12 юли 2023 г.

Господин Председател, предлагаме изслушването на министър-председателя Денков да бъде точка втора за четвъртък, а изслушването на ротационния министър председател, вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел да бъде точка първа за петък. Благодаря.

Господин Председател, трета поредна седмица ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внасяме предложение за изслушване на министър-председателя Денков във връзка с отправени от него безпрецедентни обвинения към 358 хиляди български граждани, които бяха наречени от него фашисти. Трета поредна седмица Народното събрание отказва да включи тази точка в дневния ред. Естествено, Денков няма как да избяга, защото така или иначе ще дойде моментът, в който ще трябва да отговаря на тези въпроси, и то нееднопосочно, както обикновено обича да прави и той, и други останали министър председатели, очевидно заразени от една и съща високовластова позиция и болест, но въпросът тук опира до друго. Ние в Народното събрание в крайна сметка сме представители на българския народ – всички тук. Друг е въпросът, че реално погледнато, сме представители само на 40%, защото останалите 60% не гласуват. Какво е правото обаче на една част от народните представители да решават дали може да бъде изслушван и кога да бъде изслушван било министър-председателят, било министърът на външните работи, защото ние искахме да бъде изслушан и министърът на външните работи във връзка с безпрецедентната ситуация в Македония. След като миналата година, точно преди една година, беше гласувано вдигането на ветото за началото на преговорния процес на Македония с Европейския съюз, ние предупредихме, че това ще доведе до много тежки последици за българите в Македония, и резултатите вече са налице. Имаше няколко опита за убийство, репресиите срещу българите продължават. Говори се вече, включително от нашите така наречени партньори и съюзници – Бог да пази България от такива партньори и съюзници, между другото, в Европейския съюз, че няма проблем Македония да влезе в Европейския съюз дори да не изпълни условията по така наречената френска гаранция. Гаранция Франция! Миналата година тук се обясняваше как Макрон щял да ни гарантира правата на българите в Македония. Видя се, че това не стана, няма и как да се случи, разбира се. И никога няма да се случи, защото никой не е загрижен и заинтересован от правата на българите както в България, така и в Македония освен нас, разбира се, най-вече българския народ и българската държава, и българското правителство. Въпросът обаче е, че това далеч не е прецедент. Тук в Народното събрание не само не се дава право на глас на народните представители, не се дава право на глас дори на върховния суверен – българския народ. Миналата седмица тук беше безпрецедентно погазен законът и Конституцията на републиката, като бяха отхвърлени в безпрецедентно закононарушение както на закона, така и на Конституцията гласовете на 604 хиляди български граждани. Същевременно имаше от тази трибуна изказвания, които, цитирам, бяха следните: „Ние ще Ви спрем!“, „Ние Ви спираме, защото Вие сте опасни!“ Интересни съждения от хора, твърдящи и наричащи себе си демократи. Впрочем тук е моментът да припомня една много интересна историческа аналогия: винаги в България фашистите са се наричали демократи. По време точно на събитията след 1923 г. и началото на „белия терор“ в България, след свалянето на правителството на Стамболийски, коалицията, която управлява България тогава и осъществява най-бруталния авторитарен и фашистки терор в България, се казва „Демократически сговор“. Демократите от „Демократически сговор“ тогава избиват физически хиляди хора, включително и депутати. Тук от тази трибуна има хора, които са изхвърлени буквално от залата само заради това, че са критикували правителството, а няколко от тях след това са били убити, като примерно Тодор Страшимиров, който точно преди 99 години от тази трибуна нарича управляващите убийци и няколко месеца по-късно е убит от тях на улицата от пратени наемни убийци. Реално погледнато, дали „Демократически сговор“, дали „Демократична България“, в случая няма кой знае колко голямо значение, практиките са едни и същи. Между другото, интересното е и друго – тогава заради изказванията на опозицията се взема едно решение – дотогава отстраняванията от залата са били за едно пленарно заседание. След изказването на Тодор Страшимиров – същия този Тодор Страшимиров, който е брат на Антон Страшимиров и на един от най-големите български историци Димитър Страшимиров, се взема решение да бъдат отстранявани от залата опозиционни народни представители за обида на правителството за три пленарни заседания. Каква интересна аналогия! Сега Правната комисия ще гласува точно такива предложения на „Демократична България“ за отстраняване на народни представители за три пленарни заседания. Историята винаги се повтаря. За съжаление, много често се повтаря като фарс. Това, което се случи с референдума миналата седмица тук, в залата, страшно много наподобява съдбата на другите два референдума, които бяха проведени през 2016 г. – за мажоритарната система и преди това референдума, иницииран от БСП, за Белене. И в единия, и в другия случай имаше ясна и категорична воля на българските граждани – и в единия, и в другия случай тя беше погазена. Миналата седмица беше погазена още веднъж волята на българските избиратели за запазването на ядрения проект в Белене, с решението на практика да бъдат подарени българските ядрени реактори. Подарени, не продадени – натъртвам още веднъж. Междувременно разгарящата се демокрация в България придобива все по-отявлени демократоидни черти, защото се говори вече за уволнение на журналисти само заради това, че изказват различна гледна точка от тази на управляващия режим. Говори се за уволнение на шефката на Съвета за електронни медии само заради това, че тя си позволява да изкаже мнение, различно от това на управляващия режим. Всичкото това нещо под маската на демокрация. Не, това не е демокрация, уважаеми сънародници, това е фашизъм. Това е отявлен, откровен, озъбен фашизъм. Фашизъм, който се нарича демокрация. (Народни представители от различни парламентарни групи разговарят по между си.)

Това не е нещо, което е безпрецедентно. Винаги в нашата история така се е случвало. Тъй като има два основни фундамента всяка една демократична държава и всяка една демократична система – и двата фундамента в момента са нарушени. Единият фундамент е правото на глас, другият фундамент е свободното слово. Свободно слово в България почти няма, то е на практика репресирано, унищожавано и потъпквано всекидневно. Призивите за забрана на предавания, призивите за уволнение на журналисти са всекидневни, и то точно от отявлени демократи в кавички. Същевременно се говори за забрана на партии, защото истинският фашистки режим, когато не може да се пребори с опозиционната гледна точка, просто я забранява. Всъщност дали е фашизъм, дали е комунизъм, няма смисъл да говорим, то е едно и също, реално погледнато, по отношение на чисто тоталитарния подход към другото мнение, към този, който има различна гледна точка. Излиза така, уважаеми сънародници, че в момента има една основна пречка пред демокрацията в България и това е българският народ. Да, същият този български народ, който би трябвало да е върховният суверен, в момента е пречка пред демокрацията, защото всъщност се оказва, че демокрацията е разбирана по един начин от българския народ и по друг начин от неговите така наречени избраници. Оказа се, че е демократично осем човека в Правната комисия да имат по-тежък глас от 604 000 български граждани. Само че това не се нарича демокрация, това се нарича олигархия – управление на малцинството, управление на хора, които имат власт на базата на произход, на базата на пари, на базата на най-различни други критерии, но не и на базата на равния достъп до властовите ресурси и позиции, които би трябвало да гарантира всяка една демократична държава. В този ред на мисли, искам да Ви припомня една много важна сентенция, която много хора забравят и която всъщност, най-общо казано, обяснява какво точно представлява демокрацията. Всяка една демократична държава би трябвало да има и демократична конституция. Конституцията според това определение обезпечава съвпадението между политическите възгледи на правителството с възгледите на народа като единствено и необходимо условие за правилното функциониране на държавата. Когато тази конституция се нарушава, държавата не функционира правилно. Когато държавата не функционира правилно, народът не я възприема като своя и започва да се бунтува. Тук е моментът, в който настроенията на народа, разминавайки се с настроенията на неговите избраници и на неговото така наречено правителство, могат да доведат до сриване и срутване на държавата. Това сриване и срутване на държавата го наблюдаваме вече 33 години и то продължава. Миналата седмица тук, в тази зала, беше нанесен пореден съкрушителен, смъртоносен удар на българската демокрация. Беше убита надеждата на българския народ, че в крайна сметка той действително може да има роля в управлението на своята държава. Тук, от тази трибуна, няколко нагли, самозабравили се самозванци обясняваха как те имат по-голям глас от гласа на 604 000 български граждани. Тук, от тази трибуна, се говореше за това, че няма никакво значение какво са решили българските граждани, защото те са глупави, те не разбират, те не знаят, те не могат, те трябва да бъдат напътствани като малки деца. Уважаеми сънародници, на Вас миналата седмица Ви казаха, че Вие нямате роля във Вашия собствен живот, казаха Ви, че Вие сте роби, че Вие сте плебеи, казаха Ви, че Вие сте тор, върху която трябва да израсне цветето на така наречената демокрация. Истината е, че с тези си действия на практика българското правителство и мнозинството от депутатите в тази зала миналата седмица за пореден път обявиха война на собствения си народ. Както е добре известно, няма война, която да е спечелена от правителството срещу народа. Винаги правителството губи, независимо кога. Рано или късно то носи отговорността за последиците, а рано или късно то носи своята наказателна отговорност за извършените престъпления пред закона, пред Конституцията и пред народа – трите основни фундамента на всяка една държава. Тъй като и тези три основни фундамента в момента са смъртоносно уязвени и наранени, много трудно можем да говорим за държава в нашия момент в класическия смисъл на думата. България не е държава, България е територия с липсващи основни фундаменти и елементи на суверенитета. Единственото, което е останало в момента, е финансовият ни суверенитет и точно този финансов суверенитет в момента се опитват да ни отнемат. Само че България освен Народно събрание има и Конституционен съд. ВЪЗРАЖДАНЕ ще сезира Конституционния съд, разбира се, след като излезе Решението на парламента в „Държавен вестник“, и ще се надяваме поне една институция в държавата да не е превзета от чуждо посолство и поне една институция в нашата република да си спомня, че над всичко трябва да бъде законът и интересите на българския народ. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съжалявам, че не съм си взел картата, ако може да ме регистрирате. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да Ви попитам един въпрос: спомняте ли си грабежа на века? Сигурен съм, че колегата Бойко Рашков си го спомня. И аз си го спомням, колега Рашков. Май сме останали единствените двама, които си спомнят за грабежа на века и за изнесените от банковите офиси сакове и чанти, натъпкани с десетки милиони корупционни държавни пари, преведени иначе като аванси за още незапочнатата автомагистрала „Хемус“. Логично е една част от залата да са потънали в коалиционна или по-скоро, как беше, некоалиционна амнезия. Нека да им припомня собствените им твърдения още от 2021 г. Да кажем, че от 50 – 60 милиона или от 70 – 80 милиона, толкова, колкото авансово са се превеждали на компании, представящи се за строители на магистрали, са се отделяли 30 – 40% от средствата, като са се насочвали към една политическа партия. Това е политическа партия ГЕРБ. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Това не са мои думи, уважаеми колеги, не се сърдете. Или коментарът на Кирил Петков за Доклада на Агенцията за вътрешна финансова инспекция относно ин хаус договорите на АПИ. Много добре се казва в Доклада в 19 страници, цитирам: „Ценообразуването е много надвишено, а в заключенията са – извинявам се, запазил съм точния словоред на Кирил – че Законът за обществените поръчки е нарушен.“ Този доклад всъщност очертава доста сериозни проблеми с цялото строителство. Това политическо говорене и последвалите действия на „Продължаваме Промяната“ замразиха за повече от две години работата по стратегическите за България обекти – автомагистрала „Хемус“, пътя Ботевград – Видин и 84 действащи свлачища по пътищата на България. Изведнъж вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството на „Продължаваме Промяната“ се обърна на 180 градуса и реши, цитирам да ускори изграждането на „Хемус“ и направо предложи да затворим вече дебата за ин хаус договорите. Да спрем да говорим за грабежа на века! Видите ли, тези договори, този грабеж на века, се били санирали. Оздравели са, така да се каже. Всякакви правни съображения срещу тях вече били с изтекла давност. Нещо повече, според министъра на „Продължаваме Промяната“ цените вече му били ниски и те трябвало спешно да бъдат индексирани. Спешно трябва да бъдат увеличени според него. Уважаеми народни представители, един умен човек е казал, че лицемерието не е труден занаят, там всеки негодник е специалист. Днес виждаме, че това прозрение важи с пълна сила за една политическа сила, която от две години претендира да е носител на нов морал в политиката. На практика обаче не само че не се бори с порочните модели на управление, но както виждате, ги бетонира и ги мултиплицира. Това най-ярко личи в областта, където тя най-яростно се изразяваше като уж пазител на новия морал – регионалното развитие. Преди две години „Продължаваме Промяната“ обявиха война на ин хаус договорите, защото били грабежа на века. Днес вече смятат да ги довършат ударно и без никакви промени. Преди две години ПП се възмущаваха, че цените по тези договори били многократно завишени, днес смятат даже да ги индексират, защото са ниски. Какво от това, че рекордните аванси от 1,3 милиарда лева държавни пари бяха раздадени уж, за да се гарантират цените на строителните материали от евентуалната инфлация? Преди две години ПП определиха строежа на магистрала „Хемус“ за престъплението на века и заради това финансовият министър Асен Василев не отдели нито лев за нея и за всички ин хаус договори в бюджета за 2022 г. Днес тя вече е приоритет и ще се строи с ускорени темпове. Какво ще ускорявате? Ще ускорявате собственото си забавяне – забавянето, което Вие наложихте? Безвъзвратното забавяне на най-стратегическите пътни обекти в страната. От същите осем фирми се строят тези магистрали, които бяха обявени уж за бебетата на Караджов. Явно днес вече сте осиновили бебетата в „Продължаваме Промяната“, която хем може да е майка, хем може да е и мащеха – според келепира, уважаеми колеги. Неслучайно и тези цени на бебетата ще бъдат индексирани, ще бъдат увеличени, за да има и за новите корупционери. Преди една година „Продължаваме Промяната“ написаха закон за откраднатата магистрала, защото договорите, по които „Хемус“ се строи, са незаконни. Днес смятат да изпълнят същите тези незаконни договори, като просто ги санират с акт на Министерския съвет – каквото и да означава това. Преди 18 месеца „Продължаваме Промяната“ искаха всеки договор и плащане за пътно строителство да минава през парламента – през две парламентарни комисии, ако си спомняте, и през залата на Народното събрание. Днес те изобщо не смятат за необходимо да занимават депутатите с това, защото не било тяхна работа. Да, уважаеми дами и господа, мога да продължа още много с маркетинговия микс на това некомпетентно малцинство. Кирил Петков каза: „Ако спрем корупцията, ще можем да строим по една автомагистрала „Хемус“ на година.“ Асен Василев наддаде, отива още по-далече: „Без шкафчета и кюлчета можем да строим по две магистрали „Хемус“ на година, пет нови моста на Дунав и три тунела под Стара планина.“ Това все са цитати. Да сте чували нещо скоро за корупционния канал за отровни храни на „Капитан Андреево“? Защото аз не съм чувал. Защо така замлъкнахте? Ами за хартиеното мнозинство? Ами за Добринките, така наречени? Ще отворя скоба, че Добринка Ви съди и най-вероятно ще Ви осъди заради клеветите, които наговорихте, защото уж били продължавали злоупотребите с европейски средства в ремонта на болници, училища и пътища. Всичко това, уважаеми колеги, не може да бъде оправдано с неопитност. Става дума или за всеизвестната на всички ни некадърност, или за корупция. А най-вероятно става дума и за двете. Което и да е – грабежът на века явно ще продължи, колега Рашков. Тук губещите сме ние двамата с Вас, които единствени си го спомняме. А гражданите ще продължат да плащат сметката на корумпирани политици, докато рискуват живота си и здравето си по кошмарните пътища, резултат от тяхната далавера. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! „СТАНОВИЩЕ относно Проект на решение относно процесуалното представителство на българската държава по международните арбитражни дела, № 49-354-02-62, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 29 юни 2023 г. На редовно заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта на решение относно процесуалното представителство на българската държава по международните арбитражни дела. На заседанието присъстваха представители на вносителите и министърът на финансите господин Асен Василев. Проектът на решение беше представен от господин Делян Добрев. С § 1 и § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Проекта на постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози се предлагат промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите и Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, чрез които министърът на финансите като представител на държавата по международни арбитражни дела да бъде заменен от министъра на правосъдието. Мотив за изменението е твърдението, че чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно който държавата се представлява от министъра на финансите, не се отнася за представителството на държавата по международни арбитражни дела. В рамките на Четиридесет и седмото народно събрание Министерският съвет два пъти предлага промяна в чл. 31, ал. 1 от ГПК, с която вместо министърът на финансите министърът на правосъдието да бъде определен за представител на държавата по дела, включително по международни арбитражни дела, която не среща подкрепа. Компетентността на Министерския съвет да издава актове е определена в Конституцията и законите – чл. 114 от Конституцията, чл. 6 и 7 от Закона за нормативните актове и чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от Закона за администрацията. Компетентността на Министерския съвет, определена на законово ниво, не включва правомощия за приемане на първична уредба на отношенията по осъществяване на процесуалното представителство на държавата по дела, включително международни арбитражни дела. Такава компетентност Народното събрание не е дало на Министерския съвет и в специален закон. Народното събрание е определило със закон представителството на държавата по международни арбитражни дела. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. Съгласно чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 58, т. 5 от Кодекса за международно частно право представителството на юридическите лица се определя от правото на държавата, в която те са регистрирани. На основание чл. 60 от Кодекса за международно частно право посоченото правило е приложимо и по отношение на частноправните отношения с международен елемент, страна по които е държавата. Следователно представител на държавата по международни арбитражни дела е министърът на финансите на основание чл. 60 във връзка с чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 58, т. 5 от Кодекса за международно частно право във връзка с чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Поради факта, че представителят на държавата по международни арбитражни дела е уреден на законово ниво по силата на разпоредби от Кодекса за международно частно право и Гражданския процесуален кодекс, промяна може да бъде направена само от Народното събрание, и то със закон. Съдържащата се в Устройствения правилник на Министерството на финансите уредба по осъществяване на представителството по международни арбитражни дела има вътрешноорганизационен характер и определя организацията на администрацията, която подпомага министъра на финансите при упражняване на това му правомощие. Министерският съвет не разполага с компетентност да уреди със свой акт отношенията по процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела и затова в Проекта на решение в т. 1 се предлага ясно да се укаже на Министерския съвет, че съгласно действащото законодателство и изразената в него воля на законодателя дейностите, свързани със защитата на българската държава по международните арбитражни дела, се осъществяват от министъра на финансите в изпълнение на чл. 60 от Кодекса за международно частно право във връзка с чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс. При наличието на ясна първична законова уредба по отношение на законния представител на българската държава по съдебни и арбитражни дела както пред националните съдилища, така и пред чуждестранните юрисдикции промяна на процесуалния представител на държавата може да се извърши единствено с изменение на закона, което е от изключителната компетентност на Народното събрание. Проектът на Постановление на Министерския съвет представлява недопустима намеса в компетентността на Народното събрание, поради което в Проекта на решение в т. 2 се предлага Народното събрание да задължи Министерския съвет да не изпълнява правомощия в компетентността на Народното събрание, свързани с определяне на процесуалното представителство на българската държава по международните арбитражни дела, и да не определя със свой акт орган за процесуално представителство, различен от министъра на финансите. В проведената дискусия относно проекта на решение взеха участие народните представители Делян Добрев, професор Румен Гечев, Красимир Вълчев, Тошко Йорданов и Деян Николов. В изказванията си изразиха мнение в подкрепа на Проекта за решение. Министър Асен Василев изрази мнение, че не е целесъобразно министърът на финансите да организира правната защита по арбитражните дела и че тази дирекция трябва да е в Министерството на правосъдието. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 14 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение относно процесуалното представителство на българската държава по международните арбитражни дела, № 49-354-02-62, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 29 юни 2023 г.“ „Проект РЕШЕНИЕ относно процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 60 от Кодекса за международно частно право във връзка с чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс РЕШИ: 1. Дейностите, свързани със защитата на българската държава по международните арбитражни дела, се осъществяват от министъра на финансите в изпълнение на чл. 60 от Кодекса за международно частно право във връзка с чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс. 2. Задължава Министерския съвет да не изпълнява правомощия в компетентността на Народното събрание, свързани с определяне на процесуалното представителство на българската държава по международните арбитражни дела, и да не определя със свой акт орган за процесуално представителство, различен от този по т. 1. 3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

То беше представено до голяма степен.

Уважаеми господин Председател, колеги! За да може да е по-ясно нашето гласуване по това, което ще гласуваме, по темата аз съм отправил едно писмено запитване до министъра на правосъдието доцент доктор Атанас Славов и само искам да Ви прочета част от неговия отговор, защото това, което Асен Василев за трети път се опитва да направи, си е едно чисто беззаконие. „Съгласно чл. 114 от Конституцията на Република България актовете на Министерския съвет се приемат въз основа и в изпълнение на законите. Министерският съвет може да издава постановления, когато урежда съобразно законите, неуредени от тях, обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност, но само в рамките на компетентността му, установена от Конституцията и законите. Компетентността на Министерски съвет е очертана от чл. 105 и 106 от Конституцията на Република България и чл. 20 от Закона за администрацията, като създаването на първична нормативна уредба на процесуалното представителство на държавата по дела, включително международни такива, не е част от нея. Съгласно Конституцията единственият компетентен държавен орган, който може да създава правна уредба по този въпрос, е Народното събрание. На основание на гореизложеното считаме, че предлаганата нормативна промяна ще бъде незаконосъобразна, а в случай че се приеме, крие сериозен риск от евентуално оспорване.“ В смисъл самото Министерство на правосъдието счита, че това, което Министерството на финансите предлага, противоречи на Конституцията. Мисля, че всички не трябва да приемем Законопроекта, тъй като за пореден път Асен Василев се опитва да направи нещо. Мисля, че тези, които ще говорят след мен, ще обяснят за какво всъщност става въпрос, а именно за опит за брутална кражба. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Дренчев, стига сте се упражнявали на някаква измислена реторика от тази трибуна. „Това ще е поредната кражба.“ Каква кражба? Каква?! Беззаконие било. Какво беззаконие? Човек, който въобще не разбира какво точно се съдържа в подобен термин, да го използва толкова лесно. Колеги, малко по-сериозно! Има предложение за реорганизация от едно министерство към друго. Прави се предложение, обсъжда се дали това предложение съответства на закона или не, излагат се становища и се приема дали да се случи или не. Беззаконие, кражби – какви глупости говорите още от рано сутринта. Събудете се! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Дренчев, в репликата си ще Ви помоля да не спестявате на залата половината от информацията, която е представена от министъра Атанас Славов – министър от същата тази коалиция, от същата тази парламентарна група – ПП-ДБ, който посочва, че съгласно действащата нормативна уредба държавата се представлява не от друг, а от министъра на финансите, освен когато със закон е предвидено друго, и това е посочено в чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Защо не посочите, че в своя отговор той правилно отбелязва, че законодателят не е предвидил друг специален ред по въпроса с представителството пред чужди юрисдикции и международни арбитражни производства в законов акт и до момента процесуалното представителство по въпросните производства се осъществява от министъра на финансите именно по силата на разпоредбата на ГПК? Моля Ви в дупликата си да посочите, след като за същата тази парламентарна група ПП-ДБ не е проблем да нарушават Конституцията и законите – последният пример е от петък, когато не приеха да бъде произведен референдум – защо не обясните, че за тях няма абсолютно никакъв проблем да погазят и Гражданскопроцесуалния кодекс на Република България само и само за да могат да се преместят едни дирекции от едно министерство в друго с една-единствена цел и трябва да я знаят всички народни представители – става въпрос за едни пари и тези пари трябва да се приберат по един много хубав начин – незаконен начин, така, както действа тази коалиция, откакто е съставена.

Господин Дренчев, правилно ли разбрах, че приятелят на Кирил Петков по приятелска линия каза, че министърът на правосъдието – той е некадърен юрист. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

По ред на номерата. Господин Иванов, не исках да казвам аз какво цели всичко. Самият факт, че Вие скочихте първи, предполагам, че всички ще разберат за какво става въпрос. Предполагам, че няма и да Ви го спестят чия е кантората и в чий интерес се прави това нещо. Относно това кой е некомпетентен. Аз си признавам – не съм юрист и затова съм питал министъра на правосъдието, който Вие наричате некомпетентен. Избран е от Вашата политическа сила, може би трябва да си смените кандидата. (Реплика от ДПС: „В Правилника има текст за наказание за обида на министър.“) Всъщност есенцията на това, което трябваше да кажа, вече се каза. Тази промяна е противозаконна, трети път се опитва да се вкара, трети път я връщат, този път я връща собственият Ви министър.

Уважаеми колеги, спомени от близкото минало! Коалиционен съвет, на него присъства приятелката на приятеля на Кирил Петков Лена Бориславова, аз, Ива Митева, от БСП вече не си спомням кой беше, и се разиграва следната сценка: Лена се опитва да пробута това нещо като закон или там като предложение, Ива подскача, образно казано, половин метър над стола, казва, че това е лобистко предложение, обяснява към кого ще се насочат тези милиони за арбитраж. Лена започва буквално да тропа с краче, гледайки Кирил Петков, и казва: „Ива гледай какво приказва“, Киро ме поглежда мен тъжно и казва: „Какво правим с Ива?“, казах: „Какво правим с Ива?! Нищо не правим! Ива е професионалист и това, което каже тя, аз смятам, че е вярно.“ Спряхме го това нещо тогава с тежък скандал. И още тогава беше ясно, че е лобистко предложение, защото тази половинка на залата си играе на прехвърляне на пари през решение на Министерския съвет или през промяна на закони към собствените си кръгове. Ако ГЕРБ крадяха с чувалите през фирмите, тия пренасочват пари в пъти повече от това, което взимаха ГЕРБ. Всъщност ГЕРБ са Ви детска градина на фона на краденето, което Вие си организирахте през закони и лобистки решения, и ние трябва да спрем това нещо, защото, както виждате, за n-ти път, аз не съм убеден, между другото, че Асен Василев прави това по собствено желание, просто на Лена не може да ѝ се удържа, когато се размрънка на Киро, Киро мрънка на Асен и става ей това, което става в момента. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ, ГЕРБ-СДС и ИТН.)

Тъй като една част, да не кажа голяма част от залата не видя какво се случи в началото на пленарното заседание, но то обрисува цялата абсурдна ситуация, в която се намираме не само в момента, но и генерално в цялата държава. На обсъждане в момента е точка, в която ще се обрисува схемата, с която искат да се откраднат няколкостотин милиона от страна на един от министрите на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, и това нещо е разобличено от Делян Добрев – депутат от ГЕРБ, който е внесъл конкретно решение. Още сутринта на Председателски съвет лицето, известно и наречено от негов депутат „просто Киро“, започна да лобира и да обяснява как тази точка не трябва да влезе в дневен ред, тъй като те се били разбрали, Асен и Делян се били разбрали – цитирам, тази точка да отпадне и това нямало смисъл. Точката не отпадна, нали, беше му обяснено, защото той е незапознат в общи линии как стават нещата, вече за пореден път, неадекватен силно, му беше обяснено, че вносителят трябва да оттегли точката. Точката не само че не беше оттеглена, но известният като „просто Киро“ дойде, ръкува се с господин Борисов, започна да му се моли, защото то се чу да му се моли: „Моля Ви се, господин Борисов, оттеглете точката. Нека сега да не става ясно какво ще правим. Те са се разбрали.“ Лицето Борисов му каза: „Ходи се разбери с Делян.“ (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Лицето, известно като „просто Киро“, провеси главата си, започна през един ред да обяснява на Делян: „Деляне, хайде, моля ти се, оттегли точката. Не е хубаво така да правим сега. Нека не се излагаме!“ (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Въобще не е смешно! Въобще не е смешно и не знам защо ръкопляскате. Ние сме на първите редове на театър, който загробва нашата държава. Този персонаж, известен като „просто Киро“, беше министър-председател и седеше на този стол, в момента се моли – моли! – от първия ред на Борисов, след което се моли на Делян Добрев, след което го помоли да излязат отвънка и в момента ги няма!

Да Ви кажа ли къде са? Най-вероятно в стаята при Пеевски да му носи джезве. Ето там е най-вероятно. (Силен смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Но е факт, че точката не е оттеглена и е факт, че тук ще се докаже и се вижда, че това е поредната корупционна схема, за да стигнем до абсурда…

…да стане един заместник-председател на Народното събрание, който си изпълняваше длъжността „председател“ на Народното събрание, и да обвини техния министър на правосъдието, че е некадърен и не знае за какво става дума, че не трябва да заема този пост и че е написал пълни простотии. Вие сте трагедия! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Така беше.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като съвносител на решението, което всъщност колегата Делян Добрев изработи – по-скоро искам да Ви помоля Вас по начина на водене. Господин Председател, Вие казахте, че това, което колегата Ганев изложи, не е съвсем така. Но ние като народни представители имаме право да знаем как е и ако може, Вие или който и да е било друг, който е участвал от край до край в този председателски съвет, да ни каже тази гротеска, която се е разиграла там, такава ли е, или е даже още по-зле. Благодаря Ви.

Сега те не могат да го изтеглят това, защото аз също съм съвносител на това предложение и някак си дори Делян Добрев да каже и да го играе коалиционно, аз няма да се навия, така че това ще остане тук за обсъждане и решение. Иначе се обръщам към ДБ – към „Демократична България“, защото Вашият министър беше наречен некадърник току-що. На оня коалиционен съвет между Ива и Лена, когато течеше този скандал, всички останали си мълчаха – Вашите представители мълчаха, БСП мълчаха, не взеха страна. Но колегите от „Демократична България“ и тогава бяха наясно, че това е лобистка поправка, и в лични разговори си говорихме, че това не е добре да се случва и не излязоха в подкрепа на желанието на Лена. Защото каквото иска тя, това трябва да става в държавата, но там проявиха професионализъм. Сега ще е пред тест – от „Демократична България“, вярно сте в някаква жалка коалиция с тия и с ония, обаче, ако ще си имате някакъв професионализъм и самочувствие и как да кажа – самоуважение, би трябвало да постъпите както миналия път, да не говорим, че вярно ли сте издигнали некадърник за министър на правосъдието?

Благодаря, господин Председател. Изглежда, че точката върви към своя край. Може би коалиционните партньори от ПП-ДС и ГЕРБ ще се разберат в крайна сметка, обаче аз се чувствам длъжен да обясня за какво става въпрос, понеже беше зададен въпрос да обясним къде е схемата. Българските граждани имат право да знаят къде е схемата. Става въпрос за едни международни арбитражни дела, които България води, за които използваме една световноизвестна кантора, която обикновено печели всички дела. В момента сумата, може да греша, но е около 4 милиарда, за толкова се водят дела и понеже те ще свършат някой си ден, а това правителство ще управлява най-вероятно още няколко месеца, те много искат да сменят тази световна кантора и да прехвърлят воденето на тези дела към някоя кантора, приближена до Лена Бориславова. Предполагам, че това е причината, господин Иванов, така бързо да скочите и да коментирате. Схемата е ясна. Сключват споразумения, вместо да водим делата докрай и да се борим за четирите милиарда, сключваме споразумения за 1, за 2 милиарда, за колкото успеем да се споразумеем, кантората, приближена до управляващите, си взима тяхната комисиона – може би 50, 100 – 200 милиона, правим цялото нещо в рамките на няколко месеца, защото след това няма да управляваме, и всички са щастливи и доволни. Само че Асен Василев иска да дели на едно и във Финансовата комисия. В Комисията по бюджет и финанси, се оказа, че той не се е разбрал дори с „Демократична България“ по въпроса. Дори не се беше разбрал и с Кирил Петков по въпроса и имаше разногласия. Колеги, кажете как беше гласувано в Бюджетна комисия. Асен Василев искаше да си направи една схема и сега тук проблемът между Финансовото министерство и Министерството на правосъдието е кой да си сложи подписа под една злоупотреба за няколко милиарда, която ще ощети гражданите на България, да кажем, с 2 – 3 милиарда. За това е проблемът, защото там един подпис може да се окаже, че след някоя и друга година ще бъде от голямо значение кой го е сложил отдолу. Затова сме в тази абсурдна ситуация, при която една дирекция министърът иска да я прехвърли към Министерството на правосъдието, а пък министърът на правосъдието не иска, защото не иска неговият подпис да е отдолу. Нали, това са вътрешнокоалиционни проблеми в коалицията ПП-ДС, които не са решени.

Които Делян Добрев стигна до момент да предложи решение на тях и в крайна сметка сега, след разговорите, които текат в момента, аз подозирам, че ГЕРБ ще гласуват против решението на собствения си вносител. Не знам, дано да греша. В крайна сметка интересът на България тук е ясен. Имаме едни около 4 милиарда, които стоят на карта, имаме една световна кантора, която се е справяла досега отлично, прекрасно, и имаме опит за злоупотреба за няколко милиарда. От наша страна смятам, че държавническото решение е ясно – да подкрепим едно такова проекторешение, което ще спре готвените злоупотреби от страна на министъра на финансите и компания. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Николов, не знам дали осъзнавате, че това Народно събрание оттук нататък, докато съществува този кабинет, особено докато Асен Василев е министър, ще трябва да правим такива неща – с решение да озаптяваме алчността на министъра на финансите. Защото иначе той ще прави каквото си иска, тъй като ГЕРБ му дадоха възможността да е министър на финансите, което Ви е грях и Вие си го знаете. Ние и до бюджет ще стигнем и ми е много интересно как всеки един от Вас, който критикува този бюджет във всяка една комисия – нямаше комисия, в която Вие да не критикувахте бюджета, сега как ще си плюете на физиономиите и ще гласувате за? Но тук е същото. Сега, ако направите поредния пирует и гласувате против решението, което внесе Вашият депутат с наше съгласие, включително Вашите твърди избиратели в един момент ще започнат да се замислят, аджеба, Вие не се ли присъединявате към продължението на коалицията, в която сте, и тогава тя ще трябва да се кръсти ПП-ДБ-ЛГБТ.

Крайно време е това задкулисие, което върлува усилено 34 години и което намери еманацията си в управляващата ни коалиция в момента, да разбере, че не могат да се крият постоянно в някакви стаички или предимно в стаичката на Пеевски, да носят джезвета. Факт е какво се случи на Комисията по финанси, когато Асен Василев стана и започна да защитава с голи гърди това, което иска да направи, и да заграби и да прехвърли в същото време отговорността в Министерството на правосъдието, същият този министър, който преди малко беше обвинен от тези, които са го издигнали и са го направили министър, че е некадърен и че не става, та точно тогава стана ясно, че Кирил Петков, известен повече от неговия депутат, който го нарече „просто Киро“, е бил много учуден, че има такова предложение. Това не би трябвало да става така, както е направено. След това беше споменато, че и господин Иванов, Христо Иванов, също е бил против това нещо да се направи. Защото е нередно и защото създава предпоставки за корупция. Обаче това, което е ясно на всички, е, че в България в момента имаме не министър-председател Денков, известен повече като Соросденков, а имаме министър-председател в сянка Асен Василев, който не е ротационен, той е постоянен и схемите там са в колосални размери. Ако някой си мисли, че ще изнасят торби и сакове заради една магистрала, тук имаме схеми като Gemcorp, тук имаме схеми, с които ще заграбим дори адвокатски хонорари за по няколкостотин милиона. Това са схемите на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ. Само че както беше и стана ясно, искат да делят на едно. Асен Василев не иска да дели на две, иска да дели на едно, за да може да усвои всичко и евентуално комисионите на кантората, близка до няколко депутати в тази зала.

Уважаеми господин Председател! Господин Николов, във Вашето изказване всъщност си противоречахте – от една страна, Асен Василев е искал да дели на едно, а от друга страна, пък да даде дирекцията на друго министерство, защото тя, като е при него, е под негов контрол. Как така хем ще го дава на друго министерство, хем той ще контролира всичко?! Няма как да се получи! Мисля, че за всеки, който следи дебата, му е много ясно. Няма как, след като Асен Василев като министър на финансите иска да даде дирекцията на друго министерство, тя няма да бъде под негов контрол. Вие казвате: не, трябва да остане под негов контрол! С една дума – критикувате го, че едва ли не е искал да дели на едно, но да седи при него. Той не иска да седи при него, защото според него Министерството на правосъдието е много по-подходящо министерство да защитава интересите на България по арбитражни дела. И с това си противоречат. От една страна, казвате така, а от друга страна, е иначе и се вижда много ясно. В момента дирекцията е във Финансовото министерство. Предложението беше да отиде в другото министерство. Не виждаме голям проблем за това, а виждаме, че много сте вдъхновен от фирмата, която представлява България, явно доста Ви е впечатлила, но това е друга тема на разговор. Благодаря.

Господин Ананиев, Вашите изказвания не са ми интересни. Честно казано, общо взето Вие излизате да бъдете дразнител и не следите очевидно разговора. Въпросът е кой ще сложи подписа си под една огромна измама, която се готви. Сега това, което виждам и в момента се случва, е, че предстои най-вероятно да се договорят. Асен Василев беше доста уплашен в комисия и предполагам предвид това, което беше преразказано, че се е случило днес на Председателския съвет, и виждайки Кирил Петков и Делян Добрев да влизат в залата, предполагам, че вече са се разбрали и сега тихо и кротко ще оттеглим точката или ще гласуваме по някакъв начин така, че да няма проблем. Ще се наложи в следващите месеци да ги следим, за да не се окаже, че са намерили друг начин да си направят абсолютно същата врътка – изключително мерзав начин да се откраднат най-малкото няколкостотин милиона през приближената кантора и да бъде ощетена държавата за няколко милиарда. Значи, едно е да се опитвате да си правите оборот на канторите, а съвсем друго е да жертвате два-три милиарда евентуални ползи от спечелени дела за държавата.

