КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1455 думи
Благодаря, госпожо Председател.
Аз, първо, искам да кажа, че съм изключително впечатлен от това, което чух от декларацията на господин Вълчев, защото, без да се наговаряме с него и без въобще да знаем, че ще говорим един след друг днес на практика, той каза нещо, което и аз ще кажа сега и което смятам, че милиони българи могат да кажат по същия начин, защото става въпрос за лична история.
В началото на 1878 г., след като вече е подписан Санстефанският мирен договор на 3 март, руските войски започват да се изтеглят от Източна Тракия. След тях вървят кервани с бежанци, следвани от башибозук, тъй като турската армия в този момент на практика не съществува, поне в тази част, нападенията над българските села се извършват от нередовни турски военни части, така нареченият башибозук. Плътно вървейки след оттеглящите се руски части, те достигат до определената демаркационна линия, която съвпада с границите на Санстефанска България, разделяща Странджа на две. Една четвърт от Странджа в България, три четвърти от Странджа в Турция. Стигат до последното гранично село – граничното село се казва Крушево. Днес то не съществува, защото през 1913 г. е окончателно унищожено от турците по време на големите кланета след Втората балканска война. Към онзи момент през 1878 г. все още на картата обаче е голямо процъфтяващо българско село – едно от най-големите, най-старите български села в центъра на Странджа. Докато една част от жителите на селото решават да избягат, другата част смятат, че няма какво лошо да им се случи, защото те не са участвали във военните действия. Смятат, че освен това близостта до границата с България ще ги спаси и затова остават в селото. Това, което се случва след това с тези, които остават, е ужасяващо. Изклани са до крак – всъщност много, с много малки изключения. Няколко деца успяват да се спасят от клането, което най-странното, което е, че очевидно е било наистина изключително случайно, защото те се лутат сами в гората – в гъстата странджанска гора, няколко дни и след това са намерени почти полумъртви, всъщност почти умрели от глад и от жажда, и от ужас в гората, вече от другата страна на границата. Спасяват ги техни съселяни, които са гледали, защото Крушево се е намирало на два километра от границата, горящите си къщи и са чували писъците на убиваните свои съселяни и роднини. Три деца оцеляват само.
Едно от тези деца, на 8 години тогава, което загубва целия си род, защото са убити в клането неговият баща, майка му, братята му, е моят прапрадядо, който се е казвал по същия начин, както се казвам и аз – Костадин Тодоров Костадинов. Това е, разбира се, стара традиция в България децата – момчетата, да бъдат кръщавани на своите дядовци. При нас тази традиция се е запазила и аз като негов праправнук сега в момента нося и трите му имена и съм народен представител в българския парламент, само че аз и още милиони българи сме на този свят и сме тук сега, и имаме българската държава, и имаме парламент, поради една много проста причина, защото имаше 3 март, защото без 3 март нямаше да има България. Нямаше да има български народ, който да празнува 24 май, защото това, което на нас ни се случи отчасти по време на тези кланета, се случи на арменците изцяло през 1915 г. Един от мотивите на младотурските управници тогава за унищожаването на арменския народ в Източна Армения е следният: ако не унищожим арменците, те ще направят това, което направиха българите. С други думи, Турция не допусна грешката с България в Армения и резултатът е налице. Това, което остана от Армения, е все едно България да остане Софийското поле и то не цяло.
