9 февруари 2024 г.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз ще направя едно процедурно предложение във връзка с важността от един закон, свързан и с екологична, и с устройствена материя, който беше приет в сряда на Регионална комисия на второ четене, Докладът е представен на Вашето внимание. Да не съм голословен, господин Председател, ще предложа на Вашето внимание и с молба към Вас да припознаете по реда на чл. 48, ал. 5 от нашия правилник Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 49-354-01-102, за второ гласуване, да бъде фиксиран като точка втора от дневния ред на днешното заседание. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Понеже колегата Свиленски зададе коректен въпрос, това няма да е за сметка на контрола. Предлагам, както е разписано в нашия правилник, след приключване на фиксираната точка, ако бъде приета така, както я предложих, и Вие я припознаете, да я предложите на вниманието на колегите народни представители и да бъде удължено работното време с три часа контрол след приключване на точката, ако бъде приета. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо ще направя процедура на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля в залата да бъдат допуснати Виктор Стоянов – заместник-министър на културата, и Илко Ганев – съветник на министъра на културата.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 49-354-01-118, внесен от Тома Биков и група народни представители на 16 ноември 2023 г. и приет на първо гласуване на 11 януари 2024 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 10 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 3: „3. чуждестранни лица, учредени в съответствие със законодателството на трета държава, когато това е предвидено в нормативен акт, акт на Министерския съвет или в програма по чл. 24а, ал. 3.“ 2. В ал. 2 след думите „т. 2“ се добавя „и 3“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Когато институции по Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за висшето образование извършват дейност, присъща на културна организация, правилата за частна културна организация се прилагат и за тях по отношение на тази дейност.“ Предложение от народния представител Тома Биков. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Любен Дилов. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думата „информационен“ се заличава. 2. Създава се ал. 4а: „(4а) Министърът на културата създава, води и поддържа публичен електронен регистър на професионалните артисти и специалисти в областта на културата. За изграждане и поддържане на регистъра се използва системата по чл. 52а от Закона за електронното управление.“ 3. В ал. 6 думите „и българските културни институти в чужбина“ се заличават.“ По § 2 има предложение от народния представител Любен Дилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 15 се правят следните допълнения: 1. В ал. 7 се създават т. 5 и 6: „5. извършено вписване въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание; 6. промяна на дейността, която води до несъвместимост за извършване на културна дейност.“ 2. Създава се ал. 12: „(12) Съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и организации, предоставящи обществени услуги, не може да изискват доказване на обстоятелства, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4. Редът за воденето и поддържането на регистъра по чл. 14, ал. 4, както и съхранението и достъпът до него се определят с наредба на министъра на културата.“ Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Създава се чл. 15а: „Чл. 15а. (1) Вписването, заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършват по персонална партида на лицето в електронна форма. На вписване подлежат: 1. трите имена на лицето; 2. код на професията съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите; 3. форма на осигуряване; 4. основна дейност в сферата на културата. (2) Вписването и заличаването на обстоятелства и обявяването на актове в регистъра по чл. 14, ал. 4а се извършва в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от неговата промяна. (3) Редът за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а се определя с наредба на министъра на културата съгласувано с министъра на електронното управление.“ Предложение от народния представител Тома Биков. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 накрая се добавя „въз основа на ежегодни програми, утвърдени от министъра на културата след съгласуване с министъра на външните работи“ и се създава изречение второ: „Редът за изготвянето и отчитането на програмите се урежда с наредба на министъра на културата и министъра на външните работи.“ 2. В ал. 4 се създава изречение второ: „В комисията по провеждане на конкурса се включват като членове по равен брой специалисти, предложени от Министерството на културата и Министерството на външните работи, а председател на комисията е заместник-министър на културата.“ 3. В ал. 6 след думите „от три години“ се добавя „след съгласуване с министъра на външните работи“. 4. Създават се ал. 7 – 9: „(7) Минималната образователно-квалификационна степен и професионалният опит, необходими за заемане на длъжности в българските културни институти в чужбина, се определят в класификатор на длъжностите в българските културни институти в чужбина, утвърден от министъра на културата. (8) Директорът и служителите в българските културни институти в чужбина се командироват дългосрочно в приемащата държава със заповед на министъра на културата. Специфичните условия и редът за дългосрочното командироване в чужбина се определят с наредба на Министерския съвет. (9) Преди началото на дългосрочното командироване директорите на българските културни институти в чужбина преминават обучение за повишаване на тяхната външнополитическа компетентност, организирано от Дипломатическия институт към министъра на външните работи.“ Предложение от народния представител Тома Биков. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Петров. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 21, ал. 1 в изречение първо след думите „бележити дейци“ се добавя „в който се включват и национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, свързани с външнополитическите приоритети на държавната политика в областта на културата, включително важни международни събития“ и в изречение второ след думите „за съответната година“ се добавя „по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата.“ По § 3 има предложение от народния представител Любен Дилов. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Любен Дилов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3, 4, 5 и 6, а по т. 1 и 2 е оттеглено. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Любен Дилов. Комисията подкрепя предложението по т. 1 относно чл. 27, ал. 1, т. 4, а по т. 1, ал. 1, т. 1 – 3, 5 – 8 и т. 2 е оттеглено. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Любен Дилов. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Любен Дилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Любен Дилов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Любен Дилов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Антоанета Цонева, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 7: „§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „наричан по-нататък „фондът“. 2. В ал. 2 накрая се добавя „със седалище в гр. София“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Министърът на културата осъществява общ контрол върху дейността на фонда и приема стратегически насоки за дейността му.“ 4. Създава се ал. 4: „(4) Дейността, структурата, функциите, организацията на работа и числеността на фонда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.“ 5. Алинея 5 се изменя така: „(5) Устройственият правилник по ал. 4 може да предвиди създаване на териториални звена на фонда.“ 6. Създава се ал. 6: „(6) При изпълнение на дейността си фондът се ръководи от следните принципи: 1. обективност и безпристрастност; 2. публичност и прозрачност; 3. на добро финансово управление; 4. служебно начало; 5. истинност.“ Комисията предлага да се създадат нови § 8 и 9 и § 10 – 20: „§ 8. Създава се чл. 24а: „Чл. 24а. (1) Фондът подпомага провеждането на националната политика в областта на културата, като набира, управлява и предоставя средства, насочени към: 1. създаване на културни ценности и осъществяване на културни инициативи; 2. насърчаване на достъпа до културни ценности; 3. разпространение на българската култура и популяризиране на културното наследство в страната и в чужбина; 4. създаване на условия за професионално развитие на българските творци; 5. повишаване капацитета на културните организации за създаване, реализиране и финансиране на културни проекти и инициативи; 6. стимулиране на международното сътрудничество, обмен на знания и опит в областта на културата; 7. опазване и социализиране на културното наследство. (2) Фондът може да предоставя целево съфинансиране на проекти, одобрени по програми на Европейския съюз за културния, творческия и аудио-визуалния сектор, както и да осъществява дейности, свързани с популяризирането на тези програми. (3) Фондът осъществява своята дейност въз основа на програми, чрез които на конкурсен принцип се финансират проекти на културни организации и индивидуални творци. (4) Фондът работи в координация с другите институции, финансиращи мерки за развитие на културата. § 9. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Правилата за организацията на работата на управителния съвет, включително мерките за предотвратяване на конфликт на интереси, се определят в устройствения правилник по чл. 24, ал. 4.“ § 10. Член 26 се изменя така: „Чл. 26. (1) Управителният съвет се състои от 15 членове: 1. по един представител на Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Министерството на туризма, Министерството на външните работи, Министерството на иновациите и растежа; 2. един представител, определен от управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България; 3. седем представители, определени чрез процедура по подбор за срок от две години по предложение на ръководните органи на творчески съюзи и културни организации, при спазване на изискването за балансирано представителство на отделните изкуства и един представител на академични институции в областта на културата. (2) Председателстващ по право на управителния съвет е министърът на културата. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на културата управителният съвет се председателства от определен от него заместник-министър. (3) Поименният състав на управителния съвет по ал. 1 се определя със заповед на министъра на културата по предложение на съответните министри и ръководители на институции или организации в писмена форма. (4) Предложения по ал. 1, т. 3 се представят в писмена форма не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на съответните членове на управителния съвет. (5) Освен ако в закон е предвидено друго, членовете на управителния съвет по ал. 1, т. 3 получават възнаграждение за участието си в заседанията на управителния съвет, което се определя със заповед на министъра на културата. (6) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на фонда. (7) Членовете на управителния съвет по ал. 1, т. 3 трябва да имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“ и професионален опит не по-малко от 5 години в една от следните области: 1. изкуства; 2. финанси; 3. управление; 4. право; 5. икономика; 6. филология. (8) Член на управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на мандата му: 1. по негово искане; 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца; 3. ако отпадне основанието за назначаването му; 4. след влязла в сила присъда за умишлено престъпление; 5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията; 6. при увреждане на репутацията на фонда; 7. при три поредни отсъствия от заседание на управителния съвет без уважителни причини; 8. при смърт. (9) Не може да са членове на управителния съвет на фонда лица, които: 1. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани; 2. са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори, независимо дали са възстановени в правата си; 3. са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда или се намират във фактическо съжителство с него; 4. са лишени или са лишавани от правото да заемат материалноотговорна длъжност; 5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. (10) В случай на освобождаване на член на управителния съвет по ал. 8 и избиране на нов член мандатът на новоизбрания член е до приключване на мандата на управителния съвет. Новоизбраният член представлява същото направление като освободения член на управителния съвет." § 11. Член 27 се изменя така: „Чл. 27. (1) Управителният съвет подпомага министъра на културата при определяне на стратегическите насоки и осигуряването на прозрачността на дейността на фонда, като: 1. приема предложението за видовете програми, по които фондът финансира проекти, методика и критерии за оценка на проектите; 2. приема индикативна годишна програма за конкурсите на фонда; 3. приема решения за пренасочване на неусвоени средства по проведените конкурси; 4. приема годишен доклад за дейността на фонда и го представя на министъра на културата; 5. одобрява годишния финансов отчет на фонда и го представя на министъра на културата; 6. взема решения за одобряване на доклад на оценителните комисии и за финансиране на проектите; 7. взема и други решения, свързани с дейността на фонда. (2) Програмите по ал. 1, т. 1 се одобряват от министъра на културата и се включват в програмния бюджет на Министерството на културата в съответствие със сроковете, определени за бюджетната процедура по чл. 67 от Закона за публичните финанси. (3) Индикативната годишна програма за конкурсите на фонда се изготвя от изпълнителния директор до 1 юни и се приема от управителния съвет не по-късно от 31 юли на предходната година. За всеки конкурс, включен в индикативната годишна програма за конкурсите на фонда, се посочват: 1. тематична област на културата; 2. общ размер на предвидените финансови средства; 3. допустими кандидати; 4. минимален и максимален размер на финансовата помощ за конкретен проект, както и процент на съфинансиране, когато е приложимо; 5. приложим режим на държавна помощ; 6. график за обявяване на конкурса. (4) Изпълнителният директор публикува приетите програми, методика и критерии по ал. 1, т. 1 и 2, на официалната интернет страница на фонда.