11 декември 2023 г.

Благодаря, госпожо Председател. С настоящата декларация ВЪЗРАЖДАНЕ подканя Министерството на външните работи да поеме инициативата и да ни каже най-накрая какво точно се случва при закрити врата по казуса с кандидатстването на Република Северна Македония за член на Европейския съюз. Разбираме, че правителството и мнозинството, което го държи да не се сгромоляса по най-срамен начин, няма интерес да узнаем някои неудобни детайли, но тъй като тук не става дума за частния интерес на самозвани евроатлантици и слуги на скопското лоби в Брюксел и у нас, а за българщината и за това как сме измамени за пореден път, трябва да зададем някои много важни въпроси. Първо, подготвя ли се при закрити врата в Брюксел, тоест през нашите глави и при одобрение на Министерството на външните работи на България, фактическото отваряне на присъединителните глави за Република Северна Македония преди договорената миналата година конституционна промяна? Иначе казано, излъгаха ли ни миналата година всички замесени в така наречения френски компромис от страна на българските евроатлантици? Това са Кирил Петков и Христо Иванов. Прикрива ли ги сега Мария Габриел, която не дава информация около това, което се решава в Брюксел? Тук имаме предвид едно писмо от името на Съвета на Европейския съюз, адресирано до Република Северна Македония. С това писмо фактически се отварят предприсъединителните глави, а конституционна промяна в Република Северна Македония още нямаме. Нашият представител в работната група на Съвета по разширяването месеци наред се е противопоставял на вземането на решение за изпращане на това мнимо писмо. В началото на ноември обаче е свалил гарда или са му го свалили от София. Одобрен е уж компромисен вариант за текст на писмото. Честно казано, чак ми става жалко за нашия представител в тази група. Много заседания наред подложен на натиск и вербални нападки от страна на нашите уж партньори от Европейския съюз. Какво съдържа обаче последно одобреният текст на това писмо покана към Република Северна Македония и какъв е бил първоначалният текст? Какви промени и с какви мотиви са внесени и какви наши предложения не са били приети? Как така текстът на последно договорената версия на писмото бил конструктивно многозначителен, та да можело и България, и Република Северна Македония да си го тълкуват в своя полза? Министерството на външните работи на България да посочи такива пасажи от писмото и да обясни как ще се интерпретират у нас и оттатък българо македонската граница, какво въобще сте договорили. Кое е това в кавички висше политическо ниво, на което представителят ни в работната група на Съвета по разширяване се позовава, когато на 20 октомври, притиснат до стената от възбудени за еврочленство на Република Северна Македония представители на други страни, уж наши съюзници, се моли за още време за оценка на текста на това писмо? Какво се съдържа в принципното ни становище от 15 септември тази година, изнесено в работната група на Съвета? Най-общо казано, да кажем за нашите сънародници в България, заявили ли сме ние, че изпращането на това писмо е в абсолютен разрез с договорките по френския компромис на Петков – Иванов? Какво означава това, че сме товарели в кавички процеса по присъединяване с двустранни въпроси, както ни подмятат нашите така наречени партньори в Брюксел? Нали тук става дума в крайна сметка най-малкото за права на човека? Излиза, че системният терор, на който са изложени българите оттатък българо македонската граница, е двустранен въпрос и не касае Европейския съюз. Тук е моментът да се напомни следното нещо – Гърция се съпротивлява на изпращането на сходно писмо на Албания само заради един единствен грък. Един-единствен грък, който е подсъдим в Албания. Та на чий натиск сме се поддали ноември месец, като сме дали зелена светлина за това писмо? Ние имаме жокер за Габриел и Денков, макар че те си знаят, просто не искат и ние да знаем, например под солидното давление на Австрия. Същата тази Австрия, която не ни желае в Шенген, но която при закрити врата е размахвала пръст, заповядвайки ни, видите ли, да сме спрели да създаваме усещането, че отново сме били искали да блокираме процеса по присъединяване на Република Северна Македония. Що за вербална плесница е това? Излезте и направо си кажете за в новините: преговаряме на равна нога, Денков обикаля да ни рекламира за Шенген, приемат го разни канцлери, но при закрити врата играят вербални шамари, а може и да не са вербални. Видяхме колко уважават Денков и в пленума на Европарламента. Добре че беше Мария Габриел и двама-трима заблудени евродепутати, които да имитират жив интерес. Нека да подчертаем и още един важен детайл. Както се спомена преди малко, дълго сме се съпротивявали на това писмо, но излиза, че явно още от март месец на тази година от Република Северна Македония се е работило по тъй наречената пътна карта, която се изпраща обратно към Съвета като отговор на това писмо. С други думи, в Република Северна Македония са били уведомени предварително, че ние в България няма да пречим. Госпожо Габриел, ние имаме ли някаква тежест в Брюксел и как така обещават зад гърба ни разни неща от страна на Северна Македония? Питайте евро-атлантическите ни партньори Фон дер Лайен, Мишел и всички останали брюкселски бюрократи с дебели папки, които уж са наши партньори. Заплашена ли е сега договорката с промяната в Конституцията на Република Северна Македония? Не че разбира се, ни е нужна толкова и тя за защитата на българщината, защото, както и в предишната декларация за Македония ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казахме: едно включване на българите сред пет, шест или седем народности в някакъв конституционен преамбюл без правнообвързващ характер е последният пирон в ковчега на българския характер на Македония, а и на правата на българите оттатък границата. Всички участници по така наречения френски компромис са всъщност престъпници спрямо българския държавен и национален интерес – ако ще е включване в конституция, тогава не под тази форма и най-вече не в преамбюл. Когато Министерството на вътрешните работи беше контролирано от Генчовска, това с преамбюла беше на дневен ред и беше споменато като възможен проблем за нас в Съвета. Оттам насетне обаче изведнъж позицията на България рязко се промени и това вече не представлява проблем, поне за сегашното правителство. Тези дни шефът на опозицията в Република Северна Македония Мицкоски директно си каза – конституционна промяна няма да има, и дали не го каза, добре знаейки, че му пазят гърба, защото Брюксел ще свършат останалото, та всичко да мине така или иначе без нас от България. Освен това не трябва да забравяме, че същите тези представители на така наречената опозиция в Македония също са притиснати от нашите така наречени брюкселски партньори. Понеже, както е било споменато на закрито заседание на работната група на Съвета по разширяване, от делегацията на Европейския съюз в Скопие прилагали скрит натиск върху ДПМНЕ, а именно чрез така наречената методика Tough in privatе soft in public, или, иначе казано, „Твърди на закрито, а меки на публично и на открито“. За пред публиката се съобразяват с хората в Македония, при закрити врата обаче генерал-губернаторът на Европейския съюз раздава шамари, също както играят шамари на нас, с тази разлика обаче, че ние ядем по-големите шамари, защото сме съответно по-голямото дете в нашето така наречено общо европейско семейство и съответно ние трябва да отстъпим за пореден път Република Северна Македония да прави каквото си иска. Тук още нещо интересно – ние от ВЪЗРАЖДАНЕ питаме: установено ли е вече кой от средите на работната група на Съвета по разширяването е спускал вътрешни документи в работен стадий директно към Северномакедонската страна, както сме пускали сигнали, представител на коя страна членка или пък на самата Еврокомисия? Още нещо – да напомним и за Весела Чернева – има ли вече развитие по този казус на откровена държавна измяна? Напомняме и друго – още в края на 2020 г. външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи на Външна комисия в Европарламента е благодарил на докладчика Кючюк. Не е ли интересно за какво е благодарил? Защото на нас ни е интересно. Продължавам с неудобните за Габриел и Денков детайли. Министерството на външните работи трябва да каже какво мисли за мониторинговия доклад на Еврокомисията по точка „Етническа дискриминация в Република Северна Македония“. Застъпен ли е в Доклада този централен проблем в достатъчна степен или не? Ние, разбира се, знаем отговора – за пред българската общност – да, застъпен е бил, но всъщност реално не се е случило така и си го е признало между другото нашето Министерство на външните работи в работната група на Съвета по разширяване. Какво правим тогава, щом на практика отговорът е не? Каква е тази концепция на ускорената интеграция, от която би могла да се възползва Република Северна Македония? От кога има такава концепция и какво се включва в нея? Уверявала ли е делегацията на Европейския съюз в Скопие при закрити врата представителите на страните членки и на Еврокомисията, че в Република Северна Македония нямало, видите ли, системно нарушаване на правата на – тук явно този термин сте си харесали за българите в Република Северна Македония – етнически малцинства? Когато Министерството на външните работи води преговори със Съвета на Европейския съюз, кой точно термин използва за българите в Македония – етническо малцинство ли? Нали уж щеше да е народност, както щеше уж да пише в преамбюла на македонската Конституция, или пак ни излъгахте? Последно да питаме: какви позиции ще отстоява Министерството на външните работи на предстоящия Европейски съвет, в чийто дневен ред е и темата за разширяването? При все че обявена цел на Еврокомисията е отваряне на главите с Република Северна Македония до края на годината, явно няма абсолютно никакво значение какво мислим ние в България?! На финала – не е изключено това да стане точно както си го е наумила приятелката на Мария Габриел Фон дер Лайен, и то точно около празниците, понеже Еврокомисията има практиката да изстрелва важни решения, засягащи всички ни, именно по празниците, когато вниманието на обществото е притъпено. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ обаче ще следим този процес и няма да допуснем решения, които са важни за бъдещето на българщината и за бъдещето на българския национален интерес в Македония, да бъдат прокарвани по терлици, без абсолютно никаква информация за това, което се случва. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера бе навършена важна годишнина – символ на изграждането на съвременния международен ред, а именно 75 години от подписването на Универсалната декларация за правата на човека. На 10 декември, както вече разбрахте от колегата Сачева, Общото събрание на ООН приема с Резолюция 217а Универсална декларация за правата на човека като отговор на опустошителните последици от Втората световна война, създаването на ООН като нова среда за междудържавно общуване и многостранна дипломация, осмислено и доказано като причина с приемането на Декларацията. Създателите на новия световен ред целят не само заклеймяване на пътя на самоунищожение на човечеството, но и да се предостави здрава и устойчива основа за бъдещото мирно развитие на държавите. Тази основа се състои в една визия, а именно закрилата на основните права. Самото формулиране на списък с универсални основни права на човека е исторически момент в развитието на човечеството. Световните лидери допълват декларацията с план за действие за гарантиране на основните права. Подготовката на този акт, ключов за развитието на конституционните характеристики на държавите – членки на ООН, е отнела около две години. В създаването на Декларацията са участвали представители на различни държави, като авторите са отчели, че при въвеждането на нов стандарт за развитието на правото и обществото не може да има една-единствена реалност или светоглед. Този плуралистичен подход позволява защитата на основните права да стане уредба от универсален характер и гарант на световната стабилност. Световните лидери осъзнават върховната стойност на човешката личност – стойност, която не произтича от решението на някои от големите световни сили, а от самото съществуване на човека, неотменимите му права на живот, на достойнство, на живот без потисничество и за всестранно развитие на неговата личност. За последните 75 години основните права станаха неизменна част от конституционните уредби на държавите – членки на ООН, и намериха нормативен израз на множество международни актове както с общ предмет, като Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, така и специални актове. В защитата на основните права има изграден институционален капацитет в лицето на върховния комисар на ООН по правата на човека, Европейския съд по правата на човека, комисар за основните права към Съвета на Европа и други. В основата на европейската интеграция е закрилата на основните права. Член 2 от Договора за Европейския съюз посочва, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете. В преамбюла на българската Конституция се прогласява, че наш върховен принцип са правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Тазгодишният надслов на честването на 75-годишнината на Универсалната декларация за защита правата на човека е: „Достойнство, свобода и правосъдие за всеки“. Основните права са динамична величина. Във времето те се явяват изправени пред различни предизвикателства – технологичен напредък, изкуствен интелект, защита на личността и данните, правото на здравословна околна среда, свързана със замърсяването и климатичните изменения, запазване на връзката между човек и природа, право на личен и семеен живот, движение и разселване на големи групи население по икономически, природни причини или поради конфликти от различно естество, защита на правата на личността по време на пандемии, закрила на основните права в икономическата дейност, а именно въздействието на мултинационалните корпорации върху основните права, и други. Основните права са специфичен обект, обект, който трябва ежедневно да се отстоява и брани, както беше посочено от колегите. Българското Народно събрание както останалите органи на държавно управление има задължението да гарантира на всички лица на територията на България спазването на основните права. България заема непренебрежимо място обаче в статистиката на Европейския съд за правата на човека за неизпълнени решения на Съда относно различни разпоредби на Конвенцията и често е обект на препоръки от страна на отдела по изпълнение на решенията. Корупцията и бедността са пряка причина за липсата на ефективна инфраструктура и среда за защита на основните права. През вече отминаващата 2023 г. Четиридесет и деветото народно събрание положи усилия чрез изменения на Наказателния кодекс, Закона за съдебната власт и Закона за защита от домашното насилие да преодолее слабости на правната ни уредба, като криминализирането на престъпления по расистки признак, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди, изтезания за получаване на информация, престъпления, съставляващи случаи на домашно насилие, и други. Беше направена решителна крачка към изпълнението на Решението „Колеви срещу България“ и след повече от тринадесет години беше въведен механизъм за наказателно преследване на главния и заместник главния прокурор. Беше поставен край на практическата невъзможност за жертви на престъпления, извършени от висшите прокурорски магистрати, да получат правосъдие. Като най-важна част от политиката на настоящата легислатура са измененията и допълненията на Конституцията, които предвиждат реформа на съдебната власт и подобряване на достъпа на граждани и юридически лица до конституционно правосъдие. Реформата на Конституцията е насочена в същността си именно към изпълнение на ангажиментите на страната ни по ефективно приложение на правото на справедлив съдебен процес. Възможността за сезиране на Конституционния съд в повечето случаи се отнася именно до противоречия с конституционната рамка на уредба на основните права. Довършването на процеса по приемане на промените в Конституцията е задължителен елемент от последователната политика на страната ни по пълноправно участие в европейските международни стандарти на закрила на основните права. Последователната бюджетна политика за намаляване на бедността и неравенствата в страната са важна стъпка също към подобряване на общото ниво на интегритет на правата на човека в страната. Посочените актове и действия на Народното събрание в правилната посока не трябва да отслабват интензитета на целенасочените усилия по промяна на действащото законодателство. Въпреки препоръките до момента България не е ратифицирала със закон Протокол № 16 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи относно искания за съвещателни мнения по принципни въпроси, отнасящи се до тълкуването и прилагането на правата и свободите, определени в Конвенцията и протоколите към нея. Комитетът за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне към Съвета на Европа на 4 ноември 2021 г. направи безпрецедентно за практиката си публично изявление на основание чл. 10, ал. 4 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Комитетът за предотвратяване на изтезанията системно описва в докладите си условията в българските държавни психиатрии и масовите случаи на връзване, изолиране и физическо малтретиране на пациенти. За последните пет години само документираните случаи са около три хиляди, при това често се случва хора да бъдат обездвижвани с помощта на други пациенти и да бъдат оставени в това положение с часове без надзор, което е напълно недопустимо. Налице са поредица от смъртни случаи в лечебните заведения за психично здраве, за които няма адекватни мерки на реализиране на отговорност. Народното събрание създаде временна комисия, която следва да представи доклад с конкретни мерки за преустановяване на тези форми на нечовешко третиране на болни лица на територията на България. Подобни критики регулярно са налице и към местата за лишаване от свобода. Налице са решения на Европейския съд по правата на човека в областта на гарантиране на свободата на словото, неприкосновеността на личността, правото на личен и семеен живот, които предстои да бъдат изпълнени от страната ни. Необходимо е регулярно сътрудничество между Министерството на правосъдието и Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите към Народното събрание, за което членовете на Комисията и нейният председател имат консенсус. В заключение – закрилата на основните права е всепроникваща хоризонтална политика, която е неизменно задължение на България като част от международния и европейския правен ред. Полагайки клетва като народни представители, всички тук присъстващи са се задължили да гарантират спазването на основните права. Групата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще продължи да инициира и подкрепя всяко усилие за закрила на основните права. Всички опити за убеждаване на обществото, че закрилата на основните права няма пряко влияние върху живота на всеки един човек, сами по себе си са заплаха за правовия ред. Универсалната декларация за правата на човека е определящо съвременния глобален свят наследство и ние вярваме, че съвременна България ще намери своето респектиращо място в него. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Госпожо Председател, процедурата ми по-скоро е към Вас, тя е със следния смисъл – след малко започваме първото гласуване на държавния бюджет, ще започнат докладите, което означава, че ще има достатъчно време да поканите… От групата на „БСП за България“ държим да поканите целия състав на Министерския съвет тук, тъй като държим министрите да слушат съвсем справедливите закономерни, обективни критики и съвети от страна на всички народни представители от всички групи по отношение на бюджета. Знаете, че това е един от най-важните закони на страната. Благодаря Ви. Разчитам, че ще ги поканите и те ще присъстват.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на Закона за изменение и допълнение на Конституцията беше приет на първо гласуване, както всички си спомняте, на 8 декември, в петък. По силата на чл. 4, ал. 1 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта срокът за предложения между първо и второ гласуване не може да бъде по-кратък от седем дни. Направеното процедурно предложение за неговото удължаване в края на обсъждането за първо гласуване не беше прието. Друго предложение не беше направено и поради това народните представители останаха с впечатлението, че срокът за предложения за второ гласуване остава седем дни, тоест изтича на 15 декември. Останаха с впечатление, защото два дни по-късно – в неделя, на интернет страницата на Народното събрание все още нямаше отбелязване кога изтича срокът за предложения по Проекта на Закона за изменение и допълнение на Конституцията. Появи се обаче едно друго странно съобщение на Комисията, че Комисията по конституционни въпроси ще проведе заседание за обсъждането за второ гласуване на Проекта на 12 декември, вторник, тоест преди изтичането на този срок. Вярно е, че в съобщението се посочва – в самия му край, че това обсъждане за второ гласуване ще е общ дебат, но също така е вярно, че Правилникът на Народното събрание не урежда такава парламентарна процедура – общ дебат, при обсъждане на законопроект за второ гласуване, преди да е изтекъл срокът за предложения от народни представители по приет на първо гласуване законопроект. Обичайната парламентарна практика до този момент, особено в случаите, когато се налага Народното събрание да преработва даден законопроект, е да се формират работни групи за тази цел. Тази възможност е уредена в чл. 21, ал. 1 от Правилника. Обичайната парламентарна практика и заседанията на тези работни групи – да не се обявяват на интернет страницата на Народното събрание като заседания на съответната постоянна комисия, а когато управляващите не желаят в работата на работната група да участват и народни представители от опозицията, които са членове на съответната постоянна комисия, заседанията на работните групи не се обявяват дори и на членовете на Комисията. Така например направихте с председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в настоящото Народно събрание за работна група по Проекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Затова и възниква резонно следният въпрос: какво всъщност ще прави на заседанието си на 12 декември Комисията по конституционни въпроси – дали ще се обсъжда Проектът за второ гласуване, или ще се провежда поредното обществено обсъждане как да бъде преработен този проект? По време на обсъждането за първо гласуване председателят на Комисията по конституционни въпроси направи едно нарочно изказване, както си спомняте, че Проектът ще се преработи, и очерта няколко ясни насоки. На първо място, няма да се подкрепи предложението за Националния празник. Второ, § 17 ще се оттегля. Трето, ще се преформатират правомощията на главния прокурор, като отпадне само надзорът на законност върху дейността. Четвърто, индивидуалната конституционна жалба ще бъде само за всеки съд да може да сезира Конституционния съд. Пето, професионалната квота в Съдийския съвет ще се повиши. И последно, ще се запази ВСС в някакъв общ формат, но с ясно разграничение на правомощията на Съдийския и Прокурорския съвет. От политическа гледна точка така ГЕРБ си определиха рамката, в която вероятно са склонни да дадат подкрепа на Проекта. Към неделя обаче на интернет страницата на Народното събрание няма публично оповестяване на внесени от народни представители предложения с подобно съдържание, всъщност няма оповестени никакви внесени предложения по този проект. Предполагам, че няма и внесени изобщо, защото все още срокът за предложения би трябвало да тече, и то до 15 декември – петък, включително. Въпреки това е обявено второ обсъждане на Комисията по конституционни въпроси, където да се обсъди едва ли не финалният вариант на Доклада по Закона за изменение и допълнение на Конституцията. Както наблюдавам поведението на вносителите на Проекта като цяло, предполагам, че и целта на заседанието на Комисията по конституционни въпроси е доста прозаична. Под мотото „Публично обсъждане, насочено към затвърждаване на постигнат консенсус“ – това е цитат, да се легитимират вече взетите политически решения какво да остане и какво да се премахне от Проекта за изменение и допълнение на Конституцията. Или, ако има още решения, за които няма съгласие в рамките на управляващата некоалиция, да продължи пазаренето по тях, което със сигурност няма да е публично. Ще стане ясно какво са се разбрали или когато част от вносителите на първоначалния проект внесат в срока някакви предложения за второ гласуване, или чак когато се внесе Проектът на доклад за второ гласуване в пленарната зала. От юридическа гледна точка да се провежда публично предварително обсъждане за второ гласуване от водещата Комисия не е нито уредена в Правилника на Народното събрание процедура, нито е парламентарна практика, защото по същество означава да се предопредели съдържанието на предлаганите промени извън законодателната процедура. Създаването на прецедент за предварително обсъждане, и то преди да е изтекъл срокът за предложения от народни представители за второ гласуване, създава много сериозен риск да се стигне до отхвърляне на такива предложения, които са извън тези от предварителното обсъждане, а това практически би било и ограничаване на законодателната инициатива на народните представители, тоест нарушение на Конституцията. Моля Ви, уважаеми дами и господа от управляващата некоалиция, спрете да нарушавате Конституцията и изяснете кога ще бъде второто обсъждане във Водещата конституционна комисия на Закона за изменение и допълнение на Закона за Конституцията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На извънредно заседание, проведено на 28 ноември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. На заседанието присъстваха: Асен Василев – министър на финансите; Димитър Радев – управител на Българската народна банка; Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; Омбусдсманът на Република България професор доктор Диана Ковачева, Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; представители на синдикатите и работодателските организации и други. Министър Василев представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като подчерта, че той позволява финансите на страната да останат устойчиви в рамките на 3% дефицит, което позволява на страната да изпълни този показател от Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. I. Макроикономическа прогноза за периода 2024 – 2026 г. Основни макроикономически показатели: 1. Брутен вътрешен продукт Макроикономическите перспективи за прогнозния период предвиждат ускоряване на растежа на брутния вътрешен продукт до 3,2% през 2024 г. поради нарастване, от една страна, на инвестициите в икономиката, а от друга – на вътрешното потребление. Очакванията са за висок растеж на публичните инвестиции – почти 10 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. брутният вътрешен продукт ще се повишава с по 3%. 2. Пазар на труда Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва постоянна тенденция на намаление, но темповете на намалението да са относително ниски. Коефициентът на безработица към края на прогнозния период е 3,9%. 3. Инфлация Очакванията са инфлацията да продължи постепенно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. II. Фискална политика и основни параметри за периода 2024 – 2026 г. Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от Европейския съюз. Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма е дефицит от 3,0% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от Европейския съюз. Като дял от брутния вътрешен продукт общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 – 37,0% от брутния вътрешен продукт. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите – общо разходи и вноска в общия бюджет на Европейския съюз, които като дял от брутния вътрешен продукт са в диапазона 39,5 – 40,0%. Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-ото правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси и през плановия период варират в диапазона 35,2 – 35,5% от брутния вътрешен продукт. Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024 – 2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48,0 млрд. лв., което представлява 23,3% от брутния вътрешен продукт, а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв., което е 25,8% от брутния вътрешен продукт, и 65,6 млрд. лв., което е 28,3% от брутния вътрешен продукт. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв. III. Основни приходни и разходни политики През периода 2024 – 2026 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. По отношение на инвестиционната политика министър Василев подчерта, че за първи път в бюджет 2024 г. тя е изведена на проектен принцип в приложение към Законопроекта, което ще доведе до пълна прозрачност на капиталовата програма на държавата – както на общинската, така и на правителството. През годините капиталовата програма е служила основно като буфер, като никога не е изпълнявана в цялост. Общо неизпълнените капиталови инвестиции през последните 10 години са над 16 млрд. лв. Според министър Василев това са средства, които е можело и е трябвало да влязат в икономиката, тъй като са били осигурени в съответните бюджети за съответните години, но инвестициите не са се случили, което от своя страна е довело и до забавяне на растежа, а оттук и до голямо изоставане на България от Румъния. До голяма степен в резултат на ненаправените инвестиции брутният вътрешен продукт на глава от населението, който е основният показател за богатството на една държава, в България е около 20% от средното ниво на държавите в еврозоната, докато в Румъния е 38%. По отношение на политиката по доходите в Проекта на бюджет за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 г. и 2026 г. са разчетени в индикативен размер в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. За 2024 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. Осигурени са в целогодишен размер за 2024 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2023 г. на отделни разпоредители с бюджет. За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г., без структури, за които възнагражденията се определят по механизъм, са предвидени допълнителни средства в общ размер на 375,0 млн. лв., в това число 32,0 млн. лв. за общинска администрация – държавни дейности, като за целта се предвижда средствата да бъдат разпределяни съобразно ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за увеличаване на възнагражденията на академичния състав, в това число 39,0 млн. лв. за държавните висши училища, 8,0 млн. лв. за Българската академия на науките и 3,0 млн. лв. за Селскостопанската академия. Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125% от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. В бюджет 2024 г. са заложени значителни плащания, свързани със социалната и демографската политика, а именно: – 104,3 млн. лв. за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в това число за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето; – 230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв., в това число 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето; – 23,4 млн. лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца; – 40,6 млн. лв. за увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца; – 12,5 млн. лв. за увеличение на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане по Закона за семейни помощи за деца; – 15,0 млн. лв. допълнителни средства за активна политика на пазара на труда; – 131,7 млн. лв. във връзка с ефекта от промяната на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв. при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет; – 81,7 млн. лв. за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на увеличения капацитет на съществуващи такива – чрез бюджетите на общините; – 42,8 млн. лв. за увеличаване на издръжката на специализираните институции за предоставяне на социални услуги – чрез бюджетите на общините; – 1,7 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на месечната помощ от 90 лв. на ученик, настанен в социална услуга – чрез бюджетите на общините. Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на размерите на пенсиите съгласно действащото законодателство – 11 на сто за 2024 г., като в резултат на това за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2 440,8 млн. лв. спрямо закона за 2023 г. От 1 юли 2024 г. така наречените вдовишки добавки по чл. 84 от КСО се определят в размер 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг/съпруга. За политиките в областта на младежта и спорта има предвидени допълнително средства: за осигуряване на условия и възможности за развитие на елитния спорт и ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво; развитие на потенциала на млади талантливи спортисти; подпомагане на спортни дейности в областта на спорта за високи постижения – 3,7 млн. лв.; за финансиране на дейности по бюджетна програма „Олимпийска подготовка“ за провеждане на оптимална подготовка на проектоолимпийския отбор – 3,0 млн. лв.; за насърчаване на учащите се от различните възрастови групи към физическа активност и здравословен начин на живот – 1,0 млн. лв.; за пожизнени месечни премии на медалисти от олимпийски и параолимпийски игри – 1,6 млн. лв.; за финансиране на проекти за младежки дейности по Националната програма за изпълнение на младежки дейности – 1,1 млн. лв.; за увеличение на определените стандарти за физическа активност и физическо възпитание в училищното образование и във висшите училища – 3,6 млн. лв. За повишаване на интереса към българската култура и активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и културни продукти са осигурени допълнителни средства: за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства – 50,1 млн. лв.; за държавно подпомагане на филмовата индустрия – 9,3 млн. лв.; за допълнително целево подпомагане от държавния бюджет на държавни и общински културни организации – 28,5 млн. лв. В заключение министър Василев посочи, че цялостната философия на бюджет 2024 г. е чрез по-големи инвестиции, които да позволят на българските работници да имат по-висока производителност и следователно по-високи заплати, България да стане развита, богата държава на средноевропейско ниво. По държавния бюджет на Република България за 2024 г. Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 43 280,4 млн. лв. Разходите по държавния бюджет са в размер на 23 538,6 млн. лв. Бюджетните взаимоотношения – трансфери – нето са в размер на 25 503,1 млн. лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 25 516,5 млн. лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 13,4 млн. лв. За 2024 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 271,1 млн. лв. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 8 032,4 млн. лв. и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер. И през 2024 г. със Законопроекта за държавния бюджет се дава възможност на Народното събрание да одобри разходи по централния бюджет за 2024 г., предвидени за изпълнение на конкретни политики, в размер на 654,5 млн. лв. в областта на науката; образованието; здравеопазването; отбраната; културата и изкуствата; външната политика; вътрешния ред и сигурност; електронното управление и ефективното управление. Бюджет на съдебната власт за 2024 г. Висшият съдебен съвет предлага за 2024 г. Предложението на ВСС е за запазване на равнището на приходите от 2023 г. в размер на 100,0 млн. лв. В проекта на ВСС за 2024 г. общият размер на разходите е 1 353,5 млн. лв. – увеличение с 266,0 млн. лв. спрямо одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., от тях 1 240,8 млн. лв. са за текущи разходи – със 180,8 млн. лв. повече спрямо 2023 г., като е предвидено увеличение на средствата за персонал със 122,7 млн. лв. спрямо 2023 г. Предложението е за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2023 г. в размер на 0,9 млн. лв. Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2024 г. се предлага да бъде в размер на 1 253,5 млн. лв. Министерският съвет предлага за 2024 г. Министерският съвет подкрепя предложението на ВСС приходите да са в размер на 100,0 млн. лв. Министерският съвет предлага общият размер на разходите да бъде определен на 1 221,3 млн. лв., или увеличение със 133,8 млн. лв. спрямо одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. При така изготвените разчети разликата в разходите между двата проекта е в размер на 132,2 млн. лв. Предвидените средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 1 192,9 млн. лв., като увеличението спрямо 2023 г. е в размер на 132,8 млн. лв., в това число за разходи за персонал – 126,2 млн. лв. В частта на капиталовите разходи средствата основно са насочени за дейности в областта на електронното управление и за поддръжка на сградния фонд на съдебната власт. Същите са увеличени спрямо 2023 г. с 1,0 млн. лв. за въвеждане на Електронна система за случайно разпределение на делата. Министерският съвет подкрепя предложението на ВСС за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2023 г. в размер на 0,9 млн. лв. Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2024 г., което е резултативна величина между планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт, е предложено да бъде в размер на 1 121,3 млн. лв. Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2024 г. между двата проекта е 132,2 млн. лв. Бюджет на Народното събрание за 2024 г. За бюджета на Народното събрание за 2024 г. са предвидени приходи от 1,7 млн. лв.; разходи от 116,2 млн. лв., от които текущите разходи – 106,7 млн. лв., капиталовите разходи – 9,0 млн. лв., и резерв за неотложни и непредвидени разходи – 0,5 млн. лв., и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет – трансфери – от 114,4 млн. лв. В последвалата дискусия бяха застъпени следните становища и искания: В становището си управителят на Българската народна банка, споделено и от представителя на Фискалния съвет, препоръча по отношение на бюджет 2024 г. да се направи опит да се придържа към антициклични нива на бюджетните разходи, съответно на бюджетното салдо, както и да се създадат бюджетни буфери, които да гарантират изпълнението на бюджета при евентуално сбъдване на рисковете по прогнозата за динамиката на брутния вътрешен продукт и неговите компоненти, както и за бюджетните приходи. Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България посочи, че постигнатите договорености, както и разногласията с Министерството на финансите са отразени в подписания между страните протокол, който е неразделна част от пакета документи към държавния бюджет. С изключение на Българската търговско-промишлена палата останалите работодателски организации – АИКБ, БСК, КРИБ и ССИ – не подкрепят или се въздържат от подкрепа на Законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. Основното им опасение е, че е застрашено членството на страната в еврозоната предвид амбициозния растеж на приходната част и несигурния за изпълнение дефицит от 3% през следващите години, както и увеличаването на дълга спрямо брутния вътрешен продукт в средносрочен план. В същото време се отделя значителен финансов ресурс в нереформирани системи, като администрация, пенсионна и социална система. Освен това се въвеждат мерки, които увеличават административната тежест за бизнеса. От синдикалните организации КТ „Подкрепа“ подкрепя Законопроекта, докато КНСБ го подкрепят под условие, че се реализират исканията за увеличение на доходите и ръста на обезщетенията за безработица, чието финансово изражение е в размер на 600 – 700 млн. лв. Омбудсманът на Република България представи подробно и изчерпателно проблемите на гражданите устно и в писменото си становище. В хода на дискусията участие взеха професор Румен Гечев, Цончо Ганев, Георги Ганев, Димо Дренчев, Венеция Нецова-Ангова, Тошко Йорданов, Искрен Арабаджиев, Мартин Димитров, Теменужка Петкова, Красимир Вълчев, Венко Сабрутев, Жечо Станков, Ирена Димова и Йордан Цонев. Изразени бяха опасения относно: прекомерния оптимизъм в приходната част, без да се променя данъчната политика; запазването на 3% дефицит в средносрочен план и неговия проинфлационен потенциал; надценяване на заложения растеж на БВП от 3,2% с оглед последната прогноза на Европейската комисия за растежа на България от 1,8%; увеличението на дълга спрямо БВП в средносрочен план. В резултат на всички тези фактори е застрашено осъществяването на пряката и непосредствена цел – присъединяването на България към еврозоната. Няма разписани критерии за включване на проекти в капиталовата програма към Законопроекта. Двадесет и две от постоянните комисии на Четиридесет и деветото народно събрание на свои заседания са разгледали и обсъдили Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като 18 от тях са изразили подкрепа, 4 са го отхвърлили. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 – без „за“ и „против“ и „въздържал се“ – 18 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 – „за“ – 13, „против“ – 6 народни представители, и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и иновации относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Със Законопроекта се предвижда брутният вътрешен продукт да е 205,8 млрд. лв., а ръстът на БВП да е 3,2%. Заложена е средногодишна инфлация от 4,8%, като прогнозата е в края на 2024 г. да се забави до 3%. Дефицитът, при който е разчетен бюджетът, е 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг ще е 23,8% от БВП. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 – 37,0%, а на разходите – 39,5 – 40,0%. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. ще остане непроменен и ще е в размер на 4,5 млрд. лв. Предвижда се увеличение на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв. Предвидено е увеличение на пенсиите с 11% по така нареченото швейцарско правило. По проектобюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г. са заложени приходи в размер на 35 347,4 хил. лв. Общият размер на разходите е 92 469,7 хил. лв., в това число: – 65 669,2 хил. лв. за политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност; – 17 625,9 хил. лв. за политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество, и – 9 174,6 хил. лв. за бюджетна програма „Администрация“. По проектобюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2024 г. не са заложени приходи. Общият размер на предвидените разходи е 58 323,7 хил. лв., с които ще се изпълнява политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика и бюджетна програма „Администрация“. В дискусията участие взеха народните представители Борис Аладжов, Десислава Трифонова, професор Румен Гечев, Михал Камбарев и Александър Иванов. Народният представител Борис Аладжов зададе въпрос към министъра на икономиката и индустрията относно мерките за икономически растеж, които Министерството предвижда през 2024 г. Народният представител Десислава Трифонова изрази притеснение относно ниското ниво на сертифицираните инвестиции за 2023 г. и попита какви мерки предвижда Министерството на иновациите и растежа за ръст на преките чуждестранни инвестиции, финансиране на приоритетни инвестиционни проекти и изграждане на необходимата инфраструктура. Според професор Румен Гечев предвидените 17,625 млн. лв. по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за насърчаване на износа са крайно недостатъчни. Той изрази мнение, че биха могли да се осигурят средства в бюджета за повишаване на конкурентоспособността, стимулиране на износа, увеличаване на възможностите на експортното застраховане и насърчаване на инвестициите, ако Министерството има готовност да предложи проекти, които да се финансират. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без „за“ и „против“, и „въздържал се“ – 12 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за“ – 8 народни представители, „против“ – 4, без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата господин Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха: oт Министерството на правосъдието – господин Атанас Славов – министър, и госпожа Миглена Ранкова – директор на дирекция „Финанси и бюджет“, от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – представляващ, и от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и госпожа Красимира Николова – изпълняваща длъжността директор на дирекция „Бюджет и финанси“. Проектът на бюджет на съдебната власт за 2024 г., изготвен от Министерския съвет, отразен в чл. 2 от Законопроекта, е изготвен въз основа на aктуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 – 2026 г. Водещ принцип при разработването на бюджета е при спазване на предвидените финансови ресурси да се осигури изпълнението на заложените стратегически цели, като стремежът на фискалната политика е дефицитът да е в рамките на Маастрихтските критерии – до 3 на сто от брутния вътрешен продукт. По отношение на приходната част предложенията по чл. 2 на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет съвпадат. Проектът прогнозира постъпленията от приходи, помощи и дарения да са в размер на 100 млн. лв. В разходната част проектът на бюджет на ВСС за 2024 г. предлага увеличение с 266,0 млн. лв. спрямо одобрените бюджетни разходи за 2023 г. Така разчетен, размерът на разходите за 2024 г. възлиза на 1 млрд. 353,5 млн. лв., от които 1 млрд. 240,8 млн. лв. са текущи разходи за обезпечаване дейността на съдебните институции и 111 млн. 765,1 хил. лв. са капиталови разходи за управление на недвижимите имоти на съдебната власт и осигуряване на електронното управление. Министерският съвет, като отчита заявените от Висшия съдебен съвет искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки на заетите в съдебната система, съгласно законовите изисквания и възможностите на бюджета предвижда увеличение на разходите спрямо одобрените за 2023 г. със 133,8 млн. лв., или общо разходи в размер на 1 млрд. 221,3 млн. лв., от които текущи разходи в размер на 1 млрд. 192,9 млн. лв. и капиталови в размер на 27 млн. 570 хил. лв. Предвидените средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 1 млрд. 192,9 млн. лв., като увеличението спрямо 2023 г. е в размер на 132,8 млн. лв., в това число за разходи за персонал – 126,2 млн. лв. Текущата издръжка е увеличена с 6,6 млн. лв., в това число 4,7 млн. лв. индикативен ефект от увеличението на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв. В частта на капиталовите разходи средствата основно са насочени за дейности в областта на електронното управление и за поддръжка на сградния фонд на съдебната власт. Същите са увеличени спрямо 2023 г. с 1,0 млн. лв. за въвеждане на Електронна система за случайно разпределение на делата. По отношение на максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., Висшият съдебен съвет и Министерският съвет предлагат сумата от 190 млн. 543 хил. лв. Министерският съвет подкрепя предложените от Висшия съдебен съвет редакции на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, 5, 6 и 7 по отношение бюджета на Министерството на правосъдието, отразен в чл. 13 от Законопроекта. Министърът на правосъдието представи основните политики и програми, които са бюджетирани в бюджета за следващата година в областта на правосъдието и изпълнението на наказанията. Прогнозираните постъпления от приходи, помощи и дарения в Министерството на правосъдието за 2024 г. са в размер на 62 млн. 830 хил. лв. Определеният размер на разходите е 486 млн. 990,6 хил. лв., което представлява абсолютно увеличение с 31 млн. 528,6 хил. лв. спрямо одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. В заключение, господин Славов отбеляза, че през следващата година предстои приключването на проект, по който са работили различни министри на Министерството на правосъдието, който е свързан с изграждането на нов затвор в село Самораново по линия на Норвежкия финансов механизъм, като за довършването на вътрешните довършителни работи ще се предвидят и 1 млн. лв. от националния бюджет наред със средствата, предвидени по Норвежката програма. Господин Магдалинчев посочи, че при изготвяне на предложението на Висшия съдебен съвет са отчетени числеността на магистратите и служителите от съдебната администрация, определени спрямо броя на съдебните производства и темпа на тяхното нарастване. Разчетите са разработени на база утвърдените бюджети за 2023 г. на органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното им функциониране и осигуряващи бързо правораздаване и изграждане на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие. Господин Магдалинчев допълни, че по отношение на капиталовите разходи в проекта за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет, са заложени 111 млн. и 800 хил. лв. средства за основен ремонт и придобиване на сгради, като те са в размер на 83 млн. и 100 хил. лв. за 2024 г., 66 млн. и 900 хил. лв. за 2025 г. и 34 млн. лв. за 2026 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет изразява несъгласие с разчетите на Министерския съвет, по-конкретно в частта по отношение на капиталовите разходи, като заявява, че разчетите по отношение на съдебната власт са изключително занижени. В бюджета за 2023 г. капиталовите разходи са били 26 млн. и 500 хил. лв. По новите разчети на Министерския съвет се предвиждат 27 млн. 570 хил. лв., което е с 1 млн. лв. увеличение. Във връзка с изложеното той представи подробна информация относно необходимите средства за основни ремонти и изграждане на нови сгради за съдебната власт за 2024 г., които са в размер на 40 млн. 997 хил. 385 лв. Включват се за основни ремонти и изграждане на нови сгради, за които има поети задължения и ангажименти по сключени вече договори, които договори се изпълняват. Госпожа Точкова изрази подкрепата си по отношение на бюджета на Инспектората към Висшия съдебен съвет, предложен от Министерския съвет. Тя посочи, че предложените с него разчети ще осигурят оптимално дейността на Инспектората и ще осигурят финансово новите му правомощия, а именно организиране и провеждане на антикорупционно обучение, обучение за интегритет. В хода на дискусията взеха участие народните представители Гроздан Караджов, Петър Петров, Надежда Йорданова, Бранимир Балачев, Бойко Рашков, Анна Александрова и Смиляна Нитова. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси по предложения чл. 2 от Законопроекта: - със 7 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет; - с 9 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет; по предложения чл. 13 от Законопроекта: - с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков – министър, и Мария Костова – директор на дирекция „Финансово-стопански дейности“; от Министерството на финансите: Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, и Мария Иванова – директор на дирекция „Държавни разходи“; от Националното сдружение на общините в Република България: Силвия Георгиева – изпълнителен директор, и Даниела Ушатова – ръководител на екип „Местни политики и финанси“. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Жени Начева, която запозна народните представители с общата рамка на бюджета, предвижданията на тригодишната бюджетна прогноза и обърна подробно внимание на предвижданията на Законопроекта в частта му за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините. С Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. се предвижда размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2024 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно приложение № 1 към него по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности в размер на 6 млрд. 927 млн. 959,1 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия – 410 млн. лв., и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища в размер на 48 млн. 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи в размер на 426 млн. 310,2 хил. лв. и трансфери за други целеви разходи за местни дейности в размер на 60 млн. лв. Министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Андрей Цеков представи пред Комисията проекта за бюджет на МРРБ и информация за предвидените в проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от Министерството. Министърът обърна внимание на решението капиталовата програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройство да е част от централния бюджет, като тя е изготвена на проектния принцип, като водещото е наличието на проектна готовност за реално изпълнение. Становище на заседанието изразиха и представителите Националното сдружение на общините в Република България госпожа Силвия Георгиева и госпожа Даниела Ушатова, които акцентираха върху недостига на заложените средства за заплати на кметските наместници, намаляването на заплатите на кметовете на общини до минималната работна заплата, проблема с възстановяване на неусвоените средства и запазването на целевите средства в националния бюджет. В хода на дискусията бяха поставени въпроси от народните представители Коста Стоянов, Манол Генов, Танер Али, Ванина Вецина, Настимир Ананиев, Росица Кирова и Николай Нанков, на които отговориха господин Андрей Цеков и госпожа Жени Начева. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: - без „за“, без „против“ и 14 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 да не бъде приет на първо гласуване; - с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, със становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 да бъде приет на първо гласуване.“