Трети март е не просто Национален празник на България, той е символът на българската свобода, той е денят на свободата. Да, при нас свободата и независимостта се различават и някои умели политически нечистоплътни спекуланти си позволяват да използват този факт и да пипат с мазни, мръсни пръсти българската история и да се гаврят с нея. Само че истината е една и тя е много проста. Независимо какъв е бил статутът на българската държава след 3 март 1878 г., тя е факт. В нея не е имало турски войски и българите, когато са били подгонени и са бягали от турските кланета, е имало къде да отидат. Имали са свой национален дом, макар и окъсан, макар и разпокъсан. Все пак нещо, което е дало началото на борбата за обединение на българското землище. Без 3 март нас нямаше да ни има. Нямаше да има 6 септември, защото нямаше да има какво да се съединява. Нямаше да има и 22 септември, защото нямаше просто да има държава, която да обявява независимост. Нямаше да ни има и нас. Тази история, която разказа господин Вълчев, почитание още веднъж към него, наистина голямо съвпадение, тази история, която разказвам аз, може да бъде разказано от още милиони българи – милиони, и не само тези, които са в България сега, а и българи извън България. Затова посягането на 3 март е нещо, което наистина е изключително негодническо. Между другото, от миналата седмица насам, откакто стана ясно, че има такава идея от страна, надявам се, не всички, а някои само представители във формацията, която в момента управлява държава – ПП-ДБ, хора, с които разговарях съвсем случайно, или такива, които ми се обадиха по телефона, или ми писаха, или по най-различен начин влязоха във връзка с мен, казаха едно-единствено нещо. То може да се резюмира с няколко думи – техни думи: кажете на негодниците да не пипат 3 март.
Пипането на Националния празник, на символа на българската свобода създава много тежка разделителна линия. Показва омраза към България. Показва омраза към българския народ. Показва омраза към всичко българско. Това, за съжаление, далеч не е прецедент, защото на всяко едно ниво формацията ПП-ДБ създава такава омраза и чертае разделителни линии, които, между другото, стават все по-червени, вече стават кървавочервени, защото техни не чак толкова изявени, разбира се, представители от парламента, но техни изявени симпатизанти извън парламента се оказа, че са хора, които докладват българи и донасят за българи, за да бъдат включвани в чужди списъци на българи за убиване, какъвто е така нареченият сайт „Миротворец“, за който, между другото, вече 10 дни ние настояваме българската държава да излезе с официално изявление. Настояваме да се поиска сметка, информация от страна на украинската държава. Нищо подобно не се случва до момента.
Единствено заявка, при това само заявка засега, от страна на председателя на Комисията по външна политика в парламента. Само заявка обаче и това е крайно несериозно, защото там броят на българите, които се вкарват, става все по-голям. И аз вече съм в този списък. Не че нещо ще ни уплашат по този начин, но то е показателно за начина, по който се сеят разделителни линии в българското общество, защото, ако влезете в средите на така наречената фашизмократична общност, ще видите, че там се иска кръв, там се говори за убийства. Там се смята, че е редно украинците да свършат мръсната работа на някои български фашизмократи. Това е изключително опасно. Ето защо ние настояваме българската държава да вземе реални мерки в тази посока. Да не се допуска разделение в обществото, което е много опасно, защото ни тика към гражданска война. Не знам колко пъти вече да го кажем това. Това е игра с огъня. Това е насъскване на едни българи срещу други българи. Това, за съжаление, не е прецедент в българската история. Имаме го назад във времето.
Какво искаме да се случва пак? Бял терор, червен терор, кафяв терор може би, защото само преди 100 години в тези летни дни едни българи избиват други българи – след Юнското въстание, и Деветоюнския преврат, а малко след това месец септември пък идва Септемврийското въстание и отново кланета, и след това една необявена гражданска война, която трови държавата до 1944 г., и след това има отмъщение.
Докога с реваншизъм, контрареваншизъм и реконтраревашизъм? Всичко това, което се случва в момента, показва едно – с политиката си ПП-ДБ не просто изразява омраза към нас българите, изразява омраза дори към факта, че съществува българска държава и към факта, че неин носител – на българската държавност, е българският народ. Всичко това, което се прави, има една-единствена цел – да се отслаби българският народ, да се наплашат българите, да има страх в обществото, то да е разделено, за да може изтребителната политика спрямо нас българите да продължава по този начин, по който върви вече 34 години, с темповете от по 100 хиляди души на година. Няма друг режим в нашата вече почти 14-вековна история, който да е унищожил толкова българи за толкова кратко време. И турските султани, и византийските императори не са избили или прогонили от държавата ни, от нашите земи, толкова българи, колкото прогониха и избиха в буквалния смисъл на думата в последните 34 години така наречените български управляващи.