Украйна, за да преминат обучение тук. Само и единствено за това става въпрос. Капацитетът вече е изграден и генерал-майор Мутафчийски ми докладва по този въпрос. Капацитетът вече се използва за подготовка на военнослужещи от Българската армия, които да изпълняват тази функция. Капацитетът според него е впечатляващ и обучението е предвидено да трае 10 дни, а той казва, че накрая на третия ден вече се справят много добре по ключови въпроси. Ползват се най-модерни средства за тази цел. Има значителен интерес от екипите, които обмислят този ХЕМС – бърза помощ с хеликоптери, и други парамедици. Част от обучението си могат да преминат в този център на Медицинската академия, тоест всичко това, което правим в армията, вече се използва за нашата армия, може да бъде по-полезно и по-широко за нашето общество и разбира се, ние ще предоставим този капацитет. Дори генерал Мутафчийски сподели, че е имало и чуждестранна делегация от заможна страна, която е била много впечатлена от всичко това, с което разполагаме и как го използваме. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моят въпрос е към Министерството на отбраната. Спомена се вече, че ще участваме в Програмата за 1 милион снаряда на Европейския съюз. Спомена се, че България ще произвежда 155 мм снаряди, каквито досега нашите предприятия от Военнопромишления комплекс никога не са произвеждали. Тази година има програма за модернизация на българските сухопътни сили. В едно от перата е предвидено закупуването на самоходни гаубици 155 мм. В нашите складове ние нямаме такива снаряди, нямаме такива боеприпаси и не сме ги натрупвали. Споменахте, че ще имаме компенсация, ако участваме в Програмата на стойност 330 хил. евро. Да уточня, че 155 мм снаряди, освен познатия ни конвенционален тип, имат и една по-модернизирана версия, която в момента се използва в Украйна. Това е така нареченият тип високоточни снаряди „Ескалибур“. Цената на един такъв снаряд „Ескалибур“ е около 100 хил. щ. д., тоест ние ще получим компенсация за около четири високоточни снаряда, ако се включим в тази, да я наречем, игра на европейските държави. Моят въпрос е: след като нямаме на склад никакви такива снаряди, след като предвиждаме такова въоръжение да закупим, защо трябва да изразходваме средствата от българския бюджет, които са предвидени за натрупване на такива способности, за да ги подарим на Украинската армия? Не е ли по-нормално, след като българските складове бъдат пълни и обезпечени напълно за нашата армия, чак тогава да мислим какво може да напуска границата на страната ни! Благодаря.

Благодаря. Господин Първанов, аз се постарах да бъда максимално прецизен в отговора на въпроса, който беше зададен предварително, и там много ясно очертах различните направления на тази инициатива. Предоставяне на снаряди нямаме и не предоставяме. Попълване на запасите нямаме, тъй като не сме вадили от запасите и няма какво да попълваме. Укрепването и разширяването на производствения капацитет е в пряк интерес на нашата отбранителна индустрия и на страната, за да може, когато нашите предприятия – впрочем някои предприятия вече рекламират, че произвеждат такива снаряди и не е съвсем вярно, че не произвеждаме такива снаряди, но да може вече да имаме на високо ниво със заявки от нашите съюзници за производство и продажба на такива снаряди, и когато нашата индустрия работи по такъв начин, нашата армия ще бъде осигурена тогава, когато се наложи, тогава, когато дойдат тези 155-милиметрови. Това няма да се случи утре и ние в момента нямаме такива снаряди, така че не можем да вържем въпроса. Тези 330 хиляди, които споменах, не са за военната помощ, а са само за тези зимни униформи и обувки, които предадохме в края на миналото лято или през миналата есен, и само затова ги получаваме тези средства. Аз лично си мисля, че това компенсиране е напълно равностойно и нашият данъкоплатец трябва да бъде спокоен. Той нищо не губи от тази помощ, напротив, оказвайки тази помощ, нашата страна се позиционира вече много по-добре и достойно като съюзник в НАТО и Европейския съюз, като споделя общи ценности и съответно политиките за сигурност и отбрана.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Тагарев, след като България ще се включва в инициативата за предоставяне на 155 мм боеприпаси на Украйна, то въпросът ми към Вас е: дали ще има някакви инвестиции в нашия Военнопромишлен комплекс и ако отговорът Ви е да, тогава какви са тези инвестиции, като ще Ви помоля да бъдете малко по-конкретен по въпроса?

