18 September 2023

Уважаеми български граждани, както знаете, днес цялата държава е блокирана от протести. Чуват се всякакви интерпретации и пропаганда, но е факт, че земеделският сектор се вдигна на бунт и има основание за това. Политиката в сектор „Земеделие“ е тотално сбъркана години наред. Все повече пари и субсидии се наливат в зърнопроизводство. Ние от „БСП за България“ от години настояваме по-голяма част от европейските и националните пари да се преразпределят към производство на плодове, зеленчуци, мляко и месо. За никого не е тайна, че българският народ се храни все повече и повече с вносни храни. Само ще припомня, че през 90-те години българските плодове и зеленчуци заемаха 27% от общото земеделско производство на България. Днес те заемат едва между 1 и 2%, и то при положение че имаме плодородна земя, добри сортове, добри специалисти и възможност да използваме тях, за да храним българския народ с българска качествена и по-евтина продукция. Така че днес протестите на овощари, животновъди, производители на мед са абсолютно основателни. Но основателни са и протестите на зърнопроизводителите, защото Вие от мнозинството – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, приехте вредното за българския национален интерес решение да се разреши внос на украинско зърно. И не погледнахте изобщо, не се запитахте как така най-големият привърженик на Украйна – Полша, излезе с решение дори, че ще блокира членството й в Европейския съюз, ако бъде внесено украинско зърно. Дори и не погледнахте към решенията на Унгария, на Словакия, за да видите как се пази национален интерес. Предадохте българския национален интерес, предадохте и партньорството, крехкото партньорство, което беше постигнато между четирите източноевропейски държави. Днес се говори за това, че ще има много драстичен контрол върху вноса от Украйна. Идете на която и да искате граница, на който и да искате граничен пункт и ще видите, че не се проверява и един килограм зърно или друг продукт, който влиза от Украйна. А тук пред нас министърът на земеделието Вътев заяви, че произведеното в Украйна не отговаря на европейските стандарти, и изрази съмнения, че е вредно. Председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите заяви, че в зърното се съдържат тежки метали и няма да го използват за производство на български хляб. Някой обръща ли внимание на това, на въпроса за здравето на българския народ и не само, а на всички, които биха употребили тези продукти? Не. Утре към протестите на земеделците се присъединяват и миньорите. Държавата ври и кипи. Управляващото мнозинство и правителството обаче нехаят за решенията. А те са ясни и ние ги предлагаме от години – преразпределение на субсидиите в земеделието, възстановяване на „Напоителни системи“, които ГЕРБ нарязаха на скрап и продадоха, връзването й към земеделците, защото се оказва, че и водата за напояване в момента е една от най-скъпите и оскъпява продукта и затруднява тяхната работа. Има решения, стига да има кой да иска да ги вземе. Но на протеста се хвърлят политически обвинения, протестът се бил политизирал?! Колеги, всичко, което се решава в тази зала, е политика. Законите и подзаконовите нормативни актове зависят от политически партии и сили. Парламентът е най-високата политическа трибуна и е съвсем нормално политическите сили не само да вземат отношение, но и да направят решенията на проблемите, пред които сме изправени. В същото време сутринта, събуждайки се, виждаме дрон с мина, акостирал на нашето Черноморие. И виждаме един човек, който пуши над дрона цигара, наведен над дрона, а друг по потник гази вълните, бори се с камъните, стига до дрона и го пипа три пъти с пръст да види дали пари. Това е еманация на безсилието на българската държава и правителството, на хаоса, който цари навсякъде. Снощи от 9,00 ч. вечерта до днес сутринта, въпреки че са уведомени, нито една институция в държавата не реагира. Цяла нощ! Нито една институция не реагира! На какво Ви прилича това? На хаос и разпад на държава и държавност. А днес министър Тагарев заявил, че такива явления били ежеседмични. Защо ние не знаем? Защо българското общество не е информирано за това, че ежеседмично падат дронове с мини по българското Черноморие? Този човек е вреден за националната сигурност. Казвала съм го на Кирил Петков, когато бяхме в правителство и искаше да го прави министър на отбраната. И тогава му казах: ако той стане министър на отбраната, БСП напуска коалицията и ти пада правителството. И тогава спасихме България от този вреден човек. А днес Вие, мнозинството и правителството, го подкрепяте! Подкрепяте го, докато ни вкара във войната реално. Затова още от самото начало заявяваме: тази война трябва да спре, двете страни да свалят оръжията. С помощта на големите сили в света да седнат на преговори и да се постигне мир. Вече е късно да апелираме за неутралитет на България, защото това мнозинство и това правителство с всяко свое решение ни вкарва в тази война. Но отново го потвърждавам: България трябва да остане настрана от тази война, иначе не всяка седмица, всеки ден ще виждаме такива дронове. И няма просто да се плацикат във вълните, а някой ден ще се ударят в реални сгради, в реални хора. Ето дотук доведохте България. Онази сглобка, която се хвали, че е евро-атлантическа! Със зърното погазихте всички европейски норми и правила. С другото обаче, смятайки че угаждате на евро-атлантическите си партньори, изправяте пред риск България и българския народ. Много стояхте! Три месеца ли вече? Много Ви е! Време е за истинската промяна в България!

Оставка! (Ръкопляскания.)

Процедура!

(БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура касае Закона за енергетиката и още отсега, уважаеми господин Председател, да поканим министър-председателя и разбира се, министъра на енергетиката, да присъстват на гласуването на този изключително опасен Законопроект за българската енергетика. Казвам го неслучайно, защото министър-председателят заяви, че цените няма да се вдигнат, хората трябва да бъдат спокойни, а гледайки становищата на работодателските организации, на синдикатите и на гражданите, наистина цари едно огромно безпокойство и страх от този законопроект. Може би обаче министър-председателят знае някакви модели, предполагам, че правителството е направило и сценарии, когато държавата абдикира от своите функции, всичко се поема от пазара, което неминуемо ще доведе до повишение на цените, то тогава би било редно министър-председателят да дойде тук, да успокои народните представители, да обясни какви са моделите, как, когато НЕК се оттегли като обществен доставчик, до какво ще доведе това. Може пък да има и големи позитиви от това нещо, но за съжаление, ние виждаме повече негативи, отколкото позитиви. Друг е въпросът, когато българските граждани отидат на свободния пазар, какво ще се случи. Понеже в Комисията по енергетика обаче не са ни предоставени подобни сценарии, министър-председателят да успокои българските граждани, нека да бъде тук, в залата, поканете го още отсега – да има време да се подготви, да дойде и да ни обясни именно тези модели, така че всички да бъдем спокойни, така както той е спокоен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Процедура на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – моля в залата да бъдат допуснати Виктор Стоянов, заместник-министър на културата, и Мехти Меликов, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“ в Министерството на културата.

Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 49-302-01-21, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 49-354-01-50, внесен от Божидар Божанов на 23 май 2023 г. Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 7 септември 2023 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 49-302-01-21, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 49-354-01-50, внесен от Божидар Божанов на 23 май 2023 г. В заседанието участваха от: – Министерството на културата: Кръстю Кръстев – министър, Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“, и Катерина Пашова – държавен експерт в същата дирекция; – Съвета за електронни медии: Симона Велева – член на СЕМ, и Емилия Станева – главен секретар; – Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори: Анна Танова – изпълнителен директор; – представители на организации за колективно управление на права и други. В Комисията са получени становища по законопроектите, които са публикувани на интернет страницата на Народното събрание. Законопроектът за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет, беше представен от министър Кръстю Кръстев. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е изготвен с основна цел транспониране на: Директива 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар. Във връзка с директивите държавите – членки на Европейския съюз, са били длъжни да транспонират двете директиви във вътрешното си законодателство най-късно до 7 юни 2021 г. Заради закъснението срещу страната ни са образувани дела пред Съда на Европейския съюз. Процедурата пред Съда е в напреднала фаза и е в интерес на България Проектът на закон да бъде приет бързо. Разпоредбите на Директива 2019/789 са от съществено значение за предоставянето на по-широк достъп на потребителите в Европейския съюз до телевизионни и радиопрограми с произход други държави членки. По този начин ще се насърчи културното и езиковото многообразие, ще се благоприятства социалното сближаване и ще се подобри достъпът до информация. Подчертан интерес имат езиковите малцинства и лицата, които живеят извън държавата си на произход. За постигане на целите на тази директива в Законопроекта са възприети предвидените в нея три основни момента: приложение на принципа на страна на произход по отношение на предлаганите от радио- и телевизионните организации спомагателни онлайн услуги; разширяване обхвата на задължителното колективно управление към нови технологии за препредаване, както и регулирането на тъй нареченото пряко въвеждане, явяващо се най-разпространената технология за разпространение на телевизионни програми. Измененията в изпълнение на Директива 2019/790 предвиждат нови правила за авторско право, адаптирани към изискванията на технологичния напредък и изграждането на Цифров единен пазар в рамките на Европейския съюз. Законопроектът обръща особено внимание на цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание, като създава задължителни изключения и ограничения от авторското право, насочени към защитата на обществени интереси в дигиталния свят. Предвидени са мерки за улесняване на лицензионните практики за разпространението на произведения, намиращи се извън търговско обращение, както и за улесняване на предлагането на достъп до аудио-визуални произведения в платформи за видео по заявка. Улеснено е и използването на произведения, които се явяват така наречено обществено достояние. Не на последно място, създава се ново сродно право на издателите на публикации в пресата и се въвеждат правила за използването на защитено съдържание от доставчиците на онлайн услуги, които съхраняват и предлагат достъп до качено от потребителите съдържание. Предвидени са и специални правила за гарантиране на справедливо възнаграждение за авторите и артистите изпълнители. Освен промените, свързани с директивите, със Законопроекта се предлагат и някои изменения и допълнения, насочени към усъвършенстване на съществуващата правна уредба, като в това число е извършено и обстойно понятийно уеднаквяване, включително в други закони, където са използвани съответните понятия. Вторият законопроект беше представен от неговия вносител, народния представител Божидар Божанов. Законопроектът е свързан с публикуването на научна литература, чиято фундаментална цел е разпространението на знанието до максимално широк кръг от заинтересовани лица. Предвижданите изменения въвеждат правото на авторите учени да публикуват в публични, некомерсиални хранилища своите публикации преди или след публикуването им в научните журнали. Изменението е ограничено в хипотезите на публично финансиране на научните изследвания. С измененията ще бъде постигнат по-добър режим на публичност и разпространение на научна литература. По време на дискусията отношение взеха и зададоха въпроси народните представители Стоян Михалев, Ангел Георгиев, Манол Пейков, Петър Николов, Климент Шопов, както и останалите участници в заседанието. На въпросите отговориха Мехти Меликов и Божидар Божанов. След края на дискусията председателят на Комисията Тома Биков изрази позиция преди второ гласуване на законопроектите да бъде организирана задълбочена дискусия за прецизиране на текстовете им. След проведените разисквания Комисията по културата и медиите с 9 гласа „за”, 2 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 49-302-01-21, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; с 12 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 49-354-01-50, внесен от Божидар Божанов на 23 май 2023 г.“ Благодаря

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Има ли необходимост от усъвършенстване и прецизиране във вида, в който е внесен Законопроектът, става дума за този на Министерския съвет? Да, основно в частта излъчване, предаване и пряко въвеждане и правата на радио- и телевизионните организации, които имат готовност за общо становище и текстове за коригиране на основните проблеми и прецизиране на уредбата с цел справедливост, баланс на интересите и гарантиране на адекватни възнаграждения при всяка от формите на ползване. Има ли незасегнати теми в Законопроекта? Да, основен приоритет е механизмът за утвърждаване на тарифите. Има ли дебнещи опасности, които могат да се повдигнат от други лица? Да, основна опасност е искането по произхождащи от аудио-визуалния сектор за въвеждане на задължително колективно управление за всички носители на права – автори, артисти, продуценти, радио- и телевизионни организации върху дигиталното използване, тъй нареченото making available право чл. 18, ал. 2, т. 10, streaming, download и всички услуги по заявка. Как би следвало да се намери отговор, който е равно полезен за целия сектор? Балансът трябва да бъде водещ. Не бива да има поддаване на лобистки натиск, ползване на една или друга гилдия без отворено и справедливо обсъждане и обмисляне какви ще бъдат конкретните реални последици, не набързо гласувани предложения или решения. Да не се забравя, че самият творчески сектор санкционира като екосистема всеки дисбаланс в посока на една или друга гилдия, като категории носители на права, оказва негативно влияние върху цялата система и да се предотвратяват опити за генерално предефиниране на сектора, още повече в случаите, в които и малкото подобен опит в чужбина показва, че това води преди всичко до блокиране и стагнация в индустрията и дава достатъчно аргументи, за да се приеме, че в бъдеще ще се окаже, че бедните всъщност са станали по-бедни отпреди. Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На последното заседание на Комисията по културата и медиите бяхме изправени пред ситуация, в която беше добре описана ситуацията със забавянето на приемането на тези директиви. Моето мнение е, че това, което предприе председателят на Комисията, е правилната посока – да се създаде дискусията и засегнатите страни да участват в нея, защото очевидно е, че има дисбаланс. Това, което казват няколко международни организации, които изпратиха своите становища, които защитават авторското право, те много ясно очертават къде е проблемът в българското законодателство. Проблеми, които с тези директиви са решени, и конкретно с директивата, която въвежда така нареченото директно включване. Този дисбаланс е абсолютно решим. Въпрос на търсене на консенсус е. Министерският съвет, тоест Министерството на културата, пое ангажимент, че ще намери този консенсус, ще има такава среща, където ще се изчистят всички позиции и за мен има възможност да бъде решен целият проблем. Разбира се, закъснението е налице, но смисълът от това да бъдем в Европейския съюз е да изготвяме нашето законодателство по един качествен начин. За съжаление, не със скоростта, с която би ни се искало, но за мен качеството е много по-важно, отколкото времето за реализация. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Моят коментар ще бъде към Законопроекта на Министерския съвет. В мотивите му е посочено, че целта на Законопроекта е да се транспонират директивите 789 от 2019 г. и 790 от 2019 г. на Европейския съвет. Тази цел обаче е привидна. Тя няма как да бъде постигната с този законопроект в този му вид. Тези изменения и допълнения на Закона за авторското право и сродните му права ще доведат до едно неправилно транспониране и едно грешно прилагане на тези директиви. Това от своя страна считаме, че ще лиши гражданите и предприятията от правата и от ползите, които произтичат за тях от това право. Например пълното, коректното и най-вече ясното транспониране и прилагане на правилата относно предаването чрез прякото въвеждане и трансграничното препредаване е от съществено значение както за осигуряването на правната сигурност и за поддържане на високо равнище на закрила на правоносителите, така и за осигуряване на възможността участниците в процеса на разпространение на телевизионните програми да уреждат лесно правата във връзка с това разпространение. Сега ние знаем за натиска и за ултимативната позиция на организациите за колективно управление на права и знаем, че именно този натиск рефлектира върху така предложените текстове. Случайно или нарочно тези текстове са неясни, излишно са усложнени и изобщо не отразяват смисъла и целта на директивите, на които се позовават. В резултат на това се създават предпоставки за заплащане по два пъти и по-повече от два пъти дори, а за едно еднократно извършено действие – по публично разгласяване от различни участници в един акт. На следващо място, създават се предпоставки за възникване на спорове относно прилагането на предложените разпоредби между правоносители и между ползватели. И не на последно място, това ще създаде една противоречива и непоследователна съдебна практика, както и редица преюдициални запитвания до съда на Европейския съюз. Считаме, че разпоредбата на чл. 8 от Директивата трябва да се транспонира максимално точно, за да не се стига до това изопачаване на целия смисъл. В обобщение искам да кажа, че ние намираме съществени противоречия между целите и разпоредбите на Директивата и така представения законопроект. Ние знаем, че Културното министерство беше подложено на безпрецедентен натиск от тези организации за колективно управление на права – „Музикаутор“, „Филмаутор“ и „Профон“, за да се гарантира една икономическа изгода за тези организации от прилагането на задължителното колективно управление на правата и при всеки възможен случай гарантиране на двойни плащания за един акт на разпространение на програми до една публика. Наясно сме, че предложеният законопроект е именно резултат от този натиск, и считаме, че така предложените текстове ще създадат една предпоставка за противоречиво тълкуване, много съдебни спорове по прилагането на Закона, много спорове по методиката за определяне на възнагражденията и в крайна сметка те ще увредят средата и възможностите на авторите да получават възнаграждение. По тези съображения ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като сме на първо четене, по-скоро няма да вляза в конкретика. Още на заседанието на Комисията по култура всички народни представители, които бяхме там, изразихме определени резерви към предложения законопроект. Поради тази причина дори ще поискаме максимален срок между първо и второ четене за внасяне на предложения, където заедно с екипа на Министерството на културата, имаме уверението за това, ще стигнем до максимално широко съгласие между различните страни в този спор. И госпожа Махаева изрази определени критики към този законопроект. Аз с една част от тях може би съм съгласен, с друга част не съм, и това е за така нареченото двойно плащане. Плаща се, когато се получава услуга, а в случая е авторско право. Това, че телевизията е платила на автора, не означава, че кабелният оператор не трябва да плаща, защото кабелният оператор също ползва тази услуга. По същата логика плащат и ресторантите например, които пускат радио или музика в своите зали. Извън този конкретен казус ще кажа, че е добре по принцип и в парламента да създаваме една култура на плащане на авторски произведения. Тези неща струват труд, те са по принцип скъпо удоволствие и не в този законопроект, а по принцип би трябвало да формираме и да възпитаваме и в обществото едно отношение към авторските произведения, което е достойно за труда, който е положен, за да бъдат направени. Това нито е безплатно, нито тези, които го правят, са длъжни да го правят без пари само заради каузата и любовта си към дейността, с която се занимават. Призовавам този законопроект да бъде приет сега на първо четене, защото, ако бъде отхвърлен, това ще го върне в изходна позиция. Две години вече се бави въвеждането на тази директива и поради тази причина ние възприехме и подхода да го приемем така, както е предложен, а между първо и второ четене да направим нашите предложения и в крайна сметка да стигнем до един баланс в тази много сложна тема и да дадем възможност както на авторите, така и на ползвателите да защитят, доколкото е възможно, своя интерес. Пак повтарям, личният ми приоритет не са ползвателите и затова този закон се казва за авторското право. Дай боже оттук нататък ще има и други поправки в Закона и те не само са свързани с тази директива да защитим наистина правата на авторите, защото те много често биват погазвани. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви обърна внимание върху една малко по-особена сфера, коментирана в този закон, и то е авторските права във връзка с публикации на научни изследвания. В залата има хора, които се занимават с наука и публикуват, и затова разбирам усилията на вносителите да се хармонизират максимално с европейските законодателства, но има особености и неща, които би трябвало да се знаят. Учените са държателите на авторското право, които за разлика от творците на изкуството не получават нищо. Нещо повече, те плащат много често на различни списания, журнали такси, за да бъдат издадени техните статии. Всеки учен е щастлив да публикува в много голямо световноизвестно научно списание, без да получава абсолютно никакъв дивидент под формата на пари. Дивидентите са в съвсем друга сфера. Именно тук е и моят коментар, който искам да направя. Това, че ние решаваме една особена форма на публикуване на научни изследвания под формата на труд – така наречените preprints, но това са предварителни качвания в различни бази данни с цел обсъждане и коментари, които не трябва да се водят вече обект на авторско право. Това, че ние го позволяваме, по никакъв начин няма да касае българските учени по простата причина, че всички големи научни списания не се намират в страната – нещо повече, много често те са в особени територии и зони като редакции и затова се сключват индивидуални договори с всеки един от тях, като за огромна част от големите научни списания това е забранено. Иначе казано, ако съответен учен публикува в тази база данни, която да е защитена, но да не се води такава научна публикация с цел обсъждане и коментар, впоследствие той не може да публикува своя научен труд в големите списания. Това, че ще го позволим и ще допуснем това като форма и защита на авторско право в такива бази данни, по никакъв начин няма да способства научната работата на българските учени и хората, които искат да публикуват своите трудове. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Чорбанов! Ние, както и другия законопроект, това е Законопроектът на Божидар Божанов, за който говорите, възприехме подхода да го приемем на първо четене с уговорка дори и със самия вносител да проучим въпроса, включително да изпратим искане за становище от Българската академия на науките и от всички, които биха били засегнати от този закон. Така че ще има максимално дълъг срок за внасяне между първо и второ четене на поправки и ако, разбира се, становищата не са положителни, вече ще трябва да преосмислим… Мисля, че дори и самият вносител има подход на известна гъвкавост по този въпрос, надявам се и със сигурност ще гледаме да не нанесем щета. Това мисля, че трябва да ни е подходът по принцип, ако не можем да помогнем, поне да не пречим.