Благодаря, госпожо Председател. „На свое заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в частта му за Министерството на външните работи. Проектът на бюджет на Министерството на външните работи беше представен от Тихомир Стойчев – заместник-министър на външните работи. От Министерството на финансите в заседанието участва заместник-министър Георги Клисурски. Заместник-министър Тихомир Стойчев представи политиките и програмите, по които са осигурени средства в бюджета на Министерството на външните работи в централния бюджет, както и тези, по които не са получени поисканите средства. По програми в подкрепа на българските общности в централния бюджет са заложени допълнителни средства извън бюджета на Министерството в размер на 2 млн. и 400 хил. лв. В средствата за капиталови разходи в размер на 7 млн. и 400 хил. лв. не са в бюджета на Министерството на външните работи, а в централния бюджет. Министерството на финансите е подготвило обособен ресурс в централния бюджет за реализиране на Националната капиталова програма. Предоставените в централния бюджет обособени разходни категории формират сумата от 6 млн. и 500 хил. лв., което е с 800 хил. лв. по-малко. Следва да се изясни от Министерството на финансите на какво се дължи разликата. За бюджет 2024 г. Министерството на външните работи е поискало, но до момента не е получило увеличение от 1 млн. и 500 хил. лв. за заплатите на местните лица и 1 млн. лв., за да се преодолее увеличаване на цените на енергоносителите. Разрешаването на тези средства е много важно за преодоляване на евентуален дефицит при издръжката както на централното управление на Министерството, така и на задграничните представителства. В рамките на проведеното обсъждане участие взеха народните представители Екатерина Захариева, Георг Георгиев и Бойко Борисов. Екатерина Захариева подчерта, че не може да определи увеличението на ресурса, предвидено за МВнР, като голямо. Припомни, че още при обсъждането на бюджета за 2023 г. е обърнато внимание, че средствата за общности, организации и инициативи на българите в чужбина, за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина и за стратегическа комуникация, публична и културна дипломация, заложени в централния бюджет, следва да преминат в бюджета на Министерството на външните работи. Това са дългосрочни програми, за които трябва да има предвидимост. Имало е поет ангажимент от страна на Министерството на финансите за това, който, за съжаление, не е изпълнен и в този бюджет. Георг Георгиев обърна внимание на реалното увеличение на бюджета на МВнР за 2024 г., което е в размер на по-малко от 6 млн. лв., както и на прогнозата за следващите две години, предвиждаща увеличение на бюджета на Министерството с по-малко от 500 хил. лв. Според него това изцяло отнема възможността на българската държава да бъде адекватна в сферата на външната политика, още повече като се има предвид сложната геополитическа ситуация. Министерството на външните работи не следва да бъде подлагано на подобна липса на средства. Председателят на Комисията по външна политика Бойко Борисов предложи да бъде направена преоценка и средствата за дейности на МВнР, които са заложени в централния бюджет, да бъдат пренасочени в бюджета на Министерството, още повече като се има предвид, че сумите не са високи. Призова заместник-министър Клисурски да предаде на министъра на финансите направените препоръки от членовете на Комисията по външна политика и те да бъдат отразени при приемането на бюджета. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. От Министерството на отбраната на заседанието присъстваха: Тодор Тагарев – министър, Станимир Георгиев – заместник-министър, Антон Ластарджиев – постоянен секретар, Добромир Тотев – началник на Политическия кабинет, и Ангел Маринов – директор на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Тодор Тагарев, който очерта основните рамки и структурата на държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 – 2026 г. Той уведоми, че подкрепя Законопроекта, включително в частта за Министерството на отбраната, и представи по-детайлна информация по следните въпроси: По Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Разходите за отбрана за 2024 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 3/2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в това число средства за изпълнение на инвестиционните проекти за модернизация на Българската армия, а именно: – за придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили; – на нов тип боен самолет – II етап, включително и за съпътстващи разходи по придобиването на нов тип боен самолет – I и II етап; – на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада; – на ракетна система Javelin за бойните машини, и – на 3D радари. Допълнително са предвидени средства за придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка, за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, за ремонт и изграждане на инфраструктура, както и за изпълнението на други политики. Финансовите параметри на бюджета на Министерството на отбраната за 2024 г. и трансфера за ДВВУ са в размер общо на 2 млрд. 188 млн. 234,2 хил. лв., в това число бюджет на МО – 2 млрд. 129 млн. 194,0 хил. лв., трансфер за ДВВУ – 59 млн. 040,20 хил. лв. За достигане на параметрите съгласно Националния план в централния бюджет са предвидени 1 млрд. 761 млн. 913,6 хил. лв., в това число 1 млрд. 721 млн. 913,6 хил. лв. за капиталови разходи и 40 мил. лв. за издръжка. Във връзка с писмо на министъра на финансите се предвижда капиталовите разходи и по отделните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за периода 2024 –2026 г. да бъдат изведени в обособен ресурс в централния бюджет за реализиране на Национална капиталова програма. Националната капиталова програма се формира от обособения ресурс в централния бюджет и от средства от европейски програми. Предвиденият ресурс по държавния бюджет ще се предоставя от централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси въз основа на предложение от съответните първостепенни разпоредители с бюджет на база готовност за изпълнение на капиталовите им програми и при фактическо изпълнение през годината. Разходите за отбрана съгласно класификатора на НАТО за 2024 г. са: брутен вътрешен продукт – 205 млрд. 849 млн. лв., разходи за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт – 2,05 %. Общо разходи за отбрана: разходи по бюджета на МО – 2 млрд. 129 млн. 194,0 хил. лв., като от тях: – за персонал 1 млрд. 680 хил. 069,5 хил. лв.; – текуща издръжка – 449 млн. 124,5 хил. лв.; – капиталови разходи – 0; – разходи за ДВВУ – 59 млн. 040,2 хил. лв.; – разходи за отбрана в централния бюджет – 1 млрд. 761 млн. 913,6 хил. лв.; – разходи за други първостепенни разпоредители с бюджети – НОИ, Военен съд и прокуратура, МВнР, МИР и други, 266 млн. 832,2 лв. В разходите за отбрана съгласно класификацията на НАТО са включени и разходите за пенсии за пенсионираните военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещите към пенсионните фондове, разходите на военните съдилища и военни прокуратури, разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО, вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи, и вноската на Република България към Фонда на НАТО за иновации, изплащана от бюджета на Министерството на иновациите и растежа. Разходите за други първостепенни разпоредители с бюджет са: – разходи за отбрана по бюджета на други първостепенни разпоредители с бюджет, от тях: 266 млн. 832 хил. лв.; – разходи за пенсии на военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове – 231 млн. 697 хил. лв.; – разходи за военни съдилища и военни прокуратури – 18 млн. 925 хил. лв.; – разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи – 10 млн. 742 хил. лв.; – вноската на Република България към Фонда на НАТО за иновации, изплащана от бюджета на Министерството на иновациите и растежа – 5 млн. 466 хил. лв. В рамките на определените разходни тавани проектобюджетът на Министерството на отбраната за 2024 г. е разпределен, както следва: приходи – 144 млн. лв. Всички разходи по ЗДБ: – бюджет на МО плюс трансфер за ДВВУ – 2 млрд. 188 млн. 234,2 хил. лв.; – разходи на МО – без ДВВУ, 2 млрд. 129 млн. 194,0 хил. лв.; – разходи от бюджета на МО за ДВВУ – 59 млн. 040,2 хил. лв. По основни бюджетни показатели средствата за Министерството на отбраната са разпределени: – персонал – 1 млрд. 680 млн. 069,5 хил. лв.; – издръжка – 449 млн. 124,5 хил. лв.; – капиталови разходи – нула. Всичко разходи – 2 млрд. 129 млн. 194,0 хил. лв. С цел изпълнение на основните приоритети на политиката в областта на отбраната и реализирането на инвестиционни проекти за модернизация на въоръжените сили за Министерството на отбраната в централния бюджет за 2024 г. са предвидени разходи в размер общо на 1 млрд. 761 млн. 913,6 хил. лв., в това число и 100 млн. лв. увеличение на средствата за капиталови разходи за сметка на приходите от лихви по срочни депозити по сметка на Министерството на отбраната в FRB/NY за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет, както следва: – текуща издръжка за придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка – 40 млн. лв.; – капиталови разходи – 1 млрд. 721 млн. 913 хил. лв.; – за изпълнение на сключени договори, както и за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника за ремонт и изграждане на инфраструктура и за изпълнение на други политики – 1 млрд. 721 млн. 913 хил. лв. Предвидените капиталови разходи за 2024 г. са разчетени за приоритетни капиталови разходи, в това число: – за съпътстващи разходи по придобиването на новия тип боен самолет – ¬I етап – транспорт, ДДС, мита и други разходи, свързани с изпълнението на международните договори, 174 млн. лв.; – за придобиване на нов тип боен самолет, включително и за съпътстващи разходи – II етап – транспорт, ДДС и мита, 82 млн. 345,0 хил. лв.; – за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС – 161 млн. лв.; – за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, включително и за съпътстващи разходи – транспорт, ДДС, мита и други, 546 млн. лв.; – за придобиване на ракетна система Javelin за бойните машини – 55 млн. лв.; – за придобиване на 3D радари, включително и за съпътстващи разходи – транспорт, ДДС, мита и други, 120 млн. лв.; – за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за ремонт и изграждане на инфраструктура, както и за изпълнението на други политики – 398 млн. 423,0 хил. лв. Други капиталови разходи: – за изпълнението на сключени договори, при които реализацията продължава и през 2024 г. – 66 млн. 223,8 хил. лв.; – за подобряване на състоянието на материалната база, инфраструктурата и ремонта на въоръжението и техниката – 50 млн. лв.; – за изпълнението на капиталовата програма на МО, прехвърлени от бюджета – 68 млн. 921,8 хил. лв. 2. По актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2026 г. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2026 г. е спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план. В рамките на определените разходни тавани в актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2026 г. средствата за Министерството на отбраната са разпределени, както следва: Таблица 7 (в хил. лв.) Наименование Прогноза 2025 г. Прогноза 2026 г. БВП (Макроикономическа прогноза Есенна 2023 г.): Прогноза 2025 г. – 217 811 000; Прогноза 2026 г. – 231 357 000. Разходи за отбрана в % от БВП съгласно Националния план (НП): Прогноза 2025 г. – 2,00%; Прогноза 2026 г. – 2,23%. Разходи за отбрана т.ч.: Прогноза 2025 г. – 4 026 883,4; Прогноза 2026 г. – 4 781 561,1. Разходи за ДВВУ: Прогноза 2025 г. –61 326,4; Прогноза 2026 г. – 63 594,5. Разходи за отбрана без ДВВУ, в т.ч.: Прогноза 2025 г. – 3 965 557,0; Прогноза за 2026 г. – 4 717 966,6. 1. Разходи по бюджета на МО, в т.ч.: Прогноза 2025 г. – 2 141 505,0; Прогноза 2026 г. – 2 156 041,0. Персонал: Прогноза 2025 г. – 1 689 680,5; Прогноза 2026 г. –1 699 816,5 Текуща издръжка: Прогноза 2025 г. – 451 824,5; Прогноза 2026 г. 456 224,5. Капиталови разходи: Прогноза 2025 г. – 0; Прогноза 2026 г. – 0. 2. Разходи за отбрана в централния бюджет, в т.ч.: Прогноза 2025 г. – 1 824 052,0; Прогноза 2026 г. – 2 561 925,6. 3. Разходи други Първостепенни разпоредители с бюджет (НОИ, Военен съд и прокуратура, МВнР, МИР и др.): Прогноза 2025 г. – 327 703,4; Прогноза 2026 г. – 369 505,2. 4. Разходи за отбрана НАТО: Прогноза 2025 г. – 4 354 586,8; Прогноза 2026 г. – 5 151 066,3. Осигуряването на разходи за отбрана съгласно посочените параметри ще спомогне за намаляване на дефицита от ключови способности на въоръжените сили чрез реализацията на следните приоритетни цели: реализация на приоритетни инвестиционни проекти за модернизация на въоръжените сили; намаляване на некомплекта от военнослужещи; изпълнение на пакета Цели за способности, участие на страната в инициативата за Постоянното структурно сътрудничество на Европейския съюз; усвояване и поддържане на стратегическите и оперативните планове; подготовка и участие на военни формирования в операции и мисии. За всички нови или допълнителни задачи, поставени за изпълнение от Министерството на отбраната, следва да се осигуряват допълнителни средства над разходния таван или чрез целево финансиране от централния бюджет. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Христо Гаджев, Валентин Радев, Николай Дренчев, Атанас Зафиров и Александър Вълчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“

