25 January 2024

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-96, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 14 септември 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-100, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители на 19 септември 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-122, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 17 ноември 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители, и Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването професор Илко Гетов, управителят на Националната здравноосигурителна каса, председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди законопроектите по същество, извърши проверка и установи, че законопроектите отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на ПОДНС. Законопроектът, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители, отговаря по принцип на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 32, ал. 2 и чл. 74, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по законопроектите са постъпили становища от Българския лекарски съюз, Българската асоциация на зъботехниците, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. В изпълнение на чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на електронното управление, Националната здравноосигурителна каса и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по трите законопроекта. Законопроектите бяха представени, обсъдени и гласувани по реда на внасянето им в Народното събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-96, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 14 септември 2023 г., и мотивите към него бяха представени от доцент Васил Пандов. В хода на публичното обсъждане Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България изрази принципна подкрепа. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса изразиха подкрепа за разглеждания законопроект. Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти обърна внимание, че въвеждането на различни стойности – единица активно вещество, ще изисква преизчисляване и приравняване на стойности, тъй като по този начин се предлага да се определя стойността, на която Националната здравноосигурителна каса ще заплаща лекарствените продукти на изпълнителите на болнична медицинска помощ. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването единодушно се обединиха около становището, че нормативните промени са необходими и навременни и следва да бъдат приети във възможно кратки срокове предвид изтичането на преходния период на 1 февруари 2024 г. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-100, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители на 19 септември 2023 г., и мотивите към него бяха представени от професор доктор Костадин Ангелов. Според вносителите приемането на предлагания законопроект ще създаде възможност за справедливо, целесъобразно и ефективно разходване на средствата по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В хода на публичното обсъждане Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България изрази принципна подкрепа за философията на нормативните промени. Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти изразиха подкрепа за разглеждания законопроект. Законопроектът за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-122, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 17 ноември 2023 г., и мотивите към него бяха представени от господин Божидар Божанов. В хода на публичното обсъждане беше уточнено, че Българският лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България не подкрепят предлаганите нормативни промени. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса изразиха принципна подкрепа за разглежданите промени. Министерството на електронното управление информира народните представители, че не са налице нормативни или технически пречки предвидените със Законопроекта договори и съпътстващите ги документи да бъдат подписвани като електронни документи с квалифициран електронен подпис и да бъдат обменяни чрез Системата за сигурно електронно връчване. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха принципна подкрепа за предлагания законопроект. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-96, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 14 септември 2023 г.: „за“ – 14, без „против“, „въздържал се“ – 1. 2. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-100, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители на 19 септември 2023 г.: „за“ – 14, без „против“, „въздържал се“ – 1. 3. По Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-122, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 17 ноември 2023 г.: „за“ – 11, „против“ – 1, без гласове „въздържал се“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-96, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 14 септември 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-100, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители на 19 септември 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 49-354-01-122, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 17 ноември 2023 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. По отношение на предложенията – те бяха обсъждани, разбира се, и в Здравната комисия, но ние имаме някои резерви. Разбира се, чудесно е, че се прави опит по някакъв начин да се регламентират всички тези неща, да се регламентира и да бъде по правилния начин формата, по която да става снабдяването, но при нас резервите са най-вече от това, че основната, радикалната схема, която има при правенето на ценообразуване и всички тези форми, на практика не се променя. Независимо, да кажем, от различните погледи, които има в трите законопроекта и в които се прави този опит, остава у нас впечатлението, че все още не може да се намери рационалната форма и начин, по който да се прави заплащането на някои от лекарствените средства, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Именно затова смятаме, че трябва по-радикален и по-различен подход, при който да се направи така, че да бъде едно рационално и най-вече честно ценообразуване, при което да не бъде ощетявана Касата и бюджетът. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим предложените промени в Закона за здравното осигуряване. Предложените промени от господин Пандов и от господин Ангелов касаят различни начини за изчисляване заплащането на НЗОК, когато няма действащи рамкови споразумения. Тези различни начини обаче не решават основния проблем в системата, който е липсата на контрол. Колкото и формули да се предложат, каквито и формули да изпишем и да приемем, докато не се установи система за контрол по веригата на доставката и заплащането на лекарствените средства, ще продължи източването на Здравната каса, което за миналата година е в размер на стотици милиони, свързани само с лекарствени средства. По отношение предложението на Божидар Божанов ние също имаме сериозни съображения, тъй като то предвижда индивидуалните договори и допълнителните споразумения, уведомления и така нататък – всички документи относно сключване, изменение и прекратяване да се изготвят само в електронен вид. Ние считаме, че системата на здравеопазването не е готова да подходи по този начин спрямо документите, които да съществуват само в електронен вид. Ще Ви припомня печалния опит с въвеждането на електронната рецепта безалтернативно, без наличието на хартиена такава. Това беше преди няколко месеца. Аз имам личен опит с това – електронна рецепта не можаха да я отворят в две аптеки в София, от големи аптечни вериги. Другият ми опит, пак с електронна рецепта, тъй като пациентът няма достъп до назначението, не може по никакъв начин да установи дали му е дадено точно предписаното лекарство, по точно предписаната доза и така нататък. Това наложи връщането на хартиените рецепти отново в оборот. Подозирам, че така ще стане и с договорите и документите. Така че предложеното от господин Божанов според нас е абсолютно неработещо. Отделно от това стои въпросът и за техническата несигурност на електронния документ, рисковете от изчезването, от изтичане на информация, достъпването от недобросъвестни лица и така нататък. Има определен риск и този, който е сключил договора, да не може да установи по безспорен начин съдържанието му при евентуален спор. Това са в общи линии нашите съображения, поради които ние няма да подкрепим предложените изменения. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Генчева, изпитвате ли, защото аз изпитвам такива съмнения, че когато Божидар Божанов предлага да се електронизира, всичко това ще струва много пари, вследствие на което навикът им да пренасочват пари към собствените си кръгове от фирми, в случая към софтуерни (възгласи от ПП-ДБ: „Еее!“), и заради това се предлага тази, как да кажа, утежняваща процедура, която всъщност всява хаос в здравната система. (Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Да, определено. Всички много добре знаем, че всяко такова изменение е свързано с въвеждане на софтуер, неговото доработване, изменение, преработки, доработки и така нататък. Аз лично почти се досещам коя ще е фирмата изпълнител. (Смях, реплики от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не мога само горе-долу да си представя сумите, които ще получи, но предполагам, че ще бъдат задоволителни. Благодаря.

Той е вносител.

Все пак в контекста не на това, че съм вносител, ме споменахте, господин Йорданов.

Аз разбирам, че Вашата компетентност в софтуера е отрицателна и затова, като видите думата „електронно“, и винаги Ви се привиждат някакви софтуери и така нататък, но в конкретния случай нов софтуер няма никакъв. Предвиждаме използване на съществуваща система, съществуващи електронни подписи, които лекарите използват така или иначе, за да подават всеки месец своите отчети, така че нищо ново не се предвижда и никакво ново умение не се предвижда за лекарите, а всъщност улеснение за тях, защото няма да трябва да се разхождат до областния град. Разбирам откъде идват тези Ваши спекулации, но нека да са по същество. (Реплика от народния представител Тошко Йорданов.) Няма никакъв аутсорсинг, господин Йорданов. Виждам, че сте научили нови думи, чудесно е това. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплики от ИТН.)

Лично обяснение.

Това е лично обяснение за похвала на господин Божанов, че аз благодарение на него почнах да се образовам, научих думички, като „аутсорсинг“, „софтуер“, КЕП, „кеш“, „Божанов кеш“…

…„аутсорсинг кеш“ – въобще почвам да навързвам изречения благодарение на него. Така че моята лична благодарност към Божидар Божанов, неговия миличък външен вид и парите, които пренасочва към софтуерните си компании.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, здравеопазването е една от най-сложните системи, които имаме в нашето общество, където се преплитат ужасно много интереси. Нивото на сложност е такова, че дори и хора, които работим вътре, в системата, невинаги можем да осъзнаем нейната сложност. В конкретния случай това, което дискутираме днес, са важни малки компоненти по това да подредим системата и тя да работи по-рационално, по-стабилно. Искам специално да благодаря на колегите от Комисията по здравеопазването, защото там се опитваме и успяваме на намерим добър баланс и да постигнем междупартиен консенсус, който да движи системата напред. За тези от Вас, които са по-малко запознати, и липсата на желание за коментари показва, че голяма част от Вас не разбират част от нещата, които дискутираме в момента. Аз ще се опитам с думи прости да Ви кажа какви са тези законопроекти – и трите законопроекта, и как те ще повлияят върху функционирането на здравната система. Знаете, че имаме един голям платец в здравната система. Това е Националната здравноосигурителна каса. Тя финансира здравните услуги, както и медикаментите. За повечето от медикаментите има много строги правила, по които те се ценообразуват и се заплащат. Но има една част от тези медикаменти, които се ценообразуват на базата на исторически данни за тяхното потребление. Първите два законопроекта – този на Костадин Ангелов и колеги, и на Васил Пандов и колеги, третират по различен начин, правят една различна формула за изчисляване на това, което Касата трябва да плаща. В края на краищата тези формули целят постигане на баланс, така че системата хем да е устойчива, тоест да имаме медикаменти, които да се предлагат, хем да не се изразходва ненужно много ресурс за тяхното придобиване, тъй като ситуацията в момента е не толкова добре контролирана, поради което значителни ресурси се похабяват. А в нашето здравеопазване похабяването на ресурси е нещо, което не бива да се допуска. Резултатът от тези две формули може много лесно да се види, когато се получи анализът на това как би повлияло върху бъдещите разходи на Националната здравноосигурителна каса. И когато дойдем до второ четене тук, ще помоля който и да е от Вас да стане и да попита за формулите, които са направени и приети, защото предстои ние да приемем комплекс от промени във всяка една от двата подхода – и на Костадин Ангелов, и на Васил Пандов, да попитате: какъв е общият ефект върху бюджета на Здравната каса върху прилагането на тези формули? В момента двата законопроекта имат различен финансов ефект върху бюджета на Касата. Окончателният е важно да бъде максимално справедлив както за производителите, така и за доставчиците на медицински услуги, така и за гражданите, които си плащат, и с тези пари купуваме здравни услуги. Така че при второ четене ще моля някой от Вас да попита, защото това ще бъде ясно, тъй като то може лесно да се моделира, да видим какво е спестяването на базата на прилагането на тези формули в първите два законопроекта. В третия законопроект – това, което преди малко беше коментирано от ВЪЗРАЖДАНЕ, проектът на Божо Божанов, е това, че всъщност част от проблемите в Здравната ни система, че някой може на хартия да подпише нещо и не е ясно кога това е направено – дали това е направено вчера, днес, преди седмица. Дори може да се подпише, дето се вика, в бъдеще време. С електронни подписи това не може да стане, тъй като електронният подпис поставя конкретна дата и час на подписването, тоест не може да се антидатират договори. Освен това по електронен път подписването на договорите не налага колегите да губят време, за да ходят до районните здравноосигурителни каси, за да подпишат физически там договорите си – нещо, което се случва в може би над 70% от случаите и в момента, тоест този законопроект просто регламентира 30% от касите, които не желаят да улеснят колегите да подписват договорите електронно, да бъдат задължени да го направят – администрацията да бъде задължена да прави нещо, което улеснява доставчиците на медицински услуги. От тази гледна точка нито се въвежда нов софтуер, нито се прави каквато и да е промяна на съществуващите процеси. Просто се гарантира, че тези процеси ще бъдат в интерес на тези, които доставят медицински услуги, защото един час, който е необходим примерно за един колега да отиде до Здравната каса, може да бъде използван за преглед на пациенти, а не за разкарване по административни причини, поради която причина аз лично съм удовлетворен от това, което е направено с този законопроект, и ще го подкрепя. Надявам се и Вие да разберете какво се опитваме да правим – да има повече яснота, повече прозрачност в здравната система и тази система да работи в интерес на всички нас, което значи лекарите да използват повече време за лекуване вместо за административни процеси, а парите, които изразходва Националната здравноосигурителна каса, да са максимално добре фокусирани към това да можем да бъдем по-здрави и с по-устойчива и предвидима здравна система. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Симидчиев, Вие много правилно казахте – намесени са много интереси в цялата тази схема по определяне на формулата за изчисление на лекарствата, ама много интереси. И сега, за да угодите на едни или на други интереси, се чудите как да завъртите формулката. Няма нищо общо с това да бъде по-хубаво или по-добро, напротив, да угодите на едни или други. И сега, тъй като вътре, в некоалицийката сте предложили две различни формули, много ми е интересно как ще сглобите в една тия две различни формули. Това как ще го обясните, не мога да Ви кажа! Е, тук, честно Ви казвам – с интерес ще следя как ще сглобите една формула от тези две различни формули на изчисление на лекарствата. Много ми е интересно да го видя. Сега за третия законопроект. На мен след провала на електронната рецепта ми е много интересно какво ще се случи, ако веднага въведете това електронно договаряне. Когато няма хартиен носител, се видя какво се случва – има дупки и моменти, в които не може да се поеме от електронната рецепта. Същото ще стане и с договарянето. В един момент – няма да използвам термини: ами, ако Ви рухне системата, така да го кажа, какво ще правим тогава? Пак ще тичат докторите да подписват на ръка и на крак в Здравната каса, нали? Пак ще се случи това! Вижте, Вие тръгвате отзад напред! В западния свят, когато се въвежда една система, се въвежда постепенно. Въвеждате електронното, но не пипате старото и виждате как работи. И когато всички, абсолютно всички вече работят по новия начин, тогава може да махнете стария. А Вие правите точно обратното – махате старото, което е доказано, с неговите дефекти и недостатъци, но е доказано, че работи, махате го изцяло, слагате нещо ново, което не знаете какво ще се случи, и става тотален провал. Ето това правите Вие и точно затова не можем да подкрепим такова нещо. Благодаря.

