ДОКЛАДЧИК НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА4053 думи
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да представя Доклада, за Ваше улеснение искам да направя едно уточнение. Пълният стенографски протокол от проведеното изслушване на тримата кандидати за конституционни съдии на Република България е качен на интернет страницата на Народното събрание, и то преди внасянето на Доклада.
Позволете ми да благодаря за перфектната работа на нашите стенографи за пореден път.
С оглед спестяване на пленарно време Докладът представя най-важните моменти от проведеното изслушване.
„ДОКЛАД
относно изслушване на допуснатите кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България
На свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2024 г., Комисията по конституционни въпроси проведе изслушване на допуснатите кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание (процедурни правила), прието на 12 декември 2023 г. (ДВ, бр. 104 от 2023 г.).
На заседанието присъстваха от: Българския институт за правни инициативи – госпожа Биляна Гяурова-Вегертседер, директор; от Инициатива „Правосъдие за всеки“ – господин Велислав Величков, господин Петромир Кънчев и госпожа Екатерина Личева; и от Съюза на юристите в България – господин Владислав Славов, председател.
На предходно заседание на Комисията по конституционни въпроси, проведено на 12 януари 2024 г., беше извършена проверка на основание Раздел IV от процедурните правила, в която се установи, че предложените кандидати са представили всички необходими документи по Раздел I, точка 2, като са постъпили отговори от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
На основание т. 4 от Раздел IV от процедурните правила поредността на изслушването се определи по азбучен ред според собствените имена на кандидатите:
1. Борислав Николов Белазелков;
2. Десислава Вълчева Атанасова;
3. Цвета Валентинова Рангелова.
Госпожа Йорданова отбеляза, че постъпилите предложения, списъкът на кандидатите и постъпилите въпроси към кандидатите от неправителствените организации, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, професионални организации и средства за масово осведомяване също са публикувани на интернет страницата на Народното събрание в специалната секция относно настоящата процедура за избор.
В съответствие с т. 4 от Раздел I на процедурните правила получените в срок въпроси са изпратени на кандидатите 24 часа преди заседанието на изслушването.
От името на вносителите кандидатурата на господин Борислав Белазелков беше представена от господин Никола Минчев, който изтъкна, че кандидатът е сред най-уважаваните български юристи с близо 40-годишен професионален опит в областта на юриспруденцията, нормотворчеството и правната наука, като е бил върховен съдия във Върховния касационен съд, преподавател и общественик. Съдия Белазелков е специалист по гражданско и гражданскопроцесуално право и има сериозен принос в развитието на българското право.
Господин Белазелков като съдия във Върховния касационен съд в продължение на повече от 20 години е бил докладчик и е участвал активно в тълкувателната дейност на съда и приемането на тълкувателни решения. Участвал е и в работата по разработване на законопроекти относно ключови реформи в правната уредба на важни сфери от обществения живот, като: реформите в търговското законодателство, включително в търговската регистрация, гражданския процес, нотариалната дейност, принудителното изпълнение, въвеждането на електронните документи и други. Професионалният му интерес в тези области е изразен и в многобройни публикации, които имат принос към развитието не само на правната наука, но и на правната практика.
Господин Минчев допълни, че господин Белазелков има задълбочени познания и в областта на правото на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и прилагането им в националната правна система. Доказал е умения да привежда тези познания в практиката, видно от опита му като началник на Съвета за уеднаквяване практиката на Върховния касационен съд с практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз при председателя на Върховния касационен съд.
Господин Белазелков е преподавател в Софийския университет, Националния институт на правосъдието, Центъра за обучение на адвокати, Института по публична администрация и други.
Участвал при разработването на различни законодателни предложения, които създават необходимите гаранции за независим съд, включително при изработване на различни законопроекти относно съдебната власт.
С оглед на изложеното считаме, че господин Белазелков отговаря на конституционно установените критерии за конституционен съдия и притежава всички професионални и нравствени качества да изпълнява достойно тази длъжност независимо и в защита на обществения интерес.