Благодаря. „На заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха господин Пламен Тончев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, бригаден генерал Емил Тонев – началник на Националната служба за охрана (НСО), господин Антоан Гечев – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, бригаден генерал Венелин Венев – директор на Служба „Военно разузнаване“, господин Бисер Борисов – председател на Държавна агенция „Технически операции“, господин Цвятко Георгиев – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, госпожа Елена Христова – главен секретар на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, госпожа Благовеста Тодорова – представител на Министерството на финансите, и старши лейтенант Веселина Костадинова – представител на Министерството на отбраната. Комисията разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 – 2026 г. в частта бюджет за сектор „Вътрешен ред и сигурност”, и конкретно бюджетните програми на службите за сигурност. В предложения бюджет параметрите на текущите разходи, в това число за персонал, са останали непроменени от бюджета за 2023 г., като са включени само допълнителни разходи за компенсиране на новия размер на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход през 2024 г. и тези във връзка с промените в Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат. По отношение на капиталовите разходи в проекта на бюджета е предприет иновативен подход. Капиталовите разходи по отделните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за периода 2024 – 2026 г. са изведени в обособен ресурс в централния бюджет. Предвижда се в рамките на определения лимит за капиталови разходи средствата да се разходват текущо след одобрение от Министерският съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси въз основа на мотивирано предложение от съответния първостепенен разпоредител с бюджет и на допълнителна информация, определена с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. Предвижда се и реализиране на капиталов бюджет по национални проекти, по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори съгласно приложение № 2 към чл. 107, ал. 5 от Закона. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2024 г., забележете – каквато е била и в предходните няколко години. По отношение на пенсионната политика минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Отбрана и сигурност“ продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 54 години и 6 месеца в 2026 г. През 2024 г. необходимите условия за пенсиониране за лицата от сектор „Отбрана и сигурност” са 54 години и 2 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола. Ръководителите на службите за сигурност запознаха Комисията със становищата си по проектите на бюджет за 2024 г. и актуализираната прогноза за периода на 2024 и 2026 г. Отбелязаха, че при разработването на бюджетните програми не са спазени основните принципи за постоянна обвързаност между поставените цели и потребността от ресурси за тяхното постигане. За реализирането на политиката в областта на защитата на националната сигурност не са предвидени необходимите средства за обезпечаване на дейностите и стратегическите и оперативните цели. Изтъкнаха, че липсата на капиталовите разходи по бюджетите им ще доведе до сериозни проблеми в работата и организацията на дейността им с оглед на средата за сигурност на страната и предизвикателствата, пред които е поставена. Изложиха аргументи, че в последните години държавната политика за управление на доходите не включва службите за сигурност като приоритет за осъвременяване и адекватно заплащане на труда на техните администрации. Недостигът на средства води до затрудняване набирането на подготвени служители за специфични за службите дейности, респективно до задържането на такива кадри. Представителите на служби за сигурност заключиха, че в цялост предвидените средства няма да бъдат достатъчни за изпълнението на основните им функции. По време на дебатите членовете на Комисията изразиха несъгласието си с размера на текущите средства, определен в бюджета на службите за сигурност за 2024 г., както и с подхода за разходване на капиталови средства. Споделиха мнения да се внесат предложения за завишаването на текущите разходи между първото и второто гласуване на Законопроекта за държавния бюджет, като се пренасочат финансови средства от бюджета към тези служби. Обединиха се около становището, че следва да се търси начин капиталовите разходи на службите да са предварително разчетени в бюджета. В противен случай разузнавателната общност и цялата система за национална сигурност в България няма да бъде стабилна. С така предложения бюджет за 2024 г. не се преодоляват наличните дефицити, натрупани през последните години, по отношение на недокомплекта с личен състав и относно имуществото за специални цели, свързани с националната сигурност. От името на парламентарната група на „БСП за България“ госпожа Корнелия Нинова заяви, че няма да подкрепят Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 – 2026 г., и в частност бюджета на службите за сигурност. Членовете на Комисията от парламентарните групи на ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“ също заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта на първо гласуване. Членовете на Комисията от парламентарните групи на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, ГЕРБ-СДС и „Движение за права и свободи“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта и ще внесат конкретни предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект. След приключване на обсъждането се проведе гласуване по Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2024 г. с резултати: 1. По бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2024 г., Комисията с 6 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“. 2. По бюджета на Националната служба за охрана за 2024 г., Комисията с 6 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“. 3. По бюджета на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2024 г., Комисията с 6 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“. 4. По бюджета на Служба „Военно разузнаване“ за 2024 г., Комисията със 7 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“. 5. По бюджета на Държавна агенция „Технически операции“ за 2024 г., Комисията с 6 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“. 6. По бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2024 г., Комисията с 6 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“. 7. По бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2024 г., Комисията с 6 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“. В резултат на проведените гласувания Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Резюме на Доклада за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите. „Основни параметри на Законопроекта в частта „Селско стопанство“: 1. По Проекта на бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 г. предвидените приходи са в размер на около 204,4 млн. лв. Предложеният разходен таван е 303,74 млн. лв., от които за персонал – около 215,0 млн. лв. За капиталови разходи няма изрично предвидени средства, те ще бъдат одобрявани по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са в размер на 173,94 млн. лв. За Селскостопанската академия са предвидени около 53,9 млн. лв., като в централния бюджет за допълнително финансиране на възнагражденията на академичния състав в Селскостопанската академия са предвидени 3,0 млн. лв. За извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД, са утвърдени 29,3 млн. лв. и 3,56 млн. лв. за Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“. В актуализираната бюджетна прогноза на Министерството на земеделието и храните за 2025 г. са предвидени 353 млн. лв. „други“ приходи, което е с 340 млн. лв. повече от заложените 13 млн. лв. за 2024 г. и 2026 г. Не става ясно какъв е източникът на тези приходи. 2. По Проекта на бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2024 г. предвидените приходи са в размер на 3,0 млн. лв. Разходният таван на фонда е около 528,8 млн. лв., от които за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия – 450,35 млн. лв. За капиталови разходи няма изрично предвидени средства, те ще бъдат одобрявани по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са в размер на 565,8 млн. лв. По линия на Общата селскостопанска политика за 2024 г. по схемите за директни плащания се предвижда да бъдат усвоени 1 620,3 млн. лв. европейски средства. За финансиране на пазарни мерки общият бюджет е 137,6 млн. лв., от които 63,3 млн. лв. от националния бюджет. По втория стълб на Общата селскостопанска политика за развитие на селските райони са предвидени – 1 406,4 млн. лв., от които 1 024,4 млн. лв. европейски средства и 382,0 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания. По линия на Общата рибарска политика за 2024 г. средствата са 45,0 млн. лв., от които 34,3 млн. лв. европейско финансиране и 10,7 млн. лв. – национално съфинансиране и авансови плащания. За прилагането на данъчната преференция за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, са определени 100 млн. лв. Прилагането на нулева ставка на ДДС за доставки на хляб и брашно ще продължи до 30 юни 2024 г. Механизмът за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури ще се прилага до 31 декември 2026 г. След одобрение от Европейската комисия ще се прилага и новата схема за държавна помощ за земеделските стопани под формата на данъчно облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Държавен фонд „Земеделие“ ще продължи да извършва плащания за финансиране на разходи за ДДС на общини по одобрени за подпомагане проекти по различните програми. Предвидено е от 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите да се повиши от 780 лв. на 933 лв. Предвидено е въвеждане на алтернативен данък върху доходите от дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове с изключение на такива от лечебните растения за лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. След проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите без „за“, 3 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2; със 7 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 6 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое извънредно заседание, проведено на 28 ноември 2023 г., разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Законопроектът за държавния бюджет беше представен от госпожа Росица Спасова. Частта за труда и социалната политика беше представена от заместник-министър Гинка Машова. В последвалата дискусия народните представители от ГЕРБ СДС Илиана Жекова и Деница Сачева изразиха подкрепа на Законопроекта на първо четене главно заради увеличените социални плащания. В същото време беше изказана необходимост от увеличаване на средствата по Националния план за действия по заетостта и неговото съобразяване с нуждите на пазара на труда; увеличаване на размера на субсидията на организациите на и за хората с увреждания; подпомагане на лицата, които не получават навреме решенията си от ТЕЛК, и тези, чието решение се обжалва пред НЕЛК; търсене на възможност за увеличаване часовата заетост на личните асистенти на около 7000 деца с увреждания. Поставен беше въпросът за изпълнението на дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост и съчетаването им с другите програми и мерки на Министерството на труда и социалната политика. Народните представители Георги Гьоков, Цветан Предов и Георги Георгиев изразиха становището на своите парламентарни групи за неподкрепа на Законопроекта за бюджета. Отчетено беше, че увеличените разходи за социални плащания са в резултат на приети промени в законодателството през предходните три парламента. Изразено беше съмнение дали вярно е определена линията на бедност. Поставен беше и въпросът за увеличаване на работните заплати в структурите на Министерството на труда и социалната политика. На поставените въпроси отговориха заместник-министрите Машова и Налбантова, както и експерти от Министерството на труда и социалната политика. След приключване на обсъждането се проведе гласуване с резултати: по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г., ¬ без „за“, 5 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“; по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г., ¬ 13 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“. Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. На заседанието присъстваха: Галин Цоков, ¬ министър на образованието и науката, експерти от Министерството на образованието и науката; представители на Съвета на ректорите на висшите училища, на Българската академия на науките, на синдикални, браншови и други граждански организации. Беше обърнато внимание, че за първи път от десетилетия на заседанието на Комисията нямаше представител на Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от министъра на образованието Галин Цоков. Общият размер на разчетените средства за образование е 8 571,6 млн. лв., което представлява 4,1 % от БВП. Предвидените от бюджета на Министерството на образованието и науката трансфери за държавните висши училища са в размер на 807,2 млн. лв. В рамките на централния бюджет за политиката за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени 39,0 млн. лв. увеличаване на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища. За наука са разчетени 719,2 млн. лв., или 0,3 % от БВП. Увеличава се субсидията за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия. Разходите за наука намаляват спрямо 2023 г. като стойност и като процент от БВП. Намалението на общия размер на разходите е 30,5 млн. лв. В сектор „Образование“ остават необезпечени дейностите и политиките за увеличаване на ученическите стипендии; за увеличение на средствата за постигнати резултати от директорите на институциите, пропорционално на увеличението на учителските заплати; за допълнителното финансиране на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности; за повишение на средствата за национални програми за предучилищно и училищно образование; за осигуряване на учебния план по профилирана подготовка в неспециализирани училища на учениците в гимназиален етап; за окончателно разплащане на проектите по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища; за повишаване на дела в субсидията за издръжка на обучението на частта на средствата, получени въз основа на комплексната оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда; за увеличение на трудовите възнаграждения на академичния състав в държавните висши училища; за подобряване на материално-техническата база; за увеличаване на размера на стипендиите на обучаемите студенти и докторанти в държавните висши училища; за увеличение на средствата за присъщата научна или художественотворческа дейност на държавните висши училища; за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития. Постъпили са писмени становища от Синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ, Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, които не подкрепят Законопроекта. От Синдиката на българските учители, от Съюза на работодателите в системата на народната просвета, от Независимия учителски синдикат и от Българската асоциация на частните училища подкрепят проектобюджета за 2024 г., но изразяват бележки относно недофинансирането на различни дейности в системата на предучилищното и училищното образование. Всички изказали се посочиха като проблематични и противоречащи на установената практика чл. 91 и чл. 94 от предложения законопроект, който позволява на общините да използват по свое усмотрение неусвоените средства от образователната система. Беше посочено, че предвидените нива на разходи няма да позволят да бъде запазено нивото на учителските заплати от 125% от средната за страната. Продължава и намаляването на дела от БВП, изразходван за образование. Особено притеснително е, че помощник-възпитателите в детските градини остават на минимални заплати. Във висшето образование и науката беше откроена продължаващата неравнопоставеност между заплатите на академичния състав и на преподавателите в училищното образование. Специално внимание беше обърнато на проблема с ниските възнаграждения на специалистите с висше образование от неакадемичния състав, които поддържат високотехнологична апаратура за милиони левове, а получават малко по-високи от минималните заплати. Няколко пъти по-малко от необходимото са средствата за Програма „Еразъм“ и за обновяване на студентски общежития, което ще ограничи възможностите на младите хора да учат пълноценно и да се включат равнопоставено в европейското образователно пространство. Съществува реален риск от влошаване на дейността на младежките центрове в страната. Като необяснима се приема липсата на подкрепа от страна на правителството за масовото въвеждане на фотоволтаични инсталации и други зелени технологии в сградите, използвани за образователни и научни цели. В дискусията взеха участие народните представители Христо Даскалов, Деница Сачева, Красимир Вълчев, Ирена Анастасова, Ивайло Папов, Петър Николов, Костадин Ангелов, Марио Рангелов и Медиха Мехмед-Хамза. От парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ беше подчертана ролята на министър-председателя за поддържане на политическия консенсус за учителските заплати от 125% от средната работна заплата в страната, както и за изготвянето и реализирането на Стратегията за развитие на висшето образование. Народните представители от останалите парламентарни групи приветстваха повишаването на средствата за хранене в детските градини, за учебници и за медиатори, но констатираха недостиг във всички други сектори на образованието и науката. Повечето от изказалите се подкрепиха становищата на социалните партньори и констатираха, че проектът на бюджет отрича твърдението за образованието и науката като национален приоритет. В трети пореден бюджет продължава намалението на средствата за образование до 4,1% от БВП, което нарушава Закона за предучилищното и училищното образование и представлява отклонение от прилагания в продължение на няколко години политически консенсус за постепенно нарастване на разходите за образование. Не се спазват Стратегията за развитие на висшето образование, Националната стратегия за развитие на научните изследвания, Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България и дори правителствената програма. Под въпрос е поставено запазването на нивото на учителските заплати от 125% от средната работна заплата в страната. Недостигът на средства ще се отрази отрицателно на приобщаващото образование, на усъвършенстването на качеството и на контрола на педагогическата дейност, на материалната база, а липсата на нови училищни автобуси ще създаде пречки за осигуряване на нормален достъп до образование. Висшето образование е единствената публична система, която прилага компонент за качество, но точно това направление не е стимулирано от бюджета. В тази връзка беше оценено като неприемливо предвиденото в Законопроекта финансиране на чуждестранни висши училища за обучение на български студенти, докато в същото време не се предвижда нарастване на студентските стипендии в България. Липсва политика за стимулиране на проектното финансиране на научните изследвания. Не са достатъчно средствата за обновяване на материалната база. Особена загриженост беше изразена във връзка с предвиденото централизиране на всички средства за капиталови разходи, което ще изправи пред значими затруднения министъра на образованието и науката, който носи отговорност за най-много второстепенни бюджетни разпоредители в страната. Министър Цоков подчерта пред народните представители, че официално е изразил своето неудовлетворение от редакцията на чл. 91 и 94 от Законопроекта, както и от ниската сума за капиталови разходи. Министерството е поискало да поеме отговорността по разходите за модернизацията на образователната и научната инфраструктура. След проведено гласуване с 4 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“

Може ли само гласуването да представяме?

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! „Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха: професор Даниела Дашева – заместник-министър на младежта и спорта, госпожа Силвана Перозова – директор на дирекция „Финанси“ в Министерството; госпожа Елка Налбантова – заместник-министър на труда и социалната политика; Нели Иванова – началник-отдел „Майчино и детско здравеопазване“, и Ани Темелкова – държавен експерт от Министерството на здравеопазването; Атанас Радев и Мирослав Цеков от Националния младежки форум. Заместник-министър Даниела Дашева представи бюджета в областта на политиките за младежта и спорта, като посочи, че със Законопроекта за държавния бюджет на Министерството на младежта и спорта са определени разходи в размер на 137 млн. 444 хил. лв. В тази сума не са включени капиталови разходи, които в този проект на закон са изведени в приложение № 2. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Красен Кралев, Кристина Петкова, Венеция Ангова и Иван Ченчев. В обсъждането взеха участие и представители на Националния младежки форум, които обърнаха внимание, че предложеният проект на бюджет не съдържа необходимите амбициозни заявки за преодоляване на структурните дефицити в ресор „Младеж“. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 9 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 ноември 2023 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76. На заседанието присъстваха всички представители на държавата в лицето на: заместник-министъра на здравеопазването, представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от професор Гетов. В хода на дискусията бяха поставени редица въпроси, свързани с всички аспекти на проблемите на финансирането в системата на здравеопазването. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.: без гласове „за“, „против“– 3, „въздържал се“ – 13; 2. по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.: „за“ – 14, „против“ – 4, без гласове „въздържал се“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., внесен от Министерския съвет. От Министерството на околната среда и водите присъстваха: господин Петър Димитров – заместник-министър, господин Николай Сиджимов – заместник-министър, Климентина Денева – главен секретар. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Петър Димитров – заместник-министър на околната среда и водите. Макроикономическата прогноза за прогнозния период предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2%. Основни параметри на проектобюджета за 2024 г. на Министерството на околната среда и водите (МОСВ): Приходите, заложени по проектобюджета за 2024 г., са на стойност 48 642 900 лв., нетното увеличение на приходите по бюджета на МОСВ за 2024 г. спрямо 2023 г. е с 6 103 900 лв. Приходите към бюджета на МОСВ са с най-голям дял от държавни такси, които се формират на основание Постановление на Министерския съвет № 136 от 2012 г., с което е определена тарифата за таксите, които се събират в МОСВ, и на основание чл. 196, ал. 1 от Закона за водите. Планираните разходи по бюджета за 2024 г. съгласно утвърдените разходни тавани, приети с Решение на Министерския съвет, са на стойност 117 986 400 лв. Разходите по бюджета на МОСВ за 2024 г. спрямо 2023 г. са увеличени с 3 310 800 лв. Разпределението на разходите по области на политики и бюджетни програми е, както следва: – политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда – 50 053 400 лв.; – политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационната обезпеченост – 10 689 600 лв.; – други бюджетни програми – 26 990 400 лв.; – бюджетна програма „Администрация“ – 30 253 000 лв. Общо разходи за 2024 г. – 117 986 400 лв. Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. са предвидени средства, които МОСВ да предостави под формата на трансфери, както следва: – 675 000 лв., предоставени за Българската академия на науките; – 46 040 100 лв. за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. В последвалата дискусия участие в обсъждането взеха народните представители: Джевдет Чакъров, Станислав Анастасов, Татяна Султанова, Николай Нанков, Младен Шишков, Филип Станев, Коста Стоянов и Валентин Радев. След проведената дискусия Комисията по околната среда и водите: – с 3 гласа „за“, 4 „против“ и 8 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2; – с 14 гласа „за“, 5 „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“ Благодаря.

Благодаря. „ДОКЛАД на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 30 ноември 2023 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Гвоздейков – министър на транспорта и съобщенията, господин Бисер Минчев и господин Григори Григоров – заместник-министри, както и господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията. По време на заседанието на Комисията бяха обсъдени бюджетите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, „Български пощи“ ЕАД, „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД, ДП „Пристанищна инфраструктура“, както и на Комисията за регулиране на съобщенията. В хода на дискусията по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. се изказаха народните представители: Халил Летифов, Георги Свиленски, Никола Димитров, Настимир Ананиев, Ивайло Чорбов, както и представителите на синдикалните организации. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 9 гласа „за“ и 5 гласа „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии на свое заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на електронното управление. Законопроектът беше представен от министър Йоловски, който в своето изложение посочи, че през 2024 г. Министерството ще извърши мащабната регистрова реформа, в рамките на която 305 отделни типа регистри ще бъдат дигитализирани. Министърът обясни, че необходимите средства за реализиране на този проект не присъстват в бюджета поради възстановяване на минали разходи в Министерството. Общата стойност на бюджета на Министерството е 44 400 000 лева. Съобразена е нуждата за осигуряване на допълнителен финансов ресурс както за Министерството, така и за Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ). По отношение на издръжката се наблюдава намаление спрямо предходната година с малко под 19 милиона лева, което се дължи на извършено тази година извънредно плащане, оторизирано от Министерството на финансите, за гарантиране на поддръжката на държавния облак. В дискусията по Законопроекта се включиха народните представители Станислав Богдански и Павел Христов, както и госпожа Маргарита Димитрова в качеството ѝна гражданин, работещ в сферата на информационните технологии. Народният представител Павел Христов заяви, че от ГЕРБ-СДС не са уверени в резултатите на Министерството. Подчерта, че има забавяне по сроковете от програмата за управление в частта на изпълнителната власт, като следователно от ГЕРБ-СДС нямат увереност в постигането на поставените приоритети в цялост и поради това ще се въздържат от подкрепа за Законопроекта. Председателят на Комисията по електронно управление и информационни технологии Божидар Божанов заяви, че тези притеснения са основателни, но парламентарната група на ПП-ДБ ще подкрепи Законопроекта за държавния бюджет. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 6 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“, Комисията по електронно управление и информационни технологии прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. В заседанието участваха представители на: Министерството на културата, Съвета за електронни медии, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, Българската национална телевизия, КНСБ, Федерация „Култура“, които взеха участие в дискусията. Получените становища по Законопроекта са публикувани на интернет страницата на Народното събрание. Министърът на културата господин Кръстю Кръстев представи бюджета на Министерството на културата. Проектобюджетът на Министерството на културата за 2024 г. предвижда собствени приходи от 48 000,0 хил. лв. и рамка за разходи 403 350,5 хил. лв. Предвидената сума от централния бюджет за Българската телеграфна агенция е в размер на 11 856,5 хил. лв. За Съвета за електронни медии са предвидени приходи в размер на 1 200,0 хил. лв. и разходи в размер на 2 909,7 хил. лв. Законопроектът за държавния бюджет за 2024 г. предвижда сума за Българското национално радио в размер на 62 974,4 хил. лв. и за Българската национална телевизия 86 980,6 хил. лв. От членовете на Комисията по културата и медиите участие в обсъждането взеха народните представители Тома Биков, Петър Николов, Любен Дилов, Димитър Николов, Антоанета Цонева, Фатме Рамадан, Костадин Костадинов. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“ и „против“, „въздържал се“ – 13 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ – 5; „против“ – 6; „въздържал се“ – 1 народен представител. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“. Благодаря

