11 юли 2023 г.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път ВЪЗРАЖДАНЕ изказва своето несъгласие за начина, по който се харчат средствата от държавния бюджет, в това число от бюджета за отбрана. Начинът, по който е сключен Договорът, Програмата, която се използва, която е разточителна, която харчи повече средства, отколкото ако същата техника беше закупена през друга програма. В крайна сметка имаме едно харчене на пари, което няма да доведе до крайния резултат, а именно до повишаване на бойните способните на Българската армия или поне не в такъв обем, какъвто би заслужавало похарчването на тези милиони. Искам да отправя и конкретно предложение по отношение на необходимостта да бъде засекретен този договор и нищо не налага неговото засекретяване, освен желанието да скрием от българските данъкоплатци по какъв начин Народното събрание през бюджета на Министерството на отбраната харчи средства, които не допринасят в необходимия обем за изпълнение на основната задача, а именно повишаване на бойните способности. Крайно време е да започнем да се отнасяме ние тук в тази зала и най-вече колегите от управляващото мнозинство – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, с по-голямо внимание към отбраната, към бюджета за отбрана и най-важното към повишаване на бойните способности на армията. В момента, в който ни потрябва боеспособна армия, ще бъде късно да се питаме правилно ли похарчихме парите, какви способности създадохме, колко са трайни тези способности и до каква степен можем да ги използваме във военно време, до каква степен са зависими от външни източници, външна фактори? Всичко това е нещото, за което трябва да си задаваме въпроса сега и да се отнасяме с много по-голяма прилежност и прецизност към харченето на тези средства, защото всеки един похарчен лев трябва да води до реално повишаване на бойната способност на Българската армия, защото, пак казвам, в момента, в който ни потрябват бойните способности на Българската армия, ще бъде твърде късно да ги изграждаме. Ние трябва да ги изградим сега – с внимание, със старание, с грижа към детайла. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поради тази причина няма да подкрепим на второ четене този законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Дами и господа народни представители! Моята процедура, господин Председател, е да подложите на гласуване пряко излъчване на изключително важния дебат, който предстои, тъй като изборът на управител на Националната здравноосигурителна каса мисля, че трябва да бъде достояние до всеки български гражданин или поне всеки, който пожелае и се интересува от дебатите, които ще проведем тук. Затова моля камерите на БНТ 1 и микрофоните на Българско национално радио да бъдат включени, след като залата гласува това мое предложение. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Изборът на председател на Националната здравноосигурителна каса е един от най-важните избори, а може би след правителството и бюджета по думите на управляващото мнозинство изборът на регулатори е най-важното и отговорно поведение на народните представители. И аз не мога да разбера защо искате и този важен избор да бъде скрит от очите на българските граждани, на тези хора, които са ни изпратили тук. Уважаеми господин Председател, наистина апелирам за прегласуване, в което народните представители да дадат възможност на българските граждани да видят избора на бъдещия управител на Националната осигурителна каса. Още повече ме притеснява, вероятно изборът е предрешен според Вас, тъй като разбрахме, че има внесен законопроект, с който да се удължи управлението на досегашния подуправител. Ако действате под някакви други въздействия, моля, кажете го. Няма смисъл този цирк да се прави, да се играе на някаква демокрация, да се играят някакви процедури, да се излъчват кандидати, които да бъдат изслушвани, а в крайна сметка раздорът в управляващото мнозинство относно разпределението на постовете в регулаторите да не е завършил. В момент, в който трябва да бъде избран председател, Вие внасяте законопроект за продължаване на срока на подуправителя.

Това е по същество, точно така, но, господин Председател, процедурата ми е за прегласуване – точката да бъде предавана по БНТ и БНР, за да могат българските граждани да видят в крайна сметка какъв председател на Националната здравноосигурителна каса е предложен и ще защити своята кандидатура тук от тази трибуна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно изслушване на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 23 юни 2023 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г.) На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по здравеопазването проведе изслушване на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 23 юни 2023 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г.) На заседанието присъстваха съветникът на министъра на здравеопазването, доц. д-р Антон Тонев, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските и неправителствените организации. Ръководещият заседанието на Комисията по здравеопазването доц. д-р Васил Пандов информира народните представители, че в определения срок в Деловодството на Народното събрание от парламентарните групи са постъпили предложения за кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на внасянето им, както следва: 1. Предложение от парламентарна група ВЪЗРАЖДАНЕ с вх. № 49-352-00-3 от 28 юни 2023 г. за кандидатурата на доктор Тодор Петков Хинов. 2. Предложение от парламентарната група на ГЕРБ-СДС с вх. № 49-352-00-4 от 28 юни 2023 г. за кандидатурата на госпожа Иванка Димитрова Динева. 3. Предложение от парламентарната група „БСП за България“ с вх. № 49-352-00-5 от 28 юни 2023 г. за кандидатурата на проф. д р Жени Стайкова Николова. Доцент Пандов поясни, че в Деловодството на Народното събрание е постъпило писмо с вх. № 49-352-00-3 на 30 юни 2023 г., с което парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ оттегля предложението си за кандидатурата на доктор Тодор Петков Хинов. Доцент Пандов уточни, че към предложенията за управител на НЗОК, внесени от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и от парламентарната група „БСП за България“, са приложени всички документи съгласно изискванията на Раздел I, т. 2 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 23 юни 2023 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г.), наричани по-нататък „Процедурни правила“. На основание Раздел IV, т. 1 от Процедурните правила е изпратено писмено искане до главния директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проверка на гражданството съгласно изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и за отсъствието на правното ограничение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. След извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е установено, че кандидатите госпожа Иванка Димитрова Динева и проф. д-р Жени Стайкова Николова отговарят на изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване относно наличието на българско гражданство и че за госпожа Динева и проф. Стайкова отсъства правното ограничение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 21, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване и на Раздел IV, т. 1 от Процедурните правила е изпратено писмено искане до дирекция „Управление на човешките ресурси“ на Народното събрание за извършване на проверка на обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване. След извършване на проверката на Комисията по здравеопазването е предоставено електронно служебно свидетелство за съдимост, с което се удостоверява, че кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса госпожа Иванка Димитрова Динева и проф. д-р Жени Стайкова Николова не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по чл. 78а от Наказателния кодекс. На основание Раздел III, т. 1 от Процедурните правила е изпратено писмено искане до председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българката народна армия за извършване на предварителна проверка на кандидатите за управител на НЗОК за установяване на принадлежност към органите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. След извършване на проверка от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българката народна армия е установено, че не са открити документи, отнасящи се до кандидата за управител на НЗОК професор Жени Стайкова Николова. В отговора на Комисията се посочва, че съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия лицата, родени след 16 юли 1973 г., не подлежат на проверка, поради което за госпожа Иванка Димитрова Динева не е извършена проверка. Доцент Пандов поясни, че постъпилите предложения и всички документи на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса са публикувани в установения срок на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. При извършване на проверката на представените документи на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса Комисията по здравеопазването установи, че постъпилите предложения за кандидат за управител на НЗОК с вх. № 49-352-00-4 от 28 юни 2023 г. и с вх. № 49-352-00-5 от 28 юни 2023 г. и представените към тях документи отговарят на извикванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и че предложените кандидати госпожа Иванка Димитрова Динева и проф. д-р Жени Стайкова Николова отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване. Въз основа на извършената проверка Комисията по здравеопазването с 13 гласа „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ прие решение до изслушване да бъде допуснат предложеният кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса госпожа Иванка Димитрова Динева, тъй като представените с предложението документи отговарят на изискванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и кандидатът отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване. Въз основа на извършената проверка Комисията по здравеопазването с 15 гласа „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ прие решение до изслушване да бъде допуснат предложеният кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса проф. д-р Жени Стайкова Николова, тъй като представените с предложението документи отговарят на изискванията за допустимост по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила и кандидатът отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване. Изслушването на предложените кандидати се проведе по реда на Раздел V от Процедурните правила, като с цел осигуряването на пълна публичност и прозрачност при избора на управител на Националната здравноосигурителна каса заседанието беше излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание. В съответствие с разпоредбите на Раздел IV, т. 5 от Процедурните правила кандидатите за управител на НЗОК бяха представени от вносителите на съответните предложения и изслушани от Комисията по здравеопазването по азбучен ред на собствените им имена. Кандидатурата на проф. д-р Жени Стайкова Николова за управител на Националната здравноосигурителна каса, предложена от парламентарната група „БСП за България“, беше представена от господин Георги Гьоков. Той информира народните представители, че проф. д-р Жени Стайкова завършва медицина в Санкт Петербургската медицинска академия „И. Мечников“ през 1984 г. Завършва магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт в Медицински университет – София, и магистратура по публична администрация и административни практики в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г. Притежава специалност „Комунална хигиена“ от МНИИГ „Ф. Ф. Ерисман“ – Москва, и втора специалност „Социална медицина“ от Висш медицински институт – Пловдив. През 2008 г. тя придобива образователна и научна степен „Доктор“, от 2010 г. е доцент, а от 2018 г. е доктор на науките и професор в Медицинския университет – София. Господин Гьоков допълни, че професор Жени Стайкова притежава богат управленски и преподавателски стаж. В периода 1995 – 1998 г. е директор на Хигиенно-епидемиологичната инспекция – Кърджали, от 2001-а до 2011 г. е директор на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – Кърджали, а от 2009-а до 2011 г. е директор на Районния център за здравеопазване – Кърджали. В периода 2014 – 2015 г. е била директор на Националния център по обществено здраве и анализи, както и председател на Съвета на директорите на МБАЛ „Пловдив“ АД. От 2018 г. е професор в Медицинския университет – София, Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров“, катедра „Превантивна медицина“ и хоноруван професор в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. От 2021 г. е председател на Съвета на директорите на МБАЛ „Св. Пантелеймон – Ямбол“ АД, град Ямбол. Професор д-р Жени Стайкова има множество допълнителни квалификации, научни публикации в областта на общественото здраве, околната среда и здравния мениджмънт. Била е и ръководител на редица европейски и национални проекти. В заключение, господин Гьоков подчерта, че представената информация дава основанието и убедеността на парламентарната група „БСП за България“ да предложи и защити кандидатурата на проф. д-р Жени Стайкова за управител на Националната здравноосигурителна каса. В своето изложение професор Стайкова посочи като своя основна цел превръщането на Националната здравноосигурителна каса в ефективен орган за ефикасно разходване на публичния финансов ресурс. Тя подчерта, че реализирането на тази цел може да бъде постигнато чрез ефективен мениджмънт на публичния финансов ресурс, приоритизиране на профилактиката на болестите и промоцията на здравето, тъй като България е водеща по заболяемост, смъртност и инвалидизация от хронични незаразни болести като инсулти, инфаркти, диабет, остра обструктивна белодробна болест, онкологични заболявания и други. Според нея е необходимо създаването на механизъм за по-адекватно остойностяване на клиничните пътеки, като вложеният финансов ресурс да е обвързан с резултата от лечението, а не с извършените медицински дейности, както и прецизирането на хоспитализациите, свързани с вече диагностицирано заболяване. Така например при онкологично болни пациенти, които се проследяват през определен брой месеци, необходимите изследвания да се правят амбулаторно, без болничен престой, както и други изследвания като колоноскопията например. Професор Стайкова предвижда да направи предложения за нормативни и административни промени с цел оптимизиране на разходите за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично със средства от бюджета на НЗОК, тъй като в България разходите за лекарства са 27%, при средни стойности от 15 – 18% за Европа. Тя допълни, че следва да се има предвид, че ефектът би бил баланс между намаляване на разходите на вече заплащаните продукти и навлизането на нови терапии, което на практика ще компенсира намаления разход. Според професор Стайкова е необходимо инициирането на законодателни промени, с които да се даде възможност на НЗОК да сключва договори със своите партньори по определени критерии при съобразяване с Националната здравна карта. Също така следва да има промяна в баланса между финансирането на дейностите по профилактика на болестите и промоция на здравето, болнична и извънболнична помощ и лични вноски с цел достигане на европейските стандарти. Необходимо е въвеждането на публичност и отчетност на обществения ресурс и по-строг и системен контрол по разходването му чрез създаването на аналитично звено в НЗОК, което да анализира и обобщава голямата по обем постъпваща информация. Сред нейните приоритети ще бъдат и финализирането на електронната информационна система и създаването на електронно досие на пациента със съответна защита на личните данни, извършването на анализ на възможностите за оптимизиране на финансирането на медико-социални грижи за възрастните и стари хора, както и осигуряването на медицинска помощ в отдалечени и труднодостъпни райони. Професор Стайкова поясни, че ще заложи на диалогичност във взаимоотношенията с партньорските страни за вземане на адекватни решения за оптималното разходване на публичните средства и оптимизиране дейността на НЗОК в полза на осигурените лица и работещите в системата на здравеопазването. В заключение, професор Стайкова подчерта, че за осъществяването на тези приоритети ще потърси съдействие от Надзорния съвет на НЗОК, Министерството на здравеопазването, съсловните и пациентските организации за промяна в действащото здравно законодателство. В изпълнение на Раздел V, т. 5 от Процедурните правила доцент Пандов представи в резюме всички становища и въпроси към кандидатите за управител на НЗОК, постъпили в Комисията по здравеопазването от лицата по чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Института за пазарна икономика, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, Българската болнична асоциация, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българската асоциация за закрила на пациентите, Асоциацията на университетските болници в Република България и вестник „Капитал“. По отношение на кандидатурата на професор Стайкова в становището на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз се посочва, че съсловните организации познават професор Стайкова като лекар, работил в областта на общественото здравеопазване в структурите на РИОКОЗ, РЦЗ, РЗИ, както и като директор на Националния център по обществено здраве и анализи. По време на обсъждането народните представители поставиха конкретни въпроси във връзка с осъществяването на ефективен контрол върху разходването на средствата по бюджета на НЗОК, политиката в областта на лекарствените продукти, гарантирането на сигурността на информацията, която се съхранява в базата данни на НЗОК, мерките за намаляване броя на неосигурените лица, остойностяването на труда на медицинските специалисти, осигуряването на медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони, предоставянето на гериатрична грижа и относно въвеждането на критерии за ефективност, контрол и качество на извършваните дейности. Професор Стайкова отговори конкретно и изчерпателно на всички поставени въпроси, както от страна на лицата по чл. 90, ал. 4 от ПОДНС, така и на народните представители. Кандидатурата на госпожа Иванка Димитрова Динева за управител на Националната здравноосигурителна каса, предложена от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, беше представена от проф. д-р Костадин Ангелов. Той информира народните представители, че госпожа Динева има 21 години професионален опит в системата на здравеопазването, включително и в управлението на Националната здравноосигурителна каса.“ След нейното представяне се пристъпи към изложение от страна на госпожа Динева. В своето изложение госпожа Динева поясни, че основните ѝ приоритети са продиктувани от факта, че през всички години работа в здравния сектор е имала една водеща кауза, която е свързана с правата и достъпа на пациентите до качествено здравеопазване. Пристъпи се към поставяне на въпроси от лицата по чл. 90, ал. 4 от ПОДНС, както и от народните представители. В хода на обсъждането се поставиха конкретни въпроси във връзка с необходимостта от преструктуриране на болничната и извънболничната помощ, заплащането на труда на медицинските специалисти, въвеждането на санкции при неправомерен достъп до информационната система и базата данни на НЗОК, ролята на управителя на НЗОК в здравната система, наличие на проблеми в системата на НЗОК и начините за разрешаването им, доплащането от услуги в Националните рамкови договори, необходимостта от реформи в администрацията на НЗОК и РЗОК, наличие на конфликт на интереси в периода 2014 – 2017 г. по отношение на заеманите длъжности, причините за недоволството от системата от страна на пациентите и на медицинските специалисти, интегрирането на информационната система на НЗОК и Националната здравноинформационна система, подобряване на предварителния контрол от страна на НЗОК, предоставянето на гериатрична грижа, финансирането на продължителното лечение и относно осъществяването на ефективен контрол на качеството на медицинската помощ при разходването на средствата по бюджета на НЗОК. Госпожа Динева отговори конкретно и изчерпателно на всички поставени както от страна на лицата по чл. 90, ал. 4 от ПОДНС, така и на народните представители въпроси. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да проведе разисквания и да гласува по реда на Раздел VІ от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 23 юни 2023 г., предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса по списък, съгласно Приложение № 1 и прилага съответните проекти на решение за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, както следва: Списък на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, които са допуснати до изслушване в Комисията по здравеопазването, изготвен на основание Раздел IV, т. 5 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и процедурата за избор от Народното събрание, приети с решение на Народното събрание на 23 юни 2023 г. 1. Професор доктор Жени Стайкова Николова 2. Госпожа Иванка Димитрова Динева.“ Предвид изявлението за оттегляне на единия кандидат, ще прочета само Проекта на решение за избор на единия кандидат. „РЕШЕНИЕ за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 19, ал. 1 и 5 от Закона за здравното осигуряване РЕШИ: Избира Жени Стайкова Николова за управител на Националната здравноосигурителна каса с мандат до 12 март 2025 г.“ Благодаря.

Господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Ние от „БСП за България“ се отнасяме изключително сериозно към избора на ръководства на Касата, на регулаторни органи и предлагаме подготвени хора, така ще продължим и занапред като политика на нашата парламентарна група. Днес ще Ви представя кандидатурата на госпожа Жени Стайкова – доктор на медицинските науки, която е безукорно професионална, със сериозен управленски опит, със сериозен научен опит, абсолютно безукорна без никакви съмнения за нейната почтеност или съмнения за злоупотреби със закона за лично облагодетелстване през всичките години, в които е работила в системата. Тя завършва Медицинска академия „Мечников“ през 1984 г., има специалност „Комунална хигиена“, а от 1987 г. и втора специалност „Социална медицина“. Магистър е по „Здравен мениджмънт“ – Медицински университет – София. Специалност „Публична администрация – административни практики“ в Софийския университет „Климент Охридски“. През 2008 г. придобива диплома за образователна и научна степен „доктор“ на Висшата атестационна комисия към Министерския съвет. През 2010 г. – свидетелство за научно звание „доцент“ на Висшата атестационна комисия към Министерския съвет, а през 2018 г. успешно защитава научна степен „доктор на науките“ в Медицинския университет – София. От 2018 г. е професор в Медицинския университет в София във Факултета по обществено здраве, катедра „Превантивна медицина“. Практически е работила като координатор в ХЕИ – Кърджали, а в периода 1995 – 2014, е последователно директор на ХЕИ, на РИОКОЗ, на РЦЗ и на РЗИ. През 2014 г. е директор на Националния център по обществено здраве и анализи. Била е председател и заместник-председател на съвета на директорите на МБАЛ – Пловдив. От 2016-а до 2018 г. е заместник-управител на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Сердика“ – София. Понастоящем е председател на Съвета на директорите на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ в Ямбол. Има голям принос за реализирането на дългосрочната интервенционна програма СИНДИ на СЗО – Световната здравна организация в България, за профилактика на хроничните незаразни болести. Експерт е по обществено здраве и здравен мениджмънт, профилактика на хроничните незаразни болести, околна среда и здраве. Била е ръководител и координатор на редица европейски проекти по Оперативна програма „Трансгранично сътрудничество“, човешки ресурси и административен капацитет. Била е координатор на европейския проект ЕПСИЛОН с партньори – Факултет по обществено здраве – Медицински университет – София, и Медицинския университет град Милано – Италия. Тя има сериозен международен и европейски опит по тези програми. Преподавала е в Пловдивския университет и в медицинския университет в Плевен като доцент, а от 2014-а е доцент и професор в Медицинския университет – София, Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров“, катедра „Превантивна медицина“. Преподавател е и в Университета „Проф. Асен Златаров“ – град Бургас. Това е нейната преподавателска кариера и опит. Тя се занимава обаче и с млади хора – помага им да навлязат в професията, била е научен ръководител на дипломанти и докторанти, рецензент на дипломни работи в магистърски програми по обществено здраве и здравен мениджмънт, управление на здравните грижи и на дисертационни трудове. Участва в научни журита за добиване на степени и звания, както и в комисии за одит на докторски програми. Научна работа – представила е доклади и научни съобщения в областта на общественото здраве на престижни форуми у нас и в чужбина. Има над 150 публикации в български и чужди издания – самостоятелно и в съавторство, в това число монографии, учебници и ръководства по хигиена, здравен мениджмънт, епидемиология на хронични незаразни болести. Тя има и публицистична дейност – член е на редакционните колегии на научни списания в България и в чужбина, член на Българския лекарски съюз, на Световната организация по епидемиология на околната среда, Националното сдружение за здравна политика и мениджмънт, на Българското научно дружество по обществено здраве, на Българското сдружение по превантивна медицина, заместник-председател на Сдружение „Обществена коалиция за здраве“ и член на Съюза на учените в България. Има много награди и грамоти за принос в осъществяване на националната здравна политика и постигнати високи резултати в здравеопазването. Мисля, че Ви представям една абсолютно безупречна, високопрофесионална почтена кандидатура – човек, на когото можем спокойно да поверим управлението на Националната здравноосигурителна каса и грижата за здравето на българските граждани. Призовавам Ви да я подкрепите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че това е един от важните избори, които предстои да бъдат направени, а и се надявам, че ще подкрепите кандидатурата на един честен, достоен човек, на един човек, който иска в крайна сметка да започнат промените в здравеопазването. Господин Министър, Вие сте министър, може би в най-тежкия ресор, благодарение на колегите отдясно, благодарение на ГЕРБ. Може би през последните 15 години това е най-съсипаният сектор в държавата. Първо, десните направиха така, че здравето се превърна в стока. След това от ГЕРБ направиха така, че специалистите напуснаха страната, нароиха се безброй много частни болници за сметка на държавните, където главно се източва един огромен финансов ресурс. Липсата на специалисти е очевидна и всички говорят за колапс, който ни предстои. Говорим за след две – три години, като започнем от медицински сестри, от доктори… Не е тайна, че инфекционисти почти няма в болниците. Защо няма? Защото, колеги, болниците са търговски дружества, никой не желае да открива подобно отделение, което не носи средства, никой не желае да се обучава, защото надали ще му се предостави и възможност. Тежките случаи се прехвърлят на държавните болници, защото частните, облагодетелствани от политиката на ГЕРБ, направиха така, че завладяха целия пазар и хората са оставени сами да се оправят. Накратко, това е една картинка, с която се сблъсква в ежедневието си всеки един български гражданин. Всеки един, който се е докоснал до здравеопазването, вижда и до момента никой нищо не предприема като действия. Надявам се, господин Министър, Вие да предприемете някакви действия, но се съмнявам, имайки предвид мнозинството, което стои зад Вас, че ще успеете да промените нещо в здравеопазването. Първото, което трябва да се промени, е, разбира се, болниците просто не трябва да бъдат търговски дружества и най-накрая, здравеопазването да служи за хората, здравеопазването, което да бъде достъпно, защото тези доктори, които са се клели в Хипократовата клетва, не трябва да гледат пациента в портмонето, а просто да му помогнат. Само че това бяха едни други времена. Сега времената са наистина на търговия и в това няма – може би някой ще каже – няма нищо срамно, само че всички тук – народните представители, имате близки, които Ви молят за услуги, за да имат достъп до качествено здравеопазване и това е благодарение, пак казвам, на политиката, която се водеше отдясно. Ние предлагаме на Вашето внимание човек, който има желание да започне наистина реформи най-вече съвместно с Министерството. Ако Вие, разбира се, господин Министър, имате желание, ако мнозинството има желание, то ще си проличи след малко с гласуването на професор Стайкова, която желае наистина най-вече да въведе контрол. Контрол на харчовете, колеги, защото ние имаме един бюджет от приблизително седем милиарда лева. Седем милиарда лева, които някъде потъват, които някъде изчезват, защото аз не знам човек или някой народен представител да стане тук и да каже аз съм доволен от българското здравеопазване – да стане и да го защити, да каже това е най-хубавото здравеопазване в момента, преди това, което беше – държавното, е много лошо. Сега, когато има частни болници, сега, когато частните болници не могат да излекуват пациент, го пращат в държавните болници. Ето това е хубавото здравеопазване. Само че професор Стайкова е човек, която ще се бори и най-вече срещу тази огромна несправедливост. Първо, хората наистина да бъдат лекувани в болниците, да получават нужните грижи, така че хората да бъдат удовлетворени. Второ, разбира се, че пътеките трябва да бъдат остойностени и трябва наистина да се види каква е реалната им стойност, защото надали има и лечебно заведение, което да не казва и да не Ви е споменало, че трябва да се обърне внимание. Но големият въпрос, колеги, е тези 7 млрд. лв. къде отиват. И тук въпросът е защо изведнъж започнаха да падат кандидатурите и остана само кандидатурата на един честен и достоен човек, който желае да се справи с проблемите на здравеопазването, а другите, за които имаме конкретни съмнения през миналото, бяха оттеглени. Може би трябваше да има сблъсък, може би трябваше да има, за да се видят идеите, но в крайна сметка съм убеден, че остава единствената достойна кандидатура, на която може би трябва да ѝ се даде най-вече шанс, но трябва и да ѝ се даде не само шанс с гласуване, но и подкрепа от страна на народните представители, за да започнем промяната. Дали тази промяна, както сте се кръстили Вие от Промяната, сте съгласни да я направите, зависи от това какво ще направите в момента. Здравеопазването е наистина тема, която, за съжаление, през годините, колапса, благодарение на ГЕРБ, няма да го повтарям, защото това е така, защото през годините те правеха само анализи, анализи, анализи, а всички доктори и медицински сестри напускаха страната и останахме така, че болниците са в дългове, липсват кадри, започва този здравен туризъм към една съседна нам държава. Защо? Защото ние тук де факто не можем да отговорим на нуждите на населението, при положение че сме отделили един такъв огромен финансов ресурс от 7 млрд. лв. и трябва да се предприемат някакви стъпки. Господин Министър, Ваша е задачата в момента да сложите началото на подобни действия. Убеден съм, че с професор Стайкова ще бъдете добър тандем, екип, който наистина да върне доверието в здравната система, защото ние през годините загубихме това доверие. Важно е хората да повярват, че тези вноски, които, между другото, ГЕРБ откраднаха – приблизително 2 млрд. лв., които наистина бяха за конкретни реформи и тогавашният министър Дянков просто ги взе и тук се защитаваха тези хора, та на тези наистина лоши политики, лоши практики веднъж завинаги трябва да кажем „стоп“. Сега вече имаме партия, която уж иска промяна – сега ще видим с гласуването, дано ГЕРБ да са си извадили поуки от това, което са направили до момента, но в крайна сметка сега е важно, уважаеми дами и господа народни представители, да подкрепим един честен, достоен човек, който няма нищо общо с комисионите, няма нищо общо с парите под масата. Човек, който иска просто да сложи контрола в Здравната каса, защото, ако наистина искаме да имаме добро здравеопазване, трябва да започнем с контрола. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще започна с нашето учудване, че беше прочетен от доцент Пандов един доклад, от който половината беше безсмислен. Всъщност загубихме доста време в Здравната комисия, изслушвайки кандидатурите с идеята, че ще имаме двама кандидати. За мен е безкрайно странно как в последния момент единият кандидат по някакви конюнктурни причини се оттегля, което ми прилича на кандидатурата на един много известен треньор по футбол, който, като го назначаха на работа, след една седмица по лични причини напускаше работа. Не звучи сериозно и не звучи, разбира се, аргументирано. Вероятно има причини и подбуди, за които ние не знаем. Аз персонален анализ на качествата на професор Стайкова няма да направя – не мисля, че е редно, но за мен поне е достатъчно противоречиво като идея да гласуваме за единствен кандидат на структура, която разполага с може би един от най-големите бюджети на страната. Безкрайно отговорна е тази позиция и тя води зад себе си много неща. На първо място, това е абсолютната съгласувана политика със Здравното министерство, със здравния министър и, разбира се, с управляващото мнозинство. Не зная доколко политиката, която беше представена на Комисията, може да бъде защитена, при положение че управляващото мнозинство има други идеи, други виждания по темата, а ние сами виждаме, че управляващото мнозинство предлага кандидат за управител на Здравната каса, което е много притеснително. Също така трябва да кажа, че представената рамка за работа на Здравната каса не ни удовлетворява от гледна точка на нашите виждания или най-вече по формирането и справянето с невероятната криза, която едва ли действително някой може да оспорва, имайки предвид положението в здравните грижи и плащанията от Здравната каса. Здравната каса дълго време беше един инструментариум, който се използваше за изплащане на дейности и функции, които в никакъв случай не отговаряха на необходимостта на българското общество. Именно затова аз силно се надявам, че ще имаме възможност за в бъдеще да разгледаме поне повече от една кандидатура за управител на Здравната каса. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. (Реплики от „БСП за България“.) Какво? Да удължим времето? Господин Председател, моля да удължите времето. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, няколко думи и от мен. Няма да се спирам на политиките. Мисля, че достатъчно подробно този въпрос беше обсъден и в Комисията, когато бяха представени кандидатурите, но се чувствам длъжен да кажа няколко думи за професор Стайкова във връзка с работата ѝ като председател на Съвета на директорите на Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“. Имах възможността да работя много тясно с нея в последните две години по целия кръг от проблеми, свързани с изграждането на новата сграда на болницата и целия комплекс от мерки, които изискват една болница да може да заработи. Моите впечатления от професор Стайкова са, че е човек, който наистина взима присърце проблемите, за които отговаря. Ако днес сме почти на финала на реализацията на този голям проект не само за област Ямбол, но и за България, това в голяма степен се дължи на професор Стайкова. Професор Стайкова е човек, който е екипен играч, ако мога така да се изразя, човек, който комуникира позитивно и добре проблемите, знае към кого да се обърне, как да мобилизира подкрепа там, където тя е необходима. Има изключително добро познаване на системата на здравеопазването, което следва не само от нейната богата биография, но и конкретната дейност, за което мога да потвърдя, както казах, като резултат от нашата съвместна работа. И мисля, че е дошло време в България да се дава приоритет на хората, които наистина могат и имат желанието да свършват необходимата работа, а не на чисто партийни и политически назначения, които много често изглеждат удобни, но в края на краищата се оказва, че целите, които се поставят, са малко по-различни. Аз като че ли нямам съмнение, че нейната кандидатура днес, за съжаление, ще бъде отхвърлена, защото и когато беше представена, една голяма част от народните представители в залата от управляващото мнозинство не слушаха особено внимателно, защото вече си имаха идея, че нещо друго вероятно са планирали да направят и ще се случи. Но аз искам да благодаря на професор Стайкова за нейната работа досега като председател на Съвета на директорите и ѝ пожелавам да успее да финализира този голям проект, както казах. Но ѝ благодаря и за това, че се ангажира и прие да бъде кандидат за управител на НЗОК, защото мисля, че тя поставя много високо летвата със своята кандидатура. И каквото и да сте решили да правите оттук нататък, аз първо Ви призовавам да я подкрепите, но ако не го направите, наистина опитайте се да намерите човек, който поне донякъде да отговаря на тези високи критерии, които тя поставя със своята професионална биография и житейски път. Благодаря.

Уважаеми български граждани, необичайно мълчание в парламентарната зала по такъв важен въпрос от управляващото мнозинство. Защо ли? И защо да не си кажем истината. За какво става дума днес. Имаше две кандидатури. Ние от БСП представихме, както вече казах, професионален авторитет, човек с управленски опит, научни качества – абсолютно безукорна биография. Другият кандидат беше оттеглен сутринта внезапно, но – обърнете внимание – това оттегляне върви заедно с внасяне на промени в закона, в които се казва, че като не бъде избран управител на НЗОК, то заместник може да изпълнява тази длъжност до безкрай. Виждате ли какъв е истинският замисъл и защо е това мълчание? Преди месец и нещо при формирането на кабинета Ви казахме от тази трибуна, че паралелната държава се прегрупира, за да оцелее и да продължава да управлява. Днес виждате поредния епизод от това прегрупиране. Управляващите ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ не могат да се разберат за порциите на властта, в конкретния случай за НЗОК. Кандидатурата на ГЕРБ сутринта беше обявена от ПП-ДБ, че няма да бъде подкрепена от тях. ГЕРБ видяха, че нямат мнозинство, и я оттеглиха. Да чухте да се говори за професионални качества, за управленски качества, за подходящ човек, който да управлява този огромен ресурс често и почтено, без да допуска да се краде и тези пари да стигат до повече български граждани? Да чухте нещо такова? Нищо подобно! Днес виждате една от сцените – брилянтна сцена – на задкулисие, на прегрупиране, на овладяване на регулаторните органи, което чухте и в един запис преди месец може би. Записът се изпълнява стъпка по стъпка – овладяване на държавата, разпределяне на порции и на власт без грам мисъл за българския народ. Това представлява днешното управляващо мнозинство от ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ. Ние ще бъдем алтернатива и опозиция на това. И – да, днес представяме професор Жени Стайкова, другата седмица ще представим нашия кандидат за БНБ. Само да не видим същата игра, уважаеми управляващи, поне я правете по-грамотно, защото днес Ви лъсна истинското намерение. Мълчите, нито един упрек, нито един въпрос към нашата кандидатура и в същото време тихомълком внасяте закон, който казва – няма да бъде избран председател на НЗОК, заместникът ще продължава да управлява. Защо? Защото ние не се разбрахме, тоест Вие не се разбрахте за разделянето на порциите на властта. Това е, уважаеми български граждани, истината днес. Изобщо не ги е грижа за Вас, за Вашето здраве и за Вашето бъдеще! Интересува ги единствено тяхното, порциите от властта и разпределението помежду им, което – уви, не могат да направят и затова цялата държава сме заложници на това, че задкулисието се прегрупира. (Реплики от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Нинова, наистина странно мълчание, странна тишина в залата. Но на мен ми е ясно защо. Защото кандидатурата на ГЕРБ и такава, каквато няма от „Продължаваме Промяната“, не е минала през техния борд за утвърждаване на кадри. Господин Председател, такъв борд за утвърждаване на кадри нямаше в Правилата и сега българският парламент е превърнат в заложник за това защо управляващото мнозинство, измисляйки си някакъв борд, през който ще прекарват всички кадри и когато не може да ги прекарва, ще опорочава процедурите, има ли смисъл от това, което правим, колеги? Две седмици занимаваме българските граждани с това, че трябва да се избере председател – управител на Националната здравноосигурителна каса?! Вие говорите за някакъв борд и си разпределяте тези постове и тези позиции скрито, тайно. А има публични правила, нали така – Вие ги изчетохте, господин Председател? Госпожо Нинова, Вие одобрявате ли този подход за националните регулатори, за тези най-важни позиции в българската държава, един таен борд, едно задкулисие да ги разпределя, а ние тук да имитираме някаква публичност, някакъв разговор, някакъв дебат – каним кандидатите, те идват, представят се, защитават своите позиции и биографии и в крайна сметка сядат двама или трима, решават и ще ни бъде сервирано решението на борда вероятно другата седмица. И понеже все още бордът не е решил кой, дайте сега ще променяме закона. Колеги, направете си борд и за законодателство – такова, което да замести истинския парламентаризъм. Защото, госпожо Нинова, парламентаризмът, демокрацията и публичността според мен изчезнаха в тази държава още по-силно през управлението на ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“.

Да, продължава в държавата да съществува една публична действителност, едно лицемерие и двойственост за пред хората и онази скритата, дълбоката и паралелната – задкулисието, което взема истинските решения. Факт! Страшно съжалявам, че „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ пропиляха енергията от 2020 г. за сериозна промяна в България, за промяна на модела ГЕРБ. Това беше загубено време. Имам чувството, че направихме един празен кръг и се върнахме в изходна позиция. Наистина тежък извод, но уви! За нас обаче е важно, че ние оставаме през това време загубено последователни, принципни, отговорни, партия с кадри, които може да представи – кадри, които искат да променят този модел и посоката на развитие на България, това е важното за нас и тази принципност изразяваме не само чрез кадровата си политика, чрез законодателство, чрез публични позиции, винаги ясни и категорични. Искаме промяна на този модел. А моделът на здравеопазване е един от най-ярките случаи на задкулисие, на кражби и на корупция. То е част от голямата промяна за България. Ще продължим да искаме, да настояваме, да предлагаме и с това, което можем като парламентарна група, да действаме и на практика. И наистина очаквам една дума, поне да кажете нещо! Това е абсолютно неприемливо мълчание. Укорете я поне за нещо! Вие сте царе на измислените истории, станете и кажете. Нямате? Значи е перфектната кандидатура, гласувайте я! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин ротационен Председател. Колеги, днес наблюдаваме едно от многото такива неща, които ще наблюдаваме за импотентността на тази коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ. Защото те като импотентни коалиционни партньори притиснаха всички нас, вкарвайки тази процедура в зала – натиснаха да избираме регулаторите, включително на Здравната каса, след което, понеже са прекрасни коалиционни партньори, не са се разбрали кой да предложат и ни правят всички останали тук на маймуни да стоим, да им гледаме сеира и да се чудим какво да говорим, защото те реално не знаят какво искат да направят, не са се договорили и се излагат пред всички, за което аз им благодаря. Защото гражданите трябва да знаят, че тази коалиция, освен че съществува, тя за нищо и не става. Тя дори не може да управлява. В една държава е ясно кои са в коалиция в парламента – на две неща със сигурност. Едното е, когато се гласува съответното правителство, а то беше и избрано от гласовете на ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС. Другото е, когато се гласува бюджета. Сега ще видите, че на бюджетите, които се задават, те ще минат с гласовете на ГЕРБ, ПП и ДБ. И ако излизат после на улицата и твърдят, че не са коалиция, ще бъдат жалка картинка. Защото по това се вижда кой кога управлява и с кого. А сега, ако искате, можем да приключим по-бързо този цирк, защото е ясно, че те не знаят какво искат. Задвижиха една процедура, която не знаят как да завършат и въобще приличат на такива логоретици, които започват изречение и не знаят къде му е финалната дума и точка. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, представители на медиите, гости! Благодаря за възможността, която ми дадохте, да кажа няколко думи. Тъй като доцент Пандов представи основните ми тезиси, аз няма да се спирам на моите основни приоритети, но веднага искам да отговоря на професор Чорбанов, че по-голямата част съвпадат с мисленето на доцент Пандов, на министъра на здравеопазването, на заместник-министъра доцент Околийски, а именно за приоритет на профилактиката, като вложените средства в нея многократно дават резултати, много по-големи с много по-малко средства, за статуса на българските граждани, на осигурените лица, на разходването на този огромен, удвоен и седем пъти повече, откакто се създаде Касата, а два пъти повече от 2010 г. Наистина ресурсът е много голям, но той е публичен и след като по принцип ние сме с много тежка демографска картина – знаете, застаряваща нация, с водещи по заболяемост тъй наречените хронични незаразни болести, от които най-много боледуват хората, най-много умират, за съжаление, и се инвалидизират, което е не само медицински и етичен проблем, а е свързан и с много разходи. По тази причина мисля, че тук нашите мнения съвпадат, че трябва да се даде приоритет на извънболничната обща и специализирана медицинска помощ. Първо, тази помощ е много по-евтина и, второ, като профилактична мярка за откриване на много ранен стадий на точно тези тежки болести, както и на онкологичните, по тази причина мисля, че тук имаме консенсус. Второто, което също се казва от правителството и съответно други депутати, които съответно работят в сферата на здравеопазването, дори професор Ангелов, това е за прозрачността, анализа и отчетността, както и финализирането на информационната система, която ще даде възможност там също да бъдат ограничени много от средствата и злоупотребите в Националната здравноосигурителна каса, респективно в регионалните каси. А другото, което трябва да се направи, както знаете и както сте съгласни и има консенсус по тези въпроси, е намаляването на средствата, които се дават за лекарства. По тази причина тук също имаме консенсус. Тъй като здравето е безценно, то няма цена, то е надпартийно и няма цвят, с дългогодишния си опит в управлението на опазването на общественото здраве на регионално и на национално ниво, както и с опита ми в работата на управлението на различни болници, се считам наистина за експерт в тази област и съм показала в 20-годишния си опит като директор, респективно на ХЕИ, РИОКОЗ и РЗИ – Кърджали, че мога да работя с различни правителства. А тъй като в този период се смениха повече от десет, мисля, че нашата инспекция беше водеща не само по специализирани показатели, ние бяхме и една от тези зони, които бяха пилотни по Програмата СИНДИ на Световната здравна организация точно за профилактика на хроничните незаразни болести и през този 20-годишен период ние показахме формулата на гражданското общество как можем да работим от различни политически сили. Знаете, че в Кърджалийска област управляват повече представителите на ДПС – на „Движението за права и свободи“, но аз бих казала, че ние работихме прекрасно и коалицията, която се води Обществена коалиция за здраве в Кърджали, се оглавява от кмета на общината доктор инженер Хасан Азис. За да не Ви отегчавам, просто искам да кажа, че ако бъда избрана за управител на Националната здравноосигурителна каса, ще направя всичко възможно, така както съм работила в годините, да постигна консенсус с различните браншови, най-вече съсловни организации на първо място – Надзорния съвет на Касата, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, разбира се, пациентските организации и други неправителствени организации и Вие като народни представители, за да може при тази промяна на нов баланс за разходване на този огромен и ценене публичен ресурс, не само честността и прозрачността, но да бъде направена просто нова структура, която ще бъде удовлетворителна не само за гражданите и осигурените лица и медицинските специалисти, които работят в системата, но мисля, че и в такъв политически аспект и бихме могли по този начин да покажем, че това е възможно бавно и постепенно с различни законодателни мерки и точно такъв консенсус да променим всичко това и да доближим параметрите, по които ги удвояваме в негативен план, да ги доближим до европейските. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Какъв е този цирк, който разигравате, уважаеми управляващи, от коалицията на омертата или да Ви го преведа – коалицията на мълчанието? Не Ви ли е неудобно от това, което вършите? Миналата седмица разпродадохте и предадохте държавата, а тази седмица продавате и здравето на българските граждани! Не Ви ли е неудобно, как седите в банките си на депутати и се чувствате комфортно? Всички знаете, че един от най-големите проблеми при държавата през последните години е здравеопазването. Знаете, че става въпрос за около девет милиарда, като една голяма част от злоупотребите са именно тук и няма някой от Вас, който да не го знае. Защо не искате да се реши този въпрос или може би е това, което направихте, че внесохте промени в Закона, които ще ги гласувате сигурно по предложение на председателя след малко или утре, за да се доразберете тогава какво искате да направите и как да продължавате да източвате българските граждани и да унищожавате тяхното здраве?! Спрете се и най-накрая си тръгнете от това управление, защото то е опасно за страната ни!