Благодаря, господин Председател. Господин Биков, съгласен съм с Вас и точно тук исках да коментирам в моята дуплика – ще е хубаво и Законопроектът да мине през Комисията по образованието и науката, касаещ този специфичен текст, просто за становище и коментар за тази много специфична сфера от целия закон, която драстично се различава от всичко, което касае авторските права на хора, занимаващи се с изкуство. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-90, внесен от Кирил Петков Петков, Надежда Георгиева Йорданова и Божидар Пламенов Божанов на 7 август 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 13 септември 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-90, внесен от Кирил Петков Петков, Надежда Георгиева Йорданова и Божидар Пламенов Божанов на 7 август 2023 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Емил Дечев – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Йорданова, която посочи, че с него се цели да се преустановят възможни противоречиви тълкувания на действащите разпоредби и да се гарантира ефективното им прилагане относно престъпления, извършени от заместник на главния прокурор. Предлага се разработването на системи за случайно разпределение, които да отговарят на високи идентични изисквания за сигурност, без да има различно третиране, като е предвидено действащите системи да се прилагат до въвеждане на новите системи. Със Законопроекта се предлага въвеждане на единна система за случайно разпределение, отговаряща на високи стандарти, подлежаща на регулярен одит и използвана за всички цели по Закона за съдебната власт, както и случайния избор по чл. 112, ал. 6 от него. По Законопроекта се проведе и публично обсъждане на основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като той съответства и на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта има постъпило становище – предложение от Милен Василев, съдия в Софийския апелативен съд. В обсъждането взе участие народният представител Гроздан Караджов. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-354-01-90, внесен от Кирил Петков Петков, Надежда Георгиева Йорданова и Божидар Пламенов Божанов на 7 август 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, моля да направя процедура на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати следните лица от Министерството на икономиката и индустрията: господин Николай Павлов – заместник-министър на икономиката и индустрията, и господин Петър Петров – експерт в дирекция „Външноикономическа политика“.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, подписано на 30 юни 2019 г. в Ханой, № 49-302-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 август 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, подписано на 30 юни 2019 г. в Ханой. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Николай Павлов – заместник-министър на икономиката и индустрията. Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и Виетнам ще осигури високо ниво на защита на инвестициите, като се гарантират правата на Европейския съюз и Виетнам да уреждат отношения и да преследват легитимни цели за осъществяваните политики, като защита на общественото здраве, безопасност и опазване на околната среда. Споразумението ще гарантира, че инвеститорите от Европейския съюз, в това число от България, и техните инвестиции във Виетнам ще се ползват от справедливо и обективно третиране и няма да са дискриминирани спрямо виетнамските инвестиции при аналогични ситуации, както и от защита срещу отнемане на инвестициите им освен за обществени цели и срещу заплащане на компенсация със справедлива пазарна стойност на отнетия инвестиционен ресурс. Производствата по уреждане на споровете ще се провеждат пред постоянен първоинстанционен съд и апелативен съд. Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, е подписано на 30 юни 2019 г. в Ханой. От датата на влизането му в сила Споразумението ще замести и отмени двустранните инвестиционни договори между Виетнам и държавите – членки на Европейския съюз, в това число с България. В отговор на въпрос на народния представител Румен Гечев заместник-министърът посочи, че България е сред държавите от Европейския съюз, които имат проекти с преки чуждестранни инвестиции във Виетнам. От тези 23 държави ние сме на 14-о място и към днешната дата има 13 проекта на стойност близо 32 млн. щатски долара, основно в селското стопанство. Преките нетни чуждестранни инвестиции на Виетнам към България са близо 19 млн. евро за периода 2017 – 2022 г., като най-високи стойности са отчетени през 2017 г. Народният представител Румен Христов изтъкна, че ще подкрепи Законопроекта, и посочи, че Виетнам има огромен потенциал и благоприятно отношение към България, защото редица висши ръководни държавни кадри на тази страна са завършили висшето си образование у нас. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 18, без „против“ и „въздържал се“ народни представители. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, подписано на 30 юни 2019 г. в Ханой, № 49-302-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 август 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, моля за процедура на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правя предложение Законопроектът за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, подписано на 30 юни 2019 г. в Ханой, внесен от Министерския съвет на 3 август 2023 г., да бъде прието и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, подписано на 30 юни 2019 г. в Ханой. Член единствен. Ратифицира Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, подписано на 30 юни 2019 г. в Ханой.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 49-302-01-6, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 49-354-01-69, внесен от Даниела Божинова и Владислав Панев на 23 юни 2023 г. На заседание на Комисията по околната среда и водите, проведено на 14 септември 2023 г., бяха обсъдени: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 49-302-01-6, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 49-354-01-69, внесен от Даниела Божинова и Владислав Панев. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: господин Атанас Костадинов – парламентарен секретар, госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“, госпожа Светла Божкова – директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, господин Александър Иванов – началник-отдел „Битови отпадъци“, госпожа Елена Стефанова – началник-отдел „Защитени територии“, госпожа Ася Донева – държавен експерт отдел „Натура 2000“, господин Валери Георгиев – началник-отдел „Биологично разнообразие“. На заседанието присъстваха и представители на сдружения и неправителствени организации. От името на вносителя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 49-302-01-6, внесен от Министерски съвет на 13 април 2023 г., и мотивите към него бяха представени от госпожа Елена Стефанова, която уточни, че внесеният законопроект е напълно идентичен със законопроекта, внесен в Четиридесет и осмото народно събрание. Необходимостта от създаване на органи за управление на мрежата „Натура 2000“ и изпълнение на Реформа 1 – Създаване на структура за управление на мрежата „Натура 2000“ към Националния план за възстановяване и устойчивост, са една от основните причини за разработване на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Чрез изменение на Закона за биологичното разнообразие следва да бъдат въведени в законодателството органите за управление, както и техните правомощия. Трябва да се въведе задължението за разработване на специфични и подробни цели на опазване и на планове за управление на всички защитени зони. С предлаганото изменение на Закона за биологичното разнообразие се цели да се преодолее неспазването на задълженията по Директивата за местообитанията съгласно стартирала процедура по нарушение 2018/2352 по описа на Европейската комисия. Целите са пряко свързани със създаването на по-голяма ефективност при управлението на Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ чрез въвеждането на законодателно ниво на органите за управление на защитените зони, както и техните правомощия и териториален обхват. Министърът на околната среда и водите се определя като национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“, както и неговите правомощия. Разширява се съставът на Националния съвет по биологичното разнообразие, който ще подпомага националния орган на управление. В състава на Националния съвет по биологично разнообразие се включват представители на териториални и местни органи на власт и национално представени синдикални, работодателски, секторни и други организации. Като орган за управление в териториален обхват на дейност на съответната регионална инспекция по околната среда и водите – РИОСВ, се определя директорът на съответната РИОСВ. За защитените зони на териториите на националните паркове по Закона за защитените територии орган за управление е директорът на съответната дирекция на национален парк, а за защитените зони и частите от тях, попадащи в морските пространства на Република България, орган за управление е определен да бъде директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“. В Закона се определят техните правомощия. Създават се комитети на заинтересованите страни към регионалните органи за управление на „Натура 2000“, които имат консултативен характер. Допълнително специфичните и подробни цели на опазване ще се въведат като термин в законодателството, като тяхното разработване ще е задължително за всички защитени зони. Въвежда се и задължението за разработване на териториални планове за управление зоните на „Натура 2000“, които да се прилагат на териториите на защитените зони и части от тях, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответните РИОСВ, национален парк или басейнова дирекция. Въвежда се изискване националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“, разработвана съгласно изискванията на чл. 8 от Директивата за местообитанията, да се разработва от министъра на околната среда и водите и да се разглежда и приема от Министерския съвет, като е предвиден срокът на нейното действие да бъде шест години. Въвежда се възможност за преразглеждането ѝ на всеки две години при необходимост. От името на вносителя Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Даниела Божинова и Владислав Панев, и мотивите към него бяха представени от народния представител Даниела Божинова. Със Законопроекта се цели създаване и управление на мрежата „Натура 2000“ в изпълнение на Реформа 1 – Създаване на структура за управление на мрежата „Натура 2000“ към Националния план за възстановяване и устойчивост. Чрез изменението на Закона за биологичното разнообразие се предвижда органите за управление и техните правомощия да бъдат въведени в законодателството. Една от основните причини за разработване на Законопроекта са започналите наказателни процедури от Европейската Комисия срещу Република България във връзка с прилагане на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и на Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове. С промяна в Закона за биологичното разнообразие се предвижда по-ефективно изпълнение на задълженията на страната по Директива 92/43/ЕИО, на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и Съвета и на Директива 1999/22/ЕО. Със Законопроекта е предвидено да се осигури ефективно и ефикасно управление на мрежата „Натура 2000“, да се създаде законова регламентация на: Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“; приемане на приоритетни и подробни цели на защитените зони. С друга промяна на Закона се предвижда да се създаде система от органи за управление на защитените зони на национално и регионално ниво, както и да се уточнят компетенциите на министерствата по отношение на достъпа и контрола върху използването на генетични ресурси от промишлените микроорганизми. С предлаганите промени в Закона за биологичното разнообразие се предвижда да се подобрят условията за живот, размножаване и оцеляване на животните в зоологическите градини. По представените и обсъдени законопроекти в Комисията по околната среда и водите са получени становища от: Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на правосъдието, Сдружение WWF България, Национално сдружение на общините в Република България, Национална асоциация „Българско Черноморие“, НГС „Природата за хората“, Обединен селски район, Национално сдружение за защита на собствениците на имоти, Сдружение „За туризма на Калиакра“, Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, Фондация „Четири лапи“, Сдружение „Зелени Балкани – Стара Загора“, Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ и от Българския ловно-рибарски съюз. В хода на дебатите по законопроектите се изказаха народните представители Даниела Божинова, Младен Шишков, Коста Стоянов, Татяна Султанова-Сивева и Станислав Анастасов. Участие в дискусията взеха и представители от Министерството на околната среда и водите: господин Атанас Костадинов, госпожа Михаела Доцова, госпожа Ася Донева, както и представителите на сдруженията и неправителствените организации. След дискусиите и след проведените две отделни гласувания Комисията по околната среда и водите: – с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 49-302-01-6, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.; – с 5 гласа „за“, без гласове „против“ и 10 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 49-354-01-69, внесен от Даниела Божинова и Владислав Панев на 23 юни 2023 г.“ Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Моля на основание чл. 44 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата господин Николай Сиджимов – заместник-министър на околната среда и водите, и госпожа Геновева Господинова – началник-отдел в Националната служба за защита на природата, за представяне на Законопроекта на Министерския съвет.