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Като цяло изслушването, по което имаше сигурно два-три въпроса, които бяха по темата на изслушването, после имаше различни видове опити за развиване на собствено творчество. Ако се върнем на двете основни теми – включването на България в инициативата и обучението на санитари в България, между другото, дори колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ зацепиха, че това е от интерес за България.

Думата „зацепиха“ изобщо не е подходяща…

Защото, както казва господин Първанов, България предстои да бъде превъоръжена на 155-милиметров калибър и е хубаво да имаме наше собствено производство, за да не купуваме от чужбина. Нали така? И е хубаво да може да използваме и европейско финансиране, за да го създадем. Това е, в което всъщност се включва България – създаване на нови мощности за производство, нещо, което ще помогне на българския бизнес, на българския бюджет, между другото, като закупуваме след време боеприпаси, ще спомогнем още повече за развитието на икономиката в страната. По втората тема всъщност се оказа, че решението на Народното събрание е довело до защита не, ами в полза на българския национален интерес, а именно създаването на центъра за обучение на санитари във ВМА. Защото там освен украински санитари, както стана ясно, се обучават и български. И български военнослужещи ще се обучават, ще се обучават пилотите, екипите, които ще участват на хеликоптерите по ХЕМС, както и от „Бърза помощ“. Имаме център, който отговаря на най-високите и най-новите изисквания, който сме създали, може да обучаваме българи в него да вършат работата си по най-добрия възможен начин. По този начин ние реално сме спечелили като държава, тоест и двете теми, по които се опитват да ни критикуват вносителите, всъщност се оказва, че България е спечелила от решенията на Народното събрание през месец декември миналата година. Всякакви опити за различни внушения и за смесване на темите за военната помощ с това изслушване по принцип не би трябвало да се допускат, защото темата за военната помощ не е елемент от провежданото изслушване. Сега, ако си говорим за самата военна помощ – дали трябва да продължи, аз съм благодарен, че министърът каза, че тя ще продължи, докато има нужда, тоест, докато войната не свърши и докато най-накрая нямаме траен мир и агресорът се оттегли в рамките на предвоенните си граници, и цялата територия на Украйна бъде възстановена така, както е по договор. Защото, ако си говорим, че с това нещо не това е целта, ами да Ви напомня, че миналата година по това време президентът на Русия издаде указ за анексиране на четири области, една от които вече въобще не е във владение на Русия, а се върна в Украйна, тоест истинската цел е заграбване на територия, нищо друго, а това е против всичките принципи не само на Устава на ООН, но и на всички демократични принципи последните 70 години, за да няма голяма война. За съжаление, такава има и България трябва да заеме своята ясна и категорична позиция в подкрепа на жертвата, всичко останало е популизъм. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, колеги, ние в „Демократична България“ сме малко объркани каква беше точно идеята на това изслушване и не можахме да разберем защо БСП го организираха. Включително, освен че имаше точно три въпроса, които бяха по изслушването, БСП дори не си зададохте втория въпрос. Организирате изслушване, колеги, в което Вие дори нямате втори въпрос?! Но за сметка на това серия опорки тук се изливат, и то неща, които въобще пък не отговарят на истината, и наистина не ви разбирам защо го правите това. Освен че губим деня на министъра и губим няколко часа на данъкоплатците, обществото, хората нищо полезно не научиха от това изслушване, освен че България не плаща за това, което изпраща на Украйна. Напротив, само печелим от това нещо. Наричаха ни войнолюбци, заплашваха ни как ще влезем във войната, ако предоставим боеприпаси и въоръжение на Украйна. Ами нищо от това не стана. Година и половина вече България е в топ три на доставчиците на боеприпаси за Украйна. Не сме влезли във войната. Не е влязла нито една от другите десетки страни, които също изпращат на Украйна въоръжение и боеприпаси. Защо, след като вече година и половина мина, има още хора, които идват на тази трибуна и започват да