13 декември 2023 г.

Уважаеми господин председател! Моля първо на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за Николай Павлов – заместник-министър на икономиката и индустрията, Иво Маринов – началник-отдел „Търговски механизми“ при дирекция „Външноикономическа политика“, и Светослава Малчева – главен експерт в отдел „Търговски механизми“ при дирекция „Външноикономическа политика“ в същото министерство.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 49-302-01-58, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2023 г., приет на първо гласуване на 22 ноември 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение от народния представител Ализан Яхова, Иван Иванов и Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 4, ал. 3 т. 2 се изменя така: „2. декларация, в която се посочва правното основание за ползване на земеделските земи с площ над 5 дка, регистрирано по реда на чл. 41, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители; когато правното основание не е регистрирано, се представя копие от документа за ползване на земите.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 16а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „заверени копия от“ се заличават. 2. В т. 1 в началото се добавя „заверено копие от“. 3. В т. 2 думите „документ за собственост или за право на ползване на обект и/или съоръжение за съхраняване на изкупения тютюн“ се заменят с „декларация, в която се посочва правното основание за ползване на обекта и/или съоръжението за съхраняване на изкупения тютюн, данните на документа за собственост или ползване, включително от неговото вписване, а ако документът не подлежи на вписване, се прилага копие от него;“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 26б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Министерството на икономиката“ се заменят с „Министерството на икономиката и индустрията“. 2. В ал. 3 накрая се добавя „и посочена в заявление, иск, декларация или друг документ, с който започва съответното производство, като информацията се проверява служебно“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. Член 26в се изменя така: „Чл. 26в. (1) Новите тютюневи изделия, пуснати на пазара, трябва да отговарят на изискванията на закона. (2) Ново тютюнево изделие, при чиято употреба не е налице процес на горене, се смята за бездимно тютюнево изделие, а когато употребата се извършва чрез процес на горене, новото тютюнево изделие се смята за тютюнево изделие за пушене. (3) За новите тютюневи изделия се прилагат съответно изискванията за бездимните тютюневи изделия или за тютюневите изделия за пушене.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 30, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 10 се изменя така: „10. тютюневи и свързани с тях изделия от: а) автомати за продажба на тютюневи и свързани с тях изделия; б) щандове за самообслужване, с изключение на обектите за безмитна търговия;“. 2. В т. 18: а) в текста преди буква „а“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и нагреваеми тютюневи изделия“; б) в буква „б“ след думата „дим“ се добавя „или аерозол“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „предавания“ се заменя с „програми“. 2. В ал. 5: а) в текста преди т. 1 думите „тютюневи и свързани с тях изделия“ се заменят с „тютюневи изделия, изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, изделия за водна лула, несъдържащи тютюн, и изделия, съдържащи никотин“; б) в т. 1 думата „предавания“ се заменя с „програми“; в) в т. 2 накрая се добавя „върху широката публика“. 3. В ал. 6 думите „с цел пряко или косвено“ се заменят с „имаща за цел или резултат пряко или непряко“. 4. Създава се ал. 8: „(8) За електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене и течностите, съдържащи никотин, са забранени всякакви форми на публичен или частен принос към: 1. радио- и телевизионни програми, имащи за цел или резултат пряко или непряко популяризиране на електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене и течностите, съдържащи никотин; 2. събития, дейности или отделни лица, имащи за цел или резултат пряко или непряко популяризиране на електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене и течностите, съдържащи никотин, и които обхващат или се провеждат в няколко държави – членки на Европейския съюз, или в други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или по друг начин имат трансграничен ефект върху широката публика.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 35а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „министъра на икономиката“ се заменят с „министъра на икономиката и индустрията“. 2. В ал. 4 накрая се добавя „от лица, които извършват промишлена обработка на тютюн, и/или от лица, които извършват продажба на тютюневи изделия“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 35б се правят следните изменения: 1. В ал. 7, т. 6 думите „Министерството на икономиката“ се заменят с „Министерството на икономиката и индустрията“. 2. Алинея 9 се изменя така: „(9) Министерството на икономиката и индустрията въвежда забраната по ал. 7, т. 6, за което уведомява Европейската комисия.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В чл. 35з, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „цигари и тютюн за водна лула“ се заменят с „цигари, тютюн за водна лула и нагреваеми тютюневи изделия, когато, в зависимост от характеристиките си, са тютюневи изделия за пушене“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 35к се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6 думите „Министерството на икономиката“ се заменят с „Министерството на икономиката и индустрията“. 2. Създава се ал. 8: „(8) Алинеи 1 – 7 се прилагат и за нагреваемите тютюневи изделия, когато, в зависимост от характеристиките си, са тютюневи изделия за пушене.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14: „§ 14. В чл. 35л се създава ал. 3: „(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за нагреваемите тютюневи изделия, когато, в зависимост от характеристиките си, са бездимни тютюневи изделия.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. В чл. 35м, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „цигари и тютюна за водна лула“ се заменят с „цигари, тютюна за водна лула и нагреваемите тютюневи изделия, когато, в зависимост от характеристиките си, са тютюневи изделия за пушене“.“ Предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 43а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 думите „Министерството на икономиката“ се заменят с „Министерството на икономиката и индустрията“. 2. В ал. 10 накрая се добавя „и посочена в заявление, иск, декларация или друг документ, с който започва съответното производство, като информацията се проверява служебно“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. Член 43г се изменя така: „Чл. 43г. (1) Икономическите оператори, когато установят или имат съмнение, че произведените и/или пуснати от тях на пазара електронни цигари или контейнери за многократно пълнене не са безопасни или не са с добро качество, или по друг начин не съответстват с изискванията на закона, незабавно предприемат действия за: 1. привеждане на съответното изделие в съответствие с изискванията на закона, или 2. изтегляне и/или изземване на съответното изделие от пазара. (2) Икономическите оператори незабавно уведомяват Министерството на икономиката и индустрията и Комисията за защита на потребителите за всички предприети действия и за резултатите от тях и дават подробна информация, включително относно риска за човешкото здраве и безопасността. (3) Когато икономически оператор предприема действия за изтегляне на пуснатите от него на пазара електронни цигари или контейнери за многократно пълнене, той незабавно уведомява търговците на дребно, потребителите, както и останалите участници по веригата на доставка, че изделието не е безопасно или не е с добро качество, или по друг начин не съответства с изискванията на закона. В тези случаи икономическият оператор съхранява документи, които: 1. позволяват проследяване произхода на изделието и на веригата на доставка на изделието; 2. доказват извършеното уведомяване. (4) Документите по ал. 3 се съхраняват в тригодишен срок от датата на уведомяването и при поискване се предоставят на Комисията за защита на потребителите. (5) Когато икономически оператор предприема действия за изземване на пуснатите от него на пазара електронни цигари или контейнери за многократно пълнене, той незабавно уведомява търговците на дребно, потребителите, както и останалите участници по веригата на доставка за възможността да бъдат върнати закупените изделия. Уведомлението се поставя на видно място в търговския обект за продажба на дребно и съдържа: 1. подробна информация за вида на изделието; 2. място, начин и срок за връщане на съответното изделие; 3. информация за начина на обезщетение на потребителите – заплащане или замяна.“ Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В чл. 43з, ал. 3, т. 3 думата „мирис“ се заменя с „мирис, всякакви овкусители“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20: „§ 20. В чл. 43и, ал. 2 се създава т. 4: „4. се разполага в центъра на повърхността, предназначена за него, като при опаковките с форма на паралелепипед и при всички външни опаковки то е успоредно на страничния ръб на потребителската опаковка или на външната опаковка.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21: „§ 21. В чл. 43к се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, 2 и 4 думите „Министерството на икономиката“ се заменят с „Министерството на икономиката и индустрията“. 2. В ал. 6 накрая се добавя „и посочена в заявление, иск, декларация или друг документ, с който започва съответното производство, като информацията се проверява служебно“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В чл. 52, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 след думите „чл. 32“ се добавя „ал. 1 и 3, чл.“. 2. В т. 5 след думите „31в“ се добавя „чл. 32, ал. 2, чл.“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23: „§ 23. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точка 4в се изменя така: „4в. „Пурета“ е вид малка пура с максимално тегло три грама за къс.“; б) създава се т. 7а: „7а. „Нагреваемо тютюнево изделие“ е ново тютюнево изделие, което се нагрява, за да произведе емисии, съдържащи никотин и други химикали, които се вдишват от потребителя, и което, в зависимост от характеристиките си, е бездимно тютюнево изделие или е тютюнево изделие за пушене.“; в) в т. 8 след думата „течностите“ се добавя „и изделията“; г) точка 33 се изменя така: „33. „Рекламиране“ е всяка форма на търговско съобщение, което има за цел или резултат пряко или непряко популяризиране на тютюневи и свързани с тях изделия или на тяхната употреба.“; д) в т. 34 думите „тютюнево изделие и/или свързано с него изделие“ се заменят с „тютюн, тютюневи изделия, изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, изделия за водна лула, несъдържащи тютюн, и изделия, съдържащи никотин“; е) създава се т. 49: „49. „Изделия, съдържащи никотин“ са изделия, предназначени за въвеждане на никотин в човешкото тяло, които не са за медицински цели и които: а) не съдържат тютюн; б) не са течности, съдържащи никотин, и в) са съставени изцяло или частично от никотин на прах, отделни частици, паста, гел или друга форма, или комбинация от тях, включително предлагани и на малки порции в пакетчета (паучове) или порести пликчета.“ 2. В § 1а се създава т. 3: „3. Делегирана директива (ЕС) 2022/2100 на Комисията от 29 юни 2022 г. за изменение на Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета с оглед на оттеглянето на определени освобождавания по отношение на нагреваемите тютюневи изделия (OB, L 283/4 от 3 ноември 2022 г.).“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24: „§ 24. В останалите текстове на закона думите „Министерството на икономиката“, „министърът на икономиката“ и „министъра на икономиката“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката и индустрията“, „министърът на икономиката и индустрията“ и „министъра на икономиката и индустрията“.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 22 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Христо Даскалов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 25: „§ 25. Тютюневите и свързаните с тях изделия, които са произведени или пуснати на пазара до влизането в сила на този закон, може да продължат да се предлагат и продават до изчерпване на количествата, но не по-късно от два месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 26: „§ 26. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря Ви, господин Председател. Параграф 2 – Министерският съвет предлага една декларация, че заявителят разполага с правно основание за ползване на земеделските земи. Има едно предложение за корекция, в което госпожа Яхова, госпожа Танева и господин Иванов не са съгласни с това и предлагат да не е необходимо заявителят да предоставя декларация, като освен изброените документи заявителят може да представи само копие от документа за ползване на земите. Аз отворих сайта на Фонда, видях списъка от документи, които трябва да се предоставят от заявителите, и не видях проблем към нито един от документите да се представи и декларация, която всъщност декларация представлява нотариални данни – документ за вписване, том, година, служба по вписванията и така нататък. Въпросът ми към вносителите на това предложение – госпожа Танева, госпожа Яхова или господин Иванов – е какъв е този документ, с който искате да облекчите документите за регистрация на тютюнопроизводителите – копие от документа за ползване на земите? Какъв е този, който не присъства в чл. 4 от Закона за тютюна от общо петте точки, в които има списък с документи, с които се регистрират тези производители? Кой е този документ? Благодаря.

Не, нямам реплика, за отговор. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Репликата е отговор.“)

Господин Петров, вносител е Министерството на икономиката, но ако не желаят те да отговорят, аз ще дам обяснение на тази редакция. Първо, не разбрах точно въпроса. Идеята на текста е с цел облекчаване на администрирането. Земеделските стопани се регистрират като такива, анкетните карти се попълват с правните основания, които се прилагат в службата. Те са най-различни правните основания – договор за собственост на имота, договор за аренда, договор за наем, споразумение за ползване, договор за доброволна делба, наследство – всички, които съществуват в правния мир. Идеята е да се подаде декларация, ако тютюнопроизводителят е регистриран земеделски стопанин, както, между другото, е обичайният случай, подаваш декларация, че има такива регистрирани правни основания. Ако си до пет декара и нямаш регистрация, подаваш съответния документ, който съществува в правния мир. Идеята беше да не се подават на два пъти.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Танева, в чл. 4 на Закона за тютюна са изредени документите, които са необходими за регистрация. Сега, на мен ми е ясно, че в анкетната карта се попълват всички тези документи, но Вашето предложение казва „или, когато правно основание не е регистрирано, се представя копие от документа за ползване на земите“. Това може да се тълкува, че един тютюнопроизводител може да бъде регистриран само с копие от документа за ползване на земите. И моят въпрос беше – с какво е повече един тютюнопроизводител, да речем, от един малък земеделски стопанин, на който се изискват един тупач документи освен анкетната карта, която съществува в правния мир, за да може той да се регистрира само с копие от документа за ползване на земите.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 6 ал. 2, 3 и 4 се отменят.“ Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 47, ал. 1 т. 1 се отменя.“ По § 1 има предложение от народния представител Цветан Предов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3: „§ 3. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ думите „регистъра по чл. 83“ се заменят с „информационната система по чл. 83, ал. 1“. 2. Създава се ал. 4: „(4) Оценката за наличието на емоционална връзка по ал. 3 се извършва от вещо лице – психолог. Дирекция „Социално подпомагане“ оказва съдействие при извършването на оценката.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4, като в чл. 79 се създава заглавие „Разлика във възрастта“, а в ал. 2 думата „единият“ се заменя с „от единия“. Предложение от народните представители Хатидже Георгиева и Ертен Анисова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ралица Тодорова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 80, ал. 3 след думата „съдът“ се добавя „изисква становище от отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес на ищците и“.“ Параграф 3 – текст по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6, като в т. 1 и 2 след думите „чл. 83“ се добавя „ал. 1“. Параграф 4 – текст на вносител. Предложение от народните представители Хатидже Георгиева и Ертен Анисова: „В § 4 относно чл. 83, в ал. 3 след думите „Министерството на труда и социалната политика“ се добавя „Държавната агенция за закрила на детето“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7: „§ 7. Член 83 се изменя така: „Национална електронна информационна система за пълно осиновяване Чл. 83. (1) Министерството на труда и социалната политика създава, води и поддържа Национална електронна информационна система за пълно осиновяване. (2) Информационната система по ал. 1 съдържа данни за: 1. децата, които може да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване; 2. лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, и данните от електронната платформа по чл. 85, ал. 1; 3. изразените предпочитания на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване; 4. всички етапи от процедурите, свързани с осиновяването; 5. всички обстоятелства от значение за осиновяването. (3) Достъп до данните в информационната система по ал. 1 имат председателите и членовете на съветите по чл. 94 и длъжностни лица от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане, определени със заповед на министъра на труда и социалната политика. (4) Министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на правосъдието, определя с наредба реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на информационната система по ал. 1, както и нивото на достъп до данните в системата на лицата по ал. 3. (5) Министърът на труда и социалната политика ръководи и координира функционирането на информационната система по ал. 1 и определя със заповед длъжностните лица от Министерството на труда и социалната политика, които отговарят за правилното функциониране и поддържане на системата. (6) Въз основа на данните от информационната система по ал. 1 Министерството на труда и социалната политика извършва наблюдение и ежегодно изготвя анализ относно изпълнението на държавната политика в областта на пълното осиновяване. (7) В наредбата по ал. 4 се определят и условията и редът за: 1. извършване на социалното проучване по чл. 86, ал. 2; 2. извършване на служебни проверки от значение за процеса на осиновяване; 3. провеждане на обучения на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване; 4. оказване на подкрепа чрез социални услуги на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване; 5. предоставяне на информация и съдействие; 6. издаване, подновяване и отнемане на разрешението по чл. 86, ал. 3 за вписване в информационната система по ал. 1.“ Параграф 5 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8: „§ 8. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думите „в регионалните регистри на деца“ се заменят с „на деца в Националната електронна информационна система“. 2. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) За дете, настанено по административен ред съгласно Закона за закрила на детето, чиито родители са неизвестни или са дали съгласие за пълно осиновяване, дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето в 7-дневен срок от настаняването издава заповед за вписването му в информационната система по чл. 83, ал. 1 и я изпраща чрез регионалната дирекция за социално подпомагане на Министерството на труда и социалната политика. Когато съгласието е дадено след настаняването, 7-дневният срок тече от деня на даване на съгласието. (2) Когато детето, чиито родители не са дали съгласие за пълно осиновяване, е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 издава заповед за вписване на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1 и я изпраща чрез регионалната дирекция за социално подпомагане до Министерството на труда и социалната политика. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето, когато не е постановено съдебно решение.“ 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл. 83, ал. 1 въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл. 93, ал. 2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето подава молба до съда в едномесечен срок от разглеждането на искането на родителя, към която прилага мотивирана оценка на причините за неуспешната реинтеграция или за промяна на мярката. Молбата се разглежда по реда на бързото производство по глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Дете, чиито родители са починали, лишени са от родителски права или са поставени под пълно запрещение, може да бъде вписано в информационната система по чл. 83, ал. 1 по молба на настойника или попечителя до дирекция „Социално подпомагане“. Вписването се извършва, ако е в интерес на детето, въз основа на заповед на директора на дирекцията. Дирекция „Социално подпомагане“ изисква становище за интереса на детето от органа по настойничеството и по попечителството. Когато детето е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето в едномесечен срок от настъпването на основанието за учредяване на настойничество или попечителство издава заповед за вписването на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1 и я изпраща чрез регионалната дирекция за социално подпомагане на Министерството на труда и социалната политика.“ 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „регистъра по реда на ал. 3“ се заменят с „информационната система по чл. 83, ал. 1 по реда на ал. 4“. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Вписване на дете в информационната система по чл. 83, ал. 1 може да се извърши на основание подадена от родителите молба до директора на дирекция „Социално подпомагане“, ако вписването е в интерес на детето, и към молбата са приложени декларации за съгласие за пълно осиновяване от двамата родители. Вписването се извършва въз основа на мотивирана заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане.“ 7. Създават се ал. 7 и 8: „(7) Вписването на дете в информационната система по чл. 83, ал. 1 се извършва от Министерството на труда и социалната политика въз основа на мотивирана заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) Отказът за вписване на дете в информационната система по чл. 83, ал. 1 се извършва с мотивирана заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Параграф 6 – текст на вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9. Параграф § 7 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10: „§ 10. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думите „Националния регистър на осиновяващи“ се заменят с „Националната електронна информационна система“. 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, кандидатства чрез електронната платформа по чл. 85, ал. 1 за разрешение за вписване в информационната система по чл. 83, ал. 1.“ 3. В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато лицето желае да осинови дете с обичайно местопребиваване в чужбина, въз основа на социалното проучване дирекция „Социално подпомагане“ издава удостоверение за годност по образец, приложение към наредбата по чл. 83, ал. 4.“ 4. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) Вписването в информационната система по чл. 83, ал. 1 се извършва от Министерството на труда и социалната политика въз основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ за издаване на разрешение за вписване в информационната система. (4) Заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ за отказ за издаване на разрешение за вписване в информационната система по чл. 83, ал. 1 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 5. В ал. 5 след думата „разрешението“ се добавя „по ал. 3“. 6. Алинея 6 се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11: „§ 11. В чл. 87 се правят следните изменения: 1. В заглавието думата „регистъра“ се заменя с думите „Националната електронна информационна система за пълно осиновяване“. 2. В ал. 2, изречение първо думата „регистъра“ се заменя с думите „информационната система по чл. 83, ал. 1“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Отбелязването и заличаването се извършват от Министерството на труда и социалната политика въз основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ за отбелязване на изменението или заличаването от информационната система по чл. 83, ал. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12: „§ 12. Член 88 се изменя така: „Защита на личните данни Чл. 88. Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане предприемат мерки за защита на личните данни в информационната система по чл. 83, ал. 1 и платформата по чл. 85, ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13. По § 11 има предложение от народния представител Цветан Предов и група народни представители: „§ 11. В чл. 93 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, преди осиновяването се изисква от отдел „Закрила на детето“ да уведоми родителите лично чрез удостоверяване на връчването на уведомяването за процедурата с подпис в нарочна за целите декларация за информираност не по-късно от 3 месеца от датата на настаняването на детето.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Минимум 3 месеца преди вписване в националната информационна система за осиновяване служителите на ДСП по район се задължават да извършат актуално социално проучване за отглеждане в семейна среда и да приложат доклад с изпълнени мерки за реинтеграция на детето в биологичното семейство и заключение за възможност или липса на такава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14: „§ 14. В чл. 93 ал. 2 и 3 се изменят така: „(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. (3) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато родителят в срока по ал. 2 е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, изразило съгласие по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15: „§ 15. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 навсякъде думите „регистъра“ се заменят с „информационната система по чл. 83, ал. 1“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3: а) в изречение първо думата „данни“ се заменя с „доклад“; б) създават се ново изречение второ и изречение трето: „Докладът се изготвя по образец, приложение към наредбата по чл. 83, ал. 4. Решението на Съвета по осиновяване се съобщава на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния адрес на осиновяващия.“; в) досегашното изречение второ става изречение четвърто, като в него накрая се добавят думите „на осиновяващия с детето“. 4. Алинея 4 се отменя. 5. В ал. 5, изречение първо след думата „срок“ се добавя „до“. 6. В ал. 6 накрая се добавя „дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния адрес на осиновяващия“. 7. В ал. 7 думите „в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване“ се заменят с „от Министерството на труда и социалната политика в информационната система по чл. 83, ал. 1 след писмено уведомление от съответната дирекция „Социално подпомагане“. 8. Създава се ал. 8: „(8) Когато в информационната система по чл. 83, ал. 1 за пълно осиновяване няма вписани подходящи осиновяващи, Съветът по осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят дете със здравословен проблем, специални нужди или на по-висока възраст, регионалната дирекция за социално подпомагане предприема мерки, определени в наредбата по чл. 83, ал. 4.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17: „§ 17. В чл. 100, ал. 2, в текста преди т. 1 след думата „Oсиновяването“ се добавя „винаги“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18. По § 16 има предложение от народния представител Хатидже Георгиева и Ертен Анисова: Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19: „§ 19. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея цифрата „две“ се заменя с „три“. 2. Създава се ал. 2 : „(2) Осиновителите и осиновеният имат право да ползват социални услуги по време на процедурата за осиновяване и след осиновяването, като при необходимост директорът на дирекция „Социално подпомагане“ определя подходящи социални услуги в общността, които да ползва осиновителят след становище от отдел за закрила на детето.“ По § 17 има предложение от народния представител Христо Петров: „В § 17 относно чл. 105 ал. 2 се изменя така: „(2) Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като уведоми за производството родителите по произход на осиновения без негово присъствие и заключението на прокурора, се произнася с решение. Уведомяването на рождените родители по произход на осиновения не се извършва в случаите, когато те не могат да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага да бъде отхвърлен. По § 18 има предложение от народния представител Цветан Предов и група народни представители: „В § 18 относно чл. 105а ал. 2 се изменя така: „(2) Разрешението по ал. 1 се издава само за конкретния случай.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Радомир Чолаков по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага да бъде отхвърлен. Дотук нека да е, защото ще има дебат. После ще продължим.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще направя предложение за редакция по новия § 5, а именно в редакцията на § 5 относно чл. 89, ал. 3 думите „отдел „Закрила на детето“ се заличават. Мотивите ми за това са следните: орган за закрила на детето на местно ниво е дирекция „Социално подпомагане“. Отдел „Закрила на детето“ е част от дирекцията, но не е самостоятелно административно звено и в този смисъл всички актове се издават от дирекция „Социално подпомагане“ и в тази връзка е моето предложение.

Ако мога, да продължа, защото има още едно предложение за редакционна поправка, което касае т. 2 на § 16, който става § 19. Точка 2 се изменя така: „2. Създава се алинея 2: „(2) Осиновителите и осиновеният имат право да ползват социални услуги по време на процедурата за осиновяване и след осиновяването, като при насочването от дирекция „Социално подпомагане“ се взема предвид и докладът на водещия случая социален работник.“ Мотивите за тази редакция са следните: самото насочване за ползването на социални услуги е регламентирано и е процедура по Закона за социалните услуги в чл. 73. Тя включва извършването на предварителна оценка на потребностите от социални услуги и съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящите за тях социални услуги. Тъй като не отделът „Закрила на детето“, а дирекция „Социално подпомагане“ е органът, от името на който излизат всички становища и официални документи, считам, че следва да се дава доклад от водещия в случая социален работник, а не да се дава становище от отдел „Закрила на детето“. В този смисъл е моето предложение за редакция. Благодаря.

За процедура.

Уважаема госпожо Председател, във връзка с § 17 бих искал, в случай че бъде приет от залата, да направя следните правно-технически редакции.

