7 август 2023 г.

Благодаря Ви, господин Председател. По начина на водене за това, че свикахте изобщо извънредно заседание. Изключително грозно е как управляващата сглобка използва една трагедия на едно момиче от Стара Загора, за да се опита да си измие отвратителния съюз. И тук искам Кирил Петков да ми обясни как се чувства с неговия подпис до подписа на Бойко Борисов и на господин Пеевски, при положение че единия го арестува, даже Вие свидетелствахте срещу него, а хората протестираха срещу другия. И Вие сега заедно с тези двамата си слагате подписа?! Как се чувствате да Ви се обажда Пеевски и да Ви вика Кире? Освен това предложенията, които ще приемем, знаете, че няма да решат проблема – каквото и да приемем. Вдигането на наказанията не решава проблема. Липсва превенция и един куп неща. Да не говорим, че се вкарват неща, които са толкова обтекаеми, защото по Вашето предложение за интимна връзка Вие с Пеевски и Борисов сте в интимна връзка, ако това е определението. Ако си мислите, че хората не го виждат, сте доста глупави. Още нещо, ГЕРБ пък използват също трагедията, за да пробутат да се атакува ветото на президента и това е долно. Свиквате Народното събрание, за да си разчиствате сметките с президента, използвайки трагедията на едно момиче. Надявам се органите в тази страна да си свършат работата за тази трагедия в Стара Загора. Да не се окаже, че не е някакво престъпление само поредно, а да не се окаже, че е нещо по-дълбоко. Иначе, честито, господин Петков, заедно с оня, дето арестувахте, и с оня, дето протестирахме, в момента си играете на лицемерие пред цялата държава, свиквайки извънредно заседание и принуждавайки ротационния отзад, който трябваше да се казва Минчев вече, да Ви играе по свирката.

Господин Председател, уважаеми сънародници! Стана модерно напоследък да се говори за реч на омразата, както и в много други подобни случаи, когато американските българоезични медии в нашата родина започнат да повтарят едно и също нещо, то има за цел да отклони вниманието на нашия народ от друго, много по-важно нещо. Това, от което искат да отклонят вниманието ни тези, които, както казва Ботев, „ни люлеят в робската люлка“, е все по-голямото желание на българския народ за справедливо възмездие за престъпниците, убиващи българската държава и българския народ вече три десетилетия и половина. Защото целта на цялата риторика срещу така наречената реч на омразата е да прикрие последиците от политиката на омразата и от управлението на омразата, омраза срещу нас, българите, омраза срещу нашата държава България. А какви са последиците? Управлението на омразата унищожи физически или прогони зад граница повече от 3 милиона българи. Политиката на омразата превърна здравната ни система в инструмент за пране на пари. Управлението на омразата унищожи българската индустрия, превръщайки ни от индустриална държава в страна от Третия свят. Управлението на омразата ликвидира и селското стопанство, превръщайки ни за първи път в нашата история от страна износител в страна вносител на хранителни стоки. Управлението на омразата унищожи отбранителния потенциал на българската държава, ликвидирайки Българската армия. Управлението на омразата покани чужди войски в България – за първи път в историята на Третата българска държава, с което на практика родината ни попадна под пълзяща прикрита окупация. Управлението на омразата демонтира образователната ни система, използвайки я като технология за ментална деформация на младите българи, които от осъзнати и горди членове на стар велик народ биват превръщани в аморфна маса без национално самосъзнание. Управлението на омразата подмени и продължава да подменя учебното съдържание в българските учебници по история и литература, за да изхвърли всичко, което кара децата да се гордеят, че са българи. Управлението на омразата води неистова война с българските национални символи, опитвайки се да ги унищожи, защото на управлението на омразата днес му пречи знамето, утре му пречи Националният ни празник, вдругиден ще му пречи самото ни съществуване като народ. Неслучайно само преди няколко месеца от представители на все по-фашизиращата се така наречена демократична общност се чуха призиви България да стане протекторат на Европейския съюз. Управлението на омразата превърна българския народ в най-бързо изчезващата и умираща нация с най-болно и нещастно население с най-малки доходи от всички държави в Европа. За всички тези престъпления, извършени от управлението на омразата през последните три десетилетия и половина, ние, българите, искаме справедливо наказание за извършилите ги престъпници. И когато го заявяваме ние, българите, ясно и категорично, управлението на омразата обвинява нас, българите, в реч на омразата. За управлението на омразата да искаш наказание на престъпниците, е реч на омразата. Днес управлението на омразата реставрира фашизма в България, рушейки паметници на антифашисти, сменяйки имена на улици, пазещи паметта на антифашистите. Утре управлението на омразата, уважаеми сънародници, ще започне да руши паметници на Ботев и Левски, защото според управлението на омразата те са терористи. Уважаеми сънародници, днес все повече от Вас виждат и осъзнават, че бъдещето на България и българския народ е поставено на карта. Целта на управлението на омразата е да ни унищожи като народ и като държава. Единствената пречка пред изпълването на тази цел е единствената българска национална организация ВЪЗРАЖДАНЕ. Ето защо управлението на омразата иска да унищожи ВЪЗРАЖДАНЕ. Фашистите и българомразците не идват за нас, те идват за Вас, уважаеми сънародници. ВЪЗРАЖДАНЕ просто стои на пътя им. Ние обаче ще спечелим войната за оцеляването и независимостта на България поради две много прости причини. Първо, защото няма правителство и управление, което да е спечелило войната със собствения си народ, и второ, защото българският народ вече се пробуди и продължава да се пробужда със страшна сила и скоро ще поиска сметка от управлението на омразата за неговите престъпления. А на модерните фашисти ще припомня думите на така омразния им български поет Иван Вазов, който ние, българите, наричаме с любов народния поет, чието творчество точно поради тази причина систематично изхвърлят от българските учебници: „Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне. Тук всичко мре, изтлява, гние и тез, що бдят, и тез, що падат, престоли, царщини и вие и червите, що вас изядат.“ Идва време за възраждане, да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 49-354-01-87, внесен от Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и група народни представители на 1 август 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 3 август 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 49 354 01-87, внесен от Кирил Петков Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и група народни представители на 1 август 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – доцент Атанас Славов – министър, господин Емил Дечев – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на вътрешните работи – господин Христо Стефанов – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, и господин Петър Тошков – началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Върховния касационен съд – госпожа Мими Фурнаджиева – заместник-председател и председател на Гражданската колегия, и госпожа Светлана Калинова – съдия от Гражданската колегия в Първо гражданско отделение; от Прокуратурата на Република България – госпожа Пенка Богданова – прокурор в отдел „Аналитичен“ във Върховната касационна прокуратура; професор доктор Диана Ковачева – Омбудсман на Република България; от администрацията на Омбудсмана на Република България – госпожа Чонка Стоянова – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, и госпожа Христина Рангелова – главен експерт; от Български фонд за жените – госпожа Рая Раева; от фондация „Асоциация Анимус“ – госпожа Катя Кръстанова; от Българския хелзинкски комитет – господин Радослав Стоянов, и от сдружение „ЛевФем“ – господин Стойо Тетевенски. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Надежда Йорданова, която посочи, че със законодателните промени се разширява кръгът на лицата, които могат да търсят бърза и ефективна защита срещу насилие. Предлага се лицата, които са или са били в интимна връзка, независимо дали споделят едно домакинство, също да могат да търсят защита, като фокусът е върху предоставянето на защита срещу насилие, когато са налице интимни взаимоотношения. Със Законопроекта се цели създаването на ефективна защита на една от най-рисковите групи, каквито са интимните партньори, които са във фактическа връзка, независимо дали живеят в едно домакинство. Вносителят допълни, че законодателната инициатива отговаря на динамиката в партньорските отношения и обхваща интимния контакт между лица, които не споделят едно домакинство, нямат общ бюджет и собственост. Посочи се, че сега приложимата защита на пострадалите, които могат да търсят закрила по реда на Закона за защита от домашното насилие, е неоправдано стеснена и лицата, които са интимните партньори или са във фактическа връзка, не могат да потърсят бърза и своевременна защита срещу насилие, тъй като не попадат в обхвата на действащия закон. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се проведе публично обсъждане на Законопроекта, като той съответства и на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта е постъпило писмено становище на Национален сбор за съпротива „Свети Георги Победоносец“. В обсъждането взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Гроздан Караджов, Петър Кьосев, Мая Димитрова, Смиляна Кръстева и Цветан Предов. Заместник-председателят на Върховния касационен съд госпожа Фурнаджиева посочи, че липсата на определение за интимна връзка в Закона е забелязано отдавна от съдиите, като те смятат, че следва да има определение, за да може съдът да има някакво ръководство. Тя отбеляза, че дефиницията има нужда от корекция, тъй като част от нея е неясна, и посочи, че може да се вземе под внимание определението на чл. 4, буква „б“ от Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с насилието над жени и домашното насилие: „Домашно насилие“ означава всички актове на насилие, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически вреди или страдания, които се случват в семейството или в домакинството, независимо от биологичните или правните семейни връзки, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят на престъпление живее, или е живял заедно с жертвата. Госпожа Фурнаджиева допълни, че от обхвата на Закона липсва голяма група лица и част от тях са също уязвими – лица, които са в кризисни центрове, лица, които живеят на някакво основание с друг – на договорни отношения, наеми, квартиранти, като за тях Законът не предоставя защита. Министърът на правосъдието посочи, че ще подкрепи Законопроекта, но отбеляза, че понятието фактическо съпружеско съжителство следва да се запази в Закона и към него да се добави терминът интимна връзка. Той добави, че дефиницията за интимна връзка трябва да се въведе, но следва да се прецизира. В отговор на поставения от народния представител Цветан Предов въпрос госпожа Йорданова посочи, че терминът интимна връзка е по-широкото понятие и подкрепя предложението на министъра на правосъдието да се запази понятието фактическо съпружеско съжителство. Господин Караджов отбеляза, че с предложената дефиниция на интимна връзка не може да се генерират решения, които да защитят жертвата на домашно насилие. Той предложи създаване на механизъм, чрез които специалистите да установяват дали е налице интимна връзка. Народните представители Мая Димитрова и Смиляна Кръстева посочиха, че понятието фактическо съпружеско съжителство не следва да отпадне от Закона. Те добавиха, че предложената дефиниция на интимна връзка в този вариант ще бъде неработеща и отбелязаха, че подкрепят изразеното становище на Върховния касационен съд, за да има яснота и конкретика в правоприлагането. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 49-354-01-87, внесен от Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и група народни представители на 1 август 2023 г.“

Господин Председател, дами и господа управляващи! Желанието Ви за промяна в § 1, където да отпадне изразът „фактическо съпружеско съжителство“ и да бъде заменен с „интимна връзка“ е недомислено и ще доведе до сериозни конфликти и умишлено злепоставяне сред обществото. Разширявайки обхвата на правната норма до неоправдана крайност, създава объркано правно понятие и по този начин няма да се осигури защита срещу насилие, а само законов начин за разчистване на сметки. Дефиницията, която управляващите се опитват да поставят за интимна връзка, е объркана, и меко казано, странна смесица с неясно съдържание. Дефиницията като цяло трябва да е ясна, точна и конкретна, а неясно е и понятието „относително траен съюз“. Самата дума относително не създава представа от кой момент насетне може да се говори за трайна връзка, годна да породи правни последици в този закон. С наложената необоснована спешност не се предостави време и на една от най-важните части – гражданското общество, за да изразят мнение и становище. Ето защо сме категорични, че с настоящия законопроект не се постига целта на Закона. Затова терминът „интимна връзка“ не трябва да бъде вписан, тъй като е непълен и предполага много злоупотреби, обвързаност или просто разчистване на политически и лични сметки. Призовавам Ви като вносители да разясните защо трябва да отпадне „фактическо съпружеско съжителство“, да разясните същността на интимната връзка, защото така предложените изменения за мен имат една-единствена цел, и това е прокарването на определени противоконституционни текстове от Истанбулската конвенция. Текстове, които налагат стереотип извън биологичния пол. Във връзка с четенето на Доклада от Правната комисия, господин Стоев, към Вас, когато споменахте, че професионалисти са за премахването на фактическото съпружеско съжителство, ми е много интересно да кажете тези професионалисти от коя неправителствена организация са и какво точно те желаят да постигнат с това. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Предов, ясно е, че Законът има и трябва да изпълнява конкретни функции и най-вече превантивни такива, от моя гледна точка, да бъде направен така, че да има възможно най-малки нарушения и възможно най-малко тежки последствия за жертвите. В този ред на мисли ще Ви задам един личен въпрос, действително много личен. Аз смятам, че имам интимна връзка в момента и не мога да преценя колко относително стабилна е тя. И тук ще предложа на Вашето внимание, уважаеми дами и господа управляващи, ако една връзка е само сексуална, тя интимна ли е, предполага ли такова развитие, или, ако е само платонична, дали също така тя предполага относителна стабилност. Ако ми отговорите на тези въпроси, ще мога да преценя точно в коя част от скалата се намира моята интимна връзка. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Чорбанов, това, което попитахте, е едно от основните притеснения на обществото във връзка с интимната връзка, която е посочена, защото, докато се установи дали Вие имате интимна връзка или не, животът Ви може да се превърне, меко казано, в ад. Точно това е едно от основните неща, които притесняват обществото, възможността този закон, с този термин „интимна връзка“, без да е посочено какво точно се има предвид под интимна връзка, да се използва за разчистването на определени сметки, независимо дали са лични, родителски, професионални или политически, защото и в ден днешен продължават да се пускат молби по Закона за защита от домашното насилие, когато родителите тръгват да се развеждат по вина, за да има по-голяма тежест в съда. Разяснението на това какво точно означава интимна връзка е изключително важно, което липсва в момента в Закона, и отново ще Ви призова, дами и господа от вносителите, излезте и кажете какво имате точно като дефиниция под интимна връзка, защото това не е заяждане, а обществото има нужда да го чуе. Самите Вие сте наясно за отношението на хората, четохте във всички социални мрежи, голяма част от тях не приемат това не защото не трябва да бъде, защото няма ясна цел. В един законопроект целта трябва да е ясна, защото дори и един човек да пострада от интимна връзка, както каза господин Чорбанов, е проблем. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, този въпрос, който постави господин Чорбанов, и господин Предов не можа да отговори, вероятно ще го задаваме всички народни представители през цялото време, когато се гледа този законопроект. Вносителите, господин Председател, не представиха становището си по Законопроекта, не представиха Законопроекта. Затова аз моля, господин Борисов, тъй като сте единствен от вносителите в залата, а сте се подписали и на първо място в списъка, излезте и дайте обяснение на тази интимна връзка – коя е трайна, коя не е трайна, сексуалната трайна ли е, а пък платоническата не е ли трайна? 240 народни представители цял ден с това ще се занимаваме. Мисля, че е редно като вносител, подписал се на първо място, да излезете, другите колеги ги няма, не ги виждам, но Вие като човек, който все пак поема отговорност… (Реплики от народния представител Десислава Атанасова: „Не е вярно!“) Госпожо Атанасова, на първо място е господин Борисов.

Извинявайте, господин Борисов, явно първият в тази интимна коалиция е господин Петков. (Шум, реплики и смях.) Тъй като ги няма, Вие сте първият след тях. Така че заповядайте, ако може наистина, господин Председател, да облекчим дискусията и да получим легална дефиниция на тази интимна връзка, защото всеки си я тълкува по различен начин. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам възможността да направя това изказване, за да внеса яснота в дебата, и да Ви призова – иронията в тази ситуация просто не е уместна. Мотивите на Законопроекта, който разглеждаме на първо четене, са много ясни. Те целят да разширят закрилата, която се предоставя по Закона за защита от домашното насилие и в случаите на насилие между интимни партньори. Тоест между лица, които имат установени трайни отношения по начин, по който едното лице поставя в уязвимост другото, към настоящия момент тези хора нямат защита и не само че нямат защита, а в случаи на насилие жертвата не може да получи подкрепа за нейната ресоциализация или пък насилникът да бъде задължен да мине през програмите за справяне с гнева или с овладяване на агресията – това целим. Ние много внимателно слушахме дебата на първо четене, който беше в Правната комисия. Внимателно се запознахме с всички становища и с постигане на още по-голяма яснота на целите на този законопроект мога да заявя следното: На първо място, на второ четене съпружеското фактическо съжителство ще бъде запазено с цел яснота и към него ще бъде добавена като алтернативна разширителна форма интимната връзка. Питахте на няколко пъти за дефиниция. Елементите, които включва една интимна връзка, бяха много ясно очертани по време на заседанието на Правната комисия, и съответно на второ четене ще бъде направена и необходимата редакция, която ще звучи по следния начин: „Интимна връзка представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две лица независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни.“ Колеги, виждате, че тази дефиниция включва в себе си пет задължителни кумулативни елемента и по никакъв начин не позволява нейно разширително тълкуване. Това, от една страна, ще доведе до по-голяма прецизност в изказа, и от друга страна, ще затвори възможностите за каквито и да било злоупотреби с така разширената закрила, която ние бихме предоставили с приемането на този закон. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Йорданова, няма как да нямате реплика на това, което току що изчетохте. Опитахте се да дадете дефиниция вече на един неясен текст за интимната връзка и с дефиницията, която дадохте и с която тук хвърлихте бомбата, че ще направите такава поправка между първо и второ четене, се оказва, че трайни според Вас интимни отношения, при наличие и на платонична любов, и на сексуална връзка, ще се приемат само ако важат минимум от 60 дни. Първо, кой ще брои тези дни? И второ, ако са минали 30 дни, какво правят партньорите? Ако се насилват физически, ще има ли последствия за тях? Като няма 60 дни, няма да има. Това е някакво нечувано и невиждано безумие, което се опитвате да сътворите върху безумието, което сте внесли преди това, така че няма как да не очаквате реакция от залата, и най-вече от нас. Не знам в каква посока сте мислили, когато сте се опитали да прецизирате този текст, но с това нещо отваряте още по-широко вратата в полето. Не мисля, че по този начин такова законодателство ще бъде полезно на българското общество. Аз съм казвал винаги от тази трибуна и ще продължавам да го твърдя – част от превенцията, освен разбира се, строгото прилагане на законите и най-строгите мерки за насилниците независимо от техния пол е това, което трябва да се случи с нашата образователна система, там е зародишът, и връщането на възпитателната среда в семейната среда, но и най-вече в българското училище. А иначе това с 60-те дни няма как да бъде квалифицирано по друг начин освен като безумие и не правете и тази правна грешка. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Темата е много сериозна и не предполага шеги, обаче тази дефиниция освен усмивки друго не може да предизвика. Аз също ще се присъединя към първата реплика и да попитам: 60-те дни откога започват – от първата среща или от първия сексуален евентуално контакт? Това веднага навежда на втория въпрос, тъй като в дефиницията присъства и сексуален контакт. Значи ли, че трябва да има видеорегистратор, който да доказва този контакт, или ще се вярва само на декларации? Благодаря. (Смях. Шум и реплики.)

Госпожо Председател, благодаря Ви. Може би ще използвам репликата ми първо да отговоря на господин Свиленски. Господин Свиленски, ние от „Има Такъв Народ“ ясно можем да дадем дефиниция, но това ще оставя на вносителите. Защото, ако бяхме ние вносители и ако по-голяма част от присъстващите в залата бяха подкрепили нашия Закон за защита от домашното насилие с развития превантивен механизъм в него, незабавното действие на терен, не до 24 часа, а незабавно, до часове, защото това понякога е фатално, сега щяхме да сме в позицията да Ви обясним какво имаме предвид. Но тази възможност ще я оставя на вносителите да го разяснят. Това, което притеснява обществото, госпожо Йорданова, е, че не се дава възможност те да заявят ясно становище по това, което се внася. За мен е недопустимо да се иска разглеждане дори и на второ четете, без да има ясно мнение на самото общество, от всички хора, всички граждански позиции – родителски, неправителствени, каквито и да са, да могат да заявят своето становище. Защото на мен ми направи впечатление, когато разискваме неща, свързани със Закона за домашното насилие, Семеен кодекс или каквото и да е, някак си се оказва, че определени неправителствени организации знаят и са готови със становищата си. Затова е добре да помислим за варианта, в който обществото да има възможност да изрази ясно и категорично своето мнение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Ще отговоря сериозно на направените реплики, за които благодаря. Колега Ченчев, разбирам, че поставянето на ясна времева граница поставя въпроси. В алтернативните варианти беше относителна трайност, не беше възприета; имаше предложение определението да бъде „неинцидентно“, но то поставя същите въпроси. Мисля, че българският съд в рамките на правоприлагането ще намери най-добрия баланс. Що се отнася до начините на доказване, всички способи са допустими за доказване на това обстоятелство и колегите адвокати знаят много добре как се прилага това. Що се отнася до превантивната функция на образованието, аз съм напълно съгласна с това и в измененията, които приехме само преди десетина дни, този въпрос беше уреден. Сега нашата задача тук като народни представители е да упражним контрол върху изпълнителната власт своевременно и бързо да подготви и приложи на практика заложените механизми, които ще дадат възможност и за тази незабавна реакция в случаите на насилие. И пак в заключение на дупликата си да обърна внимание върху следното: колеги, ние гледаме изменение в Закона за защита от домашното насилие. Това е Законът, който дава закрила. Ние не променяме Наказателния кодекс с това. Моля да не бъркаме двата режима. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Процедура.

Уважаема госпожо Председател! Интимната коалиция ни събрахте на това извънредно заседание, но тъй като е изключително важно, моля Ви да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио за пряко излъчване. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Тук ще се отнеса с уважение към тези, които подкрепиха предложението, и ще кажа на тези, които не го подкрепиха – уважаеми колеги, Вие, които не подкрепихте, направихте нещо отвратително. Свикахте извънредно заседание управляващата сглобка, популизмът е в сила, той е в ход. Отвън има хора, които протестират. Сега излезте при тези хора и кажете защо скрихте дебатите от тях. Това наистина е отвратително. Имате своите доводи, участвате в дебата, тогава от какво се притеснявате, какво криете тук? Нека хората чуят Вашите доводи, те ще чуят и нашите. Отвратително е, много е пошло, много е вулгарно това, което правите, защото всъщност прикривате политическите си индулгенции, които искате да натрупате от това спешно свикване и въобще от ситуацията, грозно да яхнете трагедията на Дебора и на много други момичета, с които се е случвало подобно нещо. Друг е въпросът защо го извадихте един месец по-късно от тогава, когато се е случило? Грозно, гадно и отвратително, но Вие така управлявате!

Това е съвсем друга процедура, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, за да не говорите пак, че ВЪЗРАЖДАНЕ не мисли законодателно и за да не обвинявате ВЪЗРАЖДАНЕ, че препятства законодателния процес, ще започна изказването си, като цитирам част от свое изказване от 5 юли тази година, когато на второ гласуване се обсъждаше и бе приет поредният Законопроект за защита от домашното насилие. Държа все пак да Ви припомня, че внесеният законопроект, който се обсъжда днес, е именно защото целта на неговите вносители е да разширят кръга от лицата, които да могат да получат ефективна защита по този закон, или с други думи, предполагам и това е записано в мотивите им, че се опитват да направят Законопроекта по-ефективен и да не го ограничават само до фактическото съпружеско съжителство. Понеже в тази зала, когато се обсъждат законопроекти, почти никой не слуша какво се говори, особено когато се изказваме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, затова държа да Ви цитирам част от моето изказване, което съм направил на 5 юли. „Много пъти сме казвали и на първо гласуване го подчертахме отново, че целта на този законопроект е само и единствено да се включат едни НПО-та в неговото приложение, а не и да се създадат наистина гаранции за защита от домашното насилие. Защо? Сега ще Ви го демонстрирам като пример. Ако мнозинството, включително и вносителите, знаехте какво правите, Вие щяхте да разберете или най-малкото да се поинтересувате, че това фактическо съпружеско съжителство по делата за домашно насилие е изключително трудно за доказване. Защо? Защото практиката поставя едни големи изисквания за доказването на едно съжителство, че е фактическо, съпружеско съжителство в съда, за да може да се даде защита съответно по този закон. Какво означава фактическо съпружеско съжителство и какво трябва да бъде доказано в съда по тези дела? Говоря Ви от опит, а именно, че това съжителство има трайност и постоянност между партньорите, че те имат общо домакинство, че те имат общ бюджет и най-важното, че извършват действия по съвместност на това съжителство, че те не живеят просто двама души в един дом, в едно жилище, а именно, че има съвместност на партньори от противоположния пол, за да се приеме, на първо място, че това фактическо съпружеско съжителство има белезите на такова и едва след това те да могат да се ползват от защита по този закон, след като изпълнят цялата тази част на фактическия състав. Да, но очевидно никой в тази зала не се интересува от това нещо или му е убягнало от погледа какво означава това. За тези, които знаят, в противен случай Вие щяхте да промените най-малко критериите за този вид съжителство, защото отново ще кажа, много е трудно да се докаже по съдебен ред по тези дела за защита от домашно насилие, че има фактическо съпружеско съжителство, а не просто една интимна връзка, каквато, за съжаление, пък са доста от случаите, и те не получават именно заради това защита по този закон по съдебен ред и молбите биват отхвърляни, едва след това да мислите да разширявате кръга от лицата. Защото каква е ползата да разширявате кръга от лицата, които могат да бъдат квалифицирани като домашни насилници, ако не можете да докажете, че е налице едно фактическо съпружеско съжителство? Но това не го знаете, защото нямате практика и въобще не знаете какво правите с този законопроект и ползата, практическата реализация от него в тази му част ще бъде нулева.“ Това съм казал тогава. И виждаме един месец по-късно същите вносители се опитват вече да поправят нещо, да надградят това, което не са успели да внесат като качествен законопроект и което им е казано от ВЪЗРАЖДАНЕ. Но за съжаление, отново ще кажа, в тази зала никой не слуша какво се говори от трибуната, никой не го съобразява. Внасят се на килограм едни законопроекти – най-често се тича след събитията, с оглед да се отговори на някакви обществени очаквания, а когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ посочим едни фактически проблеми, в случая, какъвто е бил този с фактическото съпружеско съжителство, никой не го взема това предвид. Тъй като ние искаме съответно да се работи по отношение на това да се даде ефективна защита по Закона за защита от домашното насилие и тъй като и досега видяхме в дискусията, че е изключително спорно това, което се дава като правна квалификация на взаимоотношенията между страните, аз държа да Ви посоча няколко неща. Надявам се този път поне за разлика от 5 юли, а и от 27 януари, когато в Четиридесет и осмото народно събрание отново съм казал същите думи – може да го видите в стенограмата, надявам се сега да вземете наистина предвид това, което ще Ви се каже от трибуната. Имаме като отправна точка фактическото съпружеско съжителство, което към момента получава защита от Закона, макар и да трябва да се доказват редица критерии за това нещо. Какво целят да направят вносителите? Целят да дадат защита на тези двойки, които имат една връзка, но тя все още не е прераснала във фактическо съпружеско съжителство, тоест опитват се вносителите да дадат защита на един по-преден етап от взаимоотношенията между мъж и жена. Какво означава това? Че се опитва да се даде защита тогава, когато все още не е достигнат този етап, тоест тези двама партньори – мъж и жена, са на една предходна фаза от тези взаимоотношения, но все пак има някаква трайност. Именно затова ние считаме, че трябва техните взаимоотношения да получат наистина една такава правна квалификация, която да позволи посочването, че те са в един етап, който предхожда същинското фактическо съпружеско съжителство. Нали това се опитват вносителите да направят – да дадат защита на този предходен етап. Те не са хора, които са на една, две или три срещи, или на инцидентна среща, те са хора, които вече са започнали да установяват едни трайни взаимоотношения, които все още, забележете, не са прераснали във фактическо съпружеско съжителство. Именно затова, госпожо Председател, ние считаме, че е редно да направим предложения между първо и второ гласуване на този законопроект, където в § 1 да направим промени, думите „във фактическо съпружеско съжителство“ да добавим и определение, което да посочи ясно, че двамата партньори от различен пол са на такъв етап от своите взаимоотношения, който предхожда фактическото съпружеско съжителство, а именно промяна, която впоследствие в допълнителната разпоредба да посочи, че партньорите са в трайни взаимоотношения между пълнолетни лица от различен пол, които трайни взаимоотношения предхождат или предпоставят последващо фактическо съпружеско съжителство. Считаме, че това е напълно достатъчно да посочи, че имаме в една житейска хипотеза двама партньори от различен пол – пълнолетни партньори от различен пол, които имат вече една трайност на взаимоотношенията, и не е нужно да издирваме тези взаимоотношения как ще ги доказваме. Тука се чудеха как ще ги доказват. По Гражданския процесуалния кодекс доказването е по три начина – оглед и освидетелстване, едното, експертиза е вторият начин, третият – чрез свидетели. Вие си изберете как ще докажете една интимна връзка от 60 дни по трите възможни способа по Гражданския процесуален кодекс. И за да не се налага след това септември месец, госпожо Йорданова, да променяте Гражданско-процесуалния кодекс, след като съм Ви дал вече веднъж съвет това нещо как трябва да стане и как не трябва да стане, то по-добре да се работи в насока да се даде едно определение, което ние предлагаме и съответно писмено ще го внесем, ако Законопроектът мине на първо гласуване, което да определи взаимоотношенията между партньорите като трайни взаимоотношения между пълнолетни партньори от различен пол, които взаимоотношения предхождат или обуславят последващо фактическо съпружеско съжителство. С едно такова определение считаме, че напълно е достатъчно да дадете защита и на тези лица, които имат наречената според Вас интимна връзка. За съжаление, не политическа интимна връзка – нея няма да можете да я докажете по реда на Гражданско-процесуалния кодекс с оглед и освидетелстване. Или поне ако се опитате, искам да съм там отстрани като наблюдател да го гледам това нещо. Това беше в кръга на шегата. Моля Ви вземете предвид нашето предложение, обсъдете го, защото считаме, че то би могло да бъде работещо, за да се даде защита наистина на хората, които имат нужда от такава защита. На 27 януари съм го казвал от трибуната, на 5 юли съм го повторил, днес го казвам за трети път, дано да си вземете бележка. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Уважаеми колеги! Уважаеми, господин Петров, за мен Вие не сте вникнали в идеята на законодателя, който е депозирал Закона, и днес разглеждаме, Вие имате тази идея, която по-скоро имат всички нормални български граждани, но Вие казвате за съюз между мъж и жена, а в Законопроекта на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС става въпрос за фактически отношения между две лица. Според мен това могат да бъдат и юридически лица – погледнато по този начин, едно ЕООД с едно ООД могат да имат интимна връзка по този текст, който в момента ни предлагат за разглеждане в зала. Незнайно защо се смесва в момента и първо и второ четене – Вие предлагате вече промяна за самия инициатор на Законопроекта вече с тотално нов текст. В него, господин Петров, коментирахте и 60-те дни. Аз ще Ви кажа защо искат да са 60 дни – това е от личен опит, защото вече вчера станаха 60 дни от тази коалиция. И понеже те са жертва на домашно насилие в тази интимна връзка (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), вече могат да обосноват след 60 дни какво се случва. Човекът, който ги такова с двеста, излезе от залата, от другата страна го няма другият човек. И предлагам да предложите Вие да бъдат повече от две лица, а не само две лица, защото две лица в момента се справят с едно лице. Благодаря Ви. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Към всички народни представители, държа да кажа в дупликата си, че като човек, който се занимава с дела за домашно насилие, съм се опитвал – и аз, и представляваната от мен парламентарна група ВЪЗРАЖДАНЕ, сме се опитвали винаги, когато е бил разглеждан този законопроект – и в Четиридесет и осмото, и в Четиридесет и деветото народно събрание, да подхождаме градивно по отношение на това наистина да се създадат едни работещи механизми, а не да се върви популистки от вносителите на Законопроекта и по принцип след събитията. Това се опитваме да правим и днес, тъй като наистина считаме, че в случаите, когато има такъв проблем – ние не казваме, че той е патологичен, не казваме, че е повсеместен, но все пак правото е създадено за това, че когато е налице един проблем, който може да бъде решен със съответни съдебни процедури, да направим така, че те да бъдат най-много работещи. По отношение на репликата на господин Василев. Изключително така ми е любопитно и винаги съм се чудил защо, когато се предлагат определени законопроекти, господин Василев, специално от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, те срещат изключително голям отпор сред българското общество. Сега Вие искате ние да направим така, че лицата да бъдат повече от две например, същата тази парламентарна група, доколкото знам, лобира за това да има изключително много повече полове, а не да са два, както са биологичните. Не мога да го направя това, господин Василев, въпреки че ми го предлагате, тъй като, ако ние направим нещо подобно, се опасявам, че по-голямата част от българското общество ще се отрече от нас, така както избирателите на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ се отрекоха от тях, когато те направиха тази интимна връзка с ГЕРБ и с ДПС. Разбирам, че те искат да ѝ дадат едно правно определение, че са 60 дни, надявам се да не се налага да ѝ дават правно определение да е повече от 90 дни, а именно ние да свалим това правителство, преди да настъпят тези 90 дни от тази интимна връзка, защото в такъв случай ще се наложи да даваме определение като „златна сватба“, „платинена сватба“ и така нататък, нещо, на което нито аз, нито Вие, съм сигурен, че искате да присъстваме. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, напоследък се случва така, че за всеки частен случай ние трябва да се събираме и да променяме законите. За мен това означава, че тези закони са нестабилни и по никакъв начин не могат да служат на обществото и не могат да бъдат в полза. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, осъждаме насилието във всичките му форми и искаме справедлив процес, искаме справедливо наказание за извършителите. В случая говорим за насилие както над жени, така и за насилие над мъже. И нека да избягваме половата дискриминация, тъй като има безкрайно много случаи на насилие над мъже, но те не се коментират. Самите жертви на домашно насилие – аз имам два такива случая в практиката си, единият беше нарязан по лицето и по главата от съпругата си, която хвърляше чинии по него, а в другия случай, класически случай, както във вицовете, жената беше ударила мъжа си с тиган по главата и му беше счупила черепа. Аз считам, че много внимателно следва да се прецизира Законът и не бива да го пишем на коляно, за да не се събираме за нови промени за всеки следващ случай. В Правната комисия имаше един много интересен дебат, чуха се различни предложения, някои от които си заслужават вниманието. От ВКС бяха предложили да се разшири кръгът на застрашените лица, особено уязвимите групи – това са хората, които пребивават в комуни, в кризисни центрове, в бежански центрове, деца в домовете за сираци и така нататък, така че ми се ще да ни бъде дадено достатъчно време. Ние ще направим предложение между първо и второ четене и бих искала да ни бъде даден максималният срок от 21 дни, за да направим своите предложения. Особено – прекалено много се дискутира дефиницията за интимна връзка и аз също считам, че се нуждае от редакция. Така че нашето предложение ще бъде представено в сроковете, които са постановени за това нещо. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Уважаеми колеги, уважаеми господин Петков, обръщам се към Вас, тъй като считам, че Вие се опитахте да черпите политически дивидент от трагедията на момичето от Стара Загора с Вашето присъствие и с присъствието на Калина Константинова на спонтанен протест, който беше в София. Според мен, Вие го опорочихте и аз искам да Ви попитам защо отидохте на този протест, господин Петков? Голяма част от хората, които са афектирани от това зверство, което беше направено с момичето Дебора Михайлова от Стара Загора, протестират и срещу Вас. Те в момента са недоволни, защото Вие направихте най-грозното нещо, което е правено – предадохте 650 хиляди българи. Господин Петков, защо не протестирахте за момичето, което е пострадало от Даниел Александров – ето го там в залата – той е обвиняем за блудство с лице, навършило 14-годишна възраст, а Вие два месеца на него и на Бойко Борисов им пазите имунитетите. Тук се наложи да сменим главния прокурор, за да може те да си дадат доброволно имунитетите. Това е факт – господин Александров е обвиняем за това, че е блудствал с лице, навършило 14-годишна възраст. Нито дума за това момиче. Защо не излязохте да защитите това момиче? Защо не излезете да защитите убитите хора, закланото момче, което изчезна, а използвате точно този случай, за да се появите на протестите и да изглеждате като добрия самарянин? Господин Петков, това, което правите, е изключително грозно. Вие ползвате човешката трагедия, за да съхраните последните останали наивници, които вярват на ПП-ДБ – те не са много. Аз изразих моето становище в Правната комисия, където Вас Ви нямаше. Вие обичате да ходите на Правната комисия, когато има някаква популистична цел, което е изключително грозно. Госпожа Йорданова беше там, тя представи Законопроекта и аз им казах категорично, че случаят с Дебора Михайлова не представлява домашно насилие по смисъла на Закона за домашното насилие и на дефиницията. Това си е престъпление по Глава 2 от Наказателния кодекс и то трябва да се преследва по реда на Наказателния кодекс. Прозира едно изкушение във Вас да разширявате неимоверно кръга на лицата по Закона за защита от домашно насилие и Вие в собствения си Фейсбук профил го пишете, господин Петков, че заради това сте приели този закон за защита на хора като Дебора Михайлова. Ами Вие с нищо не ги защитавате, защото тези хора трябва да се защитават по реда на НК от органите на държавната власт. Този случай с Дебора Михайлова доказва за пореден път, че този дуализъм в правната система – Вие се опитвате да направите едно престъпление, в гражданскоправен закон да го включите и да му търсите някаква защита – пречи на наказателното право. Пречи на превенцията, пречи на преследването и ще Ви кажа защо. През 2023 г. тридесет и две годишната Кристина Благоева – помните ли го това момиче, или тогава не бяхме протестирали заради него, която беше убита от предишен свой интимен партньор, се оказа, че това момиче, господин Петков, е подало сигнал до една фондация, която е точно от този кръг фондации, които са истинските инициатори на Вашия законопроект. Вие не целите защита на жените или на хората, попаднали под домашно насилие, Вие прокарвате перверзните идеи на ЛГБТ общността, които маскирате под желание за справяне с проблема. Карате жена си на площада, карате двете си дъщери, за да черпите единствено политически дивидент. А това момиче, господин Петков, е убито, нарязано и изхвърлено. Подали са сигнал за домашно насилие към тази организация – „Анимус“ се нарича, която споменавахме и днес, и тя не е сезирала нито органите на полицията, нито органите на прокуратурата. Вярно е – не са предприели никакви действия и се стига до убийството на това момиче. Тези две жени, които споменавах, и двете са жертви на едно и също нещо – те са жертви на проблемите в наказателното ни правораздаване, които са ясно засегнати в Стратегията от 2020 – 2025 г., приета от кабинета Борисов 3. Ами в тази стратегия много ясно е упоменато какви са проблемите на наказателното правораздаване – свръхнаказуемост, свръхкриминализация, къде се крият тези проблеми – образование, семейство, общество. Имаме и данни за това, че увеличаването просто на наказанията в Наказателния кодекс има точно обратния елемент – то агресира още повече извършителите.

