24 януари 2024 г.

Благодаря, господин Председател. Миналата седмица Народното събрание избра двама конституционни съдии по начин, който взриви всички юридически съсловия и цялата българска общественост, начин, който ни гарантира какво ни предстои оттук нататък в попълването на регулаторите. Дни след приемането на скандалните изменения на Конституцията въпреки унищожителните становища на всички заинтересовани страни, на всички конституционалисти, дори на Венецианската комисия, въпреки исканията за обявяване на тези поправки за противоконституционни, формираното мнозинство в Народното събрание започна процедурата по избор на нови конституционни съдии. В процеса обаче управляващото атлантическо мнозинство побърза да стъпче собствените си уж принципи, току-що заложени в конституционните промени, и за пореден път показа истинското лице на тази коалиция – тотална безпринципност, цинизъм, безотговорност към държавността. Три години след дългоочаквания край на последното правителство на Бойко Борисов ГЕРБ отново пуска своите пипала към ключови държавни постове в отчаян опит да се докопа обратно до властовите позиции, които имаше 12 години. Коалицията им с ДПС и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е възможно най-пагубното за държавността управление и ние имаме дълг да представяме на българските граждани събитията такива, каквито са. В чл. 91 от Конституцията, госпожи и господа депутати от управляващото мнозинство, Вие повече от лицемерно записахте, че избор на органи и регулатори ще става прозрачно, публично, обективно и с участието на обществото. Какво обаче се случи още в първия подобен случай при избора на двамата конституционни съдии? В нарушение на чл. 90, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесохте Доклада от Конституционната комисия, преди да е изтекъл задължителният 72 часов срок от заседанието, с който предложихте проектите на решение за избор на конституционните съдии. Позволихте си да посочвате срок от девет години за мандат на избраните в противовес с решението, което беше взето няколко дни по-рано от Конституционния съд, според което избраните кандидати ще довършат 7-годишен мандат. Мислехте си, че сте надхитрили всички – българите, закона, Конституцията – може би не е толкова лесно. Мандатът започва да тече след полагане на клетва, а Решението на Конституционния съд е факт от събота. Лицемерието и безпардонността, с която газите всичко, за да се укрепите с власт, отвращава избирателите Ви и бъдете сигурни, че никой вече не Ви вярва. В българската история рядко се е формирало толкова голямо мнозинство като настоящото, било то и създадено с измама към своите избиратели. Колкото и да повтаряте мантрата, че Ви обединяват някакви евро-атлантически ценности, истината е повече от очевидна. Вашите избиратели не искаха такова управление, и сега не го искат. Благодарение на това, че ВЪЗРАЖАДАНЕ издигна своя кандидатура, която, колкото и да неглижираха Вашите медии – удобно пропускаха името ѝ, наричаха я „третият кандидат“, „кандидатът на ВЪЗРАЖДАНЕ“, на първо място, успяхме да предложим реална алтернатива в предрешен избор, успяхме да покажем на цялото общество, че въпреки заявките за прозрачност, законосъобразност и чест, Вие сте решени грубо да погазвате и Конституцията, и законите на страната, за да разпределите пая така, че за всички коалиционни партньори да има по нещичко. Нещо повече, ние показахме ясно, че сме единствената политическа сила в България, която към момента е способна да издигне достоен кандидат в лицето на адвокат Цвета Рангелова, с биография, качества и морал, които отговарят на огромната отговорност, която представлява работата в Конституционния съд – ниво, на което е абсолютно недопустимо да се лансират партийни калинки, на които им липсват основни качества за подобен висок пост. Фактът, че госпожа Атанасова демонстративно напусна изслушването на кандидатите в Комисията много преди неговия край, е обиден не само за народните представители, обиден е за цялото българско общество. Подобно чисто махленско отношение към една от най-значимите за парламентарната република процедури е петно върху авторитета на Народното събрание и държавността ни като цяло. Междувременно четиринадесет адвокатски колегии, чиито членове са близо пет хиляди юристи, излязоха с ясен призив към всички Вас. И тях ли ще се направите, че не чувате? Адвокатските колегии са напълно прави, че в хода на процедурата бяха погазени основополагащи принципи на прозрачност, публичност и обоснованост относно избора на членовете на орган, за чиято независимост Народното събрание би следвало да бъде гарант. Приетите решения бяха единствено политически обосновани, което ги делегитимира и ги прави противоречащи на Основния закон на Република България. Предстоящите назначения в регулаторните органи буквално са озверили коалиционните партньори. Разпределянето на ключови постове е единствен приоритет за тях, без значение от професионалните качества на кандидатите – изискването е да бъдат лоялни към Бойко Борисов, Делян Пеевски или някое западно посолство. Най-големият ужас на тази коалиция е, че в различните органи могат да попаднат хора със собствена съвест, с морал, да взимат решения, а няма да са партийноверни и да спазват партийните повели. Държа да отбележа, дами и господа от управляващото мнозинство, че това едва ли звучи европейско, едва ли звучи атлантическо. Уважаеми българи, трябва да сте наясно, че така ще бъдат попълнени всички оставащи органи и регулатори – нямайте съмнение. Не слушайте какво Ви говорят по техните телевизии, гледайте ги какво правят! Припомняйте си измамата, с която съставиха това правителство, припомняйте си измамната им коалиция, припомняйте си всяко тяхно пагубно решение, припомняйте си начина, по който избраха двамата конституционни съдии, и никога повече не позволявайте да бъдете така брутално мамени. Намираме се в момент на държавен разпад, във време, в което правото се е превърнало в безправие, а парламентаризмът е загубил своето съдържание. От ВЪЗРАЖДАНЕ призоваваме президента да заеме позиция в името на справедливостта и на собствената си съвест, като не участва в параванния протокол и не присъства на клетвата на новоизбраните конституционни съдии. А с Вас, уважаеми сънародници, очевидно съвсем близо е времето, в което ще бъдем отново заедно по площадите. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е предизвикано от дебатите, които се водят през последните дни, включително и декларацията, която чухме преди малко, по отношение на избора за конституционни съдии. Госпожа Атанасова, както знаете, подава оставка като народен представител заради това, че беше избрана за член на Конституционния съд и предстои да се закълне като такъв в следващите дни. За съжаление, през последните дни лично аз останах с усещането, че не се разбира нито функцията на Конституционния съд, нито функцията на Народното събрание. Аз присъствах на изслушването и на госпожа Атанасова, и на останалите кандидати за членове на Конституционния съд. Там нямаше никакви забележки към представянето на госпожа Атанасова, въпреки че няколко дни преди това и няколко дни след това се изговориха какви ли не хвърчащи внушения, че едва ли не тя е некомпетентна, че тя е зависима, представете си, от партията, която я издига. И тук е редно да обясним няколко неща. Първо, аз не чух нито едно обвинение към госпожа Атанасова, свързано с реална зависимост. Това означава нещо, което я компрометира, а тя е в политиката от 14 – 15 години. И пожелавам на всеки от Вас след 14 – 15 години в политиката, след 9 парламента, на публично изслушване срещу него да няма нито едно обвинение в каквото и да било. Единственото обвинение е, че тя е била народен представител от ГЕРБ. И преди съм го казвал, ще го кажа и сега: ние няма да позволим да се лустрират хора от ГЕРБ само за това, че са от ГЕРБ. Нямаме такава практика, няма и да имаме. Така че обвинението, че някой е член на ГЕРБ, за нас не е съществено и даже изобщо не ни интересува кой как възприема членовете на ГЕРБ. На второ място, госпожа Атанасова, както и господин Белазелков, са представители на парламентарната квота в Конституционния съд. Така се сформира Конституционният съд. Тук се говори за непрозрачност. Аз бих попитал: кога видяхте прозрачност при назначения на член на Конституционния съд от прокурорската квота или от квотата на съдебната власт, кога там имаше такъв дебат – многочасов, кога там имаше изслушване, кога имаше номинации? Защото двамата членове на Конституционния съд, с цялото ми уважение към тях, от президентската квота, извинявайте, бяха обявени с прессъобщение – не с дискусия, не с номинация, която да бъде няколко дни преди това, ние, обществото, гражданските организации да задават въпроси, да подложат на натиск двамата кандидати. Нямаме нищо против натиска, който се оказа върху нашия кандидат, защото нашият кандидат се справи. И след изслушването голяма част от мненията бяха, че госпожа Атанасова се е справила прекрасно със задачата си. Ако тук някой има съмнения, че госпожа Атанасова не е чела Конституцията и не би могла да изрази мнение по нея, не би могла да напише доклад, много се лъже, защото госпожа Атанасова в тези последни 14 – 15 години беше освен народен представител, беше и министър на здравеопазването, беше председател на най-голямата опозиционна партия, след това беше председател на групата на най-голямата управляваща партия. Това са достатъчно позиции, които гарантират – и ние като парламентарна група, и като политическа сила, издигайки госпожа Атанасова, заставаме зад тази кандидатура с цялата политическа отговорност, която носим. Ако утре тя не се справя, то ние солидарно с нея ще носим отговорността. Аз искам, пак с цялото ми уважение към конституционните съдии, защото този орган е един от най-авторитетните, но извинявайте, в тази зала според мен може би има 4 – 5 човека, които могат да изброят всички членове на българския Конституционен съд. Госпожа Атанасова ще бъде един от тези членове на Конституционния съд, за които всички ще знаят, ако щете, всички ще знаят нейните позиции в този Конституционен съд. Това е политически избор – да, защото Народното събрание е политическа институция, най-политическата институция. В нея участват само партии, в нея участват само партийни активисти. Нека бъдем откровени с нашите избиратели и да спрем да заобикаляме парламента. Тази тенденция, в която парламентът, който пък от своя страна е основополагащ изобщо за демокрацията в България, бива неглижиран и партийността бива отхвърляна, води към други алюзии. Имаме такива периоди в българската история, в които парламентът е бил само от безпартийни. И това колегите от БСП най-вероятно го знаят най-добре. Това е периодът 1934 – 1944 г. Тогава са били безпартийните вътре, а зад тях не са стояли избирателите, а са стояли военните, защото е имало военен преврат 1934 г. Така че с всичките кусури на парламента, на партийността и на неговата политизираност, това е единствената възможност в България да има демокрация, няма друга възможност. Колкото до това кой какво харесва и не харесва, естествено, че тук всички сме с различни убеждения, но двамата кандидати за Конституционния съд бяха избрани с внушаващо мнозинство, което дава легитимност. Имало ли е договорка? Колеги, за да се постигне такова мнозинство, естествено, има преговори, естествено, има компромиси. Да, това е част от парламентаризма, колеги, защото ние станахме свидетели на няколко безкомпромисни парламента, които загубиха няколко месеца от времето на България заради тази прословута безкомпромисност. Затова трябва да се научим да уважаваме както парламента, така и институциите и да не позволяваме на други институции да се бъркат в нашата работа, както ние не се бъркаме в тяхната. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Биков, аз, честно казано, не Ви разбрах: кому и защо беше нужно това, което изговорихте, да го кажете точно в тази точка и точно по този начин? Ваше право е обаче, не може да се отрече, имате пълното право. На Председателски съвет председателят изрично помоли да няма някакви нападки към госпожа Атанасова. Аз се учудих, че въобще някой може да си позволи персонални нападки при освобождаването на заеманата длъжност на госпожа Атанасова. Няма и да го направя. Само че изказахте всичко това, което казахте, казахте някои неща, които за мен са притеснителни. Защото, да започнем първо от това, подчертахте това, че ГЕРБ няма да позволят политическа лустрация спрямо свои членове. Съгласен съм, че не трябва да има политическа лустрация. Само че Вие лично, цялата Ви група и цялото Ви евро-атлантическо мнозинство днес на Комисия по правни въпроси ще гласувате политическа лустрация спрямо ВЪЗРАЖДАНЕ и спрямо господин Дренчев и това ще се мултиплицира утре като извънредна точка в дневния ред, за да направите политическа лустрация на народен представител само защото е член на ВЪЗРАЖДАНЕ, на български офицер от запаса и Вие го обвинявате, че той е политически свързан с ВЪЗРАЖДАНЕ и автоматично трябва да направим така, че да бъде махнат от поста, който е по Правилник. Повече от политическа лустрация – имате ли да коментирате?! Абсолютна политическа лустрация! Не личността, не квалификацията, не нещо друго, а само защото е от ВЪЗРАЖДАНЕ. Това е първото Ви лицемерие. Второто, което говорите, за нуждата от компромиси. Тази нужда от компромиси – от страна на ГЕРБ и на ДПС, аз абсолютно винаги съм я приемал. Вие сте, извинявам се за израза, всеядни – политически имам предвид, и нямате никакъв проблем за коалиция. Времето го е доказало. Който е влязъл в парламента само за да направи коалиция и да се сложи на Вас, прави коалиция с Вас и с ДПС. Същото наблюдаваме в така наречената демократична ниша по отношение на ДБ и ПП.

Свършвам, господин Председател. Те са изтъкани от компромиси, те са готови на всичко и доказаха, че нямат никаква спирачка да направят какъвто и да било компромис, за да може персонално да заемат постове. И ги знаем, ей тука на първия ред ги виждаме всичките им постове, желания за постове, плюха на всичко. Така че Вашето изказване си остава за Ваша сметка – чу се и се видя, благодаря Ви за него. (Ръкопляскане от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Честно казано, нямах намерение да се изказвам. И аз бях изненадан, когато председателят Желязков на Председателски съвет постави въпроса да няма изказвания, защото да не се напада личността на Атанасова. Никой от нас дори и не си е мислил нещо подобно. И аз няма да го направя, защото, за разлика от много хора тук и представители на отделни политически партии, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме чест и достойнство. Обаче въпросът е, че това, което чух преди малко, ме провокира много силно. Демокрация – господин Биков говори за демокрация, това не е демокрация, това е автокрация. Нали правим разликата? Самодържавие – на български преведено. Има един-двама човека, които си казват тука, държавата – това съм аз. Не, не са държавата те, държавата това е българският народ. Колкото и да е смазан, смачкан, унизен, включително унизен и поруган миналата седмица за пореден път, когато беше унизен и поруган Конституционният съд. Защото бяха изречени много лъжи от господин Биков в изказването – как много хора си били променили мнението за госпожа Атанасова, истината е, че много хора си затвърдиха мнението. Аз мога да кажа две неща. Едното нещо беше, когато ѝ беше зададен изричен въпрос дали ще се отведе от дела, които са свързани с нейни гласувания тук, в Народното събрание. Тя каза: „Не, откъде накъде. Аз съм гласувала по толкова много законопроекти, че утре едва ли не няма да мога да работя в Конституционния съд.“ Иначе казано, давам един простичък пример – по референдума, който ние внесохме искане да се произнесе Конституционният съд за запазването на българския лев, дали решението, което беше взето тогава от тройната коалиция ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, е конституционно, госпожа Атанасова, която е участвала в това гласуване, която има свое мнение, без значение дали е субективно, или обективно, ами тя ще гласува срещу нас, българите, тя ще гласува за унищожаването на политическата воля на 604 хиляди човека, като ще го обяви вече от името на конституционен съдия това решение. Това е все едно сега да осъдим някого на някакво наказание, след което този същият осъден престъпник да стане съдия, да си насрочи дело и да се самооправдае. Защото в крайна сметка ние жалим решение, което е внесено, което е взето като юридически факт от много хора, включително и госпожа Атанасова, и тя сега ще се произнесе по това дело. Това морално ли е? Естествено, че не е морално. Само че в България законът и моралът отдавна се разминават, плюс това ние не сме правова държава, както вече беше ясно подпечатано миналата седмица. Конституционен съд на практика вече нямаме, няма какво да се лъжем. И последната институция беше завладяна. Ние имаме информация, между другото, вече – да го кажа съвсем официално, че така или иначе Конституционният съд ще поругае нашата жалба и ще вземе решение срещу тези 604 хиляди българи, което, разбира се, на нас ни отваря възможност вече оттам насетне за други последващи действия. Защото закононарушенията не трябва да се търпят и защото не трябва да забравяме, че ако тук някой си мисли, защото има 168 гласа в Народното събрание, че може да прави всичко и че така е законно – най-големите престъпления в историята са били законни, щото са подплатени със закони. И за Холокоста е така, и за Народния съд, който тука много хора са едва ли не издигнали в свое знаме да се борят с него – също, всичко е със закони. Защото по същата логика, ако слушаме думите на господин Биков, утре може да се приеме закон за убийства на опозиционните тука народни представители и така ще си го направят без никакъв проблем. Защо да не го направят?! 168 човека – демократично е, ще кажат, естествено, няма никакъв проблем! Това, което се случва всъщност тук, е един позор. Позор и падение на българската държавност, на българското право, на българския закон – поругаване на всичко това, което е останало от нашата държава. И то не е изненадващо – миналата година ние всички слушахме записа на Кирил Петков и компания, в този запис те си казват ясно и категорично какво ще направят. В интерес на истината, си го изпълняват планомерно. Посолството действа много добре. Така че това, което всъщност виждаме тук, не е демокрация, това е брутална автокрация. Това е поругаване на остатъците от българския парламентаризъм, унищожаване на правовия ред. Всяко едно престъпление вече може да бъде легитимирано с поправка в закона, никакъв проблем. Ама никакъв проблем! Ето, както каза и господин Ганев преди малко в своята реплика – Правилникът бил такъв, ама променяме Правилника! И ние всички сме наясно. Сега призоваваме Радев да не отиде на заклеването на двамата нови конституционни съдии. Ами те вече започнаха да излизат разни бонзи от така наречената демократична фашистка общност, които обясняват: „Ама какво значение има дали ще бъде там?“ Това, че Плевнелиев вече веднъж го направи и това беше основание тогава да не се закълне съдия Марковска, няма никакво значение, то си било за тогава, то е изключение, то не е прецедент. Всъщност как ще бъдат прилагани законите, определят единствено и само управляващите. Ето защо, пак казвам, това не е демокрация. Плюс това, ако примерно преценят и решат – нека да кажем все пак на българите да знаят как работи парламентарно добре смазаната машина на управляващите, те могат да променят Закона за Конституционния съд без никакъв проблем и просто да изхвърлят от там присъствието на президента. Имало там някакъв президент – ами вече го няма. Край! Както направиха и с промените в Конституцията. Апропо, промените в Конституцията, които са обжалвани и от нас, от обединената опозиция в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“, и от президента. Ами тя, Атанасова ще гласува срещу, то е ясно отсега. Тя ще гласува срещу нас. Морално ли е това? Не е морално. В никакъв случай! Но тя си го каза и беше избрана. И това би трябвало да промени мнението за нея?! Напротив, затвърди. Не за нея, тя е просто персонификация на ГЕРБ и на един модел на управление в последните години, в последните десетилетия или в последните 80 години. Ако погледнете стенографските записи на Народното събрание примерно в годините между 1944 и 1948 г., когато се налага комунистическият ред в държавата и когато има борба между БКП и основната опозиционна сила тогава Земеделския народен съюз на Никола Петков – няма кой знае каква голяма разлика тогава, само че в ролята на тогавашните комунисти сега са така наречените демократи. Има толкова фрапиращи прилики, че ако погледнеш някои от изказванията на Петков, Борисов не се изказва в парламента, но на някои от тукашните така наречени демократи, ами то няма никаква разлика между техните изказвания и изказването на Георги Димитров и Васил Коларов. И те така казват: „Това е демокрация.“ Даже казват: „Това е нещо повече от демокрация, това е народна демокрация.“ Ето това представлява всъщност това, което се случва в нашата държава: унищожаване на правовия ред, поругаване на българските закони, унищожаване на българската държава, като целта в крайна сметка е една – нас просто да ни няма, българският народ да бъде тотално смазан, обезличен, унищожен, обезсърчен и обезнадежден. Това е идеята. Само че няма да стане! Защото ВЪЗРАЖДАНЕ е тук и защото, докато има един от нас, той ще се бори докрай! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Балабанов – за изказване, но ще отнемам думата, ако не се придържате по дневния ред. (Шум и реплики. Реплики на народния представител Искрен Митев.) Елате да ми направите бележка по начина на водене. Не се обаждайте от място. Елате, господин Митев, да ми направите забележка. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, по начина на водене. Смятам, че е недопустимо от тази трибуна да се използват такива цинични думи и обиди към колегите и ще Ви помоля за пореден път да наложите наказание на господин Костадинов заради думите му „фашисти“, изречени многократно от тази трибуна. Това не приляга на тази висока трибуна и този човек трябва да си понесе последствията за фалшивата информация, лъжите и обидите, които разпространява. Крайно време е и ще Ви помоля да не му уважите желанието след поредицата негови забележки, които той като мишок после иска да му бъдат извинени. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вашите действия не могат да бъдат извинени, господин Костадинов. Крайно време е да влезете в нормалния тон и да се държите човешки, ако искате и ние да се държим човешки към Вас. (Реплики на народния представител Цончо Ганев.) Господин Митев, налагам Ви „забележка“ за сравнението. (Единични ръкопляскания и реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“) А на господин Костадинов обръщам внимание да не се заиграва с терминология, която е незаконна. А на тези, които се припознават като демократична общност, искам да кажа, че в парламентарната демокрация всяка общност е демократична. Никой не е носител на ценностната система, за да се припознава като демократична общност. Ако има персонификация – било към юридически или физически лица, има повод за забележка. В конкретния случай имаше провокация и аз обръщам внимание на господин Костадинов да не си позволява повече провокации в залата. Има ли други изказвания по темата, свързани с точката от дневния ред – гласуване на прекратяване на пълномощия на народен представител във връзка с подадена оставка? Не коментираме избор на членове на Конституционния съд от квотата на парламента и ще прекъсвам всеки, който върне дебата към вече гласувано миналата седмица решение. Господин Балабанов.

Благодаря Ви, господин Председател. Като цяло той дневния ред го зададе господин Биков. Аз не съм присъствал сутринта на Председателския съвет, на който действително вече и представители на други парламентарни групи потвърдиха, че сте се разбрали на този Председателски съвет темата да не се политизира. Но господин Биков от Вашата парламентарна група излезе така пламенно, като Матросов на амбразурата, може би с надеждата да пожелае успех на бъдещия конституционен съдия, излезе и с едно пламенно слово от 6 – 7 минути изложи тезата си, заради която – преди него нямаше да се изказвам, но сега на тази база не може да не излезем и ние да споделим нашите наблюдения отстрани по дневния ред. Аз лично в качеството си на народен представител не искам да освобождавам госпожа Атанасова от Народното събрание, защото тя действително е доказан професионалист тук, в пленарната зала, председател на парламентарна група, участвала в много законотворчески инициативи от страна на ГЕРБ. Затова все още обмислям финалното си решение по отношение гласуването на оставката на госпожа Атанасова, но запленен от това слово на господин Биков, не мога да не призная една вярна дума от неговото изказване, а тя е думичката „договорка“, господин Председател. Тази думичка стана нарицателна в последно време, особено използвана така добре в кабинета на още един човек, който стои срещу мен и си мисли, че е министър-председател, а той е един обикновен народен представител – господин Пеевски. Обикновено в неговия кабинет тази думичка „договорка“ се използва както за Конституционния съд, така и за всички други регулатори, които предстоят да се обсъждат в тази зала, така и за цялата тази лицемерна политика, която наблюдаваме от некоалицията и сглобката в последните месеци. Тази дума „договорка“ стана нарицателна за Вас. По отношение на независимостта и свободата на личности и народни представители, аз имам изключително съмнение по отношение на тези две качества за госпожа Атанасова. Защо, господин Председател? Защото Вашата политическа формация обикновено когато е независима – давам Ви пример в комисии, когато се гледат закони и прочее, действате независимо, гласувате по Ваша съвест и воля, защото имате редица експерти във Вашата политическа група. Дойде ли време обаче в Народното събрание да се гласува конкретен законопроект – било то бюджет, било то някакви номинации, било то нещо, произведено на база „договорка“, виждам как над 60 човека от Вашата група гласуват зависимо, под диктат на Вашия партиен шеф, който се казва Бойко Борисов. Та по отношение на тази независимост аз имам съмнение, когато госпожа Атанасова отиде в Конституционния съд, поради две причини. Ако говорим за морал, когато тя излезе тук, в тази зала, за да благодари на своите колеги за времето, прекарано в парламента, господин Председател, според мен тя трябваше да каже следното, тъй като госпожа Атанасова беше част от ГЕРБ като народен представител и гласува промените в Конституцията в тази зала. Сега ще ѝ се наложи в качеството ѝ на конституционен съдия да преценява тези промени правилни ли са, или са грешни. Това според мен е конфликт на интереси. И ако имаше тук капка морал в нейното изказване, тя можеше да излезе и да каже: „Да, благодаря Ви. Огромна отговорност е за мен това, което предстои. Аз бих си направила отвод по това дело, за да могат българските граждани да видят, че наистина аз съм безпристрастна и няма да участвам в това нещо.“ Но аз ще Ви кажа какво ще стане. Тъй като там няма независимост – госпожа Атанасова по-скоро е поставена там, най-вероятно ще каже: „О, да, това са най-прекрасните промени, които са предложени като изменения в Конституцията, и аз ще се съобразя с волята не на парламента, не на парламентарната демокрация, а с волята на господин Пеевски и на Бойко Борисов, и аз ще ги подкрепя и в Конституционния съд.“ Защо? Защото попълвам квотата на Народното събрание. От кого съм издигната? От господин Борисов. С подкрепата на кого? На Делян Пеевски. С подкрепата на кого? На Христо Иванов и на Кирил Петков. Хората, които излизаха и я наричаха калинка. Ще Ви дам още един пример, господин Председател, по отношение на свободата на словото. Господин Биков нарече госпожа Атанасова „перфектен кандидат, подготвена морална личност“ и така, така, така. Той има своите доводи, аз не мога да оспорвам неговото лично мнение. Но фактологията е друга. Като част от парламентарната група на ГЕРБ с нейно участие в залата госпожа Атанасова е участвала в много законодателни процеси в Народното събрание, чиито решения Конституционният съд после обяви за противоконституционни. Конституционният съд после бутна всичките предложения в законопроекти, в които е участвала заедно с ГЕРБ, има доста сериозна фактология по темата. Сега как аз да се убедя, че след като редица решения, в които е участвала госпожа Атанасова са били свалени от Конституционния съд и обявени за противоконституционни, тя е перфектният кандидат в момента, който да представлява Народното събрание в Конституционния съд? Това е фактологията и няма как да не се съгласите с тази фактология. Иначе по отношение на морал, майната му на морала! Той отдавна не съществува в тази зала. Защо не съществува в тази зала? Защото в момента държавата бива управлявана от едно тежко извратено мнозинство, което, господин Председател, се гордее с думи като „зависимости“ и „договорки“, определяйки собствените си икономически интереси, без грам да им пука за Народното събрание, за Правилника на това Народно събрание, за спазване на реда. Ами да Ви извадя ли стенограмите от последните месеци в Народното събрание, в които Вие, включително в качеството си на председател, многократно нарушавахте като правилник? Вие нарушавахте Конституцията само и само двама-трима човека, които имат интереси в момента, да бъдат доволни. Няма да ми говорите за демокрация в момента и няма да ми говорите за спазване на правила, защото Вие самите задавате грешния тон в държавата и Вие посягате и на независимостта в момента на една институция, която по Конституцията трябва да е изключително независима. Но с такива кандидати в момента, които ще изпратим там, крайно се съмнявам, по-скоро съм убеден, че тази институция няма да бъде независима. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Длъжен съм, тъй като участвах в Председателския съвет, в интерес на истината и за да влезе в стенограмата – никакви договорки не са се случили между участниците в Председателския съвет. Единствено имаше молба от председателя да се спазва добрият тон в залата, което считам за нормално, и да няма лични обиди. Никой от парламентарно представените участници в Председателския съвет не е поемал никакви ангажименти за такова нещо. Имаше призив от председателя, пак казвам – което го считам за нормално. В такива моменти трябва да се държим коректно, възпитано и на нивото, на което са ни изпратили нашите избиратели в тази зала. Така или иначе съм взел думата, искам да кажа и позицията на БСП по въпроса. Както знаете всички, ние от самото начало, от самото стартиране на тази процедура и начина, по който беше проведена, БСП е категорично против. Ние участвахме в дебата, казахме си нашите аргументи по двете кандидатури, днес няма да ги повтаряме отново. Ще гласуваме против освобождаването на госпожа Атанасова, защото считаме, че тя е ярка политическа кандидатура, пратена в Конституционния съд, и това ни дава основание да гласуваме против освобождаването ѝ като народен представител и да продължи да изпълнява задълженията си като такъв. Уважаеми колеги, призовавам Ви наистина в оставащата дискусия да подходим прагматично, да говорим по темата за освобождаване, а не да връщаме дискусията от петък, която така или иначе се проведе. Господин Биков, Вашето изказване беше за петък. Разбирам неудобството, в което изпадна парламентарната група – нито един член да не излезе от тази трибуна и да защити госпожа Атанасова, но днес вече е късно. Днес няма как да изтриете онова, което нанесохте на Вашата бивша председателка, а именно нито един да не излезе и да я защити и я оставихте на справедливите и коректни критики, поставени от опозицията. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Трябва да бъдат уважени призивите да се придържаме по темата, но и да си признаем, че нито едно изказване не беше по темата и господин Председател, не сте прекъснали нито представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ, нито на „Има Такъв Народ“, така че ще ми позволите няколко думи и по това, което те говореха. Тук се прави един опит да се внуши, че Конституционният съд щял да вземе някакво решение, защото някой щял да отиде там. Не. Тези решения са колективни, трябва да има мнозинство и няма как един човек да промени решението на Конституционния съд. Това е опит да се посрещне едно предвидимо поражение, защото проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ казаха: ние имаме информация, че Конституционният съд… Ами, колеги, тази информация има всеки един човек в залата, и аз я имам, всеки един средноинтелигентен човек в България я има, защото този референдум е противозаконен и противоконституционен. Лично шефът на Българската народна банка Ви каза в Комисията по правни въпроси, че Валутният борд ще падне, ако зададете въпрос за единствена официална валута. Няма такъв термин в законодателството. Той е и противозаконен, и противоконституционен. Естествено е, че всеки може да го предвиди това и е едно явно поражение. Вие се опитвате да се отървете от него. Между другото, сте седнали много добре до „Има Такъв Народ“ – другите властелини на референдумите, които използваха референдума с популистки цели, за да влязат в парламента. Те в момента си взимат цялата субсидия от осем лева. Не едно левче, а осем лева! И ВЪЗРАЖДАНЕ го използваха по същия начин за кампания. Естествено, че той ще бъде отхвърлен най-вероятно. По същия начин ВЪЗРАЖДАНЕ девалвираха най-демократичния инструмент в държавата. Говориха, господин Председател, не ги прекъснахте за това изказване, но и една своеобразна процедура към Вас. За Холокоста, за Народния съд, това са хора, които системно използват антисемитска реторика, системно използват език на омразата,…

Сериозно ли бе? Кога е било това?

…системно използват антиевропейския език. Това са хора, които, между другото, техният референдум го използваха, за да атакуват Европа, и сега същите хора ще се наредят да взимат европейски заплати. Само гледайте. Аз не изключвам вероятността лично Костадинов – лидерът на ВЪЗРАЖДАНЕ, първи да се нареди за заплата за Брюксел и това ще бъде страхотна комедия.

Това по темата ли е? Къде ще се наредиш ти?

