МИНИСТЪР БОГДАН БОГДАНОВ1585 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като ние за пореден път водим този разговор, искам и тук, от трибуната, да внеса малко повече яснота за процеса, през който преминахме в последните няколко месеца, обсъждайки дерогацията, и да Ви дам и някои аргументи защо всъщност срокът на дерогацията беше намален от първоначалния – до края на 2024 г., и защо срокът в момента е 1 октомври 2024 г.
В мотивите чух аргументи, че нищо не е направено от Министерския съвет по тази тема, което не е вярно. Имаше три Съвета за сигурност, включително последният днес.
Ние отделихме около месец съвместно – Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Министерството на транспорта и съобщенията, всички служби, всеки един от нас подготви индивидуален доклад от неговата гледна точка какви са потенциалните рискове, какви са различните възможности за решение на конкретния проблем. И ние трябва да знаем, че дерогацията изначално беше предоставена на България, за да може България да се справи с една зависимост, която не е отсега – тя е от няколко десетилетия вече, в които един ключов за държавата ни актив, една ключова инфраструктура, е предоставена под управление на един икономически оператор.
В този случай ние трябваше освен срока на дерогацията, ние да отчетем и още четири много важни за нас аргумента, от които четири отправни точки са всъщност основата на нашата работа, а именно изключително важно е българската държава да запази този стратегически актив, той да продължи да работи на оптимален капацитет. Това е първата ни основна задача.
Следващата ни задача, разбира се, е да спазваме европейските регламенти и рафинерията да заработи с изцяло неруски петрол – нещо, което не се е случвало досега. Чухме различни мнения, но най-ниското ниво на руски петрол „Уралс“, обработван в рафинерията, е 50%, тъй като това е основната база – петролна база, на база на което ние произвеждаме горива. Има една основна база, след което ние можем да ползваме и различни други сортове в комбинация с основната ни база. Самата рафинерия е проектирана да използва такъв сорт и 50% е минимумът като руски петрол, до който сме падали ние до момента като съотношение производство.
Разбира се, ясно е на всички нас, че това е една от най-модерните рафинерии. Тя може да обработва и различни други видове петрол и го е правила през годините.
Въпросът, който ние си задавахме тогава, е какви са различните възможности на този етап според динамиката на пазара, откъде могат да дойдат различните количества. Такива възможности има. Най-изгодно в момента е в района на Черно море, Казахстан или през Грузия, петрол от Азербайджан. Най-близки качества и химически показатели има казахстанският нефт. Това е възможност и в момента. Въпросът тук обаче възниква в това, че от началото на дерогацията всъщност ние не бяхме направили нищо като подход, за да имам един ясен план как до крайния срок, който ни е предоставен от Брюксел, можем да преминем на производство с изцяло неруски петрол.
Това беше и целта на анализите, които ние направихме, за да се знае в крайна сметка какъв е оптималният срок това нещо да се случи. Това не касае само техническата възможност на рафинерията. Тук в този въпрос трябва да се отчетат и възможните локации на доставка, възможните количества, които ние можем да осигурим, и кой ще ги осигури тези количества. Защото в момента ние имаме, както знаете, един икономически оператор на рафинерията, така че ние зависим в момента от тях. Освен ако държавата не поема оперативния контрол над рафинерията чрез особения търговски управител.
И тук възникна въпросът: как държавата ще обезпечи този процес? Както Вие сте запознати, особеният търговски управител е един човек, който е назначаван. В случая, след промяна на Закона преди месец, той се назначава по предложение на министъра на икономиката от Министерския съвет. Този обаче търговски управител сам той не може да оперира един такъв ключов актив. На нас ни е необходима доставка. Кой отговаря за доставката на тези нови количества, които вече България трябва да осигури, а не самият икономически оператор? Как сме сигурни, че ние имаме оперативния капацитет да работим в рафинерията? В момента там работят 4000 души. Ние трябва да сме сигурни, че имаме оперативен капацитет и тези хора, които ще работят с особения търговски управител – те са достатъчно подготвени да работят в интерес на България и да осигурят оптималните параметри на функциониране на рафинерията.
Така че този месец, в който ние обсъждахме сроковете, сме съобразили и това – ако държавата се наложи да поеме оперативния контрол, как ние ще обезпечим целия процес, а не просто представител на държавата. Ние трябва да имаме оперативни експерти, ние трябва да имаме хора, които да договорят тези количества, ние трябва да имаме маршрути за доставка на тези количества и не на последно място, ние трябва да имаме къде да ги съхраняваме. Както чухме, и в момента рафинерията така е проектирана, че имаме ритмичност на доставки около шест дни. Излизайки от района на Черно море, доставките вече стават на по-дълъг период. През летните месеци можем да очакваме около 15 дни, 20 дни, в зависимост от коя локация ще доставяме петрол. В зимните месеци срокът се удължава, най-вече заради транспорта през Босфора.
