1 февруари 2024 г.

Господин Председател, не за първи път историята бива изнасилвана от тази парламентарна трибуна и това е моментът, в който е редно да се даде отговор на фалшификацията, която се извършва за пореден път. Преди да започнем да говорим патетично, защото тази тема няма как да не бъде коментирана с емоция, искам да покажа това, което всъщност беше почетено от една част от присъстващите тук, в тази зала. Защото, уважаеми сънародници – сега на Вас говоря, това, което беше почетено, беше паметта на хората, на тези невинни жертви, както беше току-що изречено в предходната декларация, но няма да я коментирам, а ще говоря друго – беше почетена паметта на хората, извършили ето това! (Показва ксерокопие.) Вижте го внимателно! Надявам се да се вижда! (Реплика: „Не се вижда!“) Отрязани глави! Така. Беше почетена паметта на тези, които извършиха ето това! (Показва.) И тъй като тук има текст, и тъй като това е исторически документ, сега ще Ви го прочета, уважаеми сънародници: „Отрязаните глави на убитите партизани Желязко Кърмов – Йозо, Стойчо Аврамов – Миневски, Иван Пашинов от отряд „Христо Ботев“. Сега тук присъстващите може да не ги виждат, но камерата със сигурност фиксира това, което се вижда. Ще Ви ги покажа още веднъж. Ето това почетохме в момента ние – убийците, главорезите, избили или осъдили на смърт 3055 човека в периода 1941 – 1944 г. За сравнение Народният съд осъжда на смърт 2730 човека. 2730 човека, осъдени от Народния съд. 3055 човека, в по-голямата част от тях – с отрязани глави. Много малка част са екзекутирани, изключително малка част са екзекутирани – между другото, тогава от Закона за защита на държавата. Тези хора, които са убити и чиито глави са разнасяни по улиците и по площадите на България, са били антифашисти. Техните убийци са хора, които са участвали в обратната страна тогава. Можем да спорим много за това дали в България е имало класически фашизъм или не. До момента българската историография няма конкретен отговор на този въпрос, но едно е ясно – имало е много ожесточена гражданска война. В тази гражданска война са падали жертви и от едната, и от другата страна. Азбучна истина е, че когато гражданската война завърши, в нея няма нито победители, нито победени. Азбучна истина е, че ако една държава, един народ по-скоро – ако един народ иска да затвори раните от гражданската война, той трябва да почете и едните, и другите жертви. Ще дам пример с една от най-кървавите граждански войни в Европа, която, между другото, завършва две години преди началото на нашата, слава богу, не чак толкова кървава, но не по-малко разделяща ни наша, вътрешна гражданска война – Испанската гражданска война от 1936-а до 1939 г. В нея загиват повече от 1 милион испанци. След победата на франкистките сили, които са откровено профашистки, в Испания е наложен откровено тоталитарен профашистки режим, който управлява до края на 70-те години. Това налага международна изолация на Испания. Франко изпраща милиони в трудови лагери, милиони в концлагери, милиони емигрират – във Франция и в Португалия, където още е възможно. Но какво прави този същият кървав, определено кървав диктатор, всепризнат диктатор? Едно от нещата, които той прави първо, след като побеждава в Гражданската война, осъзнавайки – точно това, е да изгради един общ пантеон, който е в Долината на падналите, където са дадени най-много жертви и където загиват няколкостотин хиляди души в кървавите битки за Мадрид, които продължават три години, в този пантеон са погребани заедно и франкисти фалангисти, и комунисти републиканци. И там няма разделение, между другото. Който е ходил там, пък и да не е ходил, достатъчно е да провери в интернет – знае, че отгоре има един-единствен надпис: „Те паднаха за Родината!“ Защото Франко много добре е осъзнавал, че и едните, и другите са имали една родина и за нея са се борили в зависимост от своите виждания и своите идеали. Когато осъзнава, че идва вече последният му час, Франко прави още нещо, което наистина вече поставя края, последната точка на разделението в испанското общество. Той пожелава да бъде погребан там заедно, редом с костите на тези, които са стреляли срещу него, тези, които са искали неговата смърт. Това помага на Испания да преживее чудовищното разделение, което е имала тя – над 1 милион жертви. При нас, нека още веднъж да повторя: 3055 убити и екзекутирани партизани, антифашисти, ятаци, изгорени живи, изнасилвани, разчленявани, насичани на парчета като малките братчета Васил и Сава Кокарешкови в Белица, като ястребинчетата, за които беше четена декларация, чиито убийци сега бяха почетени тук със ставане на крака. Отдавам го, разбира се, това нещо на липсата на елементарна историческа грамотност, защото последните 35 години затлачиха българското историческо съзнание с много шлака и помия. Затова не обвинявам никого тук. Просто ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, както винаги, сме длъжни да кажем истината. Нищо, че тази истина е обругавана, скривана и фалшифицирана много често. След това 2730 осъдени на смърт от Народния съд, още с доживотни присъди. Безспорен факт е – има много невинно осъдени, просто защото те са били на обратната гледна точка. Факт! Както е факт, че по същия начин е имало много невинни, осъдени преди 1944 г. В този момент една мъдра нация, един мъдър народ, който иска да има бъдеще, а не непрекъснато да се вглежда в миналото и да чопли раните си, прави следното, и ние това нещо сме го предложили още преди десет години в програмните документи на ВЪЗРАЖДАНЕ, в самото начало, когато учредихме нашата организация през 2014 г., го написахме: на България е нужен Ден на националното помирение. Ден, в който всички заедно да станем и да почетем както жертвите на режима преди 1944 г., така и жертвите на режима след 1944 г. И тогава ще станем и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото, запомнете, уважаеми сънародници: когато се почитат само едните жертви, това означава, че другите не са жертви, това означава, че гражданската война не е свършила, защото някой бълнува, че е можел и че е постигнал победа в гражданската война. В гражданската война няма победители, има само победени. Сега, когато една част от залата става тук, една друга част от българския народ в момента роптае заради погазената справедливост, заради паметта на ястребинчетата, заради паметта на децата от Белица, заради паметта на всички, които тогава се бориха срещу фашисткия режим в Европа, а не само в България. И сега трябва да си зададем въпроса: ставайки на крака тук, почитайки такива хора – рязали глави, да ги покажа още веднъж, колкото и да е неудобно, не реабилитираме ли фашизма всъщност? Всъщност това, което се случва в момента в последните години, не е ли точно това – една реабилитация на фашизма? Точно поради тази причина ние призоваваме за пореден път да има Ден на национално помирение – ден, в който да се почитат жертвите на кървавата, макар и необявена гражданска война в България, която започва още през 1918 г. с Войнишкото въстание и приключва тогава с присъдите на гражданския трибунал от Народния съд. И още нещо, понеже беше казана една много често тиражирана лъжа. Видите ли, Нюрнбергският процес бил осъдил 24 човека само, от които 12 на смърт! Лъжа! Нюрнбергският процес е само и единствено за висшите нацисти и там са съдени ръководителите на нацистката държава. Както е и в България, трибуналът на Народния съд има няколко състава. Единият от тях съди регентите, за които беше споменато преди малко, други съдят редовите главорези, трети съдят средния състав тогава на администрацията на Царството преди 1944 г. Има различни състави. В Германия – просто да кажа, за сведение на хората, пак повтарям още веднъж, които не са виновни, че са исторически неграмотни, но такава е ситуацията в последните 35 години – пропагандата и шлаката задръстиха общественото съзнание и всички комуникационни канали, са издадени повече от 40 000 смъртни присъди! Същият процес се случва във Франция, където пък разправата с колаборационистите е още по-жестока и брутална! Там има над 60 000, включително и такива, които са убити без съд и присъда! Ако ги сметнем пропорционално спрямо общия брой на населението, ще видите, че процентът е един и същ. Във всяка една европейска държава има такива народни съдилища, които, между другото, са взети като решения да се осъществят още на конференцията в Ялта в началото на 1945 г., включително с решения на Труман, тоест на Рузвелт и на Чърчил, тоест това е решение на всички съюзници. И когато се случва Народният съд, тогава ще Ви припомня, че тук в България има съюзническа контролна комисия, в която участват и представители на Великобритания, и представители на Франция, и представители на Съединените американски щати, и всички те одобряват тези присъди, така че това трябва да се знае! Не трябва да се лъже, историята не може да бъде подменена и докато има един човек, който помни историята, тя ще бъде казвана такава, каквато е, колкото и да не се харесва, а тези снимки (показва) са част от историята! И колкото пъти бъдем провокирани с подобни изкривявания и фалшификации на историята, толкова пъти ще ги показваме – до момента, в който не погребем веднъж завинаги миналото, не зачеркнем историческите разделения, не погледнем напред към бъдещето заедно и обединени в името на обединена България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Декларация на парламентарната група на ГЕРБ-СДС по повод на 1 февруари – Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден през 1945 г. така нареченият Народен съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, общественици. Присъдите са изпълнени в същия ден и цветът на нацията е безмилостно избит! За демократичната общност в България 1 февруари олицетворява престъпната същност на комунистическия режим, наложен с помощта на окупационната Червена армия, струвала на Отечеството ни над 130 млрд. лв. и откъсването ни за половин век от свободния свят. През всичките 34 години на прехода БКП – БСП не се извини, а в случая излезе, както видяхте, и не се покая за зверствата на комунизма, за лагерите на смъртта, за погубените животи и съдби, за срамния Възродителен процес! Нещо повече – продължават опитите за изопачаване, неглижиране и фалшифициране на историята ни в този черен период! Тези опити са позор в държава – членка на Европейския съюз, приела ценностите на демократичния свят и осъдила режима като престъпен със закон, приет в Тридесет и седмото народно събрание! Днес СДС и ГЕРБ ще отидем за поредна година на черната стена при НДК, за да почетем невинните жертви на режима. Призоваваме неговите наследници, които излязоха, повтарям, от БКП – БСП, да опитат силата на покаянието и поне в душите си да поискат прошка, и да се смирят! Това няма да върне времето назад, но ще им помогне да осъзнаят, че убийствата и терорът нямат давност нито по човешкия, нито по Божия закон. Ние няма да забравим избитите и винаги ще почитаме паметта им не само на 1 февруари, но и в лагерите на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч, в Скравена, Белене, както и във всички комунистически лагери в България. Поклон пред невинните жертви на комунизма! Знам, че не могат да се правят коментари по декларации от други парламентарни групи, но искам да кажа на уважаемия господин Костадинов, че 23 август е ден за почит на жертвите на всички режими, включително и на нацисткия режим. Всяка година аз поднасям венци, но не съм видял Ваши представители да поднасят венци на тези, които са били жертва както на нацисткия, така и на комунистическия режим. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 48, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да включите като т. 2 от днешния дневен ред Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс със сигнатура № 49-302-01-55. С оглед на важността и спешността на Законопроекта и въвеждането на Директива 2012/13 и образуваната процедура за нарушение 2021/2098 по описа на Европейската комисия се налага спешността ѝ. Благодаря Ви.

Прегласуване!

Благодаря Ви, господин Председател. Както винаги преди второ четене, с Ваше позволение ще направя процедура на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за достъп в залата на Димитър Радев – управител на Българската народна банка, Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, и Методи Методиев – директор на дирекция „Европейски въпроси и политики“.

„Закон за Българската народна банка.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа. По чл. 1 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. По чл. 2 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2, като в ал. 1 след думата „съюз“ думите „(ОВ, C 202 от 7 юни 2016)“ се заличават, а след думата „банка“ думите „(ОВ, C 202 от 7 юни 2016)“ се заменят с „наричан по-нататък „Устава“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. (1) В съответствие с член 127, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и без да се засягат пряко приложимите разпоредби на Договора на Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Устава, основните задачи на Българската народна банка са да: 1. участва в определянето и осъществяването на паричната политика на Евросистемата; 2. осъществява валутни операции в съответствие с разпоредбите на чл. 219 от Договора за функционирането на Европейския съюз; 3. държи и управлява официалните резерви в чуждестранна валута на Българската народна банка; 4. насърчава нормалното функциониране на платежните системи. (2) Българската народна банка регулира наличното парично обращение в страната, емитира и пуска в обращение евробанкноти и евромонети в страната след съответното разрешение или одобрение от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) в съответствие с чл. 128 от Договора за функционирането на Европейския съюз. (3) Българската народна банка, с цел поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, регулира и осъществява надзор върху дейността на кредитните институции (банките) в страната съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ, L 287/63 от 29 октомври 2013 година), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1024/2013“, и Закона за кредитните институции. (4) Българската народна банка упражнява и макропруденциален надзор върху кредитните институции в страната съгласно Закона за кредитните институции и в съответствие с правото на Европейския съюз с цел поддържане стабилността на банковата система. (5) Българската народна банка съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи в съответствие с правото на Европейския съюз. (6) Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електронни пари в страната съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи. (7) Българската народна банка изпълнява функцията на орган за преструктуриране съгласно Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и национален орган за преструктуриране съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ, L 225/1 от 30 юли 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 806/2014“. (8) Без да се засяга чл. 5.1, изречение първо от Устава, Българската народна банка осъществява статистическа дейност, свързана с изпълнението на функциите ѝ и като част от националната статистическа система, и подпомага ЕЦБ при събирането на статистическа информация с цел осъществяването на задачите на ЕСЦБ. (9) Българската народна банка извършва изследователска дейност, насочена към подпомагане изпълнението на задачите ѝ.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават, а след думата „представляваща“ се добавя „служебна“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, като навсякъде в текста думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. Глава втора „Независимост“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. Глава трета „Отчетност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. По чл. 7 има предложение на народните представители Цончо Ганев, Борис Аладжов и Димо Дренчев, № 49-454-04-9: „В чл. 7 се добавя нова ал. 4: „(4) Управителят на Българската народна банка се изслушва от Народното събрание четири пъти годишно по въпроси на паричната и надзорната политика на Евросистемата и Европейската централна банка.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като: „1. В ал. 1 думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Без да се засягат чл. 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 15 от Устава, Българската народна банка представя на Народното събрание консолидиран финансов отчет заедно с одиторския доклад по ал. 6 и отчет за изпълнението на бюджета си в срок не по-късно от 30 юни на следващата година, както и два пъти годишно отчет за своята дейност, в който прави преглед и оценка на дейността си през предходния период.“ 3. В ал. 5 след думата „публикува“ се добавя „на интернет страницата си“. 4. В ал. 7 думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. 5. В ал. 8 думите „Отчетите за разходите“ се заменят с „Отчетите по бюджетните разходи“, а думите „Отчетът за разходите“ се заменят с „Отчетът по бюджетните разходи“.“ Глава четвърта „Основен капитал и резерви“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. Глава пета „Структура и управление“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. По чл. 12 има предложение на народните представители Тошко Йорданов, Станислав Балабанов и Павела Митова, № 49-454-04-8: „Чл. 12, ал. 4, т. 6 се изменя, както следва: „6. Член на Управителния съвет не може да бъде лице, което предходните 5 години е било член на ръководен или контролен орган на политическа партия или член на политическа партия.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като: „1. В ал. 1 думите „член 14, § 2“ се заменят с „чл. 4.2“, а думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „по смисъла на чл. 14, § 2“ се заменят със „съгласно чл. 14.2“, а думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. 3. В ал. 3, изречение първо думите „подуправител или на друг“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като: „1. В т. 3 и 4 думите „на разпоредбите на“ се заличават. 2. Точка 7 се изменя така: „7. открива и закрива клонове и териториални подразделения на банката в страната и представителства в чужбина;“. 3. В т. 10 думите ,,на разпоредбите на“ се заличават. 4. В т. 11 и 12 думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. 5. В т. 19 думите „разпоредбите на“ се заличават. 6. В т. 23 думите „на разпоредбите на“ се заличават.“ По чл. 18 има предложение на народните представители Цончо Ганев, Борис Аладжов и Димо Дренчев, № 49-454-04-9: „В чл. 18 се създава нова ал. 6: „(6) За заседанията на Управителния съвет на Българската народна банка се води пълна стенограма, която се съхранява безсрочно в архива на банката. Пет години след датата на провеждане на заседанието стенограмата се публикува в уебсайта на БНБ.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, като: „1. В ал. 5 изречение второ се изменя така: „Информация за решенията на Управителния съвет се публикува на интернет страницата на банката, освен когато решенията съдържат служебна, банкова, професионална, търговска или друга правнозащитена тайна. 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Управителният съвет може да приема решения неприсъствено, ако всички членове са съгласни с решението и подпишат протокола. В случай на отсъствие поради болест на някой от членовете или при заявено наличие на интерес по ал. 4 неприсъственото решение се счита за прието със съгласието на останалите членове на Управителния съвет и подписването на протокола от тях.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Чл. 19. Управителят на Българската народна банка осъществява цялостното ръководство на банката, участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз в съответствие с чл. 127, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и представлява банката в страната и в чужбина, без да се засяга чл. 6 от Устава. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, като навсякъде в текста думите „на разпоредбите на“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, като в ал. 2 накрая се добавя „по вътрешен одит“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. (1) Без да се засяга чл. 37 от Устава, служителите на Българската народна банка са длъжни да пазят в тайна преговорите, сключваните сделки, размера на депозитите и операциите на клиентите, сведенията, получавани от банката, както и всички обстоятелства по работата на банката и нейните клиенти, които представляват служебна, банкова, професионална, търговска или друга правнозащитена тайна или информация, свързана с ЕСЦБ, включително след прекратяване на трудовото им правоотношение. (2) Служебна тайна е информацията, свързана със системите за физическа защита и информационна сигурност на банката, както и други факти и обстоятелства, нерегламентираният достъп до които би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или на друг правнозащитен интерес, определени от управителя на Българската народна банка съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. Глава шеста „Парична единица, банкноти и монети“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, като в ал. 1 думите „(ОВ, L 139 от 11 май 1998 г., стр. 1)“ се заменят с „наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98“, а в ал. 3 думите „разпоредбите на“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, като в ал. 1 след думите „емитирането на евромонети“ се добавя „(ОВ, L 201/135 от 27 юли 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 651/2012“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, като думите „разпоредбите на“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, като в ал. 1 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно емитирането на евромонети“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) Българската народна банка е национален център за анализ в Република България съгласно чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета от 28 юни 2001 година за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране (ОВ L 181/6 от 4 юли 2001), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1338/2001“, като при изпълнение на функциите си Българската народна банка действа в съответствие с правото на Европейския съюз. (2) Българската народна банка извършва в съответствие с правото на Европейския съюз експертна оценка на чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, като: „1. В ал. 1, изречение първо думите „и евромонети“ се заличават. 2. В ал. 3 думите „разпоредбите на“ се заличават, а думите „Европейската централна банка“ се заменят с „ЕЦБ“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, като: „1. В ал. 1, изречение първо след думите „негодни за употреба евромонети“ се добавя „(ОВ, L 339/1 от 22 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1210/2010“. 2. В ал. 3 думите „разпоредбите на“ се заличават. 3. В ал. 5 думите „разпоредбите на“ се заличават, думите „Европейската централна банка“ се заменят с „ЕЦБ“ и думата „евробанкноти“ се заменя с „евромонети“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, като в ал. 1 думите „на разпоредбите на“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36. „Глава седма – Парична политика“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, като в ал. 1 думите „разпоредбите на“ се заличават, а думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, като: 1. В ал. 1 думите „глава IV“ се заменят с „глава четвърта“, а думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. 2. В ал. 2 думата „кредит“ се заменя с „кредитна операция“; думите „чл. 18, параграф 1, второ тире“ се заменят с „чл. 18.1, второ тире“, а думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. „Глава осма – Управление на резервни активи на БНБ“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, като думите „разпоредбите на“ се заличават. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40: „Чл. 40. (1) При управление на своите резервни активи Българската народна банка има право да: 1. купува, продава и сключва други сделки със злато и други благородни метали; 2. купува, продава и сключва други сделки с чуждестранна валута; 3. открива и поддържа сметки и предоставя депозити при международни финансови институции и организации, чуждестранни централни банки, международни централни депозитари на ценни книжа и други чуждестранни банки извън страната; 4. купува, продава или сключва сделки с ценни книжа и други финансови инструменти; 5. извършва кредитни операции срещу висококачествено финансово обезпечение. (2) Българската народна банка може да използва всички средства, обичайно ползвани за извършване на сделките и операциите по ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42. „Глава девета – Управление на чужди активи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. Предложение на народния представител Цончо Ганев, Борис Аладжов и Димо Дренчев. Чл. 43 се допълва така: След думите „различни от“ се добавят думите „монетарно злато“, след което текстът придобива следния вид; „В съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз Българската народна банка предоставя на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от монетарно злато, валутата на държавите членки, евро и резервни позиции на МВФ и СПТ, до размер, определен съгласно член 30 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43: „Чл. 43. В съответствие с правото на Европейския съюз Българската народна банка предоставя на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки, евро и резервни позиции на Международния валутен фонд и Специални права на тираж, до размер, определен съгласно чл. 30 от Устава.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, като в ал. 1 думите „разпоредбите на“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, като думите „в ценни книжа“ се заличават. „Глава десета – Взаимоотношения с държавата“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, като в ал. 2, т. 3 абревиатурата „ДЦК“ се заменя с „държавни ценни книжа“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47. „Глава единадесета – Взаимоотношения с банките“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета. По чл. 48. Предложение на народния представител Цончо Ганев, Борис Аладжов и Димо Дренчев. „Чл. 48. (1) се допълва така: След думата „ликвидност“ се добавят думите „срещу висококачествено финансово обезпечение“, след което текстът придобива следния вид: „Българската народна банка може да предоставя на платежоспособна банка спешна подкрепа за осигуряване на ликвидност срещу висококачествено финансово обезпечение, което включва само: 1. злато и други благородни метали; 2. парични вземания, вземания в злато и в други благородни метали от чуждестранни централни банки на държави, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг; 3. парични вземания, вземания в злато и в други благородни метали от международни финансови институции и организации, чуждестранни банки и чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг; 4. дългови инструменти, емитирани от чуждестранни централни банки на държави, чиито дългови ценни книжа са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг; 5. дългови инструменти, емитирани от държави, международни финансови институции и организации, чуждестранни банки и чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг и които са платими в свободно конвертируема валута, с изключение на дълговите инструменти, дадени или получени като обезпечение.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, като думите „на разпоредбите на“ се заличават. „Глава дванадесета – Взаимоотношения с други лица“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, като в ал. 1 думите „в ценни книжа“ се заличават. „Глава тринадесета – Статистическа дейност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, като: 1. В ал. 1 думите „член 5, параграф 1“ се заменят с „чл. 5.1“, а думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. 2. В ал. 3 думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. „Глава четиринадесета – Финансова отчетност и изпълнение на бюджета на Българската народна банка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, като в ал. 1 думите „на разпоредбите на“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. „Глава петнадесета – Други разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, като в ал. 2 думите „на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, като ал. 1 се изменя така: „(1) Освен в предвидените в този закон случаи Българската народна банка не може да: 1. отпуска кредити или да купува ценни книжа или други прехвърляеми инструменти; 2. поддържа каквито и да е депозити при местни лица.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. „Глава шестнадесета – Административнонаказателна отговорност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, като ал. 4 се изменя така: „(4) Глобите и имуществените санкции по ал. 1 и 2 се налагат и за нарушения на Регламент (ЕО) № 974/98, Регламент (ЕО) № 1338/2001, Регламент (ЕО) № 2182/2004 на Съвета от 6 декември 2004 г. относно медалите и символите, подобни на евромонети, Регламент (ЕО) № 2183/2004 на Съвета от 6 декември 2004 г. за разширяване на прилагането на Регламент (ЕО) № 2182/2004 относно медалите и символите, подобни на евромонети, по отношение на неучастващи държави членки, Регламент (ЕО) № 46/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2182/2004 относно медалите и символите, подобни на евромонети (OB, L 17/5 от 22 януари 2009 г.), Регламент (ЕО) № 47/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2183/2004 за разширяване на прилагането на Регламент (ЕО) № 2182/2004 относно медалите и символите, подобни на евромонети, по отношение на неучастващи държави членки (OB, L 17/7 от 22 януари 2009 г.) и Регламент (ЕС) № 1210/2010.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, като думите „чл. 34, параграф 3 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“ се заменят с „чл. 34.3 от Устава“. „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като: 1. В т. 5 след думите „смисъла на“ се добавя „чл. 2 от“. 2. В т. 6 след думите „смисъла на“ се добавя „ чл. 3 от“. 3. В т. 7 думите „§ 1“ се заменят с „§ 1“ и думите „на Съвета от 28 юни 2001 година за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране“ се заличават. 4. В т. 9 след думите „смисъла на“ се добавя „§ 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на“. 5. В т. 10 след думите „смисъла на“ се добавя „чл. 34, ал. 2 от“. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. Възпроизвеждането на пряко приложими разпоредби от правото на Европейския съюз в този закон е само декларативно и е въведено с цел съгласуваност и разбираемост за лицата, за които се отнасят.“ Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Този закон предвижда мерки по прилагането на: 1. Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото. 2. Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета от 28 юни 2001 г. за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране. 3. Регламент (ЕО) № 2182/2004 на Съвета от 6 декември 2004 г. относно медалите и символите, подобни на евромонети. 4. Регламент (ЕО) № 2183/2004 на Съвета от 6 декември 2004 г. за разширяване на прилагането на Регламент (ЕО) № 2182/2004 относно медалите и символите, подобни на евромонети, по отношение на неучастващи държави членки. 5. Регламент (ЕО) № 46/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2182/2004 относно медалите и символите, подобни на евромонети (OB, L 17/5 от 22 януари 2009 г.). 6. Регламент (ЕО) № 47/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2183/2004 за разширяване на прилагането на Регламент (ЕО) № 2182/2004 относно медалите и символите, подобни на евромонети, по отношение на неучастващи държави членки (OB, L 17/7 от 22 януари 2009 г.). 7. Регламент (ЕС) № 1210/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 г. относно установяване на истинността на евромонетите и обработката на негодни за употреба евромонети (ОВ, L 339/1 от 22 декември 2010 г.). „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в допълнителните разпоредби като нов § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Управителят и другите членове на Управителния съвет на Българската народна банка, избрани, съответно назначени до влизането в сила на този закон, продължават да изпълняват мандата, за който са избрани, съответно назначени.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6, като ал. 1 се изменя така: „(1) Българската народна банка издава предвидените в този закон наредби до влизането му в сила.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8, като изречение второ се изменя така: „Член на Управителния съвет, който е декларирал наличие на несъвместимост, е длъжен в едномесечен срок от подаването на декларацията да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта и да представи доказателства за това пред органа по избора или назначаването.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията предлага да се създадат нов § 12 и § 13: „§ 12. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) в чл. 56а, ал. 12 думите „чл. 43, ал. 2, т. 4“ се заменят с „чл. 46, ал. 2, т. 4“. § 13. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн., ДВ, бр. …) в чл. 134, ал. 3 думите „чл. 59а“ се заменят с „чл. 56“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14, като думите „с изключение на § 8 и 11“ се заменят със „с изключение на § 6, ал. 1, § 9 и 11“.