И накрая завършвам, господин Председател, уважаеми колеги! Казаха от антиевропейската партия ВЪЗРАЖДАНЕ: те нямало да позволят това да се случи. Досега нямаше да позволят правителство да има, нямаше да позволят много неща. Всяко нещо, което нямаше да позволят, то се случи. Имам едно нещо да Ви кажа, колеги. Така ще се държите там, където сте спечелили избори – в село Попинци, не в българския парламент. (Възглас „Браво!“, ръкопляскания от ПП-ДБ, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Божанков, репликата ми е към Вас… Не Ви виждам. А, видях Ви. Това, което изложихте, или по-скоро това, което изсипахте така на ангро (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Алангро!“), мотивите по конституционното дело ли са? Вие ги знаете вече, тъй като изключително подробно разяснихте с какви мотиви Конституционният съд ще отхвърли искането на ВЪЗРАЖДАНЕ срещу решението за референдума. Това е първият ми въпрос към Вас по отношение на изказването Ви. Вторият ми въпрос е: мога ли някой път да разчитам да излезете тук, тъй като Вие сте юрист по образование, неведнъж сте имали повод да го заявявате това в залата, да разчитам да излезете и да се изкажете компетентно по въпрос, който евентуално отговаря на Вашата квалификация, вместо да излизате и да сипете единствено изключително грозни обидни квалификации, да правите внушения от тази зала? Тоест Вие имате ли юридическо образование и ще участвате ли някой път компетентно с изказване, или всъщност ролята Ви в парламентарната група, към която се пришихте последните месеци, ще бъде само да развеселявате групата? Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, благодаря Ви. Беше време през 2020 г. на протести, гражданска енергия, пълни площади. Срещу кого? Срещу един човек тук в залата и срещу модела на управление в последните години. Толкова млади хора на площада бяха всеки ден в продължение на не знам колко, на една година почти, с идеята наистина за промяна и за промяна на модела. Преждеговорившият и той беше на този площад, господин Председател. Я да видим какво каза през 2020 г. той? (Пуска магнетофонен запис на микрофона: „Това управление в такава държава не заслужават никога повече да продължат да управляват. Нужни са големи промени. Смятам, че всички с общи усилия от днес нататък може да ги направим, защото е ясно, че така не може да продължава.) Та, господин Председател, вярно е, така не можеше да продължава и затова хората протестираха. И въпросният беше на площада, и той протестираше. Преди малко ни нарече „властелини на референдумите“. Спомням си във Велико Търново как в препълнената зала със студенти той лазеше на колене и се молеше да бъде част от референдума на господин Трифонов и на нашия екип. (Смях и възгласи: „Ааа!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Не му се получи тогава и за щастие не му се е получило, защото видяхме политическата му кариера как премина в последните години. Господин Божанков, къде си, че не те виждам? Да, видях те. И сега с огромен кеф те наблюдавам как се гърчиш в защитата на модела на управление. Не в защитата на някой кандидат, не в защитата на Десислава Атанасова. Гърчиш се в защита на модела на управление ГЕРБ, който не се е променил… А, нещо се промени в този модел – ти вече гласуваш за него. Благодаря ти. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божанков, не съм изцяло съгласен с Вас в нещо, което казахте, и то е: „проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ“. Вижте сега, господин Божанков, ще Ви направя един цитат: „С лека ръка фашистите евроатлантици“ – и така нататък продължава цитатът.

Я пак!

Това е цитат от Мария Захарова, която е директно представител на руската държава. Това не е просто проруска партия, това са директно думите на Кремъл, изречени от тази трибуна. Това правят ВЪЗРАЖДАНЕ, господин Божанков. Така че, когато кажете проруска партия, това не е достатъчно ясно. Това са буквално представители – явно платени или по някакъв начин накарани да идват и да изразяват позицията на руската държава и на Кремъл от трибуната, така че, моля Ви се, когато ги адресирате, адресирайте ги правилно. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Свали микрофона, защото ти е висок.

Благодаря на господин Митев за репликата. Благодаря и на предните репликиращи. На господин Балабанов ще кажа – сега може да прозвучи грубо, но наистина е вдигнал температура. Вие трябва да се срамувате от тази среща във Великотърновския университет. На нея аз като студент разказах как се противопоставих на един преподавател, който продаваше учебници директно от багажника на колата си на студенти. И това целият университет го знае. Този човек беше дисциплинарно наказан. Вие тогава увлякохте много хора с гражданска инициатива, която удавихте после и заявихте в залата: „Ние партия няма да правим.“ Зададоха Ви въпрос: „Ще правите ли политическа партия?“ Вие казахте: „Не. Ние партия няма да правим.“ Така че трябва да се срамувате страшно много от това, което тогава говорехте, и после направихте. Един лев субсидия?! Много хора гласуваха за това, осем лева в момента си взимате. На колежката от ВЪЗРАЖДАНЕ. Пет часа, близо пет астрономически часа сериозен дебат в Правната комисия – преподаватели от Софийския университет, председателят на БНБ… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ти къде беше?“)

Пак лъжеш. Лъжеш! Лъжеш!

Шефът на БНБ Ви каза, че този въпрос е противозаконен. Той не може да бъде допуснат. Той е риск за финансовата стабилност на държавата. Всички Ви обясниха с часове защо този референдум е недопустим. Ако на мен нямате доверие, добре, поне на преподавателите в Софийския университет, поне на тези хора от финансовия сектор, които са с доказан авторитет, за пет часа дебат, защото твърдите, че моето отношение е несериозно. Аз направих тогава изказване по същество, което, между другото, имах право и заснемах с телефона си по време на изказването. Народен представител от ВЪЗРАЖДАНЕ стана и ми взе телефона и тръгна да бяга с него. Ако говорите кой е правил циркове и кой е провалял всеки дебат, това е тяхното отношение. Това е проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ. (Ръкопляскания от ПП-ДБ, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Лично обяснение!

Господин Председател, използваме тази процедура, за да не позволяваме повече внушения от тази трибуна. Тъй като нямах възможност повече да отговоря на господин Божанков, ще му отговоря в качеството на лично обяснение в момента. Господин Божанков, писна ми от Вашите тъпи опорки тук в последно време. Едно и също повтаряте като папагали всеки ден – осем лева субсидия. Вместо един лев си взимат осем лева. Дайте да видим каква е фактологията? Защо направихме политическа партия „Има Такъв Народ“, оттам да тръгнем? Защото референдумът беше унищожен, господин Божанков, от същия модел на управление на ГЕРБ. След като три милиона и половина българи излязоха и гласуваха в този референдум и два милиона и половина искаха и гласуваха със „за“ на предложените от нас въпроси, тогавашният модел на управление в Народното събрание, водено от ГЕРБ, го спря. Като не ставаше отвън, трябваше да стане отвътре. Затова се появи „Има Такъв Народ“, така че толкова с тази Ваша опорка. Защо е осем лева субсидията? Ами заради Вас бе, господин Божанков. „Има Такъв Народ“ във всеки бюджет предлага един лев и действа по закон. Във всеки бюджет входираме нашето предложение държавната субсидия да бъде един лев за действителен глас и Вие, господин Божанков, гласувате тя да бъде осем лева, Вие – „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ГЕРБ. Защото какво се получи, господин Божанков, Вие станахте съществена и съставна част от тумора, наречен управление на ГЕРБ. Благодаря.

По начина на водене!

Благодаря, господин Председател. Не знам дали осъзнахте, че изтървахте началото на заседанието, и то от момента, в който оставихте господин Божанков да се обявява за светец, да обвинява други хора. Затова искам да задам няколко странни логични въпроса, свързани със странната шуробаджанащина, която постоянно цари в ПП-ДБ. Например знаете ли, че зам.-кмет по финансите на Горна Оряховица е брат'чедът на Явор Божанков? Интересно е, оттук следващият въпрос – колко обществени поръчки е спечелила Община Горна Оряховица след 5 декември 2023 г., откакто брат'чедът на Божанков става шеф на финанси? Колко – сравнено с предишни периоди? Изведнъж не започва ли Община Горна Оряховица да печели обществени поръчки през бюджета – основно през Плана за възстановяване и устойчивост? Оттук пък дали човек не може да се замисли дали пък Божанков не ходи да лобира? Не знам. Но брат'чедът му става зам.-шеф на Общината и Общината започва да печели пари през държавата за поръчки. И този човек има наглостта да излиза тук и да се прави на светец – същият, който си гласува да вдигнем плащането в кеш на тези, дето се занимават с вторични суровини, защото това е бизнесът, наследен от баща му. Вие изтървахте това заседание, че допускате господин Божанков да излиза тук.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, по начина на водене към Вас. В залата трябва да има справедливост поне, ако не другаде. Преди малко ме наказахте, защото съм сравнил господин Костадинов с мишка, но не постъпихте по същия начин, когато господин Балабанов се обърна към колега от „Продължаваме Промяната“ с думите „тъпи опорки“, „папагал“ и „заради Вас бе“. Моля Ви и Ви давам възможност да бъдете така любезен и да приложите същото наказание към господин Балабанов – той го е заслужил многократно, а и така давате лош пример на останалите, че те могат да си позволяват да използват този грозен език от трибуната. Благодаря.

Господин Председател, това не беше лично обяснение, а някакви въпроси към мен. Няма как да е лично обяснение във формата на въпроси, зададени към мен. И някак си трябва да се прекъсва, защото влизаме в постоянен цикъл на въпроси, отговори и става говорилня. Но все пак аз съм длъжен и понеже допуснахте Тошко Йорданов да си изчете въпросите, аз съм длъжен да отговоря, за да не оставя някакви съмнения. Община Горна Оряховица има независим кмет. За съжаление, не е от „Демократична България – Продължаваме Промяната“, независим кмет е – много добър, но ние тези избори ги загубихме. А човекът, когото визира – Данаил Божанков, е част от друга листа. Той не е част от листата на „Демократична България – Продължаваме Промяната“, а е част от независима листа и като такъв може да заема каквото си иска място. На мен не ми е известно нищо някой да е печелил до момента. Нямам никаква представа. Това, което казва той, си е абсолютно внушение, но от друга страна, искам да Ви кажа нещо като народен представител, защото съм бил и от този изборен район. Аз се гордея, че българските общини в момента получават такава подкрепа. Не само Горна Оряховица – повечето общини получават ресурс, който никога не са получавали, защото в бюджета има средства, защото така трябва да става – не според настроението на един човек, не с ПМС-та, трябва да става по ясни критерии. Такива критерии са въведени за първи път и очевидно този нов градоначалник се е справил с проектирането, справил се е с подаването на проекти. За щастие, много други са по същия начин и в момента много общини отбелязват рекорд и ръст в проектите, които са подадени. Колко от тях ще бъдат одобрени, колко реализирани, това нямам представа, надявам се повече, за да може жителите в община Горна Оряховица, област Велико Търново, най-сетне да получат това внимание. Защото тази община и малките български общини бяха забравени години наред. Дълг и отговорност е на всеки народен представител да помага в този процес доколкото може. В този конкретен случай аз не съм помогнал кой знае колко, за съжаление, защото съм в друг изборен район – Габрово, в момента. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. Тъй като дадохте възможност да започнете новата точка, бих искал да направя процедура. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата доктор Стефан Белчев – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, и Пламен Тодоров – директор на дирекция „Правна“ в АДФИ. Господин Председател, ще си позволя още едно изречение да кажа. Ако бяхте прекъснали некоректните процедури на колегите от „Има Такъв Народ“, този дебат нямаше да се удължи допълнително с още половин час. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 49-302-01-39, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2023 г. и приет на първо гласуване на 26 септември 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 е постъпило предложение на народния представител Тошко Йорданов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Предложението е със следния текст: „В чл. 5 се създава ал. 5: „(5) Освен в случаите по ал. 1 и ал. 2, на всеки 5 години на лицата по чл. 4 се извършва и по една планова финансова инспекция на бюджетната, финансово-стопанската и отчетна дейност.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Постъпило е предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 10 ал. 10 се отменя.“ По § 3 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 16, ал. 2 се създава изречение второ: „Заповедта може да се създава и като електронен документ съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 910/2014“ и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги“.“ По § 4 е постъпило предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение на народния представител Теменужка Петкова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В член 17 се създават ал. 6, 7 и 8: „(6) Агенцията публикува на своята интернет страница доклада по ал. 1 и мотивираното писмено заключение по ал. 4 в 14 дневен срок от изготвяне на заключението, при което не се разкрива информация, представляваща търговска тайна, или информация, защитена по силата на закон. (7) При настъпила промяна след приключване на финансовата инспекция, включително свързана с административнонаказателно и/или начетно производство, информацията по ал. 6 се актуализира в 7-дневен срок от настъпването на новите обстоятелства. (8) Посочените в ал. 1 – 4 документи може да се създават и като електронен документ съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. (9) Връчването и представянето на документите по ал. 1 – 4 на получателя се извършва по реда, предвиден в Правилника за прилагане на закона, или чрез изпращане по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или Закона за електронното управление.“ По § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. По § 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В срок до 5 години след влизането в сила на този закон директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция извършва последваща оценка на въздействието на закона при условията и по реда, предвидени в Закона за нормативните актове.“ Постъпило е предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) в чл. 241 ал. 6 се изменя така: „(6) Докладът по ал. 1, заедно с мотивираното писмено заключение по ал. 2, се публикуват на интернет страницата на Агенцията за държавна финансова инспекция в срока и при условията на Закона за държавната финансова инспекция.“ Благодаря.

В така предложените промени на Комисията по бюджет и финанси групата на ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепи конструктивните и напълно резонни предложения на госпожа Ангова и от страна на ГЕРБ – на госпожа Петкова, просто защото са добри, работещи предложения, които биха обогатили самия закон. Ние нямаме никакъв проблем да кажем, че подкрепяме добрите решения, пак казвам, защото са добри и работещи. Това, което обаче управляващите категорично отказаха да се приеме в така предложения закон за изменение и допълнение, е предложението и ще го цитирам: „В чл. 5 се създава ал. 5: „(5) Освен в случаите по ал. 1 и ал. 2, на всеки 5 години на лицата по чл. 4 се извършва и по една планова финансова инспекция на бюджетната, финансово-стопанската и отчетна дейност.“ Казано с простички думи, това задължава държавата да прави на пет години пълна ревизия на общините. Най-малкото, за да се види какво при избори и смяна на кмет, какво е реалното състояние на общината – и то държавата да го каже, а не вътрешен одит от кмета, назначен да направи ревизия друг служител, който взема заплата от въпросния кмет. Това беше отхвърлено от управляващите. Аз напълно разбирам политическия смисъл. При положение че повечето кметове в държавата са от страна на управляващата коалиция, е съвсем нормално да си крият кметовете, за да не могат да правят ревизии на пет години в лицето на държавата. Точно заради това ние отново ще гласуваме за тази поправка, тъй като е важна, тъй като тя отново е част от прозрачността. Предложенията на госпожа Ангова са в тази посока – за прозрачност, и са добри. Само че не знам защо предложението, което казва, че може да се прави ревизия и задължително се прави на пет години, не е добро? Не виждам нищо притеснително за местната власт, ако всичко е изрядно, на пет години да се направи от държавата реална ревизия – да има яснота, било то за новия кмет, било то за стария – дори за стария кмет, ако бъде преизбран. Така държавата слага печат върху всичко това, което е направил за предходните години, и му казва – всичко е изрядно. В случая това нещо управляващите отхвърлят и ние не го приемаме. Затова ще подкрепим това предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Накратко бих искала да изложа предложенията, които съм направила аз и моите колеги. На първо време, уважаеми колеги, необходимо е да се предприемат наистина стъпки към прозрачност, информираност, конкретно относно резултатите от извършените финансови инспекции, защото основната цел на Държавната финансова инспекция е да защитава публичния финансов интерес. Това може да се случи чрез проверки и установяване дали се спазват нормативните актове, свързани с бюджетната, стопанската, отчетната дейност, както и обществените поръчки. Това, което бих искала да кажа, е, че с тези промени ние предлагаме основно две неща. Едното е да отпадне стенографската справка, която се прави в момента, във връзка с финансовите инспекции, която не носи особено голяма добавена стойност, а вместо това да се даде правно основание да се публикуват целите доклади. Проблемът, който разрешаваме е, че това не е изрично регламентирано и е било в прерогатива на политически решения. Също така бих искала да отбележа, че има асиметрия в нормотворчеството. По отношение на Закона за енергетиката имаме изрично оповестяване на докладите, попадащи в обхвата на чл. 80а от Закона за енергетиката, и също така имаме асиметрия със Закона за Сметната палата, където законодателят изрично е задължил оповестяване на одитните доклади. Затова бихме искали да Ви призовем да подкрепите предложенията за публикуване на резултатите от финансовите инспекции. Във връзка с изложеното от господин Ганев ще си позволя да споделя, че ние не сме против планиране на допълнителни проверки, а проблемът, който бе изложен в Бюджетната комисия, че са необходими още около 200 човека и промяна на цялото устройство на финансовите инспекции, за да могат тези планови проверки да се реализират. Но като цяло ние смятаме също, че ако се предвиди необходимият капацитет и организация и това е в синхрон със системата за извършване на финансови инспекции, би могло да се реализира в средносрочен план. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ако мога, първо едно процедурно предложение. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Кирил Вълчев – генерален директор на Българската телеграфна агенция.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно отчети за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансови отчети за: 2020 г., № 104-00-2, внесен на 29 април 2021 г.; 2021 г., № 47-204-00-7, внесен на 27 април 2022 г.; 2022 г., № 49-304-00-1, внесен на 28 април 2023 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 11 януари 2024 г., бяха разгледани отчети за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансови отчети, за: 2020 г., № 104-00-2, внесен на 29 април 2021 г.; 2021 г., № 47-204-00-7, внесен на 27 април 2022 г.; 2022 г., № 49-304-00-1, внесен на 28 април 2023 г. В заседанието участваха от Българската телеграфна агенция: Кирил Вълчев – генерален директор; Евгения Друмева – заместник-генерален директор; Юлия Соколова – главен секретар, Йоана Петрова – финансов директор. Отчетите за дейността на Агенцията са внесени съгласно изискването на чл. 16 от Закона за Българската телеграфна агенция и бяха представени от господин Кирил Вълчев. В отчетите се съдържа информация за дейността на Агенцията, ролята на медийния пазар, международните контакти, финансовото състояние, функционирането на Националния пресклуб и мрежата от регионални пресклубове на БТА. По закон БТА е единствен официален източник на информация от България и света за държавните институции. На тях Агенцията предоставя безплатно пакет информационни услуги, който включва „Международна информация“, „Вътрешна информация“, „Балканска информация“, „Икономика“, „Забава и знание“, „Спортна информация“. В изказването си господин Вълчев подчерта, че отчетът за 2020 г. е за периода на управление на Агенцията от предишния генерален директор. За 2021 г. и за 2022 г. отчетите са в нов формат – в табличен вид, и са посочени конкретните стъпки по конкретните дейности за постигане на пет стратегически приоритета: свобода, истина, знание, общност, памет. Господин Вълчев подчерта, че БТА вече има кореспондент във всеки областен град в България. Извън страната е имало само един кореспондент в Брюксел. В момента има кореспонденти с пресклубове в Скопие, Анкара и Букурещ. Планът е да има такива в Белград и Атина. Отлага се откриването на пресклуб в Белград, за да се открие такъв в Одеса. Благодарение на кореспондента в Украйна има информация какво се случва с нашите сънародници там. Стремежът е да се изпратят кореспонденти на места с големи български общности. В изказването си генералният директор на БТА изтъкна, че важна стратегия е разширяване източниците за информация не само от няколко глобални агенции, с които по традиция се работи, но стартиране на двустранен обмен с национални агенции и този обмен да бъде безплатен. Финансовите отчети на БТА представят информация за състоянието и изменението на активите, пасивите, приходите и разходите, изготвени при спазване на нормативните изисквания и счетоводната политика, като представят имущественото и финансовото състояние на Агенцията. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме: 1. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2020 г., № 104-00-2, внесен от генералния директор на БТА на 29 април 2021 г. 2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2021 г., № 47-204-00-7, внесен от Генералния директор на БТА на 27 април 2022 г. 3. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2022 г., № 49-304-00-1, внесен от Генералния директор на БТА на 28 април 2023 г.

И трите едно след друго, нали?

Първо, „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2020 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2020 г.“ „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2021 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2021 г.“ Третото решение: „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2022 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2022 г.“ Благодаря Ви, госпожо Председател.

Процедура.

Благодаря, госпожо Председател. Понеже от трибуната на Народното събрание трябва да се говорят истини, а преди малко беше изречена една лъжа, аз като народен представител от област Велико Търново реших да взема отношение и да я коригирам. Минути по-рано Явор Божанков заяви, че кметът на Горна Оряховица не е кмет на „Продължаваме Промяната“. Ще си позволя да цитирам два цитата. От 1 ноември председателят на „Продължаваме Промяната“ в Горна Оряховица призовава – чета дословно: „че е необходима промяна в работата, в мисленето, в почтеността, в действията. В неделя на балотажа имате възможност да подкрепите кандидата, носител на тази промяна, в лицето на Николай Рашков.“ – настоящия кмет на Община Горна Оряховица. На следващия ден самият Николай Рашков твърди: „Получих подкрепата на важни политически лидери в Горна Оряховица. Благодаря на Николай Илиев, председателя на „Продължаваме Промяната“ в Горна Оряховица.“ Редно е от трибуната на Народното събрание да се говорят истини, а не лъжи!

Защото Божанков лъже!

Трябва да е проверено, ние не говорим глупости. Трябва да се провери!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Промените, които се предлагат в Закона за висшето образование, имат своя смисъл и ще получат нашата принципна подкрепа. Някои от детайлите обаче могат да подлежат на коментари и с някои от тях няма как да се съгласим сто процента. Какво имаме предвид? Хубаво е с оглед на световната криза, която касае най-вече хората, желаещи да бъдат образовани в специфични професии, в специфични специалности, които липсват на европейския и световния пазар, и с оглед на това трябва да бъде прецизирана и стимулирана работата във висшите учебни заведения, хубаво е да се обвърже средната работна заплата на преподавателите – 170% от средната брутна заплата. Друг е въпросът доколко вече минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност да се определя на не по-ниско от 125% от средната – не мисля, че това ще бъде напълно достатъчно за мотивация, имайки предвид отново това какво се случва с млади, образовани хора, на които се предлагат доста по-високи възнаграждения във всички други сфери. И най-важното нещо, което – не зная дали трябва да декларирам конфликт на интереси, но става дума за възнагражденията, или стипендиите, на докторантите. Конфликт на интереси е дотолкова, доколкото имам пет докторанти в момента и темата ми е изключително позната, до болка. Предложението стипендиите на докторантите да бъдат в размер не по-нисък от 125% от минималната работна заплата е наистина абсолютно немотивиращо. Изключително трудно е за един докторант, който работи сериозно, зает е плътно в изпълнението на работните задачи по докторантурата, да живее с тази стипендия. Няма как, особено ако не е от съответното населено място, където е висшето учебно заведение, да се справи с такава ниска стипендия, така че нашето предложение ще бъде увеличаването на този доход. Ще направим предложение за второто разглеждане. Благодаря.

Проданов, госпожо Председател.

Няма нищо. Уважаема госпожо Председател! От ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепяме принципно, разбира се, всяко повишение на възнагражденията във висшето образование, особено това да не може в следващ бюджет да се заложат по-малко средства като процент от държавния бюджет, тъй като, за съжаление, господин Асен Василев е склонен на подобни неща, особено когато става дума за образование, което не е приоритет за него. От гледна точка на това, че предложението идва от ГЕРБ, също е похвално, тъй като те за три мандата не успяха да повишат кой знае колко тези възнаграждения – в крайна сметка по-добре късно, отколкото никога. С това, което каза професор Чорбанов преди малко, сме напълно съгласни. Недостатъчни са тези проценти, поне 150% бихме предложили ние между първо и второ четене да бъдат стипендиите на докторантите, и това би било един добър сигнал както към академичния състав на нашите университети, така и към цялото общество, което заслужава да има усещането за едно високо ниво във висшето образование. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи този законопроект, защото за всички нас е ясно, че тази финансова подкрепа е дълго чакана и от професионалистите, и от преподавателите във висшето образование. В голяма степен висшето образование беше една крачка назад, да кажем, по отношение на финансовата подкрепа, сравнено със средното и основното образование, така че това е абсолютно необходима първа стъпка за това да започнем да подкрепяме тези специалисти, и естествено, не трябва да остава последна. Въпреки всичко обаче ние искаме да гарантираме, че с повишаване на финансовата подкрепа към професионалистите във висшето образование също така ще гарантираме повишаване на качеството, което е съизмеримо с тази финансова подкрепа. Поради тази причина между двете четения от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще внесем промени, които гарантират това качество. Благодаря Ви много.