Уважаеми господин Председател, процедурата беше да поканите незабавно колегите Добрев и другите колеги от партията на Промяната и от ГЕРБ да дойдат в залата. Не виждам защо ние ще водим тук обсъждания преди вносителят – колегата Добрев, да изложи мотивите си. Искам да кажа на всички колеги депутати, които не са от Бюджетната комисия, че колегата Добрев направи сърцераздирателно изказване в Комисията. Той си скъса ризата два пъти, извади аргументи, убеди ни, ние го подкрепихме. Ще ми е много любопитно, колега Добрев, да излезете сега и да обясните, а ако развиете обратната теза, тогава ще търсим помощ от други институции. Благодаря Ви. (Смях.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирам и споделям чувствителността Ви по темата, по проблема, който се обсъжда. В крайна сметка всички сме заинтересовани финансите, парите на държавата, включително тези средства, които отделяме за защита по висящи арбитражни производства, да се управляват добре, да се управляват в интерес на държавата. Аз се радвам, че се появява такава чувствителност и такава загриженост. В същото време трябва да Ви уверя, че аз като министър на правосъдието, така и министърът на финансите господин Василев, единствената цел на обсъжданите промени винаги е била как да подобрим защитата на държавния интерес, как да имаме едно прозрачно производство или прозрачна процедура, в която тези отделени финансови средства се разпределят с участието на водещи световни дружества, кантори, които осъществяват такава защита, с участието на български кантори, които имат специализация, и всичко да става по един прозрачен начин, за да няма съмнение във връзка с определянето на тези защитници на интересите на държавата във връзка с разходването на тези все пак значителни средства. Трябва да Ви уверя, че след проведен разговор между мен и господин Василев миналата седмица мисля, че намерихме разумния, балансирания модел това да се случва по един прозрачен и адекватен начин. Този модел е следният: ние ще предложим да се създаде един междуведомствен съвет с участието и на представители на Министерството на правосъдието, и на представители на финансовото разузнаване, и на други институции, който междуведомствен съвет да изработва общите стандарти и общите правила, по които да се осъществява възлагането на тези средства на съответните кантори и дружества, които осъществяват тази защита, но дейността да остане във функционалната компетентност на Министерството на финансите, където ѝ е мястото, където е била в последните 130 години и където все пак има изграден капацитет за работа с тези средства. Така че, моля Ви да няма спекулации по темата, че някой е имал интерес да разпределя тези пари между познати кантори или да сключва някакви сделки на тъмно. Не! Всичко ще е ясно, всичко ще е прозрачно и ще се осъществява от служители в рамките на Министерството на финансите с експертната, методичната подкрепа на представителите в този междуведомствен съвет. Мисля, че това ще отговори на всички притеснения, на цялата чувствителност по темата и до голяма степен дебатът ще бъде приключен. Целта, интересът е тези средства да се управляват прозрачно и в интерес на националните интереси да осъществяваме защитата пред международните арбитражни юрисдикции. Вярвам, че ще споделите, че това е най-разумният, най-балансираният подход. Има констатирани проблеми, налага се институционално действие и ние ще предложим това институционално действие, отчитайки и традицията, която имаме вече в защита на интересите на българската държава, и ще разчитаме на вашата подкрепа в този процес.

Ще направя процедура в такъв случай, господин Председател. Министърът, за съжаление, леко развали момента, но аз съм много доволен, че господин Гечев се е впечатлил толкова много от моето изказване и дори се е разчувствал по време на Комисията по енергетика, извинявайте, Бюджетната комисия. Там изложих всички аргументи и направих представяне от името на вносител. Знаете, че представянето от името на вносител е право на вносителя дали ще го направи или не. В случая съм предпочел да не го прави и ще обясня защо. Защото този казус е ясен на всички парламентарни групи, дебатът според мен в тази зала е излишен. Затова, колеги, приканвам Ви и правя процедурно предложение да гласуваме. Групата на ГЕРБ ще гласува за. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По-скоро исках да направя реплика към господин Николов, но тъй като нямам право повече на реплика, ще кажа това, което искам да кажа тука, във вид на изказване. Господин Николов, Вие много точно нарисувахте далаверата на „Продължаваме Промяната“, която се цели с преместването на арбитража по най-, най-, най-големите, най-чувствителни и най-скъпи дела от най-висок интерес за Република България, но това не е първият корупционен опит на „Продължаваме Промяната“ на тази тема. Както се изразяваше единият от двамата им ръководители – а big law, извинявам се за английския, ама го цитирам, big law са с нас, тоест големите юридически фирми са зад нас, те са с нас. Така ме убеждаваше по един друг повод, та отдавна е този мерак комисионите да отидат към big law и крайно време беше да му се сложи край. Аз се надявам днеска колегите и от ГЕРБ, и от ДПС, и от БСП в тази зала с изключение на корупционерите, които стоят зад това решение от „Продължаваме Промяната“, че друг няма да ги подкрепи, така се надявам. Спомнете си какво стана предишния път, когато това корупционно проекторешение беше също внесено в Министерския съвет. Тогава на Коалиционен съвет „Има Такъв Народ“ рязко се разграничи от това решение и каза, че няма да го подкрепи. Какво последва? Спомняте ли си какво последва? В същия ден в изблик на ярост, че комисионите отплуват някъде в хоризонта, изтеглиха своите депутати от Правна комисия, всичките, за да блокират решението, което всички ние задружно трябваше да решим за ремонтите на пътищата, тоест тук всички ние, прозрачно, без комисиони, без никакви далавери на адвокатски фирми, които се самопредлагаха да ги уреждат тия неща, блокирано беше едно антикорупционно действие, за да се прокара корупционното решение за преместване на арбитража. Колеги, крайно време е да кажем стоп на корупцията, идваща от „Продължаваме Промяната“. Благодаря Ви.

Това е политическа квалификация!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Караджов! Ясно е на залата, че това предложение, както често се чува от трибуната, е абсолютно един правен нонсенс. Вашата теза, че се прехвърля право на едно министерство, което в момента е в абсолютната си сила и способност да прекрати един договор, Вашата теза, че се прехвърля по друго министерство, за да се делят, е абсолютно безумна. Всеки, който има някаква логика, който следи и поне малко разсъждава, ще види, че това абсолютно не отговаря на действителността. Но когато говорихте за корупция, понеже знам, че Вие сте един от символите на корупцията и по-скоро от работата Ви, свързана с МРРБ, аз ще цитирам една Ваша реплика и тя е: „Трябва да се погрижа за моите бебета.“ Става въпрос за три милиарда и половина, които Вие искахте да вземете и те бяха причината да падне правителството в Четиридесет и седмото народно събрание. Понеже не Ви ги дадохме да нахраните Вашите бебета, господин Караджов – знам, че това не е по темата, но понеже говорихте за корупция, смятам, че това беше основната теза във Вашето иначе безсмислено изказване, може ли да ми обясните: кои са вашите бебета, господин Караджов? Да ги назовете кои са, кои фирмички са, как щяха да стигнат тези три милиарда и половина до тях – да ни разясните? Благодаря Ви, господин Караджов.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Хубаво е да ходите на Регионална комисия, за да слушате предложенията на „Продължаваме Промяната“ в лицето на Вашия министър. Вашите бебета, подчертавам, защото така наречените бебета на Караджов са плод на фантазията на един човек, известен с фантазиите си, с объркването на реалността с неговите фантазии, та да чуете кой храни бебетата. По мое време така наречените бебета не получиха нито една стотинка по ин хаус процедурите, които, както твърдите Вие, бяха незаконни. От вчера те се оказаха законни – оздравели са. Ходете на комисия, за да чуете как вече очевидно има друг вятър – на 180 градуса, и не само ще бъде плащано по ин хаус процедурите, за които ние не платихме нито една стотинка, а сега Вие сте ги осиновили и бебетата ще вземат индексации на тези договори, господин Терзиев. Индексация – знаете ли какво е това? Допълнително едни 30% към цените, на които са сключени, за които пак Вие твърдяхте, господин Терзиев, че са многократно надвишени тези цени, и се упражнявате на тема корупция. Корупционерите сте Вие. Питайте своя ръководител, питайте го за неговия брокер, който обикаляше фирмите да събира комисиони. Питайте го за неговото име, за неговия проект, който той му направи, също за неговия служител, който той му назначи, за да оправя тези бебета. Така че бебетата са на Вашата партия, на „Продължаваме Промяната“. Вие в момента ги храните, Вие ги дундуркате, индексации ще им наливате, за да има повече пари, за да останете да цокате и Вие наравно с бебетата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека наистина да се върнем по темата, господин Председател, защото считам, че не отива от тази парламентарна трибуна да се сипят подобни обвинения, да се говори едва ли не, че всеки разбира и знае какво прави съответната политическа сила, да се обясняват за корупционни практики, които се надявам, че не съществуват, а да говорим по същество. Колеги, за какво иде реч? Чуждестранни инвеститори, които считат, че са неправомерно третирани в България, завеждат иск в международни арбитражи и съдят страната ни по съответни дела. В момента съществува дирекция „Правна защита“ в Министерството на финансите, която, забележете, от 15 дела печели 15 пъти. Имаме едно-единствено загубено донякъде дело – това касае проекта „Белене“, само че забележете, там делото се води от НЕК, а не се води от Министерството на финансите. Това е истината. Изведнъж „Промяната“ решава, че тази дирекция, виждате ли, може би е прекалено малко, че от 15 дела печели 15 пъти, трябва да бъде преместена в Министерството на правосъдието. Тогава госпожа Йорданова, разбира се, прави промяна в ГПК, която за радост не минава, но такава е волята на Асен Василев. Хубаво би било Асен Василев да бъде тук, за да разберем наистина, колеги, какви са неговите мотиви. Защото не можем да разберем смисъла, логиката нещо, което се справя добре, когато една администрация работи, ние да я преместваме в друга, защото, виждате ли, тя щяла да се справи още по-добре, при положение че всичките дела са спечелени от тази дирекция?! Това наистина е някакъв нонсенс. Аз лично не намирам никаква логика. Само че, колеги, тук не става въпрос за дела за обществени поръчки, тук не става въпрос за нещо, което касае нашия правен свят. Тук става въпрос за дела, които са на стойност стотици милиони, милиарди и за които трябва нужната експертиза, и то международна. Ние трябва да сме щастливи, че тази дирекция в Министерството на финансите наема едни от най-добрите адвокатски кантори в света и те печелят всичките дела за България. Оставям настрана тези четири милиарда Не че те не са важни, разбира се, че са важни, но по-важното е репутацията на България, защото, когато ние сме оправдани, това означава, че бизнес климатът в държавата е добър и че тук инвеститорите са добре дошли. Нещо повече. Когато има висящи дела, те също са вписани в информационния бюлетин на Министерството на финансите, по който се изчислява и премията по дълга, така че за нас е важно в България да има наистина чисто настояще, чисти съдебни дела, така че наистина да не бъде пречка пред чуждестранните инвеститори. Тези международни компании, които, между другото, наемат експерти като Пол Тъкър – бивш председател на банката на Англия, като Филип Уол. Тези, които работят с Европейска комисия, много добре знаят, че това е бивш директор на Главна дирекция „Конкуренция“ и на Главна дирекция „Енергетика“. Тези хора защитават България между другото, те не защитават друг. Също така господин Дърмънт Нолан, който е бивш председател на енергийния регулатор във Великобритания, защитава България на тези международни арбитражи. Ние, виждате ли, искаме тази дирекция да я преместим в България, защото тук нашите или конкретен адвокат е решил, че той може да се съревновава с тези големи кантори, че може да даде тази добавена стойност, така че България да започне да печели делата си с местните ни компании. Хубаво би било, обаче, за съжаление, е невъзможно и Вие много добре го знаете. Затова има рейтинги, затова има подобни компании в света и трябва да се радваме, че наистина ние работим с тези компании, защото в момента има един огромен иск срещу държавата ни – над 1 милиард, и незнайно защо министърът на финансите беше забавил фактури за милиони за плащане с идеята, че виждате ли, като преместим дирекцията в Министерството на правосъдието, то тогава вече Министерството на правосъдието ще се оправя с тази тема. Само че това може да доведе наистина до огромен, сериозен риск. Силно се надявам, че министърът не го прави от корупционни схеми или идеи, а че търси някаква ефективност. За съжаление, не е така. Госпожо Йорданова, Вие тогава, за мен лично, бяхте подведена. Подвежда се сега и сегашният парламент, че видите ли, като отиде в Правосъдието, ние от 15 казуса може би ще спечелим 16 – и аз не знам. При положение че нещо работи, какъв е смисълът да се променя?! Ние ще подкрепим това решение на парламента – да няма промяна в текущата ситуация, защото в крайна сметка по-добре няма как да се случи, или някой да ме убеди, че наистина това може да стане. Няма да казвам и конкретните дела – „Плама Консорциум“ срещу България – иск за 300 милиона, изцяло отхвърлен. Зееви срещу България – 10 милиона долара плюс лихви, изцяло отхвърлени. Да не говорим за EVN, да не говорим за Енерго-Про, да не говорим и за други компании със стотици милиони, които искаха да вземат парите на българските данъкоплатци, и благодарение на тази дирекция тези пари останаха тук. Но какъв е големият проблем, уважаеми дами и господа, уважаеми коалиционни партньори? Днес и Борисов, и Василев, и господин Петков, и Делян Добрев се събират и решават проблем, с който едва ли не занимаваме цялата държава – къде да преместим една дирекция! Ние може би трябваше да питаме и патриарха къде да отиде тази дирекция – това показва Вашата управленска немощ, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство. Това показва, че Вие не си говорите един с друг, че Вие не може да вземате правилните решения, че губим ценно време, вместо да се занимаваме с бюджета на страната, за нещо, което е абсурдно, безсмислено, нещо, което не трябва да се случи. Това показва, че на това управление скоро му се вижда краят, защото Вие не можете да вземете нито едно отговорно решение. Ако продължавате по този начин, ако продължавате да се излагате и да не знаете какво прави едната ръка и какво прави другата ръка, да не говорим какво мисли главата, това показва, че на това управление колкото по-бързо му се сложи краят, толкова по-добре за страната, толкова по-добре да се премахне този хаос. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председателю. Аз няма да подкрепя това решение, защото то е едно правно нищо. Правно нищо е, защото с това решение Народното събрание казва на Министерския съвет: спазвайте закона. Обаче вземам думата като реплика на господин Стойнев, за да Ви кажа нещо изключително важно, защото виждам колко сте разпалени днес тук, но бих Ви посъветвал – и от БСП, и от ИТН, да вземете да извадите коалиционното споразумение за управление на правителството на Кирил Петков и да видите под какво сте се подписали. Защото в коалиционното споразумение, с което беше съставено правителство на Кирил Петков, този въпрос е уреден и вътре в коалиционното споразумение е посочено, че тази дирекция трябва да се премести от Министерството на финансите в Министерството на правосъдието. (Шум и реплики.) Така че вземете и вижте какво сте подписали, а не тука да скачате по главите ни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Репликата ми към Вас е по-скоро в подкрепа на Вашата теза за възможността и кадърността на администратор…

По Правилник е изразяване на несъгласие.

Ако искате, тогава да прекъсна, господин Атанасов, за да не Ви ядосвам, или да следваме правото на говорене в парламента, нали затова сме тук. Господин Стойнев, попитайте Министерството на правосъдието колко спечелени дела имат в Страсбург? Колко? (Реплики.) Нула. Точно така. Отговорът е много точен. Сега Вие искате да пратите всичките дела с най-високия имуществен интерес за държавата там, където може да претърпим щети с милиарди?! Да ги пратите там, където исторически не е изграден административен капацитет да се водят и да се печелят такива дела?! Благодаря.

Уважаеми народни представители! Ние чухме – министърът на правосъдието се изказа много ясно, че са намерили решение, в което дирекцията остава в Министерството на финансите. Ще се направи междуведомствена комисия между Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, за да се съберат най-добрите експерти от двете министерства и да имаме възможност да защитаваме България по най-добрия начин. Според мен, продължавайки тази дискусия, единственото, което правим, след като чухме това добро решение, е, че губим времето и не можем да отидем при важната точка и това е дебатът по бюджета. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Петков, започвам отзад-напред. Напълно съм съгласен с Вас, че предстои бюджетът, и аз така казах – че е хубаво да се съсредоточим върху бюджета, само че, господин Петков, уредете ги тези проблеми другаде, а не тук в пленарната залата да ставате за смях. Това е големият проблем – че Вие сте една коалиция, която не знае едната партия какво прави, какво предлага другата. Преди да влезе точка, настава паника, събирате се по кабинетите, идва министърът, говори едно, ние се съгласяваме с него – министърът на финансите не го виждаме, хаос. Хаос! Това е! Пълен хаос! Относно репликата на генерал Атанасов. Разбира се, че съм го чел, само че там, господин Генерал, пише, че лекарствата за децата до 16 години трябва да са безплатни. Това също го пише! Това също го пише! (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ПП-ДБ.) Защото, когато имаш коалиционно споразумение, ти се споразумяваш какво да правиш, но това означава, че си съгласен с него, ти водиш дебати. Но питам аз какво стана с безплатните лекарства за децата? Това също го имаше вътре, само че Вие за някои неща, които касаят хората, сте глухи, слепи, но там може би, където – хайде да не се изразявам като някои колеги, има облагодетелстване, сте наистина на първа линия. Благодаря на всички за репликата. Нека да гласуваме, за да преминем наистина към важните дела. А тези неща, които са в момента, наистина за сетен път показват истината, че Вие все още се учите на коалиционна политика. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Съжалявам, че не виждам министъра, беше тук. Трябваше да види нещо, което дори и да му бяха казали, нямаше да го повярва, а именно, че ВЪЗРАЖДАНЕ защитава неговата позиция, защото никой от неговата партия ДБ не излезе на тази трибуна да го защити. Дори и Надежда Йорданова само седи и слуша, все едно е на конституционен инструктаж в стаята на ДПС. А каква е позицията на министъра? Позицията на министър Атанас Славов е, че на основание гореизложеното счита, че предлаганата нормативна промяна за преместването на тези дирекции би била незаконосъобразна, в случай че се приеме, и крие сериозен риск от евентуално оспорване. Това е от 5 юли, подписано от министър Атанас Славов, който не иска тези промени, защото те според него са напълно незаконосъобразни. Днес обаче, когато дойде тук министърът, сякаш даде задна, което е изключително неприятно да го видим от тази трибуна. Щял да се създава някакъв междуведомствен съвет, който да прави разни политики, анализи, правила за не знам си какво. Когато си се подписал под един писмен отговор, че едно нещо е незаконосъобразно, ако бъде извършено, като дойдеш на тази трибуна… ами няма да се правиш, че сте се разбрали да делите не на едно, а на три. Някой тук каза, че те помежду си не си говорят. Не е важно дали си говорят, господин Стойнев, важно е дали делят помежду си. Предполагам, че ме разбирате правилно. Благодаря Ви.

Към Вас – по начина. Ще изчакам.

Използвам тази процедура, господин ротационен Председател, да възпирате понякога човека, който си мечтае да овладее службите. Защото аз току-що прегледах коалиционното споразумение, точно това го няма, има за КОНПИ. Там ние изразихме сериозни съмнения за разделянето на КОНПИ, а това, ако го е имало, е било под черта. Защото тогава спорихме за много неща, имаше неща, с които всички са съгласни, и неща, с които не са съгласни. Това в коалиционното го изчетох ей сега. (Шум и реплики.) Структурата на Министерския съвет…. Така или иначе това беше нещо, за което бяхме против. Ние и за КОНПИ бяхме против. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Вижте, ние като коалиция направихме доста глупости с Вас. Абсолютно, как да кажа… глупости, да, и си носим вината за това, включително гласуване на закони, които паднаха в Конституционния съд, включително съгласието си да дадем властта в ръцете на човек, който излъга, за да стане министър, че не е канадски гражданин. Брутално излъга! Подписа документ с невярно съдържание. И да махате с тази ръчичка, и да не махате, Вие вероятно с нея сте се подписали. (Шум и реплики.) Това беше наша грешка. Не, отговарям Ви, да. Това беше наша грешка! Ние такива грешки повече няма да допускаме така или иначе.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители. Първо, благодаря на господин Петров, че така добре е запознат със становището на Министерството на правосъдието, благодаря за изразената подкрепа. Но дължа едно уточнение. Министерството на правосъдието – и преди малко с моето изказване аз не съм се отклонил от изразеното становище, държа да поясня, напротив – продължавам да защитавам тезата, че мястото, с оглед функционалната компетентност на дирекцията, е в Министерството на финансите. И по това имаме съгласие с министър Асен Василев. Но за да има прозрачност, за да има правила, да има изработени стандарти, през които тези средства – 100 милиона най-малко се разходват за защита на българските търговски и национални интереси, ще има междуведомствен съвет. Той няма да промени финалното решение, но ще внесе повече експертиза. И в този междуведомствен съвет освен представители на Министерството на правосъдието и съответните служители от Финансите, ще поканим, предстои да се изработи точната формула, и представители на Финансовото разузнаване, за да няма никакво съмнение, че няма спекулации, няма облагодетелствания на едни или други, и така нататък. Това становище преди малко защитих пред Вас. То не е отстъпление от нашето становище, защото продължавам да считам, че ако беше тръгнал процесът по такава промяна, трябваше да се мине по законодателен ред заради изрични разпоредби в ГПК, не става само с постановление на Министерския съвет, както беше предложено, но предлагаме цялостен модел, който да реши констатирани проблеми. Затова Ви моля да не спекулираме повече по темата, да дадем едно добро решение, което защитава националните интереси. Благодаря Ви.

Лично обяснение.

Господин Председател, понеже Просто Киро на първия ред размаха ръка, колегите твърдят, че е показал някакъв жест, дреме ми, в интерес на истината. Приемаме, че да. Така е, да. Вие сте така, да, съгласен съм. Искам само да вметна, че в структурата на Министерския съвет, в коалиционното споразумение единственото написано нещо – единственото, е дирекция „Съдебна защита“ от Министерството на финансите, за което още тогава бяхме против. (Шум и реплики.) Както имаше и с Агенцията по храните – бяхме против. (Шум и реплики.) Да, признавам си, направихме коалиционни тъпотии. Това обаче не отменя факта, че ние повече тъпотии не искаме да правим и че сега сме прави. (Реплика от ПП-ДБ: „Няма да имате възможност!“) Както в това коалиционно споразумение наистина, ако взема да чета какво пише за Македония… Вие там го нарушихте брутално също, и то много по-брутално, защото нанася вреда на цялата държава.

Благодаря, господин Председател, за възможността от трети опит да се изкажа по настоящия дебат. Уважаеми колеги, вземам думата, за да изясня няколко неща. На първо място, безспорно правомощието да определи кой ще представлява държавата в различни видове спорове е на Народното събрание. И това трябва да стане със закон, така както е към настоящия момент правната уредба. Държавата се представлява като правило от министъра на финансите с изключение на споровете относно недвижими имоти, които спорове се представляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Така че аз изцяло подкрепям заявеното от министър Славов становище, че това е въпрос, който трябва да реши Народното събрание. Също така поздравявам министъра на правосъдието и министъра на финансите, че са намерили работещ механизъм, където да се подобри от експертна гледна точка упражняването на тази функция. Защото, съгласете се, че по различните видове дела е необходимо вземането на професионални решения. Искам обаче да обясня и нещо друго. Разбирам необходимостта от политически заряд по този спор, но колеги, тогава, когато търсите професионални аргументи за защита на една или друга теза, моля, не сравнявайте арбитражните дела с онези дела, които в момента Министерството на правосъдието води за нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, от една страна, това се делата в Страсбург, и от друга страна, министърът на правосъдието представлява държавата в случаите, когато жертви на престъпления търсят обезщетение от държавата за това. Нека да не слагаме равенство на тези спорове, на тези дела, защото трудно могат да бъдат наречени спорове, на тези дела с търговските спорове! Просто не Ви прави чест, бих казала, че даже не е прилично. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Изумителен дебат. Изумително една година по-късно тези, които обвиняваха Гроздан Караджов в корупция… цял ден си говорим за бебета – нахранени, недохранени. Тези, които дойдоха да обясняват на голяма част от депутатите на „Има Такъв Народ“ тогава, че не могат да дадат милиардите на Гроздан Караджов, защото той ще ги похарчи за корупционни фирми, които са авансово платени от Бойко Борисов, вчера Андрей Цеков каза, че им плаща. Аз такова лицемерие не съм виждал! Приближеният на Асен Василев Андрей Цеков от „Продължаваме Промяната“ щял да ги плаща! Ами като тръгне да ги плаща, аз ще направя протест пред Министерството на регионалното развитие и ще го намерим Андрей Цеков. Отделно днес слушаме една идея на Ленинка – на Лена Бориславова, от миналия Министерски съвет тя я лансираше много активно и сме говорили неформално в Министерския съвет да се прехвърлят тези дела. След този дебат разбрахме, че зад тази идея на „Продължаваме Промяната“, господин Кирил Петков, за съжаление, не прозира нищо друго освен корупционни намерения. Никакви междуведомствени съвети не могат да оправдаят това, че до момента Министерството на финансите и международните кантори са си вършили перфектно работата. И аз като адвокат съм възмутен, че Вие се опитвате да направите някакъв междуведомствен съвет в Министерския съвет, който така да притъкне към тях и някои други български кантори, които да си делнат нещо заедно с тях. Това Ви разваля образа! Вие вече го нямате този образ, за съжаление, господин Петков, антикорупционният. Но аз Ви казах какво ще стане, когато направите правителство с ГЕРБ. Днес Делян Добрев направо Ви разпори! Той Ви направи за смях пред цяла България.

Уважаеми български граждани, днес станахте абсолютни свидетели на паралелните Българии – две различни Българии. Едната е отвън, пътували цяла нощ, дошли тук да чакат от Вас, от мнозинството, увеличение на заплатите със 100 лв. Два часа и повече Вие се карате помежду си кой да открадне 100 милиона. Онова е едната България, това тук е другата – тази, управляващата част, е другата. Цяла България разбра, че докато хората стоят отвън на 40 градуса, защото не могат да си платят сметките за ток, вода и парно, Вие тук на климатиците – ето там, в една стаичка в коридора, се събрахте – Борисов, Василев, Делян Добрев и така нататък, за да се разберете можете ли да си разделите едни 100 милиона или там колкото – 4 милиарда, някой спомена! Е, това е другата България! Уважаеми български граждани, изводите – за Вас. Господин Председател, за трети път от нашата група се обръщаме към Вас – намерете начин този срамен и позорен дебат за крадене на пари да спре и да започнем да гледаме бюджета (оживление, реплики от ГЕРБ-СДС), да преминем към втора точка, защото хората отвън чакат! Чакат истинските решения – за техния живот, а не за Вашите кантори и благосъстояние! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател.

