20 September 2023

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми вносители, парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи създаването на Временна комисия, която да установи всички данни, факти и обстоятелства във връзка с машинното гласуване. Крайно време е да стане ясно и на българското общество – онези думи, които прозвучаха в сградата на българския парламент по време на пленарните заседания на Четиридесет и осмото народно събрание, свързани с кодовете на машините; онези заклинания кой кого ще съди от лидерите на две от партиите, били заедно в управление, говоря за господин Свиленски и за господин Петков, да станат известни на българското общество. Нашата парламентарна група винаги е отстоявала становището, че трябва да има публичност и прозрачност при тези процеси във връзка с вота на българските граждани. И да, въпреки че опозицията предлага създаване на такава временна комисия, ние ще я подкрепим. Молбата ми към пленарната зала е тази точка за създаване на Временна комисия да бъде точка в утрешния пленарен ден, и то да бъде точка трета – фиксирана, защото сме определили в съгласие на Председателския съвет какви ще бъдат първа и втора точка. Затова моля, господин Председател, да подложите на гласуване точката за създаване на Временна комисия да бъде точка в утрешния пленарен ден в Програмата за работа на Народното събрание. Благодаря.

Процедура!

Господин Председател, процедура!

Предложената точка касае пряко националната сигурност и касае пряко съмненията за корупция в особено големи размери в лицето на Министерството на отбраната. Ясно и точно по първата дефиниция се даде заявление от страна на министъра на отбраната, че България трябва да разположи за постоянно чужд военен корпус в България, което според ВЪЗРАЖДАНЕ е пряко нарушение на националната ни сигурност, тъй като по Конституция единствените, които трябва да гарантират сигурността и целостта на страната ни, са въоръжените сили на България. Другото, за което искаме да бъде проведено въпросното изслушване, касае изтеклата вече информация, че Министерството на отбраната ще проведе процедура за закупуване на техника, която не е от най-ново поколение! Нещо повече, техника, доставена от САЩ, при положение че само след няколко месеца се отваря завод за производство на въпросните аналогични бойни машини в България – бойните машини могат да бъдат купени няколко пъти по-евтино. И за да е пълен цинизмът на Министерството на отбраната, изтече информация, че цената, на която ще се купят тези машини, които не са от най-ново поколение, е с поне 1 милиард повече, отколкото при друга процедура, проведена от друга държава! Точно заради това искаме въпросното обсъждане. Тук имаме пряко нарушение на националната сигурност и съмнения за корупция в огромни размери!

Процедура.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното предложение: срокът за предложения по Общия законопроект, № 49-353-13-6, 19 септември 2023 г., на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права да бъде удължен с три седмици.

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Предлагам по току-що обявения Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата срокът да бъде удължен на три седмици.

За декларация.

От ВЪЗРАЖДАНЕ получихме тревожната информация, че след оказан натиск от чуждо посолство прокуратурата е спряла досъдебното производство срещу Весела Чернева. В края на месец май тази година на извънредно заседание на парламента, на което бяха изслушани шефовете на службите за сигурност заради изнесената информация в записа на ПП, в който директно се казва, че бъдещите ръководители на службите са съгласувани с посолството, или са съгласувани с посолството и одобрени от посолствата на чужди държави, шефът на ДАНС заяви, че кабинетът Петков не е защитавал националния интерес и визира действията на съветничката на Кирил Петков по външна политика Весела Чернева. Медиите веднага я разпознаха, макар че тя не беше визирана поименно, и според изнесената информация тя е провеждала собствена политика с Република Северна Македония, без да съгласува това с министъра на външните работи по това време. Чернева е издала на Скопие българската позиция по присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз, което е класифицирана информация. Тогава стана ясно, че се води досъдебно производство от прокуратурата за теч на класифицирана информация от българските институции към тези на Република Северна Македония относно вдигането на ветото от София спрямо Скопие към присъединяването на Македония към Европейския съюз. По линия на контраразузнаването е установено, че съветник към премиера към онзи момент е съгласувал позициите на Министерството на външните работи с граждани на Северна Македония. Става въпрос за пращането на извадка от секретен документ в интернет сайт. Достъп до този документ са имали двама души извън състава на Агенцията, обяви тогава председателят на ДАНС. Според информация от медиите досъдебното производство е било спряно след приложен натиск от, цитирам: „чуждо западно посолство с мощно влияние у нас“, като това посолство, забележете, не е американското, тоест не говорим за посолството, а говорим за друго посолство. В резултат на този натиск са пренебрегнати неоспоримите доказателства за извършване на престъпление от страна на Весела Чернева. Българската държавност за пореден път е поругана. Имаме поредния случай на вмешателство във вътрешните работи на България и поредното доказателство, че нашата държава в момента няма съпротивителни сили срещу външно влияние, тоест тя няма имунна система. Виждаме, че Кирил Петков и Асен Василев са прави като твърдят, че ръководни фактори от националната сигурност на България се назначават с одобрение на чужди посолства. Свидетели сме на поредното изпиране на национален предател, при това съвършен такъв, извършил измяна по въпрос, който е консенсусен в българското общество и който е сред най-първостепенните приоритети на българската външна политика, а именно защитата на българския национален интерес, на историческата истина, език, култура и на нашите сънародници в днешната Република Северна Македония. Затова смятаме, че следва да има закрито заседание в Народното събрание, както имаше миналата година, на което да бъдат извикани шефовете на службите за сигурност – ДАНС, ДАР, вицепремиерът, министърът на външните работи, министър-председателят Денков и да бъдат дадени обяснения по въпроса. Разтревожени сме, че сме свидетели на превземането отвътре на българската държава. Тя вече не е наша, на българите, а е подвластна на всевъзможни посолства. Действията ѝ се ръководят извън България в разрез с нашите национални интереси. Вместо този факт да предизвика срам, това поощрява националните предатели от управляващата сглобка да бъдат още по-нагли и вероломни и да предават все повече националните интереси на нашата страна. Но с предателството спрямо България и Македония не спира възходящата серия от продажни действия. Военният министър Тагарев, по-известен с прякора си Тагаренко, както самият той призна, е работил за Украйна. По негово признание, направено в залата на Народното събрание, той е бил съветник на Военното министерство в Киев. Логично е човек като Тагаренко да назначи други украински служители на работа и именно това се случи с назначаването на Калин Димитров. Той е назначен от Тагаренко за новия изпълнителен директор на военните заводи, обединени в ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ. Това съобщиха от Министерството на отбраната, като назначението е на поста изпълнителен директор. ТЕРЕМ са подчинени на министъра на отбраната Тодор Тагарев и се занимават с ремонт и модернизация на оръжейна техника главно за нуждите на армията. Самият Димитров е обучавал войници в Украйна отново по негово признание. Заплатата на въпросния експерт е грубо 15 хил. лв. месечно. Очевидно щедрото възнаграждение налага внос на експерти от Украйна. Толкова ли са го закъсали кадрово от Министерството на отбраната, че назначават служители, работили в Украйна. Разбира се, че не, въпросът е риторичен. Има достатъчно български експерти, които са компетентни и могат да свършат дори по-добре работата от назначения служител. Но колониалният министър, който също е внесен от Украйна, продължава политиката на васалитет и довнася проукраински експерти, като експерти може да бъде поставено в кавички, за да угоди на Украйна може би. Свидетели сме на съвременна форма на еничарство, обвита в евро-атлантическа и пронатовска опаковка. Под тази опаковка обаче се крият едни съвременни чуждопоклонници, които с радост предават Родината и услужват на чужди държавни интереси. На всички съвременни предатели следва да припомним думите на Апостола на свободата Васил Левски, който казва: „Предателите трябва да се убиват – до сливенци, лятото на 1871 г.“ В днешно време можем да бъдем по-снизходителни, но не бива да си затваряме очите за предателството спрямо Родината. Манастирската сглобка следва да бъде демонтирана незабавно, за да не нанася повече вреди на държавата и държавността. Затова оставка веднага! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 49-354-01-84, внесен от Евгения Алексиева и група народни представители на 28 юли 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 септември 2023 г., Комисията по околната среда и водите обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: господин Атанас Костадинов – парламентарен секретар, госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“, госпожа Светла Божкова – директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, господин Александър Иванов – началник-отдел „Битови отпадъци“, госпожа Елена Стефанова – началник-отдел „Защитени територии“, госпожа Ася Донева – държавен експерт в отдел „Натура 2000“, господин Валери Георгиев – началник-отдел „Биологично разнообразие“. На заседанието присъства и госпожа Десислава Стойкова – юрисконсулт на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Евгения Алексиева. Със Законопроекта за допълнение на Закона за управление на отпадъците се цели да се даде възможност на местните власти по съответния ред да приемат наредба, с която да се определят условията и редът за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, масово разпространени отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, на територията на съответната община, като наредбата следва да е разработена съгласно изискванията на Закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Настоящите законодателни промени имат за цел да предоставят правомощия на кметовете да установят и наказват причинителите на различни видове замърсявания, за да прилагат по-ефикасно политиката за поддържане чистота на територията на общината. В Комисията по околната среда и водите е постъпило становище от Министерството на околната среда и водите, с което се изказва подкрепа за Законопроекта, като се правят предложения по отношение на правната техника. В Комисията е получено и становище от Националното сдружение на общините в Република България, с което напълно подкрепят обсъждания законопроект. В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители Евгения Алексиева и Татяна Султанова. Участие в дискусията взеха и представителите на Министерството на околната среда и водите в лицето на госпожа Михаела Доцова, госпожа Божкова, както и представител на Националното сдружение на общините в Република България. След проведените разисквания и изказани мнения Комисията по околната среда и водите с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на отпадъците, със сигнатура 49-354-01-84, внесен от Евгения Алексиева и група народни представители. Благодаря, госпожо Председател, завърших.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще представя мотивите на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, който заедно с колеги народни представители от парламентарната група на Коалиция ГЕРБ-СДС внесохме съответно в чл. 22, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. Няма да се спирам на разпоредбите на чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, защото те бяха представени от господин Анастасов, но искам да кажа, че във връзка с тези разпоредби на чл. 22, ал. 1 общинските съвети в общините приеха наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на съответната община. С Решение на Върховния административен съд от 2021 г. беше отменен текстът на чл. 78 от наредбата на Столична община, съгласно който наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник. С отмяната на този текст отпадна и правната възможност местната власт да налага глоби или имуществени санкции на нарушители на наредбата чрез издаване на наказателно постановление. От посоченото съдебно решение е видно, че чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците не дава правомощия на местната власт чрез общинския съвет да урежда административно-наказателни разпоредби за нарушенията в наредбата, както и да определя наказващ орган за тези нарушения, тоест няма правна възможност местната власт в своя наредба да определя каквито и да било глоби, имуществени санкции, както и да определя кой да ги да наложи. Местната власт, респективно кметът на Столична община, давам този пример със Столична община, защото преди малко цитирах Решението на делото на Върховния административен съд, или оправомощени от него длъжностни лица може законосъобразно да налагат глоби или имуществени санкции чрез издаване на наказателни постановления по реда на Закона за управление на отпадъците само за нарушенията по определени членове и алинеи. Настоящите законодателни промени имат за цел да разширят и допълнят наказателноправните норми, уреждащи управлението на отпадъците, и в частност разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, като с тези промени се предоставят възможности и правомощия на кметовете да установят и наказват причинителите на различни видове замърсявания, за да прилагат по-ефикасно политиката за поддържане на чистотата на територията на общините. Заинтересовано от промяната е цялото общество, защото тези промени касаят чистотата на обществените площи, изискванията към собственици или ползватели на имоти да поддържат чистотата в имотите си и около тях, както и замърсявания, причинени в резултат на строително-ремонтни дейности. Законопроектът беше подкрепен единодушно от колегите в Комисията по околната среда и водите. Има становище на Министерството на околната среда и водите, което е положително, като вносителите ще се съобразим с направените от МОСВ предложения и ще прецизираме текстовете между първо и второ гласуване. Има положително становище и от Националното сдружение на общините, така че, колеги, надявам се и днес в залата нашето предложение да бъде подкрепено и да приемем тези важни текстове Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! До 2023 г., до 2035 г., извинете ме, ние трябва да рециклираме 65% от битовите си отпадъци и само 10% от битовите отпадъци следва да се депонират, Все още сме изключително далеч от средноевропейските нива и за депониране, и за рециклиране. Проблемът с недоброто изпълнение на задълженията на общините с управлението на отпадъците стои не от днес и не от вчера, а се трупа от декади. Страната ни, за всички е ясно, е сметище и достатъчно е да тръгнем на път по магистрали и по малките населени места, струпани навсякъде отпадъци и се наблюдават камари от отпадъци. За невидимия път на боклука се говори отдавна и това е тема, по която вярвам, че точно този парламент ще проведе необходимия дебат, и въпреки че предложението за изменение на колегите ще даде възможност за издаване на актове и наказателни постановления от кметовете на общините, ако те не влязат най-после в ролята си, която им е възложена от Закона, тази ситуация по никакъв начин няма да се промени. Ние ще подкрепим предложението на колегите и с много внимание – осторожно, ще следим как това ще се отрази на изпълнението на техните задължения. Във връзка с това, колеги, призовавам сериозно да обмислим проблема с управлението на отпадъците възможно най-скоро. Благодаря Ви.

Няма проблем, госпожо Председател. Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Подкрепяме Законопроекта, тъй като считаме, че промените, които се предлагат, ще подпомогнат местните власти за повишаване ефективността на дейности, свързани с управление на отпадъците, и се надяваме до голяма степен да се решат проблемите с нерегламентираните сметища в страната. Сега вече кметовете няма да имат извиненията, тъй като с разширяването на техните правомощия за административни наказания на причинителите на различните видове замърсявания ще трябва да се подобри значително поддържането и чистотата на територията на общините, които кметовете управляват. Към момента част от нарушенията се установяват от съответните регионални инспекции по околната среда и водите, но те явно не са ефективни и сега кметовете чрез упълномощени от тях лица ще могат да осъществяват контрол от своя страна на територията на съответната община. С приемането на този законопроект се надяваме кметовете да си вършат добре работата и когато пътуваме всички по страната, да виждаме само чисти села и градове и в тази връзка, още веднъж повтарям, че ние ще подкрепим този законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА Благодаря Ви, господин Стоянов. Има ли реплики? Желаещи за други изказвания? Заповядайте, господин Петров.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Както бе посочено от народния представител Коста Стоянов, нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект, тъй като очевидно е, че има проблем с контрола върху нерегламентираните сметища на територията на общините и следва да бъдат взети мерки чрез усъвършенстване на Закона за управление на отпадъците. Дотук добре. Бих искал да се обърна към вносителите – народни представители от ГЕРБ, разбирам, че според мотивите на Законопроекта искате да дадете по-големи правомощия на местната власт и по-специално на кметовете да налагат съответните санкции и да контролират нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, да противодействат, но никъде в този законопроект аз не виждам мерки, ако тези кметове бездействат. Сега, далеч съм от мисълта, че народните представители от ГЕРБ по някакъв начин щадят кметовете от ГЕРБ по различните общини, но държа все пак да Ви кажа, че освен правомощия, които да дадем на кметовете, трябва да следим и те да не бездействат в това отношение, да не си намират извинения, за да не упражняват своите правомощия, и да не се налага да казват – а бе, ние не можем да си упражняваме правомощията, затова приемете тези законодателни промени, за да можем ние да се грижим за изхвърлянето и управлението на отпадъците, за да предотвратим тяхното нерегламентирано изхвърляне, или, казано най-лаишки, образуването на незаконни сметища. Ако кажете, че това не се случва, то държа да Ви посоча, в Закона за управление на отпадъците има чл. 151 и следващите, които дават възможност за налагане на санкции лично на кметовете на общините. Съжалявам, че в този законопроект липсват подобни мерки, което ще ни накара, нашата парламентарна група от ВЪЗРАЖДАНЕ, да направим предложения между първо и второ четене, които да обезпечат това, че няма да бездействат кметовете на общините, поради което да им се налагат, забележете, санкции за несправяне с незаконните сметища. Аз имам, тук държа от 13 септември отговор от министър Юлиян Попов, с който давам и просто пример. Посочва, че за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци на кмета на община Берковица през 2019 г. е съставен един акт за установено административно нарушение, издадено е наказателно постановление на кмета на Буровци, на управителя на общинското предприятие. Например в изслушване на отговор на мой въпрос на служебния министър на околната среда и водите тя посочи, че за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци тази година през месец май пък на кмета на Монтана е съставен подобен акт. Именно бездействието на местната власт следва да бъде предотвратено, но то няма да стане само като им дадете правомощия. То ще стане с мерки, които да обезпечат и да ги накарат, да ги стимулират с пръчката те да си вършат работата, без да си намират извинения. Именно затова, госпожо Председател, заявявам, че от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ в срока между първо и второ четене ние ще внесем предложения за допълнения към така внесения законопроект от парламентарната група на ГЕРБ, с които изменения да се повиши контролът върху местната власт и по-специално кметовете за по-ефективно прилагане на административнонаказателните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. Визирам членове от 151 и следващите. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, с цялото си уважение към Вас, бих искал да направя реплика за отношението Ви към кметовете. Когато стане въпрос за кметове, в Народното събрание всички се втурваме да ги атакуваме, все едно те са някаква паразитна организация, хора, които се опитват да пречат на развитието на държавата, а то въобще не е така. Истината е, че отпадъците, които се генерират, не са изхвърлени от кметовете по населените места, а са изхвърлени от нас като общество и този проблем е доста по-дълбок. Той трябва да бъде детайлно обследван и да се вземат мерки, които да ограничат изхвърлянето на отпадъците преди всичко, защото това е причината за всичкото това, което виждаме в момента като недостатък в населените места. По отношение на санкциите, които Вие визирате. Вие сам казахте, че в Закона има немалко санкции, които са предвидени за кметовете, това е така и нямаме нищо против да внесете Ваши предложения между първо и второ гласуване, разбира се, които да бъдат разгледани в Комисията. Преди всичко искам отново да припомня, че отговорността за незаконните сметища е на нас като общество и на всеки един от нас като политици. Ние сме тези, които трябва да даваме пример, които трябва да показваме на хората как трябва да се управляват отпадъците, защото това е една тема, която тепърва предстои да се развива в нашия дневен ред. Репликата ми към Вас е точно тази – нека да не поставяме под общ знаменател всички кметове. Има такива, които работят, които се стараят, които непрекъснато почистват, но действително Законът не им дава възможност в момента да налагат санкции и това изправяме със Закона – нищо повече. Благодаря.

Уважаеми господин Петров, има резон в думите Ви, разбира се. В същия дух искам да Ви уверя, че и в момента кметовете биват санкционирани и това е просто въпрос на желание. Например в региона, в който Вие цитирахте, аз съм в съседния регион народен представител – РИОСВ покрива и Видин, и Монтана и горе-долу по едно и също време всички кметове в двете области получиха по един акт от РИОСВ. Факт е, че е въпрос на воля да се намери сметище. Ясно е, че е пълно с такива сметища в общините, но въпросът е да се предостави механизъм на самите кметове те да преследват крайния замърсител, защото това е и европейският принцип, в крайна сметка замърсителят да плаща. Колкото до самите предпоставки за създаване на тези сметища, да, ние в момента ще решим огромна част от проблема по-специално в областта на административнонаказателните мерки, които кметовете могат да прилагат. Господин Петров, не забравяйте, че това е един сектор, който изисква много сериозни инвестиции, така че отпадъците да бъдат не само събирани по правилния начин, съхранявани, разделяни, оползотворявани и нещо, за което госпожа Султанова говори, и аз Ви уверявам, че тези инвестиции в която и да е община в България, дори в областните градове, не е по силата и възможностите на местните бюджети. Това е по-скоро национален проблем и ние тук като народни представители, а след това изпълнителната власт трябва да поемат отговорността, така че да осигурят възможност на онези кметове, които са съвестни, да могат да реализират съвсем друга структура на потоците на събиране на отпадъци и оползотворяването им и съответно да могат да налагат и глоби на тези, които не са съгласни с правилата. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. По ред на репликиращите. Уважаеми господин Шишков, благодаря за репликата. Фокусът на моето изказване не беше – давайте да санкционираме кметовете. Фокусът на моето изказване беше, че искаме да направим предложения, които да спомогнат да няма бездействие от страна на кметовете, което бездействие евентуално да води до санкции. Предполагам, че сега стана ясно. Предложения, с които да няма бездействие, защото по Закона на етиката отговорността е върху нас като общество да няма незаконни сметища – да, тук сте прав. По Закона за управление на отпадъците пише друго, че отговорността е на кметовете и на местните власти, за да няма такива незаконни сметища. Ние сме длъжни да следваме това, което пише в Закона, длъжни са и те, ако искат да управляват и да са кметове, ако не искат, могат да напуснат тази власт. На следващо място, уважаеми господин Анастасов, да, ние посочихме, че ще подкрепим Законопроекта, а Вие казвате, че управлението на отпадъците, съхранението и така нататък не е по силата на общинските бюджети. Именно затова те кандидатстват и по европейски програми, изграждат и сметища по европейски програми например в региона, съседния на Вашия, от който аз идвам. Ще Ви кажа, че в петък министърът на околната среда и водите ми каза, че РИОСВ, върху която Вие се конкретизирате и се концентрирате, че от две години не е правила проверки на сметището в Монтана и не се знае извършвани ли са действия на общинското сметище в Монтана от страна на местната власт по запръстяване и така нататък, вследствие на което съм подал надлежния сигнал. Когато даваме правомощия на местната власт, нека да се подсигурим, че тя не бездейства. А кой я контролира? Държавната власт в лицето на РИОСВ, но те трябва да си изпълняват задълженията, а не две години да не правят проверки на общинското сметище в Монтана и ние да се надяваме, че с правомощията, които ще им дадем по този законопроект, едва ли не ще прекратим незаконните сметища, недоброто управление по комплексните разрешителни на депата за управление на битови отпадъци и така нататък. Считам, че когато една ръка дава, това са ме учили в университета, другата, едва ли не, взима. С други думи, трябва да направим така, че да предотвратим евентуалното бездействие конкретно по налагането на санкции за незаконни сметища. Встрани от това се съгласявам и с Вас, и с господин Шишков, че наистина ние като общество не трябва да допускаме, и в отговора, който Ви цитирах от 13 септември на министър Юлиян Попов – човекът ми е предоставил няколко акта, които са написани от страна на местните власти към физически лица, граждани, които незаконно са изхвърляли отпадъци. Така трябва да бъде, но ако направим така, че да не допускаме гражданите – ние като общество, да изхвърляме отпадъци, няма да има нужда и от наказателни постановления, от актове за установяване и констативни протоколи и така нататък. Да се надяваме, че този законопроект, като го приемем на първо четене, ще го подкрепим, да го направим така, че да е работещ и след второ четене, а не да симулираме една законодателна дейност. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Никой не спори, че представителите на местната власт, освен да носят отговорност, трябва да имат и правомощия по контрола, но правилно колегата от „Движението за права и свободи“ отбеляза, че това няма да реши проблема, защото основанието за този проблем няма да спре да съществува. На първо място, нерегламентираните сметища, налични във всяка област на нашата страна, са съставени от строителни отпадъци. Цели области в България, каквато е област Велико Търново, нямат нито едно законно сметище за строителен отпадък. И сега да предположим – да, кметът носи отговорност, РИОСВ изпълнява добре своите функции, кметът налага глоби на гражданите, а къде гражданинът да си изхвърля отпадъците законно? На когото и да се обади, той ще получи отговор, че в тази област в България такова сметище няма, тоест преди административнонаказателните разпоредби всеки трябва да има възможност добросъвестно да изхвърли своите отпадъци, но в случая това не съществува. Точно това е основата на проблема. Местната власт има такова задължение и очевидно тя трудно се справя с него, очевидно има нужда от подкрепа от централната власт, очевидно трябва да се намери механизъм и най-вече икономическа логика в този процес, защото и друг проблем тук стои в основата – няма икономическа логика очевидно строителният отпадък да се преработи. Да, общината може по линия на европейско финансиране, по линия на ПУДООС, по друга линия тя да намери финансиране, да направи такова депо за рециклиране на строителен отпадък, но има ли приложение този отпадък? Има ли пазарна логика в това? Задължени ли са строителите на пътища и на друго да влагат достатъчен процент рециклиран отпадък? Какъв е контролът по тази верига, за да се осигури приложението на този вид отпадък, защото само със санкции и задължения няма да стане. Ние ще установим след една година, че кметовете са наложили n на брой глоби, нерегламентираните сметища са там, а българският гражданин плаща най-много за управление на своите отпадъци спрямо всички европейци, защото може данъкът да е нисък, но такса смет се мултиплицира заедно с продуктовата такса, а след това по линия на общинския бюджет се плаща и за почистване на нерегламентираните сметища. Така може да проследим пет линии на финансиране на един и същи отпадък, затова основата на проблема – да, този текст никой не оспорва, но наистина трябва да сме наясно, че проблемът няма да се реши – и след една година ще сме в тази ситуация. В тази връзка ние с колегите подготвяме един въпрос към министъра на околната среда и водите, специално свързан със строителните отпадъци. Какви мерки смята да предприеме Министерството и как могат да бъдат подпомогнати българските общини? По тази тема трябва да се направи една кръгла маса с представителите на местната власт, на изпълнителната власт и да се вземат съответните решения. Благодаря.

Господин Божанков, ако сте изпуснали момента, в който този парламент излъчи мнозинство и това мнозинство излъчи изпълнителна власт – да Ви кажа, че Вие сте част от това мнозинство и някак си не говори добре за това мнозинство, от което Вие сте част, и за тази изпълнителна власт да кажете, че вместо законодателна инициатива или решение, което ще предложите, Вие и друга част от Вашата група ще подготвите въпрос към министъра. Извинявайте много, но осъзнавате ли, че като управляващ и част от управляващ Вие не трябва да подготвите въпрос към Вашия министър, който сте си избрали, Вие трябва да дадете решение и да поискате отговор защо Вашият министър не го е направил в частно питане, тук да обсъждаме Вашето решение, предполагам, добро да направите, но едва ли? А Вие подготвяте въпрос от група народни представители от управляващите – дайте решението, затова управлявате, ако не можете да управлявате и нямате решения – оставка. Това е най-лесното и най-демократичното, а не въпрос. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ганев! Връщам се на думите си, а пък и другите колеги изразиха същата правилна теза. Това е отговорност на местната власт. Централната власт единствено може да помогне, но не трябва да забравяме, че по закон тя няма такава отговорност. Тя може да търси начин да подкрепи с ПУДООС, по друга линия, по някакъв начин, представителите на местната власт, но не и да се намесва в работата на независимата местна власт. Министърът на околната среда и водите вече заяви, че се работи и се търсят решения за справяне с нерегламентираните сметища и как може представителите на местната власт да бъдат подпомогнати от централната. Въпросът е свързан именно с това и в представителната демокрация – да, министрите се отчитат пред Народното събрание. В този смисъл е абсолютно нормално, когато министърът на околната среда е заявил такова намерение, поел е такава инициатива, ние да отправяме въпроси и да следим този процес, а той да идва и да се отчита пред нас. Макар и опозицията предимно да използва парламентарния контрол, отправяйки своите въпроси към министрите, това право на опозицията не е ограничено и то не е ексклузивно само за опозицията, така че е нормално и народни представители от управляващото мнозинство да задават съответните въпроси и да контролират своите министри – такъв е институционалният ред. Пак казвам, това е отговорност и ангажимент на местната власт. Централната власт може да помага и тя вече е изразила това намерение и работи по съответното решение, а ние като народни представители ще следим за нейното изпълнение. Смятам, че Вашата реплика беше пресилена, не на място и съвсем не в духа на Закона, по който, пак казвам, добре е разпределил отговорностите спрямо местна и централна власт. Благодаря.