Госпожо Белобрадова, работа на опозицията е, защото опозицията дава алтернативни решения, които, разбираемо е управляващите в голяма част от случаите да не приемат, защото имат други приоритети. Това е неписано правило в абсолютно всяка демократична държава – когато има опозиция, тя не може да прилага това, което има като предложения, защото иначе автоматично става управляваща. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги даваме алтернативни решения, когато виждаме, че нещо не е правилно. В случая във Вашето изказване казвате: ние ще подкрепим тези неща, които се предлагат в момента, тъй като има нужда за висшето образование преподавателите, асистентите, докторантите да бъдат подкрепени финансово. Отбелязвате, както казвате Вие, че е една стъпка назад, а аз бих казал, че е няколко стъпки назад висшето образование. Тук се връщам към това, с което започнах. Работа на управляващите е, част от които сте Вие, не само да предлагат дадени неща, ами и да ги прилагат. Работа на управляващите е. Поне аз от три парламента съм депутат, във всеки един от парламентите мога да посоча директно професор Гечев, мога да посоча професор Чорбанов – във всеки един от бюджетите, а те вече станаха много бюджетите, които се предлагат и се гласуват от мнозинството, от което част сте и Вие, те предлагат на всеки един бюджет конкретни стъпки за увеличаване заплащането на тези хора, които са заети с наука. Защото се получава и те го обясняват като научни работници, че се получава така, че един асистент, доцент получава по-малко пари от един преподавател в средното образование, с пълното ми уважение, и смятам, че сме длъжници като общество на хората, които възпитават нашите деца. Три парламента, три години вече това се предлага. Управляващите във Ваше лице това не го възприемат. В последния бюджет по същия начин – конкретни предложения от страна на опозицията да се заложат пари за подкрепа на висшето образование Вие и Вашето мнозинство отхвърлихте. Сега вече, по това време на годината, да, ще се приеме евентуално нещо, само че отива още една година и тези хора няма да получат нужната подкрепа. Дълбоко се съмнявам, че ще го направите чисто финансово по начин, по който да удовлетворите хората, които се занимават с наука. Затова казах: има разлика между управляващи и опозиция. Ние, ако бяхме управляващи, това, което казваме, трябва да го прилагаме. Когато предложи нещо конструктивно опозицията, да се замислим за приоритетите във висшето образование и да го приложим. Вие като управляващи – опозицията години наред предлага неща, с които държавата да подкрепи науката. Науката! Управляващите не! Приемам, че Вие не сте финансист и си е нормално да сте далеч от тази тема, само че когато чуете аргументи за това нещо, би трябвало да отидете на въпросните Ви коалиционни съвети и да го отстоявате, ако искате да сте добри управляващи – по отношение на науката конкретно. Това е – разминават се в изказването Ви думи с дела.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Наистина българската държава не се отнася по европейски с българската наука, с българските докторанти и българските преподаватели и изследователи. Наистина от много години полагаме усилия да бъдат увеличени възнагражденията, свързани с качеството. Вижте, няма как да говорим за качество – беше казано от наши колеги, ако ние искаме да привличаме докторанти с 25 на сто върху минималната работна заплата. Кой ще бъде този докторант от провинцията или от София, който няма жилище?! Той с 1000 лв. ще си плати горе-долу квартирата и четири години трябва да се опитва да оцелее физически, през което време ние очакваме от него да прави наука. Какви са фактите? За голямо съжаление, наред с младежите, които са мотивирани и мизерстват три години, за да си направят докторантурата, има доста случаи, в които българската държава харчи пари. Това са хора, които получават пари, някои от тях получават общежитие и не завършват дисертацията. Така че между първо и второ четене трябва да помислим и следното: българската държава харчи значителни средства за бакалавър, магистър, сега и за доктор. Поставям още един въпрос: каква е гаранцията, че ние ще увеличим примерно не с 25% спрямо минималната, а с 80% или със 100%, каква ни е гаранцията, че завършващият докторант няма да си хване самолета и да замине за Брега на слоновата кост? Никаква! Ние плащаме тук, увеличаваме възнагражденията, а няма никакъв резултат! Така че, говорили сме и друг път, нека да помислим, да поеме българската държава тези, които остават да работят за изследователски институции, за българския бизнес, въобще остават да работят в България. Държавата може да поеме и да изплати тези средства. Тези, които искат тук да получат и докторска степен и искат да отидат да работят в чужбина, мисля, че няма да бъде много разумно да увеличаваме средствата и да стимулираме износа на млади и кадърни хора. Които желаят да работят в България, да, нека обществото да поеме тяхната издръжка, тъй като това е инвестиция, която ще се възвърне многократно. Много внимателно трябва да помислим, тъй като средствата на нашата държава са ограничени, и пак казвам, те са ограничени, но ние трябва да осигурим всички нормални условия за нашите млади, мотивирани и можещи хора и хората, които работят с тях, защото успехът на докторанта зависи от добрата работа с неговия научен ръководител, катедра, научен институт, където работи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Професор Гечев, напълно съм съгласен с Вас, че давайки пари на докторанти, които заминават веднага след това за чужбина, ние стимулираме западноевропейската и канадо-американската икономика основно. Проблемът обаче е доста по-широк и действително трябва да се намери някакъв разумен механизъм за всичко това. Недостигът на докторанти е европейски проблем, не е проблем само на България, а е проблем в страни, като Германия, като Франция, Италия, Испания. Много е трудно навсякъде, защото явно мотивацията в тези сфери с оглед много по-ниските възнаграждения, отколкото в частните сфери, е това, което е ограничаващ механизъм. Ако директно възложим някакво ограничаване на заминаващите под форма да връщат пари или да се сключват договори, това ще ги насочи много бързо към други държави и други места, където такова изискване за докторантурите няма. Така че действително трябва да се намери един баланс – хем докторантите да получават едно нормално за страната възнаграждение, с което да живеят – отново ще дам пример с моите докторанти – и петимата ми докторанти работят допълнително, за да могат да преживеят, от друга страна, и да не бъде абсолютно рестриктивно като форма, за да принуди хора, които искат да се занимават с наука, просто да заминат на безплатните програми в Западна Европа. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми професор Чорбанов, Вие сте прав за това, че трябва много да внимаваме. Затова казах, че трябва да се разработи механизъм, който, от една страна, да не възпира нашите млади хора да карат докторантура, но в същото време българската държава да бъде взискателна. Колегата отлично знае, като казваме Европа, че в доста европейски страни е скъпо обучението в докторантура и те си плащат, в други страни е безплатно, така е. Специално в Съединените щати, където най-познавам тяхната система, е много скъпо да караш докторантура. Те теглят заеми да карат докторантура, но има една особеност – че той инвестира в докторантура, след което заплатите на докторантите в Съединените щати, преподаватели и други се различават в пъти от тези, които са в България. При тези заплати в момента да инвестират младежите, те много трудно ще могат да постигнат възвръщаемост при тези смешни заплати в България. Така че проблемът е комплексен, трябва да сме изключително внимателни в схемата, по която се финансира докторантурата в България, за да можем да постигнем желания ефект, и решението ще бъде от опита на Европейския съюз – ние сме европейска държава. Наистина има и друг подход – трябва да видим кое е най-доброто за България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ние, разбира се, ще подкрепим Законопроекта, тъй като сме и вносители. Аз благодаря на всички колеги от Комисията по образованието и науката, които подкрепиха Законопроекта. Ние, разбира се, в Комисията по образованието и науката имаме голяма степен на единомислие. Това, което обаче е трудното и трябва да направим, е да убедим, както и господин Цончо Ганев засегна, да убедим останалите хора, когато става въпрос за разпределението на бюджета, как да увеличим средствата за висше образование. Кое е в основата, в сърцевината на висшето образование? В основата, в сърцевината на висшето образование са преподавателите, катедрите, школите. Ако имаме добри преподаватели, ще имаме и добро, качествено висше образование. Дългосрочно основен фактор за качествено висше образование е възпроизводството на школи и способността на системата, на отделните висши училища да привлекат най-добрите студенти в академична професия и в научна работа. Как могат да направят това? Гледайки днешните обстоятелства – трудно. Защо? Защото са в силна конкуренция с частния сектор. Заплатите в частния сектор растат. Много е трудно да задържиш най-добрия студент в инженерна специалност, когато предприятието ти предлага доста по-висока заплата, още по-трудно е в сектор информационни технологии. В университета примерно получават 2000, а в частната компания получават 5000 или 6000 лв. като начална заплата. Затова беше толкова важно да регламентираме минималните заплати за академичните длъжности, най-вече за минималната академична длъжност асистент. Защо? Защото тя има сигнално значение към младите хора, които избират да се включат в професията. Най-трудно във финансово отношение на един човек е възрастта между 22 – 23 години, когато завърши, и 30 – 35 години. В този период той има най-много финансови проблеми, в този смисъл е много важно да имаме минималната заплата, да имаме стипендиите на докторантите. Българското висше образование, както беше споменато от професор Гечев, е в неравна конкуренция с останалите страни. Много лесно могат да бъдат привлечени българските докторанти, добрите преподаватели в други страни. Българското висше образование е в трудна конкуренция и с останалите бюджетни системи. Защо? Защото недостигът във всички сектори е голям и когато дойде време за разпределение на бюджета, ограничените ресурси се конкурират между всички. Затова е толкова важно да имаме тези минимални стойности, репери в Закона, за да задължат следващите министри на финансите, следващите бюджети малко или повече да се следва една такава политика. Ако искаме да имаме добри преподаватели, ако искаме да имаме качествено висше образование, трябва да имаме и минимални стойности на заплащането. Това не е единственото условие, но е задължително условие. За съжаление, ние поддържаме по-ниски стойности на разходите за висше образование като процент от брутния вътрешен продукт в сравнение с останалите страни, където е около 0,95% от БВП, при нас беше средно 0,75% доста години. За съжаление, най-голямото намаление реализираме през последните три години. Откакто ни сполетя щастието Асен Василев да е финансов министър, а Николай Денков да е министър на образованието и министър-председател, разходите за образование паднаха от 0,76% от брутния вътрешен продукт през 2021 г. до 0,6% през тази година. Тази година, госпожо Белобрадова, понеже споменахте качество и много хора обичат да се заиграват с темата качество, връзване на финансирането с качеството на образованието, тази година е първата от 10 години, в която няма повишаване на субсидията в зависимост от комплексна оценка за качество и реализация в системата на висшето образование. Единствената система, която има обвързване с качествена оценка, има най-голямо намаление на средствата. Тоест, когато имаш обвързване с качествена оценка, ти биваш наказан. Да, Вие сте права, ние действително имаме противоречие между двата модела на финансиране. Тук една реплика, ако ми позволи господин Проданов, да, нямаше увеличение общо, защото нямаше и минимални заплати, но имаше средно увеличение. Проблемът е, че в едни висши училища се увеличаваха много заплатите, в други не се увеличаваха. Защо? Защото държавата още преди 30 години избра модела „възложител – изпълнител“. Не регулиране на численост, не регулиране на заплати, а възлагане на висшите училища да обучават определен брой студенти срещу определено заплащане. Какво означава това? Това е все едно възлагаш на частна компания примерно да ти направи ремонт, не държи сметка с колко хора го прави и с какви заплати и съответно в едни висши училища се увеличиха много заплатите. Знаете, в медицинските висши училища – средните заплати в някои от тях са над 5000 лв., средните брутни заплати, а в други изостанаха. Затова с промените в Закона за висшето образование през 2020 г. бяха направени някои промени, включително това да се регламентират минималните заплати. Тогава беше сключено и тристранно споразумение със синдикалните организации и ректорите да се регламентират тези минимални заплати, но и да се намери начин тези два модела да се съчетаят – моделът, при който финансираме качеството, с модела, с който финансираме минимални заплати. Защо тези два модела си противоречат? Защото има висши училища, които поддържат преподаватели в професионални направления с ниска оценка за качество и реализация, и ние, когато им дадем допълваща субсидия за достигане на минималните заплати, на практика елиминираме системата за качество. Тя има две измерения. Едното е поощряваме тези с висока оценка за качество и реализация, другото е да им отнемем на тези с ниска оценка. Как решихме тогава да срещнем двата модела с висшите училища да се сключи споразумение. Тези споразумения трябваше да бъдат изпълнени, трябваше да бъде проконтролирано тяхното изпълнение. За съжаление, поради липсата на последователност в политиките в редица сектори това не се случи. В този смисъл аз подкрепям и това, което беше казано, включително от госпожа Белобрадова, че има нужда от промени между първо и второ четене, които да срещнат двата модела. Затова и ще предложа по-дълъг срок между първо и второ четене. Ще предложа на колегите от Комисията по образованието и науката да направим работна група, за да не елиминираме модела на финансиране в зависимост от комплексна оценка за качество и реализация, защото той доведе до положителни резултати в последните години. И сега беше отчетено, че два пъти се е увеличила публикационната активност, много повече висшите училища акцентират върху силните си професионални направления и тази политика трябва да продължи. Радвам се, че имаме подкрепа от всички парламентарни групи за този законопроект. За съжаление обаче, той няма сам по себе си да гарантира, че ще бъде изпълнено това, което е заложено в него, защото знаете, че с бюджета понякога не се изпълнява. И пример ще ви дам. Имаме текст в Закона за предучилищното и училищното образование, че средствата не трябва да намаляват като процент от брутния вътрешен продукт, но това беше нарушено с последните два бюджета, предложени от Асен Василев и Николай Денков. Сега ние може да си запишем много хубави и красиви неща в Законопроекта, но ако не ги отстояваме при гласуването на годишните закони за бюджета, те могат да останат само едно добро пожелание. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Вълчев, аз съм съгласен с това, което казвате. По-скоро принципно споменах одеве положението, което се случи преди години, тъй като с чувствителното увеличаване на учителските заплати се породи първо недоволство и може би усещане за несправедливост в академичния състав на много места, което от своя страна поражда и негативно отношение понякога към самите учители. Много неприятно се получава в обществото, тъй като все пак колкото и важна да е тяхната работа, логично е по-високото ниво, което е академичното, да има и по-добри възнаграждения. Това имах предвид чисто принципно.

Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 49-354-01-15, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 27 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 юни 2023 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от господин Костадинов и група народни представители на 27 април 2023 г. На заседанието присъстваха: Мариета Георгиева – заместник-министър на образованието и науката, Анелия Семкова – началник на отдел в дирекция „Правна“, Диян Стаматов – председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Мария Каменова – председател на Асоциацията на частните училища, представители на Националната мрежа на децата и фондация „Заедно в час“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народните представители Даниел Проданов и Ивайло Папов, които очертаха три групи предложения. Първата група предложения цели повишаване мотивацията за учене на учениците и усвояване на необходимите знания с оглед успешното продължаване на обучението в следващите класове. Предвижда се повтаряне на III и IV клас в началния етап на основното образование за ученици, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебните програми. Предлага се учениците от III и IV клас да получават качествени оценки. За всички ученици от начален етап на обучение, които имат годишна оценка „слаб“ (2), задължително да се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция, което да продължи и през следващата учебна година. Второто предложение се отнася до състава на комисиите за провеждане на конкурсите за заемане на длъжността директор на общинско училище и на държавни неспециализирани училища – предвижда се включването на представител на учителския колектив на съответното училище, излъчен чрез гласуване на педагогически съвет. Третото предложение въвежда изискването за минимум 8 години (два атестационни периода) педагогически стаж за началника на регионалното управление на образованието. Постъпили са становища от Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Независимия учителски синдикат и Българската асоциация на частните училища, които по принцип подкрепят Законопроекта. Синдикатът на българските учители не подкрепя предложенията, в които се регламентира повтарянето на клас в начален етап, подкрепя останалите предложения. Националната мрежа на децата не подкрепят предложения законопроект. Министърът на образованието и науката не подкрепя направените предложения в Законопроекта, като аргументира становището си по предложените текстове. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове. Основните положения на предлаганите промени получиха подкрепа от участниците в обсъждането, като бяха направени някои предложения за редакционни промени. Не всички подкрепиха предложението за повтаряне на III и IV клас при неусвоени знания от учениците с мотива, че повтарянето на клас в тази ранна училищна възраст поставя учениците в риск от отпадане. В дискусията се включиха народните представители Красимир Вълчев, Ивайло Папов, Елисавета Белобрадова, Росен Костурков, Христо Даскалов, Петър Николов, Ирена Анастасова, Андрей Чорбанов, Радослава Чеканска, Нели Димитрова, Валентина Димова, Медиха Хамза и Севим Али. Всички народни представители подкрепят предложенията в Законопроекта относно включването на представител на заинтересованата страна – училището, в състава на комисията за провеждане на директорските конкурси. Приема се предложението за въвеждане на изискване за определен учителски стаж за началниците на регионалните управления на образованието, което предложение следва да бъде доуточнено. Предложението за повтаряне на III и IV клас от учениците, които не са усвоили заложените в учебните програми компетентности, предизвика дискусия с разнопосочни мнения. Народният представител Росен Костурков изрази мнение, че по този начин се наказват малки ученици за грешки, за които са отговорни и училището, и семейството, и средата, в която живеят. Народният представител Радослава Чеканска изрази опасения, че повтарянето на класовете в начален етап представлява риск от отпадане на тези ученици изобщо от образователната система. Народният представител Петър Николов не счита, че повтарянето на клас е наказание, а следва да се разглежда като допълнително усилие и инвестиция в подкрепа на тези ученици. Народният представител Ирена Анастасова подкрепя предложенията, като счита, че е необходимо да се отчетат и преразгледат всички фактори, които влияят върху успеваемостта на учениците, в това число и подготовката на учителите и квалификационната им дейност. Подобно мнение изрази и народният представител Валентина Димова, като подчерта, че повтарянето на една година дава възможност с тези ученици да се работи и те да натрупат знания и умения и не счита, че повтарянето ги поставя в риск от отпадане. Народният представител Андрей Чорбанов изрази категорично мнение, че повтарянето на учебния клас в ранна детска възраст няма никаква полза. Подкрепя предложението за допълнителна работа с тези ученици. Народният представител Севим Али заяви, че не би подкрепил предложението за поставяне на количествени оценки и повтарянето на III и IV клас. Народният представител Елисавета Белобрадова счита, че когато се говори за повтаряне на клас в начален етап, първо трябва да се търси първопричината. В тази връзка предучилищната възраст e определяща за решаване на проблема с отпадането и за усвояването на български език от определени групи деца. Народният представител Красимир Вълчев изрази становище, че повтарянето на клас следва да се разглежда комплексно и да се намери баланс между концепцията изключваща/санкционираща система, от една страна, и подкрепяща по отношение на неуспяващите ученици, от друга. Цел на всяка образователна система е да бъде максимално приобщаваща и максимално включваща. В търсенето на доброто решение усилията следва да бъдат насочени към осигуряване на допълнителна подкрепа за семействата, в които не се говори български език, и за ранно обхващане на децата в детската градина. Предлага да се обмисли въвеждането на интеграционна година за тези деца. Повтарянето на клас в начален етап да бъде крайна мярка, след като е приложен комплекс от мерки за преодоляване на дефицитите на учениците. Народните представители се обединиха върху предложението Министерството на образованието и науката да сформира работна група с участието на представители на заинтересованите страни, която да обсъди възможните промени в Закона за предучилищното и училищното образование. След проведено гласуване с 6 гласа „за“, без „против“ и 13 гласа „въздържал се“ Комисията по образованието и науката не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 27 април 2023 г.“ Нямам Доклад по втория законопроект.

Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 49-354-01-89, внесен от Красимир Вълчев и група народни представители На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2023 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Красимир Вълчев и група народни представители на 7 август 2023 г. На заседанието присъстваха: професор Галин Цоков – министър на образованието и науката, Mариета Георгиева – заместник-министър на образованието и науката, и други. От името на вносителите Законопроектът беше представен от Красимир Вълчев. Предлаганите промени са във връзка с полагането на държавен зрелостен изпит при завършване на XII клас и по конкретно с липсата в действащата нормативна уредба на възможност за зрелостниците, които не са удовлетворени от получената оценка, да се явят отново на изпит за нейното повишаване. С предложеното изменение на чл. 132 такива зрелостници получават възможност еднократно и в рамките на една година след полагането на първия държавен зрелостен изпит да се явят на следващ насрочен държавен зрелостен изпит в същото училище. За новата им оценка, ако тя е по благоприятна, се издава удостоверение. Така би се постигнало подобряване на резултатите на зрелостниците от държавния зрелостен изпит и разширяване на възможностите им за достъп до системата на висше образование. В тази връзка е предложено и допълнение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование, за да бъдат признавани горепосочените удостоверения при кандидатстване във висше училище. Постъпили са становища от министъра на образованието и науката, Синдиката на българските учители, Независимия учителски синдикат, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Българската асоциация на частните училища, Националната мрежа за децата и Съвета на ректорите на висши училища в Република България, които подкрепят по принцип предложения законопроект, но предлагат редакционни бележки. В публичното обсъждане на Законопроекта беше представено становището на Омбудсмана на Република България, че предложените нормативни промени предлагат решение на важен проблем, поставен в многобройни жалби и сигнали от зрелостници и техните родители. В дискусията се включиха народните представители Красимир Вълчев, Ирена Анастасова, Андрей Чорбанов, Петър Николов, Христо Даскалов, Марио Рангелов и Ивайло Митковски. Те се съгласиха, че оценката от държавните зрелостни изпити е натоварена с двойствена функция – от една страна, като атестация за образователна зрялост, и от друга страна, като вход в системата на висшето образование. При втория случай кандидат-студент, който не е успял да бъде приет в желаното висше училище, би следвало да има шанс да повиши своята балообразуваща оценка, за да може да кандидатства отново. Така в университетите наистина ще влязат най-добрите студенти, а не тези, които в някакъв период от живота си са получили инцидентен висок резултат. Същевременно бяха отправени препоръки за усъвършенстване и олекотяване на предложените законови текстове. Бяха поставени въпроси за прецизиране на мястото и сроковете за провеждане на повишителните изпити, както и за документите, които трябва да удостоверяват получените резултати. Вносителите приеха направените бележки и уточниха, че ще се получава само допълнително удостоверение, а дипломата за средно образование няма да се преиздава или променя. След проведено гласуване с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 49-354-01-89, внесен от Красимир Вълчев и група народни представители на 7 август 2023 г.“ Благодаря. Уважаеми колеги, пропуснах по-рано да направя процедурното предложение по Закона за висшето образование, който беше предходната точка – да бъде удължен срокът за правене на промени между първо и второ четене на три седмици на основание чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам да се гласува. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 49-354-01-15, внесен на 27 април 2023 г. от Костадин Костадинов и група народни представители На редовно заседание, проведено на 27 септември 2023 г., Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 49-354-01-15, внесен на 27 април 2023 г. от Костадин Костадинов и група народни представители. На заседанието присъстваха господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“, и Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Ивайло Папов, който в своето изложение поясни, че предложените промени целят създаването на предпоставки за решаване на редица проблеми в системата на предучилищното и училищното образование, свързани със занижаване на степента на усвояване на знания от обучаващите се, политизиране на системата на образованието и определени изисквания към педагогическите специалисти и ръководните кадри в системата. За повишаване на мотивацията на учениците и усвояване на необходимите знания за успешното продължаване на обучението в следващите класове вносителят предлага учениците от III и IV клас да получават качествени оценки; повтаряне на III и IV клас в началния етап на основното образование за ученици, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебните програми, както и за всички ученици от начален етап на обучение, които имат годишна оценка „слаб“, задължително да се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция, което може да продължи и през следващата учебна година. За деполитизиране на системата на образованието вносителят предвижда в комисиите за избор на директори на общинските и държавните училища да бъдат включени представители на съответната педагогическа общност, излъчени от колектива на училището. С третото си предложение вносителят въвежда изискване за педагогически стаж в размер поне на два атестационни периода на началника на регионално управление на образованието. От постъпилите становища в Комисията Министерството на образованието и науката и Националната мрежа за децата не подкрепят предложения законопроект, като се аргументират за това. Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Независимият учителски синдикат и Българската асоциация на частните училища подкрепят по принцип предложения законопроект, като Синдикатът на българските учители не подкрепя повтарянето на клас в начален етап, но приема положително останалите предложения. В дискусията взе участие народният представител Нели Димитрова, която поясни, че няма да подкрепи Законопроекта и има своите аргументи за това. Според нея е необходимо да се създаде работна група за цялостна промяна на Закона за предучилищното и училищното образование. Освен това трябва да се изготви нова наредба за статута на регионалните инспекторати. Госпожа Димитрова подчерта, че учениците от I до IV клас не трябва да повтарят учебната година, защото това, че не са добре подготвени, не е проблем на образователната система, а е отговорност на учителите. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване със: 2 гласа „за“, без гласове „против“ и 12 гласа „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 49-354-01-15, внесен на 27 април 2023 г. от Костадин Костадинов и група народни представители.“

Процедура!

Благодаря, господин Председател. Тъй като Законът касае системата на образованието и е изключително сериозен, моля за проверка на кворума.

За кое?

Другият няма кой да го прочете в момента.

Благодаря, господин Председател. По същество предлагаме три основни промени в Закона за училищното и предучилищното образование, които са свързани с някои наболели проблеми в системата последните години. Единият от тях касае началниците на регионални управления по образованието и по-конкретно критериите за техния избор – как може някой да стане началник на регионалното управление по образование, които, както знаем, са двадесет и осем в страната и са пряко подчинени на министъра на образованието. На тези постове често има фигури, които са разваляли реномето на образователната система като цяло. Само за няколко месеца бяха дисциплинарно отстранени такива началници в Пловдив, а в Стара Загора дори се стигна дотам, че ГДБОП влезе в Регионалното управление по образованието и към днешна дата предишният началник на управлението госпожа Димитрова е на свобода под гаранция. В тази връзка ние сме предложили едно съвсем елементарно изискване от минимум осем години стаж по специалността, преди да заемеш този пост, което се равнява на два периода на атестация за педагогическите специалисти. Смятаме, че в момента е прекалено лесно да се правят политически назначения в системата и това предложение като част от Законопроекта намира подкрепа в абсолютно всички възможни свързани организации, ако изключим някои НПО-та. Имам предвид пълна подкрепа имаме тук от Синдиката по образование към КТ „Подкрепа“, от Синдиката на българските учители, от Независимия учителски синдикат, както и от двете големи директорски организации, които са оглавявани от господин Диян Стаматов и господин Асен Александров. Съответно тук има пълно съгласие, както и с колегите от Комисията по образование нямаше никакви кой знае колко сериозни дебати специално за това предложение. Във втората част от Законопроекта споменаваме вече една доста по-спорна тема очевидно, тъй като тя породи най-големи дискусии. Тя е спорна явно по-скоро политически, а не толкова за хората от системата на образованието. През 2015 г. отпадна възможността между I и IV клас, без значение от придобитите умения и компетенции, да бъде повтаряна учебната година от учениците. Ние, понеже наистина осъзнаваме крехкостта на психиката на децата в тази възраст, сме предложили това да остане за I и II клас, но в III и IV вече като крайна мярка да е възможно по преценка на класния ръководител, разбира се, да се повтори годината, тъй като в момента имаме достатъчно случаи на попадане в V клас на тотално неграмотни деца, за съжаление. В тази връзка трябва да подчертая, че тук – мисля, че мога твърдо да заявя, че има абсолютно пълен консенсус в самото учителско съсловие, както и при директорите. Подчертавам – при директорите, защото тук отново двете големи директорски организации подкрепят предложението в своите становища, съответно специалистите в системата го подкрепят. Комисията по образованието беше раздвоена, както между другото е раздвоена и от самия факт, че половината представители там просто не са били в системата на образованието и нямат чак такава добра гледна точка към този проблем. Надявам се тук да чуем по този въпрос различни мнения, тъй като наистина той предизвика полемика в Комисията и това е единствената точка всъщност от нашия Законопроект, която не се подкрепя от синдиката на госпожа Такева, а именно Синдиката на българските учители. За следващото предложение, в което засягаме вече конкурсите за избор на директор, отново, както от докладите стана ясно, има пълна подкрепа на работодателските организации, директорските организации и също повечето от колегите от Комисията по образование казаха, че за тях тази възможност е положителна, а именно в конкурсите за избор на директор съответното училище да има право да излъчи свой представител, който е излъчен от педагогическия съвет. Това няма как да не повиши прозрачността на процесите и публична тайна е освен това, че така или иначе тези конкурси имат доста лош имидж в цялото българско общество. Очаква се, че в един момент това ще се случи така или иначе, въпросът е дали ще го отлагаме във времето по политически причини. В тази връзка искам да призова тук за подкрепа на Законопроекта именно от името на всички, които са представили положителни становища. Наистина смятам, че да се приема този проект чисто политически би било голяма грешка, тъй като има прекалено много заинтересовани страни – в крайна сметка всички български ученици, родители, учители, оттам цялото българско общество. В Комисията по образованието интересно беше, че при гласуването нямаше нито един глас „против“ – 6 гласа „за“, 13 гласа „въздържал се“, което само по себе си говори за достойнствата на Законопроекта явно, но разбира се, те не бяха достатъчни, от друга страна, той да бъде приет положително от Комисията. Интересно каква беше причината обаче същите представители, по-скоро представители на същите партии в Комисията по младежта и спорта, да гласуват „против“ този законопроект. Става дума за представителите на управляващата коалиция, които в едната комисия се въздържаха изцяло, а в другата бяха против. Ще си позволя да дам моето мнение защо се случи по този начин, а именно защото на Комисията по образованието присъстваха както началниците на директорските организации, така и големите синдикати. Съответно в тяхно присъствие управляващите решиха да не гласуват „против“, а се въздържаха. В Комисията по младежта и спорта, където нямаше такова височайше присъствие, там си гласуваха директно „против“. Надявам се, че греша, но това лично е моето усещане. В заключение на това становище искам само да кажа, че с благодарност приемам мнението на господин Диян Стаматов, че е по-коректно в чл. 217, ал. 6 вместо „представител на учителския колектив“ да се изпише „представител на училището“, защото смятам, че това би разширило наистина обхвата на служителите, които могат да представляват училищата в конкурсите. Съответно, евентуално между първо и второ четене, бихме направили тези корекции, които са предложени от директорската организация. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моето становище по втория законопроект ще бъде кратко. Не е тайна, че това е предложение на омбудсмана, което ние припознахме и направихме. То беше направено още предходното Народно събрание, но тогава не стигна до пленарната зала поради краткия живот на Народното събрание. Какъв е проблемът? Проблемът е, че в момента оценката от държавния зрелостен изпит има двойствена функция – от една страна, с нея се завършва училищно образование, тя е атестация за образователна зрялост, оттам идва и терминът матура. От друга страна, е вход в системата на висшето образование за може би близо 95% от професионалните направления и специалностите във висшите училища. Ако един кандидат-студент не е доволен от оценката си от приема си, той няма възможност да си я поправи. Преди, когато оценката от държавния зрелостен изпит не беше вход, всяко висше училище организираше собствени изпити, един кандидат-студент може да реши да остане такъв, да не се запише в системата на висшето образование и следващата година да кандидатства отново. Сега, когато тази оценка има този двойствен характер, това не може да се случи. Какво предлагаме ние? Не да се държи матура за втори път, а да има възможност да се повиши тази оценка единствено и само за целите на кандидатстване в системата на висшето образование, а не като промяна в дипломата за завършено училищно образование. Кой ни е другият мотив да го подкрепим, освен че даваме допълнителна възможност? Другият ни основен мотив е, че ако един завършил ученик или кандидат-студент иска да учи една година повече и е силно мотивиран да го прави това нещо, ние трябва да използваме тази мотивация, трябва да му дадем тази възможност, може пък през тази една година той значително да си повиши компетентностите примерно по български език и литература, защото това е основният задължителен държавен зрелостен изпит. Това е основният аргумент – едни кандидат-студенти ще имат мотивацията и дадената възможност да учат повече, да се подготвят по-добре и да влязат в системата на висшето образование там, където желаят. Няма да са хиляди, най-вероятно ще бъдат не толкова много. Аз очаквам да бъдат вероятно сто, двеста, триста кандидат-студенти – между сто и триста кандидат-студенти, заради факта, че днес системата на висшето образование е относително широко отворена и не са много професионалните направления и специалностите, в които се конкурират чак толкова много кандидат-студенти. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля за 30 минути почивка от името на парламентарна група. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, моето изказване ще е в частта Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, един от които съм аз. Когато се говори за образование, хубаво е да говорят хората, които наистина са били там, а моят цял съзнателен живот мина в училище. Бях ученик, бях студент, по стечение на обстоятелствата станах и учител и мога да кажа смело, че гледам от тридесет години и повече какво се случва с българското образование. Виждам неговото разрушаване, за съжаление, от първия ред. И за съжаление, често учителите – ние сме били част, гледали сме, мълчали сме, искали сме да кажем много работи, а не сме могли. Години наред аз мечтаех да дойда и да кажа: „Не правете експерименти с българското образование, не изкарвайте виновни само учителите. Борете се за това образование, в което се случиха в последните 34 години страшно много неща и не могат да се хвърлят само на последните или на предпоследните.“ Проблемите се натрупаха, образованието, на което сме плод ние, повечето в тази зала, е, за съжаление, старото образование, което с една инерция дори е изкарало и по-младите тук, в тази зала. Много исках да кажа: спрете тези експерименти, защото те са много, но аз искам да Ви дам малко ретроспекция. Средното образование се правеше от хора, които не разбират нищо от образование. Имало е председатели на Образователната комисия, които бъркаха „профил“ и „професия“. Абсолютно недопустимо! Осмислено се закри и се направи опит да се унищожи по конюнктурни причини професионалното образование, което не един път съм го изказвал. Грешка, която грешка тепърва ще трябва да поправяме, а честно, не знам как ще се случи. Нахлуването на неправителствени организации, които в най-добрия случай искат да облагодетелстват себе си, а често прокарват и небългарски идеи, идеи, които ние не разбираме, които ние не възприемаме, и няма как – те ще срещнат естествения отпор както на учителското съсловие, така и на родителите. Относно Законопроекта за предучилищното и училищното образование, с чийто ремонт сме се заели днес. Аз бях един от малцината избраници в област Враца да присъствам на неговото обществено обсъждане – абсолютна проформа! Зададох един-единствен въпрос: „Откъде ще дойдат часовете по история и цивилизации“ и ми беше спрян микрофонът, защото никой не знаеше. Това, което се прокламираше, че ще се намали административната тежест, за съжаление, тя не се намали. И това, че сме в 21 век и използваме електронни дневници, за съжаление, учителите са затрупани от някаква административна работа и не им остава време те да са учители, да учат тези деца, а дори и да ги възпитават, което, слава богу, беше върнато, но остана само като декларация. Учителите знаехме много добре, че през 2007 г., когато стачкувахме, реформата, която ще се извърши, ще доведе до съкращаване на училища, но въпреки това излязохме. Дали стана по-добре или не – дали ги закрихме тези училища, времето ще каже. За съжаление, твърде малко е минало. И много, много други неща, които съм искал да кажа: „Долу лапите от българското образование!“, но вече е късно, а и не съм онзи гневлив младеж, времето на декларациите отмина, дойде времето за работа. Твърде много години чувам: „Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ можете само да критикувате, не предлагате.“ Напротив, аз съм член на Народното събрание в две поредни народни събрания, два пъти внасяме Законопроекта. В Четиридесет и осмото народно събрание той така и не видя зала, проектът беше твърде остър за Вас и затова ние го направихме в по-смекчен вариант. За непрофесионалистите, нашият законопроект включва три простички неща: как да бъде назначен директор на районно управление на образованието, трябва ли да има педагогически стаж, или да спуснем поредната калинка; трябва ли в конкурса за директори да участва представител на педагогическия съвет, или ние просто ще изберем един човек на един конкурс, абсолютно на сляпо или поради други причини? И третото нещо е: има ли възможност, защо не се предвижда такава възможност учениците, които не достигат държавните образователни стандарти, те да останат и да повтарят? Но това не е наказателна мярка, ние просто искаме да го предвидим. Нещата, които чух на Комисия в Четиридесет и деветото народно събрание, които се изказаха срещу нас, бяха, меко казано, непрофесионални. Ще Ви дам няколко примера, извадени от самото заседание – предложенията ни били диви и популистки. Къде, къде точно, в коя част? Образованието на децата трябва да започва от три годишна възраст – говорим за предучилищно и училищно образование все пак. Ние наказваме учениците, а не ги приобщаваме – те ще повтарят след четвърти клас, видите ли. Защо да не може да назначаваме началници на РУО без педагогически стаж? Как може инструктори по кормилна практика и хореография да станат директори? Ами това са учители, в тяхната длъжностна характеристика пише: учител по кормилна практика, но това са учители с педагогическа правоспособност и има такива професионални гимназии, където кормилната практика е предмет, който се изучава в 12 клас например. Така е и с хореографите. Повтарящите мустакати ученици щели да тормозят малките дечица и последното, което лично мен ме потресе, че такива законопроекти трябва да се създават от Министерството на образованието. Чакам ги 20 години тези законопроекти от Министерството на образованието, но то спи дълбок сън. Затова, когато те не го свършат, трябва да запретнем ръкави и да ги направим ние. Защо, как и по какви причини, когато и да е, да не сме били прави, ние въпреки това смятаме, че можем да го направим. Ако мислите, че предложените неща от нас са просто идеи и хрумка на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, се лъжете. Това го иска голяма част от учителското съсловие, да не кажа цялата. Това го искат директори, включително и последният директор, с когото говорих преди две седмици. Попитах го директно: „Какво смятате за възможността за повтаряне?“ Да, то трябва да се предвиди. Защо трябва да избутва българското образование, а не да приобщава? Защо? Ние предвиждаме възможност. Как в пети клас да предвидим възможност, когато там вече децата работят с много учители, и изведнъж един учител е работил с децата до обяд, един следобед, после има вече десет и повече учители, кога в двата или трите часа на седмица той ще може да постави по-адекватна оценка? Не е ли по-разумно учителят, който ги познава и буквално са като едно семейство, да може да каже, че това дете няма как да се справи в пети клас. И ние да допуснем или изцяло неграмотни деца, или абсолютно функционално неграмотни деца. Така че нещата са много по-важни. В първия вариант на нашия законопроект от Четиридесет и осмото народно събрание ние бяхме предвидили да има I – IV клас, съгласни сме с част от критиката, че често децата от първи, втори клас влизат по-трудно в нещата. Твърде много от тях смятат, че са в детската градина и затова го смекчихме, но очевидно това предизвика и най-големия отпор. Отново призовавам залата да подкрепите нашия законопроект, защото тези предвидени от нас възможности са дълбоко очаквани от българския учител, родител и човек. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Папов, споменахте за това дали оставането в трети или четвърти клас би било наказание за някое дете. Това, на първо място, би било обаче изпълнение на една от двете основни функции на самата система. Вие знаете прекрасно, че тя има две функции – образователна и възпитателна. Ако в пети клас имаме неграмотен ученик, който не може да чете и да смята, съответно не е изпълнена една от основните функции, а именно образователната. В този смисъл наказанието е за българските учители, които са принудени да работят с деца, които не са подготвени за учебното съдържание. Това не е никак сложно. И да, радвам се, че госпожа Белобрадова слуша внимателно, между другото, тъй като за нея и други либерални мислители в образователната сфера това е някакъв много голям проблем, но големият проблем е в системата. И ако някой от Вас има друго мнение, първо, нека го обоснове, но и нека да пробва да преподава физика, история и химия на неграмотни деца в шести клас примерно. Много ще се радвам да чуя как става. Господин Папов, понеже споменахте, че в предишното Народно събрание така и не е стигнал до зала този законопроект – той и в този случай нямаше да стигне, ако сглобката беше оцеляла по-малко, ако тази коалиция не беше заздравила своите връзки. Защото Законопроектът е приет много добре в системата на образованието, защото не отърва на началниците на поне една част от управляващото мнозинство, включително и на претенциите на ДПС, че са някаква много либерална партия. Специално към тях мога да кажа, че всичко в този законопроект със сигурност ще се хареса много на изключително консервативните избиратели всъщност, които Вас Ви изпращат тук, в парламента, но всеки сам преценява дали да се отнася идеологически и да робува на либерални клишета, когато става дума за българското образование.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Папов, започнахте в началото и казахте този законопроект да се обсъжда само от хора, които са действащи учители или имащи отношение. Когато се прави анализ за толкова важен фактор за повтарянето след четвърти клас, родителите и самите ученици като училищен съвет имат достатъчно основание да си кажат мнението. Аз съм категорично против да се повтаря след четвърти клас. Казахте няколко пъти, че има – съжалявам, аз не обичам думата „неграмотност“, защото тя е последствие на дадено поведение и отношение към хората, които трябва да бъдат обучени, и да казваме, че нашите български деца са неграмотни и в пети клас отиват много неграмотни – хайде, дайте пример за кои точно училища и дали в тези училища нямат конкретни етнически групи? И ако това е желанието да се овладее по някакъв начин пропускането на определени етнически групи в по-горен клас, аз мисля, че това нещо е недопустимо. Затова въпросът ми към Вас е да ми дадете пример кои са точно децата – неграмотни според Вас, които отиват в пети клас? И какви са факторите, довели до това нещо? Ако ние изключим фактора обучение, образование и подготовка на учителите към процеса на неуспеваемост на учениците, това няма как да не се вземе предвид. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Папов, много интересно как обикновено Вашите изказвания от трибуната – на Вас и на представителите на парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, са свързани с обиди, закани, заплахи, клевети, дезинформация – и пак да се върна до обиди, може би това е неизчерпаем списък от нарицателните, определенията, които са излизали от Вас. И ми е много интересно как Вие очаквате тази зала да подкрепи каквото и да е предложение от Вашата парламентарна група. Въпросът ми е: ако толкова много имате желанието Вие да създавате някакво законодателство в тази държава и то да бъде полезно за обществото, не трябва ли това да е нещо, което Вие показвате всеки ден, а не когато Ви е изгодно? И когато ще давате определения, може ли да определите как се казва човек, който мрази, обижда, блъска хора в залата и прави какви ли не безобразия, но когато дойде време да поиска нещо насреща, става много мил, много плах, свежда глава и гледа умилително? Как се казват тези хора? Можете ли да кажете, да определите тези хора? (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Ще се опитам да отговоря отзад напред. Митев, когато обясните как успяхте да купите Вашите имоти и парцели за стотинки, тогава ще Ви отговарям на Вас. Вие не сте човекът, който трябва въобще да говори за образование. Говорете си там за Попинци и за Вашите неща и бъдете здрав! Относно господин Предов. За съжаление, опитвате да вкарате дебата в едно русло, което не е – твърде много родители не допускат или не пускат достатъчно децата си, не можем да кажем, че тук говорим само за етнически групи. Напротив! Не вкарвайте думи, които никога не сме казвали. Относно образованието, господин Проданов – най-лесно е българският учител да е виновен, дайте направо да ги убием тия учители и да се свърши тая мъка! Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще се хвана за думата, че след мен ще говори госпожа Белобрадова. За разлика от нея моята брада действително е бяла и аз си спомням неща от едни времена, в които децата бяха обучавани в една друга система. Това бяха времена, в които се допускаше повтаряне в класовете на ранната училищна подготовка. По същество по двата законопроекта. Ние принципно сме съгласни и ще подкрепим на първо четене предложението на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители – Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това, с което не сме съгласни, е точката, за която и господин Предов спомена – повтарянето след трети или четвърти клас. Мотивите са ни много прости. Това, което касае повтарянето в тази ранна възраст, в много по-голяма степен би се отразило на психиката на децата. Не, никой не иска неграмотни ученици в горните класове, но не би следвало, ако един начален учител не се е справил с познанията на по-изоставащ ученик, той просто да абдикира и да остави тази грижа на следващия учител. Това е всъщност – казах го и в Комисията – разликата между студента и ученика в ранната възраст. Ако един преподавател обучава студент и го скъса на изпит, отново той ще го обучава и той ще го изпитва, докато в случая, когато оставите ученик от трети или четвърти клас да повтаря, го прехвърляте на следващ учител, който да се занимава с него – не се занимавате Вие. Именно от този аспект аз смятам, че много по-полезно би било допълнителни часове, допълнителни занимания да има с такъв тип ученици, които видимо изостават, с цел те да не бъдат неграмотни, с цел те да догонят своите съученици в образователното ниво, което е необходимо за завършването на съответния клас. Не смятам, че повтарянето би било от полза. В моя трети клас имаше повтарящи деца, които бяха оставени така. Става дума за трети клас. Аз по никакъв начин не видях това да им помага по някакъв начин, защото те отново стояха настрани от целия процес на образование, явно проблемът беше – много по-различен и много по-съществен, психологически, социален и така нататък. Що се отнася до втория законопроект, който е предложен от групата на ГЕРБ – да, и група народни представители, разбира се, касаещ възможността да бъде повишена оценката от матурите, тук смятам, че това беше пропуск в образователната система и ние ще подкрепим на първо четене това предложение. Благодаря.

