16 ноември 2023 г.

Благодаря, госпожо Председател. Първо ще запозная народните представители с Доклада, след това със становището на вносителя. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-116, внесен от Радослав Рибарски и група народни представители на 10 ноември 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 14 ноември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-116, внесен от Радослав Рибарски и група народни представители на 10 ноември 2023 г. Мотивите към Проекта на закон бяха представени от народния представител Радослав Рибарски. Във връзка с прилагането на Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, се установи, че е необходима промяна в задължените лица по отношение заплащането на енергийната вноска. Предлага се енергийните вноски при внос и пренос на природен газ за транзит с произход от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 да се дължат от ползвателите на газопреносната мрежа. Целта на предложението е да не се застраши ликвидността и финансовото състояние на операторите на преносната мрежа. В момента по отношение на транзитния пренос на природен газ с произход от Русия енергийните вноски са дължими от операторите на газопреносната мрежа. Предвид обстоятелството, че операторите на газопреносната мрежа оказват само услугата по транзитен пренос на природен газ, предвид целта на Закона, тежестта на енергийните вноски трябва да се понесе от ползвателите на услугата по транзитен пренос. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: Драгомир Стойнев, Йордан Тодоров, Делян Добрев и Венко Сабрутев. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 9 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-116, внесен от Радослав Рибарски и група народни представители на 10 ноември 2023 г.“

Да, кратко становище на вносител. Уважаеми колеги, настоящото законодателно предложение е обосновано от приложението на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, както прочетох преди малко около четири пъти, и необходимостта да бъде направено уточнение на задължените лица, които следва да заплащат вече приетата енергийна вноска от 20 лв. на мегаватчас. С Проекта се предлага енергийните вноски при внос и пренос на природен газ за транзит с произход от Русия да се дължат единствено от ползвателите на газопреносната мрежа, а не и от оператора. Целта на предложението е да не се застраши ликвидността и финансовото състояние на оператора на националната газопреносната мрежа, както господин Рибарски спомена и в Комисията. При сега действащия законов текст енергийни вноски при вноса или транзитен пренос на природен газ с произход от Русия дължат вносителите, по смисъла на митническото законодателство, и операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи. Това означава, че „Булгартрансгаз“ като задължено лице би могло да натрупа значителен пасив за доста кратко време. Предвид обстоятелството, че операторът на газопреносната мрежа само извършва услугата по пренос на природен газ, логично е тежестта на енергийните вноски да се понесе от ползвателите на услугата по транзитен пренос, а операторът да бъде изключен от обхвата на задължените лица. Накратко, това е предложението ни по този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, днес ще гледаме Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, за четвърти път в рамките на няколко месеца. Този закон е типичният пример за ремонт на ремонта на некачественото законотворчеството, на което от „Има Такъв Народ“ сме свидетели, откакто управлява така наречената сглобка. Самият непрозрачен начин, по който беше пробутана първоначалната промяна на този закон чрез депутати, несъзнаващи какво точно им е връчено от експонати от Министерството на финансите, лиши предложението от професионална и задълбочена преценка както за съответствие с правото на Европейския съюз, така и с точна и всестранна оценка на последиците от предложението и кой реално ще понесе тежестите на така предложените предложения. Това няма да е Путин. Наясно съм, че това, което казвам, контрастира до известна степен с постулатите на Гьобелсовата Ви пропаганда за добрите сили, които се борят със злото, спират корупцията и държат проруските интереси настрана. Но, колеги, реалностите показват съвсем различна картина – нито сте стожери на антикорупционните практики, нито защитавате евро-атлантически ценности и законодателство, нито тежестите, специално на този закон, ще се отразят на Путин. Естествено, всички ще рефлектират отново върху българските потребители, защото руският газ ни се препродава и тази такса ще го оскъпи. Разбира се, потърпевши ще са потребителите на страните от Европейския съюз, към които транзитираме, тоест реалният ефект е върху европейските потребители. Самият факт, че се налага такса, показва, че руският газ е евтин и се създава изкуствен механизъм, за да се оскъпи и да стане неконкурентен на пазара. Не зная с какъв наивитет разчитате страните, към които транзитираме, да не реагират по никакъв начин за действията Ви. Все пак всяко действие има равно по сила противодействие и когато сеете ветрове, ще жънете бури – Вие, не Путин, а ние ще търпим негативите. Считам мотивите на президента за противоконституционност за доста резонни, а именно неясен характер на наложената такса и неприложимо написани текстове, но да направим ретроспекция на поправките в този закон. Министърът на финансите, съзнавайки собствената си некомпетентност по отношение на заложените приходи в бюджета и абсолютната невъзможност да си ги набави, измисля гениалната идея да пълни хазната с едни над 3,5 млрд. лв. на година, като повиши стойността на руския газ, който транзитира през България. От тази извисена харвардска мисъл са шокирани сърбите и унгарците, защото няма как да очакват, че управлението на нашата мила родина не се съобразява с никакви законови норми или международни договорености. Парламентът одобрява енергийна вноска от 20 лв. за мегаватчас върху вноса и транзита на руски газ. След като се усещате, че записвайки думата „акциз“ в текстовете, нарушавате общата търговска политика на Европейския съюз, подменихте просто лексикалните характеристики на законодателството си и вече наричаме отявления акциз – енергийна вноска. Естествено, става дума за косвен данък, който ще се плаща от крайния потребител, тоест акциз, но трябва да Ви призная, че сте царе в това да променяте наименованията на неща и да считате, че това променя характеристиките, които ги съпътстват. На коалицията например по същия тертип ѝ викаме „сглобка“ и изведнъж – пуф, вече не е коалиция. По същество се изисква от „Булгартрансгаз“ и газоразпределителните дружества да внесат въпросната вноска от 20 лв. за мегаватчас в хазната. „Булгартрансгаз“ трябва да фактурира тези пари на „Газпром“. Само че това е невъзможно, защото договорите за пренос на газа вече са факт и те са дългосрочни. „Газпром“ има договори за капацитет на входни и изходни точки. Вноските ще се събират от единственото дружество, което има лиценз за транзит на руски газ, тъй като има действащ договор, тоест с „Булгартрансгаз“ ЕАД. Тъй като „Булгартрансгаз“ има само договор с „Газпром“, то дружеството ще плаща приблизително около 200 милиона всеки месец, при условие че трябва да се плаща акциз от 20 лв. на мегаватчас. Ако дружеството плаща такава вноска всеки месец, то ще се доведе до фалит. Естествено, в мен се пораждат известни съмнения, че това е именно целта дружеството да не може да си плаща месечната вноска, да изпадне в несъстоятелност, да се извади от забранителния списък за приватизация и съответно да се приватизира. Това се целеше и със скритите намерения за приватизация чрез изваждането на „Булгартрансгаз“ и ЕСО от БЕХ по Плана за възстановяване и устойчивост. Решението касае вноса и транзита на руски газ. При внос по този начин се оскъпява руският газ за собствените ни нужди и цената за това начинание ще се плати от битовите потребители. Що се отнася до транзита, оскъпяваме доставките на нашите партньори и е логично да очакваме реакция от тяхна страна. Трябва да се има предвид, че доста трудна ще е задачата да се установи руски произход, ако има продаване, тоест посредниците ще изперат – да използвам този така модерен термин, произхода на газа и той няма да се облага. По този начин се цели руският газ, транзитиращ по „Балкански поток“, да се превърне в неконкурентен на пазара. Подобни решения при липса на единен европейски подход създават изкривяване на пазара и са само в наш ущърб. Ако Русия откаже да плати, какви са нашите опции за действия? Спираме газа по „Турски поток“, резервираният капацитет на Странджа – Малкочлар на дългосрочна база от Газпром е около 511 хиляди мегаватчаса на ден до 2039 г. Тоест газопреносният ни оператор за един месец би следвало да фалира, защото операторът няма да може да си събере парите, които вече по закон дължи. Нека да сметнем – 511 хиляди мегаватчаса по 20 лв. са 10 млн. и 220 хил. лв. на ден. Това е твърдият резервиран капацитет. Газопреносният оператор ще трябва да вземе с едната ръка от Русия, за да даде на хазната и на Асен Василев, но ако не може да си събере вземанията, защото искането е в разрез с международни договори, то ще продължи да дължи пари, защото е данъчно задължено лице. Отделно от това, в момента България купува газ през посредници, които ни продават руски газ, но твърдят, че не е руски, защото е невъзможно да докажем какъв е, тоест целим да оскъпим собствения си газ. Понякога наистина се чудя в чий интерес работите – на посолството, на Русия и Путин или на българските граждани! ПП-ДБ са ми ясни в своята невнятност по принцип. Те все още не осъзнават дори, че са крайно лява партия. Поведението на ГЕРБ обаче е изумително. Вероятно ежедневно ги оставяте да правят безумства с държавата, за да ни показвате неграмотността на партньорите си и да ги оставите сами да се унищожават. Все пак не е много политкоректно да ги оставяте да се самоубиват, като в желанието си да ударят Русия осакатяват цели сектори в държавата и поставят българските потребители на колене. Водейки се от тази дълбоко извратена логика, аз адмирирам предложението на Радослав Рибарски и група народни представители въпросната такса да не пада на плещите на „Булгартрансгаз“, а върху НАП. Ние от „Има Такъв Народ“ ще подкрепим това изменение, от една страна, защото от месец повтаряме, че изпитваме сериозни съмнения за нездравите амбиции на финансовия министър да приватизира „Булгартрансгаз“, а от друга, за да можем всеки месец да му задаваме един и същи въпрос, а именно: уважаеми господин Министър, НАП събра ли си тези вземания, или и това не успява, или: Асене, къде са парите? Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да поздравя преждеговорившата за изключително точния анализ, с който представи ситуацията в страната и какви ще бъдат последствията от евентуалното неприемане на този законопроект и може би какви са били скритите намерения на господата управляващи. Че е необходим този законопроект в момента, е така, но той е необходим по една-единствена причина – да не се фалира една от перлите в Българския енергиен холдинг, а именно „Булгартрансгаз“. Заради този фалит сте виновни Вие, господа управляващи – дали сте коалиция, некоалиция, сглобка, или сте просто един клуб по интереси, на който основната му цел е именно личното облагодетелстване, а не интереса на българските граждани. Законопроектът е необходим, уважаеми дами и господа, за да се прикрие правната немощ на управляващите, защото Вие сътворихте един огромен скандал, който ще има своите последствия. С приемането на този законопроект в момента, господа управляващи, Вие няма как да изчистите тези 250 млн. лв., които вече са в баланса на „Булгартрансгаз“. Заради Вашата глупост, заради този законопроект, който Вие гласувахте, от вчера „Булгартрансгаз“ вече дължи на държавата 250 млн. лв. Виновните сте Вие, защото сте некомпетентни, неграмотни, не изпипвате законодателството, решавате проблемите на юруш. И кой страда? Вие няма да страдате, ще страдат българските граждани. Вие наистина започвате да ставате изключително вредни. Но ако Вас не Ви интересуват българските граждани, проблемът става сериозен в Европейската комисия и Европейския съюз. Унгария вече ни предупреди, господа управляващи. Ако Европейската комисия не започне инфрийчмънт процедура, Унгария ще осъди България в Европейския съд, защото тази мярка не отговаря на европейското законодателство. Понеже Вие се усетихте, слава богу, макар и късно, със сегашния законопроект искате да прехвърлите цялата отговорност към НАП и към Агенция „Митници“, само че никой не казва какъв ще е механизмът. Как точно от Агенция „Митници“ или от НАП ще изпратят писмо или ще си поискат парите от „Газпром“? Някой да ми го обясни как точно ще стане, защото лично на мен това не ми е ясно. В момента това, което Вие ни предлагате, е именно – нека да замажем проблема, който направихме, нека някой някъде да ни дължи едни пари, само и само да не фалираме едно от най-големите предприятия, именно „Булгартрансгаз“. Някой задава ли си въпроса примерно, ако спре – тук по-скоро към хората в сферата на енергетиката, които са запознати най-вече със строителството на „Турски поток“. Спираме транзитите на природен газ – примерно, става голям скандал. Някой задава ли си въпроса как „Булгартрансгаз“ ще върне заема, който е взел за изграждане на „Турски поток“? Или изведнъж ние ще се откажем от собствеността на това, което вече сме изградили, защото и тази хипотеза я има. Господа управляващи, когато взимате подобни решения, тъй като се уморихме да Ви обясняваме, да говорим, да правите това, което ние Ви предупреждаваме, с два месеца закъснение. Най-добре е просто да не правите нищо. Най-добре е да мълчите и да нямате никаква законодателна инициатива, защото няма до момента едно правилно добро решение, което да е в името на българските граждани. Наричате се евро-атлантическа коалиция, молбата ми е – бъдете българска коалиция. Вие затова сте избрани тук. Действията, които правите до момента, вредят на националния ни интерес. Тук не защитаваме абсолютно никого, защото от тази Ваша мярка няма да страда Русия, ще страдат нашите съседи, ще страдат и европейските граждани. Добре, че поне се усетихте – да, ние от БСП ще се въздържим, няма да гласуваме знаково против, защото важно е наистина „Митниците“ и НАП да събират тази вноска, да не фалираме „Булгартрансгаз“, но вече щетата е направена – „Булгартрансгаз“ дължи тези пари към бюджета. Вие сте тези, които трябва да ги намерите, но понеже няма да го направите, ще го платят българските граждани, за съжаление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво! Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Докато колегата Стойнев наблягаше на въпроса дали трябва, или не трябва да има такава такса, по-скоро аз ще се съсредоточа в насоките и конкретиката на Законопроекта, който е вкаран от колегите. Със сега действащата разпоредба в чл. 5б се вменява едно непосилно задължение на нашия преносен оператор, а именно той да събира и да е задълженото лице пред „Митниците“ да внася средствата, свързани с пренос на природен газ с произход Русия. Това означава, че на всеки божи ден шест милиона лева задължаваме държавното предприятие, което притежава, да кажем, над 95% от газовата инфраструктура на територията на страната и отговаря за държавната сигурност в сектор „Енергетика“, енергийната ни сигурност като цяло. Тези шест милиона се трупат на ежедневна база, затова в края на изказването си ще Ви призова, ако има възможност, да мине на две четения днес, за да можем да прекратим това безумие. Ако днешният законопроект е едно добро начало, трябва да помислим по какъв начин вече споменатите от господин Стойнев средства в размер на 250 милиона, които са натрупани като задължения, по какъв начин тези средства също трябва да отпаднат от задълженията на „Булгартрансгаз“ към държавата. Те практически, към днешна дата, поне в моите очи, изглеждат несъбираеми. „Булгартрансгаз“ като дружество през годините винаги е гарантирало енергийната сигурност на страната чрез диверсификацията на източниците и маршрутите, и всички инвестиции, които бяха направени по време на трите правителства на ГЕРБ, именно в този сектор. Подмяна на компресорите с нови газови турбини от „Солар Търбайнс“, изграждане на българо-румънската газова връзка, започване на гръцката такава, правене на всички необходими стъпки за стартиране на действията по интерконектора България – Сърбия, стартиране на множество модернизации в сектора, още повече залагани в средства за Плана за възстановяване и устойчивост за развитие на газовата мрежа на територията на страната на „Булгартрансгаз“ с готовност да пренася дори и зелен водород. За съжаление, всичките тези проекти бяха зачеркнати. Оттук нататък това, което, за съжаление, виждам, е, че едно дружество като „Булгаргаз“ в момента е поставено на колене, което беше с отлични финансови резултати. Започвам да се притеснявам дали с първоначалното внасяне на Закона и задължаването на „Булгартрансгаз“ да е задължено лице пред „Митниците“ не се цели да се случи същото и с „Булгартрансгаз“. Към днешна дата 250 милиона задължения към държавата са непосилна за събиране такса, без да има ясна методика как „Трансгаз“ да събере това от транзитьорите на руски газ през страната. Още повече, застрашаваме проекти от общ европейски интерес и тяхното изпълнение, като въвличаме държавното дружество, ако щете го наречете, в ликвидна криза. Средствата по банковата сметка на „Трансгаз“ не стигат дори да покрият тези 250 милиона, а камо ли да продължаваме всеки божи ден да ги натоварваме с още 6 милиона на дневна база. Кои са застрашените проекти от общ интерес? Докато в множество проекти в Плана за възстановяване и устойчивост се залагаха батерии от различно естество и големина, много често забравяме най-голямата енергийна батерия, може би втората след Чаира, с която държавата разполага, а именно газовото ни хранилище. Газовото ни хранилище, което към момента може да събере 550 милиона кубични метра газ и има респективно планове, които вече се извършват за двойното му увеличаване за над един милиард кубични метра газ, с източването, ликвидната криза, която този закон предизвиква в нашия газов оператор, няма да постигнем нищо друго, освен невъзможност този проект да бъде продължен и завършен в необходимите срокове. Освен това не трябва да забравяме, че „Булгартрансгаз“ е дружеството, което притежава и 20% в новостроящия се терминал за втечнен газ в Александруполис. 20% от терминал, който дава реално нашата диверсификация на източниците и маршрутите, още повече с обвързването на вече резервирания капацитет от „Булгаргаз“ за един милиард кубични метра газ именно от този терминал. Колеги, апелирам към Вас на днешното заседание веднъж завинаги да приключим тази тема, да освободим „Булгартрансгаз“ от това му задължение шест милиона лева на месец, за да може в крайна сметка да поддържаме сигурността в българската енергетика. Другото, което ме притеснява, е, че продължавайки, прехвърляйки това на транзитьорите, все още не виждам механизъм как държавата ще събира тези средства, което пък по един или друг начин рефлектира върху държавния бюджет. Държавният бюджет, в който играем без буфери, държавният бюджет, в който играем по ръба на бръснача с 3% дефицит. Два милиарда и четиристотин милиона лева несъбираеми според мен по линия на газа водят до поне още процент и две десети до процент и половина допълнителен дефицит. Това не води до нищо добро или е свързано с поемане на допълнителни задължения към тези 25 милиарда за следващите три години или орязване, ако щете, на капиталови разходи или на други придобивки, което вече зависи от Финансовото министерство да кажат как ще подходят. Затова много внимателно трябва да се подходи и днес да поставим само началото с изключването на „Трансгаз“ от задължените лица, да видим начина, по който тези 250 милиона да не се дължат от държавното дружество, а да бъдат събирани по други пътища, и не на последно място тези приходи в бюджета като нереалистични също да бъдат оправени в някакъв момент, защото по този начин заблуждаваме и българското общество, заблуждаваме, ако щете, и българските общини със средствата, които евентуално ще получат, защото оттам най-вероятно ще бъде рязано, ако тези средства не бъдат събрани. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Станков, слушах много внимателно изказването Ви и наистина всичко беше правилно в него като тѐзи, само че въпросът ми е как гласува ГЕРБ за това безумно решение, както Вие самият го нарекохте преди малко в изказването си? Приехте ли заедно с Промяната това решение? И тогава се оправдахте, че сте проспали Решението. Ами Вие от шест месеца спите и не сте се събуждали бе, господин Станков. В тази сглобка Вие спите от шест месеца, но по този начин фалирате държавата, фалирате държавните предприятия и сега се оправдавате с грешки. А да бяхте послушали тогава съветите от БСП и да не бяхте проспали това решение, защото виждате ли колко пагубно е това управление. И точно заради това е този вот на недоверие.

Благодаря, госпожо Председател. До голяма степен господин Проданов ми взе репликата това, което исках да кажа и аз. Само ще допълня, че всъщност, господин Станков, точно Вие позволявате тези безумия, както ги нарекохте сам, да се случват. Така че време е наистина да преосмислите позицията си.

Уважаеми колеги! Първо към колегата Проданов. Законопроектът не бе разглеждан нито в Енергийната, нито в Бюджетната комисия, където аз членувам, така че няма как да съм го проспал. Днес обаче аз ще си направя труда да изкарам гласуването, за да видя кой от Вас проспива факта, че всеки божи ден ще задължаваме държавното дружество с 6 млн. лв. Днес ще си изкарам аз това гласуване на хартия, за да видя кой от тези хора умишлено или неумишлено, като не подкрепи прехвърлянето на това задължение към самите вносители транзитьори, иска да обезкърви българската енергетика, а защо и не впоследствие да насочи едно такова дружество в ръцете на чужди инвеститори. Така че в днешния ден – не знам кой какво е проспал и как го е проспал, обаче ще си проличи, колеги, кой от Вас наистина милее за държавната собственост, кой се грижи за нея, кой иска да гарантира държавната сигурност за пренос/разпределение на газ, и кой наистина вижда проблема, с който трябва да се справим днес, и именно днес в рамките на две четения, защото, повтарям – 6 млн. лв. задължаваме всеки божи ден българската енергетика към Агенция „Митници“. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Станков, взимам това изказване, защото не мога да Ви отговоря на дупликата по друг начин. Първо, смятам, че ме разбрахте неправилно. Аз не съм се обърнал лично към Вас, аз Ви репликирах, защото Вие направихте това изказване от името на парламентарната група на ГЕРБ, когато подкрепихте това решение. Ясно е, че не е имало Енергийна комисия или другата комисия, в която е участвало, но ние точно това Ви казваме, че това законодателство, порочно законодателство, което, за съжаление, датира от преди 12 години, когато ГЕРБ стъпи тук в парламента и започна да управлява, за съжаление. Това го прихванаха и ПП и ДБ и всички, които сте в сглобката в момента. И това порочно законодателство, на което основател е ГЕРБ и се води в българското Народно събрание вече от 12 години, води до тези резултати. Така че аз не съм се обърнал лично към Вас да Ви критикувам, аз казвам за цялата група на ГЕРБ и за цялата сглобка, която сте направили в този парламент, и се обосноваваме с това защо тя е вредна за България и защо решенията, които произвеждате, са вредни за България. И между другото, аз подкрепям призива на колегата Драгомир Стойнев, който в изказването си каза следното: по-добре не приемайте никакво законодателство, не правете нищо, то ще бъде много по-полезно за България, отколкото всичко, което правите. Защото виждате, доказва се във времето, че всичко, което правите, го поправяте след една седмица, след две седмици, след три седмици максимум. Значи Вие превърнахте Народното събрание в ПУЦ. Значи тук не е учебен център. Тук е сериозна институция, която трябва да кове закони, които да важат за 20, 30, 50 години напред. Вие приемате нещо, след две седмици го променяте. Точно поради тази причина ние искаме вот на недоверие към това правителство и към тази сглобка, защото тя вреди на България. Това исках да кажа. Благодаря.