Становище на вносител. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Обръщам се към Вас, за да хвърля светлина върху предложения и отхвърлен на Комисия Законопроект, на който съм вносител, съответно върху неговия подход и евентуалните последици, които би имало приемането или неприемането на предложените в него мерки. Най-напред да припомня, че биологичното разнообразие, природата на България е нещо, с което ние българите се гордеем и до което прибягваме за успокоение на националното ни самочувствие дори в ситуации, в които няма за какво да се гордеем. Има още нещо за гордост и това е историята на природозащитата. Ние сме едни от първите в Европа, които полагаме усилия между двете световни войни да защитим природата, биологичното разнообразие на нашата страна и по това време обявяваме първия си резерват „Силкосия“ в Странджа и първия национален парк, който е планината Витоша, и това е първият национален парк въобще на Балканите. Но въпреки че сме били първи в началото на XX век в консервационните мерки и природозащитата, към настоящия момент ние сме на едно от последните места, по-точно предпоследни, в тази дейност, в тези политики за съхраняване, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. Срещу нас са започнати наказателни процедури по европейското законодателство, транспонирането на негови разпоредби и насоки е проблемно. Да припомня, че то не е само въпрос на оцеляване на видове, като примерно горския сънливец, червеногушата гъска или пък вдлъбнаточелия смок, често от каталога на защитените видове се вадят определени видове, за да се покаже, че това е самоцел и да се принизи политическият дебат относно биоразнообразието и въобще природозащитата. Биологичното разнообразие не е самоцел. Освен етика и цивилизованост то е икономика, то е пряко свързано с почти половината от производството на българския брутен вътрешен продукт, както и брутния вътрешен продукт на света, то ни осигурява въздух, храна, вода, условия за съществуване. Когато не го опазваме, природата ни отговаря с епидемии и бедствия. Ние наскоро преживяхме бедствие и все още отстраняваме неговите последици. Законопроектът за промени и допълнения в Закона за биологичното разнообразие, който внесох съвместно с моя колега Владислав Панев, е изготвен с най-добрата експертиза на „Зелено движение“. Може да нямате съмнение, че тя е на европейско ниво и че действително е най-добрата в страната. Това са хора, които са били и на терен, и в законодателната и изпълнителната власт, и в академичните среди, така че той се основава на познания и опит, на висока етика и преданост към природозащитата. Той има един дефект, който посочиха неговите критици. Това е, че Законопроектът е широкообхватен. Това е цитат от становището на Министерството на околната среда и водите. Защо е широкообхватен? Защото включва не само минималните мерки, които смятаме, че ще ни отключат парите по Плана за възстановяване и устойчивост, а именно мерките да създадем органи за управление на мрежата „Натура 2000“, но също така този законопроект адресира всички наказателни процедури срещу България, а такива имаме. Той адресира всички процедури, които са по три директиви – за местообитанията, птиците и зоологическите градини, както и два регламента – единият за търговията със застрашени видове и другият за инвазивните чужди видове. Така че Законопроектът на „Зелено движение“ се опитва да поправи затлачени или по-скоро установени проблеми по три директиви и два регламента. Законопроектът на Министерския съвет, който е оставен да продължи сам по законодателния път, предлага органи на управление на „Натура“, при това по един спорен за нашите експерти начин, той не казва нищо за консервационните мерки, за които имаме предупреждение, предупредително писмо от Европейската комисия от 2020 г. И след като не казва нищо, ако остане той като приет в този си вид, тези консервационни мерки ще бъдат отложени чак за 2028 г., защото ще следват след правенето на плановете за управление. Това според нас не е само проблем на опазването на биоразнообразието в страната, към което сме в дълг, но също така може да постави в риск освобождаването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, защото точно Европейската комисия, която отключва тези средства, ни е дала предписание и иска да ни санкционира. Затова смятаме, че има такъв риск. Без съмнение биоразнообразието е крайъгълен камък на Европейския зелен пакт и Европа много държи на него. Уважаеми колеги, когато положих клетва като законодател в този парламент, аз я разбрах като клетва да правя възможно най-доброто нормотворчество, защитаващо интересите на България. В този смисъл приемането на полумерки и предполагаемото ново отваряне на Закона за нови и нови поправки, което понякога ни се случва, не ми се струва да е законодателна работа с високо качество. Затова искам да Ви призова да дадете шанс на този законопроект, който в най-голям обем и най-ефективно отстранява проблемите, защитава природата и биоразнообразието на България. Гласуването в зала е шанс той да продължи по законодателния си път и да постигнем максималното в биоразнообразието на този етап. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Всеки, който прочете този законопроект, ще види, че в него има само едни изисквания по регламенти и директиви, които ние трябва да изпълним спешно. Това, което се разбира, коментирам Законопроекта на Министерския съвет, от него, е, че за всичките вече 21 години, откакто има защитени зони по „Натура 2000“, целият ресурс, който е вложен в управлението им, е напразен, щом това налага уширяване на органа, който ги управлява, значи този орган досега не се е справил добре или поне аз така го разбирам. Цялото това нещо налага разширяване и раздуване на администрацията, която и без това е раздута до безбожие. За въпросния консултативен съвет в разширен състав – цитирам, никой не каза какво означава в разширен състав, с колко. Какво ще струва това на бюджета, какво ще прави този разширен състав, къде ще се помещава? Няма нищо конкретно, описано в Законопроекта, и вносителите по никакъв начин не са го регламентирали. За защитените зони – какъв ще бъде щатът на местно ниво, освен директорът на националния парк, тези хора къде ще работят и какво ще струва това на държавата – няма го описано никъде. Всичко, което се чете в този законопроект на Министерския съвет, са едни изисквания, които трябва да ги изпълним ние спешно. Териториалните планове за управление – какъв ще бъде разходът за тях, има ли го някъде описано това, за да знаем ние какво решение взимаме, колко милиона ще струва на държавата, милиони ли ще бъде, какво ще бъде? Не е описано никъде и не е регламентирано. Само да кажа, че когато ние, народните представители, внасяме даден законопроект, ако това не е коректно оформено и зададено в него, министерствата, в случая водещите, които разглеждат законопроекта, дават негативни становища, защото това не е описано и не е обосновано кое какво ще струва за бюджета. В случая ние, народните представители, трябва да вземем това решение, без да знаем какъв ще бъде разходът, с колко души като численост ще бъде раздута администрацията, нищо конкретно. Просто в целия законопроект има само едни изисквания за нас, които трябва да изпълним спешно. Аз присъствах на такава среща на едно обществено обсъждане в Габрово преди повече от шест месеца, там зададох същите въпроси и не получих нищо конкретно като отговор. Така че, без да знаем какво конкретно гласуваме и дали изобщо този орган, който ще управлява защитените зони, ще може вече да си върши работата, това няма как да го знаем и затова няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Петров, аз мисля, че не сте чели мотивите към Законопроекта. В мотивите ясно е казано, че не става дума за разширяване на органите за управление, а за създаване на органи за управление. Органите за управление са изключително важна структура, която ще позволи да управляваме защитените зони по един устойчив начин и да затворим наказателните си процедури. Така че, моля Ви, прочетете мотивите. Не става въобще въпрос за разширяване на органи за управление, а за тяхното създаване – нещо, което много отдавна трябваше да се случи, и нещо, което е крайно време наистина да стане факт. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Султанова, кой управляваше 21 години защитените зони? Искате да ми кажете с Вашата реплика, че досега защитените зони са работили на самотек. Кое налага създаването на този нов орган? И не отговорихте на въпроса ми – репликирате ме, а не казахте и никъде не пише каква ще бъде стойността на целия орган на годишна или месечна база, или на каквото и да е. Няма нищо! Нищо не пише нито в мотивите, нито в целия законопроект. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Грижата за природата е грижа за хората, но грижата за природата не бива да създава прекомерни ограничения за хората. Законът за биологичното разнообразие е един от законите, който е ярък пример за създаване на правила и регулации с цел опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Закон, който би следвало да гарантира необходимото равновесие между свободната стопанска инициатива и опазването на природата, да гарантира баланса между чл. 15 и чл. 19 от Конституцията. На вниманието ни са предложени два Законопроекта – един, внесен от Министерския съвет, и един от колеги от ПП-ДБ. Законът е изключително сложен и спорен, като ще дам малко предистория. Бих казал, че през последните три години бяха внесени шест предложения за изменение и допълнение на Закона, като нито едно от тях не е с приключила законодателна инициатива, което е ясен знак, че предлаганите промени не успяват да получат необходимия обществен консенсус. По отношение на Законопроекта, внесен от Министерския съвет, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще го подкрепим по няколко причини. Както вече стана ясно, Законопроектът е предложен във връзка с необходимостта от въвеждането на законово ниво на органи на управление на защитените зони, въвеждането им в законодателството на специфичните и природни цели за опазване, но освен това Законът е условие за стартиране на следващата процедура по Плана за възстановяване и устойчивост. Другата причина е това, че ако продължаваме да бавим неговото приемане, е възможно да отворим следваща процедура по наказателната процедура, която вече е в ход. Но въпреки подкрепата ни запазваме правото си да внесем предложения между първо и второ гласуване, като ще държим да се постави акцент върху научния подход, естествено, при определянето на зоните и специфичните цели, като те се базират на достоверни научни данни. Мерките трябва да се съобразяват с икономическите, социалните, културните изисквания, както и с регионалните, местните особености, каквото е изискването на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. Във връзка със спорните текстове обаче ние предлагаме да бъде създадена работна група, в която да участват всички заинтересовани страни, с цел да се постигне максимален баланс между опазването на биоразнообразието и защитите на частната собственост и стопанската инициатива. По отношение на Законопроекта, внесен от колегите от ПП-ДБ. Към Законопроекта са внесени десет становища. Голяма част от тях са отрицателни, а останалите са с множество забележки. Важно е да отбележим, че не е подкрепен от Министерството на околната среда и водите. Към този законопроект от парламентарната група на ГЕРБ ние ще се въздържим от подкрепа. Основната причина е, че са предложени текстове, които не са пряко свързани с Плана за възстановяване, нито със стартиралата вече наказателна процедура. Допълнителните текстове могат да забавят цялата процедура по приемането на Законопроекта и да поставят под риск целия План за възстановяване, както и да бъдат повод за активиране на следващ етап от наказателната процедура. Иначе нямаме против този законопроект да бъде разгледан по същество на следващ етап, но нека да бъде в отделна законодателна инициатива, след като бъде приет Законопроектът на Министерския съвет. Освен това предвид множеството спорни текстове – на практика всички са спорни текстове, е необходима широка обществена дискусия, в която да участват всички заинтересовани институции и организации, преди да бъде разгледан в зала. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С богатото си биоразнообразие и местообитания България е в топ три на Европа по процент от площта от нейната територия, заета със защитени зони от Европейската мрежа „Натура 2000“, и сме длъжни да опазим това видово и хабитатно разнообразие. ЗИД на Закона за биологичното разнообразие е дълго чакан закон и аз съм искрено удовлетворена, че той е вече в зала. Както и колегата преди мен спомена, внесени са два законопроекта. Законопроектът на Министерския съвет е в изпълнение на Реформа 1 от Националния план за възстановяване и устойчивост – създаване на управленска структура на мрежата „Натура 2000“ и въвеждане на изискването всички защитени зони да се управляват въз основа на документи за планиране, в които се определят специфичните за зоната природозащитни цели и мерки. Във връзка с това относно управлението на защитените зони от мрежата „Натура 2000“ в закон следва да бъдат вписани националните и регионалните органи за управление на тези зони и на законодателно ниво да бъде определено задължението те да бъдат управлявани въз основа на планови документи за управление. Заедно с изпълнение на изискванията за тази реформа, ключово важна за плащанията по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, ще бъдат изпълнени изискванията и затворени и наказателни процедури на Европейската комисия срещу България. Предложеният законопроект от Министерския съвет до голяма степен припокрива изработения от нас и голяма част от партиите в тази зала законопроект в Четиридесет и седмото народно събрание, поради което ние ще го подкрепим, като между първо и второ четене ще внесем предложения, касаещи прецизиране на някои текстове и тяхното надграждане, и по-конкретно свързвани с разработването на природозащитните цели, начина за определяне на мерките за опазване на видове и местообитания, както и текстове, касаещи финансовото осигуряване на дейностите по управление на защитените зони. Разбира се, ние ще подкрепим и Законопроекта на нашите колеги от „Зелено движение“. Благодаря Ви.

Извинявайте, не знам дали е точно реплика. Исках само да отбележа, съжалявам, ако не е точно в жанра реплика, Законопроектът с вносители Даниела Божинова и Владислав Панев на „Зелено движение“ има оценка на въздействието като разход за администрацията, която е необходима, с която сме обвързани да я създадем, за управление на мрежата „Натура 2000“. Ние сме направили такъв разчет и господин Петров може да го види. Също така във връзка с наказателните процедури мисля, че сме адресирали всички. Малко по-различно е от Министерството на околната среда и водите нашето виждане за органите на управление, които не ги предпоставяме да са непременно РИОС, тъй като природните граници на зоните със специална защита, разбира се, се разминават с административните граници, и сме дали по-широка възможност да бъдат определени според конкретния случай. Това би могло да бъде управлението на съответния природен парк или национален парк, или РИОС, или някаква друга институция. Това беше уточнение. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, процедура, ако е възможно да направя – процедура за допуск. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласувате в залата да бъдат допуснати следните лица: от Министерството на финансите: госпожа Милена Райкова - заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“; от Агенция „Митници“: Петя Банкова – заместник-директор, Йона Иванов – директор на дирекция „Правнонормативна“, Вероника Янкова – главен експерт в дирекция „Митническо разузнаване и разследване“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 49-302-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2023 г., приет на първо гласуване на 8 септември 2023 г., проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Валутния закон (обн., ДВ, бр. …).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 е постъпило предложение на народния представител Димо Дренчев и Петър Петров. Комисията не подкрепя предложението: „§ 2. В чл. 10, ал. 4 в края на изречение второ точката се премахва и се добавя следният текст „до размера на задълженията“. В края на алинея 6 се добавя ново изречение със следния текст: „Ако липсва молба за връщане, митническите органи превеждат на НАП, съответно на Агенция „Митници“, сумата на установените публични задължения, а остатъкът от задържаната сума, ако е наличен такъв, внасят в банкова сметка на името на приносителя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в ал. 3 в текста преди т. 1 след думата „неизпълнено“ се добавя съюзът „и“, т. 1 отпада, а т. 2 и 3 стават съответно т. 1 и 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Не са постъпили предложения по § 3. По § 4 е постъпило предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова: „В § 4, чл. 10в: а) в ал. 5 думите „по ал. 3 и 4“ се заменят с „по ал. 2 и 3“; б) в ал. 6 думите „по ал. 3 и 4“ се заменят с „по ал. 2 и 3“.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „В § 4, относно чл. 10в, в ал. 2 след думата „оповестяване“ се добавя „при условията и по реда на чл. 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Създава се чл. 10в: „Пренасяне на непридружени парични средства през границата на страната Чл. 10в. (1) Пренасянето през границата на страната на парични средства чрез пощенски и/или куриерски пратки е забранено с изключение на пратки с обявена стойност. (2) При пренасянето на непридружени парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна чрез пощенски пратки, куриерски пратки, като непридружен багаж или товар в контейнер митническите органи могат да изискват от изпращача или получателя на паричните средства, или от техен изрично упълномощен представител да представи декларация за оповестяване при условията и по реда на чл. 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 в срок до 30 дни. (3) При пренасянето на непридружени парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, чрез пощенски пратки, куриерски пратки, като непридружен багаж или товар в контейнер митническите органи могат да изискат от изпращача или получателя на паричните средства, или от техен изрично упълномощен представител да представи декларация за оповестяване в срок до 30 дни. (4) Паричните средства по ал. 2 и 3 се задържат от митническите органи до представяне на декларация за оповестяване, но за срок не по-дълъг от 30 дни от задържането. (5) Задължението за оповестяване по ал. 2 и 3 се смята за неизпълнено, когато: 1. декларираната информация е невярна или непълна; 2. паричните средства не са предоставени на разположение на митническите органи за контрол; 3. декларацията не е представена преди изтичането на срока. (6) Лицата по ал. 2 и 3, които декларират паричните средства, са длъжни да декларират и данни за собственика на паричните средства, ако те не са тяхна собственост. (7) Непридружени парични средства, за които е установено нарушение на забраната по ал. 1 или за които задължението за оповестяване по ал. 2 и 3 не е изпълнено, се задържат и се смятат за изоставени в полза на държавата, ако в 6-месечен срок от задържането не са представени доказателства за собственост. (8) Директорът на компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“ издава решение, с което паричните средства по ал. 7 се смятат за изоставени в полза на държавата. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ По § 5 е постъпило предложение на народните представители Павела Митова, Тошко Йорданов, Филип Станев и Цветан Предов. Предложението е: „В § 5 се правят следните изменения: 1. В чл. 10г след думите „за деклариране/оповестяване“ се добавя „,когато срещу лицето е образувано производство за престъпна дейност, свързана с пране на пари или финансиране на тероризъм“, а думите „за които има подозрение, че са свързани с престъпна дейност“ се заличават. 2. Чл. 10г, ал. 1 се изменя, както следва: „При наличие на образувано производство за престъпна дейност, свързана с пране на пари или финансиране на тероризъм, при пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута от или за трета страна, митническите органи могат да извършват контрол на приносителя, като записват информацията по чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672, свързана с тези средства, служебно.“ 3. Чл. 10г, ал. 2 се изменя, както следва: „При наличие на образувано производство за престъпна дейност, свързана с пране на пари или финансиране на тероризъм, при пренасянето през граница на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута от или за трета страна, митническите органи могат да извършват контрол на пратките, като записват информацията по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672, свързана с тези средства, служебно.“ 4. Чл. 10г, ал. 3 се изменя, както следва: „При наличие на образувано производство за престъпна дейност, свързана с пране на пари или финансиране на тероризъм, при пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута от или за държава членка, митническите органи могат да извършват контрол на приносителя, като изискват от същия в срок до 30 дни да предостави информацията по ал. 1, свързана с тези средства. Митническите органи служебно въвеждат информацията.“ 5. Чл. 10г, ал. 4 се изменя, както следва: „При наличие на образувано производство за престъпна дейност, свързана с пране на пари или финансиране на тероризъм, при пренасянето през граница на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута от или за държава членка, митническите органи могат да извършват контрол на пратките, като изискват от изпращача или от получателя или от техен изрично упълномощен представител в срок до 30 дни да предоставят информацията по ал. 2, свързана с тези средства. Митническите органи служебно въвеждат информацията.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Димо Дренчев и Петър Петров: „§ 3. В чл.10г навсякъде след думите „основателни съмнения за“ се добавят думите „законността на“.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се чл. 10г: „Контрол върху придружени и непридружени парични средства в размер, по-малък от определения праг, за които има основателни съмнения, че са свързани с престъпна дейност Чл. 10г. (1) При пренасянето на придружени парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна митническите органи могат да извършват контрол на приносителя при основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Митническите органи служебно въвеждат информацията по чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672. (2) При пренасянето на непридружени парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна митническите органи могат да извършват контрол на пратките при основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Митническите органи служебно въвеждат информацията по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672. (3) При пренасянето на придружени парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, митническите органи могат да извършват контрол на приносителя при основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Митническите органи служебно въвеждат информацията по чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672. (4) При пренасянето на непридружени парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, митническите органи могат да извършват контрол на пратките при основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност. Митническите органи служебно въвеждат информацията по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1672.“ Параграф 6 – създава се чл. 10д. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в ал. 2 съюзът „и“ се заменя с „или“. По § 7 е постъпило предложение на народните представители Димо Дренчев и Петър Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Член 11 се изменя така: „Временно задържане на парични средства Чл. 11. (1) Митническите органи могат да задържат парични средства до 30 дни от деня на задържането, когато задължението за деклариране на придружени парични средства по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 2 не е изпълнено или задължението за оповестяване на непридружени парични средства по чл. 10в, ал. 2 и 3 не е изпълнено, или са налице основателни съмнения или данни, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност. Когато паричните средства са в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, митническите органи могат да ги задържат в съответствие с критериите за управление на риска и осъществяване на контрол съгласно Регламент (ЕС) 2018/1672. (2) За извършения контрол на парични средства се съставя протокол, а паричните средства се задържат с разписка по чл. 15, ал. 2, т. 9 от Закона за митниците. Митническите органи могат да изискват доказателства за собственост, икономически произход на средствата и предназначението им. (3) Митническите органи в рамките на деня на задържането или най-късно до следващия работен ден уведомяват директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“, на чиято територия са задържани паричните средства, и компетентните органи за предприемане на действия по компетентност. Информация за задържането се предоставя и на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. В уведомлението до дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ се посочват териториалната дирекция на Агенция „Митници“ и другите органи, уведомени за задържането. (4) Директорът на компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“ по ал. 3 или оправомощено от него длъжностно лице издава решение за временно задържане на паричните средства в срок до 7 дни от деня на задържането. (5) Решението по ал. 4 се връчва лично на лицето, от което са задържани придружените паричните средства, или на негов изрично упълномощен представител, или на изпращача, или на получателя, или на собственика на непридружените паричните средства, или на техен изрично упълномощен представител. Връчването се удостоверява с подписи на получателя и връчителя, като се отбелязват денят и начинът на връчването. Връчването на решението може да се извърши от всеки митнически служител. (6) Връчването по ал. 5 може да се извърши и чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, ако лицето изрично е поискало това. (7) Електронното съобщение за издаденото решение се смята за връчено с изтеглянето му. Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от изпращането на съобщението, решението се връчва по реда на ал. 5. (8) Връчване на решение по ал. 4 чрез прилагане към преписката се извършва след поставяне на съобщение за явяване на лицето по ал. 5, когато адресът му не е известен или лицето, негов представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на адреса за кореспонденция, заявен в деня на задържането. Съобщението се поставя на определено за целта място в съответното митническо учреждение и се публикува на интернет страницата на митническата администрация. В случай че лицето не се яви в митническото учреждение в 7-дневен срок от деня на поставяне на съобщението, решението се прилага към преписката и се смята за редовно връчено. (9) Физически лица, спрямо които е започнало производство за временно задържане на парични средства и които пребивават повече от 30 последователни дни извън страната или нямат адрес в Република България, са длъжни да посочат на митническите органи лице на територията на страната, на което да се връчи решението. Задължението за посочване на лице важи и за юридически лица, които не са установени на територията на страната. (10) Решението по ал. 4 подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (11) При задълбочена оценка от необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно временно задържане органът по ал. 4 може да издаде решение за удължаване срока на временното задържане най-много до 90 дни от деня на задържането. (12) За решението по ал. 11 се прилагат ал. 5 – 10. (13) Ако в сроковете по ал. 1 или 11 не се вземе решение от други компетентни органи за по-нататъшно задържане на паричните средства в рамките на друго производство или установените факти и обстоятелства не оправдават по-нататъшното задържане на паричните средства, те се връщат чрез банков превод и/или в брой на лицето, от което са задържани, или на изрично упълномощено от него лице.“

