18 декември 2023 г.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 9-354-01-131, внесен от Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Делян Добрев и Радослав Рибарски на 8 декември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-131, внесен от Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Делян Добрев и Радослав Рибарски на 8 декември 2023 г. В мотивите към Законопроекта е посочено, че във връзка с прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е установено, че изключването от европейското петролно ембарго и приетите законодателни промени в началото на 2023 г. не са довели до плавно и постепенно преминаване на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД към алтернативни доставчици на суров нефт, различен от руски. Дерогацията не е понижила значително цените на горивата в страната, но същевременно е избегнато сътресение на пазара на горива в страната. България може да получи доставки на суров нефт и други суровини от неруски източници, а може да получава и рафинирани продукти, ако те са необходими. Руският контрол върху българския пазар на нефт и горива е спомогнал за утвърждаването на мрежи на влияние в българската политика и икономика, които са се намесвали в стратегически за страната решения. Тези злонамерени практики никога няма да бъдат решени без диверсификация на доставките на суров петрол и стриктно прилагане на правилата за достъп до отворена инфраструктура. Първата стъпка беше прекратяването на концесионния договор с „Лукойл“ за експлоатацията на петролния терминал „Росенец“, с което ще се гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол и правилно се отчитат приходите от ДДС и акцизи, които са от съществено значение за фискалната сигурност. Прекратяването на дерогацията за износ от 1 януари 2024 г. към трети държави и прекратяването на вноса на суров нефт от 1 март ще лиши „Лукойл“, а оттам и Кремъл от допълнителните печалби за финансиране на военните му усилия в Украйна. Според оценките на анализаторите бизнес операциите на „Лукойл“ в България осигуряват около 3 милиарда долара печалба за „Лукойл“ от началото на руската инвазия, формирана от отстъпката от около 20 долара за барел от сорта „Уралс“, както и около 4% от общите приходи в руския петролен бюджет през 2023 г. (Народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ се опитват да изключат високоговорителите в пленарната зала.)

Само през първите девет месеца на 2023 г. бургаската рафинерия е преработила 4,5 милиона тона руски суров петрол – 95 % от използвания в предприятието. Предвижда се Агенция „Митници“ да извърши инвентаризация на складовете и да състави опис с наличните горива и суров руски нефт към 31 декември 2023 г. Горивата, които не могат да бъдат реализирани на българския пазар поради екологични съображения, могат да бъдат изнесени по съответно установения ред в Регламент (ЕС) 833/2014. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 9 гласа „за“, 4 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-131, внесен от Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Делян Добрев и Радослав Рибарски на 8 декември 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-133, внесен от Кирил Петков, Делян Пеевски, Бойко Борисов и Христо Иванов на 11 декември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-133, внесен от Кирил Петков, Делян Пеевски, Бойко Борисов и Христо Иванов на 11 декември 2023 г. В мотивите към Законопроекта е посочено, че с разпоредбите на чл. 5а – 5ж от Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (обн., ДВ, бр. 86 от 13 октомври 2023 г.) се въвежда енергийна вноска от 20 лв. за мегаватчас за вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00. Задължени лица съгласно чл. 5б от Закона в редакцията на Закона до 21 ноември 2023 г. са вносителите по смисъла на митническото законодателство и операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи, които подлежат на регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. (Изключване на високоговорителите в пленарната зала от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Народният представител Делян Добрев продължава с четенето на Доклада при изключени високоговорители. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) С изменението на Закона, (обн., ДВ, бр. 96 от 17 ноември 2023г.) се прецизираха част от разпоредбите, включително и в задължените лица по отношение заплащането на енергийната вноска. (Спречкване между депутати на ДПС и ВЪЗРАЖДАНЕ около високоговорителите вляво на галерията в пленарната зала.) В момента енергийните вноски се дължат от ползвателите на газопреносната мрежа, които са вносители по смисъла на митническото законодателство или за които операторите на газопреносните мрежи извършват пренос на природен газ за транзит с произход от Русия. Вменено е задължение за оператора на газопреносната мрежа да предоставя на Агенция „Митници“ информация относно вноса на природен газ и преноса на природен газ за транзит по ползватели. В Закона липсва предвиден механизъм за заплащане на енергийните вноски от ползвателите на газопреносната мрежата за периода от 13 октомври 2023 г. до 20 ноември 2023 г. За посочения период за преносния оператор е налице задължение за плащане на енергийна вноска към бюджета дори и при липса на плащане от страна на ползвателя. Задължението на „Булгартрансгаз“ ЕАД за енергийни вноски за посочения период е над 272 000 хил. лв., което води до невъзможност операторът ефективно да изпълнява дейността си в цялостност, да осъществява надеждно преноса на природен газ за осигуряване както на потреблението на територията на Република България, така и за съседните страни в региона. Операторът на газопреносната мрежа е изправен и пред невъзможност да финансира и реализира проекти от стратегическо значение. В Закона липсва и изрична регламентация относно начина, по който ще се установява от митническите органи произходът на внесения и транзитиран природен газ, доколкото законовото изискване за произход на газа от Русия е абсолютна кумулативна предпоставка за дължимост на вноските заедно с изискването за наличието на кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00…“ (Спречкване в галерията вляво при високоговорителите между народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ, квестори и народните представители от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев.)

„В тази връзка е необходимо да се намери общо европейско решение относно определяне на произхода на природния газ от Русия.“

Вие като председател няма ли да разпоредите прекратяване на заседанието?

„В Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, не е предвидено налагане на допълнителни такси върху транзитния пренос на природен газ по съществуващи договори. Предвид гореизложеното се предлага енергийните вноски, които се дължат при внос и пренос на природен газ за транзит с произход от Русия, с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 да отпаднат до въвеждане от правото на Съюза на изрична регламентация относно определяне на произхода на природния газ. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: Радослав Рибарски, Ивайло Мирчев и Искра Михайлова. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 9 гласа „за“ , без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-133, внесен от Кирил Петков, Делян Пеевски, Бойко Борисов и Христо Иванов на 11 декември 2023 г.“ Завърших, господин Председател. Леко съкратих Доклада. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.)

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и иновации относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-133, внесен от Кирил Петков Петков, Делян Славчев Пеевски, Бойко Методиев Борисов и Христо Любомиров Иванов на 11 декември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Със Законопроекта, представен от народния представител Александър Иванов, се предлага енергийните вноски, които се дължат при внос и пренос на природен газ за транзит с произход от Русия, с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 да отпаднат до въвеждане в европейското законодателство на изрична регламентация относно определяне на произхода на природния газ. Целта е да се гарантира сигурност на снабдяването с природен газ. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати, 12 гласа „за“, 1 глас „против“, без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-133, внесен от Кирил Петков Петков, Делян Славчев Пеевски, Бойко Методиев Борисов и Христо Любомиров Иванов на 11 декември 2023 г.“ Благодаря, господин Председател. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.)

Процедура! (Шум и реплики.) Няма значение. Никой не ми ограничава правото да искам процедура по Правилника, доколкото присъствам в залата. Процедура! (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не, не, не. Аз съм възпитан човек. Той трябва да ми разреши.

Благодаря, господин Председател, че ми давате възможност да направя процедура. (Викове, освирквания и тропане по банките от ГЕРБ-СДС.) Както можете и сам да се убедите, днешното пленарно заседание не трябваше да започва именно защото е налице огромно обществено недоволство срещу действията на сглобката, които продължават и които представляват потъпкване както на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както на законите на страната, така и на Основния закон – Конституцията на Република България. Всичко това, което го гледаме в последния половин час, е само и единствено от това, че дадохте начало на това пленарно заседание, макар да знаехте много добре какво ще се случи. Затова Ви моля, с оглед съхранение на малкото останала чест на българския парламентаризъм, а и за недопускане на повече ексцесии, да прекратите днешното пленарно заседание и това ми е процедурата. Благодаря Ви, господин Председател.

Ооо, тук вече има смъртни заплахи (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Имаме заплаха от ДПС!“), че ще убиват наш депутат. Какво става, ще ни убивате вече, така ли? (Реплика от ДПС: „Давай! Давай!“) Питам какво става? (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Всичко според закона.

Предполагам, че може и оттук да се говори. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Депутатът от ДПС Марио Ангелов преди три минути ме заплаши, че в Плевен ще ме убие. Надявам се, че никъде другаде няма да го направи (смях и възгласи: „Еее! от ГЕРБ и ДПС“), но ако е решил да го направи в Плевен, предполагам, че там се чувства превъзходно. Още веднъж казвам: заплаши ме лично (възгласи „Ааа!“), така че надявам се… (ръкопляскания,) а виждам, че има и съучастници. (Смях и реплики.)

„ДОКЛАД относно Проект на решение за предприемане на действия по изграждането на 7 и 8 блок на площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД с технология АР 1000, № 49-354-02-216, внесен от Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков и Делян Добрев на 13 декември 2023 г. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Делян Добрев. За реализирането на нова ядрена мощност е необходимо да се извършат конкретни действия от страна на изпълнителната власт. С това решение Народното събрание възлага на Министерския съвет да предприеме конкретни стъпки по изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР 1000. В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Искра Михайлова и Делян Добрев. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за предприемане на действия по изграждането на 7 и 8 блок на площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД с технология АР 1000, № 49-354-02-216, внесен от Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков и Делян Добрев на 3 декември 2023 г.“ Уважаеми господин Председател, тук в графика искам само да направя две технически редакции. Точка 4 в графика „20 януари 2023 г.“ е техническа грешка. Трябва да бъде „2024 г.“ и в т. 7 от същия график датата „28 февруари 2024-а“ да се замени с „30 април 2024-а“.

От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС предлагам за членове на Комисията госпожа Деница Николова, господин Томислав Дончев, госпожа Деница Сачева, госпожа Десислава Танева и госпожа Галя Василева. За председател на Комисията предлагам госпожа Деница Николова.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за членове на Комисията предлагаме госпожа Венеция Нецова-Ангова, която номинираме и за заместник-председател, госпожа Калина Константинова, господин Любен Иванов и господин Васил Пандов. Благодаря Ви.

От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ предлагаме Павлин Кръстев и Хайри Садъков, като Павлин Кръстев и за заместник-председател. От името на „БСП за България“? Няма предложения. От името на „Има Такъв Народ“? Няма предложения. Подлагам на гласуване избирането на членове на Комисията, както бяха представени. Режим на гласуване. Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма. Членовете на Комисията са избрани. Подлагам на гласуване избора за председател – Деница Николова, и заместник-председатели – Венеция Нецова-Ангова и Павлин Кръстев. Режим на гласуване. Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване Решението в цялост. Режим на гласуване. Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма. Решението е прието. Господин Вигенин, за процедура? Заповядайте, може и от място.

Благодаря господин, Председател. Всичко това е много абсурдно, но все пак половин час почивка от името на парламентарната ни група. (Шум и реплики.)

Една процедура, ако разрешите, господин Председател, за допуск. Във връзка с второто четене на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса моля в залата да бъдат допуснати: от Министерството на труда и социалната политика Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване“, Петя Малакова – началник-отдел „Обществено осигуряване“; от Националния осигурителен институт Ивайло Иванов – управител, Весела Караиванова – подуправител, Пенка Танева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране“, Снежанка Малакова – директор на дирекция „Правна“. Господин Председател, вторите от Националния осигурителен Институт са по втората точка. Аз направих обща процедура за всички, така че е по-добре да ги гласуваме общо.

„Доклад относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., № 49-302-01-74, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. и приет на първо гласуване на 1 декември 2023 г. „Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г.“ По заглавието няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По чл. 1 първото предложение е на народните представители Андрей Чорбанов и Павела Митова, № 282. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.1 и т. 1.2 и не го подкрепя по т. 1.3. Второто предложение е на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 288. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 5 и не го подкрепя в останалата част. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители, № 289. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители, № 296. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Костадин Ангелов и Васил Пандов, № 298. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. по приходи и трансфери – всичко на обща сума 8 168 353,1 хил. лв., както следва: I. Приходи и трансфери – Всичко 8 168 353,1 хил. лв. 1. Здравноосигурителни приходи 7 958 809,6 хил. лв. 1.1. Здравноосигурителни вноски 4 880 099,2 хил. лв. 1.2. Трансфери за здравно осигуряване 3 078 710,4 хил. лв. 2. Неданъчни приходи 30 776,6 хил. лв. 3. Получени трансфери от Министерството на здравеопазването за: 178 766,9 хил. лв. 3.1. Лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето 26 772,3 хил. лв. 3.2. Дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето 8 789,0 хил. лв. 3.3. Суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване 16 035,0 хил. лв. 3.4. Дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето 72 170,6 хил. лв. 3.5. Помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване 55 000,0 хил. лв. (2) Приема бюджета на НЗОК за 2024 г. по разходи и трансфери – всичко на обща сума 8 168 353,1 хил. лв., както следва:“

Да, благодаря Ви. „II. Разходи и трансфери – Всичко 8 168 353,1 хил. лв. 1. Разходи 8 168 353,1 хил. лв. 1.1. Текущи разходи 7 924 588,8 хил. лв. 1.1.1. Разходи за персонал 79 680,5 хил. лв. 1.1.2. Издръжка на административните дейности 35 210,0 хил. лв. 1.1.3. Здравноосигурителни плащания 7 630 931,4 хил. лв. 1.1.3.1. здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ 558 038,5 хил. лв. 1.1.3.2. здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) 567 208,1 хил. лв. 1.1.3.3. здравноосигурителни плащания за дентална помощ 358 882,3 хил. лв. 1.1.3.3.1. в т.ч. за заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза“ 3 000,0 хил. лв. 1.1.3.4. здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност 261 845,4 хил. лв. 1.1.3.5. здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната; за дейности по отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани 100 на сто от бюджета на НЗОК, и финансиране на аптеки по критериите по чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги: 2 028 544,7 хил. лв. 1.1.3.5.1. в т.ч. за заплащане на дейностите по отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани 100 на сто от бюджета на НЗОК, и до 9000 хил. лв. за финансиране на аптеки по критериите по чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО 45 220,5 хил. лв. 1.1.3.5.2. в т.ч. за медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната 43 888,9 хил. лв. 1.1.3.5.3. в т.ч. за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната 1 029 425,7 хил. лв. 1.1.3.5.3.1. в т.ч. за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, назначени с протокол, за които се извършва експертиза 698 994,5 хил. лв. 1.1.3.5.3.2. в т.ч. за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, назначени без протокол, за които не се извършва експертиза 330 431,2 хил. лв. 1.1.3.5.4. в т.ч. за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги 910 009,6 хил. лв. 1.1.3.6. здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги 162 222,6 хил. лв. 1.1.3.7. здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ 3 572 644,4 хил. лв. 1.1.3.7.1. в т.ч. за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения по чл. 55, ал. 2, т. 3в, буква „а“ от Закона за здравното осигуряване за болнична помощ 30 000,0 хил. лв. 1.1.3.7.2. в т.ч. за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения за болнична помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3в, буква „б“ oт Закона за здравното осигуряване 30 000,0 хил. лв. 1.1.3.8. други здравноосигурителни плащания 121 545,4 хил. лв. 1.1.3.8.1. в т.ч. за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица 121 545,4 хил. лв. 1.1.4. Плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3 за: 178 766,9 хил. лв. 1.1.4.1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето 26 772,3 хил. лв. 1.1.4.2. дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето 8 789,0 хил. лв. 1.1.4.3. суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване 16 035,0 хил. лв. 1.1.4.4. дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето 72 170,6 хил. лв. 1.1.4.5. помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване 55 000,0 хил. лв. 1.2. Придобиване на нефинансови активи 5 000,0 хил. лв. 1.3. Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи 238 764,3 хил. лв. (3) Приема бюджета на НЗОК за 2024 г. с балансирано бюджетно салдо.“ Госпожо Председател, това е по чл. 1…

…като молбата ми е, ако може, Вие да четете неприетите предложения, преди да ги гласуваме, тъй като аз ги пропуснах.

Ще Ви помоля, тъй като едно по едно е по-лесно. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, моля да бъдат допуснати в залата: професор Илко Гетов – заместник-министър на здравеопазването, господин Станимир Михайлов – управител на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет“ в НЗОК. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5. По чл. 6 има предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, като в ал. 1 след думите „т. 3в“ се добавя „буква „а“ и в ал. 2 думите „ред 1.1.3.7.1“ се заменят с „ред 1.1.3.7.2“, а след думите „т. 3в“ се добавя „буква „б“. Предлагам до „Преходни и заключителни разпоредби“ да го гласуваме.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в ал. 2 думите „по § 1“ се заменят с „от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи“, а думите „по същия параграф“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като в ал. 1 думите „са за сметка на държавния бюджет (обн., ДВ, бр. …), са за сметка на държавния бюджет“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. (1) Надзорният съвет на НЗОК взема решения за разпределяне за здравноосигурителни плащания на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.3 „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“ от 1 септември 2024 г., освен за изплащане на сумите по влезли в сила съдебни решения срещу НЗОК във връзка със здравноосигурителни плащания, по методика, приета от Надзорния съвет на НЗОК. (2) Методиката се приема в срок до един месец от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. По § 11 има предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители, № 49-354-04-296: Параграф 11 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Васил Пандов, № 49-354-04-297: „В § 11: А) в ал. 1 след думите „нови дейности след 31 декември 2023 г.“ се прибавят „с изключение на нови дейности в структури за лечение на лица под 18 години“. Б) създава се ал. 2: (2) Договори или допълнителни споразумения по ал. 1 се сключват с решение на Надзорния съвет на НЗОК въз основа на оценка на потребностите за съответните дейности според националната здравна карта по чл. 29, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. По § 14 има предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители, № 49-354-04-296: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. По § 15 има предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители, № 49-354-04-296: Параграф 15 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. По § 17 има предложение на народния представител Костадин Ангелов, което е прието. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. … и Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г., бр. ...), се правят следните изменения: 1. В чл. 45: а) в ал. 17, т. 4а думите „медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели“ се заличават; б) в ал. 29 думите „министъра на здравеопазването в качеството му на централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ се заменят с „управителя на НЗОК в качеството му на централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 20“. 2. В чл. 55, ал. 2 т. 3в се изменя така: „3в. методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а.“ По § 18 има предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители: „В § 18 думите „с изключение на § 17, т. 2, която влиза в сила от 1 март 2024 г.“ да се заличат. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В § 18 думите „§17, т. 2“ се заменят с „§ 17, т. 1, буква „б“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 17, т. 1, буква „б“, която влиза в сила от 1 март 2024 г.“

Процедура!

Тук ли? (Посочва трибуната.)

От тук или от микрофона? РЕПЛИКИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕ: Вземи микрофона, вземи микрофона!

Госпожо Председател, гледам, че сте се организирали. Дали сте на стенографките снимките ни да пишат кой е тук – после ще ни наказвате или не знам какво. Искате ли да Ви улесним и всички от опозицията да станем прави – всеки един да си казва името, да не се мъчат момичетата тук с ей тия снимчици, да драскат кой какъв е – да ги улесним – това е по-процедурата. Ей тук долу, където е момичето, има снимки на депутатите – да си драскат кой къде е, кой си седи на дупето, кой е прав, кой е опозиция, кой е слагач, много е лесно да застанем правички един по един, после така и така ще си гласуват… Защо мъчите девойките? (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, ще си позволя да направя едно предложение, което е правно-техническа поправка. В гласувания вече чл. 6 като на основание чл. 81, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам следната правно-техническа поправка. В чл. 6, ал. 1 от гласуваните вече текстове, преди Преходни и заключителни разпоредби, думите „в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината“ да се заменят с „населени места в труднодостъпни или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения“. Позволявам си да направя това процедурно предложение, преди да сме гласували целия закон. Чрез квесторите аз ще Ви предам всички текстове написани. По отношение на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби, на основание чл. 81, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам следната правно-техническа поправка: в редакцията на Комисията на § 8, ал. 2, след думата „методиката“ да се добави „по ал. 1“. В § 11 предложението е да отпадне, а в § 17 правя процедурно предложение за разделно гласуване на § 17, т. 1, буква „а“ и т. 1, буква „б“, и т. 2 по Доклада на Комисията по бюджет и финанси. (Народният представител Костадин Ангелов дава предложенията на квестора, за да ги предаде на председателя.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с направените предложения имам предложение по чл. 81, ал. 2 за редакционна поправка, на първо място, на § 11. Аз ще Ви ги предам пак по квесторите. Параграф 11 да придобие следната редакция: „§ 11. (1) Лечебните заведения за болнична помощ, с изключение на лечебните заведения по чл. 10, т. 3б, 4а и 6 от Закона за лечебните заведения, които от 1 януари 2024 г. са получили за първи път разрешение за дейност по реда на чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, не може през 2024 г. да сключват договори с НЗОК за оказване на болнична помощ. (2) Лечебните заведения, сключили договор през 2023 г. при условията и по реда на НРД за медицинските дейности и анексите към него, не може през 2024 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и/или клинични процедури спрямо договореното от съответното лечебно заведение през 2023 г., освен когато: 1. Тези клинични пътеки и амбулаторни процедури и/или клинични процедури не се изпълняват на територията на съответната РЗОК. 2. С дейностите по новите клинични пътеки, амбулаторни процедури и/или клинични процедури не се надхвърлят утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“ със съответния изпълнител на болнична медицинска помощ по решение на Надзорния съвет на НЗОК. (3) Сключването на договори и/или допълнителни споразумения по реда на ал. 2 е в рамките на утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“ и не може да ограничава достъпа на здравноосигурените лица до медицинска помощ спрямо осигурената медицинска помощ през 2023 г. за съответната РЗОК.“ Предложение на основание чл. 81, ал. 2 за редакционна поправка на § 14, както следва: „§ 14. (1) При провеждане на процедури от министъра на здравеопазването в качеството му на централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ за възлагане на обществени поръчки за доставка на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 20 от Закона за здравното осигуряване, Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса съгласува проекта на документация за обществената поръчка. (2) За обществените поръчки по § 14 задължително се осъществява предварителен контрол за законосъобразност по реда на чл. 237б от Закона за обществените поръчки, независимо от тяхната прогнозна стойност. Лицето, осъществяващо предварителен контрол за законосъобразност, се определя от министъра на здравеопазването след съгласуване с управителя на Националната здравноосигурителна каса.“ Предложение за редакционна поправка на § 15 – § 15 се отменя, като последващите се преномерират. Предложение на основание чл. 81, ал. 2 за редакционна поправка на § 17. В редакцията на Комисията за § 17, т. 1, буква „б“ да отпадне. Това са ми предложенията. Съвсем кратко ще дам мотиви. На първо място, относно § 11 – забраната Националната здравноосигурителна каса да сключва нови договори, ние я смекчаваме, като предвиждаме, че ако на територията на съответната районна здравноосигурителна каса няма лечебно заведение, което да изпълнява съответните дейности, да може през следващата година тези лечебни заведения да сключат договори. Мисля, че това е един доста разумен вариант за предложение. Трябва да имаме предвид, че първият текст, който беше приет по вносител в Комисията по бюджет и финанси, предвижда пълно ограничение за сключване на нови договори. С това предложение, което ние правим, даваме възможност, ако на територията на съответната районна здравноосигурителна каса не се осъществява съответната дейност по клинична пътека, амбулаторна процедура или клинична процедура, да може да се сключи договор. По този начин мисля, че се постига както целта на вносителя до изработване на нова здравна карта Здравната каса да не сключва договори с нови лечебни заведения, тъй като, както знаем, в момента България е на първо място в Европа по брой болнични легла на глава от населението и болничната мрежа се разраства по един неконтролируем начин. В момента НЗОК няма механизъм, с който да регулира. Мисля, че с моята редакционна поправка ще има такъв механизъм. Следващото предложение е свързано с провеждането на обществени поръчки за закупуване на лекарствени продукти от Здравната каса – параграфи 14, 15 и 17, които предложих, са свързани всичките с това. Както знаем, и в Комисията имаше обсъждане, няма да го повтарям. В момента НЗОК закупува лекарствени продукти на стойност, понякога десет пъти по-висока от едно лечебно заведение спрямо друго. Включително пациентските организации заеха позиции миналата седмица, че средствата за лекарствени продукти не се разходват целесъобразно, като при провеждане редовно на тези обществени поръчки биха се спестили в порядъка между 60 до 100 милиона годишно от бюджета на Касата. Недоволството е основателно – както на пациентските организации, така и на лекари и други медицински специалисти, че в момента бюджетът на Здравната каса в частта за лекарствени продукти е непропорционално висок спрямо другите дейности. С нашето предложение считаме, че ще се даде възможност да се осъществят целесъобразно разходване на средствата, икономии, което да увеличи средствата за другите дейности на медицинските специалисти в полза на пациентите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, бих искал да Ви обърна внимание върху това какво гласуваме в този момент и моля за минутка внимание от всички народни представители. Моля да припознаем каузата на нашите сънародници, които се борят с онкологични заболявания, защото това са около 100 милиона на година, които, вместо да влязат в лечение на нашите сънародници, отиват в джобовете на хора, които провеждат обществени поръчки.

