24 November 2023

Това е точка от дневния ред!

Това е точка от дневния ред, не може да се гледа в декларация!

Това е декларация от името на група! (Шум и реплики от ДПС.) Вие какво?

Ще се наложи да го доизслушате! Ние не знаем за…

Уважаеми колеги от ДПС, които сте развълнувани, да Ви обясня, че не се касае за точката от дневния ред и не касае темата.

Дотук се касаеше!

Дотук не се касаеше, господин Цонев! Защо е въпросът – дали е само заради замитане на проблема под килима и защо не е за работата на МВР като цяло, за което мнозина от Вас тук са пледирали много често, особено на фона на скандалите, които всекидневно тресат това силово министерство и те имат пряко отношение към неговото функциониране. Например, кой, кога и защо е натискал министъра на вътрешните работи, кой всъщност кадрува в това министерство и дали последните изстъпления не са пряк резултат от това кадруване? (Шум и реплики.) Точно така, но нека да продължим със задаването на въпросите. Ненадейно отговор на този въпрос даде самият Кирил Петков в едно доста странно, бих го нарекъл, интервю за Нова телевизия във вторник. Той влезе в пряк сблъсък с обадилия се по телефона вътрешен министър Калин Стоянов. Извън комичната ситуация един мандатоносител да разпитва своя министър в ефир, вътрешният министър директно обвини Кирил Петков, че му е оказвал натиск за смяна на ръководни кадри на МВР. Кирил Петков се опита да се измъкне в това интервю, но по един много странен начин, колеги, обърнете внимание! Той четири – подчертавам, четири пъти попита Калин Стоянов дали е говорил с него след датата 17 август. Забележете, не откакто се познават, не откакто е назначен министърът, а точно от 17 август нататък, което логично предполага, че преди 17 август е имало разговори или срещи, на които се е обсъждала работата на Министерството – нещо, което впрочем и двамата не отричат. Ще Ви прочета дословни цитати от това интервю, които Кирил Петков дава по време на това истинско риалити шоу: „17 август беше последният път, когато съм отишъл при него – става дума за министъра. От август, когато беше последната ни среща, имало ли е обаждане, или разговор с мен? – пита той. Аз ли съм единственият лидер, с когото не сте говорили след 17 август? Четвърто, имали ли сте разговори с господин Пеевски или господин Борисов от 17 август досега?“ Каква е тази сакрална дата, уважаеми колеги, 17 август, че общо четири пъти Кирил Петков я повтаря в своите въпроси към министъра? На всичко това министърът отговаря, че до 17 август – тази сакрална дата, е имало много обаждания и срещи с Кирил Петков, както с Бойко Борисов и Делян Пеевски, но след тази дата вече с никого не е говорил. Логично възниква въпросът: защо 17 август се оказва толкова ключова дата за отношенията между мандатоносител и вътрешен министър? Защо е тази фиксация на Кирил Петков върху датата 17 август? Дали не е, защото на 16 август бе застрелян видният бизнесмен и политически ментор на Кирил Петков и „Продължаваме Промяната“ Алексей Петров – човекът, който по думите на лидера на другия некоалиционен партньор Бойко Борисов, е осигурявал логистиката за създаването на това правителство! Тоест до 17 август има човек, има логистика, има влияние и срещи върху МВР и срещи там, а след това го няма човека, няма я логистиката и няма влияние върху МВР! Българското общество има право да знае как се случват нещата в едно от най-мощните силови министерства. Кирил Петков дължи обяснение на всички българи за онова задкулисие, което осигури създаването на сглобката, и на зависимостите, които продължават да крепят този порочен сговор. Затова ние от „Има Такъв Народ“ смятаме, че трябва да се създадат не една, а поне две анкетни комисии за МВР. Едната да разследва какво е ставало до 17 август, когато е имало човек, имало е влияние, и една след 17 август, когато нещо се е счупило във Вашите задкулисни контакти. Това не е шега, нито е някакъв сарказъм. Проблемът с нерегламентирания натиск върху министри от това правителство приема толкова опасни за страната размери, че заплашва да избухне като мина в колелата на това правителство. Първо от натиск и заплахи се оплака министърът на електронното управление Александър Йоловски, за когото дори от „Продължаваме Промяната“ не отричат, че е тяхно назначение. Сега се оплаква министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, за който още се спори точно чие назначение е. Ако логистикът на сглобката беше жив, можехме да попитаме него, но явно това вече не е вариант. Може би е време Кирил Петков да проговори, за да му олекне. Няма как да не отбележим и странното поведение на премиера Николай Денков, който и досега не е намерил време да разговаря с министър Йоловски по въпроса и да изясни дали наистина е заплашван от Кирил Петков. За сметка на това обаче вчера академикът най-после се охрабри и поиска проверка дали пък полицаи са заплашвали действащ министър – нищо, че този сигнал е отпреди няколко месеца. Няколко месеца трябваха на храбрия академик, за да пристъпи към това свое смело действие. Нищо в криминалния казус „Петков притиска Йоловски“ – Денков по стар български обичай се е снишил, докато мине бурята, а трябва много ясно да заявим, че просто няма как и двете страни да са прави – или и двамата министри лъжат и трябва незабавно да бъдат освободени, или и двамата казват истината. Ако и двамата казват истината, какво трябва да направи премиерът? Ами той трябва да се разграничи директно от Кирил Петков, който пак го няма в залата (реплики, смях), няма да казвам къде може да е, Тошко, извинявай, който от своя страна трябва да стане клиент на прокуратурата! Не може и мандатоносителят да е сит, и министрите да са цели! Не е нужно човек да е пророк, за да предвиди какво ще се случи оттук нататък, ако ситуацията не бъде изяснена докрай, колеги! Още при съставянето на това правителство бяха заложени множество бомби със закъснител, които една по една сега започват да гърмят и ако не бъдат обезвредени навреме, в един момент ще взривят цялата ни държава! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. В периферията на Европа се развиват два конфликта, които крият рискове за Европа и България, изискват сериозно внимание и са показателни за двойния стандарт в международната политика. На първо място е конфликтът в Ивицата Газа, който е напът да се превърне в една хуманитарна криза. Има около 100 резолюции на ООН, които са за това да се създадат две държави – Израелска и Палестинска. Към настоящия момент държавата Израел е факт, но не това е положението с Палестина. Реално и до ден днешен Палестина не е независима държава, а е автономия, която е в една особена ситуация. От една страна, тя е автономия, от друга страна, има свои посолства по света, в допълнение разполага и с две правителства – едно в Ивицата Газа и едно в Западния бряг. Липсата на трайно и справедливо решение на палестинския проблем е причината за настоящия конфликт и е предпоставка за постоянното високо напрежение в Близкия изток и загуба на човешки животи – без такова решение устойчив мир не е възможен. От ВЪЗРАЖДАНЕ призоваваме за прекратяване на бойните действия и за намиране на справедливо и трайно решение на проблема. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ заклеймяваме всяка агресия срещу мирно население и категорично осъждаме насилието над невинни цивилни жертви, жени и деца. Призоваваме Израел да се придържа към принципа на пропорционалност в международното право и да се сложи край на избиването на цивилно население. За да се добие по-добра представа за конфликта, ще спомена, че в Газа за един месец има 10 328 убити цивилни граждани – повече отколкото в Украйна за 20 месеца, като половината от тези 10 328 убити палестинци са деца. Има дни, в които убитите цивилни в Газа надвишават 200 – 300 на ден – цифри, които остават някак си встрани на фона на свръхконцентрацията на медийно внимание по отношение на Украйна. Поради вече изложеното осъждаме двойния стандарт в политиката и следва да зададем логичния въпрос – защо така нареченият цивилизован свят не осъжда и израелската агресия, когато видимо принципите на пропорционалност и съразмерност не се спазват. Недалеч от Европа има още един развиващ се конфликт, който заслужава внимание – този в Западна Сахара. Това е още един конфликт в периферията на Европейския съюз и също потенциален катализатор на бежанска вълна. Тоест давност от около 50 години с различен интензитет във времето, като от края на 2020 г. съществуващото до този момент примирие е преустановено. В десетилетията след края на Втората световна война се разгърна процесът по деколонизация и множество народи от Африка и Азия получиха своята независимост. Не е такъв обаче случаят със Западна Сахара – бивша испанска колония. След оттеглянето на Испания вместо да получи своята независимост Западна Сахара става обект на нова анексия, този път от страна на Мароко и Мавритания през 1975 г. Впоследствие Мавритания е отблъсната, но конфликтът с Мароко е актуален и до днес, като към днешна дата около 80% от територията на Западна Сахара се контролира от Мароко, а 20% от фронта „Полисарио“ – представител на населението на Западна Сахара. Ангажиментите на международната общност и ООН, ще цитирам резолюция 690 от 29 април 1991 г. за намиране на трайно решение на конфликта чрез референдум, не са изпълнени до ден днешен. Въпреки че Съветът за сигурност съставя под свое ръководство мисия на ООН за организиране на референдум в Западна Сахара, народът на Западна Сахара все така няма правото на национално самоопределение. Тревожното е, че конфликтът е съчетан и с целенасочена етническа подмяна на населението. За съжаление, към настоящия момент Европейският съюз и международните институции пренебрегват този проблем, въпреки че знаем добре, че Европейският съюз има политика и инструменти, насочени към Африка. Целта на партньорството между Африка и Европа е създаването на пространство на солидарност, сигурност, мир и устойчив просперитет. Наблюдава се отново двоен стандарт в международните отношения. Тук добър пример е различният подход при решаване на въпроса с Косово спрямо този със Западна Сахара. Двойният стандарт не е добър принцип за водене на дипломация и е предпоставка за продължителни и повтарящи се конфликти. В заключение, ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме за незабавно изтегляне на израелските войски от Газа и връщане към мирните преговори, които започнаха през 1991 г., и на база резолюцията на ООН от 1948 г. ВЪЗРАЖДАНЕ настоява за провеждане на референдума в Западна Сахара и изпълнение на резолюция 690 на ООН за установяване на траен мир в този регион на Африка. Крайно време е да започнем да решаваме проблемите още в зародиш. Не бива да чакаме бездейно и безотговорно войните по периферията на Европейския съюз да ни заливат периодично с бежански вълни, а впоследствие да търсим спешни решения, след като проблемът вече е достигнал до нашите граници. Настояваме да се спазват принципите на международното право и правото на самоопределяне на народите. Казваме „не“ на двойните стандарти в международните отношения. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз първо да кажа, че не съм съгласен с твърдението че временните анкетни парламентарни комисии са създават с цел да заметат някакъв проблем. Аз самият съм участвал няколко пъти в работата на такива комисии и искам да Ви кажа, че, хайде не всички, но повечето от тях са се свършили съвестно и в срок работата стигайки до целта, с която са създадени. Това е един напълно легитимен парламентарен инструмент за контрол, защото напомням, че освен законодателна парламентът има и контролна функция върху работата на изпълнителната власт. В същото време паритетният принцип, на който предлагаме да бъде създадена тази комисия, надявам се, ще гарантира безпристрастност и оперативност във взимането на решенията. Събитията от нощта на окървавения протест предизвикват много въпроси в българското общество и най-важният от тях, разбира се, е въпросът за политическата и моралната отговорност. Смятам, че българският народ има право да получи пълната информация за поръчителите, изпълнителите и съучастниците в този срамен акт. Затова и ние предлагаме създаването на такава временна анкета комисия. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „Проект РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за проверка на факти и обстоятелствата, свързани с неправомерната употреба на сила от страна на МВР срещу протестиращи граждани, извършени на 16 ноември 2023 г. 2. Временната комисия се състои от 18 народни представители, избрани на паритетен принцип – по трима от всяка парламентарна група. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател: … Членове: … 4. Временната комисия установява всички факти и обстоятелства, довели до ескалиране на напрежението и сблъсъците между органите на МВР и протестиращите граждани срещу ръководството на Българския футболен съюз, както и действията на служителите на МВР. 5. Временната комисия изготвя доклад за резултатите от работата си и установените факти и обстоятелства за действията и бездействията на отговорните лица. 6. Временната комисия се избира за срок от 1 месец.“ Благодаря Ви.

„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за проучване на действията на МВР по организацията, подготовката и опазването на обществения ред във връзка с протеста на 16 ноември 2023 г. в град София, както и на фактите и обстоятелствата, свързани с превишаване на правомощия при използването на физическа сила и помощни средства от полицейските органи на МВР. 2. Временната комисия се състои от 12 народни представители – по двама народни представители от всяка парламентарна група. 3. Избира състав и ръководство на Временната комисия, както следва: ... 4. Временната комисия се създава за срок от три месеца.“

Госпожо Председател, наблюдаваме пореден срамен момент в историята на този парламент. Малко предистория. На Председателския съвет в сряда от ПП-ДБ настояваха да се направи комисия, която да разследва насилието на протеста, който беше само преди няколко дни. Респективно тогава ДПС и ГЕРБ бяха категорично против. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казахме, че ще подкрепим изрично тази комисия, но настояваме нейното председателство да е на една от политическите сили, които са се декларирали и са опозиция, защото не е нормално управляващи да си направят комисия, която да разследва техен министър. Тогава обаче от ДПС в лицето на Делян Пеевски казаха ясно и точно: ние сме против тази комисия и ако я направите, ще искаме и ще направим комисия, която да разследва натиска и декларацията от страна на министъра на електронното управление пред целия състав на ЦИК и пред представители на всички парламентарно представени партии, че е бил натискан от Кирил Петков и от друг представител – депутат на ПП-ДБ, господин Божанов да приеме и да прокара определена обществена поръчка за 600 милиона, а и манипулации за това, че министърът бил принуден да назначи определен заместник-министър, който впоследствие беше хванат да прави манипулации спрямо машините. От ДПС беше декларирано, че ако такава комисия – за МВР, бъде направена, те ще искат анкетна комисия, която да разследва действията на Кирил Петков и този висш еталон за корупция. Последва гробно мълчание от ПП-ДБ. Председателят на Народното събрание пое ангажимент в четвъртък първа точка да бъде именно това. Вчера обаче имаше гробно мълчание от страна на ПП-ДБ. Председателят на Народното събрание, разбира се, не предложи тази точка. Днес виждаме продължение – не ПП-ДБ, а ГЕРБ предлагат тази комисия да бъде направена и да мине през дневния ред. Гробно мълчание от ПП-ДБ. Тук въпросите са следните: страх Ви е, че Кирил Петков и Божанов са натискали министъра, който е охраняван в момента под угроза да бъде убит най-вероятно, за това, че за 600 милиона сте искали да бъде прокарана обществена поръчка и сте наложили, както каза министърът – спуснат му е заместник-министър, директно посочен от Кирил Петков и от Божанов, който впоследствие да се занимава само и единствено с изборите и с машините. Страх Ви е това да бъде разследвано и затова приехте натиска от страна на ДПС, че такава комисия ще бъде създадена ли? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ още следващата седмица ще искаме такава комисия да бъде създадена и да бъде събрана информация защо Ваш министър е охраняван в момента? Министър-председателят Ви мълчи гузно по този въпрос и не коментира нищо. Да коментираме обаче продължението на целия този казус. Няколко дни преди днешния ден министър-председателят Ви заяви, че ще си подаде оставката, ако министърът на вътрешните работи не бъде отстранен, след което Пеевски му каза директно, че това няма да стане. На следващия ден Вашият министър-председател вече даде задна и каза: ами вече започваме да мислим в една посока с министъра на вътрешните работи. Надявам се, че избирателите на ПП-ДБ си дават сметка техните народни представители колко са жалки, колко са манипулирани и какви кукли на конци са в ръцете на ДПС и на ГЕРБ, защото изпълняват всичко, което им се каже от ГЕРБ и от ДПС. Защото, дори и при избирането на шеф на Здравната каса, в последствие ще има имаме избран негов заместник от ГЕРБ, който ще движи цялата Здравна каса. Вие сте едни кукли на конци и изпълнявате всичко, която Ви се каже от реалния министър-председател, който е Делян Пеевски, а иначе проформа сте управляващи, но проформа. Криете се и искате да прокарате обществени поръчки за 600 милиона и Вашият министър Ви уличава и го заявява публично. В момента той е с охрана, защото Кирил Петков и Божанов са го заплашвали. И тук имаме гробно мълчание! Това Ви е цялото управление! (Шум и реплики.) Това Ви е управлението и това са думи на действащ министър към днешна дата, не е от страна на опозицията, действащ министър – той Ви го каза, и Вашият министър-председател мълчи, щеше да подава оставка. Министърът на вътрешните работи към днешна дата е такъв. Къде е Денков да си подаде днес оставката? Няма го! Напротив, трябваше ГЕРБ да Ви измъкват от неловката ситуация и те да искат тази комисия. Вие мълчите гузно, защото не искате пък да бъдете разследвани и не искате тук от тази трибуна да се чуе какво сте правили с министъра на електронното управление. Това Ви е цялото съществуване – демократи на думи, реално… щях да кажа розови понита, но не го казвам. (Оживление и ръкопляскане от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, с цел ограничаване на времето за дебат, тъй като имаме поне още шест точки в дневния ред, и то важни данъчни закони, ще кажа само че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проведе вече такова изслушване на целия ръководен състав на МВР. На това изслушване бяха уточнени, зададени и коректно отговорено на всички въпроси на парламентарните групи и те изразиха своето отношение по отношение на насилието и към протестиращи, и към полиция. Въпреки това ПГ на ГЕРБ още онзи ден заяви, че ще подкрепи създаването на такава комисия, защото е необходимо да има публичност и прозрачност, особено когато се касае за случай, който очевидно е предмет на обсъждане в цялото гражданско общество, медиите, а и в пленарната зала. Но за да спестя пленарно време, аз ще предложа на колегите редакционно предложение за Проект на решение, консултирала съм го с две от парламентарните групи, които са вносители на проектите на решения, и предлагам, госпожо Председател, общ проект на решение, който да звучи по следния начин: „1. Създава Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с организацията, подготовката и опазването на обществения ред във връзка със заявения мирен протест срещу ръководството на БФС на 16 ноември 2023 г., както и с употребата на физическа сила и помощни средства от служители на МВР по време на провеждането му. 2. Временната комисия да установи спазени ли са изискванията на Закона за МВР, Закона за събранията, митингите и манифестациите, Правилника и инструкциите на МВР по прилагането му. 3. Временната комисия се състои от 18 народни представители, по трима от всяка парламентарна група, избрани на паритетен принцип. 4. Избира ръководство и състав, както следва: Председател: ... Членове: … 5. Временната комисия се избира за срок от един месец. 6. Временната комисия изготвя доклад за резултатите от работата си и установените факти и обстоятелства, както и законодателни предложения, в случай че е необходимо“. Считам, че този проект на решение в цялост покрива изискванията за публичност, прозрачност и ще даде на Народното събрание допълнителна яснота за всички факти и обстоятелства, случили се по време на протестите на 16 ноември 2023 г., и се надявам, колеги, да го подкрепите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, специализираните комисии към Народното събрание изпълняват своите функции и съм сигурен, че са направили необходимото за решаване на конкретния казус. Но спецификата и изключителният интерес, който има в обществото към този случай, смятам, че налагат такава допълнителна комисия. Именно затова ние ще подкрепим създаването на извънредна комисия, която да разгледа всичките тези казуси с подробности. Що се отнася вече до самите събития, които се случват и се случиха в онази вечер, трябва да кажа следното: ясно е, че полицията трябва да се справя с всички хора, които не спазват обществения ред. Ясно е, че хора, които рушат частно, общинско и държавно имущество, трябва да бъдат арестувани и съответно по етапния ред наказани. Ясно е, че провокаторите, каквито винаги е имало при едни масови събирания, трябва да бъдат идентифицирани. Това, което обаче се случи онази вечер, е, че тези хора не бяха идентифицирани в голямата си част. Огромна част от пострадалите бяха редови граждани, мирно протестиращи, случайно преминаващи и гости в питейни заведения. Точно това е абсурдното в цялата ситуация. Не би следвало полицията да допуска да бъде провокирана по такъв начин, че служителите да се оправдават после пред камерите, че са отговорили с тази агресия заради съответната провокация. Именно заради това една такава комисия трябва да установи кой носи отговорност за тези прояви. А що се отнася до изпълнението на опазването на обществения ред, което е основна задача на полицията, това е казус, който трябва да бъде изпълнен. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Нашата парламентарна група гласува против тези два проекта на решение не защото толерира агресията и не иска агресорите да понесат своята отговорност, ако бъдат установени неправомерни действия от страна било и на служители на МВР, а защото имаме сериозните притеснения, че ние от законодателен орган се превръщаме в разследващ. Почти няма седмица от актуалната парламентарна история на това Народно събрание, в която да не се предлага създаване на анкетна комисия, която да разследва един или друг орган от изпълнителната власт или обществен такъв. Това не е основната ни функция! Както каза и госпожа Атанасова, само преди два дни беше проведено открито заседание на Комисията по обществен ред, в което заседание бяха изслушани както министърът на вътрешните работи, главният секретар на МВР, началникът на СДВР, представители на Инспектората на МВР в присъствието на всички народни представители, които не са и част от Комисията, граждани, журналисти и т.н. Бяха поставени изключително много въпроси. Трябва да Ви кажа, че всичките ни въпроси намериха подробни отговори от страна на техните адресати. Стана ясно, че закъснително Столична община извън сроковете, в които са по Закона за манифестациите, митингите и събранията, е уведомила МВР за този протест. Стана ясно, че не е получено необходимото съдействие от страна на Столична община към СДВР за обезопасяване на района, който е бил посочен от заявителя на този мирен протест. И, уважаеми вносители, не са заявители граждани на този протест! Този протест има конкретен заявител, който е установен! Той не е поел ангажимент да съдейства на органите на МВР, така, както изисква и Законът, за да бъде действително мирен протестът, такъв, какъвто е бил поискан. На място са били повикани в хода на протестните действия 14 линейки, които са извозили до най близките лечебни заведения пострадали мирни граждани, но не от агресията на служители на МВР, а от вандалски действия от страна на мирни протестиращи. Тогава се е стигнало до така наречената ескалация – употреба на водна струя и т.н. Всички тези факти и обстоятелства станаха известни по време на изслушването и на вносителя – господин Атанас Атанасов, който зададе голяма част от въпросите, които се крият в изложените мотиви, мотивиращи създаването на тази временна комисия. Ние, както можах вече да кажа, не толерираме какъвто и да било вид агресия, в това число и от служители на МВР. Разбрахме от представителите на Инспектората, че са образувани няколко дисциплинарни производства. Има трима уволнени полицейски служители към настоящия момент, тоест МВР също е предприело мерки по установяване на полицейските служители, за които има данни, че са превишили правомощията си, така че не се бездейства. И нека ние не изземваме функциите на разследващите органи, такива, каквито законодателят е възложил на други органи, не на Народното събрание. Така или иначе, залата реши да има такава временна комисия и ние ще представим и предложим свои представители в нея, за да може действително да стане прозрачно едно такова разследване и за да не бъдат допуснати тези теми да служат за политическа чистка в сглобката. Защото, уважаеми управляващи, Ваше е задължението и отговорността да управлявате с назначения в съответните ресорни ведомства по начин, който да не застрашавате живота и здравето на гражданите. Тези хора, които сте поставили, сте ги поставили Вие и носите персонална отговорност за техните действия, респективно бездействия. Недейте да вменявате на колективния орган отговорност и вземане на решения за Вашите неразумни решения, когато сте си взимали такива кого да назначите на съответните постове! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема колега Рангелова, искам да обърна внимание на следното: правите от парламентарната трибуна внушения за това кой, кога и как е реагирал – тези неща, между другото, не бяха добре разяснени на заседанието на Комисията. Но аз искам да Ви обърна внимание на следния факт, като една от важните причини според мен, заради която трябва да се създаде тази комисия: има нормативни противоречия, които създават ситуация за липса на координация между органите, които имат отношение за опазване на обществения ред и сигурността в страната. И аз си мисля, че в хода на работата на тази комисия тези противоречия трябва да бъдат изяснени, и както е посочено в нашия проект, да се стигне до законодателни промени, за да бъдат отстранени тези противоречия, за да може координацията да е на ниво. И веднага Ви давам пример в това отношение, защото Вие неслучайно акцентирате върху това, че Столичната община, кметът и така нататък – това е политическа атака, виждаме го това нещо. Но съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната. В същия момент в Закона за местното самоуправление и местната администрация е казано, че кметът на общината отговаря за сигурността и обществения ред на територията на общината. И питаме ние тук: при условие че имаме централизиран орган, който отговаря за сигурността по Конституция, а именно Министерският съвет, респективно Министерството на вътрешните работи, как кметът на съответната община може да осигурява обществения ред и сигурността, при условие че няма инструментариум, защото Министерството на вътрешните работи не му е подчинено? Включително и създадените звена – и в София има такова звено – „Общинска полиция“, се издържат финансово от общината, но са подчинени на началника на съответното териториално поделение на Министерството на вътрешните работи. Така че това е един от проблемите, който съществува. И така нататък – просто Ви посочих пример. Така че добре би било в работата на тази комисия да бъдат намерени тези противоречия и да бъдат отстранени, за да има добра координация между органите, за да не се допуска суматоха. Благодаря Ви.

Съставът, съставът!

Благодаря, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за членове на Комисията предлагам госпожа Рая Назарян, господин Радомир Чолаков и господин Маноил Манев.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предлагам генерал Атанас Атанасов, госпожа Надежда Йорданова и господин Явор Божанков, като предлагам генерал Атанасов и за председател на Комисията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. От името на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ предлагам Светослав Тодоров, Александър Арангелов и Цвета Рангелова, която предлагам и за председател на Комисията.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на ДПС за членове на Комисията предлагам колегите Хамид Хамид, Халил Летифов и Валентин Тончев.

Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагам народните представители Иван Иванов, Иван Ченчев и Христо Проданов.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Има Такъв Народ“ предлагам Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев и Станислав Богдански, като господин Ивайло Вълчев за председател. Благодаря.

Вече имаме избран, няма какво да гласуваме другите!

Не съм искал!

Прегласуване!

Благодаря, госпожо Председател. Логично беше това, което ние казахме още в самото начало, тази комисия да бъде с председател от опозицията, без значение дали от ВЪЗРАЖДАНЕ, дали от БСП, или „Има Такъв Народ“. Абсурдно е да се избере председател, който да е от средата на управляващата партия, която да разследва сама себе си. Това е стара комунистическа практика, което, разбира се, не ни изненадва с оглед на това, че корените на така наречената демократична общност всъщност са в дълбините на комунистическата общност в България. Въпросът обаче опира до друго. В крайна сметка в тази ситуация се оказа, че за пореден път – за пореден път, така наречената демократична общност, особено – тук няма как да не спомена, разбира се, най-вече, че флагманът на тази така наречена общност ПП-ДБ, разчита на мощната подкрепа на ДПС. Хората, които изградиха една голяма част от сегашния си политически резултат и капитал благодарение на говоренето срещу ДПС, всеки ден унизително се мазнят и се кланят на ДПС. Това, че любовта към ДПС в сърцето на българските псевдодемократи е изключително дълбоко вкоренена, е ясно за всеки един от нас. Надявам се, разбира се, това нещо да започнат да го осъзнават и избирателите на тази формация, които виждат всеки божи ден как всъщност техните избиратели са кукли на конци на ДПС. Защото истината е, че без ДПС ПП-ДБ няма как да съществуват като фактор, то се видя и преди малко. (Шум и реплики от ДПС.) Техните гласове не могат и не са достатъчни за управление на държавата, точно поради тази причина ДПС управлява ПП-ДБ, а ПП-ДБ в един момент пък манипулира и ГЕРБ. Общо взето, като ситуация в държавата в момента това е положението. Държа да го кажа още веднъж, защото наистина е безкрайно абсурдно. И накрая, като казах за абсурди, да припомня още нещо. Лицето Денков беше казал, че ще си подаде оставката, ако Калин Стоянов не си подаде оставката.

Не е така!

Това го каза преди – не знам колко време – една седмица. Стоянов не си е подал оставката, Денков обаче продължава да бъде министър-председател. Това страшно много ми напомня на изказването на сегашния председател на новоизбраната временна комисия, който каза, че ще напуснат правителството, ако Сарафов не си подаде оставката – беше преди четири месеца, правителството продължава да съществува и досега.

Защо лъжеш, Костадинов?!

Въобще тежко принципно положение! Принципни хора, демократи…

Атанасов, не лъжа, погледнете си и вижте какво сте говорили. В крайна сметка, ако не сте запомнили, погледнете и вижте какво сте казали за Сарафов преди четири месеца и половина, когато беше избран за временно изпълняващ длъжността.

Чети бе, чети!

Така че в този ред на мисли за пореден път стана ясно, че ПП-ДБ е патерица на ДПС и не може, и няма как да осъществи дори едно хей такова елементарно политическо усилие като избор на председател на временна комисия без златния пръст или пръсти, или – да не казвам какво друго, на ДПС. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Завиждаш!

Благодаря, госпожо Председател. Господин Атанасов, какво е усещането на първо гласуване Вашите коалиционни партньори да Ви покажат, че за нищо не ставате и можете да бъдете председател на комисия, само ако те гласуват? Какво е усещането да Ви го демонстрират така пред всички? (Реплики от народния представител Хамид Хамид.) Понеже Вие сте тежък, как да кажа, експерт, противник на модела ГЕРБ – ДПС, какво е усещането да Ви демонстрират тук, че всъщност сте пионка в техните ръце? И още нещо. Господин Петков, Вас Ви нямаше сутринта – какво е усещането да правите комисия след 17 август, при положение че на 16 август са застреляли Алексей Петров и Вие вече не сте можели да си говорите с министъра, та какво е усещането да правите тази комисия сега, господин Петков? След 17 август! Да го кажа ли четири пъти като Вас в онова интервю след 17 август, когато на 16 Алексей Петров беше застрелян и сглобкаджията вече не можеше да влияе в МВР, и Вие някак си останахте без ръчички там? (Възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Лично обяснение.

Разбий ги!

Първо, възползвам се от възможността, че съм на трибуната да благодаря на тези народни представители, които ми гласуваха доверие, и обещавам, че ще бъда обективен в работата си. Вземам лично обяснение, защото тук преждеговорившите тръгнаха в един тон и по някаква случайност днес нося една книга и препоръчвам да я прочетете, тя ще бъде много полезна, нарича се „Троловете на Путин“… (Силен смях.) И преди малко два от троловете бяха на трибуната. Благодаря Ви. (Силен смях. Ръкопляскания от ПП-ДБ. Възгласи: „Еее!“ и „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ И ИТН. Шум и реплики.)

Лично обяснение.

Защото генерал Атанасов, който е станал генерал, докато – не по заслуги, а заради това, че е бил във властта…

Само по заслуги!

Разбира се, по заслуги във властта, намекна, че съм руски трол. Искам да излезе тук, на трибуната, в лично обяснение и да посочи един път в тази зала, когато съм гласувал нещо в полза на Русия. Един път!

Няма нужда да гласуваш бе!

Излезте и посочете, иначе сте жалък малък лъжец. Изберете си едно от двете. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Нека аз.

Благодаря Ви. Нямам нищо против госпожа Петкова да го представи, но няма да е честно спрямо нея. Тя вчера цял ден това прави. Нас ще ни обвинят в лентяйство, така че ще се постарая да го представя. Госпожо Председател, ако ми разрешите, преди това процедура за допуск.

Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Елена Христова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“, Мина Янкова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“, Петя Копчева – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“ – процедура: да бъдат допуснати в залата във връзка с гледането на данъчните закони.

Прегласуване.

Прегласуване.

Госпожо Председател, колеги! Абсурдно е да гледаме законодателство, предложено от Министерския съвет, без представители на Министерския съвет!

Точно така! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Аз не мога да разбера… Вие какво искате – да разберем какво ще гласуваме или искате да саботирате парламента? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура искаме!

Затваряй си устата! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Какво ми вдигаш ръка бе?!“ Шум и реплики.)

Процедура!

Процедура.

Госпожо Председател, вчера, докато тук се гледаше ДОПК, поискахме не един път, не два пъти, три пъти присъствието на Асен Василев като финансов министър. Ни вопъл, ни стон от ПП-ДБ тогава. Ни вопъл, ни стон! Въпреки че се гласува закон, който е изключително важен!

То и днес го няма!

То и днес го няма! И днес отказва да присъства тук. В следващия момент излиза някакъв човечец от ПП-ДБ и започва да обяснява как нямало как да приемем без представители на Финансовото министерство. А вчера? Как можеше вчера да липсва министърът на финансите, който впрочем, днес също няма да бъде тук, при условие че говорим за капитални промени вътре в законодателството?! Това не знам вече, честно казано, на какво прилича – дали е лицемерие, или е обикновена глупост, не знам, но деградацията на Народното събрание минава вече абсолютно всякакви граници! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура.

По начина на водене.