Прегласуване! (Реплики: „Прегласуване!“)

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 49-354-01-68, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 22 юни 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 юли 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа и проведе публично обсъждане по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Законопроектът, представен от народния представител Йордан Цонев, създава механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза и по този начин хармонизира националното законодателство с това на Европейския съюз. Обхванат е широк кръг от инвестиции, при които се създават или поддържат трайни и преки връзки между инвеститорите от трети държави, включително държавни субекти и предприятия, извършващи стопанска дейност в страната и всички страни – членки на Европейския съюз. Целта е българската икономика да бъде предпазена от инвестиции с „корозивен капитал“, тоест инвестиции или придобивания, които имат потенциала да навредят на националната сигурност или обществения ред в България, а в по-широк смисъл – на сигурността на европейските и атлантическите партньори на България. Обхватът на инвестициите, обект на регулация в Законопроекта, са тези в критичната инфраструктура, свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборната или финансовата инфраструктура, чувствителните съоръжения, както и земята и недвижимото имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура, критичните технологии и изделия с двойна употреба съгласно определението в чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 година за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба, включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии, доставката на критични ресурси, включително на енергия или суровини, достъпа до чувствителна информация, включително лични данни, или способността да се контролира такава информация, или свободата и плурализма на медиите. Законопроектът предвижда Национален механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452. Създава се Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, като постоянно действащ колективен орган, който е и контактно звено по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕС) 2019/452. Съветът за скрининг се подпомага материално-технически от Българската агенция за инвестиции, а министърът на иновациите и растежа издава правилник за организацията и дейността му. В състава на Съвета се включват представители на министерства и ведомства с оглед необходимостта от висока експертна компетентност в различни сфери на обществения живот – финанси, отбрана, сигурност, енергетика, вътрешен ред, транспорт, здравеопазване и други. Предвижда се преки чуждестранни инвестиции – така, както са определени по смисъла на Закона, да се извършват само след издаване на разрешение от Съвета, ако отговарят на следните условия: 1. имат за предмет областите на дейност, посочени в чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза, и 2. стойността им надвишава един милион евро или техния еквивалент в български левове. Чуждестранни инвеститори, които искат да направят пряка чуждестранна инвестиция, отговаряща на тези условия, са длъжни да подадат заявление за издаване на разрешение. Забранява се извършването на пряка чуждестранна инвестиция, преди да бъде издадено съответното разрешение. При разглеждане на заявленията за издаване на разрешение Междуведомственият съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, се съобразява с критериите, посочени в чл. 4 от Регламент (ЕС) 2019/452, и с това дали чуждестранният инвеститор е пряко или косвено контролиран, например посредством значително финансиране, включително субсидии, от правителството на трета държава (включително държавни органи или въоръжени сили), осъществява ръководени от трета държава външни проекти или програми, както и дали има сериозен риск чуждестранният инвеститор да участва в незаконни или престъпни дейности. След извършен анализ Съветът взима решение за издаване на разрешение, издаване на условно разрешение или за отказ. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Писмени становища с конкретни бележки по някои от текстовете на Законопроекта са постъпили от Министерството на иновациите и растежа, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на туризма, Министерството на транспорта и съобщенията, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара. Народният представител от парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Трифонова изказа мнение, че всяка държава членка съобразно структурата на нейната икономика би могла да възприеме диференциран подход при определяне на минимален размер на инвестицията за различните сектори, още повече че в Регламента няма разписан праг за инвестиция. Тя допълни, че само две държави от Европейския съюз – България и Кипър, не са предприели действия по спазването на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза. Народният представител от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ Александър Вълчев обяви, че ще се въздържи от подкрепа за Законопроекта и призова между двете гласувания да се вземат предвид бележките на Министерството на иновациите и растежа и Асоциацията на индустриалния капитал в България, за да се прецизират спорните разпоредби. Народният представител от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Даниел Лорер зададе въпроси относно избора на минимален праг от един милион евро, ретроактивното прилагане на разпоредбите, съдебния контрол и избора на законодателен подход – дали да се разшири приложното поле на действащия Закон за насърчаване на инвестициите, или да се приеме отделен закон. Народният представител Йордан Цонев заяви, че прагът от един милион евро е определен по аналогия с ограничението за инвестиционното гражданство и е само предложение, което да бъде обсъдено. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 9, „против“ – 2, и „въздържал се“ – 3 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 49-354-01-68, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 22 юни 2023 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители. На заседанието присъстваха Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ в Министерството на вътрешните работи, и Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Станислав Анастасов. Проектът на закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите създава механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (Регламент (ЕС) 2019/452) и по този начин хармонизира националното законодателство с това на Европейския съюз. Целта е българската икономика да бъде предпазена от инвестиции с „корозивен капитал“, тоест инвестиции или придобивания, които имат потенциала да навредят на националната сигурност или обществения ред в България, а в по-широк смисъл – на сигурността на европейските и атлантическите партньори на България. Законопроектът предвижда Национален механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452. Създава се Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред (Съвет за скрининг) като постоянно действащ колективен орган, който е и контактно звено по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕС) 2019/452. Съветът за скрининг се подпомага материално-технически от Българската агенция за инвестиции, а министърът на иновациите и растежа издава правилник за организацията и дейността му. Съставът на Съвета за скрининг се определя в съответствие на чл. 27б от проекта измежду определените министерства и ведомства с оглед необходимостта от висока експертна компетентност в различни сфери на обществения живот – финанси, отбрана, сигурност, енергетика, вътрешен ред, транспорт, здравеопазване и други. В заключение, Законопроектът си поставя за цел да създаде механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/452, като е обхванат широк кръг от инвестиции, при което се създават или поддържат трайни и преки връзки между инвеститорите от трети държави, включително държавни субекти и предприятия, извършващи стопанска дейност в страната и всички страни – членки на ЕС. Становището на Министерството на вътрешните работи бе представено от Биляна Стойкова. То изразява принципна подкрепа относно създаването на механизъм за скрининг на преки чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред. В хода на дискусията взеха участие народните представители Мустафа Карадайъ, Станислав Анастасов и Константин Бачийски. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, „против“ – 2, „въздържал се“ – 2, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 49-354-01-68, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 22 юни 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители, колеги! Проектът на закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, както споменаха и колегите, създава механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета, като трябва да се създаде рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза и по този начин да хармонизираме най-накрая националното си законодателство с това на Европейския съюз в областта на преките чуждестранни инвестиции. Няма как да не отбележа, че този законопроект на Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и група народни представители от ДПС е продължение на Законопроекта на инициативата на ДПС за златните паспорти и премахването им. Целта е да се създаде също така една здравословна среда за устойчиви и трайни чуждестранни инвестиции, които да създават работни места и да имат принос към националната икономика, а не да бъдат използвани като средство за постигане на други цели. Целта е българската икономика с този закон – и в частност тази на Европейския съюз като цяло, да бъдат предпазени от инвестиции с така наречения корозивен капитал, тоест инвестиции или придобивания, които имат потенциала да навредят на националната сигурност или обществения ред в България, в по-широк смисъл – и на сигурността на европейските и атлантическите партньори. Както бе споменато, обхватът на инвестициите, обект на регулация в Законопроекта, са тези в критичната инфраструктура, както са отбелязани в Регламента, като в 18 от 27 страни – членки на Европейския съюз, такива механизми са имплементирани. Няма как да не отбележа, че освен критичната инфраструктура Регламентът засяга и достъпа до чувствителна информация, включително лични данни, както и способността да се контролира такава информация или свободата на плурализма, словото и медиите, тоест този законопроект ще бъде много важен инструмент за борбата с дезинформацията в контекста на руската военна агресия срещу Украйна. Проектът е особено важен, тъй като се засилват тенденциите за увеличаване в световен мащаб на зловредните, основно руски, корозивни капитали, особено в контекста на непровокираната руска военна инвазия в Украйна, като вносителите разчитаме, че чрез него ще бъдат предпазени ключови сектори в националната сигурност, отбраната и обществения ред. Както бе споменато, създава се Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността и обществения ред, който ще бъде към министъра на иновациите и растежа, и съответно впоследствие ще бъде изработен и публикуван правилник за организацията на дейността на този съвет. При изготвянето на Проекта е проучен и използван европейският законодателен опит в областта на скрининга на преките чуждестранни инвестиции. Колеги, тъй като са изминали почти три месеца от внасянето на този законопроект в Народното събрание, ние вносителите от „Движението за права и свободи“ сме готови с предложения за второ четене, които ще внесем доста бързо. Например ще отделим изцяло руските и беларуските инвестиции, така че те да подлежат на пълен скрининг, независимо от критериите, които сме заложили. Разбира се, възможно е да се създадат и отделни писти за отделни категории инвестиции, така че най-вече да адресираме тези опасения, че от тази процедура, която в някои части може да бъде по-тежка, ще пострадат и инвестиции, които са абсолютно добронамерени и полезни. Прагът също е обект на дискусия. Естествено, може да бъде диференциран и по дейности. По-скоро ще видите нашите предложения. Те ще бъдат насочени към този подход, а именно диференциран подход към отделните категории инвестиции. Като за завършек искам да Ви кажа, че изцяло сме взели предвид и втория доклад на Европейската комисия за прилагане на този регламент от септември месец миналата година, както и опита на другите страни, който дори през тези последни три месеца се оказа, че е доста по-значим, доста по-бързо се натрупва, разбира се, в тази динамична ситуация, като основният фокус, колеги, е това да се спре най-вече заобикалянето на санкциите на Европейската комисия към руски и беларуски фирми. Това ще бъде един от основните фокуси, където ние с предложения между първото и второто четене ще бъдем безкомпромисни, тоест да не се създава възможност за заобикаляне на санкциите на Европейския съюз. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, Регламент 452 на Европейската комисия е от 2019 г. и България, заедно с Кипър, сме доста закъснели в привеждането му в състоятелност и в националното законодателство. Дотук добре. Това е чудесна инициатива, защото особено на фона на войната в Украйна и санкциите, които наложихме като Европейски съюз, е изключително важно да се подсигурим, че в България те ще бъдат спазвани изключително стриктно. Така нареченият корозивен капитал няма място у нас и въвеждането на този регламент, който създава рамка, но ни дава достатъчно национална свобода, за да решим как точно да го прилагаме, е стъпка в правилната посока. Заедно с това е изключително важно да продължим да поощряваме инвеститорите, които имат интерес към България. Ето защо поощряването на градивния капитал трябва също да бъде част от нашата национална стратегия и аз вярвам, че в скоро време ние ще внесем също промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които вече са насочени към насърчаването на инвестиции, а не към контрола на корозивни такива. Няколко забележки към вносителя, които обсъдихме и на Комисия, но са важни да се споменат и тук, в зала. До известна степен липсва анализ, ползи и цена на този законопроект. Голямото опасение, което следва да се вземе под внимание между първо и второ четене, е ефектът, който този процес ще има върху намеренията на инвеститорите. Ако България въведе инвеститорски скрининг – между другото, апелирам към нас да намерим подходящ превод на български на този термин, ако България въведе изключително…

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ако летвата бъде смъкната прекалено ниско, рискуваме да откажем много добри инвеститори. Радвам се, че вносителят е чул дебата в Комисията и вече е започнал да мисли как това да бъде предотвратено. Несъмнено лимитът от 1 млн. евро е изключително нисък – това е цената на една по-голяма къща в столицата. Трябва да се мисли в посока в унисон с категориите, въведени вече в Закона за насърчаване на инвестициите – инвеститор клас „А“, стратегически инвеститор. Следващата тема е филтрирането на инвеститори по сектор на тяхната активност. Как определяме кой инвеститор е заплаха за националната сигурност? Как определяме кой сектор и подсектор са достатъчно голяма заплаха, за да забавим инвеститорския процес толкова, колкото е необходимо? Следващата тема, която трябва да обсъдим между първо и второ четене, е доколко е необходимо създаването на нов междуведомствен съвет или този капацитет и експерти, делегирани от различни ведомства, може да бъде създаден в Българската агенция по инвестиции, която така или иначе вече е входната точка на инвеститорския интерес у нас. Последната ми молба, за която активно ще работим, е да увеличим срока на разглеждане на четири седмици – максималния възможен, така че да проведем максимален брой консултации както с българския бизнес, така и с европейските институции, които ясно са заявили, че този остарял вече регламент от 2019 г. следва да бъде преразгледан и ще бъде преразгледан в новата европейска стратегия към края на годината. Така че нека да си дадем и необходимото време, с което да бъдем в унисон както с интересите на инвеститорите у нас, така и с националната сигурност, така и с бъдещата европейска стратегия. Благодаря.

Господин Лорер, от името на вносителите аз Ви благодаря за подкрепата на Законопроекта. Аз ще бъда максимално кратък, доколкото имаше критика, която искам да адресирам. Това, което ние сме внесли като Законопроект, е едно към едно с Регламента. Факт. Не сме го направили подробно разписан по една проста причина, за да можем да си спестим част от полемиката между първо и второ четене, но ние сега така или иначе ще внесем тези предложения, които сме подготвили почти от самото начало. Няма как да оставя без отговор, че ѝ липсва cost-benefit анализ. В крайна сметка самият регламент, който действа от 2019 г. и по много причини не е намерил място в българското законодателство, изискваше един момент на спешност, в който трябваше да се адресират тези корозивни капитали, които, да не се лъжем, те действаха в България, може би и в момента действат. И тук не cost-benefit анализът е важен, колкото националната сигурност, която е пряко засегната. Защото Вие правилно отбелязахте, че Регламентът създава рамки и оставя на националните държави и държавите членки сами да решат доколко техните национални механизми да бъдат подробно разписани, какъв обхват да имат. Това е по една проста причина, че както може да се сетите, действието на „корозивния капитал“, специално на Русия и Беларус, има съвсем различно влияние в една Андора, да кажем, и в една България, която е от другия край на Черно море и една от страните, която е най-близо до нея, с очевидно доста по-голямо стратегическо значение за тези, които желаят да злоупотребяват с преките чуждестранни инвестиции с недобронамерени цели, най-вече геополитически. Така че, да, абсолютно всички тези работи ще бъдат адресирани. Както казах, ние сме ги подготвили, направо ще ги внесем между първо и второ четене, но в крайна сметка това беше и целта – да бъде обрана Директивата, за да може да не се разразява подробният дебат, тъй като Вие, предполагам, също нямате съмнение, че колкото повече се бави приемането на този законопроект, който създава рамка, толкова повече някой всеки ден печели от него. Благодаря Ви, завърших.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този законопроект и имаме три аргумента против неговото приемане. Смятаме, че това е поредната намеса на Европейската комисия и на Европейския съюз в икономиката ни, която ще доведе до допълнителни пропуснати ползи от страна на България. Този законопроект ще доведе до допълнителна административна тежест за потенциални чуждестранни инвеститори и механизмът може да бъде използван, за да отблъсне потенциални инвеститори, които ще са конкуренция за местни бизнесмени. Сега да обобщя на зрителите, които гледат, за какво става въпрос. Предлагат ни се промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които да създадат механизъм за подбор, за пресяване на почти всички чужди инвестиции на стойност над 1 млн. евро. Казвам почти всички, защото Регламент 452 от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета, който предложеният текст цитира и цели да въведе, са изписани почти всички категории инвестиции, а те са от транспорт до здравеопазване и храна. Отделно, в Съображение 19 от същия регламент пише изрично, че когато дадена инвестиция засяга нечии икономически интереси в Съюза, Европейската комисия ще има инструмент, чрез който да се защитава. Примерно французите се притесняват от дадени инвестиционни намерения в България, защото ще им създаде конкуренция – пишат коментар. Европейската комисия взема под внимание намеренията и пише становище, което ние трябва приоритетно да изпълним. Сега становищата на Европейската комисия нямат задължителен характер, но ако инвестиционното намерение наистина засяга бизнес интереси, примерно във Франция, те с техните силни лобита могат да накарат Европейската комисия да започне наказателна процедура за неправилно прилагане на Регламента. И ето Ви поредната схема на Европейската комисия, Европейския съюз, с която големите се облагодетелстват, а ние получаваме дръжки. Не мисля, че тези промени се предлагат и на правилното място в Закона за насърчаване на инвестициите, след като с прилагането им те ще отблъснат потенциални инвеститори. Допълнителният административен товар върху потенциалния инвеститор въобще може да го откаже. Всички знаем колко дълги и тромави са административните процедури в България, така че тук, вместо да улесним потенциалните инвеститори, за да ги привлечем, ние им създаваме допълнителни пречки. Между другото, е много интересно как този закон се синхронизира с евро-атлантическата мантра за привличане на чуждестранни инвестиции. Отделно, прагът е изключително нисък за чужди инвестиции, които трябва да бъдат проверени, той е едва 1 млн. евро. Това означава, че повечето сериозни чуждестранни инвеститори ще бъдат проверявани за техните намерения. Тук е редно да кажа, че според нас този закон ще се използва като инструмент да отблъсква конкуренцията на местно ниво. Конкуренцията е добро нещо – така работи пазарната икономика – и когато в един град дойде нов инвеститор и предложи да изгради нова фабрика и да създаде нови работни места, разбира се, той ще предложи по-високи заплати от тези, които се предлагат в региона, за да привлече служители. Това обаче на свой ред ще създаде неприятности за местните бизнесмени, които са свикнали да дават ниски заплати, особено в малките населени места. И последно, искам да кажа, че с този законопроект не мисля, че се прилага Регламентът правилно, след като намеренията на вносителите са, че ще се предотвратят инвестиции от Русия и Беларус. А в Съображение 15 от същия регламент пише изрично, че правилата и процедурите, свързани с механизмите за подбор, следва да бъдат прозрачни и недискриминационни спрямо различните трети държави. Благодаря.

Господин Шопов, не съм съгласен с примера, който дадохте. В смисъл – съгласен съм, но считам, че той не изчерпва всички случаи, на които ще бъдем свидетели по този закон, и дори напротив – не обхваща основните случаи по този закон, защото под мантрата за насърчаване на инвестициите всъщност ние вкарваме абсолютно всички инвестиции, тъй като прагът е изключително нисък – 1 млн. евро. Тоест всяка една значима и дори незначима, и дори най-елементарна инвестиция ще трябва да минава през тази комисия, съставена от петнадесетина чиновници от най-различни ведомства. Това означава, че абсолютно всеки инвеститор ще трябва да минава през тази цедка. И тук не говорим за някакви глобални брюкселски интереси на някакво меганиво, а просто абсолютно всеки инвеститор, който, откъдето и да е и каквото и да иска да прави, ще трябва да получи благоволението по неясни критерии на някаква комисийка, която ние сега създаваме по такъв Оруелски новоговор за насърчаване на инвестициите. Така че считам, че основният проблем, който създаваме, не е пред големите инвестиции, а е пред малките инвестиции и няма нищо общо с руски или с беларуски инвестиции, защото там такава е финансовата примка, че не могат да се получат дори и пари за студенти, които учат било в Русия, било в България, какво остава да се правят инвестиции от страна на Русия в България. Там вече е абсолютно затворена вратата за такива работи и става въпрос за инвеститори откъдето и да е било на какъвто и да е било праг да бъдат изнудвани, така че или да си плащат на съответната комисия, на съответното ведомство, или пък да не бъдат допускани в интерес именно на нашите хора и на местните феодали. Благодаря.

Господин Дренчев, не сте прав. Това никога не се е случвало преди – такива комисии да отблъскват чуждестранни инвестиции на местно ниво, местните феодали да си пазят ниските заплати в малките населени места. Това никога не се е случвало преди. Не сте прав, господин Дренчев.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Този октомври Европейската комисия трябва да предостави оценка на въздействие на Регламента и за съжаление, в тази оценка на въздействие България няма да фигурира, защото ние до момента не сме предприели абсолютно никакви действия по прилагането на този регламент. Има един много обширен анализ на ОИСР, който е страхотен, между другото, Външно министерство го изпратиха до Комисията, за което им благодарим, в този анализ също България не фигурира, защото не сме подали по времето на правителството на Промяната никаква информация за намерения за въвеждане на този регламент. Както беше посочено, само две държави не са предприели нито едно действие по публично оповестяване на това, че възнамеряват някога да въведат този регламент, и това са България и Кипър, за съжаление. Дебатът в Европейския съюз и между държавите – членки на Европейския съюз, колеги, не е дали да съществува такъв механизъм. Дебатът в Европейския съюз вече е за разширяване на икономическите сектори, които да влизат вътре. Дебатът е свързан с увеличаване на поведенческите мерки и на ограниченията. Аз си направих труда да извадя малко статистика. Първата държава, която въвежда, мисля, че е Германия още през 2004 г. – не съм видяла да има намаление на преките чуждестранни инвестиции. Там механизмът е изключително строг и сроковете, между другото, са много сериозни. Там са дори на двуфазна система, в която първата част, на която трябва да преминеш, е два месеца. Не съм видяла в Германия да има проблем с инвестициите. Още преди въвеждането на Регламента Италия, Румъния и Латвия също въвеждат процедури. Финландия въвежда процедура 2012 г. Всички тези държави членки в момента си обновяват процедурите в посока разширение на икономическите сектори. Дания наскоро е въвела подобрение на своя механизъм, с който включва абсолютно всички икономически сектори в Европейския съюз от гледна точка на скрининг на инвестициите. В Румъния не сме видели намаление на преките чуждестранни инвестиции, нали така, която е най-близка до нас. Тоест има начин да няма намаление на преките чуждестранни инвестиции, но ако държавата си свърши работата така, както трябва. Този регламент защитава не само нашата национална сигурност, а защитава колективната национална сигурност, която в последните две години виждаме, че е нещо изключително важно. Имайте предвид, че в някои държави членки не се говори за заплаха на националната сигурност така, както колегите от ДПС са предложили в Законопроекта, там се говори за засягане на национални интереси. Тоест държавите членки вече не ограничават този дебат само до дефиницията национална сигурност – засягане на национални интереси, което може да не е свързано с националната сигурност. И за да не съм голословна – това са Литва и Словения. Какво се случва в Чехия? Между другото, приветстваме вносителите за това, че между първо и второ четене ще фокусират скрининга на инвестициите върху руските и беларуските инвестиции, тъй като насоките на Европейската комисия наистина казват, и те вече са задължителни – освен доклад има и насоки, колеги, че трябва да има фокус върху руските и беларуските инвестиции. В момента на територията на Европейския съюз официално, пак казвам – официално е това, без подставени лица – функционират над 30 хиляди компании. В Чехия държавата може да прецени, че дадена инвестиция застрашава националната ѝ сигурност и да задължи инвеститора да продаде инвестицията. Ако не го направи, правителството изкарва компанията на публичен търг. Имайте предвид, че има още по-строги регулации. В Латвия руски и беларуски граждани и юридически лица, на които са собственици руски и беларуски граждани, нямат право да придобиват в критична инфраструктура квалифицирано мнозинство, забранено им е въобще по какъвто и да е било начин. Тоест за нас не стои дебатът за това трябва ли да го има, а стои дебатът как да се разшири обхватът, стои дебатът за това какъв да е минималният праг – приветстваме предложението да се фокусира и да стане двуфазна системата. Между другото, масово практиката в Европейския съюз е, имат двуфазни системи държавите членки и процедурите са разпределени на две части според инвестициите. По този начин се създава една по-лесна пътека за останалите инвестиции. Сега по отношение на притесненията на господин Лорер, че това можело да пречи на инвестициите в България и че е механизъм за контрол. Ами то инвестиции в България, господин Лорер, няма. Току-що получих писмо от госпожа Милена Стойчева, в което за последните три месеца Българската агенция за инвестиции е сертифицирала проекти за 30 милиона. Размерът на проектите е по милион и половина, пет милиона, петнадесет милиона. Аз не смятам, че това по някакъв начин ще навреди на преките чуждестранни инвестиции в България, но смятам, че ние трябва да подготвим един много добър механизъм. Ще подкрепим предложението на колегите от ДПС за междуведомствен съвет, защото обхватът на икономическите оператори е твърде разнообразен и смятаме, че това ще създаде една добра практика, още повече че, имайте предвид, че в повечето държави наистина са междуведомствени съвети, там дори има инвестиции, които минават само на предварително правителствено одобрение. Няма по никакъв начин ти да прецениш, че отиваш и инвестираш в една държава в ключов за нея сектор и тя да не ти провери инвестицията. Опитах се да съм максимално конкретна, защото смятам, че темата е изключително важна и че трябва да продължим дебата конструктивно, а не да говорим за това как това ще пречи на преките чуждестранни инвестиции. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Трифонова, според нас пък господин Лорер е абсолютно прав, че това ще създава пречки и ще отблъсква инвеститори, и трябва да се помисли в тази посока. За това, че не е имало чуждестранни инвестиции, да кажете какви пречки, като то нямаме. Ами то Вие, ако не се лъжа, бяхте начело на тази агенция по време на ГЕРБ и доколкото си спомням, докарахте нула лева. Така че, ако обичате, идете пред огледалото, поговорете със себе си защо е нямало инвестиции, питайте Бойко Борисов, който днес е благоволил да дойде – благодаря, че сте тук! Че има и протести, масови – слезте да ги видите.

Бях.

Хубаво е, да. Хубаво е, че видяхте, че вчера нямаше нито един от Вашите и Вас Ви нямаше, да не говорим, че оня от сглобката, дето Ви арестува, той пък дори не влиза в залата, но да се върнем към госпожа Трифонова. Прекрасна работа свършихте, така че мисля, че господин Лорер е прав.

Госпожо Трифонова, внимателно слушах Вашето изложение, но Вашите аргументи защо трябва да бъде приет този законопроект, съдържаха два елемента. Едното е, че Европейската комисия няма да ни спомене, няма да ни похвали, няма да ни потупа по рамото и няма да ни каже „Congratulations!“ Не виждам това по какъв начин засяга българския бизнес, инвеститорите и въобще това не е реален аргумент. Другият Ви аргумент беше, че някъде си някакви хора правели нещо си по някакъв начин, даже още по-сложен и още по-труден. Това също не е аргумент, който реално да накара тази зала разумно да приеме този законопроект. Какво се оказа? Нямаме инвестиции, нямаме инвеститори, а нямаме инвестиции и инвеститори, защото имаме една огромна тежка бюрократична машина, която налага много сериозен данък върху всеки бизнес – административен данък, и с това предложение за насърчаване на инвестиции всъщност още административна тежест и още една примка върху врата на бизнеса, който по някакви причини е решил да дойде тук и да прави някакъв бизнес. Така че последно, което ми направи впечатление – надявам се, че не съм разбрал добре. Споменахте „поведенчески проблеми“, това лично аз го тълкувам като някакво такова бъдещо намерение да се контролира всеки бизнес на абсолютно всяко ниво, в това число и българският бизнес, като се сертифицират всички инвестиции, които се правят тук.

Няма такова нещо!

Дано не съм разбрал правилно. Законът съм го чел, просто Вашето изложение в тази му част беше непълно, така че можете да ни осветлите и в тази тема. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Трифонова, тъй като се чуха доста екзотични твърдения от предишните двама репликиращи, аз ще Ви помоля да им успокоите страховете за отлив на инвестиции и да им разясните съвсем спокойно, може би с по-бавно темпо, че България е член на Европейския съюз и НАТО и навсякъде, където една компания в Европейския съюз, съответно в пространството на НАТО, отиде да прави пряка чуждестранна инвестиция, ще има същия или подобен механизъм. И това трябва да е пределно ясно, така че да се спре със спекулациите. Сигурен съм, че можете да го направите много по-добре. Заповядайте!

По реда на репликите. Господин Йорданов, много Ви уважавам, обаче не сте се запознали с данните. Първо, за 2020 г., когато аз бях изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, сертифицираните инвестиционни проекти са за над милиард, за първото тримесечие на 2021 г. са 800 милиона, а чуждестранните инвестиции от чуждестранни компании за този период, мисля, че са над 200 милиона. Може да ги проверите по справката на фирмите. По отношение на липсата на аргументи, за нас няма по-голям аргумент от защитата на националната сигурност и от това едни предприятия в България с дейността си да могат да я застрашават. Смятам, че тук е изключително важно всички да подходим много отговорно. По отношение на руските и белоруските инвестиции – нещо, което аз смятам, че по-скоро Вас Ви притеснява, имайте предвид, че навсякъде в Европейския съюз тези механизми се разширяват и заобикалянето на руските санкции наистина не трябва да бъде допускано повече. Защото по този начин ние финансираме и продължаваме да финансираме откъм руска страна войната в Украйна, което смятаме, че е недопустимо. Така че, да, такъв закон трябва да има и той е с единствената цел да защитава нашите национални интереси, в случая националната сигурност. И когато има компании, включително и от трети страни, защото този закон няма да се прилага единствено и само за руски и белоруски компании, той ще се прилага и за други компании от други държави, включително, ако преценим, можем да направим разпоредбите така, че даже да става въпрос и за държави, които ние искаме избирателно да посочим. Всяка държава членка има различна практика според фокуса, който преценява, че е важен за нейното развитие. Но да се фокусирате само и единствено върху руската и белоруската част, няма да помогне. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, защото знаем какво Ви притеснява Вас!