Господин Чорбанов, става дума за крайна мярка, която, между другото, коментирахме след комисия, че може да бъде ограничена – по принцип да е възможно да се случва само една или две години. Тогава този риск от отпадане ще бъде намален със сигурност доста. Но нашата теза тук е, че прекалено либерално за нашите реалности идва това да не може да се остава. Какво съзнание се изгражда, че до 10 – 11-годишна възраст можеш просто да се плъзгаш по системата като по пързалка, без да придобиваш необходимите знания? Иначе, да, има резон това, което казвате, че класният ръководител го е оставил за една година детето, факт, така е. Затова и се надявам на пълноценна дискусия тук, без да претендираме, че нашето предложение е някакво съвършено. В никакъв случай! Но все пак нещо, което е хубаво да си напомняме често, е когато става дума за системата на българското образование в нейната начална степен, тя е една от най-добрите в света според американското изследване PIRLS. Тя дава едни от най-добрите резултати все още според някои изследвания или поне е била повод за гордост и все още държи някакво ниво. Аз имам такова впечатление. Затова трябва да се отнасяме изключително уважително към преподавателите в тази степен и да им имаме много по-голямо доверие. А аз лично като излязъл от тази професия съвсем скоро не бих посмял дори да си помисля да хвърля вината върху българските учители за това, че в определени райони – дали са квартали, дали са градове, или села, няма сериозно отношение към образованието. И това не трябва да е етнически обосновано. За съжаление, много често е, това е реалността. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Чорбанов, Вие казахте няколко пъти за психиката на децата. Аз обаче искам да Ви обърна внимание, както споменахте в началото. Ако един учител не прецени правилно от първи до четвърти клас какви са възможностите на децата, тоест причината ще я търсим в децата като невъзможност те да се справят, или как да го разбера? При условие че има възможност за четири години на обучение почти да сведем до минимум процеса, в който излизат така наречените неграмотни деца според Вас. Много ми се иска да чуя Вашето отношение и мнение какво е по въпроса относно начина, по който може да бъде преценен от първи до четвърти клас от самите учители. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Чорбанов, подкрепяме идеята Ви за допълнителни часове, но като учители, за съжаление, много често се сблъскваме с невъзможност. Тези деца не са идвали в училище в редовните часове, камо ли да ги докараме на допълнителни. Затова искаме да предвидим тази възможност. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще започна отзад напред. Господин Папов, принципно е така. Има деца с утвърдени навици като по-големи, които много трудно могат да бъдат накарани да променят нещо в начина си на живот. Но тук става дума наистина за първите години, в които семейната среда е най-определяща. Ако едно дете не е идвало на училище и не е могло да получи необходимата база като материал, за да премине в следващия клас, оставяйки го да повтори, какво ще се промени? Принципно нищо! Именно затова аз смятам, че поне в ранните години трябва да се направи опитът, без да се повтаря класът, да се опита с допълнителни часове да се промени това нещо. После така или иначе тази възможност съществува в по-горните класове. Там така или иначе, ако детето не се справя в пети и шести клас, то ще повтаря. Господин Предов, аз не смятам, че има професия в света, която да бъде обявена за свещена крава и да бъде предпазвана, когато не спазва всички порядки и всички правила. Независимо дали става дума за лекари, учители, професори или каквото и да било. Иначе казано, проблемът на образованието, особено в началната му фаза, е такъв, че учителят, преподавайки на много деца, винаги преподава на нивото на средния ученик. Той трябва да вземе, материалът да бъде предаден така, че средният ученик да може да завърши класа. Когато има изключителни деца, те се справят с лекота, те нямат нужда от никакви допълнителни занимания. Проблем е, когато има деца, които видимо не се справят и са под нивото на средния ученик. Именно там трябва да се отделя допълнителното внимание, допълнителното усилие. Така че аз смятам, че това е от съществено значение. И разбира се, да отговоря на господин Проданов. Да, тук пак в контекста на това, което казвах до момента. Не става дума за наказание, не става дума да гледаме така върху всичко, което се случва в ранната детска възраст. Но трябва да коментираме, че социалният сектор е от изключително значение в този момент и едно дете, което бива обявено за аутсайдер в ранните етапи на своето образование, много трудно после ще се пречупи това и ще излезе, ако социалната среда наоколо не му помага и не му позволява за всичко това. Затова продължавам да смятам, че допълнителното занимание и специалните грижи и внимание за този тип деца е решението на този въпрос. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря на преждеговорившия, който има бяла брада, за разлика от мен, и който, в интерес на истината, в голяма степен засегна проблематиката по начина, по който ще я разгледам и аз. В Законопроекта, внесен от Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ, се поставя една тема, която наистина предизвиква сериозен отзвук, а именно как подкрепяме децата, които не се справят в образователната ни система, и как подкрепяме учителите. Тук се предлага методика на повтаряне на класа и аз не съм съгласна с нея, защото няма нито едно доказателство или изследване, че методологията на повтаряне помага на децата да подобрят уменията и знанията си. Една група от децата, които посещават училище, дори понякога не разбират какво се говори в клас, защото майчиният им език е различен. Има деца, които са деца на сезонни работници. Има деца, които са в изключителна и крайна бедност, а който се е интересувал от данни, знае, че нивото на образование на децата е пряко свързано с техния социален статут. Тоест бедността означава по-ниско ниво на знания и умения. Ще се съглася с мотивите на вносителите, че изоставането тъкмо в тези класове носи огромно негативно влияние и даже ще го продължа и ще кажа, че по мое мнение това изоставане никога повече не може да бъде наваксано, ако в тези четири години детето не успее да овладее набора от знания и умения, които се предвиждат в образователната ни система. Виждам по изказването на господин Проданов, че наистина има желание за решение на този проблем, но това не е решение. Затова ни предстои дълъг разговор и се радвам, че се заявява желание за провеждането му. Защото тук не просто говорим за неграмотни деца, както се изрази господин Проданов, говорим за деца с чужд майчин език, които отсъстват, които ги няма, които изобщо не разбират какво се говори в класната стая или не са в класната стая. Говорим за деца със специфични образователни отклонения поради простата причина, че нямаме ранна диагностика на тези отклонения. Говорим, както казах, за деца от много бедни семейства. Това означава, че ние като държава не сме си свършили работата много по-рано, преди детето да влезе в системата на началното и средното образование. Трябва да си кажем, че просто не сме си свършили работата в предучилищния етап и даже още преди предучилищния етап, не сме си свършили работата в системата на ранното детско развитие. Няма как да решим всички проблеми, без да решим основния проблем – sine qua non на познанието, а именно на изучаването на български език. Господин Проданов попита: как се преподава физика, когато някаква част от децата са толкова назад? Ами преподава се, когато детето е трябвало да бъде подготвено добре по български език именно още в предучилищното образование или най-малкото е диагностицирано на всеки един етап от предучилищното образование, че детето има проблем с изучаване на българския език. Защото Вие нали разбирате, че когато българският език в някаква степен куца, след това заучаването, придобиването на образователни критерии е абсолютно невъзможно. В този смисъл на думата искам да подкрепя и преждеговорившия с това, че при повтарянето се случва наистина този проблем, при който ти губиш класния си ръководител. Много хубаво господин Папов каза, че всъщност V клас е един клас, в който ние усещаме най-много затрудненията, и там всъщност се посочва най-голяма част от отпадане на учениците, защото ние излизаме от системата на един учител, който се грижи за децата, който ги познава и който наистина ги обича и харесва, защото е прекарал страшно много време с тях, и попадаме в един следващ етап, в който имаме различни учители, които не познават толкова добре децата, и вече самото дете, ако е имало затруднения в тези първи четири години, в следващите години вече то съвсем се демотивира, тоест работата, която трябва да свършим, е абсолютно наложителна в тези първи четири години. В този смисъл на думата съм напълно съгласна, че това е проблем, който трябва да се реши, но не смятам, че повтарянето е начинът. Господин Папов каза в последната си реплика следното, че ако едно дете е отсъствало цяла година, ние трябва да му осигурим повтаряне на годината, за да може то да навакса тези отсъствия. Проблемът обаче е отново, господин Папов, сменяме класния ръководител и какво правим? Всъщност в много от случаите отново имаме една година, в която детето пак не се явява на училище, тоест обаче това какво означава? Означава, че координационният механизъм по връщане на децата в училище не работи и ние няма да го подобрим, като дадем възможност на детето просто да отсъства две поредни години във II клас. Просто няма как да го решим този проблем. Да поговорим за състоянието на детето, на психо-физичното му състояние, както и на интелектуалното му състояние и изобщо как детето се развива в една среда, в която то изобщо дори не е поставено във възможност да посещава редовно училище и училището да бъде негов основен приоритет. Това означава, че семейната среда не го подкрепя в това отношение, тоест ние трябва да подкрепим родителите му, така че училището да стане основен приоритет. Няма как да минем без това. Няма как да заявим на детето: ти ще повтаряш тази година, за да може да наваксаш, без всъщност ние да оказваме каквато и друга подкрепа за семейството. В този смисъл на думата, вместо повтаряне ние трябва да осигурим първо достатъчно добра среда още в яслена възраст на децата, така че те да започнат да се ограмотяват, тъй като слушат езика, да може да бъдат установени, ако някои деца имат увреждания или отклонения в развитието, трябва да осигурим добро предучилищно образование по отношение на езика или ежегодно констатиране дали детето наистина достатъчно добре знае и разбира езика, така че когато влезе в I клас, то да бъде напълно способно да разбира това, което му се говори, да възпроизвежда знание и да има уменията да придобие следващите умения, които учителите ще му преподадат. Тук искам да подчертая само едно. Вие се опитвате да внушите по някакъв начин, че ние тук сега ще хвърлим вина върху учителите. В никакъв случай няма да хвърлим вина върху учителите. Единствената вина, ако може така да се определи, е всъщност, че ние нямаме структурирана система за подкрепа на децата в предучилищното и началното училище за заучаване на български език, така че да могат впоследствие те да се включат адекватно на всички останали предмети. И в този смисъл на думата също така трябва да уточним, че училищата не работят достатъчно добре със социалните служби, така че да може семейството, ако е в крайна бедност, да може да бъде достатъчно подкрепено – децата да имат дрехи, да имат обувки. Основният проблем, който аз срещам, обикаляйки страната и говорейки с тези семейства, е, че много от тези семейства не могат да пуснат децата си, защото примерно имат един чифт обувки. Когато тези обувки се намокрят, детето не може да отиде на училище в следващия ден. Как ние като държава осигуряваме детето да има достатъчен брой обувки, минимално количество дрехи, и най-малкото – физически то да може да присъства в училище, за да може на топло, и нахранено също така, защото имаме и бая гладни деца, да може да приема знанията и уменията, които учителите му преподават? Знае ли то достатъчно български език, за да може да се включи в образователната система? Това са въпроси, колеги, които Вашият подход за повтаряне просто не решава. Затова ние няма да подкрепим тази част на Законопроекта и Законопроекта като цяло, макар че другите предложения, които предлагате, наистина са конструктивни и те трябва да се включат в един много по-голям разговор по отношение на Законопроекта въобще за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование. Благодаря Ви.

Госпожо Белобрадова, абсолютно сте права в това, което може би около пет пъти казахте, че е изключително важен българският език, защото в крайна сметка на български език се преподава в българското училище. Обаче забравяте ли, не знаете ли, че всъщност като казвате за това, че не се прави нищо и че ние в лицето на правителството и държавата, и въобще цялото българско общество имаме проблем, защото нищо не сме направили, всъщност това не е така. Или не го знаете, или сте го забравили. Още през 2010 г., след като бяха анализирани демографските данни на населението, и преди новото преброяване през 2011 г. стана ясно, че отиваме към една точка на демографско или по-скоро етно-демографско пречупване, отвъд която по-голямата част от децата в I клас вече няма да имат българския език за майчин, което означава подмяна на етническия характер на българската държава. Иначе казано, в перспектива тя няма да е българска. От тази перспектива тогавашният министър на образованието взе единствено възможното правилно решение – да въведе задължително посещаване на детска градина, предучилищно образование, с една много простичка цел – да се даде възможност на децата да имат равен старт в I клас, защото, тъй като, въпреки че българският език е задължение за всеки един български гражданин, натъртвам още веднъж, задължение, не право само, но и задължение да се знае, една голяма част от децата, които наричаме билингва, а те всъщност са монолингва, за съжаление, не моно в българския смисъл, а в някакъв друг, не знаят български език, защото техните родители съзнателно не ги учат на български. Съзнателно! Съвсем съзнателен избор е това, тоест те съзнателно обричат своите деца на изоставане. Точно поради тази причина тогава правителството и министър Игнатов взе това решение, което след това нито един министър не си е позволявал да ревизира. Напротив, даже стигна до още по-радикално сваляне на възрастта – задължително посещаване на детска градина от четири години нагоре. Това обаче нямаше този ефект. Тук ще трябва да се съглася с Вас. Не сте права, че няма мерки. Напротив, бяха се взели тези мерки, но няма ефект. И защо няма ефект? Поради две причини. Първо, че родителите продължават да не дават това знание на своите деца. Те го знаят, но не го дават нарочно. И второ, защото в крайна сметка една голяма част от тези деца посещават фиктивно и детски градини, и предучилищни занятия. Фиктивно, както върви фиктивно една голяма част от учебния процес в България. Ама много фиктивно върви. И формално има училища, които са пълни с отличници, а пък на практика вътре в тях никой не стъпва, за съжаление. Единственият начин това нещо да се поправи е точно този, който ние предлагаме. Вие ни предлагате нещо друго – задълбочаване на проблема. Няма как да стане това. Ако няма повторение – сега ще кажа една стара максима, че повторението е майка на знанието, но ако няма повторение, ако няма санкция, всъщност какво правим ние? Ами, както казаха народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ господин Папов и господин Проданов, следващата мярка каква ще е? V клас без повтаряне, VI клас без повтаряне, после основно образование ей така директно да им се дава на децата. Оттам насетне докъде ще стигнем? Така че замислете се. Подозирам, че имате добри намерения, но в крайна сметка очевидно е, че не сте запознати с реалните действия и реалните противодействия, които сами родителите на тези деца осъществяват срещу интереса на своите деца.

Благодаря Ви. Аз по-късно ще направя изказване, но само кратка реплика на госпожа Белобрадова. Вие казахте, че основната причина за ниските резултати, за повтарянето е бедността. Не, не е това основната причина. Не е социално-икономическият фактор основната причина. Основният фактор е социално-културният, тоест липсата на отношение от страна на родителите към образованието на децата им, липсата на отговорност, неосигуряване на редовната посещаемост, неосигуряване на правото на предучилищно образование, което е задължение на родителя. Чуваме я много често тази теза напоследък, че бедността е основна причина. Мога да Ви дам пример със Смолян. Смолян не е областта с най-високи доходи, но в същото време е с едни от най-високите образователни резултати. Причината едни деца да нямат обувки, нещо, което Вие казахте, не е толкова в бедността. То е в нежеланието на родителите да работят. С една голяма част днес имаме много ниска безработица, на нивото на естествената безработица. Терминът „естествена безработица“ означава, че не работят само тези, които не искат. Имаме повсеместен недостиг почти във всички сектори. Причината е в социалната ни система, която фаворизира принципа на общата подоходна подкрепа да дава едни пари не за образование на децата, а едни пари под формата на обща подоходна подкрепа, които родителите могат да използват за алкохол, цигари, хазарт, както често се случва, а не за образование за децата. Повтаряйки тази теза, Вие давате аргументи точно на възпроизводството на тази порочна социална система. Ние говорихме тук да я променим и трябва да я променим. Тя да бъде много по-таргетирана, насочена към образованието на детето, към допълнителни дейности, услуги, които да му осигурят правото на образование, което е проекция на правото на пълноценна личностна реализация и на пълноценна реализация на пазара на труда.

Госпожо Белобрадова, предполагам получавате поне бонбонче от Центъра за либерални стратегии или пък нещо друго, като „Америка за България“, за подобни изказвания. Когато казвате, че трябва да си свършим работата до предучилищната възраст, кой го казва това? Какво значи, че трябва да си я свършим? В тази възраст обикновено работят най-много с децата както родителите, така и детските градини и България като цяло е обект на завист от много чужденци именно за тази своя социална система на детските градини и между другото, яслите, които Вие имате съвсем ясни намерения да затриете. От 219 ясли, госпожо Белобрадова, получихме писмо преди няколко дни, в което молят да не допуснем това, което Вие и Вашите абсурдни либерални НПО организации искате да направите, ще се опитате отново да направите – да ликвидирате българските ясли. По-добре не започвайте, защото ще стане голям проблем. Гарантирам. Просто това ще бъде голям проблем със сигурност за Вас, но все пак сами преценявате. Така че когато цитирате либерални опорки, сещайте се по-често къде се намирате. И аз ще Ви припомня – в България, на Балканския полуостров, в Източна Европа, и в Европа, разбира се, а не на някакъв западен, било то американски, или какъвто Ви се иска там бряг. Това тук е България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ганев! Започвам с господин Проданов, който ме наведе на един случай. Преди една година говорих с директорката на малко българско школо, което всъщност е най-голямото българско училище в Америка за българи. Тя ми каза, че там са въвели една система – в малко българско школо, която им се е наложило да въведат, за да могат да запазят българския език. Системата е в това, че в началото училището им е започвало от първи клас, но решили след това да започва от четиригодишни, след това от тригодишни и накрая даже вече вземат и двегодишни деца, за да може българският език да бъде, защото както ми каза тя – изпуснем ли ги езиково след четири години, после вече няма наваксване. Поради тази причина предучилищното образование в България е основно за езиковата ни подкрепа. В този смисъл на думата яслената грижа не просто ще се запази, а тя ще бъде разширена, защото в момента имаме много малък процент от деца, които имат достъп до нея. Също така нямаме и 100% достъп на децата в предучилищното образование, където всъщност трябва да се запази българският език. По отношение коментара на господин Вълчев. Господин Вълчев, съжалявам, но всички данни сочат, че има ясна зависимост между социалния статут, бедността и нивото на образование. Това са изследвания, които не са правени от кой да е, а от всички. По отношение на господин Костадинов, който също направи една много добра ремарка по отношение на родителите, които не спомагат за това българският език да бъде изучаван. Абсолютно сте прав, че няма контрол. С това, което Вие предлагате, всъщност не решавате този проблем. Това, което предлагате – безконтролността по отношение примерно на един първокласник, който не е научил български език в рамките на първи клас, да продължи две години. Това е, което предлагате. Няма как с Вашето предложение да подобрите състоянието на детето. Най-важното, с което искам да завърша, е досега през цялото време твърдяхте, че повторението не е санкция. Аз слушах Вашите представители в Комисията да твърдите, че повторението е начин на подкрепа за детето. Вие тук казвате, че повторението е санкция, само че не санкционирате родителите, които смятате, че са виновни за това, че детето не знае български език, а санкционирате самото дете. Това за мене е проблем. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да поговорим без емоции. Нашата парламентарна група ще подкрепи и двата законопроекта – и първия, внесен от господин Костадин Костадинов и група народни представители, и втория, внесен от господин Вълчев и група народни представители. Да започна с втория, защото по него дума досега не беше казана. Това е предложение на омбудсмана, което беше припознато. Смятам, че е редно да бъде подкрепено. Става дума за тези зрелостници, които са недоволни примерно от оценката си от някой от държавните зрелостни изпити, което им определя възможността да попаднат или да не попаднат в някое от желаните висши училища. Ние с тази поправка им даваме възможност да се явят за евентуално повишаване или не на оценката – веднъж, веднага след редовната зрелостна сесия, като, разбира се, нито дипломите се поправят, нито се издават нови дипломи – издава се само едно удостоверение, което да служи пред това висше учебно заведение за това кандидатстване. Смятам, че тук ще имаме достатъчно подкрепа от цялата зала, така както имахме и в Комисията по образование. Що се касае до другия законопроект – за промяна на Закона за предучилищното и училищното образование, както стана ясно от всички изказвания досега, спорно се оказа предложението на вносителите – учениците от начален етап и по-точно от трети и четвърти клас да повтарят класа. Сега аз ще Ви кажа не моето мнение, изключвам и мненията на всички, които се изказаха дотук. Сега ще Ви кажа мнението на 90 и кусур, сигурно 100% от учителите и директорите в страната. Ако Вие сте честни и почтени, ако не пред залата, то поне пред себе си, направете си експеримента, имате избирателни райони и попитайте колегите учители, попитайте директорите да видите какво е тяхното мнение. Тяхното мнение е за повтаряне не само на трети и четвърти клас, както е внесен този законопроект, а за повтаряне в целия начален етап. Аз също съм съгласна, че първи клас някак си е твърде наказателно детето да повтаря. Смятам, че е редно след втори клас да се повтаря, но ще подкрепим това предложение за трети и четвърти клас. Ще ви кажа защо. Да, съгласна съм, част от децата може да се почувстват аутсайдери. Колеги, аз смятам, че мнението, не точно моето, но поне на такива като мен, които имат достатъчно години в училище, биха Ви казали, че тези деца се чувстват аутсайдери не защото ще бъдат оставени да повтарят. Те се чувстват аутсайдери и през останалото време. Просто защото наистина проблемите са извън тях. Няма виновно дете. Нали знаете онази приказка от много отдавна, че за характеристиката на едно общество можем да съдим от отношението му към децата и към възрастните хора. Ние сме много ниско в класацията, ако така се съди за нас. Да, виновни деца няма, но фактът, че един колега в начален етап, защото явно всичко е върху учителя, не се е справил с това дете, даваме възможност на друг колега в начален етап. Аз смятам, че това трябва да е едно повтаряне – не повече, да опита да се справи. Тук беше казано от госпожа Белобрадова ли, не помня, че училището по никакъв начин не контактува със социалните служби. Защо училището да контактува, колеги, а социалните служби контактуват ли с училищата? Нима социалният статус на всяко едно семейство, нима социалният статус на дечицата, които започват първи клас или които подлежат на предучилищно задължително образование, не са предмет на интерес от страна на социалните служби? Училището ли да осигури адекватна подкрепа – финансова и каквато и да била друга? Ние имаме много какво да изчистваме в механизмите на взаимодействие между институциите, но жертвите са децата. Не искам да навлизам в дебата за яслената възраст, възрастта в детските градини и факта, че децата не знаят български. Да, това наистина е проблем. От доста време вече, поне откакто е в сила новият закон и още свалихме на четири години малко по-късно годините – възрастта, за детска градина, ние не виждаме особени резултати в начален етап от това. Нищо, че в детската градина вече имаме задължителен обхват. Първият проблем са родителите и семействата, но ние имаме още един много голям проблем. Вие знаете ли в колко детски градини в България се говори не на български? И с децата не се общува на български. Искам да Ви кажа, че не е нужно да измисляме някакви суперпрограми за образование и обучение още в яслена възраст. Достатъчно е хората, които общуват с тези деца, а в яслата и градината децата са целодневно, достатъчно е хората, които общуват там, да общуват само на български. Иначе няма как в тези заведения да няма образование, да няма обучителни програми, да няма дейности, с които да бъдат занимавани децата – достатъчно е да са на български. Езикът на общуване да е български. Този проблем, за съжаление, го имаме и в българските училища – не е единствено в детските ясли. Фактът, че ние казваме какво ще се прави с тези деца, ако те не могат да усвоят български, така или иначе те не са го усвоили във втори клас, с тях трябва да се осъществява допълнителна работа. То и сега се осъществява допълнителна работа, но това е много сложно занятие и то почти не се случва. Това са преди всичко средищни училища – ако е добре, ако са други училища, това означава, че трябва отново транспорт. Плюс това през лятото как мислите, че ще се осигури този транспорт? Тези допълнителни дейности са и през лятото. Изобщо не ми се ще от тази трибуна да слушаме просто едни добри пожелателни празни приказки. Истината е друга и ако не искате да се доверите на такива като мен, пак Ви казвам, попитайте колегите – всеки в своя избирателен район, да Ви кажат честно искат ли децата да повтарят или не. Защото не повтаряйки до четвърти клас, какво правят тези колеги в пети клас? Какво правят? Тук сте повече хора, които не си давате сметка, защото не сте били в клас. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Анастасова, първо да уточня, че не съм казала, че училището трябва да контактува със социалните или социалните с училището. Проблемът е, че няма координиран механизъм за проблемни случаи, при които и училището, и социалните просто да знаят какво да правят, за да има стъпки. И ако има, дори в частите, в които има, той не се прилага. Дадоха ми пример с един случай, в който социални работници заедно с учители от детска градина си говорихме и те казаха – има едно дете, знаем го кое е, не можем по никой начин да го приобщим към детската градина и дори когато отидохме до вратата, майката ни каза – ами Вие нямате никакви правомощия. Аз се връщам от Германия, ако в Германия това ми се случи, знам, че ще ми вземат детето, тук никой нищо няма да ми направи, следователно детето няма да ходи на детска градина. Просто единственото, което искам да кажа, е, че не училището трябва да контактува със социалните или социалните с училището, а че просто нямаме твърд изграден механизъм, с който да осигурим на децата образованието, което, както каза господин Костадинов, е задължително за всички. Вие казвате, че нямаме нужда от суперпрограми. Нямаме никаква нужда от суперпрограми. В детската градина е това, което трябва да подсигурим в предучилищното образование, най-вече, че децата идеално разбират български език и го говорят добре. Затова от суперпрограми няма нужда. Както казвате Вие, това е умение, което се сдобива, когато учителката общува и целият персонал общуват непрекъснато на български език. Единственото, което искам да кажа, е, че дотук не е имало никакъв контрол в етапите на предучилищното образование това дали се случва. Тоест ние нямаме никакви етапи на проверка примерно в четвърта група, в предучилищна група – какво се случва с тези деца. Това е единственото всъщност, за което персонално аз се боря, че трябва да има много по-голям контрол върху това всъщност какво се случва в детските градини. Как се осъществява тази дейност? Защото, както вече го упоменахме, тези деца, когато отидат в първи клас, учителите са поставени пред изключително тежка, а понякога и абсолютно нерешима задача. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Анастасова, искрено ме притеснихте с идеята, ако един преподавател не се е справил с един, двама или трима проблемни ученици, нека следващият колега вероятно да опита да се справи. Проблемът на началното образование е доста по-сериозен, би бил по-сериозен, ако имаме такъв един подход. Смятам, че един преподавател, който заема тази длъжност като начален учител, трябва да умее да се справи с всички ученици. Трябва да умее да разбере, че това образование, за разлика от висшето, е задължително, много от децата дори не искат да ходят на училище, но въпреки всичко той трябва да положи специални грижи именно за тези деца, които имат по-специална необходимост. Идеята за прехвърлянето и повтарянето от първи клас нататък за мен е повече от катастрофална. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Анастасова, аз също като господин Чорбанов ще кажа, че бях притеснен изключително много от завършека на Вашето изказване. Да смятаме, че отношението, което можем да създадем върху децата, за да оправим един проблем в образованието, за мен е не само нелогично, а и няма да доведе до ефекта, който всички искаме. Децата отново ще си останат по същия начин, само че в четвърти клас, и ще повтарят. Проблемът в нашето образование е липсата и на обучение, и на професионализъм, и на всичките качества, от които се нуждаят от първи до четвърти за израстването на децата. И категорично не съм съгласен, че социалната система не трябва да има общо или не трябва да се бърка заедно с образователната във възможността децата да бъдат в училище и да се преодолеят техните дефицити, независимо дали са семейни, обществени или образователни.