Госпожо Председател, явно Вие вчера не обърнахте внимание, заедно с господин Сабрутев – също не обърна внимание какво се случи вчера, защото вчера, като изключим, че лицето, по стечение на обстоятелствата финансов министър, отсъстваше, и днес отново отсъства, защото той е вся и всьо според неговите разбирания и той ще определя какво ще се случва, но прати директор на дирекция. Директор на дирекция, който на три пъти от мен беше молен да излезе и да даде становище на Министерството на финансите. Трябваше на третия път да стана остър в изказа си, за да благоволи да стане и да говори. Затова, молбата ми е, тъй като господин Сабрутев гузно ще мълчи, да не кажа какво друго ще направи, и няма да коментира това, да вземете отношение, и Вие най-любезно, когато отново Министерството на финансите се скрият най-отзад на последния ред и си седят мълчаливо и отказват да станат да коментират и да дават становище, просто да ги помолите да напуснат залата, тъй като полза от тях няма да има. Ако се скрият отново. Защото не е нормално от трибуната на Народното събрание цяла парламентарна група да моли администрация, чиновници, обикновени чиновници да станат и да дадат становище, след като министърът им се крие. Крие се! Няма да кажа като мишка и като плъх, просто се крие. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) В никакъв случай не е мишка и плъх, в никакъв случай, но поне неговата администрация да даде становище. Защото тук става Сабрутев, къса си ризата, обяснява как може ДПС да го унижат за пореден път и да му направят златен дъжд. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Процедура.

Процедурата ми е по начина на водене, госпожо Председател. Моля Ви да ползвате правата, които Ви дава нашият Правилник, и да правите бележка на народните представители, защото, ако ВЪЗРАЖДАНЕ са решили тук да вилнеят с някакъв грозен език, искам да Ви уверя, че изобщо няма да Ви го разрешим. Ако председателят, водещият, Ви го разрешава – ние няма да го разрешим. Става господин Костадинов и за колега народен представител казва – „някакъв човечец“.

А какво е? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не говорете за ВЪЗРАЖДАНЕ.“)

Кой сте Вие да ми кажете да не говоря за ВЪЗРАЖДАНЕ? Кои сте Вие? Аз съм народен представител и имам право да говоря това, което ме възмущава във Вашето поведение – човечец, мишка, какъв е този език от тази трибуна? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не говорете за ВЪЗРАЖДАНЕ.“) Не говори. Научете се да говорите и да уважавате институцията, в която народът Ви е пратил, защото този език, който използвате спрямо колегите си, важи за Вас – преди всичко за Вас. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Много ми се иска да Ви помоля по процедура по начина на водене да не допускате логическите несвързаности, но за съжаление, нямам основанието, на което да го направя, затова ще помоля да не допускате лицемерието в тази зала, защото, да, ние чухме господин Ганев вчера да поиска три пъти да излезе госпожа Петкова на трибуната, за да му разясни и да поясни, и да отговори на запитванията, а днес не я допуска и гласува в залата. Обяснете ми това не е ли лицемерие? Да искаш някой да ти отговори, а да не го допускаш да присъства. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Последвах съвета на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – раздишах, и сега ще чета Доклада.

Точно така.

Да. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 49-302-01-64, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите – Георги Клисурски – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Ирена Христова и Мина Янкова – началник-отдели в същата дирекция, както и представители на професионални, работодателски и синдикални организации. В своето изложение господин Клисурски посочи, че Законопроектът е изготвен във връзка с необходимостта от отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз, както и за прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на Закона. В този смисъл са направени: предложения за промени, свързани с привеждане на ДДС законодателството в съответствие с разпоредбите на европейското законодателство, които се отнасят за: случаите на унищожаване или бракуване на стоки, при които не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит; отмяна на изискването задължените лица, неустановени в Европейския съюз, които са решили да ползват режима „извън Съюза“, да определят акредитиран представител, за да могат да се регистрират по този режим; въвеждане на нов праг за регистрация в размер на 166 000 лв., с което се цели създаването на съвременен и опростен режим за малките предприятия в съответствие с Директива (ЕС) 2020/285, която ще се прилага от 1 януари 2025 г. Предложения за промени, свързани с внедряване в Митническата информационна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при внос, като е въведено отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки и са регламентирани условията за прилагането и отчитането на ДДС. Предложения за промени, свързани с осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, които засягат лицата, неизпълнили задължението си да се регистрират по ЗДДС или да се регистрират в предвидения срок, да начислят дължимия ДДС за извършените облагаеми доставки през периода, когато са били длъжни, но не са били регистрирани по този закон чрез издаване на данъчен документ, с оглед на което ще се предостави право на данъчен кредит на получателя по доставката; въвеждане на възможност получателят по доставка да не заплати стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка. Предложения за промени, свързани с прецизиране на разпоредби, включително и във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на Закона. В случаите на внасяне на данък при внос за малки пратки от пощенски оператор (митнически представител) е дадена възможност данъкът да се внася освен от вносителя на стоките и от негов косвен представител по митническото законодателство на Съюза. В тази връзка лицата ще могат да упражняват правото си на приспадане на данъчен кредит за внесения данък при внос на пратки от пощенски оператор с документ или копие от документ, от който да е видно това, когато лицата, които са избрали да използват в търговския си обект софтуер, включен в списъка, поддържан от НАП, да могат в този обект да регистрират и отчитат продажбите на стоки или услуги чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид и автоматично предоставен на електронен адрес на получателя, по ред и начин, определени в наредбата, издавана от министъра на финансите. Въвежда се задължение за лицата, извършващи в търговски обект ресторантьорски услуги, чиито продажби се управляват от софтуер, за тази дейност в обекта да използват само софтуер, включен в списъка в публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти на НАП, и да прилагат реда и изискванията към лицата, избрали да ползват софтуер, определен с Наредбата Н-18 от 13 декември 2006 г. Изяснява се териториалният обхват на задълженията на доставчици на платежни услуги с оглед на правилното определяне на местоустановяването им. Във връзка с несъбираемите вземания се прецизира текст по отношение на случаите, при които органите по приходите издават разрешение или отказ в 60-дневен срок от подаването на уведомление, с което доставчикът уведомява за настъпили обстоятелства, при които се разрешава издаването на кредитно известие за намаление на данъчната основа и данъка. По отношение на предоставеното допълнително обезпечение към направеното вече годишно обезпечение от лицата, търгуващи с течни горива, са направени прецизиращи текстове. Предложения за удължаване до 30 юни 2024 г. на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно и удължаване до 31 декември 2024 г. на срока за прилагане на намалена ставка на ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги. Предложения за промени в административно-наказателните разпоредби: Въвеждане на правна норма за обхващане на случаите, когато по причина на неотразяване на данъчен документ в отчетните регистри, резултатът за данъчния период, през който е следвало да бъде отразен този документ, е данък за възстановяване. Предвиждане на санкция за лицата, които не декларират или невярно декларират данни за размера на паричната наличност и размера на вземанията. Актуализиране на размерите на налаганите глоби и санкции при неиздаване на касова бележка. В становището си Българската стопанска камара подкрепя повечето законодателни предложения, като апелира за запазване на намалената ставка и за доставките на услуги за ползване на спортни съоръжения. Не подкрепя възможността получателят по доставката да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка. Съюзът за стопанска инициатива изразява принципната си подкрепа за Законопроекта, като считат, че мярката, при която едно лице, което не получи фискален или системен бон в търговски обект, да има право да не заплати стойността на доставката или продажбата е дискусионна, текстът относно мълчаливото съгласие при несъбираемите вземания не би следвало да бъде променян и категорично се противопоставят на двукратното нарастване на глобите при неиздаване на касова бележка. КНСБ подкрепя промените, свързани с необходимостта от синхронизиране на правото на България с това на Европейския съюз, и не подкрепя предложенията за удължаване на сроковете за прилагане на намалена и нулева данъчна ставка. В обсъждането взеха участие народните представители Александър Иванов, Теменужка Петкова, Димо Дренчев, Венко Сабрутев и Ирена Димова. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 6 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 49-302-01-64, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, с този законопроект се предлага удължаване на срока за прилагане на намалената ставка на ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги, като в мотивите се твърди, че това ще предостави възможност на бизнеса както да поддържа своята конкурентоспособност, така и да запази работните места в сектора. Разбира се, според мен това не е достатъчен мотив за аргументация поради простата причина, че тези мерки бяха въведени поради ковид кризата и справянето на този бизнес с проблемите, причинени от невъзможността им да работят както обикновено. Тъй като в момента няма ковид криза, смятам, че и мерките, които бяха въведени по време на ковид кризата, трябва да бъдат премахнати. Такова беше и мнението ми още на предходния бюджет. Когато дискутирахме това в Бюджетната комисия, разбира се, ми бе обяснено, че по средата на годината не е хубаво да се правят подобни промени, защото бизнесът трябва да има достатъчно време да се адаптира за подобни корекции. Тъй като в момента не сме в средата на годината, аз си спомням много добре, че цялата зала, почти цялата зала в Бюджетната комисия беше обединена тогава от мнението, че тези мерки ще отпаднат през месец декември. В момента се чувствам леко предадена и излъгана от част от своите колеги от различни парламентарни групи, които изведнъж започват да поддържат отново тезата, че тези мерки трябва да останат. По принцип нямам нищо против хората с различно икономическо виждане, които смятат, че диференцираните ставки за различни сектори са правилната икономическа политика на държавата, но смятам, че това трябва да бъде за всички сектори с диференцирани ставки. Този тип икономически виждания ги разбирам – не ги подкрепям, но ги разбирам. За сметка на това, когато се правят диференцирани ставки на ДДС само за един сектор, така този сектор се подлага на преференциално третиране и по този начин прозира доста силен лобизъм. Не мога да разбера по какъв начин Ви държат ресторантьорите и как Ви натискат, за да оставите тези мерки в сила, но държа да отбележа, че приходите от връщането на нормалната ДДС ставка към хазната, ще бъдат приблизително 300 милиона годишно. Уважаемият министър на финансите се нуждае изключително от тези средства, защото търси под дърво и камък как да намери приходи към бюджета. Затова Ви моля да преосмислите своите виждания, защото веднъж поне Асен Василев е прав и смятам, че трябва да четем това и да насърчим него да продължава в същия дух.

Госпожо Митова, и аз се чувствам предаден като Вас, защото съм и член на Бюджетната комисия. Съжалявам, че господин Цонев не е тук. Господин Мартин Димитров обаче е тук. Сега ще Ви припомня какво се случи само преди четири месеца в Бюджетната комисия. В Бюджетната комисия председател е Йордан Цонев, който не знам защо на това обсъждане не е в залата, но тогава каза следното за идеята да се върне ДДС за ресторантьорите от 20%, както е за всички останали бизнеси. Та, Йордан Цонев казва: „Аз бих подкрепил и сме мислили за това голяма част от ковид облекченията да отпаднат, но надделя становището и аз го изразявам като лично мнение, че сега, в средата на годината, не е добре. Лично аз ще настоявам пред Министерството на финансите, разбира се, и пред цялата Комисия в редовния бюджет да се преосмислят тези мерки, тъй като една голяма част от тях не дадоха ефект, а пък за повечето отпадна основанието, както сам казахте, господин Йорданов.“ Йордан Цонев преди четири месеца излезе и каза, че сега ще настоява да се върне ставката ДДС. Надявам се, ако е някъде по коридорите, някой от неговите колеги да му предаде и да дойде да отговори променил ли си е мнението, защо и защо тогава е излъгал. Другият, който е в залата – Мартин Димитров, който стои там, отзад, и си говори с Кирил Петков. Господин Димитров, цитирам Ви от Бюджетна комисия преди четири месеца за ДДС-то на ресторантьорите. (Шум и реплики.) Ние нямаме отговор на един много прост въпрос: защо има за ресторантьорите, а няма за лекарствата? Никой не може да отговори на този простичък, честен въпрос, така че този дебат предстои. Нашата нагласа е да отпаднат и от гледна точка на това да имаме по-добра събираемост през 2024 г. Надявам се сега да подкрепите 20-те процента ДДС от Вашата парламентарна група. (Реплики от ПП-ДБ: „А Вашата?“) Нашата ще го подкрепи да се върне. Ние сме го заявили и за разлика от разни тук, в тази зала, не си променяме мнението на четири месеца, особено що се отнася до неща, свързани с финансите на държавата – говоря за десни политики. Защото един бизнес да го толерираш не е свобода на икономиката, а е намеса на държавата. Надявам се, госпожо Митова, ако се появи господин Цонев, да му направим някоя реплика и на него, да вземе и той да отговори какво ще прави.

Уважаема госпожо Митова, разбирам желанието Ви да се върне ставката от 9 на 20% напълно. Смятам, че това е и посоката, в която тръгва Министерството на финансите, точно заради тези критерии и изисквания, които да компенсират загубата от 300 милиона – 309 милиона, за бюджета. Това, което виждаме обаче, е липсата на политическо мнозинство, което да застане зад тази мярка. Аз Ви призовавам да го предложите между първо и второ четене и да намерим подкрепата в пленарната зала, с която да върнем от 9 на 20%. В противен случай, апелирам и отправям молба да подкрепите допълнителните 8 – 9 мерки, с които, ако не мине 20-процентното ДДС за ресторантьорския бранш, да можем поне да възвърнем част от средствата, които са дължими на държавата. Това е.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Йорданов, точно тази стенограма имах предвид, когато направих своето изказване. Ключовото в изказването на господин Цонев тогава беше изречението, че мерките не са дали ефект. При положение че няма никакъв ефект, каква е мотивацията на Министерството на финансите да оставя тази мярка в действие? Това означава чист лобизъм. Госпожо Ангова, аз се надявам, че Вие ще подкрепите предложението, което със сигурност ще направя между първо и второ четене. Както направих в предишния бюджет, ще го направя и сега, ще го направя и в самия бюджет, който ще обсъждаме, и ще продължавам да го правя, докато не се върнат нормалните данъчни ставки за абсолютно всички сектори, без да има преференции към един или друг сектор в държавата. По отношение на останалите 8 – 9 мерки, които предлага Министерството на финансите под мотото „изсветляване на сивия сектор“ – не одобрявам тези мерки и нашата група няма да ги подкрепи. Не считам, че мерките са насочени към повишаване на събираемостта така, както трябва да бъдат направени. Смятам, че институциите в държавата трябва да повишават вземанията си, а не гражданите да се превръщат в доносници, които да извършват действията, които се изискват от служителите на данъчните институции. Затова ние няма да подкрепим останалите 8 – 9 мерки, които визирате. За съжаление, огромният дефицит, който беше създаден през последните години като кумулативен дефицит, е в рамките на 12 – 13%, тоест, за да можем да се върнем в нормалността, в която бяхме през 2021 г., ще ни трябват приблизително 12 години с растеж от 1% на година. Така че всички действия на министъра на финансите до този момент не могат да бъдат коригирани с едни 300 милиона на година, които ще взема от ресторантьорите, но поне е стъпка в правилната посока.

Благодаря Ви, госпожо Председател. За мен най-противоречива е мярката, която регламентира, че лице, което не получи фискален бон в търговски обект, има право да не заплати стоката, която е закупил или изконсумирал. Съгласен съм, че борбата със сивата икономика трябва да бъде приоритет на данъчните служби. Тя е изключително важна и за хората, и за бизнеса, най-малкото защото фирмите, които работят в сивия сектор, имат твърде несправедливо предимство пред своите конкуренти. Но не можем да очакваме хората и бизнесът да свършат работата на данъчните служби. Налагането на подобни практики на практика е потвърждение на провала на данъчните служби. На практика е потвърждение на тяхната неспособност да си свършат работата и да се справят със сивия сектор. Законодателството и законодателят е дал всички правомощия на данъчните служби, всички механизми. Данъчните инспектори имат право, в случай че установят касова бележка, която не е такава, каквато трябва да бъде, имат пълното право дори да затворят търговския обект, в който е била издадена тя. Да го затворят! По-тежка санкция от това за самия търговски обект не знам каква може да има. Честно казано, не знам в коя страна по света го има това нещо за една касова бележка?! НАП имат в това отношение свръхправомощия. Това, което трябва да направят, просто да излязат от офисите си и да си свършат работата, но да я свършат по честен и почтен начин, в полза на българското общество и българската държава. Предполагам, че всички или повечето от нас сме ставали свидетели, попадали сме в такива ситуации в заведенията и сме виждали с какви големи торби си тръгват данъчните инспектори от заведенията, които проверяват. Най-вероятно те продължават да работят по начина, по който са работили в сивия сектор. Правилната посока и правилната политика за държавата е борбата с корупцията по всички етажи на държавната администрация. По всички етажи! Само тогава ще можем да преборим и чувството за безнаказаност у хората и фирмите. То дори не е чувство, то е практика, че можеш да отидеш, да платиш на определен държавен служител каквото трябва и да продължиш да правиш същото нещо, което си правил до момента, което е в противоречие с нашето законодателство. Само така ще преборим и голям процент от сивия сектор, така ще преборим и войната по пътищата например, така ще преборим и други наболели проблеми за нашето общество. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Тодоров, абсолютно сте прав, особено в частта, в която данъчните ходят по заведенията и си тръгват с храна за вкъщи. Не знам дали е данък бакшиш, но определено си изхранват семействата, ходейки по ресторантите и вземайки от продуктите, които са им в хладилниците. Ще Ви помоля само в дупликата си, ако решите да ми отговорите, да помолите господин Цонев, да го попитате дали застава зад думите си отпреди четири месеца, които ще цитирам отново, тъй като виждам, че в момента вече е в залата. Става дума за ДДС-то на ресторантьорите и той казва: „Аз бих подкрепил и сме мислили за това, че голяма част от ковид облекченията да отпаднат, но надделя становището и аз го изразявам като лично мнение, че сега, в средата на годината, не е добре. Но лично аз ще настоявам пред Министерството на финансите, разбира се, и пред цялата комисия, в редовния бюджет – в редовния бюджет! – да се преосмислят тези мерки, тъй като една голяма част от тях не дадоха ефект, а пък за повечето отпадна и основанието“, както каза господин Йорданов. Бихте ли попитали господин Цонев, който е председател на Комисията, ще защитава ли пред Комисията и пред подопечния си Асен Василев, защото той му е подопечен, тъй като в крайна сметка сме парламентарна държава, това да се случи?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Тодоров, тук се касае за мярка, която има за цел изсветляване на икономиката. Защо е необходимо държавата да си свърши работата и най-вече законодателят, за да изсветли икономиката? Защото от всичкото това нещо страдаме всички ние – гражданите на Република България. Защо фокусът е върху ресторантьорския сектор? Защото знаем, че много голяма част от този сектор работи в сивата част на икономиката. Нека да дадем един пример, за да стане ясно колко двойно ощетен е всеки гражданин от сивия сектор в ресторантьорския бранш. Ако Вие отидете на заведение, да кажем, с Вашето семейство, правите сметка в размер на 100 лв. Вие плащате 100 лв., което е и данък добавена стойност, който ресторантьорът трябва да внесе в държавата, но той няма да го направи, защото няма да фискализира. Също така той, необявявайки този приход, няма да плати и данък печалба. Реално тези пари, които трябва да влязат в държавата, Вие като потребител, като клиент на въпросната, да кажем, пицария, ще ги дадете на ресторантьора, той ще ги сложи в джоба, няма да ги даде в държавата. В същото време всички ние искаме, когато се разболеем, да имаме на разположение множество качествени болници. Да отидем в една отлично ремонтирана сграда, която има необходимата нова, качествена апаратура, да ни посрещне медицински персонал, който е високо мотивиран, високо квалифициран. Но за всичкото това нещо трябват пари, трябва в държавата да има приходи. Допълнително, ние имаме същите очаквания и откъм здравеопазване, имаме същото очакване да имаме качествена инфраструктура, но истината е, че държавата няма как да функционира коректно, ако няма необходимите приходи. И като сложим отново на масата това, че ние като потребители плащаме тези пари и те не отиват в държавата, това е двойна кражба от самите нас. Много ще се радвам, ако всички парламентарни групи се обединим, така че да създадем качествена регулаторна рамка. Да дадем възможност не просто НАП да има инструментариум да влезе и да затвори обекта, защото Вие сте прав, в момента НАП има тази възможност, но НАП няма как да назначи толкова служители, колкото е броят на ресторантите. Вие много добре знаете, че колкото повече са служителите, колкото по-раздробена е длъжността, толкова по-лесно е тя да бъде корумпирана. Ако ние си свършим работата и направим всеки един потребител проверяващ, изискващ да се издаде фискален бон, ако ще и целта да бъде лична мотивация – да не си плати сметката, според мен това ще има огромен ефект, най-вече възпитаващ, върху този сив бранш, защото той е ужасно сив, и от друга страна, ще има отличен бюджетен ефект. Тук ще си позволя да направя кратка реплика…

Времето, доколкото разбрах, окей, Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Тодоров, бих искала да направя разграничение между различните мерки, които могат да се предприемат, за да се преодолее сивата, или сенчестата, икономика. Вие твърдите, че НАП не си вършели работата. Не съм съгласна с Вас. Ние виждаме преизпълнение на събираемостта през последните няколко години. Но това, с което Вие може би не сте запознати и е добре да прегледате, е, че освен последваща проверка, за каквато говорите, има различни видове проверки. Те могат да бъдат по сигнал, могат да бъдат планирани, могат да бъдат последващи. Тук говорим за една превантивна мярка, една мотивираща мярка – доставчикът на продукта или на услугата да не се опитва да скрие тази покупко-продажба, и това е стимул, който да бъде мотивиран превантивно, предварително, за да не се налага да се стига до планирана, последваща или по сигнал препоръка от НАП. Това, което се опитвам да Ви обясня, е, че ако ние като общество изискваме от доставчика на продукта или на услугата да ни издаде касов бон и той е мотивиран, защото би имало санкция, тогава смятам, че ще има много по-малко злоупотреби, както са и международните практики.

Господин Йорданов, предполагам, че господин Цонев разбра, че репликата Ви беше към него. Надявам се да излезе и да обясни това, което попитахте. Аз лично още съм, как да кажа, много развълнуван, много трогнат от начина, по който господин Цонев излезе тук на трибуната и започна да защитава коалиционния си партньор ПП-ДБ. Наистина беше много трогателно, господин Цонев. Предполагам, че ще вземете или лично обяснение, или в изказване ще отговорите на господин Йорданов. Господин Сабрутев, темата за сивата икономика е много обширна. Могат да бъдат казани много неща. Със сигурност тук за две минути няма как да обхвана всичко това, което влиза в сивата икономика, но Вие в своята реплика описахте нещо, което е, как да кажа, по учебник, нещо, което е на теория. Това, което може да се случва в момента, и това, което можем да очакваме с повече събрани пари, на база на това, което виждаме, че се случва през последните месеци, е, че парите няма да отидат за здравеопазване. Вчера разглеждахме тук проблема с малкото пари за болнични заведения, за центровете за психично здраве конкретно, но проблемът е за всички болнични заведения, и парите няма да отидат там. Няма да отидат за здравеопазване, няма да отидат за образование. Най-вероятно ще отидат за закупуване на страйкъри – вместо 2,5 милиарда ще дадем 3,5 милиарда. За съжаление, това е така.

Благодаря, госпожо Председател. То по-скоро не е изказване, но дори в изказването ще се опитам да задам един въпрос, макар че не знам на кого да го задам.

Затова, госпожо Председател, е изключително важно, дори задължително, когато се разглежда един законопроект, внесен от Министерския съвет, министърът, който съответно отговаря за този ресор и по този въпрос, да бъде тук и да отговаря на въпросите на народните представители, така че да можем да вземем информирано решение и да направим правилно гласуване. И сега ще Ви кажа за какво става въпрос.

Вероятно тогава някой представител от Министерството на финансите ще ни отговори, защото аз, госпожо Председател, не задълбавам тук, че трябва да има министър. Наистина трябва да го има, но трябва да има някой, който компетентно да отговори на въпроси на народни представители. Ще кажа точно в тези текстове какво ни притеснява. Става въпрос за специализиран софтуер, който да е свързан със системата на НАП и който в реално време да отчита продажбите на ресторантьорите. Не знам дали ще кажа някаква новина, но и до момента това е факт, и до момента това е така. И до момента всичките търговски обекти имат връзка в реално време с НАП. Точно поради тази причина, изхождайки от факта и от знанието, че тук в средите на управляващото мнозинство знаем, че има добри софтуерни специалисти, като започнем от специализиран софтуер за избори, та минем през специализиран софтуер за търговски обекти и всичко останало, се притесняваме от следното, госпожо Председател. Да не би чрез тези текстове, които специално се залагат за специализиран софтуер, който да е регистриран в сайта и в картотеките на Националната агенция за приходите, тук чрез гласуване да създадем работа на определена фирма и на определен софтуерен специалист, вероятно близък до управляващото мнозинство тук от ПП-ДБ, защото не виждам друга нормална логика специално да бъде обърнато внимание на факт, който и в момента е действащ? Тоест в момента също има специализиран софтуер, който е свързан между заведенията и Националната агенция за приходите, така че държим някой да отговори на този въпрос от Министерството на финансите. Надявам се, че ще го направите. Като цяло групата на БСП ще се въздържи на първо четене при гласуването на промените в Закона за данъка върху добавената стойност, защото има някои текстове, които ни притесняват и които не подкрепяме. Едното от нашите притеснения е това, за което до момента говорех, а именно за неяснотите относно този софтуер. Другото, с което не сме съгласни, не знаем как ще се контролира и според нас ще станат големи проблеми, това са предложенията за неплащане на сметки, когато няма издадена касова бележка. Повярвайте ми, ако това бъде прието, ще създаде изключително големи проблеми, защото няма как да докажеш. Примерно някой става от заведението и не си плаща сметката. Как ще докажеш, че не са ти донесли касова бележка? Има много недобросъвестни хора, които стават и си тръгват, без дори да са поискали сметката. Има неща, които не са домислени, и поради тази причина ще се въздържим на първо четене. На второ четене текстовете, които подкрепяме, тоест за увеличаване прага на ДДС и за оставане на 9% ДДС за ресторантьорите, ще подкрепим. Благодаря Ви.

Господин Проданов, Вие казахте, че вече има действащ софтуер, който работи на тези места. Тоест няма как тепърва да се очаква някакъв друг софтуер да бъде разработван, да създаваме специални условия за някого. Това е действащият ред по Наредба № Н-18, така нареченото СУПТО. Това, което се предлага от Министерството на финансите, е всъщност то да бъде задължително за определен сектор. В момента Вие казвате: всички в този сектор използват такъв софтуер. Не съм сигурен, повечето може би да. Идеята обаче е да се създаде това задължение, каквато е била изначално идеята на този тип софтуер 2019 г. или 2020 г., когато се въвежда. За съжаление, тогава се въвежда в по-широк обхват, което води до неговата опционалност в крайна сметка. В момента Националната агенция за приходите и Министерството на финансите предлагат за този конкретен сектор това, което е въведено вече преди четири-пет години, да стане задължително. Потвърждавам, много от тези обекти използват такъв софтуер, който вече е там. Някои от тях обаче, може би тези, които са повече в сивия сектор, избягват използването на такъв софтуер. Идеята е тук да стигнем до 100% от този тип обекти, които да използват такъв софтуер, който, както Вие казахте, вече съществува. Благодаря.

Да. Господин Проданов, забелязвате ли кой излезе да Ви прави реплика – Божидар Божанов. За да направим един нов софтуер, струва няколко – не знам колко милиона, ще го направят едни наши приятели. Божидар Божанов – човекът, който е заплашвал техния министър на електронното управление, го е натискал – не го е заплашвал, извинявам се, натискал го е, по думите на самия министър, 640 милиона да не минат през обществени поръчки. И сега защо да не цапцаросаме още няколко милиона за един софтуер на НАП? Божидар Божанов – как не го е срам да излиза, според Вас? Може би ще Ви натисне отвънка и ще Ви обясни нещо – как тези няколко милиона що пък да не ги дадем за това (смях от ИТН), защото той е много корав и буди страхопочитание. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нормално е министърът на финансите да не присъства на това подобие на дебат, защото това не е дебат. Това са някакви словоизлияния на някакви абсолютно некомпетентни хора, които говорят пълни глупости от тази трибуна. Да слушаме тука Радостин Василев как се чувства заплашен от есемеси на жени.

Да слушаме тука хора от ИТН как се чувстват заплашени от Божидар Божанов и така нататък. Нормално е министърът на финансите да не присъства на това подобие на дебат. Това не е дебат. Има експерти от Министерството на финансите, които са в детайлите, които могат да обяснят. Бюджетът и аргументите за предложенията е толкова голям, че тука хората нямат интелектуалния капацитет да го разберат.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, отзад напред! Първо, уважаеми господин Митев, не съм съгласен с Вас, че това не е дебат или че няма смисъл от това, за което си говорим. Точно обратното – има смисъл и точно заради това аз подкрепям практиката – с това започнах изказването си, когато говорим по една тема, когато говорим по един законопроект, който е внесен от Министерския съвет, съответният ресорен министър да е тук и да отговаря на въпроси, защото според мен този въпрос, който зададох аз, е наистина изключително основателен. Между другото, господин Божанов потвърди това в своята реплика, тоест, че тази прословута наредба Н-18 и този софтуер, който е въведен, е въведен от много време и огромна част – не огромна, а според мен всички заведения до този момент работят. Поради тази причина аз поставям въпроса: защо след като тази норма вече е въведена, тя работи, е необходимо допълнително да се акцентира в този законопроект? Това беше въпросът ми, а притеснението ми беше, както, между другото, и господин Йорданов правилно отбеляза и аз в моето изказване го казах, че Вие се славите с добри софтуерни специалисти във Вашата парламентарна група и да не би да правим нещо за някой добър софтуерен специалист от Вашата парламентарна група? Това исках да попитам. Смятам, че е абсолютно резонен въпрос и настоявам все пак да бъде взето отношение от представителите на Министерството на финансите.

Благодаря, госпожо Председател. Личното ми обяснение е във връзка със странните твърдения, не особено адекватни, на господин Йорданов. Може би не е слушал моя отговор и това, което обсъдихме с господин Проданов. Този софтуер вече съществува – може да влезете на сайта на НАП, да видите списъка с фирми, да си направите проучване и да видите има ли някоя свързана с когото и да било. Ще Ви улесня – няма. А относно заплашителността, може би колегите ще се съгласят, че аз и Вие сме сред най-незаплашителните хора в тази зала. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, може ли да напомните на този, който излезе да се изказва преди малко, изключително заплашителният Божо Божанов, че всъщност аз цитирах министъра на електронното управление. Той казва, че Вие сте упражнявали натиск върху него за 640 милиона. Така че, ако обичате, към него. А иначе, за другото мога да Ви предложа нещо, ама не е честно просто. Така че, да, ще се спра само на министъра на електронното управление, който заяви, че Вие и Кирил Петков сте го натискали да не прави обществени поръчки за 640 милиона. Идете се засмейте на него или след това идете се засмейте, като Ви извикат да давате показания.

Благодаря, госпожо Председател. Разглеждаме законопроекти, които са изключително важни, и ги разглеждаме в отсъствието на министъра. Днес не сме правили такава процедура. Нека все пак да пробваме да се свържем с него и да го поканим тук, в зала, изрично да го поканим. От тези законопроекти, аз вчера го казах, разликата между това изпълнението на бюджета за 2023 г. и прогнозата в данъчните приходи за следващата година е 7 млрд. лв. Това е изключително голяма разлика. Това означава на практика да преборим 25% от сивата икономика за следващата година, за да ги съберем тези пари, което е огромна разлика. Не е сериозно да обсъждаме такива важни законопроекти, от които зависи изпълнението на бюджета за следващата година, който, между другото, Законът за държавния бюджет е може би най-важният закон в държавата, който касае всеки един български гражданин, не е сериозно да ги обсъждаме в отсъствието на министъра и вместо той да взима думата, тук на трибуната да излизат хора като Искрен Митев. Господин Митев, при цялото ми уважение, просто не Ви е тук мястото, когато се обсъждат толкова важни закони, от които Вие не разбирате.

Това ми е процедурата към Вас.

