13 септември 2023 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Моля, процедура за прегласуване на това предложение. Благодаря Ви. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Защо? Има Правилник.“) Не съм длъжен да Ви обяснявам защо. Къде го пише в Правилника?

Господин Председател, предлагате да влезе като точка четвърта един изключително важен въпрос, при това го предлагате по един такъв бърз и извънреден способ, защото вчера Комисията се събра извънредно да го решава. Уважаеми колеги, този въпрос има геополитическо значение, но има и национално – стои въпросът за защита на българския национален интерес, българската икономика и производство. Има и социален елемент – как ще се отрази това на цените на хляба и хлебните продукти. От днес, според нас, гърми един сериозен скандал, който отдавна не сме виждали в българската политика. Министърът на земеделието на това правителство заяви, че никой не го е питал, никой не е съгласувал, дори не го е информирал за това, което ще решава днес Народното събрание. Министърът на земеделието на правителството подкрепи протестите срещу правителството. Министърът на земеделието на България заяви, че четири пъти в Европа е изразявал становище „против“ от името на българското правителство. Освен това той помоли от ефира на една от националните телевизии – помоли! – Народното събрание да изслуша аргументите му. Той призова да не вземаме такова решение, защото то ще бъде пагубно за България. Правя предложение отсега, докато дойде четвърта точка, министърът на земеделието да бъде изслушан тук, в парламента, да бъде повикан, да му чуем аргументите, преди да взимаме решение. Оставям настрана и политическия елемент. Казах в началото: такова нещо не се е случвало в българската политика, но очевидно характерът на сглобката е такъв. Никой не зачита публичните институции, министерствата – местата, където се вземат решенията. Перфектен пример на паралелна държава и задкулисие. Кой го е взел това решение в разрез с мнението на Министерския съвет и на българския министър на земеделието, които представляват България – по Конституция, по закон, в Европейския съюз и навсякъде? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой? Кой?“) Ще тръгне ли българският парламент срещу българското правителство? И най-странното: ще тръгне ли мнозинството, излъчило това правителство и този министър, срещу тях? Какво означава това – че сваляте доверие от правителството и че то трябва да падне! Или най-малкото, ако министърът на земеделието има достойнство, той изглежда мъж с характер, днес трябва да напусне правителството. Нито парламент, нито Министерски съвет се съобразяват с професионалното и политическото мнение на официалните български институции. Настояваме той да бъде изслушан, преди да се гласува решението днес.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, както и Вие, уважаеми господин Петков, който не сте в залата! Наблюдавайки политическата дейност на сглобката, в която участвате и Вие, винаги сме се чудили какво свързва толкова различни политически представители с толкова различни идеологии и толкова различни ценностни системи. Но благодарение на Вас от два дни ние от „Има Такъв Народ“ разбрахме отговора на този въпрос. Свързва Ви тънката превръзка, за която от два дни заговори господин Кирил Петков, който не е в залата. Благодаря Ви, господин Петков, за откровението! Сега всички български граждани разбрахме благодарение на Вашето признание за тънката превръзка на политическото безочие, за тънката превръзка на лицемерието, за тънката превръзка на лъжата, за тънката превръзка на кражбите. Превръзката, която прикрива най-срамната част от Вашето управление. Още когато обявихте ротационния принцип, това започна да предполага една известна цикличност, която има нужда от тънка превръзка на всяка циклична ротация. И ако девет месеца е цикълът, в който се ражда човешкият живот, то при Вас 9 месеца е цикълът, в който Вие порочно заченахте в девическия манастир това порочно правителство, свързващо чрез тънка превръзка Вас, Бойко Борисов и Мустафа Карадайъ. Спокойно може да се каже, че ДПС Ви сложи крилца на тънката превръзка. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Само че от всичките Ви действия тънката превръзка няма да може да попие всички вреди, които изтичат от Вашето управление, и много скоро ще имате нужда вместо от тънка превръзка от памперс. И благодарение на тънката превръзка, която Вие лично афиширате, стана ясно с какво смазвате сглобката, когато започва да скърца. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И ако излезем извън езика на метафорите, не става въпрос нито за библейски грехове, нито за манастири, нито за биологични човешки функции. Става дума за едно-единствено нещо. Става дума за престъпления, наричани удобно от всички медии и политици „сглобка“. Вие сглобихте задкулисието и престъпниците и ги нарекохте „правителство на Република България“. Оставка! (Ръкопляскания от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, уважаеми сънародници! Независимостта и самостоятелността на всяка държава се крепи върху свободата на нейния народ да взема най-добрите решения за своите бъднини, без да бъде подлаган на натиск и чужд диктат. Свободният народ винаги е защитавал самостоятелно правата и суверенитета си. Още в древността свободните въоръжени граждани са били само тези, които са имали право на глас в управлението на обществото и в страната. Това си свое право те са подплатявали с готовността да защитят отечеството и народа си в тежки дни на изпитания, поемайки отговорността за собствения си живот и живота на нацията. Годните да носят оръжие са били в основата на античната демокрация, а въоръженият народ е бил гарантът за суверенитета на държавата. Единството на въоръжените сили и народа са обезпечавали свободата на нацията и днес българската Конституция категорично дава правото само и единствено на нашите въоръжени сили да гарантират националния суверенитет и единството на държавата. Славното минало на нашите въоръжени сили и бойните традиции на нашия народ са основание за гордост и преклонение към нашите предци, но тази бойна слава на поколенията преди нас ни задължават да ги спазваме неотклонно и безпрекословно. Нашата многострадална земя, напоена с кръвта на героите от отминалите времена, е свещена и неприкосновена. Тази святост и неприкосновеност е наш дълг, на всички български граждани и на тези от нас, които сме се клели под бойните знамена, и на тези, които са се заклели да спазват Конституцията. Националният суверенитет и свободата на народа са първостепенната цел, на която се подчиняват всички действия на държавниците и на въоръжените сили на страната. Горчивите поуки от многострадалното минало на нашия народ ни показват да не ги повтаряме в никакъв случай и на каквато и да било цена. Защото позорните моменти в историята на всяка нация са винаги свързани със случаите, когато са допускали чужди войски да стъпят трайно на нейната земя и да получат подслон и убежище, които чужденците никога не оценяват, а след това приемат като даденост, после като привилегия и накрая като задължение. Примерите в историята са много. В антична Атина – един от най-древните примери, най-позорното време за нейните граждани не е било времето, когато тя е била разорена и опустошена от персийските войски, а времето, когато на Акропола, след загубата в Пелопонеската война, е бил разквартируван вражески спартански гарнизон. И ако направим аналогиите с нашата история, в нашата история българите не се срамуват от тежките военни изпитания, когато Плиска е превзета и разрушена от византийските армии на Никифор. Не ни уязвява и превземането на Преслав от Йоан Цимисхи, защото българският народ е проявявал решителност и мъжество, които рано или късно са му носели свободата и славата. Но всеки път нашият народ е изтръпвал болезнено, когато се е налагало да прилага криворазбрано гостоприемство на неблагодарни съюзници и открити противници. Защото това гостоприемство в кавички е откривало винаги пътя към окупацията и предателството на националния интерес, чиято цена винаги е била заплащана от многострадалния български народ. Този поклон в кавички за чуждите войски винаги е имал кървава цена за страната и безкрайни мъки за нашето население. Гостоприемно в кавички приетите гарнизони на османските войски, които презимуват през тежките зими в края на XIV век, накрая не се посвеняват да изтребят и да окупират домакините си. Окупация, която спря развитието на България за половин хилядолетие. Докато останалите нации изживяваха Ренесанса и промишлената революция, българският народ стенеше под ярема на своите неблагодарни гости в кавички. Гостоприемство, чиито негативи преживяваме и днес. Окупацията – друг пример от началото на ХХ век, от силите на Антантата бележи крахът на националните ни стремления, слага втората национална катастрофа в българската история и пресича възрожденския идеал за свобода и суверенитет на всички българи. Угодническото гостоприемство малко по-късно, само 20 години след това, към силите на Вермахта и нископоклонното ни поведение към Третия райх превърнаха българската държава в плацдарм за военните действия на Балканите и по-късно ни присъединиха към Тристранния пакт. Приемането на България като част от Тристранния пакт ни донесе само негативи и повторно пресече устрема на народа ни към националния идеал. Разминахме се с трета национална катастрофа само по силата на историческите обстоятелства към този момент. Българският интерес бе поставен в подчинено положение спрямо целите на тогавашните ни европейски съюзници и ни осигури едно позорно петно, с което днес се бори българската дипломация, когато злонамерени политици в съседни държави ни обвиняват, че сме по-големи нацисти от нацистите и по-големи хитлеристи от хитлеристите. И сега българските държавници са принудени да се оправдават за прегрешения, които нямаме, но ни се вменяват заради лоялната ни дружба и верноподаническото ни гостоприемство към Вермахта. Злонамерената пропаганда ни облива с неверни обвинения за Холокоста, за геноцид, за съучастие в агресия и в какво ли още не, а нашите днешни съюзници без кавички възприемат тези клевети като всеизвестна аксиома, ненуждаеща се от доказателства. И същите тези недобронамерени клеветници и неблагодарни съюзници сега се ползват от българското гостоприемство в български военни бази, без да се свенят, и дори смятат, че им се полага повече. Но за да стъпят на българска земя все пак и за да прекрачат нашия праг, е нужно да има някой гостоприемен домакин в кавички – толкова гостоприемен, че да забрави националните интереси и българския идеал, да пренебрегне род и родина, за да получи признанието най-любезен домакин от все по-онагляващите и безскрупулни гости, които вече забравиха, че са на чуждо място, а не у дома си. Потомците на някогашните колонизатори и техните подопечници – сипаи, зуави и еничари, не са забравили старите си нрави и сега в ерата на постколониализма най-безсрамно се готвят да окупират сервилните си домакини, сиреч България. Домакини, които се разпореждат със землището и съдбините на нашия народ, на нашия горд и непокорен народ. Угодниците, които слугуваха на чужди имоти и чорбаджии и възпитавани в нравите на европейското лицемерие и безскрупулност, сега дойдоха, за да им слугуват и тук, у нас, на българската земя. Лакеите и слугите на западните сахиби и гаулайтери сега се готвят да им дадат безвъзмездно и българската земя – да ни предадат за пореден път като техен имот. След концесиите и гостоприемното в кавички подаряване на природните богатства на родната ни земя сега е ред на последните устои на националния ни суверенитет, поделенията и българските военни бази или поне това, което е останало у тях след бастисването през последните 34 години на българската войска. След като десетилетия наред управляващи гарнитури от узурпаторския слугинаж продаваха и предаваха националните икономически и обществени интереси, сега се наведоха и за пореден път предадоха националния ни интерес, харизвайки на чужденците еквивалента на българския суверенитет. Десетилетия наред изричаха лъжи и продължават да ги изричат – че държавата е бедна, че пари за армията и за въоръжените ни сили няма, че няма с какво да се закупи оръжие, че няма средства, за да се поддържат поделения, казарми и бази. Сега обаче изведнъж предателският слугинаж, веднага след като му заповядаха, намери средства, извади от джоба последните спестени български пари, за да закупи стара техника, и намери средства, за да строи нови сгради за окупиращите ни съюзници в кавички. Десетилетия наред управляващите ни превръщаха и продължават да ни превръщат в слаба военна микросила, като нагло заявяваха, че съюзниците в кавички ще ни пазят, но историческата практика показва, че държавите, превърнали се в слаба микросила във военен мащаб, нямат свои съюзници, а имат само свои окупатори. Днес дошлите от чужбина слугинчета, дошлата от Брюксел европрислуга предава на международното поле нашата национална кауза, а завърналият се от Украйна ординарец продължава да слугува и лъска амуницията на киевските си господари. Сега, когато и двете воюващи страни при Черноморските степи са изморени психически и изтощени от войната, сега, когато все повече зачестяват сондажите за мирни преговори, вместо България да се окаже сред страните посредници, управляващите узурпатори се опитват да ни вкарат в ролята на надъхания футболен запалянко – футболния запалянко, който крещи на футболистите, които играят продълженията след редовното време, и е готов да излезе на терена, въпреки че включването му няма да донесе победа на никой от съперниците, а той самият ще отнесе санкции и възпитателен бой от охранителните органи. Българското правителство се е превърнало точно в това, за съжаление, в един беззъб, креслив запалянко, който си навлича неприязънта и на двата отбора – на този, който подкрепя, и на неговия опонент. Това, което може да спечели, разбира се, е само едно – да бъде отупан от двете страни, довеждайки ги до приемлив консенсус, защото никой не обича сервилните слугинчета. Не ги уважават и господарите им. Войнственият ентусиазъм на сеирджията тогава, когато войната се е насочила към своя край, може да му донесе едно-единствено нещо – бой у дома. Това се случи с Гърция през Първата световна война. Гърците се включиха в предпоследната година от войната и когато другите бяха вече доста изморени и изтощени, те все още кипяха от енергия и ентусиазъм, мислейки си, че след като са съюзници със силните, това им гарантира безнаказаност. Само че, когато в Европа имаше мир, гърците решиха да продължат да воюват в Мала Азия, а в резултат изгубиха малоазийските и понтийските гърци, лишавайки ги от родината им. Безотговорните гръцки политици бяха наказани, осъдени и разстреляни. Сега българското правителство се опитва да стъпи в гръцката яма отпреди 100 години. Не забравяйте, че престараващият се слуга е неприятен и на господаря, и на съседа. Когато двамата господари се помирят, неприятният слуга може да бъде пожертван. Ако министрите в сегашното безотговорно, узурпаторско правителство могат да бъдат пожертвани обаче, и с радост биха били пожертвани за радост на целия български народ, то българската земя, националната ни сигурност и националният ни идеал не могат да стават заложници заедно с развилнелите се безотговорни чуждопоклонници и безродници. Нито българският народ, нито българската земя трябва да се превръщат в залог на чужди интереси. Държавническата воля изисква отговорно и мъдро поведение. Недостойните могат да направят едно-единствено достойно дело – да си подадат оставката, докато е време, оставка в името на оцеляването на българската нация, оставка в името на националния интерес. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател, и за отношението, че Законопроектът не е разгледан в двумесечния срок по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Дами и господа народни представители, законодателството, насочено към провеждане на процедури по директно допитване до народа по национални и местни въпроси – чрез референдум или общо събрание на гражданите, обективирано в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в сила от 2009 г., е един сериозен напредък на демократичното управление по смисъла, заложен в нашата Конституция. Поради редица причини обаче, свързани с демографската катастрофа, имиграционните процеси, обществено-политическите промени и прочее, същият има нужда от осъвременяване, не бих казал усъвършенстване, от една промяна, която да направи процедурите по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление по-достъпни и много повече приложими на практика, или, с други думи, по-работещи в настоящата родна действителност. Тези промени, предлагани в настоящия законопроект, биха могли да бъдат обобщени в няколко основни групи. Първо, снижаване на критериите по чл. 10 от Закона за иницииране на решение на Народното събрание за произвеждане на национален референдум по отношение на изискуемия за това минимален брой народни представители, подкрепящи искането. Предлага се вместо досегашните изискуеми 48 подписа това да става възможно от всяка една парламентарна група. Идеята е, че след като сформираната парламентарна група е събрала поне 110 000 подписа на български граждани в страната и чужбина съобразно последните резултати от изборите за парламент, то тя се ползва с един достатъчен обем от обществено доверие, за да инициира процедурата по обсъждане и приемане на решение от Народното събрание. На второ място, намалява се изискуемият брой подписи на български граждани, подкрепящи едно предложение на инициативен комитет за произвеждане на национален референдум. От досегашните 200 000 подписа се намалява четири пъти – на 50 000 подписа. Намалява се и прагът на изискуемите подписи за задължително вземане на решение на Народното събрание за произвеждане на национален референдум – от изисквания минимум от 400 000 подписа понастоящем този праг бива свален на 100 000 подписа. Считаме, че това ще направи възможно провеждането на национален референдум в много повече случаи, по много повече въпроси, които касаят цялата българска общественост. На трето място, по отношение на валидността на резултата на националния референдум. С промените в чл. 23 от Законопроекта се премахва досегашното изискване резултатът от него да бъде валиден, ако в него са гласували поне толкова български граждани, участвали в последните избори за Народно събрание. Понастоящем това създава, на първо място, възможност за евентуални злоупотреби, ако една или две големи парламентарни групи са против успеха на един такъв референдум и съответно призовават своите избиратели да го саботират, като не гласуват, както в момента най-големите две парламентарни групи – ГЕРБ и ПП-ДБ, имат намерение да го направят с националния референдум за запазване на лева, като призовават техните собствени избиратели да не гласуват на него. На следващо място, видно е от резултатите на последните няколко проведени избори за народни представители, че постепенно интересът на българската общественост към парламентарните избори намалява, което обрича на неуспех едно такова допитване до народа, какъвто пример имаме през 2016 г., въпреки голямата представителност на гласуването на тогавашния референдум. Със Законопроекта се предлага и усъвършенстване на административната процедура по чл. 15 от Закона. Така например организацията за произвеждането на национален референдум се прехвърля от Министерския съвет към Централната избирателна комисия, която въпреки всичките ни критики към нея, поне според нас, е много по-добре подготвена технически, материално и кадрово да подготви организационно-технически по смисъла на чл. 15 от Закона националния референдум. Дори тя да е един политически орган, предполага се, че въпросът, който заляга на националния референдум, е надполитически, така че не виждаме някакъв конфликт на интереси, не виждаме пречка ЦИК да подготви организационно-технически произвеждането на един национален референдум. Затова със Законопроекта се създава едно ново, постоянно действащо звено към ЦИК, което сме нарекли „Допитване до народа“ и което да се занимава с тази дейност за националните референдуми. При внасянето на предложението на инициативния комитет в Народното събрание неговият председател съгласно промените в Законопроекта има възможност от седем дни, а не незабавно, за извършването на формална проверка на съответствие между хартиените подписи и електронния носител със списъка на гражданите, подкрепящи предложението за национален референдум. Тъй като става въпрос за голям обем от подписи на хартиен носител – например при предложението на инициативния комитет за запазване на българския лев, тази проверка в Деловодството на Народното събрание отне няколко дни, така че реално е невъзможно председателят незабавно да изпрати подписите за проверка в ГРАО. Наред с това със Законопроекта е намален срокът, в който президентът може да решава кога точно да насрочи националния референдум, след като вече е прието решение на Народното събрание за това – от сегашния един месец срокът за издаването на указа за насрочване се намалява на 14 дни. По отношение на заложените срокове се предлага и по-кратък срок за произвеждането на самия референдум, като се намалява срокът от 3 на 2 месеца. С оглед запазване на актуалността на обществената тема, по която е иницииран референдумът, се отменя възможността същият да бъде провеждан в рамките на едногодишен срок, ако в същия срок се провеждат избори, каквато е сегашната възможност. Идеята ни като вносители е да не се създават предпоставки за отлагане на вземането на решение по изключително важни държавни въпроси, какъвто е в момента например въпросът за запазване на българския лев, при положение че тече така наречената конкурентна процедура по влизане в еврозоната, извършена от българското правителство, без да е питан българският народ иска ли това или не. Именно затова следва да му се осигури възможност той в един по-кратък, обозрим срок, а не в едногодишен срок да се произнесе на един национален референдум по този съществено важен въпрос. Гореизложеното по отношение на сроковете е част от едно общо заложено от нас като вносители скъсяване на тези срокове за достигането до обнародване от председателя на Народното събрание на решението от референдума съобразно резултата от него по чл. 25 и от Закона, тъй като, ако съберем всички срокове по настоящия закон, се получава, че от момента на иницииране на инициативен комитет за произвеждане на един национален референдум до момента на обнародване на решението, на резултата от референдума от председателя на Народното събрание срокът може да отнеме повече от година. Визирайки необходимостта от това гражданите да се произнесат по един актуален обществен въпрос, считаме, че като цяло всички тези срокове трябва да са направени така, че да бъдат скъсени. Обърнали сме внимание в законопроекти на местните референдуми на територията на общините, където в чл. 27 от Закона също улесняваме възможността за произвеждането им както по отношение на минимално изискуемия брой подписи на местните жители, за да бъде обсъдено и взето решение от общинския съвет за произвеждането на местен референдум, което ще отпуши, образно казано, приложението на това местно допитване до народа, така и срокът за произвеждане на местния референдум от два е намален на един месец. Не на последно място, се ограничават възможностите за евентуални своеволия от страна на общинските съвети и респективно възможностите те да отхвърлят произвеждането на местен референдум, въпреки че са спазени законовите изисквания за минималния брой изискуеми подписи от жители на общината. Със Законопроекта се създава и възможност за двуинстанционно обжалване на решението на общинския съвет по реда на ЗМСМА. Накрая, със Законопроекта се улесняват възможностите за един нов по закона и неприлаган досега институт, каквото е общото събрание на населението в една община. Създават се нови възможности както за провеждането му, така и се намалява прагът на изискуемия кворум за провеждането му с оглед валидността на взетите решения от общото събрание на гражданите на общината. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, за 145-годишната история на модерната ни българска държава у нас са проведени 6 референдума. През 1922 г., 1946 г., 1971 г., в новата ни история – 2013 г., 2015 г. и 2016 г. Разполагането им във времето показва следното: за пръв път българите са казали своето мнение 44 години след създаване на държавата ни, за втори път 24 години по-късно, а третият референдум е след още 25 години, четвъртият е 42 години по-късно, а в годините на демокрацията те се ускоряват, но това не води до тяхната ефективност. Първите три референдума са произведени с над 90% активност от имащите право на глас. Четвъртият референдум през 2013 г. е първи в годините на демокрацията и се отнася – спомняте си всички, тъй като сме негови съвременници – за развитието на ядрената енергетика и по-конкретно изграждането на новата АЕЦ „Белене“. В този референдум участват необходимият брой изискуеми гласове от имащите право на глас, но той бива отхвърлен в пленарната зала от мнозинството на ГЕРБ и Синята коалиция. Каква изненада, колеги. Петият референдум е от 2015 г. Известен е като референдумът на Росен Плевнелиев за въвеждане на дистанционно гласуване. Той не бива произведен, тъй като за него гласуват недостатъчен брой от имащите право на глас. Същото е и положението с референдума през 2016 г. на Слави Трифонов, който първо бива опоскан откъм въпросите, които бяха поставени първоначално, но така или иначе само 0,2% не достигат, за да стане резултатът от референдума задължителен. От това, колеги, можем да направим извода, че в така наречената демократична история от новата ни история нито един от референдумите ни не успява. Важно е да се запитаме: защо това е така? От една страна, това е така поради действащия от 2009 г. Закон за референдумите, условно казано, който поставя, неслучайно според нас, едни изключително завишени критерии, така щото той да не се случи – да не се съберат необходимият брой подписи, да не издържат съответната проверка през ГРАО, да се коментира допустим ли е въпросът, не е ли допустим и така нататък. Но от друга страна, голяма част от причините се коренят и във Вас – особено колеги лявостоящи на мен. Нежеланието на така наречения политически елит да пита хората какво мислят по основни и важни въпроси, считам за абсолютно недемократично, независимо от това как се самопровъзгласявате Вие. Страхът на политиците от неправилната позиция на хората, както и страхът от това дали, ако се допитат до народа, няма да получат своите дивиденти и няма да могат да изработят правилното решение в кавички, води до отвращението на обществото от политическия елит, който е изпратил в Народното събрание. Единствената държава в Европейския съюз, която не пита своите граждани по важни въпроси, каквито бяха влизането ни в НАТО или в Европейския съюз, сериозно ни отдалечава от така наречените демократични държави. Няма нищо по-демократично от това да дадем възможност на тези, които са ни изпратили тук, да чуем техния глас – какво мислят по основни въпроси, които действително засягат бъдещето на цялата ни нация. Ето защо хората се чувстват все по-малко чути, уважени, представени в управлението. И не се чудете защо утре те няма да изпратят Вас в управлението. Референдумите не са опасни нито за управлението ни, нито за демокрацията. Ярък пример за това е именно държавата Швейцария. На доводите на тези, които ще ме репликират, е, да де, но тук не е Швейцария, ще отговоря, че начинът, по който ние се държим с нашите народни избраници, все повече ще ни отдалечава от Швейцария. Организирането на референдуми е начинът хората да се научат – както техните организатори, така и участниците в тях, как да бъдат обосновавани и защитавани различни тези. И нека тази теза, която е по-мотивирана, да намери своя бял свят. Това предлагаме, дами и господа народни представители, с нашия законопроект. Предлагаме една облекчена процедура, за да бъде все по-възможно прякото участие на гражданите в управлението на страната и в местното самоуправление. Ето защо, и доколкото това е първо четене на Законопроекта, аз ще Ви помоля да го подкрепите, за да покажем веднъж пред обществото, че имаме желание да чуем гласа на тези, които са ни изпратили тук. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Рангелова, аз внимателно чух Вашето изложение и в него Вие се обърнахте вляво. Не знам защо го направихте? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Добре. Моля да запазите спокойствие. Искам да уточним следното: ние сме едни от първите, които браним тази идея за провеждането на референдум и питането на хората в България какво мислят по ключови въпроси за страната. Референдумът по отношение на „Белене“. Ние събрахме близо 750 хиляди подписа. Сега вкарахме в Народното събрание и близо 210 хиляди подписа и заедно с Вас както Вашето предложение, така и нашето стоят на трупчета заради управляващото мнозинство, заради ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Така че тук имаме кауза, за която ние нямаме две мнения по въпроса, българите трябва да бъдат питани по тези ключови въпроси. Ние вляво категорично нямаме съмнения или нещо, което да е встрани от мнението, което споделих вече, така че по-скоро трябва да се обърнете към останалата част от залата, тъй като виждаме една пасивност и едно нежелание, бих казал, въобще да бъде чут гласът на народа, което е учудващо, тъй като ние сме Народно събрание – тук е парламент и тук трябва да се обсъждат различни тези, да се защитават. Най-вече когато не бъдат питани гражданите, от които ние сме изпратени тук, това наистина е, меко казано, скандално и ние ще настояваме за това. Бъдете сигурна! Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Ченчев, репликата Ви в смисъл на забележка е абсолютно коректна. Не се разпознавайте в моето посочване вляво. Всъщност имах предвид крайнолевите в тази зала. Имах предвид парламентарните групи точно на ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС, тъй като само преди няколко месеца, Вие сте свидетел на тези събития, те абсолютно категорично отхвърлиха възможността за произвеждане на референдум, който нашата парламентарна група – инициативен комитет, беше инициирала. Вие чухте и можахте да видите тогава как се гърчеха. А не намирайки каквито и да било аргументи в подкрепа на своята теза, те просто като едни инатливи дечица тропаха по банките с ръчички, че не, няма. Даже някои от тях открито си позволиха да кажат, че не, няма да питат хората, защото те са прости и никой не знае какво може да решат. Така че, моите уважения, не визирах Вас, когато казах ляво, а крайнолевите в тази зала. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Колега от ВЪЗРАЖДАНЕ, аз ще подкрепя Вашия законопроект. Аз разгледах и Законопроекта на „Има Такъв Народ“. В тази връзка знам и какво са подготвили от БСП. Считам, че можем на второ четене да достигнем до нещо наистина сериозно. Одобрявам промените в ал. 1 и ал. 2. Наистина трябва да дадем възможност на българските граждани по значително по-улеснена процедура да изказват своята воля. Да можем да организираме референдуми всяка година, и то по няколко, е смисълът на истинската демокрация. Затова бяха създадени цели парламентарни групи и политически партии. На мен друго ми прави впечатление. Вече около 25 минути след представянето на Законопроекта, господин Петров, господин Лорер стои с гръб към трибуната и не се обърна нито за секунда към Вас, за да чуе как представихте Законопроекта, за да чуе изказването на Вашата колежка. Цялата група на ПП-ДБ ги няма. Няма нито един. Госпожа Йорданова, която е бардът на конституционната реформа и проблемите, свързани със законодателството, не е обърнала никакво внимание на това, което се говори. Истината е само една: „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ГЕРБ не ги интересува гласът на българския народ и никога не ги е интересувало дотогава, докогато ги изберат в Народното събрание или в изпълнителната власт, а после забравят за този народ. Затова ще бъдат наказани от този народ при следващите избори, които ще бъдат съвсем скоро. Аз помолих операторите да снимат господин Лорер. Той половин час стои с гръб към трибуната, когато говорим за провеждане на национални референдуми, за допитване до народа. Може би най-важният въпрос от този дневен ред, който днес виждам, е поставен на темата по същество. Аз смятам, че промяната от Министерския съвет към Централната избирателна комисия за създаването на новото звено е много удачна. Това го няма в Законопроекта на „Има Такъв Народ“ и трябва да бъде прието. Благодаря.