Благодаря, господин Председател. Аз подкрепих номинацията на БСП, защото първо бях много изненадан, като обявихте едно извънредно заседание днес и се готвих с това, с което разполагах като номинации, а още по-изненадан бях днес три часа преди заседанието, когато от ГЕРБ оттеглиха своята кандидатка за директор на Националната здравноосигурителна каса. Колеги, тук говорим за над седем милиарда бюджет, който е станал нарицателно за източване по времето на ГЕРБ, седем милиарда бюджет, който гарантира на българското общество, че 20 години след реформата, 23 години от началото на реформата сме най-болни и най-недоволни от това, което се случва през последните години в България. Колеги, по-страшното е, че това се превръща в поредния уреден мач – уреден мач, в който двамата организатори на залозите явно не са се разбрали кой ще бъде председателят на Националната здравноосигурителна каса, и днес сме поканени да слушаме всъщност единствено изказванията на БСП, които действително са показали един достоен кандидат. Не разбирам защо „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не са го подкрепили, тъй като те нямат кандидат за почти нито една сфера в обществения живот. По-интересна е номинацията на Иванка Динева, която е протеже на бившия министър на здравеопазването Костадин Ангелов. Господин Ангелов не е излизал на трибуната, за да обясни защо неговото протеже, която дълги години е работила с него, днес три часа преди заседанието си оттегля кандидатурата. Докато се запознавах с номинациите за избора днес, попаднах на едни много интересни информации в обществените медии относно кандидатурата на Иванка Динева. Това е човек, който два пъти е уволняван дисциплинарно от Здравната каса – един път от Глинка Комитов и един път е уволняван от наследника на Костадин Ангелов в Касата. Второто уволнение е изключително скандално и то е за това, че тя не е давала две години информация за ковид леглата в София, за да може да се знае от Централната информационна система къде има легла…

С това си действие най-вероятно е предотвратила възможността много болни от ковид да бъдат лекувани адекватно. Това е голям срам! (Шум и реплики от ГЕРБ- СДС.) Излезте, господин Ангелов, и обяснете! Вие сте възлагали поръчки под праговете за обществени поръчки на същата тази дама за юридически услуги, Вие сте възлагали толкова много поръчки, че 54 млн. лв. дължеше Александровска болница след Вашето управление. Елате и кажете защо я оттеглихте! Аз ще Ви кажа, защото е прокорупционна, заради това! Благодаря Ви.

Господин Председател, няма да обсъждам никакви други кандидатури, тъй като в тази зала от най-високата трибуна в държавата стана ясно, че имаше една кандидатура – една, но най-стойностната кандидатура. От много отдавна в този парламент не е имало такъв кандидат с безукорна репутация и с безспорни професионални качества. Когато натиснах копчето, разбира се, с положителен вот, се почувствах неудобно от професор Стайкова, защото нашата група я подкрепи и други народни представители я подкрепиха, което трябва в рамките на коректността да го кажем, но ми е чудно как всеки един от хората, които не са я подкрепили, като се размине в коридорите, в кулоарите с професор Стайкова, как ще я погледне в очите. Уважаеми народни представители, тук в тази зала сме не само по това предложение, а изобщо за да намираме най-добрите решения, независимо от това, че сме от различни политически групи. Сега ми обяснете: как гледаме на една такава кандидатура, която е отхвърлена с лека ръка, даже с някакви задкулисни игри – както стана ясно, колегата каза „уреден мач“, а в следващия момент искаме да остават в България специалисти като професор Стайкова, които да учат другите специалисти, за да има такива достойни заместници като професор Стайкова и с лека ръка не допускаме най-подготвените ни хора да заемат позиции, които заслужават?! От това лично на мен ми стана неудобно и би трябвало народните представители да гласуват по съвест, а не само по политически убеждения и затова наистина изказвам своето възмущение. Професор Стайкова, просто наистина останете колкото се може повече в здравната система! От хора като Вас има нужда! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, уважаеми министри! „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., № 49-302-01-43, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. На заседанието присъстваха: доктор Иванка Шалапатова – министър на труда и социалната политика; омбудсманът на Република България – професор Диана Ковачева; професор Борис Грозданов и Любомир Дацов – председател и член на Фискалния съвет; Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт, представители на синдикатите и работодателските организации.“ (Народни представители от различни парламентарни групи напускат пленарната зала.) Колеги, преди да сте излезли от залата обаче, пропуснахме да направим процедура за допуск, така че ще Ви помоля да се върнете. Ако позволите, госпожо Председател, да направим процедурата за допуск.

Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на труда и социалната политика: Калина Петкова – директор на дирекция, и Петя Малакова – началник-отдел; от Националния осигурителен институт Ивайло Иванов – управител, Антонина Николова – директор, и Снежана Малакова – директор; от Министерството на здравеопазването доцент Михаил Околийски – заместник-министър, Мария Беломорова – директор; от Националната здравноосигурителна каса доктор Йорданка Пенкова – временно изпълняващ длъжността „управител“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „…Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт, представители на синдикатите и работодателските организации. Законопроектът беше представен от господин Ивайло Иванов.“