Вас Ви притеснява предложението на колегите от ДПС…

…че ще има фокус с руски и белоруски инвестиции.

Няма такова нещо!

Ами добре! Това означава, че Вие ще подкрепите тогава предложенията.

Напротив, няма да ги подкрепим.

Включително за проверката на руските инвестиции в страната, защото в противен случай би означавало, че Вие смятате, че трябва да има руски инвестиции в критична инфраструктура, което реално да влияе на политическия живот в страната. Защото то накрая така излиза – когато са структуроопределящи предприятия. Така че аргументът за националната сигурност смятам, че много добре сте запознати с него, просто не виждам смисъл да го коментираме повече. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Трифонова, започвам с много кратко репликиране на нещо, което казахте, защото „Каквото почукало, такова се обадило!“ Кабинетът на ГЕРБ имаше две години да синхронизира законодателството – не го направи, и най-малко да пишете грехове на кабинета на Петков за това, че не го е сторил. А иначе отвъд това ние изхождаме трайно от схващането, че колкото е по-голяма централната власт, колкото повече регулации има, колкото повече разрешителни режими има, то това започва да крие все повече рискове за корупция, за репресия и прочее. Разбира се, заедно с това стои на дневен ред въпросът, че такова законодателство е необходимо. То е необходимо, защото чуждестранни инвестиции, така както са категоризирани от вносителите, е възможно да крие риск както за националната сигурност, така и за нашите интереси. Затова разчитаме на дадената дума от вносителите, че ще направят предложения между първо и второ четене, за да изчистим всички неща, които нас ни притесняват. На следващо място е нещо, което преждеговорившите казаха, а това е, че прагът не е добре дефиниран и е твърде нисък. За нас е ключово и никой до момента не го каза – извинете, ако някой го е направил, е това да се въведе ясно разписан механизъм за защита и съдебен контрол, което по същността си би било гаранция за първото ни притеснение, а именно за рекет, репресия и прочие. И нещо важно, господин Анастасов, който е движил в „Движението за права и свободи“ Законопроекта. Трябва да се направи адекватен много прецизен анализ между първо и второ гласуване за това как настоящите текстове реферират към вече сключени международни договори. Това е въпрос, който не следва да подценяваме, поради което разчитаме, че ще бъде направено. А иначе в духа на това, че такова законодателство е необходимо в държавата, нашата група ще подкрепи на първо гласуване текстовете. Благодаря Ви.

Господин Иванов, забравихте да кажете на госпожа Трифонова, че когато е била шефка на Агенцията за инвестиции, беше уволнена от правителството на Кирил Петков и в интервю по bTV е казала: „Нямахме още чуждестранни инвестиции, но се водеха сериозни преговори“, когато става дума за чуждестранни инвестиции. Така че припомнете ѝ този факт, че тя самата си е признала, явно – аз също много я уважавам, но паметта на ГЕРБ е избирателна, а Бойко Борисов избяга, което е типично за този мъжкар, който се появява, някой му казва нещо напреки и той бяга. Вероятно е отишъл в манастира да запали свещ, защото все пак…

…пак манастирски съвет трябва да работи.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, аз споделям Вашата гледна точка, както и на изказалите се от името на вносителя, че този законопроект е безкрайно закъснял в момента. Той е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз на 21 март 2019 г. Към момента са изминали повече от четири години. Същевременно извън темата – ние ще го подкрепим, както вече стана ясно, необходимо е да бъде приет не само защото има доклади на Европейската комисия и на Съюза, а защото това се изисква. По принцип исторически регулацията на инвестициите като процес в международен план е насочена, на първо място, към създаване на двустранни инвестиционни споразумения. Знаем, че след приемане на Договора от Лисабон, с влизането в сила, търговската политика или като част от нея преките чуждестранни инвестиции са от изключителната компетентност на Съюза и това безспорно се посочва и в Регламента. Оттам нататък Съюзът, естествено, съобразявайки международните договори, които има сключени от държавите членки, както и неговата компетентност, сключва инвестиционни споразумения – мисля, че преди ден ние одобрихме такова с Виетнам, именно упражнявайки тази компетентност в Съюза. Съюзът в същото време задава рамките, в които държавите членки могат да упражняват, както е приета в момента тази терминология – скрининг, върху инвестициите, всъщност да го наречем една проверка, нали – българската дума проверка, но ние използваме Регламента. Това, което в този законопроект според мен би могло да се подобри между първо и второ четене – не знам какво е Вашето мнение, е, на първо място, да се помисли върху определенията, защото ние залагаме в Законопроекта определение за инвеститор и инвестиции, различни от тези в Регламента. Регламентът много ясно казва какво е чуждестранен инвеститор. Посочва го Регламентът. (Реплика.) Вярно. На следващо място, критериите и мерките, на които се прави оценката – ние в Законопроекта изрично единствено посочваме посочените в член 4 от Регламента. Регламентът ни дава възможност ние да направим по-богат набор от мерки и критерии – нещо, което другите държави са направили, тоест ние трябва между първо и второ четене да прецизираме мерките и критериите, които са в основата на проверката. На трето място, механизмът за сътрудничество с другите държави членки. Ние и в момента имаме нотификация кое е звеното за контакт. Предвижда се този междуведомствен съвет да бъде. Но там също според мен Законопроектът може да бъде надграден, като се прецизира сътрудничеството с другите държави членки, а именно когато има инвестиции, които за нас от наша гледна точка могат да създадат някаква заплаха. И на последно място, това, което според мен трябва да адресираме и много ясно да кажем, че тук има опасения у колегите, че този механизъм може да възпрепятства чуждестранните инвестиции. Всъщност това, което възпрепятства чуждестранните инвестиции, не са тези механизми. Такива механизми, знаем, има в много държави извън Европейския съюз, не само в Европейския съюз. Всъщност той следва модела на някои други много развити пазари, когато въвежда този механизъм, и тези пазари са привлекателни за инвестициите и има много инвеститори независимо от механизмите за проверка. Тоест това, което възпрепятства чуждестранните инвестиции, са по-скоро дефицити на правораздавателната система, борбата с корупцията, но не и механизмът за проверка. Механизмът за проверка не е нещо, което ще възпре чуждестранните инвестиции, както тук преди мен беше посочено, така наречените полезни за българската икономика чуждестранни инвестиции. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко, това е Проектозакон, който е съобразен с директиви и препоръки на Европейската комисия, с която ние като страна членка трябва да се съобразяваме, но в този проектозакон, приложен в различните страни членки, има достатъчно свобода за решение на отделните страни в зависимост от техните национални интереси. В тази връзка, поне досега не чух никой да е правил сравнение как изглежда този закон в другите страни членки. Първо, по-малкият важен проблем е каква да бъде сумата, която да бъде наблюдавана от съответния орган. Ами никъде няма такава ниска граница от 1 милион?! Ами че то под 1 милион евро, ние какво ще правим? Ще събираме цяла България да обсъжда как се откриват сладкарници или в град София, или в Плевен. Така че такава дреболия – да се занимава нацията с инвестиции от няколкостотин хиляди, които да заплашват националната сигурност, това противоречи на икономическата логика. Първото нещо е, че тази летва трябва да бъде вдигната, тъй като даже и в Румъния, северната ни съседка, тази граница в момента се обсъжда и е над 2 млн. евро. Това е първото. Но по-важното, колеги, е това, което се предлага от нашите уважаеми колеги – този междуведомствен съвет да включва представители на ниво заместник-министри от всички министерства и от всички служби, и тук имаме проблем. Първо, прегледах 15 или 16 страни на Европейски съюз и няма такова нещо. Този междуведомствен съвет трябва да бъде в една правителствена институция и това, което навсякъде видях, е Министерството на икономиката и търговията или в някои страни – икономиката и финансите, и в това има логика. Вие представяте ли си в целия Министерски съвет да има по един представител, заместник-министър от всяко министерство, които как ще взимат решенията?! Вариант едно – с единодушие на всички. Вариант две – всички са съгласни, обаче ДАНС не е съгласна, и какво правим? Така че да следваме европейската практика – този междуведомствен съвет, който трябва да контролира и трябва да бъде в една институция, там да има представители на отделни министерства и да е ясно кой взима решението и кой носи отговорността. Иначе ние, вместо да насърчаваме инвестициите, ще ги блокираме. Това е много важно – как да се формира този орган по контрола, кой да носи отговорността, кой министър, както е в цяла Европа, както казах, и това трябва да бъде. Дали тук в нашия случай ще бъде Министерството на иновациите, дали ще бъде Министерството на икономиката, но това трябва да бъде на едно място и да се прецизира съставът на комисията, където освен правителството задължително, разбира се, да бъдат включени и представители на националните институции, които отговарят за националната ни сигурност. На трето място, по никакъв начин – тук гледам, че някои колеги се фокусират върху определени страни, ама не са прави! Законът е срещу Русия, срещу Казахстан или срещу Бразилия. В крайна сметка не знам защо идеологизираме този проблем, защото, когато става дума за търговия и за чуждестранни инвестиции, трябва да следваме примера на водещата страна в НАТО, понеже често се споменава НАТО и Съединените американски щати. Знаете ли какво правят те? По данни на Евростат миналата година преките чужди инвестиции в Европейския съюз са намалели с 63%.

Не може да бъде! Това не е вярно!

Не може да бъде, а в Съединените щати, уважаеми колеги, преките чужди инвестиции са повишени с 66%. Много интересно! Значи, докато Европа следва определени идеологеми, насадени от Съединените американски щати, Съединените американски щати прибират чужди инвестиции по данни на Европейския съюз, докато при нас намаляват. Същото е с търговията. Докато някои колеги казват как обезателно трябва да спрем всяка инвестиция от Русия, Беларус и не знам къде си, нали всички разбираме как ще стане? Задавам въпроса: ами ако някой от Русия иска да инвестира в България, толкова ли няма да инвестира през Бангладеш или през Бразилия? Какъв е проблемът фирмите да бъдат оттам? Така че е важно какъв е характерът на инвестицията и не можем да правим такива дискриминации срещу която и да било страна, и то в закон, макар че това изрично не се споменава. И пак ще Ви кажа един пример: докато тук се чудим как да правим различни ограничения, за първите 6 месеца на тази година Съединените американски щати са внесли обогатен уран от Русия за 700 млн. щатски долара, а от миналата година е за милиард и половина. Докато някои тук се опитват да се правят на по католици от папата, другите ни се смеят и трупат преки чужди инвестиции, значими, и си решават търговските проблеми. Така че да – контрол трябва да има, да – директивите и препоръките на нашите колеги и партньори от Европейския съюз трябва да бъдат спазвани, но хайде да не се правим на по католици от папата и много внимателно да преценим къде е българският интерес, така че да не противоречи на общата политика, но да защитава и националните интереси. Затова на първо четене ние ще гласуваме въздържал се, ще направим конкретни предложения по точната институция на контрол и по величината на инвестициите, които ще контролираме, и ако постигнем съгласие по тези въпроси, тоест да защитим българския интерес в общата европейска политика, както са направили другите страни – членки на Европейския съюз, ние ще го подкрепим на второ четене, ако бъдат изпълнени тези условия. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, в някои от изказванията преди това се обясняваше с много патос, разбира се, как ние трябва да изпълняваме това, което се прави в Европейския съюз и в НАТО, защото така е в Европейския съюз и НАТО. Истината е, че в Европейския съюз, не знам защо през цялото време се повтаря НАТО – все едно, че коментираме нещо, което е свързано с отбранителната политика на България, а то е свързано само и единствено с икономическата, и има най-различни политики. Специално в Европейския съюз политиките и практиките са много различни, като започнем от това най-вече, че има и различно данъчно облагане. Примерно в България е 10%, а има държави обаче, които имат повече от 22 – 23%. Никой не се опитва да ни ги дава тях за пример, и слава богу, но пък нищо не е изключено. Току виж някой се събуди утре и каже, че трябва да се повишат данъците в България, защото в Европейския съюз и НАТО е така, и 10% е нисък данък. Не бих се учудил впрочем, ако решат в един момент, че България представлява заплаха, в някакъв момент, разбира се, за един определен сегмент от Европейския пазар или европейските държави, и това ще бъде направено с цел да се ликвидира още в зародиш икономическото възстановяване на България. Впрочем точно това е идеята на този законопроект, който в момента се внася, защото с него ще се създаде система за контрол от страна на чуждите посолства, естествено, върху абсолютно всякакви възможни възникващи нови производства в България. Давам един много простичък пример. В началото на тази година може би след дълго време подготвяне – в порядъка на повече от година и половина, в Бургас започна да се изгражда един ключов за българската индустрия и за българската промишленост завод – завод, който ще произвежда бронирани машини за пехотата и най-различни видове такива подобни машини, които ще могат да бъдат използвани за нуждите на Българската армия и разбира се, да бъдат използвани въобще във всеки един друг аспект, какъвто е необходим, включително и за граждански цели в бившата „Гражданска отбрана“, сегашната „Противопожарна безопасност и защита на населението“, или както там се казва. Хайде сега да си представим, тъй като това е много сериозна инвестиция, между другото, я прави българин – Антон Стефов се казва, и в рамките може би на следващите 6 месеца заводът ще бъде приключен, ще започне да работи и да произвежда бронирани машини – такива, каквито, между другото, сегашното престъпно трактористко правителство иска да купи на огромна корупционна цена от Съединените щати, разбира се, за да може за пореден път коленопреклонно да удари чело пред американските господари и да каже: оставете ни, ние ще купуваме каквото ни предложите, само ни оставете да управляваме. Тези български машини са пряка конкуренция на американските. Разбира се, те са много по-добри, защото американските боклуци, които искат да ни пробутат, така наречените Страйкъри, нямат защита от мини, нямат куполи и въобще още много други работи нямат, но няма значение, те ще ни ги продадат след това. Хайде сега да си представим, разбира се, защото това са хипотези, че в един момент американският посланик привика съответния български чиновник и му каже, че тази инвестиция е рискова и тя трябва да бъде забранена. Инвестицията на първия етап е 20 млн. лв. – доста, доста над 1 милион, 20 млн. лв. И разбира се, както е прието в българската държавна администрация и в средите на управляващите, ще козируват и след това ще забранят изпълнението на тази инвестиция, просто защото няма да се позволи. Това е идеята, това е прозрачно и видимо отвсякъде. Между другото, като говорим за практика, нека да напомним някои неща от европейската практика. Първо, този тип регламент, по-скоро този тип регулиране на свободния пазар – нещо, което рязко контрастира с всичките дитирамби за свободния пазар, за невидимата ръка на пазара, как всъщност той може сам да се контролира и така нататък, и така нататък, нещо, което на нас 34 години се обясняваше, а в един момент се оказва, че – а видиш ли, трябва да реагираме точно в обратната посока и държавата трябва да се намеси, защото така било в Европейския съюз и НАТО. Всичко започна от Франция през 2020 г. и там за първи път се случи това. Французите решиха в един момент да започнат много сериозна регулация на пазара си, защото се почувстваха застрашени от чуждата конкуренция, като, разбира се, тъй като са една от двете водещи държави в Европейския съюз, имат възможност това нещо да го превърнат в европейска практика, и както виждаме, вече се получава. Френската политика в един момент става брюкселска, което ще рече, че оттам насетне нашите тук, разбира се, коленопреклонно козируват и изпълняват. Обаче има държави, които не се подчиняват на това. Да кажем, една Ирландия не е в НАТО поради своите исторически отношения с Англия и те няма да са в тази военна организация никога, защото не искат да са съюзници с бившия си многовековен поробител. Но Ирландия е една от най-успешните държави в Европейския съюз, така наречения келтски тигър, която имаше огромен ръст в продължение на повече от 15 години над 10% всяка година и от една от най-бедните държави в ЕС се превърна в една от най-богатите, ако трябва да съм точен – втората по богатства след Люксембург. Как? С минимално регулиране, като отвори пазара си, започна да пуска инвестиции всякакви. Неслучайно, между другото, една от най-големите технологични компании в света – Facebook, избра точно Дъблин за своя централа в Европа, неслучайно, и в резултат на това Ирландия е държава, която от една умираща, в буквалния смисъл на думата, държава с огромна емиграция и спадащо население, в момента привлича външни мигранти и е с огромен ръст всячески – икономически, политически, културен, духовен, демографски – нещо, което можем да направим и ние. Но не – това при нас не се дава за пример, не, ние ще регулираме, ще правим точно обратното на работещите модели. Тук има адепти, между другото, на пазарната икономика. Някои от тях се надявам да излязат, да репликират, да кажат, да дадат примери, разбира се, за Законопроекта на ДПС. Те винаги в този случай изпълняват ролята на изпълнителите на мръсни евро-атлантически поръчки. Има още други примери, които могат да се дадат, защото не е само и единствено с Ирландия. Госпожа Трифонова преди малко в своето изказване, наред с всички останали неща, даде за пример Латвия, като каза, че в Латвия има много още по-сериозни ограничения за евентуални инвеститори, в частност, разбира се, Русия и Беларус. В Латвия има много интересна европейска практика. Там за местните граждани задължително има периодични изпити по латвийски и ако не владееш достатъчно добре езика – не да го владееш, а да го владееш достатъчно добре, ти се отнема гражданството. Искам да Ви кажа, че ако въведем тази европейска практика, нали така е в Европейския съюз (реплики и смях), искам да Ви кажа, че тук ще има депутати, които ще бъдат лишени от българско гражданство, че някои бивши министър-председатели веднага ще трябва да бъдете експулсирани от държавата! Ето Ви европейската практика! Тя е много разнопосочна и папагалското говорене тук въобще обижда изцяло институцията Народно събрание! Не може да се говори като говорител на нещо, което някой друг ти е написал. Просто е абсолютно вредно, обидно е за нас като българи, обидно е за Народното събрание като институция! И на последно място, оставяме папагалското говорене, нали в момента много се късат ризи от тази трибуна как трябва да защитим, видиш ли, от недобросъвестни инвеститори България. – Най-ценния ресурс, който една държава има...Всъщност една държава има два ценни ресурса. На първо място, разбира се, са хората, защото няма държави без хора, и на второ място, са териториите, земята, защото няма държави без земя. Нашата земя, уважаеми сънародници, вече е в огромната си част собственост на небългарски фирми и това се знае от години, публична тайна е. Как така се допусна изведнъж, особено в Североизточна и Югоизточна България, огромни масиви, стотици хиляди декари да бъдат собственост на чужденци, естествено, заобикаляйки законите с чужди и български фирми, регистрирани тук в България, на името на параванни, сламени фигури? Как се допусна това, при условие че се знаеше, между друго? Как стана така, че ние го разрешихме, защото в ЕС е било разрешено да се продава земя на чужденци? Да, разрешихме го и в един момент ще се окажем гости на собствената си територия! Ето Ви пример за това колко лицемерно се подхожда. В случая тук не става въпрос за защита на националния интерес, а става въпрос за защита на чужди интереси, защото по този начин, защитавайки тази институция, която в момента се предвижда от този калпав, недоносен, нескопосан законопроект, ще дадем възможност на всеки един посланик в момента, в който тук дори се зароди някакво начално, малко производство, което да възстанови български сектор, а между другото, някога България имаше много силна индустрия – ще бъде веднага ударен! Как? Като се каже, че тази инвестиция е неблагонадеждна. Ето това не бива да допускаме и точно поради тази причина ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи Законопроекта. В края искам да се обърна към професор Гечев, който, както винаги, разбира се, в теми, свързани с икономиката, е изключително компетентен. Слава богу, господин Професоре, че този път не се намери някой Ваш бивш студент да идва да Ви обяснява нещата от икономиката. Не подкрепяйте и Вие този законопроект, дори и след като бъдат приети някои от Вашите предложения. Пазете се от данайците, дори когато Ви носят дарове. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Костадинов, посочихте няколко конкретни примера, само че може би случайно пропуснахте да споменете един от най-хубавите, в кавички казано, примери, свързани с обаждане от страна на конкретни посланици в нашата държава, които директно се разпореждат на изпълнителната власт какво и как да направят. Само преди няколко месеца, когато държавна фирма в лицето на „Ел Би Булгарикум“ си позволи да започне производство и да продава продукция, свързана с преработката на млечни продукти, в лицето на своите магазини, веднага след това излезе информация, че посланиците на Австрия и на Германия са привикали въпросния държавен служител, в резултат на което последваха няколко уволнения и рязко намаля производството на тази държавна фирма. Това е практиката и е хубаво Вие да го споменете, ако не, аз вече го казах, но да си го кажем и от тази трибуна, тъй като влиянието на всякакви държави в лицето на техните посланици е пряко и директно. Това е конкретен пример.

Реплика.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Костадинов, отново ми се налага от тази трибуна да се съглася с Вашето изказване в частта на заобикалянето на Закона за придобиване на земя, на имущество именно в Североизточна и Югоизточна България. Вие ги знаете тези примери. Едва ли има другаде държава, в която квартал да се казва „Малая Россия“, или пък огромна територия, каквато е територията в областта на Камчия, да бъде придобита от Московското кметство, за съжаление, с помощта на българската страна, и там да се изгради комплекс с доста съмнителна дейност, която крайно време е българското правителство и ние като парламент да си я върнем, особено в случая на войната, която се води, и това, че България е обявена за неприятелска държава. Наистина е по много съмнителен начин, и то със съдействието на българската страна. Между другото, Вие като варненец, предполагам, че скоро сте минавали покрай руското посолство, където сигурно сте видели новите телени ограждения върху стената, които са доста съмнителни? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ще се възползвам тук от последната реплика, за да направя само една забележка на господин Митковски. За съжаление, господин Митковски, „Камчия“ е единственият санаторно-оздравителен комплекс в последните 30 години, който е създаден в България на високо ниво, и се използва и от българските деца, така че това е Ваш срам. В продължение на 30 години нищо не можахте да направите, но все пак нещо е направено, а сега Вие се опитвате да го откраднете. Уважаеми господин Костадинов, Вие започнахте Вашето изказване с това, че не трябва да споменаваме НАТО, защото въпросът не е военен, а икономически. За съжаление, нищо подобно. Той не е икономически. Той е геополитически, защото, ако е икономически, няма здрава логика в периода, в който чуждестранните инвестиции са на изключително ниско ниво, ти да приемаш законодателство и спънки за чуждестранните инвестиции, защото няма значение откъде са парите – те създават икономика, създават добавена стойност, създават работни места, създават благополучие за българските граждани. Така че въпросът изобщо не е икономически, за съжаление.

Започвам отзад напред. Господин Проданов, абсолютно сте прав. И този, както и много други общи законопроекти, няма абсолютно никаква икономическа стойност, а геополитическа. Разбира се, ако трябва да разсъждаваме в по-широк смисъл, защото тясно погледнато, разсъждавайки не за духа, а за буквата на закона, става въпрос за икономически законопроект. Но в генерален план сте абсолютно прав. То не е за първи път, за съжаление. Тук решенията се вземат не на икономическа база, а в зависимост от това примерно кой точно посланик е отишъл сутринта първи в Министерския съвет да даде своите инструкции на формалния министър-председател, защото ние имаме формален министър-председател. Имаме и няколко неформални и те са може би на ротационен принцип – днес е американският посланик, утре е английският, после е украинският и така нататък. Що се отнася до втората реплика. Господин Митковски, Вие сте човек, когото много уважавам. Познаваме се, работили сме толкова време в Общинския съвет във Варна и по по-голямата част от проблемите на града сме имали обща визия. В конкретния случай все пак позволете ми една приятелска забележка – не започвайте с това: „За втори път ще кажа, че господин Костадинов е прав“. Ще имате проблеми в собствената си партия. Знам, че това на Вас не Ви пречи, защото Вие сте свободомислещ човек, ама все пак ставате все по-малко хората като Вас. Иначе, по отношение на проблема, който поставихте. Ние поставяме по абсолютно един и същ начин чуждата собственост в България без значение дали става дума за руска, за турска, защото аз визирах нея – огромната собственост на земята в Североизточна и Югоизточна България е турска. Вие говорите за собственост на апартаменти. В конкретния случай говорите за „Камчия“, която е най-голямата подобна инвестиция. Тя, разбира се, формално, за да спази изискванията на закона, е собственост на фирма, регистрирана в България, както и всички останали. Само че не бива да гледаме, както се казва, сламката, а да не забелязваме гредата. Защото, ако приемем, че „Камчия“, да кажем, е нещо хей толкова голямо (показва с ръце), другото е хей толкова голямо (отново показва с ръце), и в крайна сметка земята е тази, която е най-важната. Ако, разбира се, подходим по този начин, трябва да поставим и въпроса, разгледан по същия начин, за собствеността и на Американския университет в България, защото той е създаден по абсолютно същия начин. Така че не бива това, което е разрешено за единия, да е забранено за другия, или обратното. Трябва да бъде равно за всички и законът трябва да се прилага по един и същ начин. Действително проблемът със земята е много сериозен. Земята в България – земеделската земя, да подчертая, става все по-малко българска и все повече чужда. И в един момент, предполагам, че когато посланиците станат още по-решителни, току-виж тук се появил някой, които да ни каже: да либерализираме режима за притежание на земята и в един момент ще се окаже, като излязат на светло собствениците – реалните, истинските, чуждите собственици, че наистина ние няма да имаме кой знае колко много българска земя в нашата държава. Що се отнася до първата реплика, която беше на господин Ганев. Да, така е действително. Тогава такава информация се появи. Разбира се, тя беше отречена след това както от министъра, така и от самите посланици, но е показателен фактът – появи се новата стопанска инициатива на „Ел Би Булгарикум“, имаше огромен ефект и огромен резултат – четирикратен ръст на печалбите на компанията само за два дни. На третия ден ръководителят на компанията беше уволнен, защото се оказва, че българската компания изведнъж е започнала да получава… Видите ли, пазарът се изкривил на кисело мляко, на краве сирене и на кашкавал заради това, че българската държавна компания се включила на пазара?! Че по-голямата част от компаниите в конкретния случай, защото преди малко говорих за Франция, ключовите секторни компании – секторно определящите, са с държавно участие. Значи за френските икономики може, когато става дума за френския икономически модел, там може, а в България не може. Ето този пример. Не е само това обаче. Примерът с „Ел Би Булгарикум“ е един, но могат да се посочат още стотици, да не кажа и хиляди примери. Така се унищожава българската икономика, защото целта е България да бъде не износител, не донор на продукция, а вносител. Идеята е България да бъде пазар, който да внася, а да не произвежда. Това е целта на този законопроект. Той иска да убие в зародиш…