Господин Василев, аз не знам, но според мен от това, което визирахте за господин Лорер, оставам с впечатление и си мисля, че него го интересува един друг народ – неговият народ, а не българският, и по-скоро един друг парламент. Може би го интересува повече какво се случва в Кнесета, а не го интересува какво се случва в българския парламент. В крайна сметка всеки си има приоритети и явно и той си има неговите приоритети.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Василев, по-скоро неуважаеми господин Василев, нормално е, когато Вие се изказвате от трибуната, не само господин Лорер, а всички да са обърнали гръб на най-големия предател в залата. Така че аз мисля, че е абсолютно естествено, господин Василев, хората даже да излязат, защото Вашите изказвания са абсолютно безсмислени и освен да кажете някоя лъжа от трибуната, нищо друго не може да се случи. Така че неуважението на колегите към Вас, господин Василев, е абсолютно естествено спрямо историята на Вашите многократни предателства. Очаква се всички да Ви обърнат гръб, а не само ние. Всички ще Ви обърнат гръб и Вие ще го видите, независимо че направихте жалкия опит да се кандидатирате за кмет.

Благодаря, господин Председател. Господин Ганев, прав сте. Моите наблюдения са, че господин Лорер никога не го е интересувал българският народ и той по някаква друга причина участва в политиката, но не е свързана с добруването на българския народ. Това го виждат всички български граждани. Между другото, той мисля, че много отдавна е ясно на тях за какво става въпрос. Дори не искам да го коментирам. Сега за Искрен Митев. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз знам, че съм изпратил официално писмо до госпожа Цветослава Гълъбова в Курило, за да видим дали има свободни бройки по здравна пътека и той да бъде лекуван, но огромното му желание е да бъда засегнат и обиден. Те го пускат, защото знаят, че той е наказателно неотговорен. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Поради това, че е невменяем, те го пускат напред. Той трябва да бъде поставен под запрещение и ние трябва да помислим дали е възможно да измислим един механизъм, в който Народното събрание да гласува изменение в закона и да поставяме под запрещение във връзка с безумни обидни изказвания хора, които наистина не заслужават коментар. (Реплики.) Принудително лечение, чувам тук, че трябва да му се налага. Той е звезда в TikTok – предимно отрицателна звезда. Смеят му се всички на изказванията и показва как не трябва да се държи един народен представител. С обиди и квалификации трудно му върви мисълта, но предвид лечението, което ще му наложим, предполагам това ще се подобри. Благодаря. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Колеги, в момента гледаме тема, която е най-омразна на българското Народно събрание. Законите за прякото допитване на гражданите е нещото, което всъщност жестоко плаши, паникьосва и отвращава по-голямата част от българските депутати. Това е ясно още от действащия закон в момента, който е направен така, че да не се случва. Ние от „Има Такъв Народ“ също имаме Законопроект. Разбира се, че ще подкрепим на първо четене Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ. Имаме някои предложения, които ще внесем между двете четения, това към председателстващия – да знае, че ако се засилят да го приемат днес на второ четене – веднага, което все пак може и да случи (оживление, смях), все пак ние имаме предложения за между двете четения. Естествено, че броят подписи трябва да бъде намален. Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, ние ще предложим срокът да бъде увеличен до шест месеца, защото при Вас това го няма, тъй като и Вие, и ние сме събирали подписи, три месеца е ненормално къс срок. В държави с утвърдена, как да кажа, с утвърден опит за правене на референдум сроковете са доста по-големи. Абсолютно правилно е прагът, за да е валиден един референдум, да изчезне. Тоест хората, ако искат нещо да се случи или да не се случи, трябва да изразят волята си – ако не отидат, те са незаинтересовани от този въпрос и всъщност мнението им не тежи. Пример – как беше при нас. Измислиха 12 000 липсващи гласа и пак ще го повторя, колкото и да не Ви харесва на част от залата, които тогава всъщност унищожихте волята на българите. ЦИК тогава броеше пликовете, а не бюлетините, тоест ЦИК не си намери 12 000 плика, а не 12 000 гласа, защото тези липсващи 12 000 гласа ние ги намерихме в съда, но бяха направени, така че да броят пликовете. Проблемът на Народното събрание е, че, и това е кардинален проблем вътре в самата същност на българското Народно събрание, че тези, които влязат тук, решават, че са богове и са по-важни от всички останали. Доказателство за това е готвените в момента промени на Конституцията, защото има депутати в тази зала, които заявиха, че примерно казано, за смяната на Националния празник Трети март, че хората, понеже ги били избрали и пратили тук, те имали право да решават от тях. Аз дълбоко се съмнявам, че избирателят е пратил депутатите тук, за да променят Националния празник, или че Вашите избиратели са Ви пратили да се съберете и да Ви свързва тънка превръзка Вас от ГЕРБ, ДПС, ПП, ДБ. И да имате наглостта да твърдите, че хората затова са Ви изпратили, само показва как се мислите за по-умни от тях. Не е тайна, че много често се казва, че хората нямат капацитета да решават дадени въпроси, а Вие сте невероятният елит на тази нация, който може да решава вместо тях. Всеки един тук е изпратен, на него му е делегирано доверие, но не и безконтролни решения. Или примерно казано с Трети март, ако сте толкова уверени, че сте прави – това не е някакъв сложен казус, ако сте толкова уверени, че сте прави, може да направите референдум с необходимото мнозинство, което имате тук като депутати – ако Ви стиска. Ако Ви стиска и смятате, че хората ще Ви подкрепят, направете го и всички останали ще млъкнем, защото няма да има какво да кажем. Но Вие знаете, че вървите срещу волята на хората и затова подобен вид закони… Знам какво ще последва в тази зала. Едно, ще Ви няма – по-голямата част. Второ, най-вероятно ще гласувате против, но както стана ясно, има и друг внесен законопроект от „Има Такъв Народ“ и ако се отхвърли този на ВЪЗРАЖДАНЕ с поправките, тогава ще влезе другият, по който те ще дадат някои предложения, ние ще се съгласим, така че пак ще го гледаме. Рано или късно това ще стане. Рано или късно хората в тази страна ще могат да решават и да прескачат тази група самозабравили се българи, които мислят, че са по-умни от останалите, защото Вие сте това, с това си поведение. Не знам тази вродена наглост в българския депутат кога ще си получи възмездието. Българите са, за съжаление, изключително търпеливи, но в един момент идва точка на пречупване и тогава стават включително и жестоки. Вие сте се запътили с бързи крачки натам. Днес, да речем, ще е лакмус за Вас доколко имате чувство за отговорност – тази елитност, както казва онзи с превръзката и с „королацията“ и с „алангрото“. Трябва да издадем, между другото, речник на Кировите думи, че да си превеждаме, когато говори, където и да говори. Та не знам кога ще изчезне тази изконна българска наглост – днес ще е лакмус, за част от залата – литмус, по този въпрос, но така или иначе това ще се случи, защото никой не е по-голям от волята на хората.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, във Вашето изказване напомнихте на Народното събрание за това как се брояха гласовете на референдума на Слави – първия такъв, и че се брояха всъщност пликовете. Аз искам да Ви напомня, че по това време ние с Вас двамата не се познавахме. Аз гласувах за референдума на Слави в Ню Йорк – в генералното ни консулство там. Когато отидох да гласувам, на мен ми беше съобщено да не затварям плика с гласа си вътре, защото сме приятели, и да не правя проблем. Тогава останах през целия ден, за да съблюдавам изборния процес, въпреки че нямах такава възможност. Това изречение се съобщаваше на абсолютно всеки, който гласуваше в генералното ни консулство – да не затваря плика, за да може след това да изчезват въпросните пликове. Така че имам обосновано съмнение да считам, че по това време всички институции са били информирани за това какво ще се случва впоследствие и как ще бъдат броени гласовете на въпросния референдум. Просто искам да Ви информирам, че това беше моята точка на пречупване и затова сега съм част от Вас.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Митова, ясно е, че беше така. Ние заведохме съдебно дело, отворихме, вече съм забравил, че беше отдавна, може би около стотина чувала с бюлетини и вътре намерихме гласовете на хората. Там си намерихме липсващите 12 само в 100, а избирателните секции са 12 000, тоест по един плик да са скатали на секция, липсваха 12 000 плика, а гласовете бяха открити само в 100 чувала. Разбира се, понеже организацията на ГЕРБ беше прекрасна, вътре в някои чували имаше и банички. Какво правят банички при бюлетини, не знам, но е факт, че имаше и банички. И още нещо, тъй като скатаните пликове бяха малко – някакъв мизерен процент, тогавашните управляващи от ГЕРБ се саморазпуснаха, тоест разпуснаха Народното събрание, защото по закон трябваше да разглеждат референдума вътре в залата. Излязоха с номера, че всяко ново Народно събрание започва на чисто и новото не е задължено да гледа това, което се е случвало в предишното, така че може би и в тази посока трябва да променим закона, защото тънката превръзка на сглобката като нищо може да разпусне и това събрание, за да не се гледа някой референдум. Ако, да речем, Конституционният съд вземе решение и Вашият референдум трябва да се състои, ще им се е напоила превръзката и ще трябва да развалят Народното събрание. Отвратително е това, което се случва тук. Много ме сърби да кажа нещо за БСП, но ще си затрая в този момент заради оня референдум, но да приемем, че има грешки на растежа. Но оттук нататък трябва да направим всичко възможно това да не случва.