Това няма нищо общо!

Какви са фактите? Фактите са, че за единица активно вещество българската държава, две болници в момента плащат – конкретни стойности Ви давам: една болница от 14 ст. на единица активно вещество, друга болница – за 2,80 лв. Това са 20 пъти разлика. Това са 100 млн. лв., които държавата дава за лечение на онкоболните, и вместо те да отидат ефективно при нашите съграждани, потъват в джобовете на някакви хора, които правят обществени поръчки. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля да припознаете каузата и подкрепете това да променим начина, по който се правят покупките на лекарства за онкоболните, за да можем да помогнем на нашите съграждани. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам в чл. 6, ал. 1 думите „в отдалечени и труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината“ да се заменят с „населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината с изключение на лечебни заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения“. Мотивите за това са: с това предложение се цели постигане на кореспонденция на текстовете на разпоредбите на чл. 6 от Закона за бюджета на НЗОК и чл. 55, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Закона за здравното осигуряване предвид вече новата редакция, приета от пленарната зала – § 17, т. 2 в Доклада за второ гласуване на Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Днешното заседание стана възможно да бъде проведено, като беше цитиран § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който казва, че по въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения. Въпросът за изказванията на народните представители е уреден в Правилника в чл. 51, ал. 1: „народните представители говорят само от трибуната“, а в ал. 2: „в случаите, когато народни представители са лица с физически увреждания, което не им позволява достъп до трибуната, те говорят от мястото си, за което незабавно се създават технически условия“. Ако приетото днес решение е някаква промяна в Правилника, моля или Вие, господин Председател, или госпожа Атанасова да изпълните § 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който казва: „Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител.“ – ал. 1. Алинея 2: „Предложението се разглежда от Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок.“ Трето: „Становището на Комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.“ Във връзка с това моята процедура е или да припознаете това, което беше гласувано като предложение за промяна в Правилника, защото се опасявам, че ако днешните решения са приети в нарушение на Правилника, който е с ранг на закон, при сезиране на Конституционния съд днешните решения ще трябва да бъдат отменяни. Благодаря.

„Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на Павела Митова и Тошко Йорданов (№ 49 354 04-283): „В чл. 1, ал. 1, т. I Приходи и трансфери, т. 4 Получени трансфери от централния бюджет за държавното обществено осигуряване цифрите „423 401,0“ се заменят с „473 401,0“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители (№ 49-354-04-287): „I. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в уводното изречение и на ред I. „Приходи и трансфери – всичко“ числото „24 343 492,0“ се заменя с „25 696 167,0“; б) на ред 5 „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ числото „11 036 180,8“ се заменя с „12 388 855,8“. 2. В ал. 2 се правят следните изменения: а) на ред I. „Разходи и трансфери – всичко“ числото „24 343 492,0“ се заменя с „25 728 567,0“; б) на ред 1. „Разходи“ числото „24 336 092,0“ се заменя с „25 721 167,0“; в) на ред 1.3.1. „Разходи за персонал“ числото „122 750,1“ се заменя със „135 025,1“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цончо Ганев и група народни представители (№ 49-354-04-290): В чл. 1, ал. 1, т. 1 Приходи и трансфери, т. 4 Получени трансфери от централния бюджет за държавното обществено осигуряване цифрата „423 401,0“ се заменя с цифрата „473 401,0“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цончо Ганев и група народни представители (№ 49-354-04-291): В чл. 1, ал .1, т. 1 Приходи и трансфери, т .4 Получени трансфери от централния бюджет за държавното обществено осигуряване цифрата „423 401,0“ се заменя с цифрата „520 169“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ализан Яхова и група народни представители под № 49-354-04-293: „В чл. 1, ал. 1: а) в таблицата на ред „I. Приходи и трансфери – всичко“ числото „24 343 492,0“ се заменя с „24 354 492,0“; б) в т. 5 „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ числото „11 036 180,8“ се заменя с „11 047 180,8“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова под № 49-354-04-295: „В чл. 1, ал. 2 на ред 1.3.1. „Разходи за персонал“ числото „122 750,1“ се заменя със „135 025,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Благодаря Ви. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7. В чл. 8 има направено предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители под № 49-354-04-287: „В чл. 8, ал. 2 на ред 1.3.1. „Разходи за персонал“ числото „122 750,1“ се заменя със „135 025,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. В чл. 9 има направено предложение от народния представител Деница Сачева и група народни представители под № 49-354-04-285: „В чл. 9, т. 3 числото „933“ се заменя със „780“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ализан Яхова и група народни представители под № 49-354-04-293. То е същото като на госпожа Сачева – „933“ да се замени със „780“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2024 г.: 1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1; 2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 933 лв.; 3. максимален месечен размер на осигурителния доход – 3750 лв.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. По чл. 11 има предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители под № 49-354-04-286: „В чл. 11, т. 1 числото „18“ се заменя с „22“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители под № 49-354-04-287: „В чл. 11 т. 1 се изменя така: „1. дневен минимален размер на обезщетението за безработица: а) за лицата по чл. 54б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – 26 лв.; б) за лицата по чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване – 18 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители под № 49-354-04-291: „В чл. 11, т. 1 цифрата „18“ се заменя с „30“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Севим Али и група народни представители: „В чл. 11, т. 1 числото „18“ се заменя с „22“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. По чл. 12 има предложение на Павела Митова и Тошко Йорданов: „В чл. 12 думите „780 лв.“ се заменят с „933 лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители под № 49-354-04-287: „В чл. 12 числото „780“ се заменя с „933“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители под № 49-354-04-290: „В чл. 12 цифрата „780“ се заменя с цифрата „933“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17. Това е до „Преходни и заключителни разпоредби“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. За наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“, както и за параграфи от 1 до 4 включително, няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези четири параграфа. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 4а: „§ 4а. От 1 януари 2024 г. пенсиите за трудова дейност и пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, чийто размер към 31 декември 2023 г. включва прилагане на процент за година осигурителен стаж без превръщане, различен от 1,35, се изменят, като определеният към 31 декември 2023 г. размер се увеличава до сумата, която би се получила, ако при отпускането и при всички последвали изменения на пенсията е приложен само и единствено процент за година осигурителен стаж без превръщане 1,35.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 5 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители под № 49-354-04-287 в Преходни и заключителни разпоредби: „В § 5 се правят следните изменения и допълнения: В Преходни и заключителни разпоредби, § 5, се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се т. 1а: „1а. В чл. 54б ал. 4 се отменя.“ 2. Създава се т. 1б: „1б. В чл. 69в, ал. 3 думите „в размер 0,33 на сто“ се заменят с „в размер 0,5 на сто“. 3. Създава се т. 4а: „4а. В чл. 113 се създава ал. 2: „(2) Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване след шестия месец, следващ месеца, за който се дължат, се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 15 пункта.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. … ) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 40, ал. 5 думата „три“ се заменя с „два“. 2. В чл. 84, ал. 1 се създава нова т. 3: „3. от 1 юли 2024 г. – 30 на сто;“. 3. В чл. 108, ал. 1, т. 4 след думата „банковите“ се добавя „и платежните“. 4. В чл. 110: а) в ал. 5, т. 1 след думата „банките“ се добавя „и в останалите доставчици на платежни услуги“; б) алинея 6 се изменя така: „(6) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт до банките и до останалите доставчици на платежни услуги, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника, се счита за наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката, съответно – в доставчика на платежни услуги, който не е банка, и има действие по отношение на всичките им клонове. В случай че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката, съответно доставчикът на платежни услуги, който не е банка, уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът.“ 5. В чл. 115, ал. 2 се създава изречение четвърто: „Подлежащите на възстановяване суми се изплащат по посочена от лицето лична платежна сметка.“ 6. В чл. 117: а) в ал. 1: аа) в т. 2, буква „д“ думите „и за прихващане по чл. 114, ал. 5“ се заменят със „за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2“; бб) създава се т. 6: „6. откази за издаване на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на актовете по т. 1 – 5.“; б) в ал. 2, т. 2 след думите „отказите по т. 4“ се добавя „и 6“. 7. В чл. 118, ал. 1 накрая се добавя „или по оспорване на откази по чл. 117, ал. 1, т. 6“.“ Предлагам до края да чета.

Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 17а6: „Социално и здравно осигуряване Чл. 17а6. (1) Учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение) са задължително осигурени за социално и здравно осигуряване. (2) Дължимите социални и здравноосигурителни вноски за лицата по ал. 1 са изцяло за сметка на повишена събираемост на осигурителните вноски.“ „§ 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г.“ Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 април 2024 г.“

Благодаря. Искам да направя предложение по реда на чл. 80, ал. 6 да се създаде нов § 6а: „Изпълнението на § 6 от този закон през 2024 г. се осигурява в рамките на утвърдените приходи и трансфери по бюджета на държавното обществено осигуряване“, а предложението, което прави господин Цонев, да бъде заместено съответно с предложението, което беше изчетено от Комисията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ние припознаваме така направеното предложение от господин Вълчев, то е реална стъпка към това да подкрепим дуалното обучение и всъщност е решение, а не този текст, който беше внесен в Комисията. Тук се касае за това, че държавата ще поеме разходите за осигуровките на децата, които всъщност се обучават в този модел на обучение. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „Приложение № 1 към чл. 9, т. 1: Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2024 г.“ Цялата информация е обобщена в справка, която е приложение към Закона.

Предложение на народните представители Томислав Дончев, Деница Сачева и Красимир Вълчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за приложение № 1, като в „Забележки“, т. 4, накрая се добавя „както и за учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение)“. Приложение № 2 към чл. 14 – Диференцирани осигурителни вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ за 2024 г. Цялата информация е обобщена в справка, приложение към разпоредбата. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 2. Приложение № 3 към чл. 15, ал. 4 – Бюджет на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 3. Приложение № 4 към чл. 16 – „Бюджет на Учителския пенсионен фонд“. Постъпило е предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е свързано с това: В приложение № 4 към чл. 16 „Бюджет на Учителския пенсионен фонд“, раздел II се правят следните изменения: 1. На ред II. „Разходи – всичко“ и на ред „Текущи разходи“ числото „105 202,7“ се заменя със „137 602,7“. 2. На ред „Пенсии“ числото „105 184,9“ се заменя със „137 584,9“. 3. На ред „Добавки от Учителския професионален фонд“ числото „81 758,2“ се заменя със „114 158,2“. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 4. Приложение № 5 към чл. 17 – КОНСОЛИДИРАН БЮДЖЕТ на администрираните от Националния осигурителен институт социалноосигурителни фондове за 2024 г. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 5.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Съгласно чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да разгледаме на днешното заседание на второ четене Законопроект № 49-354-01-131 и Законопроект № 49-354-01-133.

Да, законопроектите по т. 1 от днешния дневен ред.

„Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 18 декември 2023 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-131, внесен от Бойко Борисов и група народни представители на 8 декември 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, № 49-354-01-133, внесен от Кирил Петков и група народни представители на 11 декември 2023 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна § 1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „и дерогациите по чл. 3м, параграфи 5 и 7“ се заменят с „по чл. 3м“. 2. Точка 2 се отменя. § 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 т. 2 и т. 3 се отменят; 2. Създава се ал. 4: „(4) Забранява се закупуването, вносът или трансферът, пряко или непряко, на суров нефт или на нефтопродукти, изброени в приложение XXV от Регламент (ЕС) № 833/2014, ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия.“ § 3. Член 2а се отменя. § 4. Глава втора с чл. 3, 4 и 5 се отменя. § 5. Глава втора „а“ с чл. 5а, 5б, 5в, 5г, 5д, 5е и 5ж се отменя. § 6. В чл. 6 думите „параграфи 5 и 7“ се заменят с „параграфи 1, 5 и 7“. § 7. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. Навсякъде думите „параграфи 5 и 7“ се заменят с „параграфи 1, 5 и 7“. 2. В ал. 1 т. 2 се отменя. § 8. Член 8 се изменя така: „Чл. 8. (1) Лице, което наруши забраните по чл. 3м от Регламент (ЕС) № 833/2014, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 000 до 20 000 000 млн. лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 5 на сто от общия оборот на лицето за предходната финансова година, но не по-малко от 50 000 000 лв.“ § 9. Член 9 се отменя. § 10. В чл. 10 след думата „данни“ се добавя „свързани със забраната по чл. 3м от Регламент (ЕС) № 833/2014“. § 11. Член 12 се отменя. § 12. Член 13 се отменя. § 13. В Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ДВ, бр. 86 от 2023 г.) § 7 от преходните и заключителните разпоредби се отменя. Преходни и заключителни разпоредби § 14. Измененията в глава втора „а“ с чл. 5а – 5ж: „Глава втора „а“ Енергийни вноски върху внос на природен газ с произход от Русия и пренос на природен газ за транзит с произход от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00“ влизат с обратна сила, считано от 13 октомври 2023 г.“ § 15. (1) На 1 януари 2024 г. Агенция „Митници“ извършва инвентаризации на наличния към 1 януари 2024 г. нефт, внесен въз основа на дерогацията по чл. 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) 833/2014, както и на нефтопродукти с кодове 2710 1245 и 2710 1225, предназначени за износ и произведени от суров нефт с произход от Русия, внесен въз основа на дерогацията по чл. 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) 833/2014. (2) Количествата нефтопродукти по ал. 1, както и продуктите, произведени от наличния към 1 януари 2024 г. суров нефт с произход от Русия, внесен въз основа на дерогацията по чл. 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) 833/2014, могат да бъдат изнасяни към трети държави при спазване на условията на чл. 3м, параграф 7, ал. 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 833/2014. (3) Алинея 2 се прилага за следните нефтопродукти: 1. 2710 12 41 – Бензин за двигатели, различен от авиационния, със съдържание на олово, непревишаващо 0,013 g/1, с октаново число (RON), по-малко от 95. § 16. (1) В сила от 1 януари 2024 г. се прекратява издаденото от Министерския съвет разрешение за продажбата, доставката, трансфера или износа към трети държави на определени нефтопродукти, изброени в приложение XXXII от Регламент на Съвета (ЕС) 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, които са получени от суров нефт, внесен въз основа на предоставена дерогация от член 3м, параграфи 1 и 2 от същия регламент. (2) Министерският съвет разрешава дерогация по чл. 3м, параграф 7 от Регламент (ЕС) 833/2014 за износ на количествата нефтопродукти по § 11, ал. 1, считано от 1 януари 2024 г. (3) В сила от 1 март 2024 г. се прекратява издаденото от Министерския съвет разрешение в периода от 5 декември 2022 г. до 31 декември 2024 г. за изпълнение на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV от Регламент (ЕС) относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с произход от Русия или изнасяни от Русия, в съответствие с чл. 3м, § 5 от същия регламент. (4) Министерството на външните работи в 7-дневен срок уведомява Европейската комисия и другите държави – членки на Европейския съюз, за прекратените разрешения по ал. 1 и 2. § 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. § 1, т. 1; § 2, т. 1; § 3, § 4, § 6, § 7, т. 1; § 8, § 9, § 10, § 13, § 15 и § 16, които влизат в сила от 1 януари 2024 г. 2. § 2, т. 2, който влиза в сила от 1 март 2024 г.“ (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието за един час почивка, след това да продължим с Доклада и гласуване на държавния бюджет за 2024 г. (Продължителни ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ: „Браво! Браво!“ Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Закрито ли е, или…“)

Уважаема госпожо Председател, именно процедурата ми е за включване на допълнителна точка за днешното заседание, която да започне след един час почивка – Законопроектът за държавния бюджет за 2024 г., да бъде включено.

Госпожо Председател, ако разрешите, процедура за допуск на Георги Клисурски – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Мария Иванова – директор на дирекция „Държавни разходи“, Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, Галя Николова – експерт.

За процедура!

Госпожо Председател, господин Министър! Парламентарната група на „БСП за България“ сме тук така, както сме дали дума (шум и реплики, ръкопляскания) – не заради Вас, побойници, а заради българския народ, на когото сме дали дума – на младите семейства, на хората с увреждания, на работниците, на пенсионерите, и сме дали дума да защитаваме техните интереси при обсъждането на бюджета, и държим на тази дума. В боеве не участваме, но в дебат с аргументи – да, и затова правя процедурно предложение: моля да се четат текстовете от Закона за бюджета един по един. Въведохте изключително грешна и порочна практика, каквато не съществуваше в Народното събрание досега – да се четат 50 текста наведнъж, и след това, който иска, да се изказва по каквото си иска. Така се губи и логиката на Закона и се обезсмисля целият дебат! Ние като опозиционна парламентарна група искаме да говорим с аргументи по бюджета! Освен това сме внесли алтернативни предложения и искаме думата да ги защитаваме! Затова моля да се чете, обсъжда и гласува текст по текст, така както е нормалната парламентарна практика. Разбира се, ако отново приложите силата на мнозинството и направите обратното, това е поредният удар по парламентаризма, по свободата на изразяване, по забрана на опозицията да си каже мнението и е обратно на всичко, което твърдите, че сте – европейци, съвременни и модерни! Държа да подложите на гласуване, ако трябва, това предложение, но да преминем към бюджета текст по текст.

За процедура!