Уважаеми колеги! Отзад напред. И Вие, господин Чорбанов, и Вие господин Предов, тълкувате думите ми превратно. Фактът, че съм казала, че ако един колега не се е справил с едно дете, може следващият да се справи, аз бих искала всеки колега да може да се справи. И да, господин Чорбанов, всеки учител е там, за да се справи, но не се справя всеки учител, както не се справя всеки лекар, както не се справя всеки друг във всяка друга професия. И няма нищо лошо в това, ако, разбира се, вината е в учителя. Аз не знам да има учител, който пък, хей така, да остави нещата и съвсем нищо да не направи. Напротив, но всеки според възможностите си. Може средата на това дете да не му допада, може в следващата паралелка това дете да се чувства по-добре, в следващата паралелка, в която ще повтаря. Първо. Второ, Вие да не мислите, че става дума за 20, 30 и 40% от учениците? Нищо подобно. Става дума за един много, много нисък процент деца. Допускам, че това ще се случва, след като всички са положили усилия – и психолозите в училище, където ги има, и педагогическите съветници, където ги има, и всички останали. А относно социалните служби. Към настоящия момент със сигурност има социални служби, които по места си вършат работата. Със сигурност. В големия процент от случаите обаче, пак Ви казвам, не си мислете, че България са жълтите павета на София! Допитайте се до колегите в страната. Взаимодействието със социалните служби е изключително тежко, ако въобще го има на места. И за да не съм голословна, от моята практика Ви казвам, че имах случай с дете, малтретирано вкъщи, сигнализирали сме социалните, те извикаха на разговор детето с майката и бащата, за да го питат бият ли го или не. Няма да цитирам на чие министерство беше служител майката. Толкова страхотна работа на социалните служби пред детето! И приключих със социалните служби аз в практиката си на директор. Но има психолози, педагози, логопеди в училище, но не навсякъде е така. Картината е много шарена. Така че нищо страшно. Значи, ние не постигнахме кой знае какъв успех от времето, когато децата повтаряха, за годините, в които децата не повтарят. Аз не виждам някакви страхотни резултати в повишаване качеството на образованието. Напротив! Значи това не е мярката. И не тълкувайте превратно нещата! Пак казвам – допитайте се до цялата учителска гилдия! Това не са някакви сатрапи. Това са хората, които обичат работата си. И обичат децата. И те затова са там. Госпожо Белобрадова, цитирам Ви: „Училищата не работят добре със социалните служби.“ Това съм искала да кажа. Ако съм казала нещо друго, извинете ме, мисля, че се обосновах достатъчно добре. А иначе съм съгласна с Вас, че контрол в дейността в детските градини и ясли няма. Тук нямам различно мнение от Вас – така както има контрол в училищата според Закона за училищното и предучилищното образование. Може би това е някакъв пропуск, може би трябва да погледнем там, но пак Ви казвам, не е нужно да правим децата гении и космонавти от едногодишна или двегодишна възраст, за да ги откажем от училище, така както с тези учебни програми ги отказваме от училище още в първи и втори клас. Благодаря.

Процедура.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, постъпил е Доклад на Комисията по правни въпроси, свързан с направените предложения за изменения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В тази връзка, уважаеми господин Председател, на основание чл. 48, ал. 5 от Правилника за организацията е дейността Народното събрание моля точката да бъде включена за разглеждане в дневния ред за днес, като стане точка шест. Благодаря Ви.

Да.

Да.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за удължаване времето на пленарното заседание до приключване на дебатите и гласуването по точка шест, която току-що приехме. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в Комисията по образование и наука се получи доста добър и съдържателен дебат по темата. Най-дискусионният въпрос не само по този законопроект, но и въобще в системата действително е повтарянето. Госпожа Анастасова е права, че голямо мнозинство от учителите смятат, че трябва да има възможност да се повтаря. Аз не съм бил в класна стая, но съм имал възможност да говоря буквално с хиляди учители. Обсъждали сме я тази тема. Господин Папов каза, че някой е казал, че предложението е диво и популистко. Не мисля, че имаше такива думи в Комисията по образование и наука. Предложението си заслужава да бъде обсъдено и то не е толкова лесно. То не е и политическо разделение, то е дискусионно, защото има аргументи за и против. И аз ще се опитам да резюмирам част от тях. Кои са аргументите против повтарянето на учениците в начален етап и въобще? Аргументът е, че когато един ученик остане да повтаря, той обикновено е още по-демотивиран. Когато остане повече от веднъж, почти сигурно е отпаднал. И ние правим системата изключваща. Нашата система беше изключваща, изключващата система има предимството да бъде по-дисциплинираща, но дългосрочно тази система възпроизвежда липса на отговорност към образованието, изключване. Какво имам предвид? Ако имаме 20% преждевременно отпаднали от образователната система, ние ще имаме най-вероятно и 20% изключени от обществото. И колкото и добре да живеем останалите 80%, няма да чувстваме, че живеем в хармонично общество, ако имаме 20% изключени. От друга страна пък, нашата система в последните години, и тук госпожа Анастасова ще се съгласи, аз не съм – Вие казахте, че не се е променило много, според мен се промени. Нашата система стана по-включваща, но и по-избутваща. И това може да се види по показатели, като средния брой ученици, които учат. Не казвам ефективно усвоените компетентности, а средният брой години. Чисто количествени показатели, ние имаме подобрение. Имаме подобрение в последните години на коефициента за преждевременно отпаднали от образователната система. Да, вярно, беше повишен и необходимият клас за придобиване на свидетелство за управление на моторно превозно средство и в момента голяма част от проблемните ученици учат до десети клас, но не и до дванадесети. От друга страна, какви са аргументите за повтарянето? Повтарянето е в полза на детето, когато то няма базови знания. И беше казано тук: няма как да усвоиш каквито и да е компетентности, заложени в учебните програми, ако не знаеш български. Няма как да накараш едно дете да тича, ако то не може да ходи. И това е големият проблем, че ние имаме деца, които не сме успели на изхода от първи, втори, трети, четвърти клас да ги научим на минималния обем компетентности, които да им позволят ефективно да усвоят тези, заложени в учебните програми в по-горните класове. Кое е решението? Решението в никакъв случай не е в едната или в другата крайност. Ако беше в едната или в другата, много лесно можеше да кажем: няма да има повтаряне до дванадесети клас или трябва да има повтаряне от първи клас. Аз бих попитал колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които са вносители, защо да не се повтаря първи клас, ако едно дете не знае български? Защо трябва да е трети или четвърти клас? Вие казахте: защо да ходи до пети? Аз Ви питам: защо да ходи до трети клас, при положение че то не знае български? Господин Предов попита кои са тези деца, които не успяват, които се налага да повтарят в пети клас? Много ясно се вижда от всички изследвания – това не са тези деца, които са от бедни семейства, а тези деца, на които майчиният език не е български, които са били обхванати в детската градина… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не, не, Вие попитахте, не сте го казали, попитахте казах. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това казвам, че водещи са социално-културните фактори. И рецептата е следната. Рецептата, алгоритъмът е тези деца да бъдат обхванати рано в детска градина, да има целенасочена, координирана, съвместна политика на институциите, ежедневна политика за обхващането на всички деца, всички изследвания показват, че ако едно дете е било обхванато рано в детска градина, ако е било повече време в българоезична среда – нещо, което и госпожа Анастасова каза, то има много по-големи шансове да се интегрира. Нашата система – това, което каза господин Проданов, се представя добре на PIRLS като среден резултат, но нашата система показва невъзможност да интегрира ефективно децата, които на входа на първи клас не знаят български. Това го показват всички резултати. Можете да видите резултатите от външното оценяване в четвърти клас. Да, можем да имаме претенции към учителите, но я си помислете да работите с 25 деца, които не знаят български. В този смисъл не можем да обвиняваме само учителите, средно всеки един от нас сигурно има две деца – едно, две или три, и ние не можем са се справим с едно, две, три деца и очакваме от учителите да се справят с 25 деца. Факт е, че има нужда от допълнителна подкрепа и това е рецептата – първо, да се опитаме да ги обхванем максимално рано, второ, да им окажем тази допълнителна подкрепа, и трето – това, което обсъждаме с колегите, е да има така наречената езикова интеграция. Няма никакъв смисъл едно дете, независимо дали се връща от чужбина в шести клас, или постъпва на входа на първи клас, да бъде вкарвано по всички предмети да усвоява компетентности, ако то не знае български език, защото българският език е базова предпоставка. И в другите страни се започва с 500, 700, 900 часа език на съответната система. Тоест владеенето на българския език на когнитивно ниво трябва да се предхожда от владеенето му на комуникативно ниво. Затова, преди да сме изчерпали всички възможности, ние не можем с лека ръка да минаваме към повтарянето. Да, повтарянето в някои случаи е по-добро за детето – ето, аз се съгласявам с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, но кои са тези случаи? Тези случаи са, когато то не знае български, не знае български на входа на първи клас, когато са изчерпани всички останали възможности. Не говорим кое е по-добре за учителя. Да, сигурно учителят иска и му е по-лесно да може да се повтаря. Аз разбирам учителите, защото е много трудно да се работи с деца от различни възрастови групи, защото чувстват липса на достатъчно подкрепа, но ние трябва да сме изчерпали всички останали възможности. Езиковата интеграция е нещо, което трябва да регламентираме, нещо, което обсъждаме. В образованието се опитваме да търсим що-годе консенсусни решения. Образованието е територия, по която можем и трябва да имаме относителен консенсус и да търсим съгласие. Затова с колегите не само от подкрепящите парламентарни групи, управляващото мнозинство и правителството, но и всички парламентарни групи бяха поканени да изработим заедно предложения за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование заедно, разбира се, с Министерството на образованието обсъждаме това. Част от предложенията в Законопроекта на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ са добри и ние принципно ги подкрепихме, като това да има представител на педагогическия колектив в комисиите за избор на директори, но дайте да се опитаме да изработим една цялостна промяна, защото повтарянето трябва да го разглеждаме в контекста на езиковата интеграция. Основната причина едни деца да се налага да повтарят е, че на изхода на първи клас те не знаят български език. Причините за това са много, но основната причина е непосещение на детска градина, нередовно посещение в първи клас. Ако и сега попитате учителите, те ще Ви кажат: тези, които са били два, три, четири месеца от общо 8 – 9 месеца учебна година. В началото на учебната година отиде на гроздобер, след това отиде за маслини, за нещо друго, накрая – на розобер, и общо-взето му се събират 8 – 10 седмици в училище. Това не е достатъчно време, особено ако едно дете не е било в детската градина, то да овладее българския език, когато е от семейство, в което говоримият език не е български. Разбира се, че основната причина е липсата на отговорност на родителите. Този порочен кръг може да бъде разчупен само, пак казвам, с координирани и последователни усилия от страна на държавата. Това направихме по механизма, който стартира през 2017 г. Имаше учители в училища, които всеки ден ходеха по домовете буквално да ги събуждат и да ги водят в училище за първия час, тоест да действат като заместник-родители. Лесно е да кажем трети, четвърти клас, но аз пак Ви задавам въпроса: защо трети, четвърти, а не първи клас?

Господин Вълчев, съвсем накратко отговарям защо трети, четвърти клас. В Четиридесет и осмото народно събрание бяхме внесли така, както Вие споменахте, че може да е удачно – от първи до четвърти включително да се повтаря в краен случай учебната година, но преценихме, че това предложение в този му вид би било по-консенсусно и би било все пак някаква стъпка в правилната посока, когато със сигурност другото беше неприемливо за по-голямата част от парламентарните групи. С единствената цел да влезем в такъв дебат предложихме нещо още по-консенсусно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вълчев, понеже темата е интригуваща, Вие сте един от много уважаваните министри на образованието и аз бих Ви помолил да обясните, ако можете, какъв е начинът, по който се вземат решения в системата на образованието и в Министерството на образованието по всички тези въпроси, по които говорим, защото си спомням следното: когато аз съм учил, се повтаряше в първи клас. Децата, които повтаряха, обикновено отиваха в друг първи клас, не в същия, в който са били, може би, за да се смени учителят. Имаше занимални, имаше задължение всяко дете, което напредва, да поеме грижата за изоставащо другарче. Срам не срам, аз съм се грижил за изоставащо другарче всеки ден ли, два пъти в седмицата, три пъти в седмицата трябваше да ходим и заедно да си пишем домашните. Мисля, че имаше много плътна връзка с всички социални системи. Имаше психолози, изобщо имаше всичко. Когато през 1990 г. се освободихме в демократичния свят по абсолютно общо признание – това и до ден днешен се повтаря, българите, българските деца като цяло бяха еднакво грамотни, много грамотни, много възпитани и с много висока обща култура. Това се признаваше от абсолютно всички. Както многократно беше казано, абстрахираме се от абсолютно всяка политизация. Тоест винаги съм се питал, защото майка ми беше учителка, непрекъснато се говори за някакви реформи, за някакви иновации, за някакви модернизации, за някакви чудеса и става все по-лошо от това, което чувам. Няма ли възможност да бъдат извадени старите методики? Знаете, че най-доброто ново е добре забравеното старо – да се извадят старите методики от онези времена, за да се види как е било постигано това, за което говорите, и да не се опитваме за измисляме топлата вода, да не се опитваме да правим иновации, а да кажем, че това е иновацията всъщност – връщаме се към онзи модел, който направи българите едни от най-грамотните хора в Европа, а сигурно и в света.

Господин Председател, господин Вълчев! И във Вашето изказване, и в изказванията на колегите преди наблягате на доста голям процент, че децата, които повтарят, се дължи на това, че не знаят добре български език. Смятам, че това е един много малък процент от повтарящи деца, които не знаят български език. Смятам, че има много по-важни проблеми. Един от тях е незаинтересоваността на родителите относно тези деца, лоша материална база, труден достъп до образованието – говорим за автобусите. Има деца, които и в момента ходят по 3 км до училище, за да стигнат – представете си в това време как стигат до училище. Второ, така нареченото обучение, което мисля, че около 1,2% се дава на всяко училище от делегирания бюджет за квалификация в сферата на образованието на учителите. Там всички знаем, че по-скоро е важна дестинацията, където ще се проведе дадената квалификация, а не темите, по които ще се квалифицират в образователната система учителите. Това също носи един от големите проблеми в образователната ни система. Затова смятам, че проблемът е комплексен и може би трябва по друг начин да го решим и в Комисията по образованието. Затова по-скоро не бихме подкрепили Законопроекта, колкото и да смятаме, че наистина има нужда да се обърне внимание. По-скоро проблемът е комплексен и решението е друго. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Господин Чолаков, няма точна информация, но има информация, засечена по косвени показатели, колко са били преди 35 години децата от проблемни семейства, в които липсва отношение към образованието, и колко са днес. Тогава са били под 5%, сега са 25. Казано с други думи, днес задачата на образователната система е много по-трудна. Аз Ви задавам въпроса: защо се възпроизведе този културен модел и тази липса на отговорност? Той се възпроизведе демографски. Защо? Защото нашата система беше изключваща. Да, тя беше дисциплинираща, но беше изключваща. Това е причината ние, съчетано със сегрегацията на ромите в ромските квартали, да възпроизведем днес демографски тези модели. Това е причината! Основната причина – господин Рангелов е прав, основната причина е липса на заинтересованост на родителите към образованието на децата им. Днес нашата система е избутваща. Да, това е факт. Но дайте да видим кое е по-лошото – системата да бъде изключваща или избутваща?! (Реплики.) Аз мога да Ви покажа много примери на ученици и съм виждал такива, които научават таблицата за умножение в шести, седми, осми, дори десети клас. Ако тези ученици бъдат изхвърлени от системата на образованието, никога няма да я научат. Ако бъдат избутани, не е добре, да, минават по-нагоре, трябва други, далеч по-сложни неща да усвоят, но научават таблицата за умножение. Тоест избутващата система е по-малкото зло от изхвърлящата система. Повтарянето е в основата на изхвърлящата и изключващата система. Ние трябва да внимаваме с него. Вие самите се съгласихте, че ако трябва да се повтаря, трябва да се повтаря един. Аз Ви предлагам да продължим дебата в работния формат, който създадохме по Законопроекта, и да намерим едно балансирано решение, защото въпросът действително има две страни. Подхождаме неполитически, добронамерено към разрешаването му. Пак казвам, ако беше толкова лесно, щяхме да се върнем назад, господин Чолаков, но ако изключим 20% от децата, ще имаме 20% изключени от обществото. Колкото и добре да живеем ние с Вас – останалите 80%, няма да живеем в хармонично общество. Основният инструмент едно общество да бъде с по-малко изключени хора е да се даде шанс, достъп до образование на всички деца. Когато липсва отговорност на родителите им към образованието на децата, държавата да влезе с институциите си, със заетите в тях лица като заместник-родител. Това направихме ние като формула и това правим. Нашата система на начално образование – говоря за начално образование, което дава базови знания, както каза и господин Проданов, се справя относително добре. Като изключим проблемните ученици, тя се справя съпоставимо добре в сравнение с преди 35 години. Ако ги няма тези 25% проблемни ученици, ако ги изхвърлим от системата, рязко ще ни се повишат образователните резултати. Въпросът е: това ли е по-добре за обществото – да отчетем, че имаме по-високи образователни резултати, или да не допуснем 25% да бъдат изключени от образователната система и по-късно изключени от обществото?! Благодаря Ви.

Не знам дали се осъзнава достатъчно добре, че тук, в българското Народно събрание, в продължение на повече от два часа се коментира българският език като проблем. Проблем не като неговото изящно владеене, с което, между другото, по-голямата част от така наречените народни представители имат проблем, а проблемът е въобще със знаенето на българския език. Все едно се намираме в някаква друга държава, която не се казва България, където българите са екзотично малцинство – мнозинството не знае български. Наистина е изключително трагично това, защото в крайна сметка тук единственото решение, което се предлага, е това, което всъщност ние предлагаме, вече утвърденото в годините назад във времето. Всички тук без изключение са плод на образователната система преди 1989 г., която работеше добре и направи така, че всички в държавата без значение дали българският език им е майчин, или не е майчин, овладяха българския език до съвършенство. След 1989 г., когато започна деградацията на държавата и на държавността, съответно започна и деградацията и на всичко останало, както и деградацията на българския език. Без значение дали е майчин, или не е майчин неговото ниво на владеене започна да спада катастрофално, за да стигнем дотам, че сега в началото на 2024 г. вече обсъждаме въпроса, че деца в трети и четвърти клас не знаят български език. Упорито отказваме да видим истината такава, каквато е. Проблемът не е в училището, проблемът е в родителите – сто процента. Не сто – един милион процента, защото ще напомня нещо, което все пак може би, говорейки, някои от хората не отбелязват, не знаят или не им прави впечатление. Казва се майчин – не училищен език. Езикът се учи вкъщи. Основният носител на езика е майката и затова се казва майчин език. Такива твърдения от сорта, че видиш ли, училището не си вършело работата за децата, за да научат български, са абсолютно нямащи никакво място в българското Народно събрание. Да не говорим, че тук има в крайна сметка и депутати, чийто език – майчин, не е български, но това не им пречи да знаят перфектен български език и да говорят. Точно от тях виждаме, че няма абсолютно никакви обструкции по отношение на това, което ние коментираме, което е показателно за това доколко системата работеше, и не трябва да бягаме от основния въпрос, а дали всичко, което се направи след 1989 г. няма точно и нямаше точно тази цел – да опростачи българския народ и да отчужди останалата част от българската нация, защото без значение е какъв е майчиният език на детето, което влиза в клас – всички граждани на републиката са чада на България и са част от българската нация. Дали нямаше точно тази политика, която, между другото, се провежда в последните 35 години устойчиво, последователно, целенасочено и методично, точно тази цел – да разкъса българската нация, да опростачи основната част от нея, която е българският народ, носителят на българската държавност, и да разкъса останалите части от българската нация, за да може в един момент да стигнем до момент, в който буквално да не можем да си говорим едни с други. Между другото, това е факт в някои съседни балкански държави. В Сърбия например, където там тази политика беше провеждана горе-долу по същия начин след 1989 г., не навсякъде на територията на страната, се стигна до положение, в което примерно в северната част на Войводина, където унгарците са мнозинство, те разговарят с децата, които са сърби, на английски, защото просто не знаят сръбски и отказват да го знаят, и не искат да го знаят. Това е истината. Една част от децата в училище просто не знаят български, защото родителите им отказват да ги научат на български – отказват, нарочно, съзнателно не искат децата им да говорят български. Това е положението. Точно поради тази причина това, което ние предлагаме, е единственото решение в този случай, защото, когато някой не иска да си изпълни основното задължение, той трябва да бъде накаран да го изпълни, а знаенето на български език е задължение за всеки един български гражданин. Не е избор. България е еднонационална държава, в нея няма национални малцинства. България няма други езици освен българския. Ако и през последните години да имаме на практика неофициално двуезичие по отношение на английски, за наш срам, но така или иначе българският език е единственият, който трябва да се изучава и на който се говори. Точно поради тази причина всякакви опити, мимикрии тук да се говори как децата били бедни, затова не знаели език, пък не знам си колко километра карали пеша. Ами ще карат, като се закриха училищата, в последните 35 години над 1000. Колко пъти сме повтаряли от тази трибуна, че училищата в България трябва да се възстановяват, а не да се закриват и сега почваме да плачем на чужд гроб. Впрочем преди малко беше казано от господин Проданов, аз ще го повторя още веднъж, защо трети и четвърти клас, а не първи, втори, трети и четвърти, както каза господин Вълчев – бившият министър. Ами много просто – ние го предложихме преди две народни събрания. Тогава пък имаше друг мотив – ама не може от първи до четвърти, дайте поне трети и четвърти, преработете го. Преработихме го и го внесохме и сега, ама не може трети и четвърти, дайте да видим не може ли първи и втори. Последно?! Истината е в това – или въвеждаме това, което ние предлагаме, или опростачването на българския народ ще продължи, и ние повече може да се съмняваме оттук насетне дали въобще може да говорим за българска държава.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, в предходната си реплика казахте, че повтарянето е санкция. Доколкото разбирам, това е санкция към родителите, защото Вие казвате в изказването си сега, че всъщност основната причина са родителите. Бихте ли ми обяснили как механизмът по повтаряне, обаче искам да ми го обясните без популизми и без празнодумие, как точно механизмът по повтаряне санкционира родителите? Защото механизмът по повтаряне всъщност касае само децата. Детето, което е трети клас, отива още веднъж в трети клас. За детето са всичките минуси, които ще произтекат, от психо-физично естество. За детето са всички негативи по отношение, че то изпада от един колектив, отива в друг колектив. Бихте ли ми обяснили точно как си представяте, че повтарянето санкционира родители, които така или иначе не са взели мерки детето им да присъства? То просто няма да присъства още една година, че не са взели мерки детето да научи български език, да кажем. Как точно по Вашия механизъм се случва подобряването на изучаването на български език или въобще на някакви образователни умения? Просто да ми го обясните съвсем просто. Мерси.

Госпожо Белобрадова, Вие не сте педагог, нали така, не сте педагог, не сте работили с деца, не сте били в училище, не сте преподавали – аз съм. Не съм бил много дълго време в училищната система, но така или иначе съм с такова образование. Имам опит. Трябва да Ви кажа следното нещо – благодарение на българските учители и благодарение на тяхната работа с децата в момента ситуацията не е толкова катастрофална, колкото би следвало да бъде заради Вашите политики. Казвам Вашите, не само на сегашното правителство – последните 35 години, защото не можем да ги отделим, те са едни и същи. Тяхната цел е, аз я казах и пак ще я повторя – опростачване на българската народност и разцепване и разпокъсване на българската нация, и разпад на държавата. В тези три фази, както Ви казах. Точно поради тази причина сега ще Ви го кажа максимално ясно, както искахте Вие. Когато детето повтаря, това е ясен знак към неговото семейство, защото Вие се опитвате да разделите нещата. Знам, че НПО-тата, за които и с които Вие сте работили, имат съвсем различна идея. Тяхната идея е да разкъсат семействата. Тяхната идея е да разделят детето от родителите. Тяхната идея е да внушат, че детето е нещо съвсем различно от своите родители. Ние обаче като защитници на семейството смятаме, че този въпрос трябва да бъде решаван по начина, по който е бил решаван преди и който всъщност е бил ефикасен. Ако детето не знае български език – това е начинът, след което, между другото, има и втора стъпка и тази втора стъпка вече е свързана с други държавни служби, институции, които трябва да поставят този въпрос. Обаче какво ще се случи, ако отидем и поставим въпроса на родителите защо не говорят на български на своето дете? Ще ревнат Вашите НПО-та, които ще кажат: ама как така, това е тяхно свещено право да говорят на какъвто си искат език! Да, разбира се, никой не го оспорва това нещо. Обаче аз ще Ви кажа следното, защото аз съм задавал такива въпроси към европейски народни представители и към представители на европейски администрации. Когато попитах министъра, тоест не министъра, префекта на Елзас във Франция, чисто немска област, в която французите са малцинство в рамките на около 10 – 15%, как е уреден въпросът с преподаването на немския майчин език за тримилионното немско население на Страсбург и на околните градове и села в Елзас, отговорът беше следният – във Франция няма немци, всички сме чеда на републиката, всеки може да си говори какъвто език иска вкъщи, но в училище и навън езикът е френският. Всеки трябва да го знае, защото това е езикът на републиката. Задължение на всеки гражданин е да го знае перфектно. Това е политика и практика, която се спазва в по-голямата част от държавите в Европейския съюз. Това, което всъщност Вие казвате в момента, е да задълбочим разпада на държавата, а не да започнем да връщаме тези хора към българската държава. Ако ние не въведем тази практика, която ние предлагаме, ако няма тази санкция за семействата, за родителите, ние на практика поощряваме това, което в момента се случва, а именно, пак ще го повторя, защото явно не го разбирате, или по-скоро отказвате да го чуете – разпад на държавата, опростачване на българския народ и разпадане на българската нация. Това е единственият начин и той не е измислен от нас. Той е измислен, между другото, от хората, които са управлявали години наред, и не само в България, и на много още други места. Имаме две тенденции – центробежни и центростремителни. Центробежните тенденции ги отъждествявате Вие и ги олицетворявате Вие – разпад, разрушаване и разруха на образователната система. Центростремителните ги олицетворяваме ние с това, което ние предлагаме – здрава, единна образователна система. Имаше един много точен въпрос, който беше зададен тук, и с това ще приключа. Надявам се да спазите този съвет. Питайте който и да било учител и от тук присъстващите в Народното събрание, защото не са един или двама учителите, слава богу, питайте много повече обаче тези, които работят на терен с децата навън, дали искат да има повтаряне, или не искат да има повтаряне. Над 90% от учителите искат, над 90% се молят за това, за да може да се възстанови поне някакъв елементарен ред, защото, помнете ми думата, ще стигнем до време, ако, не дай си боже, Вие продължите да управлявате и въобще на Вас подобните хора, които се занимават с политика, ще дойде време, когато ще се дават дипломи за основно образование – ей така, без повтаряне.

Ще започна оттам, откъдето господин Костадинов завърши – въпроса за разпада на държавността. Тези хора, които потъпкаха Конституцията, няма как да очакваме от тях да ги интересува какво пише в Конституцията за българския език. Няма как да очакваме от тях – сглобката ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ, да ги интересува опростачването на населението, да ги интересува колко са грамотни българските деца, няма как да ги интересува какви знания придобиват и прочее, защото това не е в техен тесен интерес. Те искат българското население да е просто. Искат нашите деца да са една аморфна маса без национално самосъзнание. Искат да има все по-ниска избирателна активност. Искат да се потъпкват Конституцията, законите, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото в момента това е в техен интерес. Точно това трябва да кажем кратко и ясно. Те гледат своя тяснопартиен интерес и какво ще става с българската държава въобще не ги вълнува. Как се разпада тя, как бива оглозгана буквално (реплика: „Времето!“) от техните престъпления, какво ще завещаят на следващите поколения, няма никакво значение! За тази престъпна сглобка, за това антибългарско управление единственото важно е…

… те самите да са добре, да са удовлетворили собствените си интереси, да направят разни договорки дали в кабинета на Пеевски, дали някъде на друго място, дали в манастир, или където и да е, няма никакво значение. Това е единственото, което ги интересува, към това се придържат и трябва да кажем, че те не изневеряват на псевдопринципите си, защото това не са реално истински принципи, не изневеряват на тях, защото продължават да правят всичко това и ефектът за държавата, ако продължат още дълго време…

… е катастрофален.

За различен вот.

Благодаря, господин Председател. Няма да губя много време на залата, но съм длъжен да се обърна към всички, които са засегнати от това гласуване, а именно всички български учители, директори в българската образователна система, родители и ученици и най-вече искам да подчертая, че този законопроект беше внесен на 27 април 2023 г. В контекста на сега извънредната Ви точка, която вкарвате много спешно – девет месеца отлежава този текст някъде тук по стаите, толкова беше важно за Вас да се обсъждат въпроси, които предизвикват дебат три часа, между другото. Очевидно е имало какво да се дебатира. Та, уважаеми български учители, директори, родители и ученици, ако са му нужни девет месеца на един законопроект за нашето образование да се разгледа, мисля, че това казва всичко. Благодаря.

