20 декември 2023 г.

Напълно очаквано и никой не е изненадан, че ГЕРБ и ДПС са против това нещо – съвсем в тяхната стилистика е. Обаче не са изненадани техните избиратели. Проблемът на избирателите за самообявилите се за демократи – ПП и ДБ, тези, които стават и лягат за демокрация, за свобода на словото, за свобода на медиите, за руски хибридни атаки в медиите и сега, когато приемаме промени в Конституцията, които Вие искате да наложите, казвате на българите няма да гледате как ще се гласува?! Това ли Ви е демокрацията? Това ли сте самообявили се за демократи? Искаме процедура по прегласуване, за да може избирателите на розовите демократи да видят колко са такива.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Моята процедура е сходна с тази, която гласувахме преди малко. Разбира се, ще бъде по-различна, за да може да се подложи на гласуване. Уважаеми колеги, аз не знам от какво се притеснявате – българските граждани да видят лицето на всеки един български народен представител, когато става и казва волята си по Конституцията. Неслучайно в Конституцията преди 30 г. нашите предци са записали, че се става от място и се заявява своят вот. Това е най-тържественият момент в живота на всеки един народен представител. След клетвата или преди клетвата, която полагаме, са приемането или поправките на самата Конституция. Какви ли не други неща сме вземали решение да се излъчват и най-важният законопроект, за който партии, лидери и политици си късахте ризите, сега изведнъж искате да стане… То пак няма да стане скрито, но е знак към обществото. Мисля, че няма нужда от повече аргументи, призовавам Ви наистина да подкрепите предложението. Господин Председател, предлагам първа и втора точка да се излъчват директно. Втората точка е бюджетът – също толкова важна, по Българското национално радио и камерите на Българската национална телевизия – БНТ 1. Благодаря Ви.

Прегласуване. (Народният представител тръгва към трибуната.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател, за предоставената възможност. Дами и господа народни представители! Държа в ръцете си програмата, която току-що гласувахме. Тя е от 12 точки, но в нея - господин Председател, надявам се, че ще се съгласите с мен, отсъства за пореден път парламентарният контрол. Аз разбирам какво се приема в залата, разбирам – бюджет, Конституция. Разбирам, че бързате. Ето, току-що и предишната процедура, която отхвърлихте да се излъчва по телевизията. Но колкото и да шумите, уважаеми народни представители, като дойде парламентарният контрол, всеки един от Вас би трябвало да се интересува, защото има въпроси за своя регион и се качва тук на трибуната, проявявайки загриженост по даден въпрос, който е задал. Господин Председател, тъй като процедурата ми е към Вас, Вие да сте издавали заповед, че отменяте парламентарния контрол? Аз имам въпрос, господин Председател, който не търпи отлагане! И като се замете този въпрос, като мине Нова година, като се отнеме един имот, за който става въпрос и който за нас е изключително важен, какво правим? Ясно е какво направихте сглобката с паметника, но какво правим, като се отнеме още един имот, за който съм попитал? И сега няма да има контрол, няма да имам възможност, ще се случи каквото ще се случи и после вече – след дъжд качулка. Господин Председател, как е възможно да няма парламентарен контрол в органа в държавата, който контролира изпълнителната власт?! Защо, обяснете ми защо няма? Тук са 240 народни представители, вече има натрупани сигурно 200 въпроса за парламентарния контрол. Аз не мога да разбера министрите ли криете? Има и други важни неща, които върши парламентът, но контролът е едно от тях! Как е възможно да няма парламентарен контрол?! Отговорете ми на този въпрос! Защо така тихомълком, освен тази програма, която… обръщам внимание на медиите да знаят, че вероятно…

Колкото време имам, толкова го задавам!

Господин Председател, уважаеми сънародници! Това, което ще кажа в самото начало, едва ли ще изненада някого, но в конкретния случай няма вече да е твърдение, а ще бъде факт! Правителството на България, уважаеми сънародници, съставено от ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, е правителство, съставено от престъпници, закононарушители, хора, които нарушават законите! И доказателството за това е ето тук – в решение, което вчера Административният съд на София взе, с което обяви демонтажа на Паметника на Съветската армия в София за незаконен. В крайна сметка се оказа, че в България има и съдии, които не са подвластни както на народни олигарси и самозабравили се мутри, така и на чужди посолства. Това показва, че в крайна сметка има надежда за нашия народ, има надежда и за България. Има светлина в тунела! Защото, дори и когато престъпниците управляват държавата и извършват подобни безнаказани престъпления, безнаказани за момента, в крайна сметка това няма как да остане безнаказано, рано или късно ще има правосъдие. Рано или късно ще има съд и възмездие за престъпниците, които вършат престъпления всекидневно срещу нашата държава. Тези престъпления са толкова много, че демонтажът на един паметник е само символ на беззаконието, в което ние живеем вече 34 години. Беззаконие, в което управляващите казват: ние можем всичко, ние притежаваме съда, ние притежаваме прокуратурата и ние можем да безчинстваме над Вас българите. Видяхме го преди два дни със сцени на самозабравил се фашистки башибозук тук, в парламента. Видяхме го от хора, които би трябвало да пазят законността и да пишат закони, само че вместо това същите тези хора погазват законите. И си задаваме за пореден път въпроса: ако тези хора погазват законите тук в залата, какво ли се случва с обикновените български граждани навън по улиците. Всичко това намира и чисто символично изражение в това, което се случва в момента около парламента. Втори ден българският парламент е ограден от полиция, жандармеристи. От кого се страхувате престъпниците от ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ?! От кого, от българския народ или от хората, които са тук?! (Реплика от народния представител Делян Пеевски.) Специално Вие – Пеевски, имате най-големи основания да се притеснявате. Вие специално имате най-големи основания да се притеснявате (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ) и аз, ако съм на Ваше място, ще бъда много притеснен! И ще кажа защо, уважаеми сънародници. Защото в нашата история не за първи път има хора, които, временно попаднали във властта, си позволяват, обслужвайки една Велика сила, да унижава друга Велика сила. Това никога не се прощава. Не се прощава първо от българските граждани, не се прощава и от другите, и от Великите сили. Така, както САЩ не ни простиха унижението да експулсираме техни дипломати през 50-те години и скъсаха отношенията с България; така както, за съжаление, не ни беше простено и влизането на нашата страна в Тристранния пакт по време на Втората световна война и издевателствата върху тогавашния съветски дипломатически персонал в България. Така ще стане и сега! Но това, което всъщност трябва да кажем, е следното: уважаеми сънародници, в момента в парламента в България вземат решения убийци. И ако питате кои са тези убийци, ще Ви кажа веднага: убийците на един народ.

Вземете му думата!

В парламента вземат решение основатели на корупцията в България, компаньонки, за които се носят легенди, баш крадци и употребявани от американците бандити, които преди крадяха от геополитическите им противници, а сега приклякват и облизват подметките на служителите в посолството за опазване на кожите си! Тази глутница от мултимилиардери няма да се спре пред абсолютно нищо! Тя ще ликвидира хора, тя ще рекетира, тя ще събира компромати и ще довърши всичко и всеки в България, за да се омете оттук с откраднатите милиарди. Не се накрадохте Вие, непрочели една книга през живота си, а в момента променящи Конституция! Вие, които опростачихте българския народ с погрома върху образованието! Вие, които унищожихте службите за сигурност, здравеопазването, индустрията, Армията, възможностите за нормално икономическо развитие. Вие, които създадохте една България на патронажните хранителни вериги и некадърното държавно управление. Нека Господ Ви дари с това, което Вие заслужавате, и нека това да е съвсем скоро! Ако заслужавате щастие, нека да е щастие. Ако заслужавате линч, нека е линч! (Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което всеки нормален човек научава през живота си, е, че свинщините се заплащат, но не с пари, а с отнемане, нараняване и проболяване на най-милото. А за всеки най-милото е различно, но общото между всички мили неща е, че се откъсват с кървене в душата, в същността на човека с писък във всяка клетка. И представете си, това се случва дори когато парите са направили много сигурно и непробиваемо съществуването Ви, тежко заблудени локални величия. И Вие ще си платите, всички Вие, независимо от лазенето! Защото не посолството ще Ви оценява, а ще Ви оценява по делата Ви сила, по-висша от земните Ви господари! По-гнусна долнопробна власт никога не е имало в България! Вие сте еманация на политическия упадък! И дори не става дума за грабежите Ви, които нямат край. Става дума за това, че просто сте некачествени хора, неможачи! Властта и парите са Ви извадили сърцата, изгладили са Ви мозъците, за да не Ви пречат гънките! Вие взаимно се крепите и обичате, не можете един без друг, защото сте загубени един без друг. Вие, тези, които сте си въобразили, че можете да разполагате с България като с проститутка, да я подмятате и продавате, както Ви хрумне, ще се сблъскате и ще се срещнете с правосъдието. Защото, както много пъти сме казвали, всъщност не сме го казвали ние, казал го е един велик българин, който все още присъства в учебниците по история, докато, разбира се, Фондация „Америка за България“ не ги пренапише окончателно – Христо Ботев. Той е казал следното: „Няма власт над онази глава, която е решила да се отдели от плещите в името на отечеството и благото на човечеството.“ Тук ние, които защитаваме българската държавност от посегателствата на престъпното правителство на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, няма да допуснем това престъпление да остане безнаказано. Днес Вие безчинствате върху тялото на българския народ! Днес Вие режете българския народ и българската държава с флекс, само че няма как да докоснете душата на нашия народ. Въпреки всичко България ще пребъде. Въпреки всичко и въпреки Вас България и българският народ ще оцелее, защото ние сме преживявали всичко, ще преживеем фашистите и башибозука отново. България ще се възроди! Да живее България! (Ставане и ръкопляскане от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Декларация!

„Подчовеци“; „тези хора нямат право да говорят“; „фашистка измет“; „те не са народни представители“; „нечовешка сган“; „трябва да бъдат унищожени“. Това не са думи на Сталин, нито на Хитлер, това са думи на български народен представител, за съжаление! Уважаеми колеги, всичко започва с думи! Хитлер иде с езика на Третия райх. Преди лагерите е омразата, преди камионетките са заканите. Днес обаче помним и няма да позволим историята да се повтори. С цялото си политическо поведение представителите на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ и техните лидери в частност се цели разстройване на дейността на висшия орган на законодателната власт на Република България – Народното събрание. Възпрепятстването на народни представители да упражняват законните си права в израз на принципите на законност, демократичност и правова държава, закрепени в Конституцията, представлява принуда на орган на власт, сериозно дестабилизиращ и разстройващ конституционните и политическите устои на демократичната държава в лицето на законодателния орган. През 2014 г. думите на председателя на сегашната проруска партия ВЪЗРАЖДАНЕ звучат като изречени през 1933 г.: „Тази нечовешка сган просто няма място вече в нашата държава, да не кажа направо – в нашата цивилизация. Тя за пореден път доказа, че общото ѝ с останалата част на човешката раса е само външният ѝ вид.“ Тези думи на Костадинов завършват с позабравеното, но явно живо „подчовеци“ и заслужават специалното ни внимание. Дискриминацията е недопустима в съвременна Европа и ако Европа за партия ВЪЗРАЖДАНЕ е мръсна дума, обект на омраза и цел за унищожаване, то още по-тревожно е, че българската Конституция явно не означава нищо за представителите на тази партия. Защото тя казва, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. През 2023 г. нищо не се е променило – напротив, през юни миналата година привърженици на партия ВЪЗРАЖДАНЕ попречиха на български граждани да гледат филм. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Още тогава представители на нашата коалиция насочихме вниманието на обществото и предупредихме – ако позволим веднъж някой със сила да попречи на български гражданин да отиде на кино, да упражнява свободно своите права, изобщо да бъде свободен човек в нормална държава, ще има и още. И се оказахме прави. През юли 2023 г. в Telegram канала на партия ВЪЗРАЖДАНЕ бяха разпространени откровени антисемитски пропагандни материали. (Провикване от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И въпреки че ръководството на прокремълската партия не пое отговорност за авторство, не се разграничи от антисемитските прояви, в този контекст е логично, че същата партия не осъди терористичния акт на „Хамас“, извършен съвсем скоро. Пътят от „Този филм не може да го гледате!“ до „Този не може да се изказва!“ явно е кратък. Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ открито и демонстративно прокламира отричането на правото на законно избрани народни представители в българския парламент да се изказват, да упражняват конституционните си права според едноличната преценка на лидера на една политическа сила или груповото решение на тази политическа сила. Това представлява отричане на демократичните принципи на правовата държава и на демокрацията като цяло. Така неусетно стигнахме от „Този не може да се изказва!“ до „Никой не може да говори!“ Заради цялостната, поддържана от представителите на посочената политическа партия, линия и реторика тя е окачествена като популистка. Сериозността и настойчивостта, с която тази реторика се поддържа обаче, както и демонстрираните реални действия, които може да се окачествят като насилствени, поведението им не може да бъде обяснявано изцяло и само с обикновен популизъм. Следва да се обсъди въпросът: дали тази политическа сила не се опитва да провежда, а представителите ѝ да проповядват антидемократична идеология? Ярък пример за принуда на държавен орган и проповядване на антидемократична идеология е опитът да се наложи волята на малцинство със сила, като се застави държавен орган да извърши определени действия, дори ако цената на това е блокиране на работата на най-висшия държавен орган. Изтръгването на кабели, физическите сблъсъци, нахлуването в държавни институции с викове: „Ще потрошим всичко!“, „Не ни интересуват скапаните Ви процедури!“ е категоричен знак, че ако не се даде решителен институционален отпор, те ще отидат и по-далече. Често в свои изказвания представители на партия ВЪЗРАЖДАНЕ и най-вече лидерите им включват реч на омразата (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), която може да се тълкува като отричаща в даден аспект демократичните устои на държавата. Подобни изказвания нееднократно са правени по адрес на украински бежанци от войната или други етнически групи в българското общество, например ромите. Почти ежедневна практика е да се правят публични изказвания, насочени към отричане правото на съществуване освен на Народното събрание, но и на правителството, избрано по всички законови и конституционни процедури. Горното може да се тълкува в определени случаи и като призив за сваляне на законоустановени органи на държавната власт в страната. Всичко това се случва в най-значимата зала, пред символите на държавата, включително герба и националното знаме. В този смисъл извършените непристойни действия, грубо нарушаващи реда и явно изразяващи неуважение към този ред, към народното представителство, следователно към обществото като цяло, следва да се считат и за опетняващи държавните символи, в частност герба и знамето на Република България. Ежедневните клетви на проруската политическа сила звучат така: „агенти, слуги на посолството, слуги на посолствата“. Това, колеги, трябва да разглеждаме единствено в светлината на народната поговорка: „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“, защото лично руският посланик посочи като свой фаворит председателя на партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Това обяснява и тяхната болезнена реакция, когато руските интереси биват засегнати. И не е проблемът в Монумента на Съветската армия. Монумент на чужд окупатор, който е три пъти по-висок от паметника на българския Апостол на свободата. Русия обяви нашата страна за враг и в този контекст преместването на пропагандно съоръжение в музей не може да бъде основание български народен представител да остави своите майки и бащи без пенсии, своята родина без бюджет. Проблемът за проруските политически партии е по-дълбок, истинската им драма е енергийната независимост на България от руските доставки на газ, от руското ядрено гориво, отнемането на привилегиите на руската страна върху български пристанища, инфраструктура и ключови активи в българската икономика. (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Нали руснаците губеха?“) Това е истинското основание за истерията на крайната политическа сила. (Продължаващи реплики от народния представител Цончо Ганев.) За кабинета на академик Денков обаче и подкрепящото го мнозинство това означава само едно – на прав път сме. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Комунисти или фашисти? Логично се поставя въпросът: с комунисти ли си имаме работа, или с фашисти? Това са двете страни на една и съща монета. Само на пръв поглед фетишът на партия ВЪЗРАЖДАНЕ към трудовия лагер „Белене“ е в колизия с антисемитските им прояви. Омразата към малцинствата, хомофобията, антисемитизмът и поддръжката на човеконенавистни терористични режими, включително на режима в Кремъл, обявен за поддържащ тероризма, вървят ръка за ръка. Това е пъпната връв, ДНК-то на всяка крайна популистка партия. Това е и партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Немислим дори за българската действителност сюжет доскоро бе народни представители да нахлуят, буквално сгънати на две, в Областната управа на София. Това можем да приемем и за метафора, но няма да развия тази теза, за да запазим добрия тон в залата. Страхът, речта на омразата, хомофобията и дискриминацията нямат място в модерна България. Всеки свободен човек е длъжен да се бори с несправедливостта там, където я види. Нашата отговорност, колеги, обаче е особена – българските народни представители сме призвани категорично да осъдим всяка антидемократична проява. Дължим и още – активно да се противопоставим с всички институционални инструменти (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Времето!“), с които правовата държава разполага. Един от светлите умове на българската юридическа мисъл доцент Кристиан Таков каза: „Толерантност и харесване са различни понятия. Толерантността започва оттам, където харесването е свършило.“ Нашата толерантност е и ще бъде винаги насочена към универсалните човешки, европейски и конституционно гарантирани ценности. Оттук насетне ще проявяваме нулева толерантност към тяхното нарушаване. В тази връзка парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (викове от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Времето!“) ще сезира съответните органи за извършените деяния от партия ВЪЗРАЖДАНЕ, защото никой не е над правото, никой не е над закона. Да живее европейска България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ДПС. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Сега отидете и пуснете сигнал в прокуратурата срещу ВЪЗРАЖДАНЕ!

Благодаря, господин Председател. На днешния ден – 20 декември, преди 80 години, през далечната вече 1943 г. в търговищкото село Ястребино се разиграва една трагедия, изпълнена с безсмислен садизъм… (Шум и реплики.)

…и жестокост и която не може да не разтрепери човешко сърце. Тузлушкият край е блокиран от войска, полиция и жандармерия, които провеждат операция под кодовото име „Омуртаг“. Целта е да се разгроми Омуртагският партизански отряд. В село Ястребино действа Втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен, с командир подпоручик Йорданов. Той имал заповед от командира на полка полковник Атанасов да ликвидира близките на участниците в организираното тогава в страната партизанско движение. Йорданов събира роднините на нелегалните – няколко цели семейства, и ги нарежда на площада. Подкарват ги извън селото и на една поляна Йорданов на място издава устна заповед за разстрел на жените и децата, заедно с мъжете и старците. Екзекуцията е изпълнена. Разстреляни на място са 18 души, от които шест невръстни и невинни деца: Иван – на 9 г., Надежда – на 12, Димитринка – на 11, близначките Ценка и Цветанка – на 13, и най-мъничкият – Стойне, едва навършил 7! Разстрела командвал фелдфебел-школникът Никола Маринов, а подпоручик Йорданов след това доубивал с пистолета си тези, които все още били живи. Закопават телата в плитък гроб. На другата нощ войници с камион отиват на местопрестъплението, изравят убитите, товарят ги, закарват ги към село Долна Златица, струпват ги на клада и ги изгарят, за да не остане следа от злодеянието. През март 1944 г. депутат от Омуртаг подготвил питане по така наречения инцидент, но „въпросът бил ликвидиран благополучно“ от подполковник Киров. Изобщо всичко, което трябва, е ликвидирано благополучно. Разстреляните невръстни деца са наречени шестте ястребинчета и днес се навършват 80 години от чудовищното престъпление, отнело живота им, а името на техния убиец и днес е на паметника на жертвите от Народния съд! Десетки години оттогава в моя роден край, а и в цяла България хиляди хора свеждат глави в памет на тези невръстни деца – най-потресаващата жертва на фашизма у нас, най-необяснимото зверство в близката ни история. В последните години обаче, и особено в последните дни, сме свидетели на не по-малко чудовищно престъпление – опити да се игнорира тази трагедия в историята ни. Сред десетилетните усилия да се отрече фашизмът в България и съответно антифашистката съпротива има много примери на откровена неграмотност, на осъзнато фалшифициране на историята, на безскрупулни идеологически мародери. И това е разбираемо – когато си немощен и невнятен да предложиш нещо ново, трябва всячески да громиш миналото, без значение какво от него! Но да кажеш, както се произнесе преди две години една световно неизвестна изследователка, че, цитирам: „Децата в Ястребино са убити от партизаните, наричани шумкари“, е не просто лъжа. Това е цинизъм и е нечовешко! Към този хор на късогледите, безпаметни и човеконенавистни същества в последните дни се включиха и висши представители на сегашната власт – като министър Тагарев, който не позволи участието на почетна рота курсанти и военен духов оркестър в честването, определяйки събитието като спорно, което нито един министър преди него не си позволи да направи. Областният управител на област Търговище изрази странна позиция с откровено заблуждаваща информация. И това – под диктовката на колега народен представител от ПП-ДБ, представляваща област Търговище, която няма дори емоционална връзка с региона, но която достойно се постара да опорочи честването и която като жена и майка не разбирам! Всички те, явно привърженици на тезата, че – да, децата са избити, но то е защото родителите им били партизани, и за това всъщност са виновни явно те, родителите. Ние от БСП няма да спорим с тях, защото с откровени национални предатели не се спори, но ги питаме: след като оправдавате убийството на деца с идеите и разбиранията на техните родители, днес ще продължите ли да раздавате правосъдие срещу децата на днешните Ви идеологически противници. След като режете глави от паметниците, как ще продължите? Ето затова казваме не на Вас, а на всички български граждани, че това е фашизъм. Впрочем на 17 декември 2020 г. Генералната асамблея на ООН прие резолюция против съвременната героизация на нацизма и фашизма, внесена от Русия, приета със 120 гласа. Против са Украйна и САЩ. България и целият Европейски съюз гласуват „въздържал се“. Ние от БСП твърдим, че убийството на шест деца не би могло да е спорно. И това честване не е спорно! Могат да бъдат спорни идеологии, но детската смърт не е спорна. Шест невинни душички са си отишли, не разбирайки защо. Нито една идеология в този свят и нито една държавна политика не може да оправдава убийството на деца, защото те са невинни по презумпция, защото човеколюбието е по-висша ценност от всяка идеология или власт. Всички, родени преди 80-те години, знаем историята на шестте ястребинчета, а родените след това дори не са я чували заради мълчанието на учебниците за този период в историята ни. На тези, които по покана на МОН извършиха това осакатяване, ще кажем: когато не познавате историята си, със сигурност ще я повторим. Изтриването на историята не я променя! Забравянето на историята не я освобождава! Историята не изчезва, когато е забравена. Тя остава там, където е, и се повтаря. Историята трябва да се помни, а не да се пренаписва, а още по-малко да се реже с флекс. Колкото и да се стремим да станем други, правим ли това, не просто губим фактите, а и човешката си съвест. Вчера ние от БСП заедно с граждани от общините Търговище, Попово, Антоново, Омуртаг, Павликени, Велико Търново, Шумен, Русе, Разград, дори и Панагюрище за поредна година сведохме глави и се смълчахме пред паметника в Ястребино, защото паметниците не са само за загиналите, те са и за нас, живите, и варварското им рушене е рушене на хилядолетната ни история като нация. Демонтажът им е демонтаж на националната ни памет. Ние от БСП винаги ще почитаме паметта на шестте ястребинчета, защото е необходимо всеки път да въставаме срещу несправедливостта, срещу разделението и омразата, които трайно и целенасочено се настаниха в обществото ни. Историята помни Ястребино, за да не се съмняваме имало ли е фашизъм в България. А ние винаги ще припомняме за Иван – на 9 години, Надежда на 12, Димитринка на 11, Ценка и Цветанка на 13, и най-мъничкият Стойне, едва навършил 7. Те са шестте ястребинчета. Бог да даде покой на душите им, а на нас като общество и нация – необходимата мъдрост 80 години по-късно да научим уроците си от миналото. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ, „БСП за България“ и ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Христо Любомиров Иванов, Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Атанас Петров Атанасов, Кирил Петков Петков, Мустафа Сали Карадайъ, Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 28 юли 2023 г., приет на второ гласуване на 19 декември 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 19 декември 2023 г., Комисията по конституционни въпроси обсъди на трето гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България преди представянето му за трето гласуване в пленарната зала, в съответствие с чл. 155 от Конституцията на Република България и съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Господин Никола Минчев прочете текста на приетия на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Преди гласуването народният представител Златан Златанов посочи, че Комисията заседава в непълен състав, което поставя под въпрос легитимността на нейните решения и няма да подкрепи Законопроекта, като в знак на несъгласие напусна заседанието на Комисията. При проведеното гласуване с 6 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ Комисията по конституционни въпроси предлага на Народното събрание да приеме на трето гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.“ Проект трето гласуване! „ЗАКОН за изменение и допълнение на Конституцията на Република България § 1. В чл. 23 се създава ново изречение първо: „Науката, образованието и културата са национални ценности.“, досегашното изречение първо става изречение второ и в него думите „за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата“ се заменят със „за свободното им развитие“, а досегашното изречение второ става изречение трето. § 2. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „или след изтичане“ се заличават. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание.“ § 3. В чл. 65, ал. 1 се създава изречение второ: „За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.“ § 4. В чл. 84, т. 16 след думите „Висшия съдебен съвет“ се поставя запетая и се добавя „съответно от Висшия прокурорски съвет“. § 5. В глава трета се създава чл. 91б: „Чл. 91б. (1) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. (2) Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.“ § 6. В чл. 93 ал. 2 се изменя така: „(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.“ § 7. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 в изречение първо след думата „президентът“ се добавя „след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател“, а думите „разпуска Народното събрание“ се заличават и накрая думите „в срока по чл. 64, ал. 3“ се заменят с „в двумесечен срок“, а досегашното изречение второ се изменя така: „За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“ 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.“ § 8. В чл. 102, ал. 3 т. 3 се отменя. § 9. В чл. 110 думата „само“ се заличава, а накрая се добавя „като условието по чл. 65, ал. 1, изречение второ не се прилага“. § 10. В чл. 117, ал. 2 в изречение първо накрая се добавя „и неин основен носител е съдът“, създава се ново изречение второ: „Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт.“, а досегашното изречение второ става изречение трето. § 11. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „които разглеждат наказателни дела“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон.“ § 12. В чл. 127 т. 5 и 6 се изменят така: „5. предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон; 6. освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.“ § 13. Член 128 се изменя така: „Чл. 128. Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.“ § 14. Член 129 се изменя така: „Чл. 129. (1) Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш съдебен съвет. (2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. (3) Указът на президента, както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указ в срок, предложеното от Висшия съдебен съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия съдебен съвет се обнародва. (4) Административните ръководители на съдилищата, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат. (5) С навършване на петгодишен стаж като съдия и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет съдиите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. (6) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия в случаите на освобождаване по ал. 5, т. 2 и 4.“ § 15. Член 130 се изменя така: „Чл. 130. (1) Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш прокурорски съвет. (2) Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. (3) Указът на президента, както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указ в срок, предложеното от Висшия прокурорски съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. (4) За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването. Процедурата за избор и назначаване се определя в закон. (5) Административните ръководители в системата на прокуратурата, с изключение на главния прокурор, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат. (6) Прокурорите и следователите стават несменяеми и се освобождават от длъжност с решение на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 129, ал. 5. Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 129, ал. 5, т. 2 и 4.“ § 16. Член 130а се изменя така: „Чл. 130а. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. (2) Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. (3) За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които не са техни членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Представители на обществеността и на професионалните организации могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават процеса. (4) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители. (5) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет запазват своя статут на съдии, прокурори или следователи. (6) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се прекратява при: 1. подаване на оставка; 2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; 3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. (7) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.“ § 17. Член 130б се изменя така: „Чл. 130б. (1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. (2) Висшият съдебен съвет: 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите; 2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд; 3. прави периодични атестации на съдиите и административните ръководители на съдилищата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 4. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите и административните ръководители на съдилищата; 5. назначава и освобождава административните ръководители на съдилищата; 6. решава въпроси за организацията на дейността на съдилищата; 7. приема проекта на бюджет на системата на съдилищата; 8. организира и ръководи изпълнението на бюджет на съдилищата; 9. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130а, ал. 6; 10. участва в управлението на съдебното обучение; 11. изслушва и приема съответните годишни доклади по чл. 84, т. 16; 12. управлява недвижимите имоти на съдебната власт; 13. осъществява и други правомощия, определени със закон. (3) Висшият прокурорски съвет: 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност прокурорите и следователите; 2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор; 3. прави периодични атестации на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 4. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата; 5. назначава и освобождава административните ръководители в системата на прокуратурата; 6. решава въпроси за организацията на дейността на прокуратурата; 7. приема проекта на бюджет на прокуратурата; 8. организира и ръководи изпълнението на бюджет на прокуратурата; 9. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 130а, ал. 6; 10. участва в управлението на съдебното обучение; 11. изслушва и приема годишния доклад по чл. 84, т. 16; 12. участва в управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, съгласувано с Висшия съдебен съвет; 13. осъществява и други правомощия, определени със закон. (4) Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се състои от всички членове на двата съвета. Общото събрание: 1. одобрява проекта на бюджета на съдебната власт по предложение на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет; 2. приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси; 3. приема становища по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт; 4. обсъжда и други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт, определени със закон. (5) Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд. (6) Министърът на правосъдието и главният инспектор може да присъстват на заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, както и на заседанията на двата съвета, като не участват в гласуването.“ § 18. В чл. 130в се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет и във Висшия прокурорски съвет;“. 2. Точка 4 се изменя така: „4. участва в управлението на съдебното обучение;“. § 19. В чл. 132а ал. 4 се изменя така: „(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. След приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон.“ § 20. В чл. 133 след думите „Висшия съдебен съвет“ се добавя „Висшия прокурорски съвет“ и се поставя запетая. § 21. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Главният прокурор може да сезира Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7.“ 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. Преходни и заключителни разпоредби § 22. (1) Народното събрание в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. (2) Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет се запазват и се уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател. § 23. (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 129 – чл. 130б. (2) До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2.“

Прегласуване!