Благодаря за репликата. Ще Ви отговоря и за формулите, но първо ще направя дуплика на това, което Вие наричате провал на електронната рецепта. Електронната рецепта беше въведена за първи път преди две и половина години. Тя беше въведена тогава, започна да функционира в някакъв обем и опозицията срещу нея, защото тя изсветлява и подрежда здравната система в интерес на пациента, опозицията срещу нея от заинтересовани групи доведоха до това, че тя не можа да бъде реализирана докрай. Сегашният опит е вторият опит за въвеждане, две и половина години след първия опит. Така че от тази гледна точка не може да се каже, че електронната рецепта е въведена бързо в България. Ако две и половина години смятате бързо за един процес, това въобще не може да бъде наречено бързо. Да, проблеми имаше в първите четири-пет дни във въвеждането на новата електронна рецепта, тя като цяло има своите кусури, но по същия начин, както може да се бъгне системата на електронната рецепта – може да Ви се счупи химикалката, може да свърши бензина в колата Ви и да не може да отидете донякъде, съответно да не може да реализирате дадено действие, електронизацията в случая касае изцяло работата на лекарите, като я облекчава. В момента единствените, които са заинтересовани това да не стане максимално бързо, са администрацията – районните здравни каси, а не лекарското съсловие. То подкрепя тази инициатива, тъй като тя функционира в над 70% от всички практики, които в момента функционират с договори с Националната здравноосигурителна каса. По отношение на формулите, за които стана въпрос, и това, което казахте – не можем да се разберем чии интереси да защитаваме с тези формули, и едната, и другата формула на двата законопроекта намаляват разходите на Касата. Тоест интереси ще бъдат засегнати в смисъл за тези, които преди това безконтролно са взимали повече пари, ще ограничим взимането на тези неразумно изразходвани средства. Въпросът е как да стане това! Във формулата на професор Ангелов е предвидено да се прави това с нещо, което се нарича среднопретеглени цени. Това значи, че в нормалната търговска практика колкото повече купуваме, толкова по-ниска е цената, съответно ако претеглим на база на обем, цените ще бъдат по-ниски. На теория не би трябвало да има разлика между теория и практика, но в България на практика има разлика. Оказва се, когато погледнем данните от НЗОК, че в някои случаи болници са купували по-големи обеми на по-високи цени. Тоест, ако използваме среднопретеглени цени, това крие риск да не може да снижи цените толкова, колкото би било възможно, ако използваме формула, която използва средно, а не среднопретеглено. Това се прави на базата на моделиране какво би се случило от прилагането на тези формули. Ние сме моделирали какво се случва при прилагането и на едните, и на другите формули. Ефектът е различен, но и в двата случая ефектът е положителен спрямо това, което е сегашното състояние. Тоест този законопроект реално спестява пари на Касата, независимо кой от двата варианта ще бъде приет, но има разлика в начина, по който това се случва. В единия случай се случва в по-голяма степен, в другия – в по-малка степен. Затова в началото на моето изказване казах: при второ четене попитайте какъв е общият ефект от формулата, до която ние общо сме постигнали, за да може да се види къде се е получил балансът между тези формули. Благодаря Ви много.

Имаме два законопроекта – единият на ПП, единият на ГЕРБ, и трети, който не касае темите, които засягат предишните два – на ДБ. При предишното обсъждане на формулите, по които да се изчисляват закупуване, предоставяне на лекарства и цялото това нещо, което касае стотици милиони – стотици милиони, да не кажа милиарди – имаше в залата същия дебат: ПП – един законопроект, ГЕРБ – втори, и имаше становище и решение на Здравната каса, която предложи трети вариант, най-консервативен и най-щадящ парите на обществото, които се изразходват. Лобитата на ГЕРБ и на ПП в залата се сблъскаха и беше нужна подкрепата на ГЕРБ на един от техните законопроекти, за да минат. Ние не подкрепихме нито един от тях. Подкрепихме предложението на Здравната каса – не че е перфектно, не че е най-хубаво, подкрепихме него, тъй като беше най-консервативно и беше според нас вариантът, в който се спестяваше, и имаше възможност да се спестят възможности за кражби за стотици милиони. И това нещо мина в крайна сметка в залата. ПП и ГЕРБ не се разбраха, техните формули, заложени в законопроектите им, не минаха. Мина това на Здравната каса. Това като последствие обаче беше използвано от самообявилите се за демократи от ПП да веят мантрата и да обикалят студиата, ядосани и изнервени, че не са изпълнили поръчката на фирмите, които ги спонсорират и които впоследствие продават лекарства, схемите, с които крадат те и отчитат на ПП, и това беше условието, което, да кажем, лицето Сабрутев да обикаля медиите десетки пъти и да обяснява, че ВЪЗРАЖДАНЕ е гласувало промени, с които е имало кражби за стотици милиони. Лицето Искрен Митев, повече известен с това, че си купува един декар в околностите на София за 100 лв., също да обикаля националните медии и той да обяснява същото – ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепиха ГЕРБ и мина Законопроект, за да се крадат стотици милиони. Безобразни лъжци, гнусни лъжци – и двамата! Това беше факт и към днешна дата имаме такива законопроекти – гласувани, и ние подкрепихме Здравната каса. Здравната каса! Сега, към днешна дата за същото нещо имаме предложение на ПП – един законопроект, с форма, с която да крадат по определен начин, техните фирми да отчитат, а като контрапункт имаме предложение на ГЕРБ, които пък искат техните директори на болници и фирми да крадат по друг начин. Този път, господа лъжци и мошеници, обикалящи медиите, ние няма да Ви подкрепим – нито едните, нито другите! Сега ще изпаднете в ситуация, в която Вашите началници от ГЕРБ да решат кой да краде повече, и ще се наложи да не делите на едно, защото ще зависите от Пеевски – началника Ви, този, който Ви определя порциона, и ще си делите порциона с него! Да видим тогава как Сабрутев ще обикаля сутрин, обед и вечер националните медии и когато го питат да коментира теми, свързани с дневния ред, той да се връща и да обяснява колко са лоши ВЪЗРАЖДАНЕ и как са гласували промени за изчисляването на лекарствата. На Комисията стигнахме дотам, че заместник-министърът да му обясни как точно са гласували лекарствата, когато го попитах, и той на другия ден да отиде и да излъже най-нагло, за да може пък другият неадекватник, купил си за 100 лв. един декар земя в София, по същия начин лаишки да повтаря мантрата му, спусната от Найо Тицин например или който му е там пиарът. Това сте Вие – неможачи, и точно заради това Вашите бакии този път няма да ги оправяме! Точно заради това ще станете, ще отидете с джезвето с кафенце при началника си Пеевски, ще му седнете в скута и той ще Ви реши проблема – дали ПП да подкрепи, дали ГЕРБ! В крайна сметка той Ви определя какво да правите! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Няма да подкрепим това! Неможачи! Вие сте розовата измет! (Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Хайде стига де, ей!

Какво стига?

На нищо не прилича това!

Какво стига – като обикаляш студиата и лъжеш за ВЪЗРАЖДАНЕ?! (Шум и реплики.)

За различен вот!

Благодаря, госпожо Председател. Гласувах против този закон, както и цялата ни група, по една много проста причина. Човек чуе ли за Божидар Божанов, софтуер, електронизация… (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Не съм се изказал, имах реплика! Помниш три минути, а маймуните помнят повече!

Давам пример – маймуната помни до три минути. Когато се чуе – Божидар Божанов, софтуер, закон и допълнителни пари, човек трябва да има една голяма червена лампа в главата си за корупционни схеми. Това не е някакво мое усещане. Това е, как да кажа, потвърдено от сегашния министър на електронното управление, предлаган точно от ДБ, който заяви как Божанов го е притискал 640 милиона да отидат към външни фирми, а не през обществени поръчки. Така че, уважаеми български граждани, чуете ли Божидар Божанов и Закон за въвеждане на електронни услуги на държавно ниво, бъдете внимателни, защото най-вероятно Вашите пари от данъците ще отидат в електронния кръг на човека, който знае думата аутсорсинг и се гордее с това!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, № 49-354-01-127, внесен от Ивайло Мирчев, Делян Добрев, Рамадан Аталай, Гроздан Караджов, Станислав Анастасов, Владислав Панев и Калоян Икономов на 4 декември 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 13 декември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, № 49-354-01-127, внесен от Ивайло Мирчев, Делян Добрев, Рамадан Аталай, Гроздан Караджов, Станислав Анастасов, Владислав Панев и Калоян Икономов на 4 декември 2023 г. Законопроектът бе представен от вносителите в лицето на народния представител Делян Добрев. Проектът на закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства се предлага с основния мотив да бъде уреден правноадминистративният път и принципи за планирането, изграждането, експлоатацията и премахването в края на полезния им живот на електроенергийни централи в морските пространства на Република България. По този начин ще се отключи потенциалът за местно производство и потребление на нисковъглеродна енергия в голям мащаб в отговор на геополитическите рискове пред националната енергийна сигурност и поетите ангажименти на Република България за борба с климатичните промени. В това число попада и изпълнението на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г., както и осигуряване на устойчивото изпълнение на Реформа 10 от одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост: Декарбонизация на енергийния сектор в периода след 2026 г. Предложеният закон цели да въведе Плана за действие за европейския сектор на вятърната енергия, който цели значително да ускори инвестициите в нови вятърни мощности както на сушата, така и в морските пространства до 2030 г. Законопроектът цели укрепване на мрежовата инфраструктура и на регионалното сътрудничество, ускоряване на издаването на разрешения, осигуряване на интегрирано морско пространствено планиране, укрепване на устойчивостта на инфраструктурата, поддържане на научните изследвания и иновациите и развиване на вериги на доставки и умения. Същевременно с това се цели спазването на нормите за опазване на природното и биоразнообразието, интегрираното управление на морските дейности при постигане на баланс между интересите на корабоплаването и други икономически дейности в крайбрежните зони и морските пространства. В допълнение Законът е в отговор на нарастващия инвеститорски интерес за развитие на вятърни централи в Черно море. Не на последно място, Законът създава ясни и прозрачни условия за постигането на устойчива и конкурентна енергийна политика и икономически растеж чрез иновации, внедряване на нови продукти и технологии, като по този начин допринася и за устойчивото икономическо развитие на регионално и местно равнище. По Законопроекта има постъпили становища от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Министерството на енергетиката и Сдружение „За туризма на Калиакра“. В дискусията по Законопроекта участие взеха народните представители Павела Митова, Йордан Тодоров и Искра Михайлова. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, № 49-354-01-127, внесен Ивайло Мирчев, Делян Добрев, Рамадан Аталай, Гроздан Караджов, Станислав Анастасов, Владислав Панев и Калоян Икономов на 4 декември 2023 г.“

