18 януари 2024 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! След като управляващата сглобка по най-безогледен начин посегна на българската Конституция и в разрез с морала и закона прие безобразни поправки на Основния закон, сега посяга с мръсните си ръчички към Конституционния съд. Посяга с гузна съвест и желание да узакони промяната на състава на Съда и там да узакони по този начин вредните и нелепи поправки, които направиха в Конституцията. От една страна, ГЕРБ издига госпожа Десислава Атанасова – една брутална политическа кандидатура. Няма дори и намек за прикриване на чисто политическото им желание за овладяване на един по презумпция независим орган, какъвто е Конституционният съд. Що се отнася до професионалните качества на кандидата на ГЕРБ, то по тази тема единственият, който може и трябва да говори, е лицемеркото и псевдоюрист Христо Иванов, тъй като той е експерт по темата. Затова с удоволствие и зле прикрита насмешка ще очаквам да се пребори с личната си политическа шизофрения и да реши госпожа Атанасова морален и експертен юрист ли е, или пък е калинка на ГЕРБ, защото, както знаем, лишеният от адвокатски права Христо Иванов застъпва и двете тези едновременно. Така. Сега да погледнем кандидата на ПП-ДБ съдия Борислав Белазелков. Пенсионираният съдия Белазелков е човекът, който създаде съдебна практика в полза на кредиторите и частните съдебни изпълнители. Заради противоречието в практиката му относно давността след негово тълкувателно решение се стигна до тълкувателно решение на ВКС. Ето какво е написал за него адвокат Светлозар Николов: „Интересни случайности в съдебната система, не мислите ли?! Съдия Борислав Белазелков е председател в състава на ВКС, който ще решава спора между мен и Висшия адвокатски съвет, свързан с мащабната репресивна дейност във връзка с дейността ми при защита правата на кредитополучателите. За Ваше сведение Белазелков е известен с цялостната си дейност в полза на банките и частните съдебни изпълнители. Именно той сега ще трябва безпристрастно да решава спора, свързан пряко с работата на защитника на кредитополучателите и длъжниците.“ Кое е още по-любопитното? Съдия Борислав Белазелков и сестра му – нотариус Ксения Белазелкова, са своеобразни имотни крале според справка в Имотния регистър. Циничното е според публикации в пресата, че част от имотите, върху които роднинският тандем слага ръка, са запорирани от частни съдебни изпълнители в тяхна полза. Много е съмнително, че докато съдията Белазелков налага съдебна практика в полза на ЧСИ-тата, сестра му пък – нотариуската, се превръща в същинска имотна кралица именно с помощта на ЧСИ-тата. Както се казва в интернет: случайност – не мисля?! Това, разбира се, не е всичко. Пробутаният ни кандидат за Конституционния съд Белазелков завършва право през 1981 г., след това става съдебен кандидат. През 1984 – 1986 г. е съдия- изпълнител в Софийския районен съд, а през 1986 г. вече е назначен за съдия в Софийския районен съд. Много интересно е дали Белазелков е бил член на БКП, когато влиза в съдебната система?! За да станеш магистрат в годините на комунистическия режим, това не беше възможно без височайшата воля на Комунистическата партия. Нещо повече, според Закона за устройството на съдилищата, действал по това време, за да стане съдия, Белазелков е трябвало да има необходимите политически качества. Всъщност отново според Закона за устройството на съдилищата в Народна република България назначението на Белазелков като съдия е било възможно по два начина: с решение на Народното събрание или, когато не е заседавало, с постановление на Държавния съвет, ръководен от генералния секретар на БКП. Между другото, какво друго да очакваме от децата на комунистите, освен да предложат комунистически кадър на този висш държавен пост. Интересно е какви са моралните разбирания на този човек. Знаете ли, че настоящият им кандидат за конституционен съдия на практика оправдава упражняването на натиск върху независими държавни органи? Какво в обществото се случва, без да се упражни натиск? Въпросът не е дали се оказва натиск, а дали натискът е правомерен, или не. Дали натискът, който се оказва, е в правилната посока или не. „Те какво искат – да оставим в обществото да се случва каквото ще?!“ Това са думи на самия Белазелков, казани пред епохалния псевдолиберален сайт „Медиапул“. И още нещо. Помните ли случая „Джок Полфрийман“? На 28 декември 2007 г. на площад „Света Неделя“ в София австралиецът Джок Полфрийман убива с нож българския студент – 20-годишния Андрей Монов. Осъден е на 20 години затвор. През 2019 г. Апелативният съд в София освобождава предсрочно убиеца Полфрийман – това е осем години, преди да му изтече присъдата. Това, разбира се, предизвиква справедливо възмущение. Интересното е, че едва 15% от съдиите у нас са се обявили в защита на това решение. И познайте кой е сред тези мизерни 15% – предлаганият сега за конституционен съдия Борислав Белазелков. А бе, неможачи от ПП-ДБ, един път не предложихте нещо читаво за който и да е пост. Кандидатът Ви за шеф на КЕВР беше толкова непригоден, че го махна Конституционният съд. Кандидатът Ви за шеф на Здравната каса пък се оказа някакъв апартаментен препродавач с елементи на измама и трябваше да си подава оставката. Заместник-гуверньорът Ви на БНБ е с квалификация на банков клиент, но за сметка на това е с огромен стаж като управител на голф клуб. Между другото, и в момента заема този пост в нарушение на Закона, тъй като е в управителни съвети на разни НПО-та. Как пък не можахте един път да намерите един честен и читав кандидат за каквото и да е?! (Реплики от ПП-ДБ.) Ще Ви кажа защо не можете да го направите – защото самите Вие сте нито честни, нито сте морални, нито сте професионално читави за каквото и да е! Оставка, некадърници! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми по начина на водене засяга една ситуация от вчерашното пленарно заседание, в което Вие не водехте, а именно по време на мое изказване в дебатите по внесения от ВЪЗРАЖДАНЕ Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти казах нещо, което не е така – че Фондация „Светът на Мария“ е финансирана от „Америка за България“. Това не е така, това беше грешка на езика. Това, което исках да кажа, е, че Фондацията е член на Българския дарителски форум, който е финансиран от „Америка за България“. Със своето изказване предизвиках възмущението на господин Караджов, което в случая беше правилно, тъй като аз се обърках. Не съм искал да кажа подобно нещо, това не е така. Така че, господин Председател, моля Ви да поднесете моите извинения за това, което съм изрекъл вчера, към господин Караджов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Благодаря Ви уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първо, съжаляваме, че министърът на енергетиката не е в залата, тъй като голяма част от въпросите са към него, един път, и втори път, че той е човекът, който може да вземе реално отношение за решаване на този проблем. Да не говорим, че към него съм сигурен, че щеше да има и други въпроси извън това изслушване, като се започне от това, че внасяме ток през последните вече повече от 10 дена, мине се през това, че представителят на „Уестингхаус“ е станал част от управителното тяло на Атомната ни централа в Козлодуй и други теми, по които има за какво да не е в залата явно министърът на енергетиката. Но по конкретната тема. Силно се надяваме от БСП да има полза от това изслушване и да бъдат решени въпросите, свързани с енергийното саниране, тъй като то касае хиляди български семейства. Още когато започна цялата тази програма по времето на министър Лиляна Павлова – предполагам си спомня голяма част от колегите, ние бяхме скептично настроени, първо, защото това е необходимо да се случи, безспорно необходимо и трябва да бъде направено, но начинът, по който започна неговото изпълнение, още тогава будеше доста въпросителни и дали то не дава възможности за сериозни корупционни практики. Аз ще бъда много кратък в тази му по-стара част. Горе-долу около 300 лв. на квадратен метър е санирането, държавното саниране по РЗП, независимо че санирането се прави от външната част основно на сградите. Не знам дали някой от Вас си е правил труда, ако се наеме фирма и тя изпълни това саниране, колко то би струвало. Предполагам знаете, че цената е между 65 лв. и малко под 100 лв. Как Ви се струва една такава разлика между 300 лв. и да го закръглим – 100 лв.?! Къде отиват тези средства? Когато говорим за два милиарда, които са дадени до този етап, ако ги сметнете по този начин, излиза, че повече от милиард и 200 милиона са били в корупционна практика, ако тези данни са верни. Само че никой не може да ги оспори, защото е много елементарно да бъде направена една такава справка. Тоест ще има ли компетентни органи, които в крайна сметка да се задействат по цялата тази процедура? Сумата е доста внушителна, как Ви се струва – не 10, не 15, не 20%?! За какво иде реч – за нещо, пак повтарям, което от БСП сме говорили не един и не два пъти, че е ключово важно. На следващо място, някой да е видял доклад до този момент каква е ефективността, какво спестяват домакинствата, един път, за електроенергия, какво спестява обществото, защото има и второ измерение това действие, което е направено с решение на Народното събрание и което искаме и в момента да продължи?! Някъде този доклад някой от Вас да го е прочел? Не вярвам, защото няма такъв доклад. Защото големият смисъл, когато се прави едно действие, е да се види какви са били неговите ефекти и върху даденото семейство, но пак повтарям, върху цялата ни енергийна система и върху обществото, в което ние живеем, включително и с вредните емисии. Така че е интересно кога този доклад ще бъде направен и кога на базата на него ще могат да се вземат следващите решения по изпълнението на тази, пак казваме, за нас от БСП изключително важна програма, опорочена по всякакъв начин с корупционни практики. Сега, в дадения случай защо има толкова много жалби от общините, защо се стигна до това да се налага да има извънредна комисия? Предполагам, че другата седмица председателят ще насрочи тази комисия съвместно с кметовете, с националното сдружение на общините, с министъра, с двамата министри, за да се види как да се излезе от цялата тази ситуация. Защото, пак повтарям, за нас от БСП големият смисъл на днешното изслушване е веднъж, дай боже, специализираните органи да се задействат и второ, което е още по-важно, как да бъде решен този въпрос и тези проблеми, които са натрупани. Очевидните проблеми. Първите индикации идват от кметовете, които изразиха своите мотивирани възражения в МРРБ, в Националното сдружение на общините и поискаха нужните срещи с министъра и с Комисията. В обявеното класиране прави впечатление, че част от общините достигат 50% определения си лимит, а при други стигат над 90%. Как се получават тези разминавания? Защо в едни общини има един блок, в други всичко, което е подадено, е одобрено? В подкрепа на кметовете е и становището на Камарата на енергийните одитори, които дори заявиха, че ще сезират Европейската комисия. Пълен абсурд е да се стигне дотам самите наши органи да сезират Европейската комисия, защото не могат да се справят с цялата тази ситуация. Включително и Европейската прокуратура, уважаеми колеги, изразява съмнения за данните в енергийните обследвания на сградите, с които реално се кандидатства и които всъщност определят класирането. В становището си професионалните одитори смятат, че в много доклади данните не са реални, а са фалшифицирани, за да се получи по-голямо спестяване на вредни емисии в определените общини. Тези енергийни одитори се одобряваха от Агенцията за устойчиво енергийно развитие към Министерството на енергетиката. Как Ви се струват тези данни на одиторите? Как Ви се струват всички данни, за които едни общини са одобрени, а други общини не могат по никакъв начин да стигнат до одобрение. В класирането прави впечатление и високият брой проектни предложения с максимален брой точки. Предполагам, че времето изтича, уважаеми господин Председател.