Освен това искам да поканя представителите на Министерството на финансите, които все пак са тук, в зала. Ето, те вече изявиха желание да излязат тук, на трибуната. Нека да обяснят – аз и вчера ги помолих, за всяка една предвидена мярка в данъчните закони какви приходи очакват да бъдат събрани в бюджета, за да видим в края на разглеждането на всеки един от седемте законопроекта дали ще ги докараме до 7 млрд. лв. допълнителен приход в бюджета.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да отговоря на всички Ваши въпроси, бих искала да взема отношение по отношение изказването на народен представител, което считам, че е абсолютно неуважително и арогантно към цялата администрация, към експертите, които работят в нея. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) На всички въпроси, които са задавани от Вас, винаги съм отговаряла и това, че не съм отговаряла веднага, не е от неуважение, а защото уважавам българския парламент и установените процедури и се изказвам, когато ми се даде думата от председателя на Народното събрание. Не мога да разбера на какво се дължи това отношение на народния представител Ганев, но ние тук сме експертно да подпомагаме всички Вас и подпомагаме включително и него. По принцип аз зная, че има имунитет и може да изразява всякакво мнение, но Конституцията казва: „Изразяването на мнение, без да се засягат честта, личното достойнство и доброто име на гражданите на Република България.“ (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Това е конституционно право, което е залегнало не само в Конституцията на Република България, това е право съгласно Хартата на основните свободи на ООН и би трябвало народният представител Ганев като политик и народен представител да спазва не само Конституцията на Република България, но и Хартата на ООН за правата на човека. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ПП-ДБ.) По отношение на поставените въпроси. Бих искала да започна с намалената ставка за ДДС. По принцип Министерството на финансите в първия проект, който беше публикуван за обществено обсъждане, беше заложило възстановяване на стандартната ставка от 20%. Загубите за бюджета са 309 млн. лв. и считаме, и сега считаме, че трябва да се върне стандартната ставка за ресторантьорските и кетъринг услугите. По принцип имаше срещи с част от бизнеса. Предложиха мерки, които да компенсират тези загуби за бюджета. Затова предложението е мярката да се прилага временно до края на 2024 г. Мерките са следните, те са включени в няколко законопроекта. Една част от тях се включени в Законопроекта, който в момента се обсъжда, другите са включени в Закона за местните данъци и такси, Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Ще ги изброя накратко – всички заплати да се изплащат по банков път, да се ползват ПОС терминали в заведенията за хранене и развлечение, повишаване на минималните осигурителни прагове, облагане на бакшишите, въвеждане на патентен данък за юридически лица, тъй като знаете, че сега патентният данък се прилага само по отношение на физически лица, еднолични търговци, които са с оборот до 50 хил. лв., и софтуер, одобрен от НАП. В момента всички търговски обекти имат дистанционна връзка с НАП, но софтуерът, който ползват, не е одобрен от НАП. Идеята е да се ползва одобрен от НАП софтуер – те вече са разработени, те са като приложение – този софтуер, към Закона, няма да се разработва нов софтуер, да се ползва одобрен от НАП, тъй като този софтуер дава възможност на Националната агенция за приходите да има достъп до цялото счетоводство на фирмата. Затова е изискването. Всъщност тези осем мерки са предложени като алтернатива на стандартната ставка от 20%. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, процедурата ми е директно към Вас по начина на водене. Вчера лицето Искрен Митев излезе да лъже за ВЪЗРАЖДАНЕ, да ползва трибуната за тяснопартийна пропаганда и Вие го оставихте, след което обаче, когато аз излязох да му отговоря, ми спряхте думата няколко пъти и ми спряхте микрофона – нали така? Днес започнахме заседанието с декларация, която четохме, срещу двойните стандарти в политиката. Надявам се да не се налага в скоро време да четем декларация срещу двойните стандарти във воденето на заседанието. Това е нещо, което се случи от Вашия предшественик Минчев от „Продължаваме Промяната“ и това е нещо, което сега продължавате, за съжаление, и Вие да толерирате. Днес отново Искрен Митев излезе, отново неадекватен, отново не по темата, и Вие обаче – за разлика от това, което направихте вчера – не му спряхте микрофона, нали така?

Вчера ми спряхте микрофона. Ще ми спрете отново микрофона, така ли? Вие вчера ми спряхте микрофона.

Господин Митев е неадекватен и говори не по темата. Той си преразказва, говори си, отклонява се и не му правите дори забележка. Това не е ли двоен стандарт във воденето на заседание?

Трябва ли да се налага да повтаряме това, което се случи с Никола Минчев. Питам Ви Вас – трябва ли да повтаряме процедурата с Никола Минчев?

Смятам, че не трябва. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи „Браво!“)

Само не ме заплашвайте.

Госпожо Председател, процедурата ми е към Вас. Вие казахте, че ще дадете думата на представителите на Министерството на финансите и те ще отговорят на всички въпроси на народните представители. Да де, но на моя въпрос не ми отговори. Аз исках точни разчети по всяка една реформа, която се предлага в данъчните закони, колко точно пари допълнителни приходи в бюджета ще влязат. Нещо, което е изключително сериозно и важно да го чуем тук в залата. Не мислите ли така? Със сигурност Министерството на финансите имат тази информация. Така че изрично Ви моля, госпожо Петкова, излезте тук и ни дайте тази информация, за да знаем какво гласуваме. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

И тогава няма да отговори.

Госпожо Председател, не е нормално Министерството на финансите да внася пакет от данъчни закони и да няма абсолютно никакъв анализ. Никакъв анализ за абсолютно нищо. Нито какъв е ефектът, нито кой ще пострада, нито какви ще са допълнителните приходи или какви ще бъдат намалени приходите за това, че ще остане дадено ДДС в определен вариант. Нищо, абсолютно нищо и не само за този законопроект, а за всички законопроекти анализ няма. Няма абсолютно нищо. И тук да излиза директор на дирекция, който да обяснява, че му били нарушени човешките права. Човешките права са му нарушени, че аз го моля три пъти да излезе и да си изпълни служебните задължения, не мога да го приема. Но не това е темата на моето изказване. Какво се предлага от управляващата сглобка. Като предишен председател на Комисията по туризъм и като човек, който дълги години се е занимавал с туризъм, искам да Ви кажа, че не е логично и не е нормално да отнемете въпросната ставка от 9% на доставка на общи туристически услуги, екскурзии от туроператори и екскурзии от туристически агенции. Вижте, не знам дали си давате сметка, но България по отношение на туризма е в меко казано изключително сложна ситуация по отношение на това с кой и какви бюджети се борим спрямо туризма. В съседна Гърция по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост само преди няколко дни стартираха проекти в сектор „Туризъм“ за 300 милиарда. Гърция е това. В Турция не ми се мисли и нямате представа за какви облекчения по отношение на туризма се правят. На този фон нашата държава със зъби и нокти прави всичко възможно да досъсипе туристическия бранш и го е оставил сам да се спасява. Сами ще видим след няколко дни, когато се внесе и бюджетът, по отношение на туризма какво имаме. Нищо. За сметка на това в момента ще накажем провеждането на екскурзии от туроператори и туристическите агенции. Това, между другото, са лицензираните лица, които плащат данъци, те плащат данъци. Защото има други, които извършват тези услуги, но не са лицензирани и не плащат данъци. В момента с това решение ние ще подкрепим сивия сектор, просто ще подкрепим сивия сектор. Сигурен съм, че в Министерството на финансите не са задълбали толкова насериозно в темата за туризма и за това какво ще направят, затова да им кажа – това ще стане, съсипвате и давате мощна подкрепа на сивия сектор по отношение превоза на туристи. Какво предлага Министерството на финансите за обсъждане. Изключително хубаво звучи по телевизиите, когато излиза Асен Василев и казва оставяме ставката за хляб и хлебни изделия, само че не казва, че е за половин година и го пропуска угоднически това. Не казва, че не го приема за цялата бюджетна година. Не, напротив, остава за няколко месеца, остава до 30 юни. Толкова – това е по отношение на ДДС за хляб и хлебни изделия. Безумици по отношение на касова бележка. Аз искам да попитам Министерството на финансите – ще дам пример с град Перник и неговите трудови хора – имат ли представа какво ще се случи да кажем в късните часове на деня, когато някой влезе в един магазин и си тръгне с покупките и някой му каже, че трябва да плати, или в който и да е било друг град, не само в Перник с тези безумици, които се случват. Имате ли представа как и точно и как го виждате Вие да стане това, че ще събирате данък от бакшишите на сервитьори. Как точно ще стане и колко точно разчитате да направят, при положение че дадохте възможност да се краде в милиарди по отношение на сектор „Здравеопазване“…

Това ти ли ще го кажеш бе? Лекарствата и частните болници.

…и цялото това нещо, което имаме в строителството. Когато говорим за недалновидни сметки, нека да кажем и какво въобще ще има като приходи на всичките тези сметки. Всичките тези сметки са точно в тази насока, че се залагат едни кухи приходи, които няма да ги има, но за сметка на това ще излезете и ще теглите нови заеми – вече лихвите обаче са съвсем други. И както в предишното правителство Асен Василев ощети заради кредитите, които тегли, с 800 милиона фиска, така се очаква да стане и сега. Това, което се предлага, са половинчати мерки, а една част от тях са, меко казано, несериозни.

Господин Ганев, Вие говорите така, сякаш Асен Василев е загрижен за туризма. Не смятате ли, че всъщност проблемът идва оттам, че Асен Василев въобще не го е грижа за туризма? Той просто иска да направи една стъкмистика, да закърпи едни показатели, които да може после да покаже пред Европейската комисия с цел да вкарат България в еврозоната напук на референдума, в който ние събрахме едва 600 хиляди подписа, напук на волята на българския народ, и Асен Василев всъщност въобще не се интересува от развитието на туризма и на който и да е друг сектор, иска просто да си закърпи бюджета, който виждаме, че изначално е продънен, и това всъщност е неговата цел. Благодаря.

Тъй като от коалиция ПП-ДБ, ВОЛТ, Зеленото движение или там каквото друго има в тяхната коалиция се възпалиха и коментират гласуванията, които минаха за лекарствата за онкоболни, аз съм сигурна, че една част от тях нямат представа за какво са гласували и нямат представа за какво е, но конкретно един от техните представители в Комисията по финансите направи пътека към стаята на ВЪЗРАЖДАНЕ да ни убеждава да подкрепим тяхното решение по отношение кога и как трябва да се изчисляват лекарствата, които трябва да плаща Здравната каса за онкоболни. Тогава имаше предложение на ГЕРБ, което беше много либерално по отношение на това кой как да си купува лекарствата. Имаше междинен вариант на ПП-ДБ, ВОЛТ, Зелено движение и ДС и стигаме дотам, че имаше решение обаче и на Здравната каса, което беше изключително рестриктивно, което беше направено по начин, по който да се спасят между 100 и 200 милиона. Когато не мина предложението на ГЕРБ, не мина и също половинчатото решение на ПП-ДБ, мина обаче с гласовете на ВЪЗРАЖДАНЕ консервативното решение на Здравната каса. Сега за незнаещите от ПП-ДБ да го припомним това, защото се изредиха всичките тези, които прокараха път до стаята на ВЪЗРАЖДАНЕ, да ни умоляват да го направим, за да можел Асен Василев да вземе още 100 или 200 милиона кражби, да спре и с нашите гласове това беше спряно. А Вие дори не го направихте това предложение, направи го Здравната каса и благодарение на ВЪЗРАЖДАНЕ това нещо беше спряно. Сега, сега към днешна дата ГЕРБ ще върнат стария режим благодарение на ПП и ДБ. Ето това Вие лъжете и го криете. А другото гласуване беше съвсем друго и то касаеше това частни болници, частна инициатива да не може да прави търгове, когато си купуват химикалки и когато си купуват нещо друго, защото лекарствата са определени и са фиксирани точно от Здравната каса.

С държавните пари за частните болници.

И Вие сте меко казано некомпетентни и не знаете какво гласувате. И не ми говорете, Стоев. Не ми говорете за икономика, при положение че видяхме батаците Ви в Правната комисия. Седнете си, потопете се. Разбирам Сабрутев да говори за икономика, има поне представа – бивш кадър на ГЕРБ, занимавал се с икономика, но той има представа от икономика. Вие като служител единствено на баща си в неговата кантора няколко години, свършва дотам целият Ви професионален опит. Сабрутев го разбирам – има реална представа как седят нещата, но Вие трябва да се потопите надолу. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи „Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам, игнорирайки дупликата на господин Ганев, да се върна към неговото изказване и да Ви помоля да проверите дали господин Ганев всъщност в изказването си не дискриминира хората от Перник. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което господин Ганев каза или внуши, беше, че хората от Перник нямало да си плащат касовата бележка в късните часове. Така ли е, господин Ганев? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Госпожо Председател, аз искам от тази трибуна да кажа, че хората от Перник, а аз познавам хора от Перник и живеещи в Перник, са хора, както всички останали, и си плащат продуктите, услугите и касовите бонове, господин Ганев. Благодаря.

Очаквах го от Искрен Митев, но не и от теб!

Благодаря Ви, госпожо Председател, и за надеждата, но високите очаквания почти винаги водят до разочарование, така че да нямаме високи очаквания. Ще се опитам да говоря по същество. Преди това трябва да отговоря на няколко въпроса. Господин Тодоров, не защитавам никого и никакви коалиционни партньори, защото нямам такива – и некоалиционни нямам. Опитвам се да защитавам парламентаризма и авторитета на Народното събрание. Защото когато народен представител казва за друг колега „човечец“, а друг народен представител казва за служители в държавната администрация, при това много авторитетни, чиято експертиза и мнение ползваме вече повече от няколко десетилетия „обикновени чиновници“, така някак си асоциативно си представям как той се мисли за необикновен депутат. Чисто по християнски да кажа: не изпадайте в прелест! Сериозен грях е. (Реплика.) И да се върна на данъчните закони. Въпросите не бяха данъчни само, да Ви кажа. И за да не губя времето на Народното събрание, взимах процедури в лични обяснения и така нататък. Така че преди да започна изказването си по същество, отговарям на част от Вашата парламентарна група, госпожо народен представител. Така че бъдете малко търпелива да чуете отговорите. По данъчните закони. Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ гласува „въздържал се“ в Комисията, което беше знак към министър Василев, господин Йорданов, че ние не приемаме една голяма част от екзотичните мерки за събираемост. Кои са тези екзотични мерки? Ще видите преди второ четене, когато ние ще предложим да отпаднат. Част от тях са неприемливи за почти цялото Народно събрание. Вие ги казахте в изказванията си, няма да ги повтарям – донос – бонус и така нататък. Да отговоря на въпрос на господин Йорданов относно моята позиция по отношение данък добавена стойност. Ще започна оттам, че тъй като съм участвал в създаването и на ДДС, и на всичките му по-нататъшни редакции, в цялото данъчно законодателство през всички тези години на прехода, винаги съм защитавал една теза: единен ДДС, по много причини, и успявахме и аз, и моите колеги, които държат на това становище, успявахме до ковид кризата. Ковид кризата предложи за решение въпроси, трябваше да търсим нестандартни подходи, тогава, както се казва, надупчихме ДДС като пита швейцарско сирене. Още тогава, ако се върнете към моите изказвания, аз предупреждавах, че връщането към нормална ставка ще бъде трудно, ако не невъзможно. Политиката, популизмът особено по данъчни теми е масов спорт на всички парламентарни групи и на всички партии. Сега опитът да се върнем към единна ставка – да, ето, виждате на какво се натъква. Аз продължавам да твърдя като икономист, че тези стъпки са грешна политика и не водят до нищо добро. Друг е въпросът обаче какви решения ще се вземат. Моето мнение като икономист, аз съм го казвал, сега пак го казвам, но това тук е колективен орган. Партиите ни също имат колективни органи, парламентарните групи също имат колективни органи. В крайна сметка те решават как ще гласуваме. Ние си казваме обаче мнението като народни представители и всеки в качеството си на някакъв експерт. Аз мисля, че съм експерт по темата, по която говорим. Надеждно е, водихме разговори с финансовия министър, макар че законодателят има думата след внасяне на законите, а не преди това. Водихме разговори и от Министерството ни уведомиха, че са водили разговори с част от бизнеса – ресторантьорския, относно това да бъдат приети някакви мерки за изсветляване, за да се запази тази по-малка ставка, която да помогне на действително най-ударения от ковид кризата бизнес да се възстанови. Нека да видим каква част от тези мерки ще бъдат приети, защото в Комисията по бюджет и финанси дойдоха асовете на ресторантьорския бизнес и казаха, че въобще не са участвали в такива разговори и изобщо нямат намерение да приемат никакви мерки за изсветляване. Аз пак казвам, моето мнение е такова, но как ще гласува парламентарната група на ДПС, решава парламентарната група; как ще гласува парламентът, решава парламентът. Така че какъв резултат ще се получи в края, аз не мога да кажа, но ние сме дали знак, че не приемаме една част от предложените в данъчните закони мерки. На първо четене в залата ще подкрепим, просто за да продължи процедурата. Иначе тя ще спре в този момент, ще се върне обратно в Министерския съвет и ще стоим тук по Коледа и по Нова година и ще трябва да приемаме данъчно законодателство през януари, а това не е обосновано поради една-единствена причина – имаме всички възможности да отхвърлим или приемем онова, което смятаме, че е нужно да бъде отхвърлено или прието за второ четене. Така че ние ще дадем гласа си за продължаване на процедурата, пак да кажа, с ясно очертани червени линии и ще предложа между първо и второ четене кое да отпадне. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Цонев, разбирам, че не Ви е лесно. Наистина. От една страна, сте експерт, признат в темата – говорите като експерт, в същото време обяснявате как партията взима някакви други решения и другите партии взимали решения и били партийни решения, а в случая става дума за бюджета и парите на хората. И Вие с ясно съзнание заявявате, че ще гласувате нещо във Вашата парламентарна група, което Вие не вярвате, че е така и че трябва да се направи, обаче ще го направите. И тук „ние нямаме коалиционни партньори или некоалиционни“, увисва във въздуха. Знам, че трябва да направите някакъв лупинг и да запазите някакво, как да кажа, поведение по темата, но не се получава. Въпросът е също – Вие тук като сте такъв експерт, какъвто сте, какъв е смисълът от Вас и Вашата парламентарна група, след като тя взима други решения? Или трябва да питам директно господин Пеевски той какво мисли, защото експертите Ви нямат никакво значение по темата? Ковид не съществува отдавна. Дори преди една седмица или кога приехме окончателно, че ковид драми няма в България и вече извадихме тази глупост от Закона за здравеопазването. Няма никакви основания да се говори за ковид. Без да броим, че ресторантьорският бизнес в България и по време на ковид, не му се случи това, което се случи на ресторантьорите в останалия свят. Имаше месец и нещо, в който общо взето не работеха и после си работеха, та се цепеха. И Вие го знаете много добре и всеки един от нас го знае. Що се отнася до изсветляването на ресторантьорския бизнес, извинявайте, това е третият опит за изсветляване. Под мантрата „изсветляваме бизнеса“ ние им даваме привилегии. Така ли се изсветлява бизнес – даване на привилегии на един бизнес спрямо друг? При положение че досегашните мерки за изсветляване видимо не вършат работа. Няма друго обяснение освен лобизъм и купуване на депутатски групи или по-скоро в случая лобизмът е за гласове. Защото ресторантьорите идват и пискат и после техните хора гласуват за определена политическа партия. И пак ще завърша: разбирам, че не Ви е лесно, знам какво се опитвате да направите, но предполагам, че вътре в душата Ви и на Вас Ви е кофти, че трябва да се подчините на хора, които не разбират като Вас, ще трябва някак си да подкрепите Асен Василев и тази глупост, ще трябва да подкрепите коалиционните си партньори от ПП-ДБ, които вътрешно знам, че ненавиждате и презирате, защото на фона на Вас те като експерти са жалка групичка. Желая Ви успех в спането вечер!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Йорданов, благодаря за репликата. Компилацията от комплименти, инсинуации и намеци е добър похват в телевизионното шоу, тук не върви, пред мен не върви, да Ви го кажа направо. Нищо от това, което казахте, не е вярно, или поне не е вярно тълкуването на моите думи. Аз казах, че всеки си казва мнението като експерт, оттам нататък всичко подлежи на коментар и на решения. Не съм казал никъде „подкрепям“ или „не подкрепям“ към този момент, една или друга мярка, казал ли съм нещо, послушали ли са ме, или не са ме послушали. Казах много ясно, че съм бил винаги за единни ставки, както впрочем съм и за това, когато 10-процентните данъци бяха въведени, казах, че оттук нататък в България ще бъдем против пипането на данъчната основа. И сега при въвеждането на 15-процентния данък всички ще скочат за големите корпорации да има изключение, включително и Вие. Но при 10-процентна ставка аз не знам как ще се правят изключения от данъчната основа? Защото, като искаш да запазиш тази ставка, която е най-ниската в Европа, от няколко месеца има една друга, която е 9% – не помня на коя страна, което е същото, а в България е повече от 15 – 16 години. Няма как да я запазиш, ако непрекъснато ровичкаш в данъчната основа и вадиш това и онова оттам. Това е моя принципна позиция и тук не става въпрос за никакво разминаване между позицията на мен и на моята парламентарна група. Няма такова разминаване. Напротив, аз съм убеден, че ресторантьорският бизнес е най-засегнатият от ковид кризата. Няма никакво значение колко месеца е бил затворен или не. Знаем много добре колко хора се страхуваха и въобще не ходеха в заведение и никъде другаде, така че това е най-засегнатият бизнес. Въпросът е, като помагаме, колко помагаме и с какви мерки помагаме и какъв е ефектът. Ето това трябва да се изчисли сега. Аз мисля, че има предложения в едната, в другата посока и ще се стигне до някакво решение. Всичко останало е така – инсинуации, където може някъде да вървят, пред мен не вървят. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност предвижда, на първо място, транспонирането на европейски директиви, предвижда съответно привеждане в съответствие на нашия закон с решение на Съда на Европейския съюз – все мерки, които задължително трябва да бъдат подкрепени. Наред с това виждаме и мерки, вързани с повишаване събираемостта на приходите. Тук вече стана неколкократно дума за тази мярка, при която не се заплаща сметката – създава се правно основание да не бъде заплатена сметката, в случай че доставчикът на стоката или услугата не издаде фискален бон на получателя. Ние по принцип подкрепяме всяка една разумна мярка, която ще доведе до изсветляване на сивата икономика, но аз по отношение на тази мярка се опитвам да си представя как точно би действала тя? На първо място, за да можем да удостоверим тези обстоятелства, трябва да бъдат съставени определени документи, защото как удостоверяваме как едно лице не е получило фискален бон или как едно лице не е издало фискален бон. Тук трябва да има двустранно подписан протокол или друг документ от двете страни, който да удостоверява, че това събитие се е случило, за да има основание съответно да не бъде извършено плащане по отношение на доставката или услугата, или трябва да има свидетели на това събитие, които да удостоверят, че то наистина се е случило. Считам, че подобна мярка няма да заработи и няма да доведе до изсветляване на икономиката, а ще създаде по-скоро проблеми и конфликти и ще превърне гражданите на практика в едни сътрудници на данъчната администрация – нещо, което според мен не бива да се случва. Тази мярка може да се изпълнява много добре от данъчната администрация, те имат съответните законови правомощия, имат проверки, които извършват текущо. Гражданинът може да подаде сигнал към данъчната администрация, ако стане свидетел или ако му се случи подобна случка да не получи фискален бон, в резултат на което да сезира данъчната администрация, тя да направи необходимите проверки – те имат съответните контролни способи за това, и да пристъпят към санкциониране на виновното данъчно задължено лице. Така че подобна мярка смятаме, че няма да проработи и ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще направим предложение между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги! Много държа, госпожо Петкова, ако може, да вземете отношение, защото има нужда от Ваши коментари по темата. Надявам се да сте Вие, а да не е господин Митев. Първо, по-хубавите неща в този законопроект, естествено, на първо място е повишаването на прага за задължителна регистрация по ДДС до максимално разрешеното в Европейския съюз, а именно 85 000 евро или 166 хил. лв. Приветстваме това нещо, даже е малко късно да е от 1 януари 2025 г. и можеше да бъде и по-рано. Много се каза по въпроса, че не е практично и създава трудности и затова да се правят някакви промени по средата на годината, но въпреки това нулевата ставка за брашното и хляба важи само до средата на годината. Лично моето предложение е това нещо да остане до януари 2025 г. просто за да не направим такива прекъсвания по средата на годината. Всички, говорещи преди мен, казаха, че това е нелогично и не се прави. Сега, не знам господин Проданов какво разбра от отговора на госпожа Петкова. Тя каза, че в момента се приготвя някакъв софтуер, а пък от друга страна, всички заведения са свързани вече с такъв, но пък той не е лицензиран. Аз не съм сигурен и бих искал да уточните: ще трябва ли да се купува нов софтуер, или няма да трябва? С „да“ и „не“, просто за да се избегне това опасение, защото иначе във вчерашния ден говорихме, че ресторантите трябва да купуват посттерминали и сега, ако трябва да купуват и нов софтуер, това си е абсолютно прикрито качване на данъчната тежест. Относно най-голямата законодателна художествена самодейност, а именно неплащането при неиздаване на касова бележка, доколкото чух преждеговорившите, няма шанс да мине това нещо и е откровена глупост за мен. Мога да отговоря на госпожа Ангова, че хората в Перник, тъй като аз съм избран от Пернишкия регион, са не просто нещо по-лошо, а дори са по-добри от много други. (Шум и реплики.) Но наистина, ако си представим теоретично някъде в триъгълника между Перник, Трън и Бобов дол една кръчма в 4 ч. сутринта, в която настава спор за сметката – издадена ли е бележка или не, на кого е дадена и кога е поискана, мисля, че ако вчера говорихме за лобизъм в полза на банковия сектор, тук говорим за лобизъм в полза на адвокатските услуги и на травматологията. Просто такива екзотични решения не би трябвало въобще да ни минават през акъла. И сега, нещо наистина много сериозно. В предишното Народно събрание приехме пак под давление на някакви европейски директиви възможност данъчната администрация да издава разрешение или да отказва разрешение за намаляване на данъчната основа и начисления данък при несъбираемо взимане от над 100 000 лв. Тогава дадохме възможност за една-единствена справка, просто за да издадат един документ и дадохме на данъчните срок от 60 дни. Още тогава всички становища, които пристигнаха в Комисията по бюджет и финанси, бяха, че този срок е изключително дълъг и става въпрос просто за издаване на един лист, за който те така или иначе имат цялата информация при тях. В момента в този ЗИД се предлага мълчаливото съгласие – след тези 60 дни да отпадне. Ако си говорим за корупция и за вратички за корупция, ето това нещо е един христоматиен пример. Значи, Вие може да имате някакво несъбрано вземане за десетки милиони, трябва да чакате 60 дни за разрешение или за отказ и след тези 60 дни може да не последва нищо. Предвижда се някакво улеснено водене на дела, но според мен точно тука не трябва да пипаме и трябва да си остане старият вариант на текста. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дренчев! За пореден път се доказва ниското ниво на дебата и освен това, че Вие изобщо не слушате, като Ви се отговаря. Списъкът на одобрените софтуери, господин Дренчев, е на сайта на НАП, всеки може да го намери и той е спрямо Наредба № 18 от 2006 г. Големият въпрос, господин Дренчев, е: Вие като собственик на бизнес, преди да станете народен представител, никога ли не сте били запознати със софтуери за управление на търговията, които са одобрени от НАП, и като говорите за експертност, как може изобщо да задавате този въпрос? (Шум и реплики.)

Господин Дренчев, честно казано, аз не разбирам защо почти целият фокус по обсъжданията пада върху ресторантьорския бизнес и неговото изсветляване. Може би наистина нуждата е безспорна, но имам чувството, че има някакъв реваншизъм към този бизнес. Мога и да греша, разбира се, но друга ми е мисълта. Защо например няма никакви реформи, свързани с изсветляването на строителния сектор – един сектор, който изцяло е в сивия такъв? Не знам колко от Вас са търсили апартамент, жилище, изобщо за закупуване от строител, така наречената покупка на зелено, но съм сигурен, че тези от Вас, които са го правили, са се сблъскали с грозната действителност, че всички строители или почти всички, с много малки изключения може би, искат плащане в брой. Защо никой не споменава нищо по този въпрос и къде са реформите в Закона за изсветляване на този сектор? Благодаря.

По ред на номерата. Господин Митев, искрено се надявах да не ме репликирате, няма да Ви отговарям, за да не влизаме в дебата. Мисля, че госпожа Петкова ще отговори на моя въпрос. Господин Тодоров, според мен това, че строителният бизнес не е намесен в днешната дискусия, се дължи на това, че той не ползва намалено ДДС за разлика от ресторантьорския бизнес. Друг момент, който не засегнах в изказването си, е, че всъщност представителите на ресторантьорския бранш казаха, че всичките тези предложения за изсветляване не са съгласувани с тях и те не ги подкрепят. Може би за тях в крайна сметка ще бъде по-добре да се върнат на варианта с 20% ДДС и да отпаднат всичките тези екзотики, и сякаш ще е по-добре за всички. Бих отговорил и на господин Цонев, тъй като той каза, че чрез данъците не се прави политика, а според мен е точно обратното – политика се прави най-добре през данъците. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, бяха поставени няколко въпроса. Първият въпрос беше по отношение на оценка на мерките, които са заложени в данъчните закони. Всички данъчни закони, когато се внасят в Министерския съвет, се придружават с оценка на въздействието и финансова обосновка и би трябвало в Народното събрание да постъпват също с тези документи, но по принцип, ако не са представени, ще бъдат представени финансовите обосновки и ефектите от всяка мярка. В момента ги нямам, за да мога да Ви ги представя, но ще Ви бъдат представени писмено от Министерството на финансите. Бяха поставени въпроси по отношение на общата туристическа услуга. Всъщност общата туристическа услуга по ДДС е облагане на маржа и не може да се прилага намалена ставка. Комисията направи изключение като ковид мярка и по принцип има решение на съда на Европейския съюз, че общата туристическа услуга трябва да бъде със стандартната ставка, тъй като се облага маржа между покупката и продажбата. По отношение беше поставен въпрос, свързан с прага за регистрация по ДДС – защо е от 1 януари 2025 г.? В момента, за да се увеличи прага по регистрация, трябва да се изпрати искане за дерогация до Европейската комисия и Съвета да излезе с решение да разреши дерогацията. Целият период, тоест цялата процедура по дерогация отнема около 9 месеца. От 1 януари 2025 г. има промяна в ДДС директивата и не е необходимо да се изпраща искане за дерогация, тоест увеличението на прага може да влезе в сила, без да е необходимо дерогация от ДДС директивата. По отношение на софтуера. Всъщност това е така нареченото СУБТУ, за което преди няколко години, може би си спомняте, имаше идея да бъде включено като задължително. Тъй като част от бизнеса се възпротиви, беше включено доброволното ползване. Това, както казах, е софтуер, който е одобрен, който е разработен и идеята е Националната агенция по приходите да има достъп до цялото счетоводство на данъчно задълженото лице. Благодаря.

Прегласуване!