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Орлова – държавен експерт в Министерството на финансите. Параметрите и допусканията, при които е разработена общата рамка на бюджет 2024 и прогнозата за 2025-а и 2026 г., се базират на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, действащото законодателство, прилагането на възприетите политики и допускания от правителството за 2024 – 2026 г., отчетните данни и оценка на възможностите за реализиране на инвестиционните разходи в рамките на бюджетната година. Общо предвидените средства по консолидираната фискална програма (КФП) за юридическите лица с нестопанска цел възлизат на 470,5 млн. лв., което представлява с 19,6 млн. лв. повече спрямо програмата за 2023 г. През 2024 г. на основание чл. 4, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел по централния бюджет за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са предвидени средства в размер на 1 млн. лв., като тези средства ще бъдат предоставени с акт на Министерския съвет по реда на Закона за публичните финанси при ясно утвърдени критерии, условия, правила и процедури за оценката на проектите и разпределението на средствата от Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. След проведеното гласуване Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество с 8 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На редовно заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Ивайло Танев. Той посочи, че изготвянето на Бюджет 2024 в рамките на втория етап на бюджетната процедура за 2024 г. е било повлияно от късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., като в него намериха отражение целогодишните ефекти от измененията в политиките и основните допускания, приети с бюджет 2023. Параметрите и допусканията, при които е разработена общата рамка на бюджет 2024 и прогнозата за 2025 и 2026 г., се базират на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, действащото законодателство, прилагането на възприетите политики и допускания от правителството за 2024 – 2026 г., отчетните данни и оценка на възможностите за реализиране на инвестиционните разходи в рамките на бюджетната година, предприетите оптимизиращи приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени. Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Георг Георгиев и Христо Проданов. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с 9 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., Комисията по политиките за българите извън страната обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г., внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи – господин Тихомир Стойчев, заместник-министър, господин Иван Кондов, постоянен секретар, госпожа Анна Георгиева, директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“, госпожа Мая Христова, съветник в Политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България, и госпожа Елена Найденова, парламентарен секретар в Политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България; от Министерството на културата – госпожа Силва Хачерян, директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, и господин Петър Миладинов, началник на отдел в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“; от Министерството на образованието и науката – госпожа Ваня Балчева, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, и госпожа Румяна Генова, началник на отдел „Изпълнение на бюджета“ в дирекция „Финанси“; от Министерството на финансите – госпожа Нина Апостолова, държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и господин Георги Керезов, главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; от Изпълнителната агенция за българите в чужбина – госпожа Райна Манджукова, изпълнителен директор на Агенцията, и господин Валери Радолов, директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“. За да представи проектобюджета, думата беше дадена на господин Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите. От ведомството посочиха, че проектът на бюджет за 2024 г. е в съответствие с актуализираната системна устойчивост на бюджетната прогноза за периода 2024 – 2026 г. Проектобюджетът на Министерството на външните работи беше представен от заместник-министър Тихомир Стойчев, който обяви, че от 2020 г. се наблюдава едно плавно увеличение на средствата за дейности, свързани с българските общности зад граница, като в бюджет 2024 г. са предвидени 2 млн. и 100 хил. лв. за подкрепа на българските исторически общности чрез изпълнението на редица проекти. Заместник-министър Стойчев отбеляза, че в проекта на бюджет за следващата година са предвидени и 200 хил. лв. за подкрепа на българските общности и организации зад граница и техни инициативи в държавата, в която постоянно пребивават. Отделно от това по официалната помощ за развитие също са предвидени значителни средства, които биха подпомогнали регионите с преобладаващо население с българско самосъзнание или български граждани. От страна на Изпълнителната агенция за българите в чужбина към Министерството на външните работи думата взе изпълнителният директор госпожа Манджукова, която още веднъж насочи вниманието към незадоволителните средства, разпределени към единствената държавна институция, за която основна дейност са българите извън страната. Госпожа Манджукова отбеляза, че въпреки драстичното увеличение на бюджета на Министерството на външните работи бюджетът на Агенцията е увеличен едва с 14 хил. лв. в перото за издръжка, като сумата от 272 хил. лв. само за издръжка е крайно незадоволителна. Бюджетът на Агенцията е 1 млн. и 222 хил. лв., от които за дейности са изразходени 151 хил. лв., а всичко останало е за постоянни разходи. Госпожа Манджукова апелира към Министерството на финансите и членовете на Комисията за увеличение на средствата за издръжка с първоначално заложените около 112 хил. лв., но впоследствие неодобрени в проектобюджета. Проектобюджетът на Министерството на културата беше представен от госпожа Силва Хачерян, която заяви, че средствата, които са предвидени конкретно за българските културни институти зад граница, са на същите нива както предходните години. Госпожа Хачерян отбеляза също, че вижда потенциал и възможности пред нашите сънародници извън страната да кандидатстват по проекти към Национален фонд „Култура“. Проектобюджетът за 2024 г. на Министерството на образованието и науката бе представен от госпожа Ваня Балчева, която сподели пред Комисията, че заложените средства в настоящия бюджет са 27 млн. и 500 хил. лв., като най-много средства са насочени за финансиране на българските неделни училища в чужбина по реда на Постановление № 90. Предвидени са средства и за издръжка на българските държавни училища в Прага и Братислава, както и за командироването на преподаватели там. Средствата за реализиране на Национална програма „Роден език и култура зад граница“, която през тази бюджетна година ще бъде финансирана с 2 млн. и 108 хил. лв., както и за двете нови програми – „Неразказаните истории на българите“, която е изцяло насочена към общностите зад граница, финансирана с 500 хил. лв., и „България – образователни маршрути“, която е насочена към организации в чужбина, които имат неделни училища като част от тяхната дейност. Предвидени са средства за издръжка на командированите преподаватели по реда на Постановление № 44 в чуждестранни университети, участието на студенти българисти в летни семинари тук в България, както и на ученици на наши преподаватели, командировани по реда на Постановление № 103. Госпожа Балчева изтъкна, че и тази година са предвидени средства в рамките на 300 хил. лв. за подпомагане дейността на Тараклийския държавен университет в Република Молдова. След приключване на представянето на становищата на институциите по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. се изказаха народните представители Цветан Енчев, Валентина Димова, Антоанета Цонева и Костадин Костадинов. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г., внесен от Министерския съвет, гласували „за“ – 5 народни представители, „против“ – 2 народни представители, „въздържал се“ – 1. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по политиките за българите извън страната предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря. „На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., Комисията по превенция и противодействие на корупцията разгледа на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха представители от Министерството на финансите; Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. В цифрово изражение за Комисията за противодействие на корупцията е предвиден бюджет в размер 10 887 100 лв., от които разходите за персонал са в размер на 8 956 400 лв. За Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество са предвидени 14 214 000 лв. бюджетни разходи, като разходите за персонал са 11 479 500 лв. Предвидени са и бюджетни средства в съответствие с повишаването на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход. Изтъкнато бе, че в хода на изпълнение на бюджета могат да бъдат извършени евентуални промени след избора на членове на комисиите, което е допустимо на основание Закона за публичните финанси. По отношение на предвидения бюджет за Комисията за противодействие на корупцията господин Славчев изрази становище, че се съгласява отчасти с предложението на Министерството на финансите и отбеляза, че за Комисията за противодействие на корупцията съществува финансова необезпеченост за незаетите щатни бройки в размер на 2 950 000 лв., а по отношение на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество тази необезпеченост е в размер на 2 420 000 лв. Беше отбелязано, че по отношение на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ще са необходими и допълнителни средства за връчване на изпълнителни листове в резултат на прието тълкувателно решение. След проведена задълбочена дискусия бе проведено и съответното гласуване, в резултат на което Комисията по превенция и противодействие на корупцията с 10 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., Комисията по туризъм разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха: Зарица Динкова – министър на туризма, и представители на Министерството на туризма и браншовите организации в туризма. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Марияна Кордова – началник на кабинет в Министерството на туризма. Визията на политиката за устойчиво развитие на туризма е България да бъде предпочитана дестинация за устойчив туризъм в четири сезона, развиваща и предлагаща качествен туристически продукт. От макроикономическа гледна точка туристическият сектор в България е не само важен компонент на брутния вътрешен продукт, но и съществен източник на приток на чуждестранна валута за платежния баланс на страната. Предвижданията по проектобюджета на Министерството на туризма по основни параметри са следните: приходи – 9 445,9 хил. лв.; разходи – 28 342,3 хил. лв. Разходната част от проектобюджета на Министерството на туризма се реализира в рамките на една политика – „Политика в областта на устойчивото развитие на туризма“, за изпълнение на следните бюджетни програми: бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“. По бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ са предвидени 4 218,1 хил. лв. Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“. По бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ – 20 604,8 хил. лв. Бюджетна програма „Администрация“, по която се осъществяват разходите за персонал и издръжка на администрацията. По бюджетна програма „Администрация“ – 3 519,4 хил. лв. От страна на вносителите бе изтъкнато, че в рамките на бюджетната процедура е поискано от Министерството на финансите увеличаване на разходите за реклама с 9 200, 0 хил. лв. за осъществяване на интегрирани рекламни кампании на целеви български и перспективни пазари, както и за осъществяване на дигитална кампания. Министерството на финансите не е приело направеното предложение, като се е мотивирало с есенната макроикономическа прогноза и ограниченото фискално пространство. Народните представители, членове на Комисията, се обединиха около необходимостта от увеличаване бюджета на Министерството на туризма. Председателят на Комисията по туризъм госпожа Анисова отбеляза, че между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да се обсъдят основните приоритети, да се потърсят възможностите за тяхното разрешаване в полза на всички български граждани и на браншовите организации, за да се внесат съответните предложения за изменение и допълнение на Законопроекта. В дискусията се включиха народните представители Ертен Анисова, Любен Дилов и Христо Проданов. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и със 7 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. Председател на Комисията по туризъм: Ертен Анисова.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз изслушах докладите на всички комисии, поради което няма да Ви отнемам много време във връзка с това, което искам да изложа пред Вас като представител на съдебната власт. С Решение на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 23 от 12 септември 2023 г. беше приет бюджетът на съдебната власт по предложение на министъра на правосъдието за 2024 г., в това число и бюджетните прогнози за 2025 и 2026 г. С решение на пленума на Висшия съдебен съвет по повод писмо на Министерството на финансите във връзка със становището на Министерския съвет относно проекта за бюджет на съдебната власт за 2024 г. и бюджетните прогнози за 2025-а и 2026 г. пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание на 9 ноември 2023 г., с което изцяло поддържа Решението си по протокол № 23 от 12 септември, с което бяха утвърдени параметрите на проекта на бюджет на съдебната власт. В утвърдения от пленума на Висшия съдебен съвет проектобюджет за 2024 г. е предвидена индексация на трудовите възнаграждения с 12 на сто на база прогнозни данни за размера на средната годишна работна заплата за четвъртото тримесечие на 2023 г. с 12,81%, като за изчислението е използван модел за изследване на динамиката и измеренията на средната работна заплата за периода от 2015-а до 2023 г. В предложените параметри от Министерството на финансите ние не се различаваме в приходната част, различаваме се в разходната част, и то съществено. В предложените параметри от Министерството на финансите по проектобюджета за съдебната власт за 2024 г. разходите за персонал са увеличени със 130 млн. 856 хил. 700 лв. спрямо Закона за държавния бюджет за 2023 г., а спрямо проекта за бюджет на съдебната власт – едва с 3 млн. 423 хил. 900 лв. Разликата идва от преходния остатък от бюджета на съдебната власт за 2022 г. в размер на 45 млн. лв. В проектобюджета на съдебната власт за 2024 г. не са предвидени средства във връзка с увеличението на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв., които са в размер на 8 млн. 274 хил. лв. Необходимите допълнителни средства по предложението на Министерството на финансите по бюджета на съдебната власт за 2024 г. за персонал възлизат на 4 млн. 850 хил. лв. Предложеният размер на разходите за издръжка е с 1 млн. 826 хил. 600 лв. повече спрямо утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2023 г. разходи за издръжка, но спрямо проектобюджета на съдебната власт, утвърден от пленума на Висшия съдебен съвет, са с 49 млн. 694 хил. 600 лв. по-малко. С утвърждаването на бюджета на съдебната власт за 2023 г. средствата за СБКО са включени в разходите за персонал, където се изплащат, а не в разходите за издръжка, където се планират. За 2024 г. те възлизат на 16 млн. 783 хил. лв. Минимално необходимите допълнителни средства спрямо предложението на Министерството на финансите по бюджета на съдебната власт за 2024 г. за издръжка са в размер на 18 млн. 224 хил. 600 лв. Предложените параметри за капиталови разходи възлизат на 27 млн. 570 хил. лв., което е увеличение спрямо бюджета на съдебната власт за 2023 г. едва с 1 млн. лв. при капиталови разходи, които са заложени в Законопроекта на държавния бюджет за 2024 г., в размер на 10 милиарда. Съгласно утвърдения от пленума на Висшия съдебен съвет проектобюджет на съдебната власт за 2024 г. сумите по капиталовите разходи са в размер на 111 млн. 765 хил. лв. Минимално необходимите средства за 2024 г. след редукция, коментари и споделяне с Министерството на финансите остават 56 млн. 42 хил. лв. Разликата между тези пари и 27 млн. 750 хил. лв. е огромна. Това изцяло ще доведе до неизпълнение на инвестиционната програма на Висшия съдебен съвет за 2024 г. Предвидените разходи в областта на електронното управление са 15 млн. 146 хил. лв. Тоест пленумът на Висшия съдебен съвет изразява становището си, че е необходимо увеличение на средствата по Закона за държавния бюджет за 2024 г., който ще приемете Вие, с необходимите средства по капиталовите разходи, за да може системата да работи функционално и да създава оптимални условия за работа. Пленумът на Висшия съдебен съвет изразява своето становище, че на второ гласуване народните представители ще вземат под внимание нашите бележки и становището, което сме изразили както тук по отношение на проекта за бюджет на Министерския съвет, така и пред Комисията по правни въпроси. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ Народното събрание. Колеги, здравейте! От името на Министерския съвет и на Министерството на финансите искам да направя едно кратко представяне на бюджета за 2024 г. Основните параметри на бюджета са известни доста отдавна. Знаете, че бюджетът е разчетен при бюджетен дефицит от 3%, което позволява на България да остане в Маастрихтските критерии и всъщност да изпълни критерия за членство в еврозоната. Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 3,2% за догодина и 1,8 – до края на тази година, което означава, че догодина брутният вътрешен продукт ще бъде 205 млрд. лв. Средногодишната инфлация, която очакваме за догодина, е 4,8% на база на есенната прогноза, която направихме. Гледайки как се движи инфлацията в последните два месеца, доста вероятно е всъщност да имаме инфлация под тези 4,8%. Така или иначе е заложена една малко по-консервативна прогноза в бюджета. В бюджета има заложени няколко ключови политики. За първи път в бюджета на Република България са изнесени заедно с финансовите параметри и Националната инвестиционна програма – всички капиталови разходи, и Инвестиционната програма за общините – община по община, капиталовите разходи, които общините ще направят от общинския фонд за общински проекти. Това е изключително важно, защото всяка година в последните може би 20 години ние планираме инвестиционни разходи и в края на всяка година всъщност отчитаме, че те не са изпълнени. Една от основните причини за това България да изостане от Румъния и да не се развива с темповете, с които може да се развива, е, че всяка година в бюджета се заделят средства за инвестиции. Тези средства не се реализират от съответните министерства и агенции и съответно ние не можем да си направим инвестициите. Оттам страда и икономическият растеж на страната. За последните 10 години кумулативно 16 милиарда не са направени като инвестиции. Тоест те са били заложени в бюджетите, но след това реално не са били инвестирани. По отношение на инвестиционната политика този бюджет е с рекордни инвестиции – почти 10 млрд. лв. Освен това има заложена политика по доходите, която също е, от една страна, в синхрон със съществуващото законодателство, що се отнася до ръста на минималната работна заплата, която става 933 лв., от друга страна, е доста амбициозна – очакваният ръст на заплатите и в държавния, и в частния сектор е около 11%, тоест два пъти, малко над два пъти по-голям от ръста на инфлацията. За преодоляване на диспропорциите, тъй като знаете, че част от институциите и министерствата получиха увеличения, които не бяха пропорционални, бяха направени през текстове между първо и второ четене в Народното събрание, са заделени 370 млн. лв. От гледна точка на социалната политика също имаме рекорден бюджет. По бюджета на Министерството на труда и социалната политика са предвидени допълнителни разходи в размер на 104 милиона за социални плащания във връзка с новия размер на линията на бедност, както и допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания и помощите по Закона за закрила на детето. Отделно 230 милиона са във връзка с ефекта от промяната на минималната работна заплата от 780 на 933 лв. по Закона за личната помощ – за личните асистенти, както и 5,7 милиона за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето. Имаме 23 милиона във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас. Имаме 40 милиона за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане; 12,5 милиона за увеличение на размерите на еднократни помощи при бременност, 15 милиона допълнителни средства за активна политика на пазара на труда; 132 милиона почти във връзка с ефекта от промяната на минималната работна заплата, свързано с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги; 82 млн. лв. за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на увеличен капацитет на съществуващите такива през бюджетите на общините; 43 млн. лв. за увеличение на издръжката на специализираните институции за предоставяне на социални услуги пак чрез бюджетите на общините и 1,7 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на месечната помощ от 90 лв. на ученик, настанен в социална услуга. Политиките, свързани с областта на здравеопазването, знаете, че през бюджета на Националната здравноосигурителна каса благодарение на ръста на доходите на хората, съответно отчисленията на здравни вноски, имаме увеличение от над 1 млрд. лв., които са насочени основно в доболнична помощ и превенция, както и за това да може в отдалечени места да има достъп до здравна грижа. Пенсионната политика предвижда 11% увеличение на пенсиите. Това за най-ниските пенсии е увеличение с 55 лв., а за средната пенсия е увеличение с над 80 лв. Освен това от 1 юли се вдигат и вдовишките добавки, така че по този начин пенсионерите, които са сами в домакинство, да могат да посрещнат по-добре своите разходи, като голямата част от пенсионерите, които са всъщност в риск от бедност, са точно такива пенсионери, които разчитат на вдовишките добавки. Има дадени доста средства в областта на младежта и спорта, както е заделен и инвестиционният фонд. Добрата новина е, че вече има получени проекти в размер на над 40 млн. лв., от които държавата ще осигури 20 млн. лв. съфинансиране. Тоест във фонда за 2023 г. и фонда за 2024 г. вече има получени проекти в Министерството на младежта и спорта за спортна инфраструктура, както знаете, също така и за детски школи. В областта на културата има дадени допълнително 50 млн. лв.: за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства – 9,3 млн. лв., допълнително за филмовата индустрия, и 28,5 млн. лв. за музеи, читалища и библиотеки, които ще бъдат разделени наполовина след разговор с хора от съответните области – половината да минат по текущия стандарт, който знаете, е на субсидирана бройка и квадратен метър, а другата половина да бъдат реално за дейности, така че да започне най-накрая тази дейност да се финансира на база на това кой каква добавена стойност дава на обществото, а не на база на това кой колко квадратни метра и кой колко субсидирани бройки има. Запазена е политиката по доходите на учителите и политиката в образованието. Там средствата са увеличени значително, като се запазва 125% размер на учителската заплата спрямо последната средна работна заплата, която взехме и за която Националният статистически институт подаде данни, това е работната заплата за месец октомври тази година, която е малко над 2 хил. лв. Като цяло бюджетът е добре балансиран и насочен основно в две направления – инвестиции и повишаване на доходите. Има един акцент, който започна през 2022 г., продължава и в този бюджет, и бих искал да го направя като последен акцент, защото той е изключително важен и поне отчасти виждаме, че започва да дава резултати. Този акцент е свързан с демографските политики и политиките към децата и семействата. Мерките, които от месец януари 2022 г. досега са влезли в тази област, всъщност са доста значителни като финансова инвестиция, но и като помощ за семействата, за да могат да отглеждат деца. Първата мярка, която е най-значителната, беше вдигането на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания, така че семействата, които са платили данък, да могат след това този данък да си го върнат, като става въпрос за едно дете до 6 хил. лв., за две деца до 12 хил. лв., за три и повече деца 18 хил. лв. е данъчното облекчение, което означава, че за всяко дете семейството може да си върне обратно 600 лв., ако е едно дете. Продължава се политиката държавните и общинските детски градини и ясли да бъдат безплатни, като значително са увеличени парите за изхранване и издръжка в детските градини, така че да имаме адекватно заплатен персонал и адекватни средства за изхранване на децата в детските градини и в яслите. Тази година в този бюджет средствата за храна и издръжка на децата в детските градини са вдигнати с 93 млн. лв. Нормативът за издръжка на дете в детска градина или общинско училище включва и компенсиране на отпадането на съответните такси, като компенсацията е увеличена от 848 лв. през 2023 г. на 1125 лв. тази година, или общ ръст 63 млн. лв. в издръжката извън средствата за храна. Има предвидени както последните няколко години 86 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища. Има 10 млн. лв. за запазване размера и за продължаване политиката за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучаване на деца, които не са в детска градина, тоест семействата, чиито деца не са приети в детска градина, да бъдат компенсирани със средства, равностойни на издръжката на дете в детска градина. Средният размер на компенсацията е около 457 лв. през 2023 г., като се предвижда да нарасне до 507 лв. на дете през 2024 г. Отделно, знаете, че бяха въведени еднократни помощи за учениците от II, III и IV клас. Това е обезпечено в целогодишен размер и еднократната помощ е от 300 лв. на дете. Тази година с 27% средно се увеличават размерите на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца; 12,5 млн. лв. – с 50% се увеличават еднократните помощи при бременност и раждане. С 20% се увеличават организационното и финансовото подпомагане на българските граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция – инвитро процедурите. 15 млн. лв. допълнително се осигуряват за ваксини и задължителни имунизации, в това число на децата, които не са покрити от здравни осигуровки, като идеята е да се вземат най-съвременните ваксини, които в момента могат да бъдат прилагани. 12 млн. лв. са заделени за компенсиране на децата в детски ясли, които не могат да бъдат приети, и родителите могат да получат помощ, за да ги отглеждат. Освен това има 15 млн. лв. заделени по нова програма за скрининг за репродуктивни проблеми на млади семейства, така че проблемите да могат да се хванат по-рано и да не се стига до доста по-тежки, по-скъпи и по-трудно осъществими процедури по-нататък. Това е едно начало, което е изключително важно, за да започнем да обръщаме повече внимание на децата, на семействата, които отглеждат деца, и също така да подпомагаме родителите в тази нелека задача. Като цяло има няколко неща, които трябва да се отбележат като икономическа философия, която следва последните няколко години. Едното е, че за да расте българската икономика, трябва да има инвестиции, но другото изключително важно нещо е, че за да расте българската икономика, трябва да има адекватно заплащане. Доходите в две много трудни години след ковид и по време на кризата, свързана с войната в Украйна, и енергийната криза в България, доходите, след като се отчете ефектът на инфлацията, растат най-бързо в целия Европейски съюз. Ако това продължи в следващите 4 или 5 години, ще видим много повече хора, които се връщат в България, защото тук е по-добре да работят и да живеят. За целта обаче трябва да си оправим инфраструктурата, да си използваме добре средствата, които се отделят за здравеопазване и за образование, така че тези млади хора, които биха се върнали в България, да имат и адекватни социални услуги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Обсъждането на бюджет 2024 г. се извършва в една особена ситуация, в която повечето комисии гласуваха против. Сега предстои да обсъдим основните числа и да има гласуване, в което най-вероятно сглобката ще гласува за. Първо, да видим какви са предварителните параметри на бюджет 2024 г. Заложеният икономически растеж от 3,2 е пожелателен и според нас той е трудноизпълним. Защо? Защото предвиденият растеж на световната икономика е 2,4 и 2,5, а ситуацията в Европейския съюз е изключително сложна. Икономиката на Федерална република Германия се намира в рецесия в две поредни тримесечия и минус вътрешен продукт се очертава за последното тримесечие на 2023 г. Най-вероятно през 2024 г. основният мотор на Европа ще продължи да буксува в индустрията, в износа, във вноса. В рецесия според Европейската комисия вече са Дания, Естония, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Швеция. По едно тримесечие рецесия имат Франция, Португалия и Чехия и най-вероятно ще влязат в рецесия и второ тримесечие. Допускането на правителството, че ще има благоприятни условия за икономически растеж през следващата година, е прекалено оптимистично на основата на това, което се развива в Европейския съюз. Второ, допускането, че ще има стабилни цени на петрола, около 84 – 85 долара на барел, отговаря на оценките на някои аналитични центрове и в Европа, и извън нея, но това също е рисково поради геополитически причини, тъй като последните развития показват решения на ОПЕК и страни извън ОПЕК за съкращаване на производството на петрол, проблеми в доставките, което най-вероятно ще доведе до по-високи равнища на цените на петрола и респективно показателите на бюджета ще излязат по съвсем друг начин. Същото касае и цените на неенергийните суровини, които тук са заложени да се увеличават средно с 3,7%, с 3,1% 2024 г. и 2025 г., но най-вероятно това увеличение ще бъде много по-голямо. Уважаеми колеги, най-важният проблем за икономическия растеж е какво става с инвестициите в България и как бюджетът се отнася към тях. Министерството на финансите при анализите правилно подчертава, че до месец септември частните инвестиции имат свиване с 9% и до края на годината вероятно това свиване ще надхвърли 10%. Ние няма как да се съгласим с правителството и министъра на финансите, че има рекордни публични инвестиции. Кое му е рекордното? Миналата година са 10 милиарда инвестициите и една десета, а 2021 г. също са около 10 милиарда, така че тук няма никакво увеличение на публичните инвестиции, които да компенсират евентуално частните инвестиции. Освен това дяволът е в детайлите, тъй като в капиталовите разходи на бюджета са включени и военните разходи, а военните разходи на България в последните години са скандални. Ние плащаме милиарди и не получаваме нищо, което е свързано с националната сигурност, и същевременно само отчисляваме средства от бюджета, без да получаваме нищо срещу тях. Ние сме притеснени от прогнозата на правителството, че то някак си очаква да се влошава текущата сметка по баланса на държавата, като очакват износът, те казват „очакваме“, да расте с 4% през следващите две години, а вносът да расте съответно с 6% през 2024 г. и 5,8% през 2025 г. Уважаеми колеги, ние не очакваме от Вас да очаквате, Вие трябва да предприемете конкретни мерки, в това число с бюджета, да стимулирате българския износ, респективно да ограничите вноса. Къде са Ви мерките за увеличение на средствата на Агенцията за експортно застраховане? Къде са Ви мерките чрез Банката за развитие да стимулирате фирмите, които се ориентират към износ? Няма такива. Каква ще бъде Вашата реакция върху продължаващите санкции, а реакцията на правителството е да се присъединяваме към всякакви гламави и необмислени санкции на Европейския съюз, които доведоха до отслабване на икономиката на Европейския съюз, до влизане в рецесия на почти половината на страните – членки на Европейския съюз, и същевременно да подобряват прогнозата на Международния валутен фонд за икономиката на Русия. Вместо да се стяга икономиката на Русия, се стяга Европейският съюз, а Русия си увеличава бюджетните приходи при по-високи цени на енергийните източници. Освен това чуждите инвестиции от 2,3 милиарда са по-добре от миналата година и в момента се движат. Колеги, 2007 г. те бяха 9 млрд. евро. Нивото на чуждите инвестиции е такова, че то няма как да гарантира този растеж, който сме предвидили в бюджет 2024 г. След това, Българската социалистическа партия за пореден път подчертава, че няма как да се осъществят бюджетните цели, при положение че не се променя данъчната система, а в данъчната система в момента пирамидата е обърната надолу. Ние имаме два пъти по големи приходи от косвени данъци, отколкото от преки данъци. На физическите лица и корпорациите данъците общо са 13 млрд. лв., а косвените данъци – 25 млрд. лв., нещо, което е по обратния начин в другите ни партньори на Европейския съюз и което показва, че пълненето на бюджета става основно от редовия български гражданин и малките и средните български фирми. Именно затова ние предлагаме промяна в данъчните подходи и особено прилагането на европейския подход спрямо свръхпечалбата на банковата система. Уважаеми колеги, нетните приходи от лихви на банките до септември тази година са 3,5 млрд. лв. – едно главоломно увеличение на приходите от нетните лихви. Нетните приходи от такси и комисиони възлизат на 1 млрд. 430 млн. лв. Ние от БСП предлагаме да се приложи европейската практика. Испания още декември 2022 г. комбинира данъците върху свръхпечалбите на енергийния сектор и на кредитните институции, така че да изземе в полза на държавата свръхпечалбите. Същата политика Чехия, Унгария, в момента се водят дискусии в Италия, а Великобритания прилага този подход още от 2007 – 2008 г. Ние считаме, че този подход може да се приложи и спрямо България, и той, господин Министър, би осигурил над 600 млн. лв. допълнителни приходи както за капиталови разходи, така и за политики в демографската област, тъй като не само според БСП най голямата трагедия на България е демографската. Банковата система се намира в достатъчно добро състояние. Ние имаме по добър показател на ликвидно покритие – 242%, от средния показател на еврозоната – 172%. Това е по данни на БНБ и на Европейската централна банка. Ние имаме капиталова адекватност почти 22%, която е с 5% по-добра от средните на еврозоната, така че според Европейската централна банка и БНБ, слава богу, банковата система на България се намира в стабилно състояние и прилагането на този европейски подход по никакъв начин не поставя под съмнение или да поставя в риск банковата система. Защо от България да отлитат милиарди левове свръхпечалби, които са създадени от българските граждани, от българските фирми и могат да бъдат рециклирани в българската икономика и да водят до увеличение на брутния вътрешен продукт? Не на последно място, уважаеми колеги, ние подкрепяме увеличението на трансферите в отделните сектори, но къде са реформите?! Примерно в областта на здравеопазването превеждаме 3 млрд. 252 млн. лв. – много добре. Докога ще бъдат търговски дружества болниците? Докога България ще дава лицензи на нови и нови болници в големите градове? В България в момента има 760 легла на 100 хиляди души. В Европейския съюз са 540. Повтарям, ние имаме 760, а в Швеция са 223. Докога ще продължава този процес, заедно със закриването на общински, областни болници, със закриването на отделения, с това, че българските граждани трябва да пътуват десетки километри, за да получат елементарна медицинска помощ? Или по отношение на цените на лекарствата. Преди малко бяха изнесени данни в Бюджетната комисия от НЗОК и Министерството на финансите – 20 пъти, колеги, разлика в цената на лекарства за онкоболни. Министерството на финансите каза, че 100 млн. лв. са откраднати от разлика в цените на лекарства само за онкоболни, а става дума за стотици милиони отвлечени, откраднати с ценова диференциация в полза на определени хора. Ние от БСП предлагаме, 130 милиона струва това, децата до 14-годишна възраст с лекарски рецепти да получават безплатни лекарства. Ето Ви свръхпечалбите от банките в България, ето Ви и откраднатите пари чрез системата на цените и диференциацията на лекарствата, които могат да осигурят българските деца. По отношение на образованието и науката, само един пример ще Ви кажа. Средно в Европейския съюз разходите от брутния вътрешен продукт за наука само са 2,2%. Господин Министър, това не прави ли 4 милиарда за България? Колко харчим ние? Тук сме заложили за научни проекти 100 млн. лв. Е, кога ще стигнем ние Европейския съюз? Никога няма да го стигнем, защото, ще завърша с това, че може би за 13-и път тук от БСП обясняваме, че през бюджета в Европейския съюз минават 52 – 55% от брутния вътрешен продукт, а в България колегите, те имат мнозинство, пак са заложили 37 – 8%. И обърнете внимание, след като ние сме 15% по средните показатели на Европейския съюз, кога ще се сравняваме в Европейския съюз по дял от брутния вътрешен продукт в образование, наука, отбрана, здравеопазване? Отговорът е никога, докато стоим на 40%. Абсолютно никога, това не е възможно, защото в момента единственото, което е възможно, е да даваме над 2% за отбрана от брутния вътрешен продукт. А като дадете за отбрана 2% и нещо и за още нещо 3%, Вие няма как да изпълните останалите проценти от брутния вътрешен продукт, така че Българската социалистическа партия счита, че този бюджет гарантира само някакво лазене по икономическото дъно 2024 г. Никакви реформи в отделните сектори. Нищо съществено не се прави за българския бизнес и за българския износ, поради което ние няма да подкрепим този бюджет на първо четене. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Професор Гечев, не чух да коментирате това, което финансовият министър каза, че с този бюджет хората стават по богати. Аз, честно казано, не виждам нищо подобно. Увеличенията на доходите на хората – социални плащания, пенсии, минимална работна заплата и така нататък, са по-скоро вследствие на законово регламентирани увеличения, отколкото нещо повече – хората да стават по-богати. Тези увеличения са дотолкова, доколкото да компенсират инфлацията. И ще ми бъде интересно Вие да коментирате точно този въпрос като един от най-уважаваните икономисти тук в залата. Само преди часове имаше репортаж за увеличението на цените на основните стоки. Ставаше въпрос колко ще ни струва трапезата на Коледа, така че наистина ще ми бъде интересно Вие да коментирате този въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, погледнато обективно, аз споменах в самото начало, че в този бюджет са заложени известни увеличения на доходите, на различните обществени групи не по един и същи начин, но задавайки въпроса, Вие сте прав. Ако пресметнете инфлацията от миналата година и инфлацията от тази година, и инфлацията, която е заложена даже под 5% следващата година, това увеличение с 10 – 11% и по отношение заплатите на заетите в администрацията, и по отношение на пенсиите, правилно, те са съгласно швейцарското правило, те ще създадат възможност в България горе-долу да се поддържа, с леко изоставане, покупателната способност спрямо 2022 г., при условие че се сбъднат прогнозите за икономиката на Европейския съюз и другите ни партньори. Само при това условие, което обаче е съмнително на този етап. Нищо повече не се прави. Всеки път обясняваме тук от тази трибуна, че най-добрата социална политика е инвестиционната политика. При свиване на инвестициите, при свиване на износа, което е заложено и в самия бюджет, и влошаване на търговския баланс, при ниски публични разходи, при недостатъчно привличане на чужди инвестиции и на частни партньори няма как да разчитаме на съществено увеличение на доходите. За да се увеличат доходите, трябва да има динамичен икономически растеж, и то при подобрена качествена структура – нещо, което го няма в този бюджет. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Гечев, нека да работим с реалните числа. Предвидената инфлация за догодина е 4,8%, предвиденият ръст на доходите – 11%. Тоест за 2024 г. доходите растат два пъти по-бързо от инфлацията. (Реплика.) Да, да. Тази година, ако говорим за минималните доходи, минималната работна заплата расте с 20%, а не с 11, при инфлация 4,8. Тоест реалният ръст на най-уязвимите групи е 15%. Ако говорим за 2023 г., в момента доходите също са пораснали с около 5% по-бързо от инфлацията. 2022 г. бяхме на първо място в целия Европейския съюз по ръст на доходите, като извадим от тях инфлацията. Една от пет държави, където ръстът на доходите изпревари инфлацията. Не казвам, че хората са забогатели, но трябва ясно да си дадем сметка, че последните три години България успя в това доходите на българските граждани спрямо доходите на другите европейци да растат възможно най-бързо, след като от тях се извади инфлацията, и то точно доходите на най-ниските доходни групи. Вие знаете какво се случи с минималната пенсия. Ако погледнем ръста кумулативно от 2021 г. досега, 71% ръст догодина ще бъде реализиран с този бюджет 2024 г. на пенсиите при средна инфлация около 40% за периода. Тоест говорим, че имаме ръст с 30% по-бързо, отколкото инфлацията. (Възглас: „Еее!“) Специално ако говорим за минималните пенсии. Това, което искам да кажа, е, че в рамките на това, което можем да направим – 3-процентовото правило, сме заложили наистина изпреварващи ръстове и в момента ръстът на доходите в България е най-бързият в Европейския съюз, като махнем инфлацията от него (възглас: „Еее!“), и това са данни на Евростат. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Председател, ВЪЗРАЖДАНЕ не подкрепя така представения бюджет 2024. Защо? Към момента е предвидено приходите като дял от брутния вътрешен продукт през 2024 г. да станат на планирано ниво от 2023 г. и да са в размер на 37,7. В сравнение обаче през 2022 г. са били 39,2, и това е по отчета. Тази тенденция на задържане на приходната част на тези нива не води до устойчива и ефективна политика, която да гарантира изпреварващ растеж на българската икономика, а тук се обяснява, включително и сега от министъра, как растем. Икономическият растеж не е основна цел в проекта на бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския брутен вътрешен продукт и рецесия в множество държави в Европейския съюз това би следвало да е задължително. В условията на силен спад на брутния вътрешен продукт, очакван акумулативен растеж от 1,9 за 2023 г. и 3,2 за 2024 г. според Министерството на финансите, но 2,4 ще е този растеж според Европейската комисия, и задържаща се висока инфлация икономическият растеж трябва да е приоритет. За постигане на тази цел е необходимо ускоряване на инвестициите. Повишаването на доходите трябва да се случва на база икономически растеж, а не на кумулиране на нов дълг. Вървим към сериозно повишаване на нивата на дълг през следващите години, и това са официалните разчети, които дава Министерството на финансите. Повишаването на доходите трябва да се случва на база икономически растеж, а не на акумулиране на нов дълг. Конкретни мерки за насърчаване на икономическия растеж следва да намерят хоризонтално отражение в политиките по образованието и науката, така също в политиките по данъците, пазара на труда, свободното движение на работници, трудова миграция, демографска политика, здравеопазване, енергетика, подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническа инфраструктура. В областта на околната среда и водите, регионална политика, транспорт, съобщения. Реално в този бюджет няма абсолютно никакви реформи, а би трябвало, при положение че е началото на това управление и се обяснява как ще се управлява четири години, сега да стартират тежките реформи с 4-годишен мандат напред. Предвижда се рязко нарастване на дълга, който поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи. Посочено е, че държавният дълг от 23,8% от брутния вътрешен продукт през 2024 г. ще достигне до 28,8 през 2026 г., който ще се увеличи номинално със 17,5 милиарда нов дълг само за три години, което е скорошно нарастване и не е насочено към формиране на растеж. Напротив – нищо не се инвестира и няма да има никаква добавена стойност този ръст на дългове. В условията на намаляващо население номиналното увеличение на дълга ще започне все повече да тежи. Трябва да се отчита също, че в последните десет години населението е намаляло според НСИ с 800 хиляди души. Всички знаем, че реалната цифра е още по-страшна и плашеща. Тези обстоятелства имат потенциал да доведат до преструктуриране на брутния вътрешен продукт в условията на все по-тежко обслужване на дълга и ограничен икономически растеж. В целия бюджет се наблюдава подценяване на ролята на частните инвестиции или неяснота по отношение на стимулите за тях. Остават неясни аргументите на Министерството на финансите как в условията на спад на брутния вътрешен продукт през 2023 г. и задържането му и рецесия в основните търговски партньори на България от Европейския съюз частните инвестиции в България ще се ускорят. Бяха изброени държавите, в които имаме вече реални стагнации във всичко това, което се случва в икономиките. Ние казваме, че ще имаме чуждестранни инвестиции. Освен с бюрократични мерки по отношение на Европейската комисия, ако даде нещо, надали някой голям инвеститор ще дойде в момента в България. В допълнение – предвидено е, че през брутообразуването на основния капитал през 2024 г. да нараства с 9,5% в сравнение с 2023 г., когато нарастването е само с 0,6%. Не става ясно как ще бъде реализиран такъв огромен скок в инвестициите през 2024 г. в сравнение с 2023 г. Как? Как ще стане това нещо, като всички виждаме какво става в Европейския съюз? От друга страна, е констатирано, че през 2023 г. инвестициите в основен капитал са спаднали с 3,6%, като намалението се дължи на слаба частна инвестиционна активност. В бюджета за следващата година е заложена рекордна капиталова рамка от 12 млрд. лв., която изглежда нереално, но ако се наблюдават тенденциите в този елемент през последните 15 години, в сравнение с първоначално за 2023 г., капиталовите плащания бяха оценени на 10,1 млрд. лв., след това бяха намалени на 8,1 млрд. лв., а според последните данни от септември месец за девет месеца тази година са изразходвани средства в размер на 3,65 млрд. лв. По отношение на косвените данъци, очакванията са те да бъдат с ръст от 12,7% на годишна база, което е значително повече от очакваното изпълнение за 2023 г., което се очаква да бъде 4,6%. Как точно ще стане това нещо, при положение че всички знаем, че има сериозни проблеми в НАП, при положение че и според държавните институции на САЩ най-корумпираната държавна организация е именно НАП?!

Данъчното.