Благодаря, господин Председател. Аз ще взема отношение по чл. 7 и чл. 18, където парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ има направени предложения. В чл. 7 предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ е свързано с това управителят на Българската народна банка да бъде изслушван четири пъти годишно в Народното събрание по въпроси, свързани с паричната и надзорната политика на еврозоната и Европейската централна банка. Целта на това предложение е да се засили отчетността на Българската народна банка по отношение на паричната и надзорната политика, които след евентуалното приемане на България в еврозоната ще бъдат прехвърлени на Европейската централна банка и по този начин българската държава ще загуби суверенитет върху тези основни икономически политики, които трябва да гарантират стабилността на националната валута и спестяванията на гражданите и фирмите. Предвид тази значителна загуба на суверенитет управителят на БНБ трябва регулярно да информира Народното събрание как той чрез участието си в Управителния съвет на ЕЦБ защитава интересите на българските граждани. Като само за информация – подобна практика се прилага от президента на Европейската централна банка, който се отчита всяко тримесечие пред Европарламента под формата на изслушване. Следващото предложение на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ по чл. 18 гласи следното: „на заседанията на Управителния съвет на Българската народна банка се води пълна стенограма, която се съхранява безсрочно в архива на банката“. Целта на това предложение е да се постигне по-високо ниво на прозрачност, отчетност и доверие в политиката на Централната банка. Прехвърлянето на суверенитет чрез прехвърлянето на основни политики, като парична и надзор над банковата система на наднационалната институция ЕЦБ, върху която българското общество и парламент нямат никакъв механизъм за контрол, налага и по голямата прозрачност, отчетност и контрол върху БНБ, която участва във вземането на решенията в ЕЦБ. Това е широкоприета практика в работата на много от централните банки. И преди да приключа, искам да направя една редакционна техническа поправка по § 12 от „Преходни и заключителни разпоредби“. Текстът пред предлога „от“ да отпадне и да бъде заменен с цифрата „2043“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Няколко бележки по първите няколко глави. Още в чл. 3 – това е страница 4, става дума за БНБ, пише: „насърчава нормалното функциониране на платежните системи“. Но същото пише и в пето: „Българската народна банка съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи в съответствие с правото на Европейския съюз.“ По-добре да отпадне четвърто, тъй като, първо, не е приемлива редакцията „насърчава нормалното функциониране на платежните системи“. БНБ няма какво да насърчава компютърни системи и софтуер. Може да осигурява нормалното функциониране, но пак казвам, точка 4 и точка 5, уважаеми господин Председател, са едно и също нещо, така че по добре четири да отпадне, тъй като пето – „Българската народна банка съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи в съответствие с правото на Европейския съюз“, звучи добре редакционно и изразява същия ангажимент на БНБ. След това отиваме в Глава 4 – ще обясня за какво става дума – Основен капитал и резерви, в чл. 8 пише: „основният капитал на Българската народна банка е 1 млрд. евро“. Добре, това беше разисквано и в Комисията да остане, но да се има предвид, че от 1997 г., както каза господин Радев, управителят на Банката – гуверньорът, не е повишаван капиталът на Банката. Така че да се има предвид, че това увеличение на основния капитал на Банката ще бъде свързано с трансфери от нашата централна банка към бюджета тогава, когато Банката в последните години има печалба. Но тук имам един въпрос към управителя на Банката, едно уточнение ще бъде необходимо да се направи по отношение на чл. 9, където във втора точка правилно пише: „Фонд „Резервен“ – става дума на БНБ – се образува от отчисления в размер 25 на сто от годишното превишение на приходите над разходите на банката. Средствата от Фонда се използват за покриване на загуби на банката“. Правилно! Тук е казано числото, че от печалбата на Банката 25 на сто остават в Банката, останалите 75 на сто би трябвало да се превеждат в бюджета на Република България. Обаче в точка трета пише: „след отчисляване на сумата за Фонд „Резервен“ – за което стана дума – от годишното повишение на приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на Управителния съвет“. Тук възниква въпросът какъв ще бъде този процент, тъй като към 25%, които остават във фонд „Резервен“, не е посочено числото, до което Управителният съвет може да се събере и да определи колко по-малко ще бъдат преведени в държавния бюджет на Република България заради специалните фондове. Това трябва да бъде конкретизирано, тъй като в противен случай Управителният съвет на Банката, който и да е той, може да определя суми за специалните фондове, които да лишат на практика държавата от приходи в бюджета. Така че, господин Председател, тук ще помоля представителя на Българската народна банка да направи разяснение, защото в този си вид Управителният съвет може далеч над 25 % да определя тези суми. След това, в същата глава, чл. 10 пише: „когато в баланса на Българската народна банка сумата на активите ѝ спадне под сумата на нейните задължения и на основния ѝ капитал, министърът на финансите попълва основния капитал на Банката до размера на недостига“. Обърнете внимание! Това значи, че винаги, когато възникне такава ситуация, с този закон ние задължаваме Министерството на финансите, правителството на Република България, което и да е то, автоматически да попълва недостига. Аз предлагам тук да направим една редакция. Нека да остане чл. 10, но да се напише, че министърът на финансите с решение на Министерския съвет може да попълва основния капитал на Банката до размера на недостига, тъй като в ситуация на недостиг по какво перо от бюджета, който е гласуван в парламента, как министърът на финансите, който е институция – тук не става дума за физическото лице на министъра на финансите, ще попълва този недостиг? Така че предлагам да има тук редакция – с решение на Министерския съвет да се попълва този недостиг. В Комисията дискутирахме… още там направих предложение, става дума за следното: чл. 18, ал. 1. „Управителният съвет може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите, но не по-малко от четири гласа.“ Още в чл. 18, ал. 1 предлагам: „министърът на финансите може да присъства с право на изказване, но без право на глас в заседанията на Управителния съвет на БНБ“. Ще ви кажа защо – тъй като винаги трябва да има координация между Централната банка и правителството, и това се прави във всички страни по света. Тази координация на фискалната и монетарната политика е абсолютно задължителна, тъй като не може да има ефективна монетарна политика, ако тя не е хармонизирана с фискалната, и обратното – няма как да има успешна фискална политика, ако не е синхронизирана и координирана с монетарната. И тук Ви цитирам – направил съм си труда, това ми е професията, в няколкостотин страници и десетки публикации, но има една на Bank for international Settlements, от Швейцария, разбира се, където изследването показва следното – че има представител на правителството и това, разбира се, е министърът на финансите, в заседанията на Управителния съвет на банките в 62% от нововъзникващите пазари и 18% от страните, които са високоразвити. В същото време в 54% от страните управителят на централната банка присъства на заседания на правителството, които касаят координация между фискална и монетарна политика. Тоест това е една световна практика и аз горещо препоръчвам да се ползваме от тази практика, така че по ключови въпроси министърът на финансите, който и да е той, да може да присъства на заседанията на Управителния съвет на БНБ, да може да се изказва, разбира се, без право да гласува. Това е в Глава пета, чл. 18. Към същата глава, чл. 18, ал. 5, пише: „За заседанията на Управителния съвет се води протокол, който се подписва от присъствалите на заседанието…“ и така нататък. Още в дискусията в Бюджетната комисия подобно предложение имаха и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Няма как. За заседанията на Управителния съвет, освен да се води протокол – да се добави: „и аудиозапис от заседанието на Управителния съвет“. Искам да подчертая нещо – по никакъв начин не става дума за публикуване на аудиозаписа на уебстраницата, за да може с линк да се отива и да се слуша записът от заседанието на Управителния съвет. Но такъв запис трябва да има, тъй като има критични решения и в правителството, и в Централната банка, и в другите държавни органи. Световната практика е да има такъв запис. Защото, уважаеми колеги, Министерският съвет води ли аудиозапис и видео- даже – освен аудио-, и видео-? Комисиите на парламента имат ли такъв аудио- и видеозапис? Имат. Как така Централната банка ще има само протокол от заседанията на Управителния съвет, без да има аудиозапис?! Така че да се добави, че освен протокол, и аудиозапис от заседанията на Управителния съвет, пак казвам, които не се публикуват на страницата на БНБ поради понятни причини. Господин Председател, това бяха моите бележки и предложения. Благодаря Ви.

Да, защото съвпада с другата точка.

Да, точно така.

Предишната, дето беше за 25-те процента – отиват за резервен фонд, и не е определен процентът, който отива специално…

Да. Това уточнение – чл. 9, ал. 2: „Фонд „Резервен“ където е, пише „25 на сто“. Всъщност в третата приканвам от БНБ да изразят мнение за какъв процент става дума, тъй като са определени 25%, но за фондовете със специално предназначение няма процент над тези 25%.

Да, искам уточнение.

Нека БНБ да изразят становище.

Ето, чл. 18: към ал. 1 след „от членовете му.“ – „Министърът на финансите може да присъства с право на изказване, но без право на глас“, ново изречение, след точката, на заседанието на Управителния съвет на БНБ. Това е.

Уважаеми господин Председател, колеги! Нашите предложения бяха много детайлно представени от колегата Борис Аладжов, няма да се спирам на тях в детайли. Това, което искам да кажа, е онова, което е всъщност същността на този законопроект и причината, главната и основната, поради която ние не можем да го подкрепим, а именно чл. 26, който гласи следното: валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента. Доколкото нашата твърда политическа позиция е, че една суверенна държава трябва да има собствена валута, ясно е, че целият законопроект не може да бъде подкрепен, докато чл. 26 е в него. Другото, на което искам да обърна внимание – чл. 41 и чл. 48, където се описва в какво може да се държи резервът на Централната банка и в какво може да инвестира държавната банка. Там навсякъде се добавя, че активите могат да бъдат оценени от най-малко две от международно признатите кредитни агенции с една от трите най-високи степени, като разликата с предишния закон е, че тогава се даваше възможност да се инвестира само в активи от първа и от втора степен – ААА и А+. Изглежда, че разликата не е кой знае каква, но доколкото говорим за актив, който ще се освободи след свалянето на Валутния борд от порядъка на около 70 млрд. лв., считам, че в дългосрочен план има риск и точно затова са промените, които са внесени от нашата група и които колегата Аладжов представи, и които всъщност гарантират въпреки евентуално по-ниската доходност, която ще носи резервът на БНБ, дългосрочно по-голяма сигурност. Апелирам колегите да подкрепят поне тези за чл. 48. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Ние от „Има Такъв Народ“ сме предложили една поправка. Имаме предложение, ще Ви го изчета, ще Ви го обясня, ще се обоснова. Става дума за чл. 12, ал. 4, т. 6, в която предлагаме член на Управителния съвет да не може да бъде лице, което предходните пет години е било член на ръководен или контролен орган на политическа партия или член на политическа партия. В момента в БНБ и двамата подуправители, които избрахме, са политически представители. И ако за единия, за господин Чобанов, трудно може да се каже нещо по отношение на професионализма му, който е безспорен, то за другия подуправител – Андрей Гюров, може да се кажат всякакви неща – от това, че не отговаря на изискванията, до това, че беше член на управителен орган на политическа партия, продължава да е в някакви НПО-та, нарушавайки всички закони изобщо да изпълнява тази длъжност. Обикновено, като изляза да говоря за него, господин Цонев излиза да ме репликира, леко намеквайки, че тъй като той е експерт финанси, а аз не съм – разбира се, никога няма да подложа на съмнение финансовите познания на господин Цонев, които е трупал, докато е учил „Организация на строителството“. Затова онова, което ще кажа за господин Гюров, ми бе подготвено от финансисти – просто ще го изчета, да не го насочите към мен. Вчера Гюров в предаването „Още от деня“ гостуваше в телевизия БНТ. Той казва, че БНТ е повишила минималните задължителни резерви, които изисква банките да заделят, от 12 на 15%, с което ефективно е изтеглила от пазара ликвидност в размер на 3 млрд. лв. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) БНБ! Ако съм казал БНТ, извинявайте, лапсус лингве. Да, значи БНБ е повишила – казва Гюров – минималните задължителни резерви, които изисква банките да заделят, от 12 на 15%, с което ефективно е изтеглила от пазара ликвидност в размер на 3 млрд. лв. Въпреки това кредитирането растяло заради високата ликвидност в системата. Думите на Гюров – казват финансистите – не са истина. Миналата година БНБ – за Настимир Ананиев – повиши нивото на минималните задължителни резерви от 10 на 12% и това е тяхното ниво и до днес. Вдигане от 12 на 15% не съществува, не е обявено като план. Да се говори за него в минало време означава, че Андрей Гюров или лъже, или не познава елементарни аспекти от работата си, или пък издава бъдещи намерения като вече свършена работа. Това е огромен проблем, защото създава несигурност за посоката, в която ще се регулира индустрия с такива активи и в общ размер над 170 млрд. лв. Това са 85% от цялата българска икономика, това е нейната банкова система. Нивото на резервите се определя с решение на Управителния съвет, но докладите с предложения по тази материя идват именно от Управление „Емисионно“, където е и звеното за проучвания на БНБ. Управление „Емисионно“ отговаря и за Валутния борд. Никога досега начело на милиардите, върху които се крепи финансовият валутен ресурс, не е стояла такава калинка като Гюров. Тук го няма управителя на БНБ господин Радев, но той, предполагам, ще получи информация, така че се обръщам към него от тази трибуна. Господин Радев, щях да Ви съчувствам за бремето, което носите в допълнение към всички Ваши задължения, да ограничавате и щетите, които Андрей Гюров нанася на БНБ – репутационни и вътрешноорганизационни, защото съм сигурен, че ако некомпетентността му е толкова видима отвън, то вътре в БНБ най-вероятно тя задушава експертността и здравия разум и по този начин влияе доста негативно. Но пък не Ви съчувствам, защото, отказвайки да създадете публичност относно проверките за конфликти на интереси и несъвместимост в действията на Андрей Гюров и заеманата от него длъжност, и за напредъка им, ако изобщо има такъв, Вие всъщност по този начин подкрепяте и прикривате калинката Гюров. Вие стоите зад тази некомпетентна личност и ще отговаряте наравно за всички щети, които е нанесла тя или ще нанесе. Така че, уважаеми колеги, хубаво би било в такива институции като БНБ да се пращат професионалисти и затова не е добре да бъдат политически лица, особено некадърни експертно-политически лица. Ще завърша, че имаме две политически назначения – едното наистина разбира от финанси – господин Чобанов разбира, но Андрей Гюров разбира от голф игрища. Сглобката имаше наглостта да прати управител на голф клуб в БНБ, който след това ходи по БНТ и говори откровени глупости. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.)

Господин Йорданов, споменахте за изказването в ефир на подуправителя на БНБ господин Гюров за това, че според него са вдигнали процентите, които банките трябва да правят, от 12 на 15. Искам да изкоментирате факта – в момента, ако приемем, че той е неподготвен, не знае какво е казал или пък може би се е объркал, 12% ако е, влизането в еврозоната и когато БНБ стане просто пощенска кутия на Европейската централна банка, автоматично тези отчисления или провизии, както им казват в банковия сектор, стават 1% – от 12 на 1%. Тогава така лелеещите за еврозоната евроатлантици, включително в тази зала, някои от тях го знаят, които са икономисти, другите просто са натискачи на копчета и не го осъзнават, но това ще освободи един паричен ресурс в банките, който, разбира се, в огромната си част ще бъде изнесен извън България, но все пак ще останат средства, които ще бъдат предоставени под формата на кредити с добри условия, които ще напомпат инфлацията. Спиралата от добри намерения ще се завърти в огромна степен. Иначе казано, това, което се предлага, и онова, което предстои като влизане в еврозоната, конкретно за банките, провизиите им от 12%, както сега, ще паднат на един, което ще даде възможност за надуване на инфлацията. А иначе, конкретно за въпросния подуправител, интересното е, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме пуснати и до управителя на БНБ, и до КОНПИ питания защо този човек продължава да работи там, при положение че е в нарушение на правилата, при положение че дори и автобиографията му като служител на чуждестранна банка, и то в отдел „Риск“, въпросната банка в един момент, доколкото ми е известно, е фалирала. Толкова до неговите качества.

Господин Йорданов, не съм имал удоволствието да гледам участието на Андрей Гюров по телевизията, но ако наистина е казал, че задължителните резерви са 15%, той или е говорил малко в аванс, или е доста некомпетентен. Не мога да се съглася, че трябва да съчувстваме на Димитър Радев, защото, Вие знаете, в Бюджетната комисия той каза – перифразирам, следното: Народното събрание си го избра, Народното събрание да се оправя с него. Общо взето остави на нас да решим, но аз имам такъв въпрос: ако в крайна сметка Народното събрание или КПКОНПИ излезе със становище, че Андрей Гюров е в конфликт на интереси и в несъвместимост, както явно има основание да считаме, какво става с решенията, които Управителният съвет на БНБ е взимал с неговото гласуване? Да не се окаже, че имаме някакъв юридически казус и със задна дата трябва да се преразглеждат решения, взети от този управителен съвет? Благодаря.

Дуплика.

Господин Ганев, ще започна с това, че ние от „Има Такъв Народ“ смятаме, че влизането на България в еврозоната ще е полезно за страната. Разбира се, с голямото уточнение, че не трябва, както беше казано в онзи запис, да заобиколим правилата – с Урсула, без Урсула, с наши партньори, които да си затворят очите, и просто да набутаме политически страната в еврозоната, без страната да е готова. Когато България е готова, отговаря на необходимите изисквания и икономиката ни е стабилна, тогава, да, според нас би било полезно за страната. Факт е, че много по-мощни икономики от нашата не искат да влизат все още, въпреки че те са в по-добра ситуация, което само показва, че България не е готова за това, тъй като ние не отговаряме, най-малкото, на изискванията за инфлация. И другото, ако набутаме страната толкова бързо, ще е политическо решение, а не логично решение, но… Просто уточнявам, че ние смятаме, че в крайна сметка влизането в еврозоната ще е по-полезно за икономиката. Сега, що се отнася за – да, ще се усвоят много пари в момента, в който влезем в еврозоната, и ще бъдат на разположение на тези, които имат власт. Неслучайно заради това беше тази битка за БНБ и цялата тази драма. Тази битка започна още когато ние предложихме господин Каримански за гуверньор на БНБ и Асен Василев щеше да получи инсулт, че няма да е негов човек, и се изприказваха един куп глупости, включително лъжи, за господин Каримански, всякакви мръсни неща, при положение че неговата експертиза, сравнена с тази на Гюров, който беше другият кандидат, е просто нечовешка. Просто няма как да сравняваш един експерт с един дилетант. Нали? Със същия ефект аз мога да искам да бъда футболист като Меси, ама не съм. Такава е разликата между тях двамата и това нямаше никакво значение за ПП, които впрегнаха цялата си там псевдопреса да пишат глупости за господин Каримански, и накрая Кирил Петков говореше и цинизми – все тая, толкова им е акълът. Та, да, тези средства, оставайки в ръцете на подобен тип хора, са опасност за националната сигурност, защото вероятността да бъдат разпратени към техни фирми, това, което правят с парите по ПВУ, е абсолютно реално. И подобен човек, стоейки в БНБ, е още едно доказателство, че най-вероятно това ще се случи, защото той не отговаря на никакви изисквания освен на политическа лоялност. Разбира се, ако БНБ инвестира в голф клуб, може би това ще е единствената разумна инвестиция, тъй като той в банка, в която е работил, е фалирала. Това е абсолютен факт. Що се отнася, господин Дренчев, ами, да, ако се окаже, а той е, той наистина е в несъвместимост – и тогава тази отговорност ще я носи сглобката, която го избра и го прати в БНБ. Между другото, разбрах, че управителят на БНБ господин Радев е в залата. Излезте най-накрая пред народните представители, така и така сте тук, излезте като мъж и кажете вдигнати ли са тези проценти на 15? Казал ли е истината Вашият подуправител? Излезте тук и го кажете. Излезте и кажете какъв е резултатът от вътрешната Ви проверка за несъвместимостта на Гюров. Излезте и обяснете защо не сте подали към Бюджетната комисия да вземем решения! Не се крийте, не е страшно, няма да Ви ухапят тези микрофони, излезте и отговорете като мъж!

Госпожо Председател! Нямаше как да не забележа, докато четях Закона за БНБ, колко много препратки има към европейски регламенти. Неведнъж през изминалите седем-осем месеца от началото на Четиридесет и деветото народно събрание сме коментирали, че всъщност това не е нужно дотолкова, доколкото разпоредбите на тези регламенти се прилагат пряко в нашето законодателство. Разбира се, вносителите го правеха с цел да добавят към тези регламенти, пък и директивите, които се транспонират, допълнителни разпоредби, които да минат между капките, така да се каже, под мотивите, че са европейско законодателство. Неведнъж сме отхвърляли точно такива разпоредби в Комисията по бюджет и финанси и в Енергийната комисия, точно защото сме засичали, че всъщност предложените разпоредби не са по такива регламенти. И сега изведнъж, когато става въпрос за БНБ, когато става въпрос за Паричния съвет, за националната валута, за банковия сектор като цяло, изведнъж самият законопроект е пълен с препратки към европейски регламенти. Някои от тях са дори много общо написани, не са препратки към конкретен регламент и конкретен член от такъв регламент, а е написано по-общото „съгласно разпоредбите на Европейския съюз“, или „съгласно правото на Европейския съюз“. Ние няма да подкрепим, съвсем естествено, тези параграфи от този закон, които водят до европейски регламенти, без конкретика. Останалите членове от Закона също няма да ги подкрепим, освен ако не бъде приета една редакционно-техническа поправка, госпожо Председател, която ще направя сега, ако ми позволите. Тя е в чл. 26 – думите „евро“ се заменят с „лев“, а думите „евроцентове“ се заменят със „стотинки“. Благодаря Ви. Моля да го подложите и на гласуване.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, ще взема отношение предимно по направените предложения, защото текстът на самия закон е достатъчно ясен. В Комисията, когато го гледахме, нямаше някакви сериозни проблеми, ясни са позициите на различните политически сили. Първо обаче, ще тръгна от предложението на колегите от „Има Такъв Народ“ за промяна в изискванията за членство в Управителния съвет на БНБ с аргумента, че в момента един от Управителния съвет, според тях, е проблемен човек и съответно трябва да променим закон с оглед човека, тоест, както се казва, Intuitu personae. Това щеше да бъде интригуващо, ако беше съпътствано с предложението – ако се приеме тази поправка, да влезе в сила веднага. Защото сега, ако просто я вкараме в Закона, приемем, да речем, това, което Вие искате, тогава Законът влиза някога си, когато България влезе член на еврозоната, в сила, не влиза в сила от утре, от вдругиден, от по-вдругиден…

След единадесет месеца.

Ако се случи това, което искат колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, това ще е 2043 г. Повярвайте ми, дотогава мандатът на този човек ще е изтекъл.

Ще направим техническа поправка.

Точно така.

А, добре, добре, добре. Значи, все пак допринасям с нещо, че Ви подсещам, че сте забравили за една техническа поправка.

Спокойно!

Ами не ги забравяйте тези работи! Ще стои по-добре. Второ, по отношение на изискването за минималните задължителни резерви, което наистина в момента е 12%, а пък ще…

Или 15%?!

Дали ще успея да си довърша мисълта?

От теб зависи, не от нас!

Да. А пък когато страната стане член на еврозоната, ще спадне на около 1%, това означава, че ще се освободи ресурс, който сега поради режима на Валутен борд, който има нужда, така да се каже, от репутационна опора, нали, носещи стени, конструкции, защото България е сама, трябва да си поддържа валутата с тези по-големи резерви, когато тя бъде освободена от този ангажимент поради членство в еврозоната, която е доста по-мощна структура, със съответните подпори, това ще освободи ресурс. Аз – да, мога да чуя аргумент, че ако тръгне по-активно да се кредитира в резултат на този освободен ресурс, разбира се, естествено е, че една част от него ще си отиде при майките, което е извън България, тоест няма да причини нищо в България, но може би наистина една част ще остане налична за кредитиране. Това дали банките ще счетат за нужно да кредитират, или да ги държат като свръхрезерви, е отделен въпрос. Ние не знаем. Питали ли сме ги? Не сме ги питали. Говорим така, наизуст.

Ти говориш наизуст.

Това обаче е лошо, ако се кредитира България. Така ли? Ами нали една от основните ползи, поради които нашата парламентарна група подкрепя този законопроект и подкрепя влизането в еврозоната, е да започне да се капиталообразува повече в България, защото така се забогатява, а това става с кредитиране.

Като се влезе в еврозоната със забогатяване?!

Когато има ресурс, който да се насочи към реалната икономика, тя да може с този финансов ресурс да закупи оборудване, да си подобри процедурите, ако трябва да построи нещо – халета, мощности и така нататък. И това е лошо? Аз пък лично го намирам за добро. Много хора казват, че Валутният борд, и това е една от валидните критики към този режим, е, че той леко ограничава възможността да се поемат рискове, защото трябва много да се внимава всичко от гледна точка на борда да е страшно стабилно. Но поемането на рискове само по себе си, предприемачески, в случая с вземането на кредит, за да финансираш предприемачески проект, не е непременно нещо лошо, така се расте в една икономика, така се настига, тоест Вашият аргумент, който във Вашите очи е против влизането в еврозоната, в моите очи абсолютно си е аргумент за влизането в еврозоната, тоест не успявате да ме убедите да си сменя мнението. И накрая по обезпеченията, тоест, когато БНБ участва в ролята си на кредитор от последна инстанция, която, между другото, в момента ѝ е забранена, под условие, нали, при определени условия е разрешено, но тези условия, слава богу, за 26 години никога не са настъпвали, дай боже и никога да не настъпят, да се иска – тоест, притеснението на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ е, че се разрешава със сегашната версия на Закона, когато някога България стане член на еврозоната, не сега, да се приемат за обезпечение и ценни книжа с третото най-добро, не само с първите две най-добри нива на рейтинг, това също така за мен е плюс. При положение че България не е сама в океана и бурите, когато е член на еврозоната, а зад гърба си има една от двете най-мощни валути в света, защо да не може да се генерира една малко по-голяма доходност, която да отива в българския бюджет при третото ниво на кредитен рейтинг?! Защото знаем, че нивата на кредитен рейтинг са свързани, корелират доста силно с доходностите по тези книжа, тоест България ще има възможност да генерира малко по-висока доходност по резервите, които държи, отколкото го прави в момента. В момента, когато България е сама в океана, в бурите, това е резонно, но когато имаш зад себе си втората най-силна валута в света, защо пък да не може да генерира малко по-висока доходност, която да бъде в полза на българските данъкоплатци, така че още един аргумент в полза на членството, а не и против него. Що се отнася до прозрачността и изискванията за изслушване на управителя на БНБ, в момента няма никаква пречка да го изслушваме всеки месец. Стига да решим. Няма – може да го викаме всеки месец, стига да решим, той трябва да се яви на изслушване. Благодаря Ви.

