17 януари 2024 г.

По дневния ред.

Прегласуване. Имаме да добавим уточнение.

Благодаря, господин Председател. Всъщност нашето предложение за изслушване е и по чл. 124 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където имаме право да изслушваме министър-председателя относно позицията на България в предстоящи заседания, както и резултатите от проведени заседания на Европейския съвет. След като е преминало заседание на Европейския съвет, аз не виждам причина, ако искаме да имаме прозрачна външна политика, в която министър-председателят да ни информира за това какви ангажименти се приемат от България на тези съвети, той просто да ни информира за тях и ние да зададем нашите въпроси. Това е най-нормалата процедура за едно управляващо мнозинство да можем да бъдем информирани за това каква е външната политика на страната ни, ако искаме да имаме малко по-широко мнозинство по отношение на външната политика специално. Затова Ви моля да преосмислите гласуването си на прегласуване.

За процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ни е за отпадане от дневния ред на така представената програма – точка четвърта, вече не знам дали е точно тя, но касае Законопроекта за Българската народна банка. Колеги, самият гуверньор преди няколко месеца на въпрос на Българската социалистическа партия относно официален анализ за минусите – плюсовете от евентуалното приемане на еврото и какви ще бъдат структурните проблеми в икономиката обеща официално да бъде предоставен такъв анализ. Уважаеми дами и господа, до момента ние нямаме абсолютно никакъв анализ. Следователно, преди да се предприеме този ход с гласуване на Законопроекта, който, разбира се, е чисто административен, но също така позволява едно по-отхлабено управление на валутните резерви, нашето предложение е, докато не бъде предоставен такъв анализ на народните представители, а и не само на българския парламент, докато няма такъв анализ, който да бъде дискутиран, обсъждан, да има сблъсък на гледни точки, тогава аз не виждам смисъл от едно такова прибързано решение. Казвам го, колеги, защото дори за тези, които много вярват в еврозоната и в еврото, липсата на подобен доклад, нежеланието по-скоро да се изготви подобен доклад започва да поражда съмнение дори и у най-проевропейските икономисти. Ако е толкова сложно, виждам, че колегата Ганев ме гледа внимателно, нека да възложи БНБ и Министерството на финансите подобен доклад тук, в българския парламент. Мисля, че с колегата Ганев, колегата Димитров, колегата Добрев, Александров, Цонев можем да го направим – да свършим тяхната работа. Но не можем ние да предложим на българските граждани едно членство, без те да знаят ползите, без те да знаят какви ще бъдат минусите за българската икономика, без българските предприемачи да бъдат уведомени и те да предприемат нужните действия, защото не всички сектори ще бъдат облагодетелствани. Когато гуверньорът обещава подобен анализ, е съвсем нормално той да изпълни своето обещание. Докато такъв анализ няма в българския парламент, предлагам да не гледаме този законопроект, за да постигнем наистина едно правилно решение. Да не стане така, както в много закони до момента, особено в сферата на енергетиката, първо слагаме една такса, акциз ли е – никой не знаеше какво е, върху природния газ, след това обаче я отменяме, след това „Булгартрансгаз“ вече дължи 260 милиона на българската държава. Тоест нека да не предприемаме стъпки, нека да бъдат обмислени. Ние не сме против да има един такъв дебат не само за нас, но и за българските граждани – да знаят какви са ползите, какви са минусите от евентуалното ни членство. Мисля, че БНБ заедно с Министерството на финансите е длъжник по тази тема. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз правя обратно предложение: да не отлагаме разискванията по тази точка. Изтъкнатият от господин Стойнев въпрос за това кой е най-подходящият момент за влизане на България в еврозоната – дали възможно най-скоро, дали след 6 – 7 години, дали след 20 години, няма абсолютно никакво отношение към този закон. Този закон урежда въпроса как ще оперира БНБ, след като някой ден, след две, седем или 20 години влезем в еврозоната. (Реплики.) След това, не преди! Той не решава въпроса кога влизаме, не решава въпроса защо влизаме, той просто казва: ако някой ден влезем, БНБ ще действа ей така, докато влезем, ще действа по сегашния закон. Само това е! (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене, тъй като господин Ганев не разбра какво говоря и какво де факто искаме ние от БСП. Никой не говори за дата, никой не говори за 6 – 7 години. Ние говорим за едно обещание от българския гуверньор да бъде изпълнено преди членството ни в еврозоната да имаме един такъв анализ. Нека да е ясно кои са плюсовете, кои са минусите. Вие сте съгласен, разбира се, че има минуси, разбира се, че има и плюсове, но нека да стане един дебат, нека да има един такъв структурен анализ по икономиката. Никой не говори за дати, затова нека, когато бъдем готови, да отговорим, да влезем, но нека да има този анализ, да е ясно. Защо се крие този анализ? Това е!

Господин Председател, процедурата ми е, когато от тази трибуна обикновено ПП-ДБ говорят и казват неистини или по-скоро не са запознати с конкретния законопроект, да им припомните, че в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за БНБ, ал. 3 казва: „Този закон отменя Закона за Българската народна банка“, обнародван – да не изчитам всичко. Не когато и евентуално влезем в еврозоната, не когато, а отменя! (Шум и реплики.)

Благодаря Ви господин Председател. Декларацията ни е по повод на днешния Международен ден на религиозната толерантност. Уважаеми колеги, днешният 17 януари е обявен за Международен ден на религиозната толерантност и търпимост. Ще започна с една мисъл на Далай Лама, който казва, че за да преодолеем гнева и омразата, е нужно да култивираме техните противоотрови, търпение и толерантност. Но какво всъщност е толерантността? Тя се състои в признаване на правото на другите да бъде уважавана както тяхната личност, така и тяхната идентичност. Тя се приема като фактор за мира между нациите, но и между индивидите. Неслучайно в преамбюла на Устава на Организацията на обединените нации е утвърдено, че народите на ООН практикуват толерантност и живеят заедно в мир. В приетата от ЮНЕСКО Декларация за принципите на търпимостта последната се определя като зачитане, приемане и оценяване на многообразието на присъстващите в нашия свят културни различия, форми на изразяване и начин на съществуване. Акцентът се поставя върху това, че търпимостта е хармония в различията. Тя не е само морално задължение, тя е също така политическо и законово изискване. Българската Конституция постановява, че свободата на съвестта и изборът на вероизповедание са ненакърними. Основният закон забранява дискриминацията по религиозен принцип и задължава държавата и нейните институции да съдействат за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. В нея се посочва, че не се допускат никакви ограничения на практикуването на която и да е религия, освен в случаите, когато това би било насочено срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на останалите граждани. България има дългогодишни традиции по отношение на религиозната и етническата толерантност. От столетия на територията на страната ни живеят в мир хора от разнообразен етнически произход, граждани, представители на различните деноминации: българи, турци, арменци, евреи, роми и други. Двете най-големи религиозни общности в страната ни са християнската и мюсюлманската. Какъв по-добър пример за толерантно отношение и взаимоуважение от уникалния български етнически модел, чието опазване и развитие е политически, граждански и социален дълг на всички и най-вече на нас, стоящите в тази зала. Това е свидетелство за изгражданите с векове традиции на духовна мъдрост и зрялост, които изпълняват включително и мотото на Европейския съюз – „Единни в многообразието!“ Често, недостатъчно удовлетворени от себе си и постиженията си, българите трябва да си спомним, че сме съумели да постигнем най-висшата ценност на съвременната демокрация, да гарантираме взаимното зачитане правото на всеки човек да се самоопределя и свободно да изразява своите убеждения. Живеем заедно в разбирателство и с амбицията да устоим на предизвикателствата на сложното време и мрачните реалности единни като народ, но и като граждани на Европа и света. И през миналия, и през този век сме свидетели на прояви на нетолерантност и нетърпимост, които, тръгвайки от неразрешени конфликти и многогодишни вражди, етнически и религиозни различия, в крайната си фаза костват невинни човешки животи. В този смисъл всеки път, когато се обръщаме към миналото, следва да извличаме важна поука – че когато сме обединени и непримирими срещу злото, фанатизма, крайностите и агресията, дискриминацията, ксенофобията и езика на омразата, то тогава сме истински силни. В заключение, можем категорично да твърдим, че със своя етнорелигиозен опит, доказано уважение и разбиране към различията ние даваме и ще даваме своя цветен и ценен нюанс в общата европейска световна картина в името на мира, добруването и просперитета на всеки от нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми български граждани, Вие винаги сте били най-важните и затова ние винаги ще Ви казваме истината такава, каквато е, за да може, когато му дойде времето, да направите информиран избор. Не за първи път ние сме Ви казали, че за съжаление, в българската политическа система цари абсолютно лицемерие. Откакто ние от „Има Такъв Народ“ участваме активно в този политически живот, наблюдаваме това лицемерие от първия ред. И това не е метафора. Ето там, на първия ред, сега го няма, но обикновено стои емблематичният пример за политическо лицемерие и той се казва Христо Иванов. Това не е определение или обида, просто това е абсолютен факт. Защо ли? Ето малък факт по темата. Точно преди три години лицето Христо Иванов пред сайта, изповядващ неолибералните вярвания Оffnews, е заявил следното: „Някои мислят, че сме толкова тъпи да направим коалиция с ГЕРБ. Ние не просто бомбардираме Борисов с гръмки прилагателни и го плашим с героични пози. Ние предприемаме конкретни институционални действия срещу него и корупционната база на неговото управление. Нашата цел не е просто да го свалим от поста, а да направим невъзможно връщането му във властта. Не просто искаме да отнемем управлението от ГЕРБ, ние работим да направим подобно управление и подобна клиентела, мрежа, невъзможни в бъдеще и по принцип. Между нас с Борисов и ГЕРБ лежат не просто изречени предизборни заклинания, а необратими действия. Ние не само няма да управляваме заедно, предстои ни дълга борба – борба не за власт, а за съдбата на нашата демокрация и за сърцето на българската държавност.“ Край на цитата. Красота, колеги! Наистина Христо Иванов прие конкретни институционални мерки срещу Бойко Борисов – направи го коалиционен партньор, а ГЕРБ сега имат министри в сегашното правителство. Мога да кажа, че дори надмина себе си и направи и ДПС коалиционен партньор, човекът в списъка „Магнитски“ господин Делян Пеевски – свой съратник, гуру, началник и конституционен партньор. Или метафорично казано, Христо Иванов така се изхвърли, както Иво Мирчев се изхвърли на мокрия пясък на Росенец. (Силен смях от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Но стига толкова верни метафори, колеги. Тъжното, уважаеми български граждани, е, че на тази база в страната се случват ежедневно гнусни, ужасни, вредни и опасни антибългарски политики. Как въобще е възможно, докато двама българи – моряци, които са похитени от хутите в Червено море, министърът на отбраната Тагарев да излиза в национален ефир и да заявява, че България е готова да се включи в бойната операция в Червено море, а министър-председателят Денков да прави изявления в национален ефир, за които пък Външното министерство да обяснява на роднините на българските моряци, че Денков се бил изказал напълно неподготвен и е казал неверни неща?! Как е възможно животът на двама българи да не струва нищо в очите на тези политически недоразумения? Ще Ви кажа как е възможно. Просто тези политически недоразумения не са българи в главите си, нито в душите си. И докато същите тези мислят предимно за собствените си пари, как да си продадат имотите, да вземат комисиони от винетки, да уволнят работещите в мариците, за да си построят фотоволтаици и да дооткраднат някой друг милиард от Европа, безапелационно стана ясно, че всъщност няма такава държава, която да защитава и да се грижи за българските граждани. И тук ще завърша с един цитат от бъдещия конституционен съдия Десислава Атанасова: „Оставка, неможачи!“ Всъщност няма да завърша, ще Ви кажа още нещо. Номинацията на госпожа Десислава Атанасова за съдия в Конституционния съд е издигната лично и от въпросния Христо Иванов, положил подписа си под тази номинация, уверявайки всички нас, че госпожа Атанасова отговоря на всички професионални и морални критерии за този висок пост. Затова ще Ви цитирам поста на Христо Иванов във Фейсбук от 2 октомври 2020 г., демек пак преди три години. Цитирам: „Деси Атанасова – председател на Конституционната комисия, е естествено продължение на фарса „ГЕРБ пише нова Конституция“, и ако естественият импулс е човек да игнорира цялото това позорище, не бива да подценяваме опасността, която тези хора представляват. Един преглед на състава на Комисията е като филм на ужасите. Парламентът е пълен с калинки и други насекоми, които да творят, гласуват и подписват всякакви диващини. Деси Атанасова и прочее калинки са готови да ни превърнат от прокурорска република в прокурорска монархия, за да обслужат тежките зависимости“ – на този, който преди малко излезе от залата – „на Бойко Борисов. Тези хора са истински опасни. Оставка!“ – казва Христо Иванов, и завършва този пост във Фейсбук. На тази база не мога да Ви призная, госпожо Атанасова, че за втори път Ви казвам, че сте били права. Оставка, неможачи! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, уважаеми сънародници! Миналата седмица в декларациите, които тук се четоха от всички парламентарни групи в началото на новия сезон, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нарушихме традицията, защото това, което се беше случило тогава, беше безпрецедентно. Говорихме за войната срещу българската национална памет, срещу българската национална история, срещу българското национално самосъзнание и срещу българската народност най-вече. Това, което миналата седмица казахме, че се случва, намери, разбира се, пряко продължение в действия и думи на управляващите български министри и на министър-председателя буквално само няколко дни след това. При своето посещение в Съединените щати министърът на отбраната Тагарев недвусмислено заяви, а вчера отново потвърди, че трябва да се променят българските учебници по история, че от тях трябва да се изхвърлят, цитирам и повтарям: „да се изхвърлят всички факти, които внушавали и напомняли на българите за признателност към Русия“. Няколко дни по-късно неговите думи бяха потвърдени от лицето Денков, временно назначен за министър-председател на Република България, който каза същото нещо, развивайки го вече с това, че трябва да се представят нови документи и факти за истинската роля на Русия в българския исторически процес. Иначе казано, може би предстои да четем в бъдещи учебници за история, писани от специалиста по производство на сапуни, шампоан и прах за пране, че Русия не е освободила България, а всъщност я е окупирала и поробила. Всичко това намери своя достоен завършек в една фундаментална програмна статия в официоза на Американското посолство радиоточката „Свободна Европа“, в който стана ясно, че стихотворението „Аз съм българче“ трябва да се махне от българската образователна система, защото по този начин всъщност нямало как да бъдат интегрирани децата на имигрантите в България. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Впрочем там се говори за една много интересна бройка от бъдещи 100 хиляди, бъдещи 100 хиляди деца имигранти в българската образователна система. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Всичко това, което се случи, на практика продължава политиката, която българското – всъщност българското тук е в кавички, то не е българско, всички ние добре знаем, че е пряко назначено от Американското посолство, но да кажем, изпълняващо функции на българско правителство, подобие на Министерския съвет. Очевидно е, че това не е изолирано явление. Тази политика, както отбелязахме миналата седмица, както казваме и сега, ще продължи да се спазва, защото промяната на учебниците, пък и най вече учебниците по история е стара идея на всички неолиберални български правителства след 1989 г. Войната срещу българската национална памет няма да спре. Само че, тъй като има много интересни – и документи, и народни творчества по въпроса, аз сега ще направя нещо, което също променя утвърдената парламентарна практика от тази трибуна. Макар че не е чак толкова безпрецедентно, и други са го правили назад в десетилетията, защото все пак българският парламент има история, която не започва само със сегашното Народно събрание, и ще припомня някои цитати, някои документи и някои творби, които може би българското правителство ще иска да премахне вече. Първо ще започна с един текст, който е изписан на една много дебела и масивна мраморна плоча, която не знаем дали ще продължи да съществува дълго време, защото тази плоча се намира във вътрешността на Паметника на свободата на Шипка, а както знаем, българското в кавички правителство иска да ремонтира този паметник и да изхвърли отвътре абсолютно всичко. Това е записано в Плана за реставрация. Между другото, целият музей вътре и музейната експозиция ще бъдат премахнати, защото, както твърди директорът на музея, не им било мястото там. Не знаем обаче какво ще се случи с тази мраморна плоча, на която пише следното нещо. Който от Вас е ходил там, би трябвало да го е виждал, защото то е в подножието на Паметника, където се намира символичната костница. Там пише така: „Българино, склони чело на това свято място, заветен паметник на вечна дружба между българи и руснаци, увенчали с кръвта си твоята свобода!“ Не е ясно какво ще се случи с този паметник. Точно поради тази причина ние сме изключително притеснени, защото подозираме, че с оглед на политиката да се премахват всякакви факти, свързани с признателност на България, на българския народ към Русия за нейната освободителна роля за освобождението на България от турско робство, очевидно е, че имаме всички основания да смятаме, че тази паметна плоча ще бъде унищожена и премахната. Най-вероятно същото нещо ще сполети и известната народна песен „Топчето пукна“, която пак сега ще си позволя тук да прочета, защото знам, че една голяма част от Вас може би вече са я забравили. А тази песен, между другото, е в българските учебници. Не по история, а в българските учебници по музика. „Какво е ново, ново станало, ново станало в каменна Клисура? Пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци! Войвода им беше Георги Бенковски, развява байрак Райна девойка. Топове им бяха черешово дърво, гюллета им бяха кантар топузи. Топчето пукна – Европа се стресна, Русия скокна Клисура да брани.“ Вероятно и това ще бъде премахнато, защото и то внушава признателност, а може би пеенето на тази песен ще бъде забранено. Най-вероятно очакваме и да бъдат наказвани хората, които ще пеят тази песен било на официални, било на неофициални тържества. Какво да кажем за едни други думи, които са изречени пред Захари Стоянов и са описани от него като пряк свидетел – думите на Георги Бенковски? Виждайки изпепелената от пожарища Тракия след потушаването на Априлското въстание, Георги Бенковски казва така: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия – нека заповяда!“ Вероятно и Георги Бенковски ще бъде изтрит от учебниците по история заради тези негови думи, казани апропо от Захари Стоянов, който пък няма как да бъде обвинен в някакви особени симпатии към Русия, защото няколко години по-късно той провежда много силна русофобска политика, обусловена от тогавашните исторически обстоятелства в България след Съединението през 1885 г. Накрая обаче ще завърша с едно малко по-дълго поетично произведение, което е показателно за това какво всъщност най много тормози управляващата в момента евро-атлантическа тълпа. Тормози я българската историческа памет, тормози я историческата истина, тормози я истината като цяло, защото това е управление на лъжата. Стихотворението е написано от патриарха на българската литература Иван Вазов. Написано е на 28 ноември 1876 г. – тогава, когато българите чакат, буквално всеки момент чакат да започне войната, която ще ги освободи и ще ги възстанови като свободен народ. Стихотворението се казва „Русия“. Доста е дългичко, но тъй като най-вероятно и то ще бъде изхвърлено изцяло от българската образователна система, особено с оглед на това изключително не евро-атлантическо заглавие, сега ще го прочета от тази парламентарна трибуна: Иван Вазов „Бях малък аз, но още помня: висеше образ завехтел до божата света икона. Над него имаше корона, под него пък – двуглав орел. И често майка ми тогази ме вдигаше да видя ази отблизо тоз лик свят и стар и нежно думаше ми: „Чадо, целуни тоя хубав дядо, целуни българския цар!“ И оттогаз го аз обикнах. Кога на възраст попристигнах, от моя тейко аз узнах, че руский цар родей се с нази, че турците той гони, мрази, че той ще ни спаси от тях. Кога ни псуваше тиранът, „Московци!“ – викаше ни с гняв. – Разбрах, че тейко беше прав. И вярвах, че да ни отбранят, ще хвъркнат бърже къмто нас, все колчем плачехме със глас. И тъй отрано с таз идея, с таз вяра хванах да живея. И чакам аз, за мъст готов, и целият народ ми чака, кога в теглото и във мрака да чуем руский силен зов. И чакаме... тъй както роба на мъка си последний час, тъй както Лазар чака в гроба да чуй гласа на своя Спас! Навред, де чуват се въздишки, де сълзи ронят се вдовишки, де тежки железа дрънчат и дето кървите течат, и дето има мъченици, и обезчестени девици, и бедни, голи сироти, и окървавени бащи, и черкви, села развалени, и пълни с кокали полени - при Тунджа, Тимок и при Вит; вред, дето робът жаловит към север горестно поглежда, вред, дето грей една надежда, вред, дето пълно е с тъга, навред, по всичка България, една се дума чуй сега, един стон, един глас: Русия! Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда – в нашите злини! То спомня ни, че ний кога сме забравени от целий свет, любов, що никога не гасне, за нази бди с най-сладък свет. Русия! Таз земя велика по шир, по брой, по сила! Тя с небето има си прилика и само с руската душа! Там, там молбите ни се чуват и в днешния печален час сърца все братски се вълнуват осемдесет милйона с нас! О, скоро нам ще се протегне могъща, силна, братска длан и кръв поганска пак ще текне, и пак ще гръмне стар Балкан! Че царят волята си ясно яви в свещената Москва и през уста му едногласно Русия цяла хортувa: „Решил съм, каже, да избавя от робство братята ни днес. Това дългът ми повелява, това го иска руска чест. (Реплика от ПП-ДБ: „Времето!“) Ще гледам с мирен начин ази да стигна таз свещена цел, но не сполуча ли – тогази – (реплика от ПП-ДБ: „Времето!“) ще вдигна руският орел. В такъва случай се надея, че всяк от вас ще бъде пръв за таз великата идея да жертвува имот и кръв!“ И от далечната Камчатка, дори до финските моря една светкавица засвятка, един разчу се вик: „Урра!“ О, здравствуй ти, Русийо мощна, света трепнa от твоя глас, – (възгласи: „Еее!“ от ПП-ДБ.) скокни, царице полунощна, зовем те ний, ела при нас! България сега те вика. Часът настана: твой завет и твойта мисия велика да ги изпълниш в тоя свет! Затуй си ти прочута, славна и друга нямаш с тебе равна; затуй обхващаш полусвет – царства, народи, океани – и нямаш изглед, край и чет; затуй те бог до днес отбрани – (реплика от ПП-ДБ: „Времето!“) от толкова беди, душмани; затуй можа да съкрушиш Мамая-хан и Бонапарта, затуй врага си ти страшиш, кога те гледа и на карта, затуй зовеш се ти Света, затуй те любим кат баща и чакаме като Месия: Затуй си ти Русия!“ Това са думи на Иван Вазов, които, докато четях, уважаеми сънародници, защото най-вероятно не сте чули, тук от ПП-ДБ някои, не всички – чест им прави, някои от представителите на ПП-ДБ издаваха нечленоразделни викове: „Времето“, докато се изказва това стихотворение, без значение какво в момента имаме ние към настоящия момент като политически виждания. (Силен шум и реплики от ПП-ДБ.) Това е позор! Позор за представителите на една част от уж демократичната общност в България! И накрая ще завърша, тъй като всичко това са цитати – цитати, които наистина пречат и които ще искат да бъдат премахнати от българската история, цитатът е от думите на един велик български национален герой – Капитан Петко войвода. Той казва така – най-вероятно и заради това и той ще бъде изтрит от българската история, нещо, разбира се, което ние няма да допуснем – „Няма сопа, казва капитан Петко войвода, която да избие Русия от сърцето на българина. Пет века алемани, французи, ингилизи дружаха с падишаха, сал дядо Иван дойде да помогне на българите. Хвала на Бога и Свята Русия! Да живее България!“ (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, малко странно е да няма постъпил доклад, защото Законопроектът мина в Комисията преди два месеца, но така или иначе ще представя Законопроекта. Ще започна, разбира се, с мотивите към него. Настоящият законопроект всъщност предлага условия за изграждане на система от специализирани здравни автомобили – това са мобилни манипулационни, на територията на Република България. Те ще посещават населени места, в които няма общопрактикуващи лекари или постоянен медицински пункт, или той не се посещава най-малко един път месечно, за най-малко два часа, от общопрактикуващ лекар. Целта е превенция и навременно лечение на заболявания, като получените данни от манипулационните ще се използват за създаване и натрупване на отворени и споделени медицински данни, както и за изготвяне на специализирана статистика. Всъщност основният мотив за предлагането на този законопроект е една очевадна липса в нашето здравеопазване, тъй като на практика голяма част от българското население не се осигурява по законово предвидените основания и действително няма как да се грижи за опазването на здравето си. Профилактиката и превенцията в България е изключително ниска, особено що се касае до отдалечени и не толкова леснодостъпни населени места, или малки такива населени места. До много от тях общопрактикуващите лекари на практика или имат безкрайно ограничен достъп, или самите граждани нямат възможност да извършват профилактични прегледи, да проследяват здравния си статус. Хората с хронични заболявания също са безкрайно ограничени. В една голяма част от Законопроекта се предвижда администрирането на тази нова дейност да се извършва от изпълнителна агенция, новосъздадена такава – „Превенция, профилактика на здравето и медицински проучвания“. Това като че ли срещна и най-сериозни критики и съпротива при дебата в Комисията, защото беше споменато, че така ще се увеличи много администрацията и че тази функция може да бъде поета от съществуващи административни единици в Здравното министерство. Така че това е една позиция, която ние в много голяма степен сме склонни да преразгледаме и да променим, в зависимост от предложенията, които могат да бъдат разгледани. Не всъщност това е важното и не това е определящото. Тези мобилни услуги не са новост. В Европа се практикуват на много места. Става дума за едни високопроходими автомобили, които не са линейки, не изпълняват функцията на линейки, тези високопроходими автомобили предлагат специализирани прегледи, имат необходима апаратура за извършване на всякакви медицински прегледи, като ЕКГ, кръвни изследвания, измерване на кръвно налягане и много други. Така че екипът в тези специализирани автомобили ще се състои от най-малко двама души – шофьор, който може да е и медицинско лице, и поне още едно медицинско лице – лекар, сестра, лекарски асистент. За всяка една област е предвидено да се изгради график, така че тези автомобили да посетят абсолютно всички населени места и да могат да извършват прегледи на място. Не на последно място, разбира се, се предвижда тези медицински екипи да бъдат оборудвани с лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание – по чл. 177 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и при условията на чл. 231 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Разбира се, предвижда се също и лекарите от екипите за мобилна медицинска помощ да могат да съхраняват и продават лекарствени продукти на гражданите, само при условия и по реда на чл. 232, алинеи 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Отново ще подчертая, че основният мотив за предлагането на тази промяна в Закона за здравето е една очевидна липса и недостиг на потенциал в сегашното състояние на системата „Здравеопазване“ и би покрило в много голяма степен една необходимост за осъществяване на здравен контрол и разбира се, профилактика, превенция в тези по-малки населени места. Сумата, която е необходима за въвеждането на тази здравна услуга, не е голяма – като начало са предвидени еднократно 25 млн. лв., след което да се обезпечи дейността на съответната дейност с около 5 млн. лв. годишно. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Чорбанов накратко ни представи техния законопроект, който по принцип можем да разгледаме в две части. В едната част от Законопроекта се предлага възможност да бъде запълнена една дупка в нашето здравеопазване, която се отвори в продължение на 30 години безхаберна политика, повече от 30 години вече дори, в която цели региони на нашата държава останаха без адекватна медицинска помощ. Това е истината, която можем да заключим след толкова продължителен период на преход в нашата родина. Тази дупка, която беше отворена, е такава, защото се направи една реформа в здравеопазването, която превърна лечебните заведения в търговски дружества, които започнаха да изповядват една търговия със здравето, и там, където не е изгодно, няма лечение. В общи линии това се получи в крайна сметка. Заради това цели региони на нашата родина, които са по-далечни, по-слабо населени останаха без медицинска помощ. Тази част на Законопроекта на господин Чорбанов и групата на „Има Такъв Народ“ е много добра и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще я подкрепим. Затова на първо четене принципно ще подкрепим този законопроект. Другата част на Законопроекта, в която се казва, че трябва да се създаде агенция, която да администрира тази дейност, смятаме, че – и в Комисията изказахме това мнение, че не трябва да се приема. Най-вероятно ще предложим да отпадне тази част, защото не е необходимо да се създава цяла агенция, за да се администрират от 30 до 50 автомобила. Според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ горе-долу толкова ще са автомобилите, които ще обхванат цялата територия на нашата родина. Така коментирахме и в Комисията като цяло, че около 30 или до 50 автомобила ще бъдат достатъчни и най-вероятно в Министерството на здравеопазването има необходимия административен капацитет, с който да се поеме управлението на тези автомобили, администрирането на тези мобилни лечебни центрове, така да го наречем, които ще обикалят населените места, в които няма лекари и лекарска помощ. Така че смятаме да подкрепим на първо четене този законопроект, с тази забележка, че не смятаме, че трябва да се разширява администрацията в нашата родина и че капацитетът на Министерството на здравеопазването е напълно достатъчен, за да осигури администрирането на тези мобилни автомобили. Благодаря.

