8 September 2023

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Премиер, благодаря за доклада, който изнесохте пред нас във връзка със случилото се на територията на община Царево. Действително е едно сериозно бедствие, което, за съжаление, е свързано и със загуба на човешки животи. Като представител точно от Бургаски избирателен район бих се обърнал към Вас за няколко важни неща. Вие споменахте, че ще бъде съставена от Вас междуведомствена работна група, която да оцени щети и да търси причините за случилото се. Моят апел и на колегите от този избирателен район е преди всичко да се помисли в най-кратки срокове държавата да подпомогне хората, които са на мястото, да се върнат към нормалния си начин на живот. Община, която е с население около десет хиляди души, пострада по начин, по който трудно сама може да се възстанови, още повече, а и Вие сам споменахте, че точно по това време е имало и близо четири хиляди гости на региона. След около седмица предстои и стартиране на учебната година, което означава, че всички тези хора от региона по един или по друг начин трябва да подсигурят децата си, които да посещават учебните занятия. Така че за мен е важно да кажете в какви срокове очаквате възстановяване и на инфраструктурата, и на нормалния начин на живот, защото в момента и общините в региона вече съдействат с тежка техника за подпомагане на този процес, но силовите министерства трябва да бъдат на място и да подпомогнат с каквото е необходимо местните власти, така че хората да се върнат към нормалния си начин на живот в максимално кратки срокове и безспорно още отсега да се мисли за превенция, която да може да алармира предварително населението, защото валежи в рамките на около 300 до 360 литра на квадратен метър са нещо, което трудно може да бъде поето от какъвто и да е вид инфраструктура, затова превенцията е изключително важна, за да може да спасяваме човешки животи оттук нататък. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Станков, за въпроса. Техниката е на терен и работи – както от Агенция „Пътна инфраструктура“, така и от ВИК – Бургас, ВИК – Стара Загора. В момента се възстановява всичко, което е спешно по отношение на водоснабдяването и по отношение на възстановяване на основния път на юг към Варвара. Има дванадесет моста, които са нарушени. В момента се правят огледи и максимално бързо ще видим как могат да бъдат възстановени, така че хората да не бъдат възпрепятствани по техните основни артерии, по които трябва да се придвижват. Това е едната страна, която е свързана с използване на техника. За момента нямаме индикации, че трябва допълнителна техника. Ако се наложи, веднага ще осигурим – има такава възможност. Просто в момента, в който се каже, че е необходимо нещо допълнително, веднага ще бъде предоставено. Отделно вървят огледите по места, както казах, по къщите на хората буквално, за да бъдат подпомогнати, така че максимално бързо да възвърнат живота си, доколкото това е възможно след едно такова събитие. Разбира се, не можем да върнем живота на хората, които си отидоха.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам два въпроса. Единият е свързан с това, че според експерти, които чухме в медийното пространство, съществуват сухи корита на територията на община Царево, които са били засипани и застроени след това. Корита, през които в миналото е минавала вода и всъщност не е било редно да бъдат застроявани. Вторият ми въпрос е свързан с причините за подкопаване основите на мостовете в цялата държава. Аз не знам причината за поддаване на мостовете в Царево, но в нашата област – област Благоевград, при река Струма преди няколко години поддаде мостът при град Петрич. Преди две години поддаде мостът и сега се строи нов и при град Благоевград. Експерти казват, че поради незаконно добиване на инертни материали от коритата на реките нивото на коритото на реката спада и всъщност се подкопават основите на моста. Той губи своите устои и при дори ниско покачване на нивото на реката той пада. И въпросът ми е – извършвате ли проверки за предотвратяване на такива незаконни добиви? И друго нещо. Вчера чух експерти, че дори и в град Пловдив мостове на река Марица, когато са били изграждани, нивото на реката е било на едно ниво, а към днешна дата е с три метра по-ниско и отново експертите са на мнение, че това е поради незаконно добиване на инертни материали от реките, което се случва дори при законно почистване на коритата на реките, по което време фирмите скрито добиват инертни материали. Благодаря Ви.

Разбира се, добре е да се чуват всички възможни гледни точки, част от тях са противоречиви. Това, което е важно, е крайното заключение да се базира на надеждни и верни данни. Така че целта на комисията, която сформираме днес, е именно да отговори на въпроси като тези, които Вие задавате. Това, което мога да кажа категорично, е, че когато се изсипят такива големи валежи в терен, при който склоновете събират водата на едно място, през което тя трябва да мине, дали е засипано едно или друго дере, няма да промени общия поток на водата. Това, което може да стане, е локално, там, където е застроено неправилно, там, където е дерето, да има съответните локални поражения. В случая не говорим за това, а говорим за общ, голям обем вода, който е тръгнал към устието на реката. Но нека да изчакаме крайното заключение на комисията и ясно трябва да разделим два типа проблеми – едните са, при които се извършват незаконни дейности, като това, което споменавате като възможност при презастрояването или пък при отнемането на баласт от речните корита. Когато това са незаконни дейности, трябва да се подават сигнали и да се осъществява контрол и да се наказват тези, които ги нарушават. Но има друг тип проблеми и аз искам много ясно да кажа и за тях. Това е, когато ние не сме подготвени с нашите закони и с нашите подзаконови актове за това, което може да се случи в бъдеще, когато има такива, пак казвам, природни бедствия, които ще се случват. Така че част от анализа, който предстои, е да се види доколко ние сме подготвени с нашата законова база, нормативна база, за да отговорим на това, което се очаква да се случи рано или късно. Това са два съвсем различни типа проблеми и ние трябва да работим и по едните, и по другите. По отношение на основите на мостовете. Тъй като периодично излиза този въпрос дали те са подкопани поради такива незаконни дейности, ще направим една проверка, която да бъде по всички мостове, за да можем да идентифицираме къде има специфични проблеми и да потърсим максимално бързо решения. Така че това е нещо, което трябва да извършим и можем да извършим в кратки срокове.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа колеги! Аз ще взема отношение по така направеното резюме от премиера. На първо място, господин Премиер, благодаря за подхода. Защото така се прави, така се информира обществеността, така се информира и Народното събрание. Буквално тази сутрин, преди Вие да дойдете тук, аз готвих въпроси в духа на всичко, което Вие казахте и на което ще отговорите след междуведомствената комисия. На второ място, вече по същество по проблемите. Може да ги степенуваме. На първо място, по отношение на реките. Трайна политика в последните 20 години в Република България, колеги, отвъд политиканстването и политическия разговор е това речните корита да бъдат използвани за добив на инертни материали. Това се случва с незаконни договори. Законът за водите казва, че почистването на речните корита трябва да се случва с договори по реда на ЗОП, но те се осъществяват с договори по напълно непрозрачен ред, не по реда на Закона за обществените поръчки. На второ място стои със страшна сила, отново по отношение на реките, въпросът за отговорността и тук ние трябва да бъдем единни и да търсим решения за това как оттук насетне се поддържат речните корита в България. Защото в урбанизираните територии е отговорен кметът, който няма финансов ресурс. Извън урбанизираните територии е отговорен областният управител, който няма финансов ресурс, и „Напоителни системи“, които по-скоро имат финансов ресурс. В рамките на цялата тази картина трудно може да се прокара единна политика по поддръжка на речните корита в България. И не на последно място, отново по отношение на реките стои въпросът за финансирането. В крайна сметка 20 години от реките се добиват инертни материали и те не се поддържат, защото всеки лев в реките остава незабелязан от хората. Но това е лев за тяхното здраве! Затова аз считам, че насетне в рамките на бюджета за следващата година трябва да изговорим за това какви са приоритетите на това Народно събрание и на това правителство и в крайна сметка да се отдели финансиране за поддръжка на речните корита и съответно да се спасяват човешки животи. Заедно с всичко това – не знам дали си спомняте след бедствието в Карлово, станахме свидетели на това, че толкова земна маса се беше свлякла благодарение на законна сеч, и тук вече говорим за реформа на закони. Защото в повечето случаи цялата сеч, която води до такива бедствия, е законна. То това е най-тъжното в тази ситуация. И на последно място, извинявам се, че превиших времето, господин Премиер, по отношение на закриването на деретата, тоест насипването им и постройките отгоре има механизъм да се понесе отговорност. Там има лица, които са подписали, които са казали, че в това дере няма да тече вода, че може да се направят насипи и могат да се урегулират поземлени имоти. И тук е моментът вече някой да понесе отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Председател, позволете, преди да говоря, да направя едно предложение. Уважаеми колеги, днес е Ден за национален траур. Предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на жертвите от тази трагедия. Ако председателят приеме, да го обяви.

Благодаря. (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Господин Премиер, вчера, когато поискахме Вашето изслушване, в изказването отбелязахме разбирането си, че става въпрос за комплексни причини за случилото се – обективни, природни и субективни. Не за пръв път се случва това в България и вече стават рецидив такива наводнения, такива трагедии, които отнемат живот и унищожават имущество – държавно и частно. С пълно разбиране сме за това и въпреки тези причини бихме искали да чуем конкретни отговори на някои въпроси, които чухме и от хората по време на тези изтекли вече два дни. Ще започна с тях. Първо, появи се официална информация, не просто в социалните мрежи някакъв спор – официална, от официални медии, държавни медии, че има изтичане на два язовира, преливане през стената. Вие сега казахте, че няма такова нещо и язовирите не са преливали вода през стената. Този въпрос винаги стои при такива случаи, колеги. Спомням си и Мизия. Дълго време се твърдеше, че няма такова нещо, после се оказа, че една каскада от шест язовира, един след друг, са тръгнали към Мизия с 4 метра вълна. Питам Ви: кое от двете е вярно – има ли преливали язовири? И, второ, чия собственост са те – държавна, общинска или дадени на концесия на някой безхаберен концесионер? Второ, появи се информация, а и има такова основание в законодателството на България, че част от хората няма да получат обезщетение, защото пострадалите имоти не са техните постоянни къщи и домове. Става въпрос за тези каравани, временни постройки и така нататък. Вярно ли е това? Трето, казахте, че само 10 от 360 корита и обекти са финансирани. Какво ще направите за останалите 350? Защото идва есен. Знаем, че в този период падат валежи, не можем да чакаме бюджета за 2024 г. Какво ще направите сега за тези 350, които остават? И четвърто, наистина колегата от ПП го каза – няма ли най-накрая да има един виновен в държавата за това, което се случва? Спомнете си всички наводнения, всички трагедии и си отговорете на въпроса: има ли един наказан държавен служител, кмет, общински съветник, концесионер на язовир, който, за да си гледа шараните и да печели, не го поддържа, не го профилактира и така нататък? Един! Големият въпрос за справедливост и за правосъдие в България и за уж правосъдната реформа. Позволете и няколко предложения, тъй като и преди с Вас в предишния кабинет сме работили по този въпрос. Знаете, че съставихме една комплексна програма, включително и законодателни промени. Господин Премиер, уважаеми колеги, уважаеми български граждани! Проблемът наистина е комплексен и обхваща няколко въпроса. Първо, системата на язовири в България. Изключително разпокъсана собственост. Никой не знае поне за над 100 язовира кой ги стопанисва, кой отговоря за тях, нарушени взаимоотношения между държава, общини, областни управители, кметове и частни собственици и концесионери. Първа задача според нас – да се сложи ред в тази система. И ние тогава имахме готовност за този ред. Второ, вторият проблем са реките. Инертни материали, непочистени корита, липса на финансиране към кметовете. Този въпрос трябва да се реши. И тук да коригирам някои от колегите – инертни материали най-често се дават на концесия, тоест отново големият въпрос: кои свои обекти държавата дава на концесия на частни лица? Защото ние твърдим, че водите на България са елемент на националната сигурност и трябва да се стопанисват, управляват и контролират от българската държава чрез нейните официални органи. Третият проблем са горите и безконтролната сеч. И по трите въпроса има нужда от законодателна работа. Обръщам се към депутатите, защото нашата отговорност по тези случаи е тази – да променяме закони. Години наред тук стоят предложения, които не се гледат. Министър-председателят прави междуведомствена група или каквото казахте, но това е изпълнителната власт. Колеги, помислете! Ние може би ще направим и официално такова писмено предложение и ще внесем. Нека създадем в парламента една група или както искате ще я наречем, която да събере всички законодателни предложения, да поканим хора, които разбират от тази материя, да ги накараме да обобщят тези предложения и да вземем разумни и стратегически решения. Това не може да се решава на парче. Не може на всяко наводнение промяна в закона, на закона. Това иска комплексен, стратегически и държавнически подход. Само комисията при господин премиера няма да може да свърши тази работа, а още повече тук има готов продукт. И аз съм участвала в писането на този продукт. Ще го извадим, ще го предложим. Не ревнувайте, не говорете, че използваме трагедията на хората за политическа агитация. Въпросът е свръхполитически, защото се изисква решения на политически органи, на политически партии. Изисква се решение на парламент, на Министерския съвет, на правосъдната система, комплексен, цялостен и ако наистина имаме добра воля, този път можем да свършим работа, за да няма отново жертви и отново ден на траур и отново минута на мълчание. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Искам да благодаря на госпожа Нинова за това, че в много конструктивен дух постави някои от най-важните въпроси, които стоят от години. Първо да поясня. Аз казах, че е имало преливане през стените, но няма скъсани язовирни стени. Така че, ако не съм бил достатъчно ясен, сега го поясняваме. Да, имаше преливане на вода, но не е имало скъсване на язовирна стена, което би довело до огромна вълна с много по-висок риск за хората, които биха попаднали в нейния обхват. Още в първите часове там бяха изпратени екипи на Пожарна безопасност и бедствия и аварии. Първо, в единия язовир, след това, в другия язовир бяха включени помпи, така че да изпомпват всичко, което беше направено в този момент. Което можеше да бъде направено, е направено, и съответно сега ще бъдат източени изцяло водите от язовирите, за да бъдат ремонтирани язовирните стени и да се предпази възможно последващо бедствие. Но до момента скъсване на стена не е имало. Доколкото съм информиран, това са общински язовири. Но както Вие правилно споменахте, имаме много сложна структура от различни собственици, различни отговорности и това е въпрос, който изисква системна промяна, включително на законово ниво, която ще изисква месеци съвместна работа между правителството и Народното събрание. По отношение на обхвата на обезщетенията – такива са правилата. Достъп до обезщетения за нарушена жилищна сграда, жилищни помещения имат само тези, за които това е основно жилище. Такива са правилата. Това е, за да могат хората максимално бързо да оправят жилището, в което живеят. Това има своята логика, тъй като всеки има възможност, има свобода да застрахова жилището си и това е въпрос на личен избор. Грижа на държавата е хората да имат къде да живеят, затова по този начин е дефинирано това правило. Ако има сериозна причина, можем да търсим промяна в това правило, но това означава ресурсът да стига до по-малко хора или да се отдели значително по-голям ресурс. По отношение на съответните 360 обекта, разбира се, това е причина за сериозна тревога, но те изискват време и сериозно финансиране, за да се работи по всички от тях. Затова правилният начин да бъдат приоритизирани е да бъдат планирани в хода на подготовката на бюджета за следващата година, а сега с наличните средства първо да се отделят тези, които са свързани с преодоляване на следствията от наводненията в община Царево, и с останалите да се подходи към тези, които е възможно. Ако се види, че остават средства от централния бюджет, може да се подходи и към другите, но това е разговор, който трябва да проведем с министъра на финансите. По отношение на това дали ще има виновни – да, затова се правят тези прегледи и виновните трябва да бъдат посочени от съответните компетентни органи. Както казах, очевидно е, че тези жертви са свързани с моста в Царево. Аз бих искал да знам има ли виновни за това, че мостът е пропаднал, но аз не знам отговора и аз не мога да посоча има ли виновен за това. Това трябва да направи проверката. Както знаете, има и проверка на прокуратурата, така че тя е тази, която би могла да каже има ли виновен, или няма виновен в случая. По отношение на трите големи групи проблеми – системата на язовирите, системата на реките и системата на горите, аз приветствам подхода, който Вие поставихте. Ние трябва да работим заедно – Вие в Народното събрание и ние в Министерския съвет, заедно да обменяме информация, да съберем експертите, каквито има както в Българската академия на науките, така и във висшите училища в България, за да може заедно с тяхната експертиза да подготвим най-добрите възможни законови и подзаконови нормативни актове, след което всеки да изпълнява неговите задължения. Това изисква време, но ние сме длъжни да го направим, защото, ако беше направено преди 20 години, сега може би ситуацията, не може би, а щеше да бъде различна.

Аз имам два въпроса. Първият въпрос се свърза с това, което вчера говорихме тук от тази трибуна и което Вие днес потвърдихте, че се е наложило да се ангажира българската войска или това, което е останало от нея, въпреки че, ако не знаете, да Ви напомня схемата на Министерството на вътрешните работи. Има една служба, която се казва „Противопожарна безопасност и защита на населението“. В тази служба са остатъците от някогашната гражданска защита, която имаше за цел и продължава все още, или поне остатъците от нея, да има за цел да се грижи точно за такива случаи – за населението, което е попаднало в бедствие, а не да ми говорите, че сте докарали кран, който бил еди-колко си тона, само дето не ми казахте колко са му широки гумите. Работата на Армията в крайна сметка е да помага тогава, когато вече нещата излязат извън контрол напълно. Ако Вие сте изпратили Армията, това означава, че признавате, че сте изпуснали положението извън контрол заради факта, че не контролирате достатъчно добре държавната система или по-скоро, че сте допуснали – разбира се, не само Вие с Вашето краткотрайно правителство, но и в предишните правителства, управлявали държавата в последните 30 години, че сте допуснали пълен разпад на системите за сигурност. Вчера от тази трибуна питах и сега ще Ви питам директно: Денков, дали смятате, че все още трябва да дадем тези БТР-и амфибии, които, между другото, са точно в системата на МВР и те са предвидени за такива ситуации, защото са амфибии, а не сега да си говорим как бил се възстановявал мостът с кран. Естествено, че с кран ще се възстановява. А дотогава какво правим – понтонни мостове?! На следващо място, искам да получа отговор от Вас: смятате ли, че все още трябва да дарим тези толкова важни за нас БТР-и, да ги подарим, да повторя още веднъж, или смятате, че трябва да бъдат оставени за нуждите на българските граждани в ето точно такива случаи? Да не дава Господ пак да се повтарят! Следващият въпрос – тъй като Вие не го засегнахте и не знам защо бягате от него, казахте много точно, че валежи има и винаги ще има. Това беше голяма мъдрост, между другото, поздравявам Ви! Наистина много мъдро изказване. (Шум и реплики.) Определено валежи ще има винаги, но невинаги е сигурно дали ще има гори. Сега ще Ви покажа една карта, ако обичате да погледнете насам, ето, специално за Вас я нося. (Показва я.) Добре, той няма да я погледне, но аз ще Ви я покажа. Явно не го интересува министър-председателя. Това е картата на сечищата, на законните сечища, натъртвам, в Странджа. Това е Царево, всичко в червено е сечища, това е официална карта. Искате ли да погледнете все пак – последен шанс? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така, голяма загриженост демонстрирате, Денков, наистина безспорно голяма загриженост! Какво смятате да предприемете по отношение на сечищата и начина, по който всъщност се процедира в тях, защото би трябвало да знаете? Ако не знаете, питайте, ще Ви кажат, че за всяко едно сечище длъжностното лице или фирмата, които провеждат тези сечища, след това провеждат залесителни мероприятия, които траят до пет години, защото не е само да боднеш фиданката. Те се правят само и единствено по документи, а за съжаление, по документи излиза, че всичко е наред. Като се заснеме гората отгоре, излиза, че имаме гора, ама тя е всъщност шубрак и гъсталак. Няма диаметър, както казват горските служители. Да не говорим, че деретата се задръстват от това, че не се изнасят клоните, и в резултат на това се получават едни такива тапи, бентове, за които не е нужно да има язовири, които да се късат, защото се получават стотици микробентчета, които в един момент, като тръгне отгоре вълната, тя почва да руши всичко. Това, което се случи всъщност там, не се случва за първи път. Така беше в Каравелово и хората Ви го казаха – местните хора, които най-добре знаят. Трупите, които бяха закарани в центъра на селото и някои от тях Стряма ги беше хвърлила чак в Марица, също го показаха това нещо. Какви мерки смятате да вземете за това, защото нито по единия въпрос, нито по другия видяхме и чухме какъвто и да било коментар от Вас и това говорят хората? И ако отидете в Царево извън Вашия кортеж и антураж, а отидете да питате местните хора или отидете в селата в Странджа, те ще Ви кажат това. Ние не го знаем от някого другиго, а го знаем точно от тях, от местните хора, които ходят там, които знаят по горските пътища каква дървесина се влачи, какво се случва след това и какво става след варварската, безчовечна, законна сеч, защото това е големият ни проблем – не незаконната, а законната сеч! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

За съжаление, както виждаме, и днескашния ден беше използван за абсолютно ненужно политизиране (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) на една човешка трагедия! Няма нужда да гледам картата, която ми показва господин Костадинов, защото съм я гледал тази карта. В последните три дни гледам само тази карта, така че съм я видял, и аз не съм Ви подчинен, за да ми казвате какво да правя, господин Костадинов. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Второ, както сам казахте, става дума за законни сечища. Така че, ако не Ви харесва как се правят законните сечища в България, предложете как да се оправят законите, защото това е Вашата работа! (Шум и реплики.)

Ние предложихме нашия закон, но Вие го отхвърлихте! (Шум и реплики.)

Ето сега ще имате възможност да ги предложите отново, а нашата работа е да спазваме законите. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.)

Трето, аз не съм казал, че ще има валежи, а казах, че ще има бедствия, и те ще стават по-големи, защото това показват законите на науката. Ако Вас не ви интересуват законите на науката или смятате, че са тривиални, това си е само Ваш проблем! Няма пряка връзка между заключенията, които могат да се направят в едно наводнение, каквото е в Каравелово, второ наводнение, каквото беше в Мизия, и трето наводнение, което е в Царево, защото резултатите от едно такова бедствие зависят от това какъв е теренът, как е застроявано, какви са промените, които са направени от хората, и във всеки конкретен случай трябва да се гледа конкретно какво се е случило. Например това, което става в Царево, е различно от това, което става в Кости, и който е бил там, знае, че това са различни ситуации.

