ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЬОСЕВ1838 думи
Уважаеми колеги, предоставям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, внесен от Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Кирил Петков Петков и група народни представители на 1 август 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, внесен от Цвета Валентинова Рангелова и Маргарита Иванова Махаева на 1 август 2023 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 3 август 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, внесен от Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Кирил Петков Петков и група народни представители на 1 август 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, внесен от Цвета Валентинова Рангелова и Маргарита Иванова Махаева на 1 август 2023 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието доцент Атанас Славов – министър, господин Емил Дечев – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на вътрешните работи господин Христо Стефанов – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, и господин Петър Тошков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Върховния касационен съд госпожа Мими Фурнаджиева – заместник-председател и председател на Гражданската колегия, и госпожа Светлана Калинова – съдия от Гражданската колегия в Първо гражданско отделение; от Прокуратурата на Република България госпожа Пенка Богданова – прокурор в отдел „Аналитичен“ във Върховната касационна прокуратура; професор доктор Диана Ковачева – Омбудсман на Република България; от Администрацията на Омбудсмана на Република България госпожа Чонка Стоянова – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, и госпожа Христина Рангелова – главен експерт; от Българския фонд за жените – госпожа Рая Раева; от фондация „Асоциация Анимус“ – госпожа Катя Кръстанова; от Българския хелзинкски комитет – господин Радослав Стоянов, и от сдружение „ЛевФем“ – господин Стойо Тетевенски.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, беше представен от госпожа Йорданова, която посочи, че с него се предлагат промени, които са свързани с увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ за причиняване на средна телесна повреда от шест на осем години. Отбеляза се, че отпада наказанието „пробация“ за причиняване на лека телесна повреда под формата на разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от Наказателния кодекс. Добави се, че се увеличава размерът на глобата за причиняване на лека телесна повреда под формата на болка и страдание от „сто до триста лева“ на „петстотин до хиляда лева“. В заключение, госпожа Йорданова допълни, че с предложените промени се цели постигане на генерална превенция спрямо прояви на поредно нечовешко, грубо, извършено с особена жестокост насилие върху човешката личност.
От името на вносителя Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, беше представен от госпожа Цвета Рангелова, която посочи, че Законопроектът е в отговор на зачестилите физически посегателства над жени, които се отличават със своята грубост, жестокост и садизъм. Предлага се въвеждане на минимален праг на наказанието „лишаване от свобода“ за причиняване на лека телесна повреда от 3 месеца.
Тя отбеляза, че се предлага в чл. 131 от Наказателния кодекс да се допълни наказанието „пробация“ за причиняване на лека телесна повреда под формата на разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от него. Изтъкна се, че следва да се остави преценката за присъдата в ръцете на съда, като се допълни, че само при конкретен казус и при преценка на конкретните доказателства може да се даде еднозначен отговор за справедливо наказание. В заключение, госпожа Рангелова добави, че се предлага в определението за престъпление, извършено „в условията на домашно насилие“, то да е извършено поне веднъж преди повдигането на обвинението.
На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се проведе публично обсъждане на законопроектите, като те съответстват и на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По Законопроект, № 49-354-01-86, са постъпили писмени становища от адвокат Силвия Петкова и от няколко на брой неправителствени организации.
В обсъждането взеха участие народните представители Хамид Хамид, Цвета Рангелова, Рая Назарян, Мирослав Иванов, Гроздан Караджов, Надежда Йорданова, Радостин Василев, Ивайло Чорбов, Цветан Предов, Десислава Атанасова, Марин Маринов, Радомир Чолаков и Петър Петров.
В хода на публичното обсъждане Омбудсманът на Република България аргументира инкриминирането на нов състав на престъпление на деяния, които отговарят на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране и нечовешко отношение, със субсидиарен характер спрямо общите престъпни състави.
Министърът на правосъдието приветства бързата реакция на Народното събрание за предлаганите законодателни промени, като изрази надежда те да не останат само на законодателно ниво, тъй като единствено завишаването на размера на наказанията няма да доведе до разрешаване на проблемите. Доцент Славов изрази позиция за необходимост от прецизиране на санкциите по отношение на различните видове телесни повреди и квалифициращите признаци, както и за необходимостта от предлагане на нови организационни и други мерки.
Господин Хамид Хамид отбеляза, че се правят законодателни промени, свързани с увеличаване на размера на наказанието „лишаване от свобода“, заради неправилно правоприлагане на съдебния състав на Окръжен съд – Стара Загора, както и на прокурора, явил се пред втората инстанция, като застъпи тезата, че бавното правосъдие означава липса на правосъдие. Той отбеляза, че увеличаването на размера на наказанията няма да спре агресорите, но Народното събрание ще го направи, защото това е единственото, което може да предприеме.
Госпожа Рая Назарян изрази становище за наличие на проблем при правоприлагането, а не в Закона, като припомни Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1979 г. Тя отбеляза, че този тълкувателен акт стеснява обхвата на понятието увреждане с траен и постоянен характер и затова отправи призив към Наказателната колегия на Върховния касационен съд да преразгледа изводите в посоченото постановление, тъй като то ограничава правилната квалификация и налагането на съразмерни наказания.