Имаме Законопроект, който казва, че е безкрайно закъснял. Само ще припомня, че преди да настъпи така наречената демокрация и България да стане – или поне по-скоро управляващите 34 години да станат предани евроатлантици, в България здравеопазването беше наистина безплатно и беше гарантирано за всички. Ще припомня, че България дори е един от иноваторите, в които беше направен през годините назад, при така наречения социализъм, и мобилни автобуси с прегледи за зъбно лечение, мобилни кабинети за зъболечение. Отделно, всяко училище имаше здравна служба, която преглеждаше хората. Отделно във всяко училище имаше и здравни кабинети, имаше и зъболекарски кабинети. Аз съм един от тези, които съм използвал постоянно това нещо. В момента здравеопазването е търговия, печалбарство и за сметка на това всяка година увеличаваме с по няколко милиарда парите за здравеопазване. Никой не е доволен от това нещо. Българският народ е беден и умира заради здравната система. Изпаднахме в така наречената ковид криза и имаше загинали и починали поради простата причина, че нямаше кой да се грижи за тях, нямаше кой да им осигури прегледи, нямаше кой да им осигури лекарства. Това беше голямата причина. В момента се предлага нещо, което няма да коства много пари. Да, първоначална инвестиция има от 25 милиона, след което за всяка година по 5 милиона. Нищо за нашата държава, въпрос на приоритети, обаче евро-атлантическото мнозинство не смята, че това нещо трябва да е приоритет. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепяме този законопроект и смятаме даже, че е безкрайно закъснял.