обясняват, че ние ще влизаме във война. Днес ние вече искаме да се махнат посредниците, защото става дума за милиарди левове. Защо българската държава да не е с това удобство – директно да си говори с украинската и да си изнася оръжието така, както трябва, и да печели повече от държавата и нашите производители. (Шум и реплики.) Това трябва да е разговорът тук, а не да си казваме: ще ни вкарат във война, ще ни вкарат във война. А пък едното правителство, в което беше БСП, изнесло за два милиарда, другото за три милиарда боеприпаси и въоръжение. Включваме се в общоевропейската инициатива за един милион снаряда 155 мм. Ние не плащаме нищо. Европейският съюз финансира цялото производство. От това нещо ние можем само да спечелим и това, което ще спечелим, е, че българските заводи ще започнат да произвеждат 155-милиметрови снаряди, което така или иначе ще случи, така или иначе ние 152 трябва да ги изкараме. И това пак от тази трибуна се превръща като някакъв проблем. Напротив, това е част от модернизацията и на българския Военнопромишлен комплекс, и на Българската армия. Очевидно на някой тука много му пречи тая работа, защото тя освен всичко друго означава и повече интеграция с НАТО. По отношение на помощта, която България беше изпратила – първият пакет, сега и вторият, какво се оказва от изслушването на министъра, и това е едно от малкото смислени неща, че всъщност и това ще ни платят. Тоест ние, освен че оревахме орталъка за тези там двайсетина милиона от първия пакет, се оказа, че Европа ни ги плаща. Е, затова ли беше целият рев?! Това ли беше големият проблем? Че взехме от складовете оръжие, което не ни е нужно, не е част от запасите, дадохме го на Украйна и Европа ни го плати. Къде виждаме проблем тук? Очаквах доста по по-различен начин да протече тази дискусия и така или иначе, когато на подобно изслушване някой е решил да пита къде работи министърът, например къде е работил преди 10 – 15 години, можеше например да засегнем темата какво се случи, когато руснаците взривиха язовирната стена на „Нова Каховка“. (Реплики: „Те ли го взривиха? Ти беше ли там?“) 16 селища с бесарабски българи са потопени – 16. И аз тук много очаквах ВЪЗРАЖДАНЕ да станат и да защитят, и да кажат: ей това, дето руснаците го направиха и взривиха язовирната стена, не беше правилно. Нищо подобно! Ние си говорим къде бил работил министърът преди 15 години! Това ни беше темата тук. Очаквах да си говорим по темата как да махнем посредниците по тези сделки, защото в посредниците остават между 20 и 40% от сделката, когато те изнасят произведено в България оръжие. Сега за някои е по-удобно да обясняват, че се изнася за Полша, все едно има някакъв конфликт в Полша. За други е ясно, че то просто отива в Украйна, но има едни посредници, които вземат между 20 и 40%. Очаквах за това да си говорим тук, но не си говорихме. Не на последно място и изключително важно – взривовете на складовете. Да направим едно изслушване, да видим кой 15 години взривява складове в България, когато не му отърва. Всички знаят, че тук има ясна руска връзка и това нещо продължава. Господин Гуцанов, дайте да си говорим с Вас, да водим тази дискусия и ще очакваме да инициирате следващото изслушване, барем тогава и втори въпрос да зададете. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, моля Ви наистина да съблюдавате Правилника. Там ясно е разписано: пет минути отношение по отговорите на зададените въпроси. Господин Мирчев пет минути говори за БСП – какво сме направили, какво може да питаме, какво не трябва да питаме, защо не питаме това, което той иска да чуе. Той не отговори нищо, не направи никакво отношение по зададените от тяхната група въпроси и отговорите на министъра. Тъй като предстоят още отношения, моля наистина да спазваме Правилника и духа. Да си даваме отношение по въпросите, които сме задали, тоест дали сме доволни, или не сме доволни от отговорите. По отношение позицията на БСП, господин Мирчев, може да Ви разказвам колкото искате, но не тук му е мястото, така че, ако искате, след това отвън в кулоарите мога да ви обясня и Вашата „почтена“ позиция да изпращате оръжия с изтекъл срок в Украйна – колко е почтена и колко е отговорно това към хората там, които страдат. Или да се пращат ненужни за България неща, а да чакаме нещо ново, което не е дошло никога. Благодаря.