Уважаеми господин Председател, колеги! Искам да Ви запозная отново с нашите мотиви, с които направихме тези предложения. Доколкото е така предложен, ЗИД на Валутния закон всъщност даваше възможност да се задържат парични средства на гражданите в размер под 10 000 евро, като минимален праг не беше посочен, което означава, че могат да бъдат задържани абсолютно произволни средства, включително и някакви незначителни суми дори под 100 лв., като по този начин се даваше право на митническите служители – без някакви данни, както ние вкарахме в ЗИД-а, а просто при съмнения да могат да затрудняват движението на физически лица, да задържат пратки, което пък съответно може да доведе в бъдеще до някакви дела и искове съответно към държавата и към митническите служители. Освен това с нашите предложения ние регламентираме и съвсем ясна процедура, която ще може да обхване и всички случаи, при които могат да се връщат иззетите суми. Предлага се и една яснота по отношение на случаите, в които се отнема МПС, както и други превозни средства, които са използвани при превоз на контрабандни стоки. В крайна сметка считам, че идеята за свободно движение на хора, стоки и услуги не трябва да оставя вратички за произвол от страна на държавната администрация, а точно обратното – трябва да бъдем абсолютно ясни в какви случаи могат да бъдат задържани средства, кога те могат да бъдат изземани. Това, което сме посочили ние, касае основно сумите, за които не се изисква да бъдат декларирани, тоест тези, които могат да бъдат свободно пренасяни през българските и европейските граници, особено когато не са налице никакви данни за извършване на престъпление. Мисля, че всички предложения, които се внесоха не само от нас, но и от колегите от „Има Такъв Народ“ и „Продължаваме Промяната“, са в тоя дух, но нито едно от тях, в смисъл тези, които няма – дори това, което беше подкрепено от Комисията, не решава проблема и от тая гледна точка мисля, че ние не можем да подкрепим този ЗИД. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, не разбирам понякога ината на управляващата манастирска сглобка и свободата, която са дали на финансовия министър, да си дописва и да си доправя европейски регламенти. Всички си направихме труда да го изчетем тоя европейски регламент и там изрично е посочено, че подобни случаи стават, когато има доказателства за два вида престъпления – пране на пари и финансиране на тероризъм. Законът така, като е предложен, включително с поправката – по усмотрение на някой митничар и по негови съмнения, аз не знам как българският митничар, който и да е той, има капацитета, като погледне някой, тръгнал да пресича границата, какъв му е капацитетът да прецени дали има съмнение, или няма за някой гражданин, който на всичкото отгоре изнася валута в разрешената стойност, която не се декларира, и не е уточнено при какви изобщо възможности може да го направи. Това отваря огромна вратичка, от една страна, за терор върху хора, които властта е набелязала, и от друга страна, митничарят, водейки разговор с гражданина – „що носиш 8000 евро, мен ме съмняват“, гражданинът да каже – „а бе, аз май нося 7000 евро“ и той да каже – „ а бе май си прав“, тука няма съмнение. Българският митничар все още не е на нивото, на което да не изпитваме съмнение за корупционни схеми. Както знаете, уволняват се митничари на килограм и после ги връщат обратно и да оставим на него преценката да рекетира гражданите, това е безотговорно. Аз разбирам, че финансовият Ви министър се изживява като някакъв финансов терорист, който трябва да размахва сопа и да плаши гражданите, но не знам дали си давате сметка, че ще има обратна вълна след това, включително и по тоя закон, защото Вие няма да сте вечно в тази власт и после ще ми е любопитно как ще минете границата по основателни съмнения. Знам, че не Ви пука за хората, и го демонстрирате постоянно, но ще отворите огромна корупционна врата, огромна.

Благодаря, господин Председател. Господин Йорданов, Вие изложихте изначалните мотиви, поради които ние предложихме тези поправки към въпросния член от Закона, но част от тях се базираха и върху факта, че по време на изслушванията на финансовата експертка Петкова от Министерството на финансите господин Костадинов от ВЪЗРАЖДАНЕ изрази съмнения за наличието на тези текстове в Директивата и затова аз помолих тази директива да бъде изчетена от трибуната на Народното събрание. Тъй като по време на второто четене на този закон в Комисията по бюджет и финанси госпожа Петкова ме осведоми, че тя не е казала в залата, че има само две хипотези, при които могат да бъдат задържани средствата на определени граждани, а това са именно прането на пари и финансирането на тероризъм, аз я информирах, че ще изчета стенограмата от нейното изказване и сега ще направя именно това. Госпожа Петкова каза по време на първото гласуване: „Всъщност третият формуляр касае временното отнемане на парични средства и той се казва така нареченият формуляр за служебно ползване. Той се попълва и в двата случая. Този формуляр се попълва от самите митнически органи и всъщност какви са подозренията – дали са за изпиране на пари, или за финансиране на тероризъм.“ В самия формуляр се попълват мотивите и се описват факторите, поради които митническите органи предприемат тези действия. Освен това се описва примерно, ако са укрити парични средства, дали са укрити в самото лице, или примерно в багажа и така нататък. Тоест не може временно да се отнемат парични средства, без да има някакво основание, защото тази информация, освен че се попълва във формуляра, тя се обменя между държавите членки – на всеки шест месеца всяка държава членка предоставя информация на другите държави членки какви случаи са установени, какви рискове има, какъв анализ е направен, за да могат да се предотвратят примерно по-нататъшни измами, тоест да не се ползват паричните средства за финансиране на тероризъм, а по отношение на престъпна дейност има определение, което е в самата директива за изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Следователно това са двете хипотези, които ние сме заложили в нашето предложение – изпиране на пари и финансиране на тероризъм, защото смятаме, че без тези хипотези самият текст не е прецизен и може да води до различни спекулации на интерпретацията от страна на митничаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Йорданов и колегите от ИТН! Аз сега разбирам всъщност защо ние имаме различия и не си говорим на един език. Оказа се, че вие сте чели Директива 1672, а ние четем Регламент 1672 и може да си прочетете отново стенограмата. Смятам, че използвате този законопроект за изменение и допълнение за една политическа заигравка, с която да атакувате изпълнителната власт и по-конкретно Министерството на финансите. Това е така, защото аз съм сигурна, господин Йорданов, че Вие не сте прочели преамбюла на този регламент, а не директива, както госпожа Митова посочи, и всъщност се опитвате да стесните кръга от лица, които наистина могат да бъдат обследвани. Чудя се дали самите Вие не се притеснявате по някакъв начин от това. Още един въпрос към господин Йорданов. Това заплаха ли беше от тази трибуна, че когато – в кавички – смените властта, ние ще бъдем проверяваните на границата? Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Митова, госпожа Ангелова явно не разбра, че Вие цитирахте експертката от Министерството на финансите. Тя каза тия неща, които цитирахте, не е вярно, ще Ви дам стенограмата, за да си я прочетете. Аз знам, че Вие имате влечение към пеенето и сте артистична личност, но е хубаво от време на време да стоите на земята, стъпила здраво. После една държава, ако реши да шашка някой – има или няма съмнение, може да го направи. Не се притеснявам, по-скоро не ме карайте да влизам в тая тема, защото хора от правителството са доста съмнителни за неща, които са правили и които са показали на светло, така че избягвайте тая тема. Просто Ви дадох пример как един тъп закон, лош закон може да се обърне и срещу този, който го е предложил. Защото ГЕРБ навремето направиха Иван Гешев главен прокурор и когато си сбутаха шапките, установиха, че всички правомощия, които му дадоха, могат да им се стоварят на главата, на тяхната глава и ги гърчи с техните решения. Сега, разбира се, Вие ги спасихте от него. Изпрахте Бойко Борисов, лъснахте го, намерихте си… По същество е точно това – глупавите решения, госпожице Ангова, могат да се обърнат срещу глупака, който ги е предложил. Когато в един закон се напише, че митническите органи могат да извършат контрол при основателни съмнения, пак Ви питам: на един митничар какъв му е капацитетът и какви са му основателните съмнения – български митничар, който се ползва с огромно обществено доверие? Разговорът, който Ви цитирах преди малко – „що носиш 8000 лв., не ми харесват, не може да ги докажеш“, а той казва „аз ги имам от заплатите“, а те казват „а бе изпитваме основателни съмнения“ и човекът казва „дали пък не нося 7000 лв.“, и митничарят казва „да бе, ти носиш 7000 лв. и не е проблем“ – това е единият вариант. Другият вариант е тормоз над хора с политическо решение. Ние не сме идиоти, за да не разбираме какво правите, а финансовият министър е атакуван просто защото е некадърен. Той не трябва да е финансов министър. Финансовият министър с голямата му уста и с големия му глупав бюджет, който тази зала гласува, докара страната за един месец на дефицит и това са факти. Аз разбирам, че Вие сте Матросов на амбразурата, ако искате, изпейте нещо оттук, но това не променя фактите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Излишна е конфронтацията между парламентарните групи по тази тема и затова ми се иска да внеса няколко много важни уточнения. Първо, колеги, става въпрос за регламент на Европейския съюз, който има директно приложение. Тоест ние дори да не приемем сегашния закон, той трябва да се прилага директно така или иначе. И големият въпрос е: с приемането на сегашния закон ние създаваме ли повече яснота за българските граждани и добавяме ли нещо? Всъщност това, което се добавя, е конкретизация на санкциите, която иначе не би била толкова конкретна, ако просто оставим регламентът директно да бъде прилаган. За това става въпрос. Но има няколко много важни въпроса. Колегите от „Има Такъв Народ“, които, между другото, участваха в дебата на Бюджетната комисия, за разлика от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които ги нямаше. Ще Ви кажа защо това е важно във връзка с едно от техните предложения. Колегите от „Има Такъв Народ“ участваха в дебата и те са записали две конкретни престъпления – пране на пари и финансиране на тероризъм, за които казват: само при тях трябва да се прилагат тези санкции. Нека да започна с въпроса: защо Европа въобще приема този регламент? Да, Европа е за свободно движение на хора, стоки и капитали – точно така. Обаче, колеги, с всяко право се стига до много неприятни злоупотреби, като например, че е възможно в рамките на един ден границата да бъде пресечена 30 пъти от едно лице, което да изнесе до 10 хил. евро, и така едно право се превръща в злоупотреба и престъпление в крайна сметка. Колеги, ако запишем само това, което Вие от „Има Такъв Народ“ предлагате – пране на пари и финансиране на тероризъм. Примерно, ако едно лице изнася средства вследствие на данъчни престъпления или корупция, то не попада в обхвата му. Тоест ние му казваме: тези, които са извършили данъчни престъпления, могат спокойно да продължат да изнасят пари извън границата, те не попадат в този обхват, или тези, които са участвали в корупционни практики, и те могат да продължат да изнасят пари по този начин, и те не попадат в обхвата. Това е причината да не подкрепим Вашето предложение, но иначе разбираме, че зад него мотивите са добри. В крайна сметка Вие сте се опитали да представите максимална конкретика. А иначе в самия регламент, когато изброяват видовете престъпления, колегите казват „например“, което означава, че са дали примери и няма всеобхватно изброяване. Колкото до колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Те са предложили текст, в който, когато те спрат на границата и установят – имат данни или основателни съмнения, и искат да отнемат за определен период от време тези пари, които лицето пренася през границата, са казали – затова не е добре, че не участваха в дебата – че едва ли не, ако лицето има публични задължения, да му бъдат отнети толкова средства, колкото е размерът на неговите публични задължения. На този дебат на Бюджетната комисия, уважаеми колеги, стана ясно, че Митниците не разполагат с конкретните публични задължения на тези лица, а само знаят като имена кои са лицата, които имат неплатени публични задължения в по-големи размери – над 5 хил. лв. Тоест те не знаят техните конкретни задължения. Тоест Вашият текст, който сте предложили, при това положение няма как да бъде приложен, тъй като митническите власти нямат тази информация. Защо я нямат? Защото това е данъчно-осигурителна тайна и е преценено, ако митническите власти биха разполагали с нея, че това е разширяване на обхвата на лицата, които разполагат с тази информация, и не е нужно в случая. Разбирате ли? Затова не е подкрепено Вашето предложение. Тоест не защото не го разбираме, не защото не искаме да има, както Вие казвате, по-голяма яснота, а то просто е неприложимо в този смисъл, тъй като самите митнически власти не разполагат с тази информация. В крайна сметка, колеги, защо започнах с това, че не искам и не трябва да има такава излишна конфронтация между групите. Това е регламент на Европейската комисия и на Европейския съюз, който цели борба с прането на пари, борба с незаконното изнасяне на средства извън територията на страната. Това е целта. Стигнало се е до тази цел поради немалък брой случаи на злоупотреби. Аз разбирам необходимостта от прецизиране във Вашите изказвания, но ние можем ли да бъдем генерално против тази политика? Можем ли да не я подкрепяме? Това не съвпада ли с нашите виждания, с нашите интереси, с нашите разбирания за развитието на България и на ЕС? Така че аз Ви призовавам, ако трябва, дайте допълнителни редакционни бележки, но това е политика, която е редно да подкрепим. Иначе забележете как изглеждаме – обща политика, която всички страни в Европейския съюз са въвели – на практика никой не е казал не, да, имало е известно прецизиране, но никой не е казал не и при това положение определени групи в българския парламент да кажат: ама ние не искаме да има мерки срещу прането на пари или срещу незаконното изнасяне на валута от територията на страната. Колеги, това не е убедително, не е разумно. Благодаря за Вашето внимание.

Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, внимателно Ви слушах, записвах си. Започвам поред на това, което казахте. Първо, посочихме пране на пари и финансиране на тероризъм. Вие казвате, че това било Switch и пропускало, примерно казано, незаконни доходи от корупция или данъчни измами или каквото и да е. Сега, понеже сте юрист, ще ви прочета какво е определението за пране на пари в Eurolex, което е законодателството на Европейския съюз. Там се казва, че прането на пари е процес, чрез който престъпниците прикриват незаконния произход на своето имущество или доходи. Тоест тук в прането на пари влизат и данъчните престъпления. Формулировката е достатъчно, как да кажа, широка по Вашите изисквания, за да покрие всичко това, което казахте. А в Закона, така както е предложен, няма грам спецификация какви да бъдат съмненията на митничаря и наистина вратата е широко отворена, от една страна, за корупция, а от друга страна, за тормоз над граждани. Вие го знаете много добре и затова за разлика от Вашата коалиционна партньорка разговаряхте и дори интонацията Ви беше друга. Да, има нужда от уточняване, иначе е широко отворена врата в полето. Аз разбирам, че на Вашия коалиционен партньор ПП знакът им е врата в полето, което в закона е врата в полето, и те я заобикалят откъдето си искат, но Вие не сте такива или поне давате вид, че не сте такива. В определението за пране на пари, пак Ви казвам, ясно е записано и вътре влизат такива неща. Ще Ви го извадя, ако искате, да си го прочетете. Още нещо. Ние, живот и здраве, някога може би в този живот страната ни ще влезе в Шенгенското пространство. Ами там при минаването на границата от България, от Гърция или Румъния няма да има кой да ги провери дали ще минат 10, 20 или 10 хиляди пъти на ден. (Реплики.) Да, за извън Съюза, но тук така, както е направено, както сме в момента, ако някой тръгне на почивка в Гърция или във Франция, или в Германия, съответният митничар може да изпита основателно съмнение, че човек има достатъчно пари и защо да не му вземе малко или е получил съвет да вземе да му отрови почивката. Защото те на човек, който няма проблеми, ще му вземат парите и ще му прецакат почивката, примерно казано, или пътуването, а после ще му ги върнат. Той ще съди държавата, но това е един гаден процес, който чиновникът прави, когато иска да направи мръсно на някой. Знаете практиката на ГЕРБ – години наред повдигаха обвинение, така нареченото висене на трупчета на дела, за да изчанчат някакви хора. Вие сте се засилили по същия път – Вашата сглобка. Затова в името на гражданите е хубаво да се определи какви са параметрите, при които митническите служители могат да правят това – да, ако има от партньорски служби сведения, разбира се; ако има някакво разследване и има наистина такива съмнения от контролни органи, които са започнали, разбира се. Моля Ви, не обръщайте, че опозицията или „Има Такъв Народ“ е против. Не, не сме. Не сме. Да Ви го кажа ясно: не сме, но трябва да бъде направен умно и прецизирано, а не да позволи свободата на някой държавен чиновник по заповед на министъра на финансите да тормози някакви граждани или, пак ще повторя, да отвори вратата на митничарите да станат още малко по-богати.

Благодаря.