Относно чл. 105 в § 17 се правят следните изменения и допълнения: „1. Създава се заглавие „Право на информация“. 2. В ал. 1 думите „съпруг, съпруга могат“ се заменят съответно със „съпругът, съпругата може“.“ В ал. 2 има техническа редакция, дребна, но за яснота на залата ще я прочета изцяло. Алинея 2 се изменя така: „(2) Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като уведоми за производството родителите по произход на осиновения без негово присъствие и изслуша заключението на прокурора, се произнася с решение. Уведомяването на родителите по произход на осиновения не се извършва в случаите, когато те не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали.“ 4. В ал. 4 думите „чл. 105“ се заличават, а думата „постановил“ се заменя с „допуснал“.“

Благодаря, госпожо Председател. Ще започна малко отзад напред, за да не си забравя мисълта. По отношение на предложението в § 17, т. 3, ал. 2, изречение второ, доколкото виждам, че има нагласа в залата да бъде приет този параграф, според мен има една лека неяснота. Изречението е: „Уведомяването на родителите по произход на осиновения не се извършва в случаите, когато те не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс.“ В тази хипотеза за мен е неясно какво се има предвид. Да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс – дали само по отношение на тяхното призоваване евентуално, или говорим за производствата по реда на Гражданския процесуален кодекс, измежду които е да бъдат обявени за неизвестно отсъстващи. Бих желал да направя една редакционна поправка, госпожо Председател, тя е кратка. В изречение второ на ал. 2 след думата „установени“ да добавим две думи „в производствата“ по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това е за яснота, за да се знае какъв е тоя ред по Гражданския процесуален кодекс и за какво става въпрос. Моля Ви да подложите на гласуване тази редакционна добавка – просто да добавим думите „в производствата“ и натам продължава по реда на ГПК. Дами и господа народни представители, предложенията, на първо място, са голям брой. Те са сериозни и касаят най-вече реда на осиновяване, процедурите на осиновяване. Уважаема госпожо Председател, на първо място, ако вървим хронологически, бих Ви помолил за една процедура – в § 3 т. 1 и 2 да ги подложите на разделно гласуване. Защо? На първо място, вижда се, че вместо регистъра, той се заменя с една информационна система, която доста подробно е описана както в чл. 83, така и в чл. 84. По отношение на тази информационна система държа да насоча вниманието на народните представители по отношение на следното. Както в чл. 83, така и в чл. 84 ще забележите, че има доста подробно ново описание на доста факти и обстоятелства, които се отнасят за осиновените, за децата, които ще подлежат на осиновяване. Изключително подробно са описани различни процедури, основания за вписване в системата и така нататък, но забележете, няма абсолютно никакви критерии за лицата, които ще бъдат вписани по чл. 83, ал. 2, т. 2, а именно това са лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, и данните от електронната платформа, тоест това, което не е посочено в тази информационна система, нито в един от двата члена, това е информацията за осиновяващите, а считаме, че тя е не по-малко важна от информацията за осиновяваните. Не знам защо това е пропуснато и защо не са посочени абсолютно никакви критерии, основания, още повече че по-нататък в Законопроекта се говори, че има ситуации, в които, когато не може да бъдат намерени подходящи, избрани подходящи осиновяващи в тази информационна система. Добре, ако Вие не сте посочили в закона критериите, по които тези хора ще се вписват, и данните, и фактите, и обстоятелствата, по отношение на които тези хора – осиновяващи, ще се вписват, как тогава създавате задължения? Само да намеря в коя разпоредба беше, където се урежда хипотеза, при която, ако не бъдат намерени подходящи такива вписани лица… Да, намерих го. Това е в чл. 95, новата ал. 8: „Когато в информационната система – същата по чл. 83, ал. 1 – за пълно осиновяване няма вписани подходящи осиновяващи“. Как разбирате кои са подходящи, като няма абсолютно никакви изисквания за вписването им? Нещо повече. И в тази връзка, ако се върнем на чл. 83 – това е § 4, който става § 7, създали сте възможност в ал. 3 – вносителите имам предвид: „Достъп до данните в информационната система имат председателите и членовете на съвета по чл. 94, длъжностни лица от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане.“ Само тези лица. Никой друг няма достъп до тази система. Считаме, че кръгът е изключително стеснен. И тъй като говорим, пак казвам, не само за данни за осиновяваните, говорим и за данни за осиновяващите, аз считам, че този кръг би трябвало да бъде разширен освен с длъжностни лица от Министерството на труда и социалната политика, също така и длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра. Защо? Защото не само в детската педагогическа стая имаме съответните инспектори в МВР, които работят с деца, доста случаи на деца, които нямат родители и може да подлежат на осиновяване в една по-голяма възраст, детска възраст, а на следващо място считаме, че трябва да има и проверка, и възможности за контрол върху лицата, които искат да бъдат вписани като осиновяващи, включително това могат да бъдат и чужденци. Нека да го посочим. Затова, уважаема госпожо председател, искам да направя една редакционна добавка. В § 4, който става § 7, визиращ чл. 83, в ал. 3 накрая на текста вместо точка да бъде поставена запетая и да се добави следният текст: „както и длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра“, тоест използваме текста за длъжностни лица от Министерството на труда и социалната политика. Считам, че разширяването на кръга на лицата, които могат да работят с тази информационна система, и с определени служители от системата на Министерството на вътрешните работи само и единствено ще спомогне, на първо място, за гарантиране интересите на осиновяваните деца и на второ място, за една много по-адекватна и пълна проверка на осиновяващите, при положение че в Законопроекта не са заложени абсолютно никакви факти, обстоятелства, данни, критерии или както искате го наречете, за осиновяващите, а само за осиновяваните. Това е общо взето моето изказване. Държа да посоча, че цялата тази информационна система за нас е неясна, така че ние няма да подкрепим съответните параграфи от Законопроекта, които имат отношение по тази информационна система. Ще подкрепим разпоредбите, които вменяват и създават дори и за първи път задължения – най-вече за съда, да изисква становища на дирекция „Социално подпомагане“. Считаме, че това е една добра крачка напред във всичките тези процедури. Считаме, че тези експерти, които имат специални знания и умения в тези области, наистина е добре да дават такива становища, така че там, където се предлага за първи път или се създава задължение, задължително да бъдат изисквани подобни становища и доклади или насоки. Ние ще подкрепим тези конкретни разпоредби. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега Петров, моята реплика ще бъде по отношение на Вашето твърдение, че липсват в нашите предложения конкретни изисквания към лицата, които искат да осиновят при условията на пълно осиновяване. Бих искала само да Ви посоча, че в чл. 86 в сега действащите текстове на Семейния кодекс има регламентирано, че дирекция „Социално подпомагане“ извършва социално проучване на годността на лицето, което иска да осинови дете. По отношение на предложението Ви, което касае чл. 83, ал. 3, искам да посоча, че има предложения между първо и второ четене, в които са регламентирани и предложенията по отношение на това да се разшири кръгът от служебни лица, които да имат право на достъп до данните в националната електронна информационна система. Разширяването е по отношение на Държавната агенция за закрила на детето. Това е предложение между първо и второ четене. Може да го погледнете в Доклада. Мисля, че Вашето предложение за редакция не е коректно, защото там, където Вие предлагате – в края на ал. 3, няма как да бъде направено предложението за редакция, защото там става въпрос за издаване на заповед на министъра на труда и социалната политика. Коректното Ви предложение за редакция трябва да бъде в думите след „Агенция за социално подпомагане“. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Изключително важен Законопроект, в който не трябва да подхождаме недобре към процедурата за осиновяване, защото да изпуснем една малка вероятност, България има проблем с разсиновяването точно поради този факт – недобър начин на проучване, недобър начин на обучение на кандидат-осиновители. Господин Петров! Господин Петров, виждам, че говорите, но ще се обърна към Вас, за да разясните на госпожа Жекова какво точно имате предвид при добавянето и разясняването кои са лицата, подлежащи на осиновяване, защото въпреки това, че дирекция „Социално подпомагане“ прави проучване и по съответната наредба е ясно кои са лицата и на какво трябва да отговарят, но за мен е много важно това нещо да съществува и в закон разписано, за да се знае какво могат и какво не могат. Колкото до Вашето допълнително предложение относно лицата, които могат да бъдат дописани като служители в Министерството на вътрешните работи, аз ще Ви помоля да разясните защо да не бъдат добавени и служители от Държавна агенция за закрила на детето, тъй като обстоятелствата на различните министерства и държавни агенции, които имат отношение по закрила на децата, е много важно да участват съвместно, защото по-надолу в предложените законопроекти Държавната агенция за закрила на детето участва в Съвета по международно осиновяване. Това са въпроси, които ми се иска да ги разясните, защото е добре да направим уточнение колко е важно да съществуват тези корекции в закон, не в наредба, а в закон. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. По ред на репликиращите. На първо място, уважаема госпожо Жекова, да, в чл. 86 от Закона има описани проверки, които се правят, но тук говорим за създаването на една информационна система, в която има описани надълго и нашироко условията, критериите, които се отнасят за осиновяваните деца. Дотук добре, но в нея трябва да бъдат описани условия, критерии за осиновяващите, защото, отново казвам, по-нататък в Закона се говори, когато няма подходящи осиновяващи, как се определя, въз основа на какви данни. Това не е посочено в тази система. Те трябва да присъстват в тази система, при положение че в нея ще има достъп до тези лица, за които говорихме – длъжностни лица от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане. Казвате, че има предложения между първо и второ четене за Агенцията за закрила на детето също да бъде включена, което също е добро предложение, така че е редно в информационната система да има данни за осиновяващите. Аз знам защо мнозинството в тази зала не иска да включи много данни за осиновяващите. Нормално е, защото се говори за чужденци, за хора, които не трябва да се знае кои ще бъдат, които ще осиновяват българските деца. Това е единствената причина. Нека да си го кажем ясно. Да не говорим със заобикалки защо тази важна информация я няма. Говорим конкретно за осиновяващите лица. Тя трябва да присъства в информационната система без значение в чл. 86 кой какви проверки прави. На следващо място, госпожо Жекова, считам, че именно там е мястото на редакционната добавка, която направих. Тя да е огледална на предходния текст – „длъжностни лица от Министерството на труда и социалната политика“. Да, след като бъде изчерпан редът, описанието на лицата от това министерство, да добавим „и длъжностните лица от Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи“. Няма как министърът на труда и социалната политика да определя със заповед лица от друго министерство какво да извършват. Това е прерогатив и правомощие само на конкретния министър и затова посочването – говоря технически, трябва да бъде в края на изречението. Причината е техническа, а не че не искаме да бъдат включени и да няма синхронизация между двете министерства. Но се обръщам към залата – изключително важно е, когато се включват толкова много данни в една информационна система за децата, които подлежат на осиновяване, релевантно и за осиновителите, да имат достъп до нея и определени служители. Пак казвам, това са определени длъжностни лица от системата на Министерството на вътрешните работи. Изключително е важно за гарантиране интересите на децата, които подлежат на осиновяване. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, взех думата, за да направя една редакция, но преди да кажа редакцията, която предлагам, само искам да подчертая много ясно, тъй като колегата Петров много сериозно подчерта темата за осиновяващите. Разбира се, че Националната информационна система ще съдържа информация за всички, които са кандидат-осиновители – това е повече от ясно. Защото целта на тази система е именно да се направи най-добрият подбор за семейство, в което да бъде осиновено детето. Не може да става и дума за чужденци в тази система, защото системата за международно осиновяване се намира в Министерството на правосъдието и тя не е обект на тези текстове. Говорим за Националната система за национално осиновяване, което се организира от Министерството на труда и социалната политика. Исках все пак да направя това уточнение, защото е важно, за да не се наслагват неща, които не са верни. Предлагам редакция на § 18 по вносител. Параграфът е отхвърлен в Комисията, но в случай че бъде приет в пленарната зала, предложението ми за редакция е следното: В § 18 се правят следните изменения и допълнения: в т. 1 думите „създава се“ се заменят с „в Глава VIII, Раздел III се създава“. В т. 2, ал. 1 думите „министърът на правосъдието“ се заменят с „министърът на труда и социалната политика“. В т. 3 ал. 3 се изменя така: „Редът и условията за издаване и отнемане на разрешение по ал. 1 и за дейността на посредниците за достъп до информация за произхода се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.“ В т. 4 в ал. 4 след думите „по чл. 105, ал. 1“ се добавя „получило съдебно решение по чл. 105, ал. 2“. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, госпожо Сачева, взимам реплика само във връзка с казаното от Вас, че в тази информационна система по чл. 83, разбира се, ще има информация за осиновяващите. В момента няма описана в Закона каква е тази информация за осиновяващите. Жизненоважно, за да гарантира интересите на децата, е да напишем каква е тази информация за осиновяващите, така че моля да ми посочите къде в чл. 83 е посочена и да ми кажете каква информация за осиновяващите, която Вие твърдите, че има, е посочена в Закона. Нека да обясните в дупликата и да ме убедите, разбира се, че е достатъчно ясна и подробна информация, която е важна за изпълнение на целите. После аз Ви го казах, кой член беше – в чл. 95, новата алинея 8, където, при условие че няма вписани подходящи осиновяващи, за да може да видим каква е тази точно информация за осиновяващите, която се вписва в информационната система, която, ако съответно се прецени, че не определя подходящия осиновяващ, може после да се предприемат новите мерки, които създавате по чл. 95, ал. 8. Казвам Ви го това, за да Ви покажа, че трябва да има ясни посочени данни в този закон за осиновяващите, в противен случай не се гарантират интересите на децата. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Петров! С предложените от нас промени ние не стартираме от нулата да създаваме процес, по който да бъдат осиновявани деца в България, а говорим за това, че трябва да има информационна система, в която до момента процесът по начина, по който той се случва, да бъде електронизиран, така че той да може да бъде оптимизиран и да бъде направен по-ефективен подборът на родители, които да са най-подходящи за децата. И понастоящем всеки човек, който е кандидат-осиновител (народният представител Петър Петров е обърнал гръб на трибуната), господин Петров, аз малко трудно ще мога да Ви убедя, че това го има, ако Вие не ме слушате, защото аз за Вас я правя тази дуплика. Всички кандидати-осиновители в момента трябва да подадат първо заявление, второ, трябва да имат съответните медицински документи, включително всички тези неща, които в момента кандидат-осиновителите трябва да подават, включително и доклада на социалните работници. Всичко това ще бъде вътре в съответната информационна система, защото изрично е посочено, че самата система ще бъде създадена с подзаконов нормативен акт на Министерството на труда и социалната политика. Един закон не може да разписва подробно всяка стъпка и всеки момент от целия организационен и управленски процес. Законът дава основание такава система да бъде създадена и изградена. Съдържанието на тази система съответно ще бъде обект на подзаконов нормативен акт. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги, предложенията, които са направени за изменения и допълнение на Семейния кодекс, и главно тези, които обхващат тези предложения, които са в § 17 и § 18, са направени от моята парламентарна група, тоест от ГЕРБ-СДС. Аргументация в голяма част от тези предложения аз намирам и ще ги подкрепя, но има неща, за които бих искал да взема отношение в чисто професионален аспект. Претендирам, че разбирам от семейно право не само защото съм го преподавал години, а защото и много дълги години съм го практикувал. Тоест моите опасения относно това, че ако приемем тези изменения в тези два параграфа във вида, в който са предложени от нашата парламентарна група, бихме могли да стигнем до един парадокс и да създадем един хаос, който мен лично като практикуващ юрист ме притеснява. Какво имам предвид? Поначало в Семейния кодекс институтът на осиновяването е отделен в специална глава. Той не само е отделен, а е важен с ясно и точно определени правила, защото се създават нови правоотношения между, от една страна, тези, които са биологични родители – по отношение на тях се предприемат действия по прекратяване на всякакви взаимоотношения с техните биологични деца. От друга страна, след извървяване на необходимия път за отнемане, първо, на родителските права – възможност това дете да бъде предметът на осиновяване, самата процедура на осиновяване така, както е описана с подробности, включително с измененията, които сега се правят, за да се стигне до осиновяването и до създаването на нови правоотношения, които правоотношения изрично във всякаква теория и практика имат една-единствена цел – да създадат правоотношения между осиновителите, макар да не са биологични родители, и осиновените като между родител и дете. Защото тези правоотношения са двояки. От една страна, осиновителите имат задължението – всички тези задължения, които са описани в Семейния кодекс – да се грижат за тях, за тяхното здраве, за тяхното възпитание, за тяхното израстване и така нататък. От друга страна обаче, по отношение на осиновените също има права и задължения по отношение на техните осиновители. Затова всъщност, когато в сега действащия Семеен кодекс беше създадена правната норма на чл. 101, там изрично е записано много ясно, много точно, че когато тази процедура по осиновяване се приключи, правоотношенията и всякакъв вид отношение между биологичните родители и осиновения се прекратяват. Дебело подчертавам този факт! Ние няма как да прескочим разпоредбата на чл. 101 и да създаваме други правоотношения, защото възможността за достъп до информацията на прекалено голям обем от хора – имам предвид и съпрузи, и деца, и низходящи, и посредници, и така нататък, води до нарушаване на основния принцип – тайната на осиновяването. Това е всъщност основната цел на института на осиновяването, тази връзка между биологични родители, осиновители и осиновен, да бъде прекратена. Защото тя ще въздейства – психически, на осиновения и това дава възможност в него да се появи един дуализъм, който да го разкъсва между биологичните родители и тези, които всъщност са поели ангажимента на очевидно недостойните родители, за да го отгледат и да го възпитат. Затова е създаден институтът на тайната на осиновяването. Това искаме ние да разширим, което според мен не е в интерес на целия този институт, не е в интерес на осиновителите, не е в интерес на осиновения. Въпреки това съм склонен да приема, че когато един човек стане зрял, а според мен зрелостта настъпва, макар нашият закон да казва, че на 18 години ставаме пълнолетни и отговорни, но аз считам, че едно дете, защото на 18 години още е дете, защото всички сме минали или сме имали деца, и знам какво е тяхното положение, е много тънка разликата. Затова аз бих дал възможност и приемам този аргумент на моите колеги, че осиновеният има право да разбере кои са му родителите, но нека това да стане в една по-зряла възраст, когато той може да разбере какво всъщност го влече към това, той да знае кои са му биологичните родители, каква е последицата от това, защото тогава вече цикълът между една голяма част от цикъла на права и задължения между осиновен и осиновители вече ще е приключил. За особено важни случаи има действаща правна норма в момента. Това е разпоредбата на чл. 105, където се казва: „ако важни обстоятелства налагат това, заинтересованите лица могат да искат от съда да разкрие тайната на осиновяването“. Към тази норма аз бих добавил само един текст, че осиновеният има право, само той, не осиновителите, за биологичните родители въобще не го поставям на съмнение, защото според мен те нямат право – те, ако са искали да го възпитат това дете, е трябвало да го запазят във вида, в който всички ние пазим своите деца. Бих добавил само една норма, че осиновеният с навършването на примерно 21-годишна възраст има право да поиска от съда, без да доказва някакви особено важни причини, да разбере кои са неговите биологични родители. Това е единственото, което би могло да свърши добра работа. Още нещо. Тук спорим с госпожа Сачева относно това дали трябва биологичните родители да бъдат изслушвани, защото така е залегнало в ал. 2 на предлагания чл. 105. Според мен няма какво да ги питаме – дали те ще желаят контакт със своето бивше, тоест със своето биологично дете, е релевантно на желанието на осиновения да види кои са неговите родители. Дали той ще се зарадва, дали ще се разочарова от това, което види в тяхно лице, е друг въпрос. Но изслушването на тези родители и това дали те искат, или не искат осиновеният да разбере кои са му, то вече тази процедура е тръгнала и според мен тя е излишна. Право е на осиновения да поиска, а дали вече те ще откликнат на неговото желание да се видят с него, е друг въпрос. Завършвам. По отношение на § 18, аз съм върл противник, първо, на посредническа дейност. Какво значи посредничество? Ако прочетем дословно това, което се предлага, като текст в чл. 105, ал. 1, посредничество за достъп до информация. Колеги, достъп до информация може да имат определени лица, и то чрез съда. Няма как посредникът да поиска от съда, защото по този начин ние ще разширим кръга на лицата, които имат достъп до тази чувствителна и запазена от Закона информация. Аз мисля, че ако трябва все пак някой да посредничи при връзката – новата връзка, между осиновения и неговите биологични родители, то ние имаме специална служба за това. Това е службата „Закрила на детето“ в Социалното министерство и ако трябва някой да посредничи, след като е взето разрешение за това по отношение на осиновения, то трябва да бъде от социалната дирекция или от специалистите в тази насока. Те биха могли и да бъдат по-дискретни, и да запазят тайната, и не е необходимо министърът, дали ще е на Социалното министерство, или на правосъдието, да издават разрешение за водене на такава дейност. Тези НПО-та се оказа, че не са ефективни в тази социална дейност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! В качеството Ви на вносители е добре да присъствате и на разискването в различните комисии, каквато беше Правната, защото щяхте да чуете много неща, които се изговориха. Господин Балачев, аз си позволих на Правната комисия да го кажа, ще го кажа и сега: информацията за осиновяване и тайната за осиновяване са две различни неща. Тайната за осиновяване така или иначе се пази от Закона. На всеки един, който разгласи тайната за осиновяване, може да му се потърси наказателна отговорност. Информацията за самото осиновяване е изключително важен фактор. Съществуват три основни групи: детето, подлежащо на осиновяване, биологичните родители и осиновители. И трите групи във всеки един момент би трябвало да имат възможност да разберат цялата информация, поради която детето е било подложено на осиновяване. Сигурен съм, че не сте запознат, но има различни случаи на изоставяне – има принудително изоставяне на дете, има изоставяне поради тежка физическа или емоционална непригодност на родителя да си го гледа, има и такива, които се намират във временна невъзможност да го отглеждат. И ако ние не им дадем правото след определен период от време да се запознаят… Аз ще Ви кажа така: представете си реална ситуация – при мен се е случвало – дете на 18 или 19 години ражда, но чиито родители не са съгласни да задържи детето, детето бива настанявано, защото тя няма подкрепата. Как смятате, че се чувства този родител, майка, чието дете, погледнато реално, насилнически е настанено в институция, влязло е в регистъра за осиновяване и е осиновено? Как смятате, че тя след 10 или 15 години няма да поиска да разбере какво се случва с нейното дете, още повече че тайната на осиновяването е изключително важен елемент в развитието на осиновеното дете, тъй като това е основната информация за неговата самоличност? Ако Вие не знаете откъде сте тръгнали, как ще се изградите като самоличност?! Иначе за това, с което завършихте изказването си, ще Ви кажа, че аз също съм съгласен – посредничество не трябва да има. Това може да бъде разбрано при поискване до съда и съдът да даде съответното разрешение. На мен ще ми е интересно да чуя, тъй като в Правната комисия не ми отговорихте на това, което питах, позволих си да го направя тук от трибуната, за да чуя Вашето мнение, защото аз като социален служител съм виждал различните ситуации, в които и дете, и биологични родители, и осиновители, и разсиновители имат крещящата необходимост да знаят историята на осиновяването.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Взимам думата, за да подчертая, че днес правим нещо важно за едно блокирано човешко право – имаме възможност да го направим, и това е правото на достъп до лични данни, до лична информация. Визирам предложенията, които моят колега от „Продължаваме Промяната –Демократична България“ Христо Петров е дал – нова по-улеснена процедура за достигане до биологичните родители от страна на осиновени и изоставени деца. Това е много важен момент според мен в промяната на Семейния кодекс, наистина е основно човешко право. За съжаление, отново имаме някакъв бюрократичен ред на съдебна процедура. Аз като изследовател съм се занимавала с процедурите по достъп до биологичния произход в някои от щатите в САЩ и там примерно подавате само декларация при навършване на 18-годишна възраст – заявление, в което искате да имате достъп до досието си по осиновяване. В тази връзка всъщност защо взех точно реплика? Не съм съгласна с увеличаването на възрастта, на която можете да узнаете биологичния си произход – на 21 години. Съвсем нормално е от 18 години нататък. Никой не е казал, че точно на 18 години, ако не изпитвате нужда да узнаете за биологичния си произход, Вие ще го научите, нали се изисква активно действие – да бъдете в съда, да има дело, не е необходимо да бъдат изслушвани, в смисъл да дават съгласие родителите. С това съм напълно съгласна, господин Балачев. И българските граждани, които са осиновени и изоставени, не са по-малко зрели от тези в другите държави, за да отлагаме това за 21-годишна възраст и нагоре. Така че според мен е съвсем нормално да получават това право при навършване на пълнолетие. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги! Съвсем кратък ще бъда. По отношение на колегата Предов – да, ние в Комисията по правни въпроси говорихме това. Моето становище е категорично не заради друго, не заради това, че чисто формално и емоционално има родители, които по една или друга причина са били принудени да оставят децата си за осиновяване, а защото тази процедура по това дали този родител е имал възможност, дали е бил достатъчно годен, за да възпита и издържа своите деца, тя се проверява от самата процедура по осиновяването. Затова, след като тя е приключила – знаете, че там има право на обжалване, което, ако този, който е биологичен родител, не е съгласен с определено нещо, обжалва се в административния съд и така нататък. Тази процедура, след като е изчерпана, вече сантименталната част на процедурата по отношение на биологичните родители смятам, че е излишна. Да, пак казвам, не можем да лишим и би било грешно да лишим лицето, след като навърши определена възраст… Моето мнение е – и с това ще отговаря и на колежката Божинова – че когато става дума за един такъв акт, самото навършване на 18 години, което по закон за определени дейности ставаме пълнолетни и можем да ставаме и наказателноотговорни, и административноотговорни и така нататък, знаете, че в определени случаи законът дава и друга възраст – например не можеш да станеш президент, ако нямаш 40 години, да речем. Тоест изисква малко помъдряване в този смисъл, защото разкриването на този акт, пак казвам, ще създаде дуализъм в самото дете, което не е добре. Защото задълженията на осиновения по отношение на осиновителите продължава далеч след като той навърши 18 години, защото тези, които са го направили човек, имат нужда пък след години от неговата помощ. Така че въпросът е много деликатен и аз считам, че след като са му дали възможност в една по-зряла възраст… И даже на колегите казах, че на 18 години е в единадесети клас. Ако аз съм един стабилен родител и го карам да има отлична матура, и той е недоволен, започне да създава едни такива правоотношения: искам да видя коя е майка ми, тя, ако беше… Знаете, че децата – всички сме били деца, пак казвам, имаме деца, аз лично имам три – започват, как да кажа, да ни извиват ръцете. Няма да забравя дъщеря ми, като се върна един ден от училище ми каза: „Ще те дам в „Закрила на детето“ и така нататък. И аз ѝ казах: „Аз съм „Закрила на детето“, защото аз нося отговорност за нея. Така че по отношение на годините и на възможността, бихме могли да помислим дали в една по-зряла възраст да му дадем тази възможност, без да го лишим от това. По отношение на процедурата. Биологичният родител според мен, неговите правомощия, са приключили…

… с възможността да обжалва акта, с който е допуснато това осиновяване.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Аз не мислех да взимам думата, но истината е, че моят уважаван колега господин Балачев ме провокира. Господин Балачев, с голяма част от нещата, които казахте, съм напълно съгласна и точно затова е предвидена новата разпоредба на чл. 105а. Може би наистина не сме били коректни като вносители в наименованието на това посредничество, но идеята му е – подчертавам, и то е само по искане на осиновен или осиновител, когато са получили разрешение за достъп до произход, да могат да получат тази посредническа услуга на психолог за осъществяване на връзка с биологичните родители, ако искат тази връзка, разбира се, защото могат просто да искат да разберат произхода, както Вие казахте. Затова аз ще предложа – и това, пак подчертавам, не е задължително, това е по искане, това е посредничество с психолози, с осъществяване на връзка, така че да не се създаде наистина втори път чувство на отхвърляне, каквото повечето осиновени деца, колкото и да полагат грижи техните родители и осиновители, защото те са родители, независимо дали са осиновители, и сте прав, че имат абсолютно всички права и задължения както биологичен родител. Така че ще предложа редакция в чл. 105а, за да може да е ясно, че тук не става въпрос за посредничество за получаване на информация, при положение че ние създаваме нов ред, а става въпрос за посредничество по искане на осиновен или осиновител да получи достъп до информация по реда на чл. 105. Затова предлагам следната редакция – ще Ви я дам, госпожо Председател – в чл. 105а, в наименованието, което в момента е „Посредничество за достъп до информация за произхода на осиновените лица“, да стане така: „Посредничество относно произхода на осиновени лица“. В чл. 105, ал. 1 също да стане „Посредничество относно произхода на осиновени лица“, след което в редакцията, която госпожа Сачева предложи – в ал. 3, да стане „за дейността на посредниците относно произхода се определят с наредба“, а не „за достъп до информация“. И в ал. 4: „посредничество относно произхода на осиновени лица“. Ето Ви редакцията. (Народният представител подава редакцията на председателя.) Така си мисля, господин Балачев, че ще става ясно, че тук не става въпрос за някакъв друг тип посредничество, за което Вие имахте съмнение. Госпожо Председател, в края на ал. 1 – сега ми казаха референтите – това „за достъп до информация“ да се замени с „относно“.

Навсякъде, където в този член има…

Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Госпожо Захариева, ще Ви обърна внимание на няколко факта. В предложения от Вас нов чл. 105а въпросът е в обучителите и хората, които ще съдействат за осъществяването на тази взаимовръзка между осиновените и биологичните родители. Аз съм категорично наясно, че трябва да знаят своя произход, но на базата в момента на доставчиците на социални услуги – хората, които работят в тях, и тяхната неготовност да се справят с травмата на изоставянето, травмата на осиновителите, травмата на биологичните родители, води до притеснението в мен как те ще подходят. Защото, ако сте присъствали на курсове за обучение на кандидат-осиновителите, самите обучители са казвали: вижте какво, има и по-лесна процедура – да заобиколим осиновяването, и това е така нареченото фиктивно припознаване. Това се прави и до ден днешен. Когато ние сме наясно, че там работят професионалисти, добре обучени, готови да се справят с всичките видове травми, тогава ще изляза на трибуната и ще Ви кажа: да, аз съм за този член. Но в случая съм против точно поради невъзможността да съм сигурен в техния професионализъм и експертиза, а смея да Ви убедя, че ги познавам изключително добре, особено на територията на София, и техния начин на обучение, което в момента се провежда. Така че няма как да ме убедите, че те биха могли да бъдат полезни в посредничеството за осиновяване. Ще ми е интересно да ми отговорите на този въпрос – какво смятате. Благодаря Ви.