Господин Цонев е за процедура и аз съм за процедура.

Аз искам да си я предложа официално.

Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като процедура по прегласуване при явно гласуване и със ставане от място е недопустима, тъй като вотът е изразен ясно от всеки – 15 минути почивка. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Реплики.)

Процедура по начина на водене!

Госпожо Председател, съжалявам, че Вие сте там и ще трябва да го кажа, когато Вие сте там, а не председателят, който преди малко водеше, защото господин Росен Желязков си позволи да наруши брутално Правилника, а минава за юрист. Никъде в Правилника не пише, че не може да има прегласуване на явно гласуване. Никъде! Той беше юридически изнасилен от Йордан Цонев, който му заповяда какво да направи, след това му заповяда почивка 15 минути, а след това отдолу му заповяда да я направи 30 минути. Така че предайте на Вашия колега, че започва да се превръща в срам за професията, и съжалявам че не е тук, за да се пробва да каже нещо хумористично, защото напоследък акълът му стига само за това, а не да спазва закона. (Шум и реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо бих се обърнал към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“. Колеги, може би щеше да бъде по-полезно, вместо обиди от трибуната и процедури, да участвате в дебата и да кажете какво не Ви харесва в тези промени. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.) Защото сега, когато ги атакуваме, щеше да бъде добре да сме чули цялата палитра от съдържателни аргументи против тях. Няколко думи защо аз бях против така направените промени. Първо, смятам, че този тържествен момент ще приключи на четвърто четене в Конституционния съд, тъй като част от промените, които направихте, са ненужни и излишни, а останалите, които са по-съдържателни, са противоконституционни. Аз мисля, че Вие добре осъзнавате това, че те са в противоречие със самата Конституция и тълкуването, което е дадено от самия Конституционен съд, тъй като, както е решил във формата на държавно управление, се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях. Вие създадохте един режим за работа на Народното събрание, който създава тежки рискове и има риск в един период от време да имаме две Народни събрания – отиващото си и новоизбраното. Създадохте възможност да бъдат атакувани тези промени чрез разпоредбите, които създадохте за служебното правителство, като променихте начина му на назначаване по начин, който го доведе всъщност до абсурд. Лицата, които определихте като възможни министър-председатели, до едно изпадат в несъвместимост и не могат да се върнат на постовете си, след като са изпълнили тази функция, тъй като, макар и служебен, премиерът си е премиер. И лишихте от възможността президента да разпуска Народното събрание, което е пряка намеса в баланса на властите. Две други съществени промени – и с това приключвам, е възможността за двойното гражданство. Дадохте възможност на чужденци, получили вчера българско гражданство, днес да се кандидатират за депутати, респективно министри от чужбина да дойдат и без нито един ден да са живели в България, да станат не просто министри, а министър-председатели. Този прецедент е недопустим. И накрая това, което наричате съдебна реформа, всъщност е един опит, надявам се, да не бъде реализиран да овладеете изцяло политически съдебната власт през прокуратурата, говорихме го, но просто изтъквам този аргумент. Всички тези неща правят невъзможно както аз, така и колегите ми от парламентарната група, да подкрепим тези промени, и когато бъдат отменени от Конституционния съд, можем наистина да седнем заедно и в един неопорочен, както беше този, а в един истински процес да видим какви истински, съществени промени могат да бъдат направени по най-адекватния начин. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Кирова. С опита за извършването на конституционни промени, натъртвам на опит, защото това, което днес се случи, е рано да се тържествува, че се е осъществило в крайна сметка, тъй като ще има вето на президента, пише се, и е почти готова жалбата до Конституционния съд, и тепърва ще се произнася Конституционният съд. Оттук насетне това, което трябва да кажа, е, че този опит за покушение на българската държава и държавност засега не е успешен. Опитът да бъде ликвидирана българската държава с даването на възможност, вече легална, на хора, които тук в залата имат двойно гражданство, да си извадят и другите паспорти, и да стане ясно на кого са се клели във вярност, няма да бъде успешен. Няма да бъде успешен опитът България да бъде унищожена като държава, и точно поради тази причина е рано да се радват враговете на българския народ, които тук в момента са мнозинство, за съжаление. Що се отнася до това, което преди малко беше споменато за нашето отсъствие от залата, ще припомня на представителите на БСП, че те имаха две възможности да покажат, че са истинска опозиция – едната беше да излязат заедно с нас, а другата беше да останат заедно с нас. Когато трябваше да излязат, от БСП останаха, а когато трябваше да останат, от БСП излязоха, което ясно и категорично показа за пореден път, че всъщност БСП е резервното колело на управляващата коалиция – ДПС, ПП-ДБ и ГЕРБ. Когато фактите говорят, когато делата говорят, думите са без абсолютно никакво значение. Само ще припомня, че вчера имаше предложение да отпадне даването на възможност да има двойни граждани във властта, и представителите на БСП гласуваха против това предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“.

Благодаря, госпожо Председател. Ще започна с БСП, защото напоследък малко имат навика да коментират поведението на други парламентарни групи, говоря опозиционни, което в крайна сметка предизвиква обратен отговор. Аз съм се въздържал и гледам да не казвам, че Вие от три-четири седмици желаете да станете тротинетка на управляващата сглобка, защото така се държите – подкрепяте ги, гласувате с тях, осигурявате им присъствие, легитимирате им заседанията. Вчера Лорер, ако не се лъжа, по bTV благодари на БСП за конструктивния диалог и колко хубаво било, че били в залата. Браво БСП! Браво! (Реплики от „БСП за България“.) Господин Вигенин мотивите, които изчете против тези наистина вредни поправки в Конституцията, мога да му ги дам по-подробно, защото на първо четене Ивайло Вълчев и Павела Митова ги изчетоха изключително подробно, подготвени от нашите юристи. Радвам се, че акълът му е стигнал да ги осъзнае две седмици по-късно. Конституцията сама по себе си такава, каквато я направихте, наистина е малко раничко да се радвате, защото ще има жалба в Конституционния съд, президентът Радев има достатъчно мозък и експерти, за да Ви наложи вето на Конституцията. (Реплики от ПП-ДБ: „Не може!“) И да викате може и не може, на тази Конституция Ви е малко раничко да ѝ се радвате. В нея Вие, бивши комунистически деца и настоящи, бивши партийни секретари от ГЕРБ и прекрасна сглобка между комунисти, ГЕРБ и ДПС, Вие, които само допреди една година щяхте да се избиете, и за ДПС Прокопиев беше най-гадното нещо на света, но вече го забравиха, и Христо Иванов ходеше да плува с поясче до Доган, но вече е забравил, и Бачийски, който тук си късаше единствената бяла риза, също е забравил. (Шум, смях и реплики.) В тази Конституция Вие вкарахте тежък тоталитаризъм, защото и фашизмът и комунизмът са тоталитарни доктрини. Вие вкарахте партийно назначаване на главния прокурор, отворихте си вратата да избирате сами служебен кабинет, когато бъдете свалени, и всичко това няма връзка с демокрацията. (Реплика: „Времето!“) А оня, дето вика: времето – ще си изпрося поредното наказание, но много добре знаете какво си мисля за него.

Благодаря, уважаема госпожо Председател, за дадената ми възможност. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“, няма да Ви позволим да се катерите по раменете на БСП. (Шум, реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Опитвате се от няколко дни и не БСП е партията, която определя и прави квалификации на други парламентарни групи. Само за стенограмата и за българските граждани да стане ясно. Господин Костадинов, оня ден, когато протестирахте, не протестирахте за Паметника на Съветската армия, а протестирахте, поне така Ви чух по телевизиите, за някакво решение, което не било минало през Комисията, и Вие се възпротивявате. „Има Такъв Народ“ протестираха пък за друго, те са против Конституцията.

Не е вярно!

Нито един от Вас не каза в деня, когато протестирахте, че протестирате срещу събарянето на Паметника на Съветската армия. И Вие така протестирахте, че през целия ден заседанието си вървеше, микрофоните се подаваха в залата, а Вие стояхте и гледахте. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но да се върнем на Конституцията, защото, ако се бяхме включили в протеста, повярвайте, че колегите от ГЕРБ знаят, колегите от ДПС знаят, нямаше да има заседание, щеше да бъде приключено. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие станахте свидетели на приемането на Закона за държавното обществено осигуряване, на Закона за Националната здравноосигурителна каса и там е ясно защо присъствахте и защо не гласувахте. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, успокойте се! Успокойте се! Когато сте напуснали заседанието за гледане на Конституцията, днес какво правите тук? Защо вчера Ви нямаше, когато имате предложения, и нито един не излезе да си защити предложението, питате защо БСП не е подкрепила, а днес ни задавате въпроси защо ние сме били тук? Вие какво правите днес тук? Нали сте опозиция? Защо сте тук? БСП винаги е действала… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „А кворумът?“) Кой кворум бе, господин Петров? От 210 човека, това ли е кворумът? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Кворумът е 121, а мнозинството има 168. Недейте да лъжете българските граждани.

Осигурихте кворума предния ден, за да бъдат приети промените в Закона за Националната здравноосигурителна каса, и Вие го знаете много добре.

Мога да Ви кажа и двата текста, заради които стояхте тук на трибуната, а не по местата си, за да падне кворумът и да се обърне гласуването. Искате ли още да Ви обяснявам? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател, приключвам. Наистина Ви моля, когато от тази трибуна Вие не можете да знаете какво говорят народните представители, но поне ги възпирайте да не говорят неистини. Благодаря.

Господин Свиленски, благодаря Ви за това, че ме споменахте. Вие, между другото, както винаги, спокойно и възпитано говорите, за разлика от някои други тук присъстващи от страна на управляващия фашистки башибозук, затова и аз ще Ви отговоря по същия начин.

Много възпитано.

Това, което казахте, не е вярно в три неща. Първо, ще Ви припомня, че Вие отказахте да подпишете жалбата, която заедно с „Има Такъв Народ“ пуснахме до Конституционния съд срещу процедурите за промяна на Конституцията. Първото нещо. Второто нещо, което ще Ви припомня, е, че Комисията за конституционните промени нямаше да започне да работи без Вашия глас.

Не е вярно това. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Без Вашия глас! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако Мая Димитрова не се беше регистрирала, нямаше да има заседание на Комисията, защото тя е на паритетен принцип, нямаше да има заседание.

Не е вярно това.

Това е нещото, което българските граждани трябва да знаят. Не е хубаво, като излизате от тази трибуна, да казвате неща, които не са верни. Разбирам Ви, че това, което ние казваме, Ви уязвява, защото истината боли, но това е истината, господин Свиленски. За съжаление, в последните няколко дни Вие подкрепяте това правителство пряко, и фактът, че Лорер Ви благодари, не някой друг – лицето Лорер, е показателен. На трето място, като споменахте Паметника на Съветската армия, благодарение на жалбата, която нашите юристи – депутатката Маргарита Махаева лично ходи да се бори в съда, беше в крайна сметка спряна процедурата. По-добре късно, отколкото никога, и съдът вчера каза, че цялата процедура е незаконна. Вие защо не пуснахте жалба, господин Свиленски? (Шум и реплики.) Вие защо не пуснахте жалба? (Шум и реплики.) Няма какво да говорим повече, всичко е ясно. (Шум и реплики. Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми на първо място да благодаря на парламентарните групи, които подкрепиха измененията в Конституцията на Република България – ГЕРБ-СДС, „Движението за права и свободи“, „Продължаваме Промяната – Демократична България“. (Ръкопляскания. Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Браво, колеги! (Ръкопляска прав.)

Вие, уважаеми колеги, показахте… (Шум и реплики.) Вие показахте… (Шум и реплики от ИТН.) Уважаеми колеги, Вие показахте решително поемане на отговорност в труден и важен за държавата ни момент. Отговорност, разум и бих казал мъдрост, защото приетите промени са по-добри от внесените, защото тези промени гарантират, че България ще се развива като европейска правова държава, парламентарна република, а не някаква друга: промени, които са в условията за това България да е в сърцето на Европа и Европейския съюз, а не в неговата периферия и да се обяснява за различни проблеми, които имаме. Затова поздравления. Искам също така да поема ясен ангажимент пред Вас, че следващите няколко месеца ще са следващата, решителната крачка от съдебната реформа с изработването на изцяло нов Закон за съдебната власт, който ще бъде изработен заедно със съдиите, прокурорите, следователите, с представителите на гражданското общество, и разбира се, в постоянен диалогов режим с народните представители. Също така предстои изработването на промени в процесуалното законодателство, които практически да въведат конституционните промени, така че да имаме независим съд, отчетна ефективна прокуратура. Благодаря Ви за историческото решение, което взехте днес. Успех на всички ни! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.)

Лично обяснение. (Шум и реплики.)

Четири пъти ме спомена. Четири пъти! Четири пъти ме спомена и говори неверни неща.

Благодаря. Госпожо Председател, разбира се, че няма да злоупотребявам, само по критиките на господин Костадинов. Господин Костадинов, когато една комисия се състои от девет човека, кворумът е пет. Представителите на мнозинството имат шест в тази комисия. Госпожа Димитрова да участва и да не участва, и челна стойка да е направила в Комисията, не може да провали Комисията – това, което Вие искахте. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Те са 12.“) Девет са. Не е излъчена Комисията. Моля Ви, този спор да не го водим в пленарната зала. Водил съм го години. Тук има депутати с дългогодишен опит, така че недейте да обвинявате БСП за неща, които не са се случвали. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) За Паметника на Съветската армия борбата ни е била заедно. Водили сме я заедно, добре, че сте подали сигнала. Ние сме направили каквото трябва също. Господин Костадинов, БСП никога не е подкрепяла правителството. Вашата парламентарна група няколко пъти осигуряваше мнозинството. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Няколко пъти! При избора на управител на Националната здравноосигурителна каса, при приемането на Закона за здравноосигурителната каса. Още да изреждам ли? Още колко гласувания? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че хората, хората… (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Да, благодаря, защото работихме, защото защитавахме това да не се приемат поправките в Конституцията, а Вас Ви нямаше. Защото, ако бяхте и Вие тук, може би част от нещата нямаше да се случат. Но понеже Вие удобно избягахте, удобно избягахте, осигурихте комфорта на управляващите Конституцията да бъде приета за три часа, а не за шест, седем или осем часа. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Колкото и да викате, господин Костадинов, българските граждани вече Ви разбраха. Просто Вие сте част от управлението, подпирате ги в трудни моменти, а има и записи, в които се показва как Ви се дават командите. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов. Ръкопляскания от ПП-ДБ. Народният представител Златан Златанов приближава трибуната.)

Госпожо Председател, извинявайте, само за секунда. Освен всичко останало, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ са били на Комисията. Значи те…

…освен че обвиняват БСП, присъстват на Комисията и ние сме Ви виновни. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ПП-ДБ. Народният представител Златан Златанов е застанал зад микрофона.)

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Няма нужда, колеги, превърнахте в цирк това, което се случва. (Смях.) Само че не е забавно. И не е забавно не само на мен, не е забавно и на българския народ, който благодарение на пърформанса, както Вие го наричате, онзи ден паднаха маските Ви и всички видяха какво правите в Народното събрание. Господин Свиленски, дайте да не превръщаме това пленарно заседание в състезанието „Нашата опозиция е по-хубава от Вашата опозиция.“ Най-малкото е недостойно, при положение че знаете, че Вие нямахте предложения по Конституцията, да излизате отпред и да твърдите какво сте защитавали. Чии предложения останахте да браните тогава, след като Вие нямахте Ваши? Не подкрепихте тези предложения, които бяха конструктивни, които обяснявате, че сте искали да заявите. Как точно ги подкрепихте, след като гласувахте против нашето предложение за отпадане на двойното гражданство? Хайде да спрем с това лицемерие и с това политическо говорене. Вече и на Вашите избиратели не им се харесва. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. По чл. 11 е постъпило предложение от народния представител Ангел Георгиев: „В чл. 11. (1) се правят следните изменения: 1. В колона 1 (едно), раздел II. Разходи, т. 2. Капиталови разходи се добавя числото 200,0. Добавя се нова подточка 2.2 с наименование „Възстановяване на български военни гробища и военни паметници в РСМ и създаването на публичен дигитален архив за тяхното местонахождение, състояние и имената на погребаните в тях герои“. В колона 3 Сума (хил. лв.) на т. 2.2 се записва числото 200,0. 2. В чл. 11 се добавя нова алинея 7 със следния текст: „Средствата по чл. 11 (1), колона 1 (едно), раздел II. Разходи, т. 2. Капиталови разходи, увеличението от 200,0 хил. лв. с добавените средства по подточка 2.2 се използват целево, като се извършва рехабилитация и обновяване на български военни гробища и военни паметници на територията на РСМ. Предвижда се и създаването на публичен дигитален архив за тяхното местонахождение, състояние и имената на погребаните в тях герои. Тези дейности са регламентирани в Протокол от второто заседание на съвместната междуправителствена комисия, създадена на основа на чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, подписан в София на 17.07.2022 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, като в ал. 5 думите „ратифицирани със закон, обнародван в ДВ, бр. 96 от 02.12.2022 г.“ се заменят с „(ратифициран със закон – ДВ, бр. 96 от 2022 г.)“, а в ал. 6 накрая се добавя „(ратифициран със закон – ДВ, бр. 102 от 2023 г.)“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Не може да се отрече фактът, че върху министъра на отбраната се е изсипал рогът на изобилието от този бюджет. Дали това се дължи на усложнената геополитическа среда, или просто е пореден опит да бъдат отклонени средства към нечии джобове, предстои да разберем, защото тук е мястото да кажа, че ние от „БСП за България“ не сме удовлетворени от обърканите обяснения на министъра относно съмненията за конфликт на интереси, касаещ член на неговото семейство, но това е друга тема. Прави впечатление, че за пореден път в този бюджет са пренебрегнати хората в отбраната, а това е най-ценният ресурс на Министерството. В предложената структура на бюджета липсват гаранции, че определените средства за увеличенията на заплатите реално ще стигнат до българските военнослужещи. Казусът е дали ще се вдигнат заплатите, защото те са в приложение, господин Министър, по Ваши думи в размер на 180 млн. лв., но в графа „и други“, или Вие поне така твърдите, че там има отделени такива пари, ние това не го виждаме. Дали това ще стане така, зависи изцяло от настроението на финансовия министър и от това как ще му върви изпълнението на бюджета през годината, и въобще този нововъведен от министъра на финансите проектен принцип за раздаване на пари предизвиква доста въпроси и съмнения, според мен основателни, за прекалена централизация на огромен финансов ресурс в ръцете на един човек, пък бил той и финансовият министър. В същото време министърът на отбраната плаче как няма шест милиона за българските курсанти. Господин Василев, смятам, че тук дължите някои отговори за капиталовите разходи, които са напълно изтрити от бюджетите на специалните служби. Имахте този разговор в ресорната комисия, трябваше да се срещнем с Вас, Вие не намерихте време. На практика става така, че ръководителите на тези служби ще зависят изцяло от министъра на финансите дори ако се наложи да закупят един най-обикновен съвременен лаптоп за нуждите на службата. Според мен това е слабост на структурата на този бюджет. Аз съжалявам, че от залата отсъства министърът на отбраната, защото бих го попитал всъщност: Министерството има ли някакъв реален план как военната служба да стане по-привлекателна? Има ли нов социален пакет? Не виждаме такъв. Строят жилища за чужди военнослужещи – за българските кога? Накрая ще стане, уважаеми колеги и уважаеми управляващи, така, че ние ще имаме много съвременни машини, в това число и бойно, обаче хора, които да ги управляват тези машини, няма да имаме. Могат всъщност при добро желание да се направят толкова много неща, да се приложат съвременни механизми в областта на социалната политика. Как да вярваме, че се харчи прозрачно, след като и тази година останаха доста пари, харчи се според мен непрозрачно и на воля. Стигаме до чл. 62 – колеги, сега сме 2023 г., разглеждаме бюджета за 2024 г. В настоящия, предложен ни бюджет, оставяте базата за определяне базата на основното месечно възнаграждение за най-ниска длъжност в Министерството на отбраната в размер на 380 лв. Извинявайте, тази сума беше фиксирана на това ниво преди осем години, когато това беше приравнено с минималната работна заплата. Девет години след това, ако броим следващата – следващата година вече минималната работна заплата е в размер на 933 лв. – близо три пъти от тази база и Вие отново не я повишавате. Повтарям – базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниска длъжност на военнослужещите остава 380 лв. Разбира се, че по закон има едни коефициенти, с които се умножава тази база за различните категории военнослужещи, но както много пъти е казвано, в това число от тази трибуна, те са някак си от въздуха тия коефициенти – днес ги има, утре може да ги няма, тоест нямаме никаква устойчивост. Когато преди няколко години започна това поетапно вдигане на възнагражденията с по 10%, тогава имаше прогнози, че с тези плахи стъпки некомплектът от личен състав може да бъде преодолян след пет-шест години. Случва ли се тази прогноза? Явно не се случва, защото пак констатираме същия процент некомплект. Както казах, този, сега предлаган ни бюджет, с всичките условности, че зависи от министъра на финансите, пак може да предложи едно плахо десет процентно увеличение на военните заплати. Дали обаче това ще увеличи чувствително кандидатите за военнослужещи, е един доста, доста спорен въпрос. Нямаме никакви гаранции, че този огромен финансов ресурс, който наливаме в отбраната, ще гарантира увеличение на възнагражденията, които са унизително ниски, и ще допринесе за преодоляване на основния проблем в Българската армия – некомплекта, и на практика повтаря същата грешка, която констатираме и в редица други сектори – наливат се много пари без конкретни политики, без реформи и в крайна сметка без никаква реална устойчивост. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги! Колега Зафиров, Вие не подчертахте една уникална особеност на плащанията, които правим от българския бюджет към Министерството на отбраната от 2019 г. досега. Трябваше да обърнете внимание и на господин министъра, който при второто гласуване на вторите осем бройки самолети F-16 правилно тогава министър Василев гласува против. Трябваше да подчертаете следното: как така от 2019 г. ние започнахме плащания по превъоръжаване на Българската армия, без към момента да сме получили нито една каска даже в Министерството на отбраната и да се обърнете към министъра на финансите и да кажете: господин Министър на финансите, ние докога ще подписваме чекове към когото и да било за доставка на въоръжение в България, без да получаваме абсолютно нищо, да отчисляваме милиарди от българския бюджет и нищо обратно да не влиза нито в Българската армия, нито в българската икономика, а е световна практика, в това число на нашите партньори на Източна Европа в НАТО, които не позволяват на практика нито една стотинка да не остане в техните икономики чрез различни инвестиционни схеми – offset и други операции. Това трябваше да подчертаете – даваме милиарди и не получаваме нищо, и за това да кажете на министъра на финансите повече да не дава нито една стотинка без гаранции, без неустойки и със съсипване на въоръжените сили на България – няма пари за заплати, няма желаещи за курсанти. Трагедията не е само, че плащаме милиарди, но че не получаваме нищо – нито оръжие, нито нещо за българската икономика. Благодаря Ви.

Първо дупликата.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Зафиров, една корекция искам да внеса и тя е, че Министерството на отбраната не зависи от министъра на финансите. Затова има Приложение № 2, където ясно е казано за какво ще се харчат капиталовите разходи на Министерството на отбраната. Чета дословно: „145. За придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, включително и за съпътстващи разходи (транспорт, ДДС, мита и др.) – 546 милиона. 146. За придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за ремонт и изграждане на инфраструктура, както и за изпълнението на други политики – 398 млн. 423 хиляди. 147. За съпътстващи разходи по придобиването на новия тип боен самолет – I етап (транспорт, ДДС, мита и други разходи, свързани с изпълнението на международните договори) – 174 милиона. 148. За придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили – 161 милиона. 149. За придобиване на 3D радари, включително и за съпътстващи разходи (транспорт, ДДС, мита и други) – 120 милиона. 150. За придобиване на нов тип боен самолет, включително и за съпътстващи разходи – II етап (транспорт, ДДС и мита) – 82 милиона 345 хиляди. 151. За придобиване на ракетна система Javelin за бойните машини – 55 милиона.“ Министерството на финансите не е компетентно да каже дали това са правилните проекти и правилните разходи, затова има Комисия по отбрана, която трябва да си работи с Министерството на отбраната. Затова и тези разходи за първи път в държавния бюджет не са сложени като едно общо перо два милиарда за капиталови разходи, а са разбити разход по разход, точно за да може парламентът да види за какво ще се разходват парите, да го обсъди с Министерството на отбраната и ако трябва да има корекции, те да бъдат направени и в тази зала да бъдат гласувани, тъй като Министерството на финансите трябва да даде тези средства така, както са описани по приложението. Няма преценка на министъра на финансите, има преценка на Народното събрание дали това са разходите, които трябва да бъдат направени. Господин Гечев, прав сте за предплащането. Всички договори, които са подписани, когато аз съм министър на финансите, съдържат аванс и след това междинни плащания при доставка, няма 100% авансови договори, под които да стои моят подпис. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Зафиров, в изказването си засегнахте някои от темите по бюджета за отбрана. Има едно хубаво нещо, че парите, които са основните по капиталови разходи за различните проекти, са изведени било то в централния бюджет или в приложение към централния бюджет е хубаво, защото по този начин, първо, ще става ясно в какво ще може да се инвестира следващата година, второ, отнема възможността на Министерството на отбраната да се изкуши при неуспех на реализацията на процедурите да ги харчи за други неща, каквито случаи е имало през годините – когато не се реализира даден проект, към края на годината, особено декември месец. Така се случва и в момента – пари, които са останали от бюджета, за да не ги връщат отново в централния бюджет, се харчат по различни проекти, по които има сключени договори. Това се избягва с тези неща, но тук в едно нещо сте прав – във втората точка от таблицата, която се цитира, има изречение, което завършва с „и други политики“, което според министъра на отбраната, когато го изслушвахме в Комисията, включва 180 милиона за увеличаване на възнагражденията. Дали „и други политики“ трябва да се казва за увеличение на възнагражденията, такава е преценката на вносителите. Колкото до това дали ще се случи, надявам се да се случи, тъй като е необходимо да се увеличават възнагражденията. Всички сме запознати, особено в Комисията по отбрана, с предизвикателствата пред набирането на военнослужещи, било то войници или офицерски състав. Една от точките в дневния ред за тази седмица е именно опит за частично решаване на тези проблеми. Колкото до това как са плащани процедурите и проектите, говорейки си за 2019 г., тогава беше платено наведнъж, поради простата причина, че беше първият договор, който е сключван по FMS със Съединените американски щати и съответно едно от изискванията беше да се плати наведнъж. Точно заради това оттам нататък има възможности за разсрочено изплащане през годините, но както и при други подобни договори, включително този, който гласувахме за страйкърите, плащането трябва да свърши преди доставката (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и преди изпълнението на договора, затова и в страйкърите 2028 г. няма плащане. Всичките плащания са предвидени 2027 г., 2028 г. продължава да има доставки. Колкото до самолетите, понеже чух подобна реплика – пак за пореден път се опитвам да обясня нещо изключително просто – няма държава в света, която да държи въоръжение на склад. То се произвежда в момента, в който бъде поръчано, и обикновено в зависимост от сроковете за изпълнение си има възможност, и си има…

…срок за изпълнение между 32 и 36 месеца беше преди войната, сега нещата са много по-дълги. Това сме го обсъждали и в Комисията. Възможността да си получим самолетите – 2025 г. те ще дойдат, въпросът е ние да си свършим собствената работа и да си извършим инфраструктурата за съхранение на самолетите, защото, ако не успеем да си довършим инфраструктурата навреме и да дойдат самолетите, няма къде да ги държим.