Господин Председател, колеги, радвам се, че в момента в този парламент има три законопроекта, които са за прякото участие, за подобряване на този наистина нелюбим закон, такъв е емпиричният опит с него, на ВЪЗРАЖДАНЕ, на „Има Такъв Народ“ и внесен също с Национална гражданска инициатива, който още не е стигнал на нашето внимание. Би било голям актив за нашия мандат, ако успеем да разблокираме конституционното право на българите непосредствено да решават важни въпроси на своя живот, записано още в член първи на Конституцията. Безспорно настоящият закон има два основни проблема – високи прагове, от една страна, и много празнини, които позволяват интерпретиране, и както правилно сте отбелязали, много нормативни кръпки според политическия контекст и ситуация. В това отношение достойнство на Проекта е, че желае да премахне кворума за националните референдуми, който, освен че е висок, е и плаващ. Да Ви припомня, че се признават резултатите от национален референдум, ако мнозинството е гласувало с да на предложението и са гласували толкова, колкото са гласували на предходните избори. Това обвързване с предходните избори дава висока летва, още повече на референдуми не участват всички, които участват на избори. Ние не провеждаме самостоятелно референдуми в чужбина. За мен това изискване е противоконституционно, даже съм дала публично обещание в момента, в който имам право на индивидуална конституционна жалба, надявам се и това да мине в този парламент – би било значително засилване на гражданските и политическите права на гражданите, да оспоря този член, ако дотогава остане – член 23, изискващ кворума. Също така виждам стремеж да се съобразят с правата, с квотите за свикване на референдуми. Може би сте взели за модел швейцарския закон и конституция, където със 100 хил. гласа, на електорални тела са сравними България и Швейцария, със 100 хил. гласа дори се предизвиква референдум за конституционни изменения от гражданите. От друга страна, има неща, които аз не бих одобрила като предложения. Например Вашето желание една парламентарна група да може да свиква референдум. Аз мисля, че поради лошата уредба на референдумите, те в момента се инструментализират от партиите, от Вас, което не е тяхната изначална функция. Те в момента служат наистина само за правене на кампания, за вдигане на някакъв въпрос, наистина подобряват политическата комуникация може би, защото се състоят някакви дебати, които са нужни в различна степен. В добре развитите демокрации партиите дори не свикват референдуми, както и парламентите, освен ако те не са част от задължителна процедура, която предвижда при настъпване на определени обстоятелства, примерно поемане на заем от определен размер, да се свика референдум, но това е автоматична процедура. Като казах за заем, идва следващият момент, който бих искала да засегна – освобождаването на бюджета от атакуване с референдум. Струва ми се също, че не е добре, макар че държавите, които аз съм изучавала и които мисля, че са добър пример, имат добре застъпени дългови референдуми – специално при поемането на заем, тоест по финансови въпроси данъкоплатците имат думата. Но тънкото всъщност при прякото участие е да можем да го балансираме с представителното управление. Уредбата на референдумите – не би следвало, тя би трябвало да бъде разблокирана, но не би следвало да застраши така наречената свобода да се управлява от представителните органи на власт. Аз съм много против – пак се връщам на това – парламентарна група да може да свиква референдум, което наистина ще направи много по-силен партиен инструмент референдума, а това не е неговата изначална функция. Също така това е неудобен разговор, предполагам, но четейки стари стенограми, където се обсъждат предишни подобни предложения – за падане на кворума е имало в много Народни събрания, а и сега действащият закон е внесен без кворум, между другото, от неговия основен автор Янаки Стоилов през 2009 г., Четиридесетото народно събрание. Та винаги, когато се обсъждат поправки на Закона за референдумите, политическият контекст е фактор. Тук нарочно взех това да Ви прочета: „Не е възможно да абстрахираме дебатите по предложенията за намаляване на прага и за задължителността на резултатите от конкретната инициатива на държавния глава за референдум – да подложи на референдум три въпроса.“ Това всъщност е цитат от стенограма от Четиридесет и третото народно събрание, което обсъжда дали да бъдат намалени, или премахнати кворумите, когато президентът Плевнелиев е предложил няколко въпроса, които след това отпадат, за референдум. Един от тях е за мажоритарното избиране на част от народните представители. Интересното тогава е, че вносители на това, което и Вие искате да направите – отпадане на кворума, примерно „Атака“ е вносител на такъв законопроект, тотално се отказват от своето предложение, защото политическият контекст е на висящ референдум. Ние в момента имаме такъв политически контекст. Референдумът, който беше – мнозинството в Народното събрание отхвърли – по въпроса за еврото, е висящ, защото има дело в Конституционния съд за този референдум. Тук сте под подозрението, че чрез тези поправки – трябва да го оглася това, защото вероятно много народни представители си го мислят – Вие искате да разчистите пътя точно на този референдум. Може би това ще надделее в решенията на някои как да гласуват. За мен е важно също да разбера Вашите мотиви. Аз не съм изцяло убедена, че Вашият мотив е овластяване на гражданите. Тук бих припомнила, че Вашият лидер господин Костадинов на една много трудна инициатива за референдум преди няколко години, поета от мой колега – Юлиян Чолаков, и Асоциация СОПА във Варна, с 33 хиляди подписа, да се състои референдум за алея първа, гражданите на Варна да се произнесат – мисля, че по това време господин Костадинов е бил общински съветник и той не е подкрепил идеята варненци да се произнесат по въпроса за алея първа. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това ми говори, че може би не сте достатъчно последователни в подкрепата си за референдума като начин да овластим гражданите за повече политическо участие, и то влиятелно политическо участие в нашата страна. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Лично обяснение!

Уважаема госпожо Божинова, аз помня, че при обсъждането на въпроса за националния референдум в Народното събрание Вие изразихте категорична подкрепа за, единствена от Вашата парламентарна група. Помня и как господин Лорер Ви се скара след това – защо сте се изказвали в подкрепа на референдума. Помня, че гласувахте за единствена от Вашата парламентарна група и съм сигурен, че и сега ще подкрепите на първо гласуване този законопроект с всичките условности, защото гражданите трябва да бъдат питани. В репликата си бих желал да направя две уточнения. Ще започна отзад напред. Законопроектът – за улеснение – за допитване до народа, госпожо Божинова, ние внесохме още в началото на Четиридесет и седмото народно събрание, преди около година и половина, така че няма как да го използваме този законопроект в момента, за да си прокарваме сегашния референдум до неговия успешен край. А първата подписка за защита на българския лев, ако не ме лъже паметта, господин Костадинов, ние внесохме през 2018 г., може би беше началото на 2018 г. На следващо място, бих желал да направя едно уточнение във връзка с предложението ни една парламентарна група да има правомощие, вместо досегашното изискване от една пета от народните представители или 48 от тях, и да Ви поправя – тази парламентарна група не свиква референдум. Това, което парламентарната група може да направи по Законопроекта, е да внесе за разглеждане, обсъждане и гласуване от Народното събрание евентуалното произвеждане на референдума. Вие сте жив свидетел, че е възможно мнозинството от Народното събрание да гласува против произвеждането на референдум. Но поне даваме възможност да се избегне тримесечното събиране на подписи в цялата държава, което е огромен – казвам Ви го от личен опит – ресурс. И вместо това, една парламентарна група, която е събрала 100 или 150 хиляди подписа – господин Тошко Йорданов да ме поправи, ако греша, да може да внесе за разглеждане, обсъждане и гласуване. Така че според мен се бъркате – тя не може директно да свика един референдум и да го използва за политически цели. Тя може да предложи на Народното събрание да го разгледа, да го обсъди и тогава да се види коя парламентарна група защитава българския интерес и коя защитава чужди интереси. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Страхотно изказване, в което Вие показахте всъщност какъв е мотивът изобщо да гледаме този законопроект днес и да бъде вкарана точката извънредно. Тук никой не иска да чуе гласа на българските граждани, а има една партия, която иска да използва възможността да се допитва до българските граждани, след като ги заблуждава, да си прави предизборните кампании. Както видяхме, което се случи с референдума – за голямата, огромната лъжа за българския лев. Това, което направиха ВЪЗРАЖДАНЕ – вместо да си направят кампания като другите партии, те всъщност използваха един казус, който е близко до сърцата на хората, запълниха медийното пространство на техните лични канали и всички национални медии с лъжи как българският лев е заплашен. И събраха 600 хиляди подписа, 22% от които дори са невалидни. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Какво показват невалидните подписи? Че има около 20 хиляди човека, които са се подписали два пъти. Това какво означава? Че тези хора дори не са знаели за какво се подписват. Има хора, които са си написали грешно ЕГН – или хората не са си знаели ЕГН-тата, или са ги написали грешно, явно принудени от хората, които ги заставят да се подпишат за референдума. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Въпросът тук е – искаме да чуем: Вие дадохте много добър пример с референдума за алеята във Варна – господин Костадинов тогава е имал отличната възможност да покаже колко е заинтересован от проблемите на хората дори в собствения си град, а се оказва, че тогава не се е подписал. Но когато става въпрос да запазим българския лев, направиха всичко възможно да изкарат хората, заблуждавайки ги, че българският лев е застрашен (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), и си направиха една изключително успешна кампания. Та моят въпрос към Вас е: според Вас мислят ли популистките партии за хората, или мислят за личния си интерес, за личните си къщи, за личните си коли, за апартаменти на синовете си? Благодаря. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Божинова, с Вас се познаваме още откакто ние от „Шоуто на Слави“ правихме референдум. Затова знам, че Вие го знаете, но ще си позволя да дам само няколко факта на залата – дано да ги чуят Вашите колеги от парламентарната Ви сглобка или поне Вие да им обясните какво означават. И така, колеги, на последните парламентарни избори, благодарение на които всички ние сме тук, хората, гласували общо в страната, са 2 млн. 683 хил. 606 човека. 2 млн. 683 хил. 606 човека! Това е волята, поради която ние сме тук. Това е нашето представителство. На референдума, организиран от Слави Трифонов, гласувалите бяха 3 млн. 488 хил. 558 – милион отгоре. А гласувалите за въпросите бяха 2 млн. 509 хил. 864 човека. Ако разсъждаваме логично, а не сме идиоти, за парламентарни избори се гласува фрагментирано и тук няма нито една партия, която да се доближава до 2,5 милиона. Нито една! За сравнение – ГЕРБ на последните избори са с 669 хил. 924 гласа. Къде е тази цифра срещу 2 млн. 509 хил. за и 3,5 милиона гласували, изразили политическа воля?! И тук някой има наглостта да казва, че хората не искали и тези, които искали да ги питат, били популисти. Подобно изказване наистина е за медицинско изследване. (Реплики.) Аз не разбирам – ако това е популизъм, как се нарича това да гласуваш в бързо темпо законите по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може с парите, които идват, да захранваш фирмите на Кирил Петков, Асен Василев, Саша Безуханова и другата там клиентлийска верига? Това какво е? А другото било популизъм. Обяснете на Вашите колеги. Знам, че Лорер – господин Лорèр или Лóрер, не знам къде е ударението, сигурно пак ще Ви крещи и може би не в залата, защото тогава се изложи жестоко пред всички, но обяснете им, че тези цифри показват, че българите всъщност искат да бъдат питани и имат мнение по въпросите. Шепа депутати, 30, 40, 50, избрани с една милимунда от гласовете, които дават българите на референдум, нямат нито морално, нито юридическо, нито никакво право да се обявяват за по-умни от тях и да решават вместо тях. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, взех лично обяснение – извинявам се за закъснението, но ми се струва важно, защото искам да припомня на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ част от дефиницията какво е антисемитизъм. Антисемитизъм, или омраза към евреите (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) – сега ще стигна до… (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), това касае Вашите… (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) преди малко. Омразата към евреите има много форми… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

…и на мен ми се струва, за съжаление, че Вашата партия започва да я практикува. Сега ще Ви разкажа точно защо. Част от международно приетата дефиниция какво е „омраза към евреите“, или „антисемитизъм“, включва обвинението, че евреите не са част от едно общество само защото са евреи. Това, което Вие си позволихте да кажете преди малко от трибуната, е, че Даниел Лорер не за друго, а защото е евреин, защото името му е странно, защото не знаете къде му е ударението… (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), служи на друга държава! Законно избран български депутат! Защото е от различен произход – в тази зала ние трябва да сме горди, че имаме депутати от най-различен произход, Вие решихте, че заради различния си произход служи на друга държава. Това по международните дефиниции се нарича антисемитизъм. Продължавам. За да не съм съвсем голословен, ще Ви кажа докъде води подобно говорене. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) След Първата световна война (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) Капитан Драйфус от Френската армия, герой на Франция, е обвинен (реплика: „Не е след Първата световна война!“) в шпионаж срещу държавата си. Разжалван, разсилен, позорно съден (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) само за да се окаже, че това е антисемитска пропаганда (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), която всички знаем до какво е довела. Кошмарите на Втората световна война са все още с нас. Така че, господа и дами от ВЪЗРАЖДАНЕ, не се подхлъзвайте по тази наклонена плоскост. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Искам процедура.

Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Не за първи път лицето Лорер си позволява да използва най-високата трибуна в нашето общество и в нашата държава с цел да отправя клевети и обвинения към стотици хиляди български граждани. Въпросът, който беше зададен към него, не получи отговор, както винаги, когато сме задавали въпроси към него, вместо това получихме насреща обвинения. Каквото и да се каже срещу лицето Лорер, без значение за какво става въпрос, дори включително и за това защо понякога идва с джапанки в Парламента, винаги се третира като антисемитизъм. (Възгласи: „Еее!“ от ПП-ДБ.) За нас неговото поведение е проява на антибългаризъм в най-висша степен. И ние многократно сме осъждали от тази трибуна антисемитизма и антибългаризма, защото всяка антиидеология е отречена от историята. Само че не сме чули отричане на антибългаризма от лицето Лорер и от неговите ортаци в нещото ПП-ДСБ. Ето това не сме чули! И вместо да се появява тук на трибуната и да си позволява да обвинява стотици хиляди българи, чиито представители са тук, в парламента, би трябвало да се извини, но това лице няма очевидно необходимите качества, за да излезе да се извинява. Вместо това той напада и обвинява! Наистина беше изключително обидно да гледаме, докато Петър Петров представяше мотивите на вносителя, лицето Лорер изключително нагло и показно беше обърнало гръб през цялото време. Това не е отношение към говорещия тук. Това е отношение към един цял законопроект, който касае демокрацията в България, за което след малко ще говорим. Господин Председател, така че наистина редно е да давате все пак необходимите забележки на хора, които излизат тук и си позволяват да отправят обвинения към цял един народ – към българския народ! И това не трябва да се допуска по никакъв начин, защото всички тук сме български граждани и никой не трябва да си мисли, че е по-специален от другите, както очевидно лицето Лорер си мисли. Всички сме еднакво равни пред закона, еднакво представляваме българските граждани. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Уважаеми колеги, дами и господа, госпожи и господа народни представители! Господин Председател, процедурата ми е следната. В Република България официалните обръщения, които са приети, са „госпожо“ и „господине“. Направи ми впечатление, че в настоящото Народно събрание изключително трайно се е наложило обръщението „лицето“. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Защо, не е ли лице Лорер?“, шум, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Какво иска да ни каже това? В това Народно събрание очевидно, драги колеги, нямаме проблем само с антисемитизма. Имаме проблем и въобще с античовешкото. Защото обръщението „лицето“ е изключително характерно за едни по-далечни времена и за едни места като „Московска“ 5 (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ооо, не!“) и тъмните им подземия, които явно дълбоко Ви влекат, някои от Вас. Благодаря Ви. Моля да обръщате внимание на колегите кои са приетите обръщения в Република България и в тази зала респективно. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН, ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Аз нямам представа какво е това „Московска“ 5, но имам подозренията, че там са работили и майката, и бащата на техния кандидат Терзиев в София. (Смях, шум, ръкопляскания и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „И чичо му, и дядо му!“) И чичо му, и дядо му – да, просто, извинявам се, че ние от нашата група нямаме представа за какво точно става въпрос, имаме само подозрения. Взех тази процедура, защото се почувствах изключително засегнат от – да не го наричам „лицето“, от господин Лорер, с най-добри чувства към него, не му прави чест да се прави на жертва. Никога в изказванията си – нито на господин Цончо Ганев, нито на когото и да е от ВЪЗРАЖДАНЕ, не е ставало въпрос за евреи. Много от нас имаме лични приятели, семейни приятелства с хора от еврейски произход, така че политическата импотентност не бива да се прикрива като жертва, господин Лорер. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина да се върнем към Законопроекта. Господин Председател, една забележка към Вас, ако позволите, в началото. Наистина хубаво е всички законопроекти да бъдат разглеждани в парламентарните комисии, за да имаме повече становища, повече мнения, повече препоръки към тях, все пак в комисиите се изказват и експерти. Не е нормално законопроект, внесен от народни представители, да отлежава повече от два месеца. Това и за в бъдеще като парламентарна практика може би е добре да го поправяме, за да могат наистина комисиите да се произнасят и да дават своите становища. Сега по Законопроекта, уважаеми колеги. Ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим Законопроекта, защото знаем как се събират подписи за референдум, знаем как се обработват подписи за референдум, знаем и как се провежда референдум. И изпитвайки на гърба си всички тези действия, знаем, че вече все по-трудно става това – чисто технически, и като време, и като брой, и като тайминг, разположено в дадения период, в който искаш да събереш подписи, и да е актуално това, което предлагаш, трябва да се увеличат някои срокове, други да се намалят, съответно необходимият брой подписи, съгласен съм, че трябва да се преразгледат, не мисля обаче, че това е конкретният брой, който предлагате. Ние, знаете, събирахме подписи последно за така наречената джендър идеология, събрахме над 210 хиляди подписа, внесени са в Народното събрание. Надявам се Народното събрание да се произнесе положително за това, защото това е важно за нашите деца и нашето бъдеще, но това е друг въпрос. И не мога да споделя тезата, че партиите не трябва да инициират референдум. Не, партиите трябва да инициират, партиите трябва да се допитват до българските граждани, партиите трябва да чувстват пулса на обществото и съответно това става и през пленарната зала, когато бъдат внесени 200 хиляди, или ако бъдат намалени, съответно по-малко подписи. Ние между първо и второ гласуване ще направим съответните предложения, такива, каквито ние ги виждаме, такива, каквито ние мислим, че са необходими, за да може наистина този закон за допитване до българските граждани да стане работещ закон, а не за 145 години, каза тук колега, да са проведени само шест референдума. Така че нека да питаме българските граждани, нека да чуваме мнението им, а ние тук, които сме овластени да взимаме решения, съответно да се и съобразяваме с тях. Пак казвам още веднъж, ще подкрепим Законопроекта и ще направим съответно нашите предложения между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.

Лично обяснение.

Господин Лорер, многократно – и в тази зала, и в публичното пространство, сте си позволявали, не само Вие, а и други представители на ръководството на Вашата сглобка, да обвинявате и да правите внушения в антисемитизъм по отношение на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това, което казах днес, е плод на, меко казано, обясненията в медиите през поне една година, година и половина, по обяснение на Вашата автобиография за това какво гражданство сте имали, какъв политически пост сте заемали в Израел, какво сте работили – личният Ви живот в Израел, което е Ваше право. Точно заради това беше посочено за кой народ точно Ви е грижа – дали българския, или там, където по информация от медиите сте били гражданин, били сте политически активен, меко казано, председател или там каквото и да било сдружение или партия в Израел, и това беше плод на изказването ми, а не за това дали сте евреин, дали сте мюсюлманин, дали сте християнин. По никакъв повод и по никакъв начин! Българската история има ярки личности, които са евреи. Ярки личности! Достойни българи! И това е показано от нашата история. Българският народ винаги, абсолютно винаги е защитавал евреите в България. Ние сме пример в света за държавата, която спаси своите евреи. И ние сме толерантни към абсолютно всички. От трибуната на Народното събрание един от заместник-председателите на Народното събрание е направил така, че Българската православна църква да спаси своите евреи. И ние се гордеем с това. Ние се гордеем с това! А хора като Вас петнят парламента, парламентаризма, обвинявайки, говорейки за антисемитизъм!

Няма такова нещо! Няма такова нещо. По никакъв повод. Визират се личните Ви качества, гражданството Ви и поне това, което се появи като информация. Вие отричате, че сте двоен гражданин в момента. Аз се съмнявам. Съмнявам се, че и Службите ще дадат информация за това. И това визирах. А не вярата Ви! Вярата си е Ваше лично право. Каква е и дали вярвате, това е Ваше право. И никой не го засяга.

Но да говорите за антисемитизъм, Вашият министър-председател, лицето Денков, да ни обвинява в това нещо и след това да се крие, да не застане от трибуната да даде обяснения, ние няма да го приемем. Няма да го приемем!

А иначе си обяснявайте колкото искате за семитизъм. Никой не Ви вярва! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Преди малко беше споменато нещо невярно за това, което касаеше провеждането на референдума във Варна за алея първа. Все пак трябваше да направя необходимата проверка, аз много добре знам как съм гласувал, но ще Ви прочета само, защото това беше казано преди малко, не откъде другаде, нарочно търсих информация от една от американските медии в България – „Дневник“, и гледам сега това, което е написано: „Общинският съвет във Варна окончателно отхвърли идеята за провеждане на референдум с въпроси за това какъв да бъде обхватът на Приморския парк и как да се развива крайбрежната му алея. Това стана с 37 гласа „за“, само един „против“ и двама „въздържал се“. Това е за отрицателното становище на общинските комисии. Тъй като тук има и други тогавашни общински съветници, като Ивайло Митковски, той може също това нещо да го потвърди, мисля, че тогава ние бяхме едни от малцината, които не подкрепиха, не знам дали той тогава гласува по този начин – наистина не мога да си спомня, но ние не подкрепихме становището на администрацията. Господин Чолаков вече е покойник, няма да го коментирам. Предполагам, че може би той тогава се е объркал по този начин, защото в крайна сметка не беше гласувано самото предложение на инициативния комитет, а беше гласувано становището на Общината. Становището на Общината беше срещу и за него гласуваха 37 души от коалицията ГЕРБ, ДПС, ВМРО, която управлява Варна четири години и още от този период, всъщност още преди това. Така че просто приемам, че сте били заблудена и че това нещо, което Ви е било казано, просто не сте го били проверили, но не отговаря на истината. Благодаря.