Понеже и според групата на ВЪЗРАЖДАНЕ Законопроектът е изключително важен, считаме, че всеки един български граждани следва да има възможността да види и чуе как се обсъжда този бюджет, как се обсъждат предложенията както на вносителя, така и предложенията на опозицията. Затова, госпожо Председател, моля Ви да подложите на гласуване предложението, което ще направя в момента, а именно тази точка от дневния ред на днешното извънредно заседание, която извънредно беше внесена и гласувана, да бъде предавана пряко по БНТ 1 и по БНР. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, ако ми позволите едно изречение, преди да започнете. Може да го сметнете и като процедура. И ние искаме да използваме силата на аргументите, госпожо Нинова, но когато ни се пречи да осигурим парите на пенсионерите, парите на здравноосигурените, на българския народ и на българските медици, ако не ни се позволява да го направим по нормалния начин, сме готови дори да се сбием за българските пенсионери и българските граждани! (Ръкопляскания.) „Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители, № 49-354-04-306: „Параграф 1. В чл. 1, ал. 2, т. II „Разходи“ в подточка 2. „Капиталови разходи“ числото „3 371 155,80“ се заменя с числото „3 321 155,80“, съответното в подточка 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „3 355 275,80“ се заменя с числото „3 305 2 75,80“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Павела Митова и група народни представители, № 314: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1. В ал. 1: 1.1.1. В раздел I. „Приходи, помощи и дарения“ числото „43 280 417,7“ се заменя с числото „43 585 217,7“; 1.1.2. В т. 1 „Данъчни приходи“ числото „38 489 900,0“ се заменя с числото „38 794 700,0“; 1.1.3. В т. 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „18 500 000,0“ се заменя с числото „18 804 800,0“; 1.1.4. В раздел III. „Бюджетни взаимоотношения“ (Трансфери) - Нето числото „25 503 142,5“ се заменя с числото „25 119 967,1“; 1.1.5. В ал. 5, т. 1 „Област наука“ се създава нова точка 1.2. „1.2. За увеличение на трудовите възнаграждения на работещите в Националния институт по метеорология и хидрология за изпълнение на научноприложна, иновативна, научно-образователна, научноизследователска и други оперативни дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията от 1 януари 2024 година – 4 100,0. “ 1.1.6. В ал. 5, т. 2 „Област образование“ се създават нови точки 2.3 и 2.4: „2.3. За допълнително финансиране за увеличаване на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища от 1 януари 2024 година – 46 000,0. 2.4. За допълнително финансиране за увеличаване на възнагражденията на неакадемичния състав с висше образование в държавните висши училища от 1 януари 2024 година – 37 400,0.“ 1.1.6. В ал. 5, т. 3 „Област здравеопазване“: 1.1.6.1. Т. 3.2 се изменя, както следва: „3.2. За организирането и провеждането на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените – неонатален скрининг, пренатална грижа и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката 45 000, 0.“ 1.1.6.2. Създава се нова точка 3.4: „3.4. За организирането и провеждането на пилотна програма за въвеждане на репродуктивен генетичен скрининг за носителство 2 420, 0.“ 1.2. В ал. 5, т. 5 „Област култура и изкуства“, се създава т. 5.2: „5.2. Увеличаване на възнагражденията на персонала на читалищата 1 000,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители (№ 49-354-04-331): „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: l. B ал. 1: а) на ред I. „Приходи, помощи и дарения“ числото „43 280 417,7“ се заменя с „46 795 944,6; б) на ред 1. „Данъчни приходи“ числото „38 489 900,0“ се заменя с „42 005 426,9“. 2. В ал. 2: а) на ред II. „Разходи“ числото „23 538 634,9“ се заменя с „27 054 161,8; б) в раздел III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ – нето: – на ред 1. „Предоставени трансфери за“: числото „25 516 542,5“ се заменя с „26 869 217,5“; – на ред 1.2. „Държавното обществено осигуряване“: числото „11 459 581,8“ се заменя с „12 812 256,8. 3. В ал. 5: а) в раздел 2 „Област образование“ се създава ред 2.3: „2.3. За издръжка на обучението на държавните висши училища по реда на чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование чрез повишаване на тежестта на разпределянето въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара от 1 януари 2024 г. с 50 000,0.“; б) в раздел 3 „Област здравеопазване“ на ред 3.1 числото „2 000,0“ се заменя с „11 000,0“, а в края на текста в колона № 1 се поставя запетая и се добавя ,,в това число 9000 лв. за изграждане на национална банка за съхранение на яйцеклетки и сперматозоиди“; в) в раздел 8 „Област ефективно управление“: – на ред 8.1.2 числото „39 000,0“ се заменя с „46 000,0“, а числото „50 000,0“ в колона 2 се заменя с „57 000,0“; – създава се ред 8.1.3: „8.1.3. За допълнително финансиране за увеличаване на възнагражденията на неакадемичния състав с висше образование в държавните висши училища от 1 януари 2024 г. 37 400,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цончо Ганев и Борис Аладжов (№ 49-354-04-332): „В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 „Приходи, помощи и дарения“ сумата „43 280 417,7“ се заменя с „43 295 417,7“. 2. В ал. 1, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ сумата „18 500 000,0“ се заменя с „18 515 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров (№ 49-354-04-333): „1. В чл. 1, II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“, цифрата „3 371 155,8“ се заменя с „3 097 511,1“. 2. В чл. 1, ал. 2, позиция II „Разходи“, подточка 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“, цифрата „3 355 275,8“ се променя на „3 081 631,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев (№ 49-354-04-337): „В чл. 1, ал. 1, I. „Приходи, помощи и дарения“, в т. 1.4 се правят следните изменения: В колона 3 с наименование: „Сума (хил. лв.)“ числото „18 500 000,0“ се изменя така: „18 500 950,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев (№ 49-354-04-338): „В чл. 1, ал. 1, I. „Приходи помощи и дарения“, т. 1.4, се правят следните изменения: „В колона 3 с наименование „Сума (хил. лв.)“ числото „18 500 000,0“ се изменя така: „18 500 020,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев (№ 49-354-04-339): „В чл. 1, ал. 1, I. „Приходи, помощи и дарения“, в т. 1.4 се правят следните изменения: В колона 3 с наименование „Сума (хил. лв.)“ числото „18 500 000,0“ се изменя така: „18 500 600,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев (№ 49-354-04-340): „В чл. 1, ал. 1, I. „Приходи, помощи и дарения“, в т. 1.4 се правят следните изменения: В колона 3 с наименование „Сума (хил. лв.)“ числото „18 500 000,0“ се изменя така: „18 500 200,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев (№ 49-354-04-341): „В чл. 1, ал. 1, I. „Приходи, помощи и дарения“, в т. 1.4 се правят следните изменения: В колона 3 с наименование „Сума (хил. лв.)“ числото „18 500 000,0“ се изменя така: „18 500 200,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Кристиан Вигенин и Манол Генов (№ 49-354-04-344): „В чл. 1, ал. 5, раздел 6. „Област външна политика“ се правят следните изменения и допълнения: 1. На ред 6.3 числото „2 100,0“ се заменя с „5 800,0“, а в края на текста в колона 1 се поставя запетая и се добавя „в това число“. 2. Създават се редове 6.3.1, 6.3.2 и 6.3.3: „6.3.1. за обезпечаване на проект „Изграждане на нова спортна зала на гимназията в град Тараклия“ и проект „Довършване на хранителен блок в Теоретичния лицей в село Твърдица, район Тараклия“ – 1 700,0 6.3.2. за обезпечаване на проект „Реновиране на детския почивен лагер „Александров“ в село Долна Алба, район Тараклия“ и проект „Създаване на дом за стари хора на базата на детския приют „Доверие“ в село Кортен, област Тараклия“ – 1 000,0 6.3.3. за Българска община в район Тараклия – 1 000,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Румен Гечев (№ 49-354-04-347): „Член 1, ал. 1, I „Приходи“ да се измени и увеличи с 2 млн. лв. Член 1, ал. 1, I, 1.2 числото „114 000,0“ да стане „116 000,0“. Член 1, ал. 1, II „Разходи“ 1.1 и 8.1.1 да се увеличат с 2 млн. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров (№ 49-354-04-352 и № 49-354-04-354 ): „1. В чл. 1, ал. 2, позиция II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“, цифрата „3 371 155,8“ се заменя с „3 436 353,1“. 2. В чл. 1, ал. 2, позиция II „Разходи“, подточка 2.1 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“, цифрата „3 355 275,8“ се променя на „3 436 353,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров (№ 49-354-04-355 и № 49-354-04-356): „1. В чл. 1, ал. 1 позиция I „Приходи“ цифрата „43 280 417,7“ се заменя с „43 282 417,7“. 2. В чл. 1, ал. 1, т. 1, подточка 1.2, ред „Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица“, цифрата „114 000,0“ се заменя със „116 000,0“ с увеличение от 2 000,0 (два милиона лева). 3. В чл. 1, ал. 2, позиция II „Разходи“ цифрата „23 538 634,9“ се замени с „23 540 634,9“ с увеличение от 2 000,0 (два милиона лева). 4. В чл. 1, ал. 2, позиция II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ цифрата „19 977 295,2“ се заменя с „19 979 295,2“ с увеличение от 2 000,0 (два милиона лева). 5. В чл. 1, ал. 2, позиция II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“, подточка 1.1. „Персонал“, цифрата „9 748 408,9“ се заменя с „9 750 408,9“. 6. В чл. 1, ал. 2, позиция II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“, цифрата „3 371 155,8“ се заменя с „3 341 155,8“. 7. В чл. 1, ал. 2, позиция II „Разходи“, подточка 2.1 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“, цифрата „3 355 275,8“ се променя на „3 325 275,8“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Климент Шопов (№ 49-354-04-357): „В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“ сумата „43 280 417,7“ се заменя с „43 287 551,13“. 2. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, сумата „38 489 900,0“ се заменя с „38 497 033,43“. 3. В раздел I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4. „Данък върху добавената стойност“, сумата „18 500 000,0“ се заменя с „18 507 133,43“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев (№ 49-354-04-360). Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венеция Нецова- Ангова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Сумите, които ще казвам, са в хиляди лева. Да не повтарям след всяко число „хиляди лева“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2024 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: I. Приходи, помощи и дарения 43 406 519,7 1. Данъчни приходи 38 616 002,0 1.1. Корпоративен данък 5 816 000,0 1.2. Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица 114 000,0 1.3. Данъци върху доходите на физически лица 6 905 000,0 1.4. Данък върху добавената стойност 18 626 102,0 1.5. Акцизи 6 445 000,0 1.6. Данък върху застрахователните премии 63 000,0 1.7. Мита и митнически такси 370 000,0 1.8. Други данъци 276 900,0 2. Неданъчни приходи 4 790 017,7 3. Помощи и дарения 500,0. (2) Приема държавния бюджет за 2024 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: II. Разходи (сумите пак са в хиляди лева): 23 659 736,9 1. Текущи разходи: 20 092 397,2 в т.ч. 1.1. Персонал: 9 773 008,9 1.2. Субсидии и други текущи трансфери: 1 948 819,6 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия: 1 763 405,2 1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел: 180 621,2 1.2.3. Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции: 4 793,2 1.3. Лихви: 966 835,0 1.4. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата: 2 650 245,4 2. Капиталови разходи: 3 377 155,8 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт: 3 361 275,8 2.2. Капиталови трансфери: 15 880,0 3. Прираст на държавния резерв (нето): 31 275,1 4. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина: 27 508,8 5. Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи: 131 400,0 5.1. По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия: 130 000,0 5.2. По бюджета на съдебната власт: 900,0 5.3. По бюджета на Народното събрание: 500.0 III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето: 25 508 142,5 1. Предоставени трансфери за: 25 521 542,5 в т.ч. 1.1. Общините: 7 872 497,4 1.2. Държавното обществено осигуряване: 11 459 581,8 1.3. Националната здравноосигурителна каса: 3 257 4773 в т.ч. 1.3.1. от Министерството на здравеопазването: 178 766,9 1.4. Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд: 1 008 054,6 1.5. Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“: 456 301,7 2. Получени трансфери от: 13 400,0 в т.ч. 2.1. Държавното обществено осигуряване: 7 400,0 2.1.1. за Министерството на труда и социалната политика: 4 000,0 2.1.2. за Министерството на транспорта и съобщенията: 250,0 2.1.3. за Министерството на здравеопазването: 3 150,0 IV. Вноска в общия бюджет на европейския съюз: 2 271 071,7. (3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2024 г., както следва: V. Бюджетно салдо (I-II-III-IV): -8 032 431,4. (4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2024 г., както следва: VI. Операции в частта на финансирането нето: 8 032 431,4. (5) Приема разходи по централния бюджет за 2024 г. за изпълнение на политики, както следва: 1. Област Наука 1.1. За дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта: 100 962,7 2. Област Образование 2.1. За повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения: 25 302,6 2.2. За компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища (чл. 283 от Закона за предучилищното и училищното образование): 10 000,0 2.3. За повишаване на стандарта за яслена и целодневна група в детска градина и училище, за увеличение на заплатите на помощник-възпитателите: 16 700,0 2.4. За създаване на Национална програма Фонд „Стефан Стамболов“ с цел подобряване на икономическото развитие на страната чрез осигуряване на достъп на български граждани с доказан потенциал до образование във водещи чуждестранни институции за висше образование, както и последващото прилагане на опита им в България: 5 000,0 2.5. За транспорт на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование: 69 300,0 3. Област Здравеопазване 3.1. За организационно и финансово подпомагане на българските граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники: 2 000,0 3.2. За организирането и провеждането на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените – неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката: 15 000,0 3.3. За компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини: 12 000,0 4. Област Отбрана 4.1. За придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка: 40 000,0 5. Област Култура и изкуства 5.1. За допълнително целево подпомагане от държавния бюджет на държавни и общински културни организации, от тях: 28 500,0 5.1.1. За финансиране на музеи, галерии и библиотеките, читалищата, по стандарти за финансиране, както и за реализиране на културни програми в чужбина: 13 500,0 5.1.2. За финансиране на проекти на държавни и общински културни организации и структури с цел създаване и развитие на културни продукти: 15 000,0 5.2. За стандарти за делегирани от държавата дейности за субсидирани бройки – музеи, галерии и библиотеки, в т.ч. за Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала: 10 000,0 хил. лв.; за програма на Министерство на културата „Читалища“ за дейности на читалища: 2 500,0 хил. лв.; за програма „Движимо културно наследство“ (програма за проекти на музеи и галерии): 1 000,0 хил. лв.; за програма „Визуални изкуства“ (дейност на общински и частни организации): 700,0 хил. лв.; за програма „Нематериално културно наследство“ (професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство): 3 500,0 хил. лв.; за Национален фонд „Култура“ (програма за частни, общински и държавни организации): 9 700,0 хил. лв.; Сценични изкуства (обезпечаване на допълнителен компонент за издръжка и режийни за държавни културни институти): 30 000,0 хил. лв.; Български културни институти в чужбина и международна дейност (в т.ч. 1 000,0 хил. лв. за Република Северна Македония); 4 000,0 хил. лв. за финансиране на фестивални събития и чествания, Културен календар по Закона за закрила и развитие на културата: 3 000,0 хил. лв.; за увеличение на възнагражденията за централната администрация на Министерството на културата и за Националния институт за недвижимо културно наследство: 1 900,0 хил. лв.; за издръжка на централната администрация на Министерството на културата: 1 700,0 хил. лв. Общо: 68 000,0 хил. лв. 5.3. За укрепване на капацитета и дейността на БТА, в т.ч. и кореспондентските бюра: 2 000,0 6. Област Външна политика 6.1. За подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина: 200,0 6.2. За стратегическа комуникация, публична и културна дипломация и популяризирането на „Бранд България“: 2 100,0 6.3. За подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина: 2 100,0 6.4. За увеличение на възнагражденията на местните лица, работещи в задграничните представителства на Република България: 1 500,0 6.5. За увеличение на разходите за издръжка на задграничните представителства поради увеличение на цените на горива, енергия, газ, услуги, материали и др.: 1 000,0 6.6. За увеличение на текущите разходи на Изпълнителната агенция за българите в чужбина поради разширения обем на дейности в подкрепа на българските общности в чужбина, с цел съхраняване и разпространение на родната култура, език, традиции и самосъзнание сред българите по света: 112,0 7. Област Вътрешен ред и сигурност 7.1. За дейности, свързани с държавната граница, в т.ч. ремонт и надграждане, и за радиолокационна система за детекция и класификация на нисколетящи обекти до 3 хил. м.: 7 000,0 7.2. За текущи ремонти на сгради в системата на Министерството на вътрешните работи: 20 000,0 7.3. За стипендии на курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи: 2 790,0 8. Област Ефективно управление 8.1. За преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала – по ред и условия, извън случаите по т. 8.1.1 и 8.1.2, определени с акт на Министерския съвет: 352 850,0 в т.ч.: 8.1.1. За делегираната от държавата дейност „Общинска администрация“: 32 000,0 8.1.2. За допълнително финансиране за увеличаване на възнагражденията на академичния състав във: държавните висши училища: 39 000,0 хил. лв.; Българската академия на науките: 10 000,0 хил. лв. и Селскостопанската академия: 3 000,0 хил. лв. Общо 52 000,0 хил. лв. 8.2. За възнаграждения на кметски наместници: 18 128,9 9. Област Електронно управление 9.1. За дейности, свързани с поддръжката на Държавния хибриден частен облак и Единната електронна съобщителна мрежа, както и за изграждане на оптична свързаност на защитени пунктове за управление: 16 200,0 10. Област Иновации 10.1. За преместване на Българската агенция за инвестиции в нова сграда: 5 000,0 10.2. За Програма за насърчаване на предприемаческата иновативна екосистема в България: 5 000,0 11. Област Социална политика 11.1. За осигуряване на дейността на Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания, с. Опицвет, община Костинброд, чрез бюджета на Община Костинброд: 500,0 12. Област Младежки дейности 12.1. За осигуряване дейността на младежките центрове, създадени по програми, финансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство: 4 000,0. (6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5. (7) Министерският съвет приема акта по ал. 5, т. 8.1 в срок до 31 март 2024 г. (8) Новите размери на индивидуални основни месечни заплати по ал. 5, т. 8.1 се определят считано от 1 януари 2024 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Бих искала да помоля за разделно гласуване на нашите предложения, които не са подкрепени в Комисията – само част от тях да се гласуват разделно, а именно т. 1.1.6.1 и т. 1.1.6.2, които са в област „Здравеопазване“, защото смятам, че има възможност тези предложения да бъдат подкрепени от мнозинството. По отношение на останалите ни предложения, които сме направили в чл. 1, част от тях са свързани с повторен наш опит да увеличим ДДС на ресторантьорския бизнес, който смятаме, че ще донесе един приход от 304 млн. и 800 хил. лв. в държавната хазна, които са абсолютно необходими на финансовия министър. Въпреки опитите за осветляване на бизнеса от негова страна тези средства ще допринесат изключително за подобряването на състоянието на нашите финанси, така че отново сме предложили увеличение на 20% ДДС на ресторантьорските и кетъринг услугите, затова се променя и стойността в „Приходи, помощи и дарения, данъчни приходи и данък върху добавената стойност“. Чрез този евентуален приход от ДДС, намаляване на субсидиите на партиите, които сме предложили допълнително по-нататък в бюджета, и приходите от съкращение на проекти могат да бъдат осъществени всичките ни предложения в секторите „Образование и наука“, „Здравеопазване“, „Култура“ и може да бъде построен Център за лечение с протонна терапия. Приходите, които предлагаме да се вдигнат към държавната цена, са на стойност 703 млн. 377 хил. и 800 лв., които са твърде необходими към момента на финансовия ни министър. Разходите, които сме предложили, са в размер на 102 млн. 420 хил. лв., което означава, че от политическа партия „Има Такъв Народ“ предлагаме дефицитът да се намали с приблизително 601 млн. лв. и това е доста необходимо към този момент. В предложенията, които са свързани с чл. 1, сме предложили за Националния институт по метеорология и хидрология допълнителни 4,1 млн. лв., които имат за цел да увеличат трудовите възнаграждения на работещите в Националния институт по метеорология и хидрология от 1 януари 2024 г., тъй като последната актуализация на трудовите възнаграждения е извършена през 2022 г., а ръстът на минималната работна заплата в страната от средата на 2022 г. до януари 2024 г. е 31%, на средната брутна работна заплата е 24%. Като са има предвид и инфлацията от близо 20% от началото на 2022 г. до края на първото полугодие на 2023 г., доходите на персонала на Националния институт по метеорология и хидрология са се обезценили значително през последните 18 месеца. Затова сме добавили това увеличение, което не е бог знае колко значително за държавния бюджет. Предложенията ни в област „Образование“ пък имат за цел повишаване на минималните заплати за различните академични длъжности. Увеличението е необходимо, за да не изостават заплатите на академичните преподаватели от тези в област „Образование“ и да се компенсира инфлацията и ръстът на минималната работна заплата. Нашето предложение е да се увеличи стойността от 39 милиона на 46 млн. лв., което има за цел да осигури повишаване на минималните заплати за академичните длъжности от 1 януари 2024 г. като продължаваща политика по доходите в системата на висшето образование и науката. Предложеното увеличение от 37,4 млн. лв. има за цел да осигури пък повишаване на минималната заплати за неакадемичните длъжности, за специалисти изследователи с висше образование от 1 януари 2024 г. като следствие на увеличената минимална работна заплата и политиката по доходите в страната. По отношение на предложенията ни в област „Здравеопазване“, които считам, че имат шанса да бъдат приети, въпреки практиката да не се приема нещо, ако е предложено от опозицията, моите колеги ще разяснят малко повече. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Обръщам Ви внимание, колеги, на следното, тъй като чухме заявки за рекорден бюджет в сектор „Култура“. Всички работещи в него, разбира се, в момента, образно казано, се кръстят и очакват това, което даже бих казал, е закъсняло, но е една наистина изключителна стъпка в правилната посока. Както казах обаче, обръщам Ви внимание на следното: по отношение на музеите, тъй като сме сигнализирани, разбира се, предполагам и Вашите парламентарни групи също, пропуснали сте или е грешка от Ваша страна факта, че по финансирането на националните културни институти, към които има 13 музея, се получава едно увеличение от около 48%, за останалите е между 7 и 8. Там има едни 10 млн. лв., които трябва да бъдат прехвърлени, и доколкото знам, има уверение за това. Спазете си обещанието, което сте дали, за да не останат пак част от една голяма гилдия с празни ръце. Разбира се, крайно време беше да погледнем културата, тъй като в сферата на отбраната се дават над 2% – наистина съществени пари. Крайно време е да погледнем и към културата по начина, по който беше заявено, защото не става дума само за заплати в културата, тези хора достойно действат, достойно работят и поради тази причина обаче освен заплащането те имат нужда и от средства за ремонти, инвестиции в културата, теренни разкопки – нещо изключително важно в тоя бюджет. Сумата е 2 – 3 млн. лв. за теренни разкопки, което е крайно недостатъчно дори за един голям археологически обект. Хубави са намеренията, важното е какво ще се получи, тъй като ние тук често казваме, особено по отношение на този бюджет, че този бюджет е, бих казал, може би е минал през очите на счетоводител, или по-скоро числата, които са вътре, на тях се гледа счетоводно, но в този бюджет има много, много малко политика. От друга страна, освен културата, разбира се, другото болно и вечно недофинансирано, бих казал, общество в България е спортът. Колкото и тук да казваме, че федерациите ще получат своето заплащане, своето финансиране, определени са пари, които да гарантират подготовката на олимпийските ни спортисти – дотук добре, но и тук това не е достатъчно. Който се занимава със спорт, с методика в спорта, с всичко, което съпътства тази дейност, много добре знае, че в България бюджетът за спорт е точно толкова голям за целия ни спорт, колкото, да кажем, бюджетът на един силен баскетболен отбор в Западна Европа. Хронично недофинансирани сектори са и двата – и културата, и спортът. Отдавна казваме това и се надявам сега министърът на финансите наистина да обърне сериозно внимание и да вземе предвид бележките, които са направени и в комисиите, и от отделните гилдии, и от секторите като цяло. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз вземам думата по чл. 1. Ще се обърна към дясната страна на залата, защото отново не пропуснахте да недоволствате от прекалените според Вас разходи за социалноосигурителни плащания. Паралелно с това не пропуснахте медийно и популистки да обявите бюджетите за 2024 г. като социални. Тоест, видите ли, ние сме много социални, нищо че сме десни. Като бъде погледнат от гледна точка на разходната част и липсата на политика за получаване на адекватни обезщетения, социална подкрепа за повишаване на доходите, става ясно, че бюджетът далеч не е социален. Няма да говоря за обезщетенията за майките, за безработните, за болните и нетрудоспособните, за пенсионерите – тях ги претупахте набързо-набързо преди малко с малките бюджети. Но ще Ви кажа, че няма политики за подобряване адекватността на осигурителните плащания, налице са замразяване на осигурителните плащания на нивата от миналата година, което ни дава основание да твърдим, че са налице рестриктивни мерки за всички осигурителни права, като например минималния размер за среднодневното обезщетение за безработица, обезщетенията за отглеждане на малко дете през втората година и така нататък. И в големия бюджет, като погледнем , за съжаление, разходната част, става ясно, че не се осигурява подкрепа за тези уязвими социални групи извън вече законово обвързани и установени политики за тях. Няма го това очаквано от българите повишаване на нивото на социална закрила, няма го очакваното повишаване на доходи. Ако има нещо в тази посока, то е несистемно, хаотично, лобистко и ще доведе до задълбочаване на разликите в заплащането в различните администрации, ще задълбочи бедността и неравенствата и като цяло не компенсира дори инфлацията. Тоест тези, чиито възнаграждения зависят от бюджета на държавата през следващата година, ще станат по-бедни вместо обещаното им благополучие. Структурата на социалната защита и в този бюджет няма промени. Основна част остава за пенсиите и за друга подкрепа, обект на държавния бюджет, програми за хора с увреждания, семейства и деца и здравни плащания. Аз взех думата по чл. 1, който отразява общите приходи, но и да отразя и мотивирам нашето предложение по ал. 5. То е в Раздел III, област „Здравеопазване“: „На ред 3.1 числото „2000“ се заменя с „11 000“, в края на текста в колона номер 1 се поставя запетая и се добавя „в това число 9 хиляди лв. за изграждане на Национална банка за съхраняване на яйцеклетки и сперматозоиди“.“ Всички сте наясно в тая зала, че младите българи имат сериозни репродуктивни проблеми, както е и по света, но като че в България нищо не правим по въпроса. Тези двойки в България са около 150 хиляди. По всяка вероятност техният брой е доста по-голям. По сведения на неправителствените организация е така, но дори и тази цифра от 150 хиляди е изключително е сериозна и внушителна цифра. Преди да говорим по-нататък за профилактични програми и скрининг за репродуктивни проблеми сред младите хора, където имаме друго предложение, първо искам да Ви кажа, че една трета от тези двойки с репродуктивни проблеми у нас, тоест около 50 хиляди, имат нужда от използване на донорски яйцеклетки и сперматозоиди и за тях това е единственият шанс да имат дете. Замразяването на клетки предоставя на жените да запазят своята фертилност за в бъдеще и да помогнат на други жени с репродуктивни проблеми. В страната ни обаче, за моя голяма изненада, няма изградена национална банка за съхраняване на яйцеклетки и сперматозоиди. Българските клиники работят с донори от други страни, което понякога отнема около година, и броят на дарените клетки е малък. Голяма част от тези яйцеклетки са от европейски банки, тоест подменя се българският генофонд по този начин. Прогнозната стойност на един такъв център, национална банка за съхранение на яйцеклетки и сперматозоиди, според експертите е 6 – 10 милиона. Това е еднократно заложено в бюджета за създаване на такава банка и всяка година около 1 милион за работа впоследствие на тази банка. За да има смисъл от профилактичните програми, за да дадем шанс на донорските програми, с които ще се заемем по-нататък, за да дадем шанс на българите да имат свое дете – на всички българи, за да дадем шанс на България да се бори с демографските проблеми, трябва да ги отделим тези дребни суми, за да направим такъв център и да може българите да се радват на едно по-здравно обгрижване. Госпожо Председател, завършвам, но ще предложа, тъй като предложенията на парламентарната група на „БСП за България“ по чл. 1 са няколко, точно това предложение да подложите на разделно гласуване.

Не, то е в рамките на БСП предложението. Правя това предложение, защото имаше разговори във всички парламентарни групи с евродепутати, които прегръщат също тази идея, да ни помогнат да изградим такава банка и да засилим донорски програми, за да може да изразят всички групи отношение точно по този въпрос.

Ще го донеса.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата ми е относно възможността за създаване на банка за яйцеклетки. Имахме идея ние също да подкрепим тази инициатива и да се погрижим в най-голяма степен за увеличаване възможността на хора с репродуктивни проблеми да имат деца. Обаче, господин Гьоков, за да бъде направено това нещо, трябва да има основна промяна и в няколко други закона. Няма как да се създаде такава банка за яйцеклетки, ако не се направи промяна в законовата база. Благодаря. (Реплики от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Знам за разговорите с евродепутатите – пак казвам, и знам, че Вие също прегръщате инициативата. Дори се изненадах, че я няма разписана. Може би това е била причината, поради която сте се въздържали да я разпишете. Но това не означава, че не трябва да я подкрепите. Дайте да осигурим тези 9 милиона за изграждане на национална банка, може някой като допълнителна точка днес да предложи промяна в законодателството, която да направи възможно изграждането на такава национална донорска банка, и да я приемем. Като сме осигурили парите, всичко е ясно и лесно. Виждате, че това Народно събрание така работи, даже плащаме самолети предварително – ще ги получаваме 2025 г., пък ги платихме 2022-а ли, 2021-а ли беше – не помня. Така че ние да осигурим 9-те милиона – подкрепете предложението, затова моля за разделно гласуване точно на това предложение. Когато има парите и когато има желанието от народното представителство, много бързо ще стане факт законодателната промяна и ще се поздравим. Аз продължавам да говоря, въпреки че отговорих на въпроса Ви, но за мен е ужасяващо това, което се случва, защото нали си представяте, че ние се борим за българите, за българщината, пък променяме генофонда си. Защото 150 хиляди семейства с репродуктивни проблеми не са никак малко – това са 150 хиляди български деца. И си представете, че тези 150 хиляди деца – да са живи и здрави на родителите, които се родят, но вече трудно ще ги наричаме българчета, защото са с друг генетичен фонд – поне така казват специалистите и така мисля аз, може да бъркам. Задължени сме да го направим това.

Госпожо Председател, колеги! Вярвам, че моите колеги ще защитят своите предложения по чл. 1. Аз искам да изкоментирам тези, които са направени от сглобката, внесени от Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски и останалите народни представители – няколко от тях. Точка 10.2 – за Програма за насърчаване на предприемаческата иновативна екосистема в България отпускаме 5 млн. лв. Обръщам се към колегите от ГЕРБ, може би и тези от ДПС – тези пари по-добре да ги изхвърлим в кофата, със сигурност тези пари просто ще бъдат пропилени и няма да доведат до абсолютно нищо – готов съм да се обзаложа с всеки от Вас, че това са изхвърлени пари. (Реплика: „Ще бъдат откраднати!“) Добре, ще бъдат откраднати – нека да не го казвам толкова директно, но е точно така. Това е някаква цена за споразумението, което имат – общо. Другото е т. 9. Там е много сложен дебатът – става въпрос за отпускане на 5 млн. лв. в област образование – за създаване на Фонд „Стефан Стамболов“. Много добре трябва да помислим какво правим, защото, изпращайки надарените български ученици да учат в чужбина, и то в университети, които могат да бъдат и зад Океана, първо, че ние субсидираме чуждото висше образование и второ, гаранцията, че тези хора ще се върнат отново у нас, е много малка. Бих апелирал, бих призовал тези пари да се насочат към повишаване качеството на висшето образование в България, да създадем специалности, да привлечем преподаватели, да създадем материална база, за да може българското висше образование да достигне необходимото ниво, за да привличаме ние и българските студенти, и студентите от чужбина. Последното, което искам да коментирам, е включването на Регионален център за сояджийски изкуства „Топлоцентрала“ в списъка с музеите, галериите и библиотеките и получаването на държавна субсидия от него. Искам да Ви предупредя за нещо съвсем друго. В момента Центърът работи добре, това е много интересно място – място, където наистина има изкуство. Връзвайки го на държавна хранилка към Министерството на културата, ние ще го съсипем. Практически вместо едно нестандартно и хубаво място, ще го направим нещо като читалище или като един държавен музей. Всъщност това, което искам да Ви кажа, е, че Вие не му правите услуга по този начин, давайки му пари, а в дългосрочен план ще го съсипете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Дренчев, с този Фонд „Стамболов“ те се пробват за втори път. Ако не се лъжа, когато бяхме ние в сглобка с тях – четворна, отново се пробваха да го направят това нещо и тогава им го спряхме. Тъй като това е предложение, доколкото знам, на самия създател на универсалното блокче сапун – Денков, с което той изпира Пеевски и Борисов, но създателят на сапунчето го предлага това нещо и аз изпитвам дълбокото подозрение, че там някакви хора от ПП-ДБ ще бъдат изпратени на държавни пари да учат някъде в чужбина и да използват бюджета на гражданите. Господин Чорбанов след малко ще обясни защо това е абсолютно незаконно, което правят, но мисля, че с тази история „Стамболов“ точно това е истината – пробутват си собствените роднини, приятели или там каквото са поели като ангажимент на държавни разноски. Защото това са хора, които не са работили нещо през живота си и не са изкарвали пари. Те са на фондации – хора, на които някой им плаща, за да играят лаладжии, това работят. Включително господин Иванов – създателят на бъдещата Конституция, има работно време нула някъде в бизнеса, но в администрацията има много. Повечето са такива. Те са изпълзели от разни фондации и живеят с чужди пари, и смятат, че чуждите пари трябва да бъдат използвани за тях. Така че това е нещо, което не трябва да се случва. Тук другата половина на сглобката, Вие защитавахте обратната теза тогава – в Четиридесет и седмото народно събрание. Сега какво стана? Танто за кукуригу – с пари за общини да пратим пет-шест човечета в чужди университети на държавни пари.

