7 декември 2023 г.

Същото като вчера.

Защото Вие, които вчера не приехте предложението на БСП, защото е единственото нормално, днес си го правите като предложение, уж припознато от председателя. Какво говори това? (Реплики.) Първо, че вчера изпълнихте една поръчка тук на един човек, който Ви каза: „Стани и еди-какво си кажи!“ Тоест професионализмът, юридическото, законодателното и парламентарното нямат нищо общо с поведението на управляващото мнозинство. Вчера призовах разумът и професионализмът да надделеят над лакомията, безхаберието към българския народ. Не! Че и лекции ми чете Цонев тук, от трибуната, колко сме неграмотни и не знаем как се прави бюджет, защото той цял живот правел бюджети?! А днес какво? Обратно! (Шум и реплики от ДПС.) Е, не Ви ли е неудобно малко? Аз правя ново предложение, за да Ви дам шанс поне веднъж в живота си в рамките на 24 часа да бъдете последователни. (Шум и реплики.) Гласувахме първа, втора, трета точка, пренаредихте програмата за днес. Предлагам държавният бюджет да бъде днес като четвърта точка, за да Ви видя пък сега как ще гласувате и дали в рамките на по-малко от 24 часа ще запазите едно и също мнение по най-важния въпрос в държавата – въпрос, който засяга всеки българин, или ще продължавате да си играете на „тука има, тука няма“. Да бъде четвърта точка – моля да се подложи на гласуване.

Благодаря Ви, господин Председател. Ползвам тази процедура, без да смятам, че мога да бъда засегнат от хора, които нито гледат, нито слушат. На такива хора не можеш да четеш лекция, а и нямам никакво желание да Ви чета лекция. Това, което предлагаме днес, е същото, което беше вчера – бюджетът ще бъде гледан преди второ четене на данъчните закони. (Реплики.) И вчера беше така. Второто четене на данъчните закони ще бъде във вторник следващата седмица – на петте данъчни закона, които днес ще гледаме в Комисията. Четирите, за които вече има доклади, ще гледаме днес. Къде е разликата между вчера и днес?

Че днес няма да гледаме държавния бюджет!

Няма го министърът!

А, така кажете!

Ами питайте! Ако министърът беше тук, щяхме да гледаме държавния бюджет, утре щяхме да гледаме данъчните закони и във вторник щяхме да гледаме другите данъчни закони, защото не можем да ги направим по-рано. Днес има Бюджетна комисия и ще гледаме остатъка от данъчните закони, които са точно половината. Половината вече сме приели и ще ги гледаме във вторник, тоест днес, а другите във вторник. Не мога да разбера на какъв език трябва да го кажа, за да го разберете! Няма да Ви вляза в тона, госпожо Нинова, по никакъв начин, макар че мога, и то небезуспешно. Защо да Ви влизам в тона?! Просто нито слушате, нито гледате, водите се от някаква собствена логика. (Реплики.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Председател, беше направено процедурно предложение това, което Вие предложихте – Законът за държавния бюджет да бъде отложен. Тоест той е в седмичната програма и не е отпаднал от седмичната програма, просто го отлагаме за по-късен момент в днешния или утрешния ден. Предложението на нашата парламентарна група е да бъде точка четвърта и тя не нарушава това, което каза господин Цонев – да бъде гледан преди данъчните закони.

Е, да де, ама като го няма министърът, как ще го гледаме?

Господин Цонев, това заседание, където е министърът, предполагам не е свикано снощи, защото вчера сутринта по това време имахме Председателски съвет (реплики), точно по това време преди 24 часа имахме Председателски съвет, и сигурно някой от Вас е знаел, защото ние не знаехме, че министърът го няма. Защо я включихте в дневния ред, защо я гласувахте? Вчера имаше достатъчно точки преди нея, защо не удължихме заседанието? (Реплики.) Хайде да не си играем на „ние знаем къде е министърът, Вие не знаете, ние сме професионалистите, Вие сте непрофесионалистите“, а да работим по програмата, която сме гласували. Има предложение да бъде точка четвърта, моля, господин Председател да го подложите на гласуване. Точката не е отпаднала от дневния ред. Ако го няма министърът, защо точката е в седмичната програма? Да задам така въпроса: след като го няма днес и утре, а ще бъде в понеделник, защо не отпадне точката от програмата, въобще да я няма? Виждате ли колко нелепости ни предлагате? (Реплики.) Е, как не виждате?!

Сега ще обясня.

Ето, обяснете! Благодаря Ви.

Господин Председател – по начина на водене. Давате ми още едно основание да Ви направя бележка да не подлагате на гласуване неща, за които сте с ясното съзнание, че не са правилни. Вчера обясних, днес се постарах пак, ще се върна към вчерашните си думи да обясня цялата логика на този процес. Дано господин Свиленски, като си играе с телефона, и да слуша. (Реплики от народния представител Георги Свиленски.) Излязъл съм да Ви обясня, Вие не слушате. Аз съм излязъл на трибуната от уважение към народния представител Свиленски да му обясня какво не е разбрал. Не съм употребявал думи „професионалисти, непрофесионалисти“. Вашата председателка употребява такива думи, аз не употребявам. (Реплики.) Вчера, сряда, трябваше да гледаме бюджета на първо четене, министърът беше тук. Това беше планът, който предложихме на Народното събрание. След като минат точките по ал. 8, да гледаме бюджета. Дори имахме идея да удължим работното време до приключване на бюджета. Днес трябваше да гледаме данъчните закони. Вчера темата беше: защо бюджетът е преди данъчните закони. Постарах се да обясня много ясно, че бюджетът е с една стъпка след данъчните закони. Данъчните са на второ, бюджетът на първо. Тоест бюджетът ще дойде да бъде приет на второ, когато даже ще е минала цяла седмица, откакто са приети данъчните закони, и ще могат да бъдат отразени в салдото на бюджета. Това, първо. Второ, ние знаехме, че в четвъртък и петък министърът е на ЕКОФИН, иначе щяхме да подредим нещата както предложи госпожа Нинова – в сряда да се гледат данъчните закони и в четвъртък – бюджетът. Заради ЕКОФИН направихме разместване – бюджетът да е вчера, а данъчните закони да са днес. Вие вчера – цялото Народно събрание, всички ние решихме, че ще дебатираме закони по ал. 8 седем часа и денят мина. Днес как да гледаме бюджета? Докладите на всички комисии са готови и сега можем да го започнем. Искате ли без министъра да го започнем? Не искате. Ние не искаме да правим прецеденти да се гледа бюджет без министъра. Няма никаква диспропорция, няма никаква липса на логика, както твърдите, напротив, абсолютно последователно се движим. Нямаше как, не хвърляхме боб, че вчера седем часа ще се занимаваме с ал. 8. Ако бяхме хвърляли боб да излезе това, щяхме да вземем друго решение. (Реплики.)

Уважаеми господин Председател! Имаме сериозна бележка по процедурата във връзка със следното. Първо. Трябваше да обърнете внимание на колегите, които се изказват тук, и особено на колегата Цонев, че има практика на Европейския съюз и практиката на Европейския съюз е категорична. Ние познаваме процедурите и сега правим сравнение на всички бюджетни процедури на страните – членки на Европейския съюз. Ако ми покажете някоя страна, където първо гледат бюджета и после си гледат законите, обадете ми се. Ама аз съм ги проверил – няма такива. Второ. Какво ще обсъждате, след като гледате законите преди бюджета? Ами ако променим законите в данъка за корпоративната печалба, примерно приходите от банките с 600 – 700 млн. лв., какъв е смисълът от дискусия, след като параметрите в бюджета ще бъдат различни? Едно е да водите дискусия при бюджетен дефицит минус едно, друго е при излишък 3%, трето е при разходи еди-какви си. Това противоречи на здравия разум. Господин Председател, като говорим за евро-атлантически ценности и като излезе някой да говори тук, ще го питате как е в Европейския съюз. И като не е така, му пожелавате приятен ден. Благодаря Ви.

По начина на водене!

Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, процедурата ми е изцяло към Вас. Всеки, който не е в Бюджетната комисия, но е народен представител и седи в залата, при това, което се случи, какво ще си помисли, господин Председател? Първо, вчера, или както казаха колегите, преди 24 часа, Вие сте говорили нещо, но как се прави програмата на Народното събрание, господин Председател? Как в седмица, в която влиза бюджет, Вие знаете, че министърът два дни ще отсъства? Ами ето, че се случва всичко. И това, за което всъщност ние предупредихме, но то се случва и министърът го няма. И сега кой носи отговорността, господин Председател? Защо се получава така? Ние Ви предупредихме. Тук има дневен ред и този дневен ред се гласува в първия работен ден за пленарната седмица. Изобщо някой зачита ли дневния ред на Народното събрание? Някой зачита ли бюджет? Скарали сте се за пари, пак сте си разпределяли порциите управляващата сглобка и мнозинство и, господин Председател, Вие удряте печата и узаконявате това нещо. Правите тук процедури, казвате правилници, но всъщност това, за което вчера предупредихме, се случи днес. Тук са народни представители, да кажем 220, които не са членове на Бюджетната комисия, а 6 милиона българи, като гледат или като разберат за тези хватки, а те дори не са и процедурни, те са хватки за пари, за позиции и просто лъснаха пред цяла България до такава степен, господин Председател, че на никого от управляващото мнозинство не му пука, с извинение за израза. Какво ще си помислят хората, тъй като има още да се разпределя? Това е самата истина и тук да ми обясняват по този начин, а тук има народни представители, които и друг път са били в парламента, а има и случаи, в които и ДПС бърка, не може само ДПС да назидава парламента – не сте безгрешни, колеги. (Смях от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, миналата седмица отново станахме свидетели на порочни практики, които бяха характерни за времената, когато ГЕРБ заедно със своите патерици – пишман патриоти, и останалите гравитиращи метастази от тогавашната коалиция боравеха неправомерно със законите. Времената, които много напомнят за днес, и не бяха много по-различни от сегашните. В четвъртък в Комисията по бюджет и финанси бяха внесени 15 нови параграфа – предложения за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, забележете, през Преходните и заключителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от народния представител от ГЕРБ Делян Добрев. Всичките предложения представляват, много общо казано, едно нещо – бърза писта за процедурите, касаещи изграждане на фотоволтаични централи върху земеделска земя. Започват много добре и много ведро – в чл. 23, ал. 3 думата „пета“ се заменя с думата „седма“. За тези, които го четат за пръв път в Комисията, това значи, че изграждането и/или разширението на обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични слънчеви системи, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земеделски земи от пета до десета категория или некатегоризирани. Сега става от седма до десета, което е добре. Това е добре, но като се има предвид как се сваля категория на земеделска земя, това за едно сериозно инвестиционно намерение не е изобщо кой знае какъв проблем. Напомням само, че има отстранен от длъжност председател на Селскостопанската академия, вече бивш, заради точно такива манипулации и проби от земеделски земи и същевременно с това всеки от нас, пътувайки из страната, вижда огромни полета от фотоволтаици върху плодородна земя. Предложеното изменение на ал. 9 на чл. 24 изолира решението на министъра на земеделието, което е крайно. С промяната на предназначението на земеделска земя в такава за производствени нужди и в общинските съвети с мнозинства за едно такова решение това изобщо не е пречка. Освен всичко един от параграфите казва, че не се прилага един параграф 30 от Преходните и заключителните разпоредби на един законопроект от 2018 г. от Закона за посевния и посадъчен материал, в който е описан по много коректен начин редът, по който се провежда цялата процедура. Равносметката от всичко това е, че се опростява изключително много процедурата за изграждане на фотоволтаици върху земеделска земя. Същевременно с тези текстове се предлага друга процедура на предложената подобно през Преходните и заключителните разпоредби на ЗЕВИ, която преди повече от месец президентът даде на Конституционния съд поради съображения за незаконосъобразност. Най-недопустимото от всичко е, че предложените изменения и допълнения няма да бъдат обсъдени нито в Земеделската комисия, нито в Регионалната, нито със заинтересованите институции, като Сдружението на общините, на които се вменяват всички отговорности. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично възразяваме срещу посегателството на българската земя, като едновременно с това заявяваме, че не сме против изграждането на фотоволтаични централи, но нека това да бъде съобразено с Конституцията и нуждите от ползването на плодородна земя. Нямаме съмнение, че тези лобистки предложения ще влязат в залата още тази или другата седмица и ще бъдат приети от мнозинството. В същото време напомням на председателя на Народното събрание, че имаме внесен Проект на мораториум за забрана за изграждане на фотоволтаични централи върху земеделска земя още на 26 април, което е изключително несправедливо, защото още не е разгледан в залата. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В последните дни по всички медии, много учудващо, между скандалите в Народното събрание, скандалите между партньорите в управляващата коалиция и подкрепящите ги, между велики в кавички народни представители и велики министри, между убийства, катастрофи и обири изведнъж проби новината за поредната международна оценка на качеството на българското средно образование. Отчайващите за България резултати от поредното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците – PISA. Това е един от най-важните източници на информация за състоянието на българското образование. Още повече че не съм чула да се оповестяват резултати от вътрешните изследвания – ще попитате какви? Коя е националната институция, която трябва да следи и оценява образованието у нас, след закриването на Института по образование например преди много години? Може би Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование, който трябва да предоставя на МОН периодични доклади за качеството на училищното образование, а неговият отдел „Международни изследвания в образованието и анализи“ да подготвят тематични изследвания за качеството на училищното образование на национално ниво. Дали го правят, не знам, но ако го правят или ако са го правили досега, защо трябва да чакаме PISA, за да прогледнем? Защо не са алармирали какво се случва с качеството на образованието у нас или, ако са го направили, какви са последствията? В крайна сметка, понеже явно ние или не правим изследвания, или, ако ги правим, нищо не следва, е добре, че имаме резултатите от това международно изследване. А те с две думи са, както писаха медиите, шокиращ срив. Само не знам за кого това е шокиращо, защото за работещите в системата това е последователен срив в последните двадесетина години. Години, в които бяха направени две по-мащабни реформи, или поне прокламирани като такива, в системата, които в голяма степен доведоха до този шокиращ срив. Това е така, защото тези реформи бяха направени не с мисъл за модерно и качествено образование, а с цел да обслужат интереси – партийни, идеологически, икономически, от частните издателства на учебници до неправителствените организации, отново с частни интереси. И така ученикът е център на системата само на думи, а всъщност той е жертвата, колеги, всъщност голямата жертва на тези брутално некадърни реформи са точно децата ни, доста от които вече не са деца, и по техните знания, умения и реализация виждаме провала на системата и на всички управлявали България в тези години. Образователната реформа, рекламирана с приетия през 2015 г. Закон за предучилищното и училищното образование се провали. 54% от българските деветокласници са под критичния минимум на знания и умения по математика. 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с драстични дефицити по природните науки. Сривът в резултатите на нашите ученици е шокиращ. Постиженията им са сред най-слабите, наблюдавани някога, и при трите предмета, които са предмет на изследването. По математика те са последни в Европейския съюз, а по четене – предпоследни. Важно е да се знае, че това са ученици, които от V клас учат по нови учебни програми, влезли в сила след уж голямата промяна в образованието ни през 2016 г. и уж насочени към формирането на умения, тоест катастрофалните резултати днес са достатъчна оценка за образователната реформа. Седем години от влизането в сила на този закон, а не бяха нужни чак седем, бяхме наясно какво се случва след първите две три, и какво от това? Като реформата през 2001 г. – 22 години работим по учебните програми и съдържание оттогава. Разбира се, с някои козметични промени работим и до днес общо взето. За тези, които са извън системата, ще кажа, че не от седем години, а на всеки три години от 2001 г. насам при публикуване на поредните резултати от въпросното изследване чуваме, че половината от българските ученици нямат умения, като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми, че България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света. Постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат. Ножицата между децата, които учат в така наречените елитни училища в големите градове и идват от семейства с по-висок икономически статус, и техните връстници от училища от по-малки населени места и от непривилегировани социално икономически слоеве, е огромна. Ние сме една от десетте държави в цялото изследване, което обхваща над 80, в които най малко 50% от разликата в постиженията на учениците се обяснява с различията между училищата. Това е недопустимо. Тази ножица се доказва всяка година и от националните ни изпити, но ние не полагаме никакви усилия за затварянето ѝ. Защо изброявам всичко това? Защото не искам това да остане поредното изброяване, поредното вайкане. Защото тези резултати са моя болка, болка на всички, които влизат в час във всяко българско училище, болка години наред. Искам обаче това да е болка на всички нас, на всички Вас, на цялото общество. Искам ясно да се разбере, че нямаме бъдеще, ако продължаваме по този начин, и че всички високопарни изрази за високи технологии, за привличане на инвестиции ще останат мираж. Бъдещето не ни оставя време да продължаваме така. И да го кажа за пореден път и с прости думи какво ни трябва, не наукообразно и с модерен пиарски език, и без детайлите, разбира се, нямам време. Трябват ни нови учебни планове, програми и учебно съдържание, насочено както към придобиване на фундаментални знания, поднесени по подходящ начин и с подходящи средства на децата, така и към практическо приложение на знанията. Трябва ни нов модел на базисна и продължаваща квалификация на учителите. Трябва ни нова съвременна училищна среда във всяка детска градина и училище в страната и ни трябва 5% от брутния вътрешен продукт за образование, а не намаляване на процента за образование с всяка изминала година. Това не го казвам сега аз. От БСП сме го казали още през 2018 г. във „Визия за България“. Трябва да е ясно, ако искаме друго бъдеще за нацията, образованието трябва да е първи национален приоритет, реален приоритет, а не на думи, за всички партии, без значение леви, десни, центристки. Ние сме длъжни да постигнем национален надпартиен консенсус за развитие на образованието ни и всичките ни действия да са подчинени на разбирането, че това е изключителна държавна отговорност и не може дейности, подчинени на този приоритет, да се дават на откуп на каквито и да било организации. Ако не се справим с този проблем, няма да се справим с никой друг. Ако не го направим, значи не сме за тук нито като парламент, нито като мнозинство, което и да е то, нито като изпълнителна власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Правя процедура за съкращаване на сроковете от седем на три дни на току що докладвания Общ законопроект за приетите на първо гласуване на 29 ноември 2023 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, внесен от Христо Гаджев и група народни представители, и втория от Министерския съвет, който беше докладван преди малко. Срокът да бъде три дни, тоест да изтече понеделник в края на работния ден. Само искам да напомня, че единият от законопроектите беше подкрепен от всички парламентарни групи, а по втория имаме горе долу разбиране между парламентарните групи какви промени да направим между четенията, така че се надявам да го подкрепите, за да може следващата седмица да го гледаме в залата и евентуално да бъде приет до края на годината, тъй като има и бюджетни измерения в него. Това е увеличението на стипендиите на курсантите, както и други социални разходи, които са предвидени в Закона на Министерския съвет.