Не, няма да има процедура за допуск, поне не е подадена.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по труда, социалната и демографската политика и с Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. На заседанието присъстваха: Асен Василев – министър на финансите; Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет; проф. Борис Грозданов и Любомир Дацов – председател и член на Фискалния съвет; Омбудсманът на Република България – проф. Диана Ковачева; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; представители на синдикатите и работодателските организации и други. Министър Василев представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., като подчерта, че той отговаря на очакванията на бизнеса и гражданите и позволява финансите на страната да останат устойчиви в рамките на 3% дефицит. I. Макроикономическа прогноза за периода 2023 – 2025 г. Основни макроикономически показатели: 1. Брутен вътрешен продукт Макроикономическите перспективи за прогнозния период предвиждат забавяне на растежа на БВП до 1,8% през 2023 г. по линия на потреблението, износа и изменението на запасите и ускоряване на растежа през 2024 г. до 3,3% в резултат на отслабването на инфлационния натиск. През 2025 г. растежът на БВП се очаква да бъде 3,2%.“ (Членове на Министерския съвет заемат местата си в пленарната зала.) Здравейте, госпожо Вицепремиер, здравейте господа министри! „2. Пазар на труда През 2023 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишният коефициент на безработица да намалее до 4,1%. Основният източник за по-нататъшно увеличение на заетостта през следващите години е привличането на лица извън работната сила обратно на пазара на труда. През 2024 г. се очаква известно ускоряване на ръста на заетите в страната, най-вече поради ускоряването на икономическия ръст, докато през 2025 г. се очаква забавяне на ръста на заетостта поради изчерпване на възможностите за нейния екстензивен растеж. 3. Инфлация Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната – 3,8%. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя съответно до 2,8%. II. Фискална политика и основни параметри за периода 2023 – 2025 г. При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7%, за 2024 г. – 38,2%, и за 2025 г. – 37,0%. Разходите за периода 2023 – 2025 г. като дял от БВП са съответно 40,1% през 2023 г., 41,9% през 2024 г. и 40,9% през 2025 г. В средносрочен план разходите по консолидираната фискална програма са в рамките на 40-процентното правило по Закона за публичните финанси, като бележат спад от 37,1% от БВП през 2023 г. до 35,9% от БВП през 2025 г., като от тези разходи са изключени разходите, извършени от сметки за средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори, приравнени към тях, включително свързаното с тях национално съфинансиране. Бюджетното салдо по КФП за 2023 г. е дефицит от 2,5% от БВП, а на сектор „Държавно управление“, тоест по методологията на Европейския съюз, на Евростат, е дефицит от 3,0% от БВП. За 2024-а и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 3,7% от БВП и 3,9% от БВП, а за сектор „Държавно управление“ е съответно 3,0% от БВП и 3,6% от БВП. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лв. Въз основа на допусканията за периода 2023 – 2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024-а и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22,0% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024-а и 2025 г., които трябва да достигнат съответно 13 413,6 млн. лв. и 12 655,5 млн. лв., се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и 28,3% от БВП в края на 2025 г. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и Националния план за възстановяване и устойчивост. Инвестиционните разходи за 2024 и 2025 г. ще бъдат прецизирани на база проектна готовност в съответните годишни бюджети. III. Основни приходни и разходни политики През периода 2023 – 2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв. Предлага се въвеждането на ваучери за храна на електронен носител от 1 януари 2024 г. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и ваучерите за храна на електронен носител, като окончателното преминаване само към ваучери на електронен носител ще бъде от 1 юли 2024 г. В Законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за текущата година. По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджет за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за следващите две години са разчетени в индикативен размер в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г., и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г. от 1 август 2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в проектобюджета на Министерството за 2023 г. За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 558,6 млн. лв., в това число 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2023 г. Социална политика. По проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на: – 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания; – 131,0 млн. лв. по механизма „Лична помощ“ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на минималната работна заплата; – 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определеният нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.; – 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 1 април 2022 г. на доходния критерий от 410 на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование; – 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето; – 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г. За 2023 г. за делегираните от държавата дейности в сферата на социалните услуги на общините се въвежда допълващ стандарт за месечна помощ за ученици, настанени по реда на Закона за закрила на детето в социални услуги за резидентна грижа, в размер на 38 лв., за което са осигурени допълнителни средства в размер на 1,7 млн. лв. за 3717 ученици. Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо Закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв. Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1,88% от БВП с 0,03% повече от референтния процент, като през 2024 г. достигат до 2% от БВП, с което се изпълнява Националният план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България, съобразени с поетите ангажименти пред НАТО. По отношение на средствата от Европейския съюз стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост при допускане за забавяне в изпълнението на дейностите, съответно в постигането на заложените в Решението за изпълнение на Плана етапи и цели, поради което вторият транш – първи за тази година съгласно профила на плащанията, в размер на 1,416 млрд. лв. ще бъде получен в края на 2023 г. Съществува риск при по-продължителна процедура по изготвяне на ревизирания Национален план за възстановяване и устойчивост, в това число и във връзка с глава REPowerEU и неговото одобрение от Съвета на Европейския съюз, вторият транш също да бъде получен през 2024 г. При предоговарянето могат да се променят стойностите на отделните траншове в зависимост от начина на преразпределяне на етапите и целите, включени в тях. По държавния бюджет на Република България за 2023 г. Приходите, помощите и даренията са планирани в размер на 40 810,6 млн. лв. Разходите са в размер на 22 217,3 млн. лв. Бюджетните взаимоотношения трансфери – нето са в размер на 22 566,9 млн. лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 22 580,3 млн. лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 13,4 млн. лв. За 2023 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 042,4 млн. лв. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 6 016,0 млн. лв. и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер. И през 2023 г. със Законопроекта за държавния бюджет се дава възможност на Народното събрание да одобри разходи по централния бюджет за 2023 г., предвидени за изпълнение на конкретни политики в размер на 1 632,4 млн. лв. в областта на науката, образованието, здравеопазването, отбраната, спорта и младежките дейности, културата и изкуствата, външната политика и земеделието. Бюджет на съдебната власт за 2023 г. Предложението на Висшия съдебен съвет беше представено от председателстващия ВСС господин Боян Магдалинчев. В него приходите се запазват на равнището от 2022 г. в размер на 95,0 млн. лв. В проекта на ВСС за 2023 г. общият размер на разходите е 1 192,6 млн. лв., или увеличение с 253,9 млн. лв. спрямо одобрените за 2022 г., от тях 1 118,2 млн. лв. са за текущи разходи, като е предвидено увеличение на средствата за персонал със 168,7 млн. лв. Предложението е за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от предходната година в размер на 0,9 млн. лв. Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2023 г. е предложено да се увеличи с 253,9 млн. лв. спрямо предходната година. Министерският съвет предлага за 2023 г. по отношение на Висшия съдебен съвет приходите да са в размер на 100,0 млн. лв. с оглед на отчетните данни от предходната година. Министерският съвет предлага общият размер на разходите да бъде определен на 1 087,5 млн. лв. При така изготвените разчети разликата в разходите между двата проекта е в размер на 105,1 млн. лв. Министерският съвет предлага по бюджета на съдебната власт да бъдат одобрени разходи в общ размер на 1 087,5 млн. лв., което е 148,8 млн. лв. повече спрямо одобрените за предходната година. С преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения в данъчни и други закони, които целят повишаване на събираемостта от данъци, намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите и изсветляване на сивата икономика, както следва: Увеличение на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.; Запазване правото на ползване в увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от Закона за доходите на физически лица, за деца и за деца с увреждания през 2023 г., както следва: 6000 лв. годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 12 000 лв. – за две ненавършили пълнолетие деца, 18 000 лв. – за три и повече ненавършили пълнолетие деца, и съответно за деца с увреждания в размер на 12 000 лв. годишно, включително и възможността за авансово ползване през текущата година; Запазване на правилата, параметрите и условията относно въведената с § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и § 8 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Удължителния закон, временна солидарна вноска по глава ІІІ от Регламент на Европейския съюз 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година. Промените в Закона за ограничаване на плащанията в брой и в Кодекса на труда предвиждат изплащането на трудови възнаграждения по Кодекса на труда от работодатели с 50 или повече наети лица, както и от работодатели, извършващи ресторантьорски и кетъринг услуги, а също и изплащането на дивиденти по Закона за корпоративното подоходно облагане, на стойност, равна на или надвишаваща 500 лв., да се извършват по банков път. В Закона за здравето се създава трайна уредба по отношение на компенсирането на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини. В Закона за общинския дълг се предоставя възможност на общините с по-нисък средногодишен размер на отчетените капиталови разходи за последните четири години да осъществят държавните и европейските политики за постигане на енергийна ефективност. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда: Приемането на пакет от мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България; Въвеждане на режим за уведомяване на НАП и Агенция „Митници“ за предстоящи плащания от бюджета към физически и юридически лица по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени изпълнителни листове на стойност над 1000 лв. Допълване на чл. 171 от ДОПК с цел постигане на погасяване по давност на лихвите върху публични вземания, за които е погасена изцяло или частично сумата по главницата преди изтичане на срока на давността за нея. Нотариусите и съдиите по вписванията да извършват проверка по електронен път в НАП за установяване наличието или липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя/учредителя на вещни права, съответно на ипотекарния длъжник или залогодателя, и в случай че установят такива, да пристъпват към изповядване на сделката, респективно към разпореждане за вписване на акта след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. В Закона за кредитните институции и Закона за пазарите на финансови инструменти се предвижда да се даде възможност на достъп на публичните изпълнители, заедно с органите по приходите, до защитена информация, съответно банкова и търговска тайна. В Закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда: Данъчно облекчение за ваучери за храна на електронен и хартиен носител, като преходният период за действието на двата режима е до 1 юли 2024 г. Редакционни поправки за яснота и пълно съответствие с релевантните текстове на Насоките за регионална помощ относно схемата за държавна помощ за регионално развитие, които влизат в сила от 1 януари 2023 г. В Закона за акцизите и данъчните складове се предвижда: Разширяване обхвата на акцизните стоки с течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, като за тях ще се прилагат правилата за тютюневите изделия. Отмяна на параграфи 6а и 6б от преходните и заключителните разпоредби на същия закон, в сила от 8 юли 2022 г., с които бяха въведени законодателни промени, свързани с въвеждането на краткосрочни антиинфлационни мерки. В Закона за данък върху добавената стойност се предвижда: Въвеждане на изискване лицата, регистрирани за целите на Закона, да предоставят в справката си декларация за ДДС за предходния данъчен период, информация за размера на паричната касова наличност и размера на вземанията по разчети със собственици, персонал и съдружници. От 1 октомври 2023 г. НАП да предоставя на лицата нова електронна услуга, чрез която доставчикът с квалифициран електронен подпис да може да получава информация относно начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя. Възможност за получател по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът на ресторантьорски и кетъринг услуги не издаде касова бележка. Промените в Закона за местните данъци и такси целят да се внесе по-голяма яснота по отношение на разходите, които всяка община включва в план-сметката за определяне на таксата за битови отпадъци. Предлаганото изменение в чл. 25б от Закона за Националната агенция за приходите цели в неговия обхват да бъдат включени всички пощенски оператори, включително и тези, които не са лицензирани. С промените в Закона за движението по пътищата и Закона за административните нарушения и наказания се разширяват хипотезите за налагане на наказания с фишове и се регламентира нов ред за връчване на наказателни постановления и електронни фишове. В Закона за семейни помощи за деца се предвижда предоставянето на еднократна помощ и за учениците в пети клас. По Законопроекта са проведе дискусия, на която бяха застъпени следните становища и искания: В изказването си Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, акцентира върху основния проблем пред бюджета през следващите три години – 3% дефицит на начислена база. Според него това означава, че всъщност е налице проциклична политика, в резултат на която през следващите години инфлацията ще бъде подпомагана. В предлагания държавен бюджет липсва изявена антиинфлационна политика, което е и въпрос на политическа стратегия. От една страна, може да се предприемат мерки за бързо сваляне на инфлацията през 2023 г. и съответно през следващите години тя да е доста по-ниска, а от друга, инфлацията да е малко по-голяма през тази година и в следващите две или три години тя да затихне на база факторите, които действат – енергийни цени, и относително ниския растеж в Европа. В средносрочен период бюджетът трябва да бъде пребалансиран с непопулярни мерки или чрез преструктуриране на разходната част или чрез увеличаване на приходната част. Заложените в настоящия бюджет мерки за повишаване на събираемостта на данъчните задължения, вземането на дивидента на 100% от предприятията и предвидените приходи от Плана за възстановяване и устойчивост според него не са достатъчни да бъдат осигурени достатъчно приходи в бюджета. Народният представител Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС изрази удовлетворение от факта, че е предложен бюджет с 3% дефицит от БВП, който е един от критериите за присъединяването на България в еврозоната и същевременно не се променя данъчният модел. Тя изрази и редица резерви относно липсата на антиинфлационни мерки в бюджета, намаляването на разходите за растеж, като например разходите за образование като процент от БВП, силно надценените приходи особено по отношение на заложения приход по Плана за възстановяване и устойчивост. Народният представител Жечо Станков от ГЕРБ-СДС обърна внимание, че в бюджета липсва антиинфлационна мярка във връзка с бъдещото изтегляне на нагнетените огромни количества газ в Чирен и по-високите цени. Народните представители Красимир Вълчев, Деница Сачева, Александър Иванов и Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС изрично подчертаха, че добрата бюджетна политика е тази, която успява да освободи фискално пространство за разходи за развитие. По принцип няма нищо лошо да се увеличават социалните разходи, но това да не е за сметка за развитието на други отрасли от икономиката, както например сега се изземват пари от енергетиката. При положение че с настоящия бюджет не могат да се правят реформи и да се финансират нови политики, защо е финансирана помощта за 5-и клас, при положение че такава не е регламентирана в закон и не е част от действащото законодателство. Освен това бюджетът на Съдебната власт в частта капиталови разходи е силно намален. Народният представител Йордан Цонев от „Движение за права и свободи“ посочи, че парламентарната група на ДПС оценява, че Проектът на бюджет е съставен навреме, че главната му цел е 3% дефицит, който е един от критериите за присъединяване на страната към еврозоната, но ще се въздържи да го подкрепи поради следните условности, които са дискусионни, а именно завишените очаквания за приходи, свиването на социалните разходи, свиването на капиталовите разходи до размери, в които могат да бъдат извършени, няма буфери, освен буфер от неизпълнението на капиталовите разходи. Освен това в този бюджет няма много политика и почти никакви реформи предвид политическата ситуация в страната и оставащите няколко месеца до края на годината. Според него реформите не следва да се разбират като свиване на разходи, а по-скоро те трябва да са повече финансирани, за да се случат съответните реформи и да се свият разходите след време. Народният представител професор Румен Гечев от „БСП за България“ аргументира неподкрепата си за бюджета, като подчерта, че бюджетните приходи са подценени, като те могат да бъдат по-високи с около 800 – 900 млн. лв., и посочи, че между първо и второ четене ще бъде внесен пакет от мерки, насочени към разрешаване на социални и демографски проблеми. Той не подкрепя фискална или икономическа политика, при която се затягат коланите и дефицитът е 3%, а дългът 22% от БВП, и в същото време България изостава спрямо Румъния и други държави, които имат по-висок дълг, по-високи дефицити, по-висок икономически растеж и по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението. В отговор на изложената от професор Гечев теза народният представител Мартин Димитров отбеляза, че за да се постигне подобен икономически растеж като Румъния, трябва да се увеличат реформите, а не да се увеличава дефицитът, какъвто е примерът на Гърция в миналото. Народният представител Венко Сабрутев подкрепи бюджета, тъй като той е реалистичен само с 3% дефицит и в същото време осигурява рекордни средства за капиталови разходи, които са в основата на последващ икономически растеж. Народният представител Деян Николов от ВЪЗРАЖДАНЕ нарече настоящия проект на държавен бюджет бюджет еврозона, тъй като в него не се говори за реформи, за визия за развитието на държавата, а как единствено България да влезе в еврозоната. Според него еврозоната не е панацея за проблемите на България и не би следвало финансовите цели да бъдат фокусирани единствено върху това да се покрият едни критерии. Народният представител Корнелия Нинова от „БСП за България“ постави въпроса дали са налице гаранции, че 100% дивидент от Българския енергиен холдинг ще влязат в приходната част, тъй като, ако отговорът е отрицателен, то това ще доведе до увеличаване на дефицита. В отговор на поставените от народните представители въпроси и изразени становища министър Василев посочи, че цената на газа и цената на електроенергията не са свързани, тъй като страната произвежда сравнително малко електроенергия от газ. В бюджета са предвидени два механизъма за защита при евентуална енергийна криза в Европа. Според министър Василев един от факторите, които ще помогнат българската икономика да расте, е членството на България в еврозоната, което ще доведе до премахване между 1 до 2 млрд. лв. трансакционни разходи, плащани в момента от фирмите. За да може България да има икономически растеж от порядъка на 6 – 8%, трябва да започнат да се изпълняват капиталовите програми, да се купуват машини и да се правят инвестиции в инфраструктура. Фискалният резерв в момента е над 12 млрд. лв. и не са налице проблеми с него. Омбудсманът на Република България професор Диана Ковачева акцентира върху някои от проблемите, с които е сезирана, а именно: липсата на актуализация на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование и все още няма механизъм за автоматичното им осъвременяване, актуализиране на размера на данъчните облекчения в чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и по-специално за лицата с увреждания с 50% и над 50% намалена работоспособност, целевата помощ на военноинвалидите по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите да е обвързана с линията на бедност, а не с гарантирания минимален доход. Освен това има спешна нужда от увеличаване на финансовите средства, необходими за ефективно изпълнение на политиките за приобщаване на децата със специални образователни потребности. Председателят на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева очерта три проблема, които следва да намерят своето решение в бюджета – преходните остатъци на общините по делегираните от държавата дейности да останат в общините, а не както е предвидено, да бъдат върнати в края на годината в бюджета, да се предвидят 12 млн. лв. за обезщетенията, които трябва да бъдат изплатени на изборните длъжности в края на мандата и накрая данъчните преференции по Закона за местните данъци и такси да се отнасят само за сгради с достигнат клас А, а не и за сгради с достигнат клас Б. Представителите на синдикатите Пламен Димитров от КНСБ и Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ – президенти на двата синдиката, подкрепят макрорамката и 3% дефицит на бюджета. Според тях може да се очакват допълнителни приходи над планираните. Представителите на работодателските организации Добрин Иванов (АИКБ), Станислав Попдончев (БСК), Яна Иванова (КРИБ), Васил Тодоров (БТПП) и Владимир Данаилов (ССИ) се обединиха в подкрепата си относно 3% дефицит, който е условие за постигане на основния приоритет на страната – членството в еврозоната, при запазване на съществуващия данъчен модел. Според господин Иванов социалните плащания трябва да бъдат таргетирани. Той призова народните представители да помислят дали следва учителските заплати да бъдат индексирани от началото на годината, имайки предвид резултатите на зрелостниците и на всички, които са полагали изпити през 2023 г. Изразено бе силно безпокойство относно увеличаването на административната тежест във връзка с промените в Закона за данък върху добавената стойност, деклариране на касовите наличности и плащанията само по банков път. В отговор на така изразените притеснения министър Василев посочи, че мярката за засилване на фискалния контрол е насочена към трансакции, които напускат територията на страната. Автоматичната преценка на риска, а не адхок проверките с инспектор, който ръчно обработва данните, ще помогне на системата за повече събираемост, ще помогне на фирмите да осъществяват нормално своята дейност и накрая ще спомогне за премахването на корупционния риск. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 – без „за“, без „против“ и „въздържал се“ – 19 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 – „за“ – 11, „против“ – 6, и „въздържал се“ – 3 народни представители. Бюджетът беше разгледан и в други комисии, като в 8 от комисиите, разгледали бюджета, той не получи подкрепа. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Атанас Славов – министър, господин Емил Дечев – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, от Министерството на финансите – госпожа Ралица Радкова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и господин Момчил Турлаков – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; от Националната агенция за приходите – госпожа Даниела Венева – директор на дирекция „Селекция и последващ контрол“, господин Мирослав Туев – началник на отдел към Централното управление на Националната агенция за приходите, и госпожа Здравка Карагеоргиева – началник на отдел към Централното управление на Националната агенция за приходите, и от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и госпожа Красимира Николова – и.д. директор на дирекция „Бюджет и финанси“. Проектът на бюджет на съдебната власт за 2023 г., изготвен от Министерския съвет, беше представен от министъра на правосъдието, който посочи, че бюджетът, отразен в чл. 2 от Законопроекта, е изготвен въз основа на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. Господин Славов изложи общите параметри на Законопроекта за държавния бюджет и добави, че водещ принцип при разработването му е при спазване на предвидените финансови ресурси да се осигури изпълнението на заложените стратегически цели и уточни, че стремежът на фискалната политика е дефицитът да е в рамките на Маастрихтските критерии – до 3 на сто от брутния вътрешен продукт. По отношение на приходната част предложенията по чл. 2 на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет се различават. Проектът, внесен от Висшия съдебен съвет, предвижда запазване на равнището на приходи, помощи и дарения от 2022 г. в размер на 95 млн. лв. Министерският съвет, като взема предвид отчетните данни по бюджета на ВСС за 2022 г., прогнозира постъпленията от приходи, помощи и дарения да са в размер на 100 млн. лв., като разликата между двете предложения се формира от постъпленията от държавни такси. В разходната част проектът на бюджет на ВСС за 2023 г. предлага увеличение с 253,9 млн. лв. спрямо одобрените бюджетни разходи за 2022 г. Така разчетен, размерът на разходите за 2023 г. възлиза на 1 млрд. 192,6 млн. лв., от които 1 млрд. 118,2 млн. лв. са текущи разходи за обезпечаване дейността на съдебните институции и 73 млн. 533,7 хил. лв. са капиталови разходи за поддържане на сградния фонд и осигуряване на електронното управление. При изготвяне на предложението на ВСС са отчетени числеността на магистратите и служителите от съдебната администрация, средствата за обезпечаване на дейността на европейските делегирани прокурори, индексирането на заплатите спрямо бюджета за 2022 г. и необходимите средства за използваните информационни и комуникационни системи, както и за реализиране на електронното правосъдие и въвеждането на Единната информационна система на съдилищата. Министерският съвет, като отчита заявените от Висшия съдебен съвет искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки на заетите в съдебната система съгласно законовите изисквания и възможностите на бюджета, предвижда увеличение на разходите спрямо одобрените за 2022 г. със 148,8 млн. лв., или общо разходи в размер на 1 млрд. 87,5 млн. лв., от които текущи разходи в размер на 1 млрд. 60,1 млн. лв. и капиталови в размер на 26 млн. 570 хил. лв. Планираните от Министерския съвет средства за персонал и за заетите в съдебната система отразяват увеличението на минималната работна заплата и повишаването на максималния осигурителен доход. Предлагат се допълнителни средства за персонал във връзка с изпълнение на мярка „Укрепване ролята на Инспектората към ВСС за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт“, както и за оптимизиране на дейността на европейските делегирани прокурори. По отношение на максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., ВСС предлага сумата от 173 млн. 579 хил. лв., а Министерския съвет – 174 млн. 779 хил. лв. Във връзка с максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г., от ВСС предлагат 137 млн. 512,8 млн. лв., а от Министерския съвет – 109 млн. 654,8 хил. лв. Министерският съвет подкрепя предложените от Висшия съдебен съвет редакции на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, 5, 6 и 7. Госпожа Точкова изрази подкрепата си по отношение на бюджета на Инспектората към Висшия съдебен съвет, предложен от Министерския съвет. Тя посочи, че предложените с него разчети ще осигурят оптимално дейността на Инспектората и ще осигурят финансово новите му правомощия. По отношение бюджета на Министерството на правосъдието, отразен в чл. 13 от Законопроекта, министърът на правосъдието обобщи, че програмният бюджет обезпечава дейността в областта на правосъдието, изпълнението на наказанията и бюджетната програма „Администрация“. Прогнозираните постъпления от приходи, помощи и дарения в Министерството на правосъдието за 2023 г. са в размер на 62 млн. 180 хил. лв. В частта „Разходи“ е налице увеличение на бюджета за 2023 г. спрямо 2022 г. Общо планираните от Министерския съвет разходи възлизат на 455 млн. 462 хил. лв. Министърът подробно изложи данни за разходите и обобщи, че с представения бюджет се създават необходимите предпоставки за нормално осъществяване на политиките и дейностите на Министерството на правосъдието. Той добави, че Министерството предвижда увеличение на разходите за персонал с 10 на сто за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г., и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, като допълни, че за увеличението са разчетени допълнителни средства считано от 1 август 2023 г. Министърът на правосъдието посочи, че е предвидено увеличение на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, както и повишаване на възнагражденията им, за което са предвидени средства в размер на 31 млн. лв. Той допълни, че възнагражденията на служителите в Агенцията по вписванията са отразени в бюджета на Министерството на правосъдието. Господин Славов изрази необходимостта от прецизиране на текстовете в параграфи 14, 15 и § 33, точка 1 от Законопроекта. В хода на дискусията взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Бранимир Балачев, Петър Петров и Хамид Хамид. Госпожа Йорданова обърна внимание на разликата между двата бюджета в частта на капиталовите разходи, която е в размер на 43 млн. лв., и допълни, че съдебната власт традиционно изпитва затруднения в събираемостта. Тя уточни, че между първо и второ гласуване следва да се направят редакции, които да отразят изразените от министъра резерви. Народният представител допълни, че е необходимо да се прецизират предложенията в Закона за административните нарушения и наказания. В отговор на поставените от госпожа Йорданова въпроси от Министерството на финансите уточниха, че бюджетът е отнесен за второто полугодие на 2023 г. и предвидените разходи не могат да бъдат реализирани, но е възможно да бъдат предвидени в бюджета за 2024 г. Народният представител Бранимир Балачев призова за подробен разчет относно обосноваността на предложните капиталови разходи по чл. 2, отразени в Проекта на бюджет, предложени от Министерския съвет. Той обърна внимание, че издръжката на Висшия съдебен съвет е намалена с 30 млн. лв. и акцентира върху необходимостта от финансови средства за завършване на съдебната палата в град Варна. Господин Петров приветства повишаването на възнагражденията в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“. Народният представител Хамид Хамид посочи нуждата от синхрон в актуализиране на възнагражденията на заетите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Главна дирекция „Охрана“ и Министерството на вътрешните работи. Той изрази необходимостта от промени между първо и второ гласуване и повишаване на възнагражденията на служителите в Министерството на вътрешните работи. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси по предложения чл. 2 от Законопроекта с 1 глас „за“, 6 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет; – с 11 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет. По предложения чл. 13 от Законопроекта: – с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господа министри! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 6 юли 2023 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. С държавния бюджет на Република България за 2023 г. се прогнозира ръст на БВП от 1,8%, средногодишна инфлация от 8,7%, а коефициентът на безработицата да намалее до 4,1%. Дефицитът се очаква да бъде 3% от БВП. Приходите по КФП за 2023 г. спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 9,8 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 8,2 млрд. лв. При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7 %, за 2024 г. – 38,2 %, и за 2025 г. – 37,0 %. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, включително свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на четиридесетпроцентното правило по Закона за публичните финанси, като бележат спад от 37,1 % от БВП през 2023 г. до 35,9 % от БВП през 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да достигне до 22,0% в края на 2023 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. ще остане непроменен и ще е в размер на 4,5 млрд. лв. В хода на дискусията от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара заявиха, че подкрепят бюджета с така заложения дефицит от 3% и запазен данъчно-осигурителен модел. Според Икономическия и социален съвет в бюджета за 2023 г. няма изявена антиинфлационна политика, а разходната част трябва да бъде преструктурирана, но не за сметка на инвестициите. Според професор Румен Гечев бюджетните приходи са подценени. Той обяви, че парламентарната група на „БСП за България“ ще предложи корекции в социалната и в бизнес програмата на бюджета, с акцент към демографската криза, работещите млади семейства с деца и развитието на българската наука и висше образование. Според народния представител от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ Деян Николов бюджетът е изцяло ориентиран към влизането на България в еврозоната, в него липсват реформи и са налице проблеми в структурно отношение. Народният представител от парламентарната група на ГЕРБ СДС Александър Иванов изказа мнение, че бюджетът за 2023 г. е изпълним, запазва нивата на поемането на дълг и не променя данъчната система и данъчните ставки. Той изрази надежда за намирането на политики още в бюджета за следващата година, които да стимулират преките чуждестранни инвестиции, а това да доведе до ръст на брутния вътрешен продукт. В допълнение народният представител Десислава Трифонова изрази притеснение относно предвижданите за 2023 г. 2,6% от брутния вътрешен продукт преки чуждестранни инвестиции, прогнозирания за 2024 г. ръст от 0,1% спрямо 2023 г. и даде за пример 2020 г., когато преките чуждестранни инвестиции са били 4,8 от БВП. Народният представител Йордан Цонев заяви, че парламентарната група „Движение за права и свободи“ ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта и подчерта, че основната му цел е 3% дефицит – изискване за членството ни в еврозоната, като остава спорен въпросът дали това трябва да се постигне до края на годината. Той определи като дискусионни очакванията за изпълнение на приходите, вземането на 100% от дивидента на държавните предприятия и свиването на капиталовите разходи до тези, които могат да бъдат извършени. И допълни, че неизпълнението на капиталовите разходи е единственият буфер в бюджета. Народният представител от парламентарната група „Има Такъв Народ“ Александър Вълчев заяви, че няма да подкрепи Законопроекта поради завишени очаквания за растеж, събираемост чрез непропорционални административни мерки за малкия бизнес, поставяне под риск управлението на държавните предприятия в средносрочен и дългосрочен план, необходимост от преструктуриране на бюджетните разходи. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“ и „против“, „въздържал се“ – 13 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ – 5, „против“ – 5, и „въздържал се“ – двама народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Красимир Ненов – заместник-министър на енергетиката, доцент Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, господин Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране, госпожа Детелина Караенева, госпожа Вергиния Йончева и госпожа Диана Влахова – представители на Министерството на финансите. Мотивите към Законопроекта бяха представени от представителите на Министерството на финансите. Изложена бе информация за общата рамка на бюджета и предвижданията на тригодишната бюджетна рамка. Народните представители задаваха въпроси относно текстове, свързани със сектор „Енергетика“. Представителите на Министерството на финансите не дадоха убедителни отговори на въпросите относно предложените параграфи 3 и 4 от преходните и заключителните разпоредби от Проекта на Закона за държавния бюджет за 2023 г. Представителите на Министерството на енергетиката поддържат своята позиция от съгласувателната процедура за несъгласие по параграф 4 и се ангажираха да дадат редакция на параграфи 3 и 4 от преходните и заключителните разпоредби от Проекта на Закона за държавния бюджет за 2023 г. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране доцент Иван Иванов и заместник-председателят на Агенцията за ядрено регулиране господин Алексей Алексиев изказаха становище, че предложените бюджети на представляваните от тях институции ги удовлетворяват напълно. В хода на дискусията изказвания направиха следните народни представители: господин Делян Добрев, госпожа Теменужка Петкова, господин Жечо Станков, господин Радослав Рибарски, господин Рамадан Аталай и господин Венко Сабрутев. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по енергетика: – без гласове „за“ и „против“ и 20 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, да не бъде приет на първо гласуване; – с 11 гласа „за“, 10 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, със становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, да бъде приет на първо гласуване.“

Благодаря, господин Председател. „На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Андрей Цеков – министър, и Мария Костова – директор на дирекция „Финансово стопански дейности“; от Министерството на финансите: Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, Мария Иванова – директор на дирекция „Държавни разходи“, и Константин Илиев – главен експерт в дирекция „Национален фонд“. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Жени Начева, която представи пред народните представители информация за общата рамка на бюджета, предвижданията на тригодишната бюджетна прогноза и обърна подробно внимание на предвижданията на Законопроекта в частта му за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините общо и по отделните функции. С Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. се предвижда обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 087 750,9 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 404 000,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 хил. лв. и трансфери за други целеви разходи за местни дейности 50 000,0 хил. лв. Министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Андрей Цеков представи пред Комисията Проекта за бюджет на Министерството и информация за предвидените в проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от Министерството. Министърът обърна внимание на средствата, предвидени за увеличаване на възнагражденията на служителите в Министерството и агенциите към него, което ще се извърши според утвърдена методика. Акцентирано беше и върху средствата в проектобюджета за осъществяване на дейностите от Агенция „Пътна инфраструктура“. В постъпилото в Комисията становище на Националното сдружение на общините в Република България са отчетени като положителен резултат увеличаването на средствата за общините в сравнение с бюджета за 2022 г., като същевременно са направени предложения за допълнително увеличаване на трансферите в определени дейности. Мотивите и конкретният размер на необходимите допълнителни средства за общините подробно са изложени в протокола за проведените консултации по Законопроекта, подписан между министъра на финансите и сдружението, като е направена подробна аргументация за необходимостта от увеличаване на средствата. В хода на дискусията бяха поставени въпроси от народните представители Николай Нанков, Цветан Енчев, Росица Кирова, Йордан Иванов, Деница Николова, Манол Генов и Коста Стоянов, на които отговориха господин Андрей Цеков и госпожа Жени Начева. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: – без гласове „за“, 3 гласа „против“ и 16 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2023 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет, да не бъде приет на първо гласуване; – с 12 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2023 г., със становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет, да бъде приет на първо гласуване.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в частта му за Министерството на външните работи. Проектът на бюджет на Министерството на външните работи за 2023 г. беше представен от Елена Шекерлетова – заместник-министър на външните работи. Цветомира Заркова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите, запозна Комисията с общата рамка и приоритетите на бюджет 2023 г. За целите на програмното бюджетиране и предвид административното функционално разпределение в дейността на Министерството на външните работи за постигане на по-голяма отчетност са формулирани петнадесет програми, разпределени в три политики – Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация, Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика и Политика в областта на подкрепата на българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница. В хода на дискусията по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. въпроси и препоръки изразиха народните представители Ангел Георгиев, Георг Георгиев, Кристиан Вигенин, Филиз Хюсменова, Даниел Лорер, Искрен Митев, Христо Иванов и Даниел Митов. Бюджетът на Министерството на външните работи покрива базисния размер, необходим за издръжка. Министерството на външните работи съвместно с Министерството на финансите работи непрекъснато за намиране на възможности за по-ефективното разходване на предоставените средства. Съвместно с Комисията по външна политика следва да продължат усилията за повишаването на разходния таван на Министерството с цел в максимална степен да бъде преодоляно недофинансирането на дипломатическата служба, да бъдат адекватно увеличени средствата за издръжка и да бъде постигнато провеждането на активна външна политика. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика със 7 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря.

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Министър! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседание, проведено на 7 юли 2023 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. От Министерството на отбраната на заседанието присъстваха министър Тодор Тагарев, заместник-министър Станимир Георгиев, Антон Ластарджиев – постоянен секретар, Добромир Тотев – началник на политическия кабинет, и Ангел Маринов – директор на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“. От Министерството на финансите взе участие Маруся Гърбачева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Тодор Тагарев, който очерта основните рамки и структурата на бюджета на Министерството на отбраната, като отбеляза, че проектът на бюджет 2023 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2023 – 2025 г. изпълнява заложените в програмата цели за фискалната политика за дефицит до 3 на сто от БВП, който да е в съответствие с Маастрихтските критерии и ключов параметър за влизане в еврозоната. Другите цели в бюджета са да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през тази година. Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1,88% от БВП (с 0,03% повече от референтния процент от 1,85% от БВП), като през 2024 и 2025 г. достигат до 2% от БВП съобразно референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 3 от 2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в това число средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Николай Дренчев, Александър Вълчев и Христо Гаджев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 6 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. „На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: Калин Стоянов – министър на вътрешните работи; Стоян Темелакиев – заместник-министър на вътрешните работи; Петър Тодоров – главен секретар на МВР; Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ в МВР, и Благовеста Тодорова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите. Законопроектът в основната си част беше представен от госпожа Благовеста Тодорова. Госпожа Боряна Цветкова представи параметрите на бюджета, предвиден за Министерството на вътрешните работи. Тя посочи, че бюджетът за 2023 г. е разработен в програмен формат по политики – в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред; в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси; в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации и политика в областта на управлението и развитието на системата на МВР. Планираните приходи общо за 2023 г. са предвидени в размер на 323 млн. лв., като те са завишени с 101 млн. лв. спрямо 2022 г. в резултат на очаквано увеличение на постъпленията от Фонда за безопасност на движението, както и в резултат на предвидените промени в нормативната база с цел повишаване събираемостта на приходите от глоби, санкции и наказателни лихви. Общият размер на предвидените разходи за 2023 г. е в размер на 2 407 158,5 (два милиарда четиристотин и седем милиона сто петдесет и осем хиляди и петстотин лева). Разпределението на разходите по проектобюджета за 2023 г. по показатели е: за персонал 2 169 159,5 (два милиарда сто шейсет и девет милиона сто петдесет и девет хиляди и петстотин лева); за издръжка 218 414,0 хил. лв.; за капиталови разходи 19 585,0 хил. лв. Със заложените средства по показател персонал не са предвидени средства за увеличение на основното месечно възнаграждение на служителите считано от 2023 г., както и не са разчетени средства за увеличение на допълнителните възнаграждения за служителите, заявени в хода на изготвянето на проектобюджета, които се отнасят до допълнителни възнаграждения за време на разположение при нощен труд; постигнати резултати в служебната дейност; изпълнение на специфични служебни дейности; за облекло на неуниформените служители по Закона за Министерството на вътрешните работи; за храна; за специфична работа с микроскоп и видеодисплей. С предвидените средства по показател персонал не могат да бъдат осигурени допълнителни 202 щатни бройки над утвърдения щат за персонал за участъците „Пожарна безопасност и защита на населението“ за осъществяването на дейността по пожарогасителна и спасителна дейност в населени места до 5000 души в екипи от минимум трима служители. Капиталовите разходи са намалени с 10 200,0 хил. лв. спрямо утвърдения бюджет за 2022 г. във връзка с еднократни разходи за възстановяване дейността на авторемонтните бази в МВР, заложени през 2022 г. в размер на 5 млн. лв. Предвид нарастващите цени, многобройния сграден фонд, който управлява МВР, и задължението за осигуряване на въоръжение и оборудване, консумативи, специална техника и други намаленият размер на капиталовите разходи ще затрудни изключително изпълнението на част от основните дейности на Министерството. В рамките на бюджетната 2023 г. са заявени потребности и инвестиционни намерения, които също са финансово необезпечени. Те са свързани с функциите на Министерството при провеждане на специални антитерористични и специализирани полицейски операции; кризисни ситуации, причинени от особено опасна престъпна дейност; терористични нападения; промишлени аварии и природни бедствия, както и охрана на държавни органи и организации при изпълнение на техните задължения и по време на масови мероприятия. В хода на последвалата дискусия участие взеха народни представители от всички парламентарни групи. Повечето от тях изразиха мнение, че няма да подкрепят проектобюджета за 2023 г. поради отказа на Министерството на финансите да предвиди средства за увеличение на основното трудово възнаграждение за служителите на МВР, както и поради намалените капиталови разходи на Министерството. Предвид повишението на цените на хранителните продукти, на горивата; тежкото състояние на материалната база на МВР, на автопарка, на оборудването като цяло, на Министерството на вътрешните работи се отказва увеличение на бюджета, с което да посрещне основните разходи и да подсигури и обезпечи работата на служителите от системата на МВР. На фона на увеличения натиск по границата, на престъпността вътре в държавата, на декларираното желание за борба с войната по пътищата Министерството на финансите отказва да обезпечи финансово сигурността на държавата. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.: „за“ – 6, „против“ – 5, „въздържал се“ – 7. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. със становището на Министерския съвет, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.: „за“ – 6, „против“ – 12, „въздържал се“ – няма.“

