20 July 2023

Вече почти седмица слушаме оглушителното мълчание на институциите по повод включването на български граждани в списъка, който няма да е пресилено да го нарека списък за физическо ликвидиране, защото хора от него биват убивани, както видяхме вече неколкократно. Министерството на външните работи мълчи, ДАНС и ГДБОП също мълчат. Това мълчание е поводът ние от ВЪЗРАЖДАНЕ днес да поискаме да бъде привикан в Народното събрание министърът на външните работи и вицепремиер Мария Габриел, за да обясни какви действия е предприело Министерството, ако въобще, разбира се, е предприело такива, за да защитите тези наши сънародници. Включването в този списък на имената на нашите сънародници – реално специална служба на друга държава добавя в списъка за ликвидиране български граждани, а нашето министерство позорно мълчи. Очевидно е, че Украйна все повече придобива облик на терористична държава, на чийто посланик властимащите в България откровено позволяват често да се меси във вътрешните работи на нашата държава. Откога е приоритет на България да поддържа добри отношения с терористични държави? Добре е на това да получим отговор от този, който реално отговаря за външната ни политика. Не държавата, а ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, които сме представители на 358 000 български граждани, ще сезираме прокуратурата, ще изпратим писмо и до ДАНС, защото е изключително важно веднага да разберем – агенти на СБУ в страната планират ли убийството на някой от включените в списъка в сайта „Миротворец“? Не на последно място, ще изпратим писмо и до Румен Радев с настояване НСО да предложи охрана на тези наши сънародници, които са включени в списъка. Ще Ви предложим за гласуване декларация със следния текст и искрено се надявам, че Ви е останала поне малко чест, за да осъдите проявите на антибългаризъм заедно, разбира се, с тези на антисемитизъм. Сега ще прочета и текста на Декларацията, която ще внесем. „Народното събрание на Република България, като зачита принципите на Устава на Организацията на обединените нации и документите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и демократичните принципи, залегнали в актовете на Съвета на Европа, като изхожда от Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз и заложените в тях ценности, особено ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, плурализма, не-дискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността, като се уповава на Конституцията на Република България и заложените в нея общочовешки ценности – свобода, мир хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, както и чл. 6 от Конституцията, който гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“, като се базира на Хартата на основните права и Европейската конвенция за защита на човека, декларира: 1. Осъжда проявите и призивите за насилие срещу българи, както и поругаването на национални символи и на традиционната религия в Република България. 2. Прекланя се пред делото на българския народ, който спаси своите евреи от Холокоста, което е повод за национална гордост. 3. Решително заклеймява всички прояви и опити за налагане на съвременен вид фашизъм във всичките му разновидности и проявления. 4. Отрича като недопустими говора на омразата и насаждането на разделение и нетърпимост в обществото и счита, че те имат деструктивен ефект върху съвременното българско общество, като същевременно са пречка за неговото демократично, хуманно, социално, икономическо и научно развитие. 5. Твърдо подкрепя плурализма на мненията и свободата на словото. 6. Настоява българските институции да предприемат всички необходими действия за защита и подкрепа на българските граждани, попаднали в заплашителния списък на украинския сайт „Миротворец“. Изисква конкретно от Министерството на външните работи да използва всички дипломатически средства и механизми, за да постави въпроса пред международната общественост и чуждестранните партньори на българската държава и да заяви категорична позиция в защита на българския национален интерес.“ Силно се надявам тази декларация да бъде приета възможно най-скоро, а не чрез процедурни механизми и хватки да отлежава така, както се случи с декларацията, която внесохме още на 21 миналия месец и вече един месец няма никакво движение – не е влязла нито в Комисия, нито в Народното събрание. Декларацията беше относно резолюцията на немския Бундестаг и съответно признаването от страна на управляващите в Германия на македонската идентичност и език. Силно се надявам, че тази декларация няма да последва съдбата на предишната, която сме внесли, и по-скоро ще бъде придвижена и гласувана в Народното събрание, защото ние трябва решително да заклеймим антибългаризма, антисемитизма и фашизма, ако искаме да наричаме нашето общество свободно и демократично. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Винаги е трудно от тази трибуна да се правят декларации за събития, каквото е Илинденско-Преображенското въстание, каквото е Априлското въстание, каквото е Освобождението на България, защото, декларирайки, често превръщаме тези събития в музеен експонат, в ритуал, който трябва да почетем по задължение или по протокол. Истината е, че тези събития трябва да бъдат живи в настоящето – не по тяхната форма, но по тяхното съдържание. Събития като Илинденско-Преображенското въстание са знак, че българското общество и българската нация е била готова и е готова да плаща цената на своята свобода, защото свободата, колеги, има възможно най-високата цена за едно общество и за една нация и тя би трябвало да се плаща всеки ден. Илинденско-Преображенското въстание е само един миг от тази епоха на българско национално осъзнаване и на българското национално освобождаване. Нито с него започва, нито с него приключва българският път към свободата и нека да си кажем българският път към Европа. Този път започва края на 18 век, преминава през целия 19 век и в началото на 20 век продължава с Илинденско-Преображенското въстание, с Балканските войни, с Първата световна война, с Втората световна война – събития, част от които ние наричаме българска национална катастрофа. Заедно със свидните жертви, които са дадени в тези събития, ние трябва да помним и че българската национална идея не е осъществена в своята цялост – напротив, дори в някои от нейните части тя е претърпяла провал и е нанесла тежка национална травма, която е валидна и до днес. Заради тази национална травма ние сме и толкова чувствителни по темата Македония. Тази тема няма как да бъде подмината и днес, когато, вместо да имаме братя, както обичаме да се наричаме, от двете страни на границата, ние често имаме проблемен съсед, с който трябва да решаваме по-скоро проблеми, отколкото да взимаме позитивни решения. Илинденско-Преображенското въстание се превръща не в обединително събитие, което заедно да честваме и заедно да почитаме паметта на нашите герои, които очевидно са общи, след като са така почитани от двете страни на границата, то се превръща в поле за дискусия. Ние трябва да си направим изводите за ситуацията и за тази тенденция, която е валидна и днес – защо българската идея се провали? Какъв е начинът и каква е подходящата форма и формула тя да бъде осъществена? Какъв е нейният смисъл и нейната дълбочина? Дълбочината на тази тенденция е, че българското културно пространство от началото на 19 век преминава от една цивилизационна зона в друга цивилизационна зона, от зоната на Османската империя в зоната на европейския запад. Това е пътят, по който тръгват, като започнем от Паисий, който припомня нашата средновековна история, минем през Раковски, през Левски, през Гоце Делчев и стигнем до фигури, които са били част от нашето по-близко минало. Това е българският път. Това е пътят и на онази област, защото тя не включва само Република Северна Македония, тя включва цялата област Македония, тя включва Тракия, защото Илинденско-Преображенското въстание е въстание и на Тракия. Всеки от нас тук в тази зала е потомък или на македонски родове, или на тракийски, които са избягали тогава, или пък и на македонски, и на тракийски, както съм аз. Ние трябва да пренесем и да си спомним дълбочината на тази посока и на този път, който е започнал в края на 19 век и да го пренесем в настоящето. Българската национална идея днес има ново измерение и то е много ясно, а именно България и Република Северна Македония след 200 години разделение да бъдат част от една геополитическа и една цивилизационна зона. Българската държава последователно е полагала усилия в тази посока през последните 30 години. Това е част от нашата идентичност. Няма нужда и както виждаме, неуспешно е било и преди 100 години да се опитваме да превземем със сила тези територии – достатъчно е да махнем границата между двете държави. Днес България има исторически шанс да направи това и ние трябва да бъдем на висотата на това предизвикателство, да го осмислим и да знаем каква е нашата цел. Нашите цели не могат да бъдат целите отпреди 100 години, нашите средства не могат да бъдат средствата отпреди 100 години. Ние трябва да сме адекватни на настоящото отношение и поведение по отношение на нашия национален идеал, който може да променя своята форма, но не променя своето съдържание. Днес е добър повод както да почетем паметта на онези, които загубиха живота си в името на националната кауза, на онези, които напуснаха домовете си и тръгнаха към Родината майка, за да получат там свободата и възможността да се наричат българи! Днес обаче трябва да помним, че Илинденско-Преображенското въстание и всички тези събития са събития в настоящето. Те не са част от някакво музейно минало, пред което трябва да се прекланяме и което трябва да гледаме отстрани като странични наблюдатели. Те са част от нас, ще бъдат част от нас и ние трябва да бъдем достойни за тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми колеги, много е, как да кажа, изключително е омерзително в дни като днешния да се четат подобни декларации от политически партии, които с поведението си доказват точно обратното на това, което говорят. Съжалявам, може да Ви прозвучи неколегиално, но точно ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ да правят политически декларации по повод Илинденско-Преображенското въстание, при положение че точно те изхвърлиха в кошчето българския национален интерес, вдигайки ветото пред Северна Македония, наистина е омерзително. Не знам дали знаете, но в това въстание живеещите там българи, а не македонци и тракийци, се опитват да се присъединят към България – и не са македонци и тракийци! Ужасно е, как да кажа, помпозно и надуто да се говори за цивилизационен избор, отиване към Запада или към западноевропейските… България никога не е била цивилизационно в източноазиатския културен кръг. Да, може да сме били 500 години под турско робство, но не сме били част от културния им цивилизационен кръг, винаги сме били християни и наследници на така наречената сега западна цивилизация. По-лесно и по-чисто би било да ѝ казваме християнска цивилизация.