Уважаеми господин Проданов, когато казвате от името на парламентарна група, знаете, че когато пише от името на парламентарна група, в повечето случаи се четат декларации. Аз съм направил изказването си от мое име във вида, в който съм част от тази група като енергиен експерт. Важно е да споменем също, понеже казвате за проспиване, за всичките години, в които ГЕРБ управляваше – и в първото, и във второто, и третото правителство на премиера Борисов – се изградиха стотици километри газопроводи, подмениха се десетки турбини, които вече тласкат газа във всяка една посока, в която е необходимо, направи се реалната диверсификация на източниците и маршрутите. Това ли виждате Вие като проспиване? Аз по-скоро в репликата си се обръщам към Вас, защото и в предишното изказване казах, че ще коментирам по същество прехвърляне на отговорността от „Трансгаз“ за плащането на тези средства. Вие днес ще или няма да подкрепите обезкървяването, въвличането в ликвидна криза на държавно предприятие и дали ще подкрепите това да се случи в рамките на две четения в рамките на днешния ден? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Проданов, много Ви моля да не влизате в капана, който така умело господин Станков полага тук в пленарна зала. БСП не носи абсолютно никаква вина за това, което се случи на първо четене, и затова, че до момента „Булгартрансгаз“ дължи 250 млн. лв. на държавата. Вина носят тези, които внесоха Законопроекта и го подкрепиха. Ето тези хора. Вината е тяхна. Как ние ще гласуваме, господин Станков, е наша работа, защото ние поначало считаме, че тази такса е изцяло неприемлива. Разбира се, че „Булгартрансгаз“ трябва да бъде спасен не заради гласуването на БСП, а заради некадърността, юридическата немощ на управляващата коалиция и БСП няма абсолютно никаква вина. БСП ще се въздържи, за да Ви покаже за пореден път, че тази управляваща некоалиция, клуб по интереси, сбирка, крадлива коалиция или каквато искате я наричайте – и Вие не знаете какви сте – е вредна за страната. Разбира се, че Законът трябва да мине колкото се може по-бързо, но не заради БСП и опозицията, а заради тази чутовна, огромна глупост, която Вие – управляващата коалиция – сътворихте. Последиците ще бъдат международни – не само икономически, не само социални, не само енергийни, но вината е изцяло на тези, които подведоха народните представители, които я внесоха, и те трябва да носят своята отговорност. Благодаря Ви.

Господин Проданов, кратка реплика. Не се поддавайте на тези внушения, които господин Станков се опитва да прави тук от трибуната. Опозицията има най-малка вина за случващото се в „Булгартрансгаз“, те сами си приеха този закон и не мога да разбера защо разчитат на опозицията ние да им оправяме техните законови бакии, които непрекъснато правят. Изобщо остана ли закон, който да не е бил променян няколко седмици, след като е бил приет. Вие си ги приемате – Вие си ги оправяте.

Господин Тодоров, благодаря, че във Вашата реплика фактически потвърдихте моите изводи в изказването, което направих. А относно това, господин Станков, за което Вие ме репликирахте, голяма част от отговора получихте от господин Стойнев във връзка с това как ще гласуваме и кой носи вината за това поредно глупаво решение, както Вие сам го нарекохте. Относно проспиването. Това не са мои думи, господин Станков, те са думи на Вашия колега Делян Добрев, нали така, нали той каза, че сте проспали това решение. И аз затова Ви казах, че Вие от шест месеца не сте се събуждали, и всичките решения ги проспивате, само че Вие участвате в тази сглобка. И знаете ли какво друго ново нещо научих от Вашата реплика. Досега си представях, че сглобката, която управлява България, е сглобка от партии, а според Вашето изказване се получава така, че е сглобка от експерти, които не носят отговорност за своите действия, и точно заради това тази сглобка от експерти трябва да си ходи час по-скоро.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Те, личните обяснения, станаха две, защото и господин Тодоров и той ме засегна в неговото изказване. Уважаеми колеги, уважаеми народни представители както от БСП, така и от ВЪЗРАЖДАНЕ! Когато полагате клетва в тази зала, Вие казвате не на последно място, че ще се ръководите от интересите на народа. В интересите на народа ли е днес да се въздържите и държавното дружество да продължи да плаща по 6 млн. лв. на ден – да се обезкървява, да не може да се гарантира енергийната сигурност на страната, да не може да продължи изпълнението на проекти, като газовото хранилище в Чирен, като новият Ел Ен Джи терминал в Александруполис, които гарантират и гъвкавостта на системата, и сигурността на доставките? Това ли наричате Вие отговорно действие? Още повече през годините – ще Ви припомня, именно от групата на БСП колегите Жельо Бойчев и Таско Ерменков внесоха Законопроект, с който тогава спасихме веднъж газовия оператор. Днес за втори път се поставят под въпрос Вашите действия коя страна ще изберете – тази, в която държавната енергетика да бъде обезкървена, или тази, в която държавното дружество да спре да бъде задължено лице и именно да свършим това на две четения в рамките на деня. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Може би, господин Станков, трябваше да изчакате и моето изказване, тъй като пак ще е насочено към Вас. Няма друга процедура просто. (Реплика на народния представител Жечо Станков.) Защото много реплики станаха. Нищо, ще имате възможност и Вие да направите реплика. Казвате за клетвата на народните представители – когато се ръководим от интересите на народа, ама задайте го този въпрос ей-тук на този човек, дето стои на първия ред, в момента го няма, дето внесе това предложение. Такса от 20 лв. не я внесъл Георги Свиленски. Бойко Методиев Борисов! Той написа предложението и го внесе между първо и второ четене и Вие сега ставате най-нагло от тази трибуна и казвате: „Ще гледаме кой как гласува.“ Не, извадете си разпечатката от първото гласуване. Вижте кои гласове задължихте „Булгартрансгаз“ с 250 млн. лв. Вижте кои са вносителите на това предложение! На това предложение знам, че не сте Вие вносител. Но Бойко Методиев Борисов е вносител и той дължи 250 млн. лв. на „Булгартрансгаз“. И недейте сега да търсите от тези, които няма да Ви подкрепят глупостите! Защото Вие непрекъснато измисляте глупаво законодателство. Ефективността на този парламент е нула от глупостите, които правите, които предлагате. Тези хора, които бяха вносители на това предложение, да дойдат и да си го защитят – да станат поне да се извинят. Те, че няма да върнат тези 250 млн. лв., няма да ги върнат. Но поне да се извинят на българските граждани, на Вас да Ви се извинят. Защото Вие сте експерт и казвате: „Аз говоря от лично име.“ Не може да говориш от лично име. Ей там пише „Георги Свиленски, БСП“. Когато говорите Вие, пише: „Жечо Станков, ГЕРБ“, не пише: „Жечо Станков – експерт по енергетика“. Когато дойде експерт, пише „посетител“ и говори като посетител. Така че щете, не щете, седнали сте в тази част, ще събирате куршумите, гилзите и всичко, каквото трябва. А този, който трябва да ги събира, го няма. Да дойде и да каже защо внесе такса 20 лв. и задължи „Булгартрансгаз“ с 250 млн. лв. Прав сте, обезкървяване на енергетиката – цитирам Ви, въвличане в криза, унищожаване на енергетиката. Ама не БСП! Бойко Методиев Борисов. Той е вносителят и той е причинителят на тази дискусия, която правим сега, в момента. И няма нужда да си вадите справки и стенограми как ще гласуваме. Няма да участваме в тези глупости, които правите! За пореден път Ви казвам! А просто помолете този вносител да плати 250 млн. лв. на „Булгартрансгаз“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, аз като Вас също не съм енергиен експерт и за малкото време, в което…

…човек може да се запознае с темата, става ясно, че Вие просто защитавате тезите на Унгария. Като говорите за предателство тук и кой какви интереси защитава, Вие не защитавате интересите на България да си събере стотици милиони от такси, които Вашият енергиен експерт господин Свиленски, вместо да цитира Европейската комисия, това го разбирам защо не става. Знам, че Вашата група не разбира английски – Вие четете руски източници, ясно е, че там тази информация я няма. Но ако прочетете официалните данни, господин Свиленски, ще видите становището на Европейската комисия към момента е, че България сама трябва да определя тези правила и зависи от нас как ще харчим тези пари, а Вашият енергиен експерт по-рано каза, цитира един Фейсбук пост на енергийни експерти в Унгария. Това ли е Вашата защита на националния интерес? Значи Вие предпочитате българските граждани да не получават тези стотици милиони от такси, но гражданите на Република Северна Македония, на Сърбия и на Унгария – Вашата любима държава, защо всички не отидете да живеете в Унгария просто, като защитавате техните интереси? (Шум и реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Свиленски, обръщам се към Вас с молбата да четете какво внася господин Борисов в Народното събрание. Предложението е да има вноска от 20 лв., но никъде в неговото предложение нямаше задължение на „Булгартрансгаз“ да събира тази вноска и да я внася в митниците. В тази връзка, ако нещо в кавички е виновен господин Борисов, е, че превърна държавата в газов хъб, за това, че имаме газова борса, на която се търгуват огромни количества газ, в пъти по-големи от много държави, за това, че се изградиха стотици километри газопроводи на територията на страната, за това, че бяха в строеж по наше време още стотици километри газопроводи, част от които са приключили, част от тях се довършват, за това че се подмени голяма част, да не казвам всички газови компресори на територията на страната и се започна рехабилитация на голямата инфраструктура, която е изграждана още през 70-те години. Затова, господин Свиленски, молбата ми към Вас е следващия път, като говорите такова нещо, излизате директно с документа. Такова задължение на „Булгартрансгаз“ никой, още по-малко господин Борисов, не е внасял. Това, че в момента е във Ваши ръце да поправим това (реплики от „БСП за България: „Кое? Кое това?“) „Булгартрансгаз“ да не ги внася (реплики от „БСП за България: „Кое? Кое?“), Вие преценявате дали да бъдете на страната на България, или да бъдете на страната на някой, който чака да приватизира тези дружества в перспектива, след като ги обезкървите. Така че още веднъж апелът ми към Вас е: днеска на две четения да приключим задължението на „Булгартрансгаз“ за 6 млн. лв. на ден да внася в хазната, за да можем да запазим енергийната сигурност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! А бе, то бива, бива наглост и безочие, ама чак такова нещо наистина да се чудя как Ви идват на акъла да говорите тези неща! Уважаеми господин Свиленски, Вие казахте, че ефективността на този парламент е нула. Не, тя е под нула! Когато и да се закрие този парламент, е късно. Защото това законодателство, което сътворява сглобката, е опасно и вредно за държавата ни. Единственото ни спасение е, ако все пак този парламент остане да работи, е поне да има специалисти и да има хора – експерти, които да управляват държавата. А не тези некадърници, каквито сте Вие. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Ще обясня.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Митев, все си мислех, че около един час парламентът ще може да заседава, без да излезе някой на тази трибуна и да каже „Русия“, „Путин“, „русофилски партии“, „руски интереси“, руски фейсбуци, но винаги се намира някой от Вас – ако не сте Вие, някой друг ще е, и днес наистина ще записвам колко пъти ще кажете тези думи. Вчера бяха 47 – 47 пъти от Вашата група в изказванията Ви бяха използвани тези думи. Няма това да Ви направи пό евроатлантици, отколкото се опитвате да се правите. Чии интереси защитаваме? Естествено, че защитаваме българските интереси. Аз сега не мога да разбера – има 20 лв. такса, Вие сега я защитавате ли, какво я правите? Защото казвате: „Ако Вие не я подкрепите, значи не сте евроатлантици.“ А Вие какво ще направите – ще гласувате против, ще отпадне? Тогава, като сте били за, сте били евроатлантици, пък сега не сте. Нещо абсолютно несвързано изказване направихте. Но, както и да е. Защитаваме българските интереси. Ако на някой не му е ясно, интересите на България! Всеки от Вас да си направи сметката чии интереси защитава. Господин Станков, радвам се, че Ви дадох възможност в рамките на две минути да кажете постиженията на Борисов. И накрая завършихте: „Дайте да поправим“, и аз сега ще попитам: какво да поправим? Глупостите на Борисов! (Реплика на народния представител Жечо Станков.) Е, дайте да поправим! След като трябва да поправяме нещо, значи някой е направил нещо лошо. Хайде сега като малко от тия училища, от хора със специални потребности да си говорим така. Някой е направил грешка и ние сега трябва да я поправим. Хайде да кажем кой направи грешката. Вземаме вносителя на Законопроекта и четем: „Бойко Методиев Борисов.“ Вие гласувате и грешката става. Сега се сещате, че има 250 млн. лв. щета и казвате: „Да поправим грешката.“ И се връщаме назад, гледаме кой е написал Доклада? Борисов! Кой е подкрепил Доклада? ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“. Ето ги виновниците! Ще я поправите грешката, но не ни въвличайте нас във Вашите нелепи решения. Това каза и господин Гуцанов. Омръзна ни да гледаме закони на две, на три четения в един и същи ден, без да знаете какво правите. Това само миналата седмица го нямаше ни в програмата, ни в нищо. Вчера се сещате, днес става точка първа, защото беше точка трета. Сега – на две четения. Хубаво, и на три четения ще го гледаме, ама то пак ще е някоя глупост, пак нещо няма да сте домислили, пак нещо няма да сте разбрали, пак нещо ще сте проспали. И не го виждам господин Добрев. Господин Добрев, ако сте тук и ни гледате отнякъде, събудете колегите си – да не ходите после пак да казвате – не го чухме, не го видяхме, проспахме го, Борисов ни приспа. Мислете, хора, с главите си какво подкрепяте, какво гласувате. Или се извинете! Най-елементарното – да излезе един експерт и да каже: „Колеги, българи, извинявам се за глупостта, която направихме преди един месец.“ И това е почтена позиция. И аз, ако внеса такъв закон и Ви подведа и след един месец трябва да го поправяме, ще изляза и ще Ви се извиня. Няма нищо срамно в това нещо. Ама да ми говорите за хъба, който направил Борисов, и газопровода, при положение че е нанесъл 250 млн. лв. щета на българската енергетика, това е безумие!

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С въпросния законопроект се прави една корекция, която е свързана с това към кого трябва да бъде насочен ангажиментът да внася съответно вноската, свързана с транзита на руски природен газ по проекта „Балкански поток“. Смятам, че няма нищо фатално в това. „Булгартрансгаз“ е едно много важно дружество за българската енергетика. „Булгартрансгаз“ е независим преносен оператор на нашата газопреносна инфраструктура и по регламент той няма как да бъде товарен с ангажименти, които не са му свойствени. Поради тази причина се налага и тази корекция в Закона, която, надявам се, днес ще подкрепим всички. Не бива да допускаме по никакъв начин „Булгартрансгаз“ да влезе в някаква дългова спирала или да трупа данъчни задължения, които на практика не са свойствени за него. „Булгартрансгаз“ трябва да бъде финансово стабилно дружество, защото то е част от нашата национална сигурност. Неговата инфраструктура е част от стратегическата инфраструктура на България, така че трябва да бъдем изключително внимателни и да се отнасяме с необходимото внимание по отношение на това какво се случва с българския преносен газов оператор. Но, колеги, ако има нещо положително в тази ситуация с внасяната корекция, то тя за мен безспорно е една и тя е свързана с проекта „Балкански поток“. Много се надявам, че вече за никого не е тайна и всички са разбрали, че проектът „Балкански поток“, който ние реализирахме, е български проект, изцяло български проект, предназначен да носи ползи единствено и само за българската страна и за българските граждани. В противен случай, ако го нямаше този проект, нямаше на какво да наложим тази такса от 20 лв. на мегаватчас. Този проект, само ще използвам случая, за да Ви припомня, е реализиран съгласно европейски правила, при стриктно спазване на европейски правила, на Газовата директива. Спазени са абсолютно всички изисквания и на нашето национално законодателство в областта на обществените поръчки. Така че този проект наистина е предназначен да носи само и единствено ползи за България. Радвам се, че днес вече за никого не е тайна и за всички е ясно, че темата, свързана с това в чий интерес е построен проектът „Балкански поток“, вече не стои. Всички се убедихме, че той е построен от нас, единствено и само в интерес на България и на българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, от днешния дебат и въобще разискването по темата за това как и по какъв начин да се събират тези 20 лв. на мегават час през последните седмици, изобщо влизането и гласуването на първоначалния законопроект, и днешната, така да се каже, корекция доказват две неща. Първо, доказват, а и аз винаги съм го твърдял, че Балкански поток е може би, даже според мен е най-големият инфраструктурен проект на държавата, който е успяла да изгради през последните десетилетия. Много неща се изговориха за Балкански, Турски, тръбата на Путин и всякакви други такива епитети, но в крайна сметка какво се оказа? Че това е един изключително ликвиден проект, който е изцяло в полза на българските граждани. Това е един от най-големите проекти, който внася изключително големи приходи в държавния бюджет. Доказахме, че всъщност и парите, които са построени и използвани за построяването на Балкански поток, не са на българския данъкоплатец. Това вече стана ясно. Това са кредитори, които не биха се включили в един такъв проект, ако той не беше достатъчно ликвиден. Това е първото нещо, което се доказва всъщност от този дебат. Второто нещо, което се доказва от този дебат – тук визирам вносителите господин Рибарски и неговата парламентарна група, е двойният аршин. Сега тук с лекота наложихме тази, разбира се, такса, друг е въпросът дали тя изобщо може да бъде събрана. Днеска правим корекция в опит да спасим „Булгартрансгаз“ от декапитализация и час по-скоро да затворим вратата, защото те дължат всеки изминал ден по 6 милиона, както господин Станков каза, и това ще го направим. Тук безспорно няма съмнение относно това дали трябва да се подкрепят тези предложения или не, но искам да обърна внимание върху двойния аршин. От последните две години с епитетите срещу Путин се прекратиха съществуващите договори за газ, вкараха се посредници, плащахме с по 30 – 40% по-висока стойност именно с цел битка срещу Путин, срещу тиранията, но от друга страна, ще видите, че в следващата точка, когато дойде темата дали трябва, или не трябва да отменим дерогацията на „Лукойл“, там пък нещата стават много по-различни. Там вече започваме да се притесняваме какво ще стане с българските потребители, какво ще стане с пазара на горивата, как „Лукойл“ не може да си пренастрои, видите ли, вече повече от година и половина възможностите за производство и преработка на друг суров петрол освен руски и ето тук трябва много внимателно да обърнем внимание именно на този двоен аршин. Още нещо искам да отбележа във връзка със Законопроекта, който разглеждаме в момента. Аз смятам, че тези 2 милиарда и 400 милиона няма да бъдат събрани. Няма да бъдат събрани! Те са по-скоро цел финансовият министър да надуе своите приходи, за да може да има повече разходи. Между другото, и на комисия имаше и коректни въпроси към вносителите, които не можаха да отговорят на въпроса как и по какъв начин ще се гарантира, че Агенция „Митници“ или по-скоро НАП ще съберат тези пари от „Газпром“. Тук не става ясно и кой ще понесе отговорността, ако тези пари на практика не влязат в държавния бюджет, защото това представлява около 1,2% от брутния вътрешен продукт за следващата година, ако приемем, че той ще бъде около 2 милиарда, малко над 2 милиарда лв. (Реплика: „200 милиарда!“) Извинявайте, да, 200 милиарда. Така че аз наистина апелирам към вносителите все пак да излязат и да кажат по какъв начин и кой ще носи отговорността, ако тази вноска не бъде платена, защото то е много хубаво, добре звучи. Два милиарда и 400 милиона вноска звучи наистина приемливо и хубаво за българския бюджет, за българските граждани, но на практика все трябва да се види по какъв начин тези пари наистина ще влязат, защото, за съжаление, опитът ни с подобни казуси с Руската федерация до този момент не са завършвали с голям успех. Много ми се иска финансовият министър и НАП да кажат по какъв начин ще могат да контролират този процес, какви санкции, какви мерки могат да въведат, за да може тези два милиарда и 400 милиона да влязат в бюджета. Така че, колеги, завършвам с това, че ние, естествено, ще подкрепим Законопроекта. Естествено, че групата на ГЕРБ, а и между другото в годините назад особено по темата енергетика, независимо дали сме били в управление, или опозиция, винаги сме имали до голяма степен консенсус относно запазването на ликвидността на „Булгартрансгаз“, нейната възможност да продължи да развива инфраструктурата, да участва в различни проекти като „Александруполис“ – терминала за втечнен газ. Ние винаги сме подкрепяли и винаги сме защитавали възможността тя да бъде евентуално подложена на риск от приватизация, защитавали сме държавния интерес, даже наскоро България за първи път спечели – не за първи път, но спечели делото срещу Европейската комисия именно за това, че „Булгартрансгаз“ не нарушава европейските правила, винаги сме го правили и днеска пак ще го направим. Но много ми се иска тези два милиарда и 400 милиона и хубавите приказки от министъра на финансите да бъдат наистина доказани, че могат да бъдат изпълнени, а не просто, за да може да направим един раздут бюджет, за да може да надуем разходите, защото горе-долу философията на финансовия министър е именно такава: дайте, дайте повече приходи – да харчим, пък после някой друг ще му мисли някога. Ето това е големият проблем според мен. ГЕРБ ще подкрепи, разбира се, и ще защити „Булгартрансгаз“ от това да плаща по 6 млн. лв. на ден! Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Ненков! Между другото, и госпожа Петкова в нейното изказване акцентира върху това, че Балкански поток наистина е изключително ликвиден проект. Да, съгласен съм, всеки един инфраструктурен проект е изключително ликвиден. Да не забравяме, че и други, които имаха голям потенциал за ликвидност, като АЕЦ „Белене“, „Бургас – Александруполис“, благодарение на Вашето управление бяха зачеркнати, но както и да е, това е друга тема. Въпреки това, господин Ненков, аз се опасявам, че дори този нарисуван наистина ликвиден проект Вие сте напът да го опропастите и ще Ви обясня защо смятам така. Защото наистина той има потенциал да носи средства от такси, от пренос и така нататък. Само че Вие самият във Вашето си изказване подлагате на съмнение това, че тази такса, която наложихте, изобщо по някакъв начин може да бъде събирана тази допълнителна такса. Нали така, Вие се съмнявате в това? Само че знаете ли каква е опасността от налагането на тази такса? Че тези, които са засегнати – унгарци, сърби и така нататък, ще ни осъдят и тогава тези пари трябва да ги плати българският народ, тоест те ще бъдат за сметка на българския народ! И като сложите това решение, което сега искате да отмените, и тази загуба от 250 милиона, която по някакъв начин искате да прехвърлите в НАП, в Митницата, а оттам към „Газпром“, нали знаете, че и тя няма да бъде платена?! И тя се пише на гърба на българите! Тоест всичко това се пише на гърба на българите и всичко това може да направи проекта „Балкански поток“ от наистина ликвиден проект в губещ проект благодарение на Вашите, как да кажа, както го каза и господин Станков, глупави и необмислени решения, така че сте склонни дори и това нарисувано, което да печели, да го опропастите! Това е, за съжаление.