Да, благодаря. …дори и ограничените опити за възстановяване на българската индустрия, а деиндустриализацията на България е най-големият и най-сериозният проблем след унищожаването на българската собственост върху земята.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Благодаря на всички колеги, изказали се до момента. Интересен дебат се получава днес в пленарната зала. Интересни разсъждения възбуди предложеният закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите от колегата Карадайъ и група народни представители. Радвам се, че в по-голямата си част изказванията бяха градивни – именно че ще има подкрепа на така направения и внесен законопроект, който в голямата си част директно и буквално е пренесен Регламент със сигнатура 452/2019 на Европейския съюз, именно, да не използвам чуждицата скрининг, в механизъм в създаване преглед на инвестициите, които ще достигат до българската икономика. Колеги, не е нова практиката. Европейският съюз въвежда такава с регламент от 2019 г. Както чухме от предишните изказвания, България и Кипър са последните държави, които не са въвели в националното си законодателство такъв преглед, и се радвам, че ние с общи усилия ще го направим, защото такъв преглед, въпреки изказванията, че би ограничил, забавил или възпрепятствал инвестиции в българската икономика, аз не смея да твърдя, че това ще се случи. Напротив, смея да твърдя, че с един такъв предварителен преглед ще бъдат запазени българските интереси, интересите на нашата общност – европейска такава, от чуждо влияние и както е дефинирано в самия регламент „корозивни капитали“. Още повече, в контекста на ограничителните мерки, които Европейският съюз и нашите партньори въведоха, България изключително стриктно спазва спрямо Русия и Беларус, трябва да бъдат разширени в обхвата на регламента. С градивната критика, която изразиха колеги от трибуната, аз се радвам и че в разговор с вносителите – абсолютно градивен, смятам, че ще стигнем до един законопроект на второ четене, който ще бъде максимално прецизиран и ще запази интереса на българската икономика, в частност на това, че инвестициите, които ще бъдат правени в нея, няма да застрашават националната сигурност. Аз се радвам, че в самия регламент вносителите на Законопроекта са изброили и дефинирали ключовите сфери на влияние и на инвестиции, които ще бъдат засегнати от този скрининг, докато имахме коментари по отношение на прага на същественост, на който ще бъдат разглеждани – предварително преглеждани, тези намерения за инвестиции в България, и разбира се, както колеги от лявата страна на залата маркираха, може би контролът на комисията по взимането на нейните решения и съставът на комисията също би бил възможен дебат между първо и второ четене. Имайки предвид големия интерес, който възбуди този законопроект за залата, аз смятам, че сме на прав път. Приветствам инициативата на колегите. Смятам, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС както в Икономическата комисия, така и днес в залата ще подкрепи Законопроекта на първо четене, ще участваме активно при финализирането на текстовете за второ четене, като трябва да подчертаем следното, което пък колеги от опозицията нееднократно намекнаха – трябва да бъде направен текст, който да гарантира, че няма да има ограничаване на потенциала на инвестициите в България, но пък колеги от моята парламентарна група и от самите вносители смятам, че доста успешно обориха тезата, че дори и сегашните текстове биха възпрепятствали, биха намалили потенциала и интереса на чуждестранни инвеститори в България. Доколкото това беше оборено с факти от страни, които са приложили такъв предварителен преглед, или наричайки го скрининг, в европейската практика още преди гласуване на такъв регламент от Европейския съюз, смятам, че това след срива на инвестициите, които има в България последните две години, няма да се отрази негативно. Напротив, надявам се да систематизираме процеса и той да доведе до наливане на свежи капитали, но имайте предвид капитали, които няма да застрашават националната ни сигурност. Важно е да отбележим, че голяма част от народните представители са чели Законопроекта в детайли, чели са мотивите на вносителите, които ясно акцентират върху един, колеги, ефект върху икономиката и развитието на европейската и световната икономика, а също и на много социални сфери, които ще влияят, това е инвестиция в изкуствен интелект – роботиката. Колеги, това е бъдещето, което ние не трябва да пренебрегваме. Напротив, трябва да вървим паралелно с процеса на интегриране на изкуствения интелект в икономиката ни, в инвестициите, в обществения и социалния оборот, ако искате, но трябва да го направим регламентирано, за да спазим всички норми на съвременното общество и без да застрашаваме нормалните други икономически процеси. В заключение бих подчертал още веднъж, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи Законопроекта, ще участва градивно с предложения и дискусии между първо и второ четене, за да излязат с един финален текст, който същевременно да приеме Регламента в българското законодателство и да подпомогне процеса на инвестиции в България. Това е именно в контекста на това, което казаха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако са си направили труда да прочетат и самия законопроект. Голяма част от техните притеснения са адресирани дори от самите вносители, което именно това казва, колеги, защото съмненията и опасенията за придобиване на земя в България от чужди граждани именно с такъв предварителен преглед може да бъде решен този проблем, ако съществува такъв. Много ясно е записано в чл. 4 от Регламента, в това число дали чуждестранният инвеститор е пряко или косвено контролиран, например посредством значително финансиране, включително субсидии от правителства на трета държава, включително държавни органи или въоръжени сили и така нататък. Та, колеги, ако чужди граждани нерегламентирано се опитат да придобият българска земя, заобикаляйки сегашното законодателство, ето с този законопроект, надявам се и с Ваши предложения, можем да избегнем за в бъдеще. Затова се надявам на подкрепа от по-голямата част от залата. Благодаря Ви, колеги.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, за да Ви бъда малко в помощ, за да вземете информирано съгласие, само да Ви припомня, че съвсем наскоро излезе едно изследване за индекс по икономическа свобода. България за втора поредна година спада – на 43 място е, мисля, че е около Ямайка някъде. Този спад ни връща около 10 години назад. Ние сме имали тези нива около 10 години, така че помислете си дали този закон ще допринесе ние да се издигнем в тази класация, която според мен и чуждестранните инвеститори гледат. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда съвсем кратък. Вземам думата, понеже много пъти се позовахме на националната сигурност и на проблемите, които инвестициите създават за националната сигурност. Като член на Комисията за контрол над службите и като човек, който е чел секретните доклади, както знаете, на всеки секретен документ има списък кой го е чел и аз знам, че съвсем малко хора в тази зала наистина са чели или още по-малко са осмислили докладите на службите. Първото, което искам да кажа, е, че няма никаква опасност. Нито ДАНС е забелязала такова нещо, нито от страна на ДАР – не са забелязали по някакъв начин опасност за националната сигурност от страна на каквито и да било чужди инвестиции. Другото, което искам вече като народен представител и в лично качество, а не като член на Комисията за контрол над службите да кажа, че лично мен много ме учудва това фокусиране върху руски инвестиции, та даже адресирахте и нашата парламентарна група като радетел на тези инвестиции. Истината е, че никакви руски инвестиции не може да има, както Ви казах, в момента рестрикциите са такива, че дори един студент не може да получи превод от собствената си страна било, за да се издържа тук като студент, ако е руски гражданин, било обратното, ако е български гражданин в Русия – до такава степен са затруднени всякакви връзки. Това е учудващото за мен, защото голяма част от хората в тази зала правят директна връзка между всеки руски гражданин и правителството на Руската федерация. Това е странно, защото, както и да укоряваме което и да било правителство, в това число и руското, не би трябвало ние да пренасяме отношението към руската политика към който и да било руски гражданин. Дори аз бих Ви предложил, напротив, ако някакви руски инвеститори също не одобряват политиката на руското правителство – искат да се изнесат от руската държава, то би трябвало с много по-широко отворени обятия да ги посрещаме тук именно защото те ще идват при нас, ще създават при нас работни места, ще донесат съответното ноу-хау и съответно ще допринасят за плащането на данъците в България и за българския брутен вътрешен продукт. Призовавам Ви да помислите по този въпрос, от една страна. От друга страна, по никакъв начин да не ангажирате решението, което вземате при гласуване, с адресирани по някакъв начин опасности за националната сигурност от инвестиции – било от Русия, Беларус или откъдето и да било другаде, в това число африкански, арабски и каквито и да било други страни. Благодаря.

По време на една от кампаниите си за президент Бил Клинтън казва една от знаменитите си реплики: „Икономиката, глупако!“ Това остава в учебниците по икономика. Това, което в момента се коментира, е всичко друго, но не и икономически обосновано. Имаме ситуация, в която се прави всичко възможно да се затрудни бизнесът, да се направят нови регулации, обосновавайки всичкото под мантрата, че това е евродиректива и ние трябва да спазваме въпросната евродиректива, трябва да сме лоялни партньори на Европейския съюз и на НАТО. Сега, когато създадете нов орган от 11, може впоследствие и повече министерства да станат, които да преценяват инвестициите, дали да одобряват или не, Вие създавате реално една бухалка, която да решава дали да може да се инвестира някъде от някой – без значение откъде идва тази инвестиция. Защото може да се окаже, че иска и идва инвеститор, да кажем, от Румъния или от Ирландия и иска да инвестира в сектор, който е пряко зависим от бизнес интересите на виден представител на сглобката, който сглобката отрича да му е коалиционен партньор, но той реално дърпа конците на правителството на Трактора. Тогава тази въпросна комисия казва: не, довиждане, не одобряваме тази инвестиция. Да се върнем ли няколко години назад, когато стана ясно, че е имало интерес от чуждестранни компании, които да инвестират стотици милиони в сектора на хазарта, но един виден тогава функционер е направил така, че да няма инвестиции – незаконно. Сега обаче Вие искате да го узаконите под шапката на това, че това изискват евродирективите. Това правите – нарушавате баланса в икономиката, нарушавате свободата на инвестиране и всичко това го криете под руски инвестиции. Не, напротив. Ще Ви върна няколко години назад отново когато заради такива регулации, директно да кажем, „Кока-Кола“ реши да инвестира не в България, реши да инвестира в Гърция и отиде в Гърция инвестицията. Това е нарушаване на свободата на икономиката, криейки се зад брюкселски директиви.

Наистина е трогателно, когато от ВЪЗРАЖДАНЕ плачат за американски инвестиции и компании. Аз благодаря на господин Цончо Ганев, че поне когато той ми направи реплика, не ме наплю. Ето, можем да водим и конструктивен дебат, да правим реплики, дуплики, да си отговаряме колегиално и цивилизовано. Явно и това е възможно, за което все пак трябва да изкажем поздравление.

Това е репликата.

Уважаеми господин Председател, господин Ганев, единственото, с което се съгласих във Вашето изказване, беше това, с което започнахте – „Икономиката, глупако!“ Това обръщение все едно е направено към Вас. Всяка една от тезите Ви днес беше опровергана. Вие, от една страна, спорите и искате да има по-големи рестрикции върху купуването на земя. От друга страна, казвате че този закон не работи. Господин Ганев, нито едно от нещата, които казахте днес, не е истина.

Бъди конкретен.

За пореден път показахте, че Вие използвате тази трибуна само да говорите на Вашата Фейсбук аудитория, така че „Икономиката, глупако!“ идеално пасва като обръщение към Вас. (Шум, реплики, ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ).

Трогателно е, когато тези двама депутати се изказват, единият от които е виден говорител на сглобката. Отново поздравявам сглобката, че говорител е лицето Искрен Митев и говори от нейно име. Трогателно е точно такъв ерудит да застане и да оборва с аргументи всичко това, което трябва и да защитава – законопроектите – говори за голям потенциал в управляващите. Преди това обаче, когато имаше смислени аргументи от предишни изказвания, се повтори многократно и се даваха примери с европейски държави, случаи, в които има още по-строги рестрикции, никой обаче не коментира каква е ситуацията с инвестирането в САЩ. Никой не коментира, че ако там отиде такъв законопроект и някой трябва да създаде комисия, която да казва: ти имаш право да инвестираш, ти нямаш право да инвестираш, без значение откъде ти идва инвестицията, ще го разпънат на кръст. И тогава такива видни апологети, каквито тук се изказваха, щяха да бъдат изгонени позорно от всички институции в САЩ. Това нещо там е недопустимо и не подлежи въобще на коментар. Как да коментираме, че в тази зала има хора, които в битието си обясняват, че са така наречените либертарианци и са за по-малко държава във всякакъв вид на икономиката ни? И сега ще гласуват за още по-строги регламенти и още по-строги позиции на държавата – да се определя кой кога да има въобще право да инвестира! Това ли Ви е либертарианството на тези, които ще гласувате за? Защото се обяснявате, че сте демократи! Следващия път, когато някой от тази трибуна обясни, че ако БСП е ляво и има ултраляво в лицето на ПП-ДБ, нека да се върне към този законопроект, защото те са ултраляво, защото те искат да регламентират кой, кога и къде да може да инвестира, без значение дали идва от Румъния, дали идва от Ирландия, дали идва от Швейцария! Няма да имате право да инвестирате, ако едни чиновници решат, че не Ви харесват. И няма да имате право да инвестирате, ако се прецени, че в дадения регион ще предлагате вече не скромната заплата от 1000 лв., ами ще искате да давате, да кажем, 1500 лв. заплата. Това са десните „либертарианци“ от ПП-ДБ! И нека да е ясно, защото, когато от ДПС предлагат законопроект, те са ясни и точни – център, либерали, за тях е нормално да има такова законодателство. БСП, ако предложи нещо такова, леви са – нормално е. Но уж самообявили се за десни, за десница, за градска десница, за жълтопаветна десница – не, Вие сте крайнолеви. И точно по ирония на съдбата сте в левия сектор, и точно там Ви е мястото. Даже БСП трябва да се преместят малко надясно, за да може изцяло да минете в левия сектор. Вие сте, както казва един мой съратник във ВЪЗРАЖДАНЕ, неотроцкисти – това сте Вие. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е против изричането на смехотворни и неверни твърдения от тази трибуна, маскирани като дебат. Ирландия работи по същия европейски регламент и по нейно собствено законодателство още от миналата година. Така че няма как да се позоваваме на нея като горд пример за това как работят инвестициите. Те работят точно защото има контролен механизъм…

Каква е тази процедура?

Не съм завършил. За сметка на това обаче в Съединените щати работи The Committee on Foreign Investment in the United States, които следят много внимателно всяка чуждестранна инвестиция точно там…

Да не се изричат груби, неверни изказвания, за да се защити невярна теза. Това е груба лъжа, изречена оттук. Няма как да се мотивираме, че Съединените щати или Ирландия не гледат входящи инвестиции, при положение че те го правят изключително агресивно от много време насам. Така че нека не заблуждаваме обществеността, която следи този дебат, защо това го правим. Благодаря Ви.

Процедура!

Нямат време!

Благодаря, госпожо Председател. Предлагам да удължим срока на току-що приетия на първо четене законопроект на четири седмици.

Оттеглям предложението. (Смях, реплики, ръкопляскания от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура!

Колеги, от името на парламентарната група на „Има Такъв Народ“ предлагам срокът между двете четения да бъде четири седмици, за да може да се направят необходимите предложения. Надявам се, че и ПП-ДБ ще ни подкрепят. (Смях, ръкопляскания от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Аз имам обратно предложение – с риск отново да получа обвинение за антисемитизъм, ще кажа, че беше срамно, когато господин Лорер излезе на трибуната и от ДПС му се скараха и го върнаха, за да оттегли веднага това нещо, но той няма скрупули. Затова моето обратно предложение е не четири, а седем седмици да стане. (Оживление.)

Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви, че ми дадохте възможност по начина на водене да направя процедура. Не сме се скарали, господин Ганев, на никого – уважавам чувството Ви за хумор, но от тази трибуна не бива да се прекалява с чувството за хумор все пак. Спорът дали да е две, или четири седмици има своето основание, тъй като има решение на Председателския съвет, доколкото знаем, че през следващите три седмици, които предшестват местния вот, парламентът няма да работи. За това ще бъде взето съответното решение. И ако то бъде взето по начин, по който съответства на ваканцията, това означава, че срокът ще продължи да тече и след като минат местните избори, а това е прекалено дълъг срок. Това беше единственият аргумент, с който помолих Даниел Лорер да дойде да го обсъдим и тогава да предложим. Още повече че удължаването на срока може да бъде предложено и в деня, в който изтича – не е нужно точно сега. Това, че Вие използвате трибуната всеки път, за да говорите едни и същи неща, които нямат нищо общо с истината, си е и Ваше право, но и Ваша отговорност. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Прегласуване!

Уважаеми колеги, да, не е шоу. Точно така, не е шоу – важен е Законът. Уважаеми колеги, господин Лорер е уважаван в тази област, недейте така, един от водещите експерти. ПП-ДБ започвате да постъпвате като ГЕРБ – там експертите им казват едно, групата гласува обратното. Моля Ви се, господин Лорер е уважаван и от Вас експерт в тази област. Има много проблеми по Закона, той ги изрази от трибуната. Подкрепете го, защото започвате да бламирате собствените си хора и изглеждате жалки – недейте така.

Господин Цонев, аз не мога да разбера за каква шега и за каква ирония говорите в случая – в моето изказване. Фактите са точно такива. Господин Лорер стана, направи си предложение за удължаване на срока – негово право е, след което последва репликиране от място от страна на ДПС за това, че не трябва да го прави, и Вие му се скарахте директно. Може тонът да не е бил укорителен и строг, но Вие му се скарахте, че не трябва да го прави. Вие директно му казахте, че не трябва – той си взе картата и си седна чинно и послушно точно защото му се скарахте. Тук няма нищо, никаква шега – напротив, много сериозно е това, което казвам. Това са фактите – вече от трибуната ПП и ДБ изпълняват онова, което им се нарежда. И няма нищо срамно – трябва да си го кажем. Преди се криеха – в стаята на заместник-председателя ли носеха джезвето, сега директно от трибуната. Това са фактите и няма нищо лошо. Аз не знам защо те трябва да се крият! Имате си коалиционни взаимоотношения. Вчера господин Борисов го подчерта и каза, че ДПС е част от коалицията, която управлява в момента – те продължават да го отричат. Няма какво да отричат – стават и слушат това, което им казвате, изпълняват го. Аз се радвам, че тези неща се виждат и от трибуната. Имате воля, налагате си волята върху ПП и ДБ – да изпълняват, тяхно право е. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да правя редакционни предложения и поправки по предложения вече Законопроект, а именно от чл. 1 до чл. 10. Ще започна с това, че Законопроектът, който разглеждаме в момента, е коренно различен от този, който е приет на първо гласуване в залата. И въпреки дългия срок и възможността за предложения между първо и второ четене и освен това възможността за предложения по чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за дейността на Народното събрание, вчера бяхме свидетели, че в залата отново се правят редакционни предложения и освен това, макар че бяха направени множество редакционни предложения, наложи се една дълга почивка, за съжаление, за доуточнение на това, което ни се предлага. Колеги, всеки законопроект, предложен в тази зала, е важен и при приемането му трябва да постъпваме с необходимата отговорност. В случая говорим за Законопроект за противодействие на корупцията, като целта на Закона е да се защитят интересите на обществото, и то на това общество, което ни е избрало да сме в парламента. За съжаление, всичко, което се случва в тази зала, не показва отговорност, не показва сериозно отношение от наша страна като народни представители към основната ни дейност, а именно законотворчество. Творим, да, наистина творим, но какво творим?! Вчера се направиха множество предложения по членовете от 1 до 10-и, и по-скоро по 7 от тях. Искам да обърна внимание, че специално по чл. 8 са направени шест предложения. По чл. 10 също там някъде, между пет и шест. И трябва да си дадете сметка, че сме на път – или сте на път, по-точно казано, да приемете един неработещ законопроект или един законопроект, който може би още в първия месец след неговото обнародване, ще се наложи да му се правят поправки. Във връзка с това се обръщам към вносителите и към тези, които внасят редакционни предложения. В чл. 8, ако обичат вносителите да ми обърнат внимание, тъй като въпросите са към тях – в чл. 8, ал. 4 от предложения законопроект се появява така наречената Номинационна комисия, която да се състои от петима независими членове, по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, Омбудсмана на Републиката и от Сметната палата. Уважаеми вносители, обръщам се към Вас, как точно се сформира тази комисия, до кого се правят предложения за членове на Комисията? Да, в последното изречение на ал. 4 е записано за правилата на Номинационната комисия, че се приемат от постоянната комисия на Народното събрание, която отговаря за противодействие на корупцията. Но за да има правила, е необходимо първо да има сформирана такава комисия. И още един въпрос към вносителите отново във връзка с членовете на Номинационната комисия. В ал. 4 на чл. 8 е записано, че тези членове трябва да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 от Законопроекта. Бихте ли ми отговорили кои точно ще са тези членове на Комисията, която да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 2, а именно: „член на Комисията“ – уточнявам, Номинационната – „не може да заема длъжност в държавни или общински органи, да упражнява търговска дейност или да е съдружник…“ и така нататък, това е т. 2, „да получава възнаграждения за извършване на дейност по договор и служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество…“ и така нататък, „да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност“. Господа вносители, кажете ни кои тогава ще бъдат тези членове на Номинационната комисия, като не трябва да са на трудови договори, не трябва да упражняват свободна професия, не трябва да са в търговски дружества и така нататък. Да, когато правите предложения, е добре наистина да си следите текстовете. Освен това, тъй като съм до чл. 10, искам да ми отговорят пак вносителите, и то вносителите на вчерашните предложения, които касаят чл. 8, ал. 2, по-скоро предложение на народния представител Стою Стоев, който предлага в чл. 8, ал. 2 думите „и най-малко пет години юридически стаж“ да се заменят с „придобита юридическа правоспособност“ или „висше икономическо образование“, както и „най-малко седем години юридически стаж“ или „седем години стаж в службите за сигурност и обществен ред“. И възможно ли е, ако все пак се приеме това предложение, говорим вече за Комисията за противодействие на корупцията, възможно ли е, ако приемете предложение до „член на Комисията по корупцията да има висше икономическо образование“, и в чл. 6 е отбелязано, че стажът всъщност, който член на Комисията е работил, „се зачита за юридически стаж“ – възможно ли е да имаме икономическо образование и след това стажът ни да се зачита като юридически? Наистина много държа вносителите да ми отговорят на тези въпроси и ненапразно започнах с това, че приемаме закони, които са неработещи, закони, които ги приемаме само за да са приети, защото по Плана за възстановяване и устойчивост е необходимо да се приемат. Не смятате ли, че общественото доверие в Народното събрание продължава да пада, и то благодарение на нас като народни представители, защото знаменателят е общ – народните представители приеха, независимо от това, че в тази зала има и парламентарни групи, които гласуват против. Така че, колеги вносители, огледайте си текстовете. Когато правите предложение след предложение в залата, тоест предложение първо в Комисията, след това предложение след предложение в залата, имайте предвид, че все пак има взаимносвързани текстове. И смисълът да творим закони не е само да изпълняваме Плана за възстановяване и устойчивост. Нашата основна цел е да приемаме работещи закони. Благодаря Ви.

Аз държа на отговори все пак.

Само че не виждам желаещи.

Само секунда, господин Председател, благодаря Ви. Действително в чл. 8 е посочено, че членовете на Номинационната комисия трябва да отговарят на условията на чл.10, ал. 1 и ал. 2. Има резон това, което казва госпожа Димитрова, и предлагам да стане: „да отговарят на условията по чл.10, ал. 1 и ал. 2, точки от 2 до 5 включително“. Точка първа да отпадне. В чл. 8, в ал. 4, където е записано, че членовете трябва да отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 1 и 2, да бъде променено на „чл. 10, ал. 1 и ал. 2, точки 2 до 5“. Ще го обсъдим и с колегата Димитрова, но всъщност трябва да стане точки 2, 3 и 5, без 4, защото адвокатите все пак упражняват свободна професия.

Благодаря Ви. Въпреки направеното предложение, ако всъщност колегата Стоев го направи писмено и официално, аз считам, че дори да отпадне т. 1 на ал. 2 от чл. 8 също е невъзможно да бъдат предложени членове на тази номинационна комисия, ако тази ал. 2 остане във вида, в който е, или поне с точките, които се цитираха. Защото тук са изброени всички възможности за хора, които работят по трудови, на служебни, в търговски дружества, свободни професии, членове на управителни съвети. Да, то е приложимо, само че за членове на Комисията за противодействие на корупцията, но в никакъв случай не е приложимо за членове на Номинационната комисия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, искам да формулирам направеното предложение от мен. След консултации с референтите мисля, че няма да се наложи дори и писмено да Ви го давам. В чл. 8, в ал. 4, където е записано, че членовете трябва да отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 и ал. 2, да стане „трябва да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1“. Ал. 2 трябва да остане изцяло.

Прегласуване!

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението ми очевидно некоректно е записано вчера и е да отпадне ал. 8, където се съдържа основанието да има ал. 9. По памет е, че в ал. 9 се публикува докладът на тази не-комисия, да я наречем Номинационна, не-тяло, което се създава към постоянната Комисия против корупцията. Затова Ви моля, след като вече сме имали едно гласуване за ал. 9, да добавите и едно гласуване за ал. 8, която предлагам, тя е основният текст, който предлагам, да отпадне. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, тъй като се прие моето предложение по чл. 8 членове на Комисията да могат да бъдат освен юристи и икономисти, в ал. 6 на чл. 10 предлагам следната правно-техническа редакция, която съгласувахме и с референтите: в чл. 6 в края на изречение първо думите „юридически стаж“ да се заменят със „стаж по специалността“. Благодаря Ви.

Прегласуване.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по удължаване на работното време до приемането на тази точка. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Моето обратно предложение е да запазим настоящото работно време до 14,00 ч. с оглед на това, че не бива да се допуска отново, както и вчера, болшинството от народните представители да ставаме заложници на двучасови договорки по време на вчерашната двучасова почивка, поискана отначало като половинчасова почивка от страна на парламентарната група на ПП-ДБ, която се превърна в един двучасов пазарлък между трите парламентарни групи в сглобката и в некоалицията. Понеже се опасяваме, че и днес има евентуална възможност с напредване на Доклада да има нови подобни двучасови почивки за пазарлъци и договорки от страна на тези три парламентарни групи – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, то моето обратно предложение е да гласувате разумно, за да не ставаме останалите поне опозиционни сили заложници на подобни търгове, в които очевидно ние не сме поканени. Благодаря Ви. (Шум и реплики. Народният представител Хамид Хамид иска думата.)

Разбира се.