Аз не съм съгласен, че един от проектите е само за сояджийско изкуство – има и за тротинеткаджии, тъй като за пореден път хора, които не могат да разделят копа сено на две магарета, предлагат схема за крадене, прозаична, през НПО сектора. Отново там разни топлоцентрали, всякакви такива НПО системи, по които тук – 2 милиона, 5 милиона, 10 милиона. Разбира се, тук е удобно да се открадне, скривайки се зад област култура. По същия начин зад образование крием източването на едни 5 милиона, ей така, за това, че благовонно ще направим една система за подпомагане на български деца да учат в чужбина! Тъй като въпросните сояджии са незапознати, да им кажем, че в Западна Европа в огромната част от университетите таксите са чисто символични, включително кампусите са почти безплатни. За една година обучение таксата е около 2 хил. лв., и то в самостоятелни стаи. Това е в повечето държави, където има наплив да учат български деца. Що се отнася до българчетата, които са шампиони на международни и световни олимпиади, едно от тези деца е на Николай Дренчев – световен шампион по математика (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), мога да Ви кажа, че ние се гордеем с всяко едно българско дете, което е отишло и е спечелило награда, и е доказало. Тези деца от първия ден имат осигурени предложения за стипендии в най-реномираните световни университети! Световни университети, в които таксите са петцифрени, и те нямат никакъв проблем да отидат там. За тази фондацийка, която искате да направите – там ще отидат деца на Вашата номенклатура, новата номенклатура, която Вие създадохте. За това ще я използвате – там ще пратите Вашите деца, да се върнат в един момент с поредния ПУЦ от Харвард – някой да се бие в гърдите, че е завършил Харвард, а той просто да е изкарал година и половина безметежно в търкаляне по банките. Това искате да направите с тези пари. Точно заради това ние това нещо няма да го подкрепим! Ако е за нещо смислено по отношение на образованието – веднага, няма никакъв проблем да подкрепим каквото и да било друго добро предложение. Но за сояджийски проекти…

…или пък за тротинеткаджийски проекти – твърдо не. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Господин Ганев, пак нещо не сте разбрали. Това, за което става въпрос във Фонд „Стамболов“, е нещо много просто. Има български талантливи деца, които са приети в елитни световни университети. Те са приети. Ще получат стипендия, ще отидат там и ще учат там независимо българската държава какво прави или не прави. Това, което българската държава прави, е опит част от тези хора да се върнат да работят обратно в България, а не да останат в чужбина, като им даде безлихвен заем за периода на следването, който, ако се върнат обратно в България и работят в България пет години, ще бъде опростен. Ако останат в чужбина, започват да му текат лихви и те си го връщат. Така че това е една от най-добрите инвестиции, които България може да направи в най-талантливите си деца, които, пак казвам, независимо Вие какво искате или какво мислите, те, ако са приети в тези университети, си получават стипендията, отиват и учат там. Това е шансът да ги върнем. И се казва „Стамболов“, защото причината да имаме държавност, причината да имаме Софийския университет е, че Стефан Стамболов е отделил не 5 милиона, а 140 милиона, ако се прехвърлят към сегашния бюджет, на година по време на цялото му управление, за да може да обучи целия български елит във Франция, в Германия, в Италия и след това тези хора да се върнат обратно в България и да изградят Третата българска държава.

Процедура!

Господин Йорданов, по времето, когато родителите на сегашната десница управляваха държавата и се наричаха БКП, имаше един виц – „Всичко за детето!“ Знаем кое е и детето.“ (Смях, ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В момента те го повтарят на практика. Аз ще репликирам и господин министъра. Начинът, по който представихте програмата, не изглеждаше добре. Изглежда все едно, че нашите деца, които са получили стипендия, ние ще ги оковем тук с някакви заеми, за да ги върнем тук да работят. Истината е, че тези пари биха били похарчени по-добре, ако успеем да направим нашето висше образование по-добро. Както знаем, нямаме нито един български университет в топ хиляда, което е позорна ситуация. Надявам се да успеем да я променим в близките години.

Процедура.

Господин Василев, не знам дали знаете – по-скоро знам, че със сигурност не го знаете.

Каква е процедурата?

Лично обяснение. Тъй като не го знаете, да Ви кажа. Единият от братята, които са дали огромните пари, за да се направи Софийският университет, знаете ли защо не е бил министър? Не знаете. Да Ви кажа. Защото е бил руски гражданин. Тези, срещу които в момента се борите. Но това е само детайл. Сега, по отношение на това, което казвате. Да Ви го кажа пак и да Ви го повторя. В 90 % от университетите в Централна и Западна Европа таксите са абсолютно символични. Символични дотам, че са броени евро. Таксите за самостоятелни квартири в кампусите са абсолютно по същия начин – за една година е около 1000 евро, или 2000 лева, както искате, така го разбирайте. Няма как Вие да убедите когото и да било, че ще отделите пет милиона за това да подкрепите бедни български деца. Не, няма да ги подкрепите тях! Ще подкрепите децата на тази номенклатура, която ще спечели тези пари, защото никой случаен няма да отиде там и да вземе какъвто и да било кредит. И не е това начинът.

Точно така. Министърът се обърна лично към мен. Как по-точно да го кажа и на Вас, и на господин Ананиев?! За Вас разбирам, че имате и друга работа, но той си бърка в носа през цялото време. Той поне има оправдание, че не е разбрал. Вие би трябвало да сте разбрали. Така че, господин Министър, това, което отделяте като пари, както стана ясно от един от репликиращите, стара мечта на Сорос-Денков да го прокарат, да – видя се, че в Комисията по финанси бившият министър на образованието Красимир Вълчев единствено се осмели да гласува против. Другата част от ГЕРБ пропуснаха да гласуват. И мина. Да, разбира се, това са Ви договорките, Ваше право е да го прокарате, разбира се.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От „Има Такъв Народ“ предлагаме нещо, което го няма до момента в българското здравеопазване, и това е репродуктивният генетичен скрининг за носителство. Генетичните заболявания са патологии със социалнозначим принос в общата заболеваемост, често те нямат лечение или е много скъпо. Например лечението на едно дете със спинална мускулна атрофия струва на държавата малко над 5,5 млн. лв. За българската популация едни от най-честите носителства са за бета-таласемия – един на 40 индивида, спинална мускулна атрофия, кистична фиброза, муковисцидоза с честота около един на 33 индивида. И това на практика означава, че при годишна раждаемост около 60 хиляди новородени се очаква раждането на 13 деца с муковисцидоза, 13 деца със спинална мускулна атрофия и 9 деца с тежка форма на бета-таласемия, изискваща кръвопреливане. Ако вземем предвид лечението на спиналната мускулна атрофия само за родените деца за една година, това би струвало на държавата малко над 74 млн. лв. Не на последно място, раждането на деца с генетични увреждания е тежко бреме за засегнатите семейства от психологически и финансов характер. При годишна раждаемост от 60 хиляди новородени, както казах, около 900 са болни или носители на потенциално опасни гени. Тежката инвалидизация и свързаните с болестта фактори са изключителна тежест за семействата, както и за обществото. Ние предлагаме решение на този проблем чрез въвеждане на репродуктивен генетичен скрининг за носителство, който е форма на генетично изследване, което може да идентифицира бъдещи родители с риск да имат тежки генетично обусловени заболявания. Консултираната информация за превенция би била много важен фактор за избягване на тези случаи. Програмата е въведена в различни държави в света и дава своите резултати. Себестойността на един пациент е 1100 лв., а ние предлагаме финансиране и изследване на 2200 лица на обща стойност 2 млн. 420 хил. лв. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще повдигна една тема, която е не по-малко важна, малко встрани от тези здравни въпроси, за които говорихме преди малко, но е изключително важна и е свързана с продоволствената сигурност на страната. Направи ми впечатление, че в чл. 1 на бюджета са изпуснати много важни елементи, които касаят българските земеделски производители. За съжаление, не виждам подкрепени нашите предложения в съответния чл. 24, който касае Министерството на земеделието, оттук отсъства всичко. На първо място, виждаме края на подпомагането на българските земеделски производители от държавата по така наречената линия на държавни помощи във връзка с преодоляване последствията на войната в Украйна. Това беше един механизъм, който се приложи още по време на кабинета Петков, и по този начин осигури бъдещето на нашите земеделски производители. Тук в момента това нещо отсъства и поставя под риск функционирането на цялата система, защото войната в Украйна продължава, разходите на нашите земеделски производители хвърчат в небесата, а държавата я няма тук и ще отсъства през цялата 2024 г. Беше нормално и редно още в чл. 1 да бъдат записани тези разходи. Няма ги по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“. Отсъстват изобщо политики в сектор „Земеделие“ в този бюджет както в чл. 1, така и в съответния член на Министерството на земеделието. Политики в земеделието няма. Много внимателно да слушат и земеделските производители, защото това е краят – 2024 г. ще бъде може би краят на съществуването на немалка част от тях. В такава тежка ситуация трябва да се подпомагат тези хора. Няма ги, уважаеми колеги, увеличенията на заплатите на работещите в Министерството. Нека колегите от Пловдив си спомнят тежките последствия от градушки, които бяха там, и да се сетят, че тези хора, които работят в Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, именно правят превенцията, извършват тази превенция, за да не се случват такива подобни събития. Няма ги тук, уважаеми колеги! Те не са предвидени. Може би ще отделите от заплатите си, но не вярвам да ги подпомогнете тези хора. Защото как очаквате те да изпълняват своите задължения, да се борят с тези неблагоприятни климатични условия, да пазят земеделската продукция и в същото време да работят на минимална работна заплата? Нали не очаквате това да продължи? Какъв сигнал давате? А знаете ли след едно такова неблагоприятно климатично събитие колко пари дава държавата? Колко пари?! Двойно повече, отколкото сега бихме заложили в този бюджет, след всяко едно събитие. Защо, колеги от управляващото мнозинство, се отнасяте по такъв начин с един от най-важните сектори в държавата? Къде са служителите на областните дирекции „Земеделие“, които обработват цялата документация? Заплатите им от 2022 г. не са бутани. Тази тежка среда, в която те работят, трябва по някакъв начин да бъде възмездена. Къде са исканията на всички синдикати, с които Вие правихте срещи, и те Ви казаха: да, имаме нужда от това нещо? Днес имаше и протест. По какъв начин реагирахте, като не ги включихте никъде? Не одобрявате включване и на предложенията на опозицията, които са разумни, които са адекватни и отговарят на исканията на тези хора. Аз мога да кажа много ясно – Вие нехаете за този сектор. Бяхте свидетели на не един, на не два протеста на земеделските производители. Питам и колегите от Земеделската комисия – защо, колеги, защо по този начин? Едно отношение имахте в самата комисия към земеделските производители, едни обещания, а в същото време тук виждаме тотално неглижиране на сектора за 2024 г. Тотално неглижиране! Тези хора как ще работят, как ще продължи този сектор да се развива в България? Нали това беше залегнало и във Вашата управленска програма – че трябва да има свежи плодове и зеленчуци, произведени в България, продукция, с този бюджет се казва край на този сектор. Буквално му се слага край! Защото парите за българските земеделски производители ги няма. Това е, колеги, горчивата истина! Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Особеностите на туристическото потребление, конкуренцията на туристическия пазар обуславят необходимостта от реклама. Чрез нея се упражнява известно въздействие върху колебанията на търсенето със задача в момента и перспектива то да бъде насочено към отделна страна, район, място или към отделни видове туризъм. Целта е да се извърши потребление на отделен вид услуга и стоки, произведени от различни туристически организации. В съответствие с Националната програма за развитие „България 2030 г.“ българският туристически продукт има нужда от агресивна целева реклама. Благодарение на благоприятното си географско положение и балансиран климат с четири сезона, в съчетание с рядката си комбинация от разнообразна природа, богато културно наследство, струпване на безброй забележителности и възможности за различни занимания на неголяма територия България притежава всички предпоставки за много конкурентна европейска туристическа дестинация. В разходната част на проектобюджета за Министерството на туризма за 2024 г. са посочени разходи в размер на 28 млн. 342 хил. лв. Големият конкурент на българския туризъм – Гърция, ще разполага с общ бюджет за интегрирано устойчиво развитие на туризма, финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, в размер на 387 млн. евро, а бюджетът на Турция само за реклама е 200 млн. евро. Само за информация – публикация в авторитетно германско издание за туризъм струва 15 хил. евро. За да бъдем адекватни на туристическия пазар, ние трябва да разполагаме със съответните средства за реклама. Във връзка с гореизложеното правя предложение сумата от националния бюджет, предвидена за национална реклама на туризма, да се увеличи с 15 млн. лв. Благодаря.

Предложението ми е със сигнатура № 49-354-04-332.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с пакет от предложения, които направихме за публично-частно партньорство, инвестиции, за социални програми, за образование, предлагаме в чл. 1, ал. 1 вместо в приходите на държавния бюджет да бъдат записани 43 млрд. 280 млн. 417 хил. лв. да бъдат записани 46 млрд. 795 млн. 944 хил. и 600 лв. На пръв поглед разликата изглежда голяма, но тя е само процент и половина от брутния вътрешен продукт на България и по-малко от процент увеличение на бюджетните разходи на България спрямо брутния вътрешен продукт. Това представлява по-малко от една десета част от средните показатели на Европейския съюз за дела на бюджета в брутния вътрешен продукт, така че ние правим едно европейско предложение, което да осигури достатъчни ресурси за различните програми и предложения, които прави Българската социалистическа партия. Освен това ние считаме, че освен увеличение на бюджетните приходи под формата на увеличение на данъчните и неданъчните приходи по отношение на неданъчните приходи има значителни резерви, тъй като, уважаеми колеги, нека да имат предвид Министерството на финансите и българското правителство, че има държавни дялове в приватизирани фирми, които са по 34%, тоест под процента, в който ние можем да окажем влияние върху управлението на тези фирми. Продажбата на тези малки държавни дялове във вече приватизирани фирми ще донесе десетки, а може би и стотици милиони приходи в държавния бюджет, които могат да се използват за младите семейства в България, за българското здравеопазване, за публично-частно партньорство. Освен това използвам случая да се аргументирам и защо предлагаме увеличение с два милиона лева на бюджетното финансиране на Агенцията за публични предприятия и контрол – това е чл.1.1, предложение 347, тъй като на този второстепенен разпоредител на средства са необходими тези два милиона лева за осъществяване на цифровизация на архивите на Агенцията и подобрения управлението на държавните предприятия, тъй като впрочем към момента има натрупани 18 милиона листа от процесите на приватизация на България от началото на прехода, или 150 т, които трябва да бъдат цифровизирани, но не заради архивите, а заради това да се проследи какви са ефектите от приватизацията, има ли нарушение на законите, защитен ли е държавният интерес в тези сделки. Само преди няколко седмици заедно с Агенцията за публични предприятия и контрол тук от парламента настоявахме и успяхме да върнем част от тези средства от неизрядни приватизатори, като само в единия случай осигурихме над 36 млн. лв. приходи от съдебни решения, тоест тези 2 млн. лв. трябва да разгледаме като инвестиция с много висока възвръщаемост. В заключение също за да спестя време, госпожо Председател, това, което се дискутира тук по въпроса за талантливи български студенти да учат в чужди водещи университети – не за да помирявам двете страни, но все пак като човек, който има опит от американски, френски, английски и други университети трябва да ви кажа, че няма нищо лошо да се финансира образованието на талантливи български младежи, но не на номенклатурата, колегите са прави. Това трябва да бъдат младежи, избирани по ясен критерий. Един от най-добрите критерии са световните олимпиади и първенства по математика, по физика, по химия, по софтуер и когато има сключени договори тези студенти да се връщат в България, това наистина е една инвестиция. Подборът на тези студенти, условията на сключването на договори и най-вече осигуряването на благоприятна среда, след като те са върнат в България, по определени приоритети, трябва да се съгласим, че това е идея, която и ние защитаваме повече от 15 години, но тя трябва да бъде разработена в детайли, така че наистина този разход от бюджета да има висока възвръщаемост. Благодаря Ви.

Процедура може ли?

Може ли от място?

Госпожо председател, исках да покажа колко нелепо Ви е решението от сутринта. Затова исках това, защото сутринта приехте решение абсолютно незаконосъобразно, абсолютно противоконституционно и против Правилника и исках да говоря както всички народни представители от място. Така решихте сутринта, че всеки народен представител може да работи от място. Сега не знам заседание ли имаме, седянка ли имаме, какво имаме, след като три пъти прочетох стенограмата, три пъти сте закрили заседанието – три пъти, не един път, три пъти, но това е въпрос на Вашата съвест. Какво правим в момента? Въпросът ми е – къде е министърът на финансите, госпожо Председател? Няма го. Министър-председателят го няма. То е ясно защо не иска да дойде – защото, уважаема госпожо Председател, ако дойде днес тук, той трябва да донесе документите за Паметника на Съветската армия. Чакаме го от вторник. От вторник го чакаме с документите и го няма и понеже ни излъга министър-председателят, затова не иска да дойде днес в Народното събрание, но министърът на финансите, когато се гледа бюджет, трябва да е тук, а не да си остави двете папки и да го няма. Процедурата ми е да поканите министъра на финансите, тъй като аз имам конкретно предложение към него. Искам да го направя под формата на изказване и пак Ви питам: какво правим, след като три пъти сте закрили заседанието днес, сега в каква фаза сме – дискусия, разговор за бюджета, гласуване на бюджета, заседание извънредно, второ извънредно, какво правим в момента? Благодаря Ви.

Госпожо Председател, ще аргументирам пет предложения, така че съответно ще ми трябва и пет пъти повече време. Това, с което искам да започна, е предложение за 950 000 лв. за създаване на Културно-информационен център в Тараклия – нещо, което е гласувано и одобрено от Народното събрание, от комисии, от залата на практика единодушно и което чака единствено финансиране. Тук обаче е времето да подчертая, че госпожа Антоанета Цонева, която си говори в момента по телефона, е един от хората, които предлагат следното нещо – първо, да направя една скоба, че ние абсолютно сме за това нашите ансамбли извън страната да имат повече средства да развият културна дейност, но не тези средства да се взимат от културно-информационните центрове, така наречените КИЦ-ове, които са извън страната, тоест това, което в момента прави сглобката на практика, е да реже от КИЦ-овете, за да дава на ансамблите. Нещо, което е абсолютно грешно, тоест не може да осакатим културата в едната ѝ част, за да дадем на друга съответно културна дейност да се развива. Точно това е нещо, което е залегнало в момента във философията на сглобката, и е абсолютно безобразие. Затова съм направил няколко предложения в тази сфера. Едното е, както казах, 950 000 лв. за създаване на Културно-информационен център в Тараклия. Тук е моментът да кажа, че популяризирането на съвременната българска култура и история в Молдова чрез дейността на Културно-информационен център на българите в Тараклия би била една много важна, изключително важна дейност, особено съответно за нашите сънародници, които живеят в района. Припомням, че такова решение се прие без дебати, след като беше подкрепено единодушно в Комисията по културата и медиите и Комисията за българите извън страната. Също така беше одобрено в залата на Народното събрание. За целта е необходимо единствено финансиране. В Република Молдова се намира втората по големина българска общност в страните от бившия Съветски съюз. Българската общност там има добре гарантирани права според Конституцията на страната. Сънародниците ни имат право на изучаване на български език, голяма разлика например със съседна Украйна, където те нямат това право. Областта има частична автономия, а с наличието на български университет там, пресклуб на БТА и надяваме се, скоро и с откриването на такъв културен клуб този град ще се е превърне в неформална столица на българите в Молдова. Затова считам, че е абсолютно необходимо да бъде прието това предложение за 950 000 лв. за създаване на Културно-информационен център в Тараклия. И това ще бъдат едни много добре похарчени, много добре инвестирани средства за директна подкрепа на нашите сънародници в Молдова, защото тук има много партии от сглобката, „Демократична България“ и кой ли още не, които се бият в гърдите колко много обичат българите в чужбина, но когато дойде до средства за подкрепа на българите в чужбина чрез суми, заложени в българския бюджет, нещо все става, нещо куца. Украйна винаги е по-важна, винаги трябва да се изпратят оръжия в Украйна или нещо друго, да се купят безбожно скъпи американски реактори, изтребители на хартия, какво ли още не, но не се дават средства за българите в чужбина. Това е една порочна практика, която просто трябва да спре, поради това много внимателно ще следя кои народни представители ще гласуват за това предложение и кои ще обслужват сглобката и ще гласуват против просто защото някой им е казал да натискат съответното копче не заради друго, а защото предложението не е внесено от тях, внесено е от ВЪЗРАЖДАНЕ. Виждаме, че те не зачитат българските национални интереси. За тях е важно кой е внесъл предложението. Щом идва от ВЪЗРАЖДАНЕ, може да е най-разумното предложение, но съответно гласуват против. Доста подобно е и следващото предложение, което е за 20 000 лв. за подсилване на дейността на КИЦ – Босилеград, с председател Иван Николов. КИЦ – Босилеград, би могъл да бъде подпомогнат много сериозно с тази изключително скромна сума, която за милиардния бюджет на България просто клони към нула. Това са едни буквално незначителни разходи, които обаче биха могли много да подобрят дейността на Културно-информационния център в Босилеград, който е много важен за нашата общност там. Популяризирането на съвременната българска култура и история в днешна Република Сърбия чрез дейността на Културно-информационния център на българското национално малцинство в Босилеград е изключително важна дейност особено за българите, които живеят там. КИЦ-ът в момента е оставен с твърде малко средства и от това страда и неговата дейност, което е в ущърб на българските национални интереси, подчертавам, и в ущърб на нашите сънародници в днешна Сърбия. Ако не бъдат осигурени средства от страна на българската държава, неговата функция няма как да бъде изпълнена пълноценно и пълномащабно, а това ще се реализира единствено частично, поради което ние считаме, че направеното предложение е изключително резонно. Почитта към историята, към героите, дали живота си за българщината, за разпространение на българската култура и постижения, следва да бъдат изведени на преден план и сумата е крайнонеобходима, като тя ще спомогне за разширяване на дейността на КИЦ – Босилеград, ще подобри чувствително неговата дейност и що се отнася до времето, пет предложения аргументирам, така че времето ми е … (Шум и реплики: „Времето!“)

Моля в залата да не подвикват.