От името на вносителите кандидатурата на госпожа Десислава Атанасова беше представена от госпожа Екатерина Захариева, която посочи, че кандидатът е придобил висше юридическо образование в Университета за национално и световно стопанство и придобива магистърски степени от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ по „Политология“ и по „Европейска интеграция“. Госпожа Атанасова притежава юридически стаж повече от 17 години, като трудовият ѝ стаж започва като юрисконсулт на лечебни заведения в град Русе през 2005 г., а през 2011 г. е вписана като адвокат в Адвокатска колегия – град Русе.
Госпожа Захариева отбеляза, че госпожа Атанасова е един от най-опитните парламентаристи и последователно е избирана в девет легислатури от 2009 г. до настоящия състав на Четиридесет и деветото народно събрание, както и като народен представител тя е участвала в съставите на 17 постоянни комисии, 7 временни комисии и 6 постоянни делегации на Народното събрание. Госпожа Атанасова има опит и в изпълнителната власт, като е избрана и за министър на здравеопазването през 2012 г. Тя е била член на постоянните парламентарни комисии по правни въпроси, по здравеопазване, по външна политика, била е член и председател на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, била е председател на парламентарната Комисия по здравеопазване, а от 2023 г. е председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Отбеляза се, че госпожа Атанасова изключително добре познава законодателния процес и нормативните актове, като е вносител на 316 законодателни инициативи, включително за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. С над 1900 изказвания за над 70 астрономически часа от парламентарната трибуна активно е участвала в обсъждането на материални и процесуални закони, уреждащи разнородни обществени отношения. Допълни се, че богатият опит, придобит в законодателния орган с участието в обсъждането на всички проекти за изменение и допълнение на закони през последните 15 години, ще допринесе положително за дейността на Конституционния съд, особено изхождайки от разбирането за по-широко обществено представителство, в това число и на професионалисти с парламентарен опит в колективен орган, формиран чрез избиране/назначаване от различна власт и институция.
Госпожа Захариева посочи, че през цялата дейност на народен представител и ръководител на парламентарна група от Четиридесет и петото до Четиридесет и деветото народно събрание госпожа Атанасова е давала своя професионален пример и е отстоявала уважението към институциите, върховенството на закона и защитата на интересите на гражданите. С практическия си опит в органите на държавното управление – местна, изпълнителна и законодателна власт, тя би била полезна при вземане на колективните решения и дейността на Конституционния съд.
В заключение, госпожа Захариева подчерта, че госпожа Атанасова отговаря на конституционно установените критерии за конституционен съдия и притежава всички качества да изпълнява достойно тази длъжност независимо и в защита на обществения интерес.
От името на вносителите кандидатурата на госпожа Цвета Рангелова беше представена от господин Костадин Костадинов, който отбеляза, че кандидатът е с общ юридически стаж повече от 21 години, като госпожа Рангелова е адвокат последователно в Адвокатска колегия – Кюстендил, и в Адвокатска колегия – Благоевград. Госпожа Рангелова е сред най-уважаваните членове на колегията, с богата адвокатска практика и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции в страната, като през целия ѝ професионален път до настоящия момент работата ѝ е свързана с осъществяваната от нея правна защита и съдействие на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица във всички сфери на правото. Допълни се, че доказателство за добрата репутация и доверие, с които се ползва сред колегите си госпожа Рангелова, е и обстоятелството, че същата нееднократно е била избирана в органите за управление на адвокатурата, както и че често е сред избраните делегати за ежегодно провежданите общи събрания на адвокатите в страната.
Господин Костадинов посочи, че тя е и обществено ангажирана личност и е избирана за общински съветник и два мандата за народен представител от 01 МИР – Благоевград. Госпожа Рангелова е член на една от най-натоварените парламентарни комисии – Комисията по правни въпроси, като тя нееднократно е показвала не само експертиза, но и че може да носи отговорност, умее да работи в екип, намира разрешение в трудни и деликатни ситуации, както и да намира съглашение и баланс. Тя е един от юристите, които изготвят касационни жалби и питания до Конституционния съд на Република България.