Благодаря за репликата. Тук отново говорим за човешкия фактор, но истината е, че няма как и без тези курсове, и без това обучение, и без подкрепа на държавата, която трябва да бъде осигурена за осиновителите – първо за кандидат-осиновителите, след което за осиновителите. Аз имам личен опит от такъв курс, защото съм осиновител. Трябва да Ви кажа – беше по времето на най-тежките условия, на COVID-19, че бях впечатлена от професионализма. Беше онлайн, но всъщност отговориха на доста голяма част от въпросите, които лично аз имах, и всеки осиновител, предполагам. Дори и да вземеш решението, след което дори и за преценката на органите – дали да те впишат в регистъра, защото чисто формално може да отговаряш на условията – да нямаш заболявания, да имаш доходи, но реално да не си подготвен психически за тази стъпка. Така че считам, че тук става въпрос за човешки фактор и това, че може би има, не отричам, не познавам всички, такива, които злоупотребяват – това е скандално, което казвате, ако се случва, че препращат към заобикаляне на Закона и реално погледнато, е извършване на една измама. Но се надявам, че има и много професионалисти, вярвам, защото моят опит беше позитивен, които работят в системата, и те по-скоро ще са полезни. Надявам се и самите социални служители, които са в държавната система, да бъдат и по-достойно възнаградени, по-достойно платени, и по-достойно мотивирани, защото моят опит, пак ще подчертая, с извършващите – НПО-та са – обучение беше позитивен. Това, че има негативни, не означава, че ние не трябва да предвидим тази възможност на осиновителите и на осиновените, които искат да разкрият биологичния произход. Рискът да няма такова нещо е по-голям, отколкото да го има. Това е моето мнение, затова съм внесла и съм подписала този текст.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! На второ четене сме на един изключително добре представен медийно законопроект, чиято основна цел беше уреждане на въпросите около процедурите по осиновяването – както охраняване, разширяване правата на осиновените, така и на осиновителите, и най-вече акцентът в този законопроект, както господин Петров неведнъж е имал повод да заявява медийно, е даване възможност за разкриване тайната на осиновения. Ще се спра подробно на този въпрос. С изненада откриваме, че в този законопроект присъства като § 1 – нов, по предложение на народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева, съгласно който в чл. 6 ал. 2, 3 и 4 от Семейния кодекс се отменят. В мотивите на този законопроект липсва каквато и да била мотивация за това предложение. Няма и ред, няма и дума кое налага заличаването на тези разпоредби. За неюристите в залата ще кажа, че се предлага да се заличи възможността, която съществува по досега действащия Семеен кодекс, а именно лица, които са навършили 16-годишна възраст, но не са пълнолетни, и важни обстоятелства налагат това, районният съд по тяхното местоживеене да разреши те да сключат граждански брак. Не знам кое е мотивирало вносителите за това конкретно предложение, но ние няма да го подкрепим, тъй като смятаме, че житейски досега редица примери могат да бъдат дадени защо е важно да съществува този текст. Това е едно охранително производство, в което съдът по местоживеене на молителя, вземайки предвид обстоятелствата, които налагат желанието му, след изслушване, разбира се, на неговите родители, тоест след вземане на преценка – становището на семейството, да даде разрешение на едно непълнолетно лице да сключи граждански брак. Това е право, което считаме, че е изключително в интерес на ненавършилия пълнолетие, желаещ да сключи брак, и ние няма да подкрепим отнемането му, още повече че липсват каквито и да били мотиви в тази посока. Изказването ми бих искала да засегне и предложението в § 17 относно чл. 105 на Семейния кодекс, или акцента на настоящия законопроект. Дали да бъде разкрита тайната на осиновяването, аз лично и колегите ми от нашата парламентарна група считаме за дълбоко философски и социален въпрос и ще предоставим на преценката на всеки един от нас. В лично качество смятам, че е важно да бъде дадено такова право. Всеки има право да разбере кои са неговите корени, кое е неговото семейство. Това не е негово задължение и чисто житейски знам за редица примери, в които различни лица по различен повод – не само здравословни причини, и различни други – емоционални, чисто социални може би, опитваха и в голяма степен по изключително труден и изключително скъп финансово начин все пак те достигаха до тази информация. Това затвърждава убеждението у мен, че когато някой има необходимост от тази информация, той ще стигне до нея и за да не се допускат злоупотреби с достоверността на информацията, аз също заставам зад правото на това лице да му бъде дадена законова възможност да установи тази информация. Конкретно и само като юрист бих искала да направя редакционни предложения във връзка с неяснотата на текста, но преди това моля в реплика някой от вносителите да отговори на два от въпросите ми, за да мога да бъда по-прецизна в редакцията си. На първо място, в ал. 2 предвиждате да бъде изслушано заключение на прокурор в охранителното производство при закрити врати, но уважаеми вносители, в петък миналата седмица Вие предложихте правомощията на прокуратурата да бъдат изключително стеснени и ограничени само и единствено в наказателните производства, каквото безспорно настоящото няма да бъде. Доколко присъствието на това изискване да бъде изслушано заключение на прокурор ще бъде резонно, с оглед предложенията, които предполагам, че другата седмица Вашето конституционно мнозинство ще приеме, и за да не допускаме такова противоречие между основния закон и специалния, помислете как ще ми отговорите: дали трябва да присъства тази разпоредба? И на следващо място, считам за непрецизно не само като законодателна техника, но и за неясно чисто житейски – ако имаме желание да дадем такова право на осиновените, то считам, че в този вид на текста ще затрудним съда да правоприлага, доколкото искате да бъде уведомен за производството родителят по произход на осиновения, без негово присъствие. Категорично е, че уведомяването е административна дейност на съда, която не изисква присъствието на която и да била от другите страни в конкретен процес. Може би това е останало от редакцията, когато Вие предлагахте да бъде давана възможност да бъдат изслушвани. Така че в този вид не бива да остава, в този му вариант. И отделно, уведомяването на родителите да се извършва в случаите, когато те не могат да бъдат установени, беше засегнато от колегата ми Петров. Аз имам предложение за конкретна редакция, която бих искала да Ви предложа, след като чуя в реплика, разбира се, отговора на моите въпроси. Благодаря Ви.

Използвам репликата да се обърна към госпожа Сачева, но тя не е юрист. Тук имаме конструктивно изложение от страна на Цвета Рангелова – чисто юридически това, което сте предложили. Много Ви моля, за да изясним нещата, конструктивно е някой от другите вносители юристи да изкоментира това, което се повдигна. За да направим така, че нещата да са работещи, е важно. Предлагате текстове – в следващия момент предстои в Конституцията да елиминираме тези Ваши текстове. Просто вземете някакво отношение, изкоментирайте го, за да достигнем до работещ вариант. Не сте само Вие, госпожо Сачева, има и други вносители – те са юристи, да станат и да го изкоментират – как точно ще решим този проблем, за да не стане впоследствие промяна на промяната – след две седмици, след Нова година да внесете промяна в това, което в момента гласуваме.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Рангелова, не съм сред вносителите, но ще коментирам текста, който беше по вносител, и редакцията, която беше направена както между четенията, така и сега доусъвършенствана в залата. Действително „без неговото присъствие“ – само натежава текстът, защото преди това имаше изслушване на тези лица – по вносител, и за мен „без негово присъствие“ би следвало да отпадне, защото няма никакво касателство към процеса по уведомяване. Действително тук сте права, че това словосъчетание „без негово присъствие“ по никакъв начин не допринася за пълнотата на текста и може би следва да отпадне. Относно изслушването на заключението на прокурора – все пак тук бих казал, че в момента приемаме закон на второ четене. Съгласно действащите норми и във връзка с едно бъдещо несигурно събитие – какво ще се приеме в Конституцията, не смятам, че трябва да се съобразяваме в момента с това, а трябва да гледаме сега действащите норми. Ако в Конституцията променим и ограничим прокуратурата само и единствено до наказателно производство, тогава следва не само в този, между другото, законодателен акт, а в доста законодателни актове да променим това. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Рангелова, аз се присъединявам към това, което каза колегата Стоев за предложенията, които направихте. Също смятам, че уведомяването така или иначе ще бъде извършено със или без присъствието на човека. Що се отнася обаче – вземам отношение – до онова, което казахте за ранните бракове, това предложение ние сме го направили с колегите между първо и второ четене и сме приложили три-четири страници мотиви, статистика, данни и причини, поради които предлагаме това. Една значителна част от броя на децата, които отпадат от училище, включително 5% са свързани с ранни бракове. Няма нужда сега да отваряме и тази тема, но сме дали много сериозна статистика във всички тези предложения, които сме направили. Аз само ще си позволя да Ви кажа, че съгласно статистическите данни от преброяването към 7 септември 2021 г. ние имаме в България 878 момичета на възраст между 12 и 17 години, които са омъжени и имат две деца. Така че трябва да бъдем наистина, много сериозно да се отнесем към тези текстове, защото, ако казуси, които трябва да бъдат решавани, е едно, но когато трябва да се води политика срещу това деца да раждат деца и срещу това деца да отпадат от училище заради бракове, аз мисля, че тук трябва да бъдем единни.

Благодаря Ви, госпожо Председател. По ред на репликиращите. Колега Стоев, по отношение на уточнението Ви във връзка със съществуващите още неразгледани предложения за промени в Конституцията това е така. Не знаем какво ще се случи. Ваша воля, Вие сте вносители на едните и на другите предложения, да не кажете после, ама защо не ни казахте. В тази връзка направих бележката за прокуратурата. Във връзка с репликата на госпожа Сачева започвам отзад напред. Госпожо Сачева, по отношение на предложението Ви за отпадане на трета алинея от чл. 6 от действащия Семеен кодекс, с изтъкнатите от Вас съображения не съм съгласна, че по този начин ние ще можем да борим ранното раждане и отпадане от училище, и така нататък, защото по никакъв начин това, че ще препятстваме възможността млада жена, ненавършила пълнолетие, да сключи граждански брак с бащата на детето си, няма да преустановим, нито са мерки, които социално да въздействат върху определена група, етнос, който води ранен полов живот, отпада от училище. Напротив – така ще създадем само по-голяма социална група, която ще се води самотни майки и ще получават социални помощи на гърба на данъкоплатеца. Ето защо считам, че Вашите мотиви в тази им част не са подходящи да ни убедят да гласуваме различно от заявеното. Колеги вносители, като изслушах становищата Ви, във връзка по-прецизната редакция на текста предлагам следната редакция на ал. 2: „Окръжният съд постановява решение, след като е уведомил за производството родителите по произход на осиновения по реда на ГПК и след изслушване заключението на прокурора.“ Второто изречение, всъщност, което ще се яви трето: „Производството по ал. 2 е при закрити врата.“ Мисля, че по този начин става ясно, че съдът има задължение само да уведоми по реда на ГПК, ясно е как се уведомяват страните по ГПК, излишно е да бъде посочвано, че страната не може да бъде уведомена, ако е починала, защото това е едно от основанията да не бъде уведомена по закон по принцип. Ясно е как ще става изслушването. Изключването от присъствие въобще на осиновения предполага, че това се случва в негово отсъствие, така че смятам тази редакция за по-прецизна. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, да благодаря на госпожа Рангелова за изказаното лично мнение. Не съм очаквал подкрепа от тази посока. Това наше заседание в момента се гледа от хиляди хора, много от които по принцип не гледат заседанията на парламента, и причината за този техен интерес е, че този ден може да се превърне, може и трябва да се превърне, в исторически за тях. Преди повече от 20 години в България започва битка за премахването на една огромна несправедливост – едно изречение в Семейния кодекс, което унищожава човешки съдби и което кара хиляди хора да търсят своя произход не с помощта на закона, а с помощта на телевизионни предавания, на Фейсбук групи или просто чрез подкуп. Така наречените важни обстоятелства в чл. 105. В тази зала всеки от нас знае кои са неговите родители и ние смятаме тази информация за нещо напълно естествено, нещо, което е нормално да знаем. На тези хиляди хора, които ни гледат и за които споменах малко по-рано, правото да знаят тази информация им е отнето, и то оставено в ръцете на някой друг. Някой друг трябва да им даде разрешение да знаят дали са болни по наследство, дали човекът, с когото чакат на автобусната спирка, не е техен брат или сестра, дали градът, в който са на екскурзия, не е техен роден град, а жената, с която се разминават по тротоара, не е тяхна майка. Аз припознах каузата и болката на тези хора преди по-малко от две години и за да аргументирам моята теза, мога тук с часове да Ви цитирам препоръки на Съвета за правата на човека към ООН, за писма от омбудсмана, за хиляди съдебни решения, но няма да го направя. Вместо това ще направя и ще кажа това, което казват тези хора на всичките тези срещи с мен през тези близо две години, и ще Ви задам техния въпрос: кой има право да каже кое е важно обстоятелство? Има ли по-важно да знаеш откъде произлизаш и защо трябва да си болен, за да знаеш коя е майка ти и кой е баща ти? В цяла Европа този проблем вече е решен. Дори във Франция, където стотици години, още от времето на Наполеон, е важал така нареченият закон за раждане под хикс, този въпрос е уреден и хората могат свободно да научат своя произход. Днес и сега ние в тази зала имаме историческия шанс да дадем на тези хора справедливостта, която чакат през целия си живот. Някои от тези хора не се интересуват от политика. Някои от тях харесват ГЕРБ, някои от тях харесват „Движение за права и свободи“, някои харесват партия ВЪЗРАЖДАНЕ, някои харесват БСП, някои харесват „Има Такъв Народ“, някои –„Продължаваме Промяната“ или „Демократична България“. Политиката разделя тези хора, но неправдата, за която Ви говоря, ги обединява. Моля Ви всички ние днес да се обединим и да им дадем справедливостта, която заслужават, като подкрепим измененията в чл. 105 и премахнем проклетите важни обстоятелства. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Коя редакция гласуваме сега?

На редакцията на Петров.

Оттегля го.

По § 19 има текст на вносител и предложение от народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът изисква становище от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на осиновителя тогава, когато процедурата по прекратяване на пълно осиновяване започва в периода на наблюдение след осиновяването по чл. 104. Във всички останали случаи преди разглеждането на иска съдът разпорежда извършването на експертна оценка от дирекция „Социално подпомагане“ относно степента на разстройване на отношенията между осиновителя и осиновения.“ 2. В ал. 8 след думите „дееспособни“ се добавя „и осиновеният е навършил 25-годишна възраст.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 1 думата „осъществява“ се заменя с „ръководи“. 2. В ал. 3 след думите „министъра на правосъдието“ се добавя „или упълномощено от него лице“. 3. В ал. 6 накрая думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. По § 21 има предложение от народния представител Цветан Предов и група народни представители: „В § 21 относно чл. 113, ал. 2 накрая думите „или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ“ се заличават. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думата „децата“ се добавя „по ал. 1, т. 1“, а думите „му в регионалния регистър“ се заменят с „на детето в информационна система по чл. 83, ал. 1“. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Срокът по ал. 2 не се взема предвид в случаите, когато са налице основания за вписване на дете над 7-годишна възраст, дете с увреждания или при осиновяване на братя и сестри.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „регионалния регистър“ се заменят с „информационна система по чл. 83, ал. 1“. 4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В чл. 114, ал. 1 думите „Министерството на образованието и науката“ се заменят с „Агенцията за социално подпомагане“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В чл. 115, т. 3 след думата „правосъдието“ се добавя „по заявленията“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В чл. 117, в ал. 1 след думата „правосъдието“ се добавя „или упълномощено от него лице“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27, като в ал. 4 след думата „малолетен“ се добавя „чужденец“, а думата „настоящ“ се заменя с „настоящия“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Настойник, съответно попечител, на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, който е настанен по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, е нейният ръководител.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 3“. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 29: „§ 29. В чл. 174, ал. 1 и 2 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 2 и 3“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30, като в чл. 173а се създава заглавие „Права на детето под настойничество или под попечителство“, а думата „намиращо се“ се заменя с „поставено“. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31, като в ал. 3 думата „мигрират“ се заменя с „прехвърлят“, а в ал. 4 думата „мигрирането“ се заменя с „прехвърлянето“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33, като думите „§ 29“ се заменят с „§ 31“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34: „§ 34. Всички процедури по глава осма, започнали преди 31 декември 2024 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 37: „§ 37. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на правосъдието, издава наредбата по чл. 83, ал. 4. До издаването на наредбата се прилага действащата подзаконова нормативна уредба, доколкото не противоречи на закона.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 40, като след думите „чл. 83“ се добавя „ал. 1“. Комисията предлага да се създаде нов § 41: „§ 41. В Кодекса за международното частно право (обн., ДВ, бр…) в чл. 76, ал. 1 изречение второ се заличава.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39, който става § 42: „§ 42. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, § 39 и § 40, които влизат в сила от 1 януари 2025 г.“

Ако позволите, преди да сте дали думата, да направя две редакции.

В § 31 думите „§ 29“ да се заменят с „§ 33“ – това е първата. Следващата е в § 42 думите „§ 39 и 40“ да се заменят с „§ 41 и 42“. Изречението става така: „Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 2, § 41, § 42. „Параграфи 39 и 40“ се заменят с „§ 41 и § 42“.“

Предходното предложение е: в § 31 думите „§ 29“ се заменят с „§ 33“, там, където изречението е: „Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33, като думите „§ 29“ се заменят с „§ 33“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, моля да бъдете толерантна към мен в аванс – преди да съм извършил някакво нарушение, да ми дадете няколко минути. За наказание може да ме компенсирате с една или две седмици пълно парламентарно безмълвие. Уважаеми колеги, в политиката за разлика от формалната логика истината винаги е някъде там, защото във формалната логика е ясно кое е истина, кое е лъжа, кое е вярно, кое не е вярно. И ние истината всеки ден я търсим тук в дискусия, в спор. Доколко успяваме, ще каже народът и ще каже историята. Въпреки това и не поради някаква пределна доза наивизъм аз считам, че има теми, по които температурата на острата полемика като че ли би могла да бъде малко по-ниска и дори да има спор, той да води до движение напред, а не движение напред-назад или в кръг. Пътят към благосъстоянието на едно общество следва само една траектория – това е икономическо развитие, растеж на икономиката. Всички останали пътища, дори да са примамливи, са грешни. В този смисъл, колеги, обръщате ли внимание, че основната ос на спора, който водим тук, е, на първо място, формулата за преразпределение – от кого колко да вземем и на кого колко да дадем. Това е съществен въпрос. Той е свързан с теми, като обществена солидарност, справедливост, но преразпределението не създава ново богатство. Втората ос на спора е по отношение на дълга, само че дълговете също не създават богатство. Те могат да бъдат форма на солидарност между поколенията, където ние ще създадем едни блага сега, вземайки от благата, които ще създадат следващите поколения, но и това не създава богатство. Уважаеми колеги, наред с всички принципни, безпринципни, любезни и нелюбезни спорове, които водим тук, убеден съм, че трябва да инвестираме повече време, повече внимание, повече усилие в професионални разговори по отношение на формулата на растежа – този микс, тази система от политики, която ще ускори икономическото ни развитие и ще отвори нови възможности. За съжаление, тук не става дума за една вълшебна мярка да променим няколко члена в един закон. Става дума за сложен комплекс от политики, които обхващат всички институции – и изпълнителната власт, и местната власт. Аз обаче съм убеден, че Народното събрание трябва да има лидираща роля тук, доколкото приема законите и задава тона на публичните политики. Симптоматично е, че много български граждани, анализатори, журналисти, в това число и политици, не познават нито структурата, нито тенденциите, нито възможностите на българската икономика. Чували сте дежурната реплика: „В България нищо не се произвежда“ или „България живее от еврофондове, туризъм и земеделие“. За запознатите и двете твърдения са крещяща професионална некомпетентност. Делът на индустрията от брутния вътрешен продукт е над 28%, а ако сумираме ефекта от еврофондовете, туризма и земеделието, той ще бъде под 20%. И ме разберете добре, целта не е да противопоставяме един бранш на друг и един сектор от икономиката на друг, но истината е, че България произвежда. И тук нямам предвид това, което ще Ви хрумне на първо място – оръжие, боеприпаси, електроенергия и добивна индустрия. Ако през 2007 г. експортът ни е доминиран основно от суровини, то през 2017 г. вече преобладават стоки с много по-висока добавена стойност – машини, апарати, оборудване, части, компоненти. След влизането на България в Европейския съюз износът на електроника, електрически апарати нарасна четири пъти, на машини и на оборудване – два пъти. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) От практически незабележим сектор автоиндустрията вече заема водещо място в експорта. България изнася електротехника, електроника, машини, апарати, автомобилни компоненти, велосипеди на пет пъти по-висока стойност, отколкото износа на зърно, и то при условие че България е водещ производител на зърно. За илюстрация стокообменът ни с Германия е 12 млрд. евро, като ние изнасяме повече, отколкото внасяме. Защо споменавам всичко това, колеги? Ако има проблем в земеделието, пет или шест човека от всички парламентарни групи ще излязат тук и ще реагират. Същата е ситуацията, ако има даден проблем в туризма. И не казвам, че това е лошо, напротив – хубаво е, само че българската индустрия също трябва да бъде представена тук, защото тя има проблеми, има и възможности. И наред с всички синтетични сензации, които често развиваме тук, аз искам да използваме скъпото парламентарно време за тези политики, които да подпомогнат индустриалното развитие на България. На първо място – професионално образование. Ако има болка преди всички останали болки за българската индустрия, това е недостигът на работна сила, от една страна, и недобрата квалификация на съществуващата. Причина за това са не само неблагоприятните демографски тенденции от началото на прехода, а и проблемите в образователната система, специално в системата за професионално образование. Без да претендирам, че трябва да направим сложната картина проста, само ще отбележа – нисък интерес на входа на системата, недобро качество на подготовка – поне от гледна точка нуждите на пазара на труда, повече от половината завършващи професионални гимназии работят нещо друго. Илюстративно е, че близо една трета от децата изобщо не се явяват на изпит за професионална квалификация. В същото време бизнесът е създал и издържа паралелна система за професионална квалификация. Тук решението, уважаеми колеги, не е нито модернизация, нито оптимизация, нито подобряване, нито усъвършенстване. Боя се, че тук ще са ни необходими много по-радикални мерки, като започнем със системата за професионално ориентиране и свършим с ученето през целия живот. Няма компонент от системата за професионално образование, който да не подлежи на реформа. Второ – скъсване с ниската цена на труда като фактор, който да формира конкурентоспособност. Ниските оперативни разходи след двехилядната година бяха шанс за българската индустрия да съхрани конкурентоспособност, в това число и експортен потенциал. Въпреки че през последните седем-осем години разходите за труд и заплатите растат средно с 10% на година, това все още се счита за фактор, който формира конкурентоспособност. Това трябва да спре! Това трябва да спре! Ние трябва да толерираме икономика с висока добавена стойност. Ще го кажа просто – няма как да сме богати и да произвеждаме евтини неща. Няма как! Само че това няма да се случи с административното механично повишаване на минималната работна заплата. Има други далеч по-умни пазарни способи с оглед миграция към производства с по-висока добавена стойност. Трето – индустриални зони. Българската индустрия не е равномерно разпределена на територията на страната. Факторите, които определят инвестиционния интерес, освен това колко са добри администрациите, освен квалификация на работната сила, е наличието на подходящи терени с изградена инфраструктура. Индустриалните зони са един от ключовите компоненти за ускоряване на индустриалното развитие. След приемането на Закона за индустриалните паркове преди четири години по тоя въпрос не е направено много, а трябва да се направи много. Ние имаме добри примери – Индустриална зона „Тракия“, Индустриалната зона в Шумен, държавното предприятие. Освен това е необходимо да се направи още много. България има потенциал поне за десет или за петнадесет нови индустриални зони. Включително трябва да мислим за съществуващите индустриални зони, за инфраструктурата до тях, за инфраструктурата в тях. Практиката показва, че индустриалната зона е шанс, ако се появи един инвеститор, на него да му бъде даден шанс да започне да строи фабриката, мощностите веднага, защото времето е фактор. Ако му кажем, че ще минат две или три години процедури, имаме всички шансове да го загубим. Четвърто – мерки за ускоряване на инвестиционния процес. По тая тема мога да говоря дълго, но ще кажа само едно изречение. Уважаеми колеги, хайде всеки път, когато регулираме нещо, когато приемаме закон, да мислим как режимите да бъдат по-леки и по-поносими от бизнеса. Пето – умно инвестиране на средствата за модернизация на армията. Безспорно е, че българските въоръжени сили ще се нуждаят от мащабни инвестиции през следващото десетилетие, за да усвоят нови способности, за да могат да гарантират суверенитета и териториалната цялост на страната. В същото време аз съм убеден, че ние трябва да променим подхода при превъоръжаването на Българската армия. Подходът в момента е какво да си купим от водещите световни производители. В някои случаи това е неизбежно, но на първо място, ние трябва да поставяме въпроса: какво можем да произведем? Българското машиностроене, мехатроника, електроника, IT секторът имат огромен потенциал и те трябва да бъдат част от този процес. Това не са само пари, които ще останат в страната, това е шанс българската индустрия да се качи на друго ниво. И ако е нереалистично в кратки срокове да произвеждаме изтребители, аз твърдя, че категорично имаме капацитет да произвеждаме дронове, нови образци стрелково оръжие, бронирано оръжие, артилерийски системи, а защо не и леки самолети, както сме го правили преди. Преди седемдесет години сме го правили – български самолети.

Хайде да го правим де! Хайде!