Благодаря, господин Председател. Колеги, понеже няма доклад на Комисията, тъй като се забави, съответно ние изчакахме двата месеца, за да го внесем, само искам да Ви информирам, че Здравната комисия на първо четене подкрепи този законопроект. Така че се надявам и в момента Вие да го подкрепите на първо четене, защото, ако някой между двете четения има желание нещо да се поправи, да се допълни, знаете, че това е нормалната процедура, но просто държа да знаете, че Здравната комисия подкрепи този законопроект, и се надявам да не станем свидетели на някоя срамна сцена в този случай, тъй като повтарям Ви – между двете четения всеки, който иска, може да нанесе необходимите поправки. Ние сме отворени да говорим по тази тема. В крайна сметка здравето на гражданите е много по-важно от всичко останало.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чорбанов, ние от групата на „БСП за България“ още в Четиридесет и четвъртото народно събрание сме предлагали тези текстове в частта за високопроходимите автомобили, не в частта за агенцията. Така че ние отново ще подкрепим на първо четене Законопроекта, който предлагате Вие. За съжаление, в Четиридесет и четвъртото народно събрание управляващото мнозинство – тогава ГЕРБ и Обединени патриоти, сметнаха за ненужно да подкрепят тези текстове. Надявам се сега мнозинството да са променили мнението си, защото наистина това ще бъде полезно, особено за труднодостъпните райони, за оказване на медицинска помощ. Така че ние ще подкрепим отново на първо четене тези текстове. Надявам се, че сте провели достатъчно убедително разговори с управляващото мнозинство, което, както Ви казах, преди години беше на различно мнение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представеният законопроект наистина решава един от основните проблеми, които са в сектор „Здравеопазване“, а именно възможността за осъществяване на по-добро качество на здравните грижи и на медицинските дейности в населените места, където това е невъзможно поради една или друга причина. Той, разбира се, отваря един много голям дебат, който е свързан с това какво трябва да направи държавата, за да осигури достъп до здравеопазване в онези населени места, където това е невъзможно по различни причини, които са свързани както с липса на специалисти, така и с липса на изградена инфраструктура. Разбира се, той поставя под дискусия и всички онези регулации, които съществуват в сектор „Здравеопазване“, които ние трябва да синхронизираме с предлаганите текстове, които са залегнали в Законопроекта на колегите от „Има Такъв Народ“. Нашата парламентарна група на първо четене в Комисията по здравеопазване подкрепи този законопроект, ние ще го подкрепим и в залата на първо четене, но ще направим процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ гласуване на максимално допустимия срок по Правилник от 21 дни, в които да се опитаме да направим работна група, която да изчисти всички онези, бих казал, противоречия с нормативната уредба, разписана в Закона за здравето, както и в Закона за лечебните заведения, за да можем да създадем нещо, което е абсолютно и работещо. Разбира се, трябва да кажем истината, че това няма да бъде панацея на здравеопазването и няма да реши всички онези проблеми, тъй като основният проблем, който съществува и заради който са производни всички останали неща, е липсата на специалисти, липсата на лекари, липсата на медицински сестри, професионалисти по здравни грижи, и дори да създадем възможността – правната възможност, за съществуването на такъв тип мобилни лечебни заведения или линейки, които да осъществяват, или друг тип моторни превозни средства, оборудвани с цялата апаратура, ние трябва да намерим решението как ще ги обезпечим с професионалисти, които да осъществяват качествени лечебни грижи, качествена дейност и да имат правото да я осъществяват в местата, които ние ще регламентираме сега в този закон. Ние ще подкрепим този текст и когато бъде евентуално приет в залата, ще направим процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ също има своите сериозни бележки относно предложения ЗИД на Закона, но основният ни аргумент на първо четене да подкрепим този законопроект е уреждането на въпроса с мобилността за отдалечените региони. Там има наистина много сериозна и голяма потребност относно достъпа на нашите съграждани до медицинска помощ. Така че, професор Чорбанов, това е много сериозен аргумент, който ще подкрепим. В интерес на истината ние направихме някои опити това да стане с линейки и автомобилни кабинети. На този етап законодателството е такова, че това става по много усложнен начин и много трудно се достига до целта. Идеята е не да има спорадични случаи, където има някоя линейка, която обслужва определени квартали и населени места, а принципно ние трябва да подходим, така че да осигурим възможност на нашите съграждани в отдалечените райони също да имат достъп. Това е една прекрасна идея, която трябва да бъде реализирана, трябва да бъде прецизирана. Но има други компоненти, които трябва да бъдат наистина подобрени и систематично в административен аспект трябва да бъдат изчистени. Затова аз също подкрепям предложението на професор Ангелов между първо и второ четене срокът за предложения да бъде максимално удължен, така че и ние също да прецизираме текстовете. Дори ще се включим активно в работната група, така че да направим необходимото наистина да имат достъп до медицинска помощ, че и лекарствената политика също трябва да се включи тук, но това е друга тема – да не се отклоняваме днес. Идеята е добра и ние ще я подкрепим на първо четене с бележките, които вече представих. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Считам, че предложеният законопроект може да бъде подкрепен. Това е една според мен палиативна форма, която дава възможност на хората, които живеят в отдалечените райони, да бъдат обгрижени и да се покаже грижа за тях от страна на държавата. Моето мнение е, че ние ще подкрепим това предложение. Това предложение не е нещо уникално като форма, тъй като навремето си спомняте, че имаше едни флуорографи и едни пътуващи стоматологични кабинети по най-отдалечените райони. Считам, че на този етап това е едно подходящо предложение, но за мен бъдещето и това, което ние трябва да направим, е да може телемедицината да навлезе в най-отдалечените места. Мога да дам примери. Примерно в Австралия и в Нова Зеландия има отдалечени райони на хиляди километри, където много трудно биха могли да достигнат специалисти. Тук най-вече говорим, че трябва да има равнопоставеност на помощта, която се отделя на българските граждани, и няма значение дали ти живееш примерно в Триград, или живееш примерно, да кажем, в София. Тоест грижата за пациента трябва бъде висококвалифицирана. Трябва много добре да бъде обмислено какви екипи и по какъв начин ще бъдат обслужвани тези граждани, тъй като вече – да го кажа съвсем откровено, пенкелери няма. Окей, един лекар със специалност „Вътрешни болести“ задължително със сестра и да кажем някаква лаборатория би трябвало да бъде оборудвана – аз съм виждал такива в Съединените щати, има такива – да ги наречем, те са повече пътуващи лаборатории, отколкото, както Вие го представяте, като форма на някаква примерно поликлиника или нещо – не знам точно как да го формулирам, така че тук трябва много добре и много задълбочено да бъде обмислено. И нещо много важно, колега. Това е обезпечаването със специалисти. Вие много добре знаете, че дори във водещи лечебни заведения специалистите не достигат и не знам колко от хората, които примерно работят в болници, в отделения биха се съгласили да извършват тези прегледи. Може би тук трябва да вземат отношение, да кажем, и различните специалисти до каква степен може да бъде обезпечено, тъй като големият проблем не е техническият проблем. Това искам да кажа. Тук големият проблем е обезпечаването със специалисти. Това е, което имах да кажа. На този етап, пак казвам – за мен това е една палиативна крачка, но все пак крачка да можем да обхванем хора, които примерно, да кажем, с определени заболявания да бъдат хванати навреме, а не да ходим след проблема, тоест онкологично или друго заболяване, което вече е в напреднал ход. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чорбанов, парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е на мнение, че действително достъпът на населението в отдалечените населени места до медицинска помощ със сигурност трябва да бъде подобрен. Подходите за това и дискусията как да бъде осъществено, детайлите са много важни. В Комисията ние, помните, така посочихме, че концепцията е добра, но начинът, по който е структурирано Вашето предложение, за нас се нуждае от много сериозна преработка, поради което се въздържахме. Днес позицията ни е сходна. Надяваме се, да го кажа по-кратко – не искам да навлизам в конкретните детайли, има някои противоречия със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, има противоречия с функциите на Националния център по обществено здраве и анализи, има функции в противоречие с правомощията на личните лекари в частта за профилактиката. Тоест и професионалното съсловие също има някои притеснения как точно ще се структурират дейностите на тези екипи с това, което извършват личните лекари. Има въпроси защо само експресни кръвни изследвания и вътрешни болести, защо например няма и неврология? Тоест има много детайли. Така че нашата позиция е, че се надяваме в максималния срок – тези 21 плюс 7, 28 дни, ние ще участваме в работната група и се надяваме да се случи чудо – в смисъл такъв да успеем заедно да намерим текст, който на второ четене, ако се стигне дотам, а заявките на залата е, че ще има второ четене, след като на първо подкрепят всички – да успеем да премахнем всички тези неясноти и да постигнем един консенсус. Ще работим активно в тези общи усилия. Но към днешна дата нашата позиция беше, че може би, тъй като в момента, знаем, върви дискусия за профилактика и превенция – знаете, направихме едно голямо обсъждане в Комисията, идеята ни беше и дадохме срок на всички организации да дадат своите предложения. Вие предлагате нова агенция, която да поеме именно профилактиката и превенцията и като че ли малко избързваме успоредно с дебата, който отворихме за обществото и не ни се иска – идеята беше да не поставяме всички тези организации, които дойдоха и изслушахме, всичките национални консултанти да ги поставим пред един свършен факт. Тоест ние хем ги поканихме, хем приемаме нещо, което ние вече сме си подготвили. В тази връзка, надявам се, в тази работна група да намерим баланса между всичко това, което трябва да направим. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Излизам пред Вас, за да споделя лично мнение. Когато обсъждахме това предложение в Здравната комисия, аз също изказах своите съображения защо ще се въздържа. В здравната система имаме няколко обособени сегмента, които се обслужват от специфични дейности. Единият сегмент е Спешната помощ. Когато говорим за нужда от здравеопазване, което да спасява живот, това е Спешната помощ. Тя е осигурена от Министерството на здравеопазването и тук, в този законопроект, тя не касае тази част от здравната помощ. Тоест не касаем тази част от здравеопазването, която е нужна, когато човек е изпаднал в някакво болестно състояние или в спешно състояние. На второ място, част от проблемите, свързани с достъпа до здравеопазване, са свързани със стандартните лечебни дейности, които се осигуряват от общопрактикуващите лекари в България. Това предложение не касае и тях, защото става въпрос за хора, които нямат общопрактикуващ лекар, живеят в отдалечени места и няма достъп до тях или достъпът е много затруднен. Щеше да е много добре, ако можехме да оценим колко и какви са тези хора и места, защото налична информация за това има. Въпросът е, че когато решаваме един проблем като този, ние трябва да сме много наясно за колко хора става въпрос, какъв ресурс изразходваме, за да може да решим този проблем и реално решаваме ли този проблем. Става въпрос, че тук ще бъде само профилактична дейност. За да сме наясно ще можем ли да решим профилактичната дейност, трябва да сме наясно с демографията на хората, които ще бъдат обслужени. Хората, които живеят в такива отдалечени и труднодостъпни места, с определена демография, и техните здравни нужди са различни от средностатистическите нужди на голямата част от гражданите на България. Поради тази причина има твърде много неясноти в предложенията, което предлага да се изразходва ресурс, многократно по-голям от сега изразходвания ресурс за превенция и профилактика в България, с неясна цел какво точно ще направим. Да, изглежда интересно, но не е ясно доколко този ресурс ще бъде изразходван целесъобразно, поради която причина и заедно с факта, че той се отличава силно от правната рамка на сега съществуващата здравна система, ние ще се въздържим от подкрепата му. Благодаря Ви.

Господин Симидчиев, аз се убеждавам, че в ПП и ДБ сте скъсали връзката между четирите най-големи градове в България – София, Пловдив, Бургас и Варна, и останалата част от нашата държава. И говорейки за превенция, за всичко друго, което в големите градове става и е разбираемо, и е приложимо в отдалечени райони и села, всичко това, което Вие визирате, е нещо чуждо – нещо, което хората никога няма да го направят. Ще Ви дам конкретен пример. Община Петрич е огромна, в смисъл, че е голяма община, има едно село Яворница. Това село е с българи мюсюлмани в огромната си част и никой от тях няма представа за това, за което Вие говорите – за такава въпросна превенция. Там, ако не отиде някой специализирано – да отиде и да им предложи да ги прегледа, да им предложи услугата, за която в момента се коментира, няма да имат лекар никога повече. Те не са имали 34 години. Това е целта. Да, аз съм напълно съгласен с това, което казахте. Казаха го и други представители на други партии, че има неща, които трябва да се доизпипат, да се направят така, че да отговарят на други стратегии и други закони. Да, съгласен съм, но не сложим ли началото, няма как да стане. Разликата е огромна между големите градове и селата, даже не и отдалечените райони, а селата. Там не стъпва никой, нито едно джипи не иска да работи с тях, никой не ходи! Хората нямат време за транспорт, не могат да си го позволят и се самолекуват и изчезват, така че трябва да сложим началото. Да, има неща, които да се оправят, но трябва да се сложи началото.

Благодаря Ви много за конструктивния тон. Аз съм абсолютно съгласен, че трябва да постигнем именно това – ресурсът, който отделяме, да стига до точните нужди на съответното населено място. Въпросът е формата, в която това се прилага в момента. Единственото, което е ясно, е, че автомобилите ще бъдат високопроходими. Кой ще бъде вътре в тях, какво ще може да прави този човек, защото тук се казва: ще има двама човека, единият от които ще бъде шофьор, може би медицинско лице, а вторият може да бъде лекарски асистент. Възможностите на тези хора не са свързани с поставяне на диагноза или предписване на лечение. Те са свързани с острата помощ, която е необходима при спешни състояния, каквото парамедиците или лекарските асистенти могат да доставят, тоест тези хора няма да могат да изпълнят част от нещата, заради което искаме да помогнем. Ако тези ресурси бъдат насочени така, че да стимулираме хората, тоест медицинските лица, лекари и специалисти по здравни грижи конкретно да обслужват такива райони, ще постигнем по-голям ефект, отколкото това, което в момента се предлага, така че от тези гледна точка има нужда от това. Да, имаме нужда от система, която да подобри достъпа, и с това всички сме съгласни по абсолютно един и същи начин. И не, не мисля само за четирите големи града в България. Имал съм възможността да ходя до много малки места и да видя какви са проблемите там. При по-голямата част от тези места проблемът е, че недостатъчно често могат да стигат медицинските специалисти, а тук с този вариант пак се предлага веднъж месечно или два пъти месечно да стига такъв автомобил – с неясно какви кадри вътре, които да могат да доставят медикаменти, които не са по лекарско предписание. За това ставаше въпрос, тъй като законодателството не предлага друга възможност. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважавам народните представители от „Има Такъв Народ“, аз приветствам това, което правите, защото българското здравеопазване има изключително много проблеми и единият от проблемите е достъпът до здравеопазването, включително и на това, което Вие казвате за профилактиката. Спешната ни помощ е на такова дередже, че отдалечените райони трудно получават такава помощ, а пък за профилактика да не говорим. Значи, българинът в тези райони, ако не му се налага да умира, той не търси помощ или няма достъп до помощ, ако не му предстои, дето се казва, да умира. Затова приветствам това, което правите, още повече че е подкрепено от другите парламентарни групи, с изключение явно на част от „Продължаваме Промяната“, и още повече че назад във времето сме имали такива предложения и сме ги правили. Само Ви казвам, че ние ги направихме в държавата си и си забъркахме здравеопазването. Едно време имаше във всяко населено място здравен пункт. Затрихме ги тези неща и сега е екзотично да си мислим, че може да се случи това нещо, защото то изисква ресурси, въпреки че в здравеопазването има огромни ресурси, за които не съм сигурен дали си разпределят въобще правилно и дали достъпът, средствата, които се отделят за един човек в един град, особено в голям град и в едно малко населено място, получават еднакъв дял от средствата за здравеопазване. Та, екзотично е да се мисли, че може да се открият такива здравни пунктове и затова е добра идеята. Аз се запознах, между другото, с мотивите Ви към Законопроекта доста подробно. Идеята е добра, включително и това, че вменявате на лекарите от тези мобилни центрове да продават лекарства, което е другият сериозен проблем, и ние в парламентарната група сме мислили в посока на мобилните аптеки, ще ги нарека. Доколко обаче това отговаря на Закона лекарите да продават лекарства, е друг въпрос. Казвам Ви, че без да искам, без да Ви обиждам и мисля, че нямаме не като Народно събрание, а като депутати нямаме капацитета да направим цялостната организация на това, което Вие казвате. Затова трябва много сериозна подкрепа от страна на Министерството на здравеопазването и ако не получим такава подкрепа, ако те не го вземат присърце този законопроект, той ще си остане един приет законопроект, ей така да си го имаме, но няма да се случи нищо добро с него. Не знам за дългия срок, който дадохме между първо и второ гласуване, сигурно е добре и ще има повече идеи, но аз пак казвам, че трябва да се включат много активно експертите от Министерството на здравеопазването, иначе няма да го направим добре. Пожелавам успех на Законопроекта и на начинанието му въобще по принцип, въпреки че съм леко скептично настроен, защото в България включително добрите идеи се убиват в зародиш и по-късно е много трудно да се възродят в тази посока. Доколкото на този етап ние не можем да измислим нищо друго, за да подкрепим тези хора, които нямат достъп до здравеопазване, аз съм твърдо за и ще гласувам с две ръце, а също и парламентарната група. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване срока за предложенията между първо и второ четене по така приетия законопроект да бъде удължен на 21 дни. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, ще направя една кратка процедура. Тъй като в заседанието, в което се разглежда Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, бяха докладвани заглавието на Законопроекта и новият § 1, а дискусията беше открита и за § 1 по вносител, така че за коректността на стенограмата на протокола аз ще изчета и § 1 по вносител, ако позволите, господин Председател. „По § 1 по вносител предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да бъде отхвърлен.“ Благодаря, господин Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам прегласуване на този много важен текст, който касае поименно гласуване в общинските съвети. Това беше предложено от групата на ПП-ДБ, които после по незнайни какви причини си оттеглиха предложението. Преди изборите искахте да има прозрачност в управлението на общинските съвети. След изборите, когато имате достатъчно прилична бройка общински, си оттегляте предложението?! Каква е тази политика? Бъдете последователни! Нима вече не искате прозрачност на управлението и Вашите общински съветници, и не само Вашите, а всички общински съветници, да носят лична отговорност за решенията, които вземат. Моля всеки един от Вас – народните представители, да гласува правилно и отсега нататък да нямаме вече колективна безотговорност при вземането на решения в общинските съвети, а всеки от общинските съветници да носи лична отговорност за решенията, които взема. Затова моля за прегласуване.

Благодаря, господин Председател. Използвам правото си на различен вот, за да обърна внимание на българските граждани как премина в момента гласуването, което по предложение, както беше казано, на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и широко прокламирано по време на предизборната кампания, касаеше прозрачността на гласуванията в общинските съвети. Общински съвети, които често взимат решения за българските земи, финансово касаещи гражданите на съответните общини – изключително отговорни решения, за които, разбира се, българските граждани имат право да бъдат наясно кой какви решения взема. Искам да обърна внимание как премина гласуването днес. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не гласуваха. Гласувахме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото всъщност там, където ние сме имали общински съветници и сме присъствали до момента в Общинския съвет, сме прокарвали тези решения за прозрачност при гласуванията. Ние ще продължим тази последователна наша политика, защото може би се оказваме единствената партия в Народното събрание, която след избори прави това, което говори преди избори. По отношение на това каква беше причината от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ да се оттеглят и да не гласуват днес за собственото си предложение е отношението на ГЕРБ и ДПС към прозрачност. Защото в Комисията основните дискусии и хората, които бяха изключително против да се въвежда тази прозрачност, бяха представителите на тези две парламентарни групи. Така че, когато се говори от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ – имат мандати и управляват в момента България, всъщност трябва да знаем, че това се случва по обратен начин и управляват ГЕРБ и ДПС.