„В началото на своето изложение той посочи, че Законопроектът за Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. е съобразен с параметрите на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. и в него са заложени следните политики: 1. По приходите: – минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се запазва на 710 лв. от 1 януари 2023 г. и се увеличава на 780 лв. от 1 август 2023 г.; – размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии на лицата по чл. 69“, както и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване се запазват на нивата от 2022 г. Съотношенията между осигурителите и осигурените лица също се запазват.; – максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3400 лв.; – за 2023 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“; – определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 90 000 лв. от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Общата сума на приходите и трансферите за 2023 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 21 801,4 млн. лв., или с 3 553,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г. В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителни вноски, които са предвидени в размер на 11 080,4 млн. лв. Планирани са неданъчни приходи в размер на 149,1 млн. лв., които са повече с 4,3 млн. лв. в сравнение с 2022 г. и трансфери от централния бюджет за бюджета на ДОО за изплащане на пенсии и добавки, които са за сметка на държавния бюджет в размер на 347,6 млн. лв. или повече със 107,0 млн. лв. от размера за 2022 г. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 10 225, 4 млн. лв., или с повече с 1 896,3 млн. лв. 2. По разходите: – повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд; – осъвременяват се от 1 юли 2023 г. с 12 % по така нареченото швейцарско правило по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г., което има най-голям бюджетен ефект; – увеличава се с 12% и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване от 467,0 лв. на 523,04 лв. месечно; – увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст и за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.; – увеличава се максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ от 1775 лв. на 1950 лв.; – запазва се максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото от 2022 г. – 3400 лв.; – запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00 лв., и максималният дневен размер – 85,71 лв.; – запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.; – запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни; – запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване. Общият размер на разходите за пенсии, парични обезщетения и помощи, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2023 г. е 21 801,4 млн. лв., в това число предоставени трансфери в размер на 7,4 млн. лв., от които 3,1 млн. лв. за Министерството на здравеопазването, 4 млн. лв. за Министерството на труда и социалната политика и 250,0 хил. лв. за Министерството на транспорта и съобщенията. Планираните разходи за пенсии без капиталовия трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на ЕС, ЕЦБ и ЕИБ за 2023 г. са 19 163,2 млн. лв. Предвидените разходи са с 3 657,4 млн. лв., или с 23,6 % повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Увеличението на разходите за пенсии през 2023 г. е в резултат на: – целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2022 г. с 10,0% размери на пенсиите за трудова дейност, както и на включените в размера на пенсията след осъвременяването на изплащаните към 30 юни 2022 г. допълнителни суми, така наречените „ковид добавки“, и индивидуални компенсаторни суми към пенсиите – 1 040,6 млн. лв. допълнително; – целогодишното изплащане на увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 370 лв. на 467 лв. от 1 юли 2022 г. – 433,2 млн. лв. допълнително; – целогодишното изплащане на увеличението на максималния размер на пенсиите от 1500 лв. на 2000 лв. от 1 юли 2022 г. и на 3400 лв. от 1 октомври 2022 г. – 195,0 млн. лв. допълнително; – целогодишното изплащане на увеличението на социалната пенсия за старост от 170 лв. на 247 лв. от 1 юли 2022 г. – 58,8 млн. лв. допълнително; – целогодишното изплащане на увеличените размери от по-високите проценти по чл. 90а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване за определяне размера на социалната пенсия за инвалидност в сила от 1 април 2022 г. – от 135% на 160 % за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто с право на добавка за чужда помощ, от 135% на 140 % за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто без право на добавка за чужда помощ и от 125% на 130 % за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 3,0 млн. лв. допълнително; – целогодишното изплащане на увеличените размери от преизчисляването на пенсиите от 1 октомври 2022 г. – 796,0 млн. лв. допълнително; – осъвременяване на пенсиите с 12,0% от 1 юли 2023 г., увеличаване със същия процент на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки – 1 147,2 млн. лв. допълнително; – естествен ръст на разходите за пенсии, дължащ се на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените, както и на изменението на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер – 13,6 млн. лв. допълнително; Върху разходите за пенсии влияние оказва и намалението на броя на пенсионерите, в това число поради промяната в условията за пенсиониране и демографските процеси – намаление от 30,0 млн. лв. За 2023 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 2 466, 2 млн. лв., което е увеличение със 180,6 млн. лв. повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Предвидено е увеличение на разхода за парични помощи за профилактика и рехабилитация с 3,3 млн. лв. в сравнение с 2022 г., което е мотивирано със стремежа за увеличаване обхвата на програмата за профилактика и рехабилитация с 5000 лица. В Законопроекта разходите за административна издръжка са запазени на нивата от 2022 г. – 48,3 млн. лв. Средствата за капиталови разходи за 2023 г. се предвижда да са в размер на 7,2 млн. лв. Проектът на средствата за капиталовите разходи е съобразен с необходимите действия за стопанисване, управление и обновяване на материалната база. По проектобюджетите на отделните фондове за 2023 г. резултатите са следните: – Фонд „Пенсии“ – недостиг от 9 807,6 млн. лв.; – Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 230,1 млн. лв.; – Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,02 млн. лв.; – Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – остатък от 224,4 млн. лв.; – Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 266,3 млн. лв.; – Фонд „Безработица“ – недостиг от 97,9 млн. лв.; – Бюджет на НОИ – остатък от 10 177,5 млн. лв. Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат разпоредби, свързани с осъществяването на политиката в областта на държавното обществено осигуряване. По Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха застъпени следните становища и искания: Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, очерта като проблем нарастването на разходите за пенсии и въобще на социалните разходи през последните три години, което променя структурата на целия държавен бюджет и влияе върху устойчивостта на публичните финанси. Ето защо, според него са необходими промени, които следва да бъдат поставени за обсъждане в една политическа дискусия. Представителят на КНСБ Ася Гонева изрази несъгласие относно насочването на мислите на политиците към превръщането на пенсионната система в България в данъчна пенсионна система. Госпожа Гонева призова народните представители да увеличат размера на минималното дневно обезщетение за безработица с 5 лв. – от 18 лв. на 23 лв., като по този начин месечното минимално обезщетение за безработица ще достигне действащата линия на бедност от 504 лв., както и да бъдат предвидени 7 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на служителите в НОИ. В изказването си Омбудсманът на Република България – госпожа Диана Ковачева, се присъедини към апела на госпожа Гонева за увеличаване размера на минималното дневно обезщетение за безработица. Тя заостри вниманието на народните представители и върху проблема с реда за отпускане на пенсии на хора с увреждания, тъй като стажът, придобит от тях след датата на инвалидизиране, не се взема предвид при придобиване на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Освен това следва да се обмисли и преизчисляването на всички пенсии на база средноосигурителния доход за предходната година. Мария Минчева от Българска стопанска камара изрази несъгласие с изразената от синдикатите теза за увеличение на размерите на минималните осигурителни доходи по икономически дейности, тъй като към момента на въвеждането им размерът на сивия сектор е много висок и тяхното приемане тогава е имало смисъл. Макар да подкрепя Законопроекта, народният представител Деница Сачева от ГЕРБ-СДС изрази силни резерви във връзка със стабилността на пенсионната система. Всяка година все по-голям процент от средствата, които са необходими за изплащане на пенсиите, идват от данъците, така че на практика пенсионната система се превръща в данъчна. Ето защо според нея следва да се вземат реформаторски решения да се увеличат приходите от гледна точка на борбата със сивата икономика. Според нея няма да се подобри демографската политика от това, че ще се дадат по-високи обезщетения за втората година майчинство. В рамките на 2023 г. следва да има по-консервативна политика по отношение на пенсиите, като същевременно трябва да се направи сериозен анализ за развитието на пенсионната система през следващите години. Госпожа Сачева подкрепя искането за увеличение на възнагражденията на служителите в Националния осигурителен институт съобразно механизъм за тяхното разпределение за хората с най-ниски заплати. Народният представител Искрен Арабаджиев от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ се изказа в подкрепа на Законопроекта, като подчерта, че по дизайн има дефицит в пенсионната система, като в момента системата е балансирана и не е застрашена нейната финансова устойчивост. Освен това се обмислят мерки с Министерството на труда и социалната политика постепенно разходите с характер на социално подпомагане да бъдат изведени от системата на Националния осигурителен институт като по този начин дефицитът ще намалее. Народният представител Севим Али от „Движението за права и свободи“ се изказа в не подкрепа на Законопроекта, тъй като с него не се предлагат нови политики, а само се узаконяват предизборни политически решения от 2022 г. За неговата парламентарна група са притеснителни темповете на нарастване на трансфера от държавния бюджет към бюджета на ДОО, тъй като натискът върху публичните финанси става огромен и в резултат на това страдат останалите публични системи като отбрана, сигурност, образование, здравеопазване, общини и други. Освен това той не е съгласен с предложеното увеличение на осигуровките на земеделските стопани и тютюнопроизводителите на 780 лв., тъй като при база за осигуряване 710 лв., през 2022 г. 100 000 регистрирани земеделци остават в сивия сектор. Народният представител професор Румен Гечев от „БСП за България“ не подкрепя Законопроекта. Според него не е приемливо всяка година да се увеличава трансферът от държавния бюджет към бюджета на ДОО. Той застъпва тезата, че трябва да се приеме европейската практика както по отношение на данъчния модел, така и по отношение на социалното осигуряване. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 11 народни представители, „против“ – 1 народен представител и „въздържал се“ – 6. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г., № 49-302-01-43, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. с № 49-302-01-43 от 05 юли 2023 г., внесен от Министерския съвет На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха госпожа Иванка Шалапатова – министър на труда и социалната политика и експерти от Министерството на труда и социалната политика, господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт и експерти; Омбудсмана на Република България госпожа Диана Ковачева, представители на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище, представител на Фискалния съвет в Република България – господин Любомир Дацов и други. В мотивите на Законопроекта се посочва, че той има за цел да осигури финансовата основа и да гарантира своевременното отпускане и изплащане на пенсиите, обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване и по-доброто изпълнение на основните функции на Националния осигурителен институт. Очакваните резултати от прилагането на Законопроекта са свързани с подобряване на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и повишаване на доходите от социално осигурителните плащания. Законопроектът е в съответствие и със заложените параметри в пролетната макроикономическа прогноза, изготвена от Министерството на финансите. От името на вносителя Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. бе представен от господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт. Той подчерта, че Законопроектът дава реалистична рамка, без да внася допълнителни рискове за системата на осигуряването и е добра основа за бюджета на държавата. Подробно информира за увеличаването от 1 август на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и на земеделските стопани и тютюнопроизводители от 710 на 780 лв., от 1 юли 2023 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г., се осъвременяват с 12% по т. нар. швейцарско правило, а минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване се увеличава с 12% от 467,00 лв. на 523,04 лв., с което ще нараства и личният коефициент на заместване на дохода от пенсията. За 2023 г. са планирани около 21,8 млрд. лв. разходи за пенсии, като увеличението на разходите за 2023 г. е с 1 147.2 млн. лв. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата, осиновителя, се увеличава от 710 лв. на 780 лв. считано от 1 януари 2023 г. Законопроектът бе подкрепен от Министерството на труда и социалната политика, като министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Шалапатова подчерта, че увеличението на пенсиите с 12% покрива ръста на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2023 г., ще осигури намаление на броя на пенсионерите под линията на бедност, обезщетението за отглеждане на дете се увеличава със задна дата от 1 януари, увеличават се средствата по програмата за профилактика и рехабилитация за около 5000 лица. Своите становища по Законопроекта изложиха Омбудсманът на Република България и представители на: Фискалния съвет на Република България, Конфедерация на независимите синдикати в България и Българска стопанска камара. Любомир Дацов от фискалния резерв препоръча да се направи оценка на изразходването на публичните разходи. От името на КНСБ госпожа Ася Гонева изрази опасенията на синдиката от липсата на усилия за увеличаването на приходите в осигурителната система, тъй като се запазва размерът на вноските и максималният осигурителен доход. Направи предложение за увеличение с 5 лв. на минималното дневно обезщетение за безработица, което да стане от 18 на 23 лв. и със 7 млн. лв. да се увеличат средствата за издръжка на персонала на НОИ с цел увеличение на заплатите. Против са обвързването на обезщетения с минималната работна заплата. Омбудсманът на Република България подкрепи Законопроекта, но посочи, че на практика всички обезщетения без това за отглеждането на дете са замразени. Даде предложение за промяна в реда за отпускане на пенсии за хора с увреждания по реда на чл. 74, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване. От името на Българската стопанска камара госпожа Мария Минчева изрази подкрепа за Законопроекта, но и опасения от ръста на дефицита в бюджета на Националния осигурителен институт и напомни за дебат по отпадането на минималните осигурителни прагове, въведени в период на висока сива икономика. В дискусията по Законопроекта взеха участие народните представители Деница Сачева от ПГ ГЕРБ-СДС, Севим Али от ПГ „Движение за права и свободи“, Искрен Арабаджиев от ПГ „Продължаваме Промяната – Демократична България“, Румен Гечев от ПГ „БСП за България“ – член на Комисията по бюджет и финанси. От името на ПГ ГЕРБ-СДС народният представител Деница Сачева изрази подкрепа за Законопроекта, но имат резерви към преминаването на пенсионната система в данъчна при 19 млрд. лв. разходи за пенсии, подчерта, че са необходими реформи, намаляване на сивата икономика и изплащане на пенсиите от нетрудова дейност от друг източник. Не подкрепя обвързването на социални плащания с минималната работна заплата. Препоръча политиката за пенсиите да бъде консервативна и с ясна визия за бъдещото й развитие. Подкрепи отпускането на допълнителни средства по бюджета на НОИ за увеличаване на заплатите на заетите в системата. Народният представител Севим Али обяви, че от ПГ на ДПС не подкрепят увеличението на осигуровките за земеделските производители при очаквания за продоволствена криза, увеличението ще повиши заетите в сивия сектор; подкрепят увеличението на обезщетението за отглеждане на дете, изрази опасения от натиска върху публичните финанси от трансфера на данъци за над 10 млрд. лв. за изплащане на пенсии, от които 340 000 са в размер под прага на бедността. Подкрепа за Законопроекта изрази от името на ПГ „Продължаваме Промяната – Демократична България“ народният представител Искрен Арабаджиев, тъй като той стъпва на основите от 2022 г., освен вече посочените няма нови политики. Допълни с коментар, че земеделските производители се осигуряват на малки суми, а след това поради ръста на минималната пенсия получават много по-високи от полагащите им се суми. Ще подкрепят мерки за изваждане на плащанията с характер на социално подпомагане от бюджета на НОИ. От името на ПГ „БСП за България“ народният представител Румен Гечев обяви, че няма да подкрепят Законопроекта поради изчерпване на осигурителния принос, бавното изменение на максималния осигурителен доход. Препоръча да се почерпи опит от европейските осигурителните системи. В резултат от проведеното гласуване с 8 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., № 49-302-01-43, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Проектът на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. е разработен в изпълнение на решенията на Министерския съвет за бюджетната процедура за 2023 г. и 2024 г. и е в съответствие със заложените параметри от актуализираната макроикономическа средносрочно бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г., изготвена от Министерството на финансите. Проектозаконът цели, на първо място, повишаване на осигурителната защита на осигурените лица и подобряване на адекватността на пенсиите в Република България. Чрез него се осигурява необходимият баланс от социално и финансово приемливи решения както за осигурените лица и пенсионерите, така и за бюджета на пенсионно-осигурителната система. Паричните обезщетения, помощите и пенсиите имат съществено значение за запазване на жизнения стандарт на големите групи хора в уязвимо положение и са основният източник на доход за голяма част от безработните, майките, болните, децата с починали родители, хората с увреждания и пенсионерите. В тази връзка усилията на Министерството на труда и социалната политика винаги са били насочени към намиране на възможности за повишаването на тези средства. Разчетите по приходната част на Законопроекта са съгласувани с Националната агенция за приходите. Законопроектът е съгласуван в Националния съвет за тристранно сътрудничество, за което искам сърдечно да благодаря от трибуната на Народното събрание на социалните партньори за техните конструктивни предложения и коментари. Чухме подробности относно приходната политика – няма да ги повтарям, както и подробности по политиката в разходната част – позволете ми да не повтарям параметрите. В средносрочен и в дългосрочен план бих казала, че този законопроект не променя съществено тенденциите в развитието на финансовото състояние на държавното обществено осигуряване. И през настоящата, и през следващите две години ще е необходим трансфер за покриването на недостига от средства, възлизащ на около 5,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Като дял от общите разходи обаче трансферът ще намалее от около 47 на сто за настоящата финансова година на около 45 на сто през 2024 г. и 2025 г. Това се дължи основно на подобряването на съотношението между пенсионери и осигурени лица, което през текущата година се очаква да бъде 72,9 на сто, и да намалее до 71,5 на сто през 2024 г. и съответно 70,6 на сто през 2025 г. Очакванията са, че съотношението между пенсионери и осигурени лица ще продължи да намалява и в следващите десетилетия, което, ако не бъдат въведени промени в условията за отпускане, изчисляване и осъвременяване на пенсиите, ще се отрази положително върху дългосрочното финансово състояние на държавното обществено осигуряване. Уважаеми народни представители! В заключение бих искала да подчертая, че предложеният законопроект представя една реалистична рамка за финансиране на държавното обществено осигуряване през 2023 г., която не внася допълнителни рискове и елементи на несигурност през средносрочните и дългосрочните фискални перспективи на страната. Призовавам Ви да подкрепите Проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., защото той е направен с мисъл за хората и е съобразен с финансовите възможности на държавата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Неведнъж, включително и от тази трибуна, съм казвал, че Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване показва философията и политиката на управляващите в социалната и осигурителната сфера и до каква степен правителството и мнозинството, което го подкрепя в Народното събрание, изпълнява преамбюла – чл. 47 и чл. 51 от Конституцията на Република България, които ни дефинират като демократична, правова и – обърнете внимание, като социална държава. Липсата на съществени промени и адекватни политики в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. не отговаря на очакванията на обществото за справедливост в осигуряването и адекватност на осигурителните обезщетения и ни отдалечава от определението социална държава. От ПГ на „БСП за България“ няма да подкрепим този бюджет, защото той не дава решение на натрупаните сериозни предизвикателства, няма визия и сериозни политики, които да помагат на хората да понасят по-леко кризите. Няма промяна в политиките и в дохода по приходите и разходите за пенсии и майчинство, за болнични и безработица и за останалите осигурителни плащания. Впрочем с болничните – пореден реверанс към работодателите след мощната подкрепа към тях с Бюджет 2022 г. Приходната част на бюджета не дава поводи за оптимизъм, въпреки че приходите нарастват. Заложените политики по разходите и параметрите по приходите дават основание да се мисли и че през следващата година ще сме далеч не само от мечтаното повишаване на финансовата стабилност на фондовете на държавното обществено осигуряване, но и от възможността за осигуряване на адекватно увеличаване на осигурителните плащания. Прави впечатление, че не е направен сериозен опит за повишаване на собствените приходи на системата въпреки сериозното нарастване на осигурителните разходи. Единственото, което са направили съставителите на бюджета, е да отразят увеличения от служебното правителство размер на минималната работна заплата за страната от 710 лв. на 780 лв. върху размерите на месечните осигурителни доходи за 2023 г., и то за второто полугодие, а за някои дори от 1 август, а увеличаването на минималната работна заплата не бе базирано на никакви пера, размерът й не е адекватен на действителността. Не виждаме промяна в приходните правила. Например минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии остават непроменени за поредна осма година, променят се единствено въз основа на изменението на минималната работна заплата за страната, което обезсмисля съществуването им. В един момент минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии ще се изравнят. Не виждаме и опит за промяна на максималния осигурителен доход, въпреки че всички заинтересовани страни са наясно, че увеличението му е наложително, защото силно ограничава приходите в осигурителните фондове на НОИ, и не само в НОИ, а и в Здравната каса – от една страна, а от друга страна, това е несправедливо и сериозно задълбочава бедността и най-вече неравенствата. Разслоението в обществото е толкова дълбоко, че експертите казват, че фактически сме загубили характеристиките на нормално общество. Съотношението между доходите на 20% българи с най високи доходи спрямо останалите 80% е бил 6,1 пъти през 2012 г., но вече е 8,2 пъти – число, характерно по-скоро за страните от Африка, Азия, Южна Америка, но не и за Европа. Това се дължи на факта, че социалната политика в България не постига желаните резултати, но не само на това, а и на крайно безотговорната данъчна и осигурителна политика на управляващите в последните 15-ина години. С този подход съставителите на бюджета едва ли ще зарадват някой друг, освен работодателските организации, които също са много наясно с наложителността на тези промени, но са на принципа: „Не е луд този, който изяжда баницата, луд е този, който му я дава.“ В бюджета я няма и идеята за въвеждане на автоматизъм при определяне на максималния осигурителен доход, както БСП успя да наложи такъв при минималната работна заплата. Забравена ли е вече тази идея от финансовия министър?! БСП счита, че е необходимо още с този бюджет да бъде установен такъв механизъм – например, свързан със средната работна заплата или с минималната работна заплата – с тенденция да отпадне максималният осигурителен доход и всички да се осигуряват на реалните си доходи. Сегашният подход е пореден реверанс към една конкретна група осигуряващи се лица – тези с високите доходи. Толкова за приходите. Сега по адекватността на разходната част на бюджета. Не виждаме в него никакви значими промени в разходните му параметри. При всички осигурителни плащания разходите са заложени в размера по досега действащите пера, в това число и за осъвременяването на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване по така нареченото швейцарско правило, единствено само по това правило. Дори и новото, с което ни изненада финансовият министър – увеличеното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст до размера на минималната работна заплата, всъщност не е това, а продължение на политиката от бюджета за 2022 г. Въпреки това няма как да не го отбележим като положителна стъпка, дори и само заради настояването на БСП това осигурително плащане законово да се обвърже с минималната работна заплата. На второ място, не виждаме никаква промяна и във всички останали осигурителни плащания. Всички те са замразени на нивата от 2022 г., вече сме средата на бюджетната година и ясно се вижда, че тези обезщетения значително са загубили покупателната си способности и ще продължат да я губят заради нарастващите цени на стоки и услуги и инфлацията. Съставители на бюджета, осигурителните плащания можете да ги замразите, ама инфлацията не можете да я замразите и сами признавате, че средногодишната ще бъде 8,7%, и то като се основавате на едно значително намаление за инфлацията, разчитайки групата храни и енергийни стоки да имат спад в края на годината, което обаче едва ли ще се случи. И ако условно приемем, че бюджетът за 2022 г. компенсира инфлацията за 2021 г., това означава, че замразените обезщетения в бюджета за 2023 г. на нивата на 2022 г. по никакъв начин не компенсират натрупаната инфлация за 2022 г., да не говорим за тази от 2023 г. От БСП настояваме за допълнителни средства за ръст на всички осигурителни плащания, които да компенсират натрупаната кумулативна инфлация от януари 2022 г. поне до декември 2022 г. навсякъде, където не е компенсирана. Държавното обществено осигуряване е форма на организирана материална защита на работещите и осигуряващите се в случай на загуба на доход. Тази защита трябва да е адекватна както по размера на заместващите доходи, така и по продължителността на получаването им. Затова между първо и второ гласуване на бюджета ще представим и ще внесем нашите алтернативни предложения. Тези предложения са дълбоко премислени, не са популистки, защото са съобразени с даденостите и възможностите на бюджета. Ние ще посочим откъде ще бъдат финансирани тези наши политики, някои от които касаят бюджета на Министерството на труда и социалната политика и са следните: В подкрепа на младите хора: – обвързване на размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата, но не сегашната работна заплата – обхваща около 50 хиляди майки; – безплатни лекарства за всички деца до 14 години – обхваща над 1 милион деца; – увеличение на еднократната помощ при раждане – за първо, второ, трето и за всяко следващо, насърчавайки семейния модел с поне две деца – обхваща около 56 хиляди 500 млади семейства; – увеличаване на месечната помощ за отглеждане на дете и размера на месечния доход за достъп до детските добавки, така наречените детски за работещите; – определяне на нова минимална работна заплата за страната по новоприетия механизъм – 50% от средната работна заплата още от 1 юли 2023 г. или от 1 август. Минималната работна заплата се определя, разбира се, от Министерския съвет, но има пряко отражение върху бюджета. Все още има възможност – по изключение – тази година да се определи нов размер на тази заплата, следвайки механизма, който ще прилагаме от началото на 2024 г. Много мотиви има за това увеличение – знаете ги, искат го и синдикатите, и хората – работещите. Очакванията са минималната работна заплата да стане 850 – 900 лв. и по този начин да се погрижим за най-уязвимите на пазара на труда – работещите на минимална работна заплата, работещите бедни. На господин финансовия министър трябва да му напомним, че при многократното обсъждане при приемане на механизма за определяне на минималната работна заплата тяхната парламентарна група и лично той настояваше референтният период в механизма да е шест месеца, за да е възможно, ако се налага, минималната работна заплата да се вдига два пъти в годината. Предложения за пенсионерите: – трябва да осигурим по-високи доходи за тези хора чрез преизчисляване на всички пенсии, като се уеднакви коефициентът на тежест на една осигурителна година на 1,35 – какво по-логично и по-справедливо от това; – увеличение на така наречените вдовишки добавки; – увеличение на добавката от Учителския пенсионен фонд за учителите, които са придобили право на ранна пенсия. И не на последно място, от БСП смятаме, че не е нормално увеличението на възнагражденията на персонала в държавното обществено осигуряване – имам предвид работещите около 3500 човека в Националния осигурителен институт – за последните седем-осем години да е едва 10%, и то да е за сметка на вътрешно преструктуриране на разходите за издръжка на НОИ. Увеличение, случило се при управлението на предходното редовно правителство. Необходимо е бюджетът на Националния осигурителен институт по разходите и трансферите да е в размер на поне около 1% от средствата, които управлява, тоест 1% от близо 22 млрд. лв., което е някъде 218 – 220 милиона, от които разходи за персонал поне за тази година да е 125 – 130 млн. лв., които да позволят увеличение на заплатите в системата на държавното обществено осигуряване в НОИ поне с 15%, без да се поставя условие за това увеличение – намаляване числеността на персонала и икономия на разходите за издръжка. Жалко е, но истината изисква да го кажем – бюджетът на това правителство и политиките по приходите, и най-вече разходите не се различава кой знае колко от бюджетите на правителствата на Борисов и на ГЕРБ. За този бюджет може да се обобщи – разходите за осигурителни плащания се увеличават, мизерията си остава. От БСП няма да подкрепим бюджета за държавното обществено осигуряване за 2023 г., а ще направим предложенията ни между първо и второ гласуване, които отразяват нашите политики в осигурителната сфера. Ще ги направим с отговорността да сме алтернатива, с желание да направим бюджетите на общественото осигуряване, на Здравната каса и държавния бюджет малко по-социални, по-работещи и по-решаващи проблеми. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър! Предложеният законопроект се очаква да действа от 1 август до края на годината, така че е разбираемо, че той е с ниско ниво на амбиция и на практика не предлага съществени политики или реформи. Ние ще подкрепим този проект на бюджет с ясното съзнание, че има нужда от него, защото иначе няма как да продължат всички социални плащания, но с ясното условие, че бюджетът за 2024 г. не може да разчита на нашата безусловна подкрепа. Вече имах възможност и на заседанията на комисиите да изразя своето притеснение от това, че системата на пенсионното осигуряване в България започва да придобива отново данъчен характер, предвид факта, че вече за пенсии се предвиждат над 19 млрд. лв. – 19 млрд. 163 млн. лв., като 10 милиарда и повече от тях идват от данъци. Бъдещите бюджети, които са свързани с пенсионното осигуряване и с пенсионната система в България, трябва да отчитат и тенденциите. Точно затова, когато говорим за макрорамката и за прогнозата за следващите години, ние не можем повече да си затваряме очите пред тенденциите, които ясно трябва да бъдат очертани, а това е, че системата отново се връща към зависимост от данъци. Над 50% от издръжката на цялата пенсионна система вече се финансира от данъци. Пенсията у нас се взема средно 21 години и 4 месеца, като преди 10 години този срок беше 20 години и 8 месеца. Има все по-големи и по-големи поколенчески различия между пенсионерите – тези, които са се пенсионирали преди 10 години, имат съвсем различни изисквания към пенсионната система от онези, които трябва да се пенсионират в следващите пет години. 40% от младите хора не смятат, че е нарушение да се работи без трудов договор, а делът на тези, които са работили без договор преди две години, е бил 24,8%. Това е според изследване на сивата икономика на Института за философия и социология на БАН. Технологиите, от една страна, оставят повече свободно време и това увеличава натиска за ранно пенсиониране от определени професии, а от друга страна пък, застаряването на населението създава друг натиск за това все повече хора да остават по-дълго време на пазара на труда. В този смисъл има две тенденции, чийто баланс трябва да бъде намерен. Има все по-голямо недоверие към държавните институции, и по-специално към системите на пенсионно осигуряване не само в България, а въобще, наблюдава се като тенденция. Затова все повече и повече има нови видове инвестиционни инструменти, с които хората планират да осигурят своите старини. Всички тези бъдещи тенденции трябва да се вземат предвид. Счетоводни аритметики и напасване на числа просто за да може да се приеме един или друг бюджет, съвсем скоро просто няма да бъдат валидни и няма да носят необходимите решения, от които имат нужда българските граждани. Ние сме против това да се обвързват социални плащания с минималната работна заплата, защото смятаме, че това би довело до факта минималната работна заплата да не може да нараства с темповете, с които трябва да се случва, защото, разбираемо, това би оказало много сериозен натиск върху целия социален бюджет. Затова, независимо че в случая увеличаването на втората година на майчинство формално не се обвързва с минималната работна заплата, но номинално се вдига до нейния размер, е нещо, което би трябвало да бъде прецизирано в следващите бюджети. И не на последно място, това, на което бихме искали да обърнем внимание, е, че в бюджета на държавното обществено осигуряване за пореден път не се залагат нужните средства, които са така необходими за служителите на Националния осигурителен институт. Редовите служители на този институт, които всеки ден са на работните си места, обслужват, обясняват, защитават, подкрепят, разясняват и прилагат държавната политика по социалното осигуряване пред граждани, пред клиенти. Натискът, на който те бяха подложени през последните две години – с редица нови дейности и задачи, и преизчисления, доведе до това, че към момента служителите на Националния осигурителен институт всъщност изостанаха по отношение на съотношението между натоварването, което те имат, и техните възнаграждения. Средната достигната работна заплата в НОИ остава твърде ниска – тя е 1719 лв. за целия институт, като най-масовата категория служители, от най-ниската експертна длъжност – с аналитични и контролни функции, има едва 1233 лв. Това – при положение че от 1 януари 2023 г. минималната работна заплата е 780 лв., а онова, което предстои да се случи вследствие на изпълнение на промените в Кодекса на труда, на практика ще постави хора, които са с изключително висока експертиза и които полагат непрекъснато извънреден труд, да бъдат на нивата на минималната работна заплата. Точно затова между първо и второ четене ние ще предложим да бъдат увеличени разходите за персонал по бюджета на Националния осигурителен институт за второто полугодие на 2023 г., като това се надяваме да позволи доходите на служителите да бъдат компенсирани поне с темпа на инфлацията в страната към момента. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми господин Управител на НОИ, дами и господа народни представители! Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване, който разглеждаме днес, е коригираният вариант на бюджета на ДОО, който беше предложен още от служебния кабинет, с дата 20 април тази година, като този път в спешен порядък Проектът е внесен от Министерския съвет с министър-председател господин Николай Денков. Тук трябва да отбележим, че той се предлага на база действащото законодателство. Не предлага нови политики, с малки изключения, като първо се предлага обезщетението за отглеждане на малко дете за втората година да се вдигне от 710 лв. на 780 лв. – една мярка, която парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи на второ четене. Другата мярка, която се предлага, е вдигането на осигурителната база, върху която се осигуряват самоосигуряващите се лица – земеделски производители и тютюнопроизводители. Една мярка, която категорично заявявам, че парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи и на първо, и на второ четене. Мантрата, уважаеми колеги, че не се вдигат процентите на вноските, е вярна, но тук става въпрос вече за вдигане на осигурителна вноска. В мотивите на Законопроекта е записано, че очакваните резултати от прилагането на Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са свързани с подобряване на финансовата стабилност – в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – и повишаване на доходите от социалноосигурителни плащания. Бих казал, че това са популистки фрази, зад които няма реални аргументи. За каква финансова стабилност на държавното обществено осигуряване, уважаеми колеги, говорим, след като трансферът от републиканския, от държавния бюджет става все по-голям в сравнение с отчета за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за миналата година? Забележете, трансферът за покриване на разходите се увеличава с малко над 2 млрд. 500 млн. лв. и достига 10 млрд. 225 млн. лв. Не знам по какъв начин се повишава социалната защита на осигурените лица, като всички плащания, с малки изключения, са замразени на нивата от миналата година. По отношение на макрорамката на предложения проект на бюджет. На първо място, предлагате увеличение на приходите в сравнение с отчета за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. с около милиард и 500 млн. лв., а предвидените разходи се увеличават с 3 млрд. 700 млн. лв. спрямо отчета за предходния период. На следващо място, разходите за пенсии нарастват, забележете, с 3 млрд. 533 млн. лв. спрямо отчета за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Въпреки актуализацията, осъвременяването на пенсиите с 12% от 1 юли тази година, уважаеми колеги, забележете, остават малко над 340 хиляди души пенсионери в България, които ще получават пенсии под прага на бедност, а прагът на бедност от 1 януари тази година е 504 лв. Позволете ми да кажа няколко думи за увеличението на осигуровките на самоосигуряващите се лица, най-вече на земеделските производители и тютюнопроизводителите. Тук, разбира се, е важно да отбележим, че традиционно се търси връзка между принос и права. Най-често аргументът е, че след години тези хора с такъв осигурителен принос ще получават минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст. В осигуряването има един принцип – принципът е солидарността. Солидарност, ако щете, между поколенията, солидарност между тези, които получават високи възнаграждения, солидарност между тези, които получават ниски възнаграждения. Затова тези аргументи за нас не са основателни. Нещо повече, което е много важно, осигурителният принос на тези, които получават минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, и към момента е около 70%. В никакъв случай ние не искаме да противопоставяме различни групи осигурени, като дадем пример, разбира се, с тези, които се осигуряват в сектор „Сигурност“. Тук обаче, уважаеми колеги, не става въпрос за големи земеделски производители, не става въпрос за арендатори, не става въпрос за големи кооперации, а за малкия и дребен производител, който търси наистина възможност за оцеляване. Само за информация – при база за осигуряване 710 лв., осигурени за всички осигурителни рискове през 2022 г. са 15 327 земеделски стопани и тютюнопроизводители и 11 330 осигурени само за пенсия. Останалите, около 100 хиляди регистрирани земеделски стопани са в сивия сектор. При новата осигурителна основа, която предлагат, тоест да бъде 780 лв., земеделските стопани и тютюнопроизводители ще плащат годишно около три хиляди лева и това е без такса за счетоводител, ако разбира се, се осигуряват за всички рискове. Сумата за нас е непосилна, а за тези отрудени хора, техният проблем, уважаеми колеги, е не че не искат да си плащат осигуровките в този размер, но те нямат такива доходи, които да позволяват тези плащания. Затова Ви призовавам да помислим, преди да гласуваме, особено когато става въпрос за най-уязвимите групи в България. Това са, разбира се, земеделците, които не гласуват единствено и само за „Движението за права и свободи“. В заключение. Проектът на бюджет, който е предложен от Министерския съвет, парламентарната група на „Движението за права и свободи“ на първо четене ще се въздържим като, разбира се, си запазваме правото между първо и второ четене да внесем наше предложение. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Представеният бюджет на държавното обществено осигуряване е неадекватен, не отговаря на реалностите на българското общество и това, между другото, го заяви леко косвено госпожа Шалапатова преди малко, тя каза, че е почти същият като този от 2022 г. Между другото, служебното правителство предложи абсолютно същия бюджет и тогава от „Промяната“ казаха следното: бюджетът е неадекватен. Също така от „Продължаваме Промяната“ говореха за много голяма социална политика, която ще провеждат. Още по време на кампанията те казваха какви социални промени ще направят в нашето общество. Къде са тези социални промени? Или какво се случи? По-скоро откраднаха някои предложения на БСП, докато бяха коалиционни партньори, и след като вече не са коалиционни партньори с БСП, изоставиха социалната политика и започнаха да водят политика с новите си коалиционни партньори от „Демократична България“ – уж „Демократична България“ всъщност, и ГЕРБ-СДС, който години наред ни предлагаха едно и също, едно и също по един и същи начин. Това се случва в момента в крайна сметка. Това е начинът, по който явно ще процедират оттук нататък коалиционните партньори – ще ни предлагат в социалната политика едно голямо няма нищо. Всичко което, между другото, се предлага и се говори по медиите от страна на представителите на управляващото мнозинство, че видите ли, ще има увеличение на пенисите, ами да, то е заложено в чл. 100 на КСО. Те трябва да го спазят това увеличение. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Още от 2001 г.“) Още от 2001 г. тук даже ми казват, ми подсказват други народни представители. Те трябва да го спазят. И те обещаваха, че трябва да го направя това нещо. И служебният кабинет казваше, че трябва да се направи, но те тогава критикуваха. Също така увеличението на минималната работна заплата. Ами тя ще се случи благодарение на решението, което се взе в Четиридесет и осмото народно събрание, когато всички народни представители в тази зала тогава подкрепиха минималната работна заплата да е 50% от средната работна заплата. Всички бяхме на едно мнение по този въпрос, че трябва да има някакъв механизъм. И това ни е политика, която ни се предлага в момента като някаква новост. Фактически какво ни предлагат – един Бюджет 2022. Това ни предлагат в момента на държавното обществено осигуряване. И, видите ли, най-голямата политика евентуално може би щяла да бъде да премахнат след време социалните плащания, да ги изведат от държавното обществено осигуряване. Ще ги преместят от единия джоб в другия джоб. Те сега в момента пак се плащат от данъците на държавата. Каква е разликата дали ще бъдат в държавното обществено осигуряване, или в държавния бюджет? И това се представи като някаква невероятно голяма реформа, която евентуално някога ще се случи след време?! Най-много да си назначите малко повече персонал, за да обслужва поредната администрация. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим, ще се въздържим на този бюджет, защото за 2022 г. ние подкрепихме този бюджет, тъй като тогава беше адекватен, имаше социални промени, имаше неща, които бяха адекватни към реалностите, които трябваше да се случат много отдавна. Сега обаче ще се въздържим и ще направим предложения между първо и второ четене и съответно, в зависимост кои от тези предложения бъдат приети, ние ще преценим дали да подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Днес разглеждаме бюджета на държавното обществено осигуряване. Както и в залата направих изказване, ние ще подкрепим днешния законопроект, тъй като той продължава политиките, които миналата година бяха заложени и бяха реализирани с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Трябва да си дадем сметка, че предвид кратките срокове, в които трябваше да се подготви този законопроект и целта да бъде приет до края на юли месец, прави невъзможно залагането на сериозни реформи в този законопроект. Разбираме необходимостта от това Законопроектът да влезе максимално бързо, тъй като средства в държавата има, но ние трябва да дадем законова възможност на тези средства да стигнат до гражданите на Република България. Искам за кратко да припомня основните елементи, които се съдържат в този законопроект, който е именно продължение на Законопроекта от миналата година, защото миналата година сериозно работихме и въведохме няколко много положителни промени, които се усетиха от българските граждани. Първо, за миналата година за пръв път се приложи модифицираното швейцарско право, с което ежегодната индексация на пенсиите да бъде по-голяма от инфлацията или по-голяма от ръста на осигурителния доход. И това е справедливо, тъй като позволява да няма разлика през годините между пенсиите на база осигурителния доход. С преизчисленията от първи октомври, също с осигурителен доход от 2021 г., ние реално намалихме неравенството, натрупано в годините. Допълнително се вдигна таванът на пенсиите, така че 30 хиляди български пенсионери, които са си плащали осигуровките и бяха несправедливо ограничени през годините, да получат действителен размер на пенсията си. И всичко това в крайна сметка доведе, че за пръв път през 2021 г. и 2022 г. неравенството в държавата започва да намалява. Ние бяхме единствената държава в Европейския съюз, която от влизането на Европейския съюз неравенството се увеличаваше. И реално промените в пенсионната система помогнаха за това с много сериозен размер. Ние очакваме през 2023 г., тъй като това е продължение на политиките от миналата година, неравенството в България да продължава да намалява. Част от политиките доведоха и до това болшинството от пенсионерите – тези, които са с пенсии за трудова дейност и стаж, да бъдат над прага на линията на бедност. Виждам критика от колегите и опасения, че дефицитът в системата се увеличава, че поставяме под въпрос финансовата устойчивост на системата. Няма такова нещо. Ние увеличихме с няколко процента дефицита миналата година в НОИ, но това беше именно заради наваксването, което трябваше да реализираме за в бъдеще, когато пенсиите се индексират на база на ръста на доходите или инфлацията, балансът в системата се задържа такъв, какъвто е. Няма да има допълнително нарастване на дефицита. По отношение какво предстои, тъй като ние си говорихме за това какво успяхме да реализираме в този законопроект. В управленската програма на правителството Денков – Габриел ние сме заложили много сериозен цялостен преглед на системата и по отношение категориите труд за пенсиониране, и по отношение на учителския пенсионен фонд, наследствени инвалидни пенсии, вдовишки добавки и всички други показатели. Това не успяхме да го реализираме в Четиридесет и седмото народно събрание, но се надяваме да имаме такава възможност в настоящия парламент и правителство. И това е важно, защото сме си поставили за цел изваждане на несвързани с трудова дейност плащания. Всички разходи, свързани с характер за социално подпомагане, трябва да излязат от системата на НОИ и да отидат към Агенция за социално подпомагане. По този начин по естествен начин и дефицитът в системата ще намалее, тъй като една част от разходите, и то много сериозна, в момента, когато се извършва от НОИ, е във връзка именно с увеличаване… тъй като държавата във времето увеличаваше социалните разходи през бюджета на НОИ. Другото нещо, което сме заложили, е да се опитаме до Бюджет 2024 г. да проведем диалога със социалните партньори и най-накрая, както при определяне на минималната работна заплата, да определим формула и механизъм за определяне на максималния осигурителен доход, така че да има предвидимост за бизнеса и размерът на максималния осигурителен доход да не зависи от политическата воля на управляващите. С това отново – завършвам, ще подкрепим този бюджет и се надявам до разглеждане на следващия законопроект за 2024 г. да успеем да заложим допълнителни реформи и промени, които да върнат доверието на българските граждани в системата, които, както госпожа Сачева каза, трябва да съдържат и елементи на изсветляване на икономиката, и лицата да знаят, че има връзка между приноса и ползите. Благодаря.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Арабаджиев, казаното от Вас звучи прекрасно – навременно увеличаваме пенсиите, дефицитът не се увеличава, неравенствата са намалели, но има и друга страна, има алтернативен поглед, а той е следният: че нашата пенсионна система е най-зависима от данъци, че нашата бюджетна политика е най-зависима от разходите за пенсии, без разходите за пенсии да са най-високи като процент от брутния вътрешен продукт, без пенсиите да са достатъчни. Това е заради лошото съотношение между пенсионери и работещи. Другата страна на монетата е, че нашата система не е пенсионно осигурителна, а е пенсионно полуосигурителна и пенсионно полуданъчна. Половината от пенсиите се плащат от данъци, 10 милиарда, които се увеличиха, в този смисъл се увеличи и зависимостта на пенсионната система от разходите за сметка на данъци. Тези 10 милиарда ги взимаме от всички останали сектори. Вземаме ги най-вече от разходи за развитие и когато увеличаваме зависимостта на пенсионната система от данъци, ние пестим повече от развитие. И това, което правим, е, че в последните една, две години бюджетната ни политика се е променила от разходи за развитие към чисто преразпределение. Казано с други думи, средната обществена възвръщаемост на разходите ще бъде по-ниска и потенциалният ни растеж на брутния вътрешен продукт в бъдеще ще бъде по-нисък. Това е обратната страна, иначе е много хубаво да намаляваме неравенствата, впрочем най-лесно се намаляват неравенства към нула. Най-лесно се намаляват неравенствата, като се намалява растежът. Вие, предполагам знаете, че в икономиката има такава дилема между развитие и неравенство. Една от причините ние да имаме неравенства е точно защото растяхме. Колкото и да го отричате, разходите, брутният вътрешен продукт на глава от населението, паритетна покупателна способност за 20 години се увеличи от 28 на 59%, преизчислено по последните данни на Евростат. Така че това е обратната страна на монетата. Ние няма да можем да увеличим разходи за образование. Няма да можем да увеличим трайно разходите за инфраструктура. Няма да можем да увеличим трайно разходите за здравеопазване. Няма да можем да направим фискална децентрализация, защото вдигаме пенсиите несъразмерно на приходната база. Да, пенсиите трябва да се вдигат, но трябва да бъдат обезпечени от приходна база и предполагам, че всички ще се съгласите с това нещо.