Вие управлявате, вършете си я.

Госпожо Председател, доколкото реплики по същество нямаше отправени към мен. Господин Гечев по-скоро направи една констатация и един призив. Ето, господин Гечев, обръщам се към министъра на финансите – господин Министър, моля, не давайте пари без гаранция. По отношение репликата на господин Гаджев тя на практика потвърждава и ме улеснява в някакъв смисъл, защото е потвърждение на това, което казах. Да, така е, има много пари, предвидени за техника, неслучайно ги определих като рог на изобилието, но няма гаранции, че хората в отбраната ще получат увеличение на своите възнаграждения. Те наистина са записани витиевато. Господин Министър, прощавайте, но изцяло от Вашата добра воля зависи дали наистина тези и други ще стигнат до хората в отбраната под формата на увеличаване на възнагражденията. За проектите, за техниката – това го разбрахме. Техника ще има, но дали ще има хора, които да движат тази техника, не става ясно. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, що се касае до моето предложение, искам първо да започна така. Българското Народно събрание, парламентът, отдавна се е доказал – благодарение на такива действия, които включително от сглобката наблюдаваме, като една арена на лицемерието, като едно тържество на политическото лицемерие. Точно такъв е случаят, когато говорим за средства, които трябва да се отделят в бюджета за много неща, които наглед са безспорни, всички политически сили заявяват, че са изключително важни, че са приоритет за тях, но когато стигнем до гласуване в бюджета, се оказва, че за едни политически сили наистина са приоритет, за други приоритетите им се променят според политическата обстановка и според това кой управлява. Точно такъв е примерът и когато се касае за българската история, българското културно-историческо наследство в Македония. Специално моето предложение е за 200 хил. лв. за български военни гробища и военни паметници в Македония. И тук има абсолютен консенсус. Когато слушаме изказвания в залата, всички политически формации казват как за тях българщината в Македония е основен приоритет, когато стигнем обаче до гласуване, някак си почват едни лупинги да се случват неусетно и се оказва, че това не е точно така. Беше засегнато и преди как – особено от „Демократична България“, да речем, много обичат да ходят в Македония или когато идват българи от Македония тук в София, да се снимат с тях, да ходят на всякакви събития, но в крайна сметка, когато стигнем до това да отделят едни незначителни суми от българския бюджет, да не гласуват за това. Точно такъв е и конкретният пример, като държа да отбележа, че изрично съм записал, че предвидените средства от 200 хил. лв. се използват целево, като се извършва рехабилитация и обновяване на български военни гробища и военни паметници на територията на Република Северна Македония. Подчертавам, използват се целево, тоест няма как тези средства да отидат за нещо друго, като се предвижда и създаване на публичен дигитален архив за тяхното местонахождение, състояние и имената на погребаните в тях герои. Тоест, ако отново станем свидетели на това, че определени формации, като подчертаната от мен ПП-ДБ, не подкрепят това предложение, всеки българин и в България, и в Македония може много ясно да си направи изводите кой наистина милее за българското културно-историческо наследство в Македония, кой милее за Македония, кой милее за нашите сънародници там, кой просто говори приказки и се опитва да извлече едни политически дивиденти. Така че аз призовавам лицемерието в залата да спре и да подкрепите това предложение, защото то е добро. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Георгиев, аз милея. Моля, дайте ми номера на набирателната сметка, където мога да даря собствени средства за кампанията за поддръжка на българските военни паметници в Македония, с удоволствие ще даря. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Георгиев, тъй като преждеговорившият иска да открие набирателна сметка. И той, като по стар начин от ПП-ДБ, явно иска да усвои едни средства, след което да не даде отчет къде точно са изхарчени парите. Ще припомня, че другият виден събирач на пари – Пейков, защото не знам дали е господин, може да се определя като друг, та Пейков събираше пари. На призивите на дарителите да даде отчет къде са точно парите, тъй като парите се събираха за къщата на Димитър Талев, а къщата не беше купена със събраните пари, каза, че няма да даде отчет. Та по стар начин – ето, стана преди малко един виден, и той розов демократ, и той иска да събира пари за пореден път. Извинявайте много, имаме бюджет, имаме пари, за да направим така, че паметта на нашите предци да не тъне в бурени и боклуци. Не се гаврете с паметта на нашите предци! И няма да събираме за пореден път капачки, защото в нашата стая събираме капачки, за да може поредният несретник с тези пари да праща генератори в Украйна. Ето това прави този, който събира капачки, въпреки това ние събираме капачки, а Вие се гаврите с паметта на нашите предци, за да може Пейков пък да купува къщата на Талев, да не я купи и накрая да не даде отчет къде са парите. И до ден днешен не се знае къде са парите. Оставка, неможачи! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплики между народните представители Георги Ганев и Цончо Ганев.)

Благодаря. Наскоро дори получих такива снимки, които показват покъртителното състояние на български военни гробища. Можеше да ги покажа тук, в залата, защото виждаме, че голяма част от народните представители, особено от ПП-ДБ, въобще не са запознати за какво става въпрос, но просто обидно е, грозно е, жалко е и поради тази причина не сме го направили, иначе снимките ги имаме, налични са. Състоянието на българските военни гробища в Македония е просто покъртително, плачевно състояние. И тук вместо от сглобката да се засрамят, вместо от ПП-ДБ гузно да наведат глава и да замълчат, излизат и почват да говорят небивалици. Да, ние събираме капачки за кувьози, така ли трябва да събираме и за българските военни гробища, при положение че в бюджета има достатъчно средства? Не, категорично не трябва да събираме дарения, защото в бюджета има достатъчно средства. Вие от ПП-ДБ, с Ваше участие, дадохте почти 2 милиарда на Украйна, но когато става въпрос – на фона на тези милиарди, за едни незначителни суми за български военни гробища, нехаете. Защото Вас не Ви интересува нищо различно от Украйна, Вас не Ви интересува нищо различно от това, което Ви е продиктувано от Брюксел и от Вашингтон, и от посолството. Вас Ви интересува единствено да се отчетете пред Вашите началници с добре свършената работа. Вашите началници не са българи, тях българските военни гробища не ги интересуват. Поради това Вие сте в такава абсолютно нелепа ситуация – да излизате и да говорите тука: „Нека да правим дарения“. Няма нужда да правим дарения, защото в бюджета има достатъчно средства, просто трябва да натиснете бутона „за“ и да отделите средствата. Не сме ние тези, които не искаме, ние сме заделили средствата в бюджета и нашето предложение е разумно. Вместо да се засрамите, това, което в момента правите, е, че паразитирате върху паметта на всички български герои, които са дали свободата си, живота си за Македония. Вместо да се засрамите, в момента продължавате с невероятната политическа реторика, което само и единствено ПП-ДБ го могат. Виждаме, че дори другите две партии в сглобката мълчат и не взимат отношение по темата, защото не е в техен интерес. (Шум и реплики от ПП-ДБ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател! Аз мисля, че тук има консенсус по въпроса за българските военни гробища в Македония и никой не оспорва това, че българската държава трябва да има ангажимент да ги поддържа. Както стана въпрос и преди няколко дни, когато дебатирахме, от парите за културно-информационните центрове в чужбина – българските, един милион целево ще отидат за културно-информационния център в Македония. И от този един милион може Министерството на културата, заедно с Министерството на външните работи, да възложи 200 хиляди да отидат за поддържането на българските военни гробища в Република Северна Македония. Безспорно важно е, ако щете и от гледна точка на българската репутация в Северна Македония – една държава, която не поддържа гробищата си, не изглежда добре. Но аз тук ще добавя, че ако отидете и на Софийските централни гробища, където, между другото, почиват една голяма част, включително и от борците за освобождение на Македония, и министър-председатели, и актьори, и поети, тази част на Централните гробища, която е нова, която беше изградена през последните години, е добре поддържана, но когато видим гробищата от социалистическия период на наистина заслужили български интелектуалци, политици и държавници – и от времето преди 9 септември, и от началото на Освобождението, ако щете гроба на Стефан Стамболов, който по едно време беше изцяло буренясал, сега не е изцяло буренясал, но все пак има нужда от поддръжка, но тук трябва да помислим за едно системно решение за опазване на българската памет по принцип. То не става само в бюджет, това означава една всекидневна работа, защото за малко да се остави и природата превзема каквото може, пък с това си изтриваме и паметта, защото има най-вероятно и гробове, които едва ли някой може да ги намери, а са хора, които се учат в учебниците. Мисля, че този проблем е решим, няма нужда от скандали. Наистина не става въпрос за много пари, има ги парите. Така че считам, че ще се реши този въпрос.

Господин Биков, това звучи разумно, обаче само на пръв поглед, за съжаление, защото веднага ще трябва да Ви припомня, че в момента имаме подобен казус с парите, които бяха отпуснати за район Тараклия в Молдова, на стойност, ако не се лъжа, милион и 200 хиляди грубо, които обаче не бяха… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Добре, и повече да са, още по-добре. Обаче не бяха усвоени, защото Министерството на външните работи не е направило необходимото. Парите са преведени. Между другото, когато беше казано това нещо от Василев, аз не му повярвах, често не му вярвам, но в този конкретен случай се оказа прав. Така е наистина, Министерството на външните работи не си е свършило работата, а Министерството на финансите е отпуснало средства. И сега, в тая година, парите вместо да бъдат усвоени, няма да бъдат усвоени. Каква е гаранцията, че няма да се случи пак нещо подобно, при условие че първо, сумата е голяма наистина за културния център в Македония – в интерес на истината е малка даже на фона на нашите уж амбиции, но да кажем, че все пак е едно добро начало. Обаче, при условие че досега нямаме нищо свършено реално, нали, с такива големи суми, каква е гаранцията, че това нещо ще се случи в рамките на следващата 2024 г., особено предвид на това, че в момента Министерството на външните работи очевидно веднъж вече се е провалило в рамките на тази година и това е персонална отговорност на Мария Габриел, защото този въпрос е бил поставян тук. И тъй като се провалиха, имаше предложение повторно да бъде включена тази сума, даже в малко по-намален вариант, за следващата година, тоест за 2024 г., но залата я отхвърли, Вие я отхвърлихте, което наистина създава много сериозни проблеми. Затова може би е по-добре да се приеме предложението, което казва и което предлага господин Георгиев, не че другото – виждам, че сте добронамерен в случая, не че другото – нали, да имаме нещо против – и това е възможен вариант, само че скептицизмът надделява, при условие че практиката в момента е показала, че за съжаление, Министерството на външните работи, от което в конкретния случай пряко ще зависи, няма да си свърши работата на 99%, както не го е свършило с Молдова. Това е нещото, което нас ни притеснява.

Господин Биков, по това, което чувам от Вас, разбирам, че ще гласувате за това предложение, или поне така се подразбира от казаното от Вас до момента, освен ако в дупликата не ме опровергаете. Тук Вие казвате следното нещо: че има един милион за КИЦ – Скопие, да се отделят 200 хиляди от него, да отидат за военни гробища, тоест ние по този начин ще осакатим средствата, ще отрежем от средствата, които са за КИЦ – Скопие, което според нас не е правилната политика. Нека да му оставим пълноценните средства да може да работи, да развива добре дейността и да има допълнителни 200 хиляди, вече независимо, отделно от тези средства, които да могат да отидат за българските военни гробища в Македония. Направих съвсем набързо една кратка справка и намерих поне двайсет български военни гробища в Македония. Тоест сумата от 200 хиляди въобще не е голяма, защото, като я разделим на 20, всеки може да си направи елементарната сметка колко остават и абсолютно не са достатъчни. Това е една малка сума, която ние предлагаме просто за начало, за започване на цялостния процес по рехабилитация, по създаване – както казах – на дигитален архив, защото има много работа, която да се върши, и то не само конкретно на място. Вие правилно казахте, че има места, където някои гробове не се знаят чии са, други вече поради различни причини има нужда да се изследва къде какво има точно, така че и дигиталният архив е нещо, което също е изключително необходимо. И ако правилно разбирам от това, което казвате Вие, предполагам и Вашата парламентарна група, ще гласува за това предложение, защото – подчертавам – средствата са много малко на фона на бюджета, не са никакъв проблем, след като виждаме как се дават милиарди за военна техника, виждаме как се дават за изтребители, които се чакат с години, виждаме как се дават за страйкъри, виждаме как се дава за Украйна, виждаме как се дават за ядрени реактори, как се подаряват на изключително ниска цена на практика други ядрени реактори. След като толкова щедро се харчат средства, какво пречи едни 200 хил. лв. да се отделят за начало за българските военни гробища и за опазване на българското културно-историческо наследство. Това е въпросът, който искам да представя пред всички.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! Господин Биков, темата за военните гробища не само на територията на Република Северна Македония, включително и на територията на Сърбия, включително и в България е изключителното важна. (Реплика: „И в Гърция.“) И в Гърция, разбира се. Между другото, има инициатива за поставяне на кръст на Каймакчалан на мястото на битката, който е в напреднала фаза – отговарям тук на един въпрос, който беше правилно повдигнат, и темата наистина е важна и трябва да бъде отбелязана. Само че, отваряйки бюджета на Министерството на отбраната, има цяла една бюджетна програма „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело“, която за 2024 г. ще е в размер на 38 млн. и 400 хил. лв. В нея са включени освен бюджетите на Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, включително на Националния военноисторически музей, включително за военно образование, включително и за поддръжка на паметници. Впрочем Министерството на отбраната има вече един такъв отдел от години, който се занимава точно само с това – обследване, намиране на военни паметници и тяхната поддръжка – регистърът. Между другото, по закон трябва да се води такъв регистър, а то вече има такъв закон, така че регистърът съществува. А дали трябва да се електронизира още, вече трябва Министерството на отбраната да каже. А в случая пари, както се казва, има – 38 млн. и 400 хил. лв. Дали в тях ще ги запишем изрично, че трябва да се дадат 200 хиляди за военни паметници на територията на Република Северна Македония може би, но парите ги има – няма нужда допълнително да се взимат от който и да е друг бюджет, било то на българския информационен център в Македония или някъде другаде, тъй като е въпрос вече на организация от страна на Министерството на отбраната бюджетът да бъде разходван целево по тази тема, защото има закон за военните паметници, има хора, които са експерти в темата, които работят в Министерството на отбраната, и разбира се, има и бюджет, който по принцип се заделя всяка една година. Наистина, ако това е приоритет на Министерството на отбраната, може да го включи.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изводът от тази дискусия е, че пари има! Сега според мен ние трябва да подходим така, че в крайна сметка българските военни гробища да бъдат в едно добро състояние – това е целта. Дали ще се вземат оттук-оттам, как ще се вземат няма значение. Тук това, което виждаме, е, че очевидно трябва да направим една координация и между Министерството на външните работи, което, между другото, трябва да осигури възможността да се поправят гробищата, защото става въпрос за територии, които са извън България, трябва да се обединят усилията и на Министерството на отбраната, и на Министерството на културата, което пък по презумпция, по принцип има отговорност към такъв тип обекти. Господин Гаджев е председател на Комисията по отбрана, аз съм председател на Комисията по културата – ще говорим и с председателя на Външната комисия, и нека и парламентът, и Вие като народни представители, и ние всички заедно, след като очевидно имаме и консенсус, да взаимодействаме с тези министерства, ако щете и да ги пресираме по някакъв начин по тази тема и да направим така, че тези гробища да бъдат поддържани, и тогава този дебат вече става излишен. Но изводът е: има пари, има желание оттам нататък трябва да се положат и усилията, за да не се случи догодина по това време да си говорим, че не са ремонтирани тези гробища. Така че мисля, че този казус е изчерпан по някакъв начин. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Както господин Гаджев каза: има 38 млн. и 400 хил. лв. в бюджета за догодина, който включва бюджет за поддържане на военните гробища и военните паметници. Такъв бюджет имаше и тази година, имаше и миналата година, имаше и по-миналата година. Тук въпросът не е дали са осигурени средствата, а дали всъщност е извършена дейността. А моят призив наистина към трите парламентарни комисии е да работят с конкретните министерства, за да се свърши тази дейност, защото тя не се върши не защото няма средства, а защото не е създадена организацията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги, господин Министър! Първо едно кратко отклонение по темата за войнишките паметници. Наистина, сегашното ръководство на Министерството на отбраната е изключително трудно да го накарате да прояви каквото и да било внимание. Аз самият от доста време се опитвам да ги накарам да обърнат внимание на Пантеона „Майка България“ край Гургулят, и голямо бягане по тъча и голямо бягане от отговорност има. По темата за бюджета на Министерството на отбраната. Ние категорично няма да го подкрепим, защото считаме, че парите не се разходват по правилния начин, а в момента в света има най-малко два интензивни военни конфликта, като ние съвсем правилно би трябвало да изчакаме тяхното развитие и да видим за какво трябва да харчим парите. В бюджета за 2024 г. са заделени над милиард и половина лева по практически две дългосрочни сделки – многомилиардни сделки, които ще ни обвържат с години напред. Както виждаме от това, което се случва на естествения полигон в Украйна, ние не трябва да купуваме страйкъри, ние трябва да купуваме хаймарси примерно, ние трябва да купуваме дронове в огромни количества, защото бъдещата война ще се води по този начин. И ако трябва да инвестираме в нещо дългосрочно, това не са страйкъри или F-16, ние трябва да инвестираме в офицери, трябва да инвестираме в състав, който да може да води технологичната война, който да може да води кибервойната, който да може да управлява дронове, защото това е, което ни показва случващото се, това е реалността. Поради тази причина считаме, че изобщо не върви в правилната посока бюджетът на Министерството на отбраната и няма да го подкрепим. Благодаря Ви.

Господин Дренчев, Вие започнахте своето изказване отново с това, че няма пари за българските военни гробища, а аз ще Ви обърна внимание, че всъщност няма пари за живите, какво остава за паметта на нашите предци. И ще Ви напомня, че нямаше пари – 50 млн. лв. за увеличаване на парите за втората година майчинство, за тях дори нямаше отделени пари. Това показва едно отношение към целия ни български народ, защото тези пари трябваше да бъдат насочени към подобряване на условията, в които се отглеждат нашите най-млади сънародници. Вие много добре знаете, че ние като политическа партия винаги сме защитавали това, че България трябва да има една силна, модерна войска, която да защитава националния интерес на страната ни, но всичко в крайна сметка е въпрос на приоритети, защото, кажете ми кого точно ще защитава тази армия, при положение че ние като народ изчезваме с ужасяващи темпове.

Господин Тодоров, не сте ме разбрали. Аз не казвам, че няма пари за военни гробища. Това, което казах, е, че сегашното ръководство на Министерството на отбраната не проявява никаква заинтересованост. Колкото и писма, срещи и каквото и да правите, просто интересът към тази тема е нулев. Така че аз съм склонен да се съглася с министъра на финансите, че пари има достатъчно за всеки, който знае как да си ги поиска, въпросът е, че никой не обръща внимание на това. Ако трябваше да се пращат за Украйна, вероятно в рамките на няколко часа щеше да мине през парламента извънредна комисия, извънредно гласуване и да замине някакъв транш. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, ние от БСП ще подкрепим това предложение за дигитализация на военните паметници. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колега, има трибуна. Ела след малко и кажи, а не се обаждай от място. Много го подкарахме така гюрултийската пак. Така че ние ще подкрепим това предложение, но на базата на опита, когато е замесено Външно министерство, както виждате, това, което каза колегата преди малко, ами, като ги има тези трийсет и нещо милиона за тази дейност, да ги отдели в едно редче и да ги приспадне в сметката, господин Министър. И наистина тази дирекция, която в Министерството на отбраната отговаря за това нещо, когато това вече го има, ще има ангажимент към паметта на българските войници, защото има международни споразумения, има конвенции. Но македонската държава не е тази, която съдейства за намиране на военните паметници, напротив, тя заравя паметници, заравя гробища, не дава информация на съответните органи за това. И ако в една такава програма или проект за дигитализация на тези гробища се включат и българските учени, които знаят много добре къде какви сражения са се случвали, какви войници са погребвани, така според мен сериозното отношение към този процес ще е наистина да отделим в едно редче тези 200 хил. лв. Както видях, тук бе заявено желание и от други парламентарни групи това да бъде подкрепено и още веднъж заявявам, че ние от БСП ще подкрепим такова действие. Благодаря.

Господин Генов, това, което чухме, дори е още по-притеснително. Министърът казва, че средства имало, но не се стига реално до действие. Тоест на практика министър Василев си признава, че тяхното правителство бездейства, няма желание, няма способности, не прави нищо, и години наред сме свидетели на това как българските военни гробища в Македония буквално буренясват и пустеят, и биват вандализирани, и така нататък. Тоест проблемът е много комплексен и показва тотално нежелание, на първо място от страна и на това правителство, и на предишните преди него, тотална невъзможност, пълна управленска импотентност и поради тази причина това, което аз казах и на което специално искам да Ви обърна внимание, е, че съм записал в предложението, че средствата се използват целево, за да не може да потънат или да бъдат използвани за нещо друго, или по някое друго перо да отидат и така нататък. Тук точно това искам да уточня. Моето предложение е тези 200 хил. лв. да се използват целево, за да видим най-накрая, защото е крайно време да видим реални действия по съхранението, реставрирането, възстановяването на българските военни гробища и военни паметници в Македония. Крайно време е да видим действия по създаване на дигитален архив и така нататък. Това може да стане точно с такова предложение, каквото съм направил – за едни средства, които се ползват целево, и да може да направим така, че вече да няма колективна безотговорност. Защото ние сме свидетели как българската държава в лицето на управляващите и в момента ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС има една колективна безотговорност. Едното министерство се оправдава с другото, с третото, с петото, с определена комисия в Народното събрание и така нататък. Това е крайно време да спре. Ние знаем, че това ще спре, когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поемем управлението на страната. (Оживление и смях от ПП-ДБ.) Но искаме да поставим началото на края на тази колективна безотговорност още отсега. (Реплики между народни представители от ПП-ДБ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, колега Генов, колеги! Използвам случая като реплика към господин Генов, използвам и да обърна внимание на министъра на финансите по следния въпрос: Колега Генов, Вие някакси подминахте тук, че Министерството на външните работи не си е свършило работата и не е оползотворило парите на Молдова, нали така? Тук, колега Генов, трябваше да обърнете внимание на господин Василев – уважаеми колега, какво пише в Закона? „Закон за бюджета на Република България 2023“. Ние тук докога ще позволяваме на който и да било министър – няма значение от коя партия е, да не изпълнява Закона за бюджета? Затова, колега Генов, трябва да помолим господин Василев – ще направим едно питане, отсега Ви казвам – след Нова година, да ни докладвате кои министри са си позволили да не изпълнят – кое, Закона за бюджета, Основния закон на Република България. Така че повече тук такива разговори да не се водят. Министърът е длъжен да дойде тук и да обясни как така 12 месеца той или тя не се е размърдал или размърдала да реализира Закона за бюджета, касаещ български интереси в други страни. Така че това да не се повтаря повече. Уважаеми колеги, всеки министър да си носи отговорността как изпълнява основния закон на Република България, а не да го подминаваме тук – не изпълнил и след това се чудим защо не е изпълнено. Така че, господин Министър, ще Ви питаме след Нова година кои министри не са изпълнили своите отговорности по Закона за бюджета и ги помолете да Ви докладвам защо не са ги изпълнили. Благодаря Ви.

Аз ще се обърна наистина към господин Василев. Защото, господин Василев, от тази практика, която разбрахте – специално по този случай с бесарабските българи в Молдова, най-добре е това предложение – моето, да бъде осъществено в гласуване и в това редче за бюджета. Защото, казвам за втори път: онзи, който отговаря за изпълнението, когато има това редче и му свети, и той ще види, че тези пари не ги е усвоил, не е направил нищо. А по отношение на възстановяването на войнишките паметници, тяхната дигитализация не само на територията на Република Северна Македония, ние имаме войнишки паметници и в Сърбия, имаме войнишки паметници и в Гърция, и тези наши съседни приятелски държави не са с най-добрите намерения, повтарям още веднъж и ги обобщавам – в съдействието, въпреки всички международни конвенции за откриване, съхранение, възстановяване, реставриране на съществуващи и несъществуващи паметници. Така че наистина чувството за национално достойнство, национална гордост и политика е на българската държава да бъде по-активна в този процес и наистина, когато наш турист иска да посети и види внук, правнук, да види къде е загинал дядо му, прадядо му и така нататък, да знае къде е мястото, да знае каква е случката. За мен това е част от националното възпитание на българския народ. Господин Министър, направете така наистина това предложение да го формулираме в бюджета на отбраната, като там вече имаме и персоналния отговорник, и както каза и господин Гечев, наистина ние сме хората, които трябва да проконтролираме изпълнението на разходването на тези заложени средства за определени мероприятия.

Темата, която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ с нашето предложение повдигнахме, щеше да бъде подмината с пренебрежение от управляващото мнозинство до момента, в който, и тук е важно да разделим ПП и ДБ – един откровен наглец от ДБ си позволи да се изгаври с паметта на нашите предци. Защото, ставайки и оплювайки по този начин гробищата на загиналите за обединението и свободата на България, показа низки и мерзки качества и достойнствата на този човек. Чест прави на другата част от управляващото мнозинство, защото министърът – не ми се е случвало никога, но ето, сега ще кажа: той е абсолютно прав. Парите ги има, заделени са в бюджета на Министерството на отбраната, обаче защо Тагаренко да направи нещо полезно за Българската армия или пък за паметта на българите, дали живота си за свободата и обединението на България. Разбира се, че няма да направи, защото не става дума за Украйна. Но и това не беше достатъчно, а беше, за да го чуе тази част от управляващата коалиция в лицето на ДБ колко са мерзки, да станат и от ГЕРБ, и те да им го обяснят, че не трябва така да се гаврят с паметта на българите, дали живота си за обединението и свободата на България. Дори и те конструктивно казаха – ето, дайте да намерим решение, да намерим тези, макар нищожни, 200 хил. лв. от нашия бюджет и да ги осигурим. Става дума за паметта на нашите деди. И всичко това нещо си има и добра страна. Все пак, макар и управляващи, в определени моменти в някои от тях има проблясъци на нещо човешко. Разбира се, това човешко липсва в други индивиди в тази зала, които си позволяват да се гаврят с паметта на нашите предци. Искрено се надявам, че министърът на финансите все пак ще намери вариант и начин, дори да не иска министърът на отбраната, въпросните 200 хил. лв., дори с решение на Министерския съвет, ако трябва, да бъдат отпуснати целево, точно заради това нещо. Защото един народ се крепи на паметта на своето минало и на хората, които са дали живота си за него. И това не е политически акт, това е почит към хората, които са дали живота си.

