29 ноември 2023 г.

Господин Председател, процедурата ми е за прегласуване – малко фактология. Преди изборите имаше среща с ръководствата на ЦИК, парламентарно представените партии, както и на други държавни институции, при което министърът на електронното управление пред абсолютно всички обяви, че е бил заплашван от Кирил Петков и народния представител Божанов. Първо, да назначи точно определен и посочен от Кирил Петков заместник-министър, който да се занимава само и единствено с изборите и електронното гласуване с машините. След което министърът заяви, че двамата депутати – Кирил Петков и Божанов, са оказали натиск да бъде прокарана обществена поръчка за 600 милиона. Това е съвсем легално и директно обявено от действащ министър, който след това веднага мина под охрана. На този фон имаше миналата седмица Председателски съвет. При искането на ПП-ДБ да се направи комисия да разследва обстоятелствата с побоищата в София – при протестите на БФС, ДПС и ГЕРБ отказаха първоначално да направят и подкрепят въпросната комисия, но Пеевски заплаши ПП-ДБ, че ще направи въпросната комисия, обаче за разследване на Кирил Петков и на Божанов. Странно, веднага след това ПП и ДБ гузно замълчаха – четвъртък и петък въобще не повдигнаха темата за разследване на вътрешния министър. Трябваше обаче ГЕРБ да станат и да ги измъкнат от неловката ситуация – те да предложат въпросната комисия все пак да се гласува – и се гласува, но не се гласува създаването на комисия, която да разследва действията на Кирил Петков и на Божанов по отношение натиска за точно определен заместник-министър и прокарване на обществена поръчка за 600 милиона, която да бъде спечелена от подходящите фирми. Точно заради това искаме прегласуване и създаване на тази комисия, за да се изчистят всичките неща, които витаят в обществото ни, защото петното остава върху Кирил Петков и Божанов – колкото и да се правят, че няма такъв проблем, в обществото го има.

Благодаря Ви, господин Председател. През изминалата седмица всички ние, както и цяла България, научихме нещо смущаващо. За да осигури приходната част на бюджет 2025, министърът на финансите Асен Василев възнамерява да пусне за продажба чрез поименни компенсационни бонове близо 700 000 декара земи от държавния поземлен фонд с прогнозен приход от 340 млн. лв. Това е над една пета от земята, която стопанисва Министерството на земеделието, храните и горите. Това е земеделската земя, чрез която се оземляват малките земеделски производители. Това са пасищата, мерите, ливадите, които се използват от българските животновъди. Това е земята, чрез която се компенсират земеделските производители, поставени в неравностойно положение спрямо големите такива в условията на монопол и други неблагоприятни обстоятелства. На свой брифинг Асен Василев отрича да има заложени такива приходи в бюджета за 2024 г. – от продажбата на държавна земеделска земя. Отрече и излъга. На въпроси от журналисти дали средствата не са заложени в бюджетната прогноза за 2025 г., която е неразделна част от Закона за държавния бюджет и влиза в сила с приемането му, той отговори: нито в бюджета, нито в бюджетната прогноза за 2025 г. Но в бюджетната прогноза, която е публична, има приход от точно 340 млн. лв. Още по-интересното е, че има и становище от Министерството на земеделието, което е негативно, но дава допълнителна тежест за лъжата на финансовия министър Асен Василев. След като бъде приет бюджет 2024 г. заедно с бюджетната прогноза за 2025 – 2026 г., същият ще има правно основание от 1 януари 2024 г. да продава и да задължи Министерството на земеделието да осигури тези 340 млн. лв. в рамките на календарната 2024 г., за да могат да бъдат използвани през 2025 г., в която бюджетна прогноза са заложени. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично възразяваме срещу това намерение на Асен Василев и напомняме, че в Конституцията на Република България е записано следното: „Чл., 18, ал. 6. Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. Чл. 21, ал. 1. Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.“ Съгласно чл. 35, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи участници в търговете на земеделските земи от държавния поземлен фонд могат да бъдат единствено притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи. Всички ние си спомняме как се получаваха и колко струваха навремето поименните компенсаторни бонове. Освен това тези бонове могат да се търгуват без ограничение. Тук остава отворен въпросът някой знаел ли е предварително за намеренията на министъра на финансите, имало ли е засилено търсене на такива бонове през последните няколко месеца? Това са важни въпроси, на които трябва да се отговори, защото съгласно ал. 5 на същия този чл. 35 се казва, че едва 40 на сто от предложената цена в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд се заплащат от спечелилия участник с парични средства – останалите 60% от цената се изплаща именно с такива поименни компенсационни бонове. Това само по себе си означава, че тази мярка е куха, че е поредната схема, с която богати хора с много компенсаторки ще станат още по-богати от придобиването на големи масиви обработваема земя и същевременно около 200 от предвидените 340 млн. лв. фактически изобщо няма да влязат в хазната. Това означава също, че под предлог в бюджет 2024 да се заложи на един изкуствен 3-процентов дефицит, ще се даде възможност на определени лица да закупят за жълти стотинки една пета от държавния поземлен фонд на България. В този смисъл заявяваме, че Министерството на финансите в лицето на министър Асен Василев се готви да извърши нарушение на Конституцията на Република България и поредното национално предателство. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се обявяваме категорично против това намерение и ще сезираме отговорните институции, в това число и прокуратурата. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 49-354-01-63, внесен от Радомир Чолаков на 6 юни 2023 г. Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 28 септември 2023 г., обсъди Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 49-354-01-63, внесен от Радомир Чолаков на 6 юни 2023 г. В заседанието участваха от: Министерството на културата Мелина Иванова – главен юрисконсулт, Весела Щерева – парламентарен секретар, и Нели Неделчева – съветник; Съвета за електронни медии: Емилия Станева – главен секретар, и Доротея Петрова – директор на дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“. В Комисията са получени становища по Законопроекта от Министерството на културата и от Държавната агенция за закрила на детето при Министерския съвет, които подкрепят Законопроекта. Становищата са публикувани на интернет страницата на Народното събрание. Господин Радомир Чолаков представи Законопроекта и изрази своята позиция, че текстовете в чл. 41 от Закона за филмовата индустрия следва да отговарят на законова дефиниция, установена и в българското, и в международното законодателство. Той изтъкна и факта, че в Закона се използват едновременно понятията „деца“ и „лица“ за едно и също нещо и тази неточност следва да бъде поправена и текстът да се синхронизира с дефинициите от Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за правата на детето. След разискванията Комисията по културата и медиите с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 49-354-01-63, внесен от Радомир Чолаков на 6 юни 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Закон за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 49-354-01-53, внесен от народния представител Радомир Петров Чолаков на 6 юни 2023 г. На редовно заседание, проведено на 27 септември 2023 г., Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта разгледа Закон за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 49-354-01-53, внесен от народния представител Радомир Петров Чолаков на 6 юни 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Иван Пейков – директор на правната дирекция при Министерството на културата; госпожа Емилия Станева и госпожа Доротея Петрова – главни юристи на Съвета за електронни медии, и госпожа Свилена Димитрова – Изпълнителна агенция „Национален филмов център“. Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Радомир Чолаков, който посочи, че предложените промени целят отстраняването на едно противоречие както между нормите на този закон с нормативно зададеното определение на „дете“ в друг национален закон, така и с определението, нормативно установено в международни актове, ратифицирани от Република България. Вносителят поясни, че това е филологическо несъответствие в текста на чл. 41 от Закона за филмовата индустрия, а именно: използване едновременно на думите „деца“ и „лица“. Според вносителя текстовете трябва да се синхронизират със Закона за закрила на детето, по смисъла на който „дете“ е всяко физическо лице до навършването на 18-годишна възраст. Господин Чолаков обърна внимание върху Закона за радиото и телевизията, който използва думата „деца“, когато става дума да се обозначат с предупредителни надписи и знаци вредните за тях съдържания. Въпреки това в предупредителните надписи на предаванията се използва думата „лица“. Тези несъответствия трябва да бъдат отстранени, като съответните термини в Закона за филмовата индустрия се приведат в съответствие с водещия по отношение на легалната дефиниция за „дете“ Закон за закрила на детето, както и с Конвенцията на ООН за правата на детето. Вносителят предлага в чл. 41 в алинеи от 3 до 8 думата „лица“ да се замени с „деца“, следвайки посочените по-горе мотиви. В Комисията са постъпили становища от Министерството на културата, Държавната агенция за закрила на детето и Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, които изцяло подкрепят предложения законопроект. В последвалата дискусия участие взе народният представител Халил Летифов. Той заяви категорична подкрепа на предложеното уеднаквяване на използваните понятия в съответствие със законовата дефиниция в българското и в международното законодателство. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 14 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 49 354 01 53, внесен от народния представител Радомир Петров Чолаков на 6 юни 2023 г.“

Процедура.

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да бъде гласуван и на второ гласуване в това заседание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 49-354-01-81, внесен от господин Тошко Йорданов и група народни представители на 19 юли 2023 г. На редовно заседание, проведено на 13 септември 2023 г., Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 49-354-01-81, внесен от господин Тошко Йорданов и група народни представители на 19 юли 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Николов – заместник-министър на правосъдието; госпожа Грета Ганчева – директор на дирекция „Приобщаващо образование“ към Министерството на образованието; госпожа Йоанна Гременова – държавен експерт в дирекция „Социално включване“ към Министерството на труда и социалната политика; от Държавна агенция за закрила на детето – госпожа Милена Дянкова – директор на дирекция „Политики и програми за децата“; от Министерството на вътрешните работи – главен инспектор Петър Петров и госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“. Мотивите за предложения законопроект според вносителите са научнообосновани и се доказват от различни изследвания на съвременната психология и тяхната цел е да гарантират защита на най-уязвимата част от обществото – децата. С оглед на това вносителите въвеждат текстове в Закона за закрила на детето, с които се налагат две забрани. Едната важи за територията на всички предучилищни и училищни заведения и се отнася за разпространението на различни агитационни материали и провеждането на мероприятия или обучения на здравна, полова и обществена тематика, които не съответстват на общоприетите морално-етични норми за понятието биологичен пол в обществото и не са одобрени от Министерството на образованието и науката. Другата забрана се отнася за разпространението на информационни материали и мероприятия, но вече свързани с пропагандиране или ранно определяне на половата идентичност на деца, различна от биологичната, както и извършването на медицински услуги на деца, включващи хормонална терапия или интервенция, несъответстваща на биологичния им пол. Забраната важи за територията на цялата страна. В Административнонаказателните разпоредби вносителят предвижда глоби при установяване на нарушения на посочените по-горе забрани. В Преходни и заключителни разпоредби се: – въвежда забрана в Закона за здравето на пряката реклама и извършване на медицински услуги, включващи хормонална или друг вид медицинска терапия за промяна на пола сред лица под 18 години; – предвижда отнемане на лиценза на доставчика на социални услуги в Закона за социалните услуги при констатирани нарушения по новите текстове от Закона за закрила на детето; – предвиждат наказания в Наказателния кодекс за системно нарушение с лишаване от свобода до две години или пробация и обществено порицание, както и създаването на нов член, с който се регламентира наказанието за умишлено нарушение на новия текст от Закона за здравето. В Комисията постъпиха становища по Законопроекта от Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Главна прокуратура, Министерството на правосъдието, както и от неправителствените организации. В становищата си Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, както и две от неправителствените организации принципно подкрепят идеите, заложени в Законопроекта, свързани със забрана за разпространение на всякакъв вид материали на здравна, сексуална и полова тематика на територията на всички институции на предучилищното и училищното образование и санкционирането на такава дейност. Приемат, че мотивите на вносителя са научнообосновани и в синхрон с виждането на държавата относно понятието „пол“. Изказване по внесения законопроект направи един от вносителите – народният представител Цветан Предов, в което той поясни, че предложените текстове целят да се създаде правна рамка, определяща правомощията на институциите и организациите относно пропагандиране за ранно определяне на полова идентичност, различна от биологичната. Господин Предов заяви, че с приемането на тези текстове ще се постигне защита на децата в училищата, детските градини и в извънкласни мероприятия. Ще се ограничи и разпространяването на беседи, листовки и други видове информационни и обучителни материали на здравна, полова и обществена тематика, несъответстваща на понятието „биологичен пол“. Господин Предов подчерта, че децата представляват бъдещето и от тази гледна точка сме задължени да запазим тяхното психическо, емоционално и физическо здраве до момента, в който психиката им и емоционалното им израстване стигне до степен на пълно личностно развитие, когато могат да взимат самостоятелно решения, определящи тяхната лична идентичност. С оглед на това господин Предов заяви, че е наложително да се вмени нужната отговорност и убеждение в голяма част от обществото, че няма да бъде допуснато да се прокарат текстовете на Истанбулската конвенция, независимо че има решение на Конституционния съд и в тълкувателно решение на Върховния касационен съд е определено, че Конвенцията не съответства на Конституцията на Република България. По отношение на предоставените в Комисията становища господин Предов обърна внимание, че институциите са привидно съгласни с първата част на Законопроекта, но не и с наказателната му част и със забраната на конкретни медицински дейности и интервенции. Той смята, че съществува противоречие между предлаганите от тях решения, което според него е ясен пример за липсата на отговорност, единство и нежелание за промяна на статуквото. В края на своето изложение господин Предов заяви, че контролът трябва да бъде засилен, което може да се осъществи само с приемането на Законопроекта. Представителите на институциите, присъстващи на заседанието, отново изразиха същите аргументи, посочени в писмените им становища. Господин Николов – заместник-министър на правосъдието, посочи, че принципно подкрепя мотивите на вносителите, насочени към защита и закрила интересите на децата, но систематичното място на част от тези промени по-скоро е в други закони, а не в Закона за закрила на детето. Те следва да намерят своето място в Закона за предучилищното и училищното образование и в Закона за здравето. Госпожа Биляна Стойкова от страна на Министерството на здравеопазването също подчерта, че принципно подкрепят всяка мярка, която би довела до нормално психическо и емоционално развитие на децата, включително и по отношение на понятието за пол единствено в неговия биологичен смисъл, но в същото време не подкрепят Законопроекта в частта на забрани по отношение на медицински дейности, които се упражняват при спазване на утвърдени медицински методи и при свободна преценка на лекаря. В дискусията взе участие и друг от вносителите на Законопроекта – народният представител Станислав Богдански, като гост на заседанието, който заяви, че приема критичните бележки от правно-техническа гледна точка, посочени в становищата, и пое ангажимент, в случай че Законопроектът се приеме на първо четене, между първо и второ четене да предложи необходимите корекции на текстовете. В последващата дискусия народният представител Иван Ченчев изрази категорична подкрепа за Законопроекта, който залага на защитата на децата от вредно външно влияние до момента, в който те сами могат да вземат решение за себе си, и подкрепя идеите, свързани със забрана на разпространение на материали, извън тези, свързани с образователните програми, одобрени от Министерството на образованието и науката. Народният представител Веселин Вешев подчерта, че ПП ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи Законопроекта, тъй като го приема за огромна крачка напред в защита на нашите деца и младежи. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 5 гласа „за“, без „против“ и 11 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 49-354-01-81, внесен от господин Тошко Йорданов и група народни представители на 19 юли 2023 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа, народни представители! Съвременната психология признава, че до навършването на 18 години лицата нямат цялостен изграден светоглед, изграден характер и лесно попадат под чуждо вредно влияние. Ето защо правото е призовано да осигури на хората здравословна среда, в която те да изградят хармонични отношения и виждания към себе си, обществото и да израснат като пълноценни личности. Съществуват критични периоди в психическото и емоционалното развитие на децата. При тях е изключително важно да бъде ограничено всякакво външно вредно влияние, което може да даде негативен ефект върху пълноценното развитие на подрастващите. Самосъзнанието за идентичност се проявява още при бебетата, а съзнанието за аза – на около тригодишна възраст. През периода от 3 до 6 години детето насочва вниманието си към откриване на пола. Започва да изучава половите различия, осъзнавайки собственото си тяло чрез сравнение на себе си и връстниците и възрастните хора. Това е естествен и биологичен зададен процес, характерен за развиващото се дете. Всяка вредна външна намеса, на която бъдат изложени децата по отношение на пропагандиране на пол, различен от биологично зададения, точно в този ранен етап от тяхното развитие би могла да остави тежки и трайни отражения върху нормалното им физическо, психическо и емоционално развитие. Половото съзряване в юношеската възраст между 13 и 19 години е следващият критичен етап, през който младежите изграждат своята идентичност на базата на своя опит. За този период много психолози и социални терапевти казват, че за да овладеят вътрешното си безпокойство или несигурност, те временно се идентифицират със социалнозначими за тях герои и личности от заобикалящата ги среда. Отговорността на семейството, на цялото общество и всички институции и медии е младежите да получат положителен пример за подражание. В желанието си да бъдат харесани и приети от връстници и общество младежите са склонни да вземат недотам обмислени решения, които могат трайно да рефлектират върху целия им жизнен път. Подрастващите невинаги са в състояние да направят правилна преценка на дадена рискова ситуация, в която могат да попаднат от определено свое решение. Реакцията им често е емоционална и податлива на външни стимули и фактори. Това се дължи на влиянието върху областта на предната кора на мозъка, която е отговорна за логичните връзки при децата и младежите. При децата и младежите тя все още не е изцяло развита. Ето защо при тях липсва цялостна и завършена взаимовръзка за причина и следствие, причина и дъготрайно последствие. Процесът при нормално развиващите се хора приключва успешно около 27 години. Чуждестранните идеологии за пол, различен от биологичния, са вредно влияние. Те са лишени от съдържание концепции, които нямат научен статус. Хората, които ги разпространяват сред непълнолетните деца на територията на детски градини, училища, читалища или друг вид държавни институции, трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност заради въвеждането на децата и младежите в заблуда и излагането на риск на тяхното психическо, емоционално и физическо здраве. Една от житейските основи е възприемането на хората като полови същества заедно с техните първични полови белези. В психологията се признава възрастта, в която всеки, съзрявайки, опознава своите полови белези, и важността в този период да не се наблюдава външна вредна намеса по отношение на начина, по който подрастващите възприемат себе си, е изключително важна. В този смисъл всяко умишлено вмешателство и негативно възприятие или реклама за промяна на собствените му полови белези за подрастващите е вредно подвеждане и следва да бъде санкционирано от обществото и от закона. С прилаганите текстове ще се гарантира защита на най-уязвимата част от обществото, а именно децата, като се създаде спокойна и здравословна среда за тяхното физическо, психическо и емоционално развитие. Законодателството ни към момента признава факта, че определено съдържание не е полезно за децата под определена възраст, поради което дава ограничения за неговото разпространяване в медиите. Считаме, че текстовете, съдържащи открито пропагандиране и ранно определяне на половата идентичност на децата, различна от биологичната, са неприемливи за правилното физическо, психическо и емоционално израстване на подрастващи деца. В този смисъл се явяват неподходящи и вредни за под осемнадесетгодишна възраст, доколкото те нямат обучителен характер и не се явяват като част от учебното съдържание, изрично одобрено от Министерството на образованието и науката. За прилагането на посочените текстове е много важно да се отбележи – няма да бъдат необходими допълнителни средства от държавния бюджет. С предложените текстове се осигурява закрила на правата на подрастващите да израстат в една защитена и сигурна среда. С тях ще бъде дадена възможност за правилното физическо, здравословно, емоционално и ментално развитие на всички деца, осигурявайки по този начин развитие на подрастващото поколение, което на свой ред ще даде стабилност на обществото. Представеният законопроект е в правна норма с действащото европейско право и е съгласуван с действащите европейски правила. Благодаря Ви.

Ако ми позволите, господин Председател, като дадете ход на разискванията, да продължа с изказване.