Благодаря, за което. Още веднъж ние от БСП повдигнахме тази тема и не тук да се набива канчето на министъра, и то за жалост този, който е по-важният, не е в залата в дадения случай, а да се вземе адекватно решение и наистина българските семейства да могат да имат полза от тази програма, а не поредният грабеж, на който да бъдем свидетели. Дано такъв да бъде дебатът в залата и да се вземат адекватни решения.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз искрено се радвам, че имам възможността пред Вас да изложа фактите, свързани с осъществяването на процедурата „Подкрепа на енергийното обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“, тъй като едно подобно изслушване ще даде възможност да разграничим факти от внушения, да разграничим реалност от илюзия, и информация от дезинформация. Като начало бих искал да направя ясно разграничение между Националната програма за енергийна ефективност, която господин Гуцанов спомена, и настоящата процедура, която е част от инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост. Моето изложение ще касае именно настоящата текуща процедура. Процедурата е открита със заповед на заместник-министъра на регионалното развитие на 20 декември 2022 г., като със същата заповед са утвърдени насоките за кандидатстване. Кандидатстването стартира на 22 декември и крайният срок за подаване на проектни предложения беше 31 март и впоследствие удължен до 31 май 2023 г. Самите насоки за кандидатстване, които определят допустими бенефициенти, целеви стойности на икономия от електроенергия и топлинна енергия и спестявания от парникови газове, както и методика за оценка на проектните предложения е подложена на обществено обсъждане. Тя е съгласувана и одобрена от Европейската комисия. И в допълнение бих искал да кажа, че доколкото това представлява един общ административен акт, той е подлежал на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в едномесечен срок и не е извършено такова обжалване. В самите насоки за кандидатстване ясно е дефиниран общият максимален размер и интензитет на помощта, който е в размер на 1 млрд. 129 млн. 881 хил. и 600 лв. с включен ДДС. Допустими бенефициенти са сдружения на собственици в многофамилни жилищни сгради, които са проектирани след 26 април 1999 г. Процедурата е достъпна за кандидатстване за бенефициенти от цялата страна, тоест възприет е не подход на регионален баланс в разпределението на помощта, а е възприет подход, при който да се стремим към най-големи енергийни спестявания и най-големи спестявания на парникови газове. Това практически означава, че всяко едно проектно предложение се конкурира с всички останали, включително на територията на една и съща община, включително на една и съща улица, при което е напълно ясно, че в условията на такава конкуренция потребностите най-вероятно ще надвишат очакванията. Кандидатстването се осъществява в партньорство със съответната общинска или районна администрация, на чиято територия се намира въпросната многофамилна сграда. За целта сдружението на собствениците подписва със съответната администрация споразумение за партньорство и всички документи по процедурата се подават от общинската администрация или респективно районната администрация. В рамките на кандидатстването са получени 3068 проектни предложения на обща стойност 3 млрд. 972 млн. 426 хил. 84 лв., което очевидно е близо четири пъти над разполагаемия финансов ресурс. Тук искам да разсея едно съмнение и по-скоро дезинформация, свързана с така наречените лимити, определени в насоките за кандидатстване за съответните общини. Да, наистина в т. 4 от Насоките са определени максимална стойност на допустимо финансиране за една община, като най-големият лимит е 150 милиона за Столична община, респективно за Пловдив, Варна и Бургас стойностите са 80 милиона и така в низходящ ред в зависимост от категориите на съответните общини. За тези лимити много ясно е указано в насоките, включително на информационни срещи е разяснявано от експертите на Министерството на регионалното развитие, включително и чрез отговори до общинските и районните администрации, до сдружения на собствениците, че не представляват гарантиран обем финансиране, тъй като автоматичното отчитане на лимитите означава стойност над 5 млрд. лв. при ясно разполагаем ресурс от 1 млрд. 129 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Целта на лимитите е да се ограничи конкуренцията от страна на някои по-големи общини предимно, където са концентрирани градски общини, в които са концентрирани сгради с го-голяма разгърната застроена площ, при които се предполага, че ще бъде постигнат по-голям ефект от енергоспестявания. Ако не бяха въведени такива лимити, нашата оценка показва, че повечето средства щяха да бъдат концентрирани в 15 големи общини, тоест всички средства щяха да отидат там. Класирането е обявено през месец декември 2023 г., като са класирани 756 многофамилни жилищни сгради в 102 общини, както казах, от 3068 проектни предложения от 152 общини. Данните от извършеното класиране показват, че средната стойност на инвестицията за I етап за една многофамилна жилищна сграда е около 1,5 млн. лв. с включен ДДС, а средната разгърната застроена площ на избраните сгради е 4400 квадрата. По какви критерии е извършено класирането? Тук е може би следващата дезинформация, която бих искал да опровергая. Класирането е извършено по методика, която отчита качеството на проектните предложения, тя е подробно разписана в т. 17 от насоките. Тя включва показатели, свързани с нивото на енергоспестявания, тоест процента спестена първична невъзобновяема енергия. Това е основният показател, при което при достигане на икономии до 30%, което е минимумът, се получават 10 точки, а над 65% се получават максималните 25 точки. В допълнение – отчита се нивото на екологичния ефект, спестяванията от емисии на въглероден диоксид, отчита се икономическата ефективност на инвестицията, тоест това е общо взето по формула бюджетът, разделен на спестяванията, за да може да установим срещу каква сума спестяваме 1 киловатчас невъзобновяема енергия. Същевременно се ползват данни, свързани с разгърнатата застроена площ, при което бонус получават сгради, които са над 5 хиляди квадрата, тоест получават максимални точки, а минимални точки получават сгради под 1000 квадратни метра. В допълнение – използват се данни, които се генерират от протоколите на събранията на сдруженията на собствениците, и те отчитат процента собственици в една сграда, които са изразили съгласие за извършването на енергоспестяващите мерки, тъй като се предполага, че несъгласните граждани ще допринесат за трудности при изпълнението на инвестицията. Допълнителни бонус точки се дават за постигането на висок клас енергийна ефективност, тоест клас А – там се присъждат 10 точки, и последните 5 точки се присъждат във връзка със съответствие на архитектурното решение за фасадата на сградата с Наредбата за градска среда в съответната община. Това означава, че огромна част от данните за извършване на класирането се извличат от официален удостоверителен документ, наречен Сертификат за енергийните характеристики на сграда в експлоатация, който се изготвя от лицензирани енергийни одитори. Този документ представлява всички данни, необходими за осъществяване на класирането, които се извличат от него и от протокола на общото събрание на собствениците. Оценката се прави автоматично, машинно на базата на данни от въпросните сертификати. На базата на тези данни е извършено и класирането, при което резултатите са такива, каквито обявих. Съзнавам, че в условията на една толкова значима и тежка конкуренция резултатите от класирането създават обществено недоволство. Общественото недоволство се корени в няколко обстоятелства. На първо място, гражданите са инвестирали собствени средства в енергийни обследвания, изготвянето на енергийни сертификати и технически паспорти за сградите. Това, разбира се, води до разочарование тогава, когато в условията на конкуренция не бъде класирана съответната сграда. На второ място. Подозирам, че една част от недоволството се корени в дезинформация или неразбиране на принципите, по които се извършва класирането. Дезинформация, свързана с обещания за гарантиран резултат, които по никакъв начин не са давани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството или от страна на държавата. Получени са доста жалби и сигнали към момента. Мога да цитирам колко са в момента и от какво естество са. Чрез системата ИСУН от общинските администрации са получени възражения относно получените точки – 24 броя. Получени възражения чрез общинска администрация без конкретни мотиви през системата ИСУН, просто генерално недоволство – 31 брой. Получени жалби от граждани и сигнали – 98 броя, в които се изразява общо недоволство, без да се посочват конкретни мотиви, тоест разочарование по-скоро. Искания за предоставяне на информация за начина на оценяване – тук искам да разясня, че всички контролни листа, всички документи по оценката са обявени в системата ИСУН, те са достъпни за тези субекти, които имат пълен достъп до системата, а в този случай това е водещият партньор, съответно общината. Тези данни могат да бъдат получени през общинските администрации. На следващо място. Имаме 35 сигнала, които изразяват генерално съмнение за неверни данни в енергийните сертификати, без да посочват конкретни мотиви; три сигнала са получени, в които се оспорват данните в конкретни енергийни сертификати; 18 възражения са получени относно обстоятелства, свързани с това, че в енергийния сертификат е вписан един бюджет, а в подаденото проектно предложение от общината е записан завишен бюджет. Това почива на договора за партньорство, сключен между общинската администрация и съответното сдружение на собствениците, в което се записва бюджетът. В този смисъл очевидно собствениците в определена сграда не са били уведомени от техния домоуправител, че е разписал договор със завишен бюджет. Имаме пет възражения срещу отхвърляне на конкретни предложения и 58 генерални възражения относно бюджета, който е представен от общинската администрация. Към момента сме на етап, в който се разглежда всяко едно възражение, и при наличието на технически грешки се извършва корекция. Не са издадени все още индивидуалните административни актове, с които се одобрява или отказва финансирането. Когато бъдат издадени такива актове, те ще бъдат предмет на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. И в заключение, бих искал да изразя твърдото си убеждение, че проблемите, свързани с настоящата процедура, не се коренят в методиката за оценка или начина, по който е извършена оценката. Проблемът е доста по-дълбок. Той е социален, той е в недостига на средства изобщо в държавата за пълно обновяване на целия частен жилищен фонд, проектиран преди 1999 г. Проблемът е преди всичко социален, преди всичко политически и е въпрос на национална политика по отношение на енергийната ефективност за в бъдеще, така че ние да можем да довършим процеса, започнат през 2015 г., за обновяване на жилищния фонд. По моя преценка към момента в държавата има около 5500 сгради, които се нуждаят от саниране – многофамилни жилищни сгради. От тях 2100 са санирани по Националната програма. В момента по етап I ще предоставим средства за 756 сгради. Етап II, който стартира и трябва да приключи на 29 октомври, ще подсигури още 282 милиона. Макар и с 20% самофинансиране, той ще осигури средства за още около 200 сгради. Респективно Министерството на регионалното развитие и благоустройството разполага с целеви средства за саниране по Програмата за развитие на регионите в размер на още 409 милиона, които ще бъдат обявени като процедури и предоставени на гражданите в рамките на настоящата година. Оттам насетне политиката по декарбонизация и енергийна ефективност трябва да се осъществява чрез Националния декарбонизационен фонд, който беше създаден към Министерството на енергетиката като част от реформите по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е, готов съм да отговоря на Вашите въпроси.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, господин Алексиев, дами и господа народни представители! Господин Министър, в края на Вашето изказване по-скоро посочихте посоката, в която трябва да се върви. Българските граждани не се интересуват кой какви дела ще заведе на база на енергийни обследвания. Имаме 3000 сгради, които са в чакащия списък, и трябва да бъде извървян пътят, така че да сбъднем техните желания и надежди. Това – по-сигурен съм, че господин Алексиев ще вземе отношение по него – кой какво обследване е направил. Аз като народен представител не мога да обясня в Бургас на два съседни блока, които са строени по едно и също време, защо единият е класиран, а другият е в резервите, защо имат разлика от 5 точки или 10 точки и така нататък. Нашата задача като народни представители, това е записано и в Закона за енергетиката, че политиката в сектор „Енергетика“ се определя от Народното събрание, ще насочи всичките усилия на нашата група от ГЕРБ-СДС, сигурен съм, че ще получим подкрепата и на другите групи санирането да продължи и да не се ограничава само в размер на тези 756 сгради, които са в този списък, а да бъде покрит резервният списък плюс още сгради, които попаднаха в капана и не успяха да намерят фирми за обследвания. Един от най-големите проблеми, който в момента не се споменава, е, че въобще тези сгради, които кандидатстваха, трябваше да имат направени енергийни обследвания, и когато 3000 или 5000 сгради наведнъж пожелаят да им бъдат направени такива обследвания, държавата няма такъв капацитет. Фирмите, които са лицензирани от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, няма как да се справят в такива срокове, и това беше също един от пороците. В края на Вашето изказване Вие започнахте какъв ще бъде преходът, и аз няма да задавам въпрос към Вас. По-скоро искам да коментирате предложението и подхода, който Ви предлагам. Като регионален министър на Ваше място първото, което бих направил, е да седна с енергийния министър и да видим този Фонд за декарбонизация, който е заложен в Плана за възстановяване и устойчивост, защо още не е заработил, въпреки че той е описан още от април месец 2021 г. в Плана. В него могат да се събират годишно най-малко 200 милиона. По Вашата програма имате 409 милиона, станаха 600 милиона. По Модернизационния фонд има 3 милиарда, от които спокойно могат да бъдат заделени поне 500 милиона, стана милиард и 100 милиона. Естествено, имаме един добър министър на финансите, който всяка година повишава събираемостта. Сигурен съм, че той на година също може да отдели по 200 – 300 милиона от държавния бюджет, стана милиард и половина. Като заложим плановете за преход за въглищните региони, които могат изцяло да поемат в Стара Загора, Перник, Кюстендил и прилежащите региони също блоковете, които са чакащи, то лесно стигаме до сумата от 3 млрд. лв., която е необходима, за да бъде покрит целият списък от чакащи блокове. И ако днес тук трябва да има дискусия какво се случва с Програмата за саниране, най-успешната програма, стартирала по време на второто и третото правителство на премиера Борисов, то трябва да кажем как тя ще продължи безпроблемно, така че да бъдат санирани всички сгради. Тук не съм съгласен с господин Гуцанов в неговото изложение, защото има много ясен доклад на страницата на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, който казва: санирани са над 2000 сгради. По-точно 2010 са сградите, които са завършени към 31 декември 2020 г., работи се по още 16. Квадратните метри са над 11 милиона, които са санирани, което показва, че сумата е малко над 150 лв. на квадратен метър. Като тук говорим не само за саниране, подмяна на дограма и изолация, но и за панели на покрива, които осигуряват отоплението, а и общите части, които бяха обновени. Господин Министър, обръщам се към Вас, да подходите по най-бързия начин – среща с бъдещия премиер, който ще поеме руля на държавата през март месец – госпожа Габриел, финансовия министър и енергийния министър и в най-кратки срокове да заработи Фондът за декарбонизация. Даже го кръстете Фонд за саниране, за да е ясно, който и да дойде след Вас, че тези пари, които попаднат там, ще бъдат насочени именно за саниране. И не на последно място, има 200 милиона, насочени за улично осветление през Министерството на енергетиката. 50% от тях също трябва да се върнат в този фонд и да отидат пак за саниране. Средства има много. Важна е бързината. Искам Вашето потвърждение и желанието ми да коментирате в тази насока. Кой, какво обследване, как го бил направил. Ако влезем в дела, ще забавим само санирането. Град Бургас подаде над 290 заявления, 29 блока ще бъдат санирани. 10% от хората са удовлетворени, за 90% от хората вече Програмата изглежда като несбъдница. Ние в Народното събрание плюс Вие от Министерския съвет сме хората, които трябва да докажем, че най-успешната програма, по която в момента хората отново се наредиха на опашка, смея да твърдя, от тук до Бургас, са готови да изчакат и да бъдат решени техните проблеми. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Станков, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Станков, именно Бургас е примерът за това, че когато средствата са по-малко от потребностите, има недоволство. Бургас достигна лимита си. Той усвои пълния лимит. Очевидно става въпрос за качествени проекти. Ако го нямаше този лимит, Община Бургас вероятно щеше да усвои около 200 милиона по Програмата на базата на качествени оценки на сградите, които са получени. И Вие сте прав, остават в резервен списък към момента 2178 сгради, за които е необходим бюджет от 2 млрд. 673 млн. лв. Както споменах, при нас наличните инструменти в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са 791 млн. лв. към момента – 282 по Плана за възстановяване и устойчивост, етап II, и останалите са по Програмата за развитие на регионите, от които 63 са насочени към 10-те най-големи общини, 150 милиона към всички останали общини, 196 милиона са по Фонда за справедлив преход и са предназначени за областите Кюстендил, Перник и Стара Загора, тоест засегнатите от прехода към нисковъглеродна енергетика. В този смисъл аз поемам ангажимента да бъда част от екипа на Министерския съвет, който да търси решението. Разбира се, водеща страна трябва да бъде Министерството на енергетиката, тъй като политиката за енергийна ефективност е по дефиниция компетентност на министъра на енергетиката, но съвместно с министъра на околната среда и водите и участието на МРРБ като може би носителят на административния капацитет в исторически план за осъществяване на такава политика поемам ангажимента да работим за решението. От гледна точка на това какви са възможностите извън инструментите на Декарбонизационния фонд, не бих могъл на този етап да поема ангажимент от гледна точка бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като съвсем наскоро, преди месец, по-малко, Народното събрание прие Закона за държавния бюджет и капиталовата програма е пределно ясна. Тя е разписана на проектно ниво и на този етап в бюджета, за който отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството, няма предвидени целеви средства за саниране. Разбира се, това е тема, пред която правителството не трябва да си затваря очите, и трябва да има ясна програма, която да позволи в следващите четири до пет години ние да довършим процеса на енергийно възобновяване на амортизирания, стария сграден фонд, така че да няма дискриминация между българските граждани и да не се окаже, че едни са могли да имат достъп до инструментите за енергийно възобновяване, а други са лишени от тази възможност. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Дебатът и това изслушване със сигурност е свързан със средства и с това, че от над 3000 сгради само 756 бяха одобрени, което е съвсем нормално, когато имаш критерий, когато имаш методология, която по някакъв начин казва кой по какъв начин ще се класира и кои проекти ще бъдат одобрени. Разбира се, нормално е проектите, които не са одобрени, да не са доволни от самия резултат. Но господин Министър, Вие засегнахте във Вашето изложение относно методологията, но аз искам да чуя за нейната обективност, тъй като това, което чувам последните две-три седмици, се говори едва ли не за някакъв субективен фактор, който влияе, и по този начин проектите, които са одобрени, с една дума, може би са одобрени по някакъв различен начин. Разбира се, големият проблем са парите според мен, това че имаме конкретна сума, която трябва да бъде изхарчена. Проектите, които са заявени, са много пъти повече. Съвсем различен дебат е дали ще вървим в тази посока, да намерим пари и за другите проекти, което може би било редно, но трябва да се види дали има средства все пак. Но нека да отговорим на това, което в момента се повдига като въпрос – има ли субективизъм в методиката по някакъв начин, защото това аз чувам като един от основните въпроси, които се повдигат, и ще помоля министър Цеков да даде малко повече информация по тази тема. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, в изложението си споменах, че методиката е разписана в т. 17 от насоките, които все още са достъпни на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, били са там, налични са и в ИСУН. Методиката предвижда оценяване на качеството по шест различни показателя, като всяка една сграда може да получи максимум 140 точки. Как се формират тези 140 максимални точки? Първият показател е процент енергийно спестяване в годишното потребление на енергия. Данните се вземат от целевите стойности, записани в Сертификата за енергийни характеристики на сградата. От тях се изважда настоящото енергопотребление. При постигнати икономии между 30 и 45%, като 30 е критерий минимум, под 30 се декласират предложенията, се получават 10 точки. За над 65% спестявания се получават 25 точки. Има скала. Вторият показател е екологични ползи, тоест очакваното годишно намаляване на емисиите на въглероден диоксид, като минималните точки са: за спестявания до 20 тона годишно – 10 точки, над 80 тона – 20 точки, пак има скала. Данните се вземат отново от енергийния сертификат. Третият критерий е ефективност на инвестицията за енергийна ефективност като отношение на необходимата инвестиция в левове към количеството спестена първична невъзобновяема енергия в киловатчасове на годишна база. Данните се взимат отново от енергийния сертификат или от проектното заявление – бюджетът на проекта, разделен на спестеното количество електроенергия, като, ако ефективността е над 2,50 лв. за киловатчас годишно, се получават 10 точки, ако е под 1,75, се получават 35 точки – това е максималната скала. Следващият критерий е за целесъобразност на инвестицията, оценен като разгърната застроена площ. За сгради под 1000 квадрата – 100 точки, след това имаме скала нагоре до максимални 20 точки – за сграда над 5000 кв. м. Петият показател е ниво на ангажираност на членовете в етажната собственост. При съгласие на собственици под 80% от всички собственици в сградата се получават 10 точки, над 95% са максималните 25 точки. Шестият критерий е постигнато ниво на подобрение на жилищната инфраструктура след прилагане на мерките за енергийна ефективност. Ако сградата постига клас А на енергийна ефективност, се получават 10 точки. Минимумът, който трябва да достигне една сграда съгласно програмата, е клас В. И тук понеже доста се дискутира в публичното пространство по отношение на сградите, за които в енергийните сертификати е отразено, че ще постигнат клас А енергийно потребление, искам да кажа, че такива сертификати при нас са дошли 1217, в които се декларира, че ще се постигне клас А на енергийно потребление. Всичките 1217 сертификата са предоставени на Агенцията за устойчиво енергийно развитие за проверка на данните. Каквото сме получили като коментари от Агенцията, то е било коректно отразено. Последният критерий, по който се присъждат точки, е доколко проектът предвижда изпълнението на мерки, допринасящи за общия архитектурен облик на града, в съответствие с одобрената от общинската администрация наредба или указания. Знаете, в много общини има наредби за градската среда, които предвиждат определен цвят на фасадите, определено естетично решение на фасадите. Така че мисля, че не остава съмнение, че методиката се базира изцяло на данни, които се съдържат в официални удостоверителни документи, какъвто е сертификатът за енергийна ефективност. И тук искам да се върна към парадокса, или към темата, която поставят редица граждани: защо два съседни блока имат различни оценки? Аз лично разгледах два случая на съседни сгради в град Смолян – идентична квадратура, идентичен бюджет – милион и 400 хиляди, съвършено различни показатели в енергийния сертификат за настоящите нива на енергопотребление и на генерирани емисии и прогнозните нива. В едната – настоящо енергопотребление 1 млн. и 300 хил. киловатчаса невъзобновяема енергия, в другата – 500 хил. киловатчаса енергия; очаквани спестявания – в едната потреблението да падне от 1 млн. и 300 хиляди на 500 хиляди, в другата – от 500 хиляди на 250 хиляди; различно ниво на спестените емисии – в едната спестявания от порядъка на 180 тона, в другата около 70 тона – сертификати, изготвени от един и същи енергиен одитор. Министерството на регионалното развитие кредитира тези официални удостоверителни документи, Агенцията за устойчиво енергийно развитие е контролният орган, който при наличие на конкретни данни или съмнения относно достоверността на записите в енергийния сертификат може да извърши проверка, може съответно да даде задължителни предписания за коригиране на данните, може да наложи административни санкции и да ангажира административнонаказателната отговорност на съответния одитор. Аз призовавам всички граждани, които имат съмнения относно достоверността на записи в енергийни сертификати, да сезират както Агенцията, така и Министерството, за да може да окажем пълно съдействие, както и органите на Европейската прокуратура, доколкото, ако има такива съмнения, това са съмнения за извършени престъпни състави, казвам, доколкото има такива. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, в едно от интервютата казвате, че, цитирам: „Всички данни са въведени автоматично в системата и оценките се произвеждат машинно. Тук няма човешки фактор, ако има съмнения, то те трябва да се отнасят до данните от енергийните сертификати.“ Да разбирам ли, че тази оценителна комисия реално само е въвеждала данни и не е разглеждала по същество предоставените документи? Може би поради тази причина и в резервния списък има проекти с максимален брой точки или близък до максималния брой точки, които предполагат задължително класиране, и то, при положение че има свободен ресурс до определения за максималния лимит на средствата. Давам пример с Община Ямбол, която има свободен ресурс от 2 млн. и 300 хил. лв., а осем от проектите са на първата страница в резервния списък със 137 и 140 точки, като поне три от проектите влизат в стойността на одобрения лимит и може поне един от тях да бъде финансиран. Това допусната техническа грешка ли е, или е поради чисто машинно произвеждане на оценките? Въобще как точно е протичал оценителният процес и каква е била ролята на членовете на оценителната комисия? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Обяснението е относително просто. Заявленията се подават чрез системата ИСУН. В тях общинската администрация въвежда данните, които са необходими за оценката, и впоследствие те наистина се изчисляват машинно. Каква е работата на оценителната комисия? Тя е да сравни данните, подадени от общинската администрация, с данните, вписани в енергийните сертификати в повечето случаи или в протоколите на сдружението на собствениците. При разминавания, а има такива, или при неясноти, съответно се осъществява кореспонденция с общинската администрация, за да бъде изяснено кои са коректните данни. Възможни ли са технически грешки впоследствие при пренасянето на класирането? Възможни са. Специално за случая за Ямбол ще проверя. Не е изключено да има такива технически грешки. Веднъж вече се случи с една сграда в София, при която се установи, че при пренасянето сграда, която би трябвало да бъде класирана, е отнесена към резервния списък. Именно поради това ние все още не сме издали индивидуалните административни актове, тъй като в момента се извършва повторна проверка на коректността на данните на базата на получени сигнали и жалби. Навсякъде, където има данни за допусната грешка, ние я коригираме. В този смисъл аз не оневинявам действията на оценителите, но отчитам, че когато има човешки фактор при обработката на 3068 заявления, процент грешка не е изключен. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Алексиев! Моят въпрос бе адресиран първоначално към министъра на енергетиката, но тъй като той не е в залата, а управляващ орган по тази процедура все пак е Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Вие носите отговорност за опорочаването ѝ, защото проблем с обявеното класиране има и той не се състои само в това, че потребностите надвишават ресурсите няколко пъти. Проблемът е много по-дълбок и най-вероятно се корени още в самото програмиране на процедурата. Задавам въпроса към Вас, може и господин Алексиев да ми отговори. Както разбрахме, задължително условие за кандидатстване бе обследването за енергийна ефективност и сертификат, които Агенцията за устойчиво енергийно развитие валидира. Именно данните от тези сертификати, по-конкретно какъв енергиен клас ще достигне определена сграда след въвеждане на енергоспестяващите мерки, съответно и какво количество въглеродни емисии ще спести, носеха определящ брой точки по критериите, които казахте и Вие току-що. Но какво се оказва? Само бегъл поглед на таблиците с класирането ни прави впечатление високият брой на проектни предложения с максимален брой точки, концентрирани в определени градове, който вероятно е постигнат с предложения за мерки за енергийна ефективност с висока степен на спестяване. При еднотипното строителство в страната ни и наличието на сгради със сходни характеристики, които се нуждаят от саниране, е, меко казано, странно как в определени общини такива сгради могат да въведат мерки за енергийна ефективност и да достигнат енергиен клас А, а в други това да не може да бъде постигнато. Или примерът със Смолян, който дадохте току-що. Кметовете, разбира се, индикираха за този проблем. В тяхна подкрепа дойде и становището на енергийните одитори. Моят въпрос към Вас е следният: ако Агенцията за устойчиво енергийно развитие направи обективна проверка на обследванията, каквито искания има, както и на фирмите и условията, при които са извършени, и бъдат установени неверни данни, това ще бъде ли условие класирането да бъде отменено и да бъде извършено ново и обективно такова, или поне без съмнение за фалшифициране на показатели? И разбира се, ще бъдат ли предприети някакви мерки към конкретните фирми, изготвили тези сертификати и одити? Защото е много важно да се разбере, че тук въпросът е не кой е класиран и кой не, кой е разочарован и сърдит и кой не, въпросът е ще бъдат ли постигнати индикаторите и целите на тази процедура, ще бъде ли възможно тези проекти реално да бъдат изпълнени и панелки от по 60 квадрата със северозападно изложение да постигнат енергиен клас А, защото, ако това не бъде направено, ще доведе до финансови корекции и те ще бъдат за сметка на всички нас? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз, първо, не бих се съгласил с твърдението, че процедурата е опорочена. Тепърва предстои да разберем, ако има конкретни жалби и сигнали, свързани с достоверността на данните в енергийните сертификати. И това няма да бъде проблем толкова на процедурата, това ще бъде проблем на цялостното функциониране на един бранш в държавата. Нека видим, аз не възразявам, разбира се, трябва да търсим каква е истината. Преди да дам думата на колегата от АУЕР, бих искал да кажа, че отново е спекулативно твърдението, че, виждате ли, сградите на територията на страната били едни и същи и би трябвало да получат еднакви оценки. Да, има типове панелно строителство или ЕПК, при което сградите наистина са като архитектурни и инженерни характеристики едни и същи, но все пак нека да отчитаме, че климатичните условия в страната са различни – съвсем различна е една сграда в Сандански от една сграда в Силистра от гледна точка на енергопотребление. Тук вече ще дам думата на колегата от АУЕР във връзка с процеса на контрол от страна на Агенцията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Аз първо ще започна с въпроса, който беше зададен още от господин Станков, във връзка с това възможно ли е две сгради, които са една до друга, да покажат различни характеристики. Абсолютно е възможно. Малко навлизаме в експертната тематика, но две сгради, строени по едно и също време с едни и същи методи, в живота си на експлоатация първо претърпяват най-различни промени и може да има най-различни подобрения, които в едната сграда да са повече, отколкото в другата. Това зависи и от източниците, системите и състоянието им в сградите и те нямат нищо общо с визуалния изглед на самата сграда. Включително за примера, който даде министър Цеков, аз веднага ще дам няколко обяснения, тъй като целта на Програмата наистина е намаляване на емисиите и постигане на по-висока степен на декарбонизация както на сградния фонд, така и въобще на нашата страна. Критерият е спестена невъзобновяема енергия. Така че сградите, които ползват още в началното си състояние дял на възобновяема енергия, естествено е да имат много по-малък шанс, защото имат по-малък дял невъзобновяема енергия. А такива сгради са сгради, които ползват масово биомаса или дърва, пелети и други подобни източници, включително и сгради, които ползват доста съвременни технологии, като популярните климатици или термопомпи „въздух-въздух“, те имат голям дял на възобновяема енергия в отоплението. По отношение на субективния фактор, аз не мога да разсъждавам и да спекулирам. Мога да кажа следното. Първо, обследването за енергийна ефективност се дължи за данни, събрани от самата етажна собственост, където участват много хора и съответно подават данни към одиторите. Самата разработка се извършва от хора – специалисти и експерти. Друга част от процеса е изготвянето на количествено-стойностни сметки, които също се изготвят от хора. И не на последно място е въвеждането на данните в една информационна система, което също се извършва от хора. Има ли възможност за грешки? Има. Много ли са? Към настоящия момент ние не сме констатирали такова нещо. Извършваме стриктно действията си по изискванията на Закона за енергийна ефективност, защото ние сме агенция, която изпълнява ангажиментите по този закон. По отношение на обследванията, Законът и наредбите към него поставят минимални изисквания за обследванията за енергийна ефективност. Програмите обаче поставят специфични изисквания. Ние не обслужваме една конкретна програма, а обслужваме всички държавни органи, които провеждат политика за енергийна ефективност, и в този смисъл всички програми, които са свързани с финансиране на мерки и дейности по енергийна ефективност. Така че от тази гледна точка дали дадено обследване удовлетворява най-високите критерии на Програмата, не е работа на Агенцията да преценява. Именно за това има оценителни комисии. Дали отговаря на минималните изисквания на Закона и Наредбата, това е наш ангажимент, който се стремим да изпълним в колкото се може по-голям обем, особено за програми, които имат такъв висок обществен интерес. При нас също има постъпили много жалби. Голяма част от тях са наистина генерални, тоест не сме доволни от оценката – искаме преоценка на нашето проектно предложение. Конкретните жалби се обработват и разглеждат детайлно и конкретно. Държим постоянна връзка с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ги информираме. От 27 постъпили жалби само четири са такива, които са в процес на разглеждане. Надявам се, че отговорих донякъде на въпросите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже имаме двама души, към които можем да задаваме въпроси, а са два и етапите на Програмата за саниране, както е известна по-кратко, ще си позволя да задам и за двата етапа по един въпрос. По-голямото притеснение, което имам, е свързано с втория етап на Програмата, тъй като това е програма, където 20% от средствата, които ще са необходими за санирането на един блок, ще се предоставят от домакинствата. Такова нещо досега в България не е правено. Досега винаги, и на първия етап, за който класирането приключи току-що, парите са се давали изцяло от страна на държавата. Това поставя пред гражданите един нов проблем, едно ново предизвикателство. Защото Вие знаете, господин Министър, че ние трудно се разбираме за таксите за поддръжка на входовете и особено кой да плаща редовно и кой няма, пък сега от втория етап на Програмата ще изискваме да се осигури и съфинансиране, което по някои експертни изчисления ще бъде по няколко хиляди лева на семейство. Ако греша, може да ме поправите. Сега това 20-процентно съучастие ще бъде проблем за част от блоковете, които биха кандидатствали. Неслучайно мисля, че първият срок, който си бяхте поставили за втория етап, изтече и беше удължен до края на февруари, но доколкото, поне до миналата седмица, бяха само три подадените искания за участие във втория етап, мисля, че това има своите обяснения. Това е, че когато не може да се осигурят по няколко хиляди лева от всяко семейство, е нормално да се търси някакво кредитиране. Хубаво, обаче като се търси кредитиране, въпросът е много прост: коя банка ще кредитира етажната собственост? Коя банка? Дайте си ясна представа с ръка на сърцето – тук сме всички народни представители: коя банка ще оцени риска от това една етажна собственост после да си възвръща парите за определен период от примерно пет, шест или седем години, за което време ще се реализира икономията от тези подобрения, дай боже, и парите на банката да бъдат върнати? В този смисъл въпросът ми към Вас е: мисли ли държавата, мисли ли министърът на регионалното развитие и благоустройството за някакви варианти, при които самата държава да предложи възможности за финансиране? Например дали ще е някакъв улеснен достъп до кредитен ресурс, дали нещо през Банката за развитие, която е единствената държавна собствена банка, дали някакви преференциални условия или някакви кредити за санирането, някакви държавни гаранции, когато една етажна собственост… Защото другият проблем е, че етажната собственост не може да предложи и гаранция пред банката. Какво да предложи – общите части на блока ли? В смисъл то ще е смехотворно това цялото нещо. Та вторият етап на Програмата ми се струва недомислен и не само ще страда от слабостите на първия етап, но и с тези допълнителни проблеми с кредитирането, които изтъкнах, поради липсата на средства от страна на хората, може да остане и без достатъчно, така да се каже, клиенти. И вторият ми въпрос към Вашия колега Алексиев е продиктуван тук от доста жизнерадостния тон, с който се говори за тези енергийни сертификати. На мен ми се струва, че от космоса е видно, че голяма част от тези сертификати не са истински и не отговарят на никаква експертиза. Без да съм експерт, ще Ви кажа, че това, което преди малко ме уверявахте, че два съседни блока, строени с еднакви материали, по една и съща технология, са били брулени от различен вятър, огрявани от различно слънце и валени от различен дъжд, съответно имат различна прогноза – единият ще стане клас А. Представете си, клас А е почти с показателите на една пасивна къща. Бихте ли могли да гарантирате, господин Алексиев, че няма да има по тази линия плоски корекции от страна на Европейската комисия? Защото Европейската комисия ще дойде тук да проверява изпълнението на тази програма и когато нейните експерти установят, че не се постига клас А, българските граждани – домакинствата, които са ползвали тази програма, ще трябва да връщат минималната – 25%, това е минималната, ако не определят и по-голяма така наречена компенсация. Благодаря Ви.

Обърнах внимание, че натискате, господин Председател – не е неуважение, но просто исках да задам тези два важни въпроса. (Реплики от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Караджов, 5100 лв. е средната стойност за един апартамент 60 кв. м средно, която по сегашни данни би била необходима за самоучастието на гражданите.

Точно така. Това казвам.

Разбира се, за съжаление, българите не сме се доказали като особено солидарни в поемането на имуществени задължения, Вие сте прав. (Реплика на народния представител Гроздан Караджов.) В този смисъл дали има риск за втория етап на Програмата – ако разчитаме на солидарността на съсобствениците, има огромен риск, даже изглежда почти невъзможно изпълнението. Към вчерашна дата има подадени 58 проектни предложения по етап 2 на стойност около 14 милиона – преди всичко за по-малки сгради, където очевидно постигането на съгласие е по-лесно. Това са сгради до 1000 квадрата масово. До каква степен можем да разчитаме, че ще бъде изпълнена Програмата? Според експертите в Министерството на регионалното развитие и благоустройството – до голяма. Сега аз защо споделям тази оптимистична прогноза? По две причини: на първо място, в доста общини активно са се включили общините като водещи партньори в подпомагането на този процес – дали чрез договори с гарантиран резултат с ЕСКО компании и с участието на ЕРП-тата, при което средствата се предоставят от ЕСКО компанията и се възстановяват след това с начисления върху сметките, дали защото са структурирали някаква форма на общински инструменти, чрез които да подпомогнат гражданите, имам такова уверение, че голяма част ще бъде изпълнена. Какво, разбира се, предприех аз на базата на опасенията по отношение изпълнението на втория етап, а пък и с оглед дисбаланса между ресурса и потребностите? Проведохме консултативни срещи с Министерството на финансите. Първата ми инстинктивна реакция беше поне за втория етап да осигурим тези 20%, за да може да дадем поне шанс на една част от сградите от резервния списък. Това се оказа невъзможно по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като сме поели ангажименти в крайна сметка да преминем от изцяло грантови схеми към солидарност. В този смисъл с министъра на финансите уточнихме ангажираността на държавата от гледна точка на това ангажирането на Българската банка за развитие за предоставяне на дългосрочни безлихвени заеми срещу гарантиране от държавата, които да бъдат предоставени през общинските администрации на гражданите. Повече информация ще мога да дам следващата седмица върху един такъв механизъм. Тя ще бъде насочена към всички крайни бенефициенти, разбира се. Мен не ме притеснява, че към края на изтичането на срока нямаше достатъчно проектни предложения. Основната причина беше това, че хората си чакаха класирането по първия етап. Нека да видим това, което ние можем да им дадем като инструмент и докъде можем да стигнем. По отношение само на втория въпрос – няма да изземвам компетентността на колегата от АУЕР, по Плана за възстановяване и устойчивост има 100-процентови корекции, частични няма. Това, което е записано в насоките, разбира се, има два типа нередности. Едното е, ако не постигнем минимални показатели, при което се връща 100% от гранта. И второто обаче е принципът за non significant harm, тоест да не се причинява съществена вреда, при което, ако не бъдат постигнати целевите показатели, посочени в енергийните сертификати, а това се констатира чрез независим контролен одит от независим енергиен одитор след изпълнението на проекта, то тогава ще следва да се възстановяват средства – държавата ще си ги търси от общината, общината ще трябва да си ги търси от гражданите. Това е механизмът, чрез който работи Програмата.