Господин Димитров, може би донякъде ще повторя казаното от господин Тошко Йорданов, доколкото нашите опасения са съвсем същите. Няма как да сме нещо, което подпомага свободното движение в рамките на Европейския съюз на българските граждани. Напротив, аз си мисля, че точно това свободно движение беше може би червейчето на кукичката, което направи така желано присъединяването на целия български народ към Европейския съюз. Но наистина нашите съмнения са за това, че законът не е достатъчно добре написан. Може би самият регламент е малко понапудрен от нашето Министерство на финансите, но с тези неточно изчистени дефиниции наистина оставяме възможност за произвол от страна на определени служители. Моето предложение, което беше да се смени думата „съмнения“ с думата „данни“ за престъпления, мисля, че щеше да изчисти достатъчно добре това нещо. Предполагам, че ще се приеме текстът, предложен от госпожа Ангова, където е малко неясно. Не знам колко от нашите граждани, но и колко от митническите служители са запознати с Регламент 2018/1672 и заложените в него критерии за риск, стандарти и приоритетни области за контрол, въз основа на което ще могат да бъдат задържани средства. Защото човек дори да е тръгнал с малка сума – тъй като в моето предложение визирам единствено малките суми – тези, които са под 10 хил. евро и които не трябва да бъдат декларирани, за големите нещата остават без промени – и примерно на летище София бъде спрян, бъде дръпнат настрани, бъдат му задържани средствата, бъде каран да пише обяснения и си изпусне полета. Точно това искаме да изчистим в тези текстове, за да могат да станат приемливи за цялата зала. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Дренчев, точно в такъв тон и по този начин трябва да обсъждаме такива въпроси. Така че, господин Йорданов, благодаря за Вашата реплика и тази на господин Дренчев също. Господин Йорданов, обаче не сте прав, защото данъчното престъпление е различно от престъплението за пране на пари. Това са две различни престъпления. Представете си данъчно престъпление, свързано с незаконно неплащане на данъци, а след това тези пари да бъдат узаконени, е тяхното изпиране. Тоест това са две отделни престъпления, които не могат да бъдат обобщени, както Вие сте се опитали, с пране на пари. И ако Вашият текст бъде приет, Вие неволно ще намалите обхвата на Регламента. Освен това има един друг много важен въпрос. Уважаеми колеги, дори ако днес не бъде приет този законопроект, Регламентът, както Ви обясних, има директно действие, той ще продължи и ще се прилага, и тогава, забележете, неяснотата за митничарите може да бъде дори още по-голяма, ако санкциите не бъдат прецизирани в този законопроект. Защото Регламентът се прилага и митничарят тогава може да го приложи директно – няма нужда от нашия законопроект. Тук има по-голяма прецизност какви са санкциите. Иначе той пак се прилага. Това е положението, уважаеми колеги. Колкото до колегата Дренчев. Искам да му обърна внимание, че този регламент се е наложило да бъде приет заради редица нарушения, които се случват и за които и ние знаем, уважаеми колега Дренчев. Борбата с подобен вид престъпления трябва да бъде и наша цел, и наша кауза. Иначе за Вашето безпокойство, което и всеки от нас има. Всеки от нас се притеснява дали някога някой митничар може да си позволи да злоупотреби с доброто приложение на закона, това го има в много области и ако някой си позволи да направи това нещо, трябва да има незабавни санкции. Това вече е качество на управлението – управление, което бързо взима мерки и налага санкции на администрация, която евентуално не си върши работата както трябва. Тоест това е свързан въпрос. В крайна сметка ние днес решаваме следното: дали ще се присъединим към всички останали европейски страни, които са приели мерки срещу незаконното движение на парични средства, което включва редица престъпления, или ще намерим някакви причини да кажем: да, ние по принцип това го подкрепяме, това е наша теза, наша кауза, но няма да гласуваме за. Така че нека всяка парламентарна група да прецени своята отговорност и поведение по темата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз съм доста съгласна с господин Димитров в това, че ние малко ограничаваме с тези две дефиниции обхвата на действието на този закон, но както и госпожа Ангова допълни, че има – да, определение за престъпленията, които влизат в обхвата на Регламента, защо не допълним нашия текст с всички възможни текстове от определението за тези престъпления, които влизат под обхвата на този текст по реда на чл. 80, за да може ние да бъдем спокойни и Вие също да бъдете спокойни, просто да изброим всички възможни престъпления, които отговарят на тази възможност митничарите да изземват тези средства под 10 хил. евро? Благодаря Ви.

Втора реплика.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Митова, ние с Вас в рамките на Комисията успяхме да изговорим част от обхвата от експертна гледна точка. Това, което установихме, е, че Вие сте взели от стенограмата какво е цитирала госпожа Петкова в рамките на самото заседание, но наистина е редно, както Вие сама споменахте, да се препраща към самия регламент. Вместо да дублираме текстовете, на много места Вие сте видели, че в нашите предложения всъщност правим препратки натам, като може би сте запозната достатъчно добре, че освен Регламент 1672 самите образци се съдържат и в 776, тоест на повечето места, за да не се пренаписват текстовете, правим тази препратка, за да може да се конкретизира максимално много текстът и да бъде ясен. Исках още нещо да споделя в рамките на моята реплика и то е, че на няколко места сме предложили да се заменят термините така, че да бъдат максимално прецизни. Видели сте „незаконни“, „с престъпна дейност“, така че да обхваща точно термина, който е посочен в Регламент 1672, и също така освен замяната на „признаци с основателни съмнения“ е предложено в Доклада да се добави „или данни“. Така че по този начин ние обхващаме, доколкото е възможно, за да не е в противовес на Регламента, Вашето предложение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Митова, искам да ми обясните как един митничар преценява, че даден човек е извършил данъчни престъпления, за да му задържи парите под 10 хил. евро? Другото, което искам да ми обясните, е какъв е проблемът, след като водите нормален диалог с господин Мартин Димитров, какъв е проблемът, вместо да приемаме куц закон, да го приемем с малко закъснение, след като оправим всички неща, които ни притесняват, за да не може те да развяват опорката, че опозицията се бори срещу това държавите да спрат прането на пари, а ние да им обясняваме, че те отварят една отвратителна вратичка за тормоз над граждани и за корупция? Какъв е проблемът, след като Регламентът така и така се прилага, разбира се, недоуточнено, но се прилага, както Вие заявихте, да си се поприлага още известно време, докато изчистим Закона, вместо да приемаме някакъв закон, който може би после пак ще трябва да преправяме? И освен това съм убеден, че всеки български митничар, понеже госпожата Ангова с прекрасния глас посочи номера на регламентите, убеден съм, че всеки български митничар, като го бутнете, веднага знае какво покриват тези регламенти, кои точно престъпления, и вследствие на това, когато реши да нарочи някого, ще му ги цитира едно по едно. Хайде да не се правим на луди, няма да знае и така отворено, както е написано по съмнения, той ще каже: в Закона имам съмнения, пише, че имам съмнения, аз имам съмнения, задържам ги, правим проверка – а, объркал съм се. Това със съмненията и по усещанията е привилегия на Христо Иванов. Той имаше съмнения за дългата ръка на ДПС, а сега се видя конкретно къде точно е дългата ръка на ДПС и колко навътре е дългата ръка на ДПС. Така че хайде да не работим със съмнения в Закона!

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Ангова, аз напълно разбирам това, което ми казвате, и напротив, абсолютно убедена съм, че това, което Вие правите в момента като предложение, е в правилната посока. Просто за мен не е достатъчно прецизно все още, както казаха и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Не виждам причина да не се доуточнят видовете престъпления, така както е заложено в Регламента в определението за престъпление. Иначе – да, съгласна съм с Вас, че с добавянето на данни за престъпления в известен смисъл се обезсмисля нашият текст, който сме написали за това, че трябва да има започнато досъдебно производство. Тази част разбирам. Правилно е това, от което Вие изхождате като становище. По отношение на господин Йорданов. Не знам как да Ви отговоря на въпроса как преценява един митничар дали има данни за престъпление, или няма данни за престъпление. Предполагам, че трябва те да са получени отнякъде. Само че в този текст, който е записан в момента, не става ясно данните чии са – дали са на самия митничар, или той ги получава от разузнавателни служби, да речем. Просто не става ясно за мен. Не виждам причина в момента да не се добавят всичките видове престъпления, които са изброени в Регламента, така че и господин Димитров да бъде спокоен, и госпожа Ангова да бъде спокойна. Просто да се напише: „при когото има данни за престъпления от еди-какъв си характер“ и те да бъдат дописани. Явно, нашите не са достатъчно аргументирани, защото са само два казуса от установените повече такива, нека ги допишем!

Благодаря, уважаеми господин Председател. По § 8 има предложение от народния представител Венеция Нецова-Ангова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Член 11а се изменя така: „Митнически регистър Чл. 11а. (1) Митническите органи водят регистър за пренесените през границата на страната парични средства съгласно чл. 10а –10г. (2) При пренасяне на придружени и непридружени парични средства за или от трета страна се прилагат декларациите, утвърдени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/776 на Комисията от 11 май 2021 г. за установяване на образците на някои формуляри, както и техническите правила за ефективния обмен на информация съгласно Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него (OB, L 167/6 от 12 май 2021 г.). (3) При пренасяне на придружени и непридружени парични средства за или от държава – членка на Европейския съюз, се прилагат декларации, съдържащи данни, които се попълват и при пренасяне за или от трета страна. (4) Декларациите се съхраняват за срок 5 години независимо от използвания носител. Срокът започва да тече от деня, в който данните са били получени, освен в случаите на чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1672. (5) Ако задължението за деклариране на придружени парични средства или задължението за оповестяване на непридружени парични средства не е изпълнено, митническите органи попълват и вписват в регистъра служебната декларация по чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/776, към която се прилага декларация за парични средства по чл. 1, съответно декларация за оповестяване на парични средства по чл. 2 от същия Регламент. Служебна декларация се попълва и когато има основателни съмнения или данни, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност. (6) Информацията по този член се събира и обработва съгласно чл. 17а от Закона за митниците и изискванията за защита на личните данни. При всяко обработване на лични данни се спазват правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB, L 295/39 от 21 ноември 2018 г.) в съответствие в предвидените в действащото законодателство ограничения по чл. 23 от Регламент (ЕС) 2016/679. (7) Равностойността на друга валута в евро се определя по курса за митнически цели съгласно чл. 22 от Закона за митниците, приложим за тази валута, в левове в деня на пренасянето на паричните средства през границата на страната и се въвежда в декларацията.“ По § 9 е постъпило предложение от народния представител Венеция Нецова-Ангова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Член 11б се изменя така: „Обмен на информация Чл. 11б. (1) Митническите органи въвеждат информацията, получена съгласно чл. 3 или 4, чл. 5, параграф 3 или чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1672, и я предават на националното звено за финансово разузнаване, като я подават в Митническата информационна система, създадена с Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (OB, L 82/1 от 22 март 1997 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 515/97“. (Шум и реплики.)

(2) Митническите органи предават информацията по ал. 1 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 15 работни дни след деня, на който информацията е била получена. (3) Митническите органи обменят информация съгласно чл. 10 и 11 от Регламент (ЕС) 2018/1672 с държавите – членки на Европейския съюз, с други държави по силата на влезли в сила международни договори, по които Република България е страна, с Европейската комисия, Европейската прокуратура и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). (4) Митническите органи събират, обработват и обменят получена информация по чл. 11а с други държавни органи на национално ниво в рамките на тяхната компетентност относно: 1. нарушения на валутното законодателство; 2. наличие на основателни съмнения или данни, че пренасяните парични средства са свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма; 3. наличие на основателни съмнения или данни, че пренасяните парични средства са приходи от престъпна дейност и които се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на Европейския съюз и страната. (5) Обмен на информация може да се осъществява при условията, по реда и начина, определени в Регламент (ЕО) № 515/97 и Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, съставена в Брюксел на 18 декември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 84 от 2006 г.). (6) Митническите органи гарантират професионална тайна, поверителност и сигурност на данните съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) 2018/1672 и при спазване на принципа „необходимост да се знае“ по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация. (7) Редът за взаимодействие и обмен на информация между митническите органи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Министерството на вътрешните работи за целите на валутния контрол на национално ниво се урежда със споразумение между директора на Агенция „Митници“, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и министъра на вътрешните работи.“ Предложение на народния представител Теменужка Петкова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 12, ал. 3 думите „по чл. 11“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Митническите органи следят за спазването на закона при пренасянето през границата на страната на придружени и непридружени парични средства съгласно правомощията си по чл. 16, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 – 10 от Закона за митниците.“ 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) За целите на спазване на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2018/1672 митническите органи имат правомощия да извършват контрол върху физическите лица, техния багаж и транспортни средства, както и контрол на всички пощенски или куриерски пратки, контейнери или транспортни средства, които е възможно да съдържат непридружени парични средства. За извършените контролни действия се съставя протокол. (3) Придружени парични средства и непридружени парични средства се задържат с разписка по чл. 15, ал. 2, т. 9 от Закона за митниците.“ 3. Досегашните ал. 2 – 5 стават съответно ал. 4 – 7. 4. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 4 и 5“. 5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „чл. 11, ал. 2“ се заменят с „чл. 10в, ал. 1“, а думите „и чл. 14, ал. 2“ се заличават. 6. Досегашната ал. 9 става ал. 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 16, ал. 6“ се заменят с „чл. 16, ал. 8“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При неизпълнение на задължение по чл. 10а, ал. 2 или 3, чл. 10б, ал. 2 или 3 и чл. 10в, ал. 2, 3 или 6 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства, ако деянието не съставлява престъпление.“ 3. В ал. 3, изречение първо думите „или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях“ се заличават, а в изречение второ думите „чл. 11, ал. 2 и 3 и чл. 14, ал. 2 и 3“ се заменят с „чл. 10в, ал. 1“. 4. В ал. 7, т. 3 и 4 думите „или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях“ се заличават. 5. В ал. 10 думата „молба“ се заменя със „заявление“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който е отразен в нов § 17, и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. Член 18а се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19, като: „1. В ал. 1 думите „В случаите на нарушения по чл. 18, ал. 2 и 3 и чл. 18а“ се заменят с „В случаите по чл. 18, ал. 2 и 3“. 2. В ал. 2 думите „За нарушения по чл. 18, ал. 2 и 3 и чл. 18а“ се заменят с „В случаите по чл. 18, ал. 2 и 3“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: "§ 20. Създава се чл. 18в: „Чл. 18в. Митническите органи имат право да задържат с разписка по чл. 15, ал. 2, т. 9 от Закона за митниците парични средства за обезпечаване на вземания, които биха възникнали по съставени от тях актове за извършено нарушение по този закон.“ По § 20 е постъпило предложение от народния представител Венеция Нецова-Ангова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В § 1 на допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 6 и 7 се изменят така: „6. „парични средства“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2018/1672; 7. „прехвърляеми инструменти на приносител“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2018/1672;“. 2. Точка 18 се изменя така: „18. „пренасяне през границата на страната“ е внасянето и изнасянето през държавната граница на Република България, включително чрез пощенски пратки, куриерски пратки или като непридружен багаж или товар в контейнер на парични средства за или от друга държава – членка на Европейския съюз, или вносът и износът за или от трета страна;“. 3. Създават се т. 22 – 27: „22. „валута“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1672; 23. „стока, използвана като високоликвидно средство за съхраняване на стойност“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2018/1672; 24. „приносител“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „з“ от Регламент (ЕС) 2018/1672; 25. „непридружени парични средства“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „и“ от Регламент (ЕС) 2018/1672; 26. „предплатена карта“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2018/1672; 27. „престъпна дейност“ е понятие по смисъла чл. 2, параграф 1, буква „и“ от Регламент (ЕС) 2018/1672.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 21 е постъпило предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В Наказателния кодекс (обн., ДВ. …) в чл. 251 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, и не се установи техният законен произход, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като средствата се отнемат в полза на държавата.“

Да, благодаря Ви, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23. По § 23 е постъпило предложение от народния представител Димо Дренчев и Петър Петров. Комисията не подкрепя предложението. § 23. В Закона за митниците, чл. 233, ал. 8 думите „явно несъответствена“ се заменят с „е повече от 20% по-висока от“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24, като: 1. В чл. 16и, ал. 1 думата „упълномощено“ се заменя с „оправомощено“. 2. В чл. 229б: а) в ал. 7, изречение първо накрая се добавя „т. 3“; б) в ал. 9 думата „датата“ се заменя с „деня“; в) в ал. 10 думите „обжалване и“ се заменят с „обжалване или“; г) в ал. 11 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25, като: 1. В ал. 9, изречение първо накрая се добавя „т. 3“. 2. В ал. 11 думата „датата“ се заменя с „деня“. 3. В ал. 12 думите „обжалване и“ се заменят с „обжалване или“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.

Благодаря, уважаеми господин Председател. На основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има правно-техническа корекция в § 9 относно чл. 11б, ал. 2 - думите „денят, на която“ се заменят с „денят, в който“.

Процедура!

Господин Председател, моля да се свържете с министъра на енергетиката и да го поканите тук в залата, да го уведомите, че разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката започва в момента. Това е много важен и тежък Законопроект, който предвижда много тежки промени в цялата структура на енергийния пазар в България, засяга абсолютно всеки един гражданин на България и не е нормално, когато разглеждаме толкова важни законопроекти, ресорният министър да не е тук в залата. Освен това нека министърът на енергетиката да застане тук на тази трибуна и да обясни на българските граждани защо иска да им вдигне цените на тока, сметките за ток с 200, 300%. Нека да му дадем възможност да си избере и да помоли българските граждани как иска да го линчуват, когато го срещнат на улицата, защото точно това ще се случва, ако този законопроект бъде приет. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Съвсем добронамерено още в началото на днешното заседание колегата Драгомир Стойнев направи процедура – имаше достатъчно време и помоли да поканите освен господин министъра на енергетиката и министър-председателя, защото наистина това е изключително важен закон, касае съдбата на всеки един български гражданин, така че искам да отговорите на това какво е отговорил министър-председателят – дали ще се яви в пленарната зала, за да участва в дебата и да чуе какви са опасенията, особено на парламентарната група на БСП, във връзка със Законопроекта, който предстои да разглеждаме.