Благодаря Ви, господин Председател. „На заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. На заседанието присъстваха: госпожа Благовеста Тодорова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, господин Пламен Тончев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, господин Емил Тонев – началник на Националната служба за охрана, господин Антоан Гечев – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, господин Цвятко Георгиев – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, господин Пламен Колев – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, господин Бисер Борисов – председател на Държавна агенция „Технически операции“, и бригаден генерал Венелин Венев – директор на Служба „Военно разузнаване“. Законопроектът беше представен от госпожа Благовеста Тодорова. Тя подчерта, че за реализирането на политиката в областта на защитата на националната сигурност са предвидени необходимите средства за обезпечаване на дейностите и стратегически и оперативни цели на службите за сигурност. Началникът на НСО в становището си изложи и аргументи относно недостига на средства за допълнителен човешки ресурс – офицери и сержанти, за осигуровки и за капиталови разходи и обновяване на автомобилния парк. Председателят на ДАНС изложи аргументирано становище, че бюджетът на службата е недостатъчен за изпълнението на широкия обем от функции, възложени на службата, поставените ѝ задачи и свръхвисоките очаквания за постигане на резултати. Народните представители Ивайло Вълчев, Николай Дренчев, Корнелия Нинова и Атанас Зафиров изразиха становища за необходимостта от повишаване на капиталовите разходи на службите за сигурност. Народните представители Десислава Атанасова, Даниел Митов, Атанас Атанасов и Петър Петров изразиха позицията си, че в бюджета са заложени капиталови разходи, планирани и необходими до 2023 г., като допълнителни капиталови разходи ще бъдат планирани в проектобюджета за 2024 г. Въз основа на проведеното обсъждане и след последвалото гласуване, Комисията с 4 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Ще представя на Вашето внимание „ДОКЛАД на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с № 49-302-01-44 от 5 юли 2023 г., внесен от Министерския съвет На съвместно заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и иновации разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – министър Асен Василев, заместник-министър Георги Клисурски; директори на дирекции; от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев; от Фискалния съвет: професор Борис Грозданов – председател, Любомир Дацов – член, от Националното сдружение на общините: госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор; представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Съюза за стопанска инициатива, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Асоциацията на операторите на ваучери за храна. Като мотиви към Законопроекта е представена актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г. В нея се предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%. Отслабването на инфлационния натиск ще доведе до по-високо нарастване на потреблението на домакинствата. Повишението на търсенето ще се отрази положително и на частната инвестиционна активност. По отношение на политиката по доходите в Проекта на бюджет за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Предвидено е увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. В областта на социалната политика са осигурени допълнителни средства по проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г., в т.ч.: – за помощи и обезщетения във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания; – по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ, по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определеният нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.; – по Закона за семейни помощи за деца за обезпечаване в целогодишен размер увеличението на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование; – за нарастване на възнагражденията на професионалните приемни семейства; – за новата еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас, предоставяна без доходен тест. В проекта на държавния бюджет пенсионната политика включва осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство (12 на сто за 2023 г.), като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. От името на вносителя – Министерския съвет, Законопроектът бе представен подробно от министъра на финансите Асен Василев. Той посочи, че той стъпва на Законопроекта на служебния кабинет, тъй като трябва в много кратки срокове да има бюджет на държавата. В областта на труда и социалната политика той конкретизира, че е запазена политиката по доходите, като организациите, които миналата година не са получили увеличение, да получат 10% увеличение през тази година. Макрорамката съдържа 1,8% ръст на брутния вътрешен продукт, 8,7% средна годишна инфлация, което води до брутен вътрешен продукт от около 184 млрд. лв., дефицит от 3%. В този проект на бюджет са запазени социалните плащания и социалните политики, като в бюджета на ДОО пенсиите се осъвременяват по швейцарското правило, а обезщетението за втората година майчинство се вдига на 780 лв., увеличени са и редица социални плащания. Това е бюджет, който да отговаря на очакванията на бизнеса и на гражданите и да не предизвиква изненади. Новите политики ще бъдат разработени и заложени в бюджет 2024, който ще се гледа само след три месеца. Министър Василев обобщи, че бюджетът не е революционен, но ще позволи да се направят инвестициите и да се подсигурят социалните политики; да се даде една добра основа за това да се заложат политиките, които се предвиждат като част от управленската програма през следващите три години. Становището по Законопроекта на Фискалния съвет на Република България представи Любомир Дацов. Магдалинчев запозна членовете на комисиите със становището по Законопроекта на Висшия съдебен съвет. В дискусията по Законопроекта от Комисията по труда, социалната и демографската политика взеха участие народните представители Корнелия Нинова и Деница Сачева. Народният представител Корнелия Нинова постави въпрос по приходната част в бюджета и по-конкретно за изземването на 100% на дивидента на държавните дружества, което е спорна тема и един от рисковете за приемане на бюджета в този му вид. Тя изказа съмнение дали има гаранции, че 100% от дивидента на Българския енергиен холдинг ще влязат в приходната част, тъй като срещу тези приходи са предвидени съответните разходи и ако те не влязат, ще трябва да се режат разходи или да се увеличава дефицитът и да се компенсира с нов дълг. Подчерта, че са налице съществени различия в отчетите на Българския енергиен холдинг. Министър Василев даде разяснения относно различията в отчетите и съобщи, че има уверение от Министерството на енергетиката, че около 1 млрд. 588 млн. лв. ще дойдат като приход. Почти половината сума вече е внесена в държавния бюджет, а другата половина – след като се приеме отчетът на шестмесечието. Народният представител Деница Сачева постави два въпроса, а именно за помощта на учениците от 5 клас, която не е законово регламентирана, и въпросът е каква цел ще постигне, колко деца няма да отпаднат от системата на образованието, ако тази помощ се даде. Другият въпрос е, че като се повишава на 780 лв. обезщетението за втората година за отглеждане на дете, по неформален начин то се обвързва с минималната работна заплата. Това са нови политики в бюджета, в който не могат да бъдат правени реформи и нови политики, защото няма време. Постави въпрос защо изцяло това са политики на БСП, а не предложения от управленската програма и парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Ако има излишни 15 млн. лв., колкото струват тези политики, те биха могли да предложат много конкретни идеи в това отношение. Министър Василев даде отговор, че бюджетът се опитва в максимална степен да отговори на очакванията, които хората имат. Според народния представител Румен Гечев този бюджет е в рамките на възможното, но той не отразява все пак сто процента това, което може да извлече българската икономика, което да мине през бюджета, и да има съответните ефекти, поради което между първо и второ четене от парламентарната група на „БСП за България“ ще предложат пакет от мерки за около 800 млн. лв., така че да се подобрят социалните показатели, свързани с ключови проблеми на България, като демографската криза, с основен център към работещите млади семейства с деца, както и за развитие на българската наука и висшето образование. Народният представител Йордан Цонев изказа опасения относно осигуряването на социалните плащания при несбъдване на очакванията в приходната част на бюджета. Своите становища по Законопроекта представиха Омбудсманът на Република България госпожа Диана Ковачева, представителите на Националното сдружение на общините в Република България, на Конфедерацията на независимите синдикати в България, на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на Българската стопанска камара, на Българската търговско-промишлена палата, на Съюза за стопанска инициатива, браншови организации. В своите изказвания те наблегнаха и на някои съществени проблеми и въпроси в областта на труда и социалната политика. Омбудсманът на Република България госпожа Диана Ковачева постави проблема с липсата на актуализация на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст; въпроса за размера на данъчните облекчения по чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; проблема с оставането на гарантирания минимален доход като основа за определяне на размера на целевата помощ по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Президентите на КНСБ и на КТ „Подкрепа“ посочиха необходимостта от актуализация на заплатите в редица структури на държавата, за да се приближи компенсацията на доходите в обществения сектор към кумулативната инфлация. Представителите на национално представителните организации на работодателите се изказаха за по-целенасочено предоставяне на социалните плащания и са против те да се правят без оглед на доходите и на имущественото състояние на бенефициентите – например помощите за учениците, безплатните учебници, както и субсидирането на електрическата енергия. Призоваха, ако е възможно, между първо и второ четене на Законопроекта да няма необосновани предложения за повишаване на разходите, които да не са обезпечени със съответни приходи, така че да бъде нарушено бюджетното салдо. Поставиха въпроса за дигитализацията на ваучерите за храна. След приключване на дискусиите Комисията по труда, социалната и демографската политика гласува и не подкрепи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с включени предложения на Висшия съдебен съвет с нула гласа „за“, 1 глас „против“ и 12 гласа „въздържал се“. Комисията гласува и подкрепи Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2023 г., както е внесен от Министерския съвет, с 8 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“. В резултат от проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 8 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. с № 49-302-01-44 от 5 юли 2023 г., внесен от Министерския съвет.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: министърът на образованието и науката професор Галин Цоков, представители на синдикатите, на Министерството на финансите, на Съвета на ректорите, браншови организации и на Българската академия на науките. Законопроектът бе представен от Галин Цоков – министър на образованието и науката. Общият размер на разчетените средства за образование през 2023 г. е 7 509,7 млн. лв., в това число 462,2 млн. лв. за сметка на средства от Европейския съюз, което представлява 4,1% от брутния вътрешен продукт. Мерките в областта на предучилищното и училищното образование, за които са разчетени допълнителни средства през 2023 г., са за: – увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти от 1 януари 2023 г. и достигането им до 125% от средната работна заплата за страната; – увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г.; – осигуряване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване на децата и учениците от 1 до 7 клас; – осигуряване на безплатен транспорт на децата и учениците, включително за тези от професионални гимназии; – допълнително финансиране по Закона за предучилищното и училищното образование на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и специалности от професии, по които е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда. Политиката в областта на висшето образование е насочена към устойчиво развитие и повишаване на качеството в сектора. В Законопроекта разчетените трансфери за държавните висши училища са в размер на 797,8 млн. лв. Постъпилите в Комисията по образованието и науката становища по Законопроекта бяха представени на заседанието в рамките на процедурата за публично обсъждане по чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В дискусията по Законопроекта взеха участие народните представители Ивайло Папов, Андрей Чорбанов, Христо Даскалов, Ирена Анастасова, Красимир Вълчев и Росен Костурков. Народните представители от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ обявиха, че не подкрепят проектобюджета за 2023 г. поради намаляване на средствата за образование като процент от брутния вътрешен продукт и обърнаха специално внимание върху необходимостта от ремонт на материално-техническата база на училищата. От парламентарната група „Има Такъв Народ“ изразиха становище, че обявеният от правителството приоритет за развитие на иновациите не намира отражение в предложения проект за бюджет. Народните представители от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ определиха бюджета като възможния в конкретната ситуация и изразиха надежди, че в бюджета за 2024 г. ще има по-ясно изразени политики за развитие на сектора. Народните представители от парламентарната група „БСП за България“ посочиха, че споделят становищата на работодателските организации, че нуждите на образованието не са достатъчно защитени в предложения бюджет. Като изразиха подкрепа за повишаването на учителските заплати, те посочиха, че състоянието в частта „Висше образование“ е много тежко и тя трябва да бъде променена между първо и второ четене. Народните представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС подчертаха, че проектът на бюджет залага пестене на средства от образованието. Намалението от 4,5 на 4,1 процента от БВП на средствата за образование нарушава Закона за предучилищното и училищното образование и представлява отклонение от прилагания в продължение на 7 години консенсус за поетапно нарастване на разходите за образование. Не са предвидени средства за нови политики, а само се прави опит да се компенсира инфлацията. Част от предложените номинални увеличения на средствата са за целогодишно прилагане на миналогодишните политики и не покриват дори ефекта от инфлационните процеси, като най-потърпевши от това ще бъдат общините. Министър Галин Цоков изрази надежда, че в Народното събрание ще бъде гласуван по-висок размер на средствата за образование, отколкото са предвидени в предложения проект на бюджет. След закриване на дискусията се проведе гласуване при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет: „за“ няма, „против“ 4, „въздържал се“ 15; 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България със становището на Министерския съвет, внесен от Министерския съвет: „за“ 6, „против“ 5, „въздържал се“ 8. След дискусия и проведено гласуване Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание: 1. Да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България с включен проект на Министерския съвет. 2. Да не приеме Законопроекта за държавния бюджет със становището на Министерския съвет, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще представя Доклада на Комисията в резюме. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха професор Даниела Дашева и господин Иво Кацаров – заместник-министри на младежта и спорта, госпожа Силвана Перозова – директор на дирекция „Финанси“ при Министерството на младежта и спорта, госпожа Антоанета Иванова Томова-Цонева – началник-отдел в дирекция „Политика на пазара на труда“, госпожа Миляна Павлова – държавен експерт в дирекция „Социално включване“, госпожа Ани Темелкова – държавен експерт в дирекция „Лечебна дейност“ в Министерството на здравеопазването, и госпожа Зоя Касърова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите. В своето изложение госпожа Касърова представи макрорамката на бюджет 2023 г. Заместник-министър Кацаров представи бюджета в областта на политиките за младежта и спорта, като посочи, че с Проекта на закон за държавния бюджет за 2023 г. на Министерството на младежта и спорта са определени разходи в размер на 137 млн. 093 хил. лв., което е с 13 млн. 557 хил. лв. повече от средствата в бюджета на 2022 г. С планираните средства за 2023 г. ще се изпълняват дейности по политиките в областта на младежта и спорта. За учащи и спорта в свободното време са определени средства с 4 млн. 569 хил. лв. повече в сравнение с 2022 г. Увеличението е насочено основно към шестте държавни спортни училища. Програмата за развитие на спорта за високи постижения е в размер на 82,81 млн. лв., или с 9,67 млн. лв. повече от 2022 г. Увеличението основно е към подготовката за Летните олимпийски игри в Париж, както и за развитието на спорта за високи постижения и спортните клубове. Разпределените разходи за изпълнение на целите на политиката в областта на международни стандарти за 2023 г. са в размер на 14,04 млн. лв., или с 3,2 млн. лв. по-малко от 2022 г. Освен тези средства са предвидени капиталови разходи по централния бюджет за всяка година от прогнозния период за реализиране на Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти в размер на 10,0 млн. лв. В последвалото обсъждане взеха участие народните представители Красен Кралев, Валентин Милушев, Халил Летифов, Светослав Тодоров, Цветан Предов, Петър Кънев и Кристина Петкова. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване – „за“ 9, „против“ – 8, „въздържал се“ – няма, Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще представя Доклада в резюме. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването професор доктор Христо Хинков, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса доцент Михаил Околийски, временно изпълняващият длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса доктор Йорданка Пенкова, представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от професор Хинков, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г., след което беше проведена дискусия. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.: „за“ няма, „против“ 9, „въздържал се“ 1. 2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-44, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г.: „за“ 10, „против“ 6, „въздържал се“ 1. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. От Министерството на околната среда и водите присъстваха: Петър Димитров, заместник-министър, Мария Недина – началник на кабинет, Клементина Денева – главен секретар, Ива Таланова – директор на дирекция „Финансово управление“, Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“. От Министерството на финансите взеха участие: Здравко Бечев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и Ивайло Новев – главен експерт в дирекция „Национален фонд“ Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Петър Димитров – заместник-министър на околната среда и водите. Политики в областта на опазването на околната среда и водите. За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда отговорна институция е Министерството на околната среда и водите, както и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за реализацията на проекти и дейности в изпълнение на национални и общински програми в областта на околната среда. С преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология към Министерството на околната среда и водите е осигурена по-добра взаимовръзка с цел изпълнението на дейностите по Закона за водите. Чрез бюджета на ПУДООС ще бъдат безвъзмездно финансирани екологични проекти на общините, неинвестиционни проекти и дейности, способстващи за осъществяване на политиката, насочени в секторите: управление на водите, управление на отпадъците и ограничаване загубата на биологичното разнообразие и запазване на естествените екосистеми. Проектите са насочени към изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения; пречиствателни станции за отпадъчни и канализационни мрежи и довеждащи колектори, както и проекти за изграждане на нови или реконструкция на съществуващи обекти. Политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост се реализира чрез дейности за изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг на околната среда. Политиката в областта на околната среда, обвързана с изпълнението на геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие и абразионните процеси по Черноморското крайбрежие и за предотвратяване на аварии и щети, както и дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони в Република България, се изпълнява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Комплексното управление на язовирите – публична и частна държавна собственост, е възложено на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Министърът на икономиката и индустрията упражнява правомощията на държавата като собственик на Държавното предприятие. През периода 2023 – 2025 г. ще продължи изпълнението на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация. Финансирането от държавния бюджет на тези програми е на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. Средствата ще бъдат насочени към изпълнение на програмите за отстраняване на минали екологични щети на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, „Хармони 2012“ ЕООД – Кърджали, и „Агрополихим” АД – Девня. Средствата за периода 2023 – 2025 г. са в размер на 23,1 млн. лв. за 2023 г., 21,8 млн. лв. за 2024 г. и 13,2 млн. лв. за 2025 г. Основни параметри на проектобюджета за 2023 г. на Министерство на околната среда и водите. Приходите, заложени по проектобюджета за 2023 г. са 42 млн. 539 хил. лв., като нетното увеличение на приходите по бюджета на МОСВ за 2023 г. спрямо 2022 г. е с 1 млн. и 200 хил. лв. Приходите към бюджета на МОСВ са с най-голям дял от държавни такси, които се формират на основание Постановление на Министерския съвет № 136 от 2012 г., с което е определена тарифа на таксите, които се събират в МОСВ и на основание чл. 196, ал. 1 от Закона за водите, като тези приходи се администрират от МОСВ и се предоставят като трансфер на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Планирани разходи по бюджета за 2023 г. съгласно утвърдените разходни тавани, приети с Решение на Министерския съвет № 499 от 2023 г., са на стойност 114 млн. 675 хил. и 600 лв. Разходите по бюджета на МОСВ за 2023 г. спрямо 2022 г. са намалени с 20 млн. 196 хил. и 300 лв. Разпределението на разходите по бюджета за 2023 г. по основните показатели е: – разходи за персонал в размер на 69 млн. 151 хил. и 600 лв., което е 60,3 % от бюджета на МОСВ; – разходи за издръжка в размер на 42 млн. 885 хил. лв., което е 37,4 % от бюджета на МОСВ; – капиталови разходи в размер на 2 млн. 639 хил лв., равняващи се на 2,3 % от бюджета на МОСВ. Разпределение на разходите по области на политики и бюджетни програми е, както следва: – политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда – 42 млн. 586 хил. и 400 лв.; – политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационната обезпеченост – 12 млн. 997 хил. лв.; – други бюджетни програми – 27 млн. 386 хил. и 100 лв.; – бюджетна програма „Администрация“ в размер на 31 млн. 706 хил. и 100 лв. Общо разходите за 2023 г. възлизат на 114 млн. 675 хил. и 600 лв. Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. са предвидени средства, които МОСВ да предостави под формата на трансфери, както следва: – 675 хил. лв., предоставени за Института по метеорология, за изпълнение на задълженията им по Закона за водите; – 48 млн. 284 хил. и 600 лв. за Предприятието за управление на дейността по опазване на околната среда, представляващи приходи от държавни такси, глоби и санкции съгласно Закона за водите. В последвалата дискусия участие в обсъждането взеха народните представители Коста Стоянов, Иван Шишков, Джевдет Чакъров, Манол Генов, Даниела Божинова, Татяна Султанова, Даниел Петров, Филип Станев и Станислав Анастасов. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме с 9 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържал се“ на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023г.“ Благодаря Ви, завърших.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще представя на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 6 юли 2023 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Гвоздейков –министър на транспорта и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, както и представители на Министерството на финансите. Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. бе представен пред членовете на Комисията от господин Георги Гвоздейков, който заяви, че разчетените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията, които се администрират от Централното управление и второстепенните разпоредители, възлизат на 37 млн. 924,5 хил. лв. за 2023 г., 48 млн. 516,5 хил. лв. за 2024 г. и 59 млн. 321,5 хил. лв. за 2025 г. Около 68 % от приходите се генерират от държавни такси, събирани по Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта и съобщенията и около 27% приходи от концесии. В хода на дискусията по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изказаха народните представители Георги Свиленски, Никола Димитров, Халил Летифов, Станислав Балабанов, Андрей Рунчев и Настимир Ананиев. Обект на дебати бяха залегналите в проектобюджета средства за субсидии за превоз на пътници с автомобилен транспорт по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, както и разчетите и предвидените средствата за субсидии, които се предоставят на „Български пощи“ ЕАД. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения със 7 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Предлагам на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии на свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., разгледа и обсъди посочения законопроект. Законопроектът за държавния бюджет в частта относно електронното управление беше представен от министъра на електронното управление, който посочи, че 66 млн. лв. е общият бюджет на Министерството за 2023 г., като той се състои от малко над 22 млн. лв. бюджет за персонал, 37 млн. лв. за издръжка и 7 млн. лв. капиталови разходи. Министърът отбеляза, че съвместната работа с Министерството на финансите по изготвяне на бюджета е била изключително продуктивна. На първо място, увеличеният бюджет за издръжка ще обезпечи ключови дейности, като поддръжката на Държавния хибриден частен облак и на Единната електронна съобщителна мрежа за 3-годишен период, като се запълва досегашният недостиг от 58 млн. лв. за тази дейност. Предвидени са специални разходи за надграждане на Информационната система за бюджетен контрол и на Регистъра на информационните ресурси. Предвидено е въвеждане на по-голяма прозрачност, по-голям контрол и облекчаване на административната тежест чрез обвързване със системата на Министерството на финансите за планиране на държавния бюджет. В момента общините са принудени да подават данни както към Министерството на финансите, така и към Министерството на електронното управление, което е сериозна административна тежест за тях, и Министерството ще работи за нейното отпадане, така че в рамките на бюджетния процес Министерството на електронното управление да спази изискването за еднократно събиране на данни. Бюджетът ще спомогне за реализацията на регистровата реформа, като в рамките на следващата година се предвижда да има работеща система за дигитализиране на хартиените регистри на държавата. Броят административни органи, които изпълняват минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, поетапно ще се повиши от 60% през 2023 г. до 75% през 2024 г. Залагат се инвестиции по отношение на комуникационната свързаност, поддръжката на лицензи за системи в сферата на киберсигурността и осигуряването на защитената интернет свързаност на административните органи. По отношение на контролната дейност на Министерството, към настоящия момент всекидневно се издават наказателни постановления и актове, като за годината са планирани 120 проверки по Закона за електронното управление, Закона за киберсигурност, Закона за достъп до обществена информация и Закона за достъп до пространствени данни. Целта на проверките е да се установи къде са системните слабости, за да бъдат адресирани адекватно. По отношение на капиталовите разходи в бюджета е предвиден ресурс за ремонтни дейности на сгради, тъй като към настоящия момент Министерството има незаети щатни бройки, но няма физическо място, където да бъдат разположени служителите. Разходите за персонал за 2023 г. са в размер малко над 22 млн. лв., с което с 6 години закъснение се постига целта бюджетът за специалисти да е поне 20 млн. лв. Трудът на експертите в областта на информационните и комуникационните технологии продължава да е подценен, поради което Министерството ще предложи адекватна система за допълнително заплащане, тъй като не е възможно да се осигурят качествени специалисти при заплати, които са 2, 3 или 4 пъти по-ниски от средните пазарни нива. Представителите на Министерството на финансите изразиха пълна подкрепа за становището на Министерството на електронното управление и допълниха, че двете ведомства работят изключително добре заедно. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 7 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по електронно управление и информационни технологии прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател, ще се опитам в резюме да прочета Доклада. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 11 юли 2023 г., се разгледа и обсъди посоченият законопроект. В заседанието участваха представители от Министерството на културата, Министерството на финансите, Съвета за електронни медии, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио и Българската национална телевизия. Министърът на културата господин Кръстю Кръстев представи бюджета на Министерството на културата. От Министерството на финансите държавният бюджет за 2023 г. беше представен от господин Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“. Проектобюджетът на Министерството на културата за 2023 г. предвижда собствени приходи от 39 млн. лв. и рамка за разходи в размер на 357 млн. 307,0 хил. лв. Предвидената сума от централния бюджет за Българската телеграфна агенция е в размер от 11 млн. 856,5 хил. лв. За Съвета за електронни медии са предвидени приходи в размер от 1 млн. и 200,0 хил. лв. и разходи в размер на 3 млн. и 043,8 хил. лв. Законопроектът на държавния бюджет за 2023 г. предвижда сумата за Българското национално радио в размер на 59 млн. 088,0 хил. лв. и 86 млн. 238,2 хил. лв. за Българската национална телевизия. В Законопроекта е предвидено министърът на културата в срок до 31 август 2023 г. да внесе в Министерския съвет Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи. След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“, без „против“ и 11 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 7 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На свое заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Павлет Торлева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите. Бюджет 2023 г. е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети – да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през тази година. Макроикономическата прогноза предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1,8% и достигане на размер от 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2%. Общо предвидените средства по консолидираната фискална програма за юридическите лица с нестопанска цел възлизат на 450,9 млн. лв., което представлява със 77,8 млн. лв. повече спрямо актуализираната програма за 2022 г. Допълнителните средства са свързани с предвидените законодателни ангажименти. Увеличението на планирания ресурс е основно за: дейности по програми за олимпийска подготовка и за развитие на спорта за високи постижения, за финансово подпомагане на проекти на младежки организации по национални младежки програми и дейности; за субсидия за народните читалища; финансиране на творчески проекти в културния сектор; за субсидия за регистрираните вероизповедания в Република България; за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания; за непублични бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони, Програмата за рибарство и аквакултури и Селскостопански пазарни механизми. Средствата по КФП са разпределени, както следва: по държавния бюджет – 159,9 млн. лв., или с 8,8 млн. лв. повече спрямо 2022 г.; общините – 118,2 млн. лв. основно за субсидия за читалищата, които са делегирани от държавата за дейност, като увеличението е с близо 13 млн. лв. спрямо 2022 г. във връзка с ръста на минималната работна заплата и за прилагане на стандарта за библиотечно-информационно обслужване; по Национален фонд – 83,9 млн. лв. за финансиране на проекти с бенефициенти ЮЛНЦ по линия на Европейските фондове, което е с 29 млн. лв. повече спрямо утвърдените през 2022 г.; Държавен фонд „Земеделие“ – 28,5 млн. лв., или с 11,0 млн. лв. повече спрямо 2022 г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел държавата провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи. Държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява от Министерския съвет, който приема и актуализира периодично Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България. Като цяло параметрите за финансиране на юридическите лица с нестопанска цел чрез бюджетите на ПРБ през 2023 г. се запазват на нивото от 2022 г. През 2023 г. на основание чл. 4, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел по централния бюджет за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са предвидени средства в размер на 1 млн. лв. След проведеното гласуване Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество с 4 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. Ще представя Доклада на Комисията в резюме. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На извънредно заседание, проведено на 12 юли 2023 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Ивайло Танев – държавен експерт, и госпожа Тони Петрова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите; госпожа Елена Чернева – заместник-омбудсман на Република България; доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД); доцент доктор Баки Хюсеинов – заместник-председател на КЗД; госпожа Мариана Тошева – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), и господин Георги Кръстев – директор на дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Ивайло Танев. В Комисията са постъпили становища от Омбудсмана на Република България, Комисията за защита от дискриминация, Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Евгения Алексиева, Вежди Рашидов и Васил Стефанов. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с 8 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. Комисията по превенция и противодействие на корупцията на свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № №49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: господин Ивайло Танев – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, госпожа Тони Георгиева-Петрова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество: господин Антон Славчев – заместник-председател, и госпожа Мирослава Жекова – главен счетоводител и началник-отдел „Счетоводство и бюджет“. Господин Танев отбеляза, че проектобюджет 2023 г. е успял да изпълни едно от условията на Маастрихтските критерии за трипроцентен дефицит, без да се повишават данъците, както и социалните разходи и плащания, като същевременно се увеличат пенсиите. Той изтъкна, че твърде кратките срокове за приемане на бюджета са оказали неблагоприятно въздействие, но въпреки това екипът е успял да се справи. По отношение на предвидения бюджет за КПКОНПИ господин Славчев изрази становище, че най-големите разходи на Комисията са разходите за персонал. Предвидено е десетпроцентното им увеличение. Той изтъкна, че още от края на 2021 г. писмено е било уведомено Министерството на финансите за недофинансирането на 90 щатни бройки и че за тях би трябвало да се предвидят средства. Господин Славчев отбеляза, че с оглед приемането на новия Законопроект за противодействие на корупцията, с който се предвижда разделянето на КПКОНПИ на две отделни комисии, ще се наложи актуализация на бюджета в това направление. По така внесения законопроект не се проведе дискусия. След проведеното гласуване Комисията по превенция и противодействие на корупцията с 5 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“

„На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по туризъм разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: Момчил Турлаков – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“, и Петър Градинаров – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите; Ирена Георгиева – заместник-министър, и Красимира Ненчева – директор на дирекция „Управление на финансови и човешки ресурси“ в Министерството на туризма. От името на вносителя Законопроектът беше представен от Петър Градинаров. Той изтъкна, че Законопроектът е запазил действащите политики съобразно действащото законодателство въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, разработени от служебния кабинет за развитието на националната икономика и на база на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 г. Макроикономическата прогноза предвижда през 2023 г. растежът на БВП да бъде от 1,8% и достигане на БВП в размер на 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2%. Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната инфлация ще бъде 3,8%. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8%. Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти, предопределящи приходите и разходите, бюджетното салдо за 2023 г. и 2024 г. на сектор „Държавно управление“ е с дефицит от 3,0% от БВП. Приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г. спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 9,8 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 8,2 млрд. лв. При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период и като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7%, за 2024 г. – 38,2%, и за 2025 г. – 37,0%. Разходите като дял от БВП са съответно 40,1% през 2023 г., 41,9% през 2024 г. и 40,9% през 2025 г., а без разходите от сметки за средства от Европейския съюз и други международни програми и договори, приравнени към тях, включително свързаното с тях национално съфинансиране, са в рамките на 40%-то правило по Закона за публичните финанси, като бележат спад от 37,1% от БВП през 2023 г. до 35,9% от БВП през 2025 г. Спрямо внесения от служебното правителство проектобюджет в Народното събрание разходите за 2023 г. са намалени общо с 3,6 млрд. лв., след детайлен преглед на отпадналите необходимости по бюджетите заложените разходи за издръжка са намалени с 1,4 млрд. лв. Капиталовите разходи са прецизирани така, че инвестиционната дейност да продължи, като проектите, които имат избрани изпълнители и започнати дейности, да бъдат изпълнени, така както са планирани, а тези, по които не се очаква да започнат дейности и разплащания до края на 2023 г., не са бюджетирани. Така капиталовата програма намалява с 1,9 млрд. лв., но въпреки това достига рекордното ниво от общо 8,2 млрд. лв. Политиката в областта на туризма и в сегашните условия, наложени от войната в Украйна, е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, като провеждането ѝ гарантира повишаване на конкурентоспособността на този сектор в новите реалности за създаване на правилно и реалистично позициониране на българския туристически продукт и оттам за насърчаване на туристическите посещения на чужденци в България при спазване на всички необходими санитарни изисквания. Политиката в туризма е ориентирана към справяне с безпрецедентния натиск върху туристическата екосистема с все по-силен акцент върху запазване на работните места и умело използване на механизми за подкрепа на предприятията в туризма. Приходите по проектобюджета на Министерството на туризма за 2023 г. са в размер на 5,8 млн. лв., като размерът им е увеличен с 1,3 млн. лв. спрямо Закона за 2022 г. в резултат на прогнозно увеличение на приходите от концесионни възнаграждения и наеми на морските плажове, отдадени на концесия и под наем. Разходите по проектобюджета на Министерството на туризма за 2023 г. възлизат на 28,2 млн. лв., което е с 1,0 млн. лв. над разходния таван съгласно Решение на Министерския съвет. – Увеличение на разходите за персонал в размер на 495,3 хил. лв. във връзка с увеличение на минималната работна заплата и увеличение с 10% за структурите, които не са получили друго увеличение през 2022 г.; – Еднократно увеличение на разходите за персонал за 2023 г. в размер на 195 хил. лв. във връзка с възнаграждения по граждански договори, сключени с лица, които администрират Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България; – Еднократно увеличение на разходите за издръжка за 2023 г. в размер на 350 хил. лв. във връзка с проведено мероприятие по повод 68-ата среща на Световната организация по туризъм към ООН, на която България бе домакин; – Еднократно увеличение на разходите за издръжка за 2023 г. в размер на 70 хил. лв. във връзка с предстоящо събитие по повод домакинството на България на 109-ата среща на Борда на директорите на Европейската туристическа комисия; – Намаление с 10 % на капиталовите разходи в размер на 19 хил. лв. С предвидените средства през 2023 г. Министерството на туризма ще изпълнява политиката в областта на устойчивото развитие на туризма, която включва общо разходи в размер на 24,7 млн. лева. Предвидените разходи за 2023 г. за Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ са в размер на 20,6 млн. лева., в това число разходи за персонал 0,9 млн. лв. Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева изтъкна, че разходната част от проектобюджета на Министерството на туризма се реализира в рамките на една политика – „Политика в областта на устойчивото развитие на туризма“, за изпълнение на три бюджетни програми: – Бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“, в рамките на която ще се осъществяват приоритетно дейностите по ефективно функциониране на единната информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в националния туристически регистър лица и заинтересованите такива от централни и териториални органи на изпълнителната власт. Създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони. Намаляване на броя неохраняеми морски плажове чрез възлагането им на концесия и отдаване под наем, обръщане на специално внимание на дигитализацията – подобрено дигитално представяне с цел повишаване конкурентоспособността на туристическия сектор. – Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“, в рамките на която ще се осъществяват приоритетно дейностите по популяризиране на българския туристически продукт чрез участие с национални и информационни щандове на международни туристически борси и туристически изложения. – Бюджетна програма „Администрация“, по която се осъществяват разходите за персонал и издръжка на администрацията. За подкрепа на туристическия сектор и за преодоляване на последиците от войната в Украйна през 2022 г. по Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна и Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България бяха осигурени и изразходвани средства в размер на 239,1 млн. лв., като от тях 128,7 млн. лв. са възстановени от Европейския съюз и 110,4 млн. лв. са осигурени от икономии по централния бюджет. За 2023 г. са предвидени по централния бюджет допълнително 100 млн. лв. за осигуряване на средства по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България във връзка с Решение № 95 на Министерския съвет от 1 февруари 2023 г. за удължаване на срока за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна до 4 март 2024 г. В група „Туризъм” по общинските бюджети са разчетени средства в размер общо на 9,3 млн. лв. От тях 8,9 млн. лв. са за текущи разходи и 0,4 млн. лв. за капиталови разходи. В дискусията се включиха народните представители Цончо Ганев, Любен Дилов, Красен Кралев, Христо Проданов, Валентин Милушев и Драгомир Петров. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и с 8 гласа „за“ и 7 гласа „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“

„На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по политиките за българите извън страната обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на културата – господин Виктор Стоянов, заместник-министър, госпожа Весела Щерева, парламентарен секретар, и госпожа Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“; от Министерството на външните работи – госпожа Елена Шекерлетова, заместник-министър, господин Иван Кондов, постоянен секретар, и госпожа Анна Георгиева, директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“; от Министерството на образованието и науката – госпожа Мариета Георгиева, заместник-министър; от Министерството на финансите – госпожа Татяна Стоянова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и господин Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; от Изпълнителната агенция за българите в чужбина – госпожа Райна Манджукова, изпълнителен директор на Агенцията. За да представи проектобюджета, думата беше дадена на господин Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите. От ведомството посочиха, че проектът на бюджет за 2023 г. е разработен при запазване на действащите политики и съобразно действащото законодателство въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, като в основата си изпълнява заложените цели за фискална политика с дефицит до 3% от БВП. Проектобюджетът на Министерството на културата беше представен от заместник-министър Виктор Стоянов, който заяви, че средствата, които са предвидени конкретно за българските културни институти, са недостатъчни и призова Министерството на финансите да възстанови сумата от 1 млн. 160 хил. лв., която през 2020 г. чрез постановление на Министерския съвет е била отпусната конкретно за дейности на българските културни институти в чужбина. Проектобюджетът на Министерството на външните работи беше представен от заместник-министър Елена Шекерлетова, която обяви, че от 2020 г. се наблюдава едно плавно увеличение на средствата за дейности, свързани с българските общности зад граница. Една от програмите на стойност 6 млн. лв. е официалната помощ за развитие, чрез която се финансират проекти в съседните страни – в Република Молдова, в Украйна, и която пряко или косвено подобрява жизнения стандарт на българските общности в тези страни. Тя също отбеляза, че всяка година има програми за подкрепа на български организации в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна, Република Молдова, както и за граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание и от Министерството ще настояват от предвидената сума от 7 млн. и 200 хил. лв. за развитие на двустранните и многостранните отношения в областта на външната политика да бъдат заделени конкретно около 1 млн. лв. за общностите в чужбина и 1 млн. лв. специално за българите в Република Северна Македония. Проектобюджетът за 2023 г. на Министерството на образованието и науката бе представен от заместник-министър Мариета Георгиева, която отбеляза, че се наблюдава устойчив ръст на финансиране на дейности, свързани с българските училища в чужбина, като в предложения проектобюджет сумата е повишена с над 1 млн. лв., достигайки 13 млн. и 600 хил. лв. Освен това е предвидено и продължаване на финансирането по двете национални програми, една от които е нова към момента и е с наименование „Неразказаните истории на българите“. От Министерството на образованието отбелязаха, че до голяма степен е решен и проблемът с размера на командировъчните разходи, свързани с електоратите, които са командировани както във висшите учебни заведения, така и с преподавателите, които работят в средните училища извън страната. В така предложения бюджет са предвидени и разходите по ПМС № 103, което подкрепя лицата с български произход, изявяващи желание да получат своето образование в българските висши учебни заведения. Отделени са средства и за учебни помагала и литература, които се издават за нуждите на образователния процес зад граница. Продължена е и финансовата подкрепа на Тараклийския държавен университет в Република Молдова, както и за квалификационните езикови курсове на педагогическите специалисти, които преподават в българските неделни училища. От страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина към Министерството на външните работи думата взе изпълнителният директор госпожа Райна Манджукова, която още веднъж насочи вниманието към незадоволителните средства, разпределени към единствената държавна институция, за която основна дейност са българите извън страната. Бюджетът на агенцията е около 1,5 млн. лв., от които за дейности са едва 400 хил. лв. След приключване на представянето на становищата на институциите по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изказаха народните представители Костадин Костадинов, Любен Дилов, Валентина Димова, Танер Али и Антоанета Цонева. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет, гласували: „за“ – 5 народни представители, „против“ – 3 народни представители, „въздържал се“ – няма. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по политиките за българите извън страната предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2023 г.“

Благодаря, господин Минчев. Колеги! В една сравнително необичайна ситуация месец юли разглеждаме бюджета за 2023 г. Имайки предвид, че този бюджет се разглежда месец юли с идеята да стане факт и да влезе в сила от 1 август, един от основните приоритети, който всъщност имахме в изготвянето на този бюджет, е той да не изненадва никого, защото изненади в средата на годината и за бизнеса, и за гражданите не биха се отразили добре нито на бизнес средата, нито на икономическия растеж, нито на развитието на страната. Това и необходимостта в рамките буквално на 3 седмици да подготвим този проектозакон означаваха, че ние стъпихме на Проектозакона на служебния кабинет. Стъпихме и на макрорамката, изготвена от служебния кабинет, която в голямата си част всъщност е доста разумна. Макрорамката предвижда ръст от 1,8% на БВП, с което се очаква БВП да достигне 184,5 милиарда тази година. Предвижда се средна годишна инфлация от 8,7%. И другото нещо, което е изключително важно, е, че към края на годината инфлацията се очаква да спадне до 5,6% с тенденция към намаляване. Основните разлики спрямо Законопроекта, предложен на вниманието на Народното събрание от служебния кабинет, са свързани най-вече с бюджетното салдо, което от 6,4% дефицит е намалено на 3% дефицит и ни позволява да изпълним Маахстрихтските критерии и не застрашава членството в еврозоната, като това е постигнато по два основни начина: първо, успяхме да заложим значително по-високи приходи след разговори с НАП и Агенция „Митници“, както и редица мерки в преходните и заключителните разпоредби на този бюджет, които да затегнат финансовата дисциплина и да повишат събираемостта. Общо тази година по този законопроект се очаква да постъпят 4,7 милиарда повече данъчни приходи спрямо това, което сме събрали през 2022 г., в това число милиард и седемстотин милиона повече по ДДС. Това става при запазване на ставките по всички данъци, в това число ДДС, с едно-единствено изключение – намалената ставка върху цената на газа, която беше приета с актуализацията миналата година, се възстановява обратно на 20%, тъй като международните пазари се успокоиха и цените паднаха, така че допълнителна нужда от тази помощ и тя да бъде продължена няма. В разходната част направихме доста прецизна проверка на капиталовите разходи, като политиката беше ясно зададена към абсолютно всички министерства. Разходи, по които има избран изпълнител и/или са в процес на изпълнение, не се пипат. Разходи, където не е започнала процедурата по възлагане, тоест не е пусната още обществената поръчка, като цяло се изваждат от капиталовите разходи с идеята, че от средата на юли до края на годината едва ли ще успее да завърши поръчката, камо ли всъщност реално да се извършат дейности и тези разходи да се случат, като държа да отбележа, че има един буфер, който е оставен, в случай че се подредят всички звезди и стигнем до момента, в който реално можем да извършваме дейности и да разходваме, и разходи, по които в момента текат поръчки в някакъв етап. Самите министерства са дали оценка каква е вероятността процедурите да завършат и какви са сумите, които са им необходими до края на годината. Всичко това е направено с цел да не се ограничава инвестиционната програма на държавата, реалната инвестиционна програма. Знаете, че години наред се заявява инвестиционна програма и намерение за инвестиции, която не се изпълнява систематично. Миналата година беше заявена и беше бюджетирана инвестиционна програма от 8,5 млрд. лв., тя се изпълни малко над 5 милиарда. Ако се върнем през годините назад, между 10% и 20% поне от инвестиционната програма всъщност не се изпълнява и това не е защото няма средства да се изпълни, а защото не са проведени процедурите, не са направени проектите, не е направена организацията или не се изпълняват дейностите. Това е системен проблем с капиталовите разходи в България, който трябва да бъде решен системно, и той е извън самата бюджетна процедура. В бюджета ние ги предвиждаме парите, даваме възможност на различните министерства и ведомства да направят тези разходи и те след това не са в състояние да ги направят. Един кратък пример от текущия бюджет. В текущия бюджет капиталовите разходи на Министерството на регионалното развитие са 2 млрд. и 800 млн. лв., от тях до момента мисля, че около 700 млн. лв. всъщност реално са направени. Имаме заявка от министъра, че останалите 2 млрд. и 100 млн. лв. също ще бъдат изпълнени като капиталова програма. Много бихме се радвали да бъдат изпълнени, но ако гледаме историята, има някакъв риск част от тях всъщност да не бъдат изпълнени било заради забавени поръчки, било заради забавени процедури, било заради липса на проекти или забавени дейности, някакви други проблеми. За другите разходи. Политиката по доходите. В голямата си част запазихме това, което беше предвидил служебният кабинет, което най-общо е 10% увеличение на системите, които не получиха увеличение миналата година, като тук специално държа да отбележа, че е запазена дългосрочната политика за доходите на учителите – 125% от средната заплата, която да се проведе считано от 1 януари, тъй като знаете, че в Удължителния закон този текст не беше приет, така че сега се налага да върнем часовника назад, за да може да се случи тази индексация. Също така са увеличени заплатите на асистенти и така нататък, така че заедно с учителските заплати целият сектор образование да се развива. В бюджетите на НЗОК, както вчера чухте, и сте приели на първо четене този бюджет, са осигурени средствата, които са необходими, за да се достигнат нивата от 1500 лв. на медицинска сестра, 2000 лв. на лекар във всички болници, не само в големите болници. Освен това с държавния бюджет са осигурени средства по линия на Министерството на здравеопазването, методиката за подкрепа на болниците в отдалечените райони да заработи, както и методиката за подкрепа на болниците, които са опорни болници и поемат всички тежки случаи и съответно средната цена на пътека не им е достатъчна, за да си покрият разходите, също да бъдат осигурени. Така че тази реформа, която започна в здравеопазването, да продължи да се случва, както и реформата, която е свързана с допълнително подпомагане на педиатричните специалности, на извънболничната помощ и диагностиката, както и профилактиката, което в дългосрочен план да позволи по-добро здравеопазване и по добро здраве на българските граждани. Възстановени са нивата на бюджета на Министерството на културата, както и са предвидени 30 милиона, които министърът на културата заедно с Министерството да могат да направят като методика, които да се ползват или за проектно финансиране, или за съфинансиране на дейности не само в държавните културни институции, в държавни театри и така нататък, но също така и в самодейни състави и всякакви други форми, които произвеждат култура в България. Също така за Министерството на спорта е предвиден един фонд, който е скромен тази година, с идеята, че пилотно трябва да тръгне, за да може да се разшири догодина, който е за съфинансиране на детски школи към професионалните клубове и федерации, а също така и съфинансиране на инфраструктура. Тук идеята е, ако някой клуб или детска школа съберат един лев, държавата да помогне с още един лев, така по този начин да се насърчава развитието на спорта, а не да е 100% държавен разход, където и целесъобразността, и възможността за злоупотреби са, да кажем, по-големи. Няма да минавам през абсолютно всички помощи и увеличение, които са направени в социалната политика, само ще маркирам няколко. Имаме предвидена индексация на пенсиите по швейцарското правило, която вече се случи сега с пенсиите през месец юли. Има 111 млн. лв. допълнително във връзка с определения нов размер на линията за бедност при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания. Има 131 млн. лв. по механизма за лична помощ по Закона за личната помощ, като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и увеличението на минималната работна заплата от 710 лв. на 780 лв., пак считано от 1 януари 2023 г., тоест да не са ощетени ползвателите. Има 50 млн. лв. допълнително за дейности по Закона за социалното подпомагане, които са свързани с новата линия на бедност за 2023 г. Има 30 млн. лв. допълнително по Закона за семейните помощи за деца, така че да може да се направи увеличението, което е предвидено, а също така и на доходния критерий, който е вдигнат от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на деца. Има допълнителни 31 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас. Знам, че имаше въпроси защо това е предвидено или не е предвидено. Това е предвидено на база искане на Министерството на труда и социалната политика. Имаше изразени идеи от депутати тази помощ да стане по-целева, тоест примерно да се сложи подоходен критерий и да не се дава на семейства с доходи над определена сума годишно, което би помогнало тя да стигне за повече класове, не само от първи до пети клас. Увеличени са стипендиите на студентите и на учениците, както са и финансирани редица други дейности, продължена е и програмата за спорт и изкуства в училищата. Миналата година бяхме разчели 100 млн. лв. за тази дейност, тази година те са разчетени на 45 млн. лв. не защото се съкращава програмата, а защото реално горе-долу половината училища не са се организирали да си заявяват отбори или съответно състави за културна дейност. Ако се появят повече заявки, те ще бъдат удовлетворени от други пера в бюджета и от централния бюджет. В областта на образованието има 38 милиона, които са за саниране, ремонти, обзавеждане на студентски общежития, 80 милиона за изграждане, пристрояване, надстрояване, реконструкция на детски ясли и детски градини, като тук искам да отбележа, че тези средства ги предвиждаме тази година в бюджета и повече от половината остават неизползвани, защото общините не правят заявки, за да могат да построят съответните детски градини или ясли, особено тежко е положението в Столична община. Има 5 милиона допълнително за нови спортни площадки, 20 милиона за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети в детски градини или детски ясли, и 16 млн. лв. допълнително – 10 милиона за БАН и 6 милиона за Селскостопанската академия. Като цяло този бюджет не е революционен. Този бюджет продължава политики и добри практики, които бяха започнати в последните няколко години, в това число и доста практики, които започнахме миналата година. Той отговаря на очакванията и на работодателските организации, и на синдикатите в голямата им част. На Националния съвет за тристранно сътрудничество беше подкрепен от всички работодателски организации и от КНСБ. КТ „Подкрепа“ не го подкрепиха, тъй като те искаха да има допълнително увеличение на минималната работна заплата сега от 1 юли, както и да има допълнително доста повече разходи в системите на държавните служители, на държавните служби. Що се отнася до минималната работна заплата, Законопроектът е разчетен при 780 лв. минимална работна заплата, като в средносрочната прогноза и макрорамка, която върви с този бюджет, минималната работна заплата е разчетена на 50% от средната работна заплата от 1 януари 2024 г., както е по текущо приетото законодателство, което приехме в миналия парламент – в Четиридесет и осмия. Този бюджет позволява България да има устойчиви публични финанси, да направим инвестициите в пълния размер, без да ги ограничаваме, тъй като истината е, че тези 8 милиарда предвидени капиталови разходи означават, че няма никъде да бъдат ограничени капиталовите разходи. Не се ограничават и ангажиментите, тоест могат да се сключват договори и да се поемат ангажименти за последващи периоди, така че да имаме проектната готовност и да имаме по-добро изпълнение. Приходната част е изпълнима, макар и леко напрегната. Разходната част позволява нормалното функциониране на всички държавни системи. Позволява да се увеличат, доколкото е възможно, и да не се намалят със сигурност социалните разходи и придобивки. И най-важното, позволява ни да покажем отново, че може да се провежда нормална европейска политика, без това да застрашава публичните финанси на страната. Или казано по друг начин, въпреки всички допълнителни разходи и така нататък успяваме да стоим в трите процента дефицит вече трета година и да се разполагаме според кесията си, като това не ощетява българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Аз очаквах някой от управляващото мнозинство да направи тази процедура преди представянето на бюджета. Но уважаеми колеги, това е най-важният законопроект, който разглежда българският парламент. Още повече – в последните две години може би не е разглеждан такъв законопроект в Народното събрание. Правя процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия – БНТ 1, и Българското национално радио на дебата, който ще бъде проведен във връзка с приемането на бюджета. Благодаря Ви.

Процедура!

Процедура за прегласуване!

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, предлагам да гласуваме наново, защото поне аз така чух – може да не съм чул добре, но мисля, че залата беше подведена, защото госпожа председателката каза, че гласуваме да се излъчва по Канал 1 на БНР – то няма Канал 1 на БНР.