Или европейска…

Да, европейска, защото в Европа християнството е господстваща религия. Тя формира културния ѝ мироглед, политическите пристрастия, политическите цели, бита на хората. Ние винаги сме били християни, за да говорите, че въстанието било израз на България да се присъедини към ценности на западната цивилизация. Ние не сме излизали оттам! Ужасно е грозно в тази зала да гласувате против паметта и делото на хората, които са въставали и са се борили, и са умирали в Илинденско-Преображенското въстание, и същевременно да ги величаете и да се опитвате да обвържете някакъв странен паралел със сегашната действителност, бъдещето на Северна Македония в Европейския съюз. Те нямат място в Европейския съюз, докато не започнат да си изпълняват Договора, който има между България и Северна Македония, и докато не изпълняват условията по тази не особено добра преговорна рамка, която беше направена за тяхното присъединяване. Отварям една скоба, ако не беше запъването на „Има Такъв Народ“, нямаше да има и такава преговорна рамка, защото един канадец, който не присъства в залата, беше готов да свали ветото без абсолютно никакви условия. Това е факт. Не знам дали си давате сметка, че хората въпреки всичко си ги мислят тези работи. Каквито и декларации да четете тук, колкото и да се биете в гърдите, че сте патриоти, а всъщност Вие не сте, Вие в главите си не сте – една голяма част от присъстващите тук не са българи в главите си, има и персонализации, както казах, канадец тука, неговата Весела Чернева – въобще цялата Ви парламентарна група. Вие не разбирате какво е станало на Илинденско-Преображенското въстание, нито какви са били целите. За Вас това са думи, отмятане на задачка в съответния ден и хората виждат това.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за налагане на мораториум върху определени действия на държавни органи, № 49-354-02-63, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 29 юни 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 5 юли 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за налагане на мораториум върху определени действия на държавни органи, № 49 354-02-63, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 29 юни 2023 г. На заседанието присъстваха: госпожа Ива Петрова – заместник-министър на енергетиката, и господин Красимир Ненов – заместник-министър на енергетиката. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Искра Михайлова. Стратегическото значение на комплекса „Марица-изток“ за енергийния суверенитет на Република България предполага всички ключови действия, касаещи нормалното функциониране на мощностите му, поддържането и обновяването на материалната база, както и правата на работниците да бъдат подчинени на актуална Национална енергийна стратегия и в частност Стратегия за развитие на въгледобива в Старозагорска област. Затвореният цикъл на производство в комплекса е гаранция за десетки хиляди работни места и за независимостта на България в енергийния сектор. Запазването на целостта на терените, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД, е гаранция за запазване на работните места и за пълноценна работа на рудниците. Вече имаме случаи, при които частни инвеститори са придобили рекултивирани терени на мините, след което са изсекли стотици декари гори, за да реализират своите намерения. Намеренията на последното служебно правителство и в частност на бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов бяха свързани с безвъзмездно отдаване на терени на компании с инвестиционни намерения за изграждане на съоръжения за добиване на електроенергия от възобновяеми източници. Рекултивираните след въгледобив земи имат своята специфика и е противопоказно на тях да бъдат изграждани каквито и да било инженерни съоръжения. Всяко пренебрегване на тези специфики носи съответните рискове за екологичното равновесие в района и следва да бъдат взети предвид всички фактори, касаещи характеристиките на рекултивираните земи. Налагането на мораториум върху сключването на всякакъв вид договорености, свързани с промяна на статута на терени на „Мини Марица-изток“ ЕАД и изграждането на съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници на територията на дружеството, ще даде на всички заети в комплекса сигурност за работните им места; ще даде възможност да бъде изработена стратегия за развитието на въгледобива в региона, без различни лобистки интереси да имат основна роля в процеса, и ще защити националните интереси на Република България, подсигурявайки нормалното цялостно функциониране на комплекс „Марица-изток“, който е от стратегическо значение не само за енергийната, но и за националната сигурност като цяло. След проведената дискусия народният представител Искра Михайлова направи редакционно предложение за т. II да бъде изменено, както следва: „Мораториумът се налага до приемане на актуална Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България, която включва и Стратегия за развитие на комплекса „Марица изток“.“ Същото бе подкрепено в последващото гласуване. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика единодушно с 13 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за налагане на мораториум върху определени действия на държавни органи, № 49-354-02-63, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 29 юни 2023 г. „Проект! РЕШЕНИЕ за налагане на мораториум върху определени действия на държавни органи Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: I. Налага мораториум върху следните действия на държавните органи: 1. Извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД, както и с недвижимо имущество държавна или общинска собственост, попадащо в обхвата на границите на концесионната площ по силата на сключения на 11 август 2005 г. Концесионен договор между Министерския съвет на Република България и концесионера „Мини Марица-изток“ ЕАД и необходимо за изпълнение на правата и задълженията на концесионера „Мини Марица-изток“ ЕАД. 2. Извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД, използвани и/или предназначени за въгледобив. 3. Извършване на разпоредителни сделки с движимо и недвижимо имущество държавна и/или общинска собственост, попадащи в обхвата на територията на Източномаришкото въглищно находище, които биха довели до загуба на целостта на имуществото, свързано с ефективното осъществяване на минно-технологичната дейност в съответствие със стратегическите планове за развитие на „Мини Марица-изток“ – ЕАД. 4. Сключване на сделки/договори и издаване на решения за изграждането на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници от частни инвеститори върху имотите по т. 1. 5. Предприемане на действия, които биха нарушили осигуряването на нормалната и безпрепятствена дейност на „Мини Марица-изток“ ЕАД като титуляр на концесия за добив на твърди горива – лигнитни въглища от находище „Източномаришки въглищен басейн“. 6. Предприемане на действия, които биха довели до прекратяване на концесии, свързани с добив на твърди горива – лигнитни въглища, от находище „Източномаришки въглищен басейн“, попадащо на територията на общини Раднево и Гълъбово, област Стара Загора, община Нова Загора, област Сливен. 7. Които биха довели до промяна и/или отмяна на Специализирани подробни устройствени планове за развитие на „Мини Марица-изток“ ЕАД. II. Мораториумът се налага до приемане на актуална Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България, която включва и стратегия за развитие на комплекса „Мини Марица изток“.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Настоящият Проект на решение, който предстои да бъде гласуван от Народното събрание, дойде вследствие на това, което в последните десетилетия наблюдаваме в регион Стара Загора всички ние, които сме народни представители оттам, но и цяла България, тъй като за всички е ясно, че комплексът, който се намира на територията на нашата област – минноенергийният комплекс „Марица-изток“, не касае само региона, а касае буквално енергийната независимост на държавата. За съжаление, в нестабилната политическа обстановка, в която се намираме, за съжаление, и в предходната стабилна такава, се взеха редица решения, които застрашиха не само функционирането на комплекса, а и функционирането на енергийната система в държавата. Предходното правителство на тройната коалиция на ПП, БСП и ИТН внесе един План за възстановяване и устойчивост във време, когато беше изтекла Енергийната стратегия на държавата като актуалност, който План с няколко реда в няколко страници обърна с главата надолу държавата и ни накара да говорим от сутрин до вечер за това какво и как в момента се налага да спасяваме нашата енергетика заради това решение, което беше одобрено от Европейската комисия. На мен ми е неудобно, унизително ми е да се налага да говоря от трибуната на Народното събрание, че сега ние се намираме в ситуация, в която Европейската комисия през План за възстановяване от ковид регулира и определя как ще се развива Енергийната стратегия на държавата ни, тъй като ние нямаме актуална такава, приета от Народното събрание, дискутирана по правилния начин с всички заинтересовани страни. Когато това решение за вписване на унищожаване на 40% от въглищната енергетика на държавата, което всъщност е повече заради изходната година, която беше записана там, беше взето, на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ни се наложи да направим редица крачки, за да поправим тази грешка. Ние внесохме Проект на решение, с който искахме да отпаднат тези текстове. Този проект на решение беше отхвърлен единодушно на Комисията по енергетика. Оттам нататък ние започнахме дълги, тежки разговори с всички политически наши опоненти. Както е ясно, и тогава бяхме в опозиция, и сега сме в опозиция, и тези разговори на нас са ни коствали много. На нас народните представители от региона една идея ни е по-лесно да си говорим помежду си, докато беше много по-трудно да убедим политическите групи в Народното събрание да стигнем до този консенсус. Костваше ни три месеца. След тези три месеца се взе исторически компромис в Народното събрание – седемте различни тогава парламентарни групи внесохме Общ проект на решение и задължихме Министерския съвет да работи по него, след което Народно събрание вече нямаше, имаше служебно правителство, служебен кабинет на президента Радев, който погази с цялата сила, с която можа, Решението на Народното събрание, и вместо да се занимава с предоговарянето на условията за запазване на въглищната енергетика в България, започна да разподарява терените на „Мини Марица-изток“. Ние хората от региона видяхме това с очите си. Всеки ден ние получавахме сигнали, предполагам не само аз като народен представител от региона или колегата ми, който е оттам, от ВЪЗРАЖДАНЕ, предполагам и от другите политически сили, сигнал след сигнал какво се случва, как се въртят едни карти, подробни и общоустройствени планове, на които има записани имена на фирми, и се водят преговори за подаряване, безвъзмездно, на терените на „Мини Марица-изток“ с концесия за 30 години плюс електропреносната система към тях и договори за изкупуване на енергията, която ще се произвежда там, независимо от цената ѝ. Нещо, което навремето направихме като грешка, загубвайки два от държавните ТЕЦ-ове на Република България – ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3, започна да се случва и с терените на мините. Това наложи днес да сме тук и да обсъждаме. Аз виждам пред мен залата и виждам колегите от Енергийната комисия в момента, докато аз говоря, какво правят и как се опитват отново да постигнат някакво съгласие помежду си за текстовете, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме предложили. Ние обаче няколко месеца мислихме върху този проект на решение. И ще Ви кажа, че аз самата и колегата ми Проданов, с който сме от този регион, сме се колебали как и по какъв начин да изпишем така, че да си спасим малката останала част от региона. Извинявайте вълнението ми! И смятаме, че сме го направили правилно. Днес проведох разговори с ДПС, с ГЕРБ, които искат да внесат редакционна промяна в нашето предложение. Добре, колеги, внесете. Внесете каквото смятате за правилно, ние обаче сме написали това, което ние смятаме за правилно. Ние сме посочили всеки един риск, който сме забелязали през годините. Опитали сме се да защитим всяка една дейност, която би могла да бъде във вреда на нашия регион, ние сме се опитали да я минимизираме през текстовете, които сме написали. И аз знам какво Ви притеснява Вас. Притеснява Ви срокът, който сме сложили. Срокът ни е до изготвяне на актуална стратегия за устойчиво енергийно развитие. Това е много плашещо за Република България и за всяка парламентарна група тук. И ние знаем защо. Защото, когато изготвим тази стратегия, тя е водещият документ, с който ще трябва да се съобразяваме. Защото в Закона за енергетиката е записано точно така. Това, което ръководи, начинът, по който се определя развитието на държавата, е българският закон на енергетиката, не Европейската комисия, не партньорствата ни с този или онзи зад граница или вътре през лобистки и олигархични интереси. Това е плашещо, да, плашещо е да сме независими. Само че нас от ВЪЗРАЖДАНЕ това не ни плаши и по тази причина аз Ви предлагам следното: ние оставаме на позицията на този текст, който ние сме написали. Смятаме, че е юридически издържан, смятаме, че е националноотговорно обоснован. Предлагаме Ви този път да пробвате да се съобразите с това, което ние сме написали, и да бъдем достатъчно смели като Народно събрание да си кажем: трябва да имаме енергийна стратегия, трябва да ръководим енергетиката в България спрямо тази енергийна стратегия. Иначе ще трябва да припомня какво се случи миналата седмица. Ще продължим да управляваме енергетиката със спешни комисии по енергетика и спешни приемания на решения, както се случи миналата седмица по отношение на намеренията за продажба на двата реактора на АЕЦ „Белене“. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не искаме да гледаме това. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не искаме да участваме в това. Ако Вие, колеги, сте размислили и сте преценили, въпреки че, както се прочете и в Доклада на Енергийната комисия, това предложение, което днес дискутираме, получи абсолютна подкрепа в Комисията по енергетика, всички гласуваха за него, нещо през периода от Комисията до днешния ден е разколебало колегите в текстовете. Ние не знаем какво е и няма да разсъждаваме върху този въпрос. Ако Вие искате да предложите редакционни промени, предложете ги, вземете почивка, ще ги обсъдим. Винаги сме правили така. Комисията по енергетика винаги е можела да излиза с консенсусни решения. Случаят обаче е твърде сериозен и ние тази крачка, и този компромис не можем да го направим, защото ние сме там и сме свидетели как се унищожиха декари гори, залесявани по времето преди 30 години, когато имаше план какво се правеше с въглеродните емисии, когато имаше гори, системно планово залесяване, за да абсорбират цел 2 и го правеха успешно, когато правехме пояси около мините и около ТЕЦ-овете, което сега не се прави, защото ние нямаме стратегия, не знаем какво правим и работим на парче. Ние виждаме как регионът ни потъва всеки ден. Ние сме поели ангажименти пред нашите избиратели и ще ги спазим. От Вас в момента зависи решението дали Вие ще спазите ангажиментите, които поехте пред същите тези избиратели. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че трябва да има разяснение за това, което предстои да се гласува, и за начина, по който говорят колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото не се казва цялата истина. Първо, всички трябва да знаят, че ако комплексът все още съществува, това е благодарение на едно решение отпреди няколко парламента, когато ВЪЗРАЖДАНЕ още не съществуваха и когато благодарение на БСП, подкрепено от ГЕРБ, „Движение за права и свободи“, се взе решение, и то е в сила – държавата да направи абсолютно всичко възможно за нормалната работа на комплекса „Марица-изток“. Нещо, което все още е в сила. Да, имаше решение за промяна на Плана за възстановяване, но то не бе след дълги преговори, а просто в Комисията щеше да мине решението на ГЕРБ и тогава от ВЪЗРАЖДАНЕ се помолиха да редактираме всички заедно това решение. Така и стана. Благодарение на всички политически сили тук в залата това решение е факт и правителството е длъжно да го спазва. Видяхте вчера в Комисията – многократно се обърнахме, слава богу, към сегашния министър, който знае онова, което е гласувано от последния парламент, и прави усилия за промяна на Плана за възстановяване. Това, което се предлага от ВЪЗРАЖДАНЕ. Първо трябва да помислим дали ще продължаваме с подобни решения и мораториуми да управляваме българската енергетика. Вчера многократно, даже и тук в залата онзиден и пред министъра заявих, че това не е наша работа – ние да казваме какво да се прави, какво да се продава, кое гориво да се използва, кои реактори да се продават и какви ли не още решения взехме тук в парламента. Според мен има проблем между изпълнителната и законодателната власт. Да, такова решение в момента може би е необходимо, но при вчерашната декларация на министъра, че те няма да водят преговори с тази единствена компания, която служебният кабинет си беше харесал, и когато искаше да подари на тази компания земята на комплекса, поражда именно това решение, което в момента ние искаме да гласуваме. Само довчера политиката на сегашното правителство е коренно различна и те нямат това намерение. Ако ние искаме да се застраховаме и да вържем ръцете на министъра и на правителството, добре – нека да гласуваме това решение. Но при положение че вече няма да се работи и да се дават земите без конкурс, да се дават без търг, това наистина е нещо скандално! Не вярвам този министър да продължи тази практика (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) и не знам дали трябва да продължим с тези крайности. Ние на това министерство му казваме всичко – сутрин какво да прави, на обяд какво да прави, вечерно време едва ли не какво да вечерят в Министерството! Колеги, в крайна сметка те са тези, които водят политиката в енергетиката – ние сме законодателната власт! Ние не сме изпълнителната власт! Ще дойде момент, може би трябва да започнем да им правим и обществените поръчки! Вижте, имаме разделение на властите и стига сме влизали в територия, която не е нашата! Ако има конкретен проблем, да дойде министърът да обясни, да получи подкрепата или нашата критика, но така ние да предопределяме какво ще се случва?! За мен лично е притеснителна тази политика, която в момента това Народно събрание с голямото мнозинство води спрямо Министерството. Даже вчера, колеги, гласувахме и решение за включването на акционерното участие на България в търсенето на природен газ в Черно море! Моето лично мнение е, че министърът трябваше да бъде готов с нужния анализ, с нужните експерти, БЕХ да си кажат мнението, да дойдат тук в парламента, да искат нашето решение и ние тогава да преценим дали да му го дадем или не! А не – вчера ние му казваме: отивай да преговаряш! Или аз съм може би с някакво остаряло мислене, или сега може би, като се преместим – да отидем всички в Партийния дом, там да се съберем – законодателна и изпълнителна власт, да си работим заедно и да живеем дружно! Но това не може да продължава повече по този начин! Да се върна на въпроса. Засега има достатъчно решения на парламента, които гарантират нормалното функциониране на комплекса „Марица-изток“. Считам, че и това, което е направено и от Българската социалистическа партия, и от другите политически сили, на този етап е достатъчно, така че хората да бъдат спокойни, хората да не бъдат притеснени за своето бъдеще. Факт е, че липсата на енергийна стратегия изцяло ограничава работата на правителството, но тази енергийна стратегия я чакаме от 2013 г. и все още нямаме такава. Между другото, нека да кажем истината – направи се опит за електроенергийна стратегия, която беше част от голямата енергийна стратегия, беше представена на един форум. И тази електроенергийна стратегия потъна. Въобще наистина е някакъв хаос. Затова нека в най-кратки срокове по-скоро да задължим Министерството да изработи и да представи такава енергийна стратегия и на база тази енергийна стратегия да се вземат дългосрочните решения за държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, ще Ви кажа – много работи имам да Ви кажа, но ще бъда кратък, ще бъда събран, защото темата е много важна. Днес започваме по тази тема, започваме по тази точка. Имам една молба. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) Имам една молба и към господин Гьоков, който рядко се обажда по темата. Нека да ограничим политическите си изказвания, нека да свършим днес работа, защото ние сме го казвали, показвали, какво ли не сме правили – ходихме с фланелки, с какво ли не: „Мини Марица-изток“ е България. България е „Мини Марица-изток“. И колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ са денонощно на терена. Колегите от БСП също полагат максимум усилия. Няма човек от региона – народен представител или активен гражданин, на който по тази тема да не му е ясно за какво става въпрос. Има обаче и колеги, които са далеч от „Мини Марица-изток“, на които регионът нищо не им говори – какво ще се случи, ако „Мини Марица-изток“ бъдат похарчени, затворени, унищожени, разпродадени, как беше – разподарени. Аз към тях се обръщам – вярвам на енергийните експерти на ГЕРБ. И Теменужка Петкова, и Делян Добрев, и Жечо Станков са хората, които на експертно ниво ще убедят всички наши колеги за това какво е нужно да се направи. Всяка група има своите експерти. Нека да се доверим на експертите. Нека да съчетаем обещанията, които сме дали към избирателите си, ангажираността към три региона на България, поети не от един и не от двама народни представители, и малко да забравим състезанието, както го правим ГЕРБ вече не знам колко месеца в това Народно събрание. Ние сме готови да дадем назад в политическото състезание (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – кой беше пръв, кой най-добре го каза, кой най-добре го показа. Важното е да стане така, че хората да останат да работят в „Мини Марица-изток“…

…защото за хората там не е важно, извинявайте, кой го е направил, вярвайте ми. И на изборите хората там си избират по вътрешно убеждение. И няма да спечелите, никой от нас, кой знае колко гласове от това, което правим от трибуната на Народното събрание. Но ще направим така, че регионите ни няма да станат по-зле от най-закъсалите региони на Европа и на България. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Стойнев, с голяма част от Вашето изказване не съм съгласен. Първо, Вие казахте, че ВЪЗРАЖДАНЕ се било молило за това решение – ВЪЗРАЖДАНЕ не се моли, при нас няма такава практика. Вие ще се молите някой да гласува за Вас в Старозагорския регион. Вие ще се молите. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.)

Второ, видях, че защитавате енергийния министър, което ме учуди, защото не разбрах кога точно сте влезли в управляващата коалиция – да защитавате министрите, господин Стойнев. И трето, чудно е, че ГЕРБ все пак ще подкрепят такова решение, или мислят повече от Вас, от Българската социалистическа партия, която би трябвало да се бори за интересите на хората в Старозагорско и за „Мини Марица-изток“. Вашите представители там обикалят и обещават на хората, а те очакват да бъде гласувано такова решение – да се защитят интересите на хората, господин Стойнев! Благодаря. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)

Лично обяснение!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стойнев, смятам, че трябва да отчетете, че на фона на цялата омраза и злоба, която се излива от трибуната от ВЪЗРАЖДАНЕ, това предложение на госпожа Искра Михайлова всъщност е добро. Да, може то да не е работещо, да, може то да няма капацитета да задължи който и да е да постъпи по начина, по който Народното събрание днес дори да гласува, но истината, господин Стойнев, е, че Вие трябва да похвалите госпожа Михайлова, защото е единственият човек от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ досега, който си следва някаква последователна кауза, бори се за нея и не може да отречете, че намерението ѝ е добро. Очаквам някой път от най-старата партия в Народното събрание, когато излезе да критикува някого, да каже как може да стане по-добре. Ако искате, използвайте дупликата си, имате тази възможност да помогнете на това предложение да стане по-работещо. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря на колегите за репликите. Мисля, че не бяхте много фокусирани и не разбрахте онова, което съм искал да кажа. Затова ще отговоря на всичките едновременно. Първо, в Комисията ние подкрепихме това решение, но това, което исках да обясня, е, че налагайки волята на парламента върху Министерството, по този начин се пречи на Министерството да води своя политика. Вие го отчетохте, че едва ли не ние браним министъра – нищо подобно! В крайна сметка надали на някой министър ще му е приятно постоянно да изпълнява решения на парламента, защото до момента, откакто е създаден този парламент, сигурно има седем-осем, и той не може да води самостоятелна политика! Онова, което ме притеснява, е, че това ще противоречи на Конституцията – с мораториумите. Трябва да се види, така да се преработи от всички парламентарни групи, за да бъде действащо, както го преработихме тогава. Тук не става въпрос за молене или немолене – към колегата Таслаков. Тук става въпрос за нещо, което да е работещо. Що се отнася до това, което е правила БСП в Старозагорския регион, бъдете спокойни – там хората знаят кой е предлагал решенията, как се е гласувало, кой им е увеличавал по два пъти заплатите, как до последно е вдигана два пъти цената на въглищата, кой купи изцяло новите багери! Така че не се притеснявайте, а по-скоро Вие покажете какво можете – не само с лозунги! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И към колегата от ГЕРБ – колега, не знам дали сте се събрали или не, но тук има една надпревара. Вие апелирате да не се надпреварваме. Извинявайте, но вчера по телевизията Вашият лидер излиза и казва: не е Кирил Петков, ние сме тези, които се събрахме снощи и предложихме за „Росенец“. След това излиза другият и казва: не, не, не, не сте Вие – ние сме! В крайна сметка, когато Вие се разберете какво правите и как си защитавате предложенията, тогава вече може да говорим, че няма липса на надпревара. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, аз Ви благодаря, че ми дадохте думата за лично обяснение към господин Манев. Господин Манев, искам да Ви обясня някои неща. Първо, Вие излизате на трибуната да апелирате тук, че не трябва да има състезание, не трябва да има говорене, а в същото време обяснявате как Георги Гьоков рядко вземал думата по тази тема. Господин Председател, моля да подготвите една справка на господин Манев колко пъти Георги Гьоков се е изказвал за тези години, в които е бил в парламента, за проблемите в „Марица-изток“, колко последователно е бранел идеята за запазване на комплекса „Марица-изток“. За сведение на залата, господин Манев не съм го виждал на нито една среща в Стара Загора, когато се говори за проблемите на „Марица-изток“, включително и на последната среща, която беше този понеделник. Там беше Красимир Велчев – друг от ГЕРБ не видях.

Вълчев! Вълчев!