Как ще са различни ситуациите?

Ами няма как да водим разговор, който се основава на някакви общи твърдения. Гледал съм картите, господин Костадинов, и знам там на място какво трябва да се прави в Кости, какво трябва да се прави в Царево. Имаме още по-тежки проблеми на други места. За щастие, този път не е валяло там, така че вместо да правим политически декларации оттук, това, което ние се опитваме да направим, е списък от конкретни действия, които трябва да се изпълнят. Част от тях ще бъдат за Народното събрание, част от тях ще бъдат за Министерския съвет и вместо да се противопоставяме, трябва да видим как да работим заедно, но очевидно Вие не може да стигнете до тази мисъл! (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Оставка!“)

Уважаеми господин Председател, моля да обясните на министър-председателя, че по Конституция той е подчинен на Народното събрание! Ако ще променяте Конституцията, поне първо я прочетете! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател! Действително, колеги, лесно е да се прави и разбира се, изключително непочтително е да се прави шоу от трибуната, но аз бях на място по време на самото бедствие. Задавайки въпроса си, бих искала да Ви споделя, че действително институционалната намеса на всички нива се усети на място. Хората я коментираха в непосредствени разговори, разбира се, с всички данни и факти, които пораждат съмнение по отношение на проблемите в тази община, вече ги изброиха всичките колеги, включително в конструктивен тон за бъдещи действия – сухите дерета, застрояването, добивът на инертни материали, странните зауствания насам-натам из заливите. В този смисъл аз лично съм убедена, но и искам да Ви помоля работата на комисията да бъде изключително прецизна и резултатна по отношение на случилото се на място. Въпросът ми е следният: отново в конструктивния тон на това, което ни предстои, Вие знаете, че „Продължаваме Промяната“ включително в своята програма е заложила възможността, като един от очертаните проблеми на място в черноморските ни общини, за възпиране на бъдещо строителство на първа линия по Черноморското ни крайбрежие, тоест стоте метра, и въпросът ми е: ще ни подкрепите ли в политическата ни воля, която аз смятам, че би се подкрепила от цялата зала, за поетапно – вероятно и в следствие на сериозен анализ, разбира се, при спазване на Конституцията на страната за законодателни промени, свързани с предотвратяване на строителството на първа линия на Черноморското крайбрежие? Благодаря Ви.

Благодаря и аз. Без съмнение аз лично подкрепям този законопроект. Не сме го обсъждали в Министерския съвет, но мисля, че ще има подкрепа от страна на кабинета и бихме се включили в обсъждането, когато то бъде поставено. Това не е част от управленската програма на правителството, но е част от програмата на „Продължаваме Промяната“, в чиято подготовка лично съм участвал, така че подкрепям това предложение. Мотивите тогава бяха по-скоро свързани със запазване на красотата, запазване на природата, така че контекстът беше различен. Това, което можем да кажем като урок от настоящото бедствие, е, че застрояването на тези крайбрежни пространства – особено там, където има устие на реки, там, където има блата, там, където наблизо има язовири, които не са достатъчно добре обезпечени технически – може да има и пряка връзка с осигуряване безопасността на населението. Така че това по-скоро подсилва смисъла на един такъв закон и в това отношение допълва предишните мотиви.

Господин Председател, аз съм депутат, избран от Бургаски многомандатен избирателен район. Като такъв първите неща, които направих, бяха да отида, да обиколя и да се запозная с кметовете, които не са от ВЪЗРАЖДАНЕ и въпреки че не са от ВЪЗРАЖДАНЕ, да им предложа и да им дам възможност, когато имат нужда от подкрепа от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ в парламента, да бъдат приети неща, които са от полза на съответната община, да разчитат на ВЪЗРАЖДАНЕ. Едно от тези места, в които отидох още в първия си мандат и се запознах, беше с кмета на бившия град Мичурин, който е преименуван не знам защо, но както и да е. Към днешна дата мога да кажа какво беше казано тогава като проблеми – проблеми, които и днес продължават да не са разрешени именно заради партии-коалиции, които излъчиха сегашния министър-председател, така наречените от някои, а и според мен, в голямата си част неправителствени организации, известни като зелени талибани. Зелени талибани, които са направили всичко възможно само за да получават средства, да изнудват държавата в лицето на общините или директно правителството и да не се направи план за Странджа. Това е планът, който се спира години наред от видни зелени активисти. Един от тях е Тома Белев – лауреат на ПП ДБ, и последният да затвори вратата. (Реплики.) Всичко това, подкрепено в дългото правителство, което управлява само преди няколко месеца, в което сегашният министър-председател беше министър, и криейки се зад това, че някой друг е управлявал, а той е отскоро, не е истина, защото те не са направили абсолютно нищо години наред, защото Кирил Петков беше министър-председател месеци наред, преди да стане министър-председател и нищо не са направили – абсолютно нищо. Това, което се случва в момента в село Кости, е именно плод на така наречените десни, или по-скоро розови политики, прокарвани от сегашното правителство и техни представители – видни екоактивисти, защото те бойкотират всичко това, което трябва да се направи.

Имате ли представа какво се случва в Кости години наред и защо не може да се направи нужната инфраструктура? Имате ли представа? Имате ли представа защо не се отпускат умишлено средства на общината – да се дадат пари за изграждането на съответните пречиствателни станции и съответното почистване на дере? Това се замита. Тук се говори за кран, за багер и за констатиране, че ще направим поредната комисия, за да направи поредния анализ. Правителството на Петков беше известно с анализи и с нищо друго.

Сегашното правителство на Денков, Алексей Петров и на Габриел започва по същия път и нищо повече няма да постигне. Абсолютно нищо повече. Анализи до безкрай и нищо, а хората ще умират. Бог да ги прости!

Само един факт. Точно на Кости са отпуснати средства от тези, които споменах по време на основното изложение. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, благодаря Ви за информацията, която предоставихте на българския парламент и разбира се, на българските граждани. За съжаление обаче, според нас Вашият подход е формален и това е отбиване на номера за пореден път – информацията за използваната техника за участието на съответните държавни служби, за действията на пожарникари, водолази и военни. За всичко това чухме не само от Вас днес, а и от всички медии през последните дни. Вашият статистически подход към тази трагедия не сваля от Вас отговорността Ви като премиер и отговорността на българското правителство за отчайващото състояние, в което се намира инфраструктурата в региона, отговорността за незаконното застрояване на деретата, които са естествен природен феномен за оттичане на придошла вода, отговорността за незаконното изсичане на горите, които са естествен кумулатор на водните маси и естествен бизнес на Вашите партньори в тази сглобка от много години, отговорността за компрометираните мостове и съоръжения, които са в окаяно състояние заради дългогодишното незаконно добиване на инертни материали от реките. Всичката тази отговорност в момента е Ваша и на Вашето правителство. Правейки се на статистик и регистратор на очевидности, Вие показвате само едно – поредният нелеп опит за бягство от отговорност на поредния министър-председател. И ако утре, господин Денков, природата отново покаже своята сила, пак ли ще правим същото? Ще съобщите колко кранове и багери са участвали и какъв е техният тонаж, или ще създадете поредната междуведомствена комисия, върху която да хвърлите отговорността за жертвите? Като народен представител, естествено, няма как да подмина и темата за финансовата част от държавата под формата на помощи. След наводненията в Карлово по време на изслушване в Народното събрание на вътрешния министър Калин Стоянов стана ясно, че 60 от 87 млн. лв., налични по това време във Фонда за бедствия и аварии, са били изхарчени от служебния кабинет при подадени искания за помощи, възлизащи на 500 млн. лв. за тогавашните бедствия. Поради тази причина по време на бюджета, спомняте си, увеличихме средствата за Фонда за бедствия и аварии. Сега във Вашия доклад казахте, че наличните средства са 60 млн. лв. и изчисленията Ви сочат, че щетите в Царево възлизат до момента на 30 млн. лв. Тоест твърдите, че има пари, но не става ясно дали вече са изплатени всички предходни плащания. Аз се съмнявам да са изплатени, защото какво трябва да правят бедстващите в Карлово, които не са получили пари? Да чакат пак Кирил Петков да вземе лопатата и да отиде да си направи селфита с трагедията на хората?! Това ли трябва да се случи?! Господин Денков, всеки малък компромис с буквата на закона и правилата в държавата е пряк път към бъдещи бедствия и ако водата сега предизвика трагедия, то няма да има вода, която да измие Вашата съвест. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Господин Балабанов, ако бяхте там на място, за Вас тези числа нямаше да са статистика. Ако Вие бяхте от 70-те деца, които стоят в хотела и се обаждат на майките си и казват: чакаме някой да дойде да ни изведе оттук, това няма да е статистика – 70 деца – това ще бъде Вашето дете. Ако Вие сте от хората, които не знаят дали могат да минат през пътя, защото не знаят колко е дълбока водата и полицаите им казват: сега трябва да спрете или трябва да минете през околен път – това не е статистика. Това са живите хора, на които е помогнато. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По отношение на отговорността. Аз нося отговорност за това, което мога да направя и което правя като министър-председател. Аз не мога да нося отговорност за това, което е станало преди 10, преди 15, преди 20 години. И уверявам Ви, имам подход. Този подход е да дефинирам ясно проблемите на базата на истински данни, а не на слухове оттук и оттам, които някой е пуснал, за да могат да вземат решения, които, като се финансират тези решения, да бъдат устойчиви и след време да не водят до проблемите, които виждаме днес. Колкото до финансовите средства. Както вече казах, на Карлово само от тези траншове са отпуснати 11 млн. лв. Дали те са стигнали? Трябва да се провери на място и да се види как са били използвани, защото там се чува и за други проблеми. Дали бюджетът е достатъчен или не? Този бюджет е гласуван в тази зала. Както вчера стана ясно, има повече от 60 млн. лв. налични и те ще бъдат използвани. Когато се гласува бюджетът за 2024 г., този въпрос ще стои на дневен ред и тогава ще видим какъв бюджет ще гласувате. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! В ден на национален траур Народното събрание наистина трябва да покаже огромно уважение към българския народ най-малкото защото – след Цар Калоян, след хасковското село Бисер, след нещата, които се случиха в Карловско – ние за пореден път доказваме, че сме след събитията и не сме се научили за толкова много години да можем да ги предотвратяваме, а това е ролята на държавата, това е ролята на законодателната власт, това е и ролята на изпълнителната власт. Господин Премиер, аз бих насочил Вашето внимание към един сигнал, който стана обществено достояние. Той е от общински съветник в Царево, който се оказа, че е координатор на „Продължаваме Промяната“. Този сигнал е за евентуални престъпни действия на кмета на Царево Георги Лапчев, който е от ГЕРБ и управлява Царево от 2011 г. Този сигнал е свързан със засипани дерета със земна маса на едно място в района на Пожарната, след което се прави промяна на устройствения план и се предвижда за строителство. Отделно такова дере има и в имота на Ангел Цигуларов в промишлената зона в Царево. Цитирам сигнала на координатора на „Продължаваме Промяната“, който се казва Емил Пейчев. Също така такива дерета са засипвани в различни периоди и където е „Нестинарка“, и където е „Арапя“. Според него тези действия на Общината са довели – със свои действия или бездействия, до някакви престъпни деяния. Падналият мост, между другото, който е причина, доколкото разбрах, за три от четирите жертви, е бил ремонтиран преди два месеца и отдолу е стеснено устието на моста, където минава реката – неговата основа, което според същия човек Емил Пейчев също съставлява вероятно някакво престъпление. В тази връзка искам да припомня на господин Кирил Петков, който е защитник на „Корал“, с когото сме се виждали в този район, че същият кмет на Царево ги наричаше – господин Кирил Петков и министър Сандов – свита, във връзка с техните посещения в района и опитите им да се обнародва в „Държавен вестник“ едно разрешение за обявяване на зоната за защитена територия. Изключително арогантно, изключително подигравателно! Но какво виждам аз днес? Общинският координатор на „Продължаваме Промяната“ дава сигнали за извършено престъпление, а ръководството на партията и Вие като премиер, избягвате темата, защото най-вероятно според мен Вие трябва да пазите по-висшата цел, а тя е да прикривате Вашите коалиционни партньори от ГЕРБ за престъпленията, които са вършили през последните 15 години. За мен това е някаква форма на дуализъм в едно управление и не е честно спрямо гражданите. Въпросите ми към Вас са следните – на първо време аз няма да имам втори въпрос: смятате ли, че Вие като премиер имате единствено информативна метеорологична или някаква друга роля, или трябва да застанете абсолютно отговорно и непоклатимо и да търсите отговорност за всичко свършено и несвършено от отговорните длъжностни лица в този регион? Оправданието, че си има прокуратура, няма как да свърши работа, защото всички контроли, всички методи са в изпълнителната власт, господин Премиер. Вие може да видите всички решения назад във времето и да разберете дали този Лапчев всъщност не е причина за основните проблеми в този регион, защото аз чета достатъчно много информация и искам да Ви кажа, че…

Ще се ориентирам. Да, господин Председател, благодаря Ви, че винаги сте така стриктен по отношение на мен. Втори въпрос. Смятате ли да промените програмата за помощ при бедствия и аварии с тези 1512 лв. и 2500 лв., господин Премиер? Това е абсолютна подигравка спрямо хората! Във Вашите правомощия е да промените тази програма и тя да стане достатъчно адекватна, защото аз като гражданин не мога да приема, че държавата дава 112 млн. лв. за бъркалки и ядливи чаши, но нямаме пари да помогнем на собствените си граждани. Това разбират и виждат хората, те казват: пет милиона за тези, десет милиона за тези, за нас 1512 лв. Ще промените ли тази програма, или смятате, че всички хора са длъжни да си застраховат имотите, което аз го приемам за неприемлив коментар от Ваша страна, тъй като не всички хора имат и финансовата възможност да го направят. Планирате ли, последната част от въпроса ми, някаква мащабна кампания за събиране на средства, която е така характерна за „Продължаваме Промяната – Демократична България“, за да помогнем на българските граждани по примера, по който Вие събирахте средства за чужди граждани, пострадали от войната, за да покажете на българския народ, че те са равни с другите. Благодаря Ви.

Добре е да отговоря. Искам абсолютно категорично да кажа, че никой, който е нарушил Закона, няма да бъде прикриван по какъвто и да било начин. Ако Георги Лапчев като кмет е нарушил Закона, той трябва да си понесе последствията. Това, което не искам да се случва, е по публикации, по медии, по социални мрежи да бъдат заклеймявани хората, че те са виновни за смъртта на един или друг. Това не се случва в правова държава. Това, което трябва да се направи, е да се използват контролните механизми. Част от тях са към изпълнителната власт, част от тях са към съдебната власт и когато има ясни заключения, всеки трябва да си получи заслуженото. Мисля, че нямаме противоречия в това отношение. Трябва да бъдат използвани контролните механизми и всеки да си получи заслуженото. По отношение на Програмата за бедствия и аварии. Тя е такава, каквато е приета в момента. При подготовката на бюджета за 2024 г. ще направим преглед. Настоящата сума е фиксирана спрямо линията на бедността – три пъти съответната линия, така че ще бъде направен преглед, ако е необходимо, ще бъде заделен допълнителен ресурс. Колкото до това дали трябва, или не трябва да се застраховат хората. Това, разбира се, е право на лично решение, но аз не виждам нищо лошо в това тези, които имат финансовата възможност, да го направят, защото така се прави в развитите икономики и не виждам нищо лошо в това. Държавата трябва да помага на тези, които действително имат нужда, защото нямат финансовата възможност да се справят по друг начин.

Благодаря Ви, господин Председател. Използвам личното си обяснение и то е насочено към Вас, господин Денков, защото имам чувството, че много бързо се самозабравяте. Говорите ми, че ние за разлика от Вас не сме ходили на място да се срещнем с тези хора или да се афишираме под някаква форма с тях. Еми да, Вие го правехте по най-нелепия начин, и то по време на предизборна кампания. Да ходиш да се снимаш с трагедията на хората с тениска с номер на бюлетина не Ви прави мъже и не Ви прави съпричастни към трагедията на тези хора. Когато един човек иска да помага, може да го прави, без да се афишира, господин Денков. Спрете да използвате трагедията на хората за политически цели. Вие го умеете най-добре, защото господин Петков, който е срещу мен, го изгониха от Карлово, когато отиде с лопатата да се снима с хората. Ваши депутати от „Демократична България“ ходиха и си правиха селфи, че са на кални бани, нали си спомняте? И сега одеве като ми казахте за статистиката по отношение на Карлово, след Вашите думи ще Ви посрещнат с голяма любов карловци на предстоящите избори и на предстоящата предизборна кампания, която се задава. Защото Вие използвате трагедията като статистика, господин Денков. Казвате за отговорността, че Вие не я носите. Тук Ви разбирам, защото Вие сте поставен като ротационен премиер само в рамките на три месеца. Разбира се, няма как да носите отговорност за последните 10 години, но тези, които носят отговорност, господин Денков, за последните 10 години и за състоянието на реките, коритата, изсечените гори, са Ваши партньори – и ГЕРБ, и ДПС са в този бизнес от много, много години. Защо управлявате с тях, господин Денков? Питайте ги тях за състоянието, за тези неща и защо трагедиите в момента изглеждат по този начин. В обобщение на моето лично обяснение, имам чувството, че след като Вие, поне така го казвате, че сте нямали никаква представа как тази сглобка е създадена в един девически манастир и че нямате представа кой Ви е поставил като министър-председател, и кой е направил правителството, ами Вие нямате представа и как се управлява държавата. (Ръкопляскания от ИТН.)

Само да припомня един исторически факт, в смисъл не е исторически, но е факт, хайде така ще го кажем. (Оживление, смях.) Аз бях номиниран за министър-председател в предишното Народно събрание, преди срещата в манастира, за който говорите. (Смях, реплики, ръкопляскания: „А значи е имало такава среща.“)

Господин Председател, господин Премиер! Господин Желязков, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Трябва да се спазва Правилникът. В момента изслушваме премиера, а се занимаваме единствено с популизъм, с политиканстване на гърба на жертвите след бедствието в Царево. Имам въпрос към ВЪЗРАЖДАНЕ и към „Има Такъв Народ“. Като толкова сте ходили там, като сте толкова загрижени, колко предложения в бюджета имахте за Кости и за Царево? Колко сигнала в прокуратурата имате за посипването с пясък, със земна маса на деретата, колко сигнала имате в прокуратурата за реки? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „38.“) Колко питания по парламентарен контрол имате – „Има Такъв Народ“ и ВЪЗРАЖДАНЕ? Излезте отговорете! В противен случай сте популисти.

Господин Председател, въпреки че подозирам, че си мислите, че няма да използвам процедурата по начина на водене, а за нещо друго, наистина процедурата е по начина на водене към Вас. Много често от тази трибуна се използва думата „премиер“. В нашата Конституция ние имаме министър-председател. Правете забележка да се използват правилните изразни средства, защото не сме на кинопремиера или на театрална премиера, макар че има известни елементи на театрална загриженост. Просто използвайте и когато някой използва тази дума „премиер, премиери“ и други подобни, правете забележка да се използва думата, която е записана в нашата Конституция. Тя е малко по-дългичка, но все пак е и думата, която трябва да използваме, ако уважаваме собствения си закон. България има министър-председател. Точно в момента не съвсем, но по принцип имаме министър-председател. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, хубаво е да възпирате коалиционните Ви партньори от ПП, когато говорят грозно от трибуната, говоря внушения на лъжи. Ще Ви дам пример. Този, който приказва преди малко и отправи реплики към нас, беше областен управител на Пловдив, когато ние бяхме в тъжна коалиция с тях. Заместник областният управител на Пловдив беше от „Има Такъв Народ“. Той преди, повтарям, преди наводнението в Карловско изпрати сигнал до министъра на финансите, искайки средства да бъдат почистени деретата точно заради тази сеч, която след това издави и изби хората, отнесе им къщите. Министърът на финансите Асен Василев тогава отказа, казвам, че това се случи преди дъждовете и наводненията и преди потопа, който се изсипа в Карловско, и го направи заместник областният управител, защото той ходеше с две момичета, които му бяха секретарки. Основно това му беше работата. Затова е хубаво да им правите забележка да не се изказват неподготвени, защото хората в Карловско могат да благодарят лично на Асен Василев, че водата им отнесе къщите, защото той отказа да отпусне средства за почистване на деретата и коритата.

Господин Председател, господин Министър-председател, аз не зная дали войнстващата посредственост трябва да бъде непрестанно опровергавана, защото няма да може да се занимаваме с друго. Писмото до Министерския съвет след направата на анализ за реките на територията на област Пловдив е подписано от мен. Аз работих добре със заместника ми от „Има Такъв Народ“ и не го отричам. Това е лъжа. Но втората по-страшна лъжа, господин Йорданов, е, че на територията, където се случи бедствието в Карловско, речните корита не са ангажимент на областния управител на област Пловдив, а на Напоителни системи, на кмета на Карлово. Затова предлагам да спрете да лъжете. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, моята процедура е към председателя, но всъщност тя е към всички нас. Днес е ден на траур. Има време да викате „оставка“. Има време да питате премиера – министър-председател, всички въпроси, които искате да му зададете по общата политика. Днес е ден, в който си спомняме жертвите на бедствието в Южна България, и Ви моля, нека имаме малко уважение към тях. Нека покажем конструктивен тон, че поне тази сутрин парламентът може да мисли за хората, и ние заедно, след като чуем премиера, го оставим да върши дейността, за която всички ние или поне голямото мнозинство в тази зала го е избрало. Благодаря Ви за разбирането, нека опитаме още веднъж.

Господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Дейността на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2022 г., внесен от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 30 май 2023 г. На заседание, проведено на 22 юни 2023 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2022 г. Заседанието е свикано с Разпореждане на Председателя на Народното събрание и се председателства от народния представител Атанас Атанасов – член на Комисията. На заседанието присъстваха председателят и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. В доклада на Националното бюро за извършената дейност през 2022 г. са отразени статистически данни относно броя на лицата, спрямо които са били прилагани специални разузнавателни средства, изготвените искания, издадените разрешения и приложените оперативни способи. През 2022 г. СРС са използвани по отношение на 2325 лица. Органите по чл. 13 са изготвили и изпратили до органите по чл. 15 общо 4331 искания за лица и обекти. От тях са разрешени 3562 и отказани 769. В резултат на приложените специални разузнавателни средства заявителите са поискали изготвянето на 816 веществени доказателствени средства. В 118 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни и основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените в закона. За 304 процедури прилагането на СРС е започнало по реда и при условията на чл. 17 от Закона за специалните разузнавателни средства, а за 10 процедури – по чл. 18 от ЗСРС. Общият брой приложени оперативни способи е 5693. Европейските делегирани прокурори в Република България през изминалия период са изготвили 44 искания за използване на СРС, като по тях са постановени 18 отказа и 7 са оставени без разглеждане от председателя на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател. Престъпленията, за които са искани специални разузнавателни средства, са по чл. 248а, 254б и чл. 321 от Наказателния кодекс. Европейският прокурор не е изготвял искания за СРС. През 2022 г. специални разузнавателни средства са използвани най-често за престъпление по чл. 321 от Наказателния кодекс – организирана престъпна група ‒ 974 случая; чл. 354а от Наказателния кодекс – наркотични вещества ‒ 852 случая; чл. 234 от Наказателния кодекс – акцизни стоки ‒ 126 случая; чл. 195 от Наказателния кодекс – кражби ‒ 176 случая; чл. 301 от Наказателния кодекс – подкуп ‒ 47 случая; чл. 242 от Наказателния кодекс – престъпления против митническия режим ‒ 82 случая; по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс – 155 случая. Анализът на статистическите данни и констатациите от проверките на Бюрото налагат извода, че през последните години броят на лицата, спрямо които се използват или са използвани специални разузнавателни средства, намалява. През 2022 г. най-голямо е намалението при исканията за разкриване на престъпления, извършвани от организирани престъпни групи, и на тези по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс, които са били подсъдни на Специализирания наказателен съд до закриването му на 27 юли 2022 г. Същевременно органите по чл. 15 от Закона за специалните разузнавателни средства са завишили критериите си за издаване на разрешения за прилагане на СРС. В Доклада са посочени още данни от анализа на резултатите от извършения надзор на процедурите по ЗСРС, установените пропуски и добрите практики и за постъпилите сигнали за незаконосъобразно прилагане на СРС и за съдебните дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изложени са и съответните предложения за усъвършенстване на правната уредба на процедурите, свързани с използването на специалните разузнавателни средства. В рамките на дискусията членовете на Комисията дадоха положителната си оценка относно дейността на Националното бюро през 2022 г. и изразиха подкрепата си за Доклада. Обсъдиха се въпроси относно постановените откази по исканията за използване на специални разузнавателни средства, трудностите по прилагането на разписаните законови процедури за използване на СРС и приложението на новите технологии от органите по чл. 20 от Закона. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията с 8 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2022 г. и Проект на решение, внесен от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 30 май 2023 г.“ Прилагаме Проект на решението, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Нашият законопроект, който сме предложили за обсъждане днес, е изключително кратък. Той е от един параграф. Беше разглеждан в Четиридесет и осмото народно събрание и мина на първо четене, не достигна времето, за да мине и на второ. Законопроектът няма абсолютно никакво обвързване със средства, разходи, приходи по никакъв начин. Напротив, Законопроектът засяга само и единствено намаляване на административната тежест. Накратко ще запозная народните представители за какво става дума в този параграф, който предлагаме да мине на първо четене и ако има желание и воля да мине впоследствие и на второ четене при разглеждане. През последните години бяха направени редица изменения и допълнения на Закона за местните данъци и такси с цел намаляване на административната тежест върху притежателите на имоти. Така например отпадна задължението на данъчно задължените лица да подават декларации при удостоверени от общините, в случаи на търпимост на строежи, въвеждане на сгради в експлоатация по реда на Закона за устройството на територията, при възмездно или безвъзмездно придобиване на имоти и ограничени вещни права. Не е предвиден обаче същият подход и при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на самия данък. С предложението се цели да се даде възможност на местните органи да направят тази промяна служебно – да не се ходи лично от хората, които трябва да подават декларация, а това да се изисква служебно от самите служители на съответната община. Общините разполагат или имат достъп до необходимата информация, при условие че е налична необходимата информация, например за отказ от вещно право на ползване, продажба на част от имота, преустройство, изтичане на срока на учреденото вещно право на ползване, съборени сгради и други подобни случаи, се дава възможност промяната в обстоятелствата да бъде извършена служебно, без необходимост от подаване на декларации от задължените лица. Пак казвам: това да се направи служебно от съответната общинска администрация. Общинските администрации разполагат или имат възможност да си набавят необходимата информация. От 1 януари 2019 г. службите по вписвания по места уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените или изменени вещни права върху имоти. Преди тази дата общинските администрации разполагат с възможности за достъп до данните, налични в службите по вписвания и в регистъра на съответното население. Има възможност и за отразяване изтичането на срока за учредено вещно право на ползване. Между другото, в 99% от случаите учреденото вещно право на ползване е пожизнено. Тук следва да се има предвид, че при учредено пожизнено вещно право на ползване, а това са масовите случаи, правото на ползване се прекратява със смъртта на ползвателя, тоест с изтичане на срока. Със смъртта на ползвателя срокът на правото на ползване изтича. Общините разполагат с данни за починалите лица и в този случай се налага изчакване на подаване на декларация и се затруднява работата и правилното определяне на данъчно задължените лица. Тук е точно моментът, в който, за да не се ходи от семейството на починалия да се подават нови декларации, служебно общинската администрация да придвижи документите и да се определи къде да се насочи данъкът и как да се определя на съответното лице, което е наследило имотът. Пример. Притежаван имот от един собственик с учредено пожизнено вещно право на ползване на едно лице данъчно задължен е ползвателят. При смърт на ползвателя данъчно задължен става собственикът от първо число на месеца, следващ промяната на обстоятелствата. Съгласно сега действащия Закон за местни данъци и такси собственикът е задължен в 2-месечен срок да подава декларация за променено обстоятелство – починал ползвател. В много от случаите лицата са близки и роднини и така определеният срок е прекалено кратък за тях, тъй като това е трагично събитие за всяко едно семейство. При установена промяна на обстоятелства след изтичане на срока общинските служители пристъпват към процедура по чл. 103 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, а именно изпраща се съобщение за констатираното несъответствие – починал ползвател, като срокът за отстраняване вече е 14-дневен. В много случаи изпратеното съобщение не се получава от съответното лице, което води до забавяне на сроковете, до протакане на сроковете. От това следва респективно изискване за лично отиване и подаване на поредните декларации. Като цяло пак ще го кажа: информацията, която служебно може да се изисква, е налична от общините и съответните служби вътре. Целта на промяната в този параграф е да се даде възможност това да става служебно, да не е нужно някой да ходи за пореден път до общинска администрация на няколко пъти да подава най-различни декларации. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложим на гласуване в залата да бъдат допуснати следните лица: от страна на Министерството на финансите госпожа Милена Райкова – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, госпожа Наделина Младенова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; от страна на Агенция „Митници“ – Петя Банкова, заместник-директор, Йохан Иванов – директор на дирекция „Правнонормативна“.

Госпожо Председател, по начина на водене. От много бързане да ни настаните в Партийния дом на Българската комунистическа партия, който дори не е достатъчно ремонтиран – колеги, знаете, че няма вътрешен канал по стаите, по който депутатите могат да се ориентират как върви заседанието, когато има гласуване. Затова Ви правя предложение, госпожо Председател, тъй като все пак има устройства за приемане на кабелна телевизия, да обявите на всички останали, че 7/8 TV предава през цялото време заседанието на Народното събрание. Пуснете си 7/8 TV, за да се ориентирате какво става в залата, за да не изпадате в такова глупаво положение – мнозинството, не може да осигурите достъп. (Смях от ИТН.)

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 49-302-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2023 г. На редовно заседание, проведено на 7 септември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, от Агенция „Митници“ Петя Банкова – заместник-директор, и Йохан Иванов – директор на дирекция „Правно-нормативна“, от Държавна агенция „Национална сигурност“ Райна Христова-Янева – заместник-директор на дирекция „Финансово разузнаване“ и други експерти. Законопроектът, представен от госпожа Людмила Петкова, предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, както и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005, както и изпълнява мерки, въвеждащи Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (MONEYVAL/Комитета MONEYVAL). Във връзка с това, измененията касаят следното: – регламентират се нови правила относно контрола на движението на непридружени парични средства (в пощенски пратки, куриерски пратки, като непридружен багаж или товар в контейнери) и изискването за представяне на декларация за оповестяване, както и за допълнение на действащите административнонаказателни разпоредби и въвеждането на санкции за неспазване на задължението за оповестяване на парични средства, а именно глоба или имуществена санкция до ¼ от паричните средства; – урежда се процедура за временно задържане на парични средства, както и процедура за задържане или деклариране на суми в размер, по-нисък от определения праг, за които има подозрение, че са свързани с престъпна дейност, и обмен на информация между националните и европейските компетентни органи, включително механизъм за временно задържане на парични средства на вътрешна за Европейския съюз граница; – въвежда се възможност непридружените парични средства да се считат за изоставени в определените от Закона случаи; – когато предметът на нарушение по чл. 18, ал. 3 от Валутния закон е укрит по специален начин, наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираните парични средства, ако деянието не съставлява престъпление; – разширяват се правомощията на компетентните органи, като се дава възможност да се задържат временно парични средства; – предвидено е да отпаднат разпоредбите от Валутния закон, въвеждащи изискване за деклариране пред митническите органи на благородните метали, скъпоценните камъни и изделията със и от тях, съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2018/1672 и създалата се разнородна практика; – въвежда се механизъм за недопускане на паричните средства да напускат територията на страната, когато лицата имат публични държавни вземания в размер на 5000 лв. или повече. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предвиждат изменения и допълнения в Закона за митниците и Закона за акцизите и данъчните складове с цел привеждане в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, въвеждащи през 2021 г. института на споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство. Законопроектът включва изменение на нормата на чл. 233, ал. 8 от Закона за митниците, като е предвидено отнемане на превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда, когато същите са собственост на нарушителя и промяна на чл. 234а, ал. 3 от същия закон, като се предлага стоките – предмет на отклонение от режим митническо складиране или друг митнически режим, да не се отнемат в полза на държавата. Предвижда се и промяна в Наказателния кодекс и Закона за мерките срещу изпирането на пари, с оглед на това, че отпада контролът върху благородните метали, скъпоценните камъни и изделията със или от тях от Валутния закон. Същите остават в регулацията на митническите нарушения и престъпления по Закона за митниците и квалифицираната митническа контрабанда по Наказателния кодекс. В Закона за мерките срещу изпирането на пари отпада и предоставянето на Държавна агенция „Национална сигурност“ на данни за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица. В заключение на дебата председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Йордан Цонев обобщи, че между първо и второ гласуване на Законопроекта е необходимо да се конкретизират и прецизират правните основания за временното задържане на паричните средства от компетентните органи, както и да се изясни механизмът и съответното действие на митническите органи, за да не се стига до произволни действия от тяхна страна. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 12 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 49-302-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2023 г.“

Поредният срамен законопроект, който залата ще приеме под натиска от брюкселските бюрократи. За да угодничат на брюкселските бюрократи, управляващите, гледайки си чисто политически, искайки да наложат поредната бухалка към неудобни или хора, които просто искат да натиснат или пък да рекетират, се предлага Законопроект, който е, меко казано, циничен, при положение че по европейските директиви и правила и по българското законодателство може да излизате от страната, без да декларирате 10 000 евро или тяхната равностойност в лева. В момента се предлага поредната брюкселска бухалка да се приеме в този законопроект, за да може да бъдат тези пари задържани в рамките на един месец и да бъдете накарани да давате обяснения за средства, за които не трябва да давате обяснения. Ще дам следния пример: политически неугодни сте на управляващите или бизнесът Ви трябва да бъде смачкан. Тръгвате да отивате на екскурзия със семейството си. На летище София сте, да кажем, с около 5000 лв. във Вас, не сте длъжни да декларирате абсолютно нищо, но митническите служби Ви извикват и Ви казват: „Колко средства притежавате?“ – 5000 лв., и така по нашите правила, по нашата оценка на риска Вие сте рисков. Почвайте да пишете обяснения какви са средствата, откъде са, защото според нас те са незаконни. Докато пишете няколко часа, си изпускате самолета и се проваля пътуването. Нещо повече, средствата Ви се задържат, а след един месец ще Ви бъдат възстановени евентуално. По този начин генерално получавате поредната бухалка от управляващото мнозинство, така наречената сглобка, така наречените демократи, които искат да приемат нещо, което е, меко казано, цинично. Имате право да излизате, без да декларирате до 10 000 евро или тяхната равностойност в лева, но ако излизате с 5000 и някой си митничар просто е решил или просто му е пратено Вашето име, че трябва да бъдете спрян, да не заминете и да си изпуснете самолета, а средствата Ви да бъдат задържани, няма никакъв проблем с тоя законопроект. Абсолютно никакъв! Това е демократично, това е според сглобката и това е, както казва Кирил Петков, изключително важен законопроект, който трябва да бъде приет, за да може ние да влезем в Шенген и да може да усвоим едни средства по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може пък техните фирми, както излезе, тези, които са спечелили милионите, да ги усвоят. Стана ясно част от фирмите кои са – фирми, свързани с Кирил Петков, фирми, свързани с други видни функционери на ПП, фирми, свързани с кандидата за кмет на София на ПП-ДБ – Терзийски, за който пък стана ясно, че е обвързан, меко казано, с държавна сигурност, бившите служби и цялото това нещо, прикрито под извънредни точки, които се вкарват, да се приемат. Кому угодничите, кому искате да изпълнявате политическите поръчки и какво ще се оправдавате, когато това нещо стане достояние и хората започнат да бъдат спирани, рекетирани за пореден път от някой си митничар, който пък от своя страна изпълнява нарежданията на шефа на „Митниците“, който пък от своя страна е подчинен на скрития министър-председател Асен Василев, който пък е част от правителството Денков – Габриел – Петров? Това е реалното правителство, заченато в девически манастир! Това Ви е поредната бухалка – срамна и позорна, но е факт и ще си я приемете!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като споделям някои от притесненията на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на необходимата редакция, която трябва да бъде направена и всички имат основание за това между първо и второ четене, в същото време трябва да кажем, че става дума за Регламент, който се прилага във всички страни – членки на Европейския съюз, и че държавите – членки на Европейския съюз, във всяка държава имат право и задължение да контролират пренасянето на финансови активи, особено на различни валути през своите граници. Този регламент внася промени, тъй като това е усъвършенстван регламент на Европейския съюз по движението на такива активи, първо, между страните – членки на Европейския съюз, и второ, между страните – членки на Европейския съюз, и трети страни. Кое налага хармонизацията в този регламент, тъй като този втори регламент е усъвършенстван вариант на Регламента от 2020 г., тъй като все още има различие по този режим между различните страни – членки на Европейския съюз, и определени юридически и физически лица, които искат да елиминират, да прескочат, да излъжат европейските държави и Европейския съюз, по какъв начин се избират и през какви страни от Европейския съюз да минат при по-благоприятни условия, така че да не платят данъци, да пренесат пари, които са придобити незаконно или за осъществяване на терористична дейност? Това е крачка към такава хармонизация и тя трябва да бъде подкрепена. Всъщност този регламент се базира на двете директиви – 2015/849 и 2018/843, на Европейския съюз, които сега прерастват в тази директива. В тази връзка между първо и второ четене, както казах вчера в Бюджетната комисия, напълно основателно на практика колеги от всички парламентарни групи – колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и от ГЕРБ, да не цитирам всичките, разбира се, и ние, казахме, че има някои неща, които са притеснителни. Например, аз питам защо избирателно да се иска декларация при пренасянето на суми над 10 000 евро, вместо всички да са задължени над 10 000 евро – дали са 11 000 или един милион, ако обичат, да попълнят декларация, тъй като сега при тази избирателност, ако се поиска от определени лица такава декларация, тя трябва да бъде представена в срок от един месец, което наистина е доста дълъг период. Така че ние ще направим такова предложение между първо и второ четене и сега го заявяваме – да се преосмисли този срок. Нищо не представлява като натовареност да се попълни на една страничка декларация с две изречения, необходима на държавните институции, за произхода на средствата и да се декларира тяхното предназначение. Освен това има изрази, които направиха на всички ни впечатление, например чл. 10г, 1 – „при основателни съмнения за собствеността“. Кой определя тези основателни съмнения, кои съмнения са основателни, те разписани ли са, или това ще е по искане на съответния митничар или представители на други държавни институции? Това се съдържа в доста текстове на този регламент. Трябва между първо и второ четене да намалим субективността, но по никакъв начин да не ограничаваме възможностите на българската държава и другите страни членки да проверяват законността и произхода на средствата, които се пренасят извън българските граници, или средства, които се внасят в България. Използвам случая да кажа, че е похвално, че Европейският съюз прави такива опити за хармонизация, за регламентиране на тези отношения вътре в Европейския съюз и извън него, но използвам случая, както и в други случаи, да кажа, че Европейската комисия и нашият Европейски съюз, в който членуваме, продължава да се прави на разсеян за офшорните зони. Значи, тук някоя фирма или физическо лице пренася повече от 10 000 евро. Браво! А това, че в офшорните зони, създадени от кого – от политическия елит на света, кога – в началото на 20 век, защо – за да крадат и да си крият парите големите корпорации и корумпираните политици в офшорни зони? Запитвате ли се поради каква причина продължават юридически да съществуват офшорни зони? По данни на международните организации в момента има около 50 трилиона щатски долара, скрити по сметки в тези офшорни зони. Тоест докато ние тук правилно правим опити да намалим количеството трохи, които минават през границите, световният политически и юридически елит си държи офшорните зони и не иска да разгледа този въпрос. Така че това ще бъде предмет на други разисквания. Може да бъде въпрос на инициативи и от страна на нашата, и на други парламентарни групи, защото става така, че ние зад дървото не виждаме гората. Този регламент трябва да бъде подкрепен, но трябва да се поработи доста между първо и второ четене, за да се разсеят всякакви съмнения за субективизъм от страна на държавните институции и да се намали до минимум възможността да се засягат интересите на българските граждани, на българските семейства, а и на българските фирми. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Донякъде господин Гечев каза това, което исках да кажа и аз за тези, които не са членове на Комисията по бюджет и финанси. Практически така, както аз разбирам идеята на Европейския съюз, е свободното движение на хора, стоки и услуги. Тази наредба би трябвало да е крачка в тази посока и българските граждани би трябвало напълно свободно, без всякакви декларации, да могат да се движат из страните на Европейския съюз, да влизат или да напускат България със суми в левовата равностойност или на стойност 10 хил. евро. В един момент се оказва, че в Наредбата има възможност, при съмнение на митническите власти, хората да бъдат отклонявани от потока, да бъдат проверявани и средствата им да бъдат задържани за 30 дни без някакви разумни аргументи за това. В Комисията представителите на Агенция „Митници“ и Министерството на финансите опитаха да кажат, че това ще става по сигнали от партньорски служби при анализ на риска, но всъщност в Закона не пише точно това. Доколкото се ориентирам аз, управляващата сглобка даде шанс на Законопроекта с цел да бъде преправен. Опитаха се да кажат и че ще го правят през Преходните и заключителните разпоредби, по-скоро през правилника за прилагане, но на мен много ми се иска да спрем да приемаме закони и после да ги преправяме през наредбата за прилагането им. Затова групата на ВЪЗРАЖДАНЕ гласува „против“ в Комисията и ще гласуваме „против“ и сега. Много се надявам при второ четене просто да има съвсем ясна регламентация кога и в какви случаи митническите власти ще могат да спират хората, ще могат да задържат средствата, за да не оставяме никакви вратички за произвол и всъщност да имаме това, което искаме – свободно движение на гражданите с тези суми, които не подлежат на деклариране. Благодаря Ви.

Точно липсата на ясни и точни критерии, поради които ще бъдат задържани средства по личното усмотрение на някой митничар, е големият проблем. Тук е скритата бухалка, която управляващата сглобка иска да приеме, криейки се зад поредната норма от Европейския съюз и криейки се зад това какво са искали брюкселските бюрократи. Дали е точно така, е една много дълга и разтеглива тема, но те искат да си го приемат. Някой някъде ще реши и просто ще Ви каже: по нашата оценка на риска. Ама каква е тази оценка на риска? Поради каква причина, по какви критерии – ясни и точни критерии сте спрян – задържан, да давате писмени обяснения и впоследствие пуснат, обаче парите Ви са задържани за един месец? Някой някъде решил. Ами само ще кажа за последно: управляващите да знаят, че както седят в момента, така ще бъдат съдени и те. В един момент няма да сте управляващи и тогава другият министър на финансите с подчинения си шеф на митниците, като тръгнете да ходите някъде, просто ще Ви спрат и ще Ви кажат: ами подозрителен сте. По какви критерии? Ами няма да Ви ги кажем. Дайте парите и почвайте да пишете писмени обяснения. Така ще бъдете съдени и Вие и ще Ви бъде казано: ами по европейски норми. Това Ви очаква.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Дренчев, в изказването си казахте, че искате да има свободно придвижване на хора, стоки и услуги и критикувате Проекта, който е на първо четене, с аргумента, че има неточности в него и смятате, че е по-правилно да има конкретни критерии, по които хората да могат да бъдат спирани, конкретни критерии, по които да могат да бъдат задържани – блокирани, тези средства. Господин Дренчев, имате възможност да го предложите. Очакваме във Вашата дуплика или между двете четения да предложите някакво работещо решение, вместо само да критикувате предложения, които… В същността си с това предложение господин Дренчев иска да ограничи нелегалния трафик или нелегалното прехвърляне на пари от една държава в друга, или някой да носи средства, които нямат установен произход, и така нататък, и така нататък. Това не е ли в полза на всички, господин Дренчев? Вие като експерт не е ли редно да предложите как да бъде формулиран и поправен този закон, така че да работи? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Митев, специално за конкретния законопроект имаше доста заявки, че ще бъдат направени предложения. Мисля, че дори във Вашата група ще се появи малко здрав разум. Няма нужда това да идва от нас, тъй като ще го отхвърлите просто защото идва от нас. Иначе, да, наистина свободното движение на хора, стоки и услуги е главният плюс на Европейския съюз и всъщност това е единствената европейска ценност, която можем да кажем, че се различава от общите глобални ценности – от равенство, братство и от всички тези неща, които са общочовешки. Иначе, да, това, което ме притеснява, е, че не е разписано при какви условия може да се правят тези проверки, и това, че само при основателно съмнение на митничаря могат да бъдат задържани средства и могат да бъдат отклонявани хората – проверявани, задържани, бавени – за мен дава възможност за тормоз. Може би Министерството на финансите трябваше да се справи по-добре и да го разпише така, че да не го преправяме ние спешно между първо и второ четене. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, правя настоящата процедура с оглед на това, че се натрупаха много въпросителни, много въпроси и изключително много манипулации по повод текущия законопроект. Затова си позволявам да направя процедура за допуск само и единствено на Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“. Обръщам внимание на народните представители, че ни е необходима експертизата на Министерството на финансите, които да ни отговорят на всичките тези много въпроси и манипулации, които бяха изказани от тази трибуна. Надявам се да подкрепите процедурата. Благодаря.

Госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.

Тъй като в излязлата след вчерашното заседание на Комисията информация беше неколкократно повторено, че този за пореден път поправен закон се поправя заради евродиректива, ние от вчера питаме: коя точно евродиректива се има предвид, защото по принцип има регламенти, има инструкции и каквито още се сетите неща? За коя точно директива става дума? Нито един, като изключим един от говорещите преди малко, не каза всъщност коя точно е тази директива. Коя е точно? (Реплики: „1670.“) Да, добре – 1670. Ние направихме необходимото, за да погледнем това, което пише вътре. Никъде вътре не пише, че се дава правото на митничарите по свое собствено усмотрение да задържат пари за определен срок – 30 дни. Никъде. Абсолютно никъде в тази директива го няма. Да, пише всичко останало – за задължения, ако има задължения към националната хазна, и така нататък, и така нататък, това го има, но проектопроизволът, който се подготвя, го няма в тази така наречена директива. Тук отварям една скоба, че е изключително унизително ние да получаваме директива. Всъщност каква е ролята на Народното събрание в този случай? Може би трябва да помислим в някакъв период във времето напред да променим Конституцията на страната и там да запишем, че директивите в България не се гласуват – те просто се внедряват. Нали това е директивата – заповед, иначе казано? Директно ни заповядват какво да правим. Каква е нашата функция тогава тук? Да вкарваме изискванията и заповедите от Брюксел в българското общество, или, както обичат да казват нашите съвременни доморасли еврократи, да транспонираме тези директиви на българска почва? Никъде го няма това нещо. Между другото и аз искам да получа отговор, ако въобще има някой оттук присъстващите, защото този, който говори – уважаемият господин професор от БСП, той е от опозицията, но от управляващите никой не каза какво точно се има предвид, никой не посочи къде го пише това в така наречената директива – това, че митничарите имат право. Доколкото знам аз, това нещо го няма в другите европейски държави – членки на Европейския съюз. Няма такова изискване по преценка на митничаря или по информация на служби – било местни, било външни, да се спират определени хора и да им се тарашат портфейлите. Точно за това става въпрос, при условие че говорим за суми под минимума от 10 хил. евро, които, разбира се, над тази сума трябва да се декларират. Ако сумата е над 10 хиляди, а не е декларирана, тя се конфискува и това е открай време – още отпреди България да влезе в Европейския съюз. Такива правила имат и всички други държави – само са си променяли числовите стойности. Никой не дава отговор на въпроса: къде го пише това нещо? Защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще кажем: няма такова нещо в тази директива. Още веднъж повтарям изключително унизително е дори това самото, което в момента коментираме. Директива! Настоява се, трябва задължително да се приеме! Ние тук какво сме? Народно събрание на суверенна държава? Парламент на независима държава или просто някакъв нотариален гумен печат на Европейската комисия?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Костадинов, искам да Ви напомня, че по време на дискусиите за бюджета имаше такива спорове за транспонирането на една европейска директива, която беше за банковата тайна и за разкриването на банкова тайна, ако си спомняте. Тогава аз настоявах изключително тази европейска директива да бъде изчетена от трибуната на Народното събрание, за да може да се провери истинността на тези твърдения. Същата госпожа, на която дадохме допуск току-що – Петкова, изчете тази директива по време на дискусиите в Бюджетната комисия, след това Асен Василев я изчете от трибуната на Народното събрание, видяхме, че всъщност не става въпрос за транспониране на директива. Затова сега правя процедурно предложение жената, на която дадохме допуск току-що, да изчете текста на Директивата, която Вие искате, за да можем да бъдем по-осведомени като народни представители за това какво гласуваме. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Обръщам се към Вас, към слушателите и зрителите в България. Когато някой Ви казва, че някой там ни е решавал и ни е правил някакви законодателни актове в Брюксел, да знаете, че българският представител във всеки един законодателен акт го е подкрепил, за да бъде публикуван след това в официалния журнал на Европейския съюз. Тоест това е и български закон, и независимо колко големи са страните, гласът на всеки представител във всички тези работни групи е един. Благодаря за вниманието.

Госпожо Митова, Вие сте абсолютно права. Благодаря, че дадохте този пример, защото всъщност той далеч не е първият подобен казус, който в момента коментираме. Надявам се да се случи това, което Вие предложихте, за да се види, че всъщност това, което се повтаря папагалски – как трябва да го направим, защото така искали от Европейската комисия, не е така и е лъжа. Както се оказа и в случая със Закона за банковата тайна, който Вие коментирахте преди малко. Що се отнася до другото, което беше казано, истината е, че в тези работни групи далеч невинаги, господин Даскалов, участват представители на всяка една държава. Не знам кой Ви го е казал това нещо. Ако искате, отидете до Брюксел, управлявате държавата в момента, или питайте някои от Вашите евродепутати да Ви го кажат. Това нещо, което Вие казвате, не отговаря на истината. И ако Вие твърдите това, означава, че Вие сте съгласни, защото казвате – това са и наши закони. Ако това са наши закони, господин Даскалов, твърдите ли тогава, че в този случай ние нямаме нужда от този парламент? Каква е Вашата функция тогава, да Ви питам аз? Защото има и още нещо друго – хората, които са в тези работни групи, никой не ги е избирал, господин Даскалов. Те не представляват никого, те са чиновници. И пак повтарям, те не са на паритетен принцип, както Вие казахте, те са избирани по съвсем друг начин. Точно поради тази причина ролята на националния парламент винаги е над тази на наднационалната европейска комисия, която не е избирана от никого. Точно поради тази причина, ако Вие продължавате да твърдите това нещо, което, не само Вие, разбира се, като народен представител, но и Вашата формация, която представлявате – ПП-ДБ, защитава, тогава трябва да Ви питам каква е Вашата функция тука и какво правите в този случай като народен представител? Подавайте си оставката – не, няма нужда от Вас тук. Вие очевидно искате някой в Брюксел да определя как точно и по какъв начин ще бъде управлявана нашата държава. Това просто не е редно и не е нормално, ако твърдим, че България е независима държава, разбира се. Защото ние го твърдим, Вие обаче не го твърдите и ако нещо, което на Вас Ви пречи и което най-много Ви боде, това е точно българската независимост и българската свобода. Точно поради тази причина, господин Даскалов, Вие и Вашата политическа формация искате да премахнете Националния празник на България, защото това е денят на свободата. И точно поради тази причина Вие не искате да имаме ден на свободата, защото искате да изличите дори спомена за това, че България е свободна и независима държава. Няма да стане обаче! Няма да стане! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, всъщност този Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон е изготвен във връзка с Регламент 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него. Втората част е по отношение на Препоръка на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа, Препоръка 32 – „Куриери на пари в брой“. Всъщност това, което се коментира по отношение задържането на паричните средства в чл. 7 на Регламента – „временно задържане на парични средства от компетентните органи“. Компетентните органи могат временно да задържат парични средства по силата на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното право, когато: първо, „задължението за деклариране на придружени парични средства по чл. 3 или задължението за оповестяването на непридружени парични средства по чл. 4 не е спазено“. Значи, счита се, че не е спазено, когато не е декларирано или не са оповестени паричните средства, или декларацията е с невярно съдържание, или непълна. И второто е: „или са налице признаци, че паричните средства, независимо от тяхната стойност са свързани с престъпна дейност“. Тъй като беше посочено, че митническите органи биха могли да проявят своеволие, този регламент – има още един регламент, който е изпълнителен регламент на Комисията, Регламент за изпълнение 2021/776 на Комисията за установяване на образците на някои формуляри, както и техническите правила за ефективния обмен на информация съгласно Регламент 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят извън него. В този регламент има стандартизирани формуляри, тоест те са еднакви за всички държави членки. Първият формуляр – това е декларацията, с която се декларират придружени парични средства. Вторият формуляр е декларация за оповестяване за непридружени парични средства – когато са в пратки, колети, контейнери и така нататък. Всъщност третият формуляр касае временното отнемане на паричните средства. Той се казва – така нареченият формуляр за служебно ползване, Приложение № 2 към Изпълнителния регламент, в който този формуляр се попълва от митническите органи. Той се попълва и в двата случая – и за придружени, и за непридружени парични средства. И се попълва, когато не са декларирани паричните средства, декларацията е с невярно съдържание, паричните средства не са на разположение за контрол от митническите органи, не са предоставени от лицето, информацията – има информация или са налице признаци, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Този формуляр – попълва се от самите митнически органи, всъщност какви са подозренията: дали са за изпиране на пари, или за финансиране на тероризъм. В самия формуляр се попълват мотиви и се описват факторите, поради които митническите органи предприемат тези действия. Освен това се описва, примерно, ако са укрити паричните средства – дали са укрити в самото лице, или примерно в багажа и така нататък, тоест не може временно да се отнемат паричните средства, без да има някакво основание, защото тази информация, освен че се попълва във формуляра, тя се обменя между държавите членки. На всеки 6 месеца всяка държава членка предоставя информация на другите държави членки какви случаи са установени, какви рискове има, какъв анализ е направен, за да могат да се предотвратят примерно по-нататъшни измами, тоест да не се ползват парични средства за финансиране на тероризъм. А по отношение на престъпна дейност има определение, което е в самата директива за изпирането на пари и финансиране на тероризъм. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Петкова, едно нещо държа да отбележа за залата – не е истина това, което споменахте по отношение на европейския регламент и препоръките, по отношение на средствата, придобити по престъпен начин. Никъде, нито в този регламент, нито в тези препоръки не се сочи за някакви съмнения, които трябва да имат митническите органи, за някаква престъпна дейност, за да могат те самоинициативно, по свое собствено усмотрение да задържат временно нито декларирани, нито недекларирани пари. В това отношение, госпожо Петкова, съжалявам, че ще Ви се наложи още един път да дадете отговор от трибуната, ако желаете, но имам следните два въпроса: На първо място по новосъздадения текст в ал. 2 на чл. 11 от Закона е посочено, че митническите органи могат временно да задържат – до 30 дни, тези суми, ако, забележете, „са налице основателни съмнения, че те са придобити по престъпен начин“. Нещо, което повтарям и натъртвам, не присъства в никакъв регламент или препоръки. Но какво се случва, ако след тези 30 дни се окаже, че преносителят на тези средства, независимо дали са декларирани или не, и митническият орган не са успели да постигнат едно, как да го кажа, вербално или неформално споразумение, което е малко по-различно от това, което сте описали в Преходните и заключителните разпоредби касателно Митническия закон, та ако двамата не са се споразумели по отношение на тези пари, техният преносител и митническият орган, след това кой ще плати вредите за това, че това съмнение от основателно се е превърнало в неоснователно и преносителят на тези пари е претърпял вреди? Моля Ви, госпожо Петкова, да отговорите: кой ще плати вредите и кой ще репарира вредите на лицето, на което се оказва, че неоснователно са му задържани парични суми от митническите органи за период до 30 дни, защото то може да изпусне пътуване със самолет, не може да си покрие други разходи само защото някой митнически служител му е задържал, оказва се впоследствие, неоснователно една може би голяма парична сума? И вторият ми въпрос, госпожо Петкова, е: в Преходните и заключителните разпоредби в Митническия закон сте записали, че превозните средства и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките, предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда. Кой, кога, как и по какви критерии, госпожо Петкова, решава какво означава, че преносните средства или моторните превозни средства, така да се изразя, явно не съответства тяхната стойност на онова, което е конфискувано? Разбира се, че това ще създава предпоставки за корупция и за решаващия орган – той сам да преценява дали стимулиран, дали не, дали да конфискува или не, дали да изземва държавата, или не тези моторни превозни средства. Тук ще стават най-големите злоупотреби, след като дадем подобна свобода – с други думи, своеволие на решаващия орган в това отношение. И разбира се, ние ще предложим между първо и второ гласуване на този законопроект ясни критерии, които да определят кога и в кои случаи моторните превозни средства и преносните средства, които имат някаква стойност, могат да бъдат конфискувани, за да е ясно на решаващия орган, че не може да прави своеволия – с други думи, да се разбира с лицето, което е пренасяло незаконосъобразно контрабандни стоки, да не може да се преговаря и да се договаря с него дали да му изземе моторното превозно средство или не, което според мен е едно от тези своеволия и целта на този законопроект. Благодаря Ви.

Господин Петров, в своето изказване госпожа Петкова на няколко пъти обърка и сля всъщност декларирана и недекларирана сума. Това, което прочете, беше толкова оплетено. Не знам: Вие останахте ли с впечатление, че нещо ясно чухте тук? Излиза всъщност следното нещо – може да се конфискува всяка една сума; да се задържи временно – в следващия момент се оказва; после се оказва, че имате 30 дни да давате становище за тази сума; същевременно се оказва, че този регламент сега изведнъж е изключително спешен – никой не казва защо, как и кога, в последния момент се е появил. Господин Петров, Вие имате ли някаква представа, понеже казахте, че ще направите предложение между първо и второ четене, да кажа още веднъж, защото в нашия парламент имаме практиката тези неща да не се записват в протокола, затова ще го кажа втори път, че ВЪЗРАЖДАНЕ ще направи предложение между първо и второ четене, за да не се допусне създаването на произвол и на прецедент, при който, примерно, митничарят решава, че му изглежда съмнителен човекът и решава да му прибере всичките пари. По тази логика половината от народните представители тук, като минават границата, трябва много сериозно да се притесняват, защото изглеждат доста съмнително. Точно поради тази причина какви точно предложения ще внесете Вие, за да направите така, че на практика този незаконен произвол, който се опитва да се вкара в българското законодателство под маската на европейски регламент, да не се осъществи?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Костадинов, прав бяхте, че не се направи разлика в изказването на госпожа Петкова между декларирани и недекларирани суми. Знаете ли защо няма разлика за тях, за управляващата сглобка, между декларирани и недекларирани суми? Господин Костадинов, съжалявам да го кажа, но и декларираните, и недекларираните суми не миришат. Именно затова няма разлика за тях дали са декларирани, или недекларирани, щом ще се изземат. Както искате, така ме разбирайте. По отношение на втората Ви констатация, касаеща предложенията, които ние ще направим – прав сте, че трябва да направим конкретни предложения между първо и второ гласуване в две насоки, които засегнах. На първо място, трябва да се посочат ясно критериите за временното отнемане на тези суми – не просто да има основателни съмнения, а да запишем, да направим предложение, че трябва да има установен акт на държавен или международен орган – орган на чужда държава, който да е постановил, че наистина тези средства са с произход от престъпна дейност. В противен случай отново сте прав, че ще трябва да задържат, да кажем, половината народни представители при преминаване на българската граница. Следващото предложение, което ние ще внесем, касае чл. 233, ал. 8 – това явно несъответствие на стойността на моторното превозно средство, на предмета смятам да го взема, да го реципирам, образно казано, от разпоредбата на ал. 4, където в т. 2, буква „а“ е посочено, че при първо нарушение се определя един праг – 80 на сто от минималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение. Така че ние ще го пренесем просто, че в случаи, когато стойността на моторното превозно средство е по-висока от 80% от стойността на конфискуваната стока, тогава в тези случаи не трябва да бъде конфискувана. Всичко останало е произвол и основание за корупция в този орган, който ще вземе самостоятелно решение дали явно не съответства на тази стойност, макар това да става въз основа на експертна оценка, която се възлага в това производство. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. От това, което изчете представителят на Министерството на финансите, защото министъра видимо го няма, от една страна, се говореше за регламент, от друга страна, за препоръки. Ако регламентът е задължителен, препоръките не са. В самия регламент пък, ако правилно чух, се казва: ако националното законодателство го предвижда. Но ако не го предвижда, къде се пъхате? От онова, което беше изчетено, и от опита за обяснение – нищо от това няма вътре в Законопроекта, който е предложен. Там е оставена една широка формулировка – по съмнение. Никъде няма пояснено при какви ситуации се прави – нито ако има сигнал от партньорски служби или ако има разследвания за престъпна дейност, там няма обяснено такова нещо. Дава се просто огромно правомощие на съответния митничар да прави каквото си иска. Освен това няколко пъти се каза, че при внасяне на пари извън Европейския съюз или внасяне на пари вътре в Европейския съюз. Ако някой пътува за Франция или за Гърция, той си пътува вътре в Европейския съюз. Това означава ли, че така както е написано, тъй като, както е предложен Законопроектът, дори и това не е пояснено? Всеки митничар ще може да прави каквото си иска. И тук, колеги от ПП, не е нужно да страдате, защото в Бюджетната комисия всички – без Вашите представители – всички изразиха съмнения. И колегите Ви от ГЕРБ, дето са Ви от сглобката, и Йордан Цонев, който е председател на Комисията и Ви е от сглобката. Всички казаха, че е недобре написано. Министерството на финансите дори там си призна, че трябват пояснения и да бъде ясно регламентирано кога, в какви случаи може да се прави. Така че не е нужно сега тук да се страда, а трябва да се прецизира текстът. Иначе той няма как да бъде подкрепен в този му вариант.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В началото, когато групата на ВЪЗРАЖДАНЕ гласува против това да вкараме в залата експертите от Министерството на финансите, си мислех, че го правят просто защото искат да унижат хората, които ежедневно работят за българските граждани, за нас, особено в Министерството на финансите – от 30 години повечето от тях. И си мислех – няма ненаказано добро. Залата подкрепи едно решение на ВЪЗРАЖДАНЕ, което Цончо Ганев така, с наведена глава тук от трибуната, жално обясняваше колко е добро. И залата го подкрепи…

А Вие гласувахте „против“ бе, алоо!

Аз гласувах „за“. Противно на това, което каза господин Дренчев, аз много често подкрепям предложения, които са добри… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

…които при Вас рядко са добри, но когато са добри, аз ги подкрепям – може да проверите от стенограмите. Когато ВЪЗРАЖДАНЕ унижи представителите на Министерството на финансите – от администрацията, които не са политически лица и работят за държавата, повтарям, някои от тях от 30 години, си мислех, че го правят просто от желанието си да правят зло, от това, че те са една партия, която обича да мрази, да създава омраза в обществото (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) и да разделя – просто да прави гадости. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Оказа се всъщност, че това не е така. Оказа се, че те го правят, защото ги е страх да дойдат експертите и да разбият на пух и прах всички техни смешни твърдения. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това е, което се случи. Да, виждаме, че ВЪЗРАЖДАНЕ явно се притесняват от това да има контрол по границите, да е ясно – когато някой излиза с чисто новия си джип „Порше Кайен“, бял, от България (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), да го питат: какво се случва, откъде е тази кола и така нататък? Ясно е, че ВЪЗРАЖДАНЕ не искат да има контрол по границите, и е така – пари, които са придобити по странен начин, да влизат в България, да излизат от България. Ами вижте, няма как да стане (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ), няма как да стане. Вашето твърдение, че Вие защитавате националния интерес, е лъжа. Ние всички знаем, че Вие защитавате само личното си благосъстояние и то се вижда, и в медиите все повече излизат и ще излизат Вашите злоупотреби. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура!

Благодаря, госпожо Председател. Моята процедура е следната. Когато подобни неуравновесени народни представители излизат на тази трибуна…

Не, извинявайте, обаче през цялото време този господин обиждаше партия ВЪЗРАЖДАНЕ, вкарваше неща, които не са истина, използваше думи и епитети към ВЪЗРАЖДАНЕ, обиждаше 350 хиляди човека, които са гласували за ВЪЗРАЖДАНЕ, и Вие не го прекъснахте нито веднъж! А когато аз кажа една думичка в посока Вашите коалиционни партньори, веднага бивам санкциониран, наказван или прекъсван! Моля Ви се равноправно да спазвате Правилника към всички народни представители, особено към подобни елементи! Благодаря.

Простено му е на него – той не е добре!

Процедура по начина на водене!

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Само бих искал кратко да Ви отбележа във връзка с изказванията на господин Митев, че в изказването си зададох три въпроса към госпожа Петкова, на които не получих отговор. Просто държа да го посоча на залата и на Вас като председателстващ. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Беше зададен, първо, въпрос по отношение на декларирани и недекларирани парични средства. В самия регламент, в чл. 7, всъщност е посочено, че временно могат да бъдат отнети паричните средства, когато декларацията, задължението за деклариране или задължението за оповестяване не е изпълнено, а за неизпълнено това задължение се счита, когато няма подадена декларация или декларацията, която е подадена, е с невярно съдържание, или с непълно съдържание. Така че това е една от хипотезите, в които може да бъдат временно задържани паричните средства. Втората хипотеза е, когато има съмнения, че паричните средства ще се използват за престъпна дейност. Престъпна дейност по смисъла на Регламента това е участие в терористичен акт, данъчни измами, корупция, участие в престъпни групи. Това са двете хипотези. Както казах и преди това, се попълва формуляр и за да могат временно да бъдат отнети, трябва да има мотиви на митническия орган защо временно се отнемат и съответно да се опишат факторите.