И аз Ви моля, господин Петков, излезте и обяснете като вносител на този законопроект най-просто дефиницията „интимна връзка между две лица“. Защо са две лица? Те могат да бъдат от един и същи пол, юридически лица, политически партии.

Какво имате предвид под тази глупост, която сте написали, защото никой не разбра. Благодаря Ви.

Господин Василев, аз не разбрах – Вие сега отричате, че има политическа сглобка вместо интимна сглобка. Така ли е? Бъдете малко по-конкретен какво точно имате предвид – какво според Вас е имал предвид вносителят Кирил Петков – политическа или вече интимната им сглобка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, във Вашето изказване имаше много противоречия, но аз ще обърна внимание само на едно. Вие казахте, че господин Петков ходи на протести, които са популистки, и обичал да ходил на събития, които са популистки, като Правната комисия, където се е дискутирал този въпрос, но той не бил там. Е, това абсолютно не отговаря на Вашата теза и Вие като големия юрист, за който се представяте, може би на нещо толкова елементарно трябваше да обърнете внимание. Но аз изобщо не се учудвам на това, господин Василев, защото Вие не само че сте – как да кажа – Вашата дума е толкова несъществена, безсмислена и безстойностна, че Вие сте човекът, който е длъжен в държавата да доказва думите си със записи. Разбирате ли? Става въпрос за човек, на когото думите му нямат никаква стойност, на такъв съвършен предател като Вас, който не знам дали дори семейството Ви Ви вярва, господин Василев. Сигурно Вие си записвате разговорите и с майка си, и с баща си, със семейството си, защото те толкова много не вярват на думите Ви, че са длъжни да слушат записите, за да им повярват. И като говорите за предателство – Вие сте еманацията на предателството изобщо в българския парламент, изобщо в българския политически живот. Вие сте най-големият предател тук в тази зала. Така че не знам кой би Ви повярвал на Вас, кой би застанал до Вас, като знае, че в момента, в който Вие няма да получите поста, за който сте дошли всъщност в една организация, както искахте да станете министър на спорта, когато не Ви беше дадена тази позиция, защото Вие не сте годен за тази професия, Вие направихте най-низкия, най-долния и най-жалкия акт в това Народно събрание, което е и смисълът, който показва Вашето празно столче там в края на залата. Надявам се то да се отдалечава все повече и да стигне там, където Ви е мястото, а то е вън от политиката.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа, отново се учудвам колко много хора сме в залата, за да разискваме дебат по Закона за домашното насилие. Така беше и миналия път, когато го приехме, предполагам, че така ще бъде и септември месец. Вашата заинтересованост е много показателна за това, което Вие давате като позиция към обществото на България. Господин Василев, много ми е интересно Вие как смятате – защо господин Митев излезе да обяснява къде е ходил Кирил Петков, а не обясни защо това, което Вие казахте за една определена фондация, която фондация е участвала в създаването на Законопроекта, който е приет в момента като Закон за защита от домашното насилие – какво, защо според Вас? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Поред. Господин Ганев, връзката определено е интимна и жертвата на насилието определено са колегите от ПП-ДБ – то е видимо. Те даже правят легалната дефиниция да отговаря за частния им случай, защото искат да го обективират законодателно той да стане част от действащото право. По втората реплика. Аз дълго време говорих с Кирил Петков относно психическото състояние на господин Митев. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Много пъти съм му казвал, че такива народни представители наистина са изключителна щета за една парламентарна група. Това нещо са го осъзнали, естествено, всички колеги в залата и заради такива като господин Митев, за съжаление, ние трябва да вкараме и психотест в Народното събрание, за да видим дали може да го издържи. Той тест за интелигентност е видимо, че няма да издържи, но психотест трябва да се вкара. Господин Петков много пъти ми казваше, че той е част от семейството там, което е, както и господин Лорер, и не може да вземе мерки, защото хора като господин Митев тотално са – как се казва – изплискали легена, той няма никаква идея за какво е в Народното събрание.

Той няколко пъти ме нарече с обидни реплики, госпожо Председател, Вие не го спряхте, а на мен ми казвате за това, че съм правил тук алегории, метафори. Така че аз няма да отговарям на господин Митев, на него никой не иска да му отговаря в тази зала. Надявам се да дойдат изборите по-скоро, защото такива хора като него повече никога няма да се появят никъде. Той ще търси работа в „Анимус“ най-вероятно или ще бъде личен консултант на господин Кирил Петков. По отношение на колегата от „Има Такъв Народ“. Каквото и да обясняваме, за цялото общество е ясно, че тези тук са обладани от една идея – идеята за предателството. И както и да ме наричат мен предател, каквото и да казват, аз показах на българското общество истинското лице на политическата класа и на една коалиция, която винаги се е представяла пред обществото като демократична, като коалиция, която е срещу господин Пеевски, а те си бият юмручета и си правят палчета в парламента. Така че за предателството е ясно – всички те са предатели, но за съжаление, господин Предов, Вие сте на четирипроцентова бариера заради подобно предателство и се надявам в бъдеще да не го правите. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас по начина на водене. Преди малко народният представител Искрен Митев излезе да отправи своята реплика към изказването на друг народен представител – Радостин Василев. Осъзнавам обстоятелството, че предвид на това, че господин Митев не е народен представител от партия ВЪЗРАЖДАНЕ Вие го оставихте да използва цялото си време, за да сипе обиди, квалификации, изключително грозни думи, които точно тази част на залата, техните симпатизанти и членове квалифицират като език на омразата и си позволяват да внасят ежедневно сигнали за далеч по-невинни изказвания с политически привкус и оттенък от страна на народни представители на ВЪЗРАЖДАНЕ. Много Ви моля поне Вие от висотата на поста, който заемате, недейте с двоен аршин да позволявате и толерирате подобно поведение, да се сипе език на омразата от тази трибуна от народен представител, който обиколи съвместно с друг негов колега десетки телевизионни студиа да плаче и къса ризи как някой е спирал възможността му да се изказва. Недейте да толерирате подобно поведение тогава, когато то не е от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, аз ще отбележа съвсем накратко само няколко неща, като първото всъщност вече отпадна, защото видяхме, че има добавена редакция, касаеща израза „съюз“, който беше в първоначалната редакция, за това, че интимната връзка е относително траен съюз. Дефиницията за съюз е ясно определена според българския тълковен речник – единство, обединение, съглашение, споразумение, коалиция, лига и така нататък. С други думи, според вносителите на първоначалната редакция, която обаче сега беше оттеглена, интимна връзка може да е всеки съюз, примерно и Европейският съюз, защото е съюз. Вторият въпрос, който е много интересен, който касае една цифра вътре в това определение за интимна връзка – две лица. Защо само при две лица? Ако трябва да гледаме логиката на НПО-тата, които стоят зад тази поправка, би следвало според тях интимната връзка да бъде между повече от две лица, защото има НПО-та, които защитават тезата, че има полиаморни връзки, в които има три лица, четири лица и повече лица. На следващо място, на трето място, като се казва „лица“ – то беше отбелязано и аз ще го повторя за пореден път, не става дума за какви точно лица в правния мир се отнася тази дефиниция, защото би могло да бъдат и да кажем, юридически лица, примерно две шивашки фирми биха ли могли да бъдат в интимна връзка. Или две юридически лица, каквито са политическите партии, биха ли могли да бъдат в интимна връзка? Очевидно може и в интимна коалиция, както казаха преди малко от една от другите политически партии. На следващо място е въпросът за пола на тези лица, ако приемем, че са физически, а не юридически, не е определен. Реално погледнато, може да са от един и същи пол. Всъщност това е нещото, което в самото начало беше казано от представители на друга политическа сила, което реално погледнато показва как целият този изключително отвратителен, престъпен акт в Стара Загора се използва изключително отвратително от нечистоплътни НПО-та и нечистоплътни политици, които имат една-единствена цел – да използват трагедията на хората, делейки мъката на жертвите и самите жертви, за своя гнусна, нечистоплътна политическа изгода, защото в момента, в който се говореше навсякъде само и единствено за престъплението в Стара Загора, то престъплението в Цалапица, където един млад мъж на 24 години беше умъртвен по изключително брутален начин, захвърлен и погребан като куче на края на селото, не беше коментирано почти никъде. Протестите, които бяха организирани от активисти на ПП-ДБ в цялата страна, бяха само за случая в Стара Загора, а за случая в Цалапица протестираха само роднините и съселяните на убитото момче в Цалапица, което е изключително гнусно и перверзно! На следващо място, миналата седмица имаше друг убит човек в Гоце Делчев. Аз не видях да има коментари, не видях да има протести по този повод, организирани от активисти на ПП-ДБ. Кой си позволява да дели жертвите и кой си позволява да дели престъпленията? Всяко едно престъпление е отвратително и то не трябва да бъде третирано по различен начин освен единствено и само по отношение на неговата тежест. Точно заради това законодателите, слава богу, не тези в тази пленарна зала, а тези преди нас, и то доста преди нас, са се погрижили по този въпрос и имаме Наказателен кодекс. Беше отбелязано и ще го повторя още веднъж. За всяко едно от тези престъпление има текстове, които могат да бъдат приложени, а това, което в момента коментираме тук, е отваряне на кутията на Пандора само и единствено за да се угоди на няколко НПО-та, изпълняващи дневен ред, който очевидно не е зададен от България, а от чужбина. Благодаря.

Уважаеми народни представители, обществото даде ясна заявка – „Нито една повече!“ Момичето, станало жертва на този ужасяващ акт, не е било омъжено за насилника, не е било във фактическо съпружество също с насилника. Дебора беше точно в интимна връзка и когато е получила първите заплахи, ако днешните промени бяха факт, тя можеше да потърси закрила. Днешният дебат обаче показва колко незряло, колко лимитирано и колко просташки се мисли в тази зала по този толкова важен проблем! Ето защо ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ заставаме твърдо зад тези промени и ще устояваме желанието на цялото общество да няма нито едно момиче повече като Дебора! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря. Господин Костадинов, Вие направихте една неточност. протестите може да са били организирани в цялата страна от ПП-ДБ, но в Стара Загора не бяха организирани от тях, а бяха организирани от близки на жертвата. Също така организаторите на протеста вчера излязоха със становище в събитието, в което се разграничават от текста, който се предлага днес в зала, като казват, че това е един безсмислен текст и всъщност техните протести изобщо не са свързани нито с това, което днес коментираме, а те са свързани единствено и само със справедливост по отношение на това, което се случи с детето в Стара Загора, защото то е дете и да не забравяме това. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Костадин Костадинов, ако може, да ми обясните цинизма на репликата към Вас с призивите „Нито една повече!“, при положение че всички сме наясно, че Законът не може да спре подобни случаи, какъвто и да е той. Ще има и една повече, тъй като корените на това нещо са дълбоко във възпитанието, в образованието, на моменти в манталитета и най-вече в абсолютното бездействие на държавните органи. Тук едва ли има някой, който да не знае, че ако в Стара Загора полиция, прокуратура и съд си бяха свършили работата, нямаше да сме на извънредно заседание – независимо дали има интимни връзки, или няма връзки, има престъпление и ако действаха органите, ние нямаше да сме на извънредно заседание. И сега една група политически проститутки, които оправдават…

…политическия си брак с тези, срещу които протестираха, използвайки трагедията на едно дете, кажете ми – това не прескача ли морала? Забележете и вносителите – Пеевски, Борисов, Кирил Петков! Според мен им липсва един сериен убиец, за да попълнят бройката, защото те са и вносители на Наказателния кодекс.

За съжаление, Кирил Петков излезе, защото аз исках да го питам какво разбира под „фактическо съпружество“. (Смях.) Това каза лицето Петков преди малко! Ако някой може, да ми обясни какво означава „фактическо съпружество“. Сега, тъй като видях, че той си драскаше през това време и обикновено някой друг ги казва тези неща, а само се четат оттук, и той точно поради тази причина доста често не успява да прочете правилно това, което е написано или по-скоро са му написали, но този път подозирам, че си го беше написал сам. Затова за мен остава голяма загадка и голяма мистерия, признавам си, какво всъщност означава „фактическо съпружество“. Има ли нещо, което би могло да се тълкува в обратната посока – че има нефактическо съпружество или относително съпружество, или имагинерно съпружество, или един Господ знае вече какво точно съпружество? Нямам представа какъв е тоя голям юридически миш-маш в главата на Кирил Петков, но за съжаление, няма да разберем какво точно е имал предвид, защото той излезе. Няма да коментирам наистина това, което беше казано с някакъв доста изкуствен патос – между другото, „Нито една повече"!, само ще вляза веднага като препратка към третата реплика на господин Йорданов за цинизма на тези хора от ПП-ДБ. Наистина, господин Йорданов, отвратителен цинизъм, обаче понеже Вие имахте смелостта да кажете нещо, което в момента заради нагласата, която е създадена и още в самото начало го казахте на заседанието днес на Народното събрание, че не се знае този случай да не се окаже нещо по-дълбоко. Дано не се окаже! Обаче истината е, че има нещо друго, което със сигурност се оказва в момента, а то е, че някак си прекалено добре бяха подготвени тези спонтанни протести. Видяхме това, което беше споменато преди това – „Нито една повече!“, и изведнъж се появиха плакати, хаштагове от неделя за понеделник. Виждаме, че в момента тук се коментира с един наистина много неприятен и много фалшив патос, което наистина е безкрайно нечистоплътно, защото в крайна сметка целият този случай, цялото това престъпление е извършено преди повече от месец и изведнъж се оказа, че миналата седмица буквално в рамките на три дни се задейства една изключително сериозна машина, която изкара хиляди хора на улицата. Обаче, както винаги става, който гроб копае другиму, сам пада в него. Тези хора, които се опитаха да използват тази човешка трагедия за нечистоплътните си политически цели, пропаднаха в собствените си планове, защото хората, които излязоха в понеделник да протестират, накрая викаха „Оставка“, господин Йорданов. Те викаха „Оставка“ на същите тези, които се опитаха да ги организират! Затова тук минавам вече към втората реплика на госпожа Михайлова, която като народен представител в Стара Загора, и мисля, че каза това, което се говори в града там, и би трябвало да го потвърдят другите народни представители от града и областта. Истината е, че хората бяха на път да бъдат подведени, но бързо се осъзнаха и точно поради тази причина тези протести, които на много места… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Госпожо Михайлова, аз казах на много места, не на всички места и действително на някои, на повечето места може би дори не бяха организирани от активисти на ПП-ДБ, но на много места всъщност се получи така, че тези протести се обърнаха срещу тях, защото хората видяха, че са използвани, че някой се опитва да използва справедливия гняв на обществото, че някой се опитва да използва мъката на една част от обществото, как да кажа, в опит да печели политически дивиденти, в опит да прикрие случващото се в разпадащото се управление на държавата и в разпадащата се, умираща българска държава. Ето това нечистоплътно поведение не бива да бъде допускано! Точно поради тази причина нямаше протести във вторник, защото организаторите изведнъж усетиха, че протестите ще се обърнат срещу тях самите и на следващия може да има много по-сериозни викания за оставка на правителството.

Искам думата по начина на водене!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз мисля, че този разговор е навременен или полезен независимо от повода, който го предизвика, а самият факт, че се събираме на извънредно заседание, е знак към обществото, че не сме безразлични, че наистина се вълнуваме от тази тема, както и обществото се вълнува. Обаче аз смятам, че същевременно са възможни две хипотези – едновременно да бъдеш добронамерен и да не си много умен, тоест това е възможно. Съгласете се, че се случва често. Мисля, че този дебат, в който влизаме в момента – опитът да фризираме и перифразираме текстовете в Закона за защита от домашното насилие, всъщност май отваря повече проблеми, отколкото се решават. Аз например смятам, че ако искаме наистина да помогнем на домашното насилие, трябва да изясним много повече института – да помогнем в борбата с него, на института за ограничителната забрана. В повечето случаи, когато имаме ярки примери на домашно насилие, се установява, че или органите на МВР не знаят как точно да се справят и как да реагират при нарушаване на ограничителната заповед, или нещо в този институт не работи добре. Не искам да давам примери с Америка, където безвъзвратността на действието е категорична и на никого не му хрумва да я нарушава. Може би това е най-често нарушаваното ограничение в България – ограничителната заповед, знаете. На още едно нещо искам да Ви обърна внимание. Разширяването на приложното поле на този закон извън семейството, макар че знам, че тук ще се предизвика огромен спор какво е семейство и какво не е, създава изключително много рискове. Тоест ние навлизаме в територията на Наказателния кодекс, вместо да ограничим полето, защото това е lex specialis. Поправете ме, ако греша, но не е ли специален Законът за защита от домашното насилие спрямо Наказателния кодекс? Може би не е. Аз пак казвам, не съм юрист, но доколкото мога да преценя, има припокриване на полетата на действие, което създава допълнително объркване вместо яснота, а в крайна сметка смисълът на един закон е да бъде ясен. И цялата тази логика ни води до ред недоразумения, като това например, което преди малко госпожа Йорданова смяташе, да фиксира срок от 60 дни. Това ще породи хиляди въпроси: защо 60? Аз примерно съм от „Гергьовден“. Ние сме консервативни и предлагаме 40 дни. Четиридесетте дни са трайно навлезли в църковно-народния календар и ще бъдат по-добре акцентирани, отколкото 60 дни. (Реплики.) Да. Тоест не бих искал… Знаете, че мога да кажа много смешни реплики по темата на всичко дискутирано. Въздържам се от тях, защото наистина се чувствам загрижен, че в момента създаваме повече неяснота в желанието си да откликнем на една обществена необходимост. И отново моля юристите – помислете сериозно. Ограничителната заповед според мен е един от проблемите, като с поправянето на функционирането ѝ можем да решим наистина сериозния проблем с домашното насилие.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! По едно време разговорът стана твърде „интимно и лично“, но всъщност проблемът е много по-голям, много по-системен и много по-всеобхватен. Обществото ни е болно, но от липса на справедливост. Домашното насилие е отвратително престъпление, но е част от много по-голям проблем – от агресията, от омразата, от противопоставянето и насилието. Още по-голямо внимание заслужава насилието между деца в училищата, насилието по улиците между агресивни шофьори, насилие от съседи на етажна собственост, където бяха убити хора. Проблемът е огромен и не се свежда само до домашното насилие. В резултат на този проблем – на агресия, омраза и липса на справедливост, избухнаха тези протести. Според мен и според нас те бяха естествени, те бяха нормални – те бяха протести срещу функционирането на системите, на законодателната власт, на изпълнителната власт и на съдебната власт. Хората искаха: справедливост, а не човек с по две, три предишни такива прояви да се разхожда на свобода; четиристотин шева да не се смятат за лека телесна повреда; бързо и ефективно правосъдие, а не след 13 години процес, когато вече е изтекла 10-годишната давност. Ето това искат хората, но протестът беше овладян, поне в София, и беше употребен. Срещу искането им за справедливост някак си много бързо, дисциплинирано и организирано се издигнаха едни еднакви надписи: „Искаме Истанбулска конвенция.“ Дали това искаха хората на протеста? „Нито една повече!“ Да, всички искаме това – нито една жена, нито едно дете, нито едно живо същество повече да не бъде подлагано на изтезания и мъчения, но искаме Истанбулска конвенция?! Там се появиха политически лица – цинично усмихнати пред протестиращите от насилие и болка. Цинично усмихнати! На селфита! И протестът спря. Вие да виждате протести след онзи ден? Вчера имаше 10 жени пред Съдебната палата, а днес отпред има три. Защо ли? Защото гражданското общество се събуди, но и узря, и разбра, че втори път няма да Ви позволи да употребите гнева му срещу системата и желанието за справедливост. През 2020 г. такъв спонтанен протест беше опорочен и употребен и днес сте в сглобка – джентълменска коалиция на едноръките, интимна връзка – каквато искате. Този път обществото Ви отговори и на втория ден се прибра. Вие, които претендирате за силата и ролята на гражданското общество, го убихте, защото го яхнахте и решихте да го употребите за политически цели, и днес няма протести. Това – определението за интимна връзка, което предлагате, е вик на юридическа неграмотност и политически страх. И това не го казваме само ние. Излезте и ми кажете, през последните дни – един, не повече, от юристи, адвокати, съдии, прокурори, специалисти в МВР, който да е казал, че това става, че това определение върши работа? Не. Всички – от всякакви цветове хора, Ви казаха, че това не става за борба срещу домашното насилие. Казвам политически страх, защото свикахте парламента и избълвахте това юридическо недоносче, за да избягате от виковете: „Оставка!“, която някои от колегите споменаха, от страх, че този политически процес ще се обърне срещу властта. Опитахте се да го яхнете, дадохте му едно бързо свикване на Народното събрание и поднесохте този юридически нонсенс. Този текст не просто не помага на борбата с насилието, но той го затруднява и го блокира, защото, за да докажеш и накажеш насилника, първо трябва да докажеш интимна връзка. Това е като при прането на пари – първо трябва да докажеш, че парите са придобити по незаконен начин, а след това да съдиш някого за пране на пари. Създавате два процеса, образно казано. И тук – срещу мен, виждам господин Рашков. Вкарайте им малко акъл. Вие сте един от хората, които знаете за какво става въпрос. Аз съм Ви била следовател, работили сме по дело за домашно насилие и веднага го квалифицирахме като опит за убийство. Никога не сме се колебали за леки телесни повреди и човекът, който го извърши, стоя с постоянна мярка задържане под стража. Обяснете им какво правят в момента – убиват борбата срещу домашното насилие с този текст, който внасят. Чисто юридически как ще докажеш първо това, за да докажеш след това, че насилието е станало в интимна връзка. Да, с видеозаписи, със свидетели – знаем ги тези работи. Как става и колко години ще се прави, докато изтече давността, а този – насилникът, се разхожда на свобода?! Ето това правите! Никаква борба с домашното насилие не е това, а поредната подмяна, която правите. И да, ние постоянно обвиняваме ПП и ДБ, но Вие – поне някакъв професионализъм? Аз си спомням предишно гласуване на Закона за домашното насилие, когато Вие не подкрепихте тези текстове, които не представляват борба с домашното насилие, а имат друг замисъл и той си личи в определението, но твърде много се говори за това, за да го казвам и аз. Връзка – траен съюз между две лица. Какви лица – юридически, физически, мъж и жена, двама мъже, три жени? Какво точно правите? Аз ще Ви кажа: това, уважаеми български граждани, е първият официален законодателен пробив за въвеждане и узаконяване на еднополови връзки и бракове. Това е първият официален и задкулисен начин да се опита да се заобиколи Конституцията на България и Семейният кодекс на България. И ако това стане, запомнете ми думата, това ще отвори вратите на много следващи стъпки. Жалко обаче е и следното – то е показателно за качеството на управляващите – интелектуалното качество. Преди няколко дни приехме Закона за домашното насилие. Той е публикуван. Сега се използва случаят, за да се внесе поправка. Добре, тук сме, ще разсъждаваме върху поправката. Тя още не е приета и вече се прави предложение за друг текст на второ четене. Едва ли има парламент в света, в който да съществува такава юридическа неграмотност – да сте такива политически пердета, така да употребявате болката на хората, да демонстрирате загриженост, а всъщност да унищожавате човешките съдби за сметка на политически, неправителствени и други цели! Заявявам го открито, защото знам какво е това. Знам го от личен опит. И миналия път го казах, и сега ще го кажа: това е страшна сила – зад това стоят много силни хора, много пари, много интереси и то рано или късно сигурно ще пробие, ако българското общество не се пробуди. Във Вас ни е надеждата. Тук те имат мнозинство, тук те ще направят каквото искат. Надеждата ни е във Вас, хора! Протестирайте и не давайте да Ви употребяват! Стига толкова! Употребиха Ви 2020 г. и сега се опитват да Ви употребят. Не се примирявайте с това! Единственият отпор на този пошъл замисъл е народното недоволство и силата, която народът има да покаже по време на демократичен процес, а това са изборите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Нинова, като казвате за хорското недоволство и протест, аз си спомням един протест миналата година, в който Вие се опитахте да вземете високоговорителя и да се обърнете към тълпата и те Ви освиркаха. Така че, когато говорите за протести и когато тук, от тази трибуна, делегитимирате протестите, обвинявайки, че някой е яхнал протест, искам да Ви напомня за Вашия опит Вие да яхнете протест и как на Вас викаха: „статукво и мафия“, и да помислите за Вашите действия. И като говорите за жалко. Не е ли жалко, госпожо Нинова, че Вие, щом сте толкова запозната как работи Законът, защо от тази трибуна, вместо да използвате времето си да си трупате политически дивиденти, не направихте така, че да направите този закон по-добър и да направите добри предложения? Не е ли жалко, че това Народно събрание за едни такива тежки случаи – за едни случаи, за които всички трябва да проявяваме съчувствие и да се опитаме да променим нещата по начин, по който те да отговарят, така че да има по-малко насилие в държавата, Вие, вместо да използвате този момент, за да направите нещо градивно, да предложите нещо смислено от позицията на юрист и на човек, който явно е запознат с тази тема изключително добре – тук цитирахте, че сте работили по такива случаи, ами предложете как да го променим, госпожо Нинова. Не е ли жалко, че това Народно събрание, дори за такава тема, която трябва да касае всички, защото децата на всеки в тази зала могат да станат жертва – вместо това да Ви интересува и как да стане по-добре, опозицията днес цял ден обижда, обвинява и мрази. ВЪЗРАЖДАНЕ искат да направят така, че да не може да се гледа на две четения. Господин Петров, който е юрист, предлага дефиницията да стане: „при взаимоотношения, които ще прераснат в семейни“. Господин Петров, Вие как ще докажете, че тези взаимоотношения ще прераснат в нещо? И госпожо Нинова, взаимоотношенията в обществото се променят. Много хора вече живеят заедно, имат деца и не се женят. Смисълът на този закон е да разшири обхвата, за да отговаря за съвременните реалности, госпожо Нинова. И пак Ви казвам, не е ли жалко, че вместо да използвате възможността, когато този закон е отворен, да го промените по смислен начин, Вие всъщност го ползвате за политически дивидент? (Реплики от „БСП за България“: „Времето.“) Ето това е яхване.