В заключение, господин Костадинов отбеляза, че притежаваните от госпожа Рангелова високи нравствени и професионални качества, съчетани с доброто познаване на националното и европейското законодателство, както и с желанието ѝ непрекъснато да повишава квалификацията си, за да бъде подготвена за компетентното, ефективно и справедливо правно регулиране в обществените отношения, имат важно значение за работата на Конституционния съд.
В Комисията по конституционни въпроси са постъпили въпроси към тримата кандидати от Българския институт за правни инициативи, от председателя на Висшия адвокатски съвет – господин Ивайло Дерменджиев, от главния редактор на сайт „Епицентър.бг“ – госпожа Валерия Велева, от управителя на сайт „Фрог нюз“ – господин Александър Стефанов, и от главния редактор на българския правен портал „Лекс.бг“ – госпожа Павлина Желева. Госпожа Йорданова допълни, че са получени и въпроси от Информационна агенция „А-спекто“.
Въпроси към кандидатите за съдии в Конституционния съд поставиха народните представители Надежда Йорданова, Никола Минчев, Златан Златанов, Мая Димитрова, Петър Петров, Маргарита Махаева, Драгомир Стойнев и Бранимир Балачев.
В допълнение към представянето си и в отговор на поставените въпроси господин Борислав Белазелков отбеляза, че основните разпоредби в Конституцията се съдържат в чл. 1 – 21 от нея, като сред най-важните от тях са върховенството на правото, равенството на всички граждани пред закона и защитата на свободната стопанска инициатива в светлината на преамбюла на Конституцията, като там са посочени нейните цели. Господин Белазелков посочи, че не само отделните разпоредби на Конституцията, но и законите следва да са в съгласие с нейния преамбюл. Господин Белазелков даде два примера за ключови решения на Конституционния съд – Решение № 3 от 2003 г., относно разширителното тълкуване на формулата за държавно управление, което две години по-късно е смекчено с Решение № 8 от 2005 г., като съдът е приел, че е в компетенциите на обикновено Народно събрание да се правят промени в съдебната власт на отделни нейни функции и не представляват промяна на държавно управление. Той уточни, че с Решение № 3 от 2020 г. Конституционният съд относно правните последици на обявена за противоконституционна норма, съдът е решил, че обявените за противоконституционни ненормативни актове са невалидни от момента на приемането или издаването им, като по отношение на заварените от решението неприключили правоотношения и висящи производства противоконституционният закон не се прилага. Господин Белазелков отбеляза, че последиците от обявения за противоконституционен закон подлежат на уреждане от Народното събрание. По отношение на разделението на властите, той отбеляза, че принципът има две страни – власт власт възпира, и властите си взаимодействат. Концепцията за съдийската независимост съдържа независимост на съда и чистота на правосъдието.
Господин Белазелков допълни, че конституционните съдии следва да бъдат независими при изпълняване на своите правомощия. Той добави, че винаги ще се придържа към духа, а не към буквата на закона, като според него конституционните разпоредби следва да се тълкуват съгласно преамбюла на Конституцията, както и че съдът е най-висшият гарант за разделението на властите. Той подчерта, че индивидуалните права и обществените интереси следва да бъдат в хармония.
Господин Белазелков уточни, че въпросите към Конституционния съд следва да се поставят ясно и безпристрастно, като това е трудно постижимо за всеки отделен гражданин и следователно съдилищата биха помогнали за формулиране на всяко конкретно искане. Той подчерта, че би имало риск Конституционният съд да се превърне в Национален съд по правата на човека, ако се бе приело предложението за пряка индивидуалната конституционна жалба в най-чист вид.