Благодаря, господин Председател. За пореден път снегът през зимата ни изненада и ни свари неподготвени, с което отново лъсна некадърността на управляващите както по места, така и на централно ниво. Обилните снеговалежи в края на ноември, макар и само за два дни, поставиха в ступор цялата държава, блокираха пътищата, оставиха населението без ток, без вода, без газ, без топлоподаване, а на места, най-вече в Силистренско, където по принцип зимите са по-сурови, и без обхват на телефоните. Тотална изолация от целия свят. Натежалите от сняг клони на дърветата започнаха да се чупят и да повличат след себе си електропреносните жици. Имаше пожари, имаше аварии и целият този апокалипсис се случи само заради два дни снеговалеж. Считаме, че някой трябва да понесе отговорност за всичко това, защото не става дума въобще за непреодолима сила, както твърдят ЕРП-тата само и само за да не платят обезщетенията на гражданите. Съгласно нашето законодателство непреодолима сила има тогава, когато настъпилото събитие е било непредвидимо и непредотвратимо, с извънреден характер. Снегът през зимата, питам сега, непредвидимо събитие ли е? Несериозно е да се твърди такова нещо – че вали сняг през зимата се учи още в началното училище и да се нарича това непредвидимо събитие, е смешно и е жалко. Дали е непредотвратимо – да, разбира се, не можем да накараме снегът да спре да вали, но са предотвратими последиците от снеговалежа. Нищо от това нямаше да се случи, ако всеки в тази държава си вършеше съвестно работата, защото именно заради немарливо отношение и неизпълнение на задълженията стотици хиляди хора останаха без светлина и без топлина дни наред, а в 21 век това е абсолютно безобразие. И какво се получава в крайна сметка? Енергоразпределителните предприятия излизат с позицията за непреодолима сила, вместо да признаят, че не са си изпълнили задълженията. Те трябва да си поддържат мрежите, трябва да си поддържат сервитутните зони и да си кастрят клоните на дърветата, които и в крайна сметка скъсаха електрическите кабели, а министърът на енергетиката и КЕВР да проверяват дали тези задължения са изпълнени. Но какво стана на практика? Измислиха си една непреодолима сила и се скриха зад нея. Хората питат сега: кой не си е свършил работата? И Министерството на енергетиката, които трябваше да осъществяват контрола за техническото състояние и за експлоатацията на енергийните обекти, и КЕВР, от друга страна, която не е осъществила в пълнота правомощията си по регулиране на дейността на електропреносната мрежа, и до днес си прехвърлят вината едни на други, а компенсации за хората няма. Казано е ясно, че ако електрозахранването не бъде възстановено до 24 часа, се дължи еднократна компенсация от 30 лв. на всеки засегнат клиент, ако прекъсването продължи над 36 часа, за всеки следващ период от 12 часа над 36-те дружеството заплаща 20 лв. на всеки клиент до възстановяване на електрозахранването. И питам сега: нужно ли е всеки клиент да пуска молби за тези компенсации? Ясно е, че не всеки има тази възможност да го направи. Не е ли разумно, не е ли редно тези суми да се приспадат от сметките за ток на хората? Какво, сега трябва да показват и да доказват, че токът им е спиран ли, като това много лесно може да се провери от дружествата? Нали се сещате, че не е нужно хората да обикалят с фотоапарати и да снимат паднали клони и дървета, след като има регистър, в който се отразяват всички прекъсвания, и регулаторът съответно има достъп до тази информация. Да не говорим, че при авария в градските райони в срок от два часа дружествата трябва да създадат необходимата организация и да започнат възстановяване на снабдяването, а за извънградските райони този срок е до четири часа. Половин София беше оставена повече от три часа без ток, а селата в Силистренско и във Великотърновско – дни наред, Костинброд – на 5 км от столицата, три дни без ток. Позор е това! И всичко това е човешка грешка. Никой да не се заблуждава, че е било непреодолима сила. Просто разпределителната мрежа не е била подготвена за сезона. И още нещо. Синоптиците предупреждаваха дни преди снеговалежа да се обърне внимание на това. Кое е непредвидимото, питам? Снегът не беше неочакван. Ние знаехме, че ще вали и че доста ще вали. Беше ли свикана Комисията в Министерския съвет, която се занимава с тези неща, когато синоптиците казаха, че се очакват обилни снеговалежи? Как подготвиха населението за това нещо? Недопустимо е в такава ситуация да няма абсолютно никаква координация. Недопустимо е разпределителната мрежа да не е подготвена в пълна степен за очаквания снеговалеж, а персоналът на тези дружества, вместо да се занимава с тази важна подготовка, да се занимава със смяна на електромери. Ясно е, че грешката е в Министерството за това зимата за пореден път да ни свари неподготвени. Грешката е и в КЕВР, грешката е в ЕРП-тата и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че виновните следва да поемат отговорност за това, което причиниха на хората. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми гости! Ще започна с това. В ситуацията, която се разви в края на деня на 25-и и съответно на 26 ноември, само в мрежата на високо напрежение на електроенергийния системен оператор имаме общо 6 хил. 297 извършени оперативни превключвания. Всеки, който е в сектора и в бранша, а тук има и бивши министри на енергетиката, е наясно какво е това число и значимостта съответно на цялата обстановка. Разбира се, мога да ги кажа по всяка от оперативните зони в рамките на електроенергийния системен оператор, но не това е същественото. Пак в рамките на деня – до 16,30 ч., от общо авариралите седемнадесет всъщност подстанции на високо напрежение, това са 37 електропровода, имаха проблеми съответно по подсигуряване на електрозахранването към тези подстанции, всички без изключение бяха захранени до 16,30 ч. на 26 ноември в рамките на високо напрежение. Аз ползвам – това е най-високата и най-важната трибуна в България, с най-голямото уважение, естествено, да използвам случая да благодаря на всички аварийни екипи, които работиха. Да, започвам с колегите от Електроенергийния системен оператор, защото първо трябва да подсигурим мрежа високо напрежение. Успоредно с това започнаха дейност и всички аварийни групи, които бяха дублирани на места, всъщност по три от предходните дни още, именно в подготовка за този много тежък уикенд, впрочем трети подред и проблемен с отстраняване на всякакви аварии. Аварийните групи по отношение на трите електроразпределителни дружества са също мои колеги, към които искам да изразя дълбоката си благодарност за организирания труд и за работата във всичките тези дни. Моля Ви, колеги, можем да обвиняваме много неща, нека да е и Министерството, няма проблеми за това, но в крайна сметка това са достойните хора, на които дължим отстраняването на авариите и никакво намерение нямам да ги губим. Операторите на електропреносната или електроразпределителните мрежи – да припомня, те осъществяват дейността си по отношение на крайните клиенти по договорите при публично известни общи условия, това е чл. 104а от Закона за енергетиката. Пак там, в ал. 2, е определено и задължителното съдържание на общите условия, част от което са и условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването, както и отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване. Разбира се, проследяването на съответствията между тези общи условия и законовите изисквания е част от работата на Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно чл. 21 от Закона за енергетиката и аз нямам никакво съмнение, че съответната преценка за съответствие е направена с положително становище. Внушеното разминаване или пък разнобой, или прехвърлена отговорност между институциите не го споделям като мнение. В общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на съответните електроразпределителни дружества са уредени и случаите, при които съответното дружество носи или пък не носи отговорност, при преустановяване на снабдяването с електрическа енергия. Да, съгласно тези общи условия съответното дружество дължи неустойка, в случай че клиентите останат без електрозахранване повече от 24 часа по вина на дружеството. В случай че преустановяването на снабдяване с електрическа енергия се дължи на повреди в електрическата мрежа и съоръжение по независещи от него причини, в това число и вследствие на непреодолима сила, електроразпределителното дружество не носи отговорност. Съответно има и съдържаща се дефиниция в общите условия – какво включва непреодолима сила. Съгласно Наредба № 10 от 2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия – там, разбира се, се говори и за топлинна енергия, и за природен газ, при възникване или за предотвратяване на аварии електроразпределителното дружество има право да разпореди временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия до 48 часа. Когато електроразпределителното дружество не е в състояние да осигури снабдяване с електрическа енергия за време, по-голямо от 48 часа, в резултат на непреодолима сила и или за предотвратяване на аварии в електроразпределителната мрежа, се въвежда ограничителен режим за снабдяване. Ограничителният режим се въвежда със заповед на министъра на енергетиката в срок от 24 часа от постъпване на мотивирано предложение от електроразпределителното дружество за въвеждане на ограничителен режим за територията на цялата страна или за части от нея и винаги това става, придружено със становище и от оператора на електроенергийната система. Съдържанието на съответното предложение касае информация за дата и начален час на въвеждането на ограничителния режим, продължителност на ограничителния режим, териториален обхват, естествено, причината за въвеждане на ограничителния режим и начина за осъществяването му. В конкретния случай всички горепосочени изисквания на Наредба № 10 са спазени. Във връзка с възникналите аварии в електроразпределителните мрежи и нарушаването на електроснабдяването в резултат на тежките метеорологични условия – ураганен вятър, снегонавявания и нарушена инфраструктура, постъпилите искания за въвеждане на ограничителен режим за снабдяването с електрическа енергия за отделни части от територията на страната са от две електроразпределителни дружества – „Електроразпределителни мрежи Запад“ и колегите им от „Електроразпределение Север“. От „Електроразпределение Юг“ не беше входирано такова искане, тъй като те успяха в рамките на тяхната вътрешна процедура по ограничителен режим да отстранят много по-малкото на брой щети. Съответно са издадени заповеди на министъра на енергетиката за ограничителен режим, както следва: - По отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ – в съответствие с тяхното искане и със съгласувателната процедура с ЕСО за срока от 16,15 ч. на 27 ноември 2023 г. до 24,00 ч. на 29 ноември 2023 г. - По отношение на „Електроразпределение Север“ този ограничителен режим е за периода от 20,50 ч. на 27 ноември до възстановяване на снабдяването, и в двата случая това важи, но не по-късно от 20,50 ч. на 29 ноември. И за двете издадени заповеди министърът на енергетиката е уведомил Комисията за енергийно и водно регулиране, както и Европейската комисия, за въведения ограничителен режим. Това се прави в изпълнение на чл. 72, ал. 4 по предвидения ред в Закона за енергетиката.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! След информацията, която поднесе министърът на енергетиката пред Вас, искам аз от своя страна да Ви информирам за предприетите от Комисията за енергийно и водно регулиране действия относно евентуално компенсиране на онази част от населението, която остана без електрозахранване по време на снеговалежите на 25 и 26 ноември, а и впоследствие в рамките на няколко дни. Преди всичко искам да заявя, че Комисията след приключване на възстановителните работи започва проверки. С моя заповед са създадени три работни групи, които проверяват трите електроразпределителни дружества по отношение на изпълнение на изискванията, които имах към дружествата, съгласно общите условия по договорите както за достъп до мрежата, така и за пренос на електрическа енергия през мрежата. Самите общи условия са част от лицензионната дейност на дружеството, което е предмет на контрол именно от Комисията за енергийно и водно регулиране. Преди да премина към разглеждане на периода на проверка – по принцип той трябва да бъде от първия момент на настъпването на събитието, тоест на настъпилите аварии, до момента на отстраняване на всичките аварии на територията на Република България. Все пак ще отбележа нещо, което беше казано и от министър Радев, а именно, че с две последователни заповеди на министър Радев от 27 октомври се въвежда ограничителен режим за електроразпределителните дружества, като този ограничителен режим започва да тече от момента на заповедта до отстраняване на съответните аварии, но не по-късно, в рамките на втората негова заповед, до 24,00 ч. на 29 ноември. Ограничителният режим обхваща осем области в страната и петдесет и четири – по другата заповед на министър Радев, 54 общини или части от общини, засегнати именно от сериозни аварии. Споменавам това, защото съгласно чл. 74, ал. 2 на Закона за енергетиката – искам дословно да прочета: „енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим“. Това означа, че Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да извърши съответната проверка с оглед за компенсиране на потребителите в периода след ограничителния режим. Заедно с това, за да бъда изчерпателен, ще Ви кажа какви са задълженията на трите електроразпределителни дружества съгласно закона и подзаконовите нормативни документи. Както беше споменато, преди всичко задължения, които не са свързани с обезщетяване, но все пак до въвеждането на ограничителния режим са основно две, а именно, че за градските райони всяко едно от електроразпределителните дружества трябва в двучасов срок да въведе организация и да започне възстановяване на захранването, за извънградските райони този срок е не повече от четири часа. Следващото, което трябва да бъде изпълнено, то е съгласно общите условия – чл. 22, т. 5, че дружествата, при положение че не могат в рамките на осем часа да възстановят захранването, са задължени да уведомят клиентите чрез обявление в средствата за масова информация. След изтичане на срока на ограничителния режим започват да текат срокове и предприемане на действия, които са свързани именно с обезщетенията, които трябва да бъдат платени на клиентите. Ако в рамките на 24 часа след изтичане на ограничителния режим аварията не е преодоляна и възстановяването не е осъществено, се заплаща – както, между другото, беше и казано от вносителите – еднократна сума от 30 лв. на всеки клиент. За всеки следващи 12 часа и 36 нагоре се заплаща по 20 лв. на всеки клиент. Това са именно тези изисквания, които Комисията за енергийно и водно регулиране в резултат на действията на групите по извънредната проверка трябва да установи, и бъдете сигурни, че Комисията ще се произнесе с решение, което да защити интересите на потребителите и когато това е именно в съответствие със законовите разпоредби. Няколко думи по отношение на правомощията на Комисията. Комисията има правомощие чрез определените работни групи да изиска всички данни, отчети документи, които имат отношение към извършената извънредна проверка. Специално трябва да отбележа, че Комисията ще изиска нещото, което е записано в Наредба № 9 за техническата експлоатация на енергийните съоръжения, а именно, че два пъти в годината всяко такова енергийно дружество трябва да представи така наречения обходен лист, в който да представи текущото състояние на съответното енергийно съоръжение, но което е по-важно, ако са били констатирани съответни отклонения –мерките и сроковете, в които тези мерки са изпълнени. В резултат на анализа, който предстои да бъде завършен, ще се изготви доклад. В доклада ще бъдат представени резултатите от самите проверки и в същото време искам да отбележа, че работните групи имат правото, и ще го изпълнят това право, да дават задължителни указания на електроразпределителните дружества, от една страна. От друга страна, имат правото да съставят актове за установяване на административни нарушения на дружествата и да правят предложения пред Комисията за енергийно и водно регулиране за издаване на принудителни административни мерки – така наречените ПАМ-ове. Всичко това ще бъде направено и Ви уверявам, че Комисията ще бъде безкомпромисна при нарушения, такива, каквито току-що Ви казах, че ще бъдат санкционирани. Ще си позволя да отбележа и нещо, което е свързано с поддръжката на мрежите. Беше отбелязано, че електроразпределителните дружества не разполагат с достатъчно средства за развитие на мрежите. В рамките на последните шест години Комисията за енергийно и водно регулиране не е намалила дори и с един лев заявените от трите електроразпределителни дружества в техните заявления средства, които са инвестиционни намерения. За да бъда изчерпателен, ще Ви кажа, че в първия тригодишен период от 2018 до 2020 г. бяха признати 620 млн. лв. на трите дружества за развитие на мрежата като инвестиции, а във втория – от 2021 до 2023 г. – 611 млн. лв., което за този период от шест години прави над 1 милиард и 200 милиона. Комисията в определени случаи намалява поисканите от дружествата разходи, но това се прави само за оперативни разходи, инвестициите се уважават такива, каквито са изискани от дружеството. Ние не само че не ги възпрепятстваме, но ние ги стимулираме да осъществяват заявените инвестиции. Нещо повече, в 2017 г. поради това че не бяха осъществени заплануваните инвестиции, Комисията наложи санкции 33 млн. лв. на трите дружества, от които 14 млн. лв. за ЕРП Север; 11 млн. лв. за ЕРП Юг и 8 млн. лв. за ЕРП Запад. След тези санкции постепенно дружествата вече започнаха да изпълняват изцяло заложената инвестиционна програма. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Въпросът ми е към председателя на КЕВР. Господин Иванов, в дните след снеговалежа в България на 25 срещу 26 ноември едно словосъчетание се чуваше постоянно като причина за това, че хиляди домакинства бяха оставени повече от денонощие без електрозахранване – това бяха думите „непреодолима сила“. Така беше категоризирана от операторите на електроразпределителните мрежи усложнената метеорологична обстановка, сякаш че сняг в края на ноември е нещо невиждано по нашите географски ширини. В общите условия на ЕРП-тата е записана дефиниция на „непреодолима сила“, която е доста разширена като понятие и е описана по изключително сходен начин и от трите най-големи оператора, които развиват дейност на територията на страната, като при два от тях е абсолютно идентична. В тези общи условия като природни бедствия са категоризирани явления, като гръм, буря, проливен дъжд и заледявания. Съгласно Закона за енергетиката КЕВР е органът, който одобрява общите условия, които важат за клиентите на електроразпределителните дружества. Не смятате ли, че като сте допуснали да бъде записана толкова разширена дефиниция на понятието „непреодолима сила“, Вие на практика сте дали възможност всяка една метеорологична обстановка, различна от слънчево време с безветрие, да се тълкува от операторите на електроразпределителните мрежи като непреодолима сила и на практика да ги освобождава от задължението им да компенсират клиентите, които, въпреки че са изрядни платци, са останали без достъп до електричество за период, по-дълъг от 24 часа? И като допълнение – вече обещахте, че ще окажете съдействие на засегнатите клиенти, но не казахте в какъв срок ще излезе докладът Ви и съответно кога ще бъдат обезщетени те. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Преди всичко относно заявената дефиниция за непреодолима сила. Дефиницията за непреодолима сила не е предмет на произнасяне от Комисията за енергийно и водно регулиране, тя е елемент от Търговския закон и по-специално правната уредба е уредена в чл. 306 от Търговския закон, където в т. 27 е записано какво е непреодолима сила, предизвикана от човешки фактор, и второто, от природни фактори – бури, проливни дъждове, наводнения, градушки, мълнии и така нататък. И именно стъпвайки върху това, министърът на енергетиката основателно въведе ограничителния режим, който е приблизително 48 часа – с известна разлика между двете заповеди, като през този ограничителен режим се преустановява захранването с електроенергия, за да се даде възможност на екипите, които работят по установяване, да успеят да изпълнят своята мисия. Комисията спазва законите на страната. Това, за което Ви говоря в момента, е именно чл. 74 от Закона за енергетиката, в който е казано така – в ал. 1: „Редът за въвеждане на ограничителен режим и временно прекъсване или ограничаване на производството и снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ се определя с наредба на министъра на енергетиката.“ Ал. 2: „Енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителния режим.“ Комисията, спазвайки Закона, изключва периода на ограничителния режим, но за останалата част при наличие на неосъществено възстановяване ще се произнесем и аз отбелязах по какъв начин. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Иванов! Наистина навременно изслушване с оглед създалата се уж безпрецедентна ситуация, защото, колеги, аз лично си спомням едни времена като дете, когато имаше толкова много сняг – и то с месеци, и не помня да е имало такива аварии. Сега изведнъж, понеже снегът ни изненада, стигнахме дотам, че в държавата имаше цели населени места не за два-три часа да нямат ел. захранване, ами с дни. И сега съвсем нормално е да искаме обяснение кой носи отговорност. Да, в момента министърът на енергетиката точно по тази точка мисля, че надали може да каже нещо повече от това, което каза. Разбира се, той може да бъде отговорен примерно, колеги, януари месец, защото, ако цената на природния газ хвръкне с двуцифрено число, при положение че държавната компания „Булгаргаз“ не е компенсирана за скъпия нагнетен газ в Чирен, тогава вече вината ще бъде изцяло негова и тогава и потребителите, и икономиката наистина трябва да се обърнат към Министерството, защото пари в бюджета има. Говорим за компенсация, господин Министър, от 100%, защото „Булгаргаз“ не е виновен, че нагнетеният газ е скъп, но затварям скобата, говорех за примерна вина, ако може да се носи. Господин Иванов специално подчерта, че досега, което наистина е похвално, КЕВР не е намалила с нито стотинка инвестиционните намерения на ЕРП-тата, нали така. Само че, господин Иванов, някой, предполагам, че Вие проверявате тези ЕРП, дали тези инвестиции за 1 млрд. и 200 млн. лв. наистина са осъществени? Защото виждаме какви претенции имат ЕРП-тата към държавата, знаем и за дела, които се водят – остана едно последно дело, и надявам се тук министърът да помага, а не да се опитва по някакъв начин да саботира това дело, но дали тези инвестиции наистина са факт. Защото дали хората ще получат 20 – 30 лв. за даден ден, те по-скоро предпочитат да не останат 3 – 4 дни без ел. енергия. Виждаме какво се случи с определени хора, дадоха и по новините, когато влязоха в конкретно ЕРП изнервени, други, които имат малки деца, трети, които са евентуално на хемодиализа. Хората са притеснени и не могат да разберат как е възможно в 21 век три дни да няма захранване! И тук вече отговорността е изцяло на ЕРП-тата и Ваша е отговорността, господин Иванов, да проверите. Защото мен лично ме съмнява – те имат ли достатъчно аварийни групи? Защото на хартия те могат да Ви казват едно, Вие да го признавате и виждате, че когато стане аварията, изведнъж толкова много, колеги, сняг е паднал или пък вината е метеорологична, че снегът бил много тежък, прекъснал захранването и три дни тези хора седят и чакат някой да отиде и да го възстанови. Кой е този някой? Това е работа на електроразпределителните дружества. Господин Иванов, въпросът ми към Вас е: Вие във Вашата проверка проверявате ли наличността на тези аварийни групи, достатъчно на брой ли са и наистина – образно казано в кавички, оборудвани ли са с нужните специалисти, така че когато дойде подобен момент, да могат да отстранят повредата за 4 часа, за 8 часа, но не повече, защото наистина това, колеги, не е нормално. Това, което те са поискали, разбрахме, че го получават от Вас като признаване на инвестиционни разходи, но човешкият фактор – те наистина имат ли толкова много специалисти, защото според мен проблемът е там. Те казват едно пред Вас, а те нямат толкова аварийни групи, за които всички ние, българският народ си плаща. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще започна от втората част от изказването на господин Стойнев. Специално ще настоя, въпреки че в отчета това трябва да го има – в доклада, който ще представя, трите работни групи, ще се провери наличността на аварийни екипи като количество колко на брой са. Едновременно с това ще използвам случая да отбележа, понеже не се каза дали имат съответната професионална подготовка, че аварийните екипи са с много висока професионална подготовка и трябва да отдадем заслуженото, че в едни изключително тежки метеорологични условия – нещо, което беше показано и по телевизията, те в силно пресечена местност винаги успяваха, понякога и по-бавно, заради това, че дори високопроходими коли не можеха да достигнат до авариралите участъци от мрежите, но успяха да се справят. Това са хора наистина с висока отговорност, освен с висок професионализъм. За техния брой като аварийни екипи – ще проверя. Благодаря Ви, господин Стойнев. Минавам към въпроса за инвестициите. Ние от 2017 г. проверяваме, разбира се, ежегодно инвестициите – дали такива, каквито са заявени, се осъществяват. Аз дадох пример. Без да навлизам в подробности, само ще отбележа, че 2018 г. именно проверката на това дали са изпълнени инвестициите, даде основание да глобим с 33 млн. лв. трите енергийни дружества. Казах, с 14 млн. лв. – ЕРП Север; с 11 млн. лв. – ЕРП Юг; и ЕРП Запад – с 8 млн. лв. И това е именно проверка за осъществяване на инвестиции. След този случай, въпреки че продължаваме да глобяваме, но в по-малък размер, защото самите електроразпределителни дружества повишиха отговорността си при осъществяване на инвестиционните намерения. От друга страна, не мога да не отбележа, че при така развиващата се енергийна революция с непрекъснато увеличаване на количеството електроенергия, което се произвежда от възобновяеми източници, е необходима сериозна модернизация и разширяване на електроенергийната система на България – преносна и разпределителна мрежа. Те ще използват средства, които са по Модернизационния фонд, който общо за Европейския съюз е 4 милиарда и 100 милиона, от които 480 милиона е за трите български електроразпределителни дружества и за електроенергийния системен оператор. И вече мисля, че първият транш е на фаза да бъде раздаден на дружествата. Ще се използва за мрежите, за интелигентни измервателни средства и за въвеждането на smart grid, тоест високоинтелигентни мрежи, които да позволяват по най-икономичния и ефективен начин мрежите да бъдат използвани. А отделно по Плана за възстановяване и устойчивост има над 1 млрд. лв., които се предоставят на българския електроенергиен системен оператор. Това са основни средства, които ще позволят мрежите да достигнат едно високо европейско ниво. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър на енергетиката, моят въпрос е към Вас. Аз самата съм народен представител от район, който беше много тежко засегнат от това зимно бедствие. В тази връзка бих искала да Ви попитам. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Може ли да не ме прекъсвате?

Добре.

Как Министерството на енергетиката осъществява контрол и проверки на електроразпределителните дружества относно изпълнение на задълженията им за поддръжка на мрежата, в това число почистване на сервитутните зони чрез изсичане, кастрене, рязане на дървета и храсти, в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти съгласно Наредба № 16 за сервитутните енергийни обекти. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря за този въпрос и дори ще го развия с продължение как извършваме сега тези проверки. Проверките на електроразпределителните дружества за есенно-зимния сезон се извършиха с моя заповед от 20 септември 2023 г. Степента на готовност по периоди на проверки беше реализирана, както следва: 25 – 29 септември 2023 г. – проверки в ЕСО ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, като става дума, естествено, извадков принцип – то няма как да се направи в цялост. Само да припомня за незапознатите, средно електроразпределителните дружества поддържат мрежи между 30 – 50 хил. км линейна дължина. Линейната дължина на електропроводите, например на мрежа високо напрежение, са малко над 16 хил. км. Само така да отбележа и да споделя. По това време проверките бяха в „Електроразпределение Север“ АД – обекти в района на Трявна, Дряново, Елена, Омуртаг, Търговище и Велики Преслав. За периода от 2 до 6 октомври 2023 г. – в „Електроразпределение Юг“ обектите, които бяха предмет на проверка, са в районите на Пловдив, Димитровград, Хасково, Харманли. И за периода от 18 до 20 октомври 2023 г. се проверяваха обекти в електроразпределителни мрежи Запад, в района на Благоевград, Дупница, Кресна, Сандански и Петрич. Имахме преди това нарочна отделна проверка допълнително в обекти на Електроенергийния системен оператор. Аз няма пак да се спирам на ситуацията с броя на повреди, по-скоро, ако тогава – в първото си изложение, обърнах внимание на оперативните изключвания, сега ще обърна внимание отново за хората, които са много в тази система и са добре запознати с нея, незахранването, аварийните проблеми с над 12 хил. 184 трафопоста, ако съм точен, едновременно. Ето това е проблемът, това е аварийността – в едновременността на този вид събитие, за нещастие. Да, разполагаме, и са хора, които са грамотни, хора образовани, по естествени науки, технически и инженерни науки. Въпреки това няма как да се справяме с природата. Можем, да, да се подготвим в максимална степен, което е обект всъщност на тези заповеди, на тези нареждания, съответно проверки. По отношение на дружествата на „Електроразпределение Юг“ например, към 30 септември 2023 г. през прегледа на техните документи, книжа, протоколи – инспектирани са 100% съоръженията при тях вътрешно. Това означава, само да придобиете представа какво представлява една годишна ремонтна програма, колеги – към 30 септември 2023 г. само за ЕРП Юг подменените стълбове са 1460; 74 км подменени проводници; 1530 броя изолатори по въздушни линии средно напрежение. Разбира се, Вие трябва да санирате освен стълбове и фундаментите на тези стълбове. На средно напрежение санирани 1692 броя. По отношение на разединители, прекъсвачи на средно напрежение числото е 327. Силови трансформатори в трансформаторните постове – 247; подменени табла ниско напрежение, има съответните бройки и термовизионното заснемане – това основно го правим в трансформаторните постове, за да можем да оценим най-натоварените възлови части в тях и оттам да се направят подмените. По отношение на масови аварийни ситуации, за всяко от дружествата е този вид проверка, съответно констатациите на колегите. Разполагат и със собствени дизелови генератори, примерно конкретно виждам на ЕРП Юг, 18 броя такива, обща мощност над 2,5 мегаватволтампера. Те се ползват, разбира се, при необходимост и от външни фирми. Впрочем да направя и важното уточнение. В цялото това бедствие на практика не оставихме незахранен бедстващ обект по смисъла на наредба с категорийност „нула“ или категория „1“. Това означава животоспасяващите, животозастрашаващите дейности. Струва си да бъде отбелязано, защото отново Ви казвам – това са големи усилия, които положиха колегите по екипи. Всички тези проверки – ето, виждам и в Север например нещата, които обхващат. Да, прави сте за следното. Това, че към момента, например имаме за Север 391 аварийни екипа за отстраняване на аварии, допълнително към тях има още 60 екипа на домашно дежурство и те са разпределими по всяка една от областите при тях, както са на планиране. Когато се случи такова бедствие, накрая се изваждат допълнително хора и ресурси. Това, което трябва да се установи действително, и най-вероятно ще направят и колегите от КЕВР при проверката впоследствие, са именно ангажираността и привличането на тези хора и на тези бройки. Това е, което мога да споделя към момента. Разбира се, ще отговоря и на всякакви други въпроси. Ние, в интерес на истината, последователно и системно отговаряме на всички постъпващи въпроси.

Благодаря, господин Председател. Моят въпрос ще бъде и към господин Радев, и към господин Иванов. Аз ще го разширя не само за конкретния период, а изобщо. Ще акцентирам върху това, което се случи във Варненския район, тъй като аз съм народен представител, избран от Варненския район. Там има системни проблеми в електроподаването към частните абонати. Конкретно говорим за районите на Боровец, Галата, Добрева чешма, Лозите, Виница, Траката, Кичево, Осеново и други местности, селищни образувания и населени места, където има постоянен проблем с прекъсване на електрозахранването и временни смущения на тока. Там на практика няма нормално електрозахранване. След спиране на тока хората се оплакват от пускане на по-високо напрежение и ел. уредите им постоянно изгарят. Това се случва не само при снеговалежи и силни ветрове, а постоянно. В тази връзка бих искал да попитам какво се случва с инвестирането от страна на електроразпределителните дружества, не само ЕРП Север, а на всички електроразпределителни дружества в цялата страна, защото съм сигурен, че има подобни казуси навсякъде. Конкретно какви са въпросите. Какви са инвестиционните програми на електроразпределителните дружества и защо не са публикувани публично, за да може потребителите, тоест обикновените граждани, да знаят къде отиват техните средства, защото те заплащат, а в същото време не получават качествена услуга, тоест нормално електрозахранване? Дали битовите домакинства не страдат за сметка на развитието на мрежата за ВЕИ и не е ли крайно време чрез инвестиране именно през инвестиционните програми всъщност да направим така, че да имаме по-малко смущение в електроразпределителните мрежи? Благодаря.

Аз предполагам, че по отношение на инвестиционната програма ще сподели повече господин Иванов. Все пак конкретно в случая със Север, нека да отбележа. Към 31 август това, което ние проверявахме, не можах да го хвана към периода на проверката, която извършвахме, а в периода след това, вложените средства само за ремонтната част, тъй като това са от текущите и поддръжката и обхвата, който следим, са 6 млн. 892 хил. лв. Рехабилитацията и извършването на основния ремонт, съответно профилактиката на съоръжения именно с идеята за превенция, винаги е бил актуален въпросът: достатъчно ли е? И винаги коректният и правилният експертен отговор е: не, стараем се. Да, така е, поддържат се определени обеми и без съмнение винаги може по-добре при всички положения. Разбира се, нещата впрочем далеч не се ограничават само до финансовия ресурс. Това е освен всичко друго и човешки ресурс, с който да се реализират такива програми. Всяко от споменатите електроразпределителни дружества освен собствен човешки ресурс и персонал ползва и много външни изпълнители. В това число впрочем са и програмите, които също ще бъдат проверявани по поддръжката, например окастрянията, отстраняванията както на клони, така и на паднали дървета по сервитутните зони, и въпреки това няма как да няма повече резерви. Това е част всъщност и от препоръките, които трайно правим при всяка от проверките. По отношение на техническите средства, както площадкови, така и линейни, истината е, че препоръките в хода на изпълняваните проверки се отстраняват. Те са прави в това, защото, ако не се направи, ще има административно наказание. При нас това е логиката в извършването на проверките. По отношение сега на инвестиционната програма. При всички положения трябва да се преразгледа в много по-сериозни мащаби и точно това е причината да бъдат включени с проекти по Модернизационния фонд, а не само Електроенергийният системен оператор. Това е съществената разлика и съответно те са приоритетни проекти. Разбира се, за да не бъдат крадени парите, трябва да има и надлежен контрол за това в какво се влагат. Ето това е, по което допълнително ще работим, естествено. В противен случай влаганите средства никога няма са достатъчно, ако те просто не са адресирани към конкретните нужди, с което съм напълно съгласен. Това са част от ангажиментите, които развиваме при нас като експертиза.

Благодаря Ви, господин Председател. Действително министър Радев отговори изчерпателно, но аз искам да добавя следното. Първо, по отношение на инвестициите. Електроразпределение Север за годините от 2017-а до 2020 г., за трите години има по 45 милиона средства за инвестиции, признати от Комисията за енергийно и водно регулиране . За следващия тригодишен регулаторен период – от 2021-а до 2023 г. – странно, има известно намаление и за трите години по 40 млн. лв. Прави наистина впечатление, че тези средства на места са в пъти по-малко, отколкото средствата, които са били поискани и признати от Комисията за енергийно и водно регулиране за другите два оператора – ЕРП Запад и ЕРП Юг. По отношение на това как биват санкционирани, като Вие говорите конкретно за Варненска област, нередности в електроснабдяването, смущения и прекъсвания, аз изключвам, разбира се, предмета на обсъждане днес – бедствията, които настъпиха в резултат на авариите и при снеговалежите, но извън този период Комисията за енергийно и водно регулиране разполага с отделен отдел в дирекцията, който се нарича „Проверки и решаване на спорове“. Апелирам към всеки клиент на ЕРП, в случая на ЕРП Север, на който му е било прекъснато захранването за определен период или има друг вид смущение, да се обърне към нас с молба. Ние сме разглеждали и всяка година разглеждаме, даже ще Ви кажа, че в последните месеци често пъти в порядъка на 50 молби се произнасяме седмично, като в края на годината в нашия отчет Вие що го видите. Мисълта ми е, че Комисията е безкомпромисна, когато нарушенията са от страна на дружеството, и ние сме налагали веднага съответните санкции със задължителни указания, които даваме на дружеството за изпълнение. Последното, което исках да кажа, е, че в крайна сметка господин Министърът отбеляза, че колкото и да са инвестиционните програми и да се изпълняват в пълен обем, до голяма степен разчитаме на Модернизационния фонд и разбира се, на Плана за възстановяване и устойчивост. По Модернизационния фонд първият транш от 100 милиона за трите електроразпределителни дружества по принцип беше договорен. Знам, че има някакво забавяне, обаче той ще бъде реализиран буквално в следващите месеци. Благодаря.