“ § 12. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. (1) Министърът на културата определя дневния ред по предложение на изпълнителния директор, свиква и ръководи заседанията на управителния съвет и подписва неговите актове. (2) Управителният съвет заседава в присъствието на две трети от неговите членове, а решенията се вземат с мнозинство повече от половината от общия им брой. (3) Изпълнителният директор участва в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас. (4) Управителният съвет може да заседава и по искане на повече от половината от неговите членове. (5) Дневният ред, протоколите и решенията на управителния съвет се публикуват на официалната интернет страница на фонда.“ § 13. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. (1) Изпълнителният директор се назначава от министъра на културата след проведен конкурс за срок от 4 години. (2) Условията и редът за провеждане на конкурса по ал. 1 се определят в устройствения правилник по чл. 24, ал. 4. (3) За изпълнителния директор се прилагат съответно разпоредбите на чл. 19, ал. 5 – 10 и чл. 19а, ал. 1 и 3 от Закона за администрацията. (4) Министърът на културата освобождава изпълнителния директор преди изтичането на срока по ал. 1: 1. по негово искане; 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца; 3. при възникване на основание за несъвместимост; 4. когато основанието за назначаването му е отпаднало; 5. след влязла в сила присъда за умишлено престъпление; 6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията; 7. при системно неизпълнение на задълженията, определени в чл. 29а; 8. при увреждане на репутацията на фонда; 9. при смърт. (5) Изпълнителният директор може да бъде освободен от министъра на културата преди изтичането на срока по ал. 1 и по реда на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията.“ § 14. Създава се чл. 29а: „Чл. 29а. (1) Изпълнителният директор на фонда е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата. (2) Изпълнителният директор осигурява съответствието на дейността на фонда със стратегическите насоки по чл. 24, ал. 3. (3) Изпълнителният директор: 1. представлява фонда в страната и в чужбина; 2. ръководи, организира, координира и контролира изпълнението на функциите и задачите на фонда, както и връзките му с други институции, органи и организации; 3. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет; 4. изготвя предложение за видовете програми, по които фондът финансира проекти, методика за оценка и класиране на проектите; 5. изготвя индикативната годишна програма за конкурсите на фонда в срок до 1 юни на предходната година; 6. изготвя и представя на управителния съвет годишния финансов отчет на фонда; 7. подготвя и внася в управителния съвет годишен доклад за дейността на фонда и го публикува на интернет страницата на фонда; 8. открива със заповед конкурсите на фонда въз основа на индикативната годишна програма, приета от управителния съвет; 9. сключва договорите за предоставяне на средства от фонда, издава заповеди за одобряване на разходи по сключени договори и за възстановяване на неправомерно получени средства във връзка с изпълнение на одобрени проекти; 10. упражнява контрол по процедурите за предоставяне на средства от фонда, както и за мониторинга и оценката на изпълнението на финансираните проекти; 11. организира дейността по финансовото управление и контрол на фонда в съответствие с действащото законодателство; 12. представя на управителния съвет 6-месечен доклад за изразходването на средствата на фонда; 13. утвърждава длъжностното разписание и длъжностните характеристики на служителите на фонда; 14. издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните правоотношения и сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите на фонда; 15. издава вътрешните актове, свързани с дейността и организацията на работата във фонда; 16. управлява имуществото на фонда; 17. решава всички останали административни въпроси, свързани с дейността на фонда; 18. осъществява и други функции, възложени му с акт на министъра на културата или на Министерския съвет. (4) Изпълнителният директор публикува индикативната годишна програма по ал. 3, т. 5 на официалната интернет страница на фонда и портала за обществени консултации. Срокът за предложения и становища е 30 дни. (5) При отсъствие на изпълнителния директор функциите му се изпълняват от длъжностно лице, определено със заповед на изпълнителния директор за всеки конкретен случай.“ § 15. Създава се нов чл. 30: „Чл. 30. (1) Средствата за дейността на фонда се осигуряват от: 1. субсидия, определена ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България; 2. сумите по чл. 32г, ал. 2 и глобите и имуществените санкции по чл. 37; 3. сумите по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Закона за хазарта; 4. сумите по чл. 26, ал. 8, изречение трето и по чл. 33, изречение първо, както и глобите и имуществените санкции по чл. 98в, ал. 4 и по чл. 98в1, ал. 6 от Закона за авторското право и сродните му права. 5. петдесет на сто от глобите и имуществените санкции по чл. 17, ал. 7 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги; 6. глобите и имуществените санкции по чл. 229, ал. 3 от Закона за културното наследство; 7. глобите по чл. 32 от Закона за народните читалища; 8. десет на сто от приходите от наеми, получавани от търговските дружества с държавно участие в областта на културата, като отчисленията се правят преди разделянето на наема между наемодателя и държавния бюджет; 9. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица; 10. лихви по сметките на фонда; 11. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет; 12. неусвоени средства от бюджета на Министерството на културата за предходната година. (2) В определените с акт на Министерския съвет случаи фондът може да управлява други целеви средства, предназначени за развитие на културния сектор. (3) Изпълнителният директор контролира изпълнението на задълженията за внасяне на сумите по ал. 1, т. 2 – 8 във фонда, като изисква справки за начина на формиране на средствата, предназначени за фонда.“ § 16. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. (1) Средствата на фонда се съхраняват по сметки в левове и валута съгласно чл. 151 от Закона за публичните финанси. (2) За средствата на фонда от европейски фондове и свързаното с тях национално финансиране се прилагат сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за публичните финанси. (3) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък, който се включва към бюджета за следващата година и се използва по предназначение.“ § 17. Създава се нов чл. 32: „Чл. 32. Средствата от фонда се разходват при спазване на принципите по чл. 2 за финансиране на: 1. проекти по програмите на фонда; 2. научноизследователска дейност в областта на културата, включително за проучвания и опазване на културно-историческото наследство; 3. културни прояви и инициативи с национално, местно и международно значение; 4. творчески стипендии на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата; 5. награди за високи постижения в областта на културата; 6. издръжка на фонда; 7. други дейности, свързани с изпълнението на политиката за закрила и развитие на културата, определени от Министерството на културата.“ § 18. Създават се чл. 32а – 32г: Чл. 32а. (1) Общите условия за провеждане на конкурсите, за допустимост на разходите, за оценка на проектите и за тяхното изпълнение, се определят с наредба на министъра на културата, съгласуванa с министъра на финансите. (2) Въз основа на решението по чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 изпълнителният директор одобрява и документация за провеждане на конкурса, съдържаща: 1. покана към кандидатите за участие в конкурса; 2. условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти; 3. методика за оценка и класиране на проектите, включително минимално допустима оценка за качество на предложенията; 4. образци на документите за кандидатстване. (3) Кандидатстването се осъществява по ред, определен с устройствения правилник по чл. 24, ал. 4. Чл. 32б. (1) Процедурата за провеждане на конкурсите включва: 1. оценка на административното съответствие и допустимостта на всяко предложение, подадено в определения срок; 2. експертна и финансова оценка на допуснатите предложения; 3. класиране на предложенията, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 32а, ал. 2, т. 3, в низходящ ред; 4. определяне на предложения, за които се предоставят средства от фонда. (2) Оценката на проектите се извършва от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор, след крайния срок за кандидатстване. (3) Комисията по ал. 2 се състои от творци и експерти в съответната област на културата, включени в списък на оценителите за съответната област на културата. Условията и редът за съставяне на списъци на оценители, правилата за определяне на състава на комисиите и за тяхната работа се определят в наредбата по чл. 32а. Чл. 32в. (1) Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 32а, ал. 1 и ал. 2, т. 2. (2) Фондът извършва авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на получателя при условията, определени в наредбата по чл. 32а, ал. 1 и ал. 2, т. 2. Чл. 32г. (1) Получателите на средства от фонда са длъжни да спазват условията и изискванията, произтичащи от договора по чл. 32в, ал. 1, да изпълнят съответния проект, в съответствие с одобреното предложение, при спазване на принципите на добро финансово управление. (2) Получател на средства от фонда е длъжен да възстанови на фонда всички недължимо платени, надплатени суми, неправомерно получени или неправомерно усвоени средства, заедно със законната лихва. § 19. Член 33 се изменя така: „Чл. 33. (1) За получаване на средства от фонда може да кандидатстват всички културни организации, както и културни дейци, които отговарят на обявените условия за съответния конкурс. (2) Лица и организации, санкционирани по реда на чл. 37, нямат право да кандидатстват за средства от фонда за срок две години от налагане на санкцията. Други ограничения може да бъдат предвидени в наредбата по чл. 32а, ал. 1 и/или в условията за кандидатстване по чл. 32а, ал. 2, т. 2.“ § 20. Член 34 се изменя така: „Чл. 34. Фондът поддържа официална страница в интернет, която съдържа информация за дейността му и взетите решения от управителния съвет.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 22: § 22. В чл. 38, ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 29а, ал. 1, т. 10 актовете за установяване на нарушения се издават от изпълнителния директор на фонда или оправомощено от него лице.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 23: § 23. В § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба след думата „аудиовизията“ се добавя „визуалните изкуства”. Преходни и заключителни разпоредби Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. § 7. За конкурсите на Фонда, обявени до влизането в сила на този закон, се прилага досегашният ред. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Предложението е оттеглено. По § 8 има предложение от народния представител Тома Биков. Комисията на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Любен Дилов. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Антоанета Цонева, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 24: „§ 24. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона: 1. Министерският съвет приема наредбата по чл. 17, ал. 8; 2. министърът на културата и министърът на външните работи издават наредбата по чл. 17, ал. 2; 3. министърът на културата внася в Министерския съвет проекта на устройствен правилник по чл. 24, ал. 4; 4. министърът на културата съгласувано с министъра на финансите издава наредбата по чл. 32а, ал. 1; 5. Министърът на културата издава наредбата по чл. 21, ал. 1. (2) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата привежда подзаконовата нормативна уредба в съответствие с този закон. (3) В срок до един месец от влизането в сила на актовете по ал. 1 министърът на културата организира процедура по подбор за назначаване на членовете в управителния съвет на фонда по чл. 26, ал. 1 и обявява конкурс за изпълнителен директор.“ Предложение от народния представител Антоанета Цонева, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 25: „§ 25. До влизането в сила на актовете по § 24, ал. 1 и 2 се прилага действащата подзаконова нормативна уредба, доколкото не противоречи на този закон.“ Предложение от народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: Комисията на основание чл. 80. ал. 1 от ПОДНС прие решение да допусне и разгледа предложението. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 26: „§ 26. В Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията (ДВ, бр. 89 от 2012 г.) в чл. 4, ал. 1 след думата „събрание“ се добавя „като решението може да бъде взето и“.“ Параграф 9 – предложение от народния представител Антоанета Цонева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Антоанета Цонева, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 27: „§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на: 1. параграф 2, т. 2 който влиза в сила от 1 януари 2025 г.; 2. параграф 10 и § 13, относно чл. 29, ал. 1, които влизат в сила от 1 септември 2024 г.“