Очевидно има народни представители, които не се интересуват от съдбата на българите извън страната, от това какво се отделя от бюджета,…

Ще продължа, защото за нас е изключително съществено тези средства... Също така следващото предложение за 600 000 лв. за създаване на правен механизъм за юридическа защита на българите в съседна Република Северна Македония за медии и за популяризиране на дигитална образователна информация. Предвиждаме сумата от 600 хил. лв. за отстояване на националната позиция на Република България по европейската интеграция на Република Северна Македония, която е утвърдена с Решение на Четиридесет и седмото народно събрание от 24 юни 2022 г., както и за създаване издръжка на механизъм за правна защита на българите в югозападната ни съседка; за създаване и популяризиране на дигитален образователно-информационен ресурс за българите в Северна Македония по темите за правата на човека, дискриминацията и функционирането на правозащитните институции; за популяризиране на медиите на българите в Република Северна Македония в електронното пространство. Ако не бъдат осигурени средства от страна на българската държава, този ангажимент няма как да бъде изпълнен и националният ни интерес може съществено да бъде увреден. Нужно е да има осигурени средства, за да може позицията на Република България да бъде отстоявана, и то отстоявана качествено и последователно. Вълната от антибългарска истерия, от говор на омразата и физическо посегателство над хора, открито изявяващи факта, че се самоопределят като българи, налага да има механизъм за юридическа защита на правата на афиширащите се като българи граждани на Република Северна Македония. Със защитата на правата на човека подчертаваме основна европейска ценност. Няма съмнение, че за нейната защита си заслужава да бъдат заделени средства в нашия бюджет. Същото можем да кажем и за принципа на недискриминация. Популяризирането на медии на българите в Северна Македония ще помогне и на европейските ценности, които в България вече са утвърдени, да достигнат до повече жители на съседната държава и ще допринесат за по-добри междусъседски отношения. Следващото предложение е за 200 хил. лв. за подсилване на дейността на КИЦ – Скопие – Културно-информационен център – Скопие. Популяризирането на съвременната българска култура в Северна Македония чрез дейността на КИЦ на Република България в Скопие съгласно определени от МВнР приоритети е една изключително важна дейност, особено за българите, живеещи в столицата на съседната ни държава и съответно в близките населени места до нея. Културно-информационният център…

Времето!

Господин Атанасов, „Времето бе!“ не е подвикване за такива важни въпроси. Няколко пъти подчертах вече, че правя обосновка на пет аргумента. Разбирам, че Вас не Ви интересуват българите в Македония, Вие го показвате последователно и с Вашето управление. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Господин Ананиев също, но моля да не подвиквате от залата, особено като говорим за българите в Македония. Пет предположения аргументирам, сметнете колко минути има за това. Така че, моля Ви, без подвиквания, защото не Ви отива да се наричате „Демократична България“, след което да подвиквате, че някой си аргументира предложенията.

Културно-информационният център в момента е оставен с недостатъчно средства и няма достатъчно дейност…

Благодаря, госпожо Председател, но не злоупотребявам аз, както виждате. …което е в ущърб на българските национални интереси и в дейността на нашите сънародници в Северна Македония. Ако не бъдат осигурени средства от страна на българската държава, неговата функция няма как да бъде изпълнена. Ние трябва да почитаме историята и героите, дали живота си за българщината, да спомагаме за разпространението на българската култура и постижения и да ги изведем на преден план. Затова смятам, че тази сума е разумна и е логично да бъде заложена в настоящия бюджет. И последното предложение – за радост на така наречената „Демократична България“ и тази част от сглобката – е за 200 хил. лв. за български военни гробища и паметници в Македония. Дейностите, визирани в предложението, като: рехабилитация, обновяване на български военни гробища, военни паметници на територията на Северна Македония, създаването на публичен дигитален архив за тяхното местонахождение, състояния и съответно имената на погребаните в тях герои. Тези дейности са регламентирани в протокол от второто заседание на съвместната Междуправителствена комисия, създадена на основата на чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония, който договор е подписан на 17 юли 2022 г. в София. Тези дейности, които визират, са разписани в протокола и там сред перспективните области за задълбочаване и развитие на отбранителното сътрудничество е договорено опазването, поддържането и възстановяването на български военни паметници и военнопаметни места на територията на Република Македония. Ако не бъдат осигурени средства от страна на българската държава, този ангажимент няма как да бъде подписан, няма как да бъде изпълнен, като ние вече сме го поели. Това е въпрос и на уважение към нашата история, към нашите традиции и към всички българи, които са дали живота си за свободата и независимостта на Македония. Така че смятам, че 200 хил. лв. за български военни гробища и паметници в Македония ще бъдат изключително полезни, защото в момента има места, които, меко казано, не изглеждат така, както бихме желали. Буквално би ни било срам, ако отидем там. Ясно ми е, че една голяма част от залата никога няма да отиде там, не би го направила, защото това не я интересува, но за разлика от това нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ни интересува и ние смятаме, че тази сума е крайно необходима. Всички визирани от мен решения са адекватни, полезни. Сумите не са големи за българския бюджет и следва народните представители да гласуват по съвест и да ги подкрепят. Ако не, много ясно ще стане кой реално милее за българщината в Македония, въобще извън страната, кой милее за нашата история и кой просто се кичи с определения. Благодаря.

Разбира се!

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Георгиев, аз Ви репликирам, защото може би чисто технически не се вижда в бюджета, но там има отделени за КИЦ в Скопие един милион, което също е рекордно, между другото, и то за дейност над сегашния бюджет, и то приоритетно – повече, отколкото на останалите културни институти, защото КИЦ в Скопие не е обикновен културен институт. Аз се надявам обаче тези пари – ефектът от тях, да бъде позитивен за българския имидж в Македония. Българският имидж в Македония е лош, дайте да си го кажем тук директно. Той не е добър и тези пари не бива според мен да се затварят в това, което ние дългосрочно правим от много години насам. Ние си даваме едни пари на български творци, те отиват в Македония, там българите от Македония отиват да ги видят и някак си с това остава всичко. Ние трябва да разширим нашия позитивен образ в Македония. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Един милион са предвидени в бюджета. Така че те са повече от това, което Вие предлагате. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Няма да отпаднат! Те са гласувани. Аз Ви казвам – един милион. Въпросът оттук нататък е как ще се разходят. Моето мнение е, че според мен трябва да стигнем и до някакъв консенсус. Първо, нашият образ в Македония ще се оправи, една сериозна част от тази дейност трябва да се финансира. Тези пари трябва да отидат на места, в които ние ще започнем да получаваме позитивен образ там. Няма да стане с непрестанно хулене на някакви наши македонски – ние ги наричаме антибългарски, фактори, няма да стане само с хулене, ще трябва да стане и с добра дума. И този един милион трябва да отиде за добра дума. И един съвет специално към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и към БСП: оняден имаше дебат тук за фашизма. В единия ден твърдите, че България била фашистка държава, на другия ден плюем македонците, защото те твърдят същото. Кое от двете е вярно?! (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Същото твърдят антибългарските фактори в Македония. Затова Ви призовавам, когато говорим по тази тема, да го правим с мисъл за българския национален интерес.

Твърдят същото, просто съвсем добронамерено Ви го казвам.

Аз се записах преди половин час.

От нашата група реплика не е имало.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, не мога да не Ви направя реплика по няколко теми, свързани с Вашето изказване. На първо място, твърдението, че прехвърлянето на един милион за друга дейност в рамките на тези 68 милиона, които са отделени в ал. 5, обезкървява българските културни центрове, няма как да бъде вярно, тъй като увеличението в момента спрямо 2023 г. е близо 64%. Ако 2023 г. бюджетът е 6 млн. 260 хил. и 400 лв., сега бюджетът ще бъде, въпреки тази малка редукция, 10 млн. 260 хил. и 400 лв. Така че няма как при бюджет, който е над 10 милиона за тези 11 културни центъра в чужбина, и при този безпрецедентен ръст от над 60%, да се твърди, че ние обезкървяваме или игнорираме, или обезличаваме тяхната дейност. Напротив! И както каза господин Биков, именно в рамките на този бюджет от 4 милиона са предвидени един милион за КИЦ в Скопие. Така че по никакъв начин не са засегнати права, интереси, такива, каквито бяха цитирани, господин Цончо Ганев, от Вашия колега. Продължавам нататък. По отношение на правната защита, на която Вие настоявате, на български граждани в Македония, бих искала да Ви информирам, че такава е предвидена и ако погледнете отново в ал. 5 на ред 6.3, Вие ще видите, че за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина са предвидени два милиона и сто хиляди. Тук пък ръстът е над 100% спрямо 2023 г. В рамките на това увеличение съществуват и са заложени именно с тези средства да бъдат защитавани хора, чиито права и интереси са засегнати, и да бъде осигурена правна защита.

Освен това увеличение мога да продължа нататък и по отношение на политиките, свързани с българите зад граница. Предвидени са увеличения на текущите разходи на Агенцията за българите в чужбина. Може да погледнете ред 6.6. Там са предвидени допълнителни 112 хиляди за дейности.

Така че няма как да не репликирам тези твърдения, защото числата в бюджета са неумолими. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Процедурата ми е свързана с изумлението и от това, че има бележки към бюджета специално в област „Култура“, тъй като в дългата ми практика на бюджетар не съм виждал такова увеличение за една област в рамките на две-три години. Искам само да Ви припомня, че 2020 г. този бюджет беше 217 милиона, 2022 г. става вече 387 милиона, а за 2024 г. е 520 милиона. Просто не мога да се начудя как при този ръст – да отворя една скоба, 2022 г., а също 2023 г. върнаха 70 милиона, не можаха да ги изхарчат. 2023 г. им се дадоха отново тези 70 милиона и дано на 1 януари да не ги върнат пак, че и повече. При положение че този бюджет е вдигнат на колосалната цифра от 520 милиона, аз не помня област за последните 30 години, която да е вдигана със 150 милиона за една година. 150 милиона! Това е може би повече от една трета – няма такова увеличение. Просто съм изумен и си мислех, че бюджетът ще бъде критикуван във всяка друга област, но не и в тази – 520 милиона, изумително! Помня всичките последни 25 години област по област на политики и искам да Ви кажа, че такова дори приблизително увеличение няма в нито една и в нито един бюджет.

Господин Цонев, докато гледате бюджета сухарски и някакви статистики, проценти и така нататък увеличение, реалността е, че всеки един, занимаващ се в сферата на културата, ако отидете да го попитате достатъчни ли са средствата, просто ще каже, че са крайно недостатъчни. Когато базата е ниска, определени проценти увеличение нямат такова значение. Колкото до културно-информационните центрове в чужбина, логично е да искаме увеличение, след като Вие се хвалите с този един милион за Скопие – добре е, но за останалите десет колко остава? Много по-малко. Логично е, че ние искаме увеличение, а още повече аз не съм сигурен каква част от тези средства, които сте заложили, реално ще достигнат до нашите културно-информационни центрове извън страната. Въобще не съм сигурен. Практиката показва, че Вие сте заложили определени суми, но дали те реално ще достигнат, всички тук можем да се съмняваме. Също така да напомня тук, че никой не репликира моето предложение за Културно-информационен център в Тараклия. Там също трябва един милион, който отново го няма, не е заложен в бюджета, при положение че подчертах няколко пъти, гласувано е в Комисията, и в залата, одобрено е, при това със завидно единодушие, от народните представители, чака се единствено финансиране. Когато говорим за защита на културно-историческото наследство извън пределите на сегашната Република България, определено нашата страна е длъжник на всички наши сънародници. Всяко едно допълнително увеличение на средствата за тази дейност е повече от добре дошло, а още повече що се касае до двадесетте хиляди за Културно-информационния център в Босилеград, това на практика е една нищожна сума и много искам да видя как ще гласувате и защо никой от Вас не я коментира. Защото нямате аргументи да кажете с какво ще навредят тези двадесет хиляди лева на бюджета, които биха били, отново подчертавам, изключително полезни. Тук единствено слушам едни сухи статистики, сухи цифри, пледоарии, но в крайна сметка това, от което се нуждаят всички наши сънародници извън страната, е подкрепа, включително и финансова, и българският бюджет би могъл да я осигури. Същото е и в сферата на културата, но очевидно сглобката не желае да даде тази подкрепа.

Лично обяснение!

Госпожо Цонева, много избирателна памет имате. Убеждавам се за пореден път – което Ви изнася, го помните и коментирате, което не, все едно не е станало. Само да Ви припомня, че същият този министър в Решение на Народното събрание, с точно определени суми, които трябва да се дадат за българския университет в Молдова, Тараклия, не бяха отпуснати парите. Не бяха отпуснати парите, и там до днешна дата не са стигнали парите. Това е по отношение на това, което обяснявате, какъв ръст има. Ето заради това никой не Ви вярва, защото за пореден път ще бъдат излъгани всичките тези хора. А сега както Вие, така и госпожа Белобрадова периодично отивате да си правите снимки в Босилеград, периодично отивате и си правите снимки в Западните покрайнини и да обяснявате колко много сте загрижени. Фланелки си слагате, венци носите, но когато дойде тук да се гласува – и вчера Вие лично в Комисията по бюджет и финанси предложихте да се намали сумата за българските културни центрове в чужбина с един милион. Лично Вие с един милион предложихте и те бяха одобрени да се махнат оттам, за да не ги дадете. Точно Вие. Тази лицемерна политика, която имате, е точно това, което Ви е лицемерието. Ето това сте Вие, защото на думи отивате и се снимате с фланелките, поднасяте цветя, обяснявате на хората, а защо не отидете сега да кажете за тези мизерни 20 хил. лв., които искаме, точно за българите там – не в Тараклия, не някъде другаде, а в Западните покрайнини. Отидете и се снимайте пак и после им кажете, че един милион лева по Ваше предложение са били отрязани. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, да, наистина с голямо вълнение, с голямо желание посещавам, ходя и се срещам с български общности зад граница. Смятам, че това трябва да го прави всеки един политик. Винаги съм се старала, независимо в каква роля съм, но като член на Комисията за българите зад граница и като бивш неин председател винаги да правя всичко възможно в рамките на съществуващите бюджетни дадености и средствата за тези политики да се увеличават. Мога да твърдя с много голямо спокойствие, че откакто съм ангажирана с тази политика, това е така. Никога за последните три години трендът на средствата, които засягат тези политики, а те не са само и единствено в тези графи, за които говорим, те са и в Министерството на образованието, те са и във Външното министерство. Ако погледнем тези средства, те са с възходящ тренд, така че да, спокойна съм за онова, което съм се опитала да направя аз и моите колегите и по никакъв начин не считам, че отношението ми е лицемерно.

Благодаря, госпожо Председател. Понеже Вие демонстрирахте познаване на Правилника преди малко, обяснявайки на Настимир Ананиев защо сте дали повече време, тоест Вие не сте го дали, но сте спазили Правилника и понеже, ако не се лъжа, три пъти цитирахте, че заседанието не е приключило, защото не сте ударили камбаната, както Вие се изразихте. Искам да Ви прочета в Правилника какво пише – чл. 48, ал. 2: „В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.“ Тук сега къде има камбана, звънец, клепало, камертон, пиано, гонг, къде има? Доколкото си спомням, три пъти казахте: край на заседанието, следващото заседание другия ден в 10,00 ч. по Правилник. Къде е камбаната? (Шум и реплики.) Бих искал да ми отговорите. Ако не можете да ми отговорите, защото аз…

…подозирам, че, тоест какво подозирам? То е видно, че когато сглобката прави нещо, което трябва да прескочи Правилника, Ви насаждат Вас. Председателят Росен Желязков си бие камшика, за да не бере срам, и Ви оставя Вие да вършите мъжката работа, а той като една мома избягва. Така че Вие сега вместо него бихте ли ми обяснили къде е камбаната?

Камбаната значи я забравяме. Тя не важи, както казвате, „защото не съм била камбаната“. Ще си взема още една процедура по начина на водене по-късно и ще Ви изчета художествено стенограмата, в която се вижда прекрасно.

А те, колегите, ще изчетат стенограмата – какво казвате, как дори след предложението на човека от ГЕРБ Вие пак закрихте заседанието, казахте, че следващото заседание ще е на следващия ден в 10,00 ч., а колко пъти тук е закривано заседание, без да се казва програмата за следващото заседание? Затова ще си направя труда да го извадя.

Да, разбира се, камбани няма. След това ще направя процедура.

Благодаря, госпожо Председател. По начина на водене. Господин Йорданов повдигна темата и Вие казахте, че всичко ще се види. Аз, ако позволите, кратичко само ще кажа какво се вижда, а преди това да кажа, че по принцип извънредните заседания по Правилник се провеждат по предварително обявен дневен ред, така че добавянето на точки по принцип не е допустимо, но за Вас всичко е допустимо. Преди това да кажа, че също беше внесено предложение за пръв път в историята, мисля, да се гледа половин законопроект. Това също го отдавам на бързината, която искате да демонстрирате днес, но все пак тези неща са важни и може да стигнат и до Конституционния съд. От моя гледна точка това, което правим в момента, е просто едно обсъждане, една седянка. Тъй като ние не сме в редовно заседание в момента, а просто си говорим. И за да не съм голословен, ето какво се случва. „Колеги, с това точките от днешния дневен ред бяха изчерпани. Обявявам за закрито днешното заседание. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС. Възгласи: „Браво! Браво!“)“ След това. Процедура – господин Иванов, казва госпожа Кирова. Отказва се господин Иванов от процедурата. „Обявявам за закрито днешното заседание. Следващото заседание е на 19 декември, вторник, от 10,00 ч. (Шум и реплики. Смях.)“ След това дава думата все пак на господин Иванов и той казва: „Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието за един час почивка, след това да продължим с Доклада и гласуване на държавния бюджет за 2024 г. (Продължителни ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ: „Браво! Браво!“ Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ. )“ Госпожо Кирова, Вие казвате: „Няма как да стане това, господин Иванов, защото не е гласувана за днес в дневния ред тази точка. Така че обявявам за закрито днешното заседание.“ Не искам да Ви уязвя, а просто искам да разясня, че вероятно за пръв път в историята на това Народно събрание едно заседание е закрито три пъти (смях), след което за пръв път в историята, след като е закрито, се дава почивка неясно от какво, след което се събираме и продължаваме да обсъждаме бюджет, но ние не сме в редовно заседание. Така че аз Ви предлагам да си продължим дискусията, но за да бъдем коректни и за да нямаме проблеми след това, Ви давам едно предложение, което ще Ви помогне, надявам се. Гласуванията по тази точка да се направят в редовно заседание – даже не утре, а в сряда, когато тази точка официално може да влезе в дневния ред, за да няма след това въпроси и съмнения какво всъщност сме правили днес. Благодаря.

Да, да, по чл. 1, с леко въведение. За първи път в това Народно събрание се случи и след като го закрихте, да звънне телефонът на господин Иванов и той, докато държеше телефона, махаше с ръчичка и викаше: „Процедура, процедура!“, след което Вие го закрихте три пъти, на Вас Ви звънна телефонът и си сменихте мнението за първи път. (Ръкопляскания от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега, по чл. 1. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Така е, да, да звънят на председателя и да му дават наклон на това, дето, нали, трябва да му дадат, абсолютно за това е. Съгласен съм, господин Цонев, точно така е. (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „И на теб са звънели.“) Така е, звънели сте. Вие си звъните на който си искате, така е.

Вие звъните на Кирил Петков и на Асен. Делян Пеевски ги привиква в кабинета. Аз, между другото, съм ги виждал как излизат. Интересно ми е, като излизат от кабинета на Пеевски, защо господин Пеевски излиза усмихнат, а Киро излиза малко тъжен?! (Смях от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Мои впечатления. По чл. 1 – финансовият министър, разбира се, отиде някъде из сградата, както казва председателката, да я опознае. Сега по бюджета – и Фискалният съвет, и БНБ казаха, че заложеният в макрорамката ръст на БВП от 3,2 няма как да бъде постигнат. Да не кажем, че е леко силно надценен, един вид фантастичен. И това се потвърждава от последната прогноза на Европейската комисия, а пък данните за икономиката на Европейския съюз продължават да се влошават. Така че още тук имаме един бюджет, който издиша в началото, и Вие го гласувате, ще го гласувате брутално. Вчера, между другото, в Комисията по бюджет и финанси беше изключително показателно как се гласуват всички предложения. Абсолютно не Ви дреме за опозицията. Заявихте си го в прав текст, че гласувате само това, което сте се разбрали, и го направихте по бързата процедура. Сега същото ще се случи тук. Тук разликата е, че имаме време за изказване, и щете – не щете, ще чакате да дойде гласуването. Ако, разбира се, не се обадите на телефона на председателката и тя да вземе друго решение в живота си. (Реплика от председателя Росица Кирова.) Господин Цонев каза, че пак мога да Ви се обадя, ей там, размахва телефона. (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „Не, на теб.“) На мен звънни, да, там ми е телефонът. Ще ти вдигна, като се върна. (Смях от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Този оптимистичен ръст на БВП, между другото, там са оптимистични и очакванията за данъчно-осигурителните приходи и неданъчни приходи. Ръстът, който залагате и залага този човек, дето го няма тук, е с около 7% повече от миналата година, или 4,5 млрд. лв. в повече. Интересното е, че през 2023-а са заложени 11 млрд. лв. от осигурителни вноски, а пък до края на октомври са събрани само 9,2. Тоест и тук може да предположим, че цифричките, които залагате, са добри на хартия, но няма да се получат като реалност. (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „За тази или за следващата?“) За тази година също. През 2024-а, която се задава, пък може да се влоши икономическата среда, напълно е възможно, и ще се отворят допълнителни дефицити, да речем, в ДОО-то и после ще трябва да се трансферира от бюджета допълнително. В Проектозакона са предвидени и 38,49 лв. данъчни приходи, което е с 8,2% повече от заложените за миналата година, а пък събраните данъци тази година са по-малко от планираните. И като се добави към това и ръстът, който залагате, ръстът трябва да е около 9% догодина, което също е много фантастично да се случи. Очаквате да нараснат приходи и постъпления заради увеличението на минималната работна заплата. Обаче ако има стагнация на пазара, което не е невъзможно, даже е по-вероятното, всъщност приходите ще бъдат по-ниски,… РЕПЛИКА: Ако има дълг.

…които се залагат, и това пак директно ще натовари бюджета. (Реплика.) Кой се обажда там бе? Ганев, ти ли? Вземи си микрофонче бе, човече, и без това си разнасяте микрофони тука. (Смях.) С микрофонната Ви техника Вашата група е много добра. За разходите нямате никакви драми, защото там сте ги заложили твърдо, и щете – не щете, ще трябва да ги платите – 48,1 млрд. лв. А от тях 25 млрд. лв. са по така наречените взаимоотношения с други бюджетни системи, или трансфери от държавния бюджет към други структури, защото те нямат парите за това, за което сте им сложили като разходи. Например ДОО-то трябва да бъде покрито с трансфер от 11,5 милиарда; 3,5 милиарда ще отидат за Националната здравноосигурителна каса с трансфер допълнително; милиард и половина бюджетът трябва да преведе на Национален фонд и на Държавен фонд „Земеделие“. Отделно човекът, който липсва в залата, е може би най големият проблем на държавата. Некадърният финансов министър Асен Василев е предвидил и да поеме дълга на „Топлофикация София“ в размер на 1,8 млрд. лв., неясно откъде. Изплю едно камъче той в Бюджетната комисия, че може би от валутния резерв. Може би! И стигаме до дефицит от 8 млрд. лв., който ще бъде финансиран с дълг, при положение че сега дълговете и лихвите са много по-високи. Преди две години не бяха. (Реплика: „Времето!“) Да, дзън времето. Свърши ми речта.

Бюджетът е отвратителен, а Асен Василев трябва да бъде уволнен.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Реплика към икономиста господин Йорданов едва ли бих имал куража да отправя, но искам да дам една информация – прясна, за да внеса малко яснота, да не си играем с гледане на боб. Преди един месец, когато влезе бюджетът, имаше сериозен спор и всички предричаха, че неизпълнението на ДДС – най-важния данък, ще бъде минимум 2,5 милиарда. Виждам, че тези прогнозни данни са залегнали и в анализа на господин Йорданов. Да Ви кажа – към вчера ДДС от сделки в страната изпълнението е 97,7%. Просто така, като гледаме на боб, нали, 2 милиарда, едно-друго, дали ще се изпълни, дали няма, се вижда, когато дойде датата и съответната прогноза също. Разбира се, всеки има право да прави прогнози, на базата на тях анализи. Примерно, ето аз мога да направя следното съждение: понеже сега сме юли, навън температурата ще бъде 40 градуса.