Може аз да не съм чул, но е възможно и друг да се е объркал освен мен.

Така че, ако обичате, да гласуваме дебатите за бюджета да се излъчват по БНТ и по БНР, а по 7/8 така или иначе се излъчва. Така че, ако Вие тук стопирате, хората могат да гледат там. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на работното време на днешното заседание до изчерпването и гласуването на настоящата точка. Благодаря Ви.

Колеги, може да останете и да чуете нещо полезно може би, което имаме да Ви кажем от името на парламентарната група.

Аз ще изчакам малко, тъй като има движение и двустранни разговори текат на висок глас. То е показателно, разбира се. Уважаеми граждани на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес се навършват 32 години от приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. – един от дните, в които българският парламент показа отговорност, зрялост, способност да постига съгласие по фундаменталните въпроси за развитието на българската държава в зората на демократичните промени. Позволете ми да цитирам нейния преамбюл, написан от великия Валери Петров: „Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност… (Оживление, реплики, народните представители Кирил Петков и Христо Иванов разговарят пред банките.)

Имам какво да кажа и на тях.

„като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция.“ Под тази Конституция стоят подписите на значими личности. Позволете ми да спомена само някои от тях: Валери Петров, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Леда Милева, Гиньо Ганев, Петър Дертлиев, Николай Тодоров, Любен Корнезов, Пирин Воденичаров, Йосиф Петров, Велко Вълканов, Николай Генчев, Петър Корнажев, Чавдар Кюранов и още дълъг списък от хора с различни политически убеждения, които бяха със съзнанието, че изливат основите и задават посоката на развитие на нова България. Тъжен факт е, че немалко от тези имена вече не говорят нищо не само на много от българските граждани, но и на присъстващите в тази зала. Като водеща сила в Народното събрание тогава, Българската социалистическа партия се гордее с постигнатото и във всички тези години е отстоявала не просто формалното ѝ спазване, а провеждането на политика, която отговаря на заложеното в Основния закон. Съпротивата срещу нормите и преди всичко срещу духа на тази Конституция не е спирала нито за миг от момента на нейното приемане. Тази съпротива идваше от различни десни политически формации, които така и не се примириха, че, цитирам: „Цялата държавна власт произтича от народа, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, и всички граждани са равни пред закона.“ Ден след ден, правителство след правителство се опитваха да заобикалят разпоредби като тази, че семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото; че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване; че всеки има право на образование, училищното обучение е задължително до 16-годишна възраст, а основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. Дали личният живот на гражданите е неприкосновен днес?! Дали свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени, както прогласява Конституцията?! А дали печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура? Какво ли щеше да стане с богатствата на България, ако бащите на Конституцията не бяха записали, че подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологичните резервати са изключителна държавна собственост?! Мога да продължа да цитирам още много разпоредби, които поставиха жалоните за развитието на страната. И ако днес се сблъскваме с дефицити, деформации, тежки структурни проблеми и разделение в обществото, те не са възникнали, защото Конституцията е лоша, както се опитват да ни внушават, а защото Конституцията не се спазва! Самата Конституция, към чиято съществена промяна ни тласка днес поредното временно дясно мнозинство, се оказа достатъчно устойчива и по отношение на междуинституционалните отношения и баланси. Тя се оказа солидна рамка, която ни преведе и през най-тежките политически кризи до днес. Отправяме нашето предупреждение и въпроси към всички, които днес ентусиазирано са се заели да разпарчетосат и подменят Основния закон. Има ли този парламент капацитета и моралния мандат да променя съществено Конституцията? Колко устойчиви във времето могат да бъдат разпоредби, които не са премислени стратегически, а целят решаването на конкретни проблеми с конкретни личности? Дали покрай необходимите корекции, свързани със съдебната власт, не се цели да се посегне на фундаменталните принципи, някои от които цитирах? Ние ще участваме конструктивно във всички обсъждания по необходимите промени, но още отсега предупреждаваме: Конституцията не може да бъде обект на свободни съчинения и хрумки на този или онзи народен представител; Конституцията не може да става жертва на постоянно влошаващия се законодателен процес, който редовно произвежда законодателен брак; Конституцията не може да е средство за наказателни акции срещу институции и техните временни представители! Показателно е, че в днешния ден най-големите активисти за промяна на Конституцията не намериха за важно дори да отбележат днешния ден, а някои от тях стояха с гръб, докато четяхме тази декларация. От името на парламентарната група на „БСП за България“ отправям призив към всички народни представители – нека бъдем на висотата на нашите предшественици! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. От името на „Има Такъв Народ“ няма да подкрепим проектобюджета, защото го считаме за инерционен. За нас в него липсват каквито и да било реформи в публичния сектор, липсва дори минимален опит за някакво структурно намаляване на разходите, а приходите са оптимистично и някак си изкуствено завишени, за да може да се нагоди бюджетът към единствената цел на управляващото мнозинство, а именно да се радваме, че се намираме в горната граница на приличното по отношение на бюджетния дефицит от 3%. Ние сякаш трябва да ръкопляскаме, че Министерството на финансите е благоволило да представи бюджет с дефицит, който не надвишава заветните 3%. Естествено, всички ние сме наясно, че ако не съществуваха Маастрихтските критерии, финансовият министър с огромно удоволствие би предоставил доста по-голям дефицит. Колкото по-голям е дефицитът за него, толкова по-добре. И за да нагоди дефицита на хартия, за да не се разпадне сглобката им, Министерският съвет с Решение № 4 от 23 юни 2023 г. иска да се вземат сто на сто от дивидентите на държавните дружества, като БЕХ следва да внесе един милиард 588 млн. 375 хил. лв., а именно нетната си печалба за 2022 г. на база на предварителен отчет, изменяйки приключен годишен финансов одит и влизайки, естествено, в нарушение на чл. 247а от Търговския закон. Тоест, за да компенсира по-ниската данъчна събираемост и липсата на реформи в разходната част на бюджета, Министерството на финансите иска да източи всички жизнени сили на държавните дружества. Това, естествено, ще доведе до декапитализиране на държавните дружества, до липса на инвестиции и ще убием всички възможности за модернизация. Упражнява се натиск дори върху одиторите на БЕХ да изкривяват счетоводни разчети, за да се нагодят сметките на финансовия министър и Министерството на финансите да може да източи по-висок дивидент от реалния. Явно Министерството на финансите счита балансите на държавните дружества за втори държавен бюджет. А докога ще продължава тази вредна политика? Какво стана с източените 1,2 милиарда лева от БЕХ през пролетта на 2022 г. за зърнената Ви специална операция. Къде Ви е зърното? Купихте ли го? Ако не сте го купили, къде са парите? А деветте милиарда от декември 2021 г.? Единствената информация, която ни бе предоставена по отношение на тези средства, беше кои ведомства са ги усвоили. А въпросът е друг – за какво? И тази година ли така ще се прахосват милиарди без каквато и да било обществена дискусия? Ние ще направим редица предложения, които намираме за целесъобразни. Наясно сме, че няма как да наложим на Министерския съвет да не иззема повече от 50% от дивидентите на държавните дружества. Народните представители са с вързани ръце, а някои от тях и с полуотрязани. Изпълнителната част твърде често определя сама изпълнителната си програма и си я изпълнява сама. А законодателната сме често бройка показалци, които натискат един бутон под вещата диктовка на изпълнителите на народната воля. Ние сме единадесет. Единадесет народни представители, от които не очаквайте безропотно да се подчиняват и безмълвно да гледат унищожението на българската енергетика, за да може на Вас да Ви излязат сметките. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Както господин Асен Василев каза, бюджетът за 2023 г. не е революционен. Той е по-скоро реален и възможен, най-вече с оглед на това, че сме 12 юли и стартираме бюджетна процедура по средата на годината, което е наистина безпрецедентна ситуация в историята на България. Основните акценти за бюджета са три: гарантиране на доходите и социалните плащания и подсигуряване на нормалното функциониране на държавата. Важно е да се знае, че въпреки това не е бюджет на затегнатите колани. Независимо от кризите и напук на страховете, които се насаждаха, хората ще си получат обещаното – пенсиите на възрастните хора ще се увеличат с 12%, което е повече от инфлацията за годината, заетите в здравеопазването медицински сестри и лекари също ще получат увеличение, учителите също ще дочакат индексация на своите възнаграждения. Това трябваше да стане още през януари, но тогава бюджет нямаше. На второ място, този бюджет запазва данъчните ставки. Принципът е данъците да не се променят по средата на годината както за бизнеса, така и за гражданите. И тук е видима разликата с политиката на служебното правителство, което предлагаше данъчните ставки да скочат, и то по никое време, без реални аргументи защо това е необходимо. А дефицитът от 3% не само е възможен, но и крайно необходим. Целият бюджет е направен с тази основна цел и се върти около нея. Ще си позволя да кажа няколко думи защо и как ще стане. Дефицитът е по един от критериите на Маастрихт наравно с годишната инфлация и дългът е отнесен към БВП на страната. Чрез този бюджет правителството изпълнява една от основните си цели и осмисля причината за своето създаване, а именно да доближи страната ни до еврозоната. Също така чрез този бюджет изпращаме ясен положителен сигнал към международната финансова общност от гледна точка на предвидимост, законова стабилност, финансова стабилност, подобряване на бизнес средата и на бизнес климата. И тук използвам момента да поздравя експертите на Министерството на финансите, че в диалога с останалите министерства съумяха да направят баланса точно до 3% дефицит. И това се случи, защото имаше предвидимост, яснота каква цел се гони. Важно е да има ясна, предварително зададена рамка, с твърди граници, която да не се нарушава с постановление на Министерския съвет в края на годината. Само така се създават предпоставки за ефикасно изразходване на бюджетните средства, за по-голяма ефективност и оптимизация на дейностите на самите министерства. Та, по повод как ще го постигнем. В бюджета са заложени 4,7 млрд. увеличение на приходната част, подплатено с новите ръководства на Агенция НАП и Агенция „Митници“. От друга страна, имаме прецизиране на капиталната програма до 8,3 млрд., най-голямата в страната досега, в която са заложени инвестиции само на проектоготовност, като могат да бъдат извършени в рамките на календарната година. За пример мога да дам това, че всеки един от нас и нашите избиратели биха искали да пътуват до морето по магистрала „Хемус“ още от утре, но документите не са готови, съответно не са включени в този бюджет. Съответно приканвам колегите народни представители да подкрепят бюджет 2023 с ясната представа, че това е шестмесечен бюджет. Веднага след това започва работата по новия бюджет, където дотогава се очаква управленската програма да бъде готова и политиките, които правителството ще изповядва, да бъдат вкарани и в новия бюджет за новата година. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господа министри, колеги! През последните две години публичните финанси на страната бяха изправени пред сериозни предизвикателства. От 1997 г. насам не е имало случай, в който в средата на годината ние да сме без приет закон за държавния бюджет. Това, разбира се, се отрази и продължава да се отразява изключително неблагоприятно върху дейността на централната администрация, на общините, на бизнеса – всичко това възпрепятства нормалната работа на държавата на практика. Ето защо ние считаме, че внесеният от Вас Проект на закон за държавния бюджет следва да бъде подкрепен и ние ще го подкрепим. Ще го подкрепим затова, защото България трябва да има закон за държавния бюджет за тази година и трябва да осигурим нормалното функциониране на държавата до края на годината. Оценяваме това, че този бюджет, макар и за пет месеца, показва ясно, че основен приоритет остава членството на България в еврозоната. Оценяваме това, че предложеният бюджет е с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт, както и това, че това не е за сметка повишаване на данъци и на рязане на социални плащания. Но наред с всичко това, което оценяваме, трябва да кажем, че ние имаме и редица резерви по отношение на този бюджет. Ние считаме, че той на практика, бюджетът за 2023 г., не решава нито един сериозен проблем в българското общество, не води до нито една сериозна реформа в която и да било сфера от обществения и икономическия живот на страната. Първата ни сериозна резерва е по отношение на инфлацията. Считаме, че това е един от най-съществените проблеми, който стои пред нас, и това е един от най-съществените проблеми и най-съществените критерии, свързани с приемането на България в еврозоната. Средногодишната инфлация в България се очаква да бъде 8,7%, което е доста над средногодишните нива за Европейския съюз. И тук, уважаеми господин Министър, считам, че следва да бъдат насочени усилията. Този бюджет на практика не ни дава яснота за стъпките, които следва да бъдат предприети, така че да можем да понижим инфлацията до нива, които да ни позволят да кандидатстваме и съответно да бъдем приети за членове на еврозоната максимално бързо. Друга наша резерва е свързана с амбицията по отношение на приходите и по-конкретно с прихода, свързан с втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Считаме, че там има сериозни рискове това плащане да не бъде осъществено, тъй като, както добре знаете, едни от най-съществените реформи, които са в областта на енергетиката и касаят промени в Закона за енергетиката, все още дори не са готови. От страна на Министерството не ни е представен, не е представен в Народното събрание Проект на закон за изменение на Закона за енергетиката, който да дава отговор на редица въпроси, на които трябва да отговорим, за да можем да получим, да имаме увереност, че ще получим втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме резерви по отношение на разходите за образование. Разходите за образование като процент от брутния вътрешен продукт бележат намаление, нещо, което нас ни притеснява. Смятаме, че това са реалните разходи в растежа и в развитието на обществото, на икономиката и там трябва да бъде насочен фокусът на нашето внимание. По отношение на енергетиката. В рамките на този бюджет виждаме, че енергетиката отново ще бъде секторът, който се предвижда да понесе основните тежести, свързани с кризата по отношение високите цени на електрическата енергия в предходната година. Виждаме, че в § 3 от преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет остава схемата, свързана с вноските във Фонд „Сигурност“ на електроенергийната система, които енергийните предприятия трябва да направят. Както всички добре знаем, цените на електрическата енергия вече достигнаха такива нива, които на практика водят до това, че почти никой не внася вече вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, може би единствено АЕЦ „Козлодуй“ е енергийното предприятие, което прави тези вноски. Но тук въпросът е друг. Както знаем, Регламентът, който уреждаше действието на така наречения регламент, свързан със свръхпечалбите на енергийните предприятия, спря да действа на 30 юни 2023 г., което означава, че тази мярка ние автоматично сме я преформатирали като национална мярка, което не знам доколко е редно. И тук според мен трябва да се иска и нотификация, да се представи съответно пред Европейската комисия, за да можем да имаме яснота дали такава мярка изобщо е допустима. В параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет отново е предвидена една мярка, която е свързана с така наречения Фонд SEIF. По отношение на неусвоените средства по оперативните програми се предвижда възможност съответно от държавите членки да бъдат компенсирани този тип субекти, които са понесли тежестта, свързана с подпомагането на бизнеса, във връзка с високите цени на електрическата енергия. Както знаем, основната тежест беше поета от енергийните дружества, от държавните енергийни дружества, които чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ предоставяха помощ на бизнеса, която достигна приблизително 4 млрд. лв. Така че по отношение на тези средства е предвидена възможност те да постъпят във Фонда и от Фонда с трансфер да бъдат предоставени в Министерството на енергетиката и оттам съответно да бъдат възстановени в бюджета. Считам, че е необходимо да бъде направена една прецизна редакция на този текст, която да даде ясен отговор на това къде трябва да останат тези средства. Имайки предвид размера на средствата, които бяха предоставени от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и респективно от държавната енергетика, близо 4 милиарда, смятам, че тези средства, които остават в този Фонд SEIF, мястото им е във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, като в рамките на бюджета те пак ще свършат същата работа, за която съответно са предназначени. Така че по отношение на енергетиката това са нашите опасения. По отношение на приходите съвсем накратко, за да могат и други колеги да вземат отношение по различните аспекти по Закона за бюджета. Считам, че тези приходи, които се предвижда да достигнат 60, малко над 69 милиарда лева, като параметри са силно надценени – 4,7 милиарда е разликата между приходите спрямо бюджет 2022 и тези, които са заложени в бюджет 2023. Смятаме, че тези приходи са доста амбициозни, имайки предвид това, че все пак средствата, планирани по Плана за възстановяване и устойчивост, по всяка вероятност може би няма да постъпят. Дано да не се окажа права, но всички фактори говорят, че вървим в тази посока. По отношение на приходите виждам, че сте заложили основно на средствата по Плана по възстановяване и устойчивост, на стоте процента дивидент, който възнамерявате да вземете от държавните дружества, като тежестта отново пада върху енергийните предприятия, и от мерките, свързани с повишаване на събираемостта. По отношение на мерките за повишаване на събираемостта трябва да бъдем според мен изключително внимателни и много прецизни, защото ми струва, че между тези мерки има такива, които биха довели до увеличаване на административната тежест – основно за малкия бизнес. Ако средният бизнес и едрият бизнес могат да поемат такъв тип административна тежест, защото тук става въпрос за допълнителни ангажименти, то това е повече от ясно, но според мен трябва да бъдем много внимателни и много прецизни по отношение на тази мярка и съответно ако е необходимо, между първо и второ четене да бъдат направени съответните промени. По отношение на разходите считам, че тези разходи, които се предвиждат да бъдат около 74 млрд. лв., така темповете, с които те се увеличават, значително превишават темповете на увеличаване на приходите, което пък е проблем от гледна точка на бюджетния дефицит. Считам, че по отношение на разходите, заложени в бюджета, трябва да бъдат предприети такива мерки, така че тези разходи да бъдат насочени към такъв тип дейности, които гарантират растеж. Тук трябва да бъде извършено преструктуриране на тези разходи и те наистина да бъдат насочени в тази посока. Прави впечатление, че разходите за пенсии превишават с 3,5 милиарда тези през 2022 г., или на практика разходите за пенсии ще достигнат 10,4% от брутния вътрешен продукт на страната. Това се дължи на така предприетите действия в рамките и на предишния парламент и сега съответно на преизчисляването на пенсиите. Ние, разбира се, сме за това този тип пенсионни възнаграждения да бъдат увеличавани непрекъснато, но това трябва да се извършва съобразно икономическите показатели и възможности, с които разполага бюджетът. Друга тема, върху която бих искала да акцентирам, е размерът на дълга. По отношение размера на дълга забелязваме една тенденция на увеличаване на размера на дълга средно с около 10 милиарда на година. Ако в края на 2023 г. се очаква дългът да бъде 40 милиарда лева, то в края на 2025 г. се очаква той да достигне 60 милиарда. Това са приблизително 30% от брутния вътрешен продукт на страната и въпреки че сме все още далеч от допустимите 60% от брутния вътрешен продукт, трябва да се помисли много добре доколко е удачно да се поемат такъв тип разходи, тъй като, както знаем, те водят и до увеличаване на разходите за лихви. Уважаеми колеги, аз в заключение ще кажа, че по отношение на бюджет 2023 г. ние ще го подкрепим, пак казвам, защото България трябва да има бюджет и трябва да приключим нормално годината, но по отношение на бюджет 2024, господин Министър, ние ще бъдем изключително взискателни, прецизни и ще искаме този бюджет да показва съответно реформи, които трябва да бъдат извършени – важни реформи в различните сектори, които реформи да водят наистина до един бюджетен дефицит, който да бъде защо не и под 3%, така че България да изпълни един от основните приоритети, именно максимално бързо членство в еврозоната. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Първо, малко относно макропоказателите. Като цяло, генерално според мен 40% преразпределение на брутния вътрешен продукт е твърде голямо. Ние трябва да вървим към по-малко преразпределение, може би с поне няколко процента надолу, по-скоро да стигнем до към една трета, но това е принципна забележка. Другото, което е според мен, заложеният ръст от 1,8% на БВП е малко оптимистичен. През цялата година прогнозите на Министерството на финансите бяха най-оптимистични от всички финансови организации, които правеха такива прогнози, особено рязко впечатление правеше прогнозата на БНБ, която беше само 0,4% ръст. Може би около 1,5% е по-реалното, но това ще го видим в края на годината. Заложената инфлация от 8,7% според мен е пък малко надценена и е по-вероятно тя да бъде малко по-ниска. Аз не се притеснявам от инфлацията за разлика от госпожа Петкова, която говори преди мен. Лошото е, че това нещо ще подложи приходите под натиск и е твърде възможно заложените приходи да не могат да бъдат събрани. Съгласен съм, че в капиталовите разходи има резерви и този бюджет е възможен да бъде изпълнен. Това няма да е проблем. Лошото е, че в този бюджет няма никакви реформи, няма намаляване на държавната администрация. Знаете, че от 2012 г. държавната администрация непрекъснато се увеличава, като имаме предвид, че населението на страната намалява с 80 хиляди човека на година, процентно тя се увеличава всяка една година. Ще се увеличи и тази. Сега разглеждаме в Комисията едно предложение за назначаване на още хора в министерствата за изпълнение на програмите по „Натура 2000“, така че това е доста лошо. Имаме дори цели две министерства, напълно излишни, в структурата на Министерския съвет.

Три.

Да, нека да са три, съгласен съм. Нивата на дълга минават за ниски все още за Европейския съюз и това може би наистина е така, но се предвижда нарастване. В края на 2025 г. дългът ще е достигнал 30% от БВП, или около 60 млрд. лв., така че трите процента бюджетен дефицит всъщност не са нещо добро. Движим се със сигурност в грешна посока – балансираните бюджети са далеч по-правилно решение. Може би да кажа, че дотук нямаме никакви изненади. Това е може би единственият възможен бюджет, който можеше да се предложи в тази ситуация. Имаме обаче много сериозни изненади в някаква такава законодателна, художествена самодейност, която се появи. Например предложението работодателите да връчват фишове по КАТ. Такова нещо може да се предложи може би единствено с предложение и с едно 50% съкращаване на служителите на КАТ, иначе не знам как може да се приеме, или пък това клиентите в заведенията да не плащат, ако не им е даден фискален бон, който вкарва едни съвсем нови взаимоотношения в търговския оборот. Може би също трябва да върви с предложение за намаляване наполовина на приходната администрация. Много прозира лобизъм в решението всички фирми със служители над 50 човека да превеждат заплатите единствено по банков път. Това ще затрудни със сигурност изобщо стопанската дейност в страната. Знаете, че има хора, които не искат по този начин да получават заплатите. Има места, където няма денонощни банкомати, където банкоматите не се зареждат редовно, има места, където няма работещи банкови клонове и освен всичко друго това гарантира на банковия сектор милиони, а може би и милиарди от такси. Определено лобистко предложение и трябва да се преразгледа според мен. Короната на цялата тази законодателна самодейност според мен това е предложението фирмите да декларират касите 12 пъти годишно. Знаете, че малките и средните предприятия са над 90% от бизнеса в България и за всички тях това нещо ще доведе до по-висока цена на счетоводните услуги. Имахме подобна среща при Росица Велкова преди, когато имаше опит да се вкара нещо такова. Тогава и от Министерството на финансите никой не посмя да каже кой го е измислил и кой го е предложил това. Просто не посмяха да си признаят. Не знам защо пак ни го предлагате това нещо. Ако трябва да мине, със сигурност трябва да има отново такъв праг за над 50 служители или за над хикс милиона оборот, но в никакъв случай не трябва да бъде за всички – определено. Последно искам да отбележа, въпреки че на срещата в Министерството на финансите господин Василев каза, че като цяло са дадени пари за всички повече. Това не е съвсем така. Като цяло за юридическите лица с нестопанска цел, особено в Министерството на труда и социалните грижи, в Министерството на здравеопазването, са запазени същите пари. При положение че миналата година имахме инфлация от 15%, това на практика означава намаляване с 15% на средствата и това са едни такива много болезнени и много важни социални сдружения, като примерно Асоциацията на родителите на деца с увреден слух, Сдружение „Българска асоциация диабет“ и все такива, които не изискват много разходи в бюджета, а там можеше поне да бъде компенсирана инфлацията. В заключение ще кажа, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този бюджет. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Бих искал да адресирам към притеснението на господин Дренчев относно механизма за проследяване на касова наличност на компаниите, задълженията им да плащат заплатите по банков път с фокус към средните и големите компании с 50 и повече души персонал. Господин Дренчев, целта е хората да бъдат осигурявани на реалните им доходи. Защото причината да говорим днес за ниски пенсии е фактът, че голяма част от тях са осигурявани на минимална заплата или изобщо не са осигурявани. Защото, когато си получавате заплатата в пликче, Вие не си спестявате нищо. Вие спестявате на Вашия работодател, той също си спестява на Ваш гръб. Най-накрая държавата ще си влезе в ролята и ще подпомогне цели сектори да бъдат изсветлени и хиляди хора да получават осигуровки на реалните си доходи, което пък от своя страна ще осигури равнопоставеност между компаниите, защото, ако Вие осигурявате Вашите служители на реалните заплати, а Вашият конкурент не, то Вие нямате равни конкурентни условия, което Ви е гарантирано по Конституция. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Да, както казваше Иван Костов, и той беше тук в тази зала, първото, което щеше да направи, е да се смее с глас, защото господин Дренчев каза, че трябвало само 33%, до 33% да бъде преразпределението от брутния национален продукт. Господин Дренчев, знаете ли какво казахте Вие? Знаете ли какво казахте? Съжалявам, че сега не са включени мониторите на телевизията да ни гледат и да Ви слушат Вашите избиратели, защото за Вас гласуват онеправдани, обидени и така нататък – хора с ниски доходи.

Така ли?

Вие просто казахте, че всъщност, да, точно така, това са хората, които гласуват, защото Вие казахте, че всъщност, ако ние преразпределяме 33% от брутния национален продукт, ние трябва да орежем пенсиите на пенсионерите, трябва да орежем много разходи. Сега аз разбрах, че Вие всъщност сте някаква не крайнодясна, а супер крайнодясна политическа формация, която действително това ако е вярно, което го каза Дренчев, това значи, господин Дренчев, ние не знам в тази държава как кой ще остане въобще да живее, защото това е супер ниско преразпределение на брутния продукт. Много Ви моля, гледайте самолетите. Аз съм ветеринарен лекар – гледам си земеделието и ветеринарната медицина. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но Вие да казвате подобни неща, които просто предизвикват смях, това е страшно. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. След като ветеринарни лекари ще се изказват по бюджета, добих самочувствие и аз да Ви репликирам. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Дренчев, моята реплика към Вас е във връзка с репликата на господин Сабрутев. Бихте ли обяснили на залата как по-точно ще се изсветлят доходите, ще се извадят парите на фирмите на светло, минавайки плащанията на трудовите възнаграждения по банков път, каквато възможност и понастоящем Кодексът на труда дава. Ще се изсветлят ли тези пари, или само ще се увеличат приходите на банките, товарейки работниците с едни такси, които в последно време са изключително високи. Благодаря.

Ще използвам да отговоря едновременно и на госпожа Рангелова, и на господин Сабрутев. Всички становища казват, че това нещо няма да помогне за изсветляване на сивия сектор, доколкото и в момента няма никакъв проблем парите, които се дават в пликче, да продължат да се дават на ръка. Съгласен съм, че в предложението има заложен разумен праг от 50 човека, назначени във фирмата. Това за мен е добро решение, но то трябва да се продължи и с някакво отпадане на таксите по този тип трансакции, защото така вече наистина може да кажем, че това не е Законопроект, който лобира в полза на банките. Относно вървенето към по-нисък процент преразпределение, не съм крайнодесен, а съм либертарианец и считам, че държавата трябва да преразпределя по-малко. Естествено, че не става въпрос за бюджет 2023 г. Това е мое принципно мнение и е ясно, че в момента не можем да орежем още 7% от БВП.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес в залата разглеждаме един от най-важните законопроекти. Мога да започна с това, че трябва да похваля Министерството на финансите в лицето на министъра на финансите за това, че в тези кратки срокове успяха да направят и да изготвят макрорамката на бюджета и с изпълнима основна цел. Министерството на финансите публикува Проекта на бюджета за 2023 г., като планира да намали бюджетния дефицит на начислена основа до 3% от брутния вътрешен продукт. Законопроектът в новата си редакция има за цел да гарантира, че България отговаря на критерия за бюджетен дефицит от Маастрихт за приемане на еврото, тъй като правителството приоритизира началото на 2025 г. като целева дата за влизане на България в еврозоната. Забелязваме значителни промени в планираните приходи и разходи през 2023 г. в сравнение с проектобюджета, представен от служебното правителство само преди три месеца. Финансовото министерство очаква приходи в размер на 4 млрд. и 700 млн. лв. повече спрямо плановете на служебния кабинет, разчитайки основно на подобряване на събираемостта на публичните вземания. Разбира се, в плана за приходите е включен и новият транш от 1 млн. и 400 млн. лв. по Механизма за възстановяване и устойчивост в планираните проходи, а също така и събиране на 100% от дивидента на държавните дружества, както и намаляване на издръжката и капиталовите разходи. Няма изненади, няма революционни решения. Припомням само, че служебното правителство не планираше в своя проектобюджет за България да получи нови траншове по Плана за възстановяване през 2023 г. поради забавяне на приемането на необходимото законодателство и продължаващото подготвяне на Плана в енергийната му част най-вече. Най-важната и значима разлика в двата бюджета е свързана с решението на Министерството на финансите да задължи държавните предприятия да внасят 100% от печалбата си като дивиденти в бюджета вместо предвидените от служебния кабинет 50%. От тази мярка се очаква да се увеличат приходите в бюджета с 670 милиона. Разбира се, че има риск, но всичко има цена. По отношение на разходната част Министерството на финансите предлага редуциране на планираните разходи с 3 млрд. и 600 млн. лв. спрямо сметката на предишното правителство. Намалението е най-вече в капиталовите разходи с 1 млрд. и 900 млн. лв. и разходите за издръжка на държавните институции, което ще бъде намалено с 1 млрд. и 500 млн. лв., като за целта държавните служители, които не са получили увеличение на заплатите си през 2022 г., ще получат увеличение на заплатите си с 10% от месец юли 2023 г. Учителските заплати ще бъдат увеличени до 125% от средната работна заплата; минималните заплати на лекарите и медицинските сестри ще се вдигнат съответно на 2 хиляди и на 1500 лв.; с 12% ще се вдигнат пенсиите от 1 юли по така нареченото швейцарско правило, тоест ще харчим толкова, колкото имаме. Считаме целта за бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт през 2023 г. за амбициозна, но изпълнима според предприетите мерки, които са предвидени. Правителството ще разчита на по-висок държавен дълг за покриване на бюджетните дефицити през следващите няколко години. Финансовото министерство определи таван на новия дълг, който може да бъде емитиран през 2023 г., на 7 млрд. и 500 млн. лв., включително вече емитираните през месец януари еврооблигации за 2 млрд. и 900 млн. лв., като България ще използва както вътрешния, така и международния пазар, за да набере останалите 4 млрд. и 600 млн. лв. през второто полугодие на годината. Макроикономическата прогноза на правителството от 1,8% на брутния вътрешен продукт през 2023 г. и средната инфлация от 8,7% за 2023 г. може да се счита за оптимистична в сравнение с по-умерените прогнози на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Световната банка, а БНБ беше значително по-резервирана при последната си прогноза, като очаква само 1% ръст на брутния вътрешен продукт за 2023 г. Инвестициите ще бъдат основният икономически двигател през 2023 г., като се очаква те да нараснат с 6,3% на годишна база. Смятаме, че увеличението се предвижда на фона на публичните инвестиции, докато частните инвестиции ще останат малко по-ограничени предвид средата, в която се намираме. Във връзка с всичко това нашата препоръка към правителството и Министерството на финансите при редактирането на бюджета между първо и второ четене, господин Министър, е да се направи преглед на макрорамката и залагане на по-консервативна прогноза, ако е възможно, за ръст на брутния вътрешен продукт и средногодишна инфлация. Преглед и ясно оповестяване на мерките и очакванията за допълнителна събираемост на приходите, особено от ДДС и акцизи, за да са по-прецизни, и да не увеличи административната тежест и да бъдат насочени най-вече към малкия и средния бизнес. Преглед на риска и неполучаване на втория транш от Националния план за възстановяване, стабилност и предвиждане на буфери в случай, ако не се получи вторият транш. Устойчива фискална консолидация в средносрочен хоризонт, като се предвиди силен набор от мерки за ограничаване на бюджетния дефицит, които не включват мерки с временен характер. Ние подкрепяме усилията на Министерството на финансите да запази текущите ставки на преките данъци. Това е важно условие за поддържането на конкурентоспособността на българската икономика и на ценовата стабилност в страната. Ние препоръчваме повече прозрачност в планирането на финансирането на дефицита, както и предвиждане на възможност за допълнително дългово финансиране с цел покриване на евентуални по-високи бюджетни дефицити. Уважаеми колеги, с това бих искала да изразя позицията на „Движение за права и свободи“, че подкрепяме проектобюджета, така представен на първо четене, и се надяваме между първо и второ четене да има преглед на така наречените мерки. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, господин Василев, уважаеми колеги! Първо е показателно, че колегите управляващи отказаха това обсъждане да бъде излъчвано по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Ако бюджетът беше толкова хубав, сигурно щяхте да гласувате за. Второ, за първи път в историята на парламента мисля, поне от новата история, от двадесет и няколко комисии десет комисии от Народното събрание са гласували против бюджета. В същото време трябва да кажа, че колегите, които подготвят бюджета, работят в усложнена обстановка. Европейският съюз се намира в тежка икономическа ситуация, в това число и еврозоната. Последното тримесечие на миналата година и началото на тази година е с отрицателен растеж, намира се в рецесия. Предварителните прогнози на аналитичните центрове са, че най-вероятно второто тримесечие на тази година или ще бъде малко отрицателна, или ще лазим по дъното. Може да се каже, че европейската икономика диша с шнорхел в момента, под нивото от нула процента икономически растеж. Второ, не са овладени процесите на инфлация в еврозоната, което също е негативен фактор при правенето на бюджета и прогнозите. Трето. Това се съчетава с рязко повишаване на лихвените проценти за една година. Европейската централна банка за една година 6 или 7 пъти повишава лихвените проценти и те гонят вече нива от 4%. Българската народна банка също вече е към 3,12% и тя следва политиката на Европейската централна банка. Тоест обстановката е сложна, по средата на годината трудно се прави бюджет, но въпреки това, това, което притеснява Българската социалистическа партия, е следното. Първо. Основният двигател на развитие на българската икономика, отварям една скоба, ние правим оценка от гледна точка на това, как се решават социалните проблеми на България. Второ. Каква е връзката на бюджета с българската икономика? Трето. Как се решават социалните проблеми от гледна точка на разпределение на богатството и в сравнение с европейските показатели? Уважаеми колеги, първо, увеличението на плащанията по отделните социални програми, които бяха изтъкнати от колегата министър, те са така в номинално изражение. Миналата година, ако инфлацията е 15% и тази година е още 7, 8%, не е ли обезценяването или намалението на покупателната способност на всички групи от българското население с 23, 24%. 10- или 12-процентната компенсация, първо, на пенсиите по швейцарското правило, което е въведено още от Тройната коалиция, означава, че покупателната способност на пенсиите след това увеличение е твърде назад с 12, 15%, а за служителите в държавната администрация, които не са получили увеличение миналата година, сегашното увеличение от 10% само ще компенсира частично инфлацията от миналата и тази година с натрупване. Така че няма как да се радваме от това, че този социален пакет частично компенсира инфлацията, но той фактически води до намаляване на покупателната способност на българските граждани от повечето социални групи. Второ. От тази гледна точка ние предлагаме социален пакет от около 800 млн. лв., който може да има различни източници. Първо, трябва да се подобри събираемостта на данъците, но най-важното беше казано и от други колеги, и Вие колега Министър, знаете, че няма как даже и тези намалени с 2 милиарда капиталови разходи да бъдат реализирани през тази година. Така че има резерви и вместо да се отчитат излишни, надути, безсмислени бюджетни излишъци по това перо, да се стимулира потребителското търсене, да се стимулира българската икономика и да се защитят в по-голяма степен българските граждани. Освен това няма как да не споделим, че както в този бюджет за втората половина на 2023 г., така и в прогнозите и намеренията на правителството за следващите бюджети се вижда, че нямаме никаква програма за капиталови разходи. Министерството на финансите изглежда изпълнява някаква пасивна роля – чака да види какво отделните министерства ще предложат, какво ще предложи частният бизнес за публично-частни разходи. Българската държава няма система все още от национални приоритети, няма ясна визия за капиталови разходи. Недопустимо е, колега Министър. Примерно Вие казвате: върнати са пари, не са усвоени от образованието. Не се дават пари без липса на програми. Как така ще бъдат заявени капиталови разходи, които не са реализирани? Те не са реализирани, тъй като не е имало програми. Даването на пари просто на отделни министерства или на дейности без конкретни програми е абсолютна грешка. Освен това не сме съгласни да поставяте някакви извънредни, както ние ги наричаме, магически числа като ориентири за бюджета на Република България. Какво от това, че ще гоните Вие минус 3% бюджетен дефицит заради еврозоната? Не може еврозоната да бъде цел на развитието на България в следващите една, две, три години, при положение че никой не дава гаранции дали ще бъдем приети в еврозоната, и второ, това, което се изтъква като бюджетен дефицит, въобще не е така в еврозоната. Ама вижте сега. Колко пъти трябва да се обяснява какви са бюджетните дефицити в еврозоната? Франция – минус 4,7; Испания – минус 4,8; Италия миналата година – 8%; Белгия – 3,9. Има две страни, които не са от еврозоната, между другото. Дания има плюс 3,3 и Швеция има плюс 0,7, единствената страна с балансиран бюджет е Нидерландия. 90 на сто от страните на еврозоната гонят дефицити ,значително по-големи. Как така страни, които са затъвали в дефицити 6, 8, 9%, ще имат претенции към България да поддържа дефицит под 3%, при положение че има редица африкански страни и други, които поддържат положителни бюджетни дефицити, и това нищо не означава? Нищо не означава и въпросът с държавните дългове, тъй като тук колеги казаха как ще достигнел 60 милиарда дългът. По-добре да имаме икономически растеж без увеличение на дълга, само че това в икономиката не е възможно, тъй като делът на дълга в брутния вътрешен продукт на развитите страни от еврозоната е 92%, на Европейския съюз е 82%, а ние след три години евентуално ще направим 28 и нещо – малко под 30%. Пак казвам, няма лошо дългът да бъде нисък, само че няма нито една развита страна в еврозоната, която да е с рекордно ниски бюджетни дефицити, с рекордно ниски дългове и да има висок стандарт на живот и висока динамика на развитие. Такава страна не е имало и не може да има. Освен това прави впечатление, че в прогнозите, които прави Министерството на финансите за следващите години, а нека сега да заложим контурите на разработката на българския бюджет, се казва, че няма да се променя данъчният модел на България, няма да се променят основните параметри на бюджета. Ами, уважаеми колеги, тук възниква въпрос. Ето въпросът сега с пенсионното осигуряване – ние сме достигнали пределни величини. При тези вноски за социално осигуряване, замразени на 3400 лв. независимо от дохода, не виждате ли, че всяка година трябва да превеждаме все повече пари от бюджета, за да балансираме пенсионната система. Не е ли ясно, че при този нисък икономически растеж и тази инфлация ние сме достигнали пределна точка, когато евентуално догодина няма да можем да вържем двата края, без да променим това? Да увеличим социалните вноски, да гарантираме на хората по-високи пенсии в бъдеще, да освободим средства от бюджета, които да бъдат трансферирани към други социални и икономически програми. Вторият аргумент, който беше използван от нашите опоненти по отношение на данъчния модел, задължително запазване на плоския данък, при положение че Европейският съюз иска промяна в корпоративния данък на 15% от догодина, и второ, ние трябва да направим избор. И тук нашият призив е и към колегите от десницата, които настояват данъчният модел да не се променя, да остане като в Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Монголия, където е плосък данъкът, и да не е като във Франция, Испания, Италия и всички развити страни и бившите социалистически страни, където той е построен на друга основа, така че БСП няма да подкрепи този бюджет, той има сбъркана философия, той не отговаря на европейските стандарти. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ако може да удължите времето. Уважаеми господин Гечев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Господин Гечев, не засегнахте един изключително важен въпрос. Това е мярката, която се предвижда в бюджета с цел изсветляване на икономиката, за фирмите над 50 човека заплащането да е по банков път. От една страна, добре, само че, колеги, нека да видим каква е печалбата на банките. За миналата година тя е над 2 милиарда ръст – 47%, при положение че имаше война, икономическа криза и недостиг на горива. За първото тримесечие печалбите на банките са 784 млн. лв., до май месец печалбата е милиард и 300, като 700 млн. лв., уважаеми колеги, е само от такси. Тоест какви мерки ще предприеме правителството и какво трябва да се регулира, защото хубаво изсветляваме икономиката, но ние директно наливаме пари в банковата система и най-вече в банките, които печелят на гърба на българските граждани с едни изключително високи и непоносими такси. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Господин Гечев, слушам внимателно изказването Ви и в известна степен съм притеснен, защото са налице емпирични доказателства, че е нездравословно за хладилника на българския гражданин Вие да говорите за бюджет и финанси, и мога да Ви напомня конкретно историческия период. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Заедно с това, както всички знаем, бюджетът е общественият договор. В него се залагат дадените обещания и огромният проблем на опозицията от БСП е именно това, че това е бюджет на изпълнените обещания, това е бюджет на пенсиите, които растат (шум и реплики от „БСП за България“), това е бюджет на 3% дефицит, това е бюджет без увеличаване на данъчната тежест с изключение на газа поради факта, че пазарът се е успокоил. В този смисъл, колеги, е разумно в рамките на този дебат да бъдем конструктивни, защото това е най-важният закон, който гласува Народното събрание. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, от изказването Ви не стана ясна причината, поради която няма да подкрепите бюджета, защото Вие започнахте, като изнесохте една фалшива информация, че еврозоната е в рецесия. Вие като преподавател и по икономика, и по финанси много добре знаете, че една икономика е в рецесия, когато поне две тримесечия последователно е с отрицателни параметри, а както и Вие сам казахте, това се е случило само в едно тримесечие, така че твърдението, че еврозоната е в рецесия, е неточна информация най-малкото. След което завършихте Вашето изказване, като казахте, че няма да подкрепите бюджета, защото той не отговаря на условията на европейски бюджет. Добре, или нещо не Ви слушах правилно, или не мога да разбера. Вие казвате, че еврозоната е в рецесия и изброихте куп причини, поради които участието в еврозоната няма да носи ползи и има, да кажа, лоши последствия за България, след което казвате, че няма да подкрепите бюджета, защото той не отговаря на условията на еврозоната. Може ли да поясните в дупликата си – искате да го подкрепите, не искате и каква е истинската причина? Благодаря.