Благодаря, господин Председател. Аз предлагам на вниманието на народните представители да удължим работното време на днешното пленарно заседание до 17,00 ч. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. По чл. 11 има предложение от народните представители Атанасова, Назарян, Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) Правомощията на член на Комисията се прекратяват предсрочно: 1. при смърт; 2. с решение на Народното събрание при: а) подаване на оставка; б) настъпване на обстоятелства, които водят до обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; в) несъвместимост по чл. 10, ал. 2, ако не са предприети необходимите действия за отстраняването ѝ в едномесечен срок от избирането; г) тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения; д) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Глава осма; 3. при осъждане за извършено престъпление или освобождаване от наказателна отговорност за умишлено престъпление, считано от датата на влизане в сила на присъдата. (2) Процедурата за предсрочно прекратяване на правомощията на основанията по ал. 1, т. 2, буква „г“ може да започне по искане на една трета от народните представители, а в случаите по ал. 1, т. 2, букви „б“, „в“ и „д“ — по инициатива на един народен представител. (3) При предсрочно прекратяване на правомощията на член на Комисията в двумесечен срок от прекратяването Народното събрание избира нов член, който довършва мандата.“ По чл. 12 има предложение на Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 12, ал. 1 числото „90“ се заменя с „80“, а в ал. 2 числото „80“ се заменя с „70“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. По чл. 13 има предложение от народните представители Атанасова, Назарян, Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стою Стоев и група народни представители: „В член 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 3 думите „лицата, работещи по служебно и трудово правоотношение“ се заменят с „директорите на дирекции“. 2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Решенията на Комисията по ал. 1, т. 3 се приемат единодушно, а всички останали решения с мнозинство повече от половината от всички присъстващи членове.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Атанасова, Назарян, Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Решенията на комисията се приемат с мнозинство от четирима членове.“ 2. Създават се нови ал. 3 и 4 в чл. 13, а останалите се преномерират: „(3) Гласуването е винаги явно и лично. Не се допуска гласуване „въздържал се“. (4) Член на Комисията няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия и по сватовство до четвърта степен или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнения в неговата безпристрастност.“ 3. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) Комисията: 1. осъществява държавната политика по превенция на корупцията по реда на Глава четвърта; 2. извършва действия по превенция, предотвратяване, разкриване и разследване на корупционни престъпления чрез събиране, анализиране и проверка на сведения при или по повод информация за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности; 3. назначава разследващите инспектори, инспекторите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, и лицата, работещи по служебно и трудово правоотношение, изменя и прекратява правоотношенията им; 4. подпомага и обезпечава дейността на разследващите инспектори по чл. 15, ал. 1, т. 1; 5. осъществява контрол и взема решения относно извършваните проверки и анализ на декларации за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности; 6. установява конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности; 7. изслушва или изисква предоставянето на информация във връзка с проверките за установяване на конфликт на интереси; 8. проверява сигнали във връзка с декларациите за несъвместимост на лицата, заемащи публични длъжности, и при установена несъвместимост сезира органа по избора или назначаването за предприемане на съответните действия; 9. може да обжалва постановления за отказ да се образува досъдебно производство по реда на чл. 213б от Наказателно-процесуалния кодекс, както и постановленията за прекратяване на наказателното производство – в случаите и по реда на чл. 243 от Наказателно-процесуалния кодекс; 10. приема правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите на комисията и организира тяхното провеждане; 11. утвърждава образци на декларациите по чл. 48, ал. 1, т. 2 и 4; 12. създава и поддържа единна система за електронни декларации; 13. организира и ръководи дейността си; 14. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета; 15. осъществява сътрудничество с чуждестранни и международни институции; 16. упражнява други правомощия, предвидени в закон. (2) Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички присъстващи членове. Когато член на комисията е против приемането на решение, то се мотивира. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи. (3) Решенията на комисията по ал. 1, т. 6 и постановените съдебни решения по обжалването им се публикуват на интернет страницата на комисията при спазване изискванията за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. (4) За заседанията на комисията се води протокол. (5) С решение на комисията организацията на дейността по отделни ресори може да бъде разпределена между отделни нейни членове.“ По чл. 14 има предложение от Стою Стоев и група народни представители: „В чл. 14, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 4: „4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията;“. 2. Досегашната т. 4 става т. 5. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. По чл. 15 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 15 ал. 1 се изменя така: „(1) Комисията се състои от централно управление и териториални дирекции. Администрацията на комисията се състои от: 1. Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“; 2. Специализирана и обща администрация съгласно Закона за администрацията.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Атанасова, Назарян, Чолаков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Комисията се състои от: 1. Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“; 2. Специализирана администрация, която включва дирекция „Превенция на корупцията“, дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“; 3. Обща администрация, която включва дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“, дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ и Инспекторат. (2) При необходимост по решение на Комисията може да се създават и други самостоятелни дирекции и отдели, функциите, съставът и структурата на които се уреждат в правилника по чл. 36, ал. 1. (3) В специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“, специализираната и общата администрация работят: 1. инспектори, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, и разследващи инспектори; 2. държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител; 3. лица по трудово правоотношение. (4) Статутът на лицата по ал. 3, т. 1 се урежда с този закон, а по ал. 3, т. 2 със Закона за държавния служител. Степените на длъжностите съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и професионален опит на служителите по предходното изречение, ал. 3, т. 1 и 2 , както и редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното им правоотношение се уреждат с правилника по чл. 36, ал. 1. (5) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда. (6) Лицата, които работят в комисията, не може да извършват дейност, несъвместима със службата им.“ По чл. 16 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 16, ал. 1 навсякъде числото „5“ се заменя с „10“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) За директор на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ се назначава пълнолетно лице, което има висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и най-малко пет години юридически стаж или пет години стаж в службите за сигурност и обществен ред, отговаря на изискванията за заемане на длъжността по чл. 10, ал. 1 и за несъвместимост по чл. 10, ал. 2. Директорът се подпомага от двама заместник-директори, които трябва да отговарят на същите изисквания. (2) За разследващите инспектори и инспекторите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност в Специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“, се назначават лица с висше образование, които отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 1 и ал. 3. Разследващ инспектор може да бъде дееспособно лице с висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и най-малко пет години юридически стаж или придобита юридическа правоспособност и пет години стаж в органите и службите за сигурност и обществен ред. (3) За ръководните и експертни длъжности в администрацията се прилага Законът за държавния служител, съответно Кодексът на труда за техническите и помощните длъжности.“ Предложение от народните представители Атанасова, Назарян, Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови чл. 17 – 29: „Чл. 17. (1) За служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 се назначават дееспособни български граждани, които нямат друго гражданство, отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 1 и 3 и: 1. не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер; 2. нямат наложено дисциплинарно наказание уволнение; 3. отговарят на общите и специфичните изисквания за заемане на длъжността. (2) Специфичните изисквания за постъпване на държавна служба по тази глава се определят с наредба, приета от Комисията. (3) На длъжности, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, се назначават лица, получили съответното разрешение. (4) При първоначално назначаване на служител по чл. 15, ал. 3, т. 1 започва да тече едногодишен срок за изпитване, считано от датата на встъпване в длъжност. (5) Срокът по ал. 4 не тече, когато служителят: 1. е в законоустановен отпуск; 2. преминава първоначална професионална подготовка. Чл. 18. (1) Разследващите инспектори към комисията не може: 1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации; 2. да сключват допълнителни трудови договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения; 3. да са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 4. да е член на управителен или контролен орган на политическа партия. (2) Несъвместимостта по ал. 1 е основание за прекратяване на правоотношението на разследващия инспектор с Комисията. (3) Разследващите инспектори извършват разследване в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (4) На разследващите инспектори не може да се възлагат други дейности, освен действия по разследване. (5) При осъществяване на своите правомощия разследващите инспектори вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по досъдебното производство, като се ръководят от закона. (6) Контролът по прилагането на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се осъществява от директора на дирекция „Противодействие на корупцията“. Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването. (7) При разследване на престъпления от компетентност на Европейската прокуратура разследващите инспектори осъществяват тясно взаимодействие с европейските разследващи прокурори, което се урежда със споразумение между председателя на комисията и оправомощения от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт. (8) Разследващите инспектори и други служители на ръководни позиции в комисията може да бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност по време на заемане на длъжността си, но не повече от два пъти годишно. (9) Проверките за почтеност се осъществяват по правила, приети от комисията, като те задължително включват проверка на обстоятелствата, които се декларират по реда на този закон. Правилата се публикуват на интернет страницата на комисията. (10) Непреминаването на проверка за почтеност може да е основание за освобождаване от заеманата длъжност. (11) При назначаване служителите подписват декларация за политически неутралитет. Чл. 19. Редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на служител по чл. 15, ал. 3, т. 1 се урежда с правилника по чл. 36, ал. 1. Чл. 20. (1) Служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 не може да извършват дейност, несъвместима със службата им. (2) Несъвместимост със службата е налице: 1. при наличие на обстоятелствата по чл. 10, ал. 3; 2. когато служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 са в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Чл. 21. (1) Служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 задължително преминават първоначална професионална подготовка, в случай че не са преминали такава. (2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 се извършват по ред, определен в правилника по чл. 36, ал. 1. Чл. 22. (1) Служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 се атестират чрез оценка на изпълнението на длъжността. (2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на служителите. (3) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с правилника по чл. 36, ал. 1. Чл. 23. Работното време на служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1, както и правото им на почивки и отпуски се определят съгласно чл. 82 – 84 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Чл. 24. Брутното месечно възнаграждение на служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Чл. 25. (1) Служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 получават основно месечно възнаграждение съобразно заеманата от тях длъжност. (2) Към основното месечно възнаграждение на служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения в размер, не по-малък от определения по чл. 72, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Чл. 26. (1) На служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 се изплащат суми и се осигуряват доволствия съгласно чл. 74, ал. 1 – 4 и 6 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. (2) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 и условията и редът за предоставянето им се определят с решение на Комисията. Чл. 27. Задължителното здравно и социално осигуряване на служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1, ползването на лечебни заведения, както и на почивни бази, санаториални и профилактични заведения се осъществяват съгласно чл. 77 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Чл. 28. За прекратяване на служебното правоотношение на служител по чл. 15, ал. 3, т. 1 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 110 – 116 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Чл. 29. На служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 се изплащат обезщетения, като за определяне на техния вид и размер се прилагат съответно разпоредбите на чл. 117 – 122 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.“ По чл. 17 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 17, ал. 1 думите „може да проведе изслушване“ се заменят с „провежда открито изслушване“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 34. Предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 22, ал. 3 се премахват думите „на членовете на Комисията“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рая Назарян, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 35: „Чл. 35. (1) Стажът на членовете на комисията, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за юридически стаж. (2) Стажът на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор. (3) Трудът на членовете на комисията, на разследващите инспектори и на инспекторите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, се зачита за първа категория. (4) При изпълнение на служебните си задължения разследващите инспектори и инспекторите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, пътуват безплатно в обществения градски транспорт.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 36, като в ал. 1 думите „специализираната дирекция, осъществяваща дейност по противодействие на корупцията, останалите специализирани административни дирекции“ се заменят със „Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“, дирекциите в специализираната администрация“.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ по чл. 13 имаме едно писмено предложение, което с аргументи колегите в Правната комисия не го подкрепиха. Затова ще си позволя да направя редакционно предложение на така приетия текст от Комисията и се надявам в тази част предложението да бъде подкрепено, тъй като то не е в спорната част, която се коментираше от Комисията. В така приетия текст в чл. 13, ал. 1, т. 3 да се добави: след думите „назначава“ – „директорите на дирекции и техните заместници“. Да се добави този текст, ще Ви го дам и писмено след това. Защото в момента съществува празнота в Закона кой назначава директорите на дирекции. Второто ми предложение е свързано с ал. 2 и накрая на изречение първо: „Решението на Комисията се приема с мнозинство повече от половината от всички присъстващи членове“ да се добави запетайка „освен решенията за назначаване на директорите на дирекции и техните заместници, които се приемат единодушно“. Това е в духа на писменото предложение, което сме направили, но сме премахнали спорната част, която в Комисията не получи одобрение, така че се надявам това предложение да получи подкрепа от пленарната зала. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Преди изказването ми, от една страна, с оглед на обстоятелството, че днес приемаме на второ гласуване антикорупционно законодателство, а и за да увеличим интереса в пленарната зала от страна на народните представители, правя една бърза процедура за излъчване на дебатите по настоящата точка по БНТ 1 и БНР.

Уважаеми господин Председател, правя обратно предложение. Ще помоля залата да отхвърли желанието на господин Петров, което очевидно е направено с целта да накара народните представители да се върнат в залата. (Смях.) Знаете, че Законопроектът е изключително дълъг, досега имаше четене на текстове, така че смятам, че българските граждани могат да получат цялата информация от най-различни източници, няма абсолютно никаква необходимост да се включват в момента камерите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като бяха изчетени общо тринадесет члена, изказването ми ще засегне няколко от тях, така както и вчера. Ще направя и редакционни добавки, но държа да отбележа, че същите ги имам надлежно вече в писмен вид, тъй като днес, за разлика от вчера, имахме възможност да се подготвим, така че ще Ви улесня в това. Изказването ми, на първо място, е по чл. 11, ал. 1 – визирам прекратяването на правомощията на член на Комисията. Дами и господа народни представители, сред така заложените условия липсва едно много важно условие, а именно в случай на уронване на престижа на държавното управление. Аз си спомням един случай за едни незаконни тераси в квартал „Гео Милев“, или беше май беседка с джакузи, нямаше тежко нарушение на служебните задължения или тяхно системно неизпълнение, както е заложено в Закона, но все пак един човек си отиде от един важен пост, май беше в независим държавен орган, дали пък не беше в КПКОНПИ, или се бъркам. Сега, въпреки този пример, който Ви давам, подобна възможност за отзоваване на член на комисията не е възможна, а считаме, че това е необходимо. За мен причината да не е посочено подобно условие, въпреки че имаме един, бих казал, христоматиен пример в българската действителност, е, за да може този закон да не изпълнява своята цел. Именно затова, уважаеми господин Председател, предлагаме редакционна добавка в буква „г“ на ал. 1, чл. 11, където накрая на изречението вместо точката се поставя запетая и се добавя следният текст, а именно „или уронване престижа на държавното управление“. На следващо място, отново относно прекратяването на правомощията, забележете, по искане на една трета от народните представители. В Законопроекта е записано, че един народен представител може да направи предложение за член на Комисията, но само една трета от всички народни представители могат да предложат той да бъде отстранен. Аз си спомням в Четиридесет и седмото народно събрание, когато свалихме от поста му на председател Никола Минчев, изискването пак беше същото – една трета от народните представители. Моите уважения към членовете на комисията по този нов закон и към незаконните тераси, но не мисля, че трябва да бъдат равнопоставени с господин Никола Минчев, когато се иска прекратяване на техните правомощия, забележете, конкретно в случаите на твърдяно тежко нарушение или системно неизпълнение на техните задължения. Затова и ние считаме от ВЪЗРАЖДАНЕ, че подписите на една парламентарна група са напълно достатъчни, за да може да бъде поискано прекратяването на правомощията на член на Комисията в тези случаи, когато извършва тежко нарушение или системно неизпълнение на своите задължения. Затова предлагаме и следната редакция: в ал. 2 след думите „може да започне по искане на“ думите „една трета от народните представители“ да се заменят с „една парламентарна група“. На следващо място, отново в чл. 11, ал. 1, буква „д“. Какво се случва, дами и господа народни представители, ако влезлият в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по Глава осма, бъде изцяло отменен с обратна сила? По следващата т. 3 какво се случва, ако присъдата, както е посочена, след влизане в сила бъде отменена впоследствие изцяло? Не е ли редно да възстановим правомощията на този член, ако съответно неговият мандат не е изтекъл? Разбира се, има разлика между една постановена присъда или един установен акт на конфликт на интереси, от една страна, и едно противоконституционно решение за избор на председател на независим орган от страна на сглобката, но все пак, когато присъдата или актът бъдат отменени с обратна сила, за мен е редно да позволим по закон да бъдат възстановени правомощията на този член на Комисията. Именно затова предлагаме една редакционна добавка по буква „д“ със следния текст: „като в случай, че той бъде отменен изцяло с обратна сила, правомощията му се възстановяват, ако мандатът му все още не е изтекъл“. Идентичен текст предлагаме и като добавка по т. 3, а именно „като в случай, че тя бъде отменена изцяло, правомощията му се възстановяват, ако мандатът му все още не е изтекъл“. На следващо място, дами и господа народни представители, в чл. 13, ал. 1, т. 9 е записано, че Комисията може да обжалва постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по реда на чл. 213, както и постановленията за прекратяване по чл. 243 от НПК. За мен е неясно защо е записано „може“, а не „взема решения“, тъй като поне това, което аз съм учил едно време в Университета, в Юридическия факултет, и от моята практика съм разбрал, че едно постановление трябва да бъде обжалвано, когато са налице съответните законови предпоставки за това, а не защото е взето решение с повече от половината от присъстващите членове на Комисията, защото тези постановления на прокурора имат преклузивен срок за обжалване. Да Ви попитам: какво ще се случва, ако членовете на Комисията решат да не се съберат в този кратък седемдневен срок и да вземат подобно решение, по една или друга причина решат да бламират вземането на подобно решение от Комисията и просто не проведат заседание и не вземат решение? Какво се случва? Изпуска се седемдневният срок и това постановление за отказ от образуване например, макар че са налице законовите предпоставки, налице са процесуални решения и така нататък, не е разкрита обективната истина, да не навлизам в детайли, не се взима решение от Комисията то да бъде обжалвано. Още повече и с оглед на разпоредбата на следващия чл. 14, ал. 1 е посочено, че председателят представлява Комисията, включително очевидно и при обжалването на подобни прокурорски постановления. Но и Вие, дами и господа народни представители, и аз, знаем много добре, че председателят ще подпише едно пълномощно, с което ще делегира своята представителна власт, без това да е посочено, между другото, никъде в текста на този закон, към някой юрисконсулт, който да го представлява при обжалването на постановлението, особено пред съд. Тогава да Ви попитам: защо ни е необходимо да избираме председател – юрист, със сериозни изисквания като стаж и опит, ако той просто ще упълномощи някое трето лице да му върши неговата работа, както правят ръководителите на всяка една друга държавна институция понастоящем? Затова считаме, че е редно в чл. 14, ал. 1, т. 1 да има една редакционна добавка със следния текст: „включително в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 9“. И в т. 9, ал. 1 на чл. 13 думите „може да“ се заличават, а след „обжалва“ се записва „в случаите, когато са налице законовите изисквания за това“. Уточнявам, господин Председател, че изказването ми визира няколко текста от Закона. На следващо място, т. 17 на същия член, отново ще напомня на народните представители, че една от най-важните функции на тази комисия следва да бъде да провери стандарта на живот, поведението и действията на лицата, заемащи публична длъжност, за наличие на корупционни практики и/или установяване на конфликт на интереси, при което предлагаме съответно и да бъде записана нова т. 17 с този текст, който цитирах. На следващо място, по отношение на чл. 16. Ние считаме, че чл. 16, свързан с изискванията за назначаване на директора на дирекция „Противодействие на корупцията“, трябва да бъде разглеждан заедно и неразривно с правомощията му по чл. 109, която последваща разпоредба е част от сърцевината на Законопроекта, целящ превръщането на Комисията за противодействие на корупцията в една бухалка на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ срещу неудобните. Защо смятам така? Ако прегледате правомощията на директора на дирекция „Противодействие на корупцията“, който съобразно чл. 16, ал. 1 се назначава, по отношение на получен там сигнал – по първоначалния вид на Закона, впоследствие еволюира и след предложенията от страна на господин Стою Стоев може би ще стигнете до заключението, до което и аз достигнах, че този директор на дирекция е станал, в сравнение с първоначалния вариант на Законопроекта, по-независим от членовете на Комисията, които би трябвало да стоят над него юридически. Защо смятам така? Защото, така както е записано в чл. 109, който става 108, той еднолично взема решения за някои от четири действия, като забележете, той само уведомява Комисията, господин Стоев, за предприетите от него действия и само в една-единствена хипотеза по Законопроекта се предоставя на Комисията да вземе решение, а не този човек еднолично. И ако си мислите, че тази хипотеза е някаква важна хипотеза, то ще трябва да Ви разочаровам. Това е случаят, в който липсват констатации за някакво нарушение. Във всички останали случаи този директор на дирекция „Противодействие на корупцията“ ще коли и беси, образно казано, еднолично, в него ще е и ножът, и хлябът, което е изрично залегнало в ал. 3 на въпросния чл. 109, неразривно свързан според мен с чл. 16, където е записано следното, забележете, че Комисията само съгласува доклада, но нейната резолюция не била обвързваща за решението на директора и той можел да си прати доклада дори и без резолюция към органите на българската или на европейската прокуратура. От това по-голяма слободия с цел репресия срещу неудобните на Комисията, като се избягва всякакъв механизъм на контрол, здраве му кажи. Затова предлагаме да бъде подкрепена първоначалната версия на Законопроекта, за което ще вземем становище малко по-късно. Държа да Ви отбележа, че когато обсъждаме чл. 16, касаещ правомощията на директора на дирекция „Противодействие на корупцията“, все пак да имате предвид и кога Законът ще влезе в сила, че е предвидено тази част на Закона да влезе в сила веднага след обнародването му, а именно директорът на дирекция „Противодействие на корупцията“ веднага да влезе в своите задължения. На следващо място, по чл. 17 трябва да залегнат отново според нас изисквания към служителите да нямат задължения с големи размери към частни кредитори, макар че Вие отхвърлихте това наше предложение в предходния дебат. На последно място, и с това приключвам, господин Председател, членовете на Комисията и лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 съгласно предлаганата разпоредба на чл. 20 не носят отговорност за вреди, причинени от евентуални техни незаконосъобразни действия, като отговорността за вреди в този случай би била обща по ЗОДОВ и се носи неперсонифицирано от Комисията, тоест ние, всички български граждани, ще платим евентуални вреди, причинени за незаконосъобразни действия. Да не говорим, че липсва отговорност за вреди от некомпетентност или некадърност. Затова и предлагаме следната добавка в края на изречението по чл. 20 със следния текст: „или в резултат на действия, обявени за незаконосъобразни с влязъл в сила акт“. Единственото ни желание е хората, които евентуално си мислят, че ще изпълняват своите законодателни правомощия с цел да навредят на някой неудобен някому, да могат да си понесат поне имуществената отговорност за вреди след това. Господин Председател, представям Ви съответно редакционните предложения в писмен вид. Благодаря Ви за търпението.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В прочетените от докладчика членове ние имаме няколко предложения. Започвам с предложението ни в чл. 13. Тук предлагам, ако може, т. 1 и т. 2 да бъдат гласувани отделно, защото т. 1 губи своя смисъл с оглед на промените вече, които бяха приети в чл. 8, за броя членове на Комисията, но т. 2 е все още юридически издържана. Сега тук ще наблегна на нашето предложение за промени в чл. 15, които касаят юридическия стаж, който следва да имат директорът и разследващите инспектори в Комисията. Както е посечено в чл. 18, ал. 6, директорът всъщност ще контролира инспекторите по отношение прилагане разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, а за да извършва това директорът, ние смятаме, че пет години юридически стаж са абсолютно недостатъчни.

Вече са седем години.

Седем. И седем са недостатъчни, госпожо Атанасова. Този директор, първо, ще осъществява дейности, които според Конституцията са възложени на прокуратурата, а именно чл. 127 от Конституцията гласи: „Прокуратурата ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане.“ Сега тук контролът и надзорът, вече в разрез с текстовете на Конституцията, ще се осъществяват от преовластения директор на Специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“ и именно затова Ви моля да приемете нашето предложение стажът да бъде минимум десет години, защото това е изключително сериозна дейност, с която ще бъде оправомощен. Сега, по отношение предложението на господин Стоев за това да бъдат назначени двама заместник-директори. Тук, първо, ни изумява защо още в Закона желаете това да бъде вписано, а не в последващия устройствен правилник, който ще бъде изготвен съобразно предложенията на Комисията. Разбираме страха Ви от това, меко казано, ГЕРБ и ДПС да злоупотребят с Вашето доверие и да бъде назначен директор, който Вас не Ви удовлетворява, та затова сте се подсигурили сега с двама заместник-директори, а именно директорът да бъде може би предложен от Политическа партия ГЕРБ като най-голяма от тройната сглобка, а пък всяка от другите съставни части в сглобката да има по един заместник-директор, което още веднъж потвърждава нашите опасения, че органът няма да бъде политически независим. Узурпирали сте всяко негово ниво, включително членовете на Комисията, включително ключовото ниво – ръководството на Дирекцията за противодействие на корупцията, и сме абсолютно убедени, че този орган бухалка ще бъде политически зависим от Вас – 168-те народни представители, които съставлявате тройната сглобка. Сега, интересни на думите на господин Стоев от вчера. Вашите думи са, че Комисията няма контрол върху разследването, което за нас е абсурдно. Тоест отново потвърждава думите и на господин Петров, че директорът е толкова овластен, че Комисията въобще няма вариант да го контролира. Господин Петров може би забрави да спомене и това, че съгласно предвидените текстове в Преходните и заключителните разпоредби и предвидените промени в Закона за специалните разузнавателни средства вече не председателят на Комисията ще пише исканията за подслушване, а директорът на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ и няма дори нужда да пита Комисията за това, и Комисията дори няма да знае дали някое от разследваните лица е подслушвано или не. Сега явно тук сте се усетили какъв размер на овластяване се предвижда по отношение директора на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“, та сте се подсигурили политически с едно решение да му сложите двама заместник-директори, та да може там да се дебнете кой е разследван, кой не е и какво ще се случва въобще в тази дирекция. Та, господин Стоев, досетили сте се, че бухалката ще се държи именно от директора на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“. По отношение Вашия стремеж да узурпирате всяко ниво от Комисията за противодействие на корупция, а именно самата комисия и дирекцията от политическа гледна точка отново потвърждава нашето заключение, че ще използвате тази комисия за бухалка. Ще я използвате за справяне с неудобните, а евентуалните разследвания за корупция имам някакви опасения, че ще бъдат смачквани. Ще бъдат смачквани всякакви разследвания по политически път, които са възбудени по отношение данни за корупционно поведение. Или – създавате поредния орган бухалка. Благодаря Ви.

Господин Богдански, ако позволите, една поправка в репликата ми. Ако проследите първоначалната версия на Законопроекта и така постъпилите предложения от Стою Стоев и група народни представители, ще видите еволюцията му в насока, че всъщност идеята е директорът на тази дирекция „Противодействие на корупцията“ да бъде овладян от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ именно с даването му на толкова много еднолични правомощия, които не зависят от никаква положителна или отрицателна санкция на решения на Комисията за противодействие на корупцията, които са обективирани в ал. 1, 2 и 3 на чл. 108, като дори в ал. 3 е записано, че Комисията само – забележете – съгласува неговия доклад, който знаете ли как ще бъде изготвян – на основание един сигнал, и ние ще обсъдим сигналите после в чл. 62, по отношение на които даже няма специални изисквания какво да съдържат тези сигнали и могат да бъдат от средства за масово осведомяване – разбирайте „Капитал“, „Дневник“, OFFNews, „Сега“ и така нататък, та по сигнали в такива средства за масово осведомяване ще изготвя доклади този директор, който, както казахте и Вие, има възможност еднолично да изисква специални разузнавателни средства, но това е друга тема, и той съответно ще взема еднолично решения по тези три алинеи 1, 2 и 3, господин Рашков. Какво да направи след това, като в ал. 4, дори ако нямаме положителна резолюция от страна на Комисията, той въпреки това ще може да си изпрати доклада в националната прокуратура или в Европейската прокуратура пак еднолично – директорът на дирекция – щях да кажа „Продължаваме Промяната“, но то реално е така, „Противодействие на корупцията“. И тук се обръщам към останалите две парламентарни групи в сглобката. Не разбират ли, че ако бъде приет Законопроектът в този му вид, не само ще бъде използван срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, а и той ще бъде използван главно срещу тях именно чрез създаването на такива правомощия – неотменими, и затова е цялото това бързане да се приеме чл. 16 и след това да влезе в сила веднага след обнародването му в тази му част. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми колеги, в Правната комисия аз обърнах внимание на въпроса за стажа на тези, които ще избираме тук, и е крайно неприемливо да залагаме такива огромни обществени надежди на този орган най-накрая някой да се противопостави на корупцията в нашата страна, която е известна не само у нас, а и в чужбина, и да разчитаме, че тази сериозна задача би могла да се изпълни от юристи с пет години стаж. Очевидно на голяма част от народното представителство изобщо не е ясно как се изгражда един разследващ орган. Понятие няма някой, който предлага това ние да го приемем. И за да бъда малко по-убедителен, ще Ви дам не пример или моето становище, а просто от закона – Закона за съдебната власт. В Закона за съдебната власт, уважаеми колеги, се предвижда, че когато един магистрат, един разследващ орган в конкретния случай – ние трябва да правим аналогия между съответните длъжностни лица – навърши пет години на длъжността, която заема, тоест един следовател, когато навърши пет години стаж на длъжността, която заема, става несменяем. Тоест повече от ясно е и от Конституцията, и от Закона за съдебната власт, че тези пет години са като изпитателен срок и ако след атестация на този колега се окаже, че той не е показал компетентност, познания, желание за работа, качествена работа и така нататък, Висшият съдебен съвет няма да признае, че той е станал несменяем, което пък е основание за освобождаването му от длъжност. Обърнете внимание на това, което е много важно и което е в пряка връзка, ако гледаме аналогично, на онова, което решаваме в настоящия момент. И затова предлагам стажът да бъде осем години. Защо осем. Защото, ако погледнем също така, ако обърнем внимание на правомощията на тези, които ще разследват определена категория номенклатури, престъпни състави, ще видим, че те са от компетентността на окръжен съд, в конкретния случай в София – на Софийския градски съд – подкупът например. Пита се в задачата как един начинаещ юрист ще се справи с един подкуп, за който законодателят сам е казал, че трябва в крайна сметка случаят да се реши, да се постанови или пък да не се постанови присъда срещу лице, за което има доказателства, че е получило подкуп. Ние тази задача я възлагаме на начинаещи юристи. Така ли отговаряме на обществените очаквания да създадем един силен държавен орган, който да противодейства на корупцията у нас? Много несериозно е това. Именно това ме мотивира да направя предложение, всъщност аз го направих и в Правната комисия, но то не беше гласувано, в чл. 16, ал. 1 от Проекта да се увеличи стажът на осем години. На осем години! Във всички случаи трябва да бъде много повече от това, което в момента се предвижда, пет години стаж. Другото, което ми направи впечатление, е, че ръководителят на дирекцията за противодействие на корупцията също трябва да има пет години стаж. Вижте, един разследващ орган се изгражда за поне 7 – 8 години, както много други специалисти в други сфери. Тук има лекари, нека да се изкажат и те как се изгражда един лекар, за колко време се изгражда и ние ще позволим ли на този лекар да прави сложни, тежки операции, когато той е на два петъка служба. Ами няма, разбира се, и никой няма да отиде при този лекар, но с лека ръка предлагаме тук в залата на хора, които нямат необходимия практически опит, да поемат такава изключително важна задача. Аз имам още доста какво да кажа, но ми се струва, че нека малко по-сериозно към изискванията за заемането на съответната длъжност в тази нова комисия, която ние създаваме. И в заключение ще подкрепя изказването и мнението на колегата Петров. Не може административен ръководител в тази нова комисия, директор на дирекция да упражнява процесуален контрол и надзор върху дейността на разследващите инспектори. Това е недопустимо както от гледна точка на Конституцията, така и от гледна точка на Наказателно-процесуалния кодекс, така и от гледна точка на утвърдената в десетилетия наказателно-процесуална следствено-прокурорска практика в нашата страна. В заключение бих казал да не се отклоняваме от онова, в което в практиката, в живота сме се убедили, че е полезно за обществото, и да се опитваме да създаваме нещо ново, което може да ни изиграе в съвсем близко време много лоша шега. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Богдански, ще се възползвам като реплика да отправя към Вас това, което имам да кажа, тъй като колегите, които говориха преди мен, засегнаха много изчерпателно тия важни теми, по които и Вие говорехте. Моята реплика касае: смятате ли, че е нормално, и аз ще се върна на чл. 16, директорът на тази специализирана дирекция да има заложени към него по-ниски критерии за образование и опитност, отколкото такива са вменени на разследващите инспектори? Ще Ви направи впечатление, че за директор на Специализираната дирекция имат изисквания единствено за юридическа правоспособност и 5 години юридически стаж или само 5 години стаж в службите за сигурност и обществен ред – много общо посочени, без да се изисква каквато и да била специализирана дейност, тъй като, знаете, че това е много широко понятие – службите за сигурност и обществен ред. Какви са обаче критериите, които са заложени за разследващите полицаи? Заложени са висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност, най-малко 5 години юридически стаж или отново юридическа правоспособност и съответно 5 години стаж в органите на службите. Смятате ли, че когато един директор на такава важна дирекция е с по-занижени критерии и изисквания за образование, би могъл да упражнява онзи надзор и ръководство над подчинените нему разследващи, в случая инспектори, които ще бъдат по-образовани и по-опитни по текстовете на вносителите? И да се възползвам от времето си за реплика, към Вас ще отправя нещо като въпрос, който беше засегнат от колегата ми Петров по отношение на чл. 13, т. 9: дали може Комисията да обжалва постановленията за отказ на прокуратура? Смятате ли, че може, а може и да не може, защото в чл. 8 преди малко приехме това да са лицата с икономическо образование и тогава абсолютно резонно колегата Петров постави въпроса: ще бъде ли необходимо да се ползват външни юридически услуги? Може би отново на приближени кантори, каквито в предходната сграда на настоящия парламент водихме подобни дебати. Това са въпросите ми към Вас. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петров и госпожо Рангелова! Господин Петров, Вие споменахте вестник „Капитал“, и че е възможно по статии, които посочват данни за някакво престъпно поведение, да бъдат възбуждани разследвания. Да, това също е абсурдно. Но искам да Ви прочета вестник „Капитал“ как е нарекъл новия антикорупционен орган, преди да бъде създаден. Та дори и техните медии искам да забележите как го наричат. Във вестник „Капитал“ статия: „Новата антикорупционна комисия ще бъде пародиен орган“, надолу статията, абсолютно в същия дух е написано. Господин Рашков, аз се радвам, че единствено Вие от управляващото мнозинство – аз не мога да дам оценка на Вас като юрист въобще и ми е неудобно да го кажа, но единствено Вие се държите адекватно и предлагате адекватни решения. Съгласен съм, че човек с толкова малък опит и, госпожо Рангелова, човек, който не е необходимо да има юридически опит в службите за сигурност, той може да има юридически опит в някоя неправителствена организация, занимаваща се със защита правата на животните. И това ще бъде достатъчно той да заеме длъжността директор на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ и този човек, който е възможно да бъде абсолютно неподготвен, да отговоря за разследването на корупционно поведение и корупционни престъпления сред висшите етажи на властта. Абсолютно недопустимо! И аз Ви приветствам, че реагирате. Вие реагирахте и на Комисия, между другото. Но тогава господин Стоев възропта дори срещу Вашите реакции, реагира неуважително към Вас, особено с оглед белите Ви коси, титлите и опита Ви и така нататък, и Вие напуснахте. Така беше. Реплика от ПП-ДБ. Сега отново искам да кажа: този директор на дирекция „Противодействие на корупцията“ ще отговоря по отношение на разследвания, които ще ползват специални разузнавателни средства, ще ползват способи, като белязване на обекти и предмети, извършване на наблюдения, проникване, доверителна сделка, забележете – оперативно внедряване чрез разследване със служител под прикритие. Тоест не осем – ние подкрепяме нашите предложения, 10 години трябва да има, господин Рашков. Така смятаме ние! Просто, моля Ви и мнозинството моля: преосмислете Вашите действия и одобрете нашето предложение. Благодаря Ви.