Господин Председател, извинявам се, ако злоупотребя с процедурата, но не ми беше отговорено конкретно на въпроса и затова, ако може, пак да го задам към господин Иванов. Защо инвестиционните програми не се публикуват публично, за да знаят хората къде отиват техните средства? Ако може, конкретно да отговорите на този въпрос. Благодаря Ви.

Аз се извинявам, защото наистина в последния момент не се съобразих с това, че съм го записал. Не съм сигурен дали на сайтовете на всяко едно от електроразпределителните дружества в рамките на другите документи, които се публикуват, не се публикуват и инвестиционните програми, но поемам ангажимент към Вас, че ще изискам това нещо да бъде направено, ако не е направено към момента. Всеки може да се запознае с техните инвестиционни намерения като суми и като срокове за изпълнение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Иванов, имаме въпроси и към двамата. Първо към Вас, господин Иванов. Казахте във Вашето експозе, че ще създавате работни групи, които да проверят… (Реплика от Иван Иванов: „Създадени са!“) Добре, създадени са, това е много добре. …които да работят така, че да преценят и средствата, които са за обезщетение на засегнатите страни. Въпросът ми към Вас, а това интересува най-пряко хората, е: докога са сроковете тези работни групи да излязат със съответните становища и кога евентуално хората, които са засегнати от бедствието, ще получат това обезщетение, за което работните групи работят? Въпросът и към двамата всъщност е: за да има наистина, колеги, някакъв смисъл от това изслушване и това нещо в парламента – и към господин Министъра, и към Вас, господин Иванов, има ли нужда или необходимост от това парламентът да промени нещо в законодателството, в нормативната уредба, така че в такива случаи на бедствия да няма спънки в работата на държавните институции и те да могат да работят и експедитивно до отстраняват всичките тези проблеми, които са възникнали вследствие на тези – трудно бих казал бедствия, защото едно нормално, леко снеговалене не може да се нарече бедствие според мен. Между другото, колеги, всъщност тук е и парадоксът, и жалкото на един такъв тип изслушване, защото не може в една нормална, уважаваща себе си държава при един лек снеговалеж да се получават такива неща, на които бяхме свидетели миналата седмица. Това е срам за всяко едно управление и за всяко едно управляващо мнозинство, защото, не дай си боже, тази сутрин гледах прогнозите за времето и сега дават тези дни – събота и неделя, пак снеговалежи. Колеги, другата седмица пак ли ще се събираме по тази тема и ще се изслушваме? Значи, това е нещо нормално, което е рутинно, което в една работеща държава с едни добре работещи институции не трябва да е никакъв проблем за справяне. Така че свършвам дотук. Вторият ми въпрос към двамата е: има ли нужда от нещо, което парламентът и ние към народни представители трябва да свършим, така че да не се възпрепятства Вашата работа при такъв тип ситуации. Благодаря.

Идеята е да има смисъл от това изслушване на двамата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, по този втория въпрос веднага да отбележа нещо. Всъщност на 4 декември беше първата възможна дата. В понеделник при нас имахме доста дълга оперативна среща с ръководствата на всяко от електроразпределителните дружества и на Електроенергийния системен оператор. Основният въпрос от наша страна – освен първоначален преглед на каква беше обстановката, какви бяха предприетите действия, какви слабости бяха констатирани, какво беше взаимодействието с други институции, тъй като от мен няма да чуете оплаквания от типа, че някъде нещо някой не е почистил или направил. Съобразявахме се със ситуацията, каквато е, и се стараехме да отстраняваме авариите. Сред темите, които се обсъждаха, изрично бяха и потенциалните ограничения в нормативната уредба. Да, в това число и закона, но и по отношение на действащите наредби, като в същото време сме с ясното разбиране, че ние не трябва да искаме промени, които да компрометират други смислени и утвърдени в годините, предпазливо да го кажа, обществени отношения. Да дам само елементарен пример. Много лесно е да се каже: добре де, проблем е тогава, примерно в населени места с определени дървета – и изсичане. Е, да де, ама пусто, като именно благодарение на тази наредба успяваме да запазим от кражба и превземане на паркови площи, тоест наистина е предпазливо по отношение на такива действия. Въпреки това колегите отбелязаха затруднения, които имат по отношение на ЗУТ например в частта именно на превенция на развитието и обслужването на сервитутните зони. Ние имаме още поредица от срещи с екипите по реда на важните за нас така, както ги преценихме. Те са с държавните горски стопанства, с колегите от Противопожарна защита и със Сдружението на общините. Честно казано, това са основни организации, които припознаваме като партньори, които да могат да ни помагат в действията и организирането на действия при такива значими събития, тъй като снегът може да не Ви е изглеждал много, но по това време той е мокър, тежък сняг и в комбинацията, за съжаление, с липсите на слани през последните вече три сезона и оттам непадането на листната маса, се създават именно тези големи проблеми и масовост на аварийната ситуация. Та предложенията и в резултат на тези срещи излизат. Ние подготвяме такъв доклад. Признавам, че при нас процедурата, както решихме да я развиваме, е през доклад, който ще отиде към колегите в Министерския съвет, и оттам като инициатива към Вас с предложения, в това число и за евентуални промени и доработване на нормативна както законова, така и подзаконова база. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. По повод на отправените към мен два въпроса. Относно изплащането на компенсации. Аз искам все пак отново да повторя, че във всички области, където авариите са били преодолени до края, до изтичане на ограничителния режим – 24,00 ч. на 29 ноември, реално не се дължат компенсации на клиентите. Тези общини, части от общини, които са засегнати и след 29 ноември, считам, че самите електроразпределителни дружества още по време на проверката ще приемат и ще започнат да изплащат компенсации. Ако не, Комисията с решение ще даде задължителни указания към тях. Това ще бъде изпълнено. Няма да остане потребител в условията на законовите срокове да не бъде компенсиран. Това е, което исках да допълня. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър, доцент Иванов! По-блестяща защита на енергоразпределителните дружества аз нямаше как да си представя, че ще чуя в тази зала, по-блестяща защита защо те не трябва да изплащат компенсации и обезщетения. Моля Ви, специално към Вас, доцент Иванов, да не се чудите тогава защо, ако ние с Вас излезем на улицата и попитаме 100 минувачи как работи КЕВР и дали защитава интересите на българските граждани, ще получим 101 отговора в една и съща насока, че КЕВР действа лобистки в полза на частни фирми, но не защитава интересите на българските граждани. Държа да Ви кажа следното. От това изслушване единственото, което разбрахме, е, че ще бъдат симулирани някакви действия както от страна на Министерството на енергетиката, така и от така наречената независима държавна комисия, но те няма да имат абсолютно никакъв ефект и никакъв резултат. Доцент Иванов, Вие казахте, че има три работни групи, сформирани с Ваши заповеди, за проверка на фактите и обстоятелствата около така наречената ситуация, както се изрази министърът на енергетиката, която се е развила. Това не е ситуация, а това е една грандиозна авария, засегнала осем области в Северна България от Варна през Велико Търново до Монтана, откъдето съм избран и аз като народен представител, с 12 100 изключени едновременно трафопоста, но само с 391 екипа плюс 60, които са на домашен режим, така че, уважаеми господин Министър и председател на КЕВР, аз се притеснявам, че не е нужно една чужда държава, ако ни има зъб, да ни напада. Тя просто трябва да ни спре тока. Това разбрах от цялото това изслушване. Та, доцент Иванов, споменахте за трите работни групи. Аз отсега мога да Ви кажа, че тези три работни групи няма да установят никакви проблеми. Така няма да установят, че пет дни след снежната буря от 25 ноември – първата, в няколко населени места в община Монтана нямаше ток, Белотинци, Клисурица, Студено буче, Славотин, Сумер, Благово, Николово и Долна Рикса. Няма да установи и още едно нещо – и това показва безхаберието специално на Комисията за енергийно и водно регулиране, Вие не споменахте проблемите с липсата на вода. Защо? Защото няма ток до помпените станции в някои общини. Така например Вашите работни групи няма да установят, че отново пет-шест дни, след като имаше тези снеговалежи, отново в моя избирателен регион Монтана нямаше вода в Безденица, Белотинци, Студено буче, Доктор Йосифово, Славотин и Долна Рикса. И заради този проблем, че няма ток, който да захранва помпените станции, господин Иванов, на 1 декември, тоест само преди седем дни, е свикана спешна среща от областния управител заради липсата на вода в Монтанско. Въпреки че излиза извън този срок – 29 ноември, който Вие така удобно дадохте, за съжаление, нищо няма да бъде свършено и на тези хора в тези населени места трябва да им е ясно, ако ни гледат, че те няма да получат абсолютно никакви компенсации. Защо? Защото видяхме от отговорите както на министъра, така и на председателя на КЕВР, че законовата и нормативната база е направена по начин, който да защитава енергоразпределителните дружества. Понеже говорихте тук за инвестиционни програми, за направени инвестиции, ще представите някакви публикувания на тези инвестиционни програми, доцент Иванов, Вие не споменахте дали сте осъществявали реален контрол в последните три години и дали тези инвестиционни намерения реално са направени. Аз това не го чух. Жизненоважно е на сайта на представляваната от Вас институция, която няма абсолютно никакво доверие сред българските граждани, че защитава техните интереси, да бъдат публикувани тези конкретни инвестиционни намерения, защото в българските граждани битува съмнение, че това не се прави. Именно затова е и проблемът с недостатъчните аварийни екипи. Не е проблем хората как са си вършили работата там. Те са я свършили добре, но те са недостатъчен брой в тези осем засегнати области. Уважаеми господин Министър, държа да Ви кажа и на Вас, че срещата, която сте провели на 4 декември, за съжаление, в тази ѝ част, която е свързана с нормативната уредба – подзаконовата нормативна уредба, не е ангажимент, първо, да Ви кажа, на народните представители. Тя е Ваш ангажимент и ангажимент на Министерския съвет, на изпълнителната власт. Та тази среща, държа да Ви кажа, господин Министър, че е била безрезултатна, защото нищо няма да направите и няма да издадете наредба, която да увеличи отговорността на тези енергоразпределителни дружества, така че те да не се измъкват с непреодолима сила, форсмажор и каквото още се сетите, а да изплащат реални компенсации на българските граждани, които няколко дни са оставени без ток. Опровергайте ме, когато издадете такава наредба. Господин Министър, във Вашия мандат като министър това никога няма да се случи – да бъде издаден такъв подзаконов нормативен акт, така че недейте да заблуждавате както българските граждани, така и народните представители, от които това не зависи. Но все пак, тъй като са необходими изменения в Закона за енергетиката очевидно, където имаме само три форми на въздействие по чл. 3 на Народното събрание и в следващия чл. 4 – 28 правомощия на министъра на енергетиката, господин министър, ние ще направим така, че да има ефективна отговорност за неизпълнението на тези цели 28 правомощия от страна на министъра на енергетиката, резултатът от които видяхме през по-миналия уикенд – 25 – 26 ноември. Така че, надявам се, за всички да е станало ясно, че енергоразпределителната мрежа и доставката на електроенергия касаят националната сигурност. Те трябва да бъдат собственост на държавата и тези услуги да бъдат предоставени от държавата. И това, което трябва да направим всъщност, е да не допускаме чужди частни фирми да притежават мрежата, да я използват и да доставят некачествена услуга до българските граждани, без българската държава, както всички видяхте от това изслушване, да направи каквото и да е било, за да се защитят потребителите на електроенергия. Това е, което трябва да направим, и то е много лесно. Първо, да се контролира изпълнението на инвестиционната програма, което не се прави. На второ място, да се контролира качествена електроенергия. Така например, ако се създаде задължение за отчитащи уреди, които да не отчитат, когато напрежението не е достатъчно например, за два месеца всички тези чужди частни търговски дружества, които са енергоразпределителни в България, те сами ще напуснат държавата. Това трябва да направим, дами и господа народни представители – да променим Закона в тази насока. Ето това е отговорността за качествена услуга, която да се предостави на българските граждани, която, за съжаление, настоящото правителство няма никакво намерение да защити. И това е най-големият проблем в момента…

Приключвам, последно изречение, господин Председател. И тъй като не се прави нищо от това, единственото, което може да направим, е, първо, да поискаме оставката на правителството и на второ място, наистина да направим правилата такива, че да не даваме възможност на така наречените независими регулаторни органи да се измъкват и да създават продължаващо усещане и съмнение в българските граждани, че обслужват единствено чужди частни търговски интереси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми доцент Иванов, уважаеми колеги народни представители! Наистина е изключително важна темата за обсъждане и точно Народното събрание беше мястото, където трябваше да се коментира какво точно се случи. Аз се присъединявам към това, че трябва да се даде нужното уважение на тези достойни хора, които денонощия наред отстраняваха авариите. Наистина заслужават адмирациите за това, което направиха те, но не знам дали Ви направи впечатление, дори нямаше отношение от партиите на сглобката по тази тема. Дори не си направиха труда да излязат, освен един-единствен въпрос, да зададат въпроси, а камо ли да коментират какво се случва. Уважаеми господин Министър, неслучайно внесохме вот на недоверие към кабинета, свързан с енергетиката. Явно сме били абсолютно прави, когато сме искали този вот на недоверие. И оставката на кабинета е закъсняла само поради факта, че част от националната сигурност е енергетиката. И не е Ваша вината за това, което се случи през тези дни, че останаха 800 хил. души без ток, почти един милион. Това е 1/7 от България – 1500 населени места, и денонощия наред те не могат да бъдат оправени. Говори се, че ще има един милиард инвестиции от Плана за възстановяване и устойчивост. Господин Доцент, колко години се правят инвестиции, и то става по-лошо, и по-лошо? Какви зими е имало в България, такива проблеми имало ли е? Тежките снегове, листата, че не са паднали, няма да кажа една друга поговорка на кой какво му пречело. Ама то наистина се минава една граница на разумността. В крайна сметка Вие управлявате държава в момента като правителство и като регулаторни органи, е, това ли е управлението на държавата? Либерализация на електроенергията, как свободно щели да се избират доставчици на ток, тема, която беше в Народното събрание пред закона. Кой да ни достави тока? Че вижте какво става в момента, а ние говорим за либерализация на битовите потребители. Всички Вие сте наясно, че цената на тока ще се вдигне още минимум два пъти с това, което се случва, защото още един посредник ще застане на веригата. Той с какво ще помогне? На електропреносната мрежа ли, той ще произвежда ток ли, или пак един комисионер някъде ще бъде намесен. Това помага ли на цялата тази система? Аз съм сигурен, че Вие сте наясно, тъй като сте специалисти – и министърът, и Вие, много по-добри дори от нас, че това, което се случва, не е нормално, не е нормално и за базовите мощности, което го правите, не е нормално и за ядрената, атомната енергетика, не е нормално и за тази либерализация, която я правите изкуствено. Защото всички тези действия и закони, особено на тази сглобка, срамно управление на държавата, водят до ето този проблем, на който сме свидетели. Едно по-тежко време, нормално време, през зимата, естествено, че ще има сняг и ще бъде студено, а лятото ще бъде топло. Кое не е ясно? И не може да се справи системата с нормалната зима… Съжалявам, че вотът на недоверие не мина. Мисля, че единственото спасение е този кабинет да си тръгне и да има едно нормално управление на държавата.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, първо ще прочета Доклада за Законопроекта на Кирил Петков и група народни представители. „На свое извънредно заседание, проведено на 6 декември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-120, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 5 декември 2023 г. В мотивите към Законопроекта е отбелязано, че прилагането на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, приет от Народното събрание на 13 януари 2023 г., съответно с изключването на европейското петролно ембарго, е предотвратило сътресение на пазара на нефтопродукти в страната. С последващото изменение на Закона се запазва действието на дерогацията до 1 октомври 2024 г. До тази дата „Лукойл“ има право да продължи да преработва нефт с руски произход, като се прилага намаляващо процентно съотношение на преработвания руски спрямо нефта с неруски произход. България може да получава доставки на суров нефт и други суровини от неруски източници, а може да получава и рафинирани продукти, ако те са необходими. Със Законопроекта се предлага вносът на руски петрол да бъде прекратен не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г. Вносителят счита, че този срок се явява достатъчен за обезпечаване на доставките на неруски нефт и при необходимост за извършване на технически настройки. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 3 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 8 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-120, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 16 ноември 2023 г.“ Сега другия Доклад: „На свое извънредно заседание, проведено на 6 декември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-128, внесен от Бойко Борисов, Делян Пеевски и група народни представители на 5 декември 2023 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от народния представител Делян Добрев. Във връзка с прилагането на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, приет от Народното събрание на 13 януари 2023 г., се установи, че изключването от европейското петролно ембарго не е понижило значително цените на горивата в страната, както твърдяха неговите поддръжници, нито е довело до по-високи приходи от корпоративен данък. Министерският съвет не е предприел никакви мерки за гарантиране на интересите на държавата и българските граждани. Запазването на действието на дерогацията от забраната на Европейската комисия не е необходимо. Рафинерията „Нефтохим“, която е собственост на „Лукойл“, може да работи нормално и без обработка на руски петрол. Финансовите и политическите интереси, обслужвани от тази дерогация, не са интересите на българските потребители, а по-скоро са интересите на „Лукойл“ и Кремъл. За всеки барел, обработен в „Нефтохим“, „Лукойл“ удвоява нетната си печалбата от произведения в Русия петрол. България отдавна е една от най-уязвимите страни в Европа по отношение на руското икономическо и политическо влияние. Руският контрол върху българския пазар на петрол и горива е спомогнал за утвърждаването на мрежи на влияние в българската политика и икономика, които се намесват в стратегически за страната решения. Тези злонамерени практики никога няма да бъдат решени без диверсификация на доставките на суров петрол и стриктно прилагане на правилата за достъп до отворена инфраструктура. Първата стъпка беше прекратяването на концесионния договор с „Лукойл“ за експлоатацията на петролния терминал „Росенец“, с което ще се гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол и правилно се отчитат приходите от ДДС и акцизи, които са от съществено значение за фискалната сигурност. Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго от 1 януари 2024 г. ще бъде втората стъпка в лишаването на „Лукойл“, а оттам и на Кремъл, от допълнителните печалби за финансиране на военните му усилия в Украйна. На 9 ноември 2023 г. „Политико“ публикува информация, че рафинерията на „Лукойл“ в град Бургас заобикаля забраната на Европейския съюз за търговия в страни членки с продукти, произведени от руски петрол. Това става, като произвежда горива и масла от евтината руска суровина, изнася ги уж за страни извън Европейския съюз, а след това претоварва нефтопродуктите от кораб на кораб в открито море или на международни пристанища, след което горивата влизат в Европейската общност и стигат дори до САЩ. Така българското предприятие става част от схема за финансиране на войната на Русия в Украйна. Според оценките на анализаторите бизнес операциите на „Лукойл“ в България осигуряват около 3 млрд. долара печалба за „Лукойл“ от началото на руската инвазия, формирана от отстъпката от около 20 долара за барел от сорта „Уралс“, както и около 4% от общите приходи в руския петролен бюджет през 2023 г. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 8 гласа „за“, 6 „против“ и 3 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-128, внесен от Бойко Борисов, Делян Пеевски и група народни представители на 5 декември 2023 г.“ Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, на Вашето внимание „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и иновации относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-120, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 18 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Със Законопроекта, представен от народния представител Владислав Панев, се предлага вносът на руски петрол да бъде прекратен не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г. Този срок е необходим за осигуряването на доставките на неруски нефт и за извършване на технически настройки. В хода на дискусията професор Румен Гечев заяви, че предлаганите текстове са в противоречие с интересите на българските фирми и семейства и ще доведат до увеличение на цените на петролните продукти. Според него зад прекратяването на дерогацията се крият други интереси. В тази връзка парламентарната група „БСП за България“ ще предложи заедно със забраната за внос на руски петрол да бъде забранен и вносът на петролни продукти. Народният представител Александър Вълчев заяви, че парламентарната група „Има Такъв Народ“ е за това дерогацията да продължи, защото тя е разрешена от Европейската комисия и икономиката ни може да се възползва от това. Участие в дискусията взеха и народните представители Александър Иванов, Даниел Лорер и Петър Кънев. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11народни представители, „против“ – 4, без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-120, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 18 ноември 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Този закон беше приет в началото на годината. Три пъти беше променян през годината и сега това ще бъде четвъртият път, разбира се, ако е приет. Въпросът ми е разбрахте ли се кой ще открадне рафинерията? Това е въпросът. Защото е ясно, че ако се прекрати дерогацията на руски петрол, рафинерията няма как да работи 100% на неруски петрол – това е ясно. Ясно е от докладите на ДАНС, ясно е на всички народни представители и на тези, които се интересуват от тази тема. Така че тук борбата е наистина кой ще открадне рафинерията и да разберем какво ще стане след това. Какво ще стане след това? Знаем, че определени фирми продължават да си внасят руски стоки въпреки санкциите – така е. Този, който ще я вземе, дали ще продължава да внася руски петрол, защото, за да може тази рафинерия да работи 100% на неруски петрол, са нужни стотици милиони инвестиции и тези инвестиции да се осъществят, отнема много време – месеци. С острото, внезапно прекратяване на тази дерогация няма как тези инвестиции да се осъществят, така че ще продължи ли този, който вземе рафинерията, след като я фалирате нарочно, този, който я вземе, ще продължи ли да внася руски петрол? Ако не внася руски петрол и спре да работи рафинерията, това не е ли в полза на една съседна на нас държава, която преработва руски петрол, тя да внася тук? По принцип ще коментирам Вашата икономическа политика, защото тя е тотално сбъркана. Вместо да търсите как България да си набавя евтини суровини от всякакъв вид, така че българските търговски дружества да произвеждат продукти на по-ниска себестойност, Вие се занимавате да налагате санкции срещу Русия, които по никакъв начин не ѝ вредят, а само ощетяват нормалните българи. Вместо да се борите, за да изкорените корупцията, така че всички търговски дружества да имат равни пазарни условия и да се конкурират, движейки икономиката напред, Вие узаконявате, като ковете закони в полза на нечии бизнес интереси. Вместо да работите българските търговски дружества да имат възможността да предлагат по-добри работни заплати, Вие работите на тях да им е по-лесно да внасят работници от трети страни, поддържайки работните заплати ниски и прогонвайки българите в чужбина – да берат ягоди в Англия, да гледат възрастни в Австрия и да мият чинии във Франция. Вие не водите политика за българите и България. Вие водите меркантилна политика да се облагодетелствате лично, междувременно отвращавайки българите от собствената им държава. Благодаря. (Възгласи: „Браво!“, ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ. Благодаря Ви. Има ли реплика? Няма. Господин Гюрев, заповядайте.

Благодаря, господин Председател. В момента обсъждаме поредния опит да бъде взето едно важно за страната и народа ни решение, без никой в тази зала да има ясна представа какви ще бъдат реалните последствия за държавата. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че няма никаква полза за българските граждани дерогацията да отпада и тя трябва да остане. Към момента тя ни осигурява до голяма степен сигурност в доставките на петрол и едни по-ниски цени. Затова, че цената не е достатъчно ниска за крайните потребители, колкото трябва да бъде, вината не е в дерогацията, а в правителството, тъй като не се изпълняват изискванията на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт. На практика в момента две мафиотски фракции водят война за овладяване на бизнеса на „Лукойл“, който, особено в последните години, е на милиарди печалба, и се борят коя да надделее, без изобщо да се интересуват как тази тяхна борба и изходът от нея ще се отрази на българските граждани. Не става въпрос нито за европейски ценности, нито ги интересува дали с печалбите ще се финансира войната в Украйна или не, това е открита битка кой да сложи ръка върху милиардите печалба на рафинерията. С отпадането на дерогацията има реален риск от повишаване на цените на горивото в България предвид увеличаването на трасето на доставка заради това, че Черно море се води в момента военна зона и застраховките са по-високи поради транзитните такси. Няма как цените да не поскъпнат. Но очевидно на никой от вносителите не му пука за тези факти и накрая големият губещ, както винаги, ще бъде българският народ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Колеги, в момента обсъждаме 156-и епизод от 3-ия сезон на турския сериал „Какво да правим с „Лукойл“ и как да го вземем“. Жалки сте! ПП и ДБ сте жалки, защото това е n-тият път, в който си премервате желанията кой да свие бизнеса с горивата, и не може да се разберете. Благодарение на това, че не може да се разберете, ние гледаме този сериал и се забавляваме с Вас наистина. Стана пределно ясно, че от едната страна стои групировката на ПП-ДБ, която, както господин Добрев правилно осветли – може би 3 милиарда се разхождат по паветата към някого от тях, което на всичкото отгоре може би и към Министерския съвет. От другата страна стоят едни, дето вече са се заредили да внасят горива в „Лукойл“,… „Ойл“, фирми „Ойл“ са се наредили. И е много забавно как дори предложението за дерогация е само на руски петрол, а не на руски нефтопродукти. Разни Ваши фирми вече са внесли и са закупили сума ти руско гориво от Русия и искате от нас да Ви участваме в този сеир. „Има Такъв Народ“ няма да Ви участва в сеира! Мерете си тук алчните амбиции, гласувайте си, ставайте за смях. Ние в тази Ваша мръсна игра няма да участваме, дето я опаковате – едните като борба с Русия, другите – борба за българите и горивата. Толкова е отвратително, жалко и прозрачно, че вече ставате смешни. Хубаво е да престанете с този цирк! Ако не престанете, ние с удоволствие ще гледаме и следващия сезон на този мазен руско-турско-български сериал, който разигравате тук в залата.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! То вече става смешен целият този дебат. Няма ли най-накрая сглобката да се разберете какво искате?! На всички е ясно, че въпросът е един: кой иска да купи „Лукойл“ и кой ще купи „Лукойл“. Кое не е ясно?! И има ли народен представител от сглобката, от коалицията на предателството, който да мисли за интереса на българската икономика, за интереса на българските граждани, за това, като се отиде на бензиностанцията, колко струва горивото, или въпросът Вие е кой иска да купи „Лукойл“. Извинявайте, но наистина минахте границата на разумното! Аргументи не знам вече има ли смисъл да Ви се дават, толкова пъти се коментира тази тема. Европейската комисия ни е дала възможност до месец октомври 2024 г. да имаме дерогация и ние по всякакъв начин слагаме наколенки дали да бъде сега и веднага, дали да бъде от 1 март, дали да бъде от не знам си кога. Добре де, от една страна, сте евроатлантици, искате да спазвате разпоредбите, свързани с Европейската комисия, техните виждания, и от друга страна – дайте сега да се надпреварваме кой е по-, по-, най-. Направихте с „Росенец“ действия, които бяха твърде странни, а аргументите, които ги изнесохте, бяха смешни. Прекратихте концесията – че едва ли не нямало контрол, като всички много добре знаехте, че има чудесен контрол. Може би отворихте пътя на контрабандата или се стараете да го отворите, или на други руски продукти, които да влизат в България, така, както колегите говореха преди малко. И между другото, важно е всички да гласуват в залата, защото и излизането от залата, и неучастието дава възможност на тази срамна коалиция да направи това, което иска. Така че аз призовавам всички народни представители да бъдат тук и да дадат своя вот, такъв, какъвто го виждат. На следващо място, говорите през цялото време за действията на Русия, дестабилизираща положението в Украйна?! А не можете ли да говорите за действията тук в България, какво Вие ще вземете като управляващи за по-доброто развитие на икономиката на България, за по-доброто живеене на семействата в България, а не какво ще направите, така че да не влизали пари в Кремъл за войната?! Извинявайте, ама това вече става смешно, което го коментирате! Доставките на петрол може ли да бъдат от друго място? Естествено, много добре знаете, че трудно могат да станат – да не кажа невъзможно, от друго място. Може, но на каква цена? Това ли да Ви го обяснявам?! Обясних Ви го няколко пъти – за да се премине през Босфора с танкери над 5 хиляди тона, има друго изискване. Не го ли знаете?! Знаете много добре колко струват големите танкери на ден, колко е чартърната ставка! Пари, които са огромни и които ще повлияят на крайната цена на продукта. Това ли не го знаете?! Знаете го! Откъде ще дойде този петрол? От другия край на света? Пак ли по-скъп ще бъде? Пак ще бъде по-скъп! Правите сравнение с Италия, правите сравнение с Германия. Италия близо ли е до Либия? Близо е! Оттам ли идва петролът? Оттам идва. В България откъде ще дойде? Германия какви отношения има с руските доставчици? Извинявайте, но наистина вече е смехотворно цялото това нещо, което го коментирате, и големият губещ във всичко това, което се случва, е България и българската икономика с Вашите действия, с Вашите решения. И не знам на кого искате да се сложите! Не виждате ли какво се случва в Персийския залив с тези обиколки, на които сте свидетели в момента?! Не виждате ли каква стана цената на петрола, на суровия петрол и ограничаването на неговите доставки?! Виждате го! И с това ли не сте наясно?! Наясно сте, сигурен съм! Моля Ви, спрете се с този слугинаж, който правите, и тази алчност! Има хора от Вас, които много добре разбират за какво говорим! Не се поддавайте на натиск, когато става въпрос за интересите на България, за интересите на българската икономика. Спрете се малко! Силно се надявам да остане това, което е решението на Европейската комисия – до март 2024 г., а не да се разберете след малко в кулоарите, разменяйки си отново порции някъде другаде във властта, дали да го спрете веднага, да направите сега дерогацията, от 1 март, от 1 април или не знам кога си! И не е редно, и не е нормално, когато едно списание излиза и коментира какво се случва в България, Вие да тичате след него и да коментирате какво е написано в неговите страници! Вие сте български народни представители! Бъдете наистина такива и защитавайте интересите на България!