Благодаря, господин Председател. Преди да започна с Доклада, искам да направя процедура за допуск на заместник-министър Ива Петрова и директор на дирекция Николай Налбантов.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 49-302-01-54, внесен от Министерски съветна 12 септември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 49-302-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на енергетиката – господин Николай Николов – заместник-министър на енергетиката, господин Николай Налбантов и господин Александър Давидов; от Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов – председател. Мотивите към Законопроекта бяха представени от господин Николай Николов – заместник-министър на енергетиката. Законопроектът въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Част от предложените изменения и допълнения са свързани и с изпълнение на Реформа „Либерализация на пазара на електроенергия“ (C4.R8) и изпълнение на Реформа „Разработване на дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ (C4.R3) от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ). С настоящия законопроект се предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. В предвидените изменения и допълнения се прекратява ролята на обществения доставчик на „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. В Законопроекта е предвидено крайните снабдители на енергия като доставчици на универсална услуга да са задължени да снабдяват битовите клиенти и последните да не са задължени да сменят своя доставчик. По време на преходния период крайните снабдители ще снабдяват битови крайни клиенти по регулирани цени. Насърчават се крайните снабдители, които снабдяват битови клиенти, да закупуват част от нужната им енергия от нискоемисионни източници на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи публична подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики, с оглед на хеджиране на риска и осигуряване защита от нестабилност на цените на пазара на електрическа енергия на битовите потребители (каквато ползват и в момента). Нови споразумения за закупуване на електрическа енергия или други подобни споразумения със същия или еквивалентен предмет или ефект, включително допълнителни споразумения за продължаване срока на действащи договори, не могат да се сключват с производителите, които са се възползвали от такива споразумения, и тези производители не могат да получават нова държавна помощ за подпомагане на производството на електрическа енергия от въглища. Като общо правило е предвидена възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г. Допълнително регулираните цени за бита се определят на равнище, на което може да възникне ефективна ценова конкуренция, и се утвърждават въз основа на икономически обосновани разходи на крайните снабдители за закупуване на електрическата енергия и надценка. Либерализацията на пазара на дребно на електрическа енергия е съобразена изцяло с Решение на Народното събрание от 11 ноември 2022 г., според което битовите крайни клиенти на електрическа енергия остават на регулиран пазар до 31 декември 2025 г., след което се осигурява постепенно пълно дерегулиране на цените на дребно за домакинствата, успоредно с пълната възможност за смяна на доставчика. В хода на дискусията въпроси по Законопроекта задаваха народните представители Делян Добрев, Теменужка Петкова, Радослав Рибарски, Рамадан Аталай, Драгомир Стойнев, Йордан Тодоров, Стоян Таслаков. Народният представител Драгомир Стойнев изрази становище, че групата на „БСП за България“ няма да подкрепи Законопроекта. Въпросите на народните представители бяха насочени към конкретни текстове в предложения законопроект относно прилагането на таван на цените на производителите на електрическа енергия, провеждане на търгове за сключване на договори за финансови гаранции или разлики, определянето ежемесечно на компенсация за покриване на част от разходите на битовите крайни клиенти за закупената електрическа енергия. В оценката на въздействие на вносителя на Закона е записано, че либерализацията на пазара на дребно е изцяло съобразена с Решението на Народното събрание от 11 ноември 2022 г., а в следващ текст е посочено, че постепенното премахване на регулираните цени за битовите клиенти ще се извършва поетапно до края на 2025 г. След проведената дискусия народните представители изразиха становище, че е необходимо да се осигури възможно най-дълъг срок за предложения между двете гласувания, за да се отстранят всички неясноти и противоречия в него. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, 7 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 49-302-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 49-302-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 септември 2023 г., Комисията по околната среда и водите обсъди посочения законопроект. От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Станислав Анастасов. С настоящите законодателни промени се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергията и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Част от предложените изменения и допълнения са свързани и с изпълнение на Реформа „Либерализация на пазара на електроенергията“ (C4.R8) и изпълнение на Реформа (C4.R3) „Разработване на дефиниция и критерии за енергийна бедност“ от Плана за възстановяване и устойчивост. Законопроектът предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. Със Законопроекта като общо правило е предвидена възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г. Също така се допълват мерки за защита на потребителите на енергийни услуги чрез възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена и на договори с динамична цена на електрическата енергия – за клиенти с инсталиран интелигентен измервателен уред. След проведения дебат Комисията по околната среда и водите с 10 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 49-302-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2023 г.“ Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет внесе за разглеждане в Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Част от предложените изменения и допълнения са свързани с изпълнение на Реформа „Либерализация на пазара на електроенергията“, това е осмата реформа в комплект 4, и изпълнение на Реформа „Разработване на дефиниция и критерии за енергийна бедност“, съответно Реформа 3 от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. В цялост Законопроектът въвежда и разпоредбите на Директива 944 от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергията, както и за изменение на Директива 27 от 2012 г., която следваше да бъде въведена в националното законодателство до 31 декември 2020 г. На 19 април 2023 г. Европейската комисия изпрати мотивирано становище по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, в което изрази очакване българските власти да въведат изцяло правилата за вътрешния пазар на електроенергия. Своевременното изпълнение на реформите по второто плащане във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост и пълното транспониране на Директивата налагат приемането на предвидените изменения в Закона за енергетиката. Промените са с висока обществена чувствителност. Изискват сътрудничество и конструктивен диалог. В този дух премина и процесът на общественото обсъждане, като внесеният законопроект беше съобразен с многото постъпили конструктивни становища. С настоящия законопроект се предвиждат пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия при запазване на битовите потребители на регулирания пазар. По същество предвидените изменения и допълнения предвиждат прекратяване на ролята на обществен доставчик на „Национална електрическа компания“ ЕАД и премахване на квотите на производители за регулирания пазар. В Законопроекта е предвидено крайните снабдители на електроенергия като доставчици на универсална услуга да са задължени да снабдяват битовите клиенти по регулирани цени. Крайните снабдители се насърчават да закупуват част от нужната енергия за снабдяването на битовите клиенти по регулирани цени от нискоемисионни източници по дългосрочни договори, като е предвидена и възможност за ползване на публична подкрепа под формата на договори за финансови гаранции или разлики с оглед хеджиране на риск и осигуряване защита от нестабилност на цените на пазара на електрическа енергия. Предвидено е и компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия, при условие че регулираните цени за бита се определят на равнище, на което може да възникне ефективна ценова конкуренция. Разработените предложения въвеждат дефиниция и критерий за енергийна бедност за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и приоритетно третиране на попадащите в обхвата на дефиницията домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност. Законопроектът дефинира домакинство в положение на енергийна бедност като домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година, по-малък или равен на официалната линия на бедност, след като е намален с типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди. Другото съществено изменение в предложения законопроект е свързано с въвеждане на национално определение за уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. Такъв уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия е битовият клиент, който купува електрическа енергия за битовите нужди на домакинство, на което той е член, и той и/или друг член на домакинството е в критична зависимост от електрическо оборудване поради възраст и/или здравословно състояние, и/или получава месечни социални помощи, и/или целева помощ за отопление съгласно Закона за социално подпомагане. Законопроектът транспонира и разпоредби на Директива 944 от 2019 г., свързани с новите участници на пазара на електрическа енергия – граждански енергийни общности, активни клиенти и агрегатори. Също така се допълват мерки за защита на потребителите на енергийни услуги чрез възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена и на договори с динамична цена на електрическата енергия. Това е за клиентите с инсталиран интелигентен измервателен уред. Накратко, с този законопроект наваксваме голямото си закъснение по ангажимента за либерализиране на пазара на едро и транспонирането на европейски директиви. В същото време постигаме заложените с Националния план за възстановяване и устойчивост реформи, а и не на последно място, обезпечаваме европейското финансиране. Категорично битовите клиенти са защитени, като крайните снабдители и търговци ще ги снабдяват с електрическа енергия по регулирани цени при осигурени компенсации. В широк дискусионен формат в участието на заинтересованите страни са изготвени дефинициите и критериите за енергийна бедност и националното определение за уязвими клиенти. Прави се и съществена стъпка към регламентирането на енергийните общности, които ще позволят на гражданите да се сдружават заедно да произвеждат ток за собствените си нужди, а излишъкът да бъде продаван. Благодаря за вниманието. Пожелавам Ви успешен и конструктивен дебат.

Благодаря, господин Председател. Това е поредният законопроект, с който българските национални интереси и интересите на българските граждани се продават, предават, потъпкват, погазват по брутален начин в угода на европейските господари на управляващата сглобка. Беше вкаран за разглеждане в Енергийната комисия като извънредна точка няколко часа след публикуването му на сайта на Народното събрание и смея да твърдя, че нямаше народен представител, който бе запознат със Законопроекта в детайли. Това е много важно, тъй като той наистина предвижда много тежки, много сложни, бих казал, промени в цялата структура на електроенергийния пазар. Какво се цели с този законопроект? С този законопроект се цели изкарване на производителите на свободен пазар от 2024 г. – тази част от тях, които все още не са на свободен пазар, отпадане на квотите за регулиран пазар на държавните дружества и изкарване на така наречените битови крайни клиенти, това всъщност са българските домакинства, на свободен пазар, считано от 1 януари 2026 г. Какво означава, че българските домакинства ще купуват ток от свободния пазар? Какво означава за тях? На първо място, ще понесат изцяло тежестта на свободния пазар. На второ място ще бъдат изложени изцяло на пазарните турбуленции и пазарните рискове, които са изключително характерни за свободните енергийни пазари. Накратко, сметките им за ток по моментни цени на енергийните фючърси ще скочат между 200 и 300%, а през зимните месеци, когато цените на свободния пазар са традиционно по-високи и консумацията на клиентите е традиционно по-висока, особено за тези домакинства, които се отопляват на ток, в такива месеци сметките им за ток могат да скочат и до над десет пъти, особено при по-студени зими. Това е в сравнение със сметките, които плащаме в момента. Знам, че някои хора ще си кажат, че това не може да бъде вярно, прекалено рязък и прекалено голям скок в цената е, но буквално за един ден – от 31 декември 2025 г. до 1 януари 2026 г…. Искам да Ви кажа, че това не е нещо инцидентно. Виждаме, че за последните две години на енергийните пазари се установиха трайно високи цени на свободните енергийни пазари, които не са следствие само от войната в Украйна. Такива вдигания на цените е имало и през годините назад, откакто имаме свободен енергиен пазар, вече 15 – 16 години, от 2007 г. Такива вдигания, макар и не в такива размери, е имало периодично. Това не е нещо инцидентно и на този целия пазарен риск ще бъдат изложени всички домакинства. За съжаление, това се случва спекулативно от участниците на енергийните пазари – чисто и просто с цел по-голяма финансова печалба от тяхна страна. Тези процеси не са такива, които можем да управляваме тук, в България. Те се случват по-скоро в Централна и Западна Европа и по-скоро се привнасят тук в България. За съжаление, няма как да им влияем по никакъв начин. Може би част от Вас ще си кажат, че цените могат да бъдат – да, в момента са високи на свободните енергийни пазари, но това е нещо временно и в даден бъдещ момент те може би ще бъдат по-ниски, тоест ще има някакво спестяване на свободния пазар спрямо регулиран пазар. Това по принцип е възможно за много кратки срокове, но няма как да се компенсират… Тези периоди с по-ниски цени няма как да компенсират периодите със значително по-високи цени поради две основни причини и аз ще Ви обясня какви са те. Първата е, че такива периоди с по-ниски цени на свободен пазар са периодите от годината, през които консумацията е най-ниска, тоест това са главно пролетните месеци, няколко седмици или един-два месеца през пролетта, когато домакинствата нито пускат уреди за отопление, нито такива за охлаждане, както лятото пускаме климатици, и консумацията е значително по-ниска от тази през зимните месеци например. Ако съотнесем по-ниските цени към една по-ниска консумация, това по никакъв начин няма как да компенсира по-високата консумация, отнесена към по-високите цени, и периодът е много по-кратък. Втората причина са регулациите в Европейския съюз или по-скоро политиката на Европейския съюз за висок дял ВЕИ производство в националния микс на всяка една държава – членка на Европейския съюз. Какво се случва, когато цените са ниски? Предполагам, че всички в тази зала ще се съгласят, че един инвеститор, който иска да инвестира в изграждане на нова ВЕИ мощност, по никакъв начин няма да бъде стимулиран да го направи, ако е изправен пред угрозата произведената енергия от съответната мощност да бъде продадена на по-ниска цена. Той никога няма да си избие инвестицията. В такива моменти националните регулатори налагат допълнителни такси върху цената на електрическата енергия. Хубав пример в това отношение е Германия. Там през годините назад сме виждали, че цената в Германия е една от най-ниските в Европа, но в същото време домакинствата в Германия плащат едни от най-високите сметки за ток в целия Европейски съюз. Това е така точно заради такива допълнителни такси, с които се облага тяхната консумация. В България пример за такава такса е например така наречената цена „задължение към обществото“. В момент като този, в който цените са достатъчно високи, на практика тя не се прилага, но в годините назад е имало периоди, когато цените на електроенергията са били толкова ниски, че се е налагало тя да достига до 30 – 40 лева. Спомням си такъв период беше 2013 г., когато за първи път стопанските клиенти на средно напрежение излязоха на свободен пазар, също есента на 2015 г., пролетта на 2018 г. В такива периоди, в които реално е имало спестяване на свободен пазар спрямо регулиран пазар, тази такса напълно е обирала този интервал в цените. Това е само един пример. Всичко това, което лицето Денков обяснява по националните телевизии, а каза и тук в залата по време на пленарното заседание на 1 септември, че либерализацията ще се осъществи от 2024 г., но увеличението на цените за бита ще бъде в размер до 4%, е силно манипулативно, да не използвам по-тежка дума, тъй като единствената причина увеличението да бъде до 4%, ако бъде такова, е, че битовите потребители, българските домакинства ще продължат да купуват електроенергията на регулирани цени до края, до 31 декември на 2025 г., а не защото няма от какво да се притесняват и да се страхуват, когато чуят думата „свободен пазар“. Хубаво е, че този законопроект се разглежда в момента, точно в момента, точно преди местните избори, защото по този начин цялото българско общество ще може да види кой в тази зала защитава неговите интереси, гласувайки против този законопроект и отхвърляйки го, и кой го хвърля буквално на лъвовете и го обрича на трайна бедност, подкрепяйки този законопроект. Съответно да си направи съответните изводи точно преди така важния вот в края на месец октомври, след месец и половина. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Моето желание тук да дойде министър-председателят е продиктувано от факта, че той успокои българските граждани, че няма да има увеличение на цената на електрическата енергия, и явно той влезе във функциите на Комисията по енергийно и водно регулиране, и явно в Министерството имат модели, сценарии, които да проиграят именно тази либерализация, така че ни беше наистина любопитно самият той да каже и да обясни тези сценарии. Надявам се министърът да отговори и да докаже, че наистина цената на електрическата енергия не би трябвало да се вдигне и хората да бъдат спокойни. Скъпи колеги, основната цел на този законопроект не е да има спокойствие за домакинствата, не е да има спокойствие за бизнеса, а основната цел е да се усвоят средствата от Плана за възстановяване, тоест за 850 милиона евро ние сме готови да съсипем и последния сектор, който остана в българската икономика, а именно енергетиката. Какво имам предвид? Първо, самата съгласувателна процедура бе през летния месец, когато никой не се интересуваше горе-долу какво се случва в държавата, тогава на тъмно се направи една публична дискусия, искаха се становища. Аз лично не съм запознат с едно положително становище нито от страна на бизнеса, нито от страна на хората, които защитават домакинствата, нито от обикновените граждани – всички са притеснени и е съвсем нормално да бъдат притеснени. Защо са притеснени гражданите? Защото, колеги, от 2024 г. НЕК няма да бъде обществен доставчик, тоест държавата доброволно се отказва от своите функции и съществува хипотеза да се обособят, да се образуват три обществени доставчика в лицето на електроснабдителните дружества. До момента, ако квотите се определяха от Комисията за енергийно и водно регулиране, говоря за микса, сега не виждам как, кой ще убеди самите електроснабдителни дружества да направят така, че да има ниска цена на микса. Тоест, ако сега е 150 лева, нищо не пречи тя да бъде 250, 350. Знаем, че електроснабдителните дружества имат свои предприятия, имат свои фотоволтаични централи, могат да сключат договори наистина на завишени цени и те имат гарантиран пазар, защото държавата ще покрие разликата, която е между регулираната цена за бита и която те формират в микса. Аз лично в този законопроект не видях никъде защита или по някакъв начин да се ограничи тази за мен лично спекула. Защо казвам спекула, колеги? Защото това, което правите в момента, може да наруши наистина ефективните пазарни принципи и това е образуването на едно картелно споразумение. Дали ще се случи или не, но има такава хипотеза и вероятността тя да се случи е много, много голяма. Още повече, че тук ни се изтъкваше, че виждате ли, ние сме задължени чрез директива с определена дата. Искам да ми покажете точната дата, господин Министър, в Директива 2019/944, където да се казва, че битовите потребители трябва да излязат на свободния пазар. Няма дата! Ние можем да приемаме законодателство, да го предложим, но дата такава ня-ма! Така че тук недейте да се опитвате да пробутвате една огромна промяна, която ще засегне милиони български граждани, с обяснението, че едва ли не ще започне наказателна процедура. Наказателна процедура може да започне, минават години, но през това време Вие какво можете да направите, господин Министър? Можете да направите мо-де-ли! Може да направите сценарии, така че хората да бъдат спокойни, да покажете плюсове, минуси, може за всяка една област, за всяка една община или в дадена територия, където дадено ЕРП извършва своята дейност, да може наистина да се проиграе моделът. Уви, Вас това не Ви интересува и Вие отивате директно към едни 850 милиона лева, защото, виждате ли, тази година бюджетът щял да бъде на дефицит и ние трябва да усвоим тези средства. Второто, което може би, господин Министър, да обясните, между другото в скоба – аз няма да бъда толкова подробен по параграфите. Надявам се, че между първо и второ четене ще имаме максималния брой дни, така че да можем да направим нужните промени, но не разбирам защо в § 2, чл. 4, ал. 2 държавата във Ваше лице доброволно се отказва да участва в изграждането на големите хидроенергийни проекти. Не знам защо Ви се отнема тази функция. Как ще стават проектите между две държави членки или между държави и трета страна, само частни инвестиции ли ще има, но тук държавата отново абдикира наистина от своята дейност. Между другото, запознах се с Доклада на ЕСО, които казват, че без нови базови мощности, уважаеми дами и господа народни представители, ние ще внасяме енергия през следващите години. Вие, когато се отказвате доброволно да менажирате, да участвате в големите хидроенергийни проекти, какво остава за нова ядрена централа, или за други мощности. Говорим за енергийна бедност и това трябва на всяка цена да бъде изпълнено, защото, виждате ли, няма да усвоим парите. Само че там има проблем. Първо в дефиницията – взима действащите цени и ги отнася към дохода на домакинството за предходната година, защото линията на бедност, уважаеми колеги, е за предходната година. Тоест сегашните цени могат да бъдат изключително високи, Вие ги сравнявате с линия на бедност от предходната година. Уверявам Ви, големият проблем ще дойде с на-ред-ба-та! Наредбата, която тепърва трябва да се изготвя кои ще бъдат именно тези енергийно бедни домакинства. Ако един човек има 100 декара ниви, той енергийно беден ли ще бъде? Ако живеят в голям апартамент, един човек, той енергийно беден ли е? Ако има три, четири жилища, той ще бъде ли енергийно беден? Ще прехвърлите цялата отговорност върху общините – те да правят и да класифицират, да търсят и да управляват именно тази бройка. И разбира се, сме спокойни. Всичко ще се дава от държавата и от Фонда за сигурност на енергийната система. Аз не знам вече този фонд дали ще има достатъчно средства с оглед на това, че подпомага едва ли не цялата икономика. Тук казахте, че е много хубаво, че имаме така наречените умни електромери. Много хубаво, само че не споменахте, че тези умни електромери, които ще струват между 300 – 400 лева, ще трябва да си ги заплащат хората, те самите, защото държавата отново е абдикирала от своите функции. И как примерно някой, който иска да направи договор с динамична цена, за да може да знае кога да потребява и да знае цената каква ще бъде утре, ще може да се справи и ще може наистина да употребява този електромер на село или в даден град. Смятате, че всички, когато им се сменят и когато те си ги заплатят от техния джоб, ще имаме нужния ефект? Не, няма да има никакъв ефект. Това ще бъде поредното ограбване от джоба на българските граждани. Аз не знам какво се случва с топлофикациите, никой нищо не говори. Там цената също е субсидирана. Кога ще се занимаваме с топлофикациите – това е друг въпрос, но като определяме енергийна бедност, там също се говори и за отопление. Поне аз наистина така разбрах. Извод, който можем да направим от целия законопроект, който, повтарям, единствената цел да се създаде този хаос, уважаеми дами и господа народни представители, е да се усвоят едни 850 милиона евро. За 850 милиона евро държавата се оттегля от един сектор, който е строен от нашите бащи, сектор, който е бил гордост за българската икономика, сектор, който изнасяше своята продукция в съседни държави и печелеше. Сега вечерно време, когато спрат да работят фотоволтаиците и цената стане 700 лева, ние трябва да внасяме енергия отвън. Защо? Защото ние нямаме идея какви базови мощности ще строим. Една съседна Турция, уважаеми колеги, вече започва да говори за трета ядрена централа с китайски инвестиции. Ние обаче продължаваме нашата агония в българската енергетика – липсват инвестиции в нови мощности, липса на кадри и инженери, амортизирани мощности, миньорите ще останат без препитание – впрочем, те утре са тук, надявам се да ги посрещнете, господин Министър, децата на миньорите ще напуснат страната, тоест след образованието, след здравеопазването, след като нарязахме икономиката по време на прехода на скрап, дойде ред и на българската енергетика. Жалкото е, че всички Вие, които ще гласувате този законопроект „за“, Вие допринасяте за хаоса в нашата нормативна уредба. Ще се приеме един закон, който не знаем какви са последиците, закон, в който ще се реагира на парче, закон, който, разбира се, че ще доведе до повишаване на цената на електрическата енергия. Тук не можем да говорим единствено и само да взимаме печалбата на държавните предприятия, защото, виждате ли, трябва да запълваме дупката в бюджета. Държавните предприятия ще продават своята произведена ел. енергия на завишени цени, никой няма да го контролира. Бюджетът в един момент ще издъхне и ще каже, че ние повече не можем да субсидираме и подпомагаме домакинствата, а от 2026 г. всеки сам трябва да се оправя. Накратко, това е един законопроект, който, пак казвам, няма нужда да се бърза. Нека да се огледа, нека да се направят сценариите. Ако Вие, господин Министър, не покажете – първо, второ, трето, сценарий как ще стане, какъв е моделът, който сте ползвали, това означава, че в момента, уважаеми колеги, вършите наистина едно престъпление. Осъзнайте се, нищо не налага тази спешност, а доколкото разбирам, ще го претупаме и на второ четене. Доколкото разбирам, ще създадем и втора частна енергийна борса – дано да не съм прав, може би някой има интерес от това, тоест всичко ще бъде на гърба на българските граждани. Веднъж ги нарекохте терористи, но мисля, че терористите са тук, в тази зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Към господин Стойнев имам две неща, които искам да отбележа. Той говори за картелни споразумения. Небитовите потребители доста години вече са на свободен пазар, няма картелно споразумение, а и КЕВР е именно за това – да регулират тези взаимоотношения на пазара. Най-важното, което искам да отбележа, е, че държавата не се отказва от никакви функции. Това, което в момента се случва, едни държавни дружества да се лишават от пазарни приходи, за да се поддържа цената за бита, регулираната цена на ниски нива, е пагубно за българската икономика. Единствено мога да се съглася с това, че държавните дружества се нуждаят от инвестиции. В държавната енергетика не се инвестира последните години и една от причините е именно това, че едни цени на ядрената енергия и на енергията от ВЕЦ се определят служебно от регулатора, определят се квоти и за да се поддържат тези нива, тези квоти всяка година се увеличават с енергия, която в противен случай би отишла на пазара и би реализирала реални пазарни приходи за държавните дружества. В момента, както е разписан Законопроектът, той предлага редица защити за битовите потребители. Именно сега е моментът, който трябва да използваме, за да бъде изготвен механизмът с подзаконовата нормативна рамка, така че той реално да работи. Да не ни се налага, както за небитовите потребители, в пленарни заседания, на коляно да изготвяме компенсаторен механизъм. Това в момента е ясно разписано и предполага държавните дружества и всички останали производители на електроенергия, както е сега, да попълват Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, оттам парите да отиват именно за компенсиране на разликата между пазарна и регулирана цена. Това, което категорично трябва да заявим, е, че електроенергията няма да се вдига, ценовото решение на КЕВР остава в сила. И аз апелирам да спрем с това да залитаме политически в насаждането на страхове и притеснения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Стойнев, репликата ми е по повод Вашето изказване, че така Законът се пришпорва заради едни 850 милиона лева (реплики: „Евро.“), които трябва да привлечем от Плана за възстановяване и устойчивост. Искам да Ви уверя, че моите мотиви да подкрепя този закон въобще не са тези 850 милиона, тъй като и аз като Вас смятам, че те няма да доведат до коренна промяна в енергетиката, просто са много малко пари на фона на енергийния отрасъл в България, но ще подкрепя този закон, защото той е крачка в правилната посока, а именно повече свободен пазар, повече конкуренция, което в дългосрочен план води именно до по-ниски цени и до увеличение на българския износ, който тази година намалява. Ще си разясня повече мотивите в следващо изказване. Благодаря.