Да, Вълчев, извинявайте. Господин Манев не съм го виждал на такива срещи. Сега изведнъж тук излиза и от трибуната избухва, че едва ли не е бил най-големият защитник. Аз уважавам всички хора, които се борят за някаква кауза – каузата за „Марица-изток“. За мен каузата за „Марица-изток“ ми е от първия момент, в който съм в този парламент. Приветствам и колежката Искра Михайлова, която от първия момент, в който е в парламента, също защитава каузата за „Марица-изток“. За Вас, господин Манев, ми е трудно да кажа, че защитавате каузата, защото от време на време от популизъм кажете някоя и друга дума, ама тя се забравя така. Искам също да кажа, че БСП е била последователна в годините и всички добри решения за „Марица-изток“ по някакъв начин са свързани с БСП – или са произлизали от БСП, или БСП ги е подкрепяла с пълна сила. Решението от 2020 г. и Решението от месец януари тази година, и подкрепата за това, което правят ВЪЗРАЖДАНЕ за комплекса „Марица-изток“, така че, господин Манев, не си градете Вашата политика на гърба на други и особено на колегите си от същия район. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Две неща бързо, ясно и точно. Господин Манев не се изказва, господин Манев много се изказва. Сега да Ви обясня. Господин Манев не иска в никакъв случай да си прави имиджа на гърба нито на господин Гьоков, което е странно като понятие аз да си правя имиджа на негов гръб и така нататък, нито на темата „Мини Марица-изток“. Темата „Мини Марица-изток“ е важна. Темата „Мини Марица-изток“ може да бъде решавана само с компромиси от всички в тази зала на политическите изказвания, на политическите отношения. Темата „Мини Марица-изток“ обаче не може да бъде решавана, когато си подписал Решение № 203 като министър и после ходиш и говориш глупости от трибуната. Накрая да Ви кажа що е това популизъм по темата „Мини Марица-изток“. Като чуеш някой да споменава „Мини Марица-изток“, задължително да притичаш до трибуната и да кажеш ние от нашата партия и аз лично направихме страшни неща. Ей това е популизмът по темата. А това дали някой оценява, или не оценява кой какво е направил, го показват хората в региона. Срещите, че като ходите на срещи, какво направихте бе, господин Гьоков?

Много работи.

Какво? Подписахте Решението за „Мини Марица-изток“ заедно с госпожа Корнелия Нинова – точка, това направихте.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е изцяло към Вас и тя се състои в следното – господин Председател, Вие разрешихте лично обяснение на лично обяснение. Аз, доколкото разбирам, господин Манев взе лично обяснение за това, което каза господин Стойнев, а пък през цялото време се обръщаше към мене и не можах да схвана за какво става въпрос.

Харесвам Ви, затова.

Ако искате, аз сега мога да направя едно лично обяснение към господин Манев. Другото, което е иронията, с която подхождате към моите изяви от трибуната, не е много уместна за този парламент и за мястото на което стоите, защото аз си мисля, че съм правил от убеждение, не за популизъм или за нещо друго. Така че, господин Председател, малко по-внимателно, когато правите такива изказвания. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Защо се налага да разглеждаме мораториум? Защото имаше желание за злоупотреба с терените на територията на комплекса „Марица-изток“. Това желание беше от страна на служебния министър Росен Христов. Ние бяхме сигнализирани през месец март. Тогава беше предизборна кампания. Реагирахме с риска да бъдем обвинени в политизация на въпроса, но както се вижда днес, тази реакция не е срещу нито една от тук представените парламентарни сили. В началото на мандата на това Народно събрание извикахме служебния министър. Той се държа изключително арогантно. Обвини ни за безделници. Каза, че само той работи, а ние се занимаваме с глупости едва ли не. Най-брутално каза, че той е договорил разпределението на терените в кабинета си. Не знам дали си спомняте това нещо. Обвини ни нас в престъпление, въпреки че той от парламентарната трибуна едва ли не си призна, че е извършил своеобразно престъпление. В този смисъл това решение е малко закъсняло, докато днес нямаме такива напъни, но аз мисля, че то е необходимо, за да предпазим територията на комплекса. Това е една уникална територия с близо 250 кв. км, която, ако бъде запазена в нейната цялост, в по-голяма степен ще си осигури възможност за преход на региона, трансформация на региона, в това число запазването му като енергиен и индустриален център. Какво имам предвид? Ако се запазят терените в тяхната цялост преди изготвянето на подробен устройствен план, този подробен устройствен план ще каже къде ще бъдат терените за фотоволтаични мощности, къде ще бъдат терените за евентуална водородна долина, къде ще бъдат терените за индустриални зони и по този начин ще може да се направи най-добрата инфраструктура, най-добрата свързаност на региона. Разположението е уникално там. Свързаността на площадката е уникална. Разположението е между три основни транспортни полоси – магистрала „Тракия“, магистрала „Марица“ и коридора север – юг Русе – Свиленград. Така че смея да твърдя, че това е регионът с най-голям технологичен, индустриален потенциал. За да се случи, за да се реализира обаче този потенциал, е необходимо да се запазят терените в тяхната цялост. През месец март ние видяхме, може би и колегите от региона са ги видели – едни карти, на които бяха нарисувани едни терени, така да се каже ощипване. Чуха се и разни имена, на които ще бъдат предоставени тези терени. Ако това се случи, няма да може да се осигури и справедлив преход от гледна точка на заетите в региона. Този справедлив преход предполага заетите да бъдат съакционери в бъдещи инвестиции, в това число във фотоволтаични централи. Ако се разпарчетосат терените, това няма как да се случи. Апетитното в тези терени е, че те имат свързаност. Ако някъде другаде се правят фотоволтаични мощности, инвестицията за свързаност най-често е по-висока, отколкото инвестицията за самите соларни панели. Там свързаността е близо и затова има такива апетити към тези терени. Това налага днешното решение. Няма значение кой го е предложил. Аз мисля, че тук в Народното събрание всички сме обединени около това, че това нещо не трябва да се случва. Пак казвам, в момента сегашният екип на Министерството на енергетиката няма тези амбиции, но един такъв мораториум, който да предпази от бъдещи зловредни действия, мисля, че е полезен. Благодаря.

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Видимо тази точка е изключително дискутируема и както виждате, в момента членовете на Енергийната комисия се събираме да дискутираме какво може да се редактира, затова бих искал да Ви помоля от Ваше име да дадете почивка, ако не, от името на парламентарната ни група, за да се съберем и да обсъдим и да излезем с общо решение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моята процедура е относно Програмата за дневния ред. Предлагам на Вашето внимание нашето предложение, а именно точка 7, която е точка първа, фиксирана за днешното заседание, именно избор на постоянни делегации на Народното събрание в международни организации, да стане точка 9, демек да стане трета фиксирана точка за дневната програма и следователно точка 8 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, да стане съответно номер 7. След това осем да стане второ гласуване на Законопроекта за изменение на Търговския закон и тогава да дойде изборът на постоянните делегации.

Благодаря, господин Председател. Първо, леко отклонение към ВЪЗРАЖДАНЕ. Ще Ви помоля, когато говорите за ПВУ и за енергетиката, наистина ще Ви помоля, казвам Ви го за пореден, надявам се, за последен път. Тогава Министерството на енергетиката беше против нещата, които влязоха в Плана за възстановяване и устойчивост, и за мариците, и за батериите, и за геотермалните дупки, където смята да прави Асен Василев, бяха против, има писмени свидетелства – писма от Министерството. Така че ще Ви помоля да не ушивате заедно с ПП и ДБ, наистина Ви моля, ако продължите, просто да знаете, че говорите глупости и говорите чисто политически. По тази тема – толкоз! А сега, що се отнася до дебата, който имаме. Колеги, при тези дебати изключително хубаво лъсва кой има интереси в енергийния сектор и какви, и то лични интереси, или изпълнява лобистки интереси. Сега Ви обработват да направите поправка и всъщност да се махне думичката мораториум и да я сменим най-вероятно с решение на Народното събрание. Само да Ви светна от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако не броите или ако не можете да броите, ако има мнозинство в това Народно събрание и кои са управляващи, и как с решение на Народното събрание могат да прокарат всичко каквото поискат. Не знам дали знаете, но в ПП има хора, които са в тази част на бизнеса пряко и лично – Рибарски, Сабрутев, носят се всякакви слухове, и то е ясно през Плана за опита за овладяване от Асен Василев на „Булгартрансгаз“ и на ЕСО, опитите за фалиране на БЕХ. Няма да се учудя, ако сменят шефовете на БЕХ или на ЕСО, или на „Булгартрансгаз“, или където могат. Няма да се учудя, ако пробутат някой от тази зала от ПП или ДБ да стане началник на нещо. Така че Ви правят на луди в момента. Дори и това нещо да бъде атакувано в Конституционния съд, ще минат няколко месеца, преди да се случи решението на Конституционния съд, което междувременно ще блокира възможностите на това крадливо правителство, което имаме, което краде през закони и през решения. След ин хаус процедурите най-вероятно ще се краде и в сакове, заедно с ГЕРБ и ДПС – помислете си дали да се съгласите, затова Ви обработват. Лични, лобистки, частни, депутатски интереси светят като крушки в тъмното по тази тема. Вие си решавате, но ние поправка няма да подкрепим по това и ще искаме да има мораториум. Благодаря.

Господин Йорданов, Вие казвате, че когато ние говорим за решението на ПВУ, Ви пришиваме някъде, където не сте били, но съжалявам. Вие бяхте част от онази коалиция и Вие имахте министър на енергетиката. Това са фактите. Както искате, така го тълкувайте – това са фактите, които съществуват. По отношение на Вашето изказване аз съм напълно съгласна. Ние преди малко бяхме, използвам репликата, за да Ви кажа, защото Ви нямаше в залата, в която коментирахме промените по текста, промените, които предлагат колегите, са резонни. От една страна, са резонни и ние самите сме се колебали, когато сме писали текста, дали да го направим, или да не го направим и те сега ще си ги направят в залата тези промени. Ако решат, ще си ги гласуват, ако решат, няма да ги гласуват, но ние като вносители оставаме на текста, който ние сме написали, и ще Ви кажа защо. Да, ние сме оценили щетата – примерно едно от предложенията, което ще дойде от групата на ДПС, по отношение на земеделските земи, които са пред разкривките. Това са едни специфики, които ние спестихме на Народното събрание, защото едва ли не тук трябва да коментираме в детайл тези подробности, но сега, тъй като се отваря и ще има такова предложение, аз ще го кажа. Ние това сме оценили като малка щета по отношение на щетите, които биха били нанесени при това разпродаване на парче. Да, ние в момента знаем, че мнозинството в Народното събрание, ако ние приемем да се запише в началото на решението това, което коментирахме горе в залата, на мен ми трябваше време, за да го осмисля, тези бързи решения никога не водят до нещо добро, затова ние оставаме на текста, който ние сме внесли и сме разсъждавали върху него месеци наред, консултирали сме се със специалисти. Ако то ще пада в Конституционния съд, нека да падне. Докато падне, ние ще спечелим няколко месеца за мините, а през това време даваме възможността на колегите, които дадоха предложенията, от „Продължаваме Промяната“, от ГЕРБ и от ДПС консенсусно в началото на решението да бъде изписан един текст, а после да добавим друг текст, втори и трети, да внесат втори проект на решение с този текст и тези корекции и ние тогава ще разсъждаваме върху техния текст и там, където му е мястото – в Комисията по енергетика. Когато нашият текст беше в Комисията по енергетика, по него възражения нямаше от нито една от парламентарните групи. За да бъдем безкрайно искрени, оставаме на позицията, която сме коментирали два месеца поред и в Енергийната комисия, и оставаме с Проекта на решение такъв, който предложихме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, и предлагаме на председателя на Народното събрание да го подложи на гласуване така, както ние сме го предложили. Благодаря.

Госпожо Михайлова, ние имаме много причини, за да останем на текста, който предложихме, тъй като още преди половин година разбрахме какво се случва с терените, или по-скоро какво се опитваше служебният министър Христов да направи. Видяхме ясно кой стои зад тези интереси, видяхме политически партии, които стоят зад тези интереси, видяхме икономически кръгове, които стоят зад тези интереси, затова предлагаме едно решение, което до някаква степен може да изглежда крайно. Да, изглежда крайно, защото то завързва ръцете на ръководството на „Мини Марица-изток“ ЕАД, да извършва някои от дейностите, които извършва регулярно. Ние сме говорили с ръководството на Мините и те твърдят, че щетата, която ще понесат, е нищожна в сравнение с това, което биха понесли иначе. Затова оставаме на това, което сме предложили, и няма да отстъпим, тъй като комплексът „Марица-изток“ и целият регион е в опасност. Нямаме доверие на сегашния министър, понеже ние не знаем кой го е излъчил – от ГЕРБ ли е излъчен, от ДПС ли е излъчен, от ПП ли е излъчен, от ДБ ли е излъчен, чий е този министър на име Румен Радев. Коя партия стои зад неговата кандидатура, зад неговото издигане? В Стара Загора имаше среща преди няколко дни, на която присъстваха кметовете на общините от целия регион, синдикатите, бизнесът, залата на Общинския съвет в Стара Загора се пръскаше по шевовете, но министър Румен Радев не само не се появи, но не счете за необходимо да изпрати нито един представител на Министерството. Ние това го приемаме за знак, че бъдещето на комплекса и на нашия регион не е от първостепенна важност за този министър, както не беше и за предишния министър. Поради тези причини няма да допуснем тук да се направят промени в текста, в които не сме убедени, че ще защитят в максимална степен бъдещето на комплекса и на работниците. В последните няколко дни получихме около 15 различни предложения и според мен в управляващото мнозинство не са наясно и те самите какво искат да предложат, а може би не са наясно и министърът кой точно го е предложил, вече са се объркали.

Да, приключвам. Интересите, които искаха да разграбят терените, господин Рибарски и колеги от ДПС, ще трябва да почакат още малко, поне още няколко месеца. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, уважаеми колеги народни представители! Не знам какви крушки светят, само че точно допреди 10 минути поканихме от абсолютно всички групи народни представители, за да се обединим около текстовете. Текстове, за които не само че ще има мораториум на земите, но той ще е толкова силен, че само с гласове на народни представители някога нещо да може да се случи там. Колеги, моля за Вашето внимание, защото темата наистина е много важна, касае над 46 хиляди човека пряко, косвено, индуктивно работещи в комплекса, които изкарват прехраната си там и се грижат за сигурността на българската енергетика – не само на българската, а и на територията на целия Балкански полуостров. Господин Йорданов, не знам защо реагирахте по този начин, при условие че именно по времето, когато Вие имахте министър на енергетиката, се приеха най-проблемните точки в Плана за възстановяване и устойчивост, които гарантират затварянето на комплекса. Оттогава политическите сили, намиращи се в това Народно събрание, начело с коалицията ГЕРБ-СДС, не сме спрели да внасяме предложения за блокиране на този процес по затваряне на комплекса и неговото разпарчетосване. В момента решението, което ще бъде предложено от всички парламентарни групи с редакционни поправки, ще доведе до нещо даже по-силно от мораториум, защото няма да е уязвимо пред съда и няма да е нещо, което да се прави на парче, и ще гарантираме и работните места, и целостта на комплекса, и бъдещите инвестиции. Благодаря Ви.

Започвам с първата реплика. Господин Станков да слуша, защото отговорът е общо взето и към двамата. ВЪЗРАЖДАНЕ явно ще си останат поне част от вашите представители в лаладжийската политическа система специално по този случай и ще Ви обясня защо. Да, ние бяхме коалиционни партньори. Да, ние имахме министър на енергетиката, а също така е абсолютен факт, че по отношение на енергетиката Планът за възстановяване и устойчивост и ние като политически коалиционен партньор, и Министерството на енергетиката изразиха отрицателни становища и несъгласие с това, което е вписано вътре. Пак Ви казвам, не е трудно да отидете и да видите писмата на заместник-министър Пламен Данаилов, защото те са официални, и какво пише вътре като позиция на Министерството на енергетиката. Това, което е след това, че Асен Василев самоволно, без консултация с никой от политическите си партньори, поне с нас не, написа тези неща в Плана, за които ние казахме, че не сме съгласни, и го предложи в Европа, където беше одобрен. Самостоятелно, еднолично, сам – това е истината, а пък Вие говорете, каквото искате. Та, бяхме против и пак Ви казвам, ще ме накарате да ходя да търся в Министерството на енергетиката писмата на заместник-министъра, но ако искате, се упражнявайте политически по темата. А що се отнася до енергийния интерес, то е ясно, че го има. Тук изскачат разни депутати и започват да си късат ризите по темата. В енергетиката има ужасно много пари, ужасно много интереси и това, което предлагате, ние не сме съгласни. Пратихте покана и защо не сме били там, ами защото знаем какво е. Преди това обикаляхте, идвахте тук, при енергийния ни експерт Павела Митова включително Вие пробутвахте едно листче с поправка и аз Ви казах, че няма да стане. Е, какво да правим на тази среща при Вас? В момента ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и БСП се опитвате да заобиколите мораториума. Вероятно ще го направите, защото имате мнозинство, и след това ще Ви е готино за част от финансовите Ви кръгове. Това е истината. Вие го опаковайте в каквито искате политически думи. Ако имаше желание, защото до днес сутринта имаше желание за мораториум, защото това правителство ще прави това, с този министър на финансите ще правят това – ще пробутват през законови промени кражби към техни фирми. Това правят и ще продължат да го правят, но понеже ГЕРБ и ПП явно вече си дозаковаха сглобката от няколко дни, решили са да продължават да се крепят, но не знам за колко дълго време, и ще участват заедно в далаверата. Първата далавера беше ин хаус процедурите – очевадно е. Тази е втората и няма да е последната. Хубавото на целия този гнусен процес е, че българските граждани бавно и полека, защото това са процеси, ще осъзнаят какво се случва, и когато и да дойдат следващите избори, Вие ще си понесете шамарите от избирателите в количеството, в което решат да Ви ги нанесат. Това е.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках това лично обяснение, защото си чух името, свързано с някакви преки интереси във фотоволтаици или каквото и да е. Заявявам категорично, че нямам нито преки, нито косвени, нито някога под някаква форма съм участвал в такива фотоволтаични проекти, камо ли свързани с „Мини Марица-изток“. Категорично заявявам, че единственият интерес в това, което правим днес, е да се запазят тези терени, да има цялостен подход, стратегия. Напълно сме наясно всички какво очакват тези хора от нас и те го очакват от доста дълго време вече. Ние индикирахме за този проблем още месец декември. Тогава беше гробна тишина за един некратък период и предполагам, че доста от Вас са преценявали политическия дивидент и корпоративните последствия от едно възпротивяване. Ние тогава категорично заявихме от ден първи, в който разбрахме за това нещо, че сме против и настояваме това да бъде прекратено. Господин Председател, ако мога сега да си направя изказването.

