КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ (ГЕРБ-СДС)1380 думи
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, в Комисията по образование и наука се получи доста добър и съдържателен дебат по темата. Най-дискусионният въпрос не само по този законопроект, но и въобще в системата действително е повтарянето.
Госпожа Анастасова е права, че голямо мнозинство от учителите смятат, че трябва да има възможност да се повтаря. Аз не съм бил в класна стая, но съм имал възможност да говоря буквално с хиляди учители. Обсъждали сме я тази тема.
Господин Папов каза, че някой е казал, че предложението е диво и популистко. Не мисля, че имаше такива думи в Комисията по образование и наука. Предложението си заслужава да бъде обсъдено и то не е толкова лесно. То не е и политическо разделение, то е дискусионно, защото има аргументи за и против. И аз ще се опитам да резюмирам част от тях.
Кои са аргументите против повтарянето на учениците в начален етап и въобще? Аргументът е, че когато един ученик остане да повтаря, той обикновено е още по-демотивиран. Когато остане повече от веднъж, почти сигурно е отпаднал. И ние правим системата изключваща. Нашата система беше изключваща, изключващата система има предимството да бъде по-дисциплинираща, но дългосрочно тази система възпроизвежда липса на отговорност към образованието, изключване. Какво имам предвид? Ако имаме 20% преждевременно отпаднали от образователната система, ние ще имаме най-вероятно и 20% изключени от обществото. И колкото и добре да живеем останалите 80%, няма да чувстваме, че живеем в хармонично общество, ако имаме 20% изключени.
От друга страна пък, нашата система в последните години, и тук госпожа Анастасова ще се съгласи, аз не съм – Вие казахте, че не се е променило много, според мен се промени. Нашата система стана по-включваща, но и по-избутваща. И това може да се види по показатели, като средния брой ученици, които учат. Не казвам ефективно усвоените компетентности, а средният брой години. Чисто количествени показатели, ние имаме подобрение. Имаме подобрение в последните години на коефициента за преждевременно отпаднали от образователната система. Да, вярно, беше повишен и необходимият клас за придобиване на свидетелство за управление на моторно превозно средство и в момента голяма част от проблемните ученици учат до десети клас, но не и до дванадесети.
От друга страна, какви са аргументите за повтарянето? Повтарянето е в полза на детето, когато то няма базови знания. И беше казано тук: няма как да усвоиш каквито и да е компетентности, заложени в учебните програми, ако не знаеш български. Няма как да накараш едно дете да тича, ако то не може да ходи. И това е големият проблем, че ние имаме деца, които не сме успели на изхода от първи, втори, трети, четвърти клас да ги научим на минималния обем компетентности, които да им позволят ефективно да усвоят тези, заложени в учебните програми в по-горните класове.
Кое е решението? Решението в никакъв случай не е в едната или в другата крайност. Ако беше в едната или в другата, много лесно можеше да кажем: няма да има повтаряне до дванадесети клас или трябва да има повтаряне от първи клас.
Аз бих попитал колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които са вносители, защо да не се повтаря първи клас, ако едно дете не знае български? Защо трябва да е трети или четвърти клас? Вие казахте: защо да ходи до пети? Аз Ви питам: защо да ходи до трети клас, при положение че то не знае български?
Господин Предов попита кои са тези деца, които не успяват, които се налага да повтарят в пети клас? Много ясно се вижда от всички изследвания – това не са тези деца, които са от бедни семейства, а тези деца, на които майчиният език не е български, които са били обхванати в детската градина… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Не, не, Вие попитахте, не сте го казали, попитахте казах. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Това казвам, че водещи са социално-културните фактори.
И рецептата е следната. Рецептата, алгоритъмът е тези деца да бъдат обхванати рано в детска градина, да има целенасочена, координирана, съвместна политика на институциите, ежедневна политика за обхващането на всички деца, всички изследвания показват, че ако едно дете е било обхванато рано в детска градина, ако е било повече време в българоезична среда – нещо, което и госпожа Анастасова каза, то има много по-големи шансове да се интегрира. Нашата система – това, което каза господин Проданов, се представя добре на PIRLS като среден резултат, но нашата система показва невъзможност да интегрира ефективно децата, които на входа на първи клас не знаят български.