В отговор на въпрос, зададен от народния представител Никола Минчев относно конституционосъобразността на практиката по прилагането на чл. 81 от Конституцията, господин Белазелков посочи, че въпросът е комплексен, но след като волята на законодателя е ясно изразена, трябва да се преценява по съдържание дали приетите норми подлежат на конституционосъобразност, в противен случай Конституционният съд би се превърнал във Върховен административен съд.
В отговор на поставен въпрос господин Белазелков отбеляза, че той е един от основните автори на Закона за частните съдебни изпълнители и е участвал в приемането на промените в Гражданския процесуален кодекс, свързани с принудителното изпълнение, като правовата държава включва изпълнение на задълженията, ако има влязло в сила съдебно решение. Относно признаването на еднополовите бракове, въпросът за гражданския брак подлежи на дискусия и преценка на законодателя.
Господин Белазелков допълни, че е участвал в изработването на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и поради този си опит единствено е бил преподавател в тези обучения, но никога не е участвал в изпитна комисия за нотариуси и за частни съдебни изпълнители.
Господин Белазелков подчерта, че и в други случаи е отговарял на въпроса за политическата квота и превръщането ѝ в обществена, като посочи, че тази трансформация зависи изцяло от поведението на народните представители.
В отговор на зададен от госпожа Махаева въпрос господин Белазелков отбеляза, че липсва процедура за преразглеждане на решение на Конституционния съд, като решенията подлежат на преразглеждане спрямо развитието на обществените отношения при ново законодателно решение.
В отговор на поставен въпрос от господин Драгомир Стойнев господин Белазелков посочи, че има огромна разлика между политическо пристрастие и гражданска позиция, като магистратите нямат право да изразяват политически пристрастия, но имат право да изразяват гражданска позиция.
Госпожа Атанасова отправи благодарност към БИПИ за поставените въпроси, които предоставят възможност за задълбочено развитие на нейната концепция. Относно въпроса за това дали би направила самоотвод при разглеждане на дело, свързано с конституционосъобразност на закон, по който е гласувала, госпожа Атанасова разви подробна аргументация. Понятието отвод не се съдържа в Закона за Конституционния съд, като Конституционният съд не е съдебен орган и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за Конституционния съд не се допуска въздържане от гласуване на конституционните съдии.
В заключение, госпожа Атанасова посочи, че не намира за уместно и дори за конституционосъобразно да си прави отвод и да бяга от отговорността си като конституционен съдия.
Госпожа Атанасова допълни, че не може да се разграничат разпоредбите в Конституцията на основни и второстепенни, като отбеляза, че фундаменталните ценности, върху които се изгражда българската държава и нейните институции, са посочени в Глава първа „Основни начала на Конституцията“, формата на държавното управление, източника на държавна власт и пределите, в които тя се осъществява и ценността на човешката личност, нейните права и свободи.
Тя добави, че Конституцията на Република България не се отклонява от общопризнатите принципи и норми на международното право, създадени да запазят и защитят етническата, религиозната, езиковата и културната идентичност на лицата. Конституцията е в съответствие с международните договори, по които Република България е страна или изразява воля да се присъедини. Тя сподели виждане, че съгласно конституционната теория и концепция Конституцията е основополагащо политическо решение на нацията. Валидността на Конституцията произтича именно от политическото единство в политическата воля на нацията, които са намерили израз в нея. Госпожа Атанасова посочи, че има най-общо три висши цели и те се съдържат в нашата Конституция – класическата триада – демократична, правова и социална държава.
Тя подробно разви принципите на правовата държава, принципa за върховенството на правото и добави, че Конституционният съд е призован да тълкува Конституцията и законите през призмата на човешките права, както и уточни, че всяко решение на съда би могло да бъде ключово. Госпожа Атанасова отбеляза, че особено внимание следва да се отреди на тълкувателните решения на Конституционния съд, които осигуряват вътрешна хармония между конституционните текстове, като за нея е основополагащо решение по Конституционно дело № 5 от 1994 г., съгласно което се дава задължително тълкуване по въпросите какво представлява и как се осъществява непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията.