Благодаря, господин Председател. „По § 2 предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Иван Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: § 2. В чл. 27 се създава ал. 1а: „(1а) Дневният ред за всяко предстоящо заседание на общинския съвет и материалите за него се публикуват на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация и/или в машинночетим отворен формат.“ По § 3 предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: § 3. В чл. 28 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Всяко открито заседание на общинския съвет се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на общинския съвет или на общината, като записите от заседанията се съхраняват на съответната интернет страница.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) В общинския съвет се създава и поддържа публичен електронен регистър на питанията по чл. 33, ал. 1, т. 4 и отговорите към тях. Питанията и отговорите към тях се публикуват на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация и/или в машинночетим отворен формат.“ По § 4 предложение от народния представител Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3. Предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 4: § 4. В чл. 28а, ал. 4, изречение първо след думите „страницата на“ се добавя „общинския съвет или на“. По § 5 предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Иван Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: § 5. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Протоколът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация и/или в машинночетим отворен формат.“ По § 6 предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Иван Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: § 6. Създава се чл. 48а: „Чл. 48а. (1) Дневният ред за всяко предстоящо заседание на комисиите и материалите за него се публикуват на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация и/или в машинночетим отворен формат. (2) Заседанията на комисиите се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на общинския съвет или на общината, като записите от заседанията се съхраняват на съответната интернет страница. (3) Протоколът от всяко заседание на комисия се публикува на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация и/или в машинночетим отворен формат.“ Предложение от народния представител Иван Белчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 1 до 6 в редакция на Комисията. По § 7 предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Ралица Тодорова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Йордан Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Йордан Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба“ с нов § 7: „Заключителна разпоредба § 7. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 3, т. 1 и § 6 относно чл. 48а, ал. 2, които влизат в сила от 1 юли 2024 г.“ Това е финалът на Доклада, уважаеми колеги, само ако мога да направя, докато съм на трибуната, едно редакционно предложение, тъй като вече сме 17 януари да заменим думичката „януари“ с февруари. Тоест „Заключителната разпоредба, § 7 Законът влиза в сила от 1 февруари 2024 г.“ Нататък текстът остава същият. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Самият законопроект има за цел да направи малко повече прозрачна средата в общинските съвети. Преди малко ние едва ли не бяхме обвинени, че не сме гласували собственото си предложение, а това не беше вярно, всъщност ние гласувахме за самото предложение. Аз ще направя една редакция и се надявам по този начин да видим всъщност в залата има ли желание за прозрачност, или няма, и тя е свързана с § 5. Знаете, че в § 5 говорим за протокола от заседанията на Общинския съвет. В момента текстът звучи по този начин: „Протоколът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на общинския съвет или на общината в отворен формат, позволяващ директно извличане на текстова информация и/или машинночетим отворен формат.“ Аз предлагам след „протокола по ал. 1“ да се добави „ведно с информацията за начина на гласуване на всяка точка от дневния ред на всеки един общински съветник“. Всъщност по този начин протоколите, които трябва да се качват на интернет страницата на Общината, ще съдържат цялата информация, която би трябвало да интересува обществеността, медиите, а и всеки един човек, който е гласувал за определен общински съветник, за да може всеки да види кой по какъв начин е гласувал за всяка точка от дневния ред и ще имаме повече прозрачност като цяло. За съжаление, например даже и в София в момента нямаме такава информация. Много трудно можем да разберем на общинско заседание… Проверете например в 2023 г. общинските заседания по какъв начин са се провеждали, погледнете един протокол. Аз съвсем наскоро се рових в един такъв протокол, исках да видя коя група по какъв начин го е подкрепила или не го е подкрепил. Всъщност няма такава информация, а е редно в самия протокол да има такава. Благодаря.

Когато Настимир Ананиев говори, в огромната си част от случаите съмнението, че лъже или че премълчава истината, или че казва нещо, което му е изгодно на него, или казва полуистина, е огромен шанс това да е така. Когато става в момента и прави процедурно предложение за допълване на предишен текст и отрича, че тяхната група не са били подкрепили предишното тяхно предложение, а именно – да има прозрачност и всеки един общински съветник да носи отговорност персонално как е гласувал и това да бъде достъпно до всеки един български гражданин, не споменава, че от шестдесет и няколко народни представители само 20 гласувахте за, другите не гласуваха. Тактично седят на банките и не гласуваха, защото са против Вашето предложение, господин Ананиев. Сега Вие излизате и витиевато правите допълване на друг текст, за да видим как ще гласуваме. Извинявайте, за мен това е конкретна шизофрения. Преди това Вашето предложение Вашата група не го гласува, 20 човека от 60 гласувахте. Сега правите допълнение и искате редакционна поправка. Колко ще гласувате? Петнадесет човека от шестдесет, другите тактично ще се скрият! Това ли да очакваме, или да губим времето?! Уточнете се във Вашата група – ще си бойкотирате Вашите предложения или сега ще бойкотират Вашето?! Има едно, меко казано, клинично обяснение тук за цялата Ви работа.

Господин Ананиев в някакъв отчаян опит да спаси групата си, прави това предложение, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим, въпреки че то създава известни неудобства, след като първият параграф отпадна и поименното гласуване не се прие. Моля в дупликата си господин Ананиев да обясните откъде ще извлечете данните за поименното гласуване, които ще публикуват в протоколите общинските съвети, защото предвид това, че не приехме да има поименно гласуване, как точно ще се случи чисто процедурно това.

Уважаеми господин Ананиев, аз не мога да подкрепя така направеното от Вас редакционно предложение. Моля да ми кажете какво имате предвид по това да бъде посочена информация. Според мен текстът е непрецизен и би създал проблеми както в практиката, така и в правораздаването. Ако се стигне до едно съдебно обжалване на дадено решение и в протокола не е записана информация, без значение от това какъв е обемът, ние не знаем какъв обем информация трябва да бъде посочена. И ако съдът прецени, че тази информация, посочена в протокола, не е достатъчна, не е обективна, не отговаря на това, което Законът би посочил, самото решение би паднало в съда. Считам, че такава формулировка по-скоро би затормозила работата и би създала една правна несигурност, тъй като няма откъде да извлечем информация. Какво означава информация – десет човека вдигнаха ръка за?! След като нямаме поименно гласуване, не е възможно да идентифицираме тези хора и за мен лично не е приемливо да бъде прието така направеното предложение. Благодаря Ви.

Господин Маринов, ще започна с Вас. Всъщност параграф 1, който ние отхвърлихме, там пишеше за поименно гласуване. На Комисията обсъждахме доста детайлно, че ако го оставим по този начин – само поименно гласуване, влизаме в седем хипотези, които са заложени в Закона, в който пише кога всъщност се гласува поименно и изпускаме всички останали. В редакцията, която аз предлагам, се казва: „заедно или ведно“, това обсъждахме с председателя – дали да бъде ведно, или заедно, с информация за начина на гласуване – за, против, въздържал се, на всяка точка от дневния ред, на всеки един общински съветник. В момента такава информация има за всеки народен представител. Мога да вляза и да видя на последното заседание по какъв начин Вие сте гласували за точка втора, трета, четвърта, пета, шеста, мога да го проверя това в Народното събрание. За съжаление, в общинските съвети ние нямаме как да проверим тази информация. Ако Вие мислите, че имате по-добра редакция, излезте и кажете, в редакцията не става ясно. Мисля, че в самата редакция, която съм предложил, много ясно става за какво – заедно с информацията за начина на гласуване на всяка точка на всеки един общински съветник. Така че от тази гледна точка мисля, че това ще даде повече прозрачност и информация за това какво се случва в общинските съвети. Относно първите две реплики – ще ги приема като политическа дъвка, която се повтаря в различни насоки. Позицията на повечето колеги относно темите са заявени, а също така, че и по параграф 1 ние гласувахме „за“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не можах да взема реплика на колегата Ананиев, който се изказа и направи предложение за редакция на разглеждания текст, но ако иска, може, естествено, да ми направи реплика, за да го дупликирам. Аз, колеги, разбирам идеята на предложението, само че си го представям практически трудно приложимо, особено в малки общини. Ако се загледаме в Закона, има хипотеза, при която седем от важните гласувания – всичко това, което касае финансовото разпределение на бюджета на общините, е поименно, тоест може да даде информация за всяка една от над 250-те общини в страната. Но да си представим, колеги, за момент… Дадохте сравнение, господин Ананиев, че в Народното събрание – наистина, всяко едно гласуване може да бъде проследено поименно, всеки народен представител по всяка една разглеждана точка, член или параграф, във всяко отделно гласуване как е упражнил своето право на глас. Но да си представим хипотезата в тези 250 общини, че тук има една съществена разлика – в залата на Народното събрание има система за гласуване, компютризирана, която се поддържа от много хора, сървъри, които със сигурност не струват малко пари, защити, които със сигурност не струват малко пари. Като си представя, че за гласувания в народните събрания, естествено, е изключително важно да има такава проследяемост, за да се гарантира и прозрачността, и сигурността на гласуването на всички в тази зала, в 250 общини за мен е трудно да си представя и не мога да разбера какъв финансов ресурс би трябвало да бъде локиран към тези общини, за да се поддържа тази система! Вие знаете колко хора поддържат системата в Народното събрание. Представете си това, че за да се гарантира във всяка община, би следвало да струва много милиони левове. Ако ми кажете откъде ще бъдат финансирани, може да се съглася с Вас при условие, пак подчертавам, че за важните гласувания, когато се разпределят средствата на общината, когато има гласуване на бюджет, в протокола на общинските съвети се включва поименно гласуване на всеки един общински съветник. Аз специално не бих подкрепил това предложение, което правите, защото практически не виждам как ще бъде изпълнено. Ще бъде свързано с огромни разходи за поддръжка, ако искате, за защита на сигурността на тази информация и смятам, че не е правилно обмислено предложението специално за всяко едно гласуване това да бъде отразено в протоколите. Благодаря Ви.

Господин Иванов, в голяма степен опасенията Ви са резонни и аз съм съгласна с Вас. От друга страна, не е съвсем така, защото не може да направим паралелно сравнение между това, което се случва в Народното събрание, и това, което се случва в общинските съвети, нито финансово, нито като сложност на процедурата – най-малко, защото тук става въпрос за много по-голям мащаб. Има общински съвети, които са с минимален брой хора. Там дори и чрез вдигане на ръка може да се извърши такова гласуване, в зависимост от точките в дневния ред. Тези общински съвети не са толкова и реално това би сработило в много малките общински съвети. От друга страна, в големите общински съвети, където хората са 51, вече почти навсякъде има въведена компютризирана система по един или друг начин в различните общински съвети, по различен начин, това гласуване е осъществено. Например във Варна това става през таблети. В Стара Загора става през система, подобна на тази на Народното събрание, така че това в някаква степен би било възможно донякъде. Има едни такива средни съвети, в които вече ще стане някакво затруднение, но пък това може би ще бъде мотивация за хората в самите общински съвети да си улеснят процедурата и да направят съответните крачки към това да осигурят поименно гласуване, което е изключително важно за хората, които са ги избирали. Голяма грешка ще се направи в момента след като отваряме наново тази дискусия за поименното гласуване по този наистина непремерено предложен начин. Със сигурност това не е най-доброто нещо, което трябва да се направи, но от друга страна, предвид че вече отхвърлихме § 1 и няма друга възможност да продължим да коментираме поименното гласуване все пак, въпреки че със сигурност това ще създаде проблеми, по-скоро би следвало да обмислим как да се прецизира и всъщност да бъде прието това предложение на господин Ананиев, с което той се опитва да извади от неловкото положение своята парламентарна група – защо те в крайна сметка не желаят да има поименно гласуване в общинските съвети и от „Продължаваме Промяната“, и „Демократична България“ не желаят да има прозрачност в решенията на и техните, и другите общински съветници. Това е трудно за обясняване на българските граждани. Аз предполагам, че това е причината за това така недобре обмислено предложение, което се направи.

Благодаря, господин Председател. Аз може би неочаквано ще се съглася с притесненията на господин Иванов. Действително 250 общини трябва да мислят как да инвестират в такова нещо. Най-малкото не сме го измислили достатъчно добре. Това, с което няма да се съглася с господин Иванов, е, че нашите гласувания тук са лесно откриваеми. Всъщност системата на Народното събрание ги записва, да, но за да ги видим какви са, трябва да отваряме едни екселски файлове по номера и е доста трудно. Разчитаме всъщност на сайт като „Стража“, който навързва гласуванията с това кое гласуваме, за да може да се ориентираме. Така че щом ние от Народното събрание още не сме дали твърде добър пример за това как се структурира визуално информацията, нека да изчакаме малко в това да караме 250 – 256 общини, някои от тях, да, Столична, Пловдив, Варна, но други – Трекляно, Струмяни и така нататък, към които не може да имаме такива очаквания. Благодаря.

Господин Иванов, аз, всъщност колегата Божанов почти обезсмисля репликата ми, защото исках да Ви помоля да ни обясните имате ли Вие, като един добър финансист, колко ще струва това на всичките тези общини. Защото не е само изграждането на системите. Там има и поддръжка, софтуерни ангажименти за поддръжката след това и така нататък, а пък като се замислим и тук всички идваме от региони, в които имаме и големи, и малки общини, като се замисля какви експерти, специалисти, IT специалисти ще има в някои от общините и как цялата тази история ще трябва да заработи, беше ми даже притеснително в един момент кои пък са тези хора, които ще успеят да ги напишат всичките тези програми за всичките тези общини, пък и да ги поемат и на поддръжка после. Това исках да чуя от Вас да ми обясните имате ли някаква представа колко ще струва това и кой ще го плаща? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми репликиращи, благодаря Ви за репликите. Аз да благодаря на госпожа Михайлова, да не се съглася само в една от нейната част от репликата, че тя каза за поименни гласувания в общинските съвети. Както изяснихме, седем от хипотезите на гласуване в общинските съвети и в момента се извършват поименно и така се записват и протоколират, тоест има поименни гласувания в общинските съвет за важните решения, които са свързани с финансова обосновка или приемането на бюджета, което, съгласете се, за всички е най-важно за функционирането на общината през годината. Господин Божанов, господин Манев, Вие малко ме изненадвате от двете страни на залата на едно мнение, присъединявате се към моето притеснение и невъзможността, която днес в залата има по предложения текст да го подкрепя. Господин Манев, софтуер, хардуер, поддръжка, системи клаудови, лицензии – това са много средства. Това са много средства и аз не мога да видя разумен народен представител в залата, който да подкрепи именно такова решение, което ще хвърли общините при гласуван вече бюджет, средства за малките общини откъде ще намерят тези хора, които да поддържат тази система, които да осигурят нейната сигурност. Всички знаем, че тези неща струват много пари и аз заради това, дори с малки съмнения за лобизъм, радвам се, че господин Божанов ме опроверга тук, той е на моето мнение. Това е необмислено предложение и аз няма да го подкрепя, и приканвам залата да не го подкрепи, защото ще хвърлим в хаос малките общини, въпреки че голяма част, както казахте, от големите има начин да бъдат проследени тези гласувания. Господин Божанов, завършвам – Вие, сам признавате, че дори и в системата на Народното събрание, то се вижда, една парламентарна група по даден законопроект в коя част дали го подкрепя като цяло, или не го подкрепя, или се въздържа поне, така че това е лесно проследимо. Тук говорим за друг интерес. В общините, казвам, имаме хипотеза по седем точки, съгласува поименно, вижда се кой как е гласувал и няма да хвърлим в хаос малките общини и средните такива, няма да харчим милиони български пари от данъкоплатците за нещо, което няма да е приложимо, няма да донесе до никаква добавена стойност. Моля, не подкрепяйте редакцията, предложена от господин Ананиев. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По темата, по която говорим, естествено е, че е добре, даже отлична идея, във всички общински съвети да се гласува поименно, да се знае по всеки един въпрос кой как е гласувал. Защо? Защото това, което представителите на ГЕРБ наричате най-важните въпроси, са най-важните въпроси може би за Вас – бюджетът, колко пари къде ще отидат и така нататък, но за всеки човек най-важна е улицата, дето минава пред тях, най-важен му е тротоарът, дето е пред тях. Тротоарът, по който отива до центъра, за да си купи хляб. Ето защо Вие не знаете за всеки човек кой е най-важният въпрос, затова, със съжаление, трябва да се обърна към „Продължаваме Промяната“ и да Ви кажа – Вие сами скопихте тази прекрасна идея, която иначе ние с готовност ще подкрепим. Ето защо, веднъж като сте я скопили тази идея да има поименно гласуване, а сега се опитвате с един доста нескопосан текст, извинявайте, господин Ананиев, защото как ще ги проверявате тези хора?! На вратата на излизане ще ги питате – кажи ми честно как си гласувал по първия, по втория, по третия въпрос. Сега да отида на най-смешната част от дебата, който протече тук. Ами много е скъпо, ама много е скъпо, много е сложно, изключително трудно ще може да се опази информационната сигурност на тези продукти, всички ще трябва да си купуват тези продукти самостоятелно. Че как го решихте това нещо бе, господа? Вие за Министерството на електронното управление чували ли сте? Ние като законодател може ли да решим тук, колко пъти вече господин Цонев, който си се разхожда сега из залата, казва, че центърът на политиката, центърът на политиката – къде е господин Цонев? Тук. Какво пречи на това Народно събрание да реши да е поименно гласуването и да задължи Министерството на електронното управление да създаден един клаут, в него един модул, чрез който всички да могат да гласуват, да се запазва информация надеждно и защитено. Че как може за държавната администрация, че как е възможно за банките, пък за общинските съвети, и то за гласуването, дето трябва да е публично, да не може. Всичко това са изсмукани аргументи – по-скоро са липса на аргументи. Ако искате да направите нещо, което да е полезно за хората – върнете се назад, колеги, да се върнем всички назад, да гласуваме да е поименно гласуването в общинските съвети и тогава вече да добавим един текст, че Министерството на електронното управление в шестмесечен срок представя продукт и го предоставя за ползване безплатно и безвъзмездно на всички общини. Ето Ви решение, а не да си търсите оправдания. Благодаря Ви.