Това го показват всички резултати. Можете да видите резултатите от външното оценяване в четвърти клас. Да, можем да имаме претенции към учителите, но я си помислете да работите с 25 деца, които не знаят български. В този смисъл не можем да обвиняваме само учителите, средно всеки един от нас сигурно има две деца – едно, две или три, и ние не можем са се справим с едно, две, три деца и очакваме от учителите да се справят с 25 деца.
Факт е, че има нужда от допълнителна подкрепа и това е рецептата – първо, да се опитаме да ги обхванем максимално рано, второ, да им окажем тази допълнителна подкрепа, и трето – това, което обсъждаме с колегите, е да има така наречената езикова интеграция.
Няма никакъв смисъл едно дете, независимо дали се връща от чужбина в шести клас, или постъпва на входа на първи клас, да бъде вкарвано по всички предмети да усвоява компетентности, ако то не знае български език, защото българският език е базова предпоставка. И в другите страни се започва с 500, 700, 900 часа език на съответната система. Тоест владеенето на българския език на когнитивно ниво трябва да се предхожда от владеенето му на комуникативно ниво. Затова, преди да сме изчерпали всички възможности, ние не можем с лека ръка да минаваме към повтарянето.
Да, повтарянето в някои случаи е по-добро за детето – ето, аз се съгласявам с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, но кои са тези случаи? Тези случаи са, когато то не знае български, не знае български на входа на първи клас, когато са изчерпани всички останали възможности. Не говорим кое е по-добре за учителя. Да, сигурно учителят иска и му е по-лесно да може да се повтаря. Аз разбирам учителите, защото е много трудно да се работи с деца от различни възрастови групи, защото чувстват липса на достатъчно подкрепа, но ние трябва да сме изчерпали всички останали възможности. Езиковата интеграция е нещо, което трябва да регламентираме, нещо, което обсъждаме. В образованието се опитваме да търсим що-годе консенсусни решения. Образованието е територия, по която можем и трябва да имаме относителен консенсус и да търсим съгласие. Затова с колегите не само от подкрепящите парламентарни групи, управляващото мнозинство и правителството, но и всички парламентарни групи бяха поканени да изработим заедно предложения за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование заедно, разбира се, с Министерството на образованието обсъждаме това. Част от предложенията в Законопроекта на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ са добри и ние принципно ги подкрепихме, като това да има представител на педагогическия колектив в комисиите за избор на директори, но дайте да се опитаме да изработим една цялостна промяна, защото повтарянето трябва да го разглеждаме в контекста на езиковата интеграция.
Основната причина едни деца да се налага да повтарят е, че на изхода на първи клас те не знаят български език. Причините за това са много, но основната причина е непосещение на детска градина, нередовно посещение в първи клас. Ако и сега попитате учителите, те ще Ви кажат: тези, които са били два, три, четири месеца от общо 8 – 9 месеца учебна година. В началото на учебната година отиде на гроздобер, след това отиде за маслини, за нещо друго, накрая – на розобер, и общо-взето му се събират 8 – 10 седмици в училище. Това не е достатъчно време, особено ако едно дете не е било в детската градина, то да овладее българския език, когато е от семейство, в което говоримият език не е български.
Разбира се, че основната причина е липсата на отговорност на родителите. Този порочен кръг може да бъде разчупен само, пак казвам, с координирани и последователни усилия от страна на държавата. Това направихме по механизма, който стартира през 2017 г. Имаше учители в училища, които всеки ден ходеха по домовете буквално да ги събуждат и да ги водят в училище за първия час, тоест да действат като заместник-родители. Лесно е да кажем трети, четвърти клас, но аз пак Ви задавам въпроса: защо трети, четвърти, а не първи клас?