Ние това предложихме.

А, Вие предложихте ли да се вдигнат осигуровките, господин Гьоков? Миналата година предложихте ли? Честната политика е да се предложи да се вдигнат осигуровките, но понеже всички трябваше да бъдете малко или много добрите популисти, Вие предложихте да се вдигнат пенсиите, без да предложите да се вдигнат осигуровките. Това направихте. Благодаря.

Господин Вълчев, не мога да се съглася с Вас. Съгласявам се единствено, че пенсионната система не е перфектна. Именно тук е ролята и на нас като народни представители, и на колегите в НОИ, които са експерти да се опитаме да подобрим системата, но не мога да се съглася с тези апокалиптични рисунки, които Вие направихте. Като процент от БВП разходите за пенсии в България са едни от най-ниските в Европа – 10%. Средно в Европейския съюз разходите за пенсии са 13,6%, така че ние имаме – не че трябва да ги гоним тези средни проценти, ние трябва да имаме една устойчива, но разходите са доста устойчиви в рамките на размера на брутния вътрешен продукт на страната. По отношение на съотношението работещи – пенсионери, да, то се влошава във времето и тук именно трябва да кажем за ролята на управлението на правителството, което трябва да задържа и да върне обратно лицата, които напуснаха именно по Вашето управление – доста от лицата напуснаха България. Тук трябва да променим посоката на държавата, да дадем увереност в хората, че България се движи в правилна посока, защото, както Вие се сравнявате с миналото, да, преди 20 години България беше в много лошо състояние. Ние стигаме лека полека средните европейски стандарти. Ние трябва да се сравняваме със съседите. Ако вземем за пример една Румъния, която през 2015 г. направи много сериозен скок, при тях вече средната заплата е с над 1000 лв., или една трета по-голяма от България. Те вече започват да се сравняват с Португалия, с Гърция и други европейски държави, с които ние няма как да се мерим в момента с тях. Именно ние трябва да се сравняваме със съседите, за да може да имаме реалистична представа как се движим, защото България може да се движи с много по-бърз икономически растеж. По отношение на инвестиционните разходи. Ние сме съгласни, че трябва да има и тук политиката ни е, че те не трябва да бъдат орязани. Виждате рекордни капиталови програми, които правим един баланс на инвестиции между европейски средства и национално финансиране. Ние трябва да си дадем сметка, че разходите трябва да бъдат законосъобразни, тъй като неравенството в държавата не се увеличава само заради разходите, които се правят през пенсионната система, но се правят и по отношение на обществените поръчки. Дали по обществените поръчки в държавата стигат до пет избрани фирми, или достигат до 100 фирми, които честно, на база конкуренция печелят обществения ресурс. Така че ние трябва да направим законосъобразни процедури. Благодаря Ви.

За изказване.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък. Господин Арабаджиев изложи основното отношение на нашата парламентарна група по този бюджет. Само искам да наблегна върху няколко неща. Първо да се съглася много сериозно с казаното от господин Вълчев и по отношение на факта, че най-добре се справяме с растеж, както казваме и както готвенето е винаги по-добро с масло, така и социалната политика винаги е по-добре с растеж. Големият въпрос е как да осигурим най-добрите условия за постигане на максимален възможен растеж. Тук обаче един нюанс, който аз винаги ще настоявам, не само публичните инвестиции са важни и частните са много важни и всъщност това ни праща към големия пакет – с големия бюджет, винаги има връзка между всичките естествено. Как ще осигурим най-добрите условия частният бизнес да вижда причини да инвестира и да увеличава производителността и оттам да се вдигат доходите, от една страна, и да се активират заети, от друга страна, защото все още имаме резерви при активацията на заетостта в България. С госпожа Сачева, разбира се, работим и по въпроса за увеличаване на заетостта. Сега, това е една страна. Въпросът е дали ще дадем условия на частния бизнес също активно да инвестира и да подобрим и ефективността на публичните инвестиции. Това не трябва да се жертва. От друга страна, не мисля, че увеличението в социалните разходи застрашава подобен един приоритет особено по линия на това и всъщност това е основата на моето изказване, по-дългият стратегически поглед, който стои, макар бюджет само за около 5 месеца, ключово, разбира се, ще бъде какво ще направим с нормалния бюджет за 2024 г. Стратегическият поглед е следният – пенсиите трябва да са функция на осигурителния принос, който имат пенсиониращите се в България, който са имали през трудовия си живот, а това, което не достига като стандарт на живот за тях при пенсиониране да мине по линия на социалната политика, при това подоходно прицелена социална политика. Тук за мен е големият потенциал с по-малко пари да се постигне по-голям обществен или социален ефект, защото немалко хора в България имат значителни доходи – нетрудови, ренти, наеми, и така нататък съответно тези хора няма да имат нужда от допълнителна помощ дори ако се пенсионират с пенсия, която не звучи като много голяма сума. Напротив – тези хора, които се нуждаят да получават такава помощ до някакъв социален минимум, линия на бедност, дали ще предприемем нещо друго като идея, но тогава с по-малко пари ще се помогне на тези, които наистина се нуждаят. Изобщо това е част от приоритета на прицелване на социалните разходи към нуждаещите, а не и към тези, които не се нуждаят от тях. Тогава социалният ефект, включително и по отношение на неравенството, което все пак ще напомня, че две поредни години спада в България – 2021-ва спрямо 2020-а, и 2022-ра спрямо 2021 г., макар и не с много, макар може би всички да бихме искали да видим повече, но това са години на сериозен растеж. Тоест е възможно едновременно да расте икономиката и да се намаляват неравенствата и според мен е хубаво да продължим в тази стратегическа линия. Третата важна стратегическа посока според мен е вкарване на нещата в правила. За мен позитивно развитие е това, което постигнахме като определяне на минималната работна заплата, с която знаем, че са свързани може би твърде много неща и хубаво някои от тях да развържем за в бъдещето, според мен би трябвало да работим и в посока максималният осигурителен доход също така да бъде обвързан с правило, да не е чисто осмотрително решение на нас тук, за да може по-предвидимо да се правят съответните разчети от страна на всички, които плащат заплати и съответно превеждат осигуровки към НОИ. Разбира се, и една формула за максимално осигурителен доход ще е някакъв принос и към бюджета на самия Осигурителен институт. В крайна сметка идеята е след някакъв период от време, може би няма как да го постигнем с този бюджет, разбира се, да се върви към това собствените приходи на НОИ да са все по-достатъчни с относително малък трансфер от общите данъци да покриват пенсионно-осигурителните си задължения, а социалната политика да си отива там, където ѝ е мястото – при Социалното министерството, при една развита и с добър капацитет Агенция за социално подпомагане, през където да минава това, което е социална помощ. Благодаря Ви. (Ръкопляскане от народния представител Искрен Арабаджиев.)