Освен шанс за икономиката, това е шанс за въоръжените сили. Всяко произведено тук изделие може да бъде поддържано, доработвано, усъвършенствано в зависимост от нуждите на армията. Шесто – отключване на всички възможности за финансиране. Тук няма да влизам в дълъг професионален разговор кой е основният инструмент – банки, капиталов пазар. Само ще напомня, че България до 2030 г. има на разположение петдесет милиарда. Това финансиране трябва да бъде отключено веднага. Тук всеки изпуснат ден е загубен шанс за конкурентоспособността на българската индустрия. Седмо – промяна на публичната перцепция, или възприемане на индустрията. Казах колко е вреден терминът „в България нищо не се произвежда“, а по Хегел „Ако едно нещо не познава само себе си, то не съществува“, в пълния смисъл на думата. Ние трябва да направим така, че българите да познават икономиката си и аз тук в стремежа си да бъда кратък ще предложа Комисията за икономика поне веднъж в месеца да заседава не тук в Народното събрание, а в някоя фабрика. Убеден съм, че само заради локацията, без да коментираме разговорите с мениджмънта и работниците, заседанията им ще бъдат много по-конкретни и с много по-висока добавена стойност. Инфраструктура – да, инфраструктура. Българската индустрия има нужда от пътища, железници, пристанища, летища, за да може по тях по-бързо да идват суровините и по-бързо да се изнася произведената продукция. Разбира се, списъкът не е изчерпателен. Мога да говоря дълго за енергийна ефективност в предприятията, дигитализация, предизвикателствата, свързани с прехода към нисковъглеродна икономика, но този списък определя посоката. Уважаеми колеги, ще бъда благодарен, ако в този труден и конфликтен парламент се сформира група за икономическа трансформация и индустриални политики, която да задава дневния ред, от който индустрията има нужда, отвъд осите на политическото противопоставяне и отвъд конюнктурните парламентарни страсти. Ще бъда горд, ако в този труден и конфликтен парламент се намери мнозинство, което да им даде подкрепа в залата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Изменение № 1 на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 49-302-03-10, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 27 юли 2023 г., Комисията по отбрана разгледа посочения проект. От Министерството на отбраната на заседанието присъстваха заместник-министър Станимир Георгиев, флотилен адмирал Георги Пенев, заместник-командир на ВМС, и полковник Владислав Шекеров, директор на дирекция „Политика по въоръженията“. Проектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на отбраната, който отбеляза, че през месец ноември 2020 г. между Министерството на отбраната на Република България и немската корабостроителница Fr. Lurssen Werft GmbH&Co.KG – понастоящем NVL B.V.&Co.KG, бе подписан Договор за проектиране и построяване на два многофункционални модулни патрулни кораба. Договорът включва осигуряването на корабен и брегови комплект запасни части, инструменти и принадлежности за всеки един от корабите, обучение на екипажите и на инженерно-техническия състав от ВМС, осъществяване на интегрирана логистична поддръжка за период от три години след изтичане на гаранционния срок и изпълнение на дейности по индустриално сътрудничество. В договора е планирано корабите да бъдат оборудвани със системи за тактически обмен на обобщена картина за обстановката на море в реално време Link-11 с възможност за надграждане до Link-22 и Link-16. Поради настъпили промени в оперативните изисквания на НАТО в хода на изпълнение на договора от 1 януари 2025 г. системата Link-11 излиза от експлоатация и се заменя от Link-22 съгласно Меморандум на Международния военен секретариат на НАТО IMSM-0463-2021, а използването на системата Link-16 Block Upgrade 1 (BU 1) се преустановява от 1 април 2023 г. Новите изисквания на Алианса според Меморандум на Международния военен секретариат на НАТО IMSM-0580-2022 налагат придобиване на система Link-16 Block Upgrade 2 (BU 2). В допълнение, заместник-министър Георгиев поясни, че самото строителство на корабите отнема от 5 до 6 години, тоест реализацията на Проекта ще отнеме 10 – 11 години. За такъв период от време не може да се предвидят всички промени, които биха могли да настъпят както по отношение на икономическите условия, така и по отношение на оперативните изисквания, а всяко едно забавяне във вземането на решение за актуализация на ПИР води до увеличаване на стойността на Проекта. Министерството на отбраната чрез Командването на ВМС (КВМС) е предприело необходимите действия за придобиване на системите Link-22 и Link-16 BU 2. Терминалите Link-16 BU 2 и Link-22 са оборудване, което се доставя от възложителя и съдържа криптиращи устройства, които от своя страна трябва да бъдат придобити от правителствена структура. Договорът за Link-16 бе наскоро ратифициран от Народното събрание и обнародван в „Държавен вестник“ на 21 юли 2023 г. За придобиване на необходимото криптографско оборудване за Link-22 е изпратено писмо-заявка до правителството на САЩ, като се очаква Проектът на договор да бъде получен към средата на месец октомври 2023 г. Новото оборудване трябва да бъде инсталирано и интегрирано към автоматизираната бойна информационна система на корабите и това е свързано както с хардуерни, така и със софтуерни изменения на бойната система на корабите. В тази връзка офертата на изпълнителя по Договора от 22 февруари 2023 г. – NVL, е за 11 млн. лв. с ДДС, което от своя страна налага изменение на Актуализирания ПИР за увеличаване на финансовата рамка с 11 000 000 лева с ДДС и одобряването му в Народното събрание. От стартиране на Проекта през 2016 г. цената не е променяна въпреки инфлационните процеси. Исканото увеличение на цената е породено изцяло от промяна на оперативните изисквания. След евентуалното решение на Народното събрание за изменение на ПИР от КВМС ще бъдат проведени преговори с фирмата EVL за окончателното договаряне на цената, която не може да бъде по-висока от 11 млн. лв. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Христо Гаджев, Атанас Зафиров, Калин Калапанков, Николай Дренчев и Ивайло Мирчев. Председателят на Комисията Христо Гаджев изказа съображения относно спешността на ратификацията и поиска детайлно разясняване на ценовите параметри по актуализацията на инвестиционния разход. В отговор заместник-министърът на отбраната и флотилен адмирал Пенев разясниха, че в приложение към поръчката детайлно са описани позициите по разходите за придобиване на документация, обучение и BMS за надграждане на залите. В допълнение председателят Гаджев отправи уточняващ въпрос относно съответното заплащане на предвиденото интегриране на Link-11 и Link-16 в първата версия на ПИР. Флотилен адмирал Пенев поясни, че подобрението от Link-11 към Link-22 и цената на допълнителните разходи, дължащи се на повишаване на пределната цена, е приспадната. Тези разходи са необходими за надграждане на допълнителни устройства. Народният представител Атанас Зафиров поиска разяснение по системите за линковете – дали се надграждат съществуващи, или са напълно нови. Заместник-министър Георгиев отговори, че това са нови системи. Преминава се към системата Link-16 BU 2, допълнително ще се придобие Link-22. Към момента не сме придобивали Link-11 и старата система Link-16 BU 1. Председателят Христо Гаджев уточни, че Link-16 BU 2 е вече закупен и предстои да заплатим допълнително Link-22 извън тези средства, 11 милиона са само за интеграция на системите. Народният представител Калин Калапанков зададе въпрос относно необходимостта от надграждане на други системи по корабите и изрази опасения дали няма да се окаже, че те ще излязат два пъти по-скъпи от заложените суми в първоначалния договор. Заместник-министър Георгиев разясни, че на този етап не би могло да се предвиди дали ще се наложат промени, но към момента са отчетени всички валидни изисквания към построяването на такъв вид кораби. Народният представител Николай Дренчев отправи питане във връзка със съвместимостта за обмен на информация между системите на корабите и системите на самолетите F-16 Block 70. Владислав Шекеров, директор на дирекция „Политика по въоръженията“ към Министерството на отбраната, поясни, че на самолетите са монтирани други терминали, които са оперативно съвместими и е възможен безпроблемен обмен на информация. В заключение народният представител Ивайло Мирчев изрази съмнения по отношение на фирмата, спечелила търга, за понижена първоначална цена с оглед спечелване на поръчката. Флотилен адмирал Георги Пенев внесе уточнението, че единствено офертата на тази фирма е влязла във финансовата рамка, зададена от Министерството на отбраната. Членовете на Комисията по отбрана изразиха съображения и по параметрите на допълнителните плащания на Актуализирания ПИР, като се обединиха около мнението, че окончателно решение ще вземат, след като се запознаят с подробните разчети, предоставени от Министерството на отбраната. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 9 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Изменение № 1 на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“ Народното събрание на основание чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България РЕШИ: Приема Изменение № 1 на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с Решение на Народното събрание на 19 юли 2018 г. (ДВ, бр. 62 от 2018 г.), съгласно приложението.“ Искам да направя процедура за допуск на заместник-министъра на отбраната Станимир Георгиев.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Изменение № 1 на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 49-302-03-10, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2023 г. На заседание, проведено на 30 ноември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект на решение за приемане на Изменение № 1 на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. На заседанието присъстваха следните представители: от Министерството на отбраната – заместник-министър Станимир Георгиев, адмирал Георги Пенев – заместник-командир на ВМС, полковник Владислав Шекеров – директор на дирекция „Политика по въоръженията“, и Ангел Маринов – директор на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“. Проектът беше представен от заместник-министър Станимир Георгиев. В своето изложение той подчерта, че заплахите, произтичащи от динамично променящата се среда за сигурност в Черно море, предполагат нарастване на изискванията към Военноморските сили по отношение на изграждането и поддържането на способности за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на страната. Това налага участието на ВМС на Република България в многонационални и съвместни операции заедно с партньорите от НАТО и Европейския съюз. През ноември 2020 г. между Министерството на отбраната на Република България и Fr. Lurssen Werft GmbH&KG – Германия, настоящо наименование на компанията – NVL B.V.&Co.KG, е подписан Договор за проектиране и построяване на два многофункционални модулни патрулни кораба с корабен и брегови комплект запасни части, инструменти и принадлежности за всеки от тях, обучение на екипажите и на инженерно-техническия състав на ВМС, осъществяване на интегрирана логистична поддръжка за период от три години след изтичане на гаранционния срок и изпълнение на дейности по индустриално сътрудничество. В договора е планирано корабите да бъдат оборудвани със системи за тактически обмен на обобщена картина за обстановката на море в реално време Link-11, с възможност за надграждане до Link-22 и Link-16. В процеса на изпълнение на Договора поради промени в оперативните изисквания на НАТО е установено, че системата Link-11 излиза от експлоатация от 1 януари 2025 г. и се заменя от Link-22, а използването на системата Link-16 се преустановява от 1 април 2023 г. Това налага придобиването на системи Link от ново поколение. Получено е писмо от изпълнителя, че е необходимо да се направят съответните замени, като повишението на цената ще бъде с 11 000 000 лв. с ДДС, като след тази дата се очаква увеличение. На основание гореизложеното се налага изменение на Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с Решение на Народното събрание от 19 юли 2018 г. (ДВ, бр. 62 от 2018 г.), касаещо финансово-икономическите параметри на Проекта. В резултат общата цена по Договора с изпълнителя NVL B.V.&Co.KG ще бъде завишена и ще достигне 995 000 000 лв. с ДДС. Разплащането става на части от 2020 г. до 2026 г.. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Необходимите средства за изпълнението на Проекта на акта ще са в рамките на разходите за отбрана за съответната година. След евентуалното решение на Народното събрание за изменение на ПИР от КВМС ще бъдат проведени преговори с фирмата EVL за окончателното договаряне на цената, която не може да бъде по-висока от 11 милиона лева. В дискусията взе участие народният представител професор Румен Гечев. Всички изразиха подкрепа за приемането на Законопроекта. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 21 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Изменение № 1 на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 49-302-03-10, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2023 г.“ Благодаря.

Уважаеми колеги, съвсем кратка бележка. Естествено, ние подкрепихме допълнителния разход, не е толкова много 11 млн. лв. на фона на един милиард цената на целия проект. Това, което ми прави впечатление, е, че по корабите, които сме поръчали само преди по-малко от три години – преди две години и нещо, в момента вече телекомуникационното им оборудване е свалено от въоръжение в НАТО и се налага да купуваме нов вариант, което лично в мен поставя много дълбоки въпроси относно компетентността на Министерството на отбраната и на хората, които правят поръчките. Преди една седмица тук се занимавахме със страйкърите и те ни убеждаваха как са нов модел, да не се получи така, че докато дойдат и страйкърите, и изтребителите, ще се наложи да докупуваме ново оборудване, защото те отново ще бъдат свалени от въоръжение в НАТО. Иначе разходът трябва да се подкрепи. Така или иначе няма как да ги оставим без съвременно телекомуникационно оборудване. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Щеше да е странно, ако тази седмица в залата не влезе нещо за въоръжение. Аз Ви предлагам един бърз, съкратен курс да мине Народното събрание във Военната академия, защото и без това сме като генерален щаб на армия, така че добре е, нали така, да има малко повече информация какво и как се прави. Сега, действително от трите проекта от 2018 г., които са приети с решение на Народното събрание – единият е за ВВС – платени два милиарда и двеста милиона – самолети няма. Платена е и втората ескадрила, независимо че първата не е дошла – една част от нея, вече са дадени близо три милиарда – няма никой. Захранваме най-голямата икономика на света, най-бедната държава в Европейския съюз. Вторият проект, който е за Военноморските сили, на стойност малко под един милиард е единственият, който и голямата част от проектирането, и изпълнението, се строят в България. Все неща, които са заложени и при първия проект, и при третия, който е свързан със Сухопътните сили. Тоест тук трябва да се каже, че това остава за производство в България, дава работни места, дава и високи технологии, тоест действително това е единственият проект, който изпълнява правилно своите виждания. Разбира се, будят се редица въпроси и съмнения покрай цялото това нещо, което се случва. Сега, нормално ли е – преди две години и половина е подписан Договорът, започва изпълнението и системата Link-11 да не се знае, че ще излиза от строя. Сега, за другата система явно по време на водене на определени бойни действия се е оказала, че не е най-доброто и затова се преминава към нея, но уважаеми колеги, това наистина е абсурдно, на което сме свидетели в момента. Ясно е, че трябва да бъде подкрепено. Не може заради 11 милиона да не бъдат построени двата бойни кораба и няма как да бъдат загробени един милиард на базата на 11 милиона, но кои са били тези специалисти, които са давали указанията и които са определяли система? Въпроси, които се притесняваме ние от БСП, че ще възникнат в Сухопътните сили, тъй като това срамно мнозинство на сглобката гласувахте 1 млрд. 370 млн. долара, два пъти повече от това, което е заложено в Решението на Народното събрание, и купувате страйкъри, които се снемат от въоръжение на Съединените американски щати, на техните специални сили. Ще стане ето това, което става с корабите, и когато дойдат комуникационните системи на машините за Сухопътните войски. И тогава ми е много интересно какво оправдание ще измислите, защото това Ви казахме не един път, не два пъти от трибуната на Народното събрание. Така че във въоръжените сили от осем милиарда и осемстотин милиона, които са дадени, единствено този близо един милиард все пак е производство в България, който подпомага нашата индустрия и нещо, което реално се вижда. Останалите пари са дадени и няма нищо насреща. Това наистина е срамна страница за Министерството на отбраната и за този министър Тагарев, който, за пореден ще кажа, отдавна е трябвало да си даде своята оставка.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Продължавам с това, че наистина Народното събрание всяка седмица се занимава с проблеми на армията и покупки на военна техника и наистина много неща ги правим с харченето на пари, но не и по разумен начин харченето на тези пари. Преди почивката чухме една декларация колко е хубаво да развиваме нашата индустрия и как това можем да го правим по всякакви начини, в това число и чрез парите за отбрана, чрез развиване на нашите индустриални възможности да произвеждаме оръжие, да произвеждаме бойна техника. За съжаление, досега от последните три парламента, в които съм участвал – този е третият, макар и с кратък живот, правим през цялото време нещата през куп за грош. По същия начин първият проект за инвестиционен разход за закупуване на нов тип боен самолет, преди да бъде подменен с инвестиционния разход, който визираше точно самолети F-16, от последното правителство на ГЕРБ с министър Каракачанов, оттам нататък всичко се прави не както трябва. И едно от основните изисквания на първия проект за инвестиционен разход, който беше написан изключително разумно, беше именно това бойната техника, в случая бойният самолет, да бъде нещо, което е налично, не тепърва да чакаме да се произведе заводът, който да произвежда самолетите, защото много голяма част от системите се оказа, че не могат да бъдат интегрирани правилно в платформата на Block 70. Подменяхме, спомняте си, и в Четиридесет и седмото народно събрание, и в Четиридесет и осмото народно събрание – всеки месец имаше някакви добавки към договорите за F-16 – нито да ги приемеш, нито да ги отхвърлиш. Същото е и в момента. Наистина призовавам Министерството на отбраната и най-вече политическото му ръководство, тъй като военното ръководство предполагам, че добре разбира всичко какво става и как трябва да се направи – личи си, че добре разбират нещата в първия проект за инвестиционен разход, този, който беше отхвърлен, после беше ремонтиран с три други промени, последният от това Народно събрание, когато ставаше въпрос за закупуване на страйкъри, така че добре е да осмисляме нещата, които правим – да правим правилните изводи. Естествено, сега волю-неволю трябва да подкрепим това решение, но за следващите техники, когато поръчваме, да внимаваме какво правим, как го правим, да купуваме съвременно въоръжение, да залагаме преимуществено на нашата индустрия и да правим нещата така, както трябва да се правят. И още веднъж ползвам тази трибуна, за да изразя горчивината си от това, че нашата авиация, след като са похарчени милиарди за нея, няма да има в близко бъдеще самолети и аз много се надявам, че все пак ще видя някой нов самолет, летящ в българското небе, преди да напусна това Народно събрание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, Вие говорихте за авиацията, но съвсем мимоходом споменахте за проекта за инвестиционни разходи, свързан със Сухопътните войски, където по Решението на Народното събрание от 2018 г. минимум 20% трябва да бъдат сглобявани, произвеждани части и възможности за ремонт тук, във Военнопромишления комплекс на България. Как Ви се струва, че това нещо беше нарушено с политическото ръководство на Министерството на отбраната и разбира се, услужливо гласувано от коалицията на войната? Това помага ли на Военнопромишления комплекс на България или не? Защото с корабите – да, това помага, и индустрията наистина се развива. Защо това не е спазено, въпреки че има решение на Народното събрание, и каква е загубата – десетки милиони, може би милиарди, които ще понесе българската индустрия. Така че, моля Ви и тази тема да развиете.

Уважаеми дами и господа! Господин Гуцанов, истината е, че е пито-платено. Въпросът със самолетите до голяма степен е приключен. Въпросът с бойните машини на пехотата също до голяма степен е приключен, което е много тъжно и много жалко, защото специално с бронираните машини на пехотата имахме огромна възможност да инвестираме в нашата промишленост. Имахме и възможности да правим самия корпус на машините, имаше възможност да ги оборудваме с много неща. В това число български противотанкови ракети, вместо джавелините, които допълнително пазаруваме. Имаше възможност, и това е техника, българските противотанкови ракети доказаха много добре своята боеспособност в Сирия – дупчеха старите съветски танкове Т-72 много добре. Това нещо можеше поне то да се купи. Най-малкото можеше да се избере такъв калибър оръдие, чиито боеприпаси се произвеждат в България. Опитът от войната в Украйна показва, че всяко нещо, което няма възможност воюващата страна да го произвежда при себе си, да го ремонтира при себе си, работи изключително лошо, в изключително малки количества, често се поврежда, няма как да се доставят резервни части, няма как да се сервизира в специализирани лаборатории. Просто надеждно, ефективно трябва да бъде оборудването ни. Трябва да имаме хора, които го сглобяват, които го правят. Това касае в някаква степен и комуникационните системи, в това число и системите за радиоелектронно противодействие, радиоелектронна борба, които са много, особено важни сега, предвид масовото използване на дронове като последна новост във военното дело. Това нещо трябва да се осмисля, трябва да се прави. Наистина, ако имаше някакъв шанс да мислим повече за нашата индустрия и по-малко за конграчулейшънсите, които ще получат партиите от сглобката от посолството, предполагам, че нещата щяха да бъдат по-добре и за българската индустрия, и за българската отбрана. За съжаление, към момента това е положението. Дано в някакво бъдеще или в следващ парламент нещата се обърнат. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Как стигнахме дотук? Първо, благодаря за промяната в позициите на парламентарните групи на ВЪЗРАЖДАНЕ и на БСП, тъй като, ако обърнете внимание на Доклада на Комисията по отбрана, самият проект на решение мина с 9 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“, тоест на един глас, което показва, че в самата комисия сме имали доста разгорещен дебат по темата. Как стигнахме дотук и защо се гледа в парламента? Защото лимитът на разходите през 2018 г. е решен с Решение на парламента. Всеки един лев отгоре трябва да мине пак през решение на парламента. Това се и случва. Колкото до договорите за F-16, които бяха коментирани, те са ратифицирани от парламента и разбира се, всяко изменение на международен договор, ратифициран от парламент – какво? Минава през ратификация на парламента. Затова всяко едно изменение, всеки един ред – да, минава през парламента. Имаше едно предложение, мисля, че миналото лято, да се измени този закон и да не минава през парламента, но то беше категорично отхвърлено от всички парламентарни групи в Четиридесет и седмото народно събрание. Какво ни предлагат до момента? Първоначално, 2020 г., като се е сключвал Договорът, е било предвидено да се монтира Link 11 като технология. Тогава, между другото, това е трябвало да стане за сметка на корабостроителя, който подписва, че иска и половин милион лева ще струва интеграцията на Link 11. Впоследствие, като е станало ясно, че Link 11 ще спре да бъде поддържан, Министерството на отбраната започва да води разговори за подмяната на тази технология с Link 22, което е новата технология и съответно вече на Link 16-bio 2, тоест Block Upgrade 2, което е за връзка със самолети. Между другото, тези Link 16 вече ги закупихме, имам предвид, че българската държава ги закупи през лятото на тази година. За Link 22, между другото, не знам да има въобще пусната процедура, тъй че ние ще одобрим разход за интеграция, ама реално още линковете ги няма и не е ясно кога ще ги има. Надявам се да дойдат, преди да бъдат извадени корабите на вода. И тук, между другото, един от основните въпроси, който задавам от лятото и до момента не съм получил отговор, защото, ако погледнем сумите, до момента този половин милион, който трябваше да бъде за сметка на корабостроителя, сега изчезва. Сега в момента българската държава ще плати цялата интеграция, така както фирмата ги е изискала. Аз даже, между другото, по принцип съм противник на процедура и на начин на водене на политика – фирмата казва колко ще струва и държавата плаща, без дори да проведе преговори. Мисля, че по този начин трябва малко да се внимава какво се прави и да се провери доколко тези цифри всъщност отговарят на истинските и реалните цени. Надявам се все пак да получа отговор някога на въпроса защо са тези пари? Защото ние реално Link 11 няма да интегрираме, но за сметка на това парите по него в Договора не са включени. Надявам се, като завърши цялата процедура, нито една – нито Link 22, нито Link 16, е бил отведен и им предстои скоро да излизат от употреба, така да се налага след години, след няколко години пак да се прави подобно изменение. И се надявам наистина вече тази промяна да бъде в рамките на тези 11 милиона, които се искат от нас. Впрочем само да отворя една скоба – Link 16, bio-2 двата терминала сме ги закупили за 740 хил. евро. Сега се иска милион и половина за тяхната интеграция. Не разбирам от тази тема, но понякога, поне аз доколкото знам, закупуването, продуктът обикновено е по-скъп от неговото интегриране, а сега се получава обратното. Надявам се да съм в грешка в това отношение. Доколкото Ви разбрахме от Министерството на отбраната, процедурата е хубаво да бъде завършена до края на годината, затова го гледаме днес в Народното събрание, поради простата причина, че всъщност фирмата вече е платила тези пари на интегратора, за да интегрира тези системи. Дали това е така, мисля, че ще трябва да го проверим на изнесено заседание на Комисията по отбрана през януари месец и в момента, ако не го завършим реално до края на годината, рискуваме корабите да останат без качествена комуникация и затова трябва да го подкрепим. Но се надявам през следващата година Министерството на отбраната наистина да си оправи батака, който е забъркало.

Господин Гаджев, съгласен съм с Вас, че процедурите са спазени. Съгласен съм, че и ние в Четиридесет и седмото народно събрание гласувахме против възможността Министерството на отбраната самостоятелно да променя тези договор, тъй като има теоретичната вероятност да договори промени не само в наименованията на някои системи и в някои отделни параметри, но чисто теоретично да договори друго количество, друг срок, друга цена – неща, които така или иначе в договорите, така наречените договори, които ние подписваме, тези неща не са фиксирани и очакваме във всеки един момент доставчикът да ни сюрпризира с друга цена, с друг срок, с други елементи. Това е големият проблем на този комплект доставки, които ние направихме. Ние купихме едни F-16, които сме платили 100% и от които няма ни вест, ни кост. Без да се опираме на предишния опит, без да осмислим предишния си опит, поръчахме на същия доставчик още 8 самолета, след това поръчахме страйкъри там, сега поръчваме компоненти за система, и всичко това, преди да сме видели дори едно болтче за милиардите, които вече отдавна сме платили. Ето това е големият проблем. Сега би трябвало вече нашите пилоти да летят на тези самолети, които така или иначе още не сме видели. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, самото минаваме на проектите и на промените в договорите през Народното събрание показва, че Народното събрание е много наясно какво минава и какво не минава като промяна. Сега трябва ясно да отбележим, че няма държава в света или фирма производител, която да държи на склад въоръжение, което да продава. Всяко едно нещо, което се купи – дали ще е от България, от Щатите, от Франция или от Русия, тепърва се произвежда. Никой не държи големи, особено системи, на склад, така че да може да ги достави до 1 – 2 седмици. Защото все пак ние искаме новопроизведени, другото няма да е новопроизведено. Така че затова в крайна сметка е и забавянето, и обикновено срокът е между 32 и 36 месеца – най-бързите, и то преди войната. С това се изчерпва моята дуплика, господин Председател. Но искам да направя и една процедура – за удължаване на работното време до приемането на точка седма включително. (Шум и реплики. Оживление.)