Много е вълнуващо, когато от ПП-ДБ започнат да говорят за нива на лихви и как те били за падане на лихвите. Само да Ви кажа – преподавател сте по икономика, в момента, не в момента, от много време в България лихвите са на рекордно ниски нива и държави в еврозоната нямат такива лихви, каквито има в България, на потребителските кредити. Нямат такива лихви, нямат и не само в Европейския съюз. Така че мантрата как ще влезем в Европейския съюз и златен дъжд ще потече тук, няма да стане и много добре го знаете. Какви са Ви публичните позиции, аз не ги коментирам. Такава Ви е политическата окраска, затова са Ви такива публичните становища. Разбирам ги. Професионалните Ви становища обаче много добре знаете какви са – най-малкото това за лихвите. Що се отнася до това, което споменахте за нашето становище, че било едва ли не лошо да паднат лихвите. Не – напротив, отново ще Ви кажа, преподавател сте, гледат Ви и Ви слушат Ваши студенти. Ние говорим, че падайки така лихвите, по този начин, по който иска Европейската централна банка както в другите държави да стане, ще доведе до рязък скок на предлагането и до инфлация, защото това, което коментираме в момента, кое е хубавото да паднат изкуствено лихвите толкова много и да се напомпа инфлацията. Много добре знаете в България за какво се влагат тези кредити, които се теглят – в огромната си част. Няма производство. Има строителство. Това не вдига по никакъв начин брутния вътрешен продукт по такъв показател, че да кажем, че имаме работеща, просперираща икономика. Да, имаме огромен ръст на строителството. Да, приемаме за нормално 3 хил. евро квадратния метър в центъра на София или пет хиляди. Това обаче не е реална икономика. Що се отнася до това за процентите и начина, посочихте трета степен, първа степен за възможност, по които да се купуват ценни книжа. Живеем, ако не сте обърнали внимание, не в турбулентни времена (реплика: „Времето!“), живеем в момент, в който целият свят се тресе. Има множество войни. Има ситуации, в които има разместване на геополитическите планове. Имаме ситуация, в която държавата, каквато е САЩ, в момента се приема законодателство за сваляне и облекчаване на най-бедните, в същото време Фед иска да прави други неща с вдигане на лихвите за пореден път. В момента има въздържане по тази темата. Точно заради това ние не можем да си позволим, поне според ВЪЗРАЖДАНЕ, да рискуваме в тези турбулентни времена да влагаме държавните пари, макар в нерискови, но макар и в една степен по-надолу от това, което можем да си позволим като риск.

Благодаря Ви, господин Ганев. Прав сте. Аз обикновено Ви слушам, Вашата група, като говорите. По същия начин, когато искахте да намалите плащанията в брой на пет хиляди лева, Мартин Димитров излезе и обясни как пет хиляди лева или десет хиляди лева преди пет години са имали една стойност, сега имат друга и всъщност говори в подкрепа на това, че не трябва да се намаляват. Тогава даже предложихме да се увеличат, защото той беше прав. Разбира се, Вие се врътнахте като парламентарна група. В случая отново Ви слушам внимателно. Прав сте. Затова, госпожо Председател, правя техническа поправка и става така: „чл. 12, ал. 4, т. 6 се изменя, както следва: „Член на Управителния съвет не може да бъде лице, което предходните пет години е било член на ръководен или контролен орган на политическа партия или член на политическа партия. Изискването влиза в сила от 8 март 2024 г.“ Мина ми през акъла да предложа 2 февруари, защото подхожда на една парламентарна част от залата, но то е технически невъзможно – 8 март е най-близкото, за да може да има и емоционална връзка с предложението. Що се отнася до кредитирането – така е, когато се кредитира и икономиката расте. Единственият проблем е, че когато Ваши хора решават къде отиват кредитите, не разбирам как расте икономиката, като насочите грантова схема към фирма, която се занимава с ядливи чаши за кафе. Не разбирам. Предполагам, че всеки един от Вас, включително и Вие, като си изпиете кафето, първата Ви работа е да си изръпате чашата, да я преглътнете щастливо, или да се насочват средства за правене на фотоволтаици, да се затворят мариците, за да може сегашният министър на енергетиката да си пробута проекта за зелен водород. Не разбирам каква е ползата за икономиката от това. Изпитвам сериозни съмнения, че човек като Гюров начело на БНБ и при толкова освободени средства няма да бъдат насочени към чичо Дечо, чичо Клечо, баба Мечо, на Асен Василев някой нов имот, някоя нова офшорка, на целия Ви кръг. Изпитвам сериозни съмнения. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Нямаше да ги изпитвам, ако не пренасочвахте средства към Ваши фирми, но Вие вече пренасочихте към Ваши фирми, включително бивши фирми на Асен Василев и Кирил Петков. (Шум и реплики от ПП ДБ.) Не, не, Вие правите друго.

Вие вчера, да речем, когато ставаше дума за цената на лекарствата, се прие една схема, в която реално лекарствата пак ще се продават на висока цена, защото, като махнем най-високата и най-ниската и се сложи една друга висока, а Вие там си мълчахте умно, защото май имате дялове във фирма, която продава лекарства, но днес сте отворен – вчера мълчахте.

Така че направих редакционна поправка. Казах си за кредитирането и хайде ще пропусна… (Реплики от народния представител Венко Сабрутев.) Мога ли да отговоря на оня, дето зяе, или Вие ще му направите забележка?

Няма, госпожо Председател. Няма да кажа нищо за…

Точно така, да.

Изискването влиза в сила от 8 март 2024 г.

Благодаря, госпожо Председател. Отправям апел към Вас – моля, не допускайте подобен език на трибуната, както се опита Тошко Йорданов отново да включи в риториката си така нецензурни думи, както и да е. Господин Ганев, благодаря Ви за това изказване. Но искам много ясно да се чуе едно нещо, което трябва обществото ни да го разбере, а именно, че предложението на Тошко Йорданов е пример за това как през законодателство може да се мачкат конкретни хора и цели държавни институции, защото това не е просто атака към един човек, наречен Андрей Гюров, това е атака към БНБ и към финансовата стабилност на страната. (Шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Уважаеми колеги, ако днес Тошко Йорданов прави атака срещу един конкретен човек, то утре може да бъде срещу всеки един от Вас… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

…и срещу всеки един български гражданин. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

За лично обяснение.

Господин Сабрутев, благодаря Ви, че ме споменахте няколко пъти, за да мога да отговоря наистина. Искрена благодарност към Вас и Вашето смело сърце. На Вас жена Ви не работи ли в БЕХ, нали? (Реплика: „Ааа!“) Вие нямате никакъв конфликт на интереси, зяейки през цялото време на БЕХ. Второ, я ми обяснете коя е нецензурната дума, която употребих? Излезте, вземете стенограмата и посочете нецензурната дума, която употребих, за да не я употребявам повече. Може би нецензурната дума е Асен Василев, Кирил Петков и ядливи чашки за кафе, министърът на енергетиката – коя от тези думи е нецензурна, за да не я употребявам повече, Сабрутка? Коя? „Чаталджа“, пари към имоти – коя е нецензурната дума, другарю Сабрутев? Лена – това ли е нецензурна дума? Кое?

Да, госпожо Председател, и се радвам, че този път не се обади отдолу.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще се опитам да продължавам да говоря по същество и доколкото мога, експертно, извън престрелките, които се случват тук. По отношение на критиката за лихвените проценти – аз всъщност нищо не съм говорил за лихвени проценти. Говорих за освобождаване на ресурс на банките, с който те да могат да кредитират. Не съм казал при какви лихвени проценти това ще се случи, защото това, което беше казано от трибуната, че от 12% като спадне на 1% изискването за минимални задължителни резерви, някакъв ресурс, който грубо може да бъде оценен на около 10 млрд. лв., но това е много грубо, ще бъде освободен. От него казахме една част най-вероятно ще си отиде при майките обратно в чужбина, но една част ще остане в България. Този ресурс ще остане за кредитиране. На каква цена ще стане това кредитиране, е отделен въпрос. Между другото, това, което ми казвате, че в момента в България, не можах да разбера дали имате предвид – говоря към господин Цончо Ганев, е проблемно нисък лихвеният процент в България в момента спрямо този в еврозоната.

Кой е казал такова нещо?

Не разбрах, тоест Вие казвате, че той е по-нисък и това е нещо хубаво. Ама това влиза в директно противоречие с казаното от Вашия кандидат господин Любомир Христов за управител на БНБ, който на изслушването каза точно обратното, че не е хубаво да е твърде нисък лихвеният процент. Една от критиките срещу влизането в еврозоната от негова страна беше тогава, че лихвените проценти са по-ниски, отколкото ако не сме в еврозоната, и това е лошо, защото тогава лихвеният процент е по-малък от естествения и това би причинило по-силен цикъл. Това, между другото, теоретично е напълно валиден аргумент. Аз не го приемам емпирично, но като теория този аргумент – неговият, на господин Христов, беше абсолютно валиден.

Точно така.

Да, така че критиката – значи в момента структурата на кредитирането в България, да, една известна част от него наистина отиват в строителство, в недвижимости. Това е така, но далеч не всичко, тоест от всеки сто нови лева кредити далеч не всички отиват за строителство и за недвижимости, особено на домакинства. Много сериозна част отиват за финансиране на бизнес проекти, на предприемачески начинания. В това не виждам нищо лошо, ако може да става повече. Що се отнася до въпроса с инфлацията, наистина за мен стои въпросът доколко, след като за 20 страни досега не се е случило да има по-висока инфлация след влизане в еврозоната, двадесет пъти влизат страни в еврозоната – нито нула има по-висока инфлация. Продължаваме и не мога да разбера защо изведнъж само за България уникално ще се случи това нещо? Не, няма да се случи. Няма да има по-висока инфлация заради еврозоната в България, отколкото би имало без еврозоната. Няма да стане. Напротив – по-скоро ще е по-ниска. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

За лично обяснение.

Благодаря, госпожо Председател. Чувствам се длъжен да отговоря на атаките на господин Йорданов. Те са персонално към мен. На въпроса жена ми работи ли в БЕХ. Да, моята съпруга работи в БЕХ от близо десет години. Много отпреди това аз да вляза в политиката. Докато аз съм бил в политиката, съпругата ми никога не е била повишавана нито като пост, нито като заплата. Но като говорим за конфликт на интереси, господин Йорданов, нека да поговорим за Вашата колежка Павела Митова, дали тя не работи в БЕХ и кой я назначи? Дали не беше Вашият министър на енергетиката? Кой назначи Павела Митова в енергетиката? Имаше ли тя предишен опит, за да влезе в Българския енергиен холдинг? Отговорете! (Шум и реплики.) Господин Костадинов, заповядайте за изказване. (Шум и реплики.) Ще помоля за тишина в залата и нека изказванията да бъдат по Закона за Българската народна банка.

Моето изказване ще бъде точно по Закона за Българската народна банка, защото преди малко, опитвайки се да разбера какво каза всъщност господин Ганев, не можах да разбера. Предполагам, че може би стилът на господин Георги Ганев е бил изключително висок, изключително професионален. После се опитах да го разбера на дупликата. Сега той, разбира се, се оправда, че и той може да не успее да каже това, което мисли, няколко пъти, включително имаше разговор сам със себе си. Това е странно. Между другото, неговото изказване ми напомни на нещо и се сетих на какво. Преди 22 години, 23 даже, господин Ганев, когато бях главен редактор на студентския вестник във Великотърновския университет, публикувахме една таблица. Таблицата се казва „Езикът на политиците, или изкуството да говорим, без да казваме нищо“, където има възможност да се съставят 10 хиляди изречения, които да съставят дълга реч от 40 часа, без да казваш абсолютно нищо, но звучи някак си що-годе смислено. Това, което всъщност слушах, беше наистина повторение на това, което ние пуснахме още преди 23 години. Ще Ви дам един пример, наистина това е точно типична такава реч на представител на ПП-ДБ. Между другото, Христо Иванов е олицетворението, еманацията на този тип нищо-говорене. Пример: „Скъпи колеги, настоящата структурна организация гарантира участието на една значителна група във формирането на прогресивните насоки в системата за формиране на кадри. Богатият и разностранен опит при една постоянна гаранция на нашата информационна и пропагандна дейност ни принуждава да направим анализ на основната система на участие. Грижата за организацията, новият модел на дейност и организация играе важна роля при формирането на прогресивните насоки в образованието. По този начин непрекъснатото повишаване на качеството и обхвата на нашата дейност представлява интересен опит за проверка на формите на действие. Едва ли е необходимо широко да аргументираме тежестта и значението на тези проблеми, тъй като непрекъснатото развитие на различните форми на дейност налага уточняването и точно дефиниране на системата за формиране на кадри, отговарящи на поставените изисквания.“ Ето я табличката. (Показва.) Подозирам, че някога някак си сте успели да стигнете до нея. (Реплики.) Кръстосвате ги тези редове с тези колонки и получавате това, което говорите. Нищо не казахте! Цялото Ви поведение тук е на хора, които не могат дори да аргументират една инструкция, защото този закон е инструкция, която в момента изпълнявате. Говорите как това влизане на България в еврозоната щяло да ни направи по-богати, господин Ганев, за първи път тези работи ги казахте през 2005-а, 2006-а, 2007 г. Не Ви ли е срам?! През 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз, трябваше да ходим по реки от мед и масло. Къде е това нещо? Икономиката ни рухна. Това, че имаме ръст, е само и единствено заради инфлацията, инфлационния индекс, което Вие знаете, защото все пак сте интелигентен човек. Това, което се случва в момента, на практика е доунищожаване на българската индустрия, доунищожаване на българските публични финанси и частни, разбира се, в този ред на мисли. Вие изпълнявате инструкции! Всички ние знаем това. Тези инструкции, между другото, Вие самите си ги казвате, че ще направите това, което правите в момента, дори ако е необходимо, да излъжете. Припомням: „С помощта на Урсула – без да ме цитирате“, край на цитата, Кирил Петков. Това нещо, което всъщност правите, е толкова срамно, че дори Вие не можете да го аргументирате. Вашият представител в БНБ, между другото, е отчайващо неадекватен, тотално некомпетентен, изключителен неможач. Дори той не може да го каже като хората – бърка 12 с 15%. Вярно, те, цифрите, при Вас никога не са имали значение. Решението, което се предлага в този конкретен случай, е изключително лошо. То е в противоречие с демократичната практика. Ние сме, както знаете, много добре заявили желанието на 604 хиляди български граждани да има референдум за запазване на българския лев – нещо, върху което Вие, както се казва, се изгаврихте и подиграхте с волята на тези 604 хиляди души. Тук един Ваш съмишленик излезе и каза, че това са, как каза той, това са хора, които ние можем да прескочим. Друго, което каза: ние ще Ви спрем, можем да Ви спрем и ще Ви спрем! Парламентът и Народното събрание, щях да кажа тази зала, но не точно тази зала, всъщност може би да, точно тази зала е слушала точно такива думи от тези, които са я построили и стопанисвали – Българската комунистическа партия. Те така са правели. И те са имали усещането за непогрешимост, за край на историята, историята е свършила с тях, ама не – историята не свършва. Историята обича да погребва тези, които погребват нея. Ако Вие си мислите, че по този начин, изпълнявайки поредната инструкция на чужди посолства, за съжаление вече не е само едно, ако си мислите, че по този начин успявате да заблудите някого, обяснявайки за пореден път как сега това щяло да ни направи по-богати, не се получава. Няма човек, който да Ви вярва. Плюс това и числата, и цифрите, които, много добре знаете – не говорят в полза на Вашата теза, са изключително, изключително жестоки! Изключително жестоки! Спад в производството, във всеки един сектор, като започнем от земеделие и стигнем до остатъчна индустрия като процент.

Няма такова нещо!

Е, как да няма такова нещо?! Искате ли да направим публична дискусия? Защо избягахте от темата за референдума? (Шум и реплики.) Защото има специалисти по темата, има социолози, има икономисти, има хора, които не получават заплатите си от „Отворено общество“ и от фондация „Америка за България“! Има хора, които имат действително уважение към истината, а не само единствено да сервилничат на наколенки с тубичка вазелин пред чужди посолства! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Сабрутев има някакви лични взаимоотношения с мен, които аз лично не мога да разбера, защото всеки път, когато се изказва, поставя под съмнение моята компетенция на тема енергетика. Назначена съм в Българския енергиен холдинг на позиция „електроенергийни проекти“, като не съм назначена от външно-енергиен министър, но ако се създаде такава длъжност в държавата, моля, обадете ми се, господин Сабрутев. Ако се съмнявате в моите квалификации, ще Ви ги изредя. Завършила съм политика и международни отношения като бакалавър в Милано. След това съм завършила магистър „Международна сигурност“ в Грьонинген. Втората ми магистратура е „Геополитика и разузнаване“ от Рим. Завършила съм енергийна дипломация – следдипломна квалификация. Завършила съм международни проекти по ФИДИК. Завършила съм дипломация в SOAS University като следдипломна квалификация и говоря три езика. Господин Сабрутев, Вие сте икономист, който се занимава по необясними за мен причини с енергетика. В тази зала не мисля, че има друг човек освен Вас, който се съмнява в моята компетентност на тема енергетика. Благодаря Ви, че все пак считате, че аз съм в конфликт на интереси. Не смятам, че съм в конфликт на интереси за длъжността, която съм заемала, преди да бъда народен представител, както и не смятам, че Вие сте в конфликт на интереси за това, че съпругата Ви заема тази длъжност в Българския енергиен холдинг. Аз уважавам изключително нейната компетентност в сферата на енергетиката. Разбира се, Вие бихте били в конфликт на интереси, ако си позволите да заемете длъжността на изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. В такъв случай се предполага, че Тошко Йорданов ще направи подобно предложение, както го прави в момента, за отстояние от политическа кариера. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Неминуемо дебат по такъв законопроект, естествено, препраща към еврозоната и се използва за пропагандни цели от политически сили, които преследват абсолютно различна цел. Няколко такива тези трябва да бъдат все пак оборени. Представители на проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ казаха, че сме очаквали, като влезем в Европейския съюз, реки от мед и масло, пък то какво станало. Ако погледнете всички данни, България от влизането си в Европейския съюз до ден днешен бележи устойчив икономически ръст. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Разбирам тяхната носталгия по едни други времена и други режими, но те няма да се върнат. Съжалявам! След това казват, много тежко употребяват неможачи – нашият представител в БНБ бил неможач, ние сме неможачи. Можещите от проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ обаче, хайде да си кажем в две думи те дотук в какво са успели, че така смело употребяват тази дума неможачи. Нямаше да позволят да има правителство?! Правителство има! Те нямало да позволят референдумът им, казвам референдум в кавички, срещу еврото да бъде спрян?! Е, няма как да има противозаконен и противоконституционен референдум! След това: изгаврихте се, казват, с 600 хиляди българи? Хайде да са 400 хиляди, да не са 600 хиляди като цифра. Оттам нататък кой се изгаври с тях? Проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, защото използва референдума за свои пропагандни цели, за това да си прави кампания и излъга тези хора. Излъга ги, защото направи абсолютно противозаконен референдум. Българската народна банка Ви обясни, че Валутният борд ще падне, ако такъв въпрос бъде зададен. Няма как единствена, една официална валута да присъства във въпрос за референдум. Преподаватели от Софийския университет Ви го обясниха пет часа, експерти Ви го обясниха, сега очакваме и решение на Конституционния съд, за да сложим официално край на този въпрос. Така че в този смисъл, ако някой е излъгал и се е изгаврил или каквито думи искате използвайте, това сте точно Вие от проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ! Няма ли да бъде парадоксално, няма ли да е обидно, ако точно Вие, които системно, всеки ден говорите срещу Европа, сега след няколко месеца се наредите за заплати в евро и искате да отидете в Брюксел?! Не изключвам и възможността лично лидерът на партията първи да се нареди за заплата в евро и да иска да отиде точно в Брюксел?! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Както днес говори срещу Европа и срещу Брюксел, той първи да го направи! Това ще е абсолютно във Ваш стил, няма да ни изненада, но наистина ще бъде страхотна комедия, ако го направите. След това казват колко щети щяло да има от приемането на еврото. Уважаеми колеги, има официална статистика – България превалутира постоянно. Нашият най-голям пазар и най-голям партньор е Европа. Българските компании постоянно от своя експорт получават средства в евро, превалутират, плащат заплати в левове. Нашата държава губи един милиард само от това. Над един милиард годишно губи само от това! Какви са ползите за туризма, когато чужди граждани идват в България и трябва да смятат, да превалутират, да сменят валути, да изчисляват каква е цената на една или друга туристическа услуга? Всяка туристическа страна, като например Гърция, държи на еврото, защото това е улеснение за туристическия сектор. Очевидно проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ е срещу българския туристически сектор, защото не ще това улеснение за нашите работодатели да се случи. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Иска да превалутират, иска да им е трудно, иска България да губи! И кой печели от това, аз не мога да разбера?! Със сигурност не е нашата държава, не е нашият народ и не е нашият бизнес. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Уважаеми колеги, трябва на тези пропагандни клишета да се сложи край, защото те са вредни за икономиката, вредни за туризма, вредни за българската държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божанков, тъй като излязохте извън темата, затова си позволявам да Ви направя реплика. Говорихте за референдуми. Какво ще кажете за референдума за „Белене“, в който Българската социалистическа партия събрахме над 780 хиляди подписа?! Вашето срамно управление на сглобката направихте така, че да затворите този проект, който струваше 5 милиарда, за да се дострои „Белене“, и отворихте друг проект – за VII блок на АЕЦ „Козлодуй“, който ще струва 30 милиарда! Едното е 5 млрд. евро, а другото е 30 млрд. долара! Нещо да кажете по този въпрос за референдумите?! Нима не се събраха тогава подписите?! Някой от сглобката, която управлява, съобрази ли се? Това е първият ми въпрос. Вторият е, тъй като много коментирате за влизането в еврозоната, а знаете нашето виждане, на БСП. Да, трябва да се влезе в еврозоната тогава, когато България е готова да влезе в тази еврозона. Много примери се дават за Хърватска. Не знам колко от Вас са ходили в Хърватска един, два или три пъти и запознати ли са какво се случва в момента в Хърватска?! По-добре ли живеят от това, което беше? (Шум и реплики.) Хайде вижте какви са реалните показатели и тогава да коментираме Хърватска, а не просто на ангро да говорите неща, които Ви се струват красиви. На следващо място, Дания и Швеция в еврозоната ли са? Не, не са. Но те на първо място ли са по икономическо развитие? (Реплики.) В първата петица ли са, извинявайте, прави сте, в първата петица, преди Германия?! (Реплики.) Нещо да кажете по този въпрос?! Да кажете нещо за брутния вътрешен продукт на тези две държави?! (Реплики.) Да коментираме Румъния къде е, Унгария къде е – бързат ли да влязат, или защитават вижданията си за развитие на тяхната икономика?! Уважаеми колеги, хайде бъдете малко по-внимателни. Някой от Вас да е чувал за Стиглиц и Кругман? Надявам се, че поне Вие сте го чували като преподавател. И двамата са нобелови лауреати, нали така? Единият е бил в Световната банка, нали така? Също така е бил на един от американските президенти негов икономически съветник. Какво говорят те? Трябва ли бившите социалистически държави да влизат? Глупости говорят. Значи нобеловите лауреати говорят глупости. (Шум и реплики.) Не Ви ли е срам?! Вие сте преподавател и отричате нобеловите лауреати, които коментират, че не трябва да се бърза с влизането в еврозоната на бившите страни…

…защото знаете, че ще изостанем повече от това, което сме в момента. Това не са мои, не са на БСП изказвания, а пак казвам, на световните водещи учени. На следващо място, да Ви попитам какво те говорят, че трябва да има единна данъчна система, преди да се пристъпи към тази стъпка. Хайде малко по-внимателни бъдете и не говорете глупости! Затова трябва да се влезе в еврозоната тогава, когато сме готови. Господин Божанков, говорете по темите. И аз затова си направих труда да Ви направя тази реплика. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божанков! Понеже се затруднихте да изброите всички постижения на партия ВЪЗРАЖДАНЕ, руската партия, даже не проруска, а руската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, аз ще Ви оставя тук един лист, на който съм ги изброил, а Вие можете после да го покажете, ако решите. Като говорим за еврото и еврозоната, е хубаво да кажете, господин Божанков, че инфлацията в Хърватия след приемането се е покачила с 0,2%. Хубаво е да кажете, че доверието към еврото и еврозоната се е покачило с 20% сред хърватите след влизането в еврозоната една година по-късно. Хубаво е да кажете, че цените на 1200 от основните стоки в Хърватия не са се повишили една година след влизането в еврозоната. Хубаво е да кажете, че в момента българският лев е изцяло зависим от политиките на Европейската централна банка, свързани през Валутния борд с еврото, и единственият начин той да стане независим е когато седнем на масата за вземане на решения, когато станем част от еврозоната. Лъжите на руската партия ВЪЗРАЖДАНЕ са безбройни. Надявам се цялата зала да направи всичко възможно да ги оборва всеки ден – нито една лъжа повече, нито един ден повече с лъжите на дезинформацията на партия ВЪЗРАЖДАНЕ. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Първото, което искам да кажа, е, че за мен главният проблем с еврозоната не е инфлацията, а загубата на суверенитет, но да внеса едно пояснение за случая с Хърватия. Инфлацията в Хърватия не скочи кой знае колко много, но затова има следната причина и ние трябва да вземем пример от тях, когато евентуално еврото влезе в България. Правителството се договори с всичките големи вериги и търговци и всички стоки в потребителската кошница, според която се измерва инфлацията, бяха с фиксирани цени. Големите вериги нямаха право да променят цените в месеците след влизането в еврозоната. Затова инфлацията не отчете голям ръст, а още повече че исторически това съвпадна с успокояването на пазара на енергия в Европа след войната и цените на енергията паднаха. Случаят на Хърватия е малко по-специален, но ние – тук е и гуверньорът на БНБ, трябва да се поучим от това нещо, макар че господин Ганев отложи много във времето това влизане в еврозоната. Аз бях останал с впечатление, че то ще е след 11 месеца, Вие сега казвате някога, когато… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Трябва да видим по същия начин да договорим с големите търговци някакви тавани на цените, за да се случи в България това, което се случи с инфлацията. Иначе някакво закръгляване на цените нагоре има винаги и това не е главният проблем. Главният проблем е загубата на суверенитет, когато ние приемем еврото. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви, колеги репликиращи. Уважаеми господин Гуцанов, този референдум беше полезен, отвори конструктивен дебат в обществото, но той не беше задължителен. Моята позиция, предполагам, и на повечето от нас, е, че нова ядрена мощност трябва да има – затова и нашето правителство полага всички усилия, и такава ще има, и единствената възможност е в „Козлодуй“. За съжаление, „Белене“ се превърна в корупционен проект на редица правителства и той беше провален. Това е дълга тема. Кой точно каква отговорност има, аз не мога в една дуплика да ги изредя, но всички знаят, че това беше превърнато в един огромен корупционен проект – нищо повече, той е невъзможен за реализация. От друга страна, господин Гуцанов, Вие казахте няколко неща. Споменахте Хърватска и тя наистина е добър пример и ние ще вземем всички добри практики оттам. Хърватска отбеляза абсолютен рекорд в туризма след приемането на еврото. Точно за това говорех и аз в своето изказване. Така че няма нищо лошо там, не се повишиха цените, не се повиши инфлацията, а напротив, ползите от приемането на еврото са факт и Хърватска е най-добрият пример в това отношение. Дадохте пример с Унгария и това вече не е добър пример, защото там инфлацията освен твърде висока, знаете, според последните проучвания, и то на независими организации, Унгария е най-корумпираната държава в Европейския съюз. Така че там и като икономически показатели, и като инфлация, и въобще по всеки показател тя просто не е добър пример. Знам, че в средите на проруската пропаганда Орбан е митологизиран образ, но той със сигурност е провален образ, така че според мен не го давайте повече като пример. Колеги, оттам нататък едно нещо вярно казаха от партия ВЪЗРАЖДАНЕ – енергийният пазар, цените на енергоресурсите са се увеличили вследствие на войната. Хубаво е дори колегите оттам да си признаят, че вследствие на руската агресия срещу Украйна се увеличиха цените и нанесоха редица трудности и щети за редица държави. Не знам защо те продължават тогава да подкрепят тази руска агресия? Защо продължават да подкрепят Русия? Защо продължават да подкрепят диктатурата и режима на Путин, след като е очевидно, че интересите на България и интересите на Европа са съвсем наобратно? Хубаво беше, че и този дебат се отвори. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По отношение на тезите, които се изказаха. Съгласен съм с едно нещо, което колегата Гуцанов каза, извън дебата е, но така започна дебатът. И на няколко изказвания преди това аз бях длъжен да опровергая тези манипулации и внушения, отговор на предишни изказвания е, така че със сигурност генезисът на този разговор, който не е излишен в никакъв случай, но със сигурност не тръгва от моето изказване. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. По начина на водене. Не може от трибуната да се говорят неистини колко пъти се покачили цените в Хърватска? Недейте да говорите неща просто… (Реплики от ДПС.) Колега, тъй като всеки път се мъчите да ме репликирате от ДПС, много ще се радвам един път да застанете и да си говорим по този начин. Ако са Ви поставили задача всеки път, когато говоря, да ръкомахате, елате, заповядайте, и с удоволствие ще си говорим. Господин Божанков, моля Ви, когато говорите от тази трибуна, да казвате истината или поне да сте близко до нея.