Уважаеми господин Председател, ще злоупотребя с процедурата по начина на водене само за да изкажа благодарността си към колегите от Комисията по културата, които работиха много добре по този Закон. Имайте предвид, че това не е някакъв формален закон, а е една доста сериозна реформа в Национален фонд „Култура“. Бих си позволил да кажа от името на всички колеги в Комисията, с които имаме консенсус и по този въпрос – че очакваме най-после Министерството на културата да си изпълни ангажимента да смени управителния съвет на Фонд „Култура“, който изтече през месец ноември миналата година, и незабавно да смени изпълнителния директор, защото сме напът да провалим Плана за възстановяване и устойчивост в сферата на културата, което ще бъде един огромен провал. Затова си позволявам да се обърна към колегите от Министерството на културата да си изпълнят този ангажимент, защото мина прекалено много време. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. По незнайни причини се изисква извънредно този законопроект да се гледа днес. Той беше разгледан на Комисията в сряда до късно вечерта. Тъй като точката е вкарана извънредно в днешното заседание, имаме нужда да се подготвим по тази точка – не разполагаме с материалите. Затова от името на парламентарната група молим за 30 минути почивка.

Благодаря Ви, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 49 354 01 102, внесен от Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Делян Пеевски на 26 септември 2023 г., приет на първо гласуване на 6 декември 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Младен Шишков и група народни представители: Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов § 1. Предложение от народния представител Младен Шишков и група народни представители: Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Младен Шишков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 7 се създават нова ал. 11 и ал. 12: „(11) Природозащитните дейности, дейностите по охрана, санитарно-хигиенно поддържане и възстановяване на плажовете по ал. 9 се организират от областния управител. Областният управител изготвя ежегодно и внася в Министерския съвет план-сметка за изпълнение на дейностите по изречение първо. (12) Поддръжката и ремонтът на морските хидротехнически съоръжения, вълноломите, системите и съоръженията по чл. 6, ал. 4, т. 2, предпазващи от вредните въздействия върху морския бряг, които се намират извън границите на урбанизираните територии, се организират от областния управител. Областният управител изготвя ежегодно и внася в Министерския съвет план-сметка за изпълнение на дейностите по изречение първо.“

Благодаря, господин Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим така предложения текст, който е подкрепен от Комисията, тъй като брегоукрепителните съоръжения са важни за опазването на нашите плажове и там, където е необходимо, не бива да се налагат някакви забранителни мерки, а напротив, трябва да има възможност за брегоукрепване, за да може нашите плажове да бъдат запазени. В някои случаи дори брегоукрепителните съоръжения действат като такива, около които се образуват нови плажове от наносите. Искам да отбележа, че тук имаше едно предложение от народния представител Даниела Божинова, което не е лошо, но то беше…

Добре, благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този параграф всъщност вменява задължения на областните управители. Ние имахме доста широк дебат в Комисията по темата и се обединихме той да влезе в сила от 1 януари 2025 г., за да се даде възможност да се подготви и бюджетът за следващата година, заради план-сметките и всичко останало. Аз няма да правя дълго изказване. Ние изговорихме много от нещата в Комисията, но единствено искам една редакционна поправка да направя, която също беше изговорена в Комисията, и това е в ал. 12 след „по чл. 6, ал. 4, т. 2" да се сложи запетая“ и да се добави „публична държавна собственост“ пак „запетая“, „предпазващи от вредните въздействия върху морския бряг“. Всъщност в чл. 6, ал. 4, т. 2 от Закона се говори за публична държавна собственост, но по начина, по който го бяхме записали, бяхме изпуснали хидротехническите съоръжения и вълноломите. Така че това е редакцията, която правя.

Благодаря, господин Председател. Господин Ананиев, съвсем кратка правно-техническа реплика. Приемам предложението Ви да бъде добавена публична собственост, но нека да бъде премахната запетаята преди нея, защото се обезсмисля и става самостоятелно изречение. „Всички съоръжения – публична собственост“ – това е моето предложение. Благодаря.

Правя дупликата само и единствено, че нямам проблем с това. Може би референтите да кажат става ли ясно по начина, по който предложи господин Шишков, че говорим за всичките изредени, защото в чл. 6, ал. 4, т. 2 изрично вътре се посочва, че става дума за държавна собственост. Идеята на добавката всъщност е да стане ясно, че всичките изредени в тази алинея: морските хидротехнически съоръжения, вълноломи, системи и съоръжения, които са публична държавна собственост, тъй като ние ги вменяваме на областните управители, които отговарят за това. Ако смятате, че става ясно с тире, ще сложим тире след т. 2 и ще добавим: „публична държавна собственост“.

Благодаря, господин Председател. Само да кажа нашето мнение. Има неща в този закон, които са добри, има неща, които са роднински. Истината е, че за плажа „Корал“, който Кирил Петков смята за личен, се говори сред местните, че има скрита собственост, за който той и баща му практически с това разширение си правят частен резерват. Съгласен съм, че определени животни от канадски произход са в Червената книга за изчезване и може би към тях човек трябва да има по-специално отношение. Заради едно животно от канадски произход да се разширява цялата зона е прекалено лобистко. Така че някои неща ние ще подкрепим, но други няма.

Още повече че днес коалиционният партньор на ПП-тата в прав текст си каза, че това е молба на Кирил Петков този закон да бъде минат по този начин. Наблюдавате как в държавата един човек си позволява да предлага закони за себе си и за семейството си. Аз ще си поговоря с нашата парламентарна група, ако случайно някои от нашите, господин Чорбанов вдига ръка, има имот някъде, където и да било, да предложим и там забрана за строителство и да си е резерват, за да бъде равноправно. Не може само за един човек да се правят подобни неща. Пак повтарям, частен резерват заради едно канадско изчезващо животно не е добра практика в тази държава.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Понякога в законите се налага конкретизиране за обекти, които отговарят на съответните условия. Гледайки този закон, смятам, че това действително е прекалено като идея да бъдат конкретизирани само и единствено тези обекти. Затова, господин Йорданов, ще Ви предложа в района на Несебър, ако Ви устройва, има вариант да се разшири тази зона, а даже повече от споменатите метри, с цел действително запазване на природни обекти в района между Слънчев бряг и Несебър. Там има големи дюни, които са много повече от 500 м, знаете, има дюни, които продължават точно в района на Несебър и километър навътре в сушата и смятам, че е редно от екологична гледна точка да разширим тази зона. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа, господин Йорданов! Това не е първото предложение, в което прозира сериозен лобизъм. Виждам го доста често и в Социалната комисия. Интересно ми е да чуя Вашето мнение защо се случва това? Каква е тяхната цел освен лобистка и не им ли е неудобно от това, което правят? Благодаря Ви.

Господин Йорданов, отчасти съм съгласен с това, което казахте. Наистина има резон във Вашите думи, що се отнася до Корал. Ние поради тази причина от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме още 41 плажа по цялото Черноморско крайбрежие от Дуранкулак до Резово да бъдат включени в списъка за природосъобразен туризъм. Те в Комисията бяха отхвърлени. И за това ще стане въпрос. Много е странно защо само за тези три плажа трябва да говорим тук. Един от тези три плажа е плаж Бяла – Карадере, където местните хора още чакат Холивуд да дойде, защото бившият премиер беше обещал там да докара Холивуд и затова плажът трябвало да бъде за природосъобразен туризъм.