Господин Председател, достопочтени служители на народа! Ясно е, че няма да изхвърлим заедно с мръсната вода и бебето от коритото, след като фрегатата, от която толкова много се нуждаят нашите Военноморски сили, ще бъде построена, нормално е тя да бъде съвместима и каквито и други необходими системи да са необходими за нея, те ще трябва да бъдат приети на въоръжение. Така че за 11 или 15 милиона ние няма как да загробим проект, който е почти 1 милиард. Това е ясно чисто финансово и чисто практично. От Щаба на отбраната казаха колко ни е нужен този кораб, бяха ясни по параметрите на системата. Това, което обаче ще обсъждаме и по-нататък и което беше споменато и в предходната декларация, беше за българската индустрия, за Българския военнопромишлен комплекс. Да, този проект е точно такъв. Той се произвежда от българската фирма, осигурява български работни места и е за българските въоръжени сили. Няма как да не го подкрепим. Всеки, който обича България и българските въоръжени сили, ще го подкрепи. Но преди няколко месеца в Комисията по отбрана присъства една норвежка фирма, която рекламира своите възможности, включително обясняваше, че е доставчик и на бронетранспортьорите „Страйкър“, че произвежда противокорабни ракети за бреговата отбрана. Когато зададох въпроса, тъй като ние се намираме на едно място със значителна брегова ивица, макар и за така не толкова голяма страна като нашата – те имат ли интерес да отворят тук производство, защото през цялото време техният представител обясняваше колко ценни инженерни кадри се подготвят в България и какви технически специалисти имаме, колко е важно за тях да сътрудничат с нашите специалисти, колко им е необходимо да осъществяваме съвместни проекти. Когато го запитах как той смята да осъществява тези съвместни проекти, ще открият ли тук работни места, ще произвеждаме ли тук тези противокорабни ракети, представителят на норвежката фирма каза, че за това ще са необходими около 20 години. Тоест, когато ние изнасяме нашите кадри, когато отделяме от нашите финанси, от бюджета на държавата, няма никакъв проблем. Проблем има обаче, когато трябва да създадем нещо дълготрайно и работещо тук. Нашите партньори изведнъж започват да ни разглеждат като дойни крави. И тъй като предстои една много хубава точка след малко, където ще обсъждаме с какво можем да помогнем – една разпадаща се държава, довела се до криза сама, и то със своите вътрешни проблеми, ми се ще сега да наблегнем малко повече на това какво ще даваме през следващите години. Защото бронетранспортьорите „Страйкър“ не само че са свалени от въоръжение, но въоръжените сили и техниката се развиват. Така че ще има нужда след някоя и друга година една допълнителна система да се усъвършенства, друга да се добави, нещо да се модернизира и изведнъж ще се окаже, че бронираните машини ще ни излязат още по-скъпи, както и за самолетите. За самолетите, надявам се, че никой не се съмнява, че такова нещо ще има. Авиацията се развива най-бързо и най-интензивно, там нововъведенията са почти всяка година. Така че тези 2,5 милиарда за всеки от тези проекти, които ние сме заделяли, ще нараснат доста повече. Разбирам, че привържениците на приятелките на всички матроси от Одеското пристанище, на балерините от Киевския балет с най-голяма готовност ще гласуват за допълнително харчене, но Ви призовавам: бъдете разумни! Защото това са парите на българските данъкоплатци и те трябва да се харчат разумно и в интерес на България. Още веднъж казвам: в интерес на България, не на Украйна. Ние ще подкрепим нашия проект за нашата индустрия, за нашите Военноморски сили. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Аз не мога да не направя обратно предложение и да защитя доблестните народни представители от ПП-ДП, тъй като те предложиха и т. 8 – изслушване на председателя на КЕВР, а в момента се иска, техните началници от ГЕРБ им казват, че няма да им изслушат точката. Не знам защо така ПП-ДБ отново са унижени. Затова обратното ми предложение е и т. 8, за да може ПП-ДБ поне веднъж да се почувстват равноправни на началниците си. Няма да стане, но все пак нека да уважим ПП-ДБ и да може те най-после да станат нещо свястно! (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Никой от Министерството на здравеопазването не присъства и съответно не правя предложение за допуск, тъй като няма желаещи. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов, Деница Евгениева Сачева, Валери Пламенов Лачовски и Костадин Георгиев Ангелов на 10 май 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-55, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 26 май 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 септември 2023 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов, Деница Евгениева Сачева, Валери Пламенов Лачовски и Костадин Георгиев Ангелов на 10 май 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-55, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 26 май 2023 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването професор Илко Гетов, управителят на Националната здравноосигурителна каса господин Станимир Михайлов, председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти доцент Силвия Терезова, началник-отдел в дирекция „Техническа хармонизация“ на Министерството на икономиката и индустрията госпожа Маргарита Александрова, представители на Националното сдружение на общините в Република България, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) Комисията по здравеопазването, преди да обсъди законопроектите по същество, извърши проверка и установи, че Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов, Деница Евгениева Сачева, Валери Пламенов Лачовски и Костадин Георгиев Ангелов на 10 май 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-55, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 26 май 2023 г., отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на ПОДНС. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 32, ал. 2 и чл. 74, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили становища от Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на помощник-фармацевтите, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Медицинската федерация „Подкрепа“, Националното сдружение на областните болници, многопрофилни болници за активно лечение, Българската организация за верификация на лекарствата, Българската генерична фармацевтична асоциация, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. В изпълнение на чл. 74, ал. 2 и 6 от ПОДНС в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и индустрията, Националната здравноосигурителна каса, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Изпълнителната агенция по лекарствата и от Националното сдружение на общините в Република България. Законопроектите бяха представени, обсъдени и гласувани по реда на внасянето им в Народното събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов, Деница Евгениева Сачева, Валери Пламенов Лачовски и Костадин Георгиев Ангелов на 10 май 2023 г., и мотивите към него бяха представени от доцент доктор Лъчезар Иванов. Той посочи, че разглежданите нормативни промени целят повишаване проследимостта на наличните количества лекарствени продукти на територията на Република България от страна на държавните институции и създаване на възможност за ограничаване на съществуващите недобри практики за нерегламентиран паралелен износ, който е констатиран в редица доклади на различни държавни институции. Запълва се и съществуващата нормативна празнота по отношение на обмена на данни и информация между различните информационни системи и регистри в здравеопазването и по-конкретно в областта на лекарствените продукти. Доцент Иванов уточни, че с предложените изменения и допълнения ще се създаде възможност за преодоляване на съществуващите проблеми с лекарствоснабдяването на територията на Република България, за намаляване броя на лекарствените продукти, които липсват на българския фармацевтичен пазар, и ще гарантира осигуряването на навременен достъп на българските граждани до необходимите им лекарствени продукти. На основание чл. 74, ал. 10 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по Законопроекта. Българският фармацевтичен съюз, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Медицинската федерация „Подкрепа“, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българската организация за верификация на лекарствата, Българската генерична фармацевтична асоциация и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България изразиха принципна подкрепа за философията на нормативните промени. Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата представиха конкретни предложения за прецизиране на текстовете. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването единодушно се обединиха около становището, че липсата на лекарствени продукти на територията на Република България е сериозен проблем за системата на здравеопазването. Законопроектът за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-55, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 26 май 2023 г., и мотивите към него бяха представени от госпожа Маргарита Генчева. Тя информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели осигуряването на достъпа на населението до лекарствени продукти във всички области, общини и населени места и на работещи аптеки, включително денонощни. Предвижда се в съдържанието на Националната аптечна карта да се добави оценка на минималните потребности на населението от достъп до лекарствени продукти и в денонощни аптеки. В населените места, в които е установен недостиг на аптеки, се създава правна възможност да бъдат поставени автомати за продажба на лекарствени продукти съобразно регулацията на действащата нормативна уредба за тази конкретна дейност. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието се проведе публично обсъждане. Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Медицинската федерация „Подкрепа“ изразиха принципна подкрепа за философията на нормативните промени. Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса и Националното сдружение на общините в Република България изразиха принципна подкрепа за разглежданите промени и представиха конкретни предложения за прецизиране на текстовете. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха подкрепа за предлагания законопроект и поставиха конкретни въпроси във връзка с възможността за осигуряването на средствата, необходими за финансирането на дейностите, предмет на тази уредба. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов, Деница Евгениева Сачева, Валери Пламенов Лачовски и Костадин Георгиев Ангелов на 10 май 2023 г.: „за“ – 17, без „против“, без „въздържал се“; 2. По Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-55, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 26 май 2023 г. : „за“ – 11, без „против“, „въздържал се“ – 5. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов, Деница Евгениева Сачева, Валери Пламенов Лачовски и Костадин Георгиев Ангелов на 10 май 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 49-354-01-55, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 26 май 2023 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мотивите за Законопроекта. В последните месеци в медийното и общественото пространство все повече присъства темата с липсата на определени лекарствени продукти на българския фармацевтичен пазар, някои от които са животоспасяващи или животоподдържащи. Въпреки усилията на отговорните институции до този момент не е намерено устойчиво решение на този сериозен за българското общество проблем. Проблемът с липсата на определени лекарствени продукти в страната има своята история в годините назад и в опита да бъде разрешен този проблем. През 2020 г. беше приет Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с който се въведе генериране на национален номер за идентификация на всеки лекарствен продукт от Изпълнителната агенция по лекарствата, която да го вписва в специален регистър. Предвиди се този национален номер да е националният номер по смисъла на чл. 4, буква б), подточка iii) от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба, и той да се отпечатва на опаковката на лекарствените продукти, които попадат в обхвата на този Делегиран регламент, като част от верификационния им код. След влизането в сила на Закона поради невъзможността своевременно да се осъществи генерирането на националния номер и създаването на регистъра на лекарствените продукти, както беше предвидено в Закона чрез Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., бяха приети изменения и допълнения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с които тези дейности бяха прехвърлени от Изпълнителната агенция по лекарствата в Националния съвет за цени и реимбурсиранс на лекарствените продукти, който има технологичната възможност за своевременното въвеждане на регистъра, съответно генериране на националния код. Въведе се и изискване Изпълнителната агенция по лекарствата да свързва националния номер с продуктовия код на лекарствения продукт в Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти – за кратко СЕСПА, за да се ускори и подобри процесът на проследяване и анализ на лекарствените продукти. Към настоящия момент регистърът е създаден от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и е изцяло функциониращ, като е осигурена неговата съвместимост с всички останали информационни системи в здравеопазването и са генерирани национални номера на всички лекарствени продукти, разрешени за употреба, независимо дали имат цена на българския пазар или не. Настоящата законодателна инициатива е в отговор на необходимостта от гарантиране на достъпа на българските граждани до лекарствени продукти. Със Законопроекта се цели повишаване проследимостта на наличните количества лекарствени продукти на територията на Република България от страна на държавните институции и създаване на възможност за ограничаване на съществуващите недобри практики за нерегламентиран паралелен износ, който е констатиран в редица доклади на различни държавни институции. Запълва се и съществуващата нормативна празнота по отношение обмена на данни и информация между различните информационни системи и регистри в здравеопазването и по-конкретно в областта на лекарствените продукти. С предлаганите нормативни промени се предвижда Изпълнителната агенция по лекарствата да предоставя ежедневно на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти свързания код на продукта по чл. 4, буква б), подточка i) по смисъла на Делегирания регламент, за лекарствените продукти, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/161. В приложното поле на Делегирания регламент попадат лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, и два лекарствени продукта, за които не се изисква лекарско предписание. В приложение № 1 на Делегирания регламент е определен списък на лекарствените продукти или категориите продукти, за които се изисква лекарско предписание, но които не трябва да са с нанесени показатели за безопасност, посочени в чл. 45, параграф 1 от Делегирания регламент. В този списък са включени хомеопатични лекарствени продукти, радионуклидни генератори и прекурсори, лекарствените продукти за модерна терапия, които съдържат или се състоят от тъкани или клетки и други. В този смисъл следва да се отбележи, че в приложното поле на настоящия законопроект попадат лекарствените продукти, за които се изисква лекарско предписание и за които в момента се констатира липса на българския фармацевтичен пазар. Кодът на продукта по смисъла на Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 позволява идентифицирането най-малко на името, общоприетото наименование, фармацевтичната форма, концентрацията, размера на опаковката и вида опаковка на лекарствения продукт с нанесен индивидуален идентификационен белег, като в действащото законодателство е предвидено този код да се предоставя на Изпълнителната агенция по лекарствата от притежателите на разрешение за употреба и притежателите на разрешение за паралелен внос. По този начин ще се гарантира своевременният обмен на информация между ИАЛ и Центъра, като се въвежда задължение за Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да осигурява свързаност на националния номер за идентификация на лекарствения продукт с кода на продукта в Позитивния лекарствен списък. Това от своя страна ще доведе до подобряване проследимостта на лекарствените продукти във веригата на лекарствоснабдяване в Република България. Предвижда се лекарствените продукти, за които не е предоставена на ИАЛ информация за кода на продукта, да се изключват от Позитивния лекарствен списък и да не се заплащат с публични средства. Създава се и административнонаказателна разпоредба за неизпълнение на задълженията за предоставяне на кода на продукта, като контролът се възлага на Изпълнителната агенция по лекарствата. Предлаганите промени са продиктувани от факта, че има редица лекарствени продукти, за които все още не е предоставен на ИАЛ кодът на продукта, въпреки че тази разпоредба е в сила от две години. Следва да се отбележи, че липсата на код на продукта в СЕСПА и на свързаността му с националния номер в Позитивния лекарствения списък препятства адекватната и навременна проследимост на лекарствените продукти на българския пазар и гарантирането на достатъчни количества за задоволяване потребностите на населението. С цел подобряване проследимостта на лекарствените продукти на територията на Република България се регламентира осигуряването на оперативна съвместимост и информационна свързаност чрез обмен на данни в машинночетим формат на специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, регистъра на националните номера за идентификация на лекарствените продукти, информационната система на Националната здравноосигурителна каса и на системата от регистри по смисъла на Делегирания регламент. По този начин ще се гарантира свързаност на информацията във всички бази данни в областта на лекарствоснабдяването, което ще подобри възможността за контрол и ще спомогне за предотвратяване на съществуващите недобри практики за нерегламентиран паралелен износ, за фиктивно отчитане на лекарствени продукти, заплащани с публични средства, и на редица други проблеми, които са констатирани в последните години и които водят до липсата на лекарствени продукти на българския фармацевтичен пазар. Прецизират се действащите разпоредби по отношение достъпа на компетентните национални органи до специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти и до регистъра по чл. 272б, ал. 2 от ЗЛПХМ. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на чл. 35, параграф 1, буква i) и чл. 39 от Делегирания регламент националните компетентни органи имат пряк достъп до Националния регистър и до информацията, която се съдържа в него, за целите на заплащане на лекарствени продукти с публични средства. Настоящата законодателна инициатива няма да доведе до допълнителни разходи за националните компетентни органи, Българската организация за верификация на лекарствата, притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти и лечебните заведения, тъй като всички регистри и информационни системи, както и системата от регистри по смисъла на Делегирания регламент вече са създадени и изцяло функциониращи… Тридесет секунди ми трябват още. С цел осигуряване на предвидимост с § 10 от Заключителните разпоредби на Законопроекта се предвижда преходен период от 6 месеца за осигуряване на оперативна съвместимост и информационна свързаност чрез обмен на данни в машинночетим формат на специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 от Закона за лекарствата в хуманната медицина, регистъра по чл. 259, ал. 2, т. 4 от ЗЛПХМ, информационната система по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и на системата от регистри. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Представям Ви нашето становище по представения от нас Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Според действащата нормативна уредба аптеките са обекти с обществено предназначение и имат определен социален ефект. Тяхната важност се обуславя от това, че те имат пряко отношение към достъпа на българските граждани до лекарства, тоест до лечение. Българската Конституция прогласява правото на българските граждани на достъп до здравеопазване и го определя като един от държавните приоритети. Колкото и усилия обаче да се полагат в областта на лечението, то често е силно затруднено поради това, че достъпността на пациентите до аптечната мрежа не е на еднакво добро ниво в различните региони на страната. Неведнъж от тази трибуна сме имали повод да обърнем внимание на това, че извън столицата и най-големите областни центрове разпределението на аптеките не е никак равномерно. След като отдавна вече няма държавни аптеки, частната аптечна мрежа постепенно беше изградена и съсредоточена там, където може да бъде реализирана търговска печалба от частните търговски дружества на фармацевтите, а именно в столицата и големите градове. В малките населени места, особено в отдалечените и труднодостъпни райони, пациентите са лишени от удобен достъп до аптека и са принудени да пътуват най-често до близкия областен град. Това е проблем, който допълнително се задълбочава от демографската катастрофа, която преживяваме, и с обезлюдяването на общините. Същото важи и за денонощните аптеки. Такива липсват в общините и в доста на брой областни центрове и това обезсмисля до голяма степен например наличието на спешна и денонощна неотложна помощ, защото прегледаният в тях пациент няма възможност да се снабди с назначеното му медикаментозно лечение, защото няма денонощна аптека. Това допълнително се отразява негативно върху здравния статус на хората. И по-конкретно: в 13 областни града няма денонощни аптеки; в цялата страна функционират само 56 денонощни аптеки. Тези 56 денонощни аптеки са разположени в 14 общини, а в останалите 251 няма такива. От тези общо 56 денонощни аптеки 51%, или 29 аптеки, са в столицата София. Както се вижда, проблем с липсата на денонощни аптеки не съществува в столицата и в най-големите градове, където общо взето е съсредоточена голямата част от населението на България – София, Пловдив и Варна. Не така стои въпросът с други областни центрове – например Монтана, Видин, Силистра, Добрич, където също живеят български граждани, които заслужават да имат равен достъп до лекарствени продукти по смисъла на Закона както гражданите на столицата и големите областни центрове. В тези, посочени от мен, както и в още девет областни града, няма денонощна аптека, което означава, че жителите на цели области и региони няма откъде да закупят лекарствени продукти в тъмната част на денонощието след 20,00 ч. Налице са два проблема: Първо, съществува сериозна диспропорция в разпределението на открити аптеки и на аптеки с денонощен режим на работа в различните области на страната. Второ, действащото законодателство не урежда критерии както по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, така и относно режима на работа на аптеката, включително и денонощен, като се сочи, че по този начин преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на търговеца съобразно преследваната от него търговска печалба. Гореизложените данни и фактическата обстановка налагат извода, че до момента държавата е абдикирала от своята социална функция по осигуряване на равен достъп до лекарствени продукти на българските граждани, живеещи в различните региони на страната. Като част от предоставянето на качествено здравеопазване тази функция е ангажимент на държавата и не може, и не бива да бъде дерогирана и оставена на самостоятелната преценка на частни търговски субекти. Необходимо е държавата да влезе в ролята си и да изпълни задълженията си по обезпечаване на социалните функции. Очевидно е необходимо разходване на допълнителни средства по държавния бюджет за поемането на разходите за осигуряване и откриването на поне една аптека, както и на денонощна аптека в съответната община, област и населено място, в които е установен недостиг в Националната аптечна карта. Това ще покаже наистина загриженост на държавата за нейните граждани. Именно затова според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е наложителна законодателна промяна, която да гарантира наличието на работещи аптеки, включително денонощни, и достъпа на населението до лекарствени продукти във всички области, общини и населени места. Смисълът на предложените от нас промени е денонощните аптеки да бъдат добавени към Националната и областните аптечни карти, като по този начин бъдат включени в общата преценка за необходимостта от такива и за провеждането на държавната политика спрямо такива обекти. Според нашите предложения в текстовете на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по отношение съдържанието на Националната аптечна карта се добавя оценка на минималните потребности на населението от достъп до лекарствени продукти и чрез денонощни аптеки. В общинските центрове, където не може да има аптека с денонощен режим на работа, нашият законопроект предвижда да има поставен автомат за продажба на лекарствени продукти съобразно регулацията на действащата нормативна уредба за тази конкретна дейност. Макар и да е невъзможно да бъдат обхванати всички видове лекарствени продукти, които да бъдат продавани в подобни самостоятелни автомати, то все пак би било в голяма помощ за населението в тези общински центрове и ще им осигури възможност и в тъмната част на денонощието, когато там няма работеща аптека, да получат достъп до лекарствени продукти. Дами и господа народни представители, апелирам за Вашата подкрепа за предложения законопроект, който цели единствено и само подобряване достъпа на българските пациенти до лекарства. Всички знаем в какво състояние е здравеопазването в страната ни. Всички знаем какъв е достъпът на хората извън столицата и големите градове и до лекари, и до лечение. Нека направим едно малко усилие и да им осигурим малко по-добър достъп поне до лекарства. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На първо място, искам много ясно да заявя, че внасянето на този законопроект е изцяло в името на опазване живота и здравето на българските граждани. С предлаганите разпоредби се опитвам да въведа по-голяма прозрачност в системата на лекарствоснабдяването и да засилим ролята и контрола на държавата, както и да се прекратят порочните практики за заобикаляне на Закона, на които сме свидетели от известно време насам, и което коства милиони левове на българските данъкоплатци. В Четиридесет и осмото народно събрание аз внесох подобен законопроект, но поради предсрочното прекратяване мандата на Народното събрание той не беше разгледан по установения ред. Държа да отбележа, че въпреки това сам по себе си този законопроект имаше доста дисциплиниращ ефект. Редица търговци и субекти, които повече от две години не изпълняваха законовите си задължения, изведнъж в много кратки срокове предоставиха на ИАЛ кодовете на продуктите по смисъла на делегираните регламенти. Със Законопроекта се предлагат конкретни решения за подобряване проследимостта на движението на лекарствените продукти на територията на страната и за преодоляване на недостига на лекарствата на българския пазар. Да бъдем напълно откровени, да си признаем, че обменът на информация между всички отговорни институции в областта на лекарствените продукти не е на най-доброто си ниво, както и предлагането на ефективен контрол от страна на някои от тези институции, а именно ИАЛ и НЗОК. Защо именно навременният и ефективен контрол е ключът към разрешаването на голяма част от проблемите, пред които сме изправени като общество в последните месеци? В тази връзка мисля, че ръководството на ИАЛ и НЗОК имат доста какво да поработят и какво да помислят за подобряване на контрола. В момента съществува нормативна празнота по отношение на обмен на информацията между ИАЛ и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти по отношение на свързания код на продуктите. В чл. 19 от ЗЛПХМ е предвидено ИАЛ да свързва националния номер с кода на продукта по смисъла на Делегирания регламент, а в чл. 259 е регламентирано генерирането на национален номер от Националния съвет, въвеждането на законоустановения срок за предоставяне на свързания код на продукта от ИАЛ към Националния съвет и конкретните ангажименти на двете институции. В този процес е необходимо и ще се гарантира подобряване и непрекъснатост на обмена на информация между тях. Предоставянето на достъп до данните на СЕСПА на Министерството на здравеопазването, НЗОК и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти ще подобри възможността за проследяване движението на лекарствените продукти по веригата – от внасянето им на територията на страната до крайния потребител и пациента. Нека да се има предвид, че и към момента тези институции имат право на достъп до СЕСПА съгласно чл. 217б, ал. 8 от ЗЛПХМ. Също така ще се подобри и възможността на НЗОК да упражнява по-добър ефективен контрол при заплащането на лекарствените продукти, за да се предотвратят нашумелите напоследък в медийното пространство случаи на злоупотреби от страна на недобросъвестни търговски субекти. Обоснованата необходимост за достъп на тези институции е фактът, че лекарствените продукти, включени в позитивния лекарствен списък, се заплащат с публични средства, а тези институции имат основна роля в този процес. Мисля всички сме наясно, че именно МЗ, ИАЛ, НЗОК и Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти са компетентните органи по отношение политиката в областта на лекарствените продукти. Действащата административнонаказателна отговорност на ИАЛ по отношение на информацията в СЕСПА е свързана с това, че ИАЛ е администратор на системата. МЗ, НЗОК и Националният съвет са само ползватели на системата. Не на последно място, в ЗЛПХМ изрично е предвидено, че членовете и експертите на Националния съвет носят наказателна отговорност за изнасяне на информация, която им е станала известна при и по повод изпълнение на техните задължения, за които подписват нарочни декларации. Предложената редакция по чл. 272б, ал. 3 е изцяло заимствана от Делегирания регламент и по-конкретно чл. 35, § 1, буква „i“ и подточка „ii“ на чл. 39. Текстът на разпоредбите се прецизира, тъй като в годините са получавани сигнали от страна на националните органи, че не им се предоставя законово регламентираният достъп до Националния регистър за целите на заплащането на лекарствените продукти с публични средства, така както е предвидено в Делегирания регламент, с аргумента, че текстът на разпоредбата е неясен, подлежи на тълкуване по отношение на това задължение. Няма нужда да споменавам, че регламентите имат пряко приложение в националното законодателство, но тъй като тази материя вече е уредена в ЗЛХПМ, тя следва да бъде прецизирана и синхронизирана с разпоредбите на Делегирания регламент. Предлагането и изключването на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, за които не е предоставен код на продукта по смисъла на Делегирания регламент, е свързано с отказа на определени субекти да предоставят този код на ИАЛ с месеци, да не кажа и години, от влизането в сила на това задължение. Държа да отбележа, че в ЗЛПХМ, в Закона за здравното осигуряване вече има предвидени подобни разпоредби – при неспазване на нормативно определените изисквания и задължения държавата трябва да влезе в своята роля и да санкционира недобросъвестните субекти, които не изпълняват законово определените изисквания. В противен случай изпадаме в ситуация, в която има задължение в закона, но тъй като няма никакви санкции от неизпълнението на това задължение, не се спазва от голяма част от юридическите лица, които се занимават с реекспорт. Искам да подчертая, че в Делегирания регламент ясно и точно е посочено за кои лекарствени продукти се изисква този код на продукти и за кои не. Тези лекарствени продукти, за които не се изисква съгласно Делегирания регламент код на продукта, няма да попаднат в приложното поле на Закона. Урежда се и в законово ниво свързаността и обменът на информация между всички информационни системи в здравеопазването по отношение на лекарствените продукти, тъй като в действащите разпоредби на ЗЛПХМ и други закони, както и в подзаконови нормативни актове са уредени задълженията на отделни субекти, които имат отношение към лекарствоснабдяването. От нормативна гледна задължението за осигуряване на обмен на информация и свързаност на всички тези информационни системи трябва изрично да бъде уредено на ниво закон – в конкретния случай, в Закона за лекарствата в хуманата медицина, което е специалният закон по отношение на лекарствените продукти. Предлаганата разпоредба не противоречи на Делегирания регламент, тъй като това е предмет на уредба на националното законодателство. Целта на предлаганата разпоредба е с един клик, разговорно казано, да се проследи ефективно движението на всяка опаковка лекарствен продукт от внасянето на територията на страната до получаването от пациента. В Законопроекта никъде не е въведено изискване за повторно предоставяне на каквато и да била информация от който и да било субект. Не е предвидено и предоставяне на нерегламентиран достъп на лица, които не са оправомощени съгласно българското и европейското законодателство. Предвижда се например, когато даден лекарствен продукт се отпусне в аптека или в лечебно заведение на пациент, посредством регистъра на националните номера това да се отразява в националния регистър в СЕСПА, в аптечния софтуер и в информационната система на НЗОК. Именно това е заложено в предлаганата разпоредба. Накратко казано, идеята ни е всички системи да си говорят помежду си и да не се налага предоставянето на информация да се осъществява с отделни нарочни споразумения за обмен на информация. Мисля всички сме наясно, че за съжаление, България е на последните места в Европейския съюз по верификация на лекарствените продукти. Осигуряването на свързаност на системите от регистри и други информационни системи ще създаде условия за по-добра проследимост от страна на НЗОК и на държавата на отпускането на лекарствени продукти, заплащането им с публични средства в аптеките и лечебните заведения. В заключение държа да подчертая, че между първо и второ гласуване на Законопроекта ще внеса предложение, с което ще се съобразя с постъпилите становища по отношение определянето на срока за предоставянето на код на продуктите на ИАЛ, както и по отношение на предложенията по чл. 262, ал. 19 и чл. 272б, ал. 4. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Да ви поздравя, защото е рядкост да Ви видя на тази позиция в момента. Уважаеми дами и господа народни представители, въпросът е изключително актуален, също така е и време да разберем, че пазарът с лекарствени средства е нещо различно от свободния пазар в смисъла, който влагаме. Разбра се, че за разлика от другите стоки и услуги, когато става дума за лекарствени средства, то няма как да оставим свободния пазар да работи самостоятелно без намеса на държавата. Защото дефицитът на лекарствените средства всъщност представлява дефицит на здраве за населението на страната. Практиките за внасяне и носене на лекарства от съседни държави, за изпращане на рецепти на други места за закупуване трябва да бъде прекратена или най-малкото сведена до минимум. Видя се, че прекалено много недобросъвестни субекти използват спецификата на търговията с лекарствени средства за лични облаги. Видя се също и от Доклада на специализираните органи какви са пътищата и начинът това да бъде извършено. Затова ние приветстваме всички промени в законовата база, които биха намалили такъв ефект. Ние ще подкрепим и двете предложения за промени в Закона с ясната идея, че те ще бъдат стъпка, която може да намали този дефицит и да се реши законово по някакъв начин този проблем, който има и в момента. Ясно е също така, че не всички държавни органи са били достатъчно стриктни и достатъчно акуратни да съблюдават всичко, което се случва в момента. Доста пасивната позиция и на НЗОК, разбира се, и на Изпълнителната агенция по лекарствата по отношение на тези недостици е показателен – че ако оставим пазара сам да се развива и сам да доставя всичките стоки и услуги съответно на аптечната мрежа или на здравните заведения, това няма да се случи във вида, който е необходим, за да бъде съответно здравеопазването ни на едно високо европейско ниво. Затова, както казах, ще подкрепим предложението на ГЕРБ, което включва именно промяната в тази насока. Що се отнася до второто предложение, на ВЪЗРАЖДАНЕ, ние също ще го подкрепим с ясната идея, че това, което Конституцията залага като свободен достъп и задължителен достъп до здравеопазване на всеки гражданин, всъщност не се случва. Това би могло да се случи в рамките на големите градове, на столицата, но на много места също трябва да има някаква държавна намеса, защото аптеката представлява нещо различно от магазин, който доставя някакви стоки и услуги. Би следвало и хората в малките населени места, а някой даже ще каже не толкова малки, също да имат такъв свободен достъп. Ние също ще направим някои малки предложения между първо и второ четене, така че да добие един такъв законопроект вида, който би отговарял на нуждите на обществото. Благодаря.