По начина на водене. Уважаема госпожо Председател, трябваше да го прекъснете. За „Белене“ е корупционна практика. Ама, извинявайте много, но като е корупционна практика „Белене“, да започнем да изреждаме колко неща са се сключвали. Тъй като гледам бившия министър за „Белене“, корупционна практика ли е, когато нещо струва 5 милиарда, а другото струва 30 милиарда на Вашето срамно управление? Извинявайте много, но ако такива неща се говорят от тази трибуна, това наистина минава границата на разумното. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, напомням Ви, че разглеждаме Закона за Българската народна банка. Моля Ви да прекъсвате господа като Явор Божанков, които излизат и говорят пълни безсмислици и не говорят по същество. Между другото, следващата точка е с юридическа насоченост, надявам се да излезе и да говори експертно, но се съмнявам, тъй като там не може да използва толкова много опорки.

Моля Ви да прекъсвате хора, които освен всичко друго са си показали и евро-атлантическите ценности в клипове с други евроатлантици. (Шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Днес гледаме важен законопроект, който съм убеден, че ще подкрепим с голямо мнозинство, но останаха някои въпроси, на които трябва да се отговори. Първият много важен въпрос, уважаеми колеги, е твърдението, че европеизацията и влизането в еврозоната предизвиква инфлация, забележете, инфлация, която никой не може да улови, нито една статистика, а само отделни политици стават тук и казват, че има инфлация. Гледате Евростат – инфлацията е 0,2% за Хърватска, другите страни, влезли в еврозоната, още по-малко – средно 0,3 промила по доклад на Евростат. Тук излизат колеги и казват: ние на нито една такава статистика не вярваме, знаем повече, и ние казваме, че има инфлация. Колеги, това е абсолютно несериозно да бъде разказвано от трибуната на Народното събрание. Имайте предвид следното нещо: най-коректното сравнение между България и другите страни с Валутен борд, които станаха членки на Европейския съюз, това са Естония, Литва и Латвия, която не е с Валутен борд, но е с фиксиран валутен курс, какво направиха тези страни? Подобно на България имаха Валутен борд, влязоха в еврозоната и това се оказа сериозен успех за тях. Ефектът върху инфлацията, както казах, беше 0, 3%, и бих препоръчал на колегите, които са скептици, и за съжаление, имат много малко аргументи, да прочетат следните доклади: Евростат има доклад за всяка страна, която е влязла в еврозоната, и в този доклад има инфлацията стока по стока, описана вътре – за всяка стока, колеги, поотделно. Препоръчвам Ви да го прочетете и изводът, до който стига Евростат най-накрая, е, че еврозоната за всичките тези разширения досега е допринесла само с 0,3 промила, което означава на 1000, към инфлационния процес, което е абсолютно незначително. На този аргумент исках изрично да отговоря. Второ. Тук един колега каза, че се притеснява, че губим суверенитет. Нещо, което имаме сега като национална държава, няма да го имаме при влизане в еврозоната. Уважаеми колеги, това е абсолютно некоректно, защото ние, като сме приели Валутния борд преди 25 години, на практика ние изпълняваме много от условията за влизане в еврозоната и много от действията, които след това предстоят, както са и другите страни с Валутен борд – Естония и Литва, преди да влязат в еврозоната. Тоест за допълнителна загуба на суверенитет е нелепо да се говори, защото в условията на Валутен борд вече имаш фиксиран курс и вече си вързан към еврото, и вече изпълняваш много от изискванията – даже бих казал обратното, с влизането в еврозоната ще имаш право на глас за всяко едно решение, което ще бъде взимано оттук нататък, с каквото право на глас в момента не разполагаш. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Пак лъжа!

Европейската статистика – това, което е показала до момента, е първо място за Хърватска. Това показва европейската статистика. Ако някой има други данни, излезте тук и ни ги разкажете да ги чуем, ама няма. Има само празни приказки.

Ей сега ще ти кажа.

Другият много важен въпрос, петото, на което искам да Ви обърна внимание, е, че България за първи път от последните три години застигнахме Румъния. Това беше наша мечта и задача от много отдавна. За първи път това се случва по растеж на икономика.

Ти луд ли си бе?

Това още не е тенденция. Това не е тенденция. Това са първите добри данни, но ние можем да го превърнем в тенденция, ако си свършим работата както трябва. Ако си свършим работата както трябва, можем да го превърнем в тенденция, защото еврозоната и Шенген, живот и здраве, заедно ще означават по-висок растеж на икономиката особено през първите години и ще се повлияят изключително благоприятно доходите в България. Така че, колеги, нека да различим истинските аргументи от празните приказки, и аз призовавам колегите с голямо мнозинство да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.

Господин Димитров, много лъжи изрекохте, ама много лъжи. Ама наистина много лъжа. То нямаше едно вярно нещо, което да кажете. И затова сега само едно нещо ще Ви питам, и искам да излезете да отговорите, защото другите лъжи… Ей сега, направете си справката, да видите дали е 0,2% инфлацията в Хърватия, или е 4,5. Ама не сме стигнали сега в момента тук да гледаме инфлационните индекси на Хърватия. Питам Ви, защото Вие казахте, разбира се, лъжейки, както обикновено Вие от ПП-ДБ лъжете. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Искам да Ви питам: колко точно голямо ни е правото на глас в Европейската централна банка, защото Вие много добре знаете, но лъжете от тази трибуна? Като типичен представител на „ПП – Доносническа България“ Вие знаете, че е 0,4%. 0,4%! (Реплика от ПП-ДБ: „Сега е нула!“) Което означава, че при десет заседания ние ще имаме право на присъствие – нашият представител, един, ще има право на присъствие на четири с право на глас. Никой няма да го гони от другите, ма ще си мълчи там, тихо в ъгъла зад фикуса, и ще носи кафе, а може и да пита дали не иска някой да бъде разтрит, да му направи някакъв масаж, защото това ще бъде ролята на нашия представител в ЕЦБ. А това, което сега в момента подвиквате, че сега имаме нула. Естествено, ЕЦБ няма нищо общо с България, тя не е наша банка. Ето защо ще имаме нула и така ще продължи да бъде. Искам от Вас, господин Димитров, сега да излезете да ми кажете: един глас ли имаме ние, или 0,4 гласа? Надявам се да имате достатъчно чест и достойнство, за да кажете истината, а не да излъжете за пореден път. За другите неща казах: лъжа до лъжа. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, колеги! Колега Димитров, когато се дават примери с отделни страни, имайте предвид, че може да се влезе в интернет за 15 секунди. И тъй като казахте за Естония, която съм използвал с Латвия и Литва, съм обяснявал много пъти. Ето, сега за Естония – в последните тримесечия на миналата година, внимавайте, минус 3,2; минус 3,8 икономически растеж; минус 3,30; минус 4,6. България не е член на еврозоната, имаме плюс 3. Тези имат минус 4, след като от Паричен съвет са влезли в еврозоната. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Ама приятен ден Ви желая! (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, много е добре да обясните на проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, че 0,4% не е инфлацията в Хърватия, а е ефектът след приемане на еврото върху инфлацията. Но за съжаление, там са толкова зле, толкова необразовани и толкова неразбиращи от икономика, че даже направиха незаконен референдум, който противоречи на два закона в България поне. Излъгаха 600 хиляди души, оказаха се 400 хиляди после. Има ли смисъл изобщо да говорим за руската партия ВЪЗРАЖДАНЕ?

Има, има.

Смятам, че няма. Така че, господин Димитров, моля да обясните или да поканите някой от партия ВЪЗРАЖДАНЕ да обясни коя от 20-те държави, която е станала член в еврозоната, има трайно повишаване на инфлацията в резултат от приемане на еврото. Първо, абсолютна лъжа. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля Ви да поканите някой нормален от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако намерите, защото, знаем, там всички са или иманяри, или ненормални.

Ако намерите някой такъв, да Ви обясни. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Започвам с господин Костадинов, който не прави разлика между съвкупната инфлация в една страна и ефекта от еврото върху инфлацията. Това са два различни въпроса, като едното е планетата Земя, другото е друга планета. Разбирате ли? Това са две различни планети. Не смятам, че е ненормално да бъркате икономическите понятия, но при положение че бъркате икономическите понятия, не е редно Вие да бъдете основен говорител по тази тема.

Стига лъга и маза!

И веднага обяснявам какво сбъркахте. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Инфлацията в края на годината, общата съвкупна инфлация в Хърватска е наистина 5%, но ефектът на еврото върху инфлацията е 0,2%, тоест това са два различни въпроса. Вярвам, че дори Вие ще разберете начина, по който Ви го обяснявам.

Кажи за правото на глас в ЕЦБ – 0,4!

Господин Гечев, имам за Вас (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), имам за Вас, господин Гечев… (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Искам да Ви кажа, че викането в залата е голяма слабост.

Така, господин Гечев…

Отговори за ЕЦБ – колко гласа имаме?

Господин Гечев, 89-а година…

Колко гласа имаме в ръководството на ЕЦБ?

89-а година, господин Гечев, Естония е след България, балтийските страни са след България.

Лъжец, лъжец! Колко гласа имаме в ръководството на ЕЦБ?

Колеги, искам да Ви кажа, че който няма аргументи, крещи в залата.

Колко гласа имаме? Колко гласа имаме, лъжецо?

Естония е след България. В момента Естония има над 80% от средния брутен вътрешен продукт на Европейския съюз.

Отговори колко гласа имаме.

Естония е далеч преди България, господин Гечев, далеч преди България. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.)

Искам да Ви кажа, че човек, който крещи по този начин, това е смешно. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Искам да Ви кажа, господин Костадинов, че Вие тук казахте голяма глупост от трибуната преди малко, като казахте 0,4%, че имало. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.)

Абсолютно смешно. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Но, господин Гечев, важният въпрос е следният…

Лъжецо!

Естония драматично задмина България.

Естония драматично задмина България…

Той не отговори. Аз съм му задал въпрос.

И Вие имате в момента следния избор…

Не е длъжен, добре.

И в момента имате следния избор.

Имате в момента следния избор – или ще последваме този път, този успешен път на балтийските страни и на Хърватска вече, или ще отидете в някакъв такъв неразбран, някакви неразбрани леви идеи ли, знам ли какво друго, в които Вие вече не вървите по европейския път, а тръгвате по някакъв друг път. А колкото до влиянието и третата тема, на която искам да Ви обърна внимание, влиянието на България в Европейската централна банка, колеги, ще зависи от следното нещо: ще зависи от това какви представители пращаме там, то е ясно кои ще бъдат, от това те как ще работят с другите представители. Но това, което Вие твърдите, че губим суверенитет спрямо бъдещата ситуация, е смешно, колеги, защото в момента имаме фиксиран курс спрямо еврото (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), а в новата ситуация ще имаме възможност при добра работа с останалите представители в ЕЦБ да влияем на всяко решение. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Става въпрос за това. И накрая искам да Ви кажа следното нещо, колеги: който няма аргументи, който няма аргументи, седи и крещи в залата – това е. Другото е, който няма аргументи, седи и крещи (реплика от народния представител Костадин Костадинов), защото Вие загубихте аргументирания спор. Загубихте аргументирания спор, това Ви е проблемът. С крещене не става. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И накрая искам да Ви кажа следното нещо: проблемът на тези хора, които много крещят, е следният: знаете ли защо те са срещу еврозоната? Защото те са срещу Европа, хора. Не им е проблемът еврозоната, не им проблемът Шенген…

…проблемът им е Европа, за това става въпрос. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Процедура по начина на водене.

Благодаря Ви. Заради фактите и истината. Първо…

Да, да, лично обяснение е. Много добре Ви изведох данните от международната статистика на Световната банка, на евростатистика и не знам защо се споменава моето име, след като аз давам данни, които са безупречни. Те показват, че Естония е в дълбока криза в еврозоната – минус 4, а България не е в еврозоната и е плюс 3. Това лошо ли е? Добре е. След това, Естония – няма как, колега, да ми казвате Вие, 89 а година е била, доколкото си спомням, в Съветския съюз, и няма как да сравнявате тези показатели, отделни, на Естония. Трето, също така внушенията изборът дали е еврозоната на Европа, евро-атлантически ценности или нещо друго. Нашият избор може да е Дания и Швеция. Те да не би да са до Владивосток? Къде са? Нашият избор може да е Полша, Унгария и Чехия. Вие искате да кажете, че Полша, какво, те са се ориентирали къде? Към БРИКС ли? Недейте да правите такива внушения. Изборът е следният: дали България е готова в момента да влезе в еврозоната, има две мнения, всеки има аргументи. Нашите разчети съвпадат с разчети на водещи икономисти в Европа и нобелови лауреати по икономика, че не сме готови, не само България, а и други слаборазвити страни. Кога ще бъдем готови? Като сме готови, тогава ще влезем в еврозоната. Тъй като сега, пак Ви казвам, еврозоната в момента, уважаеми колега Димитров, като споменавате моето име, е ли затънала в дългове средно 90% от брутния вътрешен продукт? Е ли затънала в изумителни бюджетни дефицити, до 12% стигаха от брутния вътрешен продукт? България даже не сме членове на еврозоната, имаме три-четири пъти по нисък дълг от брутния вътрешен продукт. Така ли е? Имаме бюджетен дефицит, който е в рамките на 3%, а те стигат до 12 преди години, 6, 7, 8%, така че да давате за пример високоразвити страни от Европа, като Швеция и Дания, и да я сравнявате с другите, които са затънали в дългове, вижте показателите на Швеция и Дания. Нека да видим какви са фактите, а не какви са пропагандните тези. Благодаря Ви.

Да.

Госпожо Председател, наистина…

Наистина са много неприятни подвикванията от залата. Сигурно трябва да сме щастливи, че няма изтръгване на кабели, няма хора по трибуната с телата си да заплашват, че…

…няма да оставят други да се изказват, но наистина нещата излязоха от контрол. Много грозни реплики се чуха…

Сега ще я направя към Вас. Не съм съгласен с Вашата теза, че ако, видите ли, от партия ВЪЗРАЖДАНЕ продължавали да викат от място, трябва да прекъснем заседанието. Българският парламент трябва да приеме важно законодателство. Това е важен законопроект и не можем да прекъснем работата на законодателния орган, защото те си крещели от местата.

Тоест процедурата ми към Вас е…

Процедурата ми към Вас е да налагате забележки. Още нещо към тази процедура – ще използвам, за да не взимам следваща. Много често, и това е към всички народни представители, включително към тези, които водят заседанията – някога сте Вие, някога различни. Стана практика напоследък – излизат хора, четат каквито си искат сайтове от трибуната и казват „излез сега и отговори“. Единият начин на тия хора е да им водим дела… (Председателят изключва микрофоните на оратора.)

Вторият начин обаче…

Да, конструктивна е моята процедура.

Завършвам след десет секунди. Уверявам Ви, госпожо Председател, този проблем ще продължи, затова аз съм длъжен да обърна внимание, касае реда в залата, касае цялостната атмосфера, в която работим. Вторият начин е, ако колегите…

Госпожо Председател, не съм завършил. Ако колегите държат на този начин на комуникация, ние също ще им цитираме неща от определени сайтове за тях, за семейства, за приятели, за познати. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Можем да им дадем от тяхната отрова. Ако държат на тази линия на комуникация, ще ги изненадаме какви неща ние също можем да прочетем от трибуната. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Не сте спирали.

Само това правите. Само това правите. (Реплика от народния представител Явор Божанков.)

Ела, ела, ела бе, охлюв!

Защо обиждаш?

Аз ще Ви говоря на Вас, госпожо Председател, няма да говоря тук на някои хора. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Това, което ще Ви кажа, е следното: когато говорите, че тук има неколегиално отношение, не сте права и ще Ви кажа защо не сте права. Защото в тази зала тук няма колеги – тук има народни представители. Колеги са хора, които имат една и съща професия. Народното представителство, слава богу, не е колегия. Народното представителство е нещо временно. Много пъти сме го казвали от тази трибуна, пак ще го кажем. Днес си тук, утре си в затвора (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), така че много Ви моля, недейте да казвате, че имаме неколегиални отношения. С тези хора ние не сме колеги…

…с тези хора… Вижте, вижте, защото това много често се прави – колеги, това, колеги, онова. Няма колеги в тази зала! В тази зала има народни представители, които са от различни политически сили, които имат различни идеологии, които имат различни виждания. Това, както е видно, води до напрежения и това е демокрацията в крайна сметка, а българският гражданин, българският избирател решава. Просто Ви правя тази добронамерена забележка, да не използвате тази дума, защото за мен е срам да ме слагате на една нога с хора, които са в тази половина – ПП-ДБ, и да ме наричате колеги с тях. Не сме колеги! Срам ме е, че са в тази зала. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Не, не сме колеги.

Изказване ще направя.

Нямам изказване.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще направя изказване, което е свързано до голяма степен с това, което каза господин Гечев, и ще го помоля да вземе реплика и да ми отговори на въпросите, които ще задам към него. Те са следните: господин Гечев, Вие твърдите, че държавите от еврозоната се представят по-зле от България, като цитирате и визирате Естония, че ръстът ѝ е по-малък. Казвате, че дългът на тия държави е по-голям от дълга на България и същевременно казвате, че България не е готова да влезе в еврозоната. Това противоречие ще Ви помоля да го адресирате. С една дума – Вие казвате, че българската икономика и България в момента се справят по-добре от държавите в еврозоната, което е похвално и е вярно, и данните го потвърждават – справяме се по-добре от държавите в еврозоната, но ние не сме достатъчно добри, за да влезем в еврозоната. Това ли казвате? Също, когато се говори за суверенитет – понеже Вие сте професор в тая област, може ли да обясните на колегите от залата, които изобщо нямат никаква представа явно по темата – как България ще загуби суверенитета си, като стане част от еврозоната, защото моето твърдение е точно обратното? Искам да Ви питам следното: ако наистина България не е готова и българската икономика не е готова да стане част от еврозоната, не е ли ролята на политическите лидери, на управляващите и на тази зала да създаде законодателната рамка и да прекара народа до това състояние, да издигне до това състояние България и българската икономика да бъде достойна и по-скоро да стане част от еврозоната, за да получи всички ползи, а не само да спазва законите в еврозоната и това, което решава ЕЦБ за еврото? Това е моят въпрос. Не е ли ролята на един политически лидер, какъвто трябва и би трябвало да бъде всеки един в тази зала, да направи така, че да помогне на българската икономика да стане готова да стане част от еврозоната, а не да я блокира?

Благодаря, госпожо Председател. Господин Митев, гнусно твърдение е това, че България ще загуби суверенитета си, ако влезе в еврозоната. Нека да прочетем на нашите зрители и на народните представители кои са държавите, които според тези опорки са загубили суверенитета си. Тук са: Австрия, Белгия, Германия, Холандия, Италия, Испания, Португалия… Колеги, тези държави ли са си загубили суверенитета? Тези държави са пример за това какво ние трябва да правим, за да растем икономически, за да живеем добре. Подобни твърдения имат за цел само едно – да плашат българския народ, така че ние да не влезем в еврозоната, за да не растем, за да не живеем по-добре.

Дами и господа присъстващи в тази зала и претендиращи да бъдете народни представители. Знаете ли защо има такова голямо напрежение по темата за еврото? Защото стоят неотговорени група въпроси, които обаче разкриват във фундамент и в същина природата на това какво е валута и в частност какво е еврото. На първо място, с какво е обезпечено то? Какво стои зад него? Ресурси, производство, стоки – нещо, което Европейският съюз може да произведе така, че някой извън Европейския съюз да има нужда да го купи и съответно да създаде стойност на тази валута. Този въпрос стои неотговорен. Там е Димитър Радев, той знае прекрасно, че зад еврото нищо не стои, така както са повечето фиатни валути в днешно време, но за разлика от долара, рублата или юана, които имат все пак имат някакво покритие, зад еврото няма нищо. Ако има, ще се радвам да го чуя какво е то. Вторият кръг от въпроси, който също засяга природата на еврото, това е по какви механизми се отчита печатането му спрямо това какъв е евентуалният наличен ресурс, обезпечението му. Кой следи за тези механизми дали са спазени? Как са направени? Каква отговорност се носи от ЕЦБ, в случай че няма спазване на тези механизми? В крайна сметка банкерите, които стоят като крайна инстанция и печатат буквално пари, неслучайно навлезе терминът „наливат се“ милиони и милиарди, те не носят никаква отговорност, за разлика от нас, политиците, които все пак отговаряме и пред избирателите си, отговаряме и пред закона за нашето поведение и за нашите решения. Пак повтарям – банкерите от крайна инстанция не носят никаква отговорност за влиянието, което имат върху икономическата политика. Третият кръг, който остава неотговорен, е следният – как се излиза от еврозоната? В крайна сметка това е едно решение, за което ние трябва все пак да знаем в случай на нужда, при разпад на еврозоната. Не е задължително само България да излезе самостоятелно, може самата еврозона да се разпадне. Тези условия трябва да бъдат определени предварително, а не евентуално да се налагат след това в случай на нужда. Ето над тези неща трябваше да разсъждаваме в тази зала, а не да се плюнчат тук от ПП и да се заяждат на дребно.

А ВЪЗРАЖДАНЕ?

ВЪЗРАЖДАНЕ – да, плюнчим се – знаете ли защо? Защото ние знаем и две, и двеста. На зло куче зъл прът! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от Настимир Ананиев.)

Нафарфорий, прибери си нежната ръчичка. (Народният представител Искрен Митев иска думата.)

Той става за глупости.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Чорбов, имаше време, когато зад българския лев не стоеше нищо, и това е времето, когато инфлацията накара българския народ да приеме Валутния борд и в момента зад лева стои еврото, което гарантира стабилността на нашата валута и паричната политика, която ние в момента упражняваме – изцяло функция на Европейската централна банка. Затова това, което каза Вашият лидер по-рано, че нямаме нищо общо с Европейската централна банка, е поредната абсолютна лъжа. Господин Чорбов, като ще говорим кой къде стои – какво стои зад рублата, господин Чорбов, можете ли да обясните, като казвате кое стои зад коя валута?! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Къде отиде ти? Я кажи семейният имот в Русия къде е?

За съжаление, господин Митев, не бях заинтересован от Вашето изказване, защото, както обикновено, предпочитам да слушам смислени хора, смислени думи. Още на третата дума загубих интерес към Вашето питане – съжалявам. Другия път, ако го направите по-смислено, може би ще Ви отговоря. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Има, има.

Дебат, в който най-после някой от ПП-ДБ стана смислено да говори, това, разбира се, беше Георги Ганев, Мартин Димитров – той е икономист, стана, говори, това, че наговори един куп лъжи, няма значение, но все пак той е икономист, има нещо общо. След това стандартните, щях да кажа клоуни, извинявам се, не са клоуни – стандартните хора, които се изказаха – Явор Божанков стана единствено за да се докаже колко е предан и как може да плюе по Костадин Костадинов и ВЪЗРАЖДАНЕ, и стандартния говорител на сглобката Искрен Митев. Техните неща освен забава нищо друго не предизвикват. Това, което имаме на дневен ред – Законопроект за БНБ, който не знам каква част от българите знаят, в него ясно и точно се фиксира, че разменна валута в България става еврото. Накратко казано, нашата Българска народна банка става пощенска кутия. Що се отнася до това каква тежест ще има БНБ в Европейската централна банка – 0,4%.

Гласа.

И тук стана другият виден икономист, и преди всичко по професия енергетик, господин Сабрутев, който пък обясни и каза: „Ама как така? Германия, Австрия – и изброи още няколко други държави, те загубили ли са суверенитет?“ Знам, че не го знаете, господин Сабрутев, да Ви кажа, гласът в Европейската централна банка и тежестта му се определят спрямо това колко население има съответната държава, каква тежест има икономиката. Респективно Германия е нормално да има много повече от една единица и респективно ние ще имаме 0,4%, така че не сте запознат с това. Хубаво е просто да седите там, на столчето, и да гледате умно. Нищо повече. По отношение на това какво предстои да се случи с влизането на България в еврозоната и темите, които бяха повдигнати за референдума. Ако Вие сте толкова убедени как много желаете да влезете в еврозоната, социологическите агенции, които работят с Вас, на които Вие им плащате да Ви правят социологически проучвания – кога публикувани, кога непубликувани, излязоха с ясна и точна статистика какво мисли българският народ. Над 70% от българите не искат и да чуват за влизане в еврозоната. Това е официалната статистика, която беше публикувана.

Няма официална такава.