Преди процедурата, уважаеми господин Председател, слушайки спора между ВЪЗРАЖДАНЕ и господин Лорер, се сетих за една хубава българска поговорка: „Гузен негонен бяга.“ Предполагам, че всички сте я чували, колеги. По същество за процедурата – в началото на днешното заседание предложихме във връзка с предстоящата дискусия по Проекта за решение за зърното от Икономическата комисия да поканите министъра на земеделието и въпросът ми е дали сте го направили и какъв е неговият отговор?

За лично обяснение.

Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Костадинов това, което каза, е точно така. Ние гласувахме против решението на Общинския съвет – на мнозинството в Общинския съвет, и подкрепихме предложението на инициативния комитет. Там бяхме, за съжаление, доста малко хора, колкото са и сега във Варненския общински съвет, и затова не е решен отново проблемът с алея 1. Това е, защото господин Костадинов спомена моето име и сме били общински съветници с него доскоро, и се надявам, че ще продължим да работим за Варна в същия дух. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

За лично обяснение.

За лично обяснение.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал отново да влезем в дебата към темата за референдума. Би трябвало и законодателната, и изпълнителната власт да се съобразяват с воля на народа, на тези, които са ни изпратили тук, и съответно ние сме делегирали властта в изпълнителната власт, но става така, че, пак ще цитирам Станислав Стратиев – „ние сме страната на неограничените невъзможности“. Ние сме страната, в която се взимат решения и от парламента, и от правителството, с които народът не е съгласен. Именно затова е изключително важно да бъдат облекчени механизмите за провеждане на референдума, защото именно референдумите са начинът и корективът за правилните действия и на правителство, и на парламент по отношение на волята на гражданите. Накрая ще завърша само, господин Председател, много ме притеснява дупката в герба в залата. Ние се надявахме, че след големия ремонт, който е направен, всичко ще бъде завършено. Дали няма да се сложи случайно ликът на Томас Джеферсън или на Джордж Вашингтон, не зная. Благодаря. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Преди да започна да говоря по същество, само ще кажа това, което господин Димчев от нашата парламентарна група искаше да каже преди малко. Преди два дни имаше честване в Дупница на Димитър Икономов – предприемач, който е участвал в спасяването на българските евреи. То беше по инициатива на един местен предприемач от Дупница – Люе Хаздай, който направи паметник на Димитър Икономов. На това честване ние бяхме поканени – Димчо Димчев като представител на ВЪЗРАЖДАНЕ от Кюстендилска област беше там. Господин Лорер го нямаше. Няма какво повече да кажа. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че като говорим по тази тема, мисля, че това е достатъчен и достоен епитаф. Сега по отношение на самия законопроект. Това, което ние сме направили, е да използваме като матрица, и тук някои от преждеговорившите го споменаха, защото явно са си направили труда внимателно да го прочетат, наистина сме използвали като матрица законодателството в Швейцария, което смятаме, че е достатъчно ясно, категорично и доказано във времето, като може да се каже, като безспорно в този сектор в света. В Швейцария от 1848 г. до 2010 г. са проведени 398 национални референдума, а тези, които са кантоналните, тоест местните, са допълнително още няколкостотин. Общият брой на проведените референдуми е 569 за 162 години, което прави средно по три референдума и половина на година – национални, и кантонални. За България за последните 101 години, както беше казано в справката, която госпожа Цвета Рангелова изнесе тук, са проведени шест референдума. Мисля, че е достатъчно показателно това как и по какъв начин народът в една държава третира демокрацията и управляващите, които този народ излъчва. Има още нещо интересно обаче. Интересното е това, че по стечение на обстоятелствата нашият законопроект, който ние в момента внасяме, между другото, за втори път, във второ поредно Народно събрание, сега се дискутира точно по времето, когато миналата седмица адепти на евроатлантизма – пропаднали политици и бивши такива от всякакъв цвят, калибър и разцветки в България, излязоха с гениалната идея да се забрани провеждането на референдуми в България, особено когато става дума за свещените крави на сегашния неоколониален статут на българската държава – членството на България в Европейския съюз и НАТО, в никакъв случай не трябва да има според тях. Даже няма да споменавам имената, честно казано, защото не си заслужава. Те са отречени от историята и след време и историците няма да ги запомнят. Показателно е как в момента има две предложения. Едното защитава демокрацията. Другото отрича демокрацията, потъпква демокрацията, поругава демокрацията. Едното е нашето, с което ние всъщност въвеждаме швейцарски стандарти в България. Впрочем, да Ви кажа, ако трябваше да използваме съвсем акуратно процентното съотношение между бройката на хората, които се подписват, за да се случи референдум, и населението на страната, ние сме предвидили намаляване от 400 на 100 хиляди, само че има една малка подробност – това е при население в България от 6,5 милиона. В Швейцария, която вече надхвърля 8 милиона, също са 100 хиляди, но реално тяхното население е по-голямо. Би трябвало, ако гледаме съотношението при нас, да ги намалим на 80 хиляди, но въпреки всичко ние не сме го направили. Оставили сме го така, както е в швейцарския модел. При 100 хиляди души там се провежда референдум. Тук, между другото, забележката на Тошко Йорданов беше много коректна. Това сме го пропуснали може би, когато сме гледали швейцарския закон, защото там наистина срокът не е тримесечен, а е шестмесечен. Иначе казано, това показва как работи една добра демокрация, когато се допитва до народа. Тук при нас обаче, от тази трибуна, редовно народът е плют, обругаван и хулен по най-различни поводи, и с повод, и без повод всъщност, разбира се, като се обяснява, че народът е прост, той не разбира, не може, не знае. Аз няма да забравя и ние никога няма да забравим, не само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, въобще и тези 604 хиляди души, които се подписаха за референдума, за провеждането на референдума за запазване на българския лев, обидните реплики, които бяха изречени не от тази парламентарна трибуна, в тази конферентна зала на малко по-голям хотел, а в истинското Народно събрание, от страна на присъстващите тогава там от мнозинството на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ народни представители. Един от тях стана и каза – ние можем да Ви спрем, и ще Ви спрем. Кого спирате? Спирате българския народ, разбира се, защото тези 604 хиляди души, които са се подписали, далеч не всички от тях са гласували за ВЪЗРАЖДАНЕ, и то се видя след това на изборите. В това няма нищо лошо. Това е хубавото на демокрацията, че може да има различни виждания по много неща, но по един важен въпрос ние се обединяваме. Това е идеята на референдума. Много избиратели на ПП-ДБ и ГЕРБ го подкрепиха. Също и на ДПС, разбира се. Но избраниците се изплюха в лицата на собствените си избиратели – не за първи път, разбира се. Съответно в тази ситуация сега решението, което ние предлагаме, е възможно най-елегантното и най-нормалното. Разбира се, ще има предложения между първо и второ четене. Ние ще ги подкрепим, защото наистина има неща, които могат да направят още по-съвършен и по-добър този закон, но едно е безспорно – моделът, който искаме да приложим тук, е най-работещият модел в целия свят. Тук няма кой да каже каквото и да било в обратната посока. Още по-хубавото и по-безспорното е, че той се прилага в България, или по-скоро ние искаме да го приложим, не защото някой ни казва от Европейската комисия, както тук, между другото, аз съм вече трета година депутат, разбира се, един политически процес е много по-отдавна, но последните 20 години, особено хайде последните 10, откакто сме така по-активно в Европейския съюз, всеки втори законопроект е мотивиран с така ни казаха от Брюксел, това е от Европейската комисия, това е изискване, така трябва да стане, ако искаме да получим еди-какво си. Ние в крайна сметка в какво се превръщаме тук – от Народно събрание ставаме гумен печат. Просто заверяваме вече взети решения. Не е далеч моментът, в който тази институция може би ще се окаже напълно излишна, защото защо да си губим и времето, пък и парите да издържаме 240 народни представители, които всъщност не са народни представители, защото реално ние кого представляваме, ако трябва да изпълняваме решения, взети извън България, от друга наднационална институция при това. Този въпрос ще бъде поставен, между другото, със страшно голяма сила на следващите европейски избори, които наближават, следващата година. След десет месеца ще бъдат. Ето защо този законопроект трябва да бъде приет, защото той показва един прекрасен опит, при това споделен доброволно от нас, един повече от век и половина доказал се опит, на 162 години, пак повтарям, първият референдум там е от 1848 г. Швейцария безспорно е успешен модел във всяко едно отношение. Защо не го ползваме? Кой всъщност иска да работи срещу благосъстоянието и срещу добруването на българския народ? Нали много пъти оттук се късат ризи, от тази парламентарна трибуна, как всичко трябва да се прави в името на народа, разбира се, освен когато трябва да му дадем правото да гласува, защото иначе народът не трябва да бъде използван за нищо друго. Предложението, което ние имаме в момента, заслужава да бъде подкрепено и ми е много интересно да чуя аргументи в обратната посока, за съжаление, както винаги става в тази ситуация, не ги чуваме. Няма да е лошо да излязат представители на управляващата тройна коалиция между ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, за да кажат какви са техните виждания в крайна сметка по отношение на една прекрасна практика. Европейска практика, между другото, да използвам и аз мантрата на последните 10 години, основното заклинание на европейските шамани в България – европейска практика. Ето даваме Ви една прекрасна, доказала се европейска практика – много по-стара от мимолетния Европейския съюз, която и ще го надживее, между другото. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател! Господин Костадинов, за всички е ясно, че Вие вкарвате този законопроект единствено от личния интерес на Вас и на Вашата организация, която използва референдумите, за да си прави предизборните кампании, а като говорите за плюене от тази трибуна – Вие сте партия, която оплюва всяко едно решение. А Вие сте и партията, дори на която заместник-председателят на Вашата група се изплю към трибуната. Така че, като говорите за плюене – моля Ви, сещайте се за примера, който Вие давате, а той е Вашият заместник-председател на партията се изплю три пъти към трибуната на Народното събрание. По-голямо плюене към народа от това не знам да има. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Костадинов, като начало не съм съгласен с Вас, когато в своето изказване казахте, че никой от сглобката не е станал да представи аргументи защо няма да подкрепи Законопроекта. Напротив, преди малко видяхте, щях да кажа лицето, но нека да е господин Митев, той авторитетно защити абсолютно всичко защо няма да го направят. Той е лицето на сглобката, водещата личност, която говори, взима отношение, дава становища, затова не сте прав, и много Ви моля, уважение към този ерудит. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Във Вашето изказване не засегнахте две много важни неща. Първо, по отношение на Законопроекта. Разбира се, между първо и второ четене, ако въобще сглобката го допусне, а не се скрие, трябва да се направят предложения, които според виждането на различните групи може да са от най-различно естество. Ние предлагаме и моля Ви да го коментирате по отношение на това да бъде позволено свикването на референдуми по отношение на подписани международни договори. Аз не виждам защо българското Народно събрание трябва да се страхува от това, че българският народ не иска да е част от подписан договор от хора, които са правили ала-бала с президента например или преди това са избирани под някаква друга форма, или защото държат определени райони само защото използват думата етнос. Точно заради това българският народ трябва да има възможност да се произнася дали даден договор е добър или не, а не да сме за вечни времена обвързани с нещо, което се получава, защото те искат да направят така, че да вкарат дори в Конституцията задължително членството на България в Европейския съюз. В един момент Европейският съюз ще се окаже, че се е разпаднал, че го няма в правния мир, но ние ще продължим да сме членове. Точно заради това бъдете така добър да обясните дори и на този човек, който е еманация на сглобката, обяснява всичко и защитава всичко от тяхната гледна точка – Искрен Митев, дори и това нещо, защото се съмнявам, че го е прочел, но да вземе отношение и по това.

Господин Ганев, ще отговоря на Вас, а на другия репликиращ… Аз съм толерантен човек и съм възпитаван на такива хора да гледам изключително великодушно, така да кажа. Стигнал е дотук, нека да му се радваме и в крайна сметка от време на време има нужда и от малко положителни емоции в този парламент. Хубаво е някой да ни разсмива. Що се отнася до това, което Вие казахте, да, настина е безспорен факт, че в нашия законопроект ние предлагаме да се премахне ограничението, което в момента е заложено, за провеждането на референдуми по отношение на въпроси, касаещи вече влезли в сила международни договори. Такова ограничение, между другото, съществува само и единствено в нашето вътрешно законодателство. Ние, когато правихме Законопроекта с нашите експерти, проверихме други такива сродни законопроекти и никъде другаде няма такова ограничение. Иначе казано, този законопроект или този закон, който в момента е действащият, реално погледнато, ограничава страшно много периметъра на действие на Закона, защото по силата на сегашното право не можем да питаме примерно българския народ за членството му в Европейския съюз и НАТО. По-интересното е друго. Този закон е приет, след като България вече влезе в Европейския съюз и НАТО, а преди това нямаше такъв законопроект, което не пречеше да бъде свикан, ако имаше желание в българското общество и в българския управляващ елит тогава. Истината е, че в България не беше свикан референдум за членство на България в Европейския съюз и НАТО и ние заедно с Румъния сме единствените две европейски държави, които никога не са провеждали референдуми, по каквито и да било теми, касаещи така наречената европейска и евро-атлантическа интеграция. Всяка една друга държава го е правила, само ние не сме го правили и мога да дам много примери в това отношение. Навремето първата редакция на Договора от Маастрихт беше спряна с един от референдумите в Холандия, след това имаше лека редакция, а след това първият вариант на европейската Конституция беше тотално отхвърлен заради неуспеха на референдума в Ирландия и в Холандия, след това референдумът в Холандия беше успешен и ирландците втори път казаха не и този малък, но горд народ от малко повече от 4 милиона души в момента принуди цялата голяма европейска общност тогава от повече от 20 държави, това беше в началото на този век, да пренапишат европейската Конституция и да сложат ново име – Лисабонски договор, само заради ирландците. Как си представяте, как биха реагирали в Ирландия, ако там излезе някой примерно и каже на тези горди хора, които, между другото, близо 900 години са били под тежко английско робство, което в някои отношения надхвърля ужасите на турското робство в България? Малко хора го знаят това нещо в България, защото ние си мислим, че зверствата стават само в Източна Европа, а в Западна Европа е било още по-зле в някои отношения през Средновековието. Тези горди хора, ирландците, как си представяте, ако някой като Мартин Димитров излезе и им каже: ние можем да Ви спрем и ще Ви спрем, защото така сме решили, ние сме над Вас, ние сме елитът, а Вие сте плебеите, Вие нищо не разбирате. Ние сме тези, които можем да Ви спрем, и ще Ви спрем, както каза Мартин Димитров, не от тази, а от трибуната в истинското Народно събрание. Според Вас как биха реагирали? Аз мога да изразя някакво обосновано предположение.

Ако искаме наистина България да стане една водеща европейска държава, ние трябва да дадем преди всичко правото на българския народ сам да решава съдбините си. И едно много важно условие е той да може да решава чрез референдум всеки един въпрос, включително и този за членството на България в Европейския съюз и НАТО. В момента паническото говорене как не трябва по никакъв начин да се пипа това, е показателно, че има огромен страх, страх от народа. Аз мисля, че този страх е основателен и той много скоро ще се види на изборите – както на тези, така и на предсрочните парламентарни избори. В крайна сметка, с това завършвам, никой не е по-голям от своя народ. Народът понякога може да допусне да бъде държан в робство, но робските окови винаги се късат, а събудилият се, винаги се събужда и тогава тежко и горко на тези, които са го люлеели в робската люлка. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, между другото, някой да се идентифицира с народа, да говори от името на народа и да оправдава всяко действие с интересите на народа като единствен негов говорител е точно езикът на Третия райх и напомня точно на тези времена. Случайно или не същите хора говорят за европейски стандарти, за швейцарски стандарти и никой не оспорва, че референдумите са демократичен инструмент. Демокрацията освен права носи и задължения. Имаме право да се допитваме, имаме задължение да го правим добросъвестно, но някои злоупотребяват с това право. Използват референдума в свой интерес, използват го, за да внасят разделение, напрежение, за да дестабилизират страната си, и такива примери има, и то не само в България. Затова нашите мъдри предци са записали в Конституцията ограничения. Въпроси, по които не може да се провежда референдум, моменти, в които не може да се провежда референдум. Такива ограничения има също и в законодателството. Ще започна от мотивите на Законопроекта, за да разберат хората, които не са го прочели, какво е качеството на този законопроект. На първо място. Тук откровено вносителите казват, че спорни за националните ни интереси международни договори, като например присъединяването ни към Европейския съюз е бил спорен за националните ни интереси международен договор. Тук е неприкрита целта, както и референдумът срещу еврото, както и тази инициатива. На всеки в залата трябва да е ясно, че крайната дестинация на тези инициативи е изваждането на България от Европейския съюз. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Продължавам с мотивите и тук вече обръщам внимание на качеството на законодателния акт. Как Ви звучат думите и как бихте ги разтълкували: „В правната теория последователно е залегнало разбирането, че устойчивостта на правните решения в смисъл на самия техен носител, превалира над неговата гъвкавост.“ Мотивите са пълни с подобни изречения. Съжалявам за жаргона, който ще употребя, но това е разтягане на локуми и няма никакъв смисъл. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Продължавам. „Исторически на самоуправлението се е гледало – забележете, тук ми кажете какъв е швейцарският стандарт, вижте швейцарското законодателство. – Исторически на самоуправлението се е гледало като на израз на волята на хората, защото чрез него административната мазнина се приспособява по-лесно към местните специални условия и се гарантира ефективност в управлението.“ „Административна мазнина“ – това най-вероятно директно са го копирали от най-високите европейски и швейцарски стандарти. В Швейцария хората са известни с това, че гледат на референдумите като на административна мазнина – това са записали ВЪЗРАЖДАНЕ в мотивите си на Законопроекта. Представете си какво е качеството на законодателния акт, който ни предлагат. По същество ВЪЗРАЖДАНЕ предлагат, и се връщам на първите си думи, че неслучайно Конституцията и законодателят залагат ограничения, те предлагат да се провеждат референдуми по въпроси от държавния бюджет. Неслучайно тези въпроси са изключени от национални допитвания, защото представяте ли си какво би станало, ако всеки популист в България започне да прави допитване дали да дадем 300 милиона на еди-кой си, защото ни е симпатичен. Със сигурност ще се намерят 50 хиляди души, както те предлагат, които да гласуват за.

Защо лъжеш? Къде е това?