Няма проблем, господин Председател. Аз пък ще похваля, че представител на опозицията ръководи настоящото заседание на Народното събрание. Дами и господа народни представители! Моето изказване е по отношение на Законопроекта, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, който цели да обезпечи по-добър достъп на населението до лекарства равномерно в различните области на България и в по-малките населени места. Интересен е пътят на този законопроект. Аз съм народен представител от 12 МИР – Монтана, където направих проучване в края на миналата година и се оказа, че в цялата област няма нито една денонощна аптека. Оказа се, че в съседната област Видин също няма денонощна аптека, такава има само в другата, в третата област от Северозапада – в областния град Враца. Това означава, че ако някой гражданин от Видин има нужда от достъп до аптека в тъмната част на денонощието, той трябва да пътува до Враца. По това зададох на 24 януари въпрос по реда на парламентарния контрол към министъра на здравеопазването. С отговор от 2 февруари той посочи, че разпределението на аптечната мрежа е оставено в ръцете на частниците, най-общо казано, на търговските дружества, които се занимават с тази дейност, разбира се, които търсят печалба. Няма нищо лошо в това, но държавата няма абсолютно никаква регулация за равномерно разпределение на аптечната мрежа освен изготвената Национална аптечна карта и областна аптечна карта, според които обаче, както беше посочено и от становището на вносителя, разпределението на аптеките е изключително неравномерно. Получава се така, че специално за двете области, за които Ви говорих – област Видин, с площ от 3600 кв. км, и област Монтана, над 3000 кв. км, няма достъп на гражданите до денонощна аптека. По-фрапантното е, че населението на област Монтана, което по последни данни е 119 900 хиляди души, и населението на Видин, което е 75 400 хиляди души, също няма достъп, тоест 200 хиляди български граждани нямат достъп до аптека в тъмната част на денонощието. Ето това е притеснително, защото въпросът за живота и за здравето на българите е въпрос от национална сигурност и това не може да бъде оставено в ръцете на частните търговски дружества и те да преценяват къде да има аптеки. Държавата има освен отговорността да защитава своята национална сигурност, защитавайки здравето и живота на българските граждани, и социална функция. И колкото да ни струва от държавния и общинския бюджет, трябва да направим така, че да осигурим изпълнението на тази социална функция, която се изразява в следното: там, където няма денонощни аптеки в областните центрове – 13 на брой, включително 2 от Северозапада – да има такива задължително, и в общините. А там, където общините са малки – така например в област Видин и в област Монтана има по 11 общини – с малко население, да се осигури възможност поне за наличието на автомати с най-базовите лекарства, за които не се изискват рецепти и които могат да бъдат закупени свободно. Така ще дадем възможност на близо 200 хиляди души специално в тези две области от Северозапада да могат да имат достъп до лекарства в тъмната част на денонощието, и то с грижата и подкрепата на държавата. Само ще отбележа, че съобразно отговора на министъра на здравеопазването към 2 февруари тази година той е посочил, че там, където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира извършването на тази дейност. Региони, в които аптеките нямат рентабилност да поддържат дейности по отпускане на лекарства, заплащани от Здравната каса, забележете, общините също биха могли да осигурят целеви субсидии за поддържане на тази номенклатура. Тоест не е необходимо ние народните представители да правим чудеса от храброст, за да помогнем на българските граждани, а е нужно да направим такава регулация, каквато ние сме предложили в Закона за лекарствата в хуманната медицина, която да осигури и да обезпечи съдействието и на местното самоуправление в лицето на общините, така че да може да има денонощно работещи аптеки в повече населени места в Република България. С уговорката, че там, където съответното население не е достатъчно, ние сме дали възможности – такива са и мотивите на Законопроекта – да се направи разграничение или на определена територия, или на определен брой население, там, където не може да има денонощна работеща аптека, да има поне автомати за закупуване на лекарства. Затова, на първо място, се радвам, че този законопроект поне в Комисията и в разговори с народни представители срещна една доста по-широка подкрепа, поне за първо гласуване. Надявам се залата да го подкрепи и на второ гласуване също да постигнем – дали чрез работна група, дали чрез заседание в Комисията, дали чрез създадена подкомисия, такова изпълнение на Националната аптечна карта и на областните аптечни карти, така че наистина българските граждани, особено в по-бедните региони на страната, изключая, разбира се, столицата – бе Ви обяснено, че тук има 29 работещи денонощни аптеки, също да имат еднакъв достъп до лекарства и продукти от фармацевтичната мрежа и да няма дискриминация в това отношение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде общо и по двата законопроекта. На първо място, относно Законопроекта, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители. Както в Комисията, така и днес на първо четене групата на ПП-ДБ ще подкрепи този законопроект. Както беше подробно изложено от самия вносител, основната цел на този законопроект е постигането на една техническа мярка, която да подобри проследяемостта на лекарствените продукти в мрежата на лекарствоснабдяването, а именно така нареченият Национален код да се свърже с кода по Делегирания регламент за верификация на лекарствените продукти, което, както посочиха, ще позволи тяхното по-добро проследяване и контрол върху отпускането на лекарствените продукти. По този начин това се счита косвено и за мярка не само срещу разпространяването на неавтентични, фалшифицирани лекарствени продукти, но и срещу паралелния износ на лекарствени продукти в случаите, когато той се осъществява с продукти, които не би следвало да бъдат изнасяни. Имаме някои предложения между първо и второ четене, които ще внесем. В Законопроекта се възлага на търговците на дребно на аптеките да осъществяват, да създадат условия за системна свързаност на трите вида регистри, а това са регистрите, които се поддържат от Българската организация за верификация на лекарствата по реда на Делегирания регламент № 161; регистърът на Изпълнителната агенция по лекарствата, така нереченият СЕСПА регистър – Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, и третият регистър – регистърът на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, относно разрешените за употреба и съответно цените на тези продукти. Това, което считаме, че трябва да се прецизира, е, че тези три регистъра и по смисъла на Закона за електронното управление като база данни се поддържат и водят от съответните органи, а именно: Изпълнителната агенция по лекарствата, Българската организация по верификация на лекарствата, която е неправителствена организация, юридическо лице с нестопанска цел, и на трето място – Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. В този смисъл аптеките или търговците на дребно като частноправни субекти не би трябвало и нямат място в осигуряването на свързаност между тези три регистъра. В този смисъл ще предложим между първо и второ четене да се уточни, че това е ангажимент на държавните органи да осигурят системната свързаност между тези три регистъра. Според мен е някаква техническа грешка, че е посочено, че търговците на дребно осигуряват системната свързаност между тези регистри. Търговците на дребно може да имат софтуер, който да функционира в съответствие с изискванията на трите регистъра, но самата системна свързаност между тези регистри няма отношение към търговците на дребно. Те не могат да го осъществят. Тук виждам, че колегата Божанов се смее, предполагам, че и той може да допълни кой може да осъществи системната връзка между тези регистри. Вносителят доцент Иванов е прав, че действително притежателите на разрешение за употреба от много време имат задължение да осъществят, да въведат данните за кода по Делегирания регламент към Националния номер, но те не изпълняват това свое задължение и в този смисъл Законопроектът имаше някакъв превантивен характер, доколкото според неговите данни те са започнали да осъществяват това под угрозата, че със Законопроекта се предвижда административнонаказателна отговорност, което, разбира се, до момента е пропуск, че има задължение, което не е скрепено със съответната административно-наказателна отговорност. Така че в този смисъл с посочените уточнения между първо и второ четене, които ще внесем, ние ще подкрепим този законопроект. Относно следващия законопроект, както и в Комисията, ние ще се въздържим от подкрепа, на първо място, защото вече съществува такъв механизъм. Тази година той беше приет със Закона за здравното осигуряване, а именно методика, по която Надзорният съвет на НЗОК и Българският фармацевтичен съюз договарят именно финансово стимулиране на отдалечени, труднодостъпни аптеки, които са единствени в общината, както и денонощни аптеки. С бюджета за 2023 г., който беше приет през лятото, за първи път се осигури финансиране за тази методика. За следващата година то се повишава, тоест осигурени са средства през бюджета на НЗОК, а именно за стимулиране откриването на аптеки в такива населени места. Трябва да се има предвид, че стимулирането за откриване на аптеки в тези населени места, което безспорно е необходимо, трябва да е свързано с обезпечаване и на дейностите, които те ще извършват, не само да има аптека, но и тя да осигурява достъп до лекарствени продукти, които се заплащат от НЗОК, както и медицински изделия и диетични храни, а именно механизмът за това е да се осъществи през финансирането и контрола, който осъществява НЗОК. Пак повтарям, НЗОК финансира също и достъп на лекарствени продукти до ветерани от войните, военноинвалиди и други групи. Тоест ние считаме, че това е подходящият механизъм, който и към момента действа, а и както е посочено, и в Комисията стана дума, Министерството на финансите даде отрицателно становище относно финансовата обосновка или по-скоро липсата на такава към Проекта. Разбира се, ако Народното събрание реши и Законопроектът бъде приет и обобщен, между първо и второ четене ние ще дадем своите предложения – част от тях съвпадат и с това, което каза господин Петров, ако, повтарям, бъде приет на първо четене. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Пандов, аз разбирам защо няма да подкрепите нашия законопроект. Причината е една-единствена и ние я знаем много добре – за ПП-ДБ България свършва с табелката на София. Оттам нататък останалата част от страната не Ви интересува. В момента Вие казвате, че има вече такъв създаден механизъм, по който трябва да се откриват аптеки в далечни общини, труднодостъпни населени места и така нататък. Само че това не се случва в момента и точно това пречи. Трябва да се направят тези промени в Закона, за да се случва това нещо вече. Тук говорим и за финансирането. Ами няма как да кажем предварително колко аптеки и къде трябва да се открият – това трябва да го каже Министерството на здравеопазването, оттам Здравната каса да го предвиди в съответния бюджет. Точно затова в нашия законопроект се предвижда срок от 6 месеца, в който Министерството на здравеопазването да изготви наредба, по която да се работи – да се откриват тези аптеки, оттам да се предвиди и съответното финансиране, което ще стане с актуализацията на бюджета през 2024 г. Всичко това е предвидено в Законопроекта. Така че помислете, дано преосмислите Вашето решение. Според мен трябва да подкрепите, а ако имате предложения между първо и второ четене, да направите такива конструктивни предложения, за да направим един работещ закон, който да удовлетворява всички пациенти, всички граждани на Република България – във всяко едно кътче на нашата Родина. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Пандов, като човек, който е работил в здравната система, макар и като юрист, аз Ви питам конкретно: към сегашното законодателство, което Вие познавате, по отношение на здравеопазването има ли възможност общинските съвети, ако решат, да гласуват и да приемат, че общината може да си позволи да спонсорира, да подкрепи финансово откриване на денонощна аптека или аптека, която да финансират и да дадат подкрепа на частна инициатива, за да има такава по места, където няма, разбира се – в малките общини? Има ли сега такава възможност? Няма. И ако има, какво пречи да стане? Защото не говорим за държавния бюджет – говорим за общинските бюджети. Вие хубаво и в Комисията, и тук ще гласувате въздържал се – Ваше право е, никой не го отрича. Това обаче, което Ви питам, е свързано именно с десетки общини, да не кажа стотици, в които няма такава възможност. Големите общини могат да заделят и при сегашната конфигурация на общинските съвети ще осигурят такива пари. Въпросът е: дали ние тук в тази зала няма да ги ограничим извънредно?

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Георгиев, разбира се, че не се изчерпва със София достъпът до лекарствени продукти. По тази причина, повторих, в Закона за здравното осигуряване през бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който се увеличава с 1 милиард тази година, беше приет механизъм именно Националната здравноосигурителна каса да финансира такива аптеки точно в населените места, в които няма аптеки. Не съм съгласен, че няма данни. Когато се приемаше този законопроект през януари, имахме данни – по данни от Изпълнителната агенция по лекарствата, по спомен, около 250 са населените места, в които има една аптека към момента – приблизително тогава са били толкова. Тоест ние имахме реални данни колко са тези аптеки, с колко може да се финансират те, така че да има принос за тяхната дейност. Методиката, която беше договорена между Българския фармацевтичен съюз и Националната здравноосигурителна каса, и тя е в сила от септември, дава възможност за всеки магистър-фармацевт, който реши да открие аптека, или община, или който и да е – след малко ще кажа и за общините, в такова населено място, във всеки един момент може да подаде заявление и да получи финансирането от Националната здравноосигурителна каса. И ако той отговаря на критериите – денонощна включително, единствена в населеното място и така нататък, финансирането по тази методика – ще видим догодина колко средствата, които се предвиждат, не спадат, тоест горе-долу се запазват. Може да проверите – това е публична информация в НЗОК, има аптеки, които получават около 2 хиляди и повече месечно именно заради това, че са единствени и открити в такова населено място. Тоест целта е именно само те да получават, а не аптеки, които са в големите градове – те не получават такова финансиране, освен ако са денонощни – само за този критерий могат да получат. Това, което казах, е, че ние имаме същата идея, но нашата концепция е просто че тя трябва да се реализира по правилния начин – през бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който е достатъчно голям за тази цел. Относно това, за което стана дума – за общините. Общините и към момента могат да имат аптека – по чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина всяко едно юридическо лице, няма изключение за публично, може да има аптека, но общината трябва да регистрира еднолично дружество. Повечето общини не правят това – просто явно нямат необходимите финанси. Но ако общината регистрира такова дружество и открие аптека, тя ще получава също финансиране от Националната здравноосигурителна каса, ако тази аптека сключи договор с НЗОК. Всъщност, ако трябва да сме честни, тук проблемът с достъпа и откриването на аптеки в такива населени места е стимулът за магистър-фармацевтите, същото е като с лекарите и другите медицински специалисти, да работят в такива населени места. Така че не мисля, че има някакво противоречие. Казах, че ако Законопроектът бъде приет на първо четене, ние ще имаме някакви предложения между първо и второ. Благодаря.

Като не гласувате за, как ще бъде приет?

Не само аз, и още един колега има.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря и на всички колеги за пожеланията. Сега – по законопроектите, като започвам от това, че недостигът на лекарства е общоевропейски проблем. Дори това е признато от ЕМА – Европейската агенция по лекарствата. Но докато в Европа този проблем се свързва с недостиг на суровини при производството на лекарствени продукти, проблеми със спазването на изискванията за добра производствена практика в производствените процеси, спиране от производство на остарели лекарства или на такива с ниска рентабилност, то в България основната причина е износът в други страни. Този проблем е констатиран в редица доклади на различни държавни институции, включително и от тези, които са призвани да осигуряват националната ни сигурност. Липсата на лекарствени продукти на територията на Република България е сериозен проблем за системата на здравеопазването и спешни нормативни промени са наложителни, необходими във възможно най-кратки срокове. Повишаване на проследимостта на наличните количества лекарствени продукти на територията на Република България от страна на държавните институции, каквото предлагат вносителите на първия законопроект, най-малко ще даде възможност да се ограничат съществуващите към момента практики за нерегламентиран паралелен износ. Вносителите имат амбиция да запълнят нормативната уредба, която определено има проблеми по отношение обмена на данни и информация в областта на лекарствените продукти между различните информационни системи и регистри в здравеопазването. Дали с тези предложения за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ще успеем да преодолеем проблема с недостига на лекарства? Дали тези предложения ще гарантират осигуряването на навременен достъп на българските граждани до лекарствени продукти, които в някои случаи са животоспасяващи? По всяка вероятност не, или поне не в степента, която на нас всички ни се иска. Макар по-скоро технически характер да има това предложение, но е стъпка в желанието за преодоляване на тези проблеми в снабдяването с лекарства и съответно да се намали броят на лекарствените продукти, които липсват на българския фармацевтичен пазар. Такова е и становището на редица неправителствени организации, работещи в сферата на здравеопазването, които изразяват принципна подкрепа за философията на предлаганите промени. Разбира се, както традиционно се казва в такива случаи, но с отговорност заради сериозността на проблема, се надявам между първо и второ гласуване на Законопроекта вносителите да вземат предвид конкретните предложения, които ще се появят, за да се прецизират текстовете и да направим промените по-работещи. Системната свързаност на лекарствените регистри е наложителна и ще осигури проследяемост и възможност за адекватни реакции от страна на отговорните институции при установени диспропорции, за да постигнем целите, които вносителите са заложили в мотивите на Законопроекта и които ние от БСП споделяме. Ще подкрепим този законопроект. С другия законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, се предлагат нормативни промени, за да се осигури достъпът на населението до лекарствени продукти във всички области, общини и населени места, на работещи аптеки, включително денонощни. Това е твърде амбициозна цел, твърде амбициозен законопроект с целите си, но е добре, че народните представители са се заели с такъв сериозен достъп до лекарствени продукти в малките населени места и чрез денонощните аптеки. Вносителите създават с предложението си и правна възможност да бъдат поставени автомати за продажба на лекарствени продукти съобразно регулацията и действащата нормативна уредба за тази конкретна дейност, тоест те не предлагат промени в регулацията. Тук има принципната подкрепа на неправителствените организации, работещи в сферата на здравеопазването, и призив за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване на Законопроекта, за да се постигнат целите, заложени в мотивите на вносителите по обсъжданите допълнения. Макар да изразяваме някои опасения, от БСП ще подкрепим и този законопроект като нужен, необходим в момента на българското здравеопазване, за да можем да решаваме някои проблеми с лекарствата в малките населени места. Сега – за денонощните аптеки като че ли е по-лесен въпросът, но там също стоят наложителни регулации в тази посока, или по-скоро не регулации, а създаване на възможности и стимули за разкриването на денонощни аптеки. Рядко се получава такова единодушие и в Комисията по здравеопазването в подкрепа на законопроекти, особено в здравеопазването, но в случая и двата проекта са получили такава подкрепа, единият – единодушно, другият – частично, но си заслужава да бъдат подкрепени и да се работи между първо и второ гласуване за прецизирането им, за да станат работещи и в подкрепа на българите. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! По отношение внесения от народния представител Лъчезар Иванов и други народни представители Законопроект бих искала да изразя следното становище. В последните почти две години недостигът на лекарства се превърна в хроничен проблем в здравната ни система. Той започна през 2022 г., когато беше направена промяна в електронната система за проследяване на лекарствата СЕСПА. Тази промяна развърза ръцете на търговците на лекарства за сметка на българския пациент. В Здравната комисия на Четиридесет и осмото народно събрание имахме нарочно изслушване на здравния министър, тогава служебен, по отношение на този недостиг. Министърът потвърди опасенията ни, че тази промяна е лобистка, в интерес на големите фармацевтични търговци. Оттогава досега управляващите се ограничават с констатиране на това обстоятелство, но не сме били свидетели на някаква особена активност от законодателен или от административен характер. Допълнително в Народното събрание има представени доклади на Държавната агенция „Национална сигурност“, свързани със схемите за източване на публични средства от бюджета на Здравната каса и незаконен износ на лекарствени продукти. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме подкрепяли всеки опит за увеличаване на контрола, който е остродефицитен в българското здравеопазване. Настоящият законопроект е добър опит в тази посока, поради което ние го подкрепихме в Здравната комисия. Имаме предложение по един от текстовете на този законопроект и ще го внесем по надлежния ред преди второ четене. Предвид изложеното ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим по принцип този законопроект. По отношение изказването на господин Пандов. Господин Пандов, никой не спори с Вас, че общините имат право да си създават търговски дружества, включително и с предмет „продажба на лекарства“, както и да кандидатстват през Здравната каса за допълнително финансиране. Никой не говори за правните възможности – да, има ги. Ние с нашия законопроект искаме да създадем задължение Здравната каса чрез Националната аптечна карта да предвиди задължително наличие на такива аптеки както в труднодостъпните райони, за които казахте, така и в тези райони да бъде предвидено наличието на денонощни аптеки. Ние не смятаме, че трябва да задължаваме общините да създават търговски дружества, за да получават финансиране, за да поддържат тази дейност, която, както вече споменахме, има много сериозни социални функции. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моето изказване ще е във връзка с предложението на Костадин Костадинов и група народни представители. Приемането на този законопроект е крайно належащо и не търпи отлагане или бавене поради редица факти и обстоятелства. Проблемът със здравеопазването в България е първостепенен и той има пряка връзка с демографската криза, която е обхванала България и се задълбочава с всяка изминала година. Ние изчезваме с темпове от по сто хиляди души на година, което ни гарантира първото място и в най-черните статистики в световен мащаб. Като прецедент за нация, изчезваща с най-бързи темпове в условията на мирно време и в липсата на съществени природни катаклизми, и според чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите на Република България имат право на достъпна медицинска помощ и медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, а според ал. 3 от същия член „държавата закриля здравето на гражданите“. Липсата на здравеопазване и фармацевтични услуги в населените места е предпоставка за обезлюдяване на цели райони и затова е крайно належащо и редно да създадем условия за нормален живот, с които да помагаме на хората и да ги накараме да останат, а не да се изселват в чужбина или в най-добрия случай в някой от големите областни градове. Именно и поради тази причина смятам, че е наложителна тази законодателна промяна, която да гарантира наличието на работещи аптеки, в това число и денонощни, както и да гарантираме достъпа на гражданите до лекарствени продукти във всички населени места. Затова Ви моля да припознаете този законопроект и да го подкрепите. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Прегласуване.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно чл. 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета, № 49-302-02-9, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2023 г. На заседание, проведено на 24 юли 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха следните представители от Министерството на финансите: госпожа Маринела Петрова, директор на дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“, и господин Красимир Гиздавков, главен експерт в същата дирекция. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова. С Решението на Министерския съвет се предлага Народното събрание да ратифицира Гаранционното споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно чл. 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ за Украйна. Помощта е насочена към подпомагане на макрофинансовата стабилизация на Украйна и укрепване на капацитета и за възстановяване. Макрофинансовата помощ се предоставя под формата на заеми и грантове. Предвидено е общият размер на заемите до 6 млрд. евро да се ползват с покритие от 70% чрез платени провизии, като 9% от тях са за сметка на бюджета на Европейския съюз, а държавите членки гарантират до 61% от стойността на заемите. Гаранциите, които държавите членки трябва да осигурят, са в общ размер на 3 660 млн. евро, като за определяне на размера на гаранционната вноска на всяка държава членка се използва делът, който нейният брутен национален доход (БНД) представлява в БНД на Европейския съюз (т. нар. БНД ключ). Необходимите гаранции по помощта, които България следва да предостави, възлизат на 16 654 646 евро. Съгласието на Народното събрание на Република България за издаване на държавни гаранции по нови заемни споразумения за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ от Европейския съюз на Украйна е предоставено в чл. 5, т. 4 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., както и в чл. 71, т. 3 от Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. С Решението по т. 18 от протокол № 11 от заседанието на Министерския съвет на 8 март 2023 г. е одобрен Проектът на Гаранционно споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно чл. 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета като основа за водене на преговори и е упълномощен министърът на финансите да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на Република България при условие за последваща ратификация. С РМС № 475 Министерският съвет одобри подписаното от министъра на финансите от името на Република България на 28 март 2023 г. и от Европейската комисия на 17 май 2023 г. споразумение и предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон. Гаранционното споразумение подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. В провелата се дискусия взеха участие народните представители професор Румен Гечев и Деян Николов. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 11 гласа „за“, 3 гласа „против“, без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно чл. 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета, подписано от българска страна на 28 март 2023 г., а от Европейската комисия на 17 май 2023 г., № 49-302-02-9, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2023 г.“ Благодаря.

Уважаеми народни представители! Дори самият факт, че днес гледаме тези две точки между бюджета и промените в Конституцията, е обиден за това Народно събрание. За тези, които не участват във Финансовата комисия, става въпрос за това, че България се съгласява да гарантира заемите, които Украйна взима. В дебатите, които имахме вчера в Комисията относно бюджета примерно на НЗОК, имаше дълъг спор на тема едни 4 млн. лв. за зъбни протези на българското население, доколкото, ако излезете извън София, зъбният статус на пенсионерите е като някакви средновековни селяни, но там спорихме за 4 милиона. В бюджета на ДОО ставаше въпрос за намиране на пари за осигуровки на учениците по дуално обучение, също разгорещени дебати, ставаше въпрос за 8 млн. лв. В момента България се задължава да покрива заемите на Украйна като абсолютно неотменими, безусловни и при поискване ще предоставим 32,573 млн. лв. Предполагам, че няма да има повече дебати освен мен и господин Гечев и всичко ще мине и ще замине, но на следващия законопроект ще Ви го припомня. Значи, ние трябва да гледаме интересите на България. Аз лично се съмнявам, че Украйна ще бъде в състояние да връща тези кредити, които взима в момента, защото бъдещето на тази война изобщо не е ясно. Според мен трябва да отхвърлим този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няколко забележки по мотивите и по това какво гласуваме в момента. На пръв поглед сумата, на която България трябва да даде гаранции, не е голяма. Тя е около 17 млн. евро. Но въпросът е принципен. Европейската комисия продължава да предлага на страните членки да гласуват пакети в милиарди евро помощ за Украйна, при положение, всички разбрахте, че онзиден Горната камара на Конгреса на Съединените американски щати каза не. Сенатът гласува против предоставянето на каквато и да е било нова помощ и спря новия пакет от около 60 млрд. долара помощ за Украйна. Какво излиза? Идват Съединените щати заедно с Великобритания, насъскват президента на Украйна, започват военни действия и както от Афганистан се измъкват, измиват си ръцете и оставят европейците да плащат. Ние срещаме мигрантите от Близкия изток, който те направиха на салата. Ние сега издържаме украинските мигранти в Европа със стотици милиони евро, а американците – Конгресът, казват стига, да плащат европейците. Откъде накъде? Второ, в мотивите на правителството няма как да бъдат тук подминати неща в парламента на Република България. Значи тук се казва – непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна. Вече казахме как е непровокирана. Вие ли не знаете, че украинското правителство забрани със закон българския език, унгарския език и руския език в училищата, в библиотеките, в болниците, в правителствените учреждения на Украйна? Това не е ли настъпление на някакви форми на фашизъм? Те не издигнаха ли паметници на бандеровците, които изклаха евреи, поляци и руснаци при влизането на нацистите в Съветския съюз и на територията на Украйна? Така че как така е непровокирана? Те не нарушиха ли Минските споразумения? Ние не уважаваме ли подписите на президента на Франция Оланд, на канцлера на Германия Меркел, на президента на Украйна по това време Порошенко и следващият президент на Украйна, хилейки се, казва ние няма да спазваме Минските споразумения. Ами къде се намирате Вие? Като не ги спазвате, ето ги резултатите. Нищо няма да платят обратно, тъй като, за голямо съжаление, в Украйна нещата са пред развръзка. Тъжният резултат е, че няколкостотин хиляди младежи от двете страни – от нашите два братска народа, украинския и руския, са загинали. Стотици хиляди и милиони семейства са почернени и от двете страни. И сега, измиват си ръцете – Конгресът казва плащайте Вие от Европа, и тук сега ще натискаме копчетата. Откъде накъде? Който е забъркал кашата, да си я сърба. Българският народ сме последни в Европейския съюз и няма на босия цървулите тук, не стига, че ни взеха 8 милиарда и не доставят нищо, ми сега ще плащаме и чужди сметки. Така че сумата не е голяма, но въпросът е принципен. Пак сме на губещата страна и пак ние трябва да плащаме. Няма как да подкрепим такова нещо.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! По принцип не бих губил парламентарно време, ако от тази трибуна не се говореха изключително не само опасни, но и вредни и цинични във всякакъв смисъл, най-вече международен, думи, и то от народни представители, които пледират дори за европейско представителство, каквото отдавна не притежават, разбира се. Човек, числящ се към партия, която е по принцип социалистическа, но сега се бори за национализъм, съчетанието между двете сами можете да направите, няма как да очаквам много повече, но в крайна сметка, господин Гечев, аз искам да Ви припомня как започна войната. Не само да Ви припомня, но и да Ви помоля едновременно с това да не ни характеризират, поне тази част на залата, като братя на един агресивен и терористичен режим. Ние не сме му братя и той не ни е братски на нас. Ако Вие питаете подобни чувства, пак ще повторя, тази част от пленарната зала. Войната започна след непровокираната, непотърсена и по никакъв начин инспирирана от страна на суверенна Украйна атака на руския режим срещу нейната законна, международно призната територия. Вие като български патриот ми е много интересно, и националист, какъвто скоро ще бъдете, как бихте постъпили, ако се намирате в подобна ситуация. Въпросът е риторичен. Знам как ще го направите. Да бъдем поредната република на Съветския съюз не е дело на нито една друга от партиите в този парламент освен на тази, на която Вие сте наследник, за чиято и памет се борите, между другото. Не знам от вчера дали не трябва като активни борци да Ви считаме, след като се хвърляхте по амбразурата на въпросния монумент, но както и да е. Господин Гечев, атаката беше провокирана, започната и извършена от страна на Руската федерация. Припомням Ви го отново, защото изглежда забравяте. Също така е много обидно от трибуната на Народното събрание, на парламент на европейска България, по такъв начин Вие да се опитвате да изопачавате ясни, черно-бели факти. В крайна сметка тук няма нищо укоримо в това да кажете, че просто Вие сте проводник на друга политика, различна от европейската, различна от националната. Това няма да е ново. Няма да е чудно и по един начин най-малкото ще бъде достойно, защото ще се експонира какви всъщност сте Вие. ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА Времето, господин Георгиев.