Няма никакво значение какво казваме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, има значение какво мисли българският народ. Да, точно така, българският народ не иска. Вие, разбира се, това много добре го знаете. Макар и да не го артикулирате от трибуната, това нещо Вие го знаете и точно това е причината да няма провеждане на референдум. Това е причината и Конституционният съд да се събере следващия четвъртък и както е взето вече решението, да отхвърли провеждането на референдум. Защо? Защото влизането, по-скоро провеждането на референдум в България, в който 80% от българите ще кажат: „Не“, има ясен и точен сигнал не само в България, то има значение не само за Вас, като изпълняващи длъжността временно управляващи, то има голям сигнал и за държавите, които са в еврозоната. Защото най-бедната държава в Европейския съюз – най-бедната, продължава да бъде най-бедната държава в Европейския съюз, казва, че не иска да влиза в така наречения Клуб на богатите, който се обяснява, толкова е сигурен, че периодично фалират банки в еврозоната, защото е толкова хубаво да си в еврозоната, че държавите вече изпадат в рецесия. В Германия – да коментираме ли в момента какви тенденции са за поредно тримесечие там и какви са тенденциите, което е по-лошо, и какво се случва с реалното производство, защото то напуска Европа. Реалното производство, икономиката, движещата сила на всяка една държава напуска Европа, така прехвалената Ви еврозона. Давате примери за балтийските държави. Това беше последното, което очаквах да бъде изтъкнато. Мартин Димитров е толкова компетентен и такъв добър икономист, че се изпусна и почна да говори именно за тези държави. Това не трябваше да го правите. Не знам защо за пореден път трябваше да излезе професор Гечев да Ви чете лекция, след което Вие дори и не си дадохте сметка за каква безумица говорите за държавата, сравнявате показателите на прибалтийските държави, когато са били в Съветския съюз. Вие знаете ли къде се намирате?! Не знаете. Това ме изненадва, между другото. Не ме изненадва на Искрен Митев – той е човекът, който забавлява залата. Това е, нищо друго, но Вие поне трябваше нещо друго да говорите. Отчитайки всичките други лъжи, които наговорихте, и пропускайки да коментирате правото на глас умишлено, защото знаете за какво става дума, стигаме до ситуация, в която законопроект, вкаран, който искате да приемете – ами, ако все пак има референдум и ако все пак не влезем, и ако все пак загубите управлението и България не влезе в еврозоната, и Урсула няма да Ви изпълни желанието да Ви вкара с показателите, на които не отговаряте, трябва да променяме отново Закона. (Реплика от народния представител Георги Ганев.) Отново! Не, напротив, ще променяме и ще го върнем стария. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само ще Ви дам един конкретен пример.

Приключвам. Във Великобритания преди няколко месеца, по-скоро преди половин година, беше приет само един закон, в който ясно и точно бяха описани 65 други закона, които са били приемани, когато държавата е била в Европейския съюз. С един закон те отмениха всички тези безумици, които са върху тяхното законодателство. В българския парламент ще се случи точно същото – един закон ще отмени всичките Ви безумици, които натворихте, включително и в този парламент. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Реплика към колегата – пардон, извинете, народния представител Ганев. Две неща. Първо, гласът, тежестта на България в гласуването в Управителния съвет на Европейската централна банка, когато евентуално някой ден България стане член на еврозоната, няма да е 0,4% – 0,4% означава 4 на 1000, тоест Вие казвате, че ще гласуват 4 пъти на 1000 заседания. Не, не e вярно. Ако България е първата от останалите страни членки, която влезе в еврозоната, те ще станат 21. Тогава по правилата, които в момента са в сила, ще гласуват шестте човека от Изпълнителния съвет – всеки път, четири от петте големи, тоест тежестта на германския гласуващ е 0,8 гласа на един човек, и от останалите страни, които ще бъдат в този момент 16, ще има 11 гласа, тоест тези 16 страни ще се ротират така, че ще имат общо 11 гласа. Тоест България ще гласува 11 на 16, Вие му правете сметката, но не е 0,4%, а е нещо по-близо до две трети – до 67%. Така, тоест не е 0,4%, а 67. Когато станат 22 страните членки, тогава това ще се промени, но да не влизаме в тези подробности. Второто, да, в Закона пише, че националната валута в България става еврото, само че пише: от деня на влизане на страната в еврозоната, не преди това. Тоест, когато някой ден влезем – дали след 11 месеца, дали след 11 години, или след 20 в еврозоната, тогава и само тогава валутата ще бъде евро и съответно центове, а не преди това. Да не изпадне някой в заблуждение. Благодаря Ви.

Благодаря. Репликата ми е към Цончо Ганев, но и към Георги Ганев, защото при разразилата се дискусия тук се подмятат едни проценти, като целта на ПП-ДБ е да заблудят зрителите, които гледат, те да се объркат от едни проценти – 0,4 гласа ли са, процента ли са, стотни ли са, какво точно се случва. И всеки, който не седне да направи по-детайлен анализ, да не разбере за какво става въпрос. А именно трябва да подчертаем, че България ще попадне в третата група за гласуване и ще участваме в 50% от гласуванията, като гласът ни ще бъде един от петнадесет. Как Ви звучи това? Германия е най-голямата икономика в еврозоната и представителите ѝ в Управителния съвет на ЕЦБ имат много по-голяма тежест в гласуването, отколкото биха имали нашите. Логично. И въпреки това, забележете, техният глас не се чува, когато не са съгласни с политиката на ЕЦБ, а какво остава за нашия глас, и могат само да си подадат оставката в знак на протест. Такъв е случаят със Сабине Лаутеншлагер през 2019 г., да подчертая, Юрген Старк през 2011 г. и Аксел Вебер през 2011 г. Мисля, че това слага край на дискусията какъв глас сме щели да имаме ние в ЕЦБ. Ами гласът ни ще бъде де факто нула. И това е пределно ясно на всеки. Недейте тук да жонглирате с едни проценти, за да заблуждавате обществото. Гласът ни ще бъде де факто нула. След като Германия не може да направи нищо и нейният глас няма тежест, какво остава за този на България. Очевидно е, че когато ЕЦБ взима някакво решение, дали това решение ще е добро за България, ще е последното нещо, с което ще се съобразяват ЕЦБ. Благодаря.

Уважаеми господин Ганев, Вие знаете, аз съм голям почитател на британската държава и как функционират техните закони. Искам да Ви припомня, че те, излизайки от Европейския съюз, веднага, с един закон, хиляда закона на Европейския съюз бяха отменени. Така че не се притеснявайте, дори днес да приемат този закон за БНБ, който е препратка към много европейски закони, стореното може да бъде поправено, разбира се, ако българските граждани припознаят ВЪЗРАЖДАНЕ на едни евентуални следващи избори. Така че всичко може да бъде поправено. В момента във Великобритания са останали около четири хиляди европейски закона, но някои си им харесват, ще останат засега, смятат около 600 закона още да отменят до година-две, така че и при нас винаги може да се поправи това нещо. Благодаря.

В парламента сме, за да има дебати, аз го приветствам. И когато човек като Георги Ганев стане и аргументирано водим спор, няма нищо лошо. Разбира се, различни тези, различни гледни точки. И няма нищо лошо в това. Напротив, за мен е полезно и удоволствие в личен план да чуя смислени аргументи. Примерно аз нямам нищо общо с БСП, не съм имал и никога няма да имам, но е полезно за мен като икономист да чуя професор Гечев, когато говори и Ви изнася лекции, особено на ПП-ДБ, особено когато слушам как Ви казва и Ви обяснява, да кажем, преди няколко дни в „Нюзуик“ какво излезе като информация, как Ви обясни какво казва „Нюзуик“ за гордостта и за правилната страна, която Божанков беше избрал от страна на историята за Украйна, как се случва и какво се случва във войната там. По отношение на това, че той прави такава реплика, добре. Хубаво се получи обаче с Искрен Митев, който стана да прави реплика, от ГЕРБ – от задните редове му изкрещяха: „Сядай си на мястото!“, той си седна и се отказа от реплика. Добро начало. Добро кученце: „Седни, седни, седни!“ – изпълнява поръчки, добре, приемам го. За мен и за парламентаризма е добре човек, който само забавлява депутатите, да си сяда и да изпълнява нарежданията от батковците си от ГЕРБ. Репликата ми конкретно по отношение на това, което каза Георги Ганев. Господин Ганев, да, казахте същото, което казах и аз, но с други думи. Отново абсолютно същото. Сменихте 0,4% с това, че няма да гласуват всеки път. Да, няма да гласуват. И нашият член няма да гласува там, защото сме много малка икономика в сравнение например с Германия, Франция, Италия, Испания и няма да имаме право на глас. И ние влизаме там – да, със съжаление, затова нямаме място там, защото губим суверенитет. Да коментирам ли Ангел Георгиев, който Ви цитира хора, които са напуснали именно затова, защото нямат право на глас и защото не са били съгласни с гласуваните неща вътре, искали са да имат право на глас и са се отказали. Това са фактите. Губим суверенитет. И Вие като предани евроатлантици се съгласявате. И тук една от най-колосалните Ви лъжи, че ние сме част от Европейския съюз и трябва задължително да приемем еврото. Кога обаче? И пропускате другия пример. Миналата година съседната нам държава – Румъния, прие точно това нещо и взе решение, че отлага влизането си в еврозоната до 2029 г. (Реплика от народния представител Георги Ганев.) Естествено, че засега. Това, когато стане 2029 г., март месец, в техния парламент влиза ново предложение, ако решат и преценят, че не е правилно и го отлагат за някога си. Такива са условията и на нашия договор. В нашия договор Вие сте подписали, че трябва да влезем – да, но кога. Четиридесет и трета година, като начало да го отложим, това казваме ние. Това Ви е една от колосалните лъжи, които услужливо пропускате да кажете. Изтъквате, че трябва задължително, но не казвате кога. Другата лъжа, която тука в няколко изказвания беше, за Хърватия. И човекът, забавляващ публиката тук само с тази роля, и той изтъкна Хърватия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Дренчев Ви спомена – в Хърватия бяха фиксирани цените на хранителните стоки.

Приключвам, госпожо Председател. Затова нямаше ръст в първите месеци – точно заради това, защото имаше фиксиране на цените и не можеха да вдигат цените. Сега инфлацията е съвсем друга вече в Хърватия. Толкова с опорките Ви. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Когато руската партия ВЪЗРАЖДАНЕ говори лъжи, ние трябва да ги опровергаваме. Нито ден без неопровергана лъжа на руската партия. И сега. Аз не станах, защото смятам, че беше безсмислено, защото, когато господин Ганев говори от тази трибуна, той използва някакви неща, които му е написал някой някъде. Той изобщо не разбира от дума, няма да приеме нито един факт, нито един истински аргумент и аз исках да обясня нещо в репликата си, което явно ще трябва да направя сега.

Да, личното обяснение е следното: той каза, че референдумът бил законен и ние го мачкаме, защото не искаме да чуем гласа на българските граждани, а това е лъжа. Референдумът противоречи на чл. 9, ал. 4 от Закона за прякото участие на гражданите – „Референдуми по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвеждат преди тяхната ратификация.“ Той противоречи и на Конституцията. Единственото, което ме забавлява в тази зала, е как хората, които са се объркали да вярват на руската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, ще видят какви лъжци са и ще ги заплюят.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Във възможността за процедура бих искал да Ви помоля няколко неща. На първо място, да започна от току-що изказалия се. Напомнете му, че няколко пъти сме обявявали от тази трибуна, че така изготвеният въпрос по предложението за произвеждане на референдум беше изготвено от бивши конституционни съдии. На следващо място, обръщам се към Вас, уважаема госпожо Председател, следващата точка, която предстои да разгледаме по така променената програма, е Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет, трупал прах няколко месеца в Деловодството на Народното събрание, но спешно изваден, защото с предложения към него в последния възможен момент – онзиден, бяха внесени предложения за поправки на поправките в Конституцията на Република България. Така че процедурата ми към Вас е в подходящ срок да помолите министъра на правосъдието, ако обича, да заповяда за разглеждането на следващата точка от дневния ред, тъй като ние, на първо място, имаме въпроси към него и на второ място, считаме, че ще трябва да се позаседим тук, докато разискваме и дебатираме експресно внесените в последния момент текстове на параграф 10 от този законопроект, които представляват промени в промени в Конституцията. Така че молбата ми към Вас, госпожо Председател, е да помолите, ако може, ако не министър, то поне някой по-запознат и нека той да заповяда, тъй като считаме, че е важно това да се случи.

И последната ми процедура към Вас. Тъй като ще започне Докладът за четенето на Законопроекта, ако може, да не се притичва по този доклад и на един дъх да бъде изчетен целият доклад, а нека разискването да бъде поне на две или на три части от този доклад, тъй като, както се видя и от заседанието вчера на Правната комисия, имаше доста разисквания и дебати по повечето от параграфите на този законопроект за Наказателно-процесуалния кодекс, който залежаваше няколко месеца в Деловодството на Народното събрание, но сега бе изваден като ракетоносител на промените на промените, на промените в Конституцията. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател, ще бъда кратък. Предходната ми процедура към Вас беше да поканите някой от Министерството, който разбира от наказателен процес и от конституционни промени – не точно министъра, не е необходимо. Благодаря Ви, надявам се, че залата ме разбра.

Да.

Прегласуване!

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Следващата точка от дневния ред, която трябва да разгледаме, е промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в които промени реално са замаскирани промени на промени на Конституцията. Аз се обръщам към Вас, господин Председател, тъй като винаги, когато се разглежда точка от дневния ред, която, как да кажа, предизвиква спорове, Вие ставате и напускате заседанието и не го водите Вие, при което поне в нас, в опозицията, се пораждат едни еретични помисли, че Вие не желаете да присъствате на нарушаването на Правилника и на Конституцията. Именно затова, уважаеми господин Желязков, моля да останете и Вие да водите следващата точка от дневния ред, която е за разглеждането на промените в Наказателно-процесуалния кодекс и скритите в тях промени на промените на Конституцията, за да ги засвидетелствате и един вид Вие да дадете санкция при гласуването на тези промени, тъй като много ни се иска впоследствие, когато внесем следващото си конституционно искане до Конституционния съд, да посочим Вашето име като водил съответното пленарно заседание. Благодаря Ви.

За процедура!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! В чл. 43, ал. 1 от нашия Правилник пише, че в сряда, четвъртък и петък пленарните заседания започват в 9 ч. и приключват в 14 ч. В същия текст, колеги, е записано, че по решение на Народното събрание това време може да бъде удължено. Точно затова съм излязъл сега пред Вас – да поискам да удължим времето до приключването на всички параграфи и членове по тази точка, до приключването на Закона. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой е Законът?“) Колеги, Законът се казва: Наказателно-процесуален кодекс. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е да подложите на гласуване предложението ми по време на разглеждане на тази извънредна точка, заради която удължихме и работата на Народното събрание, да бъдат включени камерите на БНТ и да се излъчва пряко по Българското национално радио както дебатът, така и гласуването. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, като ще гледаме тази точка и като Ви е страх да се покажете по телевизията, какво всъщност предлагате… (Шум и реплики.) Моля да не ме прекъсвате. Бих искал да Ви предложа, госпожо Председател, да отпадне § 10 от така предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс на две основания. Първото основание, за да не се гледа днес § 10, защото той е внесен в нарушение с Правилника на Народното събрание, тъй като преди четири месеца беше внесен Основният закон – през месец септември. Оттогава си отлежаваше съвсем спокойно и изведнъж сега, когато потрябва, през преходните и заключителните разпоредби да се променя Законът за съдебната власт, набързо стана една много спешна процедура, при която днес трябва да гледаме този законопроект, а той е със съвсем различна предметна насоченост. При такова грубо нарушение на Правилника на Народното събрание предлагам процедурно да подложите на гласуване § 10 да отпадне. Освен това целият законопроект по § 10, тъй като той е внесен във вторник следобед и бяха дадени 10 – 12 часа, за да се запознаем с предложенията между първо и второ четене, е базиран на фалшиви мотиви. Ако прочетете мотивите, госпожо Председател, ще видите, че става дума за това, че се предлага във връзка с проведено съвещание на ВСС на 28 декември 2023 г. относно прилагането на новоприетите промени в Конституцията на Република България и е била обсъдена необходимостта от спешна законодателна инициатива за уреждането на законово ниво на следните въпроси и така нататък – можете да си ги прочетете. Вчера на Правната комисия лично съдия Атанаска Дишева даде ясни показания, че такова съвещание с такива измислени мотиви, които да се използват фалшиво от Вас, не е имало. Следователно няма как присъствалите там членове на бившия Съдебен съвет, които ясно са изразили становище, че няма такъв орган и че не е нужно да се събират заради някакъв бюджет или заради някакви други административни…, тоест да се правят промени в Закона за съдебната власт, всъщност точно обратното беше записано в мотивите. На база на тези две груби процесуални нарушения Ви моля да подложите на гласуване отпадането на § 10. Благодаря.

Госпожо Председател, предлагам да не подлагате на гласуване това предложение, тъй като е недопустимо – направено е в разрез с Правилника. То има място, но не му е тук мястото да бъде гласувано. Когато започне разглеждането на Закона, на ЗИД-а и стигнем до въпросния § 10 или който и да е, ако господин Караджов или някой друг направи предложение за недопустимост на предложението със същите мотиви, там му е мястото да бъде гласувано. Не може извадка от Закона да бъде гласувана преди Закона с мотиви за недопустимост.

Ако позволите процедура преди това, госпожо Председател, за допуск на господин Георги Николов – заместник-министър на правосъдието, и господин Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет.

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 14 септември 2023 г. Приет на първо гласуване на 26 януари 2024 г. „Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1, текст на вносител. Предложение от народните представители Маргарита Махаева, Цвета Рангелова и Петър Петров: „§ 1. В чл. 55, т. 1 буква „а“ и буква „б“ да отпаднат.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Анна Александрова, Стою Стоев, Надежда Йорданова, Хамид Хамид и Ертен Анисова: „В § 1 относно чл. 55 се създава ал. 6: ,,(6) В случай че обвиняемият е човек с увреждане, следва да му бъдат осигурени мерки за подкрепа за разбиране на информацията, както и за участие в процеса, при условията и реда на чл. 65 и 66 от Закона за хората с увреждания.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение от народните представители Мая Димитрова и Иван Иванов: „В § 2, т. 1 в текста на създаваната нова ал. 3 думата „доказателствата“ се заменя с „всички събрани материали“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Маргарита Махаева, Цвета Рангелова и Петър Петров: „В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Съдът предоставя на обвиняемия и на неговия защитник възможност да се запознаят със събраните до момента доказателства.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще взема отношение по двата изчетени параграфа – първи и втори, предвид обстоятелството, че аз и колегите ми сме вносители на тези предложения. Предложението, което сме направили по първия параграф, е по-скоро не срещу Директивата, която се транспонира с предложените изменения в целия законопроект, а смятаме, че мястото не му е там и излишно утежнява текста на съществуващия чл. 55 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото и към днешна дата редакцията на тази разпоредба дава възможност и предвижда гарантиране на основното право на обвиняемия, а именно правото му да има защитник. В ал. 2 на чл. 55 разширително и допълнително се посочва, че обвиняемият има право да му бъде предоставена обща информация, улесняваща избора му на защитник. Няма съмнение и няма спор по въпроса, че защитата бива и договорна, и служебна, като последната е възможна, когато са налице определени обстоятелства, които са по Закона за правната помощ. Считам за излишно натоварване на и без това достатъчно дългата разпоредба както на ал. 1, така и на ал. 2 от чл. 55, като сега се предлага едно изключително неточно, непрецизно и тежко натоварване на съществуващия текст, в който се казва, че обвиняемият има право на правна помощ, която да му бъде предоставена по Закона за правната помощ. То няма друг ред, колеги, по който може да бъде предоставена правна помощ, освен по Закона за правната помощ. Ето защо ние смятаме, че това е излишно да бъде посочено и затова предлагаме да отпаднат буква „а“ и буква „б“. Още повече че в декларациите, които са като приложение в изменения закон, се дава гарантирано правото на всяко обвиняемо лице в момента на неговото задържане да му бъде връчена декларация с подробно описан текст, който е пред Вас, и в която подробно се обяснява възможността и правото на обвиняемия да ползва правна помощ, тоест да ползва служебен адвокат, ако няма възможност да упълномощи договорен такъв. Разбира се, трябва да се каже, че когато говорим за наказателни производства, правната помощ се дължи само в предвидените в Закона случаи, когато защитата на обвиняемото лице е задължителна такава по смисъла на Закона. Ето защо смятам, че нашето предложение е доста по-прецизно и по-добро. То не срещна подкрепа в Правната комисия, не бяха изтъкнати каквито и да било аргументи срещу предложението ни, така че се надявам залата да намери основание в нашето предложение. С повече внимание бих искала да се спра на предложението ни, което касае § 2, а именно производството по чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс. За колегите, които останаха в залата – около двадесетина, които мога да преброя, повечето от тях не са юристи, ще кажа, че това е особено съдебно производство, което се развива в досъдебната фаза на наказателното производство, тогава, когато лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, прокуратурата е приела, че са налице основания да поиска да му бъде взета мярка „задържане под стража“ – най-тежката мярка за неотклонение. В този случай производството се разглежда незабавно от първоинстанционния съд, на който е подсъдно делото като обвинение, за което е изпратен на съд. Какво се предлага с това изменение в чл. 64? Да се създаде една нова ал. 3, в която, забележете, вместо да се следва духът на Директивата, която се транспонира в този законопроект, а именно: да се гарантират правата на обвиняемия и на задържания, ние въвеждаме за първи път непознато досега за българското наказателно правораздаване ограничаване правото на защита на обвиняемия, като делегираме право съдът да предостави на обвиняемия и неговия защитник да се запознават с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение. Какво означава това? Представете си, че едно лице, преди да бъде обвинено в извършване на престъпление, преди прокуратурата да подаде съответното искане до първоинстанционния съд, същото да бъде задържано, да търпи най-тежката мярка за неотклонение. Разбира се, разследващите органи събират доказателства, те са всякакви, както обвиняващи съответното лице, рядко, но задължение на разследващите е да събират и оневиняващи. Всичките тези материали се намират в кориците на едно и също досъдебно производство, което в производството по чл. 64, за което говорим тук, отива в първоинстанционния съд. И представете си какво се предлага с това изменение?! Някой, незнайно кой, да прецени кои доказателства да остави в кориците на делото и тази преценка да бъде извършена, преди съдът да се е произнесъл ще вземе ли по отношение на това лице най-тежката мярка за неотклонение, или няма да вземе. Първо, това поставя под сериозно съмнение основното право на всеки обвиняем, а именно правото му на защита. Как ще се брани обвиняемият, респективно как ще бъде упражнена неговата защита в това производство по мярка, ако защитата не разполага с достъп, не се е запознала с всички събрани по делото доказателства? Вие ще кажете: може би не всички имат отношение по това специално производство, което касае мярката. Ще Ви отговоря, че всички имат, доколкото, за да вземе решение съдът да вземе ли тази мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия, трябва да прецени, на първо място, може ли от доказателствата по делото да се изведе обосновано предположение, че това лице има касателства с това престъпление. На второ място, има ли доказателства по делото, че това лице може да извърши друго престъпление? И на трето място, има ли опасност, изведена от доказателствата по делото, това лице да се укрие от наказателното преследване, което очевидно е възбудено срещу него? За да може и съдът да даде отговор на всички тези въпроси, респективно защитата да организира по най-добрия начин защитата на обвиняемото лице, разбира се, че трябва да познава всички доказателства по делото, а не избирателно, без да знаем кой, въз основа на чия преценка оставени по делото за мярката. Не това е бил и смисълът, и целта, и духът на транспонираната от Вас Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 май от 2012 г., тъй като още в нейния преамбюл тя постановява, че се издава по повод да се зачитат и съблюдават принципите, признати с Хартата за правата на човека, и казва, че нейната цел е насърчаване правото на свобода, правото на справедлив процес и правото на защита. Нещо повече, в самата Директива, в нейния чл. 7, т. 2 категорично се казва, че трябва да бъде предоставен достъп на адвоката на обвиняемия и на обвиняемото лице до всички доказателства. Тоест да бъдат поставени на една нога заедно с обвинението, нещо, което с това предложение – подозирам, че е направено с най-добри намерения да се транспонира абсолютно буквално тази директива, вероятно преведена с Гугъл транслейтър, както повечето от транспонираните директиви, но всъщност това, което предлага Министерският съвет, е едно не подобряване правото на защита, напротив, за първи път ограничаване правото на защита, което е и противоконституционно, колеги, в неизменения все още от Вас чл. 56 от Конституцията. Все още Конституцията гарантира и въздига като основно право на обвиняемия правото му на защита. Затова ние предлагаме редакция, която сме посочили в § 1, в посока да не бъде ограничаван достъпът до всички събрани доказателства по делото както на защитника, така и на обвиняемото лице, което смятаме, че е напълно в духа на съответната директива. Вчера не беше подкрепено на Правната комисия. Нещо повече, ще Ви кажа една комична ситуация. Направих редакционна поправка на една дума, която беше членувана в множествено число, беше относима към единствено число на изречението и предходният председател на Правната комисия – господин Стоев, гласува против. Моля да не изпадаме в тези комични, глупави ситуации на политически инат, тъй като сътворяваме пълни глупости. И § 10 на този законопроект потвърждава тезата ми. Апелирам към здрав разум, така че да направим работещи тестове, а не да дадем възможност след всяка мярка да бъдат образувани производства, които ще се отразят и на общия изход на делото, въобще по общия му ред. Благодаря.

Благодаря. Ние вчера разгледахме Проекта в Правната комисия. Струва ми се, че имаше много задълбочено обсъждане и взехме правилни решения. Опасявам се, че в момента вниманието е насочено главно към интереса на обвиняемия. Моите уважения, аз разбирам колегите, които работят като адвокати, но аз не искам да забравяме и обществения интерес, който е предвиден, макар и не с изрични норми, в Наказателно-процесуалния кодекс. Второ, искам да обърна внимание на всички народни представители, че указанията на тази директива, която ние транспонираме сега, за запознаване на обвиняемия и неговия защитник с всички материали по делото – отварям една скоба, това съм подчертавал многократно от тази трибуна, затварям скобата – в нашия Наказателно-процесуален кодекс защитата е в по-голяма степен гарантирана, отколкото в наказателно-процесуалните кодекси в редица други европейски страни. Имам предвид, за да бъда по кратък в репликата, имаме двукратна възможност по нашия НПК – не само веднъж, а двукратна, колеги, подчертавам това, обвиняемият и неговият защитник да се запознаят с материалите по делото. Така че защитата на един обвиняем няма да бъде накърнена, ако ние приемем това, което казва действащият НПК, и не го дописваме точно сега. Искам да напомня само няколко неща, които има в действащия НПК. Първо, за да възникне фигурата на обвиняемия в процеса по силата на чл. 55, ал. 1, изречение първо от НПК, се изисква да му бъде връчен съответният процесуален акт и той да научи в какво е обвинен по този начин, включително неговият защитник да научи в какво е обвинен. И второ, въз основа на какви доказателства. Сега, ако отворим също така чл. 63, ал. 2… хайде първо по ал. 1 ще кажем. Там има три условия, които трябва да са налице, за да може съдът да вземе мярка задържане под стража: да има данни, че е извършено престъпление, наказуемо, и с лишаване от свобода, да има опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. И сега, следващата алинея казва нещо много важно, не знам защо тук не се споменава – че ако от доказателствата по делото не се установява друго, вече Законът предвижда няколко презумпции. Опасността, че ще извърши друго престъпление и ще се укрие, се презумира от няколко факта, които ги има вътре в делото, а това се установява главно от съответното свидетелство за съдимост: ако деянието, което сега обсъждаме, е опасен рецидив; ако сега обсъжданото деяние е тежко умишлено престъпление, и да не цитирам по-натам Закона. Следователно в действащия закон се предвижда това, че в съда се представят доказателства, съдът не взема решение, подчертавам дебело това, само въз основа на предложението на прокурора за вземане на мярка задържане под стража. И сега, в заключение – виждам, че времето ми изтече: нека да не използваме такива изрази – кой преценява дали тези доказателства са… кой ги представя, кой ги селектира, хайде така да кажа, кой упражнява ръководната функция в първата фаза на процеса. Разбира се, че Законът, НПК, дава възможност най-напред на прокурора, който упражнява тази функция, да види има или няма отегчаващи или пък смекчаващи отговорността обстоятелства, доказателства за извършеното престъпление и така нататък. И като добавим и разпоредбата на чл. 219, където преценката, като се привлича едно лице като обвиняем, казва, че трябва да има достатъчно доказателства и това е ориентирано към органите на досъдебното производство, е повече от ясно кой прави тази преценка. Ако някой иска да извади аргумент да допишем Закона, защото някой ще злоупотреби с процесуалните си правомощия, това е съвсем отделен въпрос. Но аз призовавам, уважаеми колеги, да не дописваме по този начин Наказателно-процесуалния кодекс, защото интересите на обвиняемия – това е все пак лице, по отношение на което има достатъчно доказателства, че е извършило престъпление, да не поставяме неговите интереси над обществените интереси. Благодаря Ви за вниманието.