По отношение на резултатите и постигане на индикаторите мога да кажа следното. Първо, комплексът от мерки, който прогнозира постигането на клас А, е една прогноза, при положение че е направена достатъчно качествено. Скалите по принцип имат някакви граници и може да си на ръба на скалата, но да си клас А, а може да си почти на нулата и пак да си клас А, така че процесът по моделиране е изследван, включително в общоевропейски проекти. Ние заедно с няколко други държави, като Латвия – сега не си спомням точно проекта, показваме, че нашата методика е изключително комплексна и всеобхватна, така че съм уверен, че ще можем да докажем пред експертите на Европейската комисия постигането на индикаторите. По отношение на другия въпрос – за етап 2, чисто и просто само като информация искам да напомня, който помни, че първо обновяването на многофамилните жилищни сгради беше извършено по проекти на ПРООН, където подкрепата беше между 50 и 70% и бяха обновени около 60 – 70 сгради в цялата страна. Освен всичко останало 51% от населението живее в еднофамилни сгради, което също не трябва да забравяме, и е част от целите, които са разписани в дългосрочната стратегия за обновяването на жилищния и нежилищния сграден фонд на страната. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, в достатъчно голям брой проекти общините като партньор на кандидатстващите бенефициенти са надули сметките след одитните енергийни доклади и вместо да кандидатстват с реалните суми, обявени в докладите, те са завишили значително сумите, което е в несъответствие с един от критериите за кандидатстване, и вероятно поради тази причина са получили по-малко точки. Това явно е преднамерено, за да може разликата в сумите, така да се каже, да отиде в нечий джоб. Въпросът е, че тези проекти трябват да се преразгледат от Комисията – дали са направени анализи на количество-стойностните сметки и как ще се процедира с проектите в тези случаи, дали ще бъдат одобрени и на каква стойност ще бъдат одобрени, или ще бъдат отхвърлени? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Да, факт е. Има редица случаи и аз го споменах още в изложението, че в енергийните сертификати е записан един бюджет, а в заявлението, с което е подадено проектопредложение, е записан друг бюджет. Заявленията се подават от общинската администрация, но тук е много важно последното уточнение – всички заявления се поддават на базата на споразумение за партньорство, в което се записва крайният бюджет на проекта. Това споразумение е сключено между сдружението на собствениците и общинската администрация, тоест имаме съвпадение на насрещните воли на двата субекта за крайния бюджет. Тук вече остава въпросът доколко тази информация е споделена с гражданите, с обитателите на съответната сграда, но ние имаме представени споразумения, проверили сме съответствието на заявения бюджет с всяко едно от подадените споразумения за партньорство. В този смисъл считам, че тук вече излизаме извън компетентността на Министерството на регионалното развитие. Ако има несъгласие отново относно съдържанието на въпросното споразумение, въпросът според мен е чисто облигационен – между сдружението на собствениците, домоуправителя, респективно общинската администрация, и тези въпроси трябва да бъдат разрешени на това ниво. Ние кредитираме бюджета, отразен в споразумението за партньорство. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Алексиев! Колегите зададоха много въпроси, чух доста монотонни отговори, но не можахме да намерим къде е заровено кучето в крайна сметка и защо е това недоволство и от общините, и от гражданите. Стана въпрос за проверки, за жалби от сдружения, от общини и в крайна сметка, ако бъдат открити нарушения в енергийните сертификати, а това е повече работа на Агенцията, отколкото на Министерството на регионалното развитие, господин Цеков, Вие какви мерки ще предприемете? Ще преразгледате ли класиранията, преди да издадете административните актове отделно за всяка една сграда, или всичко ще си остане пак ей така постарому? Няма кой да вземе мерки, а ако проверката установи, а и на мен ми е интересно какви ще бъдат резултатите от проверката, защото тук се дадоха много примери и Вие сигурно ги знаете, сигурно в жалбите са описани – какви мерки ще предприемете, ако бъдат открити нарушения? Това ми е въпросът. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Ще се опитам да отговоря отривисто, а не монотонно. Сега, има много жалби и както казах в изложението, много малко от тях са конкретни, които оспорват достоверността на конкретни сертификати. Предвид това на този етап ние не сме сезирали Агенцията с искане за масова проверка и нека си кажем, че такава масова проверка на 3068 проектни предложения на сертификатите не е нито целесъобразна към настоящия момент при нивото на настоящите жалби, нито е практически възможно да бъде извършена. Така че, ако ние поставим Програмата като заложник на една такава проверка, означава, че се отказваме от нея. На този етап считам, че няма достатъчно данни, които да показват, че тя е опорочена до степен, до която трябва да бъде прекратена, и ние да лишим българските граждани от тези европейски средства. Разбира се, по всеки един конкретен случай, където бъдат констатирани неверни данни в енергийните сертификати – дали в резултат на проверка от контролния орган АУЕР, или от страна на Европейската прокуратура, аз пак казвам, призовавам гражданите, които имат съмнения по отношение на конкретни сгради, да сезират Европейската прокуратура. Става въпрос за престъпление по чл. 212, ал. 3 – квалифициран състав, документна измама с цел усвояване на евросредства, ако има такива данни, и нека си понесат отговорност всички, които са ангажирани в произвеждането на такива данни, ако има такива. Разбира се, съответно при ясно становище или при акт на контролния орган за наличието на такива неверни данни или в резултат на констатации, извършени от органите на прокуратурата, респективно на съда, ние ще прекратим, ако има дори сключен договор за финансиране с такъв бенефициент, и ще изискваме пълното възстановяване на всичките средства, а оттам нататък ще останат наказателноправните и административноправните последици за виновните лица. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В обществото вече е назряло огромно недоволство, дори бих казал моменти на гняв, по отношение на етап 1 от Програмата, за която сега тече това изслушване. Този гняв според мен е основателен и този гняв има как да се притъпи или поне гневът да е информиран, защото сега гневът на моменти е на базата на липсата на информация. Сега, Вие казахте, че в повечето жалби липсват мотиви. Казахте, че има недоумение и в един въпрос стана ясно, че има недоумение защо два еднакви блока са оценявани различно. Казахте, че е възможно да бъдат допускани технически грешки. В едно Ваше интервю казахте, че оценките са на базата на докладите от извършените одити от дружествата, които са правили технически обследвания или енергийни обследвания. Казахте преди малко, че призовавате хората при съмнения за евентуални злоупотреби да сезират Европейската прокуратура. Та, моят въпрос, господин Министър, е: как хората да имат мотиви, като Вашата процедура не е прозрачна? А не е прозрачна, защото Вие не публикувате данните от техническите одити на сградите и енергийните сертификати! Дори лошите ГЕРБ в тяхната програма за енергийна ефективност на многоетажни многофамилни жилищни сгради публикуваха общодостъпна информация в сайтовете, данните от одитните доклади за техническите характеристики на сградите и енергийните сертификати и всеки може да види и да сравни своята сграда със съседната! Моят въпрос, уважаеми господин Министър, е: ще публикувате ли данните от всички кандидатстващи, за да може всеки да провери своята сграда, да я сравни с документите на другата и да му стане ясно и тогава жалбите Ви ще са с мотиви? Сега е нормално да са без мотиви. Държите хората в мъгла! Как да са с мотиви?! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Последното изказване е много ясно олицетворение как невежеството по една тема може да се превърне в публична дезинформация. Казвам го съвсем отговорно, защото… (Шум и реплики.)

…то почива на незнание относно фактите. Всички енергийни сертификати и енергийни обследвания се публикуват в публичен регистър, който се води от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, тоест там могат да бъдат видени всички данни. Допълнително всички данни по процедурата, всички документи, всеки един документ по процедурата е наличен в ИСУН – Информационната система за управление на средствата от Европейския съюз. Всеки един документ към всеки един момент може да бъде видян там. Оттук насетне всичко останало е дезинформация.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, господин Алексиев, уважаеми дами и господа народни представители! Днес фокусът по време на дискусията според мен беше изместен. Беше изместен от централната тема, която вълнува хората, а тя е как ще се реши проблемът и как ще продължи финансирането на сградите, които трябва да бъдат санирани, или хората, които живеят в тях, са подали документи и искат да бъдат санирани, но са в резервния списък. Господин Министър, дали волно, или неволно народните представители днес се опитаха да Ви вкарат в обяснителен режим на теми, които мисля, че не са в дневния ред на българското общество. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС смятаме, че днешната дискусия единствено и само трябваше да се концентрира върху мисълта и действията, очертаване на пътя, по който в следващите няколко дни и седмици да бъде ясно, че от страна на държавата се поема ясен финансов ангажимент и всичките над 2000 блока, които са в чакащите списъци плюс тези, които не успяха да си направят енергийни паспорти поради липса на свободни компании за изработване на такива, ще получат своите средства за саниране в обозримото бъдеще. Господин Министър, дали това ще бъдат една, две или три години, аз съм сигурен, че хората чакаха вече достатъчно, но трябва да им се каже краен срок и всеки да си знае кога ще дойде неговият ред. Ако на първите 700 блока в чакащия списък е догодина, то на по-следващите е по догодина и така нататък. Моето лично мнение, а и на парламентарната група е, че в рамките на следващите две-три години този списък трябва да бъде изпълнен изцяло, в противен случай всички граждани, подали тези документи, ще се питат защо са ни изпратили нас тук, в тази зала, след като не може да решим техните проблеми. Тази програма ще докаже, че първоначално изпълнената програма, която е прокламирана като една от най-успешните в Европа – с добри показатели, ще продължи и занапред. Господин Министър, ако някой се опита да Ви обясни, че безплатен обяд няма, съвсем спокойно може да им обясните, че вече финансираните над 2000 блока от първата програма са изплатени на държавния бюджет. И ако някой не е наясно как се е случило това нещо, с няколко думи ще Ви обясня. От Програмата със санираните над 2000 блока по време на правителствата 2 и 3 на премиера Борисов, се спестяват годишно около един милион мегаватчаса. От ценовата разлика – регулирана цена за бита и свободна цена на енергийните пазари, само за последните две години инвестицията на държавата в тези санирани блокове се изплати. Тя бе платена от съседните държави, като Турция, Гърция, Румъния, Северна Македония и Сърбия. Как? Ако щете, на ежечасна база се освобождават близо 115 мегаватчаса, които държавата, вместо да дава на преференциална цена на домакинствата, които вече нямат нужда от тази енергия, защото са санирани и сметките им паднаха с 45 до 55% – доказано. С други думи, ако едно домакинство преди санирането е плащало 200 лв. сметка за ток, в момента не плаща повече от 100 лв. Тази енергия, от която домакинствата вече не се нуждаят, държавната енергетика, която представлява 80% от цялата енергетика, може да я насочи както към българския бизнес, така и за чужбина – да получи много по-добра цена и тези средства отново чрез дивидентите влизат в държавния бюджет. Ние сме на мнение, че програмата трябва да продължи не само с инструментите, господин Министър, които Ви изброих – Фонда за декарбонизация, който пак апелирам, ако може, да го кръстим Фонд за саниране, за да е ясно и в бъдеще, че тези средства са за саниране; Модернизационния фонд, средства от държавния бюджет, Българската банка за развитие, която винаги е подпомагала процеса в първите две фази на санирането, средствата от уличното осветление, които общините обратно ще върнат във Фонда за декарбонизация, Модернизационен фонд и така нататък. На база тези инструменти плюс държавния бюджет даже има повече средства на разположение, отколкото са сега нуждаещите се сгради. Въпреки че първата част на Програмата беше оплювана от политически сили, в момента тези политически сили вече са готови тази програма да продължи. Въпреки че се изкарваха на преден план няколко блока, които са им протекли покривите след дъжд, се вижда, че от апликациите, от кандидатстването на българските граждани тази програма е достатъчно устойчива и подходяща за България – тя да продължи по начина, по който бе започната близо 10 години назад. Няма човек в България, който да е против тази програма. Тя трябваше даже да бъде надградена с еднофамилните жилищни сгради, които също бяха вкарани в Плана за възстановяване и устойчивост на по-ранен етап, но реално погледнато, по една или друга причина отпаднаха. Но не искам да се концентрираме на тази тема. Понеже времето ми изтече, господин Министър, апелирам действително към Вас стартиране в най-кратки срокове на разговори с Ваши колеги. От страна на парламентарната група на ГЕРБ-СДС имате пълната подкрепа. Ако е необходимо, Народното събрание също ще вземе целево решение как да продължи Програмата, така че може да разчитате, защото нашата задача е да решаваме проблемите на българските граждани и ние сме наясно те какви са. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз лично не разбрах защо правим това изслушване в залата. То можеше да бъде проведено в Комисията. Защото данните, които бяха публично известни, ги чухме и тук от трибуната на Народното събрание. Хубаво е, че се чуха част от фактите, тъй като има много манипулации, хибридки, които се използват. Разбира се, когато става дума за много проекти, за много пари, тъй като Програмата, която е одобрена, е за конкретна сума, но виждаме, че интересът е доста голям. Само 756 са одобрените проекти, а за над 2000 в момента не стигат парите и всъщност това е големият дебат, който трябва да се проведе – по какъв начин да се намерят средства, за да може да се включат повече сгради. Това е дебатът, за който говорим, тъй като повече хора искат да санират своите жилища. Тук голямата дилема е, че до момента това е било безплатно, а сега вече трябва да има и самоучастие. Много от хората, които искат да влязат в първия етап, разликата с втория е, че в първия етап имаме тази безплатна опция – да се санира, а във втория трябва самоучастие. Чухме от министъра, че за втория етап, където самоучастието е 20%, за момента доста малък брой кандидати са подали документи – само за 14 млн. лв., а вторият етап е на стойност 280 милиона. Имаме тук и един друг елемент, който аз го виждам и в медиите. По време на местните избори едни кметове са обещавали, че всичко, което е подадено за саниране, ще се случи, но има критерии, има методология – някои проекти са били одобрени, други не са били одобрени. Чух и колегите от ГЕРБ, които казват: трябва да вземем пари оттука, оттука, за да съберем и да видим по какъв начин да се финансират останалите проекти. Не чух дали предлагат това да бъде безплатно, или да бъде със самоучастие, защото всъщност това е голямата дилема. По какъв начин особено големите блокове биха могли да получат 100% одобрение, когато трябва 20% от сумата да се даде от етажната собственост или от хората, които са живущи там. Разбира се, на държавно ниво трябва да се седне и да се помисли по какъв начин да се подходи към самия проект. Тези пари са по европейска програма, те са предоставени, както чухме, това е грант, който минимум трябва да постигне клас Б на енергийна ефективност, за да може да получи средствата, които са отпуснати. Аз съм сигурен, че тези средства ще стигнат и гражданите ще имат санирани жилища с ефекта, който се цели. Въпросът е има ли технически грешки? Човешкият фактор винаги е налице и ще има технически грешки. Въпросът е има ли ощетени блокове? Аз се надявам проверките, които се правят, министър Цеков заяви много ясно, че в МРРБ по всички сигнали, които са подадени, макар че, за съжаление, повечето са без мотиви, се правят проверки, за да се види дали техническа грешка по някакъв начин не е ощетила някои от подадените проекти. Надявам се хората да са спокойни, че в момента, в който излезе тази проверка, ако има такива ощетени проекти, те ще могат да бъдат компенсирани по начин да влязат, разбира се, ако им се полага, в тези проекти, които са одобрени. Има голям дебат по тази тема, защото са засегнати много общини – 152 общини всъщност са подали проекти за саниране. Аз съм сигурен, че държавата, а и ние като народни представители имаме депутати от абсолютно всички региони и всеки иска в неговия регион да има колкото се може повече санирани сгради. Това е съвсем нормално. Държавата също както с проектите, които заложихме в бюджета да финансираме, проекти във всички общини, ние искаме да се помогне на максимален брой български граждани, разбира се, при спазване на закона и при наличие на средства. Защото в крайна сметка, когато ти трябват 3 – 4 милиарда, за да можеш да санираш всички заявили желание, а имаш не такава сума, това е някакво предизвикателство. Аз съм сигурен, че правителството ще намери подход по какъв начин да се реши този проблем. Благодаря.

Искам лично обяснение. Той ме нарече невежа.

Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Вие сте демагог, господин Министър. Вие ползвате лъжата, ползвате лицемерието за политически цели. Аз се чух с няколко представители на сдружението на собствениците на кандидатствали сгради, чух се с две фирми, които се занимават с това от десетилетия. Всички търсят и не могат да намерят в сайта на ИСУН и в сайта на Регионалното министерство данни от одитните доклади за кандидатствалите сгради. Можете ли Вие да ми покажете сега къде е, ето имате устройство, гледам пишете на него, за да видим и да ми се извините, защото ме нарекохте невежа. Както Ви казах, всички фирми казват, че при Програмата на ГЕРБ, която е финансирана от републиканския бюджет, всички тези данни са били публични, били са публикувани. Хората са могли да сравнят своите документи по своите проекти с тези, които са кандидатствали, с другите блокове. Сега не могат да сравнят. Аз ли съм невежа, или Вие сте демагог? Моля обяснете. Ако аз съм невежа, ще изляза и ще Ви се извиня. Никой не може да намери данните.

Аз исках отново да си проверя данните. Чух се с фирми.

Господин Богдански, знанието достига до хората по различни пътища – чрез разговори, чрез четене. Хубаво е да стига повече чрез четене нали, отколкото чрез разговори. Аз веднага ще отговоря на Вашия въпрос защо някой не може да види данните. Кой има достъп до ИСУН? Достъп до ИСУН, който им позволява, е през водещите партньори – общинските администрации. Вие, ако сте гражданин, може да имате пълен достъп до ИСУН тогава, когато се регистрирате за целите на ползването на системата. Всеки, който се е регистрирал за целите на ползването на системата, може да получи достъп. Като влезете в системата, без да имате регистрация, то прилича на търговския регистър – ако не сте регистриран, имате достъп до част от информацията. Това е истината. Всеки, който има достъп до ИСУН, може да види всеки един документ. Ако гражданите искат, могат да получат такава регистрация. Могат да получат информацията през партньора, който отговаря за подаване на всичките предложения – това е общинската или районната администрация. Затова казвам, че има достъп до данните, но просто трябва да се направи съответната стъпка, за да получиш пълния достъп. Това е истината.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Ще направя една много кратка процедура в отговор на питането на колегата Настимир Ананиев защо това изслушване се провежда в залата, а не в Регионалната комисия. Веднага ще Ви обясня, господин Ананиев. На първо място, миналата седмица бяхме организирали, бяхме насрочили подобно изслушване заедно с колегата Делян Добрев в двете парламентарни комисии – по енергетика, и по регионално развитие, благоустройство и местно самоуправление, с желанието да изслушаме двамата компетентни министри по темата. Министър Румен Радев отказа да присъства в Комисията, заяви, че няма да дойде на това съвместно изслушване и затова отменихме заседанието от миналата седмица. Аз пък го питам защо Румен Радев не е на днешното изслушване, след като има решение на Народното събрание, приет дневен ред, за да даде своята аргументация за ситуацията, в която сме изпаднали. Аз поемам ангажимент, господин Ананиев, че ще организираме подобно изслушване заедно с още две ресорни комисии, които имат касателство по темата – това е Комисията по контрол на управлението на Европейските фондове, все пак темата касае управлението на европейски ресурси, и Комисията по енергетика. Обещавам Ви, че това заседание ще бъде насрочено, щом желаете. Благодаря Ви, дами и господа. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)