Господин Цонев, прекрасно експертно изказване – хвърляне на боб, гледане на боб, мога да направя това, мога да направя онова. Направете каквото искате. ДДС знаете, че скача и се събират пари от ДДС заради инфлацията. Ако инфлацията догодина нарасне още, супер. Само че инфлацията, високите цени всъщност обезценяват парите на хората, това е истината. Вашите колеги от ГЕРБ и в Бюджетната комисия го казаха, че благодарение на инфлацията спестяванията на българите са с 30% надолу. Вие сте човек, който в Бюджетната комисия заявихте – да, трябва да се взимат вече заеми, и ми дадохте за пример Гърция. Ами да Ви имам примерите. Най-закъсалата страна… (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „Не е вярно!“) Не е вярно ли? Ще Ви извадя стенограмата от Бюджетната комисия. Хайде, че днес и тук, като тръгнете да говорите, и председателката, и Вие малко не помните какво сте казали. Ще Ви извадя. (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „Да, да, извадете!“) Дадохте ми Гърция за пример. (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „Не само.“) Да, другото беше Италия и Португалия. (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „И Франция.“) Добре, и Франция. Италия и Португалия са дъното на фискалната политика. Не Италия, Португалия и Гърция. Гърция бяха спасявани, бяха си във фалит, целият Европейски съюз се хвърли. Защо? Защото правеха такива бюджети като този, който предлагате – с големи заеми и с големи дългове. Вие, разбира се, имате право, когато сте в сглобка, да искате да се взимат заеми, когато не сте, да твърдите, че не трябва. Също така имате право преди шест месеца да твърдите, че ДДС на ресторантьорите няма никакви основания да бъде отново 9%, но шест месеца по-късно сглобката и предвид всички икономически интереси, които имате в този бюджет, да твърдите обратното. Това е Ваше право. Мое право е да Ви се подигравам. (Реплика от народния представител Йордан Цонев: „Лично обяснение.“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Заради лъжите, казани от тази трибуна, а не защото господин Йорданов може да ме засегне или да се подиграва. Може да се подиграва на когото си иска, мен не може да ме засегне и съм му го казал много пъти. Но когато се цитира неточно, на мен не са ми нужни стенограми, за да кажа точно какво съм казал. Казах, че европейските страни от еврозоната – развитите, с развита инфраструктура, като Гърция, като Италия, като Франция, като Португалия, са вземали заеми и с тях са развивали инфраструктура. И не само инфраструктура, и социални системи. И да Ви кажа защо цитирах Италия и Франция наред с Гърция и Португалия. Защото Италия има 150% дълг от брутния вътрешен продукт не в абсолютно число, а в съотношение, което е колосална цифра. Франция има над 100: 130%, и това не са държави от миманса на Европа, и не им пречи да се развиват. Въпрос на политика е, въпрос на преценка е, защото, ако, пак да Ви повторя, заемите се вземат и с тях се правят капиталови разходи и се строи инфраструктура, а не се чака да се вземат данъчни приходи и да има излишък и с тях да се строи, затова строим една магистрала 20 години и затова чакаме още 3 – 4 да имаме, защото хората си правят сметката кога какъв дълг да вземат и за какво да го използват. Затова сега бизнесът им се развива по този начин и в годините – 10, 15, 20 назад, защото са си правили сметката и са изградили тази инфраструктура не само с данъчни приходи, а и със заеми. Само че за това трябва човек да мисли, нали, да има база, на която да прави съотношение и така нататък. Въобще винаги ми е било интересно с господин Йорданов да беседваме на макроикономически теми. Не може да си представите какво удоволствие.

Лично обяснение.

Аз къде го засегнах?

Къде го засегнах? Къде го бях засегнал и му дадохте думата?

Госпожо Кирова, изчистете си критерия. Засегнал съм господин Цонев, защото съм цитирал непълно. Ами държавите, които той даде, по-добре да не ги беше давал за пример, защото Италия също не е пример, който трябва да се дава. Ако ще имате някакъв критерий – някакъв, гледайте поне в рамките на пет минути да е еднакъв, защото Вие го променяте за 30 секунди.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз ще говоря за бюджета в сферата на образованието и ще започна със средното образование. С предвидените в бюджета средства въпреки многото говорене на тази тема не се достигат 125% увеличение на учителските заплати от средната заплата за страната, въпреки че това е записано в Закона за предучилищното и училищното образование. Това не е само мое мнение. Това е становището и на синдикалните организации, и на работодателските организации в образованието, така че Ви моля да спрете да заблуждавате българите, защото навсякъде говорите, че – да, учителските заплати оттук и дотук, и оттук нататък ще бъдат 125% от средната заплата за страната. Хората вече си говорят помежду си, че на учителите непрекъснато им се вдигат заплатите, а това не е така. По наши изчисления с това, което се отпуска, ще се постигне ниво на учителските заплати 111 – 112% от средното за страната. На второ място, искам да кажа, че е добре, че между първо и второ четене някак си управляващата коалиция поумня и променихте записаното, което беше при първо четене на Законопроекта за държавния бюджет, да прибирате обратно в бюджета на държавата неизразходваните средства в училищата например, или така наречените преходни остатъци. Излизаше, че хем със зъби и нокти държите за делегираните бюджети, а от друга страна, се чудите как да ги промените така, че това обаче да е в полза не за институциите, а навярно за бюджета. На трето място, има планирани средства за увеличение на минималната работна заплата в системата, но само за непедагогическия персонал. Забравихте ли, че в детските градини например имаме помощник-възпитатели, които са педагогически персонал и са на минималните работни заплати? За тяхното увеличение няма средства, а това не са малко хора в системата. По изчисления на синдикатите трябват малко по-малко от 18 млн. лв. Ако картината в средното образование не е много добра, то във висшето бих казала, че е трагична. С този бюджет рухна митът, с който дойдохте на власт, особено Вие от „Продължаваме Промяната“. За първи път от години в проекта за бюджет липсват средства по комплексната оценка за качеството на обучението и реализацията на пазара на труда. В образованието системата за висшето образование е единствената, в която финансирането беше обвързано с оценка за качеството. Това вече не е така. Явно пестите средства от висше образование и не подкрепихте предложенията ни за 50 млн. лв. за издръжка на обучението на държавните висши училища по реда на чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда от 1 януари 2024 г. Не подкрепихте и предложението ни за допълнително финансиране за увеличаване на възнагражденията на не-академичния състав с висше образование в държавните висши училища от 1 януари с 37,4 млн. лв. За заплатите на преподавателите във висшите училища МОН изчислява – това е в Доклада на Министерството на образованието, че са необходими 43 млн. лв. Синдикатът „Висше образование и наука“ изчислява, че за това са необходими 46 млн. лв., а в бюджета са заложени 39 млн. лв. Това ли е начинът да задържите най-добрите студенти като асистенти? Защото има висши училища, където заплатите на асистентите са половината или малко повече от половината от заплатата на един учител. Явно липсата на преподаватели във висшите училища, което става драстично в последните години, не Ви притеснява. Подобна и дори по-тежка е ситуацията с Българската академия на науките и със Селскостопанската академия. Подобни аргументи имаха и всички гости на заседанието на Комисията по образованието и науката, когато се разглеждаше бюджетът – синдикати, работодатели, Съвет на ректорите, председателят на БАН. Колегите от ГЕРБ също се изказаха в тази посока и не подкрепиха бюджета на първо четене. Тогава предупредих гостите ни – не слушайте какво Ви говорят и че се съгласяват с всичко, което казвате, защото в залата…

…ГЕРБ ще подкрепи всичко това. И бях права. Искам да кажа като заключение – изводите от това, което като управляващи предлагате в бюджета за образование и наука, са два. Първият, оставяте недофинансирани и образованието, и науката. Вместо да увеличавате средствата в този сектор, за да гоним 5% от брутния вътрешен продукт, Вие ги намалявате до процент и половина. Второ, спрете да говорите навсякъде, че образованието е приоритет. Не е! В този бюджет приоритетът е един…

…единствен и се нарича 3% дефицит и Шенген. Ако мислите – завършвам – за просперитета и развитието на нацията, ще го постигнете само с образование и не толкова с Шенген.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Анастасова, толкова много лъжи в едно изказване аз не бях чувал доста отдавна. Вие или не сте чели този държавен бюджет, или просто сте излезли с цел само и само да има нещо да кажете. Относно непедагогическия персонал – лъжа е, че не сме осигурили повишаване на доходите им. Ще Ви припомня, че Вие имахте наскоро едно правителство, което всъщност остави точно тези хора на минимална работна заплата. Това, което правим ние, е да повишим дохода на тези хора, защото държавата ги беше забравила. Не просто ще им вдигнем заплатите, а ще изравним стандарта за отглеждане на едно дете в ясла – яслена група, и в детска градина. Това са над 100 млн. лв., които държавата отделя тъкмо за тези хора. Вие също казахте във Вашето изказване, че не сме дали пари на БАН. Ама сигурна ли сте? Хайде прочетете отново предложенията между първо и второ четене внимателно, запознайте се, излезте на трибуната и се извинете на българските граждани, на работещите в БАН и на тези 239 народни представители, които заблуждавате. Десет милиона лева отделяме допълнителни средства за БАН. Тук може би трябва да спомена допълнителните средства за Добруджанския и за Тракийския институт. Вие изобщо четохте ли го този бюджет, за да излезете да направите някакво изказване? (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Анастасова, Вие сте специалист в образованието. Честно казано, не съм съгласен с Вас, защото очаквах да дойдете и да сте по-остра, да им кажете на тези хора, че устойчиво образование с парите, които те отделят, няма как да се получи. Тъй като те са неможачи и не ги интересува, права сте в едно – трите процента, митичните три процента, които гонят и няма да успеят да ги догонят, и няма да успеят да ги достигнат – за тях е важното. Надявам се във Вашата реплика да излезете и да им кажете като дългогодишен учител, директор, да им обясните – особено на такива хора като преждеговорившия, на който неговият досег с образованието най-вероятно е за това, че е водил деца в училище, да му обясните като професионалист и моля Ви се, не бъдете толкова мека. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Госпожо Анастасова, за съжаление, голяма част от нещата, които казахте, са точно така и са правилни, затова и не подкрепихме бюджета на Комисията по образованието и науката. Това беше нашият начин да изразим отношението си. От друга страна, да – бюджет трябва да има. Има малко подобрение между първо и второ четене. Вчера на Бюджетната комисия бяха гласувани някои неща, но като цяло системата, когато има увеличение на средствата от брутния вътрешен продукт, може да се надгради, могат да се направят повече неща. За съжаление, последните три години имаме намаление на средствата като процент от брутния вътрешен продукт. Имаме висок номинален ръст на брутния вътрешен продукт, но само част от средствата са актуализирани. Съответно с едни и същи средства могат да се направят повече неща и дефицитите в системата са повече. Аз бих Ви приканил да призовете, тъй като репликата ми е към Вас, да призовете господин Сабрутев да дойде на Комисия по образование и наука и да чуе всички, защото очевидно не можем да му предадем целия разговор. Аз ще се опитам да му предам голяма част от нещата. Благодаря.

Господин Папов, първо – прав сте, сигурно аз в целия си професионален път съм научена да говоря умерено и с факти. Господин Сабрутев, точно от професионална гледна точка, сигурно ще ми простите професионалното изкривяване – не сте се справили с материала, така ще Ви кажа. Не сте се справили с материала. Господин Красимир Вълчев е прав – трябва да идвате по-често на заседания на Комисията по образование, за да виждате какво говорят всички, които имат отношение към образованието, които са потопени в това и на които това им е съдба и болка. Иначе, наистина смятам, че докато не достигнем като държава 5% от брутния вътрешен продукт за образование и докато не направим в рамките на тези 5% обаче необходимите реформи, няма да постигнем просперитет на нацията. Няма как да го кажа по-остро, но все пак като един класен ръководител да Ви кажа – справете се с материала.

Клас стани, клас мирно!

Благодаря. Госпожо Анастасова, ставам да взема думата по две точки, смятах да си мълча. Първата точка е процент от брутния вътрешен продукт – да мерим която и да е област, поне това Министерството на финансите ще гледа да не допусне по една проста причина, казвал съм го много пъти – пари в чувал не трябва да се дават. Пари трябва да се дават за реални дейности, които да се свършат, когато има реални резултати, реални дейности, когато е ясно тези средства за какво ще отидат, тогава те могат да бъдат заделени и осигурени и винаги са заделяни и осигурявани. Другата неточност във Вашето изказване. Вие казахте, че заплатите в образованието на учителите няма да достигнат 125%. Това не е вярно. Последните данни на НСИ взехме, които излязоха октомври месец – последните реални данни на Националния статистически институт, последната заплата, за да е най-високата възможна. На база на тази заплата са изчислени средствата – последните реални данни. Ако искате да смятаме средства на прогноза, няма да стане. Средства винаги се дават на база реални данни. Юли месец, когато приемахме бюджета, бяха дадени на база на декемврийските данни, защото бюджетът се прие юли. Сега вземаме последните данни, с които разполагаме и които НСИ е извадил. Ако НСИ може да извади данни за ноември, ще вземем ноемврийските, но не може. Следващите данни ще излязат най-рано в края на януари за последното тримесечие, а бюджета трябва да го приемем до края на годината. Така че 125% са осигурени – от най-последните данни, не от средногодишните за последната година, не от нещо друго, а от последната реална информация на НСИ. И това е начинът, по който ще бъдат осигурявани тези средства и занапред. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване е по отношение на предложението да се вдигнат работните заплати на Националния статистически институт. Радвам се, че господин Василев ги цитира, но трябва да помислим и за техните заплати. Предложението е да им се увеличат заплатите с 30%, или 7,1 милиона. Това увеличение е необходимо, защото висококвалифицираните кадри на НСИ са едни от най-нископлатените сред служителите на държавната администрация. По размер на заплатата от 122 държавни институции НСИ се нарежда на 114 място, включително и сред институции с по-нисък ранг. За първото тримесечие на 2023 г. при средна брутна работна заплата за централната администрация от 2080 лв. средната работна заплата за НСИ е 1368 лв., тоест с около 34% по-ниска. Младши експерт в централното управление на НСИ получава брутна работна заплата от 803 лв., но има и заплати от 730 лв. в регионалните офиси, където възнагражденията са по-ниски. Има главни експерти със заплати от 1150 лв. Последното увеличение на работната заплата в НСИ е извършено през 2020 г. във връзка с COVID-19, и то само на част от персонала в териториалните статистически бюра, на служителите, работещи в пряк контакт с граждани. Поради крайно неатрактивното заплащане незаетите работни места в централното управление на НСИ са над 50. И тук искам да кажа, че в началото на октомври служителите на НСИ излязоха на протест, защото не им се увеличават заплатите и една немалка част от тях напуснаха. Мога да Ви кажа, че част от териториалното бюро в Стара Загора е напуснало и в отдел „Статистически изследвания“ – Стара Загора, работата им се разпределя между Сливен и Ямбол. Това предложение не беше подкрепено от Комисията. Аз ще предложа да преосмислите позицията си, защото тук провеждаме политика и я провеждаме на база тези данни от НСИ. Ако там няма висококвалифициран персонал, а не можем да привлечем такъв със 730 лв. брутна заплата, няма как да имаме точни данни, за да провеждаме адекватна политика. Накрая ще завърша с това, намерихме 5 милиона за Фонд „Стамболов“, за да си пратите децата в САЩ да учат, а не можем да намерим 7 милиона за заплатите на НСИ, хората там да имат адекватно възнаграждение и нормален жизнен стандарт. Благодаря.

Господин Шопов, моята реплика е към Вас, но много е добре и господин министърът да слуша. Става въпрос за следния проблем. Служителите в НСИ са сред най-нископлатените държавни служители в страната, но на всичкото отгоре се оказа, че Министерството на туризма им дължи една доста сериозна за тях сума – сумата е от около 100 хил. лв. за настаняване на украински бежанци в тяхната база. Тези пари не изглеждат много, но истината е, че по регионалните бюра те работят на най-обикновени столове, нямат дори въртящи се столове, работят на монитори, които дори не са LCD, а са тези с големите кинескопи. И ако успеем поне да накараме Министерството на туризма да си плати задълженията към тях, това би било много добре за подобряване на материалната база на НСИ по регионалните дирекции. Благодаря.

Уважаеми господин Шопов, ситуацията със заплатите в държавния сектор не е такава само в НСИ, навсякъде специалисти липсват поради ниските заплати. (Реплика от министър Асен Василев.) За сметка на това обаче – чувам, че господин Василев ме репликира, че това не е вярно. Напротив, вярно е, такава е тенденцията, което е по-страшно, защото независимо от това в момента колко специалисти има, мотивацията е такава, че се напускат и служби за сигурност, напускат се и от министерства, или при всички случаи хората нямат мотивация да се развиват и да работят качествено и съвестно. С оглед на това предисловие, господин Шопов, но и господин Василев, който сам се включи в моето изказване, за да ме репликира – каква е заплатата на министър Василев, каква е заплатата на останалите в сегашния Министерски съвет, някой може ли да го каже от трибуната, за да сравним все пак това на колко те оценяват собствения си труд и на колко оценяват труда на експертите, които реално вършат работата в министерствата?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, похвално е, че искате увеличение на заплатите на хората в НСИ. Аз лично Ви подкрепям. Смятам, че НСИ е една от институциите, която с истинските данни и цифри, които те изнасят за българската икономика, многократно опровергават лъжливите тези на ВЪЗРАЖДАНЕ, така че аз подкрепям. Това са хората, които всъщност дават път на истината и показват, че Вашите тези са лъжливи. Аз искам да използвам тази реплика и да Ви благодаря – благодарение на Вашия смешен опит днес да блокирате Народното събрание, ние гледаме точка от петък, така че исках лично да използвам да Ви благодаря за поредния неуспешен опит да блокирате работата. Всички са Ви благодарни, така Народното събрание върви по-бързо. С тази скорост може да влезем в еврозоната даже до Коледа. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Дренчев, прав сте за тези 100 хил. лв., които Министерството на туризма дължи на НСИ. Не знам защо не са ги изплатили още от миналата година. И да, ако получат тези 100 хил. лв., това би им помогнало за материалната база. Знам, че в НСИ материалната база е изключително лоша – стари компютри, счупени столове, стари бюра, парното понякога не пускат зимата. Не стига, че имат ниски заплати тези хора, а и работят в мизерни условия. Господин Чорбов, отново сте прав. Много от служителите напускат държавната администрация, намират си работа другаде. Ние сме ги обучавали, давали сме им безплатно образование, после сме ги вкарали в държавната администрация, пак сме ги обучавали там, станали са висококвалифицирани кадри и след това те напускат държавната администрация, често напускат държавата и дават всичко това, което ние сме им допринесли като данъкоплатци, някъде другаде. Господин Митев, няма да Ви отговоря, докато Вие не ни дадете ясен отговор: как така сте закупили имот близо до София, в урбанизиран район – 1600 квадрата, за 100 лв.?! И как така сте купили в центъра на София гарсониера за 24 хил. лв.? Моля Ви, обяснете ни. (Силен шум. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Както Ви казах, ще говоря малко по-кратко заради компенсация на времето на госпожа Анастасова. Уважаеми господин Василев, държах да бъдете в пленарната зала, тъй като предложението, което ще Ви направя – то сега не намира място в бюджета, аз го направих в Транспортната комисия, но понеже госпожа Анастасова Ви постави въпрос за едни 50 милиона за висшето образование и Вие казвате, че няма откъде или поне не на този етап, след нещо друго, сега ще Ви върна един случай назад в годините и мисля, че до петък, когато се гласува бюджетът на Министерството на транспорта, заедно с народните представители може да направим едно добро нещо за България. 2020 г. правителството на Борисов тогава подари най-скъпия актив, най-богатото търговско дружество – летище София, давайки го на концесия 2020 г. Оттогава до днес в българския бюджет трябваше да постъпват по 24 млн. евро на година, или това са 50 млн. лв. всяка година – 2020-а, 2021-а, 2022-а, 2023-а и сега предстои 2024 г. 2021 г. по неясни обстоятелства, под претекст ковид кризата, тази концесионна такса беше опростена и отложена напред във времето след 20 години, тоест сега концесионерът не получава нищо 20 години и след 20 години ще започне да плаща пак тези 50 милиона – не с някаква инфлация, не с някакви по-различни, пак тези 50 милиона, само че след 20 години. Вие казахте, че не е хубаво да се дават пари в чувал, но аз мисля, че не е хубаво и да се вземат пари в чувал, защото това, което се случва с концесията на летище София, граничи с вземане на пари в чувал от някой, защото в бюджета на Министерството на транспорта има записани 18 милиона от концесии. Пътникопотокът, когато беше опростена концесионната такса, наистина беше намалял, но към 20 ноември вече пътникопотокът е възстановен 98%, а може би вече 100%, тоест ние като държава, Вие като Министерски съвет и Министерство имате абсолютно пълното основание още от 1 януари, не е от 1 февруари, не от 1 март, а още от 1 януари да заложите и да изискате от концесионера да си заплаща таксата с такава сума, с каквато е спечелил концесионната процедура, а въобще не говоря за изпълнението на концесионния договор, като подобрение, като изграждане на писта, терминал и различните други процедури. Това, което разбрахме, е единствено че са оправили тоалетните, няколко фотьойла, два-три дивана, колкото да Ви замаскират очите, когато тръгнете да пътувате и да видите, че нещо се е подобрило. Предложението ми, господин Председател, аз ще го направя, тъй като вече е възможно единствено редакционно, но това да намери подкрепа в управляващото мнозинство, защото 50 млн. лв. всяка година – не само за 2024 г., те са и за 2025 г. и за 2026 г. и за 2027 г., отделно с министъра на транспорта сме говорили в Транспортната комисия да се предприемат действия по прекратяване на тази концесия, те не изпълняват концесионния договор. И когато един концесионен договор не се изпълнява, нормалното, което трябва да направи правителството, Министерството на транспорта и съответните дирекции, които отговарят за концесионния контрол, е да предприемат действие по развалянето на тази концесия, защото другото, господин Министър, е вземане на пари в чувал. Аз съм абсолютно съгласен с Вас, че пари с чувал не трябва да се дават, но и Вие се съгласете с мен, че пари в чувал не трябва да се вземат. Така че се надявам да получа Вашата подкрепа и тези 50 милиона още сега да видите – от предложенията на БСП – къде могат да бъдат насочени – Фонд „Инвитро“, висше образование – достатъчно предложения сме направили, да ги предложите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво!“)

Господин Свиленски, много Ви благодаря за предложението. С удоволствие бих го приел, но има един малък проблем, че 2021 г. концесионерът е платил 660 милиона накуп, тоест предплатил е за доста години напред таксите. Сега, възможно е Народното събрание с решение да огледа договора, да реши, че трябва да върнем на концесионера тези 660 милиона и да си ги събираме по 50 милиона следващите години и може би ще излязат доста повече в интерес на истината, но това означава, че трябва да намерим едни 660 милиона да върнем, за да вземем едни 50 тази година. Просто няма да се вържат нещата. Иначе съм съгласен с Вас, че трябва концесията да бъде огледана абсолютно внимателно и трябва наистина, ако не се изпълняват условията, да се прилага законът еднакво за всички. Благодаря.