Господин Стойнев, моля да обясните на господин Рибарски, че тази регулирана цена остава до 31 декември 2025 г. След това – от 1 януари 2026 г. битовите клиенти, българската домакинства изцяло ще понесат тежестта на свободния пазар. И, господин Рибарски, много съм щастлив, че направихте тази реплика, защото в нея той призна, че цената на бита ще се вдигне, когато излязат на свободен пазар. Защо? Защото срещу този по-голям приход на държавните централи, или изобщо на производителите, стои по-големият разход на битовите клиенти. И, да, ще има повече пари евентуално за инвестиции в енергийна инфраструктура, но видяхме какво се случи с бюджета за 2023 г. – 100% дивидент от държавните производители, от БЕХ към централния бюджет, и оттам тези пари отиват за закупуване на чертежи на изтребители F-16, американски реактори за 60 млн. лв. и така нататък. Така че силно се съмнявам, че парите всъщност ще отидат и за енергийна инфраструктура.

Благодаря на колегите за направените реплики. В момента КЕВР, като определя микса, взима приблизително четири тераватчаса от АЕЦ-а, 1,5 от водните централи, нека да бъдат седем, цената за да достигне 150 лв. приблизително. Само че, когато крайните снабдители отидат на борсата, цената вече е 250 лв., тоест ние имаме едни 100 лв., наименуваме увеличение още отсега. Когато стане либерализацията и НЕК не е обществен доставчик, кой ще снабдява домакинствата? Следващите три години, уверявам Ви, това ще бъдат електроснабдителните дружества. Електроснабдителните дружества нямат никаква пречка да правят цената на микса колкото се може по-висока. Защо? Защото така или иначе разликата ще бъде компенсирана за домакинствата от Фонда. Следователно миксът може да расте. Всяко електроснабдително дружество, предприятие има собствени фотоволтаични централи – нека да не се лъжем, много добре знаем, те не са директни, но в крайна сметка знаем, че се случва, ще си направи договорите с тях, ще си купува скъпата енергия и вместо да е сто и петдесет, цената ще бъде 350 лв. Така ли е? Разбира се, че може да има картелно споразумение за следващите три години, защото няма да има, уверявам Ви, почти невъзможно е някой голям снабдител, който за следващите две години и половина да измести електроснабдителните дружества, дано да се появи. Затова са тези модели, които искаме от министъра да ги представи, за да ни убеди, че ще има истинска конкуренция. Истинската конкуренция в либералния пазар виждаме до какво води – до едни големи финансови кризи. Никой не може да каже, че на финансовите пазари няма истинска конкуренция. Тогава защо там има такива тежки кризи, които заразяват целия свят? Това, което искам да кажа, е следното: прибързано е, бърза се! И тука колегата Тодоров е прав – бърза се единствено и само, не дай си боже, някой да тръгне с някаква наказателна процедура. Добре де, ще я има тази наказателност, ще се съдим една, две, три години. През това време ние можем да си направим нужния модел, така че да няма сътресенията. Сега един законопроект, които видяхме в последния момент – преработен и още продължава да се преработва, всички знаем, и Вие го знаете, господин Министър, че не сте убеден, че наистина след месец, два няма отново да правим промяна на този законопроект, че нещо ще бъде изпуснато, продължаваме да правим законодателство на парче. Нека поне в енергетиката не правим законодателство на парче. Това е апелът ми. Разбира се, че БСП ще е против този законопроект, разбира се, че ще има увеличение на цената на ел. енергията, разбира се, че бюджетът ще я покрива, но питам: докога? Тези пари могат да отидат за образование, могат да отидат за здравеопазване. Между другото, може училища, детски градини да бъдат също битови потребители, защото какво ще се случи с тях, когато започнат дървените ваканции. Не дай си боже, да имаме една много студена – или по-скоро нека да имаме една студена зима, за да се види, че без въглища българската енергетика не може да съществува, иначе трябва да се внася. И това е факт. Защо се правим, че не го виждаме?! Недейте да бързаме със Законопроекта. Може да се изпипа, може! Защото в крайна сметка ще страдат българските граждани от този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! За пореден път българските управляващи искат да се направят на по-големи католици от папата пред европейските ни партньори. Абсолютно никъде в Директива 944 не се посочва конкретна дата за либерализацията и никой не ни кара това да се случи в началото на 2026 г. Естествено, ние сами решаваме това безумие. Дори и решението на Народното събрание има по-скоро забранителен характер до 2026 г. битовите потребители да останат на регулирания пазар, но това съвсем не означава, че задължително след това трябва да преминат на свободния. Така предложеното изменение на Закона за енергетиката, касаещо транспонирането на Директива 944, противоречи и на социално-икономическата логика и защитата на гражданите на една нормална европейска държава. Предлаганите законодателни промени са в ущърб на крайните битови потребители, които в крайна сметка ще зависят от големите ЕРП-та, тъй като от тях ще зависи и цената на електроенергията. Предложенията за отпадане на някои услуги и дейности, които в момента са регламентирани и вменени на държавни енергийни дружества, като например обществената доставка на ел. енергия, както и задължения за балансирани други, ще доведат до дисбаланс в цялата електроенергийна система. Същевременно с това се правят предложения, които рефлектират върху използването на местни първични енергийни източници чрез отпадането на т. 8 към чл. 4, ал. 2. Така направеното предложение директно рефлектира върху енергийната сигурност на страната и обричаме на безвъзвратно и тотално затваряне целия Маришки енергиен комплекс. При условие че програмата за справедлив преход на Старозагорски регион не е приета, като същевременно в нея не са заложени никакви конкретни мерки за справяне с последствията, касаещи затварянето на комплекса, то премахването на годишните квоти от Закона за енергетиката ги поставя в ситуация, в която дружествата няма да могат да съществуват. Преките ефекти от това са големи икономически загуби, голяма безработица, пропуснати ползи от използването на единствения местен енергиен източник, даващ ни някаква си енергийна независимост и сигурност. Тук трябва да се има предвид също, че по последни данни имаме ресурс за поне още 50 години и вместо да се търсят алтернативи за продължаване на експлоатацията, то управляващите се стремят чрез своите си действия да направят така, че да няма друга алтернатива освен затварянето. Буди недоумение защо при решение на парламента за предоговаряне на ПВУ не се прави нищо в тази посока, а се предлагат изменения в Закона за енергетиката, което да доведе до невъзможност за алтернативни варианти. Друг важен аспект от предлаганите промени е премахването на задължението на министъра на енергетиката да издава разрешение за изграждане на хидроенергийни обекти, или т. 16 от чл. 4, ал. 2. Отпадането на това задължение ще породи много негативи поради факта, че Министерството провежда енергийната политика на страната и ако то самото няма представа къде ще са необходими, къде изобщо има възможност за изграждане на нови хидроенергийни обекти, в един момент може да се получи ситуация, в която ще бъдат изградени много хидроенергийни съоръжения, без да има реална нужда от такива. Тази промяна ще рефлектира негативно върху крайния потребител в дългосрочен аспект. Също така, при условие че битовият потребител ще излезе на борсовия пазар в началото на 2026 г., а се предлага отпадането на функция „обществен доставчик“, то това поражда недоумение кой ще изпълнява тази функция. От така направените предложения остава основният извод, че това ще се осъществява от ЕРП-тата, които могат да си определят каквато си искат цена и да трупат печалба на гърба на битовия потребител. И като закриете НЕК, извадите „Булгартрансгаз“ и АСО от БЕХ, кой точно ще пълни неминуемите дупки в следващите бюджети на Асен Василев – законно или незаконно чрез стопроцентовите вземания от дивиденти, или всъщност не Ви интересува, че може финансовият министър да изпадне в криза – толкова дълбока криза. По отношение на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се вменяват задължения, които не са регламентирани в Директивата, чрез които Фондът трябва да извършва инвестиции за развитие на ВЕИ, както и за развитие на други технологии. Тези нови аспекти са предпоставка за усвояване на ресурса на Фонда от частни компании и затова възвръщаемостта да е нищожна. Същевременно Фондът не е търговско дружество, което да може да инвестира в такива начинания. По отношение на направените предложения за такса за прекратяване на договори и такса при смяна, тоест новите т. 63а и 63б към § 1, които трябва да се поемат от крайния битов потребител, прозира поредното ценово натоварване на потребителя, а съгласно Директива 944, чл. 12, ал. 2 държавите членки гарантират, че поне на битовите клиенти и малките предприятия не се налага такса при смяна. От изложеното дотук може да се направи изводът, че така предложеният законопроект е в ущърб не само на потребителите, но и в ущърб на цялата енергетика, която се цели да бъде овладяна от определен кръг хора. Всъщност всичко се прави, за да може фирмите на Асен Василев, Кирил Петков, Саша Безуханова и кандидат-кметът Терзиев да усвоят средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, а за крайния потребител на енергия на никой от ДС – или добрите сили – не му дреме изобщо. Предложените текстове са чисто лобистки, които дават предимство на търговците на електроенергия за сметка на гражданите и държавния бюджет. Изключително важно е да се отбележи, че очакваният ефект от приемането на тези изменения е масово обедняване на обществото, драстично увеличаване на сметките за ток, борсови спекулации и манипулации, водещи до свръхпечалба и облагодетелстване на ограничена група от енергийни дружества за сметка на българските граждани. В този вариант предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката не трябва да бъде приеман изобщо, но ще бъде. Ние ще направим предложения между първо и второ четене, което също няма абсолютно никакво значение, защото опозицията е обречена да носи бремето на това да се дави в собствената си безпомощност. Колкото и да анализирам и да философствам в конкретика, нищо няма да се промени. Философията винаги е в разрез с историята, която се пише, и ако Хегел е прав и совата на Минерва започва своя полет на здрачаване, не зная колко по-тъмно трябва да стане в българската действителност, за да има някаква надежда за мъдрост. По неведомите пътища на ала-бала демокрацията властта е Ваша, решенията са Ваши и съдбите на хиляди граждани са във Вашите ръце. Времето е Ваше! Въпреки че, както е казал един велик поет, времето е честен палач. Сега и трибуната е Ваша – унищожете всичките ми доводи и все пак нека поне терористът, който не преговарял с терористи, да помни, че след всеки здрач идва зазоряване и няма значение кога започва полетът на совите – те все пак ядат мишки. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа! Отново ми прави впечатление, че на дебат за толкова важен законопроект, съжалявам, че камерите няма да покажат залата, че е празна от хората, които управляват, което е много показателно за Вашето отношение. Госпожо Митова, аз искам лично да Ви поздравя за това, което изнесохте като доводи, защото Законът за енергетиката въвежда дефиниция за енергийна бедност, но нищо повече от това. Няма ясно регламентиран съществуващ компетентен орган, без ясно регламентиран фонд за социална компенсация за уязвимите и енергийно бедните домакинства, без регламентиране на разработка на стратегията за намаляване на енергийната бедност. Всичко това е оставено за решение на Министерството на труда и социалната политика. Те дали обаче ще го направят – аз смятам, че не. Българските граждани имат необходимостта да разберат, че енергийната бедност, която няколко пъти беше спомената от министъра на енергетиката, ще има развит механизъм за нейното овладяване и намаляване. Много ми е интересно да ми кажете защо според Вас Министерството на труда и социалната политика не желае да поиска правомощия за провеждане на политика на социална защита на енергийно бедните домакинства в условията на свободния пазар. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Митова, не знам дали Ви разбраха метафората със совата и мишката, но понякога има сови, които се гнусят и не ядат някои мишки – твърде са им кофти. Сега ще кажа няколко цифри, които са верни. Ако законът на Манастирски съвет мине в зала, проверих – утре, така нареченият от хората промишлен ток, този на свободния пазар – утре ще е 200 лв., но това е без такса пренос, достъп, промяна на напрежението, акциз и едно ДДС за разкош. Битовият ток в момента на регулирания пазар е 148 лв. през деня и 60 лв. вечерта. Говорим за лятото, когато има слънчице и някак си ВЕИ-тата произвеждат евтин ток, а не за зимата, когато няма. А освен това битовите потребители, като минат на свободния пазар, цената варира в денонощието. И да речем за утре в часовете осем вечерта, в 20,00 ч., цената ще бъде 300 лв., тоест, всяко едно хубаво българско семейство трябва много добре да знае, че проектът на Манастирски съвет ще му докара двойна или тройна цена на битовите сметки. И още нещо, понеже става дума за енергетика. Знаете ли, че дизелът вече е 3,37 лв. на ОМВ вечер? Вчера беше 3,37 лв. Нали нямаше да подскачат цените? Айде сега от Енергийното министерство на Манастирски съвет пробутайте и отмяната на дерогацията, вкарайте „Нефтохим“ в невъзможност да произвежда горива, замърсете Бургаския район, обгазете го, блокирайте машините и това 3,37, което е в момента, ще отиде към 4 лв. И тогава тракторите може, и сега днес да пращате полицията да ги спира на Казанлък или не знам къде, което, между другото, е тежка диктатура да спирате протестиращи, как ще спрете шофьорите в София, като дойдем да Ви блокираме Манастирския съвет?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Предов, няма как да Ви отговоря какво точно прави Министерството на труда и социалната политика. Мога да Ви кажа, че докато имаше представители на „Има Такъв Народ“ в Министерството на енергетиката, ние бяхме предложили цялостна дефиниция на енергийна бедност, но тази дефиниция беше блокирана точно от Министерството на труда и социалната политика, тъй като те искаха да имат правомощията да изготвят определението. Така че аз в случая на този законопроект съм по-склонна да бъда щастлива, че все пак се върви в някаква посока на това да се създаде едно определение, което е дългоочаквано за българските граждани. А за сметка на това обаче няма яснота кой и как ще определя енергийно бедните, какви компенсации точно те ще получават и как ще се гарантира достъпът до топлина, който е изконно човешко право. Между другото, според последни данни между 20 и 45% са енергийно бедните и естествено, България води и в тази негативна класация. Господин Йорданов, цената ще се покачи драстично. Повтарям го – цената ще се покачи драстично! Надявам се всички да са чули. Не знам точно колко ще бъде цената, Вие казахте някакви данни от КЕВР, но разбира се, тя ще бъде драстично покачена.