Тя отбеляза, че в Конституцията е заложено класическото разделение на властите – изпълнителна, законодателна, съдебна, като основополагащо е, че конституционната демокрация се гарантира разумно и съответно с принципа на правовата държава и съотношението между правомощията на различните държавни органи, без да допуска някой да злоупотреби с власт от трите видове власти. Затова би следвало никога нито една от трите власти да не си позволява функционално да се намесва, освен по отношение на контрола от парламентарната към изпълнителната власт.
Госпожа Атанасова добави, че съдебната власт, както е постановила и Конституцията, е независима, като конституционният законодател изрично е установил как се съотнася тази независимост. Допълни, че основен принцип в осъществяването на съдебната власт е, че всеки правен субект има право на справедлив и публичен процес от безпристрастен и независим съд.
По отношение на Конституционния съд – той заема особено място в системата на държавни органи, като това място и значението му се определят от компетенциите, които са му възложени по Конституция, начинът на конституиране и личния статус на членовете на Конституционния съд.
По отношение на въпроса на господин Минчев госпожа Атанасова разясни подробно практиката на Конституционния съд, като посочи няколко решения на Конституционния съд по отношение на чл. 88 от Конституцията. В отговор на поставен въпрос госпожа Атанасова заяви, че в случай на избирането ѝ за конституционен съдия ще изпълнява своите правомощия добросъвестно и независимо след анализ на становищата на всички заинтересовани страни, както и на практиката на Конституционния съд. По отношение на практическия опит тя уточни, че е взела участие по темите, касаещи дейността на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, както и активно е участвала в отправените искания за установяване на противоконституционност на актове на Народното събрание.
По отношение на поставения въпрос за индивидуалната конституционна жалба тя уточни, че е отдавна обсъждан въпрос, като с приетото допълнение се укрепват правата на гражданите, като се разширява достъпът до конституционно правосъдие. Допълни, че при приемането на конституционните промени се е търсил балансът между възможността всеки гражданин индивидуално да може да подаде жалбата си пред Конституционния съд или този способ да се предшества от различни съдебни инстанции. Тя изрази подкрепа относно въведената разпоредба, тъй като счита, че следва да се даде възможност Конституционният съд да се справи с предизвикателството за първи път всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да може да го сезира с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията.
Госпожа Рангелова в своята концепция разясни, че структурата на нейното изложение ще бъде различна от останалите кандидати, като отбеляза, че сред основните правомощия на Конституционния съд е даването на задължително тълкуване на конституционни разпоредби; на нормения контрол за конституционосъобразност на приетите закони; на уреждането на спорове за компетентност между висшите държавните органи; на извършването на проверка при избиране на висши държавници; на особените производства, свързани с повдигането на обвинение на президента за държавна измяна; на имунитета на конституционните съдии; на правомощията на съда в предвидените в закона случаи, както и упражняването на така наречената външна власт, проверката за съответствие на международните договори с Конституцията. Тя посочи, че нейната концепция за конституционното правосъдие включва преосмисляне, по законодателен път, на бариерата от 48 народни представители, които понастоящем са необходими за сезиране на Конституционния съд, като според нея всяка парламентарна група следва да има възможност да сезира Конституционния съд, когато намери основание за това.
На следващо място, според госпожа Рангелова настоящата уредба не позволява ефективен превантивен контрол за конституционосъобразност.
Относно споровете за компетентност между висши държавни органи госпожа Рангелова намира за противоконституционна разпоредбата в Закона за Конституционния съд, която поставя условие страните в спора да проведат първо обсъждане помежду си, преди да могат да сезират съда. Тя даде пример с искането на Министерския съвет през 1993 г. да се тълкува чл. 100 от Конституцията относно това кой е главнокомандващ на въоръжените сили в мирно време, като това производство е било прекратено, тъй като питането не е получило нужното тълкуване чак до Решение № 14 от 1998 г.