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, № 49-354-01-127, внесен от Ивайло Мирчев, Делян Добрев, Рамадан Аталай, Гроздан Караджов, Станислав Анастасов, Владислав Панев и Калоян Икономов на 4 декември 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 21 декември 2023 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, № 49-354-01-127, внесен от Ивайло Мирчев, Делян Добрев, Рамадан Аталай, Гроздан Караджов, Станислав Анастасов, Владислав Панев и Калоян Икономов на 4 декември 2023 г. От името на вносителя Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Станислав Анастасов. Основният мотив на Проекта на закона за енергията от възобновяеми източници в морските пространства е да бъде уреден правно-административният път и принципи за планирането, изграждането, експлоатацията и премахването в края на полезния им живот на електроенергийни централи в морските пространства на Република България. Предложеният закон цели да въведе Плана за действие на европейския сектор на вятърната енергия, който цели значително да ускори инвестициите в нови вятърни мощности както на сушата, така и в морските пространства до 2030 г. В обхвата на Проектозакона попада и изпълнението на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година, както и осигуряване на устойчивото изпълнение на Реформа 10 от одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост: Декарбонизация на енергийния сектор в периода след 2026 г. Друга цел, която е заложена, е спазването на нормите за опазване на природното и биоразнообразието, интегрираното управление на морските дейности при постигане на баланс между интересите на корабоплаването и други икономически дейности в крайбрежните зони и морските пространства. С предложения проектозакон се цели да се регламентира използването на възобновяеми енергийни ресурси в българската акватория на Черно море, така че да се отключи потенциалът за нов икономически сектор. Същевременно с това се цели спазването на нормите за опазване на природното и биоразнообразието, интегрираното управление на морските дейности при постигане на баланс между интересите на корабоплаването и други икономически дейности в крайбрежните зони и морските пространства. По обсъдения законопроект има постъпили становища от Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Сдружение „За туризма на Калиакра“, Сдружение „Балканка“, Сдружение „Асоциация на производителите на рибни продукти БГ фиш“, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Отношение по Законопроекта взеха народните представители Даниела Божинова, Коста Стоянов, Даниел Петров, Младен Шишков и Станислав Анастасов. Участие в дискусията взеха и представителите от неправителствени организации Петко Цветков – председател на Сдружение „Зелени Балкани“, и Димитър Куманов – представител на Сдружение „Балканка“. След дискусиите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Аз ще предложа, след като очевидно ще се приеме този законопроект на първо четене, да се удължи срокът между първо и второ четене на максималния допустим, тъй като тук наблюдаваме една интересна законодателна техника, с която се разписват закони, а тя е плашещо притеснителна в стил „ала-бала“, „Имало едно време едно море“. Ще Ви дам конкретен пример. В чл. 2 и чл. 3 например е записано: „Държавното управление, развитието и оперирането на вятърните електроцентрали в морските пространства на Република България се ръководи от следните принципи:“ и са изброени принципите, според които се ръководи. В чл. 3 пък се дават основните цели на този закон. Аз смятам, че подобни текстове трябва да намерят своето правилно място в мотивите на един закон и това е ясно разписано в Закона за нормативните актове, тъй като тук имаме 42 страници произволен буламач на художествената литература. По отношение на конкретиката в този закон. Законът показва едно дълбоко непознаване на някои конституционни уредби, като например се твърди, че министърът на енергетиката ще дава концесия и определя еднолично приоритетни зони в морското ни пространство. Откъде накъде? Поне в тази зала би следвало да сме наясно, че в изключителната държавна собственост и изключителната икономическа зона концедент и разпоредител може да бъде само Министерският съвет и аз не виждам причина да се дават изрично тези правомощия на министъра на енергетиката. Същият този министър на енергетиката като провеждащ процедурата, на която процедура комисията е КЕВР, изпълнител пък ще е фондът, но КЕВР е независим държавен орган, тоест първостепенен разпоредител, но с този закон го поставяме в една йерархическа зависимост от министъра на енергетиката. Също така ние дори нямаме кораб, който може да поставя тези перки. Ако тепърва ще произвеждаме кораб, са необходими 10 години напред, нямаме и необходимата инфраструктура. Също така има достатъчно изразени негативни становища по този законопроект. Затова се надявам да подкрепите впоследствие едно по-дълго обсъждане между първо и второ четене, защото тук прозират доста сериозни лобистки текстове. Всички сме наясно, че целият законопроект е написан от Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, което само по себе си е притеснително. Смятам, че в тази зала има достатъчно компетентни хора, които могат да напишат подобен закон. Със Закона се цели изцяло въвеждането на договорите за разлика, но аз не виждам защо трябва да се прави през този закон. Ако искаме да въведем едно законодателство, в което да фигурират договорите за разлика, то трябва да го изпипаме по този начин, по който тези договори за разлика да имат някакъв смисъл. В момента ние правим един закон за офшорната енергетика, с което ще сложим една максимална цена на търг за договора за разлика от 160 лв., с което се превръщаме в доста по-големи баровци дори от англичаните. Да припомня, че на петия кръг на търг в Англия поставят такава неконкурентна цена, на която не се появява нито един инвеститор. Ако искаме да има смисъл в договорите за разлика, ние трябва да търсим по някакъв начин да има инвеститори, но тъй като ние не искаме да платим разликата, защото обременяваме и фонда, аз също не знам и този фонд бездънна яма ли е за пари? Тези инвеститори по някакъв начин ще участват ли също така във фонда да внасят вноски в него? Има твърде много въпроси, които аз имам по този законопроект. Затова ще предложа максималното увеличаване на срока между първо и второ четене, защото смятам, че той може да бъде далеч по-добър и да не е „Имало едно време на Запад“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Би ми се искало да кажа „и уважаеми вносители“, но ми е трудно да бъда такъв лицемер и да го кажа по този начин (реплика: „А стига бе!“), защото този проект е чудовищен и ще унищожи и българското море, и българския туризъм. И аз разбирам, че Вие сте едни лобисти, но поне да бяхте приели първо закон за лобизма и тогава да вкарвате този закон, защото се мъчите през последните две години за пореден път да го прекарате през Народното събрание. Колеги от сглобката, управлявате само от половин година. За половин година успяхте да унищожите ядрената енергетика, успяхте да направите една далавера, от която ще стане така, че българската икономика и всеки един български гражданин ще бъде ощетен, с близо 25 милиарда ще бъде ощетена българската икономика с това, което правите с „Козлодуй", и с „Белене", напът сте да затворите ТЕЦ-овете, направихте така, че да намалите боеспособността на Българската армия още повече, унищожавате българската история, а сега вече посягате и на Българското Черноморие и на туризма. Искам да Ви попитам: Вие може ли да седите на плажа, на шезлонга и срещу Вас да се върти перката за генериране на електричество? Как Ви се струва това нещо? Добре ли ще се чувствате? Предполагам, че господин Мирчев и господин Икономов, които са близко до морето, ако отидат на плажа, с пръчки ще Ви изгонят, ако Ви разпознаят. Виждаме, че в част от докладите се говори за корабоплаването, че нямало да пречи на корабоплаването, а някой нещо да спомена за туризма? Предполагам Вие сте наясно, че имаше подобни проекти за изграждане на ветропаркове над „Албена“ и слава богу, успяха да ги спрат, защото щяха да закрият комплекс „Албена“, „Златни пясъци“, „Слънчев бряг“, „Свети Константин и Елена“, на север… Как Ви се струва това нещо? Или може би вече Вие сте си купили къщите в Гърция и там ходите на почивка и Ви е все едно дали българските граждани ще има къде да отидат. Тъй като съм сигурен, че Вие пътувате доста, някъде да сте виждали такива ветропаркове във Френската ривиера, в Испанската ривиера, в Италия, в Гърция, в Турция? Някъде виждали ли сте подобно нещо, уважаеми колеги? Не, нали?! Има ги в Северно море, но в Северно море някой да ходи на плаж? А какви са дълбочините в Северно море да Ви попитам, и какви са в Черно море, защото изграждането на едно такова съоръжение на дълбочина от 200 – 250 или 300 м колко ще струва? Много скъпо и разбира се, че този инвеститор ще гледа да го разположи колкото е възможно по-близо до брега. Е, как Ви се струва тогава? Значи да унищожим тази цяла индустрия и цялата тази икономика, свързана с туризма. Не Ви ли е срам бе, уважаеми колеги? Поредното предателство, което ще направите днес. Ние също ще имаме предложения между първо и второ четене, така че Ви моля, уважаема госпожо Председател, да го отбележите и срокът да бъде максимален. Още нещо от областта на енергетиката. Господин Добрев е запознат много добре, че от 8760 часа, които имаме през годината, около 1600 часа могат да бъдат ползвани от ветрогенераторите. 1600 часа! През останалото време не могат да бъдат ползвани ветропарковете. И ние заради тези 1600 часа сме готови да унищожим българската земя, защото на колко места се сложиха паркове по българската земя и това вреди на селското стопанство в България, а сега ще го направим и в морето, за да затворим и още една икономика – туристическата. Такова безочие и такъв лобизъм на чужди интереси не съм очаквал, и ние от БСП не сме очаквали, че може да има в тази пленарна зала. Накрая още нещо. Господа демократи, които акостирахте на плажа на господин Доган като десантчици и благодарение на това се върнахте в политиката, господин Доган построи една къща на плажа и изглежда като пионерче в сравнение с Вас, което Вие искате да направите, да унищожите цялото Черноморие и да затворите туризма. Вие наистина сте опасни за страната ни и единственото нещо, което трябва да направите, е да дадете Вашата оставка – дори и с този закон, който днес вкарахте в залата.