Вчера имахме Комисия по енергетика и направихме изслушване на министър Румен Радев и един от въпросите, който зададох, беше именно това – дали отново се разглеждат кадастрални карти, дали се разглеждат парцели, дали се избират парцели? Той категорично заяви, че още в самото начало е поел ангажимент тази практика да бъде приключена. Тя беше практика на служебния министър. Това в момента именно води до тези дебати в залата и темата е изключително чувствителна за всички, които в момента са заети в комплекса. Пълната забрана и този мораториум в момента вършат мечешка услуга на този комплекс. Не може да ограничим абсолютно всякакъв вид действия в комплекса, което ще доведе и до пряка директна забрана на всички бъдещи инвестиции. Именно от това в момента „Мини Марица-изток“ се нуждаят. Подкрепихме в Комисията по енергетика и това решение именно осъзнавайки какъв е проблемът. С ясната идея, че ние бяхме готови с такъв проект на решение, буквално с пръст на спусъка, когато министър Росен Христов продължаваше с тези действия, въпреки че това беше най-малкото неприемливо за региона. Трябва да се изготви цялостна стратегия. Бяхме и на обсъждане в Стара Загора. Тогава мненията се обединиха около това, че трябва да се върви към конкретни предложения, те да бъдат обществено обсъдени, да се постигне консенсус. Именно такъв консенсус преди постигнахме в Комисията по енергетика, когато трябваше да се обединим около някакво решение за Плана за възстановяване и устойчивост. Мораториумът, от друга страна, както е разписан, няма и срок и по този начин дава един неопределен период за действие на тази забрана. А отделно, освен това може би и други колеги ще кажат, че вече има решения на Конституционния съд, които именно касаят такива мораториуми, с които законодателната власт ограничава изпълнителната. В тази връзка, за да направим това решение работещо и то да защити интереса на хората, заети в комплекса, и ние да имаме ясна стратегия какво ще се прави в този комплекс – както бъдещи инвестиции, така и неговата продължаваща експлоатация, правя редакционна промяна. Думите в т. I „налага мораториум върху“ се заличават и решението става: „Реши: следните действия на държавните органи се извършват с решение на Народното събрание по предложение на министъра на енергетиката.“ По този начин виждаме и днес, че в цялото Народно събрание се постига консенсус относно това едни терени да не бъдат разпарчетосвани. Виждаме и в Комисията, че всички са обединени около това да има решение, което е обсъдено, а именно ако се стигне под някаква форма до разпоредителни сделки с недвижимо имущество на „Мини Марица-изток“, това ще трябва да се реши в Народното събрание и тогава общественото обсъждане ще бъде нагледно пред всички. В тази връзка и второто редакционно е – II трябва да отпадне, ако тази редакция се приеме, разбира се, в залата. Благодаря.

Решението става: „Реши: следните действия на държавните органи се извършват с решение на Народното събрание по предложение на министъра на енергетиката.“ И II се заличава.

Благодаря, господин Председател. Подкрепяме по принцип предложението на господин Рибарски, но предлагаме следната редакция: „Държавните органи не извършват следните действия – така, така – без решение на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет.“ Това ни е конкретното предложение и мисля, че това запазва абсолютно характера на мораториума, а в същото време отчита случая със земеделските земи. Не мисля, че тук в Народното събрание има каквото и да е дори малцинство, което иска по някакъв начин някой да се разпорежда с тези терени, и това е текст, който ще гарантира, че такова разпореждане няма да има. Досега тези аспирации са били в изпълнителната власт и в ръководството на дружеството „Мини Марица-изток“. Благодаря.

Да, прощавайте. I да придобие следната редакция. Благодаря.

А именно: „Държавните органи не извършват следните действия без решение на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет.“ Благодаря.

„Държавните органи не извършват следните действия без решение на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет.“

Предлагаме да отпадне и II в предложението.

Не знам дали господин Рибарски е в залата, но преди няколко дни в Стара Загора той публично заяви, че преди шест месеца е предлагал мораториум върху терените – това, което днес говорим. Сега той днес е чул, че има някакво решение на Конституционния съд. Комисията заседава преди няколко седмици, не сме сигурни дали позицията се променя с часове или с минути. Пак повтарям, господин Рибарски, ако не е тук, се обръщам към неговите колеги от тяхната група, публично в Стара Загора обяви, че лично той е предлагал мораториум. Не нещо друго – мораториум. Благодаря.

Господин Рибарски обяви и от тази трибуна, че е предлагал мораториум, въпреки че аз не съм го чула. Напротив, даже го търсих за разговор. Когато започна министър Христов да се занимава с терените на „Мини Марица-изток“, ги питах от „Продължаваме Промяната“ защо мълчат, те казаха: ще дойде ред да говорим. Така и не чухме този ред. Може би господин Рибарски трябва да внесе в дупликата някакво обяснение защо и как. Сега процедура. От реплика на процедура мога ли?

Господин Председател, ние искаме да подложите на гласуване Проекта на решение така, както сме го внесли, и не приемаме по никакъв начин редакционните поправки, които се правят в момента в залата. Пак се обръщам към колегите, ако искате да внесете друг проект на решение – съвместно ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“ и ДПС, които сте консенсусни по текстовете, които искате да внесете, внесете го. В момента ние предлагаме да се гласува този мораториум и сме съгласни, да, има риск Конституционният съд да се произнесе по някакъв начин, но нека дадем възможност на Конституционния съд да се произнесе. Ние вземаме това решение, защото сме го сметнали за правилно и имаме това право като Народно събрание и като народни представители. Така че, моля, господин Председател, първото предложение, което подложите на гласуване, да бъде Проектът на решение на ВЪЗРАЖДАНЕ без никакви корекции.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Разглеждаме едно решение, което ще има сериозно отражение върху развитието на Маришкия басейн. Решението е продиктувано може би от някои взети решения от служебното правителство, които всяваха съмнение, а знаете, че съмнението в политиката е реалност. Права е госпожа Искра Михайлова, когато каза, че в Комисията всички подкрепихме. Наистина всички подкрепихме, защото няма народен представител, който да не е съпричастен със съдбата на Маришкия басейн и с работещите там. Но трябва още малко по-коректно да бъде – преди да подкрепим, ние от ДПС казахме, че винаги сме били против думичката „мораториум“, винаги сме били против мораториума и затова сега измененията, които се правят в този текст за решение, вече не са противоконституционни. Тези решения ще бъдат възприети и от други институции, които не могат да атакуват решението нито пред Конституционния съд, нито решавайки предишни решения от Конституционния съд, да тръгнат да не изпълняват решението на Народното събрание. И затова взехме десет минути почивка, за да може да се съберем и да обясним наново в Комисията, че предложените редакции допълват всичко онова, което има в решението, с отмяна на думичката „мораториум“. Винаги съм бил против мораториумите, и сега ще бъдем против мораториумите, но решението, което е с тези изменения, които в момента се предлагат, са решения, които ще бъдат допълнителният контрол, който е необходимо да се направи върху изпълнителната власт при вземане на разпоредителни решения в Маришкия басейн, и това обяснихме и сега на почивката. Колеги, от Народното събрание много решения взехме вече, може да натрупаме една голяма папка, но действията, които трябва да се направят в Маришкия басейн – от справедливия преход през зелената сделка, през Плана за възстановяване и развитие, трябва да знаете, че средствата, които досега трябваше да бъдат инвестирани в този район, за да могат да бъдат преквалифицирани, за да може тези хора там да имат спокойствие, не да треперят всеки ден какво ще стане с техните работни места, и не всеки път всеки народен представител, който е избран от онзи район, да излезе с популизъм тук и да обяснява как и по какъв начин защитава техните интереси. Затова, когато взехме решение за промяна в Плана за възстановяване и развитие, беше, че господин Асен Василев беше предприел определени действия и промяна, които за много кратко време трябваше да усетят тежестта Маришкият басейн чрез действията, които трябваше да се направят, свързани с този план. Това решение остава, но въз основа на това решение ние в последно време виждаме едни проекти и проектчета, които летят по синдикати и насам-натам, където пречат на развитието на енергетиката. Защото онова там, което е прието, че ще бъдат закрити определени мощности в България, и другите предложения, които имат, Вие знаете ли на тези частни предприятия как и по какъв начин пречат да могат да се явяват пред банките, за да изтеглят средства за иновации. Затова мисля, че първото предложение за изменение и допълнение, помислете си още веднъж, колеги, трябва да знаете, че е в интерес на Маришкия басейн и в интерес на развитието на енергетиката в България – за нищо друго не е. Още много дълго мога да Ви говоря, но имам и аз едно предложение. Стигнахме до конкретни предложения. ГЕРБ първи са усетили и ние ги видяхме. При нас имаме друг колега, който се занимава със земеделие, но аз ще предложа за земеделските земи едно изменение. В т. 1, господин Председател, след думите „недвижимо имущество“ да се добави „с изключение на отдаване под наем на земеделски земи за земеделски нужди, намиращи се на територията на комплекса, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД, и същият текст в т. 2 – след думите „с дълготрайни материални активи“ да се допълни същият текст. Или, колеги, вече предложихте II да отпадне – по този начин ще премахнем всякакви съмнения оттук нататък, че някой самостоятелно, еднолично или нито Сабрутев, нито Рибарски, нито пък някой друг ще има възможност да отиде еднолично да се занимава със сделки в този район, затова ИТН трябва да бъдат спокойни и те могат да подкрепят всичко това. Колеги, много е лесно да излезеш на тази трибуна и да обясняваш каква корупция има в енергетиката. Мисля, че и в някои телевизионни предавания, сигурно съмненията може и там да са реалност. Благодаря Ви. Приканвам да подкрепите решението с измененията, за да направим след два часа дебати онова, което е полезно за Маришкия район. Благодаря Ви.

Господин Аталай, ние ще подкрепим Вашата редакционна поправка, тъй като това е нещо, което и ние самите коментирахме и установихме, че сме допуснали като пропуск. С тази поправка обаче решението става достатъчно добро и смятаме, че имат още време колегите от „Продължаваме Промяната“ и от ГЕРБ да си изтеглят техните поправки, защото това е единственият риск, който се създаваше за замяната на земите, което аз казах и в предишна реплика малко по-рано. По отношение на това, което казахте, че Асен Василев е бил отговорен за щетите, които се нанесоха в енергетиката, с изписването на тези проценти унищожаване на въгледобива в ПВУ. Тогава господин Василев беше министър на финансите и управляваше Министерството на енергетиката през Министерството на финансите или пък там някаква друга коалиционна форма.

Пълни глупости! Пълни глупости!

В момента отново Асен Василев е министър на финансите, тогава в колко различна хипотези сме и защо трябва да се чувстваме защитени, че няма да започнат да се случват същите неща, които се случваха и тогава. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ виждаме огромен риск пред развитието на комплекса „Марица-изток“ с това управление, което има в настоящия момент. Именно поради тази причина се обръщаме към колегите поне от Старозагорския регион да вразумят колегите от парламентарните си групи и „Продължаваме Промяната“ и ГЕРБ да изтеглят редакционните си поправки и да гласуваме текста така, както сме го внесли, защото във формата, в която ние сме го внесли, даваме стопроцентова защита към комплекс „Марица-изток“.

Не.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По принцип темата на днешното решение е малко далеч от моята сфера, но аз взимам повод по друга причина – чисто юридически, във връзка с това, което ще приемем. Аз разбирам желанието и на вносителите, и на Комисията по енергетика, които са приели единодушно Проекта на решение, да се защити интересът на работещите в „Мини Марица-изток“, на общността в област Стара Загора. Това трябва да стане с допустимите от Конституцията и правния ред методи и средства. В противен случай, не искам да използвам… тук много се говори за популизъм, високопарни думи, но в противен случай може да приемем едно решение, което да е едно правно нищо, както го наричат на юридически език, тоест да подведем включително тези общности и засегнати лица, които имат очакване, да ги подведем, че всъщност Народното събрание е постигнало някакъв резултат, а то не е постигнало никакъв резултат. Нямам против политическите партии тук да поемат ангажимент, това е съвсем нормално – дали ще е ПП-ДБ, дали ще е ВЪЗРАЖДАНЕ, дали ще е ГЕРБ – всеки може да поеме ангажимент. Въпросът е това да бъде направено във формата, в която е възможно да бъде направено. Предложението за Проект на решение има няколко недостатъка. Няма да се спирам на думата мораториум, за нея вече има произнасяне от Конституционния съд, която пряко касае същия предмет. Тоест не говорим за някакъв друг… даже и формулировката съвпада пряко с практиката на Конституционния съд и по силата и на Закона за нормативните актове може подобно решение, за което вече Конституционният съд, макар и не конкретно, се е произнесъл по сходен предмет, и всеки един съд би се позовал на него, ако се стигне до някакви действия на разпореждане, които бъдат извършени въпреки решението на Народното събрание. Тоест аз не виждам как пред един съд би било защитено една сделка на разпореждане да бъде уязвима при едно такова решение на Народното събрание, тъй като ние не можем да се намесваме в прерогативите на изпълнителната власт. Това е само едната страна на въпроса, защото тук имаше предложение за редакционна поправка, в която думата „мораториум“ да не съществува. Другият проблем, който е в това решение, е, че голяма част от активите, за които говорим – движимо и недвижимо имущество, те са собственост на дружеството „Мини Марица-изток“, което, независимо че е държавна собственост, това са имоти, които са в режим на частна собственост, те не са публична, нито частна, общинска или държавна собственост, тъй като те са собственост на дружеството, поне така разбрах от колегите от Комисията по енергетика. Всъщност ние тук въвеждаме една забрана за отчуждаване на частна собственост, която е противоконституционна. Има множество решения на Конституционния съд в тази насока. Ще цитирам само извадка от едно от тях: „Ограничаването на едно от основните правомощия на собственика да се разпорежда със своето право на собственост е по същество намаляване на обема на това право.“ В този смисъл Конституционният съд посочва, че подобно ограничение е противоконституционно. Има множество решения, започвайки още от 1995 г. насам. В този смисъл, ако ние приемем една забрана… защото в решението се включва включително и разпореждане с движимо имущество, тоест аз разбирам, че ако „Мини Марица-изток“ имат, образно да го кажем, багер или моторно превозно средство, те не могат да се разпореждат с него. В този смисъл аз мисля, че ние трябва да съобразим това, за да не подведем нашата аудитория, нашите съграждани какво приема Народното събрание. Пак казвам, аз нямам нищо против да се поеме политически ангажимент, това е въпрос на мнозинство, на решение, на излъчена воля от Народното събрание. Начинът, по който се предлага, аз мисля, че колегите, които предложиха редакционни поправки, имат основание да се предвиди ред, по който, макар и с решение на Народното събрание… За мен и това даже е уязвимо юридически – дали Народното събрание може да дава разрешение на орган на изпълнителната власт да извърши определена сделка на разпореждане юридически, отново от гледна точка на практиката на Конституционния съд и това е под въпрос, но пак е в по-малка степен укоримо, отколкото пълният мораториум, и то, забележете, в движимо имущество. Тук относно двете предложения – на колегата Рибарски и на колегите от ГЕРБ-СДС, по същество те се различават по това кой предлага – дали министърът на енергетиката, или Министерският съвет. И двата са органи на изпълнителната власт, разбира се, разликата между двата е ясна. Пак повтарям, в обхвата на това решение е включено и движимо имущество, дали трябва Министерският съвет да предлага на Народното събрание да се разпореди с например, пак казвам, с някакво моторно превозно средство, чисто юридически не само, но и от гледна точка на работата на народните представители, не мисля, че това е нашата работа. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, извинявам се, по-скоро може би е процедура във връзка с редакционно предложение. Аргументите на колегите са резонни. В нашето предложение „Министерският съвет“ моля да се замени с „Министерството на енергетиката“.

Направо го оттегли.