Когато са над 10 хиляди.

Значи те могат да бъдат и над десет хиляди, могат да бъдат и под десет хиляди, защото при над десет хиляди има задължение за деклариране. Под десет хиляди обаче може митническият орган примерно да спре един пътник на летището и да поиска от него примерно да провери паричните средства, които пренася. Ако не се предоставят паричните средства за контрол, това също е неизпълнение на задължението за деклариране и тогава може да се премине примерно към временно отнемане на паричните средства.

Добре, ако представи осем хиляди?

Аз казвам по принцип. Значи това са условията. При осем хиляди, ако са осем хиляди и той си покаже, че са осем хиляди и си попълни декларацията, няма никакъв проблем. Значи проблемът е как…

Не е така.

Как да не е така? Така е в Регламента, така е и по закон. Освен това пише, че…

Аз казвам, че…

Тук пише – независимо от тяхната стойност.

За процедура.

Аз се извинявам, госпожо Председател, че се налага да взема тази процедура…

…и тя е обърната към колегите ми – не толкова към Вас. Колеги, предстои ни още един закон днес и ако лекцията, която ще ни изнася администрацията, ще искате да Ви изнасят лекция тук, говоря на всички колеги, по-добре е нещо да направим, да си направим един обучителен семинар отвън и тогава да вкарваме законите, защото работата наистина я изтърваме. Администрацията умира от кеф да ни обяснява какво не сме разбрали от Закона. Ние много добре разбираме какво гласуваме, защото той е минал през комисиите. Госпожо Председател, ако ще се изказват хората от администрацията в залата, да се придържат към това – не да ни четат лекции, а просто да се изказват по темите и по въпросите, които им задаваме. Благодаря. Обръщам се към колегите – много Ви моля, не ги провокирайте, много искат да ни обясняват.

Прегласуване.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, правя процедура, свързана със срока. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения по така приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон да бъде 3 дни.

Благодаря, госпожо Председател. Макар че мен лично ме изненадахте, че не поискахте Законопроекта да бъде разгледан веднага и на второ гласуване, което говори, че дори и в коалицията на сглобката има някакъв здрав разум, който казва, че в тези 26 параграфа на този законопроект, който спешно беше внесен, спешно беше разгледан в съответната комисия и при условията на извънредност бе включен и в днешния дневен ред очевидно има доста несъвършенства, така че предлагам и правя обратно предложение срокът за предложения да бъде увеличен с още 7 дни над стандартния седемдневен срок, а с други думи да остане 14 дни, именно със съображенията, които развих в моето изказване, визиращи, както правомощията на митническите органи, така и на възможностите на съответния решаващ орган по отношение на конфискацията на моторни превозни средства и преносни средства за контрабанда на стоки. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедура по допуск – Снежанка Колева, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазарни“, и Елица Иванова – главен експерт в същата дирекция на Министерството на финансите.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД Първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-48, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-48, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: Райна Христова-Янева – заместник-директор на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС; Богомил Кариев – експерт в дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС; Елица Иванова – експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Министерството на финансите; Диана Иванова – главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, Министерството на правосъдието; Даниела Митева – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията; Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“ в КФН; Десислава Деянова – съветник към кабинета на управителя на БНБ. Законопроектът беше представен от госпожа Райна Христова. Госпожа Христова запозна Комисията, че в резултат на приетия на 18 май 2022 г. Доклад за Република България от Пети оценителен кръг по отношение на страната ни се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – „Процедура на засилен мониторинг”. Същевременно е започнала и Процедурата на FATF за наблюдение, осъществявано от група в рамките на FATF, създадена с цел насърчаване на по-добро глобално съответствие с международните стандарти за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Периодът на наблюдение от страна на FATF е приключил през юни 2023 г., след което България следва да докладва напредък, а FATF да прецени дали са налице основания да включи Република България в поддържан от FATF списък на държави под засилен мониторинг, така нареченият „сив списък“ на FATF. Предвид необходимостта от предприемане на действия за адресиране на установените слабости по линия на техническо съответствие и по линия на ефективността с Решение № 998 от 12 декември 2022 г. Министерският съвет на Република България е одобрил План за изпълнение на препоръчаните действия, включени в приетия Доклад за България от Пети оценителен кръг на Комитета MONEYVAL. Сред мерките, предвидени в Плана, са и такива, свързани с изготвянето на предложения за изменение и допълнение на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, което включва както Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, така и част от секторното законодателство, регламентиращо дейността на лицата, които попадат в обхвата на чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Законопроектът предвижда следните основни изменения: В чл. 4 от действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари се предлага да бъдат включени нови категории задължени субекти с цел постигане на по-високо ниво на съответствие с изискванията на Препоръки 10 и 15 на FATF, а именно лицата, които по занятие предоставят услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услугите, свързани с публично предлагане на виртуални активи; лицата, които по занятие предоставят достъп до депозитни касети в обществени трезори, когато същите не попадат в обхвата на чл. 4, т. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и представителите по чл. 22 от Закона за пощенските услуги на лицензирани пощенски оператори, предоставящи пощенски парични преводи. В съответствие с изискванията на Препоръка 26 на FATF е предвидено и вписването в публичен регистър към МВР да бъде условие за извършване по занятие на дейности по предоставяне на достъп до депозитни касети в обществени трезори, когато дейността се извършва от лицата извън посочените в чл. 4, т. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. С Препоръка 18 на FATF част от задълженията на лицата по чл. 4 от Закона, свързани с техните клонове и мажоритарно притежавани дъщерни дружества в други държави, се разширяват, като същите се прилагат не само спрямо клоновете и мажоритарно притежавани дъщерни дружества в трети държави, а и спрямо клоновете и мажоритарно притежавани дъщерни дружества в държави членки. С цел постигане на по-пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Препоръка 13 на FATF относно мерките при кореспондентските отношения на задължените субекти по Закона се предлага създаването на нова разпоредба в Закона, чрез която да се преодолеят установените слабости от оценителния екип, като е предвидена и регламентация за така наречените заварени положения. Предвид критиката на оценителния екип при анализа на съответствието с Препоръка 27 на FATF по отношение на липсата на правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 108, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се предлага включването ѝ като орган за надзор по чл. 108, ал. 6 от Закона. С предложения законопроект се правят предложения за изменения и допълнения и в други нормативни актове. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се предлагат промени, които целят преодоляване на констатирани слабости при анализа на съответствието с Препоръка 27 на FATF относно липсата на изрично посочено в закон задължение за предоставяне на информация от задължените субекти по Закона за мерките срещу изпирането на пари на органите за надзор, както и слабости, установени при анализа на съответствието с Препоръка 35. Също така се предлагат промени, с които се цели преодоляване на констатирани слабости при анализа на съответствието с Препоръка 6 на FATF. Предлага се въвеждането на механизъм и процедури за идентифициране на лица, които отговарят на критериите за вписване в съответните санкционни списъци на ООН, както и за изготвяне на предложения за вписване на лица към Комитетите по санкциите по съответните резолюции. Със Законопроекта се предлагат и промени в Закона за пазарите на финансови инструменти, в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, в Кодекса за застраховането и в Кодекса за социално осигуряване, които целят преодоляване на констатирани слабости при анализа на съответствието с Препоръки 26 и 35 на FATF, изразяващи се в липсата на забрана при мерките за контрола на достъп до пазара за финансови институции за лицензиране или регистрация в случаите, в които са налице връзки с престъпници, и наличието на редица други слабости, установени в лицензионните изисквания, свързани с липсата на ясни изисквания за чисто криминално минало, реабилитиране и други, както и в липсата на правомощия на Комисията за финансов надзор да отнеме лиценз във връзка с нарушения на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Предлагат се и промени в Закона за кредитните институции и Закона за платежните услуги и платежните системи. Предложените изменения адресират препоръка в частта на кредитните институции, платежните институции и дружествата за електронни пари за установяване на ясни правни основания за отказ за издаване на одобрение за лиценз, регистрация, придобиване на дялово участие и заемане на ръководна длъжност в случаите, в които заявителят по Закона за кредитните институции и Закона за платежните услуги и платежните системи е лице, тясно свързано с криминално проявено лице, както и да бъдат установени формални вътрешни процеси за идентифициране на такива лица, което, от своя страна, налага изменения в релевантната национална нормативна уредба. Със Законопроекта се предлагат и промени в Закона за пощенските услуги, които целят преодоляване на констатирани слабости при анализа на съответствието с Препоръки 14 и 26 на FATF с цел въвеждане на правно основание за отказ или отнемане на лиценз поради опасения относно годността и коректността при изпълнение на задълженията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и други. Предложени са и промени в Закона за хазарта, които целят преодоляване на констатирани слабости при анализа на съответствието на националното законодателство с Препоръка 28 на FATF относно липсата на мерки за контрол на достъп до пазара за лица с дял под 33% в собствеността на казина и организатори на хазартни игри. На следващо място са предложени изменения и в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и в Закона за регистър БУЛСТАТ. Въвеждането на описаните нормативни промени ще спомогне за преодоляване на установените непълни съответствия с препоръките на FATF, ще способства за постигането на по-висока ефективност на действията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма както от страна на компетентните надзорни органи и другите компетентни държавни органи, на които Законът за мерките срещу изпирането на пари е вменил конкретни функции, така и от страна на задължените субекти по Закона. Това ще повлияе положително на ефективността при прилагането на превантивното законодателство като цяло и ще способства за постигане на по-високо ниво на съответствие на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма с изискванията на препоръките на FATF. В резултат на предвидените изменения и допълнения в националната правна уредба се очаква известно увеличение на административната тежест за някои представители на частния сектор и част от компетентните органи, институции и ведомства, тъй като с проекта на нормативен акт се създават нови задължения за някои от задължените субекти по сега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари. В заключение госпожа Христова посочи, че преодоляването на посочените слабости по отношение на техническото съответствие с препоръките на FATF се очаква да доведе до намаляване на шансовете за включването на Република България в поддържан от FATF списък на държави под засилен мониторинг и свързания с това изключително негативен репутационен ефект за държавата и засягане както на публичния, така и на частния сектор. Обърна внимание, че дори и при приемане на законодателните промени, ако FATF заключи, че напредъкът по отношение на ефективността не е достатъчен, страната ни ще бъде включена в сивия списък. В този случай планът за действие, който FATF ще разпише за държавата ни, няма да съдържа такъв обем от действия по законодателни промени, заедно с действия за повишаване на ефективността. Това ще улесни своевременното им изпълнение и съответно би следвало да доведе до по-кратък период, в който държавата ще фигурира в списъка. По Законопроекта са постъпили становища от Българската народна банка, Българската финтех асоциация, Асоциацията на българските застрахователи и Българския център за нестопанско право. В хода на дискусията участие взеха народните представители Божидар Божанов, Маноил Манев и Ивайло Вълчев. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за“ – 10, „против“ – 3, „въздържал се“ – 2, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-48, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2023 г.“

Господин Председател, народни представители! Ще бъда кратък и изчерпателен – няма да споменавам толкова пъти FATF и други чуждици. Срам и позор е за нас, че ние, за разлика от нашите предшественици, които през 1894 г. приеха Закона за насърчаване на местната индустрия, през 1905 г. приеха Закона за насърчение на местната промишленост и търговия, в момента, в няколко поредни заседания, се занимаваме със закони, които уреждат финансово-спекулативната материя. Занимаваме се със законопроекти, които са спуснати под диктовка на брюкселските бюрократи, които прокарват интересите на международния финансово-спекулативен капитал, който, както всички Вие знаете, издиша. Вече имаме нова валутна разплащателна единица на Съюза – брикс, която скоро ще набере такава скорост, че съществуващите финансови инструменти на издишащия спекулативен западен пазар ще спука неговия балон. С настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари фактически продължаваме дискусията по Валутния закон, която преди малко се води. На 29 юни тази година, ако си спомняте добре, пак имаше опит да се промени Законът за мерките срещу изпирането на пари. Тогава със 73 гласа само не можа да мине идеята за прокарване на промени, които превръщаха голяма част от нашите сънародници, примерно адвокатите и счетоводителите, в доносници. С визираните промени в новия законопроект пак се правят опити да се вмени на голям кръг лица да извършват дейности, които фактически са от характера на службите, на органи със специални правомощия, като не само това, но и натоварва изключително много административната и финансовата тежест в свободния секторен капитал. Ето защо считаме, че този законопроект, без да влизам в неговите детайли, се явява рестриктивен по отношение на свободната стопанска инициатива и се прокарва с цел да се задуши всякаква такава в зародиш, като се наложи стриктен контрол върху информацията в полза на чужди субекти, които се занимават с търговия на финансови инструменти и да се отстоява чужд интерес по отношение на контрола върху българската стопанска инициатива.

Господин Златанов, имам следния въпрос към Вас. Знаейки, че Вие сте човек, който държи на точното наименование на нещата, знаейки, че Вие сте юрист, знаейки, че държите на традиционните ценности, с какво смятате, че би трябвало да се замени, ако се замислите над точното наименование, изпиране на пари? В крайна сметка ние не ги перем като някаква дреха, а ги ползваме като разплащателно средство. С оглед на това, че в традиционното разбиране за разплащателни средства в България източникът на тези пари следва да бъдат банки, и то национални, считам, като се замисля, че жаргонният израз „изпиране“, който идва от английски или от френски, въобще от езици, които се говорят в среди, в които парите идват от нищото, как смятате, че би трябвало по-точно да се замени наименованието „изпиране на пари“? Благодаря Ви.

Господин Чорбов, Вие като един завършен европейски възпитаник, завършил право в Мец – Франция, докосвате много фундаментални теми като духа и философията на Закона и аз не мога да не Ви отговоря. От ВЪЗРАЖДАНЕ бяхме внесли Законопроект за регистрацията на чуждестранните агенти. Точно в този дух, господин Чорбов, трябва да се работи, защото в момента се води дискусия по отношение на това дали ние да запазим нашата национална независимост, а това става въз основа на създаване на стопански фундамент. Създаването на стопанския фундамент става с поредица от законодателни инициативи като тази, както казах, на Константин Стоилов от 1894 г. за насърчаване на местната индустрия. В момента, 130 г. по-късно, ние се занимаваме с нещо съвсем друго – ние рушим стопанския фундамент. Това Народно събрание не гласува да се проведе референдум за запазване на българския лев – българският лев, който е основен инструмент за една независима икономика. Ние не създаваме законопроекти, които да насърчат местното производство, а вместо това, територията на страната е осеяна с валутни помпи, като: „Била“, „Лидъл“, „Кауфланд“ и „Карфур“, които източват нашия национален капитал. В момента нашето Народно събрание се занимава с това да прокарва законопроекти, писани под диктовка от някакви брюкселски бюрократи, чиито имена са неизвестни, под диктовка, която да регламентира една абстрактна материя като финансовия пазар, но която материя е с много голямо значение по отношение на създаването на независим стопански фундамент. Ето защо, когато, а това е неизбежно, националната революция победи и в България бъде поето управлението от национално мислещи и отговорни мъже и жени, ние ще променим законодателството в посока да имаме независима Централна банка, собствени финансови платежни инструменти, ще премахнем всякакви закони, приети под диктовката на брюкселските бюрократи, които ни налагат дълго робство, включително и подобни законопроекти, които целят да отвържат ръцете на българската свободна инициатива. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми колеги, след дълбокото философско изказване на колегата ще си позволя да вляза в конкретиката и духа на този закон, защото имаме какво да си кажем по духа на този закон, и то важни неща. Аз Ви моля за мъничко внимание само за да излезем с информирано решение за подкрепянето на този закон. Законопроектът, който разглеждаме днес на първо четене, ще се нуждае от Вашето внимание между първо и второ четене и на всички експерти в областта на прането на пари, финансовите пазари, виртуалните пари, IT технологиите, защото всичко това се съдържа в този законопроект и всичко това е направено, за да може България да не се превръща наистина в оазис за финансиране на тероризма или пране на пари. Абсолютен факт е. Ще си позволя да направя препратка и към предния закон, който вече приехме, защото там мерките бяха свързани абсолютно със същите препоръки и със същата процедура, която беше проведена от FITF. Простичко – и тогава, и сега можехме да обясним, че става въпрос за следното: да, има разрешение да се изнасят едни 10 хиляди недекларирани, обаче ако седем пъти в седмицата изнасяш по 10 хиляди, стават 70 и така нататък. Целта е да се следи произходът и движението на тези пари. Целта на Законопроекта, който разглеждаме в момента, е абсолютно същата, но аз няма да скрия от Вас проблемите, които възникнаха в този законопроект, и гледането му на първо четене, а и за голямо мое – не знам дали е удоволствие, съжаление или неудобство, от 2018 г., от първия текст на Закона аз работя по него и всяка думичка и всяка буква в този закон, които се променят или се подлагат на критика, ориентирам се за какво става дума. Много е трудно с този законопроект, а е много трудно, защото този процес за следенето на движението на парите, които се предполага, че са от престъпна или за престъпна дейност, или за финансиране на тероризъм, се превръща в лавина, превръща се в цунами. И не толкова процесът се превръща в цунами и в лавина, както лицата по чл. 4, тоест тези, които трябва да отговорят, да са под мониторинга на този закон, така и тези, които трябва да контролират, да имат контролни функции. Повярвайте ми, в началото през 2018 г. мисля, че бяха две структурите, които извършваха контрола – ДАНС и Финансовото министерство, а сега са повече от шест официалните институции, които се занимават и имат контролни функции, а в този законопроект предлагаме още една – Комисията за разпространение на радиочестотите. Освен това в Закона написахме, че всяка търговска банка сама изготвя своите правила, няма да пропусна от тази трибуна да кажа, че те си позволиха да прекалят с правата си, защото в момента знам, че в тази зала има поне пет човека, които са преминали през процедурата да им бъде спрян достъпът до личните им финанси, затова че не са отишли да подпишат една декларация. Това е по този закон и това е вследствие на правилата, които са написали отделните търговски банки. Колеги, в тази връзка искам да използвам трибуната и този законопроект е повод да Ви предложа нещо за размисъл. Да седнем всички и да направим една крачка и нека да постъпим, както е постъпил Европейският съюз. FITF е организацията, която се занимава с процесите за прането на пари и финансирането на тероризма. Време е да започнем да мислим в посоката България да има една институция или една отговорна структура, която да работи по този закон и по законите, свързани с това рисковите пари за тероризъм, престъпна дейност от тероризъм и така нареченото тяхно пране да се концентрират в една структура, защото с 30 контролни структури, със законодателство, което обхваща повече от 60% от законите, до които се допираме, включително Наказателният кодекс, включително Валутният закон, включително Търговският закон, включително Законът за Агенцията по вписванията, ние ефективност в следеното в прането на пари няма да постигнем, а ще генерираме още промени в Закона, още неодобрителни оценки към нас и разширяване както на обсега на Закона, така и на задълженията към наложените контролни функции на организациите. Колеги, наистина апелирам, че имаме достатъчно капацитет, имаме достатъчно експерти както в правната, така и във всяка друга област. Можем да тръгнем в посока на това да направим единен орган, който да се занимава с прането на пари и финансирането на тероризма. Да го определим и този закон да спре да се разширява, защото, повярвайте ми, ако трябва да Ви посочвам интересни факти, ще Ви стане наистина интересно. Мога да Ви дам пример – в Закона, който днес приемаме, има изключение за юридически лица с нестопанска цел, че те не попадат в обсега на Закона. Кой обаче ги определи? Никой не е в състояние в момента да Ви каже кой го определи. Аз мога да Ви кажа, защото си направих труда да отделя два дни, за да разбера как е станала процедурата за това. Имало е комисия, която е преценила, че те са малко рискови и така нататък. В първоначалния вид на Закона през 2018 г. имаше един електронен регистър, нали така, господин Божанов? Сега ще станат четири и за тези, които са в темата, мисля, че и господин Атанасов е тук, и други колеги има в залата, единият от тези регистри трябва да бъде в КОС – МВР по Закона за прането на пари, той ще бъде в КОС – МВР!? Хайде да спрем с това, да съберем кураж, да седнем и да направим агенция ли, на някоя от агенциите ли ще го възложим конкретно, но всички правомощия по прането на пари и задълженията по този закон да ги концентрираме и да започне да се работи наистина, а не да търсим възможности за разширяване на законодателството, защото не можем да се справим. Това беше целта на моето изказване, колеги. Законът трябва да бъде подкрепен, защото не можем да си позволим лукса да попаднем в сивия списък, а от това ще страдат от най-дребния до най-едрия ни бизнес. От това ще страда държавата ни със сигурност, а ние ще попаднем, ако не приемем Закона – 100%, ако приемем Закона – 50%, ще бъда честен. Тези 50% ги определя това, че сме разпръснали задълженията по Закона безкрайно много. Знам, че темата е досадна, но знам, че трябва да ми обърнете малко внимание и наистина да се концентрираме в тази посока, защото, ако не заработят тези неща, ще имате проблемите и по границите като физически лица – всеки един от нас. Благодаря.

Господин Манев, както споменах преди малко, първата идея за промяна на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари беше от 28 април тази година, който беше приет на първо четене на 31 май, но отхвърлен на второ четене на 29 юни. Сега за втори път се опитваме да разглеждаме тази материя в залата. Внесен е с Решение на Министерския съвет от 28 юли – четири месеца по-късно, след като е била внесена първата идея за промени на Закона. В мотивите пише, че се прави с превенция за борба срещу тероризма, обаче няма никакви данни за какъвто и да е било тероризъм на наша територия. Ние в момента в продължение на 40 минути дискутираме промяна в тази материя заради мерки срещу изпиране на пари с оглед превенция от терористични действия. Аз искам да Ви питам: повлияно ли е вкарването в залата на настоящия закон от случая, аферата, Nexo?