Колега, само една кратка реплика ще Ви направя. Вие, някои от нас са скъсали представата и връзката с реалността, знаете ли, че има общини, с общински съвети в населеното място, където са позиционирани, където няма и банка даже? Хубаво, ще го направи Министерството, да, да, има, няма да ги изброявам, за да не им е неудобно на хората там, нали да кажат този какво говори от трибуната. Ще вземете от Министерството да назначите IT поддръжката на такива общини. Как ще го пратим – със закон? Ще го пратим там да работи в община хикс – със заповед на кого? Вие сериозно късате връзката с действителността – сериозно Ви говоря, честно.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Караджов, моля Ви да обясните на всички наши колеги, първо, следното: общините, за които става въпрос, са с изключително малък брой общински съветници. Те могат да са 11, 15, 17, в зависимост от Закона, което поставя възможност тези регистрации за поименни гласувания да не стават чрез софтуер. Във всеки общински съвет по време на заседанията му има длъжностни лица от общината, които записват гласуванията. Всеки общински съвет си има място и ако общинските съветници, да речем са 11, е много, много лесно съответно общинската администрация по време на самото гласуване да запише кой как е гласувал. Не става въпрос за никакъв софтуер и не става въпрос за нещо, което изисква разходите, за които тук говорим. Изключително елементарно е, още повече, в предишните параграфи вече приехме, че всяко заседание на общинските съвети трябва да бъде записвано с видеорегистратор. Съответно тези видеозаписи да бъдат публикувани на сайтовете на общинските съвети или общините съответно. Е, на тези видеа, ако някаква грешка е станала, не може ли да се погледне кой как е гласувал? Разбира се, че може. Там вдигат ръка хората. Когато са малки общини, за които говорите – 11 души, ами на това видео ще се види кой как е гласувал. За какви софтуери, за какви пари, за какви разходи говорите, от какво се опасявате, аз не зная. Така че моля Ви се, господин Караджов, обяснете, че не е необходимо да има софтуер и не е толкова сложна тази процедура, която се предлага – просто се цели прозрачност. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което се опитах да обоснова, е, че има елегантни и лесни решения, включително и софтуерни, които да са тук в центъра, в София, тоест да са разработени като услуга от типа клаут-услуга. И по отношение на това кой скъсал с действителността, господин Манов, ако ми обърнете…

Манев!

Манев. Извинявайте. Риза ще Ви взема, кажете кой номер. Това, по което разговаряте в момента, е телефон. Има го навсякъде. Всеки един общински съветник има смарттелефон вече. И не е необходимо да разполагате с информационна система на място, с информационен служител на място. Много отдавна, господин Манев, не е необходимо. Необходимо е един секретар, протоколчик, който, влизайки със съответната си парола и име, да въвежда гласуванията, включително и от телефон. А да ми кажете, че нямат и лаптоп на определено място, мисля, че чак дотам един разход държавата би могла и да поеме. Недейте съвсем, съвсем да девоалирате действителността. Днешната съвременна действителност е тази – от телефона можете да правите видеоконференции, можете да гласувате на видеоконференции и резултатите от тези гласувания да останат запазени и да бъдат качени, да се виждат от всички членове на една организация. Това са съществуващи решения. Отдавна са тук. Господин Божанов, малко ми стана странно, че се опитвате да обосновете невъзможността на нещо, което вече съществува и хората отдавна го използват. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В крайна сметка говорим, че целта на този текст е да има прозрачност, нещо, което сме целили още в Четиридесет и седмото народно събрание, когато е бил внасян този законопроект, и сега това е целта отново. Дали това ще бъде осъществено чрез система за гласуване, дали това ще бъде направено чрез централизирана система, както предлага господин Караджов, или някой ще брои на място, в крайна сметка е важно накрая в протокола да има прозрачност, да е ясно кой как е гласувал. И понеже ние вече трето Народно събрание слушаме колко скъпо ще излезе това нещо, никой не казва конкретни цифри, а ние трябва да сме наясно колко скъпо струва това, аз направих едно проучване, за да разбера колко скъпо всъщност е това. Според броя на общинските съветници това струва между 13 и 28 хил. лв. за най-големите общини, тоест на фона на едни общински бюджети и на фона на това какви средства се разпределят и какви средства се управляват там, аз мисля, че това са едни съвсем разумни цифри. Тук не говорим за някоя конкретна фирма, тук говорим за един пазар, който в момента е наложил едни такива цени. Ако това се направи централизирано от държавата, това може да излезе и безплатно на общините. Така че, ако в крайна сметка една малка община реши, че има капацитета да брои, от 11 човека да прецени кой е „за“ и кой „против“ и това да е записано, нека да бъде така. Но важно е в крайна сметка да има една прозрачност, която да осигури едно по-голямо доверие в институциите на общинските съвети. Благодаря.

Господин Терзийски, малко е цинично да започнете изказването си с това, че Вие винаги сте били за прозрачност, а преди 20 минути гласувахте против това да има прозрачност в общинските съвети. Поне си мерете думите, защото е просто невероятно това, което правите. От друга страна, по отношение на финансите. Да, наистина е странно, че точно господин Божанов излиза тук да обяснява колко невъзможно е да се обезпечи такъв вид гласуване и колко скъпо би било. Да, сто процента ще бъде скъпо, ако господин Божанов или фирмите около него се занимаят с въпросните софтуери. Тогава със сигурност ще бъде много скъпо. Може да стигнем и до някакви милиони. Аз съм убедена, че Вашите възможности са огромни и Вие бихте могли да го направите това нещо. Само че искам да Ви дам един пример. Когато беше ковид пандемията в Общински съвет – Стара Загора, тъй като ние сме с електронна система, както е в Народното събрание, се наложи да провеждаме заседанията си дистанционно, онлайн срещи, тогавашният председател на Общинския съвет закупи софтуер, който, господин Божанов, струваше пет хиляди лева. Пет хиляди лева и гласувахме през телефоните си. Съвсем легитимно, публикуваше се на сайта и това беше абсолютно възможно. Това е нещо, което, ако не може всяка община да си позволи пет хиляди лева, то поне смятам, че държавата, която в момента Вие управлявате – Вашата партия, може да си позволи да ги финансира по този начин. Така че нямаше абсолютно никаква причина § 1, който касаеше поименното гласуване в общинските съвети, да бъде отхвърлен, но Вие направихте така – от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, че да стане така, защото точно Вашите гласове бяха решаващите дали ще мине, или няма да мине Вашето собствено предложение. Но Вие правите тези предложения, за да излизате в комфортните за Вас медии и да говорите какво всъщност правите, а реално, влизайки в залата, правите точно обратното. Нещо, което много години гледахме от ГЕРБ, нещо, заради което от Вашата партия протестирахте заедно с нашата партия 2020 г., само че, ето, ние сме тук и си стоим на думата, а Вие се присъединихте и станахте просто присъдружна на тяхната организация. Така че не излизайте, господин Терзийски, да говорите по този циничен начин от трибуната, защото подценявате интелекта на българските граждани. Не е добре.

Защо подценяваш интелекта на българските граждани?!

Уважаема госпожо Михайлова, не е срамно да си признаете, че подкрепяте законопроект на ПП-ДБ и не е срамно да си признаете, че подкрепяте сега и поправката, която господин Ананиев прави. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ, реплики от народния представител Коста Стоянов.) Само да напомня, понеже и господин Коста Стоянов в момента репликира от място, да напомня, че това предложение го имаше и в Четиридесет и седмото народно събрание, ние го подкрепихме също така в Комисията, но точно тези доводи, че не е ясно каква е стойността на системата, дойдоха от Вас и Вие не подкрепихте това предложение, а това вече можеше да е факт преди две Народни събрания и това да е една система, която да работи и в момента. Благодаря.

Не е вярно!

Благодаря, господин Председател. Госпожо Михайлова, аз не съм казал, че това е невъзможно, че е трудно, дори и че е много скъпо. Всъщност аз бих промотирал технологии с отворен код, безплатни, за които обаче се иска експертиза и тя беше спомената и от господин Манев. Представете си една малка община, в която някой трябва да реши какво да ползва. Самото решение да използваш технология с отворен код, да видиш къде да я коснеш – извинявам се за небългарската дума, са си теми, които изискват експертиза. Нека да обсъдим и аз съм много „за" да обсъдим какъв подход, какви методически указания, ръководства да дадем на малките общини. Големите ще се оправят. На малките общини да дадем серия от възможни решения, безплатни, с отворен код, които те да използват, така че да отпаднат всякакви съмнения и тогава аз ще съм първият, който ще подкрепи. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Не мислех да взимам думата, но бях провокиран от така направеното редакционно предложение на колегата Ананиев, а и от изказването на колегата Караджов. Ще започна оттам, че дебатът се фокусира върху, видите ли, че ние в залата се опитваме да прикрием нещо, в 266 вече общински съвета в Република България, което въобще не е вярно. Аз ще Ви кажа три аргумента защо това не е така. На първо място започвам да чета чл. 21, ал. 1, ще изчета няколко от точките, които и в момента действат. Това са онези решения, които Общинският съвет и към момента приема с поименно гласуване. Те не са само, както каза колегата Александър Иванов, свързани с финансовите аспекти, това са например: „т. 6: приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по Закона за публичните финанси за районите, кметствата, населените места, включително капиталовите им програми“, уважаеми дами и господа. Тук реферирам към колегата Караджов. В капиталовите програми са описани тротоарът, улицата, водопроводът, пътят или каквато и да е друга инвестиция ще бъде насочена към даденото населено място, дадения квартал, нещата, които интересуват всеки един български гражданин в населяваните от тях български градове и села. „т. 7: определя размера на местните такси.“ „т. 8: приема решения за придобиване и управление и разпореждане с общинско имущество, определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на районите и кметствата.“ „т. 9: приема решение за създаване и преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско участие“ – не чета целите точки, разбира се. „т. 10: Приема решение за ползване на банкови кредити“ – това е много важно, заемите, банковите кредити. „т. 14: Приемане решение за създаване и за прекратяване на общински фондации и за управление на дарено имущество.“ „т. 15: приема решения за участие на общината в сдружение на местни власти в страната и в чужбина“, забележете. Всички тези решения към момента законодателят е предвидил да бъдат приемани с гласуване, публично, на всеки един общински съветник. На второ място, господин Председател, в така предложената редакционна поправка от колегата Настимир Ананиев ние пренебрегваме хипотезата, която вече отхвърлихме в ал. 1, където беше систематичното място на поименното гласуване в Закона за местно управление и местна администрация. Представете си хипотезата в един общински съвет с минимум 11 на брой общински съветници десетки решения на общинския съвет в протокола – вижте протоколите от нашите заседания например, всяко едно решение, на всеки един общински съветник да бъде записано в протокола и качвано на страницата на общинския съвет кой как е гласувал. Представяте ли си до каква каша би довело това с така предложената редакция от колегата Ананиев?! Трябваше просто, ако имаха това желание колегите, да си го подкрепят в по-голям формат в § 1, където беше систематичното му място. На трето място, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми български граждани, и в момента общинските съвети могат по своя преценка в своите правилници да разширят обхвата от тези седем точки, които изчетох, и да направят така, че всички решения на общинските съвети да бъдат гласувани поименно. И в момента тази възможност не е забранена от Закона. Така че аз не разбирам какво дебатираме повече от 45 минути?! Колегата Караджов например, с цялото ми уважение, ами един областен град с издигнат кмет от Вашата политическа сила, управляващ в коалиция в Общинския съвет с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, от БСП и от ПП, ами защо този областен град, този общински съвет, когато приемахте Правилника в края на декември за организацията на дейността на Общинския съвет, не приехте всички гласувания да бъдат поименни, като тази възможност в момента съществува? Така че, моля Ви се, тази загриженост, по този начин изразена, не е коректна. Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ бяха прави и аз потвърждавам това – систематичното място на тази промяна беше в § 1 на предложения законопроект, така че благодаря Ви, уважаеми дами и господа народни представители. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. В момента в чл. 27, ал. 5 от общо 25 точки само 7 от тях са за задължително поименно гласуване, като останалите 18 не са. И аз ще Ви зачета две от тях само, които според мен са задължителни за поименно гласуване. Това са: „за създаване и одобряване на устройствени планове и техните изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията.“ Също така: „за приемане на стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности“. Тоест за приемане на общи устройствени планове, на подробни устройствени планове в момента нямаме поименно гласуване. Общият устройствен план е един от най-стратегическите документи на всяка една община. С подробните планове се определя застрояването в различни територии. Въз основа на тях например се променя и предназначението на земеделската земя, както тук миналата седмица имаше хора от област Стара Загора именно за промяна на подробни устройствени планове. Може на дадена територия да се поставят фотоволтаици – фотоволтаичен парк, както се случи в Стара Загора. Благодарение на нашите съветници предложението беше отменено. Ето това са стратегически документи, за които задължително трябва да има поименно гласуване. Ще използвам репликата, за да отговоря на господин Терзийски. Само да припомня, че това гласуване в миналото Народно събрание беше само на Комисията, въобще не влезе в залата. Там всичко опираше до техническата възможност на общините – дали има такава, и до финансирането, за това дали да бъдат приети тези предложения. Тук говорим за съвсем друго нещо. Говорим за поименно гласуване, което, за съжаление, въпреки че беше предложено от ПП-ДБ, само 20 народни представители го подкрепиха. Тоест те не подкрепиха собственото си предложение и по този начин всички общински съвети остават да продължават да действат по същия начин като колективно безотговорни органи.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Нанков, искам да Ви помоля да ми кажете дали бихте споделили следните разсъждения, които възникват у мен в резултат и на Вашето изказване, и на дискусията. Значи, първо, колеги, нали много пъти се е говорило за принципа на субсидиарността – по-горното ниво да не се бърка в работата на по-долното, там, където няма нужда да се бърка. Господин Нанков прочете членовете от Закона, които и сега регламентират поименното гласуване в общинските съвети. Ние какво искаме да направим сега? Да кажем на общинските съвети: абсолютно всичко ще гласувате поименно! Защо го правим? Защо не вярваме в субсидиарността, ако говорим за европейски принципи? Защо нямаме елементарно доверие на тези хора? Второ, колеги, значи, нали знаете приказката: не прави на другите това, което не искаш да направят на теб, или това, което не си готов да направиш на себе си сам. Защо започваме с поименно гласуване с общинските съвети? Хайде да започнем с поименно гласуване тук, в Народното събрание. (Шум и реплики.) Хайде оттук да започнем, да дадем личен пример! Какъв личен пример даваме в момента?! Ние тук 240 души гласуваме, а онези ще гласуват поименно! Не, личният пример е много важно нещо, колеги. Ако искате, трябва да започнем оттук. Ако не сме готови да започнем от тук, няма нужда да тормозим тези хора. Трето, един общински съвет, както каза господин Нанков, е от 11 или 17 членове. Извинявайте, ама Вие мислите, че те не знаят как гласуват ли?! Че цялото населено място не знае как се гласува?! (Шум и реплики.) Че тези хора там се познават поименно, те се срещат на улицата, те си говорят, те знаят какви са гласуванията в Общинския съвет. Четвърто, оставам с впечатление наистина, ако сметката на господин Терзийски е вярна, че става дума за едни 266 общини по средно 20 хил. лв. за едни 5 млн. и 600 хил. лв., които трябва да се похарчат за софтуери. Това ли е бе, колеги? За пет милиона лева ли става дума? Не ни ли е срам?! Дотам ли опряхме вече, че се чудим откъде да изстискаме едни пет милиона лева за още малко софтуери?! Моля Ви, спрете да се излагаме!

