27 юли 2023 г.

Дай нататък! Дай нататък!

Господин Председател, господин Министър и колеги! Всъщност става дума за следното: поради конфликт в управляващото мнозинство по темата бюджет, поради неразбирателство, поради това, че министърът на финансите се отказа от собствения си бюджет, поради това, че министър-председателят вчера каза, че това не е бюджет, вместо първа точка да е бюджетът, се вкарва ратификация, защото няма Доклад на Бюджетната комисия. Вие имате ли Доклад на банките? (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Има! Има!“) Къде Ви е Докладът? Това е причината да се вкарва извънредна точка – тази ратификация, която по принцип не е лоша…

…но всъщност завоалира това, че докато влязохме в залата, няма доклад за бюджета поради противоречията вътре в управляващото мнозинство – нека да си кажем истината. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Разбирам, че сутрин е най-тежкият момент от деня за Вас и за останалите ръководещи заседанията, но все пак някак си с малко по-строг тон ми се ще да следвате буквата на закона, защото тук се вършат някакви неща, чиято цел е да взриви обстановката в залата от сутринта. Това става всяка сутрин, не е някакво изключение. Първо господин Цончо Ганев говори за някакво удовлетворяване на мераци на ДПС. Става въпрос за това, че земеделските производители искат нещо, което е грешно направено, да се поправи. Какво общо има ДПС с това? Има общо, че защитаваме хората, които по наши грешки – законодателни, ги караме да страдат, да не могат да работят и да правят едни неща – няма да Ви казвам какво правят по наш адрес. Така че нищо на ДПС. Това – първо. Второ, по отношение на бюджета. Както добре знаете, тъй като сме в сгъстен ритъм, Комисията приключи работа във вторник вечерта – този тежък доклад не може да бъде направен за два часа. Докладът е направен – късно снощи го приключихме с колегите – без никакви, както казва госпожа Нинова, имало разногласия, не, Докладът си е направен, както Комисията го е приела, а не както някой нещо се е разбрал. Така че неудачни бяха тези забележки и за Доклада, и останалите, затова си позволявам да Ви кажа – малко по-твърдо. Да не им казвате: „Не ми подвиквайте“, ами направо да ги наказвате. (Оживление във ВЪЗРАЖДАНЕ, реплика: „То ред заради Вас няма!“ Реплики между народния представител Йордан Цонев и народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договор за финансиране между Европейска инвестиционна банка и „Българска банка за развитие“ ЕАД за заем, отпуснат на Българската банка за развитие за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация, № 49-302-02-11, внесен от Министерския съвет на 24 юли 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 юли 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договор за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Българската банка за развитие“ ЕАД за заем, отпуснат на Българската банка за развитие за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация. Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договор за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Българска банка за развитие“ ЕАД е подписано от страна на Европейската инвестиционна банка на 12 юли 2023 г. и от българска страна на 19 юли 2023 г. в град София. Съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за Българската банка за развитие една от целите на Банката е привличането и управлението на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната, които са насочени към подкрепата на специфични сектори, бенефициенти и инвестиции – с приоритет за националната икономика и с недостатъчен достъп до финансиране. В изпълнение на тази цел на 11 юли 2023 г. е подписан договор за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Българска банка за развитие“ ЕАД за заем, отпуснат на Българската банка за развитие, за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация в размер на 175 млн. евро. Заемът има за цел финансиране на проекти на малки и средни предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация, включително проекти за опазване на околната среда и за борба с изменението на климата. Условие за отпускането на заема от Европейската инвестиционна банка е предоставянето на държавна гаранция. Съгласно чл. 5, т. 1 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. е предвидена възможност Министерският съвет да издава държавни гаранции по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700 млн. лв., или тяхната валутна равностойност, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Ползването на държавна гаранция позволява на Българската банка за развитие да осигури финансиране при благоприятни условия за програми и продукти в подкрепа на българския бизнес. Ползите от договорения по-евтин ресурс от Европейската инвестиционна банка ще бъдат прехвърлени на крайните бенефициенти. Най-малко 20% от средствата от заема ще бъдат насочени за проекти за действия в областта на климата, устойчивост на околната среда, енергийна ефективност и възобновяема енергия, като ще се отпуска на траншове със срок на погасяване до 15 години и гратисен период от една до три години. Лихвеният процент ще бъде фиксиран или плаващ, по избор на Българската банка за развитие, като ще се определя за всеки отделен транш на базата на 6-месечния Euribor плюс надбавка съобразно модел за рисково базирано ценообразуване, отчитащ разходите за финансиране, оперативни и административни разходи, капиталови разходи, разходи за кредитен риск и други. Няма да се начисляват такси или други нелихвени разходи. С Гаранционното споразумение гарантът Република България неотменимо и безусловно гарантира на Европейската инвестиционна банка своевременното плащане на всички дължими от Българската банка за развитие суми по Финансовото споразумение между Българската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка. Задължения за плащане по Гаранционното споразумение възникват в случай на просрочване от страна на кредитополучателя на плащане на дължими суми по заема. Подписването и влизането в сила на Гаранционното споразумение е предварително условие за отпускането на средства от заема. С получения ресурс Банката ще може да адресира и сегментите със затруднен достъп до кредитиране, сред които са стартиращи, иновативни и с по-ниска степен на обезпеченост предприятия. Преди отпускане на суми от държавногарантирания заем от Европейската инвестиционна банка към крайните бенефициенти Българската банка за развитие ще установи и приложи съответните правила за държавна помощ. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13, без „против“ и „въздържал се“ – трима народни представители. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договор за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Българската банка за развитие“ ЕАД за заем, отпуснат на Българската банка за развитие за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация, № 49-302-02-11, внесен от Министерския съвет на 24 юли 2023 г.“ Благодаря Ви.

Изказване.

Благодаря Ви, господин Председател. След така гласуваната процедура, която при условия на изключителност по смисъла на ал. 5 ни се представи Доклад на Комисията по икономическа политика и иновации, който, разбира се, не спази изискването по Правилник да има 72 часа за запознаване на народните представители със съответния доклад, доколкото и преди малко чухме в процедурата, че същият вчера е бил изготвен, въпреки малкото време, господин Председател, което имахме да се запознаем с Доклада, успяхме все пак и да чуем преди малко от докладчика, че Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант. Безспорно е, че това гаранционно споразумение е важно за българската държава. Сумата, която е посочена – чл. 1.1 от Гаранционното споразумение е 175 млн. евро за финансиране на подпроекти, разбира се, една сериозна сума, с която Българската банка за развитие би могла да разполага с цел финансиране на проекти и разбира се, като цялото гаранционно споразумение в неговите общо 67 страници, считаме, че урежда доста сериозна материя, която ние, народните представители, разбира се, трябва да обсъдим и да приемем. И доколкото в момента съм в рамките на изказване, уважаеми господин Председател, държа да посоча, че е редно в този законопроект, който разглеждаме на първо гласуване, да направим промени, които да отразят реалната ситуация и основните специфики в това гаранционно споразумение, така че когато приемем и на второ гласуване Законопроекта, да е ясно за всички – не само за цялата пленарна зала, а и за всички български граждани, ние какво приемаме. Затова, господин Председател, аз считам, че е жизнено важно в член единствен на Законопроекта да направим добавки, които да отразяват поне основните елементи от текста на Гаранционното споразумение както по отношение размера на заема от 175 млн. евро, посочен в чл. 1.1, така също и по отношение на срока, за който се представя това гаранционно споразумение, който срок искаме да посочим в рамките на член единствен. Следващата поправка, която правя, господин Председател, е в Заключителната разпоредба – там е посочено, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, така че аз предлагам да влиза една седмица след обнародването му в „Държавен вестник“. И затова, уважаеми господин Председател, ако ние приемем на първо гласуване този законопроект, заявявам и оттук, на основание чл. 77, ал. 2 от нашия правилник, по който ние работим, че тези от мен направени предложения току-що, които Вие чухте, и се надявам да попаднат и в стенограмата, ще ги внеса, заедно с още други, тъй като считам, че когато приемаме един законопроект, с който се предоставят пари за финансиране в един сериозен размер, би следвало това да е посочено в самия законопроект, а не да ни се представя като някакво приложение, което няма да бъде част от текста на самия закон, те трябва да бъдат посочени, господин Председател, за да можем всички ние, пък и българското общество да види какво точно се гласува в тази зала, така че аз ще ги внеса подробно същите тези предложения и други още, разбира се, в писмен вид в срока, който ние гласуваме тук в залата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Виждам, че колегите, които заявиха, че ще правят предложения, изключително добре са запознати с текста на Гаранционното споразумение и предлагания законопроект, затова предлагам срокът между първо и второ четене да е три дни. Мисля, че са достатъчни. Благодаря.

Може ли да няма въобще? Днес следобед…

Обратно предложение.

Благодаря Ви, господин Председател. Редно е, понеже и министърът на финансите е тук, да му обясним все пак, че тъй наречените от Вас процедурни закачки със залата започнаха миналия петък от управляващото мнозинство, което не зачете волята на опозицията в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ, която направи предложения, искаше и да ги внесе писмено, в петък, когато гледахме съответния законопроект за санкциите срещу Русия, касаещи „Лукойл“, та именно понеже и министърът на финансите е тук, редно е човекът да знае как управляващото мнозинство не спази Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. С едно нещо ще се съглася с Вас, господин Председател, че разбира се, да, в Ратификационното споразумение не могат да се правят промени. Такива обаче съгласно нашия правилник, господин Председател, могат да се правят в Ратификационния закон. И аз Ви обясних защо ги правим тези промени, защо искаме в самия ратификационен закон да искаме да е ясно разписано какви задължения и права се поемат от българската държава в лицето на Българската банка за развитие. Именно заради това обратното ми предложение е срокът, който е седем дни, да бъде увеличен с още седем, за да можем всички ние да се запознаем с тези 67 страници от Ратификационното споразумение, което – и за хората, които ще ни гледат, държа да повторя, че за пръв път се представя пред пленарната зала, снощи по спешност е било гледано на Комисията по икономика и в нарушение на Правилника Докладът ни се представя днес за първо гласуване, преди да са изтегли 72-та часа по Правилник. Така че нека всеки да гласува по съвест, но нека да спазваме Правилника, уважаеми дами и господа народни представители. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Заместник министър-председател, колеги! Господин Председател, както Вие казахте, по гаранционни споразумения изменения и поправки не могат да се правят и аз затова на друго основание възразявам на направеното процедурно предложение от господин Хамид Хамид, и затова предлагам на основание чл. 77, ал. 2 предложеният Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение да бъде приет и на второ четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Врата в полето. Браво!

Браво! Браво! Гласували 208 народни представители: за 167, против 38, въздържали се 3. Предложението е прието. Господин Ганев, заповядайте.

Аз може да не съм доволен и да съм ядосан от това, което стана в момента с това гласуване, но го приемам за част от сглобката. Надявам се избирателите на ПП и ДБ да видят за какво става дума, тъй като на ГЕРБ избирателите са константа, там те нямат проблем с ДПС. Но тези, които са в тази зала, защото се обяснявали години наред анти ДПС риторика, анти Пеевски риторика в момента са гуменият печат на ДПС, защото за пореден път тези, които избирателите на ПП и ДБ вкараха тук, в момента потъпкват дори и законите. И те го знаят. Те го знаят! И това, което се случва, остава си за Ваша сметка, за никой друг. ГЕРБ цена няма да платят за това, но ПП и ДБ, когато след малко ще излезете и ще обяснявате, че не сте коалиция с ДПС, не знам кой ще Ви вярва. Сигурен съм, че и във Вашите семейства вече не Ви вярват и знаят какъв гумен печат сте на ДПС и каква срамна патерица сте на ДПС. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че независимо от факта, че има някакво удобство в това едно мнозинство да прави каквото намери за добре, и както вчера, мисля, господин Цонев спомена, че каквото реши Народното събрание, това ще бъде, все пак има правила, по които работим. И аз смятам, господин Председател, че Вие нямахте право да подложите на гласуване предложението на господин Карадайъ, пак да кажа, колкото и това да е удобно за част от народните представители. Все пак искам да прочета чл. 77 от Правилника: „Ал. 1: Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания. Ал. 2: Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.“ Не е работа на председателя да преценява дали и какво би могло да се предложи от народен представител между първо и второ четене, без значение какъв е законопроектът. Затова – решението вече е взето, но аз наистина моля това да не се превръща в практика…

То вече е практика!

… тъй като за втори път това нещо се случва в рамките на по-малко от седмица.

Една седмица два пъти!

Наистина, нека да се придържаме към собствените си правила. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

За процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Сигурно ще Ви разочаровам, но няма да отговоря на господин Вигенин. Да, той тълкува изключително правдиво Правилника, по който ние вече работим. Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Държа да Ви отбележа нещо. Това, което ние правим, следва Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това бяха и моите действия отпреди малко. В своето изказване и в процедурата си аз само посочих, че Вие, господин Председател, миналия петък допуснахте прецедент, нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И днес отново Ви го повторих, за да не се превръща това в практика, господин Председател, но Вие за мое голямо разочарование потвърдихте тази практика, като допуснахте гласуването на господин Карадайъ в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това, което имате Вие като съждения, господин Председател, и разсъждения относно малките и средните предприятия няма нищо общо с изключително голямата роля, която имаме ние като народни представители. На първо място да съблюдаваме Конституцията, в която сме се клели от тази трибуна, и законите на страната, които включват и Правилника, който е с ранг на закон. Именно затова, уважаеми господин Председател, на първо място, ще Ви помоля да не тълкувате и да не защитавате позиции на лица, които не са в залата, а да защитавате само и единствено процедурите по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако използвам Вашия специфичен, интересен изказ, ще завърша с това, че моля Ви да не изоставате от висотата на конкурентния дуел за този пост, който имахме доскоро с Вас. Надявам се да ме разберете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да разсъждавам.

Процедура по начина на водене.

Господин Председател, много удобно тълкувате буквата и духа на закона. Когато говорим за над 300 млн. лв. за Пеевски, тълкувате духа на закона. Когато обаче говорим за над 600 хиляди българи, къде беше духът на Закона за референдумите, извинявайте? Не беше в тази зала, нали?

Напротив – когато нарушавате Правилника, когато нарушавате законите, когато обслужвате интересите на всеки друг, но не и на българските граждани, ще Ви се карам, както и Вие ни се карате от време на време. (Шум, реплики и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля да ни обясните решението на Народното събрание, в което е записано, че отхвърля референдума на база на грешна алинея от Закона за референдумите – абсолютно в противоречие със закона, абсолютно в противоречие и го забавихте, и не излезна и в броя, в който трябваше да излезе! Като ще говорим за буква и за дух, къде е духът, когато говорим за духа на 600 хиляди българи? Срам сте за позицията председател на Народното събрание. (Шум, реплики: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Искам думата за лично обяснение.

Така ли?

Благодаря Ви, господин Председател. След като видяхме неистовите опити на едрия капитал да провали подкрепата към малкия бизнес и малките предприятия (шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), представям на Вашето внимание, колеги, Доклад за второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на гаранционното споразумение. Заглавие на Законопроекта.

За процедура.

По начина на водене. Значи от ДПС да обвиняват някого, че са от едрия бизнес, това е… няма по-голям хит в тази държава. (Шум, реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Другите са ГЕРБ, които могат да обвинят някой друг в едър бизнес. Няма наистина такъв цирк. Що се отнася, господин Председател, да, Вие сте срам с това, което направихте с референдума и залата, всички, които гласуваха тогава против, също са срам, и заслужават и каране, и бой, и какво ли не. Срам е и присъствието на Даниел Лорер в тази зала с това, което каза за 3 март. Срам е присъствието на Бойко Борисов (реплики: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС), който сега ще гледаме какво ще стане в залата по бюджета, защото след като техните експерти, аз ще си ги питам после, като започне в залата, в Комисията гласуваха като експерти дали някой им е набивал канчето вчера сутринта, за да гласуват днес обратно на това, което им говори експертизата, и това обезсмисли изцяло присъствието им в тази комисия. Срам е Кирил Петков, който не го виждам в тази зала, който пък е ходил да плаче на рамото на Бойко Борисов, за да може днес ГЕРБ да гласува така, както той иска, защото пък на рамото на Кирил Петков е плакал този, който избяга, ей там дето седи на мястото на… не знам дали седеше на мястото на министър-председателя, че забравих да погледна. Така или иначе той се изживява като министър-председател и е министър-председател. Така че, да, този парламент е срам по много линии и Вие наистина с това, което направихте, и аз мисля, че не заслужавате да стоите на това място – отзад на председателското. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Айде, бегай, бегай!“)

Вие нямате такова.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Доклад за второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договор за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Българската банка за развитие“ за заем, отпуснат на Българската банка за развитие за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация. „ЗАКОН за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договор за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Българска банка за развитие“ за заем, отпуснат на Българската банка за развитие за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договор за финансиране от 11 юли 2023 г. между Европейската инвестиционна банка и „Българска банка за развитие“ за заем, отпуснат на Българската банка за развитие за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация, подписано от страна на Европейската инвестиционна банка на 12 юли 2023 г. в Люксембург и от българска страна на 19 юли 2023 г. в София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. За да Ви покажа, че наистина намеренията ми да се направят поправки в текста на Ратификационния закон, държа да Ви предложа една редакционна добавка, стига да имахме техническо време да намерим сумата, която Ви цитирах, че е 175 млн. лв.

Евро.

Но тъй като това е важна редакционна добавка, да, уважаеми господин Председател, в изказването си бих искал да Ви предложа да направим една редакционна добавка в член единствен след думата „заем“ да се добави „в размер на 175 млн. евро за финансиране на финансиране на подпроекти на малките и средните предприятия“ запетайка и продължава нататък досегашният текст. Правя това, за да може да бъде ясно на българската общественост какво точно се гласува и какъв точно закон се приема, тъй като тя няма да бъде запозната със страниците на самото гаранционно споразумение и моля да подложите тази редакционна добавка на гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, аз бих Ви помолил още веднъж да излезете на трибуната, за да ни кажете за какво се отнася това гаранционно споразумение, във връзка с този договор за финансиране на заем, защото някои от колегите тук от тази трибуна се изказаха в една посока, други хора се опитаха да персонализират въпросния заем. Бих искал още веднъж да кажете тук от тази трибуна, господин Хамид, за какво се отнася въпросният заем. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Карадайъ, този заем е за малките и средните предприятия, които имат нужда от подкрепа, и въпреки неистовите опити на лобистите на „Лукойл“ и още по-едрия капитал да саботират приемането на това гаранционно споразумение, се надявам Вие да подкрепите след малко в гласуването подкрепата за малките и средните предприятия, защото малкият български бизнес заслужава нашата подкрепа. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ДПС.)

Господин Председател, надявам се малко по-зорко да наблюдавате залата – наложи ми се да крещя от място, за да чуете, че искам да направя реплика. Това като забележка към Вас. По отношение на изказването на господин наместника на Пеевски в залата. Много е очарователно да наблюдаваме как ДПС става да защитава интересите на Пеевски. Колкото повече ставате да обяснявате как това са пари, предназначени за малкия и средния бизнес, толкова повече лъсва, че отзад явно има някаква схема. На мен ще ми бъде изключително интересно да проследя какво ще се случи с тези пари и ББР на кой точно ще ги даде, на кои точно фирми. От малкия бизнес няма да е, на средния бизнес ще е. Защото, да Ви кажа, аз към ББР с малка фирма стартъп съм се опитвал да взема пари и да Ви кажа, това е мисия невъзможна като инвестиции. (Шум и реплики.) Сега, аз не съм от ДПС, нито имам общо с господин Пеевски, явно не ме е огряло, обаче ще бъде много интересно. Та сега призовавам да изпратите още някого от групата да стане и да защити интересите на ББР и да ни разкаже как това не са 350 милиона, предназначени за Пеевски, ами за малкия и средния бизнес. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Хамид, благодаря Ви за разяснението, че става въпрос за малкия и средния бизнес на Република България, а не за лобистите на „Лукойл“ и Ви уверявам, че аз ще подкрепя предложеното гаранционно споразумение. Колкото до господин Деян Николов, който сподели, че има нещо отзад, ще видим какво имате, господин Николов, отзад. Благодаря Ви.

Господин Председател, така започват проблемите в Народното събрание. Преди малко стана господин Цонев, да каже, че Вие трябва да бъдете по-твърд по начина на водене, предвид ситуацията. Сега, аз няма как да се обидя от господин Карадайъ, няма как национални предатели, които нямат място в тази зала, да ме обиждат по какъвто и да е начин. (Силен шум и реплики от ДПС.) Такъв език не приляга на Народното събрание. Аз пак призовавам, нека и някой от по-задните редове – станете, обяснете как това не са пари за Пеевски, защото аз пък ще си направя труда да видя тези пари от ББР как ще стигнат до Вашите фирми. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Ние чакаме наказание!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изненадан съм от политизирането на този дебат по следната причина: вижте, погледнато чисто професионално, няма как да не се подкрепи кредитна линия от Европейската инвестиционна банка на по-ниски лихви към Банката за развитие. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Друг е въпросът – някои колеги се изказаха, как се разпределят тези средства, но това е проблем в контрола върху механизма на разпределението на кредитните средства, което е друг въпрос. (Шум и реплики.) Да, правени са нарушения, да тук, в парламента, сме викали принципала на Банката, коментирали сме много остро в тази зала, тъй като е имало нарушения, парите са отивали в странни посоки, не се връщат пари, нанасят се загуби на ББР. Това е така, но това е друг въпрос, свързан с контрола. Така че, да, ние сме политическа институция, свикнали сме понякога някои колеги всичко да политизират, но аз, разбира се, трябва да изразя своя интерес, тъй като Законът за ББР съм внесъл аз и съм защитавал необходимостта от държавна банка. Така, както и в най-развитите страни, и в България има такива банки. Следователно, дайте да не пречим на работата на Банката. Съгласявам се, дайте да засилим контрола върху работата на Банката – това е друг въпрос, но БСП ще гласува, защото ние сме за нисколихвени кредитни линии, идващи към ББР, ние подкрепяме работата на ББР, защото ББР трябва да подкрепя според нейните цели и устав работата на малките и средните фирми и не само, но да подкрепя и реализацията на национални проекти. Така че малко по-малко политика в случая, повече подкрепа за една държавна институция, която би трябвало да подпомага малкия и средния бизнес. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Господин Гечев, не съм съгласен с Вас. Проблемът с контрола не е друг проблем, това е част от същия проблем. Ако на Вас това, че толкова скоропостижно, газейки всякакви правилници и правила, урбулешката се вкарва, в деня, в който имаме доста по-сериозна работа, тази точка, не Ви говори, че проблемът с контрола и резултатът от това, което ще правим, крайният резултат няма да има нищо общо с мотивите, с които се внася това нещо и че митичните малки и средни предприятия са само параван за това, което ще се случи с тези пари, както досега с тази банка – току що разбрах, че Вие сте архитект на това, което се случва, и лично аз, ако бях на Ваше място, не бих бил горд от това творение, защото то всъщност е излязло уродливо до степен, че няма нищо общо нито с бизнеса, още по-малко с малкия и средния бизнес, а напротив, представлява едно кранче, от което се източват обществени средства. Наистина, проблемът с контрола е част от този проблем и ако Вие казвате: дайте да затегнем контрола, аз съм съгласен с Вас. Да, дайте да затегнем контрола, дайте да видим как работи тази банка, дайте да видим, че тази банка наистина финансира малки и средни предприятия, и тогава вече можем да ставаме гаранти на парите, които те ще получават. Няма как в каца без дъно, в пробита каца да наливаме още пари, за да видим кога най-после ще закисне тази дупка и ще се запуши. Няма да стане така. За мен редът и разумът е да бъде по обратния начин – първо контрол, после пари. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Като бивш принципал на Банката, нека изясним много ясно: политически спекулации с нейната дейност са неподходящи. Ние многократно сме заявявали от тази трибуна, че Банката наистина има огромни заеми, които са проблемни, и те вече са в прокуратурата. Заедно с това не бива да се политизира обаче и другата ѝ дейност – над 90% от заемите, които тя е издала, отиват до малкия и средния бизнес не само с директна дейност, а и през другите търговски банки, които служат като допълнителен филтър за избор на проектите. Така че, уважаеми колеги, това, което правим в момента, е да забавим достигането на средства до българската икономика. Това, което правите в момента, е да забавите дискусиите по бюджета за българските граждани и компании. Единственото нещо, което може би Ви безпокои в това споразумение, е, че то е деноминирано в евро, а не в рубли. Благодаря Ви. (Оживление. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не искам да коментирам лицето Лорер и неговото пътешествие в търсене на някакъв работен оазис. Знам, че е минал и през ББР. По-скоро искам да отговоря на господин Гечев. Вземам пример от председателя на Народното събрание и тук по-скоро тълкувам духа на тази ратификация, а не буквата. Ако говорим за буквата, да, няма проблем едни средства, които по замисъл трябва да стигнат до България, до малкия и средния бизнес. Всичко, което казвам, не го приемайте като упрек към идеята да имаме такава банка, която да се занимава с подпомагане на инвестициите в България към малкия и средния бизнес, напротив, лично аз одобрявам идеята и ми харесва. Проблемът е, че, както казах, виждам по-далеч от носа си и чета между редовете. Това също не мога да пренебрегна. За съжаление, четейки духа на Ратификацията, виждайки как вчера в Комисията по икономическа политика и иновации беше вкарана в междучасието на Народното събрание, гласувано за пет минути на обяд, в почивката, след това днес вкарано инцидентно като първа точка от ДПС и когато светията на ДПС в парламента става да защитава една такава ратификация, в която случайно се говори за 350 млн. лв., мисля, че не е нужно върху Ратификацията отгоре да пише „предназначено за Делян Пеевски“, за да се усетим какво се случва. Посърналите физиономии на ДПС показват, че не им допада това, че говорим и изсветляваме схема за 350 милиона.

Знам, господин Председател. Така че, пак казвам, станете с още изказвания да обясните как тези пари ще стигнат до малкия и средния бизнес. Интересна е сглобката, явно сте си разделили нещата. Снощи на много късна комисия мина Законът за горите на ДПС, тази сутрин първата работа – господин Борисов, виждам, че ме гледате – е да мине Законът на ДПС за Пеевски. Много интересно каква е ролята на ПП-ДБ тук?! Просто много добре Ви работи сглобката и изглежда, че в последните два дни обслужва изцяло интересите на ДПС. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, колеги! В дупликата няма да влизам в политически прогнози. Ще обясня още веднъж, че Българската банка за развитие предоставя кредити на каквито и да било предприятия – малки, средни, по национални проекти. Тя се конкурира с търговските банки. За да предостави такива кредити и да привлече фирми, тя трябва да получи по-евтин ресурс, отколкото търговските банки. Източникът на този ресурс може да бъде Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и чужди правителства, в това число Китай през Българската банка за развитие реализира такива проекти. Така че няма как да не подкрепим това споразумение. Дали е духът, дали е тялото, Споразумението осигурява по-нисък лихвен процент, ресурс, по-евтин за Българската банка за развитие. Как ще се разпределя този ресурс не е работа на Европейската инвестиционна банка, нито на Европейската банка за развитие, а има правилник, има контрол. Пак ще кажа от тази трибуна, уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, многократно сме поставяли този контрол и лично аз предупредих, че в една от операциите на Банката при предишно ръководство закупих акции от една българска търговска банка на двойно по-висока цена, казах им, че ще реализират загуби в края на годината и стана точно така, но това е съвършено друг въпрос. Така че не може заради това, че в България не се осъществява контрол върху някои от операциите, ние да спираме международни споразумения. Обяснявам защо БСП ще подкрепи, тъй като Споразумението осигурява по-евтин кредитен ресурс за Българската банка за развитие. Това е чудесно споразумение, дай боже всекиму, нищо повече!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля да подложите на гласуване процедурата за прекратяване на дебата за второ четене, защото, както виждаме, колегите се отклоняват въобще от текста и правят политически изказвания. Колеги, които се изказахте по Ратификацията, можем да следим изпълнението на заемите, отпускането на тях през комисии и да задаваме въпроси на съответния министър през Българската банка за развитие. Мисля, че предстои достатъчно натоварена програма за пленарния ден на Народното събрание, и всичко това, което правите, е с цел да минава време, без да допринасяме за дебата. Затова предлагам и тази процедура да бъде подложена на гласуване за прекратяване на дебата. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, понеже тази точка дойде извънредно, се наложи да ползвам данни от телефона си. Не подкрепям възгласите на част от колегите да не се говори политически от тази трибуна. Мисля, че ако за нещо ни е избрал българският народ тук, е да говорим политически и да зададем важните въпроси по онова, което разискваме. По същество. Аз мисля, че никой няма против да се взимат заеми особено от кредибилни институции, както е предложението в момента, да се взимат безлихвени или нисколихвени заеми, за да се подкрепя малкият и средният бизнес. Тук в тази зала едва ли ще се намери някой, който да е на противното мнение. Въпросът, който трябва да се постави, е, че преди две години през месец юли, както винаги ще цитирам представители, но за съжаление, пак ще трябва да цитирам класика Кирил Петков, който казва на 29 юли преди две години: „ББР е създадена с цел да подпомага малките и средните предприятия. Банката обаче е раздавала големи кредити на определен кръг фирми извън устава на Банката. ББР е раздала на 20 фирми, слушайте внимателно, 90% от капитала си, или над 2 млрд. лв.“ Не знам кой лъже и пак го няма Кирил Петков, за да може да застане тук сега зад думите си, защото малко по-надолу в това свое интервю той казва следното нещо: „Следващото нещо, което ни прави огромно впечатление, е, че средният матуритет на тези 20 заема, на тези 90%, става въпрос за тези 2 милиарда, надвишава 10 години.“ Като другото нещо, което е факт, че повечето от тях имат така нареченото балонно плащане накрая. Има предвид, че не се плащат главници и чак накрая през последната година се плаща балонно голямата главница, което е залог, сещате се за какво, за да изчезне заемополучателят и второ КТБ, да не го обяснявам. Искам да задам следния въпрос: господин Лорер излезе преди малко и каза, че 80% се раздават и в момента са в портфейла на малки и средни предприятия. Добре де, какво стана с тези 2 милиарда? Какво стана с тези 2 милиарда, които бяха 90%? Как стана това трансформиране? Някой може ли да ми отговори и това дали въобще е възможно да се е случило за две години? Та, като седим и си говорим тук в момента за това как се действа в България, когато има държавно нещо, под опекунството на политици, което да раздава пари, няма защо да се убеждаваме какви са чисти и безкористни целите на това споразумение. Аз в това не се съмнявам. Съмнявам се в това, което ще направи след това администрацията под натиска на определени политици, и те със сигурност не са малкият и средният бизнес, а са най-едрият олигархичен бизнес в България. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Караджов, колеги, искам да Ви обърна внимание на едно съвпадение, наистина съвпадение. В момента приемаме ратификация за едни пари, за които председателят не знае, че отиват в ББР, защото каза, че било между държавата и Европейската банка. Все едно тези пари няма да отидат в тази банка, но те ще отидат там. И сега съвпадението. Приемаме тази ратификация извънредно, караме се, спорим, вадят се данни, а днес господин Пеевски има рожден ден. Да е жив и здрав, разбира се, и дали това не е един много скъп подарък за рождения ден, направен от Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев, защото те с ГЕРБ си имат добри отношения, това е нормално, но с новите им, ще използвам една метафора от ВЪЗРАЖДАНЕ, носачи на кафето в джезве, дали не е благодарствен подарък за огромната подкрепа за конституционна реформа, която те правят, разбира се, и да имат правителство, министър на финансите, който ще ни пробута бюджет, с който ще рекетира фирмите, аdfid, заедно ще го подкрепят. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Караджов, Вие споменахте, че кредитите не винаги достигат до средния и малкия бизнес, а напротив, достигат обичайно до едър такъв, но има и още един аспект, ще си позволя, въпреки че Вас репликирам, да спомена и името на професор Гечев. (Шум и реплики.) Уважаеми господин Гечев, ние ще получим евтин финансов ресурс, но… Към господин Караджов е репликата, но искам да обхвана още един аспект, който той пропусна. Финансовият ресурс е евтин, ако кредитите бъдат върнати, тоест, ако кредитите се окажат достатъчно ликвидни, обезпечени и бъдат върнати, но ако не са върнати, ние сега одобряваме това държавата да гарантира тези средства. Когато те не бъдат върнати, всъщност държавата ще върне тези средства на европейската финансова институция. Тогава евтини ли ще бъдат тези кредити? Това е моят въпрос.

Господин Караджов, тъй като зададохте въпрос как така се оказва, че основният брой кредити е отпуснат на малки фирми – да, като бройка може би това е така, но всъщност ББР е раздала 8 милиарда само на 8 фирми. Предишните две години те са регистрирали 300 млн. лв. загуби, които точно миналия месец намалиха капитала си чрез обезсилване на акции, за да могат да ги редуцират. На практика това е една каца без дъно. Ние в момента просто ще гарантираме следващия транш за няколко олигарси, не съм съгласен, че това е само господин Пеевски, има още двама, трима там, които всички знаят, и не трябва да си мислим, че понеже досега не се е получило, отсега нататък ще се получи с тази държавна банка. Преди да затегнем контрола, няма да се получи, и тези 350 милиона, както и господин Караджов каза, балонът е заложен накрая на кредитите, може би това Народно събрание, и никой от нас няма да е тук след 10 години, но тези пари така или иначе ще ги изгорим. Най-добре е да гласуваме против. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми към Вас е по начина на водене. Да не позволявате от тази трибуна да се говорят неистини, за да не кажа откровени лъжи. Разбирам, че някои хора искат да се качат върху високия гръб на ДПС, за да ги забележат в обществото, а някои от тях, може би да ги изберат и за кметове, като първо ги забележат, но за да ги забележат, първо трябва да се качат върху висок гръб. Опитите да се качат върху високия гръб на ДПС са от доста време. Да Ви обърна внимание, че господин Пеевски няма нищо общо с ББР, че господин Пеевски не е взимал никога кредити от ББР, че свързани лица с господин Пеевски никога не са взимали кредити от ББР, господин Пеевски не дължи нищо на ББР и никога не е участвал нито в управителни, нито в каквито и да било органи на ББР. За това, което казвам в момента, има документи, които сме ги чели от тази трибуна. Не за първи път е опитът на господин Пеевски да се приписват неща, които не са факт, да се правят инсинуации и да се говорят откровени лъжи. Фактите са такива. И Банката, и господин Петков в качеството му на министър, и после на министър-председател, и следващите компетентни лица, които отговаряха за Банката, писмено отговориха, че няма такива данни господин Пеевски или свързани по какъвто и да било начин с него лица да са взимали кредити. Тук слушаме в продължение на един час и петнадесет минути вече как Ратификационното споразумение относно гаранцията, която трябва да се даде, за да се ратифицира този заем за малките и средните предприятия има нещо общо с господин Пеевски. Разбира се, няма общо, и фактите, които Ви казах, с много спокоен тон в момента, просто трябва да се съобразите с тях и да ги напомните на тези, които говорят, че не се намират в махалата, където да разпъват лакърдии и да лъжат колкото си искат на воля, а се намират в българския парламент и носят отговорност за думите, които произнасят, защото фактите са такива. Нито едно от нещата, които казаха, не отговаря на истината.

Благодаря Ви, господин Председател, за възможността да направя уточнение на редакционната добавка. Това, което изчетох като допълнение, е след думата „заем“ да се добави „в размер на 175 млн. евро за финансиране на финансиране на подпроекти“, и оттам продължава. Това е и текстът на чл. 1, т. 1.1. Благодаря Ви.

Имаме ситуация, в която в момента управляващата коалиция ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС се откупиха в лицето на ДПС, защото с тези пари, които в момента се гласуваха и се одобриха, които ще отидат в кръга от фирми, свързан с ДПС, се купи поддържането на ДПС на всички тези безумни неща, които предстоят да се гласуват в бюджета. Сами ще видим в предстоящите дебати как ДПС седи плътно зад ПП и ДБ. И за да мине бюджетът, който предлага Асен Василев, е нужна подкрепата на ДПС. Разбира се, това никога не е безплатно и никога не е на принципна основа, и точно заради това ПП и ДБ са готови да си платят цената – те я платиха вече, и те ще застанат плътно зад това, което ще направи след няколко месеца обръчът от фирми, свързан с ДПС. Това имаме към момента. Другото изключително важно е, че месеци наред, да не кажа години наред, ДПС говорят за олигарха Пеевски, който постоянно атакуваше… Не Пеевски, извинявам се, Прокопиев, грешка на езика. ДПС постоянно говореха за олигарха Прокопиев, който постоянно от своя страна в неговите българоезични американски медии атакуваше ДПС. Да сте чули и да сте видели нещо Прокопиев и неговите българоезични американски медии да говорят за Пеевски и за ДПС? Не! Няма и да чуете. Да сте чули ДПС да говорят за олигарха Прокопиев? Не! Няма и да чуете, защото те се откупиха. Да сте чули Кирил Петков, който само преди една година обяви, че 1 милиард, 1 милиард директно са отишли във фирми, свързани с ДПС, в момента да коментира нещо? Не! Няма и да чуете. Днес дойде, регистрира се и излезе. Това се случва към днешна дата. Получаваме ситуация, в която управляващите се откупиха. Откупиха се от ДПС. Предстои, разбира се, ДПС да им подкрепи сега и бюджета и да минат всички решения, които ще са плътно зад ПП и ДБ. Честито на младоженците! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, току-що чухме едно изказване, което нямаше нищо общо нито с ратификацията, нито с различния вот, а имаше една агресия и едно оправдание на политическата импотентност с ДПС. Тази мантра вече е изтъркана и лъжите по адрес на ДПС, виждате и самият Вие, че не хващат дикиш. Довчера, ако е лъгал Кирил Петков, днес виждате, че лъжите му не са хванали дикиш и вече не се потвърждават тези лъжи, така че и Вашите лъжи ще лъснат. Благодаря Ви.

След като мина гласуването, толкова много процедури, аз вече съм сигурен, че парите са предназначени за господин Пеевски, щом и господин Цонев стана да се изкаже, и то на процедура, която по същество беше изказване. Нямаме, господин Цонев, желание да се качваме на високия Ви гръб. Не мисля, че някой нормален човек изобщо иска да се доближава до Вас, цялата Ви политическа група, по каквато и да е причина. Тук в българския парламент има и хора, които са дошли да се борят за кауза и за някакви принципи. Това че Вие много отдавна сте се навели и смятате, че политиката е просто да изразяваш интересите – било то политически или икономически, на някакви хора от задкулието, не всички сме тук в този парламент заради това. Съвсем спокойно Ви го казвам. Иначе съм поласкан, че следите кампанията ми. Не знам, ако желаете, можем да си поговорим по-надълго и нашироко, но в последно време ми изглежда, че избягвате. И в Комисията водихме спор, не щяхте да влезем в по-детайлна дискусия. Много е нелепо да ставате и да използвате експертизата си да защитавате някакви интереси. Аз лично съм доволен от днешната дискусия, защото иначе едни 350 милиона нямаше да се разбере, че отиват при Пеевски, може би още няколко олигарси, ще се съглася тук с господин Дренчев. Но такова скачане от ДПС по някаква тема, която по принцип не Ви касае, защото Вие се интересувате от земеделие, гори и подобни неща, аз вече нямам никакво съмнение, че имате интереси, свързани с въпросните 350 милиона. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Току що пак бяхме свидетели, че господин Николов говори всичко друго, но не и нещо във връзка с Гаранционното споразумение или с различния вот. Но вече за никой оттук присъстващите в залата не остана никакво съмнение и всички ние разбрахме какво има отзад господин Николов. Разбрахме, господин Николов има отзад господин Пеевски с твърдо ДПС. Благодаря.

Господин Председател, специално за господин Карадайъ, който си тръгва, ще зачета една статия от месец май 2021 г. във връзка с интервю, което е дадено от служебния министър на икономиката Кирил Петков, в което той казва, че над 500 милиона… (Председателят изключва микрофоните.)

По начина на водене, господин Председател, е за това, че тук от тази трибуна Вие позволявате да се изказват лъжи. И в тази връзка лъжите, които господин Цонев изказа, сега ще Ви зачета едно интервю на господин Кирил Петков, в което той казва, че над 500 млн. лв. от кредитите на ББР са към четири фирми, свързани индиректно с Делян Пеевски. Преди повече от пет години бившият депутат от ДПС за кратко изсветли собствеността в някои от дружествата си, като „Булгартабак“ и „Техномаркет“ са едни от най-знаковите компании от бизнеса му. Затворената на 1 март 2019 г. цигарена фабрика „Благоевград БТ“ има заем от над 126 млн. лв. от ББР. Кредитът на „Техномаркет“ възлиза на над 115 млн. лв. Друга компания, която според „Капитал“ се свързва с Пеевски, е „Интернешънъл инвестмънт“ със заем от 120 млн. лв. от ББР. Официално неин собственик е Емил Василев, показва справка в Търговския регистър. Освен това…

…господин Ивайло Мирчев от „Демократична България“ е заявил, че Икономическото министерство е било отдадено на концесия на Пеевски и ДПС. В тази връзка беше моята процедура по начина на водене към Вас, господин Председател. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, това, което чухме току-що, показва две неща. Първото е, че колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ не слушат какво говорят другите колеги, слушат само себе си. Има определение в психопатологията за този случай, когато слушаш само себе си, няма да Ви го припомням, тъй като тук има по-големи специалисти. Аз казах, че всичко това, което е казано, са лъжи – и публикациите в „Капитал“, и това, което е казал преди това Кирил Петков. Защо? Защото след това ние зададохме писмен въпрос на Кирил Петков да ни каже какви са фактите, на базата на които твърди тези неща и които се тиражират в медиите. Отговорът, който показахме от тази трибуна и който го имаме, за щастие, искате ли да видите писмения отговор? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) След това запитахме и министър-председателя, след това запитахме и всички органи, които имат отношение към това, и отговорът в писмен вид, прочетен от тази трибуна, беше, че няма такива данни. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колко пъти още да Ви го кажа, че не аз лъжа, аз цитирам това, което ни отговориха официално – няма такива данни. Вие се позовавате на лъжи и публикации, които са лъжливи, от тази трибуна и твърдите, че това е истина, а аз станах да Ви кажа, че това не е истина, защото фактите, които са доказани в писмен вид, говорят, че това не е истина. На какъв език трябва да Ви го кажа, за да го разберете? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не е истина всичко, което се твърди. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Защо се коалирате с лъжец?“) Ако искате, направете дебата до 12, до 1, до 2 часа, говорете каквото искате, за мен това е последното изказване по темата. Станах не за друго, а за да Ви поясня, че това, което говорите, не се основава на реални факти и не почива на никакви доказателства и документи. Пак да Ви го кажа, има го в отговорите на всички институции, които попитахме, а ние питахме всички институции – питахме ББР, питахме принципалите на ББР, питахме БНБ, питахме прокуратурата, питахме всички органи – няма такива данни господин Делян Пеевски да е получавал кредити от ББР или свързани с него лица да са получавали кредити от ББР. (Реплики: „Времето!“) Ако искате, продължете дебатите в тази посока колкото искате, фактите са това.

Господин Петков е честен човек, не вярвам това.

По отношение на това, което каза господин Карадайъ в бавнооборотната си реч, аз мисля, че когато лидерът на ДПС започва да се опитва да те обижда на лична основа, това е сигурен знак, че се е поизнервил…

Много велик!

…и че тълкуванието на днешната ситуация е правилно. По отношение на това, което господин Цонев каза, аз не казвам кое е истина или лъжа за миналото, изобщо не бих спорил по отношение на въпросите, които са зададени, и отговорите, които са получени. Аз тълкувам днешната ситуация, фактите от днес са, че ДПС натиска и желае този закон да мине като първа точка, при положение че имаме да гласуваме държавния бюджет, който е по-важен, беше гласувана тази точка. Фактите са, че Вие, господин Председател, нарушихте Правилника и минахме Ратификацията и на първо, и на второ четене в нарушение на Правилника, който е с ранг на закон. Фактите са, че некоалицията ДПС, ПП-ДБ и ГЕРБ, подкрепиха това нещо да мине. Това са фактите. Аз на база на тези факти си правя извода, че господин Пеевски, който е включен в списъка „Магнитски“, което означава, че една много силна и влиятелна държава е решила, че около този човек се случват много съмнителни неща, аз просто навързвам две и две и то тази сутрин прави 350 милиона за Пеевски. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това са фактите от тази сутрин.

Нарушавате Правилника.

Факт е и че нарушихте Правилника.

Само че Вие дадохте гласуване, което е в противоречие с Правилника.

Ама Вие нямате… Нали знаете, че не ги раздавате Вие тези платформи? Извинете.

Нали знаете, че сте пръв сред равни? Коя платформа точно? Не Ви прави чест да нарушавате Правилника и го знаете.

Процедура по начина на водене.

Господин Председател, аз искам да запазим добрия тон, но начинът, по който Вие се изразявате, общо взето, води към това да ескалира напрежението. Значи, не може да говорите, че Вие ми давате платформа. Аз съм народен представител, имам право и Вие сте тук пръв сред равни. Това, че от време на време нарушавате Правилника, за да угодите на мнозинството, в противоречие с личната Ви съвест, както вчера се разбра, това не са наши проблеми. Призивът ми е да приключим тази дискусия и наистина няма нужда, но разчитам, че Вие като председател, все пак малко от малко ще спазвате някакви правила, норми и духа на българския парламент. Защото духът в последната седмица някъде е силно нарушен по отношение на воденето на Събранията и Вие много добре го знаете.

Данчо Цонев го няма, Сабрутев го няма. Няма кой да чете Доклада. (Смях.)

Ние и в понеделник сме тук, няма страшно.

Уважаеми господин Председател, разрешете една процедура за допуск във връзка с второ четене на Закона за държавния бюджет в залата да бъдат допуснати: Георги Клисурски – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров, Людмила Петкова, Жени Начева, Мария Иванова, Галя Николова – директори на дирекции в Министерството на финансите.

Благодаря, господин Председател. „Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Прегласуване!

Благодаря Ви, господин Председател. Във връзка с приемането на Закона и със структурата на бюджета, където в чл. 1 са отразени приходите на държавния бюджет, предлагам да започнем четенето от Преходните и заключителните разпоредби, тъй като там са отразени всички данъчни закони, от които зависи приходната част, всички политики, свързани с приходната част, и всички онези решения, които ще вземем по данъчните закони и по данъчните политики, ще зависи от приходната част. Затова аз предлагам да започнем с Преходните и заключителните разпоредби и след това в зависимост от приетите или неприетите предложения ще се върнем към текста на чл. 1, в който, ако се наложи вследствие взетите решения, може да се наложи да се направят и промени. Това мое предложение, ако искате, приемете го и като процедурно, ако прецените, и го подложете на гласуване, ако не, да започнем направо четенето.

Благодаря Ви, господин Председател. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя. По § 2 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя. По § 3 има направени предложения. Затова Ви предлагам наименованието и първите два параграфа да ги гласуваме анблок, след това ще преминем към трети, в който има направени предложения.

Господин Председател, господин Цонев! Това, което в момента обърнахте като процедура и да минем в Преходните и заключителните разпоредби, създава проблем, тъй като част от нещата, които на Комисията по финанси въобще не ги гласувахме, беше с презумпцията, че по чл. 1 не бяха приети. Как това нещо ще мине по процедура сега? В 99% от предложенията на ВЪЗРАЖДАНЕ Комисията тогава въобще не ги гласува, защото бяха отхвърлени в чл. 1 и чл. 2, а сега почваме наобратно. Няма как да стане по този начин, поне според мен. Затова много Ви моля да преосмислите започването от Преходните и заключителните разпоредби и да започнем така, както би трябвало – бюджетът отначало. Разбирам, че целта е да се напасне договорката от вчера заради взетите решения от Комисията по бюджет и финанси, но това създава проблеми и впоследствие ще има още по-големи проблеми, ако по този начин приемете бюджета.

Господин Ганев, няма нужда да се притеснявате. Няма предложения, които да са обвързани с чл. 1 и Преходните и заключителните разпоредби. Те са чл. 1 и след това от чл. 2 до чл. 107 на Законопроекта. Така че тази част, която е свързана със същината на Законопроекта, където са взаимовръзките, разбира се, трябва да бъде гласувана от чл. 1 нататък. В Преходните и заключителните разпоредби няма нито едно предложение, което да е обвързано с основните членове на Законопроекта. (Шум и реплики.)

Преходните и заключителните разпоредби включват всички данъчни разпоредби и разпоредби за събираемост, от които зависи чл. 1 – приходите в бюджета. Тъй като приемаме бюджет в средата на годината, не сме приели пакета данъчни закони предварително, в момента трябва първо да приемем пакета данъчни закони, така да се каже, за да се види приходната част и оттам вече всичко останало. (Реплика от народния представител Тошко Йорданов.)

Процедура за това, което правите, по начина на водене. Колеги, това в момента се прави по една много простичка причина. В Преходните и заключителните разпоредби Комисията по бюджет и финанси, в която присъстваха – ще видя колко човека бяха от ГЕРБ, шест или седем – седем човека, взеха решения, които не харесват на Асен Василев. След като минаха Преходните и заключителните разпоредби, министърът на финансите, за съжаление, казвам, че е министър на финансите, за съжаление, се изправи и каза, че той нямало да подкрепи този бюджет по този начин. Затова в момента се обръща, защото цяла вечер е имало драми между него, Кирил Петков и Бойко Борисов. На другия ден финансистът Бойко Борисов е наредил на групата какво да прави. И сега, за да е спокоен Асен Василев и да не се наложи след 10 – 15 часа гласуване да се фръцне и да каже, че той не подкрепя тоя бюджет и да му се наложи да си подава оставката, затова сега това се прави, за да може после той да е спокоен, тъй като в Преходните и заключителните има отвратителни неща. И сега специално ще питам всеки един от експертите на ГЕРБ той експерт ли е, или е някаква кукла на конци, на която големият финансист, планерист, каратист, художник, шахматист и всичко -ист Бойко Борисов нарежда. Тук бих искал да променим и заглавието на Преходните и заключителните, което да е Преходни и заключителни разпоредби на Бойко Борисов по желание на Асен Василев с подкрепата на Кирил Петков.

Господин Председател, преди това да кажа, Преходните и заключителните разпоредби и целият доклад е изготвен не съобразно решенията на управляващото мнозинство по една или друга данъчна политика, той е изготвен съобразно заседанието и решенията на Комисията. Каквото е решила Комисията – погледнете в Доклада, е описано точно и ясно – приема предложението на Цончо Ганев, отхвърля предложението на Цончо Ганев; приема предложението на Делян Добрев, отхвърля предложението. Докладът е изработен така. Вие ще го видите и ние се движим по него. А иначе, относно това, че почваме с Преходните и заключителните разпоредби. Ако имате време, потърсете в стенограмите и ще видите, че от деня, в който започна практиката данъчните закони да влизат в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета, аз съм предупреждавал, че това е грешна практика, че това ще доведе до известни аномалии и в приемането на Закона, в последователността, поради структурата на Закона за държавния бюджет съгласно Закона за публичните финанси. И колегите от Комисията знаят, че аз с това започнах четенето на Закона в Комисията, че докато аз съм председател, тази практика повече няма да допусна да влезе в зала, нито в Комисията. Идеята е данъчните закони да бъдат гледани преди Закона за държавния бюджет, за да може съобразно приетите и неприетите данъчни политики, те да бъдат отразени в приходната, а и не само в приходната част, но съответно и в разходната. Затова сега предложих поне частично да изгладим това. Процедурно наистина да приемем, да се види, че сме приели данъчните закони и съответните данъчни политики, преди да започнем гледането на приходно-разходната част на бюджета. Няма никакъв проблем да започнем от чл. 1, само че това оттам нататък предопределя всичко останало. Или поне, ако приемем други неща, ще трябва да спрем гледането, да променим чл. 1, респективно някои от разходните норми, които са приети, тоест ще обърнем нещата пак в един безпорядък, който не бива да допускаме в Народното събрание, колкото и да сме политически антагонисти, или поне политически противници. Тук става въпрос за ред, за който аз апелирам – и към министъра на финансите, и към цялото министерство, тази практика да бъде прекратена. Данъчните закони преди бюджета – приемат се данъчните закони и тогава бюджетът. Дори в миналото имаше такава процедура – влизаме в периода на данъчните промени и после в бюджетните. Това наложи, господин Ганев – да отговоря на Вашето питане, то е основателно, да отговоря защо обръщаме нещата. Ако желаете, ще почнем от чл. 1, но само това е съображението ми. Целият доклад е по това, което реши Комисията – точка по точка, буква по буква, както го изисква Правилникът. Благодаря.

Аз тук ще кажа, че разбирам логиката на господин Цонев и съм съгласен, че в Преходните и заключителните разпоредби има неща, които, зависи как ще ги гласуваме, ще повлияят на приходната част. Това, което не стана съвсем ясно, е, че според мен има едно разминаване между това, което председателят на Комисията по бюджет и финанси каза и господин министърът, тоест единият казва, че ако не гласуваме нещо в Преходните и заключителните разпоредби така, както е заложено, това ще повлияе на приходната част, с което аз съм съгласен, а господин министърът каза, че то няма да повлияе.

Точно обратното казах.

Добре, може би аз не съм Ви разбрал. Така или иначе по-същественото тук е друго. Дори да гласуваме първо Преходните и заключителните разпоредби, ние ако не приемем съответните неща, които влияят на приходната част, тогава какъв избор имаме? В крайна сметка самият базов проект на бюджета няма да се върже, защото има няколко неща в Преходните и заключителните разпоредби, както Вие сам казахте в Бюджетната комисия, че от тях зависят по 1 милиард, да кажем, или няколкостотин милиона в приходите. Ние, ако не ги гласуваме тези неща, оттам нататък – да, може да направим промяна, но реално днес изборът ще ни бъде да отхвърлим дори базовия проект на бюджета, да го пренапишем, преизчислим и да го гласуваме отново. От тази гледна точка, то почти няма значение дали ще приемем, първо, всичко отпред и накрая ще видим, че това, което сме приемали досега, няма как да се върже чисто като бюджет, или първо ще видим, че няма да се вържат нещата и изобщо няма да минем. Ако идеята Ви е, първо, да минем, да гласуваме Преходните и заключителните с идеята, че ако приходната част я няма, отхвърляме бюджета – не приемаме днес бюджет, изготвяме нов, правим съответните сметки отново и се връщаме тук след месец или два, тогава аз съм съгласен с този начин на водене.

Ще ми позволите, господин Председател, да отговоря, защото е изключително важно, дължим това обяснение на всички народни представители. Преди да започнем същинското гледане, трябва всички да сме убедени, че чисто процедурно, чисто технологично вървим в правилната посока. Затова аз се отнасям с изключителна сериозност към бележките на колегите от Бюджетната комисия от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Точно това казах, господин Николов, че можем да започнем и с чл. 1, тогава обаче, като го приемем, изобщо няма да подлагаме на гласуване предложенията, които биха довели до изменение на чл. 1. А ако приемем първо Преходните и заключителните разпоредби и сме приели предложения, които ще променят чл. 1, да – ще спрем, ще преизчислим чл. 1 и ще влезем в зала с преизчисления чл. 1. Затова го предложих. Ако Вие наистина настоявате и смятате, че е по-редно да направим другото, аз нямам нищо против, но да знаете, че оттам нататък предложенията, които водят до изменение на приходната част, ще бъдат отхвърляни ex lege, както се казва, без да ги разглеждаме. Затова по-добре да приемем този вариант, който между другото е по-труден и за мен като процедура, и като начин на приемане, ще бъде и по-труден и за залата, но пък е според мен чисто процедурно правилният начин. И затова се осмелих да Ви го предложа със забележката, че аз категорично не съм съгласен данъчните закони да присъстват в бюджетния закон и това съм го казвал много пъти, независимо кой е управлявал. Съгласни ли сте да продължим по този ред?

Добре. Предложение на народния представител Цончо Ганев относно § 3 в Преходни и заключителни разпоредби. Комисията е подкрепила това предложение. Предложение на народния представител Делян Добрев пак относно § 3. И двете предложения са идентични – § 3 да отпадне. Комисията е подкрепила и това предложение. И в тази връзка след гласуването ще видим как изглежда текста на вносителя. Или ще отпадне § 3, или не.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен на база на това, че са приети в Комисията предните две предложения.

Не, господин Председател, аз предлагам само този параграф да гласуваме. Моля Ви, защото ще настане объркване после. Параграф по параграф. Много е сложен и Докладът, и това – да не объркаме нещо, държа да бъдем точни.