На следващо място. ВЪЗРАЖДАНЕ предлагат референдуми да се провеждат и след сключване на международни договори. Представете си това до каква степен би подкопало международното положение на Република България. Такава практика няма никъде в Европа и референдум никога не е провеждан след сключването на международен договор. Давам пример с еврозоната – референдум можеше да бъде проведен преди приемането на България в чакалнята. Няма държава в Европа, провела референдум след приемането ѝ в чакалнята. ВЪЗРАЖДАНЕ обаче предлагат това ограничение да отпадне, което отваря вратата към абсолютен произвол, използването на референдумите с тотално различна цел, за дестабилизация на страната, защото поети ангажименти, които произвеждат последствия в международното право, ще бъдат поставени на допитване. Такова ограничение има и в Конституцията. Ето защо и заради мотивите, и заради качеството на Законопроекта, и заради конкретните предложения ние можем да направим извод, че това е инструмент, който преследва съвсем друга цел, но не и народът ни да бъде питан. Давам няколко примера, защото и представители на „Има Такъв Народ“ се изказваха – те никога не поставиха изпълнението на референдума единият лев субсидия като условие за формиране на кабинет. Самите те си получават цялата партийна субсидия, самите те, които проведоха този референдум. ВЪЗРАЖДАНЕ също бяха пределно наясно, че подвеждат 400 хиляди души с референдум и използват обществена енергия не за да спрат приемането на еврото, защото България ще влезе в еврозоната, когато е готова, защото това вече е въпрос, уреден не с един, а с два международни договора – единият от които е многостранен. ВЪЗРАЖДАНЕ използва това за предизборна кампания. Цялата кампания за парламентарните избори на тази популистка проруска крайна формация беше построена върху референдум. (Шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, единственото резонно и добро предложение, което трябва да обсъдим и което скоро ще бъде внесено в тази зала, е референдумите да бъдат откачени от провеждане на избори, защото политическите партии започнаха да паразитират върху референдумите като средство да правят своите кампании. Ако има допитване до хората, то трябва да бъде само по себе си и заради темата, и заради народа, а не заради предстоящи избори. Това е единствената системна промяна, от която се нуждае материята в момента, която ще позволи допитването да бъде наистина заради волята на хората, а не заради чужди интереси или опит някоя партия да си направи кампанията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Първо да кажа няколко думи за нечелите Законопроекта и изказващи се преди мен, че изрично се предлага в него да отпадне изискването същият да бъде провеждан заедно с избори в едногодишен период, съжалявам, че някои хора въобще не са чели какво предлагаме ние. Ние го предлагаме изрично и те няма да го подкрепят сега с гласуването си, както ще видите, но това е друга тема на разговор. Говорим за национални референдуми, уважаеми съратници от ВЪЗРАЖДАНЕ, и Вие, дами и господа народни представители, държа да Ви напомня, че в Законопроекта се включват и промени, касаещи местните референдуми, които са изключително важни за общините. Нужно е да направим така, че да ограничим своеволията на общинските съвети, които въпреки събраните минимален брой подписи вземат решения в много от случаите против произвеждането на местни референдуми. Дори ще Ви дам пример – инициативен комитет в община Монтана проведе подписка преди три месеца, подкрепена от ВЪЗРАЖДАНЕ, която събра 7500 подписа, изискуемият минимум беше надминат, но въпреки това Общинският съвет на 7 септември взе решение да не произведе такъв местен референдум, така че ние трябва да се борим срещу подобни актове. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, може ли в дупликата си да ми отговорите на два въпроса? Най-напред бихте ли обяснили за залата и най-вече за народния представител, който беше, сега е в една демократична партия и говори преди мен, бихте ли обяснили в Законопроекта, който Вие представихте, има ли ограничения референдумите да се провеждат само от определени политически сили? Има ли пречка партията, към която към днешна дата той се числи и евентуално и останалите, защото не знаем утре към коя ще се числи, могат ли да организират и те референдуми, тъй като бяхме упрекнати в политически популизъм? И вторият ми въпрос, на който искам да отговорите Вие, касаеше упреците за фашизъм, тъй като, когато някой се позовава на волята на народа, това обикновено прави фашистко говоренето. Вие сте юрист, бихте ли обяснили съдебните актове и присъдите в Република България в името на кого се издават? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Рангелова, в Законопроекта се дава възможност на всяка една парламентарна група, ако желае, да инициира обсъждане в Народното събрание и вземане на решение за произвеждане на национален референдум. Разбира се, с уговорката, че ПП-ДБ в краткия период на тяхното съществуване, който им остава, никога няма да направят допитване до народа. Те са изключително ужасени от това българският народ да бъде питан по какъвто и да е въпрос, така че именно затова няма да подкрепят подобно нещо и никога няма да проведат национален референдум в краткото си съществуване, което им остава, и българските граждани го виждат и ще им го покажат на следващите парламентарни избори. По отношение на втория Ви въпрос. Поне в краткия ми опит като адвокат, това, което съм прочитал като първо нещо, което пише най-отгоре във всичките съдебни решения, е „В името на народа“. Казвам го за тези народни представители, които никога не са влизали в съдебна зала, но се изказват тук компетентно по въпроси, от които не разбират, като настоящия законопроект. По отношение на местните референдуми, дадох Ви пример с инициативния комитет и предложението за запазване на язовир „Огоста“ и непревръщането му в един фотоволтаичен парк. Искането за произвеждане на местен референдум, подкрепено от 7500 жители на община Монтана, като срещу това искане гласуваха Общинският съвет – 29 общински съветници в Монтана по становище от кмета Златко Живков, което също е против провеждането на местен референдум. Язовир „Огоста“ се намира в Монтана. Не се намира в Костинброд, не се намира в Каварна, той се намира в общината. Мотивите, за да се отхвърли искането за произвеждане на местен референдум, е, че това не бил въпрос от местно ниво, бил въпрос от национално ниво. Всички ние знаем, че ако проектът за фотоволтаичен парк на немска фирма – поредният инвеститор, който желае да използва без пари държавен публичен ресурс, бъде реализиран, ще има една поредица от решения на Общинския съвет в тази насока, но поне така е мотивирано решението да не бъдат питани 7500 жители на община Монтана. Ние веднага ще обжалваме това решение в съда, но не това е важното. Важното е, че местните управленци не желаят да питат българския народ, и най-важно, своите избиратели. Те са ужасени от това да питат своите избиратели, какъвто е случаят в Монтана. Те са ужасени, защото, ако ги питат, означава най-важните въпроси от местното управление да преминат директно в ръцете на българските граждани, на жителите на съответната местна община, както е в момента въпросът със запазването на язовир „Огоста“. Именно това трябва, ние да дадем възможност на българските жители да могат да вземат тези най-важни решения, а не да го оставяме на хора, които са се самозабравили и мислят, че ще векуват на постовете, които заемат. Именно затова трябва да направим промените в този закон, така наречения Закон за референдумите, или Закон за допитване до гражданите, без да казвам дългото му име, за да може не само национални референдуми, а за да може и местни референдуми да намират приложение и да не се налага да гледаме повече своеволия на общински съветници, които вървят срещу справедливите искания на съответните български граждани, в случая 7500 жители на община Монтана. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим всичко възможно, така че те да бъдат питани и да могат да решават как да управляват своя град, своята община и своята държава. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата, която обсъждаме, е важна, но за съжаление, това, което чуваме относно нея в последния час и половина, когато я дискутираме, се използва страшно много пропаганда, фалшиви новини и подвеждане. Всъщност това е големият проблем на допитването до гражданите. Когато имаме една среда на пропаганда, на фалшиви новини и на лъжи, хората могат да бъдат подведени. Това, между другото, се случи и когато беше проведен референдумът за Брекзит. Няколко години по-късно всички в момента сме свидетели, че аргументите, които бяха използвани за излизане на Великобритания от Европейския съюз, всичките паднаха. Оказа се, че всичките са лъжи, че всички неща, които тогава популистите, които се бореха Великобритания да излезе от Европейския съюз, всъщност не се случиха. В момента гражданите на Великобритания искат да се върнат в Европейския съюз. Това е последното допитване, което е направено. Ето, ще Ви кажа една от фалшивите новини, които се говореха от тази трибуна, относно едва ли не само България и Румъния не били правили референдуми. Чуйте: Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания не са провели допитване за членство. Но не е това. Проверявайте информацията, която чувате. Не вярвайте на всички, които излизат, използват тази трибуна, а информацията може много лесно да се провери. Не се изисква много голямо усилие. Въпросът е, когато искаме да питаме хората, това е правилно. Аз, между другото, подкрепям частта на ВЪЗРАЖДАНЕ, свързана с местните референдуми, тъй като местните референдуми са нещо, което смятам, че е полезно. И тук ще направя паралела с Швейцария, тъй като много се дава Швейцария. Швейцария всъщност е парламентарна република – федерална. Там има много кантони. Всеки един кантон има собствено правителство, собствена конституция, собствен парламент и затова се налага допитване. От стотици години тази система на референдуми работи при тях. Тя не може изведнъж да се пренесе в България и някой да сравнява България с Швейцария. Чист популизъм. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Чист популизъм! Всеки, който провери държавното управление в Швейцария, пак е много лесно да го направи, може да направи паралела и да види по какъв начин се опитват да наложат едва ли не… Нека вземем някакви по-хубави неща от Швейцария, отколкото това, което става при тях, тъй като такъв е начинът на държавно управление. Нека да питаме българските граждани, но нека не ги подвеждаме. Тъй като един от референдумите, който тук се размахва твърде много, видяхме, че много от хората, които са накарани да се подпишат, са били подведени. (Силен смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Тъй като обикалям страната, много от хората не са разбрали, че подписвайки този референдум, му дават възможност да се случи, тъй като са били убеждавани с думите: „Ти си против. Дай да го направим, пък си гласувай против.“ (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но без да се обясни, че с подписването се дава тази възможност. Много от хората не смятат, че има нужда от референдум. Това, което е важно – оказа се, че има и много мъртъвци, които подписват референдумите. Над 18 хиляди на този, който се размахва, което е много интересна статистика – как 18 хиляди мъртъвци могат да разпишат едно искане за референдум, но това е тема на друг разговор като цяло. Прякото допитване трябва да бъде използвано и трябва хората да бъдат чути. Но ние сме парламентарна република, в която има Конституция, която много ясно е заявила по какъв начин става това, също така има и закони. Знаем, че има парламентарни партии, които искат България да излезе от Европейския съюз, защото това е в интерес на един агресор, който в момента води война в Европа, но ние трябва много твърдо да заявим нашата позиция по темата, че трябва да се чуят българските граждани. Но кога се чуват те най-тежко и кога тяхната дума най-тежи? На избори, когато решат на парламентарни избори да излязат, да гласуват и да определят кой ще бъде в тази зала и по какъв начин ще може да представлява българския народ, и те са го направили съвсем скоро. Не може на хората, на които им вменяват едва ли не, че чрез референдум ще могат да кажат нещо друго. Те го казват с избора си кой да ги представлява в тази зала, и това сте всички Вие, които сте народни представители. Аз лично няма да подкрепя този референдум. Разбира се, ако бъде внесена частта с местните референдуми отделно от това, бих подкрепил едно такова предложение, но популизмът и това да се опитваш да подвеждаш българските граждани трябва да бъде спряно. Ние трябва да се борим срещу това, защото сме част от Европейския съюз и трябва със самочувствие да се чувстваме европейци. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, във Вашето изказване си противоречите. Давате пример с човек, който сте срещнали и който бил против темата, която е на референдума, но в същото време се е съгласил да се подпише, за да има референдум. Тоест този човек не е против референдума, а точно обратното – той е за референдума и държи хората да бъдат попитани и те да решават сами съдбините си. И второ, некоректно е това, което говорите тук за умрели хора и за мъртви души. Знаете, хората си заминават от този свят всеки ден. Това, че човек се е подписал в подписката за даден референдум и след една, две, три седмици или месец е починал, не го прави мъртва душа. Той е бил с пълно съзнание, когато е бил част от този свят, и се е подписал за това хората да бъдат питани, така че оправете си противоречието, което направихте във Вашето изказване.

Благодаря, господин Председател. Реплика към шофьора Настимир Ананиев. Всеки, който казва, че българите нямат право да се изказват на референдум, е самовлюбен страхлив тиранин, а всеки, който казва, че хората насила са канени да ходят да се подпишат, за да има референдум, е долен лъжец. (Ръкопляскания от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Ананиев, аз имам проблем с Вас и с Вашата сглобка и проблемът ми е следният, и то в качеството ми на народен представител. Ние се намираме в българския парламент, чуваме за добри практики, чуваме за съседни държави, даже не съседни, говорим тук за Европейския съюз, даваме примери, но имам проблем с Вас и с Вашата сглобка поради следните причини: Вашата сглобка в предишно гласуване не допуска провеждането на референдум. Не вменявайте на българските граждани дали били подведени, не били подведени, когато имаме референдум или събрани подписи над 750 хиляди за „Белене“. Имаме 600 хиляди събрани. Имаме 210 хиляди събрани подписа. Какво трябва да реши българският парламент? Нали тук много популистично всички късат ризи и казват, че да – те са изпратени от народа, ами дайте да чуем народа. Какво лошо има в това? Кой е подведен, ще си проличи, когато се проведе референдум. Някой човек или е за, или е против. Това е идеята. И тук се говори за – някак си като се седи отстрани, отдолу – наистина трибуната сега е по-висока, а всъщност е най-високата, но някак си изглежда, айде да кажем, меко казано – недобре, когато се говори за демокрация, а всъщност тя се потъпква. Няма какво да се заблуждаваме. И тук нито един не е заблуден от колегите народни представители. Но няма какво всъщност Вие да заблуждавате хората, говорейки, че някой друг ги заблуждава. Просто трябва всички в тази зала да позволим на българските граждани да си кажат мнението. Това трябва да направим. И даже не да им позволим, а просто да им дадем това право, което мисля, че е задължително. Те затова са ни изпратили, за да решаваме как да се случва това и по какъв начин, а не как да ги спираме. И затова имам проблем с Вас. Това е идеята и не се правете на по-демократични, защото всъщност май се оказва, че не сте, от останали представители на други парламентарни групи тук. Така че тази демагогия не я разбирам и постоянно ще имам проблем с Вас и Вашата сглобка – винаги, когато правите така – аз и моята парламентарна група.

На господата репликиращи ще кажа, че явно не са ме слушали внимателно, особено на последния. Всъщност изборите за парламент определят кой седи в тази зала и по какъв начин би подкрепил едно предложение на база на закон и на Конституцията, така че демагогията беше от Вас и всички я чуха. На господин Проданов, който каза за хората. Да, хората дойдоха при нас и казаха, че са били подведени. След като някой се е почувствал подведен, ние ли трябва да му кажем как да се чувства? Хората в страната са били подведени. Това е факт. Това, което Вие казахте относно починалите. Не е проблем починалите, които са се разписали в диапазона на събиране на подписи, проблемът е, когато имаш починали преди една, две или три години, а не такива, които са починали. (Реплика на народния представител Костадин Костадинов: „Такива няма. Лъжец!“) На господина, който има фиксация към мен, не знам какво да коментирам, тъй като репликите му не засегнаха абсолютно нищо, което аз казах в моето изказване, но въпросът е, че трябва да излезе и нещо да каже, за да внуши нещо си. Хората, които са чули, знаят точно какво съм казал и бих посъветвал този господин по-рядко да излиза на трибуната. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Тъй като в дупликата си господин Ананиев направи няколко заключения, които ме впечатлиха, затова вземам думата за кратко изказване. Първо, в репликата си, господин Ананиев, Ви обърнах внимание за това, че хора, които наистина са се подписали в референдум и са починали, и Вие казвате, че това са мъртви души, е своего рода подигравка с паметта на тези хора. Второ, което ми направи наистина изключително силно впечатление във Вашата дуплика. Вие казахте, че на избори хората гласуват за различните партии, които предлагат различни платформи, различни стратегии, различни виждания за развитие на държавата, явяват се на избори, хората гласуват – тоест дават им политическо доверие после да ги управляват и да решават техните съдби. Да, господин Ананиев, принципът на представителната демокрация наистина е този, но имаме случай, какъвто е нашият, българският – случаят със сглобката. Ами Вашите избиратели – на „Демократична България“, на „Продължаваме Промяната“, ами Вие им казвахте, че ще изчегъртате ГЕРБ, че ще разрушите модела, който дванадесет години управляваше България, дойдохте в парламента, прегърнахте се с модела, изпрахте го, изчистихте го, изметохте го и започвате да управлявате. Е, когато имаме такава ситуация, в която Вие сте се явили с едни политически послания пред хората, които са Ви гласували доверие, и правите точно обратното на това, което сте им обещали, тогава има шанс и нужда и от референдуми, защото това е последният начин, по който хората пряко да се обяснят по един или друг въпрос, по една или друга тема. И недейте да твърдите, че хората са некомпетентни да отговарят и да решават един или друг въпрос. Както знаете, има по-мъдри от нас, които са казали, че всеки народ заслужава съдбата си и управлението си, защото самият народ избира това управление. В същото време той може да се произнася и по определени теми и въпроси също толкова компетентно, колкото е избрал тези, които ще го управляват. Даже по-компетентно, защото той пряко отговаря на един въпрос и не позволява по този начин да бъде излъган, както може да бъде излъган на избори, както беше излъган за пореден път на последните парламентарни избори.

Господин Проданов, към Вас ми е репликата, понеже Вие засегнахте изказването на шофьора, който преди това стигна до трибуната. Въпросът ми към Вас е: бихте ли ми обяснили на мен като на колега какъв е смисълът от депутата Настимир Ананиев? Давам Ви пример – безсмислен закон за домашното насилие, малоумен закон за движението по пътищата с негови предложения – просто малоумен. Това е направено от човек, който в най-добрия случай е вързан в багажника на кола. А днес – изключително антидемократично изказване по отношение на това дали българите трябва да бъдат питани на референдум, обвинения за насилствено събиране на подписи, за лъжи и всякакви такива неща. Та въпросът ми наистина като колега е: какъв е смисълът, освен за забавление, в Народното събрание на шофьора Настимир Ананиев?

Господин Йорданов, повярвайте ми, в началото на това Народно събрание аз наистина виждах смисъл в присъствието на колегите от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, защото те заявяваха, че са против модела и имаше доста критична маса в българското общество, които също мислят така, че този модел, който дванадесет години разрушава и съсипва България, трябва да бъде променен. Но след като видяхме после какво направиха и как се прегърнаха с модела и как го изпраха, честно Ви казвам, не само от господин Ананиев, но и от останалите не виждам никакъв смисъл.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите за физическите лица, № 49-354-01-16, от 28 април 2023 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители На своето заседание, проведено на 7 юни 2023 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. Съгласно мотивите на Законопроекта целта e подпомагане на младите хора, ненавършили 26 години, като техните доходи са необлагаеми. Данъчната преференция ще действа в началото на трудовия път на младите хора, което ще ги насърчава за търсене на устойчива и перспективна трудова реализация в България. Предлага се и доходите от трудови правоотношения до размера на линията на бедност за всички лица, независимо от възрастта, също да са необлагаеми. Временното намаление на преките данъчни постъпления от облагането на трудовите възнаграждения на тези лица ще бъде компенсирано многократно в бъдещи периоди чрез генерирането от тях на значителни преки и косвени данъци в полза на бюджета. Водещият заседанието – народният представител Георги Гьоков, информира членовете на Комисията, че Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта като участващи. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Георги Гьоков, който посочи, че Законопроектът е бил обсъждан в предходното Народно събрание и има два акцента: доходите от трудови правоотношения на лицата, ненавършили 26 години, и месечните доходи от трудови правоотношения в размера на линията на бедност за всички лица, независимо от възрастта. Предлага се тези доходи да са необлагаеми и се въвежда на практика необлагаем минимум в размер на линията на бедност. Мотивите за предложението са демографската криза, нивото на доходите, условията и качеството на живот в страната, които не оставят съмнение пред отговорността и задължението на държавата в търсене на начин да подпомогне най-бедните и да подкрепи младите хора. Той припомни, че отдавна се говори за плоския данък и за необходимостта от промяната на тази данъчна политика, както и за въвеждане на необлагаем минимум. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Георги Ганев от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, Цветан Предов от парламентарната група „Има Такъв Народ“ и господин Георги Ганев в качеството си на член на двете комисии, на които е разпределен Законопроектът, се изказа като поддръжник на идеята да се въведе необлагаем минимум, като в случая това се получава за доходите в размера на линията на бедност, но е много важен ефектът – статичен и динамичен, от тази промяна. Възможно е при по-високи доходи на работещите да се повишат постъпленията от други данъци по линия на потреблението. Препоръча тези изчисления да бъдат направени. Информира членовете на Комисията, че е направил приблизителни изчисления при 2,5 милиона лица с трудови договори и при определената линия на бедност за 2023 г. ще се спестят данъци в размер на около 600 лв. годишно на едно лице, или около 1 млрд. и половина общо, което е сериозна сума. По отношение на предложението за младите хора, те ще бъдат подкрепяни само за известно време, но следва да се отчете и негативният ефект, когато след 26-годишна възраст загубят това облекчение в периода, когато създават семейства и имат деца. Неплащането на данък може да се изрази и като по-малко разходи на работодателя за наетите млади хора и те да се интегрират по-лесно на пазара на труда. Подкрепя намаляването на данъците, стига това да е възможно. Народният представител Цветан Предов подкрепи предложението относно данъчните облекчения за младите хора, каквато практика има и в други страни и е един добър инструмент. Той представи разчети, че при близо 400 хиляди младежи в страната на възраст между 18 и 26 години, при намаление с коефициента на безработицата от 9,2% през 2022 г. облекчението е за близо 360 хиляди души. При средна работна заплата от 1900 лв. на месец за първото тримесечие на 2023 г. то е 2280 лв. на година, като е много вероятно младежите да не достигнат средния доход на страната особено в първите години на работния си стаж. Без значение от минималните разлики в реалността, тази мярка би намалила приходите в бюджета с над 800 млн. лв. годишно при тези условия и това равнище на работната заплата. Народният представител Цветан Предов се спря и на някои недостатъци на този тип подпомагане, а именно приключването му след 26-годишна възраст, когато част от младежите имат семейства и деца. Ще бъдат подпомагани и младежи с високи доходи, които не са създали семейства, не е ясно и с какъв процент ще спадне коефициентът на безработица сред младите хора като ефект от това данъчно облекчение. Подчерта, че всъщност не се работи целево с групата, която има проблем изобщо с намирането на работа. Народният представител Цветан Предов изрази мнение този инструмент да се прилага по различен начин в съчетание с данъчното облекчение за дете, въведено през 2021 – 2022 г., с ограничение на необлагаемия доход до три пъти средната работна заплата. Относно т. 31 за необлагане на дохода от трудови правоотношения в размера на линията на бедност господин Предов изтъкна, че са необходими уточнения дали се отнася за трудови правоотношения в размера под линията на бедност за съответната година на облагане, става ли въпрос за нетен доход след приспадането на данъци и осигуровки, както и за съвкупен размер от всички трудови правоотношения, тъй като едно лице има право да сключи няколко трудови договора едновременно. Отбеляза, че в размера не са включени доходите от граждански правоотношения и изказа съмнения дали тази мярка няма да измести фокуса на работодателите към сключване на граждански договори и с това да намали приходите към НОИ дългосрочно. След приключване на дискусията въз основа на проведеното обсъждане и в резултат от гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 3 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с № 49-354-01-16 от 28.04.2023 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.“

Процедура!