Господин Нанков, надявам се, правите разлика между задължение и възможност. Законът създава задължения, а пък правилниците дават в момента възможност. Някои общински съвети могат да приложат тази възможност, други не я прилагат. За съжаление, тези, които не я прилагат, мисля, че можем грубо да кажем, са повече от 250 общински съвета в страната. Честно казано, понеже аз съм автор на предложението за поименно гласуване в Общинския съвет във Варна, което беше прието преди повече от 10 години или близо 10 години, винаги съм претендирал, че то наистина доведе до промяна в начина, по който се гласува в Общинския съвет там, който винаги е бил изключително корпоративен, както голяма част от общинските съвети в България. Въпреки че Вие правилно отбелязахте, моментът беше в § 1. Ясно е, че нашето предложение беше максимално адекватно на ситуацията. В момента не разбирам Вашата позиция. Няма как да очаквате от общинските съвети, при условие че огромна част от тях – над 95%, са доминирани от корпоративни мнозинства, те да излизат на светло. Няма да излязат на светло, няма да вземат такива решения. Давам Ви пример с Бургас, където имаше предложение преди не знам колко точно години, не го приеха това предложение. Пример мога да Ви дам и в Добрич, където, ако имаше такова предложение, можеше много лесно сега да знаем кой точно общински съветник е гласувал за предложение кметът да продаде или там какво беше точно, една част от земите в Добричка община да бъдат прехвърлени на фирма, свързана с майка му. Пак за фотоволтаици ставаше въпрос. Тогава щеше да се знае кой точно е гласувал за това и няма да има колективна безотговорност, сега не се знае. Така че нека да направим разликата между възможност и задължение. Ние искаме да има задължение. Нашата работа като законотворци е тази – да задължаваме все пак гражданите да спазват някакви правила, норми и закони.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, ще направя кратка дуплика по така направените реплики. Ще започна отзад напред. Естествено, че правя разлика между задължения и възможност. Това споменах в моето изказване. В момента подобна възможност е налична и тази хипотеза съществува в около 20 български общини. Към момента абсолютно всички решения по всички точки, касаещи правомощията на общинските съвети, се протоколират и се вземат поименно. Неслучайно споменах една община, в която мнозинството в нея, областен център е тази община, е от една много странна коалиционна амалгама – Ловеч е общината, ако се чудите, господин Костадинов, където имате заместник-кмет и неформално сте заедно с ПП, с ИТН, с БСП. Ако имаше подобна воля от страна съответно на Вашата група общински съветници, в Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет на община Ловеч щеше да бъде приет подобен подход, подобно предложение дали всички да бъдат разширени – съответно тези седем решения, които изчетох преди малко, да бъдат гласувани поименно. И в момента съществува хипотезата за конкретни решения в началото на всяко заседание на Общинския съвет да се гласува нарочно решение на Общинския съвет за дадена важна точка, касаеща българските граждани, включително в тази община да бъдат гласувани поименно. Господин Чолаков, напълно съм съгласен с Вашите аргументи. Ние не даваме добър пример, както Вие се изразихте, а искаме от местните органи, от местните власти да направят това. Чудя се защо въобще дебатираме понастоящем, след като тази хипотеза за онези общински съвети, които имат това желание и са избрани от българските граждани, за да гласуват поименно и са поемали подобни предизборни обещания, ами нека да си ги направят. Убеден съм, че във всички общини българските граждани знаят за конкретните решения, които имат касателство към тях, кой общински съветник как гласува и това не остава скрито. Разбира се, че групите в тези общински съвети, както и групите в парламента носят своята колективна отговорност за предлаганите и гласуваните от тях решения. Благодаря Ви.

Господин Нанков, слушам Ви ентусиазма и много Ви се радвам. Заради това сега ми хрумна следното нещо. Ще го заявя тук, от трибуната. Общински съветници на ВЪЗРАЖДАНЕ – ние имаме представители в 100 общини, ще внесат навсякъде, във всяка една от тези 100 общини предложение, което е копие на това, което сме внесли вече във Варна, Стара Загора и къде ли още не. Ще внесем и се надявам ГЕРБ да го подкрепи. (Шум и реплики.) Нали така? Добре. Ще видим това нещо още в рамките на следващия месец дали ще стане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Надявам се, че повече от 50 минути след като гласувахме § 1, дискусията по него се изчерпа. Затова искам да взема отношение по предложението по § 2. Лично аз имам определени резерви по отношение на предложения текст по същия параграф. Не съм против това обществеността и гражданите да имат възможността да се запознават с материалите по дневния ред на заседанията на общинските съвети. Считам обаче, че въвеждането на задължение за публикуване на всички материали би създало редица рискове от разгласяване на лични, търговски и различни чувствителни информации. В практиката ми като председател на общински съвет съм се сблъсквал с казуси, в които се работи с документи с изключително чувствително съдържание. Публикуването на дадени документи може да се окаже не само неетично, но и незаконосъобразно. На първо място, следва да имаме предвид, че може да се стигне до засягане на лични права и навлизане в личното пространство на дадени граждани. Ще дам пример със следния казус; общинските съвети разглеждат заявления за финансови помощи на нуждаещи се лица. Към заявлението обикновено се прилагат медицински документи, епикризи, както и книжа, свързани с личния и имуществения статус на гражданите, на техните семейства, а понякога и на деца. На следващо място, част от материалите могат да бъдат и документи, чието оповестяване би нарушило търговски тайни, би засегнало авторски и патентни права, ноу-хау. В определени случаи това би било пречка в търговските отношения на общините с дадени фирми и евентуално с потенциални инвеститори. Затова апелирам към вносителите да направят, ако им е възможно, някаква редакция, с която да се пресече възможността от публикуване на документи и материали, които разкриват чувствителна информация както за гражданите, така и за търговския и икономическия оборот. Благодаря Ви.

Прегласуване!

„Нафърфорий, какво стана, Нафърфорий?!

Искаме прегласуване, защото искам да припомня на групата на ПП-ДБ, че това е предложение на техен изявен представител – Настимир Ананиев. Гласувахте 37 човека, от тях само 22-ма, или една трета от групата Ви, подкрепи Вашия представител, което в случая е доста странно, не знам, може би не си говорите помежду си. Имате възможност сега – ето, даваме Ви тази възможност от ВЪЗРАЖДАНЕ, преосмислете си позицията, подкрепете Настимир Ананиев, призоваваме Ви да подкрепите собствения си представител, със собственото му предложение, което рядко се случва, но е адекватно. Така че го направете.

Свобода за Нафърфорий!

Когато се направи редакционното предложение от Настимир Ананиев, той започна с думите: „Сега ще видим кой е за прозрачност в общинските съвети.“ (Шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Надълго и нашироко обясни как в предходните гласувания те не са били разбрани и когато в тяхната група не са приели тяхното предложение, а ние от ВЪЗРАЖДАНЕ го подкрепихме да има прозрачност, това е било лъжа, след което каза: ето, сега ще видим кой е за прозрачност и се оказа, че групата на ПП-ДБ услужливо не гласува, и не е за прозрачност. Това излезе. Всичко друго е празнословие. За пореден път, Ананиев, се оказвате празнословен, и за пореден път се вижда, че Вашата група не е за прозрачност. Ние гласувахме за и ние нямаме проблем да гласуваме добрите предложения на ПП-ДБ, нямаме никакъв проблем за това. Когато са полезни за обществото няма значение кой ги предлага, и ние ще гласуваме „за“. Но когато Вие правите предложение и Вашите народни представители гласуват „против“, показвате едно, че Вие просто ставате, говорите неща, за които знаете, че няма да минат, за да си пуснете Facebook статус и да обясните, че сте за, но в същото време Вашите съпартийци, те не са и съпартийци, Вие сте Волт, Вие сте и сам войнът е войн, Вашите коалиционни партньори, меко казано, без извинение, да Ви изнасилят. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Това беше един от малкото моменти, в които, от една страна, се мразя, че гласувам за, а от друга страна, гражданското ми чувство надделя, защото предложението беше добро. Настимир Ананиев може нищо да не разбира от шофиране и да дава глупави закони, но в случая предложението му беше добро. Най-забавното е, че въздържалите се в групата на ПП-ДБ, ЛГБТ, там, на каквато и да завършва, с техните въздържали се гласове, това предложение не мина. ГЕРБ е ясно, че са Ви коалиционни партньори, колкото да Ви ползват за всякакви услуги, но Вашите към себе си да проявят своята нетрадиционна политическа ориентация, която в българския език се употребява с един термин, който Вие много добре знаете, и няма да го кажа – завършва на …ст. Беше един от малкото моменти, в които хем е лошо, че едно добро предложение не мина, хем е хубаво, че Вие усетихте мъжката подкрепа на собствената си група. (Смях от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Необходимостта от този закон е, защото е важно за българското общество да бъде отчетен фактът, че понастоящем както медиите, така и организациите, създадени въз основа на правото на сдружаване, са проява на обществена самоорганизация, а тяхното функциониране допринася за демократичния контрол и обществения дебат. Всички тези лица и организации играят ключова роля при формирането на обществено мнение. С оглед на социалната роля на медиите, сдруженията, асоциациите, фондациите и тяхната прозрачност тяхната дейност е от първостепенен обществен интерес. Ние считаме, че подпомагането, получено от неизвестни чуждестранни източници към национални физически лица, медии и организации, създадени да информират обществеността и създадени по силата на правото на сдружаване, може да бъде използвано за прокарване на собствени интереси, на чуждестранни групи по интереси посредством общественото влияние на тези субекти, физически лица и организации. Понастоящем чрез пряко външно финансиране на средства за масово осведомяване на отделни разпознаваеми обществени личности и на сдружения в частна или обществена полза и фондации биват целенасочено налагани чуждестранни политики и идеологии и откровено частни икономически интереси на чужди субекти. Това налага регистрацията на всички лица, получили и получаващи чуждо финансиране. Трябва да бъде взето под внимание, че когато това влияние върху общественото мнение се извършва с инструментите на информирането на обществеността, това може да застраши и политическите, и икономическите интереси на страната. Цел на Закона е да лиши от неправомерни външни влияния функционирането на законовите институции, както и да създаде демократична и конкурентна среда при отношенията между всички субекти в държавата. Целта на този законопроект е да защитава националната сигурност на Република България, както да изисква публично разкриване на лицата, които защитават чужди национални и корпоративни интереси, и получаване на чуждестранно финансиране за тези цели. Наложените в Закона ограничения са в духа на целите, които са декларирани в редица национални закони, а именно независимост от идеологии и политически доктрини в съответствие с общочовешките ценности и национални традиции. Законът ще допринесе и към международните условия за борба с прането на пари. Този закон, колеги, е изцяло в унисон с Пакета за защита на демокрацията, който миналия месец беше приет в Европейската комисия. Според „Евробарометър“ 81% от европейците вярват, че в техните демокрации има чуждо влияние, което е понякога зловредно, и нашият закон почти изцяло припокрива това. Като цяло неговата цел е да създаде един публичен регистър, за да може всички субекти да бъдат публични, да се повиши демократичната отчетност и прозрачността. Тъй като Вие сте проевропейски партии на думи, аз се надявам, че ще подкрепите това предложение, което кореспондира изцяло с Пакета за защита на демокрацията, прието от Европейската комисия. Благодаря.

Този законопроект е безкрайно закъснял. Между другото, чисто символично дори и в момента, фактът, че в момента, в който започнахме да го обсъждаме, залата тук напусна, на практика остана само групата на ВЪЗРАЖДАНЕ и на „Има Такъв Народ“, е показателен, защото вероятно една част от тези, които са напуснали, смятат, че са в конфликт на интереси, имайки предвид, че прокарват чуждо влияние. Това, което беше казано в мотивите на вносителя от Стоян Таслаков, няма как да бъде по никакъв начин коментирано, освен като на практика една безкрайно закъсняла, дори и за Европейския съюз, законодателна рамка, която да даде възможност за осветляване на всички чужди агенти, които действат абсолютно безнаказано в България – чужди агенти, представящи се за медии, а не са медии, защото са издържани от чужди правителства, чужди агенти, представящи се за граждански организации, а не са, защото са издържани от чужди правителства, чужди агенти, представящи се за най-различни браншови структури, а не са, защото и те са били я на обучение, я с някаква форма на грант, спонсорирани отново от чужди правителства. И тук не говорим само за едно правителство, за съжаление. Намесата на чужди държави на територията на нашата република, за съжаление, е толкова голяма и всеобхватна, че все по трудно става да намерим дори и един сектор, в който да няма вмешателство отвън. Точно поради тази причина този закон е безкрайно закъснял. Впрочем беше казано, още веднъж ще повторя, от страна на вносителя, от името на ВЪЗРАЖДАНЕ, от Стоян Таслаков, че такава законодателна инициатива е предприета и в Европейския парламент. И ми е интересно да видя как и с какъв мотив точно тук ще бъде отхвърлен този законопроект, защото е ясно, че мнозинството от коалицията ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ ще го отхвърли, след като на практика техните представители, поне тези от тях, които имат представители в Европейския парламент, ще гласуват за този, макар и много спорен, законопроект, защото и в територията на Европейския съюз той не е еднозначно приеман, тъй като и там има същите проблеми – много силно, много сериозно многопластово и всеобхватно чуждо влияние. Още в самото начало, когато ние предложихме този законопроект пред българското общество преди години, защото той не е вкарван за първи път, вкарваме го в трети пореден законопроект, чуждите агенти веднага се задействаха. Говоря за така наречените американски медии в България, които са българоезични американски медии, като „Капитал“, като „Дневник“, като „Медиапул“, като „Клуб Z“. И въобще да не продължавам да ги изброявам, защото от чисто хигиенни съображения не искам да споделям имената на жълто-кафявата отходна преса в България, но всички те в един глас започнаха да обясняват, разбира се, въвеждайки обществото в заблуждение, как това бил Законопроект, който бил едва ли не инфилтриран тук от Путин, че бил копие на руски закон и така нататък. Законът е почти едно към едно с американския закон, който носи латиноезичната абревиатура FARA, което означава абсолютно същото – Закон за регистрация на чуждите агенти, само че в Съединените щати. И тук е въпросът да си зададем към нас самите въпроса: има ли някой, който иска да скрие дейността на чуждите агенти в България, и дали този някой не е точно този, който е на практика финансиран и издържан отвън? Защото тези, представящи се за медии и институции, са институции, за добро или за лошо в крайна сметка медиите са четвъртата власт, не са медии. Те представят едностранчива една-единствена гледна точка – гледната точка на посолството. То в България като цяло е едно – американското посолство. Ето защо ние призоваваме, разбира се, ако въобще има някакъв дебат тук в залата, защото пак повтарям още веднъж, не знам дали камерите ще го покажат, но на практика залата е празна в момента, тъй като може би наистина по-голямата част от тези, които излязоха, считат себе си за хора в конфликт на интереси. Ето защо призовавам все пак за разговор по темата, и то сериозен разговор, защото истината е, че ако ние не приведем в ред нашето гражданско общество, нашата медийна среда, тя ще продължи да бъде толкова нечистоплътна, колкото е в момента, с неясна собственост. Ще се чудим примерно кой е собственикът на Нова телевизия – дали е ЦРУ пряко, или някакви свързани лица с ЦРУ, и разни други такива неща, които ще си остават само единствено в сферата на публичните тайни или на догадките някъде на дъното на обществото. Този разговор трябва да се води тук в тази зала. Трябва всичко, което е свързано с оказване на някакво влияние в българското общество, над българското общество, да бъде максимално осветлено, максимално прозрачно. Макар че видяхме преди малко какво се случи с гласуването в Закона за местното самоуправление и местната администрация – ПП-ДБ гласуваха против собственото си предложение, с което за пореден път показаха, че те не искат прозрачност и че нямат нищо общо с демокрацията, освен това че носят една думичка, започваща с „д“, в своята дълга и неразбираема абревиатура. Призоваваме все пак за дебат в залата и за подкрепа на този безкрайно закъснял, изключително полезен – полезен за България, полезен за Европа и за Европейския съюз закон, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ, който, между другото, използва много добрия опит на други държави, най-вече държавата Съединените американски щати, родината майка на една голяма част от представителите тук в нашия парламент, така че, предполагам, би трябвало най-малкото по тази причина да го подкрепят. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Пропуснахте да кажете няколко много съществени неща. ГЕРБ при основаването си – финансирани, и по думите на Борисов, благодарение на две немски държавни фондации. Директно финансиране на политическа партия, която управлява държавата ни повече от 12 години, включително и към момента управлява. ДПС – директно финансирана от турската държава. Част от избирателите на ДПС гласуват под строй, благодарение на турската държава, която турска държава пък от своя страна прави изключение за тях да имат двойно гражданство. Стигаме дотам, че българският съд и прокуратура ходи периодично на обучение в САЩ – съвсем официално, публикувано на техните сайтове. Де факто се оказва, че предишният ни главен прокурор Гешев – беше след избирането му, веднага замина на следващия ден за Съединените американски щати и там седя една-две седмици на инструктаж. Вътрешен министър – в лицето на господин Цветанов, изкара неизвестно време в САЩ. Лицето Божанков – депутат от БСП, изкара три месеца в САЩ, върна се и на следващото заседание напусна групата на БСП и се обяви за независим, в момента виден фактор в ПП-ДБ. Това, което имаме като финансиране, е изключително порочно. Нека не забравяме, между другото, проводниците на чуждо влияние, агенти, които са преподаватели, асистенти, да кажем, в Нов български университет. Един виден рупор на патриотичната кауза – преподавател, асистент, бивш полковник, обаче асистент в Нов български университет. Директно на заплата от университет, който е печално известен, че е финансиран от Държавния департамент. Това са все хора на влияние. И нека не забравяме пародията, която една госпожа, печално известна, си позволи да говори за 4-хилядници – никой нищо не доказа, финансирани от Русия според нея, обаче след това гузно мълчат всички, които седят зад нея, и нищо не се доказа. За сметка на това медиите и медийния пазар е силно опорочен именно от американските пари.