Благодаря Ви. Благодаря Ви отново, господин Председател. Дами и господа! Предложеният от нас Законопроект има за цел превенция. С него се създава правна рамка, определяща правомощията на институциите и организациите спрямо предоставянето на идеологии, пропагандиране и ранно определяне на полова идентичност, различна от биологичната. Ще се постигне защита на децата в училищата, детските градини, извънкласните мероприятия, като се ограничи достъпът до тях на лица, които не са изрично одобрени от Министерството на образованието и науката. Ще се ограничи разпространяването на беседи, листовки и други видове информационни и обучителни материали на здравна, полова и обществена тематика, несъответстваща на понятието биологичен пол и пропагандираща неговата промяна. Ние желаем да внесем и така нужната отговорност за убеждение в голяма част от обществото, че въпреки опитите за внушения, манипулации и желание за разделение между половете няма да бъде допуснато именно чрез това умишлено разделение да се прокарат текстове от Истанбулската конвенция, независимо че има решение на Конституционния съд и тълкувателно решение на ВКС, в което се казва, че Конвенцията не съответства на Конституцията на Република България. Силно впечатление ми прави, че по предложения от нас Законопроект има шест становища на институциите. Още по-възмутително за мен е, че институциите не се организираха в такова единодействие по отношение на промените в Семейния кодекс за осиновяването, въпреки че всеки един от тях е засегнат в дейността и сферата си на компетентност по въпроса. Любопитното е, че всички институции единодушно цитират Тълкувателното решение на Конституционния съд № 15 от 26 октомври 2021 г., в което се казва, че понятието пол според Конституцията следва да се разглежда единствено и само в неговия биологичен смисъл. Ще Ви обърна внимание на две от шестте становища. Министерството на образованието и науката счита, че има достатъчно добре действащи правила и смята с това въпросът за приключен. Министерството на труда и социалната политика, както много се наблюдава, не се ангажира с принципна позиция, но пък са категорични, че не подкрепят, отново ще Ви обърна вниманието, не подкрепят отнемането на лиценз на социални доставчици по Закона за социалните услуги, които имат пряко отношение на налагането на стереотип извън биологичния пол. Като цяло становищата на институциите са привидно съгласни с първата част, но не и с наказателната, не и със забраната на медицинска дейност. Има противоречие между предлаганите от тях решения. Правилно действие е да се наложи решение на парламента, което може да стане само с единодушието на партиите. Ще Ви обърна внимание, че общото между становищата на институциите е, че цитират решение на Конституционния съд за понятието биологичен пол и че контролът не е достатъчен и трябва да се засили. Затова, дами и господа, за да се реши по какъв начин да бъде подобрен контролът, е необходимо Законопроектът да се приеме на първо четене и веднага след това да се сформира работна група с цел постигане на благоприятен вариант и уточняване на текстовете. За да завърша изказването си, ще Ви обърна внимание на становището от частна организация, която твърди, че обединява над 135 граждански организации и експерти от неправителствения сектор – според нея, а аз съм категоричен, че това е умишлено внушение от тяхна страна, че ние се опитваме да отклоним вниманието на законодателя и обществеността от важния въпрос за приемане на Национална програма по сексуално и репродуктивно здраве. Ние от „Има Такъв Народ“ сме категорични, че трябва да има Национална програма, но тя трябва да е с ясни правила и стриктен контрол, за да не прокарват джендър идеологиите им. Затова е и нашето предложение. Последно, много важно и отговорно, децата представляват бъдещето и ние сме задължени да запазим тяхното психическо, емоционално и физическо здраве до момента, в който психиката им и емоционалното им развитие бъдат до степен на пълно личностно развитие. Приетият период на това израстване настъпва и с навършването на осемнадесетгодишна възраст, поради което всички ние като общество сме приели, че едва тогава човек придобива дееспособност и може да взема сам жизненоважни решения, определящи неговата лична, имуществена, социална или полова идентичност. Благодаря Ви още веднъж, дами и господа, и Ви призовавам да гласуваме с мисълта за децата ни, а не за партийни и лични, неправителствени, трансджендърски интереси. (Ръкопляскания от ИТН).

Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Започвам изказването си със следното: твърдо за и ако добре чухте становището на вносителя, доста подробно Ви запозна колегата с това, което може да се случи, и какво всъщност искаме да направим като превенция. Всъщност защо защита на нашите деца? Ами, защото представете си, че те си сменят пола, както решат в дадена ранна възраст, да кажем на 13 години, ами ако на 15 години пак реши да направи нещо подобно, само че процесът вече веднъж е бил необратим. Така че това е защита за всички деца, защото след навършване на 18 години те са вече свободни да правят със себе си каквото искат. Но твърдо за въобще да не влизат в училище с пропагандни цели лица, които според нас застрашават психическото състояние на децата. Разбира се, че без да изпадам в някакви подробности, но колеги, знаете, че това е отдавна наша тема. Знаете, че ние имаме своята твърда и категорична позиция и сме, разбира се, много внимателни, когато става въпрос за българските деца и това какво се учи в училище, и какво може да бъде внесено там отвън – привнесено. Разбира се, че ще подкрепим и призоваваме и ние, аз благодаря на колегата Предов за подробното становище, с което ни запозна, но уважаеми колеги, нещо, което е наистина опасно – българското училище трябва да бъде такова, но от българското училище изчезна възпитателната среда. Там има учители, там няма възпитатели. Сега си представете, ако тази възпитателна среда по законов път, облечена така с едни красиви думи, изчезне и от семейството, и от семейната среда. Ако българските деца бъдат оставени да се развиват, да правят каквото си искат без много, много да се замислят, тъй като в ранната си възраст те не могат да взимат дори и самостоятелни, и категорични решения, още повече че едно евентуално решение за смяна на пола, аз Ви казах, то е необратимо и после дори и детето да желае друго, или вече като е пораснало лицето, няма как да се случи, ако си смени мнението. Така че възпитателната среда е важна. Да, и такива лица нямат място в българските училища. Ние ще го подкрепим, както се казва, с две ръце, но мислете, колеги, мислете по това как в българското училище и в българското семейство да върнем възпитателната среда. Ако се случи това, което всъщност се случи с училищата – учителите нямат в длъжностната си характеристика думата възпитател, а само учител, значи те си преподават, образно казано, уроците, който чул – чул, който не чул, метод мярка за въздействие няма. Така че, да, за пореден път приветстваме този законопроект и ще подкрепим. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Честно казано, аз останах изумена, когато разбрах, че Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е отхвърлила този законопроект. Колеги, Вие давате ли си сметка за какво осакатяване на децата става въпрос, когато си сменят пола по хирургичен път? Виждали ли сте такива млади хора? Виждали ли сте такива тийнейджъри? Та те изобщо не приличат на човешки същества. Аз съм ги виждала. Виждала съм момичета с отрязани гърди. Пълна гротеска са, колеги. Виждала съм момчета с отрязани външни полови органи и те умират от интоксикация, защото не могат да уринират. Всичко това нещо се дължи на тези извратени нови евро-атлантически ценности, на тези НПО-та, които обикалят по училищата, сеят тази зараза сред и без друго обърканите умове на подрастващите с безумните си брошури за ранно сексуално образование и агитацията всеки да бъде какъвто поиска. Действително над 70% от тези хора слагат край на жалкия си живот още преди да се навършили 30 години, след като вече са осъзнали, че не могат да бъдат нито мъже, нито жени, и след като завинаги са се простили с мечтата си да имат собствено дете. Сега с Ваше позволение ще Ви изчета набързо една брошурка за задължителното сексуално образование в детските градини и училищата в България, която ни е предоставена от Национална група „Не на Стратегията за детето“, където са посочени стандартите за сексуално образование според СЗО за Източна Европа: Деца от 0- до 4-годишна възраст: информация за удоволствието, когато докосва тялото си, мастурбация, възможност децата да осъзнаят половата идентичност. От 4 до 6 години: ранната детска мастурбация, еднополовите връзки, различни концепции за семейството, уважение към различни норми при сексуалността. От 6 до 9 години: различни методи за зачеване – на шестгодишно дете му обясняваме как се зачева, ранна детска мастурбация, приятелство и любов към хората от един и същи пол. От 9 до 12 години: различни видове контрацепция, джендърна ориентация и различия между половата идентичност и биологичния пол, удоволствие, мастурбация, оргазъм, сексуалните права, както са определени от Международната федерация по планирано родителство и Световната асоциация за сексуално здраве. От 12 до 15 години: джендърна идентичност и сексуална ориентация, хомосексуалност, удоволствие, мастурбация, оргазъм, възможност тийнейджърите да получат и използват презервативи и контрацептиви ефективно – на 12-годишни деца обясняваме това нещо, сексуалните права, както са определени от Международната федерация по планирано родителство и Световната асоциация за сексуално здраве. Деца от 15 години и нагоре: сурогатно майчинство, медицинска асистирана репродукция и дизайнерски бебета, генетика, развиване у тийнейджърите на критичен поглед към различни културни или религиозни норми, свързани с бременността, родителството и така нататък, тийнейджърите да развиват промяна от възможни негативни чувства, отвращение и омраза към хомосексуалността до приемане и празнуване на сексуалните различия, сексуални права – достъп, информация, наличност, нарушение на сексуални права, право на аборт – обясняваме на 15-годишни деца как се прави! Колеги, ако това за Вас не е скандално, то аз повече нямам какво да кажа. Децата до 10-годишна възраст според сексолозите трябва да са наясно само по отношение на половия диморфизъм – това е момиче, това е момче! Толкова! Оттам нататък всичко, което е над това, е от дявола, както се казва. Те нищо над това няма да могат да разберат правилно. А това тенденциозно и целенасочено бъркане в умовете им трябва да бъде криминализирано и тези организации да не припарват изобщо до училищата и до детските градини по никакъв начин. Ако бъдат забелязани, те трябва да бъдат гонени, трябва да бъдат арестувани и трябва да бъдат съдени по текстовете на Наказателния кодекс, а не да бъдат допускани да организират концерти на драг кралици, каквито там още извращения организират. Знаете ли, че в Берлин, предполагам, че и на други места, вече има две детски градини, в които има обособени специални стаи за мастурбация на децата? Нали се сещате, че там не се провеждат само теоретични занятия, колеги?! Аз съм убедена 100%, че има и практически занятия от някакви псевдопедагози, които за мен, прощавайте, ама са си чисти педофили. Трябва ли и тук да се обособят такива, за да бъдем модерни европейци?! Ние няма да позволим никога това нещо – някой да пипа децата ни с мръсните си ръце! Затова Ви призовавам тук, сега, от тази най-висока трибуна в държавата: пазете децата ни! Оставете настрани ангажиментите си, обещанията си към НПО-тата и подкрепете този законопроект. Помислете за децата си, за внуците си! Само ще Ви напомня, че тук има още едно нещо – ние не носим отговорност само за собствените си деца, защото сме в качеството си на народни представители и така носим отговорност за всички деца на България. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим Законопроекта, защото, когато става въпрос за децата на България, ние сме абсолютно безкомпромисни. Затова призовавам Вас да направите същото и Вие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Махаева, достатъчно потресаващо беше с официалните брошурки, които разпространяват въпросните НПО-та. Не знам колко от тук присъстващите, така наричаните розови десни, си дават сметка какво безумие искат да прокарат, за да спечелят още някой и друг долар от НПО-тата, които от своя страна пък да прокарат всички тези извращения. Но искам да кажа, че пропуснахте да споменете, че това е официална държавна политика на сега действащото правителство. Само преди два дни министър-председателят – по документи поне, излезе и подкрепи един протест, който беше организиран от същите тези НПО-та, по отношение на така нареченото домашно насилие. Такъв беше просто поводът да се съберат. На интервютата, които дадоха организаторите пред всички национални медии, които бяха излъчени, на въпроса на журналистите за какво точно протестират, просто мимоходом се каза: за домашно насилие, след което надълго и нашироко се обяви точно това, което цитирахте Вие – за възможността за промяна на пола, за сексуално обучение от най-ранна детска възраст, за равенство и всички тези ултранеолиберални извращения. Така че министър-председателят в сянка, по-скоро по документи, заставайки и прокарвайки същите тези неща и давайки легитимност на този така наречен протест от същите тези НПО-та, които са техни представители, пък са тук, в залата, и управляват заедно с ГЕРБ и ДПС, е факт. Така че това вече е налице! Вие го споменахте, но нека да кажем: държавни пари се дават от фонд „Култура“ драг кралици да правят шоу, да събират такси, защото това било тяхно право! Депутатите, които прокарват това нещо, са тук, в тази зала!

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Махаева, благодаря Ви и на Вас. Дами и господа, не знам до каква степен сте запознати, но напоследък се наблюдава много целенасочена реклама в медиите и в организираните обществени групи или дебати във връзка с налагането и прокарването на определени текстове или въобще на цялостната Истанбулска конвенция като един от примерите за защита по Закона за домашното насилие. Ние точно това целим – това да не бъде допуснато. Преди два дена имаше организирана среща от Българската академия на науките във връзка с домашното насилие. Всяко второ изказване беше свързано с приемането на Истанбулската конвенция, като това, че едва ли не тя ще ни защити. Дами и господа от ГЕРБ, обръщам се към Вас конкретно. Вие бяхте хората, които подкрепихте интимната връзка да се развие по начин, по който да бъде между мъж и жена. Много Ви моля да проявите отново разбиране и да подкрепим този превантивен закон. Вдругиден, ако Законът ни бъде отхвърлен, ще стигнем в същата ситуация, както беше със Закона ни за защита от домашното насилие, на който дори не беше погледнато ясното му действие и противодействие на домашното насилие. Колкото до пропагандирането на НПО-тата, за това беше изказването ми – във връзка с организацията, събираща 135 граждански организации, която твърди, че ние се опитваме да изместим темата на обществото от приемането на Националната стратегия за ранното сексуално и репродуктивно здраве. Ние това не трябва да допуснем, защото, ако се случи, нашите деца ще бъдат залети с хиляди такива не само пропаганди и манипулации, а същевременно с реални действия във връзка със смяната на техния пол и ранното определяне на тяхната идентичност. За да завърша изказването си, госпожо Махаева, ще Ви попитам: наясно ли сте, че когато се създаваха центровете за настаняване от семеен тип, от големите домове за деца към сегашните центрове за настаняване от семеен тип, тогава обучител беше една холандска неправителствена организация, която обясняваше на детегледачите, че на децата с тежка степен на увреждане трябва да помагат да бъдат задоволявани, за да могат да се отпуснат физически?! Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Махаева, във Вашето изказване пропуснахте да кажете на силно изразените евроатлантици следното – че и на Запад се случва това, за което ние призоваваме тук. Например ето Ви заглавие от вестник „Таймс“ – цяла статия, няма да я чета, разбира се, но заглавието е следното: „Крайно време е да спрат опитите за смяна на пола върху децата“. Обръщам внимание на същите тези евроатлантици: американски щат ще наказва лекари за смяна на пола на непълнолетни – става въпрос за Арканзас, където вече са гласували такива подобни закони. Много моля тези, които досега не подкрепяха подобна идея, да се позамислят, да анализират за себе си, но в спешен порядък, защото след малко трябва да се гласува. Всъщност важното нещо, което трябва да кажем, е следното: дори да има различни деца, които да сменят пола си, преди малко Ви казах, да го направят на по-ранна възраст, после тези различните, да кажем с такава ориентация, може пак да поискат, но процесът вече е необратим. Де факто ние защитаваме и тях да могат да вземат, когато станат големи, когато навършат 18 години, информирано решение, да са сигурни какво ще правят с живота си и разбира се, това ще бъде само и изцяло тяхно право, защото те вече ще имат 18 години. Това са важни неща. Благодаря за този дебат. Според мен, особено когато става въпрос за децата, трябва да сме абсолютно категорични и непреклонни.