Завършвам, госпожо Председател. Отново ще кажа – комбинацията между социален и национален е доста опасна, господин Гечев, и тя определено не се вписва в това, което Вие в момента искате да покажете като поведение, скрито под този антифашистки начин на говорене, който тук вече трябваше някак си да си е отишъл в последно време в демократична България, но Вие умишлено продължавате да набивате този клин в обществото, за да може кливиджът да е това, което да осмисля Вашето съществуване. Иначе нямаше как да има друг…

И не Русия е окупатор – Русия е агресор, господин Гечев, набийте си го в главите.

За процедура.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз не можах да вникна в словоизлиянията на колегата, който нещо се обърка с националисти, социалисти и други, тъй като не чух нито един аргумент. Фактите са такива и целият свят ги вижда. Тъй като няма как да скриете бандеровците, на които им издигат паметник в Украйна, а бандеровците са заклеймени от целия свят като фашаги, които са избивали руснаци, поляци, евреи, или Вие може би защитавате убийците на евреите. Не знам. Освен това, като говорите за агресия. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Кого защитавате?“) Никого не защитавам, защитавам си българския интерес, но от такава гламава политика сега Германия е в рецесия, уважаеми млади колега, а Русия е в икономически растеж. Такива са санкциите. (Смях и реплики от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Ами да, това е оценката на Международния валутен фонд, че Европа затъва – седем страни са в икономическа рецесия. Такъв е резултатът. Сега да повторя, колега, американският Конгрес каза не. Конгресът на Съединените американски щати спря финансова помощ – не нашият парламент.

Рубладжии.

И Вие ще плащате сега. Измъкват се Съединените щати. Впрочем като говорите за агресия и ако ще спорим, млади колега, малко да учите професор Гечев, професор по политикономия, на история, сте се объркали. Ако говорим за агресия, се върнете на малко непредизвиканата агресия във Виетнам, на малко непредизвиканата агресия в Ирак, където един държавен секретар, Колин Пауъл, излъга целия свят за оръжие за масово поразяване и съсипаха Ирак. Съсипаха Либия и панически една сутрин напуснаха Афганистан. Така, били са на гости там, туристическа разходка, това не е агресия. Приятен ден Ви желая и четете повече. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Имаше пак, разбира се, поредица от неверни изказвания както всичко това, което се случва в Украйна, било един абсолютно непредизвикан от нищо конфликт, в който невинните украинци бяха нападнати от лошите руснаци. Истината обаче е, че този конфликт беше породен изцяло и единствено от чужд фактор, но този фактор не е Русия. Този фактор е Съединените американски щати и тяхната политика, която те аргументират през последните 30 години от страниците на техните национални стратегии, доктрини, изказвания на техни основни геополитици, като започнем от Бжежински и стигнем до Кисинджър – и двамата вече покойници, и двамата надълго и нашироко обяснявали как Украйна трябва да бъде откъсната от Русия на всяка цена. Иначе аз няма да влизам в детайли за всичко това, което се случваше там през годините, преди да започне конфликтът, защото мисля, че то е достатъчно ясно. И все пак някои неща ще кажа, които касаят нас, българите, заради които тази поредна помощ, която сега тук ще гласуваме, е наистина престъпна. Пребивани български общински съветници в Украйна – Василий Кащи, български общински съветник в Белгород Днестровски, беше почти ослепен, след като беше залят с токсичен препарат. Паметникът на българските опълченци в Болград – голям, направен с дарения на всички бесарабски българи, беше многократно вандализиран. Беше заливан с жълта и синя боя, отгоре пишеха: „Чемодан, вокзал, София“, иначе казано, да преведа: „Куфарът, гарата, за София“. Правеха се открити изказвания за изселване на българите от Украйна. Говореше се за това, че този паметник трябва да бъде премахнат, защото, видите ли, той бил руски паметник. Паметникът на българските опълченци бил руски паметник?! Това е уникалната фашистка шизофрения! Между другото, без значение дали става въпрос за фашистка шизофрения в Украйна, или в България, тя винаги по един и същи начин се развива – като американско отроче, в американски инкубатор, а след това се развива като изключително антинационална местна идеология, в конкретния случай антиукраинска и антибългарска. В единия и в другия случай обаче има нещо, което ги свързва – и в Украйна, и в България много обичат да воюват с паметници. В Украйна воюват примерно с българските паметници. Беше разбит паметникът на хан Кубрат включително в Малая Перешчепина. Това са само няколко примера, които могат да бъдат дадени. Ще припомня, защото господин Гечев беше много мек в своето изказване, че когато започна конфликтът в Украйна, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, всъщност когато започна началото на конфликта преди 10 години със сблъсъците на Майдана, тогава ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поставихме въпроса за даване автономия на българите в Украйна. Този въпрос въобще не беше коментиран тогава от управляващите, не беше коментиран и сега от сегашните управляващи. Миналата година, когато в парламента триумфално се разходи украинският външен министър, ние поставихме въпроса за автономията на българите в Бесарабия. Тогава представители от фашизо-демократичната общност в лицето на управляващите казаха, че да искаш автономия за българите в Украйна било руска пропаганда. Същите тези съвременни пребоядисани розови фашисти обясняват, че между другото, и самата българска държава е един руски проект, че българският лев е един руски проект, защото всичкото това нещо е било създадено под руски ботуш, с руско оръжие. Иначе казано, на тези хора България им пречи. На тези хора ние, българите, им пречим. Много пъти съм го казвал, всеки път ще го казвам, ако трябва. Между другото, трябва да припомня следното нещо. Ако в една държава Ви пречат паметниците на тази държава, ако ви пречи езикът, историята, културата, традициите, обичаите, азбуката на тази държава, ами тръгнете си, това не е Вашата държава. Просто си тръгнете, не взривявайте гражданския мир. Ако имате толкова огромна обич към друга държава – дали ще е Украйна, дали ще са Съединените американски щати, дали ще е някоя друга, отивайте си там. България е българската национална държава на българския народ – най-старата европейска държава, най-старата национална европейска държава. Тя е наша и ние няма да я дадем нито на съвременните фашисти – наследници на старите фашисти, нито на спахиите християни и еничарите, които в момента превръщат нашата държава, за съжаление, в една колониална изтривалка. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Костадинов, пропуснахте да кажете, че още през 2015 г. конфликтът беше на дневен ред и тогава по видната проруска българска телевизия БТВ, която е известна с изключително проруските си наклонности – това, разбира се, иронично го казвам, та точно в тази телевизия имаше репортажи как украинската армия подлага на тормоз българското население в Украйна. Там се виждаха украински танкове и въобще украински военни, заради които българското цивилно население, подчертавам, се беше барикадирало в мазетата, хората спяха буквално в подземия – кой където може, със заплаха за живота си. Репортажът беше обективен, но това беше, подчертавам, 2015 г. Нещо чудодейно се случи и се промени само няколко години по-късно и същата тази телевизия и останалите – повечето медии в България, образно казано, обърнаха палачинката и вместо да показват обективно как страдат нашите сънародници в Украйна, показват една изкривена, лъжеистина, и стигаме дотам, че днес в Народното събрание да се гласува отново – все едно това е украинско Народно събрание, отново помощ на Украйна. Когато стане въпрос да се гласува помощ на България, постоянно има оправдания, нещо все не достига – дали в бюджета, дали в каквото и да било друго. Когато ние поставихме въпроса за автономия на българите в Украйна, представителите на управляващата коалиция – некоалиция, сглобка или както и да я наречем, тогава казаха, че това било руска пропаганда и поради тази причина те нямало как да го подкрепят. Тоест автономията на българите в Украйна е нещо, което сглобкаджиите въобще не ги интересува. Тях ги интересува единствено какво им е спуснато от Брюксел, какво им е спуснато от Вашингтон. Ако от Вашингтон и от Брюксел не им е спуснато нещо в полза на българите, те никога не биха го направили, просто защото те не се чувстват български народни представители, а се чувстват едни евро-атлантически представители на чужди държавни интереси.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Костадинов, аз ще започна там, където приключи народният представител Ангел Георгиев, именно как се държи Народното събрание – когато става дума за Украйна, всичко се гласува и се приема веднага с единодушие. Обаче само преди няколко минути бе гласувано за денонощните аптеки – това не беше прието. Една цяла парламентарна група не гласува, а другите гласуваха против на първо четене, където, ако те имаха забележки, можеха между първо и второ четене да предложат техни промени, които да обсъдим, естествено. Аз искам да обърна внимание на друго, което Вие казахте – за автономията на българите в Украйна. Ами то, този законопроект също урежда нещо, но българите в България, които ще плащаме кредитите на украинците.

Господин Георгиев, днес, когато идвах на работа в Народното събрание, слушах една реклама на Българската Коледа, в която се обясняваше как ние трябва да направим дарение, за да можем да закупим апаратура за Клиниката по неонатология, защото се оказва, че няма финансиране. Същевременно миналата седмица с лека ръка ние харизахме въоръжение и муниции на стойност стотици милиони. Не можем да кажем колко точно, защото неслучайно в предложенията, които бяха предложени и бяха гласувани от управляващия тристранен пакт – отварям една скоба: хубаво е вече да наричаме тройната коалиция между ПП-ДБ – основната патерица на ДПС, ГЕРБ и ДПС, тристранен пакт, защото това е фашисткият съюз, който управлява, така да се каже, в началото на Втората световна война – между фашистка Италия, нацистка Германия и Япония. Та благодарение на тристранния пакт – нали, тази фашистка коалиция, която управлява държавата в момента, миналата седмица бяха подарени стотици милиони левове на Украйна.

Същевременно ние в момента събираме пак стотинки за Клиниката по неонатология и може би и още най-различни други такива подобни здравни заведения. Това е позор! Това е срам и позор, защото истината е, че тук с лека ръка представителите на тристранния пакт хвърлят стотици милиони, когато става въпрос за украинци, за каквито и да било други, забравяйки... Между другото, нашите доморасли фашисти винаги са били две-три крачки назад от своите духовни татковци – фашистите в западна Европа, защото така се получи по времето на Втората световна война – някак си късно разбраха, че нещата се обръщат. Затова бяхме за пореден път на страната на губещите в световния конфликт. Сега, в момента, както стана ясно преди малко, господин Гечев беше така добър да го напомни, аз ще го кажа още веднъж: не друг, американският парламент, Сенатът на Съединените щати спря помощта за Украйна, не друг. Тук не виждам обаче възмутени реакции от страна на тристранния пакт – няма декларации, които да осъдят тези долнопробни американски рубладжии. Що така? Много странна работа, нали така, господин Георгиев?! Всичкото това нещо наистина е голям позор за нашето Народно събрание. Отвратително е дори да сме тук, в тази сграда в момента и да дишаме дори същия въздух с тези хора, които харизват бъдещето на България и стотици милиони левове, милиарди дори, защото те вече са милиарди на сметката на Украйна, които ние сме подарили до момента, а същевременно българските бебета трябва да бъдат спасявани с пари, стотинки и капачки от нас, българите. Що се отнася до другото, което беше поставено като въпрос от господин Димитров – за автономията на българите в Украйна, което беше последно, преди това е от господин Георгиев – за репресиите срещу българите там. Аз ще ви припомня, господа Димитров и Георгиев, че имаше тогава акция за предоставяне на хуманитарна помощ от ВЪЗРАЖДАНЕ още в самото начало на създаването на нашата организация, която беше за българите в Донбас. По ирония на съдбата българската организация на българите в Донбас тогава се казваше също „Възраждане“. Те се обърнаха към българското правителство. Българското правителство тогава им отказа помощ. Министър-председателят на България, тогава Бойко Борисов, изказа една много знаменателна реплика.

Приключвам. „Ами те са си техни граждани – каза той, те са си техни граждани, нищо не можем да направим.“ Ние обаче за нашите сънародници събрахме тогава тонове с храни, лекарства, дрехи.

Те не бяха пуснати в Украйна! Не бяха пуснати! И се наложи да ги даваме тук, на бежанци от Донбас, българи, които дойдоха и се заселиха в България. Така че репресиите на украинците срещу българите, на този престъпен фашистки режим, който тероризира и собствения си народ, между другото, не са от вчера. Срам и позор за управляващите в момента и за управляващия фашистки режим! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Този юнак, дето исках да му правя процедура, се скри.

Когато се върне в залата, тогава.

Благодаря Ви, госпожо Председател. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не се вижда!“) Процедура по начина на водене. Вие, дето викате, че не се вижда, не сте по-високи. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Госпожо Председател, тази сутрин на заседание на Председателския съвет обърнах внимание, явно това обаче не Ви впечатлява. Седем пъти господин Костадинов нарече част от народните представители розови фашисти, фашистка коалиция, доморасли фашисти и така нататък. Това е обидно и оскърбително отношение към хора, които са избрани тук за народни представители. Никой друг тук не се обръща към тях по какъвто и да е обиден начин. Оставете това, това изисква санкция от страна на ръководството на Народното събрание. Това поведение е недопустимо и този език, който се използва. В крайна сметка, точката, която се разглежда, не кореспондира по никакъв начин с това, което чуваме тук като изказване. Използва се парламентарната трибуна за насаждане на омраза към една част от народните представители, това е недопустимо. (Шум и реплики: „Оставка!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защо не реагирате? Много Ви моля! Ама не може затова, защото си позволяват да крещят, Вие да не забелязвате това поведение. Аз се чувствам обиден от това, че съм наричан фашист. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е абсурдно! И то изричано от хора, чието поведение е фашистко! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Госпожо Кирова, аз ще Ви обърна внимание на следното. Фашистки режим е този и ще Ви припомня това, което всъщност Вие може би не знаете, и точно поради тази причина не протестирам срещу това, че ми налагате забележка. В крайна сметка имате право на това като председател в момента на Народното събрание, но ще Ви припомня, че фашистки режим е този, който е антидемократичен, който отрича другата гледна точка, и който си позволява да диктува с правото на силата. Това не е демократичен режим, това е фашистки режим. Когато в България има един реставриращ се фашизъм, ние няма как да не го казваме и да не го показваме на българските граждани. Няма как да очаквате от ВЪЗРАЖДАНЕ да мълчи, когато истината се скрива. Истината може да се скрива по медиите, тук обаче, госпожо Председател, ние ще казваме истината, каквото и да ни коства това. Ще го правим и ще даваме примери от историята, включително, която много се опитват тук да забравят, да забранят, да фалшифицират, за да стане ясно, че няма да допуснем реставрация на фашизма в България и ще се борим докрай, защото е разбираемо, че за съвременните хора, които искат да възродят фашизма, да го реставрират, да го реабилитират и това не е добре, защото те в момента наричат фашизма евроатлантизъм, то няма разлика, едно и също е, само че ние, които виждаме истината, няма да спрем да я казваме, каквото и да ни коства това. Няма да ни спрете. В крайна сметка фашизмът и комунизмът имат еднакви тоталитарни корени и господин Атанасов го знае това – той все пак е бил в тези репресивни органи на комунистическия режим, и точно поради тази причина той знае много добре и аз неслучайно един път припомних как са се разправяли комунистите навремето с инакомислещите. Те са им затваряли устата. Това искат съвременните фашисти от нас – да ни затворят устата. Няма да ни затворите устата! Няма да спрем да говорим! Ще казваме истината такава, каквато е. Когато виждаме фашисти, ще ги наричаме фашисти. Когато виждаме фашизъм, ще казваме, че това е фашизъм. Когато България има фашистки режим, който демонтира паметници, които символизират победата над фашизма, по този начин, възстановявайки фашизъм в България, ние ще го казваме.

Защото в момента в нашата страна, уважаема госпожо Председател, има фашизъм. Преходът от комунизъм към демокрация завърши с реставрация на фашизма. Това е истината, заради това в България има фашистки режим. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво! Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не Ви ли притеснява, че в залата през последните седмици постоянно се говори за фашизъм и за неофашизъм. Аз Ви моля, уважаеми колеги от сглобката, от управляващото мнозинство…

От тристранния пакт.

…наистина внимавайте с това, което правите. Факт е, че от най-високата трибуна на Народното събрание започват да се коментират тези теми и поне малко нека да започне да Ви притеснява. Призовавам Ви да бъдете внимателни във Вашите решения. Не да правите знаци с една или друга ръка, а да мислите с главите това, което го правите, защото това е непристойно поведение.

И втори път. Вижте какво се случва в американския Сенат при посещението на Зеленски. Процедурата ми беше да сме малко по-внимателни и по-обрани, уважаема госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, към действията на това срамно мнозинство.

Винаги можем да бъдем положителни, госпожо Председател, и достопочтени служители на народа. Няма как да наричаме балерините от Киевския балет с груби думи, те все пак са нежни същества и танцуват много нежно. Затова балерините са балерини, а приятелките на всички моряци от Одеското пристанище, те са приятелки на всички моряци. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Все хубави хора са се събрали тук и въпросът е: какво правим ние и кого подкрепяме? Не може да гледаме изолирано това, което се случва в нашата страна, от международната обстановка. Граничим с една страна на запад от нас, която има същите претенции като Украйна към своята майка. Тази страна не спира да ни обвинява през последните не години, а десетилетия, че България е проводник на фашизма, че ние сме фашисти, разбирате ли? Защото някога си е имало фотография, на която цар Борис е заедно с Хитлер. Тази пропаганда работи и до ден днешен, насаждайки антибългаризъм в нашата западна съседка. Вчера, разрушавайки този паметник, който е символ на антифашистката победа, ние даваме аргумент на нашите братя на запад от границата да ни обвиняват и да използват този аргумент на международното поле срещу България. Абсолютно по същия начин, както Австрия използва такъв аргумент срещу своята майка Германия, по същия начин, както Украйна използва този аргумент срещу Русия. Днес ние даваме коз България да бъде порицана на международното поле. Ако трябва да говорим за персоналните явления в международната политика, виждам, че тук много често се персонифицират нещата и всеки е наричан с едно определено име. Русия се характеризира с нейния държавен глава Путин. Спомняте ли си, тъй като повечето от присъстващите са много млади и може би наистина не са участвали в политиката, но все пак имаме няколко доайени и ветерани, породата „българско овчарско куче“? Българско овчарско куче, е, такова куче господин Бойко Борисов подари на Путин при посещението си.

Точно по този закон говоря, както и всички останали говореха досега, точно по този закон. Седемнадесет милиона за антибългарска пропаганда не могат да бъдат давани. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Поредното срамно решение, което гласувахте преди малко. Наистина сте като коалиция на националните предатели. (Реплики от ПП-ДБ: „Не ти ли омръзна?“) Никога няма да ми омръзне, когато става въпрос за защита на интересите на България, уважаеми колега! Не Ви знам името, затова така се обръщам към Вас. Не може да давате средства на друга държава, когато те не достигат за нашите деца и за нашите пенсионери. Наистина това е срамно, което правите. И още веднъж да Ви припомням ли, че колегите няколко пъти го казаха от трибуната. Само преди няколко дни Сенатът на Съединените щати отказва средства на Украйна, а Вие продължавате да го правите. Вашите господари отказаха.

Дами и господа народни представители! Какво гласувахме току-що? Гласувахме безусловно в срок от 20 дни да платим 32 милиона, в случай че в следващите 25 години в някакъв момент Украйна не си плаща заемите или дори само каже, че няма да ги плаща, ние безусловно и незабавно в срок от 20 дни да платим нашата част от вноската, която Европейският съюз набира. Нашата част е 32 милиона от 3,66 милиарда. Всеки ден, всеки час, даваме за Украйна – няма за майките, няма за децата, няма за болните, а само за Украйна. Срам и позор! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно чл. 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета 49-302-02-9, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2023 г., да бъде приет и на второ гласуване на днешното пленарно заседание.

Да, благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ЗАКОН за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно член 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно член 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета, подписано за Република България на 28 март 2023 г. и за Европейската комисия на 17 май 2023 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Съвсем кратко, тъй като това, което можеше да се каже, се каза преди една минута. В случая ние залагаме на това, че Украйна ще бъде платежоспособна и няма да забави своите вноски към кредиторите си в следващите 25 години с парите на българските данъкоплатци.

А ще има ли Украйна?

Аз не съм сигурен, че в следващите 25 години ще има Украйна, още по-малко съм сигурен, че в следващите 25 години ще има Европейски съюз. Точно затова няма да рискувам парите на българите в такава гаранция. Предлагам Ви и Вие да отхвърлите това безумно решение. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за финансов принос между Република България и Европейската комисия съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета, № 49-302-02-19, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2023 г. На заседание, проведено на 14 септември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха следните представители от Министерството на финансите: госпожа Милена Райкова – заместник-министър, госпожа Ренета Михайлова – началник-отдел „Бюджет на ЕС, Европейски въпроси и политики“, и госпожа Невена Гамизова – държавен експерт в същия отдел. Законопроектът беше представен от госпожа Милена Райкова – заместник-министър. С Решението на Министерския съвет Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета в края на миналата година се създаде Инструментът за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г., наречен „Макрофинансова помощ +“ (МФП+), който предвижда Европейската комисия да заеме средства от капиталовите пазари или от финансови институции, за да предостави на Украйна изключително преференциални заеми през 2023 г. в размер до общо 18 млрд. евро. Ключова характеристика на Инструмента е, че Европейският съюз се ангажира при постъпване на искане от украинска страна да поеме лихвите по заемите, като отпусне така наречената лихвена субсидия и по този начин допълнително облекчи Украйна от финансовата тежест по обслужването на заемите (такова искане бе подадено от Министерството на финансите на Украйна на 8 февруари 2023 г.). Поради липсата обаче на достатъчно средства в бюджета на Европейския съюз за покриване на пълния размер на лихвената субсидия държавите членки поеха ангажимента доброволно (и пропорционално на благосъстоянието си, тоест спрямо дела на брутния национален доход (БНД) на всяка от тях в общия БНД на Европейския съюз) от първото тримесечие на 2024 г. нататък да предоставят в бюджета необходимите средства под формата на външни целеви приходи на Европейския съюз. За целта всяка държава членка следва да сключи с Европейската комисия споразумение за финансов принос, образец на който бе подготвен и одобрен на равнище Европейски съюз в края на месец март т.г. с активното участие в преговорите и на българската страна. Конкретно за България изчисленият от Европейската комисия максимален принос за периода 2024 – 2027 г. възлиза на не повече от 26,7 млн. лв., или средно до 6,7 млн. лв. годишно, като това е взето предвид в подготвяните разчети в рамките на протичащата в момента национална бюджетна процедура за 2024 г. На заседанието на Министерския съвет на 3 май 2023 г. служебният кабинет е одобрил Проекта на споразумение и е упълномощил служебния министър на финансите да го подпише при условие за последваща ратификация (т. 17 от Протокол № 20). След като в края на месец юни Споразумението бе подписано и от генералния директор на Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия, на заседанието си на 7 септември 2023 г. Министерският съвет одобри подписаното споразумение и взе решение да предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон (Решение № 611 от 11 септември 2023 г.). В заключение, приемането на Закона и обнародването му в „Държавен вестник“ би позволило Споразумението за финансов принос между Република България и Европейската комисия да влезе в сила, с което страната ни своевременно ще изпълни поетия солидарно с останалите държави членки политически ангажимент във връзка обезпечаването на лихвената субсидия по МПФ+. В провелата се дискусия взеха участие народните представители Димо Дренчев, професор Румен Гечев, Деян Николов и Венко Сабрутев. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 11 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение между Република България и Европейската комисия съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета, № 49-302-02-19, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2023 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Може би е символично, че когато обсъждаме стотинките и левовете, които ще даваме на българските здравни институции, на българската наука, на българското образование, когато приемаме бюджета, ние подписваме чек след чек, милиард след милиард, милиони след милиони да плащаме масрафа на чужди страни и чужди геополитически интереси. И тъй като тук се понесоха обвинения, ще Ви цитирам Дейвид Ванс – американски сенатор от щата Охайо.

Рубладжия.

Рубладжия

Стига с тези рубладжии.

Той каза: „Напълно позорно посещение на Зеленски в Американския конгрес.“ (Възгласи: „Ааа!“ и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Беше излъчено интервюто, гледайте го. Който не знае английски, да ни се обади, ще преведем от Фокс нюз, където той, сенаторът от Съединените американски щати, каза за посещението на господин Зеленски, цитирам американеца сенатор: „Това е най срамният фарс, който съм виждал!“, казва сенаторът от щата Охайо, републиканец, Дейвид Ванс. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И аз ще използвам израза на американския сенатор господин Ванс и ще кажа, че това е най-срамният фарс, който виждам и аз в българския парламент – болен здрав носи. Американците направиха на салата Близкия изток, изсулиха се от Афганистан, оставиха в хаос, сега се изсулват от Украйна и искат баламите, престъпни гласуващи в Европа, да плащат сметките на една отиваща си държава. Въобще не е приятен денят. Пак казвам, браво на господин Ванс, който се възмущава от този най-срамен фарс, който той бил виждал. И ние така ги виждаме. Благодаря Ви.

Господин Гечев, докога смятате тук с тази путинска пропаганда да се развявате в сградата на това евро-атлантическо, сборище щях да кажа, Народно събрание? (Смях.) Как смятате тук да показвате на тези възвишени български фашисти, или евроатлантици, както искате ги наречете, все тая, как смятате да им показвате тази путинска пропаганда от страна на някакви американски рубладжийски сенатори? Аз наистина съм изключително изненадан от Вашата наглост, дързост и нахалство. Това просто минава всякакви граници. Тази путиниска пропаганда от Ваша страна трябва да спре. Не може да пускате подобни неща. Аз, между другото, очаквам в скоро време „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Z“ и всякакви още други такива издания на Фондация „Америка за България“ да излязат и да осъдят тези долнопробни американски рубладжии, които си позволяват да сеят такава американска, тоест руска пропаганда в стожера на демокрацията Съединените щати. Наистина правя Ви забележка, господин Гечев, не е редно, тук има нежни души – евро-атлантически, те не са свикнали да им се казват такива неща. Не бива по този начин, спазвайте някакъв тон. Не бива с такава рубладжийска американска пропаганда да влизате в Народното събрание.

Госпожо Председател, колеги! Това е вторият законопроект, който днес гледаме, за изпращане на помощ към Украйна. Тук нещата са доста по-сериозни. Доколкото предишното споразумение, ние бяхме само гарант по техните дългове, в случая говорим за реални пари, които ние ще трябва да внесем като допълнителни вноски на България към Европейската комисия. Става въпрос за помощ, която Европейската комисия е искала да отпусне на Украйна, но тъй като е изчерпала собствените си средства, а е набрала над 18 млрд. евро от финансовите пазари, като подарък към Украйна е предвидена така наречената лихвена субсидия, тоест страните, които правят този подарък, ще плащат най-малко до 2033 г. лихвите на Украйна. Това, което е написано в Законопроекта, е сумата от 26,73 млн. лв. Изглежда по-малко от предишните 32 и половина, които дадохме, но всъщност нещата изобщо не стоят така. Тази цифра е взета в началото на тази година, тоест преди около една година, и това е по най-консервативни допускания за лихвените нива на Европейската комисия. Според мен реалната цифра, която ние ще знаем в началото на 2024 г., която ще дължим ние, ще е поне четири пъти по-голяма, доколкото лихвите от около един процент в момента са над четири процента. Тоест сумата ще се е увеличила четворно. Още повече това, което не ни се казва, е, че Украйна ще започне да връща дълговете си най-рано от 2033 г., а тази сума, която е записана тук, важи до 2027 г. Тоест ние ще платим подобна или по-голяма от тази вноска още три пъти. В случая ние поемаме ангажимент да платим сумата от над сто милиона лева помощ на Украйна, която трябва да добавим към предишните тридесет и два, които преди една минута дадохме. Не знам колко са ни широки пръстите на всички тук, но за мен това е безумие. Отново ще призова…

Не е безумие, а предателство.