Благодаря, господин Председателстващ. Тъй като параграфът е отхвърлен, аз искам да представя накратко мотивацията на вносителите, тоест на Министерството на финансите. Параграф 3 позволява да се попълва Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, от който да се изплащат компенсации на бизнеса, ако цената на електроенергията мине над 200 лв. на мегаватчас. Има решение на Народното събрание от декември месец миналата година, което задължава правителството да изплаща такава компенсация. Ако махнем § 3, няма да има механизъм, който да финансира изплащането на тази компенсация и по тази причина ние сме предложили § 3, който запазва механизма такъв, какъвто той е работил до момента, тоест да не се променя механизмът до края на годината, както и да не се премахват компенсациите за бизнеса до края на годината, в случай че цената на електроенергията се качи над 200 лв. на мегаватчас.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, това беше една опашата лъжа, защото § 3 изобщо не става въпрос за компенсациите за бизнеса. Параграф 3 говори за данъци, които данъци бяха въведени с европейска директива до 30 юни тази година. Обаче понеже на финансовия министър не му стигат парите, иска тези данъци да продължат и до края на годината. Манипулацията с това, че едва ли не приемането на § 3, от него зависят компенсациите за бизнеса, е, както вече казах, пълна лъжа, защото тези пари ще ги вземе бюджетът – я ги даде на Фонда, я не ги даде. Фондът има достатъчно източници, с които дава компенсациите, и ако разчиташе на бюджета, бизнесът нямаше да види нищо, защото за целия този период енергетиката плати над 4 млрд. лв., бюджетът плати няколкостотин милиона и какво събра от този данък, който действаше до 30 юни, изобщо не е ясно. Така че тук да се лъже от тази трибуна е изключително некоректно. Нищо общо няма между § 3 и между компенсациите за бизнеса. Компенсациите за бизнеса са приети с решение на предното Народно събрание и важат до края на тази година. Това решение аз не виждам мнозинство в това Народно събрание да се промени, още повече такива компенсации към момента не се изплащат, защото цената е под 200 лв. – за този месец до момента е 192 лв. И за миналия месец не се изплащаха, и за по-миналия месец не се изплащаха, така че това решение на Народното събрание е една гаранция на бизнеса, че може да работи спокойно, че ако случайно се случи някаква криза в енергетиката, той ще бъде компенсиран. Обаче, забележете, – ще бъде компенсиран по друг механизъм, не с § 3. Ще бъде компенсиран от парите на енергийните дружества, както това се случваше досега. И как работи този механизъм, когато АЕЦ „Козлодуй“ вземе 1000 лв. за тока, а не 200, една част от тези 1000 лв. ги връща във Фонда за електроенергийна сигурност без Министерството на финансите да има никаква роля в това, без да касае по никакъв начин § 3 в този законопроект и от Фонда за електроенергийна сигурност се връщат на бизнеса. Така че финансовият министър или нагло лъже от тази трибуна, или просто нищо не разбира. Благодаря.

Господин Добрев, не знам точно как четете, но ако прочетете разпоредбите на § 3 – всички средства, които се събират, влизат директно във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а не в държавния бюджет и това е начинът, по който да се финансира решението на Народното събрание – със средства, които всички фирми, не само държавните, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Аз разбирам Вашето желание всички фирми да не внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, да се отвори дупка и да трябва бюджетът да търси пари или да натовари само държавните фирми, ама хайде да не лобираме в полза на частните фирми, като отменяме нещо, което е работило за всички фирми.

Уважаеми господин Добрев, аз смятам, че Вие трябва да разясните на господин Василев какво точно имате предвид и защо считате, че трябва да отпадне тази точка. Аз напълно подкрепям Вашето становище, защото смятам, че е абсолютна лъжа това, че компенсациите се осъществяват през този параграф. Това, което виждам като Ваш пропуск, е, че Вие може би трябва да убедите финансовия министър, който след това ще отиде да се моли на Бойко Борисов да не подкрепят Вашето собствено предложение за отпадане на тази точка, така че, ако обичате, вземете реплика.

Господин Добрев, ние също напълно подкрепяме това, което казахте. Моля да отговорите обаче може ли България да бъде глобена от Европейската комисия за това, че прилага в националното си законодателство една изтекла европейска директива без нотификация пред Европейския парламент?

Благодаря, господин временен Председател, който трябваше да сте председател в момента, ако си спазвахте джентълменските уговорки. Така. Господин Добрев, министърът каза, че било много хубаво да се дават тези пари, за да можело всички фирми в България да получават енергийна помощ. Сега тук въпросът ми е следният: всички фирми е много хубаво, това всъщност не е ли изключително погрешно, вредно и лобистко подхождане? Давам веднага пример – една фирма от Разград с един много голям собственик с футболен клуб, от една страна, има бизнес, който харчи ток, а от друга страна, има бизнес за производство на ток и хем си печелиш от свръхпечалбите, хем си получаваш и енергийни помощи за другия си бизнес. Това всъщност е доста по-неприятното и вредно нещо, което предлага министър Василев. Питам Ви – не е ли точно така?

Истинската причина за този § 3 е, че финансовият министър иска да вземе парите от § 4 и за да замаже очите за това, че ще осигури по някакъв начин пари за бизнеса във Фонда, предлага това облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества да продължи. Прав е колегата Тодоров, че вероятно преди да продължи, ще трябва да има нотификация пред Европейската комисия. Права е и госпожа Митова за това, че всъщност целта е да се отклонят парите по § 4, за който ще говорим след малко. Кои са парите по § 4 – това са останалите пари от еврофондовете, които по механизма SAFE е разрешено да влязат във Фонда за енергийна сигурност и да бъдат използвани за компенсации за малки и средни предприятия. Забележете – за компенсации за малки и средни предприятия. Тази сума на § 4 е общо 700 милиона, от които финансовият министър иска да вземе 400. И тук отварям една скоба да кажа, че от този данък, който действаше до края на месец юни, постъпленията са по-малко от 10% от изплатената сума за компенсации за бизнеса, тоест това и досега не е бил източникът за компенсации на бизнеса. Деветдесет процента от източника за компенсации на бизнеса е друг, а не е този данък „свръхпечалба“. Та какво ще се случи с тези 400 милиона. Има постигнат компромис вчера, аз не се опитвам да разруша този компромис, § 3 вероятно ще бъде приет, въпреки че беше отхвърлен на Бюджетната комисия, § 4 вероятно ще бъде приет във вида, в който го иска финансовият министър, прехвърляйки 400 милиона в Министерството на енергетиката и след това в държавния бюджет. Къде е проблемът с тези 400 милиона. Ами проблемът е, че първо, това е ретроактивно действие за помощ, която е дадена в миналото, което не е сигурно дали Европейската комисия изобщо ще я одобри, и вторият проблем е, че от тези 400 милиона 300 милиона са дадени за големи предприятия, а механизмът SAFE не разрешава подкрепата на големи предприятия. Тоест дори и да допуснем, че Европейската комисия се съгласи на ретроактивност – с парите от еврофондовете Вие да си покриете някакви дупки в бюджета, тя би се съгласила само за 100 милиона. С останалите 300 милиона какво ще стане? Ами ще ни накарат след 2 – 3 години да ги върнем, ама финансовият министър вече няма да е тук – той ще е заминал някъде, може би ще го издирваме, и няма да го интересува. Благодаря.

Благодаря Ви. Господин Председателю, Вие сте един изключително толерантен човек, но гледаме държавния бюджет и имаме много работа. Много Ви моля да спазвате стриктно Правилника. Тогава, когато се заявява реплика, а репликиращият излиза на трибуната и започва изречението си с това: „Много сте прав“ – за този, който се е изказал преди това, трябва да го прекъснете веднага. Защото това е абсолютно губене на време. Иначе този хасковски гамбит, който ще гледаме днес цял ден тук, е ясен. Но в крайна сметка имаме сериозна работа. И отново казвам: нека да спазваме Правилника и репликите да бъдат реплики, ако обичате! Благодаря Ви.

ВЪЗРАЖДАНЕ направи аналогично предложение. Със сигнатура, завършваща на 113, ВЪЗРАЖДАНЕ предложи и в Комисията беше прието Преходните и заключителните разпоредби, които в момента коментираме, и съответният параграф да отпадне. Това беше прието и отпадна. От некоалицията. Обаче на другия ден, както и в момента вече се потвърждава, некоалицията между ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС на най-високо ниво, в кабинета най-вероятно на Пеевски, се е разбрало съвсем друго и в момента освен лошото ченге Добрев от ГЕРБ няма да подкрепят, от ДПС няма да подкрепят отпадането и некоалицията ще заработи това, което е искал финансовият министър. Наистина цинизмът да обяснявате, че не сте коалиция, а сте джентълменски споразумения тук свършва. Имайте поне грам достойнство, грам чест да застанете зад партньорите си. Не знам защо се срамувате от ДПС и от ГЕРБ! Не знам защо се срамувате? Вие сте част от тях, Вие сте от тях и те Ви подкрепят. Иначе предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ – тези пари да не бъдат усвоени по начина, по който иска Асен Василев, и да, Вашата група беше против отпадането, но в момента заставате рамо до рамо с ДПС и с ГЕРБ. Имайте грам, поне грам достойнство да признаете, че коалиционните партньори са Ви верни и че си изпълняват задълженията пред Вас. Това е фактът. А иначе доброто ченге, част от хасковския гамбит, ще гласува „против“ или „за“, както той реши – по съвест, но другите ще Ви подкрепят. Затова недейте да лицемерничите и до обяснявате. Некоалиция, джентълменски споразумения. Не! Патерица сте!

Съвсем кратка реплика. Благодаря, господин Председател. Господин Ганев, да уточним. ДПС и в Комисията не подкрепи Вашето и предложението на господин Добрев. Членовете на Комисията от ДПС гласувахме за текста на вносителя, защото нашата скромна финансова експертиза – там, където не ни достига, ще се допитваме до Вашата по-сериозна, показва, че този механизъм наистина в § 3 включва и частните дружества, а не само държавните, както беше доскоро. Затова ние смятаме, че е по-добре да остане така. А когато дойде § 4, ще направим изказване защо и неговото отпадане не подкрепихме. ДПС в Комисията гласува така и продължаваме да твърдим и да си стоим на нашата позиция. Имам и една колегиална молба към Вас. Може да не се съобразите, но ще я кажа. Може ли да се отнасяме с достатъчно уважение към всички колеги и да спрем да цитираме името на господин Пеевски? Защото нямам спомен въпреки различията, които имаме, да съм цитирал името на господин Костадинов, защото го уважавам като лидер на Вашата група, за която са гласували 300 и 50, 60, 80 хиляди души. Много Ви моля да бъдете така добри, колегиални и тактични, да не употребявате името в някакъв контекст или в някаква негативна провокация. Защото това е част от нашата колегиалност тук и да използваме такива прийоми за политически похвати, смятам, че сте достатъчно интелигентни и имате достатъчно добра експертиза, за да намерите всички аргументи да бъдете реална, истинска опозиция, каквато сте на управлението. Не е нужно, пак да кажа, да се използват такива неща. Това е моята колегиална молба. Ако искате, съобразете се с нея.

Благодаря, господин Председател. Сега да видите, че спазвам предложението на колегите, да речем на господин Атанасов – реплика на господин Цончо Ганев. Не сте прав, господин Ганев, че срещата е била в кабинета на Делян Пеевски. Отварям малко скоба. (Реплики от ДПС.) Да, казах, че не е била там. Не съм съгласен. Само да вметна, че господин Цонев сравни Костадин Костадинов с господин Пеевски, с което излезе, че истинският лидер на ДПС е господин Пеевски. Защото аз, доколкото знам, е господин Карадайъ, но може би аз не съм разбрал. Та не сте прав, че срещата е била там. Срещата е била при Бойко Борисов и най-вероятно господин Василев, след като каза, че няма да подкрепи бюджета, се е оплакал на другия съпредседател Кирил Петков – какво са правили цяла вечер, не знам, но сутринта са отишли вероятно – не вероятно… (Реплика от ДПС.) Не, ако бяха при Слави, щеше да е много забавно и щеше да има много хубав резултат, но са отишли при Бойко Борисов, който, разбира се, не е в залата, който след това е наредил вероятно на парламентарната си групи. И тук искам да попитам – ако искате, вземете лични обяснения: Теменужка Петкова, Александър Иванов, Бранимир Балачев, господин Добрев ще го пропусна, Жечо Станков, Ирена Димова и Красимир Вълчев, които тогава гласувахте за отпадането на този параграф. Ако днес групата Ви гласува обратното, Вие експерти ли сте, или сте пълнеж?

Точно така. Това, което господин Ганев каза, е политическо изказване, но чисто експертно всяка регулация на свободен пазар има тежки последици за дейността на свободния пазар, изобщо за смисъла на свободния пазар. Той на практика се обезсмисля. Свободният пазар не е за това да му слагаме регулации, тавани на цени или каквито и да е други регулации. Как ще развиваме ВЕИ индустрия, като ние слагаме таван на цената? Как да стимулираме изграждането на ВЕИ централи? И като казвам „тежки последици“, по мои изчисления за тази година, но за търговете, които се проведоха миналата година на „ТЕЦ Марица изток 2“, пропуснатите ползи са над половин милиард лева. Над половин милиард лева! Това може да бъде проверено. Миналата година за второто полугодие тецът работеше на пълна мощност, тази година не работи – не работи, точно заради този таван на цената, заради взиманията на свръхпечалбите от търговците, защото те нямаха стимул да купуват енергията от „ТЕЦ Марица изток 2“ и да я изнасят и по този начин един ценови спред от порядъка на 100 евро да се разпределя между „ТЕЦ Марица изток 2“ и енергийните търговци. Тоест не да се споделя тази печалба – между ценовия спред в България и този в Западна Европа, защото в Западна Европа тогава беше по-висока. Всичко това може да бъде проверено. Има търгове, публикувани в Търговския календар на Българската енергийна борса, неуспешни търгове. Неуспешни са точно заради тези регулации на свободен пазар. В момента „ТЕЦ Марица изток 2“ можеше да има половин милиард лв. повече брутен марж, не приходи.

Като цената на борсата е по-ниска.

Тук говорим за изкупуване на енергия и за хеджирането на тази енергия.

Да.

Продажбата на енергията финансово.

Борсовата цена.

А не на сетълмент цената на Българската енергийна борса „ден напред“.

Да.

Тук говорим за финансовите пазари, господин Василев.

Да, точно.

Цената към момента на провеждане на търговете.

Да.

Цената на провеждане на търговете миналата година – октомври, ноември месец, беше над 450 евро и Вие много добре го знаете.

Да.

В момента цената е друга, така е. Но купувайки енергията, тази енергия се хеджира – продава се финансово и след това се конвертира в енергия с физическа доставка.

Това, че ВЪЗРАЖДАНЕ има конкретно предложение за отпадане на § 3 и да не може Финансовото министерство да сложи ръка върху тези пари, за да не може след това да се обяснява как цъфти и връзва българската икономика и затова можем да влезем с гордо вдигната глава, развявайки синьото знаме със звезди, в еврозоната е факт. Факт е също, че в един момент сглобката заработи, убедиха се и застанаха един до друг тези, които обясняват, че са некоалиция и имат джентълменско споразумение. Сега конкретно за това, което имаше като реплики. Господин Цонев, ясно и точно казах: Вашите прикрити джентълмени, коалиционни партньори не трябва да се срамуват от Вашата подкрепа, ясно и точно трябва да застанат до Вас и да кажат: „Ние сме заедно с ДПС в тази ситуация, в която го изисква бюджетът и всичко това, което се взима.“ Те не трябва да се срамуват от това. Те са част от Вашата взаимна работа и не трябва да се срамуват. Те са част от Вас, както и не трябва да се срамуват от това, че са заедно с ГЕРБ и не да обясняват, че са некоалиция, а напротив, както дават заедно пресконференции на лидерско ниво, така представители на ДБ от Пловдив да застанат и да кажат: „Приветствам това, което правят ДПС, ГЕРБ което правят, играехме циркове довчера, но днес сме заедно“. Това казах и няма нищо лошо – кабинетът дали е на Пеевски, дали е на ДПС, няма никакво значение. Вие сте избрани народни представители. Те са през ден там. Вие редовно ги извиквате, дори за съвместни уточнявания. Преди един час извикахте Венко Сабрутев, уточнихте си ги нещата. В една коалиция това са нормални взаимоотношения, напълно нормални и няма нищо лошо. Аз това казвам! Просто е цинизъм да обясняваш от трибуната, че не сте коалиция, че имаме джентълменско споразумение, и в същото време да прокарвате основата на всички политики, бюджета заедно. Добро, лошо ченге в ГЕРБ – Делян Добрев, опозиция – напълно разбираемо, няма нищо лошо. Само че цялата група на ГЕРБ е зад това, което иска Асен Василев и тези, които довчера, преди една година по-точно, арестуваха Борисов, в момента дават с него съвместна пресконференция и говорят какъв добър политик и държавник е и как същият този човек с неговата група ще гласуват политиките на Асен Василев – Асен Василев, който обясняваше, че Бойко Борисов е най-големият крадец и проводник на руски интереси. Няма нищо срамно в момента да се каже от тяхна страна – на ПП и ДБ, да кажат: „Довчера говорихме едно, забравете го, днес е друго“, това е честната политика. В това е откритата политика и това трябва да имаме. А иначе § 3 ние сме предложили, на Комисия мина, сега разбираме, че няма да мине. Коалицията става ясна отново, за целия бюджет ще стане ясна. Лъжите Ви няма да са до безкрай, те лъсват и те се знаят, избирателите Ви го знаят. И докато това на ГЕРБ и на ДПС не влияе, Вашите избиратели го виждат. Тук, в тази група – на ПП и ДБ, има ярки личности, които са се борили срещу Борисов, ярки! И господин Рашков е може би еманацията на борбата срещу Борисов.

И сега господин Рашков обаче гласува всичко с ГЕРБ. Той си носи кръста, разбира се.

Колеги, аз искам да върна дискусията към § 3 и следващия § 4. За какво е целият спор? Дали да запазим механизма на облагане на всички енергийни компании и по този начин да се финансират помощите за бизнеса, или да махнем механизма за облагане на всички енергийни компании и бюджетът, използвайки отмяната на § 4, да финансира енергийните помощи за бизнеса? Това е целият спор за § 3 и § 4 – дали едни енергийни частни дружества ще плащат, за да може оттам да вървят парите за компенсации към бизнеса, или ще натоварим бюджета с тези средства. Всичко друго са упражнения абсолютно безпочвени, които нямат никакво отношение нито към § 3, нито към § 4. Ще си позволя една реплика към господин Ганев. Господин Ганев, не Ви се връзва логиката. Ако имаше коалиция, всичко това щеше да е минало на Бюджетната комисия, тук щеше да бъде подкрепено от Комисията, Вие да направите пет изказвания и нищо да не се случи в тази зала. Това, което в момента се случи в Комисията и което се случва тук, показва много ясно, че се борим параграф по параграф какво да бъде подкрепено в бюджета, както беше в последните три бюджета – параграф по параграф! И подкрепата става на базата, а дали това е добре – надявам се, тъй като всички в тази зала сме се клели да служим на българския народ, дали това е добре за българския народ и за българския бизнес или не. Министерството на финансите е казало, че е добре, както до момента е работил механизмът, всички фирми да плащат във Фонд „Сигурност на енергийната система“ и оттам да се финансират компенсациите. Ако Вие, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, смятате, че няма смисъл всички фирми да плащат, а трябва да натоварим бюджета с това плащане и да освободим частните енергийни компании от това плащане, в правото си сте да го предложите и да търсите подкрепа за него. Министерството на финансите такава подкрепа не дава!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Колеги, § 3 има за цел едно нещо – да осигури сигурност, прогнозируемост и конкурентоспособност на българския бизнес, да осигури цени на електроенергията до 200 лв. на мегаватчас, да осигури сигурност за българския потребител, че инфлацията няма да нарасне, че стоките в магазините няма да растат заради високите цени на електроенергията. Миналата година станахме свидетели на абсолютни пикове в електроенергийния бранш, видяхме, че цените на електроенергията нараснаха до 10 пъти от тези, които регулярно познаваме. Този механизъм, който въведохме с евродирективата, има логика да продължи. Това е въпросният § 3 и с оглед на това, ако се случат подобни пикове, българският бизнес и потребител да бъдат защитени. Това не е нещо ново, което приемаме. Това е същият този механизъм, който разглеждахме, ако не се лъжа, по време на Четиридесет и седмото и Четиридесет и осмото народно събрание, и той е видимо работещ. Знаете, че с този механизъм ние реално върнахме регулираната цена на електроенергията – нещо, което дори е забранено от Европейския съюз. Ние намерихме механиката как да го направим, за да може Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да се зарежда с необходимите средства, за да могат да бъдат изплащани компенсации, за да не трябва да бъркаме в държавния бюджет и да взимаме средства, за да плащаме тези енергийни компенсации, е необходимо свръхпечалбите на електроенергийните производители просто да бъдат събрани и да бъдат препратени към въпросния фонд. Сега, нека да бъдем откровени – всички предложения за отпадането на § 3 са хиперлобистки! Айде да си го кажем честно, защото, колеги, ние от държавната енергетика винаги можем да вземем свръхпечалбите. Това е наложена практика, но от частните производители може да стане само и единствено благодарение на този механизъм. Това, че има няколко партии, които са предложили отпадане на § 3, моля, огледайте се сред Вас дали няма народни представители около тях, които имат концентрация на производители на електроенергия и които не желаят техните свръхпечалби да бъдат събирани! Нали не си мислите, че искането за отпадане на един механизъм, който гарантира стабилност на нашата икономика, който гарантира, че няма да има инфлация, генерирана от високите цени на енергоносителите, нали не мислите, че този механизъм е нещо лошо за държавата?! Та, всъщност този механизъм успя да свали инфлацията основно през последните няколко месеца. Всичко е въпрос на лобизъм! Дайте да си го кажем честно! Моля, всички парламентарно представяни партии да не подкрепят предложението за отпадане на § 3. Докажете, че Вие не сте лобистки партии! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми български граждани, сигурни сме, че това, което виждате днес в залата, го виждате за пръв път, откакто гледате парламента. Двете управляващи коалиции публично се скараха пред Вас, пред всички по най-важния въпрос в държавата – бюджета. Грозно и цинично единият управляващ партньор нарече собствения си министър от другия управляващ партньор „лъжец“, оттук, а Делян Добрев каза, че министър Василев лъже от трибуната. Едва ли сте виждали такова нещо в управлението на България – вътре мнозинството да се кара по този начин по най-важния въпрос, разбира се, защото става дума за пари и това как да бъдат разпределени интереси и пари. Ние от няколко седмици предупреждаваме за две бомби, заложени в бюджета. Първата е рискът траншът по Плана за възстановяване и устойчивост да не дойде до края на годината – риск, който е потвърждаван дори и от представители на управляващото мнозинство. Мисля, че и господин Василев е изразявал резерви. Този транш, тези средства са заложени в приходната част на бюджета и ако не дойдат, няма да има и съответните разходи и вероятно това ще се отрази на дефицита. Този въпрос е обективен и зависи от нас – дали ще приемем необходимите закони в необходимия срок, за да дойдат тези пари? Вторият риск е този – средствата от енергетиката, от енергийните дружества, най-общо да го кажа, за да не губя време, дали ще влязат в бюджета или не. Господин Василев ги е предвидил като приход, но част от управляващото мнозинство като ГЕРБ не иска те да влязат в общия бюджет или във Фонда за сигурност. Какво означава това? Още една част от приходната част на бюджета да не се изпълни. Това означава още риск за повишаване на дефицита. Значи, ако не влезе ПВУ и не влязат тези средства, 3% дефицит и еврозона ще видите, ама друг път! Големият Ви приоритет е сега и веднага влизане в еврозоната, а в същото време евро-атлантическото мнозинство сами си взривявате голямата цел да влезе в еврозоната, като си оспорвате 3% дефицит. Това е от една страна. От друга страна обаче, вторият ефект – освен ръст в дефицита и риск за еврозоната, както Вие я разбирате и я искате, има и още по-голям риск. Ако тези пари не влязат, ще трябва да се режат разходи! Като ги няма тези приходи, трябва да се режат разходи и почти се сещаме откъде ще ги режат – сигурно от заплати, сигурно от доходи, сигурно от капиталови разходи, тоест от инвестиции за икономиката, която трябва да е двигател на всички останали процеси, но от някъде господин Василев ще трябва да реже, ако тези пари не влязат. Кой ще страда от тази работа, от Вашите разправии тук, от които дотук ни дойде вече? Коалиция ли сте, не сте ли коалиция, едноръки джентълмени ли сте, какви сте?! Спрете или се подредете, или си ходете, за да влезе тази държава в ред! Кой ще страда от всичко това, от този цирк, който ни представяте днес за пореден път? Българската икономика и българските хора, на които ще трябва да орежете доходите! Кой ще спечели? Частните енергийни дружества! Ами прав е колегата преди мен, не помня кой беше, който каза, че става въпрос за див лобизъм! То се вижда от Околовръстното какво правите – че си гледате частните интереси, че не може да си наместите порциите на властта и че цялото това нещо го представяте тук пред целия български народ, но поне наистина имайте почтеността да го обясните! Какво става? Министърът на финансите внася предложение тези пари да влязат в бюджета, ГЕРБ го отхвърля – нямате мнозинство. Асен Василев казва: „Този бюджет не го признавам!“, а Денков поставя под риск правителството, казва: „Ще хвърля оставка!“, Бойко Борисов ги събира – сгъва ГЕРБ, сгъва всички останали, и казва: „Не, ще подкрепяме Асен Василев, иначе ще падне правителството!“ Чуйте защо – не за да върви икономиката на България, не за да има добро за българския народ, а да не му падне правителството, защото властта, порциите и имунитетът му са най-важни! Ето това е целта! Значи, от една страна, власт, порции, имунитет на базата на всякакви компромиси, на договорки в стаички, на рязане на ръце на тези, които не са съгласни… Къде е Добрев, щеше да си реже едната ръка, ако се съберат с Асен Василев – на цената на всичко това, но за сметка на кого – на българската икономика и на българския народ! Ето това правите! Нека всички да са наясно какво се случва в залата – сглобки, договорки за порции власт и пари в ущърб на българския народ! Ето това е бюджетът на правителството на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Аз мисля, че може би изтощението от тези среднощни комисии допринесе до това да има някакво неразбирателство в момента в комуникацията в залата. Надявам се това да е причината, а да не е друга. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, внасяйки предложение за отпадане на тези два параграфа, не коментираме изобщо нищо по отношение на взимания от частните производители, а тук става въпрос за притеснението ни по отношение на взиманията от държавните такива. Ние питаме министъра на финансите и всъщност това беше нещо, което през последния месец беше широко коментирано и в медиите, за съжаление, имаше и политически групи – други освен ВЪЗРАЖДАНЕ, които подкрепяха тази наша теза, но очевидно нещо от вчера до днес се е случило и си промениха решението или мнението, или някой ги е убедил с някакви аргументи, но нас не успяхте да ни убедите – има ли риск да се декапитализира БЕХ? Има ли възможност да попаднем в такава ситуация, че те да не могат да изплащат текущи плащания, да не могат да се занимават с модернизациите на дружествата, взимайки от тях тези средства? Имам и още един такъв въпрос, а то по-скоро е констатация. Доколкото аз имам информация, самият министър на енергетиката не подкрепя такъв ход от страна на Министерството. Доколкото имам информация и съм разговаряла с членове на борда на БЕХ, те също не подкрепят това! Да, вярно е, това са политически назначения и е възможно от времето, в което аз разговарях с тях до днес и предвид новата коалиция, те да са променили мнението си, но когато аз разговарях, те виждаха огромни рискове. Огромните рискове аз няма как да не ги коментирам през ТЕЦ-а и „Мини Марица изток“, защото всъщност те са едни от потърпевшите на такъв вид политики. Тук ние говорим в момента за икономическите аспекти, за това, че някой иска да си върже бюджета отнякъде само че точно благодарение на такъв вид политически решения, а не икономически решения, ние сме си докарали енергетиката до крах. Това е видно в Старозагорския регион с това, което се случва с „Марица изток“ и с „Мини Марица изток“, със самите Мини, защото в един момент, в който ние декапитализираме БЕХ, ние не можем да се справяме с модернизацията, която и без това там почти не се случва. Щях да кажа, че е закъсняла, но тя не е закъсняла, а тя е пагубно закъсняла и не се случва. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ по-скоро в тази посока обръщаме нашето мислене и се надяваме министърът на финансите да не продължи да вменява тук, че ние защитаваме някакви частни корпоративни интереси, напротив точно българската държавна енергетика защитаваме. Аз искам да припомня тук, тъй като един от преждеговорившите от ПП спомена механизма за подкрепа на бизнеса. Ами помните ли този механизъм за подкрепа на бизнеса в Четиридесет и седмото народно събрание как го взимахме в една петнадесетминутна почивка по време на приемането на бюджета – нещо, което в момента коментираме, защото тогава не можахме на няколко комисии по финанси, на които се събирахме, а аз като член на Енергийната комисия само присъствах, тъй като темата беше обща и как тогава се налагаше буквално всички групи да гасим пожара, създаден от тогавашната управляваща коалиция, от която „Продължаваме Промяната“ отново беше част и Асен Василев отново беше министър на финансите?! И тогава, тъй като още един от изказващите се, мисля, че от „Има Такъв Народ“, които обаче също бяха в коалицията тогава, каза, че се раздават парите на калпак. Ами да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – аз и Цончо Ганев, ако си спомняте, се борихме яростно за това да направим механизъм за подкрепа на нуждаещите се, но това не се случи и наистина се раздадоха пари на калпак. Всичко това се отразява върху държавната енергетика, господин Василев. Това е към Вас, защото Вие се опитахте да вмените това на ВЪЗРАЖДАНЕ. Единственото, което смятам, че не може да си позволите да кажете от тази трибуна, е, че ние имаме непоследователна политика по отношение защитата на държавната енергетика. Не можете да си позволите да кажете и тази лъжа от тази трибуната.

Госпожо Михайлова, ако притесненията са Ви за БЕХ, сте на грешния параграф. (Реплика от народния представител Искра Михайлова: „Казах и втори преди малко.“) Не, и трети и четвърти не се отнасят за БЕХ. (Реплики.) Има специален параграф, който всъщност говори за БЕХ и за дивидента на БЕХ. Когато стигнем там, можем да разискваме. Този параграф всъщност е необходим и беше необходим в Четиридесет и седмото народно събрание и в Четиридесет и осмото народно събрание, за да може да се адресират средствата, които постъпват от частните компании. Средствата от държавните компании те могат да ги внасят по разпореждане на министъра, така че там не ни е необходима законова уредба. Законовата уредба е необходима за частните компании. Що се отнася до Вашите притеснения за декапитализацията на БЕХ. След изплащането на дивидента в пълен размер по сметките на БЕХ ще има над четири милиарда и половина. Имат достатъчно средства за абсолютно всички инвестиционни програми, в това число имат средства да започнат и изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, а не само да си направят нормалните инвестиционни програми. Що се отнася до това дали Министерството на енергетиката подкрепя тази мярка, чета Ви писмо от Министерството на енергетиката с изходящ № 91-00-371 от 12 юли 2023 г., където се казва: „Министерството на енергетиката съгласува без бележки и предложения представения проект на разпореждане на Министерския съвет за изменение и допълнение на Разпореждане № 2.“ И така нататък, и така нататък. Тоест Министерството на енергетиката няма бележки, предложения или притеснения относно дивидента така, както той е заложен в Разпореждане № 2. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Михайлова, наистина, когато бяхме в коалиция с ПП и ДБ, ние сме изразявали винаги недоволство от това, че парите се раздават на калпак на енергийните фирми, и сме казвали това, което казах и преди малко – има крупни собственици на какво ли не, които с едната ръка произвеждат неща, за производството на които съответно да има ток, с другата ръка продават ток и си получават свръхпечалби, а от друга страна, получават и помощи, защото са им малко свръхпечалбите. Второ, поправете ме, ако греша, но доколкото аз знам от нашите представители в Комисията по енергетика, точно представители на Министерството на енергетиката са били против този параграф 3. Що се отнася до това, че ръководството на БЕХ е несъгласно, това също е така. Въпреки че официално на тях няма да им стиска да го кажат, но от неофициални разговори го знаем. Искам да Ви успокоя за нещо – да не се окаже теоретично, че в скоро време ръководството на БЕХ е сменено и, примерно казвам, евентуално шеф на БЕХ стане Венко Сабрутев? Тогава БЕХ би могло да е съгласно с всичко, каквото поиска Асен Василев, и тогава можем да го прекръстим на БРЕХ. Тоест Български ротационен енергиен холдинг. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Михайлова! Госпожо Михайлова, репликата ми е към Вас, защото искам да разсея едно внушение в момента, което се отнася към Вас, атакувайки ни, че едва ли не се правят някакви лобистки поправки. Просто трябва много ясно да обясните в залата каква е истината. Тук някой да ми говори, че едва ли не се мислело за големите предприятия – по-скоро за държавните, а виждате ли, големите ги изключваме. Напротив. Става въпрос за следното: има един механизъм, който е наложен от страна на Европейската комисия. Този механизъм изтече. Министърът иска, чисто застраховайки се, в бъдеще, ако се увеличи цената на електрическата енергия, този механизъм да може да продължи да работи и да се плаща на предприятията. Това е. И никакви такива приказки от страна на ПП, които псевдо разбирачите, които ми обясняват, че едва ли не тук някой защитавал частните компании, а не мислел за държавните – не работят! Ние бяхме тези в залата, които спасихме българската икономика, когато направихме над 200 лв. на мегаватчас да се поема от държавата. Казвам, не случайно спасихме българската икономика, защото ние не допуснахме да фалира нито едно предприятие заради високите цени на електрическата енергия, нито една малка, нито една фамилна фирма да затвори заради цената на електрическата енергия, нито да има дървени ваканции, нито училищата да спрат да преподават заради високите цени на енергията и това е заслуга тук – на тази зала. Вярно, предложението дойде от мен – от БСП, нали (смях), но в крайна сметка всички го подкрепихте. Така че това е истината и нека да не влизаме наистина в някакви такива фантазии, че едва ли не от БСП, от ВЪЗРАЖДАНЕ и от ГЕРБ искали да обслужват корпоративни интереси. Нищо подобно. Министърът просто иска да се застрахова за в бъдеще този механизъм да работи евентуално, ако се вдигнат цените на енергията. Така ли е господин Василев? Благодаря Ви. (Реплика от министър Асен Василев: „И да бъде финансиран.“)

Благодаря, господин Председател. Моята реплика наистина ще е към госпожа Михайлова. Госпожо Михайлова, абсолютно сте права, че в рамките на Четиридесет и седмото народно събрание ние трябваше да гасим пожари. Ако си спомняте, ние въведохме първи, втори, трети механизъм за компенсиране. Ако си спомняте, стигнахме до механиката на третия механизъм на компенсации след обсъждания с бизнеса, когато бизнесът каза: ние имаме необходимост от прогнозируемост, ние трябва да знаем колко ще е цената на електроенергията – тя съставя нашата себестойност, себестойността на услугите и продуктите, които ние произвеждаме и предлагаме на пазара. Всъщност § 3 по вносител, който разглеждаме, има за цел да не трябва да гасим пожари, а да дадем необходимата прогнозируемост на бизнеса, за да може да няма инфлация, за да не може бизнесът да каже: аз залагам риск, че цената на електроенергията може да се качи пиково през този месец. Вие знаете, сега идва вторият пик на потребление през годината. Първият е зимният, вторият е летният, макар и по-малък от зимния, и те да кажат: за да се застраховам, че цената на електроенергията ще нарасне, аз ще повиша цените на моите услуги и продукти, които произвеждам и предлагам на пазара. Права сте. Ние гасяхме пожари. Днес имаме възможност да не гасим пожари, а структурирано да дадем възможност бизнесът да работи спокойно, да работи в една нормална среда и инфлацията да не расте. Абсолютно сте права. Моля, подкрепете нашето предложение и не подкрепяйте отпадането на § 3. Относно БЕХ бих искал да Ви насоча вниманието към доклада, който предстои да излезе за първото полугодие. Там ще има публична информация за парични наличности по сметките на Холдинга, там ще има информация за обезценки, ще има информация обаче и за други неща – върнати обезценки. Да не се окаже, че всъщност Холдингът е планирал обезценки, които не са били необходими да бъдат направени в този момент?! Благодаря.

Господин Сабрутев, тъй като Вие всъщност пръв заговорихте в цялост за двата параграфа, аз просто продължих това, което може би, от една страна, е добре, предвид че ще заседаваме до утре сутрин, че минаваме дискусията накуп. В § 4, който ние също искаме да отпадне, има буфер 700 милиона, който може да остане във Фонд СЕС и това ще реши проблемите. Това, което искаме в момента, е да вземем от свръхпечалбите. Трябва да напомним на министъра на финансите, че 90% от тези приходи са от държавните дружества, въпреки че господин Стойнев беше обстоятелствен и всъщност обясни какво конкретно визираме по отношение на нашите опасения и притеснения. Към господин Йорданов. Да, аз може би имам грях към Вас, че се изразих, че тогава сте били в управляващата коалиция с министър на енергетиката – излъчен от Вашата парламентарна група. Всъщност всички знаем истината, че тогава Вашият министър на енергетиката нямаше право да функционира и вместо него с енергетиката се занимаваше господин Василев, който стои тук вдясно. Това беше абсолютната истина. По отношение на Вашите опасения за БЕХ, че господин Сабрутев е възможно да бъде следващият шеф на БЕХ. Аз имам впечатления от господин Сабрутев вече трето Народно събрание и не смятам, че той е човек, който би направил нещо такова, но вижте, за господин Лорер или неговата съпруга, не можем да бъдем сигурни. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, върви един дебат, който още от когато господин Кирил Петков беше министър-председател, доколкото си спомням тогава финансов министър беше господин Василев, тогава от „Движение за права и свободи“, преди Европейската комисия, предложихме тези 200 лв., за да могат така наречените свръхпечалби да останат и после да се преразпределят за енергийните предприятия и за бизнеса, които ползват тази енергия. Аз съм благодарен, че най-после господин Василев е узрял и днес вече го подкрепя, макар че възникват и ред други въпроси. Директивата е приключила. Ще продължим с тази директива докрай пък може и да се пипнат тези 200 лв., ако реално мислим как да помогнем и на бизнеса, но да се знае, че не приехте нашите предложения тогава, а сега виждам, че много сериозно сте ги прегърнали. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз отново ще декларирам, че няма да влизам в политическите разправии, а ще се опитам от името на по-голямата част от колегите да обясня следното: първо, в интерес на българската държава и на бюджета е да остане § 3 поради следната причина: да припомня, че когато беше взето правилното решение за преразпределение на свръхпечалбата, което наистина спаси много фирми, ние от Българската социалистическа партия предложихме, освен държавните и частните фирми от енергийния сектор да платят своя дан за стабилизацията на българската икономика и недопускане на фалити заради многократното повишение на цените. Някои колеги не го подкрепиха, защитавайки лобистки интереси, но тук става дума за милиарди и стотици милиони левове. В тази връзка разширението в момента на обхвата на държавни и частни фирми от енергийния сектор е много правилно. Да припомня – някои колеги тук много атакуваха също така кой е построил определени инвестиционни проекти в енергетиката на България, но да кажем още веднъж: стана така, че без АЕЦ „Козлодуй“ ние нямаше да излезем от ситуацията, в която бяхме, без държавната атомна централа „Козлодуй“. В заключение, ще предложа – министърът на финансите, когато вземе отношение, да поеме едно задължение и да обясни следното: възниква въпросът, понеже тук имаше претенции, ако цената на електричеството по някакви причини не надмине 200 лв., какво става със средствата в този фонд? Да обясним на хората, че те ще останат в този фонд и ще подобрят бюджетния баланс – има такава мисъл у министъра на финансите и в това няма нищо лошо. Да поеме ангажимент, че тези средства, ако не бъдат използвани, няма да отидат по други пера на бюджета, а ще бъдат използвани обратно в енергетиката. Така ли е? (Реплики от министър Асен Василев.) Заявете го тогава и всякакви контрааргументи отпадат. Просто се опитвам да помогна с обяснение къде отиват парите и как ще бъдат използвани. В заключение – плащат ти държавни и частни фирми, много чудесно. Частните фирми сега ще бъдат недоволни – това си е техен проблем. Ние сме доволни, че всички плащат. Второ, ако не се наложи да се ползва този фонд, той остава по специално перо в бюджета, нали така, и се използва в енергетиката, ако тези пари не бъдат усвоени. Благодаря Ви.

Господин Гечев, по Закон Фондът за сигурност на енергийната система е независим. Средствата от този фонд се използват само от Фонда под санкция на КЕВР, така че Министерството на финансите и правителството нямат отношение към това. Благодаря.

И всеки път бъркат. Гласуваме предложението на Цончо Ганев § 3 да отпадне и на Делян Добрев – те са идентични. Гласуваме тяхното предложение, което е подкрепено от Комисията, ако и залата го подкрепи, параграфът ще отпадне, ако залата го отхвърли, параграфът няма да отпадне. Гласуваме предложенията на народните представители Цончо Ганев и група народни представители и Делян Добрев. (Уточнения между председателя и докладчика.)

Предлагам прегласуване, тъй като парламентарната група на ГЕРБ не разбра, че има гласуване, и не гласува. Обърнете се към господин Делян Добрев и към другите си енергийни експерти, не ги подвеждайте, не бъдете, как да кажа, джентълмени от другия бряг на реката, така че предлагам прегласуване.

Колеги, предлагам да прегласуваме. Групата на ГЕРБ отново спи в залата. Това е предложение на Делян Добрев, моля Ви се, плувате със страшна сила към другия бряг на реката. Трябва да отидете на гей парада следващия път, недейте, там знам, че уж сте с хетеросексуална ориентация, ако обичате, гласувайте правилно.

Остава текстът на вносителя, който трябва да гласуваме.

Благодаря Ви, господин Председател. Естествено, ние не подкрепихме този параграф, изказахме аргументите си и смятаме, че господин Делян Добрев е прав. За съжаление, неговата парламентарна група не счита това за вярно, следователно аз не разбирам защо оттук нататък да продължаваме изобщо да дискутираме бюджета по нощите. Смятам, че трябва да се съберат господин Бойко Борисов, господин Мустафа Карадайъ, господин Кирил Петков, Асен Василев, заедно със: евентуално лидера на ВЪЗРАЖДАНЕ, евентуално госпожа Корнелия Нинова и евентуално Тошко Йорданов, като последните трима нямат никакъв смисъл в цялата тази схема, да кажат какво предложение подкрепят и какво не подкрепят и бюджетът е готов. Всичко останало няма никакъв смисъл. В момента всички ще говорим тук неща, които ще изказваме като някакви наши мнения – те нямат никакво значение. Асен Василев вече е решил какъв ще бъде бюджетът, така че аз смятам той просто да ни каже какво са се разбрали, кои предложения са подкрепили, защото няма значение как е гласувала Комисията по бюджет и финанси – тя вече няма значение. Аз предлагам това да се осъществи в момента. Няма смисъл да си губим времето оттук нататък, просто да ни кажете какво се разбрахте. Кои предложения, подкрепени от Комисията, вече са променени и вече не са подкрепени от Комисията, за да можем да не бавим цялата работа на Народното събрание, а да продължаваме нататък с Наказателен кодекс. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Има предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага по принцип текста на вносителя с редакция, която ще прочета, ако бъде прието предложението, което Комисията предлага. Това е предложението, в което е отразено и приетото предложение на господин Делян Добрев. Ще Ви го прочета, след като минат дебатите и гласуванията по § 4 в зависимост от това кои от предложенията бъдат приети или отхвърлени.

Добре, щом искате да четем повече, нямам нищо против.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. (1) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ получава средства от оперативните програми за програмен период 2014 – 2020 г. за възстановяване на допустими разходи, извършени в рамките на програми за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, приети с решение на Министерския съвет. (2) За получаване на средствата по ал. 1 Фондът сключва договори с управляващите органи по съответните оперативни програми. (3) Средствата по ал. 1 не се вземат предвид от Комисията за енергийно и водно регулиране при утвърждаване на цената или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката. (4) Получените по aл. 1 средства се разходват от Фонда за компенсиране на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката.“.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, нещата с този параграф са малко по простички. Става въпрос за това, че има едни натрупани 700 млн. лв. във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ по така наречения Фонд SEIF, част от които – 450 млн. лв., финансовият министър иска да изтегли от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Оттегляйки този параграф, ние искаме пълният размер на тези средства, които са спестени и са във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, да останат там, да няма трансфери към централния бюджет. Защо го искаме? Тези пари могат да бъдат използвани като финансов буфер в случай на ново вдигане на цените на електроенергията, бизнесът да се чувства спокоен, че ще има готови пари, а не да се чудим откъде да ги търсим за компенсации и българският бизнес да има една прогнозируемост, да се чувства спокоен да развива бизнеса си и да мисли за него, а не за това каква би била цената на електроенергията на следващия ден.

За разлика от ГЕРБ и техния лидер, който се огъна под искането на Асен Василев и на Кирил Петков и изпълни това, което поискаха Кирил Петков и Асен Василев, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нито ще оттеглим своето искане за отпадане на този параграф, нито по някакъв начин ще направим тази клоунада с кой как гласува, за да може да мине този параграф по начина, по който е поискал Асен Василев. И когато преди минути чувахте представители на ПП, образно казано, да си късат ризата, да се казва, че трябва да се оставят пари, които да са буфер, за да се гарантира евентуално поскъпване, да се дават средства на бизнеса, ако поскъпне токът, не казаха това, което в момента ще се гласува, защото двете неща са обвързани. В момента искаме да оставим точно пари във Фонд „Сигурност“, за да може да има буфер, ако токът поскъпне, а те в момента искат тези 450 млн. лв., даже са повече, да отидат в Министерството на финансите, министърът на финансите да решава какво да прави с тях и да веем знамето колко сме добре, колко сме процъфтяваща икономика, за да сме в еврозоната. Реално това имаме. Имаме и друга ситуация, в която в предишното обсъждане излязоха представители на БСП, обясниха колко е хубаво отпадането на съответния параграф и след това дружно гласуваха против. Това са политически циркове, които се разиграват в тази зала! Хора с дългогодишна политическа кариера в парламента по този срамен начин да си плюят на имената аз не го разбирам, но нищо ново за тях, явно и занапред ще е така. Пак казвам, в момента гласуваме възможност министърът на финансите да не усвои едни 450 млн. лв., а тези пари да останат като буфер и като осигуряване на възможността да бъдат давани като компенсация за бизнеса. И ние точно това предлагаме, точно заради това искаме § 4 да отпадне и тези пари да останат във Фонда, който ще гарантира компенсациите. Явно е, че ГЕРБ и Бойко Борисов са се огънали на искането на Асен Василев и коалицията действа, в което, между другото, няма нищо лошо, коалиция се прави с компромиси, взаимни компромиси. Видяхме какво се случи – преди да започне обсъждането на бюджета, коалицията направи всичко възможно, за да може ДПС да усвои едни 370 милиона. Сега се прави всичко възможно Асен Василев да получи възможност да усвои чрез държавния бюджет и да разполага, да преразпределя едни други милиони, малко по-късно ГЕРБ ще получат други милиони, които техни кметове или фирми ще могат да усвоят. Оттук цялото нещо води до извода, че трябва да сте откровени със своите избиратели, а не да се криете зад джентълменски споразумения и да наричате коалицията си некоалиция.

Благодаря, госпожо Председател. Аз мислех да не се изказвам, но предвид, че § 3 беше приет по вносител, в § 4 на практика уреждаме едни взаимоотношения между Фонда и Министерството. Преди малко Вие, господин Министър, казахте, че тези средства планирате да останат във Фонда. Сега аз ще направя едно тълкувание, което Ви моля да кажете дали е правилно и ако трябва, да излезете и да обясните. Моето разбиране е, че по програмите за финансиране на бизнеса са използвани пари от оперативните програми от предния програмен период. Не са използвани?! Това, което аз виждам в предложението на господин Добрев, е прецизиране на § 4 и за мен е интересно то пречи ли на това, което Вие сте искали да направите с § 4, изобщо какво Вие искате да правите с § 4? Има ли средства, които в момента ще се прехвърлят от Фонда към Министерството на енергетиката според това, което Вие имате като разчети, ако има, колко са тези средства? Те попълват ли някаква дупка в дефицита? Това да въртим едни пари от едно място на друго е до някаква степен легитимна финансова операция, за да си закърпите бюджета, ако се налага. Въпросът е, че когато излизате тук, е редно да кажете какви са Вашите планове, за да знаем какво точно се случва с този § 4, защото иначе на мен ми изглежда, че предложението на Делян Добрев просто урегулира по подробно какво може и какво не може, а пък ние казваме с нашето предложение на практика задължително тези средства да останат във Фонда, което е нашето желание и не противоречи с това, което Вие заявихте – че тези пари така или иначе ще останат във Фонда и няма да се използват за друго. Тоест този § 4 внася едно леко съмнение, че Вие планирате да ги използвате за нещо друго. Затова, ако може, да станете и да обясните.

Господин Николов, въпросът Ви е резонен, донякъде разбирам защо не разбирате § 4 какво всъщност казва. С § 3 ние казахме, че средствата от свръхпечалбите на енергийните дружества ще влязат във Фонда. Това е едното нещо. С § 4 казваме, че ако останат средства по оперативните програми, през програмата SEIF на ЕС те могат, за да не бъдат загубени, да бъдат върнати във Фонда, защото той е раздавал помощите, след което Фондът, получавайки тези средства евентуално, ще върне по бюджета на Министерството на енергетиката 450 милиона, което Министерството на енергетиката е предоставило във Фонда, без да трябва да има нужда, защото Фондът трябва да се самофинансира. Това стана с Решение на Народното събрание в края на 2021 г. – 450 милиона бяха дадени от Министерството на енергетиката, от държавния бюджет, във Фонда, за да се подпомогне Фондът, защото той нямаше достатъчно средства. С § 4 казваме, че когато Фондът получи не от данък свръхпечалба, ако получи средства от европейските програми и механизъм, той тези средства, които ги получава по европейските програми и механизъм, ще върне обратно това, което е получил от Министерството на енергетиката, всичко останало остава във Фонда. (Реплика от народния представител Деян Николов.) Предложението на господин Добрев иска да задържи всичките средства във Фонда, без да се издължи обратно към Министерството на енергетиката, което не е правилно. Това е.

Искам само да кажа, че дали е правилно или не, е въпрос на Народното събрание. Това е.

Господин Василев, мисля, че Вие добре обяснихте това, което имате намерение да направите. Аз имам само един доуточняващ въпрос: легално ли е пари на Европейския съюз по европейски програми да бъдат използвани за ретроактивно изплащане на нещо, което вече Министерството на енергетиката или по-скоро БЕХ е заплатил, които не са по оперативни програми? За това исках да Ви попитам.

Благодаря. Не става дума за средства от БЕХ, а за средства от държавния бюджет, които бяха разпределени с решение на Народното събрание. Отговорът е: да, това отговаря на европейския регламент за сейф.

Ако гласуваме „против“, отпада предложението.

Различен вот!

Колеги, това е поредният случай, който ще наблюдаваме днес, в който Комисията по бюджет и финанси е решила нещо, а депутатите от ГЕРБ се правят, че не знаят, и не гласуват. Това наистина обезсмисля съществуването на тази комисия, вероятно и на всички останали комисии. Обезсмисля Народното събрание. Обезсмисля присъствието ни тук. В крайна сметка тази държава се управлява от Бойко, Атанас, Асен и Киро!

Уважаема госпожо Председател, моля Ви да припомните на народните представители, че Комисията е помощен орган към парламента. Комисията предлага – пленарната зала решава. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Предлагам да изчетем следващите три параграфа, където няма направени предложения. Тук също давам бележка, че след като гласувахме „против“ направените предложения в § 4, трябва да се запази номерацията, която е по вносител, а не сега, както е, по Доклад.

Вие направихте предложението – припознавам го. Трябва ли да се подложи на гласуване, или мога да чета?

Благодаря. Ще чета по Доклад: „Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен." Предлагам да спрем дотук, за да може след това да четем Доклада с редакциите.

Не, не, тя е права. Йорданов ми е бащиното име, а фамилията ми е Хаджитодоров, така че няма проблем.

Госпожо Председател, права сте – като сте права, права сте. Колеги, в § 7 обърнете внимание каква иновация ни предлага Министерството на финансите – да задължаваме Министерския съвет да направи Закон за Фонд „Радио и телевизия“. Тоест искат от Народното събрание да ги задължим да имат законодателни някакви неща. Това е пълно малоумие. Не знам изобщо какво прави това в Закона за бюджета – да се внесе в Министерския съвет Проект за закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане частта „Фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи“. Ами да си го направят. Защо в Закона за бюджета? Там не знам кой какво, явно не си вярват сами на себе си, че трябва да я свършат тази работа. То и ние не им вярваме. Но те в някаква част са прозрели, че не стават за нищо, и ни карат ние да ги задължим да го направят. Че са си сложили и срок до 31 август тази година! Пак ще предложа – това ми е изказването, имам и процедурно предложение да спрем дебатите изобщо оттук нататък, защото решенията в тази държава се вземат от Бойко, Мустафа, Асен и Киро.

Страшно изказване – съдържателно!

Благодаря. Параграф 7 може и да отпадне от Закона. Той е сложен тук, защото в продължение на 18 години на това място стоеше параграф, който казваше, че Българското национално радио и Българската национална телевизия не се финансират от Фонд „Радио и телевизия“, а се финансират от бюджета. Защото 18 години този фонд не е направен. Този параграф е сложен тук на мястото на удължаване на нефинансирането и несъздаването на Фонд „Радио и телевизия“, за да може най-накрая да се създаде Фонд „Радио и телевизия“…

Направете го!

Да, ще го направим. …с ясно намерение и ясна заявка, колеги, с бюджет 2024 г. да се предложи механизъм за Фонд „Радио и телевизия“, финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия да отпаднат от бюджета и да не стават обект на политическо влияние. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Хубаво е, че го има този текст – друг е въпросът, че той на практика е неприложим, защото е записана дата 31 август. Аз искам да уточня, че става въпрос за един много голям проблем. Първият извод, който трябва да направим, е, че този Фонд „Радио и телевизия“ не работи – той е заложен, на теоретично ниво звучи добре, има различни механизми, по които се пълни. Първоначалният замисъл е едва ли не от сметките за ток на всеки потребител да се дават част от парите във Фонда. Може би има и други начини от типа на – да се събират такси за обществените телевизии. Тези неща по принцип, след като 18 години не са сработили, означава, че има някакъв проблем в тях. Напълно съм съгласен, че е наложително да се внесе, и то нов Закон за радиото и телевизията, който да се подготви от Министерството на културата. Между другото, такива законопроекти има и в Министерството на културата – по тях се работеше още по времето на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Дори имаха готовност да ги внесат. Тогава не ги внесоха, защото идваше вече предизборната кампания, а всяка инициатива, свързана с медийното законодателство, по принцип е проблематична и създава редица спекулации. Но готовност има. Доколко обаче Фонд „Радио и телевизия“ би бил работещ, е въпрос, който трябва да дискутираме. Дали не трябва да помислим за други механизми, които освобождават телевизиите от тяхната бюджетна опека, защото има обвинения, че финансовият министър едва ли не е този, който може да казва на телевизиите какво да правят? Това, че Вие като финансов министър сте склонен да се откажете от тази „привилегия“, според мен е добре, но трябва да се помисли внимателно как да се формулира финансирането на обществените медии. В интерес на истината те до голяма степен са недофинансирани така или иначе, нищо, че бюджетът ги финансира. Имайте предвид, че те освен медии са и културни институти практически, защото телевизията има функция да произвежда и филми, и сериали, и документални филми, изобщо да изпълнява и такъв обществен ангажимент. Радиото пък има шест оркестъра. Двете заедно имат архив, където се съхранява цялата памет на българската нация от последните 70 – 80 години. Изобщо те имат много по-всеобхватно значение просто от едни медии, те са много повече от медии. Този текст бихме могли – не бихме могли, а според мен трябва да се отхвърли, защото той няма да бъде работещ. До 31 август за мен не е реалистично да се стигне до някакъв консенсус. Не е лошо да се привлекат и хора, които не са – да не го обсъждаме само депутати и министърът на културата, а да имаме, не чак толкова много, но все пак и хора, които разбират от медийно право и от медии, които да бъдат включени в това. За мен е реалистично наистина нов закон за радиото и телевизията да бъде внесен в Народното събрание до края на тази година. Според мен има реализъм в това и се надявам да се случи по един спокоен начин, така че действително да гарантираме нормалното функциониране на обществените медии. Лично аз обаче съм скептичен, че Фонд „Радио и Телевизия“ може да реши този проблем. Благодаря Ви.

Господин Биков, предложението, което виждаме по вносител, всъщност е политическа заявка. Политическа заявка, нещо, което 20 години, почти 20 години не е направено, че е време да бъде направено, че е време, цитирам текста по вносител: „че е време да се преведе финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавни помощи. Време е 20-годишното бездействие на българската държава да бъде изкомпенсирано и Министерският съвет да седне и да направи необходимото.“ Ще използвам възможността да направя процедура за разделно гласуване на § 5 и § 6 не по вносител, ами по Доклад, и отделно да гласуваме § 7, който всъщност е неподкрепен от Комисията. Благодаря.