Репликата ми към Цончо Ганев е, че освен министър Василев, не трябва да забравяме, когато първи, втори, трети министър не си върши работата, че поне формално нашата държава си има министър-председател. Той също трябва да следи какво върши и какво не върши определен министър. Този министър-председател, излъчен от ПП-ДБ, които твърдят, че темата за нашето културно-историческо наследство е толкова важно за тях, може самата група на ПП-ДБ също да му потърси отговорност и да каже: „Господин Министър-председател, какво не са свършили Вашите министри?“, и да видим кой министър е работил по въпроса, кой е бездействал, кой е работил срещу осъществяването на това начинание и накрая да стане ясно. Защото тук някак си много удобно се пропуска отговорността на министър-председателя във всичко това. Да, министрите, съответно заместник-министрите, техните екипи имат отговорност, но да не забравяме, че и министър-председателят има отговорност. Колкото до групата на ПП-ДБ, аз се съмнявам те да потърсят такъв отчет от техния министър-председател – ако се наложи, ще го направим, дори аз съм сигурен, че от ПП-ДБ просто това нещо няма особено много да ги вълнува. Защото в крайна сметка за тях е важно Украйна, да изпълняват всичко, което им се спуска по Зелената сделка от Европейския съюз, всичко, което идва от Брюксел и от Вашингтон. Такива неща ги вълнуват единствено, когато трябва да направят някое селфи с някой българин от Македония и дотам.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Мисля, че тук в тази зала всички сме на едно и също мнение – почитта към загиналите под знамената на България се дължи всеки ден. Не само на Архангелова задушница, а всеки ден ние трябва да уважаваме хората, които са загинали под знамената. Най-малкото всеки българин има роднини, свои предци, които са участвали в тези войни и са загинали. Така че наистина почитта към тях е необходимо да се дава абсолютно всеки ден, защото наистина това е правилното. Говорейки си това как се поддържат паметниците не само на територията на България, но и извън нея – за територията на България впрочем не знам дали, но е един малко известен факт, но паметниците, които са издигани буквално във всяко едно село за загиналите през Балканските войни и през Първата световна война, са издигани, защото просто хората не са имали кости, които да погребат, и те са играели ролята на едни своеобразни войнишки гробища тогава. Затова наистина буквално във всяко едно село има паметник на загиналите в тези села и хората са си ги уважавали и ги уважават и до днес. И ние трябва да продължим да уважаваме падналите за свободата. Казвайки това, на територията на други държави – не само на Република Северна Македония, а както правилно беше отбелязано от господин Генов, има войнишки гробища и войнишки паметници на територията на Гърция и на територията на Македония, включително и на територията на Румъния има загинали българи, с някои от тези страни водим лесно разговори през годините, с други – по-трудно, как да се възстановят или да се изградят нови гробища и паметници на загиналите преди един век. Това не е нещо, което се е случило вчера, преди един век са тези войни, но очевидно продължават да будят лоши спомени в някои наши съседи. Разбира се, ние като държава, както казах и ще потвърдя, ще потретя и почетвъртя, трябва да уважаваме загиналите. Затова правя, госпожо Председател, две редакции, ако може това в Закона за бюджета. В чл. 11, т. 1.2.2 – субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел, се увеличава сумата от 262 хил. лв. на 462 хил. лв., съответно после се създава нова точка 1.2.2.2 със следния текст: „за възстановяване на български военни гробища и паметници – няма да казвам в кои страни, защото в крайна сметка има и в Гърция, и в други страни, мисля, че тук и вносителите ще се съгласят – на територията на Република България или в други страни създаването на публичен дигитален регистър с размер 200 хил. лв.“ Ще Ви го дам и писмено след малко.

Да. И с т. 4.2.1, което казах, се намалява с 200 хил. лв. Тези три предложения. Мисля, че така ще е ясно, че следващата година ще се инвестират средства за опазване на паметниците, за тяхната поддръжка – нещо, което мисля, че няма човек в тази зала, който да е против. Благодаря.

Господин Ганев, аз нямам спомен някога да съм използвал обидни квалификации спрямо Вас, а Вие спрямо мен използвате много. Не мисля, че са предизвикани. Понеже аз съм по-либертариански настроен икономист, попитайте колеги от Вашата парламентарна група, има такива, които наистина разбират какво това означава. Аз знам, че преди да си голям патриот с чуждите пари, е хубаво да си показал, че си патриот и със собствените си, с личните пари. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз нямам проблем лично на Вас да дам парите (ръкопляскания от ПП-ДБ), защото Ви вярвам, че те наистина ще отидат не за нещо друго, а за поправяне на паметниците. Но хайде първо да пробваме с личните пари, преди да вземем от чуждите, за да ги сложим там! Преди да вземем от чуждите пари, е много лесно да говорим големите думи, но първо, да видя Вашите! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Първо, Вашите, след което, ако има нужда, ще даря лично! И второ, една фактическа поправка – аз не бях водач в първи МИР, а бях на второ място. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Аз съм завършил Софийския университет – Стопанския факултет (реплики: „Ужас!“), и господин Ганев е един от най-уважаваните преподаватели в университета и си спомням, че цели випуски сме ставали, за да му ръкопляскаме, и когато… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ще се въздържа от квалификации на хора, които са стигнали дъното на човешкото същество и си позволяват да го обиждат, моля да им спирате микрофона. Цончо Ганев не заслужава изобщо да се изразява от тази трибуна! Той поругава с присъствието си залата… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене към Вас. Госпожо Председател, моля да напомните на народния представител Георги Ганев от ПП-ДБ един факт, на който свидетел е и министърът, който присъства и днес – Асен Василев, тъй като случаят, който ще разкажа и моля да му бъде припомнен, касае предходното актуализиране на бюджета през месец юли тази година. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Не знам дали знаете, но ние с господин Георги Ганев сме народни представители на Първи многомандатен избирателен район – Благоевград. И когато през юли месец аз се обърнах към господин Ганев в това му качество, като избран от първи МИР – Благоевград, да подкрепи едно предложение по бюджета, което беше предложение на общинската администрация и касаеше отпускането на средства… (Шум.) По-тихо! …Отпускане на средства за изграждане на един приют за бездомни животни…

…Тогава господин Ганев – няма да навлизам в подробности, но с две думи ми каза, че няма да го подкрепи, че въобще не го интересува обстоятелството, което аз искам да сведа до нашите избиратели. Бихте ли попитали господин Ганев колко лични средства даде за изграждането на този приют за кучета, тъй като не искаше да харчим публично средства. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 49-354-04-331: „В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, раздел II. Разходи: а) на ред 1.1. Персонал числото „2 536 447,0“ се заменя с „2 891 550,0“. б) на ред 2. Капиталови разходи в колона 2 се поставя числото „ 40 000,0“. 2. В ал. 2 на ред 4. Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи числото „254 607,0“ се заменя с „263 640,8“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров, № 49-354-04-333: „1. В чл. 12, ал. 1, позиция II. Разходи цифрата „2 536 447,0“ се заменя с „2 790 091,7“ с увеличение от 253 644,7 хил. лв. (двеста петдесет и три хиляди, шестстотин четиридесет и четири хиляди и седемстотин лева). 2. В чл. 12, ал. 1, позиция II. Разходи, т. 1. Текущи разходи, цифрата „2 536 447,0“ се заменя с „2 790 091,7“ с увеличение от 253 644,7 хил. лв. (двеста петдесет и три хиляди, шестстотин четиридесет и четири хиляди и седемстотин лева). 3. В чл. 12, ал. 1, позиция II. Разходи, т. 1.1. Персонал, цифрата „2 536 447,0“ се променя на „2 790 091,7“ с увеличение от 253 644,7 хил. лв. (двеста петдесет и три милиона, шестстотин четиридесет и четири хиляди и седемстотин лева).“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Приключихме темата с Министерството на отбраната и влизаме в още една тема, която не е по-малко важна, а именно вътрешната сигурност в Министерството на вътрешните работи. Направените предложения, които бяха изчетени преди малко, са съвсем резонни и беше нормално и редно да бъдат приети от Бюджетната комисия. Те са свързани с няколко изменения на Закона за Министерството на вътрешните работи, които минаха на второ четене в Комисията и предстоеше да влязат в залата, дори очаквахме преди Нова година да се гласуват и съответно да дадат отражение върху бюджета на Министерството на вътрешните работи. Част от измененията, разбира се, от предложенията, признавам си, минаха в чл. 1 и това са така наречените стипендии на курсантите в Академията на МВР, но за съжаление, в другите не виждам тяхното отражение. В „Капиталови разходи“ в чл. 1 минаха 20 милиона, но знаете каква е материалната база и какво е състоянието в Министерството на вътрешните работи. Именно по тази причина ние сме предложили 40 милиона, което е по-разумно да се приеме, защото вярвам, че няма министър на вътрешните работи, който да не е заставал с искания пред Министерството на финанси и съответно пред Комисията за искане за увеличаване на тези капиталови разходи, а те винаги са били в размер на 9 млн. лв., които са крайно недостатъчни за нищо. По-сериозно перо, което ние сме предложили, е увеличението с около 14% на разходите за персонал, които, пак ще повторя, са свързани с вече приетите на второ четене изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи, които се приети в Комисията. Друг е въпросът, че този законопроект очевидно ще мине и в залата, ако не е тази година, следващата. Как ще се отразят тези увеличени разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи, защото приетите коефициенти на увеличение на заплащането на служителите, които са по Закона за МВР, по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда, ще се окаже, че имаме приет закон, а в същото време нямаме осигурен бюджет. Но тук отварям една друга скоба, защото този въпрос винаги е бил поставян, а и с министър Василев сме говорили на тази тема, че е крайно време и от Министерството на вътрешните работи да получим една среща и една пътна карта за реформа в това министерство. Защото съм чувал много пъти аргументите и на финансовия министър, и на колеги, които са били тук, че пари на калпак да не се дават, а да се направи реформа. Разбира се, тази реформа трябва да се направи. Очаквам тук в залата да бъде разисквана много скоро тази тема, особено към Вас, господин Министър, да поставите този въпрос, защото наистина това, което говоря, е самата истина. Законът за МВР е приет на второ четене в Комисията, предстои да влезе в залата и тези средства трябва да бъдат вкарани по някакъв начин в бюджета и ще дойде на Вашата глава. По-добре е сега да ги гласуваме, да са сигурни, че са заложени в бюджета, че ги има, за да не стане конфузна ситуация – приет Закон за Министерството на вътрешните работи, в който вече имаме разчети за по-високи възнаграждения, с по-високи коефициенти на заплащанията, а всъщност тези средства да ги няма заложени в бюджета. И ние като опозиция ще настояваме в това министерство наистина да се извърши реална реформа, за да не отиват парите в посока само да се увеличават заплатите, а да няма реална дейност. В същото време, вярвайте ми, служителите, които изпълняват полицейските функции, са най-натоварените и те имат изключително сериозна нужда да бъдат с повишено заплащане. Да отворя една скоба. В този сектор, когато се отворят конкурси, то няма желаещи да кандидатстват заради ниското заплащане. После се оплакват българските граждани – и тук в залата се коментира, и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред: ама вижте, Министерството на вътрешните работи не си върши работата. Ами не я върши, защото хората не получават възнаграждение, адекватно на свършената работа от тях. В същото време имаме един безумно раздут щат, който трябва да бъде по някакъв начин реформиран, за да може да се обърне пирамидата, съответно средствата да бъдат насочени именно към този персонал, който изпълнява полицейските функции, който се занимава реално с охраната на обществения ред и отговаря за вътрешната сигурност, и тези средства да бъдат насочени в тази посока. Колеги, призовавам Ви тези предложения за изменения да бъдат приети, особено в частта увеличение на разходите за персонал, при положение че ни предстои съвсем скоро да приемем на второ четене закон, който е одобрен от Комисията, и то с единодушие в тази му част от всички народни представители, за да не изпаднем в конфузната ситуация – Народното събрание, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, да не се намерят тези средства през 2024 г., за да станат реални измененията в Закона. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Правя процедура за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до 19,00 ч.

Да.

По чл. 13 има предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители, № 49-354-04-314: „В чл. 13, ал. 4 числото „19 200,0“ се заменя с числото „2 400,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров, № 49-354-04-356: „1. В чл. 13, ал. 1, позиция II. Разходи, цифрата „486 990,6“ се заменя с „516 990,6“ с увеличение от 30 хил. лв. (тридесет млн. лв.). 2. В чл. 13, ал. 1 позиция II. Разходи, т. 1. Текущи разходи, цифрата „389 478.3“ се заменя с „516 990,6“ с увеличение от 30 хил. лв. (тридесет млн. лв.). 3. В чл. 13, ал. 1, позиция II. Разходи, т. 1.1. Персонал, цифрата „389 478,3“ се променя на „419 478,3“ с увеличение от 30 000,0 хил. лв. (тридесет млн. лв.).“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносители за чл. 13.

Благодаря, господин Председател. Предложението ни в чл. 13, ал. 4 е сходно и взаимосвързано с предложението ни в текстовите изменения на чл. 65. То е свързано със субсидиите на партиите. Тъй като на проведен референдум през 2016 г., както всички знаете, 2 млн. 516 хил. 791 български граждани подкрепиха годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалиции, да бъде един лев за един получен действителен глас, това е причината да изменяме тези числови стойности, като се ръководим от текстовите изменения, които сме направили в чл. 65, а именно субсидията да бъде един лев за един действителен глас. Предвид последователната политика на „Има Такъв Народ“ отново сме предложили това изменение в държавния бюджет. Правим го всеки път. Надявам се този път да сте размислили по въпроса и да гласувате със „за“, тъй като това ще спести на държавния бюджет 16 млн. и 800 хил. лв. Благодаря Ви.

Колеги, ние сме наясно, че това няма да мине, защото на Вас какво мислят българските граждани не Ви пука и Вие го демонстрирате постоянно. Също така сме наясно, че с партийните субсидии си купувате избори. Интересно ми е Финансовото министерство как би реагирало на нещо, което му предлага да има 16 милиона допълнителен приход, още повече че Вие изключително, как да кажа, нагло и цинично отказвате пари за здравеопазване в много по-малки суми от 16 милиона, за историческа памет, но за сметка на това за партийните субсидии сте бетон всичките тук, дори нямате срам някой да гласува „въздържал се“. Така че аз и да апелирам към Вашата съвест, която липсва, е безсмислено упражнение, но поне българите да знаят какво правите. Не че не знаят, но е хубаво да се повтаря и постоянно да се повтаря, че когато става дума за партийни субсидии, които Вие ползвате за какво ли не – ГЕРБ даже си купуваха бронирани коли по едно време, Вие сте бетон. Тук има огромно мнозинство. Ако някой в тази зала има срам пред избирателите, поне може да гласува „въздържал се“, защото съм сигурен, че мнозинството ще си гласува партийната субсидия такава, каквато искат да е. Само да припомня, че когато ГЕРБ управляваха и Горанов беше министър, даже си взимахте и повече – с по два лева повече на глас, дотам бяхте стигнали в наглостта си, сега ще покорите нов връх в наглостта си, но в крайна сметка всичко Ви се пише на една педя под гърба.

Постъпило е предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители със сигнатура 331. Предложението е следното: В чл. 14 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, раздел ІІ. Разходи: а) на ред 1.1. Персонал числото „235 649,4“ се заменя с „259 214,3“. б) на ред 1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел числото „5 499,4“ се заменя с „6 499,4“. 2. В ал. 2, на ред 1. Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция числото „154 845,3“ се заменя със „184 845,3“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на финансите, уважаеми народни представители! В разходната част на бюджета като цяло няма подчертани устойчиви и последователни политики, които реално да подкрепят борбата срещу бедността и неравенствата, а и да повишават жизнения стандарт на българските граждани. По никой начин този бюджет не дава визия за последователност и стабилност на провежданите политики в социалната сфера. Този основен негатив се вижда във всички части на държавния бюджет, но най-ясно е изразен в чл. 14, касаещ бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Забелязахте ли, господин Министър, протестите на работещите в бюджетната сфера заради условията на труд, но най-вече за заплащането на техния труд – последните протести бяха на социалните работници за повишаване на възнагражденията, на проведения в понеделник от синдикатите протестен митинг с искане за по-високи възнаграждения. Липсата на политика по доходите, включително в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, няма да намали натрупаното напрежение в последните година, година-две. Няма го желаното устойчиво повишаване на доходите, но за сметка на това има устойчива инфлация. Всички политики се опитват да компенсират, без да успяват, тази инфлация и без устойчиво да повишават доходите, за да ги доближат до средно европейските. В първото наше предложение по чл. 14 – бюджета на Министерството на труда и социалната политика, е за увеличаване на разходите за персонал с 23,5 милиона. Те са необходими за ръст на заплатите на работещи в социалната сфера – предимно за работещи на терен, както се казва, Агенция по заетостта, Социално подпомагане, Инспекцията на труда и така нататък. След значителното увеличение в системата на Министерството на труда и социалната политика при последното редовно правителство те са доближиха до средните за държавната администрация. През бюджета на 2023 г. не получиха нищо и отново са сред държавните агенции, където заплащането започна съществено да изостава. С тези 23,5 милиона е възможно да се осигури увеличение в размер на 10% на заплатите, което от своя страна ще компенсира единствено натрупаната инфлация за 2023 г., без на практика да позволи някакъв ръст на доходите. Това е реален спад на покупателната способност на работещите в социалната сфера. Разбира се, че това не е достатъчно, но е възможно и в известна степен ще е някаква компенсация за работещите в тази сфера. Разбира се, че е факт отливът на квалифицирани, вече изградени кадри от системата на Министерството към системата на образованието и едно такова увеличаване на възнаграждението може да помогне за задържането на компетентни опитни специалисти в областта, защо не и привличането на нови, което да създаде условия за ефективно функциониране на агенциите. Следващото ни предложение е увеличение с 1 млн. лв. на субсидиите за юридически лица с нестопанска цел. Това са национално представителните организации на хората с увреждания – партньори на държавата в Националния съвет за хората с увреждания, където се генерират и провеждат политиките за правата на хората с увреждания по нормативни актове, стратегии, програми, планове, които засягат правата на хората с увреждания, координират синхрона между държавните и местните органи, работодателски и синдикални организации. Ако държавата иска да има качествен партньор по тези въпроси, трябва да развива потенциала му. Субсидиите им нито са достатъчни, нито се разпределят справедливо. Общото увеличение на субсидията без изработване на механизъм за справедливото им разпределение няма да даде резултати за подобряване на тяхната дейност, но е наложително поне да се компенсира инфлацията в това субсидиране. И последното ни предложение, те са много, но това е като че ли от изключителна важност, това е увеличение с 30 млн. лв. на средствата по политиката в областта на пазара на труда. С тези средства се решават предизвикателствата при активната политика на пазара на труда в България. Тези проблеми и предизвикателства са многото млади хора, които не участват в никаква форма на заетост – образование или квалификация, или обучение – висок дял на дълготрайната безработица, голям брой неактивни деца – недостигащите умения в комбинация с разминаване между търсени и предлагани умения, нисък процент на заетост при ниско квалифицираните групи лица. Това го казвам, за да стане ясно на всички, че предизвикателствата пред активната политика на пазара на труда са не само мерките, които намаляват пряко количеството на безработните лица. Другият подход – активиране на трудовите резерви, инвестициите в умение и така нататък изискват нови политики по квалификацията и заетостта. Не ги виждаме тези политики и не виждаме адекватно финансиране на политиката в областта на пазара на труда. Затова предлагаме това увеличение с 30 милиона, като увеличение на финансирането по основната рамка на активната политика на пазара на труда. Това е Националния план за действие по заетостта – за увеличаване на обхвата на предвидените програми и мерки за заетост и обучение. Тук само с едно изречение ще кажа, че вдигайки минималната работна заплата, всъщност по-голямата част от плащанията по този Национален план за действие по заетостта, са на база на минималната работна заплата, тоест ние в момента, като не увеличаваме съществено размера на финансирането на Националния план за действие по заетостта, всъщност задържаме бройките или ги намаляваме, които могат да бъдат включени в заетост. В заключение мога да кажа, че остава убеждението, че и след приемането на този бюджет основните проблеми в социалната сфера, съобразени с нуждите на обществото, няма да намерят дори частично решение с бюджета на Министерството на труда и социалната политика – с целия бюджет, дори ще се задълбочат. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ние няма как да подкрепим този бюджет на Министерството на труда, социалната и демографската политика, защото този бюджет не решава проблемите на социалната част на нашето общество – на социално бедните. Не решава проблемите на хората като цяло, които най-имат нужда от финансова помощ. И най-лошото е, че постиженията, тоест увеличението на бюджета от 430 милиона на Министерството на труда, социалната и демографска политика се хвали като голямо постижение на правителството, което абсолютно не е така. Това е благодарение на решения, взети в Четиридесет и осмото народно събрание. Аз няма да престана да повтарям това нещо от тази трибуна, но по медиите се изкарва нещо друго – видите ли колко много пари даваме за социални помощи, за пенсии и така нататък. Само че това не е така. Това са решения, взети в Четиридесет и осмото народно събрание – консенсусни решения. За да подкрепя думите си с факти – 230 милиона, свързани с ефекта на минималната работна заплата, ефект, който се случи в Четиридесет и осмото народно събрание, с решение, взето за механизма за определяне на минималната работна заплата. 23,4 милиона еднократна помощ за учениците втори, трети и четвърти клас – отново решение в Четиридесет и осмото народно събрание. 12,5 милиона за еднократна помощ за бременност и раждане – пак там, Четиридесет и осмото народно събрание. Не е решение на това правителство, не е решение на това министерство. Също така се увеличават с 104,3 млн. лв. социалните плащания, свързани с новия размер на линията на бедност от 526 лв. – отново, отново решение на Четиридесет и осмото народно събрание. Не на това министерство. Защо се хвалят с тези постижения? Това не са техни постижения – не на това правителство, не на това министерство, не на този министър. Друго нещо много важно – демографска политика. Ще забележите, че в чл. 14, ал. 2, в таблицата – в ред 6, пише следното: „Политики в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции“ – 1,2 милиона! С един милион ще правим демографска политика, ще развиваме жизненото равнище на хората – 1,2 милиона?! Да, знам какво ще ми кажете – това са хоризонтални политики, ефектите се виждат не само от работата на едно министерство. Не, това показва отношението на това правителство на Промяната в кавички, което беше същата им политика и в предното им правителство – по същия начин, 1,2 милиона за демографска политика. Не Ви ли е срам? А предизборните обещания – големи. Какво стана с предизборните обещания, господин Министър?

500 милиона повече в социални дейности.

Това са решения на Четиридесет и осмото народно събрание. Ето виждате ли – лъжите лъсват постоянно. Предизборната кампания ги говориха и отново…

Това е безпрецедентно – министърът на финансите да обижда народен представител. Това е нечувано. Аз нямам думи.

Аз също мога да обиждам. И тука, ако трябва да обиждам, ще ме накажете поне за един месец напред. Аз съм сигурен.

Няма да използвам грубости, но ще подкрепя моите думи, тъй като министърът ме предизвика, ще подкрепя моите думи с изказвания на техния зам.-министър на труда и социалната политика, който подаде оставка онзи ден – на 18 декември, само преди два дни. Той казва същото нещо, което аз казвам в момента от тази трибуна. Министърът Десислава Стоянова: „Управлението на политики, свързани с хора, изискват висок морал, дълг и политическа отговорност. Разбирането на истинските проблеми на хората изисква професионализъм и ясна визия какво трябва да се промени, за да живеем по-добре. Само съчетанието между тях може да доведе до дългосрочни промени в полза на обществото. Когато управлението на политиките се заменя с управление на неща, бавно покваряващи стандартите, разконцентрират се, защото си обсебен от други интереси, сипеш фалшиви обещания и неистини, облечени в кухи фрази с манипулирана информация – това зарежда безплодна надежда за благосъстоянието на хората. Това не е ценност и морал, който да тласка обществото напред, а е тегоба, която слагаш към най-уязвимите групи на обществото. Депозирах своята оставка. Считано от 18 декември няма да бъда част от екипа на политическия кабинет на министър Шалапатова.“ Това казва Вашият министър. Вашият министър го казва това нещо – зам.-министър. Той потвърждава моите думи.

Уважаеми господин Председател! Господин Георгиев, Вие се опитвате да обяснявате за социална политика на министъра на финансите! Ама забравихте май каква беше фразата, която той използва за бедните – сещате ли се – в едно Народно събрание, когато излезе министърът и каза нещо за бедните. След това той се оправда, между другото, и каза, че това било политиката. Ама на кого политиката – на тези, които в момента го избраха. Не е ли на ГЕРБ и на ДПС?! Не беше ли насочено след това, за да се оправдае, че не е негова тази фраза за бедните, да каже: това е политиката на ГЕРБ и ДПС. Ама той сега с тях управлява, господин Георгиев, така че аз се съмнявам, че Вие можете да му кажете нещо на него и как трябва да бъде водена социалната политика. Благодаря.

Господин Георгиев, Вие учуден ли сте от това, което прочетохте току-що? Нали точно ПП-ДБ влязоха в политиката, по-скоро ПП влязоха в политиката, обещавайки мостове над река Дунав.

Пет!

Пет – всяка година по един, тунел под Шипка, да не вдигат данъците – всичко това да стане, без да вдигат данъците, сега вдигат данък сгради. И в крайна сметка какво се получи? Нито тунели под Шипка, нито мостове над река Дунав, вдигат данъците, теглят 20 милиарда държавен дълг, социална политика – нулева, 50 милиона не намериха за втората година майчинство. От тези пари трябва двама човека да живеят – и майката, и детето. Учуден ли сте, кажете?!

Благодаря. Господин Председателстващ, ако може на господин Тодоров леко да му опресните паметта. Тунелът под Шипка е проектиран и се строи. Трети мост при река Дунав е договорен с Румъния и подаден към Европейската комисия за финансиране. И най-голямото увеличение на бюджета на Социалното министерство се случи през последните две години. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Аз ще Ви обясня Вашето министерство какво прави, господин Министър, и Вашият министър на социалната политика. Прави пищни банкети за 350 човека в скъпи хотели! Прави банкети, с които харчи парите на Министерството. Харчи ги за храна, пиене, скъп алкохол, кючеци, танци. (Шум и реплики.) Не знам, може и компаньонки, и компаньони. Не мога да кажа как е свършил банкетът, не съм бил там и няма и да бъда на такъв банкет. (Шум и реплики.)