Колеги, всички сте прави, но ще се опитам по ред на номерата. Господин Чорбанов, да, Вие имате, както разбрах, около Слънчев бряг някакви два парцела, каквито и да са те, и би трябвало да предложим да се забрани строителството, да се бутнат всички сгради наоколо, за да си имате частна държавна зона. Унизително е, колеги, целият парламент да се прави на маймуни, за да може на Кирил Петков и на баща му да се угоди. Унизително е! Това не е за първи път. Той по същата логика искаше да прави този, който е приятел на баща му и му беше охранител, като беше министър-председател, шеф на НСО, въпреки че не отговаря на изискванията и беше с нисък чин, но това за него няма никакво значение. В тази държава, ако ще се грижи някой за плажовете най-накрая истински, а не за собствения си интерес, би трябвало да се предложи закон, който ние бихме подкрепили – всичко на 100 м от плажовете да се събори, всичките хотели, които са на плажната ивици, а не само на Корал, където някой ходи да се прави на сърфист, кайт или там каквото и да е. Това е истината. Тази лека усмивчица, която Ви е на лицето, не знам благодарение на характера или на медикаментите, само доказва колко съм прав. Цялата държава го играе театър в момента и Борисов, за да може да Ви използват ГЕРБ, и да правят каквото си искат през бюджета, Ви кляка за това. То и за тях е унизително, но за държавата е жалко и то това няма да продължи дълго, и Вие рано или късно ще си заминете. Що се отнася до предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ – да, прави сте, колеги, ние това ще подкрепим и така трябва да бъде. За да се разшири обхватът и тези тук, ако не разсъждават, а само за на Кицата баща му, би трябвало и те да го подкрепят. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А той Холивуд щял да докарва, така ли? Пропуснал съм тази част от творческите му планове. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Кое? Холивуд или Боливуд? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „И двете!“) Може би той си знае, но все тая. Каквото и да каже, не е вярно. Този човек няма инстинкт да казва нещо, което е истината. Пак ще повторя, сега Народното събрание ще гласува, разбира се, мнозинството, сглобката, Законопроект и ще позволи създаване на частен резерват, в който ще битува изчезващо същество от канадски произход.

Сядай си!

Предложение от народния представител Даниела Божинова: „Създава се нов § 1, както следва: „§ 1. В чл. 8щ се добавя нова алинея 9:…“

Да.

По § 1 има предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Даниела Божинова. (Реплика от народния представител Даниела Божинова.)

Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „В § 1 в точки 1, 2 и 3 се правят следните изменения: „Навсякъде след думите „плажове за природосъобразен туризъм“ текстът „Иракли", „Бяла – Карадере", „Корал" се заменя с текста „съгласно приложение по чл. 7, ал. 9“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Николай Нанков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „както и ивица с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм – „Иракли", „Бяла – Карадере" и „Корал", като всяка точка от линията, определяща откъм сушата границата ѝ, е на разстояние 500 м от най близката точка от сухоземната граница на съответния плаж, в т.ч. пресечната точка с границата на морския бряг“. 2. Създава се ал. 2а: „(2а) В зона „А“ в ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм – „Иракли", „Бяла – Карадере" и „Корал", се забраняват: 1. строителството на сгради и съоръжения, включително допълващо застрояване; 2. строителството и поставянето на огради, независимо от техния вид, форма, височина и материал, върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни; 3. поставянето на рекламни и монументално-декоративни елементи и моделиране на заварения ландшафт.“ 4. В ал. 3 след думата „плажове“ се добавя „и извън ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм – „Иракли", „Бяла – Карадере" и „Корал". 5. Създава се ал. 3а:…“

А, да, т. 3. Прощавайте!

Точка 3, прощавайте. За стенограмата – правилна е номерацията по Доклада, точно така. „4. Създава се ал. 3а: „(3а) В зона „А“ извън територията на морските плажове в територията, попадаща в ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм – „Иракли", „Бяла – Карадере" и „Корал", се разрешават: 1. поставяне на елементи на градското обзавеждане – пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, преместваеми тоалетни, чешми и указателни табели, по реда на наредбата по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията на съответния общински съвет; 2. извършване на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности на съществуващи археологически обекти, с изключение на археологически проучвания; 3. извършване на изследвания, свързани с опазване на околната среда; 4. изграждане на елементи на техническата инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост, освен забранените по ал. 2 и при спазване на режимите на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.“ 5. Създава се ал. 12: „(12) Специфичните правила и норми за устройването и ползването на обектите и площите по ал. 4, т. 2 и 3 и ал. 8 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на туризма и министъра на околната среда и водите.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя изказване във връзка с § 1, който става § 2 в редакция на Комисията. В т. 5 думата „норми“ се заменя с „нормативи“.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми е следният, и той е най-вече към вносителите. Чета т. 4: изграждане на елементи на техническата инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост, освен забранените по ал. 2 и прочее. Темата за туризма, особено в плажовете, е изключително чувствителна за хората, работещи в тази сфера и живеещите наоколо, независимо дали става дума за масов туризъм, или екологичен такъв. Та въпросът ми е: ако във връзка с друг закон, който Народното събрание ще приеме, се съгласим да изграждаме ветрогенератори в морето, инфраструктурата, която е необходима за тяхната работа, поддържане и извеждане на съответната енергия, съоръженията, които ще се изграждат, могат ли да бъдат изграждани в тези изброени екологични плажове, или ще могат да бъдат изграждани на останалите места? На всички е ясно, че каквито и ветрогенератори да се поставят в морето, те ще трябва да бъдат изведени по някакъв начин на брега и в района около плажовете или зад бреговата ивица да бъде изградена съответната инфраструктура, която да може да включи тази енергия към енергийната система. Въпросът ми е: могат ли да бъдат изграждани тук такива съоръжения, които да навлизат в обсега на Закона за защитените територии, или това се отнася само за всички останали плажове, в които ще бъдем принудени да гледаме такива инфраструктури? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз ще обоснова нашето предложение за текст, където искаме след думите „плажовете за природосъобразен туризъм“ да се постави точка, всъщност да се замени текстът съгласно приложение по чл. 7, ал. 9, тъй като ние в това предложение, както споменах и по-рано, сме предложили още 41 плажа за природосъобразен туризъм. И тъй като явно, че има някакъв консенсус в сглобката тези наши предложения да не минат, в момента явно ще става въпрос само за трите плажа – „Карадере“, „Иракли“ и „Корал“, но в момента така стоят нещата. Не се знае примерно след три месеца дали няма да има ново предложение за допълнение на плажовете за природосъобразен туризъм, тъй като ние сме на мнение, че на територията на нашето прекрасно Черноморско крайбрежие има много подходящи плажове, които трябва да бъдат включени в списъка в приложението по чл. 7, ал. 9 и затова няма да се откажем. Дори след като изтекат сроковете, ще направим ново предложение за включване на нови плажове за природосъобразен туризъм. Между другото, не знам дали сте запознати, но госпожа Божинова от Вашата парламентарна група е направила предложение за няколко плажа, които изцяло се припокриват с нашите, нашите просто са в по-голям обхват. Освен това искам да коментирам, господин Председател, на страница 8 – сега след преномерирането не знам дали е там, тъй като има два пъти т. 3, т. 4 дали е станала пет, но става въпрос в момента за текста, който е под т. 4 на ал. 3а, т. 2 – разрешава се: „2. извършване на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности на съществуващи археологически обекти, с изключение на археологически проучвания“. Това според нас е грешка и затова аз правя редакционна поправка – изречението да приключи до „археологически обекти“ с точка, защото всички тези дейности са археологически проучвания. Това ще означава, че ако на някои от приетите плажове за природосъобразен туризъм се открие някаква археологическа забележителност, да не може да се правят проучвания, което е пълен абсурд. Нали трябва да опазваме и нашето културно-историческо наследство? Разбрахте ли, господин Председател?