Колеги, за да бъда коректен, ще Ви отговоря. Аз не съм вносител на Закона. Вносител на Закона е Министерският съвет. Дали е повлиян от Nexo или не, не знам, но знам, че има определен раздел, който касае виртуалните пари и други такива виртуални авоари. Те са в тази промяна, която е сега. Какво е движело предлагащите го, нямам представа, дали някакъв конкретен случай, или самата идея, че не бива да се допуска безконтролното обращение на пари през наши оператори, това е друга тема. Аз искам да се възползвам от възможността, която ми дадохте с дупликата, да Ви кажа и още нещо, колеги. В тази посока, в която си говорим, аз Ви предлагам да помислим върху това: сега приемаме Закона за КПКОНПИ. Сега го приемаме – цял, нов, хубав закон за КПКОНПИ. Всички данни, до които се допира Законът за прането на пари, касаещи огромен кръг физически лица, огромен кръг юридически лица и така нататък, се събират реално в НАП и в КПКОНПИ. Обаче ние ги караме да ходят да попълват декларации на четири различни други места, когато те ги касаят – Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, ДАНС и МВР, а това всичкото може да бъде събирано и по служебен път, защото данните са в КПКОНПИ и в НАП. Така че нека да приемем днес Закона и нека да седнем и да направим така, че в новия закон за КПКОНПИ всичко това, което сме пръснали в цялата държава, и възможността за какъвто и да е анализ на всички тези разпръснати данни е прехвърлена на един отдел в ДАНС, за който смятам, че е класифицирана информация да казвам колко човека са. Време е да погледнем в тази посока. За втори път днес от тази трибуна се обръщам към колегите от експертизата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Процедурата ми е срокът за предложения между двете четения по текущия законопроект да бъде намален на пет дни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 44, ал. 2 от ПОДНС да подложите на допуск следните лица: госпожа Милена Райкова – заместник-министър в Министерството на финансите; господин Огнян Тодоров – директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешния одит“; господин Георги Николов – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки; госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“; госпожа Боряна Евлогиева – началник-отдел „Правна уредба и методология в дирекция „Законодателство и методология“.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-302-01-26, внесен от Министерския съвет на 27 април 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-354-01-26, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 5 май 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 20 юли 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на горецитираните два законопроекта. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Огнян Тодоров, директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешния одит“; от Агенцията по обществени поръчки – господин Георги Николов, изпълнителен директор; госпожа Галя Манасиева, директор на дирекция „Законодателство и методология“; госпожа Боряна Евлогиева, началник-отдел в дирекция „Законодателство и методология“; госпожа Петя Николова, държавен експерт в дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Христина Денева, главен експерт в дирекция „Законодателство и методология“. От името на вносителя Законопроект, № 49-302-01-26, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Николов, който посочи, че с него се предлагат промени, които са свързани с привеждане на Закона в съответствие с изискванията на европейското законодателство, изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост и прецизиране на действащата нормативна уредба с цел преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите. Беше посочено, че основната част от промените се отнасят до транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства в частта относно обществените поръчки, като крайният срок за това е бил 2 август 2021 г. Отбеляза се, че поради несвоевременното транспониране на Директивата Европейската комисия е стартирала срещу България процедура за нарушение, № 2021/0378. Във връзка със стартиралата наказателна процедура се предлагат промени в Закона за обществените поръчки, които въвеждат задължение за възложителите при доставката на определени категории превозни средства, както и при възлагане на превози по автобусни линии да поставят изисквания, съответстващи на критериите за чисти превозни средства. По повод наказателна процедура № 2018/2268 на Европейската комисия срещу България се предлага отмяна на изключенията по чл. 13, ал. 1, т. 18 и 20 и чл. 17, ал. 2, които се отнасят по договорки за услуги, доставки или строителство, свързани с изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница, закупуване от лечебни заведения на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и с възлагането на дейности, в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти. Господин Николов отбеляза, че втората група промени произтичат от Плана за възстановяване и устойчивост и включват няколко направления, а именно: мониторинг на пазара по определени показатели чрез изпращане на обобщена информация до контролни органи; получаване на обратна връзка за резултатите от проверките, включително с предложения за конкретни мерки и повишаване на санкциите при нарушение на правилата за използване на неконкурентни процедури на договаряне. Той посочи, че се предлага разширяване обхвата на предварителния външен контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки, като се предвижда контролът да обхване всички обществени поръчки на стойност над 5 млн. лв., докато контролът на обществените поръчки, които са на стойност между 1 млн. лв. и 5 млн. лв., ще се осъществява на случаен принцип, определени чрез жребий. Господин Николов добави, че основната цел е да бъдат обхванати всички значими обществени поръчки, по които е налице голям обществен ресурс, голям обществен интерес и намаляване степента на риска от допускане на нарушения при откриването и провеждането на поръчките. С Проекта на закон се правят предложения за прецизиране на действащата нормативна уредба и преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите, предвижда се увеличаване на стойностните прагове по чл. 20 от Закона за обществените поръчки в съответствие с делегираните регламенти на Европейската комисия, които са в сила от 1 януари 2022 г.; въвежда се забрана за изпълнителя по договори, сключени в условията на ин хаус възлагане, да превъзлага предмета на договора или части от същия договор на други лица; установява се задължение за публикуване в Регистъра на обществените поръчки на договорите, сключени при прилагане на някои от изключенията, както и анексите към тях, и се ограничава възможността за избор на застраховка като вид гаранция, до случаите, при които стойността на получения аванс, както и на определената гаранция за изпълнение не надвишава 500 хил. лв. Със Законопроекта се прецизира кръгът на лицата, спрямо които ще се изследва наличието на основания за отстраняване от процедурите, като основанията следва да са еднакво приложими и към българските юридически лица от момента, в който е възможно налагането на наказателна отговорност за тях. Създава се задължение за възложителя да определя допълнителен срок за подаване на оферти, когато в първоначално определения срок няма постъпили заявления или оферти, или е получено само едно заявление или оферта. Предлага се и лечебните заведения, чийто капитал е частна собственост, да прилагат Закона за обществените поръчки, ако повече от 50 на сто от приходите им са от държавния или общинския бюджет, или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. С Проекта на закон се предвижда възможност за създаване на централен орган за покупки за нуждите на общините, който ще може да се създава и с акт на Министерския съвет. Предлага се застраховките, които се предоставят като гаранция за изпълнение на договорите за обществени поръчки, да пораждат безусловно и неотменимо задължение за плащане. Въведено е изискване гаранцията за изпълнение да се внася след потвърждение от възложителя за осигурено финансиране, както и автоматично прекратяване на договора, ако в 10-месечен срок от неговото сключване не бъде осигурено финансиране. Със Законопроекта се създават правомощия на министъра на финансите да определя лица, които да участват като наблюдатели в работата на Комисията при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки с особена сложност, засилен обществен интерес или поръчки, свързани с критични инфраструктури, и чиято прогнозна стойност е над посочените в чл. 20. Законопроект, № 49-354-01-26, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители, беше представен от господин Божанов, който посочи, че в предложения проект на закон се съдържат мерки за въвеждане на повече прозрачност при възлагане на обществени поръчки и разходването на публичен ресурс чрез тях. Със Законопроекта се уреждат допълнителни изисквания за прозрачност, като данните от Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ е предвидено да се публикуват в отворен, машинно четим формат съгласно международен стандарт. Въвеждат се и изисквания за съхраняване и публикуване в структуриран вид на данни, които ще разширят възможностите за анализ и обработка на информацията. С цел повишаване на прозрачността на възлагането се разширява обхватът на задължението за публикуване на обявленията за всички сключени договори, попадащи в изключенията на Закона за обществените поръчки, с изключение на тези договори, при които разкриването на информация противоречи на обществения интерес. За намаляване на тежестта върху възложителите от обхвата на Закона са изключени договори на стойност под 5000 лв., когато се отнасят за незначителни по обем и стойност договори. Предвижда се и разкриване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лица, които пряко контролират изпълнители по обществени поръчки, спечелили поръчки за над половин милион лева на годишна база. Със Законопроекта се цели допълнително осветляване на свързаностите около бившата Държавна сигурност и икономическия живот, захранван с публични средства. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили писмени становища от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, Национално сдружение на общините в Република България, Асоциация на университетските болници в Република България, Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“, Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“, „Списание ЗОП плюс“ ЕООД, „ЕВН България“ ЕАД и Общинска администрация „Златоград“. В становището на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД се посочва, че предложената в § 6 промяна неоснователно лимитира възможността на секторните възложители да се ползват от специалните познания и капацитета на свързаните с тях предприятия по отношение на спецификата на техния основен предмет на дейност. Възразява се срещу задължението за публикуване на данните от договорите, които не са сключени по реда на Закона за обществените поръчки, като се посочва, че възложителите на обществени поръчки са обект на контрол от страна на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, които въз основа на законовите си правомощия имат цялостен достъп до тази информация. Възразява се и срещу предложението за налагане на наказание и на представляващия юридическото лице – изпълнител, когато бъде нарушена забраната за превъзлагане на предмета на договора или части от него на други лица. От Националното сдружение на общините в Република България акцентират върху необходимостта от прецизиране на някои от предложените разпоредби и обръщат внимание върху колизията между правомощията на контролните органи по Закона за обществените поръчки, като настояват за създаване на „механизъм на съобразяване“, при който всяко едно решение или доклад от осъществен контрол да бъде окончателен и задължителен за последващ орган на проверка. От Асоциацията на университетските болници в Република България изразяват отрицателно становище по отношение на разглеждания законопроект, като считат, че предложените промени, отнасящи се до сключваните договори от лечебните заведения, не отговарят на изискванията и целите нито на първичното, нито на вторичното законодателство на Европейския съюз, както и на националните интереси. От Адвокатско съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ изразяват отрицателно становище по отношение на предложените изменения, с които се създават ограничения за ползването на подизпълнители, както и задължението за публикуване на договорите, сключени при ин хаус процедура, включително допълнителните споразумения и приложенията към тях, като посочват, че договорите съдържат конфиденциална търговска информация, която е от значение за развитието на бизнеса на страните по договора и за постигане на по-добри резултати от конкурентите. От адвокатското съдружие отбелязват, че създаването на подобно задължение за публикуване на договори представлява непропорционална, от гледна точка на правото на Европейския съюз, законодателна намеса в частните търговски отношения, осъществявани извън приложното поле на Закона за обществените поръчки. От Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“ изразяват становище, че част от предлаганите промени внасят правна несигурност в сферата на обществените поръчки и представляват основание за възникване на съдебни спорове пред компетентните български и европейски съдилища. От Съдружието възразяват срещу направените с § 5, 6, 11, 12 и 58 предложения, като представят и конкретни доводи за тяхното отхвърляне. Посочват, че създаваната забрана за превъзлагане на предмета на договор или част от него на трето лице, както и задължението за деклариране на възможността за изпълнение на поръчката със собствен ресурс са в противоречие с принципите на Директивата и Секторната директива, които са транспонирани чрез Закона за обществените поръчки. От „Списание ЗОП Плюс" ЕООД предлагат въвеждането на задължение за публичните изпълнители за последваща оценка на изпълнението и регламентирането на задължение на звеното за вътрешен одит да консултира и по отношение на последващата оценка. Предлага се също въвеждането на обосновка при допускане на разделяне на обществена поръчка на части и създаването на мерки за повишаване на ефикасността при възлагането на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване“. В становището се обсъжда възможността за възлагане директно чрез електронен търг в ЦАИС ЕОП, прецизиране на реда за директно закупуване през електронния магазин и подобряване на процедурата по обжалване на решенията на Комисията за защита на конкуренцията. Предлагат се механизми за прозрачност на личното състояние на участниците в обществените поръчки, методи за контрол на начина на ценообразуването, когато офертата е с необичайно ниска стойност, както и прецизиране на условията за промяна на първоначално заложените условия на поръчката и основанията за прекратяване на процедурата по възлагане. От „ЕВН България“ ЕАД сочат, че изискването за определяне на дела чисти превозни средства спрямо общия брой превозни средства, които следва да бъдат закупени по реда на ЗОП, следва да бъде заложено като минимален дял за различни категории превозни средства, за да се гарантира възможността на дружествата да планират своевременно инвестиционните си програми. От Общинска администрация – Златоград, отбелязват, че за да се гарантира равнопоставеността на стопанските субекти, следва да се актуализират и повишат стойностните прагове за възлагане директно на обществени поръчки. Посочва се необходимостта от създаването на отделен режим за малките и средните предприятия в малките населени места, за да се отчете неравното развитие на отделните райони. В хода на общественото обсъждане от Националното сдружение на общините в Република България акцентираха върху необходимостта от по-добра организация на контрола върху обществените поръчки. От Агенцията по обществени поръчки заявиха, че Законопроектът, който се очаква да бъде внесен от Министерския съвет, ще бъде входиран в Народното събрание до няколко седмици. В обсъждането взеха участие народните представители Десислава Атанасова, Божидар Божанов и Стою Стоев. Госпожа Атанасова заяви, че от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепят и двата законопроекта, като между първо и второ гласуване ще бъдат направени предложения във връзка с постъпилите становища. Народният представител посочи необходимостта от разглеждане на всички законопроекти, регулиращи обществените поръчки, включително и Проектът на закон, който се предвижда да бъде внесен от Министерския съвет. Господин Божанов уточни, че внесеният от него и група народни представители законопроект надгражда платформата и цели повече прозрачност. Господин Стоев заяви, че е необходимо разглеждането на всички проекти, уреждащи обществените поръчки, и е уместно включването за съвместно разглеждане и на Законопроекта, който се очаква да бъде внесен от Министерския съвет. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: с 11 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-302-01-26, внесен от Министерския съвет на 27 април 2023 г. с 11 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-354-01-26, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 5 май 2023 г. ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-302-01-50, внесен от Министерския съвет на 22 август 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 7 септември 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-302-01-50, внесен от Министерски съвет на 22 август 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – госпожа Милена Райкова – заместник-министър; от Агенцията по обществени поръчки – господин Георги Николов – изпълнителен директор, от дирекция „Законодателство и методология“ – госпожа Боряна Евлогиева – началник-отдел, госпожа Петя Николова и госпожа Диляна Младенова – държавни експерти. Законопроектът беше представен от госпожа Райкова, която посочи, че с него се предлагат промени, които са свързани с привеждане на Закона в съответствие с изискванията на европейското законодателство, изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост, мерки, свързани с подготовката за членство на Република България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и прецизиране на действащата нормативна уредба с цел преодоляване на констатираните затруднения в практиката на възложителите. Със Законопроекта се предлага изменение на чл. 1, ал. 2, с което се осигурява пълно съответствие с дефиницията за обществена поръчка, установена с Директива 2014/24/ЕС, като с новата редакция се преодолява възможността за неправилно тълкуване на действащия текст, стесняващо приложното поле на Директивата. Госпожа Райкова посочи, че са предложени законодателни мерки, които целят намаляване на неконкурентното възлагане при използване на процедури на договаряне без обявление, като е прецизирано понятието „Изключителни обстоятелства“ в § 2, т. 17 от Допълнителните разпоредби. Предвижда се и двойно увеличение на санкциите при нарушения на правилата за възлагане. Със Законопроекта се създава постоянно действащ Експертен консултативен съвет към министъра на финансите като съвещателен орган по въпросите, свързани с прилагането на Закона, уеднаквяването на практиката и осъществяването на контролната дейност в областта на обществените поръчки. С предложените промени се прецизира разпоредбата на чл. 117а от Закона, като се преодолява противоречивото тълкуване относно възможността за индексиране на цените на договори при инфлация, когато за съответния предмет няма одобрена методика. Цели се в тези случаи размерът на увеличението да се установява във всеки конкретен случай въз основа на представените доказателства. Законодателната инициатива въвежда задължение за публичните възложители да поставят екологични изисквания при възлагане на поръчки за доставки и услуги над определени прагове, като се въвежда дефиниция на понятието „екологични изисквания“. Предлага се обхватът на конкретните продукти и услуги, минималните задължителни екологични изисквания към тях и начинът за тяхното доказване да бъдат уредени в наредба, издадена от министъра на околната среда и водите съвместно с министъра на финансите и министъра на икономиката и индустрията. Със Законопроекта се цели ясно определяне на кръга от лицата, на които може да се делегира правомощието по възлагане на обществени поръчки, като се определят границите, в които може да се прехвърля отговорността за разходване на публични средства, и същевременно се ограничават възможностите за заобикаляне на забраната за разделяне на поръчки. Предвижда се тази компетентност да се предоставя само на длъжностни лица с право да заместват възложителя съгласно нормативен, административен или друг акт, определящ неговото представителство, или на лице, осъществяващо общото административно ръководство в организацията на възложителя. Проектът на закон създава правна възможност за възложителя да изиска обосновка при получени една или две оферти, когато съдържат необичайно благоприятно предложение за цени или разходи, като е предвидено в тези случаи преценката да се извършва с обявената прогнозна стойност, а когато е неприложимо – с друга, предварително обявена от възложителя обективна база за сравнение. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В обсъждането взеха участие народните представители Мая Димитрова, Гроздан Караджов и Радомир Чолаков. В отговор на поставения от госпожа Димитрова въпрос госпожа Райкова посочи, че държавната политика и контролните функции относно обществените поръчки се осъществяват от Министерството на финансите. Тя добави, че дейността на Експертния съвет ще подобри еднаквото прилагане на Закона и уеднаквяването на практиката. Народният представител Гроздан Караджов посочи, че ще подкрепи Законопроекта, но обърна внимание върху необходимостта от прецизиране на предложението по чл. 117а относно индексацията на цените при инфлация. Той допълни, че следва да се създаде методика при промяна на цените при инфлация. Господин Чолаков изрази подкрепата си към Законопроекта и добави, че между първо и второ гласуване ще бъдат направени необходимите промени за прецизиране на текстовете. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-302-01-50, внесен от Министерския съвет на 22 август 2023 г.“