Благодаря, господин Председател. Господин Цеков, господин Алексиев! От изслушването днес стана ясно, че една наложителна и необходима инициатива, свързана със санирането на жилищните сгради, може да бъде опорочена, типично и последователно за последните управления, с уговорката, че на всички беше ясно, че няма как предвидените в Националния план за възстановяване и устойчивост средства да стигнат за всички жилищни сгради, за които по предварителни данни ще са необходими около 7 млрд. лв. На всички беше ясно, че ще има недоволни, защото ще останат извън чертата, най-малкото поради липсата на достатъчен бюджет. И тук трябваше да бъде ролята на двете министерства да определят ясни критерии и да се предвидят оценки, които да не могат да бъдат манипулирани по един или друг начин. За съжаление, стотиците жалби показват, че липсва прозрачност при определянето на оценките на подадените предложения, съответно при тяхното класиране. Гражданите не са съгласни с оценките на направените от тях предложения за изпълнение на инвестициите. Те изразяват съмнение за обективността на обследването на енергийната ефективност. Общините също недоволстват от направените оценки и са изпратили протестни писма за преразглеждане на резултатите от процедурата. От Камарата на енергийните одитори в България също изразяват съмнения за манипулиране на класирането и настояват за информация относно назначаването на оценителната комисия, броя на оценителите и забележете, тяхната компетентност. Проблемите не започват оттук и не свършват дотук. Те са заложени предварително още през 2020 – 2021 г., когато е била планирана Програмата. 1,75 лв. на киловатчас заложена базова цена е крайно неадекватен показател. В голяма част от проектите цените възлизат на стойност между 3 и 5 лв. на киловатчас. Подвеждащи са и лимитите, които са записани срещу всяка една община. Това също е проблем, защото може би голяма част от кметовете са помислили, че едва ли не тези средства са им гарантирани, въпреки че процедурата е на конкурентен подбор. Няма как да разполагаш с милиард и сто и тридесет милиона, а общата стойност на лимитите на всички общини да възлиза на над 3 млрд. 340 млн. лв. съгласно таблиците, които бяха оповестени. Тоест първоначално са предвидени възможности за кандидатстване на проекти три пъти повече от наличните средства. В достатъчно голям брой проекти общините като партньори на кандидатстващи бенефициенти са надули сметките след одитните енергийни доклади. И вместо да кандидатстват с реалните суми, обявени в докладите, те са завишили значително сумите, което е в несъответствие с един от критериите за кандидатстване, и вероятно поради тази причина са получили по-нисък брой точки. Ето тук пък проблемът е в общините и в общинските администрации. С приключването на първа фаза по Програмата за енергийна ефективност още по време на управлението на ГЕРБ постъпиха множество сигнали за некачествено извършени дейности, като част от тях включват: недобре захваната изолация; течащи дограми на прозорците; поставяне на изолационни плочи, които са тънки или не отговарят на нужните топлоизолационни свойства; неправилно или недовършени други строително-монтажни дейности. За правилното постигане на висока енергийна ефективност, за постигане на минимум клас на енергопотребление В и минимум 30% спестявания на първоначалната енергия е нужно освен инвестиране и подпомагане да се упражнява правилният контрол върху извършените дейности и влагането на високоенергоефективни материали и правилното им монтиране. Само по този начин ще може да се достигне нужната ефективност на вложените средства. Ето това са следващите проблеми, на които ще станем свидетели в процеса на изпълнение на проектите. За да не се случи, трябва много сериозен контрол върху изпълнението на строителните работи. Неслучайно обръщам внимание на това, тъй като в годините назад видяхме, че този фактор е изключително занижен от страна на всички управляващи. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме за преразглеждане на оценката за проверка на фирмите, издаващи сертификати, и ако се налага, дори отнемане на лицензите им, дори и сезиране на компетентните органи също, ако се налага такова. Санирането и въвеждането на мерки за енергийна ефективност са много важни за българските граждани и трябва да се полагат усилия тази политика да бъде продължена. Настоящата ситуация със санирането само показва за пореден път, че България е ощетена от така наречения План за възстановяване и устойчивост, който ГЕРБ написаха, а ПП-ДБ в коалиция с БСП, които днес искат изслушване по темата, внесоха в Европейската комисия. Планът за възстановяване и устойчивост се занимава основно с българската енергетика или по-скоро с нейното унищожаване, срещу което на България се подхвърлят жълти стотинки. От една страна, българските граждани са крайно неудовлетворени от санирането, а от друга страна, стои истината, че за да получим средства за него, България трябваше да се откаже от въглищните си мощности, да остави хиляди българи без поминък, да приеме да гори боклука на Европа дори. Приехме куп ограничения в транспорта и земеделието и какво имаме насреща – празни обещания, недобре реализирани програми, злоупотреби, минимално доверие на българските граждани, но за сметка на това бързи оборотни средства, които изчитат в нечии джобове. Крайно време е тази практика да бъде прекратена! Крайно време е за възраждане на България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми дами и господа! Протестите на сдруженията на етажната собственост, както и на недоволните общини с неодобрено финансиране за саниране на жилищни сгради вече закръглят повече от месец продължителност и по всичко личи, че те няма да стигнат. Ясно е, че при такова внушително неодобрение недоволството няма да се стопи от само себе си. Свидетели сме буквално на лавина от реакции за това, че има съмнения за манипулации при класирането. Към реакцията на хората по места се прибавят и Организацията на енергийните одитори, които имат претенция за гласност, съставът на Оценителната комисия и какво е лицензираното ниво на техните компетентности като сертифицирани такива. На мен много ми се иска, господин Министър, позициите Ви по този разтърсващ страната скандал, да успокоите нещата, като дадете наистина разумни обяснения за това, което се случва, и какви са причините. Но уви, Вие веднъж сте категоричен, че няма как да има манипулиране, втори път казвате, че при проверките на Агенцията има неточности в сертификатите за енергиен одит – цитирам това, което сте казали в медиите, подобни неща се чуха и днес. Това е напълно възможно да се случи в енергийните сертификати, защото те нямат никаква обвързаност с техническите паспорти. Ако си спомняте, колеги, преди време тук от трибуната един колега тържествено заявяваше, че сме отложили енергийните сертификати за 2025 г., но ако имаше такива технически паспорти, при съставянето на един енергиен сертификат никога нямаше да се получи така с един панелен блок от едроплощен кофраж да има възможност да прогнозираме енергийна ефективност клас А, защото това няма как да се случи, също така липсата в годините – не обхващам само този период, на регионална политика за разпределение на средствата за саниране. Мога да Ви кажа едни интересни данни от миналата програма за енергийна ефективност. Област Бургас има 250 блока, говоря по спомени, ако изброите на цяла Североизточна България областните центрове, не могат да докарат до толкова. И именно в случая тук са онеправдани малките общини. Смутен съм от това, господин Министър, което направихме и направихте всички – един път, когато Програмата тръгваше, направихме едни изменения в Закона за етажната собственост, които така да обслужват Програмата, но виждаме какъв е резултатът в момента. Освен това, какво ще стане, ако при проверките на Агенцията тези сертификати бъдат обявени за неточни, за фалшиви и така нататък? Ще бъде наложена плоска финансова корекция. Това ще го реши Европейската комисия или управляващият орган тук. И какво ще се получи? Ние не можем да намерим от хората 20% да съфинансират санирането, а камо ли, след като усвоят някакви средства, те да бъдат потърсени за средствата, които са вложени за тяхното саниране при евентуално нарушение и при една плоска финансова корекция. И аз мисля в случая, че това е скандалното – че те това нещо не го знаят и не го предполагат, те трябва да го знаят много добре. Виждаме, че удължихте срока от 16 януари за съфинансирането с 20%. Какво говори това? Хората искат да им се санира безплатно! Не щат да участват, не щат да съфинансират! Но аз мисля, че на безплатния обяд със санирането му идва краят с тези последни процедури. И оттук нататък тежката отговорност и Вашата задача е не само тези две хиляди или колко проекта там, които са в резервите и не са финансирани. Ще Ви припомня едни данни, скоро не съм ги проверявал, но мисля, че България има 70 хиляди панелни сгради. Не всички от тях са в такова техническо състояние и такова функционално състояние, за да бъде удължен техният срок на годност. Отново при съставянето на тази програма не се взеха поуките от миналия път, когато бяха изхарчени два милиона лева. Никой не се постара. В Министерството на регионалното развитие има един доклад от шест страници, където липсва всякаква конкретика – какво направихме с тези 2 млрд. лв., колко вредни емисии спестихме, колко електроенергия спестихме? Няма такова нещо. Просто пак се засилихме да усвояваме едни пари и аз се опасявам, че резултатът ще бъде не по-добър, отколкото този от миналия път. Да, хората, на които им е санирано жилището, блока, са доволни, но това стопроцентово финансиране в крайна сметка е от джоба на всички ни, всички нас.

Завършвам. Така че нека да скъсаме с популизма на безплатното саниране, защото, когато се проведат процедурите, когато общините избират изпълнителите, пак ще има допуснати нарушения, пак ще има съмнения за корупция, пак ще има съмнения за неправилно, некачествено изработени обекти. Така че, господин Министър, Ваша е отговорността, Ваша е и задачата за политиката на Министерството за благоустрояването на българските градове и още по-тежка е задачата по отношение на санирането на многофамилните жилищни сгради.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Ще започна оттам, че няма как да не изразя задоволство от факта, че сте осъзнали и разбирате риска, който крие вторият етап на Програмата за саниране. Рискът е от това, че хората в България не са непременно хората от София и големите градове и че не всяко домакинство може да извади 5 хил. лв. и да се съучаства. Не че не би желало, не че не би било солидарно, както Вие се изразихте, просто ги нямат хората тези пари. И няма как да не изразя задоволство, че сте тръгнали да търсите вариант за някакво финансиране, за някакво намиране на някакво решение, чрез което да може да се постигне и консенсус, или най-малкото 50 плюс 1 процента гласове в общото събрание на етажната собственост. Дотук обаче с добрите новини. Първо, ми се струва, че е много късно това досещане, защото, дето се казва, той първият срок изтече на 16-и, имаше подадени само три заявления. Мисля, че това е, което Ви стресна, и тръгнахте да търсите тепърва тези решения било чрез финансиране на Българската банка за развитие или каквото там ще прецените. На второ място, не мога да не изразя огромното си безпокойство от факта, който и Вие потвърдихте, че за грешки, които е допуснала държавата било в методиката, било в начина на провеждане на процедурата по тази програма, било, че общините са допуснали грешки, било, че енергийните експерти умишлено или неумишлено са допуснали грешки, в крайна сметка Европейската комисия е в правото си и би могла да поиска финансови наказания. И че ако те бъдат поискани от българската държава, държавата ще си ги поиска от общината, както Вие казахте, а общината пък ще се налага по силата на Закона за публичните финанси да си ги поиска от гражданите. И така ще се окаже, че тези граждани по втория етап на Програмата не просто ще платят 20%, а може да се окаже, че ще са длъжници и за останалите 80% по Програмата. Дай боже, да не са чак толкова много и дай боже, да не се стигне дотам. Но това е реална опасност и тази опасност трябва да бъде ясно комуникирана от тази трибуна. За всички онези, които кандидатстват и ще кандидатстват, трябва да се даде много ясен отговор от страна на държавата застрашава ли ги опасност да плащат тепърва и за грешките на държава, община, експерти, агенции и така нататък. На трето място. Малките общини са директно дискриминирани от тази програма и от тази методика. Господин Министър, Вие толкова похвали хвърлихте върху тази методика, че чак ми е неудобно да си помисля с какви розови очила гледате към нея. Да сложите на една и съща маса големите общини, там, където има общи устройствени планове, отдавна влезли в сила, там, където цялото градоустройство е с наситено застрояване, там, където има големи блокове, и точно тези големи блокове да дават възможност за повече точки на тези общини, а малките да останат изолирани и дискриминирани, това според мен е нарушение включително и на онези изконни европейски правила и ценности, които казват, че не се допуска такова дискриминиране. На четвърто място, това, което днес може би постигнахме отчасти в тази зала, е, че запълнихме един вакуум, който Вие и Вашият колега енергийният министър според мен допуснахте. И това е за широка разяснителна кампания специално за този втори етап. Никой нищо не знае, хората задават въпроси, всички тук в тази зала по регионите им ги питат едни и същи въпроси и никой не може да им даде ясен и релевантен отговор, защото държавата отсъства в този диалог. Вие като министър трябваше да проведете тази широка разяснителна кампания, да обясните и да отговорите на всички въпроси, както и да пресрещнете всички предизвикателства, тоест проблемите, които се поставят и от общините, и от гражданите. И накрая ще си позволя и една бележка към Вас. Вие сте министър, това е една от най-високите държавни позиции у нас. Но това по никакъв начин не Ви дава право да се обръщате неуважително, бих казал унизяващо, към моя колега, уважавания народен представител господин Богдански. Не е вярно, господин Министър, че всеки, които няма достъп до системата ИСУН и не е проверил там енергийните сертификати, е невежа.

Времето!

Господин Министър, господин Богдански не е невежа и на Ваше място бих му поднесъл извинения за този непремерен израз, който Вие използвахте. Все пак не забравяйте, че това е залата, която Ви е избрала, и Вие не стоите по-високо от народното представителство. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Много истини и много полуистини бяха изложени в отношенията. Аз мисля, че настоящата дискусия беше полезна, тъй като тя даде възможност да се изяснят някои неща. Но все пак смятам, че най-важните трябва да бъдат подчертани и те са свързани първо с това, че както политическият елит, така и гражданите трябва да осъзнаят, и това е ясно от всички документи по процедурата, че това не е инвестиция, която е насочена към регионално развитие. Това е инвестиция, която е насочена към енергийна ефективност. В този смисъл е и възприет подход, който не разпределя средствата равномерно между общините, така че да постигне регионален баланс. Целта на въпросната инвестиция е максимални енергоспестявания на територията на цялата страна. Това е част от политиката по енергийна ефективност, тя е отделена от регионалната политика. И в този смисъл разочарованието е обяснимо, и широкият конкурентен кръг, честно казано, прилича на едно състезание за едни места в една елитна, да речем, гимназия, нека вземем Столичната или Варненската математическа гимназия. Ами нормално е, че ще има разочаровани, когато за едно място кандидатстват четири души. Накрая ще бъдат одобрени тези, които имат най-високите оценки. В тази връзка считам, че настоящото изслушване позволи да се изясни, че методиката стъпва на данни от официални удостоверителни документи и че в нея, като изключим възможността за технически грешки, върху които винаги, естествено, ще реагира органът, който администрира тази процедура, основно данните се извличат от документи, които по волята на Народното събрание съгласно Закона за енергийната ефективност се изготвят от частния сектор. Тоест имаме една държавна делегирана дейност по отношение на енергийните обследвания и издаването на официални удостоверителни документи за характеристиките на сградите, включително и за целевите стойности след приемането на енергоспестяващи мерки. Ако народните представители считат, че това е неуспешна законодателна инициатива, във Вашите ръце е да промените въпросния режим. Но за това смятам, че трябва да има повече конкретни данни, които да докажат, че настоящата система не работи. Към този етап в рамките на подадените сигнали може би това ще е тестът за действие на системата. На последно място, бих искал да кажа няколко думи за етап 2. Считам, че интересът към етап 2, към датата на неговото приключване, първоначално обявения краен срок – 16 януари, не дава възможност да заключим, че етапът ще бъде неуспешен. Защо? Защото към тази дата все още няма издадените административни актове, тоест няма окончателно определяне на бенефициентите по етап 1, и в голяма степен липсата на интерес се корени в надеждата, че може да има някаква промяна и съответната сграда да попадне в класирането за етап 1. Разбира се, тук бих искал да кажа, че може би комуникацията винаги е недостатъчна. Съгласен съм с господин Караджов, независимо от това, че всички документи, свързани с процедурата, са публични, независимо че Министерството на регионалното развитие чрез регионалните информационни центрове предоставят такава информация. Разбира се, не е оправдано може би да очакваме, че всички граждани проявяват интерес към подобни събития и може би тук трябва да призная известен недостиг в комуникацията. На последно място, и с това приключвам, бих искал да кажа, че очевидно имаме проблеми в отношенията между сдружения на собственици и общини. Проблеми, които се пораждат в очевидно неразбирателство по отношение на това как работи механизмът за заявяването на крайните бюджети и във връзка с това, че очевидно са поемани ангажименти или обещания от страна на общинските администрации, които по никакъв начин не следват от документацията по Програмата. Считам, че изслушването е полезно и че фокусът и последиците от него трябва да бъдат върху структурирането на инструменти, с които да продължи да бъде осъществявана една социално ориентирана политика по енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. И тук бих искал да кажа, че Министерството на регионалното развитие ще участва активно в такава политика, но в крайна сметка основната отговорност и водещата роля за провеждането на една такава политика е на Министерството на енергетиката. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, казахте, че не е равномерно разпределянето на средствата, не е равномерен процесът по одобрение на сгради, но той не е само неравномерен, той не е справедлив, господин Министър. Не е справедлив изначално заради изискванията и точкуването. Само ще Ви кажа един факт. Аз съм внесъл въпрос до Вас – очаквам да отговорите. Изначално заради условията са били привилегировани по-новите сгради, защото за достигане на клас А се дават допълнителни точки, а за да достигне клас А една сграда, трябва да е с по-висок енергиен клас изначално, тоест по-новите сгради са поставени в привилегировано положение в тази процедура. Съответно основно се санират сгради от 80-те и 90-те години, а сградите от 60-те и 70-те, които са най-нуждаещите се, са поставени в неблагоприятни условия изначално, тоест нямаме конкурентно начало във Вашата процедура. Сега, в началото казахте още във Вашето първо изложение, че тук проблемът по тази процедура е политически. Не, не е политически. Политически е въпросът какъв размер да е сумата и въобще, че това перо е вкарано в ПВУ, оттам нататък проблемът е организационен и за този проблем отговаряте Вие, а Вие не се справяте. Сега ще цитирам и Пеевски – председателя на парламентарната група на ДПС. Той отвън, като говори, казва винаги – важно е хората да са доволни, важно е хората да са доволни. Ами не са доволни хората. Хората са гневни. Вие не се справяте и много се надявам в следващото ротационно правителство Вие да не присъствате, господин Министър. Благодаря.

Аз не смятам да влизам…

Точно така.

Не, аз бих се въздържал от влизането в лична дискусия. Поднасям извинения на господин Богдански, ако се е почувствал засегнат от моите изказвания. Считам, че проблемът, който постави господин Богдански, не е политически казус. Най-вероятно е социален преди всичко, но най-вече, свързан с методиката, е правен казусът. В тази връзка бих искал да кажа, че както споменах и в началото, въпросните насоки са били обявени през месец декември – 20 декември 2022 г. Имало е едномесечен срок за обжалване. Никой от гневните граждани или общински администрации не е обжалвал въпросната методика. Тя е приложена така, както е разписана в точния ѝ дух и в точния ѝ смисъл. Резултатите са това. Сега остават от формално правна гледна точка способите за защита по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Призовавам всички бенефициенти, които считат, че има допуснати нарушения, да упражнят тези си права. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Защо от другата страна? Ела от тази.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! От парламентарната група на „БСП за България“ инициирахме това изслушваме на министър Тагарев във връзка с негово посещение в Съединените американски щати, които някои медии побързаха да обявяват за ключово, знаково и едва ли не историческо. Самият Тагарев веднага след завръщането си даде няколко интервюта, в които скромно потвърди фундаменталния характер на своята задокеанска визита и осветли нацията за огромните резултати и постижения на водената от него делегация. Тук обаче не е студио на удобна медия, господин Министър. Тук е Народното събрание на Република България и ще Ви се наложи да дадете отговор на доста въпроси, които със сигурност едва ли ще Ви харесат. Да започнем с един съвсем прозаичен такъв. Знаехте ли наистина например, господин Тагарев, че Вашият колега – държавният секретар по отбраната на Съединените американски щати, е възпрепятстван и предварително планираната среща с него се отлага? От този банален въпрос извеждам по-фундаменталния за нивото, на което бяхте приет, и не беше ли редно за САЩ да замине Ваш заместник, след като предварително сте били уведомен за създалата се ситуация, или това най-вероятно щеше да обърка Вашия генерален план, личен пиар за сметка на държавата и с оглед предстоящата ротация на министри? Защото, уважаеми господин Тагарев, Вашето посещение не е нищо повече от един пиар, безсмислени имиджови срещи и никакви реални резултати. Но нека да започна поред. Разбрахме от официалните съобщения на Министерството на отбраната, че – цитирам: „ще задълбочим двустранното сътрудничество в областта на военната сигурност и отбраната и стратегическия диалог“, тоест на дипломатически език става ясно, че нищо ново не е договорено и нищо по-различно няма подписано, защото така е, колеги, когато на военен език се говори за задълбочаване на стратегическия диалог, точно това казваме. Разбрахме, че имаме висока оценка от нашите партньори в усилията за модернизация и превъоръжаване на въоръжените ни сили и това е съвсем очаквано, след като всичките големи инвестиционни проекти на практика са обвързани само с американската страна. Научихме и кога ще пристигнат първите самолети F-16 – пак нищо ново, защото само преди три месеца на посещение в завода беше шестчленна делегация от ВВС, която е докладвала детайлно на министъра на какъв етап е асемблирането на нашите изтребители и всички останали подробности. Всъщност министър Тагарев отиде, за да се разпише в книгата за посещения на завода, да го снимат и след това няколко наши платени агенции да пуснат снимката със съответния текст. Да отбележа само, че във ВВС министър Тагарев беше посрещнат на ниво заместник помощник-секретар по въпросите за международното сътрудничество, или, да разтълкувам, заместник на заместник-министъра на ВВС, но пък снимката с подписа беше хубава и наистина героично е, господин Министър, така е. Другата новина беше, че у нас ще се създаде регионален център за ремонт и поддръжка на страйкърите – също не е никаква новина. Казахме го в Комисията по отбрана – ще Ви го кажа сега пак. Това най-вероятно няма да стане. Щели сме да ги сглобяваме в завод „Ивайло“ във Велико Търново. Знаете ли, колеги, че там работят шепа хора – около двадесетина души, които вече са на възраст 55 – 60 години, и как ще стане точно това? Какви инвестиции Министерството на отбраната трябва да вложи в завода, да обучи млади кадри, да се закупят нови машини, поточни линии за сглобяване на американската техника, защото тя само след година и малко трябва да започне да пристига? Според мен това е мисия абсолютно невъзможна. Кои точно страйкъри ще ремонтираме след това? В нито една натовска армия на нашите съседи няма на въоръжение бойни машини „Страйкър“. Да, в Европа има – 183 броя. Те са във Втори кавалерийски полк на Американската армия, базиран в Германия, но тях ли ще ремонтираме, господин Министър? Американските машини ли ще ремонтираме тук в България? Така че какво ще ремонтираме и поддържаме от това, което обявихте, не става много ясно. Сега идва последната новина, която Тагарев лансира по БНР от Вашингтон за евентуално разполагане на войски на наша територия и подготовка съответно на инфраструктурата. После доразви по БТВ с едно бомбастично продължение за 6 милиарда инвестиции, довеждаща инфраструктура, пътища, жп линии, складове, тръбопроводи, продуктопроводи и какво ли не, като, забележете, една част от тези средства щели да дойдат от фондове на НАТО и Европейския съюз. Чудесно! Кажете сега, господин Министър, каква част от тези средства договорихте? Кога започва тяхното усвояване? Защото така казахте пред БТВ, че сте водили такива разговори. Колеги, нещо много сериозно. Очаквам, господин Министър, да отговорите поемали ли сте ангажименти за включване на български военнослужещи в операциите на САЩ и Великобритания в Червено море и Аденския залив? Ситуацията е изключително деликатна и всяко Ваше прибързано изявление или действие е много опасно, защото все още, припомням, двама българи от отвлечения кораб „Галакси“ са в плен. Вчера в Комисията по отбрана Вие отново заявихте, че България е готова да се включи в такава наказателна операция в Червено море. Това излага на сериозен риск живота на нашите сънародници. Напомням, че след първите удари на Съединените щати и Великобритания по позиции на хутите в Йемен преди няколко дни нашият съюзник в НАТО Испания официално обяви, че излиза от коалицията и се отказва от участие в операцията. Вие поемали ли сте някакви ангажименти? Питам съгласувано ли е това с военното ръководство на Министерството на отбраната? В заключение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), приключвам, само ще спомена и Вашите свободни съчинения на тема българска история и контрол над медиите. Няма да се разпростирам. Сигурен съм, че ще има такъв въпрос към Вас в изслушването. Искам обаче като историк да Ви кажа, господин Тагарев, историята наистина се пише от победителите – обаче Вие не сте никакъв победител. Вие нищо не сте спечелили. Не сте се явявали на избор и Вие сте министър по едно щастливо стечение на обстоятелствата, но повярвайте ми, не за дълго. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Зафиров, дами и господа народни представители! Двустранните отношения между България и САЩ във военната област имат стратегическо значение за взаимно зачитане на интересите на базата на общоприети принципи и норми на междудържавно общуване. Началото е поставено с подписването на Меморандум за сътрудничество през 1994 г., последвано от множество споразумения за сътрудничество в различни области. Необходимостта от засилено сътрудничество в отбраната е подчертана в подписването на 28 април 2006 г. от господин Ивайло Калфин от Българската социалистическа партия и Кондолиза Райс – министри на външните работи. Споразумение, което дава и начало на изграждането на българо-американските съвместни съоръжения, където и днес се провеждат съвместни двустранни и международни учения и тренировки. Отношенията между двете страни са издигнати на качествено ново ниво чрез установяване на стратегически диалог на България и САЩ по време на посещението на министър-председателя Борисов през месец ноември 2019 г. На тази основа през 2020 г. министрите на отбраната подписват десетгодишна Пътна карта за сътрудничество в областта на отбраната, подчертаваща необходимостта от противодействие на морските, кибер- и хибридни заплахи в региона на Черно море. През месец септември миналата година делегация, ръководена от госпожа Габриел, посещава Вашингтон с цел възобновяване на стратегическия диалог. В сферата на сигурността и отбраната са дискутирани сигурността в региона на Черно море, отбранителната инфраструктура, включително и военната мобилност, многонационална бойна група на НАТО на българска територия и киберсигурност. През миналата седмица аз посетих Съединените щати и делегацията включваше началника на отбраната и експерти, както и посланика ни в САЩ и представители на службата на аташето по отбраната. По време на визитата проведох срещи в Департамента на отбраната със заместник-секретаря, както подчертахте и Вие, фактически с номера две, три и четири в Пентагона – всички, които имат ключови длъжности по отношение към общите ни дейности. Да, малко преди това се разбра, че секретарят по отбраната няма да може да домакинства срещата, но това беше реално два дни преди заминаването и решихме да проведем срещата така, както е планирана, и тя постигна успехите си. За Ваша информация с господин Остин съм разговарял вече няколко пъти по време на срещите на министрите на отбраната на НАТО и срещите в така наречения формат „Рамщайн“.

Той е болен, недей да лъжеш. На снимка си го видял само.

Освен това проведох срещи в Министерството на Военновъздушните сили с най-високото длъжностно лице, което има отговорности по отношение на международното сътрудничество, в Държавния департамент с помощник-секретаря по политико-военните отношения, в Съвета по национална сигурност в Белия дом, с генералния директор по отбранителна политика, с директора и целия ръководен състав на Агенцията за сътрудничество в отбраната и сигурността , с президента на Националния университет по отбраната и в Конгреса на САЩ с конгресмените Джон Уилсън и Майк Търнър. Освен това проведох среща с вицепрезидента и генерален мениджър на General Dynamics Land Systems, по покана на Атлантическия съвет „Джеймстаун“ участвах в публични дискусии по теми, които са свързани със сигурността в региона на Черно море, Западните Балкани и перспективите за развитие на трансатлантическото сътрудничество. Както отбелязахте, господин Зафиров, посетих и производствените мощности на заводите на „Локхийд Мартин“ в Грийнвил, Южна Каролина, и се запознах на място с хода на тяхната подготовка, която е много по-напреднала от месец септември. Новината оттам е, че седем от първите осем самолета, договорени вече, са в различни фази на асемблиране и че е постигнат производствен капацитет, който ще позволи без забавяния да бъдат построени, произведени и следващите осем самолета.