Господин Ненков, много добре обяснихте за какво става дума тук в момента, но някои хора като че ли се правят, че не разбират. Първото е намерението. Разбира се, че е правилно, разбира се, че и ние ще го подкрепим – 20 лв. на мегаватчас трябва да бъдат събрани от „Газпром“, и то не е по някаква друга причина, защото „Газпром“ продължава и от това да прави много хубави печалби благодарение на войната, която Руската федерация предизвика – агресията срещу Украйна абсолютно не предизвика. Да, 49 пъти и 100 пъти. Ако след 49 пъти се правите, че не разбирате, тогава, нали там имаше човек със специални нужди? (Реплика от „БСП за България“.) Така, благодаря Ви, господин Проданов. Вторият момент. Каква е техниката? Явно има проблем със законодателната техника и мисля, че доста се изговори за това и по студията. Става дума за грешка. Сега, колко е преднамерена грешката, може да питаме изпълнителната власт, която изготви текстовете, но тя не е в залата. И тук стигаме до третия момент, който вече пък засяга изпълнителната власт и Министерството на финансите, а именно реализацията на събираемостта, а именно как ще си вземем от „Газпром“ тези 2,4 млрд. лв. Не чух никой тук да повдигне въпроса, колеги, особено от тези, които търсят всякъде грешки, когато става дума за Руската федерация или интереса на частни руски фирми. Колко има частна собственост в Русия, мисля, че всички знаем горе-долу за какво става дума, но не чух един дебат по темата как България, какви усилия полага България, какви усилия полага изпълнителната власт, за да си събере парите, тоест част от щетите, които Руската федерация ѝ причини с войната, която предизвика в Европа. Не чух никакви разсъждения по тази тема! Защо ние презюмираме, господин Ненков, че няма да си съберем тези 2,4 милиарда? Да си признае интуитивно, а и аз го мисля, но няма обективна логика това да не бъде така! Има достатъчно международни инициативи – Външното министерство е пример, много е активно във всичките европейски инициативи и тези на ЕУСС как Руската федерация да бъде държана отговорна за щетите, които е причинила. Тук обаче излизат колеги в залата от крайно ляво, крайно дясно и казват: ама ние тези пари няма да ги съберем. Ох, какво лошо нещо сме направили! Да, има конкретна грешка, да, ще бъде оправено веднага, днес на две четения. ДПС също декларира, че ще ги подкрепи на две четения, но защо бягаме от въпроса как ние си търсим щетите, причинени на българската икономика от Руската федерация и нейните агенти, в случая „Газпром“? Защо не искаме да коментираме тази тема?! Вместо това чуваме колко сме загрижени за Унгария, за Сърбия, да, окей, те са добри съседи. Днес от 19 ч. има мач България – Унгария, няма публика, но все пак, който много симпатизира на Унгария, може да се разходи с едно знаме покрай канала там и със сигурност ще се нарадва на добри емоции. Все пак обаче тук сме, за да защитаваме интереса на българската държава…

…и да си търсим компенсации за щетите, които тази държава ни е причинила с военната си агресия! Това е, господин Ненков, може да им го обясните още 49 пъти плюс един!

48 пъти – вече го обяснихте един път!

Да, точно така. Господин Ненков, Вашата група продължава да се държи не като управляваща партия, а като опозиция. Защо, след като имате съмнения дали тази такса от 20 лв. изобщо ще се събере, гласувахте и приехте тя изобщо да бъде наложена? Защо рискувахте страната ни да бъде глобена в размер на стотици милиони, а дори не знаете как ще я съберете от „Газпром“? Ако нещо се случи с „Булгартрансгаз“, това ще бъде провал изцяло на Вашето правителство, защото Вие сте част от него и тогава оставки и извинения няма да бъдат достатъчни, а само съд и затвор!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, не разбирам защо да бъдем санкционирани. Тук става въпрос за един приход дали ще се осъществи, или няма да се осъществи. Но искам да е ясно, че ПГ на ГЕРБ винаги е и ще продължи да защитава българската енергетика, в това число „Булгартрансгаз“, Българския енергиен системен оператор. Винаги сме го правили, винаги сме се борили срещу НЕК и техните приватизации, защото опитите не са един и два. Винаги сме го правили и винаги ще продължим да го правим. Тук става въпрос за друго. Трябва да е ясно, че ние всъщност сме против тази вноска. Тук изразяваме съмнения дали тя ще бъде събрана и отговорността е изцяло върху плещите на финансовия министър, на изпълнителната власт. ГЕРБ в крайна сметка не участва – нито имаме представители в Митници, нито представители в НАП, нито финансовият министър е наш и затова изразяваме своето съмнение. Да, ще подкрепим да има такава вноска. Да, внесли сме такова предложение, ще го направим и сега. Да, ще коригираме това „Булгартрансгаз“ да бъде задължено лице, но това не означава, че ние не трябва да имаме своите съмнения. Защото наистина и в следващата точка ще видим двойния аршин как с лека ръка тук сме готови да поемем всякакъв риск, за да може да се борим срещу тиранията. На следващата точка – там пък съвсем обратното, там пък съвсем други тези защитаваме. Там пък: дайте малко време да мине, още малко време, пък потребителите какво щели да правят, пък щяло да има пазар на горива, нямало ли да има. Ето това е проблемът. Но ГЕРБ винаги ще защитава българската енергетика и по никакъв начин не се съмнявайте в тази наша теза. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е към Вас. Много Ви моля да обръщате внимание на колегите, когато използват подигравателен или осмиващ език, използван за хора със специални образователни потребности. Защото не мисля, че точно тук е мястото да го правим. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. То и за съжаление, господин Анастасов мисля, че излезе на трибуната първо да ни обвини в това, че защитаваме интересите на сърби, унгарци и така нататък. Излезе от залата, но все пак аз съм длъжен да отговаря. В изказването си единственото, което защитаваме, беше българският интерес, защото се опасяваме от това, че тази допълнителна неправомерно наложена такса, която беше наложена с гласовете и на ГЕРБ, и на ДПС, и на Промяната, ще бъде обект на съдебни спорове в европейските съдилища от страна на засегнатите страни, а именно: Унгария, Сърбия, Македония и това грози съответно, ако имаме негативно за България решение, да бъде платено от българския народ. Тоест това е българският интерес, а не унгарският и сръбският. И в този смисъл искам да обърна внимание на господин Анастасов, който, за съжаление, не е в залата. Той се възмущава от това, че Русия, Руската федерация, не спазва международните норми. Поради тази причина вероятно ние няма да можем да съберем от тях допълнителната такса, която е наложена. В същото време същото ли искате ние да направим с България – да не спазва международните, европейските норми спрямо съседни европейски държави и народи, като им налагаме допълнителни такси? Така че това е изключително, както казах за пореден път, вредно за България решение и вредно за България правителство. В 14,00 ч. тази грешка може да я поправите, колеги.

Благодаря Ви много, уважаема госпожо Председател. В нашите мотиви, когато коментирахме вота на недоверие – енергетика… (Шум и реплики.) Да, да, преди няколко седмици. …говорихме точно за тези 20 лв. Тогава бяха акциз, сега вече са такса. Намерихте някаква друга формула, по която да ги поправите. И не става въпрос, господин Анастасов, за това, което Вие говорихте – съжалявам, че не сте в залата – че сме защитавали чужди интереси и че кой на кого бил нанесъл вреда. Не, Вие и Вашето управление нанасяте вреда на страната ни. Откъде да започнем?! От този милиард и четиристотин милиона, за който вече не знам колко пъти Ви казваме от тази трибуна, затова, че спряхте доставките на газ директно от Русия и сега го правите през посредници и най-вероятно парите отиват някъде като комисиона. Затова, което направихте с атомната ни енергетика, затова, че подарихте, защото не продадохте оборудването на „Белене“ – все действия, с които по всякакъв начин загробвате българската енергетика. И аз ще Ви призова по същия начин, по който направи и колегата Проданов: в 13,55 ч., както обяви председателката вчера, имате възможност да оправите тази грешка, а не да се правите от некоалиционни на коалиционни и на някакъв друг вид сглобка. Наистина престанете по този начин да се държите с българските граждани и със страната ни!

Благодаря, госпожо Председател. Бях подготвил от моята практика някои добри примери, лоши практики при налагане на такси – в случая върху износа на електрическа енергия, но честно казано, ми омръзна да коментирам Вашите законодателни напъни. Не знам остана ли изобщо някакъв закон, който няколко седмици, след като е бил приет, да не е бил преправян. Няколко седмици, след като сте обяснявали колко е добър, колко е страхотен, невероятен, каква велика реформа сте направили, какви велики неща ще постигнете с този закон, няколко седмици след това той да не е бил преправян. Все пак Ви поздравявам, че сте осъзнали това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ и от опозицията Ви обясняваме, че всъщност тази такса няма да я съберете никога и с този законопроект целите таксата да се събира не от „Булгартрансгаз“, а от Агенция „Митници“ и НАП, с което на практика правите опит да спасите „Булгартрансгаз“. Поздравявам Ви за това! Възниква въпросът защо тогава изобщо приехте тази такса? Целта на тази такса е само и единствено да се раздуе приходната част на бюджета с над два милиарда, за да може бюджетният дефицит да изглежда по-малък и да може да го поберете в рамките до 3%, нужни за влизането на България в еврозоната. Въпросът е дали ЕК ще си затвори очите за това, което правите, и дали Киро и Урсула наистина правят ала-бала и целят вкарването на България в еврозоната от задната врата, от задния двор ли беше от изтеклия запис, или ще Ви пратят на поправителен. Ние ще се въздържим да подкрепим този законопроект и няма да гласуваме против само и единствено за да подкрепим „Булгартрансгаз“ и националната сигурност на страната ни. Ако нещо се случи с „Булгартрансгаз“ – аз го казах и в реплика – това ще бъде провал само и единствено на Вашето правителство и тогава оставки и извинения няма да бъдат достатъчни, а само съд и затвор.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Явно залата е много голяма и отнема време, докато дойдем до трибуната.

Уважаеми колеги! Много интересен дебат. Според мен малко е закъснял, защото, ако тези, които не разбират от енергетика, бяха се допитали поне до БСП, ако не БСП, да бяха питали ВЪЗРАЖДАНЕ, все някоя от тях щеше да каже, че Асен Василев не разбира от енергетика. И днес вече близо два часа обясняваме какво не трябва да се случи в енергетиката. Основното нещо, което не трябва да се случи… Бях обещал на господин Василев да не говоря повече, че той не разбира от енергетика, но бих го помолил да не се занимава с енергетика. Това, което се случи, е следното, колеги: някоя сутрин господин Василев, като се събуди, изведнъж реши, че с 20 лв. може да покрие милиард и половина в бюджета, където му липсват. И си задавам въпроса защо 20 лв., можеха да бъдат 40 лв. – щяха да бъдат три милиарда. Ако пък бяха 50 лв., щяхме да покрием и дефицита, който е необходим за държавата. Само че желаното с реалното някак си не съвпадат. И сега ще направим следващата стъпка, следващото недоразумение – ще прехвърлим едно задължение към НАП, което няма как да го съберат. Но основното нещо, което днес трябва да направим, колеги – гледам, че и „Булгартрансгаз“ са тук, е да направим така, че да не фалираме „Булгартрансгаз“, да спрем възможността оттук нататък всеки ден да няма загуби от шест милиона. Затова ще Ви помоля да подкрепим този… следващото недоразумение, което ни е внесено от вносителите. Трябва да знаете, че това, което е внесено, има – някои неща поназнайваме и ние – не много дълъг път, докато стигне до господин Борисов. Основната причина е господин Василев и затова чаках ПП-ДБ да излязат и да кажат поради каква причина и как изведнъж са решили, че могат да нарушат международни договори. Как изведнъж, когато имаш сключени споразумения, ще докажеш ти на европейските си партньори, че си предвидим. Няма как да се случи да промениш закони в средата на годината или пък, когато те са сключени дългосрочно. Ами, колеги, представете си Гърция и Турция, ако ни наложат 40 лв. или 50 лв. за газа, който транзитират през Левитуса и Мармара Ереглиси. Тогава какво трябва да направим? Затова, колеги, много е лесно, когато нямаш изход и се чудиш по какъв начин да връзваш бюджета, да посегнеш към енергетиката на България. Не е необходимо. Затова, за да сме предвидими, за да сме сигурни като партньори в ЕС, за да направим така, че да накараме господин Василев малко по-дълбоко да се замисли, когато иска да събира онези средства, които са необходими за бюджета, за да направим онова, което е необходимо да спасим „Булгартрансгаз“, да направим така, че това правителство да продължава да работи, но не по този начин, а да намери правилния път, по който да събира бюджетните си средства, да не посяга към енергетиката – там, където не му е работата, и по този начин, колеги, да спрем да обясняваме кой е бил виновен досега, по какъв начин и как да излезем от създалата се ситуация. Гласуваме този законопроект с ясното съзнание, че няма как да събираме тези средства. Гласуваме този законопроект, още веднъж Ви казвам, за да спасим едно предприятие, което да не фалира. Ще Ви помоля – политиканстването с енергетиката на България не помага нито на нас като народни представители, нито на Европейския съюз. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратко. Наистина един човек, който разбира от енергетика и когото трябва да слушаме някой път, когато се говори за енергетика. Господин Аталай, аз съм от хората, които не разбират от енергетика, но няма как да приема призива Ви да подкрепим едно недоразумение. Тъй като съм съзнателен човек, няма как да го приема – думите: да подкрепим едно недоразумение. Вярвам, че и господин Жечо Станков. Ето, сега Ви предупреждаваме, чухте – недоразумение. А Вие ни призовавате да подкрепяме недоразумение! Ами няма да подкрепим недоразумение. Няма как да бъдем от тези, които ще фалират държавата и дружествата. Искаме решения, които ще помогнат на дружествата, а не които ще ги фалират. Искаме решения, които ще помогнат на държавата, а не които ще я фалират. Затова, господин Аталай, няма да подкрепим недоразумения. Спираме и отказваме в парламента да приемаме закони – недоразумения. А вносителите на тези закони да си носят отговорност. Благодаря Ви.

Господин Аталай, за съжаление, прехвърлянето на отговорността от едно място на друго не решава проблема. Ние бихме подкрепили този законопроект само и единствено ако въпросната такса от 20 лв. се премахва изцяло, а задължението не се прехвърля просто от едно място на друго и в същото време приходът в бюджета да остава изкуствено раздут. Това не е оправяне на проблема. Така че ако искате наистина проблемът да бъде решен, нека да не приемаме Законопроекта на две четения в момента, а да направим корекции между първо и второ четене – таксата да бъде премахната изцяло. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Господин Свиленски, поне с теб сме от дълго време в този парламент, може ли да преброиш колко пъти си гласувал недоразумения? А за това, което господин Тодоров казва – колеги, нещата са много дълбоки. Ако тръгнем да водим дебат защо и по какъв начин господин Василев е стигнал до извода, че трябва да наложим такса или данъчни задължения, акцизи и така нататък, ще стигнем до прекъсване доставките на газ в България. Оттам трябва да започнем да си задаваме въпросите: защо все още няма дела за прекъсване на доставките на газ; защо други европейски държави получават руски газ; защо България не получава руски газ; защо България не направи всичко онова, което е необходимо, да си получава средствата от Русия за прекъсване на доставките на руски газ? (Реплика от народния представител Борислав Гуцанов.) Ако продължаваме още по-надълбоко, тези 20 лв. или 10 евро за транзитиране на газ в Европа никъде не ги виждам, но ако наистина беше дадена възможност на „Булгартрансгаз“ да си предоговаря дългосрочните договори и тогава беше включена такава клауза в съответните договори, ние нямаше да подкрепим недоразумение, господин Свиленски. Така че нека да оставим тези средства, които господин Василев иска да си ги събира, но не знае как, да ги прехвърлим пак при него в Министерството на финансите, за да може той сам да се пребори с измислените си такси и господин Спецов да му ги събира. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Съгласно ПОДНС – чл. 77, ал. 2, правя предложение този законопроект да бъде разгледан и на второ четене.

„ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (обн., ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. и доп. бр. 67 и 86 от 2023 г.) § 1. В наименованието на „Глава втора „а“ думите „вноса и транзитния пренос на природен газ“ се заменят с „внос на природен газ с произход от Русия и пренос на природен газ за транзит“. § 2. Член 5а се изменя така: „Чл. 5а. За внос на природен газ с произход от Русия и пренос на природен газ за транзит с произход от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 се събират енергийни вноски“. § 3. В чл. 5б думите „вносителите по смисъла на митническото законодателство и операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи“ се заменят с „ползвателите на газопреносната мрежа, които са вносители по смисъла на митническото законодателство или за които операторите на газопреносните мрежи извършват пренос на природен газ за транзит“. § 4. В чл. 5в: 1. в ал. 1 думите „транзитен пренос на природен газ“ се заменят с „пренос на природен газ за транзит“ и накрая се добавят „и природния газ за собствени технологични нужди на операторите на газопреносни мрежи“; 2. създава се ал. 6: „(6) В срок до пето число на месеца, следващ отчетния период, операторът на газопреносната мрежа предоставя на Агенция „Митници“ информация относно вноса на природен газ и преноса на природен газ за транзит по ползватели.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям проекти на решения за попълване състава на постоянните комисии на Четиридесет и деветото народно събрание. „РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по туризъм Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Димитър Ангелов Иванов за член на Комисията по туризъм.“

Благодаря, госпожо Председател. „РЕШЕНИЕ За попълване състава на Комисията по околната среда и водите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Валентин Иванов Радев и Йордан Стоянов Кръстанов за членове на Комисията по околната среда и водите.“ Представям: „РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по отбрана Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Димитър Ангелов Иванов като член на Комисията по отбрана. 2. Избира Валентин Иванов Радев за член на Комисията по отбрана.“ Представям: „РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Георг Даниелов Георгиев за член и председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите.“ Представям: „РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Георг Даниелов Георгиев като член на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната.“ Следващите проекти на решения са на колегите от „БСП за България“. Ще ги представя, ако не възразявате. „РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по отбрана Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Манол Василев Манолов за член на Комисията по отбрана.“ Представям Ви: „РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Манол Василев Манолов за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“ Следващите две решения са от колегата Костадин Костадинов от ВЪЗРАЖДАНЕ. „РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по околната среда и водите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Вера Иванова Александрова за член на Комисията по околната среда и водите.“ „РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по туризъм Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Вера Иванова Александрова за член на Комисията по туризъм.“

Поотделно трябва.

Аз предлагам да вземем решение да прекъснем.