Има още една реплика.

Втора е, да.

Тогава аз трета реплика.

Да, така е, разбира се. Господин Биков, аз също не мисля, че този фонд ще свърши някаква работа по начина, по който е замислен. Там трябва да се мисли съвсем по друг начин. По-скоро ме интересува какво мислите за това през бюджета да се правят политически заявки? Значи, ние уж приемаме бюджет с парите на държавата – приходи и разходи, как ще се управляват, и в тях правим параграфи политически заявки?! Какво е Вашето мнение за тази иновативна… – щях да кажа Бойко, Мустафа, Асен и Киро, ама само на Асен?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Биков, ние с Вас шест години водим разговори в Комисията по култура и медии. С много от нещата, които казахте, аз се съгласявам. Припомням Ви, Вие споменахте впрочем, че в Четиридесет и четвъртото народно събрание говорихме за този фонд. Говорихме, защото не е да не е направено нищо, както казахте, от БСП тогава внесохме Закон за радиото и телевизията и вътре този фонд присъстваше. Отхвърлиха го и с Вашите гласове още в Комисията това наше предложение, така че със сигурност – и понеже попитахте във Вашето изказване: трябва ли да мислим други механизми за начина, по който да функционира този фонд, трябва да мислим други механизми. Има различни предложения. Нека да бъдат обмислени внимателно, както казахте, не само от народните представители, нека да чуем и експертите, нека да спасим истинската журналистика, тъй като, уважаеми дами и господа, в Българското национално радио, в Българската национална телевизия, в така наречените обществени медии е истинската журналистика, там няма фейк новини, и ние трябва да се погрижим за това и с оглед на всичко, което се случва в интернет пространството. Със сигурност трябва да се помисли в тази посока и за това. Знаете, и от друга страна, че Националната телевизия е сегрегирана и по отношение на рекламата, така че – да, нека да има разделно гласуване. Ние нашата позиция отдавна сме я заявили, но съм съгласен с Вас, че трябва да се мисли за различни механизми. Благодаря.

Уважаема, госпожо Председател! Уважаеми, господин Сабрутев, това нищо, което е направено преди 20 години, то преди 20 години е направено едно нищо, между другото, с добри намерения. То не е направено нещо с лошо. Това, доколкото знам, даже е британският модел. И тук трябва да си направим извода – то, ако беше толкова лесно решаването на този въпрос, нямаше 20 години всяка година на бюджета да има член вътре и да казваме: отлагаме го за догодина. Защото влизането в този разговор е сложно упражнение. Аз затова смятам, че не е реалистично в рамките на месец август просто да се реши този проблем. Колкото до това, което и господин Тошко Йорданов каза, по принцип политическите заявки, като се сложат в бюджета, понякога може да струват много пари. Нали в бюджета всяко нещо има някакви пари срещу него, така че аз приемам това, че присъства в бюджета, че Министерството на финансите е готово да даде и някой лев срещу този текст, но не е записано. Не е записано вътре колко. А пък колкото до това, че трябва да има ясен механизъм, това е безспорно. И тук наистина и колегите от БСП са внасяли предложение, там беше за промили от бюджета, които по някакъв начин да не са зависими от финансовия министър, а да бъдат фиксирани като сума. Аз мисля, че това също е някакъв начин, но Министерството на финансите, задължавайки Министерството на културата, имайте предвид, че Министерството на културата няма административен капацитет да прави държавни помощи и да ги изчислява, така че тук това пак е Ваш ангажимент, защото Министерството на финансите има този капацитет и там трябва да им помогнете. Между другото, ще използвам възможността не само за телевизиите, приехме и един закон за филмовата индустрия, където също се връщат едни пари за разходи и т.н., и там не могат да се справят, защото нямат административен капацитет, така че и там може би трябва да се помисли дали да не се включи по някакъв начин и Министерството на финансите, за да може да се изпълнява Законът. Заедно, всички според мен, трябва да помогнем на Министерството на културата и оттам нататък да мислим за механизъм, който да е траен – не да го приемем сега и след една година да го преместим за по-догодина, както се е случило с това, а да направим нещо, което да работи в перспектива и да се ползва и с някакво по-голямо съгласие. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Вицепремиер, скъпи колеги! Аз пък съм напълно съгласен с това, което каза господин Сабрутев – всяко харчене на обществени средства е политика. Дори и парите, които събирате за входа, пак е политика как ще ги похарчите. Така че в известен смисъл аз ще коментирам точно политическата заявка в този член за радиото и телевизията. Когато беше дискутирана форма на пряко заплащане от населението на Българското национално радио и Българската национална телевизия, това беше преди около 20 години, медийната ситуация беше напълно различна. Тогава това бяха едни основни средства за пропаганда и въздействие и разбира се, битката за овладяването им беше голяма и се смяташе, че с един такъв ход едва ли не те ще бъдат направени независими и така ще бъдат издигнати на някаква безименна висота. Нищо подобно не се случи, животът е по-силен от всеки нормативен документ. Виждате, в момента медийната ситуация е такава, че профилът във Фейсбук на Ицо Хазарта е достатъчно по-влиятелен даже в някое отношение от БНТ. Обаче в момента Българската национална телевизия и Българското национално радио по-скоро имат статут на национални културни институти, това, което каза Тома Биков. Те съхраняват 100-годишната памет на нацията. Архивът им е безценен. Там трябва да мислим и за дигитализация и така нататък. Те са наистина един инструмент не толкова за информиране, колкото за борба с фейк новините. И да, разбира се, те са инструмент за обясняване на управляващата политика в момента, без в това да влагаме прочутата мисъл на Асен Агов, че телевизията върви винаги с победителите. Така че аз смятам, че наистина вместо да се мъчим да измислим някакъв гениален механизъм за финансиране на Българското национално радио и Българската национална телевизия, просто трябва да им дадем статута на културни институти, те да бъдат финансирани пряко от данъците на всички българи, а не само на тези, които имат водомери или електромери, както беше по едно време, имаше и такива идеи, или които са си купили телевизор, защото пък те не гледали БНТ, гледали Netflix и там си плащали директно. Данъците – това е формата, с която ние издържаме тези два големи културни института, те имат оркестри, имат хорове, имат филмотека и фонотека, имат клуб обществени функции, културна програма като „Христо Ботев“, която е безкрайно ценна, макар и да има по-малко потребители. Аз си давам сметка, че съставянето на всеки бюджет е като да се опитате да се завиете с триъгълно одеяло – както и да го завъртите, някаква част от тялото Ви е навън. Въпросът е коя част е навън? И аз тук благодаря на министъра, че е внесъл това нещо, защото ни провокира към този разговор. По-скоро обаче моят съвет към тях е наистина чистосърдечно да кажа: да, издръжката на БНТ и БНР като културни институти е грижа на държавата и всяко следващо правителство се грижи по някакъв механизъм, ако може БСП да предложат вариант, в който той е фиксиран, процент от нещо, за да не бъде предмет на спекулации, а когато трябва да бъде увеличен по някакви екстрени събития – отразяване на олимпиади, или някакво друго голямо събитие се е случило, примерно ИТН изстрелват македонци в Космоса, тогава ще ни трябва повече бюджет, за да запознаем света с това, и тогава, нали, парламентът гласува и увеличава парите. Благодаря Ви.

Господин Дилов, аз предлагам Божието Богу, а кесаревото кесарю. Дали са културни институти – те без съмнение имат такава функция, но също така са и средство за пропаганда. И ако Фейсбукът на някого от нас е нещо, което той си е направил и постигнал сам, без публични средства, то когато разглеждаме Българското радио и Българската телевизия като средства за пропаганда, средства за обясняване на правителствената политика или средства за заглушаване на гласа на опозицията, трябва много внимателно да гледаме по какъв начин се финансират с публични средства и респективно да наложим такава норма, при която те или ще изпълняват своите културни функции, или ще изпълняват пропагандни функции по някаква схема в интерес на цялото общество, или ще бъдат рупор само и единствено на управляващата сглобка. Това, което ние гледаме в момента, е хубав и интересен дебат, но не му е мястото нито тук, нито сега. Това, което ние виждаме тук, е, че се прави една заявка в последствие да се направи един нов закон и да се облагат българските граждани с допълнителни данъци, чрез които да се финансират някакви пропагандни машини, които са леко замаскирани под една такава прозрачна мрежа на културни институти. Така че това, което аз виждам, най-добре е да отпадне въобще това нещо и Българското национално радио и Българската национална телевизия да се финансират пряко от бюджета, както е било в последните 18 години. Не е мястото в бюджета да го коментираме това сега. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дилов, много интересен ефект, той разговорът се превърна в някаква христоматия на не случилите се реформи през последните десетилетия, което сигурно има някакъв смисъл, дори в рамките на дебат за бюджета, аз обаче съм драстично несъгласен с нещо, което казахте. Ние не може да си позволим да мислим за дигитализация на архива и на Златния фонд нито на БНТ, нито на БНР, защото е късно да мислим. Това трябва да се случва в момента, всъщност трябваше да се случи вероятно преди една година или преди две години, защото средства за това има предвидени. Тук е въпрос на мобилизация на Министерството на културата, тези пари максимално бързо да стигнат до въпросните институции, защото то е въпрос на дни. Някои от тези архивни единици са на много десетилетия. Те са в режим на самоунищожаване и това няма никаква връзка с предоставяне на услуга или на търговска дейност. Това е част от българското културно-историческо наследство. Благодаря.

Благодаря. Господин Дилов, когато говорим за дигитализация на Националното радио и на архивите, и на Националната телевизия, аз призовавам да говорим и за средства за осигуряване на ново хранилище за Националната библиотека, защото дигитализацията е едно, а безценните романи, въобще творчество, което има там, вече няма къде да се съхраняват, действително няма къде да се съхраняват, и седят по земята. Знам, че не му е тук мястото, но напомням на всички, че много сме изостанали, и господин Дончев, което казва, е така. Ние не трябва да мислим, вече трябваше да се действа, тъй като много голяма част от архива и на Националната телевизия, и на Националното радио, образно казано, е отишла на кино, заминала е, няма я, унищожена е, и то от изключително лошите условия, които са в сградния фонд на Националната телевизия и Националното радио, понеже нямат пари за поддръжка, капещи тавани. Имахме проблем в Националната библиотека. Слава богу, реши се този проблем, само че сега проблемът е, че на година влизат по 50 хиляди издания, а вече няма къде да се съхраняват. Няма дори и определена сграда за това нещо, за което ние от БСП алармираме отдавна. Така че това са проблеми, които действително трябва да бъдат решени, и то в спешен порядък.

Благодаря, госпожо Председател. В известна степен се извинявам, че превърнахме § 7 в епицентър на бюджета. Това не е за народа от драматична важност. Факт е, че разговорът е много полезен. Аз мисля, че този § 7 в момента е нещо като апандисит, нали, някакъв рудиментарен орган е. Имало е функции някога, когато е мислен. Сега вече няма. Така че напълно се солидаризирам и с една от репликите. Дайте да го махнем. Дайте да седнем сериозно да мислим за нов закон за радиото и телевизията, който урежда този статут и нашите всички притеснения там да ги има. Дигитализацията е по друг ред – Мярка 42, наистина Министерството на културата се нуждае от сериозна помощ за повишаване на административния си капацитет, за да може да се справи с тези предизвикателства. Още повече пари за тях има. Хранилището на Националната библиотека е задача от национална важност. Може би си струва да помислим какво правим там, особено в светлината на това, че ни чака разговор и за НДК. Там достатъчно пространства има – има подземни, надземни. Бихме могли нещо подобно там да помислим. Благодаря. Присъединявам се към предложението да отпадне.

Тъй като няма друга реплика, исках само да поясня, госпожо Председател, господин Министър, защо взехме това решение в Комисията. Право на Министерския съвет да има законодателна инициатива. Народното събрание да вменява това право като задължение – конкретно задължение, по конкретен законопроект, че и със срок не е редно. Нека да се опитваме – достатъчно много замърсихме и правните процедури в Събранието, и самото законодателство, и начинът, по който започнахме да се месим в работата на другите власти, които, да кажем, не са свързани с контрол, затова говорихме и казахме на министъра, щом трябва да бъде внесен такъв законопроект, Министерството на културата е част от Министерския съвет да упражни това си право и да го внесе, и да упражни това право и в срока, в който иска, и по начина, по който иска. Сега представете си народният представител има право на законодателна инициатива и ние сега да запишем текст до края на месец октомври народният представител Николов трябва да внесе законопроект за еди-кой си и той да изглежда еди-как си. Това е същото, което правим в момента. Не е окей. Нека да се движим към чистота, да изчистваме тези неща, защото така този път не води доникъде. Днес им вменяме едно, утре ще е друго. Имаше един случай, в който пък им взехме правата да се вземат определени решения, дадени им от Конституцията и така.

Аз няма да преповтарям, но съм съгласен с това, което каза господин Цонев. Ние го коментирахме и в Бюджетната комисия. На мен също ми изглежда малко странно законодателният орган да задължи друг орган, който има законодателна инициатива, да свърши нещо в определен срок. Моето тълкувание на този параграф и на идеята в него, и тук министърът, ако греша, може да се поправи, е, може би има някакво неразбирателство вътре в Министерския съвет. Не казвам каране или каквото и да било, но като цяло изглежда, че тази тема е на ниво, да не казвам, оперативка, но събрание на Министерския съвет, на което би следвало да се реши, че финансирането на Радиото и Телевизията трябва да бъдат изкарани от държавния бюджет и да минат към този фонд. Това, което аз виждам чисто като финансов ефект на едно такова решение, или по-скоро е първа стъпка. Ако ние днес приемем това решение и министърът на културата внесе съответния закон в срока, който е упоменат в параграфа, означава на практика според мен, че господин министърът на финансите се гласи за следващия бюджет този разход вече да не идва от държавния бюджет, а да идва от Фонда, което са едни около 100 милиона, може би, това е част от стратегията вече за следващия бюджет, където знаем, че имаме и малко по-голям дефицит. Това е право на министъра да мисли в перспектива и да търси как да оправи част от дефицита или да спести тези 100 милиона, близо 100 милиона, не са 100 милиона разходи на бюджета. Ако е така, това пак ни връща на това, което беше казано и в началото, че на практика тези отношения би следвало да се уредят вътре в Министерския съвет.

Ще се възползвам от правото си да поправя господин Николов, както той сам каза. Господин Николов, финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия не трябва да е на ниво оперативка. Представете си, ако на ниво оперативка се вземе такова решение и то дойде в Народното събрание и просто се казва на ниво оперативка взехме това решение – ще финансираме Радиото и Телевизията по друг начин, не както са финансирани последните 20 години. Нито смятам, че е редно, нито смятам, че е приемливо. Този текст е тук, защото тук обикновено стои текст, който казва, че Радиото и Телевизията се финансират от бюджета, съответно остава тяхната зависимост – политическа, под една или друга форма. Вместо този текст е сложен текст, който казва, че ще се направи фонд, така че те да имат независимо финансиране. Това означава, както Вие правилно отбелязахте, че разходът ще отпадне, но ще отпадне и част от прихода, защото парите в този фонд няма как да дойдат от небето. Дали част от прихода от ДДС, примерно, по сметките, които така или иначе се плащат за нещо, свързано с комуникации, ще влезе в този фонд и оттам да могат да се финансират, или по някакъв друг начин, когато се маха разход, се маха и приход, така че това не натоварва. Така или иначе, пак казах, право е на Народното събрание да реши дали този текст да остане, или да отпадне. Мисля, че е ясна политическата заявка такъв фонд за независимо финансиране на двете институции да бъде направен, и това е приоритет на разговори в Народното събрание, заедно с Министерството на културата, дотолкова, доколкото е необходимо да се види откъде може да бъде финансиран въпросният фонд. Ние сме готови да подпомогнем тази дейност.

По начина на водене.

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратичък, не знам, то е въпрос, може би, към Вас, дали не сме разбрали нещо, защото господин Дилов нарече господин Асен Василев – господин заместник-министър председател, да не би да сте се издигнали в йерархията на… (Реплика: „Докато не се гласува.“) Докато не го гласуваме. Значи трябва да се гласува и тогава, или в йерархията Бойко, Мустафа, Асен, там си стоите на същото място, предполагам. Просто да се уточни съвсем кратичко. (Шум и ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Наистина след такова остроумно изказване ми е трудно да направя тази процедура, но все пак предлагам да удължим работното време до приемане на настоящата точка. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля за търпение, ако някъде допусна грешка при изчитането, но тук има доста условности. „§ 8. В Закона за ограничаване на плащанията в брой…“ Постъпило е предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители, завършващо на 107. Комисията не подкрепя предложението, което гласи в § 8, в т. 1 и в т. 2, буква „а“, т. 4 да отпаднат, т. 3, чл. 4 да отпаднат измененията. Предложение на народния представител Десислава Атанасова, и група народни представители, завършващо на 139. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Делян Добрев, завършващо на 145. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов и група народни представители, завършващо на 146. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, завършващо на 153. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6: „§ 6. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1 се създава т. 3: „3. на стойност равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане“; 2. В чл. 4 се създава ал. 10: „(10) С договора по ал. 6 не може да се уреждат ограничения за приеманите платежни инструменти, свързани с карти, на основание на държавата, в която са издадени.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Във връзка с неподкрепеното предложение от страна на Комисията искам да обърна внимание на това, че всъщност нашето предложение е еквивалентно на предложението, направено от Делян Добрев, просто е с различно изписване. Тъй като се дискутираше в Комисията по бюджет и финанси, не се разбра всъщност, че ние предлагаме и в чл. 4 измененията да отпаднат. Всъщност измененията в чл. 4 се намират в т. 3 от текста на вносителя – моля, погледнете текста на вносителя, и Делян Добрев е предложил т. 3 да отпадне. Тоест двата текста са еквивалентни и предлагам да бъдат гласувани заедно, за да не става някакво объркване в залата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Бих искал да направя предложение в § 8, т. 2, буква „а“, т. 4 да се заличи и в т. 3 числото „50“ се заменя със „100“. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, само ще обоснова подкрепеното в Комисията наше предложение на Десислава Атанасова, Деница Сачева, Десислава Танева, като се надявам и тук да получим подкрепа. Касае се да отпадне плащането по банков път на трудовите договори, които са еднодневни трудови договори. Прави се при регистрираните земеделски производители. Знаете, че е краткотрайно – за около три, четири месеца, че е много трудно. Винаги възнаграждението за еднодневния се плаща с разписка или в брой и банковият път ще утежни наемането на лица, след това и дейността на производителите, които се възползват от тази услуга. Затова Ви моля и тук да го подкрепите.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Очевидно, че сте взели това решение, първо го бяхте взели в Комисията за предприятията с над 50 работещи, след събранието на светата троица беше решено, че това трябва да важи само за компании с над 100 работещи. Очевидно е, че имате мнозинство да го приемете, както казах, както светата троица го е приела. Господин Министър, между другото, за това и Вие трябва да положите някакви усилия във връзка с това, че след като приемете това решение, трябва да направите и следващото усилие, а то е да отпаднат банковите такси, които хората ще бъдат принудени да плащат, като ходят да си теглят заплатите от банките. Така представено в момента, това предложение е единствено и само предложение в полза на банките в никакъв случай не е в полза на работещите.

Искам просто да намеря смисъл в това предложение. По-късно, дай боже, да остане време, ще взема думата по така наречената бизнес среда, бизнес климат. Микропредприятията в България са 42%, малките... така, така. Големите предприятия, които са с над 250 човека, са 754. Като добавите, че в големи предприятия влизат над 250 човека, се очаква, че някъде още минимум около 600 – 700 предприятия плюс тези 700, които вече са записани, тоест в целия този параграф се вкарва цялото това предложение и касае единствено около 1500 предприятия. Това са големите предприятия, където едва ли нещо се изплаща по друг начин, освен по банков път. Затова въпросът ми е, няма да го задам към министъра, защото в момента е зает и говори: струва ли си всичко това да го правите? В момента просто дразни българския бизнес с неща, които са нелогични. Така и така тези предприятия не плащат освен по банков път. Второ, като ги задължите да плащат само по банков път, какво, няма да имат възможност да плащат под масата ли?! Затова мисля, че малко безсмислено е това предложение. Напълно разбирам желанието на министъра да увеличава приходната част, да бъде прозрачно всичко, да има прозрачност за българския бизнес, но не бих подкрепил едно такова предложение, да не говорим за банковите такси. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Не знам по този въпрос защо въобще коментираме. Приветствам всички усилия на Министерството на финансите и на министър Василев за осветляване на икономиката, за доходи, за плащане на осигуровки и на данъци върху реалните доходи. Може би това го виждате като една стъпка в тази посока, още повече в целия свят се върви в тази посока, но в България нещата не са такива. (Министър Асен Василев говори по телефона.) Може би сега господин Асен Василев получава указания от някоя банка каква да бъде таксата – 50 ли да са, 100 ли да са, над 50 или над 100 човека, фирми да засегнем с това. Аз Ви казвам, в България има изключително много проблеми. Единият от проблемите е, че първо, са изключително високи таксите на фона на това, което получават българските граждани, българските работници и служители. На второ място, системата или мрежата от банкомати също не е добре развита. Например мога да Ви говоря за Стара Загора, където има една община Опан, където има 1000 – 2000 жители. Там няма нито един банкомат. Тези хора, като тръгнат да си теглят парите, за да си купят нещо, те половината ще дадат за път, като получават тези мизерни, минимални заплати от 780 лв. Така че преди да пристъпим към някакви такива стъпки за ограничаване на сивия сектор – спорни стъпки, може би трябва да помислим дали по този начин не затрудняваме бизнеса да отива в сивия сектор, ами затрудняваме хората да си ползват парите, които заслужено са изработили. Така че внимателно с тези предложения. Не знам как ще върви подкрепата за тях, но не са най-удачните, които могат да се направят.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Кънев, първо на Вашата реплика. Казахте според статистиката, с която разполагате, че това касае около 1500 предприятия. Предполагам, че това са стотици хиляди работещи и попитахте кой има интерес от тази работа. Ами отговорът е много прост: единственият, който има интерес от тази работа, са банките и увеличението на техните печалби. На репликата на господин Гьоков. Да, аз съм съгласен с Вас, господин Гьоков, че банковата инфраструктура е твърде слабо изградена и това допълнително поражда разходи на работниците, които евентуално ще отидат да си изтеглят част от заплатите или цялата заплата. Тук има и друг проблем, който Вие споменахте, но аз ще го кажа така цифром, за да добием представа за какво става въпрос. Примерно едно теглене на каса в банката таксата е между 10 и 15 лева. Тоест Вие вчера по бюджета на ДОО стояхте два часа от трибуната и убеждавахте колегите от управляващото мнозинство, че доходите на работещите българи трябва да се вдигнат. Те не само, че не Ви послушаха, и не ни послушаха, и не увеличават доходите, ами с това решение, и с това предложение доходите се намаляват, защото, както Ви казах, едно теглене на каса само е между 10 и 15 лв. Тоест между 10 и 15 лв. ти се намалява заплатата, за да можеш да отидеш да си изтеглиш и да си я получиш. Тоест от работещите на малки заплати взимаме от дохода, за да го дадем на банките. Това е истината. Те са единствените печеливши от това предложение. Господин Министър, видях, че сте свършили разговора по телефона, и още в началото при изказването направих призив към Вас да направите усилия поне, ако го приемете, защото очевидно, че ще го приемете, след като вчера светата троица беше взела такова решение, да няма такси за теглене точно на тези средства – разговори с търговските банки, защото иначе реално намаляват заплатите на хората, които ходят да си теглят парите от касите на банките.

Господин Проданов, такива усилия вече са направени. Има излязла декларация на Асоциацията на банките, че членовете на Асоциацията ще направят базисната банкова сметка, която и сега съществува в Закона, да е без такса, и да може да се тегли до размера на минималната работна заплата също без такса. Нещо повече от това – говорихме и с БОРИКА, във всички пощенски клонове да се инсталират терминали, на които да може да се тегли също без такса, така че точно в малките населени места, един път, да има достъп до терминали, втори път, тези тегления да са без такса. Правим всичко възможно тази мярка наистина да е мярка за изсветляване, а не да тежи на българските работници, особено тези, които са на много малки заплати. Освен това сме освободили и малките фирми от това задължение, а доколкото видях, предложението беше до 100 човека да са освободени, плюс тези, които са на еднодневните договори, където всеки ден им се плаща и съответно транзакционните такси ще бъдат много големи. Идеята не е да се натовари бизнесът или да се натоварят хората, но наистина да започне да изсветлява икономиката.

Господин Василев, към Вас. Може ли тази декларация – говорихме с банките и Асоциацията, и те са окей, да бъде узаконена с текст в Закона за бюджета. И да се напише, че ако се стигне до единствено банков превод на заплатите на работещите, то всички операции по тези преводи ще бъдат без такси. Дайте да го запишем в Закона, защото днес банките обещали, а утре, няма никакви гаранции, че ще го изпълнят. Днес Вие го заявявате тук от трибуната и сте министър, а утре може да не сте и да не се случи. Най-сигурно, че ще защитим работещите хора, е да го запишем в Закона. Правя дори и такова формално предложение да се допълни в текста.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Нинова, не знам дали обърнахте внимание какво каза точно министърът, че банките са обещали да е без такси тегления на ниво минимална работна заплата. Идеята тук е да се хванат тези, които ги осигуряват на минимална работна заплата, но получават пари над минималната работна заплата. Ако тези пари минат по банков път, тези хора пак ще плащат такси, банките ще стават по-богати, без да броим, че изпитвам съмнението, че представители на НАП по-скоро ще рекетират фирмите по този § 8, а не толкова да изсветляват бизнеса. Давам Ви пример – ние предлагаме, ще стигнем и дотам по някое време, ресторантьорския бизнес да се върне на 20% ДДС. Това са реални пари в държавата и за министъра на финансите, а той ресторантьорският предпочита да ги чанчи през касова наличност и плащане по банка, за да може да им прибира през НАП, и аз не знам дали за бюджета, или за някакви други хора. Така че изплащането на трудови възнаграждения по банка, така както е предложено в § 8, просто не трябва да го приемаме. Аз не вярвам банките да направят плащания, защото има заплати от 1500 лв., и това висока заплата ли е, и на нея такси. Това е само в услуга на рекета върху фирмите, което ще им затрудни работата, разбира се.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Йорданов! Ние също сме против това предложение, но така или иначе има мнозинство, има три партии поне, които ще подкрепят това предложение. Затова предлагаме в текста ясно да бъде записано, че всички такси по тези плащания да бъдат нула лева за българските граждани без значение минимална, максимална и всякаква друга заплата. Господин Министър, предложението не знам как да формулирате и, господин Йорданов, тъй като Ви го правя във формата на реплика, мисля, че ако така го формулираме, може да бъде подкрепено, че всички такси ще бъдат безплатни – нула лева за българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Йорданов, съгласни сме с Вас, ние също сме против, особено трябва да имаме предвид и довода, и факта, че в малките села например няма и банкомати. Вие сте прав, ние тук в залата имаме хора, които имат проблеми с разни дати, но ние като цяло в България имаме проблемно правителство, други хора имат проблем с правителството, аз съм един от тях, и много други са от тях. Така че особено такива решения, които предлага нашето правителство, в лицето на финансовия министър, даже бих казал, че наистина ни карат да се замисляме за едни други действия, които вероятно имат предвид. Благодаря.

Господин Ченчев, рядко казвам, че с някои неща съм съгласен с Вас, ама е така. Имаме огромен проблем с това правителство. Огромен. Колкото по-бързо си замине, толкова по-добре за държавата. Ще берем последствията дълги години след това. Аз съм убеден, че този механизъм ще бъде използван основно за рекет върху фирмите. По малките села нямат банкомати. Аз не виждам как ще се запише в Закона за таксите да са нула процента, когато е от заплати, просто не виждам как ще стане, а и не вярвам, че банка ще се съгласи. В крайна сметка банките в тази държава печелят основно от такси, които вдигат постоянно, и те са безобразни, а министърът на финансите, той няма проблем с това. Имат си и подуправител на БНБ, така че какъв им е проблемът? Ще пробутат през БОРИКА, да речем, защо не и биткойни и въобще ще правят, каквото си искат. Ще го отнасят българските граждани и фирмите, които работят. На тези фирми в този бранш им вдигнете ДДС-то, направете го, както е на всички останали в държавата, и ще имате едни 150 милиона само до края на годината, или 152. Това е истината, а другото е общи приказки. Да не говорим, че има три партии, ама в Бюджетната комисия беше прието друго решение. Сега в залата няма да се приеме решението, което беше прието в Бюджетната комисия. Това е, защото господин Борисов, тъй като Асен Василев е ревал на Кирил Петков, а Кирил Петков е ревал на Борисов, наблюдаваме как ГЕРБ половината им група не знаят, че се гласува в залата. Присъстват като куфари, не си натискат пултовете или може да решат да пикаят половин час, докато тече гласуването, откъде да знам.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, подновяваме дебата по Закона за държавния бюджет и докладваните параграфи. По § 8 във връзка с направените предложения от вносител има и такива, които са редакции, като една от тези редакции е на господин Димитров и група народни представители, която касае именно дивидента по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. Предложеният текст от вносителя регламентира изплащането на дивиденти над 500 лв. да става… Ето, и господин Димитров влиза в залата. Въпросът ми беше към него и към министъра на финансите. Та господин Димитров и група народни представители предлагат размерът на изплащания дивидент да бъде фиксиран. По вносител над 500 лв. трябва да минава през плащане по банка, което е един добър способ за изсветляване на плащанията и изсветляване на икономиката, а господин Димитров предлага в редакция този размер да достигне 1000 лв. Аз съм склонен да подкрепя предложението на господин Димитров, защото със сигурност голямата част от залата и представителите на българския бизнес ще се съгласят, че 500 лв. е един нисък праг и в сегашната икономическа ситуация това би било, меко казано, една или друга форма на ограничаване свободата и действията на самите фирми. Но ще направя едно друго отклонение. Когато искаме да има последователност в законодателно-нормативните актове, в Закона за ограничаване на плащанията в брой е до 10 хил. лв., поне такъв е в момента прагът. Тук би било редно да кажем на хората и на бизнеса защо диференцираме по този начин – 10 пъти по ниско да е изплащането на този дивидент за юридически лица. Тоест всяко физическо лице в България по законов способ плащанията му до 10 хил. лв. могат да бъдат извършвани в брой – това, което носи съответните си рискове. Пак го заявявам, че плащанията в брой за мен са по-голям риск, отколкото плащанията през използване на банкови трансакции и услуги. Но защо именно законодателят и Министерският съвет в лицето на господин Василев, Министерството на финансите, предлагат този размер да е 500 лв. и редакцията на господин Димитров е 1000 лв.? Чисто, търсейки логиката, бих казал, че този размер по-скоро би било по-добре да отговоря, спазвайки именно рамките на Закона, каквото е ограничението и за физическите лица. Със сигурност се търси друг ефект, именно ограничаване. Има фирми, които злоупотребяват с това. Националната агенция за приходите ще бъде улеснена в своята работа, анализи и събиране, естествено, на приходи в хазната, което смятам, че е целта на всички законодателни решения, които се вземат в тази зала – да защитаваме интереса на държавата. Държавната хазна и в приходната си, и в разходната си част трябва да бъде съобразена с това как да се събират повече средства в хазната, с минимално увеличаване на административната тежест за добросъвестните данъкоплатци и бизнес, но от своя страна ние като законодателен орган трябва да спазваме някаква последователност на логиката на тези прагове. И пак подчертавам, в Закона за плащанията в брой е до 10 хил. лв. за физически лица, а за юридически лица да е до 1000 лв. изплащането на дивидент. Аз лично не намирам логика в този праг. Може би министърът на финансите, водехме някакъв разговор преди почивката с него, има някои логични обяснения. Не съм на 100% съгласен с всички тях, а може би и вносителите да подкрепят с доводи защо този праг са избрали. Само да подчертая, че ще подкрепя по-високия праг, предложения от колегите народни представители, не този праг, който е 500 лв. по вносител, но смятам, че ако има някакви други намерения и Министерството на финансите да го заяви, по Закона за ограничаване плащанията в брой дали ще бъде предложено впоследствие да падне този праг. А и беше заявено от министъра на финансите в отговор на предишни изказвания на народни представители, че част от мерките, които са ограничаване плащанията в брой, с които съм съгласен, моята парламентарна група ще подкрепи идеята за изплащането на възнаграждения по сметки, също бих включил плащанията на минимална работна заплата да не бъде ограничавано. Има директива на Европейския съюз, която е приложена в България, и на сайта на Българската народна банка има една специфична сметка, която се казва „Основна платежна сметка“, по която трябва банките да предоставят услуга. Хората, които получават пенсии, тези, които получават трудови възнаграждения, да се възползват от това да ползват разплащателни сметки, банкови такива, с по-ниски от средните такси и такси за поддръжка, такси за теглене и за вноска, отколкото е средното ниво на банките. Влязох на сайта на БНБ. Те са си направили труда и поддържат такава база данни, но не знам колко е популяризирана от търговските банки и колко българските граждани са запознати с нея. Може би трябва да помислим и такава кампания да направим. Благодаря. Извинявам се за времето.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Въпросите, господин Иванов, които задавате, са резонни и ние си ги задаваме, и трябва да намерим заедно най-подходящите отговори на тях. От една страна, Народното събрание и правителството трябва да имаме общата цел за намаляване на сивата икономика. Всички заедно трябва да предприемем мерки в тази насока. Това е в полза на обществото. Вторият въпрос обаче, с който трябва да балансираме, е да не се допусне прекалена административна тежест за бизнеса. По тази причина, като видяхме първоначалното предложение на Министерството на финансите за 500 лв. дивидент, над 500 лв. трябва да бъдат превеждани по банков път, проведохме разговор и с бизнеса, и с Министерството на финансите и тръгнахме да търсим компромис – решение, което да бъде по-малка тежест особено за малките компании. Защото кой ще превежда такива дивиденти, близки до 1000 лв.? Малките фирми, то е логично и стигнахме до това решение на този етап – над 1000 лв. дивидентите да бъдат превеждани по банков път, считайки, че по този начин за най малкия бизнес, за най-уязвимите фирми, които често са семейни, точно за тях намаляваме тежестта. Вие повдигате и много важната тема за банковите такси. Това е сериозен въпрос, по който чухте преди малко изказването на министъра на финансите, че има изявление от страна на Асоциацията за създаване на базова сметка, за която таксите да бъдат по-ниски, така да го наречем, въпреки че системата от банките е частна и ние с Вас знаем, че внимателно трябва да подхождаме. Ние не можем да определяме таксите на банковата система, но като държава и като парламент могат да бъдат предприети действия в посока преглед на състоянието и повече справедливост. Например интересен е въпросът Българската народна банка като специален регулатор какви действия може да предприеме по този въпрос за банковите такси. Ако има правомощия, то са именно в Българската народна банка. Когато избирахме управител и подуправители на Банката, тези въпроси ги зададохме към тях и те обещаха да направят пълен преглед на въпроса и съответно във взаимодействие между нас и тях вече може заедно да преценим какви действия могат да бъдат предприети, така че да не нарушаваме и правилата на пазарната икономика в никакъв случай. Аз съм сигурен, че и Вие нямате, нито ние такова намерение. Така че, господин Иванов, след консултациите, които проведохме, стигнахме до извода, че таван от 1000 лв. или сума от 1000 лв. изглежда на този етап значително по-добро решение от първоначалното предложение на Министерството на финансите и получихме в резултат на тези консултации съгласие, че това е на този етап доброто решение, което може да постигнем. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Димитров, благодаря Ви за репликата, която ми направихте. Затова на два пъти се обърнах към Вас и се радвам, че Вие присъствате в залата. Радвам се, че и господин министърът е тук, защото и с него водихме кратък разговор преди почивката. Именно инициираното от Вас вдигане на този праг, предложен по вносител, казах, че ще го подкрепя. Не можах да направя съществения паралел между това защо за физически лица ограничаване на плащането в брой е 10 хил. лв. Може на по-късен етап Министерството на финансите да предложи такъв механизъм. Знаете, че многократно такъв е бил предлаган и в предишни парламенти от предишни правителства. И аз в убедеността на това, че подобрява изсветляването на икономиката, прозрачността, която ще има между всички участници в икономическия процес, това би довело до взаимно повишаване на доверието, и естествено, повече приходи в хазната, както смятам, че това е консенсусът, който имаме и в днешното Народно събрание. Но рефлектирайки обратно на това, което Вие казахте и господин министърът подчерта в предишен негов отговор, доброто взаимодействие с Асоциацията на българските банки нека да бъде задълбочено. Аз си направих, казвам още веднъж, проверката. В сайта на БНБ има и се правят отчети, анализи именно за такава платежна сметка за основни операции. Тя е създадена по европейска директива. Въпросът е доколко ние сме готови като общество и без да се месим в независимостта на банките, естествено, по регулациите обаче, които има и се прилагат и в България по българското и европейското законодателство, да намерим решение за тези български граждани – излизам от предмета, който дискутираме днес, за българските пенсионери, за достъп до банковата услуга, защото бъдещето е в такива разплащания. Аз съм по-склонен да кажа на българските пенсионери, че е по-добре да ползват банковите услуги, отколкото да им се налага после… Радвам се, че Министерството на вътрешните работи преди няколко години много сериозно се справи с този проблем, правораздавателната система, и вече тези телефонни измамници няма от какво да се хранят. Помните, че имаше ежедневие, в което българските пенсионери, за съжаление, бяха потърпевши на такива измами. Това беше, защото по една или друга причина не са имали огромно доверие, а може би не са имали достъп до банкови услуги и са държали големи налични средства в брой, което смятам, че не е най-добрата практика. Затова ще продължим дебата. Ще подкрепя текста, който Вие сте внесли. Надявам се да не е ограничаващ и да не създаде прекомерна тежест този таван от 1000 лв. при изплащане на дивидентите по банков път. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, може би в момента дискутирате как точно пенсионерите ще ползват повече банкови услуги и как точно в селата ще имаме ATM машини, така че наистина те да могат да се възползват. За мен лично това е на този етап неразбираемо как ще стане. Казвах го неслучайно, уважаеми дами и господа, защото нека да погледнем какви са резултатите на банковата система за 2022 г. Само напомням, че 2022 г. е година с военен конфликт, инфлация, опасение за икономическа криза и банките правят рекордна печалба в България от приблизително 2 млрд. лв. Тази печалба расте с 47% спрямо 2021 г., но най-интересното е, че от 2 млрд. лв., уважаеми дами и господа, печалбите на банките от такси възлизат на 1 млрд. и 430 млн. лв. Ние с това предложение в § 8… Аз разбирам желанието на министъра, който иска да изсветли икономиката, дали ще бъде за фирми от 50 работника, или 100 работника, или 200 работника, но де факто ние директно подпомагаме банковата система за сметка на нейните клиенти. Само да кажем, че тази рекордна печалба продължава да расте. През първото тримесечие на тази година тя е 784 млн. лв., ръст с 38% спрямо първото тримесечие на 2022 г., което се равнява на 216 млн. лв. За първите четири месеца на тази година печалбата вече е един милиард лева. Главно тази печалба – тук си направих труда да извадя таксите, които обират българските граждани, но ние, разбира се, мислим как все повече и повече пари да минават на гражданите през банковата система, а печалбите са следните: за вътрешнобанков превод на каса се взима 3,05 лв. – забележете, ръстът е с 30% за една година. „Уникредит“ взима обаче – големите банки взимат 6 лв., ДСК – 5 лв., ОББ – 4 лв. Междубанков превод на хартия през системата БИСЕРА е 4,90 лв. – ръст с 20%. Междубанковият превод на каса в банка „Уникредит“ и ОББ е 6 лв., в ДСК е 7 лв. Тегленето на каса на по-малки суми е поскъпнало от 0,45% от сумата, но разбира се, защото трябва да се мисли за банките, тази сума не може да бъде по-малка от 4,38 лв. в края на 2021 г., е нараснала на 0,58% от сумата, но не по-малко, забележете, от 6,50 лв. Трите най-големи банки – в „Уникредит“ е 0,70% от сумата, но разбира се, минимум 10 лв. В ОББ е 0,60% от сумата, но не по-малко от 6 лв. В ДСК е 0,70%, но разбира се, минимум 7 лв. Теглене от банкомат – тук нали от ГЕРБ предлагаха пенсионерите да теглят от банкомат и че във всяко село предполагаме, че ще имаме банкомат, но може би е хубаво да имаме – всяка банка да си има банкомат. Защо? Защото тегленето на банкомат е 0,13% от сумата, но не по-малко от 30 стотинки. Обаче, ако банкоматът е на друга банка е 0,18% от сумата, но минимум 1,40 лв. – минимум! Пенсионерите трябва да откриват и банкови сметки – някой ще каже, че там няма ръст. Напротив – и там има ръст. Откриване на банкова сметка – от 2,52 на 3,18 лв. Обаче нали пенсионерът трябва да има и банкова карта – дебитна карта, там, забележете, отново има ръст от 1,57 на 2,15. Та, това, което искам да кажа, е, че ние хубаво мислим как да се изсветлява икономиката, но в същото време печалбите стават огромни, неконтролируеми в банковия сектор. Докато министърът на финансите не предложи тук в парламента начин, по който да се спре това ограбване на българските граждани, няма какво повече да разсъждаваме. Най-добре би било този § 8 да отпадне. Ако някой дойде и ми говори, че виждате ли, любимите либерали, свободната конкуренция, ще направи така, че таксите ще паднат, че те са толкова ниски, ето го резултатът – рекордни печалби. Само за първите четири месеца, печалбите на банките са един милиард главно от такси и комисиони, толкова е и за предходната година – 2 млрд. и 100 млн. Милиард четиристотин и тридесет е от такси. Вие преценете с тези Ваши предложения дали по някакъв начин ще подпомогнем възрастните хора, дали пенсионерите ще ги обучим, но де факто ние наливаме пари в банките. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги. Господин Стойнев, манипулативно бе изказването Ви (шум и реплики от „БСП за България“) и сега ще аргументирам защо. Не е нужно да подскачате, просто ме чуйте. Манипулативно е, защото размерът на таксите, който Вие артикулирахте тук, от тази трибуна, беше единствено за касови операции в офиси на банки.

Не е вярно!

В България българските банки последното десетилетие имат трайна политика по стимулиране на това да се използва онлайн банкиране. В този смисъл – да, вероятно има такси за извършване на касови операции в банкови клонове, и са високи, но за онлайн банкиране са други таксите и Ви призовавам да излезете и да ги кажете просто защото са различни. Взех тази реплика единствено в името на фактологията. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Стойнев, няма смисъл да се учудвате за това, че печалбите на банките са наистина изключително високи, защото няма как да е по друг начин, когато зад един бизнес стои държавата и го подпомага. § 8 на Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект е красноречив пример точно за това как държавата чрез законодателство стимулира определен бизнес. Не това е най-големият проблем – по-големият проблем е, че нали знаете, че 95% от банките не са български? Тоест тази печалба, която Вие цитирате, отива някъде другаде извън България. Другата година по същото време ще сме тук и отново ще дебатираме за бюджета за следващата година и управляващите отново ще ни казват и ще ни питат откъде пари за увеличение и преизчисление на пенсиите, откъде пари за увеличение на майчинството, откъде пари за увеличението на минималната работна заплата? Ами, ето оттук могат да са, господин Стойнев, тези пари – ако се стимулира българската икономика, а не се стимулира износът, защото това, което се случва в момента, е стимулиране на износа на средства от България.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Стойнев, всъщност мерките, които се предлагат, са насочени за борба със сивия сектор. Разбирам, че звучи добре пред всички да говорим, да хулим банките – кой обича банките като цяло?! Не е редно от тази трибуна всъщност по този начин да атакуваме една мярка, която цели съвсем друго нещо. Също така много добре, предполагам, знаете, че освен да използваш банки, има и много модерни финансови приложения, които могат да се ползват – няма да ги рекламирам и няма да ги назовавам, в които можете директно да си получите заплатата и през телефона да се разплащате – няма нужда да стигате даже до банкомат и да ползвате каквито и да е такси. В потвърждение на това, което каза и господин Иванов преди малко, тъй като аз съм живял в Ирландия, там 2004 г. и 2005 г. имаше банки на всеки ъгъл, сега, ако отидете, ще видите много малко банки, защото почти всичко се прави онлайн, когато е много по-евтино, струва много по-евтино и за самите институции. Колкото по-бързо се мине в онлайн, няма да може да се крият доходи, ще може сивият сектор да излезе наяве. Нашите корпоративни не са толкова високи, мисля, че всеки може да си ги позволи. От тази гледна точка да създадем една конкуренция. Вие се изказахте срещу конкуренцията, а сте икономист, не мисля, че сте против конкуренцията. Споменахте няколко банки с различни такси. Аз съм сигурен – не съм проверявал всички банкови институции, но съм сигурен, че има такива, които са конкурентни, и всеки един човек може да избере, коя да избере – с коя банка да работи, която отговаря на неговите нужди като цяло. Не се опитвайте да изместите дебата към това дали всъщност говорим за банките и техните печалби, или говорим всъщност за сивия сектор…

Времето!

…който трябва да излезе и трябва просто да си плаща данъците и парите да бъдат на светло. Благодаря.

Благодаря Ви, колеги. Мисля, че не бях правилно разбран. Разбира се, че тази мярка е за изсветляване на сивия сектор. Няма нищо лошо в това – дали ще е 50, 100, 200 човека, нека да е така, но при положение че главният, който ще се облагодетелства, това е банковата система, а не хората с тази мярка, това е същността. Докато не се контролират тези такси по някакъв начин, тези огромни печалби наистина са несравними за това, което се случва в страната. Не можеш 2022 г., която е година във война, в инфлация, в недостиг на горива, от такси и комисиони ти да печелиш 1 млрд. и 430 млн. лв. Това е някакво безумие и сега Ви го казах точно как става и че тази мярка на министъра – тя е насочена към изсветляване на икономиката, но де факто облагодетелства банковата система. Понеже говорихте за онлайн банкирането – кой ми го зададе? Таксата там на междубанков превод е 1,03 лв. Незабавните междубанкови преводи в Blink – в ОББ услугата е 80 стотинки, в банка ДСК – 1 лв., в „Уникредит Булбанк“ е 1,20 лв. Много се надявам и много желая, може би Вашата баба, Вашата прабаба, да може да умее да прави онлайн преводи, да може наистина да си плаща сметката през интернет, но уви, това не е актуалното състояние в държавата. Тоест ние, опитвайки се да решаваме един проблем, задълбочаваме един друг и тези хора стават наистина – нека да забогатяват, нямам нищо против, но това да не бъде върху гърба на българските граждани и българските пенсионери, защото ние нямаме толкова онлайн услуги, АТМ машини в малките населени места. Пак да Ви кажа – тази стъпка, която министърът предлага, спокойно можем да я оставим за бюджета догодина. Ако Вие дойдете тук, господин Министър, и кажете: не, няма да бъдат 50 работници, ще бъдат 10 работници – всяка фирма над десет работници по онлайн, но ние, правителството, направихме първо, второ, трето, четвърто, пето, десето, за да се ограничат тези неимоверни печалби, забележете – от такси и комисиони. Аз не говоря за обикновените банкови услуги, които са нормални, нека да ги правят, но такси и комисиони е нещо, което наистина краде от джоба на българските граждани. Благодаря Ви. Там конкуренция няма. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Не касае пенсионерите бе, човек.

Господин Председател, предлагам прекратяване на дебата по § 8. Около два часа сме на този параграф. Не искам нищо да спестим от дебата, но смятам, че аргументите вече се повтарят и излизаме извън обхвата до голяма степен. Още повече, че разбирам, че се подготвя текст, с който в Закона за платежните услуги – имаме промяна в този текст, да станат без такси тези преводи, за да не ощетяваме хората, на които налагаме да го правят по този начин с цел изсветляване. Затова аз предлагам да прекратим дебата и да продължим нататък.

Има записани за изказване.

На трите опозиционни едно изказване?!

Обяснение на вот.

Добре, на един човек щяхте да дадете думата?

Ще му направя реплика тогава.

Банките никога не губят, абсолютно никога. И ако в момента витиевато обяснявате – конкурентни начала, такси през онлайн банкиране, това потвърждава правилото, че не излизате извън обсега на жълтите павета и нямате никаква представа например какво става в Търговище, нито какво става в съседните села на София. Защото България не е центърът на София. Защото онлайн банкиране дори 90% от Вашата група не извършват, защото не знаят как да си включат телефона, освен да вдигат – да, и да обясняват – да, нищо друго, но сега дори и това не е толкова важно, важно е друго – какво казва БНБ преди дни. Ще цитирам БНБ, данни, оповестени официално от БНБ по отношение на безналичните плащания в страната: „Към края на 2022 г. банкоматните устройства са паднали на 4970 – това е с 273 броя по-малко банкомати само в сравнение с предишната година.“ Триста броя банкомати само за една година по-малко! Обяснението, което публикува БНБ: поради завишените разходи на банките по поддръжка на банкомати. Тенденцията, която обясняват БНБ: банкоматите ще намаляват именно защото им струват пари. И на банките милиард и 400 печалба за изминалата година им е малко, но това са търговски дружества и ние не можем да ги съдим какво им е много и кое им е малко. Те си оптимизират разходите, намаляват банкоматите. И тук идвате Вие, от коалицията Ви, от патериците на ДПС и на ГЕРБ, в които внасяте изискване това нещо да стане още повече, за да накарате хората да минат през банки. Къде ще си теглят парите? Да излезе един тука от Пловдив и да обяснява да минат на онлайн банкиране?! Нямате връзка с главния мозък, а нямате връзка и с хората, които са Ви избрали. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Аз исках да споделя малко опит, защото съм работил в икономика, където това нещо работи, но сега ще Ви кажа защо няма да работи в България. Има основно три проблема. Първият проблем е, че българските банки не предоставят продукти и обикновени акаунти, които са напълно безплатни, като например в Англия. Всяка една банка ти предоставя акаунт, така наречения basic account, който не ти начислява никакви такси. Това, което Вие се опитвате да задължите хората, е, за да може да крадете от техните сметки, всъщност не да крадете, а банките да взимат от приходите на хората. Вторият проблем е, мога да Ви кажа от личен опит, защото съм обикалял из пловдивските села, липсата на банкомати. В Брестовица например 2300 жители нямат един банкомат. Хора трудноподвижни, пенсионери няма къде да отидат да си изтеглят пенсиите. Няма и терминали. Третият проблем е, че магазините все още не използват масово терминали, защото ги задължават определен оборот да направят, за да им дадат терминали и те поради икономически причини не са си въвели тази иновация в техния търговски обект. Общо взето това са трите проблема, заради които в момента не сме готови. Аз я разбирам тази мярка, работил съм така, получавал съм си заплатата, аз съм превеждал заплати на работници. Разбирам, че имате намерение да изсветлите икономиката, което е добре, но не сте готови поради тези три причини. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Ганев, потърпевшите от тези мерки не са само 1000 фирми, които имат над 100 работника, потърпевши са преди всичко работниците в тези фирми, които ще са принудени да получават заплатите си само по такъв начин. И ако на жълтите павета има на всеки ъгъл банкомат, въобще не стои така въпросът не само с отдалечените населени места, не само с малките населени места, които трябва да пътуват до общинския център, но дори в някои общински центрове няма нито един банкомат. Мога да дам такъв пример с област Ловеч, община Угърчин, няма нито един банкомат. От което и да е село в община Угърчин трябва да се пътува или до Ловеч, или до Луковит, за да изтеглиш някакви пари. Искам да Ви кажа на умно-красивите, че баба ми работи с интернет и превежда пари по интернет, само че няма къде да ги преведе – нито може да си купи хляб на село, нито може да си купи мляко на село, нито сирене. Много потърпевши ще са не само хората, които получават пари от големите фирми, но и търговците, които обслужват тези хора, защото те няма да имат пари, няма да имат възможност да осъществяват търговския оборот. И когато банките, правим сметка, че трябва да бъдат притиснати да обслужват по-добре хората, по същия начин трябва да имат и отношение към търговците, които ще ползват ПОС терминалите, защото и това не е евтино, това не е безплатно и при всички случаи става въпрос за процент от оборота. Това е нещо, което, както и да го гледаме, всъщност налива пари в банките, взимайки ги от хората, взимайки ги от дребния бизнес, за който цяла сутрин се кълнем, че ще му даваме нещо през Българската банка за развитие.

Господин Председател, колеги! Господин Ганев, да бъдем коректни. Не съм казвал хората да минат на онлайн плащания. Казах, че високите такси в офисите на банки са функция на целенасочена банкова политика по стимулиране на онлайн плащанията. Господин Стойнев излезе и сам призна, че таксите са пет, шест, седем пъти по-ниски за онлайн плащания. Нищо повече. Това беше разговорът. А иначе и БСП, и Вие повтаряте постоянно: пенсионерите какво ще правят, пенсионерите какво ще правят, пенсионерите какво ще правят? Аз искам да питам: Вашият анализ какво показва? Тази поправка – колко процента от хората, които засяга, са пенсионери, защото процентът е нищожен. Процентът е нищожен, колеги! И не сте прави, спрете да говорите за пенсионерите, защото това няма отношение към поправката. Благодаря Ви.

Това, което чухте в последното изказване, потвърждава максимата, че в огромната си част хората, изпратени в парламента от групата на ПП-ДБ, не излизат от централните части на градовете си, от които са дошли тука. Абсолютно категорично! И нямат никаква представа какво се случва в крайните квартали или в селата до големите градове, от които са избрани, от общините, от които са избрани. Нямат никаква представа! И ще Ви дам пример с мястото, където живея аз – на 5 км от Варна. Село с 1500 човека, село с деца и пенсионери много малка част. Банкомат няма, не е имало никога и са отказвали всички банки да слагат. Хранителните магазини – нито един с ПОС терминал, нито един! Така, почвате да давате заплатите само с банки, само през карти, на хората, които живеят конкретно в това село, а това са селата и до Пловдив, и до София. Знаете ли как ще си купуват от магазина – с кеш. А кешът откъде – от центъра на града, с такса 4 или 5 лв. Ще намалите таксата или ще стане от нула, съгласен съм. Само че банката веднага знаете ли какво ще направи? Веднага, и ние не може да ги съдим за това нещо, ще вдигнат таксите, за да имате дебитна карта. Ако не е дебитна карта, ще Ви вдигнат таксата за разплащателна сметка и пак ще си вземат същите пари. Това правите! С добрата идея наливате няколко милиарда допълнително в банките. Категорично Ви разбирам и напълно ми е ясно, напълно ми е ясно защо го правите. Само че не разбирате обикновения човек, дори не и пенсионерите. Вие не разбирате хората, които са Ви пратили. Защото Вашите избиратели не са само на жълтите павета, защото периферията на Вашите избиратели са точно тези, които ще Ви плащат ей тука лобистките закони, които ще приемате. Точно те – и на тях трябва да обясните, както вдигнахте праговете на IT бизнеса и до ден днешен няма механизъм, сега трябва да им обясните и защо правите това за пореден път.

Благодаря Ви, господин Председател. Лично обяснение, тъй като бях засегнат от бъдещия кмет на Пловдив (смях), да заявя следното: дали ще е пенсионер, дали ще е работник, важно е той къде живее. Ако живее в селата около Пазарджик и работи в самия град Пазарджик, получавайки си по банков път парите, първо, той няма къде да ги изтегли, защото няма банкомат. Ако пък случайно има банкомат, ще има такса, ако пък случайно този банкомат е на друга банка, таксата ще е много по-голяма. Обясних Ви, че дори и когато става по онлайн банкиране, също има такси. Така че с тази идея, която е за изсветляване на икономиката, де факто се наливат пари в банковата сфера, без да имаме някаква защитна реакция. И когато няма такава защитна реакция, за да опазим тези хора, тогава се получават едни неимоверни печалби на банките. Аз не знам Вашите избиратели, като правите приемни, не се ли оплакват от тези такси, които им се налагат, и къде им отиват парите. Може би в Пловдив са толкова богати Вашите избиратели, че тях това не ги интересува, но уверявам Ви, в малките населени места хората си броят стотинките и на тях това им прави впечатление. Когато ние от БСП правим приемни, те идват и се оплакват. Затова, господин Председател, докато Министерството на финансите не намери начин, така че да се ограничават наистина тези такси – по някакъв начин да не се увеличават толкова много, предлагаме – процедурно предложение, между другото, § 8 да отпадне изцяло. Тъй като предполагам, че министърът ще работи, ще намери решение – декември месец ще гласуваме следващия бюджет, то е само след няколко месеца, тогава ще дойде тук и ще ни представи неговото решение, така че наистина хората да не продължават да бъдат ограбвани изкуствено и да не могат да реагират. Благодаря Ви.