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Поради важността на Законопроекта, който касае много български граждани, правя процедура за пряко излъчване по БНТ и Българското национално радио.

По БНТ 2.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Всички като народни представители сме наясно, че данъчната система, която е установена със сега действащото законодателство, е несправедлива. Данъчните тежести се поемат преди всичко от най-бедните слоеве на населението. Хубаво е, че и цялото общество, което дълго време бе облъчвано с послания, че това е най-справедливият начин на облагане, вече е наясно, че това не е така и че са необходими промени. Въпреки че дясната икономическа мисъл в България определя плоския данък като, цитирам: „една от най-успешните реформи в България“, едва ли нормалните българи са съгласни с това твърдение. Такива едни виждания направиха навремето възможно въвеждането на плоския данък върху доходите на физическите лица, намалението в минимално възможните 10% и за сметка на най-бедните и разбира се, без необлагаем минимум, а също и намаление на данъка върху печалбата до 10% и понижаване на социалните осигуровки до 17% вместо нормалните дотогава. Далече съм от мисълта да предизвиквам дебат за или против пропорционалното данъчно облагане, така наречения плосък данък, дали въвеждането му е довело до нещо по-добро за икономиката на България, или за нейната данъчна система, или да предизвиквам дебат относно неговата справедливост. Дебатът за вида и разбирането за данъците на пръв поглед е чисто финансово-икономически, но по същество е по-скоро социален и политически. От тази гледна точка прогресивното облагане е много по-справедливо и неслучайно действа в по-голямата част от страните в света. Ясно е, че към момента дебатът в обществото не се е състоял, а доминиращото дясно мнозинство в управлението няма никаква нагласа за промяна за раздяла с плоския данък и за въвеждане на прогресивно данъчно облагане, въпреки че това отговаря на обществените очаквания за справедливост в облагането, въпреки че по-голямата част от приходите в бюджета продължава да се формира от физическите лица, а делът на бизнеса в тези приходи е по-нисък. Дали е нормално това и нормално ли е отговорно мислещ човек да продължава да подкрепя едно такова положение, което с годините се е превърнало в правило? Според нас на настоящия етап от развитие на обществено-икономическите и политическите отношения, въпреки формираното дясно мнозинство в Народното събрание, е назрял моментът за въвеждане поне на необлагаем минимум и така да бъдат освободени от поне част от данъчната тежест предимно хора с ниски доходи, това на практика ще повиши разполагаемия доход, който от своя страна ще бъде ползван изцяло за потребление, ще има силен стимулиращ ефект за икономически растеж. Според статистиката около 1 млн. и 900 хиляди – 2 милиона души работят за доходи, по-ниски от средната работна заплата. За тези хора трябва да мислим, особено за тези 450 – 500 хиляди, които са на минимална работна заплата. Въвеждането на необлагаем минимум може да стане поетапно, без да се натоварва особено бюджетът. Точно такова е предложението на парламентарната група на „БСП за България“ – на първия етап на първо време необлагаем минимум в размер до прага на бедност с тенденция на по-късен етап да стигне до размера на минималната работна заплата. Да обърна внимание, че в малкото държави, където действа пропорционалното данъчно облагане, така нареченият плосък данък, има въведен необлагаем минимум. Може би България е единственото изключение. Това заедно с факта, че страната ни е сред петте държави с най-нисък дял на разходите за социална закрила от брутния вътрешен продукт според данни на Евростат, води до силни социални изкривявания в обществото. И последствията, или по-скоро ефектът, който предизвиква установената в момента данъчна система, най-вече плоският данък, наред с хаотичната социална политика, са бедност и неравенства в българското общество. Само ще обърна внимание на факта, че сме на последно място в Европейския съюз по доходи и че доходите на двадесетте процента най-бедни българи са 8 пъти и половина по-ниски от тези на двадесетте процента най-богати. Това са немалко и достатъчно основателни мотиви за законодателни промени в данъчно-осигурителната система. Такива са в общи линии и нашите предложения за изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Обръщам особено внимание върху тази част от предложението, което касае освобождаването от данък на доходите на всички работещи българи на възраст до 26 години. Демографската криза, нивото на доходите, условията и качеството на живот в България не оставят съмнение пред отговорността и задължението на държавата да търси начини, за да подпомага най-бедните и да подкрепя младите хора. Данъчната преференция за тези млади хора ще действа в началото на трудовия път на младите хора до 26 години, което ще благоприятства за търсене на устойчива и перспективна трудова реализация в България. По този начин временното намаление на преките данъчни постъпления от трудови възнаграждения на тези лица ще бъде компенсирано многократно в бъдещи периоди чрез генерирането от тях на значителни преки и косвени данъци в полза на бюджета. Ние сме наясно, че е необходима цялостна политика за децата и младите хора. Трябват реални мерки, с които да подпомагаме тези млади хора да останат в България и да гледат децата си тук, а не само да говорим по студиа и телевизии колко ни е мъчно, че младите българи напускат страната. Безплатните детски градини, безплатните учебници и лекарства са част от тази политика. Част от нея е младите хора до 26 години да бъдат освободени от данък върху доходите. Завършвам представянето на Законопроекта с призив за подкрепа на нашето предложение, защото тази подкрепа ще означава повече пари за хората с ниски доходи, повече потребление, по-висок икономически растеж, по-малко бедност и неравенства и по-голяма подкрепа за младите български хора. Подкрепете нашия законопроект! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Между другото, присъствието на народните представители в залата в момента, когато обсъждаме според мен и според нашата парламентарна група въпрос, който касае пряко опита да решим проблемите с демографската катастрофа в България, е показателно като заинтересованост и интерес. Сигурно е много по-важно за българските граждани масовото присъствие на народните представители в залата, когато обсъждахме декларацията за незабавно членство на Украйна в НАТО или когато обсъждахме закупуване на нова техника, самолети, БТР и не знам още какво, но такива са нещата и българските граждани би следвало да оценят това. Взимам отношение, защото вече съм на достатъчно години и съм работила в сфера, в която тези процеси се отразяват много видно, а именно демографските, сривът на населението ни. Ако всички Вие сте чели и се интересувате, би трябвало да знаете, че по данни от последното преброяване България се е стопила с 850 хиляди жители за последните 10 години. Това е един факт, който трябва да ни накара да се замислим. За мен всички политики, които предприемаме като законодатели, респективно управляващите, би следвало също да мислят за това, трябва да бъдат насочени именно към решаването на тези много сериозни проблеми, защото нито една нация няма да просперира, ако продължава да се развива по начина, по който се развиваме ние. Да, по данни на социологическите изследвания, а не само на националното преброяване, и те бяха изнесени в публичното пространство от официални, сериозни социологически агенции, 91% от българите смятат, че основният фактор да не раждат, да не гледат деца и да емигрират извън България – 91% смятат, че това е липсата на съответен финансов ресурс. Те смятат, че това са ниските доходи. Поради тази причина ние правим тези предложения в предложения законопроект. Не знам дали си представяте, но аз съм свидетел и съм разговаряла с много родители, с деца, които са в по-големите класове, и разбират за какво става дума, че когато в едно семейство двамата родители получават минимална работна заплата, което ще рече, че към момента чисто говорим за около 600 лв., няма как да гледат две деца и да им осигурят необходимото качество на живот. Затова нашето предложение на първо време да бъде освободен от данък минимумът – това, което представи и господин Гьоков, е точно една първа стъпка според мен към необходимостта да мислим сериозно, да освободим от данък и минималната работна заплата и се надявам това да се случи с бюджета за следващата година. Това ще оставя един финансов ресурс в семействата, който в никакъв случай не е достатъчен, но пък все пак дава глътка въздух. Другото, нашите предложения да бъдат освободени от данъци младите хора до 26 години, също е стъпка в тази посока. Това е възрастта, в която младите хора обикновено създават семейства. За съжаление, семейства се създават вече във все по-късен етап от развитието на човека и именно поради тази причина, че доходите на хората са ниски, но се надяваме с тази стъпка да подпомогнем отново младите хора. И двете ни предложения са част от последователната ни политика в социалната сфера, което не е изненада за никого, предполагам. Тези стъпки сме ги предлагали многократно. Част от нашите предложения в последните една-две години станаха факт и са от полза за хората, но има още много какво да се направи. Още нещо, което е много страшно и което съм видяла с очите си – в национален мащаб се констатира също, че разширяващата се ножица между бедни и богати в страната пряко рефлектира върху бъдещето на децата им. В българското училище се забелязва все по-сериозна зависимост от нивото, степента и качеството на образование, което получават децата, в зависимост от социалния статус на семейството. Това, колеги, е престъпление, защото ние се бием в гърдите навсякъде, че всяко българско дете има равен достъп до образование. Не, няма! То има равен достъп до образование дотолкова, доколкото знае, че ако не е в съседното училище или в училището в собственото му населено място, ще има училищен автобус, който ще го извози до другото училище. Но фактът, че това дете влиза в класната стая, не означава, че то има равни условия за качествено образование и това във все по-голяма степен, за съжаление, се определя от финансовите възможности и социалния статус на родителите. Не бива да продължаваме по този начин, защото не може само децата на тези, които имат сериозни финансови постъпления, да могат да си позволят допълнителни разходи, за да дадат съответното качествено образование на децата си. Нашето предложение е и път в тази насока, защото, пак повтарям, така ще постъпват повече финансови средства в семействата, в младите семейства предимно. Съжалявам, това също е крайно недостатъчно, но трябва да започнем отнякъде. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Председател, имаме проблем, когато водещи комисии не разглеждат законопроекти, и то повече от два месеца. Проблемът е на парламентаризма, а не е на гражданите и тук ние трябва да стиковаме този процес по възможно най-добрия начин. Краткото ми изказване ще бъде в посоката, която беше зададена в две предизборни кампании, тъй като от тази трибуна трябва да се казва кой кой е, и трябва да се казва ясно на висок глас пред българските граждани. Защо трябва да се направи това? За да могат те да си направят преценка какво да подкрепят и какво всъщност искат да се случи в държавата, а респективно кой се бори за това. Тъй като има в различни посоки законопроекти, смятаме обаче, че в Четиридесет и деветото народно събрание, а пък и не само, а в няколко предходни повече се дрънчи с оръжие, повече се говори за един на див евроатлантизъм, но считаме категорично, че не се защитават достатъчно интересите на българските граждани. Разбира се, от „БСП за България“ не си правим реклама, а казваме, че повечето ни законопроекти са в тази посока. Знаете, че такава е и нашата насоченост. В този смисъл аз искам да отправя въпрос към представителите на сглобката, но най-вече към представителите на ПП-ДБ. Тези иначе толкова социални хора, тези хора, които, идвайки със заявката за промяна, откраднаха една предизборна платформа, откраднаха я брутално, пред очите на всички я яхнаха, използваха я, след това влязоха в това Народно събрание, в изданието на Четиридесет и деветото народно събрание и вече във втора пленарна зала са пълен пас. Те са пас по отношение на това да подкрепят социалните законопроекти, но всъщност са против това да се случва, така че този техен пас е в ущърб на българските граждани. Нека това да стане пределно ясно, тъй като сега може да излезе някой от тях и да каже: това е популизъм, еди-коя си политическа сила си прави политическа реклама, извлича дивиденти. Не, не е така! Това е политически въпрос, това е въпрос, който засяга пряко тези, които са ни избирали. Специално ние, а и някои други в тази зала имаме намерение да се погрижим за тях, винаги сме го правили и ще продължим да го правим. Аз наистина не разбирам упорството на управляващата сглобка, но най-вече на ПП-ДБ, да отстъпят от това, което всъщност откраднаха, или поне като са го откраднали, да бъдат така добри да го заимстват правилно и да следват някаква последователна линия, но явно командите отгоре или отвън са други и те не кореспондират с интересите на българските граждани. Така че това е нещото, което вълнува нас. Искаме да чуем доводите, поради които Вие ще отхвърлите това предложение, което смятаме за абсолютно релевантно и адекватно на ситуацията, която е в момента в България, на кризите, които са ни застигнали. Те в никакъв случай не са единични. Кризите са няколко – имаме обществена такава, имаме икономическа такава. Всеки български гражданин се нуждае от подкрепа. Във формата, в която е предложено, мисля, че би била полезна, би била адекватна и отговаря на очакванията. Дайте да се замислим наистина какво се предлага, а не точно кой го предлага, за да можем да дебатираме смислено по този въпрос. Иначе всички минават тук в една кръгова отбрана и на едно разумно предложение от страна на „БСП за България“, Вие колеги, просто се инатите, но не се инатите на „БСП за България“, а всъщност проявявате инат спрямо българските граждани, които ще запомнят това и ще си дадат сметка, когато трябва. Благодаря, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Господин Ченчев, ние ще подкрепим Вашето предложение, защото смятаме, че наистина трябва да има специална политика към младите хора и това е една от крачките, които трябва да се направят в посока подобряване на демографската картина в страната. Ние ще подкрепим това предложение, защото смятаме, че трябва да му дадем шанс да мине на първо гласуване, за да има предложение между първо и второ гласуване, защото смятаме, че трябва да се направят някои корекции и предложения като цяло. Абсолютно сте прав и в това, че Промяната не са социална партия. Това многократно съм го казвал от тази трибуна. Едно време, когато Вие бяхте в коалиция с тях, и тогава съм го казвал. Вие не ми вярвахте. Сега вече се убедихте. Така че подкрепяме това Ваше предложение и от ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме за на първо четене. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ченчев, спомням си още в Четиридесет и седмото народно събрание в речта си госпожа Нинова, когато беше станала министър на икономиката, заяви, че във всички действия на Министерството на икономиката и всички предложения и нейни политики тя ще застъпва демографската криза. Може ли в дупликата си да използвате времето и да разкажете за истинските усилия на госпожа Нинова? Тя успя ли във времето, в което беше министър, да спази това обещание, което направи? Мисля, че днес е много добър момент да зададем този въпрос. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Адмирираме това, че получаваме подкрепа, разбира се, тъй като считаме, че този законопроект ще свърши работа и именно това е най-важното, още повече, когато има направени предложения между първо и второ четене. Разбира се, че и тях ще ги разгледаме с нужното уважение и ще подходим абсолютно държавнически, както винаги сме го правили, за да можем да прецизираме Законопроекта. Ние смятаме, че той е полезен и Вие ще се убедите в това, както и многото други мерки, които се взеха, но поради една или друга причина сега се опитвате да отхвърляте или да принизявате. Разбира се, на репликиращите може да се отговори в различни стилове. Аз от името на госпожа Нинова няма да отговарям. От името на БСП и като представител на Коалиция „БСП за България“ мога да кажа, че в съвместното ни управление благодарение на БСП имаше над 20 милиарда, мисля, че 22 милиарда бяха парите, които бяха заложени в бюджета за социални дейности, което мисля, че не е крачка, а е цяла магистрала, бих казал, в посоката на това държавата да полага адекватни грижи за гражданите. Така че на репликата на господин Митев толкова. Но идеята е наистина Законопроектът да бъде разгледан, обсъден, да чуем всички доводи, но да вървим в посоката. Разбира се, да има и предложения между първо и второ четене, който счете за необходимо, да ги направи или ако има някакво различно мнение, но одобрява като философия на Законопроекта това, което се предлага. Така че в тази посока ние сме отворени за допълнителен дебат, но отнесете се сериозно към предложението на „БСП за България“, защото демографска криза не, а демографска катастрофа наистина е надвиснала над България и тя отдавна ни застрашава дотолкова, че да се говори вече за изчезването ни като нация след не толкова дълго време. Така че ние наистина трябва като народни представители да се отнесем много сериозно по този въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Колеги, първо, като предлагате такъв законопроект, в неговите мотиви трябва да е ясно колко струва той. В тези четири изречения, които сте посочили като мотиви, в нито едно от четирите изречения няма оценка какъв е разходът за бюджета от въвеждането на тези мерки. Крайно е несериозно една такава политика да се предлага и да не е оценена колко би струвала за бюджета. Тоест нека да започнем от този въпрос – като предлагате подобни мерки, трябва да казвате колко струват те и как да бъдат въведени. Иначе, колеги, реалността е следната: допреди няколко месеца ние имахме служебен кабинет, който ни прати бюджет с близо 7% дефицит и с четири различни варианта за увеличение на данъците. Пратиха до Народното събрание Проект на бюджет с четири различни варианта как данъците да бъдат по-високи, защото иначе дефицитът е огромен. Тоест ние бяхме пред огромното предизвикателство какво да направим заедно така, че нито един от тези четири варианта на служебния кабинет за драстично при това повишение на данъците да не се случи. И засега успяваме. Предотвратихме този огромен риск за България от повишение на данъците. Ако тогава го бяхме допуснали, сега за младите хора щеше да стои въпросът: защо Вие като Народно събрание допуснахте подобно драстично увеличение на данъците в България? Едно от предложенията беше за преките данъци – за данък общ доход. Това беше спряно с огромни усилия от това Народно събрание. Вярвам, че всеки народен представител има принос. На този фон, разбира се, бяха предприети всички мерки за ограничаване на дефицита без увеличение на данъците. Сега, Вие колеги от БСП, казвате: защо все пак да не въведем още една мярка от 2024 г. – мярка, която може би ще струва около 1 милиард, така като гледам на първо четене. (Реплики от „БСП за България“). Вие ще кажете. Най-добре Вие кажете колко струва. Като, разбира се, сте напълно наясно, че това може да стане само с цената на голям дефицит. Наясно сте в момента, че няма друго решение освен това. Напълно сте наясно. Но истината, уважаеми колеги, е следната. Крайъгълният въпрос, най-важният въпрос – основната цел, както твърдят вносителите на този законопроект, е как да привлечем младите хора да остават в България, да работят в България, да се връщат в България, да смятат, че тук е добро място за тях. За мен първият ключов въпрос в тази насока е стабилността на средата и на данъците. Тоест те да не се увеличават, което ние предотвратихме. Тоест, ако искаме да убедим младите хора да остават в България и да живеят в България, в никакъв случай не трябва да допускаме това, което предлагаше служебният кабинет. Между другото, го предлага от време на време и БСП. БСП от време на време предлага прогресивно подоходно облагане, включително от тази трибуна, защото, имайки предвид това, че един човек е млад, не означава задължително, че той ще бъде в най-ниската степен и нива на доходи. (Реплики от „БСП за България“.) Така, така. Както е различно, е и факт. А от време на време БСП предлага силно прогресивно облагане, което би било и срещу младите хора. Много показателно е, че когато БСП имаше свое управление с Орешарски, нищо такова не въведе, защото дори те разбират всъщност, когато носят отговорност и не са в опозиция, дори те разбират и участваха във въвеждането на този плосък данък от 10% някога и това беше правилно, и е правилно. Затова, когато са на власт, не предлагат отмяната на тази мярка, защото разбират, че тя по своята същност е правилна. На основния въпрос, колеги. Как да върнем младите хора в България, да ги задържим в България, да работят в България? Отговорът е висок растеж на икономиката, който води до по-високи заплати. И ако това е целта – целта е високият растеж, защото една мярка няма да свърши работа. За тази голяма цел – висок растеж на икономиката, задължително трябва запазване на сегашното ниво на ниски данъци и за първи път да направим нещата, които липсват през тези 10 години и никога не можахме да стигнем до тях – като съдебната реформа, включително промяната на Конституцията, по-добрата работа на съда като краен резултат, електронизацията – въвеждане на електронно правителство. Тоест, за да постигнем целта, която Вие поставяте и правилно искате да бъде реализирана, за това младите хора да бъдат мотивирани и да останат и да работят в България, то без висок растеж на икономиката, колеги, няма да стане. Това трябва да бъде голямата цел, която да преследваме заедно. Вижте, всеки може да си избере – тук от пленарната зала могат други колеги да кажат, че искат общата ставка по ДДС да бъде намалена от 20% на 5%, примерно; да кажат: понеже на бедните хора това най-много им се отразява, ще им помогнем на тях; друг може да каже: защо младите хора до 26 години, а защо не примерно, тези, които са до 35, да ги освободим от данък; трети може да каже: не, искаме всички храни да бъдат с нулев ДДС. Сами разбирате, че зад подобни изказвания няма как да няма популизъм. Няма как. Освен това никой от Вас не казва как подобни мерки могат да се реализират, без това до води до голям дефицит в бюджета за следващата година. Никой от Вас не се ангажира с такова нещо и не е казал. Затова моят призив към пленарната зала е следният: колеги, пак Ви казвам, че всеки може да си намери и да предложи данъчна мярка, която да звучи изключително атрактивно. Всеки може да направи това, казвайте обаче точно колко струва и казвайте какъв ще бъде ефектът от нея. Когато започнем този разговор, ще си дадете сметка, че от толкова популизъм няма смисъл, а има смисъл да си насочим усилията към това с пакет от мерки икономиката наистина да започне да расте по-бързо. Защото това, което най-много ме боли, и съм сигурен, че ни боли всички нас, е, че за последните 10 години ние изостанахме сериозно от Румъния, с която бяхме на равна нога преди тези 10 години, колеги. Това ни боли всички. Но заедно с адекватни мерки, които да насърчават растежа, инвестициите, това може да се промени. В този смисъл и мярката да има минимален праг, под който да няма облагане, тоест да има необлагаем минимум, е мярка, която принципно има място да бъде обсъдена, но можем да я въведем тогава, когато имаме гаранции, че тя не води до прекомерен бюджетен дефицит. Тогава можем да я въведем. Иначе тази мярка винаги е била обект на дебат, получавала е нашата принципна подкрепа, но за да я въведем, трябва да имаме условията тя да не води до срутване на бюджета и прекалено голям дефицит. Аз бих Ви питал в кое от управленията на БСП я въведохте? Отговорът е: в нито едно. Вие знаете защо. Знаете защо, защото, когато човек управлява, носи друг вид отговорност и не може да прави неща, които пряко, драстично да увеличават дефицита. Призовавам Ви, дами и господа, днес да постъпим отговорно и заедно да предприемем мерки, така че българската икономика бързо да расте, защото това е решението младите хора да останат в България, доходите да нарастват означава икономиката да расте по-бързо. За второто тримесечие данните не са лоши на фона на спада в цяла Европа, но големият въпрос пред всички нас е как българската икономика още догодина да има над 3% растеж, след това този растеж постепенно да стане 4, 5, 6% . Да, това е трудна цел и зависи, ще кажете, от комплексни фактори. Тази съдебна реформа ние трябва да я завършим, и то заедно, за да стигнем дотам, така че, уважаеми дами и господа, аз се надявам днешният дебат да завърши с разбирането, че цели да запазим младите хора в България. Цели, разбира се, че има, но те се постигат само с бързо развитие на икономиката. Благодаря за Вашето внимание.