Благодаря на всички репликиращи – дай боже, нормалността да се задържи у нас. Още нещо искам да кажа по отношение на така наречените медицински стандарти, за които четохме в становището по Законопроекта. Не може и не трябва да има медицински стандарти, които осакатяват децата, такива, които противоречат на Върховния ни закон. Още с Решение № 6 от 2021 г. Конституционният съд каза така: „Има само два пола – мъжки и женски“. Това е! Оттам нататък всички медицински стандарти трябва да бъдат съобразявани с това нещо. Не знам на кого биха помогнали лекарите, сменяйки пола му, особено ако е дете. Сега, когато станат пълнолетни, ако искат и в еднорози да се превръщат, тяхна си работа, но докато в тях бушуват хормонални бури, дотогава ние нямаме право да се намесваме. Докато тези деца все още не могат да се самоопределят, докато не могат да определят към какъв пол изпитват влечение, наш дълг е да ги опазим физически и психически здрави. Още нещо искам да питам: ако едно дете заяви, че иска да бъде пират, ние трябва ли да му отрежем едната ръка, да сложим една кука и да му извадим едното око?! Защото то има права, защото то се чувства пират! Оставям на всеки от Вас да си отговори на тези въпроси. Нямам повече какво да коментирам, моля Ви, подкрепете този законопроект и не забравяйте, да, действително децата имат права, но моля Ви, нека не изкривяваме това понятие, нека не го извращаваме. Най-върховното право на децата е, пак казвам, да бъдат живи и здрави, а срещу това тяхно право стои нашето задължение да ги опазим такива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми народни представители от „Има Такъв Народ“, с внесения законопроект за промени в Закона за закрила на детето Вие искате да се противопоставите на една, ще я нарека идеология, придобила гражданственост под името джендър идеология, която в последно време постига силно разпространение по света, особено в Европа, и която определени кръгове се опитват да вкарат насилствено в нашата култура, в нашето битие, в противовес на традиционните ни за обществото отношения и ценности. Дано успеем заедно да се противопоставим на тази идеология. Идеите обхващат различни проблеми и все още нямат последователна, окончателна дефиниция, но така наречената джендър идеология вече е тук. Тя навлиза в нашето общество с бавни стъпки, но уверено, прикрита под благовидни претексти, като борба с насилието, борба за равноправие, призивите за толерантност, и трябва да ѝ се даде отпор. Излишно е да посочвам като пример така наречената Истанбулска конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – един нелош документ, що се отнася до насилието, но нали знаете българската поговорка „Една лъжица катран може да развали цяла каца мед“. Точно такъв е случаят с Конвенцията и проблемните текстове в нея, уж вмъкнати случайно, които противоречат на Основния ни закон – българската Конституция. Не си мислете, че този проблем е забравен с отхвърлянето от Конституционния съд на Истанбулската конвенция и обявяването ѝ за противоконституционна. Знаете за поредицата от действия, които трябва да ни държат будни по темата. Съдът по правата на човека в Страсбург осъди Литва за това, че беше спряла книжка в училищата за хомосексуално обучение, а Европарламентът прие решение да се ратифицира Истанбулската конвенция от името на целия Европейския съюз, и от България като член. Тоест да важи и за нашата държава, въпреки че има решение на Конституционния съд. Вече не един и два пъти политици и общественици алармират за учебници за българските деца, в които има, меко казано, спорни текстове. Няма да пропусна и поредното вмешателство във вътрешните ни работи в противовес на националните ни ценности, изразяващо се в натиск от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа България бързо да приеме законодателни промени, с които да се въведе процедурата за правно признаване на промяната на пола. Така на практика се поставя под съмнение правотата на Конституцията на една суверенна държава и нейното обективно материално право, действащо на територията на Република България. Изкушавам се да напомня, че Истанбулската конвенция бе обявена за противоконституционна още през 2018 г. с решение на Конституционния съд, след като беше сезиран от парламентарната група на „БСП за България“, а според Решение на Конституционния съд от 2021 г. понятието „пол“ може да се разбира само в биологичния му смисъл. През февруари 2023 г. Върховният касационен съд постанови, че транссексуалните хора в България не могат юридически да сменят пола си. Ще припомня също и за инициираната от БСП инициатива за референдум срещу джендър идеологията в училищата, която събра над 200 хиляди подписа. Ние от БСП и много единомишленици по тези проблеми, включително и в лицето на „Има Такъв Народ“, сме за това хората с нетипична сексуална ориентация да имат същото право на щастие и на равно морално третиране като всички останали хора. Ние мислим, че трябва да има също така някакви юридически изрази на това, на такъв израз, който по никакъв начин не предполага предоставянето на допълнителни права и най-вече в никакъв случай не нарушава традиционните за нашето общество ориентири при възпитание на децата. Според социологическо проучване на „Алфа Рисърч“ 43% от българите се определят като толерантни към ЛГБТИ ориентациите, а 46 на сто са на противоположната позиция. Обръщам внимание, че толерантността не включва одобрение за приемане на законодателни промени, с които да се въвеждат процедури за правно признаване на промяната на пола, а просто търпимост и толерантност. А когато става въпрос за децата, обществото ни е изключително чувствително и ще има нулева толерантност към въздействие върху тях. От БСП казахме, хората над 18 години, пълнолетните са свободни да решават как да живеят живота си, как и с кого. Няма да допуснем хомофобия и ползване на език на омразата срещу тях, няма да позволим да бъдат преследвани по причина различната им сексуална ориентация. Но децата – престъпление е в детска възраст да им мътим мозъците с чужди на традициите и битността ни идеи и съмнителни ценности. Децата са с неизграден характер, нямат изграден ясен мироглед, податливи са на чуждо и най-често вредно влияние. По тази причина нашето общество, в частност ние като законотворци, сме длъжни да осигурим здравословна среда, включително и психологическа, за да могат те да изградят своя характер и виждания за себе си и за ролята си в обществото. За да изградят себе си като личности, които осигуряват прогрес на обществото, а не паразитират върху него. Уважаеми народни представители от „Има Такъв Народ“, аз Ви приветствам за внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, за идеята за ограничаване на влиянието върху децата, способно да увреди здравето и психиката им, както и да остави отпечатък в съзнанието им, който да им тежи цял живот. Считам за правилни въвежданите в Проектозакона забрани за разпространение на територията на всички предучилищни и училищни заведения и на места, на които пребивават деца, на идеологии, беседи, листовки и други видове развлекателни, информационни и обучителни материали на здравна, полова и обществена тематика, несъответстваща на общоприетите морално етични норми за понятието „биологичен пол“ в обществото и извън пряко свързаните, изрично одобрени от Министерството на образованието и науката материали с тази тематика, необходими по учебните предмети, а също и за разпространяване сред децата на материали, свързани с пропагандирането или ранното определяне на половата идентичност на децата, различна от биологичната, както и извършване на пропагандирането и рекламата на медицински услуги за деца, включващи хормонална или друг вид медицинска терапия, или интервенция, несъответстваща на биологичния им пол. Вашето предложение идва освен на фона на инициираната от БСП инициатива за референдум срещу джендър идеологията в училищата, но и на фона на преобладаващи в обществото консервативни нагласи по тази тема. Тоест обществото е на Ваша, на наша страна. Тази битка е много трудна, но аз съм сигурен, че сме на прав път и с подкрепата на българите ще я спечелим в името на децата. Съгласявам се с мотивите, че така наречената джендър идеология, която по същество е идеология, въвеждаща пол, различен от биологичния, оказва зловредно влияние върху обществото, особено върху децата, и не почива на никакви научни основи и води до морален разпад. Затова хората, които разпространяват или подпомагат разпространяването на такива идеи сред непълнолетни лица на територията на детски градини, училища и учебни заведения, трябва да носят отговорност, защото излагат на риск тяхното психическо, емоционално и физическо здраве. Няма да се произнасям по юридическата и техническата коректност на предложените текстове. По всяка вероятност ще се наложи прецизиране, а също и допълнение. При желание у мнозинството да защитим децата и семействата текстовете могат да бъдат подобрени. И накрая искам да кажа, че трябва да се обединим всички в защита на нашите деца от необратими вредни и променящи живота им процедури и от тяхното рекламиране. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря и на господин Петров. Уважаеми колеги, това не е нещо, което противоречи на Конституцията, още повече имаше решение на Конституционния съд по тази тема. Прави впечатление едно нещо – говорят представители на „Има Такъв Народ“, на БСП и на ВЪЗРАЖДАНЕ, а ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ мълчат. И ако мога да приема, че ПП-ДБ са, как да кажа, от другата страна на барикадата, защото половината им хора това работят, печатат брошури и ги разнасят по училищата, и страдат и реват по темата, и самите те не знаят, въпреки че са възрастни хора, полът им днес в коя посока се е литнал, то за ГЕРБ и ДПС е по-забавно. Сега, ясно, че сте в сглобка, но поне изкажете някакво мнение. Не знам дали си давате сметка, че това е битка, която така или иначе ще загубите, ако я водите по този начин срещу българите. Тук има традиционни, те затова се казват традиционни, защото са вкоренени на клетъчно ниво в българите разбирания по отношение на семейството. Не могат да бъдат привнесени. Давате ли си сметка защо, да речем, американската намеса в Афганистан не доведе до демокрация? Защото е друг тип култура, друг тип история и демокрацията не може да бъде внесена просто ей така. Това са процеси. В този край на света с историческата ни съдба, с отношението на българина към семейството никога няма да бъде прието от хората на деца да им се обяснява, че могат да се заиграят помежду си с еднакъв пол, или да им се пропагандира, или някой родител да допусне такова нещо да бъде казано на детето му. Ако се ошмулвате по тази тематика, първо, ще влезете в графата на хората, които се изправят срещу българите, второ, тази теза няма да изчезне. Дори и сега да я заметете, тази теза няма да изчезне. Тя пак ще се върне и рано или късно ще стане това, което е предложено в този закон, защото хората това искат. Като се опънете срещу общественото мнение, ще си носите и политическите последствия. Знам, че не Ви пука. Знам, че вероятно има икономически интереси, които са Ви по-важни в момента, но в перспектива, ако разсъждавате, Вие ще се смалите като бройка и като влияние, и като тежест, и като авторитет. Това е истината, и Вие я осъзнавате, така че поне имайте доблестта някой от Вас да излезе и нещо да измрънка в посока: не знаем какво да правим, или има европейски нареждания, или там каквото и да е. Факт е, че тази битка ще я загубите по тази тема. Факт! Напълно е възможно референдумът на БСП да събере необходимите подписи. Тук ще трябва после пак да се гърчите и да се чудите как да го спрете. Факт е, че българите не желаят подобно нещо. Факт е, че най-вероятно и в голяма част от Западна Европа не го желаят, и неслучайно има дясна вълна и консервативна вълна. И да си затваряте очите и да пищите, че в Холандия спечелил този, в Словакия спечелил онзи, това е положението, и това ще бъде. Идват евроизбори и там това също ще е тема. Съставът на Европейския парламент няма да е този, който е в момента, и Вие ще застанете откъм другата страна, да не кажа българския израз, че някои от Вас това и практикуват. Така че поне имайте доблестта от ГЕРБ и ДПС някой да излезе и нещо да измъца по темата за пред хората.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Йорданов, излизам на парламентарната трибуна не толкова да Ви направя реплика, колкото да защитя системата на образованието. Бързам, разбира се, да уточня, че аз самият съм давал указания, които са подобни на написаните в Закона. Давал съм указания към директорите на образователни институции да съблюдават да не се разпространяват подобни материали. Както сами казахте Вие преждеговорящи, имаме решение на Конституционния съд, въпросът е трябва ли да правим тази промяна. Това, което дълбоко не ми харесва, е, че ние не водим цялостния разговор за възпитателната функция, а хващаме една част от това на какво трябва да възпитаме децата, и спекулираме с тази тема. Друго, което не ми харесва, е, че така поставяме темата, като че ли училищата и образователните институции са основната среда, в която се случва проповядването на идеологии, свързани със социалния пол, с ранната смяна на пола и така нататък. Това не е вярно. Училището не е основната среда. Напротив, днес училищата и образователните институции са в неравна конкуренция с мощни информационни среди. Такива са интернет, такива са медиите, такива са много други фактори на средата. Училището най-често е обвинявано, че е основен източник на агресия. И това не е така. Агресията се случва в училището, тя се проявява в училището, но много други фактори на средата я формират. Защо сме толкова пестеливи и предлагаме само в училището да се забрани това, а не предлагаме в цялостната информационна среда да се забрани проповядването на подобни идеологии? Защо да не включим нетолерантност, агресия, език на омразата – всичко, което е свързано с формирането на човеконенавистнически ценности, така да го кажем, или ценности на нетолерантност, или антиценности? Да проведем цялостния разговор за възпитателната функция. Впрочем ние започнахме един такъв в системата на образованието през 2017 – 2018 г. Факт е, че през тези 25 – 30 години образователната ни система отстъпи от възпитателната функция, но тя може да бъде засилена. Може да бъде засилена и чрез учебните програми, може да бъде засилена и чрез много други елементи. Учителите никога не са преставали да възпитават в национално самосъзнание и идентичност, но оттам нататък било заради, как да кажа, страх или срам да говорим по въпроса за ценностите, ние сме бягали от темата за възпитателната функция, от темата на какви ценности трябва да възпитаме децата. И когато 2018 г., ще Ви дам един пример, проведохме такъв разговор, се оказа, че като общество и като хора, които участваме в този дебат, нямаме големи противоречия на какво трябва да възпитаваме децата. Но днес ние вадим само един от тези въпроси, защото той е политически идентификационен, защото е разделителен и го поставяме в един законопроект и казваме, че това нещо се случва предимно в училищата. С това не съм съгласен. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Йорданов, ще направя много кратка реплика заради липсата на време. Вие какво се притеснявате или Ви учудва по-скоро, че се ошмулват от останалите парламентарни групи? Ами ще се ошмулват, защото те не действат така. БСП заяви открито позициите си, „Има Такъв Народ“ – открито позициите си, ВЪЗРАЖДАНЕ – също. Тези хора сега ще се съгласяват, ще видите как ще гласуват, само че после подмолно, под благовидни претексти, както Истанбулската конвенция, ще пъхнат някое текстче тук и ще оправят нещата. Затова не се учудвайте.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Йорданов, аз всъщност бих казал нещо попътно на изказването на колегата Вълчев. Знаете ли, не трябваше този дебат да става идеологически, защото в крайна сметка, ако правилно разбирам квинтесенцията на Вашето предложение, то е, че информационни и образователни, и всякакви други материали, които се разпространяват сред учениците, трябва да бъдат одобрени от Министерството на образованието. Всички! Няма някой, който да не подкрепи такова предложение. Не разбирам защо трябваше толкова идеологически да бъде натоварен този дебат и както каза господин Вълчев, да го тласкаме само в една плоскост. Просто ако бяхте казали, че всякакви материали, по които се обучават или възпитават нашите деца, трябва да бъдат одобрени от Министерството на образованието, не виждам кой ще има нещо против това. Искам да кажа, че някой път, колеги, както каза господин Вълчев, по идентификационни причини се изсилваме, изплискваме, как се казва, бебето с водата от коритото. Нямаше нужда да се прави идеологически дебатът. Аз одеве направих едно предложение, свързано с децата, Вие го подкрепихте. Сега Вие правите предложение, свързано с децата, естествено, ще го подкрепя. Беше излишно да правим този дебат.

Благодаря, колеги, за репликите. Сега по ред на номерата. Господин Вълчев, първо, защо предлагаме само в училищата? Защото там се заобикалят тези правила и Вие го знаете. Заобикалят се през НПО-та, през фондации, през листовки – заобикалят се. Българинът, включително и тези, които работят в системата на образованието, за да бъдат дисциплинирани, трябва да има ясно спуснато указание, съответно наказание при неизпълнение. Не виждам какъв е проблемът. Ако искате да разширите обхвата – супер. Гласувайте на първо четене за, ще удължим срока между първо и второ четене, ще направим, ако трябва, работна група и ще вкараме всички предложения, които са разумни, които предложите. Това е практичният подход, а не да излизате и да обяснявате да не го правим. Второ, въпросът не е политически. Съжалявам, колеги, въпросът не е политически. Как да го кажа? Народопсихологически е и е свързан със здравия разум, а не с извратена идеология. Напротив, идеология е другото – да обясняваш на шестгодишно дете, че може да се заиграе, ако е момченце, с другото момченце и в това няма нищо лошо, и после да последва каквото ще последва, и на 15 години да установи, че нещо се е объркало. Не е политически въпросът. Господин Гьоков, прав сте. На Вас няма какво да Ви кажа. Така е. Подозирам, че тази, централната част на залата, ако ония гласуват против, не ги знам ПП-ДБ какво ще направят да си защитят собствените интереси, другите най-вероятно ще се въздържат и да, с една-две редки птици, които ще гласуват за. Предполагам, че това ще се случи. Господин Чолаков, за идеологията Ви отговорих и на Вас, отговаряйки преди това. Нямаше да стане такъв разговорът, ако в началото беше излязъл някой от Вашата група и да каже: „Групата на ГЕРБ ще подкрепи този закон.“ Никой нямаше да се разлее в изказвания. Когато един закон е подкрепен от повечето партии, дори не се разлива никой в изказвания, защото е ясно какво ще стане. Вие мълчите, мълчите и знаете, че Вашата група няма да гласува за най-вероятно. Освен това да кажа нещо, понеже не е редно, ама ние двамата – аз знам, че Вие знаете, че аз знам каквото знам и Вие знаете аз какво знам тук в тая зала какво се случи преди малко. Така че аз гледам да се удържам и да не говоря, и няма да говоря. Сега, Вие не сте парламентарната Ви група. Ако беше излязъл някой от Вашата група и да каже: „Групата подкрепяме“, тоя диалог нямаше да стане, дето му викате политически. Той не е политически. Тук не става дума за политическо противопоставяне, а става дума за мнение на огромна част от българския народ – 80 – 90%. Тук няма политически привкус. Напротив, политиците го превръщат в политически, вървейки срещу волята на собствените си избиратели, заради личните си интереси, политическите си интереси, заради страха си, заради разни списъци, закачени по тях. Това е истината. Опаковате го като някоя политическа партия казала нещо и ние обръщаме въпроса на политически. На никой не му дреме навън на улицата дали е политически или не, на хората им пука да облъчват децата им и Вие го знаете много добре. Не се крийте зад реплики – въпросът е политически.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, тъй като очевидно този законопроект няма да намери подкрепата на мнозинството на сглобката в тази пленарна зала, мога да отбележа две хубави неща от тази дискусия. Първото е, че се вижда консолидацията на консервативния вот. Консолидация, която ще намери израз, както каза Тошко Йорданов, и в Европейския парламент. Тук държа да отбележа, че за разлика и за ужас на евроатлантиците в тази зала партия ВЪЗРАЖДАНЕ прави и продължава да прави срещи със своите партньори от Западна Европа. Ще продължим да го правим и Ви уверявам, че на следващите европейски избори съставът на Европейския парламент ще е много, много по-различен, с участието и на ВЪЗРАЖДАНЕ. Второто нещо, което се видя и което за мен е хубаво, това е лицемерието на някои парламентарни групи в тази пленарна зала. Да, изказването е политическо. Да, тук беше посочено от Даниел Вълчев, че училището не било основната среда. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Извинявам се. Училището не било основната среда на възпитание. За добро или лошо, то се превърна в основна среда. Знаете ли защо? Защото поради същите тези евро-атлантически джендър доктрини се унищожава семейството като основна единица, за наше съжаление, в последните 30 години. Унищожава се семейството и се унищожават начините за възпитание в неговия основен вид, консервативен вид, по който е изградена българската народопсихология. Именно затова ролята за възпитание, за съжаление, се прехвърли върху българското училище. За съжаление, защото то не може да играе такава основна роля без наличието на българско семейство. Българското семейство бе унищожавано именно от тези джендър идеологии, изповядвани от три от парламентарните групи в настоящото Четиридесет и девето народно събрание. На следващо място, дами и господа народни представители, от страна на членове на Комисията и тук в пленарната зала бе запитано също толкова лицемерно защо точно предлагаме в училището, а не предлагаме някъде другаде. Ами, дами и господа народни представители, не ние, авторите на Законопроекта, ако не го предложим сега, скоро няма и да има къде да го предложим, защото една новина от 25 септември тази година казва следното: „Между 1000 и 1400 училища са изоставени за последните 30 години.“ Поради същата евро-атлантическа политика, поради налагането на същата евро-атлантическа идеология, която кара децата да сменят пола, която казва на родителите, че няма нужда от деца, няма нужда да отглеждат деца, която изгони доста българи в чужбина. Именно поради това между 1000 и 1400 училища за последните 30 години са затворени, неведнъж го е казвал и доктор Костадинов от тази трибуна. Ако не предложим днес промени в този закон, именно в тази среда, която е останала, може би последната среда, която да възпитава, и то на инерция, защото, за съжаление, и върху нея има едно негативно влияние от същите тези джендър организации, които получават пари от същото място, откъдето получават пари половината оп парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, които са работили за такива НПО-та или са партнирали с такива НПО-та, но в двата случая общото е, че са получавали пари от чужди фондации и чужди правителства, то резултатът е един и същ – училището изчезва, семейството изчезва и пред българското общество вече няма, за съжаление, правилен изход, ако се продължава тази политика. Да се надяваме, че ние ще успеем да я пресечем. Последното нещо, което ще кажа – сглобката – трите парламентарни групи на сглобката, не участват в дискусиите обикновено по същество на дискусиите, поради една много съществена причина и тя е, когато се отнася за това, че те или ще влязат в затвора, или тези, които гласуват за тях или им симпатизират, ще влязат в затвора. Тук виждаме точно наказателните разпоредби в Преходните и заключителните разпоредби на Закона, новия чл. 187а от Наказателния кодекс, който въвежда лишаване от свобода за разпространението на подобни вредни материали на децата. Имам една добронамерена критика към вносителите на Законопроекта. Трябваше просто да видим и следващия чл. 188, ако този Закон мине на първо гласуване, ще предложим промени, защото за склоняване към проституция на лица, които са ненавършили 18 години, имаме пет, даже шест години лишаване от свобода, аз считам, че склоняването да си сменим пола едва ли не е много по-вредно и с много по-вредни последици и двете години, които са предложени, би трябвало да бъдат значително увеличени както за този, който го склонява, така и за тези, които извършват тези медицински манипулации, което правилно са схванали вносителите на Законопроекта, че и там трябва да бъде ударено и да бъде пресечена тази практика, защото винаги става въпрос за едни много пари дори и за тези медицински интервенции. Да се надяваме все пак сглобката ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС да се вразуми, да покаже на българските граждани, че тя иска да защити българските деца и въпреки лицемерието, изказано преди малко от тази трибуна, че видите ли, предишният законопроект за децата, който пак засяга децата, сме го приели без дискусия, а пък сега тази дискусия била превърната в идеологическа, то все пак да се замислим, че когато се предлагат добри неща за българските деца, редно е партиите да гласуват за, а за съжаление, когато това не е предложено от парламентарната група на ГЕРБ или на ПП-ДБ, се налага те да гласуват въздържал се, за да оправдаят собствената си политическа немощ, която дори не можаха да изразят с дискусия по същество по настоящата точка. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Петров, по-скоро репликата ми е към господин Тошко Йорданов, но поради изчерпване на репликиращите ще си използвам правото да е към Вас. Защо смятате, че изказването на господин Вълчев и господин Чолаков, много ми наподобяват на становищата, които прочетох във връзка с отправените към нас предложения за промяна в Закона за закрила на детето. Становищата на институциите защитават статуквото. Това, което на мен ми направи впечатление, и съм възмутен от изказването и на господин Вълчев, и на господин Чолаков, че се опитвате да принизите дебата, който касае цялото общество и България, във връзка с политически популистки изказвания. Ненапразно промяната е в Закона за закрила на детето, господин Вълчев, а не в Закона за образованието и науката. Точно поради тази причина, защото може да бъде разширен неговият обхват на взаимодействие и на ограничаване на всичките тези дейности. За мен е недопустимо, когато говорим за толкова съществени неща, каквато е социалната политика, и отново казвам, че тя е надпартийна политика, да използваме думи, като „не му е моментът“, „не трябва да се дебатира“ и „политическа насока“. За разлика от много от Вас ситуацията, в която се намираме във връзка с овладяването на този процес, е от години. Не можете да кажете в никакъв случай, че ние от „Има Такъв Народ“ от онзиден се опитваме да яхнем, както каза някой от Вас, тази вълна. Не, напротив. Ние от години работим във връзка с ограничаването на вредните последствия. Много ми е интересно, господин Петров, да го обясните – как Вие виждате това нещо. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, искам да коментирате и следния факт, който току-що научих. Когато господин Предов излезе да чете мотивите и да прави изказване, стриймът на заседанието на Народното събрание е бил прекъснат. Сега се опитвам да разбера за колко време – за 15, за 20, за 30 минути? Според Вас случайно ли става, че точно на този закон, в тая сглобка, с преобладаваща такава част на залата, изчезва и прякото излъчване? Само да кажа на всички, че телевизия „7/8“ го излъчва, така че това е безсмислено упражнение.