Господин Мирослав Иванов изрази несъгласие, че с повишаването на размера на наказанията ще бъде наложен модел на поведение на съдиите, като посочи, че целеният ефект следва да бъде превенция на подобни прояви. Той отбеляза, че съдебната система трябва да се саморегулира и да отговори на обществените очаквания, защото те носят отговорност за кадровото развитие на магистратите, за атестациите и конкурсите.
Господин Гроздан Караджов посочи, че завишаването на наказанията е крайна мярка, която няма да подобри правоприлагането, като уточни, че между първо и второ гласуване от ПГ „Има Такъв Народ“ ще направят предложения за прецизиране, като ще предложат две или повече умишлени наранявания по тялото, за които се иска медицинска намеса за затварянето, да бъде квалифицирано като средна телесна повреда. Той допълни, че при отпадането на пробацията, би се стигнало до налагане на глоби, вместо по-тежки наказания, което не би било в полза на жертвите от домашно насилие.
Госпожа Десислава Атанасова изрази подкрепа за Законопроекта на ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, като се обяви за намиране на баланс и за оставане настрана на политическите противопоставяния в тази житейска ситуация, тъй като следва да се разсъждава експертно по темата.
Господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието, изрази становище, че увеличаването на наказанието невинаги е достатъчно ефективно. Той отбеляза наличие на достатъчно възможности в Наказателния кодекс за повдигане на по-тежки обвинения и на база на тях да се иска оставането в ареста на обвинения за случая с пострадалото момиче в град Стара Загора, които не са били ползвани.
Господин Дечев предложи създаването на методически указания от главния прокурор за по-добри практики при подобни казуси, а при противоречива съдебна практика би могло да се мисли за тълкувателно решение на Върховния касационен съд, както и за специално обучение от Националния институт на правосъдието при реакция на тези случаи, които очевидно се подценяват в момента.
Госпожа Надежда Йорданова добави, че законодателните мерки са само част от решението на проблема, като е необходим комплексен подход, и изрази несъгласие за намесата в съдийската независимост от страна на законодателя.
Господин Радостин Василев изрази подкрепа за Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, и резерви по отношение на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, като отбеляза, че жените, жертви на насилие, могат да бъдат защитени от Наказателния кодекс, но изрази опасения, че чрез промените в Закона за защита от домашно насилие се замаскират промени в полза на ЛГБТИ общността.
Господин Марин Маринов изрази подкрепа за предлаганите два законопроекта за промени в Наказателния кодекс, приветства борбата срещу агресията във всичките ѝ форми, като призова за повече внимание върху превенцията от страна на държавата и за развитие на масовия спорт.
Господин Радомир Чолаков отбеляза, че за пореден път се правят промени в Наказателния кодекс, които ще бъдат приети, но трябва да се знае, че Народното събрание има и друго правомощие освен гласуването на закони, а именно: контрол над изпълнителната власт. Той изрази безпокойство, че непрекъснатото прехвърляне на отговорността за приемане на законите дава възможност на изпълнителната власт да не ги прилага, както и че Народното събрание се е превърнало в „изпълнител“ на изпълнителната власт.
Представителите на неправителствените организации и адвокати посочиха, че насилието е станало системен проблем, който изисква комплексно решаване от всички институции в държавата. Отбеляза се, че най-важна е генералната превенция като част от тях поискаха и инкриминирането в Наказателния кодекс на наказания за престъпления, основани на пола.
От страна на Прокуратурата на Република България госпожа Пенка Богданова отбеляза, че е необходима по-висока степен на чувствителност на магистратите – прокурори, когато трябва да се търсят индикатори за агресия, за домашно насилие и правно квалифициране на телесните повреди. Тя допълни, че следва да има комплекс от мерки с превантивен характер по отношение на престъпленията, а не само да се увеличава размерът на наказанията, но изрази подкрепа за увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ за причиняване на средна телесна повреда от шест на осем години.
По отношение на Законопроект, № 49 354 01 88, госпожа Богданова обърна внимание на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от общата част на Наказателния кодекс, където лишаването от свобода може да бъде от 3 месеца до 20 години и затова е налице излишна законодателна техника за предлаганите промени в чл. 131 от Наказателния кодекс, но тя посочи, че ако се търси целта за минимум, то е по-добре наказанието да бъде 4 месеца, за да бъде различно от общата норма.
В заключение, госпожа Богданова уточни – относно чл. 93, т. 31 от Наказателния кодекс, становището на Прокуратурата на Република България е, че отпадането на системността при гласуваните на второ четене в пленарна зала промени сякаш предоставя по-адекватна защита, отколкото предложението за извършено поне веднъж „в условията на домашно насилие“.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-86, внесен от Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Кирил Петков Петков и група народни представители на 1 август 2023 г., и с 16 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 49-354-01-88, внесен от Цвета Валентинова Рангелова и Маргарита Иванова Махаева на 1 август 2023 г.“