И само джендъри са Ви в главата.

Колега, четете ги тези закони! Четете ги! (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Пенчо бре, чети.“) Даа, не чете Пенчо. На 2 февруари 2018 г. Закон срещу домашното насилие, внесен от БСП. На 25 ноември 2022 г. Закон срещу домашното насилие, внесен от БСП. През юни 2023 г. Закон срещу домашното насилие, внесен от БСП. Достатъчен принос сме дали. За съжаление, всички тези текстове, особено последните, Вие ги отхвърлихте, така че не ми давайте съвети какво да прави БСП. Не си бил и помислял да влизаш в парламента, когато БСП е водила тази битка, така че по-кротко. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) По отношение на протестите. Не мисля да отговарям. Имам много силни аргументи, но не мисля да отговарям заради едно – господин Митев нарече протеста тълпа. (Възгласи: „Еее!“) Е, няма да отговарям. (Реплики от ПП-ДБ.) Да, това са Вашите хора, които бяха тук на протеста, когато спасявахме Никола Минчев. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов: „Собствените си избиратели нарече тълпа.“) Тези хора бяха тук и днес ги нарекохте тълпа. Ами няма да Ви отговарям дали съм говорила на мегафон и какво съм казала! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И трето. Уважаеми мислещи колеги, тези, които мислим с главите си, винаги ще имате подкрепата на БСП за разумни решения за борба срещу домашното насилие и винаги ще имате жесток отпор, когато се опитвате да вкарвате трети пол, понеже ми говорите за джендър идеология – това означава различни полове от мъж и жена. Ще срещнете жестока съпротива, когато искате трети пол – различен от мъж и жена, който е записан в българската Конституция, зад който застава българската църква, мюсюлманското вероизповедание, арменското и да не изреждам всички. Винаги ще имате страшен отпор, когато по заобиколен начин и по скрит начин се опитвате да прехвърляте ангажиментите на държавата към семейството, децата и традиционните ни ценности на неправителствени организации, които да финансираме с нашите пари, за да убиват нашите ценности. Затова винаги ще имат съпротивата на БСП. За всичко друго останало – разумно, за възмездие и за справедливост в България – сме тук и сме в подкрепа всички с гласовете си. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Има.

Малко факти. Изключително гнусно престъпление, което трябва да бъде разследвано, и този, който е извършил това гнусно престъпление, трябва да бъде наказан по възможно най-строгия начин.

Следващ факт. В кавички спонтанни протести в определени градове и точно в тези определени градове точно пък на тези протести, за зла участ на организаторите, започна да се вика „Оставка!“. Съвсем случайно не последва нищо повече от еднократния протест. Защо ли? Втори факт. Веднага след този уж спонтанен протест предимно в София и още няколко големи градове, в кавички отново спонтанен, ДПС, ПП, ДБ и ГЕРБ – доскоро политическа сглобка, а към днешна дата вече интимна сглобка, внасят поредния общ законопроект – изменение на Закон, който приеха само преди няколко дни, отново заедно. Всички лидери заедно на тази сглобка интимна отново заедно. Иначе те не са коалиция и са известни като некоалицията. Успоредно с това обаче се забеляза вече явно и открито разломът в малки, аз вече не съм убеден, че малката патерица в тази коалиция е ПП-ДБ, защото видяхме всички, че те изнудиха другите две партии да им подкрепят бюджета и смятам, че и ГЕРБ вече може да се приравни, че са патерица на ПП-ДБ. Но в тази част от коалицията ПП-ДБ се забеляза нещо изключително притеснително. Имаше една пресконференция в БТА, в която един от техните рупори – организацията „Правосъдие за всеки“, ясно и точно се разграничи от тях. Обвини ги точно в това и им каза грубата истина, че сте се превърнали в обслужващ персонал на ГЕРБ и на ДПС, и в частност на Борисов и Пеевски, и че изпълняват всичко това, което им искат от страна на ДПС и на ГЕРБ. Разломът е налице. Резултатите ще ги преброим, когато дойдат изборите. Няма да са кой знае колко далече. Най-вероятно няма да има ала-бала и най-вероятно няма да има подкрепа от президента, както се чу в едни записи. Въпросът обаче е за това, което обсъждаме днес. Отново ще си позволя да перифразирам единия от действащите съдии в българския съд, който е част от „Правосъдие за всеки“, коментира ясно и точно в социалните медии така наречените промени, които се предлагат и се коментират днес. „Правосъдие за всеки!“ Ще перифразирам този действащ съдия, който, както накрая завършва неговото изложение, каза, че многократно е гледал и гледа бракоразводни дела и гледа случаи за домашно насилие. Той анализира тези поправки, които се внасят, внесени са и днес обсъждаме, по следния начин: Представете си юридическо лице, някаква фирма, или каквото щете наречете юридическото лице, има определен флирт между мъж и жена в тази фирма, без значение дали е имало интимна връзка, както се опитват тук да прокарат дефиниция, защото може да е нямало, обаче жената да реши, че е имало такава. Кой ще докаже, че е нямало? И как ще докажеш, че е нямало? Той развива следната теза: имало е такава връзка, месец, два, три, както казва той, са флиртували, в кавички казано, намигали са си услужливо. В един момент обаче мъжът решава, че спира с тези флиртове, спира въобще, ако е имало интимна връзка, и казва: дотук, повече нищо общо. Обаче жената не е съгласна. Какво прави, както казва съдията – част от „Правосъдие за всеки“? Пуска една декларация по чл. 9 и декларира отделно, че е обект на домашно насилие. Имало е интимна връзка по това, което се иска да се приеме днес, това нещо отива в съда и се издава веднага ограничителна заповед. Човекът остава без работа заради това, което искате да предложите Вие.

Господин Ганев, аз искам да Ви питам следното нещо, понеже не можах да разбера. Вие говорихте надълго и нашироко за интимна връзка. Като погледнем в Българския тълковен речник, има три значения за понятието интимно, интимен, интимни и така нататък: „1. Който е дълбоко личен, съкровен. Пример – интимни преживявания. 2. Който е доверен, свойски, задушевен. Пример – интимен разговор. 3. Който е любовен, полов, сексуален. Интимни връзки, сексуални връзки. Съществително – интимност.“ Тези трите определения са еднозначни и същевременно синонимни в Българския тълковен речник. Означава ли това, господин Ганев, че според това, което са предложили от вносителите – ПП, ДБ и така нататък, един интимен разговор между тях може да бъде тълкуван като интимна връзка? Или едно интимно приятелство, което е чисто платоническо? Защото в тази тяхна редакция не става ясно какво точно имат предвид.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Господин Ганев, взимам тази реплика във връзка с нещо, което се прокрадва във Вашето изказване, от госпожа Нинова бе изречено недвусмислено, а именно внушава се от началото на днешния ден, че чрез промените, които ние предлагаме, се прегражда възможността прокуратурата да си свърши работата по реда на Наказателния кодекс. Това е невярно. Взимам тази реплика, само за да онагледя пределно ясно пред българските граждани и пред медиите, че идеята на настоящите промени е увеличаване обхвата на лицата, които могат да потърсят защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Това не прегражда възможността българската прокуратура и българският съд да свършат необходимото, за да може да се потърси наказателна отговорност. Или по-просто казано: големият проблем в старозагорския случай, в тази трагедия, е, че именно момичето не е попадало в руслото на лицата, които могат да търсят защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Нищо повече!

Тя е защитена от Наказателния кодекс!

Нищо повече! Благодаря Ви.

Много бързо. Господин Ганев, от Вашето изказване стана ясно, както и от всички, които се изказаха преди Вас, че от не-юристите в залата само Вие и господин Любен Дилов сте разбрали всъщност какво дебатираме. Вие, господин Йорданов, не сте разбрали.

Господин Костадинов, това, което цитирате, онагледява, че периодичното ходене в стаята на Пеевски директно може да се квалифицира като интимна връзка, продължаваща вече повече от 60 дни, така че в един момент вярвам, че Кирил Петков може да отиде и да пусне една жалба срещу сексуално посегателство. По отношение на втората реплика – има Наказателен кодекс. Само това ще кажа. Ако не знаете – има Наказателен кодекс.

Но няма мерките от този закон вътре.

Само да продължа изказването си по отношение на това, че когато имате определен, както се казва от съдията, който е част от „Правосъдие за всеки“, които се отрекоха и казаха, че не искат нищо повече да имат с ПП и ДБ, тъй като те са обслужващ персонал на Пеевски и на Борисов – цитирам, това, което се иска да се приеме, дава и отваря вратите всеки един да бъде експлоатиран, да бъдат пускани доноси. А както знаете, водещото към ПП и ДБ е: всеки донос води бонус и няма ден без донос! Когато това нещо се приеме, трябва всички в обществото ни да знаят, че вероятността някой на работното Ви място да пусне донос за сексуално посегателство и за интимна връзка само защото е заявил това нещо, вече се отваря възможността. И тогава реалността на следващия ден да получите ограничителна заповед да не ходите на работа, защото може да посегнете на колежката си, е реалност. Защо се прави обаче? Хората, които го предлагат, са пределно наясно с това. Аз нямам никакви съмнения, че го знаят това като възможност, юристите им го знаят. Най-малкото господин Рашков е вътре, ако има някой трезв юрист в тяхната група, това е той, всичко друго не става. Но с цялото това нещо, което се предлага, се изпълняват определени неща за прокарване на определени политики. Нека си го кажем. Интимна връзка, прокарана по този начин, обслужва само и единствено хомосексуалните връзки. Това е голямата цел и това Ви е голямата игра. Това искате да направите. Това Ви е голямата цел – пак ще го кажа. Това е. Нищо друго! В Закон за защита от домашното насилие, вкарвайки хомосексуални връзки, възможността някой да дефинира хомосексуална връзка в Закон за домашното насилие, е точно това. И това правите. Това, че ще страдат хиляди, които ще бъдат само на определен донос определени да не ходят на работа, да бъдат уволнени, да бъдат разнасяни като домашни насилници, защото според дефиницията Ви 60 дни, не знам какви критерии – това е безумие. Това е безумие! Смесвате две неща, смесвате някакъв изверг, който е нарязал едно момиче, с това да бъде наказан, вкаран в затвора до живот, защото така трябва, защото това е малкото, което трябва да му се случи, с хомосексуални връзки и с вкарването им в Закон за защита от домашното насилие. Няма такива работи! В България все още трезвата мисъл е налице. Българинът може да е търпелив, може да Ви преглъща глупостите, може да Ви преглъща организираните протести, но в крайна сметка това нещо ще свърши. И Вашето нещо ще свърши, когато някой от Вашата група си позволява да нарича тези, които го подкрепят, тълпа. Точно тази тълпа ще Ви накаже. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Каквото имах да кажа по предложенията, свързани с изменението на Закона за домашното насилие, аз го казах в Правната комисия и не смятах да се изказвам тук, но няколко много нагли изказвания от страна на управляващите, тук от тази трибуна, които по много непристоен начин използваха трагедията, която се случи в Стара Загора, наистина нагло се опитаха да обосноват своята теза и целта на онова, за което днес сме се събрали, а именно прокрадва се идеята, че ние днес сме се събрали, за да поправим един недъг на Закона за домашното насилие, който си стои там, и те като управляваща сглобка нямат нищо общо с него. Пак ще повторя, не исках да се изказвам, но съм длъжен да Ви припомня, господа и дами от управляващата сглобка, Законът за домашното насилие беше разискван и приет в тази зала съвсем наскоро. Той още не е влязъл дори в сила, ако не ме лъжат сметките. Но защо го определям като нагло Вашето поведение? Ако Вие наистина имахте смирение към трагедията в Стара Загора, ако Вие наистина осъзнавахте какво сте направили с приемането съвсем наскоро на Закона за домашното насилие, Вие трябваше да започвате своите изказвания тук с наведена глава и с извинения и към колегите от БСП, но и към колегите си от „Има Такъв Народ“ затова, че отхвърлихте нашите предложения в Закона за домашното насилие. Нещо повече. Вие отхвърлихте изцяло един законопроект на „Има Такъв Народ“, в който фигурира интимното отношение, тоест вместо интимна връзка, терминът, който използвахме ние, е „интимно отношение“. Нещо повече. В този законопроект, който Вие умъртвихте, имаше и механизъм как във всеки един град кои органи точно как отиват на сигналите за домашното насилие веднага, как установяват веднага има или няма интимно отношение, как веднага, ако установят, че има такова интимно отношение и е налице насилие, защото в тези екипи има и медици, има и полицаи, има и психолози, има и други специалисти – те решават на момента и стартират със свой сигнал прокурорската преписка – в същия момент разследването започва и преписката започва. Нещо, което, както сами се убедихте, го няма в приетия съвсем наскоро закон. Това ми е първата критика. Нямах намерение да я изтъквам, но тук се изявиха и Кирил Петков, и Искрен Митев, които ни обясниха как сме дошли тук, защото има недъг в Закона, без да признаят личната си вина. Уважаеми господа управляващи, поне един от Вас трябваше да излезе или трябва – все още имате шанс, имате време да излезете и да поднесе извинение към всички български граждани заради закона Ви недоносче, който ние сега поправяме. Това, уважаеми колеги, не е последната поправка, която ще му правим, повярвайте ми. Не е само проблемът в Закона за домашното насилие, проблемът е в това, че цялостно системата не работи. Тя не работи на ниво полиция и МВР, тя не работи на ниво следствие, не работи на ниво прокуратура. Примерите са много и все повече и повече жени започват да говорят. Може би благодарение на този случай има един голям позитив и той е, че все повече жени-жертви на насилие, започват да говорят и да разказват какво им се е случило. Тоест по какъв начин техните казуси са били заметени или чадъросани от някакви местни политически велможи или някакви местнически там взаимоотношения на бизнесмени с овластени държавници. Чадъросани са по такъв начин, че те не са получили ни най-малка закрила, не само специалната закрила, която им дава терминът „домашно насилие“. Ето защо бих искал и наистина настоявам съвсем отговорно, ако може, господа управляващи, да се смирите, да не бързате да приемате това определение, което също има своите недостатъци. Онова, което тримата – вносителите от управляващата коалиция, внесоха и днес сами поправиха, защото цялата професионална общност в Правната комисия изрева, изрева на умряло. Дефиницията, която бяхте предложили, тотално не ставаше. Днешната е значително по-добра. На доброто не може да се каже лошо. Но и тя не е обсъдена с професионалистите, с полицаите, с лекарите, които са преглеждали жертви, със самите жертви, ако щете, на домашно насилие, с магистратите. Ние трябва да преминем към един процес на широк дебат в рамките на парламентарните комисии, с полиция, следствие, прокуратура, адвокати, съдии, медици и чак тогава да приемем тази дефиниция. В противен случай рискуваме да се получи същото недоносче, което миналия месец, ако си спомняте, приехме. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз не съм юрист, но смятам, че има нужда може би от едно по-непрофесионално мнение, защото повечето български граждани не са юристи и не са длъжни да бъдат. Аз се притеснявам, че днешното извънредно заседание на парламента ще внуши на българското общество, че парламентът е този, който сам и със своята воля може да реши един изключително дълбок проблем, който има всякакъв тип измерения и те не са само правни. Този проблем има и културни измерения, и манталитетни и така нататък. Аз искам да кажа, че този проблем вероятно има някакво законодателно измерение, но то в никакъв случай не е само законодателно и трябва да си го кажем тук, защото закони има и в момента. Аз по време на тези протести и не само на тези, а по принцип чувам как няма закони. Напротив, закони има и аз ще Ви дам един пример – как така съдът и прокуратурата успяха да задържат за няколко месеца Чеченеца и Емили тротинетката, а не успяха да задържат за няколко месеца този човек в Стара Загора, да не говорим за този в Лозен – по един и същи закон? Очевидно Законът дава възможност и на прокуратурата, и на съдията да вземе решение, с което да задържи в ареста, след това вече ще дойдат доказателствата кой е виновен, кой е невинен. Как успяха да задържат този човек в Стара Загора два месеца след това – по същия закон, без да сме приели каквито и да било поправки? Казвам това, защото на мен ми омръзна непрестанно парламентът да бъде този, който трябва да носи отговорността за абсолютно всяко нещо, включително за неработещите системи. Между другото, през последните години благодарение на развяването на най-различни имена, които са публично известни, на сянка останаха редица прокурори и съдии, които не стават. Да си го кажем директно – не стават! Или са некадърни, или са корумпирани и техните имена не ги знае никой. Тези хора всеки ден пускат престъпници от арестите или изобщо не ги прибират там и цялата система от долу до горе има огромни проблеми. Нека да бъдем откровени. Да, решаването на част от тези проблеми, но само на част, зависи от парламента и от въвеждането на някакво законодателство. Ние тук завишаваме наказания, даваме все по-тежки и тежки присъди – възможност за издаване на все по-тежки и тежки присъди, и срещу това виждаме неизпълнение на Закона. Затова дебатът трябва да се проведе не само в Народното събрание, но и в съдебната система, и в изпълнителната власт, изобщо в цялото българско общество, защото това са комплексни проблеми. Домашното насилие е културен феномен и тук да се говори, че някаква модерна идеология ще го предотврати, за мен е нереалистично. Това са теоретични разговори. Никой, когато посяга на най-близките си, не мисли за Закона и какво наказание е предвидено в Наказателния кодекс. Той посяга, защото е примитивен човек, защото е изтърван както от семейството си, така и от цялото общество, и от цялата система на образование и култура, които са подценявани много дълго време и продължават да бъдат подценявани. Тук ще направя едно разделение. Колкото и да говорим за образование, аз твърдя, че има изключително образовани хора, които са на същото примитивно ниво и упражняват абсолютно същото насилие срещу близките си, както и тези, които не са образовани. Така че образованието не е само по себе си. Тук трябва да говорим за ценностни нагласи и за непреходни ценности, а не за ценности, които идват днес и ще си отидат утре. Има един колумбийски философ – Николас Гомес Давила, който казва, че не вярва на идеи, които са на по-малко от 1000 години. И аз не вярвам на идеи, които са на по-малко от 1000 години, затова и не вярвам в идеологии, колеги, и в идеологически истини. Това, което трябва, ако има смисъл днешното заседание, да отворим много по-сериозно този разговор и да видим какво могат да направят всички институции, а не да си мият ръцете с Народното събраниe, защото достатъчно дълго време Народното събрание е сапун за други хора, които не си вършат работата. Както виждате, ние сме в състояние и отпуската да си прекъснем. Между другото, не сме имали отпуска от две години и сме работили август за разлика от други системи, които си почиват. Затова ще призова хората, които протестират, включително и тези за катастрофите, което също е културен феномен, защото има Закон за движение по пътищата, който не разрешава да се качваш пил в колата или дрогиран, но очевидно не се изпълнява. Ние тук продължаваме да завишаваме наказанията, ами ако ще и 60 години да направим затвора, то ако никой не е хванат и никой не е наказан, няма никакъв смисъл. Затова аз ще призова хората, които протестират, да не отправят само към парламента своите искания, да отидат и да протестират и пред други сгради и с радост видях, че те протестират и пред Съдебната палата. Там е големият проблем на този въпрос, не е тук – да го знаят, и за катастрофите, и за домашното насилие, изобщо за насилието, и за отсъждането на присъди. Затова се надявам, че тези, които не стават за отговорността, която им е дадена, като прокурори, съдии, полицаи – изобщо по цялата система, няма да изпълняват тези функции и няма да има свещени крави, а ние тук всичките да сме лоши. Аз твърдя, че българският парламент е най-прозрачната институция и най-отговорната в тази държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, времето е доста малко – затова ще се опитам много накратко да кажа няколко думи. Първо, смятам, че ако сте имали намерение с тези предложения по Закона за защита от домашното насилие да дадете ясен сигнал към обществото и със свикването на това заседание да покажете, че парламентът е в състояние да реагира бързо на исканията на обществото, не успяхте. По-скоро извадихте очи, отколкото да изпишете вежди. Може би особено значение за това има фактът, че никой от вносителите не излезе да защити тези предложения, които правите, по най-адекватния начин, защото Вие самите добре разбирате, че тази промяна, която предлагате, няма да реши проблема на Дебора или, не дай боже, на други случаи като нея; че тази промяна се прави със съвсем друга цел, че тя е недомислена, набързо скалъпена; тя не получи подкрепа от никого – аз си направих труда внимателно да изслушам заседанията на Правната комисия; че тези от Вас, които имат представа от право, знаят, че проблемът в случая с Дебора не е Законът за защита от домашното насилие и че насилникът е можел да бъде наказан предварително именно по Наказателния кодекс, тъй като заканата за убийство също се наказва с лишаване от свобода до шест години; че въпросният човек е можел отдавна да бъде зад решетките, най-малко да изчаква разследването и присъдата си, и че проблемът, пак да кажа, не е Законът за защита от домашното насилие. В същото време отваряте дискусия, която, да повторя, не защитихте добре днес и за съжаление, дебатът по този законопроект като че ли не даде увереността на българските граждани, които осъзнават тежестта на този проблем, че тук в Народното събрание сме готови по един съдържателен, смислен начин да обсъждаме тази тема. Проблемът не е в опозицията – проблемът е у Вас управляващите, които правите подобни предложения, които не предполагат сериозен дебат. Доколкото успях да усетя от някои от репликите, които бяха направени днес, Вие имате намерение този законопроект да го приемете днес и на второ четене, но аз Ви призовавам да не го правите, защото дори с тази промяна във формулировката, която правите днес, Вие отново не давате достатъчно адекватно решение на това, което уж искате да решите. Дайте достатъчно време да обмислим какво точно правим, да се опитаме да поработим повече върху формулировката, да се опитаме да помислим дали точно с подобно действие или може би чрез други предложения можем да постигнем разширяване на обхвата на Закона, така че да включим повече групи хора, които да могат да получат защита по този закон. Защото, ако сега приемем това, което предлагате, за съжаление, ние няма да успеем да решим проблема, заради който хората са на улицата, а може би ще решим някакъв друг проблем, заради който хората не са там, но може би е резултат точно от този лобистки натиск, който идва от различни неправителствени организации. Иска ми се да кажа, че да, има идеи, има предложения – някои от тях бяха лансирани от ВЪЗРАЖДАНЕ, ние също имаме някои идеи, които могат да направят тези предложения по-адекватни. Затова се обръщам към Вас – независимо от това, че вероятно ще бъде приет на първо четене този законопроект, БСП, разбира се, няма да го подкрепи, но ако той бъде приет на първо гласуване, моля Ви, не против Правилника и против всяка нормална законодателна практика, да не прибързвате с приемането му и на второ четене, а да дадете шанс във времето, което предстои, едновременно разглеждайки по един по-разумен начин и Закона за защита от домашното насилие, и Наказателния кодекс, да се опитаме в съвкупност да направим такива промени в двата закона, които да дадат добър съвкупен ефект, а не тези кръпки, които целят може би по някакъв начин да задоволят общественото недоволство, но няма да дадат системен резултат, за съжаление. Благодаря.

Прегласуване!

Процедура!

Благодаря Ви, госпожо Председател. От групата на „Има Такъв Народ“ се въздържахме на това гласуване, защото самият дебат в залата показа колко спорно е определението, което се дава на „интимна връзка“. В случая този закон не изпълнява основните функции, които би следвало да има един подобен закон, а именно превантивните функции. Философията на Закона е да се накажат по някакъв начин насилниците, а не да се предотврати съществуването на бъдещи такива. Поради тази причина през септември ние отново ще внесем наше ново предложение, в което превенцията ще бъде основен момент от Законопроекта, и се надяваме този път да има някакъв по-сериозен дебат между различните парламентарни групи, така че да можем да обясним нашите предложения и да се съсредоточите повече върху превенцията, отколкото в последващо адхок законодателство, което да решава някакъв частен казус. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение настоящият законопроект да се разгледа и на второ четене в настоящото заседание. (Оживление, шум, възгласи: „Еее!“)

Процедура!

Аргументите ми за това са следните.

Първо, считам, че е налице изключително основание за това, изключителни обстоятелства, така както изисква разпоредбата на чл. 77, ал. 2, с оглед целта на Закона и обществените отношения, които се регулират, а за съжаление, и данните, които сочат нарастващите случаи на домашно насилие. От друга страна, предложенията, които аз посочих, бяха изцяло редакционни и е възможно да бъдат направени при разглеждане на Законопроекта на второ четене. Със същата възможност, същите редакционни предложения могат да направят и колегите от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Що се отнася до предложенията на колегите от ИТН, беше посочено, че те ще направят изцяло нова законодателна инициатива. С оглед на това считам, че са налице условията по чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Йорданова, всеки друг от Вашата парламентарна група да беше направил това предложение бих се съгласил като незапознат с юридическите норми, правила, но Вие – бившият министър на правосъдието – да излезете с Правилника, който е закон в тази държава, който трябва да се спазва от всички народни представители, включително и от бившия министър на правосъдието; да цитирате член от този правилник, който ясно осъзнавате, че не отговаря по нищо на критериите, когато могат да се приемат закони; и да заблуждавате 240 народни представители, че може на второ четене да бъде гласуван текст, за който има 59 „против“, 9 „въздържал се“, за който имаше 20 изказвания против, заявки от три парламентарни групи, че ще направят промени; и да кажете, че Вашата формулировка, която е коренно различна от тази, която сте предложили в Законопроекта, е редакционна и всеки може да си направи редакционна поправка сега, тук, от парламентарната трибуна, гледайки Законопроекта на второ четене, е, меко казано, безочие. Вие се подигравате с тези хора, с жертвите на домашно насилие, поставяйки по този начин проблема им, измисляйки си, че гласувайки го днес, ще спасите нещо, че ще измиете гузната си съвест за тези жертви назад във времето! Нито едното, нито другото няма да постигнете. Просто се смирете за малко – за седмица, за две. За 21 дни искат колегите да направят текст, който ще работи и който ще защити българските граждани – мъже и жени, от насилие, било то домашно, било каквото и да е. Недейте да изнасилвате българския парламент за това, че имате 160 гласа! Изнасилвате българското общество, изнасилвате българските граждани – упражнявате парламентарно насилие над българската държава с тези Ваши предложения! Моля Ви, оттеглете си предложението, да гледаме Наказателния кодекс – там има разумни неща, ще ги приемем! Но това, което възбужда цялото общество, цялата пленарна зала, недейте да го правите – непочтено е към депутатите и към българските граждани.

Процедура!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Държа да посоча, че по време на дебатите изрично в изказването си, на първо място напомних, че преди малко повече от един месец ние дискутирахме именно невъзможността така предложеното от вносителите тогава фактическо съпружеско съжителство да помогне в случаи, когато имаме насилие, а реално пострадалото лице не е все още в подобно взаимоотношение. От около четири минути Ви цитирах изказването си от 5 юли с оглед да мотивирам предложението, което впоследствие направих за едно по-различно правно тълкуване и правно определение под формата на трайни взаимоотношения между пълнолетни лица от различен пол, които предпоставят или обуславят едно последващо фактическо съпружеско съжителство. Обясних Ви, че искаме да направим редакция както в § 1, така и да заменим така предложената дефиниция от вносителите с тази, която ние предлагаме, която считаме, че е по-работеща. Всичко това го направихме само и единствено за да може да се стигне до един работещ закон и да поправим това, което веднъж вече се налага да преправяме.

Процедурата ми е да не се гласува днес и на второ гласуване, госпожо Председател, народните представители да се съобразят с нашето предложение, което е за 21 дни.

Така че, госпожо Председател, моля Ви да не създаваме изнасилване и насилие над Правилника, освен интимна връзка в домашно насилие.

Госпожо Председател, първо предлагате на гласуване нещо, което противоречи на Правилника.

Сефте!

Да, вярно, сефте! Второ, имам призив към другите двама вносители – господин Пеевски е юрист по образование, господин Борисов е пожарникар по образование, Кирил Петков е канадец по душа. Ако обичате, тъй като сте в сглобка, ако може, да му обясните каква глупост ще правите, ако го прокарате на второ гласуване, при всички недоразумения, които има в Закона, поне чисто юридически може да си дадете тази сметка. Така и така му наливате акъл, сега е моментът за благото на държавата да му налеете акъл и това нещо да не мине на второ четене, а да си има необходимия период, в който да се направят предложения.

Благодаря Ви, госпожо Председател. По начина на водене аз се опитах да Ви подскажа преди малко.