Нещо неустойки?

Основните теми за обсъждане в публичните институции бяха свързани с развитието на двустранното сътрудничество, модернизацията на нашите въоръжени сили, средата за сигурност в региона на Черно море и Западните Балкани и помощта за Украйна. Беше отбелязано високото ниво на сътрудничество в областта на отбраната, напредъкът в модернизацията. От американска страна беше изказана благодарност за изпълнение на ангажимента за увеличаване на средствата за отбрана до 2%, който тази година благодарение на Вашето решение ние ще постигнем, както и подкрепата, която страната ни оказва за Украйна. Във фокуса на дискусиите бе напредъкът, постигнат по изпълнението на двата проекта за F-16 и страйкърите. Подчертах, че изграждането в България на регионален хъб за ремонт и поддръжка на бронираните машини е сред приоритетите на българската страна – както и Вие държите това да се случва, и аз държа това да се случва. Работим в тази посока независимо колко души работят в момента в този завод и на каква възраст са. Това е от интерес на българската икономика, от интерес на цялата държава. В контекста на предстоящата Среща на върха на НАТО, която ще бъде отново във Вашингтон през лятото, дискутирахме въпроси, свързани с бъдещето на Съюза и общия ни принос към изпълнение на неговите мисии и задачи. Запознах представители на американската администрация с плановете за изграждане на необходимата инфраструктура за разполагане на националната бойна група и усилването ѝ при необходимост до ниво бригада. Да, цитирах тази сума, проверих после, точно така е. Министърът на финансите в интервю в края на месец октомври обявява 6 милиарда като държавни гаранции за изпълнение на тези проекти, след като инвестираме десетилетия в транспортните връзки от запад на изток, да имаме сега такива транспортни връзки от юг на север, които да подпомогнат развитието на определени региони от страната, а да бъдат там, където е възможно, съгласувани с посредниците за развръщане на въоръжени сили, за които за определени елементи можем да заявим съфинансиране по международни програми. Тук ролята на Съединените щати е важна, те разбират това и ще окажат необходимото съдействие. Споделих, че следим с безпокойство развитието на обстановката и повишените рискове и заплахи, постигнатата договореност между България, Румъния и Турция за създаване на Черноморска противоминна група с участието на сили и средства от военноморските сили на трите държави. Дискутирахме сигурността от Западните Балкани, което също е въпрос от общ интерес, нашето участие и принос към мисиите на НАТО – KFOR в Косово и Althea в Босна и Херцеговина. Представителите на САЩ на всички нива дадоха висока оценка за приноса на страната ни към сигурността на Алианса и изразиха благодарност за подкрепата, която ние оказваме на Украйна. В резултат на посещението мога да кажа, че американската страна високо оценява усилията на страната ни като надежден съюзник и партньор както в рамките на НАТО, така и на двустранна основа. Двете страни споделят общи оценки за рисковете и заплахите за сигурността в Европа и региона на Черно море. В резултат на дългогодишните усилия от двете страни отбелязваме съществен напредък в реализиране на два от основните проекти за модернизация на българските въоръжени сили, които ще допринесат за развитие на потенциала и за индустриално сътрудничество. Американската страна потвърди изпълнението в срок на заложените в договорите параметри и проекти, свързани с модернизацията ни и използване на фондовете по линия на Програмата за чуждестранно военно финансиране. Този установен диалог с тази среща се задълбочи. Тя нито е първа, нито е особено фундаментална, това е процес, както се постарах да Ви покажа, продължава 30 години и много правителства са работили в тази посока. Накрая ще споделя и нещо лично, но свързано все пак с равнището на отношенията ни със Съединените щати. Ярък спомен у мен ще остави възможността да се снимам пред един от паметниците на Васил Левски в Съединените щати – нещо, което не би могло да се случи например в Руската федерация, където няма нито един паметник на този наш национален герой. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплики на народния представител Костадин Костадинов: „Лъжеш!“)

Има Паметник на героите на Шипка и на Плевен в Москва. Ти там ще отидеш само като военнопленник.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, от една рутинна визита в Щатите правим изслушване в парламента. Рутинна е, защото кажи-речи всеки един редовно избран министър на отбраната в България в последните 20 години е имал своя визита в Щатите, така че това не е някаква голяма новина. Голямата новина всъщност е размразяването на стратегическия диалог с Щатите, който започна с визитата на вицепремиера Габриел през есента и продължава във връзка с тази визита. Това е важното нещо – да възобновим диалога с Щатите, който през 2021 – 2022 г., през последните няколко правителства, които бяха в тези години, беше замразен. Надявам се оттук нататък той да бъде наистина на нивото, на което трябва да бъде. Сега, големи новини оттам няма. Ще цитирам само няколко от нещата, които бяха казани от вносителите. Регионалният център за „Страйкър“ ще го има и това не е новина. Новина би било, ако го няма. Най-малкото, както обсъждахме тук проектите за договор, 70 млн. долара България е платила или плаща за изграждането на този завод, така че той трябва да се случи. Платили сме си го. Колкото до това дали ще бъдат разположени американски войски, тук по-скоро основното важно нещо е да си изградим ние нашата собствена инфраструктура като страна домакин – нещо, което сме обсъждали многократно в този парламент. Надявам се тази година да имаме и проектите, които да бъдат изпълнявани. Това така или иначе ще става след 2027 г. – такива са плановете. Така че и тук не е нещо спешно и нещо, което ще стане сега. За шестте милиарда лева, които се цитират, доколкото сме запознати със Закона за държавния бюджет, капиталовата програма на Министерския съвет е горе-долу в такъв размер. Това са всъщност инфраструктурните проекти, които България трябва да изгради за собствената наша икономика – магистралите Русе – Велико Търново, прохода към Стара Загора, съответно вече връзката, коридор № 8 и така нататък. Това са изключително важни проекти за нашата собствена икономика. Мисля, че тук има консенсус, че трябва да се случат. Това са пари, които българската държава плаща, за да си оправи собствената инфраструктура, свързано в посока Гърция – Румъния и посока Северна Македония – Черно море. Моят въпрос всъщност е свързан с Решението на Народното събрание, което взехме на 8 декември. То включва точка четвърта: Министерският съвет да проведе преговори с правителствата на съюзниците в НАТО за разполагане на съюзнически противовъздушни и брегови противокорабни ракетни комплекси за усилване отбранителните способности на България. Това е изключително важна тема за България и нещо, което сме обсъждали в тази зала. Моят въпрос е: била ли е тази тема част от разговорите Ви в Щатите? Мисля, че е важно да имаме развитие в тази посока. Благодаря Ви.

Господин Гаджев, отговорът е „да“, поставихме този въпрос. Разбира се, ще е необходимо време, за да стигнем до общо разбиране и в Пентагона, и в Държавния департамент. Те са наясно със ситуацията тук и в процеса на времето, в следващи срещи и разговори на различни равнища ще бъде дискутирано отново, за да можем да повишим нашата сигурност с помощта на нашите съюзници.

Господин Председател, моят въпрос към министъра. Тъй като през последните седмици проведох няколко срещи с военнослужещи, се установи, че тази година ще бъде пенсиониран значителен контингент от нашия команден състав, което ще предизвика криза в управлението на нашата армия, тъй като ще имаме 1000 души недокомплект само офицери с хората, които ще бъдат пенсионирани. Това е само за командния състав. 1000 души недокомплект! Отделно имаме недокомплект в редовия и в сержантския състав. Нямаме как да мотивираме хората да предпочетат военната професия пред останалите. Тук се говори за някакви милиарди, за средства, заделени за инфраструктура, за други военнослужещи, за други държави. Най-важното – стандарта на нашите военнослужещи, не сме поставили на първо място. Говорим какви битови условия ще създадем на бъдещия американски контингент, който ще дойде тук. Аз задавам въпроса: ако ние нямаме наша войска, заради това ли отидохте в Америка, за да поканите американците да изпълняват функциите на нашите въоръжени сили? Тоест да ги ползваме като своего рода българско прокси, за което ще плащаме много повече, отколкото в момента плащаме за нашите военнослужещи. Така ли смятате, с тези сили, да противодействате на Русия, тъй като, доколкото разбирам от последните Ви изяви, ние вече имаме стратегически противник в района на Черно море – Русия?! И с какво точно ще го възпираме този противник, при положение че нашите въоръжени сили в трите си основни компонента изостават? Разбирам, че можете да правите заявление като някое ЗКПЧ от изминалите десетилетия – да се говори с клишета, да се говори с дитирамби, да се правят заявления, които да бъдат угодни на големия брат, но само със заявления няма как да повишим нашите защитни способности. Още нещо, тъй като сте заявили, че историята на България трябва да се пренапише, че българите не трябва да са благодарни на Русия, може би на предстоящия празник на Трети март да заявите това от Паметника на Шипка пред насъбралите се българи и да кажете, че този паметник е излишен, да направите същото в Плевен пред костницата на загиналите руски войници – че тази костница е излишна и няма защо да бъде споменавана и тачена. Можете да направите същото в Храм-паметника в Шипка, където в знак на благодарност на загиналите руски войни е издигнат този храм. Смятате ли, че те трябва да бъдат заличени? И най-важното, смятате ли, че Вашият пост трябва да бъде заличен, тъй като първите хора, които са стъпили на него, са били руски генерали със създаването на Княжество България? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Първанов, няма да коментирам втората група въпроси. Първият въпрос, който поставихте, е изключително важен и заслужава постоянното внимание и на Комисията по отбрана, и той е на вниманието на Комисията по отбрана, и на вниманието на пленарната зала, на целия състав, тъй като от възможностите ни да го решим зависи бъдещето на армията и отбранителните ни способности, но той не е обсъждан по време на посещението ми в Съединените щати. По този начин излиза извън темата на настоящото изслушване. Благодаря Ви.

Ти нищо не отговори! (Шум и реплики.)

Искам процедура по начина на водене.

Надявам се, че господин министърът ще отговори на въпросите, които ще му се зададат. Уважаеми господин Председател, господин Министър на войната, уважаеми колеги народни представители! Господин Тагарев, много ясен и прост въпрос: по чия покана и с каква легитимация посетихте Съединените американски щати или беше някакъв Ваш личен порив да отидете в тази страна? С кого точно се видяхте? Защото от интервютата и изявленията Ви чуваме, че са Ви приели номер три и номер четири, както Вие ги нарекохте – помощника на помощника в Пентагона, което не звучи сериозно. Едва ли не са Ви подритвали като мръсно коте от единия ъгъл на другия ъгъл на Пентагона. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Извинявайте, но това наистина е обидно не за Вас, а за България и за българските въоръжени сили. На следващо място, какво точно договорихте? Наистина ли ще идват чужди войски, макар и част от НАТО, в България, защото навярно си спомняте като преподавател, че дори по време на Студената война и на Варшавския договор в България е нямало чужди войски. Това Вие ли ще го допуснете? На следващо място, подписвате се на един от нашите самолети F-16, Block 70, които да се надяваме, че някога ще дойдат в България. Една много проста справка от Ройтерс от тази седмица, не е българска справка: F-35 в момента струват 82,4 милиона долара. F 35! Нашите F-16 струват около 155 милиона на самолет! Нещо говорихте ли по тази тема. (Шум и реплики.) Имаше ли нещо, или просто отидохте и се разписахте за пореден път? Когато говорим за инфраструктура, това е част от „Три морета“ и всички сте наясно за какво иде реч. Ако не сте наясно, нека да го изясним. Предполагам си спомняте, господин Тагарев, че дори и Хитлер не е успял да изгради тази инфраструктура. Знаем как завършва Втората световна война. Затова ли говорихте, или за нещо друго говорихте? Следейки Вашите изяви оттам, и това, което Вие сте направили наистина, ако е вярно това, което говорите, е национално предателство. Много Ви моля, отговорете един път ясно и точно на всичките въпроси, които Ви се задават.

Уважаеми господин Председател! Господин Гуцанов, мисля, че вече отговорих. Публично известно беше, че секретарят Остин два или три дни преди да тръгна, стана ясно, че е влязъл в болница.

По чия покана?

По негова покана отидох. Срещнах се с неговия заместник, той има само един заместник и по веригата са всички други следващи нива, които имат отношение към работата с България – нашите двустранни отношения, отношенията в НАТО, отношенията Съединени щати – Европа, и на най-високите равнища в Държавния департамент, в Съвета по национална сигурност и в Пентагона. Дали F-16, или F-35, няма как да дискутирам нещо, за което няма решение. Само да Ви припомня, че има два договора, които са именно за F-16, не за друг тип самолет. И двата договора са ратифицирани от Народното събрание и няма как аз да говоря за нещо друго там. Благодаря.

Господин Председател, Вие преди малко направихте много уместна забележка на предишния министър Цеков, като му казахте, че всъщност тук последната дума имат народните представители. Затова се обръщам към Вас да направите забележка на лицето Тагарев в момента, което на практика избяга от своето конституционно задължение да отговаря на въпроси, като каза, че просто няма да отговори. Така е преценило лицето Тагарев, и то смята, че е над народните представители, то е над парламента и очевидно не смята за нужно да изпълнява задълженията си, макар че за това му плащат заплата българските данъкоплатци. Ако не му харесват задълженията, ако не смята да ги изпълнява, да си подава оставката и да се пръждосва от поста, който заема. Господин Председател, обръщам се към Вас, защото все пак Вие се опитвате да вкарвате някакъв ред в залата, включително и със забележки към нашата група, което, разбира се, ние приемаме. Направете забележка и изрично се обърнете към Тагарев, когато не отговаря на въпроси и не изпълнява своите конституционни задължения, защото това е най-малкото. Той тук не отговаря на народни представители и казва кои сте Вие, няма да Ви отговарям, а утре ще каже, че няма да се обяснява, и няма нужда да дава отчет даже, защото той е над закона, над всичко. Това не е нормално и Ви моля да прекратите тази практика.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, това е практика на господин Тагарев да се подиграва с Народното събрание. Не само че не изпраща покани за Богоявление, като не смята народните представители за живи, а освен това договаря в Съединените щати най-вероятно, поне от неговите изявления, влизането на чужди войски в България. Кой му е дал тези правомощия? С кого е съгласувано? На редица въпроси, които бяха зададени и от мен, и от предходни колеги, не се отговаря. Какъв е смисълът той да идва в тази зала? Може би единственият смисъл е, за пореден път го казвам, да дойде с оставката в джоба си и най-накрая да освободи българския парламент, българското правителство и страната ни от своето присъствие. Може би трябва да отиде в Украйна и да служи на отбраната на тази държава, но това наистина вече минава границите на разумното. Всяко нещо има своите си граници. Наистина Ви моля, или да отговаря господин Тагарев, или няма за какво да се губи времето на Народното събрание. За трети път го казвам: да влезе с оставката си в джоба.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, двама български моряци са похитени от хутите, казвам Ви го в прав текст, двама са похитени и отвлечени от хутите. Вие правите изявление как ние ще изпратим военни специалисти в операция срещу хутите в Червено море. След първия път, когато го направихте по телевизията, Ви се е обадила по телефона лично на Вас сестрата на капитана на кораба, един от похитените. Казала Ви е, защото явно Вие не знаете, че хутите са заявили, че всеки, който се включи в операция срещу тях, става законна военна цел, което означава, че нашите моряци ще бъдат вече не отвлечени, а военнопленници, с всичките последствия, които може да настъпят. Тя Ви казва това по телефона, а Вие задавате леко неадекватния въпрос, ама те не са ли освободени? Което показва, че Вие дори не знаете, че са похитени към онзи момент. Там благодарение на нея разбирате, че брат ѝ и още един моряк са отвлечени. Вчера или онзиден, не си спомням кога, отново правите изявление как ще изпращаме военни специалисти в операция срещу хутите. Въпросът ми е следният: кое е по-важно за Вас – животът на българите, били те двама, един или половин българин, или желанието Ви да се впишете някъде и да Ви погалят по главичката някакви външни партньори, които дори нямат желание ние да участваме в това, тъй като това не е наша война. Животът на двама българи нищо ли не струва за Вас? Вие министър на коя държава сте? Не трябва ли най-важното на всеки един в изпълнителната власт да бъде животът на българите особено в такава ситуация?

Има и сега ще кажа какво.

Отивате на посещение в Щатите, заявявате някакви неща, които са оказва, че половината не важат. Обявявате едни 6 милиарда, където излиза Гаджев да каже, че ги нямаме, а междувременно плюете на живота на двама българи. Кое Ви е по-важно? Да обявите някакви неща в Щатите, или живота на двама български моряци? Вие доволен ли сте отзад?

Уважаеми господин Йорданов, не е вярно, че съм получил информация от сестрата на капитана на Galaxy Leader. Бях информиран. Вярно е, че тя ми звъня, и тук трябва да отбележа, че освен двама наши моряци на Galaxy Leader има още седем пленени от сомалийските пирати, които са в същия регион. За нас е изключително важно да гарантираме сигурността на българските граждани и на българската собственост. Във втория случай корабът е собственост на българска фирма. В това отношение за нас също така е важно да поддържаме контакти и комуникация с нашите съюзници. Водеща страна там са Съединените щати и с подкрепата на Великобритания основно, но има и други страни, които участват в тези операции. Затова, да, обмисляме различни варианти, с които да се включим. Основният вариант е офицер за свръзка в щаба, който ще ръководи тази операция, за да може да гарантираме, че по най-добър начин ще защитим интереса на българските граждани. Да, това беше тема за разговор, макар и маркирана съвсем накратко. На срещата изясних този наш интерес да защитим живота на българските граждани. Благодаря.

Господин Тагарев, по повод Вашето посещение в САЩ. За съжаление, ние не виждаме, а то не се и очакваше каквото и да било развитие, някаква реална и бърза доставка на оборудване, тоест на самолети в България. Настина интересен е въпросът дали ще успеят да дойдат, преди да се пенсионират пилотите, които се подготвят за обучение на F-16? Какво ще правим, при положение че самолетите МиГ-29, които в момента носят нашето бойно дежурство, са вече на финала на своите възможности? Не е това предметът на въпроса, който исках да Ви задам. Въпросът е: срещите, които Вие проведохте, профилът на хората, с които Вие се срещнахте, до голяма степен е фокусиран не върху България и върху сътрудничеството в България, а сътрудничеството с Украйна. Въпросът е: какво всъщност договорихте по отношение на Украйна? Знаем, че до голяма степен включително и това Народно събрание, но и Министерският съвет, и Министерството на отбраната функционират като Министерство на отбраната на Украйна. Искам да ни кажете дали сте договорили и какво сте договорили още? Дали е останало нещо неизнесено от нашите складове в посока Украйна? В този аспект, както Вие бихте го нарекли, някаква съюзническа лоялност, а всъщност намеса в една война, която беше дълги години продуцирана, още от 2014 г. чрез притискане на руското малцинство на територията на тази бивша съветска социалистическа съюзна република, която доведе до ескалацията на това напрежение и до намесата на България по един крайно неадекватен за нашата история начин в тази война, в тази братоубийствена война. Повтарям въпроса: договорихме ли нещо останало все още в България, за да даваме на Украйна? Благодаря.

Благодаря, господин Дренчев. Доставките на самолети F-16, и това беше един от резултатите, че вървят по график. Първият самолет ще бъде готов като конструкция на самолета през тази пролет, след това ще започне инсталацията на различни видове системи, знаете колко сложни системи има на един боен самолет, и от есента започват включително летателни тестове. Това, което може би не се чу тук, но пет самолета Blok-70 вече са доставени на първите две страни, които купуват такива самолети. Така че поне хипотезата за чертежи мисля, че вече отиде в историята и не би трябвало да се връщаме към нея. Въпросът за МиГ-29 не сме дискутирали със Съединените щати. Въпросът за помощта за Украйна, разбира се, казах в моето първо изказване, че беше един от въпросите за разговор, тъй като и в тази зала аз съм го говорил. Подкрепата за Украйна е в наш стратегически интерес, за да гарантираме по-добре нашата сигурност. В Съединените щати обсъдихме въпроса за финансово компенсиране от американски фондове. Помощ, която ние предоставяме, и възможността за използване на тези финанси, които те биха могли да ни предоставят, срещу помощта за Украйна. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Българската армия остава една от малкото институции, ползваща се с доверието на българския народ. Винаги съм бил привърженик Българската армия да бъде модерна, добре въоръжена, защото това е гаранция за независимост, суверенитет и достойнство като нация, и да не се налага използването на чужди войски и техника да ни охраняват. В последните години управляващите мнозинства направиха две странни от търговска гледна точка покупки на военна техника. И ако при Договора за F-16, Block 70 възможностите за включване на българската икономика са минимизирани, то при Договора за закупуване за 1 млрд. 370 млн. долара на бронетранспортьори „Страйкър“ все още има възможности към обслужването и производството на снаряжението им да бъдат включени и наши фирми. Ето защо, отчитайки единствено и само интересите на българските фирми и българската държава, бих желал да се информирам за следното: при посещението си в Съединените американски щати какви действия предприехте за придобиване на възможности за производство на необходимите за бронетранспортьорите боеприпаси от фирми от Българския военнопромишлен комплекс? Благодаря.

Благодаря, господин Манолов. Да, двата договора са сключени, ратифицирани от Народното събрание. Ние като предмет на договори не сме ги обсъждали. Обсъждали сме тяхното изпълнение – в срок, качествено, в наш общ интерес, което включва и развитие на индустриалния капацитет тук, за да поддържаме и да осигурим тяхното използване и сигурността на доставките, и всичко друго, което е необходимо, за да гарантираме отбранителните способности дори в кризисна обстановка. Сумата, която посочихте, не е само за страйкърите. Там се очакват още два договора. Говорили сме дотук за боеприпаси и за ракетно въоръжение, като във втория от тях ще дискутираме и евентуалното участие. Но да, това беше предмет на разговори, включително с представители на бизнеса, че България има сериозен капацитет и специализация в областта на производството на боеприпаси и бихме искали, дали във връзка с този договор, или като бизнес инвестиция, да видим тук производство на боеприпаси по натовски стандарти. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Ще започна с посещението в Щатите, за да направя плавен преход към въпроса, който ще задам, за да се чувствате удовлетворени Вие. Та, господин Министър, гледах Ви едно интервю пред американска медия, в която на въпроса: „Не Ви ли е трудно да се оказва подкрепа на Украйна, при положение че има такава съпротива в българското общество?“, Вие казахте: „На мен това ми е работата.“, буквално. Аз все си мисля, че Вашата работа не е да оказвате подкрепа на Украйна, а да оказвате като министър подкрепа на Българската армия да е боеспособна. Ако тя беше боеспособна, можеше и да може да организира операция по спасяването на похитените български моряци. И сега Вие като български министър, чиято работа не е основно да подкрепя Украйна, а основно да се грижи за българите, въпросът ми е: след като правите, включително и от тази трибуна, изявление как ще пращаме съветници, офицери за свръзки или каквото и да е в тази операция, отварям една скоба – ние логично ли е да работим с нашите партньори? Но когато хутите са заявили ясно, че ще смятат за военна цел всеки, който се включи, може би затова не се бие тъпанът. Та след като Вие го обявявате така официално за n-ти пореден път, бихте ли спали спокойно, ако, не дай си боже, моряците, които са похитени от този кораб, бъдат освободени – и румънецът, и мексиканецът, и филипинците, а нашите двама останат като военна цел там благодарение на Вашите публични изяви, защото така им давате повод? А те следят българската преса и българските медии.