Предложихте и 10 години?

Ние сме ги предложили писмено. Да. (Реплики.)

Благодаря. Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! След като сме на статута начина на избор на директора на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“, използвам правото си на изказване, за да направя и аз една редакционна правно-техническа добавка, като считам, че сме пропуснали да уредим отговорността на този директор и неговите заместници, както е предложено той да има заместници, както и как ще бъде разследван, ако този директор или неговите заместници извършват евентуално престъпление. За целта предлагам да добавим, даже не към чл. 16, а нов чл. 16а, който да има следния текст: „Чл. 16а. (1) При наличие на законен повод за започване на разследване срещу директора и заместник-директорите на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията, както и в случай по чл. 212, ал. 2 от НПК, се уведомява главният прокурор. (2) Главният прокурор разпределя преписката по ал. 1 на прокурор от Софийската градска прокуратура и на двама следователи от Националната следствена служба на принципа на случайния подбор при спазване на изискванията на чл. 360б от Закона за съдебната власт. (3) Разследването по ал. 1 се извършва по реда и условията на НПК.“ Благодаря Ви.

Обратното значи.

Както прецените.

Важното е какво ще се каже. Донякъде съм склонен да приема част от предложението на колегата Хамид, донякъде – не. Не мога да си обясня какво мотивира да предлагаме, ако извърши директорът на дирекция „Противодействие на корупцията“ престъпление, да сезираме главния прокурор! За всички останали граждани се сезира съответна прокуратура. Ако институцията не знае коя е компетентната прокуратура, на която и да го изпратите, после ще препратят на тази, която е компетентна. Защо трябва главният прокурор? Няма мотиви! Второ, защо трябва да детайлизираме, че като се изпрати на главния прокурор, той я изпраща на Софийската градска прокуратура? Софийската градска прокуратура и Софийският градски съд или окръжен съд, който и да е той, има определена в чл. 35 компетентност. Тоест, ако този човек блъсне един гражданин по непредпазливост на улицата със собствената си кола, ще се занимава главният прокурор, Софийска градска прокуратура. Ние трябва да уточним за какво деяние става въпрос, ако смятаме, че е толкова важно при случаи и с престъпен състав с директора на дирекция „Противодействие на корупцията“ трябва да уведомим главния прокурор, който да вземе някакво отношение. Така че, струва ми се, предложението не е домислено, не е аргументирано, не е мотивирано и ще надхвърлим, така да се каже, очакванията за Проектозакон за борба с корупцията. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Хамид, репликата ми е към Вас. Аз също като преждеговорившия уважаван от мен доцент Рашков не разбирам защо трябва да се уведомява главният прокурор или респективно настоящият главен прокурор. За мен, господин Хамид, това намира отговор в законодателните техники и процедури, които бяха осъществени преди около 3 – 4 месеца, когато много бързо беше променен Законът за съдебната власт, впоследствие и НПК, за да може да имаме една бърза, скорострелна смяна на главния прокурор, така че считам, че тази конкретна добавка, която Вие правите с новия чл. 16а, се прави и единствено, поне според мен, господин Хамид, за да се противодейства. Тук правилно според мен сте схванали логиката на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ да овладеят Комисията и по-конкретно функциите и фигурата на директора на дирекция „Противодействие на корупцията“, а Вие с Вашата поправка се мъчите пък да им противодействате по някакъв начин. Преждеговорившият запита, че не се знае какво е деянието. Да, трябва да се уточни какво е деянието, но дори и от ДПС все още не знаят кое е деянието. Те просто се опитват да се защитят срещу бъдещите сигурни своеволия, които този директор ще прави – ако погледнете пак чл. 109, който става чл. 108, по отношение на сигналите, за които няма абсолютно никакви изисквания, но това ще е малко по-късно, които ще идват при него. Той ще прави едни доклади и след това сам ще решава какво да прави с тях и как да ги разследва, без санкцията на Комисията. Така че аз разбирам парламентарната група на ДПС, че се стреми да се защити срещу своеволията на този директор. Просто не съм съгласен с начина, по който технически е направено това предложение.

Благодаря, господин Председател. Отзад напред – пак не сте разбрали, господин Петров! За пореден път не сте за разбрали какво иска да направи групата на „Движението за права и свободи“. Тук повече от година, че и две, слушаме как една друга фигура беше толкова безконтролна, че много се изписа, много се изговори как да осъществим контрол върху тази фигура.

Няма никакви изисквания!

Опасението е да не създадем друга подобна безконтролна фигура и да изминем тоя път отново и да пропуснем години, защото, господин Рашков, съгласете се, че директорът на тази Специализирана дирекция не е обикновен гражданин. Той е оправомощен с огромна власт и след като вече има разследващи функции по голям списък от евентуални състави от евентуални престъпления, които може да извърши той и заместниците му – всички са изброени в текстовете и обхвата на тези престъпления по Наказателния кодекс, редно е по-особен механизъм за контрол. Както виждате, контролът е сходен, аналогичен на този на контрола на главния прокурор и неговите заместници, както ще приемем скоро, така че това ни е целта – да създадем механизъм, аналогичен на аналогична фигура, която е овластена с не по-малко правомощия от главния прокурор, защото през последните дни се изписа достатъчно, че с този директор на Специализираната дирекция едва ли не създаваме квази главен прокурор за определен обем състави от Наказателния кодекс. Благодаря.

Може ли да прегласуваме?

Прегласуване!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в ал. 2 изречение първо се изменя така: „Решенията на комисията по ал. 1, т. 3 се приемат единодушно, а всички останали решения, с мнозинство повече от половината от всички присъстващи. Решението, което се приема единодушно, касае единствено и само директора на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията. Заместниците на този директор ще се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите.“ Благодаря. (Шум и реплики.)

Колеги, дори преди гласуването се видя, че има някакви възражения спрямо моето предложение и няма да мине в редакцията, която съм предложил, затова Ви предлагам в ал. 2 накрая на изречението, както го изчетохте, господин Председател, да бъде: „освен решението за назначаване на директор на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“, което се приема единодушно.“

Благодаря, господин Председател. Колеги, гласувах против, защото е унизително да наблюдаваме как парламентарната група на ГЕРБ променя мнението на парламентарната група на ПП-ДБ за има-няма и 30 секунди. Похвална е дисциплината и камшикът, който размахва госпожа Деси Атанасова в този прекрасен розов костюм. Колеги, унижавате двама от Вашите публично. Бойко Рашков е председателят на Комисията, на която беше господин Стою Стоев. Ние сме опозиция, но имаме сърца за разлика от Вас и им съчувстваме искрено.

Уважаеми господин Председател, когато председателствате и се изказват хора, изобщо неподготвени по Закона, и всъщност не разбраха какво гласувахме преди малко, и то беше с отпадналата необходимост поради факта, че в чл. 13 не се прие моето предложение за това служители, които са на трудово правоотношение, да не се избират от Комисията, а само от председателя – това предложение не беше подкрепено, следователно и предложението ни по чл. 14 става безпредметно. Моля Ви да обърнете внимание на народните представители да не се изказват неподготвени, за да не се излагат от трибуната. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ДПС.)

Щом гласувахме 10, аз съм съгласен с 10 години.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Колеги, Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. По чл. 24 има предложение на народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 37: „Чл. 37. (1) За постигане на целта на този закон Комисията, разследващите инспектори и инспекторите, осъществяващи опeративно-издирвателна дейност, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Прокуратурата на Република България, Европейската прокуратура, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Национална агенция за приходите, Агенция „Митници“, Главният инспекторат към Министерския съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и инспекторатите по чл. 46 от Закона за администрацията си взаимодействат съобразно предоставената им компетентност. (2) Условията, редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на главния прокурор, оправомощения от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт, министъра на финансите и министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, главния инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 39. По чл. 27 има предложение на народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 40: „Чл. 40. (1) За изпълнение на дейностите по глава девета от органите по чл. 15, ал. 1, т. 1 се осъществява взаимодействие между комисията и: 1. Прокуратурата на Република България; 2. Министерството на вътрешните работи; 3. Държавна агенция „Национална сигурност“; 4. Държавна агенция „Технически операции“; 5. Държавна агенция „Разузнаване“; 6. Служба „Военна полиция“; 7. Европейската прокуратура. (2) Редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 се определят със съвместни инструкции.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 42, като в ал. 2 думите „чл. 35“ се заменят с „чл. 48“. „Глава четвърта – Превенция на корупцията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. По чл. 30 има предложение на народния представител Рая Назарян, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 43, като: 1. В т. 2 накрая се добавя „ал. 1“. 2. В т. 5 думата „годишен“ се заменя с „годишния“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 44, като в текста преди т. 1 думите „чл. 30“ се заменят с „чл. 43“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 45, като в ал. 1, в текста преди т. 1 думите „чл. 30“ се заменят с „чл. 43“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 46, като в текста преди т. 1 думите „чл. 30“ се заменят с „чл. 43“. По чл. 34 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 47: „Чл. 47. При осъществяване на дейността си по превенция на корупцията комисията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и с международни организации. По отношение на защитата на лицата, подаващи сигнали, комисията си взаимодейства с Комисията за защита на личните данни.“ „Глава пета – Декларации“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. Раздел І. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. По чл. 35 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рая Назарян, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 48: „Чл. 48. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, подават следните декларации: 1. декларация за несъвместимост; 2. декларация за имущество и интереси; 3. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1; 4. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 2 в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. (2) Декларациите по ал. 1, т. 1 и 3 се подават пред органа по избора или назначаването, съответно пред постоянна комисия на съответния общински съвет – за общинските съветници и кметовете, а декларациите по ал. 1, т. 2 и 4 – пред комисията. (3) Органите по ал. 2 утвърждават образци на декларациите по ал. 1, т. 1 и 3, както и формат за тяхното съхранение в електронен вид. (4) Подаването и проверката на декларациите за имущество и проверката за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, включително на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор, административните ръководители на органите на съдебната власт и на техните заместници, се извършват при условията и по реда на Закона за съдебната власт. Правилата за конфликт на интереси в този закон намират приложение, доколкото Законът за съдебната власт не предвижда друго. (5) Декларациите се подават на хартиен и електронен носител или по електронен път.“ По чл. 36 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 49: „Чл. 49. (1) При заемането на публична длъжност, за която с Конституцията или със закон са установени несъвместимости, лицето подава пред органа по избора или назначаването или пред съответната комисия за лице по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 декларация за несъвместимост в едномесечен срок от заемането на длъжността. (2) При промяна на заеманата длъжност, включително и когато е налице прекъсване не повече от един месец между заемането на длъжностите, за които съответното лице е задължено по този закон, не се подава нова декларация за имущество и интереси. Лицето не подава нова декларация и за несъвместимост, освен ако за новата длъжност са предвидени различни несъвместимости. (3) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта и да представи доказателства за това пред органа по избора или назначаването. (4) В случай че лицето не предприеме действия за отстраняване на несъвместимостта в срока по ал. 3, органът по избора или назначаването предприема действия за прекратяване на правоотношението. (5) Когато в специален закон е предвидено задължение за подаване на декларация за несъвместимост от съответните лица преди възникване на трудовото или служебното правоотношение, същите лица не подават допълнителна декларация за несъвместимост след възникване на правоотношението.“ По чл. 37 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1, букви „а“, „б“ и „д“ и не го подкрепя по т. 1, букви „в“, „г“ и „е“ и по т. 2: „в) в т. 6 след думите „налични ценни книги,“ се добавя „в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки извън случаите на бонова (масова) приватизация,“; г) в т. 8 думите „трудови доходи“ се заменят с „доходи от заеманата длъжност“; е) т. 16 се заличава. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При деклариране на имуществото се посочва: 1. при годишното деклариране на имуществото по т. 3 – 7 се посочват наличностите към 31 декември на предходната календарна година; 2. при подаване на финална декларация по чл. 38, ал. 1, т. 3 – имуществото по ал. 1 към датата на изгубване на качеството, което е основание за деклариране.“ Предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1. 1. Алинеи 7 – 11 се отменят. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 50: „Чл. 50. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, подават пред комисията декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират: 1. недвижимо имущество; 2. моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и други превозни средства, които подлежат на регистрация по закон; 3. парични суми, притежавани в брой или в банкови сметки, на обща стойност над 10 000 лв. платежни инструменти на приносител, съгласно § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Валутния закон, независимо в каква валута; 4. вземания на обща стойност над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута; 5. вложения в инвестиционни и пенсионни фондове с изключение на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и еквивалентни форми на спестявания и инвестиции, ако общата им стойност надвишава 10 000 лв.; 6. налични ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества и финансови инструменти по чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, както и криптовалути; 7. задължения и кредити, в т. ч. и по кредитни карти, на обща стойност над 10 000 лв., както и договорените лихвени проценти по тях; 8. трудови доходи, получени през предходната календарна година; 9. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са над 10 000 лв.; 10. чуждо недвижимо имущество и чужди моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето или неговият съпруг, или лицето, с което то се намира във фактическо съжителство на съпружески начала, трайно ползва, независимо от основанията за това и от условията на ползване; не се декларира имущество на институцията, в която лицето заема съответната длъжност; 11. дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза, или в полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие, когато те не са платени със собствени средства, с публични средства или със средства на институцията, в която заемат длъжността, за: а) обучение; б) пътуване; в) други плащания с единична цена над 1000 лв.; 12. разходи за обучения извън случаите по т. 11, в това число в полза на лицата по ал. 4, чиято еднократна стойност надхвърля 10 000 лв.; 13. участие в търговски дружества, в граждански дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването; 14. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба; 15. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес; 16. участие в тайни и/или неформални организации и общества. (2) При годишното деклариране на имуществото по т. 3 – 7 се посочват наличностите към 31 декември на предходната календарна година. (3) При деклариране на имуществото по ал. 1, ако то е придобито по време на заемане на длъжността, се посочват също правните основания и произходът на средствата, с които е станало придобиването им. (4) Лицата, заемащи публични длъжности, декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца. (5) Лицата, заемащи публични длъжности, не декларират имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие деца, когато не упражняват родителски права. (6) За обстоятелствата по ал. 5 задълженото лице подава декларация. (7) Комисията изгражда и поддържа единна система за електронни декларации, чрез която приема, обработва и анализира декларациите, подавани по тази глава. (8) Комисията осъществява достъп до данни от първични администратори на данни за всички данни и обстоятелства, подлежащи на деклариране, за които се води регистър, по реда на Закона за електронното управление. (9) За всяка декларация по чл. 48, ал. 1, т. 2 и 4 системата по ал. 7 визуализира данните, получени по реда на ал. 8. Деклараторът потвърждава достоверността на данните. (10) При промяна или добавяне на данни от страна на декларатора комисията изпраща до първичния администратор на данни информация за несъответствието. (11) Целостта на данните в декларациите се гарантира чрез квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). (12) Комисията публикува всички данни от подадените декларации в отворен, машинночетим формат по смисъла на Закона за достъп до обществена информация, както и при спазване на изискванията на чл. 53, ал. 2.“ По чл. 38 има предложение от Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 51: „Чл. 51. (1) Декларация за имущество и интереси се подава: 1. в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност; 2. ежегодно до 15 май – за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година; 3. в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. (2) В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства. (3) При промяна на заеманата длъжност с друга длъжност по чл. 6, ал. 1 лицето, което остава задължено по този раздел, не подава декларация по ал. 1, т. 3 и нова декларация по ал. 1, т. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 52, като думите „чл. 35“ се заменят с „чл. 48“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 53, като: 1. В ал. 1 думите „чл. 36, ал. 1 и чл. 39“ се заменят с „чл. 49, ал. 1 и чл. 52“. 2. В ал. 2 думите „чл. 38 и 39“ се заменят с „чл. 51 и 52“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 54, като думите „чл. 35“ се заменят с „чл. 48“. Раздел II Регистри на декларациите. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 55, като: 1. В ал. 1 думите „чл. 35“ се заменят с „чл. 48“. 2. В ал. 3 думите „чл. 35“ се заменят с „чл. 48“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 56, като в ал. 4 думите „чл. 23“ се заменят с „чл. 36“. Раздел III Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 57, като в ал. 1 думите „чл. 38 и 39“ се заменят с „чл. 51 и 52“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 58, като в ал. 1 думите „чл. 24“ се заменят с „чл. 37“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 60.

Благодаря, господин Председател. На първо място, една техническа забележка от моя страна. Считам, че в текста на чл. 24, който става чл. 37, от една страна, и в подобния чл. 27, който става чл. 40, има едно непрецизно изброяване на държавните органи и институции, с които Комисията за противодействие на корупцията следва да си взаимодейства. На първо място, в чл. 24 по вносител, който става чл. 37, е посочено Министерството на вътрешните работи, но не е посочено Министерството на финансите, нито пък Агенцията за държавна финансова инспекция, посочени са само НАП и Агенция „Митници“. За мен е неразбираемо защо не е посочено Министерството на финансите и Агенцията за държавна финансова инспекция, дотолкова, доколкото, когато говорим за борба срещу корупцията и за установяване на конфликт на интереси, считам, че Министерството на финансите и Агенцията за държавна финансова инспекция, която проверява и общините, и кметове, и така нататък, биха имали пряко въздействие върху тези процеси и процедури, затова считам, че в чл. 37, ал. 1 би следвало след – предлагам редакционна добавка, след думите „Министерството на вътрешните работи“ да се добави, господин Председател, „Министерството на финансите“. Това е стр. 44…

Не „ДАНС“ – „Агенция за държавна финансова инспекция“. Пак ще посоча: дотолкова, доколкото там са изброени НАП и Агенция „Митници“, които са към това министерство, но самото министерство не е посочено. И за улеснение на стр. 46 в чл. 27 по вносител, който става чл. 40 по Комисията, в ал. 1, нова точка 8, тук ще се ограничим да предложим само добавка „Министерството на финансите“. Дотолкова, доколкото, въпреки че виждам изброяване на държавни агенции, три на брой, считам, че поне да спестим малко законодателна техника, като добавим Министерството на финансите, ясно е, че и агенциите, които са в него – и АДФИ, и НАП, и Агенция „Митници“, част от тях са посочени в чл. 37, биха могли също да подпомагат Комисията. Това е по отношение на техническите добавки. Две части още има от моето изказване, с които бих желал да запозная залата. На първо място, в чл. 37, който става чл. 50, имам две съображения. Първото е по отношение на заложеното там изграждане на електронна система, тя очевидно е външна електронна система, която дори е подчертано, че ще бъде поддържана от външен администратор, който, забележете, ще има достъп в реално време до данните и обстоятелствата за деклариране, тоест до декларациите на лицата, които са задължени по закон. Имало е предложение алинеи от 7 до 11 включително да отпаднат, очевидно за да няма изнасяне на вътрешните системи от Комисията за противодействие на корупцията към някакви външни лица, тъй наречени външни администратори. Но това предложение не е било подкрепено от Комисията. Смея да твърдя, че ако бъде приет така Законопроектът, с тези алинеи, всъщност от 8 до 11 включително, считаме, че това няма да е добре за дейността на комисията, тъй като ще се окаже, че изключително чувствителна и важна лична информация ще бъде достъпна, и то в реално време, веднага, до трети лица, тъй наречените външни администратори. Именно заради това формално ще направя и сега предложение – само да отворя на новия член, правя формално предложение алинеи от 8 до 11 включително да отпаднат от текста на Законопроекта. И последната част от моето изказване, господин Председател. Ние считаме, че по отношение на задълженията на лицата да декларират различни данни и обстоятелства в същата тази разпоредба би следвало да се включи задължение да декларират и пътувания в чужбина извън тези, свързани със заеманата от тях длъжност. Не за друго, а просто – и държа ясно да го кажа, ако някой Ви обвинява, че имате къща в чужбина, то тези обвинения са безпочвени, ако Вие не сте пътували в чужбина по конкретната дестинация няколко пъти в годината. Именно заради това считаме, че би следвало лицата, заемащи публични длъжности, да се налага да декларират своите пътувания в чужбина извън случаите, когато го правят във връзка със заемната от тях публична длъжност, и затова, господин Председател, правя формално предложение за нова точка 17 в ал. 1 на член... Момент само, да не Ви заблудя.

Точно така. Ал. 1, нова точка 17, следният текст: „пътувания в чужбина извън тези, свързани със заеманата от тях публична длъжност“. Благодаря Ви, господин Председател.

За процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, предлагам Ви да удължим работата на днешното пленарно заседание до 17 ч. или до приемането на точката. (Реплики: до 17 ч. ли?) До 19,00 ч., извинявайте, колеги, до 19,00, или 7, или до приемането на точката – 19,00 ч.

За уточнение.

Благодаря за възможността, господин Председател, да направя едно уточнение, защото сгреших – цифрата не е от ал. 8 до 11, а от 7 до 11, тъй като ал. 7 също е систематично свързана с останалите, до 11 включително, така че предлагам алинеи от 7 до 11 на новия член 50 – стар 37, да отпаднат, така че ал. 12 да се преномерира и да стане тя ал. 7. Благодаря Ви за възможността.

Обяснение по вота.

Дълбоко се съмнявам, че една част от залата знае какво точно одобри в момента, а тези пък, които знаят, е, меко казано, позорно това. Затова ще изчета чл. 34, който беше одобрен: „При осъществяване на дейността си по превенция на корупцията Комисията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и международни организации.“ Давате ли си сметка какво в момента отново делегирахте? Неправителствени организации, представители на бизнеса и международни организации – това направихте. Прехвърлихте възможността „Америка за България“, „Конрад Аденауер“ и тем подобни други правителствени, неправителствени организации, спонсорирани от други държави, директно да могат да влияят отново на определен държавен орган. Това направихте. Това одобрихте. Това Ви е цялата сглобка – неправителствени организации.

Господин Ганев изпревари това, което щях да кажа, но аз ще го допълня с два примера от историята, които са достатъчно показателни. Първата световна война започва заради нещо подобно, когато е убит австро-унгарският престолонаследник в Сараево – Австро-Унгария дава ултиматум от 14 точки на Сърбия. Сърбите изпълняват всичките, макар че са много унизителни. Едно-единствено не изпълняват, и то е да се разреши на Австро-Унгария да прави свое собствено разследване на територията на Сърбия. Казват – ние сме суверенна държава, няма как някой друг да прави това. Втори пример – 1923 г., българският министър-председател Александър Стамболийски подписва Нишката спогодба с Югославия, която дава право на Югославия и на югославските служби да провеждат свои собствени разследвания на територията на България, независимо от българските служби. Още нещо, когато преследват чети на ВМРО, да могат да навлизат на територията на България, когато ги преследват. Това пък е повод за Деветоюнския преврат и за смъртта на Стамболийски. Суверенните държави не отстъпват подобни правомощия на други държави. Това, което беше прието в момента, е тежко унижение за българската държавност. Разбира се, 2/3 от присъстващите най-вероятно не разбраха какво точно гласуваха, което предполагам, че не е изненада, защото в тази зала много често се гласува така, и то се вижда много ясно особено на задните редове, където винаги настава суматоха понякога – как, как гласуваха сега тука, „против“, „за“, „въздържал се“, какво пише в групата? Тежко и унизително е това.