Ами, като ме разбрахте, просто не трябваше да давате на господин Йорданов процедура, защото има направено предложение за второ гласуване. Има направено обратно предложение, което е едно. Не може две, три по начина на водене и след един час и половина ще гласуваме процедурата. Процедурата, щом е направена, се гласува, залата да я отхвърли, като смята, че не е по реда на Правилника. Процедурата е направена, има направено едно обратно предложение, подложете я на гласуване.

Госпожо Председател, първо, нямахте никакво право да подложите на гласуване. Няма никаква неотложност и Вие много добре знаете това. Вие нарушихте Правилника с начина, по който въобще проведохте първото гласуване. Така че сега искаме прегласуване по тази тема, защото безобразията, които правите, наистина минават всички граници. Това, че Вие имате нужните 160 гласа, не Ви дава никакво право да изнасилвате народното представителство по този начин, по който го правите. Тази интимна коалиция колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре за българските граждани. Моля Ви за прегласуване и престанете да нарушавате Правилника по този безобразен начин!

„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие § 1. В чл. 2, ал. 1 думите „във фактическо съпружеско съжителство“ се заменят с „в интимна връзка“. § 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „във фактическо съпружеско съжителство“ се заменят с „в интимна връзка“. 2. Точка 9 се изменя така: „9. Лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително на лицето, с което се намира или е било в интимна връзка;“ 3. В т. 10 думите „във фактическо съпружеско съжителство“ се заменят с „в интимна връзка“. § 3. В чл. 9, т. 3 думата „фактическата“ се заменя с „интимната“. § 4. В § 1 – Допълнителна разпоредба, се създава т. 5: „5. „Интимна връзка“ е доброволен, относително траен съюз между две лица, който възниква и съществува като фактическо състояние, без да е необходимо спазването на правно регулирана процедура и независимо дали лицата споделят едно домакинство, като водещ елемент е строго личният характер на техните отношения“. (Силен шум и реплики.)

Какво правите Вие? Това го няма нито в Европа, нито в Африка!

Ние ще влезем в историята – как без Доклад?

Правна комисия гледала ли го е?

Вие ще носите отговорност за тази работа! Това тук не е кръчма!

Госпожо Председател, процедура по начина на водене, за да Ви помогна да обясните на колегите от БСП, които са се разпалили. Когато един закон се чете на второ четене след първото, няма доклад на Комисията, а се чете законът. Това направи председателят на Комисията. (Шум и реплики.) Когато залата приеме веднага след първо четене да се премине към второ, няма доклад на Комисията, а се чете Проектозаконът, който е приет на първо. Не знам от трибуната, по-точно зад трибуната, какъв доклад искате?!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Прав е господин Цонев – няма доклад. Но кажете ми: кой закон е приет с изчитане от заглавието до заключителните разпоредби накуп? Как се гласува на второ четене Законопроект Вие знаете ли?

Той е кратък.

Няма значение, господин Цонев – кратък, некратък, изказвания може да има по всеки член.

Никой не разбра какво изчете господин Стоев.

Не трябваше да слушаме! Казах Ви, че това нещо ще се случи и както виждам, то се случва. Не знам защо беше необходимо както на нас, така и на българските граждани да го гледат и да го слушат?! За един наистина закон, който цели нещо да помогне, Вие го опорочихте, сега ще го опорочите с гласуване, ще бъде атакуван в Конституционния съд поради същата причина, а на Вас това Ви се случва за втори път и искате да бъдете заместник-председател на Събранието?! (Реплики от народния представител Румен Гечев.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Така става, когато, първо, Вие персонално нарушавате Правилника и подлагате на гласуване предложение, което не е допустимо. Аз затова предполагам, че Вие в момента председателствате – защото господин Желязков не иска да си сложи това в биографията. Второ, в Правилника, нека още веднъж да Ви го прочета, госпожо Председател, пише следното: „Чл. 77. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания. (2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на Законопроекта.“ Ние влизаме в историята на това Народно събрание, при което вносителите на Законопроекта правят предложения за промени, след което в нарушение на Правилника искат тези промени да се гледат в същото заседание?! Как да стане това нещо, уважаеми колеги?! Това не е ратификация на законопроект! Аз Ви предлагам някакво що-годе разумно предложение в момента – да дадете почивка, да се събере Правната комисия, да огледа текстовете, да мине през заседание на Правната комисия и след това да се върнем, макар и в същото заседание, да гледаме вече конкретни текстове, минали през Правната комисия, защото такъв абсурд това Народно събрание не е виждало в последните години, не знам дали от 1989 г. или може би от учредяването. Просто е абсолютно безобразие това, което правите, и го правите с гласовете на народни представители, които представляват хората, които са гласували за тях. Не мога да разбера как може до такава низост да стигне това Народно събрание и Вие, колеги! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Госпожо Председател, няма да вляза в детайли по отношение на цялата процедура, която беше нарушена в този конкретен случай, за трети пореден път. За трети пореден път в последния месец абсолютно по един и същи начин. Искам само да добавя едно нещо към всичко това, което беше казано. Тук беше изчетено нещо, което само господин Стоев може в момента да каже още веднъж, защото то е в неговите ръце. Ние какво имаме в ръцете си? Имаме друг текст, където пише: „интимна връзка е доброволен относително траен съюз между две лица“. Това е старата редакция, която е минала през Правната комисия. Това дори го нямаме в ръцете си. Някой от Вас знае ли какво точно ще гласува? Някой има ли чак такава изключително подробна памет, с която да повтори едно към едно това, което каза господин Стоев? Естествено, че не. Точно поради тази цел са ни тези материали в ръцете, а ние ги нямаме, дори това елементарно нещо. Как ще гласувате нещо, което Вие не знаете какво е? Това е пълен абсурд. Абсолютно пълен абсурд! А да не говорим, че това, което сега в момента се случва тук, на практика се суспендира Конституцията. Това е един мини държавен преврат. Излизат народни представители – не един, не двама, а трима човека, излизат и казват, ще имаме предложения между първо и второ четене, даже беше казано, че се иска да са максималният срок – 21 дни точно, защото казусът очевидно е изключително важен за обществото. В следващия момент излиза някой си бивш министър, изплюва се на Закона и на Конституцията и казва: няма значение, ние решаваме, че това е изключителен случай, въпреки че Правилникът ясно и конкретно е казал какво точно е изключителен случай. И дори и изключителният случай не отменя правото на народния представител да внесе предложение между първо и второ четене. Това, което Вие в момента правите от Коалицията ПП-ДБ, ДПС, ГЕРБ и аз не знам вече какво е там, е, че отнемате правото на глас. Отнемате основното право, което имат тук избраниците – право на глас и право на законодателна инициатива. Вие в момента ни отнемате правото на законодателна инициатива.

Довършвам, благодаря. Вие на практика в момента суспендирате Конституцията. Това е поредният малък преврат. Как е възможно това нещо? И това са хора, които претендират да са демократи, нищо демократично няма във Вас – елементарни фашисти. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Явно не сте си взели поука от това, което се случи в първата част на заседанието. Явно искате да продължите да нарушавате Правилника, който е закон в тази държава. Явно Вие се превръщате в поръчковия заместник-председател, който ще нарушава Конституцията и ще налага гласувания и на второ, и на трето четене. Поради тази причина моля председателят на парламента Росен Желязков да заеме позицията на ръководещ заседанието, ако е възпрепятстван, искам от името на парламентарна група 30 минути почивка, но Вие нямате моралното право да продължите да водите заседанието.

„Не е вярно! В кабинета си е!“

Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура за прекратяване на разискванията по второто четене на Законопроекта и преминаване към следваща точка от програмата на парламента. И разбира се, възстановявам искането председателят на парламента да си поеме функциите. Тук е, в парламента. Свика ни на извънредно заседание и да го няма, някак си не е коректно.

Не. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, не съм направил процедура за прекратяване на разискванията. Направих процедура за прекратяване на гледане на точката, и това са коренно различни неща, и да преминем към следваща точка. Това ми бяха думите, има стенограма. Недейте да променяте.

Вие цял ден не разбирате какво се случва в тази зала.

Благодаря, госпожо Председател. По начина на водене. Съжалявам наистина в известна степен за това, което ще кажа, но е факт. Стана, как да кажа, рецидив да нарушавате Правилника, докато водите Събранието, и затова по начина на водене Ви моля да дадете някой друг да води. Най-добре е председателят Росен Желязков, на който му стана навик, когато се нарушава Правилникът, да се омъглява, за да не носи тази морална отговорност. Та по начина на водене – моля Ви се, оставете някой друг да води, тъй като може отново да нарушите Правилника в това, което следва до края на деня. Законите са спорни, предложенията са спорни, мотивацията е спорна, нека поне тази част да изчистим.

Благодаря, госпожо Председател. Ще помоля наистина да гледате и в лявата част на залата, тъй като и там има народни представители. Факт е, че за пореден път днес нарушихте Правилника на Народното събрание. Процедурата ми по начина на водене е към Вас, тъй като давате думата за изказвания, без съответно да сме наясно с това, което прочете председателят на Правната комисия, дали е Докладът на Правната комисия, така както го е приела Правната комисия, или е с предложение, което госпожа Йорданова направи? Освен това давате думата, без наистина да… Обвинихте ни, че не сме слушали. Няма как да слушаме какво чете председателят на Правната комисия, когато се четеше като дявола Евангелието. Тоест ние не можахме да разберем какво се чете, защото се четеше бързо и неразбрано. Процедурата ми е да се започне отначало, като съответно такъв е редът – чете се заглавието, чете се § 1, § 2 и изказвания по параграфите, за да сме наясно какво точно гласуваме, по кой параграф са дебатите. Благодаря.

Благодаря за тази възможност, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, надявам се, Вие сте самокритична, както би трябвало да бъде всеки един народен представител и всеки един гражданин на нашата страна, когато бърка. Ако считате, че не сте сбъркали, добре. Обаче лично мен като народен представител, моля да ме извадите от заблуждение ли е, убеждение ли е, че винаги, когато има спорни въпроси в тази пленарна зала, винаги, когато има някакви казуси, които трябва да се решават, обикновено насилствено от сглобката, председателят отсъства. Поставя Вас на това място, гласува на Вас доверие и Вие влизате в ролята на изпълнител на мокри поръчки на управляващите. Вие влизате в ролята на един своеобразен наемен убиец на мнението на опозицията. (Смях.) Затова, госпожо Председател, за да ни извадите от това заблуждение или убеждение, моля, отстъпете мястото или извикайте председателя на Народното събрание, нека да води той, нека да поеме тази отговорност. Тъй като по време на такива казуси, когато пленарната зала не може да разреши еднозначно и има задълбочени дебати, разбира се, че трябва да има сериозно отношение, те изискват неговото присъствие тук, в това няма нищо странно. Да извади и Вас от тази тежест, за да може той да я поеме като председател на Народното събрание, и поради тази причина така ще разберем и ние, че всички тук искаме да дебатираме. Да, с правото на глас на всеки един народен представител ще се реши. Но Вие бихте дали един добър пример, ако в момента отстъпите мястото си или го предоставите на председателя на Народното събрание. Благодаря Ви.

Не, не губим никакво време, уважаема госпожо Председател. Напротив, Вие губите времето на българското общество, а не Народното събрание днес и опозицията, която се стреми по някакъв начин да вкараме здрав разум. Вие вкарахте на второ четене по неотложност с ясното съзнание, че нарушихте Правилника. Бивш министър на правосъдието, на който не знам кой му тегли конците, от коя интимна коалиция или интимна някаква друга ситуация, направи нещо, което никога не съм предполагал, че Вие може да го направите. Дори не съм си и помислял, че точно Вие като бивш министър ще си позволите да излезете и да направите това, което извършихте преди половин час. (Шум и реплики.) Колко народни представители трябва да излязат и да Ви помолят председателят на Народното събрание да поеме управлението на Народното събрание, аз не знам, но затова Ви молим, направете така, че да дойде господин Желязков и той да поеме заседанието с надеждата, че той ще направи така, че да се отложи второто четене. Наистина минахте всички граници на днешното заседание – да използвате едно нещастие и да докарате дотук това безобразие и безумие, което правите. Затова, моля Ви, поредният народен представител съм, който иска да дойде председателят и да видим какво правим оттук нататък с този казус, който Вие създадохте. (Шум и реплики.) Още десет пъти ще го кажа, колеги.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Както беше посочено по време на дебата за първо четене на Законопроекта, целта на същия е да разшири обхвата на защита, като в кръга на защитените лица, които се включват по реда на Закона за защита от домашното насилие, да бъдат включени и интимните партньори, които не живеят в едно домакинство, тоест не споделят един покрив. Както многократно беше обяснено, налице е дългогодишна обществена необходимост в тази посока. Явно беше наложително да се натрупат поредица от случаи, които да съберат решителност в обществото, за да се разгледа и реши този въпрос. В моето изказване по време на дебата за първо четене посочих, че в Правната комисия при обсъждането на различните текстове, от една страна, беше посочена необходимостта от разширяване на тази защита, от друга страна, стана ясно, че чисто редакционно част от разпоредбите трябва да се прецизират, така че максимално да отговарят на поставената от Закона цел и най-вече да не създават объркване при правоприлагането. В тази връзка предлагам следните редакционни изменения: Параграф 1 да се измени така: „§ 1. В чл. 2, ал. 1 накрая да се добави „или в интимна връзка“.“ Параграф 2 да се измени така: „§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1. В т. 2 накрая се добави „или в интимна връзка“. 2. Точка 9 се изменя така: „9. Лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;“. 3. В т. 10 накрая се добавя „или в интимна връзка“.“ Предлагам § 3 да отпадне, а в § 4 определението да се измени по следния начин: „Интимна връзка“ представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две лица, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни, по смисъла на предходното изречение, са отношения с продължителност поне от 60 дни.“ Предлагам да се създаде § 5: „§ 5. В Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (ДВ, бр. 66 от 2023 г.) в § 4 т. 2 се отменя.“ Колеги, редакционните предложения, от една страна, целят много ясно да посочат всички елементи на интимната връзка, които дискутирахме, и от друга страна, да стане много ясно, че хипотезата на защита при фактическо съпружеско съжителство се запазва. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, Вие продължавате да се самоунижавате – като юрист и като бивш министър на правосъдието, и целият Ви юридически стаж, който имате, го зачеркнахте. Току-що Вие изчетохте нов закон, нов проектозакон и говорите, че това е било редакционна поправка – с нови параграфи, отпадна § 3. Това редакция ли е според Вас?! По Закона за нормативните документи, по Правилника ни, това е редакция?! Чисто нов законопроект да го изчетете тук – повече, отколкото господин Стоев изчете, това е на Вашата съвест и на съвестта на заместник-председателя на парламента, който цял ден унижава българския парламент и българските граждани. Но въпросът ми към Вас сега е: бихте ли приели в този Ваш нов законопроект, защото това не е редакционна добавка, там, където пише „между две лица“ да добавим „мъж и жена“ – „между две лица от мъжки и женски пол“. Това да е приносът на БСП във Вашия законопроект и ще го подкрепим. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Хайде да го запишем така. Искате ли да пробваме, да видим колко гласа ще получите подкрепа? Въпросът ми към Вас в репликата е: ще подкрепите ли това предложение, ако бъде направено от парламентарната група на БСП – между две лица от мъжки и женски пол, за да стане ясно на българското общество за какво се борите, какви интереси защитавате и че няма нищо общо със случая в Стара Загора, и че няма нищо общо със случаите на домашно насилие, а има съвсем друга цел? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Но това ще зависи от Вашия отговор на моя въпрос. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Йорданова, репликата ми към Вас касае следното питане: бихте ли отговорили в дупликата си на Вашите избиратели, пред които давате заявка с това бързане, че всъщност трябва да приемем Закона днес на второ четене, тъй като изключителни обстоятелства налагат това, жертвите, които се увеличават и така нататък? Можете ли да ми кажете и да отговорите на Вашите избиратели как допускате да приемаме закон в нарушение на Закона и в частност на Конституцията? Затова много набързо ще Ви прочета кратки мотиви на Решение № 8 от 2010 г. по Конституционно дело № 2 от същата година, в което се казва: „Писмените предложения за изменение и допълнение на текстовете на законопроектите, които народните представители могат да правят между първо и второ четене в Народното събрание, представляват участие на народните представители в законодателния процес, без което законодателството в една демократична държава не може да се осъществява. Конституционно недопустимо е в случаите, когато при обсъждането на законопроектите на първо четене в постоянните комисии или в пленарната зала народни представители заявят недвусмислено, че възнамеряват да упражнят правото си да внесат предложения по отделните текстове за второ четене, да се пристъпва към второто гласуване в същото заседание.“ Как ще обясните на Вашите избиратели и на хората, на които обещавате един устойчив закон, така че утре да работи и да даде съответната защита, че погазваме Конституцията, приемайки го, и хипотетично съществува възможност още утре Конституционният съд да го отмени? Второто ми питане, което се породи в нас като парламентарна група, е: тези 60 дни, които дефинирате, бихте ли уточнили за нас, календарни ли са, или работни? Благодаря.

Благодаря Ви. Госпожо Йорданова, репликата ми към Вас е следната: Започнахте с това, че с определението „интимна връзка“ искате да разширите кръга на лицата, които да попаднат в защитата на Закона от домашно насилие. Мисля, че Вие присъствахте на Правната комисия и съм убедена, че сте чули изказванията от Върховния касационен съд, който обърна внимание именно върху това, че съществува огромна група от лица, която трябва да бъде защитена от домашно насилие. (Шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Въпросът ми към Вас е: защо всъщност не обърнахте внимание на групата лица, които споменаха, от Върховния касационен съд… (Шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

А именно лицата, които живеят в кризисните центрове, лицата, които са наркозависими, лицата, които живеят в бежанските центрове, лицата, които живеят на някакво основание с някой друг, те пребивават заедно и не са в едно и също домакинство, защо решихте, че може да разширите обхвата на лицата само с тези, които са в интимна връзка? Колкото и да не ми се иска да го кажа, госпожо Йорданова, не знам защо сама се подлагате на това унижение? Всъщност целта е ясна с определението, което направихте. Молбата ми всъщност е към председателстващия в момента Народното събрание – да ни бъде раздадена новата дефиниция на понятието „интимна връзка“. И още нещо, всички сме наясно, че това, което предложихте, не са никакви редакционни поправки, това е един изцяло нов законопроект, защото освен всичко, което изчетохте, Вие предлагате и нови параграфи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Свиленски, всяка парламентарна група може да направи предложение и то да бъде обсъдено в залата. Моето лично отношение в момента не мога да го заявя от гледна точка на това, че е въпрос на дебати и на парламентарната група. Така че нека да не влизаме в личен дебат. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Колега Рангелова, изслушах много внимателно Вашите аргументи и представеното становище на Решение на Конституционния съд. Аз трайно в тази зала съм защитавала необходимостта от предвидимост и устойчивост на законодателния процес. В този случай считам, че действително са налице изключителни обстоятелства. И относно така заявеното виждане, че е възможна противоконституционност, нека да отговоря така, както на мен са ми отговаряли при подобни аргументи – нека да оставим Конституционния съд да реши. Има възможност той да бъде сезиран. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колега Димитрова, аз много внимателно изслушах становището на колегите от ВКС. Нека да кажем ясно на залата, че колегите от ВКС предлагаха вместо „фактическо съпружеско съжителство“ това словосъчетание да се замени с „фактическо съжителство“ и действително да обхване всички останали други хипотези, освен тези, при които лицата живеят като съпруг и съпруга, но не са обвързани в брак. Въпросът за този широк обхват на Закона за защита от домашното насилие все още не е проведен и дотолкова, доколкото живеенето в институции трябва да бъде обхванато в този законопроект, трябва да бъде обсъдено. Докато въпросът за това, че интимните партньори, които не живеят заедно, трябва да бъдат защитени, не е нов в обществото, той е воден. И освен това, за съжаление, статистиката показва, че случаите от този характер са многобройни и трябва да бъдат защитени на ниво закон. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря, господин Костадинов. Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като е в отговор на госпожа Йорданова. Уважаеми колеги, стана ли Ви ясно сега на всички защо беше този зор от сутринта. Първо, второ, ако може и трето гласуване, ако може президентът да го върне и да го гледаме до довечера и ветото на президента, за да узаконите еднополовите бракове, еднополовите връзки. Ето това е истината. Това е същността Ви, това е цялата Ви политика, с това лъжете хората и с това искате някой да Ви вярва. Госпожо Йорданова, затова Ви го зададох въпроса, за да разберат не само народните представители, представени на различни парламентарни групи, а обществото, какво защитавате. Никаква Дебора, никакви момичета от Стара Загора, никакви жени и мъже, които са подложени на домашно насилие, никакви деца, нищо – защитавате единствено еднополовите връзки, еднополовите бракове и искате да го запишете в Закона, което противоречи на Конституцията. Което, както Ви казаха и християнската общност, и мюсюлманската, и всички общности ще Ви скочат и ще Ви изметат от парламента, защото прекрачвате християнски и морални ценности. Не знам с какви очи ще си гледате избирателите някога, когато не сте депутат, когато не сте министър и когато трябва да ходите не по жълтите павета? Така че, уважаеми колеги народни представители, обръщам се към Вас, помислете! Вече Ви стана ясно за какво става въпрос. Не е само защита от домашното насилие. Защото, ако беше казала, че ще се приеме предложението – мъж и жена, тогава вече наистина има желание за защита на тези хора и на тези групи от нашето общество, които са подложени. Тук, уважаеми български граждани, уважаеми колеги, лъсна същността на този законопроект и Ви призовавам да не го подкрепяте, да не го приемате и да положите всички усилия това нещо да не влиза в сила. Разбира се, президентът вероятно ще наложи вето, Конституционният съд ще го върне, но този позор, който си причиняваме и който, госпожо Председател, Вие причинявате на българския парламент, ще остане в историята на това Народно събрание.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, точно обратната е логиката. Интимно съжителство е нещо, което не е предвидено в другите закони, тоест хора, които реално не са женени. При положение че няма реални бракове между еднополови хора, те не са защитени от Закона. Нали така! Реално интимното съжителство освен едните, защитава и другите. Тоест Вие сте против, ама говорим за реалности. Не говорим за това какво иска християнската или мюсюлманската общност – тези хора реално съществуват и те трябва да бъдат защитени. Какъв е проблемът? Обяснете какъв е проблемът. Защо това Ви се вижда като основното? Това е разширение, което прави Закона по-хуманен. (Смях от „БСП за България“.) Ама не е смешно това. Не е смешно това! Смешно е партия като БСП да говори за християнство, но това е друг въпрос. Просто размишлявайте с главата си. Благодаря.

Господин Свиленски, разбрахте ли колко лоши хора сме, защото току-що получихме признание от трибуната, че хомосексуалистите малтретират в домашни условия. Всъщност ние приемаме Закона, за да може хомосексуалните двойки, които явно се изпопребиват постоянно и не са защитени, както гражданинът Пейков заяви, заради това приемаме история. Освен това в кръга на по-широкия поглед продължават Кирил, Бойко и Пеевски да са в интимна връзка според това определение, относително трайна, 60 дена повече. Може би някой от тях е подлаган на домашно насилие в определен кабинет в Народното събрание.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, отзад напред. Уважаеми господин Йорданов, дали ще бъдат в продължаваща интимна връзка господин Пеевски, господин Петков и Борисов, ако бъде прието нашето предложение да бъдат от различен пол – няма да бъдат и ще излязат от обхвата на Закона. Но ако бъде прието предложението на госпожа Йорданова, абсолютно са под ударите на Закона и трябва един друг да се съответно пазят и съхраняват своето достойнство. Така, по репликата на господин Пейков. Ами точно така, господин Пейков, аз това целях и с изказването, и с въпроса – да стане ясно на българските граждани какво искате и че не защитавате домашното насилие над жените, децата, възрастните хора и така нататък, а защитавате хомосексуалните двойки. Защо са извън обхвата? Ами защото са извън обхвата на Конституцията. Защото в Конституцията пише кои могат да бъдат в брачно съжителство и там не пише, че лица от един пол могат да бъдат в брачно съжителство, а Вие искате това нещо да го узаконите по някакъв начин през Закона за домашното насилие. Благодаря Ви за репликата – още един представител на тази партия потвърди каква е истинската цел. Колеги от ГЕРБ, от ВЪЗРАЖДАНЕ, от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, от ДПС и от БСП и независимият народен представител, нали разбрахте за какво става въпрос – за защита правата на хомосексуалистите. Само че, господин Пейков, откакто стана тази тема актуална, аз не съм чул нито един случай на оплакал се хомосексуалист, че му е оказано домашно насилие. Случаите са съвсем други, случаите са съвсем други и няма нито един подал сигнал такъв, така че не тичайте пред вятъра. Така че, уважаеми колеги, обръщам се към Вас – защитниците на хомосексуалистите ще станат ясни, когато дойде гласуването, с гласуването на нашето предложение за въвеждане на мъж и жена…

Грозно е!