Имам въпрос към министъра на труда и социалната политика. Защо с предложението за бюджет на КСО отнемате права на осигурени лица и пенсионери? Става въпрос за следното – по досега действащия Кодекс, ако осигурено лице или пенсионер обжалва по административен ред решение, което го касае, то той не внася държавна такса и при уважаване на жалбата му има право да получи направените от него разноски и платено възнаграждение за адвокат. С предложения проект тези права на пенсионери и осигурени лица се отнемат. Става въпрос за следното – „осигурено лице или пенсионер може да обжалва по административен ред неправилно определяне на пенсията, изменение или прекратяване на решения за добавки и компенсации, отказ или неправилно определяне на обезщетения за безработица, събиране на суми по ревизионни актове за начет, както и признаване или непризнаване на злополуката за трудова. Ако едно лице е осигурено или пенсионер и по тези казуси заведе дело, не плаща държавна такса и му се дължат разноските и адвокатската защита“ – досега. В момента в предложението това отпада. И пише, че „при обжалване по административен ред жалбоподателят няма права за платено възнаграждение за адвокатската защита“ и така нататък. Та, госпожо Министър, питам Ви дотам ли опря бюджетът на държавата и бюджетът на НОИ, че да лишите осигурените и пенсионерите от правото да обжалват неправилни решения на административните органи, които ги засягат, касаят определянето на пенсиите, на обезщетения за безработица и така нататък, защо отнемате тези права? Колко много пари ще спестите от това за бюджета и дотам ли опряхте, че да взимате от пенсионерите правото им на защита – адвокатска, по административен ред за обжалване на административни актове?

Защо не отговори?

За реплика и процедура.

Благодаря, госпожо Председател. Аз не знам защо министрите присъстват на заседания на парламента, когато не отговарят на въпроси. Госпожо Министър, имахте ясно зададен въпрос. Вие сте вносител на този бюджет и трябва да отговорите, когато Ви се задават логични въпроси. Е, как не искам да отговоря! Какво правите тук, ако не искате да отговорите? В крайна сметка това може да го наблюдавате сигурно и довечера в новините. Няма нужда от първия ред в пленарната зала да стоите да гледате народните представители как се изказват. Или се включвайте в дебата и бъдете активни, или просто Вашето присъствие тук е излишно в момента. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Нинова, репликата ми е към Вас. Вероятно министърът на труда и социалната политика не може да отговори на въпроса Ви, но аз бих могла да Ви отговоря. Защо всъщност се лишават пенсионерите и социално осигурените от право на защита? Отговорът е много лесен. Защото всички дела, които са по административен ред, се губят съответно от Министерството. Поради тази причина се лишават пенсионерите и социално осигурените от това тяхно право.

За нас е абсолютно неприемливо точно най-бедната част от обществото или по-голямата част от пенсионерите, които имат право да получават това обезщетение за адвокатска защита, точно те да бъдат лишени от това право. Тоест отново тази част от обществото, която е най-затруднена, която е с ниски доходи, трябва да поеме тежест, заради това че Министерството на труда, или който и да е административен орган, не си е свършил работата, загубил е делото, издал е незаконосъобразен акт, който засяга лицето. И заради това че администрация, юристи, административни органи не са си свършили работата и са ощетили човека, сегашното правителство му отнема правото на защита. Това е върхът на несправедливостта. Разбира се, че ние между първо и второ четене ще направим предложение този текст да се върне в стария си вариант и да отпадне новото предложение. Надявам се да ни подкрепите. Все пак обръщам специално внимание днес на министъра на труда и социалната политика какво са сътворили. Жалко, че не може да даде отговор. Очевидно или не е компетентна, или не е присъствала на този Министерски съвет, или не знам какво, да се подпише под такъв бюджет. Има огромни въпроси в бюджета за НОИ – сериозни, големи, трупани с години, за пенсионния модел, за солидарния модел и така нататък. Една такава дреболия, която засяга милиони хора, защото се касае за всички осигурени и за пенсионерите, може да предизвика голямо напрежение. Ние пенсионния модел сигурно години го нищим и ще продължим да го нищим – как да бъде най-справедлив, но защо през това време вземате стотинките на пенсионери и на осигурени лица? Лишавате най-бедните от едно право, което имат от години. Поправете това между първо и второ – ние ще го предложим, Вие ни подкрепете, моля!

Прегласуване!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, Докладът е сравнително дълъг – за Ваша информация. Ако сте се запознали предварително с него, бихте могли да се фокусирате върху нещо друго. „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-302-01-42, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. На заседанието присъстваха: професор доктор Христо Хинков – министър на здравеопазването; Омбусдсманът на Република България – професор Диана Ковачева; професор Борис Грозданов и Любомир Дацов – председател и член на Фискалния съвет; доктор Йорданка Пенкова – временно изпълняващ длъжността управител на НЗОК; представители на синдикатите и работодателските организации. Законопроектът беше представен от доктор Йорданка Пенкова. Основната цел на Законопроекта е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ и дентална помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК, за да могат да предоставят качествени медицински и дентални дейности на високо професионално ниво. За осъществяването на тази цел в бюджета на НЗОК за 2023 г. се предвиждат 910,9 млн. лв. повече за разходи и трансфери – всичко, в сравнение с 2022 г. Основните показатели на бюджета на НЗОК за 2023 г. са следните: І. ПРИХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО: В приходната част на бюджета за 2023 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 7027,2 млн. лв., или с 910,9 млн. лв. повече от 2022 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 6847,6 млн. лв. или с 933,2 млн. лв. повече от 2022 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 6847,6 млн. лв. от здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 4286,5 млн. лв., или 527,3 млн. лв. повече от 2022 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 2561,0 млн. лв., или с 405,9 млн. лв. повече от трансфера за 2022 г. При приходите от здравноосигурителни вноски е отчетен ефектът от увеличаване от 1 април 2023 г. на размера на минималната работна заплата от 710 лв. на 780 лв. От неданъчни приходи: глоби, санкции и наказателни лихви за 2023 г. е предвидено да постъпят 26,4 млн. лв., или с 3,2 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г. Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им, по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето в размер на 18,3 млн. лв.; за дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето в размер на 8,8 млн. лв.; за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване в размер на 16,0 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до 18 годишна възраст по чл. 82, ал.1а, 3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18 годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 72,2 млн. лв. и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в размер на 38 млн. лв., тоест общо за 2023 г. са предвидени 153,3 млн. лв., или с 46,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г. ІІ. РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО: Общо разходите и трансферите за 2023 г. са разчетени в размер 7027,2 млн. лв. Тази сума е с 910,9 млн. лв. повече от сумата за 2022 г. Общо разходите са предвидени в размер на 7027,2 млн. лв. От тях за текущи разходи се предлагат 6816,8 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 882,9 млн. лв. от същите разходи за 2022 г.; за придобиване на нефинансови активи за 2023 г. са планирани 5,0 млн. лв., толкова колкото е и през 2022 г. От сумата за текущите разходи 6816,8 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2023 г. са разчетени на сума 6553,7 млн. лв., или повече с 821,6 млн. лв. от Закона за 2022 г. Тези средства се разпределят както следва: 1. за първична извънболнична медицинска помощ 452,6 млн. лв., или с 88,9 млн. лв. повече от 2022 г.; 2. за специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение, 455,7 млн. лв., или с 75,4 млн. лв. повече от 2022 г.; 3. за дентална помощ 274,1 млн. лв., или с 34,3 млн. лв. повече от 2022 г.; 4. за медико-диагностична дейност 237,3 млн. лв., или с 30,0 млн. лв. повече от 2022 г.; 5. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 1764,8 млн. лв., или с 249,3 млн. лв. повече от 2022 г. в това число: 5.1. за заплащане на дейностите по отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани 100 на сто от бюджета на НЗОК и до 2 000 хил. лв. за финансиране на аптеки в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност от община, както и с денонощен режим на работа – 34,3 млн. лв.; 5.2. за медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 29,7 млн. лв.; 5.3. лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната – 936,8 млн. лв., от които се предлага за лекарствени продукти, назначени с протокол, за които се извършва експертиза – 601,0 млн. лв. и за лекарствени продукти, за които не се изисква протокол – 335,8 млн. лв.; 5.4. за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 764,0 млн. лв.; 6. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 142,6 млн. лв.; 7. за болнична медицинска помощ – 3109,3 млн. лв. 8. за други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 117 млн. лв., или с 600 хил. лв. по-малко в сравнение с 2022 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица. В бюджета на НЗОК за 2023 г. са предложени разходи за персонал в размер на 74,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на разхода за персонал за 2022 г. с 12,3 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2023 г. се предлага да се изразходва сумата 35,2 млн. лв. За 2023 г. плащанията за сметка на средствата от трансфера на Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3 са в размер 153,3 млн. лв., тоест с 46,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г. Тази сума е предназначена да се разходва за: 1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал.2, т. 3 от Закона за здравето – 18,3 млн. лв. с 11,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г. 2. дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето – 8,8 млн. лв., като се запазва нивото на бюджетните средства от 2022 г. 3. суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване не се предвижда промяна в предвидените средства в сравнение с 2022 г., а именно в размер на 16,0 млн. лв. 5. дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закон за здравето и на лица над 18 годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 72,2 млн. лв., или повече с 35,0 млн. лв. в сравнение с общия размер на отделените средства за 2022 г. 7. помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38,0 млн. лв. През 2023 г. се запазва и размерът на разходите за придобиване на нефинансови активи от 5,0 млн. лв. За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 205,4 млн. лв., или с 28,0 млн. лв. повече от 2022 г. Бюджетът на НЗОК за 2023 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто. Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2023 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо. Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са свързани с изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В последвалата дискусия бяха застъпени следните становища и искания: Омбудсманът на Република България госпожа Диана Ковачева акцентира върху някои от проблемите, с които е сезирана през годините, а именно: доплащането на сериозни суми от пациенти при закупуването на медицински изделия като ендопротези, очни лещи и други, липсата на достатъчно възможности за провеждане на палеативни и здравни грижи за терминално болни; ограничаване на достъпа на пациентите до специалисти и до медико-диагностични изследвания чрез лимитиране броя на издаваните направления. Деян Денев от Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България изказа подкрепата си за така представения Проект на бюджет на НЗОК. Според него той адекватно посреща нарастващите здравни потребности на пациентите в България от по-добри медицински грижи и лекарствено лечение. Разчетени са повече средства за доболнична помощ, които да изведат превенцията и профилактиката на заболяванията на преден план. Предвидени са достатъчно средства, за да бъдат достигнати договорените минимални работни заплати на лекарите и медицинските сестри в болничната помощ. В изказването си Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, застъпи становището, че не е налице проблем от гледна точка на финансовата устойчивост на НЗОК, а въпросът е нуждата от реформи в здравеопазването, които да гарантират ефективното и ефикасно използване на финансовите средства. Народните представители Александър Иванов, Георги Ганев и Искрен Арабаджиев се изказаха в подкрепа на Проекта на бюджет на НЗОК. В изказванията си те посочиха, че с увеличаване на средствата за превенция, скрининг и профилактика в дългосрочен план ще се повишава и подобрява здравето на българина и качеството му на живот и това е първа стъпка към реформирането на системата. В противовес на така изразените позиции народният представител остро разкритикува Законопроекта, като подчерта, че системата на здравеопазването не е реформирана – от една страна, растат преводите към НЗОК, а от друга, качеството на медицинските услуги намалява. Според него е налице пълна анархия в здравеопазването в България. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“– 12 народни представители, „против“– 1, и „въздържал се“ – 7. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-302-01-42, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-302-01-42, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-302-01-42, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването, професор доктор Христо Хинков, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса доцент Михаил Околийски, временно изпълняващият длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, доктор Йорданка Пенкова, представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от временно изпълняващия длъжността управител на НЗОК доктор Йорданка Пенкова, която запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 10, без „против“, „въздържал се“ – 8, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-302-01-42, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както беше казано досега, в Проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. са предвидени параметри от бюджета на НЗОК приходи и трансфери всичко 7 млрд. 27 млн. 213 хил. и 6 лв. и разходи и трансфери със същата сума, тоест балансиран бюджет. Здравноосигурителните приходи в размер на 6 млрд. 847 млн. 563 хил. лв. са разчетени с ръст от 933 млн. 246 хил. лв. спрямо приетите за 2022 г. За да не отегчавам народните представители, ще бъда максимално кратък и ще очертая само някои акценти в така представения вече бюджет, който беше разгледан в две комисии. Ръстът на трансферите за здравно осигуряване за 2023 г. е в размер на 405 млн. 908 хил. лв. спрямо 2022 г. Този ръст е важен, защото има увеличаване на ръста от предишната година, като завишението е 46 млн. 712 хил. лв., което означава, че държавният бюджет се ангажира все повече с плащания, които са и в рамките на здравноосигурителните задължения, така и дейности извън обхвата на Здравноосигурителната каса. В Проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса разходите са общо в размер на 7 млрд. 27 млн. 213 хил. лв., както казах, което е с 910 млн. 908 хил. лв. повече, в сравнение с предишния бюджет. За първична извънболнична помощ увеличението спрямо 2022 г. е в 24,4% ръст; специализираната извънболнична медицинска помощ е с ръст – 19,8%; за медикодиагностична дейност – 14,5%; за дентална дейност – 14,3% ръст, спрямо предходната година; за лекарствени продукти – 16,5% ръст; за болнична медицинска помощ – 11,4% ръст; за медицински изделия – предлагани в болничната медицинска помощ – 23% ръст, спрямо предходната година; за други здравноосигурителни плащания в това число за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системата за социална сигурност и за поставяне на ваксини за COVID-19 – 0,5% намаление спрямо предходната година. Най-съществен е ръстът спрямо 2022 г. на предвидените средства за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична помощ, за медицински изделия, предлагани в болничната помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги – 23%; за специализирана извънболнична помощ – 19,8%. По отделните пера. Трансферите, както казах, са 153 млн. 286 хил. лв. за финансиране на разходи за лекарствени продукти, ваксини и дейности по прилагането на чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; 18 млн. 288 хил. лв. дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2 и 3а и 6б от Закона за здравето – 8 млн. 789 хил. лв.; суми по чл. 37 ал. 6 от Закона за здравното осигуряване доплащане на разликата на намалените потребителски такси за пенсионери е в размер на 16 млн. 035 хил. лв. Дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, и 6 от Закона за здравето – 72 млн. 170 хил. лв.; помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38 млн. лв. Средства за придобиване на нефинансови активи в размер на 5 млн. лв., заложени в Проекта резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи за 2023 г. е в размер на 205 млн. 426 хил. 90 лв., което представлява три на сто от сумата на приходите от здравноосигурителни вноски, и трансфери за здравно осигуряване. В хода на годината с тях ще се гарантира устойчивост и ритмичност на здравноосигурителните плащания. В Проекта на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо. Министърът на здравеопазването подкрепя внесения в Народното събрание Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., който е съгласуван предварително, на основание чл. 19, ал. 7, т. 3 от Закона за здравното осигуряване. За отделните направления на здравноосигурителните плащания. В областта на първичната извънболнична помощ по Проекта за 2023 г. е разчетено закупуване на общ брой – 2,8 милиона дейности по Програма „Детско здравеопазване“. За осигуряване на изпълнението на диспансерно наблюдение, съгласно пакета по чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване са предвидени 4,5 милиона диспансерни прегледи и диференцирано заплащане според броя заболявания на здравноосигурените лица. Гарантиране и извършване на 2,7 милиона профилактични прегледи и имунизации по имунизационния календар с цел ранно откриване и превенция на заболявания на здравноосигурените лица. Допълнително заплащане на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ за работа при неблагоприятни условия на работа, при отдалечени и труднодостъпни райони в страната. Трябва да подчертая, че във всички пера – и в първичната извънболнична помощ, и в специализираната, и в областта на медико-диагностичните дейности, и в областта на болничната медицинска помощ, са предвидени средства за финансиране на медицински персонал, който работи в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени труднодостъпни райони или единствено изпълняват съответната дейност на общината за прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 3 от Закона за здравното осигуряване. В областта на денталната помощ имаме 6,1 млн. броя дентални дейности. В областта на медико-диагностичните дейности за 2023 г. имаме около 29 млн. медико-диагностични изследвания, което е ръст в сравнение с предишната година, като също така се предвижда, както казах, работа в труднодостъпни райони в страната. Заложените параметри на проекта за бюджет за 2023 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравно осигуряване. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, ДПС ще гласува с „въздържал се“, защото за пореден път не са заложени, за съжаление, никакви реформи на Националната здравноосигурителна каса за настоящата година. Отчитаме, че той е само за шест месеца, че това няма как да стане рязко, защото бихме рискували стабилността на бюджета, но няма дори тенденция за преструктуриране на бюджета в посока доболничната помощ, профилактика и превенция. Отново най-много средства се дават за болнична помощ и лекарства, докато в останалите страни от Европейския съюз е точно обратното – най-много пари се дават за извънболнична помощ, профилактика и превенция. През 2023 г. Касата ще похарчи, да отбележим, малко над 7 млрд. лв., което е с 910 млн. лв., или с 14% повече спрямо миналата година. Извънболничната помощ ще получи с 20% повече средства от миналата година, разходите за болничната помощ ще са със 145 повече, а за лекарствата – 16% повече. Въпреки че на извънболничната помощ ще се дадат с 29% повече средства, се запазва структурата на бюджета най-много средства да се дават за болнична помощ – 49,8%, тоест близо половината от всички разходи в бюджета на НЗОК, докато в Европейския съюз за болнична помощ се дават средно максимум до 30%. 27% от общите разходи ще са за лекарства. България е страната в Европейския съюз, най-бедната, с най големи разходи за лекарства. В Европейския съюз средно за лекарства се дават между 15 и 18% и не защото в тези страни не се осигуряват за пациентите най-добрите лекарства или защото медикаментите са по-евтини и така нататък, но това подлежи на друг анализ. Основната причина е в това, че в останалите страни от Европейския съюз основната част от средствата са насочени към профилактика и превенция в – подчертавам, извънболничната помощ. Тези средства са в размер на 30 – 40% от общия годишен бюджет за здравеопазване, а у нас тези средства са едва 13,5% от общия годишен бюджет на НЗОК. Въпреки че за настоящата година ще се дадат с 20% повече средства за извънболнична помощ, тя остава на последно място по финансиране, точно обратното на това, което е в останалите страни с добър опит от Европейския съюз. България си остава на последно място сред страните от Европейския съюз по отделени средства за профилактика – под 3% от общите средства за здраве. В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени мерки за засилване на контрола върху разходите за лекарства и ние от ДПС, естествено, че ще ги подкрепим. Важно е обаче да отбележим, че трябва да се прецизира текстът, който предвижда НЗОК да плаща лекарствата, когато няма действащи рамкови споразумения за предходната година между Министерството на здравеопазването и доставчиците на лекарствени продукти по най ниската цена, договорена от изпълнителя на болнична медицинска помощ за предходния месец. Трябва да се прецени дали да се взема цената само от предходния месец, или да се взема средна цена за предходните три или шест месеца. Впрочем това беше отбелязано на дискусията в Комисията по здравеопазването при първото четене на Закона за НЗОК за настоящата година. На четвърто място искам да отбележа, че отново няма мерки за контрол върху качеството на медицинските услуги, особено болничните, където е най-големият ресурс. По официална статистика в България средствата, които се дават за здравеопазване, представляват 8,1% от брутния вътрешен продукт, разбира се, заедно с доплащането от страна на пациентите. Толкова се дават и в останалите страни от Европейския съюз, или около 10 млрд. лв. Това са много пари. Преди повече от десет години бюджетът на НЗОК, на вниманието на всички ни, подчертавам, беше около 800 млн. лв., сега е вече близо и над 7 млрд. лв. Нито пациентите са по-доволни, нито медицинският персонал от това, че се е увеличила толкова финансовата рамка. Трябва не само да се отчита изпълнението на клиничните пътеки, а да се правят проверки за евентуални фалшиви хоспитализации. Трябва най-накрая да се започне да се извършва проследяване какво се случва с дадения пациент и след лечението, колко пъти е лекуван в болницата за едно и също заболяване, какви са причините за това, как е осъществено неговото наблюдение в извънболничната помощ след изписването от лечебното заведение, имало ли е профилактика и лечение в извънболничната помощ, преди да се стигне до хоспитализация и така нататък. Отново не са заложени никакви мерки за намаляване на огромния процент доплащане от страна на пациентите. У нас доплащането е в размер на 48%, докато в Европейския съюз този процент е около 18. Най-много средства пациентите доплащаме за лекарства, след това за долекуване. Например клиничната пътека за болнично лечение за инсулт е седем дена. Немалко пациенти биват изписвани буквално в общо тежко състояние, да не кажа, насипно и след това долекуването им продължава, за съжаление, в частни структури за рехабилитация за тези, които могат да си го позволят, но много хора, имайки предвид социалния профил и вектор, не биха могли да си го заплатят. Абсолютно наложително е вече да намерим решение на тези проблеми. Повече от пет години в редовните си годишни доклади в частта за здравеопазване Европейската комисия настоява да започнем прилагане на мерки за намаляване на доплащането от страна на пациентите, особено за лекарства, за откриване на отделения и болници за долекуване, с които НЗОК да сключва договори. Накрая искам да отбележа нещо много важно. Не е коректна позицията, изразена от колеги на последното заседание на Комисията по здравеопазването, че увеличението на бюджета на НЗОК за тази година ще даде възможност да бъдат повишени заплатите на лекари, медицински сестри, изобщо на болничния персонал в посока да бъдат достигнати залегналите в колективния трудов договор възнаграждения. Увеличението на разходите в бюджета на НЗОК за тази година по никакъв начин не гарантира увеличение на заплатите нито на работещите в лечебните заведения, нито на работещите в извънболничната помощ. На първо място, сключеният през 2021 г. колективен трудов договор в здравеопазването е подписан от много малко субекти и заложените минимални месечни възнаграждения касаят само тези, подчертавам, които са го подписали. По Кодекса на труда колективният трудов договор е доброволен, така че няма как този в здравеопазването да бъде задължителен и за тези, които не са го подписали. На второ място, през януари тази година Четиридесет и осмото народно събрание прие по предложение на парламентарната група на „Продължаване Промяната“ изменения в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат минималното трудово възнаграждение, но само за лекарите, да не бъде по-ниско от заложеното в колективния трудов договор. Тези промени в Закона за здравното осигуряване не касаят възнагражденията на останалия персонал в лечебните заведения, визирам медицински сестри, лаборанти, физиотерапевти, санитари и така нататък. Всички колеги лекари в тази зала много добре знаем, че работата в лечебните заведения е работа на екипна основа и в колектив и този текст, за съжаление, създава противопоставяне между лекари и останалия персонал в болниците, и даже не във всички болнични заведения, което в никакъв случай не е в полза нито на пациентите, нито на съгражданите ни и колегите, които работят в лечебните заведения. Също така този текст няма как да се отнася за онези лечебни заведения, които не са подписали колективния трудов договор. Както вече посочих, договорът се прилага само за тези, които са го подписали. Освен това по никакъв начин не се решава въпросът със заплащането и на общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти в извънболничната помощ. В отговор на мой въпрос наскоро, господин Министър, Вие отговорихте и посочихте, че едва 16 болници са постигнали заложените в колективния трудов договор заплати на лекарите, а болниците в България са 341. Следователно искам да подчертая, че все още проблемът със заплатите на работещите в системата на здравеопазването не е решен. Коректно е ние тук в Народното събрание да кажем тази истина, да отчетем, че сме длъжници на всички тези колеги и да не заблуждаваме, че сме направили стъпки в тази посока или че с увеличението на бюджета на НЗОК може да се реши този проблем. Необходимо е всички заедно – и в Народното събрание, и в изпълнителната власт, да намерим най-правилното решение и да бъдем коректни към хората, които работят, с оглед подобряване функционирането на системата на здравеопазването, качеството с оглед на добър лечебен процес и трайни добри резултати за здравето, което е елемент на националната сигурност. Ние от ДПС призоваваме за дискусия по този въпрос и по останалите въпроси, които посочих. Добре е да надградим и да очертаем една реформа, която наистина да доведе до по-добро функциониране и по-ефективно разходване на средствата, които се увеличават, но не сме убедени, че те ще постигнат целта, към която всички се стремим – за по-добър лечебен процес, профилактика и превенция основно в доболничната помощ и по-добра болнична помощ. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, голяма част от нещата, които казвате, аз напълно приемам и съм съгласен с тях, защото действително наследяваме едни големи диспропорции в бюджета на Здравноосигурителната каса. Но има няколко неща, на които искам да обърна внимание, и те са свързани на първо място с преструктурирането и промяната на пропорциите между заплащането за болнична и извънболнична помощ. Много е трудно и много е опасно да се правят резки промени във финансирането на тези отделни сектори в цялата система, защото в момента имаме основен поток на болни, които отиват в болниците и не толкова много в извънболничната помощ. За да се случи това прехвърляне на потока към извънболнична помощ, е необходимо да се увеличат медико-диагностичните дейности в извънболничната помощ, по-голямо заплащане да има там и в отдалечените труднодостъпни райони също така да се създадат условия, които могат да се видят в този проектобюджет. Нещо друго по отношение на КТД. Не трябва да забравяме, че една много голяма част от общия брой болници в страната са частни, а те не са с такива договори по колективен трудов договор и там нямат такива синдикални споразумения. Следователно ние не знаем какви са средните заплати на работещите в частните болници, които също предоставят помощта за българските граждани, тъй като те са с еднакви договори, по еднакви цени на клиничните пътеки със Здравноосигурителната каса. И последно нещо – много е трудно да се постигнат тези нива, които споменавате, в страните от Европейския съюз с осемпроцентна вноска. С осемпроцентна вноска ние винаги ще имаме доплащания от джоба и тези доплащания трудно могат да бъдат намалени, но правим всичко възможно чрез оптимизацията на цялата система, чрез намаляване, чрез изсветляването на системата с въвеждането на Националната здравно-информационна система, която очакваме догодина да даде своите плодове, наистина ще получим едни по-добри резултати. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса би трябвало да има цел да осигури чрез реализацията на определени приоритетни политики максимално ефективно управление на обществения финансов ресурс – най-общо казано – по-добро здравеопазване. За съжаление, такива приоритети при изготвянето на бюджета за 2023 г. на Касата, от кабинета на академик Денков не се забелязват. Отново бюджетът за здравеопазване, подобно на останалите бюджети, трябва да отбележим, че системата надделява над хората. Мерките на правителството са насочени по-скоро към самата система на здравеопазването, а не към увеличаване на качеството и достъпността му. Липсват каквито и да е промени и адекватни политики в бюджета на Касата за 2023 г. Може да се каже, че политиките в него не се отличават от бюджетите на управляващите през последните години от ГЕРБ, а това, повярвайте, не отговаря на очакванията на обществото за добро здравеопазване. Няма как да не констатираме, че в системата на здравеопазването няма доволни – нито тези, които го предоставят, нито тези, които го ползват. Този бюджет не ни отдалечава от тази ситуация на недоволство. От парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим този бюджет на Касата. Ще обясня защо. В здравеопазването приоритетните политики се реализират чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и бюджета на Здравната каса. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването се осигурява финансирането на базови и конституционни задължения на държавата във важни и социалнозначими области като: профилактика и превенция на заболяванията, спешна помощ, инфекциозни заболявания, психиатрична помощ и така нататък. Чрез бюджета на Касата се осигурява финансирането освен на медицинската помощ в четирите основни направления – първична, специализирана, болнична и дентална, и в голяма степен на необходимата лекарствена терапия. Според нас от БСП кои трябва да бъдат основните приоритети в областта на здравеопазването? На първо място, демографското състояние на нацията. Можем да говорим не за демографска криза, а за демографска катастрофа. Броят на ражданията се срина с над 50 000 през последните години и сега е около 55 000 годишно, а броят на починалите устойчиво е над 100 000 за година. Тоест, всяка година ние намаляваме с около 40 000 – 50 000 човека. 36,9% от семействата са без деца – това са малко под 690 000 двойки. Три пъти се е увеличил броят на семействата с един родител за последните близо 40 години и днес те са почти 409 000. Така класическото българско семейство с двама родители се среща все по-рядко, самотните майки са 74% от всички семейства от един родител, а бащите, отглеждащи децата си, са малко над 25%. През 2021 г. семействата в България са около един милион и осемстотин хиляди, а само преди десетина години са били с 400 000 повече. Някакви адекватни политики, които да смекчават този проблем с демографията, не виждаме нито в бюджета на Касата, нито в бюджета на Министерството на здравеопазването. На второ място, проблем е липсата на политики в областта на профилактиката и намаляването на средствата в бюджета на Министерството на здравеопазването в областта на профилактиката и промоцията. В бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени 88 милиона по-малко в сравнение с предходния проект, предложен от служебното правителство. Да обърна внимание – в тази сфера са средствата за профилактика и лечение на инфертилитета при жената. Третият проблем, който приоритетно трябва да се решава тук, е осигуреността със спешна помощ. От десетина дни тук се разчита на проекта, финансиран основно с европейски пари при общ бюджет близо 164 милиона по Оперативна програма „Региони в растеж“. Началото на проекта е 2018 г., продължителността е до 23 декември 2023 г. 2023 г. е към края си, тоест и проектът е към края си. Какво е състоянието в момента и перспективите за неговата реализация стана ясно след изслушването на министъра на здравеопазването в ресорната комисия. Истината е – заради безхаберието на управляващите от 2018 г. досега ГЕРБ и редица служебни правителства, въпросният проект за модернизация на спешната помощ в страната е провален и вероятно ще се наложи да се връщат половината от европейските средства по него, след което се върши с пари от бюджета. По изчисления на Министерството на здравеопазването става дума за около 85 милиона лева по проекта, или половината от цялата сума, тоест става дума за осигуряването на 85 милиона лева, които не ги виждаме в бюджета. Само да обърна внимание, че става въпрос за бюджета на Министерството на здравеопазването. Между другото, България е единствената държава, която от години не е закупила нито една линейка с пари от бюджета, а се разчита изцяло на европейските пари и на гореспоменатия европейски проект. Проектът предвижда купуването на 400 нови линейки, оборудвани със съвременна медицинска апаратура, както и обновяване на спешните отделения в 34 лечебни заведения, 27 центъра за спешна помощ и 170 филиала. Крайният срок – казах, че е 23 декември, а все още има ремонтни дейности, които не са започнали. Разбира се, има възможност проектът да се удължи още веднъж – до края на следващата година, тъй като досега е изпълнен на 70%, но в този случай ще трябва да го довършим със средства от националния бюджет. Причините за провала на проекта са много, но не са тема на бюджета. На следващо място, приоритетно следва да бъде осигуряването на медицинска помощ с въздушен транспорт, и то в спешен порядък. Този приоритет е в основата на няколко…