Господин Костадинов, господин Ганев, те нещата са отишли доста по-далеч всъщност. През 2016 г. съм публикувал материали, в които, за съжаление, предвиждах, че Фондация „Америка за България“ чрез свои присъдружни организации ще овладее буквално или поне ще се опита да овладее буквално властта в държавата. Към днешна дата премиерът Николай Денков, който беше в борда на „Заедно в час“, които са всъщност финансирани изцяло, или поне бяха, от Фондация „Америка за България“ с десетки милиони – не знам, долари, левове, както и да го кажем, все тая. Господин Денков беше и министър на образованието. Неговата амбиция беше очевидно по-голяма и той успя да стигне до най-високия пост в държавата. За щастие тази агония приключва скоро, но далеч не е той единственият кадър на Фондацията, който е на много висока позиция. Ако започна да цитирам имена, това ще отнеме дълго време, но например Министерството на образованието е напълно овладяно от тези хора към момента. Сегашният министър на образованието си е кадър на „Америка за България“ отдавна, което очевидно вече е вид виза, или, ако щете, изискване за висок пост в образованието. А и не само, беше спомената много коректно съдебната система – там също нещата са изключително сериозно овладени вече. В нашия законопроект ние не предлагаме забрана на някакви организации. Напротив, предлагаме елементарно, смятаме съвсем коректно спрямо българските граждани, изсветляване и заявяване открито откъде идва финансирането, което, както знаем и Политическа партия ГЕРБ получи много сериозно финансиране от Германия навремето – не само от криминалните среди, и от Германия. За ДПС е ясно. ПП-ДБ пък се пръкна буквално от средите на програми като „Младите лидери на България“ и така нататък, които са типични за американската демократическа партия по-конкретно. Съответно пък там може да очакваме спиране на финансирането – не, ограничаване, ако те загубят президентските избори в Щатите. Толкова е жалко положението, че ние чакаме, надяваме се републиканците да спечелят в Щатите, за да може малко да се отслаби хватката върху нашата държава и да можем да водим отчасти независима политика. Трагично положение. Затова и смятам, че този законопроект е крайно наложителен и се надявам на някакъв дебат, въпреки че знам и виждам, че просто не им стиска на управляващите да влязат в дебат по тази тема.

Аз ще си позволя да цитирам, защото все пак трябва да говорим с аргументи и факти, а не само с твърдения, документи от сигнала, който ние – господин Ганев и господин Проданов, знаете, че пуснахме към прокуратурата за осъществено чуждо финансиране в България. Те са толкова много нещата, че просто е трудно да можем да ги изброим всичките, но все пак нека да кажем следното нещо: Над 8 млн. лв. грантове от „Америка за България“ е получила „Икономедиа“ АД, която издава „Капитал“ и „Дневник“ – 8 млн. 310 хил. 510 лв., ако трябва да сме точни. След това Фондация „Инфоспейс“, която е съдружник на Стояна Георгиева в „Медиапул“, е получила 3 млн. 443 хил. 739 лв. Сега, имайте предвид, че това са суми за години – това не е за една година, не е еднократно, това е дългогодишно провеждана процедура по отглеждане на такива медии, които после се представят като рупори на свободното слово. Между другото, не само медиите, а както Вие, господин Ганев, казахте, въпросите, свързани с прокуратурата, защото Фондация „Рискмонитор“ е получила 810 хил. лв. от „Америка за България“, срещу което е приела ангажимент да обучава спецпрокуратурата, която по дефиниция трябва да е абсолютно независима. Тя вече не съществува, но така или иначе се е случило. Антикорупционният фонд е получил грантове в размер на 2 млн. 331 хил. лв. Оттам насетне, ако почнем да говорим, примерите, които Ви споменах сега, специално проектите на „Капитал“ и „Дневник“ са подкрепяни, цитирам: „като пример за качествена журналистика и свобода на словото в България“. Странно защо тази свобода на словото никога не обхваща критика на американска политика на сегашната администрация. Нещо повече. Тук е моментът да отворим една скоба, защото, господин Проданов, Вие бяхте наистина много точен, като казахте за това, че сега някои среди в България се надяват на това Тръмп да спечели изборите, за да има някаква нормализация поне в света, защото истината е, че тези американски медии критикуваха дори и Тръмп, когато беше на власт, което показва, че те всъщност – като говорим за американски, трябва да сме наясно, че има американци и американци, тоест те са продукт на една част от американския политически елит, който си е формирал тук свое лоби, своя агентура, да си го кажем директно, има агенти, шпиони, както искате ги наречете. Те са тук, в тази зала, има ги и в прокуратурата, в съда, има ги, разбира се, в медиите. Те всъщност там не са агенти, те директно си работят за чуждите държави. Както господин Ганев каза, има ги, за съжаление, в образователната сфера. Това беше, между другото, поводът, господин Проданов, Вие помните, че така се запознахме с Вас, защото като един от хората, които сте били обучавани във Фондация „Заедно в час“, знаете много добре каква наистина еничарска програма има там за подготовка на кадри, тоест там се създават хора, чиято цел е да промиват мозъци и да превръщат от българите аморфна маса без национално самосъзнание, с празна табула раса в главата си, на която можеш да напишеш абсолютно всичко. И можеш да напишеш – отиваш утре в Щатите, ти си американец, щото, както казва един от тези апологети на антибългаризма: „Ubi bene, ibi patria“ – „Където ми е добре, там е Отечеството.“ Нямат Отечество тези хора, те са безродници, безотечественици, те са антибългари. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но да продължим, 180 хил. лв. са дадени в подкрепа на Gospodari.com – социално ангажирана информационна и развлекателна видеоплатформа за съдържание. Странно защо тя критикува винаги само и единствено опонентите на ПП-ДБ и опонентите като цяло, да кажем, на водеща американска политика в момента. 60 хил. лв. са дадени за нова радиопрограма, озаглавена: „Критично за медиите“ по радио „Дарик“. Егати цинизма! Значи даваш пари на една твоя медия, за да направи програма, която да е критична към медиите. Към кои медии?! Към другите. Но то други няма реално на практика, защото всичките са контролирани изцяло от Съединените американски щати. Този списък тук е толкова дълъг, честно казано, че ето сега…

Да. …102 хил. и 800 лв. за OFFMedia, издател на OFFNews, 120 хил. 150 лв. отделно в подкрепа на Фондация „OFFMedia“. Имаме и разбира се, много интересно – 436 хил. лв. в подкрепа на Съюз на съдиите в България, 880 хил. 190 лв. в подкрепа на Фондация „Български институт за правни инициативи“. Само си представете какво би се случило, ако някоя руска фондация реши да даде пари на съдия да отиде да се обучава в Москва. Вие представяте ли си? Тука тези агенти сега, които излязоха, те щяха да искат едва ли не линч. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Някои са тук.“) Някои са тук – да, не всички са излезли. Трябва да има някой, който да наблюдава оперативната обстановка. Ето защо в тази ситуация наистина е безкрайно закъсняло осветляването на всички тези агенти и резиденти, защото те не са малко вече. България на практика е просмукана от тях. Най-доброто решение е изсветляване, за да може, когато следващия път някоя медия излезе и говори, да стане ясно, че тя не споделя независима гледна точка и обективно мнение, а споделя мнението на посолството или на фондацията, която е дала тези пари. По същия начин, както и преподаватели в университетите и в училищата – Вие споменахте едно лице, което се представя за полковник, то не е полковник, доколкото знам, в Нов български университет, и когато тези хора започнат да говорят, нека да стане ясно кой им плаща заплатите и по какъв точно начин те се отблагодаряват на своите заплатодатели и работодатели. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Този закон е изключително полезен и изключително важен за оцеляването на държавността. Трябва да се знае кой кой е. Един ден, и с това приключвам, ще се знае за всеки един тук в тази зала, и не само – и в медиите, разбира се, и в съдебната система кой е получавал пари, откъде ги е получавал, кога ги е получавал, срещу какво ги е получавал. То и сега се знае. Нямаме илюзиите, че тук нещата не са ясни. Ясни са, разбира се, просто все още не са официални, но и това ще стане. И тогава много решения, които сега ни се струват някак си леко нелогични…

Да, благодаря за разбирането, господин Председател. Някои решения, които сега ни се струват много нелогични, като примерно създаването на правителство между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, които иначе много не се харесват, обаче в един момент се оказаха в много страстна любовно-политическа прегръдка, ще се окажат реално обясними, защото ще се каже, че всъщност това са хора, които в един момент са им казали: „Вие получавахте, нали? Така. Давахме ли Ви пари? Давахме Ви. Сега ще правите това, което Ви казваме.“ (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ и Вие, празни столове от ГЕРБ и ПП-ДБ! А, извинявайте, има няколко човека от ГЕРБ. Господата – радетели на демокрацията, които само така се наричат, но нямат нищо общо с демокрацията! Преди мен говориха господин Костадинов, господин Ганев и господин Проданов, които засегнаха защо този законопроект е важен за България и какъв е ефектът от него. Но аз ще се отклоня и ще кажа как той кореспондира с европейските директиви. В речта си за състоянието на Съюза на 14 септември 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви Пакета за защита на демокрацията, включващ инициативи за защита на демократичната сфера на Европейския съюз от скрито чуждо влияние. Този ангажимент е допълнително потвърден на работната програма на Комисията за 2023 г. и миналата година, декември месец беше приет. Предложеният пакет е с цел насърчаване на свободни и честни избори, засилване на борбата срещу дезинформацията и подкрепа на свободата и плурализма на медиите, включително чрез развиване на гражданското пространство и гражданските участия за укрепване на демократичната устойчивост отвътре. Това абсолютно кореспондира със Законопроекта, предложен от ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз като член на Комисията по въпросите за Европейския съюз съм се консултирал с експерти, които работят тук, в България, по прилагането на европейското законодателство и те ни похвалиха – групата от ВЪЗРАЖДАНЕ, че сме направили един изключително добър законопроект, който изцяло припокрива Директивата – този пакет, за който Ви казах, на Европейската комисия. Затова аз предполагам, че гражданите за европейско развитие – ГЕРБ, и господата демократи от „Демократична България“, които с цел защита на демокрацията, плурализма, свободата и чуждото вмешателство, най-вече от Русия –предполагам, че тези партии би следвало да подкрепят нашия законопроект, който в случая се казва „за регистрация на чуждите агенти“, но е абсолютно едно към едно с Пакета за защита на демокрацията, който представлява един регистър всъщност. Така че, колеги, нека да видим дали само на думи сте демократи, или отново ще трябва да разкрием пред българския народ – като лицемери. Благодаря.

Господин Таслаков, от Вашето изказване за пореден път стана ясно, че категорично най-европейската партия в парламента това е ВЪЗРАЖДАНЕ, тъй като ние се съобразяваме тук именно с европейските изисквания за защита от чужди агенти. (Оживление.) Нещо повече. Ние цитираме, огромна част от текста ни е взет от американското законодателство, което уважаваме изключително много очевидно. Тъй като става дума, повтарям – преди малко преди почивката, която беше около 50 минути, незнайно защо, между другото, преди почивката стана дума за това, че ние тук говорим само за изсветляване, а не да се спира, да се възпрепятства нечия работа. Напротив, който получава финансиране отвън, да си го заяви. Както например, сега преди малко видях сайта „Дневник“, сайта „Клуб Z“, те са си го заявили и са сложили едно изключително лицемерно изречение, в което пише нещо от рода, че те получават пари от „Америка за България“, но не е задължително да изразяват позициите на „Америка за България“, което естествено е просто едно тежко лицемерие. Така че, господин Таслаков, няма защо да очакваме нито сериозен дебат, нито демократичност, нито плурализъм. Тук няма такова нещо. ВЪЗРАЖДАНЕ е европейска партия, а другите тук са някакви странни организации и коалициики, които просто са се вкопчили във властта.

Господин Проданов, ето, благодарение на ВЪЗРАЖДАНЕ, даваме възможност на нашия парламент България да е една от първите, които е спазила Директивата на Европейската комисия. За съжаление обаче, практиката е показала, че докато не им се обадят от Брюксел или от посолството, те тук нищо не правят. Така че това, което ще постигнем днес, вероятно е за пореден път да разкрием какви лицемери всъщност ни управляват и какви натискачи на копчета, защото те нямат инициатива собствена, инициативата е на посолството. Ето, даваме възможност – законът, Европейската директива, просто подкрепете го. Тъй като, ако бъде отхвърлен този законопроект, след това Европейската комисия да даде насоки на България това да се случи преди европейските избори, до които остават около 4 – 5 месеца, ще скъси сроковете, а ние можем още днес, още тук, още сега да си свършим тази работа. Защото, пак казвам, и експертите дадоха оценка, че Законопроектът е изключително добър и е изцяло в кореспонденция с Европейската комисия. Наистина, прав сте – ние сме най-европейската партия, но за разлика от другите ние имаме и инициатива, а другите само чакат обаждания. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Първо, ще кажа, че според мен понякога финансирането на български медии от чужбина не е толкова лошо, зависи кой отсреща е този, който дава парите. Говоря абсолютно от личен опит. Когато bTV беше собственост на „Фокс нюз“, имаше свобода в bTV, нямаше никаква цензура. Единственото изискване беше да се спазва Законът, такъв какъвто е, и телевизията да печели. Никакви изисквания по отношение на съдържанието. След това нещата се промениха и bTV стана рупор, а не телевизия. Пак с американски пари! Поради тази причина ще си позволя – какво ще си позволя?! – ще Ви изчета, за удоволствие и аз, малко факти, защото са замитани под килима, а българското общество трябва да знае кой му формира мнението, тъй като, за съжаление, в България публичната среда се контролира по следния начин: правят се фондации, обикновено финансирани от „Америка за България“, тези фондации имат така наречени експерти. Тези така наречени експерти членуват в политически партии. Тези експерти на фондациите и техните членове на политически партии ходят по телевизиите като независими експерти, но когато всичките са финансирани от едно място, говорят едно и също. Същото правят и в политически план. Затова, грубо казано, медиите в България са на две големи групи. Едната е около Делян Пеевски – неофициално, около него. Другата е около „Америка за България“ – „Клуб Z“, Mediapool, OffNews, „Капитал“, „Дневник“, експерт до експерта, мила моя майно льо! И сега малко факти. Ето, не знам дали знаете, но Фондация „Български институт за правни инициативи“ за три години е получила близо 900 хил. лв. И забавното вече: в тази фондация, преди да влезе в политиката, се е подвизавал – кой? Христо Иванов. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ааа, не може да бъде!“) Ето Ви линия на влияние. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Откъде ги е получил…“) От „Америка за България“. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Не вярвам!“) 530 хиляди, близо 540 хил. лв. пък получава Институтът за развитие на публичната среда, пак за около три години. Познайте кой е бил в Управителния съвет и управител на това нещо, преди да влезе в политиката? Антоанета Цонева. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ааа! Еее!“) И допълвам, че Фондацията на Христо Иванов се е занимавала, забележете, с мониторинг на назначенията в съдебната система и в изготвянето на Годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в България. Сега, като им видяхме конституционната реформа – тия хора са си изхарчили парите за доста некадърен човек. А пък фондацията, тоест сдружението на Антоанета Цонева, която е била в Управителния съвет и председател – тя пък се е занимавала с нормативни уредби, свързани с изборното законодателство. Има една организация в България, която всичките тия около „Капитал“, „Дневник“, „Клуб Z“, ала-бала, OFFNews, винаги се опират и ги развяват и им дават трибуна, се нарича „Асоциация на европейските журналисти“, едно НПО всъщност. В него, освен че има журналисти като Лора Крумова, да речем – ако сте чули, защото такова предаване води и по този начин, освен такива като нея, е пълно с всякакви други – и юристки на някакви там сдружения, граждански, за децата, за лелите, за чичовците, за бабите. Но се казва „Асоциация на европейските журналисти“ и звучи жестоко. Само дето са взели около 600 хил. лв. за по-малко от две години от „Америка за България“. И на всичкото отгоре тази организация АЕЖ e партньор на „Репортери без граници“, която изготвя класацията за свободата на словото в България. Имал съм среща с представителите на „Репортери без граници“ и аз си ги попитах тогава в прав текст: „С кои работите?“, и те ми казаха: „Ами, с ей-тия плюс „Капитал“ и „Дневник“. (Смях във ВЪЗРАЖДАНЕ.) И само въз основа на тяхната информация те изказват и правят доклади за свободата на словото в България. Сещате се какви са резултатите и кога България взе да се качва нагоре в класацията?! Когато ей-тия дойдоха на власт. Преди това бяха само негативни отзивите. Огнян Минчев – предполагам го знаете, великият експерт, разбирач, гуру, в Асоциация „Прозрачност без граници“ за по-малко от година – 600 хиляди. Не, излъгах, за три години – 600 хил. лв. по същата линия. И това, което бях забравил, но жестоко, как да кажа, ми повдигна настроението. Фондация „Америка за България“ е финансирала и фирма – академия всъщност, което е към една фирма: Академия „Телерик“. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“) Това що си мисля, че беше кметът на София! И в заключение. Свободата на словото в България, като човек, който работи в тази сфера, не съществува! Част от причината е това. Няма лошо, пак казвам, да се финансират медии с чужди капитали, ако ги оставят да работят. „Фокс нюз“ и bTV бяха едно, bTV след „Фокс нюз“ са, как да кажа, доста несвободна телевизия с определени политически наклонности и бивш шеф на „Новините“, който се оказа кандидат на ГЕРБ. По-долна ситуация в България рядко е имало. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Йорданов, би ми било интересно да поговорим малко за социалните услуги и за неправителствените организации, които имат голямо отношение към създаването на социалната политика от години в България. Голяма част от тях, ако тяхното финансиране беше изсветлено – откъде получават парите и кои са техните източници на финансиране, може би нашата социална политика, особено за закрила на децата, нямаше да е такава. Много бих искал да чуя Вашето мнение относно това защо социалната политика трябва да е с хора и услуги, за които да е ясно откъде се финансират, тоест да не би могло да се финансират от чуждо влияние? Благодаря Ви.