Не, не, не – не е грозно, господин Георгиев. Не е грозно. Трябва да си кажем всичко тук, за да може вкъщи да спим спокойно. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, честно казано, аз като слушах преди малко изказването на гражданката Йорданова, не можах да разбера дали имаше повече наглост, отколкото неадекватност, или повече неадекватност, отколкото наглост, или по равно от двете, защото в репликата, която беше отправена към нея от Цвета Рангелова, ясно се изчете вече взето решение, и то отпреди 13 години на Конституционния съд, и това решение е довело до отмяна на цял закон. Съответно в този конкретен случай, когато ние го казваме и го четем – тук, между другото, то вече се и коментира, да не мислите, че ние сме открили топлата вода. Мисля, че господин Вигенин беше, който го сподели, вече го има на много места. На фона на това нещо излиза гражданката Йорданова и казва: той, Конституционният съд, ще реши. Ами той, Конституционният съд, вече е решил. Колко пъти трябва да се сезира Конституционният съд за едно и също нещо? Или според гражданката Йорданова формацията, която тя представлява – ПП-ДС или Б, очевидно Конституционният съд е просто една институция, която започва с К. Нищо повече. Това е поредното нагло изплюване в лицето на държавността от формацията, която е окупирала в момента управлението на държавата по абсолютно незаконен, превратаджийски начин. И този фашизъм, който се опитват да налагат от управляващата тройна коалиция, е много, изключително опасен. Защото пълзящата фашизация на страната започва точно по този начин. Фашистите решават, че една партия им пречи и ще я забранят. Решават, че има журналисти, които им пречат – ще ги уволнят. Решават, че има хора, които им пречат – ще ги вкарат в затвора. Решават, че има Конституция, която им пречи – ще сменят Конституцията. Решават, че им пречат институции – въобще забравят за тях, унищожават ги дори. Ето за това говорим в момента. И между другото, преди малко имаше земетресение. Всички го усетихте, нали? (Реплики.) Не знам, каквото и да е било. Тоя Содом и Гомор тук просто явно и небесата почва да дразни. В интерес на истината това решение, което ще се вземе сега, защото тук вече не съм сигурен, дали е точно посолството, или са фондациите на посолството, горе-долу е едно и също нещо, но това решение ще падне в Конституционния съд, независимо от това дали ще го сезира Радев, дали ще го сезира ВЪЗРАЖДАНЕ с помощта на другите опозиционни политически сили, е без значение в случая. Така или иначе това, което в момента коментираме и което в момента обсъждаме, е абсолютно антиконституционно. То не отговаря и чисто процедурно на изискванията на Закона и обяснихме вече защо. Защото на нас ни се суспендира основното право да имаме правото да предлагаме законодателна инициатива. На нас това право ни се отне и ни се изплюха в лицето. Не на нас – на стотици хиляди български граждани, които са гласували за нас. Защо? Защото тук в парламента имаме съвременни фашисти, които си мислят, че са повече от останалите, които си мислят, че са богоизбрани, които си мислят, че те могат да определят кое е правилно, кое не, кое е законно и кое не. Винаги обаче една такава отречена идеология накрая се среща знаете ли с кого? Със съда! И рано или късно има възмездие за престъпленията – законово да подчертая, че после пак ще има реплики в американските медии за реч на омраза. Всеки един ще бъде наказан за престъпленията си според Закона. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз наистина не разбирам това продължаващо упорство, при положение че сами разбирате, че и новата Ви формулировка не струва, че тя не е приложима. Ако може някой да излезе да ми каже от кой момент броим 60 дни например. Шегувахме се одеве, че може би от момента, в който се обяви, че двете лица са свързани във Фейсбук, защото няма друг начин, по който да се броят такива дни. Да не говорим и за другите неща. Така, както правите новата формулировка, тя вече означава, за разлика от предишната – поне от това, което чух, защото все още нямаме текста черно на бяло – означава, че интимната връзка задължително съдържа и сексуални отношения, което беше различно в предишната. Тоест цялата тази съвкупност трябва да присъства при Вашата нова формулировка, за да се признае, че една връзка е интимна. И Вие си мислите, че нещо подобрявате, че разширявате обхвата, а всъщност ще видите, че на практика ще затрудните борбата с домашното насилие. Освен това, както и господин Костадинов правилно отбеляза, цялата тази процедура е грешна и Вие много добре го знаете, че в момента Народното събрание се е превърнало в правна комисия, само че извратена някаква, защото ние не можем в момента да следим текстовете, не можем да се изкажем реално по тях. Знаете много добре също, че тези предложения в никакъв случай не са редакционни, защото на първо четене ние премахнахме фактическо съпружеско съжителство от Законопроекта. Сега на второ четене го връщаме и добавяме и интимната връзка. Значи, ако това е редакционно, тогава въобще да не се занимаваме да гласуваме на две четения законите, давайте си ги и да си ги караме всичките, както си почнат, да вървят и може да разпуснем и комисиите всъщност. Помислете да приемете и такива промени в Правилника, защото, при положение че Правилникът не се спазва и правите каквото си искате, няма никакъв смисъл от Правилника. И също така много добре знаете, че вече Конституционният съд се е произнесъл по точно такъв случай – не толкова брутален, но подобен, и е много ясно какво ще се случи с този текст. И искам да Ви уверя, че тук поне от моя страна даже не възразявам толкова на желанието Ви непременно да включите спорни текстове. Въпросът е в процедурата, защото, ако ние, опозицията, Ви оставим безнаказано да правите каквото си искате, Вие ще доведете Народното събрание до абсолютното дъно. И съжалявам хората, които са добри професионалисти и морални хора, които в момента съвместно, заедно с всички останали, правят едно престъпление. Казали са мъдри хора, че нищо не сплотява толкова, колкото съвместното престъпление. Аз съм сигурен, че след това, което направихте днес, Вашата коалиция ще бъде още по-сплотена и ще паднат още бариери, затова някой трябва да държи тези бариери и това очевидно ще е ролята на опозицията. Преди да мина към конкретните предложения, които искам да направя, все пак искам да кажа, че не отива на нашето Народно събрание заради грешния подход на управляващите така да се впускат в посока разсъждения, които могат да бъдат разглеждани като хомофобски, и все пак ние сме цивилизовани хора, европейски парламент и мисля, че там, където има нужда от регулация, да я направим. Ако твърдите, че това е така, нека да го направим, но защо през Закона за защита от домашното насилие. Аз мисля, че не ни е там най-основният проблем. Даже в тези дни се свързаха с мен юристи, които се занимават с тази проблематика, и аз питах – добре, на мен не ми е известен нито един такъв случай публично или не публично за подобни проблеми. Затова на мен ми се струва, че опитът чрез тази формулировка да се отвори вратата и в тази посока не е толкова, че ще се реши някакъв такъв проблем, а че ще се направи пробив в тази посока, който след това да бъде допълнително разширяван през други закони. Аз не мисля, че това е редно. Ако имате проблем и смелостта да решаваме тези въпроси, да ги обсъждаме открито, направете го открито. Направете тези предложения, а не така през задния вход да вкарваме подобни предложения. И колегите са прави, между другото, защото остава впечатлението, че именно това е основната цел на предложенията, които правите, тъй като в края на краищата, пак да кажа, както казах и при първото четене, с тези предложения Вие не решавате проблема на Дебора и други подобни случаи, а всъщност в момента Наказателният кодекс дава достатъчно правни възможности, за да бъдат наказвани подобни престъпления срещу хора като Дебора и не е нужно това да се прави през Закона за защита от домашното насилие, още повече, че неговата цел все пак, основната цел е да разкъса зависимостта между жертвата и насилника. И сега конкретните предложения. Предлагам § 1, 2, 3 и 4 да отпаднат и правя едно предложение, което е свързано с дискусията, която се проведе в Правната комисия. В чл. 2 на Законопроекта в ал. 1 накрая да се добави „или са членове на едно домакинство“, а в чл. 3 нова т. 11 „лице, с което е член на едно домакинство“. Вече има легална формулировка на това що е домакинство в нашето законодателство, но все пак правя и още едно предложение. В допълнителна разпоредба в § 1, т. 5 да се направи уточнение какво е домакинство – „домакинство са две или повече лица, които живеят заедно в едно жилище и в част от жилище“. Мисля, че това разширява разумно обхвата на Закона, тъй като става въпрос и за хора, които нямат роднинска връзка, но те не са на практика. По този начин такива зависимости съществуват. Имаше подобни случаи наскоро и кой знае защо ги пропускаме. Мисля, че това донякъде решава част от проблема. Бих искал да уточня може би предложението на господин Свиленски и там, където във Вашата формулировка говорите за „съюз между две лица“, да бъде „съюз между мъж и жена“, а не да казваме мъжки и женски пол. Мисля, че това е по-адекватно от гледна точка на текста и на юридическата му яснота. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще се присъединя към протеста, смятайки, че нарушаваме Закона с това заседание в момента, и не зная какъв сигнал даваме към гражданите, съветвайки ги да спазват законите, като ние видимо не спазваме един такъв основен закон, какъвто е Правилникът за работа на Народното събрание. Неяснотите в Закона, в предложенията са страшно много и аз ще се присъединя към въпросите на преждеговорещите. Действително става неясно, госпожо Иванова, тия 60 дни откога всъщност се броят – от първия контакт ли, от първия сексуален, интимен контакт ли? Тук едни младежи ми записаха няколко въпроса, които ще ги споделя. Виртуално-дигиталната връзка със сексуален характер брои ли се за контакт? Може ли да протича, защото много връзки са с такъв характер и впоследствие може да се стигне до насилие за осъществяване и овеществяване на нещо такова? Изобщо откога се брои един такъв контакт? Много е важно откога се броят тези 60 дни и какво представлява точно контактът и запознанството, за да не се окаже, че всички ние сме в много и най-разнообразни интимни връзки, без да имаме представа, че това влиза вече в казуса на интимна връзка. Човек може да има връзка или каквато и да е такава в продължение на дълго време и накрая, да кажем, на 58-ия ден, пак извън обхвата, да има сексуален контакт с насилие. Това също не се брои. Също така споделиха тези младежи, за които цитирам, че в доста от случаите връзките сред младежите, особено интимните такива, продължават и са доста под 60 дни, което също ги освобождава от каквато и да е такава отговорност. Обаче най-големият дефицит на предложенията е липсата на каквато и да е превантивност. Промяната, която се предлага в момента, в никакъв случай няма да има превантивен характер, в най-добрия, в перфектния случай ще накаже насилника, но няма да възпре някой да направи ново насилие. На фона на цялото недоволство, което го има в последните седмици, ние сме свидетели, че продължава вълната от категорично насилие без никакво съобразяване със Закона. Именно затова ние предложихме Законопроект, в който превантивният момент беше изключително силен, и смятаме, че точно това би бил един фактор в бъдеще да се ограничи насилието, а това, че насилниците трябва да бъдат наказани, едва ли има две мнения. Най-важният момент е действително фигурирането на понятието „интимна връзка“ по отношение на пола. Аз имам много приятели мъже, с които понякога се скарвам, особено около футболни срещи или играейки футбол, може да се стигне и до леко насилие помежду ни. Много се притеснявам, че в някой момент може да се окаже, че някой от тях има такива претенции, касаещи интимна връзка. Затова категорично и съгласно решението на Конституционния съд трябва да се каже във всеки един момент, че силата на Закона обхваща именно такъв казус. Пак ще кажа, не става дума изобщо за каквато и да е хомофобия, но регламентирането в Закона, когато става дума за лица, трябва да става ясно и категорично за какво става дума.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Чорбанов, чета новото определение и то е написано, че интимна връзка е: „съвкупност от доброволни, трайни и лични, интимни и сексуални“, тоест има равнопоставеност или поне аз така го разбирам. Ние с Вас сме приятели от доста време и сме в лична връзка по тая логика и ако утре двамата нещо си сбутаме шапките и си ударим по един шамар, това явно е домашно насилие, въпреки че не живеем под един покрив и сме от един и същи пол и няма да имаме сексуална връзка, но пък имаме лична, защото сме приятели. Другото, което ме интересува сега, е пък сексуални отношения между две лица и е доброволно, ако някой мъж поддържа редовна връзка с проститутка, сексуална, доброволна между двете страни, това домашно насилие ли е, ако се получи проблем там? И това е за 60 дни, тоест, ако той на 59-ия ден си направи малка почивка с друга, след това може да стартира отново процедурата.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Господин Чорбанов, ако на третия ден след установяване на интимната връзка, при липсата на какъвто и да е превантивен механизъм, лицето вече го няма, тоест убито или каквото и да е друг тип тежко насилие, как бихме го спрели това нещо, ако ще изчакаме 60 дни, за да се установи?! Следващото е, че терминът „интимна връзка“ не е ли много широко понятие, ако ние нямаме дефиниция за него, ясна и точна, която да ограничи възможността на всеки един от нас в тази зала да бъде под формата на човек, имащ интимна връзка? И на последно място, бих Ви обърнал внимание, но по-скоро е към колегите. Аз съм част от Социалната комисия по младежта и спорта и някак си ми липсва дебатът с колегите, които са в тези комисии. Смятам, че това е една изключително важна тема, по която трябва да вземат отношение хората точно в тези две комисии. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, от една парламентарна група сме и аз не мога да разбера как разсъждавате. Имаме трайни, лични, интимни и сексуални отношения – съюзът е „и“, а не „или“, тоест изключени са всякакви други взаимоотношения, които не са сексуални, защото е „и“, а не „или“. Също така, като имаме интимни и сексуални отношения, аз не мога да разбера каква е разликата – някой може ли да ми обясни, между интимни и сексуални отношения, но в крайна сметка тук в обхвата на това определение е само за хората, които имат сексуални отношения. Следователно, ако нямаме сексуални отношения помежду си, имаме някакъв гратисен период, в който можем да се малтретираме и на всичкото отгоре този гратисен период е определен времево – 60 дни. (Смях.) За 59 дни във всяка една нова връзка, която захващате – било то сексуална или не, в случая е сексуална, можете да си се трепете, колкото си искате, колеги!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на фона на гротеската, която представлява дебатът, дали си давате сметка, господа управляващи, в какви казуси може да се включи всичко това, което се предлага – невероятен набор от казуси, с които не знам кой български съд и кои български адвокати ще са готови да се захванат и да се занимават с всичко това? И да, по отношение на именно тези текстове и норми има толкова неясноти – много повече от отговорите, които давате, и решенията, които биха ни дали едни такива казуси. Да, действително нищо от това, което се предлага, не изглежда рационално. До 60-ия ден могат да се случат изключително неприятни неща, включително човек да загуби живота си, а някой път са необходими много, много по малко. Именно затова смятаме, че едно такова формиране на срок от 60 дни изглежда повече от безумие. Освен това всяка дума в текстовете е от значение и действително императивната форма да имаме и такива връзки предполага, че ние можем да упражняваме всякакви други насилствени форми, дори вътрешно в парламентарната група, без да има сексуално взаимодействие между нас, и те да бъдат съвсем далеч от рамките на Закона.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволете ми да се солидаризирам с колегите и да изразя своето възмущение от това флагрантно нарушение на Правилника и на Конституцията, което се направи, и в момента наистина да гледаме Законопроект, за който колегите тук недвусмислено посочиха, че искат да направят предложение между първо и второ четене, очевидно да се изправят грешки и проблеми, които ще възникнат веднага след публикуването на този закон в „Държавен вестник“, а той влезе в сила. Разбрахме каква е целта на вносителите в крайна сметка – да узаконят хомосексуалните връзки. Да, има ги, но да се узаконят. Казано беше недвусмислено от тази трибуна – да се прескочи още едно решение на Конституционния съд, за съжаление, защото това се превърна в практика на това Народно събрание, за съжаление, лош пример за всички български граждани. Ние, които искаме да изправим отношенията между българските граждани, да няма включително такива деликти, които са част от Наказателния кодекс, а тези, които даваме пример в момента, казваме: вижте, Конституцията за нас не важи и караме напред, а Вие си правете сметката дали ще спазвате този закон. Тези текстове, които се внесоха в залата, които в момента се гледат на второ четене, особено § 4, изпускат много житейски ситуации, гарантирам Ви, които ми е неудобно тук да ги споделя с Вас от трибуната, защото те изведнъж ще станат факт, ще станат проблемни, които не са възникнали досега. За да сме по-точни и ясни, позволете ми да направя и едно редакционно предложение, по-скоро две може би, защото тук имаме един текст, който дойде преди малко, най-вероятно изчетен от госпожа Йорданова тук от трибуната, но аз ще направя две редакционни предложения, защото и двете най-вероятно трябва да се подложат на гласуване. В § 4 по първоначалния вариант редакционното предложение е вместо „между две лица“ да се замести с „две физически лица“, за да не изпаднем в ситуацията и хипотезите, които тук бяха дискутирани от трибуната между политически партии, защото те са в тази хипотеза – когато са лица, може да са юридически лица, юридически лица с нестопанска цел, да е ясно, че става въпрос за две физически лица. (Шум и реплики.) Колеги, репликирайте ме после, но записано „две лица“ може всичко да бъде. Имаме Закон за юридическите лица с нестопанска цел, имаме Търговски закон и всеки един в тези хипотези може да го пишем тук, но редакционната поправка е „две физически лица, от мъжки и женски пол“, за да е ясно за какво говорим – за отношение между мъж и жена. Да не узаконяваме нещо, за което Конституционният съд се е разпоредил, че това не може да бъде част от нашето правно битие. И съответно в това нещо аз не знам точно какво е…

Чудесно, прекрасно. Допускам, че ще ми разрешите да направя редакционна поправка на редакционната поправка, както позволихте Законът да влезе на второ четене и тук да се получи същото нещо – „между две физически лица от мъжки и женски пол“. Редакционната поправка да я поправим, да не стане грешка, но държа да има и две гласувания, защото все пак това нещо трябва да стане ясно тук на всички народни представители какво правят в момента. Ние им даваме възможност действително да се реши проблемът – ако искат да го решат, а не да вклинят в нашето общество нов проблем и да направим още едно нарушение на Конституцията, защото, вярвайте ми, този закон със сигурност все някой ще го обжалва и той ще падне. Колегите знаят каква е практиката, когато се нарушава решение на Конституционния съд, но все пак да направим една крачка в правилната посока. Пак да кажа: физически лица от мъжки и женски пол. Благодаря.

Уважаеми колеги, може би по-важно от приемането на един закон е неговото приложение. Защото, колкото и добри текстове да приемаме, ако те не се прилагат, няма смисъл. Оценяваме това, което правите в момента, като един несправедлив, неприложим и корупционен текст. Сега ще обясня защо и по трите. Несправедлив. Защото човек, пострадал от домашно насилие, до 59-ия ден не може да бъде защитен от този закон. Това е несправедливо спрямо него, защото този, който е набит след 60-ия ден, може да бъде защитен от Закона. Второ. Този текст е неприложим чисто юридически от доказателствена гледна точка. Наистина обърнете се към професионалисти – бивши следователи и прокурори имате тук в групите – това нещо така, както сте го написали като интимна връзка, няма как да бъде доказано. Тоест този закон остава мъртъв, но и не само това – недоказана като интимна връзка, то жертвата не може и да получи защита в резултат на домашно насилие от интимна връзка. Абсолютно безсмислено – мъртъв текст и неприложим. Как ще се доказва? Да, има описани способите как става това, но ми е много интересно какъв запис ще бъде признат за годно доказателствено средство в съда? Може би преди срещата отиваш при съдията и искаш разрешение да снимаш, за да може след това да бъде доказателство в съда? Разбирате ли – такива абсурдни глупости сте сътворили, че просто Ви се чудя на акъла?! Но много опасно е третото. Този закон е корупционен – този текст. Винаги, когато има един такъв текст, който дава свобода на тълкуване, това е отворена врата към подкупи, полагане на чадъри върху престъпници, злоупотреба с власт от недобросъвестни служители на МВР, прокуратура и съдии. Всеки оттук нататък може да го прилага и тълкува, както си иска – за един това ще бъде основание на насилника изобщо да не му бъде взимана мярка, за друг ще бъде основание изобщо да не се занимава с това дело, защото няма доказана интимна връзка – следователно няма и престъпление домашно насилие. Нищо работа. Само от зле по-зле от сутринта досега – несправедливост спрямо едните жертви и другите, в зависимост от това дали е пребита жената на 59-ия ден, или на 60-ия, откакто е започнала връзката, която няма как да докажем кога е започнала. Второ, неприложим от доказателствена гледна точка. Тоест мъртъв текст само и само да приказвате, че сте решили въпроса с домашното насилие. И трето, отваряте вратата за огромна корупция – свободно тълкувание на текста и приложението му според това кой какви връзки ще намери в МВР, в прокуратура и в съд. Забравете принципа, че Законът трябва да се отнася равно за всички. Оттук нататък, от това, което сте написали, не ще спрете домашното насилие, а ще отворите вратата към още повече домашно насилие, към липса на доказателствена тежест и към корупция. Късно ще го осъзнаете обаче. Затова отсега Ви предупреждаваме – с тези възможности, които имаме, ще се включим с колегите в жалба до Конституционния съд не само по формата, но и по съдържанието на този закон.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Нинова, нали на всички народни представители стана ясно, че това, за което Вие говорите, не е целта на Законопроекта? Тези хора, които предлагат това, нямат за цел нито да се борят с домашното насилие, нито да защитават правата на хората, които са жертва на това насилие. Единствената цел днес, докато бъде прието, е да бъде приета тази формулировка „интимна връзка“. Тях друго не ги интересува. Къде ще я запишем, няма абсолютно никакво значение – дали в § 1, или в § 31 – важното е да пише „интимна връзка“. Дали са 30, 60 или 90 дни, също не ги интересува – няма никакъв смисъл. Само че, колеги, 60 дни… То, който издържи до 60-ия ден, той няма да се оплаче вече. (Смях.) Така че не знам как точно избрахте 60 дни? Един мъж, ако жена му го бие 59 дни, на 60-ия, повярвайте, няма да се оплаче – той ще си е свикнал вече, ще се е примирил, даже може и да се ожени. Така че с тези предложения, госпожо Нинова, се цели едно-единствено нещо. Първо всички тези въпроси, които зададохте – какво е интимна, какво е сексуална, пък интимна е сексуална, пък откога започва да тече – от Фейсбук срещата ли, от кафето ли, от запознанството ли, от клетвата в парламента ли, от деня на изборите, или откогато се подпишем – всичко това ще е въпрос на дискусии и на дебати дълго време напред. На тези хора единствената цел е едно-единствено нещо – интимна връзка да има записано в този закон, след това ще го видите и в другия закон, и в третия закон, защото колегите казаха: трябва да се защитят правата на хомосексуалните двойки и ние всички трябва да се подчиним на това. Но сега, ако накарам в пленарната зала да вдигнат ръка тези, които защитават хомосексуалните двойки, ще видите, че няма да има много ръце, но иначе на приказки всички сме много велики. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, да. На гласуването ще си проличи. Няма да Ви карам, за да не изненадам залата, но като сте такива смелчаци, вдигнете си ръцете. (Шум и реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще си позволя да изчета § 4 поради това, че изневиделица бяха направени редакционните предложения и искам всички народни представители да вникнат добре в думите: „интимна връзка представлява съвкупност от доброволни и трайни лични интимни и сексуални отношения между две лица, независимо от това дали споделят едно домакинство, и чието възникване, съдържание и прекратяване…“ и сега внимавайте: „не са обект на правно регулиране от друг закон.“ Нататък няма да чета. Сега ще Ви прочета какво се регулира от Семейния кодекс, слушайте внимателно, моля Ви: „Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.“ Какво излиза? Излиза, че интимната връзка не може да бъде брак, не могат да бъдат отношения, основани на брак. Това, което единствено мога да заключа, е, че този текст, този параграф е не да включи хомосексуалните връзки, а той е само и единствено за хомосексуалните връзки. Някой юрист, понеже аз не съм такъв, може да излезе и да обясни. Понеже знам, че когато категорично и изключително подробно е обоснован един правен институт, в случая като интимна връзка, в този случай изключително много се стеснява обхватът от лицата, които могат да се възползват от този правен институт. Господин Рашков, заповядайте после и го обяснете. Аз съм сигурен, че това, което казах, е така. В случая толкова много стесняваме – с толкова много прилагателни и толкова много условия за това какво е една интимна връзка, че наистина, повярвайте ми, интимна връзка в случая означава единствено и само хомосексуална връзка. Защото не може да бъде обект на правно регулиране от друг закон. Тоест връзките, които са правно регулирани от Семейния кодекс, а именно брачната такава неинтимна връзка. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ИТН.)

Прав сте, господин Богдански. Само да Ви репликирам, че в така предложения нов законопроект Вие подминахте със смях един момент, обаче ние тук – това, което приемаме, става закон. В § 1 се добавя: „интимна връзка“. В § 2 на три места се добавя: „интимна връзка“, „интимна връзка“, „интимна връзка“. Параграф 4 дава определение, само че дава определение за „интимни връзка“.

Тоест „интимни връзка“ обезсмисля предишните три параграфа и ние тук, ако го гласуваме, ще създадем закон, който обезсмисля сам себе си вътре. Така че е не само за хомосексуални връзки, а е и за нещо, което е „интимни връзка“, което може да го обясни само Кирил Петков, който пък знае какво е фактическо съпружество.

Госпожо Председател, дами и господа! Господин Богдански, благодаря за уточнението, което направихте, защото от началото на дебата на всички ни е ясно това, което се случва. Ненапразно ние заявихме още в началото на нашето изказване накъде отиват препратките на предложението на вносителите. Затова много ми се иска, господин Богдански, когато излезете на дуплика, да разясните дали това, което те предлагат в момента, няма общо с обявените за противоконституционни текстове на Истанбулската конвенция? И още един път ще призова колегите, които са извън залата и най-вероятно ме чуват: моля Ви, колеги, това е дебат по Закона за защита от домашното насилие, а залата отново е празна, отново сме само ние – няколко групи, които обсъждаме това. Бъдете добронамерени, покажете на обществото Вашата загриженост. Това, че Вие сте убедени, че ще мине този закон, не Ви дава основание да не участвате в дебата и по най-наглия начин да го пренебрегвате.

Уважаеми господин Богдански, искам да Ви припомня, че от така продължилия дебат – вече повече от половин час, нито веднъж не чух реплика или обръщение към най-голямата парламентарна група, която е групата на ГЕРБ. Въпросът с хомосексуалните връзки в България е много съществен и получих, между другото, информация от господин Манол Пейков – съжалявам, ако го накърнявам, но аз се обръщам към него с „господин“, че има оказване на натиск върху коалиционните партньори на ПП-ДБ, които са ГЕРБ и ДПС. Моля Ви, помислете защо ГЕРБ и ДПС не вземат никакво отношение по дебата? Аз мисля, че просто ги е срам от техните избиратели – както групата на ДПС, така и групата на ГЕРБ, че трябва да признаят хомосексуалните връзки. Моля Ви, помислете и направете обръщение в тази посока към двете групи.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да кажа: надявам се моето изказване да не се приеме като такова, което е против хомосексуалистите, или че искам да кажа нещо против тях, или да огранича техните права. Напротив, искам да кажа, че със стесняване обхвата и изключително подробното обяснение на това какво е интимна връзка ние ограничаваме останалите хора, извън хомосексуалистите, да се ползват от защитата на този параграф, на тези текстове.

Това не е вярно!

След това. Господин Йорданов, браво за това, че показахте именно какво значи редакционна поправка в гледане на законопроект на второ четене. Именно това според мен е редакционна поправка – да се поправи някоя правописна грешка, да се поправи някоя граматична грешка. И в този ред на мисли именно в § 4 в последното изречение след думата „изречение“ следва да има запетая – ето това е редакционна поправка, защото това е обособена част по смисъла на правилата на българския език. А не това да отхвърляме едни параграфи, да предлагаме съвсем нови с текстове, които променят основните начала в Законопроекта. Уважаеми господин Предов, предполагам, че сте прав. Предполагам, че чрез тези текстове именно се цели да бъдат внесени точно правни регламентации, които да заместят Истанбулската конвенция. Предполагам, че сте прав. Уважаеми господин Чорбанов, и за мен е непонятно, първо, защо народните представители от парламентарната група на ГЕРБ липсват почти от залата, и въобще от управляващата коалиция защо липсват почти всички. За мен е понятно защо не участват в разискванията по Законопроекта и също като Вас мисля, че те чувстват срам от това, което ще се наложи да гласуват след малко. Благодаря Ви.

Само кажете каква е поредността. Кога е господин Василев?

Благодаря, госпожо Председателстващ. Уважаеми колеги, искам да Ви изчета нормата и след това да направим едно автентично тълкуване, вносителят госпожа Йорданова е тук, за да каже точно какво има предвид. Само че да я прочетем, за да я разберем всички. „Интимна връзка представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две лица, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне 60 дни." Моето тълкуване, което правя като юрист в момента, означава, че според законодателя интимната връзка включва кумулативно доброволни, трайни, лични, интимни и задължително сексуални отношения между две лица. Тоест, ако нямаме сексуални отношения между тези лица, ние не влизаме в обхвата на Закона и не е налице интимна връзка между две лица. Това означава от своя страна при анализа, че личните, интимните, доброволните и трайните отношения без сексуални включени към тях по своята същност не представляват интимна връзка. Тоест целувката, погалването по главата, някои други лични отношения не представляват интимна връзка. За мен, колеги, с това, че е между две лица, е единствено и само с цел да даде сила, да подпомогне сексуалните отношения между еднополови двойки. Аз друго не виждам в това, което чета като текст. И моля госпожа Йорданова, тъй като Народното събрание може да прави легална и автентична дефиниция на една правна норма, да ми каже дали съм прав. Тоест без сексуални отношения няма интимна връзка според законодателя, което противоречи изцяло на идеята за интимна връзка, която невинаги включва сексуални отношения. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Василев, и на Вас не Ви е станало ясно. Ама няма никакъв смисъл да разяснявате понятията едно по едно. Нали има там интимна връзка? Записано е четири пъти в първия до четвъртия параграф и накрая отдолу какво е интимна връзка. Това е смисълът – хомосексуалните връзки да бъдат легализирани сега в този закон пет пъти. Другата седмица или септември месец – отново. Така че не се чудете кое е интимна – пък прегръдката, пък милувката докъде стига. Важно е да бъде записано „интимна връзка“. Важно е обаче колегите от ГЕРБ… Колеги, излезте и си кажете мнението поне по редакционната поправка. По основния текст, разбирам, че не го приемате, тъй като се е стигнало до редакционна. Хайде някой от Вас да излезе и да каже приемате ли този закон да защитава хомосексуалните двойки? Защото това стана ясно. В крайна сметка вече от половин час всеки изказващ се това констатира и е ясно. Нека да излезе някой от Вашата група и да каже: подкрепяме го, защото ПП-ДБ ни насилиха. Това също е признание и също е достойно. Но да е ясно, защото Вие също имате 650 хиляди избиратели, както и те. И тези избиратели, предполагам, не всички защитават хомосексуалните двойки и хомосексуалните връзки. И трябва да бъдете ясни към тях какво точно им предлагате. Та, господин Василев, не се опитвайте да намерите логика. Логиката е единствено да познаем с Вас в кой следващ закон ще бъде въведена интимната връзка.

Господин Свиленски, благодаря Ви за репликата. Аз все пак ще се опитам да анализирам правната норма, защото се намирам в Народното събрание. За мен буди недоумение, първо, текстът. Чисто граматически, така написан, е срам. Аз искам да ми кажете, госпожо Йорданова, кой е действителният автор на този текст. Искам да го знам, за да го покажем, защото този текст не отива на Народното събрание. Така написан, текстът създава изключителна невъзможност за правоприлагане. И Ви питам директно: как се доказва интимна връзка, която според Вашето определение задължително включва сексуални отношения между двама партньори? Как я доказваме тази връзка? Какъв тип експертиза се прави, за да се установи интимна връзка, случила се на 61-вия ден, и я проверяваме на 83-тия ден? Как го проверяваме това нещо? Сигналът е на 83-тия ден. Как до 60-ия ден ние отброяваме, че е налице интимна връзка? Кое от тези отношения – трайни, лични, интимни или сексуални, е първополагащият факт, на който отброяваме 60-те дни? Кое от всички? Защото, ако имаме само сексуални отношения през цялото време, е ясно, ама може да имаме всякакви други. Вие сте направили кумулативна нормата. Аз, честно Ви казвам, по-голяма глупост от това не съм виждал. И всичко това го правите с цел да угодите на някакви хора, които имат нездравото желание да опорочават нашата Конституция и понеже не можаха да минат през задния вход, сега отзад се опитват да минат с 200, ама няма да стане. Благодаря.