Защо в бюджета на Касата?

Ами и на Касата, и на здравеопазването не се различават много политиките по здравеопазването.

Тук няма хеликоптери, няма линейки… (Показва папка.)

Министерството на здравеопазването – ще говоря и за него, така че не виждам какъв Ви е проблемът на Вас точно?!

Няма го тук. (Показва папка.)

Или че споменавам, че има провал по времето на ГЕРБ на тези проекти и да не ги засягам. (Реплика от народния представител Костадин Ангелов.)

Какво ще се случи, когато трябва да започнем плащането на необходимите около 150 милиона за доставка на хеликоптерите от държавния бюджет, не от Здравната каса, също не е ясно?! Проектът за бюджет на Здравната каса не предлага решение и не провежда реформа в здравеопазването. Сигурно ще донесе повече средства в системата и надявам се, поне по-високи възнаграждения на работещите, но едва ли. Въпреки че заложеното увеличение на разходите за персонал е с малко над 12 милиона лева спрямо бюджета за 2022 г., е ясно, че по-голяма част от него е за обезпечаване на трудовите възнаграждения такива, каквито са били през 2022 г. Допълнителните средства са едва 5,9 милиона, което представлява под 9% ръст на разходите за труд. Обръщам внимание, че увеличените приходи не са резултат от някакви политики по приходите като например увеличен максимален осигурителен доход, а от увеличения от служебното правителство размер на минималната работна заплата за страната от 710 лв. на 780 лв. върху размерите на месечните осигурителни доходи за 2023 г., и то за второто полугодие. Знаете, че самото увеличение на минималната заплата не е базирано на правила и може да се спори за адекватността му. Споменах това и когато говорих за бюджета на държавното обществено осигуряване, но то важи и тук и няма да спра да го отбелязвам, защото е важно, та дано на някой му светне червената лампа и да ги коригира тези неща. Няма никаква промяна в приходните правила. Например минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии отново казвам, че са непроменени от осем години. За кого е добре това не знам?! Увеличените приходи са в резултат не от друго, а от увеличения размер на минималната работна заплата, още увеличен с предишния бюджет максимален осигурителен доход, който сега не се предвижда отново да бъде увеличаван. Включен е ефектът от увеличаване на стажа за пенсия на третата категория. Без промяна е общата рамка на проектобюджета на Здравната каса за 2023 г. в сравнение с проекта на служебното правителство от преди два месеца. Предвижда се увеличението на здравноосигурителните приходи и трансфери да е повече с 910 – 911 милиона близо в сравнение за 2022 г., или общо средствата са малко над седем милиарда и двадесет и седем милиона. От тях планирани здравноосигурителни приходи за 2023 г. са около 6 млрд. 847 млн. – увеличение с 15,8%, а здравноосигурителните вноски са 4 млрд. 286 млн. – увеличение с 14%. Предвидени са около два милиарда – два милиарда и половина трансфери за здравно осигуряване, което е с 18%, близо 19% повече от трансферите в бюджета за 2022 г. Промяна има и в разходната част на бюджета, така за първична извънболнична медицинска помощ е предложено увеличение с 24% в сравнение с предишния вариант на служебното правителство, който предлагаше 22% ръст. Заложените средства за първична помощ сега са 452 милиона, близо 453 милиона. Определенията за специализираната извънболнична медицинска помощ – сумата е 456 милиона, или увеличение с 19,8% спрямо бюджета за 2022 г. За денталната помощ също са заложени повече средства, което е с почти 10 милиона повече спрямо първия проект на служебното правителство, или с 14,3% повече от бюджета за 2022 г. Ръстът при лекарствата е общо с 16,5%. За дейностите по отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани на 100% от бюджета на Здравната каса, е 2 милиона за финансиране на аптеки в отдалечени труднодостъпни райони или са единствен изпълнител на съответната дейност от общината както и с денонощен режим на работа са определени повече с 14,3% от бюджета за 2022 г. Голямата разлика в сравнение с предходния вариант на бюджета на Касата за 2023 г. е при болничната помощ. Сега заложеното увеличение е едва с 11,4%, като общата сума става 3 млрд. 109 млн. Предходният бюджет предвиждаше увеличение с 18% - 3 млрд. 302 млн. спрямо 2 млрд. 792 млн. за 2022 г. от бюджета са извадени отделените през 2022 г. 72 милиона за плащания за работа при неблагоприятни условия. В бюджета не са включени и средства за медицинската помощ на лицата с предоставена временна закрила. Отново Здравната каса не поема 100% от медицинските консумативи, а това според нашите разчети е възможно. Според чл. 6 на новия бюджет на Касата, тя ще финансира осигуряването на наемането на персонал в болниците в отдалечените райони, както и в извънболничната помощ. Парите за заплати в отдалечените села ще се вземат от общата сума, за да бъдат разпределени на другите за персонал. Останалите болници ще се вместят в останалия бюджет за клиничните пътеки, тоест и тук нямаме точни разчети за необходимото финансиране. Вероятно ще се разчита на регулация чрез разпоредбите на Националния рамков договор. Отново няма допълнителна група, която да обхваща лекарствата за редки заболявания, а останалите средства за евтини лекарства да бъдат увеличени. В момента здравната каса реимбурсира само 25% от цената. Няма промяна и в средствата, предвидени за осигуряване на помощните средства за хората с увреждания. Това създава затруднения при някои рискови групи, включително с опасност за живота. Възпрепятства се и въвеждането на съвременни високотехнологични помощни средства. Проектът, реализиран от Министерството на труда и социалната политика, не създава много възможности в това отношение. В заключение, този бюджет няма да допринесе за подобряване на функционирането на здравната система, няма да подобри достъпа и качеството на медицинските услуги, финансовата стабилност на системата и удовлетвореността на пациентите и медицинските специалисти. Управляващите показват липсата на капацитет и най-вече на визия за промяна в развитието на сектора „Здравеопазване“, за да отговорят на обществените нагласи и очаквания. От парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим бюджета на Здравната каса. Благодаря Ви.