Законопроектът, който представи ВЪЗРАЖДАНЕ, не беше одобрен от сглобката, но в крайна сметка се получи нещо, което много рядко става в залата – предложение на опозицията да има реален дебат. И няма нищо страшно и нищо лошо за обществото, че този законопроект не мина, но това е демокрацията – да има дебат, управляващите аргументирано да изложат защо няма да го подкрепят. Тяхно право е, изказаха се хора, които са компетентни в тази насока. Това го приветствам и това е добре, защото в 99% от случаите, в които има обсъждане на законопроект, предложен от опозицията, стават две лица да говорят. Става един депутат, печално известен с това, че си е купил декар и половина за 100 лв. и си е купил апартамент в центъра на София, или по-скоро в София, за 8 хил. лв. С това е известен той. Става да говори простотии, глупости, присмехи – клоунът на Народното събрание. Ако той не се изкаже, пък става един друг, за който днес стана ясно, че братовчед му е назначен за заместник-кмет по финансовите въпроси в Община Горна Оряховица. Това са дебатите на управляващите – двама, които стават да предизвикват смях и отвращение. Днес имахме съвсем друга позиция. Разбира се, управляващите имаха силата, доблестта да станат и аргументирано да говорят, което е похвално. Макар и веднъж да не стане клоунът, който е многоимотен за 100 лв.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 49-454-02-6, внесен от Ивайло Ванев Вълчев и група народни представители на 19 януари 2024 г., и Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 49-454-02-7, внесен от Бойко Методиев Борисов, Кирил Петков Петков, Делян Славчев Пеевски и Атанас Петров Атанасов на 22 януари 2024 г. „Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. …)“. Предложение от народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: „Решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“. „Проект на решение, № 49-454-02-6/19 януари 2024 г., внесен от народния представител Ивайло Ванев Вълчев и група народни представители. Проект на решение, № 49-454-02-7/22 януари 2024 г., внесен от Бойко Методиев Борисов, Кирил Петков Петков, Делян Славчев Пеевски и Атанас Петров Атанасов.“ Предложение от народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип Вариант I и Вариант II и предлага следната редакция на основанието на решението: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Проект на решение, № 49-454-02-6/19 януари 2024 г., внесен от народния представител Ивайло Ванев Вълчев и група народни представители: § 1. В глава пета в чл. 17 се създава нова алинея 3 със следния текст: „Чл. 17. (3) В случай че численият състав на парламентарната група не позволява на нейните членове да излъчат представител във всяка от постоянните комисии, избрани от Народното събрание, се допуска народни представители от тази парламентарна група да бъдат избирани и в трета постоянна комисия, до попълване на участието на тази парламентарна група във всички постоянни комисии.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да бъде отхвърлен. Проект на решение, № 49-454-02-7/22 януари 2024 г., внесен от Бойко Методиев Борисов, Кирил Петков Петков, Делян Славчев Пеевски и Атанас Петров Атанасов. По § 2 има предложение от народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1: „§ 1. В чл. 18 ал. 1 се изменя така: „(1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянната комисия по чл. 16, ал. 2, т. 2. Народното събрание може да определи места в постоянните комисии за народните представители, нечленуващи в парламентарна група.“ Проект на решение, № 49-454-02-7/22 януари 2024 г. По § 3 има предложение от народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2: „§ 2. В чл. 21 ал. 6 се изменя така: „(6) Комисията по конституционни въпроси се формира на паритетен принцип.“ Проект на решение, № 49-454-02-6/19 януари 2024 г.: „§ 4. Предлагаме и създаването на нова алинея 5 в чл. 6 от приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в частта „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“, със следния текст: „Чл. 6. (5) В случай че народен представител бъде избран за член на постоянна комисия в съответствие с глава пета, чл. 6, ал. 5 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, той не получава допълнителното възнаграждение за третата комисия, в която членува, определено в чл. 6, ал. 1 на Финансовите правила по бюджета на Народното събрание.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря Ви, господин Председател. Предложението ни носи чисто технически характер, тъй като законодателят не е предвидил подобна практика, ако една парламентарна група има недостатъчен състав да покрие повече комисии, в които нейните членове могат да членуват. Предложението ни е за това, ако броят на парламентарните комисии, разделен на две, е по-голям от минималния брой на членовете на една парламентарна група, те да имат правото да работят и в трета парламентарна комисия, като за това няма да получават предвиденото по Правилника заплащане. Чухме в Правната комисия довод, който общо взето може да се сведе до това: колкото сте влезли, толкова ще работите. Едва ли не това е волята на народа. Не приемаме, че гласуването, което избирателите извършват, определя в колко комисии и каква работа може да върши един народен представител. С чисто практична цел, тъй като очевидно не е мислено за това по време на създаването на Правилника, моля нашето предложение да бъде подкрепено не за друго, а затова и сега, и в бъдеще народни представители да могат да участват в максималния брой работни групи и да дават своя принос. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Обсъждаме два проекта на решения, единият от които беше внесен в понеделник, и днес в почивката на пленарното заседание бе проведено извънредно заседание на Правната комисия, в което двата проекта за решение бяха разгледани, но единият, който касае споменатата и в по-ранните изказвания по-рано сутринта политическа лустрация на ВЪЗРАЖДАНЕ от постоянните парламентарни комисии, същият бе приет от сглобката ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС и при условията на неясно за нас каква извънредност в момента го разглеждаме и в пленарната зала. Въпреки че Правилникът е пределно ясен, че проекторешенията трябва бъдат разгледани в един 14-дневен срок. Защо? За да може народните представители да разполагат с достатъчно време, за да обосноват решението, което ще вземат както в Комисията, така и в пленарната зала. Каква е целта на внесения проект за решение, което да прекрати паритетния принцип на Комисията за контрол над службите и използването на специалните разузнавателни средства – паритетен принцип, който действа от Четиридесет и шестото народно събрание насам, и което да отстрани сегашния председател, избрания председател на тази комисия, ротационния председател на тази комисия, така както е било досега, Николай Дренчев от ВЪЗРАЖДАНЕ? Причината е само една-единствена, и тя е, че това е момент от продължаващото овладяване на службите за сигурност от страна на сглобката. По време на заседанието на Правната комисия Бойко Рашков, който се обяви против това решение и не гласува, зададе един въпрос, който ще се помъча да цитирам. Той попита: „Кой спуска тези приоритети и кой ги изпълнява?“ Дами и господа народни представители, всички ние чухме записа от срещата на ръководството на „Продължаваме Промяната“, в която бе обяснено кой спуска тези приоритети и кой ги изпълнява. Там бе посочено, че ръководителите на службите трябва да бъдат сменени с наши хора, одобрени от посолството, и цитирам: „Ръководители на ДАНС, главен секретар на МВР, ДАР, НСО, ДАТО. Мисля, че и Военно, не знам дали ще го пипаме“ – казва гласът на един участник в срещата, който много прилича на един ръководител на „Продължаваме Промяната“, и уточнява същият човек: „Наши хора, на ПП-ДБ. Наши хора, които са одобрени от посолството и които нямат нищо общо с ГЕРБ.“ Очевидно, че премахването на Николай Дренчев като председател – ротационен такъв, на Комисията за контрол над службите и премахването на паритетния принцип на тази комисия цели само да продължи това, което всички Вие чухте, и всички български граждани чуха, а именно овладяването на службите за сигурност от страна на сглобката ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Държа да посоча, че конкретно това проекторешение нарушава всички принципи на българския парламентаризъм, освен че то се взима и в нарушение на Правилника, тъй като няма абсолютно никаква извънредност. Ако прочетете мотивите, ще видите, че те реално са недостоверни, те са никакви, няма мотиви за това проекторешение, въпреки че миналата седмица и Кирил Петков, и Делян Пеевски се надпреварваха конкретно в петък да говорят по медиите как проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ трябвало да председателства Комисията за контрол над службите, а говорим по-конкретно за един български офицер от резерва, какъвто е Николай Дренчев, в мотивите те не са го описали. Посочени са пълни глупости, които да заблудят обществото от истинската цел, която е овладяването на българските служби за сигурност от страна на тази сглобка. Нещо, с което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не можем да се съгласим, най-малкото защото това е една от комисиите, която на паритетен принцип е работила добре. Аз го казах и в заседанието на Комисията, че друга такава комисия, която е работила добре на паритетен принцип, е Временната комисия за изработването на Правилника – по двама души от всяка парламентарна група, и виждаме, че във всяко едно Народно събрание това е дало достатъчно добър резултат, защото ефектът от нейната работа – с приетия Правилник се работи за мандата на всяко едно Народно събрание. Да не говорим, че и тук според нас именно Правилникът урежда какви да бъдат комисиите и промени в него трябваше да бъдат направени не с неясно какъв проект на решение, с неясно какви параграфи, които в момента обсъждаме, а трябваше да бъде направен с една Временна комисия за промяна на Правилника. Това е редът – тя да излезе с доклад и той да бъде гласуван в пленарна зала, но тъй като сглобката бърза да овладее службите, тя от понеделник насам го прави експресно в нарушение на законодателството и само с една-единствена идея – за пореден път да се опита да ограничи достъпа на партия ВЪЗРАЖДАНЕ до инструментите на парламентарната демокрация. Ние, разбира се, няма да подкрепим това проекторешение. Надяваме се, тъй като знам, че то ще мине, очевидно е, че сглобката ще си го приеме, надявам се в следващия парламент вече да имаме достатъчно широко представителство, че да възстановим – и ще го направим, паритетния принцип на равно представителство на всяка една парламентарна група. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, изумявате ме с учудването си за това как така, кое налага извънредността на тази точка, защо отново в нарушение на Правилника се бърза, не се спазват срокове както за разглеждане на предложенията на вносителите, така и на Доклада на Комисията. Вие миналата седмица в петък бяхте ли в пленарно заседание? Кое точно Ви изненадва, при положение че в нарушение на Правилника, или по-точно на чл. 90, ал. 8, избрахме двама конституционни съдии, та сега тук за махането на господин Дренчев, при това от партия ВЪЗРАЖДАНЕ – опозиционната партия, какъв е проблемът да бъде нарушен Правилникът? Също така бих искала в дупликата да ми отговорите – нищо не чух за мотивите към предложението, което касае Комисията за контрол над службите. Може ли да ми кажете: там намирате ли мотиви, които по някакъв начин да съвпадат с тези, които предварително публично, медийно част от вносителите обявиха в петък? Аз гледах новинарските емисии, там такива мотиви не бяха изтъкнати. Бяха повече от лични, касаещи партия ВЪЗРАЖДАНЕ, и бяха повече от реваншистки. Моля Ви да коментирате и мотивите и да ми кажете на какво се дължи изненадата Ви за погазването на Правилника, че то това е ежедневие?! Благодаря.

Уважаеми господин Петров, като се съгласявам с юридическите аргументи, които изтъкнахте, и част от политическите, под формата на реплика бих искал да Ви обърна внимание, че не се съгласявам с тезата Ви, че това е насочено пряко срещу ВЪЗРАЖДАНЕ, защото на практика това е удар въобще по българската опозиция. Тази промяна засяга точно толкова ВЪЗРАЖДАНЕ, колкото засяга и Българската социалистическа партия, „Има Такъв Народ“, а и въобще всички партии в парламента, тъй като смисълът на тази комисия и промяната, която направихме в Четиридесет и петото народно събрание, беше именно като по-специфична комисия – комисия, която осъществява контрол наистина върху службите за сигурност, които винаги управляващите са се изкушавали да ги превърнат в един инструмент за политически репресии. Именно по този начин можеше да се гарантира една обективност в контрола на тяхната работа. Сега на практика това нещо се променя изцяло. През годините ние сме били свидетели – тази комисия е била с еднолично управление, знаели сме как тя се ръководи, но… Само ще си позволя в репликата да не се съглася с аргумента, понеже няма да правя специално изказване, което се изтъква тук, че видите ли, като има председател от определена партия, той ще има достъп до някакви много важни тайни. И сега господин Дренчев като редови член на тая комисия има точно толкова достъп до всичката тази информация в Комисията, колкото и като председател.

Ще го махнат, само гледай.

Този аргумент не е особено издържан, освен ако, разбира се, сега тепърва не се въведат и някакви допълнителни правила…

Сто процента.

…председателят на тази комисия да започне да филтрира по някакъв начин информацията, така че тя да не стига до останалите народни представители. Да, има една вратичка в закона, която позволява това нещо да се прави. Пак се връщам в началото на моята реплика – по този начин фактически се нанася удар въобще по опозицията в българския парламент. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Петров, Вие трябва да признаете, че това, което се случва днес, е резултатът от Вашите действия, от Вашето безобразно поведение, от Вашите безобразни обиди от тази трибуна, от това, че се опитвате да блокирате работата на Народното събрание безброй много пъти. Това е най-малкото. Ако Вие сте истински мъже, за каквито се представяте, ще признаете, че това е Ваша грешка, и ще забележите, че това не се случва, когато са дори представителите на „Има Такъв Народ“ или на БСП, а се случва точно когато тази ротация идва при Вас и това е заради безобразното Ви поведение и заради това, че ясно от тази трибуна Вие изказвате тезите на чужди държави. Точно заради това е! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Извинявам се.

Дами и господа народни представители, по ред на репликиращите. Уважаема госпожо Рангелова, мотивите, които са описани от вносителите – да Ви кажа само, че двама от вносителите с месеци и с години не влизаха на пленарни заседания, още по-малко на заседания на комисии, но сега са се загрижили за спазването на Правилника и за неговото усъвършенстване. По отношение на мотивите, те нямат нищо общо с реалността. Там беше написано, че Комисията не се била събирала, не заседавала, нямало кворум, сменяли се приоритетите, забележете. Приоритетите винаги за били в интерес на българската държава и така трябва да бъде. Тъй като вносителите имат съвсем други приоритети и им се налага да защитават така наречените евро-атлантически ценности, които … аз такъв списък не съм виждал, им се налага да ги защитават, за да ги изкарат от едни списъци, например списъка „Магнитски“, или пък други да не ги вкарат в тия списъци официално, ако не са ги вкарали неофициално, без да ни съобщят. Затова тези вносители са описали тези мотиви. Ако това са им евро-атлантическите ценности, ние не ги щем. Нека действията им, госпожо Рангелова, бъдат съдени впоследствие и ние ще се погрижим за това, когато му дойде времето. На следващо място, господин Зафиров, благодаря за репликата. Само едно нещо държа да Ви кажа – в петък излязоха по медиите и господин Кирил Петков, и господин Делян Пеевски, те обосноваха необходимостта от внасянето на това проекторешение, че ВЪЗРАЖДАНЕ била проблемът, че сме били проруска партия. Така се обосноваха, затова сега изказването ми е в тази насока. Факт е, че когато премахнем паритетността, когато премахнем ротационното председателство, което ще повторя, че е от Четиридесет и шестото народно събрание, от юли 2021 г. насам, цялата опозиция ще пострада. Факт! Не го оспорвам. Държа да Ви кажа още нещо, има една много хубава българска поговорка: „Когато гори плевнята на съседа, е хубаво да погледнем и нашата къща.“, защото, когато махат председателя, премахват паритетността, редно е да се замислим дали утре няма да премахнат и членовете на опозицията, щом казвате за опозицията, въобще от участие в тази комисия. Не просто да им ограничават информация, моля Ви се, такава чак информация, която да се налага да бъде ограничавана, в тази комисия не мисля, че има. Това не е все пак шпионски сериал. Хубаво е да помислим за посоката, която сглобката следва – ГЕРБ, ПП и ДПС, в момента, за да ограничават инструментите на опозицията да работи в парламента. Ето това е много големият проблем. По отношение на последната реплика, и с това приключвам – господин Митев, не можах да разбера в каква посока беше Вашата реплика. Мисля, че преди да излизате за реплика, Вие би трябвало да обясните как точно правите едни изгодни имотни сделки. Аз споделям ентусиазма на Вашия премиер, който приветства новината, че ще имаме изкуствен интелект, работещ на български език. Аз даже попитах изкуствения интелект за: „Асен Василев и Даниел Лорер са извършвали сделки с недвижими имоти. Какво трябва да направят при евентуални последващи други имотни сделки, за да не ги разследват за данъчни измами?“ Имам и отговор от изкуствения интелект, ако искате, господин Митев, мога да Ви дам отговора – той в пет стъпки ми описва какво трябва да направят двамата господа, за да не ги разследват за имотни измами. Ако искате, ще Ви дам отговора, за да пестим поне парламентарно време от тази трибуна.

Може ли и ние да знаем?

Не е по темата, иначе с удоволствие, господин Вигенин.

Благодаря, господин Председател. Първо, искам да благодаря на господин Митев, че изложи истинските мотиви за Решението, което разглеждаме, тъй като наистина тези, които четем в Проекторешението, бих си позволил един по един да ги спомена: „Комисията не провежда редовно своите заседания.“ – Господин Бойко Рашков си направи труда да извади статистиката, че няма пропуснати заседания. „Ротацията на председателството води до честа смяна на приоритетите.“ – Досега Комисията беше председателствана от ГЕРБ, от ПП-ДБ, върши своята работа. Мотивите, които са описани тук документално, със сигурност са твърде, твърде далеч от истината и истинските мотиви. Отново благодаря на господин Митев, който ги направи ясни. Страшното в случая, е, че цялата власт и целият контрол идват в едни и същи ръце. Вие, колеги, от тази страна на залата, със сигурност сте много добре запознати с европейските практики, че опозицията винаги е допускана до контрола над специалните служби, над специалните разузнавателни средства. Това е една от добрите парламентарни европейски практики, от която ние в момента ще избягаме с огромна скорост, и тогава, когато ще трябва да говорим за прозрачност и за контрол, със сигурност на това няма да има кой да повярва, при положение че всичко това ще бъде в едни и същи ръце. Аз бих задал един въпрос, който е зададен още преди 1500 години, и той е: кой ще пази пазачите в такъв случай? Кой пази пазачите? Всичко остава в едни и същи ръце. Знакът, който се дава на цялото общество – оставете факта, че тази комисия ще започне да функционира по избрания от Вас начин, ще го свържа и с предишното наше предложение – остава впечатлението, че тези, които управляват в момента, въобще не ги интересува нито прозрачност, нито мнението на останалите и общо взето не искам и аз да се връщам към онзи запис и в плана, обявен в него, но общо взето всичко върви и сякаш се опитвате да премахнете и последната пречка по пътя към този хубав остров, който беше споменат там. Още веднъж ще кажа, че за нас това е нарушение, първо, на европейска практика. Не знам дали има смисъл да призовавам да преразгледате Вашето решение. Ясно е, че то вече е взето, но знакът, който се дава на обществото по принцип, със сигурност не е хубав и хората със сигурност не са толкова глупави, та да не разберат какво се случва в тази зала и извън нея въобще. Благодаря.

Уважаеми господин Вълчев, дадохте пример с европейската практика, където се дава на опозицията такъв тип комисия. Няма нужда да ходим чак в Европа, можеше да дойдем тук и на наше ниво. Винаги в парламента примерно Комисията за борба с корупцията, или поне последните парламенти от близо десет години, в които съм бил, се е давала на опозицията като идея за коректив, като идея за все пак някаква форма на възпиране на корупционни механизми от страна на управляващото мнозинство. Сега се случи точно обратното. И неслучайно, без да засягам никого от колегите, някак си тази комисия на мен ми се губи от парламентарния живот – тази комисия за борба с корупцията, или поне няма свидетели нещо да е излязло в публичното пространство – някакъв казус, някакво решение да е намерено на корупционен механизъм. Много силен парламентарен инструмент, между другото, е Комисията за борба с корупцията. И аз си спомням години, когато тази комисия е работила много активно. Или пък факта, че въобще на опозицията не беше дадена нито една комисия, и сега последната комисия, която все пак предполагаше някакъв допир на опозицията до тези парламентарни механизми на контрол и на управление, и тя е напът да бъде иззета като начин на функциониране на българския парламент. Това исках да Ви кажа като реплика, че няма нужда да търсим примери в европейската практика, те са достатъчно и в историята на нашия парламент, просто трябва да подходим по-отговорно.

Благодаря, господин Председател. Няма как да не се съглася с всичко, което казахте, че нямаше нужда да преминаваме нашите граници, за да намерим примери, но все пак, тъй като ние също сме приели за една от идеите, които защитаваме – нашата европейска ориентация, та мислех си, че ще бъде добре да покажем, че това се случва не само тук, а и някъде другаде. Също така ще споделя и голямото друго притеснение, че това се случи точно в момента, в който опозиционна партия трябваше да поеме председателството на тази комисия. От друга страна, наистина логиката, че някаква информация може да изтече оттам, дори и да има минимално рационално зърно да си представим, че това е така, в крайна сметка нито ще бъде променен съставът на тази комисия – тези хора ще останат, да бъдат всичките там, а да не забравяме, че всеки народен представител има достъп до информация. Тогава, не знам, може би трябва на всички представители на опозицията, или някак си избирателно, да им бъде забранен какъвто и да било достъп. Между другото, в тази комисия също, ако трябва да кажем за практиките на работата, мога да кажа една добра дума за сегашния председател, тъй като той беше първият, който даде достъп на всички членове на Комисията до някои от материалите, които досега, въпреки че са предназначени за четене от цялата комисия, бяха оставени единствено на вниманието на председателстващите.

Как да не го махнеш за това нещо!

Да, както казвате: „Как да не го махнеш за това нещо?“ Така че, благодаря.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на вносителите, въпреки че не ги виждам в залата, благодаря на вносителите на това пасквилно предложение, защото рядко се отдава възможност на опозицията така да се подиграва на управляващите, като това, което те ни сервират днес като възможност. Ще Ви прочета мотивите, които са третите или четвъртите, тъй като първите мотиви ги видяхме по телевизията в петък, когато господин Делян Пеевски излезе и ги оповести публично, после не посмя да ги напише. Тук четем други мотиви. Комисията не провежда редовно своите заседания. Лъжа! Леснопроверима лъжа. Този, който се е подписал под тези мотиви – това са господата Борисов, Пеевски, Кирил Петков и Атанас Атанасов, са лъжци. Второ, това е, пак казвам, леснопроверим математически факт: Комисията не провежда редовно своите заседания. Лъжа! Не разглежда и не внася доклади или отчети по законопроекти. Лъжа! Отчетени са, внесени са. Между другото, последният доклад, който го правихме, го гледахме почти едновременно с Комисията по правни въпроси. Много често умишлено е бойкотирано от определени парламентарни групи. Ако тези господа са се опитвали с техните парламентарни групи да бойкотират работата на Комисията, не им се е отдало, защото нямаме прекъснато заседание вследствие на липса на кворум. Така че още една лъжа. Ротацията на председателството води до честа смяна на приоритетите на Комисията. Също лъжа! Има пълна приемственост между моето председателство, преди това на господин Рашков, преди това на господин Даниел Митов. Комисията работи изключително добре, далеч от медийния шум, далеч от манталитета, по който се работи тук в зала и в повечето комисии, и работи с фокус върху националната сигурност. Но дори и да не беше така, вина за подобни обвинения биха имали само управляващите, тъй като до момента тя е управлявана – само с изключение на последното заседание, което аз съм председателствал, всички останали заседания са били председателствани само от управляващите. Нещо повече. Въпреки че Комисията е на паритетен принцип, управляващите имат мнозинство. Общо Комисията има 11 членове, от тях 5 са на опозицията и 6 са на управляващите, тоест без значение кой е председател, тази комисия може да работи така, както управляващите, както мнозинството, тоест управляващите, които имат мнозинство в тази комисия, биха могли да налагат дневния ред на Комисията. Истината е, че Комисията работи много добре. Истината е, че много добре – каза преждеговорившият господин Митев, истинските причини, а истинските причини са, че управляващите не одобряват поведението на опозицията. Очевидно опозицията не е сертифицирала своето поведение при управляващите и това довежда до определени фрустрации, както видяхме в петък следобед, на господин Пеевски и съответно веднага беше забърсана неговата фрустрация от останалите сглобкаджии, което е позорно, което е смешно и което е жалко. Жалко е за българския парламентаризъм, за българското Народно събрание и за Комисията за контрол над службите. Самата истина е, че всеки от членовете на Комисията има достъп до всички документи, които влизат и касаят работата на Комисията. Това е било досега принцип, надявам се, че и отсега нататък ще бъде по същия начин. За съжаление, големият проблем е не, че твърде много хора четат, а че твърде малко хора четат. Знаете, че на всеки документ с гриф „Секретен“ има списък кои са хората, които са ги чели. Истината е, че недостатъчно хора четат документите, в резултат на това – не говорим за пленарната зала, където положението е трагично, но дори и в Комисията невинаги, не всички са си написали домашните, което е проблем за качеството на работата. И когато се увеличи съставът на Комисията, още повече ще се въведе тази урбулешка практика да се гласува за неща, от които хал хабер си нямат хората, които гласуват. Не се обръщам към залата, знам, че тук е абсолютно предрешено гласуването, обръщам се към българския народ: мафията е в Министерския съвет, там, откъдето се управляват службите, там, където службите все още по някакъв начин пречат. Мафията е в Народното събрание, в лицето на мнозинството, което разчиства пътя на Министерския съвет, на политическата корупция, на политическата шайка да разпродава суверенитета на България по всевъзможен начин – чрез каналите за трафик на хора, чрез корупцията на всички нива. И още нещо. Когато докладите на ДАНС се изпращат до Комисията за контрол над службите, те се изпращат и до заинтересованите комисии – до Комисията по външна политика, до Комисията по енергетика, когато касае корупцията в енергетиката, до Комисията по здравеопазване, когато касае корупцията в здравеопазването. Така че каквото и да направите тука, както и да гласувате, ще почешете егото на Пеевски, но няма да спрете работата на опозицията в Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

Господин Дренчев, с Вас бяхме заедно в 11,30 ч. днес на извънредното заседание на Правната комисия, в която се разглеждаше това проекторешение, което Вие дискутирате. Там председателят на Комисията за контрол над службите преди Вас – господин Бойко Рашков, видяхте как разкритикува изключително остро това проекторешение и мотивите към него и заяви, че няма да гласува. Много ми е чудно тогава и моля за Вашето мнение защо в момента той не е в залата. В петък депутатът от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Константин Бачийски заяви, че когато е трябвало да се избират конституционни съдии, тези от ПП-ДБ, които са били против, са били помолени от ръководството на ПП-ДБ да не гласуват, за да нямало гласове против Десислава Атанасова. И сега, въпросът ми към Вас, господин Дренчев, е дали и господин Бойко Рашков не е помолен отново от същото ръководство на ПП-ДБ да не присъства в момента в залата, за да не повтори тези унищожителни критики, които са и основателни, и закономерни от негова страна, и аз съм сто и двадесет процента съгласен с тях, срещу мотивите и това проекторешение, което не представлява нищо друго освен една обикновена политическа атака срещу ВЪЗРАЖДАНЕ? Моля Ви да отговорите според Вас така ли е, прав ли съм, защото ги няма дори и ръководителите на ПП-ДБ, които са помолили несъгласните с кандидатурата на Десислава Атанасова да не гласуват в петък – и те очевидно са изпълнили указанието им, както посочи господин Бачийски по „Нова Нюз“? Опасявам се, че сега се е случило отново така. И това: демократична ли е парламентарната им група, както те заявяват, или не е? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Дренчев! Мотивите да не подкрепим, как да кажа, то не е Вашата кандидатура, а да вземем това решение, което, естествено, Ви отстранява от тази комисия, се разделят на две. За мен има и персонален мотив. Няма да се спирам на въпроса Вашата фирма какво дължи на държавата – това морално ли е, не е ли етично, това Вие си го знаете, но Вие сте човек, който казва, че съжалява, че Путин не е направил блицкриг в Украйна. Как ще поверим Комисията, и то точно за контрол над службите, на човек с подобно отношение към държава, която е обявила България за неприятелска страна, и то в момент, когато се води война? Какъв сигнал ще бъде това към партньорите ни в Европа, в НАТО, в съюзите, в които членуваме? Нали може да си представите как може да го допуснем – тук е персоналният момент, политическият. ВЪЗРАЖДАНЕ – партия, която тя и нейни симпатизанти неведнъж са повдигали въпроса за излизане от НАТО, за какво ли не – как може да се има доверие на политическа сила, излъчила такъв представител? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Мотивите да не подкрепим са повече от изчерпателни – и персонални, и политически. Сходни, между другото, бяха, когато председателят на проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ беше председател на Комисията за българите в чужбина – протести на български общности. Той сам е казвал, че има черен печат за влизане в Украйна и същият човек иска да е председател на тази комисия. Слава богу, това вече не е така. Няма да бъде и за Комисията за контрол на специалните служби. Естествено, това е най-нормалното нещо. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Дренчев, Вие казахте нещо, което, разбира се, тук залата пропусна покрай ушите си, макар че то не е новина. Казахте, че управляващите – аз поне така го разбрах, имат контрол върху трафика на хора, контрабандни канали. Бихте ли разгърнали малко повече? Защото аз започвам да си мисля, че всъщност това е истинската причина. Може би имате някакъв за тях нездрав интерес по отношение на каналите, които контролират по границата. Защото ние виждаме, че тези хора не се свенят дори да извършват убийства. Аз затова се притеснявам за Рашков, честно казано. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „И ние.“) Защото го няма! Не знам, дано да е добре човекът. В тяхната група ставащ ужасяващи неща. Така че бихте ли казали все пак според Вас дали това не е истинската причина и дали всъщност фактът, че човек, който не е контролиран от управляващите, ще има достъп до документи, които може би ще показват, че каналите, както казахте Вие – за трафик на хора и за контрабанда през границата, на практика се контролират от управляващата тройна коалиция ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ?