Благодаря, госпожо Председател. По ред на репликиращите. Уважаеми господин Предов, както казахме, налице е едно много интересно положение в българския парламент, което олицетворява лицемерието в политиката през последните няколко години. Аз съм трети мандат народен представител и от Четиридесет и седмото народно събрание досега виждам ярък, как да кажа, признак на това лицемерие, изразяващ се в следното. Когато един законопроект не е предложен от управляващата сглобка, независимо коя е тя, почва някой да излиза на трибуната и да казва, видите ли, не трябваше да е така, ако беше по друг начин, щяхме да го подкрепим. Това винаги е било на първо гласуване. И то е именно по стечение на обстоятелствата, когато предната точка е бил законопроект, който е предложен от същата тази сглобка с почти същия предмет и той е подкрепен от цялата зала. Именно тази разлика е израз на това лицемерие – в случая на ГЕРБ, на ПП-ДБ и на ДПС, тъй като един законопроект не е предложен от тях, те нямало да го подкрепят, щели да гласуват въздържал се с едно-две изключения. А всъщност те не могат да гласуват за този законопроект, който в момента предлага „Има Такъв Народ“. Защо? Защото не отговаря на заповедите на посолството и на парите, които идват от посолството и от посолствата. Това е единствената причина и това трябва да бъде казано пред всички български граждани, макар че господин Тошко Йорданов казва – установено е, че в момента Народното събрание не излъчва дискусията по тази точка, която засяга изключително много български граждани. И тъй като българите сме много чувствителни към тази тема, кой и какво налага на децата ни в училище, около училище и извън него като идеология и смяна на пола, българите са заинтересовани да слушат дискусията, която се провежда, забележете, без участието на партиите от сглобката. Тогава аз да питам така: както не се излъчва сегашното заседание и дискусията по тази точка, защо не се спре излъчването и на подобни джендърски и агитационни материали и в училищата например, и около тях, и в информационните среди, които са посещавани от непълнолетни и малолетни? Защо няма еднакъв аршин, а имаме двоен аршин? Защо, когато имаме един такъв законопроект, се налага от Министерството на правосъдието да посочат, че мястото му не било тук, а било в други закони, Министерството на правосъдието, което получава пари от същите чужди фондации? От Министерството на здравеопазването – подкрепяли го, но не подкрепяли мерките и медицинските интервенции, забраната върху тях, Министерството на здравеопазването, което получава пари от същите чужди грантаджийски фондации, как да го подкрепят? Няма да го подкрепят. И това е израз на лицемерието в настоящото управление на Република България. Това искам да Ви кажа, че трябва да се прекрати и се надяваме със съвместни усилия да го спрем. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Малко по-рано в дискусията господин Йорданов намекна, че от ГЕРБ мълчат. Те пък взеха, че се изказаха, но не стана ясно какво искат да кажат, освен че не трябва да бъде този дебат идеологически. Този дебат е идеологически, разбира се, но за партия като ГЕРБ е разбираемо да не искат да се води. Не искат да се води, защото още от основаването си те са в голяма грешка. Помните, че тази абревиатура означаваше „Граждани за европейско развитие на България“. Само че те бяха пропуснали, че България е най-старата европейска държава и няма причина да се развива европейски. Ние сме Европа и винаги сме били Европа. Вие искахте да работите с еврофондове и затова си избрахте това име, пропускайки, че ние сме най-старата европейска държава, което е доста обидно за българските граждани, или поне за голяма част от тях. Тази претенция отдавна лъсна. Сега, когато трябва да се води политически или идеологически дебат за това какво се преподава на нашите деца, Вие бягате от него, няма Ви в залата. Не е в залата и господин Томислав Дончев – острието на „Отворено общество“ дълги години, не е в залата и бившият образователен министър Красимир Вълчев, който не направи абсолютно нищо срещу това „Америка за България“ да стане най-влиятелната фондация в България и в българското образование. Не ги виждам в залата, надявам се да дадат отговор, ако се появят. По същата линия, между другото, засега не сме чули изобщо и ДПС, вероятно защото те са член на Европейския либерален – нещо си там, а имат най-консервативният възможен електорат в Европейския съюз и не им е удобно да говорят. Все пак някой от ДПС може би ще вземе отношение – либерална, консервативна, каква Ви е позицията по този въпрос? Интересно ми е, искрено. Господин Йорданов, относно съдържанието на Законопроекта – на първо четене стана ясно, че ние ще го подкрепим, ще имаме конкретни предложения между първо и второ четене и се надявам да ги обсъдим конструктивно с Вас. Що се отнася до основната цел, която касае най-вече пропагандата на смяна на пола, ние смятаме, че то предишното по смисъл е и самата пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация, оттам евентуално еднополови бракове. И бих искал да чуя от Вас: бихте ли подкрепили Вие действия и в тази насока, не конкретно само за смяна на пола, а например и за нетрадиционната сексуална ориентация, която като цяло може би стои в основата на всички тези въпроси в крайна сметка? Благодаря.

Господин Проданов, пропуснахте да запознаете тук присъстващите представители на НПО-тата, които дълги години, както беше публикуван и един дълъг анализ, че повече от половината от тях са работили, печелили са и с това са се издържали, а в общи линии в реалния живот не са разделили една копа сено на две магарета и нямат представа как се изкарват и пет лева, но пък за сметка на това са спечелили стотици хиляди от такива фондации, та пропуснахте да им подчертаете, че Вие сте учител по професия и сте били в същото време заместник-директор на училище. Защото, когато говорите, Вие знаете за какво става дума и какво е разложението в образователната ни система. И това разложение не е случайно, то е целенасочено и 34 години се води тази борба за овладяване и съсипване на българското образование, защото Вие сте човек, който знае за какво става дума. След малко ще се изкаже и Ивайло Папов – също учител от нашата парламентарна група, който също има какво да каже по тази тема. И докато неолибералите, известни като троцкисти, новите троцкисти, мълчат гузно и не искат да станат, да гласуват и да защитят явно своите ментори от най-различни НПО организации, Вие спокойно може да им кажете за какво става дума.

Господин Ганев, аз с това започнах преди малко. Въпросът е много идеологически, много сложен и ако трябва да призова за нещо от трибуната в момента, е във връзка с това, което обсъждаме като Законопроект, но и по принцип за това, което се говори често в медиите, и най-вече от тези, които сега отсъстват от залата. Нека да спрем тази смешна и жалка игра на думи – да говорим за европейски, евро-атлантически ценности, и да се фокусираме върху нашите чисто човешки ценности, които българският народ споделя от дълги векове и няма нужда да бъде учен на такива. Смятам, че всеки път, когато се спомене думата „евро-атлантически“ в едно изречение, свързано с истината, умира, защото в това словосъчетание досега никой не е обяснил какъв му е смисълът, какво точно означава и по какъв начин ние трябва да го приемем. Това, което виждаме в образованието, да не се повтарям, но фондация „Америка за България“ внедрява либерални стратегии по всякакви начини, включително нейният бивш ръководител Николай Денков е министър-председател, а министърът на образованието в момента също е бенефициент на програмите „Америка за България“ дълги години, говоря за професор Цоков. Така че на най-високо ниво в държавата – не става дума вече само за идеологическо влияние, става дума за управление на страната. На практика кадри на „Америка за България“ управляват страната и затова се налага опозицията да се чуди по какъв начин да промени законодателството – дали в Закона за закрила на детето, дали в образователните закони, или в социалните такива. Много е тежко положението от гледна точка на това, че все още в България има мнозинство, което се крепи и наистина се приема като евро-атлантическо – понятие, което е напълно изпразнено от съдържание. И съм сигурен, че в тази зала няма нито един човек, който може да обясни какво означава това чудо – евро-атлантически ценности, и ако има такива, с какво те превъзхождат нашите традиционни български ценности. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Проданов, сериозно ме засегнахте, като казахте дали ние ще подкрепим подобни законопроекти, които възпрепятстват джендър пропагандата, на български, да не кажем, гей пропагандата сред децата. Естествено, ще подкрепим, както и бихме възпрепятствали всякакви опити за узаконяване на еднополови бракове и осиновяване на деца от гей двойки. Само да Ви кажа, че в момента този закон се заобикаля, защото кандидатстват и осиновяват деца хора с така наречената нетрадиционна сексуална ориентация самостоятелно и после си живеят с партньора, който е от същия пол. И нали, вицове от рода на: „Мамо, мамо, какво е травестит? – Не знам, питай леля си Гошо“, са реалност. Така че не ме обиждайте, ние подобни неща ще подкрепим и ще възпрепятстваме всякакви такива опити за облъчване на децата.

Уважаеми български граждани, седем години „БСП за България“ води битка срещу трети социален пол и въвеждане на Истанбулската конвенция в България. Тогава нямаше ВЪЗРАЖДАНЕ, нямаше „Има Такъв Народ“. И вярвам, че много от Вас помнят, че тези седем години бяха много трудни, защото бяхме абсолютно сами. Сами срещу ГЕРБ, срещу ДПС, срещу една мощна международна вълна с политическа и финансова силна подкрепа. Не можете да си представите на какво сме били подложени през тези седем години! Не можете! Включително и от нашето политическо семейство в Европа – Партията на европейските социалисти, включително и с опити за вътрешнопартийни проблеми, противопоставяния, желания за смяна на ръководството на БСП, защото я водело в неправилна консервативна посока. И въпреки това седем години не отстъпихме от нашата позиция, изразена в няколко думи: „Долу ръцете от българските деца! Не пипайте децата!“ Това беше знамето на нашата борба в защита на децата. Но искам да отбележа, че ние сме за свободата на всеки след 18-годишна възраст да избира какъв да бъде, с кого да живее и как да живее. Това е право на всяко човешко същество. Ние уважаваме различните и сме против агресията срещу тези хора, но след 18-годишна възраст. До 18-годишна възраст не пипайте децата! Искам да Ви припомня нещо, защото тук новите колеги депутати питат къде са ГЕРБ, къде са ДПС и ПП. Искам да припомня нещо важно от 2017 – 2018 г., защото въпросът, който обсъждаме днес, има история и ще има бъдеще, не само настояще в момента. Та искам да Ви припомня, че тогава ГЕРБ внесоха за ратификация Истанбулската конвенция в парламента и се случи нещо безпрецедентно, много емоционално и много силно. Знаете ли, че в този ден – не, новите не знаят, но нека старите колеги да си спомнят – биха камбаните във всички църкви в България, нещо, което се случва само по време на война. Във всички църкви в България се четоха молитви за вразумяване на народните представители да не приемат Истанбулската конвенция. И искам да Ви прочета един абзац от публикация от тези дни тогава, през 2018 г.: „ГЕРБ бързат за 2 февруари с Истанбулската конвенция. Очаква се следващата седмица документът да бъде внесен за гласуване в зала. БСП обаче вкарва в опасен капан партията на Бойко Борисов с искането си за референдум.“ Две хиляди и осемнайсета година! Така че приветствам инициативата сега на колегите, че се присъединяват към нашата политика от тогава, но малко по-въздържано. През 2018 г. ние искаме референдум, искаме народът да се произнесе, а не политиците да му налагат волята си против разбирането му за семейство и деца. Продължавам. „Това означава, че Народното събрание първо трябва да се произнесе по референдума. В противен случай, ако се избърза с гласуването на Конвенцията, ГЕРБ ще демонстрират, че пренебрегват пряката демокрация.“ И сега – какво е било положението тогава, което ще се повтори и сега. „Малко преди БСП да обявят искането си за референдум, в групата на Бойко Борисов трескаво брояха гласовете си, с които документът би могъл да мине в зала. Сигурно е, че всички депутати от БСП и от „Обединени патриоти“ ще бъдат против. ДПС взеха решение на Централен съвет да подкрепят договора“ – значи очакват и днес същото – „Веселин Марешки съобщи, че неговите 11 депутати ще гласуват по съвест. Това означава, че няма проблем ГЕРБ, ДПС и ВОЛЯ да съберат мнозинство.“ Какво е положението сега, след пет години. ГЕРБ и ДПС са тук, ВОЛЯ е заменена от ПП-ДБ. Ето Ви го мнозинството, мислете го тогава – вижте го сега, и питам защо, уважаеми колеги. Разбирам цялата Ви съпротива срещу нас, когато обсъждахме Закона за домашното насилие. Там казвахте ама ние се борим с насилието над жени и деца, трябва да мине, въпреки че имаше завоалирани текстове за посегателство върху деца. Добре, там имахте аргумент някакъв – аз не го разбирам и ние не го подкрепяме, но си имахте някакъв аргумент. Сега какъв Ви е аргументът срещу тези текстове? Тук няма нищо против насилие или за насилие, тук е ясно казано – не пипайте децата в три изречения в един закон. Много ми е интересно, ако гласувате против, защо ще е. И тук чух от колегите от ГЕРБ следния аргумент – спекулирали сме с тази тема. Искам да Ви питам ето това спекулация ли Ви изглежда? (Показва книжка.) Книжка, която се разпространява в медицинските кабинети в средни училища. Казва се „Сексуално здраве за лесбийки, бисексуални жени“ и което момиче отиде при медицинската сестра в кабинета, получава такава книжка, за да се възпитава и обучава. Това спекулация ли е, или е факт? Прав е господин Велчев от ГЕРБ, че каза, че темата за възпитанието на децата ни е много голяма и за това какво поколение отглеждаме. Тя обхваща не само този въпрос за сексуалното възпитание, тя обхваща изобщо темата за образованието и възпитанието в училищата. Обхваща съдържанието на българските учебници, в които се изтри българската история, изтриха се българските класици, вкараха се текстове, вкараха се автори, които нямат нищо общо с българската идентичност и народопсихология.

Приключвам. Проблемът е огромен и неслучайно тези сили, които искат да въведат Истанбулската конвенция и всички тези последици от нея, неслучайно се ориентират към децата и към младите, защото нашето съзнание, съзнанието на нашите родители трудно ще променят, но едно малко дете, което още не е изградено, лесно се поддава на внушение и възпитание. Те целят едно цяло поколение да израсне с това възпитание. И последно казвам – вече не сте модерни, уважаеми евроатлантици в кавички. Не сте модерни! В над осем щата в Америка забраниха тези книги и това възпитание на децата и забраниха смяната на пола. Тази нова тенденция тръгна от Америка, вече е в Канада, във Великобритания, в Унгария, в Австралия. На много места тръгва обратният процес, защото хората и народите се осъзнаха колко е вредно това за бъдещето на човечеството. Тръгна обратният процес, Вие изоставате, настоявайки да продължавате в тази политика. Бъдете модерни и истински евроатлантици, вземете си поука от всичко, което се случи досега, и обърнете тази тенденция с гласуване. Това го казвам от името на БСП след седемгодишни битки и от името на още 16 партии, с които се обединихме в общ лявоцентристки и патриотичен фронт, и съм упълномощена да Ви го кажа. Спрете това безумие, не пипайте децата, оставете младото поколение да се развива! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Нинова, моите уважения, но искам да Ви кажа, че е доста авантюристично да правите какъвто и да е фронт, който в неговото наименование има нещо патриотично, и в него да не присъства ВЪЗРАЖДАНЕ. Просто ние сме единствената парламентарно представена патриотична организация с близо 400 хиляди души, които са ни гласували доверие. А това, което споменахте преди малко, е една партия, която не участва на последните парламентарни избори. Това е много интересно какъв фронт ще направите с тях, но това само относно Вашето последно изречение. Успех в това начинание. Обаче интересно е Вашите евродепутати – евродепутатите на БСП – колко години са в Европарламента и някои от тях лица ли са на точно тази политика, която Вие тук в България стоите срещу нея? След няколко месеца евродепутатите на ВЪЗРАЖДАНЕ ще Ви покажат как се гласува в група и как се защитават именно тези политики. Досега Вашите евродепутати не го правят и позорят политиката, която Вие водите на национално ниво. От друга страна, аз като историк не мога да скрия изненадата преди няколко години, когато Вие поехте тази политика, тъй като имам спомени, че имахте моменти малко по-рано, когато подкрепяхте Истанбулската конвенция, но в един момент, спадайки общественото доверие към БСП, ми се стори някак си като спасителен пояс, че Вие тръгнахте да се правите на консервативна организация, нещо, което, пак казвам, като историк по образование съм изключително озадачен, защото Вашата идеология – и на БКП, и преди това на Работническата партия, и сега на БСП е доста интернационална по принцип, а не консервативна и патриотична. Така че този спасителен пояс е ясен. Успех с новия фронт, но търсете партии, които поне съществуват. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Така, хайде едно по едно. Колега от ВЪЗРАЖДАНЕ, не сте поканен в този съюз, който започваме да правим, защото сте националисти, защото искате излизане от Европейския съюз и защото това не отговаря на ценностите и програмата на БСП. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от „БСП за България“.) Ние с родолюбци и патриоти работим от много години, с националисти – не, затова не сте поканен. Разбирам, че Ви боли, че БСП прави този съюз, включително и с патриотични партии, но това си е Ваш проблем, нашият е този съюз да го доведем докрай. И съм много изненадана, че говорите какво ще правят Вашите евродепутати в Европейския парламент, след като Вие напълно отричате европейската политика, Европейския съюз и всичко европейско и искате да извадите държавата оттам. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Ние не искаме! И сега. Аз неслучайно започнах с това, че ние преживяхме седем много тежки години в битката си с джендър идеологията и изобщо с това неолиберално модерно и неслучайно казах „включително и в нашето политическо семейство – Партията на европейските социалисти“. Никой от Вас не е попадал в такава ситуация. Никой, който има европейско семейство. Обикновено си седите там, слушате, изпълнявате и на всичко казвате „да“, защото са го казали някакви началници от Брюксел. Ние сме проевропейска партия, но няма да се съгласяваме с решения на Европейския съюз, които са против разбиранията на българския народ, против народопсихологията, против българската Конституция, против решенията на българския Върховен съд. На това няма да се съгласим, макар и да сме европейци, и ще се борим за друга и различна Европа на следващите европейски избори, без да вадим България оттам, както искате от ВЪЗРАЖДАНЕ. И в тази връзка – да, аз не го крия, че цяла България знае от години битката ми с евродепутатите Сергей Станишев и Елена Йончева, които гласуваха за Истанбулската конвенция. Не се крия! Аз с тези хора имам противоречия, партията ни има противоречия, защото нашите колективни органи са решили не на Истанбулската конвенция. Уважавам си партията, уважавам си колективните органи, уважавам си българския народ и ще се противопоставя на всеки, който тръгва срещу българския народ и срещу разбиранията на хората, които са ни изпратили тук, пък бил той и евродепутат от БСП. Нямам никакви колебания да го заявя открито и може би и затова повече няма да е евродепутат от БСП в следващите избори.

Не, имаше още нещо. А, пълната лъжа, че някога сме подкрепяли Истанбулската конвенция. А бе, хора, битката за българските деца сме превърнали не просто в партийна, не в законодателна, а в българска битка. Аз съм превърнала това в лична битка на живота ми от седем години и аз си знам какво ми коства. Ти ще излезеш да ми кажеш, че аз съм подкрепяла Истанбулската конвенция! Тази пък глупост откъде я измислихте? Нещо друго измислете, някакъв друг аргумент, но не този.

Абсолютно лично обяснение. Госпожо Нинова, аз, честно казано, наистина не Ви разбирам. Обсъждаме Законопроект, в който ВЪЗРАЖДАНЕ, ИТН и Вашата партия сме от едната страна и се борим срещу новите троцкисти, а Вие ставате и правите едно изказване, в което се опитвате да стъпите на раменете на ВЪЗРАЖДАНЕ и на „Има Такъв Народ“, да се изтъкнете какво сте направили. Няма да коментирам изказването, но си позволихте в дупликата си да излъжете на няколко пъти. Приемам, че е Ваше право, може да си позволите да лъжете – няма нищо лошо. Само ще Ви припомня едно Ваше изказване преди седем години в Кърджали, тогава все още не бяхте узрели за това какво правите по отношение на Истанбулската конвенция, присъствайки заедно с Иво Христов, и тогава призовахте, че трябва да се приеме Истанбулската конвенция, за да се защитят жените и правото на защита.

Къде го прочетохте това? Дайте да го видя.

Това е точно Ваше изказване.

Когато говорите обаче – и това е Ваше право, аз не го отричам, когато обаче си позволявате да говорите за ВЪЗРАЖДАНЕ какво сме искали, какво сме правили – вижте, ние трябва да влезем в Европейския парламент, за да не може да влязат Ваши евродепутати, които да прокарват Истанбулската конвенция. Вашите – на БСП. Ако ние не влезем, Вие пак ще влезете и тогава пак ще гласувате за Истанбулската конвенция. Вашите евродепутати – не на БСП и на ДПС и на който и да е било друг – Вашите евродепутати.