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, вземам тази процедура за прегласуване, за да се опитаме да обясним на българските граждани и на зрителите какво се случва. Бюджетен закон – минава през комисии – Бюджетна и Икономическа, и бива отхвърлен от управляващото мнозинство. Там са експертите на Народното събрание, там са хората, които най-добре познават тази тематика, и всички те ни казват, или не всички – с изключение на по 3 – 4 човека от „Продължаваме Промяната“ казват: този закон не го приемайте. Становищата, които бяха прочетени, бяха отрицателни – и двете. Сега в пленарната зала този закон се приема?! Искам някой да обясни какво се промени от момента, в който този закон е гледан в Комисията, и момента, в който е гледан в залата. (Шум и реплики.) Да, налагат се такива промени между първо и второ четене, но когато бъде приет. Този закон не беше приет в комисиите, както и другите данъчни закони. Господин Цонев донякъде даде отговор. Дават знак към министъра на финансите, само че аз питам има ли управляващо мнозинство, което стои зад този законопроект и зад следващите законопроекти? Или нощта на знаците продължава? Докога ще давате знаци? Докога ще си играете със съдбата на българските граждани, давайки си знаци вътре в управляващата коалиция. Затова моля да бъде подложен на прегласуване и да бъдете последователни в отношението Ви към много важен законопроект, а именно – Вие сте го отхвърлили. Нормалната реакция на българския парламент е да отхвърли този закон и след това Министерството на финансите или Министерският съвет да внасят нов. След като този законопроект не струва, не виждам защо трябва да бъде приеман. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Да напомня само, че процедурата за допуск, която направих, беше за данъчните закони, които гледаме днес, така че сега няма да я правя, тъй като същите експерти могат да останат по мое мнение. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 49-302-01-68, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: Георги Клисурски – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Ирена Христова – началник на отдел в същата дирекция, както и представители на професионални, работодателски и синдикални организации. В своето изложение господин Клисурски посочи, че Законопроектът е изготвен във връзка с транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза – Директива (ЕС) 2022/2523) в националното данъчно законодателство, въвеждане на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпване на корпоративен данък и необходимостта от усъвършенстване на законодателството чрез прецизиране на нормите на Закона. Предвид на това е предложено следното: – въвеждат се приетите с Директива (ЕС) 2022/2523 правила за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи изцяло национални групи, опериращи на единния пазар чрез първично и вторично облагане с допълнителен данък. Едновременно с това се въвежда и национален допълнителен данък, с който да се облагат съставните образувания на една многонационална група предприятия, които се намират в Република България, или на голяма национална група предприятия в съответствие с предоставяната в Директивата възможност. Предлагат се и имуществени санкции при неизпълнение на задълженията във връзка с информационната и данъчните декларации, които са синхронизирани със санкциите, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, по отношение на неизпълнение на задължение за предоставяне на отчети по държави или изготвяне на документация за трансферно ценообразуване; – въвежда се нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпен корпоративен данък, с която да се продължи насърчаването на земеделските стопани, които са микро-, малки и средни предприятия, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, да инвестират преотстъпения данък в тази дейност. Направените предложения са свързани с условията на новия Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз Регламент (ЕС) № 2022/2472)). Данъчното облекчение представлява държавна помощ и ще може да се прилага само след датата на получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия; – променят се разпоредбите, касаещи трансфера на активи или дейност към друга част на предприятието, разположена извън страната, които са част от общия режим за данъчно регулиране при трансфер между част на едно предприятие, разположена в страната, и друга част на същото предприятие, разположена извън страната. С това се цели постигане на пълно съответствие на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с Разпоредбата на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци – Директива (ЕС) 2016/1164), които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар, както и предотвратяване на случаи на некоректно прилагане и тълкуване на Закона от страна на данъчно задължените лица; – предлагат се мерки, свързани с необходимостта от постигане на яснота и синхронизиране на някои текстове на ЗКПО относно елементите на фактически състав на нарушение, изразяващо се в скрито разпределение на печалбата. Целта е да се избегне некоректното тълкуване на текстовете на Закона във връзка със скритото разпределение на печалбата, както и по-ефективен контрол и уредба на случаите на скрито разпределение на печалбата; – синхронизиране на разпоредбите на ЗКПО с тези на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси във връзка с предложението да се въведе облагане с патентен данък на юридическите лица, осъществяващи дейност като заведения за хранене и развлечения. В становището си Българската стопанска камара (БСК) подкрепя предложението за нова схема за държавна помощ за земеделските стопани и въвеждането на правила за минимално ефективно данъчно облагане и на национален допълнителен данък в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2022/2523. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също подкрепят транспонирането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2523, но както и Българската стопанска камара настояват за въвеждането в данъчното законодателство на облекчението за „съществена стопанска дейност“, каквато възможност Директивата дава на държавите членки. Съюзът за стопанска инициатива има притеснения по отношение ефективността на предлаганите мерки по Директивата, като считат, че ако се въведат облекчения за 10-годишен период, това ще допринесе за смекчаване на негативния ефект от тази промяна. Подкрепят оптимизирането на данъчното облагане при напускане съгласно чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164. Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя така предложените промени. В обсъждането взеха участие народните представители Александър Иванов, Мартин Димитров, Йордан Цонев, Венко Сабрутев и Теменужка Петкова. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 6 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 49 302-01-68, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 49-302-01-68, внесен Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза в националното данъчно законодателство. Едновременно с въвеждането на правилата за минимално ефективно данъчно облагане в съответствие с предоставяната в Директивата възможност се предлага и въвеждането на национален допълнителен данък, с който да се облагат съставните образувания на една многонационална група предприятия, които се намират в Република България, или на голяма национална група предприятия. Предвижда се за многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Европейския съюз, чиито печалби са обложени за съответния данъчен период с корпоративен данък с ефективна данъчна ставка под 15 на сто, да се въведе облагане с допълнителен данък и/или национален допълнителен данък до достигане на ефективна данъчна ставка от 15 на сто. Предлага се въвеждане на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпен корпоративен данък. Целта е да се стимулират земеделските стопани от микро-, малки и средни предприятия, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, да инвестират преотстъпения данък. Данъчното облекчение представлява държавна помощ и се прилага само след датата на получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия, като то може да се ползва до 31 декември 2029 г., включително за корпоративния данък за 2029 г. Въвежда се облагане с патентен данък на юридическите лица, осъществяващи дейност, като заведения за хранене и развлечения. Със Законопроекта се изравнява данъчният режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, така че приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по един и същ начин. Предложени са разпоредби за избягване на некоректно тълкуване на текстовете от Закона, по-ефективен контрол и уредба на случаите на скрито разпределение на печалбата. Участие в дискусията взеха народните представители Десислава Трифонова, Александър Иванов и Румен Гечев. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 4 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 49-302-01-68, внесен Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 49 302-01-68, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 22 ноември 2023 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие – от Министерството на земеделието и храните: Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулации“, Десислава Петрова – директор на дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, и експерти; от Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Петя Копчева – началник на отдел, и Виолета Гаджева – държавен експерт в същата дирекция. Законопроектът беше представен от Людмила Петкова. От компетентността на Комисията по земеделието, храните и горите са предложенията, свързани с въвеждането на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани, която е продължаване на прилагането на схема за държавна помощ под формата на данъчно облекчение по чл. 189б от Закона и чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица при спазване на условията на Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Регламентът се прилага от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2029 г. и предвижда промяна в интензитета и прага за уведомяване по помощта, предвид което е необходимо разработването на нова схема за държавна помощ. Мярката за държавна помощ запазва автоматичния си характер – получателите на помощта ще имат право да прилагат директно данъчното облекчение по чл. 189б от Закона. Запазват се активите, в които се инвестира преотстъпеният корпоративен данък, а именно: нови сгради и нова земеделска техника. Предвидено е, че преотстъпеният данък не трябва да превишава 65 на сто от стойността на активите, в които се инвестира към датата на предоставяне на помощта, и че настоящата стойност на всички активи не може да превишава левовата равностойност на 600 000 евро. Новата схема за държавна помощ ще може да се прилага само след получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Комисията. В последвалата дискусия народният представител Десислава Танева предложи да бъде разширен обхватът на активите, в които е допустимо да се инвестира преотстъпеният корпоративен данък по схемата. След проведените разисквания Комисията по земеделието, храните и горите с 5 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 10 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 49-302-01-68, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. В Закона се предлага за многонационалните предприятия и големите национални групи в ЕС, чиито печалби са обложени за съответния данъчен период с корпоративен данък с ефективна данъчна ставка под 15%, да се въведе облагане с допълнителен данък или национален допълнителен данък до достигане на данъчна ставка от 15%, като с предложените промени се твърди, че са свързани с въвеждане на разпоредбите на Директива 2022/2523 от Съвета на 15 декември 2022 г. Държа да отбележа, че отново ние доброволно се присъединяваме към тази инициатива като държава и се пренатягаме в ущърб на националните си интереси. Вместо да продължим да бъдем атрактивна инвестиционна дестинация, ние решаваме директно да се присъединим към тази инициатива. Между другото, Директивата има препоръки и изключения и ние отново избирателно въвеждаме само препоръките. И аз се питам по каква причина не се цитират и тези изключения. Надявам се госпожа Петкова от Министерството на финансите да може да излезе и да изчете Директивата в нейната цялост заедно с тези изключения. Вече се превръща в практика да моля госпожа Петкова да чете европейски директиви, защото, когато се говори за въвеждане на европейски директиви в нашето законодателство, се оказва, че ние избирателно въвеждаме текстовете. Разбира се, увеличението на корпоративния данък за компаниите, категоризирани в изменението на този закон, ще доведе един отлив и на без това малкото външни български инвестиции в страната. Основно предимство на България при привличането на чуждестранни инвестиции, както знаете, е конкурентният ѝ данъчен режим. За съжаление, не можем да се похвалим с доста здравословна инвестиционна среда – от друга гледна точка. За всички ни е ясно, че освен плоския данък, досега почти не съществуват други предимства за позициониране на чуждестранен бизнес в нашата страна. Затова за мен е абсурдно България да не е поискала отсрочка за въвеждането на тази инициатива. Повечето държави в Европа имат нормална ставка за данък печалба над или повече, или далеч над 15%. На тях им е все едно дали ще въведат минимален данък за големите корпорации от 15%, но за България с нашите 10% не е все едно. И затова въпросът ми към Министерството на финансите е дали изобщо са се опитали да не се присъединяват към тази инициатива? Не беше ли по-добре да поканим много мултинационални компании да правят бизнес у нас, вместо да ги отдалечаваме от техните намерения да инвестират в страната ни? Облекчението за реална съществена стопанска цел е предвидено в Директивата, за да позволи на държавите членки като България да запазят своята атрактивност по отношение на това да бъдат инвестиционна дестинация за такива компании, които ще финансират изграждането на дълготрайни материални активи и развитието на местни кадри. Затова аз не разбирам това пренатягане от страна на Министерството на финансите за събирането на 5% повече данък върху тези компании, като държавата ни реално може да спечели много повече, ако се насочи към насърчаването на инвестициите на такива компании. Благодаря Ви.

Госпожо Митова, аз не мога да се съглася с Вас, че това, което привлича чуждите инвестиции в страната ни, е само ниските данъчни ставки. Всъщност има още две неща: първото е евтината работна ръка. С нея обаче не можем да се гордеем, защото целта трябва да ни бъде да вдигаме доходите на хората, а не да се гордеем с това, че дадена инвестиция е направена тук в България заради евтината работна ръка. Това е абсурдно! Втората причина обаче е и евтината електроенергия, която ни дава АЕЦ „Козлодуй“. За съжаление, заради национално безотговорните правителства в последните години вървим към това да станем нетен вносител на електроенергия. Така че това също като вид нещо, което може да привлече чужда инвестиция, също върви към това да го загубим. Да, в момента се правят някакви планове за изграждане – знаете – за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, но там цената е значително по-висока от това да завършим АЕЦ „Белене“ – нещо, което също можеше да ни даде евтина енергия. Ако завършим 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, цената ще бъде значително по висока и съответно цената на електроенергията, която получаваме от тези реактори, ще бъде по-висока просто защото тази инвестиция в 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ все пак трябва да бъде разчетена така, че с годините да се връща към държавата – отпуснатите пари. Това исках да допълня към Вашето изказване. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Тодоров, както много добре знаете, аз, в лично качество, и Вие, както и парламентарните ни групи, се борим вече месеци наред с това цената на електрическата енергия в страната ни да остане ниска, за да може да привличаме чуждестранни инвестиции. За съжаление, тенденциите за повишаване на цените не само в електроенергията, но и в горивата, като цяло в целия сектор „Енергетика“, са доста негативни. Следователно освен да се уповавам на обещанието на Делян Добрев, че Законът за енергетиката ще бъде преработван многократно оттук нататък, след като вече се вземат парите по Плана за възстановяване и устойчивост, други надежди не мога да имам. Така че се надявам, че аз и Вие ще успеем да внедрим някакъв разум в залата, така че цените на електроенергия да останат ниски в България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпросът с промяната в корпоративното данъчно облагане и свързан с международните компании и техните операции в България е доста професионален и трябва да се внимава много, когато се правят оценки. Първо, Европейският съюз провежда политика на хармонизация на фискалната политика на страните членки. Няма време да обясняваме. Никога няма да бъде ефективно работеща еврозоната преди – наред с монетарната политика, да има и обща фискална политика, каквато няма. Има решение на Европейската комисия за хармонизация. Независимо дали ще стане след една, две или три години, тя ще стане, тъй като това е решение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и то ще бъде осъществено, и то не е във вреда на България. И сега ще Ви обясня. Второ, и ОИСР, към която сме подали молба за членство, и Европейската комисия настояват за запазване на конкурентните правила, тоест компаниите в ЕС да не плащат данъци, които са различни – 10%, 20%, 30%, а да са приблизително еднакви, за да бъде наистина реална пазарната конкуренция и да няма преразпределение на доходите. В света средният данък върху корпорацията от 180 страни – корпоративният данък, е 23,4. В ОИСР е 2,5, в България е 10%. В Португалия е 31,5%, в Германия – 29,8, в Италия – 27,8. Това са трите страни с най-висок корпоративен данък. С нисък корпоративен данък са Унгария – 9%, с един процент под България, Ирландия – 12,5, и Литва – 15%. Тоест средно корпоративният данък в Европейския съюз е около 23 – 25%, с определени изключения. Ще Ви кажа защо не е в интерес на България да остане 10% и ще Ви дам пример. Да кажем, една френска компания работи в България, плаща 10% данък. Компанията майка е във Франция, има поделения в различни страни, в това число в България. Тук облагаме компанията с 10% данък. След това какво става? Европейската комисия от 2026 г. въвежда минимум данък от 5%. Ако България не си е прибрала още 5%, паричките отиват във Франция. Вие четохте ли текста на Закона? Ние това ли искаме? Да останем на 10% – като не са 15, 5 отиват във Франция, в Германия. Четете ги тези неща. Как ще стане тази работа? Така че данъкът наистина трябва да се вдигне на 15%. Освен това, много пъти от трибуната съм обяснявал на колеги с най-добри чувства – никаква връзка няма между корпоративния данък и чуждите инвестиции. Влезте където искате – Google, Yahoo, и вижте на човек от населението – страните с най-големи чужди инвестиции на човек от населението са с високи данъци върху корпоративната печалба и доходите на хората. Няма такава, никъде в света не е доказано. Чуждите инвеститори не идват заради ниския данък 10%, няма ги. Те ще дойдат, когато нетната им печалба е висока, тъй като данъкът е само единият от показателите. Поради тази причина това решение за хармонизация на данъците от 2026 г. по принцип е в правилна посока. Второ обаче, ние считаме, че трябва да следваме и политиката на Европейския съюз по отношение на събирането на свръхпечалбите на определени сектори на икономиката, както стана в енергетиката и както става в банковата сфера в определени страни. Тъй като, уважаеми колеги, от януари до септември 2023 г. нетният лихвен доход на българската банкова система е 3,5 млрд. лв., което е с 56% повече от 2022 г., до септември 2023 г. лихвените приходи на банките растат с 2,2 млрд. лв. и възлизат на 3 млрд. 850 млн. лв., или повишение с 1 млрд. и 600 млн. лв. Като направите сравнителен анализ на лихвите по депозитите и на кредитите, ще видите една драматична разлика. Срочните депозити по данни на Европейската централна банка за еврозоната, за корпорациите е 3,42, а за домакинствата депозитите – плащат 3,03. В България съответно 0,63 в лева и 1,04 в евро. Тоест българските банки, повечето от които са чужди банки, опериращи в България, но те са български, плащат по депозитите в пъти – три пъти, четири пъти по-малко на българите, отколкото в техните филиали в други европейски и неевропейски страни. По отношение на кредитите. По данни на Европейската централна банка – 4,99 среден корпоративен кредит процента, за домакинствата – 3,85. В България – 8,79, и съответно се очаква около 10% до първото тримесечие на 2024 г. Тоест от тази гледна точка ние поставяме следния въпрос: време е да огледаме този корпоративен данък, тъй като миналата година от енергийния сектор прехвърлихме около 8 – 10 млрд. лв. обратно на българските фирми и българските домакинства. От тази гледна точка редица страни в Европейския съюз, в това число Италия, Испания, Унгария, Чехия въведоха един допълнителен така наречен windfall, тоест данък върху неочаквана и неоправдана печалба на банковия сектор. Някои от тях увеличиха данъка върху печалбата, а други увеличиха данъка на лихвения марж – приходите на банките между лихвите по кредитите и лихвите по депозитите. Затова, уважаеми господин Председател, искам да Ви кажа, че цялостно ще се въздържим при гласуването на този законопроект и между първо и второ четене ще предложим текст, тъй като ние считаме, че банковата система трябва да има по-голям принос при формирането на бюджетните приходи, в това число при формирането на определено специално перо от тези приходи, което да осигурява допълнителни средства за публични инвестиции, за стимулиране на иновациите в България, за стимулиране и задържане на младите хора с висока професионална квалификация. Така че нека да почерпим от европейския опит, защото не искаме в България да се правят в пъти по-високи печалби от банки, които плащат данъци печалба 25 – 30% в Европейския съюз, плащат 10% в България, а разликата, маржът в лихвите е в пъти в сравнение с европейските страни и милиарди левове от България отиват, за да пълнят бюджетите на други страни и народи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, вземам тази реплика, за да Ви благодаря за изключително добрия анализ, който по прекрасен начин илюстрира тежката некомпетентност – мисля, че беше изразът – на депутатите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които дори не са си прочели предложението, което току-що…

Благодаря Ви много, че от името на всички останали в тази зала им обяснихте. Благодаря. (Оживление във ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Ние не сме говорили! Ти не знаеш къде се намираш бе! Не сме се изказвали! Не си на къра бе!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! И аз ще взема отношение специално по този данъчен законопроект. Ще започна с една такава лека забележка към колегата Румен Гечев, на която ще стъпя по-нататък в своето изказване. Забележката – да, той е прав за по-големите ставки в редица европейски страни. Всъщност само в една страна от Европейския съюз ставката е по-ниска от българската за корпоративния подоходен данък, при това от неотдавна. По-високите ставки са факт наистина, но знаем, че данъкът е ставка по основа. Размерът на данъка всъщност – бизнеса го грее това колко трябва да плати. Дали ще е голямо, умножено по малко или малко, умножено по голямо, му е все тая. Съответно, ако погледнем основите на корпоративното данъчно облагане в същите тези – Португалия, Германия и така нататък, ще ги видим, че са надупчени, както се изрази господин Цонев по-рано днес, като швейцарско сирене. Нашата не е! Тоест ние умножаваме ниска ставка по много голяма основа, без всякакви изключения, докато там умножават голяма ставка по здраво изядена основа, с огромно количество изключения. Защо това е важно от гледна точка на предлагания на нашето внимание законопроект? Важно е, защото въвеждането на този глобален корпоративен данък от 15%, за който съм съгласен, че бихме могли да го отложим във времето, но това не е безплатно удоволствие – ще трябва да си платим за това удоволствие със съответните наказания. Предложението има два компонента в себе си. Единият компонент е увеличаване на ставката за определени компании с обороти над определена стойност, каквито български компании има изключително малко, но има чуждестранни компании, опериращи в България, които ще бъдат обхванати от тази увеличена ставка. И другият въпрос е: дали това ще доведе до повече данък, който те плащат изобщо, глобално или не? Защото отново на тях не им пука къде точно и умножено по какво плащат – пука им сумата, която трябва да платят. Това е основата на техните, да речем, инвестиционни решения, както Вие съвсем правилно отбелязахте, като казахте – вместо да отива във Франция, ще отива в България тази сума. Тя е една и съща за компанията. Просто преводът за Франция и за България ще се промени, но няма да се промени общата сума. Ако това е вярно, тогава, разбира се, увеличението на данъка тук е просто бонус – да използвам тази дума – за нашия бюджет, за нашия фиск, което само по себе си не е лошо. Но това е само ако това е така наистина, в което все още аз лично не съм убеден – подлежа на убеждаване. Ако не е така, тогава ще се наложи – пак по думите на господин Цонев – да продупчим сиренето, за да не плащат повече компаниите от гледна точка на тяхното пребиваване в България. И това продупчване ще стане чрез въвеждане на тези изключения, за които и госпожа Митова спомена. Между първо и второ четене, ако се наложи това, разбира се, ако не бъдем убедени, че и при сегашния режим няма да има промяна в общото облагане на компаниите, тогава ще трябва да се въведе изключение – по различните европейски практики ще може да се избере някое от типа изключения. Това ще е известен пробив във философията на българската данъчна система, която е ниски ставки по големи основи, и ще минем към една по-висока ставка, и ще направим дупка в основата. Това е стратегическият избор, пред който сме изправени. Мисля, че целта обаче остава да бъде – и това ще бъде моята лична цел – да не се плаща повече данък от страна на компаниите, отколкото плащат в момента, но да се промени географската структура на плащането на този данък за мен не е голям проблем. Както се казва, те така или иначе пишат платежните, ще ги пишат с различни суми. Дори няма да им струва нещо кой знае какво. Така че това е стратегическата цел – да не се плащат наказанията по отлагането на въвеждането на този данък от гледна точка на общността – на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която ние отново кандидатстваме за членство. Но това да не уврежда в никакъв случай поне данъчното предимство на българската среда. От една страна, няма да се съглася с професор Гечев, има влияние върху инвестиционни решения на компаниите, от друга страна, няма да се съглася с твърдението, че това е най-важният фактор, който определя тези решения. Не е най-важният. Самата динамика на чуждите инвестиции в България през последните 15 години, откакто е плоският корпоративен данък от 10% – има големи колебания в инвестициите. Очевидно, нещо друго причинява тези колебания, защото данъчната ставка е все една и съща, и данъчната основа е все една и съща. Не може непроменлива да обяснява променливи. В този смисъл и други фактори, очевидно, са много важни. Дали цената на тока – не съм убеден, защото цената на тока преди 15 години беше доста по-ниска, пък и инвестициите бяха по-ниски, отколкото тази година, да речем. Дали са други неща – аз лично имам своите фаворити, но да не Ви занимавам с тях. Но очевидно, подкрепа за предложения законопроект, защото той има и други неща, за които никой не говори – това беше случаят с предложения закон за ДДС. Ние говорихме само върху две от примерно десетина неща, които стават в този закон. И тук има много други, извън глобалния данък. Очевидно, те са безпроблемни – никой не ги атакува, никой не ги критикува, те ще бъдат полезни. Затова на първо четене – за, а между двете четения ще изберем една от двете стратегии с цел компаниите в България да не плащат повече, отколкото в момента. Благодаря Ви.

Господин Ганев, тъй като няколко пъти споменахте, че можем да отложим въвеждането на данъка, ще Ви помоля да кажете, докога можем да го отменим, защото ние знаем, но е важно да се чуе това, което в обществото трябва да се знае. Споменахте, че въпреки че е законово, имаме право да го отложим с девет години още. Ще търпим санкции – какви санкции точно ще търпим?! Просто да го обясните или да приемем, ако не го кажете, че сте допуснали неволна грешка. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Ганев! Не разбрах, тъй като наистина е въпрос докога може да се отложи, какви са ефектите, тези 220 милиона, които в момента Министерството на финансите предвижда да започнат да влизат ефективно от следващата година, дали това не е защита на българския интерес в крайна сметка, вместо тези средства да постъпват в други държави, така или иначе компаниите плащат този налог, дали българският интерес не се защитава именно с по-бързото въвеждане на тази директива, така че този данък да остава в рамките на страната и да може да използваме за разходи в държавата. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да внеса малко разяснение по предложенията, които са внесени в Закона за корпоративното подоходно облагане по отношение на минималното глобално ефективно облагане. В България има общо 589 крайни майки, като от тях 309 са в Европейския съюз, в това число 5 в България и 280 извън Европейския съюз. По принцип Директивата допуска, когато държавата членка има по-малко от 12 крайни майки, а ние имаме 5, да не се прилага Директивата за 6 години. От държавите членки няма да прилагат Директивата, тоест са я отложили, Литва, Латвия, Естония, Малта и Словакия. Но бих искала само да отбележа, че всъщност те са с по-висока ставка на корпоративния данък, отколкото в България. Малта е 35%, Латвия е 21, а Литва и Естония имат по-различен режим на корпоративно облагане, всъщност те не облагат печалбите, а облагат разпределянето на печалбите под формата на дивидент. Но когато се отложи Директивата, другите държави членки са задължени, имат задължението да обложат съставните предприятия, тоест – давам пример: ако дружество майка е във Франция, има дъщерна в България, България е отложила прилагането на Директивата, печалбата на дъщерното дружество в България ще бъде дообложено във Франция с 5%, тоест България, ако отложи Директивата, това означава загуба на приходи за националния бюджет. По принцип в самия Закон за корпоративно подоходно облагане са включени правилата и на Директивата, и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По отношение на националните майки са включени всички изключения както със съществена икономическа дейност, така и правилата за de minimis. Това са: за съществената икономическа дейност е от основата да се изключват разходи за активи, от балансовата стойност на активите, като правилото е за един определен период от време ставката да намалява от 10 на 5% и разходи за заплати от 8 на 5. Това се изключва от данъчната основа за определяне на националния данък. Пропуснах да отбележа, че въвеждаме национален допълнителен данък 5% – ставката на корпоративния е 10, но национален данък се предлага въвеждане в размер на 5%. Ако това се въведе като изключение, защото това изключение не е за определен период, а е – въвежда се изключението и е с постоянно действие, една голяма част от предприятията в България никога няма да платят този допълнителен национален данък. И по отношение на националните групи ние сме въвели всички правила от Директивата, тоест за тях се прилагат и двете правила – за съществена икономическа дейност и за de minimis, но по отношение на съставните предприятия, тоест дъщерните предприятия на дружества майки в Европейския съюз и извън тях, има само един преходен период от 3 години, който е по правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, така че всъщност това, което ние сме въвели, е само 3 години да има изключения за дъщерните дружества, по отношение на de minimis и съществена икономическа дейност, и след това да се облагат в България. Ако България направи изключение и не облага дъщерните дружества, съответно държавата, където се намира майката, ще събере разликата в данъка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Изключително искам да благодаря на госпожа Петкова за това разяснение, защото то улеснява значително моята дуплика. Да, можем да отлагаме за почти десетилетие въвеждането на този глобален корпоративен данък, въпросът е струва ли си от гледна точка на сумите данъци, които ще плащат компании, които работят в България. Защото в крайна сметка това ме интересува мен.

Ще има ли санкции?

Отговорът, от това, което чухме, е не, защото те ще плащат същата сума данък.

Ще има ли санкции?

Само дето вместо да го плащат тук известен брой години, ще го плащат някъде другаде, тоест, ако не въведем ние навреме този глобален данък в България със съответните изключения, разбира се, особено за българските майки, както чухме, те фактически, по преценката на колегите от Министерството на финансите, никога няма да платят повече от сегашните си 10%, но за тези, които имат майки в чужбина, и са в Европейския съюз или извън, всъщност ще се промени структурата на сумите, които плащат – малко повече в България, малко по-малко във Франция. Аз като български гражданин и данъкоплатец гласувам за това, но по отношение на санкциите – да, след тези шест години България ще подлежи на санкции…

Сега не?

…което е също хубаво да си ги спестим, ако може.

Ама сега не?

Сега не, но както казах, ако е валидно възражението, че всъщност даваме едни данъчни постъпления на едни други държави, които спокойно можем да съберем тук, от гледна точка на компаниите, както казах, сумата е една и съща, въпросът е колко в България, колко не в България. Аз казвам повече в България. Не знам Вие къде сте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Председател, бих искал да изкажа и аз благодарност към госпожа Петкова, тъй като в рамките на вчерашния ден и днес имахме разминавания за това какво трябва да прави администрацията в Министерството на финансите, и тя в момента показа нагледно как професионално може да вземе отношение и да поясни какво точно иска да направи Министерството на финансите. Това беше нагледен пример и така би трябвало да е – да каже какво иска Министерството на финансите без значение на нас дали ни харесва, или не ни харесва. Това е мнението и становището на Министерството на финансите. От тази трибуна това исках от вчера, това молих на няколко пъти, за това и днес стана дума. Това е добър пример, затова благодаря на госпожа Петкова.

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Това, което каза господин Ганев, по никакъв начин не може да бъде оправдание за неговите действия, за просташкото му поведение в залата. Благодаря. (Шум, реплики между народния представител Венко Сабрутев и народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Данъка в Русия, кажи нещо за данъкът в Русия.

Няма, няма.

Уважаеми господин Председател, днес дебатът е наистина по-експертен и професионален, което е добре за Народното събрание, но аз искам да Ви занимая съвсем накратко с няколко стратегически въпроса, свързани с днешния дебат. Първият такъв въпрос, уважаеми дами и господа, е, че Европейският съюз има много предимства, но идеите, които се създават и които възникват за данъчна хармонизация, не са в наша полза, твърдя аз. И това трябва да е тема, по която България да има собствена отделна позиция, и ние не трябва да се съгласяваме на тези предложения, които възникват в Европа, за уеднаквяване, стандартизиране на данъците. Нямаме полза от това нещо. Аз твърдя, че и Европа няма полза и постепенно това ще бъде осъзнато, защото намаляването на данъчната конкуренция постепенно ще изтласква инвеститорите извън Европейския съюз и ще ги насочва към други места, които са по-конкурентни и по работят в тази насока. Така че нашият интерес на този стратегически въпрос е да има повече данъчна конкуренция. Защото, когато има данъчна конкуренция, това означава, че съответните администрации се научават как да повишават събираемостта на данъците, как с по-малко средства да издържат съответните администрации. Това е част от развитието на една система. Така че ние на този стратегически въпрос трябва да отговорим, защото възникват няколко свързани теми, свързани въпроси, които са следните: например – сега вече чух да ми казват защо, като имаме 15-процентна ставка, която очевидно ще се приеме, и тя е измислена по начин, по който, ако не я приемеш, губиш приходи, които отиват някъде другаде в Европа, изключително умно е направено, и очевидно България върви в посока да възприеме този подход, но това не означава – веднага искам да кажа, колеги, това не означава, че ние трябва да повишим стандартната ставка на корпоративния данък от 10% също на 15. Защото чух разни вече идеи в тази посока, това са неправилни и погрешни идеи. Те не трябва да се възприемат. Да, ще имаме две ставки. Да, ще има 15-процентна ставка вероятно за глобалните компании, която между първо и второ четене внимателно ще анализираме. Това не означава обаче в никакъв случай, че 10-процентният данък за останалите компании трябва да стане 15. И сега е моментът да си поговорим по тази стратегическа тема и да подкрепим националната позиция на България, която много години ние казвахме не на всички идеи в Европейския съюз за общи по-високи данъци. Трябва да продължим да казваме не на този въпрос. Всеки който твърди, и това е последният нюанс, който искам да изясня, всеки който твърди, че едва ли не имаме полза данъците да бъдат еднакви в целия Европейски съюз, това щяло да подобри привлекателността на цялата общност за инвестиции, това категорично не е вярно. Никаква полза нямаме в тази посока, уважаеми дами и господа. И точно, ако искате, държавите от Източна Европа, които се стремят към по-висок растеж, повече конкуренция, повече повишаване на доходите, защото ние догонваме, точно догонващите, точно ние, които догонваме, нямаме полза да се съгласяваме с тези неща. Така че – да, ще подкрепим Законопроекта на първо четене, но още сега на важния стратегически въпрос – да, има неща в Европа, по които трябва да спорим, по които можем да си позволим да не сме съгласни, по които трябва да кажем не. Един такъв въпрос е данъчната хармонизация. Това не е в наша полза. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, съгласен съм с Вас, че инвеститорите бягат от Европа, но причината да бягат от Европа не е това, което Вие казахте във Вашето изказване, а именно единият глобален корпоративен данък, по-скоро причината е в демографията, в застаряването на населението в цяла Европа, в липсата на работна ръка. Точно това кара компаниите да напускат както Европа, така и България. Докато политиката в Европа и в България е насочена да защитава интересите на едрите корпорации, положението с демографията ще бъде все по-сложно и компаниите все повече и повече ще напускат Европа. Така че основната причина за напускането на компаниите не е глобалният данък, а именно демографската криза, която е предизвикана от такива политики, каквито Вие, между другото, и Вашата партия проповядвате.

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Колега Проданов, с конкретния Ви аргумент не съм съгласен, но бих се съгласил за друго, че развитието и привличането на инвеститори изисква комплексни фактори. Например запазването на благоприятното данъчно облагане в България трябва да бъде комбинирано с тази съдебна реформа, за която се полагат толкова усилия. Да, с насърчаване на младите семейства, раждаемостта – това също е фактор. (Реплики.) Вижте, то не става за един ден и разберете, за да успеем в тази насока, има две войни в световен план в момента – кой инвеститор идва и си рискува парите? Сега видяхте много добри данни за първите девет месеца за преките чуждестранни инвестиции. Те са 3,1 млрд. лв., но 80% от тях са реинвестирана печалба, тоест, за да привлечете в такива времена нови инвеститори, наистина трябва да изглеждаш много добре, да приемеш комплекс от мерки и да показваш, че въпреки трудната международна обстановка в световен и в европейски план ти продължаваш да правиш правилните неща. Това въобще не е лесна задача, колеги, и тези от Вас, които целите да има избори през три месеца, това е цел в обратната посока. Кой инвестира в такава държава, като всеки три месеца или шест месеца има избори.

В Израел е така и в Италия.

Така че имайте предвид – политическото противопоставяне си го има и винаги ще го имаме, но ние трябва по национални теми да се научим да работим заедно и да се обединяваме заедно. Съгласен съм, че подобряването на раждаемостта, насърчаването на младите семейства, демографската криза – това е една тема, но преди това ни предстои съдебната реформа. Най-лесно е всичко да се отрича, а трябва да се дават добри предложения и да се търсят добри решения. Предстои ни дигитализацията и напредъкът и там. Тоест ние трябва да намираме начин, уважаеми колеги, по тези общи задачи да работим заедно, да придвижваме България напред. Иначе политическото противопоставяне винаги си го има, но то не трябва да измества всичко останало. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедура за удължаване на работното време днес до приключване на всичките фиксирани точки за днешния ден. След това да преминем, по-скоро да продължим с ДОПК – Законът, който вчера не можахме да довършим, остана малко, и изслушването на министъра на финансите най-накрая.

Точно така. (Реплика: „Черен петък.“)

Благодаря уважаеми, господин Председател. Колеги, аз сега не мога да разбера Вие искате ли да изслушате Асен Василев, или не искате да го изслушате?