Госпожо Председател, уважаеми народни представители – няма очевидно да употребяваме думата колеги! Взимам правото на реплика, защото смятам да бъда кратък, тъй като много от нещата, които дискутирахме на Комисията вчера, бяха казани от колежката. Но колега Рангелова, така или иначе, Вие не направихте анализ на точната разпоредба така, както се предлага от Министерството на правосъдието, защото в чисто граматичен вид тя е сбъркана. От нея се разбира, че обвиняемият и неговият защитник имат възможност да се запознаят с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение, тоест мярката, след като се определи, защитникът ще има право и обвиняемият да ги види. Така че ще Ви моля все пак някакъв коментар по отношение на чисто граматическото предложение – дали то е допустимо в този му вид. На второ място, не засегнахте този въпрос, който всъщност и господин Рашков засегна преди малко – че процедурата по вземане на мярка за неотклонение действително се предхожда от връчване или обявяване, както казва Законът, на постановлението за привличане в качеството на обвиняем. То е визирано в разпоредбата на чл. 219 от Наказателно-процесуалния кодекс, където обаче, ако сте забелязали, а предполагам, че сте забелязали, там Законът никъде не задължава органа, който повдига обвинението, да даде каквито и да е обяснения извън това, което е написано в този диспозитив горе, и евентуално изписаната правна квалификация, която е отдолу. Тоест обвиняемият освен този лист хартия, който има, няма нищо друго, въз основа на което да разбере виновен ли е, не е ли виновен, какви са доказателствата срещу него, и евентуално да даде някакви обяснения. Затова 90% от така повдигнатите обвинения остават с това – ще дам обяснение по-късно, което определено затруднява наказателния процес. И на трето място, според мен трябваше да засегнете и въпроса за това, че всъщност тези доказателства не са необходими само на защитата – те са необходими на съда. А за да може съдът да вземе правилно решение, защото той лишава, макар и временно, дали ще е за 8 месеца, дали ще е за година и половина, преждевременно, преди да има влязла в сила присъда, едно лице от свобода, защото мярката за неотклонение реално е лишаване от свобода, той трябва да познава всички материали – трябва да познава и материалите, които подкрепят обвинението, и тези, които оневиняват лицето. Ще Ви моля в тази връзка да чуя Вашия коментар след това. И не знам защо, но ми се струва, че едно от двете предложения, които бяха направени – дали на Мая Димитрова и Иван Иванов, или на Маргарита Махаева и Вашето, мисля, че бяха приети в Комисията – не знам защо съм останал с такова впечатление.

Не са приети – грешиш!

Може и да греша, просто така ми е останало в паметта. Благодаря.

Най-напред искам да изразя задоволство и да благодаря за двете реплики, защото е истинско удоволствие, когато в тази зала, обсъждайки законопроекти, репликите са по същество и са от професионалисти, и съдържат оценки и мнения – нещо, което рядко се случва. Първо, на репликата на господин Рашков. Господин Рашков, тук не става дума за сблъсък между обвинение и защита. Разбира се, че професионално имате гледната точка повече от страната на обвинението. Тук става въпрос за правата на обвиняемия – не за прокурора и не за защитника. И когато едно лице е обвиняемо, а хипотетично всеки от Вас би могъл да бъде, даже има лица, които са били, тогава е много важно това лице да разполага с гарантиране на правото му на защита. И какво казва Директивата в посоката, в която Вие разсъждавате? Че следва да бъде преценен не само частният интерес, а дали се застрашава и националният интерес или там, както се изразихте – по Директивата, да не цитирам по памет. Това е така. Но господин Рашков, по колко дела по чл. 64, касаещи мерки за неотклонение, можем да говорим за обществен интерес, национална сигурност и така нататък? Това като първо. Като второ, същата тази директива, която транспонираме в този текст, казва, че може да бъде ограничено това право по отношение на достъп до материали по делото по преценка на националното законодателство, ако то не противоречи на разпоредби на националното законодателство, а аз Ви казвам, че противоречи и Вие много добре знаете, и само когато се предвидят в националното законодателство съответните мерки, които гарантират правото на съдебен контрол върху това ограничаване. Такова нещо да виждате да се предвижда в Законопроекта? Не се предвижда. Ето защо аз не съм съгласна, без да обезпечим правото на съдебен контрол върху ограничаването на правото на достъп до материали, да приемаме тази разпоредба. Господин Балачев, по отношение на Вашата реплика ще кажа – ако законодателят е имал предвид това производство от състезателно и открито съдебно производство, каквото безспорно винаги е било по реда на чл. 64, сега да бъде закрито, може би ще има смисъл така да остане. Тоест съдът да вземе решение каква да е мярката за неотклонение и едва тогава да отдели някакви материали, които да предостави на защитника. Само че тогава по кой ред ще се случи това? В едно открито съдебно производство, ако съдията предварително отдели материалите, въз основа на които ще вземе решение, то тогава той няма ли да вземе това решение като предубеден, което пък му се явява основание за отвод по това дело? Така че не само че е непрецизна, тя е и процесуално недопустима, противоконституционна разпоредба в този ѝ вид. Радвам се, че с Вас тук сме на едно мнение, че следва да не бъде приета в този вид, а да се подкрепи предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изключително се радвам, че днес има съдържателна дискусия, която, за съжаление, не е дала ефект в Правната комисия, защото виждам в Доклада, че така направеното предложение – само за протокола – по § 2, за двете предложения вземам отношение, и съответно аргументите както от наша страна, така и от страна на преждеговорившия колега не са взети предвид. Само да напомня – ще гледам да бъда максимално кратък, защото голяма част от аргументите вече бяха изтъкнати тук от тази трибуна. Надявам се колегите да са слушали внимателно, въпреки че в залата няма особено много такива, които после с гласа си трябва да определят каква ще бъде съдбата на някои хора в бъдеще. По отношение на варианта, който е предложен от мен и колегата Димитрова. Считаме, че до голяма степен редакцията в нашия вариант е доста по-изчерпателна в случая, защото тук и колегата Рашков спомена, и това е основният проблем – честата злоупотреба с процесуални права. За съжаление, това е ежедневие в много от случаите, което се случва. Общо взето насочеността на тези наши предложения, които са направени, а и това чух от колегата Рангелова тук отсреща, когато говори, е, че ние освен защита на правата на обвиняемия, което е целта на транспонирането на тази директива, е да може съдът да вземе информирано решение, защото налагането на най-тежката процесуална мярка „задържане под стража“ е изключително важен акт. Когато се изпълни целият инструментариум, записан в Закона, в крайна сметка този съдия трябва да бъде запознат с всички материали. Предполагам, доста колеги от практиката си знаят, че има и немалко случаи, когато органите, които извършват разследването и предявяват материалите пред съда, когато се иска от прокуратурата задържане, немалка част от тях просто не се предявяват. Знаете, че доста случаи се решават и под обществен натиск, без да се вземат доказателства. По този начин ние даваме възможност на съда наистина да вземе информирано решение в такива случаи. Не можем да съпоставим един изключително тежък случай на тежко умишлено престъпление с някой, който примерно е набеден, защото са се скарали с някого, с комшията примерно – закана за убийство, и му налагат мярка „задържане под стража“ без никакви други доказателства, единствено на твърденията на едната страна. Такива случаи мога да изреждам много тук от тази трибуна. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Да, може би, ако искате, в реплика да го коментирате, колега Петров. Колеги, всичко това, което сме предложили, аз лично съм го консултирал с немалко колеги адвокати, с председатели на адвокатски колегии и доколкото знам, подобно становище е изразено и в Комисията от присъстващи такива за правилността на направените предложения. В случая нашето предложение – за всички събрани материали – дава по-голям обхват на това по какъв начин ще бъдат защитени правата на обвиняемия. Тук още веднъж ще го повторя, моят подтекст е честата злоупотреба, прекалено честата злоупотреба с процесуални права, които има и се проявяват. Не искам да говоря в контекста за това какво се случва оттук нататък с прокуратурата, промените в Конституцията и така нататък, но може би са основателни опасенията ми, че това нещо ще натежи в бъдеще и превишаването на тези процесуални права ще стане може би честа практика. Сега е моментът да сложим спирачка в тази посока с приемането на едно от двете предложения – с едно от двете предложения. Говоря за двете предложения в § 2. Вече е въпрос на семантика как се тълкуват, но смисълът е един и същ – смисълът е един и същ, колеги. Моля Ви, вникнете в съдържанието, в тази дискусия, защото тя, вярвайте ми, е изключително съдържателна в момента. Дискутират се проблеми, които през годините са натрупвани. Добър знак е от страна на Министерството на правосъдието, че е тръгнало в тази посока да се промени Наказателно-процесуалният кодекс, но считам, че не е достатъчно изчерпателно и не покрива всички хипотези, в които може да се защитят правата на обвиняемия. Благодаря.

Благодаря. Радвам се, че колегите народни представители от адвокатските колективи така ревностно се стараят да променим и да допълним НПК, така че да наклоним везните към обвиняемите и подсъдимите лица. Ето това са истински защитници на правата на лицата, срещу които е повдигнато обвинение нерядко за изключително тежки престъпления. Но не бих искал да се изказвам казуистично, и аз мога да давам най-различни примери, а както виждате, старая се да се изкажа принципно, като ползвам единствено и само Наказателно-процесуалния кодекс. И естествено че ще коментирам промените, които се предлагат да бъдат направени. Отново ще насоча вниманието Ви към следното: още когато се конституира фигурата на обвиняемия в процеса, Законът предвижда, че се предоставят доказателствени материали, на които се основава обвинението. В чл. 55 изрично е казано това. Това е изречение първо в ал. 1, което представлява, извинявам се за академичния израз, производна процесуална гаранция за правото на защита. Там изрично се предвижда – къде още трябва да го напишем, че обвиняемият се привлича, като му се предявява там едно постановление и той има право да научи в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства?! Пише го едно към едно! Колко пъти трябва да напишем това в един и същи закон? Второ, онова, което цитирах преди малко – в чл. 63, ал. 2. Там се говори изрично за доказателства, които очевидно могат да се разглеждат в съдебното заседание в този минипроцес, малък процес. Така че не виждам причини тук сега да превръщаме вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в предявяване на разследването или някой да стане да направи едно предложение. Вижте колко интересно предложение ще Ви насоча да направите. Да кажем така: когато се иска мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като се предоставят всички материали на обвиняемия, няма да има предявяване на разследването, защото то ще се изчерпи – предявяването на разследването ще се изчерпи в една такава процедура. И ще влошим качеството на този на световно ниво, ако мога така да се изразя – вероятно няма да прекаля в тази оценка, на българския Наказателно-процесуален кодекс. И още нещо. Представянето на доказателства още към момента на привличането на лицето като обвиняем е правилото, колеги! Обърнете внимание на чл. 219, който урежда детайлно процедурата за привличането на обвиняем, който е в абсолютен синхрон с цитираната вече за трети път разпоредба на чл. 55, ал. 1, изречение първо! Там се казва, че по принцип се предоставят доказателствата, с едно изключение! Искате да го махнем ли това изключение – в случаите на национална сигурност?!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Приключих. Това ли искате да направим? Там се казва така: освен ако няма опасност от затрудняване разкриването на обективната истина! Иначе в останалите хипотези, тъй като това е очевидно изключение, се предвижда, че се представят доказателства, на които се основава обвинението. И това е достатъчно, за да се изпълни разпоредбата – елементите на чл. 63, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря Ви.

Господин Иванов, можете ли в дупликата си да отговорите на господин Рашков, на първо място, че постановлението, с което се привлича едно лице в качеството му на обвиняем – да, съдържа задължение на разследващия да го запознае с доказателствата, въз основа на които му се повдига обвинение, но можете ли да кажете на господин Рашков, че тези доказателства касаят обвинението в смисъл на автор, място, време, механизъм на извършване на престъплението и в никой случай не задължават разследващия да запознава обвиняемия с доказателства, които имат огромно значение обаче по отношение на производството по чл. 64, които касаят налице ли е обосновано предположение, хайде, да кажем тук може да се ползват тези доказателства, но ще се укрие ли обвиняемото лице, може ли да извърши друго престъпление? Никакви доказателства в тази посока по отношение на тези два от трите задължителни елемента на чл. 64 не съдържа постановлението, с което се повдига обвинение на едно лице. Можете ли да отговорите в дупликата си на господин Рашков, че ако законодателят е имал предвид избирателно съдът да борави, или защитата, с определени, малко на брой материали, събрани по делото, а не в цялата им съвкупност в производство по чл. 64, щеше ли да пише в цитираната от Вас, господин Рашков, ал. 2 на чл. 63: „Ако от доказателствата по делото не се установява противното…“ и така нататък. Говори ли се някъде в това производство за доказателства, относими по мярката за неотклонение? Не. Говори се за доказателствата по делото. И тук, моля Ви, господин Иванов, да му кажете, че и съдебната практика, в това число многобройните съдебни решения на Върховния касационен съд, и европейската практика, и съответната директива, която Вашият Министерски съвет иска да транспонира в Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, касаят открито съдебно производство при състезателност, равнопоставеност на страните и никакво ограничение правото на защита. Благодаря.

Уважаеми господин Иванов, първо да декларирам частен интерес като адвокат, занимаващ се от време на време и с такива казуси. За мен е важно да подчертая, че производството по вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ обикновено се случва в един начален етап на разследването, в който има една наистина сериозна опасност да бъде препятствано ефективното разследване и ефективното доказване на обективната истина, и в този смисъл бих подкрепил казаното от колегата Рашков. Не може в един съвсем начален етап да свалим всички карти по разследването. Това би граничило с предявяване на разследването, което нашият законодател е предвидил в един значително по-късен етап. Мисля, че текстът по вносител е изключително ясен и се казва – цитирам: „Съдът предоставя на обвиняемия и на неговия защитник възможност да се запознае с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение „задържане под стража“.“ Да подчертаем, че в това минипроизводство, минипроцес предметът всъщност е не това да докажем дали деецът е извършител на деянието, дали има вина, дали ще бъде осъден в един последващ етап, а да решим има ли основание за налагане на мярката. В тази посока разпоредбата е ясна и казвайки, че се предоставят доказателствата, въз основа на които се определя мярката, тоест доказателствата, които са в кориците на делото, което ще бъде разгледано от съда по вземане или неуважаване искането за вземане на такава мярка.

Пълен срам!

Така че аз бих подкрепил предложението, както е направено от вносител, и не бих подкрепил така направените от Вас и от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които уважавам, тъй като според мен наистина същите биха се оказали изключително от полза на обвиняемите лица. (Реплики между народните представители Цвета Рангелова и Марин Маринов.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, наистина интересна дискусия. Колега Рашков, аз разбирам Вашите тези. Първо да декларирам, че нямам конфликт на интереси, не съм адвокат, юрист съм, но поради битието ми в един кабинет с Вас прекъснах тази практика и не практикувам в момента, така че нямам клиенти, не ги защитавам. Да сме наясно. За разлика от другите колеги, които говорят тук в момента може би. Аз разсъждавам чисто теоретично и на база на примери, които съм видял през своята кариера, през своя живот и контакти с други юристи. Да, доста примери дадохте, но доста едностранчиво. Разбирам Ви, Вие цял живот сте били от страната на обвинението, нали, Вие сте разследвали и защитавате тази теза, все пак да върна топката. Колега Рашков, аз обаче да подчертая все пак, че събирането на доказателства в наказателния процес не приключва с тази мярка, която се налага, нали? То продължава. Дори в момента да е важно да се предоставят тези доказателства, които съдът точно и ясно да прецени дали са налице всички необходими хипотези, за да бъде към лицето приложена най-тежката процесуална мярка. За това говорим в момента. Така или иначе наказателният процес продължава. Събирането на доказателства продължава. Това е идеята на предложението, което поне аз и колегата Димитров сме направили, предполагам и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Госпожо Рангелова, няма да повтарям Вашите тези. Мисля, че господин Рашков много добре ги разбра, да не повтарям едно и също нещо, мисля, че ги разбра много добре. На колегата Маринов. Честно Ви казвам, колега, аз съм озадачен как практикувате. От това, което чух в момента, Вашите клиенти, може би, ако има такива, на които им предстои да им бъде наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, ще се откажат от това, което очакват да направите за тях, защото на Вас повече Ви прилича да работите от другата страна, отколкото от страната на защитата. Защото тук говорим именно продиктувани промени поради нарушаване правата на обвиняемия. Да не започнем да цитираме тук решение на съда в Страсбург. Защото това, което дискутираме днес тук, е един механизъм, който да спре такива осъдителни решения. Колко пари плаща държавата на база на такива осъдителни решения, защото са взети грешни решения – при задържане, начин на третиране на обвиняемия, за прикриване на доказателства? В момента даваме възможност държавата да излезе от тази ситуация, да има по-справедлив процес. И говорим наистина за права, а не за превес на защитата или превес на обвинението. И в никакъв случай, колега Рашков, аз не бих се съгласил да отпадне тази хипотеза, когато се касае за случай, касаещ националната сигурност. Разбирате, в една комисия сме били, коментирали сме тази теза, най-малкото тук не можете да търсите подобен подтекст. Общо взето обаче, посоката, в която се води дискусията, разговорът, е за права.

Може да уплаши някого.

Плаши, да, някого със сигурност може да плаши – тук ме репликира от място колегата Петров, но това е действителността. И колкото по-лесно я приемем, толкова по-малко проблеми ще има в самия процес и държавата няма да плаща стотици хиляди, милиони левове за осъдителни решения в Страсбург. Благодаря.

Всичко беше казано.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Желязков, където и да сте, дами и господа народни представители, уважаеми господин Магдалинчев, радвам се, че сте тук, господин Николов, добре сте дошли! Обръщам се към залата и към практикуващите юристи в нея – аз тогава, госпожо Председател, ще декларирам преимуществен частен интерес. На първо място, господин Маринов, знаете ли, от стари адвокати съм чул по какво се познава адвокатът, който работи наказателен процес – че много му е оръфано НПК-то. Дами и господа народни представители, едно нещо не се чу досега в разискванията, а именно, че досегашният ред в НПК позволява на обвиняемия и неговата защита да се запознаят с всички доказателства, когато е внесено искане от прокуратурата за постоянно задържане под стража. Нямаме проблем с настоящия ред по Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 63 и чл. 64 от НПК. Обаче с внесеното от Министерския съвет законодателно предложение за промяна трябва да бъде казано ясно на залата, че се прави едно ограничение – Бойко Рашков използва думата „селектиране“, на доказателствен материал, който да бъде предоставен на защитата и който тя да използва, за да се бори срещу внесеното искане от страна на прокуратурата за вземане на най-тежката постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Още вчера в Правната комисия посочих, че ще има едно разнопосочно тълкуване на този текст, ако той бъде приет в този му вид. И тук веднага се породиха разногласия: ето, Бойко Рашков каза: прокурорът, тъй като той ръководи наказателния процес в досъдебната власт, той ще определя кои доказателства ще бъдат предоставени. Излезе обаче на реплика на адвокат Маринов, той каза: не, съдът ще предостави папката на защитата на обвиняемия да се запознае с тях. Кой прави преценката кои доказателства да бъдат предоставени, кои имат отношение към вземането на мярката „задържане под стража“ и кои да бъдат предоставени на защитника? И този, който прави тази преценка, не получава ли една преимуществена позиция в наказателния процес, която е в противоречие с едни основни принципи, и вчера ги споделихме в Комисията, по чл. 12 от НПК. Те са два – единият за състезателното начало на наказателния процес между страните, между обвинението и защитата, и вторият за равнопоставеност на правата с изключение на случаите в този кодекс по ал. 2. Именно тези два принципа биват нарушавани, ако текстът на вносителя бъде приет. Защо? Защото, ако защитата получи един ограничен кръг от доказателства, разбира се, че тя е поставена в една по-неблагоприятна позиция спрямо обвинението, което е разгледало всички доказателства, обосновало е своята теза и на всичкото отгоре част от тях ги е извадило и ги е изключило и е казало на защитата: няма да се запознавате с тях, дори и между тях да има такива, които не са в подкрепа на обвинението, а даже са против обвинението и доказват невинността на лицето, по отношение на което се иска вземане на постоянна мярка от съда в процедурата по чл. 64. Именно на този ограничен кръг доказателства, който тепърва ни се въвежда с това предложение от страна на Министерския съвет, се иска от защитата да изгради своята защитна теза на този ограничен кръг доказателства. И знаете ли с какво се доближава това нещо, аз каква аналогия виждам? С досегашния чл. 213, където отказът за образуване на досъдебно производство се обжалва пред по-горестоящия прокурор, но практиците в залата знаят, че обжалващият, жалбоподателят има достъп само и единствено до едно прокурорско постановление, което в 99,99% в случаите е с един много лаконичен текст. И за мен винаги е било една от най-висшите форми на атакуване на такива актове да можеш да разбереш какво е искал да каже прокурорът, кои процесуално-следствени действия е извършил по проверка, кои не е извършил, какво е установил, какво не е установил от половин страничка, едно лаконично постановленийце за отказ от образуване, ти да го обжалваш и да успееш да убедиш горестоящия прокурор в тази хипотеза, че то е незаконосъобразно. Нещо подобно върви, поне според мен като практикуващ адвокат, в тази посока с ограничаване кръга на доказателствения материал, който да може да използва защитата в производството по чл. 64. Ами дайте да го направим като чл. 213, само и единствено да си се запознал с искането на прокурора, както и да се запознаеш с постановленийцето за отказ от образуване, и въз основа на него жали, обжалвай, оспорвай, прави каквото искаш, само че е противоконституционно. Да не говорим, че беше посочено от Иван Иванов, че противоречи на редица решения на Европейския съд по защита правата на човека. Още нещо, което никой от присъстващите вчера на заседанието на Правната комисия не спомена. Както от представителите на прокуратурата, както от представителите на Националната следствена служба, така и от представителите на Висшия адвокатски съвет бе посочено, че ако бъде приет този нов текст, предложен от Министерския съвет, който ограничава кръга от доказателства, той ще наруши правата на страните. Беше парадоксално, и тук да Ви покажа каква е законодателната дейност на сглобката, на коалицията ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, че прокуратурата, която е една от страните в наказателния процес, апелираше вчера да не бъде приет текстът на вносителя – Министерския съвет, а да бъдат внесени предложенията, изготвени съответно от „БСП за България“ и от адвокатите на ВЪЗРАЖДАНЕ, които са другата страна в наказателния процес, с мотива, че това предложение на Министерския съвет, най-общо казано, не струва и нашите две предложения са по-издържани. Това го каза прокуратурата. Представяте ли си в какъв батак сме превърнали – не ние, сглобката е превърнала законодателния процес. Това никой не го взе предвид и не го отбеляза. Именно затова, и с това приключвам, моля народните представители да се съобразят, че когато един работещ до момента механизъм ние целим да го ограничим, като въвеждаме ограничения, които тепърва ще променят положението на страните, на тяхната равнопоставеност – те ще я премахнат, в тази ранна фаза, където имаме едни 72 часа, то ние създаваме сериозни проблеми при защитата правата на обвиняемия. Никой не спомена, че един практически проблем, господин Рашков, че прокуратурата много често изчаква почти да изтече седемдесет и вторият час, тогава внася предложението и особено когато то засяга, да кажем, една група от обвиняеми и техните няколко адвокати, те имат единствено ограничено време – час и половина-два, да се запознаят с всички материали по делото, защото ще изтече седемдесет и двойката и съдът съответно бърза да разгледа тази мярка за неотклонение, също и поради други причини – времеви, така по-късно в денонощието, именно поради това, ако имаме и един ограничен кръг от доказателствен материал, оттук нататък да се запознаем с него, то как ще защитим правата на обвиняемите. Нека някой да ми отговори, ако желае. Няма как да ги защитим. Няма как дори да направим, няколко пъти Ви казах, няма как дори да направим една пледоария, която да съдържа анализ на проверения от защитата доказателствен материал, защото вървим по пътя явно на постановлението за отказ по чл. 213, където ни се връчва един документ и ни се казва от страна на обвинението – оправяйте се. Благодаря Ви.

За процедура.

Уважаема госпожо Председател, преди гласуването, което предстои, моля Ви от името на парламентарната група да направите проверка на кворума. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Предложение на народния представител Бранимир Балачев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 118, ал. 2 след думите ,,следствени действия“ се поставя запетая и се добавя ,,както и разузнавателни беседи и издирвателни действия по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 6 има предложение от народните представители Анна Александрова, Стою Стоев, Надежда Йорданова, Хамид Хамид и Ертен Анисова. В чл. 74, ал. 2, т. 6, буква „б“ накрая се добавя: „както и да му бъде предоставена информация за условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Маргарита Махаева, Цвета Рангелова и Петър Петров. „В § 6, т.1 се създава нова алинея 4 със следното съдържание: „(4) Информацията по ал. 2 и 3 се предоставя ведно с връчването на заповедта за задържане на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Прегласуване!