И недейте да коментирате ВЪЗРАЖДАНЕ. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители, преди да започна с това, което исках да кажа по Закона, искам да уточня нещо важно. Аз като човек съм против този Европейски съюз и не искам да участвам в едно голямо нищо. Защото идеите на Робер Шуман, няма ги тези лидери – има ги някакви Урсула, не знам си какви си, тях ли да подкрепим, кои? Това не е Европа. Ние сме за Европа, но сме против този Европейски съюз, който ни кара да мерим колко да са дълги краставиците. И понеже говорим за деца, а никога не мога да съм достатъчно… Вълнувам се. Либерализация на образованието. Какво значи това, до какво доведе? Смачкахме образованието, 25 години учителите ги мачкаха, а сега им даваме едни заплати, за да стоят добри и кротки и за да могат да си затварят очите, всички тези модерни неща да преминат и да дойдат в училище. 2006 г. – ООН проект: „Сексуално и репродуктивно здравно образование“, четири пилотни общини, включително и Враца. В едно прекрасно учебниче, в което се казва: „Децата трябва да се научат да взимат решения, да се пазят от полово предавани инфекции“, и какво да видим там? Полова роля и джендър! Прозорецът, за съжаление, се отвори много, много отдавна и много трудно ще бъде спрян. Ние трябва да подкрепим този Законопроект, а тези, които са хранениците на Вашите НПО-та, то е ясна работата. Но един съвет към тях: откраднете ги тези пари, но не пипайте децата! Не пипайте българските деца! Балонът, в който голяма част от Вас живеят, който е в София и големите градове – хората са твърде консервативни по малките населени места, нашите деца не са европейските деца. Нашите деца не са с идеите от Европа. Нашите деца са съвсем различни. Искам да завърша с едно: българинът Ви позволи да подарите реакторите на Украйна, да купувате самолети, но когато се стигне до децата, нещата ще станат лоши и никой няма да може да ги спре, включително ние или народните представители. Благодаря. (Ръкопляскания от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Идеологията на Съюза на демократичните сили – в основата ѝ са християнските ценности. Тези християнски ценности казват, че семейството се състои от мъж и жена, а децата трябва да се отглеждат именно от тези семейства. Решенията за това какви ще бъдат те, нека да оставим на родителите. Първо. И второ, тези решения да могат да се вземат след 18 години. Съгласявам се с госпожа Корнелия Нинова, макар че сме опоненти, да не посягаме към децата. Депутатите – представители на СДС в парламентарната група на ГЕРБ-СДС, ще подкрепим Законопроекта, внесен от „Има Такъв Народ“. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и „БСП за България“.) Аз смятам, че дебатът наистина трябва да продължи. Между първо и второ четене трябва да има обработка върху текстовете, които бяха коментирани досега. Но всичко това, което се прави, се прави в името на нашите деца – тези, които имаме, и тези, които ще имате, по-младите колеги. Така че нека да бъдем коректни спрямо следващото поколение, да мислим за това какво те ще изберат заедно със своите родители, а не да налагаме джендър идеологията. Съюзът на демократичните сили е заявил, че няма да подкрепи Истанбулската конвенция и тази джендър идеология е вредна и от тази гледна точка ние не я подкрепяме. (Възгласи от „БСП за България“: „Браво! Браво!“, ръкопляскания от „БСП за България“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, имаме предложен на обсъждане законопроект, който ясно и точно описва приоритетите на всяка една от политическите партии в този парламент. Ясно и точно – ако някой се скрие да не гласува или да направи нещо друго, да не присъства въобще в залата, също е сигнал. Когато имаш ситуация, в която трябва да подкрепиш или да отхвърлиш прокарване на джендър идеологии, прокарване на цялата тази информация, която да залее нашите деца, просто никой не може да няма точна и ясна позиция. Също е позиция някой да е против този законопроект и да подкрепи тези евро-атлантически политики. Няма нищо лошо, затова е демокрацията. Въпросът е какво и как ще види обществото ни, а не да се крием, като се правим, че няма такъв проблем. Не, такъв проблем има. Точно заради това този дебат беше изключително ползотворен, описва границите в парламента и аз наистина не мога да разбера защо лидерът на БСП си позволи да стъпи на раменете на ВЪЗРАЖДАНЕ и на „Има Такъв Народ“ някой да забележи тяхната партия, че въобще съществува? Просто не можах да го разбера това, но тяхно право е да го правят. Също обаче е наше право да кажем ясно и точно: в Европарламента, където се прокарват всички тези неща, където се налага Истанбулската конвенция, само преди няколко месеца евродепутатите на БСП са тези, които са лицето на цялата тази извратена политика, депутатите на БСП! И когато говорим за Европарламент след една година или вече половин година, трябва ясно и точно да кажем: да, ние искаме България да е част от Европейския съюз, но да предоговорим абсолютно всичко, което касае нашата икономика, да отидем там и да променим Европейския съюз в ситуация, в която да не е една голяма държава, а да имаме суверенни държави. Европейски съюз на нациите! Това нещо, което интернационалистите и интербригадистите на БСП са против и в Европейския парламент прокарват всичко това, което имаме, защото тези евродепутати са част от Европарламента. И те го прокарват, и те го правят, и те са членове на БСП и към днешна дата. (Реплика от „БСП за България“: „Хайде, стига де!“) Така че няма какво повече да коментираме! Ние ще подкрепим този законопроект и ще се борим за неговата реализация. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Репликата ми е към господин Ганев, но тя е провокирана от следното. Радвам се за пръв път, че в рамките на този дебат тук пролича нещо, което като че ли българското общество не вижда, и то е следното. Ние не съществуваме в политическа система, в която има два избора – или подкрепяме джендър идеологията и сме с Европа, или сме за защита на християнските ценности и сме срещу Европа. Има и трети избор. Това всъщност е изборът на българското общество, на българския народ и на българската нация. Българската нация не иска да напускаме Европейския съюз и НАТО, не иска да бъдем в съюз с Евразия, там с Киргизстан и с Таджикистан да си направим някаква обща държава. Българското общество не иска и да си сменя пола, не иска да следва джендър идеологията и не иска да приема Истанбулската конвенция. Това всъщност е истинското мнение на българското общество. Аз категорично мога да кажа, че именно като убеден европеец, като човек, вярващ в обединена Европа, човек, вярващ в европейските ценности, които в основата, във фундамента си са християнски ценности, ще подкрепя този законопроект. Защото за мен той отговаря на българския национален интерес и на очакванията на българското общество. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН и възгласи: „Браво! Браво!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Ганев, защо смятате, че никой от управляващата сглобка не зае позиция по Законопроекта? Много ми е интересно да чуя Вашето мнение.

Повдигнат беше въпросът за Европейския съюз и какво представлява той. Първо, нека да е ясно, че има съществена разлика между Европа и Европейския съюз. Европейският съюз – днес го има, утре може и да го няма, и натам се е запътил. Това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, е, че България като част от Европейския съюз има пълно право, и това е регламентирано, да отстояваме нашите права като държава и нашите национални интереси. И тук точно е разликата между нас и всички други партии. Защото чиннопоклонно, когато служиш на европейските си началници, стигаш до ситуацията, в която приемаш в Европейския парламент и такива законодателни инициативи, като Истанбулската конвенция. И е много удобно от тази трибуна да обясняваш, че си против Истанбулската конвенция, а твоите депутати да прокарват Истанбулската конвенция. Това е разликата между ВЪЗРАЖДАНЕ и другите партии в тази зала. Точно заради това ние смятаме, че този Европейски съюз трябва да бъде коренно реформиран. Защото трябва да е съюз на суверенните държави. Защото той е възникнал на икономическа основа, защото е станал такъв, за да може икономически да се облекчи търговията със стомана и въглища. А в момента имаме всичко друго, но не и икономически съюз. Точно заради това тази промяна трябва да стане вътре. Защото, ако ние не сме в Европейския парламент, ще са такива, които ще прокарват такава политика, каквато в момента прокарват евродепутатите на всичките в момента партии в този парламент, които имат такива евродепутати, разбира се. Това е съществената разлика. Трябва да има реформиране на Европейския съюз. Трябва да има предоговаряне на абсолютно всички глави, в които ние се чувстваме ощетени. Земеделие – пълно предоговаряне, ние няма да имаме никога повече функциониращо земеделие с изключение на зърнопроизводство, ако не предоговорим нашето членство. И това не го казвам аз, това го казват всички земеделски асоциации и всички земеделски сдружения. Ние сме обречени да нямаме земеделие, ако не предоговорим. По отношение на вредни емисии, по отношение на енергетиката, по отношение дори на риболов – от държава с презокеански риболов, ние в момента имаме 25 лодки. Толкова! И за това не е виновен никой в Брюксел, нека си го кажем. За това е виновно правителството, което е приело тези неща. Даже има си конкретни лица. Кунева е едно от тези лица, но то е едно, не е само тя. И тогава дейно участваше отново БСП с тези условия. Точно с тези условия, съсипващи нашата държава. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че България трябва и е задължена пред народа си да предоговори своето членство. И тук мантрите, които две години обяснявате, че ние това, което казваме за предоговаряне, няма как да стане, беше опровергано не от кой да е – от Германия, от Франция, от Италия, от Австрия. Германия и Франция в момента са поставили на дневен ред точно предоговаряне на членството си. Въобще вървят процеси в този разпадащ се Европейски съюз, който иска да предоговори генерално членството на всяка една от държавите и държави като България да нямат право да налагат вето по пет политики. Това защо не го коментирате? Това се решава в Европейския парламент! Там, когато няма народни представители, които да защитят националните интереси, трябва да отидем ние, за да защитим националните интереси. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, преди малко Ви говорих, за съжаление – нямахме време, за да Ви кажа, че Вие злоупотребихте с процедурата, а не господин Ганев тогава. Но сега да Ви кажа, тъй като аз съм член на БСП и бяхме упрекнати в определени неща, да Ви кажа – и се обръщам към ВЪЗРАЖДАНЕ: казахте и преди местните избори, точният израз беше, че Ви се катерим по рамената, господин Ганев, нещо много крехки тия рамена! След местните избори само един кмет. Един! Та, много са крехки Вашите рамена. Но Вие не се катерете по тези на БСП, защото дискусията за това и за патриотичното я започнахте Вие. Естествено, че ще получите и подобаващ отговор. Но никога БСП и председателят на БСП не е подкрепял Истанбулската конвенция. Това да го знаете. Не знам откъде измислихте това нещо, но истината трябва да се знае. И когато истината се заобикаля или се твърди обратното на истината, естествено, че винаги ще се намери народен представител от БСП, който ще стане и ще защити истината. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Скъпи колеги, чухме доста упреци, че част от залата мълчим, не се изказваме, лицемерничим. За какво да се изказвам? Гледаме Законопроект, който казва, че материалите, свързани с половото възпитание в училище, трябва да са под контрол. Ами да, трябва да са под контрол. Какъв е този дебат, който водим?! Знаете ли, аз имам допускането, че едновременно са верни две хипотези – да си добронамерен и да не си много умен същевременно. Първо, тук се чуха удивителни неща просто. Някой каза 1400 училища се обезлюдили от джендър идеологията. Ама къде отидоха тези хора от тези училища? При здравото семейство в Русия или в Северна Корея? Не отидоха в Белгия, Франция, Германия, Италия – там, където е либералната идеология. (Шум и реплики.) Защо не седят тука да са здрави? Отишли са в Белгия и от сутрин до вечер си сменят пола. Колко души си смениха пола за последните 30 години? Колко души – българи, си смениха пола последните 30 години? Колко? Пет, шест, двама, 300? Защо го водим този разговор изобщо? Вие искате да има контрол от Министерството на образованието на материалите в училище – ами да, трябва да има контрол от Министерството на образованието на материалите в училище. Това някой оспори ли го? Знаете ли, един велик български поет казва: „Няма по-голям враг на религията от бездарните попове.“ Какви неща се чуха тук в тази зала за едно изречение, което е абсолютно… Аз лично, разбира се, ще го подкрепя. На второ четене ще гледам внимателно, ако има някаква щуротия, но къде отидохте?! Европарламентът, война с джендърите, БСП – смисълът на съществуването им седем години бил това. Замислете се малко, може да откриете някой и друг смисъл. (Реплики.) Не, каза го Вашата лидерка – изстрадала го е, седем години гони джендъри с кукери и не може да ги прогони от България. (Смях, ръкопляскания от ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ-СДС.) Хора, създаваме си… Имаме проблеми от тука до хоризонта, ние сме седнали, вече два часа сипваме от пусто в празно за нещо, което е абсолютно разбираемо – едно изречение, по-засилен контрол върху това, което стига до децата. Разбира се, че трябва да има контрол върху това, което стига до децата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Колеги, предлагаме прегласуване и всъщност се обръщам към ГЕРБ и ДПС, защото другите опозиционни партии, независимо от изместването на моменти на центъра, са наясно по темата – и със себе си, и с половата си идентичност. Сред Вас тези, които са хетеросексуални, които имат деца и които няма да са щастливи да се върне шестгодишното им момиченце с розова книжчица, на която пише за сексуалния живот на лесбийките, колко е хубаво. Подкрепете Закона на първо четене. Депутатите от ДПС, отидете из кърджалийските райони и кажете на Вашите хора, че момиченцата трябва да излизат с момиченца, а момченцата да правят любов с момченца в детската градина или в училище. (Шум и реплики.) Като нямате такъв проблем, защитете българските деца. Ние такъв проблем нямаме – ясно сме го заявили. Отново към Вас – депутатите от ГЕРБ и от ДПС, защото ПП имат такъв проблем със себе си – част от тях. Тези от Вас, които са хетеросексуални и искат децата им да растат в здравословна среда, подкрепете този закон. Ако не, някой питаше тука, Дилов зададе въпроса кой си бил сменил пола последните години, ами цяла парламентарна група си смени сексуалната принадлежност, като гледам, още две отиват натам.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Господин Дилов, тук много се бяхте разпалили на тая трибуна, карахте ни се. Колко хора са си сменили пола за 30 години, за 40 години – някой гонил джендъри с кукери. Къде са ви гласовете? Нали беше едно изречение, което беше безспорно? Нали беше едно изречение, където излезе Румен Христов – СДС, ще го подкрепи. Излязохте Вие – ще го подкрепите, излезе господин Чолаков – ще го подкрепи, излезе господин бившият министър на образованието – ще го подкрепи. И накрая 9 гласа за и 15 против?! Колеги, докога ще лъжете българското общество какво подкрепяте и какво не подкрепяте? Става въпрос за българските деца! Господин Дилов, ела сега и пак говори с тоя патос. Къде са? Къде е това е едно изречение? Къде ви е групата? Защо нямаше 69 гласа за, като сте за българските деца? Иначе тука е много лесно да се палите и да се правите на велики, но иначе плахичко девет гласа за. Това няма да Ви измие лицето. Българите разбират кой защитава българското семейство, българските деца, българските ценности, българските християнски и семейни ценности. Вие лъжете българските граждани и това няма да ви бъде простено когато и да било. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Гледам, че господин Пеевски излиза от залата. Господин Пеевски, върнете се, ще Ви стане интересно това, което сега ще Ви прочета като декларация от името на парламентарната ни група. Уважаеми народни представители, в ръцете си държа становище на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев – официално становище, изпратено до министъра на финансите Асен Василев, относно Проекта за решение на Министерския съвет за одобряване на бюджета на Република България за 2024 г. Това, което искам да ви прочета сега, касае приходната част на бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 г. като част от официалното становище на министъра на земеделието. „Раздел III. По отношение на приходната страна на бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 г. По отношение на посочения допълнителен приход от продажба на земи през 2025 г., обръщам внимание на следното: Прогнозната стойност на касовите приходи от продажбата на земи от държавния поземлен фонд чрез поименни компенсационни бонове, посочени в предложената рамка за бюджет на Министерството на земеделието и храните за 2025 г., е в размер на 340 млн. лв. За тази стойност, при допускане на продажба чрез търг на земи от държавния поземлен фонд за притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи, ще са необходими по предварителни разчети приблизително 700 000 дка, което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи шестдесет на сто от предложената цена в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд се заплащат от спечелилия участник. Останалите четиридесет процента е с парични средства от цената на имота по пазарна оценка. Следва да се има предвид, че ресурсът на земите от държавния поземлен фонд е ограничен и се използва: – за обезщетяване на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия, както и за обезщетяване на български граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция още от 1964 г.; – за дългосрочно отдаване под наем и аренда, като ежегодно приходите са в размер на приблизително 90 млн. лв.“ Край на цитата. Многоуважаваният министър на финансите, уважаеми колеги, многоуважаван в либералните среди особено, Асен Василев, на брифинг информира българската общественост, че такава държавна земя никога не е обсъждано да бъде продавана и няма да бъде продавана. Цитирам неговите думи. „В нито един вариант на бюджета такава вноска не е фигурирала и в прогноза, намерение или план за следващите години също нямаме такава вноска.“ Край на цитата. Нямаме, ама имаме. Видимо има официална кореспонденция по случая и видимо в бюджета са заложени приходи от продажба на една пета от държавни обработваеми земи през 2025 г. Малко фактология преди целия този цирк, който подготви финансовият министър, да се случи в държавата: в края на месец октомври посолството на САЩ посреща най-голямата американска търговска инвестиционна делегация, посетила България през последните години, като в тази делегация имаше значителен брой американски фирми в сектор „Земеделие“. И тук идва въпросът защо изневиделица Асен Василев решава да продаде една пета от българската земя от държавния поземлен фонд? Свързано ли е с това посещение и съгласувана ли е с посолството тази продажба? Защото подобни механизми на придобиване на права на използване или продажба бяха използвани в Украйна, където три големи американски компании владеят около 30% от обработваемата земя на Украйна. Това са компаниите „Монсанто“, „Дюпонт“ и „Кардю“. Сега да направим още една сметка: 340 милиона от продажбата на 740 хиляди декара земя – българска земя, означава, че ще продават един декар, забележете, на цена от 485 лв. при средна цена в момента от 2800 лв. за декар! Не стига, че Асен иска да я продава, а ще я продава и евтино, буквално за без пари, по-скоро за компенсаторки! И още нещо, в България има няколко собственици на земеделска земя с по няколкостотин хиляди декара и един конкретен с милион и половина декара. Така след придобиването на тези земи някой в един момент може да стане едноличен собственик на цялата земя в Република България! И сега познайте след една такава схема дали въобще ще има малки и средни български земеделци?! Според Вас дали ще имаме от ГЕРБ, ДПС, които ги няма в залата, и „Продължаваме Промяната“? Ами не, няма да има! Тъй като това е официална кореспонденция и становището е в отговор от страна на Кирил Вътев, в качеството си на народен представител и част от Политическа партия „Има Такъв Народ“ искам по най-бързия начин отговорните институции – Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на финансите и ДАНС, да изпратят пълната кореспонденция между Асен Василев и Кирил Вътев. Защото миналия ден на един брифинг във Финансовото министерство като че ли наблюдавахме един опасен лъжец да говори директно пред цяла България. Искаме да видим тази официална кореспонденция и да разберем всъщност защо Асен Василев иска да продава българската земя. Колеги от ГЕРБ, които сте десетина, Вие решение не можете да взимате, разбираемо е, но питайте Вашия партиен лидер Вие ще участвате ли в продажбата на българската земя? Или колеги, ако въобще са останали от ДПС, Вие ще участвате ли в тази завера и ще позволите ли на един опасен финансов министър, лъжейки през медиите – удобните медии, които го пазят – цялата българска общественост, че всъщност подготвя продажбата на българска земя, и той я готви евтино, за да удовлетвори интересите на определени кръгове хора, и може би интересите на едно конкретно посолство. „Продължаваме Промяната“ не ги коментирам, те са некомпетентни и опасни за българската демокрация по принцип. Въпросът ми е към Вас, уважаеми ГЕРБ и ДПС: за чия изгода продължавате да крепите този финансов министър. Очакваме да подкрепите този некомпетентно предложен бюджет, този опасен бюджет за цялата държава, заради който ние като български граждани и нашите деца ще плащаме цял живот заради един лъжлив и некомпетентен финансов министър. Ще го подкрепите ли в тази му част?! България не е за продан, уважаеми! Не знам дали го разбирате и не знам докога ще си играете заради интересите на трима основни човека: единият по Закона „Магнитски“ и в момента изглежда, че управлява държавата; другият го е страх да не попадне в Закона „Магнитски“ и крепи слаби управленци, каквито са Асен Василев и цялата пасмина от „Продължаваме Промяната“, и третият просто не разбира от финанси и ще ни вкара в такава финансова криза, от която няма да има излизане. Оставка на това срамно и лъжливо правителство! И пак Ви питам! Излезте на тази трибуна – ГЕРБ и ДПС, Ваши представители, знам, че господин Пеевски ме гледа от неговата стая по телевизора, от ефира на телевизия „7/8“, защото друг не излъчва тези заседания, да излезе на трибуната и да дава отговори ще участва ли в съглашателство за продажбата на българската земя, и то да я продават евтино. След едно такова действие и след като се запознаем с цялата кореспонденция, логично е, уважаеми, площадите да бъдат пълни, а Вие да останете в историята. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 49 302 01 51, внесен от Министерския съвет на 24 август 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2023 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 49-302-01-51, внесен от Министерския съвет на 24 август 2023 г. В заседанието взеха участие: от Министерството на отбраната: Тодор Тагарев – министър, заместник-министрите Атанас Запрянов и Станимир Георгиев, адмирал Емил Ефтимов – началник на отбраната, и Никола Николов – директор на дирекция „Правнонормативна дейност в отбраната“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на отбраната Тодор Тагарев. С предложения Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) се цели: – Подобряване на ефективността в дейността на Съвета по отбрана чрез оптимизиране на състава му до състава, определен в чл. 33, ал. 1 от ЗОВСРБ в редакцията му от ДВ, бр. 23 от 2011 г. – Осигуряване на възможност за провеждане на следдипломно обучение на специалисти по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, лекарски асистенти, рехабилитатори, фелдшери и други, във Военномедицинската академия в съответствие с нейната акредитация. – Уеднаквяване на разпоредбите на ЗОВСРБ в терминологично и процедурно отношение с тези на Закона за висшето образование – ЗВО, Закона за развитие на академичния състав на Република България – ЗРАСРБ, и Закона за професионалното образование и обучение – ЗПОО. – Приравняване правата на обучаемите военнослужещи с тези на слушателите, курсантите и кадетите чрез освобождаване от такси за кандидатстване и обучение на военнослужещи от професионално направление „Военно дело“. – Осигуряване на гаранции за компенсиране на всички направени разходи от страна на Министерството на отбраната за обучението на военнослужещите чрез поемане на задължение от тяхна страна за изпълнение на военна служба за определен период от време, актуализиране на критериите за възникване на съществуващите задължения и въвеждане на нови. – Създаване на условия за по-ефективно окомплектуване на военните формирования от Българската армия с военнослужещи при зачитане интересите на службата и на отделния военнослужещ. – Отпадане на изискването за ежегодност на атестирането на военнослужещите с цел отчитане на спецификата на военната професия. – Предотвратяване изпълнението на военна служба от лица, спрямо които компетентните военномедицински органи или органите за психологическа пригодност са установили негодност за изпълнението ѝ. – Изрично дефиниране на естеството и вида, съответно на начина на заплащане на предвидените в чл. 202 от ЗОВСРБ отпуски за изпълнение на граждански и обществени задължения от военнослужещите – когато са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице, когато са кръводарители или участват в заседания като съдебни заседатели. – Осигуряване право на военнослужещите мъже на ползване на отпуск по чл. 167, ал. 1 от КТ чрез изричното му предвиждане в разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ. – Оптимално използване на капацитета и възможностите, които Домът за пенсионирани военнослужещи, ветерани и военноинвалиди в село Орешак, община Троян, може да предостави. Настоящият Проект на закон за изменение и допълнение на ЗОВСРБ е изготвен вследствие на извършена цялостна предварителна оценка на въздействието и в изпълнение на Решение № 218 на Министерския съвет от 2022 г. и на Решение № 436 на Министерския съвет от 2022 г. Законодателната инициатива ще допринесе за справяне със съществуващата фрагментарност в законовата уредба, както и за нейното прецизиране и привеждане в синхрон с действащи законови нормативни актове. В допълнение, Законопроектът ще осигури стабилна основа за упражняване на воинските задължения и за правото на достъп до социални услуги от резидентен тип. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха: Ивелин Първанов, Ивайло Мирчев, Николай Дренчев и Христо Гаджев. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по отбрана с 10 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 49 302 01 51, внесен от Министерския съвет на 24 август 2023 г.“ Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура за допуск в залата на господин Атанас Запрянов.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще помоля да се прегласува това, защото със скучната и обидна декларация на господин Алабалабанов колеги бяха принудени, за да не го слушат, да излязат от залата. Нормално е да им дадем малко време да се върнат. Така че да Ви помоля да ги изчакаме да се върнат, за да прегласуваме. Благодаря. (Реплики между народния представител Искрен Митев и ВЪЗРАЖДАНЕ.) ВЪЗРАЖДАНЕ: Оставка за София-област!