Има „недействието“ там.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В първоначалния си вид Проектът на решение на ВЪЗРАЖДАНЕ противоречи на Конституцията. Колкото и добре да звучи за региона на Стара Загора и за Маришкия басейн, то е противоконституционно. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В този смисъл вече се е произнесъл Конституционният съд с Решение № 10/28.09.2021 г., където съдът е достигнал до следното заключение. „Недопустимо е с решение на Народното събрание временно да се спира изпълнението на установени от Конституцията и развити в законите правомощия на президента, на изпълнителната власт, други държавни органи“ и така нататък. Такова правомощие би било например Министерството на енергетиката да се разпорежда с имуществото си в изпълнение на правомощията си по провеждане на енергийната политика на страната. Та например в т. 3 в Проекта на решението е забранено на всички държавни органи да извършват разпоредителни сделки с движимо имущество, свързано с ефективно осъществяване на минно-техническата дейност, или иначе казано, да го продават. Това означава, че държавата не може да продаде дори един малък неработещ багер на 50 000 работни часа. Тоест с Проекта на решение на изпълнителната власт се отнема едно от основните правомощия и оперативната ѝ самостоятелност – да може да управлява имуществото си. Смятам, че с нашата редакционна поправка този недостатък в решението се санира. От друга страна обаче, разбирам необходимостта от това решение. Само за 10 месеца служебният министър Росен Христов с действията си успя да консолидира голямо недоверие към себе си и към Министерството на енергетиката, за съжаление, от страна на Народното събрание и обществото. Даже си спомням как на 5 май, тук, в тази зала, на едно изслушване той се караше на народните представители и им четеше морал от трибуната, че даже продължи и след като слезе от трибуната – ето там беше. (Посочва.) Имам го на видеозапис. Много силно впечатление ми направи това, че служебният кабинет обясняваше от сутрин до вечер, че служебният кабинет по принцип не трябва да внася бюджети на държавата, защото това било политически въпрос. Така стигнахме дотук, седем месеца от началото на годината, да нямаме актуален бюджет за годината и да има риск за някои държавни плащания, с който риск се справихме и рискове няма. Въпреки това обаче служебният министър на енергетиката създаваше нови дружества, визирам „Национален енергиен оператор“ ЕАД. Сключваше дългосрочни договори за газ, откриваше интерконектори, оставени 99% готови от предходни управления, и други. Най-силно впечатление ми направи това, че Росен Христов загатна от трибуната за своите намерения спрямо терените на мините, като ще го цитирам от въпросното заседание на 5 май: „Не можем да обявим търг и да кажем, ето на тази индустриална зона наддавайте, да видим кой ще дойде. Тези инвеститори имат специфични изисквания, понеже там търсенето е много по-малко от възможностите. Общо взето се опитваме да намерим комплекс от инвеститори, които съвкупно да усвоят тези терени. Тоест, ако ние организираме търг за определена площ при определени параметри, рискуваме да изгубим инвеститор, който търси нещо малко по-различно, което ние можем да предложим, но понеже сме обявили тази тръжна процедура, бихме пропуснали такава възможност. Това е положението. В смисъл, това не са привлекателни проекти.“ Край на цитата. С този така наречен от него гъвкав подход на практика министърът каза, че няма да обявява търгове, а ще премине към пряко договаряне с инвеститорите. Кои са тези инвеститори, какви са техните специфични изисквания, които не биха били удовлетворени, ако се спазва законовата процедура с търг, защо беше създадено дружеството НЕО ЕАД – съкратено, това са въпроси, на които отговор така и не дойде. Фактът обаче, че точно тези думи и точно тези действия на предходния служебен кабинет, който остана в миналото, за щастие, наложиха настоящата законодателна инициатива и макар несъвършена, може би е необходима. Няма да пропусна да направя и аз едно редакционно предложение, господин Председател, само че този път в заглавието „Решение за – думите „налагане на мораториум върху“ се заличават, а вместо тях – „извършване на“ и продължава текстът „определени действия на държавни органи на територията на Маришкия басейн“. Тоест цялото става: „Решение за извършване на определени действия на държавни органи на територията на Маришкия басейн“. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Стефанов, репликата ми е по повод Вашето изказване и по-скоро предложението, което направихте. Ако запишем – „Маришкия басейн“, той обхваща всичко, включително и централите ТЕЦ „Марица изток 2“ и двете американски централи. Трябва да бъде конкретно и да бъде „Мини Марица-изток“. Ние говорим за тях, ние не говорим за целия комплекс „Марица-изток“, за Маришкия басейн. Така че трябва да бъдем конкретни.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Стефанов, в дискусията стана ясно, че президентът Румен Радев заедно с неговото служебно правителство е започнало да плаща за местните избори, за които той така усилено се готви, за спечелването на кметове с определени земи. Опитът му да си купува влияние, продавайки, или както се изразиха колегите, подарявайки земи на определени хора, стигна и до Народното събрание. И се обърна внимание тук и днес – това, което се случва вече почти два часа и половина, че е един опит на народното представителство да спре всичко, което президентът Румен Радев се опита да продаде. Тук въпросът ми към Вас е, при положение че имаме добър мотив – мотива да попречим на Румен Радев и неговото служебно правителство да си купува влияние, има го добрия мотив и Вие изказахте много ясно аргументите си защо и как искаме ние да променим това решение и то да бъде работещо. За мен не става ясно защо отговорът, който беше подвикнат от ВЪЗРАЖДАНЕ, когато Вие обърнахте внимание на Конституционния съд, отговорът на ВЪЗРАЖДАНЕ беше подвикнат, цитирам: „Ти ли си Конституционният съд, ве?“

Не „ве“, а „бе“.

Така че се надявам, господин Стефанов, в дупликата си да успеете още по-ясно да обясните, че смисълът тук не е да се правим на кой е решението или как да печелим политически дивиденти от трибуната, а да направим едно наистина работещо решение, на което целта му е президентът Румен Радев да спре да пречи на държавата.

Благодаря. И аз искам да обърна внимание на господин Стефанов, че понятието „Маришки басейн“ не е легално, то е общовъзприето, но имаме Източномаришки и Западномаришки басейн, имаме и басейн на река Марица, който е близо 30 хил. кв. км, така че моля да съобразите репликата на госпожа Петкова. Благодаря.

Господин Митев, ще Ви изненадам, но не съм Конституционният съд. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Юрист съм, но не съм Конституционният съд. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики.) По повод на репликата на госпожа Петкова, всъщност сте права и затова бих си изменил предложението за редакция в заглавието, като от „Маришкия басейн“ да стане „на територията на „Мини Марица-изток“. Ако така всички колеги са склонни да го подкрепят, нека така да бъде. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. След повече от двучасова дискусия, без да съм енергиен експерт, без да съм член на Комисията по енергетика, но се включих в работната група, която беше създадена в дадената от председателя на Народното събрание петнадесетминутна почивка за намиране на консенсус и обединяване около предложението, което колегите ми са внесли за вземане на решение за налагане на мораториум, направих за себе си следните изводи, които искам да представя не толкова пред Вас, народните представители, колкото пред нашите сънародници, които са пред екраните, и особено тези, които живеят в засегнатия от Проекта на решение Старозагорски район. Уважаеми сънародници, този въпрос има четири аспекта! Първият от тях е финансов. Именно финансовият въпрос или, иначе казано, разпарчетосването – откраднах си този глагол от господин Тошко Йорданов, на мариците, което разпарчетосване започна по времето на служебния кабинет и по-конкретно с действията на енергийния министър към този служебен кабинет, провокира колегите ми да търсят решение как да се противопоставим на това разпарчетосване, което засяга повече от 100 хиляди човека, работещи и техните семейства, на територията на Старозагорска област. Когато тръгнаха да търсят това решение, те стигнаха до липсата на изработена национална енергийна стратегия. Това е проблемът и това е срокът, който в последната точка на Проекта за решение колегите ми са заложили, до този момент да забраним на Министерството на енергетиката да разпарчетосва мините. Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, ами изработете я тая стратегия, Вие управлявате вече втори месец, имате енергиен министър. Няма да се налага да внасяме тези проекти на решения, ако вашият министър работеше по този въпрос. Липсата на каквито и да било активни действия в тази посока, разбира се, накараха моите колеги от Енергийната комисия да предложат това решение, с което да искаме налагане на този мораториум. Третият въпрос по отношение на това проекторешение е юридическият. Изказаха се народни представители с юридическо образование без всякаква натовареност с Енергийната комисия. Бяхме склонни да вървим по предложените от тях промени – да не е мораториум, да е вземане на решение, но уважаеми наши сънародници, когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ чуем, че нещо, което предлагаме, е противоконституционно – май така на ангро просто някой казва, че щом е на ВЪЗРАЖДАНЕ, то е противоконституционно, за нас това е червена светлина, че има нещо, което притеснява останалите народни представители, и те като една мантра започват да противодействат на нашето предложение без конкретика, само да тръбят, че то е противоконституционно, за да уплашат всички колко некомпетентни са народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ и как трябва да бъде сезиран Конституционният съд. Сезирайте го! Само че знам, че няма да го направите, така както не направихте и подобно искане във връзка с референдума. Само преди 10 дена Вие твърдяхте, че искането ни за произвеждане на национален референдум също е противоконституционно. Дежавю. И тогава, както и сега, не посочихте конкретни факти, не посочихте конкретни разпоредби от действащото законодателство, на което противоречеше и онзи ни проект за решение, както и този. И накрая, уважаеми сънародници, последният аспект на въпроса е политически. И да, ще говоря и политически, първо, защото се намираме в Народното събрание. Ние сме парламентарна република, аз съм избрана от определен брой гласоподаватели в моя избирателен район и съм част от една политическа партия и да, ще говоря и политически. Отделно от това, въпросът е политически, защото именно политиците, уважаеми сънародници, взимат решение за това как да живеете, дали да имате работа и колко скъпо- или нископлатена да бъде тя. И точно политическият въпрос на този аспект мотивира колегите ми от Енергийната комисия да не приемат редакционните поправки, предложени от останалите политически партии, защото имат притеснения от това какви мнозинства правите, колко безкомпромисни сте, как за Вас няма нищо друго над личния Ви интерес. И когато решенията ще се вземат от едно такова Народно събрание, от едни такива мнозинства, формирани по интереси, в конкретния случай енергийни – да, ние нямаме доверие и не можем да гарантираме на нашите избиратели, че Вие ще вземате най-добрите за тях решения. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Рангелова, добре щеше да бъде и се надявам да може да го развиете малко повече във Вашата дуплика – да припомните на представителите на тук намиращата се фашизмократична доносническа общност, че само преди по-малко от две години – година и половина всъщност, декември 2021 г., три месеца, след като беше взето решението на Конституционния съд – това, което в момента коментират тук, току-що преди малко видяхме, че Кирил Петков донесе една бланка, засуетиха се, явно откриха Светия Граал, точно преди година и половина, малко повече, имаше решение, което беше за налагане на временен мораториум, което беше взето от това Народно събрание тогава – Четиридесет и седмото народно събрание, което беше за мораториум на цените на тока за битовите потребители. Същите тези сега, които в момента коментират, че това, което ние предлагаме, е противоконституционно, три месеца след същото това решение сега, което някои от техните юристи най-вероятно им донесе и някой от тях тук сега в момента толкова ентусиазирано защитават, гласуваха тогава мораториума, тоест нищо кой знае колко по-различно от това, което сега в момента ние предлагаме. Тъжното е, госпожо Рангелова, когато тук наистина хора, които не са съдии, си присвояват правото да съдят. И ако си спомняте в дискусията, която беше за референдума за запазването на българския лев, оттук излизаха включително и бивши министри, които обясняваха, че имали вътрешното убеждение. Всеки един съдия има вътрешно убеждение, но то винаги се позовава на документи, на факти и на членове от закона. Тук такива не ни бяха цитирани. Сега цитират решения на Конституционния съд, забравяйки, разбира се, че преди година и половина взеха решение точно в опозиция на това, което твърдят, че в момента то уж ограничава като наше предложение. Всъщност истината не е такава и Вие мисля, че достатъчно добре го обяснихте, но все пак ще Ви помоля в своята дуплика да разширите още повече тази теза, защото не бива да се спекулира с решенията нито на Конституционния съд, нито на каквито и да било други органи като Народното събрание. Оказа се, че някой тук чете законите, решенията на съда и решенията на Народното събрание както дяволът Евангелието. В единия случай „за“ – няма проблем да гласуваме мораториум, в другия случай изведнъж се оказва, че е много страшно да гласуваме мораториум. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Рангелова, когато разглеждахте – да, Вие разгледахте различни аспекти и според мен не Ви прави чест като юрист да казвате, че не сме дали конкретни данни, защото господин… – един от нашите представители, цитира много конкретно решение. (Смях. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Василев“.) Василев. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Много конкретно решение на Конституционния съд и това е Решение № 10 от 28 септември 2021 г. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Точно така – Васил Стефанов, благодаря Ви, господин Костадинов, че ми подсказахте. Явно Вие сте следили дебата повече от мен. (Смях. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И така. Когато казвате, че не сме дали конкретна информация, това не е вярно. Ние дадохме конкретна информация. От друга страна, госпожо Рангелова, Вие като юрист, като юриста, който смятам, че тази зала уважава като един от малкото хора във ВЪЗРАЖДАНЕ, който търси консенсус – и Вие сама го казахте, излязохте и сте готова да предложите решение, което много добре знаете като юрист, че е неработещо, за да вземете политическия дивидент. Затова, госпожо Рангелова, не Ви прави чест като юрист и като политик. Ние трябва да решаваме проблемите на хората, а не да вземаме политически дивидент от работата им и Вие като юрист трябва да кажете така: виждаме, че това предложение не е добро и не работи, приемаме общата работа – два часа и половина на цялото Народно събрание – за темата, която ние повдигнахме, и цялото Народно събрание е тук. Всички лидери на организации виждате как работят за това – това да стане работещо решение, и въпреки това, вместо да го приемете и да кажете най-накрая: има работещо Народно събрание, в което се повдигат теми в зала, дискутират се в зала и се решават в зала, Вие излизате и подвиквате от трибуната, подвиквате от места или просто казвате неща, които искат Вашите избиратели да чуят. Погрижете се за хората, а не за тези, които искат да чуят. Решете им проблемите, а не им давайте само приказки.

Уважаема госпожо Рангелова, уважаеми колеги! Използвам в моята реплика да се обърна не само към Вас, а и към Вашия лидер, който присъства тук днес. Може би трябва да му обясните в детайл какво предлага Вашата група, защото според мен не сте запознали лидера си. А именно – в първа точка предлагате какво се ограничава. Във втора точка обаче е смокиновото листо, с което Вие продължавате нещо, което колегите с техния министър от ИТН започнаха, а именно разпарчетосването и закриването на Маришкия басейн. Какво имам предвид. Във втора точка се казва, че този мегамораториум, който предлагате, ще важи до максимум септември месец – до максимум септември месец. Дори спрямо Регламента Планът енергетика – климат трябва да бъде предаден от държавата на 1 юли и съм сигурен, че в момента колегите от Енергетиката са в закъснение и не са го предали и най-късно ще бъде приет септември месец. Това означава, че след приемането му – вижте, във второ римско пише – след приемането на Плана енергетика – климат всички неща, които сме написали в първо римско – мегамораториум – не важат. Не важат! Прочете го. Това какво означава? Слагаме смокиновото листо и продължаваме лошата практика. Ние, господин Председател, съжалявам, че е в несъответствие с Правилника, използвам репликата да оттегля в такъв случай нашите предложения, за да се види от всички, работещи в мината, по какъв начин колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ подхождат към комплекса и по какъв начин всички тези имоти впоследствие ще отидат в частни ръце на колегите от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Изчетеното предложение.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Костадинов, първо на Вашата реплика. Да, това, което казахте, е точно така и това е една от причините ние и моите колеги от Енергийната комисия да имаме притеснения във връзка с редакционните поправки. Вие казахте, че абсолютно без проблем Четиридесет и седмото народно събрание в продължение на два дни е гласувало мораториум върху цените на тока. Значи, когато някой има интерес, когато управляващото мнозинство или мнозинството от народни представители е обединено в кръга от интереси – конкретния, има интерес от вземане на едно решение, то тогава няма притеснения за противоконституционност. И да – взема решение за налагане на мораториум. Точно това исках да обясня на нашите съграждани, на нашите сънародници, че ние нямаме доверие на тези народни представители, които образуваха в настоящия парламент мнозинство, че те ще имат съзнанието да вземат правилните за мариците решения. Затова не искаме да им възлагаме тази отговорност или това право така, както предлагат коалиционните партньори от управляващото мнозинство, а искаме те да накарат своя енергиен министър да изработи най-накрая стратегията – енергийната стратегия, за да можем да се запознаем с нея, респективно тогава да предприемаме мерки по нея и да не се налага да се взимат решения за мораториум. Господин Митев, по отношение на Вашата реплика. Ще оставя настрана това, че излязохте да ни се нака̀рате – нещо, което не знам кой Ви е казал, че можете да си позволявате не само от тази трибуна, а и откъдето и да било. Но ако погледна същината на Вашето изказване, да – Вашият колега Стефанов посочи едно решение на Конституционния съд, но всички юристи в залата знаят, че всяко решение се взема от съответния съд по конкретен казус, по конкретна фактология и при налични конкретни доказателства. Дотолкова, доколкото считаме, че този случай не е идентичен с разгледания в цитираното от колегата решение на Конституционния съд, то, моля Ви, недейте и Вие – знам, че не е само Ваше заболяване това, а на огромна част от Вашата парламентарна група – не се изживявайте и Вие като конституционен съдия. Отделно от това. Ние не решаваме проблеми, господин Митев. Вие решавате проблеми. Вие, част от управляващото мнозинство. Започнете да решавате проблеми. Не търсете вината в опозицията за нерешените от Вас проблеми и за бездействието на Вашите министри. Уважаеми господин Станков, аз не съм член на Енергийната комисия – нещо, което Вие добре знаете, и дебата, в който се опитвате да ме вкарате, е строго професионален. Аз изрично започнах своето изложение с това, че не съм член на тази комисия. Доколкото ми е известно, когато се е разисквал Проектът на решение в Енергийната комисия, Вие сте гласували за. Не зная защо. Там е било мястото, със съответните експерти, които са членове на тази комисия, да дебатирате детайлно същината на въпросите, които поставихте към мен. И е недопустимо да правите внушения и да оттегляте предложения, за да унижите ВЪЗРАЖДАНЕ, като Вие сте част от управляващото мнозинство и ако ние сме опозиция, то Вие имате задължение да решавате проблемите на хората. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, хубаво е депутатите тук да работят в комфортна среда, а е много топло и видимо на господин Жечо Станков му се е размекнала мозъчната клетка, защото изговори един куп глупости. Аз бих искал да знам кои хора от ИТН ще участват в разпарчетосването, както той се изрази, на земите около Марица, да ми ги посочи. Иначе наистина е топло и от жегата човекът започва да халюцинира. Това не е добре.