Да. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Предлагам прегласуване, защото почва да става рецидив парламентарната група на ГЕРБ да гласува на части. Това е на Делян Добрев предложение. Подкрепете си експерта, той е експерт по темата. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Вие вместо да викате, питайте колегите Ви от групата, които бяха в Комисията по бюджет и финанси (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) – микрофонът е при мен, не е при Вас – та, подкрепете си колегите от групата по бюджет и финанси, защото изпадате във вътрешнопартийна шизофрения. Затова е хубаво да гласуваме втори път, барем си съберете – как да кажа – вътрешното чувство.

Точно така.

Ще Ви го прочета. Говорим за текста на вносителя. В § 8, т. 2, буква „а“, т. 4 – да се заличи. И второто предложение е: т. 3, числото 50 да се замени с числото 100.

Искате ли да Ви го прочета? Аз съм направил окончателната редакция с колегите. Ако искате, мога да Ви го прочета за по-голяма яснота.

Не можахте да ми спестите четенето.

„§ 8. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ., бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, т. 6 накрая се добавя „с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3“. 2. В чл. 3: а) в ал. 1 се създават т. 3 и 4: „3. трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със сто или повече наети лица с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а; 4. на стойност равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. б) в ал. 2 след думите „Алинея 1“ се поставя запетая и се добавя „т. 1 и 2“; 3. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. (1) Обслужването на операциите по събирането на приходи и други постъпления по банкови сметки на бюджетни организации чрез картови плащания се извършва въз основа на сключен договор между съответната банка и бюджетната организация. (2) Наредени чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминални устройства ПОС плащания по администрирани от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ публични вземания постъпват поотделно открити за целта техни сметки в Българската народна банка. (3) Обслужването на картовите плащания по ал. 2 се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 7 въз основа на сключен договор между него и Националната агенция за приходите, съответно между него и Агенция „Митници“. (4) Обслужването на картови плащания по събиране на приходи и други постъпления на бюджетните организации по чл. 153, ал. 1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси и на техни подведомствени разпоредители с бюджет чрез сметки, обслужвани от Българската народна банка, може да се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 7 въз основа на сключен договор между него и съответната бюджетна организация. (5) Дължимите суми по договорите по ал. 1 – 4 са за сметка на бюджета на съответната организация. (6) За картовите плащания към бюджетни организации по ал. 1 – 4 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси. (7) За осигуряването на статистическа информация за операциите по ал. 1, 2 и 4 в частта на операциите с платежни и предплатени карти, чието обслужване и сетълмент се извършва от лицензиран от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на картови плащания на територията на страната, Министерството на финансите може да сключи договор с оператора съгласно чл. 154, ал. 10 от Закона за публичните финанси. (8) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка дават указания по прилагането на ал. 1 – 7, включително по отношение реда и начина за регистрацията на съответните инсталирани терминални устройства ПОС, за целите на осигуряването на статистическата информация, както и за възможността за прилагане на унифицирана класификация за тези цели. (9) С договора по ал. 1 не може да се уреждат ограничения за приеманите платежни инструменти, свързани с карти на основание на държавата, в която са издадени.“

Сега чух в прочетения текст нашето предложение да бъдат освободени хората от такси по тези преводи за заплати. Това така ли е? Защото и господин министърът ми обясни, че приема нашето предложение тези плащания до размера на заплатите, каквито и да са тези заплати, ще бъдат освободени от такси и тук чух такова изречение. Това същото ли е, господин Министър, или не е? И наистина ли ще приемете предложението при всички тези плащания за хората?

В Закона за платежните инструменти – след малко, подготвя се текстът.

Благодаря за въпроса, госпожо Нинова. Това е едната част, която е била винаги в този закон, но за да бъдат наистина освободени от такси тези плащания, трябва и в § 24, като стигнем до него, да се направи допълнителна дефиниция на базисната сметка, която е въведена по евродиректива, също да не изисква такса за сметка „обслужване“, такса обслужване и такса теглене на собствен банкомат. Тоест при превода няма да бъде удържана такса по този текст, но има две допълнения, които трябва да станат в § 24, ако Народното събрание ги приеме. Подготвя се в момента текста на предложението.

По § 9 има направено предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители – в § 9 текстът на вносителя става т. 2, и се създава т. 1: „1. В чл. 114а, ал. 2 числото „90“ се заменя със „120“.“ Комисията не подкрепя предложението. Следващото предложение е на народния представител Делян Добрев за отпадане на параграфа. То се подкрепя от Комисията. Има следващо предложение на Корнелия Нинова и група народни представители: „В Преходни и заключителни разпоредби, § 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става т. 1 на § 9. 2. Създава се т. 2: „2. В Преходни разпоредби се създава § 3й: „§ 3й. Правилото на чл. 244, ал. 2 за размера на минималната работна заплата за страната – 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца, се прилага от 1 август 2023 г.“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен. Това е всичко по § 9.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Нашето предложение на „БСП за България“ е по § 9 и то е по Кодекса на труда. Уважаеми народни представители, всички сме наясно, че е необходима една по-гъвката и адекватна подоходна политика в публичния и в частния сектор, която да компенсира инфлационните процеси за всички работещи. Това, от една страна, ще ограничи максимално загубата на реална покупателна способност у работещите, но от друга страна, ще доведе до по-високо ниво на вътрешно търсене, а оттам и реален икономически растеж. Една такава подоходна политика може да бъде адекватно определената минимална работна заплата. Ръстът на минималната работна заплата, от една страна, сериозно влияе при определянето на възнагражденията на голяма част от наетите лица, а от друга, е основен инструмент за провеждане на подоходна политика. Когато минималната заплата не е адекватно определена, това не само оказва негативно въздействие върху реалните доходи на работещите, но оказва влияние върху способността на българския бизнес да моделира успешно моделите на управление в съответствие с икономическото развитие и перспектива. Аз съм убеден, че Четиридесет и осмото народно събрание, което по предложение на БСП прие законов механизъм за определянето ѝ, като 50% от средната работна заплата, свърши много, ама наистина много добра работа, няма как да не напомня, че 43 пъти последователно и упорито предлагахме да влезе този механизъм в дневния ред на Народното събрание и да има решение по него и на 43-тия път успяхме. Можеше и по-добре. Едно плаващо мнозинство, доминирано от ГЕРБ, леко развали предложението. За какво става въпрос? В приетите промени в Кодекса на труда беше променено първоначалното предложение на БСП, което беше, че минималната работна заплата се определя като минимум 50% от средната работна заплата и че заради неадекватно определената от служебното правителство минимална работна заплата за 2023 г. е необходимо от средата на годината на 2023 г. да се определи нов размер на тази заплата, като се следва логиката на новоприетия механизъм. Ако тогава бяхме приели предложението на БСП, сега нямаше да има драма по въпроса с размера на минималната работна заплата. За съжаление, според приетите текстове, механизмът би бил приложим при определяне на минималната работна заплата чак за следващата календарна година, тоест от 1 януари 2024 г. На тогавашните и на сегашните критици на нашето предложение за адекватно определяне и увеличаване на минималната работна заплата трябва да съобщя, че за поредна година нарастването ѝ не води до ръст да безработицата или до намаляване на заетостта, както се твърдеше в публичното пространство от противниците. Дори очакванията за заетостта за 2023 г. е тя да се повиши с 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишната безработица да намалее отново до 4,1%. Сега сте наясно, че минималната работна заплата трябва да расте най-малкото, за да се подкрепи по този начин покупателната способност на работещите. Сред мотивите на това нарастване е силно обезценяване на нейния размер във време на сериозна инфлация и увеличаване на цените на стоките от първа необходимост и това, че това обезценяване се отразява най-негативно на най-уязвимите групи, стотиците хиляди работници, които работят нископлатени на минимална работна заплата. Растящите цени и инфлацията наистина намаляват покупателната способност на и без това неадекватно определената от служебното правителство минимална работна заплата за 2023 г., а с предложената промяна в Кодекса на труда предлагаме размерът на минималната работна заплата за страната, съгласно механизмът по чл. 244, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда за тази година, по изключение да бъде определен от Министерския съвет и да се прилага от 1 август. С нейното увеличение ще се повиши покупателната способност и потреблението на най-ниско доходните групи на пазара на труда и ще се увеличи мотивацията им като работна сила. Косвено ще намалява и нелоялната конкуренция. Ако приемем предложението минималната работна заплата, което прави БСП, тя би нараснала с около 70 лв. При прилагането на механизма от 1 януари 2024 г. размерът ѝ би приближил и дори надхвърлил 1000 лв. – увеличение с 220 лв., тоест с приемането на това наше предложение ще бъде осигурено едно плавно покачване на размера на минималната работна заплата, по-плавен преход към прилагането на новата разпоредба в Кодекса на труда за увеличаването на размера ѝ. Още веднъж уверявам народните представители, че при непрекъснато и динамично повишаване на разходите за живот в България няма основание да се чака началото на 2024 г. за прилагане на механизма по чл. 244 от Кодекса на труда. Сега за финал искам да припомня на господин Василев – министърът на финансите, че когато в Четиридесет и осмото народно събрание приемахме механизма за определяне на минималната работна заплата, Вие, господин Министър, и парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ настоявахте тя да се определя за референтен период от 6 месеца назад във времето, за да може, когато се налага два пъти в годината да се определя нейният размер. Ако продължавате да стоите на тази позиция, трябва да подкрепите нашето предложение. Ако обаче – аз не твърдя, че Вие може да сте на същата позиция, но обстоятелствата в случая при изготвянето на бюджета налагат липсата на възможност да се промени от юли месец, просто го кажете от трибуната, за да знаем. Иначе призовавам народните представители да направим още едно добро дело и да направим минималната работна заплата по механизма още от 1 август. Благодаря Ви.

Господин Гьоков, аз съм на същата позиция и в предишния парламент ние искахме да влезе в сила от 1 януари тази разпоредба. В момента обаче сме в средата на годината, бизнесът си е направил разчетите и предвидимостта е да влезе от 1 януари 2024 г. Има и нещо друго, свързано конкретно с бюджета. Знаете, че ние заварихме бюджета към 31 май 2023 г. с 1 млрд. и 200 млн. лв. дефицит, а миналата година към 31 май бяхме с над милиард и половина излишък. Юни месец този дефицит беше наваксан и сега сме с 200 млн. лв. излишък. Надяваме се юли да го увеличим, но истината е, че ние заварваме бюджета с шест месеца лошо събрани данъци. Така че това, за съжаление, трудно ще може да бъде финансирано в текущия бюджет.

Има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията: „В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 9а: „§ 9а. В тридневен срок след обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема акта за изпълнение на § 9, т. 2, с който определя размера на минималната работна заплата за страната за месеците август-декември 2023 г.“ Комисията не подкрепя предложението. § 10. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. …) Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който ще се преномерира. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 11, който става § 8: „§ 8. В Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби се създават ал. 5 и 6: „(5) Националният институт по метеорология и хидрология прилага система на делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, който: 1. извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет; 2. се разпорежда със средствата на Националния институт по метеорология и хидрология; 3. определя числеността на персонала и индивидуалните възнаграждения на персонала в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Националния институт по метеорология и хидрология за съответната бюджетна година. (6) Установеното към края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на Националния институт по метеорология и хидрология се включва в бюджета му за следващата година.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 10.

Дотук или още искате да прочета? Има предложение за нов параграф.

Има предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов §11: „§ 11. В Закона за електронното управление (обн., ДВ., бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 17, ал. 3 и 4 – не е точен текстът, може би е „се създават“.

„... се създават ал. 3 и 4: „(3) Административните органи поддържат постоянна интернет и комуникационна свързаност на своите администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, публикувани на интернет страницата на Министерството на електронното управление. (4) Административните органи използват споделените ресурси на електронното управление съгласно стандарти и по ред, определени в наредбата по чл. 14.“

Да, „по чл. 12, ал. 4“. Извинявайте, събрах ги в едно.

Разделно гласуване.

Благодаря Ви, господин Председател. По § 14 има постъпило предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители: „В § 14 т. 1, 3 – 6 да отпаднат.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Божидар Божанов и група народни представители: „В чл. 182б от § 14 се добавя алинея 6 със следния текст: „(6) Уведомяването може да бъде изпратено и автоматично чрез системата по чл. 154, ал. 4 от Закона за публичните финанси (СЕБРА).“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Теменужка Петкова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 12: „§ 12. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13: а) в ал. 2: аа) в т. 2 накрая се добавя „и уникалния номер за превоза“; бб) в т. 3 след думите „липсват документи“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „или превозът на стоката не е деклариран предварително“; б) в ал. 3 се създава т. 5: „5. да декларира предварително данни за превоз на стоки с висок фискален риск; задължение за предварително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск имат и придобиващ/прехвърлител в тристранна операция, краен получател/първи доставчик във верига от последователни доставки на стоки, както и доставчик/продавач и вносител.“ (Шум и реплики.)

„2. В чл. 74, ал. 1 се създава т. 9: „9. искане на нотариус или на съдия по вписванията във връзка с проверка по чл. 264, ал. 1 и 2 за наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлител или учредител на вещни права, съответно на ипотекарен длъжник или залогодател.“ 3. В чл. 121а: а) в ал. 1: аа) в т. 3 след думите „посоченото в документите“ се добавя „или в предварително декларираните данни за превоза на стоката“; бб) създава се т. 5: „5. неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стока.“; б) създава се ал. 8: „(8) При неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоз на стока или несъответствие между предварително декларираното и установеното при проверката вид и/или количество на стоката в случаите по чл. 127и, разпоредбите на ал. 1 – 6 се прилагат по отношение на имуществото на доставчик или продавач/прехвърлител в тристранна операция, съответно първия доставчик във верига последователни доставки на стока с висок фискален риск.“ 4. В чл. 127а, ал. 8 след думите „чл. 13, ал. 2, т. 3“ се добавят „и ал. 3, т. 5“ . 5. В чл. 127б, ал. 1 думите „както и мястото на получаване/разтоварване на стоката“ се заменят с „мястото на получаване/разтоварване на стоката, както и наличието на уникален номер за превоза на стоката и за съответствие с предварително декларираните данни за превоза на стоката“. 6. В чл. 127и: а) в заглавието думата „Доброволно“ се заменя с „Предварително“; б) в ал. 1 думите „може предварително да“ се заменят с „предварително“, а накрая се добавя „и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/разтоварване“; в) в ал. 2 думите „може предварително да“ се заменят с „предварително“, а накрая се добавя „и потвърждава изпращането на стоката след излизане на транспортното средство от територията на страната“; г) създават се нови ал. 3, 4 и 5: „(3) При превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на натоварването на транспортното средство и получателят или купувачът потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/разтоварване. (4) При превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на трета страна и завършва на територията на страната, след приключване на митническия режим и вдигане на стоката вносителят декларира данни за превоза на стоката преди продължаване на превоза на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/разтоварване. Когато получателят е различно от вносителя лице, потвърждаването на получаването/разтоварването на стоката се извършва от получателя. (5) При превоз на стока с висок фискален риск, който се извършва чрез воден, железопътен или въздушен транспорт и се налага претоварване на стоката на транспортно средство на територията на страната, лицата по ал. 1 – 3 предварително декларират данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на претоварването, съответно потвърждават получаването/изпращането на стоката по реда на ал. 1 – 3.“ ; д) досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Изискванията по ал. 1 – 5 са задължителни при превоз на стоки с висок фискален риск, осъществяван с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превоз: 1. за крайно потребление; 2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от едно лице; 3. до обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг и/или стойността на стоките е в размер до 5000 лв. без данък върху добавената стойност; 4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на информация за доставките по реда на друг закон.“; е) досегашната ал. 4 става ал. 7; ж) създава се нова ал. 8: „(8) Когато не е спазен редът по ал. 1 – 5, Националната агенция за приходите служебно издава уникален номер за превоза.“; з) досегашната ал. 5 става ал. 9 и се изменя така: „(9) Лицата по ал. 1 – 5 съобщават уникалния номер за превоза на водача на транспортното средство/лицето, придружаващо стоката/превозвача или лицето, организиращо превоза. Когато лицето е различно от лицата по ал. 1 – 5, то съобщава уникалният номер за превоза на превозвача или на лицето, организиращо превоза, и те го предоставят на водача на транспортното средство.“; и) досегашната ал. 6 става ал. 10 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 5“; к) досегашната ал. 7 става ал. 11 и се изменя така: „(11) Потвърждаване по ал. 1 – 5 се извършва служебно от органите по приходите: 1. по ал. 1, 3, 4 и 5 – когато са извършени действия по фискален контрол на мястото на получаване/разтоварване на стоката; 2. по ал. 2 – когато са извършени действия по фискален контрол на фискален контролен пункт.“; л) създава се ал. 12: (12) Коригиране на декларирани данни за превоз на стоки с висок фискален риск се допуска в сроковете по ал. 1 – 5. Коригиране на декларирани данни може да бъде направено и след сроковете по ал. 1 – 5 по време на започнал превоз, когато се налага смяна на транспортното средство, включително при претоварване на стоката. В тези случаи се посочва регистрационният номер на другото транспортно средство, дата, час и място на получаване/ разтоварване/претоварване на стоката. Потвърждаването на получаването/изпращането на стоката се извършва по реда на ал. 1 –5.“; м) досегашната ал. 8 става ал. 13 и в нея думите „уведомяване по ал. 7“ се заменят с „предоставяне и за служебно издаване на уникален номер за превоз на стока с висок фискален риск“; н) създава се ал. 14: „(14) Извън случаите по ал. 1 – 5 данни за превози на стоки с висок фискален риск могат да се декларират доброволно, независимо от товароносимостта на транспортното средство и предназначението му.“ 7. В чл. 143я, ал. 4 думите „имущество – на“ се заменят с „имущество – и на“. 8. В чл. 171 се създава ал. 3: „(3) Лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.“ 9. В дял четвърти се създава глава двадесет и първа „а“ с чл. 182а – 182д: „Глава двадесет и първа „а“ Условия и ред за разплащания с публични средства Уведомление за сключен договор или предявен изпълнителен лист Чл. 182а. (1) Възложителите по чл. 5 и 6 от Закона за обществените поръчки, с изключение на управителя на Българската народна банка, разпоредителите с бюджет по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и на постоянните представителства на Република България към международни организации и ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване на потребностите на публични възложители, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ за сключването на договор на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. (2) Уведомяване се извършва от лицата по ал. 1 и в случаите, в които платец по договора е лице, различно от лицето по ал. 1, сключило договора. (3) Уведомяване се извършва включително и за договори за изпълнение на дейности по проекти, финансирани със средства по бюджетите на бюджетните организации, по сметки за средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори, както и за проекти, финансирани от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. (4) Лицата по ал. 1, с изключение на възложителите по чл. 6 от Закона за обществените поръчки, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и при наличие на предявен изпълнителен лист, въз основа на който следва да платят сума на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв., на лице, различно от разпоредител с бюджет. (5) Уведомлението по ал. 1 – 4 се изпраща в електронен формат по образец от оправомощени служители на лицата по ал. 1, с квалифициран електронен подпис, чрез информационна система, достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите. (6) Уведомление по ал. 1 – 4 се изпраща не по-късно от 30 дни от сключване на договора или от получаване на изпълнителния лист. (7) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по ал. 5 същото се изпраща при спазване на срока по ал. 6 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централното митническо управление на Агенция „Митници“. (8) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на ал. 5 не по-късно от 5 дни от настъпването им или от узнаването за тях. Уведомление за плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист Чл. 182б. (1) Преди извършване на плащане в случаите по чл. 182а, ал. 1 – 4, както и преди плащане при липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, лицата по чл. 182а, ал. 1 информират за предстоящото плащане Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ чрез изпращане на уведомление в електронен формат по образец. (2) Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума е на стойност над 10 000 лв., съответно над 1000 лв. за изпълнителен лист, но не по-малко от 100 лв., когато представлява част от парична престация по договор и в случаите по чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. или е част от дължима сума по изпълнителен лист на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. Уведомление се изпраща и за суми на стойност под 100 лв., когато върху вземането е наложен запор от страна на Националната агенция за приходите или Агенция „Митници“ и предстоящото плащане е след датата на налагане на запора. (3) Уведомлението по ал. 1, включително и в случаите по ал. 2 се изпраща по реда на чл. 182а, ал. 5 не по-късно от 10 дни преди датата на плащането. (4) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5 същото се изпраща при спазване на срока по ал. 3 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централното митническо управление на Агенция „Митници“. (5) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на чл. 189а, ал. 5 не по-късно от 3 дни от настъпването им или от узнаването за тях. Действия и потвърждение от приходните администрации Чл. 182в. (1) За всяко получено уведомление Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ извършват проверка за установяване на наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения на изпълнителя или правоимащото лице в размер над 100 лв. (2) Плащания по чл. 182б, ал. 1 и ал. 2 се извършват само след потвърждение от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и в зависимост от предприетите от тях действия по налагане на запор и/или изпълнение върху съответните вземания за изпълнителя или правоимащото лице. (3) Потвърждението по ал. 2 се изпраща в електронен формат по образец чрез системата по чл. 182а, ал. 5 в 7-дневен срок от регистриране на уведомлението по чл. 182б, ал. 1 на електронен адрес, посочен в удостоверението за квалифициран електронен подпис на оправомощените по чл. 182а, ал. 5 служители. По същия ред се изпращат и актовете на органите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ във връзка с налагане, изпълнение и отмяна на запори върху съответните вземания. (4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължен при необходимост с допълнителен 3-дневен срок, за което се уведомява лицето по чл. 182а, ал. 1. (5) При постъпило уведомление по реда на чл. 182а, ал. 7 или на чл. 182, ал. 4 или при обективна невъзможност за изпращане на потвърждение чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5, потвърждение и актове се изпращат в срока по ал. 3 или 4 на електронен адрес на лицето по чл. 182а, ал. 1. Изключения Чл. 182г. Разпоредбите на чл. 182а – 182в не се прилагат за: 1. целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, включително за случаите, когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините и други бюджети; 2. международни договори, спогодби, споразумения, конвенции и други подобни, в изпълнение на публични функции на държавата или държавен орган; 3. договори и други плащания, когато насрещната страна по тях е разпоредител с бюджет или Българската народна банка; 4. договори, с които се предоставят парични помощи за профилактика и рехабилитация по чл. 11, ал. 1, т. 2, буква „б“ и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване; 5. договори и плащания, свързани с услугите по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки, както и за плащания на централния бюджет. Правомощия на министъра на финансите Чл. 182д. Министърът на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и на директора на Агенция „Митници“ издава наредба, с която определя: 1. реда за регистрация и дерегистрация на оправомощени служители на лицата по чл. 182а, ал. 1 в информационната система по чл. 182а, ал. 5; 2. условията, реда и сроковете за изпращане на уведомления от лицата по чл. 182а, ал. 1 и получаване на потвърждения и актове от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“; 3. условията, реда и сроковете за изпращане на потвърждения и/или актове от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“; 4. автоматизираните проверки от информационната система по чл. 182а, ал. 5; 5. образците по чл. 182а – 182в.“ 10. В чл. 195 ал. 6 се изменя така: „(6) Обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: 1. по данъчната оценка, определена, съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или на застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписани в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано по пазарната цена, срещу която вместо застраховането моторното превозно средство, може да се купи друго от същия вид и качество в момента на издаване на удостоверението за застрахователна стойност на вещта; 2. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, различни от тези по т. 1, а когато активът не е застрахован – по балансовата му стойност; 3. по застрахователна стойност, вписана в застрахователния договор на движими вещи, различни от тези по т. 1 – собственост на физически лица, а когато вещта не е застрахована и би представлявала амортизируем дълготраен материален актив, съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната ѝ стойност, намалена с 20 на сто годишно, в това число за годината на придобиването ѝ; когато вещта не е застрахована и не би представлявала амортизируем дълготраен материален актив, съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната ѝ стойност.“ 11. В чл. 213, ал. 1, т. 5 накрая се добавя: „И петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходното тримесечие, за което се публикувани официални данни на Националния статистически институт и минималната работна заплата.“ 12. В чл. 242, ал. 2 се създава изречение второ: „Продажбата на движими културни ценности, идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство, се извършва чрез лице, получило удостоверение за регистрация на търговска дейност с културни ценности, и при спазване на същия закон.“ 13. В член 264: а) в алинея 1, изречение първо се изменя така: „(1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса или съдията по вписванията, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.“; б) в алинея 2 изречение първо се изменя така: „(2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси за платен данък върху превозното средство, както и след проверка, извършена от нотариуса, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. в) алинея 3 се отменя. г) алинея 4 се изменя така: „(4) Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.“ 14. Член 265 се изменя така: „Отговорност Чл. 265. Нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на чл. 264, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2.“ 15. В член 278б: а) в ал. 1, в изречение първо след думите „по чл. 13“ се добавя „с изключение на задължението по чл. 13, ал. 3, т. 5“; б) създават се ал. 3, 4 и 5: „(3) Лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. (4) Лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лв. (5) Извън случаите по ал. 1 – 4 на лице, което извършва или допусне извършването на нарушение по чл. 127и, или на нормативен акт по неговото прилагане се наказва с глоба в размер до 2000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер до 5000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба до 10 000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция до 20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“ 16. В дял пети, глава двадесет и осма се създават чл. 278е до чл. 278з: „Неизпращане на уведомление по чл. 182а Чл. 278е. Лице, което не изпълни задължение по чл. 182а, се наказва с глоба в размер от 300 до 600 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 500 до 1000 лв. Неизпращане на уведомление по чл. 182б Чл. 278ж. Лице по чл. 182а, ал. 1, което не изпълни задължение по чл. 182б, се наказва с глоба в размер от 500 до 1200 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1000 до 2000 лв. Плащане без потвърждение по чл. 182в Чл. 278з. Лице по чл. 182а, ал. 1, което извърши плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист, без да са налице условията на чл. 182в, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 2000 до 4000 лв.“ 17. В чл. 279: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278е, 278ж и 278з се съставят от оправомощени одитори, когато нарушението е констатирано от органи на Сметната палата, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.“ 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278е, 278ж и 278з се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, когато нарушението е констатирано от органи на Агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощено от него длъжностно лице. (5) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278з се съставят и от публични изпълнители или служители на Агенция „Митници“, когато нарушението е констатирано при изпълнение на правомощията им по този кодекс, съответно по Закона за митниците, а наказателните постановления се издават от съответния териториален директор на Националната агенция за приходите или съответния териториален директор на Агенция „Митници“.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 6. 18. В Допълнителните разпоредби а) в § 1 се създава т. 72: „72. „Крайно потребление“ за целите на предварителното деклариране на превози на стоки с висок фискален риск е придобиване на стоки за собствени или лични нужди, които не са предназначени за последваща продажба или влагане в производство. б) параграф 2в се отменя.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Правя следната редакционна поправка. Във връзка с подкрепения § 8 по вносител, предлагам в § 14 да се създаде нова т. 9 със следното съдържание: „т. 9. в чл. 178, ал. 6 думите „чл. 4, ал. 3“ се заменят с „чл. 4, ал. 2“ и останалите точки съответно се преномерират. Предлагам да се включи в направената редакция – да се добави това предложение.

Да.

Уважаема госпожо Председател! Съвсем накратко по така дълго изчетения текст. Там има едни безумни изисквания към превоза на хранителни стоки. Получихме становища, може би над десет, от абсолютно всички заинтересовани страни, че тези изисквания са практически неизпълними на практика, включително желанието да се декларира точният час на пристигане на камиона, не знам някой да може да гарантира това нещо. Товареното на стоките става в късните часове на нощта, много пъти се използват групажи, използват се международни фирми и шофьорите не говорят български език – не всички. Изобщо това ще създаде такъв невероятен хаос и такива затруднения… Със сигурност целият текст – или поне в тази му част, трябва да отпадне и предлагам вносителите да се съобразят с мнението на целия бранш и на всичките заинтересовани страни. Благодаря Ви.

Моето изказване ще е по същата тема, която подхвана и преждеговорившият. Това е и нашето предложение, което сме направили по отношение на § 14 за отпадане на точка едно, както и точките от трета до шеста, които касаят именно тези превози. Ние смятаме, че огромната административна тежест, която се поставя пред превозвачите, е абсолютно ненужна за това, което се очаква като подобряване на събираемостта от финансовия ни министър. Така че предлагаме тези точки да отпаднат и се надяваме да ги подкрепите вече в залата. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Тя залата е празна, така като гледам. Що ли пък да е пълна, особено пък специално на тази част на § 14?! Госпожо Митова, Вие сте – и аз ще започна като Филип – една наивница на млада възраст е при Вас положението, защото снощи, колеги, за тези, които сте в залата, а и за журналистите, ако гледат, на Бюджетната комисия това беше един много интересен момент, когато първоначално, ако не се лъжа, това нещо беше подкрепено от Комисията, след което министърът на финансите се разсърди и излезе. С кой говори, не знам, но след това на второ гласуване това нещо беше подкрепено да падне. Сега аз мога да предполагам, само да гадая, разбира се, че е говорил с Бойко Борисов, който пък си е говорил с членовете на Комисията, от които виждам един в момента да присъства и не знам как се чувства днес целия ден, тъй като снощи, то няма и 12 часа – 24 часа няма оттогава, когато гласуваше по един начин, а днес или забравя да натиска бутона, или гласува обратното. Наистина не знам какво е усещането да те изпращат като пълнеж в някаква комисия и после да се чудиш какво да правиш в залата. Та затова, госпожо Митова, сте наивница, тъй като големият финансист Бойко Борисов е решил как ще изглежда бюджетът и ще се поентя, ще продължа да го казвам, докогато мога, защото истината е, че ние сме безсмислени по бюджета като парламент, тъй като решенията се взимат от Бойко, Мустафа, Асен и Киро.

По § 15 е постъпило предложение от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 13: „§ 13. (1) Превоз на стока с висок фискален риск по чл. 127и, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, започнал до 30 септември 2023 г., и превоз на стока с висок фискален риск по чл. 127и, ал. 3, 4 и 5… (Шум.)

„…започнал до 31 декември 2023 г., не подлежи на задължително предварително деклариране по чл. 127и, ал. 1 – 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (2) Превоз на стока с висок фискален риск, за който доброволно предварително са декларирани данни по реда на чл. 127и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 30 септември 2023 г., се извършва/довършва по досегашния ред.“ По § 16 е постъпило предложение от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 14: „§ 14. В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ министърът на финансите привежда в съответствие с него наредбата по чл. 127з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. До привеждането на наредбата в съответствие с този закон правилата за доброволното предварително деклариране на стоки с висок фискален риск се прилагат и за предварителното деклариране, доколкото не противоречат на този закон.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става 15: „§ 15. Разпоредбите на глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат за предоставените до влизането в сила на тази глава средства от Европейския съюз, за изпълнение на временни мерки за справяне с последиците от COVID-19.“ По § 18 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16. По § 19 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17, и в него думите „тази разпоредба“ се заменят с „този параграф“. По § 20 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18, и в него думите „§ 18 и § 19“ се заменят с „§ 16 и § 17“, а думите „90 дни след тази дата“ се заменят с „тримесечен срок от влизането в сила на този параграф“. По § 21 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 19.

По § 22 е постъпило предложение от народния представител Павела Митова и група народни представители: „Параграф 22 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от Божидар Божанов и група народни представители: „Параграф 22 се изменя така: а) в чл. 56, ал. 3, т. 7 накрая се добавя запетая и думите „както и данни за идентификаторите на юридическите и физическите лица – получатели на плащания през системата по чл. 154, ал. 4 от Закона за публичните финанси (СЕБРА)“; б) в чл. 91, ал. 2, т. 3 се създава буква „в“: ,,в) е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане“.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20: „§ 20. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) в чл. 62 , ал. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 се създава буква „в“: „в) е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане“. 2. В т. 9 думата „упълномощено“ се заменя с „оправомощено“, а след думите „чл. 143е, ал. 6“ се добавя „чл. 269г, ал. 2, чл. 269л и 269с“.“ По § 23 е постъпило предложение от народния представител Павела Митова и група народни представители: „Параграф 23 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21: „§ 21. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. …) в чл. 91, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 се създава буква „в“: „в) е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане.“ 2. В т. 9 думата „упълномощено“ се заменя с „оправомощено“, а след думите „чл. 143е, ал. 6“ се добавя „чл. 269г, ал. 2, чл. 269л и 269с“.“

Благодаря Ви, госпожо Председател… Снощи в Бюджетната това беше също интересен момент... (Шум и реплики: „Не беше снощи, а предишната вечер!“) Добре, предната, все тая, когато бяхме…

…и приемахме… Това не е важно.

Параграф 22 и § 23 са свързани, общо взето, смисълът е разкриване на банкова тайна по искане на директора на териториалната дирекция Националната агенция по приходите, когато е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане. На човешки език казано, финансовият министър си прави финансова полиция, пада банковата тайна, получава достъп до такава информация, която може да се използва изключително недобросъвестно, предвид възможностите, които се скриват, и човекът, който ще отговаря за това. Сега малко пояснения, защото на Комисията, когато и да беше там, по нощите, Министерството на финансите и министърът казаха някои неща, които са далече от истината. Първо, интересно, че параграфът е § 22. Тези, които са чели Джоузеф Хелър, има известен чар в цялата работа. Какво е банкова тайна, първо. Съгласно Закона за кредитните институции и чл. 42, ал. 2 банковата тайна са фактите обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. Идеята е да може по-лесно тъй наречената банкова тайна без доказателства пред съд, повтарям – без доказателства пред съд, да падне, при условие че едно лице дължи данъци на НАП. Може да дължи 300 лв., но отново, ако публичният изпълнител от НАП и съответният директор на териториалната данъчна дирекция решат, че ще искат от съда на съответното лице да падне банковата тайната, то те могат да го направят, без да събират доказателства, които да представят пред съда. Сега, да предположим следното: представете си, че публичният изпълнител от НАП взима заплата 1500 лв. Вие имате неплатен данък от 300 лв. преди две години. Публичният изпълнител Ви е набелязал и предлага на неговия директор на НАП да искат от съда да падне банковата тайна по отношение на Вас. Именно това е предвидено в новата поправка в Закона за банките. Досега, ако Вие дължите тая сума като неплатен данък, НАП може да Ви наложи запор по всички сметки във всички банки и последните информират за това НАП. Сега обаче с поправката на Закона НАП ще искат да знаят в коя банка колко пари имате и какви операции сте имали по сметката като движение. Защо им е тая информация, питам аз, след като и досега можеха да налагат запори и да бъдат информирани за събираемостта? Продължавам с примера. Ако се окаже, че по сметките Ви има над 150 000 лв. във всички банки и месечно работодателят Ви превежда около 6500 лв. примерно, би могло публичният изпълнител и неговият шеф да Ви завидят и чисто хипотетично да почнат да Ви изнудват или да Ви заплашат с актове за неплатени данъци. Те ще бъдат изключително улеснени с информацията за наличностите по Вашите сметки, по сметките на клиентите, за които си заслужава да бъдат притиснати или не си заслужават да бъдат притиснати. Министърът на финансите в онова заседание, което не е било снощи, а предния път, каза пред Комисията по бюджет и финанси, че това било европейска директива и затова трябвало да се направи. Сега, да отбележим няколко неща. Европейската директива е 2010/24ЕС и е от 2010 г., тоест тя е транспонирана в българското законодателство от 1 януари 2012 г. Оттогава досега, ако не бяхме транспонирали някой член или параграф, за 10 години щяхме да имаме множество предупреждения, дори и наказателни процедури. Такова нещо няма. Да допуснем, че сме страшни светци и при транспониране на директива се изисква обществено обсъждане. Няма такова обществено обсъждане. В конкретния случай трябва да има становище на БНБ. Няма становище на БНБ. На Асоциацията на банките в България. Няма становище на Асоциацията на банките в България. Липсва и оценка за въздействието и такава за нормативно съответствие. Къде е пък също анализът на Министерството на финансите за увеличаване на събираемостта чрез предложения § 22 от капитан Йосарян? Благодаря.

Господин Йорданов, аз искам още нещо да отбележим. Преди няколко дни, също и преди две седмици тук едни хора се заклеха, когато ги избирахме за управител и за подуправител на БНБ. И там, в клетвата, те казаха, че се заклеват да пазят банковата тайна, само че от днес банкова тайна няма да има, защото господин министърът на финансите е решил, че иска да има достъп до банковите сметки на всеки един, който му се стори интересен, или дължи там някакви пари, било то и малко, да може да проследи всичко, което се случва. Да, общо взето ние нямаме абсолютно никакви гаранции, че изпълнителната власт няма да злоупотребява с тези правомощия, които им даваме. На практика махаме банковата тайна. Като тук наистина в Комисията това беше оправдано с една европейска директива. Там имаше доста по-жива дискусия от страна на народните представители от ГЕРБ. Очевидно вече там нещата са уредени, само че това оправдание с европейската директива и това, че нашите западни и европейски партньори от време на време ни искат някаква информация, която ние сме длъжни да им дадем, не отговаря на въпроса какъв е проблемът да се мине по каналния ред и да се мине през съда, да се получи разрешение от съда и чак тогава да предоставим тази информация. Така че това искане тук на Министерството на финансите е в същия дух на искането от превозвачите да декларират всичко. Просто Министерството на финансите иска да има пълната и цялостна информация, на база на която да идентифицира някакви интересни субекти, които след това по един или друг начин да притиска да си плащат задълженията и данъците. Въпросът е къде са границите и дали няма да бъдат прескочени, и как ние няма да станем свидетели на политиките, които, да кажем, ГЕРБ упражняваха в продължение на 10 години, предвид че в момента са в некоалиция. Така че тук нещата са много, много дълбоки. Смятам, че нарушаваме един от основните принципи и по отношение на банковата тайна. И ако ще го приемем това нещо, е добре да помислим и за смяна на клетвата на управителя на БНБ и на подуправителите на БНБ, защото тя вече не е коректна.

Еее, това е обида.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Йорданов, Вие цял ден днес се закачате с това, че в нашата група има различни мнения, но сега ще кажа като лично мнение, че аз съм съгласен с Вас. В смисъл Вие ме накарахте да се замисля. И наистина ми се струва, колеги, тук две неща принципно само ще отбележа. Значи, такава промяна, при която отпада банкова тайна, ми се струва, че не бива да влиза и да бъде гледана по начина, по който я гледаме в момента, в Преходните разпоредби на Закона за държавния бюджет, тя трябва да бъде изведена пред черта и една такава промяна да бъде обявена от Министерския съвет по надлежния ред с обществените обсъждания и с всички становища, които трябва да приемем. Така че аз не мога да подкрепя този подход в момента и такава радикална промяна. Второто – за европейските директиви, и за това сте прав. Призовавам, колеги, всеки път, когато администрацията се позовава на европейска директива, да я прочитаме. Защото забелязвал съм, че администрацията много спекулира с европейските директиви, които интерпретира неправилно, за да постигне едни или други свои цели, разчита на невежеството на народните представители и за да ги дисциплинираме, трябва да започнем да четем и да им покажем, че разбираме директивите по-добре от тях. Така че аз съм съгласен с Вас. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ И ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Йорданов, всичко, което казахте, важи само в хипотезата, когато някой не си е платил данъците, нали така?

Кой ти го гарантира?

Така че за мен големият въпрос е защо Вие и кандидатът за кмет на ВЪЗРАЖДАНЕ – господин Николов, искате да направим така, че да не можем да събираме данъците?

Кандидат за кмет на София се казва!

Кой кандидат, че не разбрахме?

Откъде идва това желание българската държава да не може да си събира данъците и Вие предлагате ли алтернатива на този механизъм, при положение че той вече съществува? С една дума Вие казвате: още един механизъм на държавата да си събира нагледно данъците, ние сме против него. Това ли казвате? Може ли да повторите в дупликата си, защото не разбрах от изказването Ви? (Шум, реплики, смях.)

По ред на номерата. Да, тези двамата подуправители, които се заклеха, и малко преди това новият управител – може би трябва да сменим клетвата и да важи два дена, защото долу-горе толкова ще им трае. Второ, искам дебело да подчертая, че министърът на финансите излъга Комисията с тази директива брутално…

А, сефте!

…казвайки, че ако ние транспонираме, ще има наказание. Само дето е транспонирана 2012 г. и оттогава досега наказание няма. Специално за господин Митев, на който не му става ясно, че тук става дума за банкова тайна, а не за събиране на данъци, защото държавата си има механизми за събиране на данъци, ще го прочета с удоволствие, барем в тоя случай Ви влезе нещо в главата.

А, не е сигурно. Абсурд, абсурд!

Та така, господин Митев. Банкова тайна – изпросихте си го – банкова тайна съгласно Закона за кредитните институции чл. 62, ал. 2, господин Митев, банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите в банката. Ще го съкратя с примерите, щото нали, трябва да разбирате малко. Идеята е да може по-лесно тъй наречената банкова тайна без доказателства пред съд да падне, при условие че едно лице дължи данъци на НАП.

При условие че дължи.

Може да дължи 300 лв., но отново, ако публичният изпълнител от НАП и съответният директор решат, че ще искат от съда за съответното лице да падне банковата тайна, което няма лошо да искат от съда, трябва да искат от съда, но те могат да го направят, без да събират доказателства, които да предоставят пред съда.

Мислиш ли, че те разбира?!

Не. Мисля, че господин Митев – ми, кеф ми е да му чета. Той и без това се хвърля като матрос от амбразурата по всякакви теми, без да разбира. Няма лошо. Сега, министърът на финансите, господин Митев, каза пред Комисията по бюджет и финанси, че това е европейска директива която, ако не транспонираме, ще има наказателни процедури, само че тя е транспонирана 2012 г. вече, и оттогава досега няма нито една наказателна процедура. Нито една!

Така, само дето има писмо от 14 юли.

Оттук нататък, ако не бяхме транспонирали някой член, трябваше да има наказание. Сега, да допуснем, че трябва да я транспонираме и тя не е транспонирана, защото Вие сте тежки буквалисти и не сме я транспонирали. За да го направим това нещо, се изисква, първо, обществено обсъждане. Къде го общественото обсъждане по тази директива?

В стаята на ПП.

Или на ДПС.

В конкретния случай трябва становище на БНБ. Къде е становището на БНБ, господин Митев?

Всичко това е при хипотезата, че липсват данъци!

Асоциацията на банките в България. Къде е становището на Асоциацията на банките, господин Митев? (Шум и реплики.) Липсва оценка на въздействието, липсва и такава за нормативно съответствие.

Къде е анализът на събираемостта чрез приложения § 22, който се транспонира, тоест не транспонира, който се съотнася към един велик роман на Джоузеф Хелър, където се попада в една идиотска ситуация, от която няма излизане, само че тук истината за българските граждани е, че Министерството на финансите и министърът си самопозволяват брутален финансов рекет върху всеки един. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По тяхно успокоение могат да тормозят едни, могат да не тормозят други, могат да тормозят всички, могат да си затварят очите, могат да правят каквото си искат, без това да минава през съда. Ако има длъжник, който е неизряден, човек, който не си е плащал данъците, НАП имат информация, могат да представят доказателства пред съда и да падне банковата тайна. Но всеки представител на териториална дирекция на НАП да може да бърка в банковата тайна на всеки един от нас, това е – няма да кажа любимата Ви думичка фашизъм, а ще кажа, че това повече смърди на комунизъм. (Ръкопляскания от ИТН.)

След световната финансова и юридическа експертиза на господин Тошко Йорданов нека все пак се върнем към фактите в този свят. Господин Йорданов, прав сте, че 2012 г. е транспонирана директивата, както казахме, на 14 юли тази година имаме получено писмо от Европейската комисия, че директивата е транспонирана неправилно и че започва наказателна процедура срещу България, освен ако не оправим транспонирането – първа точка. Втора точка – премахва се банковата тайна, твърдите Вие. Банковата тайна е премахната в чл. 91, ал. 2 на въпросния закон. Това, което се прави, ако бяхте прочели текста на вносителя, е да се добави още един случай, в който банковата тайна може да бъде вдигната, и той е: „по искане от публичен изпълнител, във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане“, а не когато на някого му скимне. (Ръкопляскания от народните представители Искрен Митев и Венеция Ангова.) И не на последно място, причината, която налага това, е, че много често има искания от чужди, от чужди подчертавам, институции в Европейския съюз…

Когато му е кеф.

…които искат за съмнителни операции, извършени от български лица, да може да бъде вдигната тази банкова тайна, когато, пак казвам, има поискано официално от публичен изпълнител, във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане – тази ситуация. Казано по друг начин – някой го гонят за данъчни престъпления във Франция, Франция казва дайте ни информация за сметките на този човек тук. Аз разбирам защо Вие може да не искате да се вдига българска банкова тайна, ако чужди финансови институции гонят български граждани, но аз лично смятам, че трябва да си транспонираме директивата и за да не вървят глоби, и да не ни тръгва наказателна процедура, може да я транспонираме сега. Може да я транспонираме и след шест месеца, след като сме си платили част от глобите.

И през бюджета го правите.

Изборът е на Народното събрание.

Не съм казал нищо. Господин Митев използва епитети за мен.

Ако свършат само дискусията.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Започвам изказването си, като се захващам с това, което беше споменато от финансовия министър – че законодателното предложение да отпадне банковата тайна в случаите, когато е поискано от публичния изпълнител, във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане. Ще се хвана за термина обезпечаване. Държа да посоча, че ако това се приеме, ще създаде едно неравнопоставено положение, от една страна, между държавата и от друга страна, между частните кредитори. С други думи държавата в лицето на публичния изпълнител ще бъде привилегирована в случаите, когато иска да отпадне банковата тайна във връзка с обезпечаване. Аз ще Ви дам един много по-прост пример. В момента частният кредитор, когато иска от съда обезпечаване и къде е първият проблем – за него не отпада банковата тайна и той трябва да върти една магическа топка, да предполага къде, първо, има банкови сметки бъдещият длъжник и след това да предполага дали в тях има пари. След което да доказва само и единствено с писмени доказателства, да се бори и да доказва пред съда по едно частно, тъй нареченото частно гражданско дело, че има нужда от такова обезпечение. За разлика от него е привилегирован публичният изпълнител, който, както каза господин Тошко Йорданов, без никакви доказателства може да го поиска това нещо и ако успее частният кредитор да докаже на съда основателността от искането си за обезпечение, той взима една обезпечителна заповед и отива при частния съдебен изпълнител. Тогава възниква нов проблем. Банковата тайна не отпада. Частният съдебен изпълнител изпраща едно запорно съобщение до съответната банка или няколко банки – не във всички, и оттам му връщат един писмен отговор, в който, забележете, единственото, което пише, има или няма достатъчно налична парична сума, която да обезпечи вземането. Банковата тайна все още не е отпаднала и ако не дай си боже, отговорът от банката, който е лаконичен, то не е отговор, то е едно тикче в едно квадратче, в което пише има или няма. Пресният ми случай е от понеделник с една от търговските банки. Ако, не дай си боже, пише, че няма, тогава същият този кръг се завърта наново, защото частният кредитор няма друга опция, тъй като за него не е отпаднала банковата тайна. Той не може да отиде при частния или държавния съдебен изпълнител да поиска да види къде бъдещият длъжник има сметки, има ли пари в тях, за да обезпечи своето вземане, а вместо това създава едно привилегировано положение, ако ние това нещо го приемем, където вече публичният изпълнител може да поиска, във връзка с обезпечаване на публично вземане – едната алтернатива, падане на банковата тайна. Така че това изключително и по никакъв начин не подпомага обезпечаването въобще на задължение, тъй като то ще постави в една по-привилегирована позиция държавата и държавния кредитор в лицето на публичния изпълнител, когато иска да обезпечи вземания за сметка на частните кредитори, които и към този момент са принудени да правят хиляди еквилибристики само и единствено да се опитат да си обезпечат вземането. Съответно ако не успеят, най-пресният пример отпреди половин час ми се обади едно ЧСИ да се опитаме да запорираме един лек автомобил, за да принудим длъжника да напълни своята предходна запорирана празна, оказа се, банкова сметка с парична сума, за да може съответно да бъде вдигнат запорът и да няма свръхобезпечаване. Такива случаи са редки. В болшинството от случаите частните кредитори, за които няма отпадане на банковата тайна при обезпечение, ще бъдат поставени в едно неравноправно положение, ако това нещо бъде прието така, както поне ни беше цитирано от финансовия министър. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, аз ще допълня само колегата Петров, като цитирам резолюция на Върховния съд на САЩ върху решение на Федералния съд в Хенд по делото Херинг срещу Грегори от 1934 г. Сега слушай, Митев. „Всеки е в пълното си право да урежда финансовите си дела така, че да плаща колкото се може по-ниски данъци. Никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-изгодния за Министерството на финансите начин. Плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг.“ Разбра ли? (Ръкопляскане от народния представител Искрен Митев.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Колега Петров, към Вас ми е репликата. Тъй като преди малко господин уважаваният от мен министър на финансите каза, че всъщност проблемът е в тази фраза или това искане, което да намери място в Закона в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета и свързано с поискано от публичен изпълнител, във връзка с обезпечаване и събиране на публични вземания, тоест това е мотивировката. Моят въпрос към Вас е, първо, има ли съобразно нашето законодателство държавата да има някакво предимство, или тя е юридическо лице чрез Министерството на финансите, което участва в гражданския и наказателен оборот със същите права и задължения, каквито са всички останали правни субекти. И на второ място, бих искал да Ви питам, когато става за обезпечаване на определено вземане, за което държавата твърди, че има право за това, следва ли по ГПК и по ДОПК да има все пак охранително производство, и то задължително да минава под формата на искане до съответния компетентен съд с искане за налагане на определените обезпечителни мерки? Когато казваме за събиране, понеже предполагам, че аз по-слабо разбирам от право, когато говорим за събиране на публично вземане, значи ли това, че трябва да имаме влязъл в сила акт? Защото, господин Митев не го виждам къде е…

…да, извинявайте. Колега Митев, защото, за да има събиране на публично вземане, самото задължение е, че данъчният орган е приел, че Вие имате някакво задължение към него, още не значи, че то е събираемо по смисъла на Закона. Така че, моля Ви, господин Петров, ако обичате, да ми отговорите.

Господин Петров, молбата ми е към Вас, реплика, молба – ако случайно министърът на финансите благоволи да се върне, защото той не издържа някой, като му каже нещо напреки, и се фръцва, и си излиза, ако благоволи да се върне, може ли Вие да го попитате от мое име това, което той изрази като отговор, никъде не чух дали има обществено обсъждане, дали БНБ са дали мнение, дали асоциацията на банките е дала мнение, след като не е транспонирана и ще има наказателни процедури, дали има анализ на Министерството на финансите, защото такава е процедурата? Може ли да го попитате, защото има празен стол. Разбира се, той на стола на министър-председателя си е сложил папката, защото се чувства такъв. Другото, което не разбирам, е, ако партньорска държава поиска информация за някой български гражданин, за който има съмнение съдът, доколкото знам, тъй като Вие сте адвокат, знам, че ходите, знам, че не бави тези дела – изобщо, тоест те бързо получават тази информация, тоест това не им е необходимо. Още нещо ще кажа, сега извинявайте, ама ние не сме в коалиция с хора, които са там по международни… NEXO, насам натам, Магнитски, туй-онуй.

Какво стана с NEXO?

Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, ако ме чувате в кафето, елате, имам само три минути, за да Ви задам въпросите от името на господин председателя Тошко Йорданов.

Задайте ги – господин Митев ще му предаде, спокойно.

По отношение на въпросите на народния представител Балачев поне по Конституция държавата участва наравно с нейните граждани в гражданския и наказателния оборот. Единствената ситуация, в която държавата и съответно публичните изпълнители са привилегировани това, е при разпределението на събрани суми, където е записан редът на удовлетворение на различните нива кредитори и държавата по принцип не винаги, но по принцип понякога има привилегия. Встрани от това, особено при обезпечаване, държавата няма абсолютно никаква привилегия. За съжаление, в момента с разкриването на банковата тайна само за държавните кредитори, а не за частните ние ще създадем подобно противоконституционно според мен, неблагоприятно положение за държавата. На следващо място, уважаеми господин Балачев, понеже ме питате дали обезпечението трябва да се провежда и в този случай с едно едностранно охранително производство, което да завърши с влязъл в сила акт, с какъвто трябва да завършва съответно и всяко исково производство по установяване на вземанията, да, това е наистина така. Необходимо е публичният изпълнител също да представя адекватни, писмени доказателства, да обоснове необходимостта от обезпечение на едно задължение, което той каза, че ще стане изискуемо и ликвидно, за да може то съответно да бъде обезпечено. Именно тук е ролята на съда, който трябва да претегли и в този случай, а не само когато частният кредитор се чуди какво ли да направи, за да постигне една обезпечителна заповед. За тези от Вас, които не знаят, доста често има и депозит, който е в рамките на 10% възвръщаем депозит, гаранционен, който трябва да внесе този кредитор. Разбира се, държавата тук е привилегирована, защото обезпечението, което се дава, тоест публичният изпълнител не дава една стотинка и това е още едно неравнопоставено положение, което се поставя. И завършвам, уважаеми господин Златанов, благодаря за това, което изчетохте, но аз не съм финансовият министър, трябва да го изчетете на него и да го попитате той съгласен ли е и така или иначе, те са едни евроатлантици – убедени, дали могат да рецитират нещо от съответния законов акт от 1934 г., или трябва да оставим сегашното положение. Уважаеми господин Златанов, а какво е настоящото положение, всички го чухме в аудиозаписа – стоим четири години на власт, правим по няколко милиона и бегаме всеки на по един остров. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, това, което чухме по време на Бюджетната комисия, беше направено от сътрудничка на финансовия министър. Тя изчете директива, която смяташе, че отговаря на този § 22 и § 23, които трябва да бъдат транспонирани според министъра на финансите. Искам да помоля министъра на финансите да изчете същия текст от трибуната на Народното събрание, за да може всички Вие да го чуете. Тъй като него го няма, може който и да е от хората, на които дадохме допуск да присъстват на днешните разисквания, да изчете същия текст, който прочетоха в Комисията по бюджет и финанси. Също така, след като министърът на финансите реши да ни осведоми, че сме получили писмо, че тази директива не е транспонирана както трябва, бих искала да го помоля преди Народното събрание да взема каквито и да било решения по този казус, да дойде и да прочете писмото, което сме получили за неправилно транспониране, за да можем да преценим дали де факто сме транспонирали директивата правилно или неправилно и дали тези предложения, които се дават в момента за обсъждане на държавния бюджет, отговарят на писмото и на изискванията на Европейския съюз. Благодаря Ви.

Госпожо Митова, интересува ме, ако се появи министърът, като имате дуплика, защото още го няма, ако има такова писмо от Европейския съюз, защо не е предоставено към мотивите за това предложение, тъй като се отнася до директива, а тя се транспонира, за което си има ред за транспониране. Директивата е транспонирана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а не в кредитните институции. Защо се прави между първо и второ четене? Между другото, се прави от Венко Сабрутев, който също изчезна някъде. Къде е това становище на Европейския съюз, ми е много интересно? Не е предоставено на народните представители. Тези становища са публични, а не е предоставено, ние сме достатъчно грамотни, за да можем да го изчетем. Още нещо за експерта Василев – аз просто имам по-добри експерти от него. Та има разлика между банкова тайна и информация по чл. 5, § 1, 2 и 3 от Директива 2010/24 (ЕС), която той цитира. Ама, ако може, да дойде. Може ли да го извикате, госпожо Председател? Ние говорим за неща, които предлагат те, той се фръцва и си излиза. Това гледах и на Бюджетната комисия – не е сериозно.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Митова, стана ясно в дискусията – два пъти го изчете Вашият председател, не знам какъв е господин Йорданов, два пъти изчете текста, с който стана ясно, че тази хипотеза важи единствено за случаите, в които има несъбрани вземания от държавата. С една дума, тази хипотеза за разкриване на банкова тайна и така нататък влиза в сила, когато някой не си е платил данъците. Можете ли да потвърдите в дупликата си, че това е факт? Ако трябва, да излезе още един път господин Йорданов да го изчете оттук. Друго, това предложение, госпожо Митова, е свързано с невъзможността на държавата достатъчно добре да събира данъците си, което стана ясно още 2020 г., когато отписаха 10 милиарда несъбрани вземания от НАП. Това предложение цели да се подобри събираемостта. Аз разбирам критиката Ви, но изгубвайки се в желанието само да критикувате, пропускате възможността да направите алтернативно предложение и да кажете, при положение че преди няма и две години НАП отписа 10 милиарда несъбрани вземания, при положение че има директива, която очевидно не е транспонирана правилно и ще има санкции по тази директива. Вие предлагате ли някакъв друг механизъм? Разбрахме, това не го харесвате, защитавате хората, които не си плащат данъците по някаква неясна за мен причина, според мен даже не осъзнавате, че го правите. Имате ли някакво предложение конструктивно, с което да казвате: може би това не е най-доброто нещо, но хората, които не си плащат данъците, ние предлагаме еди-си по какъв начин да се повиши събираемостта? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Може да греша, но струва ми се вносителят не може да обясни за какво става дума и се разгаря един спор, който признавам, че много добре не го разбирам. В Проекта за бюджет се казва, ако не съм сбъркал – много предложения има, но общо взето в почти всички от тези предложения, направени от различни колеги, се казва, че в чл. 62, ал. 6 се създава т. 3, тоест в т. 3 се създава буква „а“ със следното съдържание: „е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публични вземания“. Нали това е текстът?