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 49-354-01-112, внесен от Христо Гаджев, Ивайло Мирчев, Красимир Вълчев, Костадин Ангелов, Джейхан Ибрямов, Мюмюн Мюмюн и Калоян Икономов на 27 октомври 2023 г.“ (Силен шум от мобилните телефони заради тестване на приложението BG-ALERT, оживление, реплики.)

„На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2023 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 49-354-01-112, внесен от Христо Гаджев и група народни представители на 27 октомври 2023 г. В заседанието взеха участие – от Министерството на отбраната: Тодор Тагарев – министър, заместник-министрите Атанас Запрянов и Станимир Георгиев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и Никола Николов – директор на дирекция „Правнонормативна дейност в отбраната“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Христо Гаджев. С предложения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) се цели регламентация, която да обвързва размера на стипендиите на курсантите с базата, определена със Закона за държавния бюджет, какъвто механизъм чрез разпоредбите на чл. 212, ал. 3 от ЗОВСРБ е приложен за останалите категории военнослужещи. Съгласно чл. 135, ал. 2 от същия закон курсантите са военнослужещи с особен статут. В изпълнение на чл. 142, ал. 2 от Закона курсантите сключват договори за военна служба, в срока на които се включва срокът на обучението. За срока на обучение във висшите военни училища курсантите се подготвят за изпълнение на военна служба като професия и им се осигуряват стипендии за звание при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната. Към момента курсантите получават основна стипендия за звание в размер от 260 лв. до 305 лв., като трябва да се има предвид, че те нямат право на допълнителна трудова дейност. С оглед на сериозните им отговорности, както и все по-скъпата бойна техника, която ще бъде на тяхно разположение, е наложително да се промени техният социален статус. Необходимостта от повишаване на социалния статус на курсантите е изключително ниският брой кандидати за курсанти през последните няколко години, който показва, че обучението във висшите военни университети и изборът на кариерата на военнослужещ не са привлекателни за младите хора. Основна цел на настоящия законопроект е да повиши привлекателността на военните специалности, като създаде нов инструмент за стимулиране на курсантите. Към момента минималният размер на стипендия за най-нисшия чин – курсант – е 260 лв., а максималният – 440 лв. За най-висшия – курсант – офицерски кандидат I клас – минималната стипендия е 605 лв., а максималната – 785 лв. С предложената промяна в разпоредбата на чл. 142, ал. 2, т. 1 от ЗОВСРБ се създава възможност курсантите да получават освен стипендия за притежаваното звание и нов вид стипендия – за подготовка за изпълнение на военна служба като професия. Законодателната инициатива предвижда размерът на тази нова стипендия на курсантите да бъде не по-малко от 1,3 от базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, която се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България (494 лв. според Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.). Годишният разход за предложената законодателна промяна е в размер на 5 320 380 лв. Средствата могат да бъдат осигурени в рамките на планираните средства за отбрана в Закона за държавния бюджет. С въвеждането на нова стипендия за подготовка за изпълнение на военна служба като професия курсантите ще получават кумулативно две стипендии, като за курсант минималната ще стане в размер на 754 лв., а максималната 934 лв. – приблизително размера на минималната работна заплата за 2024 г. За курсант – офицерски кандидат I клас, минималната стипендия ще бъде 1099 лв., а максималната – 1299 лв. В допълнение, съгласно разпоредбите на чл. 142 от ЗОВСРБ на курсантите със средства от бюджета на Министерството на отбраната се осигуряват: храна, медицинско обслужване, настаняване в общежития на висшите военни училища, ползване на почивната и спортната база към Министерството и други. В заключение, от съществена важност е да се отбележи, че кумулативният ефект от повишените стипендии и поетите за сметка на бюджета на Министерството на отбраната разходи за настаняване и изхранване би се приравнил на средната работна заплата за страната през 2023 г., която курсантите ще получават, за да се обучават във висшите военни училища. Тази мярка следва да повиши интереса към военното образование и съответно избора на военната професия, а в средносрочен период ще се отрази позитивно и при преодоляването на недокомплекта във Въоръжените сили. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха: Ивелин Първанов, Ивайло Мирчев, Николай Дренчев и Христо Гаджев. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по отбрана предлага единодушно с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 49-354-01-112, внесен от Христо Гаджев, Ивайло Мирчев, Красимир Вълчев, Костадин Ангелов, Джейхан Ибрямов, Мюмюн Мюмюн и Калоян Икономов на 27 октомври 2023 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще използвам случая да представя Законопроекта, който сме внесли с колеги народни представители от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и на ДПС. Той е продиктуван от един очевиден проблем, който се забелязва в последните години, но тази година вече придоби катастрофални размери, а именно привличането на млади хора във висшите военни учебни заведения. Давам за пример последния прием, който беше обявен – от 300 обявени места реално около 15 човека се записаха, което е катастрофално от гледна точка на това, че означава, че след четири години, като приключи обучението, около 280 младши офицери просто няма да ги има и няма да достигат. Затова имахме проведени срещи и в Националния военен университет, между другото, и с курсантите провеждаме редовно срещи в Комисията по отбрана – ежегодно, и с другите две висши военни училища – в Долна Митрополия и Военноморското във Варна, за да може да видим вариантите как да подобрим хем статута им, хем да повишим и атрактивността на висшето военно образование, така че да бъде атрактивно най-малкото, тъй като към предизвикателствата на съвременния живот и армията трябва да се адаптира, за да може да отговаря на изискванията и вижданията за живота на младите хора. По този начин все пак да имат и бъдеще в армията, и да могат да планират своето време по време на обучението. До момента стипендията, която Министерството на отбраната им дава, е средно между 250 и 350 лв., но пък им е забранено да работят, тоест няма откъде да си вземат допълнителен доход. С 250 лв., съгласете се, трудно се живее в България, особено ако си млад човек и особено ако искаш да имаш и социален живот. Това, което ние предвиждаме, е създаване на допълнителна стипендия за обучение и за подготовка за изпълнение на военната служба като професия, която впрочем я обвързваме с бюджета за всяка една година. В бюджета има един параграф, който определя базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниска длъжност в системата на отбраната и в системата за сигурност като цяло, в МВР, в ДАНС и така нататък. Обвързваме го като процент по 1,3 от тази база. Съдейки по базата, която беше в бюджета за 2023 г., и тази, която е внесена в бюджета за 2024 г., е една и съща. Това ще рече по около 495 лв. допълнителна стипендия за студентите – 494, да бъда максимално коректен. Комбинирайки ги със съществуващите стипендии и с възможностите, които курсантите могат да ползват, като безплатно жилище, тъй като са на общежития, храноден, между другото, който беше отбелязан и по време на мотивите на вота. Да, тук не съм съгласен, че Путин е виновен, че няма хора – проблемът е много по-комплексен и трябва да подходим комплексно към неговото решаване. Като се комбинират всичките разходи, които държавата прави за един курсант, реално ще му се равнява на средна работна заплата за района на Велико Търново примерно. Тоест дали ще учи в цивилно училище, или във военно училище – във военното училище ще получи по-голямо възнаграждение, ако учи, без да работи допълнително на второ или на трето място, което може би ще даде по-голям стимул на младите хора да изберат военното образование, както, разбира се, и качеството на самото военно образование. Надяваме се по този начин да се повиши тази атрактивност на службата, защото през годините с увеличението на допълнителните възнаграждения и стипендии, които получават, към IV курс вече става една прилична работна заплата самата стипендия. Като пример за IV курс – като се акумулират всичките възнаграждения, вече отива на близо 1300 лв. стипендия общо, която може да получава един курсант. В I курс е горе-долу колкото минималната работна заплата – чисти пари, които може да вземе, разбира се, ако все пак има добър успех, защото има и стипендия за успех. Искам да използвам случая да отбележа, че при внасянето този законопроект беше приет много добре от курсантите и от хората, които са около тях. По този начин се повишава и самата им мотивация да остават във военните университети. В тази връзка ние ще направим промяна между първо и второ четене, с която ще гледаме да решим и един друг проблем – какво става с хората, които отпадат поради една или друга причина между I, II и III курс на университетите? Тъй като след I курс вече те трябва да сключват договор за военна служба и да служат 10 години или съответно да заплатят обучението си – парите, които държавата е инвестирала в тях. Ще целим да намерим решение, така че дори ако им се стори сложно да завършат тези университети, да могат да продължат кариерата си като войници или сержанти в Българската армия, както и възможността самите войници и сержанти да могат да кандидатстват и да стават офицери по-лесно, така че да има възможност за използване максимално на хората, които желаят да служат. В заключение бих искал да благодаря на всички народни представители от Комисията по отбрана, тъй като този законопроект беше подкрепен единодушно. Това означава, че може да се караме по много различни теми, но когато става въпрос за Българската армия и за младите хора в Българската армия, дали ще са от крайноляво или крайнодясно на залата, или в центъра, всички мислим еднакво, че трябва да се инвестира в младите хора. По Законопроекта, който е внесен от Министерския съвет – той е един технически законопроект, който, между другото, е разработен от служебното правителство – още тогава. Ние ще имаме своите бележки между първо и второ четене и се надявам да бъдат отразени. Ако подкрепим и двата законопроекта – мисля, че може да бъдат подкрепени на първо и на второ четене, защото Законопроектът на Министерския съвет също решава други социални и образователни проблеми, с изключение на един-два параграфа, които мисля, че трябва да бъдат отхвърлени на второ четене вече. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Има безспорно смислени неща в този законопроект, които трябва да бъдат подкрепени, но заедно с това нещо, не знам дали си давате сметка, за какво падение става въпрос на Българската армия. Преди малко господин Гаджев спомена, че от 300 места, които са за военните училища, има заети само 15. А навремето си спомням, че когато се кандидатстваше за военните училища, бяха само няколко специалности във всички университети в България, които можеха да се сравняват с тях, говоря особено за Военновъздушното и Военноморското училище. За какво иде реч след 34 години? За брутално падение. На следващо място. Не знам също дали си давате сметка за целия дебат, който днес се водеше – сутринта за джендърството, за опасности, които седят пред държавата, пред обществото, пред малките деца, след което една декларация, която буди много въпроси, много съмнения. Ако това наистина е така, за какво поредно национално предателство става въпрос – говорим за евентуалната продажба на земеделските земи? И сега се вкарва един закон за отбраната, който, пак казвам, има много смислени неща, но отбраната като отбрана докъде се е докарала? Имаше вот на недоверие само преди една седмица, в който коментирахме толкова сериозни проблеми, които се подминаха с лека ръка, едва ли не тук е някаква игра, която се играе в това Народно събрание, без да си давате – една част от Вас, реално сметка за какво иде реч. Конкретно Законопроектът. Още в § 1, чл. 33. Имам усещането, че този законопроект, говоря този, който е на Министерския съвет, е вкаран едва ли не заради тази промяна. Съвет по отбрана, който е колегиален съвещателен орган на министъра на отбраната и включва заместник-министрите на отбраната, началника на Политическия кабинет, постоянен секретар на отбраната, началник на отбраната и неговите заместници, командир на съвместното командване на силите, командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, командир на Съвместното командване на специалните операции, директора на служба „Военно разузнаване“ и началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Това са хората, които са вътре. Обърнахте ли внимание какъв е Законопроектът и кои отпадат от този съвет? На първи септември от трибуната на Народното събрание зададохме въпрос от парламентарната група на „БСП за България“ към министър-председателя академик Денков. И аз съм учуден, че два месеца по-късно отново се вкарва същото нещо. Уж имаме академик начело на държавата и на Министерския съвет?! Извинявайте, ама всяко нещо си има една граница, едни норми, които не могат да бъдат преминавани! От Съвета отпадат: командирът на Съвместното командване на специалните операции, или така наречената Шестдесет и осма бригада, специалните ни войски, отпада Военното разузнаване, началникът на Военното разузнаване да не бъде в този съвет. От същия този съвет отпада началникът на Военната академия. Не знам дали има личен конфликт с генералите министърът на отбраната, или поради нещо друго е породено това негово решение, но пак казвам, надявах се, че поне премиерът ще осъзнае за какво иде реч. Защо го говоря това нещо? Никога светът не е бил по-близо до нов термоядрен конфликт, до трета световна война. Има ли някой, който да не го осъзнава това нещо? Не вярвам да има такъв човек. И в този момент, и в този важен орган да махаш трима човека, които – подред, почваме отново: Военна академия – това е научната част, можеш ли да махнеш нейния началник, независимо кой е той, когато винаги военните технологии, военната наука, голямата наука влиза първо в армията и във войската, за жалост. Винаги науката влиза първо в армията. Азбучна истина. И ние махаме научния потенциал от Съвета. Е, как е възможно подобно нещо да се случи?! На следващо място – Военното разузнаване. При този конфликт, който съществува в момента в Украйна, в Близкия изток, в Далечния изток, тлеещ конфликт, който, не дай си боже, ако избухне, ще бъде много по-голямо от това, което в момента виждаме около нас, и ти махаш разузнаването?! В 21 век?! Най-важното нещо е информацията – колкото повече информация имаш, толкова по-добре. А колкото тя е по-навреме, е още по-важно, за да можеш да вземеш информирано решение. Е, ти можеш ли да махнеш началника на Военното разузнаване?! И накрая Шестдесет и осма бригада! Нарочно говоря по този начин, който е по-разбираем, специалните сили, отново нейния командир да го махнеш от там. Извинявайте, но това наистина граничи с някакво безумие на министъра на отбраната господин Тагарев. И аз за пореден път казвам, че единственото негово влизане в Народното събрание трябва да бъде с неговата оставка в джоба, нищо друго! Силно се надявам да не подкрепите тази промяна за военните училища. Да, дано да се направят тези неща, и е необходимо това да се случи, но може ли подобно нещо?! И пак казвам, имаме усещането, че цялата тази промяна в Законопроекта, внесен от Министерския съвет, е именно заради това нещо. Защото, искам да Ви подчертая с какво се занимава този съвет. Той внася за обсъждане Проекта за национална отбранителна стратегия. Как ще правиш стратегията без тази информация? Проект за устройствен правилник на Министерството на отбраната, проект за бюджет на Министерството на отбраната, проект за план на развитие на въоръжените сили, предложение за назначаване и освобождаване на висшия команден състав. Много съмнения будят тези действия на министъра на отбраната. Няма да се спирам отново на бруталните му нарушения и ограбване на бюджета на държавата, които се извършиха с поредните предложения, които бяха за страйкърите, или за изпразването на военните складове, или за даването на уж дефектиралите ракети С-300 – и колко, и колко още неща станаха, и с това, че 8,5 милиарда сме дали от бюджета на България за въоръжение, толкова необходимо, и няма нищо, което да е пристигнало. Това е национално предателство и престъпление!

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуцанов. Правя Ви реплика по две теми. Първо, по Законопроекта, по който съм съвносител, за военното образование. Ами, за съжаление, проблемът е такъв, че военното образование, въобще военната кариера не е толкова привлекателна за младите. Ако навремето, примерно по Ваше време, дори и по мое, като по-млад, хората, младите хора на 18 – 19 години са предпочитали предвидимостта, тъй като военната професия дава предвидимост – знаеш, че като започнеш, можеш да стигнеш и до края, да се пенсионираш там, сега в момента младите хора предпочитат риска. И ние трябва да я направим, просто да адаптираме военната служба към предизвикателствата на 2023 г., 2024 г. и така нататък, да бъде атрактивна за младите хора сега, а не да разчитаме на неща, които са били атрактивни през 70-те или 80-те години. Просто трябва да сме в крак с времето, както се казва. По втория законопроект на Министерския съвет – § 1 и промените в Съвета по отбрана, тук ще се съглася с Вас и ще изразя позицията на нашата парламентарна група, че това е една откровено глупава идея. Категорично съм съгласен в това отношение и ние ще предложим тя да отпадне. Не успях да разбера дори каква е причината за нейното внасяне, тъй като по време на Комисията по отбрана, като питахме министъра защо го предлага, каза: ами то залата ни е прекалено тясна вече, не можем да се съберем в залата. Съветът по отбрана, както виждате, е по-малък от една комисия в парламента, която и да е. Някак си успяваме да се съберем на масата и не мисля, че това е някакъв нормален аргумент за промяна на такъв съществен орган за управление на Министерството на отбраната като цяло и на въоръжените сили в детайли. Така че ние тук със сигурност ще направим предложение за промяна, но ще Ви призова да подкрепите останалата част на първо четене, поне Законопроекта на Министерския съвет, тъй като има неща, които са наистина технически, и трябва да се случат, за да може от началото на следващата година да влязат в сила, най-малкото от тях е възможността за придружаващи лица на военни пенсионери, на военнопострадали и военноинвалиди в Дома в Орешак, но много от тях са чисто технически – за промяна и за регулиране на статута при социална дейност и при медицинска дейност за военнослужащите, неща, които трябва да се случат, за да може всъщност да получат това, което по закон им се полага, а не съответно да ги ограничим с различни текстове. Затова призовавам парламентарната група да го подкрепи на първо четене, а на второ четене, мисля, че няма да има човек в тази зала, който да подкрепи § 1. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми, господин Гаджев, аз се радвам, че сме на едно и също мнение по тази точка, свързана с Военния съвет. Няма как да Ви подкрепим на първо четене и Вие го осъзнавате много добре, но че има безкрайно смислени предложения, аз го казах и преди малко в изказването, и на второ четене ще получите подкрепа, където става въпрос за курсантите, за военните пенсионери и всичко друго, което е в предложението. Предполагам, че двата закона ще бъдат компилирани в един и когато се предложат, естествено това, което ще се направи разумно, ще бъде и подкрепено, но за първо четене разбирате, че това няма как да стане в тази ситуация, в която е предложен Законопроектът. Що се отнася обаче за младите, че предпочитат риска, риск е в момента да бъдеш част от Българската армия, за жалост, защото тя нито се превъоръжи за тези 34 години, нито се модернизира, напротив, тя се разграби и се унищожи. И когато най-будните или по-голямата част млади момчета влизаха във военните училища, имаше причина да влизат не заради предвидимост, а поради съвсем други причини. Надявам се, че ще стане отново атрактивна Българската армия и привлекателна за най-добрите млади момчета, което ще рече, ще има и друго – родолюбие, в страната ни, нещо, което толкова много ни липсва, и патриотизъм, който също липсва, за жалост, през тези 34 години. Дано да се върне славата на Българската армия, която минава, разбира се, с военните училища и университети!