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Предложение от народните представители Анна Александрова, Екатерина Захариева, Надежда Йорданова, Стою Стоев, Хамид Хамид и Ертен Анисова за създаване на нов параграф. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 230а, ал. 6, изречение първо думите „чл. 64, ал. 5“ се заменят с „чл. 64, ал. 6“. 2. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 31 и 32: „§ 31. До приемането на законите по § 22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България главният прокурор и неговите заместници упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139. § 32. До избирането на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство при спазване на ограниченията, предвидени в разпоредбата на § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.“ Комисията предлага да се създадат § 11 и 12: „§ 11. В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 13, ал. 7, изречение първо думите „чл. 64, ал. 3 и 5“ се заменят с „чл. 64, ал. 4 и 6“. 2. В чл. 15, ал. 1 думите „чл. 64, ал. 3 и 5“ се заменят с „чл. 64, ал. 4 и 6“. 3. В чл. 56а, ал. 4 думите „чл. 64, ал. 6 – 8“ се заменят с „чл. 64, ал. 7 – 9“. § 12. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 21, т. 4 след думите „Закона за митниците“ се поставя запетая и се добавя „по чл. 13 от Закона за военната полиция“. 2. В чл. 25, ал. 1 след думите „митнически орган“ се поставя запетая и се добавя „от орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за военната полиция“. 3. В чл. 28, ал. 2 след думите „Закона за митниците“ се поставя запетая и се добавя „по чл. 13 от Закона за военната полиция“. 4. В чл. 30, ал. 1 след думите „полицейски/митнически служител“ се поставя запетая и се добавя „от орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за военната полиция“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да подложите на гласуване изобщо разглеждането на § 10, който току-що беше изчетен. Мотивите за това се коренят в чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 80, където е казано, че предложения между първо и второ четене, които се правят не по предмета на законопроекта за съответното изменение и допълнение на съответния закон, не се разглеждат нито в Комисията, нито в залата. В нарушение на този текст вчера Комисията, тоест председателят на Комисията, подложи на гласуване в Комисията и прие, че с гласовете на мнозинството, на сглобката, може да се нарушава Правилникът, тоест както ще установим по-нататък, не само Правилникът на Народното събрание може да се нарушава, може да се нарушават и законите, може да се нарушава и Конституцията. Защото точно това се каните да направите с този § 10. Както вече имах възможност да кажа, но и за протокола, Законопроектът е внесен с абсолютно фалшиви мотиви. Подписано е нещо, което не се е случило – че Висшият съдебен съвет се е събрал, че е обсъдил и че едва ли не по негово внушение се прави тази поправка, че там са изразени мнения и опасения за бюджета на съдебната система, на отделните съдилища, на отделните прокуратури, за Инспектората и така нататък, неща, които ние вчера с потрес научихме, че не отговарят на истината. Госпожо Председател, много бих искал да позволите тук да свидетелства съдия Магдалинчев, който води протокола, да Ви запознае с копие от този протокол, за да стане ясно, че днес се внася фалшиво предложение, тъй като неговата мотивация е фалшива, или да излязат вносителите и да го премотивират. Моля Ви да допуснете като свидетел да прочете протокола съдия Магдалинчев. Благодаря Ви.

Да, защото е важно за гласуването на колегите.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е аналогична на изразената процедура на господин Караджов. Действително, макар че вчера в нарушение на Правилника по наше искане Комисията също подложи на гласуване допустимостта на това предложение в § 10. Разбира се, гилотината на управляващото мнозинство за пореден път показа незачитане на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и прие, че е допустимо, но колегите от ПП-ДБ, специално се обръщам към тях, защото не всички присъстваха на изслушването на кандидатите за конституционни съдии, но Вашият колега Никола Минчев имаше един-единствен въпрос към тримата кандидати и той беше точно такъв: одобрявате ли и каква е Вашата оценка на порочната практика, разбира се, перифразирам изреченията му, да се предлагат изменения, които между първо и второ четене по никакъв начин не кореспондират с текстовете на вносител. Той изрази своята осъдителна оценка по тази порочна практика. Аз Ви призовавам, каквото е и нашето мнение по този въпрос, наистина да се придържаме най-накрая към Правилника, защото сами сме си го написали в този вид и сме предвидили, че когато предложенията не отговарят на духа и целта на приетия на първо четене Законопроект, както настоящото безспорно не отговаря в § 10, не следва да се разглеждат – те са недопустими. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Тук съм в качеството си на човек, който може да изложи своята позиция по някои проблемни моменти, които възникнаха след приемането на конституционните изменения и влизането им в сила на 26 декември. Аз няма да вземам отношение по въпроса дали е противоконституционно, дали има нарушения на Правилника – това е проблем, който Вие тук може да си решавате, това е проблем, за който има други органи, които да решават. Основно искам да взема отношение по § 32, който предлага да бъде създаден в Закона за съдебната власт, а именно: до избирането на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. „Настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство при спазване на ограниченията, предвидени в § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията чрез пленум на съдийска и прокурорска колегия.“ Уважаеми народни представители, спомням си назад във времето, когато бях втори курс студент в Софийския университет, имаше един преподавател по гражданско право – професор Виталий Таджер. Тогава професор Таджер казваше така: „Когато отворите „Държавен вестник“ и видите закона, той започва да се чете отзад напред, тоест от Преходните и заключителните разпоредби, защото там са същинските проблемни моменти, които законодателят трябва да е предвидил, за да бъдат приложени впоследствие.“ По този повод, след като влязоха в сила измененията на Конституцията на 26 декември, пред членовете на Висшия съдебен съвет възникнаха доста въпроси. Въпросите бяха най-вече поради този параграф, който Ви прочетох, § 23, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията. Уважаеми народни представители, всеизвестно е, че конституционните текстове са по-абстрактни и е обяснимо, и е логично с оглед на необходимостта да се обхванат повече житейски ситуации. Тяхната конкретизация се намира в съответните закони и именно поради тази причина в § 22 е предвидено, че Народното събрание в срок от 6 месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. Логично и правилно решение е с този параграф. Проблемът обаче възникна с приложение на § 23, ал. 2, тъй като разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Прилагащите органи са длъжни да ги прилагат там, където те са заложени. Естествено, с изменението в Конституцията бяха извършени промени относно структурата на Висшия съдебен съвет, относно новите органи, които се създават, респективно техните правомощия, които са регламентирани в разпоредбата на чл. 130, буква „б“ от Конституцията. Постави се един въпрос. Какво става с промените в чл. 130, буква „б“ от Конституцията? Създават се два нови органа – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Отделно с ал. 4 на цитираната разпоредба е предвидено, че се създава Общо събрание между двата съвета. Общото събрание на двата съвета обаче не изпълнява и не се приравнява на функциите, които има пленумът на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет по Конституция го няма – да, така е разписано, че просто той не съществува в разпоредбите, каквито бяха преди изменението на Конституцията. Правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет бяха заложени в чл. 30, ал. 2 в 22 точки, а те са от съществено значение, защото пленумът на Висшия съдебен съвет е органът, който се явява разпоредител с бюджета на съдебната власт – той изготвя и внася проекта за бюджет на съдебната система, изготвя и представя месечните и годишните отчети за изпълнението на бюджета. Пленумът на Висшия съдебен съвет определя числеността на органите на съдебната власт, определя възнагражденията на магистратите и възнагражденията на съдебните служители. Още много са правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет, които са разписани и в Закона за публичните финанси, и в Глава девета от Закона за съдебната власт, които след промяната на Конституцията и при липсата на законови разпоредби в тази посока, които все още не са приети, където те вероятно ще се доразпишат, се поставя въпросът как може да работи този състав на Висшия съдебен съвет? Как може той да изпълнява своите функции? Поставя се въпросът: е ли измежду нас – членовете на Висшия съдебен съвет, съществува ли Висшият съвет? Или с влизането в сила на Конституцията – на чл. 130 и чл. 130б, дали преустановява съществуването си Висшият съдебен съвет или не? Като че ли логиката е малко по-различна. Четейки разпоредбата на § 23, ал. 2, където се казва, че до избирането на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и прокурорската колегия на Висшия съдебен изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2, и ал. 3, т. 2. Тоест, като се свърже и с разпоредбата на § 22, ал. 1, се остава с впечатлението, че този орган продължава да съществува в правния мир. Изпълнението на функциите, предвидени в чл. 130б, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, не е тъждествено на закриването на съответния орган според мен, това е моето становище – някои го възприемат, а други от членовете на Съвета имат друго разбиране. Ще Ви кажа нещо, един пример. Висшият съдебен съвет, или прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет избра за изпълняващ функциите главен прокурор господин Сарафов. Господин Сарафов изпълнява тези функции, но той не е главен прокурор, защото не е проведена процедура по избор, такава, каквато по Закона за съдебната власт се предвижда за тримата големи. Няма указ на президента, няма мандат, той не е член и на Висшия съдебен съвет, но той си изпълнява функциите, които са предвидени. Затова казвам, че изпълнението на тези функции не е тъждествено с прекратяване на правомощията на съответния орган на съдебната власт. Затова в § 22, ал. 1 конституционният законодател, каквито сте били Вие към онзи момент, е предвидил един 6-месечен срок, в който срок да се приемат законовите разпоредби, които се отнасят до измененията и допълненията, извършени с конституционната промяна от миналата година. Поради тази причина пленумът на Висшия съдебен съвет по Закона за съдебната власт, който все още е действащ, той няма да се прилага в частта по отношение, когато влиза в конфликт с промените в Конституцията, но в останалата част той ще ли се прилага, или няма да се прилага? Ако не се прилага, това означава, че може да се доведе до блокиране работата на Висшия съдебен съвет. Затова мисля, че този текст, който се предлага в § 32, до избирането на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване на ограниченията, предвидени в разпоредбата на § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Чрез пленум в съдийската и прокурорската колегия донякъде може да се въведе някакъв ред и порядък във функционирането на Висшия съдебен съвет. Аз няма да се спирам дали е противоконституционно или не това предложение и този текст, това е в правомощията на един друг орган, който е извън компетенциите и правомощията на съдебната система. Мисля, че предприемайки един такъв ход за приемането на такава разпоредба, би могла да разтвори малко възможностите за пълноценна работа на Висшия съдебен съвет до приемането на законите и не само това нещо – до конституирането на новия състав на Висшия съдебен съвет, защото е нормално този състав да бъде попълнен по новата процедура, която вече е разписана в Конституцията. Оттам насетне това вече е правомощие и функции на други органи, извън нас. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! В чл. 81, ал. 2 се посочва, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание. Според мен този текст императивно посочва, че това не бива да се прави, и Вие сега не бива да го подлагате на гласуване. Искам да кажа, че от такива компромиси с нормотворческия процес е забъркана тази каша. Наистина господин Петров е прав, че когато Вие седнете при такива важни законопроекти, ние се опасяваме, че ще бъде нарушаван Правилникът и ще бъдат нарушавани решения на Конституционния съд. Затова Ви моля да спазите Правилника и направете така, че § 10 да не бъде гласуван. Благодаря.

Разбира се, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Призовавам Ви от мнозинството да промените мнението си, защото не само че е направено нарушение на Правилника от самата комисия, която си позволи да разглежда между първо и второ четене предложения в Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, но и това нарушение на Правилника на Народното събрание сега се използва току-що от госпожа председателя за аргумент днес да го гледаме все пак, да се гласува. Няма как от едно противоправно поведение в случая, което е извършено от ръководството на Правната комисия, да се извличат права. Това е все едно да отнемете свободата на някого, след което да го накажете, че не се е явил примерно тук на заседание. Ето това правите Вие. Хайде, оставете Правилника. Вие Правилника го газите всеки ден, това е видно за българските граждани, Вие сега ще нарушавате Конституцията. Едно към едно ще променяте Закона за съдебната власт през Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, за да промените всъщност нещо, което Конституцията е казала. Ако не Ви е страх от Правилника, поне пред съвестта си се обърнете, излезте от това с чиста съвест и гласувайте за моето предложение, за да не се излагаме пред хората. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Желязков, където и да сте, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Стигнахме ли до момента, в който трябва да посочим каква е сърцевината на предлаганите законодателни промени с този Наказателно-процесуален кодекс? За съжаление, това не са нито правата на обвиняемия, не са нито правата на свидетеля. Този законопроект, който отлежаваше от 14 септември в Деловодството на Народното събрание и събираше прах там, бе изваден по спешност. Защо? Защото управляващата коалиция ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС реши да променя за сетен път Конституцията. Защо реши да променя за сетен път Конституцията през закон? Преди малко чухте от господин Магдалинчев. Чухте как той йезуитски не се представи като председател на Висшия съдебен съвет. Защо? Защото Висш съдебен съвет считано от края на декември месец вече не съществува, не съществува и пленумът на Висшия съдебен съвет, не съществуват и двете колегии. Защо не съществуват от края на декември? Защото управляващата коалиция ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС реши да ги закрие с промените в Конституцията, които влязоха в сила. И за съжаление, не приемам така изказаното мнение от господин Магдалинчев, че имало някакви проблеми, трябвало някакви законопроекти да се доизкусурят, да се доусъвършенстват, за да можели те да упражняват своите правомощия. Ами не. Висшият съдебен съвет не може да упражнява никакви правомощия, защото бе закрит. И никой не се е събирал нито в края на декември, нито пък пред членовете му са възникнали някакви въпроси, защото такива членове считано от края на декември вече няма. Именно затова сглобката направи така, че като прие една Конституция, която влезе в сила в края на декември, тя закри Висшия съдебен съвет, пленума, двете колегии и по този начин прекрати и техните 22 правомощия, които коректно бяха посочени от господин Магдалинчев – бивш председател вече на Висшия съдебен съвет, и няма кой да ги изпълнява тези правомощия. Няма, защото такъв орган вече не съществува. Съществуват вече два нови органа, но техните правомощия не са уредени все още. Защо? Защото управляващата коалиция ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС все още не е приела – да Ви кажа – шестата по ред промяна в Закона за съдебната власт. Откакто те са на власт – от средата на юни месец, имаме пет промени, пет пъти са променяли Закона за съдебната власт. Очакваме някога да изготвят и шеста такава, с която да урегулират новите съдебни органи, които Конституцията създаде с техните гласове, но когато това се случи, тогава. И какво е решила да прави сглобката ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС? Решила е – забележете – в последния възможен момент за предложения между първо и второ четене на един законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, а именно на 30 януари, да внесе промени в Конституцията. Защо го прави в последния момент? За да не може да има становища от заинтересованите страни и за да не може тези предложения да бъдат оборени в залата. Вследствие на което експресно вчера извънредно бе разгледано в Правната комисия, макар да беше обявено в предходно – за да сме коректни, да кажа, в дневния ред на Правната комисия, и днес вече при условията на извънредност промените в Конституцията – те са промени на промените в Конституцията, влизат в залата за второ гласуване. Съжалявам, че говоря по философията на Законопроекта, но когато имаме едни предложения, на първо място, които нямат нищо общо с обхвата и предмета на Законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, и на второ място, са внесени в последния възможен момент преди второ гласуване, щем, не щем, трябва да говорим по философията, тъй като ние за първи път ги разглеждаме днес в залата. Обаче днес се гледа законопроект на второ гласуване и това Ви показва в какъв батак е превърнала законодателството коалицията между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Но в какво се изразяват тези законодателни промени? Тук не мога да се съглася с преждеговорившия господин Магдалинчев, че става въпрос „за възможност за упражняване правомощията на Висшия съдебен съвет и на пленума“. Нямаме нито Висш съдебен съвет вече, нямаме пленум, те не могат да упражняват никакви правомощия. Аз не знам господин Магдалинчев с какво впечатление е останал, но аз останах с впечатление, че той като бивш председател на вече закрития Висш съдебен съвет ще се опитва да защити едни конституционни промени, които сега сглобката се опитва да въведе, с които да възкреси Висшия съдебен съвет, да възкреси пленума, да възкреси и двете колегии, и то – забележете – за неопределен период, докато решат да внесат шестите по ред, откакто те са на власт, промени в Закона за съдебната власт. Когато се разглеждаха тук промените в Конституцията, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ на няколко пъти обяснявахме на коалицията ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, че така не се прави, че не можеш да правиш такива промени в Глава „Съдебна власт“, защото ти реално прекратяваш правомощията. Остави, че се намесваме в независимостта на този Висш съдебен съвет, но ти прекратяваш едни правомощия, които после няма как да възстановиш. И ето, както пророчески предсказахме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, тогава си спомням в дискусиите и на първо гласуване, и на второто първо гласуване, ето това днес се случи. И какво ще направи мнозинството от пленарната зала днес? То – забележете – ще възкреси Висшия съдебен съвет, ще възкреси пленума в нарушение на Конституцията за един неопределен период, докато реши да си приеме шестите по ред промени в Закона за съдебната власт. Това ако не е поправката на поправката, на поправката на Конституцията, здраве му кажи. Не знам какво е необходимо още да се случи в тази зала, за да разбере мнозинството от народните представители, че така не трябва да се прави в законодателството, защото, освен че ставаме за смях, ние подкопаваме устоите на държавата. Имаме разделение на властите – принцип от Конституцията, който в момента се нарушава, и ще бъде нарушен с гласуването, което ни се предлага. Моля народното представителство да не го приема. Няма да се съобрази мнозинството. Ще приеме поредните конституционни промени, замаскирани като някакви законодателни предложения, от които да заключим – и с това приключвам, госпожо Председател, които нямат нищо общо с обхвата и предмета на Наказателно-процесуалния кодекс, на промените, които са внесени, които визират декларации за обвиняемия, които визират възможността на свидетеля да ползва адвокат, и изведнъж в Заключителните разпоредби променяме и Закона за съдебната власт – този път за шести път днес се случва, с които възкресяваме Висшия съдебен съвет и пленума. И държа да повторя това, което вчера каза и господин Караджов. Атанаска Дишева – член на Висшия съдебен съвет, дойде и обяви, че не е канена на заседанието на Висшия съдебен съвет. Аз съм сигурен, че и господин Магдалинчев не е канен. Те няма и как да бъдат канени, защото Висш съдебен съвет от края на декември месец не съществува. Госпожа Атанаска Дишева – вече бивш член на Висшия съдебен съвет, обяви, че тези промени са противоконституционни. Извини се жената, че трябва да говори,…

…цитирам, азбучни истини на мнозинството в Правната комисия, което ги прие, и се обяви против тях. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, няма да ги подкрепим. Бъдете разумни, защото и това законопроектче ще отиде в Конституционния съд.

Уважаеми господин Петров, моля Ви чрез Вашия опит и познания да ми помогнете да разбера чл. 81, ал. 2 поради това, щото сега Народното събрание взема решение да разгледаме параграфа, който е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект. Но когато разглеждаме Законопроекта за изменение на Конституцията, всички предложения между първо и второ четене на Вашата парламентарна група не бяха гласувани и нямаше решение на Народното събрание да не бъдат гласувани според Вашето тълкувание отпреди малко, а пише: „Народното събрание“. Моля Ви да ми разясните този момент. Благодаря.

Господин Петров, от вчера съм много объркана, обаче сега, като слушах как и Вие се чудите как да се изкажете по този законопроект, по този параграф, дали по духа на Законопроекта, дали по същество, съвсем ме объркахте, защото ние днес приемаме на второ четене измененията в Наказателно-процесуалния кодекс. Ако приемем, че днес ще гледаме на първо четене само § 2, да, прав сте, ще се изкажете по духа на Законопроекта. Обаче най-вероятно ние ще го приемем днес на едно четене окончателно, така че можете да се изказвате и по съществото на Законопроекта. Съвсем се обърквам, че казахте, че с този параграф променяме и Конституцията. Може ли да ми кажете как променяме Конституцията на едно четене, при положение че чл. 155 от самата Конституция казва, че Конституцията се променя на три четения, а отделно от това има изисквания за мнозинство при гласуване на промени в Конституцията? Тук сега не знам дали ще го съберем, но и да го съберем, имаме пък изисквания за срокове. И ако онзи краткият срок от два месеца в Конституцията е известен сред юристите като бързата писта, може ли да ми кажете, господин Петров, днес това, което ще направим през § 10, дали можем да му казваме вече приемане на изменения в Конституцията шус, защото по-бързо не виждам как можем да го направим? Това е репликата ми към Вас.

Ще се обърна общо към двамата репликиращи. Ще Ви кажа, че трудно се коментира законодателно предложение, с което се променя Конституцията на Република България, когато то противоречи на самия ред по чл. 155, ал. 1 от тази Конституция за неговото разглеждане. Както Вие, госпожо Рангелова, коректно посочихте, процедурата е дълга, а за съжаление, това, което се случва в момента, противоречи не само на нея, а и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като само на едно гласуване и на едно обсъждане ще се наложи да бъдат приети конституционни промени с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, с които се възкресява Висшият съдебен съвет и пленумът. Да не забравяме и дейността на главния прокурор, който е другата част, другата половина от § 10. Ние считаме, че това не е редно да се случва, защото то показва не само отношението на коалицията между тези три партии към Конституцията на Република България и към законодателния процес, но показва на българското общество и как те се опитват чрез собственото си неможене да правят конституционни промени, сега да се опитват да замаскират тези грешки, които са допуснали. Тук държа да отбележа, че се солидаризирам с проблемите, които в момента съществуват, практическите проблеми в дейността на този вече несъществуващ орган Висш съдебен съвет и изпълнението на неговите вече несъществуващи правомощия. Това не е спорно, ние го разбираме, но не можем да допуснем днес да приемаме промени в Конституцията, с които вече да възкресяваме органи, които не съществуват. Това не бива да се допуска. Напротив, трябва да се покаже на българската общественост, че постоянно това, което се прави в тази зала, е поправка на поправката на поправката и промени на промени на промените. Но когато говорим за закони, и да приемаме закони на две гласувания в едно пленарно заседание е едно, въпреки че е противоконституционно. И, уважаема госпожо Рангелова, тук държа едно искане до Конституционния съд, подписано от ВЪЗРАЖДАНЕ и „Има Такъв Народ“, което след малко ще внесем, с което оспорваме точно една такава процедура. Не знам за какво тълкувателно решение говореше председателстващият заседанието Росица Кирова, че е съществувало преди малко, но ние, ако си спомняте, последния път, когато беше приет такъв ратификационен закон на две гласувания, цитирахме решение от 2015 г. на Конституционния съд. Тогава ни бе обяснено, че няма такова нещо, и тъй като няма такова нещо, ние сме написали нашето конституционно искане, че председателстващият Събранието не познава очевидно нито Конституцията, нито Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и сега ще го внесем в Конституционния съд. Неслучайно в двете си изказвания до момента се обръщам и към господин Росен Желязков, който не присъства, и в нас се събужда едно основателно съмнение, че той не присъства именно в конкретни случаи, когато се очаква да бъде взето едно незаконосъобразно и противоконституционно решение, съответно да бъде приет такъв законопроект на Народното събрание. Моля българската общественост да следи и този факт. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! В процес сме на приемане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, един законопроект, който е внесен в Народното събрание на 14 септември 2023 г. и едва месец януари влиза за разглеждане както в Комисията, така и в пленарната зала. Не можех да си отговоря на въпроса какво налага тази бързина за приемане на този законопроект, но с направеното предложение от колегите от управляващата сглобка в последния момент, в последния ден за нов § 10, с който вчера Правната комисия отново наруши Правилника за дейността на Народното събрание и прие за разглеждане, си дадох отговор. Проблемите, за които предупреждавахме с бързото приемане на промени в Конституцията, излязоха наяве. И те излязоха наяве много скоро, няма и месец след приемане на промените в Конституцията. Колеги, за пореден път нарушаваме Правилника. Наруши го Правната комисия. Нарушаване на Правилника ще направи и Народното събрание, но това е практика на Народното събрание, макар и порочна практика, но сигурно трябва да я приемаме за нормална. По-големият проблем е друг в случая. Управляващата сглобка предлага чрез Заключителните разпоредби в Наказателно процесуалния кодекс да променим Закона за съдебната власт, но забележете, това предложение визира промени в Конституцията, а именно § 22 и § 23 от Конституцията, които предложения Вие от управляващата сглобка приехте и станаха факт на 26 декември 2023 г. Уважаеми народни представители, абсолютно недопустимо е да бъде направена промяна в Конституцията чрез промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като Конституцията е върховен закон и не може да бъде променяна със закон от по-ниска степен. Няколко думи за мотивите на вносителите, макар че с това, което ни предложиха те, не зная какво изказване трябва да направя. Дали относно самото предложение, но ще Ви цитирам мотивите на вносителите, които, меко казано, са несериозни, за да не използвам друга дума. В мотивите на вносителите се цитира проведено съвещание на членовете на Висшия съдебен съвет от 28 декември 2023 г., което е било във връзка с прилагане на новоприети промени в Конституцията. В тази зала не съм първият човек, който казва, че Висш съдебен съвет просто не съществува, и това е така от 26 декември. Освен това тези мотиви са и неразбираеми, и необясними за мен, тъй като ще Ви цитирам дословно от мотивите: „До влизане в сила на новата законодателна разпоредба, по силата на прякото действие на Конституцията и на § 23, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България двете колегии функционират вече самостоятелно като Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет,“ – забележете, без пленум –„като на законодателно ниво следва да се уредят въпросите за правосубектност, представителство, правоприемство и изрично уреждане на функциите на пленум в предходния период, като поради всичко гореизложено предлагаме и съответни промени.“ И какво съответно предлагат вносителите? Предлагат чрез закон да променим Основния закон, да променим Конституцията. Вчера на Правна комисия зададох въпрос към председателя на Правната комисия във връзка с направеното предложение: има ли становище на членовете на Висшия съдебен съвет, поканени ли са те на вчерашното заседание на Правната комисия? Беше ми отговорено, че такова становище има, но разбрахме, че такова становище няма, и това стана ясно от изказването на съдия Атанаска Дишева. Колеги, промените в Конституцията са факт и предложените промени не могат да породят правен ефект поради императивната разпоредба в чл. 5, ал. 1 на Конституцията, която гласи, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат, както и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Конституцията, която предвижда непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията. Отново се обръщам към вносителите на това предложение, които предлагат да се създаде нов параграф. С това предложение не само нарушавате Конституцията, но и вместо да ускорите съдебната реформа, каквито бяха първоначалните Ви заявки, Вие създавате още по-голям хаос в съдебната система. На вчерашното заседание представители на прокуратурата казаха, че са с вързани ръце и не могат да работят и искаха промени. Но трябва ли ние като народни представители, като законотворци постоянно да нарушаваме законите, които сами създаваме, да поправяме грешките, да правим ремонт след ремонт на собствените си произведения в кавички? И сега ще си позволя да взема отношение по становището на господин Магдалинчев. В началото Вие започнахте с това, че има проблеми, че има проблемни моменти, и си зададохте въпрос съществува ли Висш съдебен съвет след приемане на Конституцията, и сам си отговорихте на въпроса, че Висш съдебен съвет няма по силата на приетия от управляващото мнозинство текст на § 23. Освен това коментирахте, че в § 22 на променената Конституция е предвиден срок за законите. Но след като този срок е предвиден, такъв ли трябваше да бъде текстът на § 23, който сега Вие от управляващото мнозинство предлагате да променим?