Благодаря, господин Председател. Колеги, алинеите, които гласувахме да се отменят, всъщност предвиждат, че ще можем ние и всички задължени лица да подаваме декларации през една система, която предварително да попълва това, което администрацията знае за нас, за да не трябва да го попълваме ние, както в момента се случва. Това ще спести работа на администрацията, ще спести грешки, ще спести излишни административни санкции за неща, които задължените лица сме забравили да попълним. Така че Ви призовавам на прегласуването да не подкрепим отпадането на алинеи от 7 до 11. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Глава шеста. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. По чл. 48 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 61: „Чл. 61. (1) Всеки, който разполага с данни за корупция или за конфликт на интереси по смисъла на този закон за лице, заемащо публична длъжност, може да подаде сигнал до Комисията. Сигналите може да се подават лично или чрез адвокат по пълномощие. (2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по чл. 62, ал. 1, т. 2 – 4. (3) Сигнали може да бъдат получавани и от всички канали за вътрешно или външно подаване на сигнали по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.“ По чл. 49 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 62: „Чл. 62. По отношение на начина на подаване на сигналите, тяхната форма и съдържание, както и работата с тях се прилагат изискванията на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.“ По чл. 50 има предложение от народния представител Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 50, ал. 5 думите „или за корупция“ се заличават. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 63: „Чл. 63. (1) Комисията води регистър на сигналите, съобразен с изискванията на наредбата по чл. 19, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, като осигурява достъп до него на Комисията за защита на личните данни за нуждите на националната статистика и подаването на информация към Европейската комисия. (2) Сигналите се приемат и обработват при съблюдаване на принципите, посочени в чл. 4. (3) Сигнали за нарушения, които не представляват корупция или конфликт на интереси, се препращат по компетентност до централния орган за външно подаване на сигнали, за което се уведомява подателят на сигнала. (4) Подадени до комисията сигнали за конфликт на интереси по смисъла на този закон срещу съдия, прокурор или следовател, съдържащи данни за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, се изпращат за проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет в рамките на правомощията му.“ По чл. 51 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 64: „Чл. 64. (1) Подаденият в съответствие с изискванията на чл. 61 и 62 сигнал е основание за извършване на проверка за наличието на данни за корупция или за конфликт на интереси по смисъла на този закон. (2) Проверката за конфликт на интереси се извършва в 90-дневен срок от получаването на сигнала. При необходимост срокът може да бъде удължен еднократно от комисията с до един месец. (3) Всяка проверка завършва с изготвянето на доклад, в който задължително се посочват извършените действия, установените факти и обстоятелства, както и констатация за наличие, съответно за липса на достатъчно данни за корупция. Неразделна част от доклада са всички доказателства и доказателствени средства, събрани в рамките на проверката по ал. 2. (4) При наличие на достатъчно данни за корупция органите на комисията предприемат действия за уведомяване органите на прокуратурата, а в случай на предприемане на действия по неотложност при образуване на досъдебно производство с първо действие по разследването се докладва на прокуратурата за предприемане на действия по реда на Глава седемнадесета, Раздел I от Наказателно-процесуалния кодекс и за последващо разследване по смисъла на този закон и Наказателно-процесуалния кодекс. (5) Лицето, подало сигнала за конфликт на интереси, се уведомява за резултатите от проверката и за решението. Лицата, срещу които е подаден сигнал за конфликт на интереси, се уведомяват за него, както и за извършената проверка и решението, когато са установени достатъчно данни за конфликт на интереси, с цел гарантирането на правото им на защита. (6) Производството по установяване на конфликт на интереси се извършва по реда на Глава осма, Раздел V. „Глава седма – Защита на подалия сигнала“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма. По чл. 52 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 65: „Чл. 65. (1) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да: 1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала; 2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала; 3. опазват поверените им документи от нерегламентиран достъп на трети лица. (2) Лицата по ал. 1 предлагат на комисията предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително, ако е необходимо, мерки за неговата защита.“ По чл. 53 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В член 53 думите „председателя на“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 66: „Чл. 66. (1) Лицата, подаващи сигнали за корупция и конфликт на интереси по смисъла на този закон, имат право на закрила, защита и подкрепа при условията и по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. (2) Комисията незабавно информира Комисията за защита на личните данни, когато лице, подало сигнал, поиска защита. Взаимодействието между двата органа по отношение на обезпечаването на защитата на лицата, подаващи сигнали за корупция и конфликт на интереси срещу лица, заемащи публични длъжности, се урежда в издадена от тях съвместна инструкция.“ По чл. 54 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 67: „Чл. 67. В спешни случаи по искане на председателя на комисията може да се потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лице, подало сигнал, като за това се информира Комисията за защита на личните данни.“ По чл. 55 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 68: „Чл. 68. По отношение на освобождаването от отговорност на лицата, които подават сигнал по реда на този закон, се прилага разпоредбата на чл. 36 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.“ „Глава осма – Конфликт на интереси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. „Раздел I – Дефиниции“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. По чл. 56 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 56 в края на изречението се поставя запетая и се допълва „в това число и при въздържане от действия в частен интерес, когато лицето е било длъжно да ги упражни“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 56, който става чл. 69. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 57, който става чл. 70. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 58, който става чл. 71. „Раздел II – Забрани и ограничения, свързани с изпълнението на публична длъжност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 59, който става чл. 72. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 60, който става чл. 73. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 61, който става чл. 74. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 62, който става чл. 75. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 63, който става чл. 76. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 64, който става чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 65, който става чл. 78. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 66, който става чл. 79. „Раздел III – Действия за предотвратяване на конфликт на интереси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 67, който става чл. 80. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 68, който става чл. 81. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 69, който става чл. 82. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 70, който става чл. 83. „Раздел IV – Ограничения след освобождаване от публична длъжност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. По чл. 71 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 84: „Чл. 84. Лице, заемащо публична длъжност, по отношение на което е установен конфликт на интереси или съответно нарушение на чл. 85 или 86, няма право в продължение на една година от влизането в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, да заема публична длъжност. В посочения срок лицето не може да участва в избори и да заема публична изборна длъжност.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 72, който става чл. 85. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 73, който става чл. 86. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 74, който става чл. 87. „Раздел V – Установяване на конфликт на интереси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 75, който става чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 76, който става чл. 89. По чл. 77 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 77 думите „в срок до 6 месеца от откриването, но не по късно от три години“ се заменят с думите „в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от 1 година“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 77, който става чл. 90, като думите „чл. 72 и 73“ се заменят с „чл. 85 и 86“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 78, който става чл. 91, като в ал. 2 думите „чл. 85“ се заменят с „чл. 98“. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 79, който става чл. 92. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 80, който става чл. 93. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 81, който става чл. 94. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 82, който става чл. 95, като в ал. 1 думите „чл. 75 – 80“ се заменят с „чл. 88 – 93“. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 83, който става чл. 96. „Раздел VІ – Последици при установяване на конфликт на интереси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 84, който става чл. 97. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 85, който става чл. 98. Предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „След чл. 85, ал. 2 се създава Глава девета „Подаръци“ със следното съдържание, а останалите глави и членове се преномерират: „Чл. 86. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да приема подаръци или извършване на доставки или услуги, включително под формата на извънредни отстъпки, за него, нито в полза на трети лица, свързани с действия или бездействия във връзка с упражняване или изпълнение на служебните му задължения, или с упражняване на влияние. (2) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно да откаже приемането на подарък от името на институцията, която представлява, в случай че това би поставило под съмнение безпристрастността, заинтересоваността, откритостта или прозрачността на действията на предлагащото или приемащото лице. (3) Забраната по ал. 1 не се отнася за сувенирни, мемориални, символни и други подобни подаръци, връчени от представители на други национални, чуждестранни или международни институции по време на посещения и други събития (протоколни подаръци). Получените протоколни подаръци стават собственост на институцията, където съответното лице по чл. 6, ал. 1 изпълнява своите задължения, освен ако не са с личен характер. Чл. 87. Лице, заемащо публична длъжност, на което е предложен подарък, който то няма право да приеме, трябва да откаже предложението, като информира даряващото лице, че не може да приеме подаръка. При физическа невъзможност за връщане на подаръка същият се предава незабавно на институцията, в която лицето изпълнява длъжността си, и става нейна собственост. Чл. 88. (1) Всяка институция, в която лице по чл. 6, ал. 1 изпълнява длъжността си, създава и поддържа публичен регистър със свободен достъп, в който се вписват получените подаръци на единична стойност над 100 лв., както и лицата, които са ги предоставили. (2) В регистъра по ал. 1 се вписват и подаръците, чиято стойност не може да бъде определена или обективното ѝ определяне изисква специализирани знания, полагане на значителни усилия или извършване на разходи. (3) Подаръците се вписват в регистъра по ал. 1 в срок до седем дни от получаването им. Чл. 89. Комисията приема образец на регистър по чл. 88, ал. 1, както и Етични правила за поведение на лицата, заемащи публични длъжности във връзка със задълженията им по настоящата глава.“ Комисията не подкрепя предложението. „Глава девета – Противодействие на корупцията чрез разкриване и разследване на корупционни деяния, извършени от лица, заемащи публични длъжности“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета. По чл. 86 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „Член 86 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Стою Стоев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Рая Назарян, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 99: „Чл. 99. (1) Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ извършва дейности за противодействие на корупцията чрез разкриване и разследване при и по повод данни за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности. (2) Дейностите по ал. 1 се извършват от инспекторите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, и разследващите инспектори съобразно техните компетенции.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 87, който става чл. 100, като: 1. В ал. 1 думите „чл. 86“ се заменят с „чл. 99“. 2. В ал. 2 думите „чл. 23“ се заменят с „чл. 36“. По чл. 88 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Рая Назарян и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 17, поради което предлага чл. 88 да бъде отхвърлен. По чл. 89 има предложение от Стою Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 18. Предложение от народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 18. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 18, поради което предлага чл. 89 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 19, поради което предлага чл. 90 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 20, поради което предлага чл. 91 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 92, който става чл. 101. По чл. 93 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „Член 93 се отменя, а останалите се преномерират.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 102: „Чл. 102. При изпълнение на служебните си задължения органите на Комисията може да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.“ Тук може би трябва да бъде „на Министерството на вътрешните работи“. По чл. 94 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 94 да бъде отхвърлен. По чл. 95 има предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 103: „Чл. 103. Лице, което не се яви, след като е било редовно призовано, се довежда принудително при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 21, поради което предлага чл. 96 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 22, поради което предлага чл. 97 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 23, поради което предлага чл. 98 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 24, поради което предлага чл. 99 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 25, поради което предлага чл. 100 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 26, поради което предлага чл. 101 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 27, поради което предлага чл. 102 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 28, поради което предлага чл. 103 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 29, поради което предлага чл. 104 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106, който става чл. 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 106. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 107. По чл. 109 има предложение от Тошко Йорданов и група народни представители: „В чл. 109, ал. 2 т. 1 се изменя така: „изпращане по компетентност на прокуратурата“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Стою Стоев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Стою Стоев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 108: „Чл. 108. (1) Оперативно-издирвателната дейност завършва с доклад до директора на дирекция „Противодействие на корупцията“ за извършените дейности по постъпил сигнал или проверка за противодействие на корупцията на базата на събраните, анализираните и проверените сведения при или по повод постъпилата информация за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности. (2) Въз основа на доклада по ал. 1 директорът на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ взима решение за някое от следните действия, за което незабавно уведомява Комисията: 1. при констатации в доклада за наличие на данни за извършено престъпление изпраща доклада, заедно със становището по ал. 3, по компетентност на Прокуратурата на Република България и/или на Европейската прокуратура; 2. при констатирано в доклада несъответствие в размер на не по-малко от 25 000 лв. в декларираното от лица, заемащи публични длъжности, имущество или конфликт на интереси, уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество; 3. при констатации в доклада, че случаят не е от компетентността на комисията, директорът го препраща на компетентните органи; 4. при липса на констатации в доклада по предходните точки предлага на комисията да приеме решение за прекратяване на проверката. (3) В случаите по ал. 2, т. 1 комисията съгласува доклада в срок от 7 дни от уведомяването и го връща на директора на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“. Резолюцията не е обвързваща за решението на директора. Докладът по ал. 2, т. 1 се изпраща по компетентност на Прокуратурата на Република България и/или на Европейската прокуратура без резолюция, когато такава не е получена в срок. (4) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 комисията съгласува доклада в срок от 14 дни от уведомяването и го изпраща на компетентния орган.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110, който става чл. 109. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111, който става чл. 110. „Глава десета – Електронни регистри“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112, който става чл. 111.

Благодаря, господин Председател. Моето изказване ще засегне предложените редакции на чл. 61, ал. 2 и след това на чл. 64, ал. 5.

По вносител. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Законопроекта вносителите казват, че за сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване. Колеги, ако целта на това предложение е била да се приложи по аналогия възможността, която Наказателно-процесуалният кодекс дава на Прокуратурата на Република България да се сезира при определени известни, оповестени чрез средствата за масово известяване факти и обстоятелства, то считам, че тук това не е приложимо, защото съгласно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс прокуратурата може да се сезира, но тя извършва проверка най-напред на достоверността на този сигнал – налице ли са достатъчно данни, истина ли са те и така нататък, след което евентуално, ако намери, че са налице достатъчно данни за образуване на съответното досъдебно производство, едва тогава то бива образувано. Вие сега предлагате за сигнал, тоест за нещо, което категорично е проверено, да се приема всяка публикация в средствата за масово осведомяване. Сами ставаме ежедневно свидетели и мисля, че по отношение на така наречените фейкновини няма разногласие между различните парламентарни групи, че трябва да се борим срещу това, че се злоупотребява с невярна информация, която ни се поднася ежедневно, за съжаление, в това число и от национални медии. Представяте ли си колко е лесно да бъдете Вие обект на разследване по такъв сигнал от една електронна медия от Каспичан, зад която никога няма да разберете кой стои? Просто тя излиза със съответния материал, в който се твърди, че Вие имате корупционно поведение, и веднага бивате разследвани. Смятаме, че това е абсолютно тенденциозно използване на абсолютно анонимни, зад които не стои конкретен човек, на който може да бъде потърсена дори и морална отговорност за невярната информация, сигнали и Вие ги приравнявате на такива сигнали, които действително биха могли да бъдат отнесени към онези, за които са налице достатъчно данни да се образува проверка срещу Вас. Ето защо ние считаме, че ал. 2 следва изцяло да отпадне и в този смисъл аз правя редакционно предложение на чл. 61 ал. 2 да отпадне и респективно ал. 3 да стане ал. 2 – ал. 2 да отпадне, съответно да се преномерира и ал. 3 да стане ал. 2. На следващо място, изказването ми касае редакция на чл. 64, ал. 5 на Комисия, съгласно която лицето, което е подало сигнала за конфликт на интереси, се уведомява за резултатите от проверката и за решението, но не се уведомява лицето, срещу което е подаден този сигнал. В ал. 1 на тази разпоредба Вие предлагате, че ще се извърши проверка за наличието на данни за корупция или за конфликт на интереси, тоест и за двете хипотези на настоящия законопроект, но в ал. 5 уведомявате, че ще бъде уведомено лицето, което е подало сигнала само за конфликт на интереси. Ето защо считаме за неизчерпателна тази редакция на ал. 5 и предлагаме същата да придобие следния вид: „При подаден сигнал за конфликт на интереси и/или корупция за резултатите от проверката и решението се уведомяват както лицето, подало сигнала, така и лицето, срещу което той е подаден.“ Какви са мотивите ни, за да искаме да бъде дадена възможност да се уведоми и лицето, което практически ще бъде обект на тези проверки, било за конфликт на интереси или за корупция? Колеги, когато има извършена такава проверка, ние считаме, че от една страна, е право на това лице да разбере, че е било обект на тази проверка и на следващо място, да се ползва от резултатите, които са довели до окончателното решение на комисията, дотолкова, доколкото то ще касае конкретно поведение за конкретен период на това лице, което е проверявано, и то би могло да се възползва от констатациите на Комисията в тази посока, тоест да черпи права, в случай че особено срещу него се е оказало, че е подаден един скалъпен, фалшив сигнал, на който той е станал жертва. Това са нашите редакционни предложения.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване ще е във връзка с нашите предложения, внесени, между другото, в срока за предложения между първо и второ четене, а не по реда на чл. 80, нито сега. В чл. 50, обръщам внимание, ал. 5 – подадени сигнали до Комисията за конфликт на интереси, или за корупция по смисъла на този закон, срещу магистрати, съдържащи данни за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, се изпраща за проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Имайте предвид, че дори на сайта на Инспектората към Висшия съдебен съвет е записан този текст, но и там текстът „или сигнали за корупция“ липсват. Тоест, когато един прокурор, съдия или магистрат вземе подкуп от едно лице или го принуждава във връзка с предстоящо решение на прокурор, или съдия принуждава подсъдим или друг гражданин да даде подкуп и когато този гражданин внесе сигнал, да речем, в новата комисия за противодействие на корупцията, Комисията ще е длъжна, първо, да изпрати сигнала към Инспектората на Висшия съдебен съвет, което за мен е абсолютно нелогично. Даже очаквам, когато в бъдеще има корупционно поведение сред магистратите, гражданите именно да се обръщат към новата комисия за противодействие на корупцията. Би следвало тя да започва разследване, без да сигнализира Инспектората към Висшия съдебен съвет, който по своето същество е един административен орган. По тази логика, ако за корупция трябва Инспекторатът да бъде сезиран и те да дадат съгласие, защо и когато магистрат извърши друго престъпление, например блъсне човек на пътя или извърши убийство, не дай си боже, първо да не питаме Инспектората дали може да го разследваме. Няма никаква логика. Във връзка с нашето предложение в чл. 77, който член гласи следното: „Производството за установяване на конфликт на интереси, както и за нарушения по чл. 72 и 73 – които касаят несъвместимостта – се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението.“ Ние предлагаме този срок „не по-късно от три години“ да бъде „не по-късно от една година“. (Шум.) Виждате, господин Председател, когато времето се удължава толкова дълго, каква е концентрацията по отношение вниманието на народните представители. (Реплики.)

Да. И се отразява изключително негативно по отношение качеството на законотворчеството, но както и да е. Обърнете внимание тук, че на Комисията е поставена възможност един сигнал за конфликт на интереси да го бави три години, тоест, да речем, ако един кмет или народен представител има фирма или извърши действие, което представлява конфликт на интереси, Комисията, която, както казахме, се опасяваме, че ще е политически зависима, и ако този кмет или народен представител е част от мнозинството – е, аз съм сигурен, че Комисията ще вземе решение на последния ден на третата година. Тоест този човек може да е извършил действие, което представлява конфликт на интереси, или да има фирма и това да представлява несъвместимост, и Комисията да бави, да шиканира производството и да вземе решение на последния ден на третата година от деня на извършването на нарушението, през което време този човек ще си бъде в мандат и ще си изпълнява своите правомощия. Като, забележете, след този тригодишен срок има четиримесечен срок за самото производство, тоест този тригодишен срок е за започване на производство, а после има още четири месеца за произнасяне по производството, после, както винаги се случва в сто процента от случаите, лицето, срещу което е подаден сигнал, обжалва в съда решението на КПКОНПИ, или сега вече е Комисия за противодействие на корупцията, и всъщност ще минат тези четири години, през които лицето ще изпълнява и ще встъпи в своя мандат. След това решението на КПКОНПИ и на съда въобще няма да има никакъв смисъл и може да се изхвърли в кошчето, защото този човек всъщност си е изпълнил мандата. А пък, ако бъде избран отново, забележете, решението на КПКОНПИ или на съда ще е съотносимо към предишния мандат, тоест лицето ще е встъпило в нов мандат, а пък съдът може да потвърди решение на КПКОНПИ за прекратяване на предишния му мандат. Между другото, това се случи в Благоевград с един от кметовете. Той беше кмет на ГЕРБ тогава – господин Атанас Камбитов, който имаше такова производство, с дело го спря и всъщност съдът реши, че той не е трябвало да изпълнява длъжността кмет, но го реши след изтичане на неговия мандат. И именно с този дълъг срок тук е възможно това да се случи отново.

Срокът е три месеца, а не три години.

Госпожо Назарян, чл. 77. Отново ще го прочета: „Производство за установяване на конфликт на интереси, както и за нарушения по чл. 72 и 73, които касаят несъвместимост, се образува в срок до шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на правонарушението.“ След което започва производството. Е, сега ние, ако образуваме производството на последния ден на третата година – аз го обясних вече пак ли да го кажа – и след това имаме още четири месеца да тече това производство, по същество стават три години и четири месеца. Ами те мандатите обичайно са по четири години. Пак казвам – така поставяме във възможност Комисията сама да шиканира процеса по установяване конфликт на интереси. Сега, аз разбирам, че трима членове са малко за тази тежка комисия. Между другото, тя ще взема около 2000 решения на година, пък даже преди взехме решение и да мотивират отрицателните решения, тоест, ако гласуваш против, трябва да се мотивираш, все едно народен представител, когато гласува против, да трябва да се мотивира, и това е абсурдно, но в течение на времето ще се разбере, че е абсурдно. Сега, разбирам, че трима души са изключително малко да извършват всички дейности, които тази комисия следва да извършва, но да ги облекчаваме три години да вземат едно решение – моля Ви се, това е несериозно. По отношение на „Глава девет – Подаръци“. Сега искам много внимателно да ме чуете, ако може. България е единствената държава, в която няма текстове – няма текстове, приети от законодател, които да ограничават приемането на подаръци от лица, заемащи публични длъжности. Само в България може да ти подарят кола – било то и много скъпа, могат да ти подарят апартамент, могат да ти подарят къща, имот или каквото и да било, могат да ти подарят и кораб – и всичко е наред. Значи такава наглост няма никъде в Европейския съюз. И между другото, тези текстове сме ги възприели от европейското законодателство, просто сме ги копирали. Ще дам пример – в Щатите от десетилетия, може би от век насам, лимитът, който за стойност на подарък, който публична длъжност може да приеме, е 100 долара. Президентът на Съединените американски щати може да приеме подарък в размер до 100 долара, в противен случай е задължен да го предостави на държавата, за което се изготвя регистър. Тук може да подариш на всекиго каквото си искаш и той не е длъжен да го даде на държавата или да го върне. Може да Ви подарят, както казах, кола, къща и всичко е наред, всичко е точно. Ако не Ви е срам от това, значи има нещо нередно в нашата психика и морални устои. Всъщност това са нашите предложения и само на чл. 107 ще обърна внимание. Там са изброени способите за разследване, които Комисията ще може да прилага, като много от тези способи представляват всъщност специални разузнавателни средства. Пет или шест от точките от първа до петнадесета представляват специални разузнавателни средства. Сега, обърнете внимание, че ние в последващите тестове сме предложили на тази комисия да не бъдат предоставяни възможности въобще да използва специални разузнавателни средства, а за това, както и при сегашни разследвания и на прокуратура, и на МВР, да бъде използвана съответно ДАНС и Държавна агенция „Технически операции“, които имат опит при използване на специални разузнавателни средства, дори – забележете – специално разузнавателно средство е оперативно внедряване чрез разследване със служител под прикритие. Тоест това е изключително опасна дейност и която изисква изключителен опит и компетентности.

Ще отпадне.

Добре, господин Стоев, чудесно, че ще отпадне. Ще прекратя тогава своето изказване. Благодаря Ви. Господин Стоев ме увери, че новата комисия няма да има възможности самостоятелно да прилага специални разузнавателни средства, което е чудесно. Тя ще може да ги използва, но чрез способите, които и сега са предвидени в Закона, именно чрез Държавна агенция „Технически операции“ и ДАНС. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Използвам правото си на реплика да предложа редакционна поправка на чл. 61. В чл. 61 предлагаме ал. 2 да се заличи и съответно чл. 61, ал. 3 да стане ал. 2. Става дума за – ще Ви изчета: „За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по чл. 62, ал. 1, т. 2 – 4.“ Това е в редакцията на Комисията.

Да, ал. 2, а ал. 3 да стане ал. 2.

Да, но мога и да се обоснова. Ние, дето се вика, аз работя и в медии и мога да бълвам сигнали за всеки един от Вас и тогава ще трябва те да се занимават с това, пък аз мога да си ги измислям – да речем, че Искрен Митев нещо не ми харесва. Което е вярно.