Искаме.

Когато приехте точката в сряда единодушно почти, или не съвсем единодушно, я приехте, трябваше да бъде за сряда точка първа. Госпожа Атанасова предложи да е точка 15. Добре, хайде точка 15. Сега искате да е нещо друго. Хайде Асен Василев да дойде, за да има народни представители, ние сме тук, само че имам опасение, че ще дойде Асен Василев и ще бъдат 22 народни представители от БСП и никой друг, а това касае 256 общини. Ако смятате, че е много по-важно да довършите ДОПК, аз мисля, че е по-важно да изслушаме Асен Василев за тези проекти на кметовете, защото цялата общинска администрация това очаква. Вчера чухме, че някакви проекти са подадени и след това да продължим със законите, които трябва да гласуваме днес. Нямам против дължината на работното време, но да си приоритизираме задачите. Така че, господин Председател, предлагам Асен Василев да бъде изслушан, след като приключим с двата закона по фиксираните точки. Благодаря Ви. (Уточнения между председателя и народния представител Георги Свиленски.) Уважаеми колеги, извинявайте. Значи в сряда, когато гласувахме, първо, направихме гласуване точката да влезе в дневния ред и тя влезе, и по реда на нашия Правилник влиза като последна точка за седмицата. При това положение трябва да бъде така, както каза господин Ненков – фиксираните точки, след това се довършват, тези недовършените, и тя става последна. Госпожа Атанасова стана и предложи да бъде фиксирана след трите фиксирани точки за петък и ние това нещо го приехме. Сега нормалното е, след като приключим с трите фиксирани точки, да изслушаме Асен Василев и след това да минем по недовършените точки за програмата. Това е към момента статусът на програмата и на дневния ред.

До изчерпване на програмата.

Прегласуване.

Благодаря уважаеми, господин Председател. Уважаеми колеги, още веднъж ще Ви помоля да подкрепите предложението с оглед важността на точката, с оглед това повече народни представители да бъдат запознати със състоянието на тези проекти, които се приемат в Министерството на финансите. Ако пък и толкова не искате да я фиксираме, ще направя друго предложение – първа точка за сряда, господин Председател. Просто е безумие и ще изглежда много грозно и некрасиво пред българските избиратели, защото другият закон е дълъг, по нощите, пред празна зала министърът на финансите да бъде изслушван и ще изпадне в ситуацията на премиера Денков в Брюксел. Така че недейте да поставяте министъра на финансите в такава ситуация. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, първо искам да кажа, че в този ЗИД има нещо добро и това е минаването на заведенията с оборот под 100 хил. лв. към патентен данък. Мисля, че това ще остави някакви средства в общините и приветстваме тази мярка. Искам да отбележа това, което ми липсваше в становищата, представени към Законопроекта, това е мнението на Министерството на икономиката, защото всъщност този въпрос за данъка дали да е 15, или да е 10% не е толкова фискален. Той не е толкова от компетенциите на Министерството на финансите, а е по скоро от компетенциите на Министерството на икономиката. Ние казваме, че ще съберем някакви допълнителни приходи от 200 милиона, ако можем да вярваме на Асен Василев, че ще постъпят допълнително, но ние нямаме анализ какви приходи ще загубим от тези предприятия, които няма да дойдат при нас. Да, наистина някои, които имат седалища във Франция или в Германия, за тях ще е едно и също, но имаме фирми, които са извън Европейския съюз. Имаме много силен производител на стъкло например, който е в Турция. Има фирми, които са регистрирани там, където имат възможност да плащат по-ниски данъци. Тази промяна, която наистина в момента за щастие или за нещастие, засяга много малко – само пет, български фирми, а засяга основно чужди корпорации, може да се окаже така, че в по-дългосрочен план ще доведе до по-нисък икономически растеж, до по-малко работни места и като цяло до по-ниски приходи, събрани от Финансовото министерство. Искам да кажа, че може би имаме нужда и от становище на Министерството на икономиката и от някакъв анализ какво губим, когато въведем това. Като цяло концепцията променя начина, по който България се представяше досега като място с еднакъв данък и като място с ниски данъци и едновременно с това вътре в Европейския съюз. Сега вече няма да бъдем това изключение, не знам как ще привличаме инвестициите. Оттук нататък трябва да измислим нов начин да се позиционираме. Иначе безспорно тези големи корпорации с огромни обороти – над милиард лева или да кажем близки до милиард и половина лева, са най-удобни за облагане и това са всъщност фирмите, които трябва да плащат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Дренчев, искам да се съглася с една част от Вашето изказване в репликата си. То е, че наистина е необходимо репозициониране на България за преки чуждестранни инвестиции. Ако ние продължаваме да се позиционираме като страна с нискоквалифицирана и нископлатена работна ръка, много трудно ще успеем да достигнем икономическия си потенциал. За да може страната ни да се развива, е необходим ръст на БВП. Ръст на БВП може да дойде както през капиталови инвестиции, каквито виждаме в проектобюджета сега, така през инвестиция в хората, в умения, така и в технологиите. За да можем ние да вдигнем нивото, е необходимо да започнем да произвеждаме продукти и услуги с по-висока добавена стойност. Това няма да стане, ако държим възнагражденията ниски. Оттук е и предложението в бюджета, което отново ще обсъждаме в следващите седмици, за повишаване на минималната работна заплата. Тук сте в абсолютно правилно разбиране, че е необходима нова концепция и тя е належаща, необходимо е да се случи максимално бързо, за да можем наистина да вървим в посока да плащаме по-добро възнаграждение на работещите в България и да можем да привличаме инвестиции, които предоставят такъв тип възнаграждения – по-високи заплати за хората. В частта, в която казвате, че по-скоро ще има негативен ефект – може би върху конкретни инвестиции, които търсят нискоквалифицирана работна ръка, е възможно. Но тези, които имат по-висока добавена стойност, смятам, че ние трябва да вървим в тази посока. Това, което искам да отбележа, е, че тук говорим за допълнително облагане на майки, на групи предприятия – многонационални или национални, които са с оборот над милиард и половина. Имаме малко такива на брой, наистина е така. Ако ние се откажем от възможността да можем да съберем тези приходи в хазната, които са се произвели тук, тоест фирмата има печалба тук, в страната ни, те ще отидат в друга страна – там, където е самата майка на групата предприятия. Та тук наистина сте усетили правилната посока за промяна в концепцията за привличане на чуждестранни инвестиции и смятам, че може да я доразвиете.

Господин Дренчев, много Ви моля да не обръщате внимание на предходното изказване, защото то стана, извинявам се за думата, един пълен миш-маш. В целта си да се похвали колко е хубав и лъскав бюджетът, колко ще го разглеждаме другата седмица и как трябва да бъде подкрепен, се оказа, че ще вдигнем корпоративния данък на 15%, ще вдигнем и заплатите и това ще доведе до нов ръст и всичко ще цъфне и ще върже. Не обръщайте внимание на този икономически каламбур, но в крайна сметка е нормално управляващите да защитават бюджета си, който, от друга страна, не разглеждаме в момента.

Господин Дренчев, казахте, че едно от хубавите неща на този законопроект е въвеждането на патентен данък за ресторанти. Бих искал да коментирате също и новата държавна помощ за земеделски производители, която също се въвежда, която е за микро-, малки и средни земеделски производители и за преотстъпване на корпоративен данък, така че печалбата, която те генерират, ако я реинвестират в дейността, да може да не я плаща държавата. Така че това е една допълнителна, положителна стъпка, която се реализира с настоящия законопроект. По отношение на данъка, който визирахте, тук пак трябва да кажем, че това касае многонационални компании с оборот над милиард и половина, така че не можем да говорим, че увеличаваме данъчната тежест в България. Тези компании така или иначе плащат този данък, въпросът е да остава в България. Когато говорите за това, че някоя компания могат да я изберат, да си изнесат производството или дейността в друга държава, тук трябва да кажем, че корпоративният данък не е основното нещо, което кара един инвеститор да избере да инвестира в една или друга държава, защото данък корупция е по-сериозен. Това, което ние трябва да направим в България, е да подобрим икономическата активност, да намалим рекета, който се получава във времето от определени, така че да създадем такава среда, която да привлича чуждестранни инвеститори. Този корпоративен данък ще допълни приходите в държавата. Така или иначе този данък го плащат и той няма да направи неизгодна дейността им в България. По отношение на икономическия ръст, ние ще засегнем дебата в Закона за държавния бюджет, но виждаме, че сме на пето място, в топ пет на държавите по икономически ръст в Европейския съюз, така че икономическата политика, която се развива в последните години, е положителна и тя ще продължава и занапред с финансов министър Асен Василев. Благодаря Ви. (Реплики.)

Ще започна отзад напред. Този ръст се дължи може би, по-скоро е въпреки Вас, а не заради Вас. В сегашния бюджет не виждам някакви политики, караме си го по инерция. Каквото и да се случи, то ще бъде просто на самотек – нямате особена заслуга за това. Относно борбата с корупцията. Във формàта сглобка, който приехте да направите, не виждам как ще се борите срещу Вашите собствени партньори – Вие се обвинявате едни други. Нищо няма да се случи и тук, сигурен съм. Относно репликата на госпожа Ангова. Мисля, че малко не сте хванали фокуса на моето изказване. Естествено, че ние трябва да работим за по-високи заплати, но ние не можем да увеличим нещо, като го делим. Няма как да вдигаме заплатите, вземайки по-големи данъци, освен ако не говорим за заплатите на държавния сектор, който не донася особено за икономиката. Това, което каза господин Абаджиев, на тема, че ще се изнесат някакви производители оттук и някакви инвеститори – по-скоро не. Моят фокус е върху тези, които никога няма да дойдат. Виждаме, че една поредица от големи инвестиции заобиколиха България, отидоха в Македония, отидоха в Сърбия, отидоха в Гърция. Ако това продължи в посока на страни, които са около нас, но все още са извън Европейския съюз, предполагам, че освен данъка корупция, голяма част ще има и това, че ние вече не сме страната с най-ниски данъци в Европейския съюз. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Вземам процедура по начина на водене, за да благодаря във Ваше лице на всички колеги за тази дискусия, която се случи по Закона за корпоративното подоходно облагане. Изнесохме своите аргументи, обосновахме ги, доколкото можем, с теория, с емпирия, с числа, с данни, изказахме своите мнения, гласувахме, както намерихме за добре, и според мен всички спечелихме от дискусия като тази, която се случи току-що, затова Ви благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения по така приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 49-302-01-64, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 49-302-01-68, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г., да бъде три дни – до 27 ноември 2023 г. включително.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 49-302-01-66, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: Георги Клисурски – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Ирена Христова – началник на отдел в същата дирекция, както и представители на професионални, работодателски и синдикални организации. В своето изложение господин Клисурски посочи, че Законопроектът е изготвен с цел усъвършенстване на данъчното законодателство, премахване на възможности за некоректно тълкуване и прилагане на Закона, както и във връзка с мерки, свързани с предотвратяване на избягването на данъчно облагане. В тази връзка предложенията са следните: – уеднаквяване на подхода при облагането на доходите от недвижимо имущество от източници в Република България, с което да се постигне отстраняване на противоречива данъчна практика на два принципно различни подхода при облагането на доходите от недвижимо имущество на чуждестранни физически лица, а именно данъчните права за облагане на недвижимо имущество да се разпростират само за имущество на територията на страната; – въвеждане на нормативно признати разходи за доходите от продажба или замяна на финансови активи, включително виртуални валути, с което да се постигне по-голяма справедливост за данъчно задължените лица при определяне на облагаемия доход и дължимия данък от продажба или замяна на финансови активи, както и стимулиране на физическите лица да декларират доходите, придобити от продажба или замяна на финансови активи, в това число виртуални валути; – разширяване на обхвата за предоставяне на информация от платците на доходи, касаещ необлагаемите доходи, като по този начин ще се направи по-обективна преценка за действителния доход от трудови правоотношения на физическите лица и ще се намалят отклоненията от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на „необлагаем доход“; – разширяване на обхвата на определението за „трудови правоотношения“, с което да се постигне по-голяма данъчна прозрачност относно доходите и дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски с оглед равнопоставеност на работещите по трудово правоотношение. С промяната се предвижда намаляване на прикриването на трудови правоотношения под формата на граждански договори, което от своя страна ще доведе до деклариране и внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски от данъчно задължените лица на базата на действителния размер на техните доходи; – въвеждане на данъчно облекчение за приспадане от общата годишна данъчна основа на 0,5 на сто от платения данък върху добавената стойност, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискални и системни бонове, регистрирани в Националната агенция за приходите; – освобождаване от облагане на доходите на физическите лица от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. В тази връзка и като част от цялостна мярка за подобряване събираемостта на отпадъците, чрез създаване на стимул същите да бъдат предавани на регламентирани за това места, се предлага в Закона за управление на отпадъците и увеличаване на прага на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 лв. на 1200 лв. на физическо лице за една календарна година; – въвеждане на алтернативен данък върху доходите от дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, за лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В тази връзка се предлагат изменения и в Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за горите, с които се уреждат внасянето и на задължителните осигурителни вноски, както и въпросите във връзка с издаването на позволителното; – всички предварително неопределени допълнителни парични плащания на заетите по трудово правоотношение ще бъдат изрично включени към облагаемия доход от трудови правоотношения. В Заключителните разпоредби на Законопроекта са предложени допълнения в Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за горите във връзка с предложението за въвеждане на алтернативния данък. В Закона за хазарта се създава задължение за организаторите на хазартни игри, установени и неустановени на територията на Република България, да предоставят информация по електронен път на Националната агенция за приходите за размера на изплатените парични и предметни печалби на местни физически лица на стойност над 5000 лв., при определени условия, а при неизпълнение на това задължение са предвидени съответните административнонаказателни санкции. В становището си Българската стопанска камара подкрепя въвеждането на нормативно признати разходи за доходи от продажба или замяна на финансови активи, включително и виртуални валути, освобождаването от облагане на доходите от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците и разширяване на обхвата за предоставяне на информация от платците на доходи, касаещи необлагаемите доходи. Въздържа се от подкрепа относно предложението за данъчно облекчение за приспадане от общата годишна основа на 0,5 на сто от платения данък върху добавената стойност и изменението на обхвата на облагаемите доходи от трудови правоотношения. Настояват предложението за разширяване на обхвата на определението за трудови правоотношения да бъде оттеглено. Съюзът за стопанска инициатива счита, че трудно биха се идентифицирали служителите, които работят в условията на прикрити трудови правоотношения. Според тях данъчното облекчение в размер на 0,5 на сто от начисления данък добавена стойност би имало ефект само при лица с много високо потребление и по-добрият вариант би бил разходите за придобиване на даден актив да се отчитат като част от цената му и на тази база да се определя облагаемата основа, а не да се въвеждат нормативно признати разходи от 10 процента. Смятат, че разширяването на обхвата на предоставяната информация от платците на доходи ще доведе до увеличаване на административната тежест за бизнеса. Не подкрепят освобождаването от данъчно облагане на доходите на физическите лица от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които събират, извозват и обработват отпадъци. Сдруженията на ловците на трюфели в България предлагат да се въведе отстъпка от размера на алтернативния данък за пенсионери, за физически лица с трайно намалена работоспособност 50 и повече процента, както и допълнения в Закона за горите. Конфедерацията на независимите синдикати в България се въздържа от подкрепа на Законопроекта, а Конфедерацията на труда „Подкрепа“ настоява той да бъде върнат в Министерския съвет и да се спази процедурата, разписана в Кодекса на труда. В обсъждането взеха участие народните представители Александър Иванов и Венко Сабрутев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 6 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 49-302-01-66, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и иновации относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 49-302-01-66, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Законопроектът има за цел да усъвършенства данъчното законодателство и да улесни данъчно задължените лица. Предлага се въвеждане на нормативно признати разходи за доходите от продажба или замяна на финансови активи, включително виртуални валути, с което да се постигне по-голяма справедливост за данъчно задължените лица при определяне на облагаемия доход и дължимия данък от продажба или замяна на финансови активи. Предлага се разширяване на обхвата на определението за „трудови правоотношения“, с което да се постигне по-голяма данъчна прозрачност относно доходите и дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски с оглед равнопоставеност на работещите по трудово правоотношение. С промяната се предвижда намаляване на прикриването на трудови правоотношения под формата на граждански договори, което от своя страна ще доведе до деклариране и внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски от данъчно задължените лица на базата на действителния размер на техните доходи. Въвежда се и данъчно облекчение, чрез което физическите лица да могат да приспадат от общата си годишна данъчна основа 0,5 на сто от платения данък върху добавената стойност, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискални или системни бонове, регистрирани в Националната агенция за приходите. Предлага се въвеждане на алтернативен данък върху доходите от дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, за лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. Предвидено е и освобождаване от облагане на доходите на физическите лица от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. В тази връзка и като част от цялостна мярка за подобряване събираемостта на отпадъците чрез създаване на стимул те да бъдат предавани на регламентирани за това места, се предлага в Закона за управление на отпадъците да се увеличи прагът на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 на 1200 лв. годишно на физическо лице. Разширява се обхватът за предоставяне на информация от платците на доходи, касаеща необлагаемите доходи, при издаване на документи за изплатен доход и удържан данък, както и при предоставяне на информацията на Националната агенция за приходите. Това е свързано главно с изплащането на доходи по игрални сметки на български физически лица от предприятия, лицензирани като организатори на хазартни игри по реда на Закона за хазарта, които не са установени на територията на страната. С промените се предлага тези чуждестранни оператори да имат задължението да подават информация за размера на изплатените парични и предметни печалби. В обсъждането взеха участие народните представители Десислава Трифонова, Александър Иванов и Румен Гечев. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС заявиха, че не подкрепят увеличението на данъците, както и административната тежест за бизнеса. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 4, „против“ – трима, и „въздържал се“ – 6 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 49 302 01-66, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 49-302-01-66, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 22 ноември 2023 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните – Десислава Петрова – директор на дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, Анелия Василева – главен юрисконсулт в Изпълнителната агенция по горите, и експерти; от Министерството на финансите – Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Петя Копчева – началник на отдел, и Виолета Гаджева – държавен експерт в същата дирекция. Законопроектът беше представен от Людмила Петкова, която обясни, че с предложението се цели да бъде изсветлен секторът на събиране на диворастящи гъби и плодове, като се намалят възможностите заетите в него да не плащат данъци и задължителни социални и здравноосигурителни вноски. От компетентността на Комисията по земеделието, храните и горите са промените, свързани с въвеждането на отделен алтернативен данък върху доходите на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от дейности по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на лечебните растения. Доходите ще се облагат еднократно, като алтернативният данък ще е в размер на 30 лв. за всеки месец, през който се извършва дейността. Лицата, получили само доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове, облагаеми с алтернативен данък, няма да са задължени да подават годишна данъчна декларация. Данъкът ще се удържа и внася от предприятията по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите непосредствено преди издаването на позволително за извършване на дейността за съответния месец в срок до двадесет и пето число на месеца, следващ месеца на удържането му. В тази връзка със Заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за горите, които предвиждат позволителното да включва цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии – държавна и общинска собственост, осигурителните вноски, съгласно Кодекса за социално осигуряване, здравноосигурителните вноски, съгласно Закона за здравно осигуряване, както и алтернативния данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предложени са и съответните промени в Кодекса за социалното осигуряване и Закона за здравното осигуряване. По Законопроекта е постъпило становище от Националната федерация на ловците на трюфели в България, Националния съюз на българските ловци на трюфели и Българското национално сдружение на ловците на трюфели с редица предложения за промени в Законопроекта. В последвалата дискусия от Министерството на земеделието и храните отбелязаха, че държавните предприятия по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите не са административен орган, за да събират данъчно облагане и осигурителни вноски и да извършват административна услуга за съответните общински горски структури, които са техен конкурент на пазара при ползването на недървесни горски продукти. Отбелязаха също, че предложеният ред за облагане с алтернативен данък на доходите от дейности по събиране на диворастящи гъби и плодове ще се прилага единствено за горските територии – държавна и общинска собственост, но не и за другите видове собственост – на кооперации, други юридически лица или граждани. Това ще доведе до неравнопоставеност между лицата, извършващи дейността, в зависимост от вида собственост, тъй като едните ще заплащат алтернативен данък и осигурителни вноски, а другите не. В заключение, поеха ангажимент да предоставят подробно писмено становище. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС се съгласиха, че дейността по събиране на трюфели следва да бъде регламентирана и отбелязаха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да бъде обсъдено кой да бъде органът, който да събира алтернативния данък и задължителните осигурителни вноски. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ приветстваха инициативата за изсветляване на сектора и призоваха Министерството на земеделието и храните да обмисли по подробна законова регламентация на тази дейност. След проведените разисквания Комисията по земеделието, храните и горите с 8 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 49-302-01-66, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Предложението за приравняване на гражданските договори към трудовите премахва нормативно признатите разходи и така съответно се увеличават данъчната и осигурителната тежест. Същината на гражданските договори, както знаете, е изпълнението на определена работа, изработка или определена услуга за уточнен срок. При изпълнението на тази работа изпълнителят извършва разходи. Премахването им като признати означава възложителят и изпълнителят да плащат осигуровки и данъци и върху разходите. Това абсолютно, разбира се, противоречи на всички правила в данъчното законодателство. Проблемът, който сигурно стои зад това предложение, е прикриването на трудови правоотношения зад гражданските договори, за които всички ние знаем, но това е работа на Инспекцията по труда и на НАП. Те са длъжни да установяват, ако има такива нарушения, а не всички да бъдат поставяни под един общ знаменател и да се плащат осигуровки и данъци и върху разходите. По отношение на другия казус, който фигурира в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, това е казусът за гъбарите и билкарите. Предвидените промени в Закона за облагане на доходите на физическите лица в частта, касаеща берачите на диворастящи гъби и плодове, е, меко казано, налудничава и в никакъв случай няма да доведе до нетни печалби и приходи в бюджета. Имам предвид разходите, които ще извършват служителите в държавните горски стопанства по администрирането на този вид дейност и евентуално приходи от такси за разрешителни и осигуровки. Брането на гъби, както знаете, има сезонен характер и зависи от метеорологичните условия. В началото на всеки месец всеки един берач на гъби и диворастящи плодове според Закона ще трябва да заплаща сума в размер на 30 лв. за разрешително и 146 лв. за осигуровки. Дали през този месец той, разбира се, ще има щастието да набере гъби и плодове на тази стойност, е под въпрос и не е ясно. Това зависи от обстоятелството, но той вече ще е заплатил тези суми. И как точно ще се разграничават хората, които берат гъби и плодове като хоби, на разходка, и тези, които извършват стопанска дейност, също не е ясно. С две думи, тези предложения са неприложими и затова ние няма да ги подкрепим. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вижда се усилието на правителството за повишаване на събираемостта на приходите и за целенасочени действия за ефективна превенция и противодействие срещу укриването и невнасянето на данъци. Разбира се, това е логично и е основание да се извършват промени в данъчните закони, но под този благовиден претекст се предлагат недомислени, трудно осъществими и неприемливи промени в същите тези данъчни закони. Не е случайно, че всички комисии, които са разгледали тези законопроекти на първо гласуване, са ги отхвърлили. Като знаем каква е структурата и числения състав на комисиите, това означава, че голяма част от управляващото мнозинство не ги подкрепя. В случая става въпрос за Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В § 4 със създаването на чл. 22ж се предвижда данъчно облекчение за регистрирани фискални и системни бонове, като се приспадат от общата годишна данъчна основа 0,5% от платения данък добавена стойност, но не повече от 100 лв. месечно съгласно данните от фискалните бонове, които евентуално ще бъдат регистрирани в Националната агенция за приходите. Мярката е мотивирана с необходимостта за създаване на стимул за потребителите да изискват издаването на фискален или системен бон, с което да се постигне по-висока степен на изсветляване на някои сектори в областта на фискалния контрол. На фона на хвалбите на Финансовото министерство за повишена събираемост на приходите едва ли са необходими такива стимули, но не това е най-големият проблем. Какво на практика означава това? Ясно е, че най-изгодният за хората случай е годишната данъчна основа в данъчната декларация да се намали с до 1200 лв., което означава годишният данък върху доходите да се намали с до 120 лв., или с до 10 лв. месечно. Но за да се получи този максимален размер на облекчението, месечно трябва да се регистрират касови бележки за огромна сума покупки от порядъка на 100 хил. лв., още повече че единичната стойност на фискалния бон, регистриран в НАП, не трябва да надвишава 2000 лв., а за по-скромни разходи, каквито са възможностите на огромна част от българите, например 2000 лв. месечно, което е отново много за голяма част от българите, но все пак да направим сметката, човекът би получил отстъпка по-малко от 2 – 3 лв. Някой мисли ли, че за тази сума ще се заинтересуват данъкоплатците и ще си губят времето да регистрират стотици касови бележки всеки месец? И до момента не е ясно как ще действа това данъчно облекчение. Може би чрез някаква нова електронна услуга, чрез която данъкоплатците ще регистрират касовите си бележки в НАП, или нещо друго, ама какво ще е то, към момента не е ясно. Следва § 5. С този параграф всички предварителни неопределени допълнителни парични плащания се включват в облагаемия доход от трудовите правоотношения наравно с трудовото възнаграждение. Тук влиза идеята получените бакшиши, които са получили служителите на даден работодател, да се облагат с данък и осигуровки. Задължават се работодателите да декларират и облагат бакшишите. На мен отново не ми е ясен механизмът за това кой би го направил доброволно, освен ако плащането е с карта за услугата, но кой плаща бакшиши с карта? Както знаем, масова практика е да се откриват основни осигурителни доходи, пък какво основание имаме да мислим, че с едни такива пожелателни текстове ще се изсветляват и легализират бакшишите и въобще икономиката. Стигаме до § 9. Идеята за това събирачите на диворастящи гъби и плодове да се облагат еднократно с алтернативен данък в размер на 30 лв., и то още преди издаването на позволителното за извършване на дейността за всеки месец, през който се извършва дейността. Това въобще не си заслужава да се коментира, но следват едни такива логични въпроси: колко приходи ще донесе това в бюджета? И повярвайте ми, стои въпросът: да не би администрирането на една такава такса да струва по-скъпо от събраните средства от тази такса? Параграф 18 – може би най-спорната промяна, той е относно разширяване на обхвата на определението за трудови правоотношения. Гражданският договор е в обхвата на така нареченото облигационно или договорно право и се сключва по реда на Закона за задълженията и договорите. В понятието „граждански договор“ са включени и съчетани различни по видове договори, които са обект на регулиране от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, например договор за услуга, договор за изработка и други такива подобни договори. От друга страна, трудовият договор е обект на регулация на трудовото право. Трудовите договори се уреждат от Кодекса на труда, който в случая е основният закон, и нормите му са задължителни за работодателите, работниците и служителите. Това е още чл. 1, ал. 2, който разглежда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а чл. 405а, ал. 1, отново от Кодекса на труда, гласи, че когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя началната дата на възникване на трудовото правоотношение и се обявява за такова. Защо тогава забъркваме договорните отношения в областта на труда? Ще обърна внимание, че със свое тълкувателно решение от 2022 г. Върховният административен съд приема, че при установяване на данъчни и осигурителни задължения за работодателя в ревизионно производство по ДОПК органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват и констатират съществуване на трудови правомощия, прикрити от предвидения граждански договор и по Закона за задълженията и договорите, когато работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. А Висшият административен съд приема, че сред конкретните правомощия на органите по приходи по чл. 12 по ДОПК не е регламентирано правомощие да обявяват съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори. Такава компетентност е вменена единствено и само на контролните органи на Инспекцията по труда по реда на чл. 405а на Кодекса на труда. Ние от парламентарната група на „БСП за България“ настояваме предложенията да бъдат оттеглени, като несъобразени с редица закони и представляващи условия за произволно тълкуване, хаос и несигурност, което ще създава несигурност и непредвидимост за работодателите. Предполагам, че мнозинството има договорка да приеме този законопроект в този му вид поне на първо гласуване. Между първо и второ гласуване ние ще направим предложения за отпадане на тези спорни и недомислени текстове, които ще доведат единствено до тълкуване, до хаос и до непредвидимост за работодателите. Така че можем да помислим още отсега при първо гласуване дали да не отхвърлим този законопроект, който не би донесъл приходи в бюджета в размерите, в които се очакват, или поне в такива размери, значими, които да влияят на приходите, а просто само ще настъпи хаос след тяхното приемане и разбутване на трудовото законодателство. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, господин Гьоков! Тук искам само да направя едно уточнение, тъй като в Закона ясно е написано, че по отношение на гражданските договори няма никаква промяна. Има единствено промяна с няколко промени в различни закони за това органите по приходите да могат да установяват прикрито трудово правоотношение. Това се налага, тъй като има разнопосочна практика и едно тълкувателно решение и искаме това нещо да го преодолеем, тъй като има сериозна практика в България трудови правоотношения да се оформят като граждански договори, които са с фиксирано работно време, с установена сума, която се изплаща. Така че ние искаме да дадем възможност на органите по приходите при ревизионни производства и проверки да могат да установяват такива правоотношения и съответно да облагат получените суми спрямо такива. А по отношение на допълнителния механизъм, който е алтернативен данък, който се въвежда за гъбите, там това е механизъм, който се предлага от бранша, така че да може да се уреди законов механизъм, по който те да могат да извършват своята дейност по законов начин, със съответните разрешения, които се подават и от горските. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Моята реплика, господин Гьоков, към Вас е по отношение на § 9 на този данък, който е замислен да бъде наложен на берачите на диворастящи видове и гъби. Вие казахте – друг е въпросът колко от средствата по този данък ще бъдат събрани от него. Аз ще Ви кажа – почти нищо няма да бъде събрано. По данни около 30 хиляди души са заети в този сектор. Казвам заети, обаче това не означава, че са регистрирани като производители или такива, които добиват. В момента повечето от тях стоят регистрирани, за да имат достъп чрез асоциациите до външни пазари. В момента, в който им се наложи данък, ще има отлив от този сектор и нищо няма да бъде събрано. И пак добре, че едно от... където се казва – най-малкото малоумие е, че предложението е да се подават заявления ежемесечно, а не ежегодно, защото климатичните условия са непредвидими. Това, което казах аз и в комисия, е, че на този бранш му трябва закон или раздел от закона, какъвто има в нормалните европейски държави, защото тук има страшно много добивачи да го кажа, които го правят по нерегламентиран начин, недобросъвестно. Има и други, които култивират, които правят промишлено производство на такива видове, и това изобщо не създава добра среда за работа на добросъвестните. Така че нищо от тези данъци няма да бъде събрано. Трябва закон, който да го урегулира от начина на добиване до митниците. Само тогава ще има събираемост за този сектор, в случая – не. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Арабаджиев! Аз разбирам намеренията, те са описани и в мотивите. Желанието Ви органите по приходите да установяват трудови правоотношения не е нормално. Значи в държавата Кодексът на труда – чл. 405а, е вменил в задължение на Инспекцията по труда да осъществява тази работа – така ще я нарека – да може да установява прикрити граждански договори и да ги обявява за трудови договори. Сега, една институция не може да се справи, а тя не може да се справи не за друго, а защото е изключително натоварена с много задължения и с малък числен състав – в тази структура Инспекцията по труда, и ние дайте да вменим на НАП, на приходните органи да я извършват същата дейност, която трябва да извършва Инспекцията по труда. Неслучайно Висшият административен съд се е произнесъл по този въпрос, и то скоро – миналата година. Разбира се, той се произнася на база на сега съществуващото законодателство, което Вие искате да промените. Но ако установим, че и НАП не може да се справя със задачата, ние можем да натоварим по този начин и Ветеринарно-санитарния контрол например да установява такива прикрити граждански договори и да ги обявява за трудови. А защо не например не накараме и общините да следят за тези неща и те да обявяват трудови договори. Трябва да има тук единоначалие, да има органи, които се занимават с трудовите правоотношения, и да им вярваме на тези органи, като сме им поставили задачи. Ако те не могат по различни причини да си изпълняват задълженията, които сме им вменили законово, трябва да отстраним тези причини, които им пречат. В случая аз мисля, че Инспекцията по труда доста успешно се справя с тази задача в числения състав, който се намира. Нали си представяте, че при толкова много регистрирани фирми и действащи в България и една Инспекция по труда със състав от 400 човека няма как да върши тази работа, но това не е основание да го прехвърляме това задължение върху друга институция, после върху трета, четвърта и пета, и да натоварим всички кой дето свари да обявява граждански договори за трудови. Трудовото законодателство е доста деликатен въпрос. Там става въпрос за права и задължения и осигуряването е едно от задълженията. Аз си мисля, че зад тези мотиви, които казвате Вие, да може да обявяват гражданските договори за трудови, когато има нарушения на законодателството от страна на НАП, цели единствено и отнемане на права. Защото гражданските договори са необходими, те ако не бяха необходими, нямаше да съществуват, щеше да има само трудови договори. Относно гъбарите. Сега ме изненадвате, че е предложен от бранша, но аз си задавам няколко въпроса, включително и на другия колега, който ми направи репликата, че 30 хиляди души са заети в сектора, но аз съм сигурен, че сигурно за една стотна или дори по-малко от тези хора, които са регистрирани за такава дейност, това им е основната дейност, от която си изкарват парите. И си задавам въпроса дали един, който се регистрира и това му е основната дейност – събирането на гъби или каквото и да е там друго, което го задължава в момента, ще може да изкарва от работата си по 30 лв., които да ги плати като данък. И отново наистина идва въпросът за това дали ние, когато създаваме някакъв данък, такса или пък някаква услуга, администрирането на този данък, такса, услуга няма да струва повече от средствата, които можем да съберем с този данък или такса. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Скъпи колеги, аз ще бъда много кратък. Това е поредният данъчен закон, който гледаме днес, който наистина остава с впечатлението, че сякаш Финансовото министерство има някаква вендета със сектор „Туризъм и ресторантьорство“. Аз не се изненадвам много, защото все пак това е икономическият екип, който, уважаеми колеги от Промяната, знаете ли колко лева предвиди за сектор туризъм в Плана за устойчивост и развитие? Нула лева! Нула! Няма го термина, няма я думата. А на фона на Гърция, която инвестира 280 милиона евро следващите години в туризма си, за да компенсира щетите от ковид, на фона на Румъния, която инвестира 350 милиона, и сега ние имаме един закон, който ще облага с данък бакшишите. Ама това наистина просто е смайващо. Смайващо мислене и разбиране на туризма. Всички данъчни закони, които гледаме днес, не се съобразяват с елементарен факт – 30% вече близо от заетите в туризма са граждани на трети страни, извън Европейския съюз. Те не могат да си отворят сметки, не могат да имат карти в България. Как ще им плащате само по банков път? Изобщо някой познава ли туризма? Нали, освен да е ходил на хотел, някой има ли някаква представа с какво се занимават тези хора и какво работят. Тридесет процента от пазара вече е от хора от трети страни – бивши съветски републики, напоследък има от Индия доста, от Непал дори. Как тези хора ще влязат в нашите данъчни закони? Някой има ли си изобщо представа за това? А това надявам се да е някаква шега от страна на господин финансовия министър с данъка върху бакшишите. Така просто да развесели иначе скучната материя на данъчното законодателство. Благодаря Ви.