Госпожо Кирова, министър-председателят Денков знае, че трябва да се яви в Народното събрание. Аз видях какво се случи по тази точка, която гледахме до преди малко по отношение на въпросното ощетяване на „Булгартрансгаз“, което причинихте от управляващата сглобка, и сега трябваше да слушаме няколко часа абсолютно безсмислени диалози помежду Ви, защото нали основно това се случи, за да спестим, за да спечелим малко време на Денков. Докато тук от трибуната се изразявате от ГЕРБ нали колко много критикувате Денков, министрите му, Асен Василев и така нататък, през цялото време Вие тупахте топката, за да му спечелите малко време, за да не е избягал и да не се е скрил. Сега втора поредна точка ще местим, освен това тя е за дерогация, която изобщо не трябва да отпада и тази точка изобщо не трябва да се гледа, за да спестим още малко време и нали Денков да не изглежда един страхливец или човек, който не може да си организира времето, или не може да приоритизира Народното събрание пред останалите си ангажименти, които в общия случай са някакъв тежък популизъм. Сутринта имаха някакъв Съвет за сигурност, в който така или иначе не казаха изобщо за какво става, не поканиха опозицията, не разговаряха по никакъв начин. Да дойде поне за изслушването, да дава отговори. Защото в крайна сметка това, което се случва с ПАВЕЦ „Чаира“, от една страна, беше остро критикувано от така наречените „Продължаваме Промяната“, а сега, в момента, когато те са в управление, се скатават, за да не дадат нито един отговор за това, което се случва. Абсолютно от ВЪЗРАЖДАНЕ сме против поредното променяне на програмата само и единствено за удобството на случайно попадналия като министър-председател Денков.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председателстващ Народното събрание. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател на Република България, уважаеми гости! Ще Ви предоставя информация, разбира се, за рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“. Факт е, че ПАВЕЦ „Чаира“ е най-голямата подземна централа на Балканския полуостров. Тя служи... под язовир „Белмекен“, който е основен енергоизточник на вода, и е съответно с долен изравнител язовир „Чаира“. Тази централа служи с четири хидроагрегата. Общата мощност на централата е 864 мегавата в генераторен режим – това е електрическа мощност, и в помпен режим като потребител, като консуматор – 788 мегавата. Въвеждането на тази централа в годините е станало на два етапа. През 1995 г. са пуснати в експлоатация хидроагрегат едно и хидроагрегат две. Това е етап първи. И четири години по-късно – 1999 г., следващите два хидроагрегата – трети и четвърти, са пуснати в експлоатация. По отношение на важността, на ключовото значение за управление и сигурност на електроенергийната система на ПАВЕЦ „Чаира“ в България, в региона, това, което си струва да се подчертае, е възможността за оптимизиране на режима на работа на базовите производствени мощности изключително, когато говорим за Атомната електроцентрала, както и за ТЕЦ-овете и предвид все по-интензивното навлизане на ВЕИ мощностите понастоящем. Това е, което е важно да се подчертае, за да можем да си изясним ролята и значението на ПАВЕЦ „Чаира“. По отношение на качествата на българската електроенергийна система, а именно гъвкавост и съответна бърза маневреност при заместване на аварийно отпаднали големи генериращи мощности, това са основните плюсове на това съоръжение. За времето на проектиране – това държа да го отбележа, както и изграждане, този проект някога като инвестиционен проект е категоризиран като нулев. Защо? Защото всъщност това е първата в света високонапорна ПАВЕЦ. Говорим, при положение че напорът е над 700 м. Към днешна дата ПАВЕЦ „Чаира“ не е единствената. Всъщност три са такива с такъв пад в света, с едностъпални обратими турбини. Другите две са изцяло в Япония и са построени, разбира се, значително по-късно от ПАВЕЦ „Чаира“. Това го отбелязвам, за да стане ясно, че като централа, като начин на технологично действие тя е уникален обект в световен мащаб. Текущата рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ се осъществява по актуален договор между Националната електрическа компания и Консорциум „АББ АГ" и „Войт Хидро“, подписан през 2019 г. Тази рехабилитация обхваща четири етапа. Етап първи е рехабилитацията на хидроагрегат четвърти и всеки следващ етап – втори, трети и четвърти, съответно в рехабилитацията на агрегати три, две и първи агрегат. Рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“ не е извършвана от изграждането на централата и реално това е първото задълбочено обновяване на всички системи за контрол и управление от пускането на централата. Същото важи и за част от основните турбинни компоненти. Следва да се подчертае още нещо важно. Рехабилитацията като обем и обхват се базира на проведено през 2013 г. обследване на централата от нейния оригинален проектант и производител на основна част от оборудването – „Тошиба“. Именно в резултат на това обследване е формулиран обхват на рехабилитация. Следва да се отбележи още нещо. Сериозна е амортизацията на съоръженията, настъпила през периода между 2013 г. и 2019 г. допълнително. В този период имаме едни от най-натоварените и динамични режими на работа на централата, предимно свързани с навлизането на много нови ВЕИ мощности. Съгласно първоначалните указания от страна на „Тошиба“, за да се гарантира надеждно експлоатационно състояние на тези съоръжения, основните ремонтни дейности трябва да се извършват на всеки 12 години от въвеждане в експлоатация. Категорично е пропуснат първият период на основен ремонт. Доколкото той започва през 2019 г., а именно 24 години след въвеждането на първия хидроагрегат в редовна експлоатация, ние имаме пропуснат цял цикъл на дейности по основни ремонти и преглед. Това е важно да се разбира с оглед настъпилите впоследствие събития. Основният инцидент, покрай който според мен е предметът на това обсъждане и на това изслушване, е инцидентът от 22 март 2022 г. Инцидентът е с хидроагрегат четири. Тоест при финализиране на първия етап, приключена рехабилитация на етап едно, касаеща хидроагрегат четири, в процеса на провеждане на функционалните изпитания в генераторен режим – това са така наречените мокри проби в реални експлоатационни условия, при един от планираните тестове, а именно конкретно отхвърляне на товар със 75% натоварване, след силен шум и пропуск на вода от турбината се констатират необичайни пукнатини по части от статичната част на спиралната камера. Това са така наречените статорни колони. Впоследствие всички тестове са спрени до установяване причините, довели до инцидента, както и за намиране на безопасно и надеждно решение за възстановяване на тази машина. В хода на дискусията ще Ви запозная с всички конкретни действия, свързани с всеки от хидроагрегатите, и предполагам, че ще има и въпроси в това отношение. Ще завърша изложението към този момент единствено със следното: ние имаме фиксирани, ясни, разписани вече като пътна карта дейности, които следва да се извършат за всеки от хидроагрегатите – и за хидроагрегат 1, и за хидроагрегатите в групи 2, 3 и 4. Планираме и срокове, в които да се завършат тези дейности. За да избегна каквито и да е спекулации, ще потвърдя, че да, факт е, че хидроагрегат 3 като група е функционално пригоден. Рехабилитационните формални дейности по отношение на този хидроагрегат са завършени, но правя важното уточнение, доколкото пукнатини с характер на тези, които впоследствие установихме в хидроагрегат 1, имаме и там на статорните колони и категоричната ни теза е, че докато не се завършат докрай дейностите по отстраняване на причините, довели до аварии и в хидроагрегат 2, просто няма да пристъпим към пуска на хидроагрегат 3, тъй като рискуваме да повредим оборудването там.

Госпожо Председател, процедурата ми е към Вас. В рамките на настоящия контрол ще зададем въпроси по отношение на отговорността, по отношение на всичко, което се е случило там, но си позволявам да направя апел към Вас от името на нашата група, съгласувано с нейното ръководство, да се свържете с ръководителя на Държавна агенция „Национална сигурност“, която агенция свърши сериозно количество оперативна работа. Надявам се, да е дала и резултати, за да получим информация за конкретните причини и това, което се е случило в ПАВЕЦ „Чаира“. В този ред на мисли правя процедура към Вас, да се свържете с председателя на Агенцията, за да може да дойде тук в рамките на изслушването. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, моят въпрос е към Вас. Моля, да отговорите на въпроса как и по каква процедура е избран изпълнителят на рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“? Как се осъществява контролът по изпълнението? Вие вече частично дадохте отговор на този въпрос, но молбата ми е да дадете по-пълен допълнителен отговор. Благодаря.

Както отбелязах, след проучването, което е направено през 2013 г. от страна на „Тошиба“, се подготвя впоследствие процедура, за да може да се организира целият процес по рехабилитация. На практика текущата рехабилитация стартира и става факт с договора, който се сключва, както отбелязахме, между Национална електрическа компания и Консорциум „АББ Войт Хидро“. Този договор има особености. Финансиран е частично със средства по Грантовото споразумение в рамките на Международен фонд „Козлодуй“. Става дума за Грантово споразумение № 049Б, а освен това имаме администрирани ресурси и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Стойността на този договор е 18 млн. 16 хил. 657 евро и 4 цента. Договорът изцяло е сключен съгласно правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие. Всяко изменение на договора става със съответния номер, nonobjection, доклад и одобрение от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие, при това на всеки шест месеца се провеждат мониторинговите срещи, където всеки етап, и всяка извършена дейност по рехабилитацията се отчита. Това отчитане става пред всички представители на Международен фонд „Козлодуй“. Това, което мога допълнително да отбележа, е, че извън тези срещи, за които казах, като доклад за напредък се представят на всеки шест месеца – два пъти годишно. Наричаме я асамблея на донорите по отношение на Международен фонд „Козлодуй“, но имаме и изключително детайлно разписани по договор процедури, по които всеки етап, в това число и на въвеждане в експлоатация, се отчита. Именно благодарение на тези протоколи и на тези процедурни стъпки се осъществяват в момента всички действия, следствени действия за изясняване на причините, довели до аварията, и така нататък. По една голяма част от тях няма как детайлно да отговарям, защото все още са в процедура. Това, което мога да отбележа, е, че в техническо отношение прегледите на организацията, реализацията и резултатите от всеки един етап са обект на проверки и от страна на самата Национална електрическа компания. Има създаден такъв работен орган в рамките на Българския енергиен холдинг, а такива се правят и в рамките на Министерството на енергетиката.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, въпросът ми е към Вас. Публичната информация по темата е оскъдна и самата Национална електрическа компания е наложила доста строг контрол на информацията за случващото се около ПАВЕЦ „Чаира“, наложено е пълно информационно затъмнение според нас. Досега само служебният кабинет коментира състоянието на централата, като беше казано, че вероятна причина за аварията е умора на метала. Само че при нормална и правилна експлоатация умора на метала може да се появи след около 60 до 80 години по данни на експерти. ПАВЕЦ „Чаира“ е съоръжение на 20, 30 години. Как стана така, че този метал изведнъж се умори едновременно с четирите хидрогенератора, при това веднага след изпълнена 3 годишна ремонтна програма? Не са ли правени някакви изследвания, тестове? Причините за умора на метала могат да бъдат две – при неправилна експлоатация или неправилна поддръжка. Бяха поръчани и платени редица анализи както на български, така и на чужди експерти. Какво казват те – има ли умора на метала или не? Изобщо какво казват тези анализи? Ако има, чия е вината за неправилната експлоатация на централата и съответно поддръжка? Тя е замислена като компенсираща мощност на АЕЦ „Козлодуй“ и потенциалният брой цикли на работа и експлоатационен живот са изцяло съобразени с това. Не е предвидена за балансиране на ВЕИ производство, което подозирам, че се е случвало, ако в действителност причината за аварията, която се случи през пролетта на 2022 г. е умора на метала. Благодаря.

Много благодаря за този въпрос. Всъщност това е същината на проблема там в изследванията, които и впоследствие се правят. Да се върна на това, с което в първото изложение Ви обърнах внимание на важната особеност, че е напълно пропуснат първият цикъл на ремонтни дейности, на рехабилитация, които се препоръчват на 12 години. Под напълно означава абсолютно напълно. Просто те са игнорирани. Реално и с възлагането на дейностите през 2019 г. за първи път започва въобще да се прави рехабилитация – това е 24 години след пускането на хидроагрегат 1 и 2. Между другото, е въпрос, който и аз съм задавал, като станах министър, как пък фазите ги направихте да бъдат не първа фаза с първия и втория хидроагрегат пуснати поетапно, а с четвъртия. Горчивата истина е, че се е самостартирал хидроагрегат 4 като ремонт. Какво имам предвид с тези думи. Просто дава дефектиране в същата тази 2019 г. и започва с него. Това не е добър пример за експлоатиране и поддържане на съоръжения в никакъв случай. Нататък вече след като въпреки всичко се правят рехабилитационните процедури, завършва се рехабилитацията на хидроагрегат 4, започват тестове и съответно настъпва този инцидент. След инцидента се случва следното: стартират интензивни преговори с консорциума, застрахователя, Европейската банка за възстановяване и развитие, българска академична общност, инженерните компании, световно доказани консултантски компании, технологични лидери, става дума за „Тошиба“, „Дженерал електрик“, „Андриц“, оператори на подобни съоръжения в различни държави в целия свят. Задачата е определянето на коренната причина за инцидента, най-малкото това се иска от застрахователя и съответно е взето решение това да бъде извършено от трета независима страна с доказана експертиза в световен мащаб. Ето това са срещите и съответно разговорите с „Афри“ – Германия, „Тракт дебелт“ – Германия, с „Фехнер“ – Германия, фирми с утвърдена експертиза в хидроенергетиката и конкретно в областта на анализи на причини на възникнали инциденти. Единодушно всички са одобрени предварително като потенциални изпълнители и от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие. Държа да бъда чут за следното: въпреки богатия си опит, експертите на всяка от тези компании подчертаха, че не са се сблъсквали с авария от подобен мащаб и изразиха мнение, че ситуацията е безпрецедентна. На 14 март тази година се възложи официално на „Афри“ това всъщност е „Афри консулт“ – Швейцария, извършването на този първоначален анализ. В обхвата е включена освен проверка на дейностите, извършени на място, и компютърно моделиране и симулиране на всички процеси, както и вземане на проби от метала за изследване в лабораторни условия. В интерес на истината ние сме в почти вече правилната седмица – 47 седмица, става дума за 20 – 24 ноември, тоест следващата седмица е крайният срок за предоставяне през тази календарна седмица на доклада. Този доклад ще ни бъде предоставен и категорично заявявам, че ще го представя като резултат, като обобщение от него, на изслушване при Вас в Комисията по енергетика, тъй като това е важен момент. Държа обаче още сега да дам още няколко отговора извън разговорите и съответно задължението, което имат „Афри“ към нас. По отношение на хидроагрегат 3 там се взе решението да се направи допълнителен анализ от Техническия университет, тъй като все пак там се върши рехабилитация, но просто не направихме монтаж, тъй като сме много близко до тези условия. Този виртуален прототип, който те изготвиха като компютърен симулационен модел, и изясняването на механичните влияния и работните натоварвания върху елементите от спиралната камера като цяло обобщават, че се създават условия в статорните колони, които са над допустимите за метала, и това е, което води до въпросната нискоциклова умора на метала. Остатъчният теоретичен ресурс според тези експерти на турбината в хидроагрегат 3 например е оценена между година и половина и три години, тоест изключително смущаващ скромен период на работа. При това, естествено, в зависимост от циклите на натоварване и още нещо важно, без да отчитаме аварийни изключвания, защото знаете, че и това се случва понякога или пък се налагат. Тоест това са много тежки режими на работа. Най-късо казано е това, което и Вие подчертахте, това съоръжение не е проектирано с цел да бъде първият динамичен маломощностен буфер на включване и изключване според режима на работа на ВЕИ централите.

Госпожо Председател, благодаря на министъра за този въпрос, но просто да ни представи едно обобщение от докладите. За нас не е достатъчно, все пак ние сме членове на Енергийната комисия. Той може да го направи тук в залата пред останалите народни представители, но ние държим тези доклади да бъдат изискани в Деловодството на Народното събрание, за да можем да се запознаем по-детайлно с тях. Процедурата ми е към Вас – когато са готови въпросните доклади, да ги поискате и да можем да се запознаем поне членовете на Енергийната комисия тук в Деловодството.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Министър! Господин Министър, докато нямаме надлежни доклади, не можем да зададем и най-правилните въпроси, които да ускорят работата по това уникално съоръжение, както Вие се изказахте преди малко. Съоръжението наистина е уникално, защото няма друг аналог в Европа, само че, господин Министър, господин Премиер, по време на предизборните кампании Вие, спомням си много добре, не точно Вие, но господата Асен Василев, Кирил Петков обясняваха на широката публика, на избирателите как, като дойдат на власт, веднага ще бъдат решени проблемите, как ще тръгне ПАВЕЦ-ът. Когато имаше вот на недоверие, Вие тук говорихте за втори, трети ПАВЕЦ, че ще бъдат направени, което е много хубаво. Ние, разбира се, от опозицията го приветстваме и ще Ви подкрепим. Проблемът, господин Министър, е неяснотата какво се случва със сегашния ПАВЕЦ, защото колкото и доклади да има, колкото и да си говорим, ние все пак искаме от Вас яснота кога виждате проблемите да бъдат отстранени? Ще бъде рехабилитация, цялостен ремонт, изцяло подмяна на оборудването ли ще има, колко ще струва – 500 милиона, 1 милиард, 2 милиарда, но това трябва да е ясно. Защото, господин Министър, като че ли авариите и лошите новини станаха повече, отколкото добрите новини. С Вас сме си говорили, господин Министър, че аварията в Хидровъзел „Доспат – Тешел“ ще бъде отстранена след две години, камо ли за това, което ще се случва с ПАВЕЦ-а, и това уникално съоръжение дали въобще ние сме способни...

Съгласен съм, че не трябва да търсим сега да обсъждаме. Хубаво е да се знае кой е виновен и дали въобще има виновен за случилото се, но от Вас искаме отговор по-скоро като дата кога виждате или като година този ПАВЕЦ да започне да работи, дали ще заработи изцяло, или частично, но и разбира се, каква ще е цената, за да може Вие като енергиен министър да си направите нужния сценарий, защото знаем, че това е едно съоръжение, което…

Завършвам, госпожо Председател. …е необходимо на енергийната ни система. Отговорът от Вас, който желаем да чуем от опозицията, е след тези вече три, четири, пет години, ако трябва и още ще правим анализи и доклади ще пишем, но кога Вие виждате решение на проблема? Благодаря Ви.

Много благодаря за този въпрос, защото прахосването на време само в анализи не е най полезно. Това, което трябва всеки български гражданин да радва, защото това съоръжение работи в полза на българския гражданин, трябва да е работата и на министъра на енергетиката, и съответно на екипа в Министерството на енергетиката, както и на екипите в Националната електрическа компания и в Българския енергиен холдинг. С това няма как да не съм съгласен. Това е към момента направено като разчети. Нека да ги кажа буквално агрегат по агрегат. За хидроагрегат № 1 категорично се взе решение, че няма да се повтаря повече грешката. Мисля, че за всеки е съвсем близко и естествено до ума да зададе важния въпрос: къде са разговорите с „Toшиба“, къде са тези, които са проектирали, произвели съществената част от това съоръжение? Тези разговори ги нямаше. На практика стартирахме по същество такива разговори реално от юни месец, след влизането. Това беше буквално сред първите задачи, които решавахме като екип. За щастие, към момента минахме през етапа, в който дойдоха и техни специалисти, правиха обследването от тяхна страна, говорим само за хидроагрегат № 1, и към момента има поет от тяхна страна, все още, разбира се, не е писмен договорен ангажимент, но категоричен ангажимент за отвързваща оферта и за извършване от тяхна страна самостоятелно на нужните рехабилитационни дейности по отношение на хидроагрегат № 1 Направили сме нужното, за да отвържем, да освободим ангажиментите по отношение на хидроагрегат № 1 извън договора с Консорциума „АББ Войт“, и това е важно, за да можем да сме сигурни по технологичното решение, което те предлагат, че проблемите с хидроагрегат № 1 ще бъдат решени. Пак подчертавам, защото чувам много пъти злоупотреби, или може би от незнание, едно говорене специално по тази тема, изключително това са проблеми в статорните колони. Не са проблеми в ротационни елементи или в частта на електро-, да кажем, компоненти или системи за управление. Конкретно по отношение на хидроагрегат № 1 пукнатините, мога и от първо лице да говоря, тъй като съм присъствал вътре, влизали сме, оглеждали сме неща, са изключително дълбоки. Тоест там проблемът не е само в елементарно наваряване и съответно впоследствие даване на някаква гаранция за по този начин налетия материал. А и да не говорим, че никой не искаше да поеме такъв тип отговорност. Това бяха именно и тежките разговори с „Тошиба“. Те обаче коментират, това е на експертно ниво, че са склонни да поемат и отговорност, и да предоставят и гаранция. Разбира се, гаранцията, да бъдем реалисти, тук вече не говорим за многогодишни гаранции. Говорим за гаранции, които са в интервала до три, до пет години. Тоест няма как да бъдат нещо много повече все още към момента. По отношение на хидроагрегат № 2. Буквално мога да кажа вече с удоволствие, че до края на миналата седмица преговорите, които имахме с консорциума, доведоха до предоставяне от тяхна страна на технически решения. Тези технически решения са също обект на верификацията от „Афри“ и ще станат част от потвърждението в следващата седмица, надявам се, а това е възможно да стане, между другото, и до петък, защото има и такива разговори с тях. При това технологично решение те предвиждат и се ангажират, забележете, със срок 31 декември 2024 г. на пускане в експлоатация на хидроагрегат № 2. При успех – тяхното технологично решение е съвсем различно, става дума за отнемане на материала – изпиляване, намаляване на дебелините на тези статорни колонки. Това са направляващите лопатки, както Вие ги знаете отпреди. Ако това решение е успешно, а се надявам да е, те имат готовността да приложат точно същото и за статорните колони на хидроагрегат № 3, който от гледна точка на останалата рехабилитационна част – намотаване на всички електрически дейности, контролните системи, които се въведоха там, всъщност е завършен, което означава, че ако се справят така с хидроагрегат 2 в рамките на периода, за който са се ангажирали, 31 декември 2024 г., ние в 2025 г. ще имаме потенциала да пуснем и хидроагрегат 3. Хидроагрегат 4 е съвсем друга опера. Заради аварията, знаете, че там е увредено и оборудването. Тоест там трябва да влезем в режим с поръчване на оборудване, производство на такова оборудване, доставка на такова оборудване и това отнема доста време. По отношение на пари, защото това е важен въпрос винаги, разчетите ни към момента са… Нямаме все още обвързващи предложения, така че това са само бюджетни разчети, които ние сме подготвили в рамките на съвместния ни екип с Министерството на енергетиката, НЕК и колегите от БЕХ. Ние сме заложили, закръглям ги, около 12 млн. лв. за отремонтирането на хидроагрегат 1. По отношение на хидроагрегат 2 това са 9,6 млн. лв., 10,4 за хидроагрегат 3, и вече според възможностите, според това как поръчваме оборудване и така нататък там са и основните пари – близо 47 млн. лв. потенциално за хидроагрегат. Това е и общият бюджет, който заложихме от 79 млн. лв. Това е и причината да проведем разговори с колегите от Министерството на финансите и да поискаме от тях евентуална подкрепа не толкова с финансов ресурс. Считам, че енергетиката, това, с което работим и разполагаме, можем да генерираме самостоятелно ресурси, но все пак да имаме подкрепата и с потенциално издадени държавни гаранции, за да можем при заемен ресурс да постигнем едно по-добро лихвено ниво.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, моят въпрос ще бъде свързан с отговора, който дадохте на колегата Сабрутев. В известна степен Вие отговорихте на част от въпроса ми, когато отговаряхте на господин Стойнев, но все пак ще го задам. Тъй като генералният ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“ се финансираше от неядрения прозорец на фонд „Козлодуй“, като първоначалният срок на завършване на финансирането беше януари 2023 г., но срокът впоследствие беше удължен до края на 2023 г., бих искала да Ви попитам има ли някакъв шанс този срок да се удържи отново до края на 2024 г.? В началото на декември всяка година, както и Вие също споменахте, има Асамблея на донорите на фонд „Козлодуй“, на която се разглеждат подобни въпроси. В Асамблеята също така участва и Европейската банка за възстановяване и развитие и бих искала да Ви попитам какви са действията, които Министерството на енергетиката възнамерява да предприеме на тази асамблея; кой ще представлява Министерството на енергетиката там и каква теза ще бъде изложена по време на Асамблеята? Благодаря Ви.