Може и реплики, но ми се струва, че изказването е по на място. Няколко въпроса искам да поставя във връзка с текстовете, които бяха изчетени. Най-напред бих искал да кажа, че текстът на чл. 64, подкрепен от Комисията, в ал. 3, струва ми се, се нуждае от редакция. Редакция не да сменим думите, а да премахнем думи, защото те отразяват некомпетентност. Затова трябва да ги премахнем думите и по-конкретно думите „доказателства“ и „доказателствени средства“, които се съдържат във второто изречение на ал. 3, повтарям, на чл. 64. Обръщам внимание защо трябва да се премахнат думите и да се заменят с друга дума, която след малко ще кажа. Затова, защото тук става дума за подаване на сигнал, започване на проверка. За всички пеналисти е известно, че тогава, когато се започва проверка, не се събират доказателства и по принцип и доказателствени средства, защото няма процес, няма досъдебно производство, и който е написал тези неща тук, тези две думи, няма да кажа какво трябва да направи, защото е обидно. Затова предлагам да се заличат думите „доказателства“ и „доказателствени средства“, които ние ще съберем в един по-късен момент тогава, когато поставим началото на досъдебното производство. Дали чрез прокуратурата, или при условията на неотложност от самия орган на КПКОНПИ, това е друга тема, но едва тогава ще събираме доказателства и доказателствени материали. В този смисъл, господин Председател, предлагам второто изречение на ал. 3 на чл. 64 по Комисия да придобие следното съдържание: „неразделна част от Доклада са всички материали, събрани в рамките на проверката по ал. 2.“ Тоест премахваме „доказателства“ и „доказателствени средства“. По-натам – ал. 4. Ал. 4 е объркана до степен да не може да бъде разбрана и тук сме в грубо противоречие не само на Закона за нормативните актове, който изисква от нас като законотворци да създаваме правни норми точни, ясни, кратки, разбираеми. Текстът е абсолютно неразбираем от една гледна точка. От друга гледна точка текстът показва непознаване и на материята, и на другите нормативни актове, в конкретния случай Наказателно-процесуалния кодекс. И да не бъда прекалено обстоятелствен, предлагам Ви тази редакция: „при наличие на достатъчно данни за корупция органите на Комисията предприемат действия – чуйте сега и каква тавтология – за уведомяване органите на прокуратурата, а в случай на предприемане на действия…“ и т.н. Езикът трябва да е и издържан и юридически и да отговаря на всички други изисквания. Затова Ви предлагам следния текст на ал. 4, тоест това е чл. 51, който става чл. 64, ал. 4 по Комисия: „При наличие на достатъчно данни за извършено престъпление органите на Комисията уведомяват прокуратурата по реда на чл. 108.“ Редът на чл. 108 вече е налице, имаме го. И второто изречение: „При необходимост от предприемане на действия по неотложност те се извършват по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.“ Как става това, е изяснено в един акт, който е с една степен по-висок от Закона за противодействие на корупцията и се казва Наказателно-процесуален кодекс. Той урежда разследването, а не Законът за противодействие на корупцията. Така, и нещо друго, което ми направи впечатление, с което искам да допълня и колежката Рангелова по отношение на ал. 5. Ал. 5 казва, че се уведомяват само лицата, подали сигнала. Принципно това е неправилно. Когато сме извършили проверка, независимо с какъв резултат е приключила тя, ние сме длъжни да уведомим не само подалия сигнал, уважаеми колеги, а и лицето, срещу което е подаден сигналът. Защо? Пак по една много проста наказателноправна причина. Тук преди малко колегата Йорданов се изказа, че щял да бълва… Не, не, не – няма да бълвате. Под страх от наказателна отговорност за набедяване няма да бълвате, но това трябва да го напишем тук по някакъв разбираем начин. А това ще го напишем, като предвидим, господин Председател, и затова правя предложение в ал. 5, чл. 64 по Комисия да предвидим, да допълним, че се уведомява и лицето, срещу което е подаден сигналът. И сега вече наказателноправната трактовка на проблема. Забравяме, че ние създаваме и един разследващ орган. Ние създаваме един орган, който по смисъла на чл. 286, ал. 1 от Наказателния кодекс се явява надлежен орган. Пред този орган, както пред прокуратурата, вече онези твърдения, онези обвинения, които се оказват неоснователни, те се квалифицират или могат да се квалифицират като набедяване, а това е тежко престъпление – там се предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода в обикновения случай и ако пък лицето е привлечено като обвиняем, наказанието е още по-тежко. И сега ние какво правим? В старанието си да прикрием източниците, които ще бълват информация към Комисията против корупцията, ние пренебрегваме конституционните права на хора, които се засягат от тези сигнали, и по такъв начин отваряме широко вратите точно за това, за което говори Йорданов – клеветнически твърдения, започват проверки от КПКОНПИ, този човек, естествено, че става, когато е невинен, разбира се, жертва на държавната репресия и така нататък и накрая той няма възможност да се защити, защото ние не предвиждаме, че резултатът от проверката ще бъде сведен и до неговото знание, за да може пък той да предяви претенции по съответния правен ред. Ами това е противоконституционно! Директно го казвам! В този смисъл, допълвайки колежката Рангелова, аз искам също и предлагам ал. 5 на чл. 64 по Комисия да бъде допълнен с кратък текст, че се уведомява както подалият сигнала, така и лицето, срещу което е подаден сигналът. Повтарям, за да може то да реагира срещу клеветника – онзи, който го набеждава, знаейки, че е невинен, такъв е текстът в чл. 286, ал. 1 от Наказателния кодекс. Ето го единия текст по чл. 64, ал. 4, за който предложих редакция. Другата редакция ми се струва, че е съвършено ясна. Още нещо просто да добавя за опасението за сигналите, които ми се струват в известен смисъл неоснователни. Няма проблем да има основание да се сезира КПКОНПИ с публикации в медиите, но тези публикации, свързани с това, на което преди малко обърнах внимание и предлагам, разбира се, тази система ще създаде достатъчно контрамотиви да се подават фалшиви сигнали в медиите. Вярно е, че ние страдаме от това в настоящия период от време, защото се натъкнахме и на много случаи, стана публично известно, че самата прокуратура инициира публикации в някои медии – няма да кажа кои са, ние всички ги знаем, след което, като направят такава публикация, самата прокуратура на свой ред се самосезира и започва едни непрекъснати разследвания срещу хора с единствената цел те да бъдат тормозени, притискани и така нататък, и така нататък. Но средството за борба с подобно уродливо явление или поведение на прокуратурата трябва да се води по друг начин. Има Инспекторат, има Висш съдебен съвет и така нататък. И още нещо, с което завършвам – чл. 61 по Комисия: „Всеки, който разполага с данни за корупция или за конфликт на интереси по смисъла на този закон за лице, заемащо публична длъжност, може да подаде сигнал до комисията.“ Сигналите се подават лично чрез адвокат и така нататък. Режимът обаче – нека не забравяме това, пак ще се върна на обстоятелството, че тук става дума за един разследващ орган вече. Ние коментираме главно това – режимът на тези сигнали вече трябва да бъде близък до режима, който създава Наказателно-процесуалният кодекс. Обърнете внимание след малко или сега, ако можете, на чл. 205 от Наказателно-процесуалния кодекс, където има главно две хипотези. Едната касае гражданина, който е морално задължен, обществено задължен да информира тогава, когато узнае, че е извършено престъпление от общ характер. И другата хипотеза касае длъжностните лица. Да кажем, в едно учреждение се събира информация за корупционно поведение на даден служител. Ръководителят на това учреждение по силата на нашия НПК е длъжен да информира кой? Компетентния орган. Кой е той? В момента ще бъде КПКОНПИ. Ако не му е ясно това на този ръководител, ще информира прокуратурата. Така че хипотезата, която ние тук разглеждаме в чл. 61 по Комисия, е непълна, неясна и трябва да се разграничат двете правни възможности – тази за гражданина и тази за длъжностното лице. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, тъй като от Доклада бяха изчетени около 50 члена от този нов закон, изказването ми ще се съсредоточи върху няколко от тях. На първо място, ще се опитам своеобразно да продължа дискусията по отношение на сигналите. Когато четете този законопроект, ако обърнете внимание на първоначалния му вариант и впоследствие как са внесени предложенията към него, и когато видите окончателния вариант на разпоредбите, касаещи подаването на сигналите, тяхната форма, съдържание и работата по тяхната проверка, то може да видите според еволюцията на тези предложения в каква насока се движи реалната и каква е реалната воля на неговите вносители, а не тази, която е официално заявена. В тази връзка, държа да Ви посоча, че въпреки първоначално предлаганите варианти в чл. 62 на текста на тази конкретна законова разпоредба, която урежда формата и съдържанието на подаваните сигнали за корупция или конфликт на интереси, то, ако погледнете как се развиват предложенията, така както са внасяни, и ако я сравните с крайния текст, приет от Комисията, то може би ще забележите, че той е силно орязан и препраща директно към новоприетия закон за лицата, подаващи сигнали. Не е написана изрична препратка обаче към чл. 15, ал. 1, т. 1 от този специален новоприет само преди няколко месеца закон поради една много проста причина, издаваща намеренията на вносителите. Една част от нея вече бе цитирана от преждеговорившите, а именно, че тъй наречените средства за масово осведомяване, които в едната си част ще бъдат или грантаджийски сайтове, или сайтове на разни НПО-та, ще подават тъй наречените сигнали, но ще насоча Вашето внимание към обстоятелството, че едно първоначално залегнало в Законопроекта условие, а именно необходимостта в сигнала да има позоваване на документи или други източници, съдържащи информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в това число посочване на данни, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да представят допълнителна информация, то вече в окончателно приетата редакция на Комисията не съществува. А освен това не съществува, да Ви кажа, като изискване в специалния Закон за лицата, подаващи сигнали, към който вече се препраща разпоредбата на чл. 62 по отношение на формата и съдържанието на тези сигнали. Тоест вече вносителите не желаят да има точно конкретни данни и информация, които да се цитират в тези сигнали. А именно идеята им е да се отвори широко вратата за злоупотреби, както беше посочено и от доцент Рашков преди малко. Тук държа да посоча все пак и на Вашето внимание, че и понастоящем има, забележете, а и трябва да има и в бъдеще по този закон едни специални конкретни изисквания по отношение на сигналите за корупция или конфликт на интереси, които се подават и в сегашната комисия. В противен случай с приравняването на тези публикации в тези частни медии, получаващи грантове от чужбина, се получава така, че те ще бъдат използвани целенасочено, за да се задейства уж независимата комисия срещу политически неудобни личности. И ако някой от Вас е чел по-нататък Законопроекта, сигурно е забелязал, че доказателство за това е създаването на един специален регистър по този закон на лицата, подаващи сигнали, до който е упоменато, че ще има достъп Комисията за защита на личните данни, но реално ще има достъп и всеки един държавен орган, включително и народен представител, който поиска писмена информация от него, да не кажа Ивайло Мирчев или Божидар Божанов, понеже те често виждам, че по реда на писмен парламентарен контрол изискват информация от различни държавни органи. Също така, обърнете внимание, че в същия този законопроект е посочено, че информацията от този регистър ще се ползва за нуждите както на националната система, така и за подаване на информация до Европейската комисия, но никъде не е уточнено в Закона какви данни ще съдържа този регистър. Това в момента е неясно, респективно не се знае дали няма да се използват манипулации. Аз Ви гарантирам, че ще се използва за манипулации от вносителите на Законопроекта. Защото те искат да има неясни сигнали срещу конкретни лица, които да бъдат заведени в този регистър и информацията от него да се подава към Европейската комисия. Това е идеята на вносителите и това не трябва да го допускаме. Очаквам в този регистър да прочета например следното. Внесен е сигнал от лицата с инициали К.П., Х.И. и А.А. срещу лицето Б.Б. с твърдение, че същият притежава незаконно придобит недвижим имот в град Б., Кралство И. И какво правим тогава, уважаеми дами и господа народни представители от другите две парламентарни групи от сглобката, когато такава информация лъсне в този регистър и бъде предадена към Европейската комисия? Защо да не го пише това нещо? Кое пречи в момента? Къде са правилата и условията по отношение на информацията, която ще съдържа този регистър? Не усещате ли как една част от сглобката в момента Ви води за носа и се опитва да направи така, че да използва именно тези сигнали за бухалка срещу неудобните за тях, и то с влизане в сила на тази част от Закона веднага след обнародването, тоест преди изборите. Но това другите парламентарни групи, а именно ГЕРБ, СДС и ДПС ще го разберат, за съжаление, впоследствие, след като е приет Законът. Но все пак, господин Председател, за да направим малко по-ясни правилата по отношение на тези сигнали, предлагаме една редакционна добавка в чл. 62 в края на изречението на тази вече кратка разпоредба със следния текст. То е да не съдържа точка, а запетая и след това да има следния текст, като „сигналът трябва да включва и позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в това число посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация“. За удобство на залата посочвам, че този текст само го копирах от първоначалната редакция на Законопроекта и не знам защо точно тази част, която е изключително важна, за да могат тези сигнали да бъдат обработвани, изчезна впоследствие. На следващо място, вървейки хронологично по разпоредбите. Уважаеми господин Председател, ще Ви помоля да подложите на разделно или отделно гласуване разпоредбите на чл. 103, както и предложението на Комисията – чл. 94 да бъде отхвърлен, защото в заседанието на Комисията по правни въпроси ние от ВЪЗРАЖДАНЕ доста се борихме както за отпадането на чл. 94 от първоначалния законопроект, така и за промяната в чл. 103. Така че просто ще Ви помоля да подложите тях двата на отделно гласуване, или разделно, за да можем ние тях конкретно да ги подкрепим.

Да, по номерацията на Комисията. Благодаря, господин Председател. Както и предложението – сигурен съм, че ще подложите предложението на Комисията чл. 94 да бъде отхвърлен, да бъде гласуван, но ние искаме отделно гласуване. На следващо място. Никой досега от преждеговорившите аз не чух да засяга факта, че чл. 107 от първоначалния текст на Закона остана. В заседанието на Комисията по правни въпроси имаше изключително голям дебат и дискусия по този конкретен член, доколкото така, както е създаден и във взаимовръзка с останалите от тази глава, с него се дава възможност Комисията да има свое собствено бюро, което да си прилага специални разузнавателни средства. По чл. 107, който остава и не е оттеглен, не е отменен от първоначалния текст. Даже е записано: „Комисията подкрепя текста на вносител на чл. 107, който става чл. 106, където в ал. 2 е записано, че „оперативно-издирвателната дейност се осъществява чрез специфични способи и средства по ред, определен с инструкция, приета от Комисията и съгласно Закона за специалните разузнавателни средства“, за да не си помисли някой, че си измисляме някакви неща. Имаше сериозни дискусии в Комисията и когато се гласуваше текстът на тази конкретна разпоредба, при първоначалното гласуване тя не мина – 7 гласа бяха „за“, това бяха народните представители от ГЕРБ и ДПС, останалите гласувахме „против“ и „въздържал се“, 7:8 беше гласуването. Тогава от парламентарната група на ГЕРБ в Правната комисия поискаха прегласуване, за да може да има свое собствено звено за използване на специални разузнавателни средства тази комисия и при прегласуването какво се случи – господин Стою Стоев от „въздържал се“ промени гласа си „за“, за да може да се запише в Доклада, че тази разпоредба е приета със 7:8 гласа.

Не е тук!

И за съжаление, се получи така, че тази разпоредба остана. Пак ще Ви цитирам ал. 2, че „оперативно-издирвателната дейност се осъществява чрез специфични способи и средства по ред, определен с инструкция, приета от Комисията и съгласно Закона за специалните разузнавателни средства“. На следващо място, както и по-рано днес през деня чл. 108 визира правомощията на директора на Специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“. До момента в дебатите не чух никой да засяга това, което вече веднъж посочихме, когато приемахме чл. 16, и слава богу, повишихме изискванията да има юридически стаж от 10 години, но дойде моментът вече да поговорим за неговите еднолични правомощия, които има по ал. 1, 2 и 3 на чл. 108, където той може да прави, образно казано, каквото си иска, без да се налага Комисията да взима решението. Само я уведомява. Ако погледнете текста на Законопроекта, и само в една-единствена хипотеза тогава, когато не са установени достатъчно данни за наличие на корупция, само тогава, забележете, вносителите са счели за нужно да накарат Комисията да взима решения. В нито един друг случай Комисията не е нужно да взима решение, а този директор само я уведомява за действията, които той предприема – най-често уведомяване на прокуратурата и предприемане на съответните действия по случая и по чл. 107 и следващите. Ние считаме, че не би следвало да се дават подобни огромни правомощия на директора на тази специализирана дирекция именно в контекста на това, че е възможно по сегашния законопроект да се подават до него всякакви сигнали. Така пише и в ал. 1 на чл. 108 – въз основа на подадени сигнали, без да се уточнява какви. Вие, предполагам, сте разбрали досега какви ще бъдат тези сигнали, той да прави каквото си иска. Това не трябва да се допуска. Нещо повече, записано е в ал. 4, че дори да няма резолюции от страна на Комисията, директорът може да уведоми както националната прокуратура, така и Европейската прокуратура, тоест той може да направи каквото сметне за добре. Именно искам да насочва върху Вашето внимание това обстоятелство и да не приемаме текста на разпоредбата на чл. 109, който става чл. 108, защото той създава изключително големи правомощия на лице, което се явява безконтролно. Ще повторя, и с това завършвам тази част от изказването – без да има никаква санкция, решение от страна на Комисията за противодействие на корупцията. Затова Ви моля да се съсредоточите върху текста на новия чл. 108 и съответно да не подкрепяте неговото приемане. И последно, с това завършвам, господин Председател, чл. 112. В него има едно странно разминаване между т. 1 и следващите две. Докато по точка 1 фокусът на законодателя е върху лицата, които са задължени по закон, странно, в следващите две точки фокусът е не върху тях, а върху документите, от които се притеснявам, че ще бъдат заличени личните данни. Българското общество има нужда и за него е важно да знае не какви документи са приети или публикувани в този регистър, за него са важни лицата, които са били санкционирани. Защото сегашният текст на разпоредбата на чл. 112 визира само и единствено решение или други документи и други актове, които са били взети от комисията по отношение на санкциониране на лицата, а за българските граждани е важно да знаят кои са тези лица, без да им се заличават личните данни, да бъдат описани с инициали и нещо друго. Именно затова, за да избегнем подобно заложено прикриване на санкционираните по този закон лица от публичността, за пълнота предлагаме да се посочи една добавка по т. 2 на чл. 112, господин Председател, следният текст: „…за лицата, по отношение на които са влезли решения за установяване на конфликт на интереси“. И също така по т. 3 има идентична добавка със следния текст: „…за лицата, по отношение на които са съставени актове за установяване на административни нарушения, и за лицата, по отношение на които са влезли в сила наказателни постановления“. Само ако разпоредбата има този вид в т. 2 и в т. 3, ние ще се подсигурим, че ще има една публичност на санкционираните лица. След като те заемат публични длъжности, би следвало да носят угрозата да бъдат публично оповестени, ако са извършили санкция или нарушение, както и в момента са публично оповестени, когато подават своите декларации. Но в сегашната разпоредба на чл. 112 се получава така, че подава декларация, виждат се имената и той е публичен, но когато трябва да бъде санкциониран, се оповестяват само решенията, от които всички знаем, че ще бъдат заличени личните данни с оправданието – не знам си някакъв закон и някаква комисия за защита на личните данни. Не, всички ние и като цяло лицата, заемащи публични длъжности, трябва да бъдат под един и същ аршин в двете фази на производството. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, по реда на членовете, които цитирахте, както заявих и на господин Богдански малко по-рано в дискусията, в § 70, който е свързан с това да се създаде звено, което да прилага специални разузнавателни средства, още отсега казвам, че ще направя предложение по § 70 т. 1 и т. 5 да отпаднат. Това е свързано с така наречените служители под прикритие и с това, че се създава допълнително звено за използване на специални разузнавателни средства. Във връзка с искането за отпадане на тези точки в § 70 в ал. 2 на чл. 107 по вносител би следвало в ал. 2, както завършва, и съгласно Закона за специалните разузнавателни средства, тъй като те няма да прилагат специални разузнавателни средства, тъй като това ще отпадне, тези думи би следвало да отпаднат, господин Председател, и правя такова процедурно предложение – в чл. 107, ал. 2 „и съгласно Закона за специалните разузнавателни средства“ да отпадне, по вносител, който става чл. 106. Колегата Петров го коментира. Относно това дали директорът на Специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“ да може да прави искане за използване на специални разузнавателни средства, и с колегата Рашков нееднократно коментирахме, че това административно и оперативно е правилният подход. Може да го потвърди в реплика колегата Рашков, защото хората в крайна сметка, които са в отдела, който ще се занимава с разследване на престъпленията, най-добре ще знаят какво СРС би следвало да се иска от съда. И пак казвам, че то ще бъде прилагано не от КПКОНПИ, Комисията за противодействие на корупцията, а от съществуващите в момента органи. По отношение на изказаното за чл. 109, извинявайте, господин Председател, дайте ми малко повече време, защото и темите бяха по-обемни, които се коментираха. В чл. 109, който става 108 по номерация на Комисията, твърди се през цялото време, че този директор го свръховластяваме, но нека всъщност, господин Петров, да разгледаме какво може да прави този директор. Първо, да сигнализира прокуратурата самостоятелно, без да вземе решението на Комисията, защото в крайна сметка, ако органите, които отговарят за разследването, преценят, че има достатъчно данни за извършено престъпление, ако го няма този текст, че той може самостоятелно да сезира прокуратурата, това означава, че ние даваме правомощия Комисията да блокира преписки, да ги държи на трупчета, да казва, че тя няма да сигнализира прокуратурата, въпреки че нейните разследващи органи са казали: тук има сигнал за корупция. Така. Какво ще се случи, като директорът може да сигнализира прокуратурата? Вие сте добър адвокат, знаете, че прокуратурата ще прецени дали да образува, или не досъдебно производство, така че тук директорът не е решаващ орган. В другата хипотеза, когато директорът смята, че няма достатъчно данни за извършено престъпление, той не може сам да прекрати, защото тогава му даваме прекалено големи правомощия. Тогава се взима решение от Комисията. Комисията потвърждава решението на директора, че няма достатъчно данни и би следвало това производство да се прекрати. Така че директорът в нито един случай не е последна инстанция, грубо да се изразя, а в единия случай прокуратурата ще реши дали има достатъчно данни за извършено производство и ще се образува, а в другия случай Комисията ще реши дали в крайна сметка действително няма достатъчно данни за образуване на производство и би следвало тази преписка да се прекрати. И още нещо, в крайна сметка ние слагаме времеви период, с който трябва да завърши проверката, и в крайна сметка това ще гарантира, че няма да има дела на трупчета. Така че в крайна сметка това, което Вие твърдите, искате да ми кажете, че е по-добре Комисията да взима решението за всяка една преписка, за да може в крайна сметка Комисията да блокира дела, да блокира потенциални досъдебни производства и да ги държим трупче, това ли искате да ми кажете? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Искам да уточня най-напред изказването на колегата Стоев и да взема отношение по изказването на колегата Петров, доколкото това е възможно. Сега, грешим нещо общо в интерпретацията на Проекта. Чл. 107, както го разглеждаме, първо не е изчерпателен този текст, това ще кажа. В първата алинея се изброяват способите, средствата и така нататък, а във втората алинея се дефинира, че това са специфични средства и така нататък, което е напълно излишно, които са прилагали и по инструкция, която ще приеме Комисията, и по Закона за специалните разузнавателни средства, при положение че повече от половината от тези способи, които са – идентифициране на лица и обекти, оперативна проверка, насрещна проверка, вземане обяснение на граждани, лично издирване и други, това не са специални разузнавателни средства и нямат нищо общо със Закона за специалните разузнавателни средства, така че тази ал. 2, която се опитва нещо да обясни, нищо не обяснява и остава абсолютно неясна. По-важното кое е? Важното е, че тук действително се споменават няколко оперативни способа, съставляващи елементи на понятието „специално разузнавателно средство“, тоест те са два елемента. Единият е оперативният способ, тоест действието, другият са техническите средства и между тези оперативни способи се набиват на очи наблюдението, доверителната сделка, контролираната доставка и нищо друго. Тоест някой се е опитал да изброи оперативните способи, пропуснал е много от тях, които ги има в Закона за специалните разузнавателни средства, особено най-често използвания способ – подслушването. Всичко друго е написано, което е изключително рядко приложимо в живота и в практиката, а това, което е максимумът, което дават Службите за прилагане, е свързано с подслушването, а тук е пропуснато това. Третото, което искам да кажа и е съществено, е, че тук не става дума, че не се интерпретира изграждането на структура, която да прилага специалните разузнавателни средства. Това, доколкото си спомням и от дискусията в Правната комисия, касае по в края, даже в Преходните и заключителните разпоредби, и там беше сложено очевидно умишлено, за да не се забележи от такива като мен например и да може да мине по някакъв начин, без да се прави сметка в какви огромни разходи някой иска да въвлече България в един такъв момент – да направи трета структура наред със Специализираната дирекция в ДАНС, в Държавната агенция, „Технически операции“, която е най-голямата, да създаваме специално за КПКОНПИ отделна такава структура, без дори да си направи труда да покаже на нас, народните представители, някаква финансова обосновка какво ще струва това за бюджета. Така че аз се надявам след малко да се направи предложение да се оттегли това, което се предвижда, да се създава такава структура и да я няма тук. Но текстът на чл. 107 не буди някакво безпокойство освен това, че е непълен, неточен и не върши онова, за което ние сме поискали да свърши в такъв тежък и важен закон. Трябваше някой да отвори Закона за специалните разузнавателни средства или пък НПК и да препише оттам кои са оперативните способи и ако толкова желае да ги има в този закон, да вземе да ги изброи и да приключи. Иначе и досега КПКОНПИ има правомощия да използва специални разузнавателни средства. Тук го препотвърждаваме. На практика даже влошаваме текста, влошаваме Закона. Аз съм имал повод много често да взема отношение по въпроса, че ние, вместо да усъвършенстваме, както иска Законът за нормативните актове, влошаваме качеството на някои закони. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Във връзка с казаното от господин Петров и от господин Рашков и във връзка с текста на чл. 107 правя предложение т. 11, 13 и 14 да отпаднат, защото те представляват всъщност… (Реплика от народния представител Мая Димитрова: „И т. 7.“) Ами те са т. 7, 11, 13 и 14. Да, те трябва да отпаднат и това именно предлагам, защото всъщност това представляват специални разузнавателни средства и ако, както каза мнозинството и господин Стоев като техен представител, тези възможности ще отпаднат, но няма как да бъдат налични тук, ако въобще възможностите за прилагане на специални разузнавателни средства отпаднат. Благодаря Ви.

В обратен ред на репликиращия, доколкото господин Богдански нямаше реплика към мен, а направи процедурно предложение. Уважаеми господин Рашков, ако сме били на едно и също заседание на Правната комисия, то поне доколкото това, което аз съм наблюдавал, разпоредбата, касаеща създаването на собствено звено на тази комисия, което да използва специални разузнавателни средства – тук държа да посоча, че в изказването си никъде не съм споменал думата „подслушване“, и то изрично, защото съм чел съответните разпоредби от Закона за прилагане на специални разузнавателни средства – та тази разпоредба към настоящия момент все още е в Законопроекта и не е отменена, оттеглена, преработена и така нататък. (Реплики.) Към настоящия момент казвам – преди да е приключило окончателно. Именно затова считам, че изказването ми си е напълно релевантно и към момента се предлага собствено звено, с което тази комисия да разполага, за да може да мачка неудобните. Тогава защо и ние в Народното събрание да не си направим едно такова звено за прилагане на специални разузнавателни средства? Какъв е проблемът, щом ще го приемем тук – за тази Комисия за противодействие на корупцията, защо да не го приемем и за Народното събрание?! Но разбирам господин Рашков, защото, като връщам лентата назад, си спомням, че когато при прегласуването господин Стою Стоев обърна гласа си и от 7 на 8 станаха 8 на 7, тогава господин Рашков, може би възмутен, излезе от залата и напусна заседанието на Правната комисия, тъй като той доста изчерпателно и тогава обяви, че не е редно да има такова звено към Комисията за противодействие на корупцията, защото с него тя се превръща в един репресивен орган, ако правилно съм запомнил неговите думи. Може би именно затова, защото той излезе от залата, очевидно възмутен, може би не е разбрал след това, че към настоящия момент все още тази разпоредба си стои в текста, както и съответната редакция на чл. 107, ал. 1, 2 и 3, където даже е записано, ако някой от Вас си направи труда да прочете ал. 3, че директорът на тази дирекция „Противодействие на корупцията“ може да прави искане за използване на специални разузнавателни средства при условията и реда, определени със Закона за специалните разузнавателни средства. Уважаеми господин Стоев, благодаря за комплимента към моята работа. Вие споменахте, че ще направите тепърва предложение за отпадане на конкретни алинеи. Аз сега, господин Председател, правя редакционна поправка да отпадне ал. 3 на чл. 107, която цитирах преди малко, и моля да подложите това на отделно гласуване. Радвам се, господин Стоев, че моето изказване Ви е провокирало най-накрая – вече в разглеждането на разпоредбите на чл. 107 от Закона – Вие тепърва да решите да правите предложение да отпаднат тези разпоредби, които превръщат Комисията за противодействие на корупцията в своеобразна бухалка и един репресивен орган чрез използване на специални разузнавателни средства, защото досега не сте ги направили. Направихте ги сега, след моето изказване. Лаская се, че съм спомогнал за това, господин Стоев, и Ви подкрепям във Вашите предложения. Но понеже по отношение на разпоредбата на чл. 108 и правомощията на директора на Специализираната дирекция питахте възмутен, тоест Вие констатирахте – как да допуснем Комисията да блокира разследването, да не уведоми прокуратурата и така нататък, ако ѝ дадем това правомощие?! Уважаеми господин Стоев, в чл. 13, ал. 1, т. 9 малко по-рано през деня, въпреки моите настоявания, Вие приехте с гласуване от страна на сглобката, че именно Комисията може да приеме решение да обжалва прокурорски постановления както за отказ, така и за прекратяване, с което Комисията, ако реши, може – използвам Вашите думи отпреди малко: „да блокира разследването, да не уведоми горестоящата прокуратура за едно такова постановление – незаконосъобразно, за отказ от образуване или постановление за прекратяване на досъдебно, Комисията може да го блокира, може да не уведоми прокуратурата, а ако не се събере да вземе решение, защото иска да бламира, тя може да изпусне и преклузивния 7 дневен срок за това“. Така че с Вашите съображения Ви показвам, че преди малко приехте един режим, а сега се опитвате същия режим да не го създадете за Комисията и да оправдаете едноличните правомощия на този директор. Моля Ви все пак да си погледнете какви правомощия дадохте на Комисията в чл. 13, ал. 1, т. 9 с това „може да обжалва, когато тя прецени“ и да помислите дали беше редно в репликата си да казвате, че не трябвало същите тези правомощия да ги дадем по отношение на доклада и разследването, което ще им предостави този директор на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“. Така че не сте прав, съжалявам за което. Извинявам се за времето.

Благодаря, господин Председател. Колеги, обръщам Ви внимание на чл. 93 по вносител за използване на физическа сила от Комисията. Сега се твърди, че е оттеглено, но има ново предложение. В новото предложение, ако искате ще Ви го изчета, то всъщност преповтаря оттегленото без изреждане на особеностите. В новото предложение от Десислава Атанасова се казва, че при изпълнение на служебните си задължения органите на Комисията могат да използват физическа сила и помощни средства, когато това е необходимо, в условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. Ами това приравнява Комисията на МВР. И това, че не се изрежда използване на шокови палки, белезници, плюене, бой на голо или каквото и да е там, това не означава, че те не могат да го правят. Така че всъщност то не е оттеглено, а е префасонирано с други думи. Колеги, някак си не е логично Комисията да бъде приравнена на МВР и да има правомощията, които има МВР, защото, ако има нужда от нещо подобно, си има МВР и могат да изискат помощ оттам. А иначе Комисията да използва шокови палки, шипове за спиране на коли, гумени куршуми, белезници – това просто не е логично. Така че така, както е отпаднал чл. 94 и там Комисията е отхвърлила и се е съгласила с предложението, тук също е логично да отпадне този член.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Йорданов, както и на заседанието на Правната комисия имах възможността да кажа, тези права за прилагане на сила биха позволили дейностите – работата на Комисията да влезе единствено в новините, но не биха позволили и не биха повишили ефективността при изпълнение на нейните задължения. Тоест търсим екшън, търсим зрелище, за да покажем колко тя работи, как сме задържали някого, как сме го проснали на земята, да речем (реплики), как му пукаме гумите на колата, за да го спрем, и въобще едни такива много сериозни акции. Сега, това е сериозно – както знаете, наскоро, преди няколко дни, беше убит от полицай човек в София. Аз не знам дали има превишаване на права. Може би ще има дело и съдът ще каже, но ако този член отпадне, повярвайте, ние ще защитим инспекторите – разследващите инспектори, от едни такива последващи инциденти. Ние ще ги защитим. Така че е по-добре наистина този член да отпадне. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, господин Богдански. Колеги, наистина извън цялото желание на парламентарни групи тук да си пробутат законите, наистина помислете – не е логично Комисията да използва физическа сила или помощни средства. Има си МВР за тази работа. Ако някой трябва да бъде преследван и задържан, има си органи за тази работа. Не е логично членове на Комисията или техни там упълномощени да ходят с пистолети, да задържат, да стрелят, да упражняват физическа сила, да пребиват хора, да ги задържат. Няма никаква логика в това. Просто апелирам към здравия Ви разум! Комисията и без това има достатъчно правомощия. Ако реши да задържи някой и там да се употребява физическа сила, ще си извикат органите на МВР за тази работа и те едва ли ще им откажат, но да ходят с гумени куршуми и да стрелят с халосни патрони или да разбиват врати, това е… Няма да кажа една дума, но да речем, че граничи вече с абсолютно своеволие на сума други органи.

Колеги, предлагам процедура за прегласуване на чл. 50 в ал. 5 думите „или за корупция“ да се заличат. Предлагам прегласуване на това наше предложение.

В редакцията на Комисията го няма това, което господин Йорданов иска да се прегласува.

Прегласуване!

Колеги, уморени сме, удължихте времето, но само Ви напомням, че това е – превръщаме Комисията във второ МВР, силово МВР, тоест някакви силови функции да изпълнява. Обръщам внимание какво гласувате.