Уважаеми господин Свиленски, аз слушам тук за чували и ми е много интересно, между другото, къде е отишъл този чувал с вземането, не с даването, защото и едни други чували видяхме къде са отишли, но не излязоха там нещата докрай. Но според Вас, господин Свиленски, трябва ли тези 500 милиона, които са по договора с концесионера, да си ги поиска държавата, тъй като, ако това се случи и държавата ги намери – респективно финансовият министър, може да се окаже накрая така, че всъщност това да е един успешен ход за България и в следващите години да се усвоят повече средства от летището. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Свиленски, аз не съм бил народен представител, когато е била дадена концесията на летище София, но много съм чел, че всъщност парите оттам ще отидат да бъдат оздравени БДЖ и „Български пощи“. След като господин Василев каза, че са дадени над 600 милиона, то тогава състоянието на „Български пощи“, на БДЖ какво е? Подобрено ли е, по-добре ли са, ние виждаме ли влаковете да са по-добре, да имаме едни хубави спирки на влаковете, едни модерни влакове, които да предоставят едно бързо придвижване на хората? Ето на това, ако може, да обърнете внимание. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, които ми направихте реплика! Сега, тук най-точен отговор на тези въпроси, които поставяте, може да даде господин Борисов. В крайна сметка той е наясно и с кого е вземал чувалите, и с кого е давал чувалите, и могат ли да се върнат, или не могат, защото неговото управление подари летището – този скъп актив. Господин Василев, аз знам, че нямам право в тази процедура да се обърна към Вас, но в контекста на господин Ченчев, което ме попита. Вижте, тези 500 милиона са по концесионен договор. Те са длъжни на първата година да ги дадат авансово, за да влязат в концесията, само че след това имат ангажимент. И вече сме в четвъртата година на концесията, която трябва да изпълняват, и никой държавен служител до този момент не си е направил труда, включително и Министерството на транспорта, да констатират неизпълненията на концесиите, за да може тази концесия да бъде прекратена. Защото иначе ние с Вас може да си говорим и всяка година да ги търсим, а просто някой трябва да отиде, да види договора, да сложи двата документа един до друг и да види какво е изпълнено и какво не. Информацията, която имам аз, е, че договорът не се изпълнява систематично. Иначе от 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. са четири години, по 50 млн. лв. са 200 млн. лв. вече загуби за държавата, изключвам самите печалби на дружеството, което прави през тези години. На господин Димитров. Господин Димитров, така е. Това беше основният аргумент на Борисов да даде летището, да го подари – ще спасим БДЖ. И с това лъжеше всички хора, които работят на летището, и всички 10 хиляди души, които работят в БДЖ – ще купим нови влакове, ще купим нови вагони, ще стабилизираме железниците. Е, към днешна дата, Вие сте член на Транспортната комисия, знаете какво е състоянието и на БДЖ, и на „Български пощи“. Но това, което говореше пред обществото Борисов тогава, е, че дава концесията не защото толкова трябва да се даде, а защото държавата няма пари и трябва някой да плати, за да се стабилизира БДЖ. Само че парите изчезнаха, концесията не се изпълнява, БДЖ е в технически фалит, „Български пощи“ са в технически фалит, Борисов го няма сега да обясни какво се случва с БДЖ и „Български пощи“, защото не е виновен Свиленски – Свиленски 12 години говори от тази трибуна, че летището не трябва да се дава. Може би след мен Вие 12 години, тъй като сте по-млад, и Вие ще продължите да ги търсите тези пари, защото те след 20 ще започнат да се плащат. Така че, господин Василев, наистина призивът ми е към Вас – бърза констатация за неизпълнение на концесията, сега си ги вкарвате тези пари в бюджета, за да е ясно, че това е закон и е воля на българската държава, и час по-скоро завеждане на съответните дела. Държавата нищо не дължи, дължат ги те или определени представители на държавата, които не са си свършили работата, ама там отговорността е друга – там други органи се произнасят за другата отговорност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще взема отношение по три наши предложения. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! Първото, за което бих искал да говоря, е всъщност във Фонд „Здравеопазване“ за едно неподкрепено наше предложение, всъщност не е подкрепено във вида, в който го предлагаме. В бюджета се отпускат за това предложение – организирането и провеждането на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените, неонатален скрининг – ще прочета нашето предложение – ние добавяме пренатална грижа и скрининг на злокачествени образувания на шийката на матката. Нашето предложение беше за една по-сериозна сума. Става дума за 45 милиона, а от бюджета се финансира тази програма в по-съкратения ѝ вид – 15 милиона. Това е предложение, касаещо един изключително сериозен и важен проблем на населението, касаещ не само в глобален мащаб демографската криза, а и в много голяма степен индивидуалната здравна грижа за хора в репродуктивна възраст. За много голяма част от тях това остава скрито – споменаха се данни за около 150 хиляди семейства с репродуктивни проблеми, но скритият брой е много по-голям. Ясно е, че тези изследвания струват пари и затова огромна част от населението просто не го прави или не може да си позволи, или не е принудено да го направи. Именно една такава програма, която да обхваща много голяма част от населението в репродуктивна възраст, би дала възможност да се направи една пълна оценка и да се дадат, разбира се, решения на проблеми от такъв характер. Ясно е, че съвременният живот е доста различен от класическите ценности и промискуитетът на хората в тази възраст е доста сериозен и именно заради това и разпространението на такива заболявания, най-вече предавани по полов път, са толкова разнообразни. За разлика от класическите заболявания, които бяха известни в миналото, които се лекуват сравнително леко при сегашните възможности на медицината, скрити такива, които представляват изключително сериозен проблем, на практика в много голяма степен остават незабелязани за хората в тази възраст, които искат да имат деца. И именно затова сумата, която предлагаме, от 45 милиона, смятаме, че в много по-голяма степен ще задоволи този социален проблем. Второто предложение, което искам да засегна, е в област образование и най-вече за допълнително финансиране за увеличаване на възнаграждението на академичния състав в държавните висши училища, както и за допълнително финансиране за увеличаване на възнагражденията на неакадемичния състав във висшето образование в тези държавни висши училища. Аз познавам доста хора, които са изпратили децата си да учат в чужбина. Това, което мога да кажа, е, че и тримата ми синове учат в български университети, затова аз имам определено желание те да получат най-доброто възможно образование тук. За да поддържаме високите стандарти на образованието в страната обаче, ние трябва да имаме и съответната чисто финансова база за заплащане на тези висококачествени преподаватели – както на тези от академичния състав, така и на специалисти с висше образование, които изпълняват много такива длъжности. Именно затова – да, разбира се, пари се дават в бюджета за увеличение и трябва да се каже, че в повечето точки, които коментираме, пари се дават, но не достатъчно. Естествено, господин Министър, ясно е, че не може да говорим наизуст и да цитираме конкретни пари по сектори, но постоянно декларираме, че гоним европейски стандарти, и тук става дума за проценти, като говорим за образование, за наука, за култура – за процентите, които се дават средно от брутния продукт в една държава, за да има претенции тя да бъде развита. Аз очаквах, че след като имаме премиер от университетския сектор – и преподавател, и учен, и вицепремиер, който беше отговорен за наука и иновации в Европейската комисия, ще има по-различна гледна точка на бюджета, касаещ образование и наука, по-позитивно ще бъде погледнато, защото, за да се направи една реална миниреволюция в страната по отношение на индустриализация, иновации и най-вече възможности за инвестиции, това няма как да стане без необходимите подготвени кадри. На последно място, за третата тема, която ще засегна обаче, това е предложението на господин Бойко Борисов и група депутати в чл. 1, ал. 5 в област образование за създаването на фонда „Стефан Стамболов“. Нашето предложение е да отпадне тази точка поради абсолютната нецелесъобразност като идея. Хората, които учат в чужди университети, хората, които изпращат децата си там, обикновено са или със стипендии, или имат възможности да покрият разходите, най-вече касаещи пребиваването им там, защото стана дума, че таксите в повечето от западните университети са доста малки – не коментираме Англия – става дума за Шотландия, става дума за германски и холандски университети. Именно затова аз лично не смятам, че един такъв – както споменахте, господин Министър – безлихвен заем има някакъв смисъл. Ако човек завърши западен университет и не остане да работи в страната, за него ще бъде изключително лесно да изплати този безлихвен заем, само че тъй като той е безлихвен за тези години, в които той ще се образова, на практика става едно обезценяване, което няма смисъл. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, все пак да уточня отново, че имам няколко предложения, така че да не предизвикам негативни реакции в залата.

На първо място. Господин Министър, на последното заседание на Комисията по правни въпроси, което бе проведено на 29 ноември, бе разглеждан на първо гласуване бюджетът на съдебната власт. Не сте присъствали на него, може и да не сте били поканен, трябва да кажем за коректност, но тогава чухме сериозни критики от страна на Висшия съдебен съвет за орязването на капиталовите разходи. По информация на председателстващия Висшия съдебен съвет те са поискали 120 милиона тази година за капиталови разходи, а Министерството на финансите им е одобрило 20 милиона по негови думи и бе изчетен един дълъг списък с необходимост от извършването както на основен ремонт, както на текущи ремонти, както на изготвяне на инвестиционни проекти, така и на строителството на нови сгради на съдебната власт. Като казвам „на съдебната власт“, разбирайте и съд, и прокуратура, и следствието, и свързаните с тях дейности. Разбира се, ние веднага поискахме от председателя на Висшия съдебен съвет да ни изпрати този списък, беше ни изпратен почти веднага, вследствие на което, уважаеми господин Министър, направихме съответното предложение за изменение на капиталовите разходи и съответно за направата на такива, държа да посоча: на 25 различни обекта в 25 населени места от съдебната карта на Република България. Тук включваме както изграждането на нова сграда на Съдебна палата във Варна, както ремонт на Съдебната палата в Перник, както изграждане на нови сгради за нуждите на прокуратурата на „Монтевидео“, дори ремонт на Съдебната палата на бул. „Витоша“ с едни 2 млн. лв. Интересното е, че капиталовите разходи са орязани поради една-единствена причина и ние го казахме тогава и на заседанието, а именно желанието на Министерския съвет и на Министерството на финансите за намаляване на разходната част на бюджета с оглед да се достигнат 3-те процента дефицит като условие за еврозоната, във връзка с което на това заседание на Правната комисия честитихме на съдебната власт. Тя вече влезе в еврозоната, господин Министър, защото усети първите негативи от това, че се преследва 3% бюджетен дефицит. Но като говорим за условия на работа, вече бе посочено и в някои други изказвания, че държим хората в една система, а тук имаме съдебна власт – една от трите власти, трябва не само те да получават едни добри възнаграждения, но трябва и да им осигурим и едни добри условия за работа. Имайте предвид, че на много места в държавата наистина има нужда от ремонт, преустройство, основен ремонт или изграждане на сгради, които да ползват както от съда, както от прокуратурата, така и от следствените органи. Така че молбата ми по отношение на този списък е той да бъде одобрен за почти 41 млн. лв. Отделно, господин Министър, бе посочена и наложителността от направата на 19,9 млн. лв. за закупуването на хардуер, имам предвид компютърни конфигурации и системи, които са необходими на съдебната власт. И още близо 4 млн. лв. за закупуването на софтуер, който е необходим на съдебната власт. Това са разходи, които считаме, че са важни. Затова сме направили съответните предложения. Не ме разбирайте погрешно, но и ние работим по някакъв начин за тази съдебната власт и искаме хората – колегите, които работят там, да могат да си вършат нормално работата и да работят в едни нормални условия. Моля Ви да посетите няколко съдебни сгради в по-малките населени места: Костенец, Силистра, Драгоман. Сам ще се убедите, че те имат нужда от тези ремонти. В тази връзка да Ви кажа: да, съдебната власт изготвя един бюджет, но моля Ви да си запишете някъде, че така, както беше съобщено на това заседание, предвиденият приход от 85 млн. лв. за 2023 г. от съдебни такси няма да бъде достигнат, а именно ще имаме един недостиг от 5 млн. лв. Господин Министър, аз виждам, че Вие сте заложили същия размер – 85 млн. лв. от приходи от съдебни такси за 2024 г., държа да Ви кажа, че той няма да бъде достигнат поне с тези 5 млн. лв. и през 2024 г. той ще формира един недостиг от общо 10 млн. лв. в приходите на съдебната власт. Причината, разбира се, е тривиална – на българските граждани вече намалява вярата им в правосъдието и те не водят дела и не заплащат съдебни такси. Така че, моля Ви тези предложения да бъдат приети. На следващо място, следващо предложение. В Министерството на правосъдието има две главни дирекции, които се занимават със сигурността. Това са Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Да, през 2023 г. в бюджета беше предвидено увеличение на техните възнаграждения, тъй като такова не беше предвиждано миналата година, през 2022 г. Ние считаме, че е редно техните възнаграждения да бъдат увеличени и през 2024 г., на първо място, за да успеят да реагират на повишаващите се цени, на инфлацията, на повишаващите се цени на стоки от първа необходимост, а и на следващо място, след малко тук може би ще ми посочите, че в друга част на отдел „Сигурност“ в Министерството на вътрешните работи има предвидено увеличение на заплатите на служителите, така че е редно, че тези служители в сигурността, които са в двете главни дирекции на Министерството на правосъдието, да получат едни малко по-достойни възнаграждения. Затова сме заложили едно предложение от 30 млн. лв., които да бъдат разпределени съответно между тези две дирекции. Защото това са едни служители, които са квалифицирани и с опит. Те имат изключително сериозни отговорности по отношение на сигурността както на съдебните сгради в цялата страна, така и по отношение на охраната на местата за лишаване от свобода и ние считаме, че те следва да получат едни малко по-достойни възнаграждения. Именно затова сме заложили едно такова увеличение от 30 млн. лв. и молбата ми към залата е да го подкрепим. Следващото предложение, което сме направили, касае Агенцията за публични предприятия и контрол, която е правоприемник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Ние сме предложили един разход в размер на 2 млн. лв. за нея в две насоки. Първата насока е за увеличение възнагражденията на служители, които работят там, защото се оказва, че напоследък е изключително трудно да могат да бъдат намерени квалифицирани служители. Единственият начин да бъдат, как да кажа, да бъдат заинтригувани хора да кандидатстват за работа в тази агенция с изключително важни държавнически функции по отношение на контрола и разходването на държавните пари, е именно да предложим едни по-атрактивни заплати, размер на заплати. В тези 2 млн. лв., уважаеми господин Министър, е заложен и един разход за дигитализирането на архива, който има тази агенция. Аз съм написал в предложението, че още към 2016 г. целият архив на цялата извършена приватизация в България тежи около 150 тона на хартиен носител и е жизненоважно той да бъде дигитализиран, за да може да бъде ползван, и то много лесно, както от обществеността при определени нужди, така и от другите държавни институции. Затова считаме, че тези 2 млн. лв. биха били достатъчни да подпомогнат дигитализирането на архива на тази агенция. Защото рано или късно, щом е на хартиен носител, той може по някакъв начин да бъде унищожен – нещо, което е изключително опасно, тъй като това е архивът на цялата извършена история на приватизация в Република България. Откъде ще дойдат парите, тези 2 млн. лв.? Ние сме го посочили в нашето предложение. Държавата е акционер с 30% в Българския морски флот, но тя не получава дивидент, не е събрала дивидент за тези 30% акции. Така че нашето искане и нашето предложение е държавата да си събере дивидента от собствеността на тези 30% акции в Българския морски флот. Оттам ще дойдат едни 2 млн. лв., които да дадем на тази агенция, за да може както да предложи едни по-атрактивни заплати на своите служители, така и да дигитализира своя архив. На следващо място, следващо предложение, което ние сме направили, уважаеми господин Министър, то касае Министерството на вътрешните работи. Държа да Ви посоча, че не беше разглеждан бюджетът на Министерството на вътрешните работи на първо гласуване въобще в ресорната комисия, тъй като – аз съм свидетел, нямаше представител на Министерството на финансите. Само казвам, че не е бил разглеждан. Сега може да ме оборите. Аз си направих една сметка и видях разликата, как вървят разходите за заплати – от 1 млрд. 890 млн. лв. през 2022 г., за 2023 г. те станаха 2 млрд. 169 млн. лв., а сега са заложени 2 млрд. 536 млн. лв., но господин Министър, нямаше никой, който да ни обясни дали в тези разходи е включено както увеличението на минималната работна заплата за 2024 г., защото, съгласете се, има служители в Министерството на вътрешните работи, които работят на минималната работна заплата. За тях се разходват около 20 млн. лв. на година – разходи за заплати. Дали е предвидено в това увеличение – пак казвам, спрямо 2 млрд. 169 млн. лв. за 2023 г., сега са 2 млрд. 536 млн. лв., дали се предвижда увеличение на заплатите. Тук може да излезете сега и от трибуната да кажете: да, заплатите на служителите в МВР ще бъдат повишени с еди-колко си процента. Аз това, господин Министър, не го знам. Това не беше предмет на разглеждане в ресорната комисия. Понеже казвате, че не е задължително, само допреди четири месеца, в края на юли месец, разглеждахме бюджета за 2023 г. в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и там попитахме представителя на Министерството на финансите истина ли е, че са орязани разходите на Министерството – както заплати, така и капиталови разходи, заради изискването за 3% дефицит като условие за влизане в еврозоната. Тогава представителят на Министерството на финансите отговори: „Да, точно това е причината.“ Тъй като ние не искаме Министерството на вътрешните работи да става заложник на една или друга външна политика на държавата и тъй като не искаме то да бъде, как да кажа – да бъде държано в една позиция, с която да не може да разследва ефикасно престъпността, даже миналия път, когато обсъждахме бюджета, Вие, господин Министър, се оплакахте, че гражданите не получават адекватна услуга, тогава защо трябва да вдигаме заплатите на служителите в МВР – ами, не, не е така, то не работи, за да получават гражданите услуги, или поне в 95% от своята дейност то работи, за да се бори с престъпността. Това е основната му дейност. Именно затова считаме, че е редно заплатите на служителите на Министерството на вътрешните работи да бъдат увеличени. Вие тук можете да излезете и съответно да посочите заложили ли сте такава промяна и с колко процента. Ако не сте заложили промяна – ето, имате предложението от ВЪЗРАЖДАНЕ за едни 10% – народните представители, можете да я приемете и така да подсигурим, че опитни кадри няма да напускат системата на МВР в посока частния сектор или в посока други държавни системи, както се случва. В тази насока с проекта за държавен бюджет, който беше внесен в Народното събрание, по отношение на политиките в различни области – имам предвид чл. 1, ал. 5, т. 7, която касае вътрешната сигурност, имаше само едно направено предложение от Министерския съвет и то беше за т. 7.1 – за дейности, свързани с държавната граница, в това число ремонти за надграждане и за радиолокационна система за детекция и класификация на нисколетящи обекти до 3000 метра – 7 млн. лв. Господин Министър, ние преди няколко дни си говорихме със синдиката, че е хубаво да отправим едно предложение към Вас – да Ви заведем в няколко районни управления в страната. Разбира се, не по начина, по който единият Бойко заведе другия Бойко, а просто, както се казва, като туристически тур, за да видите при какви условия работят служителите на МВР в някои районни управления в страната. Там обстановката не е просто от средата на втората половина на ХХ век. Работната обстановка, работната среда като цяло е ужасяваща, меко казано, и именно затова, господин Министър, между първо и второ четене на бюджета внесохме от ВЪЗРАЖДАНЕ едно предложение за 20 млн. лв. за текущи ремонти на сгради в системата на Министерството на вътрешните работи. Ние виждаме, че то е отразено вече по точка 7.2, тоест прието е това предложение, затова, госпожо Председател, правя процедурно предложение да подложите на разделно гласуване чл. 1, ал. 5, т. 7.2, тъй като ние ще гласуваме против този бюджет, но желаем да подкрепим това предложение за 20 млн. лв., което е на ВЪЗРАЖДАНЕ, и виждаме, че е прието и отразено в държавния бюджет. Надявам се разпределението да е по начин, по който да може да направи работната среда на служителите в различни районни управления на страната малко по-добър. Следващото предложение, което сме направили, дами и господа народни представители, се отнася до трите области в Северозападна България. Ако погледнете бюджета за 2024 г., ще видите, че няма политика по отделните региони, развитието на отделните региони. Такава, за съжаление, никога не е имало. А трите области Видин, Враца и Монтана в Северозапада, за съжаление, са най-бедните и най-изостанали икономически в целия Европейски съюз. Положението там, за съжаление, е катастрофално. Именно затова ние считаме, че трябва да бъде даден старт на една държавна политика по отношение на развитие на най-бедния регион в страната, където сме направили предложение за създаването на паричен фонд от общо 100 млн. лв. през 2024 г., които да послужат държавата да ги насочи конкретно за икономическото развитие на тези три области в Северозападна България общо. Защото те, за съжаление, се обезлюдяват. Там са най-ниските заплати. Там няма дори и кадри. Хората, които живеят там – младите хора, между 80 и 90% напускат този регион, търсят препитание, по-добро препитание и по-добър живот в по-големите градове, в столицата или в чужбина и е редно да имаме държавна политика, за пръв път да има поне наченки на държавна политика, за да може да се спре продължаващото обезлюдяване и продължаващият упадък в тези три региона. Защото там нямаме производство, нямаме значима тежка промишленост за страната, нямаме развита икономика, нямаме земеделие, то е унищожено навремето, каквото е имало земеделие и животновъдство, няма магистрала, няма дори добри междуградски пътища. Включвам и Е79 в това число. За съжаление, единственият начин да се спре този упадък, е държавата да налее едни пари. Господин Министър, ако ме питате откъде ще дойдат тези пари – мисля, че преди около две седмици Вие казахте, че за неусвоени капиталови разходи годишно се икономисват около 1,6 млрд. лв., ако правилно съм Ви разбрал. Разбира се, Вие онзиден на Бюджетната комисия казахте, че пари не трябва да се дават с панделка, ако правилно съм разбрал. Да, не трябва да бъдат раздавани пари с панделка, но тук говорим за спасението на най-бедния регион в Европейския съюз, който по нищо не усеща, че е част от Европейския съюз. Затова е редно да дадем старт с това наше предложение на една държавна политика. Даже сме заложили условие за разходването на тези пари – да се изработи една държавна политика, която да ги разпредели съразмерно между тези най-изостанали области в България и по този начин ние да помогнем на хората, които живеят там. И последното предложение, което съм направил, дами и господа народни представители, то е провокирано от една моя дейност. Откакто съм народен представител от Четиридесет и седмото народно събрание, неизменно във всяко Народно събрание и към всяко едно правителство задавам един и същи въпрос, който е свързан с необходимостта от ремонт на язовир „Огоста“, който е вторият по големина такъв обект в България, и за съжаление, има огромна нужда от ремонт. Какво се случва обаче? Преди около четири години бяха раздадени общо 500 млн. лв. за ремонт на язовири, като трябваше да бъдат ремонтирани различни язовири, но за съжаление, точно този язовир, който е в едно предаварийно състояние, не е бил въобще ремонтиран. Дълга е историята защо той не е бил ремонтиран, но фактите са такива, че институциите постоянно си прехвърлят топката и всички казват, че няма пари, а им трябват пари – като почнеш от областната управа на Монтана, като преминеш през Министерството на икономиката и индустрията, като преминеш през Държавната консолидационна компания, та и през дъщерното ѝ дружество „Монтажи“, което е усвоило, разбира се, едни 500 млн. лв. Предстои ни да разберем къде ги е усвоило, как ги усвоило, тъй като има и досъдебно производство, което се води. Аз съм изискал своята информация, но тя не е предмет на днешния разговор. Предложението, което ние сме направили в държавния бюджет, е да бъдат отделени 30 млн. лв. за изготвянето на съответните хидрогеоложки проучвания в основата на този язовир, тъй като, пак повтарям, е в едно предаварийно състояние и със съхраняваните в него между 300 и 350 млн. куб. метра вода то е наистина едно опасно в момента съоръжение, към което държавата трябва да подходи много по-сериозно, а не да се прехвърля топката между институциите и никой да не се занимава с този ремонт. Да, скъп е. Да, изисква сериозно проучване. Да, изисква сериозен анализ, да, изисква и сериозни средства, но поне по това, което беше заявено от министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов, е, че 30 млн. лв. ще бъдат достатъчни както за направата на съответните проучвания, така и за извършването на съответните строително-монтажни дейности. Затова нашето предложение е тази сума да бъде отделена от държавния бюджет и да може най-накрая през 2024 г. поне ние като народни представители да не чакаме изпълнителната власт да си прехвърля топката и да усвоява пари за язовири, които, както беше обяснено от министъра на икономиката, са в места, които не могат да причинят никакви щети, но идеята е била тия 500 млн. лв. да бъдат усвоени. Ето, сега имаме възможност да направим нещо превантивно, нещо добро, което да подсигури живота и здравето на нашите сънародници, които живеят в подножието на този язовир и чак до Дунава. Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Правя тази реплика на колегата Петров за това, защото в своето изказване, когато говореше за инвестиционната програма на съдебната власт, всъщност той спомена и Съдебната палата във Варна. Пропусна обаче да каже, че всъщност този въпрос по отношение на това, че следва все пак в един гордиев възел, който вече се е затегнал повече от 20 години, да бъде най-насетне разсечен и за това са необходими 2 млн. 117 хил. лв. Аз мисля, че тази сума не е толкова утежняваща, която би могла да събори бюджета, но тя ще даде възможност – и това пропусна колегата Петров да Ви каже, че ако за бюджета за 2023 г. ние проявихме нужното разбиране, че беше в средата на годината, че имаше други проблеми и така нататък, сега считам, че за 2024 г. тази инвестиция би била и е в полза не на някого от нас, а тя е в полза на над 3000 магистрати във Варненския апелативен район и над 2 милиона жители, които ползват услугите на съдебната система във Варненския район. Затова, уважаеми господин Министър, аз се обръщам под формата на реплика към колегата Петров: нека все пак в този бюджет да намерим тези 2 млн. 117 хил. лв., за да дадем възможност да се проектира тази сграда. Това ще бъде най-красивата съдебна сграда не само в България, а ми се струва, че и в цяла Европа, тъй като такава сграда, такъв съд с такава идея не е бил построяван в рамките на Европейския съюз от началото на 2000 г., като последната такава сграда е била в Португалия. Мисля, че с Вашето съдействие, господин Василев, ние ще намерим тези средства и май ще отпушим този процес. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Петров, аз искам да взема отношение по две неща, които Вие казахте. Първото е свързано с капиталовите разходи на съдебната система. Бюджетът на съдебната система за тази година, тоест за догодина, е предвидено да достигне 1 млрд. 192 млн. и 854 хил. лв., тоест почти 1 милиард и 200. Извинявайте, той е предвиден да стане 1 млрд. 221 млн. лв., от които почти 1 милиард и 200 ще бъдат изразходвани за заплати. Когато говорим за някои от системите в държавата и как изглеждат участъци, как изглеждат съдилища и така нататък, въпросът е реално тези системи как се управляват. Има системи, които решават, че всички пари искат да ги раздадат за заплати и да не се грижат за сградния си фонд, да не се грижат за капиталовата си програма и в съдебната система това е факт. Най-ниската заплата в съдебната система – младши магистрат, който влиза тепърва в системата, получава 3764 лв., а най-високата заплата е над 14 000 лв. Тези заплати догодина ще бъдат увеличени с 12% и това води съответно до това рекордно увеличение на бюджета на съдебната система. Така че в прерогативите на ВСС е да прецени как иска да разходва средствата, които ще получи, защото увеличението, което ще получи, е доста голямо, като средствата са разпределени – двете най-големи суми са 445 млн. лв. за прокуратурата и 628 млн. лв. за всичките съдилища, без Върховния касационен съд, Върховния административен, самия ВСС и Инспектората. Подобен начин на планиране от дълги година се забелязва и в МВР. Там винаги се планират средства за заплати и никога не се планират средства за издръжка, буквално за гориво на колите, ако искате, да не говорим за поддръжка на тези автомобили, да не говорим за текущи ремонти и така нататък, които не са и капиталов разход даже, текущите ремонти. За капиталови разходи почти не са планирани средства, а тези, които ги има в тазгодишния бюджет, трябваше Министерството на финансите да каже на МВР, че е добре да се направят някакви капиталови разходи. Така че тук според мен въпросът не е колко ресурс се отпуска, както Вие самият казахте, с по 200, 300, 400 милиона растат тези бюджети, а въпросът е съответните управленци този ресурс как решават да го управляват. Тук вече наистина може да има истински дебат, който да е професионален и в съответната комисия, защото не е работа на Министерството на финансите да казва на МВР или на Висшия съдебен съвет как да си управляват парите. Има си ресорна комисия в Народното събрание, има си хора, които управляват съответните бюджети и ведомства, и те трябва да зададат политиката съответно и да направят баланса между различните видове разходи, които трябва да бъдат направени в тези системи, а балансът винаги е труден. Няма система в държавата или в която и да е държава в света, която да каже: имаме достатъчно средства. Това да го видя, няма да го повярвам, не мисля, че има такава система. Винаги има ресурс, който в случая е силно увеличен и за двете системи, и е въпрос на управленско решение как този ресурс да бъде разходван. Благодаря.