Тук отговорът е много кратък. Да, водим именно тези разговори. Естествено, че това е част от задачата. Няма как да приемем, че са свършени определени дейности, съответно трябва да се плащат едни пари, пък в крайна сметка резултат няма. Другото е прахосничество и безотговорност. В тези разговори от страна конкретно на Министерството на енергетиката екипът се ръководи от заместник-министъра ми Николай Николов. Той е и човекът, който ще води групата при разговорите с Асамблеята на донорите.

Благодаря, госпожо Председател. Като втора възможна причина за аварията, която според мен е по-вероятна, говорим за аварията през пролетта на 2022 г. в четвърти хидрогенератор, но така или иначе тя не изключва вероятността за умора на метала. Тоест би могло да е комбинация от двете причини. Дали алгоритъмът за дистанционно управление на технологичните процеси е бил написан правилно и всъщност коя е фирмата, която е написала този софтуер? Предполагаме, че е подизпълнител на „АББ Войт“, но не сме сигурни, само предполагаме. Всъщност тези съмнения се появиха след публикувани снимки на огромни пукнатини в спиралната камера, за които Вие само споменахте. За същото говори и силният тътен, който се е разнесъл в секундите след пусковите операции по изпитание на централата. Вие всъщност сам казахте, че пускът е бил неволен, ако съм Ви разбрал правилно. Тоест биха могли да се получат, в случай че водата не се спуска плавно и дебитът не се увеличава постепенно, а се изпусне изведнъж. Съмненията са, че савакът се е отворил рязко и цялата вода се е изляла изведнъж в спиралната камера. Представете си, това са десет хиляди тона вода, които се изливат изведнъж, какво огромно налягане създават всъщност. Въпросът ми към Вас е: коя е фирмата, написала софтуера за дистанционно управление, и работи ли се по такава хипотеза? Какви клаузи съдържат подписаните договори? Носи ли фирмата изпълнител финансова или друга отговорност и до какъв размер? Коя всъщност е фирмата изпълнител на ремонта? Между другото, „Тошиба“ заплашиха България – това става 2017 – 2018 г. по спомени, че ще съдят България за кражба на интелектуална собственост, защото „АББ Войт“ на практика се сдобиват с голям брой технически чертежи и друга подобна чувствителна информация. Изобщо цялата поръчка е много скандална и би следвало да има разследвани в тази посока. На последната част от въпроса ми може би би трябвало да отговори господин Денков, защото той всъщност е представител на политическата формация, която го е издигнала за министър-председател на България (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), която всъщност започна ударно с арестуването на…

…господин Борисов. Да, приключвам. С арестуването на господин Борисов заради корупция. Надявам се сега, заради станалата сега известна пералня, този въпрос да не бъде потулен и наистина да се проведе разследване в тази посока. Благодаря Ви.

Може ли една процедура преди това?

И аз искам процедура.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Тодоров, ако имате данни за престъпление, моля да подадете сигнал в прокуратурата. Не правете внушение от парламентарната трибуна. Благодаря.

Ние сме подали и за Вас сигнал.

Процедура!

Лично обяснение!

И за Вас сме подали сигнал в прокуратурата, нали знаете? (Обръща се към народния представител Венко Сабрутев.)

На какво основание не му давате думата?

Аз мога частично да дам отговор на въпроса, защото конкретно въпросът за това кой е писал софтуерът, признавам, че не мога да отговоря веднага, трябва да се върна и да събера още данни в тази част. Мога обаче действително да обърна внимание, че причините явно са повече от една и далеч не е само, както Вие отбелязвате, умората на материала. При всички положения и начинът, по който се е експлоатирала като съоръжение, има своето значение. Аз имам огромно количество какви ли не данни покрай опитите за анализи, в това число и материалознаещи такива, тоест при отнемане на материала, съответно изследван такъв материал, но пак нека да завършат доклада докрай, ще бъде предоставен естествено. Във всеки случай мога още отсега да обърна внимание на някои неща. Примерно в (Root Cause) анализа като междинен доклад, аз виждам следните констатации: наличие на много високи усилия в областта на ръбовете на статорните колони по метода на крайни елементи. Това, което виждам като – съжалявам, че не мога да Ви го покажа, но като графични изображения, действително в основата на всяка от статорните колонки виждам огромни разлики в налягане и в усилия и това е проблем. По отношение на преминаването от еластична в пластична деформация на метала, ето това е посочената нискоциклова умора само в изходящия ръб. Факт е, че ги има на всеки от изходящите ръбове. Пак да припомня, аз не го казах, но понеже знам, че е коментирано в публичното пространство – става дума за пукнатини, за нарушения, за деформации в осем от десетте статорни колони. Вие си давате сметка за какво говорим, това е почти във всяка от статорните колони, тоест това е твърде сериозна авария, не е авария, станала между другото, и след това да си отидем вкъщи. Допълнително са установени, но това го знаехме и по-отрано, аз съм го виждал и в много предни години не само от толкова основни ремонти, но при текущи ремонти, когато са правени, защото имаме там пренамотаване конкретно на роторни намотки, знаете в годините назад. Кавитационните проблеми се очакваха, но вижда се много засилена кавитация именно в зоната на изходящите ръбове. Ето това в комбинация с тия високи усилия, които споменавам, неминуемо води до поява на пукнатини, дори и при постоянна работа в дълъг период от време, а не само в динамичните режими и така нататък, и така нататък. Струва си със сигурност да отбележа нещо, с риск да изляза от времето, но моята теза беше, че това трябва да го коментираме именно в Комисията по енергетика все пак като детайли. Има един съществен фактор на натоварване, който по ASME трябва да е кумулативно под единица. Кумулативно, защото той е при различните цикли на натоварване и на работа и събира при всеки от тези цикли с какъв фактор трябва да бъде. Този фактор, който е установен заради броя цикли, работа не само в турбинен режим и в помпен режим, естествено, както и не само когато сме стигали до 100% режим, мощностен, е фрапиращите 3,9, почти четири единици, за да стане ясно еднозначно – четири пъти по-висок от този, който обичайно е допустим за такъв график и за такъв режим на работа. Така че, да, твърде много са въпросите. Разбира се, аз няма как да коментирам работата на разследващите органи, институции, дори не съм и знаещ за такива процедури и как те се случват. Всичко, което Ви казвам, е чисто от гледна точка на техническата експертиза и техническите познания. Опасявам се, че това са тези случаи, при които тази иначе неприятна думичка „комплексност“ е вярна. Много често зад комплексност се прикриват разни неща, но в случая наистина причините са много повече от една и са комплексни.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, след като проверките и анализите досега показват, че четвърти помпен генераторен хидроагрегат е невъзстановим, има ли и могат ли да се покажат реалистични графици за ремонт и пуск на останалите три хидроагрегата към края на 2024 г.? Като се знае кои хидроагрегати ще ремонтира и пуска Консорциумът и кои „Тошиба“, хипотетичните графици са гласувани и задължителни ли са вече за тях? Съгласувани ли са също така и графиците и пусковите програми с централно диспечерско управление на ЕСО и Министерството на енергетиката? Същите въпроси, както знаете, стоят и за новото изграждане на четвърти хидроагрегат, като за него трябва да се изясни процедурата и начинът на финансиране и възлагане, и срок за изпълнение. Поради интензивното въвеждане на експлоатация на ВЕИ особено остро стои и въпросът за бързо приключване на ремонтите, възможността за безаварийна работа на хидроагрегатите в режим на многократно спиране и пускане, както в помпен, така и в генераторен режим. Какви са изискванията и критериите на централно диспечерско управление в това отношение и има ли такива? Съгласувани ли са също те с главния изпълнител? Това е особено важно да се изясни, защото много експерти допускат, че пукнатините в статорните лопатки на турбините се дължат на много тежки и недопустими режими на работа на турбините. От друга страна с експлоатацията на все по-големи и многобройни генериращи мощности от ВЕИ такива тежки режими на ПАВЕЦ ще са ежедневие оттук нататък и затова задавам въпроса си. Благодаря Ви.

Всъщност частично това, на което одеве специално Ви обърнах внимание, когато говорих за фактора „натоварване“, Ви дадох отговор и на този въпрос. Този фактор „натоварване“ почти четири означава четирикратно по-високо кумулативно, отново си държа на думичката, знаете, че внимавам с думите, когато ги ползвам, тоест събираемост за всеки от режимите, от циклите на работа – и в помпен, и в режим съответно на генерация. Да, това е проблем. Съответно по отношение на възлаганията на дейност. Нека да ги разделим на две съвсем различни групи – едната е в частта с пускането в най-стегнати срокове за хидроагрегати 1, 2 и 3. Там това, което отбелязах – към момента това, което имаме като напредък и ангажимент, той буквално е съвсем скорошен – от миналата седмица, е за хидроагрегат 2. При хидроагрегат 2 това, което там очакваме съответно да се направи, имаме демонтирана турбина, разбира се, това е ясно, всичките електрически системи и апарати там са завършени, монтирани са, модификациите са направени. Това, което искаме да направим евентуално, е промяна на геометрията. Този редизайн на статорните колони чрез изтъняване, това позволява действително и те го подчертават, евентуална гаранция от пет години допълнително от тяхна страна, а и възможност да завършат този вид ремонтни дейности до края на другата, тоест на 2024 г. Това е графикът, на който стъпваме. Това е лесната част. Трудната е все пак нататък това да се планира. Сменяме малко алгоритъма, това беше една от критиките, които съм отправял там към екипа. На всеки етап и на всяка фаза държа да има ясно процедури, които преди да пристъпят към предаване на изпълнение, да завършат симулации първо, да е ясно, че това, което се предава като изпълнение, преди това е надлежно проверено, проиграно е, изчислено е и едва след това правим тестовете и съответно след това завършваме и процедурите с пълно натоварване. Същото важи и за хидроагрегат 1, само че там все още не сме в тази фаза. Чакаме обвързваща оферта. Признавам си, че не стават по най-бързия начин разговорите с колегите от „Тошиба“. Сигурно са натрупани и това, което се каза и от другия колега, в годините и разочарования и какви ли не други претенции, но да подчертая нещо. Нямат повече претенции по отношение на предоставената документация. Да, предоставена е на консорциума документация, но не е злоупотребено с това. Моля Ви да не се казва нещо, което просто все пак не е вярно, не е точно. Нямат тази претенция от страна на „Тошиба“. По отношение на хидроагрегат 3, както отбелязах, там на практика по отношение на рехабилитацията всичко е завършено. Единствените дейности ще бъдат в статорните колони. Ако същото упражнение с редизайна в статорните колони за хидроагрегат 2 го направим и там, при успех в хидроагрегат 2, аз считам, че процедурите няма да отнемат повече от между шест-девет месеца максимум. Тоест действително в края на 2025 г. те са разполагаеми или се надявам да бъдат разполагаеми. Във въпроса Ви има още една теза и тя е другата важна есенция. Разполагаеми, ама да сме сигурни, че по-нататък ЦДУ ще процедира по протоколи, такива, че да не доведат до следващи проблеми. Ето това също е предизвикателство. Това е разговор, който ние водим с колегите от ЦДУ, тоест да не се процедира повече по начина, по който се е правило, особено в интервала, всъщност най-интензивно 2016 – 2019 г. покрай ВЕИ-тата. Аз не съм съгласен да се противопоставя философия на навлизане на ВЕИ и по-голям потенциал с експлоатация на такъв тип съоръжения. Това са режими, които могат да бъдат комбинирани по определен начин, разбира се, особено когато говорим за по-малки мощностни девиации. Ние и в момента имаме например „Орфей“ – експлоатираме „Орфей“, тоест има и други начини, а не само най-лесният начин. Това е бил най-лесният начин дълги години за определени оперативни действия.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ се чудим какво наложи това изслушване днес. Тази точка я дискутираме почти всеки път – в Комисията при изслушване на министъра има поне два или три въпроса по тази тема. Изключително важна тема, изключително нужна в момента мощност на българската енергетика, но дори не чухме становище от вносител. От днес за утре беше включена тази точка в програмата. Какъв е замисълът – ако може някой от вносителите да обясни в отношението, ние ще се радваме да го чуем. За нас беше и до голяма степен загуба на пленарно време, защото аз лично не чух нищо ново, което не сме дискутирали в Комисията по енергетика, но ще се опитам да обобщя нещата, които според мен трябва да бъдат отбелязани от това изслушване, макар че не бяха зададени толкова сериозни въпроси. Времето за проверки вече изтече, отдавна ние апелираме за представяне на доклад. Този доклад, разбираме от министъра, че ще е готов следващата седмица. Това е още един довод, който трябва да се вземе предвид при цялостното обсъждане какво е причинило аварията, и след това вече да се вземат нужните решения. Пропуснат първи цикъл за рехабилитация на 12 години, правим я доста по-късно. Защо това към момента не е направено? Това поставя пък основния въпрос: дали грешката е при експлоатацията, дали е направена при проектирането на самия ПАВЕЦ, или по време на рехабилитацията? Разбираме от предишни изслушвания, че обхватът на самата рехабилитация не обхваща тези пукнатини, за които говори министърът. Защо тези пукнатини не са в обхвата на тази рехабилитация е един от въпросите, на който все още нямаме отговор. Ние знаем кога е възложена, извършена е, но виждаме, че проблемът и тези шумове, които са се чували през това време, не са били адресирани по време на тази рехабилитация. Говорихме за статорни колони, но изглежда, че заключението на международните експерти – и те описват ситуацията като безпрецедентна, е нещо, на което трябва да обърнем внимание при доклада и след това да се търсят решения дали това, което се дава като гаранции, ще е достатъчно, дали да се търсят решения изцяло подмяна на хидроагрегати. Може би това ще е по-сериозната дискусия, която ни предстои. Също така и анализът на Техническия университет показва, че се създават условия за умора на метала. Очакванията за година и половина – три да издържат колоните, реално показва доста по-дълъг период на експлоатация, но в момента виждаме какъв е резултатът. Ние очакваме доклада. Тогава може би наистина ще сме едни от основните вносители на изслушване както в Комисията, така и в залата, да се търсят решения както от Министерството на енергетиката, така и от Народното събрание. Липсата на въпроси и слабия интерес днес показват, че тази дискусия беше преждевременна и трябва да е базирана на реални заключения, а не на слухове. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми български граждани! Ще продължа това, което каза преждеговорившият. Това, че ние в Комисията сме наясно с проблема, че задаваме въпроси и обсъждаме, не значи, че българското общество е запознато. Точно това е причината, господин Рибарски, за това изслушване. Ние смятаме, че със сигурност тази авария можеше да бъде избегната или поне нямаше да бъде в този мащаб, ако през годините е осъществяван по-добър контрол от НЕК и Министерството на енергетиката относно експлоатацията и поддръжката. Още повече във въпросите разбрахте, че и четирите хидрогенератора в момента имат уморяване на материала, което е доста странно. В момента НЕК не посочва никаква конкретна информация за това какво точно се е случило, как се е експлоатирала и поддържала централата. Вчера ние, народните представители, които сме от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, в Комисията по енергетика поискахме среща с ръководството на „Чаира“, за да се подготвим за това изслушване и за да се задълбочим по-прецизно в проблема, така че да запознаем по-добре българското общество. Такава среща ни беше отказана с неясна причина, нямали са възможност, което поражда още повече съмнения. Надявам се, че ръководството на НЕК си е взело поуките и повече няма да се допускат подобни грешки. Изграждането на една напълно нова централа ще отнеме много време и ще струва между 2 и 4 милиарда, които, за съжаление, плащаме ние, българските граждани. Предишният министър на енергетиката говореше, че един хидрогенератор струва около 500 милиона, Вие днес казахте, че е 80 милиона. Аз не мога да разбера какво е това огромно разминаване в данните и цифрите. Просто недоумявам. Някой очевидно лъже. Остават съмненията дали тази авария щеше да се случи, ако ремонтните дейности бяха извършени от „Тошиба“, която е фирмата производител на оборудването на ПАВЕЦ „Чаира“, а не от друга фирма, в случая става въпрос за „АББ Войт“. Как и по какъв критерий е избрана въпросната фирма, остава загадка. Остават без отговор и въпросите защо по темата настана пълно мълчание след един определен момент? Може би си спомняте, че тогавашният министър-председател Кирил Петков заяви, че ДАНС ще водят разследване за случилото се, Бойко Рашков и той заяви готовност, че ще разследва. До момента нищо, пълно мълчание. Може би защото разследването е породило някакви неудобни въпроси към техния коалиционен партньор ГЕРБ, въпроси като например: защо кабинетът на Борисов изгони „Тошиба“ от България и през 2018 г., когато се възлагаше поръчката за ремонтната програма – „АББ“, която освен, че се сдоби напълно незаконно с цялата японска техническа документация, от своя страна възложиха работата на техен подизпълнител – никому неизвестна румънска гаражна фирма. Спомняте си, че тогава даже „Тошиба“ бяха заплашили с дело за кражба на интелектуална собственост. Всички тези неща обаче за ПП-ДБ и ГЕРБ изглеждат нормални, след като пуснаха пералнята и укриват всички извършени деяния от предишното управление от кабинетите Борисов. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) В момента ГЕРБ се е превърнала в една вярна патерица или нещо като заложници, които подпират това правителство. Пералнята завърши, започна центрофугата. Сега започват да ги изстискват – господин Борисов го изстискват всеки ден. Първо поискаха да се откаже от първия мандат – отказа се, което е безпрецедентно. Не знам в историята да има такъв друг случай – първата сила да се откаже сама, да даде на втората да управлява и да създава правителство.