Планираното нарастване изглежда труднодостижимо при прогнозен реален ръст на икономиката от 3,2% и средна годишна инфлация 4,8, при ДДС, който е основен елемент на индиректните данъци, планираното увеличение е дори още по-високо – 15%. Този ръст като абсолютна сума отговаря на 18,5 млрд. лв., което е макроикономическа гледна точка при брутен вътрешен продукт от близо 2,6 млрд. лв. и преразпределителен ефект на ДДС от около 9%, това е логично да се случи. Проблемът е, че същото важеше и за планираните постъпления от ДДС за 2023 г., които не се реализираха. В тази връзка допусканията, че Министерството на финансите е надценило този приходен елемент, изглеждат напълно основателни. С оглед на измененията на приходите и разходите в държавното обществено осигуряване през 2024 г. и състоянието на недостиг във фондовете на държавното обществено осигуряване ще бъде над 11 милиарда. Това е накратко за ДОО. По отношение на Здравноосигурителната каса и бюджета. Предложеният бюджет на Здравната каса е изработен в условията на съществуващата нормативна уредба, в която липсват политики за формиране на здравната система, насочени към подобряване достъпа и качеството на медицинското обслужване. Пореден сектор от нашата икономика, от нашия обществен живот, в който никакви реформи не се правят, напротив – имаме ръст на парите, които се отделят за здравеопазване. Чувствителен ръст – над един милиард и сто милиона – сто и единадесет. Разходите в здравеопазването за сметка на пациентите непрекъснато се увеличават и стават непосилни за голяма част от населението и това според данни на Световната банка – 50% от услугите според Световната банка се плащат от пациентите, като очакванията са тези тенденции да се запазят и през следващата година. Липсват политики за преодоляване на критичното състояние на общинските болници, напротив – продължават да се наливат милиарди в частни болници. За други здравноосигурителни плащания за оказана медицинска помощ в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица по проекта за 2024 г. са разчетени 156 млн. 545 хил. лв. Като цяло това е кратка ретроспекция на предложения ни бюджет и точно, и не само заради това, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да го подкрепим. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ние като държава имаме огромен проблем и той се казва Асен Василев и стои ето там проблемът на държавата. (Посочва.) Проблемът е, защото нещата, които той предлага и прави, ги прави, защото вярва, че така е правилно – това е по-лошото в цялата работа. Той е искрено убеден, че да се харчат пари, които нямаме, е правилно. Проблем е да имаме финансов министър, който харчи нашите пари повече, отколкото ние имаме, без да ни пита. Аз не съм убеден, че всеки един от Вас би оставил парите на семейството си в човек, който ще харчи повече, отколкото изкарва Вашето семейство, и да тегли постоянно заеми. В момента предвиденият дефицит е шест милиарда – 3%, ама това са шест милиарда и голяма част от Вас му ръкопляскат. Да Ви върна няколко години назад, когато ГЕРБ управляваха и тръгнаха да теглят един милиард заем, какъв вой се вдигна, включително и ние тогава като граждани от „Шоуто на Слави“ сме говорили по тази тема и сме канили икономисти. В момента шест милиарда все едно са шест лева и не Ви прави впечатление, или ако Ви прави – в името на сглобката си траете. Колко доклада се изчетоха от всички комисии? По-голямата част от тях бяха с отрицателни становища. Сега същите тези хора, дето сте гласували в Комисията не, съм сигурен, че ще вдигнете ръка за да, което е още пък, как да кажа, насажда омраза в българите към парламента, защото грам морал и професионализъм няма. Защо съществуват изобщо тези комисии? Защо Вие имате експерти? Защо ги пращате в комисии? Защо им се взима мнението? Защо работят, при положение че експертизата им няма никакво значение, когато трябва да се гласува глупаво в тая зала, политически? После очаквате тоя парламент да има авторитет, при положение че само в рамките на един ден, на няколко часа, той ще си плюе – образно казано, във физиономията директно, без срам. Доклади – отрицателни, гласуване – положително. Дайте да си кажем истината за тоя бюджет. Приходите са надценени. Това го казват – и БНБ във Финансовата комисия го казаха, и Фискалният съвет – не е разговор между две лели на пазара. Това са две институции, на които може да се вярва. Икономическият растеж, който е заложен, е надценен. Европейският съюз не дава и половината на това, което дава финансовият министър – пак не са две лели на пазара. Капиталовите разходи – както винаги са заложени много, за да не се изпълнят, за да може в края на годината човекът на онзи ред да си балансира бюджета и да каже колко добре се е справил. Залагат се пари, които не се харчат и няма да се изхарчат, с ясното съзнание, че няма да се изхарчат, само и само да се говори колко пари сме отделили и после как сме си ги прибрали. Това са пари на хартия всъщност. Ето Ви и малко факти, защото срещу фактите, колкото и да не Ви харесват, те са такива, каквито са. От 1944 г. до 1989 г. малко над 11 милиарда външен дълг. После до 2021 г. – демократично управление – външният дълг става 20 милиарда и нещо, тоест два пъти повече. Това са 70 години близо с 20 милиарда. След това от 2021 г. до края на 2024 г. ще стане 48,9. За толкова кратък период ще е двойно на двойното и Вие сте спокойни да ръкопляскате и да гласувате подобен бюджет на подобен човек?! А ако изкара мандата тая сглобка, външният дълг ще стане над 70 милиарда. И Вие смятате това за нормално? Или защото Вашето финансово състояние е добро и не Ви пука какво ще стане с хората и че децата ще ги плащат, внуците ще ги плащат? Смятате това за нормално? Пак Ви питам: ще дадете ли собствения си семеен бюджет на човек, който ще харчи два пъти повече, отколкото имате, и да Ви обяснява, че сте по-богати за тоя месец, защото Ви е изтеглил бърз кредит? Заеми, които са при по-високи лихви. Това минава за плюс. Спомняте ли си кризата в ония държави, на които им викаха „прасенцата“ – PIGS – Португалия, Италия, Ирландия, Гърция, Испания? Това е към председателя на Бюджетната комисия, дето го няма, защото той ги даде за пример и каза, че трябва да се взимат външни дългове, защото така се постъпвало в тия държави. Това бяха държавите с най-лошо финансово състояние в Европейския съюз. Гърция само дето не фалира, ако не се беше хвърлил целият Евросъюз да я спасява. Защо? Защото гръцкият държавен бюджет беше зле структуриран и балансиран, с висок годишен дефицит, като въпреки това приходната част не се изпълняваше и постоянно се взимаха нови държавни дългове. Да Ви звучи познато? Някак си някакъв срам във Вас за това, което сега правите или ще направите? Знаете ли, че в Германия, която пък е водещата икономика, знаете ли какво става в момента с бюджета в Германия? Там има закон, който е известен като „спирачката на дълга“ и ограничава размера на новите заеми, които правителството може да вземе, и правителството на Шолц в момента нарушава тоя закон и Конституционният съд каза, че нарушават тоя закон. Там е точно обратното на това, което правим тук. Това бюджетно правило ограничава дефицита във финансов план на правителството до 0,35 от брутния вътрешен продукт, а Вие тук залагате харчене на пари, които нямаме и които ще бъдат взети със заеми с високи лихви. Имате наглостта да твърдите, че е добре и да лъжете хората, че е добре. То не е добре. Накрая идва кръчмарят и иска сметката и я плащат хората. Само че тоя път няма да позволим на хората да забравят кой въвлече страната в това. Да, може да не гръмне балонът тая година или следващата, той ще гръмне и когато гръмне, през цялото време ние ще обясняваме кои са виновните. Ако, да затворя композиционно рамката на моето изказване, Асен Василев си вярва и смята, че е прав, то ГЕРБ и ДПС знаете, че не е така. Провеждали сте точно обратната политика. Вашите експерти говорят абсолютно убедено в Бюджетната комисия колко това не е правилно. Сега ще гласувате точно обратното. Ако той има вина, защото си вярва и не разсъждава с тая глава – така си е решил, Вие разсъждавате и Вашата вина е двойна, защото го правите абсолютно съзнателно. Това е като да видите как някой пребива друг и да отидете да му помогнете. Ей това сте Вие, но няма да позволим никой да забрави в какво ще вкарате държавата. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, господин Председател. Просто няколко неточности в изказването на господин Йорданов искам да коригирам. Господин Йорданов, откакто аз съм финансов министър, от 2021 г., дългът към брутен вътрешен продукт е спаднал от 24% – 2020 г., на 22,6% сега. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Това се дължи на нещо много просто, господин Йорданов. Това не се дължи на това, че вземаме по-малко дълг, а на това, че брутният вътрешен продукт расте по-бързо, което е единственият начин България да стане нормална богата държава, ако нашият брутен вътрешен продукт расте по-бързо. Ще Ви дам само за сравнение няколко числа от последния бюджет, който е приет без мое участие. Това е бюджет за 2021 г., приет декември месец 2020 г. В този бюджет за 2023 г. се предвиждат следните параметри: брутният вътрешен продукт на страната да бъде 137 милиарда. Реално тази година според НСИ брутният вътрешен продукт ще бъде 191 милиарда, почти 60 милиарда повече, но другият параметър, който е още по-важен в контекста на Вашето изказване, е, че този бюджет, преди моето участие – 2020 г., е предвидил тази година дългът към БВП да бъде 29,4%. Тази година дългът към БВП ще бъде 22,6% – над 7% от БВП по-нисък. Така че, когато говорим за дългови спирали и когато давате Германия за пример – хайде да вземем Германия за пример, дълг към БВП почти 80%, България – 22,6. Едни 60% ни делят от дълга на Германия, тоест нашият е 60% от БВП по-нисък. Да Ви го кажа в числа, тъй като Вие обичате числа – 60% от БВП за догодина са 120 млрд. лв. Дългът на Германия, ако ние сме на техния процент на дълг от БВП, означава ние да имаме дълг в момента със 120 млрд. лв. по-висок, а ние го нямаме, няма и да го имаме, защото спазваме Маастрихтските критерии, стоим си в трите процента ограничение на дефицит, събираме си данъците, колкото и да не Ви харесва – и миналата година ги събрахме, и по-миналата година ги събрахме, и тази година ще ги съберем. В момента, към края на ноември тази година, сме на 0,6% дефицит. Последното нещо, свързано с капиталовата програма. Да, тя не се изпълнява, и то не отсега, тя не се изпълнява последните 20 години. Точно затова извадихме проект по проект, сума по сума – и националните проекти, и общинските проекти. Моят съвет към Вас е: вземете едно химикалче, минете линия по линия и намалете тези суми, или кажете, че това няма да стане и го махнете от бюджета. Във Ваши ръце е като народен представител. Кажете, че тези проекти няма да ги финансираме, защото смятаме, че те няма да се случат или те са безсмислени. За първи път народните представители имат тази власт с този бюджет. И всички ресорни комисии наистина бих ги помолил да прегледат в тяхната област какво се предвижда като инвестиции, да го преценят по целесъобразност и дали то наистина ще се случи, за да имаме капиталова програма с мъдростта на всички 240 народни представители и техните познания, направена така, че тя наистина този път да се изпълни. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

По начина на водене.

Господин Председател, благодаря. Ще говоря на Вас – по начина на водене, хубаво е вместо мен да правите някои неща, когато говори министърът. Първо, брутният вътрешен продукт нараства заради инфлацията. Какво се правим на луди?! И приходите нарастват благодарение на инфлацията, защото, когато инфлацията нараства, тоест обезценяването, ДДС, който прибирате, е по-голям. Това е истината. А числата, хайде да си говорим с абсолютни числа, кое не е вярно? Че не е бил 2021 г. малко над 20 милиарда външният дълг – вярно е, че в края на 2024 г. ще стане 48,9 – вярно е, че ако вървите по този начин, ще стане 70 милиарда – вярно е! Ако се разходите на 40 метра от Вашето министерство, Николай Василев Ви е опънал един часовник на дълга и се показва колко нараства в момента. Идете го вижте, след като не е вярно. (Шум и реплики.) По 207 лв. на секунда нараства външният дълг – 207 лв. на секунда задлъжнява държавата! Може да си смятате на секунда колко излиза това нещо. А за бюджета, сега прибрахте дивидента на енергодружествата, сега пак искате да приберете дивидента на държавните дружества, да ги оставите на нула. На общините в началото на октомври им пусна Министерството на регионалното развитие изисквания, които трябваше да изпълнят за 14 дни, които те не можаха, съответно парите по капиталовите разходи се върнаха обратно. Сега, да, в бюджета ние ще предложим промени, защото гледам, че пак има едни прекрасни неща там заложени, като геотермални дупки и разни такива неща по ПВО, да се харчат милиони – ще Ви предложим да ги махнем оттам, ще Ви предложим и в бюджета откъде да вземете допълнително 300 милиона да се разходват правилно, но да ми казвате, че външният дълг не нараства, и то зверски, под Вашето управление, това просто не е вярно! (Шум и реплики.)

Господин Йорданов, ясно е, че от финанси не разбирате, но може би за четвърти път ще се опитам да Ви обясня. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Външният дълг се гледа като процент от брутния вътрешен продукт по една проста причина, ще Ви го обясня като за Вас. Ако имате доход 1000 лв. и имате дълг 1000 лв., трудно ще го върнете; ако имате доход 10 хил. лв. и дълг 1000 лв., ще го върнете сравнително лесно. Затова в единия случай съотношението на дълг към Вашия доход, в случая на държавата брутният вътрешен продукт, ще бъде 100% – и да, трудно ще го върнете, в другия случай ще бъде 10% и ще го върнете без никакъв проблем. Затова винаги се гледа съотношението на дълг към БВП. И когато сложите часовник как нараства дългът, трябва да сложите часовник и как нараства брутният вътрешен продукт и да видим съотношението, какво става с него, както е във всички нормални държави в света, както и в европейските правила. Там пише – 60%, не пише – хикс милиарда външен дълг, точно по тази причина. Второто нещо, което е изключително важно, наистина изключително важно е, когато говорим, да говорим с реални факти. Има ли инфлация? Има. Има ли реален растеж на брутния вътрешен продукт, който отчита инфлацията? Да. Тази година той ще бъде 2%, миналата година беше 3,9%, 2021 г. беше 9%, тоест кумулативно, като махнем инфлацията, ние сме станали около 15% по-богати. Като махнем ефекта на инфлацията, ние сме станали кумулативно за тези три години 15% по-богати, ако сложим и ефекта на инфлацията, отиваме доста нагоре в реалния брутен вътрешен продукт. Това е. (Шум и реплики от ИТН. Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплика от народния представител Тошко Йорданов.)

Обясни ми го като за мен и аз ще му обясня някои неща като за него.

Благодаря, това е лично обяснение.

Добре. И аз пък ще Ви го кажа като историк, нали, всеки с експертизата си. Няма държава, която да работи с взимане на заем, с небалансиран бюджет, и да е прокопсала. Рано или късно сметката се плаща, балонът се надува и тогава го опират пешкира хората. В случая Вие няма да го оперете, защото по оня запис Вие ще ходите по острови, но хората ще го операт пешкира. Само че ние, както казах, ще направим всичко възможно те да знаят кой е причината за опирането на пешкира, за да може после да Ви се търси отговорност. (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. Без съмнение Законът за държавния бюджет е най-важният закон в държавата. Той отразява всички политики, които правителството иска да проведе през предстоящата година, но и начертава пътя за развитие на страната ни в средносрочен план. За съжаление обаче, тази година за пореден път пред нас стои проект на бюджет, който не решава нито един значим за обществото ни проблем, не води до нито една значима реформа в който и да е отрасъл на обществения и икономическия живот на страната. За мен също най-силно безпокойство буди темпът на нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност, макар че наистина като процент от брутния вътрешен продукт се запазва относително нисък на фона на процентите на другите страни – членки на Европейския съюз. За прогнозния период консолидираният дълг на страната ни ще нараства със средно около 6 млрд. лв. на година. Иначе казано, от момента, в който финансовият министър изобщо се докосна до държавния бюджет на страната ни, до края на 2026 г. България ще бъде допълнително задлъжняла с колосалната сума от близо 30 млрд. лв. Само лихвите за обслужване на този дълг се прогнозира да се разраснат четири пъти – четири пъти само лихвите по обслужване на този дълг, те на практика ще станат по-високи, отколкото е вноската за членството ни в Европейския съюз, но за мен дори не тази допълнителна задлъжнялост е основният проблем с бюджетния дефицит. Основният проблем според мен е това, че голяма част от тези пари не се дават като инвестиция в икономиката – не се правят реални инвестиции в икономиката, а те са вследствие на текущи разходи, които имат, нека го наречем, изпреварващ ефект, не се правят реални структурни реформи, не се дават варианти за оптимизация на разходите. В средносрочен план се залага единствено на това икономическият растеж да навакса нивото, необходимо за поддържане на текущите разходи в подобен размер. От всичко това икономиката ни няма да стане по-голяма, няма да стане по-стабилна, хората няма да станат по-богати, няма да станат по-добре здравноосигурени, социалноосигурени. Те ще продължат да плащат за същите стоки и услуги, които потребяват и в момента, но плащайки с повече хартийки. Конкретно по отношение на приходната част, считам, че тя е силно надценена, данъчно-осигурителните приходи са силно надценени. Между 5 и 6 млрд. лв. е разликата между приходите, които ще бъдат събрани тази година, и предвидените в бюджета за 2024 г. Според мен лично няма нищо лошо в това приходната администрация да има заложени едни по-амбициозни, по-високи цели, но според мен отново не бива това да се прави през бюджета на страната ни. Има достатъчно варианти за политики, мерки, както искате го наречете, практики, качествени, количествени цели, които биха могли да бъдат приложени, и те да доведат до същия този резултат, а именно повишаване на събираемостта и борбата със сивата икономика. Някои от мерките за повишаване на събираемостта обаче носят със себе си допълнителна административна тежест и влошават инвестиционната среда. Това ще има един силно отрицателен ефект върху малкия и средния бизнес, предполагам, че големият бизнес би могъл да се справи с допълнителна административна тежест, но върху малкия и средния бизнес ще има доста силно отрицателен ефект. Според мен част от тези бизнеси ще бъдат изправени и пред фалит, тъй като те ще загубят своята конкурентоспособност спрямо аналогични такива техни конкуренти извън България, нещо, което ние не бива да допускаме тук, в тази зала. Всъщност вече част от подобни мерки бяха отхвърлени от данъчните закони, друга част предстои да разгледаме и през утрешния ден и се надявам наистина да бъдат преосмислени от управляващите. В разходната част също не виждам големи заявки за реформи и приоритетни политики, които бяха, между другото, заявени, когато разглеждахме и бюджета за 2023 г. Тогава може би си спомняте, но тъй като бюджетът за 2023 г. се приемаше само за пет месеца, същите хора ни обясняваха как няма как за толкова кратко да направим кой знае какви реформи, да очакваме такива и те ще трябва да бъдат отложени до 2024 г. Да, но ето, че времето мина, моментът дойде и ние водим същите тези разговори, а реформите най-вероятно ще трябва да почакат до бюджета за 2025 г. Не знам. В случай че раздутите приходи не бъдат събрани, ще трябва да орежем от разходите, но не от кои да е разходи, а от капиталовите разходи. Ние това вече много добре го видяхме, когато Министерството на финансите реши все пак да премахне предвидената такса за пренос на руски природен газ през страната ни в размер на два милиарда и половина приблизително и видяхме всъщност много добре, че тази сума беше премахната именно от капиталовата програма. Орязването на инвестициите на капиталовите разходи прави икономиката по-малко устойчива, нейното разрастване се забавя, определени важни инфраструктурни проекти също се отлагат с години или най-малкото се забавят определени други инвестиции и изобщо няма да бъдат направени и от всичко това в крайна сметка ще страда цялото ни общество. Чувам все по-често – ето и министърът тук го каза, че може наистина разходите да трябва да бъдат орязани, да бъдат преразгледани, но поне доходите на хората се увеличават значително. Всъщност това изобщо не е така. Аз го казах – предвидените увеличения са в рамките на законово регламентирани такива, които имат за цел да компенсират инфлацията, но нищо повече – хората в действителност не стават по-богати. Не виждаме и реформи, насочени, или повече разходи, насочени към образованието, които да бъдат значителни, отново подчертавам. Или да речем за повишаване на квалификацията на хората. В частта от бюджета, където пише: „приоритетни политики в областта на… и конкретно в областта на образованието“, има предвидени само две точки. Честно казано, такава липса на идеи за развитие на отрасъл за първи път виждам. Инвестициите само в инфраструктура не са основното, което трябва да правим, защото хората са най-важният, най-ценният ресурс за една икономика и те правят нейната добавена стойност, и ние трябва да инвестираме много повече в тях, много повече. В заключение искам да акцентирам на това, че 2% от брутния вътрешен продукт са предвидени като разходи за отбрана. Това е значителен процент, който, между другото, много малко страни – членки на НАТО, могат да си позволят и си позволяват да заделят, а в същото време не намерихте 50 млн. лв., 50 млн. лв. за увеличаването на втората година майчинство, за парите за втората година майчинство – това са жълти стотинки за държавния бюджет. А защо да не бъдат дори и 100 млн. лв., отново не е някаква грандиозна сума, но в същото време тези пари щяха да имат важно значение за раждаемостта, за повишаване на раждаемостта в страната и за подобряване на условията, в които се отглеждат нашите най-млади сънародници, и ние няма как да подкрепим такъв бюджет, който води такава античовешка, антибългарска политика. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! Господин Тодоров, аз искам само да дам няколко числа, тъй като коментирате какво се случва с държавата от 2021 г. насам. Откакто Асен Василев е министър на финансите заплатите нараснаха с 41% при инфлация 31%, а средната пенсия се увеличи с 80% и това е нова философия на правене на бюджети. Относно темпа на нарастване на дълга. При заложени 3% всяка година ръст на заложен дефицит, вземайки предвид и инфлацията, така нареченият дефлатор, който е заложен в бюджета, и реалният икономически ръст, ние реално имаме нарастване на дефицита към БВП с около 2%. Това означава, че на нас ни трябват около 30 години, за да стигнем средноевропейските нива на дълг към БВП. Виждате, че няма никаква дългова спирала. Това, което се случи с Гърция, беше теглене на дефицити от 8, 9, 10%, разходи за заплати в бюджетния сектор, с много години манипулативни отчети и подаване на информация към Евростат, което най-накрая излезе, и те за около 15 години не са мръднали като доходи, а ние напротив – виждаме инвестиции. Само за първите девет месеца на тази година спрямо миналата година има с 50% ръст на чуждестранните инвестиции в България. (Шум и реплики: „Колко?“) С 50% ръст на чуждестранните инвестиции. Погледнете официалната статистика на НСИ и на БНБ.

Да, 100% ръст.

Госпожо Трифонова, ще вземете изказване и разкажете за инвестициите в Българската агенция по инвестиции по време на Вашето управление. Така че икономически държавата се представя по-добре. Виждаме как при една стагнираща икономика в Западна Европа ние имаме икономически ръст около 2%. Така че тази дългова спирала, която Вие предвещавахте, няма да се случи. Най-малко, министър Василев преди малко Ви разказа, при 10 милиарда номинално увеличаване на дълга за тези две години ние имаме с 50 милиарда увеличение на БВП, така че съотношението на дълг към БВП намалява и ние ще продължаваме тази политика на премерени дефицити, но инвестиции в капитал, с което да увеличим производителността на труда в България. Благодаря.

Тъй като пореден представител на ПП-ДБ, вместо да коментира бюджета, става, за да се докаже пред Асен Василев колко е велик министър, а нищо съществено не каза, само ще спомена, господин Тодоров, че последния път, когато господин Василев беше министър, пропусна да вземе задължителния, както се оказа впоследствие, дълг и това негово доказване, че няма да тегли дългове, струваше на държавата 800 милиона загуба, защото след това се изтегли нов дълг вече на съвсем друга лихва и Асен Василев вече беше обаче в бели дрехи, но реално ни струваше неговата професионална оценка 800 милиона.

Господин Арабаджиев, аз наистина много рядко Ви виждам тук на тази трибуна може би, за да се натегнете сега на министъра, но поздравявам Ви за репликата, нямаше нищо вярно в нея, поне доста манипулативно се изказахте. Защо не казахте в абсолютна стойност колко са тези 50% на чуждестранни инвестиции? Защо не казахте, че всъщност – да, аз не съм отрекъл, между другото, че доходите на хората нарастват, но като покупателна способност не е така, защото мисля, че много ясно казах, че увеличенията са законово регламентирани, които да компенсират инфлацията. Това не означава, че хората стават по-богати. Относно дълга. Нека да повдигнем и темата за това, че за пореден път енергийният сектор е скритият държавен дълг на страната ни, защото отново в преходните и заключителните разпоредби на бюджета всичко това, което го имаше в бюджета за 2023 г., се предвижда да се удължи и през следващата година, а именно 100% например дивидент на държавните дружества към централния бюджет, и имаше предложение това да става авансово. Ами, когато трябва да правим инфраструктурни проекти например в енергетиката, откъде ще дойдат тези пари, ако нямаме готови спестени пари, каквито имахме, между другото, и те бяха изтеглени към централния бюджет. Откъде ще дойдат тези пари? Нали тогава трябва да теглим нови дългове.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа! Редно е да започнем дебата за бюджета оттам, където тръгнахме, защото днес цял ден слушам изказвания на колеги, които някак си са позабравили какъв беше бюджетът, внесен от служебното правителство, преди няколко месеца за 2023 г. Те казваха, че няма друг вариант освен 6,4% бюджетен дефицит. И такъв бюджет внесоха в Народното събрание служебните министри на Румен Радев. С бюджета за 2023 г. и с бюджета за 2024 г. тази опасност е преодоляна и това е успех на цялото Народното събрание. Така трябва да отчитаме, защото това беше опасност, колеги. А заедно с това служебните министри бяха казали, че за да не бъде 6,4% дефицитът, трябва основните данъци в България да бъдат вдигнати – и личният данък, и данък добавена стойност, и корпоративният данък или комбинации измежду тях. Това казваше служебният кабинет. Че нямало друго решение. И какво се оказа. Има ли друго решение? Има! И това решение сега, което запазва данъчната тежест в България, е добрият вариант, защото, ако в тези трудни години бяхме изпълнили плана на служебното правителство, предложен от Румен Радев, да повишим основните данъчни ставки, този растеж сега, който не Ви харесва, щеше да си е отишъл завинаги и щеше България подобно на останалата част от Европа да навлезе в рецесия. Основна причина България да продължи да расте през 2024 г. е именно запазването на данъчните ставки, които – да, са ниски и са конкурентни с едно изключение – глобалния данък, който ще го разглеждаме утре, и контролиран бюджетен дефицит. Колегите, които казват от тази трибуна, че дори този дефицит ги притеснява, това е мнение, което заслужава да бъде дебатирано. И искам да кажа на тези колеги следното нещо. Да, има смисъл и усилия дори тези 3% плавно да започнем да ги намаляваме, но това, колеги, няма да стане, когато се предлагат именно от Вас привилегии на сектори, които са необосновани. Например намаленият ДДС, който предлагате за ресторантьорския сектор, е нещо, което аз не можах да чуя някой да го обоснове, как това ще помогне на растежа на икономиката, как това е най-големият приоритет на държавата и как това помага България да се развива по-бързо. Подобни предложения бяха внесени и за земеделския сектор на стойност 200 млн. лв. Земеделски субсидии до 100 хил. лв. да не се облагат с данък. Хубаво, колеги, обаче аз някак си зад такива предложения не виждам стратегията за по-висок растеж. И като казвате, че дефицитът трябва да бъде намаляван допълнително – теза, която съм съгласен да обсъждаме заедно, и бих казал нещо повече. Ние разглеждаме възможността и слагаме тази теза на масата – ако има преизпълнение на приходите догодина, една част от тях да не бъдат харчени, като възможност, като тема за дискусия. Поставихме тази тема на Бюджетна комисия, поставяме я и тук. Защото и това е възможно. Възможно е, ако догодина няма служебни правителства, събираемостта да се подобри, както е започнала да се подобрява, и да има добро изпълнение на приходите. Тогава заедно можем да вземем решението въпросният бюджетен дефицит дори от 3% да бъде намаляван. Каква трябва да ни бъде голямата цел? България изостана от Румъния, защото догонването ни спрямо средния европейски растеж беше 1% на година, а Румъния постигна два пъти повече, два пъти повече от нас! Основната причина бяха инвестициите, да. И това трябва да ни е общо усилие, колеги. Няма да намерим всички отговори в бюджета. Бюджетът е една платформа, тя е платформа за развитие. Няма да намерим вътре в един бюджет отговор как или всички отговори ще намерим, а някои отговори. Ние заедно трябва да работим по въпроса как да подобрим инвестиционната перспектива пред България. В тази връзка влизането в еврозоната точно в тези трудни години, когато първо имаше ковид пандемия, сега има две продължаващи войни, влизането в еврозоната в тази ситуация конкретно е в пъти по-важно и в пъти по-голяма перспектива за растеж на икономиката, отколкото в нормална ситуация на ниски лихви и стабилни световни финанси и липса на войни. Тоест, като говорим за реформи, една от най-големите реформи, които можем да направим догодина с общите ни усилия, е влизането в тази еврозона, която ще гарантира по-ниски лихви и за домакинствата, и за бизнеса, и за държавата, а в тия години това е наистина драматично важно. На следващо място, ние трябва да се противопоставим на идеите, които идват от Европа, за данъчна хармонизация. Сега се сблъскваме с една такава идея и с една такава цел и тя трябва да бъде последната – глобалният данък за компаниите. Ние трябва да си опазим нашите конкурентни предимства и да казваме на Европа „Не!“, включително на такива предложения. Защото, като искаме повече инвестиции, като искаме развитие, ние си знаем предимствата и трябва да ги допълваме, а не да ги намаляваме. Допълването може да бъде в посока и съдебна реформа, и реформи на образование, здравеопазване и така нататък. В тази връзка искам да кажа следното много важно нещо. През годините се създаде очакването, че за да има реформа в даден сектор, трябва министърът на финансите да не им дава пари, докато няма реформа. Така беше, имаше такива определени години. Няма ли реформа – спират парите. Този подход не е най-добрият. По-добрият подход, дами и господа, е ние да изискваме от всеки ресорен министър, след като бъде приет бюджетът, има пари по направления. Аз не съм видял някой министър да каже: „За мен – исках, не ми беше дадено каквото трябва“, да поискаме от тези хора всеки да си влезе в отговорността и да предложи пакета от реформи, а ние да ги контролираме, така че България на фона на Европейския съюз, който догодина изпада в рецесия, да продължи да расте с 3,2%, което за догодина може да е поне 2% над средното развитие на Европейския съюз, а така се забогатява, така се догонват доходите, така се постига развитие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Димитров, как не Ви е срам да образувате изречение, че българите стават по-богати и сме станали по-богати? Как не Ви е срам наистина? (Реплика на народния представител Мартин Димитров.) Няма „могат да станат“, ще Ви сваля стенограмата в началото, за да се види как за тия няколко дни сме станали по-богати! Как не Ви е срам да го кажете?! Преди три години цената на тока беше много по-ниска! Преди три години цената на хранителните стоки беше много по-ниска! Преди три години цената на парното беше много по-ниска! И искате да кажа ГЕРБ, обаче просто Вие водите някаква по-финансово по-дисциплинираща политика, в момента като ми викате: „При кого от ГЕРБ?“, сега защо ще му гласувате на тоя тука такъв дефицит Вие същите от „При кого?“ Искам всеки един българин да излезе и да благодари на Мартин Димитров и на финансовия министър, че е станал по-богат, а не два пъти по-беден! Защото всичко е… Хайде, не два пъти, 30 – 40% по-беден за последните три години! И имате наглостта да твърдите, че сме станали по-богати! Вие нямате дъно на падение. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Йорданов, трябва както да се слуша, но и да се разбира. Обяснявах, че България изостава спрямо Румъния. Обяснявах, че България за разлика от Румъния постига 1% догонване на година спрямо средните нива на Европейския съюз! Обяснявах, че ние трябва да излезем от тази схема. Вие трябва да слушате и да разбирате. Не трябва само да търсите конфронтация, да извадите една дума от контекста и да я тълкувате както Ви падне, защото Ви е изгодно така в конкретния момент. Обяснявах, че България трябва да започне да догонва Румъния или средните европейски доходи. И сега имаме всички шансове за това, но това също така е свързано с постигането на определени неща, като еврозоната, като запазването на сегашното ниво на данъците, като отказ от данъчната хармонизация, която Европейският съюз по дадени теми иска да направи, и ние трябва да можем да им кажем: „Не!“. Всичко това може да доведе до по-висок растеж и целта ни трябва да бъде, този 1%, който постигнаха колегите от ГЕРБ, не е достатъчен. Трябва да догонваме поне с 1,5 – 2% средноевропейските доходи и това да бъде разликата, за да можем да направим това, което направи съседна Румъния. Това обяснявах. За какво богатство ми говорите? Извадете си стенограмата, елате да я прочетем – предлагам Ви да я прочетем заедно, ще Ви бъда много полезен в анализирането на фактите. И колеги, още нещо. Забелязвам, че във всяка тема – било то бюджет, или друга тема, се търси някаква такава елементарна политическа конфронтация. Няма смисъл от това, колеги! Абсолютно безсмислено е. Изважда се една дума от контекста и се казва: „Ама ти тая дума защо я каза? С тая дума нямаш ли предвид нещо да ме засегнеш персонално?“ Тази конфронтация дърпа България надолу. Състезанието трябва да бъде по-добри идеи, повече реформи. Вие да дойдете от тази трибуна и да кажете примерно: „По отношение на капиталовите проекти имаме по-добри идеи от Вас. Ето какви! По отношение на реформата в образованието имаме по-добри идеи от Вас. Ето какви!“ Това трябва да бъде състезанието, а не елементарна конфронтация по всяка тема. Това никаква полза няма за България и не води до никакво развитие. Хората, които Ви гледат, не си мислете, че печелите нещо кой знае какво от това. Състезанието трябва да бъде на база идеи, на база развитие, на база реформи, кой ще измисли по-добрите неща за България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Министър, много сме говорили с Вас по макрорамката на бюджет, дефицит, дълг и така нататък, а и чухте нашата позиция от колегата Гечев – няма да подкрепим този бюджет. Аз искам днес да задам два конкретни въпроса на министър Василев, които засягат милиони българи, наистина милиони, и ако може, да получа конкретни отговори. Първият касае решение на парламента, когато обсъждахме и приемахме бюджета през юли 2023 г. Тогава по предложение на „БСП за България“ приехме, че преведените суми от трудови възнаграждения, стипендии, социални плащания по банков път ще бъдат освободени от такси. Нали така беше? Вие имахте добро желание да изсветлите плащанията и да се борите със сивата икономика, ние да помогнем на работещите хора, средна класа и така нататък. Обаче вместо да помогнем на хората, на средната класа и на всички работещи, които са над 100 души в едно предприятие, си получават така заплатите, напомпахте още банките. Защото добрата идея и записаното в закона по тези сметки да не се плащат такси до ден днешен не се е случило – от юли до ден днешен, и на тия хора пак се взимат такси. Тоест храните банките, вместо добрата идея да помогнем на хората на труда, които си получават заплати, социални плащания, стипендии. Това са млади хора, хора с увреждания и така нататък. Питахме Ви, господин Министър, с един писмен въпрос какъв е проблемът и кога ще го оправите, отговорили сте ни, че БНБ не води статистика и не събира данни колко откази има за такива сметки и колко открити има. Всяка банка си провежда собствена политика. Едната банка казва: „За да Ви открием такава сметка, трябва да си закриете друга, ако имате такава, но и закриването, и откриването ще Ви струва пари.“ Това е едната банка. Министерството на финансите излезе с официална позиция: „Не, може да имате още една сметка, а не само една такава.“ Нито едното, нито другото се случва. Реално Законът е приет през юли по предложение на „БСП за България“ в помощ на хората на труда – не работи и де факто се превърна в помпане на печалбите и увеличаване на таксите на банките. Това стана. Питам Ви, господин Василев: кога ще решите този проблем? Защото сте ми отговорили, че сте внесли промени и този проблем ще бъде решен със Закона за платежните услуги и платежните системи в парламента. Прочетохме го – в този закон няма нито дума по този проблем. Така че това е първият ми въпрос: кога ще приведете Закона в действие и тия хора наистина ще си получават парите и ще си превеждат сумите без такси? Вторият е по отношение на проектите на общините. Няма да коментирам екзотичната идея от 12,00 до 17,00 ч. кметовете да си представят проектите. Ясно! Представили са ги онези, които предварително са знаели и са подготвени – кметове, представляващи управляващото мнозинство. И наши кметове са представили такива проекти, които имат готови. Но Ви питам: твърдението, че оттук нататък този списък може да се допълва с нови проекти и карате общините да подават още проекти, как ще се осъществи де факто? Защото за пръв път в Закон за бюджета изчерпателно са изредени всички проекти по общини и това става закон, как ще го допълвате и променяте този закон? Отговорете ми конкретно: какво мислите – актуализация на бюджета ли ще правите през март, за да допълните този списък, или ще го допълвате някъде по стаите, на коляно, според това кой кмет Ви е удобен и коя партия представлява, а не според това, че всички български граждани във всички общини имат право на водоснабдяване, на детска градина, на площади и така нататък, независимо от това какъв кмет ги управлява? Това са ми двата конкретни въпроса. Благодаря.