По отношение на индивидуалната конституционна жалба и в отговор на отправения въпрос от Висшия адвокатски съвет госпожа Рангелова посочи, че Конституционният съд следва да тълкува възможно най-разширително правото на защита на конституционните права и не би трябвало защитата да се ограничава само до основните права.
Относно тълкувателната практика на Конституционния съд госпожа Рангелова изрази виждането си, че съдът може да формира нови правни разбирания съобразно еволюцията в правното мислене, когато има обществена необходимост за това. В тази връзка тя намира за важен въпроса за действието на решенията на съда и посочи, че той е променял неколкократно своята практика по въпроса за възстановителното действие на решението. Съобразно настоящата практика, ако Конституционният съд се произнесе по някое от двете искания за обявяване на противоконституционност по конституционни дела № 1 и 2 от 2024 г. и обяви за противоконституционни част от разпоредбите им, биха се получили празноти в законодателството.
По въпроса за възможността на конституционните съдии да си правят отвод госпожа Рангелова изрази становище, че няма регламентиран отвод на конституционен съдия, като това е не само правен, но и морален въпрос. В тази връзка тя подкрепи решението на конституционния съдия господин Янаки Стоилов да си направи отвод по делото, предизвикано от него в качеството му на правосъден министър, и добави, че тя самата би си направила отвод по дело № 13 от 2023 г., което касае провеждането на национален референдум за запазване на лева, поради сходна причина.
В отговор на въпрос на народния представител господин Минчев госпожа Рангелова отбеляза, че законодателната практика да се правят съществени промени между първо и второ четене е незаконосъобразна и противоконституционна.
В отговор на поставен въпрос за връзката между конституционното и международното право госпожа Рангелова подчерта, че в различните държави има различна съдебна практика по даването на предимство на международното право пред вътрешното, като даде пример с Естония и Румъния, които дават изрично предимство на европейското право, докато Полша прави това при определени условия, а трети страни като България – конклудентно въвеждат изискванията на международните актове. Госпожа Рангелова не счита, че Конституцията следва да бъде изменяна, за да влезе в съответствие с международните договори, а тяхната ратификация трябва да подлежи на предварителен контрол за законосъобразност.
На поставен въпрос на народния представител Петър Петров тя посочи липсата на уредба, която да задължава Конституционния съд да се произнася в определен срок. Госпожа Рангелова изрази виждането, че това е пропуск и той може да бъде запълнен по законодателен път и уточни, че в много случаи произнасянето на Конституционния съд след една определена дата не би имало никакво практическо значение.
В отговор на въпрос на народния представител Бранимир Балачев госпожа Рангелова изложи и своето становище по въпроса за еднополовите бракове, като отбеляза, че бракът е само между мъж и жена, а семейството се състои от майка, баща и деца.
Предложените кандидати, господин Борислав Белазелков, госпожа Десислава Атанасова и госпожа Цвета Рангелова, отговарят на законовите изисквания и притежават необходимите качества и подготовка за заемане на длъжността съдия в Конституционния съд на Република България.
С оглед изложеното Комисията по конституционни въпроси с 6 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание проекти на решение за избор на всеки кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционен съд
РЕШИ:
Избира Борислав Николов Белазелков за съдия в Конституционния съд на Република България на мястото на Анастас Василев Анастасов за срок от 9 години.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционен съд
РЕШИ:
Избира Десислава Вълчева Атанасова за съдия в Конституционния съд на Република България на мястото на Гроздан Николов Илиев за срок от 9 години.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционен съд
РЕШИ:
Избира Цвета Валентинова Рангелова за съдия в Конституционния съд на Република България на мястото на – в зависимост от предходните решения, се определя по азбучен ред мястото на заместване – за срок от 9 години.“
Благодаря, господин Председател.