Това е истината! Това е Вашата социална политика – да покажете на бедните хора, на тези, които не могат да свързват двата края, как министърът на социалната политика си прави банкети по Коледа за 350 човека в скъпи хотели. Това Ви е социалната политика! Поне тези пари да бяхте ги използвали за нещо ценно, примерно да дадете подаръци на децата в домовете – да им дадете подаръци за Коледа. Поне да ги използвате за социално слабите хора – да им дадете средства за подаръци на техните деца за Коледа или някакъв бонус за социално слаби хора, или хора с увреждания, които не могат да свържат двата края по Коледа заради Вашите политики през последните две години. Заради това, че вдигнахте инфлацията 30% за две години. Това е истината! Затова, че не си спазвате предизборните обещания, правите коалиция с ГЕРБ и ДПС и забравяте за всякаква социална политика и всякакви социални предложения. Това е Вашата политика, защото лъжете като гражданин на хасковския квартал „Република“. Даже и те ще Ви завидят, толкова добре лъжете. Излъгахте толкова много хора с предизборните си обещания. Това направихте! А пък то е ясно, че няма да се спазват обещанията за тунели, за мостове, за не знам още какво си там, и магистрали бяха, ако си спомняте, господин Тодоров. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Стотици магистрали щяха да строят. Две години един метър не знам дали са построили магистрала. И в крайна сметка какво се случи? Всичко от това, което приказваха, и най-вече, че няма да правят коалиция с ГЕРБ и ДПС, ми че те най-важното обещание нарушиха и излъгаха българския народ, а Вие очаквате тук да мислят за хората с увреждания и за социално слабите и за… Благодаря, че оттук нататък трябва да обиждам и аз. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Нашият правилник предвижда в такива случаи, като се направи такава равносметка, че се злоупотребява с толерантността, вниманието и времето, дадено за дебат, което правим вече втори ден, в който гледаме бюджета, и виждаме тук словоизлияния, които общо взето нямат нищо общо с бюджета, народните представители… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И да викате, и да не викате, гилотината на мнозинството ще падне, защото злоупотребихте! (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Злоупотребихте! Тежко злоупотребихте с правото за изказвания, така че Правилникът предвижда следното: аз правя процедура за прекъсване на дебатите по този член, прекратяване на дебатите. Елате и направете обратна! (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Цонев, обратното ми предложение е във връзка с това, което направихте. Не мислите ли, че в предишния парламент и сега отново си позволявате цинично отношение, от кумува срама?! После не се обиждайте, когато Вашата група е оприличавана на башибозук. Не е нормално управляващи и мнозинство да заплашвате и да правите изрази от сорта, че гилотината на мнозинството ще се стовари! Вие разбирате ли за какъв цинизъм от Ваша страна и за изпускане на нерви става дума?! Не е нормално това Ваше поведение! Точно от Вас! Именно заради това за Вас е съвсем нормално, че сте действащ башибозук! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедура по начина на водене. Много Ви моля, когато позволявате финансовият министър да става и да налага мнение на залата кое е вярно, кое не е вярно, кой бил излъгал, моля Ви, когато чуете финансовият министър да лъже, да му правите забележка и на него. Защото финансовият министър току-що излъга, той каза: тунелът под Шипка се строи. Това не е вярно! Знаете ли какво означава един обект да се строи? Да има там багери, да има там машини. Няма нищо подобно! Аз съм избран от този район, от който е по-голямата част от този проект. Там физически не се извършва все още нищо, аз съм всеки ден по тези места, по които би трябвало да се работи. Видно от избирателната активност хората не ги интересува кой от коя партия е избран, те казват: Вие взимате една шапка пари, направете ни тунела. Защото повечето от народните представители съм сигурен, че не знаят с какво е толкова важен този проект. Защото, докато имаше ремонт в Хаинбоаз, камионите от Габрово пътуваха до Казанлък през Шумен. Тунелът под Шипка не се строи. Хората казват: искаме да дойдат багерите, да се махнат, да си асфалтират и ние да си го ползваме. В момента нищо не се прави и Вие излъгахте! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, процедурата ми е към Вас. Аз наистина отдавна нямам очаквания към Вас за проявяване на обективност, въпреки че за пореден път заемате мястото на председател на Народното събрание. Но преди няколко минути тук, на метър от Вас, български министър си позволи да обижда грубо, викайки срещу народен представител, който цитираше думите на друг български министър от Вашето управление, между другото – да се припомни. Аз сега ще си позволя да повторя думата, която беше изречена, за българските граждани, които нямат възможността да чуват това, което ние чуваме, било то изказано и не на микрофон. Министър Василев нарече народния представител Георги Георгиев идиот, защото господин Георгиев си позволи да цитира думите на негов колега от настоящето правителство. Думи, които бяха изключително верни, думи, които биха могли да бъдат проверени, в едно изключително аргументирано изказване. В стенограмата може да проверите дали има нещо от думите на господин Георгиев, което предизвика тази реакция. Аз и моята парламентарна група смятаме, че нямаше такова. Правилникът не позволява Вие да отстранявате министъра от заседанието, което принципно би било най-редното, което трябва да се направи към човек, който си позволява да се държи по този начин, но смятам, че имате възможността да призовете министър Василев да излезе и да се извини на народния представител Георги Георгиев от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ за начина, по който се отнесе, и за думата, която използва, между другото, в контекст, признавайки правотата на думите на господин Георгиев. Защото той каза: а кой още гласува за тези предложения бе, идиот. Тоест той призна, че това е гласувано по този начин, по който народният представител Георги Георгиев изрече от тази трибуна. Той призна, че той е прав, и го обиди затова, че е прав. И това му беше позволено от Вас, господин Минчев. А това, че пропуснахте думата, със заплахата от ДПС и коалиционните им партньори от Вашата група и ГЕРБ-СДС за гилотината на управляващите, мисля, че няма да бъде пропуснато, надявам се и от българските медии, но със сигурност от българските граждани. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Докато намеря § 15, да кажа, господин Председател, че не взех лично обяснение, за да не губя времето на залата.

И все пак да припомня на колегите, които се възмущават, че гилотина на мнозинството е метафора, която се използва в демократичния ред, когато мнозинството взема решения спрямо малцинството. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Друг път, ако искате, може да говорим за тълкувателен процес, тъй като съм завършил подобно нещо и съм държал изпити. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Да, да, господин Ганев.

Не знам дали сте учили по право тълкуване, но аз съм учил, така че… „Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2024 г., както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.)

Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 331: „В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, раздел ІІ. Разходи на ред 1.1. Персонал числото „514 628,6“ се заменя с „555 628,6“. 2. В ал. 2: а) на ред 2. Политика в областта на диагностиката и лечението“ числото „788 093,4“ се заменя с „838 093,4“; б) след ред 2 се създава ред „в т.ч.“ и редове 2.1 и 2.2: „2.1. Политика по профилактиката на репродуктивното здраве при жени и мъже във възрастта 20 – 39 г. 35 000,0. 2.2. Политика по развитие на Програмата за подобряване на майчиното и детското здраве в частта репродуктивно здраве 15 000,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Следва предложение на народния представител Бойко Борисов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, в която редакция е включено и подкрепеното предложение: „Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2024 г., както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на здравеопазването, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2024 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски. (5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2024 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Бюджета на Министерството на здравеопазването няма да го коментирам, защото бюджетът на Министерството на здравеопазването е точно такъв, каквото ни е здравеопазването в България, тоест никакво. Няма доволни от здравеопазването, така че няма да има доволни и от бюджета. По нашите предложения. Предлагаме с 50 милиона да се финансират профилактични програми и скрининг за репродуктивни проблеми сред младите хора във възрастовата група 29 – 39 години. Тъй като стана някакво неразбиране по въпроса за мащаба на репродуктивните проблеми сред младите хора в България, ще Ви обърна внимание. Броят на младите хора от 20 до 39 години е около 1 милион и 300 хиляди в България. От тях 150 хиляди са двойките в България, които имат репродуктивни проблеми. Тоест около 300 хиляди мъже и жени, като точният им брой вероятно е доста по-висок и продължава да расте, тоест около 23% от младите хора. Причините за този стерилитет са различни и се поделят поравно при мъжете и жените. Може да си затваряме очите, както за много други неща, но ако сме отговорни, ако мислим за хората, за демографията, трябва да предвидим финансиране на превантивни мерки. Трябва профилактично да откриваме тези причини за стерилитет и ако са отстраними, да ги лекуваме, преди да е станало късно. Защитата на младите хора изисква интегриран подход, образование, достъп до здравни услуги, държавна политика по профилактика и превенция, увеличена ранна диагностика на заболяванията, водещи до стерилитет, и правилното им лечение. Това, което предлагаме, е инвестиране в превантивна медицина, в профилактика и скрининг и има много плюсове – предотвратяват се заболявания и с това се намаляват разходите за лечение; подобрява се като цяло общественото здраве и здравословният начин на живот; увеличава се продължителността на живота; повишава се броят на здравите, което, от своя страна, е инвестиция в хората, която има пряко икономическо въздействие. За ползите за демографията да не говорим. Пазарната цена на такъв еднократен специализиран преглед при специалист за жена в репродуктивна възраст е 315 лв., за мъж е 310 лв. Тази цена се заплаща от пациента, а необходимостта от подобен преглед е да се повтаря веднъж на две години. Колко млади хора биха могли без затруднение да заплатят тези суми? Но при условие че с бюджета целево определим съответно 35 милиона за политика по профилактиката на репродуктивното здраве при мъжете и жените във възраст 20 – 39 години и 15 млн. лв. за политика по развитие на Програмата за майчино и детско здраве в частта „Репродуктивно здраве“, и при обществен договор за изпълнение, възложен от Здравната каса или от Министерството на здравеопазването, тази сума би могла да се редуцира до 200 лв. и да се поеме от бюджета. Какво печелим от тази превантивна медицина, ако е наложена като държавна политика и систематично я прилагаме? Първо, намаляване на заболяванията и смъртността. Второ, намаляване на медицинските разходи. Трето, увеличаване на продължителността и качеството на живота. Четвърто, намаляване на натиска и натоварването върху цялата здравна система – върху болниците, лекарите и помощния медицински персонал. Това всичко – на фона на недостиг на лекари, медицински сестри и акушерки. И пето, стигаме до икономическия ефект – провеждането на програми за превантивно здравеопазване е икономически по-изгодно, отколкото лечението на сериозни заболявания. Убедени сме, че с въвеждане на финансиране на предложените от нас две превантивни програми за профилактика на репродуктивното здраве ще има широкообхватни и сериозни ползи за подобряване на репродуктивното здраве, за намаляване на репродуктивните проблеми сред младите хора и за цялостното здравно състояние на хората, облекчаване на здравния сектор и икономиката като цяло. Другото наше предложение в ал. 1 е увеличаване на разходите за персонал с 41 млн. лв. В здравеопазването има сериозен недостиг на кадри, особено медицински, но вече и на помощен персонал. Медицинският персонал застарява и средната възраст е вече над 55 години. Има и друг момент при заплащането на труда в здравеопазването. Това са съществените разлики между отделните специалисти, между отделните категории персонал също. Например заради ниските възнаграждения на професионалистите по здравни грижи няма интерес за придобиване на професиите медицинска сестра, лаборант, рехабилитатор, лекарски асистент и така нататък. В близкото минало имаше такъв интерес – много сериозен, но по-скоро за да напуснат България и да работят на по-заплатени места. Сега – по оценка на социалните партньори, липсват над 30 хиляди специалисти по здравни грижи в страната. Затова предлагаме в бюджета на Министерството на здравеопазването тези допълнителни разходи за персонал в размера, който сме посочили, за да може да стане възможно достигането и поддържането поне на договорените с колективния трудов договор минимални основни възнаграждения за работещите в центровете за спешна медицинска помощ и регионалните здравни инспекции. Тези средства ще стигнат за 5% реален ръст на заплатите от 1 януари 2024 г. и това отново няма да са адекватните възнаграждения, които очакват в сектора и които отговарят на натовареността и професионализма на работещите в сферата на здравеопазването, а ще направят една идея по-привлекателни работните места и може би ще позадържат работещите в момента, но едва ли ще привлекат нови хора в системата. Достойното заплащане на труда – това е нашият основен мотив за предложенията за увеличение на възнагражденията не само в здравеопазването и в социалната сфера, но навсякъде, където сме ги направили. Не приемете ли предложението ни, ще провокирате и отпушите натрупаното напрежение в сектора, в случая в здравеопазването или в социалната политика, и то заради липса на достойно заплащане на труда в тези важни сфери от стопанския и икономическия живот на България и от живота на хората най-вече. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Гьоков, уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Господин Гьоков, уважавам всичко това, което казахте, и Вие ще получите подкрепа на тази идея. Но ще Ви кажа защо в бюджета сега това не трябва да бъде включено. Когато правихме Кръглата маса по отношение на профилактиката, превенцията и подобряването на демографските показатели, там коментирахме, че заедно ще започнем създаването на такъв национален център, който да обединява всички профилактични програми, програми за превенция, за постигане на част от целите, които Вие казахте, и още много други. Този център все още не е създаден. Дори и сега да сложим тези 35 млн. в бюджета на Министерството на здравеопазването, те няма да бъдат изразходвани за целите, за които Вие сте ги посочили, поради простата причина че такива програми с разговори с експерти от Министерството на здравеопазването не са готови и не са направени. Единствената възможност, каквато е идеята – в кулоарите, която беше обсъждана, е да ги сложи в Министерството на здравеопазването, то да ги даде в Касата, и евентуално Касата да направят нещо през годината, та да постигнем част от целта, която Вие казвате. По отношение на държавната политика по доходите, това, което Вие казвате, Вие казвате, че имаме проблем с възнаграждението на сестрите и на лекарите. Всичко, което казвате, е факт. Средствата за увеличаването на трудовите възнаграждения за достигането на основните нива по браншовия колективен трудов договор в сектор „Здравеопазване“ се достигат по два механизма, които са допълнителни в бюджета. Има 60 млн. лв. по методика от Закона за лечебните заведения за доходите на областните и общинските болници и в Касата отделно има още 60 млн., които ние разделихме, където ще бъдат раздадени на лечебните заведения, плюс още около 48 млн. по Наредба № 3, стават близо около 170 млн., които държавата ще раздаде на лечебните заведения – областни и общински, по различни нормативни причини, като основната идея на това възнаграждение е да получат тези заплати. Това, което Вие предлагате – разходите за персонал в бюджета на Министерството на здравеопазването не са свързани с увеличаването на заплатите на лекарите и сестрите, които работят в лечебните заведения. Тези разходи за персонал биха отишли единствено и само за заплатите на работещите в системата на спешната медицинска помощ, РЗИ, персонала на Министерството на здравеопазването и някои от второстепенните разпоредители, но не и на лекарите и сестрите, за които говорите. Затова всичко, което казахте, е правилно, но то е част от нещо голямо, което искаме всички да направим заедно, така че в момента дори да ги дадем тези пари, те няма да постигнат целта, която Вие сте си поставили. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Гьоков, уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Действително това, което предлагате, има своята логика, но няма готовност. Мисля, че стана ясно и от преждеговорившия – професор Ангелов, че Министерството на здравеопазването не е подготвило тези програми, за които се иска в момента допълнително финансиране. Тази година политиката в областта на здравеопазването, и Вие сте част от Комисията по здравеопазване, знаете, че беше променен правилникът на Центъра за асистирана репродукция, беше увеличена сумата, с която се подпомагат процедурите за асистирана репродукция, тоест както настоящото мнозинство в Народното събрание, така и изпълнителната власт имат последователна политика. Относно профилактиката и превенцията – действително трябва да има един по-широк поглед и асистираната репродукция, и репродуктивните проблеми са част от глобалната картина. Имаме национален раков план, който трябва да се остойности и да се направят догодина съответните програми, имаме и много други социалнозначими заболявания. Разбира се, Вие сте избрали една от възможните сфери на финансиране, която не омаловажава нейната стойност, но както казахме, трябва да има комплексен подход. Мисля, че догодина с общи усилия в Комисията по здравеопазването, Вие сте неин член, ще изготвим съответните рамки и да разпределим правилно ресурса. Относно възнагражденията на медицинските сестри и лекарите професор Ангелов го изясни, тук не трябва да смесваме финансирането на второстепенните разпоредители – в случая центрове за спешна помощ, регионални здравни инспекции, с изпълнителите в търговски дружества, които са болници и други договорни партньори на Националната здравноосигурителна каса. Там финансирането, стана ясно, усилията за постигане на нивата на основни заплати по колективен трудов договор в сфера „Здравеопазване“ мисля, че са достатъчни. За работещите във второстепенните разпоредители в бюджета и извън бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени около 275 милиона, ако не ме лъже паметта, с които е възможно да се увеличат възнагражденията в различни видове второстепенни разпоредители при постигане и защитаване от тях на съответните нужди и реформи във всеки един сектор. Така че възнагражденията е възможно да се повишат допълнително в тези второстепенни разпоредители, които са в сферата на здравеопазването, ако те успеят чрез Министерството на здравеопазването да аргументират това следващата година. Има предвидени средства, макар и не в тази разпоредба. Благодаря.

Господин Гьоков, тези 50 милиона за репродуктивно здраве, които Вие сте включили във Вашето предложение, по предложение на Министерството на здравеопазването има 15 милиона, включени в т. 3.2 на чл. 1, ал. 5 за организирането и провеждането на скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените и мъжете, неонатален скрининг, скрининг на злокачествени образувания на шийката на матката. Тоест това е покрито, но в по-малка степен, тъй като Министерството на здравеопазването очевидно смята, че 15 милиона за началото на тези програми са достатъчни, няма нужда от пълната сума, тя евентуално ще бъде отпусната догодина в зависимост от това как тръгнат пилотно тези програми.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ангелов, уважаеми господин Пандов! Аз отправям към всички задоволство, че Вие подкрепяте Проекта, въпреки че няма да гласувате за финансирането му за тези две политики. Господин Министър, да, има го това, но ние искаме да разширим обхвата, защото общо взето тези средства, които са там, са за превенция за рака на маточната шийка, а ние искаме да го разширим въобще за репродуктивните проблеми на младите хора. Аз съм напълно наясно, че както Вие, господин Министър, ползвате експертизата на Министерството на здравеопазването, колегите са разговаряли с експерти от Министерството на здравеопазването, така и ние сме разговаряли с тези хора от Министерството на здравеопазването, експертите, и те имат готовност за прилагане на тези проблеми. Ще се съглася с Вас, че ни трябва една цялостна политика по превенцията, по профилактиката, и много силно се надявам тази политика най-накрая да я направим. Защото с този бюджет, въпреки че са увеличени парите за профилактика за извънболнично лечение, не е достатъчно това. И отново болничната помощ помпим горе за бюджета на Здравната каса с доста средства, въпреки че увеличението, доколкото си спомням, за извънболничната е с 26%, а за болничната с около 13%, но това е правилният път – профилактика, за да намалим тежестта върху здравната система. Тези предложения са на база и на срещите, които направихме в парламента, на база и на тази кръгла маса, за която говорехте и Вие. Разбирам, че има подкрепа от всички групи в тази посока, но засега тази подкрепа се изразява и остава само на думи. (Реплики.) Ами 17 милиона при необходимостта от близо 160 млн., които ние сме ограничили до 50 и още до 9 милиона в едно предложение за изграждане на донорска банка, са нищо тези милиони. Не знам, сега сигурно ще отхвърлите нашето предложение, но искам да Ви кажа, че демографията – това е част от борбата срещу демографската катастрофа в България. Имайте предвид, че това са – при условие че в България вече сведохме ражданията на деца до 50 – 55 хиляди, не сме ги свели ние, ами те сами се сведоха до 50 – 55 хил. деца, когато имаме 150 хиляди, и то по занижени данни според мен, а те са доста повече млади двойки с репродуктивни проблеми, ние трябва да вземем някакви мерки за тези хора. Освен че ще им донесем някакво лично щастие, ние работим и за България, за тази демография. Това трябва да го разберете и Вие. Казахте: евентуално със следващия бюджет ще направим това. Дано на следващата година по това време, или малко по-рано, да не си говорим пак за това, какво ще направим следващата година, без да го правим сега. Наясно съм, че няма да приемете предложението, но поне повдигаме въпроса сериозно да се замислят всички групи и ако някой има нещо да предлага, да го мисли, да го измисли още сега, за да можем да го предложим със следващия бюджет, защото, докато умните се наумуват, нещата отиват на лошо в демографията.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не подкрепяме представения бюджет на Министерството на здравеопазването, тъй като считаме, че този бюджет е в противоречие със заявените амбиции на министъра на здравеопазването при встъпването му в длъжност. Ще посоча като пример намаляването на доплащанията на пациентите. Неведнъж от тази трибуна съм обръщала внимание на факта, че българският пациент доплаща над 50% от стойността на предоставената му здравна услуга. Това е болезнен за пациентите въпрос и това е единствената причина за вербалния флирт на господин министъра с тази тема. Флирт, защото освен декларациите му, намаляването на доплащанията не е намерило място в този бюджет. Само преди няколко месеца господин министърът обикаляше студията и се кълнеше, че това е най-големият му приоритет. За кой ли път се оказа, че цялата пара е в свирката и нито една мярка в тази посока не е предвидена. На второ място, не са предвидени достатъчно средства за ремонти на държавните и общинските болници. Всички знаем в какво състояние са. Всички знаем мизерията в една значителна част от тях. Липсват също така политики по отношение балансирането на възнагражденията в държавните и общинските болници. И в тази посока заявките на господин министъра бяха много амбициозни. Явно и в тази посока ентусиазмът му е угаснал. Всичко си остава постарому – директори с шестцифрени месечни заплати, от една страна, и лекари и медицински персонал, от друга, на ръба на мизерията, принудени от обстоятелствата да работят на две или три места, доведени до психическо и физическо изтощение. Липсват сериозни мерки за лекарските специализации за увеличаване на средния медицински персонал. Дори широко рекламираните мерки за превенция реално не предвиждат мерки и политики, а просто увеличаване на средствата по тези пера. Няма нито една гаранция, че тези пари ще стигнат до пациентите. С предложения бюджет Вие, господа от сглобката, казвате на избирателите си, на целия български народ, че нямате намерение да извършвате каквито и да са промени, с които да подобрите здравния статус на хората. Уважаеми избиратели на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, Вашите избраници чрез предложения от тях бюджет не желаят да подобрят здравеопазването, не желаят да подобрят здравния ни статус, а вместо реформи получаваме лобизъм и кадруване, вместо повече контрол в системата, получаваме още от същото, получаваме още от лошото обслужване в болниците, некачествена и оскъдна храна, мизерни условия, ограничен достъп до здравеопазване в някои райони на страната, ограничен достъп до лекарства, от високи цени, няма го обещаното ограничаване на частни болници, няма мерки за спиране източването на средства от системата. Заради това, заради липсата на реформи, липсата на адекватни политики ние няма да подкрепим бюджета на Министерството на здравеопазването за 2024 г.

Благодаря, господин Минчев. Когато има неточности, прекалено често ми се налага да ставам да ги обяснявам. Госпожо Генчева, Приложение № 2 към текущия бюджет от ред 79 до ред 92 са капиталовите инвестиции на Министерството на здравеопазването. Може би не сте ги погледнали. Мога да Ви ги изчета: – Модернизиране на центровете за спешна медицинска помощ в областните градове и техните филиали за купуване на съвременни медицински превозни средства и оборудване – 72,2 милиона. – Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха – 54,7 милиона. – Укрепване на капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи – 48,5 милиона. – Инвестиция, модернизиране на болничните заведения е това, за което казахте, че няма средства – 48,2 милиона. – Инвестиция Центрове за интервенционална диагностика и лечение на мозъчно-съдови заболявания – 36 милиона. – Изграждане на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести „Св. Анастасия“ в град Бургас – 35 милиона. – Укрепване на капацитета на болничната мрежа и извънболничната медицинска помощ за борба с кризи – 16,3 милиона. – Подкрепа на структурите на извънболничната медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология за справяне с кризи – това е в малките населени места – 6,6 милиона. – Национална цифрова платформа за медицинска диагностика, това, за което говорите, контрол над разходите – 6,5 милиона. – Развитие на извънболничнта помощ – 6,2 милиона. – Модернизация на психиатричната помощ – 6,1 милиона. От това имаме ужасяваща нужда. – Разработване на модулите на Национална здравна информационна система – 5 милиона. – Изграждане на нов кръвен център – 5 милиона. – Проектиране на център за лъчение с протонна терапия – 1 милион.

Уважаеми господин Председател! Разбираме, че с това наше предложение създаваме известно неудобство на управляващото мнозинство, защото за всяко гласуване трябва да ги викате в залата, за да идват тук. Аз засякох времето, за което се събраха народните представители от мнозинството, и се извърши гласуването, и то беше две минути и половина. Ако искате, засечете го сега, господин Председател, да видите, че ще бъде същото, а даже и по-дълго време, така че работата ни е да стоим тук, да участваме в дебата, и да гласуваме, а не да стоим по парламентарните стаи. Така че неудобство е наистина, но в крайна сметка това е нашата работа.

По чл. 16 има направено предложение от народния представител Павела Митова и група народни представители (№ 49 354-04-314). Подкрепено е по принцип от Комисията. Следващото предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, което също е подкрепено. И предложението на Бойко Борисов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2024 г., както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на образованието и науката, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (5) В трансфера по ал. 4, т. 15 са включени средства в размер на 355,1 хил. лв. за осигуряване на дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. (6) В трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища са включени средства за персонал в размер на 142 460,5 хил. лв., като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование, от които 121 989,8 хил. лв. за осигуряване на достигнатите размери на възнагражденията на академичния състав.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! Става дума за финансирането на Българската академия на науките и висшите училища. Разбира се, ще спомена лек конфликт на интереси, бивайки и служител на Академията, и университетски преподавател. От години, още от времето на един злополучен финансов министър от управлението на ГЕРБ преди 10 години, няма да казвам имена, бюджетът на Академията беше драстично изрязан и оттогава тя се опитва всячески да догони заплащането в университетите. Десетина години наред трябва да се признаят усилията, разбира се, през годините това да се случи, но така или иначе винаги заплащанията на академичния състав, както и на служителите с висше образование, които не са членове на академичния състав, върви една стъпка след тази на университетите. Похвално е желанието да се увеличават заплащанията и в двете структури – както на висшите училища, така и на Българската академия на науките, но това никога не се случва в този размер за Академията, който се очаква, за да бъдат изравнени тези условия. Именно поради това ние предложихме бюджетът на Академията да бъде увеличен не с 8,5 милиона, а с 11 милиона. Виждам, че са дали тези 10 милиона, които са предвидените над 8,5, още 10, но това не са достатъчните 11 милиона, което няма да покрие в пълна степен заплащането най-вече на специалистите с висше образование, които не са в академичния състав. Това, което не можах да разбера дали не е някаква грешка, или не е отчетено, предвиденото първоначално 171 млн. 899 хил. лв. за Академията в таблицата на страница 67 е оставено същото без никаква промяна. Ако е отчетено по принцип това увеличение на 10 милиона, би трябвало да го има и на страница 67 като поправка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз няма да губя времето и няма да коментирам бюджета на Министерството на образованието, а ще изразя с гласуване отношението си към предложения бюджет. Вземам думата, за да обърна внимание, че тук става въпрос за бюджета на Министерството на образованието в чл. 16 за едно наше предложение да определим субсидия от 100 хил. лв. за Тракийския научен институт. Предложението вече го мотивирах, когато разгледахме бюджета на Министерството на външните работи, за да предложим субсидиране на тракийските дружества. Тогава беше отхвърлено предложението по незнайни за мен причини, но тук поне имам основателна причина да призова всички колеги да гласуват за това наше предложение. Първо, защото става въпрос за една много дребна сума от 100 хил. лв. Второ, защото вече се финансират други подобни институти, например за Македонския научен институт, а лишаваме други. Тракийците по-лоши ли са, и без да внасям противопоставяне между различните институти, но мисля, че трябва едно равноправно отношение от наша страна и да подкрепим тези 100 хил. лв. за този съхранител на историята на тракийските българи, продължител на десетилетните традиции, които обогатяват духовния ни и културен живот на нацията, и такъв един институт като Тракийския научен институт. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, първо искам да подкрепя категорично това, което каза колегата Чорбанов. Ние тук повече от 10 години всяка година водим, бих казал, неравна борба при определянето на бюджета за съответната година за повече средства за наука, за образование и в това число за решаване на част от диспропорциите между финансирането на Българската академия на науките, заплащането на колеги, които работят във водещи направления и от които очакваме технологичен прелом не само на теория, но и приложна теория в българската икономика. Този въпрос се подценява и трябва да направим всичко възможно, за да финансираме по подходящ начин и Българската академия на науките, и висшето образование. Използвам случая да се обърна към всички колеги, тъй като е получено писмо от ректора на един от големите държавни университети в България – Университет за национално и световно стопанство, където има извънредна ситуация. Там заради засиленото движение, бих казал, на подпочвени води целият корпус „И“ е затворен, тъй като има опасност за здравето и живота на студентите и преподавателите, а става дума за 5 хиляди студенти. Затова моля да получи подкрепа Университетът за национално и световно стопанство, в който не мисля, че се намирам в конфликт на интереси, тъй като съм преподавател в този университет, но той е държавен университет и става дума за хиляди студенти. Моля Министерството на финансите и колегата Асен Василев да направят всичко възможно, така че от капиталови разходи най-вероятно да бъдат осигурени средства за спешно решаване на този проблем, пак казвам, става дума за учебни занятия на 5 хиляди студенти, в това число и по международни програми, магистърски и докторски с Великобритания и Китай. Благодаря.