Лично обяснение.

Тук господин Свиленски каза, че изпращаме боеприпаси с изтекъл срок и те представляват опасност за някои. Това е доста отговорно. Сега, господин Свиленски, да Ви обясня какво правим. Има 152-милиметрови боеприпаси в българската армия (шум и реплики), ама не, не това е важно, защото Вие взимахте няколко пъти подобна процедура, когато излизате, твърдите такива неща и трябва да получите съответния отговор. Имаме стотици хиляди снаряди 152 мм в България, които са с отдавна изтекъл срок. Предното Народно събрание взе едно много хубаво решение – тези с изтекъл срок да бъдат обновени от българските военни заводи. Ние това направихме, с което запазваме живота на българските военни. Те работят не с изтекли снаряди, а работят със снаряди, които са нови, които ВМЗ им оправя, а украинските преценяват дали да ги ползват. Затова, моля Ви, не лъжете от трибуната и не спекулирайте по този начин. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. След тези лични драми мисля, че е време да се върнем на сериозната тема – говорим за отбраната, за Военнопромишления комплекс, за нашите въоръжени сили. Чисто формално според международното право Русия не е обявила война на Украйна и Украйна не е обявила война на Русия, което означава, че те формално според международното право не са във война. Но от двете линии на бойното стълкновение вече има загинали стотици хиляди и от въоръжените сили, и от мирното население. Така че който налива масло в този огън, няма как да бъде забравен. Тук освен военната част имаме и политическа, която ще носи отражение и през следващите десетилетия. Исках да говоря още много други неща, но мисля, че ще Ви съкратя времето, ще Ви кажа: къде е нашият национален интерес? Докога България ще бъде като кандидат-членка на НАТО – сервилна, угодническа, готова да изпълнява всякакви чужди интереси и забележете, дори на държави, които не са в НАТО? Такова поведение може да има само слугата или просякът. България е равноправен член, България има собствени интереси. Българският бюджет може да бъде харчен само за българските въоръжени сили. И това, което сега можем да извлечем като поука от военния конфликт, е: виждате, че никоя държава не може да се справи сама. Поотделно европейските държави не разполагат с достатъчно техника, не разполагат с достатъчно боеприпаси на склад, работят в общност. Бъдещ военен конфликт може да бъде много продължителен, което означава, че България трябва да разчита само на себе си, както казва нашият народ, на вълка му е дебел вратът, защото си върши работата сам. При една бъдеща изострена военна конфликтна ситуация комуникациите и доставчиците ще бъдат отрязани, тоест ние трябва да имаме запаси за дълъг период от време, защото нашите съюзници и партньори е възможно да не успеят, дори и да искат, да ни направят доставки и да ни подкрепят. Интересът на България е да има армия и нашите средства да се изразходват за нашата армия. И давам за пример държавите, които досега са си били самодостатъчни. Започвам с Израел, продължавам с Швеция, с Финландия, Швейцария и Австрия. Тези държави в момента имат излишък и могат да подаряват или да продават, ние излишък нямаме, не можем да си го позволим. Преди да сме натрупали, не можем да раздаваме, защото дефицитът на бойни способности – техника и боеприпаси, ще ги плащаме с кръвта на нашите военнослужещи и нашето мирно население. Дефицитът на техника и въоръжение се плаща с кръвта на народа – риск, който нито един политик не може да поеме. И тук аз ще се обърна към агентите за влияние – да си спомним кой беше първият военен министър в правителството на ГЕРБ – човек, служил в израелската армия и клел се на чуждо знаме. Как той ще защитава нашите интереси? (Реплика от народния представител Христо Гаджев.) Спомнете си, господин Гаджев, първото Ви правителство. Проверете, може би в Уикипедия Ви го пише кой е. И защо имаме такава хубава коалиция? Ами, защото Вие повлякохте крак! След това как да не искаме един поданик на Британската империя да стане министър-председател и чии интереси ще