Разбира се. Благодаря за двата въпроса, госпожо Нинова – те са наистина важни за българските граждани. Започвам от втория, после ще премина и към първия. В чл. 108 на Закона за бюджета, който сега разглеждаме, е ясно регламентирано как ще бъдат допълвани общинските проекти. Първото допълване ще се случи с всичко, което сме получили между първо и второ четене на бюджета, то ще бъде внесено в Народното събрание, предполагам, че депутати от Бюджетната комисия ще го припознаят. Второто нещо – към 1 март е предвидено в чл. 108 да бъде актуализиран списъкът с решение на Народното събрание, тоест влизат всички проекти – смени по проекти и така нататък, които са получени към 1 март, внасят се в Народното събрание, минават през Бюджетната комисия, идват в залата и Вие вземате решение дали и как да бъде актуализиран списъкът. Няма кабинети, няма Министерския съвет, няма нещо друго, идваме в Народното събрание с решение, а не с пълна актуализация на Закона. Това е записано в чл. 108 на текущия закон за държавния бюджет. Относно първия Ви въпрос, свързан с банковите такси. Знаете, че изключително бързо сменихме наредбата, която трябваше да бъде сменена след Закона, и Министерството на финансите ясно комуникира и с Асоциацията на банките, и с БНБ, и с българските граждани кой какви права има. Оттук нататък, ако има неизпълнение на Закона, БНБ е регулаторът, който може да глобява. За съжаление, Министерството на финансите не е регулаторът на банките. В Закона за платежните инструменти сме засилили контрола, така че БНБ да има възможност още повече да глобява, и там ясно е указано и какви са параметрите на въпросните сметки, така че да не може всяка банка да си решава какви параметри да сложи. Това, между другото, го има в Проекта на закона за платежните инструменти. Можем след това да седнем да го разгледаме и с господин Гечев от Бюджетната комисия – ако има допълнения от Ваша страна, също е смислено те да бъдат направени, така че да е много ясно и да не може да се измъкват банките от неясноти от регулацията. Но регулаторът, който трябва да слага наказания, ако банките това не го правят, е БНБ, а не е Министерството на финансите, за съжаление. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Госпожо Нинова, Вие трябваше да подчертаете по-ясно връзката между проблема с банковите такси и финансирането на социалните програми, които и БСП, и други партии подкрепят в парламента. Защото господин министърът, използвайки репликата към госпожа Нинова, трябва да отговори защо Министерството на финансите се отказва от 500 – 600 млн. лв., от европейския опит за изземване на свръхпечалби, при положение че от 2 до 4 пъти е разликата в лихвените равнища в България и същите банки в техните страни, а примерно се занимаваме с дребни такси за няколко лева – донос-бонус, такси върху бакшишите на ресторантьорите и други. Не се страхувайте! Кажете ясно! Притеснява ли се правителството от мощта на банките в България? Има ли някакви зависимости? Госпожо Нинова, трябваше да попитате министъра какво е неговото отношение по въпрос, който носи стотици милиони на бюджета и може да реши редица икономически и социални програми.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Нинова! Включвам се с репликата, тъй като Вие направихте едно внушение от трибуната относно втората част на Вашето изказване, свързана с общинските проекти, и най-вече в частта, в която едва ли не много селектирани кметове и общини са имали само възможност да кандидатстват, но всъщност фактите Ви оборват и би трябвало да ги знаете. Над 800 проекта са подадени от 263 общини, а само Вълчедръм и Трекляно не са подали проекти. 800 проекта, 263 общини, включително и Троян! Прословутият Троян, който… Нали София щеше да става Троян? Нали така беше казала Вашият кандидат-кмет за София? Мисля, че не е редно да се прави такова внушение от трибуната. За пръв път всъщност от модерната история на България се дава възможност на всички кметове, а не само наши и Ваши, да подадат проекти, за да могат максимален брой хора да се възползват, всъщност гражданите на тези общини да могат да се възползват от проектите. Дали ще бъдат пътища, дали ще бъдат ВиК проекти, дали ще бъдат улици – максимален брой общини, както казах, 263 са подали, така че молбата ми е просто да не правите това внушение, а да работим в посоката максимален брой проекти да се случат, за да могат гражданите на България да се възползват от тях. Благодаря.

Госпожо Нинова, ще Ви помоля да обясните на преждеговорившия всъщност за какво става дума, защото наистина с този срок от три часа новите кметове бяха пред варианта да изпращат стари проекти, подготвени от предишното ръководство, като някои не са много добри, както и да попитате министъра, аджеба, ако ще решава Народното събрание през март и ще е с решение Народното събрание, че те си имат сглобка, а си гласуват само каквото си искат, това е абсолютно същото, което направиха и сега с проектите, нали? Изкушавам се да имитирам този, който преди малко говори, и на мен да ми танцува гласът нагоре-надолу емоционално, ама фактите са други!

Господин Василев, по отношение на таксите за сметките на хората от доходи, Вие сам в един писмен отговор ни пишете, че БНБ не събира статистика и няма информация какво се случва. Датата на приемане на този закон е 27 юли, сега сме 11 декември, а Законът за публичните услуги, който сте внесли, още не е приет. Значи, от юли до декември никоя банка не прилага тези норми и не води статистика, а в момента Законът, който сте внесли и който уж предлага БНБ да води контрол, още не е приет. Значи половин година нищо! Така ли е? Какво ще се случи оттук нататък и как ще го регулирате, си зависи от Вас, но е факт, че половин година не се случва нищо. Освен това хубаво е да се прехвърли на БНБ цялата тази отговорност, ама представяте ли си един човек, отишъл от малък град, не му отворили сметка и той трябва да си търси правата пред БНБ, която да наложи глоба на клона на банката Хикс еди-си къде? Как си представяте тези хора да ходят да се разправят, да се жалят пред БНБ, да си търсят правата, че не им е отворена сметка? Не са в ред нещата! Факт е! Вземете се в ръце и ги оправете, за да могат хората да си получат тези права! По втория въпрос сега, за проектите. Колеги, каквото и да говорите, изобщо не е нормално в 12 ч. да пуснеш писмо и да кажеш: до края на работния ден си дайте проектите! Ама имаше нови кметове, които завариха празни бюра, изчистени компютри, отмъкнати преписки – на чисто. Други, примерно наши представители в местната власт, бяха в преспите, за да спасяват хората от снега и от това, че няма ток, и Вие им казвате: за пет часа си дайте проектите! Колега, ако всичко е решено прекрасно, защо ще има допълнение на проектите между първо и второ четене, щом всички общини всичко са си дали и няма проблем? Защо ще има допълване между първо и второ, както казва господин Василев? Защо ще има през март отново още едно решение, ако всичко е наред и всички общини са си дали проектите? Ами Вие сам или двамата си противоречите! И освен това ще го проверя, но мисля, че за пръв път виждаме такава екзотика в парламента – закон за бюджета да се допълва или променя с решение на Народното събрание. Мисля, че такова чудо не е имало досега! Обикновено Законът за бюджета и приложенията към него, какъвто е списъкът на общините, се допълва с актуализация на Закона за бюджета, но Вие за тези пет-шест месеца измислихте толкова екзотики, толкова невероятни неща, които нямат нищо общо с парламентаризма, със законодателния ред, с правовата държава и Конституцията в държавата, че не се изненадваме изобщо, че сте допуснали с проект на решение на парламента да се допълва или изменя проектът за бюджет на държавата.

Благодаря, господин Председател. Моето желание да взема думата беше провокирано от думи на финансовия министър, който, за съжаление, напусна залата, на колеги от парламентарната група основно на ПП-ДБ, и от радост, разбира се. Та, радост, защото чух, че ние сме измислили бюджетна политика, с която можем трайно да харчим повече, отколкото изкарваме, да не се увеличава дългът, ние да просперираме и това нещо да е благодарение на номинално забогатяване. Това е много хубаво, много се радваме да продължи, много се радваме да просперираме точно по този начин, но за съжаление, това има и обратна страна. Всяко нещо в икономиката има обратна страна и в случая обратната страна е, че 30 милиарда от спестяванията ни се изпариха за последните три години. Да, господин Арабаджиев, не сме забогатели, а обедняхме в последните години. Къде са 30 милиарда? Имаме 30% разлика между инфлацията и лихвените проценти през тези три години – 100 милиарда спестявания, а 30% се изпариха! Това е цената, когато заемаш, дългът ти се обезценява като процент от брутния вътрешен продукт. Но защо се обезценява? Защото имаме висок номинален ръст на брутния вътрешен продукт, но това има обратна страна. Тези, които заемат – заемополучателите, печелят от обезценяването на дълговете, но депозантите, спестителите, губят и съответно намалява склонността за спестяване, намалява склонността за инвестиции. Тази политика звучи много добре, но за съжаление, тя е пробвана и не е довела до добри резултати. Аз исках да попитам финансовия министър няколко неща. Първото е: колко години можем да харчим по 3% повече, без да увеличаваме дълга, и означава ли това, че като не увеличаваме дълга, през всичките тези години ние ще имаме по-висока инфлация, отколкото са лихвите? Тоест през всичките тези години на спестителите ще им намаляват реалната стойност. Другото, което исках да попитам министъра на финансите, е: има ли намерение да изпълни правителствената програма, където пише, че разходите за образование трябва да са 4,5% от брутния вътрешен продукт, а разходите за наука 0,45%? Толкова бяха през 2021 г. Впрочем оттогава намаляха и разходите за култура като процент от брутния вътрешен продукт, намаляха разходите за спорт, намаляха разходите за наука, тоест секторите, свързани със социалното и духовното развитие, намаляха. Как така стана, че хем имаме по-малко фискално пространство за разходи за развитие, намаляха и публичните инвестиции, взехме парите от „Хемус“, източихме енергетиката, и хем имаме 3% дефицит?! Аз ще Ви кажа. От нашите анализи две са обясненията. Едното обяснение е, и то е видно, че имаме по-ниска събираемост. Данъчно-осигурителните приходи са 28% от брутния вътрешен продукт, а предходните години бяха средно 30%. Да, имаме намалени данъчни ставки, но те са равностойност на половин процент от брутния вътрешен продукт, господин Димитров, тоест 1,5% се губят – един процент и половина на 200 милиарда брутен вътрешен продукт! (Шум и реплики.) Това може да го видите в ДДС, разходите и приходите от ДДС. Данъчната база, брутният вътрешен продукт расте с 36%, а приходите от ДДС растат с 21%. Ние имаме голям проблем в НАП и този голям проблем е поне за 3 милиарда. Това е единият проблем. Вторият проблем е, че беше увеличена преразпределителната роля на държавата, без да се увеличи приходната база. Казано с други думи, социалните разходи изместиха разходите за развитие и това прави Вашата бюджетна политика типично лява. Няма по-лява от тази – да минимизираш разходите за развитие за сметка на преразпределителната роля на държавата! Да, имаме съвсем малък реален ръст на средната заплата през последните три години, над инфлацията, но този ръст е по-малък, отколкото беше предходните години. В предходните години инфлацията беше средно 2,5 – 3%, а между 10 и 11% беше ръстът на средната брутна заплата, което означава, че ние имахме 8% реален ръст на доходите. Отричаме политиката на бюджетно благоразумие – не знам дали защото свикнахме с нея, не знам дали защото вече ни стана много тежка да я спазваме, или в някаква бюджетна деменция сме изпаднали, или бюджетно времеубежище, или не знам как да го нарека, но имам чувството, че постоянно цялата ни политика ни тегли към 1996 г. Само забележете риториката. Постоянно ни се говори за рекордни номинални стойности! Да, ама най-високите номинални стойности бяха през 1996 г. Явно някой иска да ни върне към 1996 г. с продължаваща политика на бюджетни дефицити и да ни се казва, че някои страни, защото имат по-високи дългове, имат по-висок растеж, а е абсолютно обратната зависимост. Тези страни, които не са спазвали благоразумна политика и които са рязали разходи за развитие, в крайна сметка са подкопавали потенциалния растеж на брутния вътрешен продукт и са влизали в дългови спирали. България за 20 години достигна ниво на конвергенция, доходите се увеличиха от 29% до 59% от средноевропейските за Европейския съюз. (Шум и реплики.) Да, Румъния, но погледнете Румъния преди 20 години също беше по-напред. (Реплики. Смях.) Погледнете Румъния преди 20 години, също беше по-напред. Големият проблем са 90-те години, а не са последните 10 години, както се опитвате да го изкарате. Да, темповете може да са по-високи, ние може да караме и с по-висока скорост на магистралата, но може и да катастрофираме. Много по-вероятно е да катастрофираме, ако експериментираме с популистката бюджетна политика. Много по-вероятно е тя да ни вкара в дългова спирала, отколкото да ни вкара в растеж. Как ще ни вкара в растеж, като точно разходите за развитие сме отрязали? Този бюджет може би е единственият възможен или тази рамка е единствената възможност. Да, ние не можем да намалим разходите много под това ниво, защото и в момента при 3% дефицит секторите са пълни със скрити дефицити. Ние имаме поне 3 – 4% скрити дефицити и това е разликата между този бюджет и бюджета на служебното правителство! Неслучайно в бюджетните комисии се чуваха само негативи за този бюджет, защото той е пълен със скрити дефицити! Но защо стигнахме дотук? Не е проблемът това, което са направили в предходните два месеца в Министерството на финансите. Проблемът е бюджетната политика от предходните две-три години и сега ние ѝ берем плодовете. Ние наистина нямаме фискално пространство – хем сме на 3% дефицит, хем сме направили бюджет със скрити дефицити в секторите, хем сме отрязали разходите за развитие и обясняваме, че забогатяваме!

И накрая ще го гласувате този бюджет!

Да, и накрая, защото трябва да има и бюджет, защото не можем без бюджет и защото секторите не могат без бюджет, но това не означава, че подкрепяме тази бюджетна политика.

Благодаря, господин Председател. Господин Вълчев, всичко това, което казахте, беше вярно и накрая казахте: ще гласуваме бюджета. Това е шизофрения настина и Вие много добре го знаете. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Като не Ви харесва бюджетът, предложете поправки в него или чисто и просто не го гласувайте. Какво значи „Трябва да има бюджет“? Бюджет винаги има и Вие много добре го знаете, защото сте работили в държавната администрация години, имате огромен опит. Смятам, че сте от хората, които наистина имат добър опит, така че това не са приказки, които имат някаква реална основа. Казахте всичко това, което и ние мислим, вярно го казахте и накрая: ще гласуваме. Защо? Някой Ви опира пистолет в челото ли, след като самият Вие казвате, че този бюджет не е добър? Да. Бюджетът не е добър, затова направете така, както ще направим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – не го гласувайте! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вълчев, едно си баба знае, едно си баба бае. Всяка година един и същи репертоар се опитвате да продадете на обществото, а именно за огромни дефицити – 4% скрит дефицит. Не Ви ли омръзва да говорите едно и също? Служебният кабинет ни говореше за 6 – 7% дефицит. Само ще Ви припомня, че за тази година до месец ноември дефицитът е едва 0,6% от гласувания – подчертавам – до 3%. Стига сте плашили обществото, стига сте заблуждавали обществото! Говорите, че по Ваше време е имало политика на бюджетно благоразумие. Аз искам да Ви задам един такъв малко по-неудобен въпрос. Защо 2007 г. дефицитът спрямо брутния вътрешен продукт на страната беше едва 13%, а по Ваше време – 2016 г., става рекордните 29,8%? Това ли е „бюджетното благоразумие“? Истината е, че Вие, Вашата политика беше на стабилната бедност. Вие режехте капиталовите разходи и всъщност това пречи на икономиката да расте, а в същото време социалните плащания бяха на абсолютен минимум. Ще Ви припомня, че на два милиона души пенсионери минималната пенсия заварихме едва 300 лв. (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Говорите за разходи за образование, говорите за разходи за спорт, истината, господин Вълчев, е, че те са рекордни в този бюджет. Те са рекордни! Вие обичате да говорите в номинални стойности. Така говорихте за дефицита, нека да погледнем и номиналните стойности на заложените разходи и за образование, и за спорт, защото ние заедно с Вас, ние двамата предложихме на Народното събрание и то прие рекордна инвестиционна програма в образованието. Това ли нещо е всъщност политиката на неинвестиции в образованието, това ли е липсата на средства в образованието? Аз не мога да Ви разбера. Вие сте част от процеса по това да може да се правят политики. Ето сега между първо и второ четене всички ние като народни представители ще може да направим своите предложения. Благодаря. (Реплика от народния представител Цончо Ганев „Вие управлявате заедно!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вълчев! Аз взимам думата, за да Ви съобщя и на Вас, и на колегите една наистина добра новина от днес, която е свързана и с това, което говорихте, а именно, че лидерите на ГЕРБ и на ДПС, председателят на парламентарната група на ДПС господин Пеевски и господин Борисов, успяха днес да убедят господин Асен Василев парите за култура да бъдат увеличени с още 68 млн. лв. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) И това е може би една първа стъпка към това да изпълним онова, което написахме… Моля? (Реплика от народния представител Настимир Ананиев: „Вчера го убедиха!“) Може и вчера да са го убедили, ама го убедиха. Успяха, успяха, успяха! И аз много се радвам за това. (Реплика: „А той къде е?“) Ами затова го няма според мен, но по този начин това не е безсмислено действие. Надявам се, че всички парламентарни групи ще го разберат, защото ние миналата седмица приехме текстове на Конституцията, в които пише, че образованието, науката и опазването на културно-историческото наследство са национален приоритет. Така са формулирани от всички нас и 164 депутати подкрепиха това. За да има плътност в това отношение, ние трябва да отчетем, че бюджетът за култура тази година ще бъде рекорден, че парите ще бъдат приоритетно дадени за по-високи доходи на хората в културния сектор и че тази стъпка ще бъде последвана от други стъпки, които да направят така, че културата и образованието, и науката, разбира се, които също са част от културата, да бъде изведена на преден план, защото това е начинът на живот. Няма икономически растеж, който да компенсира лошия начин на живот, а лошият начин на живот е безкултурният начин на живот. И това трябва да се разбере от всички. Това е въпрос на политическо решение, въпрос на политическа воля и аз вярвам, че Четиридесет и деветото народно събрание след днес, вярвам настина, че е едно от най-смислените неща, които сме направили от това. Благодаря Ви и успех на всички дейци на българската култура, които толкова много изстрадаха и ще продължават да изстрадват, но все пак, надявам се, ще видят светлина в тунела. Благодаря Ви.

Благодаря. Ще започна с господин Сабрутев. Не съм плашил никого. Коментираме философията на бюджета и това трябва да бъде разговорът на първо четене. Нещо повече. Аз казах, че това е може би възможният баланс и че проблемът не са последните два месеца работа по бюджета, а предходните три години. И проблемът е какво ще стане, ако продължим с тази политика три, пет, десет години? Няма ли да нарасне дългът от брутния вътрешен продукт? Да, има вероятност да не нарасне. Ако инфлацията все е висока, а лихвите са ниски, дългът няма да расте. Няма да плащаме много лихви, ще има и висок номинален ръст на брутния вътрешен продукт, ще продължаваме за живеем назаем и спестяванията ще се топят, защото всичко има обратна страна. Най-лошото на тази политика е инфлационният данък. Това е най-силният данък и той облага всичко, включително и спестяванията. Никой друг данък не облага спестяванията. Инфлационният данък облага спестяванията. И вие това предлагате още не знам колко години, защото няма кой да ми отговори. Исках да питам министъра на финансите още колко години ще продължаваме да харчим по този начин и колко години ще разчитаме на инфлационен данък, защото другото изречение на тази политика е: продължаваме я, но разчитаме на инфлационен данък. Иначе не излиза сметката, тоест разчитаме, че ще имаме спестявания, които ще обезценяваме постоянно, и по този начин ще обедняват спестителите. И пак, аз не обичам номинални стойности. Вие ги обичате номиналните стойности. Вие през цялото време, обърнете внимание във Вашата реторика, говорихте за рекордни номинални стойности, а в същото време разходите за образование са намалели от 4,5 на 4,1 от брутния вътрешен продукт. Това са фактите. Третият пореден бюджет, проектобюджет на Асен Василев, трето поредно намаление. Това е фактът. (Реплики.) 35% инфлация имаме. 35% инфлация! 1996 г. Ви казвам. Все още не ме го достигнали като рекорд. Имаме какво да се стараем, за да стигнем до 1996-а. Да, господин Биков, един сектор, за да бъде приоритет, трябва да бъде и бюджетен приоритет. Не може само да бъде декларативен приоритет. Разходите за култура също три поредни бюджета намаляват като процент от брутния вътрешен продукт и това, което казахте, е хубаво. Ние не живеем само в консуматорско общество. За да живеем в хармонично, балансирано, добро общество, трябва да подкрепяме секторите, свързани със социалното и духовното развитие. Социалното, духовното и икономическото развитие са свързани. Не може да имаме икономическо развитие и то да е само чисто икономическо или чисто консуматорско. И накрая на господин Костадинов. Аз казах, че не подкрепям философията на бюджета, но в същото време има нужда от… Ние трябва да приемем бюджет и това може би е единственият възможен баланс, но от друга страна, трябва да алармираме, че тази политика не може да продължи много години. Благодаря. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Свалете това правителство!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Към председателя Желязков ми е процедурата. Много Ви моля да осигурите присъствието на финансовия министър поне, защото преждеговорившият уважаем народен представител Вълчев зададе много важни въпроси, направи изключително силни констатации и затова как се разминават прогнозите на министъра с онова, което показват данните, и няма кой да отговори на тях. Ние сме се събрали тук, господин Председател, много Ви моля да вземете някакво отношение. Ако не, ще поискаме почивка от нашата група, докато не се подсигури министърът. Ще се въртят всички групи и докато не дойде тук да отговори на въпросите, какво обсъждане правим ние помежду си, при условие че единственият, който е направил грешните прогнози, се казва Асен Василев? Моля, осигурете го тук в залата. В края на краищата това е българският парламент, а Вие сте нашият председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Пак е време за дискусии по бюджета на държавата. Аз ще подкрепя този бюджет и причините за това са много и различни. Първо, този бюджет е продължение на основна политика, декларирана от нашата политическа сила, а именно да няма хора в страната под дефинираната граница на бедност. Второ, за срам на управлявалите страната ни правителства от 2001 г. до май месец 2021 г. е стремителното повишаване на Индекса на Джини, а това е най-популярният показател за неравенството на доходите на жителите в дадена страна. През 2001 г. той е бил 31% в края на правителството на ОДС, през 2005 г. – 34, и 41% през 2021 г. в края на третото правителство на партия ГЕРБ и Патриотите. Трето, провежданата политика на доходите на толкова критикувания редовен кабинет и бюджетът му през миналата година, както и този, гласуван през 2023 г., води до понижаване на този коефициент под 40 с тенденция надолу. Четвърто, предлаганият бюджет продължава тази финансова политика и основното да няма хора в нашата страна, преживяващи с финансови средства под границата на бедност. Казвам го много бавно, за да може тези, които трудно разбират, да ме разберат. Основна атака към финансовата политика на това и предното правителство е вземането на външни заеми и покриването на дефицитите на бюджетната сметка на страната. Лъвският пай от тези взети заеми отиват за покриване на плащане на заеми от трите правителства на нашите партньори – през техните 12 години управление. Понеже обичам да давам примера с Румъния – страна, която през 2001 г. беше с 10 – 15% по-назад от нас, а сега е с 30 – 35% пред нас като доходи брутен продукт на човек от населението. Какво е правила Румъния през годините? Справка показва, че от 2011 г. до 2022 г. включително е винаги на дефицит. Всяка година от 2009 г. до 2021 г. те ни изпреварват средно с 2% до 2,5% повече растеж на икономиката. Същото може да се каже и за Хърватия през същия период. Време е да кажем истината за заемите, госпожи и господа. Не са страшни заемите сами по себе си, а как и за какво се използват, каква е степента на корупция в страната и дали те стимулират повишаването на брутния вътрешен продукт на тази страна. Без да съм специалист по финанси и икономика, мога да завърша с думите на моя зет, който има малка пекарна, че и пенсионерите започнаха да влизат и да си купуват я хлебче, я сладкиш, което значи, че повече хора могат да си купят от тези, които по статистика са фамилни – малки и средни производители. За мен това е пътят да имаме повече вътрешно потребление, развитие на малките бизнеси и да няма хора под границата на бедност. Ето защо аз ще подкрепя този бюджет.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Понеже е първо четене, искам да задам тези въпроси, които трябва да се зададат на първо четене. Всъщност ние променихме посоката, по която България се движеше последните може би 23 или 22 години, откакто имаме Валутен борд. Ние спираме да се разпростираме според чергата си и да харчим горе-долу толкова, колкото изкарваме, и отиваме, както каза и председателят на Бюджетната комисия, твърдо по пътя на страните от PIGS, или „прасетата“ – Гърция, Ирландия, Италия, Испания, Португалия, почвайки да правим за текущи разходи някакви големи бюджетни дефицити. Истина е, че спрямо брутния вътрешен продукт това няма да нарасне много, но дългосрочно това нещо ще ни донесе точно толкова полза, колкото ще донесе хероинът на някой наркозависим. Големият дебат, който трябва да направим ние, е искаме ли и кой ни е дал мандат България да завие от пътя, който следваше досега, и да тръгнем по пътя на големите бюджетни дефицити, на задлъжняването и на това да оставим на нашите деца само дългове. Тези дефицити могат да бъдат оправдани само и единствено ако ги харчим за нещо, което ще оставим след нас, някаква инфраструктура, която ще ни донесе да кажем чиста, евтина и достъпна енергия, която ще ни донесе поливно земеделие, която ще ни донесе инфраструктура или, естествено, това, което има най-голяма добавена полза, ако ние инвестираме повече в образование. Както се вижда, ние достигнахме само до 2% – 2,05% в разходите за отбрана, но сме много надолу в разходите за наука и в разходите за образование. Благодаря. Няма да подкрепим този бюджет.