Точно така, благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Този законопроект не е нито мой, нито на нашата партия, нито на нашата коалиция, той е на всички нас. (Шум и реплики. Възгласи: „Еее!“) Той е на всички българи, които вярват, че българската природа и българският туризъм могат да се съчетават по един начин, където да има добавена стойност за туризма, а българската природа да бъде запазена за нашите деца. Аз искам да благодаря на абсолютно всички, които ще подкрепят този закон, защото той е една първа стъпка в нещо, което до този момент не е правено. Осъзнаването, че плажовете сами по себе си не могат да бъдат нито опазване на природата, нито за по-добър туризъм, а само заедно с териториите, които са прилежащи към тези плажове, ние можем да покажем красотата на българската природа и да имаме наистина туризъм с добавена стойност, където няма просто бетони и хотели, а има дюни – уникални, уникални растения, уникални животни, уникална красота, която ще я запазим за следващите поколения. Аз съм съгласен, че това е една първа стъпка. Тази стъпка трябва да се продължи, но аз искам да благодаря на всички, които осъзнават, че с този закон ние правим наистина заявка, че българската природа ще бъде запазена и че красотата на Българското Черноморие ще бъде споделено с целия свят и всички туристи, които идват, с идеята да видят какво означава уникална българска природа. Така че благодаря на хората, които ще подкрепят този законопроект. И аз мисля, че поне по тази тема не трябва да имаме разногласия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Петков, във Вашето изказване казахте, че този законопроект не е Ваш, не е на Вашата група, а е бил на всички. Сега, или Вие лъжете откровено от трибуната, или Борисов лъже, защото Борисов казва, че този законопроект минава само защото Вие лично искате да мине, защото за Вас бил много важен да мине. Един от двамата лъже. И двамата сте пословични с това, че лъжете. Не знам на кого да вярвам, честно казано. В тази ситуация може пък Вие да не лъжете, но не знам, по-скоро мисля, че при Вас е малко като патология. Но под това, което продължихте да излагате като Ваши становища, също си противоречи, да не кажа, че това не е лъжа, но противоречи на това, което казвате. Ние направихме предложение – освен тези три плажа, които искате да бъдат защитени, за още четиридесет, именно заради туризъм, именно за да се запази природата, за да няма презастрояване – това, което наблюдаваме вече 34 години. Само че народните представители на ПП-ДБ в Комисията това го отхвърлиха, в залата също. Така че това е също една от темите, които е хубаво да коментирате, защо не са 40 плажа – реални, не тези, за които тук чуваме обвинения, че са Ви на сърце – точно определен плаж на – Корал, и че Ви е като бащиния там. Дали е така, аз нямам никаква представа, не ме интересува. Въпросът е, че ние смятаме, че трябва да има много повече защитени територии, че България за 35 години се презастрои по Черноморието ни, съсипа се туризмът. Другото, което е изключително важно. Вие говорите за туризъм, за запазване на природата, за това как трябва да защитим туристите, за да останат девствени плажовете. Не коментирате обаче защо Вие, Вашата парламентарна група, има изключително тежък лобистки закон, който Ви го казаха много независими становища по отношение на това да сложите перки в непосредствена близост до плажовете, защото това също противоречи. Дори ако кажем за туризма, че го неглижирате, което е морално престъпление, да кажем, че неглижирате и това, което има като становища по отношение на екологията. Така че няма как да се върже всичко това, което казвате, с реалността. Това са реалностите към днешна дата и не само на думи, а и като факти.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Петков, напълно съм съгласен, че запазването на природосъобразния вид на плажовете, начинът, по който трябва да се организира туризма, трябва да е такъв. И действително сигурно трябва да има първа стъпка, но защо да бъде точно там тази първа стъпка, има много други места – и на север и на юг, които могат да бъдат, и защо не да не бъде в спектъра решението максимално? Да, всички ние мислим за нашите деца и какво ще им оставим, но също така и всеки, който купува евтини апартаменти, който прави най-различни машинации в тази сфера, със сигурност го прави за децата си. Въпросът е дали нашите деца са и Ваши деца, то това е много съществен елемент. Защо да бъде само там тази първа стъпка? Защо да не бъде разширен спектърът с много други плажове, които заслужават? Голяма част от рода ми е от морето – имаме наследствени имоти там, които в момента са в район, който е свръхпрезастроен и е всичко друго, освен екологично. Защо да не бъде навсякъде така? Защо не направим закон, който ще забрани това отвратително презастрояване с всякакви бетонни комплекси и с варианти нататък да наслагаме перки и всичко, което влошава тотално екологичните норми? Като говорим за екология: смятате ли, че тези перки и ветрогенератори, които ще наслагаме, са екологични? Да разказвам ли като биолог какво е Виа Понтика, къде минават пътищата на птиците, къде минават рибните пасажи? (Силен шум и реплики от ПП-ДБ и ГЕРБ.) Да, да, Вие сте специалисти, елате тука да ми обяснявате. Господин Председател, моля, въведете ред в залата, защото господата се държат невъзпитано.

Мога да ви извадя колкото искате данни от всякакъв характер в тази насока. Всички искаме нашата природа да бъде възможно най-естествена и най-близо до естествения ѝ вид, но това презастрояване е факт. И не трябва да има в никакъв случай избрани такива елементи, не трябва да има хубави плажове – места, където ще спазваме всички норми и законови порядки, свързани с екологията, и такива, на които ще бъде блъскано с лошия туризъм, с лошите туристи, с невъзпитаните, с огромните комплекси и всичко това. Благодаря.

Господин Петков, в дупликата си бихте ли дали някакъв аргумент, поне един, защо не подкрепяте предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ между първо и второ четене за всичко, което Вие предлагате за тези три плажа, да се случи в още 41 плажа в България, които, смятам, дори не са спорни. Имам и друг въпрос към Вас: Вие консултирахте ли се дори с Вашата парламентарна група в частта ѝ – зелените, защото те също имаха добри предложения, които на Комисията бяха отхвърлени, по отношение на това иначе добро предложение. Надявам се, давате си сметка предвид това, че отхвърляте разширяването на обхвата, на темата на Законопроекта, а именно опазването на плажовете в Република България, давате повод за съмнение във всички български граждани, а не само в нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, че тук има отново и за пореден път засегнати частни интереси. На Комисията по регионално развитие нямаше нито един от Вашите представители, който да се изкаже и да обясни защо не подкрепя предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ – нито един аргумент не беше изказан, нито един аргумент! Коментираха се далеч по-дребни детайли, засягащи обхвата въпроси, а и това, че от Ваши колеги пък бяха предложени други на брой плажове – една част от нашите, за да може все пак нещо да премине, повече плажове да бъдат спасени, нямаше нито един аргумент от Вашите колеги. Надявам се дупликата и времето в нея да Ви стигне, защото истината е, че би следвало да има много аргументи, за да бъде отхвърлено такова предложение, а ние не чухме нито един.

Уважаеми народни представители, ще се опитам да отговоря на повечето от въпросите, които зададохте. Първо, истината е, че за този законопроект работиха много хора, работиха хора от ГЕРБ, и тук мога да кажа специално господин Нанков наистина вкара много труд в този законопроект. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Да!“ Ръкопляскания и възгласи: „Браво! Браво!“ Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Цялата комисия работи, за да се случи. Сега, първо искам да дефинирам какво означават „плажове за природосъобразен туризъм“. Не знам дали знаете, но тези три плажа са такива от поне мисля от 8 или 10 години. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „От 2016 г.“) От 2016 г., благодаря. Защо са такива? Защото на тези плажове е забранена всякаква комерсиална дейност – няма джетове, няма заведения. Те са дефинирани още през 2016 г. да бъдат със специален статут. Истината е, че аз също мисля, че трябва да се движим в посока, че Българското Черноморие трябва да бъде запазвано все повече. Но това, което аз осъзнах през последните 10 години, е, че когато стъпките стават прекалено големи, има шанс те да не се случват и трябва да се оцени ефектът на всяка стъпка. Имаме специално дефинирани плажове. Нека да го направим в момента този закон, да оценим, и българските граждани да оценят колко е ценно да имаме такива запазени плажове, и когато има широка обществена подкрепа за всички други плажове, аз съм с Вас, че ще отидем към следващата стъпка. Но трябва – но трябва! – първо да имаме нещо реално. Аз лично знам за тези три плажа – тази дискусия се случва буквално от 2016 г., а да не кажем, че и от 2010 г., когато за първи път започна да се говори за тях, и сме направили прогрес. И това, което знам, е, че когато се движим в промяната, обществото трябва да осъзнае колко е ценно това, което правим. Когато имаме обществена подкрепа, аз съм сигурен, че от всички политически партии ще искаме да добавим тези плажове. А самите плажове, между другото, наистина имат специален статут, защото не само че няма комерсиална дейност на тях, а и природата зад тях е с наистина уникални характеристики, които са уникални за тези места. Така че, от една страна, имаме обща визия занапред, от друга страна, нека да имаме реална първа стъпка, с която да покажем на българските граждани, че можем, че не си говорим само тук, стават тези неща и тогава ще видите как във времето ще успеем да променим Българското Черноморие и когато се говори за туризъм на Българското Черноморие, вече да се говори за природа, а не за евтини хотели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, солидаризирам се с много от мненията и коментарите, които се направиха по отношение на принципния подход към плажовете за природосъобразен туризъм и наименуването на индивидуални обекти, което е изискване и на Закона за нормативните актове, без индивидуализирани общи правила. Такова изказване направих и в комисия. Също така ще бъде крайно неприятно, както получаваме обвинение, че правим закони за определен човек, да получаваме обвинение, че правим закони за определени плажове. Същевременно опитвам се и аз от кратката си парламентарна дейност да разбера какъв е политическият контекст и че в политиката се прави възможното. Приемам това, което казва господин Петков, че сега е възможно да осъществим защита на тези три плажа, наистина като първа стъпка, с уверенията колкото и разбира се, законодателният процес далече да изостава от темпа на презастрояване – не знам дали пак с ново отваряне на закона, тъй като имаме такова съгласие с моите коалиционни партньори на Зелено движение, че с това наистина няма да спрем дотук, ще има нови стъпки. В тази връзка бих желала да оттегля нашите предложения до предложението в § 8, където и Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ споменахте за списък, който сме дали за няколко природосъобразни плажа, който ще обоснова, когато стигнем до тази точка. Там се намират и плажове, които се намират в моя избирателен район – Бургаски. Благодаря.

Ако има някой в групата на ПП-ДБ, който има принципни и достойни позиции, които защитава, това сте именно Вие. Точно заради това репликата ми към Вас – разбира се, ще Ви разбера, ако не отговорите конкретно, но как така Вие като представител на една от зелените политически сили в България правите конкретни предложения за увеличаване броя на плажовете, искате да се разшири този обхват, за да не стане точно определени плажове, които са свързани с Кирил Петков и точно Вашите коалиционни партньори във Вашата си вътрешна сглобка ги отхвърлят? Как така? Разбирам и напълно обосновано е, когато ПП-ДБ изхвърля предложенията и не ги гласува на Настимир Ананиев, защото са, меко казано, некомпетентни, но от своя страна Вашата е съвсем друга насоченост и с чисто екологични предложения. Как така ги отхвърлиха хората, които в момента Кирил Петков там им благодари? Ето, представител на Вашата политическа сглобка. Става от Зеленото движение и предлага конкретни неща и те го отхвърлят! Това потвърждава мнението, че приемаме закон за точно определени плажове, само тясно свързани с Вашите лични интереси, господин Петков.