прокарва той. Да не забравяме, че и при него също имаше министър, който идва от друга държава, пак от Израел. И сега вече върхът на сладоледа – оказва се, че нашият министър на отбраната шест години е бил в друга държава. Не знам там дали е бил в добри контакти с Ермак, с Резников или с някой друг, но тук виждам конфликт на интереси и виждам как агенти за влияние са в нашата изпълнителна власт. Докога изпълнителната власт на България ще служи на други интереси?! Време е българската изпълнителна власт да бъде в ръцете на българи и да отстоява българския национален интерес. Време ни е за възраждане! Да възродим българската държавност! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, защо не задаваме втори въпрос? Ами, уважаеми колеги, от отговорите, които получавахме, нямаше смисъл да се задава втори въпрос. Всеки един от отговорите беше така завоалиран, че дори да зададеш по три начина един и същи въпрос, отговорът щеше да бъде един и същи. На следващо място, господин Тагарев, не може да не е притеснително, че сте били в украинската армия по един или друг начин, защото в момента този военен конфликт оказва най-голямо влияние по световните процеси – това е безспорен факт – най голямо влияние върху Стара Европа, респективно върху България. Лесно се говори от тази трибуна на климатик. Да, лесно се говори, но какво се случва в Украйна и колко са загиналите? По данни на определени служби, които излизат официално медийно – около 400 хиляди. Как Ви се струва това нещо? Имало ли е по голяма трагедия от това и считате ли, че даването на оръжия ще помогне за решаване на военния конфликт? Не, не считам. Затова ние от БСП винаги сме говорили, че мирният процес е този, който трябва да бъде следван, и преговори, а не даване на оръжия. И разбира се, че най-голямата опасност е България да бъде въвлечена в такъв военен конфликт и няма какво да се правим, че не разбираме за какво иде реч. Така че винаги сме заставали зад тезата, че трябва да сме много по-внимателни, когато обсъждаме този проблем. Това е най-големият проблем на нашето време и на нашите дни. На следващо място, ако си спомняте, имаше изказване на президента Радев, че ще внесе в Народното събрание всяка една следваща партида оръжия, която се дава, да бъде обсъждана отново в Народното събрание. Уважаеми господин Министър, аз Ви моля да видите всички тези изказвания и смятам, че това трябва да стане реалност, не с Министерския съвет да бъдат давани следващите партиди оръжия, каквито и да са те. Не може в Сената, нарочно пак казвам, за втори път давам примери, единствено зад Океана да бъдат обсъждани в Конгреса, извинявайте, какво ще се предоставя, а българският парламент да не го обсъжда! Дали на нас ни харесва, дали на Вас Ви харесва, дали на Министерския съвет му харесва – да или не, Конституцията е така написана, че тези решения се взимат тук в Народното събрание. Затова аз Ви моля, вижте го това! Считаме, че това трябва да стане практика и тук да бъдат обсъждани, ако има следващи пакети. Дано да няма, дано да няма такива! И на следващо място, тъй като видях, че много хора милееха за обновяването на Българската армия. Да Ви припомня, че през тези 30 години много пъти и Политическа партия ГЕРБ, и „Демократична България“ под една, втора или трета форма, в която се прераждаха в политическото пространство, правеха модернизация на Българската армия и винаги казваха, че ще даваме старо оръжие, за да можем да заменим с ново модерно. С кое ново модерно заменихме? Може би нашата армия в момента е по-боеспособна от това, което беше? Или може би – това, което споменах и в изложението – от 2400 танка не сме стигнали до 10% от тях? Или какво се случи с авиацията, какво се случи с ракетните дивизиони? Кое не е ясно?! И затова наистина, ако сме българско Народно събрание, трябва да направим така, че да имаме боеспособна Българска армия, а не да говорим ала-бала приказки от тази трибуна с някого си или за някого си, а да мислим за въоръжените сили на Република България. И това призовавам да направи Народното събрание! Благодаря Ви.