Господин Йорданов, не знам за какво свършване ми говорите. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз разбирам желанието да се импрегнира в дебата и чувство за хумор, но няма място за такова. Преди малко в кулоарите по въпросите, които ние разискваме, се чуваше какво ли не. Представяте ли си какво е по улицата, или, ако влязат тук хора, които са ни слушали дебата до момента, колко още подобни неща и безсмислици, бих казал, могат да излязат? Не съм юрист, всеки в тази зала е експерт в някаква област, но това нещо е пасквил, това нещо е бутафория. Това нещо не е текст, който… Той дори не е еднозначен, дори народните представители не разбират смисъла по това нещо, което се върши. Тъй като имаме признания за това каква е официалната цел на текста, той е видоизменен втори път. Не мисля, че така трябва да се прави законодателство. Мисля, че сериозно трябва да се отнесете по въпроса. Тук се говореше много по отношение на това какви са отношенията, какво е интимната връзка. Самият факт, че предизвиква толкова много спорове, Вие представяте ли си какво ще стане в съдебната зала? Вие представяте ли си необятното поле на пледоариите на юристите, които ще се получат във всяка една съдебна зала по отношение на тази врата в полето? Ами срокът? Ако един човешки живот се заражда за около девет месеца, тук как така определихме 60 дни за зараждането на една интимна връзка, а може би и на един човешки живот? Въобще кой дава право да се определя някакъв срок за интимни отношения? И колко точно са интимни, ако в един офис, в един публичен чат се пусне една заплаха, да кажем, за насилие? Тогава тя престава да бъде интимна, защото я виждат всички. Не е и лична, защото я виждат всички. Да не говорим, че няма и сексуални отношения. Тогава този насилник, който се предполага, че ще извърши насилие и заплашва за това нещо, под каква форма ще бъде третиран в съда? Изобщо все недомислици, които… Аз разбирам, че Вие бързате да угодите на обществото чрез популизъм, но не е това начинът. Начинът е да решим проблеми, Народното събрание, но всички, а не това, което Вие предлагате. Естествено, ние няма как да се съгласим. Затова трябва да се мисли за нещо сериозно. Това не е законодателство, още един път Ви казвам, по този начин направено днес на второ четене, оттук – от трибуната, редакционна поправка. Всъщност Вие изменихте философията на Закона, предложихте нови параграфи. Изобщо някакви новаторства, които обаче не са в полза на хората, а ние търсим ползата, която трябва да извлекат българските граждани. Виждам, че няма и нужната сериозност в този дебат, просто защото е несериозен текстът, който внасяте. Каквото повикало, такова се обадило. Някъде докато слушах дебата, се сетих, че Сенека беше казал: за да си изчисти един човек съзнанието, трябва първо да се изчисти от спомена за лошото минало и страха от лошото бъдеще. Ние имаме спомен от лошо минало по отношение на законодателството в Народното събрание, а сега имаме и страх от лошо бъдеще какво може да се случи, ако приложите този текст и той се обнародва. Разбирате ли, че отваряте наистина врата в полето. Вижте юристите колко са категорични в това, че текстът не става. Просто не е годен за приложение. И тук ще кажете: опозиция или не знам какво. Не, не е опозиция. Тук трябва да има текст, който по тези сериозни въпроси да е адекватен на реалността, а той не е. Той не е! И няма как да е, след като го пишем тук и го предлагаме. Да, ясно е, че не сте го написали сега, това е тактика. Вие сте го замислили да стане така – този текст, който първоначално беше внесен, след това вторият. Всичко това е обмислено, но това говори още по-лошо за Вас и за Вашата правна експертиза. И аз не мога да разбера всеки един от народните представители, които подкрепят това нещо – къде е съвестта, къде е съзнанието? Как така ще подкрепите едно нещо, което очевидно цели други неща, но не оправя правното положение на жертвите, на насилваните хора. Затова Ви призовавам за някакъв разум – този безумен срок, в това число 60 дни… Тук си говорихме с колеги, ако станем и започнем да предлагаме 59 дни, 30 дни, за 40 дни имаше предложение от ГЕРБ. Имаше колизия в групата на ГЕРБ, имаше разнопосочност в изказванията от различни народни представители, и то от парламентарни групи, които подкрепят този текст. Наистина нямам обяснение защо и кое налага по този начин да се прави законодателство? Представяте ли си как изглеждаме отвън на хората, дори и на дамите, които стояха отвън и искаха промяна в този закон. Да, насилниците трябва да понасят най-строгите мерки за това, което са извършвали, но се сещам, че отвън пишеше: „Нито една повече!“ Аз го казах и преди малко, за което съжалявам, но ще го кажа и сега: ако така ще правим закони в тази управляваща коалиция, нито един Киро повече в България! (Оживление.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председателстващ! Уважаеми господин Ченчев, моята реплика е към Вас, не можах да разбера за текстовете, за които говорихте. Първият текст не е отхвърлен. Вторият текст е предложен и искам да попитате колегите от ГЕРБ към кой текст се придържат – към внесения текст или към предложената редакция на тези текстове? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ченчев, Вие на няколко пъти споменахте 60 дни, защо не 40 дни, аз Ви предлагам да влезе като редакционна поправка 69 дена. Не Ви ли харесва числото 69? (Оживление, смях.) Затова нека да бъде гласувано и това число 69, защото подхожда, ми се струва. Интимната коалиция, която днес се създаде, изпълни един от основните си ангажименти да даде оръжията за Украйна. Не Ви ли се струва, господин Ченчев, че втората им задача е именно това да направят днес през задната врата лека полека да започне да влиза и Истанбулската конвенция? Как мислите по тези две теми – 69 и Истанбулската конвенция?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Прави са колегите – и господин Генов, и господин Гуцанов. Прави са, защото и те се объркаха. Първо объркването дойде и от Вас, госпожо Председател, защото Вие допуснахте да се наруши Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, и то беше наистина брутално. Тук има много опитни колеги, Вие спомняте ли си да стане вносител да каже, че има редакционна поправка между първо и второ четене – според Правилника не можем веднага да приемем на второ четене – и след това самият вносител, който предложи редакционната поправка, да предложи веднага да се гледа на второ четене? Такова нещо аз не си спомням за моите скромни седем мандата. Господин Генов, Вие сте прав да ме призовавате да попитам ГЕРБ. Аз казах, че забелязах някаква колизия от техните представители по отношение на мнението, което те изразиха, и за сроковете, и за интимната връзка, и нейните разновидности, не знам как да го нарека. Но те мълчат сега на този текст, който очевидно трябва да бъде приет, а после и обнародван, което е много страшно, защото изобщо няма да поправи нещата, които се случват, и да подпомогне борбата с домашното насилие. Това го знаете всички. Чухте и целта каква е. Господин Гуцанов, Вашето предложение е интересно, но аз помолих да се отнасяме сериозно, така както ние се отнасяме в нашата група, поради простата причина, че ако не се вземат конкретни мерки, говорихме и за превенцията, тези случаи ще продължат. Ако има още жертви, как си мислите, че с този пасквил ще бъде решен въпросът?! Няма ли да носите отговорност тези, които го подкрепяте? Какво ще говорите на собствените си семейства? Какво ще говорите на хората, които Ви питат? Без никакъв патос, просто наистина помислете за собствената си отговорност спрямо собствените си близки. И да, БСП, да го кажем на висок глас, предупреди каква е целта на кабинета Денков – ротационни председатели, ротационни премиери. Ние предупредихме и сега ще Ви припомня – няма нито един в залата, който да го отрече, защото е факт, прав е господин Гуцанов. Предупредихме, че тази сглобка има две цели. Едната цел е подпомагане на Украйна – категорично и изключително целенасочено. Второто нещо е джендър идеологията, еднополовите бракове – предупредихме тук от тази трибуна, и то няколко пъти. Всички сме свидетели какво се случва. И други неща сме предупреждавали и ще продължаваме да го правим. Надяваме се на общи усилия от страна на всички, които мислим в полза на хората и по различен начин от това, което ни го налагат сега насилствено като някаква форма на… Вие изнасилвате не само Народното събрание, Вие изнасилвате и жертвите на домашното насилие, защото те не могат да получат адекватната справедливост и възмездие. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като по принцип е тенденциозно неглижирането на законодателните ни инициативи, аз бих искала да направя едно предложение във връзка с редакционните поправки на вносителите. Нашето предложение е навсякъде в текста на Законопроекта терминът „интимна връзка“ да отпадне, както и новата точка 6 в § 4, който се предлага да е § 1 от Допълнителните разпоредби – да отпадне цялата. Благодаря. Още нещо бих искала да добавя. Мотивите за това нещо, колеги, в европейските закони, които касаят защитата от домашното насилие, например в английския закон лицата, които получават защита по тях, задължително живеят в общ дом. Сега и заглавието на нашия закон е Закон за защита срещу домашното насилие – коренът на думата е дом, колеги. Става въпрос за лица, които живеят под един и същи покрив. Всички останали престъпления са посочени в Наказателния кодекс и те не могат да попадат под обхвата на Закона за защита от домашното насилие. Моля Ви, имайте предвид това нещо. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги, маските паднаха. Първо, на всички стана ясно, че законотворците вносители грубо погазват процеса на приемане на този законопроект. Второ, под форма на защита на казуса „Дебора“ и други такива се опитват, както се казва, през задната врата, да узаконят интимните връзки на хомосексуалистите. Добре, ама кажете си го направо. Впрочем Вие си го казвате и в определението, цитирам част от определението: „не са обект на правно регулиране от друг закон“. Каквито и редакционни поправки да правите, изпадате в още по-нелепа ситуация. Дали ще са 60 дни, дали ще са 50 дни, давате ли си сметка относно ефекта от прилагането на тази правна норма – какъв ще бъде? Никакъв, уважаеми вносители. Защото, ако гласувате тази норма в този ѝ вид, тя е мъртвородена още сега. Първо, тя ще доведе до разнопосочна правна практика по приложението ѝ. Второ, как ще се доказва това в съда, с какви способи? Трето, няма ли да доведе до разчистване на сметки и до злоупотреба с правото? Затова, уважаеми колеги, подкрепете нашето предложение, като в определението за интимна връзка вместо две лица да бъдат вписани мъж и жена.

Благодаря, госпожо Председател. Аз имам въпрос към вносителите, понеже след около четири часа чакане най-после успяхме да се сдобием с текста. Вече бяха коментирани някои части по отношение на дефиницията „интимна връзка“. Аз тук имам един фундаментален проблем, който, ако може, вносителите да станат на реплика да изчистят. В дефиницията, която въвеждате в българското законодателство, „интимната връзка“ беше изчетено, накрая казвате, че трябва да не бъде обект на правно регулиране от друг закон. На фундаментално ниво това значи, че всеки един брак е несъвместим с интимната връзка, освен това, което беше казано, че това до голяма степен означава хомосексуалните връзки. Тук имате противоречие, защото бракът като такъв – интимната връзка чисто логически трябва да са съвместими едно с друго понятия, защото с това законодателство, което вкарвате в момента, казвате на няколко милиона български семейства в момента: Вие не сте в интимна връзка на практика. Защото техните отношения са регулирани от друг закон и ако, не дай си боже, на тях им се наложи поради една или друга причина да защитават пред съда своите интереси и да доказват, че имат интимна връзка с мъжа си или съответно с жена си, те на практика няма да могат да го направят, било то по гражданско дело или някакъв друг вид спор. Защото Вие в законодателството вкарвате този прецедент и казвате оттук нататък интимните връзки не са съвместими с брака. (Шум и реплики.) Ако греша, станете и ми обяснете, защото това пише тук. Отделно, както е написано, сте записали, че „интимната връзка представлява съвкупност от определен вид отношения, чието възникване“…така, така … „не е определено в други правни отношения“. В хипотезата на интервю за работа някой харесва жената, която интервюира, и между тях възникват любовни отношения, обаче възникването на отношението им стартира с подписване на трудов договор, тогава в тази хипотеза какво се случва? Техните отношения регулирани ли са в друг закон по отношение на трудовите отношения – в Трудовия кодекс, които имат, или не са? Тогава техните отношения интимни ли са, или не са? Ако може да станете и обясните тези неща, защото изглежда някак си много, много вяло всичко, което е написано в този текст.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, не викайте стига, защото Вие си го поискахте. Нали Вие искахте да гледаме Закона на второ четене. Ами, като искате да гледате, сега ще слушате. Господин Николов, прав сте, само че аз се опитвам на всеки народен представител, и ще го правя, докато се разглежда този закон, да обясня, и на Вас сега, че тях не ги интересуват хората в брак. Тях не ги интересуват хората в служебни правоотношения. Тях ги интересуват хората в интимна връзка – хомосексуалистите, хомосексуалните връзки, това ги интересува да защитят. Даже и тях не искат да защитят – искат просто да вкарат термина, да пробият през този закон и затова пишат да го няма в други закони. Оттам нататък това е тяхната отговорност и затова, както виждате, останаха 10 – 15 човека в залата и мълчат, нищо не казват, защото ще лъснат и трябва да го обясняваме на обществото чии интереси защитават – че няма нищо общо с момичето от Стара Загора, че няма нищо общо със случая в Лозен и че тези случаи ще продължи да ги има, дори този закон на четири четения да го приемем. Това е, господин Николов. Не търсете и Вие логика в това, което правим вече пет часа, а иначе че си го поискахте, колеги, получихте си го.

Много неща могат да се кажат. Най-малкото може да се каже, че трябва да спазваме Правилника на Народното събрание…

…което в последно време, за съжаление, е дефицит. Все така се случва, че някак си на Вас точно, както и да е. Господин Свиленски, така е. Аз разбирам какво се опитват да направят – затова казах, че създават прецедент. Проблемът тук до голяма степен е принципен. Ако искат да вкарат този текст в Закона – по отношение на хомосексуалните връзки, доблестта и честта изискват да вкарат текста директно, така, както трябва да бъде. Да си го вкарат за еднополови интимни отношения или да направят текст, който да определя този тип отношения. Така се прави достойно и доблестно – не под масата, не чрез заключителни разпоредби. Няма как така да правим законодателство. Между другото, наистина е показателно колко е празна залата. Това се случи на бюджета, това се случи на най-различни важни закони за държавата, по отношение на какво ли не. Днес за пореден път ставаме свидетели на същото. Никой не го интересува – прав сте, те са решили, че просто ще го приемат. Аз все пак призовавам, макар че не станахте, госпожо Йорданова, за реплика – станете и обяснете, защото наистина Ви питам и искам да получа някакъв отговор: как точно бракът продължава да бъде съвместим според нашето законодателство с интимната връзка, защото Вие го изключвате – да, сериозно е. Текстът е Ваш, не е наш. Вие сте записали там, че ако са регулирани от друг закон, значи връзката не е интимна по Вашата дефиниция. Станете и обяснете: един съд според Вас, ако му се наложи да прави тълкувание, как би разтълкувал отношенията в едно семейство – тези хора имали ли са интимна връзка, или не са имали според Вашата дефиниция в този закон? Наистина Ви призовавам – станете. В крайна сметка от два часа насам може би, откакто дебатираме на второ четене, виждам БСП, „Има Такъв Народ“ и ВЪЗРАЖДАНЕ да стават да се изказват. Някой няма ли да стане да защити въпросния законопроект и въпросния текст? Направихте някакви много слаби, вяли и кратки изказвания и оттам нататък на всички изказвания не ставате за реплики. В най-добрия случай пускате някои от хората, които са предназначени за празни приказки в групата Ви – да стават да се изказват.

Те не са малко!

Станете, някой от юристите, за да обсъдим тези правни противоречия, които създавате с текста.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Аз съм очарован – Вие днес нанесохте жесток удар върху домашното насилие само с един параграф (реплика от народния представител Станислав Стоянов: „Съкрушиха го!“), с едно определение – що е то „интимна връзка“ и има ли почва у нас. Предполагам, че в момента насилниците са в ступор и не знаят как да реагират.

Готвят се да емигрират!

Някои може да се готвят да емигрират, да. Съвсем предвидливо може би сте им оставили и 59 дни, в които насилието е напълно законно и те ще могат да пребиват. По-пресметливите може би ще си носят и календарчета – да си броят дните, когато насилието е законно, защото на 60-ия ден попадат под ударите на Вашия закон. Дотук със сарказма. Мисля, че разбрахте каква пародия сте написали. Мисля, че разбрахте, че станахте за смях пред цяла България. На всички стана ясно, че не става въпрос за никакво домашно насилие и никакъв случай от Стара Загора – става въпрос, че защитавате правата на хомосексуалистите. Само че в този случай не Ви прави чест, че се криете зад този закон – обявете го. Аз Ви предлагам да предложите един закон за защита на хомосексуалистите от ПП-ДС и Б, да си го внесете и да си го гласувате, а не да се криете зад закони, които нямат нищо общо, и зад трагедията на хората. Благодаря.

По четвърти.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Нагла, нечистоплътна, гнусна, проститутка – това са само част от епитетите, с които бях наричана аз и моите колеги днес по време на дебатите в тази зала. Точно тази враждебност, потресаващ език и политика на омразата, които се леят точно от тази трибуна, създават средата, където се раждат и изграждат насилници. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.) Но да се върнем на превенцията, за която говорим днес. По данни на Агенцията на ЕС за основните права почти 1 милион от близо 4 милиона българки са пострадали от насилие.

По кой параграф?

За случаите на жените, убити от интимния им партньор, с които не е споделяно общо домакинство, статистика няма. Няма и заведени дела по реда на Закона за защита от домашното насилие (реплика: „Времето!“), тъй като тези случаи не попадат в кръга на защитените лица. От неофициалната статистика обаче, базирана на медиен мониторинг, повечето от случаите, които се цитират, са точно в тази хипотеза. Това, което се случи в Стара Загора, може да се опише като близко до смъртта преживяване на жертвата на място, което трябва да бъде най-защитено – собствения ти дом. От публично достъпната информация може да се обобщи, че досега – тази година – най-малко 14 жени са били убити от мъжете си в България. Миналата година жертвите са били около 20, през 2021 г. – 22, през 2018 г. – 38 жени са загубили живота си от своите партньори. Искам да Ви помоля само за секунда да си представите усещането да Ви е страх да се приберете у дома, да Ви е страх за живота Ви и да го загубите от ръката на този, когото сте допуснали най-близко. Жертвите на домашно насилие в сравнение с други пострадали от същия вид престъпления са в много по-уязвимо положение и много по-застрашени от последващи посегателства именно заради близостта с насилника. Понятието „интимна връзка“ не е случайно. То е международноправно задължение, произтичащо от юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека, включително по български дела, заведени от жертви на насилие. В най-новото решение на Европейския съд по правата на човека – от 23 май тази година, по дело за домашно насилие „А.Е. срещу България“ Съдът признава нарушение на забраната за нечовешко и унизително третиране, уважава жалбата и присъжда на жалбоподателката обезщетение от 10 хил. евро заради неефективно разследване на сигнала за насилие. В този казус българската прокуратура не разпознава случая на А.Е., която е 15-годишна към момента на деянието, не го разпознава като попадащ в условията на домашно насилие, тъй като тя и нейният партньор не живеят трайно заедно. За да установи нарушението, Европейският съд по правата на човека извежда четири мотива, единият от които е именно липсата на термина „интимна връзка“ в дефиницията за домашно насилие в България. Уважаеми колеги, нашата работа е да направим така, че страхът да се пренесе от жертвата към насилника. Нека той се страхува, че ще бъде съден и наказан. Нека той се страхува, че ще попадне в регистъра за насилници. Нека той се страхува от органите на реда, които ще знаят за неговите минали провинения. Нека той се страхува да посегне. И нека вдъхнем смелост на потенциалната жертва, като ѝ дадем подкрепата на държавата, която истински да я пази. И макар да се чуват критики, че това не е правилният начин, че сега не е правилният момент, аз вярвам, че това, което правим днес, е правилното, справедливото и дългоочакваното решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз чух две неща, които много ме изумиха. Абстрахирам се от факта, разбира се, че изказването нямаше нищо общо с нито един от параграфите – общо изказване. Не знам кой го е писал, но така или иначе искам да питам две неща. Първо, в изложението си, госпожо Константинова, Вие казахте, че цитирам: „Интимна връзка“ е международноправно задължение“! (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие чухте ли се какво казахте – интимната връзка е международноправно задължение?! Питам: интимната връзка международноправно задължение към държавата ли е (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), към общините в държавата ли е, към партиите ли е, към – не знам, някакви други юридически лица ли е? Означава ли, че ние всички – гражданите на държавата – сме международноправно задължени да поддържаме интимни връзки? И ако нямаме, трябва да имаме задължително! Има ли срок, в който трябва да ги установим тези интимни връзки, и пред коя точно институция сме международноправно задължени да декларираме тези интимни връзки?! Пълен абсурд е това, което казахте – надявам се, че ме разбрахте. Второто нещо, с много сърцераздирателен тон – не Ви се получи, между другото, но все пак се опитахте – казахте за случая на 15-годишна жена, която е била малтретирана от своя партньор. Нали така казахте? И казахте как в този случай, видите ли, нейният казус не попадал в юрисдикцията на Закона за защита от домашното насилие? Това е педофилия! Когато имаш сексуални отношения с 15-годишно лице, без значение от пола, това е педофилия, госпожо Константинова! Как не Ви е срам! Педофилия се нарича! Какво търсите в Закона за защита от домашното насилие? Чувате ли се въобще какво говорите? Искате Законът за защита от домашното насилие да урегулира нещо, което е урегулирано прекрасно в Наказателния кодекс! Припомням Ви, че благодарение на ВЪЗРАЖДАНЕ вече наказанията за педофилите са увеличени, макар че Вашата парламентарна група не беше много съгласна с това! И сега разбирам защо не е била съгласна! Защото според Вас явно педофилите трябва да се наказват според Закона за защита от домашното насилие – срам за Вас! Следващия път, когато някой Ви напише това, което Ви е написано, поне си го прочетете преди това – ще си спестите някои неудобни, излагащи моменти. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Константинова, господин Костадинов каза част от репликата – наистина изказването Ви нямаше нищо общо с предложените текстове или с редакцията на предложените текстове. Тъй като сме на второ гласуване, може би, ако бяхте направили това изказване на първо, можеше да поведе дискусията в друг тон. Но така или иначе това, което казахте Вие, е, че с този закон ще спасите голям брой жени, пострадали от своите съпрузи. Само че господин Николов Ви обясни – хората в брак този закон не ги лови. Вие пак отказвате да признаете, че защитавате единствено хомосексуалните двойки. И нищо друго не Ви интересува. Опитахте се с 15-годишното дете, но и това Ви беше обяснено, че е педофилия – никаква връзка с никакъв партньор. 15-годишно си е дете – дете в истинския смисъл на думата, и не трябва да попада под никакви закони за защита от домашното насилие. Там има доста по-сериозни наказания, които трябва да се прилагат. Това, че българският съд не е приложил – не знам какъв е случаят, не е вина на Закона за защита от домашното насилие. Разбирам, че е трудно да защитите този законопроект, разбирам, че се наехте да излезете и да кажете нещо, защото никой от вносителите до този момент не излезе да защити Проекта – единствено опозиционните партии се борим да излезе истината и вече се радвам, че излезе по медиите и по Фейсбук, а и обществото отвън вече се вълнува от онова, което се случва тук. Призовавам и Вас – не подкрепяйте това, което сте предложили. Между другото, госпожо Председател, аз не знам какво обсъждаме в момента – редакцията на редакционното предложение, първото предложение по вносител, върху редакционното се направиха нови предложения. Надявам се, сте записали нашето предложение, на Борислав Гуцанов, за 69 дни срок и всички предложения, които направиха колегите, тъй като ще настъпи моментът, в който ще трябва да гласуваме и в крайна сметка да стане ясно на българските граждани (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) кой в тази зала какво подкрепя. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Госпожо Константинова, имам дежавю винаги, когато има такива спорни текстове. За нас не са спорни, но ние еднозначно ще гласуваме и вече ще си казваме цял ден мнението. Вие винаги правите един и същи номер – излизате на трибуната, точно Вие, специално Вие, излизате на трибуната и с един благовиден тон…

Не, не, към госпожа Константинова. С един благовиден тон, с известна доза артистизъм винаги казвате брой на жертви, кой е пострадал. Това и ние го казваме, това всички го казват. Първо, не се изказвате по това, което се коментира, второ, не може по този начин да принизявате дебата. Цял ден тук се чуват различни мнения – по-добре чуйте различните мнения, а не дръжте на Вашите, написаните на листче, което предварително стана ясно, както и миналите пъти, че е подготвено и което не струва нищо. Извинявайте, но наистина проблемът е много голям и така няма да го решите – ще го задълбочите, и ще се убедите в това. Така няма да отговорим на очакванията на хората – да отговорите! Ние сме убедени – тези, които не подкрепяме Вашето абсурдно предложение, че сме на достойната позиция. На позицията и на жертвите, и на позицията на хора, които са законодатели, и търсят реален вариант, за да получават възможно най-строго наказание насилниците, да има адекватно законодателство, но нека да говорим за това. Иначе, за съжаление, броят на жертвите расте през годините. Аз Ви казах, лошият спомен от миналото не бива да го превръщаме в страх от бъдещето. Трябва да правим превенция, за да се намаляват тези случаи. Тази превенция може да бъде под най-различни форми, не е задължително да бъде облечена в закони. Този път не с тези номера. Жалко за всички жертви, дано никога повече няма такива, ако е възможно, насилниците да получават най-тежкото наказание, но ние тук да вземаме най-адекватните решения.

Уважаеми господин Костадинов, като ми крещите назидателно от тази трибуна, няма да звучите по-убедително, нито по-интелигентно. Разбирам, че не просто не сте слушали моето изказване, а и абсолютно нищо не сте разбрали дори по време на дебата при приемането на Закона за защита от домашното насилие в предишните няколко седмици. Законът за защита от домашното насилие не е наказателен закон, както това, което Вие цитирате, свързано с наказване на педофилията. Това е граждански закон за мерки за защита и превенция. Това, което е отсъдил съдът, е да признае нарушения за неефективно разследване на сигнала за насилие. Тоест мерките за превенция и за защита не са приложени, защото момичето е попадало в точната хипотеза, която обсъждаме днес – че трябва да влезе в обсега за предоставяне на мерки за защита от домашно насилие. Изобщо не ми е трудно, господин Ченчев, или, господин Свиленски, не знам кой от двамата, които си тръгнахте, да защитавам този законопроект, който днес предлагаме. Изобщо не ми е трудно, защото всеки, който на терен се е борил и е защитавал тези жертви, чака тези изменения с години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Скъпи колеги, ще направя съвсем конкретно предложение по промените в Допълнителната разпоредба, т. 6, но преди това искам да кажа, че е абсолютно разбираемо това, което прави опозицията днес. Тя винаги е склонна да прави от мухата слон. Това е нейната задача. Проблемът е, че като правиш от мухата слон, после този слон трябва да го храниш, да му ринеш, да го къпеш – тежка задача. Мисля, че БСП най-много се набутват в тази история, създавайки цялата митология около джендър идеологията, с която се борят. Вземете я прочетете най-после тази Истанбулска конвенция, да видите, че нищо толкова драматично няма в нея, с изключение на един текст, по който се произнесе вече и Конституционният съд. Тоест да градите цялата си идеологическа физиономия върху това нещо е доста странно за формация, която твърди, че принадлежи към Европейската левица, която е известна със съвсем различно нещо. Вие сте на ниво, на което гоните джендъри с кукери. Може би отново трябва да си върнете името БКП, само че да се казва Българска консервативна партия. Що се отнася до конкретния текст, имам наистина проблем с две формулировки. Когато изреждаме какво представлява интимна връзка, предлагам вместо „интимни и сексуални отношения между две лица“ да бъде „интимни или сексуални отношения между две лица“. Ще Ви кажа защо – защото би могло да съществуват интимни отношения без сексуални. Когато Вие задължително твърдите, че в обсега на Закона са само сексуални отношения, просто го ограничавате. Примерно при една възрастна двойка може да няма сексуални отношения, защо трябва да казваме задължително, че те трябва да имат сексуални отношения, за да ги защитава точно този закон? Затова мисля, че „или“ е по-точна формулировка, отколкото „и“. Разбира се, тези 60 дни, понеже не чухме никакъв мотив на вносителите, не мога да разбера защо трябва да са 60 дни. Не трябва ли интимните връзки да се мерят в нощи – 60 нощи например?! Или в брой актове?! Шейсет акта?! (Оживление.) Наистина тук няма защита от вносителите защо е 60 дни и аз, бидейки консерватор, се придържам и правя предложение да бъде 40 дни, защото е част от народно-църковния календар. В крайна сметка, ако насилието се е появило на 40-ия ден от една връзка, можем да го смятаме за своеобразна панихида на тази връзка. Благодаря Ви.

Господин Дилов, предполагам, че ще бъде подложено на гласуване това, което предложихте, но не знам дали осъзнавате, че вкарвайки вместо „и“ „или“, Вие си отваряте врата всички Ваши приятели, с които сте в интимни отношения – говоря, щото сте приятели и си споделяте неща, да Ви съдят за домашно насилие, ако нещо се скарате с тях?! Така че не знам дали да не си премислите предложението? Иначе тук половината парламент е в приятелски отношения с някой друг и утре, при обръщане на палачинката, може да се окаже, че всички ще започнат да се съдят и за домашно насилие. Мислете ги малко тези работи.

Господин Дилов, интересно предложение е да намалите срока от 60 дни на 40 дни. Може би имате предвид законното насилие да бъде по-малко осъществено над жертвата – да не е 59 дни, ами да е 39 дни. Само че тук възниква един друг въпрос: ако жертвата и насилникът съжителстват точно 39 дни и за три дни се разделят, дали таймерът се занулява и отново започва да брои, или? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Дилов, предполагам, че вземате от предишното ми изказване за съюза „и/или“, за да направите това предложение, но в един такъв казус, ако заменим съюза с „или“, могат да се образуват следните казуси и хипотези, при които жертвата да бъде принудена от адвоката си да пусне на насилника, за да може да бъде в защитата на Закона. Тоест, ако те не са в сексуален контакт, да се наложи жертвата да извърши сексуален контакт със своя насилник, за да може да бъде защитена от Закона?! Не зная дали съм права за съюза „и/или“, просто не мога да го преценя. (Шум и реплики.)

Благодаря на всички репликиращи. Разбира се, репликите са сериозни. Отзад напред започвам – мисля, че „или“ точно спасява това положение. Тоест не предполага диспозитивно да има сексуални отношения и пак може да има насилие. Разбира се, господин Йорданов, аз търпя тук насилие всеки ден – словесно, от хора, с които нямаме общо домакинство, за щастие. В някакъв смисъл Вие сте прав, да. Дали обаче аз ще се почувствам насилен или не, зависи от прага на моята търпимост и от желанието ми да занимавам съда и да харчим средства за това. Всъщност за дните наистина, понеже не се е мотивирал по никакъв начин вносителят, тези каламбури могат да продължат безкрайно. Наистина, колко дни правят една връзка връзка? Фредерик Бегбеде има един роман, който се казва „Любовта трае три години“ – по негова сметка е още по-страшно. Наистина това е нещо, което смущава не само мен, но е някаква норма. Няма да е първият, няма да е последният закон, който не е много прецизен. Истината е това, което каза госпожа Константинова преди малко, че в крайна сметка липсата на формулировка за интимна връзка е проблем. Ние по някакъв начин се опитваме да тръгнем в посока решаването му. Сега защо трябва да е в един ден на две четения е друга тема. Помислете си друг път да не правим така. Факт е, че се опитваме да решим някакъв проблем, който съществува. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, вземам думата по § 4 от предложения на първо гласуване Законопроект, съответно § 4 от предложените редакционни в кавички поправки. Първоначалната дефиниция в § 4 за интимна връзка е, меко казано, едно правно нищо, което няма как да произведе правни последици и още по-малко да има превантивното действие, за което се говори в тази зала, тъй като всички сме наясно, че става въпрос за гражданскоправен закон и целта не е толкова наказанието, колкото превантивното действие. Следващият текст, така наречени редакционни поправки, по-скоро дефиницията „интимна връзка“, е още по-нелеп. Колкото повече го чета, толкова повече се убеждавам, че целта на днешното заседание не е, както един колега заяви по-рано днес, че с извънредното заседание даваме ясен знак на обществото, че не сме безразлични. Към кого не сме безразлични, колеги? Към какво не сме безразлични? Към протестиращите, които излязоха да защитят Дебора, или към нещо друго? Целта всъщност на промените в Закона за домашното насилие прозира ясно. Става въпрос за узаконяване на връзка между две лица, става въпрос за узаконяване на нещо, по-скоро за заобикаляне на Конституцията. Става въпрос за узаконяване на връзка между две лица, но не между мъж и жена, а между две лица от един и същи пол. Понеже многократно и от изказващите се, и от репликите призовавахме вносителите или поне някой от вносителите, или юристите, които не са малко в тази зала, да ни обяснят последното изречение: „Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни.“ Кой е началният момент, колеги, на тази доброволна, трайна, лична, интимна, сексуална връзка или отношения между две лица? Как се доказва този начален момент между лични отношения, за да можем да отброим тези 60 дни? Вече друг е въпросът, че тези, които имат връзка в кумулативната съвкупност на определенията, които са дадени, по-малко от 60 дни, те няма как да бъдат защитени от този закон. Колеги, нека да бъдем честни едни към други и нека да си признаем целта на Закона или по-скоро на Проектозакона, който на бърза ръка трябва да приемем, за да може съответно в европейското право да имаме понятие „интимна връзка“, която всъщност няма да породи нищо. Бъдете честни и още веднъж призовавам вносителите, нека да ни обяснят какво са имали предвид и какъв е начинът на доказване. Благодаря.