Сега отваряме Закона за кредитните институции, чл. 62, където в ал. 2 пише за каква тайна иде реч, която може да се разкрие, между които е и банковата тайна, и застрахователната тайна. Когато сега се предлага в Закона за държавния бюджет да се включи в ал. 6 нов текст с публичен изпълнител, който ще инициира разкриването на банковата тайна, отваряме пак ал. 6 и виждаме, че там става дума за това, че исканията, които могат да се направят, са към съда, към съответния съд. В тази поредица от компетентни органи, които могат да искат разкриване на банкова тайна, се включва и публичният изпълнител. Аз лично не виждам нищо от това, което досега се коментира и се спори – струва ми се напълно излишно, може би половин час! Значи, публичният изпълнител, както и други ръководители на институции в нашата страна, може да поиска от съда разкриване на банкова тайна. Ако трябва, ще го намеря чл. 62, ал. 2: „Банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи личностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката.“

Това е дефиницията, извинете. Сега сме в ал. 6. Алинея 6 казва така: „Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2“ – тоест банкова тайна, „и по искане на“ и започва да ги изброява. Те са няколко точки. Тук сега се предлага в т. 3, буква „а“, нали така, госпожо Председател?

Да се добави нова буква, с която наред с директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите да се включи и публичният изпълнител. Какво неясно има в предложението в Проектозакона за държавния бюджет лично аз не виждам, но нека не губим време. Всеки да си направи справка – държи телефон в себе си. Ако се окаже, че не съм прав, ще се извиня, ако не, да приключим с тази абсолютно безпредметна дискусия. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Митев, в изказването си аз помолих министъра на финансите – говоря бавно, за да можете да ми проследите мисълта, помолих министъра на финансите да изчете директивата, която изчете по време на Бюджетната комисия, за да може всички да се запознаят с текста ѝ, който няма нищо общо с това, което се предлага в момента. И в момента в България, когато чужда страна поиска определени сведения, може да се обърне към съда и ще получи тези данни, които желае, когато има някакви проблеми. Вие ми отговаряте за нещо коренно различно. Вие ми казвате, че има очевидно нетранспонирани части на директивата. Откъде знаете, излезте, кажете ми кои са нетранспонираните части на директивата, след като сте чели тази директива, след като сте чели писмото, защото, доколкото съм наясно, само министърът на финансите е чел това писмо. Затова искам от него просто да го прочете пред всички нас, за да се запознаем с текста на писмото, да се запознаем с текста на директивата и да можем да вземем адекватно решение. Надявам се сега да съм била ясна.

Определено днес сме в нов етап от коалиционните взаимоотношения между ПП, ДБ, ДПС и ГЕРБ. Определено! (Министър Асен Василев влиза в залата и заема мястото си.) Добър ден, господин Министър! Върнахте се. (Оживление.) Към днешна дата виждаме как финансовият министър ярко и точно принуди Бойко Борисов и ДПС да се съобразяват с това, което иска да прокара той в най-важния закон – Закона за държавния бюджет. В такъв етап сме, в който, ако до вчера обяснявахме, че Василев, Петков обслужват Борисов, днес вече сме в друга ситуация. В ситуация, в която групите на ГЕРБ и ДПС, въпреки че виждат закононарушения, виждат безумни предложения, въпреки че техни специалисти, техните юристи, техните икономисти в Комисията са гласували „против“ тези безумици, сега ще гласуват „за“. Това е ярка ситуация, в която ГЕРБ угодничат на Асен Василев. Това е ситуация, в която трябва да излезе Радомир Чолаков – бивш председател на Правната комисия, човек с изключително силно юридическо образование, да стане и да заяви, че това, което се предлага и се обсъжда в момента, е меко казано цинично, нередно, неправилно. В същото време неговата парламентарна група ще го подкрепи само защото Асен Василев е тропнал с краченце, поискал го е и Борисов го изпълнява. Това са фактите към днешна дата. Виждаме как това нещо се случва. Банкова тайна? Няма проблем! Нарушава закона? Няма проблем! Поискал го е Асен Василев? Ще бъде изпълнено! Това е към днешна дата. Стигаме дотам, че дори групите на ГЕРБ и ДПС все пак се подчиниха на това, което се иска от малкия коалиционен партньор. Вече трябва да се замислим, когато казваме, че ПП и ДБ са патерица на ГЕРБ и ДПС. Може би наистина трябва да се замислим кой на кого е патерица, защото с държавния бюджет – най-важният закон, се оказва, че ГЕРБ ще изпълни поредица неща. След малко ще стигнем до момента, в който най-вероятно ГЕРБ ще подкрепят другата колосална идея на финансовия министър, която, както каза той, ще донесе 100 милиона – работодателите да връчват актовете на КАТ. Само с връчването 100 милиона без плащане! Представете си, ако платят, тези 100 милиона колко ще станат. Тогава, ако не го изпълнят, ще наблюдавате това, което беше преди пет минути: хоп, чантичката под рамо, излизаме навън, оттам ГЕРБ тичат да му се молят да се върне, той се връща и изпълняват – гласуват това, което той иска. За ГЕРБ е обидно и за ДПС, но пък в крайна сметка защо не?!

Разбрах, че докато бях извън, в залата се е разразил още по-безпредметен дебат, но за господин Йорданов и неговите колеги…

Писмо от Европейската комисия, Главна дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“, № IUP 2023-103-94. Понастоящем службите на Европейската комисия правят оценка на начина, по който държавите членки отговарят на исканията за информация от други държави членки във връзка с чл. 5 от Директива 2010/24 на Европейския съюз относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки. От информацията на разположение на Комисията изглежда, че България не прилага правилно чл. 5 от Директивата, а именно не предоставя цялата необходима информация в отговор на искане на друга държава членка. По-конкретно що се отнася до обхвата на отговорите на Вашите органи на искания на информация от друга държава членка относно финансовите активи на длъжника, изглежда, че Вашите органи имат достъп до информация, в частност относно салда по банкови сметки, движение по банкови сметки и ценни книжа при искане за събиране на вземания съгласно чл. 10 от Директивата на Съвета на друга държава членка, но не предоставят тази информация при получаване на искане на информация. Що се отнася до обхвата на Вашите органи… за активите на длъжника, които не са финансови, изглежда, че Вашите органи имат достъп до такава информация в частност доходи от социално осигуряване, наем, имот и така нататък, но не предоставя тази информация при получаване на искане на държавата членка. Комисията би искала да избегне ситуация, която възпрепятства способността, и така нататък, и така нататък. Моля българските органи да предоставят исканата информация и да променят законодателството си. Колеги, защо спорим в продължение на един час за пълни глупости, при условие че тази информация така или иначе минава през съдебен контрол по силата на въпросния член, а не върви без съдебен контрол, и просто се дава възможност на органите да могат да изискват тази информация, за да я предоставят съгласно писмо, което сме получили от Европейската комисия. Бихте ли ми казали защо си загубихме един час с този дебат, освен за да може господин Йорданов да прави шаржове не от телевизия 7/8, а от трибуната на Народното събрание? (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Да отговоря на господин Цончо Ганев може би и отношение да взема към това, което каза господин министърът. Благодаря, господин Ганев, за оценката, но вижте, няма нужда да правим от всяко нещо политическа интрига, защото такава няма. В случая става дума за една дискусия по член, който изведнъж се е появил или се е появил и ни направи впечатление. Поддържам мнението си, че този въпрос трябва да бъде подложен на отделно обсъждане, да не бъде гласуван сега в Закона за държавния бюджет. Струва ми се, че господин Василев като демократично мислещ министър не би трябвало да има нищо против, защото в момента никой не може да каже, ако го приемем, какъв положителен ефект ще има това върху държавния бюджет. Никакъв. Този параграф в момента няма отношение към държавния бюджет. Нищо няма да се случи с държавния бюджет, ако го приемем или не го приемем. От писмото, което беше прочетено, което все пак, бих искал също да прочета малко по-внимателно в оригинал, стана ясно, че не става дума само за публични вземания, а става дума за всякакви вземания на чужди лица. Нормата, както е формулирана, не се отнася за чуждите лица, тя се отнася за всички лица, включително и за българските. Когато прибягваме към такива движения, е добре да ги обсъдим малко по-дълго. Нищо не пречи да отделим два, три месеца, Европейската комисия няма да ни накаже. Колеги, не обичам и много пъти съм го казвал, когато се извършва хирургическа операция на мозък, да се използва брадва. Имам чувството, че в случая точно това се прави с този текст. Трябва да се извърши някаква фина хирургическа операция, но администрацията за по-лесно ни предлага да използва брадва. Така че няма интрига в цялата тази работа. Обменяме мисли като народни представители и всеки с нормален разум и свободна воля, поддържам си мнението да се отложи този текст, да се подложи на отделно обществено обсъждане, да чуем, както и Вие казахте, становище на Българската народна банка, Асоциацията на банките и на всички други. Нищо страшно няма да се случи. Предполагам, че и господин Василев няма да го възприеме това нещо като афронт срещу някакви коалиционни споразумения, а просто като желание за разговор. (Уточнения между министър Асен Василев и народния представител Радомир Чолаков.) Господин министърът сега казва, че на 16 април били публикувани същите текстове за обществено обсъждане и нямало възражения. Аз нямам представа къде са публикувани и какво се е случило, но все едно, както и да е. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Първо, министърът, ако кандидатстваше за сценарист в 7/8, щяхме да го изхвърлим, защото не става за хуморист. Второ, това не е писмо на Европейската комисия, а е становище, хайде, нали сте експерт. Становище е и то не е публично, и ние няма как да го знаем. Добре, че го донесохте, защото щяхме да Ви караме, щяхме да искаме почивка, за да го донесете да го чуем. Вие трябваше да го предоставите в Комисията по бюджет и финанси, а не го направихте. Не е публично, донесохте го, запознахме се и сега, след като го има, пак питам, къде е общественото обсъждане? Къде е становището на БНБ? Къде е становището на Асоциацията на банките в България? Къде е оценката на въздействието? Къде е нормативното съответствие? Къде е анализът на Министерството на финансите? Хубаво е да ни го изпратите, защото от това, което изчетохте, останах с впечатление, че упрекът е, че държавата има информация, но не я предоставя, което е проблем на държавната администрация. Ако ще го хвърляте върху нас, добре, дайте да мине общественото обсъждане, да чуем становищата на банките, да видим нормативното съответствие, дайте си анализа, а не го пробутвайте в бюджета. Вие сам се вкарвате в този капан тук в желанието си да може Вашите хора, на Спецов, да бъркат в банковите тайни, когато могат. Минете си по каналния ред, дайте да го изгласуваме, като ни убедите.

Господин Йорданов, те и сега могат, териториалният директор може, но не и тези, които се занимават с публични вземания, така че спрете с инсинуациите. Въпросът е, които се занимават с публични вземания, да могат да разкрият тази тайна, за да я предоставят на Европейската комисия, а не само за вътрешните цели, както господин Рашков Ви изчете. Така че малко по-спокойно с инсинуациите.

Господин Ганев, колеги! Срамно е, обидно е. Обидно е вече един час тук да водим един дебат, който цели да институционализира колониалния статут на България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин министърът не знам министър на България ли е, или е брюкселски чиновник, спуснат тук с парашут, който да обслужи интересите на брюкселските бюрократи. Колегата Петър Петров говори за примери от своята практика като адвокат. И аз ще Ви дам примери. Имам примери в моята практика с наши съграждани, наши сънародници, на които са наложени глоби и които са били обект на съдебен произвол в страни от Европейския съюз, като съседна Гърция, като голяма Великобритания, която излезе от Европейския съюз, където не им е предоставена никаква възможност за нормална защита, защото там са европейци, а ние сме втора ръка хора. На тези хора са наложени глоби и тези глоби, и тези санкции в момента подопечната администрация на другаря Василев трябва да ги събере, за да ги инжектира в брюкселските икономики или на други държави от така наречения колективен Запад. Това ли сме ние? Ние сме една колония, която може да бъде методично изсмуквана, и да бъдем донор освен на жива сила и на финанси. Точно това целите да направите в момента с това решение. Целите да облекчите работата на брюкселските бюрократи, които ни докараха до това положение, до което сме в момента.

Реалностите са точно такива, господин Чолаков. Казвам го не с някакви лоши чувства, но фактите са такива. Ставате Вие със своята експертиза и казвате, че това не е правилно, че това нарушава всички принципи на правото, това нарушава поредица правила, които трябва да станат. В същото време Ваши колеги икономисти стават и обясняват как поредица предложения в бюджета са, меко казано, цинични, неправилни и няма да доведат до нищо, а напротив, ще натоварят малкия и средния бизнес. Гласуват против и в следващия момент идват и минават 36 часа, Василев е поставил ребром своите искания пред Борисов и Вашата група ще гласува всичко това, което иска Василев. Нещата са такива. За съжаление, предишната вечер присъствах на същия разговор, в който господин Балачев стана, говори и обясни същото, което казахте Вие. Той е от Вашата парламентарна група, също изтъкнат юрист, каза всички доводи, че това не трябва да става, защото нарушава всички писани и неписани закони и правила в България, но в крайна сметка той като част от представителите в Бюджетната комисия гласува „за“ и това мина. Това са неща, които ние не можем да приемем за нормални, не е нормално да става финансов министър и да предлага нещо, за което той много добре знае, или ако не знае, по-лошо за него, че си има точно определени правила и процедури. Когато от Брюксел спуснат поредното безумно нещо и ние трябва да го въведем, си има процедури, с които трябва да стане, има си стъпки, които трябва да се минат, а не в Заключителните разпоредби на държавния бюджет, в дванадесет без пет. Когато в следващия момент се казва от трибуната, че се дава бухалка в ръцете на НАП и на финансовия министър, той казва: не, не е така. Щом не е така, защо го вкарвате през задния вход на бюджета? Защо не го правите по каналния ред? Защо не мина обсъждане? Защо нямаме становища? Защо не влезе в залата, както всички други разпоредби? Просто защото финансовият министър иска поредната бухалка за тези, които не се отчитат на ГЕРБ и ДПС, за да може и той да сложи нещо, което да отчете някъде и на някого.

Благодаря, госпожо Председател. Бих искал да направя процедура за прекратяване на дебата. Мисля, че отделихме повече от един час за тази точка, а сме още в самото начало на държавния бюджет, а е вече почти 18,00 ч., видимо е, че ще работим до късно, по-скоро до рано сутринта. Моля да преминем конструктивно нататък. Благодаря.

Имам обратно предложение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обратното ми предложение е продиктувано точно от аргументите, които колегата Сабрутев изложи пред Вас. Не е възможно тогава, когато се вкарват в Преходните и заключителните разпоредби абсолютно такива, да ги наречем диктаторски инструменти, инструменти, които не са характерни за една демократична държава, а точно тогава да е важно времето, в което ще си ходим вкъщи, за да си почиваме, господин Сабрутев, а да не е важно качеството на Закона, който ще приемем.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване е свързано първо с несериозния начин, по който беше представен този документ. Тоест да се прочете тук на Вас народните представители нещо, което надяваме се, че е коректен превод на писмото, което е получил финансовият министър по толкова важен въпрос, на мен ми се струва несериозно. Най-малкото можеше да направите поне минимално усилие, господин Василев, да го предоставите на народните представители, за да прочетем внимателно. А защо трябва да го прочетем внимателно? Трябва да го прочетем внимателно, защото всеки, който се е занимавал с директиви, с кореспонденция с Европейската комисия, е абсолютно наясно, че там всяка дума и всяка запетайка значат нещо. И така, както беше прочетено от Вас, господин Василев, смисълът на това, което Вие казахте, понеже няма как да го помня 100% наизуст, но беше така: Вашата страна, тоест държавата членка, и нейните органи имат право да събират тази информация, но не предоставят коректно на искащата информацията страна членка. С други думи, ако аз правилно разбирам… (Реплика от министър Асен Василев.) Ще Ви помоля да го прочетете още веднъж, или, ако може да ми го дадете, аз да го прочета, за да видим дали пък нещо не ни ала бала нещо, дали… (Шум и реплики.) Защото така прочетено от финансовия министър, а ние сме хора институционалисти, вярваме в българските институции и финансовият министър е такава институция, няма причина да не вярвам на това, което прочете министърът, но смисълът на това, което той казва, е, че неговата администрация не си върши работата. Не упражнява контрола върху нея, но видите ли, върху всичката тази камара на несправяне със задачите ние сега ще сложим и още един инструмент, с който той да се меси в банковите сметки на когото си пожелае. Ето това наистина вече е характерно за диктаторските режими. Това нещо е най-добре да не влиза в момента и да не се гласува днес, а да си влезе като отделен ЗИД, когато му дойде времето и когато наистина разберем какво пише в това писмо. Прочетете и вникнете в смисъла на това, което четохте, господин Василев.

Не сте прав (смях), господин Караджов. Сега на мен ми изпратиха досието на Закона в Европейската комисия. Ще Ви го пратя, ако искате. Интересното вътре е, че в момента явно са в процедура по събиране на информация и предварително проучване. Значи няма индикация в Европейската комисия за неправилно или непълно транспониране – ще Ви изпратя писмото, а ние започваме да променяме закони. А и дори да променяме (реплика), това нещо трябва мине през обсъждане и след това да влезе в залата. Пак ще го повторя, няма индикация в Европейската комисия за неправилно или непълно транспониране и в момента има предварително събиране и проучване на информация. Така че, господин Караджов, не сте прав, да затвърдя.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Караджов, ще ли е възможно чрез ползване правото Ви на дуплика да обясните на уважаемия господин Митев и на останалите колеги, които ще подкрепят тези текстове, че публичният изпълнител не е необходимо да разполага с данните, пазени от банковата тайна, за да събере дължимите средства. Той трябва да образува изпълнително дело, да изпрати известие за доброволно изпълнение. Ако това не бъде осъществено, да предприеме необходимите обезпечителни мерки и да пристъпи към принудително изпълнение. Като тези си действия той и сега може да ги направи, без да знае банковата тайна. Защо е необходимо да я разбира тогава, като, след като разбере, отново ще трябва да предприеме същите тези действия? Къде е логиката?

Те вече казаха, че е ненужно.

Абсолютно казваме, че е ненужно и че този текст трябва да бъде отхвърлен. Абсолютно ненужно е публичният изпълнител да има право да иска разкриване на банковата тайна, независимо че е посредством директора на териториалната дирекция на НАП. И доколкото виждам, Вашите вътрешни убеждения са абсолютни и неотменими, затова се обръщам към групата на ГЕРБ. Моля Ви, послушайте господин Чолаков и гласувайте за отмяна на тези текстове. Абсолютно не е необходимо за събираемостта на дължимите суми на длъжниците към държавата да бъде разкривана банковата тайна и да се знае кой какви пари превежда, какви пари е получавал и всички тези други данни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че за абсолютно всички народни представители би трябвало да е ясно вече следното нещо, и Ви моля да ме чуете, защото тук не става въпрос за заяждане или за бавене на времето. Чуйте ме наистина внимателно. Първо, към днешна дата Европейската комисия още не е започнала процедура срещу Република България. Защо? Защото е в съвсем начална фаза, която се нарича проучване, и това проучване изобщо не е стигнало до констатация, че има някакво нарушение. Може да има някакво нарушение, но най-вероятно да завърши с установяване на това, че няма нарушение. И тогава възниква резонният въпрос, който аз Ви питам от ГЕРБ и СДС, които сте разумни хора. Вие сте хора, които пазят институциите. Каквото и друго да може да Ви се вмени, поне сте хора, които знаят ценността на това да си опазим институциите в България. Поради каква причина бързаме сега да го набутаме това нещо? За кефа на кого го бутаме това нещо да влезе в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета, дето ще действа три месеца? След два месеца ще имаме още един закон за бюджета, колеги. Дайте малко разум да влезе в залата. Това е първо. Второ…

Времето!

Какво време?! Аз имам кой да ми казва.

Ако ще си подвикваме така – аз се опитвам да кажа нещо разумно, моля Ви. Второ, зададохме Ви директен въпрос, господин Василев. Вие избягвате отговорите и много често си служите с едни категорични наставления: аз казвам така, аз казвам онака. Аз обаче понеже съм патил от Вас и съм чувал неща, които след това се обърнаха на 180º и се оказаха лъжа, искам ясно да кажете: имате ли становище от БНБ, имате ли становище от Асоциацията на банките, въобще спазена ли е цялата процедура, преди да го набутате в дванадесет без пет това абсолютно ретроградно предложение в Закона за бюджета? Много моля, кажете да или не. Няма кой тук да се саморазправя с Вас, ако си признаете, че не сте получили тези неща. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Гласувах за отпадане на текстовете в § 22, защото сега ще се получи следното: една хипотеза ще Ви представя. (Шум.) Когато някой нарушител получи електронен фиш за 50 лв. примерно, забрави да го плати или не го прочете, или не знае, че го е получил и този фиш отиде в НАП за публично вземане, в този случай за едни 50 лв., а не 300, както Тошко Йорданов каза, публичният изпълнител е възможно да поиска разкриване на банковата тайна. (Шум.) Да разбере за целия период назад…

…ти какви преводи си извършвал, какви преводи към теб са постъпвали, което е абсолютно ненужно с оглед последващите действия за събиране на тези 50 лв. (Шум и реплики.) Затова, независимо че трябва да пита съда, аз Ви обяснявам, че тези негови правомощия са абсолютно излишни, защото нямат отношение към събираемостта на тези 50 лв. Той не е нужно да разбира колко пари имаш в банковата сметка, за да ги потърси чрез обезпечителни мерки.

Кажете и другата хипотеза.

Другата хипотеза е абсолютно същата. Каквото и да разбере по отношение банковите сметки на един длъжник, той отново трябва да пристъпи към последващите обезпечителни мерки, за да си събере вземанията. Нямат никакво отношение данните в банковата сметка към това дали той след това ще си събере вземанията, или няма да си ги събере. Затова гласувахме за отхвърляне на тези текстове. Благодаря Ви.

По § 24 е постъпило предложение от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Венеция Нецова-Ангова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22: „§ 22. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 182, ал. 1, т. 4 думите „възнамеряват да затворят или“ се заменят с „не се ангажират да не затворят или да не“. 2. В чл. 189, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ думите „т. 117“ се заменя с „т. 111 – 118“. 3. В чл. 204, ал. 1, т. 2: а) в буква „б“ накрая се добавя „на хартиен носител“; б) създава се буква „в“: „в) разходите за ваучери за храна на електронен носител.“ 4. В чл. 209: а) в заглавието накрая се добавя „на хартиен носител“; б) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“; бб) в т. 1 след думата „ваучерите“ се добавя“ за храна на хартиен носител“; вв) в т. 2 след думата „ваучери“ се добавя „за храна на хартиен носител“; гг) в т. 3 след думата „ваучерите“ се добавя „за храна на хартиен носител“; в) в ал. 2, т. 6: аа) в текста преди буква „а“ в след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“; бб) в буква „г“ след думите „храна“ се добавя „на хартиен носител“; вв) в буква „д“ накрая се добавя „на хартиен носител“; гг) в буква „е“ накрая се добавя „на хартиен носител“; дд) в буква „ж“ накрая се добавя „за храна на хартиен носител“; ее) в буква „к“ накрая се добавя „на хартиен носител“; жж) в буква „л“ накрая се добавя „на хартиен носител“; г) в ал. 3, т. 4 навсякъде след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител; д) в ал. 6 навсякъде след думата „ваучери“ се добавя „за храна на хартиен носител“; е) в ал. 7 след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“; ж) в ал. 8 навсякъде след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“. 5. Създава се чл. 209а: „Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител Чл. 209а. (1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия: 1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; 2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите; 3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите. (2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което: 1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение; 2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; 3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация; 4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение; 5. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелството относно съдимостта се установява служебно; б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; 6. разполага с ваучер за храна на електронен носител, който отговаря на следните изисквания: а) съдържа уникален идентификационен номер, който позволява индивидуализиране и проследяване на електронния носител; б) съдържа фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ ; в) съдържа фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; г) съдържа текст със забрана за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител; д) съдържа текст със забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна на електронен носител; е) съдържа срок на валидност на електронния носител, ако е приложимо; ж) съдържа думите „ваучер за храна по чл. 209а от ЗКПО“ и „валиден само в България“. 7. е удостоверило техническата готовност за издаване на ваучери за храна на електронен носител, включително по отношение на това, че ваучерите за храна на електронен носител: а) поддържат възможност за проследимост на трансакциите; б) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; в) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; г) поддържат техническо ограничение за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител; д) поддържат възможност за проверка на уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна на електронен носител, както и дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна; е) използват публично документирани средства за техническа защита; ж) поддържат техническо ограничение за използване извън територията на Република България; з) отговарят на други технически изисквания, определени с наредбата по ал. 6. (3) Разрешението се издава от министъра на финансите след съгласуване с Българска народна банка по отношение на съответствието с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или който е представил неверни данни или информация. Разрешението се отнема, когато операторът: 1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 – 13; 2. престане да осъществява дейност; 3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота; 4. е предоставил на работодатели ваучери за храна на електронен носител по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна на електронен носител, без да е получил индивидуална квота. (4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. (5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Редът за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, съгласувана с Българска народна банка. (7) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. (8) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за погасяване на задължения към доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора. (9) Когато: 1. сетълментът на платежни операции, извършени с ваучери за храна на електронен носител, се извършва от лицензиран от Българската народна банка системен оператор на система с окончателност на сетьлмента, обработваща платежни операции, свързани с карти, операторът на ваучери, когато не е лицензиран доставчик на платежни услуги, сключва договор с банка, платежна институция или дружество за електронни пари, лицензирани от Българската народна банка, или с клон на банка, платежна институция или дружество за електронни пари, извършващ дейност на територията на Република България, 2. сетълментът се извършва съгласно правила на международни картови схеми, обработващи платежни операции, свързани с карти, операторът на ваучери, доказва това пред министъра на финансите чрез представяне на договор, 3. операторът на ваучери за храна се разплаща директно с доставчиците, с които има сключен договор, това се доказва с декларация от оператора пред министъра на финансите и информация към Национална агенция за приходите. (10) Операторът сключва договори за обслужване с ваучери за храна на електронен носител само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойности, са идентифицирани с уникален идентификационен номер на ниво платежна схема, който да позволи на операторите на ваучери за храна да оторизират трансакциите с ваучери за храна, само за онези доставчици, които имат валиден договор за обслужване с оператор. (11) В случаите по ал. 9, системният оператор не може да налага допълнителни ограничения на операторите на ваучери за храна извън предвидените в този закон и актовете по неговото прилагане и не може да прилага различни ценови условия за различни оператори на ваучери за храна и търговци. (12) Оператор на ваучери на храна не може да налага допълнителни условия за сключване на договор с работодател извън предвидените в този закон и актовете по неговото прилагане. (13) За ваучера за храна на електронен носител и за плащанията, извършвани с него, наетите лица не заплащат комисиони и такси. (14) Производител или разпространител на терминали и устройства, използвани за платежни услуги, не може да налага ограничения за използване на ваучери за храна на електронен носител в случаите по ал. 9. (15) Министърът на финансите може веднъж годишно, в срок до 1-ви март, да определя максимален размер на комисионата за участниците в издаването и използването на ваучери за храна на електронен носител. Определените максимални размери влизат в сила от следващата календарна година.“ 6. В чл. 214: а) в заглавието накрая се добавя „на хартиен и електронен носител“; б) в ал. 1 думите „буква „б“ се заменят с „букви „б“ и „в“; в) в ал. 2 думите „буква „б“ се заменят с „букви „б“ и „в“; г) в ал. 3 след думите „чл. 209“ се добавя „и чл. 209а“. 7. В чл. 277а: а) в ал. 1 и 2 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“; б) в ал. 3 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител, след думите „за отпечатване“ се добавя „и/или издаване“ и след думите „ал. 6“ се добавя „и по чл. 209а, ал. 6“. 8. В чл. 277б след думите „оператор на ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“ и след думите „(осребрени) ваучери“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“. 9. В чл. 277в след думите „оператор на ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“, след думите „чл. 209, ал. 8“ се добавя „и чл. 209а, ал. 8“ и след думите „предоставени ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“. 10. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т. 35 след думите „чл. 209“ се добавя „и 209а“, думата „отпечатването“ се заменя с „издаването“, след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител, а накрая се добавя „съгласувано с Българската народна банка“; б) в т. 36 след думите след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител“; в) създава се т. 36а: „36а. „Ваучери за храна на електронен носител“ са платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на условията по чл. 2, ал. 1, т. 11, буква „в“ от Закона за платежните услуги и платежните системи, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Електронен носител може да бъде физически електронен носител или виртуален електронен носител и се зарежда само с ваучери за храна от оператор.“; г) точки 61 и 62 се изменят така: „61. „Обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител“ е общата номинална стойност на ваучерите за храна на хартиен и електронен носител за съответната година, които операторите могат да предоставят на работодатели при условията на чл. 209 и чл. 209а. 62. „Индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител“ е номиналната стойност на ваучерите за храна на хартиен и електронен носител, които оператор може да предостави на работодатели по тази квота.“; д) създава се т. 119: „119. „Преместване“ за целите на чл. 182, ал. 1, т. 4 е това по смисъла на Насоките за регионална държавна помощ (2021/С 153/01).“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Параграф 25. По § 25 е постъпило предложение от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23: „§ 23. (1) Операторите по чл. 209, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане могат да отпечатват и предоставят ваучери за храна на хартиен носител до 30 юни 2024 г. (2) За периода от 1 януари 2024 г. до 30 юни 2024 г. данъчно задължените лица могат да предоставят на наетите лица за конкретен месец само ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане или само ваучери за храна на електронен носител по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане. (3) Издадените до 31 декември 2022 г. от министъра на финансите разрешения по чл. 209, ал. 3 и 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прекратяват от 1 юли 2024 г. Изискванията на наредбата по чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилагат до нейното изменение съгласно ал. 7 за всички издадените ваучери на хартиен носител до изтичане на тяхната валидност. (4) През 2023 г. конкурс за издаване на разрешения за извършване на дейност като оператор по наредбата по чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се провежда. (5) Лице, което желае от 1 януари 2024 г. да извършва дейност като оператор по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане в срок от 1 ноември 2023 г. до 15 ноември 2023 г., подава заявление до министъра на финансите за получаване на разрешение, когато отговаря на следните условия: 1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение; 2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; 3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидации; 4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение; 5. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелството относно съдимостта се установява служебно; б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; 6. разполага с ваучер за храна на електронен носител, който отговаря на следните изисквания: а) съдържа уникален идентификационен номер, който позволява индивидуализиране и проследяване на електронния носител; б) съдържа фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; в) съдържа фирмата на работодателя и единния идентификационен код определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; г) съдържа текст със забрана за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител; д) съдържа текст със забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна на електронен носител; е) съдържа срок на валидност на електронния носител, ако е приложимо; ж) съдържа думите „ваучер за храна по чл. 209а от ЗКПО“ и „валиден само в България“. 7. е удостоверило техническата готовност за издаване на ваучери за храна на електронен носител, включително по отношение на това, че ваучерите за храна на електронен носител: а) поддържат възможност за проследимост на трансакциите; б) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; в) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; г) поддържат техническо ограничение за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител; д) поддържат възможност за проверка на уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна на електронен носител, както и дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна; е) използват публично документирани средства за техническа защита; ж) поддържат техническо ограничение за използване извън територията на Република България; з) отговарят на други технически изисквания, определени с наредбата по чл. 209а, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане. (6) Разрешението по ал. 5 се издава от министъра на финансите, след съгласуване с Българската народна банка по отношение на съответствието с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 5 или който е представил неверни данни или информация. Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ наредбата по чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане се привежда в съответствие с него.“

Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители за създаване на нов § 25а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 24: „§ 24. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 23: а) създава се нова ал. 5: „(5) Платежна институция, с която е сключен договор по чл. 209а, ал. 9 от Закона за корпоративното подоходно облагане, поддържа в отделна защитна сметка, за която се прилагат съответно ал. 1 – 3, средствата на оператор на ваучери за храна на електронен носител, предназначени за платежни операции с тези ваучери.“; б) досегашната ал. 5 става ал. 6. 2. В чл. 41 се създава ал. 4: „(4) Дружество за електронни пари, с което е сключен договор по чл. 209а, ал. 9 от Закона за корпоративното подоходно облагане, поддържа в отделна защитна сметка, за която се прилагат съответно чл. 23, ал. 1 – 3, средствата на оператор на ваучери за храна на електронен носител, предназначени за платежни операции с тези ваучери.“

Благодаря, госпожо Председател. Моята процедура е следната: В § 24 да се създаде нова т. 3: „3. Създава се чл. 120а от Закона за платежните услуги и платежните системи: „Чл. 120а (1) Когато по сметка на основни операции по чл. 118 се извършват операции по нареждане на титуляри, включително и теглене на суми в брой, за тях не се заплащат такси, когато са за сметка на получени средства – забележете – от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социално осигуряване и социално подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти; (2) Сметката за основни операции по чл. 118 се обслужва безплатно, когато по сметката постъпват и се съхраняват средства по ал. 1 и лихвите върху тези средства; (3) Алинея 1 не се прилага за теглене на суми чрез терминални устройства АТМ и ПОС на банки, различни от обслужващата банка.“ Разпоредбата влиза в сила от 1 септември 2023 г.“ Колеги, това е текстът, който обещахме да внесем, текстът, който има за цел да дефинира, по-скоро да доразпише спецификата на сметката за основни операции. Идеята е да има банкова сметка, в която хората, които получават средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи, обезщетения по социално осигуряване, социално подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти, да има сметка, върху която няма никакви банкови такси, такса обслужване и такса теглене, когато банкоматът е собственост на банката. Мисля, че по този начин всичките притеснения, които бяха изказани в пленарната зала, за вкарване на изискване за плащане на заплати по банков път следва да отпаднат. Благодаря. (Реплика от докладчика Теменужка Петкова.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, процедурата ми е следната: мисля, че ще трябва да има и изяснения, може би наредба от Българската народна банка как точно ще се прилага това предложение, което преди малко прочете господин Сабрутев, но определено това е процедура в правилната посока на този дебат, който водихме преди малко. И когато попитах дали министърът ме е разбрал какво искам да кажа, мога да кажа, че съм удовлетворен от това, което се предлага от Министерството на финансите, така че, господин Министър, наистина благодаря Ви. Виждам, че сте ме разбрали и смятам, колеги, че това е една правилна първа стъпка, която, както казах, може би с бюджета през октомври месец ще бъде доусъвършенствана в зависимост и каква наредба ще издадат БНБ, но наистина това е една правилна стъпка и ние от БСП ще я подкрепим. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Аз искам да направя процедурно предложение за редакция във връзка с подкрепения § 8 в предложената от Комисията редакция на нов § 24. Предлагам да се създаде нова т. 4 със следното съдържание: „т. 4. В чл. 141, ал. 2 думите „чл. 4, ал. 2“ се заменят с „чл. 4, ал. 7“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Аз се радвам, че във връзка с изказване, което направих по-рано и споменах платежната сметка за основни операции, която съществува в правната норма, но не беше до такъв детайл дефинирана, ние проявихме усилие и се надявам то да бъде подкрепено от цялата зала заявката да съществува такава сметка, която българските граждани – работещите, пенсионерите, учащите се, стипендиантите, хората, които получават социални плащания и подпомагане – да използват банкова сметка, освободена от такса за обслужване и от такса за теглене. Смятам, че това е стъпка в правилната насока – във връзка с това все повече разплащания да минават по банков път, но това не трябва да става за сметка на натоварване с банкови такси. Съществувайки такъв регламент и от Европейския съюз, днес, прилагайки го това в нашето законодателство с тази дефиниция, ще сложим край на тези ненужни такси, когато са чисто по битови нужди и във връзка със законно доказани доходи, естествено. Затова аз смятам, че бързата реакция, днешното заседание, усилията на всички са заслужени, премерени и ще доведат до един добър работещ текст, който да бъде в подкрепа на българските граждани. Затова парламентарната група на ГЕРБ-СДС се надява всички в цялата зала от всички парламентарни групи да подкрепим този текст и Ви благодаря, че имаше такава бърза реакция. Благодаря Ви, колеги.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа! Отлична е възможността и идеята, която сега реализираме, да има такава базова сметка, за която да няма такси, а ние чисто икономически от ПП-ДБ очакваме това да има и добро влияние върху размера на таксите в банковата система, защото – замислете се. Ако всеки гражданин има възможността да има базова сметка без такси, това означава, че всеки друг, който предлага алтернативни варианти с високи такси, това въвежда един нов конкурентен режим и в този нов конкурентен режим има условия при повече възможности въобще размерът на таксите в България да намалява. Тоест ние постигаме две много важни неща. Едното е на всички хора, които желаят да имат базова сметка без такси – това могат да бъдат пенсионери, работещи, всички български гражданин – това вече е осигурено, но второто нещо, което също така постигаме, е: усилваме конкуренцията в банковата система по отношение на размера на таксите и тази конкуренция колкото повече нараства, защото, пак казвам, когато всеки гражданин има възможността да открие сметка без въобще да плаща такси по нея, това означава, че той трудно би се съгласил да има други сметки, по които таксите постоянно да му нарастват, та този конкурентен режим, който създаваме, ще има благоприятно влияние въобще върху размера на таксите в България. Така че ние постигаме успехи днес в две важни посоки и аз се надявам, че това е тема, по която цялата пленарна зала ще подкрепи, защото е добро за българската икономика. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Димитров, сега слушах и господин Иванов от ГЕРБ, сега Ви слушам и Вас как сте направили нещо да има някаква сметка, която ще подобри банковата система, и как българските граждани няма да плащат такси, само че това го няма в бюджета. Това, което го говорите, го няма в основния текст, това го написаха сега колегите благодарение на предложението на Драгомир Стойнев, на Корнелия Нинова. (Смях и реплики от ПП-ДБ: „Отдавна говорим за това.“) Ами смейте се, смейте се, но го нямаше. Вие може да си го говорите и от две години, но това, което сте внесли в бюджета, това, което сте внесли в Народното събрание в Деловодството, тези текстове ги няма. Ако ги бяхте написали и да ги бяхте защитили, тогава шапка Ви свалям. Само че Вие предложихте друго нещо – заплатите да се плащат по банков път и да има такси. Ето го, господин министърът е тук, днес от обяд водим разговори с него – той ще потвърди. Така че моите уважения за това, че приемате, моите уважения за това, че ще подкрепите предложените текстове, но, уважаеми колеги от „Продължаваме Промяната“, хайде да спрем с кражбите на идеи, програми, платформи и всичко каквото Ви дойде на акъла. Предложението го направи Драгомир Стойнев, след това го направи Корнелия Нинова, след това го защити професор Гечев, господин министърът го възприе, господин Сабрутев го написа и като редакционна поправка беше прочетено от госпожа Петкова. Така че нека истината поне в тези часове, разбирам, че сте изморени, да си бъде на мястото. Това е репликата ми към Вас, господин Димитров. Благодаря Ви за подкрепата на предложението на БСП. Това наистина ще е добре за българските граждани, че няма да има такси върху заплати, пенсии и всичко, каквото се плаща при тегленето. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Кирова. Господин Свиленски, радвам се, че се възприема идеята. Стана съвсем очевидно, че успехът има много родители, пък неуспехът е сираче – нали. Истината изисква да се върнем малко по-назад. Знаейки, че това би създало проблеми за част от българските граждани, в Министерството на финансите предприехме две инициативи, аз съобщих за тях тук от трибуната. Първата беше разговори с Асоциацията на банките, където те сами обявиха да се ползва базовата сметка без такси, само че в тяхната версия беше до една минимална работна заплата. Това, което госпожа Нинова каза – да, ама това е доброволно, те утре могат да си сменят мнението, защо не го запишем законодателно и като цяло се видя, че в залата има подкрепа това да се направи законодателно – ще го направим законодателно, но инициативата реално е от самите банки, които подеха тази инициатива. Второто нещо, което казах като инициатива и за него няма нужда от законодателни промени, е работим с БОРИКА и Български пощи – да може във всички пощенски клонове да се тегли кеш, тъй като пощенските клонове имат инкасо, имат охрана, така или иначе работят със средства – там се плащат пенсиите и сравнително евтино би било да сложат терминали на БОРИКА, така че да може пак да се тегли без допълнителна такса. Защото истината е, че базовата сметка позволява да се тегли без такса на банкомати на съответната банка, в която е сметката. Ако отидете на чужд банкомат, такса ще има, то няма и как да няма такса, ако се отиде на чужд банкомат. Точно затова там, където няма банкомати или има много малко банкомати, процесът с БОРИКА и с Пощите също е започнат, за да може Пощите да си подпишат споразумение с БОРИКА, БОРИКА да оставят устройствата и се надяваме по някое време септември месец поне в по-отдалечените пощенски клонове, където въобще няма банкомати, да бъдат обучени служителите и да могат също да предоставят тази услуга. Или казано по друг начин паралелно с въвеждането на задължение се въвежда и облекчение, така че да можем най-накрая поне в тази посока да почнем да влизаме в 21-ви век и като възможност, и като задължения. Благодаря.

Благодаря Ви. Господин Димитров, след целия този оптимизъм аз ще трябва да играя ролята на песимиста. Не съм толкова оптимистично настроен като Вас. Не мисля, че хората ще могат само с тази банкова сметка да бъдат, а ще трябва да поддържат втора сметка, най-малкото защото ще трябва да имат и други операции – ще се наложи да получат пари от близък, ще се наложи да купят нещо на по-голяма стойност и да трансферират спестявания. В момента, в който в тази сметка постъпят други средства, пада условието за безплатност на тази сметка.

Кой го казва това?

Как банката ще прилага в противен случай кои пари за сметка на какво са? Как ще го прилага това нещо? Тоест, ако ние получим пари от близък – край, тази сметка вече няма да бъде безплатна. Казано по друг начин, просто банките ще увеличат таксите по другите сметки. Няма безплатен обяд. Вие тържествувате в момента, но може би, ако в момента гласуваме и безплатни цени или да забраним инфлацията, още повече стимулираме конкуренцията по Вашите думи. Не, просто банките ще увеличат таксите по другите сметки. Това е, което ще се случи. Ще направим трудно прилагането. Пишем текстове на крак тук, които не са съгласувани с Асоциацията на търговските банки. Малко песимизъм да внеса във всеобщия оптимизъм. Благодаря.

Господин Димитров, взимам Ви реплика, за да Ви поздравя за изказването, но тъй като трябва да изразя несъгласие, не съм съгласен. По-скоро искам да се обърна към господин Свиленски. Господин Свиленски, това се нарича: „С чужда пита – помен правиш!“ (Шум и реплики от „БСП за България“.) Абсурдно е! БСП седи настрани от всички реални действия в парламента, Вие загубихте над два часа парламентарно време да крещите и да ни обяснявате за какъв лобизъм и за какво нещо става въпрос и когато се вади решение на проблем, който Вие с годините – Вие сте най-старата партия в този парламент…

100-годишна.

Вместо да решавате проблемите, само крещите. И сега ние го решаваме за дни. Имате, ще кажа, честта, доблестта, да излезете и да припознаете предложение, за което Вие нямате никакво участие. Благодаря.

Ти тук ли беше, в залата ли беше?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, господин Министър! Моля Ви да намалим емоциите. По въпроса, който господин Вълчев повдигна. Господин Вълчев, да, възможно е системата да се наложи да има и напасване. Но това решение не се води днес – това важи и към господин Свиленски, това е решение, по което Министерството на финансите работи поне от един месец, а може би и повече – те можеха да уточнят, но доста усилия бяха вложени в тази посока. Сигурният положителен ефект от едно такова решение от базова сметка без такси, господин Вълчев, е, че това ще стимулира повече хора въобще да имат банкови сметки и ще увеличи броят на електронните разплащания. В една икономика това е важно. Това е важно, защото е част от механизма по изсветляване и по ускоряване движението на парите, ако искате. А колкото до това кой е автор на идеята, аз, колеги, Ви призовавам да не влизаме в този спор и да кажа следното нещо: тези от Вас, които ще гласуват за това предложение „за“, те в крайна сметка ще бъдат хората, които ще въведат тази идея в практиката. Това е важно. Така че Ви моля да не разменяте силно емоционални изказвания, а да се обединим днес по това решение, да си кажем, че да, дори има нужда от напасване в бъдеще, което вероятно ще бъде така, господин Вълчев, това не прави идеята лоша. А началото е добро при всички положения – добро за България, и наистина ще създаде – ще видите, повече конкуренция и повече хора ще открият свои сметки в България и ще увеличи доверието в този подход и ще започне процес на плавно изсветляване на икономиката. (Оживление и реплики във ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, няма да стане веднага. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, ще отнеме време. Това ще бъде дълъг процес, но въпросът е да работим в тази посока. И най-накрая Ви призовавам следното нещо и Вас персонално, господин Свиленски: не влизайте в емоционални изказвания. Тези от Вас, колеги, които, пак повтарям, гласуват „за“ това предложение, те ще го запишат в българското законодателство и аз Ви призовавам да покажем, че каквито и различия да имаме, колкото и да спорим по отделни теми, можем да се обединяваме тогава, когато това е добро за българските граждани, когато правим важни крачки напред. Така че това е добър повод днес най-накрая по една тема да се обединим всички. Благодаря Ви, колеги.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Сабрутев, не знам за каква чужда пита говорите и точно Вие! За каква чужда пита говорите? За какви два чáса? За какъв проблем, който Ви е създала БСП? Къде БСП Ви създаде проблема с превода на заплатите в банковите сметки? Къде БСП Ви създаде проблема, за да няма такси. Ето го Вашия бюджет! (Показва.) 237 страници, 300 параграфа. Тук не пише такова нещо, господин Сабрутев! Тук пише, че ще има такси. Това пише тук – че ще се превеждат заплати и ще има такси! Господин министърът Ви го обясни много ясно – откъде е тръгнала инициативата за минимална работна заплата, откъде е тръгнала инициативата за надминимална работна заплата. Той Ви каза, Корнелия Нинова, Христо Проданов, Драгомир Стойнев – това сме се изказвали ние, това сме искали. И е прав господин Димитров, когато казва – няма значение от авторството, и аз нямаше да го поставя под въпрос, ако Вие не го бяхте направили. Ако не изскочихте тук и да подскачате с някакви предложения, на които сте били автори. Автори на кое? Автори на проблема. Прав е! Всеки, който го подкрепи, той ще е автор. Това са предложения. Ние сме направили предложение, банките са си направили предложение, важно е кой ще го подкрепи, за да влезе в сила. Така че нека да спрем с това. Защото Вашите предложения са тук. Това са! Всичко друго е всеобщ труд и аз Ви поздравих. Аз Ви поздравих за това, че Вие поехте някаква инициатива за консултиране на текста, което е факт. Но нека не говорим от тази трибуна неистини. Съжалявам, че го няма министъра на финансите Асен Василев, тъй като каза, че много разчита на Български пощи. Отсега казвам, тъй като ще дойде точката за Български пощи, че за да могат да се плащат и да се теглят тези пари от Български пощи, Български пощи трябва да ги има. Само че в бюджета, колеги, Български пощи не показва, че ще ги има. Така че, за да могат тези пари да се теглят без такси, трябва да имат тези Български пощи съответните ПОС терминали.

Да, разбирам, че влизам в друга тема.

Аз днес цял ден не съм се изказал, госпожо Председател. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Няма да нарушавам процедурата – към Вас е.

Да се извиня, че така се провиквам от място, но Вие нарушихте процедурите, като дадохте възможност на реплика да се направи реплика, след което не може да му се отговори на господин Сабрутев. Това ми е репликата – да спазвате Правилника по-стриктно и няма да има такива…

Благодаря, госпожо Председател. Няколко основни точки искам да засегна в моето изказване, а именно, че от страна на Коалиция ГЕРБ-СДС ще настояваме тези текстове да влязат в сила колкото се може по-рано. Предполагам, че 1 август ще е твърде рано, но най-късно 1 септември. Не чух, господин Сабрутев, дали предложихте срок за влизане в сила на тези текстове, но 1 септември според мен е резонна дата…

Да.

…с която всички български граждани да имат възможност да се възползват от тези предимства. Господин министърът не е в залата, но ще се обърна към заместник-министъра и директорите, които са тук, в залата, от Министерството на финансите. Уважаеми колеги, имаме много работа, която трябва да свършим съвместно, от информационна кампания, защото хората трябва да разберат – в тези сметки те могат да получават пенсиите си, заплатите си, социални и други плащания, съответно, ако щете, стипендии и така нататък, но никакви други плащания. Защото получат ли други плащания, то тази сметка вече не е във формата, в която сме я записали в Закона. И тук трябва да бъдем внимателни и да имаме разяснителна кампания сред хората, за да не остане някой с грешно впечатление и да бъде подведен. Другото, което е. Трябва действително ангажиментът, който се пое и от министъра от тази трибуна, да бъде изпълнен най-късно до 1 септември – във всяко българско населено място, от най-малкото село до най-големия град, в българските пощи да има терминали, които да бъдат обезпечени и със средства в кеш, които да могат да бъдат изплащани на хората при желание от тяхна страна. И не на последно място, тук днес не се говореше за вида и формата карта, но всеки български гражданин, който притежава Visa или Mastercard, тя трябва да му свърши работа. Трябва конкретно да му бъде издадена специална карта БОРИКА, която да бъде обвързана с тази сметка. Така че от страна на ГЕРБ-СДС, които също участвахме във формирането на тези текстове, няма как да не подкрепим една такава добра инициатива. Благодаря Ви.

Да, аз също искам да взема отношение по въпросната сметка. От групата на ВЪЗРАЖДАНЕ одобряваме идеята и ще я подкрепим. (Оживление в ПП-ДБ.) Но имаме същите съображения, които вече бяха изказани по отношение на реализацията на тази идея и най-вече в частта, в която, ако по тази сметка постъпят някакви други средства по една или друга причина, общо взето идеята отпада. Затова моето предложение, като няма да го правя като редакционно предложение сега, защото не е редно да го правим на крак, но да се помисли поне, банката да има един ангажимент да уведомява титуляра по сметката, ако постъпят средства, които са извън хипотезата по ал. 1. Така или иначе банките ще трябва да следят дали получените средства са от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и така нататък. Съответно би било добре за гражданите, за титуляра на сметката, ако постъпят средства от другаде, извън тази хипотеза, поне той да бъде уведомен. Защото иначе създаваме предпоставка за подвеждане на гражданите и най-вероятно за спорове между банките и съответните граждани, които ще смятат, че са освободени от такси. А банките може да се окаже, че в един момент автоматично ще започнат да налагат таксите само защото отнякъде са получени някакви допълнителни средства по сметката и вече не сме в хипотезата на новия член, който предлагаме. Така че моят призив е да се помисли за една промяна, която да не правим сега тук, на крак, но в рамките може би – не знам, следващите седмици, месеци това нещо да се изчисти. А най-добре би било, ако се измисли и механизъм, по който по тези сметки наистина да няма как да бъдат получени средства, различни от упоменатите в ал. 1, за да може тези сметки наистина да останат освободени от такси и да не влизаме във всички тези спорове потенциално.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Няма постъпили предложения по § 26. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 25: „§ 25. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, т. 6 се създава изречение трето: „За заместителите на тютюна, съдържащи никотин и течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин, не се изисква изписване на продажна цена върху потребителската опаковка.“ 2. В чл. 12б: а) в ал. 1 думите „съдържаща никотин“ се заменят с „независимо дали съдържа никотин, за целите на този закон“; б) създава се ал. 3: „(3) Течност за електронна цигара, несъдържаща никотин“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронна цигара, представляваща изделие, което може да се използва за консумация на несъдържащи никотин пари чрез мундщук или компонент на това изделие, включително патрон и резервоар, и устройството без патрон или резервоар. Електронните цигари могат да бъдат за еднократна употреба или за многократна употреба чрез контейнер за многократно пълнене и резервоар, или да бъдат презареждани чрез патрони за еднократна употреба. Контейнер за многократно пълнене… (Шум.)

„Контейнер за многократно пълнене на електронна цигара, несъдържаща никотин, е съд с течност, несъдържаща никотин, който може да се използва за презареждане на електронна цигара.“ 3. В глава втора, раздел II се създава чл. 12в: „Чл. 12в (1) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин, за целите на този закон се смятат за тютюневи изделия. (2) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин са никотинови продукти, съставени изцяло или частично от прах, частици от паста/гел, или друга субстанция, или комбинация от тези форми, включително в опаковки под формата на пакетчета (паучове), които не съдържат тютюн, а съдържат никотин, предназначени за въвеждане на никотина в човешкото тяло и които не са предназначени за медицински цели.“ 4. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 17: „17. тютюневи изделия по смисъла на чл. 12б и 12в, предназначени за друга държава членка“. 5. В чл. 24а: а) в ал. 5 се създава т. 11: „11. информация за конкретната цел и начина на употреба на енергийните продукти с код по КН 2707, 2710 и/или 2902, които се съдържат в крайния продукт, независимо от тяхното количество, както и информация за еквивалентни продукти, когато е подадено искане на основание чл. 24, ал. 2, т. 4.“; б) в ал. 6 се създава т. 14: „14. документи, доказващи информацията по ал. 5, т. 11 по отношение на крайния продукт.“ 6. В чл. 29: а) в ал. 3: аа) в т. 2 думите „съдържаща“ се заменят с „независимо дали съдържа“; бб) създава се т. 3: „3. заместител на тютюн, съдържащ никотин, е количеството субстанция, независимо от формата, измерено в килограми.“; б) в ал. 4, т. 6 след думата „регистрираната“ се добавя „за цигари, облепени с валиден български бандерол“; в) създава се ал. 5: „(5) За заместителите на тютюна, съдържащи никотин, и течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин, не се изисква регистрирана цена за реализация на територията на страната.“ 7. В чл. 38: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е, както следва: 1. 0,30 лв. за милилитър от 1 август 2023 г.; 2. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2024 г.; 3. 0,40 лв. за милилитър от 1 януари 2025 г.; 4. 0,45 лв. за милилитър от 1 януари 2026 г.“; б) създава се ал. 4: „(4) Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин, е, както следва: 1. 90 лв. за килограм от 1 август 2023 г.; 2. 95 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.; 3. 105 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.; 4. 115 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.“ 8. В глава четвърта, раздел IV се създава чл. 64б: „Чл. 64б. Не се поставя бандерол върху потребителската опаковка при освобождаване за потребление от данъчен склад на: 1. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15% vol, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ; 2. тютюневи изделия по чл. 12б и 12в, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с издаване на регистриран акцизен данъчен документ и при спазване разпоредбите на чл. 86, ал. 5 и 6.“ 9. В чл. 83е ал. 10 се изменя така: „(10) Обезпечението по ал. 9 се определя в размер сто на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки по ставката, определена в глава трета, раздел IV.“ 10. В чл. 86: а) в ал. 5 и 6 след думите „чл. 21, ал. 1, т. 13“ се добавя „и 17“; б) създават се ал. 8 и 9: „(8) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система в срок до подаване на акцизната декларация, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ. (9) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система след срока по ал. 8, но в срок до подаване на акцизната декларация за следващия данъчен период, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в периода, следващ данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ“. 11. В преходните и заключителните разпоредби: а) параграфи 6а и 6б се отменят; б) в § 6в се създават ал. 4 – 9: „(4) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат по реда на този закон писмено искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 31 октомври 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели. (5) До 31 януари 2024 г. течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да бъдат освобождавани за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 от закона без поставен бандерол върху потребителската опаковка от: 1. лицата по ал. 4; 2. лицензираните складодържатели, на които в обхвата на лиценза за управление на данъчен склад са включени и течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин; 3. лицата, които внасят на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин; 4. лицата, които въвеждат на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин. (6) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че по реда на този закон подадат писмено искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от 31 октомври 2023 г. (7) Лицата по ал. 6 прилагат към искането и опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин. (8) Лицата, които притежават валидно разрешение за търговия с тютюневи изделия и които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин. Описът се подава в срок до 31 август 2023 г. до директора на териториалната дирекция по местонахождение на съответния обект. (9) Лицата по ал. 6 и 8 могат да реализират в търговската мрежа течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 30 април 2024 г. След 30 април 2024 г. течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.“ Комисията предлага да се създаде нов § 26: „§ 26 (1) Започналите до обнародването на този закон в „Държавен вестник“ производства по възстановяване на платен акциз за електрическа енергия по отменения § 6а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите в данъчните складове се довършват по реда на чл. 24ж от същия закон. (2) Платеният акциз за електрическа енергия по отменения § 6а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове за месец юли 2023 г. се възстановя по реда на чл. 24ж от същия закон.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя предложение за редакционна поправка във връзка с подкрепения § 8 по вносител. Предлагам в § 26 да се създаде нова т. 8 със следното съдържание: „8. В чл. 44, ал. 3 думите „чл. 4, ал. 3“ се заменят с „чл. 4, ал. 2“. Останалите точки се преномерират. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. По § 27 има постъпило предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители: „В § 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. т. 2 и 3 да отпаднат. 2. Досегашната т. 4 става т. 2; 3. Точка 3 се изменя така: „3. В § 15д от преходните и заключителните разпоредби думите „31 декември 2023 г.“ се заменят с думите „31 юли 2023 г.“. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. (Шум и реплики.)