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Бих искал да направя процедура за намаляване на срока между двете четения на Законопроекта, който разглеждахме допреди малко, на 3 дни. Благодаря.

Господин Председател, една съвсем кратка процедура. Дали е възможно представителите на Министерството на финансите просто преди да започнем да обсъждаме Законопроекта, да ни кажат тяхното мнение относно неговата съвместимост с Конституцията, защото имам чувството, че не бяха особено уверени в Комисията на тази тема. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите – Георги Клисурски – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Ирена Христова – началник на отдел в същата дирекция, както и представители на професионални, работодателски и синдикални организации. В своето изложение господин Клисурски посочи, че със Законопроекта се предлага следното: – освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, които са получили сертификати с клас на енергопотребление „А“, и сгради, които са достигнали нормата за „сгради с близко до нулево потребление на енергия“, което ще доведе до съответствие с прилаганите политики, цели и мерки за енергийна ефективност, заложени в Закона за енергийната ефективност и наредбите за неговото прилагане, и ще представлява действителен стимул за собствениците на посочените сгради; – данъкът върху превозните средства по отношение на корабите да се определя от служител на общинската администрация, а не чрез подаване на данъчна декларация от лицето при придобиването им, въз основа на данни от регистъра на корабите, поддържан от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Това ще стане възможно чрез изграждане на функционираща автоматизирана връзка или чрез данни, получени в електронен вид от общините; – въвеждане на образци на заявления и документи, издавани от общините, за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения във връзка с местните данъци, които да се прилагат във всички общини в България. Целта на стандартизирането и унифицирането на документите е да се избегне възможността за допускане на грешки от гражданите и да се намали административната тежест както за данъчно задължените лица, така и за общинските администрации; – размерът на данъка върху недвижимите имоти да може да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите в границите, определени в Закона, като по този начин то ще е в съответствие с даденото правомощие на общинските съвети да определят размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон; – уеднаквяване на размера на оборота на данъчно задължените лица, който размер е едно от условията за прилагане на патентен данък, с размера на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност с цел синхронизиране с праговете за регистрация по ЗДДС, постигане на по-добро обхващане в облагане на лицата, осъществяващи патентни дейности и минимизиране на рисковете относно събираемостта на приходите по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; – прецизиране на описанието на конструкция с код М1 в Закона, което е редакционно предложение и цели установяване на по-ясна дефиниция за видовете конструкции на сградите, съобразно наличната официална информация и съдебната практика в тази насока; – актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години с цел преодоляване на разминаването на размера на данъчните оценки на имотите в някои населени места спрямо съвременните пазарни и социално-икономически условия в страната; – ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделски земи, за да могат данъчните оценки на земеделските земи да бъдат актуализирани в бъдеще време по траен и законово установен механизъм; – въвеждане на патентен данък за юридическите лица, осъществяващи дейност като заведения за хранене и развлечения с цел изсветляване на целия сектор. В Преходните и заключителните разпоредби се предлага промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане относно непризнаване за данъчни цели на счетоводните разходи за изкупуване на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. В становищата си Конфедерацията на независимите синдикати в България и Националното сдружение на общините в Република България подкрепят така направените предложения. В допълнение НСОРБ оценява положително идеята за модернизиране и повишаване на ефективността на данъчното облагане на местно ниво. Българската стопанска камара и Съюзът за стопанска инициатива не подкрепят предлаганата методика за изчисляване на такса „битови отпадъци“ и подкрепят другите предложения за данъчни облекчения във връзка с изискванията в Закона за енергийната ефективност, разширяване на обхвата на лицата, подлежащи на облагане с патент, касаещи заведения за хранене и развлечение, и синхронизиране на разпоредбите на ЗМДТ относно патента и прага на задължителна регистрация по ЗДДС. Омбудсманът госпожа Диана Ковачева изразява категоричното си становище против предложения начин за увеличаване на данъчната оценка на имотите, като освен това обосновава, че не са приложени мотиви и предварителна оценка на въздействието. Предлага да се предвиди ползване на данъчни облекчения и за сгради, получили сертификати с клас на енергопотребление „В“ и „С“. Конфедерацията на труда „Подкрепа“ настоява Законопроектът да бъде върнат в Министерския съвет и да се спази процедурата, разписана в Кодекса на труда. В обсъждането взеха участие народните представители Александър Иванов, Теменужка Петкова и Венко Сабрутев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 6 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2023 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, и госпожа Петя Копчева – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова, която посочи, че с него се цели прецизиране на разпоредби, свързани с прилагането на Закона, продължаване на политиката по създаване на автоматизирани връзки за определяне на данъците, разширяване на възможностите за вземане на решения от общинските съвети по отношение на размера на данъците и синхронизиране на разпоредби в Закона с разпоредби в други данъчни закони. Госпожа Петкова отбеляза, че със Законопроекта се прецизират разпоредбите, свързани с ползването на данъчни облекчения за сгради, получили сертификат с клас за енергопотребление, което е продиктувано от промени в Закона за енергийната ефективност и наредбите по неговото прилагане. Тя допълни, че с промяната се предвижда освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, получили сертификати с клас за енергопотребление „A“, както и на сгради, получили сертификати, които удостоверяват, че в съществуващото състояние на сградата са постигнати техническите изисквания за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“. Със Законопроекта се предлага размерът на данъка върху недвижимите имоти да може да се диференцира по населени места, по зони или по вид на имотите в границите, определени в Закона. Предлага се ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделските земи и актуализиране на всеки две години на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради. Въвеждат се образци на заявления и документи, издавани от общините, за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения във връзка с местните данъци и се прецизира описанието на конструкция с код М1 в Закона. С Проекта на закон се уеднаквява размерът на оборота на данъчно задължените лица, като едно от условията за прилагане на патентен данък, с размера на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност и се въвежда облагане с патентен данък на юридическите лица, в случаите, когато оперират като заведения за хранене и развлечения. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Гроздан Караджов, Николай Нанков, Танер Али, Манол Генов, Росица Кирова, Деница Николова и Стела Николова. Народните представители Гроздан Караджов, Николай Нанков, Танер Али, Манол Генов, Росица Кирова и Деница Николова се обединиха около становището, че Законопроектът не следва да бъде подкрепен, тъй като липсва подходящ механизъм, по който да бъдат актуализирани данъчните оценки на имотите. Господин Караджов отбеляза, че е необходима подробна информация относно въздействието на тези разпоредби върху българските домакинства. Господин Али акцентира върху съществуващата възможност за общините да увеличат местните данъци, без да се налага промяна на Закона за местните данъци и такси. Господин Нанков и госпожа Кирова отбелязаха, че въпросът относно актуализирането на данъчните оценки на имотите се нуждае от по-широка дискусия, тъй като методиката ще засегне всички общини. Госпожа Кирова обърна внимание и на проблема с незаконните постройки, за които не се плащат данък сгради и такса смет. Госпожа Николова постави въпрос относно степента на събираемост на местните данъци, като отбеляза, че в действителност изрядният платец плаща най-много. Госпожа Стела Николова посочи, че Законопроектът трябва да бъде подкрепен, за да бъде подкрепен и бюджетът на местната власт. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 2 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание е „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Със Законопроекта се предвижда освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, получили сертификати с клас на енергопотребление „А“, и на тези, получили сертификати, удостоверяващи, че са постигнати техническите изисквания за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“ по смисъла на Закона за енергийната ефективност. Размерът на данъка върху недвижимите имоти се планира да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите, в границите, определени в Закона. Предвидено е въвеждане на образци на заявления и документи, издавани от общините, за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения във връзка с местните данъци. Внесени са изменения и допълнения за актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години, както и ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделски земи. С промените се предлага данъкът върху превозните средства по отношение на корабите да се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на корабите, поддържан от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, чрез автоматизираното им предоставяне. Предвижда се осигуряването на автоматизираната връзка да бъде направено до 1 януари 2025 г. Предлага се доходите на лицата, събиращи семена, гъби, лечебни и ароматни растения, да се облагат с патентен данък по Закона за местните данъци и такси, вместо с данък върху доходите на физическите лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Данъкът се предвижда да се внася от лицата, извършващи дейност по събиране на гъби, растения и прочие, с което се облекчава административната тежест за търговците, изкупуващи такава продукция. Предложението цели обхващане на доходите от тази дейност и създаване на константен приход за общинските бюджети. Измененията и допълненията предвиждат и уеднаквяване на максималния размер на оборота на данъчно задължените лица, осъществяващи патентна дейност, с прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Предлага се въвеждане на облагане с патентен данък за юридическите лица в случаите, когато оперират като заведения за хранене и развлечения. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е предложена промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, с която се намалява административната тежест и се предотвратяват случаите на избягване на данъчно облагане. Участие в дискусията взеха и народните представители Десислава Трифонова, Александър Иванов и Румен Гечев. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 4, „против“ – 3, „въздържал се“ – 6 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 22 ноември 2023 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието и храните: Петър Кировски – директор на дирекция „Растениевъдство“, Десислава Петрова – директор на дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, Анелия Василева – главен юрисконсулт в Изпълнителната агенция по горите, и експерти; от Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Петя Копчева – началник на отдел, и Виолета Гаджева – държавен експерт в същата дирекция. Законопроектът беше представен от Людмила Петкова. От компетентността на Комисията по земеделието, храните и горите са промените, свързани с въвеждането на ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделските земи. В Преходните и заключителните разпоредби се предлага промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, като е предвидено да не се признават за данъчни цели счетоводни разходи за изкупуване на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. След проведените разисквания Комисията по земеделието, храните и горите с 5 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 23 ноември 2023 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха: госпожа Анна Натова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Венцислав Иванов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, и госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от госпожа Петкова, която поясни, че с него се предвижда създаването на автоматизирана връзка между регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община. На следващо място, със Законопроекта се предлага данъкът върху превозните средства по отношение на корабите да се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на корабите, поддържан от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Посредством изградена и функционираща автоматизирана връзка или чрез данни, получени в електронен вид, съответната община ще разполага с информация от регистъра на корабите, поддържан от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Обменът на данни ще се извършва през сигурна комуникационна връзка през приложение, което се поддържа от Министерството на финансите. Предвижда се осигуряването на автоматизираната връзка да бъде направено до 1 януари 2025 г. Към настоящия момент в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) не съществува разпоредба, която да урежда автоматичен обмен на данни между регистъра на корабите и програмните продукти за администриране на местни данъци и такси. Съгласно действащата нормативна уредба лицата, които притежават кораби, вписани в регистрите на българските пристанища, подават данъчна декларация пред общината по постоянен адрес за притежаваните от тях кораби в двумесечен срок от придобиването им. Госпожа Петкова подчерта, че с предложението се цели продължаване на политиката по създаване на автоматизирани връзки, които да подпомагат определянето на данъка върху превозните средства в ЗМДТ. По този начин се цели и облекчаване на административната тежест както за лицата, задължени да декларират пред общината по постоянен адрес притежаваните от тях кораби, така и за общинската администрация. В хода на дискусията по Законопроекта се изказаха народните представители Халил Летифов и Борислав Гуцанов. От представителите на Министерството на транспорта и съобщенията бе обърнато внимание на членовете на Комисията за необходимостта от прецизиране на разпоредбата на чл. 56 от Закона, свързана с понятието „скутери“, и дефиницията за това. Обект на дискусия бяха и разпоредбите от Законопроекта, свързани с данъка върху превозните средства по отношение на корабите. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 4 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 49-302-01-69, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г.“

Госпожо Председател, може би ще се повторя с процедурата, която направих, преди господин Цонев да започне да чете Доклада, но все пак ми се иска от Министерството на финансите да ни запознаят има ли някакъв проблем, свързан с Конституцията и предложените промени. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност предложението по отношение определянето на данъка върху недвижимите имоти е на Националното сдружение на общините в България – данъкът да се определя не само общо за общината, но да се определя по населени места, зони и по видове имоти. По отношение на видовете имоти има решение на Конституционния съд, че не може да се определя различна ставка за вида имот. По отношение на другите два елемента не бих могла да се произнеса, тъй като няма решение на Конституционния съд и аз не съм човекът, който би могъл да каже дали е в съответствие с Конституцията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Размерът на данъка върху недвижимите имоти се планира да се диференцира по населените места, по зони в тях или по вид на имотите в границите, определени в Закона. Също така се предвижда и актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне данъчната оценка на сгради на две години, както и ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделските земи, което са сред одобрените изменения и допълнения. Ще започна изказването си с това, че от Сдружението на общините няма изразено становище, но от техните изказвания в Бюджетната комисия всички оставаме с впечатление, че за тях има много неизяснени, даже противоконституционни, проблеми. От процедурата, направена от господин Дренчев, и отговора, който получихме от Министерството на финансите, в момента става ясно, че не се изясняват тези проблеми. Следователно, тъй като в момента се изчаква и позиция на НСИ, това означава, че този законопроект сам по себе си не следва да бъде приет или поне докато не стане ясно дали всички критерии, касаещи тези промени, не са противоконституционни. Също така изслушахме пет доклада на пет различни комисии и всички завършващи със: залата да не приема този закон. За мен ще бъде странно той да мине на първо четене отново, като всички останали закони от пакета, предложен от Министерството на финансите. Това, което е по-важно за хората, е, че увеличението на местните данъци и такси пряко ще натовари бюджетите на всички български домакинства, което ще доведе до още по-тежко състояние на покупателната им способност. При този ръст на инфлацията, цените на горивата, които се увеличават, и увеличението на разходите за данъци би довело до значителна невъзможност за тяхното плащане от всички българи. Когато тези данъци не бъдат събрани, изпълнението на бюджета на съответната община ще бъде силно затруднено. Увеличението на данъчните оценки ще доведе и до увеличаване на таксата за битови отпадъци, което също така е притеснително предвид факта, че колегите от „Продължаваме Промяната“ във всички предизборни кампании твърдяха, че няма да увеличават данъци и такси. Не на последно място, всички приложени становища към този законопроект са отрицателни, което отново ме връща на мисълта, че след като пет комисии препоръчват да не приемаме този законопроект и всички становища са отрицателни, не виждам причина да бъдем свидетели на това, на което ще бъдем свидетели след малко при гласуването. Тоест за пореден път се предлагат промени, които не са съгласувани или обсъдени със заинтересованите страни и се надявам този законопроект да бъде отхвърлен още на първо четене. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, специално от управляващата сглобка, понякога се чудя наистина на всякаква липса на морални критерии във Вас. Днес цял ден слушаме предложение на Финансовото министерство за промени в данъчното законодателство. Цял ден слушаме доклади на експертите, които казват, че тези доклади трябва да бъдат отхвърлени, и цял ден наблюдаваме как Вие ги гласувате да минат напред! Оправданието, че е нещо с бюджета – ние още нямаме представен бюджет от Министерството на финансите. Ние не обсъждаме бюджета на държавата в момента, обсъждаме промени в данъчното законодателство – нещо, което Вашите партньори в сглобката в предизборната кампания твърдяха, че няма да се случва, няма да се пипат данъци. В момента се предлага поредното нещо за повишаване на данъците върху имотите на хората, при положение че след това министърът на финансите ще хвърли вината върху общините, когато вдигнат данъците, и ще кажете: кметовете вдигат данъците. Предполагам, че хората не са идиоти и им стана ясно защо тези неща не се обсъждаха преди местните избори. Защото, ако тогава бяха внесени тези закони и Вие ги гласувате, щяха всички, дето имат кметове, да имат доста по-лоши резултати в общинските съвети. Какъв е този гьонсуратлък постоянно да се казва, че нещо не става, а Вие тъпо и упорито да гласувате „за“, знаейки, че не става?! Наистина понякога изумявате с поведението си и после защо хората отвън твърдят, че депутатите са абсолютни боклуци – ами, прави са! Вие днес доказвате това. Имате отрицателна експертиза, знаете, че е вредно, гласували сте, половината от Вас, против или въздържал се в комисиите. Няма една комисия, която да е дала положително становище. И сега с целия гьонсуратлък „да“ – ами заслужавате си като парламент, ние като парламент, а Вие лично като депутати, всички грозни думи, които българите употребяват към Вас всяка вечер пред телевизорите.

Господин Хаджитодоров, това се нарича реформа. Това е една реформа, която толкова години не можа да се въведе в България. От 2008 г. данъчните оценки не са актуализирани. Но извън механизъм, който да позволи данъчните оценки да се актуализират, така че да са съвременни и да могат общините сами да преценяват какъв ще е данъкът, който ще правят. Това е и въвеждане на механизъм, който да позволява данъчната ставка да се определя в зависимост от населеното място, от зоните, от кварталите. Ние даваме възможност на местното самоуправление, така че да могат самите хора, общини, съветници да управляват населените места, в които са избрани, да могат да диференцират ставките в зависимост от местните характеристики, тъй като в момента Законът не го позволява. Това е едно предложение на Сдружението на общините в България, което ние подкрепяме и аз ще гласувам „за“, тъй като винаги, когато е ставало въпрос за такива реформи, се е намирал някой, който да казва и да манипулира общественото мнение, че щели да се вдигат данъците, щяло да стане някаква голяма катастрофа. Не. Значи, ако данъчната оценка се актуализира, но данъчният промил – ставката, се намали, няма да има въобще никаква разлика на данъците, които плащат хората. Но ние даваме възможност общините да взема това решение, така че да видят кое е най-доброто решение за тях.

Господин Йорданов, не знам защо казвате цял ден? Това, което казахте, вече се случва пет месеца! По различен начин ли беше това, което се случи например със Закона за енергетиката. Там дори председателят на Енергийната комисия застана тук, на тази трибуна, и каза, че Законопроектът е лош, че, да, има много недостатъци, но ние трябва да го приемем, защото трябва да усвоим пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Той беше приет в този му вид, с призива от председателя на Енергийната комисия да бъде оправен – каквото и да означава това, с помощта на експертите по енергетика в Народното събрание. На мен всъщност ще ми бъде по-лесно да кажа кои са тези закони, които не бяха приети по подобен начин. Точно нито един – до момента, за последните пет месеца.

Благодаря, госпожо Председател. Първо към представителя на ПП-ДБ. Не, това не се нарича реформа. Това се нарича лъжа и комунизъм – с вдигането на данъците, това се нарича. Когато кажеш, че нещо няма да правиш, а го направиш, това се нарича лъжа в комунизма – в лошия вариант, в който трябва да се вземат парите на хората. Това не е пазарна икономика. Второ, логично е Вие да излизате и да говорите. Вие така или иначе ще го подкрепите, защото групата на ПП-ДБ е безгласни, безволеви натискачи на копчета, на волята на Асен Василев, така че Вие сте ми ясни. Репликата не беше към Вас. Репликата и изказването беше към ГЕРБ и ДПС, защото те са тези, които гласуват против в комисиите, а след това си плюят на физиономиите и гласуват „за“. И, да, прав сте, колега Тодоров, тук в тоя парламент е така – няма закон, който те да не доказват, че не става. Няма министър, за който да докажат, че не става, и след това гласуват за него, така че гьонсуратлъкът и въпросът за гьонсуратлъка е към колегите от ГЕРБ и ДПС. Вие през цялото време доказвате, че Вашите експерти са едни баламурняци, които ходят в комисиите за цвят и няма никакво значение какво мислят. След това Делян Пеевски и Бойко Борисов решават да крепят този нещастен кабинет по лични причини и като едни такива добре остригани овце отивате и блеете, натискайки копчета. Това е истината.

Госпожо Председател, в ЗИД на Закона за местните данъци и такси има и нещо хубаво – нека да го кажа, и това предвидено унифициране на документооборота на общините, така че той да бъде еднакъв за цялата страна. Това е абсолютно положително и няма как да го отхвърлим. Стъпка в правилната посока е и освобождаването от данъци на сградите с ниско до нулево енергийно потребление за 10 години, и на тези, които са клас „А“ за седем години. Естествено, че трябва да се опитваме да бъдем максимално енергийноефективни и точно през данъците трябва да даваме стимули и да провеждаме тази политика. Идеята за патентен данък при заведенията и при тези, които са достигнали 100 хил. лв. оборот, естествено, това е продължение на останалите данъчни закони – това също е добра идея и трябва да се продължи. Стигаме до големия розов слон в този закон, който е всъщност предложението на общините, което, както потвърдиха и представителите на Министерството на финансите, поне в единия от трите параметри, където искат да диференцират данъчните ставки, има решения на Конституционния съд и то е противоконституционно. Не знам какво ще бъде, ако има запитване, след като приемаме този закон и се окаже, че и по останалите параметри имаме проблем – как ще се излиза от тази каша, нямам представа. Другият сериозен проблем е, че вдигането на данъчната оценка върви ръка за ръка и с вдигането на такса битови отпадъци. Така или иначе ние през януари 2025 г. трябва да го отвържем и да минем на принципа замърсителят плаща, само че това нещо се отлага безброй пъти през годините и няма никаква гаранция, че няма да се отложи пак. Така че предлагам за момента, тази година това предложение на общините да отпадне. Да го приемем евентуално с бюджета за догодина, когато вече сме сигурни, че няма да вдигнем и таксата за битови отпадъци, а ще вдигнем само данък сгради. Другото, което е истина, данъчните оценки не са актуализирани и трябва да бъдат актуализирани. Те не са адекватни към момента, но нека това да става не така рязко, защото гледах някакви изчисления, че ще има общини, където ще имаме над 60% ръст на данъка. Прав е господин Йорданов, че ако това Ви беше включено в предизборната програма миналия месец, резултатите от тези избори щяха да бъдат напълно различни и, да, това е измама на гласоподавателите. Ако ще го правим, нека да го въвеждаме поетапно поне на няколко стъпки през годините, може би в рамките на следващите 3 – 4 години – да вървим на части, за да не бъде усетено така ударно и така силно от гражданите.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, от изказването Ви не стана ясно дали Вие разбирате, че всъщност предложението на общините се записва тази година, но ще влезе реално в сила от следващата – от 2025 г., защото няма ясни механизми за изчисляването. Не знам дали сте запознат с това. Каня Ви като народен представител да зададете въпрос на Министерството на финансите, Вие имате право да го направите, там стоят хората, които могат да Ви обяснят. В посока на това, което казвате, да, това няма да се случи от днес. Това е косвено, защото ние даваме възможност данъчните оценки да бъдат актуализирани. Знаете, че има общини, където данъчните оценки не са актуализирани с 15 години и това означава, че ако сте си купили имот преди 15 години, Вие плащате данъци върху цената, на която сте купили имота преди 15 години. Знаете как нарастват цените и приходите на цените. Освен това смятам, че би било добре и за Вас, все пак Вие спечелихте една община – община Поповци, да се поинтересувате малко и за Вашия кмет – как там ще си изразходва бюджетът. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Господин Дренчев, вярно ли пише 2025 г. в това предложение, много ми е любопитно?! Излезте и кажете. И друго, според Вас ще има ли някъде намаляване на данъци?! Аз съм готов да се хвана на бас, че данъците ще бъдат вдигнати, ако това влезе в сила – не намаляване, ще има увеличаване. И другото, което искам да попитам: ако, не дай си боже, Асен Василев е още финансов министър и общините вдигнат данъците, дали той няма да намали парите към общините горе-долу с процента, с който са се вдигнали данъците по места. (Реплика: „Е, това е въпросът!“)

Господин Дренчев, тъй като Вие не сте професор като професор Гечев, но е хубаво и Вие да изнесете някакви елементарни базови данни за господин Митев – да има обща култура поне. Първо, че цитираното от него населено място – няма такова в България. Второ, ударението в българския език се слага на съвсем друго място. И ако оставим тази митология настрани, нека да се научим на базови неща – да четем: А, Б, В… В тази връзка е хубаво, ако започне да чете леко и скромно, да прочете хубаво къде точно пише 2025 г. Съмнявам се, че го е прочел, тъй като той не е чел нищо. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Това какво има в Законопроекта, предложен от тях, няма нищо общо с реалността, която той вижда и пресъздава в акъла си. Защото на предишния законопроект му се привидя, че ние сме се изказвали, а ние не бяхме приказвали, нито изказвали, плюс това каза, че сме внесли законопроект, пък ние обсъждаме законопроектите, внесени от Министерския съвет. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Силно неадекватно поведение, но в неговото здравословно състояние това е разбираемо. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

По ред на номерата. Господин Митев, в чл. 21 пише, че Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г. с изключение на чл. 54 и чл. 56 – трябва да проверя дали случайно аз не съм в грешка. Ако е така – прав сте. Не сте прав за тази община Поповци, която, честно казано, мисля, че не съществува в нашата родина. Ако я покажете на картата, имате награда от мен – шоколадче. (Оживление от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Йорданов, дори някъде в някой общински съвет да успеят да променят данъците в посока надолу с цел да не се вдигне данък сгради и такса смет, мисля, че това ще бъде изключение и масово в 265 общини ще последва вдигане на данъци. Не мога да гадая какво ще направи Асен Василев с тези пари, които ще събере, най-вече защото считам, че няма да му се отдаде възможност и той ще си отиде доста по-рано. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще се спра само на два параграфа от така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Това са § 2 и § 15, които касаят увеличението на данъчните оценки на недвижимите имоти. Преди това искам да подчертая, че в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, включително и днес – преди малко, представителите на Министерството на финансите заявиха, че този законопроект се предлага по начина, по който е написан от Националното сдружение на общините в Република България, без никакви изменения. И ако това е така, интересно в случая е кой е писал мотивите и предварителната оценка на въздействието, в които ясно личи, че се предлага Законопроект, чиито очаквани резултати от предлагането са записани буквално. Не е представена информация от Националното сдружение на общините в Република България. Обръщам внимание: не е представена информация от Националното сдружение на Република България! Това е записано на страница 21 от мотивите. Относно предложеното изменение на § 2 и текста, който се добавя, искам да кажа, че този текст е безсмислен, тъй като сам по себе си не води до никаква промяна, а до препращане към таблица към Приложение № 2, която и в момента действа. След разговор с Националното сдружение на общините се установи, че всъщност тяхното предложение е да се променят параметрите или по-точно записаните числа в таблицата, които касаят определянето на базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър. Всъщност предложението на общините е те да могат да определят различен размер на данъка върху недвижимите имоти, тоест да може да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите в границите, определени в Закона – това е записано на страница 15 от мотивите. И е добре да се уточни между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините, за да знаем какво точно разглеждаме и какви промени ще се правят в Закона за местните данъци и такси, които ще касаят всеки един гражданин на Република България. В § 15 се предлага актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години, както и ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделските земи. И тъй като, както вече казах, няма оценка на очакваните резултати от това изменение, сега ще изложа конкретни данни за това как ще се отразят тези изменения на данъчните оценки на имотите. Преди това обаче следва да се отбележи, че в изречение първо на предложената промяна не е уточнено кой индекс на цената на жилището ще се използва – този на национално ниво, или този на регионално ниво. Ако е индексът на национално ниво, забележете, при сравнение за този от трето тримесечие на 2021 г., който е 150,90 лв., с този за второ тримесечие на 2023 г. – 185,50 лв., увеличението е 23%. Това означава, че за всички общини следва базисната стойност да се увеличи с 23%, което не е справедливо, тъй като в някои общини реално индексът има намаление. Ако пък ще се ползва индекс на териториално ниво, то следва да се има предвид, че има такъв по статистически райони – Северна и Югоизточна България; Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен и т.н., но не и по общини. Има публикуван индекс и за шестте града в България с население над 120 хиляди души – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, което отново ни дава информация за конкретните общини. За Варна например увеличението на индекса за второто тримесечие за 2023 г. – 181,64 лв., спрямо третото тримесечие на 2021 г., което е 143,17 лв., е 27%, което е различно от двадесет и трите процента, сметнати по първия вариант, но това е направено само за град Варна, като не е единственото място в община Варна. Следва да се има предвид и това, че данните за второто тримесечие на 2023 г. са публикувани на 25 септември 2023 г., а данните за четвъртото тримесечие най-вероятно ще бъдат публикувани след 1 януари 2024 г. Тоест няма как да се ползват данни за предходната година и да се изменя базисната данъчна стойност за следващата календарна година, като през течение на годината не може да се променя данъчната оценка на имотите съгласно чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за местните данъци и такси. За изречение второ важат същите доводи, освен че тук е конкретизирано, че ще се използва индексът на регионално ниво, но отново остават същите доводи – няма индекс по общини, а не е справедливо да се увеличава данъкът за недвижими имоти в общини с намаляващо население и със спад в цените на имоти, каквито са повечето селски райони. Там увеличението ще бъде реално по голямо, защото увеличение освен на базисната стойност ще увеличи и друг коефициент, който участва в определянето на данъчната оценка – това е коефициент по местоположение. Така при увеличение на двата коефициента с по 27% данъчната оценка реално ще се увеличи със – забележете – над 50%. По точка втора от същия параграф. Трябва да се прецизира как да се определя изменението на средните цени на сделките със земеделска земя в страната, като в момента има публикувана такава за 2022 г. Увеличението на тази за 2022 г., която е 1305 лв. на декар спрямо тази за 2021 г., която е 1076 лв., е 21%. И отново няма отделни коефициенти по общини, а само по статистически райони. В заключение следва да отбележим, че трябва наистина да се уточнят всички тези несъответствия и неясноти по така предложения законопроект, най-вече от страна на вносителите от Националното сдружение на общините в Република България и Министерството на финансите. В тази връзка ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този законопроект, който дори и да бъде приет на първо четене, ще трябва да се удължи максимално срокът за гледането му на второ четене, което няма как да се случи до края на тази година и ще трябва да се прилага евентуално за следващия бюджет – 2025 г. А дотогава ще има достатъчно време да се прецизират текстовете по цитираните два параграф, а не да се бърза. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура!

Госпожо Председател, вземам си лично обяснение, понеже бях обвинен няколко пъти, че не познавам картата на България – не знам къде е община Попинци и това е много сериозен въпрос. Смятам, че трябва да се отнесем сериозно. Сега ще обясня коя е община Попинци. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Преди изборите господин Костадинов обясни, че ще са първа политическа партия в България! Община Попинци – Поповци, прощавайте, точно така…

Община Поповци е точно тази община, където Костадин Костадинов е първи! Няма такава община – това е общината (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), въображаемата община, където ВЪЗРАЖДАНЕ печелят изборите. Това е община Поповци. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас във връзка с манипулативните твърдения, които многоуважаваният от мен Искрен Митев в последните три дена се опитва да вменява на залата. Следващия път, когато тръгне да говори за изборни резултати, моля Ви се, напомнете му, че в София-област, за която той отговаря, от която той е депутат, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ има 17 мандата, а ВЪЗРАЖДАНЕ има 20 мандата за общински съветници. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля Ви следващия път, когато отново тръгне да спекулира с изборните резултати, му кажете, че в 11 от 22 общини ВЪЗРАЖДАНЕ бие „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в София-област. И за финал – моля Ви се, когато тръгне да спекулира отново с изборните резултати, му напомнете, че „Продължаваме Промяната – Демократична България“ има 4560 гласа в София-област, а ВЪЗРАЖДАНЕ има 5100. Благодаря Ви. (Ръкопляскания, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Бих искал да направя процедура за съкращаване на срока между двете четения на Законопроекта, който разглеждахме току-що, на три дни.