Уважаеми господин Гуцанов, единственото нещо, в което намирам резон във Вашето изказване, беше да не пречи този закон и тези инвестиции да не пречат на туризма. Тук сте съвсем прави, затова в този удължен срок, който ние ще подкрепим, предложен от колежката Митова, ще може да дадем всички предложения в кои зони и на колко километра трябва да бъдат отдалечени тези инвестиции от брега, за да не се виждат, тоест, като си лежите Вие на шезлонга във Варна, няма да виждате перки и това трябва да го гарантираме с предложения между първо и второ четене. Знаете, че имаме стотици километри морско пространство. Пак казвам, стотици километри морско пространство и перките трябва да бъдат толкова надълбоко, тоест толкова далеч от брега, че те просто да не се виждат. Това е идеята и това трябва да гарантираме между първо и второ четене, за да не бъде засегнат по никакъв начин туризмът в България. Не сте прав, че инвеститорите щели да се мъчат да са колкото се може по-близо до брега, защото знаете, че българското Черно море е толкова дълбоко и как да кажа, толкова близо до брега става много дълбоко, че няма никакво значение дали са на два км, или на 200 км. При всяко положение трябва да инвестираш в плаващи платформи, тоест тези ветрогенератори няма да са закрепени за дъното на морето, а те ще бъдат на плаващи платформи, които са закотвени за дъното. И дали си на два км или на 200 км от брега няма никакво значение за инвестицията, така че напразни са Вашите притеснения. Бихме разгледали всяко Ваше предложение между първо и второ четене, което да гарантира, че перките не се виждат от брега, особено на места, където има плажове, както е в българските курорти. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Гуцанов, знаете, за нас е истински празник, когато Вие излезете да говорите на трибуната, защото на 28 септември 2023 г. Вие излязохте и казахте, че ако продължаваме с тази дерогация и този „Лукойл“, ще направим цената на литър бензин 4 лв. Днес, месеци вече по-късно, тя е точно с 28 стотинки по-ниска от времето, в което Вие дадохте тази прогноза. Господин Гуцанов, не само тази прогноза, Вие сте давали и други прогнози, като това, че ще останем без газ, ще останем на тъмно и така нататък. Единственото, което Вие искате да правите, е да плашите хората. Но хората не трябва да бъдат плашени. Страх не трябва да се всява по този начин. Вие, за съжаление, изрекохте доста неистини и доста неискрени притеснения преди малко. По отношение на туризма. По никакъв начин това няма да вреди на туризма поради простата причина, това, което и колегата Добрев каза, тези перки ще бъдат разположени на между 20 и 50 км навътре в морето. Вие, господин Гуцанов, когато застанете на брега, може да виждате максимум на 6 км от брега. Тези перки дори да са на най-близкото възможно разстояние, тоест на 20 км, по никакъв начин не могат да бъдат видени и не могат да вредят на българския туризъм – по никакъв начин. По отношение на корабоплаването – никакви проблеми. Всяка една от тях е разположена на един километър разстояние, тоест те не могат да бъдат на по-малко разстояние от това и поради тази причина това също не трябва да бъде по никакъв начин проблем. Същото се отнася за рибарството – не само че няма да вреди, а те ще помагат. По този повод, между другото, сме организирали кръгла маса на 6 февруари, на която всичките тези притеснения на туристическия сектор, на рибарите ще бъдат обсъдени, ще бъдат обсъдени и разгледани. Друго, което казахте, че по отношение на часовете, в които тези перки работят, в случая, в който те са в Черно море, те ще работят 46% от времето, което означава, господин Гуцанов, да го преведа – атомните реактори на АЕЦ „Козлодуй“ работят 90% от времето. Ако ние успеем до 2030 г. или до 2035 г. да разположим шест гигавата, това означава АЕЦ „Козлодуй“ барабар със седми блок, като базова мощност, да го имате вътре в Черно море. Като финал, господин Гуцанов, ще Ви обърна внимание, че това, което всъщност на Вас Ви пречи, не са перките в Черно море, а това е независимостта на българската енергетика. Това е проблемът за Вас и за тези, които под една или друга форма с лостове Ви управляват, а те знаете, че са на изток от България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Гуцанов, Вие казахте нещо, с което аз не съм съгласен, и това е, че земеделието е застрашено от фотоволтаиците. Всъщност земеделието беше унищожено, преди да се слагат фотоволтаиците. Ако може този словоред да го оправите, ще е супер. Аз подозирам, че с туризма сега се прави същото. Туризмът от десетилетия виждате как се унищожава. Вие сте от Варна, знаете как се унищожава туризмът и там. Също, ако мога да Ви обърна внимание, ако може Вие да обърнете внимание. Аз погледнах този закон. Той е внасян и в Четиридесет и осмото народно събрание – на 20 октомври е внесен, от народните представители Мирчев, Йорданова, Славов, Белобрадова. На 29 ноември е трябвало да влезе в залата, той е изтеглен от залата и след това Законопроектът е оттеглен. Всъщност помня, че тогава Вие говорехте за един лобизъм с този законопроект, а дали това не беше и причината да бъде оттеглен? Защо сега пак намира мястото, само че този път с подписи от по-широката сглобка? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Абсолютно прав сте. Това е върхът на лобизма, който виждаме днес в залата. Дори е ясно кой седи зад това нещо и се надявам, че в следващите дни ще стане и това ясно. Защото, ако мислите, че сте много прикрити, дълбоко се лъжете, така че да, прав сте за това нещо. Уважаеми господин Мирчев, аз наистина съм изумен от Вашите ниски познания. Базова мощност да са вятърните паркове, Вие наистина не знам къде сте и не знам дали сте член на Комисията на господин Добрев – дано да не сте. Базовите мощности. Първо, България има потребление от 38 милиона мегаватчаса годишно. Предполагам, че го знаете? 3,8 милиона само са от възобновяеми източници, господин Мирчев, 16 милиона са от Атомната централа, 17 милиона са от тецовете – поне вижте основни данни. Как може да говорите такива глупости и нелепости от трибуната на Народното събрание?! На следващо място, като говорите за енергийна независимост, това, което Вие направихте със закриването на възможността „Белене“ да работи и с „Козлодуй“, е най-голямото предателство в енергетиката. Тук въобще не става въпрос за енергийната независимост, а за поредното унищожаване на една икономика и на една индустрия – говорим за унищожаването на туризма. Това правите Вие вносителите в момента. Наистина сте безсрамници с това, което вършите – за туризма по Черноморието. Слава богу, планинския не сте го посегнали все още. Да говорите, че 46% ще работят тези вятърни паркове?! Вие перпетуум – мобиле може би ще измислите, но това е отделна тема. Данните за 1600 часа са толкова ясни, както и 1200 за фотоволтаиците, че дори е безпредметно да губим пленарно време да Ви обяснявам. Що се отнася до горивата. Слава богу, дерогацията още не сте я направили. Предполагам тези дни и това ще свършите – тази свещена глупост. Що се отнася до загубите на България. Един милиард и четиристотин милиона е платило всяко едно българско семейство, не по, а толкова са загубите на България и те са платени от всяко едно българско семейство, заради Вашите глупости, които направихте с газа, уважаеми господин Мирчев, за една година само. Наистина това са безобразия, които ги вършите. Господин Добрев, внасяме ток от Македония, внасяме газ от Турция, внасяме газ от Гърция – отново руски газ, но през посредници. Най-вероятно комисионите отиват при Вас, както господин Добрев говореше. Аз му вярвам, защото е добър енергетик. След това защо се оженихте? Това вече си е Ваш проблем. Господин Добрев, 12-милна е зоната. Говореше се за 6 километра, не го казахте Вие, а мисля, че го каза господин Мирчев, че дотолкова се виждало. Такава пък глупост не бях чувал. Много повече се вижда от 6 километра, един път. Втори път, не значи, че като се разположи на 100 метра, на 200 или на 300 метра дълбочина и разстоянието от брега има огромно значение и Вие го знаете много по-добре. С какви кабели ще се подвежда това нещо? Колко по-скъпо струва, ако е на 12 мили, на 24 мили, на 36 мили? След това колко е икономическото пространство на България? То ще бъде ли съобразено? (Реплики от залата: „Стотици километри.“) Не е стотици километри, 200 мили е. 200 мили е, но в Черно море е малко по-особено положението, когато се говори за него, а 12 мили е ексклузивната ни зона. Тоест това са две също различни понятия, които ще ги коментираме, когато правим предложенията между първо и второ четене. Дано въобще не се стигне до второ четене и отново да го изтеглите. Вие много добре знаете, че е от огромно значение на каква дистанция от брега е тази вятърна мелница – огромно значение има. Така че недейте да казвате неща, които да бъдат за пред публиката, а говорете реалните стойности, за които иде въпрос. Да Ви питам нещо. В Англия има ли подобни вятърни паркове? А те имат ли туризъм по този начин, по който ние го имаме? В Северно море има ли? Има, но те имат ли туризъм? В Испания има ли? По тяхното крайбрежие? Не, няма. В Италия има ли? Така че извинявайте, но наистина спрете се за пореден път с безумията, които ги правите.

Който тече от днес – седем дни.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Въпросът за необходимостта от нормативно уреждане на производството на енергия от възобновяеми източници в морските пространства е категорично безспорен. Той беше обсъждан и в Четиридесет и седмото народно събрание, когато бяха входирани два законопроекта, ако си спомняте, които уреждаха тези отношения. Той е особено актуален и в контекста на постигане на климатичните цели, които България си поставя. Моето изказване обаче е провокирано от становището по този законопроект от националния компетентен орган в областта на околната среда, а именно Министерството на околната среда и водите, и ние не можем да подминем това становище и да се правим, че то не съществува. В него са повдигнати сериозни съображения и несъгласия, свързани с необходимостта от спазване на процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологична оценка, произтичащи от Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, необходимостта от съответствие с плановете за управление на речните басейни в Черноморския регион, с морския пространствен план. Становището на националния компетентен орган повдига и въпроси, свързани с общественото обсъждане на инвестиционните намерения, за необходимостта от спазването на механизма на превантивните процедури в екологичното законодателство на най-ранен етап, предшестващ концесионните договори, които процедури трябва да са основание за разрешаване на дейностите. Не на последно място е и необходимостта от обсъждане на разпоредбите на този законопроект във връзка и в контекста на морските зони, които ще бъдат част от европейската мрежа „Натура 2000“ и плановете за управление в тях. Ние, разбира се, ще подкрепим Законопроекта на първо четене, но отправям призив към водещата комисия, която е организирала, разбрахме, на 6 февруари 2024 г. кръгла маса и обсъждане на този законопроект, да не бъдат поканени само представители на туризма и рибарите, а да бъдат поканени представители на националния компетентен орган в областта на околната среда и експерти и всички техни притеснения, съображения, несъгласия да бъдат адресирани и да намерят отражение в законодателството в тази област, което Четиридесет и деветото народно събрание ще произведе. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания, възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Госпожо Султанова, съгласни сме с това. Вече има работна група в Енергийната комисия. Току-що разговаряхме с колегите от работната група – ще бъде поканено Министерството на околната среда и водите на нея. Отделно на 6 февруари 2024 г. вече са поканени от Министерството на околната среда и водите, и не само от Министерството на околната среда и водите, а от всички институции, които това ги касае по всякакъв начин. Отделно срокът ще бъде максималният, така че ще може да се изчистят всички въпроси и проблеми, които има. Ще бъдат поканени. Мерси. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. За втори път влиза този законопроект в системата на Народното събрание. Когато беше внесен за първи път от народния представител Ивайло Мирчев и написан от едно НПО със звучното име Център за изследване на демокрацията…

Еее, каква изненада!

…тогава със становищата си водещите министерства и екологичните асоциации, както и експерти по околна среда буквално разцепиха Законопроекта на съставни части. Същите тези становища присъстват и в настоящия законопроект, видно е от системата на Народното събрание. Тогава експертите казаха буквално на това НПО – Център за изследване на демокрацията, оставете законотворческата работа, тя не Ви се отдава, отидете да изследвате демокрацията в „Демократична България“. Този законопроект, по мое мнение, абсолютно няма да регулира нищо, защото аз смятам, че практически, а и не само аз, изграждането на такива перки и централи за производство на енергия в морските пространства е неприложимо. Но преди да обясня защо, бих искал да прочета само кратки абзаци от становищата на водещите министерства. Министерството на земеделието: „При покриването на обхвата на урежданите обществени отношения на внесения законопроект и действащото законодателство не е в съответствие с императивните разпоредби на чл. 10 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 10, ал. 1 от същия закон обществени отношения от една и съща област следва да се уреждат в един, а не в няколко нормативни актове от същата степен, още повече че действащият Закон за енергия от възобновяеми източници е с по-широк обхват. В допълнение, предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Законопроекта се създава впечатление за примат в Закона за енергията от възобновяемите източници в морските пространства над Закон за енергията от възобновяеми източници, който вече съществува, въпреки че е с много по-тесен обхват и урежда детайлно само определен вид от производството на енергия от ВЕИ, което би създало предпоставка за неадекватно прилагане на законодателството с този обхват.“ Министерството на околната среда и водите: „Не намираме, че постигане на целите на страната ни в областта на енергетиката и климата следва да стане посредством нарочен закон, какъвто е внесеният от 4 декември 2023 г. законопроект за разглеждане в Народното събрание. Целта за уреждане на обществените отношения, свързани с производството на електрическа енергия от вятърни централи в морските пространства на страната, би могла да се постигне с включването на необходими текстове в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за концесиите, при необходимост Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.“ И съвсем кратък абзац от Министерството на енергетиката, от становището им: „С така представения законопроект е направен опит за цялостно уреждане на обществените отношения, свързани с изграждането и експлоатацията на вятърните електроцентрали в морските пространства на Република България, което считаме за недобра нормотворческа практика. По наше мнение Законопроектът следва да регламентира само тези обществени отношения, които нямат уредба в други закони.“ Аз смятам, че практиката за инсталиране и поставяне на перки в морските пространства няма да стигне доникъде, защото нашите морски пространства не са като тези, каквито ги има, по-скоро моето лично мнение е, че този законопроект е внесен само и единствено да бъде подложка за разбутване на 10 други закона, поне 10, защото много се набива на очи да бъдат променяни Законът за ползване на земеделските земи и Законът за енергията от възобновяеми източници през данъчни закони например, докато този закон си касае само възобновяеми източници и е много удобно през Преходните му и заключителните разпоредби да бъде давана нова писта и съвсем нов ред за промяна на предназначение на земеделските земи за изграждане на фотоволтаични централи, най-вече върху земи общинска и държавна собственост с инвестиционни намерения. А и от друга страна, много трудно през такъв закон се налага вето на отделни членове в други закони. Така че моето мнение е, с което бих отправил послания към сдруженията, които са експерти в областта на околната среда, мисля, че няма да има перки в Черно море, по-скоро Законът ще бъде използван само и единствено за подложка за създаване на нов ред за промяна на предназначение на земи за възобновяеми източници. Благодаря.