Постъпило е предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „В § 27 от ПЗР на ЗДБ на РБ за 2023 г. (по отношение измененията и допълненията на Закона за данъка върху добавената стойност), се правят следните изменения: 1. В чл. 123 се създава ал. 10: „(10) Регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството, в случаите когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лева, декларират за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност поотделно относно: 1. сумата на налични парични средства в касите; 2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица; 3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица наети по договор за управление и контрол и подотчетни лица.“. 2. Предложението за създаване на нова ал. 15 в чл. 125 отпада. V. Предложението за създаване на нова ал. 10 в чл. 126б отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27: „§ 27. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 126б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „налице право на приспадане на данъчен кредит“ се заменят с „упражнил право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 или в срока по чл. 72, ал. 1“. 2. Създават се ал. 10 и 11: „(10) В срока за издаване на разрешението по ал. 8 органът по приходите извършва проверка за изпълнение на условието по чл. 126а, ал. 1, т. 1 и упражненото право на приспадане на данъчен кредит от получателя по издадените за доставката данъчни документи. Независимо от издаване на разрешението условията по чл. 126а, ал. 1 и съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2 подлежат на последващ данъчен контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс след издаване на разрешението по ал. 8. (11) В случаите по ал. 9 доставчикът – регистрирано по този закон лице, с квалифициран електронен подпис чрез електронна услуга, предоставена от Националната агенция за приходите, може да получи информация относно начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя. Проверката се извършва чрез въвеждане на данни за номера и датата на издадена/издадени от него фактура/фактури и известие/известия и за идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на получателя.“

Благодаря, госпожо Председател. Предложението, което сме направили в § 27, в първата му част за отпадането на т. 2 и 3 е свързано с предложението за отчитане на касова наличност всеки месец. В нашето предложение се включва и изменения, които сме направили в § 15д, които са в Закона за данък добавена стойност, и съм убедена, че залата няма да подкрепи тази част на нашето предложение, бих искала да предложа разделно гласуване на първата част на нашето предложение, което е т. 2 и 3 да отпаднат. Отделно да се гласуват измененията в § 15д от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС, защото смятам, че няма да има консенсус в залата за ДДС-то. Иначе ние предлагаме данъчните ставки да се върнат към нормалността, тъй като в момента няма ковид криза и това се прави специално за ресторантьорския кетъринг бизнес. Виждаме, че има доста сериозно лоби от този бизнес в залата, следователно беше ни обяснено от министър Василев, че по принцип практиката не е да се правят такива изменения в данъчните закони по средата на годината, защото бизнесът трябва да се адаптира. Не зная как бизнесът се адаптира по принцип от декември до януари, когато приемаме редовен бюджет, но се надявам това да бъде отразено наистина от месец януари, защото и самият министър Василев подкрепя връщането към нормалността по отношение на данъчните ставки. Диференцираните ставки по принцип, ако искаме да правим такива, трябва да разгледаме целия закон, а едно такова предложение би осигурило в приходната част на министър Василев едни 152 милиона и 400 хиляди само до края на годината, с които могат да се покрият определени разходи. Затова се надявам все пак да преосмислите това решение, но предлагам все пак разделно гласуване, защото мисля, че няма да има консенсус.

Уважаема госпожо Председател, ще съвместя изказване с предложение за редакция. Първо, искам да убедя Народното събрание да подкрепите предложението, което съм направил заедно с група народни представители, което завършва със сигнатура 153, на 196 страница. То касае изискването касовите наличности да бъдат декларирани при определени условия от страна на компаниите. Първоначалното предложение на Министерството на финансите е, когато тази касова наличност е над 10 000 лв. С това предложение увеличаваме сумата на 50 000 лв., включително след консултация с бизнеса, с идеята малкият бизнес да не остане ощетен и да няма прекалена административна тежест за него. Второ, първоначалното предложение на Министерството на финансите е това да се случва всеки месец, а ние сме предложили това да става на тримесечие, което е много по-малко натоварване отново за бизнеса в България. Освен тези принципни съображения, колеги, госпожо Председател, бих искал да Ви прочета редакция на същото това предложение, което е със сигнатура 49-354-04-153, така че, колеги, редакцията на това предложение: (10) Когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици, физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно: 1. сумата на налични парични средства в касите; 2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми от собственици и физически лица); 3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми от работници, служители, лица наети по договор за управление и контрол и подотчетни лица. Това е редакцията, госпожо Председател, давам Ви я в писмен вид.

Уважаеми колеги, още едно изречение, ако позволите. Опитали сме се – вносителите, да намерим необходимия баланс между целта намаляване на сивата икономика, мерки срещу сивата икономика, което е важна цел и на правителството, и на Народното събрание, но също така да не се допуска прекалена административна тежест за бизнеса. Затова увеличаваме праговете – предложението на Министерството на финансите, както Ви казах, е за 10 000 лв. касова наличност, която да трябва да бъде над тази сума декларирана. Ние предлагаме да бъде над 50 000 лв. – това е нашето предложение, именно за да не допускаме прекалена административна тежест за бизнеса. А иначе тези данни са необходими на администрацията, за да може селективно не да проверява всички, а с колкото повече данни разполага, данъчната администрация може да прави контролирани проверки там, където рисковете за неспазване на данъчното законодателство, уважаеми дами и господа, са много по-високи и така смисълът и ефективността на действие на самата данъчна администрация се подобрява. Накрая се обръщам към Вас да подкрепите това наше предложение.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, предлагам следното нещо: когато гласуваме предложението на Делян Добрев, 49-354-04-145, да се гласува разделно. Предложението на господин Мартин Димитров и група народни представители – 153 завършващо, отново да се гласува разделно.

Благодаря, госпожо Председател. И аз ще комбинирам изказването си с редакционно предложение. Госпожа Митова вече предложи да се гласуват разделно в § 27. Точка три, която трябва да се гласува разделно, 3б § 15д от Преходните и заключителните разпоредби, правя редакционна поправка думите „31 юли 2023 г." да се заменят с „31 август 2023 г." Пояснявам, ако направим правилното и върнем ДДС-то на ресторантьорския бизнес на нивата преди ковид истерията, така, както са всички останали бизнеси, тъй като на Бюджетната комисия министърът каза, че фирмите трудно щели да се адаптират за няколко дена, затова предлагаме да имат адаптационен период един месец. Тоест това да влезе от 31 август (реплики) не е ротационен – не, период за адаптация един месец. Сега тука има няколко неща, първо, ако разсъждаваме наистина за бюджета на държавата, ДДС-то трябва да се върна на нивата, на които беше отпреди ковид кризата, сега, защото всички останали бизнеси го правят. Второ, министър на финансите, ако иска да си вкара реални пари в бюджета от печалба от бизнес и да са равнопоставени бизнесите, също би трябвало да подкрепи това предложение, ако няма лобистко влияние, повтарям пак. Сега ще се види на гласуването какво лобистко влияние има. Трето, предложението за един месец адаптация е разумно, тъй като ние днес натоварихме фирмите с един куп други задължения, за които те ще трябва да се адаптират от началото на месеца. И с касовите наличности вероятно ще стане така, и с високо рисковите стоки – всичко им набутахме, и те имат време за адаптация една седмица. Тука ще имат един месец, а това е нормална икономическа мярка, която, ако пак за n-ти път казвам, няма лобизъм на ресторантьорския бизнес, би трябвало да бъде приета и от залата, и да бъде защитена от финансовия министър, ако няма лобизъм.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Изказването ми е във връзка с чл. 118, а именно това, че възможността, ако в ресторант или в заведение не бъде издадена касова бележка, клиентът има възможност да не си плати. Въпросът ми е: интересно как определихте, че точно ресторантьорите са най-големите престъпници в тая държава? Казвам престъпници, защото неиздаването на касов бон, тоест криенето на обороти и неплащането на данъци е престъпление. Вашите твърдения са, че това е свързано с изсветляване на бизнеса и може би това е една добра мярка, но това щеше да е добра мярка, ако действа за всички браншове и бизнеси. Нима вярвате, че има таксиметрови шофьори, които не издават бележки?! Или примерно други бизнеси, които не издават касови бележки? Според мен хвърлянето на клеймо или на петно върху точно определен бранш е лоша практика и няма да доведе до нищо добро. Знаете ли до какво ще доведе? Според мен ще създадете повече работа на полицията, защото, знаете, че има недобросъвестни клиенти, които ще се възползват от това правило, за да се заяждат със сервитьори, със собственици на заведения и така нататък, за да правят скандали и да не си плащат сметките. Така че Ви казвам, че в случая това не е добро предложение, защото то е дискриминационно. То щеше да е добро, ако важи за абсолютно всички, защото във всеки един бранш, във всеки един сектор има недобросъвестни търговци, икономически оператори, които се опитват да крият оборот. Но когато е насочено само към едни, това е клеймо, което според мен няма да проработи.

Благодаря, госпожо Кирова. Да, ще отговоря на този въпрос, той е резонен, между другото. Първо, да кажа, че мярката не сме си я измислили ние, а е заимствана от опита на гръцките ни колеги, където всъщност се дава доста добър резултат. Там е въведена 2015 г. Второ, причината да е въведена за ресторантьорския бранш е, че този бранш запазва привилегия, този бранш запазва 9% ДДС, въпреки че ковид вече няма и обяснението за тази привилегия е, че това е един начин да се изсветли бизнесът. Затова и мярката е насочена към този бранш, поне първоначално, докато има привилегията. И на трето място, мисля, че няма никой в тази зала, и български гражданин, който да е нямал следния опит: влиза в ресторант, свършва вечерята, казва дайте ми сметката и първият въпрос е в брой или с карта. Дотук проблем няма, но в момента, в който кажете в брой, доста често не получавате истински фискален бон с QR код с връзка към НАП, а получавате някаква хвърчаща бележка тип проформа фактура или нещо такова, която няма никакви атрибути, плащате си по тази хвърчаща бележка и средствата не стигат до българската хазна. Но пак казвам, тук не се говори, че конкретно един сектор е нарочен, той е сложен конкретно, защото това е единственият сектор в момента, който се ползва с данъчни облекчения по повод изсветляване и съответно им се вменяват задължения, свързани с това изсветляване. Освен това всички ресторанти, които работят и си плащат данъците, са в неравностойна конкурентна среда спрямо тези, които не си плащат данъците, защото изрядните ресторанти са наказани спрямо тези, които са неизрядни. И затова тази мярка е въведена. Между другото, няма шанс да се използва недобросъвестно поради една проста причина: като Ви донесат сметката, тя или ще бъде истински фискален бон с QR код – НАП имат от няколко години апликация, с която може да проверите, че всъщност тази сметка е стигнала до сървърите на НАП и е редовна, или няма да има QR код и няма да е редовна сметка. А пък, ако въобще не Ви донесат сметката, няма какво да платите. Така че шансовете или някакви такива истории, че някой щял да се скара с някого, пък да се сбият, пък недобросъвестни клиенти, са по-скоро извинение да не се въведе истински контрол и ред. Моят съвет е тази мярка да бъде подкрепена, аз не съм сигурен дали ще бъде подкрепена, но господин Йорданов, ако наистина си говорим за това да няма лобизъм, бих очаквал Вие да я подкрепите тази мярка.

Господин Проданов, ще започна със не сте прав – доволен е господин Атанасов, и някак си ще говоря на Вас, пък да се сеща министърът. Ако ще си говорим за лобизъм, върнете ДДС, както е на останалите, и на този бранш и тогава може и да го направим това. Въпреки че на мен лично много ми е любопитно по какви ресторанти ходите, защото аз и в шкембеджийница съм влизал, винаги съм получавал касова бележка. Всички имат касови апарати, те са вързани с НАП, винаги издават касови бележки. Аз такова нещо… (Реплика от народния представител Искрен Митев.) Митев, хайде да млъкнеш малко! Сериозно! Въпросът е, че не знам къде, в кой ресторант сте попадали, където да не издават касови бележки. И тъй като вероятно 99,999% от ресторантите издават касови бележки, да, може да стане панаир с недобросъвестни потребители, може и най-вероятно ще стане. Защото българинът обича да е шмекер, не само тези, които му правят супата, ами и този, дето я яде. Но касови бележки се издават, такова нещо не е имало сигурно от десет години, не знам. А иначе, хайде тогава за лобизма, престанете да вардите този бранш. Това са реални пари от ДДС. Аз не мога да разбера какъв министър на финансите сте, който не иска да вземе 152 милиона реални пари от реален бизнес, а не да се играе на гоненица с касови наличности и с всякакви такива ченгеджийски номера.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, може би не бях разбран правилно. Аз започнах изказването си с това, че всеки, който не плаща данъци и укрива доходи, е престъпник. И не че съм против такава мярка, но недоумявам защо такава мярка. Вие изтъкнахте това, че е по-ниско ДДС-то. Но какво значение има какъв е размерът на ДДС-то, когато някой крие оборот?! Дали плаща на 9%, или на 20% ДДС, той пак си е престъпник. Така че идеята ми, призивът ми беше да няма някакво такова разстояние и някакво клеймо. Както Ви казах, във всеки един сектор, във всеки един бранш има хора, които не спазват закона, крият обороти и не плащат данъци. Ние тук трябва да направим всичко възможно, така че да се изсветли икономиката, да има повече приходи в държавата, за да има повече пари за социални разходи. Тук изобщо не спорим за това! Идеята ми е, че е несправедливо – и в това също се състоеше моето изказване, че е неправилно да се лепва клеймо към един-единствен бранш. Както Ви казах, престъпници има във всеки един бранш, ние трябва да се опитаме всичките да ги ограничим. Така че това беше целта на моето изказване. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да кажа, че предложението на господин Мартин Димитров е добро и че това предложение, което идва от Министерството на финансите, смятам, че е прекалено рестриктивно спрямо бизнеса и спрямо предприемачите, така че това предложение за касовата наличност, която да надхвърля 50 хил. лв., е добро и би трябвало да бъде подкрепено. Но предложението, което идва от Министерството на финансите, това, което касае ресторантьорския и кетъринговия бизнес, първо, колеги, нека да напомня, че когато стана въпрос за намаляване на ДДС, тогава с професор Гечев водехме спорове тук в залата и убеждавахме мнозинството, че не е нормално 9% да имаш за ресторантьорството, а да нямаш за лекарствата, за книгите, тоест това определя и каква нация сме, защото наистина това е доста неприемливо. Всички знаем, че когато отидеш в ресторантьорския бизнес, може да ти се издаде служебен бон, което де факто не отговаря на фискалния бон, тоест държавата не може реално да се възползва от приходите, които може да получи. Също така аз не знам откъде идва това възприемане, че 9 процентният данък върху ресторантьорите е техен данък. Това е данък на държавата, просто те го администрират, така че не виждам никаква пречка това да стане 20%. Наистина това, което предлагат от ИТН, е добро, но трябва да стане с новия бюджет от следващата година. Но като цяло считам, че – това е мое лично мнение – това, което предлагат от Министерството на финансите за този момент, е една рестриктивна мярка, която е добра. Това е мярка, която може да бъде подкрепена и която ще има приходи в бюджета. Всички знаем, че този сектор в крайна сметка трябва да бъде изсветлен, а не както се предлагаше допреди няколко параграфа, за работещите. Слава богу, всички се вслушаха в това, че трябва да има сметка, в която хората наистина да не плащат такси към банките, така че това предложение от Министерството на финансите, което касае издаването на фискален бон от ресторантьорските и кетъринговите услуги, за мен лично е стъпка в правилната посока. Благодаря Ви.

Господин Стойнев, наистина ще ми е адски интересно да разбера Вашия довод – да излезете сега на дуплика и да ми кажете какъв е проблемът ДДС-то да се върне сега, а не чак от следващия бюджет. Като ние дори предлагаме редакционна поправка това да стане от 31 август, тоест имат един месец за наместване. Какъв е проблемът, освен, пак ще кажа, лобизъм на цял един бизнес. Какъв е проблемът? Нито е някакъв нов данък, нито е да не са били на… Какъв е проблемът да започнат да плащат 20% ДДС като всички останали?! А това, пак ще подчертая, са 152 милиона в бюджета. Някой може ли разумно да обясни как аджеба само за това не може да се случи, защото трябва да се наместват 6 месеца?! А ги натоварихме с какво ли не, без да имат време за наместване. Някои неща просто нямат никаква друга логика, освен че е едно огромно лоби на едни, дето ходят по партита и им обясняват и след това ги лъжат и с гласове, и с какво ли не. Не е истина просто това!

Благодаря Ви. Уважаеми господин Йорданов, благодаря за репликата. Вижте, когато ние оспорвахме това намаление на ДДС именно за ресторантьорските услуги и за бирата, пак казвам, тогава ние искахме това да бъде и за лекарствата, ние искахме наистина да има реално намаление и за определени продукти. Но тогава, мисля, че под силата на коалиционния партньор на ГЕРБ – НФСБ, беше много важно за бирата, за виното и за ресторантите да бъде 9%. Разбира се, че е възможно още отсега да стане, но може би по чисто административен начин, а и не смятам, че ще бъде такъв голям проблем, ако е от 1 януари. Месец октомври ще трябва да гледаме бюджета. Нека тогава до променим данъка и съм убеден, че тогава залата ще го подкрепи. Но сега изведнъж да тръгваме да го променяме, може да създадем някакъв хаос сред работодателите. Но най-важното е, че тази стъпка с по-голям контрол, която се предлага от Министерството на финансите в момента, аз лично намирам за добра стъпка, така че всички да издават фискален бон, а не понякога да се замайват потребителите с един служебен бон, който де факто няма връзка със системата. Благодаря Ви.

Имаме ситуация за пореден път в този бюджет, в който съвсем целенасочено и съвсем умишлено, освен хората, които са работници и си плащат данъците чинно, се натоварва и малкият семеен бизнес. Защото целта за деклариране на касовите наличности в проектобюджета е всеки месец, тук се направи предложение да е на три месеца – де факто да натоварим разходите за осчетоводяване вместо 12 пъти, да ги натоварим четири пъти повече. Само ще напомня, че Законът за ДДС дава възможност ползване на данъчен кредит да става в рамките на 12 месеца, тоест осчетоводяване на една фактура в брой – в рамките на 12 месеца. Така си изхарчил парите от касата, но не си ги осчетоводил – няма ги в касата и можеш да ги отразиш в рамките на 12 месеца по закон. Но в същото време трябва да декларираш по Закона, който е внесен, на всеки месец, а с поправката, която се предлага, е на три месеца. Нереална каса! Това се предлага в момента. Отделно, този малък, семеен микробизнес, който няма назначени счетоводители, трябва да започне да плаща между три пъти или 12 пъти – в зависимост от това какво се приеме, по-високи сметки за счетоводни услуги. Отделно – неразбориите с касата, отделно с това какво трябва да декларира, какво може да декларира и че в един момент ще има натъкмяване на декларациите към НАП. И още една възможност да дойде бухалката на финансовия министър, след като падне банковата тайна и да ти ударят малкия, семеен микробизнес. Това е към момента. Но ако това е съвсем умишлено действие, което има някакво обяснение, цинизъм е да обясняваш, че трябва да дадеш възможност на някой да влезе в заведение, да изразходва определени неща, които си е поръчал, и в следващия момент да стане и да си тръгне. Това е пълен цинизъм, това дава възможност за проблеми, за скандали, нарочваш и създаваш в цял един сектор от българската икономика възможности за проблеми. Казваш му, че те са лъжци, мошеници и крадци, които не си плащат данъците. Аз също мога да потвърдя, че няма заведение, в което да съм бил, да съм вечерял или обядвал и да не ми е бил даден касов бон. Няма такова заведение! И не само сега, никога не ми е била давана хвърчаща бележка в последните 10 години! Ако някой мисли, че по този начин ще реши нещо, тотално е сбъркал всичките си прогнози. Прогнози, които стигат и започват с това, че като накараш работодателите да връчват фишове за акт, ще ти дадат в бюджета 100 милиона! Защото финансовият министър това заяви в Комисията по бюджет и финанси. Не знам от тези сметки, които някой няма да плаща в заведението, а директно ще си тръгне, колко очаква – може би 200 милиона. Не знам, той нека да каже какво очаква. Обясненията, че ще вземем за пример Гърция – извинявайте, Гърция обаче има няколкостотин острова, на които нито влиза тяхната данъчна служба, нито някой по някакъв начин контролира, нито имат връзка на касовите апарати с НАП, нито по някакъв начин цялата тази бюрократична машина, която имаме тук, засяга островите, в които има стотици заведения! Да, там може би е уместно това. Тук обаче не е така. Ние нямаме чак толкова много острови. Преди 10 ноември имаше един печален остров в Дунав – сега го няма, поне не действа по начина, по който действаше преди. Това, което се прави, е безумие! И не си заслужава, и е обидно дори да го коментираме, но е факт, че тези, които си наложиха волята над ГЕРБ и ДПС, в момента ще ликуват с поредното си безумие, което ще прокарат в бюджета. Ние не сме съгласни, няма да го подкрепим. Това натоварва семейния бизнес, микробизнеса, малкия бизнес, дори средния бизнес. Нищо конструктивно и нищо даващо стабилни доходи във фиска.

Господин Ганев, моля Вие да ми обясните, защото аз питах тук разни хора – никой не може да ми обясни: как връщането на ДДС-то за ресторантьорите, ако го направим сега, приемайки бюджета за годината при това, ще предизвика административен хаос, особено ако го отложим с един месец – да не е веднага, а от началото на септември практически, как това предизвиква административен хаос и ужас в бизнеса и в работодателите; а ако го направим през декември за след един месец – от началото на януари, няма да предизвика административен хаос и ужас? Какъв му е проблемът на месец август, че толкова се различава от другия месец – декември? Как може за един месец през август да става хаос, а през декември пак за един месец да не става хаос? Някой може ли да ми обясни това? Тъй като другите не успяха, ще Ви помоля Вие, ако имате някаква информация по темата.

Господин Йорданов, първо искам да кажа ясно и отчетливо, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не подкрепяме вдигането на ДДС по отношение на ресторантьорския бизнес точно в момента и не смятаме, че това ще даде нещо повече. По никакъв начин – това нито ще повлияе положително на фиска, нито нещо положително ще се случи. Не го подкрепяме. Що се отнася до оправданията, че това обаче ще създаде някакъв хаос, аналогията Ви е точна. Дали един месец сега, или един месец – декември, в общи линии нищо не се променя, освен това, че декември месец обикновено се приключва годината. Това не е подходящо оправдание. Най-вероятно има други причини, които се крият от тези, които не искат да го направят, в случая – министърът на финансите. Но нека да е ясно – той отчетливо заяви, че в новия бюджет това нещо ще бъде коригирано и ДДС-то ще бъде вдигнато. Ние най-вероятно и тогава няма да го подкрепим. Но така или иначе към днешна дата не сме съгласни и не бихме подкрепили Вашето предложение за вдигане на ДДС за ресторантьорите.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Противно може би даже и на моите очаквания, за първи път ще се изкажа по същество за текстове от Закона за бюджета. Но за мен дискусията тук, макар по конкретни текстове, е много принципна. Първо да кажа, че ние от ДПС няма да подкрепим тази мярка, която е за фискалните бонове в ресторантите, но ще подкрепим за касовата наличност във варианта, в който Мартин Димитров предлага за трите месеца. Тук обаче тези конкретни мерки, макар че няма да подкрепим – няма да подкрепим, да кажа защо, за ресторантьорите. Защото на този етап не сме убедени, че тази мярка ще даде резултат. Защото има механизми при проверка и неиздаден касов бон да се затваря заведението. Нали така, господин Министър? И това е много по-тежка мярка, отколкото тази – просто трябва да се прилага. Но нека да Ви кажа за всички, които тук говорихте неща, които са абсолютно неверни за ресторантите. На мен са ми издавали такива фалшиви касови бележки, даже и снощи ми издадоха! С приятели бях на заведение и им демонстрирах как ще го направят! Викам: сега ще видите, защото бяха мои приятели бизнесмени и те казват: ама защо правите така с това? Ей сега ще Ви демонстрирам – дайте сметката, сметката идва. И преди да дойде: как ще платите – кеш или с карта, казвам: кеш, съвсем умишлено, не че картата не е в джоба ми. Пристигнаха с онова бонче, което не е фискално! Разбирате ли, това се случва много, много и много пъти! Ако искате, дайте да отидем с някои от Вас, за да се убедите, че това е така. Тук да не си говорим с аргументи, които не са верни! Които не са верни! Първо. Второ, както виждате, ние не подкрепяме тази мярка, но не искаме да не я подкрепим с неверни аргументи! Верните аргументи са, че тя е спорна и не знаем дали ще действа! Верният аргумент е, че има по-силна мярка, но не е верен аргументът, че те това не го правят. Правят го! И тук искам да отворя темата за това колко тежки трябва да са рестрикциите по контрола на събираемостта към българския бизнес, за да бъде дисциплиниран, защото аз имам много, освен богат опит, и много добър поглед върху това как функционира бизнесът. За касовата наличност днес и вчера сме спорили с толкова много и колеги, и приятели от партията, и с кого ли не. Вижте, колеги, не може да имаме най-ниските преки данъци в Европейския съюз! Не може да имаме най-ниските акцизи в Европейския съюз, защото сме на долната граница на това, което… (Реплика от народния представител Георги Гьоков.) Господин Гьоков, не Ви чувам, не че не мога – елате тук го направете, нека да си завърша изказването. Не може да имаме едни от най-ниските осигуровки. Никъде в Европа няма здравна осигуровка на това ниво – проверете. Напротив, има двойно – 16% има. Не може да поддържаме цялата тази ниска данъчна база – общо, като цяло, и да не дисциплинираме българския бизнес да започне да плаща. Не казвам, че българският бизнес не плаща, но казвам, че все още това е някак си национален спорт. Сигурно сме единствената държава, която има положителен национален герой – Андрешко, знаете, че той е герой, защото е предотвратил едни работи, дето бирникът и така нататък. Какво става с касовите наличности? Защо подкрепихме ние това предложение за плащане по банков път? Ами колеги, касовата наличност се използва за най-различни цели. Най-общо, те имат един знаменател – избягване на данъчното облагане. Не само данъчното, и осигуровъчното облагане. Значи дивидент – плаща се дивидент, наемат се работници и под формата на дивидент се плаща заплата. Това не го ли знаете? Ако не го знаете, значи не контактувате сериозно с бизнеса. Каква е ползата от това за бизнеса и каква е вредата за фиска? Чрез касова наличност се плаща и се изписва като дивидент. И понеже го плащат на ръка, данъчните не могат да хванат на кои точно лица. Не се плащат осигуровки, дивидентът е 5%, а другият данък е 10%. Заради това, че всичкото това е в сивия сектор, няма ДДС. За да има касова наличност, се получават стоки без фактури и се продават. Въобще тук може да си разказваме с часове как стават тези схеми. Ние като законодатели трябва, ако искаме първо да запазим конкурентната среда, защото една голяма част от бизнеса го прави – нормално, плаща, както се изрази един представител на руска компания, сега не е модно да цитираш, имат един термин „законопослушни“. Много компании, българският бизнес се държи правилно, обаче заради такива ние трябва да въвеждаме рестрикции. И тези рестрикции, това с касовата наличност аз категорично го адмирирам. Касовата наличност трябва да се декларира на три месеца – намерихме според мен доброто сечение. За да може, като видят данъчните, че една компания няколко пъти има висока касова наличност, да отидат да проверят защо. Като видят, че се плаща дивидент по банков път над 1000 лв., да отидат да видят какъв е този дивидент, дето 10 човека получават месечен дивидент по 1500 лв. Ами то не е дивидент, то е заплата – скрита, със скрити осигуровки. Затова реших да направя това изказване, то може да не ми носи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) добра популярност сред бизнеса, нямам и нужда от това, но аз така смятам: ако ще се стремим да запазим ниското данъчно облагане, ако ще се стремим да запазим добра конкурентна среда, ще приемаме и такива непопулярни стъпки. И нека някак си политически да се нападаме по друг начин, а не по този, защото тук трябва да сме обединени. Когато става въпрос за това, това е от полза за всички – за цялата държава, за всички хора, за социална политика, за инвестиции, за всичко. И за конкурентна среда. По тази причина взех да направя това изказване, за да се опитам да обясня гледната точка – да, някои неща няма да ги приемем, но не защото не правят такива неща, а защото не са ефективни. Други ще ги приемем, защото там бедите са по-големи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Истината е, че днес разпределяме парите на държавата, но парите на държавата са парите, които ние сме успели да съберем от българските граждани, от българския бизнес. Хората, които правят бюджета в тази зала, от години знаят, а и статистиката показва, че около 30% от българската икономика е в сивия сектор. Всеки път, когато ставаме свидетели на липсата на инвестиции в инфраструктура или всякакви други обществени сектори, ние всъщност участваме в тази недостатъчност всеки път, когато не приемаме касова бележка, всеки път, когато всеки сектор – когато отидем на фризьор, когато отидем в зеленчуковия магазин, когато си купим нещо и насреща не получим касова бележка или документ, който да удостоверява тази трансакция…

Процедурата ми е поправка в чл. 27 по вносител, т. 1 да заместим със следния текст: в чл. 118, ал. 1 се създава изречение трето. Когато лице не издаде документ по изречение първо, получателят има право да не заплати стойността на доставката и продажбата. Какво прави тази поправка, това предложение? Тя разширява – както беше коментарът на колегите от БСП, тя разширява кръга на лицата, които ще бъдат засегнати от тази мярка, и вместо само ресторантьорите, сега всеки, който не издаде касова бележка, получателят на тази услуга ще има правото да не заплати услугата. Благодаря.

Господин Цонев, предполагам знаете, че бизнес в България не се прави лесно. Да, преките данъци са ниски, поради което България е чудесна дестинация за пране на пари. Ако имаш отнякъде парите, тук ги изпираш добре с ниски данъци, но са много високи данъците, които Симеон Дянков нарече „Дуинг бизнес“. И с тези промени ги правим още по-тежки. Всеки, който прави реално някаква дейност в страната, е натоварен с много неефективни и много скъпи, много времеемки административни услуги, които трябва да ползва. В момента Вие, управляващата коалиция, ще стоварите върху бизнеса очетворяване на разходите за годишно счетоводно приключване, защото ще трябва да се превключва на всеки три месеца. Не разбирам този смисъл, ако Вие искате да видите какви са касовите наличности, във всяко годишно счетоводно приключване тези данни ги има – какво остава в касата, какво остава в банката, движенията, тези неща би трябвало да можете лесно да ги виждате. Отделно, ако това нещо наистина се приеме и ако вменим на бизнеса да прави неща, които би трябвало да ги прави държавната администрация, то ние би трябвало да видим и едно драстично съкращаване на администрацията, тъй като какво ще прави тя тогава, ако бизнесът прави това, което тя би трябвало да прави. Не виждам никаква причина за това, което предлагате, защото така или иначе в момента служителите са командировани по морето, мотаят се там напред-назад, имат всички права и привилегии да затварят дори за една неиздадена касова бележка и наистина посоката, в която предлагате да вървим, по никакъв начин не виждам, че това ще помогне на бизнеса, още по-малко на средния и малкия бизнес, към който от рано сутринта така се кълняхме, че ще му дадем някакви 350 милиона, всъщност се оказва, че ще му наденем поредната примка на шията и ще дърпаме почти до задушаване или може би съвсем до задушаване. Считам, че натискът, който оказваме в момента (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), административният гнет, който стоварваме, е много по-тежък от ниските данъци, които по принцип имаме. Благодаря.

Времето! (Шум и смях.)

Госпожо Председател, колеги! Благодаря, Злати. (Шум и смях.)

Нека да бъдем сериозни! Коментарът ми е по същество, понеже много внимателно слушам повече от час дискусията и понеже аз самият съм засегнат, идвам от бизнеса, когато не съм в парламента. Много искам да благодаря на господин Цонев за много задълбочения анализ и да изкажа учудването си от някои от левите партии, които говорят за бреме за бизнеса, но от друга страна, не си дават сметка, че касовите наличности се ползват като механизъм за криене на осигуровки. Неплащането на осигуровки подлага на много тежка ситуация работниците. Вие, колеги, това трябва да го разбирате добре, особено тези, които са така социално ориентираните партии. По време на бременност, по време на болнични и особено при пенсия това е много тежък проблем и има доста фирми в България, които използват много, добре го обясни и много внимателно господин Цонев, използват касовите наличности, точно за да не плащат осигурителни задължения и по тази…

С какво не сте съгласен?

Напротив, съгласен съм. Подкрепям го. Напълно съм съгласен, че трябва да се вземат мерки в тази посока. Искам да добавя и още нещо, което обаче той не каза. Фирмите, които работят по този начин с ниски осигуровки, конкурират по един нечестен начин фирмите, които работят открито, понеже могат да дават по-ниски цени. В моя бранш поне със сигурност е така и съм сигурен, че и в други браншове е така. Така че това се отразява и на общия бизнес климат. По тая причина смятам, че това е една промяна, която, въпреки че няма да бъде лека за бизнеса и трябва да му се даде време, трябва да бъде направена. Благодаря Ви.

Господин Цонев, Вие сте прав, че България е данъчен рай, че българският бизнес в някаква степен би следвало да оценява този факт. Тук имаме концептуална дискусия, която се състои в това дали трябва да се опитваме чрез такива екстравагантни идеи да дисциплинираме бизнеса, или просто да правим малко по-откритото и достойно вдигане на данъците, което никоя политическа партия не иска да понесе електоралната тежест за една такава идея. Но това е много концептуална и дълга дискусия по този въпрос – кое е правилният подход, защото тук с всичките тези ексцентрични идеи можем да попълним няколко стотин сигурно в бюджета, но това не може концептуално да промени бюджетната рамка или, да кажем, по-мащабно. Но това е много, много дълга дискусия. Това, за което аз искам да Ви репликирам, е по отношение на примера, който дадохте за плащането в брой, искането да платите в брой и са Ви донесли тази бележка. На мен също ми се е случвало. Моят въпрос към Вас е: друг път случвало ли Ви се е и колко пъти сте си поискали да Ви издадат обаче истинска касова бележка, защото аз мисля, че тук имаме и друг проблем. Българският гражданин не харесва държавата. И на българския гражданин, който е потребител в ресторанта, не му пука дали ще му издадат касова бележка. И когато получи тази хартийка, написана с химикал крайната сума, изкарва пари, плаща си я и няма да влезе в тази роля на регулатор. Това е реален риск на тази мярка, просто защото дали работодатели, дали граждани не харесват държавата, не искат да плащат данъци, защото не са доволни от това, което държавата им дава обратно. И от тази гледна точка смятам, че на много от тези мерки, които се предлагат днес, на практика липсва този по-задълбочен анализ за рисковете и ползите и как евентуално те биха сработили. В момента изглежда, че ще си направим един експеримент, но пак казвам, моят (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) скептицизъм идва най-вече от това, че смятам, че ние няма да имаме съдействието на самите граждани по тази мярка, с може би някакви изключения тук-там, където някои по-скоро ще се заяждат, отколкото… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам с това. Ако някой види, че не му издават касова бележка, той ще каже: пуснете ми касова бележка, и да, тогава ще бъде пусната, но това според мен са единични случаи, по-скоро повечето хора не ги интересува.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз се надявам, че в последните 15 минути не говорим едно и също, но…

Отзад напред по репликите. Господин Николов, абсолютно съм съгласен с Вас, този път нямаме разминаване. Не подкрепям екзотични идеи за събираемост. Тук мога да отворя една скоба. Поради дългия стаж, който имам, аз съм участвал в правенето на данъчната администрация още от 90-те години – в първите материално-правни данъчни закони, в първия данъчно-процесуален кодекс, в следващия данъчно-осигурителен процесуален кодекс, в обединяването на приходните агенции в НАП и така нататък. Изобщо историята на приходните агенции, на данъчните закони и на всичко това е и моя история. Винаги през тези години съм защитавал този принцип – да има добра бизнес среда, предвидима, ниски данъци, защото това е наше конкурентно предимство пред развитите икономика на Европа. Ние нямаме много конкурентни предимства. Това съм го защитавал и пред европейските ни партньори, когато са ни карали да изравним данъците с Европа. Но това е скоба. Така че и сега екзотична идея не подкрепяме, но подкрепяме идеи за събираемост. А това с идеята за касовата наличност не е екзотична. И тук трябва да кажа на господин Дренчев, вече към неговата реплика, тя беше по-широкообхватна, но една част от нея беше относно това, на годишна база касова наличност лесно се оправя. В края на годината тя се изчиства и ти подаваш декларация, в която няма… Цяла година си ги правил тези неща. И от първи януари ги почваш наново. Затова на тримесечна база е много добро – да се вижда какво правиш всеки месец, но да го правиш веднъж на три месеца, да показваш, трудно се изчиства касова наличност на всеки три месеца, така че на годишна база не е никаква мярка. Благодаря и на господин Пейков за репликата и за добрите думи. Само ще кажа, че аз говорих, че това е нелоялна конкуренция. Прав сте – нелоялна конкуренция към лоялните данъкоплатци. И ще завърша с това, че не е административна тежест, мерките по събираемост не е административна тежест. Размерът на данъците създава конкурентна среда, създава възможности за развитие на бизнеса, но тяхното неплащане не може да бъде стимул. Трябва да се плаща. И не може да бъде административна тежест. Ще си плащат данъците всички, защото те са ниски. И понеже констатираме, че има такива, които не ги плащат, мерките ще стават все по-рестриктивни. Това е моето мнение. Ако от мен зависи, аз винаги съм поддържал тази линия на поведение, вече повече от 25 години. Така смятам, че е правилно. И в случая няма никакво значение кой е финансов министър и кой управлява. Аз винаги съм поддържал това, впрочем и ДПС винаги го е поддържало – ниски данъци, но събираемост, строги мерки към нарушителите, възможности за контрол, това е пътят, по който трябва да се движим според мен. Благодаря.

Прегласуване.

Благодаря, госпожо Председател. Обръщам се към парламентарната група на ГЕРБ, след малко има такова абсолютно същото предложение на господин Делян Добрев, заради това предложихме да се гласува разделно. Не изпадайте в амбивалентност за едното да гласувате „за“, за другото „против“, така че, колеги, съсредоточете се и да го прегласуваме.

Точка 2 не сме гласували.

Какво гласуваме?

Прегласуване.

Оттеглено е.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „В Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България 2023 г. се създава нов параграф по отношение на измененията и допълненията на Закона за данъка върху добавената стойност: „§... Първият период, за който се декларират данни по реда и при условията на чл. 123, ал. 10, е третото тримесечие на 2023 г., като декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се подава в срок до 31 октомври 2023 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 54, ал. 4 думите „директни плащания в размер“ се заменят с „общ размер на директните плащания“, а думите „отговарят на изискванията по ал. 3“ се заменят със „са вписани в регистъра по чл. 7“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители за създаване на нов § 31. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. Данните и информацията по чл. 25б, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите за периода от 1 януари 2023 г. до 30 септември 2023 г. се подават от пощенските оператори в срока за подаване на данните и информацията за трето тримесечие на 2023 г.“

Добре. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33, като в т. 3, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с ,,текста преди т. 1“, а в т. 10 думата „навсякъде“ се заменя с „в останалите текстове на закона“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 34.

Уважаеми господин Председател! (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, имам редакционно предложение, затова вземам думата. Знам, че всички сме уморени. В предложението, направено от Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура 49-354-04-153, „до 31 октомври 2023 г.“ предлагам да се замени с „до 14 ноември 2023 г.“ Накратко, това предполага по-дълъг срок, уважаеми колеги, за подаване на декларациите за касова наличност и това, което гласувахме досега, по-дълъг срок. Така че бизнесът, когато го прави за първи път, да има повече време за организация, за да не се предизвика напрежение в системата. За това става дума. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Параграф 33 по номерация на вносителя в Закона за движение по пътищата има направено предложение на народните представители Цвета Рангелова и Цончо Ганев. Комисията е подкрепила това предложение. Има предложение и на народните представители Божидар Божанов и група народни представители. Комисията не е подкрепила това предложение, затова ще го прочета. „I. В параграф 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В измененията на чл. 186: а) букви „а)" и „б)" се отменят; б) в буква „г)" навсякъде думите „управителя му“ и „управителя“ се заменят с думите „негов законен представител“, съответно „законен представител“. в) в буква „д)" в края на изречението се поставя запетая и се добавя „а думата „управителя“ се заменя с думите „законен представител“; 2. в чл. 186а се правят следните изменения: а) в ал. 1, т. 2, буква „а“ думите „като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление“ се заменят с думите „по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление“; б) ал. 1, т. 4 се отменя; в) алинея 3 се изменя така: „(3) При извършване на проверка длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да връчват заверен от тях препис от издадено наказателно постановление за извършени нарушения по този закон, като се отбелязва датата и часът на връчването. Отказът за получаване на заверения препис се удостоверява чрез подпис на свидетел. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване на наказателното постановление.“; г) в ал. 5 думите „публикуваната на Портала информация за невръчени“ се заменят с думите „невръчените“, думите „достъпването на информацията“ се заменят с думите „отварянето им“, а думите „електронен запис от Портала за електронни административни услуги на МВР“ се заменят с думите „електронен времеви печат“. 3. в чл. 189 се правят следните изменения: а) в ал. 4а думите „издаден фиш“ се заменят с думата „издаден“, преди думите „на нарушителя“ се добавят думите „или които са установени по реда на чл. 186, ал. 1, а преди думите „се изпраща“ се добавят думите „незабавно“, а думите „подадени от лицето при издаване или при подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство или при издаване на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство или ремарке“ се заменят с думите „подадени от лицето при използване на административни услуги на Министерството на вътрешните работи или на други административни органи“; б) алинея 4в се изменя така: „(4в) Министърът на вътрешните работи, министърът на електронното управление, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и изпълнителният директор на Агенция „Пътна инфраструктура“ обменят данни за телефонен номер и електронен адрес на физическите и юридическите лица за целите на уведомяването, без значение от целите, за които първоначално са събрани“; в) алинеи 4г и 4д се отменят.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Христо Гаджев и Томислав Дончев. „Параграф 33 да отпадне.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, предложението ни е кратко. Предлагаме да се заличи § 33 от този законопроект от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета. Ще Ви дам кратките мотивите, мога и по-подробни, но предвид часа, в който заседаваме, ще бъдат по-кратките. По принцип ние не споделяме тази законодателна техника през Преходните и заключителните разпоредби да се променят редица закони, каквато неправилна практика имаха редица парламентарни групи в отминали легислатури. Още повече, когато в този закон по никакъв начин не намираме основание да има каквато и да било връзка с бюджета. С този закон се правят изключително много кардинални промени, които, според мен, се нуждаят от по-голямо прецизиране, по-голям юридически дебат, и не му е мястото тук в десет часа вечерта, приемайки бюджета, да обсъждаме прецизността на предложените от вносителя разпоредби в Закона за движение по пътищата. Само ще маркирам накратко какви са предложенията, които се правят, за тези от Вас, които не сте запознати подробно. Предлага се възможност с електронните фишове вече да могат да се санкционират не само собствениците на автомобили, но и техни ползватели. Отделно от това се предлага поканата за съставяне на електронен фиш и връчването му да бъде по електронен път по Закона за електронното управление. Доколкото не откриваме в Преходните и заключителните разпоредби на този закон за бюджета изменение и в Закона за електронното управление, то трябва да Ви кажа, че настоящата редакция на този закон допуска размяна на електронни книжа само между административни органи, каквито безспорно водачите или ползвателите на МПС не са. Считаме за абсолютно противоречащо на Закона, по който искат да ни връчат вече покани. Също така неразбираемо е и липсват мотиви кои са причините да се увеличава стойността на възможността, която сега по закон се дава при доброволно заплащане на електронни фишове. Досега, ако в 7-дневен срок той се заплати, плащахме 70%, а сега заплащаме 80%. Особено абсурдно е предложението да могат да бъдат връчвани електронни фишове на работодателите на съответния нарушител дотолкова, доколкото те по никакъв начин не са административно санкционни органи и е недопустимо да бъдат замесвани в едно административно наказателно производство, което е изключително специфично. Ето защо по тези съображения, както казах, това са кратките мотиви. Ние предлагаме този дебат да бъде воден отделно, ако Министерството на финансите смята, че трябва да бъде изменен Законът за движение по пътищата в исканата посока, то това да бъде направено с отделен законопроект, към който да бъдат изискани съответните становища на заинтересованите лица, да бъдат придружени от широко обществено обсъждане респективно да може да бъде направен един качествен юридически дебат, какъвто считам за ненужен и почти невъзможен към момента, в който приоритет е бюджетът на Република България. Благодаря.

Госпожо Рангелова, само едно уточнение, че препратката към Закона за електронното управление е коректна и няма нужда да го изменяме, тъй като там има система за електронно връчване, която и в момента се използва за връчване от административни органи на граждани и юридически лица. Този ред се прилага и в момента, между другото, със Закона за електронното управление, който мина на второ четене в Комисията, изменяме Закона за административните нарушения и наказания, така че редът за електронно връчване така или иначе ще бъде доуреден в следващите седмици.

Голяма грешка да вземате желаното за действителност. То и като управлявахме беше така – вземахте желаното за действителност. Колеги, надявам се решението на Комисията да отпадне този параграф да бъде подкрепено от залата, въпреки че се нагледах на какво ли не днес и решения на Комисията бяха отхвърлени от залата, но да се надяваме здравият Ви разум поне тук да проработи, защото има страшни недомислици в това, което се предлага. Само един пример, в ал. 2 думите „или размера на наложената му глоба“ се заличават, а това е, че човек може да обжалва, като му напишат размер на глобата. Те заличават да не може да се обжалва размерът на глобата. Без да броим иновативното предложение работодателят да си гони служителя, за да му връчва фиша. В Комисията добре, че проявиха здрав разум, иначе ние можем да разширим тази част. Тогава си говорихме и джипито да го гони за фиш, и свещеникът, и домоуправителят (смях), защото той си знае кои са в съответната кооперация.

Добри идеи.

Да, господин Цонев каза, че са добри идеите. Явно си падат по тотален контрол ДПС, така че надявам се, колеги от ГЕРБ, този път да гласувате както е решила Комисията и както каза колежката Павела Митова, това не е предложение на Делян Добрев, че да го съсечете. Тук е на Митко Гаджев, все пак да не му влизате и на него на остро, и на Томислав Дончев. Не си обезкуражавайте всичките членове на групата.

Няма други изказвания.

Едно редакционно предложение – в текста на вносителя в § 33, в чл. 186а, ал. 1 т. 4 се заличава.

Да, това е за работодателя, защото… Преди мен господин Тошко Йорданов ли говори? Те микрофоните бяха така. (Смях. Показва микрофоните.) За да успокоим колегите от ИТН, че за работодателя ще отпадне.

Господин Цонев, аз не мога да разбера Вие в момента защо така забивате кървав нож в гърба на Асен Василев?! (Смях.) На Комисията по бюджет и финанси той каза, че точно това нещо с връчването ще даде 100 милиона – 100 милиона, само защото ще се връчват от работодателите. Вие в момента анулирате 100 милиона в бюджета. Еврозоната се отдалечи в момента с една седмица. (Смях и оживление.) Не може такива провокации спрямо Вашето евро-атлантическо мнозинство, и Вие сте част от него. Разбирам, че нещо подмолно се случва тук. Само от връчването 100 милиона каза Асен Василев, Вие в момента отнемате 100 милиона от бюджета ей така, хоп и довиждане. Сега да очаквам лицето Митев да стане и той с крокодилски сълзи да реве за зоната. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Макар че беше изказване, всъщност беше реплика и искам да се възползвам от правото на дуплика. Господин Ганев, бъдете спокоен, тези 100 милиона с по 10 ще ги вземем от руския бизнес в България. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.) РЕПЛИКА: Край, край!

Господин Ганев, не сте прав. Аз също бях на Комисията по бюджет и финанси. Знам, че министърът има афинитет, когато нещо му бъде отрязано, да се разсърди и да си тръгне. Предвид че тук говорим за 100 милиона, не сте прав така да репликирате господин Цонев, защото може би господин Цонев има 100 милиона. Да извади и да ги даде на министъра. Само да напомня, че сутринта гласувахме 350 милиона на Пеевски, така че те пари имат. Това, че няма да подкрепят точката, не означава, че ще създадат и дефицит. Може би господин Цонев ще изкара 100 милиона, ще даде на Министерството и всичко ще е точно. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

След като видяхме как с лека ръка господин Цонев зачеркна 100 милиона от приходите, които очаква Асен Василев, аз очаквам бойкотът от страна на ГЕРБ следващата стъпка да е. Другите 100 милиона, които се очакват, са от това, че НАП ще могат да следят в реално време камерите на тол системите. Това е също друго иновативно решение на правителството. Може би оттам 100 милиона ще ги спестите и да ги очакваме, че ще влязат – от тол системата, наблюдаване, контрол плътен. Въобще страхотен бюджет. Страхотен! Много се радваме, прекрасно се развива денят. Много е хубав, иновативен е отвсякъде. Самото стартиране отзад напред започнахме, въобще така се очертава да е целият мандат на сглобката. (Към трибуната се приближава народният представител Явор Божанков. Силен шум и възгласи: „Еее!“ Ръкопляскания от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас с молба да правите забележка на колегите, тъй като те не говорят по темата, не говорят по същество, не говорят и по държавния бюджет. Донякъде има връзка и с държавния бюджет. Разбирам господин Ганев, който има проблеми с НАП, защото може да му проверят апартаментите, изгодно ли, неизгодно ли ги е купил на сина. (Силен шум и реплики.) Разбирам също така, че ако говорим за бюджет, тук колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които не са си плащали данъците, и тези, които купуват апартаменти изгодно, могат да допринесат за държавната хазна – единият да си плати данъците, другият да се раздели с изгодния апартамент и да помогнат на държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Изключително се радвам, че господин Божанков най-после дойде в залата да си заработи надника, макар и в края на деня, за разлика от него, ние работим. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но много е важно, това съвсем сериозно го казвам, дори в най-голямата мърсотия, каквато е политиката, няма по-голяма мърсотия от политиката, да има някакви морални граници. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме спазвали това правило, че има едни морални граници, които не се прескачат. (Възгласи: „Еее!“ Шум и реплики.) Защото, когато говорим за лични взаимоотношения, когато трябва политически или персонално да се атакуваме, е едно. (Шум и реплики.)

Едно е да си говорим от тази трибуна или откъдето и да било, всичко каквото решим, но има неща и има граница, която не се прекрачва. Има граница, която не се коментира, защото там няма смисъл да се рови. (Шум и реплики.) Това е семейството, жена и деца. Има неща, за които не се говори и не се пипа с мазни ръчички там. Не се пипа! Все едно ние да седнем и да коментираме на господин Борисов семейството – внуци, жени. Нямаме връзка там. Или на господин Пеевски личния живот с жени, деца или каквото ще да било. Нямаме работа там да пипаме. Имаме работа да коментираме Пеевски, Борисов, Йордан Цонев, който искате, няма никакво значение. Може да коментираме един некъпан тук отзад, който седи с шкембето си. (Реплики и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това няма никакво значение, това е лично.

Но има неща, които не трябва да се пипат. И не е наша работа да бъркаме в личното пространство и семейството. Не му прави чест на Божанков да стане, да дойде в края на работния ден, с мръсните си ръчички да пипа тук и да говори за сина ми. Като иска Асен Василев, да атакува с НАП семейството ми, добре дошъл е, нека да прави проверка. До този момент няма или поне не знам. Но хубаво е оттук, от тази трибуна, да се призовава за политическа бухалка спрямо семейство на друг депутат. Асен Василев, ако иска, да го направи. Надявам се, че мазните ръчички на Божанков тогава ще изпитат най-после задоволство.

Почивка 30 минути.

Прегласуване!

Различен вот.

Различният ми вот е изпълнен с радост (смях, ръкопляскания от ИТН), че загубихте половин час, за да си стиковате връткането. Между другото, колеги, имам абсолютно процедурно предложение, сериозно – тъй като парламентарната група на ГЕРБ днес тероризира техни представители като Делян Добрев и Христо Гаджев, предлагам, като истински професионалисти и хубави хора, да ги подкрепим и да направим инициатива на президента DMS Добрев и Гаджев. (Смях.)

Да си дообясня вота.

Благодаря Ви, господин Председател. Чудехме се дали да бъде под формата на декларация, или по начина на водене, може би декларация ще е по-добре. Ще използваме момента, че тук е и министърът на финансите и ще помолим, може би утре, да се яви другият вицепремиер, този, който отговаря за външните работи (шум и реплики от ПП-ДБ), за да го запитаме какво се случва в Скопие в момента и какво е отношението към българските граждани в момента. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, 23,15 ч. е, хайде да се хванем в ръце и да приемаме бюджет, ако ще приемаме бюджет. Коалиционните партньори, ако смятате да си водите коалиционните разговори по време на бюджета и да спирате работата на парламента, за да си договаряте нещо друго, не е сега моментът, не е сега времето. Държите администрацията, държите Министерството на финансите, държите телевизии, медии – всички стоят в тая зала и Ви чакат Вие да се разберете за нещо друго, различно от бюджета. Разберете, че тероризирате държавата в момента. (Шум и реплики.) Всички 200 народни представители стоят в пленарната зала и Ви чакат нещо да се случи. Или приемайте бюджета и да вървим напред, или закривайте заседанието, подавайте оставка и си отивайте и да вървим в друга посока. Това, което се случва, не е нормално. Нито се дискутира бюджета, нито се работи – почивки, излизания в някакви коалиционни разговори, очаквания. (Шум и реплики от ПП-ДБ: „С друга карта си.“) Да, друга карта е. Призовавам Ви наистина да работите по бюджета.

С картата на Корнелия Нинова си.

Добре…

Процедура по начина на водене. Господин Председател, тук наблюдаваме за пореден път спирки за промяна на гласуване, като изпитвам обосновани съмнения, че се прави заради договорки. Ето сега в този параграф, който приехте, имам обосновани съмнения – първо, че има тъпотии вътре, и едно, че работодателите и наистина трябва и домоуправителите да ходят.

Второ, имам обосновани съмнения, че повечето поправки, които са свързани с електронни услуги, на тях ще трябва да се дописва софтуер и оттам имам обосновани съмнения, че един бивш министър на електронното управление и негова бизнес партньорка и каква се води там в партията, може би през техни фирми ще станат малко по-богати от това. Вие, ГЕРБ… (Реплика от ДПС: „Заваляш вече.“) Не, не завалям, аз не пия. Може да ми дадете дрегер, аз по принцип не пия. (Шум.) Опитвам се да избегна името Божидар Божанов и Калина Константинова, ама Вие ме назорихте да го кажа. (Смях. Шум и реплики от ДПС: „Наздраве за бюджета и за рожденика.“)

Благодаря, господин Председател. Само ще помоля господин Йорданов, пък и други колеги, когато не разбират нещо, което е технологично, не непременно да предполагат, че някой има корупционен интерес. Там няма такъв случай. Господин Йорданов, системите вече съществуват, разработени са, работят, няма да трябва да се доработват, камо ли от нечия фирма.