„ДОКЛАД на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-354-01-26, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 5 май 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-354-01-26, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 5 май 2023 г. Законопроектът бе представен от господин Божидар Божанов. Господин Божанов посочи, че в предложения проект на закон се съдържат мерки за въвеждане на повече прозрачност при възлагане на обществени поръчки и разходването на публичен ресурс чрез тях. Със Законопроекта се уреждат допълнителни изисквания за прозрачност, като данните от ЦАИС ЕОП ще се публикуват в отворен, машинно четим формат съгласно международен стандарт. Стандартът Open Contracting Data Standard се използва в Канада, Великобритания, Румъния, Украйна и други. Въвеждат се и изисквания за съхраняване и публикуване в структуриран вид на данни, които ще разширят възможностите за анализ на данните. Разширява се задължението за публикуване на обявленията за всички сключени договори, попадащи в изключенията на Закона за обществените поръчки, с изключение на тези договори, при които разкриване на информация противоречи на основен интерес, с цел повишаване на прозрачността на възлагането. Изключени са договори на стойност под 5 хил. лв. с цел намаляване на тежестта върху възложителите, когато се отнася за незначителни по обем и стойност договори. Предвижда се и разкриване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лица, които пряко контролират изпълнители по обществени поръчки, спечелили поръчки за над половин милион лева на годишна база. Целта е допълнително осветляване на свързаностите около бившата Държавна сигурност и икономическия живот, захранван с публични средства. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 6, „против“ няма, „въздържал се“ 10, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-354-01-26, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 5 май 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49 302-01-26, внесен от Министерския съвет на 27 април 2023 г. На заседанието присъстваха: госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията, господин Огнян Тодоров – директор на дирекция „Методология и контрол на вътрешния одит“ в Министерството на финансите, господин Михаил Михайлов – главен секретар на Агенцията по обществени поръчки, и експерти от Агенцията по обществени поръчки. Господин Михайлов обърна внимание на членовете на Комисията, че крайният срок за въвеждането на Директива (ЕС) 2019/1161 от държавите членки е бил 2 август 2021 г. В тази връзка от страна на Европейската комисия е стартирана процедура за нарушение № 2021/0378 за нетранспониране в срок на Директивата, за което е уведомено водещото ведомство – Министерството на транспорта и съобщенията. Промените, направени с новата директива, изискват държавите членки да достигнат минимални проценти за чисти превозни средства спрямо общия брой превозни средства, обхванати от договорите за обществени поръчки и концесии, за определен период. Тези проценти са посочени в таблици – приложения към Директивата, като за България минималните цели за чисти леки и тежки превозни средства са: 17,6 на сто за леки превозни средства до края на 2025 г., след което този процент да се запази; 7 на сто за камиони и 34 на сто за автобуси до края на 2025 г.; 8 на сто за камиони и 48 на сто за автобуси до края на 2030 г. Към представителите на Министерството на транспорта и съобщенията бяха зададени въпроси за готовността на ведомството за определяне на изискванията към чистите превозни средства, определяни с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, както и какви ще бъдат критериите при определяне на възложителите, които са длъжни да възлагат обществени поръчки при спазване на изискванията за чисти превозни сродства и дела на чистите превозни средства спрямо общия брой на превозните средства, които са предмет на доставка или се използват за извършване на услугите за превози по автобусни линии съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007, за отделните възложители. След проведените разисквания и изказаните мнения, Комисията по транспорт и съобщения с 4 гласа „за“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-302-01-26, внесен от Министерския съвет на 27 април 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно представяне, обсъждане и гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-302-01-26, внесен от Министерския съвет на 27 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49 302-01-26, внесен от Министерския съвет на 27 април 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Методи Методиев – заместник-министър на финансите, господин Огнян Тодоров – директор на дирекция „Методология на контрол и вътрешен одит“ в Министерството на финансите, господин Георги Николов – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Боряна Евлогиева – началник-отдел „Правна уредба и методология“, дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Петя Николова – държавен експерт в отдел „Правна уредба и методология“, дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Илияна Георгиева – държавен експерт в отдел „Правна уредба и методология“, дирекция „Законодателство и методология“ в Агенцията. Господин Методиев припомни, че Законопроектът вече е представян и разглеждан в Четиридесет и осмото народно събрание. В рамките на заседанието становища към Законопроекта предоставиха Националното сдружение на общините и ЕРМ Запад ЕАД. В обсъждането на Законопроекта участие взеха народните представители Деница Николова, Томислав Дончев и Десислава Трифонова от ПГ на ГЕРБ-СДС, Деница Симеонова от ПГ „Продължаваме Промяната – Демократична България“, Димчо Димчев от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ и Цветан Енчев от ПГ ДПС. Госпожа Деница Николова припомни, че при обсъждането на Законопроекта на първо четене в предходното Народно събрание парламентарната група на ГЕРБ-СДС още тогава е изразила притеснение, свързано с допълнителния одит преди сключване на договор с изпълнител. Тя обърна внимание, че споделя виждането, посочено и в предварително изпратеното становище на Националното сдружение на общините, че с предложените законови промени, от една страна, се цели постигане на ефективност и превенция по отношение на контрола за провеждане на законосъобразно възлагане на обществени поръчки, но от друга страна, не се създава механизъм, с който да се унифицират всички контроли. Тя отправи предложение между първо и второ четене народните представители, както и всички заинтересовани страни да фокусират усилия върху намирането на начин, по който да се унифицират контролните процедури. Госпожа Деница Симеонова, ръководеща заседанието, зададе въпрос относно размера на глобата срещу България и колко страната е закъсняла със сроковете, тъй като разглежданият законопроект е и законопроект по Плана за възстановяване и устойчивост и транспонирани директиви, които са закъснели. Господин Димчо Димчев отправи въпрос към вносителите дали се предвижда разширяване на регистъра, например към Агенцията за недвижими имоти поради съмнения за пране на пари. Господин Цветан Енчев допълни, че се присъединява към вече изложените аргументи от ГЕРБ-СДС относно въвеждането на още една контрола, като така се създава поредното изискване към бенефициентите, вместо да се върви към опростяване на процеса. Той изрази притеснение, че хората могат да спрат да кандидатстват по европейски програми, а общините не навсякъде разполагат с административния капацитет, който всички ние бихме искали. Въз основа на проведените представяне, обсъждане и гласуване с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 49-302-01-26, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. В едно изказване ще обхвана и трите законопроекта, които подлежат на разглеждане по настоящата точка от дневния ред. Хронологично ще започна със Законопроекта, внесен още от служебното правителство на 27 април. Същият в голямата си част бе предмет на разглеждане и в Четиридесет и осмото народно събрание и голяма част от тогавашните разпоредби са намерили място и във внесения на 27 април законопроект. Същият е с доста голям обем, но в него мога да откроя няколко елемента. На първо място, считам, че е полезно премахването на превъзлагането на някои от договорите за обществени поръчки на подизпълнители, тъй като мисля, че не е тайна за залата, че голяма част от парите за обществени поръчки се крадат чрез подизпълнители по една добре изпитана схема, а именно възложителят бива стимулиран да обяви обществена поръчка на една, образно казано, висока цена. След това лицето, което неслучайно е спечелило обществената поръчка, наема подизпълнител, който я прави на тъй наречената реална цена или на няколко пъти по-ниска цена. Разликата, под масата, се връща една част към възложителя, а друга част се оставя като резерва при евентуално, не дай си боже, образно казано, разследване, за да има за разплащане, така че тази обществена поръчка никога да не бъде санкционирана като престъпление по реда на Наказателния кодекс. Именно затова считам, че с параграфи 5 и 6 от този законопроект, които са изключително важни за възлагането по обществени поръчки и премахването на фигурата, забраната всъщност за ползването на подизпълнители в някои случаи са полезни. Обаче наред с хубавите неща в този законопроект има и някои притеснения. Така например тъй нареченият гръмко задължителен контрол, при който условията за реда и редът за осъществяване на предварителния контрол се определят с Правилника за прилагане на Закона, е изключително неконкретизиран. Според мен той е написан за отбиване на номера, че ще има някакъв контрол, забележете, върху обществени поръчки, които са на стойност няколко милиона лева и повече. И тъй нареченият текущ контрол и одиторско мнение, създавани по Раздел 1а от Законопроекта, чл. 237 и следващият, също са повод за притеснения в нас, тъй като с тях се създава възможност министърът на финансите да определя лица, забележете, които да участват като наблюдатели в работата на Комисията за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, но никъде в този законопроект няма изисквания към тях. Ако някой от народните представители може, то нека под формата на реплика да ми посочи къде в българското законодателство контролиращи органи, които осъществяват контрол за много милиони левове, няма никъде никакви изисквания към тях, а просто е написано, че ще има някакви контрольори, най-общо казано, за да могат някои лица, случайно попаднали в политиката, да имат работа за известен период от време. И това е изключително притеснително. Ако Законопроектът, който възнамеряваме да подкрепим на първо гласуване именно заради забраната за подизпълнители, бъде приет, то в срока между първо и второ гласуване ние ще внесем предложения най-малкото насочени към изискванията към тези лица, към тези нови фигури на наблюдатели, защото считаме, че това, което те ще правят, трябва да е ясно. Трябва да са ясни критериите, на които ще отговарят тези хора, които ще наблюдават обществени поръчки и дейността на възложителите за много милиони левове. По отношение на следващия законопроект, който е внесен скоро – на 22 август, не мога да го определя по никакъв друг начин, освен като лобистки законопроект. В него има два основни елемента. На първо място се създават тъй наречените екологични критерии – екологични изисквания за продуктите, които ще се използват при обществените поръчки. Но забележете, никъде в Закона няма изисквания и условия за тези екологични изисквания и е написано вместо това, че те ще се определят с една наредба на министъра. Тоест, когато на министъра му изнася, едни фирми ще отговорят на тези екологични изисквания за техните продукти, които да бъдат част от обществените поръчки, а в други случаи, когато на министъра не му изнася, някой беше използвал репликата: когато се е събудил на другата страна, наредбата ще бъде променяна и ще са налице други екологични изисквания. Винаги, когато чуете, че в законодателството се въвеждат някакви екологични изисквания, трябва да си спомните за думите, по-рано изказани днес от народния представител Цончо Ганев за така наречените зелени талибани. Аз бих добавил, че те са също така едни зелени посредници, тъй като чрез тези промени в Закона за обществените поръчки, които сега се внасят, неконкретизирани промени, повтарям – без да са ясни условията, които ще бъдат впоследствие определени с някаква си наредба на изпълнителната власт, ще се създаде възможност за лобизъм. Тъй като вчера дискутирахме престъпленията, които се извършват по пътищата, то да Ви попитам: защо в Закона за движение по пътищата и например в Наказателния кодекс чл. 343б има изисквания към определени стойности на алкохола, например 0,5 и 1,2 промила, а тук при екологичните изисквания за поръчки за много милиони левове, повтарям – няма абсолютно никакви изисквания? Къде е разликата и кое е с по-малка обществена опасност, задайте си сами този въпрос?! Другото, което ме притеснява в този законопроект, е така нареченият постоянно действащ експертен консултативен съвет към министъра на финансите, който, забележете, няма да осъществява директен и пряк контрол върху самите обществени поръчки дали има кражби, дали една обществена поръчка не е наредена за определен участник, как са изхарчени парите, дали са вложени, дали не – с други думи да се защити публичният ресурс, а този консултативен постоянно действащ експертен съвет ще се занимава с някакви анализи по законодателството. Считам, че това е поредната куха структура, която се създава, и тя ще бъде използвана, за съжаление, отново, за да могат някакви случайни хора, попаднали случайно в политиката, да имат държавна работа за определен период от време. Именно затова между първо и второ гласуване е важно да създадем изисквания или най-малкото да посочим правомощията, които ще има този експертен консултативен съвет, защото нямаме нужда от консултативни съвети, а имаме нужда от контролни и проверяващи органи. Тъй като за никого не е тайна, обществените поръчки в България, една голяма част от тях се провеждат незаконосъобразно, парите се разходват незаконосъобразно или пък се крадат. Именно проверката и директният контрол, прекият контрол са тези неща, които ние трябва да уредим в Закона за обществените поръчки, а не да създаваме поредния консултативен съвет, който да симулира някаква дейност. Затова ние не можем да подкрепим и ще се въздържим от подкрепата на този конкретен законопроект за разлика от предния. Интересен законопроект е третият, който е внесен от господин Божидар Божанов и група народни представители. Той е само с три параграфа и както е заявено от неговия вносител, той цели създаването на повече прозрачност при възлагането на обществените поръчки. Ние считаме, че следва този законопроект да се подкрепи на първо гласуване с условност, че все пак между първо и второ гласуване трябва да внесем промени в него, които да подчертаят, че той визира тези обществени поръчки, които харчат държавен, публичен ресурс, първото, което е, просто за яснота. Второто, което е – съображението на ВЪЗРАЖДАНЕ, че наистина прагът от пет хиляди лева е дискусионно дали наистина този праг следва да се запази, или с оглед облекчаване на административната тежест, нещо, което използваме и като мотив на вносителя, не би следвало да го завишим, тъй като държавните или общинските органи, които искат да откраднат едни пари за обществена поръчка, те най-често не го правят за един договор за пет хиляди лева или четири хиляди и деветстотин лева, а най-често го правят за договори от 30 000 или от 50 000 лв. нагоре. Тук се сещам за едно важно обстоятелство, което искам да кажа. При контрола върху обществените поръчки не трябва да гледаме контрола, който се създава със Законопроекта от 22 август, който аз наричам лобистки, когато при определена така наречена изключително благоприятна оферта се премахват критериите от 20%, а стават неконкретизирани, би следвало да имаме предвид и съм го казвал и преди от тази трибуна, най-ниската оферта, която печели, понякога съдържа стойности, които са нереални. Така например, имаше една обществена поръчка, и съм го казвал и от тази трибуна, през 2021 г. в Берковица, където за бутилка прясно мляко беше дадена оферта от спечелилата фирма – една стотинка и половина. За бутилка с един литър прясно мляко! Тази фирма беше спечелила обществената поръчка. Никой не беше проверил точно тази позиция. Заключението на прокуратурата тогава беше, че тъй като цялостната цена на цялата оферта е горе-долу под нормалната, не е явно несъответстваща на пазарните стойности, няма никакъв проблем. Да де, но тя е формирана от едни нереални стойности на отделните позиции и именно липсата на съсредоточаване върху отделните позиции на обществените поръчки и изключително нереалните стойности като стотинка и половина за литър прясно мляко, които се плащат, а всеки един от Вас знае, че това не е доставено, не е взето отникъде и не се е осъществило, но този човек е спечелил обществената поръчка, именно там би трябвало да бъде насочен погледът на законодателя, когато в този конкретен законопроект от 22 август се е опитал, или поне твърди, че се е опитал да направи правилата за контрол върху обществените поръчки по-добри. За последно и с това завършвам, че Законопроектът на господин Божанов, който цели по-голяма прозрачност, ние ще го подкрепим на първо гласуване с условност, че ще внесем съответните предложения между първо и второ гласуване. Аз лично не разбирам защо срещу него има едно унищожително становище „против“, подписано от Асен Василев – министър на финансите, при положение че именно се цели публикуване на всякакви условия за обществени поръчки от възложителя и най-вече при тези, които са със сериозен обществен ресурс. Благодаря Ви.

Господин Петров, кратка реплика по отношение на изложението Ви към първия законопроект. По отношение на подизпълнителите, наистина изключително грозно е, когато избраният изпълнител е само пощенска кутия, която служи да прибере едни пари, а цялата работа по проекта се извършва от друг изпълнител, който реално разполага с възможностите – техническите и технологичните, и свършва цялата работа, като прибира малка част от сумата, а останалото остава за главния изпълнител. Практиката познава и много случаи, особено в сложните обекти, когато подизпълнителите са изключително необходими, когато притежават специфична технология и специфични познания, специфични възможности, разбира се, не за целия проект, а за част от него, когато поради някакви причини не са в състояние да гарантират изпълнението на цялата поръчка или финансово нямат възможност да гарантират изпълнението ѝ. В много случаи подизпълнителите не само че не са признак на корупционна практика, а точно обратното – признак са на това, че изключително точно и размерено е дадена работата на най-подходящите фирми, съответните участъци от работата е дадена на най-подходящите фирми, които най-добре биха се справили с конкретните технически предизвикателства. По отношение на използването на подизпълнители наистина трябва да се внимава и ако има укорителни случаи, то не може категорично да се каже, че всички случаи са точно такива. Благодаря.

Уважаеми господин Дренчев, на първо място, прав сте, че в доста случаи подизпълнителите са наистина тези, които извършват реалната дейност. Те разполагат с квалифициран персонал, оборудване и експертиза, за да извършат така възложената работа, която на тях им е превъзложена от главния изпълнител. Бих искал да посоча обаче, че този законопроект визира само една хипотеза в чл. 15, ал. 1 от ЗОП и това е, когато имаме фигурата на така наречения секторен възложител или свързани с него предприятия. Само тогава и само в този случай се забранява използването на подизпълнител, но все пак става въпрос за едни големи суми. От друга страна, не мога да не се съглася с Вас, че като цяло обществените поръчки са една доста пиперлива материя, но държа да Ви кажа следното: не може заради 95% от подизпълнителите, които прибират или с други думи крадат парите от обществена поръчка, да правим така, че да излиза лошо име на останалите 5%, които наистина си вършат работата като подизпълнители – адмирации към тях. Благодаря Ви, надявам се, че ме разбрахте.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за обществените поръчки има изключително голям обхват на страшно много дейности, касаещи както инфраструктурни проекти за милиони, така и за доста по-малки процедури за много конкретни цели, които могат да бъдат подложени на тежък риск като изпълнение именно заради сроковете на тези обществени поръчки. Това, което обаче искам да кажа, е, че освен чисто позитивните неща, които има в повечето от предложенията, има и неща, които смятам, че липсват, и затова ние ще направим съответните предложения между първо и второ четене с условието, ако не ни дадете само три дни за тези предложения, защото няма да има технологично време да се справим. Какво имам предвид? Важно е да се отбележи, че освен при синхронизацията с европейското законодателство, чисто рестриктивните елементи, които има в много от законите, ние, разбира се, сме длъжни да се съобразим с тях, но често пропускаме и възможностите, които се дават от различните закони, вече работещи и добри практики в европейското законодателство в конкретни държави. Именно затова ще се спра на доста от това, което смятам, че липсва, са доста от възможностите, които дава законът за избягване на обществените поръчки при определени процедури или доста по-лекото им преминаване. Такъв вариант са всички закони, касаещи особено научните изследвания и касаещи изпълнението на научни проекти. Там много от правилата, които се създават при съответните обществени поръчки, на практика няма как да важат, особено що се отнася за най-безумното от тях – най-ниска цена, там няма подизпълнители, там няма всички тези фактори. Именно такива възможности, които вече се ползват в редица европейски държави, смятам, че ще бъде полезно да бъдат включени в нашето законодателство и ще направим именно такова предложение. Законът е от изключителен проблем за изпълнението на много научни проекти. Аз лично съм участвал в много обществени поръчки, правени по такива проекти, и смея да кажа, че много от заложените срокове за изпълнение, на практика са невъзможни да бъдат извършени по определения начин именно заради изпълняването на тези обществени поръчки. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, аз ще взема отношение по двата законопроекта, свързани с изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вносител Министерският съвет. Ще започна със Законопроекта от месец април 2023 г. и по-конкретно § 44, свързан със създаването на нов раздел, озаглавен „Текущ контрол и одиторско мнение“. На първо място, трябва да започнем с това, че така заложеният текст на чл. 237а и чл. 237б в Закона за обществените поръчки, с предложения законопроект на практика противоречи на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Създаването на този раздел и възлагането на звената за вътрешен одит в публичния сектор да извършват предварителен контрол така да се каже за законосъобразност в хода на обществената поръчка създава много сериозен проблем и лишава вътрешните одитори от тяхната независимост при планиране и извършване на вътрешния одит, тъй като тук на практика тях ги лишаваме от възможността сами да планират какви одити ще извършат. Отделно от това, всяка една обществена поръчка, която е била обект на контрол по така наречения одит за консултиране, няма как да бъде обект на последващ контрол от звеното за вътрешен одит, тоест всички обществени поръчки, които са големи и значими, съответно възложителите, и те са със стойност над 5 млн. лв. – 5 и над 5 млн. лв., или до 10% от стойността на бюджета, тоест големи, със съществено значение, инфраструктурни обекти, които се изграждат по този ред, няма да могат да бъдат обект на контрол от звената за вътрешен одит, на последващ контрол. Така че това е един много сериозен проблем. Този текст противоречи, както вече казах, на Закона за вътрешния одит в публичния сектор и на международните стандарти за вътрешен одит. Ето защо смятам, че текстът трябва да бъде прецизиран и трябва да бъде приведен в съответствие с нашето национално законодателство. В Закона за одита, съответно в публичния сектор, много ясно е посочено кой може да упражнява този предварителен контрол за законосъобразност, така че между първо и второ четене ние ще направим предложения, свързани именно с това тези разпоредби да бъдат приведени в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор и Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, където много ясно са посочени органите, които могат да осъществяват този вид контрол. На второ място, с така предложения текст на практика Законът за обществените поръчки не се прилага по еднакъв начин спрямо всички възложители, защото така формулирани, тези текстове изключват от обхвата на Закона за обществените поръчки, от осъществяването на този одиторски контрол и от това одиторско мнение, изключват останалите възложители. Това са възложители, които са търговски дружества с над 50% държавно участие в капитала, това са лечебните заведения, това са секторните възложители, които, между другото, провеждат едни от най-големите обществени поръчки, свързани с поддържане и изграждане на инфраструктура, тоест те на практика остават извън обхвата на този закон. Така че смятам, че този нов раздел, в предложения законопроект с § 44, трябва да бъде преработен основно. Както вече споменах, ние ще направим предложение между първо четене. По отношение на Законопроекта, внесен от Министерския съвет на 22 август 2023 г., считам, че има определени текстове, които трябва да бъдат преосмислени и трябва да дават гаранция, че няма да доведат до субективно отношение от страна на възложителя. Имам предвид измененията в § 6, по-конкретно чл. 72, алинеи 1, 4, 5 от чл. 72. С тези промени, които се предлагат, на практика досегашната разпоредба, която визираше случаите, в които могат да бъдат отстранени или да не бъдат допуснати определени оферти съответно до оценяване, са случаите, в които те превишават с повече от 20% – предлагат всъщност по-благоприятни условия от средните стойности на съответните предложения в останалите оферти, като този текст се предлага да се замени със „съответното предложение е необичайно благоприятно“. Тук възниква въпросът: какво значи необичайно благоприятно предложение, кой ще каже кое предложение е необичайно благоприятно? За един необичайно благоприятно е предложение, което е с повече от 20%, за други с повече от 5%, за трети с повече от 1%, тоест тук смятам, че се отваря една сериозна възможност за субективно отношение. По този начин може да бъде отстранен всеки един кандидат, който участва в дадена обществена поръчка в интерес на някой фаворит на съответния възложител. Това, разбира се, е хипотеза, но така разписан, този текст според мен създава подобни проблеми и той трябва да бъде прецизиран. Разпоредбата на чл. 246 – предвидена промяна в предложения законопроект, тя касае експертния консултативен съвет. Това е една много добра идея, чудесна идея. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че винаги е имало такъв тристранен съвет още от 2009 г., ако не ме лъже паметта, който се състоеше от Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция, впоследствие колегите от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ се присъединиха към тази структура, но смятам, че тя не можа да даде очаквания резултат. И сега, с така предложените текстове, също не смятам, че ще се постигне желания резултат за уеднаквяване на практиката на контролните органи, докато това, което те постигнат като съгласие или като насоки, или указание не стане задължително за тях за изпълнение. Това, което те решат и се обединят около него, трябва да има задължителен характер за контролните органи. В противен случай, пак ще влезем в хипотезата, в която всеки един контролен орган влиза на съответна проверка, проверява, разглежда един и същи въпрос от своя гледна точка, след това идва другият контролен орган, той пък вижда нещата от своя ъгъл и от своята гледна точка и възложителите са объркани как всъщност трябва да действат в определена ситуация. Ето защо смятам, че тук трябва да се помисли и да бъде направена промяна, която да даде възможност тези указания или насоки да имат задължителен характер за съответните контролни органи, така че да са сигурни възложителите, че ще има еднакво прилагане на Закона, когато се правят проверки от различните контролни институции. В § 16 от предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки се създава ал. 3 в чл. 248, която гласи, че наказанието по ал. 1 се налага и на представляващия юридическото лице изпълнител, който наруши забраната по чл. 14, ал. 6 или чл. 149, ал. 7, съответно на представляващия свързаното предприятие изпълнител за нарушение на забраната по чл. 15, ал. 2. Тук, уважаеми колеги, смятам, че за първи път се появява в Закона за обществените поръчки, в административнонаказателните разпоредби се появява възможност за търсене на административнонаказателна отговорност и от страна на изпълнителя. Законът за обществените поръчки има съвсем друга философия. Тук философията е да се контролира дейността на възложителя на обществените поръчки, тъй като той разходва публичния ресурс. Сега изведнъж се предвижда възможност за налагане на търсене на административнонаказателна отговорност и от страна на изпълнителя или съответното юридическо лице. Смятам, че тук трябва пак отново да се прецизира много добре и да стане ясно какво се има предвид, тъй като и в мотивите към Законопроекта аз не успях да намеря обяснение на тази разпоредба, но ако се върви в тази посока, тук трябва да е ясно, че трябва да бъдат извършени промени и в други закони, тъй като, за да се влезе на една проверка в една частна компания, която е изпълнител по обществена поръчка, съответният контролен орган, за да състави акт за административно нарушение, той трябва да е там на място, да извърши проверката, да събере доказателствата, тоест трябва да се даде възможност на контролните институции да проверяват и тези частни, в голямата си част от случаите, изпълнители на обществени поръчки, но пак казвам, тук се обръща малко философията на Закона. Интересно е да чуем какви са мотивите на възложителя в тази посока, защо се прави. Може би има нещо, което аз лично не мога да разбера, но от текста, който е записан, става ясно, че административнонаказателна отговорност по ал. 1 ще се търси и от страна на юридическото лице изпълнител. Това са моите бележки по отношение на двата законопроекта с вносител Министерският съвет. Има, разбира се, и други дребни неща, върху които ще се спрем подробно при нашето предложение между първо и второ четене. Безспорно Законът за обществените поръчки е един от най-важните закони, които са свързани с публичността, прозрачността при разходването на публичния ресурс, така че този закон трябва наистина да бъде максимално изчистен от всякакви възможности за субективно отношение и субективно прилагане на Закона. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще взема отношение по втория законопроект, чиято сигнатура нямам пред себе си, но това е внесеният от Министерския съвет законопроект, като насоча Вашето внимание към § 9, който прави промени в чл. 117а, ал. 1 на Закона за обществените поръчки. Уважаеми колеги, Законът за обществените поръчки като цяло е създаден с една основна цел – да се избегнат всякакви възможности за корупция, с каквито изобилства печалната практика на тази дейност. За съжаление, в този закон, който ни се предлага – в този законопроект, и в § 9, ни се предлага да приемем текст, който е изцяло противен на тази цел на Закона за обществените поръчки. Този текст е изцяло корупционен. Той ни води към едно-единствено нещо – изпълнителят и възложителят, след като веднъж са провели процедура и е спечелила евентуално най-честно най-изгодната оферта, след това да седнат, след известно време, и да предоговорят по собствено усмотрение условията по този договор. Откъде тръгва историята? През миналата година, ако си спомняте, в условията на доста тежка инфлация ние създадохме в последните дни на по-предишния парламент този чл. 117а в Закона за обществените поръчки, който дава възможност при тежка инфлация да бъдат променяни цените, независимо че това не е предвидено в самата обществена процедура, тоест да се променят част от условията, основно цените на една договореност, защото са възникнали едни непредвидени обстоятелства, както Законът казва – в случая на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора. И за да запазим все пак духа на Закона, тогава се възприе, че това все пак трябва да стане по силата на някаква методика. Обаче с каква изненада аз погледнах този законопроект, за да разбера, че новият ни Министерски съвет, който ужким избрахме, за да въведе ред, да сложи такива ясни правила, по възможност да озапти малко корупцията, е тръгнал точно в обратната посока и кабинетът сега предлага на вниманието ни възможност – ще прочета, да допълним този текст за методиката, тъй като ние ясно и точно бяхме казали, че трябва да има някаква публична методика и някакви граници, в които реално да могат да се движат тези цени. Иначе, представете си, могат да си променят цените когато и както си искат възложителите. За какво тогава изобщо ни е закон за обществените поръчки? Та, с изречение второ, което се предлага да се създаде в този § 9, се казва следното: „Когато няма одобрена методика, размерът на индексацията се определя от страните въз основа на представените доказателства.“ Сега, не сте чули грешно! И аз си задавам много въпроси: какво означава „представените доказателства“? Първо, кой представя доказателствата, кому ги представя и кой е арбитърът, кой отсъжда, че това нещо е честно? Оказва се, че няма такъв арбитър и всъщност възложителят и изпълнителят сами си сядат и си се разбират. Възложителят казва: „А, може ли да проверя тук Вашите доказателства, господин Изпълнител? О, ами те са чудесни. Следователно нека да удвоим цената от утре, защото са възникнали тези обстоятелства, които ние с Вас намираме – тези абсолютно нормални доказателства, които сте ми дали.“ Отварянето на подобна корупционна врата в Закона за обществените поръчки за мен не е изненада. Нали, при този финансов министър в момента, да дойде такъв текст е нещо абсолютно логично! Това, което не е логично, е с един такъв текст да се обезсмисли цял един закон. Затова и нашето разбиране е, че в частта на т. 2 на § 9 предложението за изменение на Закона за обществените поръчки трябва да отпадне, тоест да отпадне текстът „когато няма одобрена методика“ и така нататък. Надявам се да срещнем подкрепа и да има едно вече ясно антикорупционно мнозинство в този парламент, за да се противодейства на тези опити на управляващите да вкарват нови и нови възможности за корупция. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. По § 10 има предложение от народния представител Божидар Божанов. В т. 2 на § 10, в ал. 4 след думите „административни услуги по електронен път“ запетаята се заменя със съюза „и“ и думите „и ежегодно в срок до 31 март представят на министъра на електронното управление отчет за вида и броя на предоставените услуги за предходната година“ се заличават. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става нов § 11. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 17, ал. 2 думите „единния портал за достъп до електронни административни услуги“ се заменят с „портала за електронното управление“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 20, т. 1, буква „а“ думите „Единния портал за достъп до електронни административни услуги“ се заменят с „Портала за електронното управление“.“ По § 11 има предложение от народния представител Божидар Божанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става нов § 14, като в ал. 8 след думите „по смисъла на“ се добавя „чл. 3, параграф 34 от“. Предложение от народния представител Божидар Божанов: „Създава се нов § 11а със следния текст: „§ 11а. В чл. 23 думите „на автора на електронния подпис, а когато удостоверението съдържа данни за титуляр – и неговото име или наименование.“ се заменят с думите „на титулярa на електронния подпис“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става нов § 15. Комисията предлага да се създаде нов § 16: § 16. В чл. 26, ал. 2 думите „единния портал“ се заменят с „портала за електронното управление“. По § 13 и предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 13 се създава алинея 7: „(7) Лицата имат право да бъдат информирани за сроковете за обжалване във връзка с връчването на актове, фишове, в т.ч. електронни фишове и наказателни постановления чрез системата по чл. 26, ал. 2.““ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става нов § 17: § 17. Създава се чл. 26а: „Изисквания към Системата за сигурно електронно връчване Чл. 26а. (1) Системата по чл. 26, ал. 2 използва квалифициран електронен времеви печат по смисъла на чл. 3, параграф 34 от Регламент (ЕС) 910/2014 за всяко изпратено и получено съобщение. (2) Министърът на електронното управление най-малко веднъж на две години възлага одит на системата по чл. 26, ал. 2 на външен изпълнител. Правилата за провеждане на одита се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4. (3) Обобщение на доклада от извършения одит се публикува на интернет страницата на Министерството на електронното управление след отразяване на препоръките в него, но не по-късно от 6 месеца след получаването му от министъра на електронното управление. (4) Форматът на електронните адреси в системата по чл. 26, ал. 2 се определя с наредбата по чл. 12, ал. 4. (5) В системата по чл. 26, ал. 2 лицата могат да дават и да оттеглят съгласието си актове за установяване на административни нарушения, електронни фишове и наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания да им бъдат връчвани по електронен път чрез същата система. (6) В системата по чл. 26, ал. 2 лицата могат да посочат друга квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) 910/2014. Системата по чл. 26, ал. 2 препраща всички съобщения към система, обслужваща посочената услуга.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става нов § 18: „§ 18. В чл. 32, ал. 1 след думите „неговата информационна система“ се добавя „Системата за сигурно електронно връчване“ и се създава изречение второ: „Ако електронното изявление постъпва в повече от една от системите по предходното изречение, времето на получаването на електронното изявление е времето на получаване в първата система.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става нов § 19: „§ 19. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Целостта и произходът на електронни документи, съставяни от административните органи при предоставяне на вътрешни електронни административни услуги, могат да бъдат удостоверявани и с квалифициран електронен печат по смисъла на чл. 3, параграф 27 от Регламент (ЕС) 910/2014. В този случай не се изисква електронен подпис на административния орган.““ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става нов § 20.