Господин Йорданов, съвсем кратко, понеже пропуснахте предишното Народно събрание, но ние в него приехме по един швейцарски механизъм 10 млн. швейцарски франка за публични лица, които да взаимодействат на общественото мнение и да влияят в България. Това е свързано според мен директно с икономически, а не политически интереси на чужда държава – точно така, както го правят „Америка за България“ чисто политически, така има и други държави, които прокарват своите икономически интереси и са не по-малко опасни от „Америка за България“. Благодаря.

Господин Предов, първо към Вас. А между другото, само отварям една скоба – в медиите и влиянието им на общественото мнение се харчат около 10 милиона на година, смятал съм ги. По тая схема са НПО-та, тъй наречените експерти към НПО-та, парите към сайтове, които са свързани със съответните НПО-та, журналистите, които работят там, журналистите, които обикалят като цветарки по трите национални телевизии и формират един огромен фонов шум в посоката, в която трябва да се формира. По този начин например се лансират непривичните и неприемливи за българския морал, бит и разбирания гей пропаганда, гей семейство и други такива неща, както и големият вой в момента на тема „Зелена сделка“, фотоволтаици, които, разбира се, имат чисто икономически интереси в частта, стояща в ей тази част от залата, тъй като съвсем скоро ще излезе пак кои ще се облагодетелстват от парите за зелен преход, буквално и конкретно. А иначе за социалните услуги – да, така е, абсолютно сте прав, господин Предов – финансиране на НПО-та. Между другото, съм си правил труда да им отварям докладите на част от тези НПО-та да видя какво са свършили, защото по едно време те публикуваха, а после взеха да ги крият. Имаше трогателни неща – петзвезден хотел на морето, конференция за пенсионери, за да им обясняват какво е състоянието в Македония. Същите тези получават финансиране и от държавата, и изискват да извършва социални услуги, които държавата със същите пари може да върши по-добре. Немислимо е и е странно обяснимо защо в България социалните дейности, тъй като и по Конституция ние сме социална държава, ако не се лъжа, при парите, които има държавата, социалните дейности не са насочени към българските експерти в държавните дружества за социална дейност, а се прехвърлят към НПО-та. Не знам дали знаете, но в момента има един телефон, на който може да се обаждат деца с проблеми, който в момента е към държавата. Новата министърка – Шала там Патова, да не казвам Шалапатова, ще си го изтегли пак отново и ще се опита да го прехвърли пак към НПО-та, и държавата финансира НПО-та, които прокарват съвсем други интереси, и после четем с умиление как е трябвало дечицата – нищо лошо нямало да ги осиновят гей двойки! Голям праз! А за последствията върху психиката им? Вече има такива доклади, които показват как се отразява на тези деца животът в еднополова двойка, натискът, който е върху психиката им, процентът на опити за самоубийства, а след това – не, няма проблем! Да си ги насочим към НПО-та, които получават двойно или тройно финансиране и от държавата, и от външни източници, и после въобще не им дреме за обекта на социалната услуга. За тях това са някакви пари. Господин Дренчев, какво да Ви кажа? Не е лошо страната и всяка една страна да има, да получава свежи средства и трябва да е ясно кога, за какво и кой ги дава. Трябва да има прозрачност – това е най-важното и тогава всеки един от нас да е наясно тия пари за какво идват и при кого отиват. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, Вашата толерантност е едно от качествата, заради които всички Ви ценим, но все пак някаква граница трябва да има, тъй като изказващите се не говориха по темата. (Шум и реплики.) Господин Йорданов говори за джендъри, обичайната реч на омразата, хомофобията – нещо, което няма нищо общо с темата, макар че това е тяхната тема. Те да я унищожат сами е всъщност някаква услуга, но в крайна сметка Вие като председател би трябвало да ги насочите, че не говорят по темата. Стана дума за това, че швейцарците ще ни превземат сигурно със швейцарски ножчета, стана дума за какво ли не, но само не и дебат по същество и ако се говори така, ние можем да им отговорим. Да попитаме господин Йорданов: а финансиране от Орлин Алексиев отчита ли се някъде, за какво е, брои ли се за чуждо влияние, или то си е вътрешнополитическо, за вътрешна употреба влияние и така нататък? Но това принизява дебата, така че Ви моля, господин Председател, когато се отклоняват колегите в подобни теми, просто им правете забележки. Благодаря Ви.

По принцип се опитвам на политически недоразумения и червени шапчици, които прескачат от трън на глог, да не отговарям, но Червената шапчица, милата, която беше преди малко тук, заяви, че сме били финансирани от Орлин Алексиев. Мисля, че това е… То и Киро го отнесе за едно такова изявление. Сега, мисля, че ще Ви направим едно дело, за да докажете финансиране на Орлин Алексиев за мен, за телевизията или не знам какво имахте предвид, но Вие това ще го обясните в съда – бивш БСП, настоящ не знам какъв. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако не се лъжа, но ме поправете, май приехме и тук някакво допълнително разплащане в кеш в бюджета за тези, които приемат скрап и вторични суровини (смях), а Червената шапчица, която се изказва оттук, се занимава с тоя бизнес заради баща си. Ето Ви също пример как се използва парламентът за лично облагодетелстване! Интересно ще е да докажете това, което казахте преди малко, госпожо Божанков. (Смях. Шум и реплики.)

Грешка на езика – господин Божанков! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Костадинов, Вие споменахте във Вашето изказване, че част от залата я няма от тъй наречената демократична общност, защото били в конфликт на интереси. Не е просто така, господин Костадинов! Те се ужасяват от страх да не би тези, които им плащат, които им дават тези грантове, които, между другото, бяха цитирани и от господин Иванов преди малко – част от тях, те се ужасяват, хората, които им плащат, да не би да ги видят тук, че са в залата и стоят на обсъждането на този законопроект, който би забранил и реално би противоречил на дейността, която те извършват, а тя е една-единствена – манипулация на общественото мнение. Именно на хората от сглобката, половината от които ги няма, и на българските граждани държа да им кажа все пак и да уточня, че ако имат въпроси по нашия законопроект, който в голямата си част е реципиран – това е чуждица, от американския законопроект, приет 1938 г., биха могли да влязат в уебсайта на американското Министерство на правосъдието и да се обърнат към заместник- главния прокурор по националната сигурност, който се занимава с контрола по приложението на американския Закон за регистрация на чуждестранните агенти господин Матю Олсен. Има телефон, има и имейл. Ето нещо много прозрачно, много хубаво, което представителите на демократичната, на тъй наречената от самите тях демократична общност, които получават американски грантове, биха могли да използват, но за съжаление, те ще гласуват против този законопроект. Във връзка с този законопроект, дами и господа народни представители, има постъпили две становища. Едното е от Министерството на правосъдието чрез настоящия министър на правосъдието. Не мога да кажа, че получава грантове от „Америка за България“, нямам такава информация, за българското първенство, трябва да я проверя. Ще насоча вниманието Ви към другото становище от Съвета за развитие на гражданското общество – становище, което е получено и подписвано от господин някой си Атанас Пеканов. Та, в това становище, което е отрицателно към този законопроект, подписано от господин Пеканов, държа да Ви кажа, че същото е подписано и от 14 сдружения. Те са категорично против Закона за регистрация на чуждестранни агенти. Започваме: Фондация „Български център за нестопанско право“, финансирана, забележете, от „Америка за България“; Сдружение „Български дарителски форум“, финансирано от „Америка за България“; Фондация „Работилница за граждански инициативи“, финансирана от „Америка за България“; Фондация „Светът на Мария“ – член на „Български дарителски форум“, финансирана от „Америка за България“, както казахме; Сдружение „Асоциация на европейските журналисти“ и господин Рово каза, че е финансирано от „Америка за България“; Фондация „Заедно в час“, финансирано от „Америка за България“; Сдружение „Български Хелзинкски комитет, финансирано от „Америка за България“; Фондация за нашите деца, които са посочили, че партньор им е „Тръст за социална алтернатива“ и „Америка за България“; забележете, Сдружение „Асоциация на парковете в България“, господин Димо Дренчев, които са посочили не спонсори, а те са ги нарекли донори – Норвежкия фонд. Всички тези сдружения са против този законопроект. Защо? Защото всички тези сдружения получават пари от чужбина! Ако сте погледнали нашия законопроект, ще видите, че нищо от това, което те са написали в тяхното становище, подписано от някой си господин Атанас Пеканов, не визира нарушение на конституционни права или свободата на сдружаване. Единственото, което искаме в нашия законопроект, е в случаите, когато тези неправителствени организации получават пари, за да манипулират общественото мнение, в тези случаи те да бъдат регистрирани. Няма нищо общо с парите, които се получават от български граждани от чужбина. Защо? Защото в Закона изключително изчерпателно ние сме посочили лицата, които превеждат пари от чужбина. Това са чужди държави, чужди държавни фирми, чужди фондации, чужди организации и чужди търговски дружества! Това са лицата, които следва да бъдат обявени, да бъдат осветлени, а пък местните лица са само и единствено такива сдружения – юридически и физически лица, които се занимават с манипулация на българското обществено мнение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Петров, Вие си позволихте да изброите неправителствени организации, спонсорирани директно от „Америка за България“. Очаквам лицето Божанков да стане и да Ви обвини, че не говорите по темата. Затова, много Ви моля, придържайте се към темата и посочвайте поредната партида депутати на ПП-ДБ, които са спонсорирани от „Америка за България“. Един от тях е Искрен Митев и аз доколкото знам, с „Америка за България“ дълги години е работил.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, ще Ви помоля за малко внимание, защото тук цитирахте списък от неправителствени организации, а по-голямата част от тях ги познавам лично, но една от тях е създадена от мен, тоест аз и съпругата ми сме учредители. Казва се Фондация „Светът на Мария“. Тя никога не е била финансирана от „Америка за България“! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не, не е член на нищо, моля Ви се! Никога не е била член на нищо! Създадена и учредена е от моето семейство, за да подкрепя и продължава да подкрепя хора с интелектуални увреждания. Държа да кажа, че е създадено нещо добро, което помага на много хора и служи за пример как трябва да се работи с хора с увреждания. Затова не е хубаво тук от трибуната да създавате такива внушения и отношения, които нямат нищо общо с истината. Никога не сме финансирани и подкрепяни в случая от „Америка за България“! Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, и аз имам едно уточнение към Вас, по-скоро въпрос – дали сте наясно от изброените НПО-та, дали имаме в момента, в действащо министерство министър, който може би, ще Ви дам насока, е част от Министерството на труда и социалната политика. Коя е фондацията, която тя е управлявала? Дали сте наясно, че тази фондация имаше доста голямо задължение да развие приемната грижа в България, която в момента е на едно критично ниво? Благодаря Ви.

По ред на репликиращите. Уважаеми господин Ганев, за мое щастие никога не съм работил в сдружение, което да е стипендиант или да е получавало грантове от „Америка за България“. Единственото, което съм виждал, е гордата снимка на Искрен Митев до емблемата на „Америка за България“. Това, което съм виждал, това мога да кажа. Уважаеми господин Караджов, винаги от тази трибуна съм говорил само неща, които съм видял с очите си и съм прочел с очите си. Затова ще Ви помоля да отворите уебсайта на създадената от Вас организация – Фондация „Светът на Мария“, където в партньори НПО е написано гордо, че „Светът на Мария“ е член на Български дарителски форум, за който твърдя, че е финансиран от „Америка за България“. Това казах, господин Караджов. Нищо друго не съм казал по отношение на тази фондация. На следващо място, господин Предов, предполагам, че Вие говорите може би за министъра на труда и социалната политика и за Фондация „За нашите деца“, която гордо е написала, че техен партньор е „Тръст за социална алтернатива“ и „Америка за България“. Между другото не само тя, още сдружения са декларирали и са подписали това становище срещу предлагания от нас Законопроект за регистрация на чуждите агенти само и единствено с една цел, ако това се случи, то ще спре техните финансирания. Тук мога да посоча и „Български фонд за жените“, който е написал на собствения си уебсайт, че получава пари от „Джендър фондърс клъб“. Каква е връзката между двете, не мога да Ви обясня, но изключително притеснително е, че неправителствени организации, които се занимават с формиране на общественото мнение, получават пари от чужди държавни фондации като „Америка за България“, от чужди правителства, като Норвежкия фонд, като Британското посолство, като Кралство Холандия – гордо са го посочили на своите уебсайтове. Между другото, знаете ли, че повечето от тези уебсайтове на тези 14 сдружения са направени по еднотипен начин, вероятно и от един и същи човек и разбира се, с една и съща цел, щом гордо логото на „Америка за България“, на Норвежкия фонд се кипри на тях. Считам, че това е причината хората, които са вземали пари от тях, а една част за три народни събрания, които се извъртяха тук – част от народните представители, са имали и придобили юридически стаж именно защото са били служители на такива организации. Именно затова в момента половината ги няма в залата и ще гласуват против. Това отговаря на въпроса защо сме включили в Законопроекта и служителите на такива местни лица – именно защото те единственото, което правят, е, да прокарват чужди държавни интереси – в случая на посолството. Само ще Ви припомня, че на 21 май всички Вие чухте аудиозаписа, в който се говореше, че ръководителите на българските служби са съгласувани с посолството. Бяха изредени, че това са наши хора на ПП-ДБ и не са на ГЕРБ. Всичко това го чухте всички Вие. Можете да се замислите дали хората, които, за съжаление, на наблюдаващия прокурор от Софийска градска прокуратура, отдел „Пети специализиран“ са останали анонимни и в постановлението си ги е описал като мъж-1, мъж-2 и мъж-3, всъщност дали в тези мъж-1, мъж-2, мъж-3 има и жена – не знам дали е мъж или жена. (Реплики: „Времето.“) Дали тези хора всъщност не са проводници на тези същите интереси и на същото посолство, което плаща на същите тези неправителствени организации, които плащат на същите депутати, които сега ще гласуват против и даже в момента възнегодуват срещу това.

Как да няма? Часът е един и петдесет и пет – има още време.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, дали ще е процедура, или изказване, бих искал много ясно да прозвучи истината, господин Петров, а не манипулацията, която се опитахте…

Тук го пише.

Господин Петров, това, което Вие казахте, е: „също финансирана от „Америка за България“ – има стенограма по този въпрос. И да се разказват лъжи от трибуната, и да се злоупотребява с това, което сме направили за хора с увреждания, които вече 12 години се чувстват добре, ми се струва, че заприличвате на онези, които правят черни списъци и организират лов на вещици. Знам, че Ви се иска много дълбоко всички, които намерите по списъка, да са отровни. Да де, ама не е така. За мен е въпрос на чест, че сме създали тази организация, и никога не съм си позволявал да намирам финансиране или да търся дори финансиране от подобен характер. Сега понеже го взех като процедура, много Ви моля, когато казвате, че сме член – организацията, на Българския дарителски форум и оттам пък те били кандидатствали, те били взели парите – искам да знаете много добре – това е такъв лов на вещици. Това е такова долно и ниско третиране…

Така пише тук.

Да, обаче да си член на Българския дарителски форум не означава, че си вътре член на тази организация, а означава, че самият форум е на хора, които са дали от парите си, хора, които са дарили средства за другите, за онези, които са в неравностойно положение, за тези, които не могат да се грижат сами за себе си и които са дали от личните си средства с дарения – над един милион лева. Трябва да имате уважение към това, че някой се грижи за останалите хора, а не да излизате и да търсите – от девет дерета вода ми намерихте, за да ми казвате кой бил добър и кой бил лошият. Ама, моля Ви, толкова сте зле.

Благодаря за възможността, господин Председател. Ще взема лично обяснение само защото ми се струва, че господин Караджов, за да защити честта на неговата фондация, леко избяга от предмета на дискусията на моето изказване. Господин Караджов, само не обяснихте пространно за две минути и половина защо създадената от Вас фондация е подписала становище против Закона за регистрация на чуждите агенти? Това е достатъчно. Трябва българската общественост да знае защо Вашата фондация се е подписала против нашия законопроект, господин Караджов. Това не обяснихте тук в пространност две минути и половина, защото става въпрос за Конституцията, за принципа на народния суверенитет, за принципа на правовата държава. Конституцията е над всичко, господин Караджов, не е над парите на „Америка за България“, разберете, независимо през колко схеми и процедури същите стигат до разни неправителствени организации. Това е истината. Благодаря Ви.