Благодаря, господин Минчев. Първо да уточня, сумата за БАН, която е дадена в този член, е както е оригинално заложена – допълнителните средства минават по реда на чл. 1, ал. 5 и ще се отпуснат допълнително към тези средства, както е с всички други суми в чл. 1, ал. 5. Те седят там и са в допълнение към това, което е дадено в адресните бюджети, така че там няма проблеми. Що се отнася до това, което господин Гечев каза. Това не е стигнало до нас, но ако дойде, ще гледаме даже в рамките на тази година да реагираме, тъй като ситуацията изглежда спешна.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Гечев, благодаря, че поставихте този въпрос. Аз също съм запознат. Мисля, че той трябва да бъде решен и трябва да бъде финансиран, и това не може да стане без отношение и целенасочени действия от страна на Министерството на финансите, тъй като сумата е голяма. Но аз използвам случая, тъй като и министърът на финансите е тук, да обърна внимание на този подход за крайна централизация на капиталовите разходи. Към Министерството на образованието и науката има близо 400 второстепенни разпоредители и 400 звена, близо 2000 сгради. Вероятността всеки един ден или през годината поне няколко от тях, било покрив да протече или една ограда да се наклони, да стане опасна за здравето на децата в едно училище, в което учат, е много голяма. Имаме разходи с минимална стойност. Беше даден пример за един лаптоп да се закупи с по-добри характеристики. Всичко това трябва да минава централизирано през Министерството на финансите. Това по мое мнение е подход на крайна централизация. Вие ще бъдете свръхзатормозени, затрупани от искания за постоянни постановления, няма да можете да смогнете, ще блокирате или най малкото ще забавите много процеси. Помислете дали да няма някакъв праг, под който да има улеснен режим. Да оставите, хайде, вече с бюджета за 2024 г. е невъзможно, но с бюджета за 25-а година министерствата да имат тези правомощия. Има редица министерства като образованието, които имат много на брой малко разходи, в много разпоредители. Не е както инфраструктурните министерства с малко на брой, но големи проекти и дейности, и това е отличителното по тях. При всички случаи тяхната работа ще бъде силно затруднена. Вие не знам как ще смогнете с толкова много постановления през следващата година. Може и да има предимство този подход на централизация, но няма всезнаещ, всереагиращ централен орган на планиране. Ако имаше такъв ефективен, командната икономика щеше да спечели съревнованието с пазарната, тя го загуби. Благодаря.

Благодаря, господин Вълчев. Абсолютно сте прав. Текущите ремонти, както знаете, и цялата издръжка си е в министерствата. Капиталовите разходи, така или иначе, изискват планиране, обществени поръчки и така нататък, така че има де факто доста време, преди да се направи един капиталов разход, даже и той да е под праговете от 30 хил. лв., както Вие казахте. Системата, която сме предложили на Министерския съвет, е с месечно постановление да се одобряват абсолютно всички капиталови разходи по системата, които са подадени, които се одобряват на месечна база от съответните министерства. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. По чл. 17 има направено предложение от Корнелия Нинова и група народни представители, под № 49-354-04-331: „В чл. 17, ал. 1, раздел II. Разходи се правят следните изменения и допълнения: 1. На ред II. Разходи и на ред 1. Текущи разходи числото „403 350,5“ се заменя с „467 800“. 2. На ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „63 473,5“ се заменя с „63 723,5“. 3. На ред 1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел числото „4 251,5“ се заменя с „4 501,5“. 4. Създава се ред 1.2.2.4: „1.2.2.4. Съюз на българските писатели „250,0“. 5. На ред 2. Капиталови разходи в колона № 2 се поставя числото „2 000,0“. 6. Създава се ред 2.2: „2.2. Възстановяване на Паметника на Съветската армия в София 2 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев, № 49-354-04-337: „В чл. 17 (1) се правят следните изменения: 1. В раздел II. Разходи, т. 2. Капиталови разходи, подточка 2.2. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт се записва числото „950,0“. 2. Създава се нова алинея – Чл. 17 (4) със следния текст: „Средствата по чл. 17 (1), раздел II. Разходи, т. 2. Капиталови разходи, подточка 2.2. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, увеличението от 950,0 хил. лв. с добавените средства се използват целево за придобиване на помещение и оборудване за нуждите на български културно-информационен център в Тараклия.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев, № 49-354-04-338: „В чл. 17 (1) се правят следните изменения: 1. В раздел II. Разходи, т. 1. Текущи разходи, подточка 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „59 222,0“ се изменя така: „59 242,0“. 2. Създава се нова алинея – Чл. 17 (4) със следния текст: „Средствата по чл. 17 (1), раздел II. Разходи, т. 1. Текущи разходи, подточка 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, увеличението от 20,0 хил. лв. с добавените средства се използват целево за популяризиране на съвременната българска култура и история в Република Сърбия чрез дейността на Културно-информационния център на българското национално малцинство „Босилеград“ в Сърбия.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Георгиев, № 49-354-04-340: „В чл. 17 (1) се правят следните изменения: 1. В раздел II. Разходи, т. 1. Текущи разходи, подточка 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „59 222,0“ се изменя така: „59 422,0“. 2. Създава се нова алинея – Чл. 17 (4) със следния текст: „Средствата по чл. 17 (1), раздел II. Разходи, т. 1. Текущи разходи, подточка 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, увеличението от 200,0 хил. лв. с добавените средства се използват целево за популяризиране на съвременната българска култура в Република Северна Македония чрез дейността на Културно-информационния център на Република България в Скопие, съгласно определени от Министерството на външните работи приоритети.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Изчакайте ги малко. Звънецът бил ли е?

Да не сме в училище?!

Имаше друг преди мен.

Господин Председател, става въпрос за няколко предложения, които съм внесъл. Първото предложение е за придобиване на помещения и оборудване за културно-информационен център в град Тараклия, който е едно своеобразно средище на българщината в Молдова. Тук трябва да припомня на залата, че това е нещо, което е гласувано от Народното събрание, одобрено е в Комисията и в залата единодушно. Единственото, което остава, е да се отпуснат средствата, за да можем да имаме културно-информационен център в Тараклия. На практика какво се получава? До момента Народното събрание е гласувало „за“, но до момента, в който не се заложат съответните средства в бюджета, на практика това гласуване не води до никакви действия, тоест има една мълчалива отмяна на практика, или в най-добрия случай, да кажем, че просто това решение е поставено на пауза до момента, в който не бъдат отпуснати съответните суми. Разбира се, това не е цялата сума, това е първоначално необходимата сума, за да може да се изгради културно-информационен център в Тараклия, който на практика да направи така, че там да имаме още по-силна българска общност и Тараклия да се развие като един своеобразен център, като една столица на българщината в Молдова. Това е нещо, което е абсолютно консенсусно за цялото Народно събрание. Тук не би следвало да има абсолютно никакви различия, защото – подчертавам, вече е гласувано и най-логичното нещо е, след като е одобрено създаване на такъв културно-информационен център в Тараклия, сега да се одобри и съответната сума от 950 хил. лв. в бюджета. Другото предложение е за 200 хил. лв. за популяризиране на съвременната българска култура в Република Северна Македония чрез дейността на културно-информационния център в Скопие. Тук отново съм заложил въпросните средства да се използват целево, за да не може да отидат по друго предназначение. Както и по-рано чухме, има предложения, средствата, които са заложени за културно-информационен център – Скопие, да се използват и за други дейности, както преди това дискутирахме, да речем, за военни паметници, поддръжка на военни гробища и така нататък. Тук моята идея е по-скоро тези 200 хиляди да бъдат целево заложени и да са гарантирани, че отиват за най-тесните нужди, така да го кажа, на културно-информационния център в Скопие. Може би най-същественото предложение е това и за най-малката сума съответно, а именно, за скромните 20 хил. лв. Много добре и много правилно чувате всички – отново идеята ми е да се отпуснат целево за едно подсилване на дейността на културно-информационния център в Босилеград на нашето национално малцинство в днешна Република Сърбия. Тук отново трябва да направя бележка на групата на ПП-ДБ. Виждам в залата господин Георги Ганев, не виждам госпожа Белобрадова и госпожа Цонева, но те са хората, които редовно ходят в Босилеград, снимат се на всякакви събития – не пропускат събитие. Снимат се с местните българи, обещават им подкрепа – политическа, абсолютно всякаква, след което обаче някак си нищо не се случва. На практика това се превръща в едни последователни действия на ПП-ДБ – отиват, снимат се, обещават, говорят хубави приказки, след което нищо – просто си тръгват. След това идват отново, отново обещават – втори, трети, десети път, n на брой пъти и нищо не се случва. Тези 20 хил. лв. са изключително скромна сума, господин Ганев, която залагаме, за да може да се подсили дейността на културно-информационния център…

Ние няколко пъти по толкова сме дарявали вече.

…в Босилеград, защото той определено среща финансови трудности. Знаете, че самият регион е доста беден. Определено това е една сума, която за бюджета е изключително, изключително малка. Може би – не съм правил справка на всички предложения, но може би това е най-малката сума, предложена въобще в целия бюджет. Тези 20 хил. лв. могат да направят така, че да се подобри дейността на културно-информационния център в Босилеград и той да обхваща повече дейности, да работи по-добре и да осигурят спокойно неговото съществуване, подобряването на неговата дейност, още повече, че живеем във времена, когато инфлацията е повсеместна, всички продукти и стоки са по-скъпи, така че тук апелирам, особено ПП-ДБ, да подкрепите това предложение, защото наистина става въпрос за много малка сума, която по никакъв начин няма да попречи на абсолютно нищо от бюджета. Пак повтарям – 20 хил. лв. за културно-информационния център в Босилеград. Всички Вие, особено от ДБ, многократно подчертавате колко са важни за Вас българите в Босилеград и очаквам просто да подкрепите това наше разумно предложение. Надявам се, че ще го сторите. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Обръщам внимание, че ние сме направили предложения, тъй като беше ясно, че с подхода, който първоначално беше заложен в сектор „Култура“, имаше крещящо недофинансиране, нещо, което бе осъзнато от управляващите и те решиха рекордно да вдигнат бюджета в сектор „Култура“. Там обаче е важно и как ще се разпределят парите. Те, както сме казали многократно от тази трибуна, не са само за заплати, които са изключително ниски и естествено, че трябваше да се актуализират, тъй като за мен културните дейци в тази си част да останат да работят и да съхраняват културните ценности на България при едни мизерни условия, наистина в нашите очи на всички, предполагам, че изглеждат като герои и те са такива, защото си вършат работата перфектно, а не получаваха адекватното заплащане, не че сега ще бъде кой знае колко актуално с оглед инфлацията. Ние сме предложили по отношение на Съюза на българските писатели 250 хил. лв., които в разговор с председателя на Сдружението господин Боян Ангелов получих информация и уверение, че са им изключително необходими, тъй като те издават – имат много различни издания, за които, разбира се, няма необходимото финансиране. Тези 250 хил. лв. поне първоначално ще им покрият това, от което се нуждаят, за да може да функционира нормално Съюзът на българските писатели. Излишно е – тук всички сте интелигентни хора, да Ви казвам какви имена членуват в него и с какво са допринесли за развитието на българската култура. Като казах, че тя върши своята работа, няма как да не кажа тук, че не можем в обхвата на тези предложения да внесем всичко, което според нас е необходимо. Аз се радвам, че тук в залата има хора, които са добре подготвени по темата и знаят отделните проблеми в различните гилдии в сектора. Мен лично изключително ме притеснява това, че в три бюджетни години назад, едни и същи са парите, които са наистина смешно малки по отношение на теренните разкопки – там са само три милиона. За да се случи това, което би трябвало, и да имаме функциониращи обекти, като: Плиска, Велики Преслав, Царевец, новият ни обект, който е най-ранният солодобивен център в Европа – Провадия, и солницата. За да имаме напредък в археологическите резервати – Сборяново, Тракийски античен град Кабиле, античната и средновековна крепост „Калиакра“ и прочее, и прочее неща, ние трябва там да увеличим с поне четири милиона и половина. Казвам го, за да го чуе министърът на финансите, тъй като, както казах, тези пари наистина са абсолютно необходими. Той обича тук да казва и явно така и действа, така работи – за едно проектно начало да не се раздават пари в чували – цитирам по памет от вчера. Няма да раздаваме пари в чували, нито пък той ще ги раздава в чували, но като му е толкова любимо проектното начало, всички тези проекти, които Ви изброих по отношение на теренните разкопки, са успешни, изключително важни за България и за негово сведение в областта на археологията и в трите предходни бюджетни години всички проекти са усвоени от специалистите, експертите там, които са ги изготвили, за да може да се случи това в изброените обекти, а и на територията на Аполония понтика, на Месембрия, като благодарение на последните и световната ценност – старинен град Несебър, бе гласувана и от Комитета за Световно наследство на ЮНЕСКО и там трябва да бъде увеличена, бих казал, субсидията. Благодаря Ви. Обръщам Ви внимание за писателите. Колегата Свиленски ще Ви каже и за другите наши предложения.

Господин Председател, първо ще направя една процедура и после изказване.

Благодаря, господин Председател. Първо ще направя една процедура и след това изказване. Уважаеми господин Председател, точки 10, 11 и 12 от седмичната програма касаят удължаване сроковете на комисии, на които сроковете са изтекли или изтичат. Предложението ми, господин Председател, е те да станат точки 3, 4 и 5 в седмичната програма, тоест след бюджета. Моля да го подложите на гласуване. Във връзка с предстоящото гласуване искам проверка на кворума.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Предложението за преместване на точките беше, тъй като са последни точки, а са важни комисии. Аз го мотивирах защо го направих, така че не виждам защо се притеснявате, че някой е дошъл да гласува в залата, плюс това работата ни е в пленарната зала все пак, а не в кулоарите. Но, господин Председател, вземам изказване по отношение бюджета на Министерството на културата и за предложението, което сме направили от нашата парламентарна група, за допълнителни 2 млн. лв. към бюджета на Министерството на културата за възстановяване и реставриране на Паметника на Съветската армия. Когато направихме това предложение, Административният съд не се беше произнесъл в две дела, че действията, извършени върху Паметника на Съветската армия, са незаконни и са извършени без абсолютно всякакви документи. Днес сезирахме и прокуратурата по този повод, тъй като има злоупотреба с държавно имущество, увреждане на държавно имущество, и парите, които са необходими за възстановяване на поруганото имущество, вероятно в бюджетите нито на Министерството на културата, нито някъде на Финансите ги има. По този повод сме направили и това предложение. Аз се надявам да получи и подкрепа, още повече че след решението на Административния съд, че действията са незаконни, тези пари след това ще бъдат възстановени в държавния бюджет, тъй като на лицата, които са причинили това незаконно действие, тези пари ще бъдат предявени като искове. Тоест тук става въпрос, образно казано, за едно заемообразно финансиране на Министерството на културата със средства, които да позволят възстановяването и реставрирането на Паметника на Съветската армия там, където му е мястото, както реши съдът, а съответно виновните лица след това да възстановят парите в бюджета на Министерството на културата. Господин Василев, тук мисля, че… (Народният представител Йордан Цонев и министър Асен Василев разговарят.) Господин Василев, господин Асен Василев! Мисля, че е правилно предложението сега да бъдат… (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Не, не, Вие ще се консултирате…

Консултирахме се по Вашето предложение.

Извинявайте, господин Цонев. Добре, ще изчакам. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Извинявайте, господин Цонев, защото се изказвам в момента и затова.

Добре, стана ясно в крайна сметка. Господин Цонев, извинявайте наистина, ако съм развалил консултациите. Аз ще го изговоря после с господин Василев. Предложението ни е 2 млн. лв. за Министерството на културата. Благодаря и извинявайте още веднъж.

Не знам колко от Вас са ходили в Западните покрайнини, още по-малко знам колко от Вас въобще са стъпвали в Българския културен център, за който искаме 20 хил. лв. Двадесет хиляди лева! Давате ли си сметка колко е обидно в момента и министърът на финансите да не стане тук и да каже, че 20 хил. лв. ще намери и ще даде на тези хора, които са преживели Югославия, преживели са 45 години не геноцид, а не знам какво. (Реплики от ПП-ДБ.) И все пак там живеят, раждат се българи, учат в българско училище, учат български език и ние в момента се борим за 20 хил. лв. и мнозинството гордо казва: „Не.“ И тук един ми подвиква: „Слизай.“ (Реплика от народния представител Венко Сабрутев.) Ами аз ще сляза, само че с това ще останете в историята, че отказвате 20 хил. лв. и министърът на финансите гледа безучастно отстрани.

Благодаря Ви. Приехме с консултация с колегите, че вървим член по член, както обещахме, за да няма бъркане на различните теми в изказванията, но там, където няма никакви предложения и се подкрепя текстът на вносителя, ще ги гледаме заедно, а това е първият случай в бюджета, който четем днес. От чл. 18 до чл. 21 включително няма направени никакви предложения, Комисията подкрепя текста на вносителя, така че аз Ви предлагам тези четири члена по вносител да ги гледаме заедно.

Благодаря, господин Председател. По чл. 22 има направено едно предложение на народните представители Цончо Ганев и Борис Аладжов под № 332. Ще го прочета, тъй като не е подкрепено от Комисията. В чл. 22 се правят следните изменения: „В ал. 1, раздел II. Разходи, сумата „28 342,3“ се заменя с „43 342,3“. В ал. 1, раздел II. Разходи, т. 1 Текущи разходи сумата „28 342,3“ се заменя с „43 342,3“. В ал. 1, раздел III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – (+/-), сумата „18 896,4“ се заменя с „33 896,4“. В ал. 1, раздел III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – (+/-), т. 1 Бюджетни взаимоотношение с централния бюджет (+/-) сумата „18 896,4“ се заменя с „33 896,4“. В ал. 2, т. 1 Политика в областта на устойчивото развитие на туризма сумата „24 822,9“ се заменя с „39 822,9“.“ Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.

По чл. 23 има направени две предложения. Едното е от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители под № 331. Комисията подкрепя по принцип предложението. Другото е от народния представител Бойко Борисов и група народни представители. Комисията също подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2024 г., както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.)

По чл. 24 има предложение на народния представител Даниел Петров и група народни представители с № 316. „В чл. 24 (1) II. Разходи т. 1.1. Персонал – числото „215 012,7“ се заменя с „256 012,7 хил. лв.“ § 2. В чл. 24 (1) III. Бюджетни взаимоотношения/трансфери цифрата „99 357,7“ се заменя със „140 357,7 хил. лв.“ § 3. В чл. 24 (1) III. Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (+/-) т. 1 Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (+/-) „173 936,2“ се заменя с „224 936,2“. § 4. В чл. 24 (1) III. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) т. 2.1.1 за Селскостопанска академия – числото „53 909,0“ се заменя с „63 909,0 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители под № 331: В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения: „1. В раздел ІІ. Разходи на ред 1.1. Персонал числото „215 012,7“ се заменя с „256 012,7“. 2. В раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – (+/) на ред 2.1. Предоставени трансфери и на ред 2.1.1. – за Селскостопанската академия числото „53 909,0“ се заменя с „63 909,0.“ Всички числа, които прочетох, са в хиляди лева. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.

Благодаря Ви, господин Председател. Относно чл. 24 бюджетна процедура 2024 г. – Проект на Закона за държавния бюджет на Република България 2024 г. Министерството на земеделието и храните осъществява държавна политика в областта на земеделието, селските райони, горите, риболова и аквакултурите. Дейността на Министерството е насочена към гарантиране на хранителната сигурност с повишаване на законоспособността; повишаване на конкурентоспособността на българските селскостопански продукти в условията на членство в Европейския съюз; осъществяване на единен контрол по хранителната верига за осигуряване на безопасност на храните и хуманно отношение към животните; разнообразяване на икономиката и подобряване на условията на живот в селските райони; създаване на условия за устойчиво развитие на рибарския и горския сектор; превръщане на аграрната наука в основен фактор за устойчиво развитие на българското земеделие чрез разработване на интегрирани научни проекти в приоритетни направления; създаване на условия за ефективно използване на научния потенциал и неговото развитие; повишаване качеството на научните изследвания в унисон с европейските приоритети в областта на земеделието; израстване в научната кариера и приобщаване на учените към европейското изследователско пространство; повишаване ефективността и разширяване на защитаваната от градушките територия; изграждане на съвременна система за наблюдение на неблагоприятни метеорологични явления чрез модернизация на съществуващи радиолокационни станции, включително изграждане на национална метеорологична радиолокационна мрежа; създаване на условия за устойчиво конкурентоспособно и екологично поливно земеделие посредством възстановяването, разширяването и модернизирането на хидромелиоративната инфраструктура; регулиране на дейностите по напояване, отводняване, предпазване от заливане, защита от вредното въздействие на водите извън населените места. Реализирането на държавната политика в областта на земеделието се провежда посредством структурите от системата на Министерството, Селскостопанската академия, държавни предприятия, Напоителни системи. Широкият спектър и специфика на дейността на Министерството на земеделието налага в неговия бюджет да са включени и правилно програмирани достатъчно средства за второстепенните разпоредители както за администрацията, така и за изпълнителските и обслужващите звена на отрасъла, които в по-голямата си част са работещи на терен. Като стъпваме на анализа на политиката по доходите в бюджет 2022 г. и 2023 г. и като виждаме ясно, че увеличението в разходи за персонала в бюджета на Министерството на земеделието и храните е само за компенсиране на ръста на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход, като се базираме на непрекъсната активна комуникация с експерти в някои от второстепенните разпоредители на Министерството на земеделието и храните, сред които са и специалистите в Българската агенция по безопасност на храните, и със задоволство констатираме, че увеличението на заплатите не води до допълнителен ръст на инфлацията в страната. С огромно разочарование и тревога отчитаме, че в предложения законопроект отново се прилага старата практика на ръст на разходи за персонал единствено за догонване на увеличението на минималната работна заплата за страната. Този подход традиционно води до сближаване и изравняване на възнагражденията на квалифицираните специалисти с тези на неквалифицираните работещи, а ефектът ще засегне почти всички структури на Министерството, но най-ярко ще се прояви в работещите на терен в Изпълнителната агенция за борба с градушките, Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, където средната работна заплата е от 1100 – 1200 лв. Седемстотин и деветдесет ракетострелци ще останат отново на минимална работна заплата за сезон 2024 и разбира се, самият сезон е отново под въпрос. Това, заедно с липсата на каквито и да било допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, води до текучество на персонал и изключително големи затруднения при набиране на кандидати за работа по оперативната и техническата част. Не по-различна е ситуацията и в останалите второстепенни разпоредители, работещи на терен, които не получиха увеличение на заплатите в бюджет 2023. Ние заявяваме своите искания към бюджет 2024 в частта по политиките, свързани със земеделието и хранителната сигурност, и настояваме за по-голям размер на разходи за персонал в бюджета на Министерството на земеделието и храните, по-голям финансов ресурс, необходим за изпълнение на ключови политики, функции и отговорности на всички звена в системата на Министерството на земеделието и храните. За Министерството на земеделието разходите за персонал в Закона за държавния бюджет на Република България от 1 август 2023 г. са 193, 006 млн. лв. В чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет в област „Земеделие“ са одобрени още 19 200 млн. лв. На годишна база на увеличение на възнагражденията на персонала на Министерството на земеделието и храните за второстепенните разпоредители – Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по горите, общата сума в разходите за персонал в Министерството на земеделието и храните за 2023 г. е 212 206 млн. лв. на годишна база. За 2024 г. средствата за персонал в бюджета на Министерството на земеделието и храните са 215 127 млн. лв., като са увеличени единствено с индексацията на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход. Спецификата на дейността на Министерството на земеделието и храните налага в неговия бюджет да са включени и предвидени достатъчно средства за второстепенните разпоредители, както за администрацията, така и за изпълнителните и обслужващите звена на отрасъла, които в по-голямата си част са работещи на първа линия в изпълнение на секторните политики. Отново подчертаваме, че не виждаме ангажимент за ръст на доходите на служителите, който да компенсира ръста на цените и загубената реална покупателна способност. Затова настояваме средствата за персонал в бюджета на Министерството на земеделието и храните да бъдат увеличени с 44 млн. лв., което ще даде възможност за увеличение на работните заплати с 20% на работещите на терен във второстепенните разпоредители. Сумата от 256,2 млн. лв. в разходите…

Да, приключвам. …за персонал ще позволи увеличение с 50% на възнагражденията на работници и служители, работещи на терен, като несправедливо не получиха увеличение в бюджет 2023 г. От Изпълнителната агенция „Рибарство и аквакултури“, както и за Агенцията за борба с градушките. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Врачев, аз следих много внимателно Вашето изказване, обаче не чух да обосновете предложението за увеличение на работната заплата в Селскостопанската академия. Това е научната структура към Министерството на земеделието и храните, с която се възпроизвеждат, от която произлизат и работят експертите и учените, които работят по всеки един проект от глобално, национално и дори местно значение. Моля Ви, обосновете предложението за увеличение на работната заплата на служителите в Селскостопанската академия, където шефка е майката на господин Божанов. Надявам се, ПП-ДБ да подкрепят това предложение. (Оживление и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, за Селскостопанската академия от 1 август 2023 г. в Закона за държавния бюджет по чл. 1, ал. 5 в област „Наука“ и чл. 24 трансферът от централния бюджет към Селскостопанска академия е 52 194,99 млн. лв. на годишна база. В Закона за държавния бюджет 2024 г. е заложен трансфер в размер на 53 909 млн. лв., който отразява единствено увеличението на минималната работна заплата. Притеснителното е отново сближаването на заплатите на квалифицирания и неквалифицирания персонал. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Както и отново задълбочаване на разликите в заплатите и на асистентите. Селскостопанската академия е единствената специализирана научна структура в страната за изследователска, консултантска и научноприложна дейност в областта на земеделието, свързана с реализиране на стратегическата цел за продоволствената сигурност и подобряване качеството на живот. Академията представлява регионална мрежа от 29 научни института и научни центрове, като дава 90% от научноизследователския брутен продукт в страната в областта на селскостопанската наука, развива научноизследователската и научноприложна, иновативна, образователна и консултантска дейност, участва в местната икономика и допринася за развитието на регионите. Със своя капитал от около 500 учени и 1500 висококвалифицирани специалисти Селскостопанската академия има изграден и доказан екип и постижения в областта на растителната и животновъдната генетика, селекция и агроекология. Въпреки това и въпреки увеличенията през последните години все още изостава по доходи на научния състав в сравнение с останалите държавни научни звена. Също така настояваме за 2024 г. да бъде увеличен трансферът от централния бюджет за Селскостопанската академия с 14 млн. лв. Общият бюджет е 66 млн. и 300 хил. лв. и ще позволи изравняване на началните трудови възнаграждения на асистентите в Селскостопанската академия с тези в държавните висши учебни заведения, които към момента отново изостават с около 250 лв. и увеличение на работните заплати за всички работещи с около 20%. За „Напоителни системи“ ЕАД да бъдат гарантирани отпуснати 29 млн. лв. и допълнителни 5 млн. лв. за поддържане и оператор на комплексно значими язовири в Министерството на земеделието и храните. Общата сума за увеличение за системите, обслужващи българското селско стопанство, и политиките на Министерството на земеделието и храните е 63 млн. лв., което ще даде възможност за увеличение на доходите на работещите през следващата 2024 г. с 20%. (Реплики: „Времето! Времето!“) Приключвам. Повишават разходите за персонал в Държавен фонд „Земеделие“ с 10 млн. лв., което ще даде възможност да компенсират изостаналите възнаграждения на служителите с ръста на инфлацията и още около 20% ръст на доходите. Държавен фонд „Земеделие“ отговаря за финансовото подпомагане на българските бенефициенти.