Незнайно защо финансовият министър избяга…,

…, но ще цитирам това, което казва той, на страница 45 от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Самият финансов министър е отбелязал, че нетният ефект на правителствените мерки за 2024 г. ще е минус 50 млн. лв., тоест отрицателни. Това ще е плод на политиките, които той залага в бюджета, и сам казва, че ще е на минус ефект 50 милиона.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Дренчев, едно не разбрах от Вашето изказване, и то е защо решихте, че дефицитът ще се ползва за текущи разходи? И откъде направихте това заключение? Защото нека да погледнем отново капиталовата програма – когато капиталовата програма се равнява на 10 милиарда, а дефицитът на шест, ако ние орежем капиталовата програма, ние наистина ще си влезем в рамките на това, което произвеждаме, следователно това и да харчим. Тъй че за мене е неясно как стигнахте до това заключение, за мене е невярно и това е въпрос на внушение, което смятам, че е неудачно в рамките на Вашето изказване, което често е експертно. Благодаря Ви.

Госпожо Ангова, над 30 милиарда от парите, които ще изхарчим, ще отидат за текущи разходи. Те ще отидат за пенсии, за социални помощи, за заплати на държавната администрация. Това, което бих искал да видя аз в един бюджет на партия, която се казва „Продължаваме Промяната“, е примерно някаква промяна – да кажем в броя на министерствата, в броя на държавните служители. Имаме над 132 000 държавни служители, имаме 264 държавни предприятия – почти всички от тях работят на загуба, техните задължения са почти 12% от БВП. Това е реформата, която трябва да видим от партия, която се казва „Промяната“, иначе бюджетите на ГЕРБ, честно казано, са по-добри от всички Ваши бюджети. По-добри са и от бюджетите примерно, които се правеха по времето на господин Караджов. Иначе аз имам един въпрос към господин министъра, който се появи обратно в залата. Няколко пъти и в Комисията, и сега тука по време на Вашите изказвания в залата казвате следното нещо, перифразирам – ние ще вземем кредит, ще увеличим доходите на българите – ще го направим чрез кредити и идеята е да привлечем българите от чужбина. Ако имаме такава стратегия – да повишим жизнения стандарт назаем, да върнем българите от чужбина в България и те да ги изплатят, нека да го изговорим официално в залата като дебат и да знаем какво правим. Благодаря.

Господин Дренчев, аз не знам откъде вземате тези идеи, аз такова нещо не съм казвал, няма и да кажа. Това, което казвам, е, че жизненият стандарт се вдига през инвестиции. Това е, което винаги съм казвал. Що се отнася до това колко кредит вземаме, Вие казахте, че харчим, какво беше, 30 милиарда за издръжка и всякакви други неща. Данъчните ни постъпления са 52 милиарда, така че очевидно си плащаме издръжката, че ни остават и едни 20 милиарда. Ако погледнете инвестиционната програма – тя е 10 милиарда, ако погледнете дълга, той е 6 милиарда, ако направим само четири инвестиции, а не 10, ще са нула – няма да заемаме дългове. Само че не знам дали сте управлявали предприятие. Едно предприятие, като тръгне да си разширява производството, обикновено отива до банка – взема кредит, купува си машини и след това го връща – така работи абсолютно всяко едно бизнес начинание. Така работят и всички държави в Европейския съюз и затова абсолютно навсякъде виждате, че има и пътища, и жп, и всичко нормално построено. Гарантирам Ви, че това нещо не е построено от излишъци в бюджета, а точно от дългове, които тези държави са взели, за да си построят инфраструктурата. А за това дали българите от чужбина ще се върнат, или няма да се върнат. Те ще се върнат само ако имат добре платена работа в България. Ние не предлагаме субсидии за работни места, така че няма тази добре платена работа да се случи вследствие на това, че някой е взел заеми. Тази добре платена работа ще се случи вследствие на това, че нашите фирми ще мога да направят добре платени работни места, ако те имат нормална инфраструктура, ако имат нормални болници, нормално здравеопазване и нормални средства, за да могат да си направят инвестициите в машинен парк, така че да се вдигне производителността на труда на българските работници. Това ще се случи по този начин. Няма нищо общо с вземането на заеми. Вземането на заеми има нещо общо със строенето на пътища и жп. Благодаря.

Господин Ананиев, ако имате нещо да кажете, елате тук, кажете го, успокойте се малко. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Излизам в лично обяснение, защото преди това поисках тук да дойде министърът на финансите, тъй като му бяха зададени много важни въпроси от уважаемия народен представител Вълчев. Него го нямаше да ги чуе, нямаше го и да отговори. Не че ако беше тука, щеше да може да отговори, това бяха наистина сериозни въпроси. Конкретно в личното ми обяснение. Господин Василев, ако си спомняте, преди няколко месеца – може би шест, когато си гласувахте актуализацията на бюджета, аз ви зададох два въпроса, ако си спомняте. Вие излъгахте най-безогледно залата. Ще Ви ги припомня. (Шум, възгласи: „Това не е лично обяснение! Вземете му думата!“ от ПП-ДБ.) Точно лично обяснение е – това е стенограмата, аз ще Ви я оставя.

15 милиарда и 300 милиона бяха за миналата година приходите от ДДС. Вие планирахте 17 милиарда до края на тая година и аз тогава попитах: на какво се основава Вашата прогноза? Вие ми казахте: моите прогнози винаги се сбъдват. Сега колко Ви се сбъдва прогнозата от Вашата прогноза?

С колко милиарда ще завършите тази година? С 15 милиарда ще ги завършите. (Шум и реплики.) И второ, да Ви попитам: как сега да Ви вярваме на Вашата прогноза през следващата година?

Аз съм засегнат и трябва да се изкажа.

Господин Караджов, специално за ДДС да Ви отговоря, че ние 15 милиарда вече сме събрали към края на ноември. Имаме още един месец да съберем остатъка.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Държавният бюджет е изключително важен стратегически документ. Той отразява това каква ще бъде ролята на държавата в икономиката на страната. През последните близо 2 години станахме свидетели на една недобра практика, тъй като ни се налагаше да работим в условията на удължена финансова рамка от предходна година, което доведе до сериозни сътресения в публичните финанси на страната. В тази връзка това, че днес обсъждаме Закона за държавния бюджет за 2024 г. и до края на годината ще имаме приет Закон за бюджета, е наистина една добра новина. Още в рамките на съгласувателната процедура с представения от Министерството на финансите Проект на закон за държавния бюджет ние изразихме нашите опасения по определени параметри от бюджета и тогава заедно с колегите от „Движение за права и свободи“ и с министър Василев имахме възможност в диалог да обсъдим нашите притеснения, да споделим какви са нашите виждания по отношение на отделни параметри. С една част от нашите аргументи министър Василев се съгласи, прие тези аргументи и те намериха отражение във внесения законопроект в българския парламент. За други министърът има по-различно мнение, това, разбира се, е абсолютно негово право. Що се отнася до растежа, който е заложен в Закона за държавния бюджет за 2024 г., той е от 3,2% и според правителството се очаква висок растеж на публичните инвестиции, активизиране на частната инвестиционна активност. За 2025 г. и 2026 г. е заложен растеж до 3%. Тази програма на Министерството на финансите контрастира с последния доклад на ЕК, който дава като прогноза растеж на икономиката на страната 1,8%. В своята официална есенна прогноза Брюксел ревизира в посока надолу от пролетта за България, когато залагаше 2,4% растеж за следващата година, но в същото време Комисията леко повиши очакванията си за икономически ръст за тази година от 1,5% на 2%. Основните притеснения на Европейската комисия са свързани с по-забавеното усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост и по отбелязаното забавяне по отношение усвояването на средствата по фондовете и програмите на ЕС. Считам, че прогнозата на Министерството на финансите за растеж от 3,2% е леко надценена, имайки предвид това, че растежът в еврозоната спадна, а износът на България намаля. Следва да отбележим, че евентуално неточно прогнозиране на БВП ще компрометира оценката за всички други фискални показатели – приходи, разходи, салдо, ниво на дълга. По отношение на приходите. Докладът на ЕК също има известно несъответствие с прогнозата на Министерството на финансите. Европейската комисия в своята прогноза заявява, че данъчните приходи на нашата страна ще бъдат по-ниски от очакваните. Брюксел очаква ръстът им да се забави догодина в унисон със забавянето на икономиката. За 2024 г. в бюджета е предвидено увеличение на приходите в размер на приблизително 8 млрд. лв. спрямо 2023 г. Именно надценените приходи бяха едно от нашите основни притеснения, свързани с параметрите на бюджета, и тези параметри ние обсъдихме с министър Василев. В резултат на това два милиарда и четиристотин милиона бяха намалени от приходите на представения проект за бюджет, но въпреки това считаме, че отново има надценени приходи. Като пример за това мога да дам очакваните приходи от данък добавена стойност, като те са завишени с 2,4 милиарда повече спрямо 2023 г., като се очаква за 2023 г. да има неизпълнение на приходите по ДДС с 935 млн. лв. Аргументите за по-високите приходи се осъществяват въз основа на очакванията на правителството за висока събираемост. Правителството предлага много широк пакет от мерки в данъчните закони, които следва да донесат допълнителни приходи. Една част от тях са насочени към изсветляване на сивия сектор – например чрез намаляване на границите за плащане в брой, възможност за неплащане при липса на фискален бон. Считам, че съществена част от тези мерки няма до доведат до желаните резултати и са неработещи. За поредна година в бюджета продължава политиката по определяне на 100% дивидент за държавните предприятия. Подобна мярка значително ограничава ликвидността на тези предприятия, особено тези в сектор „Енергетика“. В дългосрочен план това понижава потенциала за развитие на предприятията и респективно за генерирането на по-високи печалби в бъдеще. Основните фактори за растеж на приходите са характеризират с известна степен на несигурност. Предвид високия риск те да не се реализират в планирания размер, е налице риск от неспазване на фискалните правила, респективно риск от увеличаване на дефицита. По отношение на разходите. В номинално изражение държавните разходи нарастват през всяка година от планирания период, като сумарното увеличение за трите години възлиза на почти 20 млрд. лв., като в края на периода държавните разходи ще бъдат 92,3 милиарда. Планираните разходи по консолидираната фискална програма само за 2024 г. възлизат на 81 млрд. лв., което спрямо очакваното изпълнение на разходите за 2023 г. представлява ръст от почти 9 млрд. лв. Планираният ръст на разходите съществено изпреварва очаквания ръст на приходите, което задълбочава бюджетния дефицит в номинално изражение. Бюджетните разходи следва да се преструктурират в посока, която подкрепя икономическия растеж. В тази връзка при капиталовите разходи се наблюдава повишение както в номинален размер, така и като дял от БВП, но както и министър Василев спомена, през последните години сме свидетели на това, че те системно не се изпълняват. В резултат капиталовите разходи нарастват, но само като план. В тази връзка считам, че крачка в правилната посока е предвидената със Закона за държавния бюджет за 2024 г. възможност за реализиране на значими приоритетни инфраструктурни проекти както на национално ниво, така и на общинско ниво до края на 2026 г. Разработена на този принцип, капиталовата програма ще бъде ясна, ще бъде публична и ще подлежи на актуализация в рамките на годината. По отношение на бюджетния дефицит. Бюджетното салдо, както всички знаем, е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода и се увеличава от 5 млрд. 820 млн. лв. за 2023 г. на близо 7 милиарда през 2026 г., респективно този дефицит води до увеличаване на дълга, съответно на разходите за лихви. Недопускането на дефицит, по-голям от 3% от БВП, е един от критериите за конвергенция, който България трябва да спазва, за да се присъедини към еврозоната. Считам, че следва да бъдат предприети мерки, които да доведат до постигане на дефицит под 3% от БВП и балансиран бюджет в края на периода. По отношение на дълга. Темповете на нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност се ускоряват изключително бързо, което е обезпокоително, независимо от сравнително ниското му равнище като процент от БВП. За всяка година от прогнозирания период консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се увеличава. Налице е ръст на разходите за лихви, които се очаква да достигнат близо 5 милиарда до края на 2026 г. Считам, че за в бъдеще необходимостта от поемането на нов дълг следва да е предмет на много сериозен анализ, тъй като с тези дългове ние на практика задължаваме следващите поколения. По отношение на инфлацията. Темпът на инфлация в България следва тенденция на намаляване, но остава значително над този в трите държави – членки на Европейския съюз, с най-ниски нива на инфлацията и в момента не отговаря на критериите за финансова стабилност, респективно не е изпълнен един от основните критерии за членство на България в еврозоната. По отношение на средствата от Европейския съюз. Основният извод, който можем да направим, е, че за 2024 г. ще продължи забавеното изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и на новите програми, като от 2025 г. и от 2026 г. се очаква неособено съществено увеличение на изпълнението спрямо 2024 г. Това показват данните в бюджета за 2024 г., както и средносрочната бюджетна прогноза. В заключение, уважаеми колеги, ще кажа, че практиката показва, че трупането на дългове и поддържането на висок дефицит не е дългосрочно устойчива стратегия. Съществува риск поддържането на по-висок дефицит да способства за по-високо ниво на инфлацията. Трябва да се търси възможност за дефицит под 3% и балансиран бюджет в края на периода. Трябва да харчим толкова, колкото можем да изкараме. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Внимателно следим времето. Уважаеми господин Финансов министър, дами и господа народни представители! Бюджетът освен числа показва и отношение към секторни политики, а ние отношението Ви към културата го видяхме в бюджета, който Вие сте внесли. Това, което каза колегата Биков преди малко, е добре, тъй като, да кажем, на първо време ще задоволи крайните нужди на хората от сектор „Култура“. Шестдесет и осем милиона не са малко пари. С 68 милиона ще се подобрят заплатите, фонд „Работна заплата“ ще реализира проекти, но 68 млн. лв. в този сектор не достигат за други дейности и Вие много добре го знаете. Още повече че в читалищата, музеите и библиотеките, разбира се, субсидираните бройки се отпускат за обща дейност, там не е само за фонд „Работна заплата“, там е и за поддръжка, за ремонти. Така че моля да имате предвид това. Имам и въпрос, тъй като сектор „Култура“, разбира се, е изключително важен и го казвам без никакъв апломб, подходът на нас от БСП към сектора, така отразен в бюджета, никак не ни хареса. Радващото е, че в Комисията по въпросите на културата и медиите всички там сме постигнали единодушие за това какво е нужно в сектора. Днес тази реакция е хубава. Тя даже бих казал, че е закъсняла. В сектор „Спорт“ пък моля да ми отговорите на въпроса, тъй като там имате идея за програма за споделено финансиране, това споделено финансиране е на стойност от 10 млн. лв. и ни беше обяснено от министъра, че е с участието на общини. За нас тази идея ще е неработеща и средствата са прекалено малко. Трябва да Ви кажа, че и сектор „Култура“, и сектор „Спорт“ до момента бяха най-недофинансираните сектори в страната. Така че и за в бъдеще, когато правите бюджет или актуализация на бюджет, имайте предвид това нещо. Тук не става дума обаче само за фонд „Работна заплата“ в тези сектори. Те са изключително важни и би трябвало да станат приоритетни за държавата. Разчитаме на всичките политически сили да го имат предвид и да сторят необходимото, тъй като армията е важна, здравеопазването е важно, но е излишно да Ви казвам какво означават културата и спортът.

Благодаря, господин Ченчев. Що се отнася до Програмата 50 на 50 финансиране в спорта за десетте милиона за тази година вече са подадени проекти за пълния размер на Програмата и те ще се осъществяват. За догодина също има вече подадени проекти. Ако има нужда, можем да разширим този фонд. Що се отнася до културата, аз съм съгласен с Вас, че културата е изключително важна. Всички идеи, които са дошли по тази линия, които са свързани с нещо, което реално се произвежда за българските граждани, са финансирани. Това, което обаче виждаме, е, че всеки път, когато се направи опит да се отпусне финансиране на база на това реална дейност – тук даже не говорим за качествена, некачествена и така нататък, нещо да се случва, както примерно е в театрите. Театрите правят постановки, продават билети и държавата за всеки билет плаща, защото се е случила реална дейност и българските граждани са отишли на театър и са видели някаква постановка. Всеки път, когато се опитваме това да го направим в музеи, в читалища, в библиотеки, срещаме невероятен отпор и се използва една стара наредба, където парите там се дават на субсидирана бройка, определена в края на 90-те години, и на квадратен метър. Това, което виждаме, е искане да се наливат още, и още, и още пари по този начин и ефектът, нека да кажем, че в най-добрия случай ще бъде спорен, а в най-лошия случай това означава – тук колегите говореха за реформа – да се наливат още едни големи пари в една абсолютно нереформирана система, която на всичкото отгоре е с изкривени метрики по начина, по който се разпределят парите. Защото едно читалище може да работи, може да седи заключено, но ако с едни и същи субсидирани бройки в читалището, заложени от края на 90-те години, ще получи едни и същи пари, независимо че в едно читалище има екип, има два танцови състава, организирали са се и така нататък, друго читалище стои заключено. Това, което сме имали като разговори с министъра на културата, това, което сме имали като разговори с хора от сектора, е да се намери начин наистина да се финансира културата, а не да се финансират субсидирани бройки и квадратни метри.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Ченчев, Вие споменахте за спорта – само да вметна някои извадки, които сме направили. Бюджетът за спорта е най-нисък като процент от брутния вътрешен продукт през последните 15 години. За 2024-а е 0,67% от БВП, 2020 г. беше 0,69%, през отминалата година се движи между 0,75 и 0,89. Това, че изглежда, че парите за спорт са увеличени – да не забравяме през последните три години кризата, която понесохме ние. Онова, което говорим за 50 на 50 финансиране от Министерството на спорта и програмата, която имаме – твърде малко са клубовете, които могат да си го позволят. Според мен тази мярка трябва да претърпи промени и не трябва да е 50 на 50 – според колеги, с които сме обсъждали, трябва да бъде 70 на 30, нещо от този сорт. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ченчев! Аз ще използвам възможността да се обърна и към господин Василев. Надявам се в перспективата на времето да имаме възможност да поговорим за култура, защото е важно да имаме политически консенсус по този въпрос. Ние говорим – може би затова не можем да се разберем – за различни възгледи по отношение на културата, най-кратко казано. Аз считам, че културата не може да бъде пазарен сектор. Има такава култура, тя съществува – на пазарен принцип, на билетен принцип, но там, където държавата интервенира, тя трябва да подпомага високата култура. Това е смисълът на държавната намеса в културата – не просто да има някакви представления. Факт е, че секторът на културата има необходимост от реформи, но всички знаем, че реформи се правят с пари. И нещо друго – човешкият капитал в този сектор. Има един дълбок проблем, който вече е структурен, между културата и образованието. Много по-високи са заплатите в образованието, отколкото в културата, и хора, които са музейни работници, библиотекари и така нататък, включително и читалищни дейци, се преквалифицират, стават учители. Просто в един момент ще се окажем без тази културна инфраструктура. Затова толкова настоявах да се увеличи този бюджет и да се насочат пари към доходите на тези хора. Друг е въпросът, че Министерството на културата сега трябва да направи такива формули, че в Националната художествена галерия например средната работна заплата да не е 864 лв., защото няма каква дейност да направят хора с 864 лв. заплата. Благодаря Ви.

Да, ще направя дуплика, госпожо Председател, въпреки че репликите не бяха насочени към мен – по-скоро към финансовия министър. Съжалявам само, че финансовият министър не беше на дискусията, която се проведе последния път в Комисията по културата и медиите, тъй като щеше да е много полезна както за него, така и за ръководения от него екип. Трябва ли да припомняме много неща в културата например по отношение на българските музеи? Българските музеи съхраняват, уважаеми господин Министър, над 8 милиона недвижими експоната. Тяхната цел, това, което работят, което е тяхната задача, те я вършат перфектно. Тук за никакви други принципи не може да говорим, освен това, че музеите вършат перфектно своята работа, а именно да съхраняват и опазват културно-историческото наследство. Друг е въпросът обаче какво им трябва за тази дейност, те достатъчно добре ли са финансирани? Аз дадох пример и в Комисията, ще го дам и пред Вас: финансираният от Община Пловдив Природонаучен музей в Пловдив е вдигнал приходите си от 18 хиляди на 620 хил. лв., но перфектна сграда, великолепна експозиция. Всичкото това, естествено, ето до какви положителни резултати води. Така че културата не е само в това да съхраняваме и да опазваме – там трябва и да инвестираме. Тези хора не искат само да съществуват, да оцеляват – те искат да развиват, освен да опазват. Именно това е начинът. Що се касае до спорта, за което говорихме. Онова, което каза колегата, е така – говорихме го в Комисията, но в спорта – аз от Вас чух едно число, което тук не го чувам, по това споделено финансиране. Чух тогава, че Вие казахте, че 30 милиона ще бъдат отпуснати – значи правилно съм чул, оказаха се в крайна сметка 10. Аз Ви казвам, че те са прекалено недостатъчно, въпреки че са кандидатствали клубовете. Натъртвам на това, че в Комисията министърът обясни, че това касае и общините. По-скоро би трябвало да касае, на първо място, предимно клубовете, след това, ако може, да участват общините. Само че какъв дивидент ще извадят общините, ако дадат 50%, после се намери някой – какво се случва с този обект, ако инвеститорът се оттегли, тогава общината 100% ли трябва да финансира издръжката? Така че това са въпроси – те са експертни, но моля да ги чуете – да, различните политически сили казват своите различни политически доктрини, но този дебат трябва да доведе до подобряване показателите на държавния ни бюджет. Именно това е нашата цел. Да, може да сме различни, така е, имаме нашите предложения, разбира се, но там, където може да се напасне бюджетът, така че да свърши работа за хората, мисля, че би било редно и е наше задължение да го направим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Колеги, държавният бюджет е стратегически документ, и то не само за управлението на публичните финанси и реализираните чрез тях политики. Бюджетът на държавата е участието на държавата в реалната икономика и именно сигналът, който дава бюджетът за 2024 г., не е много добър. По тази причина трябва да се фокусираме върху това бюджетът да бъде заложен на реални измерения и ръст. Много от моите колеги вече споменаха защо ние сме песимистично настроени към ръста, който очаква Министерството на финансите, от 3,2% като растеж за следващата година при прогнозата на Европейската комисия – много по-оптимистично от 1,8%, и по-песимистичната прогноза на Българската народна банка. Колеги, неточностите при планирането, естествено, не гарантират добър краен резултат, тоест недобрият план на държавата може да се пренесе върху планирането на икономическите субекти. Сюрреалистичната прогноза за растеж от 3,2%, при положение, колеги, че половината икономики в икономическата европейска зона бележат или имат сигнали за навлизане в рецесия, особено най-голямата икономика в Европа – германската, не дава база на такъв песимизъм за растеж на нашата икономика. Същото се вижда и от прогнозата, която беше за 2023 г. Неточността от 2023 г. очаквам да се пренесе и в тази, за която е бюджетът – за 2024 г. Нереалистичен ръст, нереалистичен, нагласен, за да излезе дефицитът разходи от 3%. Но тук идва спасението – именно спасението е в капиталовите разходи, които самият министър Василев и госпожа Ангова казаха: ами вижте, колеги, тези разходи, нищо че са рекордно високи, заложени в бюджета, ние няма да ги реализираме. И тази – за 2023 г., бяха рекордно високи – 8 милиарда, които, ако се изпълнят 80% инвестиции в бъдещото развитие на инфраструктура и облагородяване на средата, в която живеем, ще се окаже чудо. Представете си от тези 10 млрд. лв. догодина, ако ги изпълним 80%, 2 млрд. лв. са спестени – хоп, вързали сме дефицита от 3%. Изпълняваме условието за влизане в еврозоната, но на каква цена? Цената, колеги, е следната – в Законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. са предвидени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на почти половин милиард лева! Тук е важно да отбележим, че увеличените размери за социалните плащания ще бъдат извършени не заради реформи, а във връзка с определения нов размер за 2024 г. на минималната работна заплата от 933 лв. и повишаване линията на бедността. Това означава единствено, че ще се извърши механично увеличение на размера на финансовата социална помощ през Закона за социално подпомагане, Закона за личната помощ и други такива. В Законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. са предвидени допълнителни разходи в размер на 76 млн. лв. за социални помощи по Закона за социално подпомагане. Срещу тези допълнителни разходи не е извършено преосмисляне на структурата на социално подпомагане, така че финансовият ресурс да бъде насочен към най-нуждаещите се лица и семейства. Още повече, всъщност крайно време е да се промени философията на социалната защита, колеги, като се измести фокусът от мерките за защита на уязвимите социални групи с реализирани социални рискове към подкрепата им за възстановяване на реални трудови правоотношения и самостоятелно реализиране на доходи. Именно заради това, че не се осъществява такава политика, няма такава реформа, Министерството на труда и социалната политика – може спокойно да извадим думата „труд“ и да го прекръстим на Министерство на социалната политика. Министърът на финансите преди малко отбеляза, че повишаването на доходите е основната възможност българските граждани да се завърнат от чужбина. Значи, забележете, колеги, ние ще спестим от реализацията на 10 милиарда инфраструктурни проекти за по-добра пътна свързаност, по-бърз жп транспорт и какво ли още не, но ще увеличим пенсиите и социалните плащания, защото българите от чужбина това очакват да видят от нас, за да се приберат в България, за да могат да се включат не в пазара на труда, а именно в социалната система. За съжаление, аз не подкрепям този подход и не го намирам за далновиден. Доброто планиране, колеги, е предпоставка за добра реализация. Още веднъж подчертавам, че капиталовата програма е буферът, който министърът на финансите е осигурил, за съжаление, с немалка наша помощ, но поне ще можем да видим – заложено е, капиталовата програма за тази година ще бъде по проекти – кой проект няма да бъде изпълнен, за да кажем: ето, имаме пари за по-високи пенсии, няма лошо в това, но те са за сметка на еди-коя си магистрала. За съжаление, видяхме, че управлението в последните три години – управляващите или в бурните политически времена много колеги, нови или такива, които вече не са в тази зала в последните три години, се смееха Политическа партия ГЕРБ за 10 години – от 2011-а до 2021 г., колко ленти на инфраструктурни проекти е срязала. Ще им кажа пък на тях, че за две години видяхме само късането на един син талон, а не рязане – нито една лента, и смятам, че по-добре беше, когато се режеха ленти. Пожелавам да може да се стигне до този темп на инфраструктурно строителство, защото за мен и голяма част от българските граждани това, което наваксва България и по реален размер на доходите, и по реално развитие на инфраструктурата, в последните две години и половина не го виждаме. Затова, колеги, за мен бюджетът е сюрреалистичен, стремящ се да разреши противоречиви икономически тенденции и да реализира ръст чрез социални разходи – благоденствие чрез помощи и заеми. Благодаря Ви за вниманието.

И накрая ще го подкрепите!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Иванов, благодаря за Вашето изказване. Има няколко типа бюджетиране – песимистично, реалистично и оптимистично. За да кажем, че едно бюджетиране е реалистично, може би в края на годината данните, които са били заложени в началото на годината, излизат – плюс/минус, да кажем, някакъв минимален процент. Всъщност точно това се случва с бюджета, който е за тази година. Аз си спомням добре нашия дебат по предишния бюджет, когато Вие имахте абсолютно аналогично становище, а именно, че ръстът на икономиката няма да бъде такъв. Спомням си една презентация, която правихме и гледахме заедно двете парламентарни групи в зала „Изток“, ако не ме лъже паметта. Спомням си становището на Вашите колеги – Делян Добрев и други, които са част от Бюджетната комисия. Но също така знам, че всъщност тази година ние ще завършим дори на по-голям БВП от планираното за тази година. Ето това е реалистично планиране. Когато говорим обаче за нереалистичен ръст, нека да говорим за последния бюджет, който изготви финансов министър на ГЕРБ с неговата дългосрочна прогноза. Вашият последен бюджет с прогнозата за 2023 г. – оказа се, че БВП трябва да бъде на равнище около 130 милиарда. БВП в момента е около 190. Ето това е нереалистично бюджетиране. Това е песимистично, нереалистично бюджетиране. Това е укриване на възможности за икономиката, приходи в държавния бюджет, за да има възможност в края на годината едни огромни допълнителни, уж допълнителни, средства да могат да бъдат разходвани с ПМС-та, за да има аванси, аванс за строеж на магистрали, които така и не се осъществиха като проекти… (Шум и реплики от ГЕРБ, реплики от народния представител Александър Иванов, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Къде са ни мостовете?!“)

Цифрите говорят най-ясно. Цифрите показват, че бюджетите, които са правени от финансовия министър Асен Василев, излизат съгласно плановете – приходна, разходна част, разбира се, има и в двете посоки неща, които не са се реализирали. Например това, че първите шест месеца от годината всъщност управляваше един служебен кабинет, този служебен кабинет ни остави един огромен минус в приходите от Агенция „Митници“, в НАП и така нататък, част от тези приходи бяха наваксани, но говорейки за прогнози, отново ще Ви дам пример за брутния вътрешен продукт, който дори ще бъде по-висок от този, който беше бюджетиран. За мен това е най-показателното – когато цифрите говорят. Мерси.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, понеже споменахте за големите инфраструктурни обекти, тук държа да спомена, че благодарение на ГЕРБ-СДС те бяха включени в бюджета на финансовия министър, и Русе – Търново, един проект, който в продължение на много години беше главна тема на правителството на ГЕРБ, в момента имахме първа копка в неделя на 3 декември 2023 г. Много е важно оттук насетне да видим реални действия. Много е важно да видим строителните работи да започнат, а не тази първа копка да бъде като прах в очите на хората, и ние ще следим за това нещо. Така че, господин Министър, надявам се, че тези пари, които сте заложили с наша подкрепа, реално да стигнат до изпълнителите и да видим прогрес в тази посока. Благодаря.