Така че това бяха аргументи, които чухме, и анализи на експерти. Този срок, който ние сме задали, той не е измислен от някой от нас. Той се базира на доклад, който е изпратен към Вас в момента, в който беше създаден, така че всички Вие, предполагам, сте се запознали с всички аргументи, които има там.
От момента на доклада на министъра на икономиката и индустрията, в частност към мен, беше възложено от Съвета за сигурност да изпълним 10 точки, с които ние да гарантираме абсолютната подготовка на държавата във всяка една от възможните ситуации – ситуация, при която „Лукойл“ си изпълнява ангажиментите, или такава, в която ние трябва да поемем оперативния контрол на рафинерията. Както беше отчетено и в днешната среща и решение, което беше прието на Съвета за сигурност, голяма част от възложените към нас ангажименти, са в срок и са изпълнени. Имаме три ангажимента, които остават да бъдат изпълнени. Техният срок е 6 месеца от приемането на доклада. Той е шест месеца, защото се изискват определени дейности, които са насочени не просто към комуникация или ангажиране на експерти, а към осигуряване и на бюджет, за да може държавата да отреагира с доставки на суров петрол, насочени са също така и към ангажиране на техническа експертиза, която да ни осигури безпроблемната работа на рафинерията.
И аз тук ще отчета още веднъж: да, рафинерията може да работи с различен сорт петрол; да, такива сортове можем да осигурим и в района на Черно море; можем да осигурим и от партньори на нас, които са извън района на Черно море. Държавата обаче не беше изградила никакъв капацитет за осигуряване на такива количества.
Това, което е важно да се отчете. Освен работата на рафинерията при оптимален капацитет, задължителното условие е да се спазват санкциите и регулациите, които има към България от страна на Брюксел. Третата много важна точка е капацитетът, който ние изграждаме в момента, този капацитет ще ни даде шанс българската държава да има абсолютно всички лостове и инструменти в бъдеще и независимо кой е операторът на този ключов за нас актив, ние да сме сигурни, че във всеки един момент можем да поемем оперативния контрол и можем да гарантираме работата на рафинерията.
Важно е също така, разбира се, да се плащат данъци в България. Тук виждаме, че данъци се плащат вече. Да, апелирам, ако има констатирани нарушения в процеса – било то в работата на този икономически оператор или друг подобен, компетентните институции да се сезират веднага. Така че от гледна точка данъци – да, смятам, че тук се обединяваме около тезата, че това е важно за България и независимо кой е икономическият оператор, ние искаме данъците да се плащат в България.
Рискове от гледна точка цени – разбира се, това беше отчетено и в анализите, които бяха направени. Такива рискове има – да се повишат цените, към момента обаче аз не бих могъл да се ангажирам с точен процент ръст на цените за българските потребители, тъй като тепърва зависи да видим при какви капацитети ще работи рафинерията.
За Вас трябва да е ясно, че рафинерията в момента работи на оптимален капацитет. Тя би могла да премине на изцяло неруски петрол, намалявайки значително производствения си капацитет. Минимумът, при който може да функционира рафинерията, е 40% производствен капацитет, който капацитет хипотетично би могъл да осигури количествата за българския пазар през зимата. През лятото бихме могли да имаме определени проблеми и нужда от внос, основно на дизел, тъй като дизелът е основното гориво в България. Така че внос на продукти също не е изключен в следващите месеци, ако се вземе непремерено решение, от гледна точка внос на горива, които в крайна сметка биха повлияли крайните цени за българските потребители.
Това, което е важно и трябва да го отчетем. Няма как ние да вземем едно импулсивно решение, базирайки се на определени политически емоции. Ние имаме един ключов актив, който трябва да запазим. Тъй като аз съм от Северна България и много добре си спомням как преди години имахме също един такъв ключов актив в Плевен, който актив в момента е изцяло унищожен – „Плама – Плевен“. Това е нещо, което ние наистина не искаме да видим.
Ние също сме за максимално ускоряване на преминаването на неруски петрол, но това трябва да стане само при условие че българската рафинерия работи на максимален капацитет, плаща си данъците в България, хората запазват своите работни места и постигаме оптимални цени за българските производители, за българските търговци, за българските бизнеси, за българските граждани. Благодаря Ви.