Уважаеми господин Председател! По § 35 има предложение на народния представител Искрен Арабаджиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35: „§ 35. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 2, т. 6 след думата „първи“ се добавя „клас или са записани или продължават обучението си във“. 2. В чл. 10а: а) в ал. 1 след думата „първи“ се добавя „клас или са записани или продължават обучението си във“; б) в ал. 7, в т. 1 след думата „постъпи“ се добавя „или не бъде записано“. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 6 след думата „първи“ се добавя „клас или са записани или продължават обучението си във“.“ Предложение на народния представител Божидар Божанов и група народни представители: (Докладчик Йордан Цонев и председателят Николай Минчев правят уточнения встрани от микрофоните.) „Създава се нов параграф 35а със следното съдържание: „§ 35 а. В срок от 3 месеца след обнародването на този закон министърът на вътрешните работи попълва данни за телефонен номер и електронен адрес на лицата, притежаващи свидетелства за управление на моторни превозни средства, за нуждите на изпращането на уведомления по чл. 189, ал. 4а, като използва данни от Националния автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи“, от регистрите на Националната агенция за приходите, от електронната система за събиране на тол такси по Закона за пътищата, и от единния портал по чл. 12, ал. 1 от Закона за електронното управление.“ Комисията не подкрепя предложението. Следващото предложение е на народния представител Кирил Петков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 36: „§ 36. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 10б, ал. 2 се създава ново изречение второ „Електронната система за събиране на тол такси съхранява и подава информацията в реално време към сървър на Националната агенция за приходите“, а досегашното изречение второ става изречение трето.“

Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители: „В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) в чл. 42, ал. 4 числото „ 90“ се заменя със „120“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Делян Добрев, № 49-354-04-145. Предложението за създаването на § 38 е оттеглено, а за § 37 и § 39 се подкрепя от Комисията. Комисията предлага да се създадат нов § 37 и § 38: „§ 37. Министърът на финансите ежемесечно публикува данните за размера на невъзстановения данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност. Информацията се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите едновременно с информацията за касовото изпълнение на бюджета за съответния период. § 38. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. …) в чл. 36д, ал. 1 се създава т. 9: „9. средства от фондовете на Европейския съюз, както и от всички други инструменти и програми на Съюза и по други финансиращи механизми.“ Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 39: „§ 39. В срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема следните програми за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2024 – 2026 г.: 1. програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, с бюджет до 240 млн. лв.; 2. програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, с бюджет до 240 млн. лв.; 3. програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, с бюджет до 100 млн. лв.“ Предложение на народния представител Севим Али и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 40: „§ 40. Министерският съвет може да одобри допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 7 830,0 хил. лв. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси за увеличаване на разходите за персонал на Националния осигурителен институт, за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 1 август 2023 г.“ Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 41: „§ 41. Министърът на земеделието и храните в срок до 30 септември 2023 г. да създаде механизъм за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието през 2024 г.“ „Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.“ Тук обаче Ви предлагам, господин Председател, параграфът, който ще определи кои текстове кога влизат в сила, да го прочетем и гласуваме, след като минем целия закон.

Да. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 42. Накрая и механизма за определяне на…

След приемането трябва да го приемем, да. По принцип той е накрая.

Благодаря, господин Председател. Това е предложение, което и в работната група беше направено и обсъдено, но просто не е влязло в Доклада. В § 36 по Комисия – в Закона за пътищата, вместо в чл. 10б да се създава изречение второ в ал. 2, се създава ал. 10, в която се казва: „Националната агенция за приходите има право на достъп до данни в електронната система за събиране на тол такси по ред, определен с наредбата по чл. 10, ал. 7.“ Това е с цел да не дублираме всички данни на сървър на НАП, да е по-коректно откъм защита на данните.

Господин Председател, във връзка с подкрепения вече § 8 в предложената от Комисията редакция на нов § 36 – тази, която сега предлагаме, трябва текстът на вносителя да стане т. 2 и да се създаде т. 1 със следния текст. Повтарям, в § 36 текстът на вносителя да стане т. 2 и да се създаде т. 1 със следния текст: „1. В чл. 10, ал. 6 думите „чл. 4, ал. 5“ се заменят с „чл. 4, ал. 4.“

Господин Председател, да поясня. Да ги гласуваме отделно, тъй като § 38 е оттеглен, § 37 е приет, § 39 не е оттеглен и е приет, но във връзка с подкрепения § 4, който в Комисията беше отхвърлен по вносител, предложението на народния представител Делян Добрев за създаване § 39 трябва да се отхвърли. Няма база да се създаде § 39, тъй като § 4 по вносител нали беше подкрепен, а не отпадна.

Ами обратно предложение, защото не е възможно да не го гласуваме § 38 и ще Ви обясня защо. В Комисията се оттегли, само че никъде в Правилника не е записано какво става при оттегляне в комисия. Предложението е направено по реда на чл. 80 от Правилника писмено, в срок. Гласуването на предложенията е по реда на чл. 64 от ПОДНС. Там не е предвидено, че при оттегляне на Комисията не се гласува, господин Цонев.

Не е вярно.

Не е вярно, ама е така – вижте Правилника. Така че може да не се гласува, ако никой не настоява за гласуване, но ние настояваме за гласуване, още повече в Комисията по бюджет и финанси ние си го припознахме това предложение и съответно предложението е в Доклада на Комисията, както знаете, и трябва да се подложи на гласуване по чл. 64 и съответно залата или да го приеме, или да го отхвърли.

Да, на финала сме, затова, колеги, ние от ИТН искаме половин час почивка, през която групата на ГЕРБ да преосмисли това си, как да кажа – стадно гласуване. От група искаме половин час почивка.

„Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2023 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:“. Таблицата я прилагаме към стенограмата. Алинея 2 – също. И така е целият чл. 1 по вносител. Преминаваме към предложенията. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Това предложение не е подкрепено от Комисията и трябва да го четем. Има ли желаещи да го оттеглят? Няма.

Добре, госпожо Танева – четем го, но няма да Ви го приемем, да знаете.

Да, да.

Да, добре. „В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения: 1. на ред I „Приходи, помощи и дарения“ цифрата „40 810 564,6“ се заменя с цифрата „40 980 564,6“; 2. на ред I.1 ,,Данъчни приходи“ цифрата „35 559 400,0“ се заменя с цифрата „35 629 400,0“; 3. на ред I.1.4 „Данък върху добавената стойност“ цифрата „17 005 000,0“ се заменя с цифрата „17 175 000,0“. В чл. 1, ал. 5, т. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. на ред 8.1 в колона „Направление на средствата“ текстът се изменя и придобива следната редакция: „За осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по мерки, финансирани с национален бюджет, в това число:“; 2. на ред 8.1 в колона „Сума (хил. лв.)“ числото „363 000,0“ се заменя с числото „533 000,0“; 3. създава се нов ред 8.1.1 със следния текст: 8.1.1. За обезпечаване градозащитата по самолетен способ 8 000,0. 4. създава се нов ред 8.1.2 със следния текст: 8.1.2. За изграждане лаборатория на ГКПП Капитан Андреево 5 600,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Костадин Ангелов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, но с източник трансфери в централния бюджет. Предложение на народния представител Бранимир Балачев и група народни представители: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1. ал. 1: а) в раздел I „Приходи, помощи и дарения“ числото „40 810 564,6“ се заменя с числото „40 812 734,6“; б) в т. 1 „Данъчни приходи“ числото „35 559 400,0“ се заменя с числото „35 561 570,0“; в) в т. 1.4 „Данък върху добавената стойност числото „17 005 000,0“ се заменя с числото „17 007 170,0“; Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията го подкрепя по принцип, но с източник трансфери по централния бюджет. Предложение на народните представители Никола Димитров и Ивайло Папов: „В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ „се добавя сумата 1 595.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В раздел I „Приходи, помощи и дарения сумата“ „40 810 564“ се заменя с „40 812 900,2“. 2. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“ сумата „35 559 400,0“ се заменя с „35 561 735,65“. 3. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ сумата „17 005 000,0“ се заменя със „17 007 335,65“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Костадин Костадинов и група народни представители: „В чл. 1, ал. 5, т. 4.3 „За придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и изграждане на инфраструктура“ сумата „620 748,2“ се заменя с „617 918,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“ сумата „40 810 564,6“ се заменя със сумата „40 825 564,6“. 2. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“ сумата „35 559 400,0“ се заменя с „35 574 400,0“. 3. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ сумата „17 005 000,0“ се заменя със „17 020 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цончо Ганев и Коста Стоянов: „В чл. 1. (1) се правят следните изменения и допълнения: 1. В ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се добавя сумата 503,8.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Даниел Петров, Петър Петров и Емил Янков: „В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. В ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се добавя сумата 50.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 1, ал. 1, I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 се правят следните изменения: В колона 3 с наименование „Сума (хил. лв.)“ числото „17 005 000,0“ се изменя така „17 005 200,0“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Павела Митова и група народни представители. Това предложение по принцип е подкрепено по т. 3.4, 8.4, 8.5 и 8.6 с източник трансфери по централния бюджет и не го подкрепя в останалата му част: „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. В ал. 1: 1.1.1. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“ числото „40 805 564,6“ се заменя с числото „40 957 964,6“; 1.1.2. В т. 1 „Данъчни приходи“ числото „35 559 400,0“ се заменя с числото „35 711 800,0“; 1.1.3. В т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „17 005 000,0“ се заменя с числото „17 157 400,0“; 1.2. В ал. 5: 1.2.1. В т. 3 област „Здравеопазване“: 1.2.1.1. В т. 3.3 „За организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники“ числото „1000,0“ се заменят с „2000,0“;“ 1.2.2. създава се т. 3.4. Точка 1.2.2 е подкрепено. „1.2.3. В т. 6 област „Култура и изкуства“: 1.2.3.1. Се създава т. 6.3: „6.3. Увеличаване на възнаграждения на персонала на читалищата – 1000,0“. Средствата произлизат от намаляване на субсидията за БНТ в чл. 49, т. 2. 1.2.4. В т. 8 област „Земеделие“ се създават т. 8.2 – 8.6: „8.2. Увеличаване на възнаграждения на персонала на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ – 900,0; 8.3. Увеличаване на възнаграждения на персонала на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ – 700,0;“ 8.4, 8.5 и 8.6 са приети. „1.2.5. В т. 7 – Област „Външна политика“: В т. 7.1 „За подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина“ числото „200,0“ се изменя на „100,0“. Тези средства се пренасочват в чл. 10 – Бюджет на Министерството на външните работи, ал. 2, т. 3 – Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница, където числото „1 222,0“ се изменя на „1 322,0“.“ Предложение на Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 1, ал. 1 – I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 се правят следните изменения: В колона 3 с наименование „Сума (хил. лв.)“ числото „17 005 000,0“ се изменя така „17 005 600,0“.“ Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 1, ал. 1, I „Приходи, помощи и дарения“, точка 1 „Данъчни приходи“, точка 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се правят следните изменения: 1. В колона 2 на I „Приходи, помощи и дарения“ числото „40 805 564,6“ се изменя така „40 823 064,6“; 2. В колона 2 на точка 1 „Данъчни приходи“ числото „35 559 400,0“ се изменя така „35 576 900,0“; 3. В колона 2 „Данък върху добавената стойност“ числото „17 005 000,0“ се изменя така „17 022 500,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 „Приходи, помощи и дарения“ сумата „40 805 564,6“ се заменя с „40 805 764,6“; 2. В ал. 1, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ сумата „17 005 000,0“ се заменя със „17 005 200,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 1, ал. 5 да се добави нова област на политика – „Общинска администрация“: 1. Област на политика „ Общинска администрация“, за която да се предвидят средства за: – изплащане на дължимите обезщетения на основание Кодекса на труда на кметове и кметски наместници за сметка на централния бюджет за 2023 г., които по обективни причини на този етап не могат да бъдат разчетени в стандартите за делегираните от държавата дейности. – възнаграждения на текущи служители, изпълняващи инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители: „В чл. 1, ал. 2, т. II „ Разходи“: 1.1. ред 2 „Капиталови разходи“ числото „3 611 325,2“ се заменя с „3 596 375,2“, съответно в подред 2.1 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „3 330 712,3“ се заменя с „3 315 712,3“; 1.2. ред 1 „Текущи разходи“ числото „18 422 578,7“ се заменя с „18 429 828,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, но с източник на разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители: „В чл. 1: 1. в ал. 2, т. II „ Разходи“ : 1.1. ред 2 „Капиталови разходи“ числото „3 611 325,2“ се заменя с „3 581 225,2“, съответно в подред 2.1 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „3 330 712,3“ се заменя с „3 300 612,3“; 1.2. ред 1 „Текущи разходи“ числото „18 422 578,7“ се заменя с „18 452 678,7“. 2. в ал. 5 в т. 2 „област Образование“ подточка (ред) 2.7 се изменя по следния начин: „2.7. За допълнително финансиране за увеличаване на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища и Българската академия на науките от 1 януари 2023 г. – 46 100,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ализан Яхова и група народни представители: „В чл. 1, ал. 5, т. 8 се правят следните изменения: - т. 8 област „Земеделие“; - т. 8.1 „За осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове“ – да бъдат осигурени допълнителни средства в размер на 170 000 000 лв., като общият ресурс да стане 533 000 000 лв.“ В таблицата: „8.1. За осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове 533 000,00 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Дженал Топалова и група народни представители: „В чл. 1, ал. 5 се създават нови точки със следното съдържание: - т. 2 област „Образование“; - т. 2.9 „За закупуване на нови училищни автобуси“ – със сума 31 000 000 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Томислав Дончев, Тома Биков, Вежди Рашидов, Теменужка Петкова и група народни представители: Комисията подкрепя по принцип предложението, но с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Вежди Рашидов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 „Приходи, помощи и дарения“ сумата „40 805 564,6“ се заменя с „40 820 564,6“; 2. В ал. 1, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ сумата „17 005 000,0“ се заменя със „17 020 000, 0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Дренчев и група народни представители: „В чл. 1, ал. 5 „Разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики“, в т. 4 област „Отбрана“, в т. 4.3 „За придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и изграждане на инфраструктура сумата 620 748,2 (хил. лв.) се намалява с 1 955 (хил. лв.) до 618 793,2 (хил. лв.)“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „Чл. 1. (5) в точка 6 област „Култура и изкуство“ се правят следните изменения: „В точка 6.1 с наименование „За реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип“ числото 30 000,0 се изменя така: 33 000,0.“ В чл. 1. (5) в точка 7 област „Външна политика“ се правят следните изменения: „В точка 7.2 с наименование „За развитие на двустранните и многостранните отношения в областта на външната политика, за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството в международни организации, и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина“ числото 7 200,0 се изменя така: 8 200,0.“ В чл. 1. (5) в точка 4 област „Отбрана“ се правят следните изменения: „В точка 4.3 с наименование „За придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и за изграждане на инфраструктура“ числото 620 748,2 се изменя така: 616 748,2.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Жечо Станков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, но с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Жечо Станков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Цончо Ганев и Ангел Георгиев: „В чл. 1. (1), I „Приходи, помощи и дарения“ в т. 1.4 се правят следните изменения: В колона 3 с наименование „Сума (хил. лв.)“ числото „17 005 000,0“ се изменя така „17 005 200,0“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и Климент Шопов. Комисията подкрепя по принцип предложението, но с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, но с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 4 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет и не го подкрепя в останалата му част. „I. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „17 005 000,0“ се заменя със „17 105 000,0“. 2. В ал. 2: а) в раздел II „Разходи“ се правят следните изменения и допълнения: – на ред 2 „Капиталови разходи“ числото „3 611 325,2“ се заменя с „2 911 325,2“. – на ред 5.1 в текстовата част накрая се поставя запетая и се добавя „в т.ч. 10 000,0 лв. за ремонт на язовир „Огоста“, а числото „130 000,0“ се заменя със „140 000,0“. б) в раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“: – на ред 1.2 „Държавното обществено осигуряване“ числото „10 572 946,5“ се заменя с „11 782 446,5“ . – на ред 1.3.1 – от Министерството на здравеопазването числото „153 282,6“ се заменя със „158 282,6“ . 3. В ал. 3 числото „-6 016 018,6“ се заменя с „-77 017 708,6“.“ Предложение на народния представител Христо Гаджев и Томислав Дончев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, но с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението с източник намаление на разходите до бюджета на Министерството на труда и социалната политика за еднократна помощ за ученици в 5. клас. Предложение от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ахмед Ахмедов и Петър Чобанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Бойко Борисов, Десислава Атанасова, Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ, Христо Иванов, Петър Чобанов, Атанас Атанасов, Христо Терзийски, Младен Маринов, Маноил Манев и Ирена Димова. Комисията подкрепя по принцип предложението с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Теменужка Петкова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Бойко Борисов, Делян Пеевски, Мустафа Карадайъ, Атанас Атанасов, Десислава Атанасова, Христо Терзийски и Христо Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 80. ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Христо Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението за сметка на разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2023 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Приема държавния бюджет за 2023 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (5) Приема разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5.“

Благодаря Ви, господин Председател. Аз искам да направя едно предложение за разделно гласуване на нашето предложение в чл. 1, тъй като Комисията е подкрепила по принцип предложението в т. 3.4, т. 8.4, т. 8.5 и т. 8.6, следователно искам те да се гласуват разделно от останалите, но също така искам да добавя и т. 3.3, защото тя е за увеличаване на средствата за асистирани, репродуктивни техники и има съгласие в Комисията по здравеопазването. Мисля, че в Комисията по бюджет и финанси просто са пропуснали в работната група. Предполагам, че моят колега Драгомир Петров ще обясни малко повече за това предложение. Затова ще предложа и т. 3.3 също да се гласува разделно от останалите, неподкрепени от Комисията. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги! Искам да обърна внимание на моето предложение със сигнатура 112. Става въпрос за едно предложение, което е припознато от това на общините и за това, че доколкото усетих аз на работната група, Министерството на финансите не се беше усетило, че в края на годината ще имаме избори и броят на кметските наместници и броят на кметовете ще се промени, тъй като имаме промяна в Изборния кодекс и ще избираме кметове и на местата, където имаме до 100 жители вместо 350, което ще доведе до допълнителни разходи на общините за обезщетения на тези, които досега са били кметски наместници и които ще останат без работа след изборите. Предвижда се и възнаграждение на текущи служители, които ще изпълняват инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост, тъй като там има нужда от стимулиране, за да могат да тръгнат нещата изобщо. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както виждате на страница 13, нашето предложение, което касае чл. 1, е свързано с нашето разбиране за алтернативен бюджет за 2023 г. и ще го потвърдим при подготовката и за следващия бюджет за 2024 г., а именно: ние желаем да увеличим дела на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт, тъй като такава е европейската политика и по този начин да осигурим допълнителни средства за защита на българската средна класа, на хората с ниски доходи, на българския бизнес. По-конкретно в нашето предложение към чл. 1 ние предлагаме намаление на капиталовите разходи от 3 милиарда 611 милиона на 2 милиарда 911 милиона – става дума за държавния бюджет, със 700 млн. лв., които да бъдат пренасочени към програмите, които ние предлагаме. Тези 700 млн. лв. са в минус, защото ние сме абсолютно сигурни, че поради ограниченото време до края на годината, необходимостта от време и юридически процедури за осъществяване на проектите с огромна сигурност можем да кажем, че капиталовите разходи няма да бъдат усвоени до края на годината, така че този свободен ресурс от 700 млн. лв. – по наши разчети, ние предлагаме да бъдат използвани по социално-икономическите програми, които предлагаме. Освен намаляването на капиталовите разходи, ние предлагаме едно минимално увеличение на приходите от данък добавена стойност, които са малко над 17 млрд. лв. Ние предлагаме само със 100 млн. лв. да се увеличи ДДС. Нашите разчети показват аргументирано, че това се дължи на заложената в самата програма на правителството и оценките на аналитични центрове в Европа и извън нея за инфлацията в нашата страна. Така че има леко подценяване на приходите от ДДС, а и от акцизи, но ние предлагаме само 100 милиона промени в акцизите. Освен това ние считаме, че не е основателно задържането на бюджетния дефицит при тези тежки условия в рамките на 3%, че имаме по-важни приоритети до края на тази година, поради което ние предлагаме увеличение на разходите на трансфера в посока на ДОО с 1 млрд. 209 млн., тъй като наред с другите програми – външна политика, българите в чужбина, работещите млади семейства, гарантирането на увеличената минимална работна заплата, помощите за деца, безплатни лекарства до 14 години, всичко това предполага трансфери от 1 млрд. 209 млн. лв., които, разбира се, са за сметка на едно незначително увеличение на бюджетния дефицит с около 0,6%. Така че даже и с този дефицит около 3,6% България би се наредила в първите 5 – 6 страни от 27 на Европейския съюз по най-нисък бюджетен дефицит – в някои случаи в пъти по-малък от бюджетния дефицит даже на водещи страни в Европейския съюз. Тоест това, което ние предлагаме в чл. 1, е съобразено с европейската практика, съобразено е с аргументите и философията за алтернативен бюджет, които вече изложихме пред Вас, колеги, и които гарантират по-голяма социална и икономическа сигурност на Република България до края на 2023 г. Благодаря Ви.

Господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки късния час искам да фокусирам Вашето внимание върху предложение със сигнатура 132. Това е една малка сума от 1 млн. 955 хил. лв. Тя е жизнено необходима за Военновъздушното училище в Долна Митрополия за обучение на курсанти за пилоти на хеликоптери. Сумата я взимаме от военния бюджет – от перо „Придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение“ и я даваме директно на Военновъздушното училище, за да купи два хеликоптера, които са много необходими, защото предвижда се да купим и хеликоптери за HEMS, но освен хеликоптери ни трябват и пилоти. Ако не започнем сега да ги обучаваме, ще стане така, че ще имаме машините, но няма да имаме кой да ги пилотира. За последен път пилоти са обучавани през 2015 г. Ако сега започнем да обучаваме, ако наистина приемете, което много моля да го направите, защото е важно и за армията и въобще за обществото ни, и защото сумата е изключително скромна на фона, да кажем, на 160 те милиона, които ще бъдат дадени за техника от Транспортното министерство и за експлоатацията на Военновъздушните ни сили, но това, което е важно, е, че ако сега започнем да обучаваме пилоти, те ще излязат през 2028 г. От 2015 г. точно 15 години има между предишното поколение пилоти, които са били обучавани за Военновъздушните сили. Ще стане така, че ще скъсаме, ако веднага не купим техника и не започнем обучение на пилоти на хеликоптери, ще скъсаме връзката между поколенията. Новите пилоти ще излязат, но тях няма да има кой да ги обучава на това, което трябва да знае един боен пилот на хеликоптер, защото не се става пилот в момента, в който получиш дипломата, а няколко години след това. Затова много Ви моля, сумата е изключително скромна, взима се също от бюджета на Министерството на отбраната за разходи за въоръжение и ще бъде нещо от изключителна полза и за армията, и за народа ни. Благодаря Ви за разбирането. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Твърде е вероятно, господин Председател. Уважаеми колеги! Член 1 на бюджета, рано сутринта е и рано да си поправите някои грешки. Внимателно следихме процеса по приемането на бюджета на второ четене в Комисията. На първо място недоумявам защо нашето предложение за увеличение на разходната и приходната част не се приема. Не е приет от Бюджетната комисия, защото това, което е сътворено тук, със сигурност няма да влезе в рамките на 3% дефицит и със сигурност няма да се изпълнят и предложенията, които са направили колегите, защото има редица грешки. Ще отворя една тема – грешки, които са допуснати в политиките по земеделие. Колегите са направили предложения и са приели да се увеличат, както заплатите за Селскостопанската академия, така да се дадат средства за обезщетяване на земеделските производители, които са пострадали от неблагоприятни климатични условия, осигурили са средства за Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по горите. Само че, колеги, сте направили една сериозна грешка. Да бяхте погледнали нашето предложение, което сте подкрепили в чл. 24, където, без да правим някакви размествания в централния бюджет, да увеличаваме приходната част, да увеличаваме необосновано разходната част, сме заложили средства, които да бъдат взети от капиталовите програми на Министерството и на Държавен фонд „Земеделие“, които очевидно няма да се изпълнят през тази година. В същото време лишавате от възнаграждения, въпреки че се срещнахте с КНСБ, с КТ „Подкрепа“ и обещавахте, че ще бъдат увеличени възнагражденията и на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ и на областните дирекции по земеделие, и на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, но отсъстват. Не мога да разбера каква е логиката – подкрепяте предложението, а в същото време текстовете ги няма, отсъстват. Или Бюджетната комисия нещо се е объркала, или тотално сте загубили дирите на бюджетния процес. Аз искам да разбера после в чл. 24 дали ще ни подкрепите, както сте гласували на Бюджетната комисия предложенията, за да могат да ги получат тези средства, или няма да стане това нещо. Защото, хубаво, 363 милиона са оставени до края на годината, за да се раздадат на земеделските производители, а в същото време на хората, които ще приемат и ще обработват документите, увеличението на средствата за възнаграждение е нула. Какъв е стимулът на тези хора да работят и да обработват качествено документите на земеделските производители? Давате 20 милиона, което е добре, за възстановяване на претърпени от неблагоприятни климатични условия щети на земеделските производители, а в същото време на тези, които трябва да борят тези градушки, които са неблагоприятни климатични условия, не увеличавате заплатите, при положение че веднъж сте гласували. Или това е някаква шизофрения в бюджетния процес, или тотално сте объркали всичко. Надули сте бюджета. Аз не разбирам господин Василев и хората от Министерството на финансите как ще го изпълняват този бюджет? При положение че ние сме Ви дали източник – вътре от самите министерства, подкрепяте го, а в същото време раздувате бюджета, а не признавате това вътрешно разместване. Оставяте тези хора без заплати, давате пари за обезщетения, а в същото време тези, които трябва да извършват тези дейности, ги оставяте. Ами че те няма да стрелят с ракети. Искате ракети – не ги давате. Одобрявате ги веднъж, след това не ги одобрявате. Нещо не разбирам логиката на Вашите предложения. Има нещо тотално и кардинално сбъркано в цялата работа. Така че, колеги, или да се съберете да преосмислите това, което е направено, защото това е един от основните проблеми в държавата в момента – именно финансирането на този сектор, за да се поправят тези очевидни грешки, които в момента ги има допуснати тук, и тези хора да могат да си получат възнагражденията, които заслужават да бъдат направени, и да бъдат увеличени. В нов програмен период сме, има нови условия, нови изисквания, които трябва да се изпълняват, а в същото време средствата, които веднъж са одобрени, ги няма в друг ред на чл. 1. Казва се, че систематичното им място е в чл. 1, а всъщност политиките по земеделие са в чл. 24. Да не отварям темата за Министерството на вътрешните работи, където там тотално всичко е объркано. Веднъж одобрявате едни разходи, след това в основния текст за Министерството на вътрешните работи тези средства отсъстват. Значи има някаква тотална грешка. Или господин председателят да даде почивка от негово име, защото групите очевидно си изчерпаха времето, да се изправят тези проблеми, защото в чл. 24, давам го като пример, ако още веднъж тези разходи – те ще станат двойни, или някой ще получи, или никой няма да получи нищо, така че, колеги, прегледайте си още веднъж Доклада, за да разберете къде са грешките. Благодаря.

Уважаеми колеги, първо искам да поздравя всички варненци за това, че в изминалия вчерашен ден се навършиха 145 години от Освобождаването на Варна от османско иго и присъединяването ни към Третата българска държава. За съжаление, проблемът, който съм оторизиран от правната общност на Варненския апелативен район, е горе-долу със същата давност, тъй като около 25 години съдебните заседания във Варна се извършваха в едни бараки. А през последните 25 години – в четири различни места на града в условия, които не отговарят и на най-елементарните изисквания както по отношение на тези, които работят там – съдии, прокурори, служители, така и по отношение на гражданите, които ползват услугите на Варненския апелативен район. Затова и поисках тази дума въпреки късния час, въпреки това че на Комисията не мина това наше предложение, но аз съм длъжен да поставя въпроса, да помоля за Вашето съдействие. Защото след толкова години благодарение на Министерството на правосъдието, на Висшия съдебен съвет, на Община Варна, на цялата тази общност, която наброява над 3500 човека и обслужва население около един и половина милиона души вече Варна има работна площадка, върху която имаме готовност да построим Съдебна палата. Това, което е необходимо на този етап, са 2 млн. 117 хил. лв., за да започне идейното и работното проектиране. Това е молбата ми към Вас. Да, имаше съвет да бъдат взети от бюджета на съдебната власт, за съжаление, обаче бюджетът на съдебната власт е намален тази година със 110 милиона по обясними причини, а инвестиционната програма е намалена с повече от 43 млн. лв. Ето защо се налага да отправя това искане към министъра на финансите, към общо финансиране и да помоля за Вашия глас – да уважите това искане на варненската правна общност, на милион и половина варненци, и да гласувате тези 2 млн. 117 хил. лв. Искам само да заявя, че Варна внася в бюджета ежегодно над пет милиарда лева и това, което всъщност ние искаме в момента от същия този бюджет, представлява по-малко от 0,3%. Предварително благодаря за Вашия положителен вот. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, вземам думата, за да обясня защо ние от „Има Такъв Народ“ искаме увеличаване на средствата за асистирана репродукция. Преди 13 години беше създаден фонд, който отпуска по 5000 лв. на всеки инвитро опит – до три инвитро опита. Оттогава досега не е правена никаква индексация и тези пари са недостатъчни. Ние организирахме среща на Центъра за асистирана репродукция, както и с шестте най-големи водещи клиники в страната, изслушване в Здравната комисия, където Здравната комисия излезе със становище и с препоръка към Министерството на здравеопазването средствата от 5000 да се увеличат на 6000, затова искаме огледално увеличение в бюджета за всяка инвитро процедура. И нека да Ви кажа нещо лично. Дъщеря ми е на 13 години. Миналата година за пръв път започна да прави ключодържатели по време на лятната си ваканция, заедно с още три нейни приятелки. Направи и благотворителен бал в училището, в което учи, и тази година тези четири малки момичета събраха 5000 лв. и вече имат първото си бебе инвитро. Моля Ви се, от Вас не се иска преди лятната ваканция или по време на лятната ваканция да правите ключодържатели. От Вас се иска просто да натиснете „за“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, в България има малко по-малко от 3900 деца, които живеят в центровете за настаняване от семеен тип, така наречените ЦНСТ. През последната година и половина аз имах възможност лично да се запозная с голяма част от тях, както и с част от техните учители, възпитатели и директори. Това, което би Ви изумило най-много, когато разговаряте с тези деца, са техните мечти. Макар и като всички останали деца те да си мечтаят за хубави телефони, лаптопи и други материални неща, най-много от всичко те мечтаят да отидат на театър, на изложба или просто да отидат на екскурзия в някой голям град. Има дарители, които помагат това да се случи понякога, има директори, които осъществяват тези мероприятия, но като цяло парите са проблем. До момента всеки месец държавата отпуска по 52 лв. джобни пари месечно на всяко едно такова дете. Масова практика е децата да си събират тия пари и да ходят на местата, за които Ви споменах. Това са неща, които са даденост за моите деца, за Вашите деца, но за тях са нещо голямо. В многото ми разговори с Министерството на финансите, аз винаги съм подчертавал, че едно малко увеличение на техните пари би подобрило драматично качеството на техния живот. Същевременно на фона на всичко това, което обсъждахме тука днеска, то би било нищожно и не би се отразило съществено на държавния бюджет. Ето защо в бюджета за 2023 г. ние предлагаме увеличение на парите на тези деца с близо 80%, като те да станат от 52 лв. на 90 лв. на месец. Това ще струва на държавата 1 млн. и 700 хил. лв. за една година, като най-хубавото е, че тази сума би позволила това увеличение да се случи със задна дата – от първи януари. Сами може да си представите каква би била радостта на тия деца, които може би още септември ще получат накуп 300 лв. Искам да Ви уверя, че значението на такъв жест от всички нас би било огромно за тези деца и биха го запомнили за цял живот. Благодарен съм на всеки от Вас, който ще подкрепи това предложение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, може би знаете, че между два и три милиона българи не живеят в пределите на Родината. Тези българи са някъде там, навън, далеч – далеч от род, далеч от семейство. Обидно малко е заделено за култура. Не знам дали знаете, но културните институции в чужбина – бюджетът за тях, е 1 милион и 160 хиляди, пак ще го повторя, 1 милион и 160 хиляди. Миналата седмица тук дарихме БТР-и, ако не се лъжа господин Мирчев каза за някакви си 20 милиона, просто защото Украйна ни дала 5 милиарда. Колко ни дават тези българи в чужбина? Аз бях един от тях. Няма да говорим за финансови параметри. Знаем че голяма част от тях все още пращат пари в България, и то е поне около милиард на година, но нека да оставим финансовите параметри. Тези хора там са оставени на произвола на съдбата. Ако ние не създадем центрове огнище на българщината, ние ще ги изгубим. Искаме ли го? Нашето предложение е просто за 3 милиона – 3 милиона, прибавени към културата за отваряне на така наречените културни клубове в чужбина. Базира се за наем на около 40 помещения между 50 и 80 кв. м и съответно заплати за служителите там. Също така и 1 милион в област „Външна политика“, където 7 милиона и 200 хиляди се изменя на 8 милиона и 200 хиляди, и то е свързано с недостига на консулства. Не знам дали сте запознати, но във Великобритания има само едно посолство, което обслужва целия албион. Може би много малка част от Вас могат да предположат какъв логистически ад е да си хванеш влака от Шотландия, за да отидеш до посолството, за да си извадиш паспорт. Преди това обаче трябва месеци наистина, не, не се шегувам, месеци, за да се свържеш с посолството да си вземеш час. А след като отидеш там, ти казват: а бе, то най-добре ще излезе да си хванеш самолета и да отидеш да си смениш документите. Имаме нужда не от две, имаме нужда поне от четири консулства, ако питате мен, но парите, разбира се, не стигат, и две консулства ще е добър старт. Затова се моля да подкрепите предложението ни. Парите се вземат от област „Отбрана“, тъй като придобиването, модернизацията, поддръжките и ремонт на въоръжението – ракети и торпеда, ни се струва, че параметрите са доста завишени и просто няма да могат да бъдат усвоени всичките. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Димчев, аз само искам да Ви допълня, тъй като и аз съм живял и работил във Великобритания и много нашенци, които живеят там, са търсили помощ и от мен, и от институциите, че не могат да се свържат с посолството в Лондон – никой не им вдига телефона. Аз самият съм звънял във връзка с някакви проблеми и никога, никога не ми е отговарял никой на спешния телефон в посолството в Лондон. Вие сте абсолютно прав, че там са необходими консулства. Мисля, че по официални данни живеят около 300 хиляди българи на острова. Лондон се намира някъде на най-южната точка, още повече пък и като не работи това посолство, едни консулски служби например в Бирмингам, Манчестър или някъде Глазгоу – по на север, биха свършили идеална работа за диаспората, защото много българчета живеят там с родителите си. Аз познавам много българи с по едно, две, три деца, които почти всяка година на някого от тях му се налага да сменя паспорт, документ на дете и нямат възможност да пътуват стотици мили до Лондон, още по-малко имат възможност да се приберат до България просто за да сменят един паспорт на дете. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Бих искал да направя редакционна поправка. В чл. 1, ал. 5, т. 9, област „Вътрешна ред и сигурност“ се създава нов ред т. 9.4.: „т. 9.4. За увеличаване на възнагражденията на персонала в Държавна агенция „Технически операции“, считано от 1 август 2023 г. – 3 млн. и 700 хил. лв. т. 2. Средствата по т. 1 се осигуряват за сметка на намаление на разходите и/или трансферите по централния бюджет.“. Благодаря.

По темата ще бъде, господин Председател. Два часа след полунощ – прекрасно време, за да оправим бюджета на Държавна агенция „Технически операции“. Колкото и да е учудващо, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ мислим да подкрепим това предложение, направено в движение, и ще го подкрепим с ясното съзнание, че всъщност правим нещо, което в близките дни се очаква да работи срещу нас, но разбираме държавнотговорността на този акт, на това, че така или иначе държавните служби трябва да се укрепват, че сме в една изключително сложна ситуация. И това, което е най-важно, най-съществено – парите ще отидат именно за увеличаване на възнагражденията на специалисти, които трябва да са изключително добре подготвени, да са една крачка пред – и технически, и интелектуално, и емоционално, за да могат да работят в службите. Така че в крайна сметка това, което ние имаме като държава, като служби за сигурност, да бъдат на нивото, каквото се изисква от ситуацията, пред която е изправена българската държава. Така че повтарям, може да е учудващо или не, но в два часа взимаме това решение да подкрепим предложението на господин Сабрутев. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от ПГ на „БСП за България“ също ще подкрепим това предложение, тъй като смятаме, че е пропуск, че в бюджета не бяха предвидени средства за увеличаване на възнагражденията на работещите в една от най-важните за системата на националната сигурност държавни агенции. Искам само да отбележа, че такава индексация не е правена в последните две години, и давайки 150 милиона на Министерството на вътрешните работи за заплати, давайки немалка сума на Държавна агенция „Национална сигурност“, съвсем редно е да дадем такова увеличение на служителите в ДАТО. Един от основните аргументи за увеличаване на възнагражденията в тези звена е, че те изпитват сериозен некомплект, сериозен проблем със задържането на кадрите именно в следствие на ниските възнаграждения, а в същото време това са служби, които са в една от първите линии по отношение на борбата с мигрантския натиск. Това в пълна степен важи и за ДАТО. Така че напълно подкрепям това предложение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Предлагам на Вашето внимание две промени в чл. 52, които касаят…

Петдесет и втори.

Двете предложения касаят Драматичния театър в Габрово. Те са сходни, умишлено сме ги разделили на две. Едното касае ремонта на покрива, който е сцепен на две, и докато текат постановки и навън вали дъжд, в залата водата се събира в кофи и легени. В едното от предложенията сме предложили 300 хил. лв. за ремонт на този покрив, а в другото 50 хил. лв. за архитектурен проект, с който Драматичният театър и Народното читалище, което е наемодател, да участват по проекти за ремонт и реконструкция. Умишлено сме ги разделили, защото, ако не подкрепите голямото предложение за 300 хил. лв., да подкрепим по молба, включително и на директора на театъра, 50 хил. лв., с които да се разработи проект, с който да се участва по проекти. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедура за редакционно изменение в чл. 1, ал. 5, в т. 8, област „Земеделие“, да се добавят следните редове: „ред 8.5 „за увеличение възнагражденията на персонала в системата на Министерството на земеделието и храните за Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“.

8.5 нова, след 8.4.

Да. „За увеличение възнагражденията на персонала в системата на Министерството на земеделието и храните за Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ – 3000,0; т. 8.6. „за увеличение на възнагражденията на персонала в системата на Министерството на земеделието и храните за областни дирекции „Земеделие“ – 4000,0; т. 8.7. „за увеличение възнагражденията на персонала в системата на Министерството на земеделието и храните – Изпълнителна агенция за борба с градушките – 4000,0.“

Да, ще Ви го дам. Сега ще го напиша и ще Ви го дам, не съм го написал. И източник за тези средства от чл. 24 – капиталови разходи на Министерството на земеделието, от 9000 става 100. И в Държавен фонд „Земеделие“ се намаляват също. Сега ще Ви го дам и в писмен вид.

Уважаеми господин Председател, тъй като има предложения, както чухме, по чл. 92, ние от нашата група имаме по чл. 52, чл. 53, чл. 27 и чл. 63. Опасявам се, че времето напредва доста, и затова предлагам процедура за прекратяване на дебатите по чл. 1.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че по чл. 1 е една от основните дискусии, които ни предстоят и които трябва да водим по бюджета. Затова предлагам да не бъде прието това предложение, да дадем възможност на колегите, които имат предложения, макар и кратко, да изложат аргументите в тяхна подкрепа и евентуално тогава да бъде направено отново това предложение, което да подкрепим, ако колегите злоупотребяват с възможността да изразят своите становища. Благодаря.

Прегласуване!

Благодаря, господин Председател. Вземам процедурата на прегласуване, за да обоснова нашето предложение, защото бяха прекратени изказванията. Става въпрос за обновяване на спортна площадка в община Суворово, в град Суворово, във Варненския многомандатен изборен район. Става въпрос за 503 хиляди. Спортната площадка е комбинирана, състои се от три игрища – за футбол, хандбал, баскетбол, волейболно игрище. Тук преди няколко часа народните представители от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ заявяваха как ще подпомагат общините. Сега се надявам това да го направят, защото нашето предложение е това да са целеви разходи, насочени към община Суворово, която е община на ГЕРБ. И се надявам също така да получим подкрепа и от ГЕРБ за това предложение. Благодаря.

Процедура!

По начина на водене. Господин Председател, по начина на водене Ви правя процедура. Моля да погледнете – пред Вас часовникът е 1,40 ч. Когато народните представители в този час след повече от 12 часа работа – е, няма още 12, след 11 часа работа (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „След 17 часа!“), моля Ви да не разрешавате обосноваване на процедура за прегласуване. Ако някой иска прегласуване – от място, и прегласуваме. Не е задължително обосноваването на процедурата. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И е Ваша преценка, господин Председател, в Правилника никъде не е казано, Ваша преценка е дали да дадете обосноваване, или да дадете направо прегласуване. Аз Ви предлагам да не позволявате това своеволие – в 2,00 ч. гавра с Народното събрание! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ДПС.)

Процедура!

Процедура по начина на водене!

Господин Председател, само преди година и половина в тази зала ситуацията беше коренно различна. Тогава ние от ВЪЗРАЖДАНЕ отново бяхме опозиция. Тогава обаче управляваше четворната коалиция – тогава управляваха БСП, „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Има Такъв Народ“. Тогава обсъждахме отново бюджет. Точно тогава четворната коалиция си позволи нещо, което не си е позволявала нито една управляваща коалиция преди това или еднолично управляваща. Стана много неприятно в цялата зала. Тогава ГЕРБ бяха първи, които застанаха и обясниха от тази трибуна, че когато се обсъжда бюджет, на чл. 1 никой никога не си позволява да прекрати дебатите. Никой никога! (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Вие тогава – четворната коалиция – си го позволихте. И тогава опозицията започна с единственото нещо, което можеше да прави – процедура след процедура! Ако бързате да си ходите, ставате и си тръгвате! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега, ако Ви се спи, ставате и си тръгвате! Но тогава Ви беше обяснено – опозицията има право на чл. 1, на чл. 1 – да стане и да си предложи всичките предложения, да си аргументира и ако има дебат, да го води! Тогава тези, които се бяха самозабравили – трябваше няколко часа ГЕРБ да става заедно с ВЪЗРАЖДАНЕ, ДПС нямам спомен дали са ставали, или са си седели на местата, или където и да са били, но тогава ние, двете сили, ставахме и доказахме, че опозицията може да си извоюва това нещо! Процедура след процедура!

Времето!

И никой тогава не си позволи обаче да направи това, което Вие си позволявате в момента – самозабравилите се! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Тогава имаше обратно предложение и управляващите казаха: на чл. 1 връщаме дебатите! (Силен шум, реплики, провикване от ПП-ДБ.) Дебатите продължиха до 7 ч. сутринта! (Шум, реплики, викове от ПП-ДБ.) Вие може да викате колкото искате, може да спирате гласа на опозицията, може да си позволите всичко – всичко можете! Но това не значи (реплика от ПП-ДБ: „Времето!“), че няма да има някакви морални щети за Вас! (Реплика от ПП-ДБ: „Времето!“) Това не значи в този момент партия, която се обявява за опозиция, да става, след като си е прочела своите предложения…

…и да иска прекратяване! И тук дружно цялата управляваща коалиция да става и да се съгласява! Нещо повече, да става един от доайените на управляващата коалиция в момента, дори да забранява и да предлага, и да настоява…

…председателят на Народното събрание да не разрешава на опозицията да си обосновава правото – това, което има, да не може…

Вие се самозабравихте генерално! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, от половин час се бях записал за изказване и Вие не ми го дадохте по чл. 1. Защо не го дадохте? Защото на БСП им се ходи на Бузлуджа, защото ДПС стават все по-нагли, понеже преди това очевидно успяха да пречупят ПП-ДБ, днес успяха да направят същото и с ГЕРБ. Подчиниха цялата управляваща коалиция на себе си. Днес дадоха 350 милиона на техните обръчи от фирми и се получава така, че още на чл. 1 прекратявате дискусията. Защо правите това, при положение че Вие определяте дневния ред?! Управляващата коалиция. Припомням – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Тази коалиция, очевидно като е некомпетентна, като не може да си подреди дневния ред, така че да не се налага в два през нощта да се седи в залата, като не може да направи така, че БСП да си идат спокойно на Бузлуджа, а ДПС да ходят да спят, където им е мястото в момента, направете така, насрочете заседания за събота, за неделя, за понеделник, за да може да има дебат по същество. Защото аз имах четири предложения – едно за Пловдив и три за Македония. Очевидно Вас това въобще не Ви е грижа. Вие искате да си прокарате теснопартийните интереси да си обслужите обръчите от фирми – българският национален интерес Ви е на последно място, особено що се касае пък за Македония, там предателството Ви под всички форми, всички видове коалиция е пределно ясно. Това, което се случва в момента, е ужасно грозно и всеки буден гражданин, който го вижда, съм сигурен, е отвратен, защото Вие още на чл. 1 показвате, че въобще не се интересувате кой какво е предложил, интересувате се единствено да си обслужите теснопартийния интерес, интересувате се единствено да клекнете пред ДПС. Ето от това се интересувате. Нищо друго за Вас няма значение. За нас има значение българският национален интерес, а той изисква Вашата оставка веднага! (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Не за друго, господин Председател, благодаря Ви и се извинявам, че злоупотребявам за втори път с тази процедура. Надявам се, че ще е за последно. Предложението, което направих, не беше свързано с изказвания по същество, беше свързано с това да не злоупотребяваме с обосновка на прегласуване. Защото и без това сме изморени, и без това времето е напреднало. Нека всеки да си обоснове предложенията, нека залата да реши. Но съвсем очевидно е…

Ама Вие го отнехте това!

Няма, отнехте го.

Залата решава докога да продължат дебатите. Когато е на второ четене…

Самозабравихте се. (Реплики от ПП-ДБ: „Я замълчи малко бе!“)

А бе, ти ли ще ми кажеш кой да замълчи?! (Шум и реплики.)

Господин Ганев, нека да си говорим! Може ли да си говорим дори в този час по един малко по-спокоен начин? Ама вижте, Вие посочвате – сега ще Ви кажа какво се случва тук. От сутринта се опитвате да доминирате, да наложите волята си на цялото Народно събрание. От сутринта групата на ВЪЗРАЖДАНЕ – да, сега влизам в тона на Цончо Ганев.

Хайде! Хайде!

Защото това ми е най-лесното. По-трудното е другото. От сутринта се опитвате да кажете ДПС това, ДПС – да Ви кажа: ДПС е преживяло такива партийки като Вашата десет. (Ръкопляскания от ДПС и възгласи: „Браво!“) Разбрахте ли ме? (Шум и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ууу!“) Ще преживеем и Вашата партия. Разбрахте ли ме? Запомнете го! Вашата партия най-лесно ще я преживеем. (Шум, реплики, викове от ВЪЗРАЖДАНЕ. Народният представител Ангел Георгиев показва документи.) И не се опитвайте да налагате волята си на цялото Народно събрание! Няма да стане! Няма как да стане! Защото Ви предложихме нормален, точен дебат. (Шум, реплики, викове от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Излиза тук Цончо Ганев и говори като ментор, и се обръща към всичките: ние така, ние така. Ние от сутринта Ви търпим менторския тон. (Шум, реплики, викове от ВЪЗРАЖДАНЕ.) От сутринта Ви търпим лъжите! От сутринта с много благ тон казваме: Вие имате право да се изказвате. И сега какво си мислите?

Че ще продължим да Ви търпим менторския тон?! Ми няма да стане. Няма да стане! ДПС никога няма да позволи Вие да доминирате!

Никога! Никога! (Ръкопляскания от ДПС.)

Искаме.

Господин Председател!

Господин Председател, обръщам се само и единствено към Вас. Предвид късния час това, което видяхме, че става – господин Цонев, когото аз познавам, и ние милион пъти сме се убедили в това, че той е изключително умерен, изключително диалогичен човек и винаги се е намесвал много аргументирано и спокойно, този път успя да взриви залата, като Ви помоли да прекратите и да не давате думата за обосноваване, съответно прегласувания. Аз лично считам, че прегласуванията, когато са обосновани предвид изключително сложната материя и многото предложения, които в движение се взимат, така помагат на залата да се ориентира в това какво точно предложение се гласува и съответно в някои аргументи, които са били казани, но после са били затрупани с много повече други аргументи. Така че представям си, че ако просто Вие не се съобразите с предложението, което господин Цонев Ви даде – да отрежете всички прегласувания, давате всички обосновавания на прегласувания, а напротив, давате възможност особено на опозицията, когато тя поиска това нещо, мисля, че работата няма да се затормози кой знае колко, работата ще върви много бързо и спокойно, доколкото може да върви в два през нощта, но така или иначе във Вашите ръце е просто с така умереност и спокойствие, и с даване думата на опозицията, защото всъщност ние това, което искаме тук в тази зала, е просто да кажем това, което считаме, че трябва да бъде чуто. В края на краищата мнозинството е Ваше, бюджетът е Ваш, каквото направите Вие – досега нито едно предложение не е прието, не знаем дали ще бъде прието дори едно, но така или иначе поне да ни дадете думата, мисля, че зависи само и единствено от Вас, и мисля, че ако го направите, ще успокоите обстановката и ще можем да продължим нормалната работа. Благодаря. (Шум и реплики между ПП-ДБ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

На Вас Ви чакахме съвета бе!

Лично обяснение!

Господин Цонев излезе, но така или иначе е безспорен факт, че той се нареди гордо до Мартин Димитров, до Явор Божанков и до още – другите не им помня имената, няколко други човека, които си позволиха от трибуната да заплашват със забрана ВЪЗРАЖДАНЕ, за надживявания и с всичко това, което ще ни се случи и ще видите какво ще Ви се случи. Застана до тях. Не мисля, че там му е мястото, но не мисля, че между тримата има някаква разлика – едни и същи са. И другите двама, ако мислят, че са нещо повече от него, са в много дълбока грешка, абсолютно същите, даже той може би интелектуално е над тях двамата. Но това, което се позволява от тази трибуна спрямо опозицията, няма да Ви изведе до нищо хубаво. Нищо хубаво! И тези, които си въобразяват, че са демократи и че са миропомазани, и смятат, че избраните от жълтите павета са нещо повече от хората, избрани от другите краища на България – нищо хубаво няма да Ви доведе. Това, което казах преди малко, ще Ви го кажа и сега. Четиридесет и седмото народно събрание – нещата бяха други. Тогава тези, които в момента смятат, че са нещо повече, бяха в опозиция, или една част от тях. Тогава тогавашната опозиция направи всичко възможно да бъде чут нейният глас. Ние в момента ще направим абсолютно същото. И ако си мислите, че в 2,30 ч. ще продължим с едни бързи гласувания, за да може в 3,30 – 4,00 ч. да отидете и да си легнете, няма да стане. Щом не искате по този начин да ни дадете глас, да си представим нашите предложения, които след това ще отхвърлите по бързата процедура, тогава тръгваме по начина, по който се процедира в Четиридесет и седмото народно събрание в същия момент, когато друго лице на моето място Ви обясни това, което Ви казвам и аз сега: никой не си е позволявал да прекъсва опозицията на чл. 1. Никой никога! Тогава обаче си го позволи тогавашната управляваща коалиция. Сега тази си позволява същото. Знаете какво Ви доведе тогавашната опозиция, управляваща коалиция. Не знам дали си давате сметка, че вървите по същия път и колко дълго ще управлявате Вие си решите, но оттук нататък в този ден ние ще правим всичко възможно за това нещо да имаме право да си изкажем мнението. Дали два и половина, дали седем и половина, тук сме, нямаме да си ходим и за всяко едно нещо ще се борим, и за всяка една секунда по Правилник. Правете си Вие изводите дали ще продължаваме така!

Господин Председател, искам прегласуване, но преди това 30 минути почивка. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, започвам с предложение, което е за 17 милиона и половина за географска информационна система и видеонаблюдение за град Пловдив, а именно… (Шум и реплики.)

Тук е много важно да обърна внимание на групата на ПП-ДБ, които може би така са най-големите радетели за това да има дигитализация, да се спре с ненужната хартия, с бумащината и прочие и именно към това до голяма степен е насочено това предложение. Към настоящия момент в община Пловдив се планира, подчертавам планира, разработване и внедряване на географска информационна система. Системата е изключително широкообхватна и обхваща цялата структура на община Пловдив, всички административни звена, общински предприятия, районна администрация и така нататък. Самата система способства за създаване, съхранение, управление, анализиране и визуализиране на геореферирани пространствени данни, със значително по обхват приложение в градоустройството, а именно градоустройството е един от основните проблеми може би на града. Транспортното планиране отново е много сериозен проблем за Пловдив. Управлението на инженерната инфраструктура, зелената система и с въвеждането на географската информационна система ще се способства обработка и преструктуриране на информация и данни, както между отделните общински звена, така и между общината и различните многобройни физически и юридически лица и най-важното, подчертавам, това ще способства за преминаването от хартиен на електронен обмен на данни. Нещо, което би допринесло и за значително по-бързо, по-ефективно и електронно управление както на местно ниво, така и на национално такова. Все пак говорим за втория по големина град в страната. Всички управленски решения, касаещи Пловдив, биха били вземани значително по-лесно с оглед наличието на такъв голям обем данни. Съответно това е едната част от предложението, а другата е за видеонаблюдение, именно един от основните проблеми в града е трафикът, който последните години стана непоносим заради редица некомпетентни управления от страна на така наречените патриоти, от страна на ГЕРБ, заради недовършените ремонти, затруднения трафик, нарастването на жителите, на броя на МПС-тата Пловдив буквално е потънал и много сериозно затънал може би като в падащи пясъци в един транспортен хаос. С оглед на горното е необходимо изграждане на система за видеонаблюдение, която да обхваща цялата територия на града. Това са двете предложения, както казах, на обща стойност 17 милиона и половина, касаещи Пловдив. Отделно имам и три предложения, касаещи Македония и нашата многобройна българска общност там. (Шум и реплики.)

Едното е за 200 хил. лв. за възстановяване на български военни гробища и военни паметници в Македония. Смятам, че ако не е партийната конюнктура и съвети как да се гласува по определени теми, никой няма да има абсолютно никакво различно мнение по въпроса. Още повече че тук говорим и за изпълнение на част от Договора за приятелство и добросъседство, който е подписан от ГЕРБ. Също така искам и 600 хил. лв. за отстояване на националната позиция на България по евроинтеграцията на Република Северна Македония – правна защита на българите в съседната страна, механизъм за такава защита, и за популяризиране на медиите на българите в Северна Македония. Не на последно място 200 хил. лв. за Културно-информационния център в Скопие. Имало е заложени 800 хил. лв. в предишния бюджет, но за КИЦ-а така и не е стигнало абсолютно нищо. Искаме тази сума да ги подкрепим, първо, защото тези 800 хил. лв. не са достатъчни, дори и да бъдат преведени – 200 хиляди допълнително няма да са излишни. Напротив, ако не бъдат преведени, с тези 200 хил. лв. буквално ще спасим Културно-информационния център в Скопие. Така че смятам, че всички предложения са изключително добре издържани. Не натоварват бюджета с някакви колосални суми и моля да ги подкрепите.

Благодаря, господин Председател. Предложението, което предлагам, е със сигнатура 354-04-143, то не е било гласувано досега. Много е просто – 15 млн. лв. за музеите и художествените галерии с регионален характер. Целта е да се увеличи основният стандарт за тяхното финансиране, включително и възнагражденията на персонала. (Шум и реплики.)

Както знаем, има над 124 регионални музея. Има художествени галерии много. Тези хора, служители, които работят там, са с много ниско заплащане. Имат нужда от по-добро заплащане. Културата повдига духа на народа. Културата обединява народа и в един такъв момент, в който има война наблизко, България се нуждае от единство и се нуждае от повдигнат дух, затова е нужно да дадем средства на културните институти, на регионалните такива, и на художествените галерии. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз ще направя две предложения, първото от които е със сигнатура 111.

Благодаря, господин Председател. Първото предложение със сигнатура 111 е свързано с отпускане на средства от държавния бюджет в размер на 200 хил. лв. за медийна реклама на международната колоездачна обиколка на България. Това е най-старата и престижна колоездачна надпревара в България, която се провежда ежегодно и преминава през различни местности и градове в страната. Състезанието привлича както професионални колоездачи, така и любители на колоезденето и е значимо събитие в спортния календар на България, като тази година се провежда за 70-и юбилеен път. Целта е събитието да бъде отразено от международни медии, с което да се окаже допълнителна подкрепа на туристическия сектор в нашата страна. Състезанието да бъде представено чрез телевизионна продукция и онлайн излъчване, което ще достигне до милиони зрители по света. За да бъде постигната тази амбициозна цел, е необходима минимална финансова подкрепа от страна на държавата чрез отпускане на средства от държавния бюджет, като тези средства ще бъдат използвани за организиране на излъчването в различни медийни платформи у нас и в чужбина, производство на промоционални видеа за различни туристически забележителности, които да бъдат показани по време на излъчването, подобно на други престижни, многодневни колоездачни състезания, провеждани в други страни. Второто ми предложение е със сигнатура 131 и е във връзка с увеличаване на сумата от националния бюджет, предвиден за национална реклама на туризма, като сумата, която предлагам, е 15 млн. лв. В разходната част на проектобюджета на Министерството на туризма за 2023 г. са посочени 28 млн. 254 хил. лв. за национална реклама на туризма и са предвидени близо 19 млн. лв., а нашите преки конкуренти, като Турция и Гърция, разполагат съответно с над 500 милиона и с над 250 млн. лв. За да отговорим адекватно на конкуренцията в туристическия пазар, ние трябва да разполагаме със съответните средства за реклама и във връзка с това, и в съответствие с Националната програма за развитие на България 20 – 30 българският туристически продукт има нужда от агресивна целева реклама. Поради това правя предложение сумата от националния бюджет, предвиден за национална реклама на туризма, да се увеличи с 15 млн. лв. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Може да се каже много по чл. 1, но аз само на един въпрос искам да обърна внимание защо не подкрепих: в така приетите разходи в политиката за здравеопазване не виждам средствата за довършването на болницата в Ямбол. Знам и благодаря на министъра за това, че направихме предварително среща по този въпрос. Беше поет такъв ангажимент и вероятно има намерение да изпълни този ангажимент, но все пак да кажа, че тези средства не са видими в това, което сега приехме. Надявам се, все пак Министерството да може да задели тези средства, така както е предвидено, и във възможността да се направят трансфери между различните политики и да направим така, че последните средства, необходими за довършването на болницата, да бъдат отпуснати с Постановление на Министерския съвет. Благодаря.