Господин Петров, принуден съм да взема тази реплика, защото внушението, че някой през този закон смята да слага перки на земеделски земи, е абсолютно несериозно.

Фотоволтаици!

Никой няма планове да направи подобни промени, каквито и да са промени в тази посока. И горе-долу степента на истинност там е като тази, дето някои щели да местят паметника на Шипка. Защото и там по същия начин подхождахте с лъжа, пускахте постове. И последно, да доуточня, че този проектозакон – в него са участвали доста хора. Голяма част от тях членове на „Да, България!“ и на други партии в нашата коалиция. И тук не става дума за някакво НПО, а става дума за юристи, които са с доста сериозен стаж. Елате на 6 февруари на Кръглата маса, която сме организирали, ще се запознаете с тях, и тогава приказките за НПО може да ги спрете. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, Вие правилно казахте, че има доста становища не само по този и конкретно по този законопроект, който разглеждаме в момента, а и последния път, когато беше внесен подобен законопроект в Народното събрание за разглеждане в края на 2022 г., десетки са становищата. Повечето от тях са отрицателни, но от това, което ни цитирахте, има едно много интересно становище на Министерството на туризма, в което Министерството на туризма обяснява в пет-шест страници как точно и колко евентуални вятърни централи в акваторията ни в Черно море ще навредят на българския туризъм. Българският черноморски туризъм, който, между другото, е едно от лицата на нашата страна, който внася в държавната хазна 7 – 8% от брутния вътрешен продукт. Наистина е много интересно становище. Би трябвало всички в тази зала да се запознаят с него, а и не само с него, но се съмнявам това да се случи, разбира се. Това исках да допълня и към това, което Вие изчетохте всъщност като становище.

Господин Петров, тъй като господин Мирчев стана да Ви репликира и най-безпардонно посочи, че сте казали нещо, при положение че въобще не сте и намеквали нещо подобно. Нека да Ви припомня, а е и хубаво да го изкоментирате, че Четиридесет и осмото народно събрание той беше вносител на такъв закон и за да е пълна подигравката, че той е просто една пощенска кутия, която му дава, някой му дава нещо да входира и той го вкарва, да кажем, че Центърът за изследване на демокрацията написаха въпросния законопроект, и за да е пълна подигравката с парламентаризма и за да покаже господин Мирчев колко е неподготвен, колко не знае за какво става дума на Комисията, той даде покани и даде думата на Центъра за изследване на демокрацията те да си представят, те да си защитят Законопроекта, защото той не знае за какво става дума, но е вносител. Сега, когато имаме десетки отрицателни становища, той отново не знае как да ги коментира и какво да каже и през цялото време, на три пъти вече, става и обяснява – елате, ще правим обществено обсъждане. Ама станете и си защитете това, на което сте се подписали. Станете и го защитете. Не се крийте зад Центъра за изследване на демокрацията. Нямам представа какви са Ви взаимоотношенията. Пари ли взимате, или какво правите?

Но това, което имаме, и аз като предишен председател на Комисията по туризъм, господин Петров, да засегнете Вие темата, че това, което се внася от Центъра за изследване на демокрацията в лицето на лицето Мирчев, е съкрушително. Рядко се случва Министерството на туризма да има позиция – много рядко, със съжаление го казвам, но в случая е факт, че я има тази позиция. Факт е, че я има. Тук отново се крием. Ама елате на това обществено обсъждане – други ще говорят, не вносителят Мирчев, не той да си защитава проекта, не той да обоснове защо, не той да опровергае. Поне Вие му го кажете, защото той ще се крие.

Благодаря, господин Председател. Господин Ганев, не съм съгласен с Вас. Не като пощенска кутия беше господин Мирчев, а като пощенски гълъб, или пощенски гларус тогава за морските пространства от неговия си край, с тяхното си НПО и така нататък, но това е друга тема. Господин Мирчев, аз никога и в предното си изказване не съм казал, че с този законопроект се цели промяна на предназначенията, за да бъдат поставени ветрогенератори в земеделски земи. Казах, че той ще служи за подложка, за да бъдат променяни други закони, с които се цели улеснена процедура по промяна на предназначението на земеделските земи с цел изграждане на фотоволтаични централи. Аз Ви призовавам (реплики от народния представител Ивайло Мирчев), понеже ми подвиквате от място, призовавам Ви между първо и второ четене, когато видите през Преходните и заключителните разпоредби двадесет параграфа за промяна на Закона за ползване на земеделските земи, за промяна на ЗЕВИ, това е ясно и поне още три закона, да ми се извините публично от тази трибуна, защото това ще бъде целта на този закон. Не съм казал това, което Вие твърдите оттук.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 изречение шесто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът за писмени предложения по Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 25 януари 2024 г. – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 493-54-01-96, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 14 септември 2023 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 493-54-01-100, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители на 19 септември 2023 г., и Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 493-54-01-122, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 17 ноември 2023 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде четири дни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, във връзка с дискусиите по настоящата точка, от която става въпрос за лобизъм най-вероятно, това, което разбирам от колегите за пореден път от „Демократична България“ и с краткото пристигане на Кирил Петков. Уважаеми господин Петков, елате да обясните вчера със Спас Русев какво правихте на тази среща, а не се крийте, защото ясно е, че половината от законопроектите на ПП-ДБ са лобистки, а Спас Русев е известен в българското общество като лобист. Най-вероятно – скрит собственик на Нова телевизия, bТВ, собственик на Булсатком. Господин Петков, Настимир Ананиев няма да избяга, елате тук, обяснете какво си писахте на бележката вчера. Добре, че има една журналистка да влезе да ги хване. Това е повторение на скандала с яхтата. Същият Спас Русев, само доктора, бог да го прости, Пепи Амигоса.

Това е абсолютно същата картинка – 20 години по-късно. Господин Председател, моля да поканим Кирил Петков да дойде да обясни – лидер на партия от управляващото мнозинство, какво прави с господин Спас Русев? Какво си пише на бележката и дали ще строят вятърни генератори в Черно море? Не знам, но със сигурност тези хора обслужват чужди интереси и той е длъжен да отговори на обществото, понеже казионните медии няма да го попипат, няма и да излъчат, аз искам от трибуната да го попитам според него правилно ли е да се среща с един лобист, който е свързан с всичко друго, но не и с прозрачност? Жалко, че го няма и господин Пеевски. Те имат някакви отношения там по бизнес линия. Може би го е пратил на идулгенция – не знам, трябва да обясни. Искам да го поканите – Вие сте председател, да се върне. Той бяга, излезе от залата там с една дружинка. Това е председател. Ако аз съм с някой човек и ме питат какво правиш с него, ще изляза и ще кажа правя това, това и това, но той се крие.

Благодаря Ви, господин Председател. Всички знаем данните, че от началото на годината България се превръща в нетен вносител на електроенергия. Част от причината е и това, че нашата електроенергия вече става прекалено скъпа за общия европейски пазар. Огромна част от вноса на България идва от Румъния, където основни производители в момента, основни източници на енергия, са именно вятърните централи, а също и ВЕЦ-овете, тоест ние, без да развиваме вятърна енергия в следващите години, през зимата вместо нетен износител ще се превърнем в нетен вносител на електроенергия. Сега чух становища как туризмът ще загине по Българското Черноморие. Няма такова нещо. Първо, както и господин Мирчев каза, турбините ще бъдат много навътре в морето. Второ, чуха се и неверни становища, че в Италия, Гърция Португалия – традиционни туристически страни, няма вятърни перки, офшорен вятърен бизнес не се развива. Това не е вярно. Отворих си телефона и видях статистиката. И в Италия, и в Португалия, и в Испания, мисля има вече изградени вятърни проекти, а Гърция и Испания – специално, и Италия са много по-напред в проектирането на такива нови офшорни мощности. Така че този законопроект според мен е полезен и за българската енергетика, и не виждам въобще с какво би увредил българския туризъм – не само българския, както виждаме и в страните от Средиземноморския регион. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Панев, Вие казахте, че ще бъдат разположени много навътре в морето. В миналото Народно събрание, когато този законопроект влезе, присъстваха инвеститори на обсъжданията в Комисията и според тях, и според всеки, който се е занимавал с изграждане на ВЕИ-та, без значение дали фотоволтаични, или други, всеки един знае, че едно от най-скъпите неща в цялата инвестиция, едно от най-скъпите пера е довеждащата инфраструктура, а именно кабелите – пад, колкото по-надалеч, толкова по-сериозни довеждащи елементи трябва да се монтират към тази фотоволтаична централа. Аз не знам дали някой изобщо от тези екологични сдружения дали вярва на това, че колкото по-навътре бъдат разполагани, толкова по-добре. За мен това не е реално и пак твърдя, че смисълът на този закон да бъде внесен не е разполагането на перки в морето, а е друг.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Панев, хубаво и така с красиви думи винаги тези, които защитават днешния законопроект, се опитват да убедят залата. Естествено, мнения за и против колкото искаш. Така е устроено обществото, че винаги има хора, които се съмняват във всичко. Аз например се съмнявам в следното: дали ще бъдат разположени навътре в морето нови технологии, аз не съм убеден, че новите технологии водят до просперитет в обществото, като цяло говоря. Конкретно за перките, тъй като виждаме какво е и влиянието и на социалните мрежи, и на всичко останало. Това, което според мен поне, е пагубно за обществата по света. Що касае конкретно перките и това дали ще бъдат навътре в морето, не знам, но знам, че едни инвеститори ще реализират своите проекти и своите печалби, а крайният потребител – българският гражданин, няма да усети нищо по отношение на потреблението на тока и неговата цена, да кажем. Така че с този законопроект аз не виждам как се защитават интересите на хората. Защитават се, както винаги от управляващата сглобка, интересите на някои. За съжаление, в управлението на това мнозинство и 12 години преди това винаги е било така, че интересите на някого винаги са стояли над интересите на хората.