Благодаря, господин Председател. Някои от нещата, които ще кажа, бяха засегнати отчасти в предходното изказване, но все пак ще ги доразвия, защото трябва да се знае какво всъщност се коментира сега. Коментира се това как да бъде унищожена българската рафинерия, която е българска рафинерия, независимо от това, че собственикът е компания с транснационални капитали, чието седалище се намира в Швейцария. Компанията майка на тази в Швейцария е в Холандия, част от големия консорциум на „Ротшилд“ и банка „Ай Ен Джи“. В случая обаче става дума за най-голямата рафинерия на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа, и единствената оцеляла българска рафинерия, засега, защото, като гледам темповете, с които управляващото мнозинство се опитва да я унищожи, може би следващата година може и да нямаме рафинерия, което няма да е прецедент. Но нека да кажа все пак няколко неща по отношение на суровината, защото в крайна сметка рафинерията, за да работи, трябва да има петрол. Петролът в момента идва единствено и само от Русия в Черно море. Естествено, има и други начини за достъп до нашата рафинерия на суровини и тези други начини минават през Босфора, защото можем да внасяме петрол с танкери откъдето си искаме, от всички краища на света, друг е въпросът на каква цена обаче. Тук въобще няма смисъл да коментираме, че другият петрол няма да е по-евтин, най-малкото което е поради простата причина, че той ще бъде транспортиран от много по-големи разстояния и съответно тук ще имаме транспортни разходи. Обаче има още нещо друго, което никой не споменава досега и което е редно да се каже. Босфорът е суверенна акватория на Турция и по Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Турция налага специален режим за преминаваме през Босфора и такси. Таксите до 7 октомври миналата година, бяха изключително малки и почти символични – 0,8 долара, или 0,80 цента на тон. След 7 октомври те скочиха на 4,08 долара за тон. След 1 юли обаче тази година се увеличиха с още 10% и скочиха до 4,42 долара за тон, като миналата година, когато беше преразгледана таксовата система едностранно от Турция, но то всъщност няма и как да е двустранно, защото в крайна сметка Конвенцията от Монтрьо ѝ дава тази власт и тези правомощия, турците заявиха, че всяка година от 1 юли те ще актуализират тези такси. Което означава, че с оглед на инфлацията, която е много голяма заради войната в Украйна – в световен мащаб, разбира се, а пък в Турция е още по-голяма инфлацията – там си има и други техни, местни причини, които бутат инфлационните индекси нагоре, когато на 1 юли тази година се направи ежегодното увеличение на таксата, тя вече може да надскочи дори и 6 долара на тон. За да стане ясно за какво става въпрос, ще дам простичък пример с един много малък танкер. Като казвам много малък, имам предвид от най-малките – 10 000 тона. До 1 октомври един такъв танкер е плащал 3420 долара, за да премине през Босфора. От 1 октомври миналата година таксата скача на 17 760 долара. След увеличението от 1 юли тази година с 10% таксата скочи на 19 231 долара. Прогнозното увеличение – имайте предвид, че това е 5,5 пъти увеличение само за 7 месеца – за тази година, което турските икономисти предполагат, че ще се случи, разбира се, няма как да знаем 100%, е с минимум 20% отгоре. Което ще рече, че към тези 19 231 долара, ако прибавим още 4000, отиваме вече на сума от порядъка, грубо, на около 23 000 долара. И това ще бъде всяка година увеличение. Което означава, че цената на петрола, който ще се внася в България, ще бъде многократно по-скъпа от тази, която в момента ние получаваме от Русия. Такива са цифрите, такива са фактите. Никой обаче не коментира това нещо. Да не говорим, че има и нещо друго, което все пак някой споменава от време на време – че режимът за преминаване през Босфора не е толкова бърз, колкото на нас би ни се искало, и понякога може там да се образуват опашки от чакащи танкери и най-различни видове кораби, които да се точат в продължение на сед-ми-ци! Какво се случва обаче, когато процесът на работа в „Лукойл“, който по принцип е постоянен, в един момент бъде заплашен от това, че няма суровина? Какво правим тогава? Спираме рафинерията току-така?! Това не е микровълнова печка – да я спреш с копче и да я пуснеш след 3 секунди примерно или когато ти скимне. Просто няма как! Всичко това, което в момента коментираме, е безкрайно престъпно и безотговорно от страна на престъпната тройна коалиция между ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, която управлява държавата, защото в желанието си, първо, да угодят на своите американски господари и второ, да откраднат рафинерията, защото тук не става въпрос за това кой да я купи, а кой да я открадне – за това говорим, мъчейки се умишлено да я фалират, те на практика унищожават българската икономика, защото икономиката ни се крепи на енергоносителите и на горивата, както всяка една друга икономика, естествено – това е нещо много добре известно. Какво ще се случи, ако цената на бензина, на нафтата, на пропан-бутана скочи в пъти, което е съвсем възможно да се случи? Какво ще се случи, ако в един момент нямаме постоянен режим на достъп до суровини? Какво ще се случи, ако „Лукойл“ спре дори за малко и след това отнеме примерно дни и седмици, за да може да се възстанови работният процес? Мисля, че това, което ни заплашва, е много сериозно. Заплашва ни икономическа криза, заплашва ни дори в някакъв момент, не дай си боже, екологична катастрофа. И всичко това, защото тук в залата има хора, които изпълняват плана на няколко човека, които просто искат да откраднат рафинерията и не могат да се разберат кой точно и как да я открадне. Това предложение и в единия, и в другия си аспект е изключително престъпно. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да го подкрепим – многократно сме казвали. Единственото най-добро нещо, което може да се случи, е това, което винаги повтаряме и което ще казваме оттук насетне в завършека на всяка подобна дискусия за обсъждане на какъвто и да бил законопроект – най-доброто решение, което може да се вземе от това Народно събрание, е да се гласува оставката на това престъпно правителство. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Преди да стигнем до кражбата, заграбването – по-точната дума – на рафинерията, трябва да споменем и да не забравяме, че модерните, новите розови болшевики предложиха национализация, прокараха си в законодателството възможност за национализация. Хубаво е това да го знаем и да го припомняме на тези нови троцкисти, че искат реално да приложат национализация и след това да подарят, разбира се, на своя основен ментор ДПС – да може да вземе тази рафинерия. Друг факт. Преди няколко дни шефът на НАП в изрично интервю каза, че рафинерията плаща данъците си и е изряден платец. Малко по-късно привидният министър-председател, известен и като Сорос-Денков, потвърди абсолютно същото, че рафинерията е изряден платец. За сметка на това обаче котерийните борби в сглобката продължават и започват да се надцакват – кой кога да прецака временно управляващите, за да може държавата да изпадне в тежка икономическа ситуация по неговото управление. Точно заради това ГЕРБ и ДПС искат тази възможност да стане от 1 януари, за да може тежката криза да сполети Сорос-Денков, ПП и ДБ. Контрапункт на ПП-ДБ и ДС е това нещо да стане март месец именно заради възможността икономическата криза да се изсипе, когато управляват и министър-председател има ГЕРБ. Всичко това – на гърба на нашия народ. Важно е тези неща да се знаят. Важно е да се знае, че основната цел на всичко това, след като искат да се прецакат икономически, е някой да е виновен пред обществото, че става по негово време. Второто важно нещо е да се докажат какви праведни евроатлантици са, да могат да се докажат пред изпълняващия длъжността посланик на Съединените американски щати. И разбира се, успоредно с това лекичко и двете страни подминават онова, което казват техният министър-председател и техният шеф на Приходната агенция, че рафинерията си плаща данъците. Нека не забравяме, че имаме облагане на тази разлика между единия вид петрол, какъвто е „Уралс“, и „Брент“ с тежък данък. Няма друга компания, която да плаща такъв тежък данък. Ние като граждани на Републиката можем само да се радваме, че една частна компания плаща такива данъци – според думите на привидния министър-председател.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, Вие не подчертахте достатъчно добре, че вчера или онзиден комисарката на Европейския съюз дойде в София и каза, че фирмата „Лукойл“ перфектно изпълнява ограниченията и санкциите, че няма нарушения на нито един закон и че правителството на Европейския съюз няма никакви претенции към Република България и тази фирма! Да подчертаем, Европейската комисия няма никакви бележки, но нашите юнаци имат бележки – те искат да създадат проблеми на България въпреки категоричното решение на Европейската комисия за дерогация, първо! Второ, не подчертахте нещо, което и аз споменах в изказвания на предното обсъждане, а това е, че нашите юнаци говорят за суровия петрол! Ами, скъпи приятели, какво става с петролните продукти от Русия? Защо Вие не забранявате и петролните продукти? Ще Ви кажа защо, ще Ви кажа за втори път на всички – и на господин Костадинов. Защото корабите, ако не идват на пристанището „Росенец“, те ще отидат на пристанищата в Турция и нашите юнаци ще направят една организирана група с доставчици от Турция на петролни продукти от Русия! Тоест нашите юнаци искат да затворим фирмата в България, България да не произвежда петролни продукти, а да ги внася от други страни! Така че, господин Костадинов, трябваше да бъдете по-остър. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Костадинов, най-тъжното за мен в тази дискусия е, че само опозицията взема думата. По толкова важна тема, която разгледахме преди няколко седмици, имаше и други парламентарни групи, които вземаха думата, даже някои от тях бяха на страната на опозицията, а сега мълчат – гробно мълчание, защото може би отново ще бъдат унизени ПП-ДБ, ДС, ДПС – толкова много партии са там, че и аз не мога да ги изброя вече. Но искам да Ви обърна внимание на нещо друго, тъй като Вие сте от Варна – дали съдбата на „Лукойл“ няма да бъде както на корабостроителницата, кораборемонтните заводи, които се превърнаха в складове за зърно? В същото време политиците, които от 34 години рекламират демокрация, дали няма да кажат: цената на демокрацията е скъпа, ще я плащат българските граждани, а пък някой ще вземе складовата база на „Лукойл“, ще си внася горива и ще си продава с надценка? И българският народ отново ще загуби работните места, каквито имаше във Варна – в корабостроителницата и кораборемонтния завод. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Ганев, това, което Вие казахте, наистина е точно така, с тази разлика обаче – тъй като те заговориха за национализация с оглед на ситуацията към онзи момент, имайки предвид, че подобни действия, подобни ходове бяха направени в Украйна по време на войната, в началния период, когато там се национализираха всички руски активи на украинска територия, и че нещо подобно се мисли в момента да се направи и на международното поле, защото призивите за национализация или за открадване, така да го кажем, на руски активи в чужбина са много ясни. В това отношение американците са най-активни и най-ревностни последователи на тази линия на поведение. Макар че за момента нищо от това не се е случило и може би точно поради тази причина нашите марионетки в управлението нищо не предприеха. Но когато не успеят по единия начин, те, разбира се, са склонни да направят друго нещо, защото вариантите за бъдещето на „Лукойл“ са три – на рафинерията. Хайде не на „Лукойл“ – на българската рафинерия, защото „Лукойл“ е фирма, която е собственик днес, утре може някой друг да бъде собственик. Вариантите за бъдещето на българската рафинерия са три. Единият вариант е този, който Вие изкоментирахте и който беше коментиран от розовите болшевики – за национализация, той отпадна. Вторият, който като че ли към настоящия момент се опитват да прокарат, е да откраднат рафинерията по някакъв начин и да я оформят като собственост на друга такава компания. Третият вариант е направо да я унищожат напълно, към което може би най-накрая ще се стигне, защото в крайна сметка, ако не могат да се разберат тук двете лобита в управлението – от едната страна, ПП-ДБ, от другата страна, ГЕРБ и ДПС, защото това са двата лагера в управляващия марионетен кабинет на Сорос-Денков, ако не могат да се разберат двете лобита, те на принципа „няма да е мое, ама няма и да е твое“ ще унищожат рафинерията. И тогава, както каза господин Гечев много правилно, разбира се, ние няма да останем без бензин, те ще ни дават, само че ще го внасяме – откъде, от Турция. Междувременно има един вариант, който започна да се говори от няколко дни, като казах Турция, и той е свързан с това, че усилено се заговори, и то не от днес, не от вчера, между другото, още миналата година за първи път се появиха подобни твърдения, че азербайджанската компания СОКАР щяла да купува българската рафинерия. Азербайджанската компания СОКАР е 100% собственост на Азербайджан, но Азербайджан на практика е най-верният, най-твърд съюзник на Турция и проксисървър на Ердоган, отвсякъде, във всяко едно отношение. Двете държави работят в абсолютно пълен синхрон, заедно смачкаха Карабах и осъществиха етнически геноцид и етническо прочистване в Карабах, нещо, което, между другото, остана абсолютно безнаказано от международната общност, защото в крайна сметка, когато петролът и газът идват от Русия, те са недемократични, но когато идват от Азербайджан, където избиват и прогонват арменците, там са демократични, няма проблем, те са евро-атлантически, газови и петролни молекули. Та заради това Европейската комисия си затвори очите и абсолютно нямаше никакъв коментар по отношение както на азерската политика, така и на турската, така и на каквито и да било други инвестиции на територията на Европейския съюз. Така че, ако в един момент СОКАР стане собственик на българската рафинерия, ние на практика ставаме зависими от Турция. Сто процента. Сто процента! Не от Азербайджан, от Турция, защото Азербайджан по-скоро обслужва турските интереси. Това, което споменахте за данъците, е абсолютно вярно. Наистина данъците бяха коментирани тук, че не се плащали, че имало укриване на данъци и какво ли още не и така нататък, изнесоха се някакви бомбастични твърдения за стотици, милиони, милиарди, трилиони в нашите марионетни среди – тук нулите вода и хляб не искат, те ги слагат на килограм. Оказа се, че не е така наистина, просто поредната безподобна евро-атлантическа лъжа. Мазна евро-атлантическа лъжа! Господин Гечев, това, което Вие казахте, е точно така, няма претенции от страна на Еврокомисията. А по отношение на това, което споменахте за Турция, че е възможно да се превърне в доставчик, абсолютно е така и аз току-що го обясних в репликата си към господин Ганев, действително има такава възможност. Разбира се, това няма да е прецедент, защото в момента, виждайки, че може би с оглед на геополитическите промени властта в България ще се изплъзне от ръцете на сегашните господари на нашата държава, от посолството, в един момент те трябва да направят така, че да трансформират политическата си власт в икономическа, връзвайки ръцете на българските правителства оттук насетне. Как? Като наложат енергиен монопол над България с унищожаването на българската енергетика, като наложат финансов монопол с унищожаването на българския лев и като наложат икономически монопол над държавата с унищожаването на българската рафинерия, и когато ние вече се превърнем в зависими, включително и от вноса на горива. Защото в момента вече сме на път да станем вносител и на ток, ще станем и вносители на горива и когато и парите ни вече не са наши, а се печатат извън България, това просто няма да е държава. Това ще бъде една зависима територия, управлявана с едно-две копченца, и тук Народното събрание въобще няма да има никакъв смисъл от неговото съществуване. Защото, каквото и да говорим, на края винаги става дума за пари, а те няма да бъдат наши, няма да са български, няма да са в нашия джоб и нищо няма да зависи от нас. Това е идеята за унищожаването на България и за това работи сегашното правителство. И като казах унищожението на България – и приключвам. Господин Димитров, Вие казахте и дадохте за пример унищожената корабна индустрия във Варна, обаче забравяте, че имаше една унищожена друга рафинерия в Плевен. И тук народните представители от Плевен не знам защо мълчат и както може би много хора са забравили, сега ще трябва да им го припомним, това беше една уникална, наистина голяма българска рафинерия, която беше ликвидирана и нарязана на парчета. Ние имахме две рафинерии, сега сме на път да останем без нито една. И това няма да е прецедент. И тъй като всичко това се върши в предателство на националните интереси и заради огромната корупция, която е обзела българската държава, трябва да припомня, че има едно много добро лекарство за корупционерите във властта,…

Оставка!

…и това лекарство се предписва на всички, които извършват подобни престъпления в най-успешните държави в света. В три от петте велики сили това лекарство се дава на подобни престъпници от години – така е в Съединените щати, така е в Китай, така е в Русия – това е смъртното наказание. И за корупция, и за престъпления спрямо националните интереси на държавата. Това трябва да постигне хората, които погазват (реплики от ПП-ДБ: „Времето!“, „Осем минути!“) българските национални интереси, които с полагането на корупционните модели на управление унищожават българската държава. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Темата за дерогацията е типичен пример за войната на корупционерите в България. Войната на едни, които 15 години играеха баскетбол с Вальо Златев, играеха карти, не събраха една стотинка от него истински данъци за България и които сега се обявяват за това, че дерогацията трябва незабавно да изчезне. Това са хората от ГЕРБ и Бойко Борисов. Чувам, Борисов казвал, ако ГЕРБ мръднел от позицията си, подавал оставка. Нямаме търпение. Ще се отпуши политическата система в България най-накрая. Факт е, че сме ограбени, факт е, че едни са се напечелили. Няма по-напечелили се от него и ГЕРБ под управлението на Вальо Златев 15 години на „Лукойл“. Даже май къщата в Барселона му е купена от него, за да се изперат мръсните пари от българското общество. По-страшното е, уважаеми български граждани, Вие не знаете какво е дерогация, защото тук стана много експертен дебатът, но има забрана за внос на руски петрол в България от Европейския съюз и Асен Василев преди една година, уж за доброто благо на българите, отиде там и издейства отсрочка, която да позволи на рафинерията да продължи да работи, българската рафинерия с руско гориво, и да доставя гориво за българския пазар и за украинския, евентуално, като целта беше да не се спре работата на рафинерията и съответно 10 хиляди човека да останат без работа, и евентуално цените да бъдат по-ниски. Само че плановете на Асен Василев, като го гледаме какво прави, май не са били такива. Май той е искал да заеме мястото на Борисов в цялата тази игра. Защото повече от една година Асен Василев и това правителство не направиха механизъм за компенсация или отчитане на свръхпечалбите и горивата не паднаха. Горивата стоят на същите цени, с 5% са по-ниски от средните нива за Европа. Заради това е борбата на корупционерите, защото в момента се чудят два клана, които управляват държавата в едно извратено съжителство, как, първо, да откраднат огромен ресурс – аз знам, че Асен Василев знае как да го направи, той е добър последовател на Борисов, и второ, как да унищожат българската рафинерия. Сега, дали крайният ѝ собственик е Сорос, дали е „Лукойл“, кой е, това няма значение, но тя е българска рафинерия. И в тази цялата война страда българското общество. В единия случай единият не събира 15 години данъци, България стои най-бедна, в другия случай едни трупат три милиарда на „Лукойл“ свръхпечалба и твърдят, че всъщност се борят срещу войната в Украйна и че той си финансирал Путин войната с българската рафинерия – глупости на търкалета. Изходът от цялата ситуация е да си казваме истината. Истината е, че тази рафинерия, единственият изход от ситуацията е, не знам болшевики ли ще бъдем, троцкисти ли ще бъдем, господин Ганев, обаче тя трябва да бъде национализирана. И дори да бъде открадната сега, не знам дали ще има азерски фонд, ясно е, че е някаква схема, в която те не могат да се разберат, след това ще има нормално българско правителство, което трябва да национализира тази рафинерия, за да я предпази от грабеж и да гарантира сигурен на държавата огромен ресурс, който да влиза в националния бюджет по истински начин. Друг е въпросът, че към момента България няма никаква наказателна процедура за работата на „Лукойл“. Всичко е една лъжа. Няма доказателства за това, че „Лукойл“ нарушава каквито и да било европейски директиви и е изнасял горива извън България. Няма такива доказателства. „Политико“ – по телефона Кирил Петков им звънеше и се разбираха за техните статии.

Ооо! По телефона се разбирали, така ли?

Така че това списание ли е, вестник ли е, няма никаква стойност и няма какво да го четем и да вярваме на неговите глупости. Оставка на това крадливо правителство! Не можем да заменяме едните крадци с други крадци. Време е за справедливост! Благодаря Ви.

Процедура.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Бих искала да Ви поканя да поздравим нашите гости от Монтана – учениците и техните преподаватели от Професионалната гимназия по архитектура, строителство и компютърни науки „Професор архитект Стефан Стефанов“. Добре дошли! (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин Председател. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ подкрепяме предсрочното прекратяване на дерогацията. Днес въпросът, който стои пред нас, е не дали, а кога това да се случи. Както неведнъж сме отбелязвали от парламентарната група на ПП-ДБ, дерогацията е временна и е одобрена от Европейската комисия с цел да бъде осигурена суровина за производство на нефтопродукти, докато рафинерията в Бургас премине изцяло на неруски нефт. Дерогацията изпълнява своята цел, като в България не е имало недостиг на горива, включително авиогорива, което наистина би застрашило националната сигурност, но това не се случи, не беше допуснато. Дошъл е обаче моментът за предсрочното прекратяване на дерогацията. По отношение на това кога да отпадне дерогацията, следва да припомня, че още през януари 2023 г. парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ към онзи момент внесохме няколко поправки, с които се въвеждаха сериозни санкции за нерегламентиран внос на руски нефт и се въвеждаше план-график за това как рафинерията да премине изцяло на неруски нефт за срока на дерогацията. И двете предложения обаче не бяха подкрепени тогава от пленарната зала и сега сме изпаднали в положение всички действия на „Лукойл“ да бъдат не задължителни, а пожелателни, и това нещо трябва да бъде поправено. Проблемът е, че към момента не съм сигурен дали рафинерията е предприела действия да си осигури алтернативни доставки на неруски суров нефт, тъй като настоящата юридическа рамка им позволява да оперират с такъв до октомври 2024 г. Само допреди две седмици доводите, че бихме поставили в риск работата на рафинерията поради потенциална липса на суровина, бяха обсъдени в Народното събрание и беше прието, че дерогацията ще отпадне от месец март. Именно това сме предложили в разглеждания днес наш законопроект. Според експертите срокът за отпадане на дерогацията през март е постижим, като междувременно рафинерията ще си осигури доставките на неруски нефт и няма да прекъсне работата си, защото евентуалното прекъсване би било първото такова в историята и евентуално би довело до сериозни последици за пазарите на горивата в страната, съответно за националната сигурност. Именно поради това ние поддържаме Законопроекта, който сме внесли – за отпадане дерогацията от март месец 2024 г., в името на националния интерес, стабилността на пазара на горивата и осигуряване на технологично време на рафинерията да премине изцяло на преработка с неруски нефт. Благодаря.

Не, не, искаме дискусия.

Ако ни дадете право на дискусия.

А как го внасяте?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Сега, тъй като това на мен ми се случва за първи път от десетгодишната ми кариера на народен представител – не знам в каква процедура сме. Времето е на групите за разискване, добре нека да е от времето за групите, явно, че ще имаме 19 минути по този проект за решение. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Започвам с въпроса какво правите? Преди един час внесохте тези точки извънредно. Сега си ги оттегляте.

Извънредно.

Извънредно! До обяд, вече става един часът, не сме приели нищо – нито от данъчни закони, нито от бюджети, нищо, понеделник и вторник извънредни заседания. Давате някакви съвместни пресконференции. От медиите разбираме какво правите. Хора, подигравате се с парламентаризма. Прекалихте! Спрете се! Озаптете се! Ако трябва, пет дни заседавайте съвместно. Правете си коалиционни съвети. Съберете ни за един ден да гласуваме каквото трябва. Не искаме да бъдем свидетели на Вашите, не знам как да ги нарека, действия спрямо…

Оргии.