Благодаря, госпожо Председател. Явно господин Сабрутев не ме е слушал добре или не е бил в залата. В моето изказване посочих достатъчно аргументи за разминаване и несъответствие в така предложения законопроект. Затова предлагам максимално удължаване на сроковете. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Предлага се така нареченият донос – бонус – финансов стимул за лица, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях, във връзка с укрити или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества. Предлага се размерът на възнаграждението за лицата да е 10% от допълнителните приходи за бюджета, събрани поради разкритията. Предвижда се долен праг на сумата, събран вследствие на подадената информация, като условие за действие на режима по изплащане на възнагражденията. Този праг в тази версия на Закона е 100 хил. лв. Поне това сте променили от първоначално заложените абсурдни 3 хил. лв. По този начин се цели да се предотврати подаването на информация с цел решаване на междуличностни, конкурентни търговски конфликти. Ние от „Има Такъв Народ“ няма как да подкрепим насърчаване на доносничеството, бидейки европейски ориентирана партия с десни икономически разбирания. Но на мен, дами и господа, ми е интересно с каква цел се прави всичко това. Благодаря Ви.

Изказване!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Предов, тъй като си задавате интересния въпрос: с каква цел се прави всичко това, излизам да Ви отговоря. Смятам, че комунистическите наклонности на Министерството на финансите имат за цел да върнат българския народ в едни мракобесни времена, което е абсолютно недопустимо. Като лична цел смятам, че министърът на финансите най-вероятно иска да му издигнем паметник. Сега ще Ви обясня кое ме навежда на тази мисъл. Господин Василев по принцип много обича да получава награди, които не е заслужил или не му принадлежат, като тази за средствата за инвитро процедури „Ангелско сърце“, която получи. Припомням, че по предложение на Драгомир Петров и група народни представители от „Има Такъв Народ“ средствата за асистирана репродукция в последния бюджет бяха удължени, но Асен Василев получи награда за това. Между другото, не знам дали се разплатиха вече тези средства, или ще бъдат върнати в бюджета и затова се отлага тяхното изплащане, но по-добре да не питам. Та сега с този бонус – донос най-вероятно Асен Василев очаква да му издигнем паметник като този на Павлик Морозов, който е превърнат от държавната пропаганда в символ на борбата срещу селската опозиция на режима чрез историята, описваща го като дете герой, предало собствения си баща на комунистическата власт. Та Павлик Морозов се превръща в един символ на сляпата лоялност към комунистическия режим, отхвърляща традиционния морал и семейните ценности. Тоест да, и Асен Василев е достоен кандидат за статуя в качеството му на герой на комунистическия режим и покровител на доносничеството.

Госпожо Председател, вчера от тази трибуна се говори надълго и нашироко как няма никакъв проблем с намаляването на плащанията в брой, защото, видиш ли, навсякъде има банкомати, навсякъде има ПОС терминали. Това може да важи за София, може да важи за областните градове, но далеч не важи за всички общински центрове, да не говорим пък за селата. И тъй като хората, които управляват държавата в момента от ПП-ДБ, очеизвадно не познават България – те бъркат села с общини, общини с градове, въобще тежък проблем имат явно с географията и с всичко останало, трябва да кажем няколко неща. Първо, България има 5250 населени места. Парадоксът е, че вече нямаме дори толкова банкомати, защото в България в края на 2022 г. има 4977 банкомата, но това е към края на 22-а година по официалните данни на БНБ. В момента с темповете, с които те намаляват, защото преди това в края на 2021-а са били с 273 броя повече, или 5250, можем да предположим, че със сигурност бройката им е паднала може би някъде от порядъка на около 4700 – 4800 най-много. Което означава, че дори не във всяко едно село, чисто теоретично, дори не във всяко едно населено място имаме банкомати. Между другото, броят им е бил доста по-голям. През 2016 г. са били 5751. Само че тенденцията е ясна – те намаляват и ще продължават да намаляват. Междувременно обаче се оказва, че тъй като има, отделно от това, увеличаване на таксите за теглене, които в момента са средно по 1,50 лв., но в някои случаи вече банките започват да налагат процент като такса от размера на сумата, във всички случаи хората, които имат дебитни карти и искат да теглят от тях, си плащат на банките, защото независимо дали теглиш еднократно голяма сума, или теглиш няколко пъти малки суми, реално погледнато, плащаш една и съща сума на банките, която расте, между другото. Някой ще каже, че това не е проблем, защото могат да отидат да си изтеглят парите от най-близкия банкомат. Обаче има случаи – те не са един, не са два, те са стотици тези случаи в България, в които най-близките банкомати се намират на – хайде, да не казвам десетки километри, но на километри разстояние от населеното място. Преди няколко месеца нашумя един случай в община Стамболийски. Жителите на село Ново село, а това е голямо село – над 2500 души, по-голямата част работещи в община Стамболийски, в центъра Стамболийски, имат следния казус – получават си заплатите, не могат да ги изтеглят обаче, защото в тяхното село липсва банкомат. Най-близкият възможен такъв е в Куртово Конаре – те трябваше да пътуват дотам, за да могат да си изтеглят парите. Някой ще каже: да, може да купуват с картите си чрез ПОС терминали, само че има една малка подробност – броят на ПОС терминалите в държавата, пак според данни на БНБ, е 124 хил. 082 към края на 2022 г. Там има лека тенденция за увеличаване, но има също така такса, която се плаща. Таксата се плаща от потребителя, плаща се и от търговеца. Тя е в размер 1,2% от стойността на покупката! Което пък означава, че в някои случаи хората, които продават в търговските обекти, слагат долна граница. Ако примерно, както е в 95% от случаите, долната граница е 5 лв. или 10 лв., няма как да си платиш с картата, ако, да кажем, покупката ти е един хляб или някакъв малък артикул в селския магазин. Което означава, че създаваме проблем на хората, защото те имат пари, а няма как да ги използват. Не знам дали това се осъзнава достатъчно добре, но всъщност това е наистина много сериозен проблем и посегателство върху основни човешки права. Хората, които в момента управляват, са с манталитет на крадци и елементарни шарлатани. Това целият български народ го знае, но това, което се случва тук в момента, е наистина вече върхът на посегателството. По време на Османската империя е имало такъв режим: всяка една земя в територията на Османската империя се е водила собственост на султана. Във всеки един момент той е можел да си я поиска обратно. Защото хората, които са били поданици на султана, са имали единствено и само правото да ползват земята, те са били владелци, но не собственици. Това е до 1834 г. След това се променя този режим. В България в момента стигаме до една ситуация, в която и парите ни, нашите, дори няма да бъдат наши, защото ще бъдат собственост на някого, който просто ще решава дали ще можем да ги ползваме или не. Ето защо този режим е изключително вреден и ние сме категорично против намаляването на тази граница от 10 хиляди, даже напротив, ще предложим и ние, както представителите на „Има Такъв Народ“, увеличаване на тази граница от 10 хиляди на поне 15 хиляди, тъй като имаме инфлация, която от 2016 г. е доста сериозна, а последната промяна на тази сума беше точно в тази посока – от 15 на 10 хиляди през 2016 г. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Костадинов, разбирам доводите, които дадохте във Вашето изказване, но те са в духа на забрана на плащане в брой. Тук не се забранява плащането в брой. Тук не говорим за забрана на разплащанията в кеш или в брой, тук говорим за намаляване на прага. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Също така искам да отбележа за Вас и Вашите колеги, предвид и вчерашната дискусия, че всъщност плащанията в брой оказват влияние на сивата икономика. И мога да Ви споделя информация в тази връзка. Първо, сивата икономика се разделя на два вида: пасивна и активна. Пасивната се случва тогава, когато само една от страните иска да укрие това разплащане. Тук говорим най-често за доставчика на услугата. Тогава, когато получателят на услугата не иска да укрие дохода, разплащането чрез карта би могло да спомогне за изсветляване на икономиката. Другата част, активната, тогава – да, в нея може би няма да се оказва чак такова влияние, защото там се презюмира, че всъщност и доставчикът на услугата, и получателят искат да укрият това плащане поради, най-вероятно, незаконна дейност. Тъй че твърдението, че разплащанията в брой оказват влияние на сивата икономика наистина е вярно. В България според проучване 60% от плащанията са в тази пасивна сива икономика, в която картовите разплащания ще помогнат за изсветляване на приходите и попълване на хазната. Тъй че, ако Вие предложите увеличаване на прага на разплащанията в брой, това би означавало, че Вие искате да увеличите дела на сивата икономика отвъд 33%, а това са рекордни проценти за Европа.

Господин Костадинов, това, което описвате Вие с липсата на банкомати, както и драмата с безумно високите такси на банките, са все пак само едната гледна точка на проблема с ограничаването на парите в брой. Аз имам една друга гледна точка, която за мен е много по-важна, доколкото свободата е най-голямата ценност. Бих искал да Ви запитам, знаете ли какво се случи с протестиращите срещу Трюдо в Канада, която е твърде много фискализирана държава, когато им ограничиха достъпа до банковите сметки и до банковите карти?! Колкото до госпожа Венеция Ангова, вчера в дебата дадохме достатъчно много примери, че точно плащането в брой няма никакво влияние върху сивата икономика. В Швейцария таванът за плащане в брой е 100 хил. швейцарски франка. Мисля, че сивата им икономика е твърде малка.

Господин Костадинов, ще Ви помоля, като репликирате, да обясните на госпожицата, която всъщност искаше да е певица едно време, че в държавите, където няма ограничения на разплащанията в брой, сивата икономика е най-ниска. В Австрия и Германия, блестящ пример, това са европейски държави. Освен това ще цитирам нещо, което, ще Ви помоля – аз ще Ви го дам Вие да ѝ го изпратите, защото нали, да е по-чистичко, има Доклад на Европейската комисия, направила специално проучване за плащанията в брой и влиянието върху сивата икономика, и изводът е, че – цитирам: „Според проведеното изследване ограниченията върху разплащанията в брой не оказват ограничителен ефект.“ Не! Милата, може би думичката „не“ не я е прочела, може би не е чела и Доклада, аз ще Ви го изпратя на Вас, тъй като Вие минавате за антиевропейска партия и да ѝ изпратите европейски доклад. Може и да изпее нещо по темата.

Благодаря. Госпожо Ангова, Вие казахте, че 60% от плащанията в България са в брой. Прочетохте го, така предполагам, че Ви е написано в този документ.

60% от сивата икономика са в пасива.

А, 60% от сивата икономика са в пасива. Така. Сега, това, което мога да кажа аз, е следното обаче – това са предположения, разбира се, защото няма как да се измери сивата икономика. Ако сивата икономика можеше да се измери, нямаше да е сива, нали, няма как да не се съгласите с този абсолютно логичен извод. Само че има една друга подробност, която Вие не знаете, която господин Йорданов всъщност Ви каза, за този доклад от страна на Европейската комисия, което показва, че може би сте видели само едната страна на нещата. Защото наистина имаме проблем със сивата икономика, но той няма да се реши по този начин. Няма как да бъде решен по този начин, защото, когато ни управляват хора пък от сивата политика, нали, тогава нещата няма как да излязат на светло. Нас ни управляват хора, които очевидно са продукт на задкулисни сделки, хора, които правят сделки в манастири за правителството, някъде на тайничко, да не ги видят. Няма как да очакваме хора от сивата политика да изсветляват сивата икономика! Разберете, че е невъзможно това нещо. Плюс това ще Ви кажа и следното: господин Дренчев спомена за това, че в Швейцария няма, всъщност таванът е 100 хиляди швейцарски франка, което горе-долу по курса на деня е някъде от порядъка на около 210 – 220 хил. лв. – 220 хил. лв., грубо, сега не мога да кажа колко точно. Само че аз мога да дам и друг пример в тази посока. Великобритания, една от петте велики сили, също европейска държава, макар и не членка на Европейския съюз, то няма нищо общо едното с другото, има много европейски държави, които са богати и не са членки на Европейския съюз, може би точно поради тази причина са и богати, та Великобритания няма таван за плащанията в брой. И сега Вие всъщност това, което се опитвате да ни убедите, е, че Великобритания и Швейцария са безобразно корумпирани държави с изключително голям ръст на сивата икономика. Разберете, едното няма нищо общо с другото. Да, ние имаме проблем със сивата икономика, безспорно това е така, в нашата страна, и това никой не го отрича, но няма как да го направите по този начин, както Вие предлагате. Още повече, че – извинявайте обаче, не можете да твърдите, че никой тук – ние сме били казали, че искате да забраните плащането в брой, пък това не било така. Напротив, точно така е! Защото господин Дренчев много правилно Ви го посочи: когато концентрирате парите на хората в едни дигитални формати и портфейли и когато всъщност с едно натискане на копчето тези пари вече не са Ваши, не са във Вашия портфейл и няма как да ги използвате, някой Вас Ви експроприира собствеността. Разбирате ли? Това са го правили знаете ли кои последно? Да Ви кажа ли? Болшевиките са го правили. И те имат една такава теория даже – експропреирай експроприатора. Нали разбирате за какво говорим? Недейте да спазвате болшевишки практики. Вярно е, че цялата информация е създадена от хора с болшевишки корени, взети на първия ред, достойни наследници на видни червени партизански родове, обаче все пак сме 2024 г., не сме 1944 г., Съветската армия не е на Дунава, не чакаме да дойдат тук, нали…

А ти се иска!

…не сте и в планината. Макар че петолъчките тук, които Вашите предшественици са ги слагали, още стоят. Отгоре, хей там, като погледнете – аз не знам даже как е възможно, не Ви ли дразни демократичната душа това нещо?! (Реплики от ПП-ДБ: „Времето!“) Как е възможно да търпите петолъчки тук в тази зала, в този храм на демокрацията?! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Истината е в следното нещо: господин Дренчев Ви го каза, ще Ви го кажа и аз още веднъж. (Реплики от ПП-ДБ: „Времето!“) Когато парите ни не са в нашия джоб, а са някъде другаде, тези пари стават всъщност разположими в друг. И когато това нещо в Канада се случи, хората го разбраха. (Реплики от ПП-ДБ: „Времето!“) Когато в Гърция и в Кипър по време на голямата финансова криза…

…имаше много сериозен натиск да не се допускат хората да си изтеглят собствените пари (реплики от ПП-ДБ: „Времето!“), стигнахме до ситуация, в която те имат пари, но не могат да си ги изтеглят. Просто им беше забранено. (Реплики от ПП-ДБ: „Времето!“) Когато парите ти са в джоба обаче, е съвсем различно. Ето защо това, което Вие правите, не е правилно. (Реплики от ПП-ДБ: „Времето!“) А времето Ви изтича! Изтече! Оставка! (Ръкопляскания и възгласи „Оставка!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Пореден законопроект, вкаран от сглобката, в който обаче има един странен нюанс. Преди няколко месеца отново ПП-ДБ, изхождайки от една от техните основни максими: „всеки донос носи бонус“ и „нито ден без донос, за да има бонус“, пробваха и тогава да го направят. Тогава обаче техните партньори от ДПС и ГЕРБ ги спряха и не го направиха. Сега пробват пак. Интересно е да видим дали ДПС и ГЕРБ ще се съгласят на поредната безумица да получава някой някакви средства само за да прави доноси. Отделно, че това пък дава възможност най-корумпираната институция в България според Държавния департамент на САЩ и всички други аналитични институции в САЩ, които проучват системата за корупция в България, казвайки че Приходната ни агенция е най-корумпираната в нашата държава, дава възможност на хора в тези агенции, ако решат да злоупотребят с това нещо, да правят различни спекулации, да могат да източват и да изнудват хора и да печелят пък от доноси. Това нещо е, меко казано, срамно, но нищо ново за управляващата ни шайка. Стигаме до следващия момент, до това, което се опитва да се прокара чрез този закон. Само преди да кажем какво точно ще се прокара, ще споменем официалните данни на БНБ, официалните данни: 66% ръст на печалбите на банките в България. Защо? Този ръст е само за първото полугодие. Това са официалните данни – за 6 месеца 66% ръст, според БНБ, банките, които се отчитат пред нея, това е факт. Защо? Защото предишният бюджет същите тези, които и сега ни управляват, прокараха лобистки поправки, за да накарат работодателите да превеждат задължително определени пари в карти. И разбира се, тъй като нямаше възможност, и никой няма, единици са може би тези, които имат такава възможност да си изкарат карта без такси, защото, за да можеш да си изкараш такава карта, не трябва да имаш по никакъв начин възможност да си имал каквото и да било общо с банките, се вдигнаха таксите, банките вдигнаха официално таксите, респективно вдигнаха и печалбите си с 66%. Сега се прави абсолютно същото. Сега се удря и туризмът. Защото по начина, по който е направено това нещо, и вкарвайки туристическия бранш в ресторантьорството да може в заведенията да се плаща задължително с карта, никой не коментира, че за съжаление, в туристическия бранш има една не малка част, които са хора, дошли от чужбина да работят, временно, временно, те нямат такива карти, нямат възможност за такива карти. Как ще получават пари? Никой не мисли за това. Туристическият бранш иначе – вчера на Комисията по туризъм всички единодушно застанахме зад туристическия бранш, но сега, когато ще гласуваме, това никой няма да го отбележи. Отделно бизнесът се товари задължително да има всеки търговски обект, всяко заведение да има ПОС терминал. Задължително! Това са нови такси към банките. Нови такси, които ще плащаш. Отделно ти се удържа сума за плащане с кредитна карта, или с дебитна карта. Отново ще имаме свръхпечалби, ако има въобще такъв израз свръхпечалби, но да кажем, че това са непланирани печалби на банките и ще се получат. Ще има такива. И тези 66% явно ще станат доста повече. Това всичко ще бъде напълно законно чрез Вашето гласуване днес. Разбирам, че не Ви интересува, разбирам, че защитавате корпоративните интереси на банките, но в крайна сметка това касае всеки един от нас. Като добавим и това, което предлагате за драстично намаляване възможността за плащане в брой, безумиците са пълни. Обяснението за изсветляване на икономиката не важи. Ще Ви кажа защо. Далеч сте от реалния бизнес. Една част от Вас освен да бъдат част от НПО не са се занимавали с нищо друго, но няма как да накараш някой да прави всичко това нещо, при положение че може съвсем спокойно да раздели въпросното плащане на няколко транша и пак да стане и да издаде фактура.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, бих Ви призовал да излизате само по теми, по които се чувствате компетентен, защото да говорите по теми... виждаме и тук няколко минути не можахте да аргументирате достатъчно добре Вашата позиция. Сега ще Ви дам няколко конкретни примера. По отношение на последните няколко месеца виждаме едно налагане за това, че да се спазва законодателството било подаване на доноси. Този комунистически начин на мислене е само в главата Ви. Ако отворите седма глава в Наказателния кодекс, чл. 253, това е престъпление срещу финансовата, данъчната и осигурителната система, а в особено големи размери е над 12 хил. лв. Така че спазването на законодателството и подаване на сигнали за укриване на данъци трябва да бъде задължение на всеки един български гражданин, защото, ако искаме да имаме модерна държава с добре развита социална инфраструктура и инфраструктура като пътища, ние трябва да си плащаме данъците. Това е дългът, който ние имаме за едно модерно общество. По отношение на ресторантьорите. Ако погледнете данните на НАП, бизнес за 4,6 млрд. оборот плаща 7 млн. ДДС. Печалбите спрямо 2019 г. – ковидната година от 25 млн., тези данъци се вдигат на 75 милиона, така че ресторантьорският бизнес си е утроил печалбите само за три години и се е възстановил на по-добри нива отпреди ковида. Мерките, които ние залагаме, са за изсветляване на бизнеса, тъй като много добре знаем за казуси, когато не ни се издават касови бележки, осигуряват се служителите на минимални или малко над минималните възнаграждения, плащат се заплати в плик, така че всички тези мерки, приехме вече пет от законопроектите, свързани с данъчните закони, остава още един. Това са комплексни мерки, които целят изсветляване на бизнеса и равнопоставени условия на бизнеса, които да могат в конкурентна среда да работят, да си плащат данъците и да създават стойност. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

За реплика.

Господин Ганев, идея си нямат тези хора какви проблеми създават на обикновените граждани. Аз ще Ви разкажа една история от община Стамболийски отново. В село Яким Груево нямаше банкомат 10 години. Село с над 3 хиляди жители, най-голямото село в общината, намиращо се до Пловдив, изключително много хора живея там – 10 години нямаше банкомат. За да решим този проблем, трябваше да говоря аз с ръководствата на няколко банки, да ги запозная с кмета и той да ги увери, че отговарят на всички условия за поставянето на банкомат. Невероятно и за мен, и аз се учудих, че за да се постави един банкомат, трябва да отговарят на не знам си колко измислени условия, като да има сключен договор със СОТ, като да няма мазе отдолу, като да има камери и един куп други глупости, така че хиляди села не могат да си позволят и няма да имат банкомат.

Хората няма как да си теглят парите.

Да, благодаря. Брестовица, с 3700 жители, в момента няма банкомат и се чудим как да им помогнем и аз като народен представител, и кметовете там. Ето това ще направите.

Благодаря. Господин Ганев, ще Ви помоля да попитате Искрен Арабаджиев като какъв се обажда тук да Ви репликира, защото цитирам негово изказване от 24 септември тази година. Искрен Арабаджиев: „Ако не спечеля изборите в Ловеч, ще се откажа от депутатското си място в парламента.“ (Шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Според мен той не е депутат. Изборите в Ловеч ги спечелиха „Има Такъв Народ“, така че той като какъв изобщо, госпожо Председател, си позволява да излиза тук, защото той вече не е депутат или е просто някакъв мишок. (Шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Господин Арабаджиев, не смятам, че аз ще трябва да коментирам дали трябва да сте общински съветник или не. Това си е Ваш избор. По отношение на това, което казахте като доводи. Не знам дали си давате сметка и се замисляте, че изброявайки всички Ваши доводи, в случая обяснявате директно колко е слаб НАП, как не си върши качествено работата. Дори не коментирам корупцията. Коментирам за това, което трябва да направят, защото това всичко, което изброихте, е работа на НАП. Там работят стотици хора. Има стотици инспектори, които трябва да правят точно това. Не е нужно да товариш коректния и честния данъкоплатец с още такси, за да можеш да хванеш някаква част от сивия сектор. Не е нужно! Вижте, когато товариш бизнеса с нови и с нови такси – административна тежест допълнителна, даваш възможност и по-скоро принуждаващ бизнеса да се чуди как да заобикаля всичко това нещо и да става още по-некоректен платец. Слабостите на НАП, това че според държавния департамент са най-корумпираната институция в България, не Митниците, към които всички сме насочили погледите си, по презумпция към Митниците, а НАП. Стигаме дотам, че сивият сектор се гради на това кой управлява НАП. Нека да не бягат от отговорност – Вие и Вашата формация, защото повече от година вече я управлявате директно, да не кажа почти две. Под Вие нямам предвид персонално Вие – Вие не взимате решения в НАП, обаче Вашият министър управлява, назначава шефа на НАП. За цялото това нещо трябва да си поемете отговорност. Защо за година и половина, да кажем, не започнахте да намалявате въпросната корупция и сивия сектор? Защо? Тук е големият въпрос. Какво сте направили? Само с такива мерки тук не правите нищо градивно – абсолютно нищо градивно, нищо, освен че товарите бизнеса допълнително. Иначе по отношение на това, което бяха казани примерите за липса на банкоматите, официалните данни на БНБ са такива. Банкоматите намаляват. Банките ги изтеглят, защото им е много по-добре да ти взимат таксите навсякъде, а не еднократно да отидеш и да си изтеглиш заплатата. Това искате да направите Вие. По този начин наливате свежи пари в банковия сектор, че малко печелят – 66% за първото полугодие. Беше Ви казано тук за община Стамболийски. Аз пък ще Ви кажа друг пример на друг наш депутат. На Юндола – синът на нашата депутатка отива там преди няколко месеца. Няма нито банкомат, нито възможност за плащане с пост терминал. Знаете ли как си е купил храна? Никак. Чакал е да си тръгне. Ей това става. И това са частни случаи, които показват обаче общата картинка. Недейте да си мислите, че България, с жълтите павета, София, даже не и София-област, защото видяхме в София-област какво Ви дават като поддръжка избирателите. Тотално дъно е Вашата избирателна активност в София-област…

…и виновникът за Вашите резултати в София-област седи ей тук и той е ясен на всички. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

За процедура.

Благодаря, госпожо Председател. С настоящото бих искал да направя процедура за намаляване на срока между двете четения за Законопроекта, който разглеждахме допреди малко, ДОПК, именно на три дни.

За обратно предложение.

Мисля, че започваме да се разглезваме с тези три дни, аз предлагам един ден. (Смях, шум и реплики.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Ето, от това нещо се притесняваше нашата парламентарна група. По този важен за българската държава въпрос за българските общини – 268, за българските кметове, за българските граждани, предлагам, госпожо Председател, дебатът по това изслушване да бъде предаван пряко по Българската национална телевизия – Канал 1, по Българското национално радио. Във връзка с предстоящото гласуване да направим проверка на кворума.

Уважаема госпожо Председател, това изслушване е поискано от парламентарната група на „БСП за България“. Тя иска и да се излъчва. (Шум и реплики.) Заради тази процедура трябва да нямаме изслушване, което Вие искате. (Реплики.) Защо трябва да има кворум? Има колеги, които знаят въпросите, които ще задавате, знаят и отговорите. Аз съм например един от тях. Тук съм от уважение към темата, по която се провеждат разискванията. Това, което Вие искате да знаете като парламентарна група, аз го знам, тъй като знам какво е съставено и как ще изглежда. Вие поставяте и допълнително условие – не само че искате да разберете как е конструирана тази програма за общините и така нататък, но искате и това да се предава. Не знам кое от двете?! Очевидно не може да се предава, защото няма кворум. (Шум и реплики.) Предлага се да се продължи разискването, за да добиете поне знанието, до което искате да се доберете. Избирайте кое от двете искате!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Вие в общи линии казахте това, което смятах да кажа. Наистина, съобразно чл. 47, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато се установи, че няма необходимия кворум, можем или да прекратим заседанието, или да дадем почивка и да се направи след това проверка на кворума, или да продължим директно с обсъждания и парламентарен контрол, без да се провеждат гласувания. Напомням, че съобразно програмата ни за тази седмица, остава само тази точка, по която, освен всичко друго, няма гласувания, така че спокойно можем да продължим, без да даваме почивка. Както правилно отбелязахте, така или иначе понеже изслушването е форма на парламентарен контрол, то се предава по БНР и по БНТ 2, така че и Вашето искане за повече отразяване на изслушването по силата на Правилника се спазва. Аз лично, госпожо Председател, Ви призовавам да не давате почивка, а директно да продължим. (Реплики.) Не можем да гласуваме процедурата, защото няма кворум.

Процедура. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нека да си припомним как стигнахме дотук. Групата на БСП обвини министър Асен Василев, че е дал много кратки срокове за внасяне на проекти към общините. 700 проекта бяха внесени за уж кратките срокове, които обявихте, и днес, когато трябва да се случи изслушването, Вашата група и Вашият лидер ги няма?! Какво е това безобразие?! (Реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изразходването на публични средства означава и тези, от които събираме публичните средства, да имат възможност да гледат дебата за това как се изразходват техните пари. Иначе, господин Цонев, ние знаем, че Вие знаете. Ние знаем, че Вие знаете, ГЕРБ също знаят. Там е проблемът и за това е това изслушване, защото само Вие и ГЕРБ знаете. (Реплики.) Целта е всички – ние ще изслушаме, но целта е българските граждани, от които събираме тези пари, да имат възможност да чуят по какъв начин се изразходват техните средства. Те не са Ваши, не са мои, не са наши, те са на хората. Така че заради това е това настояване и тази процедура да се излъчва по Канал 1 и по БНР. Наистина настояваме да се проведе тази процедура. Между другото, предлагаме тази точка в дневния ред да влезе още от сряда като първа точка. Вие по всякакъв начин силово се опитвахте да я изхвърлите последна в петък – даже рано започваме да я разглеждаме. Не търсете вина в БСП, търсете вина във Вас и в начина, по който сглобката управлява. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Колега, обърнахте се към мен с несправедливи думи, затова искам това лично обяснение, та чрез него да Ви обясня, че ако искахте да чуете, щяхте да чуете, че тези, които не са успели да си подадат проектите, ще имат на всеки три месеца възможност. Програмата ще бъде отворена на всеки три месеца да се внасят готовите от общините проекти. Щяхте да чуете и много други работи например, че няма таван, с изключение на този, който е определен за една година. Няма таван за проекти. Много неща щяхте да чуете, а Вие излизате с аргумент, че българските граждани трябва да чуят. БНТ 2 и БНР не са достатъчни, за да чуят българските граждани, може би искате по CNN да излъчим изслушването?! (Шум и реплики.) А може и нещо повече от CNN?!

Госпожо Председател, с цялото ми уважение към ръководството на Народното събрание и към опозицията – колегите, които поискаха процедурата. Аз се обръщам към Вас, госпожо Председател, защото Правилникът Ви дава правото да прецените. То гласи: „При установяване, че пленарната зала няма необходимия кворум, председателят на Народното събрание може да продължи заседанието, да го прекрати или да го прекъсне за определено време. В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала, може да се провеждат само парламентарен контрол и обсъжданията, какъвто е случаят, но не може да се провеждат гласувания и да се приемат актове.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Така че, госпожо Председател, в интерес на Правилника всички колеги народни представители, които сме го гласували, решението е Ваше. Доколкото разбрах, Вие вече го взехте, така че, колеги, предлагам да продължим с дебата. Както знаят колегите от Българската социалистическа партия, цялата зала гласува това, така че няма смисъл от дребни заяждания. Госпожо Председател, процедурата към Вас е да продължите и да влезем вече в изслушването на министъра на финансите. Благодаря Ви.

Няма кворум. Няма кворум.

Благодаря, госпожо Председател. Няма да изнеса становище на вносител. Ако искате, дайте един, два, три часа почивка, Ваша работа е колко часа ще дадете почивка, за да се върнат народните представители в залата. В крайна сметка ясно и точно формулирах защо трябва да се излъчва – за да знаят българските граждани как им се харчат парите. Вие не искате това нещо да се случва. Ясно е, че имате мнозинство, само че днес в момента, сега, нямате мнозинство. Явно е, че в Народното събрание в момента има 107 народни представители, при нужни 120. Явно е, че депутатите от ГЕРБ ги няма. Видно е!

Тук са. Как ги няма?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Или една част от тях. Господин Манев е тук, да. Или една част от тях е тук, но тези, които трябва да са тук, ги няма. Няма кворум. Господин Василев, няма ли да Ви е обидно да говорите на тази празна зала? Предложихме да бъде в сряда първа точка, в четвъртък – първа точка, но не искат. Колегите искат в петък в 20,00 ч. да обяснявате за бюджета. Ако на Вас не Ви е неудобно да говорите, нашата парламентарна група ще изложи становището си. Вземете Вие това решение дали в крайна сметка не Ви обижда празната зала за това, което ще представите.

Благодаря, господин Свиленски. Няколко неща искам да кажа и ще Ви отговоря и на въпроса. Първото нещо, което искам да кажа, е, че най-важната аудитория, пред която обясних този въпрос, беше Националното сдружение на общините и тяхна конференция, на която имаше представители на кметове от всички парламентарни партии, които имат кметове. Още повече, това нещо беше обяснено и на два пъти в пресконференции, които дадохме, и в прессъобщения от Министерството на финансите. Разбирам, че Вие може да имате допълнителни въпроси, затова съм тук, за да отговоря на допълнителните въпроси. Това е първото. Второто е, че средства няма как да се разходват без акт на Народното събрание, който Вие да гласувате. Това, което Министерството на финансите направи, беше да поиска проекти от общините с кратък срок към всички общини, но това ще влезе, като започне изслушването. Мога да Ви кажа, че към момента има само две общини, които не са ни отговорили. (Реплики.) Бяха три, да. Последните данни, които сега получих, тъй като знаете, че приемахме бюджета на Министерски съвет, са две. Едната е община Вълчедръм, област Монтана, и другата е община Трекляно, област Кюстендил. Всички други са дали.

Но аз нямам проблеми да отговоря на всички Ваши въпроси. Сигурен съм, че по БНТ 2, БНР и камерите отвън ще стигнат до българските граждани, и по-важно до българските кметове. Също така съм сигурен, че когато започне реалното обсъждане на проектите, когато бюджетът влезе в парламента, всеки ще може да се запознае с това какви проекти съответната община е подала. Благодаря.