Уважаеми господин Председател! Госпожо Божинова, Вие бяхте в Комисията, макар че не сте член, но сте вносител на част от предложенията и знаете много добре, че от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ подкрепихме повечето Ваши предложения. Имаше едно-две, по които имахме забележки, но например това с плажовете беше подкрепено. Разбирам, че има някакви внушения, най-вече от партията, която се разпада – ВЪЗРАЖДАНЕ, но въпросът е на мнозинства. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И аз мисля, че ние приемаме един хубав закон, с който всъщност ние правим крачка напред. Винаги ще има българи, даже и в тази пленарна зала, които искат да седим в тинята, да не се променя нищо. Но промяната става на малки стъпки. Това е една правилна добра малка стъпка, така че аз вярвам, че Вие ще подкрепите целия законопроект. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Божинова, не мога да си обясня тази Ваша трансформация, при положение че сте предложили девет, също както каза господин Петков, според мен уникални плажа с уникална природа и сега сте съгласна да подкрепите това предложение – стъпка по стъпка да вървим. Няма лошо, но тази стъпка по стъпка не се знае кога ще се случи във времето. Нека да я направим сега. Дали ще бъдат само Вашите девет плажа, или нашите 41, важното е да увеличим списъка на плажовете за природосъобразен туризъм. Що се отнася до това дали нашата организация се разпада или не, нека да видим как гласуват зелените по различни законопроекти, които са внесени от ПП-ДБ, те помежду си не могат да се разберат. И сега в момента какво ще се случи с този законопроект – да видим как зелените ще гласуват и после каква ще бъде реакцията в медиите по този законопроект и защо не се приемат още повече плажове за природосъобразен туризъм?

Господин Председател, в предложението изрично е записано в т. 4, че от дейността се изключват всякакви дейности, включително и археологически проучвания, в територията, която е попадаща в ивицата с широчина 500 м от границата на морските плажове. В предложението на ПП-ДБ са посочени три плажа: „Иракли", „Бяла – Карадере" и „Корал". В археологическата карта на България, известна като АКБ, има записани и регистрирани три археологически обекта, които попадат на територията на „Иракли" и „Бяла – Карадере". Въпросът е какво се случва с тях? Има два варианта. Единият вариант е нищо да не се случва и да продължават да бъдат вандалствани от иманяри, което се случва, между другото, когато няма туристически сезон. Другият вариант е да се направи така, че тази точка, която е тук, с изключение на археологически проучвания, да отпадне. Защото в предложението, което ние сме внесли с 41 плажа, вътре няма три обекта, които попадат в археологическата карта на България, а попадат десетки обекти, включително крепости, включително и такива, на които в момента се правят археологически проучвания, и то вече от години, като примерно, да кажем, крепостта „Кария", която е на нос Шабла, на Шабленския фар; като примерно, да кажем, Тауклиман, като още много други такива обекти. И сега, ако тук някой иска възможност тези археологически проучвания да спрат, да се даде възможност на иманярите безнаказано да продължават да безчинстват, нека да излезе и да си го каже. Това е единият вариант – лобизъм в полза на иманярите. Вторият вариант е обикновена ПП-ейска глупост, което не би ни изненадало въобще с оглед на това, че в тази формация експертността е последното нещо, което съществува. Тя в крайна сметка не е създадена за това. Тя е създадена, за да обслужва инструкциите на американското посолство. Трети вариант. Много са бързали и не са погледнали археологическата карта на България и въобще не са преценили, че там може да има такива обекти. Честно казано, е без значение какви точно са причините, довели до това наистина доста глупаво включване, но при всички положения нашето предложение продължава да бъде за отпадане на тази част от т. 2, която е за изключването на археологически проучвания. Ако се приеме в бъдеще, защото един ден и това ще стане – увеличаването на този списък и той вече обхване всички останали незастроени български плажове, какво правим тогава с действащите в момента обекти на археологическото и на културното наследство на България? Какво правим с такива обекти, които са част в момента от туристическата карта на България? Примерно, да кажем, като Калиакра, която формално попада в обсега 500 м от Болата. Спираме достъпа до там?! Това са наистина много важни неща. Очевидно е, че от бързане да се приеме точно този текст пак не се е мислело. Хайде да спрете да приемате подобни законопроекти, без да мислите преди това, и да приемете предложението, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ правим – както за включване на допълнителните 41 плажа, така и за премахването, ако не приемете тези наши предложения, поне за премахването на забраната за извършване на археологически проучвания.

По този параграф – не.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изказването ми е във връзка с параграфа, в който много ясно се дефинират разрешените дейности в територията от 500 м от границите на плажовете за природосъобразен туризъм. В този параграф много ясно се разрешават всички дейности, които биха облагородили обществената среда, затова в т. 1 става ясно, че са разрешени елементи на градското обзавеждане и останалите елементи по т. 1, с която Вие вече се запознахте, както и изследвания, свързани с опазване на околната среда, включително изграждане на елементи на техническата инфраструктура, които са публична държавна и публична общинска собственост, за да има една правна сигурност и в това отношение. И тук е един чудесен момент да кажем, че по отношение на т. 2 от същия параграф, който се отнася до извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности на съществуващи – бих искала за яснота на залата да поясня, археологически обекти, тук не се въвежда абсолютно никаква забрана. Сиреч всички археологически обекти, които са в заварено положение и които съществуват в тази зона, съвсем спокойно биха могли да се извършват с оглед на тях специализирани дейности по тяхното опазване. В този смисъл намирам логиката на господин Костадинов като едно по-скоро недоразумение и от друга страна, ако пък не е такова, да му обърна внимание. Знаете, че на територията на Република България, за жалост, има и такива недобри примери, с които можем да кажем, че в паркова среда или в друга природна, уязвима среда се правят интервенции по отношение на археологически проучвания години наред и нови такива, които трайно увреждат, а и често са без резултат по отношение на археологията, природната среда и парковата среда, включително в градовете, така че намирам този аргумент по-скоро като някакво недоразумение. Благодаря Ви.

Госпожо Петрова, надявам се да правите разлика между опазване и проучване, защото опазването така или иначе според закона трябва да си съществува независимо в какъв статут е археологическият обект. Археологическият обект понякога въобще дори не се вижда на терен и знаят единствено и само тези, които са го картирали в археологическата карта на България. Това не означава, че той не трябва да бъде пазен обаче. Там не могат да се изпълняват определен тип земеделски дейности, каквито и да било други, строителни, разбира се, и всичко останало. Това е опазването, което и в момента го има, без значение дали Вие сте го записали или не. То е записано в Закона за културното наследство. В друг закон е. Тук обаче Вие забранявате проучванията, а пък проучванията, госпожо Петрова, са нещо, което вече се регламентира всяка година със съвсем, съвсем други дейности на различни институции. Там има решения, които се вземат на теренните съвети, които вземат решения дали да се проучва примерно, да кажем, определен обект или не. И ако си представим примерно, че Регионалният исторически музей във Варна реши да направи проучване на територията на „Иракли" или на „Бяла, Карадере", защото те са на територията на Варненска област, а всъщност не – Иракли е на Бургаска област, и с това, което Вие предлагате в момента, няма да могат, защото Вие им забранявате. Разбирате ли? Ето това е разликата между проучване и между опазване. Те и сега са опазени, а колко се опазват, това е друг въпрос, поне на хартия са опазени, но Вие забранявате проучванията. Така че просто разберете го, променете го и махнете тези три думички, които са в т. 2.

Благодаря, господин Председател. Само в допълнение на думите на господин Костадинов искам да изчета текста, за да стане ясно наистина, че се забраняват археологическите проучвания. „В зона, извън територията на морските плажове, в територията, попадаща в ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм, се разрешава извършване на специализирани дейности по опазване на единични, групови и културни ценности на съществуващи археологически обекти, с изключение на археологически проучвания.“ След като се разрешават – с изключение на археологически проучвания, това означава, че археологическите проучвания се забраняват и това не е някакво недоразумение, ами си е факт. Затова наистина Ви моля този текст да се прецизира по начин, по който ние ще можем да гарантираме опазването на нашето културно-историческо наследство.

Благодаря, господин Председател. Слушайки дискусията, стигаме до извода, че наистина е добре да бъде максимално разширен списъкът на тези плажове. Затова ще си позволя да направя една редакционна поправка. Към предложението от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, в което са изброени 44 плажа, да добавим изброените в предложението на госпожа Божинова – морски плаж „Листи“, морски плаж „Дюни Алепу“ и морски плаж „Дюни Юг“ – в тяхното предложение след № 44. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще бъде кратък. Искам да се солидаризирам с преждеговорившите колеги, които настояват тази стилистична форма, която всъщност ограничава археологическите проучвания в плажовете, да отпадне само с един много сериозен довод. Българското Черноморско крайбрежие е изключителен извор на знание за един период от историята, датиращ според различни проучвания между 5000 и 8000 години преди новата ера, така наречения Библейски потоп, и аз мисля, че ограничаването на проучванията, пак казвам, археологическите проучвания, нанася голяма щета върху знанието. Не съм видял археологическо проучване, което да е нанесло екологична щета, сравнима с това, която нанася криворазбраният туризъм в България. Мисля, че това е едно излишно ограничение, което ни връзва ръцете и след време ще трябва да го поправяме, а по-добре още сега да изправим тази несправедливост и недомислица според мен. Наистина нищо няма да опазим повече, а просто слагаме едно ограничение пред хората, които се занимават с тези неща, и ще изглежда много странно. За да аргументирам това, което Ви казах – един английско-румънски екип с много голяма степен на достоверност всъщност доказа, че наистина библейското събитие потоп е точно образуването на Черно море. Тези цивилизации, към които принадлежи Варненският некропол, и ред неща, с които се гордеем по света, всъщност са част от този период, който е много малко проучен и изключително интересен. Благодаря Ви.