Благодаря за репликите. Поред. Господин Петров, наистина изключително неприятно е това, че твърде много – не само в пленарната зала, но и в комисия се гласува не по съвест, не на база на тежестта на аргументите, не на база на някаква далновидност, урбулешката, така, както е казало посолството наистина, както излиза от този запис, както е в сглобката партийната дисциплина и така нататък, в това число и до някакви такива изключително нелепи както в конкретния случай – от едно хрумване, или поне така беше представено в петък следобед на единия от сглобкаджиите, се задвижи цялата процедура. Наистина безкрайно неприятно и наистина чест и почитания за господин Рашков, който остана встрани от общия канон и по отношение на гласуването за Конституцията, и по отношение сега на гласуването в Комисията по правни въпроси. Господин Божанков, за съжаление, няма как да Ви обясня какво е блицкриг. Ще трябва да служите няколко години в армията, за да разберете. Основният въпрос е, че в една мълниеносна война биха загинали много по-малко хора. Ако Вие твърдите това, че аз искам да загинат – най-добре да не загиват хора, или да загиват максимално малко хора, ако Вие считате, че това е укоримо и че трябва да загинат колкото се може повече хора, както виждате, точно Вашето нещо се случва и бавно се обезкървява Украйна. И тя ще бъде доведена наистина до много тежки последици именно благодарение на това поощряване да се водят бойни действия до последния украинец, което е много тежко и много гибелно, и аз със свито сърце наблюдавам и се надявам такова нещо да не се случи на моята родина. По отношение на третата реплика. Господин Костадинов, Вие сте участвали в съвети при президента по национална сигурност, знаете, че Народното събрание не може да укаже на комисиите за сигурност как да работят. Това нещо го указва само Министерският съвет. Но ние можем да следим работата и да задаваме насочващи въпроси. Без съмнение изключително методично всички зони на корупция се овладяват. Когато започнаха да пристигат украински бежанци, преди да дойдат украинските бежанци, дойде украинската мафия, която зае своите позиции в цялата област – от наркотрафик, имотни измами и каквото друго се сетите. Огромен проблем на службите бяха украинците, но по-точно украинската мафия, която пристигна преди. По същия начин проблем е и трафикът през границата. Знаете, че не се вземат никакви мерки, за да се пресече този трафик. Проблем са и корупцията по граничните пунктове, и трафикът на стоки, и трафикът на антики. Има много неща, за които могат да се зададат правилните въпроси, и когато откритията на службите са заметени под килима – да излязат наяве именно през Комисията, и аз се надявам, че това можем да го направим дори и без да имаме председателското място. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ясно е, че по мотивите на двата проекта за решение няма смисъл да се изказваме, тъй като колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, а и други колеги, които се изказаха, обясниха колко са несъстоятелни. Важно е обаче да видим политически защо се стига до тези проекти за решение, какво кара управляващите да пристъпват към тези мерки и съответно как пленарната зала ще гласува. По проекта на колегите от „Има Такъв Народ“, какво по-нормално решение, уважаеми колеги, очаквате да бъде внесено от това желание на група народни представители в работата на Народното събрание да участват народни представители? А работата на Народното събрание, както всички знаем, е тук – в пленарната зала, в парламентарните комисии, и връзки с избирателите. Една парламентарна група, която е 10, 11 или 12 човека, как може да покрие 26 комисии? Хайде някой математик да изчисли как може колегите, в случая от групата на „Има Такъв Народ“, а винаги в българския парламент има и ще има такива групи – без значение от коя страна на залата, нямат право да участват в пет или шест комисии от 26, с нито един представител – не с един, с нито един! Тоест, те са лишени да участват, да вземат участие някъде в 25 – 30% от парламентарната дейност. И аз апелирам към залата. Наистина ако в Правната комисия не са осъзнали как са гласували или нещо са бързали, пленарната зала да подкрепи това предложение, тъй като то няма нито финансова тежест за парламента, а просто ще допринесе за по-добра работа на комисията, за по-голям експертен потенциал в съответните комисии, където не могат да бъдат попълнени. По второто предложение. Учудващо е, че в пленарната зала отново ги няма вносителите. Няма нито един от вносителите, на който да задам въпрос по мотивите. И стана господин Митев, а и господин Божанков, които казаха истинските причини – заради поведението на народни представители. Защото парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ се е държала според тях неприлично, други парламентарни групи имали други виждания за геополитиката. Уважаеми колеги народни представители, в 21 век сме, демокрация, Европа, евро-атлантически ценности! И Вие искате по признак идеология, мислене, начин на изказване да лишавате парламентарни групи от участието в ръководство или от участие, защото днес казвате: „Махаме председателите.“ Добре, имате право, имате 160 и няколко народни представители, утре ще ги извадите от комисии, вдругиден ще забраните да влизат в пленарната зала. Също може – народни представители отвънка при медиите! Защото така сте решили. Замислете се и спрете се! Парламентът е за това – тук да се работи, да се говори, да се споделят леви, десни, центристки, либерални, всякакви идеологии, но да се говори и да се чуваме, а не да се наказваме със силата на мнозинството. Винаги имате мнозинство в Комисията като мнозинство и в това е смисълът на парламентаризма. Може да промените и дневен ред, може да преместите точки, може да вкарате нова точка, ако председателят не е вкарал тази, която искате. Всеки, който работи в парламентарните комисии, знае как работят те. И не Ви пречи председателят. И не Ви пречи паритетността, защото тази комисия винаги така е работила, така както работи и по конституционните въпроси. И е хубаво повече комисии, особено такива контролни, както каза господин Зафиров, да бъдат в управлението им – да има представители на опозицията. Не за друго, това е знак към обществото. Опозицията няма представители нито на ниво председател, нито на ниво заместник-председател. Така сте решили, така ще бъде. Но помислете отвън как изглеждате! Сега ще премахнете и тази комисия. Това нещо беше така единствено по времето на Борисов. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Точно така – когато беше господин Лазаров дълго време председател на тази комисия. Колеги от „Продължаваме Промяната“, когато казваме, че връщате модела Борисов и модела ГЕРБ, това имаме предвид. Ето, днес връщате една стъпка от модела Борисов. В последните три-четири парламента това не беше така, беше една стъпка напред в развитието на демокрацията. Сега давате стъпка назад с Вашите гласове. Ще предложите когото искате, ще управлявате както искате, но повярвайте ми: грешите! Грешите ден по ден, всеки ден. Не знам кой Ви е втълпил в главите, че днес, като кажете 20 пъти „Путин“, „Кремъл“ и „Русия“ и като ги наречете проруска партия, и те ще станат много черни, а Вие ще станете много бели? И хората не виждат доходите си, не виждат цените. Не, това няма да Ви спаси. И Ви призовах. До едно време Ви ги броих – по 30 – 40 пъти на ден всеки от Вас излизаше и започваше с „проруски“, „пропутински“ и с проеди-какви си някакви, това ли Ви е в главите? Това ли Ви набиват Вашите учители, обучители и не знам какви? Слезте на земята, приземете се в България! Вие сте български народни представители и управлявайте така, че да Ви запомнят с добро. Това, което правите днес, е грешка и ще го усетите много скоро, само на европейските избори като за начало. Благодаря Ви.

Господин Свиленски, почти съм съгласен с Вас. Не съм съгласен само с едно. Вие казахте, обръщайки се към ПП-ДБ: „Вие връщате модела Борисов, Вие връщате модела Пеевски.“ Не, те не го връщат. Те са моделът Борисов, те са моделът Пеевски. Те са възкресението на тези два порочни модела, заради които трамбовахме 100 дни 100-хилядно множество по улиците, по жълтите павета на София. И наистина нямам никаква идея как техните избиратели не го виждат и какво биха им казали по въпроса, ако видят своите избраници с очите, с които ние ги виждаме днес, а и не само днес тук. Така че, господин Свиленски, не съм съгласен с това – не го връщат, отдавна са го върнали. Те са еманация на този модел. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, не, аз много осъзнато казвам, че връщат модела и че те не са част от модела. Защото те няма как, няма кой да ги допусне да бъдат част от модела на ГЕРБ. Но те поддържат този модел, те му дават живителната сила – 63 народни представители. Те няма да бъдат допуснати до този модел, те само ще обслужват този модел и винаги ще бъдат отстрани, никога няма да бъдат в центъра на този модел. Докато се усетят, разбира се. Но кога ще стане това, божа работа.

Малко фактология защо стигаме до това безумие от страна на управляващите. Преди Коледа и преди Нова година в знак, последна стъпка за протест от страна на опозицията, блокирахме работата на Народното събрание, в резултат на което лицето Пеевски, лицето Цонев решиха, че ще отидат и ще започнат на балкона да правят бой с депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ. Станаха стълкновения. Това предизвика остра реакция от страна на ДПС. Един месец по-късно, по-точно миналата седмица – тежка седмица, в която ВЪЗРАЖДАНЕ влязохме в тежки словесни разговори с лицето Пеевски. Той тук ръкомаха, заплашва, плю, обижда опозицията – и нас, и ИТН обижда, позволи си арогантно да псува на майка, в резултат на което малко по-късно лицето Цонев стана и от трибуната, от това място, заплаши директно ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ще видите какво ще Ви се случи другата седмица и ще си говорим другата седмица!“ И виждаме какво се случва „другата седмица“. Още в петък лицето Пеевски пред всички медии става и обявява как ще накаже и трябва да бъде наказана ВЪЗРАЖДАНЕ, как това е овладяване на службите и цялата тази негова словесна тирада, да не кажа диария. След което съвсем угоднически става назначеният клетник за министър-председател и той дава пресконференция, на която с половин уста каза – между другото, само където не каза: началникът каза да го направим, след което става другият клетник Кирил Петков, и той с половин уста – да, трябва да направим каквото каза, да каже началникът Пеевски. Чест прави, че лицето Борисов – той поне се въздържа, имаше някакво достойнство, той поне мъжки постъпва, не може да му се отрече. Но другите страдат от липса на мъжко поведение. Те са: каквото каже началникът Пеевски. И стигаме до тази ситуация в момента, когато в началото на заседанието съвсем сълзливо един от депутатите на ГЕРБ говори как няма да позволят политическа лустрация. Между другото, това същото се разиграваше и в Четиридесет и осмото народно събрание. В тяхната група говореха, че са подложени на политическа лустрация, че управляващите в лицето на четворната коалиция в Четиридесет и седмото народно събрание е уволнявала, махала, премахвала и наказвала хора, които са просто членове на ГЕРБ. Няколко часа по-късно същите тези депутати на ГЕРБ забравят какво правят и по-скоро угоднически пропускат, че реализират политическа лустрация. И сега, каква е разликата между Вас – самообявили се за евроатлантици и демократи, и това, което се случва 1945 г.? Каква е разликата между Вас, Сталин, Вишински, които раздават присъди и директно изпълняват? Няма разлика. Вие сте още по-нагли. Облечени сте в розово, проповядвате неомарксизъм, неокомунизъм и всичко нео-, моралното разложение ходи с Вас, облечено в евро-атлантически ценности. Същите долнопробни крадци. Същите тези, които обвиняваха ГЕРБ, че са крадци, мошеници, същите, които протестираха срещу лицето в списъка „Магнитски“, се оказаха същите гешефтари, същите, които правеха имотни сделки, сега са на топа на имотните сделки. Разликата е в размерите. Тези, които са начело тук на първия ред, правят имотни сделки, печелят по няколко милиона, а един клетник там – жалък клоун, става и прави имотна сделка, купувайки декар за 100 лв. Ето толкова му е неговата далаверка, но той затова е пратен – да е клоун. Реално погледнато, имаме мнозинство, което по нищо не се различава от тези, които 1945 г. раздават правосъдие. (Реплика от ПП-ДБ: „Сядай си!“) Какво очаквате да се случи, когато се обърне колелото на историята? Знаете ли какво може да се случи тогава? Комисии, членове на комисии, ами евентуално по един, тези, които управляват тогава, по един член. Ето тук ще седи един депутат от управляващите, ще стане някой от Вас, ще каже две думи, председателят на Народното събрание ще даде думата на този, който е до стенографите, прекратяване на дебатите и довиждане. Това искате Вие. Вие искате комунизъм, Вие искате тоталитаризъм. Това искате. Вие сте самообявили се за демократи. Нямате нищо общо. Напротив. Вие не сте даже и такива, за които членувате и се обявявате, че сте икономисти за свобода на бизнеса. Вие наложихте поредица икономически рестрикции за свободата на бизнеса по всякакъв повод. Всичко, което Ви се иска и което Ви се спуска от европейски бюрократи, от презокеански началници, от посолство, Вие го изпълнявате. Нямате никакви скрупули. Всичко в името на това. Свобода на словото. Няма свобода на словото, няма такова нещо. Медии, бухалки. Сега малко се обърна позицията, защото една от медиите почна леко да Ви бие. Тогава обявихте: ами и те са руски агенти. „Бърд“ – руски агенти. Защо? Защото изкарахме Лорер и Асен Василев, че са гешефтари. (Реплика от ПП-ДБ: „Времето!“) „Бърд“ – директно. След което излязоха и другите медии, а българоезичните американски медии, те станаха руски рупори, за да може един клетник…

…с имот за 100 лв. купил си да обяснява как той бил направил проучване на пазара. Клетници сте. Ето това сте Вие. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Колега Петров, извинявайте. Все пак процедурите са преди репликите съобразно нашия Правилник. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Напротив, така е. Прочетете го. Госпожо Председател, към Вас. Вие се зачудихте дали да вземете отношение към изказването на колегата Цончо Ганев и следваше да го направите, защото господин Ганев говори по около 15 теми, които нямат нищо общо с точката от дневния ред. Аз апелирам към Вас да насочите тази дискусия наистина по нейната тема, иначе тя се обезсмисля и си губим времето. Ако господин Ганев иска да говори по 15 теми, той има свободната воля да го прави по 15 други канали, но съобразно нашия Правилник това не е допустимо. Цената на нашето време тук не е никак малка, за да слушаме свободните съчинения на който и да е народен представител. Отделно от това обръщам внимание – може би пропуснахте обидните думи, с които господин Ганев се обърна към колега народен представител. Съобразно нашия Правилник подобно поведение подлежи на санкция от председателя. В момента Вие изпълнявате ролята на председател на това Народно събрание, тъй като водите заседанието в момента, и следва да вземете отношение. Госпожо Председател, моля, изпълнете повелята на Правилника и вземете отношение по некоректното поведение на господин Ганев и съответно му наложете необходимата санкция. Благодаря за вниманието.

Направо да ме изгони!

Госпожо Председател, за забележка беше Цончо Ганев по две причини. Първата е обидата. Ако ще си разменяме обиди, може да кажем кой прилича на хер Флик от „Ало, ало“, може да кажем други неща, само че обиди няма да си разменяме. Има и още една причина обаче, госпожо Председател, поради която трябваше да направите забележка, говорене не по темата на дебата. Темата на дебата е: има ли проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ някаква зависимост от Русия? Поставя ли това в риск националната сигурност, ако се оглави тази комисия, а не тук, защото аз разбирам, че колегата Ганев като имотен експерт излиза, защото той, като чете медии, трябва да прочете какво пишат за имотната сделка на сина му, за изгодната сделка с апартамента и той сега, като говори за имоти, явно има някакъв фетиш, чувства се силен в темата, чувства се експерт. Излиза и говори, обаче ни губи времето, защото темата не е за евтиния имот на сина му, не е за имотната сделка на Цончо Ганев или на неговия син – мисля, че Силвестър се казва, темата е съвсем друга. Темата в момента е: представлява ли проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ риск за националната сигурност, ако оглави тази комисия? Благодаря. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Пий си хапчетата!“)

Преди няколко месеца в старата сграда на Народното събрание лицето Божанков тогава си позволи в присъствието на финансовия министър Асен Василев да го призове всички контролни органи под шапката на Министерството на финансите да започнат спешна проверка на Цончо Ганев, защото еди-си какво си, еди-си какво си, какво бил направил. Пореден етап от политическото му желание да смачка опозицията. И Асен Василев угоднически…

Госпожо Председател, когато говорят за мен и за сина ми, мисля, че мога да го обоснова. Същото това лице още оттогава е фиксирано върху мен, върху семейството ми и върху това какво се случва в моето семейство. И същото това лице обаче не коментира, че има видеозаписи в гей оргии, в които той участва. Да коментира това, а не мен и моето семейство. (Смях и възгласи: „Ааа!“, ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Това може да станете и да коментирате. Това може да коментирате, иначе на мен ми е ясно, че Вашият министър… (Председателят изключва микрофона на народния представител Цончо Ганев и той продължава да говори на изключен микрофон.)

Госпожо Председател, не коментирам начина, по който интерпретирате Правилника. Просто бързам за съдебно заседание. Уважаеми господин Ганев, моля Ви, тъй като говорим по темата на настоящата точка, да напомните на залата, че Четиридесет и деветото Народно събрание се усеща като Четиридесет и седмото Народно събрание, в което като мачкане на ВЪЗРАЖДАНЕ ние нямахме председатели на комисии, както и сега нямаме, именно по волята на мнозинството. Ето го мнозинството (показва средната част на залата), стои тук и не ни дава председатели на комисии. Моля да го посочите това нещо. На следващо място, господин Ганев, Вие сте заместник-председател на Народното събрание. Още от Четиридесет и седмото Народно събрание, трето поредно Народно събрание, Вие сте заместник-председател на Народното събрание, моля Ви да посочите в дупликата си, че никога не Ви е позволявано, освен един път досега в трето поредно Народно събрание, Вие да водите пленарно заседание поради една много проста причина. Заради това, че на 12 януари 2022 г. по време на антиправителствен протест Вие критикувахте тогавашното правителство. Именно заради това никога – независимо кой е бил председател на Народното събрание, вече трети пореден парламент не Ви позволяват само и единствено на Вас, защото сте от ВЪЗРАЖДАНЕ, а не заради друго, не заради на кого приличате, а само заради това, че сте от ВЪЗРАЖДАНЕ, никога не Ви е позволявано Вие да водите заседание на Народното събрание. Очевидно това няма и да се промени. Моля Ви да напомните също така, че не просто се ограничава правото и се възпрепятства правото на ВЪЗРАЖДАНЕ да има председатели на комисии, в Четиридесет и седмото Народно събрание – тогава същата тази управляваща сглобка от същите тези партии се опита да ограничи даже и достъпа на ВЪЗРАЖДАНЕ, само и единствено на ВЪЗРАЖДАНЕ, до Народното събрание. Даже тогавашният председател Никола Минчев инсталира за кратко едни решетки – аз не го виждам в залата, 32 хил. лв. народна пара бяха дадени за едни решетки. Нека да излезе господин Никола Минчев и да каже: върнаха ли парите за решетките, защо ги махнаха?

Господин Минчев, взехте решение за ограничаване достъпа на представителите на опозицията от ВЪЗРАЖДАНЕ до Народното събрание. Заведохме конституционно дело. Отменихте си решението, за да не стигнем до…

Извинявам се, госпожо Председател, приключвам. Едно последно изречение. Обръщам се към залата. Когато председателят на Народното събрание Росен Желязков се изнесе, моля Ви да имате особено внимание дали няма да вземаме порочни решения на парламента. Знаете какво имам предвид. Много пъти е доказвано. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Ганев, Вие поставихте въпроса каква била разликата между Сталин и сглобкаджиите, които в момента демонстрират способностите си да се опитват да мачкат опозицията и буквално да късат на парчета Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, закон, Конституция и всичко, което им попадне? Разликата е, че Сталин е бил открит комунист, докато те са прикрити комунисти. Това е разликата. Докато той е правил нещата директно, те ги правят завоалирано. Това е разликата. (Реплики.) Не знам дали са конкретно комунисти или нещо по-различно, на практика обаче те представляват една тоталитарна идеология и нямат истинска, защото, докато комунистите имат истински убеждения и възгледи, тези тук нямат конкретни убеждения или възгледи. Те просто искат да мачкат опозицията, да правят всичко, каквото им е изгодно, да потъпкват абсолютно всякаква законност – правова държава, свобода на словото. Въобще не ги интересуват такива неща. Ще Ви дам пример. Те твърдят, че ВЪЗРАЖДАНЕ била проруска партия, обаче ние в онзи запис на ПП чухме директно как те са съгласували с посолството, с американското посолство, назначения на службите за сигурност, тоест те не са проамериканска партия, те са си американска партия. Правете разликата някой да е проориентиран, да има симпатии, както те твърдят за нас, което не е вярно, разбира се, и директно имаме две американски и една турска партия в управлението на България. Директно сложени, поставени, съгласувани, одобрени, погалени по главата три пъти или колкото пъти трябва, когато трябва, и шамаросани малко, за да слушат повече. Това е положението. Така че без значение е дали харесвате ВЪЗРАЖДАНЕ или не, въпросът е, че ние сме обективни и не сме проничия партия, освен пробългарска, а Вие сте антибългарски партии и се чудите какво да направите, за да ограничите достъпа на ВЪЗРАЖДАНЕ до една комисия, до Народното събрание, до залата, да ни отнемете думата или нещо такова, което показва, че сте жалки, което показва, че…

…не може да спрете порива на българския народ за това да има истинска опозиция, да се смени Вашето антибългарско управление и затова накрая да си понесете последствията както подобава. И каква е разликата всъщност със Сталин, да довърша: към него е имало хора, които са изпитвали култ към личността, били са му признателни, построили са му мавзолей – въобще не коментирам дали е било правилно. Към Вас – никой няма да Ви построи мавзолей, няма да има култ към личността. Ще отидете на един остров, но не на този, на който Ви се иска.

Такива са фактите. Когото не харесват, стават и говорят на лична основа, за семействата на тези от опозицията и ги заплашват с репресии. Това е съвсем нормално за една тоталитарна държава, една овладяна държава. Това се случва пред очите на цялото българско общество. Защото ГЕРБ каквито и да са били, това, което си позволява розовият комсомол в момента, не се е случвало при 12 години тяхно управление. Защото в момента опозицията е смачкана в това. Те си мислят, че ще спре да говори опозицията, като им отнемат комисиите и да нямат заместник-председатели. Ами няма да ни спрете! Мислят си, че като направят поправката… Между другото, НДСВ направиха една поправка, печално известна, за един човек, който щеше да е министър, нямаше висше образование – поправката Лучано. И какво направихте – нищо, едно голямо нищо! Това правите Вие в момента. Новите розови неотроцкисти – ей това сте Вие. Няма никаква разлика между Вас с тези, които са направили, реализирали Народния съд. Вие вървите натам. Това искате, това се заканвате, това реализирате. Нека не забравяме, че когато в залата се гласуваше именно искането за референдум, лицето Мартин Димитров от трибуната си позволи да заплаши – ще Ви спрем, ще видите как ще Ви спрем. Спряхте ни, да – факт, безспорен факт. Спряхте ни. Не може да Ви се отрече. Това, за което се заканвате, това реализирате. Това, което се заканвате, че ще направите в прословутия запис, стъпка по стъпка го реализирате. Въпросът е дали ще стигнете до момента, в който казвате, че до година-две ще отидем кой откъде е на един остров. Не знам. На остров съм сигурен, че ще отидете. Не знам на кой обаче остров. Сега това, което се случва в момента, е нещо, което все съм си мислил, че няма да се случи в така наречената демокрация – опозицията да бъде мачкана по всички параграфи и да се показва колко сме велики. Жалкото е за тези, които прислугват на Пеевски, защото те точно му прислугват. Това е най-вече в лицето на ПП-ДБ. ГЕРБ си имат бизнес с тях. Те са бизнес партньори. Вие сте обслужващият персонал, който дойде и го има в политическия свят само антипеевски. И сега в момента същите Вие го обслужвате – по всякакъв начин, по всякакъв начин, това нещо не може да го скриете каквото и да правите. Няма как да скриете. Няма как да спрете това, което се задава в българското общество. Няма как да спрете недоволството на хората. Няма как да спрете Вашите избиратели да Ви виждат колко сте жалки, как пълзите, как прислугвате, как носите джезвето на Пеевски и всичко това, което той Ви казва. Защото той стана, каза в петък, че иска тази комисия да се промени и Вие най-услужливо му прислугвате и вчера, и днес, и по-нататък ще го правите. Това няма да остане скрито от Вашите избиратели. Няма значение, че българоезичните американски медии ще го потулят. Това се вижда. Жалки сте, жалки ще си останете и никой няма да плаче за Вас.

Нито мавзолей – нищо няма да имате. Вие сте нещо, което ще изчезне. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. По двете неща, защото повече сме се фокусирали на едното. Предложението на „Има Такъв Народ“ е повече от ясно. Ние не искаме пари, за да работим, нали? Понеже знам, че Вие не работите нищо без пари, ние не искаме пари, за да работим в комисиите. Публична тайна е, че се правят комисии, за да може да се трудоустроят депутати. Тоя парламент има огромен брой комисии. Предишните нямаха толкова много и това е факт. Както е факт, че ПП-ДБ се появиха с идеята, още когато бяхме в коалиция с тях, да се намалява бюрокрацията, след това Кирил Петков направи най-раздутия Министерски съвет. Назначи си към 40 съветници, мисля че бяха само на него. (Реплика от залата: „16.“) Аха, 16, 16 съветници друг път. 16 малко ли са Ви? Надухте администрацията тотално. В момента ние искаме просто да работим с някои комисии и не Ви искаме пари за това, обаче най-вероятно не в тоя парламент. Защо? За да няма някой друг, който да е там в тая комисия и да казва какви глупости творите – заради това. Сега за контрола над службите. То затова се казва контрол над службите, защото службите са на пряко подчинение на Министерския съвет. Когато бяхме в коалиция с тия, най-голямата ни грешка в живота – ПП-ДБ, Кирил Петков в прав текст заявяваше, че трябва да си има собствена КОНПИ и лансираше кого – Бойко Рашков. Сега какво стана? Бойко Рашков путинист ли е бе, колеги ненагледни? Защото има някакъв морал и каза, че това, което правите, е брутална наглост. Путинист ли е Бойко Рашков? Него издигахте като най-чистото лице, което трябва да оглави личната КОНПИ на Кирил Петков. Защо контролът над службите да е така, по този начин? За да не може случайно да се занимава с „Чаталджагейт“. Ако нещо тръгне, да имате предварителна информация, да упражнявате контрол, тост спиране, да не се знае за евентуалните далавери на Лорер и на Асен Василев. Че то по „Чаталджагейт“ Асен Василев го е осъдил американски съд. Бившият му съдружник в общата фирма има изпълнителен лист за пет милиона, което означава, че е осъден. А самият факт, че Асен Василев го съди всеки, с когото е бил съдружник – всеки. Няма фирма, в която да е бил, да не го съди съдружникът му. После тази история тука с Комисията. Ами, че то е ясно и за идиотите. Господин Пеевски иззя като чобанин от първия ред, защото той на трибуната не излиза. Зя си отдолу, зя си по мене, зя си по Костадин и след това правите наказателна акция. Добре, хубаво, голяма работа. Той пак ще си зяе от първия ред, ама хората не са идиоти и разбират какво правите. Няма по-жалко мнозинство от това в момента. Няма. Вас ГЕРБ и ДПС Ви употребяват наистина като булка. А Явор Божанков, който се отваря, ся какво, ако би трябвало да проверят как брат'чедът стана зам.-кмет и как изведнъж Горна Оряховица само от пети декември насам е взела, ето Ви малко информация, по проекти – 48 милиона за два проекта. (Шум и реплики.) А, честито Божанков! Честито на бизнеса на баща ти! А, между другото и аз го чух тоя слух за клипа. Ама господин Ганев, доколкото знам, не е оргия, ами е бил сам с друг мъж, не че са били много, но може и Вие да сте прав. (Оживление.)

Колеги, мотивите за днешното решение – официалните, в Проекта за решение, както всички отбелязахте, нямат нищо общо с истинските мотиви. Аз съм член на тази комисия от самото ѝ начало. Малко от хората, които се изказаха, бяхме, сме членове. Аз съм там от самото начало и следя как вървят процесите в Комисията. Твърдението, че тя не е провеждала редовно заседания, е абсолютна лъжа. Всяка седмица сме провеждали заседание, ясно е. Твърдението, че се сменят приоритетите със смяна на председателите, е направо смехотворно. Председателят на която и да е комисия не определя нейните приоритети. Няма нужда да губим време да го обясняваме това на лаици. Публичните мотиви, че се прави, защото ВЪЗРАЖДАНЕ са русофилска партия, също нямат нищо общо с истината. Когато приемахме този правилник, Вие от мнозинството знаехте, че ще дойде редът на ВЪЗРАЖДАНЕ и още оттогава твърдите, че са русофилска партия, и въпреки това го гласувахте. Сега защо скачате? Вие сте го приели този правилник и знаете, че ще дойде редът на ВЪЗРАЖДАНЕ. Значи и това не е истината. Трети аргумент. Защо това не са истинските мотиви? Ще Ви кажа според мен кои са истинските. Третият аргумент е, че едва ли не председателят има повече информация, отколкото членовете. Може да злоупотребява с класифицирана информация и така нататък – също смехотворно за хората, които разбираме какво се случва в българския парламент и как се случва парламентаризмът. Знаете, че всички членове имаме достъп до класифицирана информация, че четем едни и същи доклади, тоест и този Ви аргумент е абсолютно безумен. Сега да Ви разкажа какво се случи на последната комисия и защо смятам, че истинските причини са други. Истинската причина да се внесе такова решение, е разцеплението в ПП-ДБ и достойнството на Бойко Рашков. На последното заседание мнозинството ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС загубиха мнозинството в Комисията, защото Бойко Рашков се присъедини към опозицията и гласува против безумията, които бяха внесени в Комисията като законопроект. Опозицията плюс Бойко Рашков отхвърли Законопроекта на Министерския съвет, който беше неграмотен и вреден за България. Ето това е истинската причина. Те загубиха мнозинство и решиха да променят не само председателството, да променят съдържанието на Комисията. Вече да не сме на паритетен принцип по двама, а да сме така, както и другите комисии, за да си гарантират отново мнозинството в тази комисия. Това е, колеги, истината. Обръщам се към тези, които бяхме на това заседание, да си спомнят какво се случи. ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС бойкотираха заседанието. Ние от опозицията плюс Бойко Рашков направихме кворума и взехме правилните решения в името на националния интерес на България. Ето това взриви ситуацията. Неслучайно на другия ден Бойко Борисов направи изявление, че ПП-ДБ са предали мнозинството в тази комисия и че трябва да се вземат мерки. Ето това е причината. Но тя има и едно име, с което може да се обобщи – диктатура. Уважаеми български граждани, отворете си очите. Живеем в пълзящ диктат. На опозицията бяха отнети всички комисии. За пръв път в българския парламент опозицията няма председателство на комисии. Виждате как се назначават хората – калинки в регулаторите, в БНБ проблем, в НЗОК проблем, в Сметната палата проблем, сега с конституционни съдии проблем. Скандали, корупция, кражби – това е моделът на сегашното мнозинство. Да, той не е нов. Това е моделът ГЕРБ – Борисов, срещу който БСП се борим десетки години сигурно вече, но както казвам, много модернизиран, много усъвършенстван, а по техни думи европеизиран – евро-атлантически в кавички модел. Корупцията и задкулисието вече не са някъде скрити и да трябва да ги търсим. Те са в законите, те са в Конституцията, те са в регулаторите – паралелната държава вече не е скрита. Тя овладява официалната и мафията вече е в институциите. Ето това се случва в момента и затова българските граждани трябва да прогледнете, да не стане късно, докато е време, на това трябва да се сложи край. След това вече ще е много опасно и много късно за всеки един от нас като гражданин, за семействата ни и най-вече за България.

Госпожо Нинова, както правилно посочихте тук, част от мнозинството се упражнява в словоблудство, наричайки тези, които не им харесват, русофили или проруски партии, или путинисти и всякакви други такива глупости, когато нямат аргументи. Поправете ме, ако греша, но защо ми се струва, че в този парламент от политически представените партии има само един политически лидер, който е носител на орден от Руската федерация – на 23 ноември 2007 г. Бойко Борисов получава орден „Михаил Ломоносов“ за съхраняването на Паметника на Съветската армия. Ако има проруска партия, по тази логика проруската партия се казва ГЕРБ, уважаеми лавандули от ПП-ДБ. (Смях, ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Нинова, Вие споменахте, че не сте лаици тук и отлично съзнавате какво се случва от гледна точка на парламентарния процес. Вие сте народен представител с дългогодишен опит и като такъв за мен е учудващо да твърдите каква всъщност е основната причина за тази промяна на Правилника. Вие отлично знаете, че Комисията, и всяка една парламентарна комисия, има единствено съвещателна роля в законодателния процес. Тоест тези законодателни предложения, които сте дискутирали в последното заседание на Комисията от миналата пленарна сесия, и това, че те са били отхвърлени, абсолютно по никакъв начин не означава, че спира законодателният процес. Напротив, тези актове ще влязат с препоръка на Комисията към пленарната зала, а пленарната зала решава дали да бъдат приети или не. Така че това със сигурност не е състоятелен аргумент и не е Светият граал защо се случва тази промяна, по мое мнение. Госпожо Председател, ще се възползвам от правото си на реплика да се обърна и към Вас под формата на процедура. Отново призовавам да върнете дебата там, където му е мястото. Продължават изказвания, които нямат нищо общо с внесения дневен ред. Ние се намираме на второ гласуване, има пет параграфа, пет текста, няма нито едно изказване, което да касае по същество текстовете, които в момента обсъждаме. Благодаря Ви за вниманието.