Господин Панев, Вие започнахте Вашето изказване с новината отпреди няколко седмици – че България от износител на електроенергия се е превърнала във вносител, защото в България електроенергията не е на конкурентни цени. Ами това, господин Панев, са последствията от системното управление на партии като Вашата – било то ГЕРБ, било Вашите партии и коалиции, защото те нямат особена разлика в начина, по който водят енергийната политика на държавата. При положение че България плаща политически данък в лицето на квотите, които плащаме, естествено, че тази електроенергия ще бъде неконкурентоспособна. В този конкретен случай с този конкретен законопроект Вие продължавате да повтаряте грешки, които вече години наред правите, с поредицата управления, които съсипват българската енергетика. И днес Вие, въпреки че сте от зелените, въпреки десетките унищожителни становища от организации около Вашите, излизате и правите тези изказвания и правите предложения, внасяте този законопроект единствено и само в полза на нечии конкретни частни интереси. Смятам, че в хода на дискусията това стана ясно, но нямаше как да не стана да не Ви опровергая по отношение на това какво внася, какво изнася България като електроенергия и на каква цена го прави. Нещата са много прости и много ясни – за да приберете едни пари от еврофондовете, Вие сте способни да унищожите държавата. Това стана видно от начина, по който Вие се отнасяте към минното дело в България, и различната политика, която имате по отношение на различните по вид ТЕЦ-ове, защото някои много Ви пречат, когато са държавни и когато са полезни за държавата, а други, които са буквално тровещи хората, никак не Ви пречат. Имахте поредица министри, които не направиха нищо за това. Лицемерието на цялата Ви коалиция и на зелените е прекалено очевидно. По-добре не излизайте за дуплика, защото мен ме е срам да Ви гледам, не знам какво става с Вашите избиратели. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Сега колко трябва да се срамуваме от действията в енергетиката е един така съществен въпрос. Между другото, миналата година основният дебат на тема енергетика беше за 40-те процента ангажимент по Плана за възстановяване – че ние не можем да го изпълним и трябва да бъде предоговорен. В момента по изготвена статистика в първите 15 дни на януари намалението е 48% спрямо първите 15 дни на януари 2019 г. (Шум и реплики.) Което означава, че зелените цели не само се изпълняват, ами се преизпълняват. Друг е въпросът дали се прави по правилния начин, тъй като наистина инвестициите в България в нашата енергетика биха могли да бъдат много повече, но знаем кои са тесните места. Тук темата е за офшорния вятър, което е друга тема. Българската енергетика е имала своите огромни проблеми, разбира се, но те не са там, където Вие ги търсите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Моето изказване ще бъде в потвърждение на позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ да не подкрепим предложения Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, защото това е поредният от многото лобистки закони от сглобката ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, който не е съобразен с интересите на хората, за който не е направен анализ за оценка на въздействието и който ще обслужи нечии частни интереси, от които ще се облагодетелства определен кръг от хора, включително и такива, които в момента са в залата на Народното събрание. Освен многото отрицателни становища ще обърна внимание на един отрасъл от нашата икономика и това е сектор „Рибарство“, върху който сектор разполагането на възобновяеми източници в морето ще окаже изключително отрицателно влияние и на практика ще го закрие. Знаем, че и без това Черно море поради своята специфика не е много богато на риба и морски организми. Наличието на сероводород под 200 м дълбочина, което е около 90% от морския обем, предопределя значително ограниченото разнообразие в Черно море и ограничава риболовните дейности в териториалните води на Република България. Към днешна дата около 2000 са официално регистрираните кораби за стопански риболов, като около 90% от тях са с дължина на плавателните съдове под 12 м и те осъществяват дребномащабен крайбрежен риболов. Тук говорим за около 6000 до 8000 пряко заинтересовани лица, които приоритетно се занимават с риболов. Непреките са десетки, дори стотици хиляди, в това число семействата на рибарите, рибарските общности, заведения, търговски обекти и консуматори. В България има около 60 преработвателни предприятия, които разчитат на частично или изцяло на суровината от морето и ще бъдат пряко засегнати от разполагането на ветрогенераторите в морето. До момента няма данни някой да е правил анализ на влиянието на вибрациите и шума на вятърните турбини и на начина, по който те ще въздействат върху морските екосистеми и рибните запаси, биологичното разнообразие и въобще върху рибния сектор като цяло. Ясно е обаче, че нискочестотните вибрации и шумовете, електромагнитните полета от кабелите ще прогонят всички живи същества под водата не само в района на перките, а дори на пасажите на рибите, на миграционните потоци и по този начин те могат да изчезнат. Те изчезнат ли, след това ще могат да се правят много години, след като трябва да бъдат премахнати перките, турбините и всяка прилежаща инфраструктура, която се намира във водата. Тук е мястото да отбележим, че предвиденият в Закона времеви цикъл за използване на вятърните електроцентрали е 30 години с възможно удължаване за още 5 години. Публикуваният през 2023 г. специален Доклад 22/2023 „Енергия в Европейския съюз, произвеждана от възобновяеми източници в морето – амбициозни планове за растеж, но устойчивостта продължава да бъде предизвикателство“ на Европейската сметна палата предупреждава, че растежът от енергия от възобновяеми източници в морето е ключов за екологичния преход на Европейския съюз, но може да навреди на морската среда. Посочва се, че Европейската комисия не е оценила потенциалното отражение върху околната среда, в това число изместването на някои биологични видове и промените в структурата на популациите, наличието на храна или миграционните модели наред с други последици. В Доклада одиторите изразяват опасения, че растежът на енергията от възобновяеми източници в морето в Европа може да навреди на морската среда и на екосистемите както под, така и над морското равнище. Посочва се, че производството на енергия от възобновяеми източници в морето рядко е съвместимо с други дейности, по-специално конфликти със сектор „Рибарство“ остават неразрешени. По-надолу в Доклада се посочват конкретни примери за вече оказано отрицателно влияние върху китоподобни, чиято популация се е изместила още по време на изграждане на инсталациите. В заключителната част на Доклада можем да прочетем, че потенциалните отрицателни последици от развитието на енергията от възобновяеми източници в морето върху сектор „Рибарство“ трябва да бъдат по-добре установени и взети предвид. Също така, че Комисията не е оценила потенциалните въздействия върху околната среда и че екологичният отпечатък върху морските организми може да бъде значителен и не е взет предвид в достатъчна степен. Тоест този закон на практика предвижда заличаване на рибарския сектор, с което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не сме съгласни и ще гласуваме против.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега, аз Ви слушах внимателно и като Ви слушах, се сетих за една история. Не знам дали знаете, че когато прокарват железницата в Щатите, има масова съпротива от местното население, защото всички са смятали, че влакът ще тропа и кравите ще спрат да дават мляко?! Тук ситуацията е същата. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Стоянов, подкрепям казаното от Вас относно сектор „Рибарство“. И без това към момента рибарите имат достатъчно ограничения, а изграждането на такива вятърни ферми в морето би допълнило и наложило още повече ограничения, тъй като риболовът около тези зони също ще бъде забранен. Рибарите са в готовност за протести. Всички бъдещи срещи с асоциации на рибарите и така нататък според мен ще бъдат единствено прах в очите им. Искам да добавя още нещо. В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., който е приет с Протокол № 8 от 27 февруари 2020 г. на Министерския съвет, се посочват следните отрицателни ефекти върху зоните „Натура 2000“ – защитените територии, биоразнообразието и природните ресурси, през експлоатационния период на енергията от възобновяеми източници. Това е смъртност на екземпляри, особено птици и прилепи, безпокойствие на видовете, включително на защитените по „Натура 2000“, въздействие върху целостта и структурата на зоните на „Натура 2000“, загуба и влошено състояние на защитените природни местообитания. Зоните с доказан ветрови потенциал по Българското Черноморие изцяло припокриват миграционния маршрут на птиците Виа Понтика, което би било пагубно за тях. Благодаря Ви.

Господин Стоянов, посочихте международни доклади, след Вас госпожа Петрова посочи становище на международни доклади, след което стана Делян Добрев и каза нещо за железници кой какво се плашел и какво му напомнило това. По-важното обаче е, че в началото на дебата Ивайло Мирчев или пък Центърът за изследване на демокрацията – не знам той от чие име говори, каза, че за рибарите няма абсолютно никакъв проблем. Напротив, това ще е перфектно за тях и ще се увеличи всичко, което имат като добив. За популацията на рибите – по същия начин. Сега на тези, които се кълнат във вярност в европейски ценности и евро-атлантически ценности и приемат за даденост всичко, което се каже от европейските институции, когато им е угодно, е едно, когато същите тези институции кажат, че това, което искат да прокарат лобистки, за да защитят на няколко фирми интересите, не е добре. Кой точно лъже, господине? Кажете, нека да се знае. Защото, господин Стоянов, когато казвате нещо и го подкрепяте с факти, излиза лицето Мирчев и казва: не, напротив, от Центъра за изследване на демокрацията имат друго становище и аз заставам зад него.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Добрев, благодаря за нелепата асоциация, но си я оставете за срещата с рибарския сектор, там може също да я кажете. Господин Ганев, така е наистина. Имаме поредно двуличие от страна на ПП-ДБ и по-скоро тук ми е интересно как ще гласува зеленото крило на тяхната формация, защото докладите на европейските институции са категорични. Що се отнася до това, което каза госпожа Петрова, да, така е, биоразнообразието ще бъде нарушено. На фона на всичко това искам да отбележа, че министърът на околната среда и водите постоянно увеличава площта на защитените зони, като само за последните няколко дни или по-точно на 19 януари 2024 г. бяха издадени нови 16 заповеди за защитени зони, като 14 от тях са за нови територии, а две от тях са за съществуващи по Черноморското крайбрежие. Става въпрос за плаж Камчийски пясъци, за плаж Шкорпиловци и плаж Галата, където, забележете, увеличава се площта не само на защитената зона в землищата, но и в морското пространство в размер на десетки квадратни километри в общините Бяла, Долни Чифлик, Варна и Аврен. Защитените зони обхващат километри от морските плажове. Тук въпросът е за природа ли говорим, за защитени видове, за биоразнообразие, за рибарство и туризъм? За това ли ще мислим, или за частни бизнес интереси в разрез с опазването на природата и развитието на икономиката в секторите „Рибарство“ и „Туризъм“.

Благодаря, господин Председател. Аз ще върна дебата малко назад. От Доклада на Комисията по околната среда и водите с предложения проектозакон се цели да се регламентира използването на възобновяеми енергийни ресурси в българската акватория на Черно море. Българската акватория, тук говорим според мен за териториалната част на Република България, принадлежаща е към брега и вътрешните морски води – ивица от 12 морски мили, или 22 км. А господин Добрев преди малко се изказваше, че става въпрос за стотици километри навътре. Това всъщност засяга и икономическата зона, само че това не е упоменато в Закона, упоменато е в българската акватория. Ако искате също да сложите някакъв лимит, можеше да направите примерно 20 км навътре, или 40 км навътре. Прилежащата зона на Република България е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили. Колко е това? По 1,8, около 40 км. Искам да направя един друг паралел, защото разбирам желанието на коалицията да правим неща, които Европа вече е направила, но нека един бърз паралел. Великобритания, страната с 8,2 гигавата инсталирана мощност, което прави 44% от ветроенергетиката на Европа, там има един парк, който е на 120 км навътре в Северно море. Нека обаче да направим един паралел, че Северно море и Черно море са много различни. Епиконтинентални морета като Северно море са с много малка дълбочина. Средната дълбочина е 90 м. 90 м! В Черно море, за разлика обаче от Северно море, средната дълбочина е 1253 м. (Реплики.) Някой прави ли всъщност сметка колко ще струва изграждането на тези плаващи платформи? Колко дълги трябва да са подпорките и колко скъпо ще струват? Това е, което исках да кажа. В заключение, госпожа Султанова-Сивева, прощавайте, ако не съм произнесъл правилно, излезе и констатира, че щяло да има работна среща с Комисията по околната среда и водите. Простете, това е лицемерие! Подобни срещи се правят преди писането на проектозакон, а не след гласуването на първо четене. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Понеже в изказванията много пъти се чу: зелените, зелените, зелените, само да припомня, че на последните парламентарни избори една от агенциите излезе с проучване, че за ВЪЗРАЖДАНЕ са гласували повече от 50 хиляди бивши избиратели на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Тук е моментът да кажа, че представителите, които ще изпратим ние в Европейския парламент, ще бъдат истински пазители на биологичното разнообразие, а не като зелените и демократите от „Алиекспрес“. (Смях от ПП-ДБ. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Димчев, Вие много правилно напипахте почвата и започнахте да говорите в посока на това какви разходи ще имат инвеститорите. Но не се притеснявайте за инвеститорите. Според този законопроект тяхната инвестиция и тяхната печалба са гарантирани, тъй като те ще имат фиксирана гарантирана цена, на която енергията, произведена от тези вятърни електрически централи, ще бъде изкупувана от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ по договори за разлика. Така че изобщо не се притеснявайте за инвеститорите, тяхната и инвестиция, и печалба са напълно гарантирани. Благодаря Ви.