По чл. 2 – предложение на народния представител Бранимир Балачев и група народни представители: „В чл. 2: 1. в ал. 1: а) раздел „Разходи“ числото „1 087 529,4“ се заменя с „1 089 699,4“; б) ал. 1, на ред „Капиталови разходи“ числото „26 570,0“ се заменя с „28 740,0“; 2. в ал. 2 на ред „Съдилища на Република България“ числото „550 340,8“ се заменя с „552 510,8“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5. По чл. 6 – предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: „В ал. 1, раздел II „Разходи“ сумата „149 238,3“ се заменя със „151 573,95“. В ал. 1, раздел II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ сумата „145 597,3“ се заменя със „147 932,95“. В ал. 1, раздел II „Разходи“, т. 1.1 „Персонал“ сумата „75 332,0“ се заменя със „77 667,65“. В ал. 2, т. 5 „Политика в областта на архивното дело“ сумата „9 620,5“ се заменя с „11 956,15“. В ал. 2 се създава нова точка 5.1. със следния текст: „Бюджетна програма „Национален архивен фонд“ – 11 956,11“. В ал. 2 се създава нова т. 5.1.1 със следния текст: „Персонал – 10 121,15“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 6, ал. 2 на ред 5 „Политика в областта на архивното дело“ числото „9 620,4“ се заменя с „12 020,5“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. По чл. 9 – предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 12 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. По чл. 10 – предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 10. (2), т. 3 се правят следните изменения: 1. В т. 3 „Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница“ числото „1 222,0“ се изменя така „1 622,0“. Добавя се нова подточка с текст: „В това число т. 3.1“ с наименование „За отстояване на националната позиция на Република България по европейската интеграция на РСМ, утвърдена с Решението на 47-ото НС от 24 юни 2022 г.;“. В колона 3 „Сума (хил. лв.)“ на т. 3.1 се записва числото 600,0. В графа „Всичко“ на чл. 10. (2), сумата „173 237,8“ се изменя на „173 837,8“. В чл. 10 се добавя нова алинея (6) със следния текст: „Средствата по чл. 10 (2), т. 3 „Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница“, увеличението от 600,0 хил. лв. с добавените средства по подточка 3.1. се използват целево, за отстояване на националната позиция на Република България по европейската интеграция на РСМ, утвърдена с Решението на 47-ото НС от 24 юни 2022 г.; за създаване и издръжка на механизъм за правна защита на българите в РСМ; за създаване и популяризиране на дигитален образователно-информационен ресурс за българите в РСМ по темите за правата на човека, дискриминацията и функционирането на правозащитните институции; за популяризиране на медиите на българите в РСМ в електронното пространство. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова, Румен Гечев и група народни представители: „В чл. 10, ал. 1, раздел II „Разходи“ се създават редове 1.2.1, 1.2.1.1 и 1.2.1.1.1: „1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 220,0“ в т.ч. 1.2.1.1. Съюз на тракийските дружества в България (СТДБ) 220,0. 1.2.1.1.1. в т.ч. за Тракийския научен институт към СТДБ 100,0“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. По чл. 11 – предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 11. (1) се правят следните изменения: В колона 1 /едно/, раздел II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“ числото „481 098,3“ се изменя така „481 298,3“. Добавя се нова подточка 2.2 с наименование „Възстановяване на български военни гробища и военни паметници в РСМ и създаването на публичен дигитален архив за тяхното местонахождение, състояние и имената на погребаните в тях герои“. В колана 3 „Сума (хил. лв.)“ на т. 2.2 се записва числото „200,0“. В чл. 11 се добавя нова алинея (7) със следния текст: „Средствата по чл. 11. (1), колона 1 /едно/, раздел II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“, увеличението от 200,0 хил. лв. с добавените средства по подточка 2.2. се използват целево, като се извършва рехабилитация и обновяване на български военни гробища и военни паметници на територията на РСМ. Предвижда се и създаването на публичен дигитален архив за тяхното местонахождение, състояние и имената на погребаните в тях герои. Тези дейности са регламентирани в Протокол от второто заседание на съвместната междуправителствена комисия, създадена на основа на чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Pепублика България и Република Северна Македония, подписан в София на 17 юли 2022 г. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Дренчев и група народни представители: 1. В чл. 11 – Бюджет на МО, ал. (1), ред III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-)“, т. 2 „Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-)“ сумата се увеличава от -50 814,1 (хил. лв.) до - 52 769,1 (хил. лв.). 2. В чл. 11 – Бюджет на МО ал. (4) (трансфери от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища), т. 4 (бюджет на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“), сумата 5756 (хил. лв.) се увеличава с 1955 (хил. лв.) до 7711 (хил. лв.). Съответно общият сбор (всичко) в таблица 4 се изменя от 50 814,1 (хил. лв.) до 52 769,1 (хил. лв.). Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: В чл. 11, ал. 1, раздел II „Разходи“ на ред 1.1 „Персонал“ числото „1 485 683,5“ се заменя с „1 560 683,5“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Христо Гаджев и Томислав Дончев. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т 4.5. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. По чл. 12 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 9 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 9 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14 с оглед на приетото предложение на народния представител Красимир Вълчев за предоставяне на средства по чл. 1, ал. 5, т. 2.10. „Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г., както следва:“. (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:“. (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва:“. (Съгласно таблица в Доклада.) По чл. 15 има предложение от народния представител Костадин Ангелов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 3.4 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 3.4 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение от народния представител Александър Симидчиев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в раздел II „Разходи“: – на ред 1.1 „Персонал“ числото „443 613,3“ се заменя с „468 613,3“; – на ред 1.3 „Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата“ числото „20 000,0“ се заменя с „25 000,0“; – на ред 2 „Капиталови разходи“ числото „32 812,6“ се заменя с „82 812,6“; – на ред 2.1 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „13 683,2“ се заменя с „63 683,2“; б) в раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-) на ред 2.1.1 „- за Националната здравноосигурителна каса“ числото „153 282,6“ се заменя със „158 282,6“. 2. В ал. 2: 1. на ред 1 „Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве“ числото „158 462,2“ се заменя с „246 462,2“. 2. на ред 2 „Политика в областта на диагностиката и лечението“ числото „690 412,1“ се заменя с „699 412,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г., както следва:“. (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:“. (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от Министерството на здравеопазването, както следва:“. (Съгласно таблица в Доклада.) (4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2023 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски. (5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2023 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“.“ По чл. 16 има предложение от народния представител Мая Димитрова и група народни представители: „В чл. 16, ал. 1, подраздел 1.2.2 „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“ се създава ред 1.2.2.2: „1.2.2.2. Добруджански научен институт 100,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Красимир Вълчев и група народни представители: „В чл. 16 се правят следните изменения: 2.1. В ал. 1: 2.1.1. в т. II „Разходи“ числото „1 056 662,3“ се заменя с „1 063 912,3“. 2.1.2. в т. II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „1 032 375,3“ се заменя с „1 039 625,3“. 2.1.3. в т. III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-)“ числото „1 049 362,3“ се заменя с числото „1 056 612,3“. 2.1.4. в т. III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери)“, т. 1 „в т. III „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „1 961 771,4“ се заменя с числото „1 969 021,4“. 2.2. В ал. 2 се правят следните изменения: 2.2.1. в т. 1 „Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот“ числото „959 792,6“ се заменя с „967 042,6“. 2.2.2. в ред „Всичко“ числото „1 056 662,3“ се заменя с „1 063 912,3“. 2.3. В ал. 3 се правят следните изменения: 2.3.1. в т. 1 „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г.“ числото „443 150,3“ се заменя с „450 400,3“. 2.3.2. в т. 2 „Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2022 г.“ числото „442 152,6“ се заменя с „449 402,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Жечо Станков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 2.11. Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в подраздел 1.2.2 „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“ се създава ред 1.2.2.2: „1.2.2.2. Добруджански научен институт 100,0“. 2. В ал. 4, в таблицата на ред 12 „Университет за национално и световно стопанство“ числото „32 868,0“ се заменя с „33 688,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16. По чл. 17 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 17, ал. 1, раздел II „Разходи“ на ред 1.1 „Персонал“ числото „198 197,5“ се заменя с „251 797,5“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 6.1, 6.3 и 6.4. Предложение от народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, раздел II „Разходи“ сумата „357 307,0“ се заменя с „372 307,0“. 2. В ал. 1, раздел II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ сумата „335 439,5“ се заменя с „350 439,5“. 3. В ал. 1, раздел II „Разходи“, т. 1.2 „Субсидии и други текущи трансфери“ сумата „53 951,5“ се заменя с „68 951,5“. 4. В ал. 1, раздел II „Разходи“, т. 1.2.1 „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ сумата „49 900,0“ се заменя с „64 900,0“. 5. В ал. 1, раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-)“ сумата „318 307,0“ се заменя с „333 307,0“. 6. В ал. 1, раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-)“, т. 1 „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ сумата „314 507,0“ се заменя с „329 507,0“. 7. В ал. 2, т. 2 „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“ сумата „307 092,0“ се заменя с „322 092,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Цончо Ганев и Ангел Георгиев: „В чл. 17. (1) се правят следните изменения: 1. В раздел II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“, подточка 1.2.1 „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото 49 900,0 се изменя така: 50 100,0. 2. Създава се нова алинея: „Чл. 17. (4) със следния текст: „Средствата по чл. 17. (1), раздел II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“, подточка 1.2.1 „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“, увеличението от 200,0 хил. лв. с добавените средства се използват целево за популяризиране на съвременната българска култура в РСМ чрез дейността на Културно-информационния център на Република България в Скопие съгласно определени от МВнР приоритети.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18. По чл. 19 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 19, ал. 1, раздел II „Разходи“ на ред 1.1 „Персонал“ числото „50 199,7“ се заменя с „51 199,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21. По чл. 22 има предложение от народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 22 се правят следните изменения: „В ал. 1, раздел II „Разходи“ сумата „28 254,5“ се заменя с „43 254,5“. В ал. 1, раздел II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ сумата „28 083,5“ се заменя с „43 083,5“. В ал. 1, раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-)“ сумата „22 458,7“ се заменя с „37 458,7“. В ал. 1, раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-)“, т. 1 „Бюджетни взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ сумата „22 458,7“ се заменя с „37 458,7“. В ал. 2, т. 1 „Политика в областта на устойчивото развитие на туризма“ сумата „24 692,9“ се заменя с „39 692,9“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. По чл. 23 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 23, ал. 1, Раздел II „Разходи“ на ред 1.1 „Персонал“ числото „108 440,6“ се заменя със „116 040,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и Коста Стоянов: „В чл. 23 се правят следните вътрешни компенсирани промени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г.:“. (Съгласно таблица в Доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и Коста Стоянов: „В чл. 23 се правят следните вътрешни компенсирани промени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г.:“. (Съгласно таблица в Доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и Коста Стоянов: „В чл. 23 се правят следните вътрешни компенсирани промени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г.:“. (Съгласно таблица в Доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев, Коста Стоянов и Александър Арангелов: „В чл. 23 се правят следните вътрешни компенсирани промени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г.:“. (Съгласно таблица в Доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 23 се правят следните вътрешни компенсирани промени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г.:“. (Съгласно таблица в Доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 23. (1), т. 2 се правят следните изменения: 1. В колона 2 „Капиталови разходи“ числото „1 368 763,0“ се изменя така „1 337 012,1“. 2. В ал. 2 в колона „Всичко“ числото „2 806 497,9“ се изменя така „2 774 747.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „В чл. 23, ал. 1, позиция II „Разходи“, цифрата „2 806 497,9“ се променя на „2 651 116,3“ с намаление от 155 381,6 хил. лв. (сто петдесет и пет милиона, триста осемдесет и една хиляди и шестстотин лв.). В чл. 23, ал. 1, позиция III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – +/-“ цифрата „1 913 268,9“ се променя на „1 757 887,3“ с намаление от 155 381,6 хил. лв. (сто петдесет и пет милиона, триста осемдесет и една хиляди и шестстотин лв.). В чл. 23, ал. 1, позиция III, т. 1 „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ цифрата „1 938 057,4“ се променя на „1 782 675,8“ с намаление от 155 381,6 хил. лв. (сто петдесет и пет милиона, триста осемдесет и една хиляди и шестстотин лв.).“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Манол Генов: „В чл. 23, ал. 1 на ред 2 „Капиталови разходи“ и на ред 2.1 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „1 368 763,0“ се заменя с „1 383 212,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стоян Таслаков: „В чл. 23 се правят следните вътрешни компенсирани промени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г.:“. (Съгласно таблица в Доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“)

По чл. 24 е постъпило предложение на народния представител Даниел Петров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 8.3 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет и не го подкрепя в останалата му част. Сега ще прочета предложението в неподкрепената му част. „В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. На ред II „Разходи“ числото „289 563,2“ се заменя с „315 463,2“. 2. На ред II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „281 563,2“ се заменя с „304 963,2“. 4. На ред II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“ числото „8 000“ се заменя с „10 500“. 5. На ред II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“ се създава т. 2.2: „2.2. Разходи за ремонти и поддръжка на язовирни стени и съоръжения за дейности на оператор – 2 500“. 6. На ред III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/ )“ числото „115 177,2+“ се заменя със „141 077,2“. 7. На ред III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/ )“, т. 1 „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ числото „180 796,6“ се заменя с „206 696,6“. 8. На ред III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/ )“, т. 2, т. 2.1 и т. 2.1.1 – навсякъде числото „44 949,9“ се заменя с „50 449,9“. Извършените промени да бъдат отразени на съответните места. Предложение на народните представители Цвета Рангелова и Цончо Ганев: „В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В колона 2 „Капиталови разходи“ числото „8 000,0“ се изменя така „5 249,0“. 2. В ал. 2 в колона „Всичко“ числото „289 563,2“ се изменя така „286 812,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 8.3 с източник разходи и/или трансфери от централния бюджет. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 1.2 и 8.3 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 1.2 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 1.2 и 8.3 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26. По чл. 27 е постъпило предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „В чл. 27 се правят следните изменения: „В ал. 1, Раздел II „Разходи“ сумата „137 093,5“ се заменя със „137 293,5“. В ал. 1, Раздел II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ сумата „125 093,5“ се заменя със „125 293,5“. В ал. 1, Раздел II „Разходи“, т. 1.2 „Субсидии и други текущи трансфери“ сумата „82 495,5“ се заменя с „82 695,5“. В ал. 1, Раздел II „Разходи“, т. 1.2.2 „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“ сумата „82 315,5“ се заменя с „82 515,5“. В ал. 1, Раздел II „Разходи“ се създава нова т. 1.2.2.1 „Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация колоездене“ /БФК/ – сумата 200,0. В ал. 1, Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-)“ сумата „98 393,5“ се заменя с „98 593,5“. В ал. 1, Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) –(+/-), „Бюджетни взаимоотношение с централния бюджет“ (+/-)“ сумата „95 743,5“ се заменя с „95 943,5“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34. По чл. 35 е постъпило предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „В чл. 35, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В Раздел II „Разходи“ сумата „30 812,6“ се заменя с „33 642,6“. 2. В Раздел II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ сумата „27 328,6“ се заменя с „30 158,6“. 3. В Раздел II „Разходи“, т. 1.1 „Персонал“ сумата „23 687,1“ се заменя с „26 517,1“. 4. В Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-)“ сумата „29 862,6“ се заменя с „32 692,6“. 5. В Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-), т. 1 „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ сумата „30 362,6“ се заменя с „33 192,6“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. „В чл. 35, ал. 1, Раздел II „Разходи“ на ред 1.1 „Персонал“ числото „23 687,1“ се заменя с „26 687,1“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. По чл. 46 е постъпило предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 8.2 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 46, aл. 1, Раздел II „Разходи“ на ред 2 „Капиталови разходи“ числото „12 621,8“ се заменя с „621,8“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. Предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители: „В чл. 49, т. 2 „Българска национална телевизия“ числото „86 238,2“ се заменя с „85 238,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 6.5 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 6.5 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 6.5 с източник разходи и/или трансфери по централния бюджет. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. Предложение на народните представители Цвета Рангелова и Цончо Ганев: „В чл. 51 се правят следните изменения: 1. В колона 6 /шест/ с наименование „Целева субсидия за капиталови разходи“, ред „Благоевград“ числото „2 938,6“ се изменя така „5 689,6“. 2. В колона „Основни бюджетни взаимоотношения“ (1(2+3+4+5+6+7+)), ред „Благоевград“ числото „81 376,0“ се изменя така „84 851.1“. 3. В колона „Целева субсидия за капиталови разходи“, ред последен „Всичко“ числото „426 310, 2“ се изменя така „429 061,2“. 4. В колона „Основни бюджетни взаимоотношения“ (1(2+3+4+5+6+7+)), ред последен „Всичко“ числото „6 966 289,2“ се изменя така „6 969 040,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 51 се правят следните изменения: 1. В колона 6 /шест/ с наименование „Целева субсидия за капиталови разходи“, ред „Пловдив“ числото „5 270,4“ се изменя така „22 770,4“. 2. В колона „Основни бюджетни взаимоотношения“ (1 (2+3+4+5+6+7+)), ред „Пловдив“ числото „303 996,5“ се изменя така „321 496,5“. 3. В колона „Целева субсидия за капиталови разходи“, ред последен „Всичко“ числото „426 310,2“ се изменя така „443 810,2“. 4. В колона „Основни бюджетни взаимоотношения“ (1 (2+3+4+5+6+7+)), ред последен „Всичко“ числото „6 966 289,2“ се изменя така „6 983 789,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 51 се правят следните изменения: 1. В колона 6 /шест/ с наименование „Целева субсидия за капиталови разходи“, ред „Пловдив“ числото „5 270,4“ се изменя така „37 021,3“. 2. В колона „Основни бюджетни взаимоотношения“ (1 (2+3+4+5+6+7+)), ред „Пловдив“ числото „303 996,5“ се изменя така „335 702,5“. 3. В колона „Целева субсидия за капиталови разходи“, ред последен „Всичко“ числото „426 310,2“ се изменя така „458 016,2“. 4. В колона „Основни бюджетни взаимоотношения“ (1 (2+3+4+5+6+7+)), ред последен „Всичко“ числото „6 966 289,2“ се изменя така „6 997 995,2“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51. По чл. 52 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 52, колона 5 „Здравеопазване“ на ред „Всичко“ числото „326 357,0“ се заменя с „352 357,0“.“ Предложение на народния представител Никола Димитров и Ивайло Папов. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ред „В това число, образование (колона 4), ред „Тунджа“ числото „9 738,9“ се изменя така „11 336,1“. 2. В колона „Разходи за делегирани от държавата дейности (1 (2+3+4+5+6+7+8)), ред „Тунджа“ числото „15 242,1“ се изменя така „16 839,3“. 3. В колона „Образование“, ред последен „Всичко“ числото „4 281 186,5“ се изменя така „4 282 783,7“. 4. В колона „Разходи за делегирани от държавата дейности (1 (2+3+4+5+6+7+8)), ред последен „Всичко“ числото „6 087 750,9“ се изменя така „6 089 348,1“. Предложение на народния представител Цончо Ганев и Коста Стоянов. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ред „В това число, образование (колона 4), ред „Суворово“ числото „5 807,2“ се изменя така „6 311“. 2. В колона „Разходи за делегирани от държавата дейности (1 (2+3+4+5+6+7+8)), ред „Суворово“ числото „7 971,2“ се изменя така „8 475“. 3. В колона „Образование“, ред последен „Всичко“ числото „4 281 186,5“ се изменя така „4 281 690,3“. 4. В колона „Разходи за делегирани от държавата дейности (1 (2+3+4+5+6+7+8)), ред последен „Всичко“ числото „6 087 750,9“ се изменя така „6 088 254,7“. Предложение на народния представител Даниел Петров и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения: 1. В 78 ред „В това число, култура (колона 7), ред „Габрово“ числото „4 715,4“ се изменя така „5 015,4“. 2. В колона „Разходи за делегирани от държавата дейности (1 (2+3+4+5+6+7+8)), ред „Габрово“ числото „45 184,4“ се изменя така „45 484,4“. 3. В колона „Култура“, ред последен „Всичко“ числото „193 529,5“ се изменя така „193 829,5“. 4. В колона „Разходи за делегирани от държавата дейности (1 (2+3+4+5+6+7+8)), ред последен „Всичко“ числото „6 087 750,9“ се изменя така „6 088 050,9“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниел Петров, Петър Петров и Емил Янков. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения: 2. В 78 ред „В това число, култура (колона 7), ред „Габрово“ числото „4 715,4“ се изменя така „4 765,4“. 3. В колона „Разходи за делегирани от държавата дейности (1 (2+3+4+5+6+7+8)), ред „Габрово“ числото „45 184,4“ се изменя така „45 234,4“. 4. В колона „Култура“, ред последен „Всичко“ числото „193 529,5“ се изменя така „193 579,5“. 5. В колона „Разходи за делегирани от държавата дейности (1 (2+3+4+5+6+7+8)), ред последен „Всичко“ числото „6 087 750,9“ се изменя така „6 088 800,9“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. По чл. 63 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. „В чл. 63 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 числото „510“ се заменя с „600“. 2. В ал. 3 думите „от 510,01 лв. до 610 лв.“ се заменят с „от 600,01 до 720 лв.“. 3. В ал. 4 се правят следните изменения: а) в т. 1 думите „50 лв.“ се заменят с „60 лв.“. б) в т. 2 думите „110 лв.“ се заменят със „135 лв.“. в) в т. 3 думите „165 лв.“ се заменят със „195 лв.“. г) в т. 4 числото „175“ се заменя с „210“, а числото „20“ се заменя с „25“. 4. В ал. 7 думите „75 лв.“ се заменят с „90 лв.“. 5. В ал. 9 се правят следните изменения: а) в т. 1 думите „250 лв.“ се заменят с „600 лв.“. б) в т. 2 думите „600 лв.“ се заменят с „1200 лв.“. в) в т. 3 думите „300 лв.“ се заменят с „600 лв.“. г) в т. 4 думите „200 лв.“ се заменят с „300 лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. По чл. 65 има предложение от народния представител Павела Митова и група народни представители. „Член 65 се изменя както следва: „Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии, считано от 1 август 2023 г. е в размер на 1 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81. По чл. 82 има предложение от народния представител Илиана Жекова и група народни представители. „Член 82, ал. 2 в края се добавя „в т.ч. програмите за развитие на селските райони“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86. По чл. 87 има предложение от народния представител Цончо Ганев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87: „Чл. 87. Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция „Образование“, могат да се разходват за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92. По чл. 93 има предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 93 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100, който става чл. 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 103. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106, който става чл. 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 106. Дотук, точка. (Ръкопляскания.)

Това е за влизането в сила. Нямаме окончателни редакции. (Уточнения извън микрофоните.) По § 37 има предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители: В § 37, в т. 3 думите „който влиза“ се заменят с „8, § 9, относно т. 1 и нов § 36, които влизат“. Комисията не подкрепя предложението. По § 37 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: В Преходните и заключителните разпоредби, § 37, т. 6 думите „Параграфи 8 и 9“ заменят с думите „Параграфи 8 и 9, т. 1“. Комисията не подкрепя предложението. Благодаря и очакваме редакция по тези параграфи.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Господин Председател, може ли да започна с една шега, позволявате ли?

За да не Ви спрат и ограничат дебатите по предложения в чл. 1, направете ги в чл. 12. Благодаря Ви. Дами и господа народни представител, уважаеми господин Министър! Ще взема отношение по направеното предложение от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ в чл. 12, касаещ бюджета на Министерството на вътрешните работи, който не бе приет на първо гласуване в ресорната комисия. Впоследствие, след като бе приет в пленарна зала, ние направихме предложение между първо и второ четене, защото считаме, че както при доходите на много други професии в обществената сфера, така и възнагражденията на служителите на МВР не могат да смогнат и да изпреварят растежа на инфлацията, растежа на цените на горивата, на битовите им разходи за ток, вода, парно и така нататък, както и на растежа на стоките от първа необходимост. Така се получава едно сериозно обедняване на персонала на Министерството, на което не може да бъде реагирано по друг начин освен чрез промяна на бюджета поради обвързването на разходите за персонал със заетата бройка, а не с определения щат. Затова ние внесохме предложение, с което считаме, че е необходимо да се промени бюджетът на МВР по отношение на следното: Първо, да се повишат заплатите на заетите служители в системата на МВР с 10%, равняващи се общо на 90, 381 млн. лв., през оставащите пет месеца на тази година, което увеличение дори трябва да си признаем, че и в този си размер е недостатъчно, тъй като и тази сума няма да смогне да покрие всички неотложни повишени разходи на служителите в МВР, но все пак би било едно добро начало. Второ, увеличение на съпътстващите разходи за персонал с 65 млн. лв., които да покрият следните пера в точка „Персонал“ на ресорния бюджет, а именно: – 30 млн. лв. за възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности, посочени по чл. 178, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР; – 15 млн. лв. за възнаграждения за постигнати резултати в служебната дейност, посочени в чл. 178, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР; – 20 млн. лв. за възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 – 6,00 ч. и за времето на разположение, все посочени в следващия чл. 179, ал. 1 от Закона за МВР. За нас е жизнено важно, че с това допълнително финансиране в общ размер на 155 млн. 381 хил. 600 лв. да се обърне едно подобаващо внимание на натрупаните проблеми със заплащането в системата на МВР, особено с оглед справедливите искания на служителите за едни достойни заплати, които да им осигурят едно нормално съществуване, и с оглед предотвратяването на напускането на квалифицирани и опитни кадри заради ниско заплащане, което като краен ефект само би влошило драстично резултатите в борбата срещу престъпността и опазването на обществения ред. И именно затова аз съм доволен, че това наше внесено предложение е прието по принцип и е отразено, както бе изчетено в Доклада, в систематичното място в чл. 1, ал. 5 от бюджета. И на следващо място, не мога да не се зарадвам, че очевидно Министерството на финансите е изоставило позицията, изразена в ресорната комисия по МВР от представителя на Министерството – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите госпожа Благовеста Тодорова, която на моя въпрос вярно ли е, че Министерството гони 3% дефицит, за да влезем в еврозоната и затова не може да отговори на нуждите на МВР от повече пари, тя отговори – правилно сте разбрали, господин Петров, Министерството на финансите не може да одобри каквито и да е било искания за допълнително финансиране на МВР, но виждам, че в Бюджетната комисия на второ гласуване тази позиция е изоставена, за което само адмирации, господин Министър. Считаме, че ако приемем това предложение, респективно и останалата част от държавния бюджет през оставащото време тази сутрин, ние можем да убедим служителите на Министерството на вътрешните работи, че държавата малко или много проявява една наистина дължима грижа за това не просто за увеличение на техните доходи, а за това те да могат наистина да упражняват добре своите задължения, в което не се съмнявам. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, много благодаря за комплимента. За съжаление, той не е заслужен. Министерството на финансите не си промени позицията, но както винаги съм казвал, Народното събрание има право да реши да даде или да не даде определените средства. Причината Министерството на финансите да има тази позиция и да не я е променило е, че срещу тези средства аз не мисля, че българските граждани ще получат по-добра услуга. Гонки по околовръстното на София продължават, камери по селата почти няма, патрули по селата почти няма и за съжаление, разпространението на наркотици е доста по-широко, отколкото някога е било в историята на страната. За да се дават допълнителни средства, според мен е изключително важно да се изискват и по-добри резултати. А имайки предвид, че системата на МВР получи 20% увеличение юли месец миналата година – тези допълнителни средства може би са необходими, но значително изпреварват инфлацията и също така са непропорционални на всички други системи в държавата. Има много системи, които миналата година не получиха увеличение, а тази година получават само 10%. Та това беше и продължава да бъде позицията на Министерството на финансите, но решението е в ръцете на народните представители. Комисията подкрепи тези допълнителни средства и Министерството на финансите, разбира се, ще ги даде по бюджета на МВР, както е решил парламентът. Както съм казвал няколко пъти, ролята на Министерството на финансите е да пита срещу средствата на българските данъкоплатци какво българските данъкоплатци получават обратно. И аз силно насърчавам и всички депутати, преди да разходват средства, да задават същия въпрос и да изискват от Министерството. Сега парламентът е решил да отпусне тези средства и силно се надявам в оставащите месеци на годината да видим и реформи в МВР, които да подобрят сигурността, така че всички български граждани да се чувстват по-сигурни и по-защитени.

Уважаеми господин Председател, ще направя предварителна уговорка, че ще кажа по чл. 9, 10, 49 и 63 и ще гледам да се вместя във времето много по-малко, отколкото е необходимо. Сега започвам с чл. 9. Член 9 е нашето предложение – на Корнелия Нинова и група народни представители. Става въпрос за заплащането в Националната агенция по приходите. Срещнахме се със синдикалните организации на КНСБ и КТ „Подкрепа“ в сферата на държавното управление. Такива срещи са имали и останалите парламентарни групи. От разговора с тях стана ясно, че за последните две години – 2021-а и 2022 г., не са имали увеличение на работните си заплати от централния бюджет. Имало е само едно увеличение през септември 2022 г., но средствата са от вътрешно преразпределение, а според официалната статистика на Националния статистически институт кумулативната инфлация за тези две години е 26% и има съществен ръст на цените на стоките и услугите. Това рефлектира негативно върху реалните доходи на работещите в Агенцията и води по изчисления на синдикатите до загуба на покупателната способност при всеки един от тях с около една пета от разполагаемите им средства. В същото време служителите на Приходната агенция са събрали рекордните постъпления в бюджета на страната. За периода 2021 – 2022 г. събираемостта на данъчните приходи в хазната отчита ръст 31%, а целият екип на НАП са осигурили ръст на данъчните приходи с 11 милиарда за тези две години, но увеличение на заплащането си не са получили. Цитирам директно тяхното усещане, което се изразява в думите: тези, които са осигурили средства за заплащането на всички останали обществени сектори, не са получили нищо от това, което заслужват. Господин Министър, към Вас се обръщам. Странно е, че министърът на финансите, който изготвя бюджета и на чието пряко подчинение е Националната агенция по приходите, не е предвидил средства за 2023 г. за увеличаване възнаграждението на служителите в Приходната агенция, които са събрали рекордни постъпления в бюджета на страната му и които му връзват бюджета, както се казва. Още повече че има и твърдения от страна на финансовия министър, че ще получат увеличение всички, които не са получили такова с миналия бюджет. Това е нашето предложение по чл. 9. По чл. 10 става въпрос за съвсем дребна сума от порядъка на 220 хиляди. Става въпрос за субсидии и други текущи трансфери за други юридически лица с нестопанска цел. Става въпрос за Съюза на тракийските дружества в България, в това число и за Тракийския научен институт. Съюзът на тракийските дружества в България е независима, непартийна и неправителствена патриотична организация с дълголетна история. Така започва представянето на организацията в интернет страницата ѝ. Те защитават интересите и правата на над милион и половина българи, живеещи в тракийския регион и вътрешността на страната и на потомствени бежанци от Беломорска и Източна Тракия. Съюзът на тракийските дружества в България е с история от 1896 г. Главните цели на Съюза са свързани с популяризиране на тракийското културно-историческо наследство, защита на човешки и имуществени права на тракийци и техните потомци, защита на българщината у тракийските българи извън страната, поддържане на добросъседски отношения с балканските народи. Съюзът има разгърната сериозна структура на територията на цялата страна. Към Съюза на тракийските дружества в България функционират Тракийският научен институт, Тракийският младежки съюз и Тракийският женски съюз. Целта на предложеното допълнение към чл. 10 за 220 хил. лв. субсидия от държавния бюджет към Съюза на тракийските дружества в България е свързано с изпълнение на План-програмата на Дружеството, честването на бележити дати на българската история и историята на тракийското движение в България, съхраняване и изграждане на паметници и паметни плочи, конференции и други културно-просветни и художествено-творчески дейности, издателска информационна дейност, от които 100 хил. лв., както казах, за финансово подпомагане на дейността на Тракийския научен институт по съвместно организирани и провеждани с Дружеството мероприятия. Тракийският научен институт е учреден на 30 септември 1934 г. и изследва историята, етнографията, езика, фолклора и културата на българите от Източна Тракия, както и участието им в борбите за освобождаване и обединение на българския народ. Мащабна дейност изпълнява този научен институт с почти 90-годишна история. Искам само да обърна внимание на народните представители да не бъркат тракийските дружества и Тракийския научен институт с Политически клуб „Тракия“ и това да бъде проблем за субсидирането на тракийските дружества. Толкова за чл. 10. Сега към чл. 49. (Реплика на народния представител Лъчезар Иванов.)

Говоря по четири члена и гледам да се вместя в доста по-малко време, от което трябва.

Да. И без туй никой не слуша. Става въпрос за бюджетите на Българското национално радио и Националната телевизия, тоест § 49. Три са обществените медии в България – Националното радио, Националната телевизия и Телеграфната ни агенция. Те са собственост на обществото и като такива трябва правдиво, безпристрастно и плуралистично да защитават неговия интерес. Освен това да извършват образователна и възпитателна функция. Като говорим за обществени медии, трябва да мислим не само за свободата на словото и редакционната политика, но и за финансовото състояние на тези медии, които харчат публични средства. Според Европейската комисия обществените медийни регулатори не трябва да страдат от недофинансиране. В България това е като че ли един от основните им проблеми. Финансирането на обществените медии и на регулатора СЕМ, за съжаление, изостава спрямо информационните процеси и това се отразява не само на заплатите, но и по отношение на издръжката, капиталовите разходи и инвестициите в техниката. Сега конкретно за Българското национално радио, където ни е предаването, това е медията, която се радва в най-голяма степен на доверие сред българските граждани – 64% одобрение имат. По отношение на това, че Радиото предоставя достоверна информация на слушателите си. В същото време журналистите, които създават основния продукт, са с възнаграждение между 1000 и 1400 лв. Дори към това, като се добави допълнителното възнаграждение за стаж и опит или ако успее ръководството да успее да им осигури допълнителното материално стимулиране, възнаграждението като краен резултат отново е твърде ниско и съответно изостава от средните размери на възнагражденията, да не говорим за страната, и като сравнение средната заплата на работещите в Българското национално радио е 1816 лв., което е изоставане от средната работна заплата за град София – 2571 лв., с над 40%. Според ръководството и според синдикалните организации в медиите една такава внушителна разлика води до усещане за несправедливост у служителите и загуба на мотивация и ангажираност. Тук съм подготвил доста сведения за Радиото, че нямат кандидати за работа или пък тези, които са спечелили конкурса, не искат да заемат местата заради ниските заплати. Те протестират и искат да им се увеличат с 25% заплатите, което смятат, че ще покрие инфлацията. Аз направих няколко срещи с тях. Проектобюджетът за Националното радио има увеличение малко над 3 милиона в сравнение с бюджета за 2022 г., където отпуснатите средства са 55,5 млн. лв., но те настояват за допълнителни 7 млн. лв. за заплати, 2 млн. лв. за капиталови разходи. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ДПС, ВЪЗРАЖДАНЕ.) Разходи, които не са променяни от 2012 г. (Възгласи: „Браво! Браво!“) И за 1 млн. лв., които ще отидат за разходи за ток и радиоразпръскване. Благодаря Ви за аплодисментите и Ви моля да подкрепите предложението на БСП за увеличаване на средствата на Националното ни радио със 7 млн. лв. Колкото и да ръкопляскате, няма да пропусна и чл. 63. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.) Не е смешно, но така е. Не е смешно, никак не е смешно. Та, няма да пропусна чл. 63, в който става въпрос за плащанията, с които се определят социалните плащания чрез бюджета. Ако бюджетът на държавното обществено осигуряване… (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“) Ако в държавното обществено осигуряване ставаше въпрос за обезщетения, тук става въпрос за помощите. Виждам, че се изнервяте, но трябва да Ви кажа какви са предложенията, без да Ви уверявам, че сме с най-ниската степен на социална закрила в Европейския съюз. Само ще настояваме, тествайки Вашата социална чувствителност с едни предложения за увеличена социална подкрепа по отношение на помощите по Закона за семейните помощи, чиито размери се определят с държавния бюджет и предложенията са увеличение на еднократната помощ при раждане за първо дете от 250 на 600 лв., за второ дете – от 600 лв. на 1200 лв., за трето дете – от 300 на 600 лв., и за всяко следващо – от 200 на 300 лв. Това обхваща около 56 500 млади семейства. По експертна оценка, изхождайки от данните за 2022 г. в страната живородени 56 596 деца, общата сума, която е необходима, е 10 млн. 370 хил. лв. – 10 млн. лв. за българските деца, които ще се родят до края на годината. Смятам, че никак не е ново това. Освен това предлагаме, като казахме откъде ще дойдат и парите, увеличаване на месечната помощ за отглеждане за дете и размерът на месечния доход за достъп до детските добавки с 20%, а пък доходът, който смятаме, че трябва да бъде увеличен – с по 100 лв., от 500 на 600 лв. на член на семейството и за получаване на 80% от детските добавки, размерът на дохода за достъп от 601 лв. на 720 лв. (Бурни ръкопляскания, възгласи от ГЕРБ-СДС и от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“) Ръкоплясканията са добре, но аз Ви казах, че ще тестваме Вашата социална чувствителност. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Убедихте ме, гласувам!“) Най-много гледам, че плескат от ВЪЗРАЖДАНЕ, ще видя как ще гласуват по всички наши предложения. (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“, ГЕРБ-СДС, ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да, реплика.

Да, да, една ще направя, но господин Гьоков заслужава Вашите аплодисменти. (Ръкопляскания.) Освен това моята реплика, господин Гьоков…

Няма, няма. Ама аз това искам, затова ми е репликата. Защото много неща пропусна. Имаше още доста части от социалната програма. Господин Гьоков, благодаря Ви, бяхте кратък, но не бяхте изчерпателен. (Смях.)

Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, господин Цонев, за репликата. (Оживление. Реплики от ГЕРБ-СДС.) Благодаря Ви, господин Цонев, за репликата, въпреки че прозвуча така иронично. (Смях. Реплика на народния представител Йордан Цонев: „Не, не!“) Но това няма значение. (Реплики на народния представител Йордан Цонев.) Искам да Ви кажа, че направените предложения… (Реплики.) Радвам се за разведряването на обстановката, но искам да Ви кажа, че… Аз не мога да разбера защо от ВЪЗРАЖДАНЕ толкова се възпалявате и се радвате на тия работи. Искам само да Ви кажа, че най-много Вие протестирате, че Ви отнемат думата да се изказвате, а имаме 50 предложения в рамките на тия 107 члена, които изчетоха оттук. Аз се изказвам само за четири от тях и Вие се опитвате да ги съкращавате. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Всичко подкрепяме.“) Сега аз ли да Ви обвиня, че искате да си отидете вкъщи и да спинкате? Както Вие говорихте преди малко? Господин Цонев, благодаря Ви. Благодаря Ви за възможността – няма да се възползвам да доразвивам нашите предложения оттук нататък, но аз мисля, че всички народни представители ги знаят, те са последователни в годините. Вие сте се убедили, че когато сме предложили тези предложения, сме казали откъде ще дойдат средствата, така че освен да апелирам в репликата си за подкрепа на нашето предложение, друго няма какво да направим. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво! Браво!“)

Толкова овации по едно изказване, наистина е трудно да продължи човек. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ по чл. 24, ал. 1. Това е бюджетът на Министерството на земеделието. Това, което ние сме поискали, е увеличение по т. 1 – разходи за персонал, което ще позволи увеличение на трудовите възнаграждения поне с 15% на работещите на служителите от системата на Министерството. В това число са Изпълнителна агенция по горите, Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, „Напоителни системи“, Българската агенция по безопасност на храните и Селскостопанската академия. (Шум и реплики.) На тези хора на практика ние разчитаме за гарантиране на хранителната сигурност на страната, за повишаване на конкурентоспособността на българските селскостопански продукти в условие на членство в ЕС. (Шум и реплики.)

Осъществяване на единен контрол по хранителната верига, за осигуряване на безопасност на храните и хуманно отношение към животните, за разнообразяване на икономиката и подобряване условията на живот в селските райони. РЕПЛИКА: Времето! (Шум и реплики.)

Създаване на условия за устойчиво развитие на рибарския и горския сектор. Превръщане на аграрната наука в основен фактор за устойчиво развитие на българското земеделие чрез разработване на интегрирани научни проекти, приоритетни направления. Създаване на условия за ефективно използване на научния потенциал и неговото развитие. (Шум и реплики.)

Повишаване качеството на научните изследвания в унисон с европейските приоритети в областта на земеделието, израстване в научната кариера и приобщаване на учените към европейското изследователско пространство. Повишаване ефективността и разширяване защитаваната от градушки територия. Създаване на условия за устойчиво конкурентоспособно екологично поливно земеделие посредством възстановяването, разширяването и модернизирането на хидромелиоративната инфраструктура. Реализирането на държавната политика в областта на земеделието и отговор на Зеления цифров преход в икономиката ни се възлагат и провеждат посредством структурите в системата на Министерството, Селскостопанската академия и държавните предприятия. Както знаем, Селскостопанската академия е една доста специфична структура, която отново има нужда от нашата подкрепа. Сумата, която е предвидена за Селскостопанската академия, не е голяма, но имайте предвид, че тя обхваща 29 научни института и 13 опитни станции. Те са с доста специфичен профил и с доста специфичен ефект върху цялото ни селско стопанство. Отговорност на Селскостопанска академия е поддръжката и на генната банка (ръкопляскания от „БСП за България“), научния архив, библиотеката и така нататък. Благодаря за овациите, господин Гьоков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това предложение е подкрепено по принцип от Комисията. Това, което не е подкрепено, е по т. 4 и обхваща сумата от 2,5 млн. лв., която е предвидена за „Напоителни системи“, за укрепване на язовирни стени. Молбата ми е да подкрепим както подкрепената от Комисията част по т. 3, така и тази по т. 4, тъй като ние се сещаме за укрепването на язовирните стени едва след като се получат наводненията в страната. Дано поне този път да вземем мерки преди това. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, да уточня за залата, че настоящото предложение, завършващо със сигнатура -161, от „БСП за България“ правим предложение за увеличаване на бюджета на Министерството на отбраната със 75 млн. лв. в графа „Персонал“ за увеличение на заплатите с 10% на униформените и на цивилните служители. Некомплектът в Българската армия е основен проблем, за който сме говорили многократно включително и от тази трибуна. Достатъчно ли е, колеги, да констатираме този проблем, без да търсим пътища за неговото решаване? Аз не помня правителство в последните 20 години, което да не е декларирало, че хората в отбраната са приоритет, но в същото време тези хора стават все по-бедни, все по-демотивирани и все по-малко в крайна сметка, защото каквито и социални пакети да слагаме, за да компенсираме по някакъв начин ниските заплати в армията, ситуацията не се променя. Напротив, тя се влошава, а военнослужещите са все така нужни – дали за наводненията в Берковица, дали за пожарите в Пловдивско, дали за медицинска евакуация по въздуха, те са там денонощно, защото няма кой друг да дойде на помощ. Какво им казваме ние политиците или по-скоро Вие управляващите с тоя бюджет? Съжалявам, че го няма министърът на финансите, но базата за определяне на минималната заплата на военнослужещите остава 380 лв., тоест тя е същата, както от 2009 година насам, а дотогава минималната работна заплата беше 360 лв. а днес е над два пъти повече. Аз знам какво ще ми отговорите, защото зададох тоя въпрос на министъра на отбраната в Ресорната комисия и ми се казва, че там има, разбира се, едни коефициенти, с които се умножава тази база за различните категории военнослужещи, но защо все пак упорито отказвате да вдигнете базата до нивото на минималната работна заплата и после пак си умножавайте по коефициентите, за да бъде адекватна на съвременните реалности?! В последния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили е констатирано следното: цитирам: „Към 31 декември 2022 г. текущият некомплект от военнослужещи в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия нарасна, като достигна 19,7%. От тях недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати 6,5%, на сержанти и старшини 10,9%, на войници матроси 24,2%. Дори не искам да отваряме дума за доброволния резерв – там от години окомплектоването стои на около 13%.“ Какво значи, колеги, тази констатация? Нищо от мерките, предприети в последните години, не работи. Трябват ни по-смели решения. Аз прекрасно знам, че с 10% спорадични увеличения на заплатите няма да решим дълбоките проблеми в българските въоръжени сили, но все пак се обръщам към българските народни представители с апел да го направим, защото, без да решава големите проблеми на това, нещо дава все пак глътка въздух на нашите достойни мъже и жени, които работят за нас – българските граждани, не само във военно, но и в мирно време. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нашето предложение е свързано с чл. 23 и сигнатура -103, като става въпрос за изграждане на допълнително водоснабдяване за село Кръстевич в община Хисаря от допълнителен сондажен кладенец. Проблемът в населеното място е такъв, че от години има проблем с водоподаването и към момента съществува режим на водата, като във времето, в което трябва да тече вода, на практика по тръбите не тече вода, а тече кал. Така че нашето предложение е свързано с изграждането на изцяло нов водопровод и при осигуряване на средствата за обекта неговото изпълнение може да стартира в най-кратки срокове, като по време на заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление министър Цеков отбелязва, че голяма част от средствата по Постановлението на Министерския съвет № 711 от 30 септември 2022 г., предвидени за разплащане през 2023 г., няма да бъдат усвоени и ще има възможност за финансиране на други обекти. Затова по тази причина предлагаме средствата да бъдат осигурени за сметка на неусвоените средства по Постановлението от Министерския съвет, № 711, и силно се надявам колегите народни представители да одобрят това, което предлагам. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

(БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като господин Гьоков покри доста подробно темата, на която смятах да обърна внимание, но наистина бих Ви призовал да подкрепите предложението, което е свързано с гарантирането на финансиране, макар и минимално, на Тракийския научен институт и на тракийските дружества. Тези средства бяха предвидени в бюджета за миналата година, доказа се ефективността на тяхното използване, но за нас остана неясно защо бяха извадени като дейност през тази година в този бюджет, който е предложен сега. Обсъдихме тези въпроси в Комисията по външна политика. Много можем да говорим за бюджета на Министерството на външните работи, но като цяло се обединихме около идеята, че по темата Министерството на външните работи ще работим по-детайлно в следващите месеци във връзка с бюджета за 2024 г. Затова и не направихме предложения по този бюджет между първо и второ четене, но конкретният според нас и наистина важен въпрос е да подкрепим тези две патриотични организации, които работят за България, и от тази гледна точка наистина обърнете внимание и го подкрепете. Не са някакви големи средства, намерили сме откъде да дойдат тези пари и тези 220 хиляди са наистина едни пари за добра, благородна, патриотична кауза. Благодаря Ви.

Господин Вигенин, хубаво е това, което казвате, само да Ви обърна внимание на двойния аршин, който показва Вашата група. Когато преди това предложихме 200 хил. лв. за военни гробища в Македония, когато предложихме 200 хиляди за Културно-информационния център в Скопие и 600 хиляди за цялостно отстояване на българската политика в Македония, Вие не го подкрепихте. Много нелогична ми се струва Вашата политика в това отношение! Мисля, че дължите обяснение по въпроса. Когато става въпрос за Македония, то е логично, от една страна, понеже гласувахте „въздържал се“ за ветото, но не се връзват нещата. Да, точно така гласувахте, много добре си спомням. Хубаво е и Вие да започнете да си спомняте какво сте гласували назад във времето.

Искам само да обърна внимание, че и по въпроса за ветото, ако всички се бяха въздържали, ветото нямаше да падне, но това е друга тема, по която сигурно ще си говорим в един момент. Искам да обърна само внимание и на това, че когато БСП е отстоявала патриотични каузи, и то много такива – и в управление, и в опозиция, тогава ВЪЗРАЖДАНЕ нямаше, Вие бяхте далеч от сегашните си позиции, така че да ни държите сметка за това как сме гласували по едно или друго предложение, мисля, че е доста нелогично. Когато натрупате реални резултати, каквито ние имаме в тая тема, тогава елате и ми дръжте сметка! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Колеги, две предложения имаме и ще ги обединим в едно изказване, за да не се мъчим. Съвсем малко предисловие. Слушам вече не знам от колко време тук предложения и ми прави впечатление, че колкото и да не знам как ще прозвучи, но единствените, които предлагат нещо да се случи, обяснявайки откъде идват парите – без да натоварват бюджета и без да искат да се взима, да речем, от капиталови разходи и се обяснява откъде ще дойдат парите, сме ние. Да, наистина колкото и да е странно, е така. Би трябвало поне управляващите да правите някакви такива неща. Пример, предлагаме в чл. 49, т. 2 и това е едно от предложенията ни. Българската национална телевизия по бюджет има 86 млн. 238 хил. лв. Това са страшно много пари. Знам, че от Вас тук май почти никой не се е занимавал с медии или поне не е работил в телевизия, но това са ужасно много пари за доста компромисната продукция, която предлага БНТ. Предлагаме, а това изобщо няма да наруши лошата продукция на БНТ, бюджетът им да бъде намален с един милион и да получат 85 млн. 238 хил. лв., като парите, които ще бъдат резнати от тях, тоест няма да се натоварва бюджетът отделно, да отидат за читалищата, които пък са не знам на какво – под базово равнище. Второто ни предложение, което ще продължим да го правим, което също не просто не натоварва бюджета, а връща пари в бюджета – в член 65 предлагаме размерът на държавната субсидия, естествено, на един действителен глас да бъде 1 лв. Знам, че също тук няма да имаме подкрепа, но ние ще продължим да го правим това, докато или спечелим необходимите гласове, или най-накрая узрее тоя парламент, че използването на бюджета, за да се финансират партиите за глупости, защото ГЕРБ са ни дали прекрасни примери за това как тия пари се държат на влог или се купуват бронирани автомобили, няма да продължим да го повтаряме това, още повече, че мисля, че 2 милиона и 700 хиляди човека казаха „да“ на това. Аз не знам тук някога някоя партия да е събирала подобен брой гласове – 2 милиона и 700 хиляди български граждани казаха да за 1 лв. субсидия на партиите. Знам, че парламентът прави каквото си иска, знам, че няма да си пипне парите, но пък това не означава, че ние няма да спрем да Ви го завираме в очите, че всъщност не изпълнявате волята на гражданите.

Уважаеми господин Председател, колеги! Ще се опитам максимално кратко да синтезирам нашето предложение със сигнатура -121. Става въпрос за следното: средствата, които общините не са успели да изхарчат през тази година, да не бъдат върнати в централния бюджет. Става дума за доста голяма сума – над 1 млрд. 75 млн. лв., само че предложението е неутрално по бюджета и няма да има ефект за него. Поради причини, за които всички знаем – неуредиците, цялата година с избори, с Вас, с правителство, общините не успяха да изхарчат добре средствата, като са останали към момента доста, които няма да бъдат изхарчени за останалите 5 месеца. Лошото е, че по този начин ще ги принудим да изхарчат парите за неща, които не са им нужни, но които ще направят бързо. Ако искаме да направим някакви по-дългосрочни проекти във воден цикъл, в пътища, в съоръжения, които изискват по-дългосрочно планиране и проектиране, е хубаво да запазим това нещо и затова Ви призовавам да го подкрепите. Ще направим доста добро за почти всички общини в страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Накратко в това изказване ще вместя двете предложения, които имам. И двете са изключително важни. Не бяха подкрепени от Комисията, но не изискват много средства и затова ще помоля залата да преосмисли и да ги подкрепи. Предложенията са заплати за НСИ и за Държавна агенция „Архиви“. Две държавни институции, които имат нужда от сериозно увеличение – 30%. Средствата и за двете ще бъдат около 2 милиона и нещо. Първо, да аргументирам за НСИ и защо тази институция е изключително важна. Статистиката е обратната връзка за политиките, които водим. Тя показва резултатите от решенията, които вземаме, затова е важно да работим с точни данни. Всеки един от нас тук се позовава на фактите и данните, които НСИ изкарва най-редовно. Но за да можем да водим точни политики, правилни политики, трябва да имаме точни данни. А за да имаме точни данни, трябва да имаме добри специалисти – такива, които са високо квалифицирани. За съжаление, с ниските заплати тези кадри напускат този държавен орган и затова е нужно да ги задържим. Увеличението, както казах, е 30%. По размер на заплата от 122 държавни институции НСИ се нарежда на 114 място. За първото тримесечие от 2023 г. при средна брутна работна заплата за централната администрация от 2080 лв. средната брутна работна заплата за НСИ е 1368. Тоест с около 34% по-ниска. С това предложение целим да ги изравним към средната работна брутна заплата. Младши експерт в Централното управление на НСИ получава брутна заплата от 803 лв., но има и заплати от 730 лв. в регионалните офиси, където възнагражденията са по-ниски. Има и главни експерти със заплати от 1150 лв. Това е предложението за НСИ. Моля да го подкрепите. Следващото, както казах, е за Държавна агенция „Архиви“. Отново 30% увеличение на заплатите на служителите на Държавна агенция „Архиви“ е около 2 млн. и 300 хил. Архивите са пътеводител за устойчивото развитие на държавността и правото. Архивираните документи, събрани през годините, позволяват винаги в случай на нужда да се правят анализи за развитието на обществото през поколенията. Добре е да помним миналото си, защото народ без минало не е народ. Моля, подкрепете предложенията.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Искам да Ви насоча вниманието към един много сериозен проблем в Пловдивско – село Брестовица, което е едно от най-живите големи села в Пловдивска област, около 3300 и повече жители живеят в него, но от години имат един сериозен проблем – от чешмите им тече вода с високо съдържание на манган, който е тежък метал, и е негодна за пиене. На практика от чешмите им тече отрова. Много хора през годините са се разболели от рак и са починали в това село. За щастие обаче има решение на този проблем. От ГЕРБ доста години са обещавали да решат проблема на хората в Брестовица, но така и не се стига до изпълнението. Сега е намерено едно решение – „Община Родопи" е направила проект, намерила е сондажи на 7 км близо до река Въча, само че няма средствата да изпълни проекта, тъй като за цялата мрежа на всички улици – около 27 км, ѝ е необходима сума от 14 млн. 449 хил. лв., за да бъде изпълнен този проект, тъй като старата водопроводна мрежа просто няма как да бъде изчистена от този манган. Единственото решение е да бъде подменена, а това изисква копаене, премахване на тръбите, съответно преасфалтиране на всичките улици. Предлаган е предишен проект, който е на по-висока стойност. Смятаме, че този проект, който е в момента, е на по-ниска себестойност и моля за подкрепа. Аз мисля, че няма пловдивски народен представител тук – в тази зала, който да не подкрепи това предложение в чл. 23. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моите предложения са четири, но ще ги направя в едно изказване и те касаят вътрешни компенсирани промени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в чл. 23, като три от тях са свързани с Варненски многомандатен избирателен район. Първото е за реконструкция и доизграждане на водопроводната мрежа в село Дюлено. В село Дюлено има режим на водата дори в момента, особено през летния сезон, като селото се водоснабдява от два сондажни кладенеца. Ние предлагаме от неизпълнените проекти по ПМС № 711/2022 г., за които се установи, че голяма част от средствата ще останат неизразходвани и министърът на регионалното развитие и благоустройството обеща, че те могат да бъдат използвани за други общински обекти и така би било най-правилно. Важното тук е да отбележим, че имаме издадено разрешение за строеж на обекта, имаме избран изпълнител и при решение на Народното събрание веднага може да започне изпълнението на този обект и той да бъде завършен във възможно най-кратки срокове. Тук става въпрос за 6 млн. 355 хил. лв. по входящ № 98. По входящ № 99 ситуацията е сходна. Става въпрос за реконструкция и доизграждане на вътрешна водопроводна мрежа в село Господиново – също в община Бяла, на стойност 4 млн. 644 хил. лв. И там има режим на водата, и там има избран изпълнител и може да започне веднага строителството. Следващото предложение е за ремонт на общински път, който се намира на територията на общините Аксаково и Девня, като пътят се явява предпочитан за пътуващите между магистрала „Хемус“ и промишлените пристанищни комплекси, включително за ТЕЦ „Варна“ и пристанище ТЕЦ „Езерово“, като в този район работят над 700 души. Тук става въпрос за общо 3 млн. 411 хил. лв. Последното предложение е за реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в село Церово, община Своге, на стойност 3 млн. 139 хил. 700 лв. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Искам изключително много да благодаря на колегите от Бюджетната комисия, на всички присъстващи в залата, както и на всички сътрудници и стенографи, които в продължение на над 20 часа успяха да издържат на този маратон! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)