Аз коментирах вече този въпрос от гледна точка на посещението в Съединените щати, което е тема на днешното изслушване, но все пак ще подчертая още веднъж, че причината… Първо, не знам Вие как си представяте българска операция за спасяване на моряците. Аз не мога да си представя българска операция. Не мога да си представя такава. Това, което дискутираме с наши съюзници, е да участваме по такъв начин, по който най-добре да се гарантира сигурността на българските граждани. Това е дискусията с нашите съюзници. По отношение на помощта за Украйна. Нашата сигурност, нашата отбрана, капацитетът да възпрем потенциален агресор се изгражда по няколко различни начина, единият от които е да развиваме нашите собствени отбранителни способности и другият е да гарантираме по-стабилна среда за сигурност, което няма как да се случи, ако господин Путин постигне целите си в Украйна. И затова именно в този комплекс от решения помощта за Украйна излиза на толкова важно високо равнище. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, бих искал да засегна някои от темите, които бяха елемент на изслушването. Първо трябва да кажем, че подкрепата за Украйна всъщност е решение на Народното събрание. От ноември месец 2022 г. до декември месец 2023 г. всичката помощ за Украйна е решение на Народното събрание и изпълнителната власт трябва да го изпълнява. Тук би било добре наистина, ако са се договорили средства, с които да бъдат компенсирани тези неща, както, между другото, и една част от решенията на Народното събрание да бъдат компенсирани. Това, щом е било елемент от разговорите, надявам се да видим и подробна информация как и колко средства сме получили и ще получим за възстановяване. Тук може би ще Ви изненадам, но вече има получени средства по програмата FMF на Съединените щати точно заради подкрепата, която сме изразили с първия пакет военна помощ, което беше, мисля, че лятото на миналата година получено. Така че да, системите, които ние предоставяме, се компенсират със средства, които България вече използва за закупуване на нови боеприпаси. Отново се повдигна темата за F-16. Хубаво е, че вървят в срок техните доставки. Защо се избра F-16 или F-35? Има много причини, една от които е тогавашните цени на F-35. Впрочем цената на F-16 не е 150 и колко милиона бяха казани, а 62 – нека да бъдем коректни. Отделно тук по-важното нещо е не дали те ще бъдат готови в срок, а ние да бъдем готови в срок, защото, ако не си оправим инфраструктурата, която е прилежаща (реплика от народния представител Борислав Гуцанов), ако не си оправим самата прилежаща инфраструктура… Впрочем, ако бяха дошли навреме – 24-та година, сега нямаше да има къде да ги настаним и това е проблем на редица министри на отбраната в последните три години. Затова важното е до края на годината цялата работа по инфраструктурата не само да бъде изградена, но да бъде и сертифицирана, за да може, когато дойдат следващата пролет, да бъдат вече разположени в авиобазите. В противен случай те няма как да бъдат разположени, а това вече би било голям проблем. Колкото до боеприпасите, надявам се преговорите там да са минали успешно и в договора, който предстои да гледаме, за боеприпасите за страйкърите да се произвеждат в България, и това би било голяма полза за българската отбранителна индустрия и имаме такива възможности. Сега бих искал да използвам малко, че и господин Йорданов използва да ме назове поименно. Не че 6-те милиарда ги няма. Просто 6-те милиарда не са 6, а са 5 и са капиталовата програма на правителството, която всички ние одобрихме в залата. Тук важното нещо е, да, инфраструктурата, която се изгражда, е съвместима с военната мобилност и с плановете на Европейския съюз от 2015 – 2016 г., когато започна работа по военната мобилност, но тук по важното нещо е тази инфраструктура, която се изгражда, да отговоря на изискванията, защото военните изисквания за превоз на по-тежка техника са много по-различни от гражданските. И това е проблем, като давам за пример не България, а Германия, където в последните 30 години всички магистрали, които са строени, не издържат на подобна техника и съответно германците трябва да си реконструират собствената инфраструктура, за да може да издържа на превоз на по-тежка техника. Тук е важно изпълнителната власт да обърне внимание при възлагането вече на строителството дали новите инфраструктурни трасета ще могат да издържат на тези по завишени критерии, защото едно е 30-тонна машина, друго е 60 тонна машина и как се отразява на пътя. Това е изключително важно. По принцип изпълнителната власт да го има предвид, защото да не се окаже, че ние хубаво ще си построим инфраструктурата, но тя няма да може да се ползва. Това не би било добър резултат. (Реплика от народния представител Борислав Гуцанов.) Колкото до самата визита, тя е част от стратегическия диалог между България и Щатите. И не е първата, надали ще е и последната визита на български министри в Щатите. Надявам се всяка визита на министър да буди това желание за изслушване в народните представители. Ето например сега разбирам, че министърът на иновациите е в Щатите също. Надявам се следващата седмица да внесете изслушване и на нея какво е свършила в Щатите, и на нас ще ни бъде интересно да разберем. Благодаря.

Господин Председател, благодаря Ви. Първо, ако може да предупредите предварително колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ с подвикванията да са по-внимателни.

Предварително?

Да. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото започнаха подвикванията още преди да се кача, което е много симпатично, обаче не е особено правилно и може да доведе до съответно ответни такива реакции. Аз не разбрах какъв е поводът за това изслушване. Отишъл министърът в Щатите, върнал се от Щатите, свършил малко хубава работа и ние го викаме в парламента да го изслушваме. Сега Кирил Петков е в Давос, Асен Василев, да ги викаме и тях, след като се върнат, да ги изслушаме с кого са се срещали, какво са си говорили. Вчера имаше изслушване на министъра в Комисията по отбрана, той си отговори на всички въпроси. Идва сега днес тук и 80% от въпросите бяха неадекватни, никаква връзка с нещо важно за парламента. (Шум и реплики.) Ние имаме да приемаме Закона за Българската народна банка, за да влезем в еврозоната. Вместо да се занимаваме с това, ние викаме министъра за едно рутинно посещение, на което на всичко отгоре той вече е отговорил в Комисията по отбрана вчера. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Иначе… Ето, господин Председател, ако може да направите забележка на симпатичния господин тук, който ни забавлява с тези подвиквания. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Иначе по отношение на господин Тагарев, ние сме доволни и от казаното по отношение на посещението в САЩ, и по направеното дотук. Трябва да бъдем съвсем откровени, превъоръжаването на Българската армия върви с темпове, в които не е вървяло в последните 30 години, и това го знаят всички. Не става дума само за самолетите, за страйкърите. Предстоят нови интересни инициативи, финансирането се увеличи значително и оттук нататък ние трябва да гледаме единствено в посока страната си и нашите стратегически цели. Част от нашите стратегически цели са адекватното ни геополитическо отношение на случващото се на изток от България. И в това отношение, господин Тагарев, единственото, за което много ще настояваме, е всичко, което българският парламент е инициирал и гласувал по отношение на помощта за Украйна, да бъде изпълнено. Имаме над 100 бронетранспортьора, които да изпратим. Да ги изпратим наистина, защото украинската страна ги очаква. Да не направим една година, откакто е започнала тази инициатива, да бъдем доста по-бързи в случването на всичко това. Допълнително към нещата, които трябва да свършим, съответно продължаване на разговорите с Украйна, продължаване на разговорите с нашите партньори. Трябва да си вземем парите от Европейския фонд за помощта, която сме изпратили вече на Украйна, и да видим какви са възможностите за получаване и разполагане в България на натовско въоръжение, на натовски сили, за да може да противодействаме на потенциална заплаха от Русия, и Ви благодарим в това отношение за Вашите усилия. Благодаря. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Уважаеми господин Председател, Вие проявихте толеранс, аз следя внимателно дебата. Проявихте толеранс и извън обхвата на дискусията позволихте да се зададат въпроси, които касаят и според нашата парламентарна група доста важни тези, а и касаят живота и здравето на български граждани, като двамата пленени българи. Така че Вие като председател не позволявайте на един народен представител да казва кои въпроси са адекватни, кои са неадекватни, тъй като това го преценяват зрителите, гражданите – хората, които гледат, слушат или се информират за заседанията на Народното събрание. Това е абсолютно недопустимо – излиза един народен представител и едва ли не забранява на другите народни представители да питат, да се интересуват, особено когато го правят за пленени българи, когато питат разтревожено министъра какви действия ще се предприемат и така нататък. Затова тук е Вашата роля да го направите. Иначе аз от реакциите на министъра и от това, което той ни е обяснявал, от формалността на неговите отговори не съм изненадан. Той така се скри и зад една служителка, когато направи скандала с Богоявление, въпреки установения ред в Министерството на отбраната. Абсолютно се скри министърът зад една служителка, което не му прави чест, както и много други работи. Въобще престоят му на поста не му прави чест.

Господин Председател, аз ще припомня една част от думите на Тагарев, когато имаше въпрос към него за пленените българи в Йемен, макар че той е извън обхвата на това изслушване. Позорната реплика, която изрече лицето Тагарев от тази трибуна, беше: „Ние не можем да направим спасителна операция, няма как да стане това нещо.“ Всъщност какво каза лицето Тагарев, което в момента временно е назначено като…

Не, не. Вижте, вижте, господин Минчев, когато тук, на тази трибуна, един човек, който в момента е министър и за това получава десетки хиляди левове заплата като министър и той си позволява да не отговаря на въпроси на български народни представители, на практика да суспендира нашите правомощия, защото просто така е решил украинският служител – бившият украински служител, няма как да го наричаме по друг начин. Ако смята, че е обидно, че е „лице“, мога да го наричам и по друг начин – обратното на лице. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Лицето Тагарев…

Ама аз искам да водя разговор с Вас, не ме прекъсвайте, докато…

Благодаря. Ще постъпя точно като лицето Тагарев и ще продължа да говоря. Така. Лицето Тагарев си каза всъщност какво мисли българското правителство – или по-скоро то не е българско правителство, то е назначено за българско правителство, какво мисли то за българските граждани. Ми те са някакви, как да кажа, вредни елементи, безполезни може би, не знам, които на практика нямат абсолютно никакво значение. Днес ще пленят двама души, утре трима, петима – няма никакво значение това нещо за Тагарев и тагаренкоподобните в администрацията, защото всъщност за тези хора ние българите сме безполезни. Те всъщност какво казаха на хората, които евентуално биха изпаднали в подобна ситуация, не дай си боже: „Нищо не можем да направим за Вас.“ Обаче, от друга страна, същото това лице, отивайки на инструктаж – защото, нека да сме точни и коректни, нашите министри не отиват на посещение в Съединените американски щати, те отиват на инструктаж, за да получат поредните указания. Съответно, отивайки на инструктаж, за да може да се намаже на своите началници, лицето Тагарев казва: „Ние сме готови да се включим в операция в Червено море.“ То е готово, между другото, и да се изправи срещу Русия, чухме го това. Всъщност не е готово то, а готово е да изправи българи, но самото то няма да отиде, разбира се, на военните действия на фронта, защото, както се казва, за това нещо е нужно качество, което то очевидно няма – мъжество. Ето защо за пореден път стана ясно, така нареченото българско правителство е готово да защитава всякакви други чужди интереси, но не и българските. Сега, независимо от това дали нашата държава има, или няма необходимите способности в момента, или кадрови потенциал в армията, или каквото и да било за извършването на такава операция, един министър, който действително държи на своя народ, а не се държи като украински служител, монтиран временно в българското министерство. Между другото, тук отварям една скоба, ние сме сериозно притеснени дали няма теч на наша класифицирана информация в посока към, да кажем, дори и украинското посолство, защото към другите американско, турско и така нататък, няма смисъл да говорим, там директно се изпращат първо на тях екземплярите и после на нашите тук марионетки. Та, в крайна сметка, когато отиват там, те би трябвало да са наясно, че трябва да защитават българския интерес, а българският интерес е там, където има един българин. Това нещо Тагарев каза, че няма да го направи. Би трябвало, ако мисли за българите, дори и дето се вика, да излъже от тази трибуна и да каже: „Да, ще направим каквото зависи от нас“, той сви рамене и каза: „Нас не ни интересува.“ По отношение на всички останали въпроси, които ние зададохме, нито един отговор. Защо? Защото лицето Тагарев си позволи да суспендира Конституцията, той казва: „Аз съм този, който решава дали ще Ви отговаря или не.“ Не, Тагарев, не сте Вие този, който решава, ние решаваме! И един ден ще носите отговорност! Колкото и да примлясквате в момента от Вашия ъгъл там, защото не знам защо не искате да седнете срещу нас, няма да избягате един ден от правосъдието. Няма да избягате! (Реплика от министър Тодор Тагарев.) Елате тогава, седнете, пак ще си говорим. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Няма да има прошка за предателите, защото, както знаете, всичко от това, което Вие правите, се знае, то се записва. Знае се, между другото, не само от нашите така наречени съюзници, знае се от хората, които са в момента наши неприятели, които Вие направихте наши неприятели, и с които, за съжаление, Вие направихте така, че на практика саботирахте отношения, които не са изграждани от година-две, а са изграждани от повече от столетие, но това е нещо временно. Защото Вие, Тагарев, и хората подобни на Вас, даже няма да останете в историята, Вие ще бъдете – даже не, няма да сте бележка под линия в историята, Вие и Вашите в момента – да не ги наричам колеги, ами как да ги нарека – другите подобни на Вас в администрацията, Вие ще бъдете мазно петно върху бележка под линия в историята. (Силен шум и реплики от ПП-ДБ. Възгласи: „Стига!“ Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това нещо, което в момента Ви казвам, го запомнете, защото всеки един, който стои от тази трибуна като министър…

…трябва да защитава преди всичко и единствено само българския национален интерес. (Силен шум и реплики от ПП-ДБ. Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Времето Ви, Атанасов, изтече. Вашето време изтече! И това, което искам да кажа в края, всъщност е следното… (Силен шум и реплики.)

Така, по-високо, че не се вижда. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега, вижте, това, което мога да Ви кажа накрая, е следното.

Само да завърша. Това поведение тук повече не трябва да бъде толерирано. Не бива да бъде по никакъв начин толерирана проявата на каквато и да било антибългарщина, на каквито и да било прояви на антибългаризъм и на прояви, които уронват българския национален интерес. (Реплики от ПП-ДБ: „Времето!“) Самият факт, че в момента стоящият тук човек на това място е все още министър, е най-голямата обида, която може да бъде нанесена не само на България, но и на българските въоръжени сили, и на българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“ Реплика от народния представител Явор Божанков.)

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас. Според мен трябваше да отнемете думата, но процедурата ми е и принципна. Много често в тази зала представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ използват тази дума „лицето“, което, естествено, правя асоциация с процесуално качество. Те го правят целенасочено. То цели да унизи, да обиди конкретен министър или конкретен колега. Затова, господин Председател, това, което ще Ви кажа, може да Ви се стори сериозно или несериозно, но ще ми позволите да го направя, тъй като Костадинов прави тази квалификация „лицето“. Аз разсъждавах всъщност какъв е Костадинов, какво мога да кажа аз за него? Лицето Костадинов – не е подходящо. Тази многопластова, сложна личност, тази сложна политическа фигура, тя не се събира в една дума. Комунист ли е той? По-скоро не! Фашист ли е? Не! Сериозен ли е, не е ли сериозен? Нелеп ли е? Каква е думата, която най-точно му подхожда? Една дума ми хрумна, тя е на жаргон, все пак ще я кажа, макар че се отнася за виртуалното пространство, тя охарактеризира най-чисто и най-точно Костадинов. Костадин Костадинов от ВЪЗРАЖДАНЕ – lamer. Макар че във виртуалното пространство жаргонът lamer се отнася до този, който не знае за какво говори, скаран с компютърните науки, идва от английското lame, което означава бавен, човек, който бавно разбира. Очевидно Костадинов бавно разбира за какво говори, понякога и не знае за какво говори. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Lamer най-точно отговаря на неговата личност. Но ето, във виртуалното пространство, ако lamer е онзи, който в ъгъла чака някой да мине и да го застреля в компютърните игри в гръб, Костадин Костадинов (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) е един истински парламентарен lamer. Благодаря Ви, господин Председател. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, хубаво е, когато сте принципен и имате такива претенции да сте, заставайки на най-високия пост в нашата държава – председател на Народното събрание, правилата да се отнасят за всички. Лицето Божанков по никакъв начин не се различава от всички други народни представители. И това, както посочи той – виртуалното пространство, във виртуалното пространство широко се коментира неговата сексуална ориентация – обратна, не му дава никакви права да става и да дава квалификации за каквото и да било. Това, че има сексуална ориентация спрямо мъже, си е негово право и аз го подкрепям, негово право е, но не му дава по никакъв начин права…

…да обижда и да използва, както Вие казахте думата лице, за обида. Лицето Божанков е просто розово пони. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, да се върнем все пак в полето на политиката, предлагам.

Уважаеми колеги, от днешното изслушване станаха ясни няколко неща и неясни няколко неща. Първо, стана ясно, че това е едно абсолютно излишно имиджово посещение на министър Тагарев в САЩ, което явно беше с цел личен пиар и трупане на дивиденти, надежда за оцеляване в предстоящата ротация, както и някаква такава височайша протекция. Аз имах някакви надежди, че все пак нещо смислено е постигнато с това посещение, но тези надежди се изпариха в хода на днешното изслушване, да не говоря пък и за финала. Сега, точно толкова бързо, колкото ми се изпари и радостта от договорените 6 милиарда помощ в инфраструктура, жп линии, тръбопроводи, складови водопроводи и така нататък, които се оказаха един мираж и непремерено говорене пред камера. И ако тук някои колеги от тази трибуна обясниха, че не са разбрали смисъла на днешното изказване, то беше не смисълът на самото посещение, а по-скоро именно тези последващи интервюта, които бяха дадени от министър Тагарев, и тезите, които бяха хвърлени в публичното пространство – и за въпросните 6 милиарда, и за разполагането на чужди войски, и за закриването на медии и цензурата в социални мрежи, защото и това прозвуча, и за пренаписването на историята, и всичките тези неща, които министърът изговори в рамките на своето посещение и после, след връщането. Той, между другото, не отговори на нито един от тези въпроси, включително и на темата за участие на български военнослужещи в конфликта в Аденския залив и Червено море, защото това, колеги, въобще не е маловажно, това е изключително тревожна и опасна тема и не стана ясно министър Тагарев с какъв мандат ги говори тези неща, водил ли е разговори в Съединените щати по тази тема, поемал ли е ангажименти, наясно ли е военното ръководство? Такъв беше и смисълът на въпроса на господин Йорданов, който така и не получи отговор. Вместо да си губи времето с посещение в завода в Южна Каролина, далеч по-добре е министър Тагарев да се заеме с проблемите около 3-та авиобаза, където модернизацията зацикли. Имаме едно оскъпяване на инфраструктурата за приемането на F-16 и затова не са виновни военните, а именно политическото ръководство на Министерството на отбраната. Бяха 300 милиона, а сега трябват още 80 милиона и може да се окаже, и има риск, ако авиобазата не е готова, да плащаме наем на Съединените щати за съхранение на новите изтребители, тъй като не можем да ги приемем. И благодаря, господин Гаджев, че на практика Вие отговорихте и поставихте тази опасност, министърът мълчи по този въпрос. Също питам: водени ли са разговори и по тази хипотеза? Сега не стана ясно още нещо. Тук нещо така смотолеви министърът, ама Министерството на отбраната водило ли е разговори за разгръщане на противоракетен щит на българска територия? Този противоракетен щит само отбранителни функции ли ще има, или и нападателни? Изключително важен въпрос. Не стана ясно, както казах, и ще го повторя и потретя: ще има ли участие на български военнослужещи в конфликта в Червено море? Ако има, с какъв мандат се прави това нещо? Стана обаче ясно, че ние имаме един силов министър в кабинета, който е с много опасни разбирания за свободата на словото – много опасни! – за свободата на медиите, за свободата на социалните мрежи и за пренаписването на историята. Аз лично съм силно смутен от намерението на министър Тагарев да затваря медии, защото аз така тълкувам, господин Министър, частта във Вашето изказване за борбата с дезинформацията – нещо, което тук също не беше повдигнато, и аз го повдигам сега. Вие сте на път да затворите, като Ви слушам, половината български медии. Ето защо смятам, че днешното изслушване е още един абсолютно непоклатим аргумент да поискаме незабавна оставка на този министър и разграничаване на кабинета от опасните тези и намерения, на които ставаме свидетели за пореден път. Опасна игра играете, господин Тагарев! Опасна игра! И както Ви казах преди час, Вие не сте победител. Вие не сте избиран от българския народ, нямате право да превръщате в норма Вашите лични пристрастия и даже бих казал обсесии, защото ледът, по който ходите, е изключително тънък.

Благодаря, господин Председател. Може ли да обявим процедура по начина на водене и след това отношението? По начина на водене. Съжалявам, че се сменихте със заместника си, защото то всъщност е насочено към него, но тъй като Вие сте председателят в крайна сметка и титулярят, ще Ви помоля да видите стенограмата от последните 15 минути, в които Никола Минчев наказа Костадин Костадинов за това, че нарече министър Тагарев „лицето Тагарев“ няколко пъти, след което обаче излезе Божидар Божанков (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Явор! Явор!“),който няколко пъти каза „лицето Костадинов“ бил lamer, бил не знам какво и не само че не го прекъснаха, защото, докато Костадинов говореше, Никола Минчев се счупи да се обажда, ами не му и наложи никакво наказание. Та е хубаво да си урегулирате критериите там горе, на тая банка. Сега отношение. Интересно беше как представителите на ГЕРБ и на ПП-ДБ всъщност излязоха като отношение и отговаряха от името на министъра на въпросите, които зададоха от опозицията. Явно единият може би се чувства бъдещ министър, а другият просто си е – коя дума да употребя, да не ме накажете – поставка под чаша за кафе. БСП са абсолютно прави, че министърът не отговори на нито един въпрос. Това е факт. Всеки, който има грам мозък в главата си и изгледа това заседание или прочете стенограмата, ще види, че се задаваха въпроси и нямаше отговор на нито един въпрос. Господин Министър, съжалявам, обаче бихте могли да не казвате как си го представяте България да организира спасителната операция. Ще Ви кажа как си го представям. Ние сме членове на НАТО. Там членуват едни от най-силните държави във военно отношение. Без да биете тъпана по телевизията, можете да поискате от тях съдействие, включително имаме и спецсили. В крайна сметка това са едни хора на един кораб, дето би трябвало да знаят къде се намира и да го локализират, не е територия някъде в Газа под земята. Освен това, за да може Българската армия да организира спасителната операция, Вашата работа е да е в бойна готовност и да е все по-добра и по-добра. От продължаващите Ви изказвания от тази трибуна – публични, как ние ще пращаме хора в операцията срещу хутите в Червено море, Вие очевидно не разбирате, че поставяте в опасност живота на тези двама българи. Или не Ви пука, или наистина не разбирате, което е изключително трудно за възприемане, как може да Ви е казано в прав текст, включително от страната на похитителите, че всеки, който се включи срещу тях, става военна цел, и Вие тъпо и упорито да излизате и да твърдите публично какво ще правите. Не го правете! Правете го, но не го обявявайте! Толкова ли не Ви стига мозъчното вещество по тая тема? Или е по-важно наистина да се разходите до Съединените щати и да видите как сглобяват някакви самолети като кубчета „Лего“ и да кажете, че са подписали – видели сте почти сглобения нос на единия самолет. Жестоко! (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ще дойде един нос на един самолет, полусглобен, да ни пази въздушното пространство! Невероятна мощ на Българската армия и невероятна работа сте направили Вие – да отидете и да видите един полусглобен нос на самолет F-16/17 – Block, и да се подпишете на част от някакъв метален елемент. Винаги съм си мечтал българският министър да прави това! И още нещо, понеже тук, нали, разни хора говореха от Ваше име. Какво като Кирил Петков е в Давос? Той, първо, какво прави там? Това, което гледам, е, че ходи и се снима с някакви хора и си прави селфита като някаква фенка и нахилен като мажоретка.

Благодаря Ви, господин Председател. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Аз се старах много прецизно да отговоря на въпросите, които бяха поставени. На някои от тях ще отговоря пак. За шестте милиарда обясних много ясно за какво става въпрос. Въобще не става въпрос за това някой да ни даде над 6 милиарда за изграждане на инфраструктура. За друго става въпрос и го обясних. Но може би ще благодаря и на господин Зафиров за това, че използва термина „Трета авиобаза“, защото базата не се казва „Граф Игнатиево“. И това е част от нашата история, впрочем, когато говорим за история. Благодаря Ви, че използвате коректния термин на тази авиобаза. (Реплики.) Тя никога не се е казвала така, тя се казва „Трета авиобаза“, господин Костадинов. За войските обясних. Става въпрос за многонационална бойна група, която при определени условия може да се наложи да нарасне до бригадна бойна група и много бързо да се пребазират и така нататък. Има ги всички решения за тези войски, взети във времето. Никакви нови войски не съм договарял. С изключение на това, за което говорихме – усилване на противовъздушната противоракетна отбрана на страната, в съответствие с Решението, което Вие взехте на 8 декември, изпълнявайки това решение – за това съм говорил, не по някаква своя собствена инициатива. Господин Йорданов, доколкото Ви разбрах, Вие предлагате да организираме операция за спасяването на българските граждани със съюзниците, но без да се включваме в операцията Prosperity Guardian, за да не застрашим живота на българските граждани. Тук малко, нали, Вие използвахте някои обидни квалификации за мен, но на мен пък не ми се връзва Вашата логика. И последно ще завърша с това – как аз разбрах призива на господин Костадинов? Господин Костадинов каза, че ако Русия, която ни е обявила за враг и вчера бившият президент отново заплаши с използване на ядрено оръжие срещу страни от НАТО, включително срещу нас, предприеме агресивни военни действия срещу България, то никой не трябва да се изправя срещу нея. Господин Костадинов, никога няма да се разберем с Вас за какво работим! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Благодаря.