Благодаря, господин Председател. Аз искам да оттегля първата редакционна поправка по решението и да предложа нова със следния текст: в точка първо римско става: „държавните органи не предприемат следните действия без решение на Народното събрание по предложение на министъра на енергетиката“ и след това са изложени действията. Точка второ римско така или иначе отпада като редакция.

Да.

На финала на днешната дискусия по Проекта на решение на ВЪЗРАЖДАНЕ за налагане на мораториум върху дейности на терените на „Мини Марица-изток“, подчертавам за колегите от „Продължаваме Промяната“, които не правят разлика между дружествата в минно-енергийния комплекс, се надявам да стане ясно на всички, които следят дебата, и на българските граждани, на старозагорската общественост какво се случи днес в залата. От вчера ние от ВЪЗРАЖДАНЕ получаваме от различни народни представители от различни политически групи какви ли не предложения за промени по текста, който сме внесли преди повече от месец. Текст, който мина дискусия, текст, който беше представен на всеки един и всеки един народен представител можеше да разсъждава по него и да направи конкретни промени. В момента това, което виждаме в зала, и начинът, по който се правят редакционните поправки, след което се оттеглят, след което се водят дискусии в единия коридор, в другия коридор, извън зала, във втора зала, в трета зала, става ясно, че ние с Проекта на решение, който сме внесли, сме всели смут в управляващата коалиция, който смут обаче едни от участниците в тази коалиция ще отнесат повече от други. Защото ние знаем, че неразбирателството в тази коалиция е и по отношение на интересите, които са заложени в комплекса „Марица-изток“, и някой там ще спечели, друг ще загуби. От друга страна, това ще важи и по отношение на електоралната подкрепа, която Вие имате не само от Старозагорска област, Сливен, Хасково. Всички тези хора в момента знаят какво предлага ВЪЗРАЖДАНЕ, защото нашето предложение е дискутирано, преди да бъде внесено в Народното събрание, с ръководството на мините, със синдикалните организации, с редица експерти и с хора, засегнати в сектора. Така че в момента всяко едно от гласуванията – и по редакционните поправки, и по текста на ВЪЗРАЖДАНЕ – ще бъде изключително знаково. Аз отново се обръщам към народните представители, които направиха поправки, с изключение на поправката на ДПС, която наистина е разумна – по отношение на земеделските терени, оттеглете тези поправки и се върнете в Старозагорския регион с високо вдигнати глави пред Вашите избиратели, защитавайки терените на „Мини Марица-изток“. В момента с тази поправка, която правите от „Продължаваме Промяната“, ГЕРБ разумно изтеглиха, Вие казвате следното: всяко едно решение ще го вземе мнозинството. Обръщам се към народните представители от Старозагорска област. Вие носите тази отговорност за Вашите парламентарни групи. Вие сте посланиците на нашия регион във Вашите парламентарни групи. Бяхте помолени от участниците в срещата, която се проведе в понеделник в Стара Загора, да се обърнете към председателите на групите си, за да заемат те позиция по този така сериозен за региона ни въпрос и за държавата ни въпрос. Не трябва никога да забравяме, че това, което ние произвеждаме там, в нашия регион, касае 40%, а в зимните месеци 60% от електроенергията на България и това касае всяко едно домакинство. Не правете на коляно текстове, за които и Вие самите не сте сигурни, и по начина, по който ги внасяте, е ясно, че не сте сигурни. Оттеглете тези непремислени текстове и ако искате, внесете нов проект на решение – ние ще Ви го подкрепим, ако той е издържан, но не разваляйте текста, който в момента е единствената защита пред това няколко човека в управлението да вземат еднолични решения, както бяхме свидетели, че това се случи при управлението на служебния кабинет на президента Радев. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не правим политика днес с това решение. Аз смятам, че достатъчно ясно се изказаха и всички мои колеги, и достатъчно разумно и рационално говорим с всеки един, и подкрепяме всеки един, който дава добро предложение. Ние в момента правим така, че да имаме минно дело в региона, да имаме възможността едно от енергийните богатства на България да продължи да работи, докато се изяснят обстоятелства, които бяхме свидетели, че разклатиха цялата енергийна система на България. Вие знаете с възникването на военния конфликт какво се случи. Ако тогава необмислено, както предлагаха от ГЕРБ, бяхме направили тецовете на газ, и дойде газовата криза, какво щяхме да правим? Тогава ни спасиха въглищата. Въглищата спасиха ТЕЦ 2, въглищата спасиха и бизнеса с помощите, които давахме месеци наред, за да функционира. Сега е наш ред. Мислете разумно, оттеглете си предложенията и подкрепете текста на ВЪЗРАЖДАНЕ, така както сме го внесли. Благодаря.

Благодаря. Госпожо Михайлова, мисля, че всички, които взехме отношение от всички парламентарни групи, ясно изразихме отношението си, че сме против разпарчетосването на комплекса. Моля Ви се, не правете внушение, че по някакъв начин правим изключение с тези редакции. Напротив, на практика ограничението остава. Можете да ни обвинявате за съпричастност към каквото и да е разпарчетосване, когато след това решение някой от нас подкрепи предложение на Министерския съвет за разпореждане с терени. Защото това е смисълът на предложението и по никакъв начин не правим изключение от първоначалното намерение да бъде ограничена изпълнителната власт за разпореждането с терените. Ако някой прави политика в случая, това сте Вие. Защото това решение можеше да бъде прецизирано предварително, да бъде внесено от всички парламентарни групи, ако наистина доброто намерение беше да предотвратим такива разпореждания, а не да ни се налага днес тук да го правим в залата. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Михайлова, аз с внимание слушах Вашето изказване. Репликата ми е свързана с това, че Вие обвързвате по някакъв начин това решение с някакви действия, свързани с това да се разпродават някакви земи и едва ли не обвързахте Политическа партия ГЕРБ с този процес. От тази висока трибуна искам да Ви заявя, че именно ние от ГЕРБ и Съюза на демократичните сили сме тези, които направихме възможно оцеляването на Маришкия басейн, така наречен, който включва и „Мини Марица-изток“, и централите, които работят на територията на Маришкия басейн. Така че за нас „Марица-изток“ не е разменна монета и никога няма да бъде. За нас „Марица-изток“ е кауза – кауза за живота на тези хора, съдбата, развитието на целия регион. Затова моля, когато се правят такива изказвания, просто или да се казва нещо конкретно, но по никакъв начин ГЕРБ-СДС не е партия и политическа сила, която е застрашила по какъвто и да било начин съдбата на хората в Маришкия басейн и на производството на електроенергия и добив на въглища. Така че моята реплика е в тази посока. Моля Ви, за нас „Марица-изток“ е кауза! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Репликата ми е както към госпожа Михайлова, така и към госпожа Рангелова. Много се радвам, че Ви светна червената лампичка – това наистина е важно, но най-важно е да светне червената лампичка на уважаемите български граждани, най-вече на тези от Стара Загора, и да разберат кои са тези, които скочиха веднага да защитават техните интереси, да са против мораториума. Нека да ги запомнят добре. Няма да им казвам имената не защото не ги знам, а за да не им давам възможност за лични обяснения. Защото те ще дават лични обяснения пред българските граждани.

Безспорно във времето много народни представители са приемали комплекса като кауза, само че тук не става въпрос за личната кауза на един или друг, а става въпрос за сериозни политически решения. Сериозните политически решения произлизат от Министерския съвет и от Народното събрание. Ние нямаме доверие на настоящия Министерски съвет. Ние нямаме доверие на настоящата тройна отново коалиция с финансов министър Асен Василев, който има афинитет да се разпорежда с енергетиката на България. Този филм вече сме го гледали и беше скоро, не сме го забравили. Време имаше да се прецизира решението, всеки можеше да предложи каквото смята за редно, можеше да отворим дебат и можеше да направим каквото е искал всеки един и в Енергийна комисия, и през времето, в което решението си стоеше на сайта на Народното събрание. Това не се случи. Случи се днес, когато се получи едно притеснение, че евентуално може това решение да мине и наистина ние да си запазим терените в цялост, докато държавата има актуална стратегия за устойчиво енергийно развитие. Устойчиво енергийно развитие! А не енергетика на парче в частен личен интерес на едно или друго лице, на една или друга партия. В момента с гласуването, което ще се проведе с редакционните поправки, ще бъде показателно – последен шанс, отново се обръщам към колегите, които внесоха тези редакционни поправки: оттеглете ги! Оттеглете ги, защото давате ясен сигнал какво смятате да правите оттук нататък с мнозинството, което имате.

Прегласуване.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на докладвания вчера в пленарна зала от председателя Общ законопроект, № 49-353-06-22, по приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 49-354-01-25, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, Законопроект за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 49-354-01-29, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 49-54-01-35, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, с 14 дни. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, моля за допуск на заместник-министъра госпожа Анна Михнева-Натова.

Глас народен, глас божи! (Шум и реплики: „Прегласуване!“)

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 15 юли 2022 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г. На заседанието присъства госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията, която представи и Законопроекта. Госпожа Стоянова заяви, че със Законопроекта се предлага транспониране в българското законодателство на разпоредби от Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО. С част от предложените разпоредби в Законопроекта се регламентират на национално ниво приетите в Европейския съюз принципи при определянето на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци от корабоплавателната дейност или от корабите, както следва: – размерът на таксата да е такъв, че да не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав; – таксата трябва да покрива непреките административни разходи и значителна част от преките експлоатационни разходи; – размерите на таксата могат да бъдат различни в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците; – таксата може да бъде намалена в зависимост от вида търговска дейност, за която се използва корабът. В Проекта на закона е разписана разпоредба, която предвижда таксата да се заплаща за всички кораби, които посещават или оперират в българското пристанище, независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение, или не, поради което таксата е непряка. Със Законопроекта се регламентират и случаите на освобождаване на корабопритежател от заплащане на таксата. Това са случаите, когато са изпълнени едновременно условията корабът да извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на български морски пристанища, и корабопритежателят да има сключено споразумение за предаване на отпадъците и плащане на съответните такси в пристанище по маршрута на кораба. Предвидено е лицата, събиращи таксата на пристанището, да са тези, които могат да извършат освобождаване от заплащането ѝ – Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и съсобствениците на пристанища. Същевременно с други разпоредби от Законопроекта се определя частта от разходите, която не се покрива от таксата, ако има такава, да се заплаща въз основа на действително предадените от кораба видове и количества отпадъци. С допълнението на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 се разширява кръгът от лицата, които могат да правят предложения и да участват в дейността по въвеждането на международните и европейските стандарти за управление на безопасността и качеството, за опазване на околната среда и за изискванията към персонала в пристанищата като български стандарти. В тази връзка се добавя и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. От вносителите бе изтъкнато, че необходимостта на това законодателно предложение произлиза от факта, че Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ управлява държавната собственост в пристанищата за обществен транспорт и като управителен орган на пристанищата по чл. 106а от Закона. В преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предвижда и промяна на Кодекса на търговското корабоплаване, като целта е съобразяване с актуалната терминология, установена в Директива 2019/883. Предлага се и отмяна на разпоредбите от Кодекса, свързани с наказанието за капитан на кораб, който не изпрати или изпрати невярна информация за вида и обема на отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност, намиращи се на борда на кораба. В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители: Борислав Гуцанов, Халил Летифов, Настимир Ананиев, Андрей Рунчев, Ивайло Чорбов и Стоян Георгиев. Обект на дискусия бяха разпоредбите от Законопроекта, свързани с определянето и размера на таксата за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. В тази посока бе зададен и въпрос към вносителите дали приемането на Законопроекта ще доведе до повишаване на размера на таксата, която ще се заплаща за всеки кораб, който посещава или оперира в съответното пристанище. Дебатирани бяха и текстовете, които посочват заплащането на непряка такса като един от основните принципи при определянето на таксата за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. Членовете на Комисията по транспорт и съобщения се обединиха около мнението да бъдат поискани експертни становища по дискутираните разпоредби от Изпълнителната агенция „Морска администрация“, Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Българската морска камара. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 19 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно представяне, обсъждане и гласуване ЗИД на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 юни 2023 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г. На заседанието присъстваха господин Венцислав Иванов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, и Венцислав Кръстев – директор на дирекция СРПУЕ (Стратегическо развитие, пристанищни услуги и екология) на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Господин Венцислав Иванов представи Законопроекта, като посочи, че с него се предлага въвеждане в българското законодателство на законово ниво на някои от изискванията на Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г., която отменя Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари. Със Законопроекта се регламентират на законово ниво приетите в Европейския съюз принципи за определяне на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци от корабите, както и се регламентират случаите на освобождаване на корабопритежател от заплащане на таксата – ако са изпълнени едновременно условията корабът да извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на български морски пристанища. Предвиждат се и изменения и допълнения в Кодекса на търговското корабоплаване, като например в използваната терминология, като по този начин използваната в Кодекса терминология ще бъде приведена в пълно съответствие с установената в Директива (ЕС) 2019/883. След представянето на Законопроекта от господин Венцислав Иванов се проведе дискусия, в която се включиха народните представители Деница Симеонова от ПГ „Продължаваме Промяната – Демократична България“, Томислав Дончев от ПГ ГЕРБ-СДС и Димчо Димчев от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ. Въз основа на проведеното гласуване с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме ЗИД на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г.“

Искам думата за процедура!

Благодаря Ви за разбирането, госпожо Председател. От доста време насам ние от ВЪЗРАЖДАНЕ гласуваме против допуска на лица, които не са министри, главно със съображението, че когато дойдат тук, те най-вече седят някъде по задните редове като матрьошки и не вземат отношение по дискусията, въпроса, законопроекта или проекторешението, което се разглежда, и не отговарят на така поставените въпроси. Това е принципна позиция на народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ, но сега виждаме една нова постигната висота от страна на представителите на изпълнителната власт. Ще Ви напомня, че преди малко бе гласуван допуск на заместник-министър, наложи се да бъде прегласуван, тъй като при първото гласуване по-голямата част от залата не даде допуск. При прегласуването такъв допуск бе осигурен, но аз в момента не виждам заместник-министър да е в залата, освен ако на колегата Даскалов или на колегите Кънев или Вигенин не им придадем това качество временно, за да отсрамят изпълнителната власт. Процедурата ми е по начина на водене, госпожо Председател – нека да потърсим с обявление или с аудиоуредбата ресорния заместник-министър. Все пак се разглежда един законопроект, който е важен, внесен от Министерския съвет, нека Народното събрание да се принизи, образно казано, жал ми е да го казвам, но да се принизи, да се помоли някъде този заместник-министър, на когото е гласуван допуск, ако обича, да заповяда в залата. Евентуално някой народен представител би могъл да има и въпроси към него, в противен случай ще Ви предложа, госпожо Председател, да направим промени в Правилника – да не гласуваме въобще допуск на хора, които очевидно не желаят да присъстват на обсъждането на законопроекти. До момента се прочетоха доклади от две комисии, ние нямаме ресорен заместник-министър, да не говорим, че и самият министър трябваше да бъде тук, но до това се е принизил българският парламент. Надявам се да ме разберете най-добре. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 юли 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Със Законопроекта, представен от Анна Натова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО. Поради откритата срещу Република България процедура на Европейската комисия за Нарушение № 2021/0162, изготвянето на Законопроекта е предвидено като Мярка № 82 от Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 57 на Министерския съвет от 25 януари 2023 г. Регламентират се следните принципи за определяне на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци от корабите: размерът на таксата да е такъв, че да не се насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав; таксата да покрива непреките административни разходи и значителна част (поне 30 на сто) от преките експлоатационни разходи, направени през предишната година за действителното събиране и обработване на отпадъци в съответното пристанище; размерът на таксата да се определя в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците; възможност таксата да бъде намалена в зависимост от вида търговска дейност. Регламентират се случаите на освобождаване на корабопритежател от заплащане на такса. Предвижда се частта от разходите за извършване на морско-техническата пристанищна услуга по приемане и обработване на отпадъците от кораби, която не се покрива от таксата, да се заплаща на пристанищния оператор, извършващ услугата, въз основа на действително предадените от кораба видове и количества отпадъци. Със Законопроекта не се предвижда допълнителна административна тежест за собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата и пристанищните терминали, на които се предоставя морско-техническата пристанищна услуга „приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност“, за пристанищните оператори, предоставящи услугата, и за корабопритежателите на кораби, които посещават или оперират в българските пристанища, които са предимно микро-, малки и средни предприятия. Участие в дискусията взеха народните представители Андрей Рунчев, Борис Аладжов, Деян Николов и професор Румен Гечев. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г.“