Благодаря. „Предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 11 ал. 1 се изменя така: „(1) Зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, в частта след ивицата с широчина 100 м от границите на морския бряг или на морските плажове и 1,6 км в частта след ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм – „Иракли", „Бяла – Карадере" и „Корал", с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към влизането в сила на закона.“ По § 2. Предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип.“ Господин Председател, да не изчитам предложенията на Даниела Божинова, тъй като тя ги оттегли?

Добре. „Предложение от народния представител Настимир Ананиев, направено по чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4. „§ 4. В чл. 13 ал. 3 се изменя така: „(3) Поставянето на преместваеми обекти на територията на морските плажове, в т.ч. определянето на ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината при условията и по реда на наредбата по чл. 10, ал. 12 и въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.“ По § 3 има предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5: „§ 5. В чл. 17б се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Използването на самодвижещи се, верижни, земекопни и други машини в случаите за извършването на задължителните дейности по чл. 7, ал. 2 и предоставянето на плажни услуги се извършва при условията на чл. 17в и след разрешение на оправомощено от съответната община лице, като на морските плажове за природосъобразен туризъм достъпът на техника се допуска единствено при случаи на бедствие и заплаха за човешкото здраве, при същите условия.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“ Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В глава трета се създава чл. 17в: „Чл. 17в. Забранява се нарушаването на целостта, увреждането и заравняването на подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по чл. 17а, ал. 1.“ По § 4. Предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7: „§ 7. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 15 000 лв.“ и думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 30 000 до 60 000 лв.“. 2. В ал. 2 думите „от 2000 до 6000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 30 000 лв.“ и думите „от 6000 до 12 000 лв.,“ се заменят с „от 50 000 до 100 000 лв.“.“ По § 5. Предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8: „§ 8. В чл. 26 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 30 000 лв.“ и думите „от 10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „от 50 000 до 100 000 лв.“. 2. В ал. 2 думите „от 6000 до 12 000 лв.“ се заменят с „от 50 000 до 100 000 лв.“ и думите „от 12 000 до 60 000 лв.“ се заменят с „от 100 000 до 150 000 лв.“.“ По § 6. Предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9: „§ 9. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Който в нарушение на закона използва без разрешение на оправомощено лице и в нарушение на чл. 17в самодвижещи се, верижни, земекопни и други машини в случаите за извършването на задължителните дейности по чл. 7, ал. 2 и предоставянето на плажни услуги, както и на плажовете за природосъобразен туризъм, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.“ 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. 3. Създава се ал. 7: „(7) Който наруши целостта, увреди или заравни подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по чл. 17а, ал. 1, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 50 000 до 100 000 лв. или имуществена санкция от 100 000 до 150 000 лв.“ Предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „чл. 23, 23а и 24в“ се заменят с „чл. 23, 23а, 24в и чл. 30, ал. 4“. 2. Създава ал. 12: „(12) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 30, ал. 7 се съставят от длъжностни лица, определени от директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите към Министерството на околната среда и водите.“ Предлагам да спра дотук, господин Председател, и да направя едно редакционно предложение.

В § 3, да видя само новата номерация, за да съм акуратен, да в § 3, който става § 5, в редакцията на Комисията думите: „оправомощено от съответната община лице“ се заменят с „от кмета на общината или оправомощено от него лице“.

или оправомощено от него лице." Колежката Петрова Ви дава редакция.

Мотивирам го с две думи, господин Председател. В момента не е уточнено кой е органът на съответната община, който ще оправомощи лицето, което ще разрешава използването на съответната техника. Съдебната практика е разнопосочна в случая –дали е кметът, или общинският съвет, и затова предлагам „кметът или оправомощено от него лице“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Благодаря Ви колеги. Правя изказването във връзка с правно-техническа редакция на § 6, който става § 9, в редакция на Комисията, където в т. 1 думите „Който в нарушение на закона използва без разрешение на оправомощено лице и в нарушение на чл. 17в самодвижещи се, верижни и земекопни и други машини в случаите за извършването на…“ се заменят с по-ясно изречение правно-технически: „Който без разрешение използва самодвижещи се верижни, земекопни и други машини за извършването на…“

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, от името на парламентарната група на „БСП за България“ искаме 30 минути почивка.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, във връзка с тиражираните лъжи по отношение на приетите през месец декември миналата година промени в размера на държавните такси и данъци, свързани с хазартната дейност, бих искал да направя следните разяснения: за пореден път ставаме свидетели как българското общество бива заблуждавано как добри законодателни промени се изопачават като нещо лошо. Как приети законодателни промени, които увеличават данъците и таксите на хазартните оператори до четири пъти, се тиражират като лобистко намаление на таксите, което на всичкото отгоре можело да доведе до намаляване на приходите в държавния бюджет. Поредните лъжи на доказани лъжци! Колеги, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. бяха приети промени в режима на облагане на хазартната дейност, които са в сила от 1 януари 2024 г. Следва да се подчертае, че приетите промени в Закона за хазарта и Закона за корпоративното подоходно облагане – ЗКПО, следват най-добрите европейски практики и анализът показва, че държавите – членки на Европейския съюз, с развит хазартен пазар и сформиращи над 75% от хазартния пазар в Европейския съюз, държави, като: Германия, Дания, Испания, Италия, Малта, Нидерландия, Полша и Франция, са въвели комбиниран подход на облагане както по отношение на традиционния хазарт, така и по отношение на игрите на организирания онлайн пазар. Комбинираният подход за облагане на хазартната дейност включва: данък или такса, определени като процент от брутната печалба; разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби; облагане на хазартна дейност с данък върху печалбата или корпоративен данък; лицензионни такси. С промените през месец декември миналата година, промени в двата закона – Закона за хазарта и за ЗКПО, е уеднаквен режимът за облагане както на традиционния хазарт, така и на онлайн игрите. До 31 декември 2023 г. хазартните игри – традиционна лотария, томбола, моментно тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания, надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се облагаха едва с 15% върху направените залози и забележете, бяха освободени от корпоративен данък и от такса за поддържане на лиценз. Съгласно направените промени от 1 януари 2024 г. и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри се събира вече, забележете, двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 000 лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатени печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие в размер на 20 сто върху стойността на получените такси и комисиони. Организаторите на тези хазартни игри вече заплащат и корпоративен данък. С приетите промени в двата закона, а именно Закона за хазарта и за ЗКПО, е уеднаквен режимът на облагане както на традиционния хазарт, така и на онлайн игрите. Новоналоженият единен комбиниран модел за облагане на хазартна дейност е ефективен инструмент за намаляване дела на нелегалната хазартна дейност и повишаване на бюджетните приходи. Същият прави по-конкурентни легалните хазартни оператори, тъй като води до намаляване в значителна степен на различията, които съществуват по отношение на цената на хазартната игра и маржа на печалбата на легален и нелегален пазар. Намаляването на дела на нелегалния пазар, освен че води до увеличаване на бюджетните приходи, също е и мярка за по-добра защита на участниците в хазартни игри, за по-ефективна борба и превенция от хазартни зависимости. И сега, да изговорим промените в стойностите, защото цифрите ще покажат най-добре кой лъже: Чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта: за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер, забележете, на 400 000 лв., която досега беше едва 100 000 лв. – четири пъти увеличение, и променлива част в размер на 20 сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, в които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. Чл. 30, ал. 5 от Закона за хазарта: еднократната държавна такса се увеличава, забележете, на 300 000 лв., като тя досега беше едва 100 000 лв. – три пъти увеличение, а за поддържане на лиценз на игрални зали със срок на лиценза 10 години се събира еднократна такса в размер, забележете, на 600 000 лв., която досега беше 200 000 лв. Чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта: за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза за 5 години се събира еднократна такса в размер, забележете, на 75 000 лв., което досега беше едва 25 000 лв. – три пъти увеличение, когато игрите са организирани в населени места до 500 хиляди души в размер, забележете, на 150 000 лв. – досега таксата там беше едва 50 000 лв., когато игрите се организирани в населени места над 500 хиляди жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза за 10 години се събира еднократна такса в размер на 150 000 лв. – такса, която до момента беше едва 100 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 хиляди жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 хиляди жители. За Ваше сравнение – до момента тази такса беше едва сто хиляди. Досега нямаше деление според жителите в населените места и за 10-годишен лиценз за събиране на еднократни такси в размер на едва 100 000 лв. В Закона за корпоративното подоходно облагане, чл. 245, ал. 1, т. 1: данъкът върху хазартната дейност за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място, от него се дължи вече 800 лв. на тримесечие. Досега данъкът беше 500 лв. на тримесечие за игрален автомат. От всичко казано по-горе следва ясно, че приетите промени в Закона за хазарта и за ЗКПО увеличават данъците и таксите на хазартните оператори до четири пъти. Същото ще доведе до чувствително увеличение на приходите в държавния бюджет. От всичко казано по-горе още става ясно, че в декларацията на „Има Такъв Народ“, която беше изчетена тази сутрин, всичко е лъжа. Поредната лъжа на доказани лъжци! Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ).