Госпожо Председател, колеги! Не знам как да отговоря на странни въпроси, тъй като информацията за състоянието на еврозоната я има във всички медии, и да се оспорва това, че еврозоната е в рецесия, след като самата Еврокомисия, Европейската централна банка и няколко десетки аналитични институции са публикували, че две поредни тримесечия, което сте го учили в бакалавър първи курс (смях), като има отрицателен растеж, е в рецесия. А ако не сте го учили, се върнете, наесен има поправителен изпит. (Смях. Ръкопляскания от „БСП за България“.) Второ, по отношение на касовите апарати. Да, това ще бъде проблем за правителството, дали то може съвместно с търговските банки, тъй като Българската банка за развитие е държавна, тя обаче не работи с граждани, няма как да осигури такива апарати и ще настане хаос в цяла България, колега Стойнев, когато хората по села, паланки и други не могат да си изтеглят пенсията, не могат да си купят мляко и хляб. Това ще бъде абсолютно недопустимо, така че българската държава не е осигурила условие за такива касови апарати. Хубаво е да се говори за осветляване на икономиката. Към момента в България сивата икономика според Световната банка е към 28% и ние сме на нивото на Узбекистан, Лаос – 27,2, Ботсвана – 26,7, и Виетнам е 20,5, така че сме много зле със сивата икономика и ако ще прескочим 10% с касовите апарати, няма да стане. Така както няма да стане и с този бюджет, да поясня. Едно е еврозоната, друго е философията на бюджета. Двете неща нямат никакво противоречие. Казах, че Швеция и Дания, които не са и не искат да са в еврозоната, имат по-висок жизнен стандарт с брутен вътрешен продукт на човек от населението, по-добри бюджетни баланси последните 30 години, по-добър икономически растеж и по висока конкурентоспособност, и някой ще трябва да го обясни. Аз мога да го обясня, но това става в УНСС, не тук, така че приятен ден! (Смях. Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, бюджетът е инструмент за обезпечаване на всички държавни и общински функции. Бюджетната политика има няколко цели. Първата цел е социалната. Това е преразпределението, социалните пакети, за които говори господин Гечев. Тя общо взето е по-лесна за реализиране – вземаш от едни и даваш на други, увеличаваш социалните плащания и увеличаваш пенсиите. Втората функция е стабилизационната – да осигури устойчивост, стабилност на публичните финанси. Постига се с преследването на по-нисък дефицит и няколко други инструмента. Колежката Теменужка Петкова и ние, колегите от парламентарната група, казахме, че подкрепяме бюджета по отношение постигането му на тази цел и целта еврозона. Третата функция е да осигури основните публични дейности, четвъртата да насърчи развитието. Нашите критики са основно по отношение на третата и четвъртата функция. Да насърчи развитието означава един бюджет да увеличи разходите за развитие, да увеличи разходите, които са с най-висока обществена възвръщаемост, разходите, които увеличават базата – икономическата и данъчната база за правенето на повече социални политики в бъдеще, разходите, които индуцират растеж, разходите, които са с най-висока обществена възвръщаемост. И добрата фискална политика е тази, която отвоюва фискално пространство за тези разходи, от една страна, да прави социална политика, от друга страна, отвоюва фискално пространство за тези разходи. За съжаление, този проектобюджет, който ни се представя, който е в много голяма степен проекция на проектобюджетите, които прави Асен Василев предходните две години, е с влошена структура на разходите от гледна точка на развитието. Средно разходите ще бъдат с по-ниска обществена възвръщаемост. Средно разходите за развитие ще бъдат по-малко като процент от брутния продукт. Общо взето, за да обезпечим популистките политики от последните години, сега ще трябва да пестим от разходи за развитие. Това на нас ни беше ясно още отпреди година и половина, предупреждавахме неведнъж и днес виждаме отражението като в огледало в този бюджет. По-малко са разходите за образование, по-малко са капиталовите разходи като процент от брутния вътрешен продукт, по-малко са въобще разходите, свързани със секторите, които са за духовно и социално развитие, така и за наука. Падат разходите за наука като процент от брутния вътрешен продукт, падат разходите за култура като процент от брутния вътрешен продукт, падат разходите и за масов спорт като процент от брутния вътрешен продукт. Това са обикновено секторите, които няма кой да ги защитава, ако няма и осъзнатост във финансовия министър, най-лесно се пести от тях. Бюджетната история го показва назад във времето, че когато трябва да се балансира бюджетът, най-лесно се балансира за сметка на разходите, свързани с духовното и социалното развитие. Това се случва и днес. По отношение на разходите за образование – падат, както беше казано, от 4,5 на 4,1% от брутния вътрешен продукт, въпреки че ще чуете от министъра на финансите и от други, пригласящи го народни представители, че те се увеличават. Да, те се увеличават номинално, но за две години се увеличават номинално с 18%, а брутният вътрешен продукт – с 31%, оттам идва намалението на съотношението с 10%. Какво означава, че падат реално? Какво има в тези 4,1%? Компенсирани са разходите за възнаграждения. Казвам компенсирани за инфлацията, но не растат реално, както растяха в периода 2017 – 2021 г., когато за четири години нараснаха със 100% номинално и 91% реално, защото кумулативната инфлация беше 9%, а сега единствено и само компенсират инфлацията. Оттам нататък разходите за дейности в системата на образованието и науката, разходите за издръжка, разходите за национални програми, разходите за материална база, разходите за приобщаващо образование реално са намалени, защото с едни и същи средства ще могат да се реализират по-малко неща и да се обезпечат. По този начин бюджетът чрез инфлационния данък преразпределя от разходи с по-висока обществена възвръщаемост към разходи с по-ниска обществена възвръщаемост. Системите са обложени инфлационно, но са компенсирани частично и това е философията на бюджета. Още миналата година казахме, че финансовият министър Асен Василев обича инфлацията и инфлационния данък, защото тя му осигурява възможност да покрие тези дефицити, които са в бюджета. Големият дефицит в този бюджет е в разходите и в приходите от данък добавена стойност. Още миналата година, за първите седем месеца, когато имахме редовно правителство на четворната коалиция, може да видите драстично намаление в събираемостта на ДДС от сделки в страната нето. При 18% номинален ръст на потреблението ние имаме отрицателен ръст на приходите. Това продължава и тази година. Ако го екстраполираме на годишна база, това означава близо 2% по-малко събираемост на приходите от ДДС. Имаме половин процент от БВП, които са намалени и нулеви данъчни ставки, вадим ги тях – общо взето ефектът върху бюджета, който ние изчисляваме от намалената събираемост, е около 2 млрд. и 400 млн. лв., като претендирам, че има известна условност със сметките и може да не съм точен. Това е най-големият проблем и най-големият дефицит в това. Казано с други думи, приходните ни администрации работят по-зле, отколкото преди две години. Ако видите преди две години, данъчно-осигурителните приходи бяха 30,5% от брутния вътрешен продукт, сега са 28,5% от брутния вътрешен продукт – 2% от БВП по-малко. 2% от БВП по-малко са 3,6 милиарда по-малко, 3,6 милиарда по-малко ще събере държавата и пак отчитам ефекта на намалените нулеви ставки. Един милиард, махаме го този един милиард и остава, че 1,6 милиарда по-малко днес събират приходните администрации и тук е големият провал на Министерството на финансите. Като добавим, че дофинансираме пенсионната система с 10 милиарда, 12 милиарда ни липсват, с които можем да обезпечим секторите, които изброих, с които можем да направим и социални политики допълнителни, извън пенсиите. Казано с други думи, или по-точно в обобщение, философията на политиката, на бюджетната политика през последните две години беше да правим политика за сметка на бъдещето, защото, когато пестим от разходи за развитие, го правим за сметка на бъдещето. Когато заемаме повече и плащаме повече погашения и лихви, го правим за сметка на бъдещето. Когато източваме енергетиката, обезкървяваме енергетиката и подкопаваме възможността да се прави енергиен преход, също го правим за сметка на бъдещето. Тоест лъжем едни хора, които гласуват, че им даваме повече, за сметка на едни хора, които не гласуват. Това е философията на бюджетната политика от последните две години и за съжаление, тази политика ще доведе до по-нисък потенциален растеж на брутния вътрешен продукт, ще доведе до по-малко дейности в сферата на образованието. Не е вярно, господин Василев, че системата на образованието няма инвестиционен капацитет. Дайте нормативно основание за повече капиталови програми и след две години ще имате повече заявки за капиталови разходи, както Вие ги наричате. Ако днес направите една програма 2400 училища да могат да си направят спортни площадки, игрища – нещо, което е от най-ефективните неща, аз се обзалагам с Вас, че поне 1700 ще кандидатстват до края на тази година. Поне 1700 ще кандидатстват, което означава, че следващите три-четири години ще можем да обновим на 1700 училища спортните площадки, дворовете и така нататък. Тоест бъдещите разходи зависят от това колко право на разходни ангажименти им давате днес, колко възможности сте им дали, какъв таван сте им дали. Все пак бюджетът е таван – той е право, а не задължение на разходите. Не се оправдавайте със секторните министри. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Вълчев, бих искал да репликирам леката фактологическа неточност, която споменахте, а именно, че в бюджета за 2023 г. разходите за образование са по-малко от миналата година. Господин Вълчев, моля да обърнете внимание, че разходът за образование и наука в бюджета за 2023 г. е абсолютно рекорден – 4,5% от брутния вътрешен продукт на страната. За първи път държавата отделя такъв огромен ресурс за образование и наука. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Ръстът спрямо актуалните разходи за образование за миналата година е милиард и половина, при условие че… Вие споменахте периода 2017 – 2021 г. – средният ръст за този период знаете ли, господин Вълчев, колко е? Само 500 милиона, или казано – три години управление от 2017 до 2021 г., ръстът е точно толкова, колкото е сега, заложени в бюджета за 2023 г. Тук говорим не просто за най-висок процент от брутния вътрешен продукт за страната за последните 10 – 15 години, но тук трябва да отчетем, че говорим за изцяло нови нива на самия брутен вътрешен продукт. Малко конкретика в стойности. Заделените средства за образование и наука са над 8,2 млрд. лв. За сравнение 2017 г. – знаете защо споменавам тази година, разходите за образование и наука са били едва 3,7 милиарда, или казано, за периода, който Вие споменавате, има над два пъти увеличение на разходите за образование и наука. Ако това го наричате, че няма пари, не знам кое за Вас е да има пари. Още нещо ще адресирам. Средствата за стипендии – едно от ключовите неща, които следим в държавата. Отново рекордни средства – 32% повече пари отделени за стипендии, или 40 млн. лв. над бюджета за 2022 г. Тук искам много ясно да подчертая – отново за периода, който Вие споменахте – 2017 – 2021 г., че има години с отрицателен ръст на стипендиите, господин Вълчев. Средствата за храна, училища, детски градини и ясли – отново рекордни средства – 37% повече спрямо 2022 г. Ръстът драстично подминава инфлацията сборно за последните две години, за да може да осигурим не просто необходимите средства, които и преди е имало като номинал за изхранване на децата ни, а за да можем да повишим качеството на храната в детските градини, яслите и училищата – 44 млн. лв. допълнително заделени средства. Господин Вълчев, на финала на моята реплика – ние отделихме ужасно много време двамата, присъствахме на много срещи в Министерството на финансите, гледахме стойности, коментирахме. Аз наистина не разбирам защо след толкова много обяснения, реални факти, потвърждения от къде ли не, че предвидените разходи за образование и наука са абсолютно рекордни. Милиард и половина повече номинално спрямо актуалните за миналата година! Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Вълчев! Днес отново разглеждаме бюджета на Република България за 2023 г. Знаем, че това е много важен закон за всички сфери в нашата страна и най-вече за стопанския живот. Винаги правим така, че българските граждани, които живеят извън страната, остават ощетени от тази политика, която правим, въз основа на бюджета. Това е една болезнена тема, защото тези общности полагат големи усилия за запазване на българската идентичност, за възпитанието на младото поколение, което трябва да помни историята и нашата култура. Затова ние от ДПС обръщаме специално внимание на социалната сфера и особено на сферата на образованието и развитието на училищната инфраструктура. Също така обръщаме и сериозно внимание на системата на Министерството на вътрешните работи. През 2021 г. правителството на Република България излезе с инициатива за финансиране на социални проекти в район Тараклия, Република Молдова, на обща стойност 716 хил. евро. Районният съвет в кратък срок предоставя на българската страна два идейни проекта, за които вече имаше разработена проектно-сметна документация. Първият проект беше „Строителство на хранителен блок и столова за лицея в град Тараклия“. Между другото, този стол се посещава от над 450 български деца. Вторият проект беше за реконструкция на съществуващата гимназия в Тараклия, с изграждане на галерия и спортна зала. И в тази гимназия учат около 280 български деца. Кореспонденцията се водеше на ниво на Министерството на външните работи на Република България и на Република Молдова с цел разработка на споразумение, което би позволило финансиране на идейните проекти. Цялата информация беше предоставена на Комисията по бюджет и финанси в Четиридесет и осмото народно събрание по време на приемането на бюджета, но нередовното правителство в Молдова и изборите в България не дадоха възможност проектите да бъдат осъществени. В тази връзка Ви молим за съдействие по въпроса за финансиране на двата социални проекта в район Тараклия на обща стойност 716 хил. евро, да бъдат решени с бюджета за 2023 г. Тук подчертавам, че става въпрос за един район – район Тараклия в Република Молдова, но българското правителство трябва да изгради една по-дългосрочна стратегия за българските общности извън нашата страна, защото те са доста много. Ние от „Движение за права и свободи“ смятаме, че не се отнасяме достатъчно сериозно по тази тема и затова българските граждани, които живеят извън страната, извън нашата мила родина България, остават малко на заден план и ние сме длъжни през 2023 г. да обърнем сериозно внимание на това. Благодаря Ви – бъдете живи и здрави!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз искам само да допълня господин Сабрутев с едно нещо, което ние двамата с него направихме в средата на месец януари тази година – както виждате, съвсем прясна е информацията. Бяхме събрали данни за събираемостта на ДДС по месеци през миналата година. Трябва да кажем, че съгласно правителствената прогноза за ДДС до месец август – Вие си спомняте, че на 2 август дойде служебното правителство, събираемостта вървеше по един начин. От август месец до края на годината събираемостта тръгна по съвсем различен начин. Господин Вълчев може би като цяло е прав, но нека все пак да гледаме отговорността на тези, които актуално в момента са управлявали страната и разбира се, и сега Вие видяхте, че тази година ние също тръгнахме с лоша събираемост, но вече един месец от новото правителство имаме съвсем различни цифри. Когато говорим тези неща, защото ние с господин Вълчев и вчера, когато се срещнахме, пак се водеше подобен разговор. Нека да бъдем абсолютно перфектни, за да изкристализира истината. Благодаря.

Господин Сабрутев, благодаря за репликата. Казахте, че не разбирате след толкова много обяснения. Аз също не разбирам – признавам си – след толкова много разговори, които водихме. Всъщност разбирам Ви – правите сравнения между номинални стойности. Кога бяха най-високи заплатите? Хиляда деветстотин деветдесет и шеста година – тогава имаше най-високи номинални стойности. Тоест, ако напомпаме още инфлацията, можем и още по-високи рекорди да отчетем – олимпийски рекорди. Непрофесионално е да сравнявате номинални стойности, затова се сравняват реални стойности и реалните стойности са факт, но не са тези, които Вие посочихте. Разходите за образование и наука в проектобюджета за 2021 г. са общо 5%, а сега са 4,5%. Науката в този проектобюджет спада от 0,45 на 0,42 – говоря по план. Също толкова непрофесионално е да се сравнява план с отчет. Видях същата справка, която Вие вероятно цитирате, изготвена от Министерството на финансите. Тази справка е точна дотолкова, доколкото разходите по отчет винаги са между 0,2 и 0,3% по-ниски от брутния вътрешния продукт, колкото разходите по план. Но точно от същата справка, която господин Василев представи, се вижда как от 2016 г. до 2021 г. разходите за образование растат. И 2021 г., когато идва господин Василев като финансов министър, започват да падат. Това е, защото се увеличаваха и по план. Ако намаляват по план, още повече ще намалеят по план. Аз съм готов да се обзаложа, че разходите по отчет тази година ще бъдат под 3,9% от брутния вътрешен продукт и господин Василев също го знае това нещо. Когато разходите се увеличават като процент от брутния вътрешен продукт, се правят нови политики и в периода 2016 – 2021 г. постоянно имаше нови политики, които добавяха към съществуващия набор от политики. Имаше реални увеличения, а сега няма реално увеличение, сега има реално намаление. За стипендиите, които засегнахте. Номиналното увеличение за целогодишното прилагане на миналогодишните увеличения, които ние с колегите направихме в актуализацията и които сега трябва да се обезпечат за 12 месеца, но индивидуалните размери на стипендиите няма да се увеличат. Няма да се увеличи и компенсацията за храненето на едно дете. Увеличават се целогодишно разходите заради целогодишното прилагане на миналогодишната мярка. Казано с други думи – учителите ще трябва да научат децата да ядат по-малко, защото ние им забранихме на общините за събират такси, за да може някой да ходи да се хвали предизборно, че е премахнал таксите, но сега няма да ги компенсираме, защото не ни излиза сметката и това е, за съжаление, жестоката истина, която е заложена в този бюджет. По отношение на господин Даскалов. Господин Даскалов, гледам месечния бюлетин на Министерството на финансите към 31 юли 2022 г. Това съвпада с периода на управление, доколкото си спомням, правителството на така наречената четворна коалиция, мисля, че беше до началото на август и там на шеста страница най-отдолу може да видите колко е изменението на приходите от ДДС и от сделки в страната нето. То е отрицателно въпреки високата инфлация и номинален ръст на потреблението, което говори за драстично паднала събираемост още миналата година, за първите седем месеца, когато финансов министър беше господин Асен Василев. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както стана ясно, няма да подкрепим този бюджет, защото това е илюзорен бюджет, бюджет на сериозни илюзии – не знам дали е писан от илюзионист. Той е нереалистичен и е направен на онзи принцип, който е – искаме да похарчим едни пари… (Шум и реплики.) Госпожо Председател, тук се водят някакви паралелни дебати.

Благодаря Ви, колеги. Искаме да похарчим едни пари, дайте сега да видим как да ги скалъпим, така че да ни излезе сметката. И могат да се дадат много примери. Страшно много, но нашата парламентарна група нямаме толкова много време, може би за Ваше щастие, господин Василев, и ще гледам повече върху сериозните проблеми в приходната част, като ще Ви помоля, ако бъдете така добър, и да отговорите на някои от въпросите. Заложени са 1,7 млрд. повече приходи от ДДС. Ако, по памет ги цитирам, 15,3 млрд., тази година 17 млрд. – 1,7 млрд. повече. Аз поисках от Вас едни данни, Вие сте ми пратили ксерокопие на това, което съм чел вече в приложението – по линия на въпросите, които имаме право, така че не мога да екстраполирам, но като гледам, малко над 7 млрд. са приходите от ДДС към първи месец на тази година. Ако правилно Ви разбирам, Вие очаквате 12% ръст на ДДС в България. И веднага моят въпрос към Вас е да го обясните на уважаемите народни представители – откъде идва този оптимизъм у Вас? При намаляваща инфлация, при стагниращ пазар от гледна точка на обем, а не толкова на развитие на икономиката, такова потребление няма, просто няма такъв пазар. Инфлацията си се укротява и съответно ще Ви намалеят и приходите в хазната – това е логично. Откъде обаче у Вас този оптимизъм? Затова аз казвам – за мен тези 1,7 млрд. лв., това е една илюзия. Вие сте си ги сложили, защото просто Ви се иска нещо да похарчите после. Втората илюзия, която намирам в този бюджет. Тези 3 – 4 неща са най-обезпокояващите в този бюджет. Хайде на второ четене можем да спорим за едно или друго, но по приходната част разумният главен счетоводител, разумният финансов министър, те гледат основно върху приходите. Разходите можем малко или много да ги затегнем или да ги отпуснем, но при приходите. Заложили сте 1,5 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. И тук аз имам три въпроса към Вас. Те са повече, обаче свел съм ги до три. За да получим тези средства, ние трябва да си изпълним онези тежки условия, за които нямаме никаква готовност в момента, нито имаме желание от страна на управляващата некоалиция, да я наречем. Например до края на септември гражданите трябва да излязат на свободния пазар на електрически ток, ако искаме да изпълним тези условия. (Реплика от министър Асен Василев: „Това не е вярно!“) Излезте и го обяснете, аз затова Ви задавам въпроса. Как ще излезем на либерализирания пазар на домакинствата, като това е едно от условията, като ще трябва да плащат и двойно по-висок ток? Второ, трябва да заместим производството на въглищните ни централи с друго – зелени производствени мощности – и това при наличие на Решение на Народното събрание, че няма да затваряме въглищните си централи. Като как ще стане това нещо? Ето и на този въпрос да отговорите. И пак до края на септември трябва да направим и редица капиталови инвестиции в транспорта, за които – поне доколкото аз проверих в системата на обществените поръчки – всички, без една, са в обжалване. Не мога да си представя как за три месеца те ще излязат, а и да се извършат самите инвестиции, което също е изискване по Плана за възстановяване и устойчивост. Единствената пък необжалвана министърът реши да я отмени. Според този бюджет ще се съберат 1,5 млрд. от дивиденти, което пък е противозаконно, както стана ясно. Така че в приходната част имате около 4,5 млрд., които никога няма да постъпят в хазната, и това прави целия бюджет една фантасмагория, която ние няма как да подкрепим. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Моята реплика е изключително кратка и ще е фокусирана върху едно конкретно нещо и това е за енергетиката. Съжалявам, че господин Караджов не беше част от Четиридесет и осмото народно събрание, но тогава гласувахме решение тук да отложим либерализацията на битовите потребители до 2025 г. Няма как с бюджета за 2023 г. да се въведе нещо, което Народното събрание е забранило да се случи до 2025 г. А относно историята за БЕХ. Не бих искал да губя времето на Народното събрание, защото това нещо се дъвче вече от много време, но ще се опитам в рамките на две-три изречения да Ви дам как изглежда цялата картина. БЕХ в момента има над 2,4 млрд. лв. наличност по сметките. Всякаква манипулативна информация за вземането на дивидента от това дружество е лъжа. Това е просто лъжа! Откъде идва неразбирането. Неразбирането идва от това, че БЕХ в една календарна година извади два финансови отчета. В единия обяви печалба от 1,5 млрд. лв., а малко след това се поправи и печалбата спадна на 700 млн. лв. Оказа се, че БЕХ провизира един огромен заем към „Булгаргаз“, който е отдал само няколко месеца преди това. Или още казано, ако Вие сте управленец на едно частно дружество и дадете на дъщерната си компания заем от 700 млн. и няколко месеца след това кажете на собствениците на тази компания, че Вие няма да съберете тези пари, Вие може да си представите какво дело ще тръгне срещу Вас. Тук става на въпрос за укриване на приходи. Точка! Спрете да мелите едно и също! Картината е изключително ясна. Още нещо – важен детайл. Няма как БЕХ да провизира 700 млн. лв., при условие че „Булгаргаз“ не провизира същата сума от другата страна към своя длъжник „Топлофикация София“. „Булгаргаз“ не се възползва от това, което ние като народни представители гласувахме в Четиридесет и седмото народно събрание с държавния бюджет, а именно да им отпуснем държавна гаранция за заема. Как Вие дългогодишен заем ще го провизирате в рамките на само една година? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пак не мога да разбера – аз ли криво Ви говоря, Вие ли криво ме разбирате, но хайде да започнем със свободния пазар на тока. Нямам твърдение от тази трибуна, в което казвам, че няма такова решение на Народното събрание. Напротив. Въпросът ми е – как едно от условията, което е записано като условие за втория транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, как ще дойде този транш, като това условие няма да се изпълни? И как се залагат тези милиард и половина? Второто нещо – за БЕХ. Някъде да сте ме чули, че ще се фалира дружеството? Аз такова нещо – вземете стенограмата или, как да кажа – слушайте ме малко по-внимателно, но аз такова нещо не съм казвал, не мога и да кажа. Казвам, че е закононарушение. И е закононарушение, защото този отчет е вече одитиран съгласно Търговския закон, тоест спазен е законът. И изведнъж се оказва, че на финансовия министър този отчет не му е изгоден и казва – оставете закона. Какво ни пречи на нас закона? На нас Конституцията не ни пречи, та законът ще ни пречи! Минаваме, нарушаваме закона, карам одиторите да си сменят наново заверките – и това какво е. Докога ще се гази законът само защото на един министър му е хрумнало да си попълни илюзорните милиард и половина, които няма как да събере?! Ето това казах и затова е моята дуплика, за да разберете, че трябва много по-внимателно да следите и да гледате нещата, а не просто тук да си измисляте неща, които съм казал. Благодаря Ви.

Господин Караджов, нямах намерение да вземам отношение, но тъй като е хубаво лъжите от тази трибуна да бъдат осветлявани, нека да Ви отговоря и на трите въпроса. Първо, как ще съберем 1,7 милиарда повече от ДДС? Предвиденият ръст на нетното потребление в страната е 13%, предвиденият ръст на ДДС спрямо събраното миналата година също е 13%. Всъщност малко по-малко е, тъй като има част от намалените ставки, които ще работят на целогодишна база тази година, така че мисля, че е 12,5%. Искам само да напомня, че първият бюджет – актуализация, която правих 2021 г., ние преизпълнихме приходите. В бюджета и след това в актуализацията миналата година ние бяхме заложили приходи, тук Народното събрание ги завиши със 750 милиона и те пак бяха изпълнени. Тази година Ви гарантирам, че приходите от ДДС също ще бъдат изпълнени и може да си говорим в края на годината дали са изпълнени, или не са изпълнени данъчните приходи. Така че там илюзия няма, има просто работа на НАП и „Митници“, които си я вършат. Това, между другото, се видя и в последния месец. Знаете, че заварихме бюджета на дефицит в края на май на минус 1 млрд. и 200 млн. лв., в края на юни вече сме на излишък от 200 милиона. Тоест за един месец се наваксаха 1 млрд. и 400 млн. лв., основно защото нямаше добро отчитане или прогнозиране на това колко корпоративен данък ще бъде внесен от високите печалби, които всички компании в България направиха миналата година. Сега отиваме относно втория Ви въпрос, свързан с Плана за възстановяване и устойчивост. Това, което парламентът трябва да приеме, свързано с Плана за възстановяване и устойчивост, което касае част „Енергетика“, е един доклад на Комисията за енергиен преход – доклад! – и промени в Закона за енергетиката, които, доколкото знам, Министерството на енергетиката в момента пуска на обществено обсъждане. Нито трябва да се приеме либерализация на пазара за потребители, която да влезе от септември месец – ако четете внимателно Плана, ще видите много внимателно, че там е написано кога влиза тази либерализация и тя е в края на 2025 г., а не сега. Нито трябва да бъде направено каквото и да е действие, свързано с работата на Маришкия басейн, което подлежи на предоговаряне. Така че проблеми от това естество няма, освен ако Вие смятате, че Народното събрание няма да успее да си организира работата и да приеме тези закони. Но реални проблеми с това какво тези закони съдържат няма. И последното нещо, което казахте, за дивидента на БЕХ. Имаме писмо и кореспонденция с министъра на енергетиката, което ясно показва, че БЕХ ще бъде в състояние да внесе дивидента в този размер по законосъобразен начин. Ако Ви интересува начина, мога да Ви отговоря – има 6-месечен отчет, също одитиран, където те много внимателно ще разгледат какви обезценки са направили, дали и защо са ползвали държавната гаранция, или не са я ползвали, и ако не са я ползвали, дали могат да я ползват, така че да не правят обезценка на собствените си вземания. Толкова за приходната част, за разходната – на второ четене.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже се използва думата лъжа, бих искал да обърна внимание на финансовия министър следното нещо. По отношение свободния пазар на тока, не е просто един доклад, който е трябвало да се вземе от Енергийния регулатор, а са си съвсем конкретни стъпки по либерализиране на пазара на електроенергия. Ако Вие не ги извършите тези стъпки, пари няма да дойдат във втори транш. Ще трябва, за съжаление, да прочетете по-внимателно какво е написано там и това нещо ще го оставим на второ четене на една отделна дискусия. По отношение на следващия параметър – ръста на ДДС от 13%, Вие казвате – доказателството за това, че ще се съберат с 13% повече ДДС, е това, че аз Ви го казвам и съм го заложил в бюджета. Нали аз това казвам, господин Василев! Грешка е това при този снижаващ пазар. Давате ми пример със себе си от миналата година. Миналата година сте направили прогнозата и тя се е случила, значи и тази година ще се случи. Ами не е вярно! Миналата година имаше коренно различна инфлация и някои прогнози бяха наистина много лесно да се случат. Тази година имате обратен наклон. Няма да се случи и ще си говорим наистина накрая на годината. Но е много важно днес кой каква позиция е заел, защото съвсем лесно ще се изнижат шест месеца и ще получите своите доказателства. И по отношение на БЕХ, аз не казвам, че Вие нямате кореспонденция с енергийния министър. То Вашият метод на работа е такъв: Вие сте премиерът в сянка, Вие командвате всички останали министри. Ние това го знаем много добре. Това, че Вие двамата сте си се разбрали да нарушите Търговския закон, по никакъв начин не прави това нещо достойна постъпка. Напротив, закононарушение, което ще си получи според мен и съдебното решение. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Бих искала да стартирам с припомняне на това как се стигна до момента, в който днес приемаме държавния бюджет за тази година по средата на годината. Служебният кабинет закъсня с шест месеца да внесе бюджета и вместо октомври го входира в края на април. Внесе бюджета с изкуствено раздути разходи, с над 10 милиарда капиталова програма. Показа позицията на президента и на служебния кабинет за нежелание за влизане в еврозоната чрез дефицита. Не си събра приходите както трябва през първото почти 6-месечие и ощети бюджета и възможностите за политики. Тук се връщам в настоящия момент и към настоящия бюджет. Искам да кажа, въпреки че той се изготвя в средата на годината скорострелно, за две седмици, това е бюджет на нормалността. Бюджет, в който приходите – да, те са амбициозни, но са съвсем постижими с добро политическо управление. Бюджет, в който разходите не са изкуствено раздути, а са базирани на реалната проектна готовност за изпълнение в рамките на тази година. Сега бих искала да маркирам няколко ключови момента, които вече чухме да се спекулира с тях от тази трибуна, свързани с приходната част на предложения бюджет. Приходите по консолидираната фискална програма за 2023 г. са с повече от 10 милиарда спрямо предишната година и с почти 5 милиарда повече спрямо проекта на служебния кабинет. В приходната част на настоящия бюджет, предложен от редовния кабинет, виждаме мерки за подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки. Но освен проблемите, които вече маркирахме добре, свързани с лошото управление на служебния кабинет през изминалите пет месеца, бих искала да отбележа, че наистина има и още един голям проблем, който касае цяла България. Това е сивата икономика. Нашата икономика е подценена не, господин Гечев, с 28%, а с повече от 33% спрямо доклада на Европарламента. Средното за Европейския съюз като част от сивата икономика от общия брутен вътрешен продукт е 17%, тоест два пъти повече за България. Какво означава това? Това означава, че щяхме да имаме над 50 млрд. лв. по-голям брутен вътрешен продукт, ако икономиката ни беше не на тъмно, а на светло. Това означава не 195 милиарда, а 220 милиарда. Европарламентът каза, че сме първенци по умения на икономиката в сянка и това са само за законните дейности, които обаче се извършват неофициално, за да се избегне плащане на данъци или бюрокрация. Какво означава това? Ако се харчи повече, отколкото се печели, тогава очевидно има и друг източник на приходи, който не е деклариран. Кой е факторът, който допринася най-много за това? Това са непреките данъци. Те са с най-голяма тежест в сивата икономика на България. Но нека видим какво губим от тази сива икономика? В макроплан икономиката ни би била с една трета по-голяма, което означава, че би имало повече приходи в бюджета, повече средства за целесъобразни мерки за хората и бизнеса, по-малък дял на дефицита, ефективно разпределение на държавните ресурси. Но какво губи от сивата икономика всеки един човек? Майката, която излиза в майчинство, ще има по-ниско обезщетение за отглеждане на детето си в първата година, тъй като тя не е била осигурявана на цялата сума на възнаграждението си, на цялата заплата. Служителят, който е бил осигуряван на по-ниско възнаграждение, ще получи по-ниска пенсия и дори и сега да не мисли за това, ще дойде момент, в който това ще бъде наложително. Неполучаване на касова бележка не намалява цената на купувача, а дава несправедлива преднина на бизнеса, който не я е издал. И мерките, къде се намираме в момента и как можем да превъзмогнем поне частично, да поставим основите за преодоляване на сивата икономика? Целта на мерките е да се премахне нечестното конкурентно предимство на неплащащите спрямо честните платци. За изпълнение на приоритетните цели се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Ето и няколко примера в тази връзка. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са предвидени две мерки. Първата е подобряване на фискалния контрол чрез предварително задължително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск. Това означава, че ние трябва предварително да информираме за такива стоки, така че да може да има мониторинг и контрол своевременно. На второ място, в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс имаме разпоредителите с бюджет, дружествата с държавно и общинско участие, лечебните заведения, които са търговски дружества, преди да платят на доставчик, задължително да проверяват и да запитат НАП и „Митници“ дали доставчикът има публични задължения, които се администрират от съответните организации. Така, ако някой е длъжник, ще може да погаси задълженията си към държавата, преди да получи своето възнаграждение. Друга мярка за изсветляване на икономиката е свързана със Закона за данъка върху добавената стойност. Тук говорим вече многократно за деклариране на касовите наличности, може би на 3-месечие – следва да се прецизира самият механизъм, сигурна съм, че министърът на финансите ще внесе яснота, за регистрираните по ДДС компании. Знаете, че това са компании над 100 хил. лв. Също така друга мярка е свързана със Закона за корпоративното подоходно облагане. Електронните ваучери освен че вдигат тавана си от 1 млрд. лв. на 1 млрд. и 400 млн. лв. като квота, се предвижда да бъдат изцяло дигитализирани от средата на следващата година и да има временен период за адаптация. Нека да не забравяме и ограничаване на плащанията в брой. Работодателите с над 50 служители, това са средни или големи компании – изключения са малките и микропредприятията, да изплащат заплатите на служителите си по банков път. И да, аз чух опорките на ВЪЗРАЖДАНЕ в тази връзка, но бих искала да отбележа, че това е отново въпрос на тактика, а не на стратегия. Ако нашата стратегическа задача е наистина да изсветлим икономиката, как да го направим, е тактическо действие. Това би означавало преговори с банките и с Асоциацията на банките, така че да може да се помисли за механизъм, по който да се облекчи режимът на такси, свързан със заплащане на възнагражденията. Да не забравяме и останалата намалена ставка за ресторантьорите. Ако те ще се ползват с такъв изключителен режим, смятам, че е редно да се предприемат стъпки наистина за осигуряване на изсветляване на приходите в този бранш. Всички заплати – по банка, и ако не получиш касов бон – не плащаш сметката. Смятам, че това е справедливо. Така всички по веригата имат мотивация да държат приходите си на светло. И накрай бих искала отново в заключение да споделя, че това е бюджет на нормалността, защото едновременно не вдигаме данъците, вървим към Европа и финансова стабилност и все пак запазваме социалните плащания и увеличаваме доходите на лекарите, учителите и пенсионерите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Моето отношение по предложения от Вас бюджет ще бъде разделено на две части. Правя това, защото отношението ми към двете части на бюджета е различно. По отношение на бюджета, който ще регулира стопанския живот на България, като цяло аз ще се отнеса положително, независимо че имаме доста забележки по него, но съм изключително критичен по отношение на бюджета на съдебната власт. Тук ще започна с това, уважаеми господин Министър, че съм съгласен с Вас и споделям Вашето мнение, че съставянето на този бюджет през юли месец не е времето, в което трябва да се прави един бюджет. Разбирам сериозните затруднения, които имате Вие и правителство като цяло при съставяне на бюджета, когато повече от половината година е минала, а и не е само това. Вие встъпихте в длъжност, Вашето правителство бе подкрепено от нас през месец юни и заварвате това, което има в хазната, и с това, с което реално вие може да разполагате, а то очевидно не е много. Не е само това, но ни беше предложен един бюджет, който е с огромен дефицит, който всъщност ни отдалечаваше от двете основни цели, което ни накара да подкрепим правителството, а именно еврозоната и влизането ни в Шенген. Затова аз имам адмирации по отношение на съставения от Вас бюджет, а именно защото считам, че философията, която Вие изразявате в него, е, разбира се, философия на правителството. Тези, които разбират от финанси, знаят, че Законът за публичните финанси дава възможност на изпълнителната власт, било то местна, или централна, да определи какви са рамките на бюджета и тук не може да се сърдим за това дали Вие сте предпочели едно или друго. Пак казвам, това е Ваше право. Казвам го като човек, който няколко години е бил председател на комисия по финанси, макар и на общинско ниво, и знам, че това е право на изпълнителната власт. Отделно от това Вие си поставихте и няколко задачи. Първата задача е да намалим дефицита до 3%, което вече е част от бюджета и е похвално. Това ни отваря вратите както към еврозоната, така и по отношение на Шенген, защото то също дава и гаранция, че нашата държава е стабилна, че тя няма нужда от излишни заеми и я прави една атрактивна държава по съществото си. Отделно от това Вие запазихте всички социални плащания, които трябва да бъдат направени – заплати, пенсии, осигуровки, социални подпомагания и така нататък, което е също част от Вашата философия. Но трябва да кажа, че всъщност има още едно условие, което е негативно и с което би следвало да се съобразите, и сте се съобразили, а това е, че всъщност имаме един изключително нисък ръст на обществения продукт за тази година – 1,8, което не Ви дава възможност да предполагате, че ще има някакви допълнителни постъпления в бюджета, с които Вие бихте могли да разполагате. Това, с което не съм съгласен аз и голяма част от моите колеги – чухте ги тези упреци и по отношение на предварителните срещи, и по отношение на различните комисии, е, че всъщност това, което правите съобразно предложения от Вас бюджет, е за сметка на капиталовите разходи до голяма част. Друга част е 100-процентното изземване на дивидентите на определени търговски дружества, което ги лишава от възможността да реинвестират в своята дейност. Другото, което ми направи впечатление и дълбоко се надявам това да не стане, е желанието Ви да затегнете финансовата дисциплина, което е полезно, разбира се, защото в края на краищата това е задължение на държавата – да не се превърне в един натиск, който би накарал бизнесът да търси пролуки и да мине към сивата икономика и така нататък, тоест молбата ми към Вас и ръководените от Вас данъчни институции е да бъдат много внимателни, когато правят усилия за максимално събиране на тези данъци. Ще Ви дам един пример, който ми посочиха. Знаете, че аз съм от град Варна, голяма митница има там и голяма част от вноса в България влиза оттам. Заявиха ми хора, които се занимават регулярно с внос, че изкуственото вдигане на данъчната основа за митническо облагане води до нежелание всъщност нашите вносители да внасят през българската граница и те вече се ориентират било то към Словения, било към Хърватия, пък дори към Ротердам, където всъщност ни е основният конкурент, ако мога така да кажа. Ако за нещо не влизаме в еврозоната, според мен една от причините е тази. Много моля да имате това предвид и нека все пак да направим така, че данъците, които се плащат, да бъдат тук и да не бягат фирмите в сивата икономика. И няколко думи само за общините. Ще подкрепя този бюджет, защото общините са 265 общини наред с всички министерства, разбира се, на централната власт, които вече седем месеца нямат бюджет. Това е убийствено! Вие знаете, че съобразно закона тепърва трябва да приемем бюджета, а след това в 45-дневен срок те трябва да го приемат и така нататък, и така нататък, тоест годината почти ще свърши, така че ние сме длъжни да приемем този бюджет. Да, ще имаме критики, ще направим опит между първо и второ четене да видим къде са евентуално възможностите за инвестиране най-вече в определени инфраструктурни обекти и в определени разходи, но все пак бюджет трябва да има. Тук отварям една скоба да Ви информирам, че Варна е един от градовете, които нямат бюджет за 2022 г., за съжаление, поради едно лошо управленско решение, което е взето от бившия областен управител, и към настоящия момент може да изпаднем в още по-нелепа ситуация – да приемем бюджет за 2023 г., а пък да нямаме за 2022 г. Затова, моля Ви да погледнете това нещо и ако е възможно, това надцакване – най-точната дума, да бъде прекратено чрез изтегляне, още повече че ще има решение на първоинстанционния съд, че оспорването на бюджета на Варна за 2022 г. е неправилно. Това ще помогне всъщност да се разгледат двата бюджета за 2022 г. и 2023 г. и по тоя начин това, което беше заложено, да е факт.