…българските оргии, хареса ми, спрямо българските граждани. Вместо да гледате сериозно на това, което се случва в държавата, това, което се случва, това, което предстои, Вие внасяте закони и в рамките на няколко минути само ги изтегляте обратно. За какво Ви бяха тези закони? За какво Ви бяха тези предложения? Да не говорим, че са два абсолютно еднакви закона, писани на един и същи компютър, разпечатани на един и същи принтер – сменена само датата. Кого заблуждавате, че сте някаква алтернатива, че сте някаква коалиция? Кого заблуждавате? Мислите, че хората това не го виждат?! В сряда – Председателски съвет, не става дума за това нещо. Вчера, юруш, ще променяме дерогация, ще спираме „Лукойл“, днес – извънредна точка. През това време директорът на „Пирогов“ е уволнен и искате оставка на министъра, който днес разбрахме, че е от ДСП. Нали, господин Атанасов, нямахте министри?

Много късно разбрахте.

Нали само Славов беше министър? Кажете всичко на българското общество. Кой на кой е министър? Кой кого защитава? Не може всеки ден тук да ни изненадвате с най-различни процедури, коалиционни съвети, коалиционни пресконференции в различни формати. Това е безумие, което се случва, безумие, с което влизате в историята на българския парламентаризъм. Господин Председател, няма такъв случай. Ето, тук има народни представители с по-голям стаж – двадесет-, тридесетгодишен, нека да станат да кажат един пример, в който е оттеглен закон десет минути след като е внесен, и то в решение на Народното събрание. Решението е – подлагате ги на гласуване и ги отхвърляте. Какъв е този проект на решение? Внесени, обсъдени, даже не бяхте закрили и дискусията по това. Ние още сме в дискусията по Законопроекта, между другото, защото тя не е закрита. Поне така дадохте почивката. Уважаеми народни представители, предлагам Ви да отхвърлим законопроектите, за да стане ясно, че тези законопроекти са отхвърлени и следващите три месеца няма да бъдат гледани, защото иначе след два часа те пак ще се скарат, пак ще уволнят някого, без да е разбрал другият или вторият, или третият, и утре пак ще гледаме дерогацията. Същите закони ще бъдат внесени с утрешна дата и в понеделник ще имаме извънредно заседание с първа точка – дерогацията, втора точка – Проект на решение за отмяна на дерогацията. Хайде да ги гласуваме, да ги отхвърлим, поне три месеца да не се занимаваме с това нещо, пък след това дотогава белким се наместят пластовете в управлението. Благодаря Ви.

Може ли да ни я прочетете?

Господин Председател, имам ли думата? Благодаря. Добре, че прочетохте и сте абсолютно прав, но никога законодателят, който е мислил тези неща, не е мислил, че ще се случи тази ситуация, в която сме в момента – 9,00 ч. да внасяте и в 13,00 ч. да го изнасяте този закон. Само че това, за което говорите Вие, става въпрос за разглеждане на закон на първо гласуване в комисия, в пленарната зала, в Народното събрание, когато започва да се гледа. След като влезе в Комисия, оттам нататък може да го оттегли само с решение на Народното събрание, законодателят не може.

Каква комисия?

След което трябва да си мине гласуването.

Това момче не чете.

Той дебатът не е приключил. По време на обсъждане го оттегляте – не преди обсъждане.

След дебата.

Ма той не е свършил дебатът, господин Цонев. Ами Ви го предложихте, преди да свърши дебатът. Аз това обяснявам, че преди да е закрит дебатът, Вие го оттегляте, по време на обсъждане. Разбирате ли? Законодателят трябва още малко по-мъдро да помисли и да запише още чл. 82, алинея а, б, в, г, д и така нататък за такива малоумни решения, които ни се предлагат да правим в момента.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, знаете ли колко грозно изглежда отстрани така погледнато на председателя на Народното събрание някой народен представител да стане и да му каже какво трябва да направи и той го прави и се подчинява. Вие сте председател на тази институция, господин Председател. Вие по начина, по който постъпихте с даване на почивка преди гласуването под диктовката на господин Делян Добрев, а господин Делян Добрев е ясно от кого е инструктиран – от Пеевски, и от Борисов, които, те командват парламента и залата от кабинетите си. Те дори не са в залата. Нали това не е тайна за никого тук от тази зала. Изключително грозно е това, господин Председател, и е недопустимо, и Ви съветвам да не се поддавате на такъв тип действие, защото това влияе негативно по Вашия авторитет, по Вашия личен авторитет. Знаете ли, господин Председател, какво значи ПУЦ? Навремето имаше през комунизма един ПУЦ – един помощен учебен център за млади специалисти, това, ако някой от колегите не го знае, е, господин Председател, в това превърнахте българското Народното събрание. В България монтьор отива на работа и знае какво ще прави, сервитьор отива на работа и знае какво ще прави, строителят отива на работа и знае какво ще прави. Депутатът в България отива на работа и не знае какво ще прави и какво ще измислят тук ръководителите на сглобката, и какво ще му сервираме. Това е срам, господин Председател, и то е, защото Вие го допускате. Съжалявам да го кажа, господин Председател, но госпожа Цецка Цачева започва да ми липсва вече.

Пепел ти на езика.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, много сте готини наистина. Удоволствие е от това място човек да Ви гледа в този момент. Наистина е удоволствие за нас!

И ти си готин!

Знам, че съм готин, разбира се. Обичам Ви, когато правите такива неща, защото едно е човек да говори колко сте жалки и се самонагаждате, друго е да го направите сами. Естествено, че е удоволствие. Сега към ГЕРБ, само да цитирам какво каза Вашият лидер Бойко Борисов – няма 24 часа оттогава. Бойко Борисов: „Гарантирам, че ако влезе веднага – има се предвид това за дерогацията, в залата, ГЕРБ няма да мръдне от позицията си. Ако мръдне, подавам оставка веднага.“ Сега Вие сте без лидер може би, защото аз съм сигурен, че той ще си държи на мъжката дума и ще подаде оставка. Ако не подаде оставка, е лъжец, мижитурка, вентилатор, фурнаджийска лопата, палачинка, която се обръща. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Сигурен съм, че не е така. Той е мъж, който си държи на думата, никога не е казал едно нещо сутринта и следобед да каже обратното – нямам такъв спомен. Така че Вие имате партиен проблем и ако не искате да останете без лидер, гласувайте това, което трябва да гласувате. После да припомня нещо за сглобката, което е прекрасно просто. Вчера наблюдавахме как заради шефа на „Пирогов“ ДПС бодоха с остен Асен Василев и господин Цонев, който е на първия ред, излезе зад гърба му, да не каже нещо, което не трябва да каже. Той излезе и призова за оставка на министъра под зоркия поглед на ДПС, защото иначе той си знае какво ще последва. Явно не му харесва това, което ще последва. Днес гледам, че има огромна радост от решението на Асен Василев в ДБ, по-скоро ДСБ. Кирил Петков, който щъка от първи на втори ред, се прави на фикус и не взема отношение по темите. Държат сцеплението в партията им. Господин Делян Добрев пък, който орева вселената за тази дерогация, за лошите руснаци – интересно къде е в момента, защо го няма в залата, дето си изтегля сам предложението?! Така че, да, колеги, днешното заседание е удоволствие. Удоволствие е! Още по-хубавото, от което не можете да избягате, че го гледат и хората. Тя, тази сглобка, рано или късно ще се счупи. Рано или късно ще се отиде на избори. На ДПС не им пука, защото те са бетон с гласовете си. ГЕРБ губят, но имат още какво да губят – и за тях общо взето драмата не е голяма. Другата половинчица на залата с ДБ-тата и ПП-тата, или коалицията ДБ-ПП, съкратено ПД, ще има сериозен проблем. (Шум и реплики.) Благодаря Ви за удоволствието, което доставихте на опозицията. Знам, че това ще продължи, знам, че пак ще гледаме дерогацията след седмица, десетина дни. Не знам, може и по-бързо да дойде, може и утре, разбира се. Още утре може нещо да се получи – днес по данъчните закони, утре Делян Добрев с младежки плам да изприпка с новото, за дерогацията. Онзи, другият, дето избяга и от залата – Кирил Петков, милият, той пък ще дойде с другото предложение. Така че този сериал ще го гледаме и следващия път. Наистина още веднъж съм Ви благодарен. Печелите „Оскар“ за малоумен филм. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Трудно се разбираше какво иска да каже изказващият се. Какво обсъждахте, господин Йорданов? Вашия кандидат за кмет на ВЪЗРАЖДАНЕ и на „Има Такъв Народ“, който е пребил жена с ТЕЛК?! За това ли ставаше въпрос? Понеже сте седнали заедно двете групи, но не просто случайно сте седнали там, явно една и съща идеология изповядвате?! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) За това ли ставаше въпрос – за пребитата жена с ТЕЛК от Вашия кандидат за кмет? Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Моля, някой от новите господари на Божанков да му обясни, че когато се изместихме в сградата на Партийния дом, имаше Председателски съвет и драми. Всъщност управляващите коалиции разпределиха местата в залата. Основно, господин Божанков, ДПС решиха кой къде ще стои, а Вашите нови господари козируваха и се съгласиха. Аз бях на този Председателски съвет или както и да го наречем. Господин Пеевски каза: „Тези ще седят тук, тук и тук“, Вашите казаха: „Yes sir!“ и всички стоят там, където стоят. (Силен шум и реплики.) Бях, бях, защото, първо, тук цялото разместване беше ние да сме в тази половина на залата, ДПС да са там, ВЪЗРАЖДАНЕ да са тук (показва с ръце), след което стана драма, ДПС казаха: „Ние нямаме нищо против да стоим в центъра“ и така приключи. (Реплики от народния представител Стою Стоев.) Нашето изискване беше да си стоим там, господин Стою. Защото Вие сте странна коалицийка, която дори не може да се разбере. Без да броим, че изобщо не трябва да сме в Партийния дом. Нали? Това, че Вие сте комунисти и искате да си дойдете вкъщи е разбираемо (смях), но за тези, които не сме комунисти, това не е Народно събрание, това е Партийният дом. Ходете, бройте петолъчки, дето Вашите са ги строили тук. Така че, ако обича, господин Стою, който, за съжаление, беше и шеф на Юридическата комисия, да не се обажда от място. Сега за Божанков – надявам се, да са му обяснили. И после, местенето на партии със сила, което се получи по местата тук, е едно. Когато си мижитурка и предател по душа и доброволно си изместиш мястото в залата от една партия в друга, води само до това, че човек го напъва отвътре да повърне върху съответното същество, което си мести мястото.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Имам конструктивно предложение, а именно да удължим работното време на днешното заседание до приемането на четирите данъчни закона, които са в програмата, а именно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството; второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица; второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Първо, колеги, когато правите такива предложения, господин Председател, е хубаво да ги правите Вие, за да поемате все пак някаква отговорност, че това, което се предлага, ще се случи, ще се реализира в реда, в който... Защото сега става колегата Гаджев, предлага нещо, Вие го приемате, след един час го сменяте, пак оттегляте законите. Да Ви напомня, господин Председател, следобед има комисии – мисля, че в 14,30 ч. е Бюджетната комисия, която трябва да гледа другите данъчни закони, за които в понеделник сте свикали извънредно заседание. Не мога да разбера защо пак причинявате тези неща?! Има комисии, има някакъв ред, в който трябва да работи парламентът, и искате да заличите глупостта, която направихте до момента. Няма, то времето е минало – от 9,00 ч. до 14,00 ч., четири часа заминаха в глупости. Сега искате да продължите тези четири часа. Сигурен съм, че и да го продължите, данъчните закони няма да ги приемем, защото не сте се разбрали за нещо друго. Тези двамата колеги народни представители, които ръководят процеса, ги няма в момента и те нещо друго мислят. Нека, когато се предлагат такива неща, или Вие да олицетворявате тази група хора, или те самите да ги предлагат, за да сме сигурни по какъв дневен ред ще работим поне час-час и половина и през час-час и половина да си приемаме дневен ред и съответно програми, защото за три дни стана ясно, че е абсурд. Днес стана ясно, че и за един ден е абсурд, а сега стана ясно, че и за два часа е абсурд. Предлагам да приемаме програми час по час: гласуваме, минава един час, следващата и така, за да има някакъв ред в тази зала. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми български граждани, помните ли как нарекохме сегашната сглобка в нейното начало? Ще припомня, че я нарекохме съюз на едноръките джентълмени. Защото тогава говореха за джентълменско споразумение, но преди това по един представител от ПП-ДБ и от ГЕРБ бяха обещали да си отрежат по една ръка, ако се съберат. Та това нещо, съюзът на едноръките джентълмени, се превърна за шест месеца в сглобка на многоръките търгаши, защото те превърнаха политиката в алъш-вериш, само че на тезгяха са България и интересът на българския народ и се търгуват всеки ден или по няколко пъти на ден. Всеки ден, уважаеми български граждани, Вие получавате доказателства за тези наши думи отпреди шест месеца. Искам да проследим днешните събития, само днешните, към 10 – 11,00 ч.: Кирил Петков в кулоарите: „Дерогацията трябва да се прекрати от 1 март. Призовавам ГЕРБ да си спазят и тази договорка.“ Борисов в кулоарите: „Когато нещо е договорено с нас, то минава. Дерогацията трябва да влезе веднага. Гарантирам, Найо – защо пък не на Найо – че, ако влезе дерогацията, ГЕРБ няма да мръдне. Ако мръдне, си подавам оставката.“ ГЕРБ не само мръдна, ГЕРБ направи салто мортале. Три оставки трябва да подаде до довечера Борисов. Продължава, защото някои от изказващите се колеги очевидно не знаят развитието на събитията, продължава с още една трибунка, вече съвместна между многоръките търгаши, в която заявяват, че „още днес, сега, в късния следобед ще има нов проект за прекратяване на дерогацията“. Не след седмица, не след две, както допуснаха колегите от ИТН, днес следобед ще има нов проект. Запитан от журналистите Борисов защо е говорил така и кога ще си подаде оставката, забележете кой им отговаря – ДПС казват: „Това е лично мнение на Борисов.“ Значи, Борисов прави своите собствени депутати на маймуни. Вкарва ги сутринта тук, извънредна точка, извънредна комисия – те гласуват за, той щял да си подаде оставката?! А ако е обратно?! Само че стана обратно и те сега ще гласуват обратно. Как се чувствате бе, хора? От друга страна, ДПС отписаха Борисов, казаха: „Ами това му е лично мнение, кой ще се съобразява с личното му мнение?!“ и самият той казва: „Ще подам оставка.“ Е, това е резултатът от усилията Ви уж да се погрижите за българския интерес. И да, колегите ми от БСП поставят въпроса: защо по този начин – без процедура, пряко Правилника на парламента, се изтеглят законопроекти? Да, въпросът е важен от процедурна гледна точка, но е по-важен по същество. Защо се прави това? Защо се изтеглят двата законопроекта, пък следобед ще има един трети? Защото и този казус е въпрос на алъш-вериш. Те го оттеглят не просто защото е приключил, а защото още не са се разбрали кой да съсипе или присвои тази компания. Това е причината за това гърчене един месец ту напред, ту назад, иди ми, дойди ми, внасяй закони, изтегляй закони, унижавай – не нас, Вас! Просто не знам наистина как се чувствате. Не мога да си представя наши депутати, поставени в тази ситуация. (Шум и реплики.) Ами те ще ме изядат, ако ги карам сутрин едно, следобед друго. Като заключение, наистина още едно доказателство за безотговорната към България политика, за интересите, които държат сглобката, за лепилото, което е само пари! Само пари! Наистина България е на тезгяха, върви елементарен и евтин алъш-вериш, състезават се кой по-евтино да ни продаде и кой повече да се обогати при тази продажба на България. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Нинова, това мнозинство и това правителство е съставено от приблизително същото ръководство и същите лидери, от което е и предишното. В този смисъл проблемът очевидно е, че този път не участвате в него, защото голяма разлика няма. На второ място, Вие ме принуждавате – аз не исках да го кажа, едноръките това, едноръките онова. Аз казах, че няма да гласувам за кабинет на ГЕРБ и министър-председател на ГЕРБ в мандат на ГЕРБ, и няма да го направя. Гласувал съм за кабинета на академик Денков с мандат на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и това е абсолютно нормално. На трето място, казвам, че отново ме принуждавате, когато говорите за търгаши, защото няколко пъти го споменахте. Знаете ли какво е политически търгаш? Мога да Ви дам един пример, ако държите, мога да Ви го и развия. Да обещаеш на българския народ евтини дърва и да се окаже накрая, че тези дърва са ти свършили в партийната каса. Ей това е пример за политически търгаш. Ако държите, мога да Ви го развия подробно. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Нито човекът, нито лъжите, които изтърси от трибуната, заслужават коментар и дуплика, но ще използвам възможността да кажа. Много ми е интересно загубихте ли току-що един глас, когато Габриел ще става премиер на ротация? Защото едноръкият джентълмен Божанков току-що каза, че няма да подкрепи министър-председател от ГЕРБ. Получихте първото разцепление и аз ще Ви кажа защо. Защото веднъж предател, цял живот предател. (Шум, смях и ръкопляскания от „БСП за България“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като този проект на решение го имате само Вие, а народните представители го нямат, процедурата ми е първо да бъде разпространен на народните представители. Второ, от името на парламентарна група искам 30 минути почивка, за да се запознаем с Решението.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, когато встъпвахме в своите правомощия като народни представители и когато полагахме клетва, ние се заклевахме да спазваме Конституцията и законите на страната. Това включва не само формализма при спазването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който една временна комисия изготви, но това включва също и спазването на основните принципи на парламентаризма, които би трябвало ние да съблюдаваме. На следващо място, да спазваме, и не на последно място, и да развиваме. Гласувах против това проекторешение, тъй като считам, че не само бе нарушен принципът на парламентаризма в българското Народно събрание, а също така, защото считам, че бе нарушено и законодателството, част от което е и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, независимо какво е записано в чл. 82, което ни се посочи като формално основание за гласуването на това проекторешение. За българските граждани трябва да стане ясно едно. Това, което бе гласувано преди малко, е само и единствено поредната договорка, поредната търговска сделка между тази сглобка. Абсурдните законодателни актове, законопроекти и проекторешения, които ни бяха предлагани досега, не са от вчера и от онзиден, те започнаха още от свикването на Четиридесет и деветото народно събрание. Законопроекти бяха внасяни и разглеждани в същия ден, не в сроковете по Правилника, гласувани едновременно и на две гласувания само и единствено за да изпълнят тази или онази договорка, която сглобката между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС в момента са направили, без да е ясно какво ще се случи на следващия ден. Същото се отнася и по отношение на тези два законопроекта. Държа да е ясно на българските граждани, които ни гледат в момента, че причината да не бъдат гласувани тези законопроекти, е да се препятства забраната по Правилник в следващите три месеца те да бъдат внасяни отново, ако бъдат отхвърлени. Именно затова ни бе представен този проект на решение в условията на извънредност…

Приключвам, господин Председател. Затова се надявам час по-скоро да има оставка на правителството и този за мен неработещ парламент да приключи своята работа, както и Временната комисия, която изготви този правилник. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател! Днес за пореден път стана ясно, надявам се, на българските граждани, че те са заложници на едно изключително безпринципно управление. Днес за петнадесети път разглеждаме една и съща точка, за съжаление, няма да я доразгледаме отново. Предполагам, че другата седмица вече по традиция по отношение на този законопроект за така наречената дерогация за горивата към „Лукойл“ от Русия ние ще повторим този сценарий, който гледахме днес. Другата седмица очакваме следното. Спешна Комисия по енергетика в някоя почивка, на която да присъстват едва-едва народни представители, за да осигурят кворум. Разглеждане без никаква дискусия, защото тази точка е дискутирана вече петнадесет-шестнадесет пъти и в залата, и по комисии, и в медиите, в предавания или в какво ли не, след което евентуално не знам дали трябва да се надяваме или да се страхуваме, че управляващата коалиция най-накрая е разпределила порциите около „Лукойл“ и се е разбрала кой какво парче ще вземе, защото, надявам се, всички български граждани да са проследили и да са видели каква беше разликата в тези законопроекти, които в момента се оттеглят. Те са абсолютно едно и също нещо с два различни срока. Тук въпросът е следният: Кой ще поеме отговорността? Едната част от сглобката, която е ПП-ДБ, или другата част от сглобката, която е ГЕРБ и ДПС. Предстои да видим това вероятно следващата седмица в някакви експресни гласувания за пореден път на тази точка. Това е изключително лош и порочен симптом. Така не се прави законодателство. Така не се управлява държава. Аз смятам, че дори участниците в тази пародия, която днес за пореден път наблюдаваме, са наясно с това. Смятам, че те се притесняват, че техните избиратели разбират този начин на поведение – това е безотговорно поведение към Република България и към българските граждани. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ призоваваме: спрете тази агония и подайте оставка. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Първо, ако е възможно, да направя процедура. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица от Министерството на финансите: господин Георги Клисурски – заместник-министър; госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“; госпожа Ирена Христова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“; госпожа Татяна Накова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; госпожа Петя Спасова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“.

Благодаря. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 49-302-01-63, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2023 г., приет на първо гласуване на 23 ноември 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като думите „се поставя запетая и“ се заличават. Предложение на народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова по § 1: „§ ... В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 4 думите „и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания“ се заличават и думата „социалното“ се заменя със „социално“. 2. В ал. 4 след думите „по ал. 1“ се добавя „с изключение на тези по чл. 35, ал. 3“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова: „§ ... В чл. 35 се създава нова ал. 3: „(3) Годишните финансови отчети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в чл. 62б, ал. 9 думата „настоящия“ се заменя с „този“, а в чл. 62в, ал. 1 и ал. 2, т. 5 думите „в т.ч.“ се заменят с „включително“ и в ал. 2, т. 7, буква „а“ думите „други лихви“ се заменят с „други приходи от лихви“. По § 4 е постъпило предложение от народния представител Димо Дренчев: „В чл. 68, ал. 1 думите „500 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 10 000 лв.“, а думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „4000 до 20 000 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Госпожо Председател, колеги! Няма да е точно изказване, ще мотивирам защо съм направил предложението за изменение в § 4. То е, защото вдигането на глобите 10 пъти според мен е прекомерно и това, което съм предложил, е те да бъдат удвоени. Благодаря.

„Заключителни разпоредби“. „Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Постъпило е предложение от народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова: „В преходните и заключителните разпоредби се създават следните § …: „§ ... Годишните финансови отчети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания за 2024 г. се съставят на базата на националния счетоводен стандарт по чл. 35, ал. 3.“ Комисията не подкрепя предложението. „§ ... Министерският съвет приема националния счетоводен стандарт по чл. 35, ал. 3 от Закона за счетоводството в срок до 31 март 2024 г.“ Комисията не подкрепя предложението. „§ ... В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) в чл. 185, ал. 1 думата „Международни“ се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев: „Създават се нови параграфи, както следва: „§ 1. В Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 88 от 20 октомври 2023 г.) § 27, т. 1 се отменя.“ Предложението е оттеглено. „§ 2. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) в чл. 72 ал. 1 се изменя така: „(1) Възложителят изисква представяне в 5-дневен срок на обосновка за начина на образуване на предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, когато то е с повече от 20 на сто по-благоприятно от:…“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) в чл. 72, ал. 1 се правят следните изменения допълнения: 1. В текста преди т. 1 след думата „участник“ се добавя „свързано с цена или разходи“. 2. В т. 1 и 2 думите „оценяване на“ се заменят с „допуснати до оценяване“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. По § 8 е постъпило предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя предложението за § 2, а предложението за § 1 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г. с изключение на: 1. Параграф 2, § 3, § 5, § 6, т. 1 и § 8, които влизат в сила от 1 януари 2025 г. 2. Параграф 7, който влиза в сила от 22 декември 2023 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата за допуск се отнася за същите лица – колегите от Министерството на финансите, които вече са в залата, така че няма да правим друга процедура. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 49-302-01-66, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2023 г., приет на първо гласуване на 24 ноември 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 е постъпило предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В § 2 се правят следните изменения и допълнения: а) досегашният текст става т. 1; б) създава се т. 2: „2. В чл. 13, ал. 1 се създават т. 30 и т. 31: „30. доходите от трудови правоотношения на лицата, ненавършили 26 години; „31. месечните доходи от трудови правоотношения в размера на линията на бедност.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Димо Дренчев и група народни представители: § 2 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 е постъпило предложение от народния представител Георги Гьоков: § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов: § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 е постъпило предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: § 4 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов: „В § 4 чл. 22ж да отпадне.“ Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Димо Дренчев и група народни представители: „В § 4, в новосъздадения чл. 22ж, в ал. 1 думите „0,5 на сто“ се заменят с думите „3 на сто“, а думите „не повече от 100 лв. месечно“ се заменят с думите „не повече от 500 лв. месечно.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Йордан Цонев и Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Божидар Божанов и група народни представители: „В § 4, в чл. 22ж думите „0,5 на сто“ се заменят с думите „3 на сто“.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев: „В параграф 4, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. фискалният или системният бон не са фактури или за тях не е издадена фактура;“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители: „1. Да се създаде нов § 5: „§ 5. Създава се чл. 22з: „Данъчни облекчения за физически лица, регистрирани като земеделски стопани Чл. 22з. Физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които са получили субсидия или друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони, могат да ползват данъчно облекчение, като намалят сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 с размера на получената през годината субсидия, съответно подпомагане от двата фонда, до размера на годишните данъчни основи преди намалението, но с не повече от 100 000 лв.“ 2. Останалите параграфи да се преномерират.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 5 е постъпило предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Димо Дренчев и група народни представители: § 5 се отменя. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Йордан Цонев и Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен. По § 6 е постъпило предложение на народния представител Георги Гьоков: § 6 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов: § 6 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 4. По § 7 е постъпило предложение от народния представител Димо Дренчев и група народни представители: § 7 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 6. По § 9 е постъпило предложение на народния представител Георги Гьоков: § 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов: § 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7: „§ 7. В част трета се създава глава седма „а“ „Алтернативен данък за доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове“ с чл. 41а: „Глава седма „а“ – Алтернативен данък за доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове Облагане на доходите от събиране на диворастящи гъби и плодове Чл. 41а. (1) Доходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, се облагат еднократно с алтернативен данък в размер на 30 лв. за всеки месец, през който се извършва дейността. (2) Данъкът по ал. 1 се удържа от държавните предприятия по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите непосредствено преди издаването на позволително за извършване на дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, за съответния месец. (3) Данъкът по ал. 1 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.“ Предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов. В чл. 42, ал. 9 накрая се поставя запетая и се добавя: „като след събирането му той се разпределя по следния начин: 1. 90 на сто в държавния бюджет; 2. 10 на сто в бюджета на общината, на чиято територия е постоянният адрес или седалището и адресът на управление на платеца на данъка.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 10 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители: В параграф 10 по отношение на чл. 45, ал. 1, точка 1: „– в буква „б“ се добавя следният текст „когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.“; – буква „г“ отпада; – в буква „д“ точка 10 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 9. По § 12 е постъпило предложение от народния представител Георги Гьоков § 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 10, като в т. 1 след думата „окончателен“ се добавя „и/или“. По § 13 е постъпило предложение от народния представител Георги Гьоков § 13 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов § 13 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11. Постъпило е предложение от народния представител Георги Гьоков §14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 12. Предложение на народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В глава дванадесета, раздел I в наименованието накрая се добавя „или от друго лице, задължено да удържа данъци по този закон“.“ Постъпило е предложение от народния представител Георги Гьоков §15, т. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §15, който става §14: „§ 14. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „или от друго лице, задължено да удържа данъци по този закон“. 2. В ал. 1 думите „чл. 38, ал. 10 и 12“ се заменят с „чл. 38, ал. 12“. 3. Създава се ал. 15: „(15) Данъкът по чл. 41а се внася от държавните предприятия по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на удържането му.“ Постъпило е предложение на народния представител Георги Гьоков § 16 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15: „§ 15. В чл. 66 се правят следните допълнения: 1. В заглавието накрая се добавя „или от друго лице, задължено да удържа данъци по този закон“. 2. Създава се ал. 3: „(3) Данъкът по чл. 41а, ал. 1 се внася в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ По § 17 е постъпило предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и 3, а по т. 1 е оттеглено. Постъпило е предложение от народния представител Мартин Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16: „§ 16. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 думите „чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 12 и 26“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, т. 1 – 5,12 и 26“; б) точка 4 се изменя така: „4. по чл. 13, ал. 1, т. 6 – 9, 15 – 18 и 22, дневните командировъчни пари по т. 23, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв., т. 24 и 27 в полза на местни физически лица;“ в) създава се т. 5: „5. по чл. 38, ал. 9 в полза на местни физически лица.“ 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Работодателите изготвят справка по образец за изплатения през годината облагаем доход по трудови правоотношения, както и за доходите по: 1. член 24, ал. 2: а) точка 1, буква „е“; б) точка 5, буква „б“, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв.; в) точки 7 и 8; г) точки 11,12,14 и 15; д) точки 16 и 17, когато не са предоставени в натура; 2. член 24, ал. 5. В справката се посочва информация и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, както и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.“ 3. В ал. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „както и доходите по чл. 13, ал. 1, т. 18, изплащани от училищата в полза на ученици и студенти“.“ По § 18 е постъпило предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Георги Гьоков в § 18, т. 2 създадената т. 64 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от Димо Дренчев и група народни представители: „§ 18 – се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Йордан Цонев u Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става §17: „§ 17. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 63 и 64: „63. „Виртуални валути“ са тези по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари. 64. „Лечебни растения“ са тези по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за лечебните растения.“ Постъпило е предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя по принцип предложението. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители: Да се създаде нов параграф в преходните и заключителните разпоредби: „§ ....Данъчното облекчение по параграф 5 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 30 април 2025 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2024 г. Комисията не подкрепя предложението. По § 19 е постъпило предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Георги Гьоков: В Заключителните разпоредби, § 19, т. 2 – 4 да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Павела Митова и Тошко Йорданов § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Димо Дренчев и група народни представители: „§ 19 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Йордан Цонев u Елван Гюркаш. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става §18:

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля от името на парламентарната група за 30 минути почивка, в която да се проведат двете комисии – Комисията по здравеопазването в зала 130 и Комисията по отбрана в зала 142.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Ще направя изказване във връзка с чл. 45, § 10. Накрая на изказването ще направя редакционно предложение. Но първо да Ви обясня за какво става въпрос. Отпреди около година заедно тръгнахме да създаваме база данни с облагаемите и необлагаемите доходи на хората. Целта е изключително значима – да могат тези политики, като социална и като енергийни помощи, като политика на бедност, да бъдат ориентирани към истински бедните хора. Никоя държава не може да прави социална политика за цял народ, това е безсмислено – безсмислено е тогава, когато много богати хора получават социални помощи. Затова идеята за създаването на такава база данни, която започна преди една година, е разумна, значима и заслужава нашето внимание. В тази връзка от Националната агенция за приходите са преценили, че искат и допълнителни, да го наречем – доходи, да бъдат декларирани пред Националната агенция за приходите. И тук е важният момент – хем да има тази база данни, тя да съществува, но да няма прекомерно натоварване на бизнеса в изискване за деклариране. Това мое конкретно предложение, което тук пише, че не е подкрепено, но по-нататък в Закона е подкрепено от Комисията по бюджет и финанси, всъщност е в тази посока. И веднага обяснявам за какво става дума. Нововъведение е фирмите да декларират така наречените командировъчни. Това не са разходите за хотели, ако си представяте това, дами и господа, това са дневните пари, които командированите служители получават. Идеята, която аз съм направил като предложение, е да има някакъв праг, тоест да не бъдат всички командировъчни – пътувал човекът веднъж годишно, примерно, или два пъти годишно, но се подават към НАП данни за съответната командировка. Няма смисъл от такова подаване на данни. Трябва да има фокусиране върху хората, които пътуват повече и където потенциално това може да бъде доход за тях и съответно в базата данни от НАП да променя разполагаемия и получения годишен доход за тези лица. Аз бях предложил праг от 5 хил. лв. на година, което е малко над 400 лв. на месец. Това ми се струваше разумно на мен и на колегата Георги Ганев, това е нашето предложение. Сега след дълги дебати с Министерството на финансите и с Комисията по бюджет и финанси, и с колегите от другите парламентарни групи, разбрах, че по-скоро биха подкрепили и по-нататък в Закона, така се и случи, един праг от 1000 лв., което пак е по-добра ситуация, отколкото да няма въобще праг, което би означавало, че дори един човек да има една командировка годишно, за нея трябва да бъдат подадени данни до Националната агенция за приходите. Това би било сериозна допълнителна и ненужна, бих казал, административна тежест за тези фирми. Така че, госпожо Председател, правя редакционно предложение в предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители по § 10, чл. 45 числото „5000 лв.“ да бъде заменено с числото „1000 лв.“ Не ви го давам писмено, защото е ясно. Това е едното ми предложение. Второ, Националната агенция за приходите, дами и господа, са поискали, когато фирмите, и това го правят компаниите срещу фактура, примерно заплащат лекарствата или по-скъпо лечение или операциите на свои служители, и тази информация да бъде декларирана до Националната агенция за приходите. Сега, аз обясних на комисия и получих разбирането на колегите народни представители, не виждам как такива средства са доход на лицата! Тоест, ако дадена компания плаща лекарствата или лечението, или операцията срещу фактура на свои служители, не мислим, че тези данни и тази информация трябва да стига до Националната агенция за приходите. И аз съм благодарен на колегите народни представители, които чуха моите думи, разбраха ги и ги подкрепиха и по-нататък в гласуването това предложение е подкрепено. Но за да постъпим системно правилно, е редно и по чл. 45 да го подкрепите отново. Защото това е лична информация, тя може да бъде чувствителна и макар че Националната агенция за приходите ще получава информация само за суми, примерно за лекарства или за лечение, отново без да се уточнява за какво са използвани тези средства, тоест какво точно е решението, аз смятам, че това е чувствителна информация, която Националната агенция за приходите няма нужда да разполага за тези лица. И пак казвам, с колегите народни представители заедно преценихме, че това е правилният подход. И на трето място, има едни разходи в натура за транспорт, които примерно Националната агенция за приходите е поискала да разполага с информация за тях, които може да бъдат карти за транспорт или, представете си, когато се наема някакъв организиран транспорт от съответната компания, което също ни изглежда прекомерно, допълнителна бюрокрация, разни данни, с които не виждаме смисъл НАП да разполага и които да бъдат декларирани от страна на компаниите. Призовавам Ви, дами и господа, да подкрепите нашето предложение по § 10 за изменение на чл. 45 с уточнението, че прагът за дневните се намалява от 5000 лв. на 1000 лв. Това е нашето предложение. Останалите точки остават такива, каквито са – с цел хем да има, да бъде създадена такава база от данни с облагаемите и необлагаемите доходи на хората, което е важна стъпка към насочена социална политика, която помага само на бедните, но така, че да не създаваме излишна и ненужна бюрократична тежест за българските граждани. Благодаря за Вашето внимание.

Господин Димитров, прав сте за разискванията предишния път. Наистина това, което въвеждаме ние, е една абсолютно излишна административна тежест за бизнеса и не сте прав, че отстъпихте заедно с колегата Ганев от сумата 5000 лв. Според мен трябваше да я запазите. Ние ще подкрепим Вашите предложения, но трябваше да останат на 5000 или поне на 3000 лв. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз взимам думата, за да мотивирам нашето предложение по § 2, и ще започна с това, че данъчната ни система, установена със сега действащото законодателство в страната ни, е несправедлива. Данъчната тежест се поема преди всичко от най-бедните слоеве на населението. Дясната икономическа мисъл определя плоския данък като една от най-успешните реформи в България. Едва ли обаче нормалните българи са съгласни с това. Такива виждания направиха възможно въвеждането навремето на плоския данък върху доходите на физическите лица, намален до минимално възможните 10%, за сметка на най-бедните и разбира се, без облагаем минимум. А също и намаление на данъка върху печалбата до 10% и понижаване на социалните осигуровки до 17% вместо нормалните дотогава. Цялото общество, което дълго бе облъчвано с послание, че това е най-справедливият начин на облагане, вече е наясно, че това едва ли е така и че са необходими промени. Но също е ясно, че доминиращото управление на дясно мнозинство няма нагласа за промяна за раздяла с плоския данък и за въвеждане на прогресивно данъчно облагане. Въпреки че това в голяма степен отговаря на обществените очаквания за справедливост в облагането, според нас на настоящия етап от развитие на обществено-икономическите и политическите отношения въпреки формираното дясно мнозинство в Народното събрание е назрял моментът за въвеждане поне на необлагаем минимум и така да бъдат освободени поне с част от данъчната тежест предимно хората с ниски доходи. Това на практика ще повиши разполагаемия доход, който от своя страна ще бъде ползван изцяло за потребление и ще има силен стимулиращ ефект и за икономически растеж. Според статистиката около 1 млн. и 900 хиляди – 2 млн. души работят за доходи, по-ниски от средната работна заплата. За тези хора трябва да мислим, особено за тези 450 – 500 хиляди, които са на минималната работна заплата. Въвеждането на необлагаем минимум може да стане поетапно, без да се натоварва особено бюджетът. Точно такова е предложението на парламентарната група на „БСП за България“ – на първо време необлагаем минимум в размер до линията на бедност с тенденция на по-късен етап в размер до минималната работна заплата. В малкото държави, където действа пропорционално данъчно облагане, има въведен необлагаем минимум. Може би България е единственото изключение. Това, заедно с факта, че страната ни е сред петте държави с най-нисък дял на разходите за социална закрила от брутния вътрешен продукт според данни на Евростат, разбира се, води до силни социални изкривявания в обществото. Това е едната част от предложението. Втората част касае младите хора, които са групата от обществото, която изпитва специфични затруднения да се включва активно на пазара на труда и най-вече да си осигуряват работа. Това е преди всичко заради липсата на професионален опит и трудности за съчетаване на работата и на образованието. Още много мотиви има да се помага на младите хора по всякакъв начин, включително и чрез данъчни облекчения. Сред тях са катастрофалното демографско състояние в страната ни, ниската раждаемост, причина за която е несигурността у младите семейства. Друг мотив е да направим България привлекателно място за младите хора, да останат да живеят и да работят тук, в страната. Така стигаме до втората част на нашето предложение – нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години, което обхваща около 300 хиляди млади хора. Освобождаването на тези млади хора от данък върху доходите ще бъде компенсирано многократно в бъдещи периоди, защото те ще генерират, от тях ще бъдат генерирани значителни преки и косвени данъци в бъдеще. По проучвания става ясно, че 90% от младите българи предпочитат да не създават семейство заради ниските доходи. Това наред с други причини е пагубно за просперитета на държавата ни и за демографията, и за какво ли още не. Дебатът за вида и размера на данъците на пръв поглед е чисто финансово-икономически, но по същество е по-скоро социален и политически. Уважаеми народни представители, не е достатъчна подкрепата само от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“ за Законопроекта. Обръщам се към „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – да подкрепите това предложение поне защото по изборите се представяхте като социално ориентирани. Тази подкрепа ще означава повече пари за хората с ниски доходи, повече потребление, по-висок икономически растеж, по-малко бедност и неравенства. Госпожо Председател, едно предложение към Вас. Ще Ви моля да подложите на отделно гласуване двете части на предложението – първо в частта му за необлагаемия минимум до линията на бедност; и второто предложение в частта му за освобождаване от данъци на младите хора до 26 години. И така преминавам към мотивиране на нашето предложение по § 3 и свързаните с него § 9, 12, 13, 14, 15, 16, 18 – в т. 2, т. 64; § 20 и § 21 – да отпаднат. С тях се урежда задължението към събирачите на диворастящи гъби и плодове, без лечебните растения, да се облагат еднократно с алтернативен данък в размер на 30 лв., и то още преди издаването на позволителното за извършване на дейността, за всеки месец, през който се извършва дейността. Така при 30-ина хиляди регистрирани към момента такива събирачи, които не плащат такъв алтернативен данък, колко от тях смятате, че ще се регистрират, за да плащат такъв данък? Аз мисля, че никой, но ако условно решим, че ще останат една трета от тях, тоест 10 хиляди по 30 лв. за всеки месец, през който се извършва дейността, тоест максимум 3 – 4 месеца годишно, колко приходи ще донесе това за бюджета? Наясно ли сте кои са тези хора – събирачите на диворастящи гъби и плодове? Това са най-бедните хора, които се опитват да си помогнат с една такава дейност, и едва ли тези хора с получените средства ще излязат от мизерията и доходите им ще надскочат прага на бедност. И пак ще поставя въпроса: няма ли администрирането на този алтернативен данък да струва по-скъпо от събраните от него средства? Това ни мотивира да предложим отпадането на този алтернативен доход, тоест на всички параграфи, свързани с това предложение. Основното предложение е в § 3, в § 9 и 12, но продължава да се отразява в § 13, 14, 15, 16, 18, 20 и 21 – да отпаднат. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, бих искал да направя редакционна поправка по смисъла на чл. 73, ал. 1, както следва: в § 17, който става § 16, т. 1, буква „б“, т. 4 след числото „24“ се добавя „когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 1000 лв.“ Допълнително в § 24 – „Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 16, т. 1, буква „б“, т. 4 по отношение…

Аз все пак ще го изчета, госпожо Председател. …по отношение на т. 24 в чл. 13, която влиза в сила от 1 януари 2023 г.“ Буквално в рамките на две изречения ще разкажа какви промени се предлагат. Предлага се праг за недеклариране на доходи от рента в размер от 1000 лв. Целта е административно облекчение на физическите лица, които получават рента от земеделски земи в размер на 1000 лв., плюс това недекларирането да започне със стара дата – от 1 януари 2023 г. Госпожо Председател, само след малко ще Ви предоставя текста в писмен вид. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще си позволя да направя също редакционна поправка, която редакционна поправка покрива редакционната поправка, направена от господин на Сабрутев, а именно в § 17, който става § 16, т. 1, буква „б“, т. 4 след числото „24“ се добавя „когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 3000 лв.“ Ще обясня малко по-подробно, защото от преждеговорившия не стана напълно ясно за какво говорим. Миналата година след дебата в Народното събрание и в Комисията решихме, че за 2022 г. … (Шум и реплики.)

След дебата в Бюджетната комисия решихме, че доходите…

Благодаря, госпожо Председател. В Бюджетната комисия миналата година всички подкрепихме мярката, която искат да създадат от Министерството на финансите, а именно необлагаемите и облагаемите доходи да се декларират, което ще помогне за справката ни съгласно енергийната бедност, за която господин Димитров говори. Но тогава всички решихме, че относно ренти и аренди сумата, която тогава се предлагаше, а именно нула, както и в момента важи в Закона, е непосилна и създава административна тежест и за физически лица, и за работодатели, и за производители, първо, защото, когато се изплащат ренти, Вие може да ги изплатите само на едно лице, а те важат за още 15 наследници. В тази декларация – 73, Вие подавате само за едно лице и така излиза, че само лицето е получило доход и после ще се създаде административна тежест, включително и на проверяващите от НАП, за да удостоверяват на кого е доходът, как е получен и няма да донесе ползата, която искаме да донесе точно това деклариране – заради енергийната бедност. Тогава решихме да е 5000 лв. Напълно приветстваме промяната, че това трябва да се направи. Затова смятам, че 1000 лв. е крайно недостатъчно и ще се получи същият колапс, същата натежняваща проверка за администрацията и затова предлагам да е 3000 лв. и Ви моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря.

Ето, то е същото като на Сабрутев, само че е за 3000 лв.

Това, което се предлага в момента, е изключително по-адекватно от това, което се предложи от ПП-ДБ. Аз не мога да разбера защо Мартин Димитров оттегли първоначалното свое предложение, в което за фирмите и всичките тези неща, с които се утежнява работата на фирмите, да декларират, който в първоначален вариант беше „когато се превишават 5000 лв. от разходите, да се декларират“, ние щяхме категорично да го подкрепим. Впоследствие под натиска и по нареждане на финансовия министър той не само го промени, ами свали прага на 1000 лв. И нещо още повече – той поне предложи някакви допълнителни неща, които да отпаднат от нужда от деклариране, но пък след него стана Венко Сабрутев и тотално заличи всичко това, което той предлага. В момента имаме едно нищо. Едно абсолютно нищо! Оттам нататък аз не се притеснявам, господин Ганев, просто няма как да получите нашата подкрепа, защото недалновидни предложения правите, сами си плюете един на друг на предложенията и сте неадекватни за пореден път вътрешно-коалиционно! И е потресаващо, че ще станат ГЕРБ и ще направят по-адекватно предложение за Вас, но само за земеделците. Аз пък искам тях да ги питам: каква е разликата между земеделците – да имат 3000 лв. праг, обаче за другите фирми, които се занимават, да кажем, с търговия или с каквото и да било друго, техният праг ще е 1000 лв.? Откъде накъде? Прагът трябва да е поне пет! Или правите някакви върховни компромиси и нека да е три! Като ще е три, да е за всички, а не за земеделците три, а за другите 1000! За пореден път се убеждавам, че сте абсолютни неможачи! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. По отношение на § 5, в който се предлага размерът на данъчната основа на земеделските стопани да бъде намален с размерва на получената субсидия, но не повече от 100 хил. лв., аз смятам, че това предложение е изключително добро, изключително резонно. То ще даде глътка въздух на земеделските стопани в тези тежки времена, в които им се налага, защото на тях им се налага да работят. Напомням, че това беше законопроект, внесен в предходното Народно събрание от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, а именно в това предложение е да бъде намален размерът на данъчната основа. Искрено се надявам те да си удържат на думата и това, което са предлагали и на което са държали, да го подкрепят в това Народно събрание. Също така напомням, че цялата си кампания за Четиридесет и деветото народно събрание Кирил Петков изкара с един техен нов коалиционен партньор, наречен БЗНС, с едни ботуши, в едни трактори, така че искрено се надявам „Продължаваме Промяната – Демократична България“ да подкрепят това предложение – размерът на данъчната основа да бъде приспаднат с размера на получената субсидия. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, в Бюджетната комисия казахме нещо и сега ще Ви го повторим вече и в залата: няма политическа партия в тази зала, която да не е обещавала децентрализация на общините. Няма такава! На всички избори всяка една политическа партия от тук присъстващите обяснява как част от средствата трябва да си остават в общините, за да имат някаква финансова самостоятелност. Затова в § 9, чл. 42, ал. 9 ние предлагаме от данъка на физическите лица или върху физическите лица в общините 90 на 100 да влиза в държавния бюджет и 10 на 100 да остава в общината, на чиято територия е постоянният адрес, седалището или адресът на управление на платеца. Ако някой някога трябва да си спазва думата, е хубаво в такива моменти, когато става дума за бюджети, което всички сте го обещавали, ама всички, всички, така че Ви предлагам това да го подкрепите и да дадем някаква допълнителна финансова самостоятелност на общините. Тук всеки излиза и се хвали колко кметове е имал и колко общински съветници, как ПП са имали пет, търсят на ВЪЗРАЖДАНЕ, явно са фиксация на тази тема, и имате кметове. Обещавали сте и на местни избори това. Хайде сега да видим дали ще си държите на думата!

Няма да злоупотребявам с процедурата, а просто искам прегласуване и да обърна внимание, че в тази т. 30 са доходите от трудовите правоотношения на лицата, ненавършили 26 години, да ги освободим от данък. Ако милеем за България, за демография, за всичко останало, моля да я подкрепите.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, напомням Ви за обещанието на всяка предизборна кампания – давано от почти всеки един от Вас, за финансова децентрализация на общините. Това е малка първа крачка в тази посока. Напомням Ви какво гласуваме и ако гласувате против, разбира се, аз с огромна радост ще ходя да обяснявам, че Вие лъжете на предизборни обещания и ще давам конкретен пример. Не бъдете лъжци! Бъдете отговорни към избирателите си и постъпете правилно – те са Ви изпратили и затова, защото Вие сте го обещали. Не вярвам, че сте такива долни лицемери и да гласувате против.

Процедура!

Това е процедура по прегласуване, за да може избирателите на ПП-ДБ хубаво да видят как техните избраници, когато ставаше дума за фирмите, гласуваха праг от 1000 лв. и оттам нататък да се декларира абсолютно всичко, дори когато отиват да си купуват носни кърпички. А за земеделците вече катарзисът е пълен, тъй като Пеевски и Борисов им наредиха и този праг стана три хиляди. Е, това сте всичките Вие, които обяснявате как няма да им вдигате прага, дори и на IT сектора, а им го вдигнахте. Затова прегласуване, за да видите колко сте жалки! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Използвам възможността да дам разяснение на залата, видимо има спящи народни представители! Тук се касае за облекчение на физическите лица, административно облекчение. Господин Ганев бърка законите, бърка предложенията, той просто не знае къде се намира. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18: „§ 18. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 4а1: „Осигуряване на лица, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове Чл. 4а1. (1) Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната. (2) Лицата по ал. 1 внасят авансово и еднократно осигурителни вноски за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите в размерите, определени за фонд „Пенсии“, както следва – 19,8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 14,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. (3) За лицата по ал. 1, направили избор по чл. 4б, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1. (4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от реализираните доходи от тази дейност. (5) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 11. (6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4 или чл. 4а, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10; 2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; 3. осигурителен доход като морски лица; 4. осигурителен доход от дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове; 5. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани тютюнопроизводители; 6. доходи за работа без трудово правоотношение. (7) Заплатената от лицата по ал. 1 осигурителна вноска за съответния месец се внася от предприятието по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите до 25-о число на месеца, за който се отнася.“ 2. В чл. 9, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „и чл. 4а1, ал. 1“. 3. В чл. 70а, ал. 1 след думите „чл. 4а, ал. 1“ се добавя „и чл. 4а1, ал. 1“. 4. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т. 3 изречение първо след думите „чл. 4а, ал. 1, и“ се добавя „чл. 4а1, ал. 1“ и в изречение трето думите „и чл. 4а“ се заменят с „чл. 4а и чл. 4а1“; б) създава се т. 5б: „5б. „Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове“ са физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон и се облагат с алтернативен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“ По § 20 е постъпило предложение от народния представител Георги Гьоков: „В Заключителните разпоредби § 20 –отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов: „§ 20 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19: „§ 19. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 40, ал. 1: а) създава се т. 2б: „2б. лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, се осигуряват изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход по чл. 4а1 от Кодекса за социално осигуряване (в размер на половината от минималната работна заплата за страната), като не определят окончателен размер на осигурителния доход от реализираните доходи от тази дейност; лицата внасят авансово и еднократно здравноосигурителната вноска за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, като заплатената от лицата вноска се внася от държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите по реда на чл. 4а1, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.“; б) в т. 6 след думите „2а“ се добавя „2б“, а след думите „определен в чл. 4а, ал. 6“ се добавя „чл. 4а1, ал. 6“. 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 30: „30. Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове“ са физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон и се облагат с алтернативен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“ По § 21 е постъпило предложение от народния представител Георги Гьоков: „В Заключителните разпоредби § 21 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20, като в ал. 6 след думите „се издават от“ се добавя „държавното“ и в ал. 7 думата „Предприятие“ се заменя с „Държавното предприятие“. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители за създаване на нов параграф със следното съдържание. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21. Предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев: „Досегашните § 21 и § 22 стават съответно § 22 и § 23.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. По § 23 е постъпило предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 22: „§ 22. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В глава трета, раздел І се създава чл. 47е: „Задължение за предоставяне на информация от организаторите на хазартни игри Чл. 47е. (1) Организаторите на хазартни игри, на които е издаден лиценз по реда на този закон, предоставят на Националната агенция за приходите информация за размера на изплатените парични и предметни печалби на местни физически лица по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както следва: 1. годишен размер на изплатените печалби, превишаващ 5000 лв. на участник в хазартна игра и годишен размер на изтеглените от него суми, когато участникът има игрална сметка при организатора на хазартни игри; 2. всяка отделно изплатена печалба на участник в хазартна игра в размер, превишаващ 5000 лв., когато участникът няма игрална сметка при организатора на хазартни игри. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя по електронен път в срок до 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на печалбите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.“ 2. В глава пета, раздел ІІ се създава чл. 118а: „Чл. 118а. (1) На организатор на хазартни игри, който не изпълни задължението си по чл. 47е, или не го изпълни в срок или предостави невярна или непълна информация, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. (2) При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.“ По § 24 е постъпило предложение от народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев: „Досегашният § 24 става съответно § 25.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23.“

Благодаря, госпожо Председател. Както се разбрахме, следваше да изчета моята редакционна поправка, която направих по-рано – от две части, като втората част е в Преходните и заключителните разпоредби. Сега моля по чл. 73, ал. 1 да направим следната редакционна поправка – § 24, който става § 23: „Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 16, т. 1, буква „б“, т. 4 по отношение на т. 24 в чл. 13, която влиза в сила от 1 януари 2023 г.“ Отново казвам, че трябва със задна дата да влезе въпросното облекчаване на физическите лица, така че да не се налага да декларират доходи от рента в размер на 3000 лв., както вече приехме. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване е предложение за редакция на текста, който е предложен от мен и група народни представители, за създаване на нов параграф след Заключителните разпоредби, които вече гласувахме. Това предложение има връзка с вече приетия от пленарната зала текст за нов § 5 по предложението, което същата група народни представители бяхме направили, за чието приемане на текста, разбира се, благодаря на групите, които го подкрепиха. За неговото прилагане е необходима редакция по вече предложения текст, така както го виждате в работния доклад, и аз го правя, както следва – текстът да придобие следната редакция: „Данъчното облекчение по § 5 – по предложението в Доклада – се прилага от 1 януари на годината, в която Европейската комисия се е произнесла, че мярката не е държавна помощ или е съвместима държавна помощ. Ако Европейската комисия се произнесе до 30 април 2024 г., данъчното облекчение може да се прилага и за 2023 г.“ Това е прецизният текст за прилагането на вече приетия § 5.