Процедура тогава.

Лично обяснение, да. Благодаря, господин Председател. Тагарев, Вие в някаква паралелна реалност ли живеете? Къде чухте да казвам подобно нещо? Къде! (Реплики на министър Тодор Тагарев.) Къде? Къде го чухте това? Искате ли после да гледаме стенографските записи? (Реплики на министър Тодор Тагарев.) Искате ли да гледаме стенографските записи после? Защото това, което Вие казахте, е лъжа. Не е изненада, защото Вие сте лъжец. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това, което, между другото, казахте, че сте отговорили прецизно на всички въпроси, е друга лъжа. Нищо от това, което ние Ви питахме, Вие не отговорихте – не само на нашите въпроси, и на другите не отговорихте. Плюс това излъгахте, като казахте, че Остин Ви е поканил. Сега ще ни накарате и ние да питаме дали действително е така, защото човекът е в болницата в момента. И да не се окаже, че всъщност Вие сте се самопоканили с помощника на помощника на помощника? Така че, ако обичате, когато излизате от тази трибуна – ясно е, че нямате компетентност, ясно е, че нямате никаква квалификация за поста, който заемате, но поне най-елементарното нещо, недейте да лъжете толкова плоско, буквално само минути след като аз съм се изказал. А по отношение на Русия, Русия ни обяви за враг, защото Вие, Вашето правителство и предходните Ваши правителства, защото Вие сте едно – дали ще сте в управлението или не, няма никакво значение, евро-атлантическата тълпа е една и съща. Вие предприехте неприятелски действия и няма как да очакваме друго, естествено! Защото когато удряш, очакваш да бъде ударен, не очакваш да бъдеш погален. Но действията, които бяха предприети – неприятелски, бяха от страна първо на България, така че недейте да лъжете по толкова елементарен начин. Виждаме, че искате да премахвате историята, но няма да я премахнете. И базата се казва „Граф Игнатиево“. Така я нарича цяла България. Вие, които си я наричате „Трета авиобаза“, които си я наричате „43-та“, както искате – така я наричайте. Няма да изтръгнете обаче името от съзнанието на българския народ. Историята ще Ви победи, не Вие историята. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА. Господин Цонев, заповядайте за Доклад по Законопроекта за БНБ, № 49-402-01-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2024 г.

Позволете ми първо една процедура, господин Председател, на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника – допуск в зала.

Помислих, че започнахте Закона. Извинявайте.

Ама и Закона да започнем, какво? То му е крайно време да го започнем. Цял ден лакърдии тук! (Оживление.)

Да, абсолютна загуба на парламентарно време.

В рамките на процедурата го правя! Абсолютна загуба на парламентарно време! (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.) Пиар на една или на две партии. Но и на това ще се сложи край. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Така ли?“) Така. (Реплики.) Имайте търпение, другата седмица ще видите как.

На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника процедура за допуск – моля да подложите на гласуване да бъдат допуснати в залата Димитър Радев – управител на Българската народна банка, и от Министерството на финансите – Ивайло Яйджиев – заместник-министър, Методи Методиев – директор на дирекция „Европейски въпроси и политики“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашата процедура е по чл. 50 от Правилника на Народното събрание. Ние искаме отлагане на обсъждането на точката поради това, че изпълнителите и вносителите на този проект не са изпълнили Решение на Министерския съвет от пролетта на 2021 г., което не е отменено, и по-важното е, че не са изпълнили изискването на Народното събрание към създадения координационен съвет между Министерството на финансите и Българската народна банка и не са изпълнили искането на народните представители от Бюджетната комисия от миналата седмица, където поискахме господин Радев – управителят на Българската народна банка, да се подпише под разчетите на БНБ за ефектите от въвеждането на еврото в България и влизането в еврозоната, каквато стъпка представлява този закон. Ние считаме, че без тези разчети и без изпълнение на решенията на Министерския съвет и на парламента нямаме право да разглеждаме този проектозакон, тъй като става дума за кардинални решения – не дали да влезем в еврозоната, искам да подчертая, а кога и дали сме готови. Искам да Ви прочета, уважаеми колеги, писмото до парламента, подписано не от управителя на Българската народна банка, а от госпожа Ани Димитрова – съветник в Кабинета на управителя, която ни праща писмото на 31 октомври 2022 г., където пише… Слушайте: „Във връзка с проведеното изслушване в Народното събрание на 27 октомври 2022 г. за готовността на Република България за членство в еврозоната и по указание на управителя на Българската народна банка господин Радев Ви представям работните текстове от Проекта на анализ на ефектите от въвеждането на еврото в Република България, разработени от експерти на Българската народна банка в рамките на междуведомствената работна група – макроикономически анализи и публични финанси към координационния съвет за въвеждане на еврото в Република България.“ Обърнете внимание, продължавам, цитирам: „Те не включват текстове от представителите на Министерството на финансите и другите участници в работната група.“ Работните текстове, които тогава ни изпратиха в парламента – към 25 октомври 2022 г., не са одобрени от работната група и от координационния съвет за въвеждането на еврото в Република България. Съпредседатели на координационния съвет са гуверньорът на Българската народна банка и министърът на финансите. Двамата, колега Цонев, бяхме в Министерството на финансите и пред нас те поеха ангажимента в двумесечен срок да представят на парламента заедно разчети, нали така? Вярно ли е? Вярно е? Къде са разчетите? Как на работни документи – къде са подписите на Българската народна банка и на Министерството на финансите? Днеска Вие искате да приемаме стратегически решения на нов закон, след като не са изпълнени исканията на българския парламент и след като пасквилите, които бяха подхвърлени и които може би ще обсъждаме по-късно, защото не знам какво ще реши множеството – въобще не отговарят, а заключенията са, че България на този етап няма интерес днес да влиза и да финализира процеса за еврото. Така че, господин Председател, не е изпълнено Решение на Министерския съвет, не е изпълнено искане на парламента, не е изпълнено искане на народните представители в Бюджетната комисия! В момента парламентът няма законов документ, подписан от координационния съвет, създаден в България, така че моля да го отложите. Докога?! Докато Българската народна банка и министърът на финансите си сложат подписите и го изпратят на народните представители, за да вземем информирано решение! От народните представители тук не знам колко души разбират от еврозона – дали са трима, четирима, петима или десет, няма значение! Тук има народни представители – специалисти в други области, а те без експертна оценка как ще взимат решения?! Така че категорично трябва да се отложи разглеждането. Господин Председател, ето го, ще Ви дам копието, ако искате, иначе ние нарушаваме процедурите! (Шум и реплики.) Създали сме координационен съвет, бламират парламента, не ни дават документите и искате ние да разискваме, така че – да се отложи! Благодаря Ви.

Искам процедура!

Благодаря, господин председател. Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ има нуждата да обсъди предупреждението от страна на Йордан Цонев към нея, че другата седмица сме щели да видим какво ще се случи и че ще му дойде тогава времето, така че моля за половин час почивка от името на парламентарна група.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за Българската народна банка, № 49-402-01-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2024 г. На заседание, проведено на 11 януари 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Димитър Радев – управител на БНБ; Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите; Десислава Деянова и Ани Димитрова – съветници на управителя на БНБ, и Методи Методиев – директор на дирекция „Европейски въпроси и политики“ в Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от господин Радев, който подчерта, че с него се регламентира фундаментална промяна в прилагания четвърт век в страната паричен режим, а именно от силно рестриктивния паричен съвет към утвърждаване на паричен суверенитет в рамките на споделения паричен суверенитет в Евросистемата. За БНБ това означава възстановяване и развитие на всички функции на една пълноценна централна банка при определянето и осъществяването на паричната политика – от участието при определянето на лихвените проценти за целите на паричната политика през пълния набор от инструменти и операции на открития пазар до функцията на кредитор от последна инстанция. Освен това господин Радев наблегна на факта, че при прилагането на новия Закон за БНБ банката ще получи дял от паричния приход на Евросистемата, като след приспадане на оперативните разходи и заделянето на необходимите провизии този приход ще бъде внесен в държавния бюджет. Основните аспекти в Законопроекта са: 1. Урежда се статутът на еврото като парична единица, както и определянето на дизайна на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. 2. Преодоляват се всички правни несъответствия, отчетени в докладите за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия, отнасящи се до устройствения закон за Българската народна банка. Отстраняването на тези правни несъответствия е и една от мерките за изпълнение от последващите ангажименти на Република България след присъединяването на лева към Валутния механизъм II. 3. Преповтарят се действащите към настоящия момент два фундаментални принципа, върху които се основава всяка национална централна банка в Европейската система на централните банки – принципите на независимост и отчетност. Принципът на институционалната независимост, посочен в чл. 6 от Законопроекта и произтичащ от Договора за функционирането на Европейския съюз, изрично забранява на централната ни банка и на членовете на Управителния ѝ съвет да искат или приемат указания от правителството или от който и да било друг орган или институция. Във връзка с принципа на отчетност в чл. 7 се предвижда Българската народна банка да се отчита за своята дейност пред Народното събрание. Законопроектът предвижда удължаване на срока за представяне в Народното събрание на отчета за изпълнението на бюджета на БНБ от 30 април на 30 юни на следващата година, за да се даде достатъчно време за подготовката на този отчет след изготвянето на съответните отчети на Европейската централна банка. 4. Възпроизведени са разпоредбите на действащия Закон за БНБ по отношение на структурата и управлението на централната банка и са прецизирани правомощията на Управителния съвет на БНБ в съответствие с приложимата европейска правна рамка. 5. Не се предвиждат промени спрямо действащото законодателство и по отношение на процедурата по избор на състав на Управителния съвет на БНБ. Управителят на банката ще продължи да се избира от Народното събрание. По предложение на управителя Народното събрание избира и подуправителите – ръководители на основните управления, а именно „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. Другите трима членове на Управителния съвет се назначават от президента на републиката. Мандатът на членовете на Управителния съвет остава 6 години. 6. Предвижда се управителят на Българската народна банка да осъществява цялостното ръководство на банката, да участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз в съответствие с Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка и да представлява банката в страната и в чужбина. 7. Запазва се съществуването на трите основни управления в банката, а именно „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“, като са регламентирани детайлно техните функции. Във връзка с излизането от режима на Паричен съвет на управление „Емисионно“ са определени функции по осъществяването на паричната политика на ЕЦБ, отговорност за наличното парично обращение и управление на резервните активи на Българската народна банка. Управление „Емисионно“ ще отговаря само за прилагането на паричната политика на ЕЦБ, но няма да има роля при формулирането ѝ, доколкото това е от компетенциите на Управителния съвет на ЕЦБ, в който управителят на БНБ ще бъде член след въвеждането на еврото в страната. Управление „Банков надзор“ запазва функцията си по упражняване на надзор върху банковата система. Управление „Банково“ ще продължи да отговаря за надзора върху операторите на платежни системи, върху доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари, както и за предоставянето на спешна подкрепа за осигуряване на ликвидност на банки, която замества досегашната функция на кредитор от последна инстанция. 8. Регламентирано е и управлението на резервните активи на БНБ, които не са свързани с паричната политика на Евросистемата. Изрично е предвидено в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ, като се предлага разширяване на оценките за кредитно качество на някои инструменти. 9. Разписана е и възможността БНБ да управлява чужди активи – на ЕЦБ, на централни банки извън Евросистемата или на международни организации, каквато възможност е предвидена в актове на ЕЦБ, както и на държавни институции и органи, общини и други местни лица и фондове, създадени със закон. 10. Българската народна банка продължава да действа като фискален агент и депозитар на държавата въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите. В допълнение заместник-министър Яйджиев отбеляза, че се предвижда Законът да влезе в сила от деня, посочен в Решението на Съвета на Европейския съюз за приемане на еврото от Република България. Освен това Законопроектът е съгласуван с Европейската комисия и ЕЦБ и е оценен положително от двете институции. В хода на дискусията участие взеха народните представители професор Румен Гечев, Цончо Ганев, Георги Ганев, Димо Дренчев, Тошко Йорданов, Венко Сабрутев, Мартин Димитров и Йордан Цонев. Откроени бяха няколко аспекта: присъединяването на България към еврозоната е поет ангажимент на страната още с ратифицирането на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз; набирането на основния капитал на БНБ от 1 милиард евро ще се осъществи с годишни отчисления на банката от финансовия резултат по специална сметка, специален фонд до натрупването на тази сума в рамките на 3 до 5 години; след приемането на България в еврозоната БНБ от краен консерватизъм ще премине към по-умерен такъв както по отношение на инвестиционните дейности, така и по отношение на капиталовите изисквания и изискванията за минималните резерви на банките; да бъде запазена предложената в Законопроекта и утвърдена традиционна структура на БНБ; валутните резерви, които следва да бъдат депозирани в ЕЦБ след приемането на страната в еврозоната, към настоящия момент възлизат на 900 млн. лв., като те не трябва да се разглеждат като разход, а като вземане на БНБ от ЕЦБ и по този начин ще бъдат счетоводно отразени; в перспективата на дългосрочното членство на страната в еврозоната приходите, които ще бъдат внасяни от БНБ в държавния бюджет, ще бъдат значително по-високи от тези, които исторически БНБ е внасяла до момента в бюджета, поради факта, че нетният доход от емитирането на втората най-важна и най-разпространена в света валута – еврото, е значително по-голям от сеньоража при емитирането на лева; след присъединяването на страната към еврозоната БНБ ще внесе в капитала на ЕЦБ 100 млн. лв., което гарантира получаването на дивидент. Изразена бе надежда, че новият закон за БНБ ще бъде толкова успешен, колкото и приетият такъв през 1997 г., с който се въвежда Паричният съвет като политика, която осигури стабилност на валутата, стабилност на финансовата система, на доходите и на икономиката, въпреки изразените сега критики и страхове, идентични с тези от онзи период. След проведеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, 4 – „против“, и 3 – „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Българската народна банка, № 49-402-01-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2024 г.“

Благодаря, господин Председател. Към текущия момент страната ни не е напълно готова за членство в еврозоната. Това е записано в работен вариант на анализ на ефектите от въвеждане на еврото в България, разработен от експерти на БНБ. Основният извод от анализа на експерти на БНБ е, че при влизане на страната ни в еврозоната решенията на ЕЦБ, свързани с лихвите и парите в обращение, няма да са еднакво подходящи за всички страни от еврозоната заради различния етап, в който се намират икономиките им. Това означава, че решенията, които може да са добри за част от страните от еврозоната, може да не са добри за останалите. Същият този анализ показва, че приемайки еврото в България за официална валута, не закръглението на цените ще предизвика инфлация, а тя ще настъпи заради ударното вливане на повече от 16 млрд. лв. в икономиката, които са сумата от минималните задължителни резерви, които в момента търговските банки държат като депозит в БНБ. От 1 юни 2023 г. БНБ определи равнище на резервите от 12%. Ако този законопроект влезе в действие, у нас ще се задейства европейското изискване за 1% задължителни резерви. Останалите средства ще се влеят в икономиката под формата на кредити, предизвиквайки инфлация и допълнително надуване на така наречените балони при някои активи. С влизането на България в еврозоната основната цел на БНБ трябва да остане запазване на ценовата стабилност. Как това ще се случи обаче, по какъв механизъм и как ще се приложи, от така разглеждания законопроект не става ясно, още повече че БНБ няма да има възможност да използва инструменти за влияние върху парите в обращение. В тази връзка, господин Председател, ако този законопроект бъде приет, парламентарната група ще направи предложение по текстовете на Законопроекта между първо и второ четене в Глава трета „Отчетност“, в чл. 7, Глава пета, чл. 18, Глава девета, чл. 43, и Глава 11, чл. 48. Благодаря.

Господин Председател! Доколкото аз чух, се гласува допуск на определени лица. Те в залата ли са в момента? Могат ли да вземат също становище по този законопроект? Да ги помоля да излязат тук и да дадат своето становище. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване по Проекта на закона за Българската народна банка е свързано с публикация на БНБ, разработка, която беше изпратена на парламента и която ние накратко обсъждахме преди около година. Затова аз Ви казах, че трябваше тази разработка да бъде довършена, да бъде подписана, да бъде изпратена в парламента с два подписа – с подписа на министъра на финансите на Република България и подписа на гуверньора на БНБ. В кулоарите разбирам, че такава разработка е публикувана 2023 г. от БНБ. Тя не е изпратена в парламента, не е изпратена до правителството на Република България и най-важното – не е изпълнено Решението. Ние нямаме докладна записка от координационния съвет, където да има подписа на министъра на финансите на Република България и гуверньора на БНБ. Ако има разлика в публикацията на БНБ и това, което беше дадено официално, макар и неподписано от гуверньора на БНБ, но с изходящ номер на БНБ, по поръчка на управителя на БНБ, тогава възникват много интересни въпроси: как така веднъж се изпращат текстове с едни заключения, а след това се пишат текстове от същите експерти на БНБ с други заключения. Това поражда повече въпроси, отколкото отговори. Цитирам текста от това, което до момента е изпратено в българския парламент – първи е проблемът за въвеждането на еврото, паричната политика на Европейската централна банка и рисковете за България: „Естественият инфлационен диференциал, спредът между равновесните лихвени проценти в България и еврозоната, както и по-пряката и по-бързата трансмисия на паричната политика на Европейската централна банка създават предпоставки общата парична политика и Паричният съюз в повечето случаи да бъде неподходяща за недостатъчно конвергирана икономика в реално и ценово изражение като българската. При равни други условия във възходящата фаза на бизнес цикъла Европейската централна банка би следвало да провежда рестриктивна парична политика с цел да противодейства на инфлацията в еврозоната в краткосрочен план. Тъй като осреднените показатели за икономиката на еврозоната и решенията в Управителния съвет на ЕЦБ се доминират от страни с по-висока степен на конвергенция, паричната политика на ЕЦБ няма да бъде достатъчно рестриктивна за условията в България.“ Сега правя и малък коментар. Уважаеми колеги, има разработки на нобелови лауреати по икономика по проблема на еврозоната, които обръщат внимание на точно тези въпроси и предупреждават слабо развитите страни, които вече са в еврозоната или които искат да влязат в еврозоната, за възможните ефекти. По-нататък – цитирам Доклада на БНБ: „Недостатъчно рестриктивната парична политика на Европейската централна банка за условията в България във възходящата фаза на бизнес цикъла може да доведе до натрупване на макроикономически дисбаланси, както вътрешни, например прекомерно кредитиране, така и външни – влошаване на конкурентоспособността и съпътстващото влошаване на текущата сметка, тоест на търговския баланс“, което твърдим ние и което твърдят много лауреати по икономика, като Джоузеф Стиглиц или Пол Кругман, и други. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Казва се, да, да. Това е в Доклада. След това по проблема на лихвените проценти и стабилността на българската икономика, разликите в лихвените равнища в еврозоната и България – цитирам: „При нарастващи лихвени проценти националните банки – в това число и българската – ще продължават да отчитат отрицателен доход по активите си, свързан със закупени ценни книжа с фиксирана отрицателна доходност, но същевременно трябва да плащат – внимавайте сега – на Евросистемата натрупване на загуби в балансите на националните банки паралелно с повишаването на референтните лихвени проценти на Европейската централна банка.“ По-нататък: „Един от съществените негативни ефекти за баланса на Евросистемата при хипотетичен случай на разпадане на еврозоната ще бъде свързан с експозициите на националната банка в платежната система TARGET 2 и при напускане на еврозоната съответната национална банка – в това число БНБ – следва да изпълни задълженията си в тази платежна система.“ Внимавайте, колеги, продължавам – цитирам: „Към май 2022 г. задълженията на Италия и Испания са най-големи и възлизат съответно на 597 млрд. евро и 526 млрд. евро. В случай че съответната национална банка – в това число БНБ – не може да покрие своите задължения – в случая става дума за другите банки, слава богу, ние не сме в такава позиция – загубите ще се разпределят в Евросистемата пропорционално на дяловете на капитала им в Европейската централна банка.“ Да Ви преведа на обикновен език какво значи това. Когато човек влиза в една система, има въпрос: добре, ако се окаже, че не е изгодна за България, може ли да излезе. Отговорът е: не може 99,9 на сто икономически, тъй като държавата, която стане член на еврозоната, за да излезе от еврозоната, тя трябва да разплати всички дългове, натрупани от другите страни, съобразно, разбира се, своя брутен вътрешен продукт и участието в системата на Европейската централна банка. По-нататък. В този смисъл, веднъж взето решение, ние няма как да го върнем. След това – цитирам: „Предвид заключенията в наличната икономическа литература и анализа на пазарните дялове на сходните до България държави, присъединили се към еврозоната след 2007 г., не може да се очаква, че приемането на общата валута от страна на България ще има значителен позитивен ефект върху износа и конкурентоспособността на икономиката ни. Конкурентните позиции на България ще продължават да се определят най-вече от структурните характеристики на икономиките ни, които към текущия момент продължават да благоприятстват покачване на пазарния ни дял в глобалната търговия.“ Това е написано в Доклада, проектния, изпратен с изходящи номера от БНБ. И последното заключение – цитирам: „Приемането на еврото в България е потенциален източник на рискове за ценовата конкурентоспособност на експортно ориентирания сектор на икономиката по линия на възможността провежданата от Европейската централна банка парична политика да не е оптимална за България и по този начин да се стигне до натрупване на дисбаланси в икономиката.“ Поради тази причина, колеги, да, ние сме членове на ЕС, поели сме ангажимента да сме членове на еврозоната, ние трябва да станем членове на еврозоната съгласно този договор, ние не сме поели ангажимент кога да станем членове на еврозоната. А световната икономическа теория за оптимална валутна зона, изследванията на водещи икономисти – европейци, американци, нобелови лауреати, множество експерти в Европейския съюз, експертите на БНБ, тук са ни изпратили, че рискът е голям. И без да имаме конкретни разчети и да сме абсолютно сигурни за влизането в еврозоната, а не са сигурни – Швеция не е сигурна, референдум – не; Дания не е сигурна, референдум – не; Полша не е сигурна, казва не; Чехия не е сигурна, казва не; Унгария не е сигурна, казва не, ако ние казваме да като други много страни – членки на еврозоната, ние трябва да имаме конкретни разчети какво правим и какви са ефектите върху българската икономика сега. Така че, пак казвам, експертите на Националната банка пишат, че рисковете са огромни, че положителните ефекти са пожелателни, че ние не сме достатъчно развити в момента да се присъединим към еврозоната. И пак казвам, ако този доклад, който е публикуван, тази разработка от БНБ – 2023 г., има различни заключения, тогава ние ще имаме множество въпроси. Как така едни и същи отдели на БНБ, едни и същи експерти са направили евентуално различни оценки? Те, 2022 г. като подадоха тези разчети, макар и неподписани от гуверньора, те кого подвеждат? Ние тогава взимахме решение в парламента – втора фаза, сега в третата фаза се предлага и промяна в Закона за БНБ, но тук, колеги, ние гласувахме. Подвел ли ни е някой с тази информация, или не ни е подвел? Според нас това е политическо решение в момента – да тропаме с крака и веднага да влизаме в еврозоната. Ние трябваше да влезем от 1 януари 2024 г. Изключително съмнително е даже да се вземе решение дали ще влезем от 1 януари 2025 г., това е друг въпрос. Но важното е, че Българската социалистическа партия – позицията ни е: задълбочаване на интеграцията в Европейския съюз; изпълнение на договорените задължения. Но както и други високо-развити и наши бивши посестрими от бившия Източен блок страни, техните разчети показват, че нямат икономически интерес сега да влизат в еврозоната. Ние твърдим, че като страна на опашката на Европейския съюз с най-ниска конкурентоспособност, с най-нисък жизнен стандарт, нямаме основание в момента да подлагаме на риск България да влиза в еврозоната с всички произтичащи от това рискове към настоящия момент. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Репликата ми ще е в три части към професор Гечев. Първата реплика е, че цитираният работен документ не е доклад, от 2022 г. е непълен. В него нямаме анализ какво ще се случи в рамките на еврозоната с фискалната рамка в България. Нямаме анализ какво ще се случи по отношение на външната търговия. Нямаме анализ какво ще се случи по отношение… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ами няма го, просто липсва, отсъства. Може да се окаже, че оценката е много положителна по тези пера. … на асиметричните шокове. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, нямаме. Нямаме анализ какво ще се случи по отношение на лихвените проценти и инвестициите. А иначе това, че един даден паричен режим може в себе си да съдържа рискове, ами добро утро, но паричен режим, който не съдържа рискове в себе си, не съществува. На всеки паричен режим аз мога да му намеря рисковите позиции. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Няма такъв. Тоест това, че някой ми казва: ами при еди-какъв си паричен режим има някакви рискове – да, има, и в живота има рискове, естествено. Ако гледаме само рисковете и негативите, не можем да стигнем до решение – това е първото. Второто възражение. Чехия вече иска, тоест трябва да я елиминирате от списъка. И третото възражение. Ние в момента не обсъждаме ползите и разходите от приемането в еврозоната, просто обсъждаме устройствения закон на БНБ за когато някога това стане. Защото § 12 – къде е колегата Ганев – не трети, дванадесети, казва кога § 3 ще влезе в сила, който отменя настоящия закон за БНБ. Той ще влезе в сила, когато някой ден влезем в еврозоната. Този ден може да е 1 януари 2043 г. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ). Може, обаче тогава ще бъде отменен настоящият закон за БНБ. Тоест ние не обсъждаме дали, не обсъждаме кога, ние обсъждаме само как да действа БНБ, когато някога влезе. Между другото, анализ какво ще се случи с България, без да имаме този закон преди анализа, е безсмислен. Трябва да знаем как ще оперира БНБ, за да може да анализираме какво би било, иначе анализираме напразно. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря. Аз много благодаря на колегата главен асистент доктор Ганев.