Отзад напред. Господин Тодоров, аз не се притеснявам. Трябва да се притеснява държавата, защото, когато имаме управляващи като тези хора от сглобката, наистина притесненията започват да идват в повече. Господин Петров, да, прав сте. Аз недоумявам защо тук имаме представителство на Партия на зелените, които реално трябваше да излязат и от тази трибуна да защитават 180-те вида риба в Черно море, които, разбира се, в момента с поставянето на подобни ветрогенератори част от тях просто ще изчезнат. Пак ще върна топката в Северно море. Там има над 230 вида риба, но има строго определени зони и природни резервати, като примерно островите Фарне, около които не може да се строят подобни паркове. Къде във Вашия законопроект пише къде точно ще се изграждат подобни паркове, на какво разстояние и до каква част от Черно море ще се разпростират те?! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз не подкрепих този законопроект поради две причини. Първата причина е, че е изключително нескопосано написан, изключително неграмотно написан и некомпетентно написан. Почти във всеки един параграф, когато го четях, имах някакви записки с обструкции към него. Втората причина е по-съществена. Втората причина е, че той прокарва лобистки интереси, и ще Ви обясня защо. Идеята му е да бъдат изграждани вятърни електрически централи в Черно море, за което акваторията ни ще бъде давана на концесии, а инвеститорите ще имат регулирана, фиксирана, гарантирана, както искате я наречете, преференциална цена. Откъде накъде държавата ще гарантира цена на едни инвеститори, а на други няма да гарантира за тяхната инвестиция, че и печалбата на всичкото отгоре? Какво стана с идеята за свободния пазар – че всичко трябва да бъде определяно на пазарен принцип? Какво стана с идеята, че не трябва да има регулаторно защитени пазарни участници, че не трябва да има облагодетелствани пазарни участници спрямо други или за сметка на други? Нали затова с тези аргументи изкарахте битовите потребители, българските домакинства, на свободен пазар, защото пазарът трябвало да определя? Нали затова съвсем съзнателно оставихте и ТЕЦ-овете да фалират, защото пазарът трябва да определя коя енергия да бъде купена и коя не? И сега изведнъж ни предлагате един законопроект с регулирана цена. С регулирана цена! Всичко това, при положение че в България има ВЕИ проекти за над 45 хиляди мегавата заявен инвеститорски интерес за изграждане. Ако някой не знае какво означават 45 хиляди мегавата мощности, това е мощността на АЕЦ „Козлодуй“, умножена по 22 пъти. 22 пъти мощността на АЕЦ „Козлодуй“! Има инвеститорски интерес. Причината да не бъдат изграждани е, защото няма капацитет на мрежата. Не може да поеме толкова голяма мощност.

И ако трябва да се работи и да се инвестира в дадена посока, това е само единствено към развитието на мрежата, за да могат тези вече направени инвестиционни проекти за изграждане на ВЕИ мощности да бъдат осъществени, защото те чакат на опашката – стоят и чакат на опашката да бъдат изградени, а не да регулирате и да давате нови преференциални цени на шепа производители. Единствената Ви цел е да усвоите парите по Плана за възстановяване и устойчивост, да си ги раздадете на Вашите фирми и да изградят поредната гнойна пъпка върху Българското Черноморие. Поредната гнойна пъпка върху Българското Черноморие! Че искате и на… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Господин Председател! Глупакът се учи от собствените си грешки, умният човек се учи от грешките на другите, идиотът не се учи от никакви грешки. Сега трябва да си отговорим на въпроса: какви точно са хората, които направиха това гласуване тук в момента и приеха този законопроект, след като вече имаме не един, не два, не три, а много други такива подобни прецеденти, които бяха предприемани през последните 15 години, в резултат на което България беше осъждана? За първи път България беше осъдена през 2016 г. в Съда на Европейския съюз в Люксембург, след това беше осъждана, аз доколкото знам и една бърза проверка, която направих, още три пъти. Но тъй като общите наказателни процедури срещу България за ветрогенератори, изградени по несъответстващ с българското и европейското законодателство начин, на Черноморското крайбрежие са 14, твърде е вероятно, защото някои от тях продължават и в момента, да имаме може би в бъдеще 14 осъдителни присъди срещу България. Все още някои от тях не са натоварени с финансови санкции, защото все пак Европейската комисия разчита от България да изпълнява решенията на Съда. Нашата държава, разбира се, е много ларж в такива моменти. Тя не изпълнява разпорежданията, защото няма да ги платят инвеститорите, както посочи тук господин Тодоров, ще ги плати българският данъкоплатец. Тоест той ще плати далаверата на няколко розови инвеститори тук. И сега, тъй като това нещо се е случило веднъж вече, през 2014 г. е започнала процедурата, през 2016 г. е свършила с първото наказателно производство, което е завършило с осъждане на нашата страна в Съда на Европейския съюз в Люксембург, няма какво да се чудим – същото нещо ще стане тук. Защо? Защото има хора, които просто се държат като идиоти. Просто дори и от собствените си, и от чуждите грешки не се учат. В интерес на истината не трябва да забравяме, че Българското черноморско крайбрежие, особено в северната му част, беше на практика унищожено не само от голямо безконтролно строителство, но и от изграждането на подобни, както българският народи ги нарича, перки. Загрозихте крайбрежието, сега ще загрозите и самото море. Единственото хубаво нещо е, че времето Ви е преброено, а и все пак освен българската законодателна власт има европейско правораздаване и то много скоро, или дори да не е толкова скоро, пак ще има решение в тази посока, и то пак ще бъде осъдително, за съжаление. ((Реплики и смях от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, не мисля, че има морски депутат, който би могъл да подкрепи Законопроекта в този му вид, и то с голямо насилие над себе си. Поради тази причина и аз не го подкрепих. Не взех думата по дебатите. Надявам се между първо и второ четене да бъда по-активен участник, той е много несъвършен, най-меко казано. Докато го четях, си спомних една знаменита реплика на един английски лорд относно секса, който казва, че: „Движенията са срамни, удоволствието мимолетно, а разходите чудовищни.“ Общо-взето това е характеристиката на този законопроект в този му вид. Само за Виа Понтика може да говорим четиридесет и пет минути къде му е мястото, какво е… още много, много несъвършенства. Надявам се наистина между първо и второ четене да се включат сериозни експерти, ако мнозинството иска това нещо изобщо да се появи. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, позволете ми първо да направя процедура. Всъщност тя беше направена от колежката Митова, но не е гласувана – да удължим срока на току-що приетия на първо четене Законопроект за възобновяеми източници в морските пространства, № 49-354-01-127, на максималния възможен – 28 дни.

Благодаря. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 49-354-01-111, внесен от Делян Добрев и Йордан Цонев на 24 октомври 2023 г., приет на първо гласуване на 6 декември 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти“. Комисията подкрепя предложението за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 18 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създават нови т. 2 и 3: „2. икономически оператори и/или съхранители, които имат възможност да предоставят нефт и нефтопродукти и/или разполагат със свободни съдови вместимости за съхраняване на запаси за извънредни ситуации на територията на други държави – членки на Европейския съюз; това право се прилага до 50 на сто от индивидуално определените нива на запаси за съответните категории нефтопродукти и нефт; всяко конкретно делегиране се допуска по искане на задълженото лице след предварително разрешение от компетентните органи на другата държава – членка на Европейския съюз, на чиято територия ще се съхраняват запасите, и последващо разрешение от агенцията; отговорността на икономическите оператори и съхранителите за вида, количеството и качеството на приетите за съхраняване запаси се определят съобразно законодателството на съответната държава – членка на Европейския съюз, а задълженото лице носи отговорност по съответното национално законодателство; 3. една или повече централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз, които предварително са изявили готовност да съхраняват такива запаси; това право се прилага до 50 на сто от индивидуално определените нива на запаси за съответните категории нефтопродукти и нефт; всяко конкретно делегиране се допуска по искане на задълженото лице след предварително разрешение от агенцията и от компетентните органи на другата държава – членка на Европейския съюз, на чиято територия ще се съхраняват запасите.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Централната структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз, може от свое име и за своя сметка писмено да предлага на агенцията делегиране на съхраняването на част от определените ѝ нива на запаси, при условие че тя разполага със свободни съдови вместимости за съхраняване на запаси по този закон. При постъпване на две или повече предложения те се разглеждат по реда на постъпването им.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 4 има предложение от народния представител Радослав Рибарски, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ДВ, бр. ...) § 11 от преходните и заключителните разпоредби се отменя." По § 5 има предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 53, ал. 2 се създава т. 5: „5. е установено повторно нарушение по чл. 115в.“ 2. В чл. 115в думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „500 000 до 1 000 000 лв.“ и думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 750 000 до 1 500 000 лв.“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Може би големият въпрос е, колеги, защо се стигна до този законопроект? Защо се стигна до поредната промяна, при положение че преди няколко месеца приехме една промяна, която може би дойде от Министерския съвет и която промени структурата на съхранение на нефт и нефтените продукти. Сега обаче в момента връщаме предишното състояние и ние така може в този парламент да си променяме законите всеки месец, всеки два месеца, да опитваме, да пробваме – ама то не става, то няма как да ги съхраняваме, при положение че държавата не е предприела и нужните инвестиции, така че примерно всичко да се съхранява тук при нас. Колеги, това показва следното: че юридическата мощ на тази сглобка е доста притеснителна. Преди малко имахме един законопроект, който беше като приказка, който разказваше какво се случва в държавата, кой какво трябва да направи – една добре разказана история за офшорния вятър, което беше всичко друго, но не и законопроект. Сега в момента управляващото мнозинство ни казва: не, не, ние сбъркахме преди един месец, дайте да върнем старото положение. Само че, ако е за първи път – добре, но спомнете си преди няколко месеца министърът на финансите искаше да облага газа, който преминава през страната. Тогава всички скачаха и казваха: това е най-хубавото нещо, този газ е наш, ние можем да си правим с него каквото искаме, каквато си поискаме цена да му слагаме. Дори това не знаеха такса акциз ли ще бъде, какво ще е. Ние ги предупредихме от БСП, че това е глупост и единственият ефект ще бъде фалит на „Булгартрансгаз“. Усетиха се – промениха го. Този законопроект е абсолютно същото. Аз не знам кои са експертите, кои са добрите юристи – „Демократична България“ ли, в Промяната, в ГЕРБ, но колеги, това е поредното доказателство, че ние, по-скоро Вие в този парламент не знаете какво правите. Тук сме на проба-грешка. Най-добре е това, което Ви предложихме преди няколко месеца, просто в енергетиката не предлагайте абсолютно нищо, за да не се налага да го поправяме след две-три седмици и да връщаме старото положение. Молбата ми е… Това е поредното доказателство, че отново се връщаме на нещо, което е било прието преди нас. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма как да не бъда по-остър от колегата, който току-що се изказа – Драго Стойнев, и да попитам. Кои са трите имена и ЕГН на „експертите“, които разиграват българската икономика, разиграват чуждестранните инвеститори и ни карат през ден да приемаме закони и поправки на законите?

Асен Василев.

Кой е министърът, който е предложил? Незабавно му искаме оставката…

Асен Василев.