Приключвам, благодаря. Ние от парламентарната група на БСП няма да подкрепим предложението за създаване на нов параграф, първо, защото е в нарушение на Правилника, второ, защото е недопустимо със закон да променяме Върховния закон, а именно Конституцията. Ако продължаваме по този начин да променяме Конституцията на Република България чрез текстове в закон, които са актове с по ниска степен, означава суспендиране на Конституцията и на практика всички промени в Конституцията могат да бъдат обезсмислени със законови текстове в различни закони. И най важното, няма да подкрепим това предложение, защото освен народни представители ние сме български граждани, които спазват Конституцията и законите на страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес имаше много изказвания с биене на гърдите кои са европейци, кои са атлантици и как функционира нормалната държава, та точно към тях ще се обърна. В една нормална държава, колеги, един нормален парламент на една демократична държава веднага би отказал да гледа този законопроект по простата причина, че това е ремонт на Конституцията, която току-що ремонтирахте. Подобни ремонти на ремонта, на ремонта, каквито се случват тук, вече многократно в Четиридесет и деветото народно събрание, са позор за институцията Народно събрание. Нашето Народно събрание обаче не е нормално, а е превърнато в един боеви орган, както се казваше някога, на сглобката, за да утвърждава диктатурата на сглобката. Сега сглобката се е прицелила, както казах, да ремонтира току-що ремонтираната ни Конституция и Вие ще го направите просто защото имате необходимото мнозинство. По подобен начин Вие можете да направите и да извършите абсолютно всичко правно, глупаво, което можете да се сетите и което може практически да бъде сторено в правната сфера. Желая Ви успех в това падение по нанадолнището. Този законопроект, както се отбеляза, отлежава вече четири месеца и сега изведнъж се разбързахте да променяме НПК, очевидно защото осъзнахте какви сте ги надробили с промените на Конституцията. Разбрахте колко цъкащи бомби, за които Ви предупреждавахме от опозицията, има в току-що променената Конституция. Министърът на правосъдието заговори за това да променим текстовете около българското гражданство, защото изведнъж се усети, че ако утре стане някой двоен гражданин на враждебна държава – с българско и с гражданство на враждебна държава, министър-председател например, ще трябва в спешен порядък, а то не е възможно, да се променя Конституцията. Сега Вие променяте Конституцията през Закона за съдебната власт. За съжаление, предлаганото изменение, с което всички сте се запознали, няма да реши нито един от проблемите в съдебната система и Ви моля много внимателно да чуете, с така направеното предложение Вие само ще задълбочите хаоса в съдебната система, защото проблемите, които уж се решават с този параграф, са всъщност създадени точно от промените в Конституцията, които същите вносители прокараха само преди месец, защото се направи въпреки мненията на всички експерти и на всички институции, включително и на Виенската конвенция, които направиха на пух и прах Законопроекта за изменение на Конституцията на Република България. Вие тогава не ги слушахте. Вие я приехте и сега започвате да изпитвате на гърба си последиците на собственото си упорство и глупост, защото промените в Закона за съдебната власт, които предлагате, противоречат пряко на току-що приетата Конституция. Конституцията, уважаеми колеги, стои най-високо в йерархията на нормативните актове. Нещо повече, Конституцията има пряко действие и промените, които предлагате в Конституцията, които са в противоречие с онези промени, които влязоха на 26 декември миналата година, беше казано и от съдия Магдалинчев, и от говорещите преди мен – няма вече такъв орган пленум на Висшия съдебен съвет. Той липсва в правния мир, изпепели се на всичките си правни молекули. Има в Конституцията, естествено, описани нови органи, наречени Висш съдебен съвет, Висш прокурорски съвет, но този, който Вие визирате в тези промени, него го няма. Старият Висш съдебен съвет го няма, няма такова нещо като пленум на Висшия съдебен съвет. Защо? Защото гениалните юристи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които направиха тази промяна в Конституцията, забравиха да предвидят така нареченото vacatio legis, отлагателното условие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не съществува практическа пречка за функционирането на съдебната, прокурорската и следствените системи. Това беше казано ясно – извинявайте, госпожо Председател, беше много ясно казано вчера в Правната комисия от съдия Дишева. Ето защо е необяснимо това прибързано и противоконституционно променяне на Конституцията през промени в Закона за съдебната власт. Фалшив аргумент е, че не може да се упражнява бюджетът на съдебната власт, на съда, на прокуратурата и на другите органи. Такъв проблем реално не съществува, а е измислен, защото бюджетът на съдебната власт и сега е разделен на бюджети на съдилища, прокуратури, Инспекторат и Националния институт за правосъдието. Чрез промяна в Закона за бюджета много по-лесно и правно издържано ще може да се раздели останалата част на бюджета. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свърши ми времето, но ще се опитам в дуплика…

Господин Караджов, ако правилно съм Ви разбрал, юристите Христо Иванов, Делян Пеевски, Бойко Борисов, Надежда Йорданова, Атанас Славов, който е министър, са абсолютни некадърници с това, което направиха с Конституцията.

Стою?

Стою, с фамилия каквато е там на Стою. Стою на баща си, защото той работи при баща си, затова го направихте и шеф на Правната комисия, защото е работил при баща си. Тези са абсолютни некадърници в областта на правото. В момента променят некадърното си творение през некадърен опит за промяна през друг закон. Нали си говорим честно, това не е обида. Ако бяхте направили качествено нещата, това нямаше да се случи в момента и аз нямаше да мога да Ви кажа, че сте некадърници, за огромно мое удоволствие е да констатирам факт, а не да Ви обиждам. Понеже сте такива, явно е практика да се постъпва по малоумен начин в това Народно събрание, госпожа Рангелова сподели една идея и аз, господин Караджов, ще Ви помоля да я реализираме. Утре вероятно ще гледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите, предлагам през него да променим Конституцията в посока президентска република и да направим избора на главния прокурор пряк, за да е демократично. Мисля, че Законът за фуражите е много добър повод – благодаря на госпожа Рангелова, тъй като юридическата мисъл на ПП-ДБ е на ниво просо. (Смях и частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви. Господин Караджов, възползвам се от правото си на реплика, за да Ви помоля да доразвиете или по-скоро да предадете това, което вчера съдия Атанаска Дишева сподели във връзка с разпределението на финансовите средства, тъй като членовете на Правната комисия го чуха, би било добре и останалите колеги, които са в залата, да разберат какво е становището ѝ. Всъщност не само това, а да разберат и наистина дано да си вземат … или поне по някакъв начин да успеем да променим мнението за начина на гласуване, защото това, което се случва в момента, е недопустимо – чрез закон от по-нисша степен да променяме Върховния закон. По отношение на проблемите, които вероятно са проблеми, свързани с финанси, с правосубектност и така нататък, има варианти за тяхното решаване и по друг начин, а не чрез промени в Конституцията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Димитрова, това, което съм си записал от вчерашния дебат в Правната комисия – думите на съдия Дишева, е, че не съществува никаква техническа, както се изрази съдия Дишева, пречка за функционирането на съдебната, прокурорската система и на следствените органи. Затова е необяснимо, изключително необяснимо е откъде вносителите вадят аргумент, откъде взимат мотиви, за да внесат това крайно неиздържано юридически предложение. Това, което съдия Дишева добави, по моите спомени е, че такъв проблем – упражняване на бюджета на съдебната власт, не съществува, защото бюджетът на съдебната власт и сега си е разделен по пера на различните подбюджети на съдилища, на отделни прокуратури, на Инспекторат, на Национален институт за правосъдие, че има остатък извън тези изброените, който трябва да се доразпредели, но много по-елегантно и много по-правилно юридически, без да се върви към нарушаване на Конституцията и закони. Това ще стане чрез промени в Закона за бюджета на Република България – по този начин. Уважаеми господин Йорданов, наистина нямам думи да изразя колко юридически непрецизно е това предложение и то ще остане в страниците на българския парламентаризъм като едно от най-срамните, защото чрез него ще се постигне една ужасна вреда за България. Ние тези промени в Конституцията ги направихме с цел да има конституционна реформа и най-вече съдебна реформа. Точно тези промени, включително и по мнението на съдия Дишева, ще торпилират, те ще разнебитят конституционната реформа в нейните цели. Тоест те ще видоизменят целта, с която се направи тази реформа, най-вероятно ще станат и контрапродуктивни, защото и други експерти вече изразиха опасение, че с внесените реформи ще се възкреси или се иска да се възкреси пленумът на Висшия съдебен съвет, който да организира и проведе изборите за новите два съвета. Дали пък това не е скритата мисъл под формата на реформи да върнем старото статукво, което да избере новите органи, господин Йорданов?

Благодаря, госпожо Председател. Интересно ми е може ли някой да отговори в залата от управляващата сглобка на един въпрос: дали това, което правите в момента, не е защото няма кой да подпише парите за обществените поръчки в тази сфера? Дали не става дума за пари, както при Вас става дума винаги? Е, колеги? Другият ми въпрос е към ГЕРБ. Вие сте в ситуация, в която, когато, за да минат Вашите неща, Ви се налага да правите абсолютни малоумщини – и Вие съзнавате, че правите така в юридически план, както когато им подкрепяхте предложенията за Конституцията. Нали, чиста сделка – Вие ще пробутате Вашите неща, но ще трябва да изтърпите унижението да подкрепяте изключително вредните, глупави и некадърни предложения за промяна на Конституцията. В момента сте принудени да търпите поредното унижение и да мълчите. Защо никой от Вас не излезе да защити това, което в момента се предлага? Имате юристи. Някой ще излезе ли на трибуната да се изложи и да защити това, което в момента се предлага? Мълчите през цялото време, защото трябва да ги изтърпите и да им гласувате поредната глупост. Има една песничка, пеят агитките. Аз ще изпея само първи ред с Вас. Агитките на мач знаете ли какво пеят? „ГЕРБ сега защо мълчи…“ – продължението няма да го кажа. Хайде, ако не Ви е срам, излезте и защитете това, влезте в този дебат. Излезте юристите от ГЕРБ, защитете това недоразумение – Вашия коалиционен партньор, оберете малко срам публично и в тази посока. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Аз не защитавам сглобката. Вие сте в сглобката, понеже един каза: „Оставили сте го на нас.“ Ние тая дивотия не сме я предлагали, ако я бяхме предложили, щяхме да си я защитим. И излезте тия, които я предлагате, и я защитете, или ще се криете под седалките. (Реплика от „БСП за България“: „Как завършва тази песен?“) Със „…ли държи“.

Господин Йорданов, Вие с Вашето изказване полека-лека напипвате сърцевината на нуждата от тези поредни конституционни промени, които да минат експресно на едно четене в пленарната зала и в Комисията. Защо? Защото трябва да се изплащат едни милиони по едни обществени поръчки, тъй като вече няма Висш съдебен съвет, нямаме председателстващ, този институт бе закрит и няма кой да подпише тези договори, въпреки че привидно това се обясняваше с финанси, разберете, със заплатите на служителите и магистратите в съдебната система, сглобката има многократни уверения от Министерството на финансите, когато е правила конституционните промени, че няма абсолютно никакъв проблем с това нещо. Едно нещо мисля, че пропускате да кажете, че не само обществените поръчки, а сумите, които се заплащат за семинари, обучения – към НПО-та да провеждат обучения, забележете, към НПО, от страна на Висшия съдебен съвет, кой ще ги подпише и ще ги даде тези пари сега? Моля Ви, господин Тошко Йорданов, да не се ограничавате само с невъзможността да се подпишат едни договори за едни много пари за обществени поръчки, а да знаете, че – защото и Вие, и аз сме гласували също този бюджет, в него бяха предвидени доста други пера за разходи от цялостния бюджет на съдебната власт, който е милиард и двеста милиона лева, които пари да бъдат разпределяни именно от закрития вече и несъществуващ Висш съдебен съвет по различни пера, и може би невъзможността тези пари да бъдат разпределяни встрани от заплатите. Аз, разбира се, искам всички хора да си получават редовно заплатите, но може би с претекста за заплатите се прикриват едни по-различни цели, които не се ограничават само с договорите за обществени поръчки, да не излезе еретичната мисъл от устата ми за някакви комисиони под масата, моля Ви се.

Не очаквайте днес храбреци, госпожо Председател, няма такива. Всичките паднаха в собствените си кърви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Йорданов, от Вашето изказване останах с впечатление, че търсите и други такива примери. Имаше такива примери в миналото. Най-злополучният пример, тук един колега ми го напомни, в Закона за пчеларството. В него бяха набутани сигурно седемнадесет различни промени, четири или пет от които бяха точно в Закона за съдебната власт. Той винаги се е променял по този начин – под масата, на тъмно, набързо. Затова моята реплика към Вас е: Вие как оценявате това падение, изринахме ли вече дъното, паднахме ли под лошите примери на Закона за пчеларството?

Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, благодаря за разширяването. Най-вероятно сте прав, така е. Не се сетих, но всъщност, когато става дума за ПП, трябва да се сещаме за пари, и то пари, пращани от държавата към тях. Няма да се уморя да повтарям, дори с риск да заприличам на Божинката – нали, не съм казал, но пак повтарям, че когато ГЕРБ отклоняват средства към себе си, го правят от проценти от някаква работа, която се върши от фирми, докато ПП насочват директно парите от държавния бюджет към собствените си фирми и към измислени дейности. Гласуват ги и по този начин си правят законна кражбата, но това не я прави морална. И законността, и в името на закона, и всичко по закон, което се лее като мантра, всъщност е много вредно, защото по-важно е правото. Законът може да бъде всякакъв. С нечовешки закони са оправдавани престъпления срещу човечеството и там те са били законни. Вие в момента законно и изключително неморално крадете парите на хората. Хората стават по-бедни, държавата е по-бедна, икономиката е по-зле, защото Вие крадете буквално парите от бюджета с подобен тип законови врътки. И да, пчеларството, бубарството, защо не с фуражите, мисля, че дъно няма в тази сглобка, особено в тази ѝ част – на тази част на залата, така че може и с още някой малоумен закон да променим нещо през него. Стара практика е през преходни и заключителни разпоредби да се променят един куп други закони, ПП-тата се пробваха с този номер няколко пъти. Господин Караджов, това, което наблюдаваме в момента, най-простичко и лесно се обяснява с единственото логично обяснение, без да търсим тежки конспирации. Имаме некадърност и алчност – това е сглобката, просто некадърност и алчност. Едните от тях са по-кадърни от другите и ги използват като мулета да влачат неща, които те не искат да докоснат, но в крайна сметка всичко опира до некадърност и алчност. И къде са Ви юристите бе, колеги от ПП-ДБ, къде е титанът на мисълта Христо Иванов – този, който промени Конституцията след дълги битки, за да се гушне с Делян Пеевски в неговия кабинет? Къде сте – излезте, защитете, юристите Ви? Надежда Йорданова къде изчезна, преди малко беше в залата. Ето, госпожо Йорданова, излезте, застанете тука, кажете нещо, което никой няма да разбере, но поне ще отчетете дейност, че сте казали нещо по темата. Може да е някаква глупост – странична, но поне се пробвайте. Някой от Вас да излезе и да защити тази тъпотия. От ГЕРБ някой да излезе. Господин Чолаков, не го виждам, някой друг юрист – излезте, ударете едно коалиционно рамо на тия некадърници. Така ще изглеждате по като група. Може да кажете нещо по-завоалирано, но да изглежда умно. Излезте! Вие не просто сте жалки, Вие сте смехотворни в момента.

Завършвам, с последно изречение. И всичко това няма да Ви се размине. Предполагам, че не го знаете, но историческото развитие така се движи, че винаги има обратна вълна и колкото по-нагло са се държали някои, които са били на власт, толкова по-зле го отнасят. Толкова по-зле! И за Вас ще бъде ужасно зле това, което ще Ви се стовари на главите. И Ви предупреждавам съвсем приятелски отсега, за да не пискате после: защо така? Защо така ли, защото Вие сега така и след това ще бъде умножено по десет.

Когато започнаха всичките дебати за промяна в Конституцията, в края на събирането на становища имаше 51 становища. Петдесет становища на цялата професионална гилдия, свързана с всички аспекти на юридическата и съдебната област, всички. Всичките 50 становища – отрицателни, съкрушаващи тези, които са автори, тези, които съществуват, за да направят съдебна реформа. В интерес на истината, имаше едно положително становище, то беше ясно, точно и подкрепяше всичко, което се предлага. Това становище, разбира се, не беше на някой изтъкнат юрист или някой свързан с юридическите науки, а беше на Българския хелзинкски комитет. Толкова за становищата. В дебатите и в самите становища се казваше това, което наблюдаваме в момента – правите нещо, което ще доведе до криза в съдебната система, правите нещо, което ще доведе до огромни проблеми в съдебната система. В момента обсъждаме нещо, за което всички бяхте предупредени и въпреки това го приехте. Моето изказване не е насочено към неможачите от ПП и ДБ. Те се видяха колко тежат. Всички знаем колко са компетентни. Всички знаем за откраднатите законопроекти, тръгвайки си от Министерството, в една флашка и след това вкарани, всички знаем за поправките на поправките. Това е ясно – те са неможачи, толкоз си могат, разбраха го и техните избиратели. Моето изказване в момента е обърнато обаче към тези, които са им началници, тези, които в момента берат техния срам, а именно ГЕРБ и ДПС. Именно тези техни лидери – Пеевски и Борисов, които търпят неможачите да им се подиграват в момента и те да трябва да гласуват поредното безумие – поправката на поправката, и вече наистина влизаме тотално в историята, като правим поправка в закон в Преходните разпоредби, но правим поправка в Конституцията, която беше приета преди един месец, която влезе в сила от 1 януари 2024 г. Неможачите дотолкова са се окепазили, дотолкова са стигнали дъното на своето неможене, че трябва началниците им Пеевски, Борисов в момента да ги замазват. Ами не Ви ли е неудобно, господа от ГЕРБ и ДПС?! За разлика от ПП и ДБ, които са пълни неможачи, Вие поне имате юристи, които са доказани в професионалното си качество – не като политици, не като дали са честни хора, доказани юристи. Вас в момента не Ви ли е срам? Не Ви ли е срам, че трябва в Преходните и заключителните разпоредби да приемате поредната безумица на лицата от ПП и ДБ? Защото техният юридически опит и стаж беше дотам, че в Закона за БНБ един от тях да стане и да коментира Закона за БНБ, разбирайки и единствено плюейки по ВЪЗРАЖДАНЕ. Не Ви ли е срам лицата, които са еманацията на конституционните промени, да приемате и да им гласувате закон – най-висшия закон, и сега да трябва да го поправяте в друг редовен закон? Срамът е за Вас, защото Вие имате претенции, че сте професионалисти. Срамът е за Вас, защото търпите неможачи, и срамът ще е още по-голям, защото ще ги носите на гръб! И това, че им се разпореждате само, за да може да крадете и те да са Ви булото, не променя факта, че в момента ще променяте Конституцията в Преходните и заключителните разпоредби, в нещо, което няма нищо свързано с Конституцията, за да може тези, които искат да обясняват на своя електорат колко оправдано правят коалиция с ДПС и с ГЕРБ, и че ще променят Конституцията, за да може да заработи съдебната система, сега да се окаже, че Конституцията е едно недоносче. И то не че го казваме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, казаха Ви го още преди три месеца всички хора, свързани със съдебната система, всички становища – 50 съкрушаващи становища! Нещо повече. Тези, които довчера бяха коалиционно в неправителствения сектор, свързани с ПП и ДБ, тези, които обясняваха как трябва да се направи съдебната система, те разгромиха неможачите от ПП и ДБ. Но Вие сте булото, което ще скрие мръсното бельо, да не казвам какво, на ПП и ДБ. Вие сте виновни! ПП не са виновни. ГЕРБ и ДПС са виновни за тази ситуация, защото Вие знаехте какви некадърници са те и въпреки това им гласувахте конституционните промени. Лично Пеевски и Борисов са виновни за това нещо, защото накараха групата си да гласува на Христо Иванов, на генерал Атанасов, който не е генерал, реално да гласуват това, което Кирил Петков иска, защото това, което се случва, е заради тях – заради Борисов и Пеевски, за да могат да си въртят схемите, да стават тези неможачи и да правят конституционни промени. Това е срамът за Вас, за юристите в ГЕРБ и ДПС! Срам и позор! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Ганев, изобщо не съм съгласна с Вас. Вие казвате, че от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ са неможачи. Не бяха неможачи и тогава от ГЕРБ и ДПС се заеха да ги обучават по методите, които те познават от двайсетгодишното си управление, което всъщност доведе България до тази ситуация, в която се намираме в момента. От какво да се срамуват ГЕРБ и ДПС? Нямат от какво да се срамуват. Това беше една изключително честа практика. Промените на законодателството през Преходните и заключителните разпоредби бяха една от причините така наречената „Да, България“ да възникне и да започне да вилнее по площада на жълтите павета. Тогава някакви хора повярваха, че на тях им пука за съдебната система, за правото в държавата, че искаме да живеем в правова държава. Това беше мантра, която и Надежда Йорданова, и Христо Иванов, и кой ли още не разказваше и обясняваше навсякъде. Те протестираха срещу това, което днес внасят, можейки да го направят, защото бяха изключително добре обучени, преди да бъдат създадени от ГЕРБ, защото да не забравяме, че всички тези хора излязоха от ГЕРБ. Това са бившите техни министри, това са хората, които изградиха политическата си кариера през тази организация – организация, създадена точно като тях. Нали те сега се кланят на „Америка за България“, а другите от ГЕРБ бяха създадени от една друга организация с едни други пари от една друга държава. Какво, господин Ганев, Вие очаквате тук в тази пленарна зала да бъде гласувано за българския народ, като българският народ, като изключа тази част на залата (посочва местата на ВЪЗРАЖДАНЕ), няма представители в тази зала? Тук има представители на посолства, на олигарси, на бизнес интереси. Та ние ръководим държавата си от една година по План за възстановяване и устойчивост от ковид, който се бърка в образованието на България, който се бърка в отглеждането на децата на България.

Който се бърка в съдебната ни система, в енергетиката ни, в икономиката ни, във финансовата ни независимост. Какво очакваме от тези хора? Те не само няма да участват в дебата, това са мъртви души, присъстващи физически тук, без сърце и без нищо, което могат да направят за държава, която не е тяхна.

Те са временно пребиваващи и е въпрос на време това да се промени и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме гарант, че това ще се промени заедно с българския народ зад гърба си. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, аз не можах да Ви разбера какво всъщност искахте да кажете. Искате да кажете, че харвардския отбор – тази своеобразна юридическа Магнаурска школа, до такава степен е оплескала промените в Конституцията, че само месец след това разбират, че трябва да я променят. Аз така Ви разбирам. Но хем Ви разбирам, хем не мога да Ви разбера, моля, разяснете ми. Може ли хора, които от десет години пишат конституционни промени, които от десет години пишат съдебна реформа, до такава степен да се изложат, че техните промени в Конституцията, господин Ганев, сега да станат риск и заплаха за функционирането на съдебната система, както е записано в собствените им мотиви. И за да не излезе, че те нещо са объркали, го написали на сметката на Висшия съдебен съвет. Писали – събрал се – чели сте ги мотивите, ако не, разяснете ми, господин Ганев. Писали в мотивите – събраха се, вика, на съвещание Висшият съдебен съвет и изразиха огромно притеснение от това, което се случи. Ама, господин Ганев, тези притеснения не бяха ли изразени и преди това в становището на Виенската конвенция, в становището на Висшия съдебен съвет, в становището на всички институции. И обяснете ми как тази висша Магнаурска школа на ПП и ДБ до такава степен обърка нещата, че месец по-късно да трябва да променяме Конституцията през промяна на закон. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Ганев, имаме обяснение защо се получава така и това, което виждаме в залата – отсъствието в дебата на юристите от представителите на сглобката или поне тези, които са тук, не вдигат ръка. Естествено, че сме в парадоксална ситуация и то затова се получава този хаос. Някой някъде им е казал – знаем къде, по посолствата – им е казал как трябва да станат нещата, но тъй като те искат да избягат от отговорност кой точно ги прави, парадоксалната ситуация е такава, че хем са в сглобка, ама не наричат себе си коалиция, което означа бягане от отговорност при взимането на такива важни решения, и поради тази причина и повечето от вносителите ги няма в залата. Но затова заговорихме за парадоксалното – всичко това, което води до хаоса и се пише на тяхна сметка. И е прав господин Йорданов да се гневи на това, че не може при такива важни текстове половината зала и тези, които са отговорни тези текстове да присъстват, да ги няма тук в дебата – съвсем прав е да се гневи. Цялото това нещо, което се случва, естествено, че се трупа на тяхна сметка, но и те може би си дават тази сметка, но така или иначе са принудени да го вършат. Единственият проблем тук е с избягването от отговорността. И ми кажете, тъй като в сглобката има различни – те си имат началници в тази сглобка, кажете ми от тези началници кой е тамадата на началниците, кой кара влака в тази сглобка? Те и те не знаят или, ако знаят, отказват да го признаят. Единият се разграничава от другия, третият от петия, но цялото това нещо води до ето тази ситуация, в която се намираме в момента. И тя няма да спре да бъде такава, докато не се изпълнят евро-атлантическите задачи такива, каквито трябва да се изпълнят, но начинът на тяхното изпълнение се получава по този начин, защото имаме тук некадърни текстове, а са некадърни, тъй като те не обединяват усилия да направят един добър текст – поне добър, що касае техните предложения, а просто защото се чудят как да избягат от отговорност.

Гледайки дебата, който имахме днес, сме в ситуацията, в която преди една година една от парламентарните групи на ПП-ДД, или по-скоро тогава вече и аз не знам каква форма бяха, си включиха, без да искат, онлайн излъчване на групата, когато си правиха съвещание, и тогава Христо Иванов се обади в „Дарик нюз“, за да поиска веднага да бъде свалено това нещо и да не бъде достояние. Сега очаквам тази вечер да няма никакво отразяване по централната емисия – не е имало такъв дебат, няма никакъв проблем, тъй като коалиционните партньори на ГЕРБ и ДПС просто свенливо премълчаха всичко, защото няма какво да кажат. И затова новините ще го прескочат срамния момент, в който – щях да кажа пак неможачи – наистина те не са неможачи, те са просто толкова си могат, стигнаха дотам, че да правят промени на промените на Конституцията в закон. Така, що се отнася дали са Магнаурска школа. Нека не обиждаме Магнаурската школа, тя е едно от светлите неща в българската история. Нека не забравяме, че една част от тези ПП и ДБ са или преки наследници на комунистически партийни секретари, или самите те са учили в Русия, или са завършвали щабни академии в Москва. Всичките те са храненици на партията и те тук са си вкъщи, те в този дом са си вкъщи. Това са така наречените самообявили се за демократи. Но това не е толкова важно, няма нищо лошо, когато е трябвало да се направи лустрация, Иван Костов и офицерът от запаса Атанасов не я направиха, имаха цялата власт, а отказаха да правят лустрация, така че те са съгласни с това нещо. Сега стигаме до момента, в който отново сме в ситуацията да се върнем на това кой е причината за това нещо. Пак ще го кажа – Борисов и Пеевски са причината за това нещо, защото те го направиха и се съгласиха с тези хорица, които направиха промените в Конституцията, за да могат да си прокарват схемите за крадене. Те го направиха и се съгласиха с офицера от запаса Атанасов, с Христо Иванов, с Кирил Петков, с цялата друга плеяда ярки изразени юристи, които не се изказват сега. Какво да стане и да каже господин Стою? Какво да стане и да каже господин Божанков? Той е много компетентен юрист, също може да разгроми опозицията с аргументи. Само че се получава така, че вчера отново на Комисията излиза съдебната система. Излиза Висшият съдебен съвет в лицето на един представител, който беше скрит и не беше поканен, но той дойде и каза: правите безумие – незаконно, противоконституционно, не го правете, нямате право. Дупка във вратата и никой нищо не вижда. Това си можете. Излиза прокуратурата и Ви го казва: не става така, не го правете, прокуратурата няма да може да работи, поне направете тези промени. Надежда Йорданова: няма да ги припознаем. Стават прокурори, стават юристи, стават адвокати и Вие отново правите каквото си искате. Групите на ДПС и на ГЕРБ крият срамното петно, което им лепнаха ПП и ДБ. Оставка, неможачи! Късно Ви е даже за оставка – съд и затвор! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)