Две минути още, госпожо Председател. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

По отношение на капиталовите разходи на съдебната система има голямо разминаване. Разминаването е за над 100 млн. лв. и понеже аз считам, господин Министър, че Вие сте недобре информиран, ще Ви представя и в писмен вид какви са действителните искания на съдебната власт. Още един проект е проектът за съдебната зала във Варна, за който ще Ви моля да намерим необходимите 2 млн. 187 хил. лв., за да започне проектирането и да не спрем този проект, който варненци и цяла Североизточна България очакват вече повече от 20 години. (Дава на министър Асен Василев лист.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Аз съм доволен от разумния и конструктивен тон, с който се води дебатът днес. Усещам, че има осъзнаване в пленарната зала, че този опасен експеримент, който започна служебното правителство на Румен Радев – да нямаме бюджет, трябва да бъде прекратен. Въпросният опасен експеримент на служебния кабинет на Румен Радев включваше два компонента: първо, да нямаме бюджет и второ, да се говори за някакви огромни бюджетни дефицити и едва ли не за държава в тежко финансово положение. Колеги, от това нямаше нужда! Ние сега плащаме последствията, защото, опитвайки се да представим добре България и да привлечем инвеститори, ние трябва да покажем друга картина. От подобни новини, които бяха до голяма степен измислени и съчинени, нямаше нужда и този извод трябва да бъде направен сега, и това трябва да бъде казано в момента. Приемането на бюджета с три процента дефицит означава, че България ще бъде извадена и стабилизирана, поставена на крака, а реформите, мерките и промените ще бъдат в бюджет 2024 г. Така изглеждат нещата – първо стабилизиране, а след това реформи и мерки. Фактът, че не се увеличават данъците в тази трудна ситуация на две кризи – на война и на ковид криза преди това, е много силен сигнал към инвеститорите, защото, когато в такива тежки условия не вдигнеш данъците, това означава, че ти вярваш в тази политика, тя е твоя философия и последователно ще я следваш. Специално се обръщам към колегите, които казваха как е имало потенциал за много по-големи дефицити, за много по-високи данъци, а един колега каза и за намаляване на преразпределението през бюджета – да, колеги, но много по-умното е да запазиш данъците и да направиш така, че всички да ги плащат! Да, да вземем мерки срещу сивата икономика, но тук много внимателно, колеги, трябва да прецизираме тези мерки да не се превърнат в голяма административна тежест за бизнеса. Да, мерки срещу сивата икономика категорично трябва да има, но внимателно между първо и второ четене трябва заедно да ги прецизираме, така че да няма допълнителна тежест за бизнеса. В 2023 г., когато голяма част от европейските икономики ще имат спад, отрицателен растеж, ние ще продължим положителните данни за брутния продукт. Тоест да имаме растеж на икономиката е достатъчно добра цел – когато другите спадат, ние да растем. Да, това можем да го постигнем заедно и да, бюджетът е само един инструмент. За 2024 г. вече можем да говорим за удвояване на този растеж и за мерки той да бъде допълнително насърчаван. Тогава е и моментът заедно да постигнем тази цел, но моля Ви да не казваме сами как в годината, в която другите спадат, а ние продължаваме да растем, че не ни е достатъчно. Да, трябва да си поставим като цел да стигнем най-накрая икономическия растеж на Румъния, който в последните 10 години, колеги, е 50% повече от България. Да, трябва да ги достигнем и това изоставане трябва да бъде прекратено, но мерките, които включват тази цел, са много повече от бюджета. Те са да направим така, че регулаторите да работят, защото работещите регулатори означават и по-ниска инфлация. На Бюджетната комисия обсъждахме тази тема многократно. В Секретното деловодство има доклад, уважаеми колеги, за Хърватска, за който мисля, че допреди два дена го бях прочел само аз, но може би вече сте го прочели, в който много ясно са записани мерките на регулаторите за намаляване на инфлацията. Специално го прочетете – мерките в Хърватска на регулаторите за намаляване на инфлацията, защото поставихте днес въпроса как инфлацията в България да бъде намалена, което е важно и за българските граждани, и за икономиката, само че това с неработещи регулатори, уважаеми колеги, не става и не се получава. Убедено ще подкрепя този бюджет и имам една молба към всички Вас: нека заедно и отговорно да не допускаме допълнителни огромни разходи, които биха провалили иначе добрия план. Това ни е общата задача, а част от колегите вече заявиха такива намерения, не сме се и съмнявали, но нека заедно да бъдем отговорни и да не допускаме това добро начало да бъде объркано. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, колеги, темата за икономически растеж и нашият бюджет за 2023 г. Инфлацията в Европа спада – 6,1% за месец юни, след 7 за месец май. Защо спада инфлацията в Европа? Много просто – спада, защото цените на енергията спадат. Защо спадат цените на енергията? Защото цяла Европа успя да намери заместители на руските енергоносители и цените се нормализираха след руската агресия. Само че спадащата постепенно инфлация не само в Европа, а и у нас идва с друг ефект и това е ефектът на забавяща се икономика. Германия вече е в техническа рецесия. Две тримесечия поред е с отрицателен ръст. Тази тенденция ще дойде и у нас в България неминуемо, неумолимо инфлацията у нас ще намалява, макар и по-бавно от европейската, тъй като всички знаем, че като най-бедната страна в Европейския съюз сме най-чувствителни от цените на продукти от първа необходимост, но заедно с това ще намалява и нашият икономически растеж. Едно от леченията за икономически растеж са инвестициите. Инвестициите, които Министерството на финансите предлага в този бюджет, са в рамките на 8 милиарда – 8 млрд. лв., които могат да се влеят в нашата българска икономика, за да неутрализираме ефектите на европейската. 8 млрд. лв., които макар и намалени от 10 млрд. лв. на служебното правителство, все още са рекордна цифра. Напомням, че миналата година инвестиционният бюджет беше отново 8 милиарда и от него служебното правителство успя да инвестира пет и половина. Дълбоко се надявам в името на растежа на българската икономика, че тази година с общи усилия тук като законодателна и изпълнителна власт, въпреки наследството от шест месеца служебно управление, ние наистина ще успеем да реализираме тези осем милиарда държавни инвестиции в нашата икономика. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колега Лорер! Благодаря за конкретните теми, които повдигате. Вие правилно казвате: да, има сериозна капиталова програма за тази година и тя е рекордна въобще за последните години – една от най-високите. Да казваме, че държавата не прави достатъчно капиталови разходи, колеги, не е коректно и не трябва да се правят такива твърдения. За догодина очакването е тези капиталови разходи почти да се удвоят – да бъдат около 13 млрд. лв., което е още по-амбициозна капиталова програма, ако бъде заложена и бъде реализирана, но това не стига. Това не стига без частните инвестиции, знаете, колега Лорер. За да привличаш частни инвестиции в този усложнен свят, трябва да бъдеш наистина отличник – да имаш и добрия бюджет, и доброто правителство, и добрите регулатори, и съдебна реформа, защото ти се конкурираш със съседните страни. Инвеститорите гледат и пресмятат дали да отидат в България, Румъния, Хърватска. Ние сме в условия на много сериозна конкуренция и безумната война, която Русия започна в Украйна, преди това ковид пандемията усложниха допълнително света. Инвеститорите станаха два пъти повече внимателни и предпазливи да избират своите дестинации. Така че ние трябва да привличаме повече частни инвеститори, но как да стане? Първо, трябва да преодолеем лошото наследство на служебното правителство на Румен Радев, защото би ли инвестирал някой, където има огромен дефицит и няма бюджет, а няма и редовно правителство. Тази комбинация от фактори беше много лоша. Едно по едно успяваме да преодолеем тези проблеми. На Вашия втори конкретен въпрос – за намаляване на инфлацията в България, понеже бяхте специфичен, Ви обръщам внимание, че за търгуеми стоки – масло, мляко – стоки, които са обект на международна търговия, цените са по-високи в България. Какво може да бъде обяснението, когато за търгуеми стоки цените в България са по-високи от средноевропейските за търгуеми? Не говорим за нетъргуеми. Ето тук идва темата с регулаторите, господин Лорер, идва тази тема и трябва да си кажем важната истина, че докато не ги направим работещи, ние не можем да се справим с картелите. Не можем да се справим с всички механизми, които ограничават конкуренцията и вдигат цените. Това трябва да бъде следващата стъпка, за да могат хората да получат по-ниска инфлация и по-висок растеж на икономиката. Защото тези картели, освен че вдигат инфлацията, те спират и растежа, спират и развитието, спират и инвеститорите, защото, като прочете един инвеститор, че има такива практики и те не са обект на категорично противопоставяне от страна на държавата, си казва: ще се справя ли там, има ли смисъл да отивам? Какво би се случило? Да си рискувам ли парите на тази територия? Така че днешният бюджет е една добра първа стъпка, колеги, вярвам, че имаме силата да направим още много такива.

Благодаря, госпожо Председател. Бърза вметка. Господин Сабрутев, ако иска да разбере за тия 800 милиона в БЕХ, да вземе да пита жена си, която работи там. И жена му ще му обясни, че тези 800 милиона с решение на Министерския съвет бяха дадени на БЕХ. Тоест с решение на Министерския съвет БЕХ бяха задължени да ги дадат на „Булгаргаз“, за да запълни хранилището в Чирен със скъп газ. Питайте жена си, ще Ви обясни. Бюджет. Предложената бюджетна рамка ясно показва, че оставена в ръцете на Асен Василев, държавата ще продължи да влошава финансовото си състояние. Следва да се обърне внимание, че отговорност за некомпетентността на финансовия министър ще носи всеки, който подкрепи така предложения бюджет. Защото очевидно за предходните няколко месеца господин Асен Василев не е натрупал достатъчно знания, за да оправя държавата, както обича да казва неговият коалиционен партньор Бойко Борисов. Следва да се обърне внимание, че за да бъдат достигнати необходимите стойности за покриване на Маастрихтските критерии, ставаме свидетели на значително по размер завишаване на приходите в бюджета.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Йорданов, аз не знам на какво се базира Вашето недоумение и страх от неизпълнение на този бюджет, не зная на какво основание са Вашите страхове. Надявам се, че ще ни разясните. Лично за мен единственото хубаво нещо в този бюджет е, че изобщо има бюджет. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Йорданов! Не мога да разбера днес цял ден какъв е източникът на Вашите личностни дефицити, че цял ден говорите за жените на колегите тук от тази трибуна. То не беше за жената на господин Иванов, не беше за жената на господин Сабрутев, кажете нещо и за Вашата жена, че ни стана интересно. Вие само за жените на колегите говорите. Благодаря. (Оживление, смях.)

Разбира се, благодаря. Моята жена за разлика от Вашите жени не е в държавната администрация на държавна служба, нито като на Лорер, нито като на Сабрутев, нито като приятелката на приятелите. Така. Пояснявам, приходните администрации се очаква да увеличат приходите с повече от 3,5 млрд. лв. спрямо разчетените от служебното правителство. Тук единственото нещо да се случи е приятелят на Асен Василев – шефа на НАП, да изгърби всички фирми, като се очаква, тъй като големите ще се покрият, ще го отнесат малките, които може и да фалират . Второ, предвидените приходи от марката 100% дивидент от държавата. Практически министърът, обжалващ счетоводната обезценка, за да вземе 1 милиард повече, което го назначава веднага за счетоводител на фирми. Трето, приходите от ПВУ. Ако не прием 10-те законопроекта, може и да не получим втория транш от Плана за възстановяване и устойчивост, а към днешна дата май сме приели нула. Единственият вариант да стане е господин Василев да направила ала-бала с Фон дер Лайен. Има неадекватна прогноза за инвестиции. Според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза инвестициите се очаква да нараснат значително през 2023-а и 2024 г. в сравнение с предходни години. Не е ясно колко е реалистична тая прогноза, но заложените очаквания създават впечатление, че след невероятната инвестиция от завода за батерии, тоест извинявайте, от завода за електромобили на Кирил Петков, през следващата година вероятно ще очакваме завод за космически кораби, за да му се изпълни инвестиционната програма. Дивидентът от държавните дружества. Бюджетът определя, че държавните дружества трябва да предоставят 100% от дивидентите си, което е изключително опасно. За да се оцени тази политика, е необходимо да се разгледа индивидуалното състояние на всяко едно държавно дружество и необходимостта от инвестиционни програми. Необходимо е да се извърши задълбочен анализ от последиците на тая политика и да се разглеждат други алтернативни подходи, които да осигурят устойчивост и растеж на държавните дружества, а не тяхното фалиране. Заложен е ръст на лихвените разходи по дълга. Последните години се наблюдава разширяване на бюджетните дефицити, което е подпомогнато от новите данъчни облекчения и преференции, както и от растежа на разходите, насочени към социални програми. Това си е така. Това води до прогнозирано увеличаване на държавния дълг до около 60 млрд. лв. през 2025 г. и съответно сериозен разход по неговото обслужване. През 2020 – 2021 г. разходите за лихви по държавния дълг са били под 600 млн. лв. годишно, а се очаква този размер да достигне 1,7 млрд. лв. през 2024 г., въпреки че в годините на ниски лихвени проценти дебатът за разходите по обслужването на държавния дълг не се водеше – може би тоя въпрос трябва да започне да се обсъжда. Правителството освен всичко останало вероятно трябва да преразгледа различни стратегии за намаляване на разходите за обслужване на държавния дълг, защото не е ясно как ще го плащаме като, разбира се, е добре се помисли и за преразпределение на бюджетните средства, дори за структурни промени в икономиката, за да се справим с тоя проблем, който така или иначе е надвиснал над нас.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Аз ще бъда изключително кратък. Господин Тошко Йорданов може само да си мечтае да има жена като моята. Благодаря. (Ръкопляскания, оживление.)

Госпожо Председател, дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда кратък. Ще коментирам бюджета като бивш офицер от Военновъздушните сили, като бивш офицер от Българската армия, като член на Комисията по отбрана, като член на Комисията за контрол над службите за сигурност. И в двете комисии, в които гледахме съответните части от бюджета, бюджетът не беше подкрепен. Основната причина, поради която ние се въздържахме да го подкрепим, беше това, че по отношение на отбраната той е евтин на брашното и скъп на триците. Ние даваме много милиарди за модернизация и за военна техника, а никакви пари за хората, които служат в армията. Даваме милиарди за самолети, а бюджетът на Военното училище е свит до 2 милиона. Ще дадем 160 милиона за хеликоптери – за медицинско обслужване, а в същото време пилоти на хеликоптери не са обучавани от 2015 г. Военна техника и въобще техника може да се намери относително бързо – в рамките на една-две до три години може да се поръча и може да се закупи, но хора, които да експлоатират тази техника, не може да се намерят толкова бързо. Те трябва да се изградят, особено когато става въпрос за военна авиация и за бойно използване на съответните средства. Наистина тук разхвърляме стотици милиони и милиарди. Военновъздушното училище има нужда от един, два, три милиона, с които ще има възможност да обучава пилоти на хеликоптери в следващите години както за нуждите на Военновъздушните сили, така и за нуждите на Министерството на транспорта и на Министерството на здравеопазването. Това е нещо, за което наистина трябва да се намерят тези нищожни средства на фона на целия бюджет, така че да може да работи Военновъздушното училище. Сходно е положението в другите военни училища. Ние изпитваме остър недостиг и ще изпитаме в най-близко бъдеще недостиг на младши офицери. В момента изпитваме недостиг на курсанти, бройките се запълват наполовина. Това е един много сериозен проблем. Ще дадем милиарди за нови бронирани машини, няма да има взводни командири, няма да имаме ротни командири, няма да имаме кой да обучава войниците и да провежда тактиката на бойното поле. Това е също един много сериозен проблем. По отношение на бюджета на службите за сигурност. Наистина там си личи, че е правен от хора счетоводители и не от хора, които са се загрижили за службите за сигурност. Увеличен е бюджетът на ДАНС, увеличен е бюджетът на ДАТО, общо взето на политическата полиция, на тези, които ще подслушват и разследват ВЪЗРАЖДАНЕ, и на тези, които ще провеждат техническите операции по отношение основно на политическите опоненти на правителството. В същото време там има много сериозни критики, но това малко или много е квалифицирана информация, твърде сериозна, само я маркирам сега. Там наистина има проблеми и когато влезе в залата, трябва да се погледнат по-сериозно. Ще завърша с това, че войната в Украйна дава много сериозни възможности да се преосмисли въобще тактиката за водене на бойни действия, да се обмисли използването на безпилотни летателни апарати. Сега е моментът с няколко стотици хиляди, с до един милион лева, инвестирани правилно, да се създадат катедри по безпилотни летателни апарати в гражданските и във военните училища, така че ние българите, които имаме възможност, имаме интелекта, да развием тази наука в следващите години, когато се осмисля опитът от бойните полета в Украйна, да се появим на картата на авиацията, на безпилотните летателни апарати отново като една силна авиационна държава със силна авиационна промишленост. Затова трябва да се мисли сега и времето е да се мисли точно сега, докато обсъждаме бюджета. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя настоящото изказване, виждам, че времето напредва и ще се опитам да бъда кратка, по бюджета относно сектор земеделие в частта за Министерството на земеделието и храните, разходите, заложени в централния бюджет по политики в земеделието, и бюджета на Държавен фонд „Земеделие“, особено в частта – сумата за нефинансови предприятия. Разбирайки, споделяйки политическите цели за приемането на настоящия бюджет за 2023 г., подкрепяйки го в съответните комисии, не можем да не направим някои бележки, които за нас са наложителни за доброто функциониране на обществените отношения в сектора и за които бележки в рамките на решенията за постигане на политическите цели на правителството ще направим съответните предложения. Няколко бележки. Винаги е стандартно да започваме с подкрепата на земеделските стопани. Всичко, което може да се намери в бюджета в трите му части, които споделих в началото, рекапитулацията води до това, че земеделските стопани ще разполагат със 170 млн. лв. по-малко, отколкото миналата година. Всичко това не предвещава конструктивен диалог с общността до края на годината. Всичко това води след себе си и вземане на управленски решения, които трябва да стъпват на ясни икономически показатели – в какъв порядък, в какъв размер, на какъв принцип, бюджетът, с който ще се разполага след приемането на настоящия законопроект за бюджета, ще бъде разпределен между отделните помощи. В тази връзка смятам за съвсем нормално, за съвсем логично политическото мнозинство, с което ще се приеме настоящият бюджет, да даде рамката по отношение на случайността на средствата, с които ще разполага Министерството на земеделието за подкрепа на земеделските стопани. Втора важна бележка. Категорично тук сме водили доста дебати и аз съм се изказвала по отношение на прилагането на държавната помощ – „Помощ за инвестиции в земеделски стопанства“, чрез преотстъпване на корпоративния данък. Има промяна и е приет нов регламент. В тази връзка ще трябва да се направят и някои допълнения, за да може да продължи прилагането на помощта, за което продължаване тук в залата винаги е имало пълен консенсус. Трето, и не на последно място. Ние ще направим своите предложения и в рамките на бюджета, който е даден на системата, крайно ниските заплати в БАБХ – в Агенцията по храните, и в Изпълнителната агенция по горите за горския контрол. Няма как да привлекат нови специалисти, няма как да стане тази работа атрактивна и смятам, че няма как да останат с тези възнаграждения, ако искаме системата да продължи да функционира по нормален начин. Затова в рамките на бюджета, с който се разполага, ще направим предложение за преразпределение, за да може да се увеличат доходите на специалистите в тези две структури, те трайно изостават от средните за системата, с възможните 20%.

Уважаема госпожо Танева, само да обърнем внимание, че при липса на увеличение на заплатите в БАБХ и Изпълнителната агенция по горите означава, че тези държавни институции няма да могат да изпълнят задълженията си до края на годината. Благодаря.

Не.

Уважаема госпожо Председател! Аз взимам думата по една маловажна тема традиционно за българския политически живот. Това е темата, свързана с културата.

Ами изразът на тази маловажност може да се види в бюджетите, в серия от бюджети, които са на края на опашката на различните сектори, така че там се вижда колко е важна една политика за една държава. И тук не обвинявам никого, защото всички ние сме длъжници на този сектор и най-вероятно имаме нужда от това да разберем изобщо важността на културата. Тук преди малко господин Красимир Вълчев говореше за образованието. Добрата новината при културата е, че тези 30 милиона, които служебното правителство искаше да открадне от българската култура, сега са върнати в бюджета за култура. Те са разпределени обаче за проекти, което означава, че този проектен принцип, който беше използван и в бюджета за миналата година, може би ще има опит да бъде продължен. Трябва да кажем, че той беше неуспешен, и то заради ниския административен капацитет на Министерството на културата. Ще използвам възможността да поздравя по този повод и фонд „Култура“, които също са с изключително нисък административен капацитет. Затова според мен правим грешка, като слагаме коня пред каруцата, или обратното – каруцата пред коня. Защото, за да имаш проектен принцип, трябва да имаш критерии, хора, които да напишат тези критерии, хора, които да проведат адекватно конкурсите, такова нещо няма там. Моят призив винаги е бил да се инвестира. Тук, за разлика от други сектори, няма нужда от съкращаване на административните разходи, напротив, има нужда от увеличаване на административните разходи и подобряване на административния капацитет. В този бюджет това няма да се случи, защото не са предвидени пари за това. Културните дейци, чиито доходи не са увеличавани през последните години, въпреки че имаше редица предизвикателства пред икономиката и пред техния социален статус, няма да бъдат увеличени и тази година. Това предвижда бюджетът. Министерството е в недостиг от около 80 млн. лв. – изобщо секторът, само за да компенсира ситуацията, в която се намира. Ако искаме изобщо да говорим за някаква минимална приоритетност по отношение на културата, трябва да увеличим бюджета поне с 200 милиона, ако искаме да говорим, че това е важно, че има някаква важност за българската държава. 200 милиона! Впрочем има министерства, които 200 милиона ги харчат за един месец, културата е с 370 милиона за година. Надявам се още от днес, както се казва, да започнем да мислим за бюджета за 2024 г., когато да заложим някакви адекватни политики в сектор култура. Смятам, че настоящият министър на културата е нормален човек, слава богу, компетентен, дай боже да остане такъв и в хода на управлението си и да можем да разчитаме на него да проведе наистина адекватни политики. Защото, пак ще Ви повторя, културата е идентичност. Образованието – и това е структурен проблем. Културата не е паритетна на образованието. Аз затова казвам 200 милиона, за да стане паритетна на образованието. Защото в момента музейни работници, библиотекари започват работа като учители, понеже учителската професия, слава богу, е по-добре заплатена. За да се навакса това, трябва да се увеличат парите. И последно. Образованието без културата е безсмислено и културата без образованието е безпомощна. И ако не го разберем това нещо, никакво значение няма колко инвестиции ще дойдат в България, защото хората ще продължат да живеят лошо, защото безкултурните хора живеят лошо! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Две много обидни неща има днес тук, обсъждайки бюджета. Първото е празната зала. Извинявайте, но не бяхте ли Вие, които в продължение на цялата година и в продължение на кампанията говорихте колко е важен бюджетът, как трябва да приемем бюджет. Днес, вече повече от четири часа, наблюдавам празна зала – 80% от депутатите ги няма, с изключение на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. (Шум, реплики и възгласи: „Еее!“) Без да подвиквате! Извинявам се, „Има Такъв Народ“ също са тук. Останалата част, управляващата коалиция ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС, вероятно са на коалиционен съвет. БСП са половината тук. Наистина ли никой не го интересува държавният бюджет?! Да не говорим, че тези, които са тук, не слушат, изобщо не знаят какво се дебатира. Това ме навежда на мисълта, че всичко е предрешено, нямат значение дебатите. Не знам защо всяка група си прави сметки да си изхаби цялото време, при положение че няма никакво значение какво гласуваме. Вторият обиден елемент е, че подчинихме целия бюджет на членството на България в еврозоната, при положение че то няма икономически ползи за България, ако гледаме нещата от техническа гледна точка. Нито БВП ще стане по-голям, ако влезем в зоната, нито доходите ще ни пораснат, нищо няма да се случи. Всеки, който е поглеждал макропоказателите на всяка държава, присъединила се към еврозоната, ще види, че там нищо не се случва. От тази гледна точка няма икономически аргумент да си подчиним цялата държава на практика на една такава цел, която не е икономическа със сигурност. Аз обаче знам каква е – тя е политическа. Решението за еврозоната е политическо и много добре знаем защо всъщност толкова много се бърза. Министърът на финансите, който също явно не го интересува държавният бюджет, защото в момента не е в залата, на практика в един изтекъл запис той каза: след две години ВЪЗРАЖДАНЕ ще управлява, затова трябва да вкараме България в еврозоната, за да може да загубим и финансовата независимост, и да сме по-интегрирани в Европейския съюз. Сякаш ВЪЗРАЖДАНЕ, като започне да управлява, кой знае колко лоши неща ще се случат. Така че много е обидно как се приема държавният бюджет в момента. Политическо е решението – целият бюджет е подчинен на въпросните 3%. От една страна, приходната част я вдигаме с на практика обявяване на лека, тиха война към бизнеса. Тук е много пожелателно всичко, което министърът си представя, че ще се случи с приходната част. Само че аз знам, че когато държавата тръгне на битка с бизнеса, бизнесът има своите начини да отвърне. Така че не съм сигурен, че заложените мерки ще дадат такъв резултат, защото, ако въпросният бизнес – било то туристическият бранш, ресторантьорите, които и да си представите, ако решат да отвръщат, мога да Ви кажа, че ще укрият много повече данъци, отколкото сте заложили, че ще получим. Тогава целият този ефект, който си представяте, просто няма да се случи. Такива промени се правят в диалог с бизнеса, бизнесът трябва да знае какво да очаква, какво ще получи в замяна срещу това така наречено изсветляване, което му залагате. Иначе ще има обратен ефект. Това са такива моменти, които не биват отчитани. Риска за енергетиката – коментирахме го надълго и нашироко. Ще се опитам все пак да не повтарям това, което вече беше казано. Но е интересно по отношение на разходите. Едното перо е за издръжката, където министърът каза, че тя е била надценена в Проекта на служебното правителство. Само че започнаха да идват становища, които показват, че някои държавни институции не са съвсем съгласни с това, което казва министърът. Много ще е интересно да видим дали издръжката наистина е била надценена или не. По-големият проблем е, че имаме кумулативна инфлация от около 30% за последните две години, а увеличаваме заплатите с около 10% и смятаме, че това е нормално и достатъчно. И съответно валят становища от ляво и дясно. Аз си направих труда да изкарам становища от най-различни държавни агенции, синдикатите и прочее – в момента допълнителната сума, която трябва да се заложи в бюджета, възлиза на около 500 – 600 млн. лв. допълнително, за да можем горе-долу да покрием това, което имаше като инфлация през последните две години. Така че бюджетът изобщо не е толкова балансиран и добър, колкото го представяте.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Николов, бих искал да Ви помоля, тъй като цялата група на ВЪЗРАЖДАНЕ идваме от реалния бизнес – никога не сме били част от статуквото, което е сраснато с тази зала, или пък са храненици на „Америка за България“, или пък са по някакъв начин партийни секретарки в партиите си; много Ви моля, тъй като Вие идвате от реалния бизнес и се занимавате с бизнес анализ, малко по-подробно да анализирате с конкретни цифри цялото това безумие и опорочения още в самото начало бюджет, посочен с ръст на брутния вътрешен продукт, който реално е опорочен точно там и оттам се изкривяват абсолютно всички цифри.

Аз се радвам все пак, че министърът се върна. Да, господин Ганев, ще Ви кажа как ще реагира бизнесът – когато някой се опита неоправдано да натисне бизнеса, те ще намерят начин как да укрият пари. Вие искате да им изсветлите касите – ще имат двойно счетоводство. Няма да ги хванете. Ако тръгнете на война с бизнеса, няма да ги хванете. Много добре го знаете това нещо. Не е лоша идеята за изсветляване, обаче не по този начин. Седнете с бизнеса и се разберете. Няма да стане от днес за утре само защото трябваше да закърпим 3% дефицит в бюджета, за да влезем в еврозоната и тежестта да отиде върху бизнеса! Просто няма да сработи така. По отношение на макрорамката – въпросните 1,8%, на които стъпваме и които господин Ганев иска да коментирам. През цялата година получаваме други данни, включително от Световната банка, Европейската централна банка по-скоро залагаха до 1,4. По-притеснителното е, че и Европейската централна банка, и БНБ, и в Щатите имаме момент, в който виждаме, че основните лихвени проценти от централните банки се качват, което е абсолютно сигурен сигнал, че предстои криза. Ние в момента в средносрочната прогноза сме заложили около 3, даже над 3% ръст на БВП за следващите две години, което е много вероятно да не се случи, ако влезем в криза. Говорихме и за ситуацията в Германия, за двете тримесечия и че те реално са в техническа рецесия. Не е редно да не планираме на базата на това нещо. Още повече, изключително омерзително е, че в момента се мъчим да свалим дефицита на България на 3% с идеята, че после ще получим свободен достъп до по-евтини пари и дългове! Защото това е стратегията. На практика това е стратегията. В момента финансовите пазари трудно ни дават пари, скъпи са ни парите, при неизгодни условия са, обаче, ако влезем в еврозоната, Европейската централна банка има други политики, има други инструменти. Тогава няма да има проблем вече да сме на 4, 5, 6% дефицит. Ще има и откъде да вземаме парите. Защото, ако еврозоната не подобрява брутния вътрешен продукт на страните, ако не подобрява доходите на хората, ако не подобрява безработицата или който и да е друг макроикономически показател, в това число включвам и преките чуждестранни инвестиции – според анализа на БНБ… Между другото, тук използвам да отворя една скоба – господин Министър, имате един анализ да правите за ползите и вредите от членството на България в еврозоната, който е заложен в ПМС № 168, който изостава с една година и не сте публикували. На БНБ частта е готова, Димитър Радев каза, че чака Вас, за да го напишете, да го сглобите и така нататък. На практика в момента влизаме в еврозоната, без да знаете дали има ползи, или вреди. Оставям настрана в петък какво се случи и че изобщо не зачитате волята на българския народ, но в крайна сметка идеята е да влезем, да получим евтин достъп до средства. Ако се върна на макроикономическите показатели, има един такъв, който се променя за държавите, когато влязат в еврозоната – това е дългът спрямо брутния им вътрешен продукт. България заради Валутния борд и фискалната си дисциплина през последните повече от 20 години е на около 22 – 23% и ще остане там, защото Вие не можете от пазарите да вземете толкова много дълг (реплика от ПП-ДБ: „Времето!“), че да забатачим България. Само че в еврозоната не е така и държавите там са на 92% към момента, покрай COVID стигнаха 97% дълг спрямо БВП. Така че ние и в момента, ако искаме да изтеглим 150 милиарда, теглете ги от пазарите – те имат, затова така е направено – да има дисциплиниращ ефект: когато пазарите не ти дават пари, значи стратегията не ти е добра.