Само асистент!

Не, не, тук няма нищо неудобно. Защото в крайна сметка в България има степени на научните звания и правилно се обръщаме един към друг, няма нищо лошо. Аз всъщност благодаря на колегата Ганев, защото той вдига топката много хубаво. Първо, не е доклад, а е работен документ. Ами това е документ с изходящ № 115-071 от 31 октомври 2023 г. Българската национална банка шегува ли се с парламента, или праща документи така, за развеселяване?! Това е първият въпрос. Ама той не е, тъй като анализите, има вътре за търговските баланси, има за платежния баланс, всичко има, което е необходимо, и на тази база са отговорите. Това, че всеки режим носи рискове, така е. То имаше и рискове, когато решихме да въведем Паричен съвет. Едни хора се оказаха прави, други се оказаха грешни, но после станаха пионери и много се радваха на Паричния съвет, тъй като той наистина 20 години, и повече от 20 години – 25, 26 години, осигурява стабилност. Но това не е въпросът сега. (Реплики от народния представител Димо Дренчев.) Чехия била променила. Това, че президентът на Чехия някъде се изказал, че не е лошо да мислят за Паричен съвет, нищо не е променено. Чехия – много внимателно следя публикациите им, и на тяхната национална банка, и решенията на парламента по тези въпроси – няма такова решение, а дали Чехия ще реши някой ден, това си е тяхна работа, но няма решение на Чехия и няма стъпки на Чехия, официални, за Паричен съвет. Има обаче други страни – членки на еврозоната, пак казвам, които си работят в еврозоната, развиват се, макар че в момента не се развиват много добре. Така. Това било само устройствен закон. Внимавайте, колеги, сега, това е много важно. Той не е устройствен закон, той наистина ще влезе в сила, ако и когато ни приемат в еврозоната. Това е така. Обаче има една малка подробност, че след като приемем този закон, Българската народна банка започва да трупа средства за основен капитал, който е един милиард евро, и то съвсем точно беше казано от уважавания колега Радев, управител на БНБ. И сега внимавайте какво става! Значи, един милиард за 3 до 5 години, пише в мотивите на Закона. Сега да Ви кажа това какво значи, от 3 до 5 години. Това значи, че от 3 до 5 години, следващите 5 години, БНБ, за да си натрупа основен капитал от един милиард евро, тоест два млрд. лв., тя какво ще направи, или по-точно няма да направи? Няма да превежда печалбата си или по-голямата част в бюджета на Република България. Това ще направи. Тя откъде ще ги вземе? За сметка на печалбата. Вие давате ли си сметка, че трупането на този един милиард в БНБ, което трябва да бъде направено, разбира се, значи, че следващите правителства – защото след сглобката ще дойдат други правителства, и то вероятно скоро, те няма да получават трансфер от БНБ в бюджета, което ще рече, че тези решения имат отношение към бюджетите 2025-а, 2026-а, 2027-а, 2028 г. и така нататък. Следователно това не е просто някакво решение – в момента ние приемаме Закон за БНБ. Чудесно! Въпросът е, че това е свързано и с отношение между БНБ и бюджета на Република България. Така че Ви желая приятен ден!

Само асистент съм, не съм главен. Само асистент.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Докато професорите, докторите, главните асистенти се разберат какво се случва със Закона и с Доклада, аз имам една процедура и тя е към управителя на БНБ. Уважаеми господин Радев, от началото на дискусията, предполагам и до края, ще се поставя въпросът: има ли доклад, няма ли доклад, подписан ли е от Вас този доклад, не е ли подписан от Вас, подписан ли е от съветника Ви, или е подписан от някой друг, представен ли е в парламента такъв анализ на БНБ, или не е представен? Молбата ми, господин Радев… (Реплики на народния представител Настимир Ананиев.) Както искате, то е от времето на групата и в двата случая. Господин Радев, наистина, моля Ви, човек, който уважаваме и Вие уважавате парламентаризма, излезте и кажете, за да стане ясно има, или няма, подписали ли сте или не, за да знаем какво да дискутираме и дали да го търсим, или да не се го търсим. Мисля, че отговорът на този въпрос не е много сложен, стига да искате, разбира се, да отговорите, за да продължи дебатът пълноценно и ползотворно, мисля, че ще е в услуга на всички народни представители. Предварително Ви благодаря, ако наистина дойдете и отговорите на този въпрос. Благодаря, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще кажа може би няколко изречения, преди конкретно да отговоря. Обсъждаме Закона на Българската народна банка или Проекта на закон. Той е разработван от Българската народна банка. Проектът беше готов през юни месец миналата година, оттогава е в процес на консултации, обсъждания, включително обществени консултации, междуведомствени консултации, консултации със съответните външни контрагенти, включително Европейската централна банка, Европейската комисия, всичко, свързано с този проект, е публично достояние. Тъй като може би широката публика се обърка, тук се говори за най-различни доклади, това, което съпровожда този проект и което е публична информация, то е качено на портала за обществени консултации през ноември месец миналата година, е ето този доклад – Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на Закона за Българската народна банка. По законовите изисквания Проектът не може да достигне Народното събрание без такъв доклад. Този доклад прави оценка на икономическото и социалното въздействие на всички други аспекти на предложения Проект на закона за Българската народна банка. Той също така дава ясна перспектива за това какво ще стане, ако Законът се приеме, и какво ще стане, ако Законът не се приеме. За да не влизам в детайли, категоричният извод е, че ако Законът не се приеме, това означава, че Българската народна банка не отговаря на изискванията за правна конвергенция с Евросистемата, което от своя страна автоматично блокира процеса на присъединяване на България към Икономическия и паричен съюз, или казано по друг начин, в еврозоната. И аз мисля, че точно тук се крие генезисът на тази дискусия, която се води, тоест очевидно има политически и идеологически причини за това някои да са против процеса, както и политически и идеологически причини някои да са за този процес. Но това, което ясно е дефинирано и е посочено в този доклад, е, че отлагането и разглеждането на този проект означава тези две неща – неизпълнение на изискванията за правна конвергенция и блокиране на процеса на присъединяване към еврозоната. Сега, този основен въпрос според мен трябва да се води на полето на политиката и идеологията. Това не е поле, на което Българската народна банка има място. Затова моят призив е да не се правят опити Българската народна банка да бъде въвличана в подобни политически сюжети. Това е против буквата и духа на закона, а също така е и непродуктивно. Така че има Доклад, който формално се изисква. По отношение на работните текстове, не искам да се връщам на тази тема, учудвам се, че тя се претопля непрекъснато през последните две години. Всичко тръгна от това, че има доклад, някой беше подал тази информация – коректно или некоректно, или така беше тълкувано от някои политически сили, че има унищожителен доклад на Българската народна банка, който казва, че не трябва да се присъединяваме, и сега тези цитати, които се взимат, са силно избирателни. Многократно беше обяснено, че става въпрос за работни текстове в рамките на проект, който се осъществява от правителството на Република България. Няма формални задължения към Българската народна банка, които в този процес да не са изпълнени. Също така не е коректно да се каже, че има изискване на парламента и че има изискване на Министерския съвет. Към момента такива изисквания няма. Това, което има като изискване на парламента, и аз го повтарях и при дискусиите, които водихме преди две години, и то е възложено от парламента, е да се подготви подобен доклад от Икономическия и социалния съвет към парламента. Икономическият и социалният съвет е най-широката платформа за обсъждания и решаване на такива въпроси, тъй като в нея участва бизнесът, участват синдикатите, участват академичните среди, участва неправителственият сектор. Такъв доклад беше произведен. Имал съм поводи неколкократно да кажа, че това е един обективен, силен доклад. За мен все още е въпрос защо този доклад не се разглежда от парламента, при положение че е поръчан от парламента, че е подготвен, представен и че всъщност съдържа всички гледни точки. Тези гледни точки оттогава досега се повтарят от участниците в този процес – бизнесът, включително последните дни, имаше повод да каже, и то не само да изисква от Българската народна банка и от правителството, но да настоява това да стане, тоест да се ускори процесът. И те много ясно посочиха аргументите за това – подобряване на бизнес средата, увеличаване на инвестициите, подобряване на условията за финансиране. Синдикатите – те организираха специално форум по въпроса, и също защитиха тяхната позиция, която се съдържа в този доклад, а тя е за, защо, по простата причина, че техните анализи показват категорично, че всички нови страни, които се присъединиха към европейския икономически и паричен съюз, тръгвайки от позиция не много по-различна от България, са далече вече по-напред от гледна точка на доходи. Академичните среди също дискутирахме тази тема преди две години. Стопанският факултет на Софийския университет произведе един много силен материал, който, между другото, включва голяма част от нещата, които сега избирателно се цитират, тъй като петима от авторите на този доклад са всъщност хора от Българската народна банка, само че част от него е написана в академично качество. Тоест, ако избирателно се взимат текстове от подобни работни текстове, или официални доклади, разбира се, може да се вземе една или друга позиция. В текстовете, които се цитират тук, се изпускат много важни неща. Има отделни глави, които защитават точно обратната теза. Има глава, в която се говори за съгласуване на бизнес циклите, която ясно посочва, че бизнес цикълът в България е съгласуван, и то в степен, по-голяма, отколкото са съгласувани бизнес циклите в някои страни, които са вече членове на еврозоната, и че при това равнище на съгласуване на бизнес цикъла е препоръчително страната да се присъедини към еврозоната. Така че това, с което искам да завърша, е, че всички формални изисквания за представянето на един такъв законопроект от страна на Българската народна банка са изпълнени. Не трябва да се подценява фактът, че всъщност Българската народна банка няма законодателна инициатива и че всичко това фактически става през правителството. Същото важи и за този доклад, за който стана въпрос, че е подготвен, който от ноември месец стои в портала за обществени консултации на Министерския съвет и за чието подготвяне Българската народна банка има, естествено, съществен принос. И за да не злоупотребявам с Вашето време, още един път, понеже бяха направени коментари във връзка с резервите, във връзка с капитала на Банката – по отношение на капитала, това не произтича пряко от присъединяването на страната към еврозоната. Това е въпрос, който ние сме разглеждали в продължение на дълъг период от време. Става въпрос за актуализиране на капитала на Банката, който не е променян от 1997 г. Всъщност равнището, което се предлага, съответства на равнището на една напълно функционираща централна банка, а също така е аргумент и за нейната независимост. По отношение на резервите. Имахме повод да обсъждаме това на Бюджетната комисия. Нещата не се променят качествено от гледна точка на управление на резервите по контрола на Българската народна банка. Дадох тогава и пример, за да придобият народните представители идея за мащаба, всъщност около 900 – 960 млн. от резервните активи на Българската народна банка ще бъдат предоставени на Европейската централна банка, но това са вземания на Българската народна банка от Европейската централна банка. Общият размер на резервните активи с днешна дата е около 35 млрд. евро. Така че останалата част, огромната част ще се управлява, и то по начин не по-различен от този, който е в момента, тоест при един силно ограничителен режим за това в какви инструменти се инвестира, така че по този въпрос няма открити теми. Другият въпрос е участието в капитала на Европейската централна банка. Неговото равнище е решено още с присъединяването на Българската народна банка към европейската система на централните банки. Там има един записан капитал. Внесли сме част от този капитал. Пълният размер се внася след присъединяването на страната към еврозоната. Това възлиза малко над 102 млн. евро – 102 млн. и 400 хил. евро. Това, което е важно да се подчертае, защото беше засегнато в контекста на вноските в бюджета, всъщност са участие в капитала и резервите, осигуряват дял от паричния доход на Евросистемата. Имах повод да кажа, че този дял ще бъде значително по-висок от това, което в момента реализира Българската народна банка, тъй като това е фактически доходът от така наречения сеньораж от емитирането на съответната валута, тоест сеньоражът от емитирането на еврото очевидно и естествено е значително по-голям от сеньоража, който ние реализираме при емитирането на лева. Един малък детайл, понеже и той беше поставен, всъщност Законът, запазвайки основната организационна структура на Българската народна банка, предвижда текстове, които да гарантират пълното деполитизиране на ръководството на Българската народна банка, което също така мисля, че е една положителна стъпка. Благодаря.

По начина на водене.

Не знаете какво ще кажа.

Господин Председател, по начина на водене имам предвид следното: Вие не реагирахте, защото уважаваният колега Радев, с който сме и състуденти, и в едно правителство сме били, и сме добри колеги, той е великолепен експерт. Няма защо ние да казваме – оценен от наши и чужди институции, и това прави дискусията много хубава. Но аз се обръщам към Вас, защото това, което тук се опитват някои колеги да замажат, в това число и недостатъчно ясно се изказа уважаваният колега Радев, е следното – има ли създаден координационен съвет с решение на правителството на Република България? Има – след обществени обсъждания. Този координационен съвет има ли двама съпредседатели с решение на правителството на Република България? Има. Кои са те? Първо, гуверньорът на Националната банка и второ, министърът на финансите. Има ли подпис на министъра на финансите? Няма. Имаше ли среща на Бюджетната комисия в кабинета на министъра на финансите след обсъждания в Бюджетната комисия? Вие няма как да знаете, господин Председател, но трябваше да Ви информират, че в кабинета на министъра на финансите, и тогава, и сега е същият министър – господин Василев, се взе решение и се определи срок, че координационният съвет, работната група на Националната банка и на Министерството на финансите ще направят окончателен доклад. Двамата ще се подпишат – съпредседателите, и ще предоставят на парламента окончателния вариант. Тук няма как да приемем, господин Председател, че едни тези казват да влизаме в еврозоната, пък има други тези, които да не влизаме. Е, коя теза е вярна в една и съща разработка? Така че въпросът е – има ли решение на българско правителство? Има. Отменено ли е решението? Ами не е отменено. Ами изпълнете решението. Преди да има двата подписа, ние няма защо и какво да обсъждаме. Благодаря Ви.

Господин Председател, процедурата ми е, тъй като две неща станаха ясни. Първо, от казаното от господин Радев стана ясно, че такъв доклад всъщност няма, за който се цитираше тук от професор Гечев. В същото време той каза, че професор Гечев избирателно цитира неща от несъществуващия доклад, който явно той е прочел – несъществуващия доклад, и знае, че нещата, които професор Гечев е прочел, са избирателни. Малко ми се струва нелогично, но както и да е. Другото нещо, което стана ясно, във връзка с което е моята процедура, че Министерството на финансите не са направили своята част от Доклада, за да може да бъде окомплектуван и да бъде вкаран в Народното събрание за разглеждане, така че процедурата ми е да поканите министъра на финансите тук. В крайна сметка разглеждаме Законопроект, който е стратегически, фундаментален – фундаментални промени предвижда, така че е хубаво, даже задължително, министърът на финансите да е в залата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз се присъединявам към изказаното мнение по-рано в залата, че всъщност не е моментът за разглеждането на този законопроект, който, както вече казах, предвижда фундаментални, стратегически промени, които не са в положителна посока, за съжаление. Промени, които, ако веднъж бъдат направени, няма връщане назад. Даваме си своята финансова независимост. Даваме си паричния си суверенитет, Паричния съвет и оставаме изцяло в ръцете и на милостта на европейските геронтократи, които, ако съдим по това какво се е случвало през годините с редица отрасли в нашето стопанство през изминалите години от влизането на България в Европейския съюз – тези хора изобщо не мислят за благоденствието и просперитета нито на нашата държава, нито на нашия народ. Всичко това се прави без абсолютно никакъв анализ и без информационна кампания, която да разясни какви са рисковете, които стоят пред хората, за да могат те да ги посрещнат подготвени и да смекчат евентуални негативни последствия от тези промени. Като казвам информационна кампания, нямам предвид това недоразумение, което в момента се върти по националните медии под формата на някакъв вид такава кампания – клипче в порядъка на 15 – 20 секунди, което едва ли не ни обяснява, че влизането на България в еврозоната е нищо повече от промяна на едни хартийки с други, с които ще можем да продължим да плащаме за същите стоки и услуги, които потребяваме и в момента, на същите тези цени. Всички Вие добре знаете, че това изобщо не е така. Дори за най-големите привърженици на еврото и на еврозоната една такава информационна кампания би била полезна, защото в крайна сметка не всички са финансисти и икономисти. Всъщност такъв анализ има. Той е изготвен от Българската народна банка. Единствено трябва да бъде подписан от управителя на БНБ и трябва да бъде евентуално актуализиран, и трябва да бъде входиран тук в Народното събрание. Стана ясно, че Министерството на финансите не са довършили някаква част, която трябва да довършат, да бъде входиран тук в Народното събрание и да бъде така разгледан тук от народните представители, от тази най-висока трибуна, за да може да се запознае и цялото българско общество с това, което пише в този доклад. Не го входирате поради една много проста причина – просто нещата, които пише вътре, са, меко казано, недобри за бъдещето на България, ако влезе в еврозоната. Ако беше обратното, досега щеше да е входиран, щеше тук народни представители да са обиколили всички възможни медии да обясняват как БНБ са направили доклад и как той напълно подкрепя тезата, че влизайки в еврозоната, България ще търпи някакъв просперитет. За съжаление, случаят изобщо не е такъв. Напълно ненужно е разглеждането на този законопроект в момента. Аз няма нито да го подкрепя, нито ще предлагам някакви промени в него, защото той просто не е необходим. Няма да ни потрябва, няма да ни влезе в употреба в следващите години, тъй като, както знаете, чакаме решение на Конституционния съд за провеждане на референдум за запазване на българския лев – подписка за който референдум беше събрана от ВЪЗРАЖДАНЕ. Чакаме решението на Конституционния съд – точно така, и ако това решение бъде взето без политически натиск и без наднационален външен натиск, какъвто предполагам, че също би могло да има, референдумът за българския лев ще бъде проведен и ще го спечелим, защото много добре знаете какви са нагласите сред българското общество. (Реплика: „Какви са нагласите?“) Нагласите са, че 75% от хората не искат еврото. Те искат да си запазим лева. Искат да си запазим Паричния съвет. Искат да си запазим финансовата независимост. Искат да си запазим паричния суверенитет. Искат да си запазим и националната идентичност. Единствената причина, която аз виждам, в момента да разглеждаме този законопроект е, че Вие наистина се надявате, както е известно, и в онзи разговор, изтеклия запис, че се надявате да вкарате България в еврозоната – къде беше, през задната врата на Урсула ли беше, през задния двор на Урсула ли беше. Само че проблемът е, че и тя вече Ви видя какви сте неможачи и тя дори няма да Ви допусне в задния си двор. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. С предложените изменения на Закона за БНБ са отразени правните несъответствия, констатирани в докладите за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия. Ние сме против предложените промени в чл. 41, точки 2, 3 и 4 по отношение управлението на резервни активи, които предвиждат разширяване на оценките за кредитно качество на някои инструменти. Вместо инструменти, оценени с двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг, да се приемат инструменти, оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Предвид, че предложеното изменение е извън констатациите на Европейската централна банка и на Европейската комисия в докладите за конвергенция, а основната цел на Българската народна банка като част от Европейската система на централните банки е да поддържа ценовата стабилност, то в този случай поемането на допълнителен кредитен риск не изглежда изобщо обосновано. Съгласно чл. 25, ал. 7, където се казва, че възнаграждението на ръководителите и служителите на банката се определя от Управителния съвет, но то не може да е по-ниско от средното възнаграждение съответно на ръководители и служители със съответните функции в други банки в страната, ние смятаме следното: предвид, че БНБ е регулаторен орган, буди недоумение обвързването на възнагражденията на служителите с това на поднадзорните лица. Като пълноправен член на Единния надзорен механизъм адекватно би било възнагражденията на служителите да бъдат обвързани с тези на служителите на другите регулаторни органи на страни членки, тъй като там биха могли да бъдат определени съответните функции. По отношение на чл. 12, ал. 3, именно „за членове на Управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело“, на нас ни е много интересно кои са точно изтъкнатите професионални качества в сферата на банковото дело на подуправителя Андрей Гюров, чийто успех се свежда до въвеждането на модел за оценка на кредитния риск в банка, която впоследствие фалира. По чл. 12, ал. 4, т. 6 – „член на Управителния съвет не може да бъде лице, което е член на ръководен или контролен орган на политическа партия или член на политическа партия“, и сега предвид нововъведената от сглобката практика да се наемат членове на политически партии за подуправители ние ще предложим между двете четения следното – да се промени това, че член на Управителния съвет не може да бъде лице, което през предходните пет години е бил член на ръководен или контролен орган на политическа партия или член на политическа партия. Това между двете четения – казах Ви какво ще правим, така че да не вземете да тръгнете да го приемате този закон в момента, да влезе в стенограмата. Това, между другото, е порочна практика и не съответства с принципите, залегнали в чл. 6, за независимост на управители и членовете на Управителния съвет. Нека си припомним участието на независимия Гюров при изборната кампания в Благоевград, както и независимото му участие като член на управителен съвет на НПО. Събрал ли си е например Гюров вземането за 160 хил. лв. по договор за съвместна дейност, декларирано пред КПКОНПИ, което го поставя в несъвместимост с поста подуправител? В тази връзка, моля гуверньора на БНБ, който е в залата, да информира сега Народното събрание от коя дата и кой номер е преписката, изпратена от управителя на БНБ до КПКОНПИ, касаеща проверката за евентуални несъвместимости и/или конфликт на интереси при подуправителя на управление „Емисионно“ Андрей Гюров. Понеже подозирам, че гуверньорът на БНБ може да каже, че няма в момента тази информация, от „Има Такъв Народ“ най-официално искаме половин час, в която той да получи необходимата информация, за да може да ми отговори.

Господин Йорданов, аз не разбрах – Вие намекнахте или директно казахте, че господин Гюров не само че нарушава всички писани правила, ами и чисто морални правила нарушава, за да заема този пост. Защо политическият чадър над него е направил натиск, че както каза в Комисията по бюджет и финанси управителят на БНБ, няма куража заедно с другите директори в БНБ да го отстранят, а са пуснали сигнал някой да се произнесе? Искате да кажете, че поредната калинка на ПП е неможач ли? Това ли казвате? Защото аз не го разбрах правилно.

Сега, че е неможач, то е ясно. Да Ви го кажа в прав текст, да, но има сериозни съмнения за конфликт на интереси. Има изпратен запис към КПКОНПИ и искам, както казах, половин час почивка, за да може гуверньорът на БНБ да ни даде информацията, която поисках. Освен това, доколкото знам, има и доклад на Управителния съвет на БНБ, който пък иска Народното събрание да се произнесе по темата, защото ние сме го назначили, а той не ни го е предоставил – гуверньорът на БНБ. Това е хубав повод за размисъл в момента.