Изключително важен дебат. Не знам дали вносителите от коалиционните партньори ПП ДБ, ДПС, ГЕРБ и последният да затвори вратата си дават сметка какво предизвикаха с това, че не приеха, а нарушиха за пореден път Закона, и силово наложиха нарушаване на Закона опозицията да няма право да направи нужните предложения между първо и второ четене. Този дебат ясно и точно посочи неща, които аз съм сигурен, че вносителите не искаха да се чуват по никакъв начин, никъде в обществото от техните уста, камо ли пък от трибуната, защото от тази трибуна се чу ясно и конкретно от лицето Пейков, че тази поправка в този закон се прави конкретно в защита на хомосексуалните връзки. Това беше ясно и точно заявено и поне един от тази група имаше доблестта да стане и да го каже. Когато ние от опозицията го казваме, от първите редове гледат с насмешка, а от последните редове на управляващите, гледат в земята, защото и тях ги е срам, аз съм абсолютно сигурен, но беше заявено ясно и точно. Този законопроект урегулира и първата стъпка на това нещо е да урегулира насилие в хомосексуални връзки, разбира се, в последствие тези 160 гласа ще тръгнат да работят вече в насока за това да се урегулират и бракове между хомосексуални връзки, но това е в последващ етап наесен, ако не е паднала сглобката. Защо беше изключително важен този дебат? Защото само преди една или две седмици, за първи път най-брутално от тази трибуна, беше потъпкан правовият ред в държавата по всякакъв начин, за да се угоди на ДПС, като се прие между първо и второ четене веднага, въпреки заявеното искане да се направят законодателни промени в Законопроекта за прекратяване концесията на „Росенец“. Последва и втори път, разбира се, вече става рецидив и така си мислят управляващите, че не прави на никого впечатление, когато се потъпка по същия начин законодателството в страната, и на опозицията беше забранено да прави предложения между първо и второ четене със Законопроекта за заема от Българската банка за развитие, в което да се даде възможност чрез подставени фирми, близки до ДПС, да бъдат източени няколкостотин милиона, или по-точно около 270 милиона. Това беше направено само и единствено ударно, за да се угоди на ДПС. Тогава последва и бюджетът, за да се угоди на сглобката от ПП, както искаха те – безумни решения, решения, които бяха отхвърлени в Комисията по бюджет и финанси от ГЕРБ и ДПС, но в залата минаха. Днес вече еманацията на това потъпкване на законодателството, въпреки решение на Конституционния съд, конкретно с тези предложения отново, след като ясно и точно от трибуната беше заявено, че ще има предложения, даже бяха посочени какви ще са предложенията, управляващата коалиция, за да угоди, както вече е ясно на равноправния партньор в тази коалиция, защото никой няма право да казва, че са малката патерица на ГЕРБ, защото реално ГЕРБ угажда по всякакъв начин на доскорошната си малка патерица, а се оказва, че ГЕРБ са същата патерица, както доскоро, на ПП и ДБ. Цинизмът достига дотам, че потъпкването на законодателството не прави впечатление на абсолютно никого от управляващите, а го приемат за даденост, и го приемат като нещо съвсем нормално. Една скоба ще отворя и искам да Ви кажа: не се учудвайте, когато в следващия или по-следващия, не знам точно кога, сте на последните редове и сте малцинство. Тогава ще бъдете съдени по същия начин, както Вие в момента съдите. Тогава никой няма да Ви даде думата да кажете нещо, защото това Вие сте го прилагали най-безскрупулно и най-безочливо. Това, което се предлага да се гласува в момента на второ четене, ясно и точно се обръщам към избирателите на ГЕРБ, конкретно на ГЕРБ, на ДПС избирателите са ясни – там е под строй, всички под строй. За избирателите на ПП-ДБ и те също са ясни, като изключим жълтите павета, те в момента изгониха периферията си, но това е добре дошло за българската демокрация и за България като цяло. Въпросът е как точно ще го аргументират тези хора, които са в ГЕРБ, и в момента гласуват, защото в момента се прокарва, както беше казано от лицето Пейков, хомосексуалните връзки да имат защита в Закона за домашното насилие. Как точно ще го аргументирате на Вашите избиратели? Вашите избиратели, за разлика от тези на ПП-ДБ, не са на жълтите павета. Там е, както презрително ги наричат ПП-ДБ Ганя, как точно ще обясните на Ганя че сте за браковете, свързани с хомосексуални връзки? Как точно ще обясните, че сте за това, както каза гражданката Константинова, да защитаваме връзките и раждането на 12-15-годишни деца, защото това е в циганските семейства, и Вие искате да ги прокарате и да ги защитите. Как точно ще обясните това на Вашите избиратели? Как точно ще обясните на Вашите избиратели, че има предложение за редакционна поправка в момента, в която ясно и точно да се запише мъж и жена, и Вие ще гласувате против. На Вашите избиратели как ще го обясните? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ знаем как ще обясним всичко, защото ще гласуваме против този Содом и Гомор, който е насочен ясно и точно от ПП-ДБ.

Това трябва Вие да отговорите на Вашите избиратели, щях да кажа, скъпи ми депутати от ГЕРБ, ясно и точно, че сте скъпи на избирателите си, на тях трябва да обяснявате всичкото това нещо.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ганев, да Ви обясня простичко с метафора, за да разберете за какво става дума. Ясно е, че Вие трябва да прокарате Вашите тезиси и да изкривите нещата. Наскоро мой близък мъж от Пловдив, с когото се познавам добре, известен пловдивски диджей, се разболя от рак на гърдата. Всички го смятаме за женско заболяване, но по статистика 10% от разболелите се са мъже. Оказа се, че Здравната каса в България не може да плати, между другото, доста скъпото му лечение, защото, видите ли, той не бил жена. Трябва ли такъв човек да бъде лекуван? Естествено, че трябва. Говорим за същото нещо. На всички ни е ясно, че 90% от случаите ще бъдат свързани с насилие срещу жени, но има едни реалности в България, които просто съществуват. Няма начин да ги изкривим и да ги видоизменим, защото на Вас не Ви се иска да съществуват тези реалности, за това става дума. Много е простичко и става въпрос за човечност. Към Вас единственият ми апел е просто да намалите и да поспрете, към цялата партия, не към Вас лично, с езика на омразата, защото голяма част от тези престъпления идват именно от тази разюздана омраза, която Вие, включително и от парламентарната трибуна, и начина, по който се обръщате към опонентите си, блика. Така че опитвайте се да поддържате един по-умерен тон. Сърдечно благодаря! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, първо към Вас. Моля, когато някой се изказва въобще не по темата, някой дошъл по случайност в пленарната зала, незапознат с дневния ред, незапознат дори с това, което предлагат от неговата парламентарна група, да му напомняте каква е темата, да каже нещо по същество, да се доближи поне до нея, защото това, което чухме, няма нищо общо с темата. Отделно би следвало, когато има някакви абсолютно несъстоятелни обвинения за език на омразата, да правите забележка. Доста избирателни стават забележките в пленарната зала – това е към Вас. Колкото до предните изказвания и до дебата, който беше воден, става ясно, че от вносителите нямат аргументи, нямат такива. Господин Цончо Ганев много ясно го каза това нещо, защото такива не са им подадени. Не са им подадени може би, защото сега в САЩ е ранна утрин и не е имало кой да им ги напише. Може би този законопроект е един от тези, които са взети с флашката, но във флашката не е имало мотиви, не е имало обяснения защо се предлага този законопроект и оттам нататък те олекват, не могат да кажат нищо, не могат да го аргументират, не могат да го защитят. За сметка на това българските граждани виждат, че това са едни лобисти, които правят законодателство единствено с лобистка цел, които предлагат някакви неща, правят си PR със съвсем други случаи и на практика правят така, че да деградират законодателния процес у нас. Това е нещо, което ние не бива да допускаме. Предлагат някакви дефиниции, които до нищо съществено няма да доведат. На мен ми е много интересно и аз лично ще следя за това колко случая ще има в практиката, които да попаднат под тази дефиниция, ако евентуално бъде приета, и въобще това, което предлагат, дали ще остане един кух текст в законодателството, или реално ще доведе до нещо. Благодаря Ви.

Господин Ганев, намираме се на най-високата трибуна в държавата ни. Вие споменахте във Вашето изказване, че неколкократно по правилата и законите на държавата, би могло да се каже, вече системно се нарушават законите. Ние и водещите това Народно събрание нарушаваме законите. Вносителите претендират техните промени да оказват превенция и как смятате въздейства на всички хора това, че ние си позволяваме да нарушаваме Закона. Благодаря.

Гражданино Пейков, сега е моментът ясно и точно да чуете, а по-скоро Вие го знаете, между другото, но в целта си да вмените определени неща на ВЪЗРАЖДАНЕ не го казвате и не го признавате. Хубаво, както единствен Вие набрахте смелост и кураж, за което Ви поздравявам, да дойдете и да кажете каква е реалната цел на тази поправка, защото тук преди Вас, от Вашата парламентарна група, се изредиха всички да лъжат. Като започнете от първия ред – гражданката Константинова, на втория ред, на третия, на четвъртия и дотам всички се изредихте да лъжете защо правите тези промени. Вие поне казахте това, което Ви е на сърце и каква е реалната цел да прокарате неща, свързани с хомосексуалните връзки. Гражданино Пейков, ако не сте го чували, да Ви го кажа. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нямаме нищо против хора, които са с хомосексуална насоченост. Това си е техен избор и нас не ни интересува какво правят по домовете си, с кого си лягат, и какво правят, като си легнат. Това е личен техен избор, право на избор и ние нямаме по никакъв начин връзка с това, което искат да правят. Ние сме против да се налага обаче това като нещо нормално в обществото, да се парадира с това, и да се използва като индулгенция за права срещу всички други, които сме хетеросексуални. Така че, гражданино Пейков, когато правите внушения за език на омразата, си погледнете политиките на омразата, които прокарва Вашето правителство в момента – Вашето правителство, сглобката между ДПС, Вас и ГЕРБ. Пак ще продължа и ще го кажа, тъй като една част от избирателите на ГЕРБ няма да го чуят, но е важно да го разберат. Техните избраници, за да угодят, за да сервилничат на ПП и ДБ, да им сервилничат, застават зад това да прокарват хомосексуалните бракове, хомосексуалните връзки, избягват думата „мъж и жена“ и ги е срам от думата „мъж и жена“. Това ще гласуват само след минути избраниците на ГЕРБ. И когато друг стане, включително и аз, да казваме, че ПП и ДБ са малката патерица на ГЕРБ, няма да сме прави. Категорично и мога да се подпиша под това, защото избраниците на ГЕРБ гласуват всичко това, което им се иска от ПП и ДБ. Дали те, или американският посланик няма никакво значение. Факт е обаче, че Вие сервилничите на ПП и ДБ и ако доскоро си имахте малка патерица, вече категорично мога да кажа, че Вие сте патерица. Да, не сте малка, голяма патерица сте – първата сила в този парламент поне до следващите избори. Въпросът е, че ще платите огромна цена пред Вашите избиратели. Вашите избиратели, които за разлика от жълтопаветниците не припознават тези неща и не бягат от християнски ценности, не бягат от това да казват, че има два пола – мъж и жена. Защото социалната министърка бяга от това. Шалапатова бяга от това да отговори колко пола има. Както гражданката Йорданова бяга да каже дали ще гласува за мъж и жена, така и Вие бягате от това и ще подкрепите хомосексуалните връзки. Това е срам и позор за Вас. (Реплика: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Разбирам, че разбунихме духовете още преди да съм взел думата, но искам да Ви кажа, че няма да говоря политически, тъй като се занимавам с проблемите на домашното насилие още преди да стана политик. Преди 15 години с моя помощ създадохме в Бургас по немски модел първия център за защита от домашното насилие, който съществува и до ден днешен, и разбира се, за който помагам и сега. Затова по този въпрос работя дълго време. Искам да Ви дам една друга гледна точка. Преди няколко дена – миналата седмица, се срещнах с представители на различните институции на тема „Домашно насилие“. Там бяха представителите на полицията, на прокуратурата, на други служби, свързани със социалните услуги, и там се разгледаха въпросите, които всички тези служби срещат в своята работа. Начертахме около десет точки, една от които беше точно интимната връзка. Всички хора, които се изказаха в последните няколко часа, вкараха съвсем друг поглед в тази интимна връзка, но хората, които работят на терен ежедневно, които се срещат с проблемите на домашното насилие, проблемът, който изложиха на първо място, беше, че те искат разширение на обхвата на Закона, тъй като голяма част от случаите не попадат в него в момента. В тази връзка ме помолиха да обърна особено внимание, че те не вкарват никакво друго значение в тази…

…дефиниция (смях), и помолиха да обърнем особено внимание на колегите народни представители. Затова искам да Ви кажа, че разбирам Вашето притеснение от самата легална дефиниция. Може би може да направите конкретни предложения да бъде изчистена тази дефиниция (реплика: „Кога?“) по начин, по който няма да има проблеми от Ваша страна, но Ви призовавам все пак да не саботираме самия закон и да се съобразим с хората, които са на първа линия в борбата срещу домашното насилие, тъй като тези предложения идват от тях. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Бачийски, знаете, че Ви уважавам прекалено много, но сега репликата ми е към Вас. Стана ясно вече кой е поръчител на текстовете – неправителствени организации, които работят в сектора „Защита от домашно насилие“. Въпросът ми е: тази организация, която Вие в Бургас преди 15 години сте организирали или ръководите, с какво финансиране се финансира – бюджетно, външно, частно, държавно, лични средства? Когато говорите: помагаме, това предполага, че го правите безвъзмездно, тоест не получавате отникъде финансиране. Дали всички тези организации, които са Ви написали текстовете, защото Вие сам го казахте от тази трибуна, че те са Ви помолили да се разшири обхватът, или казано на друг език, уважаеми колеги, нямаме работа, дайте ни по-широк обхват, да могат да попаднат повече хомосексуални двойки, които да ги защитаваме, защото те са под…

По изказването на господин Бачийски, госпожо Председател.

Госпожо Председател, аз правя реплика и ако нарушавам с милиметри Правилника, Вие цял ден го нарушавахте с километри. И моля Ви, не ми правете забележка, докато се изказвам, а след това ме накажете, ако съм излязъл извън обхвата на изказването на господин Бачийски. Така че това, по което господин Бачийски говори, по това изказване аз правя реплика. Та, господин Бачийски, въпросът е да кажете тези организации с какво финансиране са и зависи ли тяхното финансиране от обхвата на Закона?

Господин Бачийски, от Вашето изказване разбрах точно три неща. Първо, и Вие се наредихте в голямата върволица от Вашата група да са свързани с НПО. Работили, кой какво правил там, Вие сте се оплели всичките без кой знае какъв голям трудов стаж цялата Ви група, но за сметка на това хрантутници на някакви НПО-та. Второто, което разбрах, е, че в крайна сметка натискът, който е от вчера след обявяването Ви за кандидат за кмет на Бургас, се оказа, защото жълтопаветниците Ви обвиниха, че сте хомофоб. Вече виждаме, че претърпяхте жесток катарзис в рамките на няколко часа и ако допреди една година бяхте против хомобракове и всички тези безумици, в момента ярко ги защитавате и заставате в защита и в подкрепа на това. И третото, то по-скоро е въпрос, ДБ върнаха ли Ви лодката, която Ви откраднаха? (Смях и частични ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председателстващ. Уважаеми колеги! Уважаеми колега Бачийски! Той къде е? Какво стана с тебе бе, човек? Ти беше на анти ЛГБТ протест с ВЪЗРАЖДАНЕ. От една година ти говорят как си неподходящ, защото си против хомосексуалистите, но понеже им беше мандатоносител, не смееха да ти кажат нищо до регистрацията на партията им и сега изведнъж застана на страната… Ти нещо обърна май резбата. (Смях.) Не знам какво става?! Това не е в твоя… Не съм те виждал по този начин да говориш. Не мога да повярвам, че една кандидатура за кмет на Бургас ще те превърне да омекнеш по този начин и да говориш по начин, по който може да говори някой друг от тази партия.

Съжалявам, но това е много жалко. И нещо друго, да ти кажа само, ако имаше шанс да станеш кмет на Бургас, те нямаше да те издигнат. (Смях и оживление.)

Така, колеги, първо да отговоря на колегите от БСП. Тези организации са българските институции. Казах полиция, прокуратура, социални служби. Те са на държавна издръжка. Когато помагам на тези центрове, аз помагам с лични средства. Когато този център срещу домашно насилие беше създаден преди 15 години, съм помагал с лични средства. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Не, казах организации.

Намеси НПО та.

Тази среща, която правихме, е между български институции.

Когато аз помагам, казвам още веднъж, помагам с лични средства. Моята позиция по нещата, които се казаха от трибуната преди малко, не са истина, първо. След това, никога не съм си променял позициите и никога не съм ходил на някакви протести, организирани от каквото и да било. Моята позиция винаги е била такава по всички въпроси, без да се променя. Въпросът е, че ако ние трябва да решим един проблем, трябва да решаваме самия проблем, а не да правим политика само и политически изказвания. Принципно разбирам притесненията на колегите, че от решаването на част от проблемите с домашното насилие е възможно според Вас да се отвори една врата и за други неща, но аз Ви казвам, че хората, които сигнализираха за този проблем, са служителите, работещи в българските институции. Това не са някакви хора, които са писали и са ни казали нещо от чужбина. Това са хора, които работят в българските държавни институции и които казват: моля Ви, помогнете ни да си свършим работата на терен, защото ние се сблъскваме с тези проблеми всеки ден. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от народния представител Кирил Петков.)

Благодаря. Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, от името на парламентарната група на „БСП за България“ се опитваме да Ви хвърлим още един спасителен пояс. Правим процедурно предложение гласуването да бъде отложено за първата работна седмица след ваканцията, което ще ни даде възможност да санираме тези текстове, да ги обмислим още веднъж и да направим нещо наистина смислено. Ако и това отхвърлите, само да напомня, че сме направили процедурни предложения за отхвърляне и на четирите параграфа, което също ще ни даде възможност наесен да направим нещо смислено. Всичко друго е един необясним инат, който ще ни даде Закон, който е неприложим. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Просто има нужда от известно уточнение – какво точно гласуваме, защото в това, което ни е дадено като предложение за второ четене, вижте какво сме гласували на първо. На първо сме гласували „във фактическо съпружеско съжителство“ се заменя с „в интимна връзка“. Сега това предложение, което е направено, остава ли фактическото съпружеско съжителство, защото не става ясно от предложението така, както е направено. Моля да се изчете, защото иначе излиза, че правим текст, в който пише „в интимна връзка, или в интимна връзка“. Като се прави законодателство по този начин, така се получава. Затова моля да се изчете целият текст така, както ще изглежда.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вижте, с това гласуване е един сериозен шанс да се приеме нещо с консенсус. Един сериозен шанс този закон наистина да бъде в подкрепа на тези, които пострадаха последните дни, които бяха бити, които бяха убивани, а не да направим едно заобикаляне на решение на Конституционния съд. Едно решение, което е против българските граждани, против религиите, които традиционно се изповядват в България, и против морала в нашето общество. Колеги, призовавам Ви да подкрепите тази поправка, за да може наистина това Народно събрание да гласува именно този закон да бъде в подкрепа и в защита именно на тези, които страдат и са жертви на домашно насилие, а не хипотетично на тези, които искате да вкарате през задната врата на нашата Конституция и нашия закон. Нека не нарушаваме за пореден път законодателството и конституционния ред в България. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Оттеглям предложението, тъй като то загуби своя смисъл, след като моите предложения по § 1 и § 2 съответно не бяха прието, а може би трябваше. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ако си спомняте, когато правихме редакционната поправка, аз направих предложение както да бъде в основния текст, който е по вносител, и приехме, така и върху тази редакционна поправка се добавят същите текстове. Какво гласувахме преди малко? Какво подложихте – с тези редакции, които направих, и в текста на госпожа Йорданова също да пише „две физически лица от мъжки и женски пол“ или без това? Защото аз направих редакционно предложение и върху този текст едновременно.

Оттеглям я.

Уважаеми колеги, предоставям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, внесен от Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Кирил Петков Петков и група народни представители на 1 август 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, внесен от Цвета Валентинова Рангелова и Маргарита Иванова Махаева на 1 август 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 3 август 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, внесен от Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Кирил Петков Петков и група народни представители на 1 август 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, внесен от Цвета Валентинова Рангелова и Маргарита Иванова Махаева на 1 август 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието доцент Атанас Славов – министър, господин Емил Дечев – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на вътрешните работи господин Христо Стефанов – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, и господин Петър Тошков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Върховния касационен съд госпожа Мими Фурнаджиева – заместник-председател и председател на Гражданската колегия, и госпожа Светлана Калинова – съдия от Гражданската колегия в Първо гражданско отделение; от Прокуратурата на Република България госпожа Пенка Богданова – прокурор в отдел „Аналитичен“ във Върховната касационна прокуратура; професор доктор Диана Ковачева – Омбудсман на Република България; от Администрацията на Омбудсмана на Република България госпожа Чонка Стоянова – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, и госпожа Христина Рангелова – главен експерт; от Българския фонд за жените – госпожа Рая Раева; от фондация „Асоциация Анимус“ – госпожа Катя Кръстанова; от Българския хелзинкски комитет – господин Радослав Стоянов, и от сдружение „ЛевФем“ – господин Стойо Тетевенски. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, беше представен от госпожа Йорданова, която посочи, че с него се предлагат промени, които са свързани с увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ за причиняване на средна телесна повреда от шест на осем години. Отбеляза се, че отпада наказанието „пробация“ за причиняване на лека телесна повреда под формата на разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от Наказателния кодекс. Добави се, че се увеличава размерът на глобата за причиняване на лека телесна повреда под формата на болка и страдание от „сто до триста лева“ на „петстотин до хиляда лева“. В заключение, госпожа Йорданова допълни, че с предложените промени се цели постигане на генерална превенция спрямо прояви на поредно нечовешко, грубо, извършено с особена жестокост насилие върху човешката личност. От името на вносителя Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, беше представен от госпожа Цвета Рангелова, която посочи, че Законопроектът е в отговор на зачестилите физически посегателства над жени, които се отличават със своята грубост, жестокост и садизъм. Предлага се въвеждане на минимален праг на наказанието „лишаване от свобода“ за причиняване на лека телесна повреда от 3 месеца. Тя отбеляза, че се предлага в чл. 131 от Наказателния кодекс да се допълни наказанието „пробация“ за причиняване на лека телесна повреда под формата на разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от него. Изтъкна се, че следва да се остави преценката за присъдата в ръцете на съда, като се допълни, че само при конкретен казус и при преценка на конкретните доказателства може да се даде еднозначен отговор за справедливо наказание. В заключение, госпожа Рангелова добави, че се предлага в определението за престъпление, извършено „в условията на домашно насилие“, то да е извършено поне веднъж преди повдигането на обвинението. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се проведе публично обсъждане на законопроектите, като те съответстват и на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроект, № 49-354-01-86, са постъпили писмени становища от адвокат Силвия Петкова и от няколко на брой неправителствени организации. В обсъждането взеха участие народните представители Хамид Хамид, Цвета Рангелова, Рая Назарян, Мирослав Иванов, Гроздан Караджов, Надежда Йорданова, Радостин Василев, Ивайло Чорбов, Цветан Предов, Десислава Атанасова, Марин Маринов, Радомир Чолаков и Петър Петров. В хода на публичното обсъждане Омбудсманът на Република България аргументира инкриминирането на нов състав на престъпление на деяния, които отговарят на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране и нечовешко отношение, със субсидиарен характер спрямо общите престъпни състави. Министърът на правосъдието приветства бързата реакция на Народното събрание за предлаганите законодателни промени, като изрази надежда те да не останат само на законодателно ниво, тъй като единствено завишаването на размера на наказанията няма да доведе до разрешаване на проблемите. Доцент Славов изрази позиция за необходимост от прецизиране на санкциите по отношение на различните видове телесни повреди и квалифициращите признаци, както и за необходимостта от предлагане на нови организационни и други мерки. Господин Хамид Хамид отбеляза, че се правят законодателни промени, свързани с увеличаване на размера на наказанието „лишаване от свобода“, заради неправилно правоприлагане на съдебния състав на Окръжен съд – Стара Загора, както и на прокурора, явил се пред втората инстанция, като застъпи тезата, че бавното правосъдие означава липса на правосъдие. Той отбеляза, че увеличаването на размера на наказанията няма да спре агресорите, но Народното събрание ще го направи, защото това е единственото, което може да предприеме. Госпожа Рая Назарян изрази становище за наличие на проблем при правоприлагането, а не в Закона, като припомни Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1979 г. Тя отбеляза, че този тълкувателен акт стеснява обхвата на понятието увреждане с траен и постоянен характер и затова отправи призив към Наказателната колегия на Върховния касационен съд да преразгледа изводите в посоченото постановление, тъй като то ограничава правилната квалификация и налагането на съразмерни наказания. Господин Мирослав Иванов изрази несъгласие, че с повишаването на размера на наказанията ще бъде наложен модел на поведение на съдиите, като посочи, че целеният ефект следва да бъде превенция на подобни прояви. Той отбеляза, че съдебната система трябва да се саморегулира и да отговори на обществените очаквания, защото те носят отговорност за кадровото развитие на магистратите, за атестациите и конкурсите. Господин Гроздан Караджов посочи, че завишаването на наказанията е крайна мярка, която няма да подобри правоприлагането, като уточни, че между първо и второ гласуване от ПГ „Има Такъв Народ“ ще направят предложения за прецизиране, като ще предложат две или повече умишлени наранявания по тялото, за които се иска медицинска намеса за затварянето, да бъде квалифицирано като средна телесна повреда. Той допълни, че при отпадането на пробацията, би се стигнало до налагане на глоби, вместо по-тежки наказания, което не би било в полза на жертвите от домашно насилие. Госпожа Десислава Атанасова изрази подкрепа за Законопроекта на ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, като се обяви за намиране на баланс и за оставане настрана на политическите противопоставяния в тази житейска ситуация, тъй като следва да се разсъждава експертно по темата. Господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието, изрази становище, че увеличаването на наказанието невинаги е достатъчно ефективно. Той отбеляза наличие на достатъчно възможности в Наказателния кодекс за повдигане на по-тежки обвинения и на база на тях да се иска оставането в ареста на обвинения за случая с пострадалото момиче в град Стара Загора, които не са били ползвани. Господин Дечев предложи създаването на методически указания от главния прокурор за по-добри практики при подобни казуси, а при противоречива съдебна практика би могло да се мисли за тълкувателно решение на Върховния касационен съд, както и за специално обучение от Националния институт на правосъдието при реакция на тези случаи, които очевидно се подценяват в момента. Госпожа Надежда Йорданова добави, че законодателните мерки са само част от решението на проблема, като е необходим комплексен подход, и изрази несъгласие за намесата в съдийската независимост от страна на законодателя. Господин Радостин Василев изрази подкрепа за Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, и резерви по отношение на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, като отбеляза, че жените, жертви на насилие, могат да бъдат защитени от Наказателния кодекс, но изрази опасения, че чрез промените в Закона за защита от домашно насилие се замаскират промени в полза на ЛГБТИ общността. Господин Марин Маринов изрази подкрепа за предлаганите два законопроекта за промени в Наказателния кодекс, приветства борбата срещу агресията във всичките ѝ форми, като призова за повече внимание върху превенцията от страна на държавата и за развитие на масовия спорт. Господин Радомир Чолаков отбеляза, че за пореден път се правят промени в Наказателния кодекс, които ще бъдат приети, но трябва да се знае, че Народното събрание има и друго правомощие освен гласуването на закони, а именно: контрол над изпълнителната власт. Той изрази безпокойство, че непрекъснатото прехвърляне на отговорността за приемане на законите дава възможност на изпълнителната власт да не ги прилага, както и че Народното събрание се е превърнало в „изпълнител“ на изпълнителната власт. Представителите на неправителствените организации и адвокати посочиха, че насилието е станало системен проблем, който изисква комплексно решаване от всички институции в държавата. Отбеляза се, че най-важна е генералната превенция като част от тях поискаха и инкриминирането в Наказателния кодекс на наказания за престъпления, основани на пола. От страна на Прокуратурата на Република България госпожа Пенка Богданова отбеляза, че е необходима по-висока степен на чувствителност на магистратите – прокурори, когато трябва да се търсят индикатори за агресия, за домашно насилие и правно квалифициране на телесните повреди. Тя допълни, че следва да има комплекс от мерки с превантивен характер по отношение на престъпленията, а не само да се увеличава размерът на наказанията, но изрази подкрепа за увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ за причиняване на средна телесна повреда от шест на осем години. По отношение на Законопроект, № 49 354 01 88, госпожа Богданова обърна внимание на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от общата част на Наказателния кодекс, където лишаването от свобода може да бъде от 3 месеца до 20 години и затова е налице излишна законодателна техника за предлаганите промени в чл. 131 от Наказателния кодекс, но тя посочи, че ако се търси целта за минимум, то е по-добре наказанието да бъде 4 месеца, за да бъде различно от общата норма. В заключение, госпожа Богданова уточни – относно чл. 93, т. 31 от Наказателния кодекс, становището на Прокуратурата на Република България е, че отпадането на системността при гласуваните на второ четене в пленарна зала промени сякаш предоставя по-адекватна защита, отколкото предложението за извършено поне веднъж „в условията на домашно насилие“. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, внесен от Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Кирил Петков Петков и група народни представители на 1 август 2023 г., и с 16 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, внесен от Цвета Валентинова Рангелова и Маргарита Иванова Махаева на 1 август 2023 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Ще бъда кратка. Предложението ни почти се покрива като текстове с това, което е внесено от другата група вносители – Бойко Борисов и група народни представители, с няколко съществени разлики, на които ще се спра. И двете предложения касаят промени в съставите на леката телесна повреда, като специално нашето предложение е: в чл. 130 от Наказателния кодекс предлагаме да се въведе наличието на долен праг на наказанието, което предвижда Законът. Какви са аргументите ни в тази посока? Ако остане редакцията, както е в момента на основния текст – до две години лишаване от свобода или пробация за наказване по този състав на престъпление, това означава, че в повечето случаи, които се наблюдават по подобен род дела, а именно при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, директно решаващият състав на съда ще приложи разпоредбата на чл. 55 от Наказателния кодекс или, иначе казано – преведено на неюридически език – деецът отново ще бъде наказан с пробация. Колеги, ако вървим в посока търсене на варианти за по-сурово санкциониране на телесните повреди. Тъй като до момента често пъти се налага съдът да приложи една изключително неефективна мярка за наказание, предвид на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, особено когато деянието е първо за извършителя на престъплението, личността му не е с висока обществена опасност, то тогава на практика съдът нямаше възможност да наложи някакво по-сурово наказание, каквато е търсената цел с този законопроект. На следващо място. Възможността, която даваме, като прибавяме само долен праг на наказанието от минимално предвиденото по Закон – три месеца, всъщност ние даваме възможност на съда като единствения орган, който следва да наложи най-справедливото за съответното деяние и при конкретната фактическа обстановка наказание, да избере измежду всички видове наказания – дали това да бъде глоба по реда на чл. 78а, дали да бъде пробация, дали да бъде условно наказание или респективно, ако деецът е осъждан за предходно престъпление от общ характер, той да търпи и ефективно наказание „лишаване от свобода“. В следващия параграф сме предложили в същата посока законодателно изменение, а именно: въвеждане на минимален праг на наказанието „лишаване от свобода“, още повече че то касае квалифициращите състави на леката телесна повреда, в това число и този по т. 5а, а именно: извършените в условията на домашно насилие. Предлагаме изменение и в разпоредбата на чл. 93, т. 31 от Наказателния кодекс, който касае дефиниция за престъпление, извършено в условията на домашно насилие. Към датата, на която ние внесохме този законопроект – 1 август тази година, все още не беше обнародвана дефиницията, която прие на предходно свое пленарно заседание Народното събрание, за отпадане на системността, която доскоро се изискваше, за да може прокуратурата да повдигне обвинение, което е извършено в условията на домашно насилие. Ние считаме, че изключително неподходящо беше изискването на предходното законодателно решение именно за системност, а по-скоро наличие на повече от три такива акта на домашно насилие, за да може да бъде привлечен деецът към отговорност за престъпление, извършено от общ характер. Колеги, считаме за крайно неподходящ настоящия редакционен текст, с който изцяло отпада изискването за каквото и да било предшестващо преди обвинението в престъпление на какъвто и да било акт за домашно насилие. Какви са кратките ни съображения за това. Затова предлагаме и сега ще направя редакционна поправка, съобразена с обнародвания към днешна дата текст. Моля в § 1 предложението ни да се чете по следния начин: „след думите „престъплението, извършено в условията на домашно насилие, ако е извършено“ се добавят думите „поне веднъж“. Считаме за уместно изискването да имаме поне един акт на домашно насилие, предшестващ повдигането на обвинение в престъпление от общ характер по този ред дотолкова, доколкото, ако остане тази действаща редакция без изискване за какъвто и да било акт на домашно насилие, предшестващо обвинението, считам, че лесно бихме могли да смесим отговорностите, а именно: дали да бъде подведен деецът под отговорност за престъпление от общ характер по този ред, или респективно да бъде ангажирана неговата отговорност по Закона за домашното насилие, с което смятам, че би могло да се стигне и до нарушаване на основното правило в наказателното право, а именно: да не се ангажира отговорността на едно и също лице за едно и също престъпление два пъти. Това са кратките ни мотиви. Считам, че същите ще доведат до целените от всички нас изисквания и до превъзпитателна цел както с оглед личната превенция на конкретните престъпления, които доведоха до тези законодателни промени, така и с оглед генералната превенция на всички членове на обществото. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, поне тези, които сте в залата! За мен лично е обидно да разговарям пред около 30 и няколко народни представители, въпреки че, доколкото разбрахме, настоящото извънредно пленарно заседание се свиква именно за да се отговори на едни широки обществени очаквания за по-добра справедливост към пострадалите от престъпленията против личността – глава втора от Наказателния кодекс. Въпреки това аз виждам, че почти цели парламентарни групи, и то няколко, ги няма в залата. Хубаво е, на първо място, българските граждани да видят доколко народните представители са наистина ангажирани с темата за насилието, с темата за агресията, с темата за по-добра справедливост за пострадалите от такива обществено опасни деяния. Освен почти цялата парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ аз не виждам сериозно или поне частично присъствие от останалите парламентарни групи. Хубаво е да покажем все пак на нашето общество, че заявките по време на протести са едно, а реалното отношение на болшинството от народните представители към тази тема, която беше инициирана отново постфактум и след събитията, е съвсем различно. Но тъй като все пак има внесени два законопроекта, държа да посочим какво точно се опитваме да направим ние. Първо искам да започна с нещо малко по-различно. Ако върнем малко лентата назад – преди седмица, ще видим, че това, което скандализира обществеността в един конкретен случай на упражнено насилие, е начинът, по който то беше извършено. Аз смея да твърдя, че това, което скандализира българската общественост, беше не точно това дали тази телесна повреда е била квалифицирана като лека телесна повреда или като средна телесна повреда, не това дали самото изписване на обвинението е било порочно или не, дали прокуратурата го е поддържала на въззивната инстанция пред Старозагорския окръжен съд или не, а смея да твърдя, че това, което скандализира в този конкретен случай българската общественост, пък и във всички останали преди него, е начинът, по който то е било извършено. Какво имам предвид? Начинът, по който то бе извършено, доколкото е налице информация в медиите, говореше за толкова много на брой наранявания, че се е наложило да бъдат извършени над 400 шева по тялото на пострадалата. Тоест престъплението е било извършено по начин, който е особено мъчителен за пострадалата и е извършено с особена жестокост. Без да съм запознат с материалите по това досъдебно производство, говоря само на теория. Наказателният кодекс на Република България урежда в доста основни състави на престъпления случаи, в които именно престъпление против личността, а именно посегателства срещу здравето или живота на пострадалия, ерго жертвата, са били извършени с особена жестокост или по начин, който е особено мъчителен за пострадалия. Аз считам, за съжаление, че са налице и случаи, когато точно този признак не е уреден, а именно биват подминавани от страна на обвинението случаи, при които, да кажем, имаме лека или средна телесна повреда, но не това е важното. Важно е по какъв начин те са извършени. Именно случаите, в които те са извършени по начин, който е особено мъчителен за пострадалия, или извършено с особена жестокост – именно там според мен трябваше да бъде насочен фокусът на законодателя, за да уреди именно тези случаи. Защо? Защото именно тези случаи скандализират обществото, дами и господа народни представители. А все още са налице и смея да го твърдя, разпоредби на Наказателния кодекс, които не уреждат подобни случаи. За съжаление. А би следвало да ги уредят и там, според мен, трябваше да бъде насочено нашето внимание, за да можем да реагираме на тези случаи. Дори и не този, който се случи преди седмица в Стара Загора. Няколко дни по-късно бе обявено по медиите за едно двойно убийство, при което се оказа, че лицето, което е разследвано, или поне така се твърди до момента, е имало участие преди една година в един друг случай, при който – забележете – жертвата е била задушена с колан по време на полов акт. И този случай отпреди една година също беше изключително скандален. Такива случаи, при които отношението към пострадалия или към жертвата е изключително жестоко, причиняват ѝ се телесни увреждания с голяма жестокост или по изключително мъчителен начин за нея, тези са случаите, в които ние трябва да дадем на обвиняващия орган, на разследващите и на съда впоследствие един правен инструмент, по който те да раздадат правосъдие и да раздадат справедливост. И да могат да подведат тези случаи именно като вземат под внимание тези признаци на деянието. Това смятам, че до момента убягва от вниманието на законодателя, когато беше внесен първият законопроект на 1 август. И считам, че това би следвало да бъде взето предвид. И то би следвало да бъде взето предвид в още едно отношение. Преди да говорим въобще за произнасяне на присъда и за справедливост, да си спомним, че нещото, което наистина скандализира обществото, ако ще говорим за случая в Стара Загора, е защо е нямало мярка за неотклонение или защо една по-лека мярка, а пък е трябвало да бъде по-сериозна, а именно лицето, привлечено като обвиняем, да бъде задържано под стража. Ако ние направим възможно да има правна квалификация, при която да се взима в повече случаи предвид това обстоятелство, че определени престъпления, определени телесни повреди или пък убийства биват извършени по начин, който е особено мъчителен за пострадалия или за жертвата, или извършени с особена жестокост, като тук отварям скоба, че наистина в чл. 116 например при убийството, ал. 1, т. 6 това е взето предвид, но има доста други престъпления против телесната неприкосновеност на личността, при които това не е взето предвид. Или пък престъпления, които водят до убийство – чл. 124, ако не ме лъже паметта, при които, ако бъде причинена умишлена телесна повреда, то не е взето предвид обстоятелството, ако тя бъде причинена с особена жестокост, или по особено мъчителен начин за жертвата впоследствие. Ако беше възможно и ако дадем на съда в случая, когато взема мерки за неотклонение, възможност да вземе предвид тези обстоятелства, ако те са били отчетени от прокурора, когато привлича едно лице за извършено престъпление го привлича като обвиняем, то ние ще направим възможно, поне това е моята лична убеденост, в много повече случаи да бъде взета най-строгата мярка „задържане под стража“ – нещо, което обществото желае да научи, включително и в този случай, ако визираме Стара Загора, с оглед обществената опасност на деянието, тъй като това е една от предпоставките, която се взема предвид от съда в съответното производство по чл. 64 по НПК. Не е единствената, разбира се, има доста други предпоставки, но поне в това отношение ние да направим възможно и да създадем повече възможности за съда да взима по-тежка мярка за неотклонение в началните мигове на разследването най-общо казано. Ние, разбира се, ще подкрепим така внесените предложения, но лично на мен ми се струва, и с това завършвам, че би следвало да обърнем внимание именно на случаите, когато телесните повреди или съответно извършени убийства, са извършени по начин, който е особено мъчителен за пострадалия или за жертвата, или пък деяния, които са извършени с особена жестокост. Там считам, че все още Наказателният кодекс в Глава втора има още какво да даде, за да предоставим и ние адекватна защита на тези лица. Благодаря Ви.