Уважаеми колеги без кворум, уважаеми господин Министър! Чухме тук, че има напредък с тези неща, но какво искам да кажа. На 21 ноември 2023 г. Министерството на финансите отправи изключително недопустим ултиматум към българските общини, по електронна поща, разбира се, и за това алармираха десетки кметове, които не знаеха дали да са стреснати, дали да са паникьосани, или откровено ядосани. За какво става дума? По електронен път общинските администрации получават малко преди 12,00 ч. мейли, някои от които са единствено анонси. В тях пише дословно: „Писмо до общините за предоставяне на приоритетни инвестиционни проекти“ – изпратено в 11,13 ч. В следващото пише: „Моля да ни потвърдите, че сте си получили писмото и работите по него. Предвид кратките срокове!!!“ Часът на изпращане вече е 13,28. Все още някъде в Република България официално е обедна почивка. Третият мейл казва дословно: „Колеги, писмото ни все още няма наш номер и не се знае дали в рамките на днешния ден ще бъде подписано от министър и изведено, така че изпращайте ми готовите си форми на мейли, а придружителното писмо впоследствие.“ Продължавам с цитатите: „Използвам случая да напомня на тези от Вас, които не сте си изпратили справките за одитните комитети, да го направите. Поздрави – фамилия на служител.“ Часът на изпращане е 13,28. Самото писмо е в отделен мейл и човек, като го погледне, у него могат да бъдат възбудени съмнения за хакерска атака едва ли не, писмо без реквизити, без час, без дата, без подпис. Няма изходящ номер, няма дата, няма подпис, няма нито едно длъжностно лице за съгласуване. Същото важи и за електронния вид на формуляра, който е изпратен за попълване на проектите. Това, което паникьосаните кметове разбират, е едно-единствено – по-малко от четири часа трябват, за да бъдат подадени проектите. Вярно, един проект не става за четири часа. Трябва да го имаш в чекмеджето отнякъде, разбира се, защото изискванията са такива. Но има кметове, новоизбрани. 20 или 25% от кметовете в България стъпват за първи път в мандат и те имат определени приоритети. А те нямат време да поставят тези приоритети най-отпред и за да могат да реагират, тези проекти там от папката ли ще ги вадят, от кошчето ли, откъде, да приоритизират едни за сметка на други. Няма нормално обяснение по каква причина е тази спешност. Ако е имало в последния момент за половин работен ден някои да се справят, това е техническа работа. В самото писмо ти трябват 15 – 20 минути да вникнеш, да го прочетеш и какво ще правиш по-нататък. Цялостното изпълнение, както казвам, отнема време. Остава много сериозен въпрос. Някои кметове са по бедствия, по аварии, установяват щети от урагани, други, тъй като преди тях е имало пролом, ги викат на разпити съответни служби по това време. Има различни случаи. Знаете, животът е шарен, случките са най различни. В крайна сметка умишлено не влизам във всички подробности, но невъзможността на повечето кметове, защото Вие сега ще се похвалите, че има 800 проекта от 263 общини. Гледах Вашето предаване преди малко и интервюто Ви, така че съм информиран точно като Вас. Тук въпросът е следният: защо беше необходима тази спешност, на кого беше необходима? За първи път се прави бюджет, който, Вие правилно казахте, ще бъде разходван с решение на парламента, а не с ПМС-та. Поздравления, господин Финансов министър, за това, но тук се носят слухове. Сега по категория на общините към табличката сте пратили таваните на всички общини кой до колко да подаде. После някак си се увеличиха тези тавани. Някои политически групи започнаха да пращат проекти още от събота, от неделя. Не искам да цитирам общини, не искам да цитирам имена на политически групи, но това дава повод за изключителни съмнения относно прозрачността на това действие – събирането на тези проекти от Финансовото министерство, и кметовете не могат да не бъдат притеснени. Те са Ви дали проектите и са ги изпратили, защото отговорят пред своите избиратели. Защото утре всеки кмет ще бъде обвинен, че той не е дал проекти, не си е свършил работа и носи отговорност пред своите избиратели. Разяснете ни тук същността на това бързане, съмненията, които се получиха от това, че едни общини са знаели по-рано. (Реплики.) Знаете, господин Цонев знае всичко. Той знае какво ще питаме, знае какво ще отговорите. Имало ли е такива разговори с политически групи, били ли са уведомени предварително да си спретнат проекти? Разбира се, за три дни строително разрешение не се вади, това е логично, но дразнещ е начинът, по който го правите като министър. Изключително неуважение към българските общини, разберете го. Ако на форума, за който казахте, че сте били, трябва да Ви кажа, че за това писмо към 18,00 ч. Сдружението на общините към същия ден не знаеше нищо. Сдружението на общините не знаеше нищо към 18,00 ч. на 21 ноември! Проверил съм го лично. Не искам да казвам по какви начини, съвсем официално. Това също навява съмнение къде е ролята тук на Сдружението на общините. Изпада в, какво да Ви кажа, информационно затъмнение какво се случва с българските общини – какво им искат, докога им искат и как го искат.

Благодаря много за въпроса. Той е изключително важен. Знаете, че такава програма беше направена в 2022 г., само че тя беше направена през Министерството на регионалното развитие и проектите бяха утвърждавани с акт на Министерския съвет. (Шум и реплики.) Колеги, ако искате да Ви отговоря. Както казах, 2022 г. беше направена първата такава програма, която беше по критерий към всички общини, и беше направена с акт на Министерския съвет. В проекта на бюджет, който беше публикуван за обсъждане, ако погледнете текстове, идеята беше да има такава програма, тя да е с фиксиран размер до 1 милиард и да бъде направена по начина, по който беше направена програмата през 2022 г. След разговори с представители на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ господин Цонев като председател на Бюджетната комисия и Политическа партия ГЕРБ, които са партиите, които подкрепят правителството, те казаха, че не искат програмата да става с акт на Министерския съвет, а трябва да стане с акт на Народното събрание, което означава, че ние трябваше в много кратък порядък да подготвим приложение, което да включва проектите на общините, плюс механизъм как това може да бъде актуализирано, защото беше ясно, че в такива кратки срокове това няма как да стане. Аз лично имах разговор с Националното сдружение на общините и им казах, че това е желанието на политическите партии и те казаха, че това е много скоро. Тогава още говорихме, че ще има възможност за актуализация, която да е март месец, а освен това между първо и второ четене се допълват проектите за тези, които не са готови. Ако говорим за общини, които не са готови, и мислите, че имаме политически пристрастия, ние за първи път имаме кметове на общини, които влизат в общини, които са, меко казано, неподготвени, нека така да кажа. Как работи програмата и как е заложена? Тя е заложена по обективни критерии. Програмата е заложена по критерии на база категоризацията на общините от Националния статистически институт, като за всяка община се отпуска лимит за 2024 г., оттам нататък всеки кмет може да решава кои са му важните проекти. Ако проектите са за строително-монтажни работи, те трябва да имат вече разрешение за строеж, тоест дали е седмица, две седмици, това не прави разлика за проекта. Ако проектите са за проектиране, трябва да има издадена виза за проектиране, така че горе-долу сме пак в същата ситуация. Това означава, че новите кметове, влизайки независимо в какъв режим, за да бъде приет бюджетът, той трябва да бъде внесен сега в петък. За да бъде приет от Министерския съвет в петък, ние трябваше в много спешен порядък да влезем с някакъв списък, доколкото общините са готови, с възможността между първо и второ четене този списък да бъде допълван и с възможността до 1 март сме дали в конкретните текстове на Закона, този списък да бъде променян, допълван, актуализиран, така че новите кметове да могат да отреагират адекватно. Причината да има толкова много писма е, че в момента, в който стана ясно, че отиваме на такъв тип процедура, ние изпратихме по възможно най-бързия начин – аз се обадих по телефона, затова не е и подписано първото писмо, по възможно най-бързия начин да уведомим общините, като изпратихме писмото, с което те бяха уведомени за предишната програма. Затова са и лимитите от предишната програма в това писмо, а тя беше за 500 милиона. Тази е за 1 милиард, съответно лимитите могат да бъдат увеличени. След което пуснахме, вече с мой подпис, писмото с коректните лимити да стигне до общините и не сме спрели да приемаме проекти. Виждате и днес приемаме, така че това, което ще дойде при Вас, ще бъде максимално актуализирано, като има възможност да се актуализира между първо и второ четене. Ако получим допълнително проекти, ще ги внесем да бъдат одобрени от Народното събрание. Освен това в текстовете – на чл. 108 е заложен в Проектозакона за държавния бюджет, се дава право на Народното събрание със свое решение да актуализира въпросния списък и на 1 март, така че ако има изостанали проекти, да има време до 1 март. Ако проектът до 1 март не е готов, не е направен, шансът той да бъде изпълнен в рамките на годината и да може да се ползва от финансирането – Вие знаете по-добре от мен, тепърва обществени поръчки и така нататък, е почти минимален. Това е, което имам да Ви кажа като хронология на събитията. Наистина не сме се опитвали да делим общините по никакъв признак и комуникацията ни с общините винаги е била на всичките общини да изпращаме по едно и също време информацията. Това, което се видя, е, че за щастие голяма част от общините имат нещо готово и са подали, което не е учудващо, имайки предвид, че и миналия път, когато започнахме да набираме проекти в 2022 г., пак в рамките на няколко дни общините успяха да отреагират с готовност. Програмата за 1 милиард беше записана в правителствената програма. Тя е ясна още от юни месец, че ще я има. Кметовете са наясно, че с този бюджет ще трябва да имат разрешение за строеж и съответно визи за проектиране, за да им се включат проектите в едномилиардната програма. Така че не е като някой да е бил изненадан. Просто бързият порядък, това е да влезе в парламента толкова скоро, а не да минава по предишния ред, което минаваше с решение на Министерския съвет и МРРБ, е причината да се получи това бързане. И поне това, което аз чух на събирането на кметовете, беше, че голямата част от тях са подготвени и също са доволни, че ще има такава програма и че тя ще бъде обективно решена от Народното събрание по обективни критерии за всяка една община, тоест никой няма да бъде ощетен или предпочетен на непрозрачен принцип. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, искам да попитам какви са критериите, които са заложени в тази програма, за бюджет от 1 милиард? Аз преди малко си направих труда да сметна, че ориентировъчно, ако счетем, че за всяка една община се полагат средства, средно се получава по около 3 млн. и 800 хиляди на община. Въпросът ми е: какви са точно критериите, какви са параметрите? Вие казахте, че на база на някакви показатели от Националния статистически институт ще бъдат определени таваните на бюджетите за всеки един от проектите. И така в развитие, ако може да обясните, критериите обективни ли ще бъдат, или ще бъдат субективни? В смисъл такъв, че ще има наши общини, които ще получат определено финансиране – под „наши“ имам предвид общини от сглобката ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, или ще има и такива, които не са част от тези формации? Това, ако може да обясните конкретно. Благодаря.

Да, благодаря за въпроса, господин Стоянов. Директно започвам с критериите. Те са записани, между другото, в текста на Закона за бюджет, така че правителството не може да ги променя – в Проектозакона за бюджет, и трябва да бъдат гласувани в тази зала. Споразумение със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г., тоест проектите не може да са за нещо, което ще отнеме повече от три години, да бъде завършено и въведено в експлоатация. За финансиране на проекти за проектиране, основен ремонт и реконструкция на улици и общински пътища, основен ремонт, реконструкция и изграждане на ВиК системи и съоръжения, представляващи публична общинска собственост, както и за основен ремонт и реконструкция на сгради публична общинска собственост, в това число, в които се осъществяват дейности в областта на културата, както и за благоустройствени дейности в населени места. Това е обектът на проектите, които могат да се подават. Споразуменията за финансиране на проектите се извършват, при условие че има издадено валидно разрешение за строеж за проекта, за строително-монтажни работи или виза за проектиране за дейностите за проектиране към момента на сключване на споразумението, тоест възможно е, ако една община има нужда от някакво време да си набави тези документи, да ги набави, но тогава ще сключи споразумението, по което ще бъдат отпускани средствата. Общата максимална стойност на разходите за 2024 г. по сключените споразумения със съответната община се определя в зависимост от категорията на общината, в зависимост от чл. 36, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство, както следва: за най-малките общини, категория 5 – до 6 милиона; за общини, категория 4 – до 10 милиона; за общини, категория 3 – до 15 милиона; за общини, категория 2 – до 30 милиона; за общини, категория 1 – до 50 милиона; за общини, които имат население над 180 000 души – до 100 милиона. Общините финансират за собствена сметка разходите за дейности, надвишаващи общите максимални стойности, които току-що обявих. За финансиране не се допускат, тоест това са изключенията, финансиране на дейности, извършвани преди сключване на договора за финансиране. Тоест, ако някой нещо е построил, ние няма да му възстановим вече направените разходи. Двойно финансиране. Заплащане на изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация, тоест трябва инфлационните разходи да са включени в общата стойност на обекта, който се подава за финансиране. Финансиране на проекти, които са допустими за финансиране по програми и механизми на Европейския съюз или по целеви национални програми, както е програмата за детски градини, в случай че са получили финансиране по тези програми, тоест, ако са получили от Евросъюза или от програмата за детски градини, няма да получат финансиране по тази програма. По споразуменията, с които се прави финансирането, се предоставят авансово средства в размер до 20 на сто от съответната сума по споразумението, при наличие на сключен договор на общината с изпълнител и предоставено обезпечение от страна на изпълнителя към общината съгласно разпоредбите на ЗОП. Междинни плащания по проектите се извършват текущо на база достигнат етап от фактически извършени строителни дейности и съответно извършени разходи, тоест режимът е както при европроектите – на база на аванса се правят дейности, те се отчитат, отчита се завършеност, отчитат се разходи и се заплащат. Определя приоритетни проекти по инвестиционна програма на общински проекти с обхват Приложение 3, което е неразделна част от бюджета и ще бъде гласувано тук, в тази зала, така че ако мислите, че има лобистки проекти или неподходящи проекти, Вие трябва да се произнесете, но ние не сме правили подбор на проектите. Единственото, което сме гледали, е да съблюдават съответните прагове, които са заложени, които изчетох преди малко. В срок до 1 март 2024 г. с решение на Народното събрание може да се извършват промени в Приложение 3, така че всъщност да се добавят проекти, ако някой общини нямат готови проекти и не са си изпълнили лимита. Това, което е важно да се каже, е, че по този начин ние позволяваме повече проекти да бъдат подадени от сумата 1 млрд. лв. Това го правим, защото, когато пуснахме програмата за 500 млн. лв. предишния път, реално изпълнените дейности в рамките на годината бяха за около 200 млн. лв., тоест общините заявяват дейности, но някъде има забавяне на изпълнител, някъде има забавяне на нещо и така нататък, и ние всъщност ще сключим споразумения с всичките подадени, които отговарят на тези условия, които сега изчетох, и на база на междинни плащания ще даваме средствата. Която община изпълнява по-бързо, ще си получава съответно и средствата по-бързо, тоест това е въпрос с изцяло обективен критерий колко бързо една община със съответния изпълнител ще строи и ще изпълнява обекта.

Благодаря Ви. Колега от БСП ме пита: защо ще задавам въпрос, след като знам всичко? За да Ви улесня да ползвате наш въпрос, за да научите още нещо – това е единствената причина да застана тук на трибуната, и понеже знам около какво се концентрират основната група въпроси, тъй като са ми ги задавали и кметове тези дни по телефона. Уважаеми господин Министър, Вие очертахте дизайна и технологията на действие на тази програма, но аз имам много конкретен въпрос и той касае селекцията и обема. Ако една община, от която и да е категория, подаде един или няколко проекта, които влизат в годишния ѝ лимит, има ли селекция по отношение на това, или Министерството е длъжно да финансира безотказно, ако отговарят, разбира се, на критериите? Те, като не отговарят на критериите – няма да бъдат включени в този списък, а това го прави Народното събрание, а не Министерският съвет. От това по-прозрачно и публично няма как да стане. Тоест въпросът ми е конкретен: ако една община, от която и да е категория, има един или няколко проекта, които влизат в лимита, и притежава всички документи – строително разрешение или съответно виза за проектиране, получава ли финансиране безотказно, без селекция? И добавката към този въпрос – тя е естествена, тъй като, ако това е така и Вие го потвърдите, и всички общини изпълнят напълно лимита си, разбира се, това ще е доста над 1 милиард: какво се случва, ако всички са изрядни, ако всички са ползвали лимита си докрай и сумата отиде над 1 милиард? Благодаря Ви.

Благодаря за въпроса, господин Цонев. В текста, който току-що изчетох, думата „може“ не присъства, тоест правителството няма право на преценка. Ако проектът има разрешение на строеж, е в лимита и е в обекта, който казахме – улици, канализации и така, така – всички тези неща, които изчетох, е задължително да се сключи споразумение за финансиране, съответно да бъде предоставено финансиране. Ако всички общини изпълнят максимално програмата с проекти и могат да изпълнят съответните проекти, и се стигне до ситуация, в която реално са построени всички тези обекти, и сме стигнали лимита от един милиард като разход, тогава това, което е предвидено в Закона за бюджета, е, ако има неизпълнение по националната капиталова програма да може да се вземат средства от неизпълнението на националната капиталова програма, които да бъдат прехвърлени към изпълнението на общинската програма, като е предвиден общ лимит за капиталови разходи и за общинската, и за националната капиталова програма като член в Проектозакона за държавния бюджет. Това е редът, по който всъщност става финансирането. Ако трябва да бъда честен, нашите прогнози са, че няма да се стигне до един милиард изпълнение на програмата, но бихме се радвали да бъдем приятно изненадани.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Между другото, днешното изслушване е още едно доказателство, че сглобката наистина скърца яко и ще Ви кажа защо мисля така. Вашите коалиционни партньори Пеевски и Борисов бяха заявили, че ще подкрепят бюджет, в който има конкретни проекти. Аз ще кажа какво обясни господин Василев – конкретни проекти, разписани в бюджета. Вие казахте нещо друго. Вие казахте, че имаме един милиард фонд, който е разпределен пропорционално между всичките общини. Нали така?

То има приложение с проекти. (Министър Асен Василев показва папката с проекти.)

В смисъл такъв – там са включени всички общини.

Да.

Но от всички 262 общини в България, така ли? Защото иначе другото е несправедливо, точно тези въпроси искаме да уточним. И между другото, тези разнопосочни сигнали от представители на сглобката пораждат нуждата именно от такова изслушване и от такова уточняване. Та става въпрос за следното: добре, Вие казвате обратната хипотеза на тази, която беше на предходния въпрос. Нали, разбрахме, ако всичките са изпълнили всичките проекти и това надхвърля лимита от един милиард, какво ще се случи с това. Нашият въпрос е с обратната хипотеза. Ако имаме общини, които, включително и в допълнителния срок, даден до 1 март, нямат готовност за такива проекти и не подадат такива проекти, остава някакъв бюджет от този пропорционално разпределен бюджет, който е между всички общини, и остават някакви средства как се изразходват тези средства и после как се предпочита една от друга община и се класира една от друга община, един от друг проект? Това пак би трябвало да стане в Министерството на финансите. Минава ли това като решение отново през парламента, защото все пак това е прието в Закона за бюджета и ако не се изпълни, трябва да има промяна в Закона за бюджета, който ще действа към тази година? Това ми е въпросът към Вас.

Благодаря, господин Проданов, също много резонен въпрос. Има Приложение № 3 към бюджета, където буквално ще Ви зачета първите няколко реда. Ред № 1 е: рехабилитация на общински път II-19 Места, село Обидим от километър до километър, община Банско, област Благоевград, примерно, и така върви 50 страници. Това е, което общините са подали. Този списък, както казах, може между първо и второ четене да бъде допълван, за да бъде окончателно приет със Закона за бюджета и има предвиден механизъм в чл. 108, така че този списък може да бъде допълван, ако някоя община не си е стигнала лимита или иска да си подмени проект, с решение на Народното събрание. А Министерството на финансите или Министерският съвет нямат прерогатив да подменят списъка – да включват или да изключват проекти, а както казах, ние сме задължени да подпишем споразумение с всички, които имат разрешение за строеж и са в този списък, и съответно на база изпълнението да им даваме средствата. Това, което Вие попитахте, има ли резервирани пари за някоя община. Краткият отговор е – няма резервирани пари за никоя община, има дадени лимити на проекти. Всяка община има лимит, в който може да даде проекти. Оттам нататък за тези проекти се сключва споразумение, те започват да се изпълняват и правителството започва да ги плаща, а общината има право да си допълва проектите. Ние сме казали до 1 март с решение на Народното събрание, ако решите може да е и по-късно през годината. Причината ние да сложим допълване до 1 март с решение на Народното събрание е, че ако дотогава няма яснота за проекта, тепърва да се направи ЗОП, да се избере изпълнител и да се направят някакви разходи по този проект изглежда нереалистично в рамките на строителния сезон. Но ако прецените, че трябва да е 1 май, а не 1 март, това, разбира се, си е право на парламента, като дойде при Вас Проектозаконът за бюджета, тази дата да бъде сменена. Така че от тази гледна точка няма никакво предпочитание за някакви общини и всяка община, която не си е достигнала лимита от проекти, може да допълва проекти до въпросния лимит.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър! Малко преди да дойдете, Ваш депутат от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ ни изчете лекция, в която стана въпрос, че икономиката може да бъде активна и пасивна. Въпросът ми към Вас е – можете ли да ми обясните в качеството Ви на министър на финансите провежданата от Вас политика към общините каква е – активна или пасивна?

Провежданата от нас политика към общините е да дадем инициативата обратно на кметовете, за да могат кметовете да преценят кои са най-важните за тях проекти и централното правителство да финансира всички проекти без оглед на партиен цвят. Всеки кмет може да реши кои са му трите най-важни проекта. Примерно, ако лимитът на общината е 30 милиона за проекти, може да реши дали иска да оправя улици, да оправя канализация, да оправи междуселски пътища, да построи стадион във въпросното село, ако смята, че това е най-подходящият начин да се похарчат парите за въпросното село. Това, което ние правим, е връщаме обратно в ръцете на кметовете отговорността за това как изглеждат населените места, които те управляват, и им даваме ресурса да могат това да го постигнат.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, Вие дадохте доста информация, но по принцип две съображения – приемете го и като въпрос към Вас. По принцип е хубаво, че държавата заделя тези средства, за да финансира проекти на общините. Струва ми се обаче, че всичко се прави по такъв начин, с такава спешност, че има риск просто да пръснем един милиард от бюджета, без държавата да си е поставила ясна цел все пак какво иска да постигне с тези средства. Защото се получава един сбор от проекти, целта изглежда е всяка община нещо да получи, обаче от наша гледна точка това е доста неефективно използване на средства. Още повече че Вие казахте, че няма да се допусне двойно финансиране, но на мен ми се струва, че от това, което чувам, без да съм виждал пълния списък от проекти, там има проекти, които теоретично биха могли да се финансират с европейски пари, но сега се пускат по този начин, защото е по-лесно. С едно наше решение тук ще валидираме тези проекти и ще се окаже, че проекти, които биха могли по друг начин да се финансират, сега ще ги финансираме с държавния бюджет. И пак да кажа – не си поставяме някаква ясна цел с тези средства какво искаме да постигнем в българските общини. Сега – аз разбирам, че сме в ситуация, в която това е един по-скоро концептуален въпрос, който няма да намери адекватно решение сега, но все пак в бъдеще, тъй като вероятно тази инициатива ще продължи да се развива и в следващи бюджети, считаме, че е редно да има по-ясни критерии за тези проекти, държавата чрез това финансиране да постига цели, които по друг начин не може да постигне, но те да са в някаква определена посока в тези общини, а не просто така на калпак да раздадем едни пари едни фирми да изпълнят проекти и някак си на това ни прилича. Иначе, разбира се, винаги сме подкрепяли подобен тип подкрепа от страна на държавата. Благодаря.

Благодаря, господин Вигенин. Въпросът е много резонен и той е дали парламентът и правителството трябва да провеждат целенасочена политика на ниво общини. Освен Приложение № 3 в този бюджет за първи път има и Приложение № 2, които са всички капиталови разходи на всички държавни ведомства, и тук всъщност е много важно ресорните комисии да преценят дали разходите, които държавните ведомства правят, са наистина целесъобразни, защото сме ги накарали проект по проект да ги дадат и всъщност Вие да имате видимост. Не една торба пари за МРРБ, една торба пари за транспорт, една торба пари примерно за здравеопазване, а реално проект по проект за какво тези средства се разходват. Там е държавната политика. А що се отнася до този фонд за общините, с Националното сдружение на общините още през 2021 г. започнахме разговор за децентрализация. Тяхната идея беше някакъв процент от данъка върху физическите лица да остава в общините. Предложението беше 2% от 10%, което е горе-долу един милиард лева да се върне към общините. Проблемът, ако просто дадем 2% от данъка върху физическите лица обратно към общините като механизъм да са им собствени средства те да си ги разходват, е, че ще постигнем ефект ножицата да се отвори още повече, защото, както знаете, има концентрация на много хора с високи заплати в големите градове, а пък малките градове са с по-малко хора с по-ниски заплати. И именно затова този един милиард ние го връщаме разпределен така, че всъщност по-малките да получат много повече средства, а по-големите да бъдат така по-ограничени, за да може по-малките общини да наваксат. А оттам нататък политиката, или по-скоро позицията и философията, която ние предлагаме с този бюджет за това финансиране за общините, е, че кметовете знаят най-добре. Ние казваме: „Кметът на съответното населено място знае най-добре какво да направи с тези пари.“ Не е работа на правителството, на Министерството на финансите да му налага: „Направи това, направи друго!“ Имаме между първо и второ четене на бюджета достатъчно време това да се обсъди и на местна почва, хората по места да реагират, да кажат: „Това ли са най-важните проекти в нашата община, не искаме ли нещо друго?“, така че това става на светло. Има възможност местната общност да прецени това ли са проектите, или не са това проектите за съответната община. Аз съм почти сигурен, че в някои общини ще има корекции, защото аз, ако бях в някои от тези общини, бих поискал да са други проектите, да не са тези, които са сложили вътре – по целесъобразност, но това не трябва да е преценка, която Министерството на финансите или Министерският съвет прави вместо кметовете. Това, което ние казваме, е – връщаме един ресурс като децентрализация обратно към общините, така че по-малките да получат повече, а по-големите да са по-ограничени, за да не изсмучат ресурса, оттам нататък вече е отговорност на кмета и на местната общност да преценят за какво този ресурс в тази община искат да го използват, какво им е най-важно – дали нямат вода, дали нямат път, дали нямат осветление, дали искат да си оправят читалището, дали искат да си построят стадион или спортна зала, това вече наистина е преценка на кметовете и на хората в общината. Според мен, ако говорим за независимост на общините и децентрализация, това е правилният подход – отговорността да отиде при кметовете, които са най-близо до хората.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, аз наистина смятам, че това е правилният подход, стига той да е направен по начин, който всяка една община да има възможност да получи средства. Не съм такъв оптимист като Вас, че 1 млрд. лв. са напълно достатъчни и ще стигнат. Аз съм сигурен, че общините, които имат разрешение за строеж, дори и тези, които имат визи за проектиране, ще успеят до март месец да си направят съответните проекти и със сигурност ще имаме подадени проектни предложения за много повече от 1 млрд. лв., като това се случи съвсем наскоро по Програмата за енергийна ефективност, която имаше бюджет за 1 млрд. и 200 милиона, а подадените проекти бяха за около 4 милиарда и там в момента има голям дефицит на средства, така че съм сигурен, че тези средства за проектите няма да достигнат и наистина искам да Ви призова като част от управлението да направите всичко възможно критериите да са прозрачни, защото ние в момента ги нямаме и няма как да ги коментираме, за да може всяка една община от тези 265 в Република България да получи финансиране поне за един проект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група е удовлетворена от този подход към капиталовите разходи на общините. Нещо повече ще кажа. Не от 2021 г., господин Министър, е този подход, а от 2013 г.

Аз оттогава следя.

От 2013 г. През 2013 г. беше направена първата такава общинска инвестиционна програма, беше от 500 милиона и даде много добър и макроикономически ефект, и ефект по отношение на общините на инфраструктурата и средата в общините. Тук обаче искам да изразя особено задоволството си от факта, че за първи път ние включваме тази програма към общата капиталова програма и тя е с един общ лимит, в случая е малко по-малко от 10 млрд. лв. Ще кажа на колегите, които се притесняват, че ако отиде над 1 млрд. лв., няма да има достатъчно средства. Тя ще отиде над 1 млрд. лв. и аз тук ще направя прогноза, обратната на тази на министър Василев, че ще отиде над 1 млрд. лв. изработеното. Той каза, че ще се радва, ако е така. Всички ще се радваме, защото това ще има общ добър ефект за икономиката, за хората и за общините, но тук е мястото да Ви напомня, че много години назад капиталовата програма на националния бюджет не се изпълнява, тя се превърна в последните години във финансов буфер в бюджета. Винаги, когато си говорим за буфери, си казваме: „Ами, капиталовата програма, тя, така и така няма да се изпълни – оттам ще е дефицитът, ще го намалим, оттам ще финансираме.“ Така съставена тази програма за общините, която може да черпи и неизразходван ресурс от общата капиталова програма – националната, ще даде възможност и да се изпълни по-голям процент от националната, което е цел на всички ни, защото това беше много голям порок на бюджетирането и на съответното изпълнение на публичните финанси. Така че смятам, че всички, като огледаме внимателно нещата, ще се уверим, тъй като сглобката не е в коалиционни и приятелски отношения, подходът е наистина надпартиен или още по-точно – непартиен. Защото има специални отношения и никой не иска другият да злоупотреби. Казвам го в прав текст, ако и някой да ми се разсърди. Това в случая играе положителна роля. Възприе се един принцип, под който всички общини ще бъдат поставени на равни условия и ще можем наистина да видим ефекта. Ако наистина капиталовата програма отиде повече от 80 – 90%, не говоря за общинската, а общата, да знаете, че сме постигнали нещо, което през последните 10 години не е постигано и ще видите общия макроикономически резултат в крайна сметка. Освен, разбира се, за хората, които живеят в съответните общини, така че ние адмирираме. Това, разбира се, в хода на обсъждането и приемането на второ четене, вероятно ще има и някои и други корекции. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на БСП не е удовлетворена (оживление и смях от ПП-ДБ) изцяло от начина, по който се формира програмата. Пришпорването. Второ, неяснотите с двойното финансиране. Има неясноти, кметовете питат: „Ще направя един път, обаче лимитът, дето го имам като община, ще ми стигне за 5 км, ама пътят е 9 км. Мога ли да ползвам европейски пари.“ Колегата Вигенин много правилно Ви зададе въпроса и Вие се съгласихте с него. Може ли да се интегрира европейски ресурс с националния, за да може един обект да бъде завършен?

Може.

Ако има съответната етапност и така нататък. Друго! Не виждам приоритети и проекти по така нареченото повишаване на регионалната свързаност. Трябва да се приоритизират и проекти, които са между две общини, три общини. Обикновено това важи за пътната инфраструктура, защото кметът на Х го интересува да стигне пътя до населено място Y, а кметът на Z го интересува да отиде до другото населено място. Трябва да има по-голяма гъвкавост в критериите, които упражнявате. Имате разминаване. В първото писмо, което сте написали, става въпрос за улици, лека инфраструктура и пътища. След това в медиите прочетох и слушах Вашите изявления, че разширихте обхвата – образователна, благоустрояване, социална инфраструктура и така нататък. Това също не им беше ясно на кметовете. И последно, това, което приветстваме, е подходът. Може да Ви дойде на акъла и друг подход – както Вие казахте, преди бюджетите давахме парите, имаш в един чувал, за нещо. Това, че сега се разпределят и влизат в бюджета с конкретни наименования и така нататък, има други идеи от кметове. Примерно община Садово – коя категория беше там, от последните, получава 10 милиона или 6 милиона. Самата община и общинският съвет да разпределя в лимита, в тавана на тези пари, обекти, в които са дошли. Сега чухте до март месец, че може да се прави нещо. Вие бяхте прав, че нали, това като влезе в държавния бюджет, то се повтаря в общинските бюджети и след това в инвестиционните програми на общините и всичко това подлежи на обществено обсъждане. Там обществеността може да заяви замяната на един проект с друг. Но тогава какво ще правим – ще актуализираме бюджета ли, ако това стане? Добре, ще видим. Ще изчакаме 1 март, ще видим как ще станат нещата. Толкова от групата на БСП. Благодаря Ви все пак за късното явяване и за яснотата – все пак дойдохте, и яснотата, която внесохте в цялата тази програма. Аз имам опит с такава програма. Господин Цонев е споменал още 2013 г., наистина принадената стойност е изключително добра, която се получи. Благодаря.