Да, благодаря. После му поискаха управлението на София, не знам какво още ще му поискат. Навремето имаше едни, мечкари им викат, където водеха мечката за синджир – в момента мечката е Борисов, а пък този с кавала е Кирил Петков. Благодаря. (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Министър! Очаквахме повече от този дебат. От отговорите стана ясно, че едва ли не единствено и само сегашното правителство е свършило необходимата работа. Имам чувството, че преди кабинета Денков не е имало нужната информация. За съжаление, господи Министър, все още витае опасението, че като че ли нарочно не се вдига темпото на работа по този изключително важен обект. Неслучайно и притесненията, които вече загатнах, за авариите, които не се отстраняват с години. Ще са необходими наистина и средства, и усилия, и познания в сферата на енергетиката. Доста специалисти като че ли започнаха да напускат енергийните предприятия. Аз съм притеснен за липсата на качество. По една или друга причина хората се отстраняват или се принуждават да бъдат отстранени от определени стратегически държавни предприятия. Преди малко споменахте сумата от приблизително 100 милиона, която според Вас ще е достатъчна за започване на нормалното функциониране на ПАВЕЦ „Чаира“. Аз мислех, че сумата ще е значително по-голяма, дано да се съберете именно в тези 100 милиона. Но, господин Министър, желанието ми е да има по-голяма публичност, комуникация. Разбира се, очакваме и с нетърпение доклада, който ще внесете в Комисията по енергетика, за да се запознаем какво точно се е случило, но оттук нататък сте отговорен единствено и само Вие. В най-кратки срокове, разбира се, дали ще е 2024 – 2025 г., стъпка по стъпка този изключително важен проект трябва да започне да работи, да бъде в нужда на българската енергетика. Надявам се това да стане. Но пак повтарям, липсата на информация от Ваша страна поражда съмнение, че едва ли не се саботира цялостната дейност по този изключително важен за страната, за енергетиката и за системата ни проект. Разбира се, вярвам, че не е така. Надявам се „Тошиба“ най-накрая да бъдат убедени да бъдат значително по-активни. Мисля, че отговорите, господин Министър, може да получите и от самата „Тошиба“. Познавайки технологията, те могат конкретно да Ви кажат и да Ви дадат информация как се стигна до тук, какви са причините за авариите и разбира се, ако трябва да се пристъпва и до поръчване на изцяло ново оборудване от „Тошиба“, защото на този етап аз не виждам друга компания, която може да отговори на нуждите на българската енергетика, и в частност на този стратегически проект ПАВЕЦ „Чаира“. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, от Комисията по енергетика: „ДОКЛАД относно Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-114, внесен от Делян Добрев на 10 ноември 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 14 ноември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-114, внесен от Делян Добрев на 10 ноември 2023 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от народния представител Делян Добрев. Изключването на България от европейското петролно ембарго не е понижило значително цените на горивата в страната, както твърдяха неговите поддръжници, нито е довело до по-високи приходи от корпоративен данък. Министерският съвет не е предприел никакви мерки за гарантиране на интересите на държавата и българските граждани. Запазването на действието на дерогацията от забраната не е необходимо. Рафинерията „Нефтохим“, която е собственост на „Лукойл“, може да работи нормално и без обработка на руски петрол. България може да получава доставки на суров петрол и други суровини от неруски източници, а може да получава и рафинирани продукти, ако те са необходими. Доставките на гориво за украинската армия са намалели в сравнение с началото на войната, а печалбите – пренасочени за поддръжка на военните усилия на Кремъл. Финансовите и политическите интереси, обслужвани от тази дерогация, не са интересите на българските потребители, а по-скоро са интересите на „Лукойл“ и Кремъл. За всеки барел, обработен в „Нефтохим“, „Лукойл“ удвоява нетната си печалба от произведения в Русия петрол в сравнение с обикновения износ на Уралс, което се изразява в значителна финансова помощ за руското правителство и „Лукойл“. България отдавна е една от най-уязвимите страни в Европа по отношение на руското икономическо и политическо влияние. Руският контрол върху българския пазар на петрол и гориво е спомогнал за утвърждаването на мрежи на влияние в българската политика и икономика, които се намесват в стратегически за страната решения. Тези злонамерени практики никога няма да бъдат решени без диверсификация на доставките на суров петрол и стриктно прилагане на правилата за достъп до отворена инфраструктура. В допълнение на 9 ноември 2023 г. „Политико“ публикува информация, че рафинерията на „Лукойл“ в Бургас заобикаля забраната на ЕС за търговия в страни членки с продукти, произведени от руски петрол. При този политически контекст няма икономически или дори технически причини България да запази дерогацията от петролното ембарго на ЕС, което възпрепятства процеса на стратегическо отделяне от Русия в енергийния сектор. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: Драгомир Стойнев, Йордан Тодоров, Радослав Рибарски, Ивайло Мирчев, Делян Добрев и Васил Стефанов. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 5 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да отхвърли Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-114, внесен от Делян Добрев на 10 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател, господин Председател също – Вие много бързо се сменихте. То в крайна сметка полът е поливариативен за една голяма част от залата така или иначе. На нас от „Има Такъв Народ“ да Ви кажа ни омръзна да наблюдаваме борбата между две корпоративни групировки за кой да вземе излишните пари през горивата, които са в България. От една страна, ако се вярва на господин Добрев, три милиарда пътуват към представители на жълтите павета, някои от които са в Министерския съвет. От другата страна, как да кажа – съществуват сериозни съмнения, че някои хора пък от другата част на сглобката вече са готови с фирмите, които ще доставят алтернативно нефт и готови крайни продукти, за да вземат те пък съответните пари. В цялата тази игричка българите са най-прецакани – нормалните български граждани, които плащат скъпите горива, и на нито едната групировка им пука за тях – за българите, нито на другата. В тази война кой да вземе парите и да се облагодетелства ние от „Има Такъв Народ“ няма да участваме и няма и да Ви гласуваме в момента. Оправяйте се и си носете последствията и в единия случай, и в другия случай, защото и в двата случая ще бъдат на загуба българските граждани. Оправяйте си бизнес интересите и след това ще си носите последствията.

Благодаря, господин Председател. Само по себе това, че вносителят не е в залата – той е един-единствен, показва, че може би не беше времето да гледаме тази точка днес, но така или иначе се е случило и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще изложим своите аргументи защо няма да подкрепим предложението, което е направено, като искам да подчертая, че едно от най-скандалните неща в това предложения е тридневният срок в Преходните и заключителните разпоредби, според който, ако в момента отпадането на тази дерогация бъде прието, трябва да се въведе, тоест тя трябва да отпадне за три дни – нещо, което е абсолютно невъзможно и изключително рисково. Когато дерогацията към онзи момент се изиска с този срок, той беше даже и по-голям, беше след това намаляван вече веднъж, сега чуваме, че някои от политическите организации смятат да предлагат друг вид намаляване – нали, буквално каквото господин Добрев предлага за три дни да го премахнем – няма как да даде възможност на рафинерията да мине безпрепятствено към производства с изцяло неруски петрол. Към момента, или поне към момента на последните информации, които всички ние, политическите групи в Народното събрание, сме получавали, няма информация „Лукойл“ да е предоставила ясен план или да има някакъв напредък по отношение на промяна за работа с неруски петрол в по-голям процент от този, който е допустим към момента. При използване на повече от 50% други сортове петрол, различен от Уралс, има определени рискове за производствените мощности и продукцията на рафинерията – възможна е амортизация, има риск от екологична катастрофа също така. В тази светлина трябва да се отчете, че при нарушаване на техниката едни ремонтни дейности, предвид отношенията с Русия, биха били меко казано проблемни, нещо, което виждаме как се случва и с АЕЦ-а. Това също трябва да бъде отчетено и не можем да разберем защо смятаме ние тук Народното събрание, че трябва да решаваме, да създаваме такъв риск, който после няма и как да отстраним. Дори и със съдействие от страна на „Нефтохим“, за които днес няма официални данни те да правят някакви реформи, най-краткият срок за това преминаване е девет месеца. Ако към днешна дата това не се е случило, как за три дни може да се случи, без това да създава съответните рискове чисто технически и екологични. Няма как да стане. Там тази процедура е от девет нагоре до дванадесет може би и повече месеци в зависимост от темповете и от поетите ангажименти. Ако дерогацията бъде прекратена предсрочно без ясен план, съществува риск и от нарушаване на регулярните доставки на петрол и обезпечаването на непрекъснатия производствен процес на рафинерията. Това от своя страна би могло да доведе до прекъсване на работата на самата рафинерия и временен недостиг на горива в България с възможно пиково нарастване на цените. Това, което в мотивите се казва, че цените не са спаднали, със сигурност, при този кратък срок, който е описан в настоящото предложение, ние създаваме риск от тяхното повишаване – по изчисления на експерти до 10%. Закупуването на неруски петрол се очаква да е по-скъпо с около 30%, отделно, което нали също ще допринесе евентуално за покачване на цената, заради транспортни разходи, като преминаване през проливите, наем на танкери, застрахователни такси, тъй като Черно море се води зона във военен конфликт и таксите са по-високи, такса за ползване на алтернативни петролопроводи и пристанища. По отношение на логистиката и на времетраенето на доставките през Черно море до „Росенец“ към момента може и да е около седмица, но всички други маршрути, които биха били алтернативни – да, има такива налични – са от 20 дни нагоре, от 20 до 30 дни, тоест ние увеличаваме времето за доставка в пъти. Отделно трябва да се има предвид и високият търговски поток през Босфора и Дарданелите, като това, което беше спрягано и от други парламентарни групи, и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ потвърждаваме, че през зимните месеци този риск е особено висок, защото там преминаването се е спирало и за повече от 10 дни и то всъщност в бърз порядък често се случва. Разликите във възможните мащаби на доставка по отношение на морските доставки и на жп доставките са огромни. Там един танкер, който транспортира между 25 и 50 хиляди тона нефт, съответства на между 400 до 700 жп цистерни. Само по себе си това е огромен логистичен проблем. Вносът на горива от Сърбия и Турция е възможен само по този начин, а от Гърция е почти невъзможен заради лошото жп трасе. Ако производството на рафинерията спре или се намали, има финансов риск от намаляване на бюджетни приходи от акцизи, ДДС, данък върху свръхпечалбата. Преките негативни ефекти за населението са ясни. От една страна, повишаване на цените на горивата, а от друга страна, повишаване на стоки и услуги, които са пряко свързани с цените на горивата – нещо, което нееднократно сме наблюдавали поради епизодичност на решенията или някакви боричкания в политически коалиции или сглобки, както искате ги наричайте. Осигуряване на по-малък обем горива ще застраши нормалното функциониране на всички икономически сектори, отбраната и здравеопазването, които са от големите потребители на този вид суровина. За социалния риск за работещите в Бургас може би няма нужда в момента да коментираме. Там е ясно, че става въпрос и за хората, работещи на територията на рафинерията, и за фирмите, които са свързани с нея, нещо, което във всяко едно голямо производство е факт. Ако доставките спрат или се намалят запасите от нефт и нефтопродукти. Рафинерията не е спирала производство от създаването си, така по този начин и ако това се случи възможните рискове с аварии при пускането са абсолютно резонни за притеснение от страна на народните представители и би следвало всички да ги имаме. Рафинерията може да поддържа производство около седмица с наличните собствени запаси, които има на територията си. Отделно са другите запаси, които имаме в България за извънредни ситуации, които могат да бъдат ползвани допълнително евентуално още десет дни, тъй като половината от количеството трябва също да се има предвид, че е в България, а другата половина не е в България. Рисковете аз смятам, че ги изразих така в кратце, има и други такива. Когато тази дерогация беше отвоювана, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ призовавахме за това. Призовавахме го, защото България имаше тази възможност, беше един от редките случаи, в които България успя да защити своя интерес в партньорството си в Европейския съюз. В момента, защото една неправителствена организация – било то кръстила се център за изследване на нещо си, е написала поредния доноснически доклад, който е стигнал до брюкселските медии, които пък го направили на голям въпрос, не може да бъде никаква причина българското Народно събрание да поставя в риск българското население по отношение на повишаване на цени. Ние тотално не приемаме, че това е нещо спешно за дневния ред на Народното събрание, както беше извънредно внесено в комисия, беше извънредно внесено в Народното събрание. Призоваваме всички отговорни народни представители да отхвърлят това предложение, да не го коментираме повече и за дерогацията дори да не се коментира скъсяване на нейния срок, а да бъде оставена в срока, който имаме в момента. Това е само и единствено в полза на българските граждани и ще бъде единственият начин да не създаде риск от повишаване на цените в зимните периоди по обективни причини, които, смятам, че изложих достатъчно подробно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като ние за пореден път водим този разговор, искам и тук, от трибуната, да внеса малко повече яснота за процеса, през който преминахме в последните няколко месеца, обсъждайки дерогацията, и да Ви дам и някои аргументи защо всъщност срокът на дерогацията беше намален от първоначалния – до края на 2024 г., и защо срокът в момента е 1 октомври 2024 г. В мотивите чух аргументи, че нищо не е направено от Министерския съвет по тази тема, което не е вярно. Имаше три Съвета за сигурност, включително последният днес. Ние отделихме около месец съвместно – Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Министерството на транспорта и съобщенията, всички служби, всеки един от нас подготви индивидуален доклад от неговата гледна точка какви са потенциалните рискове, какви са различните възможности за решение на конкретния проблем. И ние трябва да знаем, че дерогацията изначално беше предоставена на България, за да може България да се справи с една зависимост, която не е отсега – тя е от няколко десетилетия вече, в които един ключов за държавата ни актив, една ключова инфраструктура, е предоставена под управление на един икономически оператор. В този случай ние трябваше освен срока на дерогацията, ние да отчетем и още четири много важни за нас аргумента, от които четири отправни точки са всъщност основата на нашата работа, а именно изключително важно е българската държава да запази този стратегически актив, той да продължи да работи на оптимален капацитет. Това е първата ни основна задача. Следващата ни задача, разбира се, е да спазваме европейските регламенти и рафинерията да заработи с изцяло неруски петрол – нещо, което не се е случвало досега. Чухме различни мнения, но най-ниското ниво на руски петрол „Уралс“, обработван в рафинерията, е 50%, тъй като това е основната база – петролна база, на база на което ние произвеждаме горива. Има една основна база, след което ние можем да ползваме и различни други сортове в комбинация с основната ни база. Самата рафинерия е проектирана да използва такъв сорт и 50% е минимумът като руски петрол, до който сме падали ние до момента като съотношение производство. Разбира се, ясно е на всички нас, че това е една от най-модерните рафинерии. Тя може да обработва и различни други видове петрол и го е правила през годините. Въпросът, който ние си задавахме тогава, е какви са различните възможности на този етап според динамиката на пазара, откъде могат да дойдат различните количества. Такива възможности има. Най-изгодно в момента е в района на Черно море, Казахстан или през Грузия, петрол от Азербайджан. Най-близки качества и химически показатели има казахстанският нефт. Това е възможност и в момента. Въпросът тук обаче възниква в това, че от началото на дерогацията всъщност ние не бяхме направили нищо като подход, за да имам един ясен план как до крайния срок, който ни е предоставен от Брюксел, можем да преминем на производство с изцяло неруски петрол. Това беше и целта на анализите, които ние направихме, за да се знае в крайна сметка какъв е оптималният срок това нещо да се случи. Това не касае само техническата възможност на рафинерията. Тук в този въпрос трябва да се отчетат и възможните локации на доставка, възможните количества, които ние можем да осигурим, и кой ще ги осигури тези количества. Защото в момента ние имаме, както знаете, един икономически оператор на рафинерията, така че ние зависим в момента от тях. Освен ако държавата не поема оперативния контрол над рафинерията чрез особения търговски управител. И тук възникна въпросът: как държавата ще обезпечи този процес? Както Вие сте запознати, особеният търговски управител е един човек, който е назначаван. В случая, след промяна на Закона преди месец, той се назначава по предложение на министъра на икономиката от Министерския съвет. Този обаче търговски управител сам той не може да оперира един такъв ключов актив. На нас ни е необходима доставка. Кой отговаря за доставката на тези нови количества, които вече България трябва да осигури, а не самият икономически оператор? Как сме сигурни, че ние имаме оперативния капацитет да работим в рафинерията? В момента там работят 4000 души. Ние трябва да сме сигурни, че имаме оперативен капацитет и тези хора, които ще работят с особения търговски управител – те са достатъчно подготвени да работят в интерес на България и да осигурят оптималните параметри на функциониране на рафинерията. Така че този месец, в който ние обсъждахме сроковете, сме съобразили и това – ако държавата се наложи да поеме оперативния контрол, как ние ще обезпечим целия процес, а не просто представител на държавата. Ние трябва да имаме оперативни експерти, ние трябва да имаме хора, които да договорят тези количества, ние трябва да имаме маршрути за доставка на тези количества и не на последно място, ние трябва да имаме къде да ги съхраняваме. Както чухме, и в момента рафинерията така е проектирана, че имаме ритмичност на доставки около шест дни. Излизайки от района на Черно море, доставките вече стават на по-дълъг период. През летните месеци можем да очакваме около 15 дни, 20 дни, в зависимост от коя локация ще доставяме петрол. В зимните месеци срокът се удължава, най-вече заради транспорта през Босфора. Така че това бяха аргументи, които чухме, и анализи на експерти. Този срок, който ние сме задали, той не е измислен от някой от нас. Той се базира на доклад, който е изпратен към Вас в момента, в който беше създаден, така че всички Вие, предполагам, сте се запознали с всички аргументи, които има там. От момента на доклада на министъра на икономиката и индустрията, в частност към мен, беше възложено от Съвета за сигурност да изпълним 10 точки, с които ние да гарантираме абсолютната подготовка на държавата във всяка една от възможните ситуации – ситуация, при която „Лукойл“ си изпълнява ангажиментите, или такава, в която ние трябва да поемем оперативния контрол на рафинерията. Както беше отчетено и в днешната среща и решение, което беше прието на Съвета за сигурност, голяма част от възложените към нас ангажименти, са в срок и са изпълнени. Имаме три ангажимента, които остават да бъдат изпълнени. Техният срок е 6 месеца от приемането на доклада. Той е шест месеца, защото се изискват определени дейности, които са насочени не просто към комуникация или ангажиране на експерти, а към осигуряване и на бюджет, за да може държавата да отреагира с доставки на суров петрол, насочени са също така и към ангажиране на техническа експертиза, която да ни осигури безпроблемната работа на рафинерията. И аз тук ще отчета още веднъж: да, рафинерията може да работи с различен сорт петрол; да, такива сортове можем да осигурим и в района на Черно море; можем да осигурим и от партньори на нас, които са извън района на Черно море. Държавата обаче не беше изградила никакъв капацитет за осигуряване на такива количества. Това, което е важно да се отчете. Освен работата на рафинерията при оптимален капацитет, задължителното условие е да се спазват санкциите и регулациите, които има към България от страна на Брюксел. Третата много важна точка е капацитетът, който ние изграждаме в момента, този капацитет ще ни даде шанс българската държава да има абсолютно всички лостове и инструменти в бъдеще и независимо кой е операторът на този ключов за нас актив, ние да сме сигурни, че във всеки един момент можем да поемем оперативния контрол и можем да гарантираме работата на рафинерията. Важно е също така, разбира се, да се плащат данъци в България. Тук виждаме, че данъци се плащат вече. Да, апелирам, ако има констатирани нарушения в процеса – било то в работата на този икономически оператор или друг подобен, компетентните институции да се сезират веднага. Така че от гледна точка данъци – да, смятам, че тук се обединяваме около тезата, че това е важно за България и независимо кой е икономическият оператор, ние искаме данъците да се плащат в България. Рискове от гледна точка цени – разбира се, това беше отчетено и в анализите, които бяха направени. Такива рискове има – да се повишат цените, към момента обаче аз не бих могъл да се ангажирам с точен процент ръст на цените за българските потребители, тъй като тепърва зависи да видим при какви капацитети ще работи рафинерията. За Вас трябва да е ясно, че рафинерията в момента работи на оптимален капацитет. Тя би могла да премине на изцяло неруски петрол, намалявайки значително производствения си капацитет. Минимумът, при който може да функционира рафинерията, е 40% производствен капацитет, който капацитет хипотетично би могъл да осигури количествата за българския пазар през зимата. През лятото бихме могли да имаме определени проблеми и нужда от внос, основно на дизел, тъй като дизелът е основното гориво в България. Така че внос на продукти също не е изключен в следващите месеци, ако се вземе непремерено решение, от гледна точка внос на горива, които в крайна сметка биха повлияли крайните цени за българските потребители. Това, което е важно и трябва да го отчетем. Няма как ние да вземем едно импулсивно решение, базирайки се на определени политически емоции. Ние имаме един ключов актив, който трябва да запазим. Тъй като аз съм от Северна България и много добре си спомням как преди години имахме също един такъв ключов актив в Плевен, който актив в момента е изцяло унищожен – „Плама – Плевен“. Това е нещо, което ние наистина не искаме да видим. Ние също сме за максимално ускоряване на преминаването на неруски петрол, но това трябва да стане само при условие че българската рафинерия работи на максимален капацитет, плаща си данъците в България, хората запазват своите работни места и постигаме оптимални цени за българските производители, за българските търговци, за българските бизнеси, за българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Чухме една хубава лекция, едни хубави призиви, едни хвалби кой какво е бил свършил, всичко обаче се оказва ала-бала. За толкова време никой нищо не е свършил по въпроса. Чуваме едни призиви, едни пожелания, а зад всичко това прозира, и вече на цяла Европа прозира и ни сочат с пръст – ето ги адвокатите на „Лукойл“ тук пред Вас – от всичките им действия прозира лобизмът в полза на „Лукойл“, в полза на кремълския режим, където с подобно успиване вече месеци наред всъщност тези хора помагат и подпомагат финансирането на кремълския режим. Говори се за екипи, говори се за мерки, говори се за какво ли не, а истината се оказва една, и тя е много прозрачна. Тук цялата битка на тези хора е как да забавят спирането на дерогацията, за да могат шепа хора да реализират онези 60% от произведеното количество от рафинерията преработен руски петрол, който се реализира контрабандно в държавите от ЕС. Чухме, че 40% от този петрол оставал в България, и всички се питате къде се реализира остатъкът от 60%. Според санкциите, наложени от ЕС, възможността е само една – ако се изнасят, те да се изнасят в Украйна. Дали обаче тези количества постъпват в Украйна? Категорично не! От източници от украинската държава знаем, че тези количества не постъпват там. Голяма част от тях се префактурират в открито море и с разни схеми влизат в държавите –членки на ЕС. Голяма част от тях, даже без да се крият, по железницата, по жп линия стигат до Констанца и оттам се губят пак в ЕС. Има случаи, когато кораби с готова продукция отиват и се връщат и наши румънски партньори казват: това мирише, това заобикаля санкциите, прибирайте си ги в България. Никой не говори за това нещо. Ето затова не приемам и няма как да приема хвалбите, че Министерството работи, че се правят някакви опити. За съжаление, се прави само едно: лобизъм в полза на Путин, лобизъм в полза на Кремъл и за всички онези комисионери, които пълнят сметките си в Швейцария, офшорните сметки, за които също оттук-оттам се получава информация. Затова, господин Петков, вината да подкрепяте тези хора персонално е Ваша. Защото, когато се кичим на ревера, че помагаме на Украйна, а с действията си показваме, че подкрепяме кремълския режим, отговорността е лично Ваша, персонална. И нека господин Атанасов и той да не се крие там до Вас. Той също има някаква вина. Затова няма как тук да ни убеждават, че се прави нещо, а от действията ни – на държавата, четем в „Политико“ какво прави България. България активно подпомага заобикалянето на санкциите на ЕС. България активно подпомага кремълския режим. Вината е на тези двама министри и на господин Кирил Петков, който така яростно ги подкрепяше тази сутрин колкото се може по-дълго да бъде удължен срокът на дерогацията. Затова, господин Петков, Ваша е отговорността да им поискате оставката. (Ръкопляскания от ДПС. Народният представител Христо Гаджев иска думата.)