Колеги, само уточнявам, че моето предложение за нов § 11а е добре да бъде прието, тъй като отстранява несъответствия на българския закон с Регламент 910/2014 и за да не рискуваме наказателна процедура да премахнем понятието, което вече го няма в Европейския регламент. Това е предложение за нов § 11а, неподкрепено от Комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става нов § 21: „§ 21. Създава се чл. 52а: „Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри Чл. 52а. (1) Министърът на електронното управление създава и поддържа информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри. (2) Чрез системата по ал. 1 министърът на електронното управление предоставя възможност за създаване и водене на регистри в електронен вид, които отговарят на изискванията на този закон. (3) Административните органи, лицата и организациите по чл. 1, ал. 2 използват системата по ал. 1: 1. безплатно и без ограничение в използваните ресурси; 2. за всички регистри, за които не разполагат със специализирана информационна система. (4) Редът за заявяване и използване на регистър чрез системата по ал. 1 се урежда с наредбата по чл. 12, ал. 4. (5) Министърът на електронното управление не е централен администратор на данни във връзка със задълженията си да поддържа системата по ал. 1.“ По § 18 има предложение на народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става нов § 22: „§ 22. Създава се чл. 52б: „Общи правила за водене на регистри Чл. 52б. (1) Регистър се води при спазване на следните изисквания: 1. закон предвижда водене на регистъра, като определя: а) орган или органи, отговорни за данните в регистъра; б) обстоятелства, актове и факти, които се вписват в регистъра. 2. данните в регистъра, представляващи информационни обекти, се вписват в Регистъра на информационните обекти по чл. 48; 3. всеки запис в регистъра има уникален идентификатор, генериран съгласно стандарт, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4, освен ако в закон не е предвидено друго; идентификаторът за едно лице, обект или събитие не може да се променя във времето, освен ако в закон не е предвидено друго; 4. предоставя програмни интерфейси за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства, актове и факти; 5. поддържа публични, свободни и безплатни интерфейси за свързани отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация; 6. за всяка операция по вписване, заличаване или извличане на обстоятелства, актове и факти се съхранява информация за момента на извършване и за длъжностното лице, съответно за информационната система, извършила операцията; 7. други технически изисквания, определени в наредбата по чл. 12, ал. 4. (2) Общите изисквания към регистрите, включително за тяхното структуриране, функционалности и удостоверяване на данни, се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4. (3) Изискванията за информационна сигурност на регистрите, водени от лицата по чл. 1, ал. 1 и 2, се определят със Закона за киберсигурност и с наредбата по чл. 12, ал. 4. (4) Изискванията по ал. 3 включват най-малко: 1. отказоустойчивост; 2. регулярно създаване на резервни копия; 3. съхранение на надеждни данни за проследимост на извършените действия; 4. извършване на тестове за външно проникване.“ По § 19 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 19, в ал. 4 се добавя т. 3: „3. първичният администратор на данни предоставя заявените обстоятелства, до които заявителят има право на достъп.“ Това предложение го оттеглям – на страница 21.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става нов § 23: „§ 23. Създава се чл. 52в: „Общ ред за вписване, заличаване и удостоверяване Чл. 52в. (1) Ако закон не предвижда ред за вписване, редът за вписване по заявление е следният: 1. заявителят подава заявление за вписване; 2. първичният администратор на данни приема и регистрира заявлението; 3. първичният администратор на данни проверява фактите и обстоятелствата, на основание на които е заявено вписването; 4. първичният администратор извършва вписването. (2) Когато в закон е предвидено служебно вписване от първичния администратор на данни, без да е предвиден ред за това, първичният администратор на данни: 1. в рамките на своята компетентност установява условията за служебно вписване; 2. извършва вписването; 3. уведомява лицата, за които се отнася вписването, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Когато в закон не е предвиден ред за заличаване или за служебно заличаване, се прилага съответният ред по ал. 1 и 2. (4) Когато в закон не е предвиден ред за удостоверяване на обстоятелства, се прилага следният ред: 1. заявителят, включително при служебно събиране на данни, заявява удостоверяване на обстоятелства; 2. първичният администратор на данни проверява по автоматизиран начин дали заявителят има право да получи исканите обстоятелства и го уведомява за това. (5) Заявление за вписване или заличаване може да бъде изпратено и служебно като вътрешна електронна административна услуга от друг орган, от името на заявител, в рамките на предоставянето на комплексно административно обслужване.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става нов § 24, като в него думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става нов § 25, като в т. 2 думите „реда на“ се заменят с „реда за“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става нов § 26: „§ 26. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: „1. В §1: а) точка 1 се изменя така: 1. „Административен орган“ е административен орган по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. б) в т. 12 след думата „финансови“ се добавя „в т.ч. застрахователни“. в) точка 22 се отменя. г) в т. 27 след думата „центрове“ се поставя запетая и се добавя „защитеното споделено информационно пространство“. д) в т. 31 думите „идентификацията, авторството и интегритетът на лицето, което изпраща, получава или връчва електронни документи или електронни изявления чрез системата“ се заменят с „идентификацията на лицето, което изпраща, получава или връчва електронни документи или електронни изявления чрез системата, както и авторството и целостта на тези документи“. е) в т. 32 думите „Единен портал“ се заменят с „Портал на електронното управление“. ж) в т. 35 след думите „което представлява по“ се добавя „силата на“, а след думата „пълномощно“ се добавя „или договор“. з) създава се т. 48: „48. „Защитено споделено информационно пространство" е набор от мрежови и хардуерни компоненти със софтуерно определени права и условия на достъп и обмен на данни, чрез който се гарантира високо ниво на сигурност, наличност на предоставяните услуги, централизирано управление на достъпа до вътрешни и външни ресурси, чрез което се осигурява възможност за изпълнение на служебни задължения на служители независимо от физическото им местоположение.“ 2. В § 2 след думите „чл. 37“ се добавя „ал. 1“, а думите „наредбата по чл. 43, ал. 2 – по предложение на министъра на електронното управление се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, но предлага същият да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 7, т. 3, § 10, 12, 13, 16 и § 26, т. 1, буква „е“.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“. По § 24 има предложение от народния представител Божидар Божинов, което е оттеглено. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става нов § 27: „§ 27. Министърът на електронното управление предлага механизъм за определяне на размера на компенсациите по чл. 45, ал. 2 от Закона за публичните финанси във връзка с предоставянето от общините на административни услуги по електронен път с намалена такса по чл. 10а, ал. 1 и 2.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става нов § 28. По § 26 има предложение на народния представител Божидар Божанов. В § 26 се правят следните изменения: „1. В т. 2, ал. 7 се правят следните изменения: а) в началото на изречението думата „фиш“ и запетаята след нея се заличават. б) след думата „извършва“ се добавят думите „чрез заверен препис на съставения електронен документ“. в) добавя се изречение трето „Връчването по електронен път се смята за валидно и след срока по предходното изречение“. 2. В т. 2, ал. 8 след думата „глобата“ се добавят думите „или имуществената санкция“. 3. В т. 2, ал. 9 придобива следната редакция: „(9) В случаите на изразено предварително съгласие от страна на нарушителя по реда на чл. 26а, ал. 5 от Закона за електронното управление административният орган може да състави акта за установяване на административно нарушение въз основа на официални документи в отсъствие на нарушителя като електронен документ, подписан от съставителя с квалифициран електронен подпис. В случай че нарушителят не получи акта в срока по чл. 26 от Закона за електронното управление, заверен препис му се връчва по реда на този закон.“ 4. В т. 2, ал. 10 се изменя така: „(10) При връчване по реда на ал. 7 от нарушителя не се изисква подпис и изпращане на наказващия орган.“ 5. Създава се т. 4 със следния текст: „4. В чл. 54 се създава ал. 10 със следния текст: (10) Наказващият орган може да връчва мотивираната резолюция като електронен документ по реда на чл. 43, ал. 7 в случай на изразено предварително съгласие от страна на нарушителя по реда на чл. 26а, ал. 5 от Закона за електронното управление.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става нов § 29: „§ 29. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 40 се създава ал. 5: „(5) В случаите по ал. 4 актът може да бъде съставен в отсъствието на нарушителя по реда на чл. 43, ал. 9.“ 2. В чл. 42, ал. 2 думите „Единния портал за достъп до електронни административни услуги“ се заменят с „Портала на електронното управление“. 3. В чл. 43 се създават ал. 7 – 10: „(7) Фиш, електронен фиш, акт за установяване на административно нарушение, съставени в отсъствието на нарушителя, или наказателно постановление се връчват по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление, ако нарушителят е изразил съгласие за това по реда на чл. 26а, ал. 5 от Закона за електронното управление. След изтичане на срока по чл. 26, ал. 3 от Закона за електронното управление връчването се извършва по реда този закон. (8) Електронен фиш и наказателно постановление се смятат за връчени и в случай че нарушителят заплати глобата по тях. (9) В случаите на изразено предварително съгласие от страна на нарушителя по реда на чл. 26а, ал. 5 от Закона за електронното управление, административният орган създава акта за установяване на административно нарушение като електронен документ, подписан от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, чрез електронен подпис. В случай че свидетел не разполага с електронен подпис, на нарушителя се изпраща като заверен от административния орган електронен образ на документ на хартиен носител. (10) Подписването на акта от страна на нарушителя се извършва най-малко с усъвършенстван електронен подпис, след което нарушителят го изпраща на наказващия орган през Системата за сигурно електронно връчване.“ 4. В чл. 52 се създава ал. 5: „(5) Наказващият орган използва Системата за сигурно електронно връчване по смисъла на Закона за електронното управление в производствата по налагане на административни наказания.“ 5. В чл. 58, ал. 1 думите „Единния портал за достъп до електронни административни услуги“ се заменят с „Портала на електронното управление“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става нов § 30. По § 28 има предложение на народния представител Божидар Божанов. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става нов § 31: „§ 31. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. …) в чл. 106 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 думите „законоустановените им“ се заменят с „установените им със закон или с подзаконов нормативен акт“. 2. Създава се ал. 6: „(6) Данните от ЕСГРАОН, налични в електронен вид, се предоставят безвъзмездно на доставчиците на електронни административни услуги като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за електронното управление.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става нов § 32. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става нов § 33: „§ 33. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) в чл. 8 се създава ал. 7: „(7) Общинският съвет приема такси в намален размер за предоставяне на административни услуги по електронен път съгласно чл. 10а от Закона за електронното управление.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става нов § 34: „§ 34. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 18а: а) в ал. 1 думите „както и по факс“ се заличават; б) в ал. 4: аа) в т. 1 думите „Единния портал за достъп до електронни административни услуги“ се заменят с „Портала на електронното управление“; бб) в т. 3 думите „съобщението, или“ се заменят със „съобщението“; вв) точка 4 се отменя. в) създават се ал. 11 и 12: „(11) Когато с индивидуален административен акт се създават права или задължения за определен срок, лицата по чл. 21, ал. 1 изпращат информация за изтичането на срока до лицата, за които се отнася актът, в случай че разполагат с техни електронни адреси. Информацията се изпраща не по-късно от един месец преди изтичането на срока. (12) Алинея 11 не се прилага, когато правата или задълженията се създават за срок, по-кратък от три месеца, както и когато индивидуалните административни актове, удостоверяващи произтичащите права и задължения, не се съхраняват в регистър.“ 2. В чл. 29: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Писменото искане съдържа: 1. пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда; 2. естеството на искането; 3. дата; 4. подпис на заявителя; 5. мобилен или стационарен телефонен номер, ако има такъв; 6. избор на приложим за съответната услуга начин за предоставяне на резултата от услугата: а) на електронен адрес съгласно Закона за електронното управление; б) в профил, регистриран в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление; в) на посочения от заявителя адрес; г) на гише. 7. други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.“ б) в ал. 5 думите „Единния портал за достъп до електронни административни услуги“ се заменят с „Портала на електронното управление“, а думите „или факс“ се заличават; в) в ал. 6 думата „факс“ се заличава. 3. В чл. 85, ал. 1: а) в т. 1 думата „факс“ и думите „факса или телекса“ се заличават; б) в т. 2 думата „факс“ се заличава. 4. В чл. 111, ал. 1 думите „телеграф, телекс, факс“ се заличават. 5. В чл. 150, ал. 1: а) в т. 2 думата „факс“ и думите „факса или телекса“ се заличават; б) в т. 3 думата „факс“ се заличава.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става нов § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става нов § 36. Предложение от народния представител Божидар Божанов. Създава се § 33а със следния текст: „§ 33а. В чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) думата „законоустановени“ се заменя с „установени със закон или подзаконов нормативен акт“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 37: „§ 37. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) в чл. 70, ал. 1, т. 1 думите „законоустановените им“ се заменят с „установените им със закон или подзаконов нормативен акт“. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Божидар Божанов за § 33г. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов, направено по реда на чл. 80. ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В § 33г, в чл. 38 се създава ал. 7: „(7) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 38: „§ 38. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 38: а) в ал. 2 се създава т. 3: „3. Системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.“ б) създава се ал. 7: „(7) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3.“ 2. В § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба думите „както и адрес на електронна поща“ се заменят с „адрес на електронна поща или профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление“.“ Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 39: „§ 39. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. …) в чл. 132а, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „и съдържа следната информация“ се заличават. 2. Точки 1, 2 и 3 се отменят.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 40: „§ 40. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон административните органи привеждат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.“ По § 35 има предложение на народния представител Георги Свиленски. Параграф 35 придобива следната редакция: „§ 35. Административните органи привеждат регистрите, които водят в съответствие с този закон до 31 март 2025 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. § 35 приема следната редакция: „§ 35. Административните органи привеждат регистрите, които водят в съответствие с този закон не по-късно от 31 март 2025 г. съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет, в срок до 31 октомври 2023 г.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 41: „§ 41. Административните органи привеждат регистрите, които водят, в съответствие с този закон не по-късно от 31 март 2025 г. съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет, в срок до 31 октомври 2023 г.“ (Шум и реплики.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 42: „§ 42. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него наредбата по чл. 12, ал. 4.“ По § 37 има предложение от народния представител Георги Свиленски: „§ 37. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на т. 1 и 4 от § 4, чл. 4а, ал. 2 от § 5, чл. 26а, ал. 5 и 6 от § 13, § 17, § 24, § 26 и т. 1 от § 31, които влизат в сила от 31 март 2025 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 43: „§ 43. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква „в“, които влизат в сила от 31 март 2024 г.“

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да направя процедура за разделно гласуване – новият § 37, промените в Закона за личните документи да бъде гласуван разделно.