Господин Димитров, не знам защо и Вие сте поредният, който разчита, че късата памет е масово явление, че когато нещо не Ви е изгодно, никой не го помни. Ще ви припомня, че в Четиридесет и седмото народно събрание, когато управлявахте заедно с БСП, Вашата микросглобка в ПП, ДБ тогава поотделно направихте обещание, че ще приемете специална форма, за да компенсирате тогава наболелия проблем с IТ сектора – за прага за осигуряване. Минаха вече две години, не знам колко минаха. Преди няколко месеца Асен Василев на срещата, която имаше, преди гласуване на бюджет в Министерството на финансите, отново говори за това и пое ангажимент, че ще бъде направена тази формула, ще бъде приета, ще бъде въведена – колко добре, колко е лошо другото – не се направи. В същото време в момента громите бившите си коалиционни партньори за решение, което е добро, и ние ще го подкрепим. Но от друга страна, сте прав, че като сте управляващи, имате друга визия и тука е укорът към БСП, защото това, което сега предлагат, не го наложиха във Вашата коалиция тогава. Ние отново щяхме да го подкрепим. Тогава трябваше да се приеме това нещо, но леви политики с десни мерки или там каквото обещавахте, каквото говорихте вашата сглобка, някак си не се получава. Не се получава и в крайна сметка целта да се угодничи и да се стигне до 3% дефицит, а крайната цена да се плаща от обикновените хора и от хората, които в крайна сметка си стягат багажа и на Терминал 1 изчезват от България, трябва да се сложи край, защото с цената на всичко не си заслужава. Бюджетен дефицит от 3% не трябва да се плаща от семейства, които в крайна сметка решават да изчезнат от България, за да не останат тук, за да може някой да рапортува пред Брюксел, че с 3% дефицит е готов за еврозоната и да се докаже колко е добър в управлението или да изземе парите от енергетиката. Не е хубаво и не прави добро впечатление, когато тия неща ги пропускате, някак си ги заобикаляте и въобще не ги споменавате, но фактите са такива. Нито нещо направихте за IТ сектора, излъгахте го тогава – Вашата сглобка излъга IТ сектора и не го направихте. Напротив, вдигнахте това, което трябваше да се получи. Формула няма, няма и да има и така до безкрай, а иначе си сменяте местата с тези, с които доскоро управлявахте, и ги атакувате.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Димитров, моля в дупликата да обясните на преждеговорившия, който очевидно изобщо не е запознат с много неща и това е една от поредните теми, че няма формула за IТ сектора. IТ секторът не иска да има формула. Вие, понеже участвахте в тези разговори и сте много добре запознат, моля да му обясните, защото явно има нужда да му бъде обяснено. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ, възгласи: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Ще си насоча дупликата в малко по-различна посока. Знаете ли, колеги, по време на всяко едно управление единствената цел е: хайде да го повалим, за да дойдат следващите, хайде да им пречим, да ги вкарваме в много популистки предложения, да ги затрудним максимално. Докато продължаваме така, цената я плаща България. Използвам иначе добрата цел, която се е поставила в сегашния законопроект, да оставим младите в България, да има решение за демографската криза. Знаете ли, с тези цели никога не може да се справи само този, който е на власт. Докато не се научим като Народно събрание да имаме национални цели, винаги ще имаме различия, винаги ще имаме дискусии, винаги ще спорим, винаги ще се караме, но трябва да има въпроси, по които да се обединяваме и да работим заедно. Трябва да говорим как ни е нужен по-висок икономически растеж от Румъния, изпреварващо развитие на България – това не могат да го постигнат само управляващите. Това може да стане, когато заедно направим съдебна реформа и Вие подкрепите, макар да не сте съгласни с нас по други теми, когато заедно удържим ниските данъци в България, макар и да имате други разбирания по някои от тях, когато заедно удържим ниския бюджетен дефицит, защото това е важно, за да са ниски лихвите за бизнес и за гражданите. Докато нямаме такива национални цели, колеги, по които да се обединяваме и да работим заедно, като останалите различия си остават, като продължаваме да спорим по много други въпроси, но докато не постигнем това, който и да управлява България, ще му бъде изключително трудно. И този, който много е критикувал, когато дойде на власт и когато се окаже в същото положение, ще плаща същата цена. Ние се въртим поради това, колеги, в един глупав омагьосан кръг. А вече опитът ни, знанията ни и белите ни коси ни позволяват да се държим по различен начин. Да започнем дори в тези трудни теми да виждаме общи национални приоритети. Вярвам, че можем да го направим. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги, абсолютно дежавю. Сигурно поне за десети път едно и също преливане от пусто в празно, думи върху думи – БСП са популисти, социалната политика съсипва държавата, икономика – едно и също. Хайде да си поговорим малко за свършена работа и факти. Господин Димитров, естествено, че не може да има социална и лява политика без развита икономика. Нямаме никакъв спор по това. На този объркан младеж от „Продължаваме Промяната“ искам да обърна внимание, че е забравил какво направи нашето общо правителство. Къде е господин Митев? Вместо да ме питаш мен, смятайки, че така ще уязвиш БСП, излез тук и защити най-добрата социална политика, правена от правителство на Кирил Петков, защото в него участваше БСП. И хич няма да си служа само с празни приказки като Вас – популизъм било, нямало нужда да се грижим сега, имали сме големи други цели. Питам ви, уважаеми Димитров и Искрен Митев, как може едновременно в най-голямата криза в света – следковидна, военна, икономическа и енергийна едновременно, да си на първо място по индустриално производство в Европа, каквото направихме ние – правителството на Петков, в което участвахме, тоест имаше развита икономика. В същото време безплатни детски градини и ясли благодарение на БСП, безплатни учебници за деца благодарение на БСП, данъчни облекчения за младите семейства, които имат деца, благодарение на БСП, социална подкрепа за работещите и работещи бедни с увеличения на ваучерите за храна, подкрепа на хората с увреждания и да не изреждам, 20 млрд. лв. социална политика и програма реализирана. В най-голямата криза стабилизиране на икономиката и първо място по индустриален растеж в Европа. Нещо, на което България никога не се е радвала. И на това ще кажете популизъм, и на това ще кажете празни приказки?! Не, това е резултат! Уважаеми български граждани, предстоят избори – пак ще дойдат при Вас, много ще Ви се усмихват, ще Ви лъжат, ще Ви обещават светло бъдеще. Съдете за хората по свършеното, а не по обещанието, защото тук чух от господин Димитров, че сме имали по-важни задачи от демографския срив, по-важни задачи от грижата за младите хора – съдебна реформа. Да, много важна задача. Докъде я докарахте, уважаеми управляващи? До изчистване, до изпиране на Бойко Борисов, която Ви беше единствената цел на съдебната реформа, до закриване на Чекмеджегейт и Барселонагейт – това Ви е единственият резултат от съдебната реформа. Има ли някой осъден по високите етажи на властта за корупция? Няма. Има ли придвижено знаково дело напред? Няма. Е, това ли ви е съдебната реформа?! Вие от ДБ, които живеете благодарение на идеята за реформа в съдебната система, Вие имате две жизнено- важни цели, заради които съществувате – антикомунизма и съдебната реформа. Антикомунизмът е архаизъм. Сега съдебната реформа. Докъде я докарахте? До препирането на Бойко Борисов, за което си признавате в онези записи, и ще ми казвате, че това е по-важно от спасяването на българския народ, от демографската смърт?! Ще ми казвате, че това е по-важно от това да освободим младите хора до 26 години от плащане на данък, за да могат да си вземат живота в ръце на първото работно място. Ами не е по-важно. Не е по-важно задкулисието, паралелната държава, кражбите и битката Ви за постове в момента. Защото сте свели целия политически живот на България в момента до това – кой ще владее главния секретар на МВР, кой ще овладее службите, кого ще сложите на ДАНС, как ще си разпределите ръководството на КПКОНПИ, на колко ще го разделите, за да има за всяка част от сглобката ръководен пост в КПКОНПИ. Това Ви е смисълът на политическия живот в момента и ще излизате тук и ще ми говорите, че понеже ние се борим от години, не сега – от години, за демографията, за младите хора, за децата и го доказахме в управлението на Кирил Петков, че можем и работа да вършим, ще ми кажете, че всичко това не струва! Погледнете си редовете – няма нито един от ръководството на ПП-ДБ. Къде е Бойко Борисов? В някоя стаичка или манастир прави поредната сглобка? Е, няма да Ви позволим – заради усилията ни, заради това, което сме показали, днес да се нахвърляте така на БСП и да се гаврите с изконни наши ценности и с истински национални приоритети, които могат да ни обединят, господин Димитров – демографската смърт на България и бъдещето на младите хора. Няма да ви го позволим!

Господин Председател. Госпожо Нинова, Вие направихте добра ретроспекция. Аз мога да се върна по-назад, когато имахте министър на младежка и спорта, когато Вие отговаряхте за младежките политики и когато всъщност ние не виждахме никаква политика за младите хора. Моля да спрем да говорим за демографски срив (реплики от БСП за България: „Кога е било това?“). По времето на господин Орешарски кой беше министър? (Шум и реплики.) Аз знам кой беше министър. Отговорете си Вие кой беше министър. Демографски срив в България е доста смело изказване. По данни на Евростат коефициентът на живородените деца в България е 1,58. Средностатистически коефициентът е 1,53. Въпросът е не колко деца раждат младите българи, както няколко човека тук казаха, а къде тези деца успяват да се реализират и къде младите хора успяват да се реализират. Когато си говорим за тази реализация, последното нещо, от което младите хора се интересуват, е това облекчение, което Вие предлагате. Аз имам конкретен въпрос, госпожо Нинова – много ще се радвам да ми отговорите, наистина. Според дефиницията в Закона за младежта младите хора са до 29 години. Според дефиницията на ООН младите хора са до 24 години.

По средата!

Каква е дефиницията на тези 26 години, защо сте ги измислили?

По средата – между двете!

По средата – между двете, господин Свиленски, не е 26. (Реплики от „БСП за България“.) Ами 26 и половина да го бяхте записали. Моля Ви, обяснете ми: защо е заложено 26, какво помага? И още едно нещо, което бих искала да разбера: защо ние си говорим за младите хора единствено и само как те може да са служители и работещи? Защо не си говорим за младите хора – как те са тези, които създават в момента работните места? Защото това са реалностите в момента.

Госпожо Нинова, изброихте няколко мерки, които бяха реализирани от Четиридесет и седмото народно събрание, и казахте, че са политики на БСП. Само че финансовият министър тогава и сега в правителството на Денков – Петков обяснява друго. Той обяснява, че това са политики, реализирани от страна на ПП. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Честно казано, определено смятам, че Вие сте права, а той изопачава истината – да не кажа, че лъже откровено. Но факт е, че това беше широко обяснявано, че тези реализирани леви политики са благодарение на него и на неговата партия. Що се отнася обаче до репликата на преждеговорящата госпожа – не знам дали живее в избирателния си район, от който е, защото, ако живее в избирателния си район, би трябвало да е наясно не за демографска криза, а за какъв апокалипсис става дума. Защото тя приема, че е представител на жълтопаветна партия, което е факт – в София няма такъв проблем, но ако отиде в Търговище, в селата около Търговище, в избирателния район на Търговище, отиде и влезе в първия град извън Търговище, ще се сблъска с апокалипсис по отношение на изчезващи хора, бягащи – имигриращи и изчезващи! А тя живее с мисълта, че на жълтите павета всичко е рози! И живее с мисълта, че това, което се случва в София, е в цялата страна! Не, не се случва това. България изчезва демографски от много години – не отсега, не от вчера! От много години! Коментирайте смъртност, коментирайте емиграция, коментирайте какъв е прирастът! Коментирайте този прираст на хората, които записват децата си не като българи. Това искате ли да го коментираме? И не се хващайте, и не ми цитирайте Евростат – цитирайте Националния статистически институт, защото данните са такива! Нямаме демографска криза, права сте – имаме демографски апокалипсис! И Вие сте избрана от такъв район, въпреки че явно не стъпвате там, защото иначе нямаше да имате наглостта да го обяснявате това нещо! На жълтите павета наистина ситуацията е друга, но там са дошли хора от Вашия избирателен район – да живеят тук, защото тук има работа, а там няма. И там, ако не сте турскоговорящ, не може да влезете да работите в „Шишеджам“, защото друго нямате – друго нямате! Такава е реалната ситуация там, но разбирам, че нямате представа за какво става дума. Жалко е, че сте от такъв избирателен район – спусната и нагласена!

Не съм виждала и чувала в този парламент – от много години – по-объркано изказване от това на колегата от ПП. По време на правителството на Орешарски министър на младежта и спорта е била колега от ДПС, а не от БСП. Разбирам младостта и липсата на зрялост, ама четете ги тези неща, преди да ги говорите оттук. Безумие е да се каже, че в България няма демографски срив! Ние сме в демографска смърт – тя ми говори, че няма демографски срив! Всички световноизвестни организации отбелязват, че България е най-бързо изчезващият народ! И европейски, и световни – и Световната банка, и ООН, и Европейската комисия, във всички отчети ние сме най-бързо изчезващите! И да ми кажете, че няма демографски срив, не е обърканост – няма да използвам по-остри думи от това място. Продължавам нататък. Младите хора не се интересували от такава подкрепа от държавата! Така ли? Как, докато бяхме заедно в управлението, се интересуваха от безплатни детски градини, безплатни ясли, безплатни учебници, увеличаване на помощта за учениците, подкрепа на младите семейства за данъчни облекчения?! Как, докато управлявахте с БСП, младите хора се интересуваха от тези работи, а сега, видите ли, вече според ПП младите хора не се интересуват от такава политика?! Не правите разлика – за съжаление, неграмотно, но факт – между млади хора, които са работници, млади хора, които са служители, млади хора, които са самонаети и сами си създават бизнес, и казвате, че те не се интересуват от това, което предлагаме. Нашето предложение касае млади хора до 26 години – независимо дали са наети работници, дали са самонаети бизнесмени, дали са държавни служители, дали са на граждански договори, освобождаваме доходите им от труд от данък, за да им помогнем на старта на живота и на кариерата им! Четете! Като не ги разбирате, питайте тези работи! Ние предлагаме за всички, независимо какви са те – дали са IT специалисти, или са селскостопански работници, до 26 години му дай шанс да направи първите крачки в живота си. Сега – Асен Василев по-рано говорел, че това е тяхна политика. Ние твърдим, че е наша от години – времето доказа, че е наша. Просто съм шокирана от незрелостта на „Продължаваме Промяната“ днес да се отрекат от единственото нещо, с което се хвалеха през цялото време! Всички кампании ПП проведоха на гърба на БСП с хвалба, че са преизчислили пенсиите, че са въвели данъчни облекчения за младите, че са въвели безплатни детски градини! И само няколко месеца по-късно сега излизат тук и твърдят, че това е безсмислено нещо, че БСП е популистка партия и че младите не се интересуват от такава политика! Бога ми, не намирам никаква логика! Хора, осъзнайте се! Не Ви е проблемът в лявата политика и в социалистите – ей тук Ви е проблемът, тези Ви сготвят в момента. Пътници сте не заради БСП – БСП Ви даде възможност чрез правителството да покажете някакво лице и политика! Сега сте в ъгъла, сега сте на дъното заради партньорите си – сега! И абсолютно ненормална работа – да се изправяте тук и да плюете социалната политика и БСП в момента, в който Ви варят като жаби в казан – със съдебни реформи, със сглобки, с манастири, с разпределяне на постове, и Ви прехвърлят цялата отговорност! Не Ви ли прави впечатление, че Борисов го няма, че се е скрил – хитър, и Вие сте отпред на боевата линия?! (Реплики от ПП-ДБ.) Ще свършите зле. Премислете какво правите, какви политики произвеждате…

…и кой Ви е истинският опонент. Не е БСП! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 49-302-01-48, внесен от Министерския съвет на 28 юли, приет на първо гласуване на 8 септември. Моля да бъде удължен срокът с два дни. Срокът за предложения изтича днес в 18,00 ч., да бъде удължен с два дни – до петък в 18,00 ч.