Не се намираме на второ гласуване!

Моля да вземете отношение по казаното от мен към Вас.

Какво значи „второ гласуване“? Няма второ гласуване.

Господин Йорданов, предлагам Ви да не влизаме в техния капан – да спорим по цял ден и да се караме кой е по-русофил, кой е по-евроатлантик. Това е капан. Защото зад този спор текат други процеси – тече овладяването на държавата, текат кражбите, регулаторите, разпределянето на постовете, търсене на работа на лидерите. Те ни тикат умишлено в този разговор кой е русофил и кой е евроатлантик. Евроатлантизмът им е едно вече пробито смокиново листо, защото се вижда какво правят отзад, да не говорим пък, че въобще не са евроатлантици с решенията, които взимат. Но това е параван. И ако ни вкарат в този капан ние да се обясняваме по цял ден, ще им дадем възможност, време и сили да продължат да съсипват държавата. Така че по същество, няма да Ви отговарям кой е русофил и кой не, факт е, че Борисов е получил такъв орден, да е жив и здрав да си го носи, някой ден да ни го покаже – ние пък не сме виждали как изглежда това нещо, да си го закачи и да дойде. Ако трябва обаче да говорим сериозно – не влизаме в тази разправия. Ние сме българска партия, ние сме проевропейски ориентирана партия и изобщо няма да влизаме в тази разправия. Що се отнася до господин Иванов. Може би не разбирате съществото на тази комисия. Малко е по-различна и по-особена. Там се провеждат изслушвания при закрити врати на, специалните служби ги наричаме, службите за сигурност. Това не е традиционната комисия със съвещателен глас, която ще внесе доклад тук, в залата, и ще се обсъжда колективно всичко. Първо, това да отбележим. Много е специфично там. Само тези, които сме членове там, знаем за какво става дума. Второ, твърдението Ви: а бе, Вие каквото и да си правите в Комисията, залата ще реши, още веднъж потвърждава думите ни за диктатура. Мислете си каквото искате, бъдете против, бъдете опозиция – ние сме силните, ние имаме мнозинство, ние ще решаваме, ние ще Ви налагаме. Е, не става така! В една демократична и правова държава, която отгоре на всичко Ви е знаме на Вас, правовата държава, съдебната реформа, парламентарната република – Вие го развявахте като знаме и по площадите, сега сте го хвърлили това знаме и тъпчете отгоре, защото пък на главата Ви отгоре тъпче Борисов. Това е истината. Загубихте си истинския образ и истинското богатство, което носехте като алтернатива на това, другото, и всеки ден давате доказателства.

Госпожо Председател, народни представители, които присъствате в залата! Аз съм член на Комисията за контрол над службите и искам да споделя моите впечатления. В докладите на службите, за съжаление, откривам липса на ясна национална мотивация и на ясна национална доктрина, по която тези хора да работят. Във всички доклади на службите през годините – последните три, които съм чел, присъства една много груба логика и риторика, която винаги търси врага някъде надалече. И разбира се, врагът е Русия. Това е пряко наследство от 45 години управление на Комунистическата партия, която поради липса на други извинения си намира винаги враг навън, обикновено това са били капиталистическите лоши западни държави. Днес абсолютно по същия начин се направляват и вдъхновяват службите, само че този път врагът е Русия. За съжаление, този начин на мислене се е прехвърлил и в залата и се представлява от мнозинството в момента, а между другото, и преди това от партии, които са били във властта, които сега претендират да са опозиционни. Те нямат ясно национално самосъзнание като управляващи. Те просто защитават някакви бизнес интереси и чужди модели. Неслучайно и от тази трибуна не се стига до дебат по същество, тъй като съществото нашите опоненти, които в момента са на власт, основно в лицето на ПП и ГЕРБ, виждат само в икономическите взаимоотношения между различните бизнес кръгове. Няма как така да се управлява държава. Неслучайно и Вие виждате враг във ВЪЗРАЖДАНЕ, дори и поради причината, че не можете да ни разберете. Ние мислим за държавата, Вие мислите за бизнесите си. Нашата риторика, за която бяхме обвинявани току-що в неформален разговор от един от основните лидери на ПП, всъщност е следствие на Вашето арогантно мълчание по много от въпросите, които Ви задаваме. Мълчанието е не по-малко нагло, не по-малко потискащо от това, че Вие получавате след неколкократно подсещане да отговорите на наши въпроси, реплики и понякога лични квалификации и обиди. Да, защото в крайна сметка ние сме длъжни и да предадем енергията на нашите избиратели, техните впечатления, а в крайна сметка сме хора и не можем да издържим на постоянното Ви нагло мълчание. (Реплики: „Времето!“) Не съм го надминал времето. Искам да припомня и на Божанков мисля, че беше, за САЩ, че основната аргументация, с която САЩ обясняват защо имат две атомни бомби над Япония, е това, че така са спестили жертви от страна на Япония, която поради характера на народа си е щяла да се бие до последния човек, да умрат от глад и нямало да капитулират. То заради това е и втората, за да им покажат категорично военно превъзходство. Тоест тази мантра, повтаряна в Щатите като обяснение защо така бързо, жестоко и безкомпромисно са действали с японците, трябва да се види, че точно това имаше предвид господин Дренчев, когато Ви каза за слабостта на Путин. Да, блицкриг в Украйна поради много причини.

Добре, по Правилника. Вижте, всичко е политика, а за съжаление, точно решението в Комисията, за която говорим, няма нищо общо с парламентаризма, а с политиката, и то политика не национална, а икономическа и общи приказки, тук да си разтягаме локуми като в една кръчма. Тъй че всичко, което казах, може да се отнесе по този начин с общ знаменател като политическо и за тези разправии от трибуната. Това исках да Ви кажа и помислете над моите думи и всичко, което Ви казваме от ВЪЗРАЖДАНЕ. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Председател, аз чинно слушах целия дебат, без да се обаждам от място, и затова се учудих, че ме споменахте, но така или иначе изчаках си реда, за да кажа това, което мисля, без никой да ми казва как да мисля. Тези тук, от управляващата сглобка, са ясни. И такова е отношението към тях към момента от страна на опозиционните партии, тъй като те си го заслужиха. Заслужиха си го с последователни действия. Защото те са едни в момента, особено тези, псевдодемократите, които десните хора ги вкараха в парламента, всъщност с действията си те доказаха, че са псевдодемократи, тъй като не допускат никакво друго мнение, и не само че не го допускат, ами те абсолютно поръчково влизат в ролята на политически убийци, тъй като лишават опозицията от конкретни неща. Така ли е? Така е. Факти да Ви давам ли? Ще Ви дам няколко. Още в Четиридесет и четвъртия парламент моделът Борисов заплашваше, че ще рита столчета на журналисти. Стана проблем тогава, заметоха го. Записал съм някои неща, за да не изпусна нещо. Още в Четиридесет и четвъртия парламент, четиригодишен мандат, който изкара този парламент, те си правеха временни комисии, за да разследват сами себе си, своето управление с техни си председатели на тези комисии. Значи този подход ние го имаме абсолютно последователно. След това. Към днешна дата какво се случва? За да изпъкнат пред техните избиратели, които безспорно сигурно са десни, само че действията на десните в парламента се оказват псевдодействия на десни хора, тъй като те казват, че са свободомислещи, а всъщност скачат срещу именно свободомислието. Например нещо, което никой не си позволи да го направи, рязаха ли паметници – рязаха.

Незаконно!

Братоубийствено, но с наслада, но незаконно. Благодаря, господин Костадинов. Но с голяма, с огромна наслада и задоволство, но братоубийствено, забележете, ядоха детски глави от торта, а детската глава е на българско дете! На българско дете е тази детска глава! Там само войникът е руски. Нека да се знае това! И това са, видите ли, демократите! А всъщност – права е госпожа Нинова – да, тези хора, маскирайки се като десни и забранявайки всеки да изказва друго мнение, всъщност какви са, какво направиха – обуха ботуша на деспота. И с този ботуш газят. Газят и си позволяват да го правят за каквото и да стане дума. И тук страшното е следното: аз знам, че има тук хора, които в момента гузно стоят. То им личи и по поведението. Някои даже излязоха. Да не говорим, че и вносителите не са тук, за да се защитят. Но това, което се случи, и начинът по който го правят, е много опасен не само за демокрацията като цяло, той е опасен и за начина на мислене, който се формира в тази страна за години напред, тъй като, ако техните избиратели ги вкарват в парламента, за да защитават тук десни политики, те какви политики правят с ботуша на деспота?! Поради тази причина елементарното е опозицията да изговори днес всичко това, което Вие чухте в тази зала. И то е съвсем задължително да се каже, защото, ако беше обратното, Вие какво щяхте да кажете? И как щяхте да се чувствате? Откъде накъде ще решавате на паритетен принцип политически представена партия да ръководи няколко заседания на комисия? Нали ще се смени после, ще дойде друг представител на тази партия, нали затова е паритетен принцип. Колко пъти се е случило в парламента. И като направихте всичките тези комисии, какво лошо има, въпреки че всеки един народен представител може да влезе във всяка комисия и да слуша, но друго е да участва пряко в работата на комисията. Тук обаче едно е знаково, че едно лице в този парламент командва цялата страна в момента. Командва страната, командва държавния апарат, но не командва хората. Това, че командва дори и почивките колко минути да са в заседанията на Народното събрание, не означава, че командва целия български народ. И скоро ще го разбере.

Благодаря, госпожо Председател. Никой не каза защо всъщност тази комисия е замислена като комисия на паритетен принцип. Защо точно тази комисия трябва да е на паритетен принцип, а не примерно Земеделската комисия, или Външната, или която и да е, или дори Вътрешни работи и сигурност? Причината е една и тя е много проста. Това е модел, който е замислен още преди десетилетия с идеята, че в една правова държава, за да не се изроди тя в антиправова и да не вземе пример изкушението връх на хора, които имат мнозинство от 121 и си мислят, че с малко, но завинаги са победили, се дава възможност на представители на опозицията заедно с всички останали представители, разбира се, и на управляващото мнозинство на паритетен принцип да могат да контролират службите. Не какво и да е друго, а служби, които се предполага, че са най-, така да се каже, неврологичната част от сектора „Сигурност“, както вътрешна, така и външна. Когато сега в момента се премахва този паритетен принцип, на практика се премахва една от поредните, може би дори последни останали опори на правовата държава. Че България не е правова държава, мисля, че това вече го виждаме и го разбираме всички. Няма демокрация, тук, господин Ченчев, че демокрацията била застрашена – демокрацията беше убита. Няма такава демокрация. Тук има хора, които, опиянявайки се от това, че за пръв път от времето на Тодор Живков насам има такова огромно парламентарно мнозинство, не е имало такова досега – 168 човека, те си мислят, че могат всичко. Те си мислят, че винаги могат да продължават да правят каквото си искат. В интерес на истината, нека да обърнем внимание върху един друг много интересен момент. Никой не казва и колко точно време трябваше да бъде Николай Дренчев като представител на ВЪЗРАЖДАНЕ председател на тази комисия – от 12 януари до 2 май, формално до 2 май, но реално погледнато, до края на месец април, защото тази седмица, когато трябва да му изтече мандатът, защото за сесия е избиран, не за полугодие, председател на тази комисия, всъщност последният работен ден на парламента ще се падне някъде последните дни на месец април. Иначе казано, три месеца и половина – три месеца и половина. Но дори и тези три месеца и половина са много, много опасни, когато тази комисия изведнъж се окаже, че попада в ръцете на неудобни хора, неконтролирани хора. Това всъщност е най-големият проблем на така наречената наша демокрация. Всъщност, както казахме ние, вече демокрация няма. Има параван на фасадна демокрация, която само имитира. Това е имитиращ продукт, като сиренето, което предлагат в магазина, но всъщност не е сирене, защото се прави от всякакви други неща, само не от мляко. Реално погледнато, нашият имитиращ продукт в един момент се оказа под много сериозна заплаха да бъде разкрит като такъв, защото, когато Николай Дренчев отиде и пита шефовете на службите какво се случва по границата, има ли примерно Асен Василев контрол върху контрабандните канали – има или няма? Ние искаме да питаме. Какво ще се случи, ако му кажат, че има? Ами, естествено, това, което ще научи той, ще го научи и целият български народ. Това е демокрацията. Каквото знае народният представител, да знае и народът. Само че тук народните представители са доста по-малко от 240, защото далеч не всички са народни представители, а са представители на определени политически лобита. Ако трябва да говорим за типовете, които управляват държавата – типовете управление на държавата, далеч не само и единствено демокрацията, има много хора, които се чудят какво точно е управлението в България в момента. Наистина много хора се чудят. Че не е демокрация, то е ясно, и да е била някога, тя просто умря, не, умирането е естествен процес, беше убита. Някои казват, че е медиокрация. Това означава управление на посредствените хора. Най-общо казано, на некадърници неможачи – ПП-ДБ, обаче това далеч не изчерпва характеристиките на този режим, защото има и хора, както казах в началото, които се опияняват от своята власт, те искат, могат сега всичко да променят и си казват: ние управляваме сега, ще управляваме завинаги и ние решаваме кое е правилно, кое не е, кое е законно и кое не е законно, а те променят Конституцията, както се казва, няма и месец-два. Избират конституционни съдии за два следобеда. Никакъв проблем няма. Те утре могат да приемат и закон, с който да забранят опозицията – няма никакъв проблем, правили са го техните предшественици, духовните им бащи от БКП са го правили. Те впрочем се и опитаха да го направят това нещо не веднъж, а два пъти с ВЪЗРАЖДАНЕ. Припомням, имаше дело на прокуратурата. ДАНС беше хвърлена срещу ВЪЗРАЖДАНЕ. Хвърлиха, доколкото на нас ни е известно, над 2 милиона лв. грешна, държавна, народна пара за да установят дали ВЪЗРАЖДАНЕ може да бъде забранена. Ами, не, не може, както и всъщност се случи с втория им жалък неможачески опит на тези клетници да тръгнат с процедура за забрана на ВЪЗРАЖДАНЕ. Така че определено не е само медиокрация. Автокрация може би. Ето това е може би. Автокрация означава самодържавие. Седи тук един на предния ред – Пеевски, както каза Тошко Йорданов, зее като чобанин, опиянен от властта си, и си мисли, че може всичко. Да, обаче пак не е така, защото автокрация означава да управлява един човек. Тук първият ред всъщност не управлява. Изпълнява нареждания на американския посланик, ама и американският посланик е нещо временно, тоест нямаме го чисто автократичното управление, защото и там ги сменят. Пък като дойде Тръмп наесен, може много бързо да го сменят.

Остава може би аристокрация, тоест да се управлява по произход. Имаме вече наши политически династии – не деца, внуци стават кметове на столицата. Никакъв проблем в това нещо. Ето Ви един типичен пример за аристокрация. Само че и това не е пак точно така, защото пак тук попадат и хора, които не са по произход. Може би в този случай най-доброто обяснение за сегашното управление – последното останало от тези пет форми, защото аз казах четири – клептокрация. Управление на крадци. Ето това е, което обединява тук управляващите в момента. Всякакви приказки там за Путин, ма Кремъл, Русия, всичко това са глупости и прах в очите. Глупости, които им позволяват на тази шайка крадци да се маскират пред управляващите реално в страната американци от посолството, да се бият в гърдите, да казват – ние Вие браним. Тези хора, както беше казано преди малко и посочено с много хубавия пример за ордена, получен от Русия. Утре този орден, те си го пазят, ще го изкарат и ще кажат всъщност ние сме с Вас, ние не искахме, ама ни караха насила. Ето това е истината. Всичко това, което в момента коментирате и което искате да приемете, си мислите, че по някакъв начин ни уязвява и ни спира. Не – напротив, само ни мотивира още повече, а Вие реално показвате от кого най-много Ви е страх. От ВЪЗРАЖДАНЕ Ви е страх! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Розовият фашизъм в лицето на ПП-ДБ, господин Костадинов, не трябва да го забравяте и не трябва да пропускате еманацията му, когато персонално, като оставим настрана, че полюциите на Божанков спрямо мен и семейството ми да бъдем разследвани, преследвани от Министерството на финансите, е нещо дребно, нека не забравяме, че когато министър-председател беше Кирил Петков и те дерибействаха тогава в парламента, направиха специално разследване за Вас с обвинението, че сте руски шпионин. В Комисията по службите бяха извикани всички служби да дадат доказателства, за да Ви бъдат повдигнати обвинения, защото и тогава Вие си бяхте оттеглили сам имунитета и бяхте дали заявка да нямате имунитет. Тогава Кирил Петков даваше интервюта и задаваше дневния тон, че Вие сте шпионин и сега ще го докажат, и ще бъдете подведен под наказателна отговорност, и че ще лежите – директно, още тогава за лидера на опозицията към онзи момент. Службите казаха – няма нищо такова. Овладените от тях служби – ДАНС, шефът на ДАНС, който е награден от ФБР, каза: ами няма нищо, няма руска следа, няма нищо, разузнаване – няма нищо, Военно разузнаване и те бяха викани – няма нищо, за да стават сега тук разни клоуни да обясняват проруски, прокремълски и всякакви техни полюции. Ето това искате, това искате да овладеете, за да може да натиснете копчето и шефът на ДАНС да дойде да каже каквото е решил Кирил Петков, за да си имате бухалка, и те го изкараха и казаха – Вие искате да имате бухалка. Но тогава не управлявахте с ГЕРБ. Сега прислугвате на ГЕРБ. Сега прислугвате и на ДПС. Ето това сте Вие – неможачи.

Господин Председател, господин Костадинов, колеги народни представители! Аз ще си спестя квалификациите. Няма да подходя по начина, по който Вие го направихте с обидни квалификации, и ще Ви отговоря съвсем принципно. Няма никакво тенденциозно отношение нито към Вас, нито към политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ. (Шум, реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Чуйте ме малко, колеги, моля Ви. Господин Председател, нека изложа тезата си. Благодаря. Няма никакво тенденциозно личностно отношение към Вас. Нещата са много прости и те са пряко свързани с българската национална сигурност. Съвършено прости – най-големият непосредствен риск пред Република България за националната ѝ сигурност произхожда от Русия. Ние сме обявени за неприятелска държава на Русия. Едновременно с това ВЪЗРАЖДАНЕ е неприкрито проруска партия. (Шум, реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Двете неща заедно, тоест председателстването на тази комисия от ВЪЗРАЖДАНЕ влече след себе си риск за националната сигурност. Кое не можете да разберете?

Дай пример.

Отговорих Ви пределно ясно, господин Костадинов. Моля, сега, моля да излезете в дуплика и да разясните как не сте по-точно проруска партия след всичките изявления, които сте правили в хода на времето?

Благодаря, господин Председател. Господин Костадинов, аз съм убеден, че за разлика от друга част от залата Вие много добре знаете принципа бръсначът на Окам в тази ситуация – от четири-пет обяснения в науката вярното е най-простото. Най-простото от това, което Вие казахте, е клептокрация, в управление на крадците с всичките български нюанси, от това, че крадците са наследници на комунистите, които бяха въвели диктатура в тази страна и ни извадиха 45 години встрани от историята. Така че клептокрацията в случая е най-точното определение за тях. Знаете, че тя се свързва с пране на пари. Единия го разследваха, дето го няма в залата, за едни пари в Барселона, които ги няма и са пренасочени тук. Асен Василев и Лорер, Божанков с брат'чеда, Дечо с Дечовото, че там забравих кой на кого какъв се падаше.

Свако.

Чистото желание за цензура. Написаха мотиви, в които няма нито една дума от това, което говорят от трибуната, включително и преждеговорящият. Нито една в мотивите няма от това, което Вие говорихте. Я се слушайте там – Божанков и оня другия, Митев, излязоха и говориха директно какви са мотивите. Кирил Петков даде изявление. Делян Пеевски излезе и даде изявление, а Вие, като сте нарочили ВЪЗРАЖДАНЕ, защо не взехте решение да ги изхвърлите от комисиите. По този начин изхвърляте и останалата част от опозицията – и БСП, и „Има Такъв Народ“, или и ние сме проруска партия. Толкова сте безобразно брутални в диктатурата си, че наистина сте точни наследници на родителите си. Вашите родители правеха лагери в Белене. Вашите родители вкарваха хора в затворите. Вашите родители избиваха каквото там е останало, тръгнало да се появява след 500 години турско робство някаква форма на българска интелигенция. Вашите родители преименуваха имената на Вашите коалиционни партньори, които сега се правите, че това не е вярно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тук има един прокурор от това време – действал. Брутални тирани сте, във всякакъв смисъл – свобода на словото, сега ще видим какви закони ще приемем тук за контрол на информацията, защото и дотам ще стигнете. Колкото по-бързо Ви разкараме от управлението, толкова по-добре за тази страна. А Вие, ПП-ДБ, така или иначе сте политически трупове, защото се целунахте точно с хората, които са убивали много като Вас.

Сега, поред на изказванията. Първо, господин Ганев, Вие сте абсолютно прав за това, което беше казано от един клетник от ПП-ДБ. Те постоянно бълнуват за руски шпиони. Истината е, че такива тук няма, но виж, американски шпиони има много. Има турски шпиони със сигурност, има всякакви други. Въпросът е, че точно такива, каквито те искат да има, няма. А те отчаяно искат, много искат. Искат дори един да има, само и само да могат да оправдаят жалкото си съществуване тук. Наистина вече не знам всъщност какъв им е на тях мотивът да съществуват. Те имаха две основни, така да се каже, причини на своето съществуване – Паметника на Съветската армия и съдебната реформа. Махнаха Паметника, съдебната реформа я направиха. В такива случаи успешните политически проекти се събират, изяждат една торта и се саморазпускат. (Оживление.) В техния случай се почерпват с пица с кристали. Нямам представа какви са им точно техните навици в демократичната общност. Така или иначе те са се напълно изпразнили от съдържание. Единственото, което ги обединява в момента, е неистовото желание да крадат. Това, че тук има някакви клоуни, които просто явно са малко по-встрани от основната, да кажем от ядрото на крадливата шайка, и ги използват, за да отвличат вниманието, даже няма смисъл да го коментираме. По отношение на другата реплика – на господин Иванов. Беше казано, че ние сме заплаха. Казахте, господин Иванов: ама тук никой не говори за Вас, ама това са съвсем други неща. Напротив, Пеевски – Вашият ментор в момента или собственик, не знам точно какъв Ви е, не знам във Вашето съдружие какви са отношенията, той го каза миналата седмица, в петък се обясняваше пред медиите. После го каза министър-председателят, той пък вече си е директно Ваш – Сорос-Денков, той излезе и каза: ВЪЗРАЖДАНЕ са пробив в националната сигурност. В следващия момент Вие казвате: Русия ни била основната заплаха за националната сигурност, казвате, че ние – и тук е голямата препратка към ВЪЗРАЖДАНЕ, както Вие обичате да казвате ремарка, защото Ви е срам от българския език, та препратката Ви към нас каква е? Ние сме имали проруски изказвания?! Ама ние нямаме такива. Сега тук големият въпрос е... Ще Ви дам един пример, който е много показателен в това отношение. Един журналист от „Свободна Европа“ преди години беше написал една статия. Тогава започна, разбира се, налагането на този печат „проруска партия“ и е най-интересното, че това идва от една медия, която е собственост на американска компания, директно финансирана от американското правителство. Та в тази радиоточка един журналист пише статия и ние искаме право на отговор. Той вика: ама как ще Ви дадем право на отговор, то е ясно, че Вие сте проруска партия. Казвам: няма такова нещо. Той казва: господин Костадинов, аз мога да Ви извадя десетки Ваши становища, които са във Вашата страница в интернет, официални Ваши партийни становища. Викам: добре, извадете три, да не са десетки – три. Никакъв проблем! След четири часа ми звънна – имаше чест да ми се обади, и каза: всъщност се оказахте прав, няма такова нещо. Аз викам: чудесно, значи ще напишете опровержение. И: разбира се, че няма да напиша. Е, как така? Ами защото Вие сте проруска партия. Викам: аз ли нещо не разбирам? Той: вижте сега да Ви обясня. Вие нямате нищо за Русия, ама нямате и нищо срещу Русия, значи сте за Русия. Това е шантавата Ви логика – на всички Ви, които се кланяте на американското посолство. Щом не говориш против Русия, значи си за Русия?! Ами по същата логика ние сме проаржентинска, проавстралийска и каквото още друго се сетите про-. Но това, че Вие сте проамериканска или американска партия, както каза моят съмишленик Ангел Георгиев, е безспорно, защото Вие се грижите повече за американските данъкоплатци, отколкото за българските. Вие изсипахте милиарди долари. Или украинска партия можем да кажем, защото изсипахте и за украинските така наречени бежанци също милиарди левове!

По отношение на българските данъкоплатци въобще няма какво да говорим. Най-накрая ще кажа следното нещо: всички Вие, които тук коментирахте, би трябвало поне да сте си направили труда да прочетете тези мотиви. В мотивите няма нищо от това, което Вие казвате. Каква Русия, какви пет лева, какви заплахи за националната сигурност?! Тук са Ви написани неща, които Николай Дренчев в самото начало обоснова, че са лъжа. Беше казано и от други народни представители, че са лъжа. Не се била събирала Комисията? Бойко Рашков Ви го каза, между другото, Вашият Бойко Рашков, във Вашата група, който в момента липсва. Понеже Вие сте една наистина много престъпна шайка, аз не знам какво се е случило с този човек и се притеснявам за него. (Шум и реплики.) Наистина!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ще се опитам, макар и кратко, да кажа по същество няколко неща, които засягат цялостно дейността на Народното събрание, защото Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание всъщност е израз на това как парламентарните групи, особено тези от мнозинството, гледат на парламента и изобщо на парламентарната демокрация. Вие системно я поставяте под въпрос, но с тези предложения, първо, с предложението за промяна в начина на работа на Комисията за контрол над службите и второ, с неприемането на предложението, направено от „Има Такъв Народ“, всъщност правите поредната стъпка към установяването на един авторитарен режим тук, в самото Народно събрание. Това е политическа репресия, няма никакво съмнение по това и ще Ви кажа защо. Първо, смятахме, че във времето българският парламент е развил едно особено отношение към темата за службите, което позволява както управляващите, така и опозицията да се чувстват ангажирани в процеса на контрол над службите и една сигурност, която да бъде дадена на всички парламентарни групи, но преди всичко и на избирателите, които са ни изпратили тук, че с информацията няма да се злоупотребява – както с достъпа до нея, така и с опитите за прикриване на такава информация. Това, до което стигнахме с този паритетен принцип и ротацията на председателството, беше именно в тази посока – да даде сигурност на българските граждани, не толкова тук на нас самите като народни представители. Не знам защо постоянно Русия Ви е в главите. Не знам защо, особено на колегите от „Продължаваме Промяната“, сякаш основният проблем на националната сигурност е този, но тези от Вас, които все пак имат малко повече знания и опит в тази сфера, знаят, че външнополитическите аспекти са само част от проблемите на националната сигурност и основните проблеми всъщност са тук, вътрешни. Аз имам своите подозрения, че под маската на проблемите, свързани с Русия и войната в Украйна, всъщност се опитвате да сложите ръка и контрол над тази комисия поради други причини – вътрешнополитически, и особено свързани с подозренията за корупция, защото част от докладите са именно в тази посока. Впрочем не знам в какво точно подозирате, каква информация би разпространила ВЪЗРАЖДАНЕ или представителят на ВЪЗРАЖДАНЕ, само да припомня, че все пак по темата Русия същите тези служби казаха, че Русия ще победи за три дни, а след малко влизаме в третата година. Не знам какви толкова тайни по тази тема смятате, че ще бъдат разкрити. Впрочем не може да предполагате дали представител или парламентарна група биха работили в тази посока и биха поставили под заплаха националната сигурност, защото в края на краищата има текст в Наказателния кодекс за шпионството и ако има такива подозрения, извинявайте, но има си начини те да бъдат доказвани. Впрочем, освен че лишавате ВЪЗРАЖДАНЕ в случая, Вие лишавате от възможността тази Комисия да бъде председателствана и от „Има Такъв Народ“, и от Българската социалистическа партия, което смятаме, че е поредната репресия над опозицията. Впрочем само да припомня, че като говорим за желанието Ви да установите контрол над тази Комисия изцяло, да припомня, че Комисията за противодействие на корупцията също има председател и двама заместник-председатели от мнозинството. Опозицията няма нито председател, нито заместник-председатели, което също е прецедент, между другото. Защото темата за корупцията – естествено, че корупцията е там, където е властта, а властта си е гарантирала, че цялото ръководство на тази комисия е от управляващите. По същия начин стои въпросът и с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Там управляващото мнозинство удобно си има цялото ръководство на съответната комисия. Да Ви кажа честно, когато имате такова огромно мнозинство, вместо да покажете откритост, отвореност към опозицията, даже щедрост бих го нарекъл, защото можете да си го позволите, Вие обратно – тези инстинкти, които проявявате, са да заграбите всичко. Имаше едно такова управление, господин Костадинов, преди доста години, пак със 160 и нагоре депутати мнозинство, и знаем как свърши. Вие ще свършите по същия начин, защото политиката, даже и българската, не търпи тази злоупотреба с власт и възможности, които демонстрирате. Що се отнася до втората тема за участието на представителите на опозицията в комисиите, ще Ви кажа проблема също. Ние например, макар и като не толкова малка парламентарна група като „Има Такъв Народ“, не успяхме да излъчим втори представител в Комисията по конституционни въпроси. Имаме проблем да излъчим представители в Комисията за контрола на Европейските фондове. Ама извинявайте, точно тези контролни функции, които би следвало да упражняват тези комисии, винаги са давани в Европа, а и тук на опозицията именно с тази цел, което да помогне и на управляващите да се справят по-добре. Вие, обратно, искате да запушите всяка възможност опозицията да може да контролира Вашите действия във всяка една сфера. Е, на тази политическа репресия мисля, че е време да ѝ се сложи край. Така че аз все пак призовавам, всъщност какво да призовавам, аз съм убеден, че ще си ги приемете тези предложения, така както са минали през Комисията, но се опитвам да говоря на тези от Вас, които съм убеден, че не са малко в тази зала, които сега ще натиснат копчето в подкрепа на предложението на Комисията с отвращение, с идеята, че може би стъпка по стъпка някакъв разум ще се върне и ще установите, че не е достатъчно да казвате, че сте демократи, европейци, а трябва да го доказвате на практика. Благодаря Ви.

Общо взето днешната дискусия може да се резюмира така: американецът и турчинът викат дръжте набедения за русофил! Доказателства никакви, аргументи никакви! Въпросът е, че те го твърдят, техните медии го твърдят, и дотам! Аргументи няма никакви. Най-вероятно обаче страхът в средите на управляващите е огромен, защото днес са огласени резултатите от проучване на, забележете, Европейския съвет за външна политика, което казва, че ВЪЗРАЖДАНЕ ще вкара трима евродепутати на предстоящите евроизбори през юни и ще дели второто място, забележете, с ПП-ДБ, като това вещае остър завой в Европейския съюз и специално за България се предвижда дори второ място за ВЪЗРАЖДАНЕ. Истинските причини са точно това, а Вие се опитвате от сглобката да спрете работата на ВЪЗРАЖДАНЕ в Народното събрание, опитвате се да премахнете абсолютно всякакви парламентарни механизми, които има, за това ВЪЗРАЖДАНЕ да върши нещо. В крайна сметка нашата мисия ще я довършим. Време е за българска реконкиста, време е за Възраждане! (Реплики.)