И чрез инструментите на общата селскостопанска политика и общата политика по рибарство на Европейския съюз. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво! Браво!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тъй като ще говоря по същата тема, ще се опитам малко по-образно и по-заинтригуващо за публиката да Ви представя нашите аргументи, които в голяма степен се допълват с тези. Уважаеми колеги, може би Ви стана смешно, но Министерството на земеделието и храните е едно от най-структуроопределящите министерства в страната. Както каза и преждеговорившият, това е продоволствената сигурност на страната. Само че има малки диспропорции, които считаме – аз мисля, че и министърът ще бъде съгласен в тази посока, че трябва те да бъдат изправени, защото сме слушали и знаем неговите виждания по отношение на политиката по доходите, а една структура, за да работи по-добре, тя трябва да бъде стимулирана. Общо взето нашите предложения са за увеличение на разходите за персонал в Министерството, второстепенните разпоредители – Агенцията за борба с градушките, Изпълнителната агенция „Рибарство и аквакултури“ и Българската агенция по безопасност на храните. Няколко кратки аргумента. Аз на чл. 1 много обстойно говорих на тази тема, ще се повторя, защото тогава може би не разбрахте и сега ще се опитам да Ви убедя. Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ се занимава с едни от най-важните функции и дейности на това министерство. Иначе казано, предпазване на земеделската продукция от неблагоприятните климатични въздействия. Тоест средствата, които ще се инвестират за увеличение на заплатите, ще стимулират персонала да извършва далече по-качествено дейността си. Вярвайте ми, хората там – почти всички, работят на минимална работна заплата. Едно бедствие, което се допусне и не успее да се предотврати от тази агенция, впоследствие струва на държавата три пъти повече. Случвало се е държавата по спешност да взема решения на Министерския съвет, за да може да се покрият плащания на пропаднали площи в резултат на борба с градушките. Българската агенция по безопасност на храните – един изключително интересен казус. Изключително е важно да се вдигнат заплатите в тази агенция. Всички знаят какво е положението там. Борихме се с корупцията, в правителството на господин Петков стигнахме донякъде. Днес да отворя една скоба. Върховният административен съд, господин Министър, е върнал днес фирмата, която изпълнява тези дейности, за която и Вие, предполагаме, днес искате тя да бъде отстранена там и там да работи Агенцията по храните. Как да работи там Българската агенция по безопасност на храните, като са необходими допълнителни средства? Това е един добър мотив днес в този бюджет колегите от „Продължаваме Промяната“ и от „Демократична България“ да подкрепят увеличението на възнагражденията в Българската агенция по безопасност на храните, защото знам, че има нагласа и очаквания тук в мнозинството да се гласуват промени пак в съответните закони, за да бъдат отстранени окончателно всички частни дейности там. Какво ще правим – актуализация на бюджет ли, да го заложим сега, и отделно увеличение на заплатите, за да може да спре и корупцията. Няма какво да се лъжем. В тази структура ще се засили корупцията, да не говоря по отношение на ветеринарномедицинската дейност и всички други звена, които са свързани там, колко има случаи на така наречените виртуални животни – пропуските, заради ниските заплащания хората се изкушават. 20% увеличение на заплата – направи се веднъж, видяхме, че има резултати. Моментът е сега да се направи допълнително още веднъж, за да може тези хора да бъдат подкрепени. Това са изчисленията както на синдикатите, така и на работниците. Това са и нашите изчисления, за да може да се стимулира една наистина по-добра и качествена работа в този сектор. Година и нещо, близо една година, секторът беше занемарен, беше захвърлен, всички го твърдим това нещо. Нека сега да покажем едно наистина добро отношение към служителите на тази структура. Защото Вие видяхте онзи ден, имаше протест на синдикатите, казаха си мнението в тази посока и ще продължават да стачкуват. Това е в резултат на лошите условия на труд. Селскостопанската академия с чл. 1 с 3 млн. лв. за заплати се увеличиха разходите по отношение на този научен институт. Ние предлагаме всичко да стане 10 млн. лв., за да може да се увеличат наистина възнагражденията и да се дава качествен продукт, за да нямаме такива случаи. Ще Ви припомня, че преди няколко месеца бяха арестувани ректорът на Академията с негов заместник, за съжаление. Мога да Ви кажа, че това е в резултат на ниски възнаграждения, хората се изкушават. С 20% – още едно увеличение на заплатите, бъдете сигурни, че тези изкушения ще изпаднат. Това е в пълен унисон с политиката, която се води от Министерството на финансите. Чували сме го не за първи път. Така че, господин Министър, наистина може да убедите мнозинството тук да подкрепи тези предложения, няма да натовари толкова бюджета – 41 млн. лв. са. Знаете какъв е приносът на структурите на Министерството на земеделието и храните по отношение на всички дейности в държавата, съответно понижаване може би в един момент на тяхната качествена работа на хранителните продукти, които се консумират в търговската мрежа. Така че, колеги, призовавам Ви, за да могат всички тези структури да работят нормално, да подкрепите това предложение за увеличение на възнагражденията. Благодаря.

Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 49-354-04-331: „В чл. 25, ал. 1, раздел II. Разходи се правят следните изменения: 1. На ред II. Разходи и на ред 1. Текущи разходи числото „696 301,8“ се заменя със „706 301,8“. 2. На ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери и на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „603 633,2“ се заменя с „613 633,2“. 3. На ред 1.2.1.2. „ – за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ числото „301 230,0“ се заменя с „311 230,0“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. Ако ми позволите, бих искал да кажа нещо. Бих искал да кажа, че следващите членове от чл. 27…

От чл. 26 до 33 включително няма предложения и Комисията подкрепя текста на вносителя. Тоест предлагам следното: след като минат дебатите и изгласуваме този член, по който има предложение, следващите да ги гласуваме анблок. Повтарям, от чл. 26 до 33 включително няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.

Току-що това направих. Тъй като по този чл. 25 има едно предложение, предлагам да се гласува разделно и представих от чл. 26 до 33, където няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.

Господа и дами народни представители, няма да съм многословен. Моят коментар е по чл. 26, а именно бюджетът на Министерството на иновациите и растежа. Не, той е на електронното управление. И двете министерства са напълно излишни и колкото по-бързо ги закрием, толкова по-добре! Просто принципно исках да Ви кажа, че всичките пари, които изразходваме по това перо, са напълно излишни. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е към Вас и става въпрос за бюджета на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Комисията за противодействие на корупцията, които, както знаете, от тази година са две различни комисии, но в същото време съвместяват своето работно място в сградата на площад „Света Неделя“. Цитирам господин Славчев: „Този процес на работа е невъзможен.“ Въпросът е: предвиден ли е сграден фонд за разделяне на двете комисии и предвидени ли са финанси за осъществяване на това разделяне? Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз ще бъда изключително кратък. Моето изказване е свързано с бюджета на Министерството на младежта и спорта, мисля, че е чл. 21. Тъй като по време на дискусиите в Комисията нямаше представител на Министерството, искам да направя два коментара на вниманието на господин Василев. Бюджетът, разбира се, в абсолютна стойност е най-големият, който Министерството е имало досега, но като процент от брутния вътрешен продукт е 0,067%, което го прави един от най-ниските за последните години. За справка през 2021-а, 2022-а и 2023 г. е бил 0,085%, разбира се, от брутния вътрешен продукт и във всички тези цифри не са отчетени капиталовите разходи, които идват от централния бюджет. Бюджетът е в абсолютна стойност, пак казвам, и е най-голям, но има два сериозни недостатъка, за които съм сигурен, че експертите от Министерството не са ги споделили с господин Василев. Затова ще си позволя да направя коментар по тази тема. Първо, най-недофинансираната част в спортния сектор това са спортните клубове. Имаме увеличение на бюджета за тази година, а за сравнение – за следващата е едва 15%. Сумата, която е предвидена, е 15 млн. 350 хил. лв., като имаме предвид, че те се разпределят между близо 1000 клуба и това прави някъде средно около 15 000 лв. годишно на клуб. Всички знаем, че минималната работна заплата от 1 януари е 933 лв., което значи, че един клуб може да си позволи да плаща заплатата само на един треньор – минимална работна заплата, или на 1,3 треньори примерно може да си позволи, което смятам, че е недостатъчно балансирано в бюджета на Министерството и инвестициите в този сектор. Вторият минус е, че всички говорим за масов спор за здравето на децата, а са спрени програмите за развитие на детския футбол, детския баскетбол, детския волейбол, които са с най-голямо влияние върху развитието на двигателната култура при децата. Става въпрос за програми от по 300 000 лв., което е съвсем нищожно. Мисля, че това са по-сериозните пропуски в бюджета на Министерството. Благодаря Ви за вниманието.

Пореден парламент, пореден бюджет, в който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме приходите в бюджета по отношение на Комисията по финансов надзор и Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност да бъдат премахнати от тези две институции и да влязат в бюджета. Защо? Комисията по финансов надзор, когато управляваше ГЕРБ – не със сегашните си патерици, а с други патерици, промени Закона и даде така наречения – едно време е имало един израз „Каперски разрешения“, за да може да дерибейтства и да взима такси, разрешителни, глоби, които в края и по време на годината да си ги разпределят под формата на заплати, текущи разходи, бонуси, премии и всичко това нещо, както искате го смятайте. За поредна година Комисията по финансов надзор ще усвои и ще си преразпредели под формата на бонуси и заплати над 20 милиона. Над 20 милиона! От това в бюджета не влиза абсолютно нищо с обяснението, че там работят огромни специалисти, които няма как по друг начин да бъдат привлечени, освен като не им даваме да налагат глоби, които впоследствие да си преразпределят като заплати. Това е абсурд. Това е пълен абсурд и за пореден път това мнозинство не иска това нещо да го отмени! Предложихме го, това са приходи в бюджета – 20 милиона, които отказвате да ги вземете. Направихме механизъм и предложихме конкретно как да стане заплащането, защото не е нормално шефът на Комисията по финансов надзор да взема в пъти по-голяма заплата от президента, от председателя на Народното събрание, от министър-председателя и от министри! Пълен абсурд! Не искате и не го правите! Отказвате да вкарате в бюджета 20 милиона, а в същото време само преди няколко минути отказахте 20 000 лв. за Българския културен клуб в Западните покрайнини. Това е нещо, което ние ще го предлагаме, докато в един момент взимаме ние решенията и ще го наложим. Другото предложение, с което твърдо продължавате да живеете и с мисълта, че трябва да съществува, е да дадете 5 милиона, а тази година са 4 млн. 855 хил. лв., по-точно казано, за така наречената Комисия за досиетата. Аз не знам, честно казано, ДБ и всичките коалиции и партии, които сте вътре, за какво вече съществувате? Гешев го махнахте, Паметника на Съветската армия съборихте. Не Ви остана нищо друго – една комисия за досиетата! Това осъществяване, продължаване на тази комисия най-вероятно онагледява цялото Ви съществуване, но ние ще платим като народ 5 милиона, за да може Вие по време на изборите – едни и същи хора, които са проверявали над 20 пъти и са се явявали 20 пъти, да кажем, на избори, били са част от Държавна сигурност, но не доносници, били са част от Държавна сигурност. Някои от тях са били във Военно разузнаване, други са били във Външно разузнаване – хора, достойни българи, които са били част от сигурността на България, а не доносници! (Шум и реплики.) За тези, които са доносници, е ясно! Изкарвайте ги, покажете им имената, но няма как да приравнявате достойните български офицери и част от разузнаването с доносниците. И цялото това нещо е облечено в 5 милиона разход за тази година, за тази комисия! Два парламента предлагам и сега също сме го предложили – тази комисия трябва да бъде разформирована, 5 милиона трябва да си останат в бюджета и да бъдат разходвани за съвсем други политики, а всички тези досиета да минат към… Имаме си съответната агенция, архиви и там цялото това нещо може да се направи така, че да съществува, и който иска да рови в мръсното бельо, да отива и да рови там, а не 5 милиона от държавните пари! Затова именно ние няма да подкрепим поредния безумен бюджет, който се предлага!

Има направено предложение по чл. 34 на народния представител Петър Петров, № 49-354-04-333. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев, № 49-354-04-360. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34: „Чл. 34. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2024 г., както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. от Националната служба за охрана, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Изказването ми ще е кратко, доколкото така направеното предложение от нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ, между първо и второ гласуване на бюджета е подкрепено по принцип. Като цяло бюджетът на Националната служба за охрана в чл. 34 ще бъде увеличен, а именно ще бъдат увеличени разходите за заплати с 11 млн. и 600 хил. лв. Изказването ми е в насока само и единствено да посоча на залата защо размерът е двойно по-голям от предложеното от нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ, увеличение от 4 млн. и 700 хил. лв. Ами по една много проста причина, защото увеличението на възнагражденията на служителите на Националната служба за охрана бяха забравени, бяха пропуснати в бюджета за 2023 г. Тогава управляващата сглобка не счете за нужно да увеличи възнагражденията на тези служители, които са част от службите за сигурност на държавата. Сега чрез предложението, което се прави за увеличение на разходите с 11 млн. 650 хил. лв., явно тази грешка ще бъде поправена. Тъй като също има направено предложение от нас, ще подкрепим увеличението на възнагражденията на служителите на Националната служба за охрана, тъй като считаме, че дейността им е изключително отговорна. Те не трябваше да бъдат забравяни и пропуснати в бюджета за 2023 г. и се надяваме същите да не стават заложници на политически договорки от страна на сглобката, които, доколкото разбирам, са довели с изключително големи усилия до получаването на това увеличение на възнагражденията. Моля гласуването на двете разпоредби – чл. 34 и 35, да бъде разделно. Благодаря, господин Председател.

По чл. 36 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 49-354-04-331: „В чл. 36, ал. 1, раздел II. Разходи на ред 1.1. Персонал числото „23 778,1“ се заменя с „26 155,9“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Климент Шопов, № 49-354-04-357: „В чл. 36, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В раздел II. Разходи сумата „29 216,6“ се заменя с „36 350,03“. 2. В раздел II. Разходи, т. 1. Текущи разходи сумата „29 216,6“ се заменя с „36 350,03“. 3. В раздел II. Разходи, т. 1.1. Персонал сумата „23 778,1“ се заменя с „30 911,53“. 4. В раздел III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – (+/-), сумата „28 266,6“ се заменя с „35 400,03“. 5. В раздел III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – (+/-), т. 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) сумата „28 766,6“ се заменя с „35 900,03“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.

Благодаря, господин Председател. Аз ще коментирам чл. 37. Нашето предложение е за увеличението на заплатите за Националния статистически институт с 30%, малко повече от 7 милиона. За тях пак няма увеличение за поредната година, въпреки че на други места има увеличение – примерно на Министерството на иновациите и растежа. Там има около 8% ръст на техните заплати, въпреки че до края на третото тримесечие те са изпълнили само 30,8% от планирания им бюджет за 2023 г. За тях има повече пари, за НСИ – няма. Пак казвам, моля Ви, подкрепете увеличението на заплатите на НСИ, тъй като всички използваме техните данни, разчитаме те да са точни, разчитаме персоналът там, служителите там, да са изключително висококвалифицирани, да си вършат работата, да си разбират от работата, но няма как да задържим такива служители и да наемем нови, ако нямат добри заплати. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Шопов, явно Вие във Вашата парламентарна група вътре не си говорите. Това нещо го изкоментирахме на Бюджетната комисия. Има обещание от Министерския съвет, че ще потърси възможност от заделените 370 млн. лв. за повишаване на заплатите в НСИ. Благодаря. (Реплика от народния представител Климент Шопов: „Ние на обещания не вярваме!“)

Господин Сабрутев, ние на Вашите обещания не вярваме. Обещахте на цяла България, че няма да се коалирате с ГЕРБ и ДПС и се коалирахте с тях (смях и възгласи „Ааа!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ), така че не Ви вярваме. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Много ми се щеше тук да е министърът на финансите, защото нашето предложение е също като на колегата Климент Шопов. Може би се различаваме в сумата и…

…не знам дали ме чува. Националният статистически институт е една доста сериозна организация и важна за функционирането на държавата, защото без статистика няма как да правим анализи и прогнози и да видим кой докъде е стигнал например в доходите. И тези хора не са получавали увеличаване на заплатите години наред, пък се трудят и си вършат работата. Аз чух господин Сабрутев, ама това е несериозно, господин Сабрутев. Значи ние нямаме отношение към тези хора, които си свършват работата. Чрез бюджета ние им казваме: гледайте си работата. Ако има възможност в онези 380 милиона, ще Ви дадем нещо, ако няма, пийте една студена вода за пета-десета поредна година. Аз се срещах с тези хора на няколко пъти и затова ставам тук от трибуната да Ви кажа, че не сте прав в това, което правите. Трябва да създадете една стройна организация – към министъра на финансите се обръщам, за заплащането на заплатите на тези, които зависят от държавния бюджет. Няма как едни агенции да дърпат напред с по-добри заплати – не че са им кой знае какви космически заплатите, общо доходите в тази държава са ниски, но не може едни агенции да получават всяка година увеличение, а пък други с години наред да се неглижира тяхната работа и да не получават такова увеличение на заплатите. И отново казвам, Вие може да търсите възможности чрез тези 380 милиона, които са за повишаване общо на заплатите, но аз Ви казвам, че това е отношение от страна на управлението на държавата към тези агенции. И направете я тази система за заплащането в държавните агенции, за да няма такива огромни разлики. Знаете, че сега в Статистиката например – сигурно и колегата Шопов е проверявал тази работа, ама средната заплата е някъде 1000 – 1000 и няколко лева. Смешно е. Извинявайте. Затова Ви казвам, че като направим някакво предложение, ние сме мислили по него. Не искаме да ощетяваме бюджета, не искаме нищо, но трябва да има някаква справедливост в цялата работа.

Господин Гьоков, Вие споменахте, че агенциите и държавните служители в тях трябва да бъдат равнопоставени и трябва да получат равно възнаграждение в зависимост от ранга, който имат. Как ще коментирате, че в някои агенции държавните служители – тези, които са послушни, разбира се, получават ДМС-та от сорта на 10 – 20 хил. лв., че и повече? Как ще коментирате? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, господин Гьоков, със сигурност Народното събрание не е най-правилната институция, която да решава какви заплати в администрацията по агенциите ще се вземат. Тъй като с годините това се е случвало, всъщност този огромен дисбаланс, за който и господин Шопов адресира, се е случило. Има агенции, където минималната заплата на най-ниската позиция е 2000 лв. Има други агенции, където дори и висш ръководен пост не може да стигне тези пари. Народното събрание гласува доверие на Министерския съвет да управлява оперативно държавата, да управлява оперативно агенциите, включително и заплащанията за тях, затова ние гласуваме средства за тях, пък те да преценят спрямо необходимостите дали ще увеличават, или няма да увеличават. Господин Шопов, недоверието е абсолютно взаимно. Вие също обещахте нещо, което не изпълнихте. Обещахте да опазите МОЧА и нищо.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов, уважаеми господин Сабрутев! Аз не исках да се предизвиква такава полемика по този въпрос, но е хубаво, че се случи, за да видите, че има проблеми в държавната администрация. Обяснявате ми как Министерският съвет трябва да решава, той не решава проблемите, които са му задачи, и ги прехвърля на Народното събрание. Мога да Ви цитирам десетки такива, които трябва да ги решава Министерският съвет, но ги прехвърля на Народното събрание. Вие виждате сега, че Министерският съвет не ги решава тези проблеми и ние да си стоим тук, да си щракаме с пръсти, да чакаме някой да се сети за статистиката. Има една българска приказка – едно дете, което плаче, майка му го храни, пък другото, дето не плаче, не го храни. Остава тези хора да започнат да правят протести пред Народното събрание или пред Комисията по бюджет и финанси, или пък пред Финансовото министерство, или не знам къде, за да им обърне някой внимание. На господин Шопов искам да кажа: да, наистина не може да бъдат всички агенции равни, защото натоварването в различните агенции не е равномерно – едни работят с хора, други различно. По различен начин се формират заплатите, но поне основните заплати, които са в една агенция, не трябва да се различават в различните държавни агенции в толкова голяма степен. Допълнително материално стимулиране трябва да има. Аз пак казвам – натоварването не е еднакво, но Вие това, което цитирате, тези огромни финансови стимули – допълнително материално стимулиране, са за ръководния състав. В по-голямата част ръководният състав си ги гласува сам и после тук и по медиите ставаме свидетели и се възмущаваме, че еди-кой си получил. Еми, като сме му дали тези възможности, човешкото око нали знаете, че е ненаситно. Този дебат, който водим тук, или спор – дори не спор, ами повдигаме темата, трябва да ни каже на всички нас като народни представители, пък и на Министерския съвет – да слуша и министърът на финансите, че има някакъв проблем в цялата тази работа. Няма как да има такива огромни разлики между различните агенции. Трябва да има разлики, защото не е еднаква натовареността, не е еднаква работата, но такива огромни разлики са недопустими, защото все пак това са хора, чиито заплати зависят от бюджета и от неговите възможности. Аз обръщам внимание върху статистиката, но то не е само статистиката, то има редица такива. Преди говорихме за регионалните здравни инспекции, за центровете за спешна медицинска помощ – да не ги изреждам всички, ние сме се постарали да поговорим с тези хора и всички, които имат проблеми, да ги поставим. Че няма да ги решат мнозинството с този бюджет, няма да ги решат, но поне да светне една сигнална лампа, че се създава напрежение в тези хора и това напрежение най-накрая ще избие някъде. Няма как да стои така – ти работиш, вършиш си задачите, които ти поставя държавата, и тя чрез бюджета трябва да ти дава едно достойно възнаграждение или поне колкото оценява другите, пък теб те оценява по-ниско. Няма как да стане тази работа. Липсата на справедливост е едно от най-притеснителните неща за хората, които стоят отвън и гледат какво прави Народното събрание, гледат какво прави Министерският съвет.

Господин Гьоков, изключително сте прав, само че причината да има такива диспропорции е, че точно депутати с лобистки поправки между първо и второ четене дават едни милиони на едни структури, без да е направен какъвто и да е анализ, което Вие искате да направите в случая. Не, че НСИ не ги заслужават тези пари. Затова това, което сме заложили в бюджета, е една обща сума, след това „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет да си свършат работата. Направили сме вече анализ на всички заплати. Това е дадено и на синдикатите, в това число и ДМС-тата. Има някои доста интересни факти, като примерно има министерства, където най-ниско платеният служител получава 2000 лв. и това на заплата държавен служител означава 1800 лв. за вкъщи, защото това не е като трудовите договори, всички осигуровки са за работодателя. Това са министерства, които постоянно казват, че са с най-ниските заплати, а в същото време имаме структури, които са изключително важни, които получават минимални заплати – 900 лв. или 1000 лв. средна заплата. Това няма да се оправи с депутатски предложения между първо и второ четене. Това ще се оправи, когато ресурсът, който е предвиден в бюджета, „Модернизация на администрацията“ го вземат и го разпределят на база, както Вие казахте, на натоварването, уменията и текущите нива на заплащане в различните държавни структури. Защото диспропорциите са огромни не само между структурите, а и вътре в структурите. Редица години, когато се казва вдигаме заплатите с хикс процента, това отваря ножицата между най-добре платените и най-зле платените служители. Прав сте, че има диспропорции, но този бюджет прави точно това – има една обща сума, която Министерският съвет след анализ да може да използва, за да изправи тези диспропорции.

Господин Министър, ще ползвам тази процедура по начина на водене. Господин Министър, абсолютно сте прав, само че някой трябва да се заеме да ги прави тези неща. Не може само да седим и да ги констатираме тези неща и да казваме… И престанете Вие като изпълнителна власт, ние като Народно събрание да внушаваме, че държавен служител е мръсна дума, че получават големи бонуси, че не знам си какво, че не знам си що. И сте абсолютно прав, че с това увеличение на калпак, хубаво направихме предното редовно правителство, когато не беше на калпак увеличението, но реформата в една агенция, в една структура като Националния статистически институт в случая не се изразява само в съкращение. На 90% от изпълнителната власт само това ѝ е в главата – да намалим държавната администрация с 10%. Ами дайте да я намали 20% там, където трябва, а тези, които работят на терен, трябва да ги увеличим. Вие много добре знаете как се занимавахме с Инспекцията по труда, искаме от тези хора – 415 души в държавата, да оправят нарушенията по трудовото законодателство или пък да не казваме, че имат и други функции. Някой трябва да се заеме с това нещо. В Министерството на труда и социалната политика започнахме да разработваме една стратегия по доходите. Нека част от тази стратегия по доходите да бъде в държавната администрация, при тези с бюджетните заплати. Там най-лесно се регулират и се оправят нещата и най-лесно се правят стратегии и виждания за бъдеще. Не го смятайте това за лобистко предложение. Тези хорица са с по 1000 лв. заплата лобистко предложение. Въобще не го мисля аз така, но се радвам, че това предложение провокира този разговор и Ви моля да поемете като ангажимент, то не е Ваша работа като министър на финансите, но да поемете някакъв ангажимент това да се случва, да не ги задълбочаваме тези разлики.

Към министъра. Аз не разбирам как предложение да се увеличат заплатите, даже не е увеличение, то е актуализация, защото от 2020 г. не са им се актуализирали заплатите, как това може да бъде преценено като лобистко предложение. Пълен абсурд. Пълен абсурд. Обяснете.

Господин Шопов, в бюджет 2022 г. бяха предвидени 450 милиона, които да се използват за увеличение на заплатите в цялата държавна администрация. След това в актуализацията на този бюджет това, което стана, тези 450 милиона бяха разпарчатосани на база депутатски предложения без никакъв анализ. Оттам идват тези диспропорции, които ние трябва да изправим днес. Ако сега се опитаме да подходим по същия начин, ще сме забравили някоя друга структура и догодина тях ще трябва да оправяме. Точно затова се залагат парите общо, за да може „Модернизация на администрацията“ да си свършат работата и да огледат всички държавни структури, а не пак да прескочим някоя втора, трета или пета, когато това става през народни представители. Не, че ги няма предвидени средствата, но тяхното разпределение трябва да стане планомерно. Точно затова казвам лобистко, защото тогава много добре всички си спомнят, голямата част от тази зала бяха тогава, в това число и Вие, как едни 450 милиона, които бяха предвидени да стигнат до държавната администрация равномерно, така че да се изправят тези диспропорции – дадоха се пари на някои структури, други структури бяха напълно забравени. Аз нямам друга дума как да го нарека, може би стихийно, хайде да не е лобистко, стихийно да е.

По чл. 41 има предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители под № 314. „В чл. 41, ал. 1, раздел I. Приходи, помощи и дарения, т. 1 Неданъчни приходи и т. 1.1. Държавни такси, числото „10 100,0“ навсякъде се заменя с числото „9 100,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.

Благодаря, господин Председател. По отношение на предложението, което сме направили в чл. 41, ал. 1, то касае намаляване на приходите на Агенцията за ядрено регулиране с един милион, като това предложение сме го направили, базирайки се на становище на Агенцията за ядрено регулиране, които ни обясниха, че няма как да си набавят тези приходи. Министърът на финансите вероятно е заложил този приход, базирайки се на извънреден приход, който те са успели да си осигурят от предходната година, но ни бе обяснено в Комисията по енергетика от членове на АЯР, че няма как да си набавят този приход за следващата година. Следователно сме предложили едно намаляване от един милион, тъй като считаме, че направеното предложение от страна на Министерството на финансите не е било съгласувано предварително с Агенцията за ядрено регулиране и всичко това може да доведе до неизпълнение на приходната част на бюджета през следващата година, тъй като през разглеждания период не се очаква продължаване на съществуващи лицензи и издаване на нови, освен вече предвидените такива от АЯР. В своето становище, което всички членове на Комисията по енергетика получихме, Агенцията за ядрено регулиране ни обърнаха внимание, че текущото преизпълнение на приходната част на бюджета за 2023 г. се дължи изцяло на непланирани транзитни превози на ядрен материал, което е дейност, която напълно зависи от външни фактори за Република България и не може да бъде включена в текущата прогноза за техните приходи. Затова се надявам да приемем това предложение, тъй като Агенцията няма как да си набави тези приходи. В своето становище те искаха и увеличаване на разходната част – с 30% да се увеличат възнагражденията. Ние не сме направили това предложение, защото по принцип не поддържаме увеличението на разходната част, но се надяваме министърът на финансите да подкрепи това наше предложение за намаляване на приходите, защото Агенцията имат сериозни притеснения за този един милион – че няма да могат да осъществят приходната си част. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Митова. Както и Вие казахте, правото на разход не е ограничено. Както е с всички други агенции и структури в държавата, ако те не успеят да си изпълнят прихода, а си направят позволение по бюджет разход, така или иначе, централен бюджет покрива разликата, така че няма причина за притеснение.