За да може в дупликата да адресира и моя коментар. Господин Иванов, нещо много важно искам да кажа. Вие казахте, че ако не се изпълни капиталовата програма – примерно с два милиарда, парите щели да отидат за пенсии. В този бюджет парите за пенсии са осигурени, и двата милиарда допълнително за капиталовата програма също са осигурени. Ако не се изпълнят двата милиарда, това не е защото няма пари за тях. Ако не се изпълнят строителните дейности за два милиарда и ако не се изпълни капиталовата програма, това е защото министерства, агенции и така нататък не са си построили съответните обекти. И досега това винаги седеше като едно аморфно число – колко милиарда от капиталовата програма е изпълнена или не е изпълнена. Хубавото на този бюджет е, че той разбива капиталовата програма по конкретни обекти и ще имаме месечни отчети по конкретни обекти, и ще е много ясно какво не се строи, но проблемът няма да е, че не са осигурени средства, а проблемът ще бъде организационен, строителен или какъвто и да е друг, но не че не са осигурени средства да се построят тези обекти. И това е изключително важно да се знае и да се отчита, че последните – не са две години, последните 20 години ние имаме систематично неизпълнение на капиталовата програма. Само за последните 10 години говорим за 16 милиарда лева, които са били оторизирани от Народното събрание, Народното събрание е дало право на съответните министерства да ги разходват и те не са ги разходвали. Това са 16 милиарда, за които не са построени магистрали, мостове, тунели, жп линии, не са купени влакове и така нататък. Това са неща, които не са се случили не защото не са били отпускани средства, а защото съответните министерства и агенции не са се организирали навреме, за да си свършат работата. И затова вкарването на прозрачност, бюджетирането на ниво проект и отчитането на ниво проект позволява, точно както и преждеговорившият колега каза, обект по обект всеки от народните представители да следи това, което е важно за хората в неговия регион и да си пита съответния министър или агенция защо, въпреки че имат пари, проектите им не вървят.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги репликиращи! Благодаря Ви за репликата, господин Министър. Започвам от това, което Вие казахте. Малка неточност – ще Ви поправя, моето изказване, и може да се види в стенограмата, е, че казвам: неизпълнението на капиталовата програма е спасение на трите процента дефицит, който мен ме притесняваше първоначално, неизпълнението на капиталовата програма, че ще влезем в рамките на трите процента дефицит, който е основна пречка и акцент върху неизпълнението за влизането ни в еврозоната, което е приоритет на това правителство. Ние от моята парламентарна група многократно сме заявявали, че това е от основните причини да подкрепяме това управление. Доколкото казах, че няма да бъде реализирана част от програмата, единственото, което адмирирам и казвам, е, че наистина с приемането на този подход, именно това, което и Вие казахте, споменаването на обектите в капиталовата програма, за да може да се следи нейното изпълнение. Доколко обаче тези шест милиарда лева, които са заложени като дефицит, ще бъдат спестени за тегленето на нови заеми? Това казах единствено. И ако не бъде осъществена капиталовата програма, ние на тях ли разчитаме и за социалните плащания, защото те са много повече от шест милиарда лева, те са рекордно високи, както казахте, в номинален размер. Тук ще завърша с отговора ми към господин Сабрутев. Господин Сабрутев, ако 2021 г., както казвате, 130 млрд. лв. е – ще проверя информацията, нямах време, прогнозен брутен вътрешен продукт, той беше заложен с 1 – 2% инфлация, но е една проста калкулация, на калкулатора на телефона, при 36% инфлация за последните години, го докарвам до 180 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, така че криво-ляво сметките и тогава са били верни, просто инфлацията не е била толкова рекордно висока и никой не е предполагал, че проинфлационните политики, които са водени, популистки наричани от много хора, в уличаването на неотменими ангажименти на държавата по линията на социални плащания, както казах, щяха да доведат до по-ниска инфлация и брутният вътрешен продукт с тази инфлация горе-долу, както казвате, стъпва на основата, която имаме и за тази година. Надявам се наистина ръстът да е толкова висок, но просто казвам: нашите основни външнотърговски партньори, българската икономика е експортно ориентирана, виждаме как в Европа големите пазари влизат в рецесия. Затова не съм аз такъв оптимист. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, скъпи колеги! И аз да кажа няколко думи за бюджета, погледнат като цяло в една макроикономическа рамка. Според мен, разбира се, като всяко човешко нещо и този бюджет няма как да бъде съвършен. Аз лично бих могъл да видя по-добри неща в него, разбира се, от гледна точка на моята идеология, но искам да засегна няколко големи критики срещу него, които смятам за неособено убедителни. Първата критика към тазгодишния бюджет, тоест за 2024 г., който се предлага на нашето внимание, беше, че бил твърде оптимистичен заложеният, реалният ръст на икономиката. Всъщност за пръв път от немалко време се залага една реалистична прогноза за реалния ръст на икономиката, тоест има известна вероятност и да не се изпълни. Говоря, че подходът преди това беше такъв, че се залага такъв ръст, че абсолютно сто процента е сигурно, че ще се изпълни, единствената изненада може да бъде нагоре. Има известна логика в това да се прогнозира песимистично, когато се прави бюджет, но също така има известна логика да се прогнозира и реалистично. И двата подхода имат своите плюсове и минуси. Фактът, че този път е избран вторият подход, не прави бюджета неадекватен. Между другото, още вчера мисля, че – коя от световните агенции излезе с прогноза за българския БВП за 2024 г. от 3%, много се използват прогнозите на БНБ, само да кажа, че БНБ в средата на тази година прогнозира за тази година, вече при половин година изминала, прогнозира 1% и само преди месец, когато си направи третото издание на прогнозата, ѝ се наложи да прогнозира за тази година прогнозата си над 1,9%, тоест два пъти, тоест самата БНБ имплицитно признава, че техните прогнози са наистина прекомерно консервативни. Това отново не е лошо, просто различен подход. Същото, между другото, важи и за позицията на Фискалния съвет. Той е длъжен да бъде крайно консервативен, да сънува кошмари и да не ги казва. Това е неговото задължение. Но има и други гледни точки. Това е по отношение на реалния растеж. По отношение на инфлацията, тоест на БВП дефлатора – техническия термин, който се отнася до номиналния брутен вътрешен продукт за годината, той най-вероятно – никой не е оспорил прогнозираните стойности, което означава, че най-вероятно е много реалистично едно нарастване на БВП догодина с едни около 8%, може би дори повече, което означава, че прогноза от 205 млрд., колкото и да се озове в края на тази година БВП – дали 190, дори малко по-малко, няма значение, една прогноза от 205 млрд. е напълно, напълно реалистична. Тук стигаме до прогнозираните приходи спрямо БВП. Чух дори една критика към бюджета, че съотношението планирани приходи към БВП по консолидираната програма намалява и това не било добре за развитието. А бе, моята идеология ми казва обратното – колкото по-малко в ръцете на държавата, толкова по-добре за икономиката. Така. Следователно това, че господин Василев леко намалява преразпределението, изземването, данъчното и другото от страна на държавата под формата на приходи, мен всъщност ме радва. Очаквам това да помогне на икономиката в дългосрочен план, не да ѝ навреди. По отношение на дефицита. Разбира се, всички удобно забравят да споменат, че дефицитът е до 3%. По-малко може, повече не може, но по-малко може. Ще го видим още – видяхме го миналата година, разбира се, мисля, че и по-миналата, там не съм сигурен, ще го видим и тази година, може би не с колкото ми се иска на моята либертарианска душа, но ще го видим. Най-вероятно, почти съм готов да се хвана на бас, ще го видим и догодина. Няма да е 3. Това е разрешеното фискално пространство за финансовия министър, той не е длъжен да го запълни докрай. Същото важи и за дълга. Всичките прогнози за дълга са до еди-колко си процента от БВП, до еди-каква си сума в милиарди левове – може и да не отиде там. Между другото, само една забележка към колегите от ИТН – през 1989 г. 11-те милиарда са в долари, не са в левове, и доларът тогава беше по официалния курс 2,80 лв., по черния курс беше около 10 лв., което означава, че според литературата, така, за сенчестия курс на долара, беше някъде между 7 и 8 лв. за долар, тоест 11 млрд. долара са били нещо от сорта на 80 млрд. лв. Не сме там още. Но това е академичен тип спор. Това, което е важното, е дали държава с трипроцентни дефицити при значително по-големи номинални нараствания на БВП само за последните 10 години, ще Ви кажа, че БВП е нараствал с около 8% годишно, номинално, докато държавният дълг е нараствал с нещо от сорта на под 2,5% от БВП годишно. Значи, проста задача – какъв е лимитът – ако една дроб започне откъдето си иска и числителят нараства с 2,5% от знаменателя, знаменателят нараства с 8% от себе си, къде ще свърши тази дроб? Хайде, малко математика да видим. И дали това е страшно? Аз ще Ви кажа, че не, не е страшно, под 30% от брутен вътрешен продукт дълг – държавен, не е причинил финансова криза никъде. Искам някой да ме опровергае. Никога, никъде! Следователно да забравим за финансовата криза. Дори и до безкрай да планираме тези дефицити, ако брутният вътрешен продукт номинално нараства с толкова по-бързо, което е напълно реалистично, правил го е последните 10 години при кризи, при бумове и така нататък, няма защо да плашим хората с финансова криза. Сега, може безкрайно да спорим дали не е препоръчително да имаме по-малък дефицит от гледна точка на растеж, от гледна точка на конкурентоспособност, от гледна точка на други неща, да, това е прекрасен спор, ама хайде да не се плашим с финансови кризи. Последното, всеки, който казва, че е притеснен от нивата на дефицит и нарастване на дълга, очаквам от всички изказали се в тази посока, до един, особено тези, които прогнозират и недоизпълнение на приходната част, всякакви приложения, предложения за намаляване на разходите. Очаквам дъжд от предложения за намаляване на разходите, защото иначе само си приказваме. По делата им ще ги познаете. Делата на народните представители са законодателните предложения. Когато видя предложения за намаляване на разходите на дефицита, ще повярвам и на приказките. Благодаря Ви.(Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, като Ваш студент в Стопанския факултет съм имал време дълго да се насладя на Вашите лекции. Смятам, че тази лекция, която дадохте в момента по макроикономика, беше полезна на колегите, затова ще Ви помоля в дупликата обаче, защото един елемент ми липсваше. Вие разказахте за дефицита, за дълга, за приходите, за разходите, за икономическия растеж, но ми липсва инфлацията. Може ли малко да поговорите за инфлацията и от какво е движена последните години? Какво е влиянието върху бюджета и как ще се развива в следващите години? Благодаря Ви.

Искам думата.

По начина на водене.

По начина на водене.

Госпожо Председател, тук трябва вече да вземем мерки, госпожо Председател, защото в парламента слушам от дълго време се разказват едни неща, които не бива да се разказват от тази трибуна, и да ги прекратявате. Например 1989 г. по Евростат България – брутният вътрешен продукт е 58 милиарда долара. Ако не ме лъже паметта, 10 – 12 милиарда е външният дълг. Това колко процента е? 20%. Така дългът 1989 г., с всичките локуми, е същият, колкото е сега – 21%. Второ, госпожо Председател, много важно, скъпи колеги, 1989 г. ние сме държавна икономика. Цялата икономика има 20% дълг, а сега имаме 20% при пазарна икономика и частният сектор е доминиращ. Бе, приятен ден и не говорете такива неща!

Искам реплика.

Господин Ганев, понеже споменахте всички изказали се преди Вас, че плашат с криза, всъщност аз искам да Ви запитам – смятате ли, че посоката е вярна, а не че ще дойде криза, в която се движим? Благодаря.

Благодаря Ви много, госпожо Председател. Благодаря на колегите за репликите. Първо, към професор Гечев – аз изобщо не съм коментирал брутния вътрешен продукт 1989 г. Само коментирах дълга и дългът беше 11 млрд. долара, и по черния курс, по сенчестия, черния, повече отиваме на осемнадесетина милиарда лева. Само това казвах. БВП колко е бил не знам, но БВП такъв, че на 29 март 1990 г. фалирахме с този външен дълг. Не можехме да го обслужваме. Точка. Факт. Писмо, подписано от господин Луканов до кредиторите на България – исторически факт. По отношение дали съм доволен от посоката. Отново бих могъл да видя и по-добре. Винаги може по-добре, естествено. Дори господин Василев може и по-добре, но според мен тук спорът отиде в плоскост, в която този бюджет не може да бъде оспорван. С него наистина може да се спори дали, ако имаме по-малък дефицит, това няма да е по-полезно за икономиката. Дали, ако се изземва още по-малко, между другото, с колегите от Института за пазарна икономика сме изчислявали преди много, те повече от мен, аз само така консултирах, че растежът на оптималния процент при разпределение през държавата, ако искаме да оптимизираме растежа, не други работи, да речем равенство, или възможности, само растежът е около 23% от БВП. Кейс би кимнал утвърдително, защото то негова е известната фраза – до 25% е разумно. Ние сме на 37. Нашата мечта с колегата Владислав Панев е да слезем на 33, но досещаме се, че имаме спорове с други хора по тази тема. Така че не смятам посоката за грешна. Аз не мисля, че малкото увеличаване на дълга, отново до 3% разрешават, защото същата тази средносрочна прогноза от 2020 г., която коментирахте – на министър Ананиев, последната, предвиждаше тази година съотношението държавен дълг към БВП да е 29 цяло и нещо от сорта на осем процента. Това преди три години си спомням не нервира абсолютно никого. Никой не се чувстваше застрашен, че влизаме в дългове, в спирали, а се планираше от 20 на 29 да се качи. Сега планираме от 22 да се качи на 28 и изведнъж от развала към провала. Не ми звучи адекватно, но по-малко преразпределение бих искал да видя, по-малък дефицит бих искал, тоест колегата Димитров го каза, ще настояваме преизпълнение на приходите да отива, една от първите приоритетни точки да бъде намаляване на дефицита и тогава да се гледа дали и други неща могат да се свършат с тези приходи. Тогава 2024 г. ще завърши както и последните две години с по-малък дефицит, отколкото пише в Закона – нищо лошо. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин финансов Министър! Правя настоящото изказване и по повод на това, че финансовият министър е тук и имам възможността лично пред него да защитя и да мотивирам слабости, които според мен са по бюджета на Министерството на земеделието и поради които лично аз в Комисията по земеделието, храните и горите не подкрепих настоящия бюджет. Ще се опитам да бъда кратка, като ще акцентирам на няколко проблема, за които със сигурност ще стане много горещо в следващата календарна година. Първият и най-важен проблем това е предвидените субсидии за нефинансови предприятия, или финансовата подкрепа за земеделските стопани за следващата година. Сега, знам, че тази тема по принцип е неразбираема за голяма част от обществото, но трябва да знаем, че земеделието в Европейския съюз функционира на тази основа. Призивите за реформа в ОСП, които се водят вече втори програмен период, доведоха до следното: намаляване на подкрепата за селското стопанство като цяло от бюджета на Европейския съюз за всяка държава членка, от една страна, от друга страна, увеличаване администрирането на тази подкрепа, тоест всички много добре звучащи призиви как да опростим ОСП, на практика резултатът е усложняване на ОСП. Казвам още европейски теми, които не касаят тук националното правителство, без значение кое е то. Трето, от този програмен период, трета страна, на темата озеленяването, което доведе до нови задължения, казвам го всичко това, за да обоснова логически исканията, което доведе на практика до един значителен бюджет, който се отделя за озеленяване, респективно увеличаване себестойността на европейските земеделски производители. Върху тази макрорамка за правилата на функционирането на Общата селскостопанска политика наслагваме геополитическия конфликт – войната в Украйна, взетите поредица решения от Европейската комисия, респективно от някои държави членки, които допълнително на практика утежниха положението на земеделските стопани, особено в Източна Европа, сред които е България. Това утежнение дойде преди всичко от по-ранното освобождаване и либерализиране с нулеви ставки на търговията Европейски съюз – Украйна със селскостопанските стоки. Тази търговия функционираше по едно споразумение от 2014 г. за присъединяването на Украйна към Европейския съюз, съгласно което споразумение до 2027 г. на всички селскостопански суровини митата щяха да станат нулеви, предвид войната това се случи в настоящата 2023 г. на практика. Няма да влизам в детайли за няколкото регламента, които се опитаха да направят изключение. Това доведе до нови проблеми и така нататък, но това е картината. В същото време по бюджета, вече се връщам към националния програмен документ – бюджета, който разглеждаме в момента, за подкрепа на българските земеделски стопани през следващата година са заделени 450 млн. лв. Това е близо 50% от общата финансова подкрепа, която получиха земеделските стопани в настоящата година. На практика необходимостта от допълнителни средства за запазване на тазгодишното ниво на подкрепа са около 440 млн. лв. Инструментите за това са налични. Комисията предоставя такива инструменти от началото на конфликта в Украйна, само че това са права, които държавата членка решава дали да приложи, или инструменти, с нейното национално финансиране. България ги приложи тази година. Приложи ги и миналата година. Те имат таван на подкрепа на земеделско стопанство, но се прилагаха и това беше добре и спасително за много от стопанствата. После ще дам само няколко данни от статистиката и заявленията за подкрепа, за да видите в какъв тренд е земеделието последните две години. Инструментът, по който се плащаше тази подкрепа, е наличен и за следващата година. Европейската комисия удължи прилагането на временната рамка за подкрепа на ликвидността до месец юни следващата година. Затова моето категорично становище и виждане е, че тези средства трябва да се заложат и за следващата година. Само няколко данни, с които искам да обоснова положението в сектора. Ако вземем земеделските стопани, които на практика наистина са предприемачи и наистина генерират доход от тази дейност само, те обикновено са бенефициенти на Общата селскостопанска политика, прилагана в България, и кандидатстват за съответната подкрепа. Ще дам най-фрапиращите данни – с колко е намален обемът на млечните крави като брой спрямо 2021 г. от настоящата 2023 г. – 24%; на месодайните крави – 20%. На тези категории това е падащ тренд вече трета година. На млечните категории под селекция – 6% спад. Овце майки и кози майки, които са по преходната държавна помощ – 11%. (Шум и реплики.) Знам, че това Ви е скучно, но нека да обявя просто с цифри. (Шум и реплики.) Добре, само още две цифри. Ако минем към статистиката – това са официални данни от системата ИСУН, в която можете да влезете и да видите всичко това. Ако влезете в агростатистиката, където са отчетени не само обемите земеделска продукция като предприемачески доход, но всички регистрирани такива, при стопанствата от млечни крави спадът е 37% за последните три години, а в поголовието – между 20 и 15%. Същото може да се каже за растениевъдството, в зеленчуците – имаме драстична в доматите, в пипера трайна тенденция с норми на намаление от порядъка на 20%. Пак казвам, за това си има обяснение и аз Ви обясних в началото като глобална рамка. Затова, господин Министър, аз много Ви умолявам за детайлен анализ в дълбочина и най-вече за управленско решение – какво правим като стратегия и перспектива. Защото е ясно – във всеки бизнес важи „големите стават по-големи“, но ние трябва ли да оставим без подкрепа най-уязвимите и на практика да имаме още един сериозен етап на обезлюдяване на селските райони?! Защото, който е излязъл от животновъдството, повярвайте, господин Министър, той повече не е влязъл. Това е реалността. За мен това е ключов момент в бюджета по отношение на Министерството на земеделието и храните. Не мога да не спомена и другите слабости, като ще ги обобщя в едно, тъй като времето изтича – това са доходите. Господин Министър, хора, които са обучавани в този наистина сложен инструментариум за прилагане на ОСП, вече напускат – хората на терен, областни дирекции по земеделие отиват да учат педагогика, за да влязат в образователната система. Имам няколко подписки от различни райони. Много моля да се помисли за увеличение на доходите в този бюджет между първо и второ четене. Приключвам с третото – наистина много впечатляващо. В правителствената управленска програма и на Вашата партия като управленска на изборите, с която се яви, инвентаризацията на горите е записана като приоритет – то е 6 милиона. Има го само в програмата, в бюджета го няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, възгласи: „Браво!“)

Благодаря Ви, госпожо Танева. Имам три неща да кажа по Вашето изказване. Първото е от гледна точка на Министерството на финансите – ние не си и помисляме да сме компетентни и да правим земеделската политика на държавата. Има си Министерство на земеделието и горите, и храните мисля, че са вътре, което трябва да направи съответната адекватна политика. Второто нещо, което искам да кажа, знаете, че ние вдигнахме съфинансирането на Стратегическия план от 15% на 60%, тоест има много сериозен национален ресурс, който нямаше преди това, който в момента е наличен точно за политики, които Министерството може да провежда. Третото нещо, което е свързано с извънредните субсидии, които бяха дадени през 2021 и 2022 г. Те бяха дадени по една проста причина – цената на природния газ, а оттам и цената съответно на всички видове торове, както и цената на продукцията – житните култури, оттам вече фуражи и така нататък за животновъдството, беше изключително висока през 2021 г., а също така и през 2022 г. През 2022 г. цените на реколтите паднаха, а те бяха засели при доста по-скъпи торове и препарати, които бяха използвани. Това вече не е случаят, тоест тази извънредна обстановка я няма. Оттук нататък искания да се субсидира в дългосрочен план с такива суми българското земеделие, защото има конкуренция от Украйна – конкуренцията от Украйна е тук, а решението за справянето с конкуренцията от Украйна трябва да стане през Стратегическия план и през наличните инструменти, а не през перманентна субсидия от 500 млн. лв. на година, на която просто никъде няма да ѝ излезе краят.

Господин Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Има доклади на трите служби – ДАНС, ДАР и ДАТО, в Секретното деловодство, които казват, че няма как да се справят с парите, които са заложени в бюджета, да изпълнят задачите, които са им възложени. Въпреки това бюджетът беше приет в Комисията по контрол на службите. Ако се вгледате в него, това е един супер шизофренно написан доклад, в който се получава така, че всички изводи във вербалната част не съответстват на това, че в крайна сметка да се гласува за този бюджет. Обръщам се към Вас, господин Министър, тъй като е безсмислено да се обръщам към залата: вземете тези доклади, те са адресирани и до Вас. Ако не сте ги чели, ги прочетете, ако случайно сте ги прочели, вземете ги под внимание, защото ще счупите държавата, докато си говорите с госпожа Танева. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Дренчев, когато бяхте в Секретното деловодство, колко души всъщност са прочели визираните от Вас доклади? Благодаря.

Благодаря за репликата, господин Таслаков. Истината е, че всичко, което не може да се разисква пред камерите и което евентуално би трябвало да разискваме в секретно заседание, не предизвиква никакъв интерес в тази зала. Докладите са три на брой. Единият е адресиран директно до народните представители от Комисията, другите два са през председателя на Комисията. Два от докладите са четени от четири човека общо, с изключение на двамата представители в Комисията от ВЪЗРАЖДАНЕ още две парламентарни групи са се запознали. Другите три парламентарни групи дори не знаят какво пише в тях, но те нямат нужда и да знаят. Те просто гласуват по сглобкаджийски начин неща, които въобще не трябва да правят. Третият доклад е четен от седем души общо. Това е самата истина. Проблемът със службите е изключително сериозен, защото това е един изключително технологичен сектор. Там са необходими както върхова техника, която се използва за шпионаж и за контрашпионаж, по същия начин са необходими и върхови специалисти. Няма как да привличаме качествени хора със заплати, които са по-ниски от заплатите на касиерки в хранителна верига. Няма как да изискваме от хората да познават езици отлично, в това число екзотични, в това число и с жаргонни познания по тези езици, и в същото време да плащаме заплати, близки до минималната. Това е смешно и нелепо! Това са причините, поради които службите са депозирали тези доклади, които са четени от по-малко от половината членове на Комисията и от никой друг в тази зала. Отново се обръщам към министър Василев. Аз се обърнах в изказването си, но Вие, господин Министър, не ме чухте. Надявам се, че сега ще ме чуете. Тези доклади без съмнение са достъпни и за Вас – прочетете ги, осмислете ги и наистина направете нещо. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим да внасяме предложения между първо и второ четене в този аспект. Вие сте човекът, който трябва да намери откъде да се вземат финансовите средства, за да се удовлетворят поне в минимална степен изискванията на тези три служби, защото, ако загубим хората, които работят, ако не създадем някаква приемственост в хората, които участват в този изключително важен сектор на националната сигурност, ще се получи така, че след няколко години ние няма да имаме никаква сигурност. Каквото и да имаме тогава, то ще бъде безполезно – няма държава без национална сигурност. Наистина Ви умолявам, настоявам, Ваше задължение е, направете така, че поне минималните изисквания на ДАР, ДАНС и ДАТО да бъдат задоволени в този бюджет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Знам, че сме накрая на дебата, затова ще се опитам да Ви дам кратък, но малко по-различен поглед върху бюджета. Изказаха се достатъчно мнения, че не се задава дългов апокалипсис, виждаме инфлацията – също. Имаше изказвания – те стъпват на грешната презумпция, че допълнителни разходи, които се направиха в последната година, увеличават инфлацията в държавата, което не е факт. Ние знаем за външните фактори и по отношение на енергийната криза, и по отношение на войната в Украйна какъв ефект имаше върху всички държави в Европа и в света по отношение на инфлацията. Виждаме, че в крайна сметка този ефект отшумява и за следващата година планираният ръст на доходите е два пъти по-висок от инфлацията. Трябва да кажем едно сравнение. Виждам – част от колегите сравняват България исторически, да, развиваме се, стигаме с бавни стъпки всяка година средноевропейските размери на доходи и стандарт, но ние трябва да се сравняваме с нашите съседи румънците. За пример, преди 2007 г. бяха по-надолу от нас като средноевропейско ниво, след това направиха редица реформи и по отношение на антикорупционната политика, работа на съдебната система, привличане на чуждестранни инвестиции и успяха да дръпнат вече със средна заплата над 1000 лв. спрямо България. Затова ние трябва да направим нещо по-различно от това, което сме правили досега. Видяхме, че моделът, по който се управляваше държавата, беше на ниски или сравнително малки дефицити, капиталова програма, която не успява също да се реализира, понижаване на планираните приходи, така че накрая на годината да имаме едни бюджетни излишъци, които да се разпределят с постановление на Министерския съвет. Ние не сме съгласни с този подход. Ние смятаме, че трябва да имаме инвестиции в капитал, изпреварващо да съчетаем и националното финансиране, и европейските средства, така че да догоним тази инфраструктура, с която се гордеят нашите европейски партньори, но затова ние трябва да инвестираме сериозно. Затова тази капиталова програма, която е базирана и на европейски средства, и на национално финансиране, и на теглене на дълг в премерени размери, ще подкрепи икономическия ръст и икономическото благосъстояние на българите и на държавата. Ние трябва да подпомогнем българския бизнес да е конкурентоспособен, за да може да генерира производителност и да изнасяме и да генерираме стойност за държавата. Тук, разбира се, трябва да кажем: бюджетът не е перфектен. Има критики, които можем да адресираме между първо и второ четене. Но трябва да си дадем сметка, че Министерството на финансите има една консолидираща роля. Това, което ние като народни представители трябва да направим, е да си говорим с ресорните министерства и да се опитаме така необходимите реформи да се получат в съответните сфери. Знаем, че за да можем да върнем българите, които са в чужбина, ние трябва да имаме качествена среда на живот, ние трябва да имаме високи доходи. Нещо, което не се засегна или много малко обърнахме внимание, беше по отношение на неравенството. Ние сме държавата с най-високо неравенство в целия Европейския съюз и единствената държава, която увеличава неравенството си след влизане в Европейския съюз. През 2007 г. 40% от доходите в държавата се получаваха от най-богатите 20% в държавата. Този процент към 2020 г. е 47. Това, което ние като политика трябва да водим, е да намаляваме това неравенство, да намаляваме процента, който се натрупва в най-големите проценти. Тук роля има държавата и всяко едно министерство, защото голяма част от неравенството се дължи на това как държавата харчи своите пари. Ние трябва да спрем тези практики по отношение на инфраструктурното строителство. Само няколко на брой големи фирми печелят големите обществени поръчки и увеличават неравенството. Ние трябва да повишим качеството на живот, а как може да стане по съответните сфери и по отношение на здравеопазването – виждаме, че следващия месец най-накрая ще пристигне първият хеликоптер за спешна помощ в България. Това е една инвестиция, която е заложена като национален проект в бюджета за следващата година, и ние трябва да го подкрепим. Виждаме, че на Запад имат модерни, бързи влакове. Това също е подкрепено с бюджета за следващата година и ние трябва да инвестираме именно в такива проекти, и в инфраструктурата, но и в транспортния състав, който да може да даде това качество на живот, което българите заслужават – и по отношение на образование, и по отношение на разходите в здравеопазването имаме редица реформи, които трябва да се направят, и за това отговорност носи съответното ресорно министерство, но и ние като народни представители, които следим дали се изпълняват тези политики, които са заложени от правителството. Смятам, че макрорамката на този бюджет е добра, реалистична и може да се изпълни и придвижва България напред, но ние трябва да си свършим работата, така че всички тези реформи, които са секторни, да се случат, да увеличим потенциала на икономиката и в следващите години да задържим тези нива на икономически растеж, които са над средноевропейските. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще гласуваме против този бюджет и ще посъветвам всички трезвомислещи да гласуват против поради основно сбъркване на всичките правила, които трябва да бъдат за един бюджет в криза, и бюджет, който трябва да ни преведе в труден момент за бързо икономическо развитие. Липсата на каквато и да е нова философия, бюджетите, особено касаещи образование, наука и здравеопазване, няма как да ни помогнат да преодолеем кризата, няма как да ни дадат възможност за нови инвестиции, няма как да дадат възможност на чуждите инвеститори да намерят подходяща среда у нас, ако няма квалифицирани кадри. Бидейки на дъното като процент от БВП най-вече за наука и култура, разбира се, няма как това да формира среда, в която ще може да има едно бъдещо развитие на страната. Нещо повече, трябва да се спомене, че когато се говори за капиталови разходи, когато са готови за преминаване и даване на възможност общините сами да избират какви да бъдат тези разходи, трябва да се има предвид, че държавата също има важни държавни капиталови разходи. Един такъв важен разход беше инвестицията в Протонен център, който да даде възможност за едно сериозно развитие и лечение на онкозаболяванията у нас. В този бюджет има пари само за проектно предложение на такъв и именно затова аз призовавам за гласуване против този бюджет. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Правя процедура времето за правене на предложения да бъде 4 дни – до петък, 18,00 ч. Благодаря. Различно предложение – господин Петров.

Благодаря, господин Председател. Аз съм народен представител в трето поредно Народно събрание, мисля, че това е четвъртият бюджет, ако броим и актуализацията от лятото на 2022 г., в чието приемане участвах, но досега не си спомням да е имало съкращаване на сроковете за правене на предложения между първо и второ гласуване поне в тези бюджети, които съм разглеждал. Не знам колко от Вас са отваряли този проектобюджет, който ни е предложен, но той е изключително обемен, включва и предложения от страна на общините и считам, че срокът от 4 дни е изключително кратък от техническа гледна точка за направата на достатъчно обосновани и мотивирани предложения между първо и второ гласуване. Да не забравяме все пак, че ако този срок бъде приет, това означава, че той изтича в петък следобед, когато изтича и един друг, много важен срок – този за внасяне на предложения между първо и второ гласуване на промените в Конституцията. Моля Ви, нека да не изнасилваме законодателния процес и затова правя обратно предложение, а именно за удължаване на стандартния 7-дневен срок, с още 7 дни, тоест общо 14 дни за правене на предложения за този, пак казвам, строго нетрадиционен и специфичен проектобюджет. Господин Председател, моля Ви да подложите на гласуване това предложение, ако първото съответно не бъде прието.