…тъй като внася хаос в запасите от нефт и нефтени продукти в Република България. Кои са те? Кой е гласувал? Това е сглобката, която гласува този закон през октомври 2023 г., внасят поправки през декември, след месец и половина, след като от тази трибуна и други колеги, и лично аз Ви предупредихме. Казахме ли Ви, че няма възможност и не е възможно за една година сто процента от запасите да остават в България. Казах ли Ви го? Не аз, на основата на разчети. Казах ли Ви, че не може и 50% да се постигнат след три месеца? Казах ли Ви, че това ще доведе до хаос в запасите и върху работата не само на една рафинерия, а има и други рафинерии в България освен тази, срещу която сте се насочили? Точно другите рафинерии Ви дръпнаха ушите и Ви казаха, че сте направили голям гаф, тъй като Вие, които гласувахте тук, и Ви предупредих, че ще струва стотици милиони, те Ви накараха сега да промените Закона, защото няма как да инвестират по между три, четири, петстотин милиона лева, за да изпълнят тази налудничава мисия. Това е наистина един признак как не трябва да се работи – всичко подчинено на някакви антируски закони, които приемате, които всъщност тези антируски закони нанасят щети на България. Тук не защитаваме ние, казвате: Вие Русия – ние защитаваме интереса на Европейския съюз и на България, тъй като приемате закони без никакви разчети, които нанасят вреди на българските предприятия, независимо кой е собственикът. Ето, ще Ви кажа: „Нюзуик“ от 17 януари 2024 г. – „Нюзуик“ от оняден. Преводът е мой и се подписвам: „Сега е напълно ясно – пише „Нюзуик“ онзиден, че Русия победи режима на западните санкции, които трябваше да съсипят нейната икономика и да я принудят да се изтегли от Украйна.“ „Нюзуик“ пише: „Вместо да се срине, Руската икономика расте бързо. Руският брутен вътрешен продукт се увеличи с впечатляващите 5,5% през третото тримесечие на 2023 г. Руснаците се справят по-добре от тези, които им наложиха санкциите.“ Тоест Европейската комисия и подтичващите тук пудели в България наложиха санкции, които съсипват Европа. Германия е в хаос – стачки в транспорта, проблеми в индустрията, 19% спад в ключови отрасли на икономиката. Русия ще има над 3% растеж миналата година – 2023 г. Вие предприемате тук със запасите, със санкции, които съсипват европейската икономика и съсипват България. Така че тези, които са се подписали тук – предупредихме ги от парламентарната трибуна, да се дадат имената на експертите – уволнения или оставки, защото разиграват българския парламент и нанасят вреди. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Гечев, аз за имената. Между другото, това предложение за стоте процента съхранение на горивата в България, заедно с онова другото – за 20 лв. върху мегаватчас при преноса на руски газ през България, бяха в едно и също предложение. Аз съм свидетел как пристигнаха по имейла от Министерството на финансите – не съм вносител тогава, но съм свидетел как пристигнаха по имейла от Министерството на финансите, тоест лицето, което търсите и на което искате оставка, би трябвало да бъде Асен Василев. Благодаря.

Професор Гечев, не знам защо си позволявате да разпространявате руска пропаганда, и то от тези говорители на Путин, в лицето на „Нюзуик“? Значи, не мога да Ви разбера как може в храма на евроатлантизма – България, Вие да прокарвате политиките на Путин и да обяснявате, че войната се губи от Украйна. Нещо повече, че санкциите не работят, още повече пък, че руската икономика върви напред. Много Ви моля, сигурен съм, че преводът Ви на „Нюзуик“ не е точен, той е с обратен знак. Разпространявате лъжи. Другото, което не трябва да казвате и да не премълчавате, много добре знаете, че вносител на това безумие, което Вие посочвате за такова, е човекът, известен повече в последните седмици с гешефта си, свързан с имот на „Чаталджа“ – купил, продал, спечелил няколко милиона, няма никакво значение, това е виновникът. Но в крайна сметка пък, друг такъв гешефтар с имоти, който си купил декар в София за 100 лв., той направил проучване, за да оправдае този гешефтар. И за сметка на това пък един друг, който братовчед му е шеф на Финансовата дирекция и заместник-кмет в община Горна Оряховица, той пък печели случайно няколко десетки милиона. Това са нещата. Но моля Ви, бъдете коректен към евро-атлантическата – щях да кажа „тълпа“, евро-атлантическото мнозинство в парламента.

Благодаря, господин Председател. И аз, професор Гечев, съм пък много впечатлен от възторга Ви от икономическия ръст на Русия по време на война. Вие преподавате на студенти, може би знаете, че икономическият ръст на фашистка Германия е още по-впечатляващ по време на войната. Той е двуцифрен. Така че това не знам какво доказва. Да, европейските мерки срещу Русия, санкциите, очевидно не са това, което очаквахме да бъдат, но да ги няма ли, какво?

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Добрев, все пак през Вашата комисия сте гласували това.

Не, Икономическата.

Не сте Вашата комисия, но Вие гласувахте ли в пленарната зала? Гласувахте. Ами, Вие гумен печат ли сте на сглобката?! Докога народните представители ще бият печат? Вие сте бивш министър, не ги ли разбирате тези работи по енергетика? Защо гласувахте със зелено, кажете ми?! Защо Вие и Вашите колеги гласувате, когато тук Ви даваме разчети, че това няма да стане – с най-добри чувства, не за да пречим на Закона. Даже и сега ще Ви кажа. Тези проценти, които ще са в чужбина – 70%, дали има значение дали запасите са в Швеция, или в Австрия? Според вносителите няма значение. Значи, в случай на беда ние ще прекарваме петрола примерно – дали от Швеция, или от Австрия, за вносителите няма значение. Дали не е по-лесно да са в Австрия, в Гърция или в Румъния? Дали не е по-добре ние да си изградим такива мощности и да можем да си имаме резерви в България, но за това не мисли никой? Така че този закон, който гласуваме днес, за стотен път показва, че сглобката нарежда на парламентаристите си и те безропотно гласуват, без да си давате сметка за последиците, които най-приятелски и колегиално Ви изнесох. И това не е единственият закон. Иначе, сарказмът на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ е много добър. А колкото до войната за Германия, аз не виждам каква е разликата – тя и цяла Европа си впрегна мощностите да доставя оръжие на Украйна, в това число и Съединените щати, само че в Съединените щати растежът все пак ще е 2%, миналата година Европа лази по дъното, а Германия затъва – най-активната по доставка на оръжие. Така че един приятен ден Ви желая!

Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване допуск на господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието.

Благодаря. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване, № 49-302-01-72, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване, № 49-302-01-72, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2023 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на правосъдието: господин Георги Николов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в „Съвет по законодателство“, госпожа Емилия Александрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Катя Панова – държавен експерт в отдел „Сътрудничество по наказателноправни въпроси“. Законопроектът беше представен от господин Георги Николов, който посочи, че приемането на Законопроекта ще позволи на български съдебни органи да прецизират издаването и изпълнението на европейски заповеди за разследване като инструмент на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, като промените произтичат от необходимостта да се съобрази националното законодателство с Решение на Съда на Европейския съюз от 11 ноември 2021 г. по дело С-852/19, Иван Гаванозов, и Решение на Съда на Европейския съюз от 16 декември 2021 г. по дело С-724/19. Според тълкуването на Съда в българското законодателство липсват механизми, чрез които засегнатите лица могат да оспорват пред съд в издаващата държава материалноправните основания за издаването на Европейска заповед за разследване, а така също законосъобразността и необходимостта от извършваните действия за събиране на доказателства, както и да искат подходящо обезщетение, в случай че тези действия са били разпоредени или изпълнени незаконно. Добави се, че Решението по дело С-724/19 изисква прецизиране на разпределението на компетентността между органите, които могат да вземат решение относно издаването на Европейска заповед за разследване в досъдебното производство, което да съответства на компетентността им според националното законодателство да разрешават или да разпореждат действия по събиране на доказателства в тази фаза на наказателния процес. Господин Николов допълни, че с предложените промени ще бъде преодоляна практическата невъзможност български съдебни органи да издават или изпълняват Европейска заповед за разследване като инструмент на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, което се основава на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения. С предлаганите допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ще се гарантира, че към процесуално-следствените действия, посочени в европейски заповеди за разследване, по силата на субсидиарното приложение на НПК ще се прилагат правни средства за защита, равностойни на предвидените при сходен национален случай така, както изисква чл. 14, ал. 1 от Директивата. В заключение, се отбеляза, че с приемането на Законопроекта ще се гарантира и изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси и от чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По Законопроекта се проведе и публично обсъждане на основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като той съответства и на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване, № 49-302-01-72, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2023 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване, № 49-302-01-72, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2023 г. На заседание, проведено на 18 януари 2024 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване. Тук ще отворя една скоба, на база вчерашните мотиви, тиражирани на тема работата на Комисията, вижда се как Комисията работи качествено и в срок. От името на вносителя Законопроектът се представи от Георги Николов, заместник-министър на правосъдието. Причините, които налагат приемането на предложения проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване, са продиктувани от спешната необходимост да се съобрази националното законодателство с решение на Съда на Европейския съюз от 11 ноември 2021 г. Производствата пред Съда са били образувани по преюдициални запитвания на Специализирания наказателен съд, който е закрит, между другото, по повод издаването в съдебното производство на Европейска заповед за разследване за претърсване и изземване на документи в жилище и офис на свидетел по делото и за неговия разпит чрез видеоконференция, и по повод издадена от прокурор в досъдебното производство Европейска заповед за разследване за предоставяне на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения. Със Законопроекта се цели да се преодолее практическата невъзможност българските съдебни органи да издават или изпълняват Европейска заповед за разследване и да се създадат ефективни правни средства за защита при издаване и признаване на Европейска заповед за разследване, както и възможност да се иска обезщетение, в случай че те са били разпоредени или изпълнени незаконно. С предлаганите изменения се цели ясно да се разграничат хипотезите на издаване на Европейска заповед за разследване с цел обезпечаването на вещи като доказателства по наказателно производство и обезпечаването на вещи с цел конфискация. Предвижда се административните органи също да издават Европейска заповед за разследване. Обвиняемият и пострадалият на досъдебното производство, както и страните в съдебната фаза са извън обхвата на предвижданата защита, тъй като в НПК за тях са предвидени ефективни правни средства за защита. Действията по разследване с използването на специални разузнавателни средства не попадат в обхвата на предложенията, тъй като законосъобразната им употреба подлежи на контрол по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. В разискванията народните представители отправиха множество конкретни въпроси по предложения законопроект относно неговата цел и обхват, както и съобразяването му с действащото законодателство. Господин Вълчев постави въпроси относно разграничаването на възможностите за издаване на Европейска заповед за разследване по наказателни и административнонаказателни производства и относно процесуалното качество на третите лица в тези производства. Господин Рашков изрази мнение, че Законопроектът отразява разлики с националната правна система, като акцентира на това, че в българското законодателство понятието „разследване“ е с утвърдено значение за наказателното производство и е уредено само в НПК, поради което е неприемливо неговото използване и в административнонаказателното производство. Разследването е комплексно понятие и не се изчерпва само с искане от чужда държава да извърши определено действие. За подобно искане и взаимодействие с държави членки и не само с тях има действаща и в момента регламентация. В тази връзка предложеният законопроект повтаря съществуващи правни норми в НПК, следователно Законопроектът урежда уредена материя. Осъдителното решение и съответната директива могат да намерят своето място чрез изменения и допълнения в действащите нормативни актове, където материята е кодифицирана. Госпожа Нинова посочи, че ще се въздържи от подкрепа по Законопроекта, защото той не е съобразен с националното законодателство на Република България и внася противоречия със съществуващи закони. Господин Чорбов отбеляза, че мотивите към Законопроекта са неясни по отношение целта на предложения проект на закон и липсата на данни за направен анализ, сочещ необходимостта от изготвянето му. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване с 2 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ Комисията предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване, № 49-302-01-72, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е в насока, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ изразяваме желание да внесем предложения между първо и второ четене на този законопроект, които да дадат по-добра защита на лицата, срещу които е издадена Европейска заповед за разследване, съобразно Законопроекта и приложимите в него процедури. Казвам го само и единствено за да препятстваме евентуалното му приемане днес и на второ гласуване в едно пленарно заседание. Благодаря.