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Разглеждаме два законопроекта, свързани с отбраната. Вносителите, които са наши колеги от Народното събрание, правят крачка в правилната посока, увеличавайки стипендиите на курсантите във военните училища. ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи тази мярка. Това е една правилна крачка, за съжаление, ние очаквахме не от Народното събрание тази инициатива, а от Министерството на отбраната. Това е една изпреварваща стъпка в един много по-сериозен дебат, който трябва да се води и трябва да се води на професионално ниво, и въобще да се гледат развитието на всички военни специалности и военната служба в целия диапазон, не само да облекчим и да направим привлекателна службата във военните училища на курсантите, но и впоследствие като офицери, като младши офицери, като старши офицери, като членове на щабове и дори след това, след пенсиониране, като работа във Военната академия и в други учреждения, където може да се ползва техният военен опит, натрупан през годините. Това изисква нещо много по-сериозно от променянето в един член, който, да, добър е, да, добре е направено, да, ще го подкрепим, но това е само една нищожна стъпка. Ето, ние даваме милиарди за военни самолети. На този фон да дадем 5, 10, 50 милиона за обучение на военнослужещите не е особено голям разход. Ние трябва да го направим с една много системна разработка по отношение на пътя на всеки военнослужещ – от решението на младежа или девойката да поеме по пътя на военната служба през обучението във военните училища, след това в кариерното израстване. Ако на нас ни трябват 10 пилоти на изтребители F-16, защо не обучим 20, защо не обучим 30? Защо не дадем само на първите десет, на най-добрите, възможност да се реализират във военните училища. Интересен е въпросът какво правим с хората, които по една или друга причина се отказват от служба в армията впоследствие. Защото такива случаи в момента има много и стигаме до така печално известния § 22, в който искаш да се откажеш, но не можеш. Това е един въпрос, който ние трябва да решим, и това е въпрос, който е по силите и по възможностите да реши именно Министерският съвет, именно министърът на отбраната, който много детайлно и много задълбочено с помощта на съответните групи да създаде законопроект, който в пълна степен отговаря в целия диапазон на военната служба, която протича от младежките години, от военното училище, до пенсионирането на съответния военнослужещ, съответно ползването на неговия военен опит от всички институции в нашата държава. Така че към момента подкрепяме това предложение на колегата Гаджев и други колеги с мисълта, че това е само една-единствена първа стъпка в правилната посока и тя би имала смисъл само ако стане началото на нещо много по-сериозно, много по-задълбочено, което трябва да се извърши. Това, което няма да подкрепим, е предложението на Министерския съвет. Вероятно ще се въздържим да подкрепим някои от нещата, които са свързани с пенсионирането на военнослужещите и Дома за военноинвалиди в Орешака. Това, с което категорично не можем да се съгласим, то е, че мястото на директора на служба „Военно разузнаване“ не е в Съвета по отбрана при министър-председателя. На въпроса защо директорът на служба „Военно разузнаване“ няма място на масата в Министерския съвет, където се взимат решения по отношение на отбраната – нелепият отговор беше, че защото, виждаш ли, била тясна залата. Предложих да им подаря едно трикрако столче, една табуретка, за да има място и за генерал Венев на тази маса. В края на краищата наистина не знам какво ще решават, свързано с отбраната, ако Военното разузнаване няма поглед върху това, което трябва да бъде. Разбира се, това предложение на Министерския съвет категорично няма да го подкрепим, тоест ще гласуваме против. Това е мнението на ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Ние от Има Такъв Народ също ще подкрепим този законопроект. Искам да благодаря на всички, които участваха в това решение, защото показахме, че когато кажем, можем да бъдем национално отговорни и как с три стъпки може да се реши един проблем. Понеже бях на тази изнесена комисия, която беше в Университета във Велико Търново, се случи това – генерал Маламов постави проблема, който назрява. Ние почваме да търсим някакво решение от двете комисии – Военната, господин Вълчев също се включи активно, внася се Законопроектът, всички се съгласяваме и го решаваме. Наистина три стъпки, които може за много законопроекти да го правим. Благодаря Ви за това.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Сега, госпожо Председател, само към Вас, първо, не правете забележка на народните представители за нереализирания допуск на заместник-министъра. Промени в Закона за отбраната и въоръжените не се гледат всеки ден в тази пленарна зала. Това е достатъчно сериозна тема и е нормално народните представители да очакват министъра на отбраната лично да бъде в залата и знаете, че него никой не може да ограничи да влезе, но явно министърът се притеснява от това, което ще чуе и чува най-вероятно в този дебат, защото тук се говорят неудобни неща за него персонално. Иначе по отношение на предлаганите промени в Закона, които регламентират въвеждането на втора стипендия за курсантите за подготовка за изпълнение на военна служба като професия, освен получаваната сега за звание, те ще бъдат подкрепени от парламентарната група на „БСП за България“. Това е една правилна стъпка за преодоляване на некомплекта в армията, макар и много закъсняла. Аз искам да поздравя вносителите на Законопроекта, под който бих се подписал с удоволствие въпреки качеството ми на народен представител от опозицията. Нашата парламентарна група винаги е подкрепяла инициативи, свързани с повишаването на социалния статус на българските граждани и различни категории работещи и служещи наши сънародници. Трябваше ли да се чака обаче да се обърне колата, за да светне лампата на това управление, че само спешни и решителни мерки в посока най-вече на този социален статус на военнослужещите могат да обърнат задълбочаващата се тенденция за некомплект в армията, който вече освен войнишки състав се превръща в младши офицерски. Една справка за приема на курсанти през учебната 2023 – 2024 г. показва, че в държавните висши военни училища при заявени 494 места са приети едва 162 кандидати. Тази много стряскаща статистика военният министър в дебатите по вота на недоверие срещу правителството обясни с някаква хибридна война, която се водела срещу неговото ведомство и която, видите ли, плашела младите кандидати, че ще ги пратят на фронта в Украйна, и те затова не влизали във военните училища. Колко нелепо е това твърдение, всеки в тази зала знае прекрасно, но е показателно, че и днешната правилна, макар и малка положителна стъпка, се прави по инициатива на народни представители, а не на Министерството на отбраната, което в своето становище, вместо да благодари на вносителите, изразява загриженост откъде ще дойдат тези допълнителни 5,9 милиона за тази втора стипендия и казват: ама, моля Ви се, намерете допълнително пари и не го правете за сметка на други разходи, предвидени в бюджета на Министерството на отбраната. В същото време Министерството внася Законопроект за промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили. Това е другият законопроект, който разглеждаме днес, където видимо наред с някои така хубави неща, основната цел е да порежем състава на този съвет, явно там с по-малко досадници да се пречкат на министъра да си взима сам важните решения. За тези 5,9 милиона, ако министърът на отбраната беше защитавал националния интерес примерно в сделката с бойните машини, ако министърът на отбраната не подаряваше на поразия българско въоръжение, ако министърът на отбраната беше спрял продажбата на безценица на имоти и сгради на повереното му министерство, ако министърът на отбраната мислеше за Българската армия повече, отколкото за Украинската, тогава не само 5,9 милиона, а можеше да има и стотици милиони за повишаване на възнагражденията на военнослужещите с цел мотивация и задържане във въоръжените сили, както иначе правилно са поискали от Министерството в своето становище, защото, нека да го кажем ясно от тази трибуна – в момента за най-ниската длъжност в армията се получава чисто месечно възнаграждение в размер на 1260 лв. за войник, което е по-малко от заплатата на една касиерка в супермаркет, и 1750 за офицер, което е по-малко от шофьор на тролей, с цялото ми уважение към тези две професии. Как са оцелявали до момента курсантите с 260 лв. стипендия и без право на допълнителен труд, също е една тема с продължение, но нека в заключение още веднъж да приветствам предложението за промяна в Закона и да потвърдя подкрепата на нашата парламентарна група.

Госпожо Председател, уважаемо Народно събрание! Миналата година на 8 декември курсанти от Велико Търново бяха на среща в Народното събрание с Комисията по отбрана и изложиха голяма част от своите проблеми. Тогава забелязах, че това е една тенденция, не е еднократен акт, който се е случил с един или два випуска във Военното училище, и тази тенденция ескалира точно през тази година, но мисля, че за следващата тя ще бъде овладяна. Ние наблягаме тук на финансовия фактор и на стипендиите може би защото не е тайна – и министърът на отбраната го каза, и началникът на Военното училище, че курсанти във Военния университет и в другите учебни заведения са предимно хора от ниските социални слоеве, хората, които са, да кажем, чиито семейства имат проблеми с издръжката си. Това няма как да бъде решено чрез такава социална програма. Все пак отбраната на страната и защитата на националния суверенитет не е просто социална програма, при която да назначаваме хора, които са на най-ниската стълбица на общественото оцеляване в нашата страна. Не е тайна, че голяма част от военнослужещите, които идват като професионалисти, също постъпват в армията, защото не могат да си намерят друга работа. По този начин ние не можем да разрешим проблемите нито с кадровото окомплектуване, нито с качествения състав, като погледнем за физическата, моралната и психическата пригодност на военнослужещите. Проблемът е много по-дълбок и има дълбоки корени, да кажем, през последните десетилетия. Неслучайно разисквахме в предишни точки образованието и възпитанието на подрастващите поколения. През последните години просто армията е неглижирана, дори през последните десетилетия. Военната служба е маргинализирана, тя няма никакъв престиж. Никъде в средствата за национално осведомяване, нито пък в образователните центрове престижът на военната професия не е бил защитаван, защото се счита, че модерният свят е глобален, границите са излишни, националната държава е отживелица, новите западни, евро-атлантически ценности всъщност ни убеждават точно в това – че държавата вече е ненужна, държавните институции също. Като най-сигурният атрибут на държавността и нейният най-голям защитник, армията и въоръжените сили, също са дискредитирани по този начин. Затова подрастващото поколение не вижда своята реализация като защитник на Отечеството. Тук преди време господин Гаджев направи една реплика, като каза, че младите хора търсели риска, а пък военната професия им гарантирала някаква сигурност. Не бих казал, че точно в този момент им гарантира някаква сигурност и някаква предвидимост поради много проста причина. Навремето, когато аз влизах във Военното училище, кандидатите за едно място бяха от пет до 10 – средно по седем-осем души кандидатстваха за едно място. Тогава според доктрината на Варшавския договор, който трябваше да воюва срещу друг блок – НАТО, животът на един военнослужещ от Сухопътните сили по време на бойни действия се измерваше на три минути и половина. Не мисля, че рискът е бил по-малък. Подрастващото поколение и цялата нация бяха възпитавани в едно – любов към Отечеството, самоотверженост и жертвоготовност. Това в момента е считано за проява на, меко казано, ниско интелектуално развитие. Смятат, че само хора, които нямат достатъчно разсъдък, биха се впечатлили от подобни критерии. Неглижирана е любовта към Отечеството, неглижиран е дългът към Отечеството. Ние ще продължим да имаме този проблем, който имаме сега с курсантите. Няма да го разрешим с няколко финансови действия. От друга страна, относно престижа на самата военна професия. Още предишният министър, служебният, господин Стоянов, каза, че статутът в момента не му позволява добро заплащане, тъй като в момента курсанти от военните училища се явяват като студенти, просто облекли униформата. Те нямат статуса, който преди това имаха курсантите – на пълноценни военнослужещи. Сега, когато те са изпращани на стаж по частите, професионалните войници и командирите от нисшия и от висшия състав гледат на тях със снизхождение поради една много проста причина – сегашните курсанти не дават бойно дежурство. Те не дават караул – това, което се даваше преди десетилетия. Тоест те не чувстват дълга към Отечеството в своето ежедневие, в своя бит. Те са просто едни учащи се, които са облекли униформа. Дават вътрешен наряд, но не служат на бойно дежурство. Когато ги изпратят на стаж, още повече когато бъдат дипломирани, тези хора трябва да командват военнослужещи, професионални войници, някои от които имат вече десетгодишен стаж, хора, които са давали караул, а тези, които трябва да са им началници, дори не са носили караулна служба. Разберете какъв престиж могат да имат те! Престижът и квалификацията трябва да бъдат възпитавани още от първия ден, в който те стават курсанти във военните училища. Преди клетвата, която се полагаше, се полагаше през първата година. Още през първата година курсантите носеха бойно дежурство, даваха караул, разводач, началник караул. Сега същите тези хора изкарват пет години на лекции като студенти с униформа и след това трябва да имат самочувствието и да имат престижа пред професионалните военни, че са по-компетентни от тях, могат да ги наставляват и командват. Това е невъзможно! Няма как! Единственият начин да бъде променен статутът на курсантите, след като военният министър счита, че не може да им осигури допълнително работа, след като не им е позволена допълнителна работа, защо те да не дават бойно дежурство?! Това е най-елементарното. Даването на бойно дежурство, което да бъде заплащано, както се заплаща и на професионалните военнослужещи. Тук, естествено, възниква проблемът с количеството, с приетите хора във випуска. Може да се окаже, че някои от випуските не са достатъчни, за да поемат цялото дежурство на военното учебно заведение. Тук именно на първо място идва възпитателната роля на семейството, на обществените институции и на училището. Патриотизмът и любовта към Отечеството, жертвоготовността трябва да бъдат издигнати на пиедестал – нещо, което се неглижира през последните десетилетия. Няма как да убедите хора, които през цялото време – от детската градина, са били глезени, възпитавани, че не могат да поемат никаква отговорност и някой друг ще се погрижи за тях, да поемат риска. Неслучайно Шарл дьо Гол в своя труд „Острието на шпагата“ казва, че проблемът с окомплектуването на команден състав на Френската армия през втората половина на 19 век и по време на Първата световна война е в това, че армията вече не привлича хората, готови на риск, инициативните хора не постъпват след Наполеоновите войни да служат във френските въоръжени сили. Това е проблемът, който коства загубата на Френската армия по време на Френско-пруската война и тежкото положение, в което тя изпада по време на Първата световна война. Ако не са нейните съюзници, Франция щеше да бъде разгромена още веднъж. Този проблем Шарл дьо Гол описва най-подробно през периода между двете световни войни – проблем, който Френската армия има и през Втората световна война. Виждам, че сега този проблем го има и Българската армия. Армията и въоръжените сили не привличат инициативните и предприемчивите. Докато армията и въоръжените сили изпълняват само социални функции, те ще привличат хора, които са маргинални, да ги наречем условно, хора, които са се примирили, хора, които са се оставили на волята на съдбата, хора, които не могат да коват бъдещето на страната и които няма да имат инициативата да поведат след себе си останалите, за да я защитят. Няма как да възпитавате командири от хора, които са примирени, от хора, които са унижавани, които са набирани от най-низшите слоеве на нашето общество. Военната професия може да бъде престижна само ако обществото има нова доктрина – нова доктрина, която да постави въоръжените сили като водещи, а не просто като обслужващ персонал на други държави, на блокове, на коалиции. Сега Българската армия не е мотор, въоръжените ни сили не привличат, те нямат инициативност, те са просто обслужващ персонал. Това нещо се случва с всяка изминала година. Ако въоръжените ни сили нямат собствена стратегия, собствена самостоятелна задача, към която ние да интегрираме нашите съюзници, да ги караме да се съобразяват с нас, да ни помагат и сътрудничат, вместо ние да им бъдем слуги, този кадрови проблем ще доведе до пълна катастрофа. Въоръжените ни сили са пред колапс. Причината не е само във външните фактори. Тук министър Тагарев преди време говореше за някакви си там пропаганди, някакви думи, свързани с последните военни конфликти. Не, държавите, които изграждат пълноценни въоръжени сили, не се боят от конфликтите и от предизвикателствата. Държавите, които имат пълноценни въоръжени сили, не стискат палци зад ъгъла и не се молят: „Дано нас не ни сполети!“, както тук беше споменато преди това от председателя на Военната комисия, че ние не очакваме никой да ни нападне. Напротив, ние трябва да сме готови някой да ни нападне, защото агресорът точно такива като нас търси – хора неподготвени, хора, които се самозалъгват, че това няма да се случи. Когато се самозалъгвате, че нещо няма да се случи, повярвайте, то се случва в най-неподходящото време. Ще подкрепим това предложение за повишаване на финансовата издръжка на курсантите, защото считаме, че тя дори е закъсняла. Дори считаме, че тя трябва да бъде още по-висока. Трябва да се промени и статусът им като военнослужещи. Трябва да помислим по-нататък за такава промяна, която да даде възможност на курсантите да бъдат професионалисти още от първия учебен ден, да не се чудим да ги задържаме с финансова санкция – примерно да си платят две, три или четири години от обучението, и те да се чудят после откъде да набавят тези пари. Напротив, би трябвало дори ако прекъснат обучението, да продължат да служат във въоръжените сили и да им се даде възможност след една година отново да продължат образованието си. Годината, в която не учат, не бива да бъде изгубена за нашите въоръжени сили. Старият статус, който имаха в предишните десетилетия – и курсантите, и школниците от военните училища, сержантските, им позволяваше те да продължат службата и като срочнослужещи или с по-нисше звание, след това да продължат образованието си, ако отговарят на критериите. За слаб успех биваха изключвани – това е вярно. Сега ние не можем да си позволим загубата дори на един курсант, защото това е бъдещ командир. Само с финансови средства това е невъзможно. Защо няма да подкрепим другото предложение, вече беше изтъкнато от колегата Дренчев. Аз само ще отбележа още нещо. Тук пак се говори за статуса на пенсионирания цивилен служител – това трябва да е лице, което е служило най-малко 10 години през последните 10 години и така нататък. Докато започваме да закръгляме и да поставяме някакви условия, все едно военнослужещите и служителите към Министерството на отбраната ще бъдат представители на Камарата на лордовете, няма да привлечем хора за въоръжените сили. Дори една прослужена година трябва да дава допълнителен стимул на хората, които са жертвали част от живота си, за да служат на Отечеството. Пет години или три – нека ги категоризираме в първа, втора, трета, пета категория. Няма значение колко ще бъдат, но всеки ден, прослужен във въоръжените сили на България, трябва да бъде стимулиран и да носи престиж на хората, които са служили.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, първо, явно, очевидно не съм бил разбран правилно в началото на моето изказване, когато говорех за риска. Става въпрос, че младите хора не че не обичат физически риск, а риск да предприемат различни крачки в своята професионална кариера. Ако примерно преди години военната професия, както е въобще в повечето държавни професии, дава една относителна сигурност и предвидимост, тоест започваш работа и можеш да се пенсионираш на тази работа – това е предвидимост. Проблемът е, че младите хора не че обичат физически риска, а са много по-склонни да започнат сега работа, да изкарват пари, след пет години да сменят работата, след пет години да сменят пак работата – не само професията, изцяло да сменят професията си. Трябва да се адаптираме – такъв риск. Не е риск за физическото им здраве. Явно не съм бил достатъчно добре разбран, та затова да го уточня. Колкото до другите Ви цитати, аз такива неща просто не съм казвал, така че, моля, не ми слагайте думи в устата.

Каза ги, каза ги!

Говорейки за това, дали има някой да ни заплашва, не съм казвал такива неща. (Реплики.) Така че относно да се направи статут на военнослужещите – това е стара тема. Между другото, се обсъждаше много. Ако отворите в Закона за отбраната и въоръжените сили – чл. 98 и чл. 132, където се регулира какъв е статутът, как се назначават и какъв е договорът им за упражняването на професия, можете да се запознаете в детайли. Имаше назначена работна група от Министерството на отбраната. Миналата година, ако си спомняте, през октомври-ноември месец – пак по това време, в Комисията по отбрана обсъждахме след срещата с курсантите възможностите за повишаване на тяхната мотивация. Беше създадена такава група в Министерството на отбраната от специалисти, военни, цивилни и така нататък – не от политически лица. Знаете ли с какви заключения излезе тази работна група? Да се дадяла възможност на курсантите да носят лично оръжие и да им се дават пари за транспорт един път годишно за отпуска, и това е. И според Министерството на отбраната това щеше да реши проблема. Според мен не, предполагам, и според Вас също. Възможността дали да носят дежурство, има един друг проблем – че както има задачи, както има задължения, така има и компенсации за тези задължения. Тоест, когато носиш дежурство, след това имаш три дни, в които не си на работа, в които трябва да си починеш от дежурството. Това, ако се сложи при курсантите, и това, между другото, е бил мотив. На военното ръководство дълги години е проблем с дежурствата конкретно, но иначе те са си след клетвата, която също е първата година все още. Всъщност сключват договор за военна служба. Какъв е договорът, уреден в чл. 132, както Ви казах, на Закона, и чл. 142, ал. 2 също така.