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, днес е много вълнуващ ден – сутринта ГЕРБ, сега и ДПС се държат като част от опозицията, а не от управляващото мнозинство. Господин Хамид, нали Вие подкрепяте сглобката?! Нали Вие сте тези, които подкрепяте сглобката – от ДПС, от ГЕРБ?! Тоест Вие подкрепяте режима на Путин, Вие подкрепяте Путин, Вие подкрепяте агресора и така нататък. Всъщност тук изобщо не става въпрос за режима на Путин, за печалбите на „Лукойл“. Тук става въпрос за нещо много просто – две, а се оказва всъщност, че три от политическите партии в сглобката се карат кой да прибере надценката, с която се скубят българските потребители, станала известна като левчето. Това се случва в момента! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, не знам кои са Вашите източници, но всъщност има официално решение на правителството на Украйна от месец февруари да не се приемат доставки на всякакви видове горива с руски източник, включително черен списък и всички български рафинерии са в този списък, включително „Лукойл“. Украйна не приема горива, независимо по какъв път са дошли, които са произвеждани или рафинирани в български рафинерии, които и да са български рафинерии. Между другото, аз си направих труда да отворя Регламент № 885, който всъщност е шестият санкционен пакет. И да го прочета, защото се оказва, че тук много от Министерския съвет, които говореха допреди малко, дори не са го чели. Всъщност дерогацията на България не е „Лукойл“ да си внася петрол колкото си иска, за да си поддържа работата. Цитирам: „Поради особената географска експозиция на България за ограничен период от време следва да бъде предоставена специална дерогация на забраната за внос, с която българските власти могат да разрешат внасяне и за изпълнение на договори, сключени преди 4 юни 2022 г.“ Тоест на сключени вече договори да се изпълняват, не да се сключват нови договори и да се внасят за някакви нови клиенти и така нататък. Само за изпълнение на договори, сключени до 4 юни 2022 г.! И отделно има – следващата точка седем: „стоките, внасяни впоследствие на дерогацията, предоставена от компетентен орган…“ и така нататък. Тоест българската дерогация – не се продават на купувачи, разположени в друга държава членка или в трета държава. И моят въпрос е следният: при положение че 30% от производството на „Лукойл“ остава за българския пазар, къде отиват тези 70% и това не е ли пряко нарушение на санкциите?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Хамид, понеже от сутринта водя една статистика колко пъти в тази зала днес ще се каже Путин, Русия, Кремъл, пета колона, дотук сме на 19-ото споменаване. Мисля, че до края на деня ще стигнем вчерашния рекорд от 47 пъти. Сега, господин Хамид, Вие зададохте много хубав въпрос: кой доведе тези министри. Вие ги нарекохте адвокати на Путин, лобисти на Кремъл, представители на кремълския режим. Ами Вие ги доведохте, не господин Петков! Той Ви ги посочи, но Вие ги избрахте! При избора на тези министри, които Вие наричате адвокати на Путин, ДПС с тогавашния председател Мустафа Карадайъ и господин Делян Пеевски подкрепиха тези представители на Путин. Когато се приемаше бюджетът на това путинско или кремълско правителство, както Вие го наричате, Вие гласувахте „за“. Когато се гласуваше вотът на недоверие само преди две седмици, Вие пак гласувахте „за“. Така че тези хора са министри благодарение на Вас. И ако имате някакви забележки към тях, имате възможност само след 25 минути да покажете това отношение и да се разграничите. Иначе наистина е нелепо да обяснявате на българските граждани, че не сте пропутинска партия, че не защитавате пропутински интереси, а подкрепяте с гласовете си бюджет, вот на недоверие, самото правителство, тоест не господин Петков. Господин Петков е представил кадрите – такива, каквито има, но Вие сте ги сложили тук. Нито БСП, нито ВЪЗРАЖДАНЕ, нито „Има Такъв Народ“ са дали един глас за това правителство и не съм съгласен да обвинявате други политически партии за това какво се случва в държавата. А че дерогацията не трябва да пада, тя няма нищо общо нито с Путин, нито с Кремъл – ето, аз добавям още в статистиката споменавания на тези. Има едно-единствено нещо: защита на българския интерес, на цената на горивата в България, защото тук цената е 2,70 лв. – 2,80 лв., а само на 150 км – 200 км, в Гърция, е 4,60 лв. Направете си сметката колко е по-евтино, кое е по-евтино и къде е по-евтино. (Шум и реплики.) Две евро и тридесет.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Тодоров, първо към Вас. Разбирам пламенната Ви защита по отношение на новите Ви коалиционни партньори в новата сглобка. Пропутинската сглобка ВЪЗРАЖДАНЕ – БСП – ПП работи прекрасно. Виждаме във Варна – кметът на Варна е зад Вас, който работи в тази сглобка, така че е нормално, това са Ви новите партньори, разбирам Ви, трябва да ги защитавате. Уважаеми господин Гаджев, оказва се, че регламентът или не го четат, или, ако го четат, го четат само в онази посока, в която могат да си правят далаверите. Оказва се, че именно тази дерогация се оказва златната им възможност да прокарват руските интереси в цяла Европа. Защото вече и уличните кучета в Брюксел знаят, че България е троянският кон на „Лукойл“ в цяла Европа и там се реализират горивата и оттам се финансира войната срещу Украйна. Господин Свиленски, с уважение към Вас ще Ви кажа, че ДПС обясни подкрепата си към правителството, когато се сформираше. Мисля, че бяхме категорични и ясни, че даваме шанс на едно парламентарно мнозинство, което да направи определени промени в Конституцията. Оттам нататък сме заявили, че в това правителство подкрепяме само госпожа Мария Габриел и точка. Това сте го чували много пъти от нас. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Бюджетът, госпожо Нинова, благодаря Ви за вметката, се подкрепя за хората, за гражданите на Република България, а не за министрите на господин Петков. Така че да Ви е честита новата кремълска сглобка БСП – ВЪЗРАЖДАНЕ – ПП. Честито, колеги! (Ръкопляскания от ДПС. Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми по начина водене, господин Председател, е към Вас, с малко закъснение. Преди изказването на господин Хамид говори член на Министерския съвет – министърът на икономиката. Аз Ви обръщам внимание, че той малко назидателно се обръщаше към залата по отношение на това какви политически решения се взимат. И би било хубаво да му припомните, ако не Вие, то залата в някакъв момент, че политическите решения се вземат от върховния политически орган, а именно: законодателният – Народното събрание, а Министерският съвет трябва да ги изпълнява. И в тази връзка да припомня, че Министерският съвет – в негово лице, и други отговорни министри не са изпълнили задължението, което е вменено от Закона още от месец януари, а именно: компенсиране на разходите за потребителите за транспорт. В интерес на истината и министърът, щом взима така думата, може би в някаква процедура да забави да не се гласува днес Законът за дерогацията – отменянето му, да обясни защо и този закон от месец януари, който трябва да връща 70% от разликата в цената между сорта „Уралс“ и „Брент“, с който трябва да подпомага именно българските граждани да са по-евтини горивата от тази разлика, от която се възползва засега само от печалбата „Лукойл“, да обясни министърът на икономиката защо е забавена процедурата по прилагането на Законопроекта, гласуван от месец януари, което оставя над милиард лева допълнителна печалба в „Лукойл“. Благодаря Ви, господин Председател. Ще се радвам, ако може да използвате най-високата трибуна, за да призовете министъра да отговори.

Господин Председател, процедурата ми е изцяло към Вас – моля да не допускате подобно лицемерие от тази трибуна. Само след няколко минути, след 20 минути ще бъде гласуван вот на недоверие – ДПС и ГЕРБ ще подкрепят това правителство, и моля да не допускате подобно внушение от тази трибуна.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Днес имаше дълго заседание в Министерския съвет, на което аз се радвам, че останах до самия му край. Защото тук говорим за националната сигурност на България, за енергийната сигурност и първото нещо, което трябва да направим, е да се запознаем с цялата информация. Аз се радвам, че останахме докрай с колегата от „Демократична България“, за да чуем всички аргументи. Нека да споделя само някои от тях. Първи аргумент. Намаляването на руския петрол от 100% на 50% е нещо много лесно. Това го заяви и представителят на българската държава в „Лукойл“. От 100% до 50% е лесно. От 50% до нула процента е трудно. Защо? Защото базовият петрол, който е основата за преработката, до този момент винаги е бил руски. И добавяйки различни сортове петрол, които да са добавка на този руски петрол, е сравнително лесно упражнение, което е правено и преди. Големият проблем е какво се случва между 50% и нула процента. Човекът, който беше най-компетентен в залата – това е точно българският представител в „Лукойл“, заяви: „Аз не мога да гарантирам, че тази промяна от 50% до нула процента може да стане по-рано от 1 март“. И сега целият въпрос тук е: защо да поемаме този риск? Никой от нас не е специалист по обработка на петрол, нито един от нас не е и химик. Защо, когато експертите на държавата ни казват, че по-рано от 1 март има реален технологичен риск, ние да го поемем?! Втори аргумент, който чух днес. Вторият аргумент е, че ние трябва да имаме готов екип, ако се наложи да се влезе и да се управлява рафинерията. Това, което министърът на икономиката ни информира – че тази подготовка ще бъде завършена на 28 февруари. Отново казвам: защо да не изчакаме да има втори екип, който да е готов да поеме управлението, ако това е срокът, който министърът на икономиката ни подава? Трето. В момента на базата на общи усилия ние успяхме и държавата събира по 100 милиона приход от данъчни постъпления от „Лукойл“, което означава, че до края на годината – министърът на финансите ни информира, че би трябвало да съберем допълнително 400 млн. лв. за българската хазна от приходи от „Лукойл“. Разликата между спиране на рафинерията на 1 януари и на 1 март са допълнителни между 50 и 100 милиона приход за българската държава! Когато съберем всичките тези аргументи, ние чуваме следното: технологично най-безопасно ще бъде да се изчака до 1 март. Откъм управление на рафинерията и управление на рисковете най-добре е екипът да е готов и подготвен, включително с помощта на други европейски държави в момента се подготвя такъв екип, до 1 март. И третото. Докато това се случва, ние да имаме приходи в българската хазна, които в момента са по 100 милиона на месец, а след 1 януари, понеже вече процентът ще бъде доста по-нисък, би трябвало да са между 50 и 100 милиона. Едновременно с това искам да заявя много ясно – нашата коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ през цялото време е много против паричните потоци, които отиват към руската държава с управлението на Путин – факт! От тази гледна точка днес ние внесохме предложение, след като изслушахме всичките тези реални аргументи, краят на дерогацията да не бъде 1 септември, а да бъде 1 март. Това го внесохме не защото се събудихме с тази дата, не защото решихме, че това е политически угодно, а защото преценихме всичките рискове, които чухме днес, и решихме, че това е най-ранният теоретичен срок, за да не понесем два огромни риска. Първият риск е да няма доставки по начин, по който да осигури да има дизел и бензин по бензиностанциите, и вторият риск е цената. Аз лично не вярвам, че ако Вашето предложение – след три дни да прекъсне тази дерогация, ние няма да имаме огромен проблем с цените на горивата в България. И когато претеглим всичките тези рискове, с ясната задача, че трябва да спрем паричните потоци към руската държава, но без това да рискува сигурността на българския пазар и цените на българския пазар, коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ взехме решение да входираме това предложение с дата 1 март. Отделно, по темата на господин Хамид. Ако „Лукойл“ по някаква причина е направил измама, защото това, което днес се каза от трибуната и което се говореше – ако има такъв риск от измама, ние сме абсолютно категорични, че трябва да бъде преследвана тази измама с цялата строгост на Закона. Но нека не смесваме двете неща. Едното е: има ли измама от „Лукойл“? Това е единият въпрос. Второто е: кога технологично може да отидем на нула процента руски петрол, което тази рафинерия никога не го е правила? И при едното става дума за сигурността на българските граждани откъм възможност да имат нормално гориво, за цената на българския пазар, от другата страна е – да разследваме всяка измама на европейските регламенти. Така че, колеги, нека не ги смесваме двете неща заедно. И последно, надявам се, че съм Ви убедил с тези аргументи, защото, ако не съм Ви убедил, наистина след 20 минути можете да гласувате против това правителство. Ако гласувате за това правителство, значи съмненията при Вас, че Вашият аргумент не е верен, ще бъде доказателство. Иначе Вашата възможност е във Вашите ръце. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Аз се извинявам предварително на останалите две опозиционни партии, че ще се опитам да говоря от тяхно име. Господин Петков, бихте ли обяснили в дуплика: на какво точно заседание сте присъствали, представители на опозиционните партии били ли са поканени да присъстват? Разбирам, че в момента Вие тук се опитвате да го играете като някакъв глашатай на Министерския съвет и на министър-председателя и да ни развивате в рамките на четири минути, гледах ги изрично, какво точно се е случило, кой какви доводи казал, какви били мерките и най-добрите решения за парламента – някак си Вие да ни представите тази информация в опит да ни убедите във Вашето изказване, на което имате право, но, господин Петков, понеже имам някои съмнения към това, което ни казвате, мисля, че Вие сте равен с нас, но сега се оказва, че сякаш сте привилегирован да ни спускате отгоре какво се е казало на някакво заседание, проведено в Министерския съвет, така че в дупликата бихте ли обяснили: на какво сте присъствали, опозиционните партии присъствали ли са на това нещо, били ли са уведомени? И не е ли по-добре, вместо Вие да ни казвате какви доводи са били разказани там и коя мярка е по-добра за България, кои действия са по-добри, просто протоколът от това заседание да бъде внесен в Народното събрание и всеки един от нас като народни представители не да лежи на Вашето експертно мнение, което не се съмнявам, че Вие имате в някои области вероятно, а да може лично да се убеди какво точно се е случило на това заседание, както Вие го наричате, в Министерския съвет? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Петков, бях в стаята, когато чух да казвате: „по темата на господин Хамид“. Това не е тема на господин Хамид. Санкциите не са тема на господин Хамид, а на целия демократичен свят. Докато целият свят налага такива санкции, Вие гледате как да подпомогнете този режим. Това е болно, защото иначе се кичите с друго. Тази евентуална измама, за която говорите, от страна на „Лукойл“ няма как да се реализира, ако в нея активно не участват митническите органи на Република България. Всяко литърче, всяко количество петрол или петролен продукт излиза със съответната митническа декларация и Вие прекрасно го знаете това нещо. Ако митническите служби не са в тази далавера и ако изнесените количества по митнически декларации не съответстват на тези, които са влезли в Украйна, този продукт, този бензин, този дизел няма как да се е изпарил. Той е реализиран някъде. И нашите партньори от Европа посочват, че тези горива влизат на територията на Европейския съюз! Тоест някой от правителството или контролирани административни структури от правителството участват в тази далавера! Мисля, че Вие ще съдействате и ще помолите всички да съдействат да се разкрие тази крупна далавера. Аз лично ще Ви поздравя за това. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Петков, аз предлагам от 8000 м рязко да се приземим, за да видим каква е реалността и да я срещнем в очите. А тя е следната: Вие говорите за 50%, 30, 20, но, господин Петков, Вие знаете ли, че преди началото на войната 48:52 е съотношението неруски към руски? На първия ден от войната 90% от преработвания вече нефт е руски, а за шест месеца между 98 и 100 – 100%, господин Петков, руски нефт се преработва в „Лукойл“! И Вие твърдите колко е полезна в момента дерогацията и как ние трябва поетапно да се откажем от тези 100%! Господин Петков, за времето на действие на тази дерогация и обработката на тези 100% в цифри можете да излезете и да кажете колко всъщност е отишло към руския режим. Защото има някаква изключителна контрастност между Вашето твърдение, че не искате да бъде подкрепян режимът на Путин, не искате да се изливат пари към „Лукойл“, и действията, които предприемате! Също ми е много интересно: как успяхте да пречупите и позицията на Вашите партньори от „Демократична България“, които рязко смениха, че „Лукойл“ и дерогацията трябва да продължат да функционират?! Моля да ни обясните, господин Петков. Благодаря Ви.

Уважаеми народни представители, днес се проведе Съвещателен съвет към министър-председателя – това е Съветът по сигурността. Всеки, който министър-председателят може да прецени да покани, е бил поканен. (Оживление, смях.) Това, което може да използвате в момента – че имаме двамата най-компетентни министри по тази тема тук в залата, и да зададете въпроси към тях. Това е по първата тема. По втората тема. Аз съм абсолютно съгласен с Вас, господин Хамид, че ако някой е направил нарушение, измама, трябва да бъде разследван с цялата сила на Закона, независимо каква позиция заема този човек – дали е в „Лукойл“, или някъде другаде. Изцяло сме с Вас. Не трябва обаче да смесваме двете теми. (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.) Едната е сигурността на българския пазар днес, другата е дали някой е направил престъпление. Ние сме изцяло с Вас да разследваме всеки, който е направил престъпление в тази държава, независимо от позицията. Но това не трябва да замъглява тезата, че сигурността на България, цените на всеки потребител в България и достъпът до дизел и бензин по българските бензиностанции зависи от нашето решение. Ако някой от Вас излезе и каже: след три дни, ако дерогацията спре, ние сме сигурни на сто процента, че цената няма да се промени, че ще има доставки…

Да!

…регулярни – това би било доста силна и неаргументирана позиция, освен ако нямате реални аргументи защо. Защото днес това, което аз чух, е, че между стоте процента и петдесетте процента, това е вярно, тази промяна е лесна.

До 31-ви декември!

Между петдесетте процента и нула процента, това е трудната промяна, която изисква технологични проби, които не се случват от днес за днес, а изисква време. И нека да не смесваме двете неща. По едната тема трябва да има пълно разследване, а по другата тема ние трябва да защитим…

„Лукойл“!

…възможността българските граждани да имат достъп до горива на нормални цени. Благодаря Ви.

„Лукойл“! „Лукойл“! „Лукойл“!

Съвещателно…

Благодаря, господин Председател. Лека корекция в процедурите. Правя процедура да удължим днешното пленарно заседание до гласуването на съответната точка, която разглеждаме в момента, и след това да преминем към гласуването на вота на недоверие.

Уважаеми господин Председател, предполагам, ще се съгласите с мен, че моментът на гласуването на вота е фиксиран в нашия правилник и не би могъл да бъде изместен. Предполагам, че предложението на народния представител би могло да се модифицира по следния начин: да се удължи времето, но да се прекъснат дебатите по точката, да се гласува вотът и след това евентуално дебатите по нея да продължат до нейното гласуване, тъй като, поне според мен, считам, че не можем да изместим гласуването за вота, то трябва да бъде извършено точно в 13,55 ч. Благодаря Ви.

Не е вярно!

Вече е фиксирано!

За процедура.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, моята процедура е гласуването на вота на недоверие, обявяването на резултатите, евентуалното прегласуване и обявяването на резултата от прегласуването да бъдат предавани пряко по БНТ 1 и Българското национално радио. Благодаря.