Господин Петров, това, с което не съм съгласен с Вас, е, че случаят в Стара Загора събуди общественото недоволство заради своята жестокост. По-скоро това стана заради наглостта на престъпника и затова, че той е извършил това престъпление с пълното чувство, че ще остане безнаказан. И което е по-лошо – в рамките на един месец действията на правораздавателните органи показват точно това, че ако не беше възбудено общественото недоволство, щеше да остане този случай много под радара на общественото внимание и съответно по никакъв начин несанкциониран със строгостта, която се полага. Аз лично съм много любопитен на базата на какви аргументи една фрактура на лицева кост се третира като лека телесна повреда. И аз бих търсил проблема не само в Наказателния кодекс, а може би в наредби, които издава Министерството на здравеопазването. Виждам един сериозен проблем в цялата верига – и по отношение на установяването на извършителя, и по отношение на установяването на деянията, и по отношение на действията на прокуратурата и действията на съда. И начинът, по който в момента в шест часа вечерта взимаме решения и ще променяме законодателството под натиска на общественото недоволство. Да, ние трябва да сме чувствителни към общественото недоволство, но на първо място трябва да подхождаме разумно и трябва да имаме всички данни, за да можем много компетентно да направим така, че наистина да има полза от това, което ние ще променим в законодателството. Не може само да се усилват наказанията за средна телесна повреда, още повече че това деяние не е класифицирано като средна телесна повреда. Имаме нужда от много по-сериозни мерки навсякъде, във всички звена и те трябва да се направят бавно, обмислено, последователно и методично. Разбира се, трябва да дадем на обществото сигнал, че усещаме болката, че разбираме крайното неудовлетворение от съдебната система, от правораздаването като цяло. Разбираме, че това е проблем. Разбираме, че имаме управляваща коалиция, която се кле, че ще оправи нещата и че разбира нещата. Разбираме недоволството, че няма никакви съществени мерки, но така или иначе не е моментът на извънредно заседание късно вечерта да ги решаваме. Апелирам наистина за сериозно отношение от всички народни представители, виждаме, че немного са в залата и немного се вълнуват от тази тема, но най-вече от юристите, които могат да подредят нещата по един правилен начин, по един бавен, методичен, системен начин, за да постигнем резултата, а не урбулешката на парче до следващия случай, когато пак ще се събираме в петък вечер на извънредно заседание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме на първо четене на този законопроект, който, както и предишният, се прави на коляно, набързо по пожарникарския способ. Тъй като амбицията е да се гледа на второ четене днес, тук е мястото да кажем общото си отношение към него. Аз имах възможността вече да споделя това нещо пред Правната комисия, днес просто искам да запозная и целия състав на Народното събрание. Както знаете, не само че няма да бъде от голяма полза тази промяна, а напротив, това предложение, което днес ще гласуваме, очевидно на две четения, няма да промени абсолютно нищо. С други думи, днес сме се събрали отново за пореден път, за да гласуваме нещо, което ще обслужи единствено пиара на управляващата сглобка. Защото проблемът, както стана ясно на заседанието на Правната комисия, не е в наказанията, а в прилагането на Закона, а именно да бъде бързо и ефективно. Това очакват от нас хората. Ако разследването е например умишлено смачкано, както е жаргонът, или пък дори да не е проведено качествено, ако не са събрани например солидни доказателства или делото не е придвижено и решено бързо, то тези наказания ще останат само на хартия. Всички случаи, които нашумяха през последните дни – и убийствата в Стара Загора, и в Лозен, и миналата година в Бургас, и десетките малтретирани жени, които събраха смелост да говорят, показват, че системата не работи, че нито полицията, нито прокуратурата, нито съдът си върши работата. Много е лесно да обвиниш само онази част от системата, която не ти е удобна. Една част от залата тук със сигурност ще видят проблем в съдиите. Друга част от години виждат проблем само в прокуратурата. Но истината е, че всички части на тази система са за реформа и няма никакво значение защо едно разследване се потулва или направо се проваля, дали е било заради корупция, заради некадърност или заради обикновен мързел. Няма никакво значение кой е виновен за това – дали полицията, прокуратурата или съдът. Резултатът е един и същ – биячът или убиецът се измъква и получава нов шанс да извърши престъпление, чувства се безнаказан, а жертвата, ако е оцеляла, живее във вечен страх, че може пак да бъде нападната и се чувства предадена. Няма справедливост, уважаеми колеги. Колко още убийства или побои трябва да станат, за да започнем да реформираме тази прогнила, кой знае защо наречена правораздавателна, система, която няма нищо общо с правораздаването. Колко още жертви трябва да платят с живота си или здравето си, за да не се приемат промени на пожар, както правим днес – без никакво обществено обсъждане, без консултации с професионалната общност или против техните становища. Част от становищата на магистратите на проведената Правна комисия, бяха негативни към промените, които се гласите да гласувате от мнозинството. Много е лесно да си успокоите съвестта с вдигане на наказанията, но и 100 години затвор да запишем в Наказателния кодекс, няма да има никакъв ефект, ако Законът не се прилага. Той не се прилага, защото системата е прогнила и последните дни го показват много ясно. Съдии излязоха да бранят срамните си решения. Прокурори не се трогват, че са провалили разследване. Некадърни полицаи се местят от едно РПУ в друго, а уж това им е наказанието за несвършената работа. Нищо не показва, че те са се стреснали от последиците от своите действия. Какъвто и закон да дадем на тези хора, те ще го използват превратно за защита на личен, а не на обществен интерес. Ето защо ние от „Има Такъв Народ“ сме за иницииране на широк дебат в рамките на този парламент, на неговите парламентарни комисии и възможностите за работни групи с цялата професионална общност – полиция, следствие, прокуратура, адвокати, съдии, медицински работници. В този дебат да се види какво не работи и какво трябва да се промени, защото трябва да има цялостно решение, което да обхваща всички слаби места в процеса, които не са само в Наказателния кодекс, а и в Закона за домашното насилие, и в много други закони. Ако има нещо положително в цялата тази срамна и драматична ситуация, това е, че за този сериозен български проблем започна да се говори публично, че все повече пострадали събират сили да разкажат какво са преживели, че все повече хора намират смелост да посочат недъзите на системата, с които са се сблъскали. Надявам се, че натискът ще продължи, докато не се стигне до реална промяна, не такава, каквато се каните да гласувате днес – формална промяна. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Само преди броени дни, след като Народното събрание прие промените в Наказателния кодекс, отново се налага да отваряме Наказателния кодекс. Спешността е породена от спонтанните и многобройни протести в цялата страна по повод зверското деяние, защото не знам дали по друг начин може да се нарече, върху момичето от Стара Загора. Двата предложени законопроекта от народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ВЪЗРАЖДАНЕ се отнасят до увеличаване размера на наказанията по чл. 129, 130 и 131 от Наказателния кодекс, а именно лека, средна и тежка телесна повреда. Колеги, ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим и двата предложени законопроекта за увеличаване на наказанията, защото само преди броени дни в залата разглеждахме предложения, направени от „БСП за България“, които бяха свързани с увеличаване размера на наказанията на извършителите на блудствени действия, размера на наказанията на каналджиите, на пияни и дрогирани шофьори и тогава част от народните представители смятаха, че с увеличаване на наказанията няма да се доведе до желания ефект. Тук е мястото да си отговорим на въпросите Законът ли е лош, или неговото прилагане? В размера на наказанията ли е проблемът или в липсата на справедливост и скоростта на правосъдие? С предложените законопроекти вносителите смятат, че налагането на по-сурови наказания е с цел постигане на генерална превенция на Закона и законова възможност за постановяване на справедливи присъди, които да съответстват на деянието, на личността на дееца и на настъпилите вредни последици. Колеги, в началото Ви казах, че ние ще подкрепим законопроектите на първо гласуване с ясното съзнание, че след всеки брутален случай на посегателство върху човешки живот, след всяко пътнотранспортно произшествие, причинено от пиян или дрогиран шофьор и довело до смърт на едно или повече лица, или друг вид посегателство върху човешкия живот и достойнство ние като народни представители ще предлагаме законопроекти, с които ще искаме увеличаване размера на наказанията за извършителите. Това ще бъде така, докато не спрем да се опитваме да решаваме проблемите на парче, вместо да има ефективно, бързо и справедливо правосъдие и Законът да е еднакъв за всички, и да се спазва така, както е разписан. Не на последно място, колеги, ако искаме действително да има превенция, тя трябва да започне от най-ранна детска възраст – от семейството, от училището, за да бъде наистина превенция, а не да бягаме след събитията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, ако не беше включена точка 3 в дневния ред – това ново обсъждане за допълнение на Закона за съдебната власт на върнатото от президента вето, бих определил това извънредно заседание на парламента като мощна пиар акция. То въпреки третата точка пак не се различава кой знае колко много от пиар акция. Случаят от Стара Загора е ярка проява на проблемите в съдебната система и разкрива дефицитите, които имаме в обществото. През тези 30 години социалната промяна в България е съпътствана от криза на ценностите и морален вакуум, в резултат на което се проявяват редица негативни социални явления, включително увеличаване на престъпността, чувството за безнаказаност и липсата на хуманност в междуличностните отношения. Алчността, егоизмът и разделението в обществото завземат света, а в нашето българско общество тези процеси са още по-интензивни. Нормалните българи все по малко мислят, че техните лидери, правителствата и водачи имат моралните ценности и качества, необходими да им осигурят нормално, щастливо и безопасно бъдеще. Стават все по загрижени за безопасността си и въпреки че имат късмета да живеят в район без война, без етнически размирици, без глад, не могат да се отърват от безпокойството и чувството, че могат да станат жертва на нападение, на грабеж или на насилие, включително и на домашно насилие. Да не говорим, че законодателят за тези 30 години като че ли не успя да намери адекватни отговори и противодействие на тези негативни социални явления. Например унижението и изтезанието не са инкриминирани или поне не достатъчно сериозно, а психическите травми и психическите увреждания не се оценяват какво въздействие имат върху този, на когото са нанесени. Това дава право, както например в конкретния случай от Стара Загора, а предполагам и в много други, в заключението на съдебномедицинската експертиза, приложено по досъдебното производство, при разглеждане на делото, съдията да заключи, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата временно разстройство на здравето, не опасно за живота, тоест „лека телесна повреда“. Което от своя страна води до отмяна на мярката „задържане под стража“ на извършителя и освобождаването му. Но къде остават психическите травми и увреждания? Според разпоредбите на Наказателния кодекс извършеното престъпно деяние „лека телесна повреда“ се преследва по реда на частното обвинение чрез завеждане на наказателно дело от пострадалото лице. Това обстоятелство според Закона не позволява спрямо същия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда, включително и „задържане под стража“ на извършителя и освобождаването му, но тук не е ясно къде остават психическите травми и увреждания. И как питам аз, с предлаганите от Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски промени в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие, които разгледахме преди малко, се решават тези проблем? Да не задавам въпроса как въобще тези промени допринасят за отстраняване на причините за тези явления. Не може да се отрече, че управляващата коалиция ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ДПС реагираха светкавично на обществените очаквания, но също така не може да се отрече, че реакцията им е крайно неадекватна и е по-лоша дори от нищоправене. Трудно може да се очаква, че при обществен натиск и прибързани действия, търсещи не решение на проблемите, а единствено пиар ефект, би могло да се изработят и приемат качествени текстове, които да доведат до промени с положителен знак, а не залъгване на обществените очаквания. Аз прегледах внимателно предложението. Не виждам някакви съществени предложения за промени – нито в смисъла, нито в размера на наказанието за лека телесна повреда. Размерът му остава под 3 години лишаване от свобода, а в Наказателния кодекс има опция дори при извършено умишлено престъпление, което се наказва до три години лишаване от свобода, ако извършителят не е осъждан и няма рецидив, да му се наложи глоба от 1000 до 5000 лв. Вносителите се заиграват с увеличаване на наказанията, като смятат, че това решава проблемите. От предишен опит би трябвало да им стане ясно, че увеличаването на наказанието не е средство за превенция или поне не в очакваната степен. Парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим тези наказания с убеждението, че те не решават проблема, но дано поне тези, които извършват престъпленията, в някакъв по-трезв момент да разберат, че ги очакват по-сериозни наказания, ако действат по този начин. Струва ми се, вносителите проявяват и неразбиране на смисъла и същността на наказанието „пробация“. Не, не бива да отменяме пробацията, а трябва да я прилагаме без компромис само за престъпленията, за които е възможно налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години, но само когато извършителят е с необременено съдебно минало, а не както в случая със Стара Загора, когато лицето е криминално проявено, и ние да налагаме такива наказания, които не съответстват на жестокостта на проявеното от него. Ние ще подкрепим Законопроекта на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, отново пак казвам, със съзнанието, че единствено и само увеличаването на размера на наказанията едва ли би възпрепятствало извършителите да извършват тези престъпления. От гледна точка на това, че ние трябва да търсим някаква превенция на тези престъпления, още по-трудно бих могъл да кажа, че тези два законопроекта работят в тази посока. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нашите резерви в много аспекти по отношение на предложените промени – най-вече за увеличаване на наказанията за средна телесна повреда, се базират на едни неясноти, които касаят за какво ще бъдат тези наказания. Не е тайна, всички парламентарни групи знаят, че след заседанието, когато и да свърши, ще има заседание на Здравната комисия, в която ще се изслуша министърът относно медицинските стандарти, определящи лека и средна телесна повреда. Иначе казано, ние ще наложим по-високи наказания за нещо, което тепърва ще се обсъжда, може би ще се променя и видимо трябва да се актуализира. Оказва се, че текстовете в тези медицински стандарти, определящи кое е лека и средна телесна повреда, са много стари, не са актуализирани. Те се базират главно и основно само на физически находки и изобщо не се коментира психологическият аспект на всички тези наранявания, които може да претърпи едно лице. Именно в този аспект смятаме, че Законът има нужда от много допълнителни добавки и не смятаме, че може да бъдат гласувани тези промени, без да сме изключително наясно за какво точно ще бъдат дадени тези увеличени наказания. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Чорбанов, напълно прав сте, че постфактум ще се разглежда кое се класифицира като лека телесна повреда и средна телесна повреда. Тъй като самото заседание е породено от частен казус, в който става въпрос за средна телесна повреда, се увеличават наказанията в тези казуси, в които имаме средна телесна повреда, но за сметка на това не са пипнати наказанията по отношение на леката телесна повреда. Затова искам да напомня на Вас и на останалите членове на Комисията, че що се отнася до лека телесна повреда, наказанието предвижда лишаване от свобода до три години. В този казус на наложения наказанието от три години лишаване от свобода може да пледира по чл. 78а от Наказателния кодекс да заплати глоба между 1000 и 5000 лв. и да се измъкне от наказателната си отговорност – лишаване от свобода, ако той не е бил предварително осъждан за престъпление от общ характер. Така че много ще Ви помоля да бъдете внимателни по отношение на разглеждането на различните казуси и какво ще класифицирате като лека телесна повреда, защото по този начин ние не увеличаваме тези наказания, въпреки че аз лично считам, че господин Караджов е прав и увеличаването на наказанията по никакъв начин не води до превенцията на тези казуси. Не смятам, че един насилник отваря Наказателния кодекс, преди да извърши някакво престъпление, за да провери колко евентуално Наказателният кодекс ще му наложи като санкция. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа! Господин Чорбанов, Вие сте прав, че едно от съществените задължения на законите е превенцията. Това същото го казва и Конституцията на Република България. Когато се увеличава обаче едно наказание, когато се вдига самото наказание, каква степен има като превенция? В същия Наказателен кодекс действащият чл. 122, ал. 1: „Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до пет години“ – не смятате ли, че това нещо по някакъв начин съпоставя едното наказание за сметка на другото, когато говорим за смърт, независимо в каква степен е? Защото, когато имаме травма, независимо – в ситуация, в която човекът е жив, ние тази травма може да я овладеем до някаква степен. Когато обаче човекът липсва, тоест е починал, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, всъщност стигаме до дълбочината на всичко. Независимо от застъпничеството на вносителите от началото на деня, че законите, които разглеждаме днес, са предимно с превантивна функция – не става дума само за наказателна, истината е, че за превенция изобщо не става дума. Превенцията в най-дълбокия смисъл започва през образованието и е един дълготраен процес, касаещ години. След като в тазгодишния бюджет имаме намаление на процента, отделен за образование и наука, не виждам как ще работим по отношение на превенцията. Именно затова трябва да обърнем изключително внимание какви насоки ще направим и каква ще бъде истинската превенция. Разглеждането на отделни промени в Наказателния кодекс на парче, вместо да се разглеждат цялостно всички наказания и те да бъдат адекватно, ако щете, увеличени – всички, прави едно изключително дисбалансирано отношение по различните казуси в зависимост от това какво в момента е причинило нашето извънредно събиране по съответния конкретен казус. Благодаря.

Прегласуване!

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Указ № 147 на Президента на Република България, постъпил на 1 август 2023 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 21 юли 2023 г., и мотивите към Указа На свое извънредно заседание, проведено на 3 август 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 147 на Президента на Република България, постъпил на 1 август 2023 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 21 юли 2023 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха – от администрацията на Президента на Република България: господин Крум Зарков – секретар по правни въпроси, и госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси. Господин Зарков докладва на членовете на Комисията по правни въпроси Указа на Президента на Република България и мотивите към него. Той посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 21 юли 2023 г., като го оспорва в цялост. Господин Зарков посочи, че приетият на 21 юли 2023 г. закон нарушава принципите за предвидимост и стабилност на нормотворческия процес, като внася съществено изменение в приетия механизъм за определяне на адхок прокурор по разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници. Допълни се, че със Закона се накърнява принципът на мандатността като основно правило за правилното конституиране и функциониране на органите на публичната власт, като се определя допълнителен половингодишен срок за изпълнение на конституционното задължение за своевременен избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Отбеляза се, че съгласно мотивите Законът съдържа неясноти, излишни разпоредби и вътрешни противоречия, които създават риск за нееднозначни тълкувания и правна несигурност, с което се нарушава принципът за правовата държава, заложен в чл. 4 от Конституцията на Република България. Допълни се, че изключването на Единната информационна система на съдилищата от прилагането на механизма за определяне на прокурор за разследването буди безпокойство, като с регламентирането на нова, специална система за разпределение на дела, различна от общата, е налице неравно третиране на сходен случай от законодателя, което води до нарушение на равенството, заложено в чл. 6 от Конституцията на Република България. Акцентира се, че въвеждането на изцяло нова система за разпределение на дела, различна от общата, би довело до неоправдано забавяне поради предвидения допълнителен срок за привеждане на действащите системи за случайно разпределение в съответствие с наредбата, която министърът на правосъдието, съгласувано с министъра на електронното управление, издава. Господин Зарков допълни, че по този начин след влизането в сила на Закона избор на съдия, който да осъществява функциите на прокурор за разследване на главния прокурор или на негов заместник по новопостъпили преписки, ще може да бъде осъществен в срок до една година, вместо незабавно. В Указа се отбелязва, че доколкото първата процедура по определяне на съдия, който да изпълнява функциите на прокурор по разследването, не е приключила, не се дава ясен отговор дали влизането в сила на новите разпоредби би изисквало повторно провеждане на случайния подбор и съответно изчакване на въвеждането на новата система. В мотивите към Указа се сочи, че с отмяната на § 41 от ЗИД на НПК и замяната му с § 2 от приетия закон законодателят предвижда нов срок от шест месеца, който да започне да тече след влизането в сила на новата разпоредба, като са изброени редица аргументи срещу тази разпоредба, както и че Висшият съдебен съвет ще продължи да осъществява правомощията си дотогава, докогато Народното събрание и органите на съдебната власт осъществяват своите по отношение на избора на нови членове. В заключение – господин Зарков отбеляза, че в § 3, по отношение на промените в § 40, и новата ал. 1 създаденото второ изречение се явява ненужно, тъй като съставянето на списъка не е обвързано със срок в Закона, за да се твърди, че той не подлежи на промяна в едната или другата посока. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 21 юли 2023 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Стигнахме до момента, в който по най-циничен начин е използван днешният ден, за да бъде свалено ветото на президента. Дори в Правната комисия не е имало обсъждане. Парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ в този момент започват гаврата с момичето от Стара Загора, защото си разчистват сметките с президента. Само да припомня няколко неща по този закон и това вето. На 5 юли Европейската комисия оповести Годишния доклад за върховенството на закона. В частта за България най-похвалена беше страната за приемането на Механизма за разследване на главния прокурор. Това даде основание на Комисията да каже, че официално ще поиска сваляне на специалния мониторинг над страната. Това пък има отношение към холандското вето за Шенген. На 7 юли Механизмът бе задействан за пръв път и бе избрана на случаен принцип в присъствието на медиите съдия, която да бъде прокурор по разследване срещу главния прокурор. Никой не е оспорил избора и качествата на тази съдийка. Същия ден, колеги, същия ден – на седми, госпожа Десислава Атанасова, Кирил Петков и други внасят Закон, който да промени начина на избор на този съдия, като изисква да бъде направена нова система за случайно разпределение. Със същия закон срокът за избор на нов състав на Висшия съдебен съвет се удължава. На следващата седмица прокурорската колегия от Висшия съдебен съвет отлага назначаването на вече избраната съдийка за прокурор с мотив, че има висящо дело пред Конституционния съд. Седмица по-късно пък отказват да я назначат, но вече щото били открили дупка в Закона. Както казва един от членовете на Висшия съдебен съвет, разбираме, че Законът пак е отворен, тъй че да пишем до Народното събрание. През това време Законът минава на първо четене. Внася се поправка от Хамид Хамид, с която да се промени начинът на обжалване на изборите за професионалната колегия на Висшия съдебен съвет. По-късно Хамид оттегля тази поправка. Друго предложение – на Надежда Йорданова, да могат да се възстановяват прекратени производства, също е внесено и после е оттеглено. Беше обещано на първо четене да се внесе и гласува текст, от който да стане ясно, че новата система няма да се прилага към вече направен избор на съдия, която да стане прокурор, но такъв текст не се появи. Във ветото на президента се обръща внимание, че този закон практически ще попречи на Механизма да заработи, защото тепърва трябва да се изгражда нова система. Не става ясно въобще каква е нуждата от тази нова система, след като според старата, която в момента работи, всеки ден се определят съдии и се разпределят преписки за хиляди дела. Тази система, с която е избрана онази съдийка, всеки ден работи. Сега, за да се блокира Законът, се иска нова система. И ветото, както казах, в Комисията беше отхвърлено абсолютно без никакви дебати. На финал, този закон, с който се хвалехте всички за Шенген, особено тези три парламентарни групи, също ще го прецакате – същите тези, които натискахте да бъде приет. Ако си мислите, че не се вижда в Европейския съюз какво правите, предполагам, че сте едни наивници на средна възраст и нагоре. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще бъда съвсем кратък. Във връзка със системата за случайно разпределение, да, действително в ЕИСС – системата на съдилищата, има такава система. Тя обаче има твърде много параметри – натовареност, отпуски, отводи, всякакви други неща, поради което беше логично да се отделят двата механизъма. Все пак в съдебната система има твърде много системи за случайно разпределение, поради което подготвяме за внасяне законопроект, който да създаде в крайна сметка една сигурна, одитирана, прозрачна система, чрез която да се разпределят и всички дела, и съответните избори на съдия за разследване на главния прокурор. Благодаря Ви.

Не знам дали Ви прави впечатление, но всеки път, когато излезе господин Божанов, той предлага нещо, което да доведе до нов софтуер. Този нов софтуер трябва да го пише някоя нова фирма, която да получи нови пари от държавата за правене на нов софтуер. Докато той беше министър, не знам защо се говори, че разни държавни софтуери преминаха към разни близки до тях фирми. Не си спомням да е излязъл на трибуната и да не говори за нещо, което има нужда от нов софтуер. Значи, сегашният за съдиите е много смотан – работи, вървят дела, но тази съдийка трябва да се избира с нов софтуер и междувременно да предложим един пък още по-нов, който да обедини двете, щото иначе имало разлики.