Господин Председател, господин Министър! Аз като народен представител ще подкрепя този законопроект не заради това, което се опитва да се внушава от другите парламентарни групи, а защото в него има нещо ключово и то е именно темата за енергийната бедност. Първо, имаме прилагането на Европейската зелена сделка в секторите като сгради, отопление, транспорт. И повишаването на социалните разходи за отопление се изтъква от противниците на зелената сделка за нейното осъществяване. Точно по тази причина обаче европейската зелена сделка е намерила начин да отговори на тези предизвикателства и те са през два конкретни инструмента: схемата за търговия с емисии в секторите „Сгради“ и „Транспорт“ и Социалния климатичен фонд. За да може да заработи Социалният климатичен фонд, то България трябва да има определение за енергийна бедност. Социалният климатичен фонд е насочен именно към домакинствата и основната цел е да постигне дългосрочно решение на проблема, а не просто да замества средства от държавния бюджет и други източници за енергийни помощи и компенсации. Справянето с енергийната бедност трябва да залегне в Закона за енергетиката, както и в Интегрирания план за областта на енергетиката и климата. Защото това е ключовата бариера и ключовото условие за осъществяване на устойчив и справедлив енергиен преход. Истински! Втората причина, налагаща обхващането на енергийната бедност в Закона за енергетиката, е спешността при планирането и прилагането на инструментите за решаването на проблема на енергийната бедност и по-специално Социалния климатичен фонд. Дефиницията, която в момента е предложена…

Я пак, я пак!

…е работа от няколкомесечни усилия и включването на различни заинтересовани страни, а разработените в рамките на пакета реформи по ПВУ ще бъдат всъщност гарант за това ние да осъществим истински климатичен преход. Особено важно е обаче да бъде посочена отговорна институция за координирането на тези стъпки и тук имаме предвид към Министерския съвет това да бъде именно Министерството на труда и социалната политика, като тази отговорност да бъде упомената и в самия законопроект, каквато промяна ще предложим между първо и второ четене. Също така е необходимо в спешен порядък следващите стъпки за решаване на проблемите за енергийната бедност, които, вярвам, че ще бъдат предприети от страна на Министерския съвет – функционален анализ на МТСП и капацитетът му да управлява политика за енергийна бедност, тъй както и да се координират политиките с другите релевантни министерства, включително Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието и храните, отговорните за енергийните помощи за дърва за огрев и Министерството на околната среда и водите. Трябва да се изготви информационна система и картиране на района за енергийна бедност, така че мерките по Социалния климатичен фонд и другите национални инструменти да бъдат насочени именно към тези, които имат необходимост. Не на последно място, е необходима и отделна стратегия или програма за елиминиране на енергийната бедност, която, вярвам, че заедно с Министерския съвет ще изготвите. Благодаря.

Госпожо Мутафчиева, изчетохте нещо, което Ви е написано. Аз мога само да предполагам, че е от някое НПО и Вие не сте запозната с текста, тъй като не Ви се удаде много добре четенето. В тази връзка, ако сте разбрали това, което Ви е написано, ще Ви помоля да поясните малко повече с какво точно според Вас дефиницията за енергийна бедност е обвързана с това да излезе българското семейство на свободния пазар? Какво пречи да има дефиниция и да се прилага тази дефиниция за енергийна бедност, свързано с регулирания пазар? Ако въобще имате представа за двете неща, какво точно представляват! Тъй като това, което прочетохте, не го коментирахте. А ако не получим някакво смислено обяснение, ще остана с впечатлението, че енергиен преход според Вас е да минем най-вероятно към климатици или нещо подобно! Нещо съвсем опростено, но хубаво е поне да подготвяте четенето предварително.

Аз имам само един въпрос към госпожа Мутафчиева. Бихте ли ми обяснили какво е климатичен преход? Няколко пъти го казахте. Предполагам, че не е преход към климатици. (Реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Затова ще е хубаво да кажете какво значи наистина климатичен преход? Защото го четохте, което значи, че е написано, не е грешка на езика. Бъдете така добра да обясните! Интересно е! (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Няма дуплика, не е написана.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата, свързана с либерализацията на пазара на електрическа енергия, е стара тема. Ние много отдавна водим дискусии с Европейската комисия. Смея да твърдя, че през последните години беше направено много в тази посока. Всички небитови потребители отидоха на свободния пазар. И това, което всъщност се иска от нас от страна на Европейската комисия сега, е да бъде либерализиран пазарът на електрическа енергия на едро. Никой не иска от нас да либерализираме пазара на електрическа енергия на дребно, тоест да изкараме битовите потребители на свободния пазар. Какво означава да либерализираме пазара на електрическа енергия на едро? Това означава Комисията за енергийно и водно регулиране, когато определя цената за бита, да не прилага квотен принцип, какъвто прилага към настоящия момент, и определя цената на електрическата енергия, като съответно прави един микс и определя отделните производители на електрическа енергия, която да произведат и да доставят енергията за битовите потребители. Тук Европейската комисия казва, че трябва да бъде либерализиран пазарът на електрическа енергия на едро. Всички ние сме съгласни с това. Това трябва да се случи. Но в този законопроект се съдържат доста разпоредби, които касаят битовите потребители, и смея да твърдя, че тези разпоредби имат необходимост от много съществена преработка. Една част от тях трябва да отпадне просто защото противоречи на изискванията на Европейската комисия спрямо нас и ние нямаме готовност за това да приложим този либерализиран пазар на дребно за бита. Какво означава – тук чувам колегите казват, че има дефиниция за енергийна бедност, по отношение на тази дефиниция, колеги, трябва да е ясно едно – тази дефиниция се отнася единствено и само по отношение на електрическата енергия. Тя не е дефиниция за енергийна бедност по принцип. Тук става дума за тази дефиниция. Но тази дефиниция ще ни свърши работа, когато ние сме готови – имаме готовност, да изведем битовите потребители, постепенно при това, на свободния пазар. Преди да ги изведем на свободния пазар, трябва да направим няколко неща. Първото и най-важно нещо е да бъде разработен механизъм за защита на тези уязвими потребители. Трябва да бъдат разработени критерии, на базата на които да се определят кои са енергийно бедни, кои са уязвими потребители, които са домакинства в енергийна бедност. Такива критерии не виждаме. В закона е записано, че те ще бъдат разписани в наредба към закона. Но най-важното, което липсва, е механизмът за защита. Уважаеми колеги, механизмът за защита трябва да съдържа много ясни и точни насоки как ние ще защитим тези хора, излизайки на свободния пазар. Най-важната тема е свързана с финансовото осигуряване на този механизъм за защита на самите потребители. За съжаление, ние все още нямаме яснота как, откъде ще бъдат осигурени тези средства, така че да бъдат защитени битовите потребители. Нещо повече, ние с решение на Народното събрание сме казали и сме забранили либерализацията на пазара за битовите потребители да се случи по-рано от 2026 г. В този закон, в Преходни и заключителни разпоредби мисля, че беше, в един от параграфите е записано, че тази разпоредба на § 5 – в конкретния случай, § 6 и така нататък, влиза в сила от 1 юли 2024 г. От една страна, ние не сме готови за това. От друга страна, противоречи на решението на Народното събрание. Ето защо смятам, че между първо и второ четене ние от парламентарната група на ГЕРБ и Съюза на демократичните сили ще направим предложения, които да изчистят Законопроекта от всички тези текстове, които противоречат и на решението на Народното събрание, и в същото време показват, че ние все още не сме готови за тази стъпка. В този законопроект е заложена една разпоредба, която налага таван на приходите на производителите на електрическа енергия. Тази мярка, както в рамките на Бюджетна комисия колегите от Министерството обясниха, е заимствана от този регламент, който регулираше свръхпечалбите, свързани с преодоляване на последиците от ковид кризата. Само че този регламент приключи своето действие на 30 юни 2023 г. и той не е приложим към настоящия момент. Въвеждането на всякакви тавани – пределни цени, таван на приходите, е непазарна мярка, която противоречи на европейското законодателство. Всичко това трябва да бъде изчистено от предложения законопроект, за да може той наистина да придобие вид, който да бъде в съответствие с европейските правила и в съответствие с нашите национални интереси и с това да защити българските потребители. Българският битов потребител, уважаеми колеги, трябва да остане на регулиран пазар и това ние трябва да го направим с този законопроект между първо и второ четене и да изпълним ангажимента си към Европейската комисия да либерализираме пазара на едро. Но всичко онова, което се отнася до това хората да отидат на свободния пазар, без ние да сме готови за това, трябва да бъде преработено много сериозно в рамките на срока между първо и второ четене. Както вече споменах, ние ще направим такива предложения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря, господин Председател. Госпожо Петкова, бихте ли ми обяснили защо, при положение че няма европейско изискване, ние продължаваме да говорим за изваждане на битовите потребители на свободния пазар? Няма такова изискване и Вие го знаете – няма посочена дата, няма посочен срок. Защо се пренатягаме и в момента Манастирският съвет предлага такъв закон. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защо се пренатягаме да изкараме хората на свободния пазар, без да има изискване? И втори въпрос: понеже сте в сглобка с тези случайно попаднали хора от ПП – Вие като енергиен експерт как разбрахте климатичния преход? Защото според мен това е преминаване евентуално от един климатичен пояс в друг, но може и да бъркам. А законът, според дамата в жълто, която излезе (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), вътре става дума за климатичен преход.

По начина на водене!

Е, и? (Реплики на народния представител Искра Михайлова.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, ние като страна – членка на Европейския съюз, имаме ангажимент да либерализираме напълно пазара на електрическа енергия. Това е един ангажимент. Но Европейската комисия в конкретния случай, в рамките на преговорния процес, не ни е поставяла условие това да се случи с битовите потребители, с пазара на електрическа енергия на дребно. Затова, както вече споменах, ние от ГЕРБ-СДС между първо и второ четене ще направим необходимите предложения, така че тези текстове да бъдат изчистени, за да могат българските граждани, българският битов потребител да бъде спокоен за това, че ще продължи да бъде на регулиран пазар. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, по начина на водене. Позволявате си да се правите на морален съдник или на някаква полиция по изказването на депутатите. Да Ви припомня, че по същия начин тръгнахте да газите някои неща в Правилника и като бяхте председател в едно по-предно Събрание, така след това не бяхте. След това стояхте отвънка, протестирахте, обяснявахте, че това сме го направили с ГЕРБ, при положение че ние публично преди тях казахме, че този кабинет за нищо не става и излизаме от него. Сега гледам, че сте в коалиция с тях. Вършете си работата, не ми давайте съвети как да наричам Манастирския съвет, защото той е такъв. Те там са се събрали, там са го решили. И аз не съм виновен, че приятелката на един от Вашите каза, че това е и сглобка. Това са реплики, които излизат от Вас. Министър-председателят излезе тук и си призна за манастира, в който е бил. Не той, а неговите началници. (Реплики от ДПС: „Шаолин! Шаолин!“) Сега аз какво да направя? Това е истината! Да, ДПС – не знам кой манастир, Вие сте по-наясно. Може и Ваш представител да е имало там.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, в така предложения законопроект има текстове, част от които примерно в параграф 19, т. 4, ал. 7, ще си позволя да прочета какво гласи алинеята, тъй като едва ли сте запознати с дългия законопроект в най-големи детайли. Алинея 7: „Лицата, на които е издадена лицензия за организиране на борсов пазар на електрическа енергия…“ Използвам възможността през моето изказване и това, че министърът е тук, да задам въпрос на господин министъра. Той е в процедура и той има право да не отговори, но все пак, тъй като чухме някои спекулации, бих искал да чуем Вашето становище, тъй като за първи път в Закон за енергетиката ще се дефинира терминът борсови пазари. До момента Законът за енергетиката дефинира един борсов пазар и това е държавната независима енергийна борса. Моят въпрос към господин министъра е: дали са касае за техническа грешка, или плановете на Министерството на енергетиката включват и създаване на още борси, сиреч частни борси, и дали решението, ако се окаже, че решението е инициатива на Министерския съвет, дали това решение е да се разшири законът до много борси, дали е всъщност искане от страна на Европейската комисия, дали е по Плана за възстановяване и устойчивост, или е инициатива на Министерството на енергетиката?

Благодаря, господин Председател, щях да кажа уважаеми народни представители, обърках се. Дължим истината на българските граждани, нека да си я кажем. Не става въпрос за нищо друго, освен това едни 850 милиона да бъдат усвоени по Плана за възстановяване, които са насочени единствено към фирмите на „Продължаваме Промяната“. Това е целта на днешния законопроект. Няма никаква икономическа логика, нито каквато и да е друга социална логика да приемаме това предложение, защото, както господин Тодоров много подробно обясни, цените за битовете потребители ще се вдигнат неколкократно. За съжаление, в залата много малко хора разбират точно от тази материя, господин Тодоров, и няма смисъл да си правите труда да им давате лекции. Някои от тях на вързано куче хляб не могат да дадат, но ще решават тука съдбините и бъднините на българския народ. (Реплики от ПП-ДБ.) Благодаря за репликата, имате възможност после да ме репликирате, ако искате, господин Ананиев. В Комисията по енергетика стана въпрос и питахме какъв ще бъде ефектът за битовете потребители, когато този законопроект бъде приет, а отговорът беше – свобода. За каква свобода става въпрос? Точно същата свобода, която може да сравним потребителите с едни агнета в кошара, на които цял живот всичко им е било регулирано – и храна, и дажби, а сега ги пускаме на свобода в гората, те сами да си избират вълк ли да ги яде, мечка ли да ги яде, или друг хищник. Общо взето за такава свобода става въпрос в този законопроект. Да не говорим, че тук миналата година ручахме жабетата и ще предоговаряме Плана за възстановяване, и се събирахме, и взехме решение, което беше подготвено от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Трябваше да защитаваме и въгледобива, и Маришкия басейн, трябваше да предоговаряме и това за битовите потребители – либерализацията, трябваше да ги защитаваме тези хора. Нищо от това не се случи, ама какво да очакваме от едно шарлатанско управление освен шарлатания? Затова аз само едно нещо мога да кажа – оставка на това правителство. Трактор сглоби сглобката и трактори ще Ви я разглобят! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ).

Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, както казах, аз ще подкрепя Закона за енергетиката на първо четене не заради 850 млн. евро, а защото въвежда в правилната посока на либерализация на пазара. Така че, бих казал, ще парафразирам, ще го подкрепя безплатно. Ще откроя няколко важни момента в Закона. Едното е възможността за въвеждане на две тарифи за битовите абонати, което би довело до сериозно спестяване на електроенергия във вид на енергийна ефективност, стимулира спестяване. Това на практика ще означава държавата да не подпомага отоплението на басейни или копаенето на биткойни от страна на частните потребители, това би довело до намаляване на нуждата от компенсации. Може би все пак това ще е повишение на КЕВР с около 20 – 30% в най-добрия случай. Вторият полезен момент, който бих искал да откроя, е въвеждането на понятието „енергийни общности“. Това означава да разширим възможностите за битовите потребители да станат и производители на електроенергия, не само битовите, а естествено, и индустриалните също. Това означава да има повече конкуренция на пазара, повече свобода, повече хора да могат да се възползват от конюнктурата на пазара, която е в момента, и в бъдеще се очертава да бъде така благоприятна за инвестиции в нови, чисти енергийни мощности. Бих открил обаче и един съществен недостатък в Закона, който се надявам да коригираме между първо и второ четене, и това е въвеждането на таван на цените на производителите. Това беше въведено сега като временна мярка по време на кризата от 2022 – 2023 г., но за мен е голяма грешка въвеждането на временни мерки в закон, така че те да станат постоянни, тъй като това би означавало значително съкращаване на инвестициите в енергийния отрасъл, а оттам би означавало и намаляване на българския износ на електроенергия – все пак ние сме традиционен износител, както и значително увеличение според мен на цените на електроенергията, тъй като по-голямата конкуренция в дългосрочен план води до по-ниски цени на тока. Това мисля, че го пише в учебниците, и съм абсолютно убеден, че това би било факт. Трябва да си насочим усилията към промени в Закона между първо и второ четене, така че да изключим спорните моменти в него. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Панев, не знам дали осъзнавате каква глупост казахте. На свободен пазар тарифи няма. Има тарифи на регулиран пазар и в момента те са дневна и нощна. На свободен пазар има почасова цена във всеки едночасов интервал на доставка, а от следващата година ще има на всеки 15 минути интервал на доставка. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Заповядай, може да вземеш изказване, не е нужно от място да го правиш. Господин Панев, след като сте такъв голям експерт, енергиен, можете ли да обясните какъв е смисълът на регулиран свободен пазар? Благодаря Ви.

Господин Тодоров, надявам се, че сте прочели Закона. Става въпрос за възможност за въвеждане на две тарифи на регулиран пазар, тоест една по-ниска за абонати, които харчат по-малко киловатчаса електроенергия, и по-висока за над съответното количество киловатчаса. Става въпрос за регулиран пазар. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Каза, че е свободен пазар!“) Казал съм „регулиран пазар“, ще видим, няма значение. Важното е енергийната ефективност за домакинствата да бъде стимулирана и точно това се прави през този закон и за мен това е едно от най-големите му достойнства. Благодаря.