Господин Председател, господин Хинков, дами и господа! Разглеждаме бюджета на НЗОК, който разпределя, както разбрахме, сумата от 7 млрд. лв. Какво ни прави впечатление на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ – липсата на каквито и да е заложени реформи в този бюджет. Изобщо не се вижда идеята за такива, а министър Хинков предложи на изслушването в Здравна комисия доста амбициозна програма. Няма ги и приоритетите на здравния министър – например няма го намаляването на доплащането от пациентите, което по последни данни, както посочиха преди малко, е над 48% – печален рекорд за целия Европейски съюз. Също така в недостатъчна степен са подпомогнати и труднодостъпните и отдалечени райони, а там трябва да се предприемат сериозни мерки както по отношение на лечебните заведения, така и към медицинския персонал, а също така и за фармацевтичната грижа. Отново основен акцент е увеличаването на стойността на клиничните пътеки, на което се гледа като панацея във всеки един бюджет на Здравна каса. Изключително грешен подход, тъй като това само увеличава парите в системата, но увеличение без съответните промени, без реформи няма да донесе до нищо добро. Напротив, за пореден път ще получим още от същото – номинално по-висок бюджет при намаляващо население, растящи доплащания, което най-вероятно няма да доведе и до по-добра грижа за пациента. Както знаем, бюджетът е висша еманация на политиката на управляващите в случая ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС. Предложеният от тази коалиция бюджет почти не се различава от миналогодишния, представен и силно критикуван от тях. Ние считаме, че здравната система има нужда от сериозна реформа, която следваше да стартира още с настоящия бюджет на НЗОК. Няма никакво оправдание – има редовно правителство повече от месец, има министър на здравеопазването, който заявява претенции да разбира проблемите в системата, има и комфортно гласуващо безкритично парламентарно мнозинство. Дами и господа управляващи, нямате оправдания за липсата на заложени реформи, нямате оправдание да продължавате да държите българския пациент в това обидно и унизително положение. По тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим на първо четене от подкрепата на този бюджет на НЗОК. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодарим Ви, че сте тук днес да изразите становище по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каза за 2023 г. и евентуално да отговорите на нашите въпроси. Запознах се с проектобюджета така, както е внесен, успях да го сравня, доколкото можах, както с този, който беше внесен на 28 април 2023 г. от служебното правителство, така и с приетия бюджет миналата година, в който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имахме участие по отношение на актуализацията, която бе направена миналото лято, включваща и финансирането по бюджета на Здравноосигурителната каса. Какво ми направи впечатление, уважаеми господин Министър. През последните няколко години последните правителства, всъщност последното правителство на ГЕРБ това, което правеше през 2020-а и 2021 г., бе единствено да увеличава пропорционално бюджета на Здравната каса – например от 4 млрд. 700 млн. лв. за 2020 г. до 5 млрд. 400 млн. лв. за 2021 г. Това, което направи правителството на така наречената четворна коалиция следващата година – 2022 г. – беше с нови 700 млн. лв. да увеличи бюджета на Касата до малко над 6 млрд. лв. И какво се направи обаче, когато имаме правителство и на ГЕРБ и на ПП-ДБ. Надскочи себе си, образно казано, и вече консолидацията между тези две парламентарни групи успя да увеличи, както Ви бе казано преди малко, бюджета на Здравната каса с нов 1 млрд. лв. Половината от това увеличение, господин Министър, е записано, че е от здравноосигурителни вноски, всъщност повишение от здравноосигурителни вноски около 500 млн. лв., а другата половина около 500 млн. лв., е от трансфери за здравно осигуряване. На мен ми е много странно как така е заложено от страна на Министерския съвет увеличение с 500 млн. лв. на здравноосигурителните вноски, при положение че като гледаме отчетите на Здравната каса – аз се запознах с отчетите и за 2021 г., и за 2022 г., макар че ние тук в Народното събрание не сме ги гласували все още, но специално гледам, че за 2022 г. общият брой на здравноосигурените лица намалява като брой с около 21 хиляди души до 5 милиона и малко над 721 хиляди души. И много ми е любопитно, при положение че броят на здравноосигурените лица очевидно намалява, как така сте планирали 500 млн. лв. повече от здравноосигурителни вноски. Аз не мисля, че това ще бъде постигнато, още повече, че ако сте се запознал с отчета на Здравноосигурителната каса за 2022 г., сигурно сте забелязал, че преизпълнението през 2022 г. до 31 декември на парите, събрани от здравноосигурителни вноски, е едва с 1,1%, или казано с цифри, е 43 млн. лв. От заложените 3 млрд. 760 млн. лв., те са малко над 3 млрд. 803 млн. лв., и ако имаме едно увеличение, едно преизпълнение с 43 млн. лв., как очакваме за 2023 г. за следващия бюджет всъщност, който е тазгодишният, ние да постигнем цели 500 млн. лв. увеличение. По отношение на другото голямо увеличение, което е с 500 млн. лв. по отношение на трансфери за здравно осигуряване, с което е наполовина увеличен бюджетът на Касата, аз виждам, и също беше казано от някой от преждеговорящите, че реално се увеличават парите за болнична помощ. По изчисления това, което аз видях, е с около малко над 360 млн. лв. плащаме повече за болнична помощ. Съмненията на обществото, господин Министър, са, че именно в плащанията за болнична помощ там са най-големите кражби на пари от здравно осигуряване, за съжаление. Гледах отново бюджета на Касата, гледах как са разпределени клиничните пътеки и също и изпълнението им по области и не виждам, нещо, което беше споменато и от народния представител от ВЪЗРАЖДАНЕ Маргарита Генчева, не виждаме политика от страна на Министерството на здравеопазването, касаеща разходването на парите за здраве, включително и за заплащане на болнична помощ. Защо? Защото специално за 2022 г. 56% от разходите за хоспитализация са направени в четири области, може да се досетите, че това са София-град, Пловдив, Варна и Бургас. Тоест имаме една голяма диспропорция както на харченето на парите за болнично лечение – парите за здраве, така то следва, за съжаление, и демографската катастрофа и съсредоточаването на българските граждани в големи градове. Аз неслучайно Ви сезирах и за един случай в малък град, но днес не е времето да го обсъждаме. За съжаление, по отношение на другите пера на бюджета ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме защитавали позицията, че следва да бъдат давани достатъчно пари за лечение на деца. Тук не мога да не посоча на Вашето внимание, че през 2022 г., когато се приемаше бюджетът на Касата, ние предложихме тогава парите за лечение на деца, на лица под 18-годишна възраст бяха заложени 37 млн. лв. – това е към февруари 2022 г. Но за съжаление, тогава управлявалата четворна коалиция не прие увеличение от 14 млн. лв. за лечение на тежко болни деца. Това се случи едва при актуализацията на бюджета на Здравната каса през лятото, когато с мнозинството и на опозицията тогава парите бяха увеличени до 51 млн. лв. Дотук добре, господин Министър. Сега вече виждаме, че в Проекта на бюджет на Здравната каса, който е заложен, парите са увеличени от 51 млн. лв. за миналата година до 72 млн. лв. за лечение на деца. Защо са увеличени? Поне по отчета на Касата, който аз прочетох, за 2022 г. заявленията за лечение на деца са с 26% повече и съответно и одобрените заявления са повече. А следва да посочим тук и ролята, ако мога така образно да кажа, на една Наредба № 2 от 2019 г. и по-точно на нейната промяна от 25 октомври 2022 г., извършена от тогавашния служебен министър на здравеопазването, с която се увеличават както възможностите за лечение на деца, така също и отпада едно ограничение за лечение само в Европейския съюз. И даже в отчета има един пример за трансплантация на тънки черва в САЩ, което е било заплатено добре, но е заплатено в – забележете – в размер на 1 млн. 890 хил. долара. Така че, поне моето мнение е, че и тези 72 млн. лв., които са заложени в бюджета на Касата за лечение на деца и за тази година няма да бъдат достатъчни. В миналото Народно събрание имаше един народен представител, който беше бивш председател на Здравната комисия, който ме уверяваше, че дори и тези 51 млн. лв. са били достатъчни, но се оказа, че всъщност, щом сте заложили с 21 млн. лв. отгоре, очевидно те не са достатъчни, пък и този народен представител вече не е народен представител – може би заради тези си разбирания. Така че, уважаеми господин Министър, ако този бюджет бъде приет на първо гласуване, то между първо и второ гласуване ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим съответните предложения за по-справедливо разходване и по-спешно разходване на парите за лечение на деца. Неслучайно акцентирам върху тях, защото в отчета на Касата са изложени рисковете пред системата и един от проблемите, който е посочен от самата Здравна каса, е, че макар и да се увеличават парите за финансиране, то административният капацитет не е пипан от 2019 г., което е посочено от самата Здравна каса като риск за по-бавни и по-тромави административни процедури по одобрение на такива заявления. И считам, че е редно да се помисли върху привличането на повече квалифициран персонал, който да разглежда в по-спешен порядък тези административни процедури, тъй като ако погледнете същия този отчет, ще видите, че общо 60 процедури – 40 за България и 20 за чужбина, са били прекратени преждевременно, предполагам, че Вие ще се сетите по каква нелицеприятна причина. Най-общо казано, ние не можем да подкрепим такъв бюджет, уважаеми господин Министър. Все пак се надявам, ако той мине първо и второ гласуване, поне да опитаме да направим така, че да се пресече тази политика, за която говорех в началото – просто да се дават повече едни пари, да се изливат в бюджета от страна на държавата, а да не се провежда политика и контрол по разходването на средства, тъй като, ако говорим ето пак за лечението на деца, отново е посочено от самата Каса, че липсва контрол върху изхарчените пари за лечение на деца. Това го пише черно на бяло в отчета за 2022 г. Доколко е вярно, не знам, само Ви цитирам какво са изпратили към нас, народните представители, за да се запознаем с него. И разчитаме все пак да имаме такова управление, което да прокарва наистина политики по здравеопазване. Да не говорим за Здравната каса, че е един брашнен чувал, от който постоянно се изливат едни пари в едни болници, и това само и единствено да става повод за съмнение в обществото, в някои случаи и за водене на съдебни дела, и крайният резултат, крайният продукт – така да го наречем – от тази услуга да не удовлетворява всички нас като български граждани, за което в момента, господин Министър, тежестта е върху Вас. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители. Предложеният Проектобюджет на НЗОК за 2023 г. показва увеличение на разходите по функция здравеопазване както и абсолютната стойност, така както и процент от брутния вътрешен продукт. Това е плавна многогодишна тенденция, която подчертава значението на здравеопазването в структурата на публичните разходи. Планирането на по-високи разходи трябва да бъде обвързано с по-добро качество на публичните услуги и по-висока степен на удовлетвореност от потребителите, което, за съжаление, невинаги се постига и засега остава мечтана цел, господин Министър. От гледна точка на финансовата обезпеченост секторът разполага с достатъчно и нарастващи ресурси, но оптимизацията при разходването им е задължително условие за постигането на по-добри резултати с цел гарантиране адекватността на здравната система спрямо потребностите на населението. В Проектобюджета добро впечатление прави приоритизирането и отделянето на по-голям финансов ресурс за дейностите в извънболничната медицинска помощ, но това не е достатъчно. Въпреки това то дава реална възможност да се реализират политики с поставяне на акцент върху профилактиката, амбулаторното наблюдение и ранната диагностика на социално значимите заболявания, но ако не се разработват и въведат индикатори и измерители за постигнати резултати, то тези средства могат да потънат по пътя на нереформираната здравна система. В Законопроекта отсъстват предложения за въвеждане на специфични мерки, като законодателни, икономически, социално-психологически, информационни, с които да се промени подходът към лицата, които не се осигуряват здравно. Лечението на този голям контингент от лица е за сметка на здравноосигурените и води до натрупване на дефицити и недоверие в осигурителната система. В сериозен проблем за здравноосигурителната система се превръщат диспропорциите между вноските, които държавата прави в осигуряването за осигуряваните от нея лица, и разходите за здравно осигуряване. При вноска от 8% разпределението е 60% за осигурител и 40% за осигурен. Все още се дава голям ресурс от общите финансови средства, почти половината от предвидените средства, за най-голямото традиционно перо в болничната медицинска помощ, но без предшестващи действия по оптимизиране и преструктуриране. В същото време има известен риск средствата за заплащане на болничната помощ към края на годината да бъдат недостатъчни и предвид обстоятелството, че и договорените цени по Националния рамков договор през 2022 г. бяха увеличени плавно. Промените в Закона за здравното осигуряване от 7 февруари 2023 г. налагат в Националния рамков договор 2023 – 2025 г. да се запишат изисквания за гарантиране на основни трудови възнаграждения на медицинските специалисти в болниците, не по-ниски от предвидените в Колективния трудов договор в Отрасъл „Здравеопазване“ , но само на част от тях. Също така се предвиждат средства по методики за финансиране и осигуряване на персонал в болници от отдалечени и труднодостъпни райони, единствени в общината и за приоритетни МБАЛ. За да се изпълнят тези законови изисквания, се предполага, че в бюджета на НЗОК ще е предвиден съответният финансов ресурс, а това не се вижда в Проектобюджета, което налага по реда на болничната помощ да бъдат осигурени допълнителни средства. Една от възможностите е чрез предварително разпределена част от резерва. Предвид гореизложеното нашата парламентарна група ще се въздържи при гласуването на Проектозакона на първо четене, защото бюджетните параметри, така предвидени, не гарантират по-добро качество и достъп до здравни грижи на българските граждани. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! Ясно е, че бюджетът на Здравната каса е изключително важен, защото цялата политика в сферата на здравеопазването може да бъде приложена и оправдана чрез бюджета на Здравната каса. Именно затова ще използвам и момента да препотвърдя нашето несъгласие по отношение на разпределението и най-вече заради принципната организация за рамката на този бюджет. Бюджетът е изключително консервативен, няма, както сам казахте няколко пъти, резки промени. Но факт е, че без рязка промяна в цялостната конструкция в бюджета на Здравната каса няма как да очакваме различен ефект от досегашния. Именно затова всъщност това, което можем да потвърдим като основен недостатък, който виждаме, и това, което всъщност казаха и колегите в много голяма степен, е невероятното разминаване между съотношенията диагностична дейност и превенция за сметка на болнично лечение. От една страна, не можем да се откажем от болничното лечение. По редица статистики България е на едно от последните места по отношение на здравен статус на населението и най-висока смъртност, което по никакъв начин не може да ни радва. Така че при всички случаи сумите, давани за болнично лечение са необходими. От друга страна, увеличаването на иначе доста по-слабо застъпената част от бюджета по отношение на превенция и диагностика би могло да спомогне в някаква степен в бъдещите години да намалим тежестта на болничната помощ, която ясно е, освен че натежава страшно много по отношение на баланса, но от друга страна, е обект на най-тежки корупционни практики, на най-тежки съмнения в системата по отношение не само на политическите сили, но и на хората, а и също дава възможност в много голяма степен за некоректното, дори и законно, ползване на този бюджет, който така или иначе се формира в много по-голяма степен от трансфери от националния бюджет, отколкото от осигурителни вноски. От тази гледна точка ние имаме много резерви и ще настояваме за промени между първо и второ четене, най-вече в някои пропорции, в конкретни пера. Като пример ще дам сумите, отделени за дентални дейности. Сумите за дентални дейности не са големи като процент от общия бюджет на Здравната каса, но ние трябва да свикнем с мисълта, че денталното здраве не е просто естетична хирургия, за каквато много хора посещават близка до нас държава на изток. Освен чисто естетическите функции е от изключително значение за целия здравен статус на населението. Трябва да се замислим и върху тези баланси, както и много други такива компоненти по пера, които ще внесем директно между първо и второ четене. Затова на първо четене няма да подкрепим тази рамка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ще бъда кратък, за да се вместя във времето, което ми остава. Господин Министър, когато БСП участваше в управлението, в предишното коалиционно управление с „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, социалната политика беше широко застъпена в управленската програма и в действията тогава на правителството. Тогава в програмата бяхме записали освен безплатните детски градини за подрастващите, за децата, бяхме записали и безплатни лекарства за деца до 14 години. Сега в Проекта за бюджет това нещо не се вижда и въпросът ми към Вас е: отказахте ли се от „Продължаваме Промяната“ от това нещо – лекарствата за деца до 14 години да бъдат съответно безплатни?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложеният законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса със сигурност не може да задоволи всички очаквания в Сектор „Здравеопазване“. Нашата парламентарна група има своите критики и резерви. Аз ще представя една част от тях пред Вас, ще направим своите предложения между първо и второ четене, но преди всичко искам да кажа, че ние ще подкрепим така предложения законопроект, поради простата причина, че е по-добре да имаме действащ Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, вместо да имаме Удължителен закон и да не можем да изпълним поне част от обещаните от нас в предизборната кампания политики. (Шум и реплики.)

Искам да кажа, че нас съществено ни притеснява факта, че в този бюджет, сравнен с Проектобюджета на служебното правителство, има намаление в болнична медицинска помощ, което е близо 160 млн. лв. Защо казвам това нещо? Защото това означава, че отново няма да бъдат постигнати възнагражденията по начина, по който са разписани в Националния договор в Сектор „Здравеопазване“ – Колективния трудов договор, тоест българските лекари, медицински сестри и санитари няма да получат обещаните трудови възнаграждения. Уважаеми господин Министър, искам да се обърна и към Вас! Ние ще подкрепим, отново казвам, този бюджет, но искам заедно да положим усилия и да проверим дали всяко едно лечебно заведение ще достигне нивата, които са заложени в браншовия колективен трудов договор. Понеже казахте от тази трибуна, че Министерството на здравеопазването не разполага с информацията за частните болници, аз съм сигурен, че това е така и донякъде е нормално, но мисля, че Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ може да направи необходимите запитвания, било то и проверки, за да се установят какви са нивата на основните възнаграждения на работещите в сектора. Защото ние – и от нашата парламентарна група, и от парламентарната група на нашите партньори от „Продължаваме Промяната – Демократична България“…

Коалиционни партньори. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

…и от колегите, които са част от опозицията, всички сме обединени в предното Народно събрание, включително и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, ние заедно се обединихме и подкрепихме един законопроект, който касае промяна в Закона за здравното осигуряване, така че тези нива на заплатите да бъдат записани в този закон. Това означава, че те важат както за държавните болници, така и за частните болници. Така че в тази зала има дух да бъдат достигнати тези нива на основните трудови възнаграждения, така че трябва да положим усилия това да се случи и това намаление в този ред на бюджета на НЗОК лично мен ме притеснява, че отново няма да се стигне до това. Тоест, отново няма да бъдат постигнати тези нива. Друго нещо, което със сигурност ще искаме да променим между първо и второ четене, е именно промяната в Закона за здравното осигуряване в чл. 45 и новата ал. 29а, където се казва, че Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствените продукти по цена, равна на най-ниската цена за единица количество лекарствено вещество за същия лекарствен продукт от доставяните на всички сключили договор с НЗОК изпълнители на болнична медицинска помощ през месеца, предхождащ месеца, за който се отнася отчетът на лечебното заведение. Аз и в Здравна комисия казах, че този текст като политика, като идея, като цел е правилен и посоката трябва да бъде такава. Въпросът е, че приемането на този текст при действащи сключени договори при лечебните заведения и доставчиците на лекарствени продукти по действието на разпоредби на Закона за обществените поръчки и сключването на такива договори евентуално в условията на сключени рамкови споразумения за по-дълъг период от една година, разбира се, би довело до риск Касата да заплаща по-ниска цена, а болницата да получава доставката на по-висока цена и ние в момента да правим едно програмирано задлъжняване на лечебните заведения, тоест законодателят да осъзнава този факт и въпреки всичко да приеме този текст, който ще доведе до увеличаване на дълговете на лечебните заведения. Разбира се, ако това бъде прието, бихме могли от тук нататък занапред това да съществува като текст в проектодоговорите по процедурите за обществени поръчки, така че интересът на лечебните заведения да бъде защитен. Именно затова ние сме обсъждали с колегите, че ще внесем между първо и второ четене поправка на този текст, така че да можем да защитим интереса на колегите, които са в лечебните заведения. В заключение, бих искал да кажа, че имаше изразени резерви от колегите от Българския зъболекарски съюз в лицето на техния председател доктор Шарков. Мисля, че интересите на стоматолозите трябва да бъдат защитени и трябва да се извършат промените по начина, по който бяха защитени от колегите от Българския зъболекарски съюз. Като цяло с тези резерви нашата парламентарна група ще подкрепи така предложения Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, господин Ангелов! Честно казано, аз съм учуден и не знам как да реагирам. Бивш министър сте на здравеопазването, в момента управлявате коалиционно и Вие бяхте на път да го изречете това нещо и така спряхте се в последния момент, но е факт, че управлявате коалиционно. Няма какво да се лъжем и няма какво да бягате от думата „коалиция“. Не мога да разбера – толкова неща казахте като предложения между първо и второ четене, като неща, които са нужни да се направят, неща, които не са направени в този бюджет, който се предлага за гласуване. Кога коалиционно ще седнете и ще се разберете какво да се направи? Ето го министъра, седнете коалиционно, предложете ги тези неща! Вие действате в момента като опозиция – такава, каквато не сте, или имаме прецедент управляваща опозиция. В крайна сметка това, което Вие правите, и това, което ние преди Вас направихме, дадохме конкретни неща и обосновахме защо няма да подкрепим бюджета. Вие обосновахте всичко, за да не подкрепите бюджета и накрая казахте: „Ние ще го подкрепим.“ Коалиционно някак си не се връзва цялото това и нещо куца, явно комуникацията, както казва Кирил Петков. Трябва във вторник да се събирате и коалиционно да решите какво точно да изгладите в това нещо, за да не изпадате в ситуация, в която напълно обосновано ще направите предложения, които са резонни и липсват в така предложения бюджет в момента, защото в този бюджет има всичко друго, но не каквато и да било реформа. Абсолютно нищо! Абсолютно нищо – наливане отново на пари, както е било години наред! Затова аз Ви призовавам като част от управляваща коалиция, като водещата част от управляващата коалиция да се обърнете към малкия си коалиционен партньор, да Ви послушат и да направите нужните неща, за да не изпадате в ситуацията да сте управляваща опозиция.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ганев! От тази трибуна и като министър, и като народен представител споделям нещо, в което винаги ще вярвам и винаги ще следвам, а то е, че здравеопазването няма цвят. Здравеопазването не може да се политизира, не бива да се политизира и когато здравеопазването се използва за политика, резултатите са лоши – страдат пациентите, страдат лекарите, страдат и сестрите! Имаше един такъв кратък период, когато един служебен министър се опитваше да прави политически дивиденти на гърба на българското здравеопазване и правилно – то е там, където му е мястото в историята. Господин Ганев, и в предния парламент, и в този парламент всички политически сили, включително и ВЪЗРАЖДАНЕ, сме се обединявали и сме приемали общи законопроекти. Такъв законопроект беше Законът за здравното осигуряване, който да гарантира на работещите в сектор „Здравеопазване“ нивата на основните трудови възнаграждения. Това е доказателство за това, което казах и аз. Когато говорим за здравеопазване, всички сме в една коалиция и това е коалицията на здравето! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)