Благодаря, госпожо Председател. Съгласно процедурата, която направих преди малко, моля за минутка отлагане на това да дам финалния текст – виждам, че има неща, които референтите биха искали да поправят, така че текстът да бъде максимално акуратен. Молбата ми е просто да направя допълнителна процедура, в която да уточня финалния текст с референтите. Мерси.

Да кажем, че го оттеглям, за да мога да направя финалния текст.

Точно така. Благодаря за разбирането.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, и аз ще Ви помоля за минута търпение. Този текст касае поправката, която направих относно рентите и арендите, които да са необлагаеми над три хиляди лева. Понеже в момента в Закона, както сме го гласували миналата година за 2023 г., тези ренти важат с пълната сила, а именно от нула лева нататък, затова е нужно да направим коректния текст, за да не се налага след това да отменим целия закон. Така че ще Ви помоля също като господин Сабрутев за минута търпение. Господин Сабрутев е готов.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря и на колегите за търпението. Сложни законопроекти, изключенията са – едно изречение е 15 реда. Финалният текст, който предлагам, е: „§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г. с изключение на § 16, т. 1, буква „б“ относно думите „т. 24: когато годишният размер на дохода, изплатен на физическото лице, превишава 3000 лева“, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“ Благодаря.

По § 5 е моето предложение.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като думите „Общи положения“ се заличават. По § 2 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. По § 4 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. По § 5 има направено едно предложение от народния представител Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 20, ал. 2 се правят следните допълнения: 1. Създава се т. 2б: „2б. неспазването на условията за получаване на акцизни стоки по реда на чл. 76л;“. 2. В т. 10 накрая се добавя „с изключение на случаите на издадено решение за прекратяване по чл. 24е, ал. 1, т. 3 и връчено ново удостоверение за освободен от акциз краен потребител – за наличните акцизни стоки, които са включени в обхвата на новото удостоверение;“. 3. Създава се т. 13а: „13а. получаването на акцизни стоки по реда на чл. 76л, освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната;“. 4. В т. 21 след думите „разпореждането на акцизни стоки“ се добавя „включително в случаите на нередовност“. 5. В т. 22 думите „чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3“ се заменят с „чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 – 3б“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в т. 2, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. По § 7 има предложение на народния представител Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 23 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „чл. 76а, ал. 4 и“ се заличават; б) точка 1 се отменя; в) в т. 2 думите „лицата разполагат с третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя в другата държава членка и“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „чл. 76б, ал. 1, т. 1“ се заменят със „седалище и адрес на управление в случаите по чл. 76ж, ал. 11“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. По § 12 има направено предложение от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 28, ал. 1, т. 7 след думите „код по КН 2710 19 99“ се добавя „както и консистентни смазки (греси), включени в код по КН 2710 19 99 и 3403“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 31 се създава ал. 3: „(3) Освобождава се от облагане с акциз бира, произведена от физически лица за лично потребление или употреба в рамките на семейството или домакинството, при условие че не се извършва продажба.“ По § 15 има направено предложение на народния представител Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 33а ал. 1 се изменя така: „(1) Акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, както и консистентни смазки (греси), включени в кодове по КН 2710 19 99 и 3403, е 0 лв. за 1000 кг, а за смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 е 0 лв. за 1000 литра.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. По § 18 има предложение на народния представител Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 57 се създават ал. 12 –15: „(12) В случаите, когато собственик или наемател на обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 подаде искане за регистрация на повече от един обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител и тези обекти се намират на територията на две или повече териториални дирекции, компетентен да се произнесе по искането за регистрация е директорът по седалище и адрес на управление на лицето. (13) Когато собственик или наемател на обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 с валидно удостоверение за регистрация на обект на независим малък винопроизводител иска да регистрира нов обект на независим малък винопроизводител, той подава уведомление за промяна до: 1. директора на териториална дирекция по седалище и адрес на управление на лицето, в случай че обектите се намират на територията на две или повече териториални дирекции; 2. директора на компетентната териториална дирекция по местонахождение на обектите, в случай че обектите се намират на територията на една териториална дирекция. (14) В случаите по ал. 12 се издава едно удостоверение за регистрация, в което се вписват всички обекти за винопроизводство на независимия малък винопроизводител. (15) В случаите по ал. 13 директорът на компетентната териториална дирекция издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, като думите „хл (един хектолитър)“ се заменят с „хектолитър“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, като: 1. В т. 1 буква „б“ се изменя така: „б) създава се т. 7: „7. мястото на внасяне до което и да е от местата на получаване, в случаите по т. 1, 2, 3, 3а и 5, когато стоките се изпращат от регистриран изпращач.“ 2. В т. 3 думите „т. 3б“ се заменят с „т. 7“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27: „§ 27. В чл. 73г се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „т. 1, 3 и 3а“ се заменят с „т. 1, 3, 3а и 3б“. 2. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „чл. 6 от Регламент (ЕО) № 684/2009“ се заменят с „чл. 7 от Делегиран Регламент (ЕС) № 2022/1636“; б) в т. 5 думите „чл. 24 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета по отношение на компютризираните процедури за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз“ се заменят с „чл. 73д“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. По § 30 има предложение на народния представител Венко Сабрутев да се създаде нов § 30: „§ 30. В чл. 73ж, ал. 1 и 2 думите регламент „Регламент (ЕО) № 684/2009“ се заменят с „Делегиран Регламент (ЕС) № 2022/1636“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 30.“ § 30 – той е със същия текст като предложението на Венко Сабрутев. Мога ли да не го чета, господин Председател?

За § 30 предложението на Комисията е предложението на народния представител Венко Сабрутев, тоест абсолютно идентично е възприето. „Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31, като думите „и 6а“ се заменят с „и 7“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32: „§ 32. В чл. 73л се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в изречение първо след думите „ново място на получаване“ се добавя „или да раздели движението на енергийните продукти, съгласно чл. 73г, ал. 3“ и се поставя запетая. 2. В ал. 5 думите „3 и 3а“ се заменят с „3, 3а и 3б“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33, като думите „и 6а“ се заменят с „и 7“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34, като думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38. По § 38 по вносител има предложение на народния представител Венко Сабрутев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 39: „§ 39. В чл. 76ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „сертифициран изпращач“ се поставя наклонена черта и се добавя „временно сертифициран изпращач“. 2. В ал. 4 след думите „сертифицираният изпращач“ се поставя наклонена черта и се добавя „временно сертифицираният изпращач“, а думите „Регламент (ЕО) № 684/2009“ се заменят с „Делегиран Регламент (ЕС) № 2022/1636“. 3. В ал. 5, в изречение второ след думите „сертифицирания изпращач“ се поставя наклонена черта и се добавя „временно сертифицираният изпращач“ и накрая се добавя „които го препращат на получателя“. 4. В ал. 11 след думите „Сертифицираният изпращач“ се поставя наклонена черта и се добавя „временно сертифицираният изпращач“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40, като: 1. В ал. 3, т. 1 думите „ал. 2“ се заменят с „чл. 57а, ал. 1, т. 4а“. 2. В ал. 4 думите „Уведомлението по ал. 2“ се заменят с „Писменото уведомление по ал. 2, т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42, като думите „Наименованието на раздел VІ в глава четвърта „а“ се заменят с „В глава четвърта „а“ наименованието на раздел VІ“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 43: „§ 43. В чл. 76к, ал. 1 изречение първо се изменя така: „При изпращане на акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40, до територията на друга държава членка, изпращачът издава задължително търговски документ (фактура, документ за доставка, транспортен документ и други), съдържащ реквизитите на електронен опростен административен документ.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44, като в т. 1 думите „основният текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 45: „§ 45. В чл. 76п се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение първо думите „Регламент (ЕО) № 684/2009“ се заменят с „Делегиран Регламент (ЕС) № 2022/1636“ и се създава изречение трето: „Компетентните органи на държавата членка на изпращане препращат копието на сертифицирания изпращач или го съхраняват на разположение на сертифицирания изпращач.“ 2. В ал. 3 думите „Регламент (ЕО) № 684/2009“ се заменят с „Делегиран Регламент (ЕС) № 2022/1636“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 49: „§ 49. В чл. 83е се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 76ц, лицата по чл. 76л и чл. 76в, ал. 4“ се заменят с „чл. 76ц и лицата по чл. 76л“. 2. Алинея 4 се отменя. 3. В ал. 5 се правят следните изменения: а) в текста преди т. 1 думите „чл. 76в, ал. 4“ се заличават; б) в т. 1 и 2 думите „чл. 76в, ал. 4“ се заменят с „чл. 76и и/или чл. 76л“. 4. Алинея 7 се изменя така: „(7) За целите на прилагане на ал. 5, т. 1 и ал. 6 при предоставено обезпечение под формата на: 1. банкова гаранция – банката следва да е задължена да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от Централното митническо управление дължимите суми до определения в гаранцията максимален размер и за задължения във връзка с прилагането на чл. 76и и 76л; 2. депозит – лицензираният складодържател следва да е заявил пред директора на Агенция „Митници“ съгласие предоставеният депозит да обезпечава и задължения във връзка с прилагането на чл. 76и и 76л; 3. депозит и банкова гаранция, като в този случай същите следва да отговарят едновременно на условията по т. 1 и 2.“ 5. Алинея 8 се изменя така: „(8) За целите на прилагане на ал. 5, т. 2 при предоставено обезпечение под формата на: 1. банкова гаранция – банката следва да е задължена да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от териториалното управление дължимите суми до определения в гаранцията максимален размер и за задължения във връзка с прилагането на чл. 76и и 76л; 2. депозит – регистрираният получател следва да е заявил пред директора на компетентната териториална дирекция съгласие предоставеният депозит да обезпечава и задължения във връзка с прилагането на чл. 76и и 76л; 3. депозит и банкова гаранция, като в този случай същите следва да отговарят едновременно на условията по т. 1 и 2.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54. По чл. 54 има предложение на народния представител Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 55: „§ 55. Създава се чл. 91в: „Чл. 91в. (1) Забранява се акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на страната, да се изпращат до друга държава членка от лица, които не са регистрирани като сертифициран изпращач/временно сертифициран изпращач и за които не е регистриран електронен опростен административен документ. (2) Забранява се получаването в страната на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка, от лица, които не са регистрирани като сертифициран получател/временно сертифициран получател и за които не е регистриран електронен опростен административен документ. (3) Забранява се акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40, да се изпращат до друга държава членка без издаден документ по чл. 76к, ал. 1. Документът придружава стоките при тяхното транспортиране. (4) Забранява се акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40, изпратени от територията на друга държава членка, да се държат и превозват на територията на страната, без да са придружени с документите по чл. 76л, ал. 3, съответно с документите по чл. 76л, ал. 9. (5) Държане и превозване на акцизните стоки по ал. 1 се допуска само ако сертифицираният изпращач/временно сертифицираният изпращач е предоставил на лицата по чл. 76ж, ал. 7 уникалния опростен административен референтен код на документа. По искане на лицата сертифицираният изпращач/временно сертифицираният изпращач е длъжен да им предостави информацията от регистрирания електронен опростен административен документ на хартиен носител. (6) Забранява се изпращането и/или превозването на акцизните стоки по чл. 76ж1, ал. 1 от лице без регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 4а, както и без подадено уведомление и представени доказателства по реда на чл. 76ж1, ал. 2. Копие от писменото уведомление съпровожда стоките при изпращането и превозването им на територията на страната. (7) Физически лица може да изпращат, пренасят или превозват до друга държава членка закупени в страната тютюневи изделия и алкохолни напитки, предназначени за лична или семейна употреба или за подаръци, когато стоките не надхвърлят количествените ограничения в правилника за прилагане на закона и действията не се извършват редовно.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 56: „§ 56. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „20-дневен срок“ се заменят с „тримесечен срок“. 2. В ал. 2 думите „45-дневен срок“ се заменят с „12-месечен срок“. 3. Създават се ал. 3 – 7: „(3) В срока по ал. 2 собственикът или изрично упълномощено от него лице подава искане за връщане на акцизните стоки до директора на компетентната териториална дирекция, на територията на която се намират. (4) В 30-дневен срок от писменото искане акцизни стоки подлежат на връщане, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или е насочено принудително изпълнение върху тях. (5) Към искането по ал. 1 се представя документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, подлежащи на връщане. В случай че лицето не разполага с документ за начисляването и заплащането на акциза, акцизът за стоките се определя по реда на чл. 107ж. (6) Не се връщат акцизни стоки, притежаването на които е забранено. За тях се прилага редът на чл. 124, ал. 5. (7) Отказът на директора на компетентната териториална дирекция за връщане на акцизните стоки подлежи на обжалване по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60.“ Господин Председател, може да прочетете Преходните и заключителните разпоредби.

„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. По § 1 има предложение на народните представители Йордан Цонев и Елван Гюркаш, Десислава Атанасова и група народни представители, Димо Дренчев и група народни представители, Павела Митова и Тошко Йорданов, Румен Гечев и група народни представители за отпадане на § 1. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители: В § 2 т. 2 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1: „§ 1. В чл. 178 се правят следните изменения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Безкасовото плащане се извършва с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, или чрез банка или друг доставчик на платежни услуги с платежно нареждане за плащане от/към бюджета, бюджетно платежно искане или вносна бележка (платежно нареждане за наличен паричен превод), чиито форма, структура и съдържание се определят със съвместни указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка по чл. 151, ал. 1 от Закона за публичните финанси.“ 2. В ал. 6 изречение първо се изменя така: „Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение“, а в изречение второ думите „ал. 2“ се заличават.“ Предложение на народния представител Божидар Божанов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 4 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Елван Гюркаш; Десислава Атанасова; Румен Гечев; Димо Дренчев за отпадане на § 4. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. По § 5 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Елван Гюркаш – в § 5 т. 2 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димо Дренчев и група народни представители – целият § 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители със същото съдържание за отпадане. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 3: „§ 3. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) в чл. 44, ал. 3 изречение второ се изменя така: „Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение.“ По § 6 има предложение на народните представители Йордан Цонев и Елван Гюркаш за отпадне на т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители за отпадане на § 6. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димо Дренчев и група народни представители: „В § 6: а) в т. 1 думите „5000 лв.“ се заменят с „20 000 лв.“; б) т. 2 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов: „§ 6: 1. Точка 1 се изменя, както следва: „Навсякъде думите „10 000 лв.“ се заменят с „15 000 лв.“ 2. Точка 2 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен. Предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов – § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димо Дренчев и група народни представители: „В § 7: а) в т. 1 новосъздадената ал. 7 се отменя; б) в т. 2 в новосъздадения чл. 231а ал. 3 и ал. 4 се отменят.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 4. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители за създаване на нов § 8. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. …) в чл. 273, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 6 думите „чл. 198, ал. 3 и 7“ се заменят с „чл. 198, ал. 3, 6 и 8“. 2. В т. 14 думите „чл. 86, ал. 7, 9 – 11“ се заменят с „чл. 86, ал. 8, 10 – 12“.“ Тоест 10, 11 и 12, така да го разбирам аз. Предложение на народния представител Венко Сабрутев за създаване на нов § 9. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. ...; Решение № 12 на Конституционния съд, Решение № 11 на Конституционния съд, Решение № 12 на Конституционния съд и т. н.) в чл. 270 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, изречение второ думите „на влог в посочената от него банка“ се заменят с „по негова платежна сметка“ и се създава изречение трето: „В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.“ 2. В ал. 4 думите „в посочена от работника или служителя банка в страната“ се заменят с „на работника или служителя“ и се създава изречение второ: „В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.“ Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители – досегашният § 8 става § 10. Преномерацията се върши и без предложения. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Делян Добрев за създаване на нови параграфи. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ирена Димова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 7 и 8: „§ 7. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 17а, ал. 3 след думите „индустриалните паркове“ се поставя запетая. 2. В чл. 23, ал. 3 думата „пета“ се заменя със „седма“. 3. В чл. 24: а) алинея 9 се изменя така: „(9) В случаите по ал. 7 заинтересованото лице изпраща на министъра на земеделието и храните копие от влезлия в сила подробен устройствен план, придружен с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, регистър на засегнатите имоти и документите, необходими за промяна на предназначението на земята, посочени в правилника. За промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд, за които се дължи такса по чл. 30, ал. 2, се прилага документ от съответната общинска администрация, указващ размера на дължимата местна такса и банкова сметка, по която таксата следва да бъде преведена.“; б) създават се ал. 10 – 12: „(10) В 30-дневен срок от подаване на документите по ал. 9, ако предложението е комплектувано съгласно изискванията, министърът на земеделието и храните определя служебно таксата по чл. 30, ал. 1. Заинтересованото лице се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс за дължимата такса по чл. 30, ал. 1 или 2. (11) В 30-дневен срок от заплащане на дължимата такса по чл. 30, ал. 1 или 2 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (12) За удостоверение, издадено за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, се прилагат сроковете и правилата по ал. 5.“ 4. В чл. 26 след думите „чл. 17, ал. 1“ се добавя „или удостоверение по чл. 24, ал. 11 за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“. 5. В наименованието на глава седма накрая се добавя „и удостоверения“. 6. В чл. 35, в текста преди т. 1 след думата „земята“ се добавя „и удостоверението по чл. 24, ал. 11, издадено за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“. 7. В чл. 36 след думите „чл. 17, ал. 1“ се добавя „и удостоверението по чл. 24, ал. 11“. 8. В чл. 37: а) в ал. 1 след думите „чл. 17, ал. 1“ се добавя „и на удостоверението по чл. 24, ал. 11“; б) в ал. 2 след думата „земя“ се добавя „и удостоверението по чл. 24, ал. 11“. 9. В чл. 38: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Предложение за отмяна или изменяне на решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 и на удостоверение по чл. 24, ал. 11 се разглежда и решава от органа, издал решението или удостоверението, с ново решение или удостоверение в едномесечен срок от изтичането на срока по чл. 37, ал. 2.“; б) в ал. 4, изречение първо след думите „чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3“ се добавя „и ал. 11“, а в изречение второ след думата „решението“ се добавя „или удостоверението“. 10. В § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „без да е променено предназначението ѝ“ се заменят с „без наличие на влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 или издадено удостоверение по чл. 24, ал. 11“. § 8. (1) Започналите и недовършени процедури за промяна на предназначението на земеделски земи по Закона за опазване на земеделските земи до 13 октомври 2023 г. се довършват по реда преди изменението на закона със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 86 от 2023 г.). (2) За недовършени се смятат процедурите, по които предложенията за утвърждаване на площадка и/или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи са подадени в Министерството на земеделието и храните или в съответната областна дирекция „Земеделие“ до 13 октомври 2023 г. (3) Започналите и недовършени процедури след 13 октомври 2023 г. за промяна на предназначението на земеделски земи от пета и шеста категория по чл. 23, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи се прекратяват. (4) За обекти за производство на енергия от възобновяеми източници не се прилага § 30 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал (ДВ, бр. 17 от 2018 г.). (5) Промяната на предназначението на земеделски земи, за които е налице подробен устройствен план за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, одобрен до влизане в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 86 от 2023 г.), и за които до влизането в сила на същия закон не е подадено предложение за промяна на предназначението в Министерството на земеделието и храните или в съответната областна дирекция „Земеделие“, се извършва по реда на този закон.“ Предложение на народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Жечо Станков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 28 се създава ал.6: „(6) Публичните регистри по ал. 5 не съдържат търговска информация, която има чувствителен характер. Достъп до всички данни за конкретна процедура за присъединяване се предоставя единствено на заявилия присъединяване по тази процедура.“ 2. В чл. 29, ал. 2 се създава изречение второ: „Когато с писмено съгласие на производителя са направени разходи от съответния оператор по присъединяването на обекта, гаранцията се усвоява до размера на направените и незаплатени от производителя разходи.“ По § 8 има предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10: „§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на: 1. Параграф 4, който влиза в сила от 1 март 2024 г. 2. Параграфи 7, 8 и 9, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря, господин Председател. Предлагам да подложите на разделно гласуване ал. 2 от новите параграфи, предложени от Делян Добрев, които нямат номерация, и ал. 2 от § 7 на предложението на Комисията в Преходните и заключителните разпоредби, което гласи: „В чл. 23, ал. 3 думата „пета“ се заменя със „седма“.

Благодаря, господин Председател. Колеги, надявам се това, което повечето направихме в Бюджетната комисия, да се случи и в залата. Да не се окаже, че сглобката нещо са се разбрали и ни изненадате, защото специално тука има изключително глупави, вредни и комунистически предложения – донос-бонус, без да броим за намаляването на плащанията в брой. Тук ще кажа това, което казах и в Комисията, и с огромно удоволствие – господин Мартин Димитров, финансист на ДБ, в тази зала на първо четене обясни научно, финансово доказано, как 10 хил. лв. в брой за разплащане преди пет години са имали една стойност, сега, пет години по-късно, заради инфлацията те всъщност са точно наполовина като покупателна способност. И тъй като аз слушам внимателно управляващите и не сме опозиция, която просто се заяжда, той ме убеди с думите, които каза. Смятам, че е абсолютно прав, вследствие на което, за да възстановим справедливостта, ние предлагаме таванът на плащанията в брой да бъде 15 хил. лв., тоест компенсираме инфлацията, която господин Мартин Димитров така нагледно обясни точно от ей тази трибуна. Надявам се ПП-ДБ да подкрепите финансиста си, защото то бива, бива нали понякога сексуално различни номера, но е хубаво поне по отношение на финансите да бъдете мъже. Така че бъдете коалиционни партньори, бъдете етични към господин Мартин Димитров, съобразете се с неговата експертиза. И дори да приемем, че Вие междувременно сте му обяснявали как той не трябва да казва такива неща и той дори да излезе с друго мнение в момента, всъщност, когато излезе в залата, каза това, което мисли. Така че подкрепете вдигането на тавана, защото инфлацията за пет години изяде парите на хората и спестяванията им.

Господин Председател, колеги народни представители! Искам да аргументирам нашето предложение в § 6, а именно таванът за кешовите плащания не просто да не намалява от 10 хиляди на 5 хил. лв., а напротив, нека той да бъде удвоен от 10 хиляди на 20 хил. лв. Както каза и господин Йорданов, а на предишното четене – и господин Мартин Димитров, инфлацията за периода от предишното спадане е около 49%, така че тези пари реално наистина са намалели наполовина, но тъй като ние не можем да променяме законите всяка година, а и както се знае, благосъстоянието на българското общество нараства и ще нараства все повече, нека направо да ги вдигнем на 20 хиляди, тъй като тези общества, които разполагат с парите си, са свободни, а свободните общества са и по-богати. Надявам се, че това, което се случи в Комисията по бюджет и финанси, когато колегите от ДПС и от ГЕРБ попречиха на мераците на Финансовото министерство да приемаме някакви глупави и абсолютно неработещи предложения, ние ги отхвърлихме, да продължи и в залата. Още повече че при предишното гласуване ние вдигнахме прага за плащанията в брой при предаване на вторични суровини от 100 лв. на 1200 лв., а това е 12 пъти вдигане. Считам, че трябва да сме консистентни в предложенията и да вдигнем тавана на кешовите плащания. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, на Бюджетната комисия имахме възможност да дискутираме този казус, това предложение. Тук просто искам да добавя нещо, което излезе от последните дни, а именно, че Швеция от догодина въвежда 300 евро праг за плащане в брой, а 2030-а мисля, че беше – четох статия, 2030 г. всъщност целта е „зиро кеш“, както беше написано в статията, сиреч без плащания в брой. Истината е, че ако ние искаме да борим сивата икономика, трябва да го направим и през тази мярка. Моят апел към Вас е всъщност да подкрепите предложението по вносител, или това, което направихме в Бюджетната комисия, да го намалим на 8 хил. лв. мисля, че беше. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, не се поддавайте на изключително некомпетентното изказване на господин Сабрутев, защото Германия, която е водещата икономика в Европа, нямат таван на плащанията в брой. Италия пък е направила глупав и жалък опит, намалявайки ги до хиляда евро, и в момента ги е върнала на пет хиляди евро. Има изследване, поръчано от Европейската комисия, което доказа, че това няма нищо общо с борбата със сивата икономика. Така че не се поддавайте на нелепите внушения на човека, който разбира от всичко – от енергетика през финанси, международно положение и е изключително смело сърце в личен план.

Така че, ако обичате, не се поддавайте на това. Във водеща икономика няма таван. В много други държави таванът е 10 хил. евро, което е 20 хил. лв., а не тези жалки 10 хил. лв., които се слагат в България.

Господин Сабрутев, по време на първото четене така или иначе минахме през този дебат, дадоха се и други примери, като Съединените американски щати, Великобритания, където няма такъв таван, Швейцария, където е 100 хиляди швейцарски франка – страни с нулева сива икономика. Очевидно, че не е това методът. За мен въпросът е чисто концептуален. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не искаме да вървим към безкешово общество. Правото да разполагаш със собствените си физически пари за мен е свещено право и донякъде е едно спасение от някакви бъдещи трусове. От тази гледна точка няма как да подкрепим това. За мен дори и да останем на 10 хиляди, пак е по-добро решение от това да паднем на пет, но ако гледаме в бъдещето, нека да отидем на по-висок праг – нека да е 20 хиляди. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Знам, че сме уморени и затова ще гледам да бъда много кратък. Въпросът е следният: уважаеми колеги, много години различни правителства и парламенти постепенно намаляваха прага за кешовите плащания. И сега, ако тръгнете в посока да го увеличаваме, това ще бъде точно противоположният сигнал към българските граждани и нямаме нужда от това, казвам Ви го откровено. И бидейки опозиция, не е необходимо да предлагате точно обратното на това, което се прави, защото тази политика е от много години. Нейната цел беше малко по малко, без да причиняваме стрес в икономиката, без да пречим на обичайната дейност на българските граждани, малко по малко да бъде намаляван прагът за кешови плащания. Точно затова, когато сегашното правителство предложи по-рязко намаляване от 10 на 5 хил. лв., обяснихме, че такава мярка не отразява тенденциите от последните години и не е обоснована. Затова и самото Министерство на финансите се съгласи, ако има намаляване, то да е от 10 на 8 хиляди, тоест да е много по-плавно, но аз Ви казах и на Комисия, че лично аз бих подкрепил и оставане на прага на 10 хил. лв. именно с аргумента за натрупаната инфлация последните години. Но вижте, нямаме нужда да даваме такъв сигнал на българските граждани, че сега прагът изведнъж ще бъде увеличен, след като много години малко по малко, стъпка по стъпка, целенасочено беше даван точно противоположният сигнал. Има ли едно увеличение, хората ще си кажат – ами то оттука явно с инфлацията този праг ще нараства. Това не е добър сигнал наистина към икономиката и към гражданите. Защото каква е нашата цел? Нашата цел е: без да товарим излишно българските граждани с такси, с комисиони, те постепенно да минават към използване на електронни способи за разплащане стъпка по стъпка. Този сигнал е подаван към тях и това е било политика много години напред. Така че Ви призовавам, като оставим настрани политическата риторика, тази политика от много години да бъде продължена. Като, вижте, всяка крайност е грешка. Грешка би било да намалим от 10 на 5 хил. лв. прага, но също такава грешка би била и рязко да го увеличим. Така че, уважаеми колеги, няма да взимам повече думата, разумният подход, който сега можем да приложим – или прагът да остане 10 хил. лв., или, ако има намаление, то да е наистина минимално. Благодаря за Вашето внимание.

Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, абсолютно не съм съгласен с това, което казахте, ама абсолютно! Това, че последните години са издавани такива знаци, не означава, че е правилно. В тази страна и в много други страни са се приемали глупави закони, глупави решения и се е стигало до глупави резултати. Това е един такъв пример. Ограничаването на хората да използват собствените си пари така както преценят, е ограничаване на правата им. Неслучайно в много държави това го няма. Германците като по-тъпи видимо се борят да си вдигнат сивата икономика, или американците. Напротив, това е свободата на всеки един гражданин. Кой Ви каза, че трябва да вървим към електронните разплащания задължително? Откъде накъде! Това трябва да е решение на всеки един български гражданин. Ако иска да се разплаща електронно, да се разплаща. Ако иска да се разплаща в брой, да се разплаща в брой. Да, може би някакъв лимит голям, защото има държави, в които сделки над 10 000 паунда, да речем, се декларират, без да има разследване, но ние тук говорим за много по-ниски суми и да ми обясняват, че трябва да ходим към електронно разплащане. Защо? В България таксите на банките са малоумно високи, печелят от такси, а тук всички набутвате плащания по банки. Защо? За да може, когато някой трансферира, да му вземат 20 лева от 100. Да отиде на банка да си изтегли 500 лева, да му вземат 20 такса. Вие сте отвратителни банкови лобисти. Вие не работите в Народното събрание, Вие работите в банка. Това е ограничаване на правата на гражданите. Факт! И тоталитарни правителства, когато парите са електронни и са в банки, могат да контролират населението си много повече, отколкото ако имат собствени техни изкарани с труд пари в брой. Защото има хиляди примери в Европейския съюз в момента, където заради различно мнение блокират банкови сметки на хора. Това предлагате Вие. И не – никога няма да се съглася с Вас. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, господин Председател. Категорично ще подкрепим запазване на сегашния праг, защото идеята тук не е само да се вземат, господин Йорданов, високи такси от банките, а както казахте Вие, тук идеята е да бъдеш контролиран, защото, като ти блокират сметката, не можеш нищо. От тази гледна точка неслучайно в много държави започна едно движение „Искаме си парите“. Това са средства, които са изкарани с честен труд от хората и те трябва да преценят дали ще си плащат дължимите разходи по банков път, или кеш. Моля Ви, недейте да прекалявате. Аз смятам, че категорично идеята е такава – стъпка по стъпка, малко по малко, тази година с 2000, догодина с още 1000 да стигнем до момента, в който ще бъдат забранени кешовите плащания. Това е грешка и ние няма да го подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Между другото, господин Йорданов в неговата реплика до голяма степен изчерпа и моята позиция, а именно, че това предложение работи единствено и само за увеличаване още на и без това безумно високите печалби на банките. И Вие по принцип работите – Вашето правителство и Вашият финансов министър – само в посока и защита на интереса на банките, и ще Ви дам един пример. В старата сграда, когато обсъждахме превеждането на заплатите по банков път, тогава финансовият министър ни обещаваше, че ще се създадат сметки, за които няма да се взимат такси, за да може да се превежда заплатата на работниците там. Отидете да видите, отидете да си откриете сметка в такава банка и ще Ви дам награда, ако откриете такава сметка. Това е абсурдно! (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от „БСП за България“.)

Уважаеми колеги, по отправените реплики няколко думи. Към колегата Румен Христов. Неговата реплика ме учуди най-много не защото нямаме близко становище по темата, а защото неотдавна ГЕРБ бяха внесли същото предложение – намаляване на прага за кешови плащания от 10 на 5 хиляди. И господин Христов, аз бях един от хората тогава, които обяснявах на колегите от ГЕРБ, че такова рязко намаление не трябва да бъде предприемано. И те, между другото, тогава, въпреки че бяха внесли това предложение, ни чуха. Така че то се случва за втори път, както се казва. А колкото до останалите реплики – да, има такова предложение на Министерството на финансите, но крайното решение, уважаеми колеги, е на Народното събрание. И бих допълнил следното – моето лично мнение е, че запазването на прага от 10 000 лева за кешови разплащания трябва да бъде съпътствано със стимули. Тоест прагът си остава такъв, но да има стимули хората сами да използват алтернативни или електронни пари – това да е тяхно решение. Тоест не принудата, не принудата е решението. И неслучайно още като беше внесено това предложение от страна на Министерството на финансите, ние изразихме различно становище и успяхме да ги убедим какви промени и как трябва да се постъпи в една такава ситуация. Още повече че – действително съм съгласен със следното нещо – България има огромен брой райони, в които банковата система не е достатъчно развита, освен че таксите могат да бъдат високи по отделни трансакции. Така че нека този дебат да не го политизираме излишно, а да вземем най-доброто и най-разумното решение, уважаеми колеги, и то е, алтернативата е да запазим или сегашния праг, или, ако има въобще някакво намаление, то действително да е минимално. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Два проблема. Първият – струва ми се, че се смесват проблемите с кешовите плащания и с банковите такси и ще Ви кажа защо се смесват неправилно – не е виновен този, който яде баницата, а който му я дава. Банките в България действат по съответното законодателство и нормативни документи, проблем е на Българската народна банка и на нас – на депутатите тук, които не са решили този проблем. Защото приходите на банките в България от такси растат стремглаво, те са значително по-високи от дяловете на приходите в същите търговски банки в компаниите майки в други европейски страни, което ще рече, че след приемането на бюджета Ви обещавам, заедно с колеги от другите групи, така както решихме въпроса с пазарната лихва на банките – да припомня, че в България банките сами си определяха лихвата и след многогодишни усилия го променихме с общи усилия и сега лихвите са пазарни, българите не са крепостни участници в банковата система, могат да си сменят кредитите от една банка в друга и освободихме българите от тази зависимост с юридически решения. Така че като приемем бюджета, вместо да се занимаваме с решаването на геополитическите проблеми на други страни и региони, ние трябва да решаваме проблемите на българите, които са ни изпратили тук. Така че – да, банковите такси са високи, БНБ като си дойде на мястото, заедно с парламента, да направим така, че банките, които оперират в България, а те са български банки – нищо, че майката е в други страни, да им се забрани да налагат такси, които не налагат в техните страни, и размерът на таксите да не може да бъде по-висок от таксите, които плащат нашите партньори в другите европейски страни, и тогава нещата ще си дойдат на мястото. Иначе услугите трябва да се заплащат, банките правят разходи, само че заплащането в България е значително по-високо и вината е наша, уважаеми колеги. Второ. Ето, когато има добри идеи, те могат да бъдат подкрепяни от всички парламентарни групи. Предложението на колегата Добрев за това индустриалните паркове – разбирайте и соларните паркове – да могат да бъдат инсталирани и развивани само в земи, които са от седма категория нагоре, с ниска плодородност, е едно разумно решение, тъй като ще запазим българската земя. Ние в Бюджетната комисия подкрепихме това решение ще го подкрепим и в залата. Заедно с това, уважаеми колеги, сигурно ще се съгласи и колегата Добрев, това, което трябва да направим, е много да внимаваме нормативно да не стане така, че да се правят промени с качествата на земята – ние да вземем решение от седма степен нагоре, но след това да наблюдаваме един процес на прекатегоризиране на земята, така че да се избяга от нашето ограничение в момента. Завършвам с това – наближава и Коледа, дайте да работим повече и да решаваме проблемите на българите и да не решаваме проблеми на други, които ни костват милиарди. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Професор Гечев, само с едно нещо не мога да се съглася с Вас, а то е Вашият оптимизъм, с който казвате, че ще търсите съдействие от всички парламентарни групи да направим законодателни промени, които да намалят таксите на банките, които са високи. Държа да Ви припомня един пример от това лято. За да се открие набирателна сметка на българско търговско дружество, което има някакво отношение към чужденци – или са собственици, или са в управителния орган, банките взимат такси в момента между 200 и 600 лева – да не давам и примери, само за разглеждане на документите. След това взимат такси за откриване на набирателна сметка, за превръщането ѝ в разплащателна и така нататък. И когато имаше едно предложение, ако не ме лъже паметта, на Божанов в Търговския закон лятото и когато говорих два пъти на двете гласувания от парламентарната трибуна и на два пъти в разглеждането му в Правната комисия, че лобито на банките няма да позволи тези изключително високи банкови такси, професор Гечев, да бъдат загубени, тогава може би народните представители, една част от тях, подцениха тези предупреждения и когато се стигна до второ гласуване на това предложение, което всичкия този процес по едни изключително големи такси – ще повторя – между 200 и 600 лева само за разглеждане на документите, а иначе говорим, че ще привличаме чуждестранни инвестиции, и когато това предложение стигна до второ гласуване в пленарната зала – това лято беше, в края на месец юли – тогава специално от групата на ГЕРБ излязоха и казаха – не, трябва да си оставим сегашното положение, банките да взимат едни високи такси и това да вреди на чуждите инвестиции в България, защото, ако не може някой чужд инвеститор да открие фирма тук, как ще направи чужди инвестиции. Науката и икономиката не е открила решение на този въпрос. Затова единствено не съм съгласен с оптимизма Ви, професор Гечев, иначе наистина за всичко останало сте прав, че трябва да направим така, че да има регулация на размера на таксите. Размерът на таксите е това, което плаши българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, дали е оптимизъм, или песимизъм – пак ще кажа – зависи само от нас. От нас зависи как ще променим законите съобразно европейските правила, така че да се балансират интересите на банките и на техните потребители, защото да не остане някой с впечатление, че ние сега започваме някаква антибанкова политика. Банките са много важни институции. Те са посредници в бизнеса в целия свят, те трябва да бъдат възнаграждавани. Но Вие какво очаквате? Акционерите на банката очакват да бъдат разпределени дивиденти, те защитават своите собствени интереси. Заедно с големи усилия успяхме срещу търговските вериги, които малтретираха българските доставчици. Така ли беше? Успяхме в крайна сметка, много трудно. Успяхме да променим механизма, направихме го пазарен както в Европа при формирането на лихвите. Така че прав сте, колега, можем с общи усилия, защото ние диктуваме тук от парламента условията. Не банките в Европа диктуват законодателството, а народните представители на отделните страни. Ако ние не сме си свършили работата, не са ни виновни банките, тъй като другите колеги – в Австрия, в Унгария и други страни – са си я свършили. Как така една банка работи при едни условия в едни страни, а в други – при други? Даже тъй като ще обсъждаме и Закона за корпоративната данъчна печалба, да Ви кажа нещо много важно, с което трябва да се съобразим. Моите уважения, но същите банки, които работят в България, с изключение на Унгария, където данъкът върху печалбата е 9%, но сега наложиха допълнително изземване на свръхпечалби в унгарската банкова система, банките, които оперират в България, някои от тях си плащат 25 – 30% корпоративна печалба. Тук плащат 10%, генерираната печалба от нас, от българите, отлита, отива в други страни и народи. Защо? Защото тук не си решаваме проблемите. Така че можем, когато искаме и си изпълняваме задълженията, да постигнем конкретни резултати. Благодаря Ви.

Пореден законопроект, който, ако не знаехме, че ПП-ДБ са обслужващ персонал на ГЕРБ и ДПС, щяхме да си помислим, че са обслужващият персонал на банковата система. И е факт, че и в двете направления обслужват директно както банковия сектор, така и ГЕРБ, и ДПС. По всякакъв начин. Така. Това, което има предложено като законопроект, който касае отново абсолютно всички. Отново вече по официални данни приблизително 3 милиарда печалба за банките, правителството приема пореден законопроект, който ще направи така, че да увеличат печалбите си още повече от следващата година. Пореден срамен епизод за хора, които по декларации, по думи, по самоопределение, са уж десни. Реално една част от тях се обявяват за десни, други са елементарни крадци на социални пакети, които би предложила една социалистическа партия. Реално обаче се прави всичко възможно да се обслужват корпоративни клиенти от типа на банките. Защо? В този законопроект за пореден път се внася пакет от мерки уж за изсветляване на икономиката, в същото време тези мерки са отречени от почти всички държави в Европейския съюз и не се прилагат. Ако някъде има нещо подобно, те са толкова минималистични или в комплект с други мерки, обаче те просто по никакъв начин не стимулират банковата система. Затова обаче тези, които управляват към днешна дата, обслужващият персонал на ГЕРБ и на ДПС, правят всичко възможно да принудят бизнеса задължително да превежда заплати в банките и чрез карти да бъдат теглени. Второ, да имат задължително една част от бизнеса ПОС терминали, за които да плащат месечни такси на банките. Трето, прави се всичко възможно туристическият бранш да бъде досъсипан, натоварен изключително много с административна тежест, да бъде натоварен същият този туристически бранш, който би могъл да е моторът на цяла една икономика във всяка една сфера на икономиката ни – от лека промишленост до търговия, и цялото това нещо прикрито условно с грижа за това да предотвратим сивия сектор. Предстои следващата седмица да разгледаме също един такъв пакет за грижа за сивия сектор – да не го направим, като направим и приемем законодателство, в което да вдигнем ДДС на туроператорите, и по този начин да стимулираме именно сивия сектор в туроператорския бранш. Но това е за другата седмица. Отново да стане ясно тогава какво правите. Сега отново нека да се върнем на това, което правите. Обслужване на банковия сектор, вдигане на печалбите на банките за сметка на всеки един от нас – като задължително превеждане на заплати в банкови сметки и банки, теглене и плащане на такси, ПОС терминали, плащане на такси за цялото това нещо, и всичко това облечено в евро-атлантически ценности. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми Цончо Ганев, изключително груб бяхте, до такава степен, че единственото, което може да Ви се отговори, е да си вземете една лютеница и една кутия скумрия и да се успокоите. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Ганев, аз ще Ви върна към дебата, който очевидно не е лютеница. Вие казахте, че всичко това се прави с цел министърът на финансите да изсветли по някакъв начин икономиката. В същото време това според Вас е прикритие за прокарване на интересите на банковия сектор. Аз не съм съгласна с Вас от една гледна точка, че според мен основната цел на Министерството на финансите в случая е ограничаване на човешката свобода. Това е единственото нещо, което прозира от абсолютно целия закон. Вие цитирахте предложенията, направени в § 6, т. 2, за разплащанията по банков път, което още и предишния път, когато обсъждахме този законопроект, аз казах, че е абсолютна дискриминация на един сектор за сметка на други такива. Защото всеки един гражданин има правото да избира как точно да получава своите възнаграждения – дали да е по банков път, или в брой, независимо кой е този гражданин или какво работи той. В случая възнамерявам да цитирам наш колега от парламентарната група на ГЕРБ: „Ние сме напът да създадем един абсолютен монарх, който да разпределя порциите на финансирането на държавата.“ Този наш колега Тома Биков счита, че „Продължаваме Промяната – Демократична България“ говорят с аргументи от позицията на високия морал. Аз смятам, че тук липсва всякакъв тип морал и единствената висота, която се поставя на преден план в Министерството на финансите, е как точно по някакъв способ да се ограничават човешките права, така че министърът на финансите да може да контролира абсолютно всичко в тази държава, защото сънува и бленува да бъде министър-председател. Надявам се някой път да успее да осъществи тази мечта за един ден и след това да си тръгне към островите, защото вече ни писна. (Ръкопляскания от ИТН.)

Господин Ганев, прав сте относно лобистките промени, които предлага Министерството на финансите, към банковия сектор – не е само свалянето на кешовия таван, имаме и задължителното купуване на ПОС терминали от заведенията с над една звезда, имаме задължително плащане по банка на заплатите в заведенията и при туризма, имаме плащане по банка на всички предприятия с над сто заети. Изобщо една фиксация върху ресторантьорския бранш, както видяхме в предишния законопроект и към диворастящите гъби, е обзела Министерството на финансите. Нещо не ми е ясно обаче, защото в предишния законопроект абсолютно освободихме от данъци хората, които връщат вторични суровини, вдигнахме 12 пъти плащанията в брой на хората, които връщат вторични суровини. Откъде идва пък това благосклонно отношение към бранша с вторичните суровини? Дали можете да отговорите? Благодаря. (Ръкопляскания, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Божанков, аз, честно казано, не мога да разбера човек като Вас защо трябва да се занимава с християнин като мен, който е по време на пост, и да определя кой с какво трябва да се храни, но Ваш избор е да сте атеист, Ваш избор е да се гаврите с християнските ценности на човек като мен примерно. Има кой да Ви съди. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“) Сега по отношение на това, което казахте. Обсъждаме – знам, че не сте компетентен, то в общи линии аз не знам нещо, в което сте компетентен, но обсъждаме данъчни закони. Като обсъждаме данъчни закони, е добре да знаете, че в момента обсъждаме това какво прави Вашето обслужващо мнозинство по отношение на банките. В тази връзка, когато Вие като част от обслужващия персонал на ГЕРБ и ДПС, и Вие персонално, обслужвайки ДПС и ГЕРБ, е добре, когато прокарвате закони, натоварващи малкия и средния бизнес с поредни такси към банките, натоварвайки частните лица да плащат за пореден път такси към банките, е добре да коментирате защо Вие като част от скрападжийския бизнес – бизнес, който Ви е дал презумпцията да се имате за нещо повече от нас, обикновените българи, защо Вие освен всичките лобистки неща през годините, които сте прокарвали за Вашия личен бизнес и сте защитавали този бизнес, защо например не направихте екотаксата за регистрация на автомобили да е по банка? Имате ли Вие нещо общо с цялото това нещо, криейки и прикривайки десетки, да не кажа милиони? Питам защо тогава не го правите – не защитавате банковата система, когато касае евентуално Вашия бизнес? Има ли нещо общо това, или няма? Защото е много лесно от презумпцията, че не сте компетентен за нищо, да ставате и да се правите на интересен за християнските ми обичаи на мен. Дотам! Дотам, нищо повече! Толкова Ви е компетентността! Но да се върнем на банковата система. И да се върнем на това, което Ви попитах. Кажете: да, бизнес със скрап; да, регистрацията за екотакса няма да минава по банка, за да може ние в нашата асоциация – за които, между другото, излезе днес информация, има арестувани хора – Вие били ли сте в тези асоциации, не сте ли били, в други ли сте, разследвани ли сте, тези асоциации, защитавате ли банковата система и оттам, че да не си плащате и да укривате приходи? Като асоциация, разбира се, не Вие персонално. Вие сте непорочен. Вие сте честен. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Естествено, Вие по никакъв начин нямате нищо общо с укриване на данъци или за каквото и да било. Вие – не! Вие персонално – не! Вие сте перфектен! Перфектен номад – от една партия в друга, от БСП да акостирате в ПП-ДБ, те като изчезнат, предполагам – защо, няма лошо, в ДПС? Защо? По Вашата ценностна система и там е добре! В скута на Пеевски. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Всъщност няма много какво да кажем по тази тема, освен да призовем да се върви към дебата по същество и да пестим малко времето – нашето, на Събранието и на колегите, защото все пак е 8 ч. Аргументи в тази посока. Първо, кешовите плащания нямат нищо общо с инфлацията. Второ, ако и да имат някаква пряка зависимост с банковата система, темата за банковата система е доста встрани от тази тема, защото всеизвестен факт е, че касовите плащания са един от източниците на сива икономика, а са и един от източниците за пране на пари, особено над определени разумни размери. Кои са разумните размери? Разумните размери са тези, които са приели, да кажем, повечето страни в Европейския съюз, защото, щом едно нещо се приема от повече страни, значи има някакъв разум, изследвания и така нататък. За по-голямата част от Европа тези плащания – не казвам за всички, професор Гечев – ще излезете сега със статистика от Европейския съюз, но за повечето е около 5 хил. евро, тоест 10 хил. лв. Затова, ако забелязахте, нашата парламентарна група, представена в Комисията, и всички – така повечето от колегите, приехме, че ще останат 10 хил. лв. Това е разумната граница – 5 хил. лв. е малко, 15 хил. лв. е много. Аргументът за инфлацията не върви, защото ние тук никого не подпомагаме, а става въпрос да опазим системата от пране на пари и от избягване на данъчно облагане. Затова смятам, че е разумно да се движим, още повече чукаме на отворена врата. Очевидно е, че залата гласува по Комисия, както обикновено се прави, а Комисията реши да остане 10 хил. лв., както реши и други, неразумни според нас, предложения да не бъдат приети. Затова просто съвсем колегиално се обръщам към Вас – да не разводняваме дебата тук в такси за банковите системи, в инфлация и така нататък, теми, които нямат много общо с тази. Може и да имат малко, като, да кажем, таксите в банковата система, но тук става въпрос за друго – дали касовите плащания са в разумна граница, така че да не предполагат улесняване прането на пари и избягване на данъчното облагане. Аз мисля, че 10 хил. лв. е такава разумна граница и затова я подкрепихме да остане. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Цонев, съвсем кратка реплика. Тя не е под формата на съгласие, по-скоро под формата на изостряне на вниманието Ви като член на Бюджетната комисия. Аз приемам тона, с който говорите и с който защитавате десетте хиляди като праг, но искам да Ви обърна внимание, че пакетът от законодателни промени в областта на данъчното законодателство, което внася Министерският съвет, не се съобразява с доста фактори. Според нас можем да го констатираме и в други законопроекти, например с това, че все по-силно става присъствието на пазара на труда в България на хора от трети държави, извън Европейския съюз, на които практически ние не можем да плащаме по банков път. Има друг аспект, за който не си говорим, например в сферата на ресторантьорството и туризма той е много яснозабележим. Голяма част от младите хора между 21, 22, 25 до 30 години имат, най-общо да го кажа, проблеми с частните съдебни изпълнители, тоест имат просрочия по бързи кредити, по други форми и те по никакъв начин не желаят да получат сумата си по банков път, защото те просто няма да я получат. Има ред аспекти в живия живот, прощавайте за тавтологията, които Министерството на финансите от своята висота на могъщи макроикономисти просто не забелязват. Те са особено видими в сферата на туризма и на ресторантьорството, на дребния и средния бизнес и дори по някакъв начин, както каза преди малко колегата Ганев, се създава усещането, че едва ли не има специално негативно отношение към тези сфери. Като български политик не искам да си го мисля, че някой може да има специално негативно отношение към могъща сфера на икономиката, каквато е туризмът в България, така че обръщението ми към Вас като председател на Бюджетната комисия е просто тези неща някак си да бъдат съобразявани в бюджетните закони. Например, когато предлагаме форма на репресивни, айде да не ги наричаме репресивни, а уж ограничителни мерки срещу изпирането на пари, уж за изсветляването на икономиката, да си даваме сметка например, че една поправка в един, не знам в кой закон, недосегаем минимум по банковите сметки на длъжниците би могъл да свърши голяма работа, тоест да не могат да ти се блокират сметката и всички пари. Тоест, когато искаме да изсветляваме, да даваме възможност. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Само няколко изречения, знам, че всички са уморени. Господин Цонев, стана дебат по тази точка, защото това не е чисто финансов и бюджетен въпрос, а един от тези въпроси, които всъщност са идеологически. В момента в света, в Европа и в България има две тенденции, два вектора на политиката. Единият вектор е, който вярва, как да го кажа, в технологиите, в машините, в изкуствения интелект, и друг вектор, който вярва в човека, и когато дойдем до такава точка, тук тя не е технически въпрос – дали е 5, или 10 000 лв., а това е идеологически въпрос. Това е един от тези въпроси, в които се вижда разломът в залата, и в крайна сметка се вижда, че има смисъл избирателите да гласуват за различни партии, че има смисъл демокрацията, че има смисъл да са пратили хора, които да ги представляват тук. Това е причината да се повдига този въпрос. Каза се много пъти, през тази вяра в технологията се отнемат човешки свободи, отнемат се права, отнема се част от това, за което предците ни са се борили в течение на векове. Това е причината да говорим за това. Знам, че хората, които сте вътре във финансовия свят, в Бюджетната комисия, която тепърва ще заседава, и прочее, Ви идва малко в повече, но това е смислен дебат, а не е безсмислен. Вярвам убедено в това и се радвам, че днес се води сравнително на ниво. Благодаря Ви.

Господин Цонев, донякъде господин Николов каза това, което исках да кажа и аз. Всъщност въпросът е абсолютно принципен и ние като народни представители не сме изпратени тук от Министерството на финансите и нашата цел не е да обслужим във всяко едно отношение Министерството на финансите, а по-скоро сме изпратени от нашите избиратели, от гражданите, които държат и искат да имат възможност на избор и право на това да изберат по какъв начин да използват парите си, още повече че това им излиза в крайна сметка и по-евтино, доколкото банките събират такси без всякакъв срам и свян. А иначе поздравления за Вашата позиция относно 10 000 лв. – правилна позиция. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Благодаря за репликите на колегите, не го казвам от куртоазия, защото и трите реплики бяха смислени и отварят някакви странични дебати, които имат връзка с този дебат. Аз ще се опитам така да обобщя, за да не отговарям поотделно. Окей, аз вярвам в човека. Ако трябва да избирам между човека и технологията, вярвам в човека, но има хора, които се опитват да ощетят други хора чрез пране на пари, чрез избягване на данъчно облагане. Как да защитим повечето хора от по-малкото хора, защото повечето хора са тези, които не го правят? Нали затова сме тук, за да намерим сечението? Как да защитим парите на другите хора, защото те трябва да платят тези данъци, да не ги избягват, за да има пари за другите хора? Това също е справедливост. Така че, като говорим за един такъв по-широк дебат, едното не противоречи на другото. Вярвам в хората, да, повече, отколкото в технологиите, но в случая става въпрос за това, че има хора и хора, и че сме един от малкото народи, може би единственият, които имат положителен литературен герой по тази тема – избягване на данъчно облагане. Знаете, че това е така сериозен спорт в българското общество. Да не обидя никого, но затова трябва да има някакъв баланс. И тук е мястото да кажа на господин Дилов, че да, нашата работа е такава – да намерим този баланс и там, където има нужда от малко по-стриктни, както той каза „репресивни мерки“, да се знае, че те не са насочени към коректния данъкоплатец. Те са насочени към този, който има други намерения и трябва по някакъв начин да бъде възпрян. Затова касовите плащания трябва да имат една разумна граница и аз мисля, че ние се спряхме на тази разумна граница, а останалото е фискален волонтаризъм. Нека да не отиваме в тази посока, защото утре ще гледаме бюджета и тук ще се изсипят купища искания за социални справедливости, изразени в парични знаци.