По чл. 47 има две направени предложения на народните представители Даниел Петров, Веселин Вешев и Кръстьо Врачев, № 316, които не са подкрепени, затова ще ги прочета: „§ 5. В чл. 47 (1) II. Разходи, т. 1.1. Персонал – да се повиши с 8 708,235 хил. лв. Като се заменя числото „58054,9“ с „66 763,14 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Второто предложение е на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители под № 331: „В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, раздел ІІ. Разходи на ред 1.1. Персонал числото „58 054,9“ се заменя с „66 763,1“. 2. В ал. 2 в таблицата се създава ред 4: „4. Политика за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсиране на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове – 442 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47. По чл. 48 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. Всъщност предложения има само по чл. 47, по всички останали, които изчетох, няма.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Настоящото предложение е изключително важно и наистина ще помоля за Вашето внимание, защото касае един изключително важен въпрос. Докато в предните параграфи си говорихме за заплатите на служителите в Министерството и нещо по второстепенните разпоредители, тук въпросът касае всички земеделски производители. Само да припомня на народните представители, че вече няколко години подред Европейската комисия отпуска различни временни рамки за справяне с предизвикателствата – първо беше с ковид, след това със започването на войната в Украйна. Европейската комисия вече на два пъти разрешава държавите членки да подпомагат своите земеделски производители с национални средства за преодоляване на вредните последствия от войната в Украйна. За тази година и за предната година размерите бяха изключително сериозни и те до голяма степен оставиха сектора жизнен. За първи път в бюджет 2024 г. подобна държавна помощ няма. Всички земеделски производители в момента са изключително притеснени, защото войната в Украйна продължава, не се знае кога ще приключи, не се знае как това ще се отрази допълнително на цените на торове, препарати и различни други дейности, които те извършват, фуражи и така нататък. Нормално и логично е в тази ситуация Народното събрание, цялата държава да застане зад нашите земеделски производители, още повече че един от приоритетите и на това правителство, и на предходни е било винаги подпомагането на българските земеделски производители. Тук господин министърът може да опонира, да каже, че в момента временната рамка е изчерпана, няма размери за нова временна рамка. Тази временна рамка, която Европейската комисия е одобрила, е актуална до месец юни 2024 г. Това, което държавата може да направи, е заедно с други членки на Съвета на министрите и с други заинтересовани страни да поиска от Европейската комисия да промени политиките, начина за отпускане на средства, таваните по тази временна рамка, още повече че не се знае дали тя няма да бъде удължена през следващата година с нови лимити, с нови средства, които държавите членки трябва да отпуснат. В момента аз съм сигурен, че всички колеги тук от залата, които са заинтересовани от този сектор и се занимават с този сектор, са засипани както от писма, така и от обаждания от различни асоциации. Аз лично съм получил вече няколко официални писма, изпратени са до парламентарните групи. Какво означава това? Липсата на тези средства в бюджета означава, че следващата година държавата обръща гръб на тези земеделски производители, че е поставен под въпрос начинът, по който техните стопанства ще функционират. Не е наша работа тук, на парламента, да налагаме контрол на начина, по който тези средства се изразходват. Това е работа на министъра на земеделието. Ако има някакво разминаване в начина, по който се разходват средствата и съответно ефектите, ползите от тях, защото в един минал период имаше – няма да говоря на тази тема, но това мисля, че може и господин Василев да го направи, да осъществи този контрол върху министъра на земеделието, ако има някакви разминавания в това дали са постигнати целите и това, което е заложено по отношение на временната рамка, може да се наложи контрол и в съответната Комисия по земеделието, храните и горите. Освен това може да се направи и от Министерството на финансите. Но това не означава, че ние тук – народните представители, по някакъв начин трябва да ощетим българските земеделски производители, въпреки че, както казах, ще има реплики в тази посока, че нямаме яснота по отношение на рамката. Аз съм сигурен, че това ще се случи, защото войната в Украйна продължава. Нашите земеделски производители са под изключително напрежение и оттук до голяма степен зависи продоволствената сигурност на страната, изпълняването на политиката пазарът да бъде наситен със стоки българско производство и това остава изключително голяма въпросителна. По тази причина наистина разчитам на колегите, на тяхното виждане по отношение на развитието на българския земеделски сектор. Това е последният шанс – с това предложение в бюджет 2024 г. да бъдат заложени средства за подпомагане по линията на държавните помощи за българските земеделски производители. Тези средства, дай боже, войната да приключи, ако те не се разходват, те ще останат в бюджета неразходвани и господин финансовият министър ще може да ги насочи по други политики, други сектори. Но все пак, нека днес наистина да дадем един лъч надежда, една възможност тези средства да бъдат насочени в посока подпомагане на тези жизнени сектори, които все още съществуват, и да можем да подпомогнем тези, които наистина се нуждаят, защото ситуацията е извънредна, колеги. Извънредна! Такава ситуация не е имало, войната продължава, опасността да се увеличава цената на ресурсите е изключително висока. Благодаря.

Господин Иванов, прав сте, че е изключително важно земеделието да бъде правилно подпомогнато и в пълния обем, който държавата може да направи. Не сте прав в нещо друго – Министерството на финансите не контролира Министерството на земеделието и няма как да се меси на кои земеделци колко пари да се дадат. Ние трябва да осигурим общата сума, което и направихме 2022-а и 2023 г. Разбирам може би отчасти частичния поглед към картината. Имахме такива разговори, между другото, и с ГЕРБ, и ДПС – те също искаха да има национални субсидии. След което разговорът протече доста лесно, тъй като 2021 г. общите субсидии – български и европейски, за земеделието са 2 млрд. 440 млн.; 2022 г. бяха вдигнати на 3 млрд. 86 млн.; 2023 г. на 3 млрд. 603 млн. За догодина е предвидено увеличение на общите субсидии – национални и европейски, до 4 млрд. 108 млн., тоест 505 милиона повече ще получат земеделците. Те ги получават на база на 65% съфинансиране на Стратегическия план, вместо 15% съфинансиране на Стратегическия план, а не ги получават като национални мерки. Ако решите, че искате да свалим съфинансирането на Стратегическия план на 15% и да ги отделим тези средства като национални мерки, няма проблем – сумата, между другото, ще бъде по-голяма от тази, която Вие предлагате. Тоест ние пак ще сме в таваните 4 млрд. 108 млн., които сме заложили, само че ще сложим 442 национални мерки и ще намалим съфинансирането на Държавен фонд „Земеделие“ от национални средства. Парите за земеделците ще бъдат същите, просто ще текат по различни линии – едните ще са национални, другите са съфинансиране на европейските програми. Но парите са едни и същи. Тази година как бяха вдигнати националните субсидии, когато беше намалено съфинансирането на Стратегическия план, защото нямаше готовност Стратегическият план да тръгне. Едни 350 милиона от Стратегическия план бяха взети и налети в национални програми, тоест бяха прехвърлени от десния джоб в левия. Проблемът, ако сега го направим в бюджета по този начин, е, че, както Вие казахте, националните мерки имат хоризонт до юни, таваните са изчерпани и не е ясно дали няма да ударим проблем с разходването на тези средства като национални мерки. Докато такъв проблем по Стратегическия план нямаме. И ако се окаже, че няма готовност в Стратегическия план, винаги можем да заемем съфинансирането от Стратегическия план и да го пренасочим по национални мерки, когато вече има яснота. Тоест парите са осигурени – те са с 500 милиона повече от парите, които земеделците получиха 2023 г. 500 милиона повече – не по-малко! Въпросът е, че те са осигурени по линия на съфинансиране на Стратегическия план, а не са осигурени по линия на националните мерки. Пак казвам, ако се види, че няма готовност Стратегическият план и се преборим за това да се направят нови тавани – знаете, че това е проблем в момента с част от субсидиите, че са ударени таваните и Министерството на земеделието не може да ги предоговори с Европейската комисия. Предоговориха едно вдигане, но не могат да вдигнат още. Тоест вкараме ли ги тези средства – тези допълнителни 500 милиона, в момента, ако ги пренасочим от Стратегическия план към национални мерки, не е ясно дали те реално ще стигнат до земеделците. Докато по Стратегическия план поне нямаме ограничение от гледна точка на европейската рамка. Но повтарям, винаги Министерството на земеделието може да предпочете тези средства да вървят по национални мерки, а не по Стратегическия план. Парите са сложени в бюджета. Пак казвам, общите субсидии – европейски и български, от 3 млрд. 603 млн. 2023 г. са вдигнати на 4 млрд. 108 млн. 2024-а. Единственият въпрос е тези допълнителни 500 милиона дали ще дойдат през национални мерки, или през Стратегическия план. Както казах и преди, този разговор го имахме и с ГЕРБ, и ДПС – те бяха за национални мерки, но след дискусии в крайна сметка решихме, че е по-добре да са там, където имаме правна сигурност, че ще може да стигнат до земеделците. Винаги може да се прехвърлят в националната субсидия, ако решим да го правим по този начин. Но средствата са предвидени и те са с 500 милиона повече догодина, отколкото бяха тази година. Благодаря.

Не, не, няма значение. (Оживление.)

Благодаря, уважаеми господин Председател, за разбирането. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз разбирам Вашите мотиви, и от моя страна благодарност за разбирането по отношение на Стратегическия план, защото финансирането го правихме заедно с Вас и тогава успях да Ви убедя в необходимостта за такова национално участие, каквото никога не е имало досега. Факт е. Но все пак да отчитаме рисковете, които Вие тук посочихте, че има опасност този стратегически план заради различни административни проблеми да не тръгне. Нека да се върнем миналата година, когато имаше служебен кабинет, когато нещата буксуваха в един момент, в рамките на една година. Опасността винаги е налице. Това, което знам от практиката, господин Министър – когато Европейската комисия променя рамките на едно държавно финансиране по една временна рамка, тези средства настояват да бъдат записани по бюджета конкретно, за да могат да бъдат отпуснати по тази временна рамка. Затова беше молбата ми и към колегите, и към Вас да се прояви разбиране – тези средства да останат. Ако те бъдат използвани през Стратегическия план, няма да ги загубите, но все пак да бъдат един резерв – ако Европейската комисия прояви разбиране в тази посока и отпусне нови лимити, нов вариант на тази временна рамка, Вие да разполагате с тях. Защото механизмът, начинът на комуникацията и нотификациите на тези държавни помощи са доста сложни, доста сложни са. Тук позволете да не се съглася с Вас по отношение на контрола върху Министерството на земеделието. Вие можете да осъществявате този контрол, както сме го правили и с Вас – Вие искахте разчети за всяко едно нещо. Така е. По същия начин можете да се обърнете и към господин Вътев, и да му кажете: господин Министър, извинявайте, ама ефектите от Вашите работи се губят, иначе няма да Ви дам една стотинка. В крайна сметка Вие сте си в правото да го направите това нещо. Наистина Ви призовавам – ако не вървят нещата, да му кажете: стоп, дотук, край – не вървят нещата. От името и на земеделските производители, така сме го коментирали с колегите – като една възможност, опция да се съгласите тези средства да залегнат в бюджета. Ако има механизъм, може би не съм толкова вещ в разпределянето на бюджетните средства, да има възможност, без да бъдат записани в бюджета, Европейската комисия да одобри такава нотификация. Но не споря – поне моята практика показва, че те искат да са записани в бюджета. Благодаря.

Господин Иванов, прав сте относно разходването на средства, но не можем да им кажем колко да дадат на овцевъдите, колко на козевъдите, колко на птицевъдите и как да ги раздадат субсидиите. Това си е земеделска политика, където Министерството на финансите просто не е компетентно. Това, което ние можем, е да попитаме все пак дали тези средства ще бъдат реално използвани. Както казах, средствата за земеделие са увеличени с 505 милиона. Няма как да ги запишем два пъти – един път като национална мярка, един път като съфинансиране просто защото това ще вдигне баланса на бюджета. Това, което евентуално можем да запишем като текст в Преходните и заключителните разпоредби, е, че ако не се изпълни Стратегическият план, по искане на Министерството на земеделието тези средства може да бъдат насочени за национални програми, но това – като стигнем до Преходните и заключителните разпоредби. Тук в залата не знам дали може, но евентуално може да се направи такова предложение, което дава възможност на Министерството на земеделието, в зависимост от ситуацията, да ги разходва по единия или по другия начин. Алтернативата е Вашето предложение да бъде променено – да се намалят средствата за съфинансиране в Стратегическия план и това да е източник за националната програма, но това според мен ще създаде повече проблеми, точно така.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Правя това изказване в качеството си на председател на Комисията по земеделието, в която минаха много дебати, много заседания по повод изслушване на различни браншови организации за техните ликвидни затруднения в момента, които най-вече са вследствие от четири години по-рано либерализирания режим на търговията със селскостопанска продукция от Украйна и влизането ѝ на практика без мита. Процес, който щеше да се случи след четири години, той е договорен – поради военния конфликт се случи по-рано. Проблемът идва от неравнопоставеността на операторите от Европейския съюз – не само от България, съседните страни, най-близките до Украйна от Европейския съюз са най-пострадали и Украйна, тъй като Украйна на практика не е приложила стандартите на Европейския съюз за земеделско производство, които стандарти гарантират най-безопасната храна на пазара, но и най-високата себестойност. Това е генезисът на ликвидната криза в земеделието днес! Неефективността там, където я има – по определени стопанства, върви още от 2007 г. насам. Някои успяват да се модернизират, други отпадат от сектора. Това са нормални бизнес процеси. Тежката ликвидна криза и тези показатели на спад в производствата, които не сме имали от 2007 г. досега, се дължат единствено и само на факта с по-ранната либерализация, която споменах. И така, само няколко цифри давам, които вече съм ги цитирала. По официалния аграрен доклад, който самият Министерски съвет е приел, намаленията на стопанствата – млечните, говедовъдните, варират в рамките на 37 до 20% минус само за една година. Този тренд в 2023 г. ще продължи! Правя това изказване в подкрепа на предложението на господин Иван Иванов за необходимостта от допълнителни 442 милиона, които са максималният бюджет по временната рамка за Украйна, който инструмент Европейската комисия удължи като право на прилагане до юни 2024 г., и 16 милиона държавна помощ за компенсираните разходи за водата за напояване, тъй като тя драстично бе увеличена миналата година. Тя бе увеличена и срещу ангажимента на държавата да компенсира тези разходи – господин Иванов ще потвърди, тъй като това са процеси от поне две правителства назад. Господин Финансов министър, с моето огромно уважение към Вас, тезата, която застъпвате, формално като числа може да кажем, че е вярна, само че теоретично, защото, първо, Стратегическият план за първи път влезе в сила от тази година, подадоха се заявления за плащания и за подкрепа само по първи стълб. Увеличенията, за които Вие говорите, като национално съфинансиране, което бе направено по време на Ваше правителство, Иван Иванов – министър, беше за втори стълб, което увеличено съфинансиране доведе до това да запази нивата на инвестиционната подкрепа по втори стълб спрямо изтеклия програмен период. Номинално за земеделските производители като общ пакет, а не като източник – дали е национален, или европейски, разлика няма. Това, което Вие направихте, е да запазите техните нива на подкрепа – те просто са за сметка на националния бюджет, защото от Европа по втори стълб планираният бюджет беше по-нисък. Ето защо едното няма общо с другото. Да не говоря, че чисто процедурно няма как ние да намалим този бюджет от стратегически план, ние тепърва вкарахме първо изменение сега, декември месец, имаме право само на още едно изменение – процедурата отива края на 2024 г., и това не е добро решение, защото тези, това по-високо национално съфинансиране касае инвестиционни мерки – основно инвестиционни, другите са площни с екологична насоченост, въз основа на които ще повишаваме конкурентоспособността си. Никой няма да подкрепи това намаление на национално съфинансиране на мерки, въз основа на които ще се крепи повишаването на конкурентоспособността ни в прогноза на настоящия стратегически план и настоящия програмен период. Сумата, която господин Иванов е предложил, е сума максимална. Ние не говорим за близо стоте стопанства, които са стигнали тавана. Това е европейски регламент. Тук изобщо не става въпрос за таван, който се прилага по европейски регламент. Тук става въпрос за всички земеделски стопани без зърнопроизводителите, чиито цифри на намаление на обемите и на броя на стопанствата варират за една година от минус 37 до минус 20%. Да се подкрепят, като им се запази това директно подпомагане за ликвидността, както 2023 г. Просто е много просто. Но наистина трябват още 440 милиона за това. Ако се приспаднат бенефициентите, за които таванът е стигнат, може би ще бъдат 430 милиона, не знам, Министерството може да направи точна сметка, но тук говорим за директната подкрепа на ликвидността. Тя няма абсолютно нищо общо със стратегическия план. Тази тема по никакъв начин не може да се поставя така. И няма и процедурна възможност това да стане до време в първата половина на 2024 г., така че да е възможно преструктурирането на източниците на финансиране. Трябва да говорим за възможните решения. А за да подкрепим намалението и тренда на намалението на животновъдство, зеленчукопроизводство, стряскащите цифри – вече втора година, ние не сме в първа година на този тренд, ние сме втора, трябва да дадем сумата, която господин Иванов е предложил. Това е истината. Като ще запазим директната подкрепа на ликвидността, равна с тази на 2023 г. И още нещо да допълня. Този процес го преживяват всички стари страни – членки на Европейския съюз, когато се приемат нови. Когато Българи и Румъния влязоха в Европейския съюз, също фермерите от старите страни изпитаха това затруднение, защото ние влязохме с ниска себестойност, с все още неприлагани правила на европейски земеделски стандарти, тоест по-ниска себестойност. Това са нормални процеси. За да си запазим обемите като брой стопанства в нашата страна, просто трябва да ги подкрепим в този преходен период. Украйна ще въведе стандарти, тя ще си вдигне себестойността, никога няма да стане така, както е в началото, но за да оцелеят повечето земеделски стопани, защото и те са намалели драстично за една година, трябва просто навременна подкрепа. (Ръкопляскания, реплики, възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Танева, само искам една корекция да внеса за това, че подкрепата е запазена на същите нива. Всъщност спрямо миналата година този бюджет между национални и европейски средства предвижда 505 млн. лв. увеличение на подкрепата спрямо 2023 г. Ако се върнем до 2021 г., когато Украйна не беше част от пазара, увеличението е с милиард и 700 милиона. Седемдесет процента сме нагоре като общо подпомагане на земеделския сектор спрямо 2021 г. През 2021 г. е бил 2 млрд. 440 млн. лв. по всички видове източници, защото земеделците дали идват по първата, втората или третата програма, особено не ги интересува. Така. По всички видове източници подпомагането на нашето земеделие 2021 г. е 2 млрд. 440 млн., тази година е 3 млрд. 603 млн., тоест милиард и 200 е нагоре, точно защото цена на торове, цена на енергия, всичко това беше нагоре 2022 г., 2023 г., Украйна влезе на пазара. За догодина не само че запазваме 2023 г., увеличаваме го с 505 млн. и стигаме на 4 млрд. 108 млн., които държавата под една или друга форма, в това число и еврофондове, ще даде на земеделците – 4 млрд. 108 млн. През 2021 г. са били на 2 млрд. 440 млн. – почти двойно, 70% е увеличението за три години. Аз оттук нататък не виждам как някой може да каже, че ние не подпомагаме нашите земеделци. Друг е въпросът дали тези средства ще вървят по стратегически план, или през национални мерки. Между другото, 2023 г. националните мерки също бяха предвидени на по-ниски стойности и Вие много добре знаете, че като се прие бюджетът юли месец, 350 милиона бяха взети точно от съфинансирането на Стратегическия план, който не вървеше, и бяха пренасочени към национални мерки, с актуализацията на бюджета този юли това се случи, защото се видя, че не върви Стратегическият план. Така че това е съвсем нормално в средата на годината да може да се случи, ако видим пак, че не върви Стратегическият план. Надявам се да не стигнем там, надявам се Министерството на земеделието да си използва Стратегическия план, защото това е по-добро разпределение на средствата, но пак казвам, ние не правим земеделската политика, ние осигуряваме финансирането. И за 2024 г. сме осигурили 500 млн. лв. повече, отколкото за 2023 г., а 2023 г. сме осигури 600 млн. лв. повече, отколкото 2022 г., а 2022 г. пак 500 милиона повече, отколкото 2021 г., тоест ние говорим за милиард и 700 милиона повече спрямо 2021 г. по-голяма субсидия, а за догодина 500 милиона повече спрямо 2023 г. Оттук нататък, ако земеделците не са доволни по какъв начин стигат парите за тях – дали през национално, или някакво друго финансиране, това наистина е разговор в Министерството на земеделието, а не тук, когато приемаме общия бюджет и общото число за земеделие, което е с 500 милиона по-високо, отколкото е било миналата година. И аз разбирам, че има напрежение между различните видове земеделци, че животновъдите получават по едни пера, пък зърнопроизводителите по други, а пък зеленчукопроизводителите по трети и така нататък, но това не мисля, че тук в залата на Народното събрание на четене на бюджет ще го решим. Трябва да има много сериозен разговор в Министерството на земеделието и когато има този общ ресурс от 4 млрд. 108 млн., те да кажат как да са разпределени, така че на всички земеделци да не им пада продукцията.

Благодаря, господин Председател. От името на групата, моля за 15 минути почивка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз като заместник-председател на Комисията по земеделието ще подкрепя предложението на Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) В моето изказване предполагам, че ще повторя някои от фактите, които посочиха колегите, които говориха преди мен. На 21 ноември 2023 г. Европейският съюз удължи Временната рамка, която предоставя държавни помощи заради кризисната ситуация в момента. Настоящата ситуация все още се отчита като криза, поражда известни рискове и несигурност за българските земеделски производители. Средствата, които са отделени обаче по Стратегическия план и по интервенциите на Стратегическия план, няма да бъдат достатъчни за преодоляване на трудностите, особено за ликвидността на най-уязвимите сектори – животновъди, производители на плодове и зеленчуци. Това, което Вие споменавате като осигурени 528 млн. лв. съфинансиране, е по Втори стълб. Считам, че искането за допълнителни средства трябва да бъде подкрепено и трябва да бъдат осигурени средствата за българските земеделски производители, защото продоволствената сигурност е част от националната сигурност на страната, а това може да бъде осигурено само с конкурентоспособни и ликвидни земеделски стопани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Съвсем накратко и ще спестя коментарите по Стратегическия план, въпреки че има какво да се каже и по Временната рамка. Намирам за добро предложението на господин Иванов. Съгласен съм с това, което каза той – че секторът е в изключително тежко положение. Ние виждаме неговото изражение всеки ден в медиите – как фалират стотици ферми, стотици земеделски стопанства. Слушайки цифрите от финансовия министър как тази година имаме 500 милиона повече от миналата година, 700 и така нататък, аз бих искал да го питам защо тогава фалират. Те не искат да фалират. Ние ще подкрепим това предложение. Намираме го за добро, за разумно. Знаем, че в момента няма откъде да се извади от бюджета, но това не е наша работа. Ние сме опозиция, смятаме предложението за добро. Земеделците наистина имат нужда от тези пари, така че го подкрепяме. Призовавам да го подкрепи и „Продължаваме Промяната – Демократична България“, защото виждахме по време на цялата предизборна кампания господин Петков как шляпаше с едни ботушки с едни земеделци – с новите си партньори от БЗНС. Надявам се консенсусно всички да го подкрепим, за да се осигури ликвидността на тези земеделски стопани. Благодаря Ви.

В чл. 54 има направени две предложения. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители под № 306: „Параграф 2. В чл. 54, в таблицата в ред Всичко, колона 4 Образование общата сума се увеличава с 50 000 хил. лв., като от „4 794 035,3“ хил. лв. става „4 844 035,3“ хил. лв. Сумата да бъде използвана за увеличение на възнагражденията на непедагогическия персонал в детските градини с общинско финансиране. Министерството на образованието преразпределя процентно сумата по общини според броя на заетите във всяка община.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители под № 331: „В чл. 54 на ред Всичко числото „6 927 959,1“ се заменя с „6 987 959,1“, а числото „347 839,1“ в колона 5 Здравеопазване се заменя с „407 839,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. По чл. 55 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. По чл. 56 също няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. По чл. 57 също няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. По чл. 59 има едно предложение, което е подкрепено, и Комисията дава следната редакция на чл. 59: „Чл. 59. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,6 млрд. лв.“ По чл. 60 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. Господин Председател, до чл. 62.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожи и господа народни представители! Вземам изказване по чл. 54 от Закона за държавния бюджет. Когато говорим за заплащането в българското образование, много често се говори или за средното образование, или за вдигането на заплатите на учителите. Ние искаме да засегнем частта му за заплащане на непедагогическия персонал на детските градини. Това са хората, на които ние разчитаме да гледат нашите деца, и когато говорим за детските градини, както знаете, в София има проблем, деца има, но в малките градове, за съжаление, дори и областните, не е така – често персоналът не достига. Така наречените лелички много често е една жена на две групи. Как да запазим този персонал, когато колективният трудов договор, който се сключва от работодателите, от директорите и от синдикатите слага минимум 110%, като там има и диференциация на самите групи? Сами съзнавате колко е минималната заплата. Тези хора разчитат на прослуженото си време, за да вземат някакви пари, а ние този персонал трябва да го задържим. Как да го задържим, освен да се опитаме да ги вдигнем? Вчера тук от трибуната представител на сглобката каза, че ние сме приготвили пари за непедагогическия персонал. Относно категориите – помощник-възпитател, домакин, касиер, счетоводител, те са различни, но всичките тези хора са важни. Те се грижат за нашите деца. И откъде ще дойдат парите? В изказване на финансовия министър на 12 декември – мисля, че беше, каза, че се генерират остатъци от капиталовите разходи в размер на около 1 млрд. и 600 млн. лв. Смятам, че тези пари могат да отидат там, за да оправим парите на непедагогическия персонал в детските градини. За да можем да успеем, се надявам на Вашата подкрепа, макар че мисля, че няма как да стане. Аз съм длъжен, докато има и 1% или 1 милион шанс, да опитам. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Папов, в държавния бюджет, който в момента разглеждаме, всъщност сме осигурили необходимите допълнителни средства за повишаване на заплатите на непедагогическия персонал. Отделени са 130 млн. лв. с оглед на това, че вдигаме минималната работна заплата с 20%. Допълнително сме заложили 16,7 млн. лв. за повишаване на заплатите и допълнително изравняване на стандарта, който е в яслена група, ясла и детска градина, защото в момента има голям дисбаланс. Всъщност ние сме направили необходимото. Предложението е между първо и второ четене. Моля, запознайте се и ни подкрепете по възможност. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Сабрутев, подкрепете нашето, защото 50 млн. лв. са повече от 16 млн. лв. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители (№ 49-354-04-331): „В чл. 63 се правят следните изменения: 1. В ал. 4: а) в т. 1 числото „50“ се заменя с „55“. б) в т. 2 числото „110“ се заменя със „121“. в) в т. 3 числото „165“ се заменя със „181,5“. г) в т. 4 числото „175“ се заменя със „192,5“, а числото „20“ се заменя с „22“. 2. В ал. 7 числото „75“ се заменя с „85“. 3. В ал. 18 и в ал. 19 числото „300“ се заменя с „360“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. Предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители, № 49-354-04-314: „Член 65 се изменя, както следва: „Чл. 65. Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2024 г. е в размер на 1 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, като предлага малка редакция: като в ал. 6 думите „по т. 1 – 8“ се заменят с „т. 1 – 8“, а думите „тези по т. 9“ се заменят с „промените по ал. 5, т. 9“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, като в ал. 1, в текста преди т. 1 думата „ще“ се заличава. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90. По чл. 91 има предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев, № 49-354-04-360: „В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения: 1. Текстът на ал. 2 се изменя, както следва: „(2) Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция „Образование“, могат да се разходват по решение на общинския съвет за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години във функция „Образование“, могат да се разходват за същите цели, както и за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91: „Чл. 91. (1) Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили по реда на чл. 89 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и чл. 55 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., се възстановяват в централния бюджет не по-късно от 31 март 2024 г. (2) Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция „Образование“, могат да се разходват по решение на общинския съвет за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени. (3) Неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години във функция „Образование“, могат да се разходват за същите цели, както и за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93. По чл. 94 има предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев, № 49-354-04-360. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага чл. 94 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100, който става чл. 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 100. По чл. 102 има предложение на народните представители Цончо Ганев, Димо Дренчев и Йордан Тодоров, № 49-354-04-321: „Чл. 102, ал. 1 се променя по следния начин: „Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на Фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2023 г. правят отчисления за Фонд „Резервен“ в размер от поне 50 на сто от реализираната печалба.“ „2. Чл. 102, ал. 2 се променя по следния начин: „Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на Фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2023 г. правят отчисления за фонда в размер от поне 50 на сто от реализираната печалба, включително когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на Фонд „Резервен“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 103. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106 , който става чл. 105.