Благодаря, господин Председател. Колеги, от ИТН предлагаме удължаване на работното време днес до приключване на т. 3 от дневния ред.

Прегласуване.

Колеги, един път в месеца опозицията може да предлага закони да се гледат. В случая става дума за ограничаване правата на главния прокурор, който, доколкото знам, по общи приказки на ПП-ДБ не им харесва и сегашният. Настоявате и за колегиалност понякога. С това си поведение ще получите всичко друго, но не и колегиалност. Така че, ако наистина сте загрижени за ограничаване правата на главния прокурор, който и да е той, а не сте просто наистина жалка превръзка, постъпете както сте казвали на Вашите избиратели. (Реплики от ПП-ДБ: „Говори!“)

Как да Ви говоря, при положение че Вие в момента гласувахте против.

Учтиво!

Добре, учтиво. Колеги, половината от управляващите от ПП-ДБ твърдят, че и сегашният главен прокурор не заслужава и е много, как да кажа, не особено подходящ за поста. Това, което ние предлагаме, е ограничаване на правомощията на главния прокурор, независимо кой е той. Вие в момента гласувате да не се гледа това. Ако обичате, дайте да гласуваме поне точка трета да мине, никой от нас тук няма да се преработи, Законът е важен и наистина това показва отношение. (Шум и реплики.) Тогава оттам нататък каквото и да се подвиква отдолу в залата, ще правим и ние същото.

Прегласуване и премисляне!

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-66, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 21 юни 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 11 юли 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-66, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители. На заседанието присъстваха: oт Министерството на правосъдието – господин Атанас Славов – министър, господин Емил Дечев – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и от Върховния касационен съд – госпожа Лада Паунова – заместник на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия. Законопроект, № 49-354-01-66, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители, беше представен от господин Караджов, който отбеляза, че целта му е продължаване на реформата в системата на прокурорските органи чрез ограничаване на част от правомощията на главния прокурор, както и създаване на възможност за реално участие на прокурорите и следователите в организацията на дейността на съответните прокуратури и Националната следствена служба. Той посочи, че се предлага главният прокурор да има двама заместници – за Върховната касационна прокуратура и за Върховната административна прокуратура, като ясно се дефинират правомощията, които главният прокурор може да им възлага. Отменя се възможността главният прокурор и неговите заместници да могат писмено да отменят или изменят всички прокурорски актове, освен ако те не са били предмет на съдебен контрол. Народният представител допълни, че се създават общи събрания във всички прокуратури и в Националната следствена служба, като въвеждането на общи събрания на прокурорите ще бъде важна стъпка за отваряне на институцията и за силно ограничаване на централизма в нейното ръководство. Предлага се пълна отмяна на възможността за командироване в системата на прокуратурата. Господин Караджов добави, че командироването е способ за заобикаляне на конкурсното начало чрез преки решения на административните ръководители и на самия главен прокурор, като по този начин се постига на практика повишаване на магистрат в зависимост от преценката на ръководителя и се създава възможност за влияние, включително и чрез заобикаляне на случайния подбор и постоянния кадрови състав. Предвижда се и създаването на преходна разпоредба в четиринадесетдневен срок от влизане на закона в сила да се прекратят всички действащи командирования на прокурори и следователи. По Законопроект, № 49-354-01-66, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители, е постъпило писмено становище от Прокуратурата на Република България с конкретни бележки по отделните разпоредби. В обсъждането взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Хамид Хамид, Радомир Чолаков, Гроздан Караджов, Мая Димитрова и Бранимир Балачев. Господин Славов посочи, че по Законопроекта на парламентарната група „Има Такъв Народ“ в настоящия момент в Министерството на правосъдието има създадена работна група, която разглежда института за командироването на магистратите в цялост, и изрази несъгласие с предлагания § 1, тъй като въпросът е от компетентността на Висшия съдебен съвет. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 5 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-66, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 21 юни 2023 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, преди да Ви кажа мотивите, само ще вметна, че това ще е показателно за реалното Ви отношение към съдебната власт предвид всичко, което е изприказвано и заявено. Последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, приети от Народното събрание, въвеждат механизъм за независимо разследване срещу главния прокурор в случаите на данни за евентуално извършено от него престъпление, както и съдебен контрол по отношение на отказите за образуване на досъдебно производство. В същото време, с малки изключения, непроменени остават разпоредбите в Глава шеста „Прокуратура“ на Закона за съдебната власт, свързани с правомощията на ръководителя на държавното обвинение и вътрешното устройство на прокурорските органи. Механизмът за разследване на главния прокурор е важна част от съдебната реформа, но в никакъв случай не изчерпва нейното съдържание и необходимите промени в устройството на съдебната власт и в частност на прокуратурата. Възможността за смяна или отстраняване на главен прокурор без ограничаване на правомощията му крие реална опасност за извършване само на персонални промени, при пълно запазване на средствата за въздействие, с които главният прокурор разполага по отношение на магистратите, и влиянието му за тяхното кадрово развитие, а оттам и за начина, по който се разпределят и решават делата и преписките. Целта на настоящия законопроект е именно продължаване на реформата в системата на прокурорските органи – чрез ограничаване на част от правомощията, които и сега главният прокурор има и които останаха недокоснати от последните законови промени, както и чрез създаване на възможност за реално участие на прокурорите и следователите в организацията на дейността на съответните прокуратури и Националната следствена служба. На първо място, предлагат се промени в чл. 139 от Закона за съдебната власт. Възможността главният прокурор да има неограничен брой заместници във върховните прокуратури се премахва и те се свеждат до напълно достатъчните двама – за Върховната касационна прокуратура и за Върховната административна прокуратура. Ясно се дефинират правомощията, които главният прокурор може да им възлага, чрез препратка към съответните относими разпоредби на чл. 137 от Закона. По-важна в случая е отмяната на ал. 2, според която главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят всички прокурорски актове, освен ако те не са били предмет на съдебен контрол. Тази безконтролна и обща възможност трябва да бъде премахната, като правомощието се прилага само в случаите, стриктно определени от процесуалния закон – например чл. 243, ал. 10 от Наказателно-процесуалния кодекс, и при инстанционния контрол – чл. 143 от Закона за съдебната власт. На второ място, създават се и се институционализират общи събрания във всички прокуратури и в Националната следствена служба. До настоящия момент Законът за съдебната власт регламентира дейността на тези колективни органи само в съдилищата, но не и в прокуратурата. Сега се предлагат идентични техни правомощия – да могат да номинират кандидати за административни ръководители и да изслушват всички предложени кандидати; да изслушват кандидатите за заместници, предложени от административния ръководител, включително и от главния прокурор, за върховните прокуратури и от директора на НСлС, и да изразяват становища за тях, както и да поставят на обсъждане въпроси относно организацията на работа в съответната прокуратура. В този смисъл е предложеният нов чл. 140а от ЗСВ, както и измененията в чл. 168 и чл. 169 от Закона. Считаме, че въвеждането на общи събрания на прокурорите е важна стъпка към отваряне на институцията и за силно ограничаване на централизма в нейното ръководство. Колеги от „Демократична България“, винаги сте давали съда за демократично действащ. Там има това. Трудно ще бъде да ми обясните защо не бихте подкрепили нещо такова да се случи в прокуратурата. На трето място, се предлага и пълна отмяна за възможността за командироване в системата на прокуратурата. Отмяната на чл. 147 от ЗСВ – изменения в чл. 227. Така командироването на магистратите остава като способ за решаване на кадрови проблеми само в съдилищата. Действително последните изменения в ЗСВ са насочени към ограничаване на тези възможности на прокурорите и следователите, включително и по отношение на максимално допустимите срокове за командироване. Това обаче не е достатъчно. Командироването е способ за заобикаляне на конкурсното начало чрез преки решения на административните ръководители и на самия главен прокурор. По този начин се постига на практика повишаване на магистрат в зависимост от преценката на ръководителя и се създава възможност за влияние, включително и чрез заобикаляне на случайния подбор и постоянния кадрови състав. В други случаи, познати от практиката, пък командироването е способ за санкциониране на неудобни магистрати. Неоснователно е да се мисли, че премахването на командироването ще затрудни работата на прокурорските органи с оглед наличието на незаетите щатове. Винаги при невъзможност за участие на наблюдаващия прокурор например при разглеждане на дело в съдебно заседание административният ръководител може да определи друг прокурор, който да го замести – чл. 144, ал. 2 от ЗСВ. Не такова е положението в съдилищата, където по наказателни дела действа принципът за неизменност на състава и командироване е необходимо. Основният мотив за предлаганата отмяна на чл. 147 от ЗСВ е, че така се постига значително ограничаване на възможността на административните ръководители и основно на главния прокурор да осъществяват безконтролни кадрови решения, заобикаляйки конкурсните процедури. Предвидена е и преходна разпоредба в 14-дневен срок от влизане в сила на Закона да се прекратят всички действащи командирования на прокурори и следователи. Така системата ще се върне към нормалния път за кадрово развитие и повишение на основание на знания и опит, а не на преценката на административния ръководител, включително и на главния прокурор. Колеги, освен че Ви няма в залата, това е тема, с която Вие от „Демократична България“, как да кажа, израснахте в последните няколко години, отделно по темата съм говорил с Вашия председател Христо Иванов, който каза, че няма никакви съмнения, че това е правилно. Това беше, преди да направите сглобката. Ако мнението за това, което казва Вашият председател, тъй като той е радетел за съдебна реформа, сега се размине с Вашето гласуване в залата, това ще е доказателство, че Вие нямате вътрешно убеждение кое е правилно и кое не е, а получавате заповеди от сглобката. Тестът си е за Вас в момента. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колеги от „Има Такъв Народ“, действително Законопроектът, който е поставен на обсъждане, предлага разрешения по два важни въпроса за съдебната ни система. От една страна, въпросът как се управлява българската прокуратура, така щото тя да работи по-ефективно. Всички сме съгласни, че това, което наблюдава нашето общество като работа на прокуратурата, далеч не отговаря на необходимите стандарти за ефективност, обективност и обоснованост на техните действия и съответно краен резултат – усещането за справедливост в България. Също така другият въпрос, по който се предлагат решения, свързани с командироването. Много правилно – проблемът с командироването в съдебната власт, Вие посочихте, че както, от една страна, командироването се използва за заобикаляне на конкурсното начало, така и от друга страна, се използва, за съжаление, за саморазправа с неудобните. Аз познавам конкретни случаи, където, за съжаление, тогава, когато конкретен прокурор на районно или на окръжно ниво е по-активен, отколкото, така, му се харесва на ръководството, той бива командирован на стотици километри от основната му месторабота, на стотици километри от неговото семейство. Съгласете се това какво въздействие има на неговите колеги. Така че изцяло съм съгласна, че това са въпросите, които трябва да бъдат решени. Същевременно двата въпроса имат нужда от по-комплексен подход. Аз тук споделям виждането на колегите от Министерството от правосъдието, които са създали работна група по въпроса. Също така знам, че ще ме атакувате, но крайно време е в това Народно събрание ние да започваме една работа от началото и да я приключваме по системен начин до края. Всеки един от тези въпроси има в себе си корен и в Конституцията на Република България. Неслучайно ние сме внесли предложения за измененията в Конституцията на Република България, които отговарят, именно които коментират правомощията на главния прокурор, така и управлението на съдебната система. Измененията в Конституцията, които, дай боже, минат през следващите месеци, ще наложат нов закон за съдебната власт и тези въпроси трябва да бъдат уредени тогава по един систематичен, непротиворечив начин, а не на парче. Мисля, че е крайно време тези наистина съществени въпроси да спрем да ги използваме за популизъм, а да седнем и заедно да си свършим работата. Аз очаквам колегите от ИТН, разбирам, имате противоречия, възражения спрямо част от измененията в Конституцията, но за останалата част да проведем дебат и съответно Вашите идеи, които видите отразени там, да изразите тази подкрепа чрез подкрепа и на съответните изменения в Конституцията. Благодаря.

Госпожо Йорданова, съжалявам, това изказване беше блестящ пример как при Вас всичко е само на думи и нищо в реалност. Първо, това е първо четене. Ако имате поправки и предложения, спокойно можете да ги внесете. После, може да се предложи максимално дълъг срок между двете четения. Трето, не можете да кажете, че проблемът е такъв и ние правилно сме го формулирали и той така или иначе трябва пак по този начин, и да предлагате работна група. После, къде в Конституцията ще вкарвате, да речем, командировките, за да ни говорите, че трябва първо да се пита кой да изпипа Конституцията. Вие от тази сглобка, Вие постоянно, откакто е събрано това Народно събрание, вкарвате на парче – Вие, защото имате мнозинство, вкарвате на парче, ставате за смях, свиквате извънредни заседания, тръгвате да оправяте парчето, правите го още по-тъпо. В момента законите ПВУ са по същия начин. Вкарват се в някакви ненормално къси срокове, с изключително нагло дописване от страна на администрацията на правителството, позовавайки се на европейски директиви, където там не пише така, или регламенти творят и имате наглостта да казвате, че трябвало това да започне отначало. Имате в момента възможност да покажете воля, че правомощията на главния прокурор – тази безконтролност, може да бъде оправено. Това може да се оправи веднага. Не е нужно да оправяте Конституцията. Ако това остане така и на гласуването, Вие наистина сте, извинявам се, за израза, но човешкият израз е лаладжии. Говорите само за да получите подкрепа. После си плюете на нещата, които сте казали. После Делян Пеевски се събира да Ви прави Конституция. После Киро излиза и казва, че е тънка превръзка с крилца. Всичко това сте Вие. В момента има много ясна конкретика. Това не е толкова сложно – това специално, и може да се оправи веднага. Ваша воля! Ако искате да ставате за смях, кой съм аз да Ви преча.

Уважаеми колеги, една от основните функции на Народното събрание и на народните представители е да дебатират. Дебатът и търсенето на добри решения по никакъв начин не бих нарекла като лаладжийство. По повод на поставения от Вас въпрос доколко измененията в Конституцията имат връзка с проблема с командироването, мога да кажа няколко неща. Командироването е пряко свързано с начина, по който се управлява както прокуратурата, така и системата на съдилищата, също така е пряко свързано, съгласете се, с качеството и бързината на конкурсите. Начинът за управление както на прокуратурата, така и на съдилищата, пак казах, е въпрос на Конституция и той трябва да бъде уреден на конституционно ниво. Що се отнася до правомощията на главния прокурор, съгласете се, че там има конституционни пречки, които ние трябва да премахнем. Аз независимо от Вашите критики, които, част от тях са основателни, не съм привърженик да пипаме системата – управлението на системата, сега, със съзнанието, че след шест месеца ние ще започнем целия процес отново. Това не е добра законодателна практика. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Уважаеми господин Йорданов, обръщам се като към вносител с риск и върху мен да се излее гневът на Ахила Пелеев, но да подкрепя все пак колежката Йорданова в това, което каза. Вижте, ние наистина в момента сме в процедура по изменение и допълнение на Конституцията и действително това, което тя каза, още отсега в Министерството на правосъдието са започнали да мислят върху евентуално цял нов закон за съдебната власт, защото и сегашният има нужда, както и Вие отбелязвате, от ревизия. Аз самият имам предложения към сегашния, но предпочитам да изчакам и да ги направя след това. Имаме нагласа в Конституционната комисия едновременно да гледаме измененията на Конституцията и проект на Закона за съдебната, така че да видим синхронизирано как ще вървят нормите, които ще променим в Конституцията, как те ще се отразяват върху Закона за съдебната власт. Аз, между другото, бих подкрепил всяко Ваше предложение за включване на представители на „Има Такъв Народ“ в Конституционната комисия и наистина Ви моля чисто човешки, не приемайте сега, че аз примерно ще се въздържа да подкрепя Вашите предложения не защото не съм съгласен с много от тях, а защото, ако ги приемем на първо гласуване, влизаме в законодателната процедура и след един месец ще ни питате защо не сме ги гласували. Наистина Ви моля чисто човешки за разбиране. Дайте да видим как Ваши представители да участват в Конституционната комисия, паралелно да гледаме измененията в Конституцията и изменения, или, ако трябва, нов закон за съдебната власт, в които аз лично Ви обещавам, че хубавите Ваши предложения ще бъдат имплементирани. Благодаря Ви.

Реплика.

Последна реплика, просто защото иначе ще се размотаме, да видим кой ще се изказва, да видим дали ще стигне времето за гласуване. Господин Чолаков, че тя Вашата сглобка също отвори Закона за съдебната власт на парче в това Народно събрание. Колко пъти в последните две години е отварян Законът за съдебната власт на парче, че сега се сетихте, че трябва да е на цяло и да се криете зад Конституцията? Може да се криете зад каквото искате всички, но днес ще е брутално ясно, че всъщност Законът за съдебната власт на Вас Ви е само дъвка, която трябва да говорите, не толкова за ГЕРБ. ГЕРБ сте ясни. Говоря за „Демократична България“ и ПП. Дъвка, която се говори по избори, по принцип, когато могат да говорят нещо, защото за друго не могат да говорят, и когато се стигне до реални действия, се крият. Да, ясно ми е, че тази сглобка, тези, които реално имат правителство, са маша – маша най-вероятно на господин Пеевски, който нарежда тук на Кирил Петков какво да прави в залата, и сме го видели всички. Както така е ясно, че Кирил Петков, който се води председател на тази група, не е нищо повече от превръзка – тънка, закачена на крачола на баща си, защото баща му води всички разговори и по манастири, и по неманастири…

Имам всичкото право като гражданин да съм възмутен от лицемерието на една политическа партия, тоест коалиция, която е в сглобка с ГЕРБ и ДПС.

Добре. Кирил Петков е човек, който е проформа председател, тъй като татю му казва какво да се случва, кога да се случва – от сглобки до магистрали. Присъствал съм лично за магистралите. Татю му идваше и в Министерския съвет да стои горе, да дава съвети, и тези, които бяха министри, го знаят прекрасно и могат също да го докажат. Съжалявам, че някой четиридесет и не знам колко годишен мъж, не е обидна дума, инфантил като поведение, защото то е такова медицинското название, и ми направете забележка, защото шофьорът Настимир се обажда от място, накажете и него, че се обажда от място.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Йорданова, уважаеми господин Чолаков, аз също не приемам Вашите доводи за това, че не сега е моментът за промени в Закона за съдебната власт. От този парламент Законът за съдебната власт е променян три пъти. Ще Ви цитирам изданията на „Държавен вестник“: бр. 48 от 2 юни, бр. 66 от 1 август, бр. 69 от 11 август. Този закон го отваряте, когато Вие имате интерес, когато е в интерес на системата. Госпожа Йорданова каза: предложенията са добри, но не е сега моментът. Абсолютно не приемам Вашите доводи. Вие конкретно и Вашето мнозинство отваря три пъти този закон, три пъти внасяте изменения, три пъти са публикувани в „Държавен вестник“ за четири-пет месеца живот на парламента, а когато ние внасяме нещо полезно, не е сега моментът. Благодаря Ви.

Прегласуване! Предложение за прегласуване по искане на господин Цончо Ганев. Гласували 179 народни представители: за 50, против 7, въздържали се 122. Предложението не е прието. Имате думата за различен вот, господин Йорданов.

Жалък момент за управляващата коалиция, особено либералното и левичарското крило. По-забавното, което мен ме изненада, е, че БСП се присламчиха към сглобката напоследък. Изпитвам сериозни съмнения, като ги гледам в предната седмица как гласуваха няколко пъти заедно със сглобката. Видимо страхът от главния прокурор – дали той се казва Гешев или Сарафов, в тази Вашата червена партия има някакви неща, които ви мотивират да правите такива шмишморци, така че жалко, колеги. Жалки сте от „Демократична България“ основно, от „Продължаваме Промяната“ и от БСП. ГЕРБ и ДПС не ги броя, те си имат главен прокурор и си го вардят.