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, Вие помните, че този законопроект го обсъждахме, когато и Вие бяхте член на Комисията по транспорт – още преди две народни събрания. Имаше доста дискусии по темата. Да, трябва да бъде приет Законопроектът не защото е европейска директива, а защото действително трябва екологията да бъде спазвана и да направим всичко възможно морските пространства да бъдат запазени от замърсяване. Но и когато обсъждахме, неслучайно го припомням това нещо, и на последната комисия, когато го коментирахме този закон, стана ясно, че таксите няма да бъдат увеличавани, в крайна сметка големият смисъл на този законопроект е да опази околната среда, но и да не бъдат утежнявани корабособствениците. И без това имаме достатъчно проблеми с посещението на кораби в българските пристанища, тъй като не са достатъчно атрактивни, нямаме достатъчно стоки и товари, които да влизат и излизат от България. Това допълнително утежнява цялата конструкция. Беше коментирано преди това обсъждане, говоря в това Народно събрание, че няма да има никакво увеличаване. Само че леко, тайно се оказа, че всичките тези такси са увеличени, и то сериозно. Това нещо го изнесохме като данни по време на заседанието на Комисията. Няма да занимавам в момента Народното събрание, защото във водещата Комисия по транспорт тогава се уточнихме, че ще бъде приет на първо четене, след като бъдат взети всички становища и доклади и се направят определени промени. Тоест, ако сега се гласува на първо четене, то задължително трябва да има промени между първо и второ четене. Коментираше се също, че Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ няма място в този законопроект. Приехме го, пак казвам, по този начин под условия, защото Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ няма никаква логика да участва вътре. То нито отговаря за безопасността на корабоплаването, нито има тези ангажименти. Защо него го слагаме вътре? Да увеличаваме допълнително администрацията на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, или някаква друга цел има това да се случи? Затова между първо и второ четене това трябва да отпадне. Поне това ще бъде предложение, което ние ще направим. Трябва да гарантираме и това, което говорих преди малко. По никакъв начин да не бъдат увеличени налозите на корабособствениците. Допълнителният дисбурсмент ли ще се увеличава с това нещо? Следващо притеснително действие. В Законопроекта е написано: остатъци от товари. Ама остатъците от товари имат определена стойност. Защо са включени вътре? Едно е да се говори за други отпадъци, друго е да се говори за остатъци от товари. Това е нещо, което не е в европейската директива. Кой го е добавил? Защо го е добавил? Колко са фирмите, които изпълняват тази дейност? Тях ли обслужваме в момента? Пак ли има определени корпоративни интереси, които стоят зад този законопроект? Не е тайна – мога да Ви ги изредя, но няма да го направя, разбира се, от трибуната на Народното събрание, но всеки един може да се позаинтересува и да види това увеличаване, което нямаше да го има; на приемането на тези излишни боклуци, както хората го коментират, да не влизаме в самия език на Законопроекта. Защо те са увеличени? Коя е тази фирма, която е получила допълнителни приходи от това нещо? И пак ли Народното събрание прави така, че да обслужва частни интереси. Зад нещо, което е изключително важно – запазването на околната среда, започват отново да стоят други интереси. На следващо място. Ако ще се приемат всички отпадъци от кораба, включително и остатъци от товари, кои са тези приемни съоръжения? Кой ще ги направи? Как ще ги направи? Къде ще бъдат изградени? И много други въпроси, които за нещо, което трябва да се случи, пак казвам, се обслужва нещо, което има друг интерес – нездрав интерес. Затова между първо и второ четене ние ще направим промени и се надявам наистина народните представители да вникнат в дълбочината на това на пръв поглед толкова безобидно решение и приравняване към европейски директиви. Ние трябва да направим всичко възможно нашите пристанища да бъдат атрактивни, а не да отблъскваме корабособствениците и заедно с това нещо да спазваме и екологията на Черно море, и на акваторията на нашите пристанища. Докато с това, което се прави в момента, не се извършва точно тази идея на този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Гуцанов Вие, правилно казахте, че ние при разглеждането на Проектозакона в Комисията по транспорт и съобщения се разбрахме, че ще приемем Закона на първо четене и след това ще направим някои промени между първо и второ четене. Моята реплика е относно таксите. Ние поискахме в Комисията становища, които не бяха изпратени, и съответните органи ни увериха, че повишение на таксата не би следвало да има и няма да има. Във връзка с това мисля, че можем да приемем тези становища и да не говорим за увеличение на таксата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Рунчев! Да, прав сте, така коментирахме в Комисията – да се направят промените между първо и второ четене, и затова сега не влизам в целия дебат, който говорихме по време на Комисията, но си спомняте, че аз тогава изкарах данните – имах ги в протокола, как вече е увеличена тази такса. Въпреки че по време на заседанието на Комисията неслучайно се върнах назад, когато и уважаемата госпожа председател, която и в момента води Народното събрание, беше част от тази комисия. Не го направих случайно като препратка, защото то касае и Дунав, и таксите, които са по пристанищата на Дунава. Затова не искам да влизам в технически дебат по време на заседание на Народното събрание, но те вече се увеличиха, и то сериозно се увеличиха, ако се сещате, около 30%. Хем имаше тогава гаранция, че няма нищо да се увеличава. Как стана това нещо?! Това е моето притеснение, което е в момента, защото в крайна сметка смисълът на един законопроект е да направим така, че специално с този законопроект пристанищата да бъдат по-атрактивни от това, което е в момента, за корабособствениците, и на следващо място, да запазим екологията. Докато в момента ние не изпълняваме това нещо, а трябва да го направим, защото идеята е добра. Но няма да говорим за старата приказка – за пътя към ада, с какво е осеян. Трябва да сме внимателни между първо и второ четене и затова не влизам в момента в конкретиката по алинеи, членове и така нататък. Мога да го направя, но мисля, че това е редно да се направи в Комисията, още повече да се прочетат внимателно становищата, включително и на Морската камара, която също даде едно много изчерпателно мнение по цялата тази тема, свързана с Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, с остатъчните товари, с таксите и така нататък. А иначе Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, разбира се, че ще иска да бъде част от този процес, естествено, увеличава се нейната администрация. Нещо, което го виждаме в последните години – как скочи администрацията навсякъде, не само тук.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не сме против европейските директиви, когато касаят подобряване качеството на водата в Черно море и в река Дунав и опазването на околната среда. С така предложените текстове се насърчава сдаването на отпадъци от корабите на съответните пристанища, а не тяхното изхвърляне във водите. Наистина съм съгласен, че трябва да има модернизация и на пристанище Варна, и на пристанище Бургас, но ние трябва да мислим с тези такси за опазване на околната среда. Поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим на първо четене Законопроекта и смятаме, че може би е необходимо да се създаде работна група, за да се прецизират съответни текстове, най-вече с оглед и на становището на Българската морска камара. Благодаря Ви.

Благодаря. „Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 9 юни 2023 г. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-302-01-22, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-354-01-11, внесен от Петър Василев Кьосев и група народни представители на 26 април 2023 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Търговския закон“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители: „В § 1 думите „5-годишен“ се заменят с думите „3-годишен“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители: „В § 2, т. 2 думите „5-годишен“ се заменят с думите „3 годишен“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Предложение от народния представител Божидар Божанов и група народни представители: Създава се нов параграф: „§ ... В чл. 119 се създава ал. 5: „(5) Когато капиталът на дружество с ограничена отговорност под формата на парична вноска е в размер до 1000 лева, управителят на дружеството може да удостовери това с декларация.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители: „В § 4, т. 1 думите „5-годишен“ се заменят с думите „3 годишен“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители: „В § 5, т. 1 думите „5-годишен“ се заменят с думите „3 годишен“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Изказването ми ще бъде в две насоки. На първо място, по отношение на § 3 със създаването на дружество с променлив капитал. Вече неколкократно съм имал възможността да посоча, че нашата парламентарна група счита това предложение за едно добро допълнение към Търговския закон и ние ще го подкрепим, така както го подкрепихме на първо гласуване, тъй като създаването на такова дружество ще увеличи търговския оборот и ще позволи една по-голяма вариативност по отношение на първоначалната направена инвестиция в България, включително и чуждестранните инвеститори. Доколкото съм наясно, такъв вид дружество има в други европейски държави, така че няма никакъв проблем то да бъде създадено в България. Считаме, че регулацията, която имаме към момента в търговското законодателство, разбира се, и в данъчното законодателство, с нищо няма да затрудни търговския оборот, ако създадем това ново дружество в 64, ал. 1, нова т. 6. Така че ние ще подкрепим § 3. По отношение на новия параграф, където имаме едно предложение на народния представител Божидар Божанов.

Неподкрепено от Комисията, точно така, а именно – на заседанието на Правната комисия имахме възможността да обсъдим това предложение и че то е работещо. А защо е работещо? Защото вече се премахва необходимостта да се отиде в банка, да се кандидатства, особено в случаите, когато чуждестранно лице е замесено по някакъв начин като съдружник, едноличен собственик или управител на новоучреденото дружество, да се кандидатства за сметка със заплащане на такса от няколкостотин лева. Между 200 и 600 лв., да Ви кажа, е таксата, която търговските банки взимат само за разглеждане на документите, без никакъв ангажимент от тяхна страна да разрешат на тази новосъздадена фирма да открие капиталовата сметка за внасяне на капитала. А за съжаление, по досегашния ред без вносната бележка от банката най-малко не може да регистрирате такава фирма в търговския регистър. И именно това предложение, което е направено от народния представител Божидар Божанов, този проблем го решава категорично, тъй като, ако то бъде прието, вече ще е необходимо, когато се подава заявление в търговския регистър за регистрация на новоучредено търговско дружество, да се представи единствено една писмена декларация от управителя, че съответният набирателен капитал, ако е в размер до 1000 лв., е внесен. Ние, разбира се, в нашата практика – и тук ще декларирам все пак и частен интерес и в залата, тъй като се занимавам с регистрация на търговски дружества, включително и такива, чиито собственици или управители са чужденци, сме опитвали досега доста вариации да регистрираме подобни дружества, като представим доказателства например, че капиталът е внесен на каса в дружество. За съжаление, Агенцията по вписванията отказва категорично да приеме подобни доказателства и приема само и единствено вносна бележка от банка. Ако приемем това предложение на народния представител Божидар Божанов, на първо място, ще направим абсолютно възможно регистрирането на търговски дружества, без да се прибягва до банка, а на следващо място, ще им спестим, особено в случаите, когато под някаква форма чуждестранно лице, включително и ако е гражданин на Европейския съюз, е свързано с тези фирми, и спестяваме между 200 и 600 лв. за разглеждане на документи и едни около 50 лв., колкото струва най-често таксата на банката за откриване на капиталова сметка. Така че считаме, че това предложение е добро. Аз направих едно изказване в Правната комисия, че очевидно лобито на банките не е успяло да се активизира и да попречи на това предложение. Видно от гласуването в Правната комисия е, че то не мина с един глас. Държа да Ви отбележа, че гласуването бе 10 на 11 гласа – 10 гласа бяхме за. Така че си взимам думите, които казах, назад. Очевидно лобито на банките се е активизирало. Сега е моментът народните представители да покажат, че могат да го надскочат това лоби, като подкрепят това предложение на народния представител Божидар Божанов. Благодаря Ви.

Господин Петров, аз това, с което няма да се съглася, е, че може би е намесено лобито на банките. Колкото и това да изглежда като някаква такса, която те събират, това се случва сравнително рядко. По-големият проблем е, че техните политики и правила за анализ на риска, между другото, господин Манев в дебата по ЗМИП отбеляза това нещо, че банките са направили такива правила за анализ на риска, че всъщност отхвърлят или в безкрайни срокове разглеждат такъв тип документи. Така че и това ще ги облекчи донякъде, защото няма хората да ги товарят с това да си стигат границите на методиките за анализ на риска. Но това, което аз бих искал да чуя в този дебат, е нарушението на правната сигурност, което се очаква от това. Четох вчера дебата в Правната комисия. Но ако може ми отговорите, Вашето разбиране за това как правната сигурност ще бъде нарушена с това, което се предлага. Аз виждам, че Вие подкрепяте, но сте били на дебата в Правната комисия и може да обобщите аргументите и на колегите. Аз не успях да се убедя от тях, че има някакъв конкретен казус. Само това, с което искам да завърша. Това искане е направено от 11 търговски камари – германската, швейцарската, испанската и още на брой. Те са идентифицирали този проблем.

Чужди търговски камари.

Чужди търговски камари, да, партньорски европейски търговски камари. И смятам, че техните аргументи са валидни и следва да ги разгледаме тук. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Божанов, не знам дали сте запознат, но ако изискате една статистика от Агенцията по вписванията, ще разберете, че годишно се учредяват около 10 000 търговски дружества, в които чужденец под някаква форма е замесен. А знаете ли колко много още не се регистрират поради една-единствена причина – че банката не позволява откриването на капиталовата сметка и това засега е неразрешим проблем за регистрацията на едно търговско дружество в търговския регистър. С Вашето предложение Вие този проблем го решавате категорично, освен че броят на тези дружества ще скочи изключително много, което, разбира се, е добре откъм държавни такси. Именно затова е и искането от страна на толкова много чуждестранни търговски камари, повтарям, чуждестранни търговски камари. Държа да кажа, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме за чуждестранните инвестиции, когато са направени по законния ред в България, трябва, разбира се, да ги подкрепим. Именно затова те Ви предлагат и искат да може този ред да се заобиколи. Понеже говоря за банковото лоби, сметнете на 10 хиляди регистрирани дружества колко са били таксите за разглеждане. Повтарям, в най-общия случай те са между 200 и 600 лв., а в колко още хиляди случаи са взети такси, но не са одобрени документите, само може да гадаем, тъй като това е вътрешнобанкова информация . Именно заради това аз считам, че предложението е уместно. Аз не съм казал в Правната комисия, че това ще наруши по някакъв начин правната сигурност. От 2006 г., понеже сега се замислих, се занимавам с регистрация на търговски дружества. Досега през моята кариера за толкова много години около 90% от клиентите ми са чужденци и смея да твърдя, че няма случай, при който, ако приемем Вашето предложение, по някакъв начин би се нарушила правната сигурност. Доколко – доколкото аз изложих мнение и в Правната комисия, че дори и след регистрацията на дружеството, когато то, ако реши евентуално да си открие банкова сметка, да не избира алтернативни начини на плащане, които са вече все по-разпространени, като Revolut и други подобни, и евентуално реши да отиде до местна търговска банка, за да ползва нейните услуги, по никакъв начин, ако приемем Вашите предложения, това не пречи на нейната преценката и на преценката на банковия риск или както искате го наречете. Така че тя отново може да откаже, ако желае, ако прецени, че има някакъв риск за правната сигурност, и да не открие банкова сметка, или пък е открита, да я закрие веднага без предупреждение, с един едномесечен и двумесечен период, нещо, което, за съжаление, тези, които работим тази материя, се сблъскваме напоследък изключително много, което отново пречи на чуждестранните инвестиции, за съжаление. Така че лично считам, че няма практически казус, или поне аз не се сещам за такъв, за тези около петнадесетина години практика, които имам в тази материя, ако ние приемем това Ваше предложение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА Благодаря Ви, господин Петров, за дупликата. Господин Стоев, имате думата за процедура.

Благодаря Ви, госпожо Председател. На основание чл. 44, ал. 2 моля за допуск на заместник-министър Юлия Ковачева.

Прегласуване.

Прегласуване.

Колеги, поискахме прегласуване и се надяваме колегите от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ да преосмислят това предложение, тъй като то ще възпрепятства проверките на ДАНС по Закона за мерките за изпиране на пари. Имайте предвид, че откриването на набирателни сметки отнема няколко дни, тъй като за чуждестранни граждани има сериозни проверки във връзка с това откъде е произходът на средствата. Това нещо, което Вие предлагате в момента, де факто ще доведе до липса на такива проверки.

Искаме разделно гласуване.

Предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Надежда Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Кьосев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Кьосев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в него: 1. В член 260а ал. 3 се променя, както следва: (3) Дружество с променлив капитал може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв.“ 2. В чл. 260д, в ал. 2 цифрата „1“ се заменя с думата „една“, а в ал. 3 думата „могат“ с „може“. 3. В чл. 260е: а) в ал. 3 думата „могат“ се заменя с „може“, а думите „този закон“ със „закона“; б) в ал. 4 в изречение второ цифрата „1“ се заменя с думата „една“, думите „закъснялото плащане не бъде изплатено“ се заменят със „закъснялото плащане не бъде извършено“. 4. В чл. 260з, ал. 3 думите „от 3“ се заменят с „три“. 5. В чл. 260и, ал. 3 в изречение второ цифрата „1“ се заменя с думата „един“. 6. В чл. 260й: а) думите „Чл. 260й“ се заменят с „Чл. 260и′ ; б) в ал. 2 цифрата „3“ се заменя с думата „три“; в) в ал. 4 след думата „договор“ се добавя „в писмена форма“; г) в ал. 8, т. 3 думата „могат“ се заменя с „може“. 7. В чл. 260к, ал. 1 в изречение второ думата „могат“ се заменят с „може“. 8. В чл. 260м, ал. 2 думите „седемдневен“ се заменят със „7 дневен“. 9. В чл. 260н в ал. 2 думите „единственият съдружник“ се заменят с „едноличният собственик на капитала“. 10. В чл. 260о, ал. 3 след съюза „в“ се добавят думите „Общото събрание“, а думите „предхождащ деня“ се заменят с „преди датата“. 11. В чл. 260р, ал. 2 думите „моментът на провеждане на новото заседание е посочен“ се заменят с „датата и часът на провеждане на новото заседание са посочени“. 12. В чл. 260х, ал. 1 след думата „съдружници“ се добавя „с право на глас“. 13. В чл. 260ц, ал. 3, т. 1 се създават изречения второ и трето: „Тези ограничения отпадат с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на дружеството поради несъстоятелност. Отпадането на ограниченията се декларира изрично с посочване на конкретните обстоятелства.“ 14. В чл. 260ч, ал. 1, изречение второ думата „могат“ се заменя с „може“. 15. В чл. 260ь думите „Чл. 260ь“ се заменят с „Чл. 260ь′“. 16. В чл. 260ъ, в ал. 5 думите „Търговския“ се заменят с „този“, а в ал. 6 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 5“. 17. В чл. 260ю, ал. 1 думите „е престанало да отговаря на изискванията за микро- или малко предприятие по смисъла на Закона за малките и средни предприятия то следва“ се заменят с „вече не отговаря на изискванията на чл. 260а, ал. 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.“

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! За тези от Вас, които са запознати с Доклада на Правната комисия, там предложението на народния представител Стою Стоев бе дискутирано в § 6 и именно тогава обсъждахме и зададох въпроса защо са сложени такива граници от 4 млн. лв. за горна граница за капитал или за активите на дружеството с променлив капитал и кое налага тази конкретна горна граница съответно и броят на персонала да бъде по-малък от 50 души. Бих желал да попитам отново вносителите да обяснят защо са избрали конкретната сума от 4 млн. лв. като активи или като размер на капитала и защо персоналът да е по-малък от 50 души? Тогава отговорът, който получих, не ме удовлетвори, а искам нашата парламентарна група да формира своето вътрешно убеждение как да гласува този параграф, подкрепен от Комисията. Ако някой от вносителите желае, моля в репликата да отговори.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, ако видите предложението на вносителя, в ал. 3 на чл. 260а се препраща към Закона за малките и средните предприятия. В този закон е записано, че такова дружество може да бъде само микро- или малко. Ако видите условията за микро- и малко дружество, ще видите, че малко дружество е с размер на оборота или на активите до 39 милиона и с персонал или 50, или 100 души, ако не се лъжа. Микропредприятие до 3,9 милиона – в нашето предложение е в смисъл да ограничим оборота и активите на дружеството да не стигат до размер до 39 милиона, за да трябва това дружество да се пререгистрира в друг тип търговско дружество, затова ограничаваме размера на сумата до 4 млн. лв. Но в същото време такъв тип дружество предполага набирането на голям брой персонал, а ограничението на микродружество, което е заложено в Закона за малките и средните предприятия, е до десет души персонал. Поради тази причина, вместо да препращаме към Закона за малките и средните предприятия, тъй като те не отговорят на изискванията, които ще има това дружество, залагаме критериите 50 души персонал или ниския праг на микропредприятие 4 млн. лв. Това е смисълът на предложението. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, като в чл. 620а думите „на интересите на кредиторите, на съдружниците“ се заменят с „интересите на кредиторите, съдружниците“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като в ал. 5, изречение първо думата „могат“ се заменя с „може“, а в изречение второ думата „производството“ се заменя с „производство“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 629б, ал. 1, изречение първо думите „лицата по чл. 625 или от друг кредитор“ се заменят с „всяко заинтересовано лице“, а в изречение второ след думата „съда“ се добавя „се обявява в търговския регистър и“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. По § 20 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3, а по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, като в чл. 638: 1. В ал. 3 накрая думите „освен ако не прихваща задължението си за плащане на цената“ се заличават. 2. В ал. 5, в изречение второ думите „и след приспадане на таксите и разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение върху съответното имущество съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от Закона за задълженията и договорите“ се заличават. По § 21 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, като в т. 2 относно ал. 3 в изречение второ думите „Предложението на синдика по ал. 1, заедно с“ се заличават, а думата „обявяват“ се заменя с „обявява“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. По § 25 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 25: „§ 25. Член 655 се изменя така: „Изисквания Чл. 655. (1) Синдик може да бъде физическо лице, което отговаря на следните изисквания: 1. да не е осъждано като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано; 2. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник; 3. по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките (отм., ДВ, бр. 59 от 2006 г.) или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции; 4. да има завършено висше юридическо или икономическо образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години; 5. да е издържало успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредбата по чл. 655а, ал. 1, и да е включено в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в „Държавен вестник“ списък на лицата, които може да бъдат назначавани за синдици; 6. да не е освобождавано като синдик на основание чл. 657, ал. 2 от този закон или по чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 и чл. 44, т. 3 от Закона за банковата несъстоятелност, освен ако след освобождаването му при наличие на условията по ал. 6 е включен в списъка по т. 5; 7. да не е временно отстранено от списъка по т. 5 по реда на чл. 655а, ал. 2. (2) За синдик в конкретно производство по несъстоятелност може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по ал. 1 и едновременно с това: 1. не е съпруг на длъжника или на кредитор и няма родство с тях по права линия, по съребрена линия – до шеста степен, а по сватовство – до трета степен; 2. не е кредитор в производството по несъстоятелност с изключение за вземането за възнаграждение като синдик в това производство; 3. не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие, включително да не ги е представлявал в последните три години преди встъпването си в длъжност. (3) Министърът на правосъдието може да изключи синдика от списъка по ал. 1, т. 5 в случай на: 1. настъпване на обстоятелство по ал. 1, т. 6; 2. извършване на нарушения във връзка с дейността си като синдик съгласно чл. 663, ал. 2; 3. невнасяне на вноска съгласно чл. 655а, ал. 2. (4) Министърът на правосъдието може да изключи синдика от списъка по ал. 1, т. 5 съгласно ал. 3, т. 2 не по късно от 6 месеца от откриването на нарушението и не по-късно от три години от извършването му. (5) Промените по ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“. (6) Синдикът може да бъде вписан отново в списъка по ал. 1, т. 5 след изтичането на тригодишен срок от влизането в сила на акта за изключването му от списъка, след като подаде заявление, ако отговаря на изискванията по ал. 1, т. 1 – 5. Повторното вписване в списъка по ал. 1, т. 5 на това основание е възможно само веднъж.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, като в изречение първо думите „считано от влизане“ се заменят с „от влизането“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, като в т. 3 относно ал. 5 думата „могат“ се заменя с „може“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34. По § 35 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, като предлага в ал. 1 след думата „срок“ да се добави „от встъпването на новия синдик“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. По § 40 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40: „§ 40. В чл. 674, ал. 2 накрая се добавя „и за избор на постоянен синдик и определяне на постоянното му възнаграждение“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. По § 43 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, като в т. 1, буква „б“, относно т. 8 след думата „права“ се добавя „метода и условията на оценка на имуществото“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 44.“ (Реплика.) Има грешка, колеги. „Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45. По § 46 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 46: „§ 46. В чл. 685 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Молба за предявяване на вземане“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Молбата за предявяване на вземане е по образец, определен с наредбата по чл. 693а, и трябва да съдържа: 1. посочване на съда и делото по несъстоятелност; 2. името и адреса на кредитора, на неговия законен представител или пълномощник, ако имат такива, както и единния граждански номер (единен идентификационен код) на кредитора и електронния адрес, ако има такъв; съдебен адрес в страната; 3. изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, и размерът му; 4. привилегиите и обезпеченията; 5. искане за приемане на вземането; 6. банкова сметка на кредитора, по която да бъдат преведени средствата от разпределенията във връзка с приетите му вземания; 7. подпис на лицето, което подава молбата.“ 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Кредиторът е длъжен да представи заедно с молбата по ал. 2 и пълномощното, когато същата се подава от пълномощник. Молбата се представя с препис за синдика. (4) Кредиторът представя към молбата по ал. 2 и всички писмени доказателства за вземането.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50. По § 51 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 51: „§ 51. В чл. 698, ал. 1 думите „един месец“ се заменят с „два месеца след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692 за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, като в т. 1 относно ал. 2, в изречение второ думата „могат“ се заменя с „може“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, като в т. 3 относно ал. 3, в изречение първо думата „последно“ се заменя с „трето“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61. По § 62 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, като в ал. 1, преди т. 1 след думите „отделни имуществени права“ се добавя „може да“, а думата „процесуалния“ се заменя с „процесуален“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71.“ (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. „Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, като в чл. 761 се създава заглавие: „Цел на производството“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, като: „1. В т. 3 думите „(Регламент (ЕС) № 684/2012)“ се заменят с „(ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 575/2013“. 2. В т. 6 думите „(Регламент (ЕС) № 648/2012)“ се заменят с „(ОВ, L 201/1 от 27 юли 2012 г.)“. 3. В т. 7 думите „4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (Регламент (ЕС) № 909/2014)“ се заменят с „23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, като т. 3 се изменя така: „3. В ал. 4 в изречение второ думата „поканата“ и думите „съответно събранието“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, като в т. 3: „1. В ал. 8 думата „могат“ се заменя с „може“. 2. В ал. 9 съюзът „в“ се заменя с „на“, а думите „на Министерството на икономиката и индустрията, на Министерството на иновациите и растежа и на Изпълнителната“ се заменят с „Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на иновациите и растежа и Изпълнителната“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, като: „1. В т. 5 думата „пред“ се заменя с „преди“. 2. В ал. 8 думата „съдебния“ се заменя със „съдебен“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, като в т. 2 относно ал. 4 и 5 думата „могат“ се заменя с „може“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, като в т. 1 думата „предложи“ се заменя с „предлага“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, като в ал. 7 и 9 думата „влизане“ се заменя с „влизането“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97. Комисията предлага да се създаде нов § 98: „§ 98. В чл. 797, ал. 2 думите „чл. 790, ал. 3 – 5“ се заменят с „чл. 790, ал. 6 – 8“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 99, като в чл. 799 думите „момента на подаване“ се заменят с „подаването“. „Допълнителна разпоредба.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99, който става § 100. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 101, който става § 102. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 102, който става § 103: „§ 103. (1) Насрочените първи събрания на кредитори, които не са проведени до влизането в сила на този закон, се отменят. (2) Когато до влизането в сила на този закон първото събрание на кредиторите е избрало постоянен синдик, същият се назначава от съда при наличие на останалите предпоставки за това.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 104, като в него думата „могат“ се заменя с „може“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104, който става § 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 105, който става § 106, като в него думата „влизане“ се заменя с „влизането“, а думата „могат“ с „може“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 106, който става § 107: „§ 107. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон: 1. Министерският съвет приема наредбата по чл. 761, ал. 3. 2. Министърът на правосъдието: а) утвърждава Етичния кодекс на синдиците и доверените лица по чл. 660, ал. 2 и издава наредбата по чл. 693а; б) привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 31, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; в) съвместно с министъра на икономиката и индустрията и министъра на финансите привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 655а, ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 107, който става § 108. По § 108 има предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „Параграф 108 се изменя така: „§ 108. „Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането на този закон в срок до 30 юни 2024 г.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 108, който става § 109: „§ 109. Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането на този закон в срок до 30 юни 2024 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 110, като в него: „1. В ал. 3 след думите „чл. 508“ се добавя „ал. 1“. 2. В ал. 4 думата „получаване“ се заменя с „получаването“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 110, който става § 111. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 111, който става § 112. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 112, който става § 113. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113, който става § 114, като в него след думата „несъстоятелност“ се добавя ,,(ОВ, L 141/19 от 5 юни 2015 г.)“. Предложение на народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 115: „§ 115. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. …) в чл. 615, ал. 2 думите „и 13 – 15“ се заменят с „и 13, 16 и 17“.“ (Ръкопляскания от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам настоящата процедура, за да направя следното процедурно предложение, тъй като изчетохме всички параграфи и предстои да ги гласуваме. С оглед на това, че се приеха параграфи 3 и 4 на вносител, но се отхвърлиха параграфи 1 и 2, ще се получат противоречия в така приетия законопроект. Правя процедурно предложение, след като изгласуваме, да се върнем и да прегласуваме § 1 и 2 така, както са предложени от вносителя, за да не се получи противоречие със следващите приети от нас норми. Благодаря.

Днес или утре?

Параграф 2 с приетата редакционна поправка ли ще го гласуваме?

Господин Председател, моето изказване всъщност ще е във връзка с направеното от Вас уточнение. Бих искал да наостря вниманието на пленарната зала, че § 1 по вносител не бе приет с така приетото предложение на народния представител Стою Стоев. В момента би следвало да гласуваме това, което беше пропуснато – § 2, в който отново е прието предложението на народния представител Стою Стоев, така че който е за приемането на този § 2, би трябвало да гласува „за“, с така направеното и прието предложение на народния представител Стою Стоев, който е против този § 2 по вносител да бъде приет, би следвало да гласува „против“. Благодаря Ви.

То е във връзка с това, което каза Петров…

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на нещо друго. Действително ние приехме § 1, в който давността е пет години, така както е по вносител, а не това, което всъщност, когато гласувахме предложенията на колегата Стоев, там давността беше три години. Залата я прие, но след това, когато гласувахме параграфа в цялост, ние приехме петгодишна давност. Понеже колегата Петров преди малко каза, че предстои гласуване на § 2, който не сме гласували, по § 2 ние също приехме предложението, или по-скоро залата прие предложението на Стою Стоев – тригодишна, така че сега, ако се гласува по вносител, трябва да се обърне внимание, че по вносител давността за отпадане на ограниченията е петгодишна. Трябва да гласуваме… всъщност Вие знаете как да гласувате, защото, ако ние приемем § 2 с предложението на Стою Стоев и гласуваме против това на вносител, означава, че вече ще има противоречие с по-нататъшните текстове, които приехме. Това исках да уточня. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По повод бележката Ви, господин Председател. Трети ден творите абсолютен законодателен хаос. Единствените, които Ви коригираме в правилната законодателна посока, сме от БСП, както сам признахте преди малко. (Силен шум, ръкопляскания. Възгласи: „Браво, браво!“) Въпреки това не слушате. В момента се уреждат две трети от стокообмена и стокооборота в България и от икономическия живот в Търговския закон. Засягате хиляди предприятия, сигурно милиони работещи и аз съм сигурна, че не знаете какво правите в момента – връщате, прегласувате. Вчера вкарахте на второ гласуване закон, приет на второ гласуване. Експертите говорят с председателя на парламента, за да го коригират, Стою Стоев седи тука и мига. Разбрахме единствено, че може да чете бързо. Вземете се в ръце! Ако не знаете как и не можете, послушайте тези, които знаят и могат, от всички парламентарни групи. Тук има опитни колеги, които знаят как се правят закони. (Шум и реплики.) И понеже реагирате, може ли да вдигне ръка този, който знае какво гласува в момента? (Народни представители вдигат ръка.) Добре, десетина. (Смях.) Ами, ако Ви поканя от трибуната да кажете дали знаете, дали сте сигурни, че знаете какво гласувате? (Силен шум и реплики.) И после, защо парламентът имал 15% одобрение?! Ето заради това. И това е упрек към управляващото мнозинство – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, защото управляващото мнозинство в парламента води законодателния процес. Връщайте, прегласувайте – жалите после в Конституционния съд, отменят се текстове на законите. Това не е сериозна законодателна работа, това не е сериозно Народно събрание! Очевидно, че има много фактори – незнание, некадърност, лобистки интереси, но в никакъв случай не и факторът в интерес на народа. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, искам процедура за удължаване на времето до приемане на точката.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас, по начина на водене. Моля да не позволявате на народни представители да се държат наставнически към други народни представители, да обиждат и да ни обясняват, че не знаем какво правим в залата, да не се държат като начални учители и да ни карат да вдигаме ръце, да доказваме, че знаем къде се намираме и накрая, едва ли не, да ни изправят и на дъската да даваме обяснения дали знаем, или не знаем какво правим тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Силен шум.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Това, че удължихте работното време, не значи, че двете хиляди лева, които Ви казах, че струва една минута парламентарно време, трябва да я използвате за глупости. (Силен шум и реплики.) Удължихте работното време, за да приемете Закона. След това излиза народен представител и почва да коментира изказвания на председател на парламентарна група. (Реплики от ГЕРБ-СДС. Реплика от народния представител Маноил Манев.) Аз не коментирам изказване на председател на парламентарна група. Правя процедура по начина на водене, господин Манев. Обръщам се, ако искате да дойдете тука. (Шум и реплики.) А защо вдигате ръка? Ами замислете се, след като се налага да вдигате ръка. На този отговор си задайте въпрос. Това довечера ще бъде в медиите – как всички вдигате ръка и не знаете защо вдигнахте ръка, то това е по-големият проблем.

Да, има.

Уважаеми господин Председател, аз бях взела процедурата, за да обърна внимание, че параграфи 1, 2, 3 и 4 почиваха на една обща концепция. След като приехме § 3 и § 4 на вносител, а отхвърлихме първи и втори параграф, по този начин ще се създаде вътрешно противоречие в измененията, които правим в Търговския закон. Затова предложих да се прегласуват първи и втори параграф на вносител. Това беше моето първоначално предложение. Благодаря.