И различния вот.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Струва ми се, че трябва да внесем голяма доза яснота по темата „Лукойл“, защото парламентът се занимава за два месеца, мисля, че трети път с тази тема. Да започнем отначало. Дерогацията беше приета с аргументи българските граждани да имат по-евтини горива, първо, второ, да не се затруднява работата на рафинерията по технологични причини и трето, да се следи внимателно дали се изпълнява санкционният режим спрямо руския петрол, който се преработва от „Лукойл“. Много заседания се проведоха извън тази зала, включително и при министър-председателя в различни формати, включително и в комисии и така нататък. Защо стана централна тема и защо аргументите, които днес чухме, включително и от господин Петков, включително и на заседанието при премиера, ние мислим, че не са в полза на продължаване на дерогацията, а са в полза на спиране на дерогацията. Първо, българските граждани по никакъв начин не получиха ценова облага от това, че ние правим изключение от забраната за преработка на руски петрол. Защото, като започнете – как става ценообразуването, ще видите – първо, да кажем, че бензинът е по-скъп от седем или осем страни в Европа, дизелът е най-евтин, но с много малък процент, почти нищожен, и като видите ценообразуването как става, ще видите, че всъщност от това, че има разлика между сорт „Уралс“ и сорт „Брент“, тази разлика по никакъв начин не е отчетена в цените. Има разлика и в логистичните разходи, тя също не е отчетена в ценообразуването. Напротив, в ценообразуването разликата, която получаваме в по-малко, е поради факта, че акцизът в България е най-нисък в цяла Европа. Като извадите акцизната ставка, извадите акцизните ставки на горивата в Европа, ще видите, че ние сме там, където са тези, които не преработват руски петрол, тоест по-скъпия петрол. Така че аргументът „ценови“ отпада от само себе си, просто анализът е такъв. И тук няма никой, който може да противоречи на този анализ, и специалистите, между другото, го казват, които се занимават с тази материя. Второ, може ли руската рафинерия – тя е българска, но с руски собственик, да преработва сто процента петрол, който не е с руски произход? Може. Може и днес на съвещанието това беше потвърдено. Не искам да изнасям данни, тъй като все пак имаше гриф „Секретно“, но може, на сто процента може. Трето, как следим ние тази дерогация да не допринася за това да бъде финансиран режимът на Путин? Как го следим? Да Ви кажа това, което днес чухме, това, което чуваме в последната седмица, днес се потвърди. Четиридесет процента от преработката на петрол е за вътрешна консумация, 60% се реекспортира. С този реекспорт, има всички сведения, че е нарушен санкционният режим. Първо, той няма право да ходи никъде другаде освен в България и Украйна и само по екологични съображения, каквито няма, не бяха представени, може да бъде реекспортиран към трети страни. Върви си един реекспорт на 60% от преработения руски петрол в България. (Шум и реплики.) Да Ви кажа ли за къде върви? Митниците не можаха да ни кажат. Ще проверим, ще видим – разпоредена е от вчера проверка на финансовия министър. Така ли беше, господин Петков? Това ни отговориха от Митниците. Е, какво следене на санкционния режим е това? Просто – задаваме си въпроси. В един анализ ни се каза, че ползите били твърде малко, не били един милиард. Ама това са ползите само от данъците, които се плащат за експорт на руски петрол на руската държава. А ползите от продажба на дериватите на трети страни?! Там печалбите са колосални. И питаме сега ние от тази трибуна, за да стане ясно и на народните представители, които не се занимаваме тясно с тази специфична материя, а и на българските граждани, питаме, поради коя причина ние трябва да продължим дерогацията? Технологично може да се преработва друг петрол, ползи за българските граждани няма, трето, не се спазва санкционният режим, очеизвадно е – 60% се реекспортира. Четвърто, рафинерията е в готовност от утре да започне да произвежда това количество, с което ще се задоволи вътрешният пазар, тъй като става въпрос за 40% и те са имали такава готовност, и са имали и такова решение, впрочем, преди Енергийната комисия вчера да вземе решение, че няма да подкрепи отпадането на дерогацията. Какви са ползите за българския бюджет? Ами от тези 60%, които се реекспортират, нула. Защото ДДС-то се възстановява на рафинерията и акцизът се възстановява при реекспорт. Ползите са нула! Е, къде отиват тогава?! Единственото нещо, което успяхме цялата тази зала след сериозни мъки, с усилия и няколко внесени предложения, е да наложим малко по-висок данък и да съберем около стотина милиона, които се надяваме, че ще станат поне 150 – 200 милиона до края на годината. И това е всичко. Не броим корпоративния данък, който така или иначе, се плаща. Тук говорим за свръх. И с приетия график за възстановяване, нали, за постепенно преминаване до октомври догодина, всъщност се видя, че ние отлагаме прекратяването на дерогацията в полза на преработка на руския петрол и в полза на това да се извличат печалби, от което България се дискредитира, и българските граждани нямат никаква полза. И сега аргументите, че нямаме достатъчно запаси, също не издържаха днес – имаме достатъчно запаси. Аргументите, че няма да може да се достави в кратко време петрол с друг произход, също не издържат, защото става въпрос за много по-малка преработка и така нататък. С това изказване исках да Ви обобщя, че всички аргументи да продължава дерогацията са несъстоятелни. Те не издържат към днешния ден. Ние какво искаме – до март месец да продължи рафинерията, 60% от преработения благодарение на дерогацията, която България е дала, руски петрол, да внася печалби в руската държава? Това искаме. Де факто това. Няма никаква полза за българските граждани. Много съмнителна, малка полза за бюджета, която впрочем полза за бюджета ще дойде, ако има реекспорт, ще дойде и ако има преработка на друг петрол. Затова нека да върнем дебата там, където му е мястото. Изпълнени ли са целите, поради които България прие дерогацията? Отговорът е не. Нито една от тези цели не е изпълнена. Ако някой смята, че е така – да заповяда да ме опровергае. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Цонев навлезе така по-експертно в темата за дерогацията, но ние още в Четиридесет и осмото народно събрание казахме, че законодателните промени, които бяха направени тогава в Закона, не гарантират под никаква форма преминаването на „Лукойл“ към алтернативни доставчици на суров нефт. Това още тогава го индикирахме и с колегата направихме конкретни предложения, както за план-график, който в момента вече го има в Закона, така и за сериозни санкции при неспазване на условията на дерогацията. Тогава за наше учудване това не получи одобрение, не беше подкрепено и въпросът остана отворен. Днес идва моментът, в който си говорим, че дерогацията не се спазва и затова трябва да я отменим. Ние затова именно направихме предложение. Внесено е вече с конкретни санкции при неспазване на условията по дерогацията и заложихме вътре и 5% санкция от оборота при повторно нарушение. Такива бяха идеите и в Четиридесет и осмото народно събрание, които предложихме. Надявам се сега да получат Вашата подкрепа. Мисля, че по този начин ние може да гарантираме и доставките на суровини, и горивата за хората, а нека, като отменяме нещо, което преди една година беше добро решение и аз съм чул от Вашата парламентарна група, че това е едно от добрите решения и Вие сте го предлагали многократно, именно дерогацията, която постигна кабинетът Петков. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Цонев, Вие коментирахте доста неща. Аз ще обърна внимание само на това, което казахте, че всъщност санкциите и дерогацията се заобикалят, не се спазват. Искам да припомня на Вас и на залата, че всъщност всяка партида за износ на горива минава под контрола на Агенция „Митници“, след предварителното одобрение на Агенция „Митници“, тоест на държавата. Иначе казано, това не може да се случи без одобрението на определен министър или министър-председателя на страната ни. Говорят се, носят се слухове за комисиони в размер на няколко десетки милиона на месец. Разбира се, това е работа на разследващите органи да проведат разследване и да установят дали това е така или не. Ако наистина се установи нарушение или заобикаляне на дерогацията, крайно време е да видим осъдени български политици. Казвайки всичко това, си давам сметка, надявам се, че и Вие си давате сметка защо е това неистово желание на министър-председателя в последните седмици и месеци да овладее ДАНС. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, от това, което казахте, от Вашата гледна точка, нито един от аргументите, за да съществува дерогация е налице. Същевременно Вие казвате, че ако остане до края на годината дерогацията, ще има по 100 милиона за бюджета. Ако съм разбрал правилно, дори всеки един от другите Ви аргументи да е прав защо е това бързане, господин Цонев? Защо трябва дерогацията да бъде прекратена за три дни на всяка цена? Изведнъж Вашата парламентарна група започва да обвинява „Продължаваме Промяната“, че са в коалиция с ВЪЗРАЖДАНЕ, което е най-голямото безумие, най-голямото безумие и че взимаме прокремълски политики.

То си е така.

Това е факт.

Аргументът Ви, че ние защитаваме това решение… (Шум и реплики.)

…защото подкрепяме кремълския режим е абсолютно несъстоятелно. (Шум и реплики.)

Така че може ли да обясните кое налага това да се случи след три дни, при положение че в хазната ще влязат 200 млн. лв., ако се запази до края на годината и ако това е единственият Ви аргумент, защо не предложите дерогацията да бъде прекратена от 1 януари? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. (Шум и реплики.)

Колеги, отзад напред – господин Митев, не сте ме слушали внимателно, но това не се случва за първи път. Защо искаме дерогацията да се прекрати незабавно или най-много от 1 януари, защото там 30 дни технологично, ок, нали? Защото излязоха данни, че се нарушава и защото за трети път искаме да се прекрати. И предните два пъти се съгласявахме с експертите, с кабинета и с всички, че това се налагало поради технологични съображения, да се подготвят вместимости, да се подготви екип, да се подготвят договори за внос на петрол с друг произход и така нататък, и така нататък. А всъщност какво се оказва? Оказва се, че 60% от тази продукция се реекспортира за трети страни в нарушение на дерогацията, трупат се печалби и се печели време. Така преминаваме с отговора на този въпрос – защо за трети път искаме, този път още по-аргументирано. Преминаваме към въпроса на господин Тодоров за контрола, за отговорността и за слуховете. Ами, когато под формата на искане да се подготвят мерки, виждаме, че се печели време за престъпни действия. Най-малкото нещо, което трябва да си зададе всеки един от нас, е – това поради некомпетентност ли е, или по някаква друга причина. Затова ние днес казахме и господин Пеевски – председателят на нашата парламентарна група, каза, че ще сезира Прокуратурата на Република България, съответно и ДАНС и ще иска разследване по тази тема. Аз съм сигурен, че всички в тази зала искат същото, защото трябва да сме наясно – тази дерогация в полза на българския народ ли е, в полза на демократичния свят да бъдат спазвани санкциите, или е параван за нещо друго. Ако е параван, да е ясно на всички по съответния начин, не с инсинуации, не с внушения, а с разследване на компетентните органи. Това е нещото, което днес поискахме, и по тази причина продължаваме да твърдим, че е крайно време да спрем да се крием зад това, че цените щели да бъдат увеличени и че българският гражданин щял да пострада, защото, уважаеми господин Петков, не подходихме така, когато дръпнахме шалтера на руския газ. Правилно го дръпнахме. Въобще не се интересувахме от икономически аргументи. Изобщо не се интересувахме какво ще стане с цените, изобщо, дръпнахме шалтера, и правилно казахме – трябва да спре зависимостта от руските енергийни източници. Е, добре, защо е този двоен аршин? За газа може, за петрола не може. Ето това искаме да разберат българските граждани и компетентните органи да вземат да се размърдат. Това е нашият апел към тях, да не кажа нашия съвет, да се размърдат яко по тази тема. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Ако се приеме днешният законопроект, а именно за незабавно прекратяване на дерогацията, следва да си отговорим на няколко ключови въпроса. Не че не вярваме на колегите от ГЕРБ и ДПС, че всичко е цветя и рози и че рафинерията няма да спре работа, чисто и просто ние като 240 уж най-отговорните в страната, преди да вземем едно решение, трябва внимателно да анализираме и да си зададем следните въпроси: откъде България ще внася горива, от коя държава, ако спре работата рафинерията в „Лукойл“?

Как откъде?

Кои фирми ще бъдат облагодетелствани? Кои фирми ще осъществяват този внос? Това не е ли опит да се намали цената на рафинерията „Лукойл“, така че тя да стане пушечно месо за едни готови инвеститори? Колеги, това са ключови въпроси и се надявам някой в реплика да отговори, така че да успокоим българското общество, че всъщност държавата е готова да посрещне предизвикателството, а именно със спиране на работата на рафинерията, защото истината е, че незабавно спиране на дерогацията най-вероятно ще доведе точно до това нещо. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

За реплика.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Сабрутев, вчера – 15 ноември 2023 г., „Лукойл“ на свое заседание обсъждат и почти решават да минат на сто процента неруски петрол, тоест те са готови. Те са си намерили доставчиците и само Вашето гласуване в Комисията по енергетика да им подарите още шест месеца или една година им дава тази възможност да трупат комисиони някои хора и да се финансира кремълският режим – Вашето гласуване. „Лукойл“ са си намерили доставчиците и ги имат. Те ги имат от години. Има поне 13 различни сорта петрол, който може да бъде преработван без съществени технологични промени и това стана ясно, и това всички в тази зала го знаят. Не ние, не някой друг, от Вашата партия ходят и предлагат по цяла Европа и по цял свят и посредничество при продажбата на рафинерията. Това всички го знаем тук.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сабрутев, ще използвам репликата си към Вас да обърна внимание на нещо, което стана ясно в залата. Предполагам, че преждеговорившият се обърка в изказването си, като каза, че не съм следил – много добре следях и всъщност предложението на ДПС и ГЕРБ е след три дни да бъде затворена рафинерията. Разбрахме от дупликата на господин Цонев, че всъщност те са готови да го направят и от 1 декември и смятам, че това е важно да се отбележи. Предполагам, че господин Цонев е влязъл в заблуждение, като си е помислил, че го е казал в изказването си. Не беше казано. Радвам се, че залата разбра, че всъщност те са съгласни и от 1 декември, въпреки това ние настояваме това да се случи от 1 март, каквито бяха и нашите аргументи, изложени по-рано. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Хамид, бих искал ясно да уточня, че парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не е против прекратяване на дерогацията. Тя е против това да се прекрати от днес за утре, така че да се създаде стрес на пазара. Тя е против това да се даде възможност за спекулации, пазарни спекулации, да се даде възможност за ръст на цените на горивата, да доведе до дефицит в региона, което всъщност да доведе до тази инфлация, с която само до преди няколко месеца българските граждани имаха необходимост да се борят. Ние сме за прекратяване на дерогацията, но в необходимия срок, така че икономиката, по-скоро рафинерията да може да се подготви, така че да може българският пазар на горива да бъде осигурен. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми дами и господа, тук се правят внушения, спекулации – може би това е част от играта в един парламент. Но нека да видим фактите. Ние от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ сме за скъсяване срока на дерогацията, но това трябва да стане в разумен срок, в който да бъдат елиминирани всички рискове за това да спре да работи изобщо рафинерията и да се получи недостиг на горива в страната. Това сме изследвали по всички възможни канали, в консултации с експерти и тук искам да разсея едно друго внушение, което се опитват някои от Вас да правят – че има някакъв разнобой между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Само преди един час внесохме Законопроект, подписан от Кирил Петков, моя милост, Христо Иванов и така нататък, с който предлагаме нещо подобно на предложеното тук, само че срокът да бъде между 1 и 15 март, за да може държавата да се подготви да посрещне всички рискове. Лично ще Ви кажа защо аз се въздържам и не мога да подкрепя Законопроекта, който гледаме сега. Два важни факта, което между другото е интересно да се анализира. Този законопроект има един-единствен вносител, той се казва Делян Добрев, който го няма в залата. Виждате кой толкова пламенно защитава този законопроект – това е интересно. Не мога да подкрепя този законопроект не за друго, а защото въпросният Делян Добрев е човекът от ГЕРБ, който гласува против това правителство. Това ме навежда в съмнение, че това е провокация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Доста неща се казаха, бях подготвил доста факти, но повечето от нещата се казаха, така че ще съкратя изказването си по един въпрос, който се надявам министърът да вземе отношение по него, и той е: защо всъщност от дерогацията не произхождат никакви ползи за българските потребители? Всъщност какво трябва да се случи, за да може българският потребител да спечели от въпросната дерогация? Много просто нещо – изпълнителната власт и Агенция „Митници“ трябва да си изпълнят задълженията, произтичащи от Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт, където ясно е описано кой какво следва да направи от изпълнителната власт и Агенция „Митници“, за да бъде възможно „Лукойл“ изобщо да си платят таксата, станала по-известна като левче или там 73 стотинки, или колкото е, за да може това да компенсира всъщност цените на горивата и те да бъдат в момента в нормалното си русло от порядъка на 2,20 лв. при настоящата цена на петрола. Така че е много по-логично изпълнителната власт и Агенция „Митници“ да вземат да си свършат работата, за да могат най-после българските потребители да спечелят от дерогацията, а не тук да се карат двете или трите по-скоро фракции от сглобката кой да вземе по-голям дял от въпросното левче. Благодаря Ви.

Вземам репликата в чест на госпожа Атанасова, която изключително много се възмути, че някой има какво да каже по предложение, което е внесено от представител на ГЕРБ. (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.) Ами да, госпожо Атанасова, имаме какво да кажем, да, и ще Ви кажа. След като ДПС и ГЕРБ от една страна, се карат с „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, от друга. В едната част ние чуваме аргументи, които за пръв път чуваме от управляващите да признават, че са такива, а ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме казвали безкрайно много пъти, няма как да не си зададем въпроса какво дели така наречената сглобка? Дали една друга рафинерия да има интереси, от една страна, дали някой трябва да прибере някоя комисиона, от друга страна, но със сигурност смятам, че за щастие, в дискусията, която се разрази, смятам, че българските граждани имаха възможността да видят, че нито една от двете части на сглобката, която си е истинска коалиция – след малко в гласуването ще го видим, не се интересува от добруването на българските граждани, а се интересува от частните си финансови интереси на една или друга политическа организация, които обаче не могат да се разберат кой да вземе парите на българите. Господин Тодоров, към Вас – най-накрая, след тези часове дискусия, някой зададе резонния въпрос: къде в момента е изпълнителната власт, която трябваше да се погрижи тази дерогация, за която и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ безкрайно настоявахме, в крайна сметка да влезе в полза на българските граждани? Благодаря Ви, че зададохте този въпрос и се надявам министърът да вземе отношение.

Не!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, това е много резонен въпрос, ние го коментираме вече доста време – за въпросния закон и за въпросното му влизане в сила. Както и Вие сте запознати, Законът не е влязъл в сила, защото не са приключили две нотификации. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Много интересен въпрос беше проверката, за да видим в крайна сметка имало ли е нужда от тези нотификации първоначално. (Шум и реплики.) Не е имало нужда, след което, както се оказва, че не е имало нужда, разбира се, ние трябва да изпълним Закона, както е написан. Първата нотификация е направена от служебния кабинет един месец, след като Законът е гласуван – през месец март. Малко след това Комисията е върнала, че няма коментар, и коментар от гледна точна на това, че вече приет закон... е много интересно на Комисията защо те трябва да го нотифицират. Както и да е – направено е. Втората нотификация, която трябваше да бъде подготвена, не беше подготвена от служебния кабинет. Ние сформирахме работна група, подготвихме нотификация. Изпратена е преди повече от месец и половина към Европейската комисия – там отговорът е същият: защо трябва ние да нотифицираме Европейската комисия за държавни помощи, когато касае физически лица. Защото Законът при първо четене, както всички Вие знаете, беше насочен към компенсации към физически и юридически лица, при второ четене Законът е насочен само към физически лица. Така че ние все още чакаме нотификация от Комисията, за да ни информират в крайна сметка ще дадат ли становище. Също и представители от Европейската комисия са много учудени защо на нас ни е необходимо такова от тях. В момента, в който получим отговор от Европейската комисия, пак казвам, преди месец и половина е изпратена информацията, още нямаме отговор от тях. В момента, в който получим отговор, ако той е положителен, разбира се, Законът би могъл да влезе в сила. Влезе ли в сила този закон, ние може да започнем да го изпълняваме. Имаме пълна готовност. Пак казвам, тук е интересен фактът, ако погледнем стенограмите от обсъждането още на влизане в сила на Закона, защото помолих колегите и това да ми подготвят, ще видим мнение и на някои от Вас, които в момента сте тук, в тази зала, които се изразяват, че всъщност с тези две нотификации в крайна сметка обричаме този закон да не влезе в сила. Защо е направено и как аз не мога да кажа. Ние просто можем да изпълняваме това, което в момента е заложено. Видяхме също така и два разумни опита да бъдат отменени тези точки, явно с разбирането, че не е било нужно да се прави това нещо тогава. Едната промяна е в Закона за възобновяемите източници, тогава не е минало, втори път, така че в момента, в който влязат в сила или бъдат отменени, ние можем да започнем да го изпълняваме. Дотогава ясно трябва да кажем, че това е условие, за да влезе Законът в сила. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Две процедури ще направя. Едната е за прегласуване, втората е за почивка от името на парламентарна група. Да поканите колегите от ГЕРБ и ДПС, тъй като те подкрепят правителството. Ако искат да се разграничат, става с гласуване в залата, а не с излизане от залата. Защото 66 народни представители не могат да свалят кабинета, но 166 могат да го свалят. Ако наистина те не подкрепят този кабинет, да заповядат в залата да го покажат. Иначе лицемерието става ясно пред всички български граждани, пред всички камери. Ако наистина нямат доверие на този пропутински, прокремълски, проруски кабинет, както те казаха, да заповядат да го свалят. Иначе благодарение на ГЕРБ и ДПС в България ще има такъв кабинет още няколко седмици – до следващия вот.

Процедура!

Благодаря, господин Председател. Посканата почивка от името на парламентарна група беше да се върнат колегите от ДПС и от ГЕРБ. Виждам, че не са се върнали, а без тях няма как да се проведе това важно гласуване за България – Министерският съвет е тук, опозицията е тук, част от управляващите са тук, затова предлагам прекратяване на заседанието и утре да продължим с гласуване на вота. Тоест прегласуване на вота на недоверие, тъй като не е уважително, и най-малко към българските граждани. Знаете, че това се излъчва директно и е хубаво пленарната зала поне да бъде пълна, така че правя процедурно предложение, а Вие можете да го прекратите и без гласуване, а ако не искате да го прекратите, го подложете на гласуване – прекратяване на заседанието, и утре да продължим с прегласуване на вота. (Шум и реплики.)

Процедура във връзка с гласуването!

Във връзка с предстоящото гласуване.

Процедура!

Господин Председател, благодаря за това, че ми дадохте възможност по Правилник да направя процедурата, която ще направя. За да свалим напрежението преди толкова важно гласуване и все пак да видим кой кой е в тази зала и кой каква цел има при това изключително важно гласуване за вот на недоверие на българския кабинет, моля за проверка на кворума. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Предложението ми е да разгледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, който беше отменян толкова пъти, и да удължим времето до приемането му.