Благодаря, господин Председател. Но пак обръщам внимание, темата дали да бъде признато времето за военнослужещите, дали да получат всичките и права, и задължения на военнослужещи, докато са курсанти, военното ръководство не подкрепя тази теза, така че затова търсим възможности да се компенсира и да се повишава мотивацията по друг начин. Благодаря.

Господин Първанов, говорим за пари, за стипендии, които ще дадем на нашите курсанти. Но дали само от пари и от стипендии имат нужда те? Как стои въпросът въобще с вещевото доволствие, с възможностите да имат досег до военни технологии, какви каски носят, какви бронежилетки, с каква военна техника работят, с какво оръжие работят? Не се ли оказва, че армията и най-вече военното ни образование е едно изключително допотопно, останало от времето, когато ние с Вас сме служили във военните училища? Не трябва ли да се говори именно за едно цялостно развитие на военната служба и развитие във всички посоки, като се дадат на тези младежи не само повече пари за стипендии, което е най-малкото, което можем да направим, но именно една цялостна концепция за обучението, така че те да се чувстват готови да излязат на бойното поле срещу най реномираните армии, срещу най-реномираните въоръжени сили и да могат с достойнство да защитават българската държава и българския народ? Именно затова ние трябва да дадем не само пари, но трябва да дадем една цялостна концепция както по отношение на военната техника, с която те разполагат и с която оперират в рамките на военното училище, така и по отношение на организацията на процесите в армията, така че да имаме едни съвременни въоръжени сили. Какво мислите по този въпрос, господин Първанов?

Господин Председател, господин Дренчев, господин Гаджев! Наистина само с финикийски знаци няма как да бъде разрешен този проблем, но пък има и нещо друго – че колкото и да вдигаме стипендията, тя все още не е достатъчно привлекателна. Може би тук трябва да помислим за икономическото правило, че след като курсантите са по-малко, може би бихме могли да им дадем повече пари в този случай. (Реплика.) Да, но бихме искали да са още повече, защото едва ли за тези пари, както беше споменато от господин Зафиров, които са по-малко от парите на една касиерка, няма как да привлечем някого, който в студ и в пек, в дъжд, в мрак и рано сутрин да е готов да служи на Отечеството, и най-важното – да води останалите след себе си, да им дава личен пример. Необходима ни е единна стратегия за развитие на въоръжените сили. Аз си спомням времето, когато на базата на Военното училище в Търново разчетът беше при военно време да се разгърне мобилизационна дивизия. Сега не знам с каква техника разполагат там, с каква апаратура и с какво оборудване. Дали би могло да се разгърне дори един батальон? Не знам, наистина не знам какво. Но тогава материалното обезпечаване беше на ниво и с транспортни, и с бойни средства. На базата от мобилизационните средства на Военното училище в Търново при война се разгръщаше запасна дивизия. Сержантското училище, което беше в Горна Оряховица, на неговата база се разгръщаше полк. Сега аз не знам дали сме в състояние да разгърнем батальон. Това вече го казах веднъж. Проблемът не е само в хората, а и в материалното обезпечаване. През последните години беше рязано. Каквото може да се отреже от въоръжените сили, беше хвърлено наляво и надясно. Няма защо да се връщаме назад в историята, най-пресните примери са от последните месеци. Ние сме готови да дадем всичко за Украйна. Дори да стане някакво бедствие тук, високопроходимите машини безвъзмездно могат да идат там. По същия начин подарявахме техника и на други държави преди време. Виждаме, че в нашите складове, в нашите паркове няма техника, нямаме оборудване. Модерното образование, модерното обучение на съвременните командири е необходимо да бъде на едно високо ниво. Тоест без средства, заделени в бюджета за военноучебните заведения, няма как да привличаме новите млади кадри. И още веднъж пак казвам мотото на Бонапарт: „За да победя във войната, са ми необходими пари, пари и пак пари.“ Тъй като ще се гледа бюджетът, считам, че въоръжените сили се нуждаят от едно добро финансиране.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 49-354-01-71, внесен от Йордан Иванов и група народни представители. „Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 1.

„§ 1. В чл. 22, ал. 2, изречение първо след думите „страницата на“ се добавя „общинския съвет или на“.“

Не, още не съм минал на § 1. Това е ново предложение за § 1. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Отново повтарям за колегата Свиленски. Комисията подкрепя по принцип предложението на Ралица Тодорова и група народни представители и предлага да се създаде нов § 1. Изчитам го, колега Свиленски: „§ 1. В чл. 22, ал. 2, изречение първо след думите „страницата на“ се добавя „общинския съвет или на“.“ – Това е.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, искам да мотивирам предложението на работната група и на Комисията защо първо предлагаме създаването на нов § 1 и защо предлагаме да бъде отхвърлен текстът на вносителя. Ще започна с текста на вносителя, който предвижда поименно гласуване, което да бъде отразено в протокола на заседанията за всички решения на общинския съвет. Всички онези, които са били част от местната власт и от общинските съвети, знаят какво затруднение би създало това особено когато се гласуват решения, които са изрично, ако така се гласуват всички решения, освен тези, които са изрично изброени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Що се отнася за предложението за § 1, където искаме да се добави „страницата на общинския съвет или на“. Идеята е, че може те да бъдат публикувани и на страницата на общината. Често пъти страницата на общината обслужва и общинския съвет и там се публикуват част от решенията, така че смятаме, че това ще може да бъде облекчение за работата на общинските съвети и ще даде максимална прозрачност за решенията на общинските съвети. Предлагам текстовете да бъдат приети по начина, по който Комисията ги е утвърдила. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Ще се спра именно на този § 1, който касае изменение в чл. 27, ал. 5 относно поименното гласуване. В момента съгласно чл. 27, ал. 5 решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 14 и 15 се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. Тоест от 25 точки в тази алинея само по седем от тях е задължително поименното гласуване. За останалите 18 не е. В тях обаче влизат и: решения за създаването на постоянни и временни комисии в общинския съвет; за структурата на общинската администрация; за избиране и освобождаване на председателя на общинския съвет; за определяне размера на трудовите възнаграждения на кметовете и персонала; за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения; за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията; за приемане на стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности; за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и други особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура; за създаването на райони и кметства; за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината, за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение; за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението по въпроси от своята компетентност; за одобряване на символ и печат на общината; за удостоверяване с почетно гражданство на български и чуждестранни граждани; за решаване на други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи; за обсъждане и приемане на решения по предложение на кметове на райони и кметства по въпросите от своята компетентност; за упражняване на текущ и последващ контрол върху изпълнението на приетите от него актове и за определяне на условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на съответната община. Всички изброени по-горе текстове са достатъчно важни за една община, за да се изисква за тях поименно гласуване, както в момента се прави за останалите. Предложеният текст за поименно гласуване по целия чл. 27, ал. 5 бе от 15 народни представители от групата на ПП-ДБ. След като го гласувахме на първо четене в залата, поради незнайно какви причини именно вносителите на този законопроект от ПП-ДБ си оттеглиха предложението на второ четене. Какво се случи, господа демократи? Защо си оттеглихте предложението? Докато имахте малка бройка общински съветници, или по-скоро ДБ, защото ПП нямаха такива, предложението беше добро, защото твърдяхте, че в общинските съвети няма достатъчно прозрачност при вземане на решенията. Дори в мотивите си към Законопроекта, цитирам: „Защитавате принципите, от които се води всяка демократична държава. Лицата, отговорни да вземат колективни решения, да носят отговорност за тях.“ – край на цитата. Сега, след като минаха изборите и вече имате прилична бройка общински съветници, какво се случи? Явно сте си променили мнението. Явно не искате прозрачност в управлението. Явно не искате Вашите общински съветници да носят персонална отговорност за решенията, които вземат. Явно искате да продължава колективната безотговорност на общинските съвети и зад всяко едно неадекватно решение или решение в ущърб на общината или в полза на някой частен бизнесмен или местен олигарх да криете хората си зад колективната безотговорност на колективен орган, какъвто е общинският съвет. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ Ви го казахме и на първо четене в залата, казахме го и в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, че е крайно време да спрем колективната безотговорност и е крайно време всеки един от общинските съветници, на които избирателите са гласували доверие да ги представлява в органа, който взема важните решения за развитието на общината, да носи лична отговорност за своите действия, да дава личен пример и адекватни обяснения за всяко едно действие и гласуване в общинския съвет. Само по този начин всеки един от избраниците ще дава отчет за дейността си пред своите избиратели и така ще могат да му търсят персонална отговорност. Затова сега се надявам да сте преосмислили решението си и да подкрепите тази промяна, която реално Вие предложихте и ние подкрепихме. Подкрепихме я и сега също ще я подкрепим, защото ние сме последователни в своите действия и ще продължим да бъдем последователни. Доказали сме го във времето и ще продължаваме да го доказваме. Благодарение на нашите народни представители от Варна и Стара Загора от времето, когато те са били общински съветници, в тези два общински съвета от години има поименно гласуване. Време е да има навсякъде във всеки един общински съвет в цяла България. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Стоянов, в края на своето изказване споменахте за ПП-ДБ и тяхната промяна на становището. От друга страна обаче, не взимате предвид нещо, което е като факт. Те влизат, където влизат въобще в общинските съвети, един микс от партии – веднъж за ПП, веднъж да ДБ, в които пък има ДСБ, има „Да, България“, има „Зелени“, има Волт, има „Зелено движение“ и всякаква разновидност на ултралибералните партии. Много е лесно и много удобно, когато гласуват поредно срамно решение в общински съвет, да се скрият и да кажат: аз не съм. Ами как не си? Ами щото вътре са амалгама от много партии, включително и Волт, въпреки че аз съм на мнение, че Волт е един човек в парламента, нямат общински съветници, но може пък да има втори някъде и той да каже: ами няма смисъл, аз не съм, те колегите от ДБ са например. Затова е съвсем естествено след местните избори те да се измъкнат. Разбира се, това нещо не важи за София-област, защото те там са пълен леш. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Стоянов, разбирам, че обичате да си ползвате политически дъвки, но фактологията се разминава с това, което казахте, и Вие много добре го знаете. В Комисията по какъв начин гласувахме? Нещо май сте забравили?! Я си върнете записа да погледнете кой как е гласувал, за да давате на Вашия колега отзад, там, дето е скръстил ръце и се е гелосал, тук да се вихри (смях) от трибуната, с неща, които са неверни. Не са верни, защото фактологията е много ясна.

Ти що си с розова вратовръзка?

Всъщност нека да обясним – Вие отчасти обяснихте проблематиката в самия запис на текста. Проблематиката в записа на текста е свързана с така нареченото поименно гласуване. Тъй като в Закона е записано точно в седемте хипотези, за мен самото написване даже на първоначалния текст не е коректно. Това, което ние трябва да целим като прозрачност, всъщност да е видимо, както в момента може да проверите абсолютно всяко едно гласуване на всеки един народен представител по всяка една точка от дневния ред, същото да е видимо и за всички общински съветници в цялата страна. По начина, по който е записано, даже и с предложението на параграфа за поименно гласуване, обхваща само седем хипотези, а ние искаме да знаем абсолютно всички общински съветници по какъв начин са гласували за всяка точка. Знаете, че повечето, особено в големите общински съвети, дневният ред е доста голям – от 70, 80, 90 точки, и много от хората се объркват и след това няма информация в протокола всъщност по какъв начин са гласували. Когато имаме тази система, която е прозрачна и от която може да се види всъщност всеки общински съветник по точно конкретна точка как е гласувал, тогава ще може да се види има ли някакви скрити икономически мнозинства, има ли някакви други интереси, които може би се разминават с политическите на партията, която представляват дадените общински съветници. Припомнете си по какъв начин сме гласували ние в Комисията. Аз лично подкрепям да има такъв текст, може би не точно по този начин записан, трябва да видим каква формулировка. Ако го запишем по начина, по който е даден, той покрива само седемте хипотези, по които и Вие самият споменахте във Вашето изказване. Нека да бъдем фактологично точни какво се е случило на Комисията, кой по какъв начин е реагирал и дебатът в каква насока се проведе. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Стоянов, явно само Вие не сте разбрали в тази зала как работи ПП-ДБ. Те внасят едни законопроекти, които звучат страхотно. От опозицията казваме: ние ще ги подкрепим, защото са супер, но това беше преди изборите. Изборите минаха, господин Стоянов. ПП-ДБ вкараха на места нещо си и това нещо трябва да прави сглобки. Ако това нещо не прави сглобки, няма да могат да участват никъде. Затова те вече не желаят прозрачността. Когато дойдат другите местни избори, ако те съществуват в тази зала, може отново да поискат това нещо, господин Стоянов. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. На репликиращия господин Ананиев да припомня – Вашият законопроект, който е подписан от 15 Ваши народни представители, според мен има от всички формации във Вашата коалиция ПП-ДБ: Йордан Иванов, Даниела Божинова, Любен Иванов, Людмила Илиева, Атанас Атанасов, Кристина Петкова, Катя Панева – извинявам се, ако не е така името, Антоанета Цонева, Свилен Трифонов, Илина Мутафчиева, Стела Николова, Димитър Найденов, Ивайло Митковски. Вашето предложение по този параграф е, че чл. 27, ал. 5 се изменя по следния начин: „Решенията на общинския съвет, взети в открити заседания, се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието.“ Това касае именно целия чл. 27, ал. 5, тоест не само цитираните до момента седем точки, а и останалите 18, всички 25 точки, цялата алинея. Аз много съм изненадан от факта, че именно Вие, Вашите народни представители, оттеглихте това предложение между първо и второ четене и след разискване в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление наистина част от Вас се обърнаха в гласуването и си го подкрепиха, но не бяха всички. Затова сега е много интересно как ще гласувате в залата – дали наистина искате прозрачно управление на общинските съвети, което всъщност минава през поименно гласуване, или за пореден път ще се обърнете и ще гласувате в полза на местните олигарси, местните бизнесмени или защита на частни интереси, а не на тези на общината и за развитието на общината. Сега ще видим какво ще се случи в залата.

Благодаря, господин Председател. Аз също искам да коментирам отпадането на § 1, който беше наистина добра идея относно поименното гласуване. Тези промени бяха необходими за общинските съвети. Считаме, че смяната на предназначение на терени, одобряването на подробни устройствени планове и продажбата на общинско имущество в момента представляват едни безотговорно взети решения, които са част от проблема с анонимната колективна безотговорност в общинските съвети. Като пример мога да дам решение от последната сесия на предишния мандат на Общинския съвет на Община – град Добрич, която беше дни преди откриването на предизборната кампания за местни избори. На тази сесия беше приета докладна записка за частично изменение на Общия устройствен план на град Добрич, основно терен, находящ се в землището на града. В докладната ставаше въпрос за промяната на поземления имот от територия „Обработваеми земи – Трайни насаждения“ в зона „Терени за енергийни производства“. При направено по-детайлно проучване стана ясно, че въпросният терен е продаден на търг от Община Добрич на фирма, която впоследствие е прехвърлила собствеността върху този парцел на друга фирма, която пък е собственост на майката на кмета на град Добрич. С две думи, кметът на град Добрич продаде общинска земя на майка си и променя статута, за да си направи фотоволтаичен парк на територията на града. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Докладната мина с 16 гласа „за“, един „въздържал се“ от състав на Общинския съвет 41 души. Към момента се твърди, че във въпросната сделка и решение няма конфликт на интереси, няма нищо нередно, но има подаден сигнал към КПКОНПИ. Нека да оставим КПКОНПИ да реши това. Именно такива, няма да кажа престъпни, но да речем, скандални решения допринасят за загубата на доверие в морала и работата на общинските съвети, което съответно води до по-ниската избирателна активност по време на избори. Отделно от това, при поименно гласуване жителите на общината биха могли да проследят по това кой как гласува от общинските съветници кой споделя и защитава техните виждания, техните интереси за управление на общината. Ако човек има въпрос или препоръка по дадена тема, чрез поименното гласуване би се насочил по-лесно към кого да отнесе запитването си и то да бъде взето под внимание. Благодаря.

Госпожо Петрова, аз искам да питам следното нещо: имате ли информация как точно са гласували хората в Общинския съвет, защото, да кажем, се знае по групи, но не се знае кой точно е присъствал, дали е гласувал, как е гласувал? С оглед на това, че в Добрич, за разлика от Варна примерно, където през 2013 г. по мое предложение тогава се въведе поименното гласуване – беше подкрепено, между другото, от ДСБ тогава, „Да, България“ още ги нямаше и съответно не съществуваха, за да излязат с обратното становище, защото виждаме, че тука по-скоро обратната тенденция защитават. Нали така? Те са може би най-големият и най-стабилен партньор на ДПС и на ГЕРБ, нормално. Но въпросът е в Добрич, където няма такова поименно гласуване, може ли да се разбере как точно се е гласувало, защото в крайна сметка сигналът, който Вие казахте, към кмета, който по Вашите думи разбирам, че е осъществил някакво престъпление – странно защо беше избран пак, може би по някакъв неведом начин, но така или иначе има сигнал срещу него в КОНПИ. Дали КОНПИ ще се произнесе или не, ние не можем да знаем, но ще следим ситуацията, защото такива хора като кмета на Добрич трябва да са в затвора, а не трябва да управляват града. Въпросът ми е: има ли някаква информация за това как са гласували конкретно общинските съветници, защото те също трябва да носят отговорност за това? Тъй като това, че са гласували престъпно решение, ги прави съучастници на една престъпна сделка, извършена от лице, което нарушава закона, макар и да е кмет в момента. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петрова, когато говорите за – нека да не ги наречем все още престъпни, но скандални сделки, които се случват на територията на конкретни общини, искам да Ви насоча вниманието към една много конкретна сделка. Това е сделката за парцел с площ 1089 кв. м, който по някаква много голяма случайност се намира точно до парцела на господин Костадинов (смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), който според медиите е купен на цена от 2 евро, която е 10 пъти по-малка от цената, с която съседни имоти се продават. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че, госпожо Петрова, може ли да дадете малко светлина и за този случай, за къщата на Костадин Костадинов, за парцела, който си купи?

Мисля, че е редно, залата има интерес към този случай, както и зрителите. Благодаря. (Силен шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Петрова, първо, разпоредителните сделки с общинско имущество и сега съгласно ЗМСМА и съгласно правилниците на общинските съвети са с поименно гласуване. Що се отнася до подробните устройствени планове, аз също мога да цитирам практика, както господин Костадинов, от 2008 г. в Общинския съвет във Видин. По предложение на Общинския съвет бе взето решение да бъдат поименно гласуванията за изменение на подробни устройствени планове и на Общия устройствен план, разбира се. Така че това е волята на общинския съвет и може да бъде проследено всяко едно гласуване, което е свързано с промяна на предназначението на имоти или с изработването на подробни и общи устройствени планове и техните изменения. В тази връзка, коректно е да се каже защо Комисията взе това решение и защо водихме дълги дебати по темата. Не всички общински съвети имат възможност да въведат поименното гласуване чрез електронна система, а останалото ще отнеме изключително много време, особено когато имаме, да речем, в дневния ред повече от 28 – 30 точки. Общинските съвети в малките общини, знаете начина, по който заседават, те не работят по няколко дни последователно, което изключително много ще затрудни работата им. Тези случаи, за които говорим, не са от такава изключителна важност, а винаги във всеки един протокол може да бъде проследено как е гласувано – коя група, колко човека, от коя група са гласували за дадено решение, защото това се отразява накрая в протоколите.

Благодаря, господин Председател. Да, проблемът с липсата на такава система в по-малките общини за поименно гласуване, изобщо за отразяване на електронното гласуване, съществува, но в момента предстои разглеждането на бюджета, може би беше добре да се включат някакви средства относно това. Освен това малките общини имат по-малък състав на общинските съвети. Примерно Община Шабла са 11 души – не би било проблем поименното гласуване, защото щеше да стане доста бързо. Освен това към момента има поименно гласуване относно някои гласувания, но да речем, поименно гласуване при одобрение за теглене на големи заеми липсва, което е проблем. На господин Митев не мисля, че има смисъл да се отговаря на клевети. Господин Костадинов, само по себе си беше скандално това, че само 16 души гласуваха за, един се въздържа. Според мен толкова важно решение не беше редно да се взима при състав от 41 души общински съвет само от 17 души и да не се знае кои са. Благодаря.