По ред на репликиращите. Господин Балачев, предполагам чухте, че няма да има заделени пари за изграждането на Съдебната палата във Варна и през тази година. Сумата от 2 млн. 187 хил. лв. е необходима за изготвянето на инвестиционния проект, но за съжаление, и през 2024 г. това очевидно няма да се случи. Остава ни единствено догодина, живот и здраве, когато се разглежда бюджетът за 2025 г., да се направи отново подобно предложение. Сега съм сигурен, че и ние, и Вие ще гласуваме с искане да се дадат тези пари, тъй като Вие казахте, че една голяма част от гражданите имат досег до съдебната система съответно във Варна, дори и личен интерес ще обявя. И аз имам – на 12 януари имам дело в Районния съд, но не това е важното. Важното, господин Балачев, е как държавата гледа на политиката за разходването на държавните средства. Уважаеми господин Министър, да, Вие посочихте, че 1 млрд. и 200 млн. лв. отиват за заплати в съдебната система. Аз не искам да коментирам какъв е размерът на заплатите, но искам да коментирам, че именно според мен поне и моите скромни разбирания, не съм бюджетар като други колеги тук, но считам, че след като Министерството на парите държи и ножа, и хляба, образно казано, то би следвало да може да определя държавната политика. Говорим за осигуряване на условията на работа, а не да раздаваме просто едни заплати някъде. Да, не трябва да се дават по 100, 200, 300 млн. и да се увеличават бюджетите на министерствата и с това съм абсолютно съгласен. Не трябва просто да се прави така! Така се прави например със Здравната каса и всяка година се увеличаваха със 700 млн. лв. разходите, тази година с милиард и 200, и се претендира, че има здравеопазване! Същото нещо е и по министерствата! За това няма две мнения. Но важното е, че когато се изграждат такива дълготрайни материални активи, като сгради, като основен ремонт на сгради, като закупуване на компютърните конфигурации, които са 19,9 млн. лв., за това нещо считам, че трябва държавата малко или много да се намеси. Знаете, хората се сменят, управниците се сменят, дори и началниците в съдебната система се сменят, но за съжаление, това, което е дълготрайни материални активи, остава за следващите, които ще работят там. Понеже споменахте за МВР и за техните капиталови разходи. Понеже малко работя с цифрите, направих си труда да сравня бюджетите – през 2023 г. бяха отделени 19 млн. лв. за капиталови разходи. Това го пише в бюджета за 2023 г. Вие можете да кажете изразходвани ли са или не, защото лично моето впечатление е, че Министерството на вътрешните работи може да усвои до около 40 млн. лв. на година за капиталови разходи. Но интересното е, че в бюджета за 2024 г. няма предвидени такива пари, а има предвидени пари в приложение 2. Да, в приложение 2, там има няколко проекта, но тъй като… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С това завършвам, госпожо Председател. …тъй като и там нямаше предвиден ремонт на сгради на Министерството на вътрешните работи, това беше и идеята ние да направим такова предложение за отделянето на едни 20 млн. лв. Аз виждам, че то вече е отразено и е залегнало, така че поне това предложение ще го подкрепим и се надяваме да то да бъде полезно за работата на служителите във ведомството. Благодаря.

Една бърза реплика.

Благодаря. Господин Петров, дали ще има проект, или няма да има проект, зависи от ВСС. Ако си вдигнат заплатите с 11% вместо с 12%, ще имат пари да си направят и проект, и компютри, и всичко останало, но това е, както казах, в ръцете на ВСС, а не в ръцете на Министерството на финансите.

Госпожо Председател, господин Министър! Само две редакционни поправки много набързо. В чл. 1, ал. 5, т. 5 „Област култура и изкуство“ – аз ще Ви представя текста след малко – текстът „за укрепване на капацитета и дейността на БТА, в това число и кореспондентските бюра“ да се замени с „допълнително финансиране, в това число възнаграждение за укрепване на капацитета и дейностите на БТА и за кореспондентските бюра“. Това е първото. Второто е свързано с чл. 1, ал. 5, т. 12 – думите „младежки дейности“ да се заменят с думите „младежки центрове“. Заповядайте. (Предава писмено предложенията си на председателя.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Аз още веднъж да предупредя, че процедурата е опорочена и решенията, които ще се вземат днес, са отменими, но рискът си е Ваш. Исках да обърна внимание на предложение, което сме направили заедно с Манол Генов. Може би едно уточнение евентуално, ако някой има повече информация по въпроса, но изчаквахме до последния момент, като се надявахме някой от управляващото мнозинство да направи тези предложения. Не ги видяхме. Става дума за нашите предложения в частта „Област външна политика“, които са свързани с проекти за село Твърдица в район Тараклия, в град Тараклия, село Долна Алба също и село Кортен. Става въпрос за областта Тараклия в Молдова. Обръщам внимание, защото първите два проекта особено, които са „Изграждане на нова спортна зала на гимназията в град Тараклия“ и „Довършване на хранителен блок в Теоретичния лицей в село Твърдица, район Тараклия“ са средства, които бяха гласувани в рамките на бюджета за тази година. За съжаление, средствата не бяха отпуснати. Нашето разследване, ако мога така да се изразя, показа на база и на отговор от Министерството на финансите, че в края на краищата Министерството на външните работи не е поискало тези пари от Министерството на финансите, респективно те не са стигнали там. Имайте предвид, че все пак веднъж тези пари, тази подкрепа е обещана, и аз бих призовал да направим необходимото да не разочароваме тези хора, защото освен сигнал към тях самите, това в някаква степен е и сигнал към Молдовската държава. Със сигурност Молдова е наясно какви ангажименти поемаме и как не ги изпълняваме, така че аз бих призовал – все пак не става въпрос за някакви огромни средства, да гласуваме тези предложения в бюджета или може би, ако министър Асен Василев е наясно дали те не са включени някъде в други суми, защото, пак подчертавам, те са обещани. Ако позволите, и две думи по отношение на предложението за създаване на фонд „Стамболов“. Аз разбирам донякъде логиката на тези, които предлагат тази програма, но първо, искам да кажа, че все пак България не е в положението, в което е била по времето на Стамболов. След 150 години близо държавност е малко, как да кажа, тепърва да считаме, че само чрез такава стипендия някак си може да задържим някакви или да върнем модерни млади хора, учили на Запад, да помагат на държавата. Хубаво е, но не мисля, че би имало този решаващ принос, какъвто може би някога е имало по времето на Стамболов. Второ, може би имаше смисъл да разсъждаваме над тази идея и тя да бъде подкрепена, ако бяхте предложили някакъв механизъм все пак преди това. Тук има просто едни пожелателни разсъждения без никаква яснота как реално ще функционира тази програма и искате сега едни пет милиона да ги включим в бюджета, без да имаме никаква идея как смятате те да бъдат похарчени. Това мисля, че все пак е в разрез с добрите практики. И трето, ми се ще да кажа, че не мисля, че е редно с такава програма да делим българските студенти, младите хора на България, като такива, които са много умни и учат на Запад, и други, които не са чак толкова умни, нямат нужда от подкрепа и учат тук в България, защото на практика така се получава. Аз си мисля, че така както е важно да върнем млади хора от чужбина, които да се върнат тук и да работят за България, още по-важно е според мен да задържим младите хора, които учат тук, да остават тук, та в този смисъл си направих една бърза сметка сега, преди да изляза на трибуната. С тези пет милиона може да платим обучението на 34 човека в Харвард или на 31 в Станфорд и Йейл. Това са осреднени суми. С тези пет милиона мисля, че може да помогнем на поне 10 пъти повече, ако не и още повече български студенти, които да получат допълнителна подкрепа и съответно да поемат този ангажимент към българската държава тук. Така че аз няма да подкрепя това предложение, но призовавам то да бъде доразработено, развито и може би в един следващ бюджет наистина да направим нещо по-цялостно и по-разумно. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председателстваща. Господин Вигенин, тъй като имаше въпрос към мен. В бюджет 2023-а ги има тези средства, но все още те не са поискани от Министерството на външните работи. Имаме още две седмици. Ако ги поискат, ще ги дадем, така че даже няма да ги включвам в бюджета за догодина. Просто Външните работи трябва да намерят начин те да стигнат дотам и съответно да придвижат документацията. Така че няма да има, как да кажа, затруднение от гледна точка на Министерството на финансите това да се случи даже в рамките на текущата година и на текущия бюджет. Що се отнася до фонд „Стамболов“. Такава програма за български студенти има и тя е финансирана с над 50 млн. лв. Тук професор Гечев знае, че това е програмата, където държавата работи с банките и обезпечава студентски кредити за български студенти. Въпросът е, че това не може да бъде направено за следване в чужбина, затова има в Преходни и заключителни разпоредби промяна в самия член, който е на Закона за висшето образование, за да се позволи това да може да става и за хора, които следват в чужбина, но за България това вече е направено и е подсигурено с много голям ресурс. Така че не делим студентите, а просто даваме възможност на едни студенти, които досега са нямали възможност да ползват такъв ресурс, да започнат да го ползват. Благодаря.

Четири пъти имаше искане за прегласуване.

Благодаря. Точка 1.1.6.2, тъй като тя, доколкото виждам, не е предвидена в останалата част на чл. 1, ал. 5, ако Министерството на здравеопазването я поддържа, ще намерим ресурс тя да бъде подсигурена.

Процедура!

Благодаря, госпожо Председател. Имам предложение – следващото предложение, което ще гласуваме, на Бойко Борисов и група народни представители…

Добре, но бих искал разделно да гласуваме някои неща вътре, ако може.

Не да не го гласуваме, а да го гласуваме разделно.

Да, това искам да направя – за разделно гласуване, чл. 2, т. 10в да е разделно гласуване и т. 9 също разделно гласуване.

Точка 10в. Тоест не чл. 2, това е чл. 1, ал. 5. (Уточнение между народния представител и председателя.)

Не е страница 14.

Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение да работим до 20,00 ч. днес.

По чл. 2 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Обещах на госпожа Нинова член по член и затова няма да чета повече.

По чл. 3 има направено едно предложение от Бойко Борисов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция: „Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2024 г., както следва: I. Приходи, помощи и дарения: 1 740,0 1. Неданъчни приходи 1 740,0 1.1. Държавни такси 580,0 1.2. Приходи и доходи от собственост 1 270,6 1.3. Други приходи -110,6 II. Разходи: 116 172,9 1. Текущи разходи 106 651,9 (Съгласно таблицата в Доклада.) (2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва: (Съгласно таблицата в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Народното събрание, както следва: (Съгласно таблицата в Доклада.) (4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание. (5) В срок един месец от обнародването на този закон председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите. (6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет. (7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет. (8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. (9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.“

Господин Председател, моето изказване е по предложението на сглобката да се увеличи бюджетът на Народното събрание с 4 млн. лв. допълнително. Аз съм член на Подкомисията за контрол на средствата, но вчера се разбра, че и председателят на тази комисия няма никаква представа откъде се взе това предложение и за какво ще бъдат изхарчени тези пари. Дали ще се платят някакви компенсации за безумния ремонт, който се прави тук на тази сграда преди това, дали ще е за баснословно скъпата аудио-визуална система – така или иначе не се разбра. От тази гледна точка няма как да подкрепим такова нещо, вкарано в последния момент без всякакви обяснения.

В предложението за увеличаване на бюджета е хубаво хората да знаят, че сте предвидили да се вдигнат с 2,5 милиона – да отидат от тези 4 милиона – за нова система за гласуване, видеостени, озвучаване и прочее неща. (Реплики.) Вярно е, вярно е – 2,5 милиона. 2,5 милиона, господин Цонев. Сега ще седна да го ровя там специално, където е, за аудио-визуална техника, озвучаване. Просто хората да знаят, че тази корупционна сграда, в която се намираме, с този корупционен ремонт, който направихте – ГЕРБ, по Вашето управление, продължава в момента. Пак казвам, има Бюджетна подкомисия, която не се събра – събра се веднъж, там обсъждахме това. Имаше предложение, включително от хората, които предлагаха подмяната – има два варианта: единият е с половин милион по-евтин, ако не се лъжа, защото беше още в предишната сесия. Оттогава не сме се събирали и сега си набутвате 2,5 милиона отгоре. Хората е хубаво да знаят за какво им се харчат парите от бюджета – за да може да говорите от място, както днес, ако Ви е блокирана трибунката, за да може да се гледате на голям видеоекран, все едно сме на дискотека, и да се чувствате какви – за да може някоя приятелска фирма, която ще ги купи, да вземе един приятен процент. Без да броим, че вътре имаше и предложения за индексиране на нещо, вече направено. Поредната нагла корупционна врътка, която се опитвате да направите. Даже за Вашите мащаби 2,5 милиона не са пари – Вие не го броите за пари, но явно нямате спирка, дори за 5 лв. да е.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене към Вас. Вярно, че е късничко, но е хубаво, когато този колега става и хвърля обвинения за корупционни сделки наляво и надясно, все пак да каже като какъв го прави. Защото, доколкото знам, други органи и други институции определят кога има корупция и кой я е извършил. Това, че Събранието ще прави апаратура и така нататък, първо, не е за 2,5 милиона, второ, има обществена поръчка – може да се яви всеки и ще спечели този, който има най-ниска цена, и така нататък, и така нататък. Изобщо тук внушенията – да се обърна аз пък към българските граждани, които ги чувате от колегата Йорданов, е добре винаги да ги подлагате на съмнение, ама винаги. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Не знам дали тази сума, това увеличение на бюджета е само за екран и за нещо друго, но искам да обърна внимание, че някак тихомълком, без много-много да се разбере, Народното събрание вече стопанисва резиденция „Лозенец“, която по неясни причини и критерии се оказа в ръцете на Народното събрание, след като по неясни причини, въпреки заявките на министъра на отбраната, тя беше извадена от Министерството и дадена на Народното събрание. Не ми е ясно кому е нужна тази резиденция, какво ще правим с нея, но това е резиденция, която очевидно изисква сериозна поддръжка. Аз поставих този въпрос на Председателския съвет миналата седмица – очакваме повече информация по това, надявам се, тази седмица, ако изобщо има Председателски съвет, или в началото на следващата година, за да разберем малко повече как така стана, че изведнъж, без изобщо да сме коментирали, по времето, когато Народното събрание не заседаваше, Министерският съвет ни връчи тази резиденция. Както и да е, вероятно ще получим тази информация, но искам да използвам случая да отправя един призив – една битка, която ние водихме години наред, за която ни се отговаряше, че това не било възможно, ето, предлагам сега – нека тази резиденция и паркът около нея да бъде отворен за посещение на граждани. Като Народно събрание няма от какво да се крием. Благодаря.

Член 4…

Извинявам се, господин Председател – бях забравил, че прегласуването е задължително.

Да, да, да. Аз това казвам, че такава практика стана, че е задължително. По чл. 4 има направено едно предложение на народния представител Бойко Борисов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2024 г., както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Сметната палата, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.)“ Това е редакционното предложение на Комисията за чл. 4.

По чл. 5 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

По чл. 6 има направено предложение от народния представител Павела Митова и група народни представители, № 314. Комисията подкрепя по принцип предложението. Следващото предложение е от народния представител Бойко Борисов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2024 г., както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерския съвет, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (4) Одобрява разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.)

Благодаря, господин Председател. Нашето предложение по чл. 6, ал. 2, т. 5 „политика в областта на архивното дело“ е: увеличаване на възнагражденията с 30%, които по нашите изчисления са още 3 млн. и 200 хил. лв. Мотивировката ни за това е, че трудовите възнаграждения на служителите в Държавна агенция „Архиви“ вече бяха еднократно и целево увеличени през декември 2022 г., като увеличението беше в размер на 10%, към месец юни 2023 г. след гореспоменатото увеличение размерът на средната месечна индивидуална заплата там е 1533 лв., като тази на експертните длъжности е 1379 лв., а на длъжностите по трудово правоотношение е 1245 лв. По данните на НСИ средната заплата в обществения сектор за първото тримесечие на 2023 г. е 1861 лв., което показва, че в действителност изоставането на средната заплата на архивистите от средната заплата в обществения сектор е значително. От 74 изследвани административни структури в тази класация от най-висока към най-ниска средна месечна индивидуална заплата Държавна агенция „Архиви“ се нарежда на шестдесето място. В допълнение през 2023 г. средната основна месечна заплата в Държавна агенция „Архиви“ не е увеличавана дори въз основа на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Като се вземе предвид инфлацията от началото на 2022 г. досега, може обосновано да се заключи, че в реална стойност заплатите на служителите в Агенцията днес са значително по-ниски, отколкото са били през 2021 г., дори след посоченото 10-процентно увеличение. Управляващото мнозинство предлага увеличение на бюджета с два милиона лева, но те са недостатъчни за увеличение на работната заплата с 30%, затова ние предлагаме 3 млн. и 200 хил. лв. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

По чл. 10 има предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители, което е подкрепено по принцип, като е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 6.6. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители № 331: „В чл. 10, ал. 1, раздел II „Разходи“ се създават редове 1.2 и 1.2.1: „1.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 120,0“, в това число 1.2.1. Съюз на тракийските дружества в България (СТДБ) 120,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев, № 339: „В чл. 10, ал. 2, т. 3 се правят следните изменения: 1. В т. 3 „Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница“ числото „1209,4“ се изменя така: „1809,4“. Добавя се нова подточка с текст: „В това число т. 3.1.“ с наименование „За отстояване на националната позиция на Република България по европейската интеграция на РСМ, утвърдена с Решението на 47-ото НС от 24 юни 2022 г.;“. В колона 3 „Сума (хил. лв.)“ на т. 3.1 се записва числото „600,0“. В графа „Всичко“ на чл. 10, ал. 2 сумата „179 087,8“ се изменя на „179 687,8“. 2. В чл. 10 се добавя нова алинея 6 със следния текст: „Средствата по чл. 10, ал. 2, т. 3 „Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница“, увеличението от 600,0 хил. лв. с добавените средства по подточка 3.1 се използват целево за отстояване на националната позиция на Република България по европейската интеграция на РСМ, утвърдена с Решението на 47-ото НС от 24 юни 2022 г.; за създаване и издръжка на механизъм за правна защита на българите в РСМ; за създаване и популяризиране на дигитален образователно-информационен ресурс за българите в РСМ по темите за правата на човека, дискриминацията и функционирането на правозащитните институции; за популяризиране на медиите на българите в РСМ в електронното пространство.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Кристиан Вигенин и Манол Генов, № 344: „В чл. 10, ал. 1, раздел II „Разходи“ се създават редове 1.2 и 1.2.1: 1.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 5 000,0“ в това число 1.2.1. Български културен институт в район Тараклия 5000,0“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Предложението на „БСП за България“ е за субсидиране дейностите на Съюза на тракийските дружества в България и на Тракийския научен институт към тези дружества. Съюзът на тракийските дружества може би е най-старата неправителствена организация в нашата страна. Той има 127-годишна история. Съюзът е свършил многообразна дейност и притежава сериозен кадрови потенциал за това. Във времето Съюзът се е утвърдил не само като представител на интересите на тракийските бежанци, но и като институция за съхраняване на паметта и българската идентичност. Те са партньор на държавата в смесената българо-турска… (Шум и реплики.)

Да. Те са и партньор на нашата държава в смесената българо-турска комисия като основен консултант по темата за тракийските въпроси. Тракийският въпрос обхваща исторически, морални и материални измерения, които не на последно място касаят имуществените и човешките права на тракийските бежанци, които до ден днешен не са намерили своето решение. Българската държава има дълг и отговорност към тракийци и е техен длъжник. Излишно е да напомням, че Съюзът на тракийските дружества в България работи за популяризиране на тракийското историческо и културно наследство, за защита на човешките и имуществените права на тракийци и на техните потомци, които са част от българския народ и с делата си показват как се съхранява памет в името на българската национална идентичност. Това е патриотизмът и тази тяхна преданост към България заслужава достойно отношение. Ще мотивирам и другото ни предложение за Тракийския научен институт, въпреки че то е в чл. 16, за да не вземам по-късно думата. Институтът е с малко по-кратка история, но все пак на впечатляващата възраст от 90 години – значим обществен фактор, интелектуален център за изследване на историята, етнографията, езика, фолклора и културата на българите от Източна и Западна Тракия, духовно огнище за поколение учени, общественици, студенти и ученици със сериозен научен потенциал от изследователи и експерти, организатор на научни конференции, документални изложби, кръгли маси и творчески дискусии, издател на многоезични документални издания, съхранител на историята на тракийските българи, продължител на десетилетни традиции, които обогатяват духовния и културния живот на нацията. Всичко това е Тракийският научен институт. Ние от „БСП за България“ очакваме да приемете нашето предложение, ако не заради значимостта на дейността, която извършват тези организации, то за да не проявяваме поне двоен стандарт, като гласуваме бюджетно финансиране за Македонския научен институт, а пък лишаваме друга сродна организация от такова финансиране. Предложението на БСП по бюджета на Министерството на външните работи, чл. 10 „Субсидия за Съюза на тракийските дружества в България“ е 120 хил. лв. и в бюджета на Министерството на образованието в чл. 16 „Субсидия от 100 хил. лв. за Тракийския научен институт“. Обръщам се към всички, въпреки че, като гледам, на никого не му е интересно за тракийци, но не само към тракийците в тази зала, да подкрепите предложението в името на отговорността ни пред… (Шум и реплики.)

Аз съм изумен, господин Председател, от това отношение към сериозни неща. Въпреки всичко ще Ви призова за подкрепа на нашето предложение и все пак става въпрос само за 220 хил. лв., които, не знам, ние тук харчим огромни пари например за Народното събрание за апаратури, за не знам си какво друго говорим, а тук става въпрос за съхраняване на нашата памет – памет българска, памет на тези хора, които и без това сме ги лишили от толкова много неща, като не сме им помогнали да преодолеят този стрес преди толкова много години, който и до ден днешен е в техните души. Мисля, че и към Вас, господин Министър, се обръщам – 220 хил. лв. са абсолютно никаква сума за бюджета и не нарушават нито един принцип на Вашия бюджет, още повече че финансирате с този бюджет сродни институции, които би трябвало да бъдат финансирани, разбира се, но да не се правят изключения от това финансиране. Благодаря Ви.

Господин Председател, преди малко стана въпрос за тези средства за Културния център – български, в район Тараклия в Бесарабия, Република Молдова. Колеги, Вие отхвърлихте предното предложение, което бяхме направили с господин Вигенин. Да, става въпрос за пари. Аз чух отговора на министъра, че имало време нещо да стане от бюджета на тази година. Искам, господин Министър, все пак това е чест и национално достойнство, да кажете от тази трибуна тези пари ще стигнат ли при тези българи наистина тази година, от този бюджет, да чуят всички колеги? Гарантирате ли, че това ще стане, защото колегата Ахмедов от ДПС беше задал преди време един въпрос точно по този проблем и там отговорът беше доста неясен и доста размазан? Така че станете на тази трибуна с тежестта на думата на финансов министър и кажете – да, уважаеми народни представители, тези пари ще стигнат при нашата българска диаспора в Република Молдова, за което ще Ви бъда много благодарен, а те още повече.

Благодаря, господин Генов. Това, което аз мога да направя и което е в моите правомощия, е, че ако Министерството на външните работи изготви ПМС с параметрите, които са в бюджета за тази година, ние ще го процедираме в рамките на 24 часа и то ще отиде до Министерския съвет. Това е в моите правомощия. Оттам нататък Вашият разговор е с Министерството на външните работи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес Народното събрание започна с един от най-позорните и срамни актове в историята на това Народно събрание. Нека да го приключим поне достойно. Дайте да го прегласуваме това нещо. Напомням Ви, че става въпрос за едни 120 хил. лв. за една организация, която е изразител на наследниците на тракийските българи. Обръщам се и към министъра на финансите. Вие сте от Хасково. Вие сте наследник на тракийци. Има сериозна тракийска организация в Хасково – 120 хил. лв. ли са проблем за държавата, за тези хора, които пазят свята паметта на първия геноцид в европейската история, геноцида на тракийските българи.