Господин Василев, имам предимството да говоря днес като човек, който е правил с Вас бюджет и който го е изпълнявал – в правителството на Петков. Вижте колко изненадващо – за разлика от сегашните Ваши коалиционни партньори, които твърдят: „Асен Василев като финансов министър се провали драматично“, „Асен Василев счупи финансите на държавата“ и така нататък, аз бих казала, че в правителството на Петков направихме един добър бюджет, който гарантира финансова стабилност, социална политика и сигурност в икономиката. Уважаеми колеги, един бюджет трябва да се оценява по резултатите. Резултатите на онзи бюджет са следните: на финала – правителството, когато си тръгваше, оставихме икономиката на България на първо място по промишлено производство в Европейския съюз за пръв път! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Изпълнихме 20 милиарда социална програма! И приключихме годината с 3% дефицит, а на касова основа мисля, че беше 1,8. (Реплика от министър Асен Василев.) 0,8! Намалихме дълга на държавата с 2 милиарда и половина. Това са резултатите от онзи бюджет! Каквото и да говорите сега, въпреки че сега сте партньори, а ние – в опозиция, обективната истина изисква да се каже това. Но стъпвайки на онзи бюджет, днес имам да казвам три неща на министър Василев и да му задам три въпроса. Първо, започвам с икономиката, защото тя е в основата на социалната, регионалната, общинската политика и всичко останало. Господин Василев, преди няколко дни Националният статистически институт – не кой да е – излезе със следната информация: „НСИ отчита 11% спад на промишленото производство за година.“ Отчита с 11% спад на промишленото производство през месец май 2023 г. спрямо месец май 2022 г., на финала на онова наше правителство. 11% в промишленото производство! От първо място в Европа в момента май сме на 13-о! Какво стана за една година? А тогава беше криза, тежка криза. Сега нещата се успокояват и въпреки това промишленото производство е толкова рязко надолу! И знаете ли от какво? Добивна промишленост – 24% надолу, преработваща промишленост – 8,3% надолу, производство на текстил – 28% надолу, производство на дървен материал и изделия от него – 28,4%, производство на мебели – 25,7, производство на химични продукти – 25%! Като се замислите, като изключим един-два сектора в големите фирми, всичко друго е малки и средни предприятия, тоест гръбнакът на българската икономика. И сега първият ми въпрос и коментар: господин Василев, защо в този бюджет и с мерките, които предлагате, отстъпвате от онова, което постигнахме заедно? Този бюджет блокира икономическото развитие на България по следните причини: Първо, намалявате капиталовите разходи по обективни причини – няма подготвени проекти. Но това ще се отрази на икономиката, на инвестициите в икономиката. Второ, няма да дойдат пари по ПВУ – втория транш, и Вие го знаете. Още един блокаж на инвестиции в икономиката. Трето, гласувахте, че ако капиталовите разходи в общините не се изпълнят, те ще ги използват за нещо друго. Още един удар по икономиката. И четвърто, с мерките, които предлагате за изсветляване, блокирате работата на малките и средните фирми. Добро е желанието да изсветлявате, но блокирате работата на малкия и средния бизнес. И всичко това към 11% спад през май месец ще видите как ще се отрази. Позволете да изразя скептицизъм за 1,8 растеж в брутния вътрешен продукт при тези фактори. Второ, по отношение на приходите. Моля, дайте ясен и конкретен отговор на Народното събрание и на обществото: ще вземете ли 100% от дивидента на държавните дружества? Разполагам с Решението на Министерския съвет от 23 юни тази година, в което казвате: от 50% да се увеличи на 100 за всички. За БЕХ е ясно – нещо там сте направили. За всички държавни дружества – 100%! Защото днес излезе информация, че не е така и ще бъде изборно. Това е второ отстъпление, уважаеми дами и господа, от онази политика, която ние водихме в икономиката, и отговорността беше моя – за държавните предприятия. Тогава имаше диференциран подход – при онова правителство: не 100% от всички, а според инвестиционната програма на съответното предприятие, според броя на работниците, увеличението на заплатите, държавните дивиденти, кредитите към банките да се обслужват и тогава се решаваше и се правеха изключения. Защо отстъпвате сега и казвате: всички заедно и еднакво под ножа? И трето, социалната програма. Тогава 20 млрд. стигнаха от бебето до най-възрастния човек, от детските и майчинството до пенсиите – с 3% дефицит, не сме разклатили финансовата стабилност на държавата. Защо отстъпвате сега от това? Защото този бюджет е антисоциален. Той замразява доходите в условия на повишаващи се цени на ток, парно, вода и така нататък. И конкретно, господин Василев. Това е Програмата, която сме подписали заедно тогава. (Показва.) Много голяма част от нея изпълнихме под натиска на БСП, но Ви питам, защо отстъпвате от следното, под което стои Вашият подпис: безплатни лекарства за малолетни деца до 14 години, обвързване на минималното обезщетение за безработица с минималната работна заплата. Няма всички да ги чета. Еднократна помощ при раждане на първо дете 500 лв., второ дете 1000 лв., трето дете 1500 лв., всяко следващо по 200 лв., увеличаване на еднократната помощ за майки – редовни студентки, до 10 минимални работни заплати, нулев данък върху доход на труд на лица под 26 години, безплатни инвитро процедури за семейства с проблеми, еднократна помощ за ученици до 12 клас и така нататък, и така нататък. Тази програма, която разписахме тогава, започнахме да я изпълняваме, както Ви казах, постигнахме доста сериозни неща в социалната сфера, свалихте правителството, сегашните Ви партньори свалиха правителството, и тя остана неизпълнена. Въпросът е защо сега отстъпвате от това и не продължавате тази политика? Ние имаме обяснение. Дано и българските граждани да го разберат, да видят разликата – когато БСП като лява, автентична, българска социалистическа партия участва в управление, какво се случва с доходите, с икономиката, и когато не участва, какво се случва. Последният ми въпрос. Щяхте да постигате чрез десни мерки леви цели. Така започна Вашата политическа кариера – и лична, и на партията Ви. Това, което предлагате днес, нито са десни мерки, нито са леви цели, защото блокирате икономиката, обратно на всяка дясна партия, и защото замразявате доходите, обратно на всяко лява политика. Тоест това е едно нищо. Този бюджет е кърпене на дупка, за да се изкара годината. В него няма никаква мисъл за промяна, нещо, което основно носите в името си. Напротив, това е регрес спрямо онова, което постигнахме миналата година. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Нинова, благодаря за Вашето изложение. В голямата си част то беше фактологически точно. Има няколко елемента, които искам да коментирам в него. Що се отнася до това дали България може да има нормален европейски бюджет, който да заложи част от социалните преимущества, които Европа очаква от нас, отговорът е да. Миналата година стана ясно, по-миналата година стана ясно, тази година също. И тук искам да коментирам едната фактологическа неточност – няма замразяване на доходите. Има 12% увеличение за пенсионерите. В първото ми изложение стана ясно как. Всъщност всичко, за което говорим, като социални мерки, като учителски заплати, като заплати на медици, е заложено в този бюджет. Така че да продължи инвестицията в човешкия капитал – образованието и здравеопазването, както и да продължи по швейцарското правило, както си е заложено по закон увеличението на пенсиите. Също така имаме увеличение в една немалка част от доходите, които са свързани с отглеждането на деца. Знаете, че майчинските за втората година също са вдигнати и така нататък. Така че това, предполагам, е неточност, но замразяване няма. Има продължаване на тази социална политика в границите на възможното. И защо казвам границите на възможното, и тук е много важно също това да се чуе. Ние влизаме с този бюджет в средата на годината, тоест живот и здраве, ако бъде приет, ще влезе в сила от първи август. Другото, което е, че ние влязохме тази година като кабинет на 6 юни, заварвайки дефицит от милиард и 200 милиона в държавната хазна. Миналата година към края на май имахме излишък от над милиард и половина. За един месец наваксахме. Вече сме на излишък от 200 милиона, но не можем да наваксаме всичките шест месеца, по време на които е работил служебният кабинет. Това, за съжаление, ограничава възможностите на този бюджет. Що се отнася до десните мерки. Не се вдигат данъци, изключая връщането на ставката на газа, която миналата година намалихме, тъй като цените бяха отишли в небесата. Другото, което е също така откъм десни мерки – дава се прогнозируемост на бизнеса. Няма натоварване на бизнеса с нови данъци, нови изисквания. Изсветляването е направено по сравнително щадящ начин в консултация с бизнеса и със Организацията на счетоводителите, и на одиторите, така че това да не доведе до много допълнителни разходи. Те имат някои предложения, които между първо и второ четене могат да бъдат внесени, така че наистина да се избегне изцяло допълнителната административна тежест върху самия бизнес. Това, което обаче това ще позволи, е приходните агенции – НАП и „Митници“, да могат да подбират къде да правят проверки. Много по-добре, и то не на базата на конкретен случай, тъй като тази информация идва доста по-късно, на базата на поведение на конкретната компания. Защото ще може да се проследи една компания как се държи счетоводно и ако се види, че примерно има компании, където почти всички служители са на минимална работна заплата и всеки месец или всяко тримесечие се тегли дивидент на каса, мисля, че всички осъзнаваме, че тези работници са ощетени, защото не се осигуряват на пълната ставка труд, получават пари в кеш и съответно като не се осигуряват на план ставка труд, нито могат да ползват болнични, нито могат да ползват след това пенсионни права на това, което наистина са изработили. А от гледна точка на дясното, тези компании правят нелоялна конкуренция на компаниите, които са изрядни и си осигуряват работниците. Така че всъщност даже самите бизнес асоциации в Националния съвет за тристранно сътрудничество казаха, че те по принцип подкрепят мерките, като изискват те да се прецизират. Самият бизнес е окей с тези мерки, защото това помага на изрядните компании. Има една мярка, която е заложена, която е свързана с изсветляването на сектора „Ресторантьорство“. Знаете, че там се запазва деветпроцентната ставка, която беше дадена временно по време на ковид. Ковид няма повече от година.

А, няма?!

Всички виждаме, че секторът се е възстановил. Мисля, че една разходка, може да погледнем и статистиката, показва, че секторът се е възстановил. Ставката обаче е запазена на девет процента, от една страна, заради прогнозируемост, от друга страна, самият сектор казва: това ни помага да се изсветлим. И има заложени няколко мерки по изсветляване конкретно за този сектор, защото те получават привилегията да плащат ДДС ставка, която е с 50% по-ниска от ДДС ставката, която плащат всички други сектори в държавата. Срещу тази привилегия трябва наистина да видим изсветляване. И това, което е внесено специално за касовите бонове, тук мисля, че колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ реагираха, че ако не Ви се даде касова бележка, имате право да не си платите сметката, е приложено в Гърция 2015 г. и е довело до значително повишаване на приходите от този сектор. Всички знаем, че Гърция беше пословична с невъзможността да събира данъци, позатегнали са се нещата, нека да пробваме и при нас, да видим дали няма да даде също положителен ефект. Има заложено още едно нещо, което надгражда политики, които започнаха, и това е електронното връчване и на глоби, и на фишове, и на всички такива неща. Специално за колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – мисля, колеги, че има неразбиране за това, че работодателят щял да връчва фишове на работниците, става въпрос за автомобили, които са регистрирани на фирмата. Това е за автомобили, които са регистрирани на фирмата, където всъщност фишовете отиват при собственика де факто, което е самата фирма. Говорим за фишовете от камерите за глоби, защото е нормално там да отидат, а вече собственикът трябва да каже кой реално е карал този автомобил в този момент. Последното нещо, което също така искам да кажа относно този бюджет, е – аз казах от самото начало, той не е революционен, но няма и как да очакваме от него да бъде, при условие че той ще работи пет месеца и се приема в средата на годината. Истинският дебат за това как България да продължи напред според мен трябва да се състои с бюджет 2024. И този дебат ще бъде много интересен, тъй като чухме заявки от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които, мисля че господин Ганев би припознал от „Продължаваме Промяната – Да, България“, заявки да се сведе делът на публичния сектор до 33%. Колеги, не знам дали осъзнавате това какво означава – средният дял на преразпределяне в Европа е над 50%, в Щатите около 50%, а 33% или под 30% влизаме, най-близкото до 33% е Южна Африка, а всичко под 30% е Чад, Централна Африканска Република, Етиопия, Мадагаскар. Не съм сигурен, че искаме да вървим в тази посока и към тези държави, но нека да го имаме този дебат, когато се прави бюджет 2024. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председателстващ. Господин Министър, колеги! Законът за държавния бюджет без съмнение е най-важният закон в държавата. Той отразява всички политики, начертани от правителството за годината, и посоката за развитие на страната в средносрочен план. Какво ни казва Проектът на Закон за държавния бюджет за 2022 г.? Какви политики можем да очакваме, че ще следва правителството? Всъщност политиката, основната политика е само една и тя гласи: ще вкараме България в еврозоната независимо какво ще коства това на икономиката, независимо че може да застраши нейната устойчивост, независимо че ще забавим изграждането на важни инфраструктурни проекти с години, независимо че с орязване на капиталовите разходи няма да бъдат направени определени инвестиции, от което ще страда цялото общество, независимо дали сме готови или не, ще вкараме България в еврозоната. Това е, което този законопроект ни казва. (Шум и реплики.)

Повече от очевидно е, че основната цел на този проект на бюджет е заветният дефицит от 3%... (Шум и реплики.)

…нужен за влизане в еврозоната. Всичко е подчинено на трите процента, като дори заложеният както за тази година, така и за следващите години дефицит всъщност не е следствие на инвестиции, а следствие на текущи разходи, социални разходи, които имат изпреварващ ефект. Не предлага реални структурни реформи и оптимизации нито по отношение на приходите, нито по отношение на разходите. Средносрочен план се залага единствено в очакването икономическото развитие да навакса нивото, необходимо за поддържане на текущи разходи в подобен размер. Това ограничава възможността на страната за ефективно фискално управление и реализиране на конкретни политики. Безпокойство буди и темпът на нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност независимо от сравнително ниското му равнище като процент от брутния вътрешен продукт на страната ни. За всяка година от прогнозния период консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се увеличава с 10 милиарда лева на година. Като национално безотговорно решение, водено от амбицията за вкарване на България напълно неподготвена в еврозоната, е събирането на 100% дивидент от държавните предприятия, най-вече от Българския енергиен холдинг, пренебрегвайки факта, че финансовият резултат е разлика между приходите и разходите начислена база. В същото време паричните потоци са на касова база и често средствата постъпват много след отчитането на приходите. Това означава, че печалбата невинаги гарантира наличие на свободни средства, а дори такива да има, те са натрупани през годините назад и са предназначени за реализация на конкретни проекти. Това източване е обезкървяване на Българския енергиен холдинг и неговите дъщерни дружества, поставя управлението им в средносрочен и дългосрочен план под риск, свързан както с липсата на ликвидност, така и с невъзможността за развитие, модернизация и поддържане на конкурентоспособност. В дългосрочен план това понижава потенциала за развитие и респективно за генериране на по-висока печалба занапред. В момента има ключови за енергетиката ни проекти, които очакват да бъдат реализирани. Такива проекти например са разширяване на газовото хранилище в Чирен, както и газовият интерконектор България – Сърбия. Те са изключително важни и особено в контекста на откритите залежи на природен газ в Черно море и реалната възможност България да стане нетен износител на природен газ към Западна Европа, както и с оглед на поетите за страната ни ангажименти към турската държавна компания „Боташ“ за ненужно големи количества преносен капацитет за следващите 13 години. На следващо място – развитие на ядрената ни енергетика, за която след взето решение на управляващата коалиция реакторите, предназначени за АЕЦ „Белене“, да бъдат подарени на Украйна, има все по-мрачно бъдеще и евентуалното ѝ развитие ще струва на страната ни десетки милиарди. Обезкървяването на Българския енергиен холдинг ще означава и спиране на всякакво развитие и инвестиции на Мини „Марица-изток“, които през годините не бяха достатъчно финансирани. Тези причини, както и причините, изтъкнати от моите колеги, са тези, заради които няма да подкрепим този бюджет. Благодаря Ви.

Господин Тодоров, под формата на реплика съвсем кратко искам да кажа две-три неща. Когато, господин Василев, давате за пример Чад и Мадагаскар, нека да Ви кажа, че Швейцария се движи твърдо около 33% като преразпределение от БВП, Съединените щати не са над 50%. За миналата година са 37%, което е нещо по-близко. (Реплики.) Когато говорим за една трета, имаме по-скоро някакви такива теоретични постановки, а не че през 2023 г. бюджетът трябва да бъде на 33%, както казах и преди. Относно изказването на Деян Николов, че с този бюджет правителството тръгва на война с бизнеса, искам да кажа една корекция. Всъщност тръгваме на война с малкия бизнес, а не с целия, защото тези поправки, тези свръхрегулации всъщност са от полза само на големите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Дренчев, за направената реплика. Аз ще довърша изказването си за Българския енергиен холдинг. Източването на милиард и половина от Българския енергиен холдинг можем да определим само и единствено като скрит държавен дълг. Последствията от този скрит държавен дълг за енергийния сектор в по-дългосрочен план биха били изключително тежки и това би довело до много голямо обществено недоволство. Отчитайки всичко това, логичното заключение е, че настоящият финансов министър не мисли в перспектива, а се интересува само и единствено от краткосрочната картина, що се касае до фискалната ситуация през тази и вероятно следващата годината. Иначе казано, или е некомпетентен, а лично аз смятам, че това не е така, или не планира да управлява дълго, нещо, което беше намекнато в записа на партийната среща на „Продължаваме Промяната“, който изтече преди няколко седмици. В крайна сметка България и българските граждани ще понесат последствията на всичко това и ние не можем да подкрепим подобни действия от типа след нас и потоп. Както казах, няма да подкрепим този бюджет.

Благодаря. Съвсем кратка фактология, господин Дренчев, 2020 г. преразпределението в Съединените американски щати е 47,66%.

Това са Щатите.

2021 г. преразпределението е 43%. Оттук нататък, с цялото управление, при нас също влизат, както знаем, и общините. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Що се отнася до това дали малкият бизнес, или големият бизнес е натоварен по повод събираемостта, ако обърнете внимание, повечето мерки правят изключение за бизнеса с под 50 работници, тоест микро- и малкият бизнес е освободен точно за да не бъде натоварен от тези мерки. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще бъда много кратка, тъй като в Бюджетната комисия вече казахме нашите критики и те са свързани с преките чуждестранни инвестиции, господин Министър. За нас е крайно незадоволително за тази година да предвиждате намаление на преките чуждестранни инвестиции с 0,2% спрямо предходната година, спрямо БВП, нали не говорим в номинални стойности, въпреки че, ако говорим, и номинално според Вашата прогноза преките чуждестранни инвестиции тази година ще нараснат едва с 40 млн. евро. В същото време в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза Вие казвате, че преките чуждестранни инвестиции индиректно отразяват атрактивността на условията за бизнес в България. Не може 2025 г. преките чуждестранни инвестиции да са нараснали с 0,2% спрямо 2023 г., спрямо тази, макар и вързани към БВП, и да не сме достигнали още нивата от 2020 г. Смятаме, че тепърва трябва да бъдат насърчавани инвестициите с реални мерки, каквито ние, за съжаление, не виждаме, и се надяваме да видим по-сериозен подход, и силно се надяваме да не се презастраховате и нарочно да са занижени прогнозите с идеята след това да изглежда, че има някакви колосални успехи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда кратък предвид времето, което остава за нашата група. Започвам оттам, че казах, господин Министър, че ако бюджетът бъде в рамките на 3% бюджетен дефицит и не бутнете социални разходи, увеличите външния дълг твърде много, ще Ви кажа, че сте постъпили правилно. Поздравявам Ви за това. По отношение на намерението Ви обаче за ежемесечното отчитане на касовите наличности Ви моля да преосмислите тази Ваша позиция. Да, действително част от данък дивидент не се заплаща, бизнесът ги бави в своите каси, но ако питате мен, започнете на половин година. Правилна посока е, но малкият бизнес ще бъде много затруднен от гледна точка на ежемесечното отчитане. Що се отнася до спора, който се развихри в залата, за преразпределителната роля на държавата, нека да мислим повече. Да, прави са колегите, колкото по-малко преразпределяме, толкова повече остава в бизнеса и в българските граждани, но държавата има и други социални функции, които трябва да изпълнява. Иначе казано, ние на един лев, изкаран в държавата, 40 стотинки ги даваме в държавната хазна за дейности, за които говорихме преди малко. Нека да мислим по какъв начин ще увеличим икономическия ръст, защото 40% на 180 милиарда е едно, 40% на 185 или на 190 милиарда, дори и 39 да кажем, че ще бъдат, е друго. Така че ние на първо гласуване ще подкрепим бюджета. Между първо и второ гласуване това, което имаме да внесем като допълнителни предложения, ще го направим. Благодаря за вниманието.

Госпожо Председател, на първо четене се коментира въобще общата рамка на бюджета и като политика какво се предлага, и какво иска да се постигне. Това е целта и на моето изказване. Имаме изключително силно неадекватен бюджет, защото, когато идваш на власт и казваш, че ще промениш пътя на България, трябва да започнеш още от първия си бюджет да променяш България. Трябва да заложиш промени. Трябва да искаш и да покажеш как точно ще ги направиш. В този бюджет самите управляващи, самият министър на финансите казва, че няма нито една реформа, използваме бюджета на служебното правителство, който беше оплюл, и нищо не променяме – абсолютно нищо. Нещо повече, умишлено и въпреки всички цифри, които се показват и от БНБ, от Световната банка, от Европейската централна банка, залагаме ръст, който е нереален. Оттук се променят и всички цифри в целия бюджет. Основният проблем, пак ще го кажа, обаче не е тези манипулирани цифри, основният проблем е, че нямаме нито една реформа в нито един сектор. Не е нормално да идваш с обещания за реформи и в същото време да продължаваме да живеем в столица, в която има 70 болници, толкова, колкото има в цяла Австрия. Не е нормално да не реформираш абсолютно нищо в сектор „Туризъм“ и да не залагаш нищо, свързано с това да развие дори инфраструктурата, за да отвеждаш хората до културен, винен или какъвто се сетите туризъм – бизнес, който би довел милиарди, милиарди, ти не залагаш нищо. Това е кърпеж и това би трябвало по всички закони на политиката да стигнеш до там и да знаеш, че първите бюджети са най-реформистките. Когато си в края на мандата си, вече няма какво да реформираш. Работиш вече по бюджети, които не са направени, за да можеш да промениш нещо. Но първи, втори, трети, четвърти бюджет трябва да променяш. Ние това нещо го нямаме. Напротив – имаме закърпване на положението и схеми за източване на държавните предприятия.

Господин Ганев, аз само да направя уточнение, понеже беше спекулирано тук с данните – 2020 г., господин Министър, наистина са 47% за Щатите, само че това е в кризата. Предната година са 36% в Щатите и цялото десетилетие върви около 36%. Преди кризата от 2008 г. върви на 31 до 33. За Швейцария е 32 константно. Само в кризата стигат 37%. Във Франция и Италия, да, харчат по над 50% и стигат до 55, само че имат и 5, 6, 7, 8% дефицит и много по-високи данъци. Така че, да, ние можем да си изберем дали искаме да имаме по-консервативен бюджет, или искаме да харчим пари, които нямаме.

Реформи, „Продължаваме Промяната“, все имена и празни и изпразнени от съдържание думи. „Демократична България“ – също изпразнени думи от съдържание. Нито е демократично, нито е промяна това, което се предлага на дневен ред. Още по-фрапиращо е, че имаме и управляваща опозиция в лицето на ГЕРБ, защото в целия този дебат се изказаха няколко човека от ГЕРБ, образно казано, сринаха бюджета, който е предложен в момента, и накрая на своите изказвания завършваха с думите: ние ще го подкрепим. Не е нормално! Не е нормално, когато си управляващ, когато си в коалиция с „Продължаваме Промяната“ и ДБ, трябва да кажеш ясно и точно, че подкрепяш всичко, а не да громиш от тази трибуна този бюджет, който предлага твоят финансов министър – добър, лош, Вие сте управляващи. Но когато имаме предложен бюджет, който не предлага нито една реформа, когато имаме финансов министър, който сам го казва, да, този бюджет е същият, какъвто предлагаше служебното правителство, и ние не реформираме нито един сектор, запазваме просто политиките от предишните бюджети. Да, добре, идеално, сметки и политики, които са били адекватни преди година и половина, не са към днешна дата. Към днешна дата имаме променена финансова рамка, имаме променени финансови показатели не само в Европа, в света, и когато нищо не промениш, ти си силно неадекватен, и ние като държава в момента сме силно неадекватни с това, което се предлага. Нещо повече. Ние подлагаме на риск държавните предприятия, свързани с енергетиката, само за да можем да вземем 100% от капитала им. Ще взимаме 100% от дивидентите не само в енергетиката, явно и на всички други държавни предприятия. Имаме ситуация, в която махаме, и по-скоро вдигаме и отново връщаме на старите равнища ДДС на природен газ, само че след няколко месеца ще дойде есен, след което ще дойде зимата и тогава ще дойдат едни огромни сметки за парно. Кое му е адекватното на това поведение? Къде са реформите, за да може да кажем, че сега е тежка ситуацията, предстоят ни тежки месеци, но ние сме заложили такива политики, на които след една година ще видим резултатите. Не, тук се става и се говорят едни захаросани приказки и се обяснява как БНБ не са прави в своята прогноза за макрорамката, Световната банка не е с нужните показатели, както и Европейската централна банка. Ние сме най-точните и най-верните и оттук променяме целия замисъл на целия бюджет. Това е бюджет, който не си заслужава въобще да е на дневен ред, защото няма реформи, защото ние не сме дори на средно ниво на европейските икономики. Ние сме на дъното и никой не иска да променя нищо. Днес сутринта пред Народното събрание имаше палатков лагер на всички синдикати. В държавата стачкуват поредица сектори, защото имаме неадекватен и необоснован бюджет.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! Всеки един бюджет има два основни компонента – едните генерират приходи и помагат на този бюджет да бъде реализиран, но за сметка на това има и такива компоненти, както сектор „Образование и наука“, както и „Здравеопазване“, които основно генерират разходи. Това са най-неприятните компоненти за всеки един министър. Именно затова намираме най-големи дефицити в този бюджет и смятаме, че разпределението и в двата сектора е неадекватно, и неотговарящо на всички претенции за развитие, ако не революционен, поне много реформаторски бюджет и развитие на страната. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Чорбанов, ако може малко да поясните това си изказване, защото беше твърде общо, ако обичате, конкретика.

Благодаря, господин Председател. Господин Йорданов, разбира се, на първо четене основно говорим за философията на бюджета и за пътя, по който трябва да се движи страната като резултат от този бюджет. Ще дадем много предложения за промени, но само ще спомена в резюме в двете направления нещата, които ни притесняват. Например сектор „Образование и наука“. Изключително притеснителен е фактът, че независимо от фискалното увеличение като пари в този сектор, на практика процентът от БВП пада, което вече беше споменато и което е изключително притеснително. Няма как да разчитаме страната да реализира иновации, да развива прогрес, да има инвеститори, които са склонни да наемат специалисти във всички сфери, ако не се инвестира много повече в образование и наука. Също така, естествено, и за здравеопазването. Има няколко неща, които са притеснителни, освен цялостната идея и липсата на радикална промяна по отношение на финансиране на болничната помощ спрямо, разбира се, превенция и диагностика, което би могло да спомогне в много голяма степен за бъдещата и положителна насока в развитие на здравеопазването. Ще дам и още няколко примера – в спешната помощ, която е в катастрофална ситуация, трябва допълнително средства за нея, държавни предприятия, които са под егидата на Министерството на здравеопазването, каквито са да кажем Центърът по заразни и паразитни болести, както и „Бул Био“, това са институции, които биха могли при съответни инвестиции да генерират много големи приходи с производства, които дават изключително висока добавена стойност, като серуми, ваксини, биопроизводства, вместо да ги купуваме. Освен това в бюджета продължава да стои, независимо че ковид свърши, огромното перо от 140 милиона – разбирате какво са 140 милиона на фона на всички тези бюджети, които коментираме – за образование, наука, култура. Това е много важен момент, но успяхме ли да преустановим най-после тези договори да купуваме ваксини, които трябва да изхвърлим, или това са само такси и неустойки по тези договори. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Знам, че няма много време, но ще се опитам да бъда доста общ по този бюджет. Първо, ще изразя няколко несъгласия с критиките към него, не че той е съвършен, отново, това е човешко творение и дори когато е сътворен от господин Василев, няма как да бъде съвършен. (Шум.) Според мен някои от критиките бяха напълно несъдържателни, да не говорим, че вътре в тях имаше сериозни противоречия. Например имаше обвинение, че някак си този бюджет фетишизира трите процента дефицит, защо се притесняваме, само заради някаква си еврозона, усещането е, че аргументът е защо да не е повече от 3% дефицит. Същевременно в същото изказване се казва: ама много страшно се увеличава дългът и какво ще правим с този дълг, лихвените обслужвания ще нараснат. Добре, или ще имаме голям дефицит, или ще имаме малък дълг – не може и двете. Също така се каза, че има фантасмагории в бюджета, защото не достигали 4,5 милиарда приходи, и от същата парламентарна сила излиза човек и казва, че трябва определени разходи да нарастват с някакви десети от процентния пункт от брутния вътрешен продукт, което в българския случай вече е милиарди. Отново това е неконсистентност. Говори се, че бюджетът трябва да слезе към една трета от БВП преразпределение. Да, аз съм човекът, отровил най-много живота на Асен Василев с тезите, той и затова помни, и ще продължавам да го тровя, само че то не може да стане отведнъж да слезеш от 40 на 33%, трябва да стане постепенно. И тук голямото обвинение, че това е първият бюджет, от първия момент се прави. Не, това не е първият бюджет на това правителство. Това е бюджет, който трябваше да бъде на служебното правителство. Първият бюджет на това правителство идва месеците септември – октомври, тогава ще го видим. И тогава много критики може би ще бъдат доста по на място. Не спрямо този бюджет, който се приема в средата на годината и ще трае пет месеца. Това, което трябва да се запомни за този бюджет, за 2023 г., петмесечният бюджет, е, че той прави възможното, за да вкара българските публични финанси в управляемата рамка, и тук настоявам да подчертая – 3% идва не от Брюксел, 3% идва не от Франкфурт, да не говорим за Вашингтон, където те 3% не са виждали от не знам си кога, очевидно някакви хора съветват да следваме светлия пример на Вашингтон. 3% идва от чл. 25, ал. 2 на българския Закон за публичните финанси, приет от българския парламент през месец февруари 2013 г. И този текст не е променян оттогава. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Оттам идват 3% и не е нечий фетиш, освен ако не обвиним българския суверен във фетиш. Не е нечие абстрактно желание, а идва от българския закон, там е записано 3% на касова основа. На начислена нещата са малко по-сложни и с господин Цонев може някой ден да ги обясним. Оттам идват 3% и затова сме загрижени за 3% и не може с лека ръка да се прекрачват тези 3%, защото Законът казва: това може да се случи, но само при крайно извънредни обстоятелства, които към момента може би, слава богу, не сме. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Месец юли да се приема държавен бюджет за същата година, разбира се, че е необичайно. Не съм водил статистика, но може би се е случвало два или три пъти за целия преход. Необичайни са много други обстоятелства и поради тази причина аз ще подходя към анализа на този бюджет от необичайна гледна точка, не от неговите макроикономически показатели, нито от неговите технически показатели и параметри, а от гледна точка на необичайността на обстановката. След три години политическа криза, две от които пет проведени избора, тежка политическа нестабилност, ние почти удвоихме публичния дълг за две години. Понеже много се говори за трите процента дефицит, понеже се смята, че това е някакъв фетиш и очевидно на този бюджет една от основните му цели, и според мен основната му цел е да свали дефицита до 3%. Да Ви кажа, че изобщо не е свързано само с еврозоната и колегата Ганев преди малко Ви обърна внимание върху това. Трите процента дефицит освен всичко друго са и допуснати от Маастрихтските критерии не по друга причина, а поради причина, че те общо взето отговарят на растежа в икономиката и не са, така да се каже, натрупване на дълг. 2023 г. – даже от миналата година започна, и ние бяхме изправени пред ръба на дългова криза. Казах Ви, че дългът почти се удвои за две години, а при всички останали обстоятелства, в които се намира европейската икономика и нашата, както се казва, само една дългова криза ни липсва и да приключим всичко. Затова аз приемам като много правилно определяне на главната цел – страната да избяга от дългова криза, да се понижи рискът от влизане в дългова спирала, за да се понижи този риск, правилно правителството е предприело тези мерки. С оглед на това, че последната година и половина в Европа, Европейския съюз и в съюзите, в които ние членуваме, ако Ви прави впечатление, основният вектор, по който се движи политиката, не е икономиката, не е състоянието на финансите, банкови системи и растежи и така нататък, а е военнополитическият, геополитическият вектор. Този вектор, както виждате, движи всичко в последната година и половина в съюзите, в които членуваме. От тази гледна точка, ако направите анализ, ще видите, че социалните фактори, социалните вектори в Европа също са пренебрегнати, че има ситуация, в която ние трябва да разглеждаме конкретните стъпки, конкретните си действия с оглед на тези вектори. Очевидно сега Европа, НАТО, цялата тази общност се движи от този вектор. Ако ние се движим от този вектор, най-доброто, което можем да направим, е, от една страна, да минимизираме рисковете, вече говорих за риска от дългова спирала. От друга страна, да бъдем адекватни на политиката, която водят нашите партньори от Европейския съюз и НАТО. Тази политика е подкрепа на военните усилия на Украйна, тази политика е подкрепа на военнопромишлените комплекси и повишаване на отбранителните способности и тази политика съвсем очевидно не е ординарната политика, която се води в мирно време. Мога да дам няколко примера. В последните две години в условия на политическа криза ние тук се упражнявахме как се съставя бюджет без мнозинство, което ще го изпълнява, мнозинство, което стои зад него, резултатът го знаем какъв е. Резултатът е такъв, че трансферът към пенсионната система е 10,7 милиарда и това е почти половината от разходите за пенсионната система. Разходите за издръжка също се увеличиха значително, защото, когато няма кой да носи отговорността за изпълнението на бюджета, обикновено властва цар популизъм. Всички искаме да дадем, без да се съобразяваме откъде ще дойдат парите, без да се съобразяваме, че това е дълг, без да се съобразяваме с това, че в крайна сметка този дълг ще се връща. Той ще се отрази и на икономиката, и на кредита, и на всички останали системи. Така че ние от ДПС приветстваме това, че при анализа е отчетена ситуацията в Европа, ситуацията в страната и главният риск, пред който е изправена българската икономика и българската финансова система – да не влезем в дългова спирала. Начинът, по който е решил кабинетът, финансовият министър и неговият екип това да се случи, би могъл в една друга обстановка да бъде доста повече критикуван, но в тази бихме могли да кажем, че той е балансиран. Защо е балансиран? От една страна, са увеличени очакванията за приходите, от друга страна, някои разходи са намалени, като фокусът е да бъдат намалени повече капиталовите разходи, за които така или иначе няма готовност, и по-малко социалните, за да е по-мек ударът върху населението при това балансиране на бюджета. Макар че 3% не е балансиран бюджет, но все пак е някаква фискална консолидация, както го наричаме ние финансистите. Правейки този анализ, ние от ДПС някъде гласувахме против в комисиите, които са специализирани в отделни области, предвид недостига на средства там, а в Бюджетна комисия гласувахме въздържал се, като уточнихме защо гласуваме въздържал се. Но допълнителният анализ, който направихме в последните дни, който е изцяло политически, нас ни наведе на мисълта, че е по-добре да подкрепим този бюджет, с всички тези обяснения, които Ви дължим като зала и които дължим на нашите избиратели и на всички избиратели. Ако се усмихвате, нека да Ви кажа: това е и подкрепа за излизане от политическата криза. Харесва ни, не ни харесва кабинетът, повече не ни харесва да няма кабинет. Докато дочакаме ВЪЗРАЖДАНЕ да си направи сама кабинет, сигурно страната ще е с гръцкия дълг.

А, не, не!

Не, не, да, да. (Реплики от народните представители Костадин Костадинов и Петър Петров.) Да, да, може да се обзаложим. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не бъдете на крилете на надеждата и радостта. Българският народ е достатъчно умен да не Ви даде (смях), да не Ви даде тази свобода. Сънувате розови сънища как сами управлявате, добре. (Шум и реплики.) Сериозно сега. Има място и за шеги в залата. Сериозно, по добре да подкрепим и да стабилизираме някак си това управление независимо дали ни харесва или не, по-добре да се опитаме да го коригираме. По-добре да дадем възможност наесен да се състави един по-реформаторски бюджет, който да отчете новите тенденции и в икономиката в Европа, и в България и по този начин да вървим към нормалност, колеги. Това, в което сме, е ненормалност – ненормалност на политическата ситуация, на политиката. Изобщо цялата страна не може да понесе повече движения в тази посока, затова ние решихме и подкрепяме този бюджет с, разбира се, тези условности, които казах. В други случаи бихме били много, много по-критични. Бихме подложили на макроикономически анализ дали една мярка или друга е изпълнима, дали е достатъчно ефективна и така нататък, и така нататък, но в този случай смятам, че трябва да гледаме по голямото. А по-голямото е да стабилизираме страната и да стабилизираме публичните финанси, защото при политическа нестабилност видяхте кое пострада първо. Първо пострада бюджетът и публичните финанси, дефицитите, дългът и всичко онова, за което говорим. Затова, завършвам с това изказването си, ние подкрепяме този бюджет и с още едно условие – че без да нарушаваме този макроикономически баланс от 3% дефицит, ще опитаме да направим предложения, които да бъдат разумни и да подкрепят някои от най уязвимите сектори. Както вече казах, такъв сектор е секторът на сигурността не защото той не е бил уязвим през целия преход, а защото сега сигурността е сложена на карта. Повече от всякога имаме нужда от осигурени, доволни и стабилни служби и армия, отколкото в мирно време. В тази посока ще бъдат нашите предложения. Както виждате, за първи път от тази трибуна ДПС не говори за общини. Ще говорим в редовния бюджет за общините, за тяхното състояние, за нуждата от инвестиции и така нататък. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Малко, по начина на водене. (Силен шум и реплики.) Спокойно, колеги. Аз няма да говоря по бюджета. Бюджетът приключи. На всички групи им свърши времето, това е ясно. Но все пак в тази зала днес се случи нещо важно и то трябва да бъде казано на българските граждани и на председателя като водещ. Цял ден говорим, новини няма, но сега преди малко имаме новина – управлението вече има трети коалиционен партньор – ДПС (шум и реплики), благодарение на който (шум и реплики), благодарение на който ще бъдат направени искания. И господин Цонев, може да си поискате каквото искате от това управление. Те ще Ви дадат всичко, защото без Вашата парламентарна подкрепа не може да има правителство. (Силен шум и реплики.) Защо така… Спокойно бе, колеги!

Всичко е ясно.

ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“, ДПС – стабилна коалиция: 140 – 60 гласа.

Господин Цонев, искайте каквото искате, всичко ще Ви бъде дадено. Без Вас нищо не може да се случи в тази коалиция.

Съжалявам, господин Председател, че ще нарушим процедурите, но както и онзиден казах, като се наруши веднъж една процедура, следващата и тя е в нарушение, така че аз ще направя дуплика на тази реплика и дупликата ще е съвсем кратка. Много ясно и категорично казахме какво искаме. Понеже господин Свиленски е изпаднал в желание да му разкрием какво искаме, каквото искаме ще ни се даде, искаме, господин Свиленски, това, което казах в моето изказване. Искаме страната да излезе от политическата криза, искаме да стабилизираме политическата система, искаме да покажем на нашите евро-атлантически партньори, че не сме периферията на нещо си, а сме сърцето на това нещо, защото такъв е изборът на българския народ, защото този избор е изстрадан и защото искаме, бидейки пълноценен член, да се движим не подтиквани с камшика и със заплахите от Брюксел и Вашингтон, а в някаква степен все пак и ние да задаваме тона, защото, ако се чувстваме равноправни партньори в този случай, но само в този случай, размерът няма значение. (Ръкопляскания от ДПС.)

Обратно на процедура.

Кратка процедура, господин ротационен Председател.

Знаете, че няма проблеми за мен и три да ми дадете. След голямата имунитетна сватба, на която присъствахме преди месец и нещо, сега тя прерасна в моята голяма турска сватба. (Смях. Ръкопляскания.)