Да, нека да е предателство и безумие. Ще призова цялата зала да се въздържаме от такава разсипия. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, за да не се повтори циркът, който имаме с претупване на две четения на предишния законопроект, заявявам, че ще направя предложения между първо и второ четене в Закона, така че да бъде пределно ясно на българските граждани какво точно приема Народното събрание, като в член единствен, там където ратифицираме Споразумението за финансов принос, ще предложа да бъде дописано „в размер на“ точната сума, която фиксира нашите задължения към момента и съответно да остане тази сума и да не се окаже, че е в някакви значително по-големи размери в следващите десетилетия. Ще имам предложения между първо и второ четене – това правя като заявление в това изказване, така че да не претупаме това нещо като всичко друго към Украйна, на две четения. Благодаря.

Аз се чудя една процедура дали да не направя.

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като ще обсъждаме закон, който ще отпусне средства на една държава, с която ние можехме да изграждаме много добри взаимоотношения, но която винаги се е държала антибългарски през последните години, можем да кажем, че това вече стана десетилетие, ще отбележа само, че България вече дава в продължение на две години един безсрочен кредит на хората, които тук са получили статут на бежанци. В предишното Народно събрание министърът на финансите каза, че за десет месеца България е похарчила 840 млн. лв. за издръжката на тези хора. За последната година ние нямаме такива статистически данни. Аз отправих такова питане към финансовия министър, но тъй като той не се е явявал скоро на парламентарен контрол, така и не получих отговор. Само да отбележа – българската здравна система, за която казваме, че не достигат средства, е принудена да поема няколко десетки хиляди души, които не са си плащали осигуровките. Това се явява дискриминационно спрямо българските граждани, тъй като българските граждани са задължени да плащат такива осигуровки, за да получават тази услуга, а украинските не. Ще отбележа и нещо друго, което се претупва, но става дума за още много средства. Аз го забелязвам в Столичния градски транспорт, но то важи за всички. Хората със статут на бежанци не плащат билетчета и не си взимат карти за транспорта. Може би, ако след време някой каже, че „Градска мобилност“ в София има някакви проблеми или в някой от другите градове, помислете пак как българите са преследвани за всяко билетче от контрольорите, а независимо на каква възраст са хората, които са получили статут на бежанци, получават тази субсидия. Размерите ние не ги знаем какви са, но сякаш това е малко, сякаш са малко и парите, които сме отпуснали и ще продължим да отпускаме за войната – за боеприпаси и за техника, от нас се иска да дадем още пари на една държава, която съвсем скоро ще бъде пред разпад. Тъй като виждам, че вече всички взеха да дремят, надявайки се, че скоро ще преминем към гласуването, преди малко ми направиха забележка, че съм забелязал само най-фините душици, които подкрепят нашите украински събратя, да – пропуснал съм хората от дърводобива в Карпатите и русалките от Днепър. Извинявам се, че съм ги пропуснал. Предполагам, че те са много важни и България би трябвало да се погрижи и за тях, но не виждам защо това нещо трябва да бъде плащано от българските пенсионери, от хората в неравностойно положение, от инвалидите, които трябва да чакат примерно по шест месеца, за да минат ТЕЛК, и не получават пенсиите си, а след това ги получават накуп, когато инфлацията вече ги е изяла. Не мисля, че България трябва да се превръща в донор на един умиращ, загниващ организъм.

Благодаря, госпожо Председател. Аз вземам думата, за да посоча един изключително важен факт, който е адресиран основно към преждеговорившите, защото това е важно. И по предната точка – Законопроекта, който стана закон след нашето гласуване, за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската комисия и Република България, и по тази точка – Законопроекта за ратифициране на Споразумение за финансов принос между Република България и Европейската комисия, има един изключително важен факт. И двете споразумения са подписани от служебното правителство на президента Румен Радев. Едното е подписано на 28 март, а другото е подписано на 10 май. Съобщавам Ви този факт, защото Вие с президента сте от едната страна и сте единомишленици, да знаете. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Народният представител Цончо Ганев иска думата.)

Сериозно?

Господин Атанасов, предполагам, че го отдавате, че ние не помним. Ще Ви коригирам – помним. Ще Ви припомня, че Вашата формация – Вие лично нямам представа, но Вашата формация, Вашата коалиция, целокупното жълтопаветно мнозинство, беше пред Президентството на колене и го молеше, и бяхте заедно. След което същите Вие, включително лично Вие, гласувахте, агитирахте и призовавахте Румен Радев да стане президент. В тези моменти ВЪЗРАЖДАНЕ имаше собствен кандидат. ВЪЗРАЖДАНЕ се яви самостоятелно на избори отново, не в коалиция, за разлика от Вас. Така че, прехвърляйки в момента евро-атлантическите отговорности и неволи към президента, най-малко не Ви прави чест. Плюс това президентът – част от неговата лична история – той е завършил „Уест Пойнт“, бил е част от американските стратегически планове, назначаваните от него правителства са яркоизразени евро-атлантически, министър-председател беше Стефан Янки, който пък от своя страна беше виден ръководен фактор в НАТО, отговарял е и е участвал в изграждането на стратегическите планове за нападение и защита с Русия. Така че да прехвърляте евро-атлантическите си неволи към президента, с когото сте заедно и на колене го умолявахте да се кандидатира, някак си не се връзва. Не е нужно, поемете си кръста, застанете, обяснете – всичко за Украйна, каквото трябва – от залъка на децата, от залъка на всеки един българин, но за Украйна. Не е нужно да прехвърляте към нас Вашата отговорност. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, аз се радвам, че поне един човек от мнозинството излезе да говори, малко да измиете срама от челото и да не продължавам стихотворението на Иван Вазов, че да не махнете вече и Паметника на Шипка. Това е останало и последното нещо, което можете да направите. Аз, доколкото си спомням, Вашите лидери – и министър Асен Василев, и Кирил Петков, бяха служебни министри на президента и благодарение на него направихте „Продължаваме Промяната“ и влязохте в управлението. Голямата тема е друга, уважаеми господин Атанасов, че не се знае колко пари реално наистина от бюджета на България, от всеки един от нас, от всяко едно българско семейство, са дадени за Украйна – и за хората, които са в България, и за тези помощи, за които ние в момента даваме. Ако се направи една сметка, може да се надхвърли и милиардът. Дали тези пари не можеха да бъдат дадени за българската икономика? Отново казвам – за децата, за пенсионерите, за здравеопазването, в което имаме огромни проблеми. Ето това е големият въпрос, който трябва да бъде дискутиран и който ние се мъчим по най-нормален начин да го поставим в залата. Аз наистина се надявам някой път да има здрав разум и наистина вслушване в опозицията, а не със силата на гласовете да правите това, което предварително сте решили или са Ви казали, без значение кое от двете. Затова говорим, че извършвате национални предателства в много области, в които ги правите, и не мога да не го повтарям с всичките неща, които се случват. Не искам да го повтарям, не искам да го казвам – ако имате друга политика, никога не бих си позволил да го кажа.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, няколко пъти днес от трибуната се опитвате да призовете представителите на партия ВЪЗРАЖДАНЕ да спазват уговорките, които те са направили днес на Председателски съвет, но това е безуспешно, защото, както знаете, нито едно от обещанията на партия ВЪЗРАЖДАНЕ никога не е спазено. Сега ще Ви цитирам – „Партия ВЪЗРАЖДАНЕ продължава да пази паметника и ще го пази колкото е необходимо. Нашата енергия е неизчерпаема“ – пише Костадин Костадинов, а видяхме, че паметникът вече го няма. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Костадин Костадинов обеща, че ще стане кмет и на всички негови хора, че ще станат кметове (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), че ще станат общински съветници, че ще спечели, че ще е първи на изборите – нито едно от това не се сбъдна. Техните обещания са толкова празни, колкото и постиженията им. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вижте, сега ще Ви кажа от личния ми опит един пример. Когато един пудел лае, трябва да се обърнете към собственика му. Така че, когато ВЪЗРАЖДАНЕ лаят, се обърнете към господин Борисов. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Това обида ли беше?

Това обида ли беше сега? Кой нарече помияр бе, ей?

Благодаря Ви, госпожо Председател! Аз бих се въздържал от дуплика, но все пак някои факти трябва да бъдат казвани. Отново ще повторя, че и двете споразумения, които ратифицираме, са подписани от служебното правителство на Румен Радев, така че това е важен факт да се знае. И ние като отговорни политици тук би трябвало да ратифицираме ангажиментите, които са поети от българското правителство на международното поле, защото трябва да бъдем лоялен съюзник в съюзите, в които членуваме, каквито са Европейският съюз и НАТО. Само една дума по отношение тук на това внушение. Искам да припомня, че на последните президентски избори „Демократична България“ имаше издигнат кандидат за президент, ако не си спомняте. Това беше тогавашният председател на Върховния касационен съд. По отношение на НАТО, защото тук – аз не знам, някои хора ги считам за възпитани, а като излязат на тази трибуна, нещо се забравят и използват думи, които не им приличат, обаче така – „национални предатели“ например, защото аз мога по същия начин да говоря и ще Ви кажа – директно към господин Гуцанов го адресирам това. Господин Гуцанов, Споразумението, или Международният договор, с който България стана член на НАТО, беше подписан от Вашия президент. Аз съм убеден натовец и не оспорвам това, но не може тези неща да не бъдат споменавани. Той е бил тогава държавен глава, той е подписал. Не може тези обстоятелства да не бъдат споменавани. Така че аз Ви се чудя на Вас. Вие уважавате ли поведението на хората, които сте били изпратили във властта? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, не само че господин Първанов е подписал влизането ни в НАТО – ако си спомняте, и по време на управлението на Жан Виденов са подадени документите за влизане в Европейския съюз, ако си спомняте, министър-председател на България беше Сергей Станишев, когато ние станахме държава – членка на Европейския съюз, и това са заслуги на БСП, и няма защо Вие да си ги приписвате. Но това, което Вие правите, няма нищо общо с НАТО, защото вашите действия са национално предателство спрямо България, и ще продължавам да го говоря, докато не промените Вашия начин на политика и на мислене. Ако ли не, аз съм сигурен, че историята ще Ви изхвърли от тази зала, не само хората. Защото наистина това, което Вие го правите, е безумно за интересите на България и съм сигурен, че Вие го знаете, и се срамувате много често от това, което правите в тази зала. (Шум.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Първо, искам да Ви помоля да наложите наказание на лицето Искрен Митев затова, че си позволи да обиди лидера на ВЪЗРАЖДАНЕ и една цяла парламентарна група. Когато става въпрос за обещания обаче, за които той говори, моля да му правите забележка. В тази връзка аз ще си позволя да цитирам две-три изречения: „Коалиция с ГЕРБ е възможна, ако го няма Бойко и Делян. Коалиция с ГЕРБ в сегашната му форма няма да реши нищо. Ще продължи да ни мъчи като упорит тумор, като кървяща язва, като нерешено бреме. Ние няма да Ви предадем на мафията, няма да се коалираме с мафията!“ – Искрен Митев, 12 октомври 2022 г. (Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нека да ме поправят колегите от моята парламентарна група, ако бъркам, обаче Делян Пеевски и Бойко Борисов продължавам да ги виждам в залата, и то като лидери на парламентарни групи. Обаче не виждам едно извинение и едно обяснение от лицето Искрен Митев – кога той се предаде или се пречупи под натиска на ГЕРБ и на ДПС тук, в тази зала. Другото, което си личи от много далече, циркаджийските му изпълнения, които той идва тука да разиграва на трибуната, са само и единствено породени от това той да скрие, че танцува заедно на една сцена с Борисов и Пеевски.

Това е процедурата ми – да правите забележка, когато от тази трибуна се говори за обещания и за неспазени обещания. Аз Ви дадох пример, за да направите следващия път забележка на лицето за това, което той е говорил.

На всичкото отгоре, моля Ви, попитайте го как така си е купил земеделска земя за шест стотинки на квадратен метър, защото това също е много интересно.

И ние искаме да разберем също. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво, браво!“ Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, аз ще Ви помоля, ако е възможно, да извадите като статистика времето, което колегата Искрен Митев в последните два месеца е употребил за изказвания, реплики и лични обяснения – като цяло в процедури, защото това е време, изгубено за парламента, време, изгубено за българските граждани и за всички нас! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако той не може да употреби времето си рационално, ние знаем как да го направим. И като говори за пудели, ще Ви кажа неговото на какво прилича, въпреки че не обичам да говоря за хора, които не присъстват – той избяга, не знам по каква причина, но –„идат като тигри, бягат като овци“ – депутати от Поповци. (Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ. Силен шум и реплики.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансов принос между Република България и Европейската комисия съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета, № 49-302-02-19, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2023 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Нищо няма да ѝ стане на Украйна, ако не гласуваме днес на второ четене и втория законопроект и не дадем още 20 – 30 милиона допълнително точно днес. Дайте малко време между първо и второ четене, няма смисъл всичко да се приема в рамките на няколко минути. Имате мнозинство, вероятно ще имате мнозинство и другата седмица – гласувайте го тогава. Дайте си малко време да осмислите какво правите, защото после, когато пледирате, че не сте знаели какво правите, не знам дали съдът ще го кредитира. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, аз искам да изясним нещо за пленарната зала и за Вас като водеща заседанието, тъй като винаги се случва такава ситуация, когато ратификация се гледа на първо гласуване, става колега народен представител и предлага на основание член в Правилника да се гласува на второ гласуване. Вие казвате – няма такова право, тъй като това е ратификация. Защо в Правилника тогава не е записано, че ратификациите се гласуват една след друга на първо и второ гласуване в едно пленарно заседание, след като нямаме право да правим – обяснимо е примерно, не можем да правим предложения? Какъв е смисълът тогава в Правилника да е записано, че може да се правят предложения, ако има заявки между – нали, както е текстът? Може ли някой да обясни на депутатите и тогава тази процедура повече няма да бъде повтаряна, или опити от народни представители да бавят времето, след като Правилникът позволява това нещо, а Вие казвате, че нямаме право. Ако е така, направете промяна в Правилника, да е ясно записано, че първо и второ гласуване на ратификации от Европейския съюз, касаещи Украйна, и всичко, каквото трябва, се гласуват в едно пленарно заседание на първо и второ гласуване. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Проект на: „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за финансов принос между Република България и Европейската комисия съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета Член единствен. Ратифицира Споразумението за финансов принос между Република България и Европейската комисия съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета, подписано за Република България на 10 май 2023 г. и за Европейската комисия на 26 юни 2023 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Господин Председател, ако позволите, процедура за допуск на основание чл. 44, ал. 2 на госпожа Анна Натова – заместник-министър на транспорта.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 49-302-01-41, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народния представител Андрей Рунчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Борислав Гуцанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Член 103д се изменя така: „Чл. 103д. (1) При определяне размера на таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 се спазват следните принципи: 1. размерът на таксата не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав; 2. таксата е непряка и покрива непреките административни разходи и не по-малко от 30 на сто от общите преки експлоатационни разходи, определени в наредбата по чл. 95, ал. 1, за действителното предаване на отпадъци през предходната година, като могат да бъдат взети предвид и разходите, свързани с прогнозния обем на трафика за следващата година; 3. размерът на таксата се определя в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците; 4. размерът на таксата се намалява в зависимост от вида търговска дейност, за която се използва корабът, когато извършва търговски морски превоз на къси разстояния или когато конструкцията, оборудването и експлоатацията на кораба доказват, че на него се генерират намалени количества отпадъци и те се управляват по устойчив и съобразен с околната среда начин. (2) Таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 се заплаща за всеки кораб, който посещава пристанището, независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение. (3) Корабопритежател на кораб, който по реда на наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване е освободен от задължението за предаване на отпадъци от кораби, може да бъде освободен от заплащане на таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2, когато са изпълнени следните условия: 1. корабът извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на български морски пристанища; 2. корабопритежателят има сключено споразумение за предаване на отпадъците и плащане на съответните такси в пристанище по маршрута на кораба. (4) Освобождаването по ал. 3 се извършва от лицето, което събира таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 в пристанището, като в началото на всяко тримесечие предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ информация за случаите на освобождаване през предходния тримесечен период. (5) Таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 се разходва за дейността по приемане и обработване на отпадъци от кораби, различни от остатъци от товари. (6) Частта от разходите за предоставяне на морско-техническата пристанищна услуга „приемане и обработване на отпадъци от кораби“, която не се покрива от непряката такса, се заплаща на пристанищния оператор, предоставящ услугата, въз основа на действително предадените от кораба видове и количества отпадъци.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение от народния представител Андрей Рунчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 112с се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 2 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“. 2. В ал. 3 думите „по ал. 1, т. 2“ се заменят с „по ал. 1, т. 3“. 3. В ал. 5 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“. По § 4 има предложение от народния представител Андрей Рунчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1б думите „отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от корабни товари“ се заменят с „отпадъците от кораби“. 2. Параграфи 1в и 1г се отменят. 3. В § 2: а) в т. 20 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“; б) точка 37 се изменя така: „37. „Отпадъци от кораби“ са всички отпадъци, включително остатъците от товари, генерирани по време на експлоатацията на кораба или по време на товарене, разтоварване и почистване. В морските пристанища се приемат отпадъци от кораби, попадащи в обхвата на анекси I, II, IV, V и VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 94 от 2004 г.), (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.), както и пасивно уловените отпадъци. Отпадъците от кораби са отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.“; в) създават се т. 37а и 37б: „37а. „Пасивно уловени отпадъци“ са отпадъци, които са попаднали в мрежите по време на риболовни операции. 37б. „Непряка такса“ е такса, която се заплаща за дейността по осигуряване на пристанищни приемни съоръжения, независимо дали при посещението на кораба в пристанището действително са предадени отпадъци.“; г) точка 38 се изменя така: „38. „Остатъци от товари“ са всички остатъци от товари на борда на кораба, които остават на палубата, в трюмовете или в товарните танкове след приключване на операциите по товарене или разтоварване, включително излишъците и разлетите или разпилените по време на товарене или разтоварване количества, независимо дали са в течно, или сухо състояние, или се съдържат в миячните води. Не са остатъци от товари прахът от товара, останал на палубата след премитане, и прахът по външните повърхности на кораба. Остатъците от товари са отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.“; д) в т. 39 думите „отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и остатъци от корабни товари“ се заменят с „отпадъците от кораби“; е) в т. 39а думите „отпадъците от корабоплавателна дейност и на остатъците от корабни товари“ се заменят с „отпадъците от кораби“; ж) в т. 40 думите „отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от корабни товари“ се заменят с „отпадъците от кораби“; з) създават се т. 57, 58 и 59: „57. „Редовни превози“ са превози въз основа на обявено или планирано разписание с посочени времена на отпътуване и пристигане между посочени пристанища или често повтарящи се пътувания между пристанища, които се приемат за общоприето разписание. 58. „Редовни посещения в пристанище“ са повтарящи се пътувания на кораб, които образуват постоянна схема на движение между посочени пристанища, или серия от пътувания без междинни влизания в пристанище, започващи и завършващи в едно и също пристанище. 59. „Чести посещения в пристанище“ са посещения на дадено пристанище от конкретен кораб, осъществявани най-малко веднъж на две седмици.“ По § 5 има предложение от народния представител Андрей Рунчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ДВ, бр. 104 от 2020 г.), в § 57, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби след думите „Черноморското крайбрежие“ се поставя запетая.“ „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §7: „§ 7. (1) Навсякъде в закона думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят съответно с „министърът на транспорта и съобщенията“ и „Министерството на транспорта и съобщенията“. (2) В останалите текстове на закона думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“, а думите „отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност“ се заменят с „отпадъци от кораби“.“ „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6е, ал. 1 думите „заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят със „заместник-министър на транспорта и съобщенията“. 2. В чл. 371 думите „отпадъци – резултат от корабоплавателната дейност и корабните товари“ се заменят с „отпадъци от кораби“, а думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“. 3. В чл. 377 ал. 3 се отменя. 4. В допълнителните разпоредби се създава § 1г: „§ 1г. Този кодекс въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕС (ОВ, L 151/116 от 7 юни 2019 г.).“ 5. Навсякъде в кодекса думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят съответно с „министърът на транспорта и съобщенията“ и „Министерството на транспорта и съобщенията“. 6. В останалите текстове на кодекса думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“.“ Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Ние ще подкрепим и на второ четене в по-голямата му част Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Смятаме, че това, което дава Законът, е добро за черноморското пространство, за Черно море и за река Дунав – това да не бъде насърчавано корабите да си изхвърлят отпадъците в него. Господин Председател, също ще искам да направя и една процедура – § 2, който ние няма да подкрепим, да бъде гласуван отделно, за да може да си подкрепим съответно § 1, от § 3 до § 8.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Законът го гледаме от 31 март 2022 г. Един път беше на първо четене – не можа да стигне до второ четене, сега мина на първо четене. Аз благодаря на председателя на Комисията, че направихме сериозни дебати в Комисията. Остана действително § 2 като неизчистен – това, което и колегата преди малко спомена. Тъй като има едно разминаване, нашето предложение е следното: „§ 2. В чл. 104, ал. 3 след думите „Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се поставя запетая и се добавя „Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Да отпадне „Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Борихме този дебат и в Комисията. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е управителен орган на пристанищата по чл. 106 от настоящия закон, но в правомощията му не са въведени компетенции по отношение на безопасност и качество на околната среда – неща, които коментирахме на първо четене. Цитираните текстове в Директивата на Европейския съюз 2019/883 по отношение въвеждането на стандарти за управление на безопасност, качество и околна среда ни налагат допълнително направеното допълнение в § 2 от разглеждания законопроект. От друга страна, в настоящия закон, така както е Постановлението в „Държавен вестник“, бр. 104 от 8 декември 2020 г., и изменение в „Държавен вестник“, бр. 17 от 26 февруари 2021 г., са конкретизирани правомощията на компетентния орган и не се намира адекватна причина да се упълномощава и допълнително утежнява компетентността на управляващия орган в лицето на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, като се вменяват правомощия да разрешава всички въпроси, свързани с безопасността, качеството и околната среда, както и тяхното развитие. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Извинявайте!

Благодаря, уважаеми господин Председател. С предлаганото допълнение в кръга от лицата, които могат да предлагат и да участват в дейността на въвеждане на международните европейски стандарти в тези три области, се увеличава възможността за усложняване на провежданите процедури, което ще доведе до затруднение и по-слаб резултат. Уважаеми колеги, странно е защо ДППИ се предлага. В автомобилния превоз – аз дадох такъв пример и по време на Комисията, защото е по-разбираем за всеки един народен представител, Вие да сте чували да има две администрации, три администрации, които да контролират процесите? Не, има една автомобилна администрация. Тук имаш „Морска администрация“, която е специализираният орган, и няма никаква логика да се добавя и ДППИ. Освен това ДППИ в дадения случай се явява и оператор, и то вече на четири пристанища – на „Росенец“, на „Петрол“, на Фериботния комплекс и на едно русенско пристанище, на част от пристанище Русе-запад“. При това положение няма абсолютно никаква логика да се прави – той е и оператор, от една страна, от друга страна, ще бъде и контролиращ орган. Освен това „Морска администрация“ изпълнява тези функции, защо ги възлагаме на ДППИ? Аз няма да цитирам писма, които сме пускали от Комисията към ДППИ – когато коментираха, че няма да вдигнат таксите. Мога да Ви прочета всички такси на ДППИ, които бяха казали, че няма да се пипат. Всичко увеличено, абсолютно всички такси! Тоест аз не съм убеден, че може да се има това доверие на ДППИ, което трябва да имаме, когато говорим за компетентен орган, изпълняващ правомощията – такъв, какъвто е по закон „Морска администрация“. Отварям още една тема. Една идея, по-различна от Законопроекта, ще ми позволите, уважаеми господин Председател. В момента изпълнителен директор на ДППИ е Дирк Йохан Густав Пергот, с двойно гражданство – бил е в белгийска фирма, интересите на Белгия към евентуални концесии не се знае какви са. На следващо място, имал е отношения със „Солвей соди“, фирмата е фалирала, а в момента ние го правим на най-важното държавно предприятие и на 19-и се явява на конкурс. Още не е променена Конституцията, доколкото знам, по тези теми! Изчезнаха всички специалисти ли? И се слага човек, който дори няма нужната комуникация с морския бранш. Затова аз за втори път поставям въпроса с ДППИ. Не съм убеден, че още една функция трябва да му се даде при всички неща, които знаем, че са се случвали с ДППИ. Да не говорим, че има доста интереси, които се коментират – и на народни представители, които са от една политическа партия – не е ДПС, защото си комуникираме с колегата вербално, не е Вашата парламентарна група, за които става въпрос, че също имат така странни неща. И като ги насложиш в един законопроект, лично аз мисля, че е по-добре да се придържаме към европейските директиви и да бъде приет законът, такъв какъвто е, а не да буди определени недоумения и да има възможности за изкривяване на нещо, което е добро в самата си същност.

Уважаеми господин Председател, уважаеми български народни представители! Нямам кой знае какво да допълня след изказването на господин Гуцанов, ще Ви обърна само внимание защо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не можем в този момент да подкрепим § 2 от Законопроекта. Първо, не стана ясно по време на дебатите, за съжаление, в Комисията по транспорт и съобщения какви са всъщност аргументите в дълбочина на Министерството на транспорта и съобщенията. Имаше въпроси, имаше възможност за изяснение, но те не бяха ясни и разбираеми. На нас ни се струва, че в случая се прекарва някаква специфична политика през Министерството на транспорта и съобщенията, в случая госпожа заместник-министър Анна Михнева-Натова е била и управител на ДППИ преди това, сега е заместник-министър. Назначеното лице за управител в ДППИ се предполага, че ще бъде до провеждането на конкурс за назначаване на постоянен управител, само че самият господин Пергот също участва в състезанието кой ще бъде управител в ДППИ. Тоест има някои странности, които трябва да бъдат малко по-внимателно наблюдавани и като не може да се разяснят, съответно ние си правим евентуални догадки. Доколкото имаме информация, всъщност има поне две или три хипотези, които могат да обяснят, така по-общо, защо така се получава. Може би ДППИ в един момент няма да могат да оперират буквално на пристанища, но ще трябва да имат по някакъв начин представителство във вземането на решения. Поради това те допълнително са извлечени конкретно като участници във вземането на решения. Другият вариант е, че те искат по този начин постепенно да се поставят като институция и да имат достъп до по-висок тип информация, по-квалифицирана, с която в момента разполага повече „Морска администрация“, а ДППИ я нямат. Така или иначе, при тази ситуация няма как да подкрепим § 2, макар че общият дух на Закона е много добър и ние заставаме зад него.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам приетият на първо четене Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносители Лъчезар Иванов, Деница Сачева, Валери Лачовски и Костадин Ангелов – срокът за предложенията между първо и второ четене да бъде удължен на 21 дни. Благодаря Ви.

Ще се постарая още веднъж да го обясня, уважаеми колеги народни представители. Ще стане така, че ще има две структури, които да могат да оказват влияние върху този закон. Едното е „Морска администрация“, две администрации, и второто е да бъде ДППИ, които да правят предложения, господин Председател, съгласен съм, което е пълен абсурд. Няма как да няма една организация и още повече, и още веднъж го казвам – ДППИ е и страна по въпроса, тя е в конфликт на интереси. Няма да коментирам за всичките нарушения на ДППИ през годините и за изхарчените милиони по прокопаване и така нататък. Въобще няма да влизам в тази тема, когато става въпрос за ДППИ, но мисля, че е абсурдно това нещо. Пак го повтарям това нещо. В автомобилна администрация чули ли сте, че има две институции? Моля Ви се, не правете неща, които наистина граничат с неразумното!