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам само да обърна внимание на база предишната дискусия, че новият чл. 17 за запазване на дюните е за първи път в нашето законодателство. В този член ние не само запазваме да не се нарушава целостта и увреждането на дюните не само в запазените територии, не само в зона „А“, а и в зона „Б“, дори и в урбанизираните територии. Това не е само за трите плажа, това е за цялото Черноморие и е една голяма стъпка напред! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Да.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 7 има предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Даниела Божинова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 11: „§ 11. (1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър отразява променените с този закон граници и ограничения на зона „А“ и на зона „Б“ в кадастралната карта в срок от един месец от влизането в сила на този закон. (2) Проектите на общи устройствени планове, предмет на заварени от този закон открити неприключени административни производства по изработване и одобряване, се привеждат в съответствие с неговите разпоредби в срок до две години от влизането в сила на този закон. (3) С влизането в сила на този закон в ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм – „Иракли", „Бяла – Карадере" и „Корал", измерена радиално от границите им: 1. заварените подробни устройствени планове се обезсилват и се възстановява предназначението на имотите отпреди урегулирането; 2. издадените разрешения за строеж се обезсилват; 3. административните производства по изработване и одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения и по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж се прекратяват. (4) Алинея 3 не се прилага по отношение на елементи на техническата инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост, както и когато завареният план за застрояване е приложен по смисъла на § 22, ал. 1, т. 2 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията до влизането в сила на този закон. (5) На собствениците и носителите на ограничени вещни права на поземлени имоти в териториите по ал. 3 се заплаща еднократно обезщетение от държавата в срок от три години от влизането в сила на този закон. (6) Размерът на еднократните обезщетения по ал. 5 се определя от комисия, назначена от областния управител по местонахождение на имота. Решението на комисията се одобрява от областния управител със заповед, въз основа на която се заплаща определеното еднократно обезщетение. (7) Еднократното обезщетение по ал. 5 включва: 1. намаляването на пазарната стойност на поземления имот при прилагане на ал. 3; 2. доказани разходи за урегулиране, промяна на предназначение и разрешаване на строителство. (8) Заповедта на областния управител по ал. 6 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) Ако след изтичане на срока по ал. 5 засегнатите лица не са получили дължимото обезщетение, те имат право на иск срещу държавата за него и за вредите от забавянето му. (10) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон със заповед на кмета на общината се премахват всички заварени огради по чл. 10, ал. 2а.“ Предложение от народния представител Даниела Божинова – това не е оттеглено: „Създава се нов § 8, както следва: „§ 10. Приложение към чл. 7, ал. 9 се допълва с плажовете: Морски плаж „с. Ново Оряхово“ Морски плаж „Липите“ Морски плаж „Листи“ Морски плаж „Силистар“ Морски плаж „Аркутино“ Морски плаж „Дюни Алепу“ Морски плаж „Паша дере 1“ Морски плаж „Дюни Алепу“ Морски плаж „Дюни юг“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „Създава се нов §… със следното съдържание: В приложение към чл. 7, ал. 9 след т. 3 се добавя следният текст: „4. Морски плаж „Дуранкулак“ 5. Морски плаж „Космос“ 6. Морски плаж „Крапец“ 7. Морски плаж „Шабла“ 8. Морски плаж „Добружда“ 9. Морски плаж „Тауклиман“ 10. Морски плаж „Болата“ 11. Морски плаж „Тузлата“ 12. Морски плаж „Галата“ 13. Морски плаж „Фичоза“ 14. Морски плаж „Паша дере“ 15. Морски плаж „Романтика“ 16. Морски плаж „Камчия“ 17. Морски плаж „с. Ново Оряхово“ 18. Морски плаж „Шкорпиловци“ 19. Морски плаж „Обзор — детски лагери“ 20. Морски плаж „Смирките“ 21. Морски плаж „Река Вая“ 22. Морски плаж „Ахелой“ 23. Морски плаж „Вромос“ 24. Морски плаж „Черноморец — юг“ 25. Морски плаж „Градина“ 26. Морски плаж „Каваците“ 27. Морски плаж „Алепу“ 28. Морски плаж „Аркутино“ 29. Морски плаж „Ропотамо“ 30. Морски плаж „Перла“ 31. Морски плаж „Арапя“ 32. Морски плаж „Попски плаж“ 33. Морски плаж „Нестинарка“ 34. Морски плаж „Лафина“ 35. Морски плаж „Манастрич“ 36. Морски плаж „Рибарски залив“ 37. Морски плаж „Варвара“ 38. Морски плаж „Къмпинг „Делфин“ 39. Морски плаж „Ахтопол“ 40. Морски плаж „Устие на река Велека“ 41. Морски плаж „Бутамята“ 42. Морски плаж „Липите“ 43. Морски плаж „Силистар“ 44. Морски плаж „Резово“.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 8 има предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Даниела Божинова. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Младен Шишков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Николай Нанков, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в § 11, и предлага § 8 да бъде отхвърлен. Комисията предлага да се създадат § 12 и § 13: „§ 12. Преместваемите обекти, които са отговаряли на условията до влизането в сила на този закон, запазват статута си. § 13. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в срок до 31 декември 2024 г. издава наредбата по чл. 10, ал. 12.“ По § 9 има предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Даниела Божинова. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен. По § 10 има предложение от народните представители Мирослава Петрова, Николай Нанков и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Даниела Божинова. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Настимир Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 14: „§ 14. Законът влиза в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.“

Благодаря. Уважаеми колеги народни представители! Не оттеглих това предложение, защото, въпреки че вече уточнихме някакъв режим на защита на трите определени плажа, имаме шанс – знаем, че има много други плажове и части на Черноморското крайбрежие, които имат нужда от по-добро опазване и защита, тук предлагам един кратък списък от осем, мисля, защото единият се повтаря, плажа, които са в защитени зони. Те имат някакъв защитен статут, но поставянето им в приложението на Закона, което е за плажове за природосъобразен туризъм, ще даде една идея повече защита, макар и малко, срещу концесиониране. Така че това няма да е в конфликт или към тях няма да се разпростре режимът на „Корал“, „Карадере“ и „Иракли“, но ще им даде малко повече защита. Апелирам, ако са тук депутатите от ГЕРБ, от ДПС, от БСП, които са от Бургаския изборен район: понеже най-застрашените плажове са точно в Южното Черноморие – в нашия изборен район, това са „Дюни юг“, „Дюни“, „Алепу“, „Аркутино“, освен това списъкът включва „Листи“, „Липите“ и „Силистар“, които са част от Природен парк „Странджа“, да гласуваме този списък, за да увеличим, макар и малко, защитата на тези природни местообитания и хубави плажове по нашето Черноморие. Благодаря.

Аз се присъединявам към призива на госпожа Божинова, но не само към народните представители от Бургаския регион, а към всички народни представители, защото всъщност тези плажове се ползват от цялото българско население, както и от чужденците, които посещават България като туристическа дестинация. Предвид това, че в Комисията стана ясно, че предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ за разширяване на обхвата до 41 плажа абсолютно ще бъде отхвърлено от управляващата коалиция без аргументи поне, ако можем, да увеличим обхвата от 3 на 9 плажа, все пак е някаква крачка напред. Все пак това е предложение, колеги, което е направено от част от Вашата коалиция. Поне него подкрепете. То ако не подкрепяте предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ като опозиция, подкрепете собствените си народни представители в добрите предложения, които те правят. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Изказването ми е съвсем кратко по отношение на правно-техническите, на така изчетените параграфи – правно-техническите корекции, които са съгласувани с Комисията, които са съгласувани, включително по целия ред и на референтите, и прочее. В § 7, който става 11, в редакция на Комисията в ал. 4 думите „измерена радиално от границите им“ се заличават, защото вече имаме коректната формулировка още в § 2. В ал. 10 накрая се добавя „т. 2“, защото това е препратката за премахването на съществуващите огради и тя е в момента коректно отразена в т. 2 на съответната редакция. Параграф 12 по отношение на преместваемите обекти – просто по-прецизна формулировка, която приехме на Комисията, а именно „преместваемите обекти, които до влизането в сила на този закон са отговаряли на условията, предвидени в наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията, запазват статута си до изтичане на срока на действие на разрешението за поставянето им“. В § 13 просто по-коректният словоред е: „наредбата по чл. 10, ал. 12 се издава в срок до 31 декември 2024 г.“ Това е наредбата за преместваемите обекти на морските плажове, която е съвместно с МОСВ, МРРБ и Туризма. В § 14 абсолютно също правно-техническа – просто казваме - „§ 1 влиза в сила от 1 януари 2025 г.“, защото е ясно, че Законът влиза в сила три дни след обнародването му. Заповядайте, госпожо Председател. (Народният представител Мирослава Петрова предава редакционните поправки на председателя.)

Благодаря, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ си държим на нашето предложение за включване на още 41 плажа в списъка на плажове за природосъобразен туризъм по приложение към чл. 7, ал. 9 в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. По Черноморското крайбрежие на Република Българя в момента са установени и регистрирани 429 морски плажа от община Шабла до община Царево. Голяма част от тях попадат в екологичната система от защитени зони в Европейския съюз Натура 2000 и в границите на природни резервати. Въпреки това само три от тях са обявени за плажове за природосъобразен туризъм и това са „Карадере“, „Иракли“ и „Корал“. За сметка на това през последните години се наблюдава засилено застрояване на имоти в непосредствена близост до Черноморското крайбрежие, особено в границите на урбанизираните територии, в непосредствена близост до тях на терени, предвидени за разширение на тези територии, или в обособени вилни зони, или зони за отдих. По този начин голяма част от плажовете не са атрактивни и не се предпочитат за почивка. Изгуби се романтичният чар, спокойствието и красотата на природата. Унищожени бяха дюни, защитена растителност, гори и редки животински видове. Поради тази причина с цел ограничаване урбанизацията върху територии и запазването им във възможно най-автентичен вид е необходимо именно разширение на обхвата на плажовете за природосъобразен туризъм, какъвто предлагаме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ с още 41 – от плаж Дуранкулак до плаж Резово, от най-северната до най-южната точка на българското Черноморско крайбрежие, и така общата бройка на плажовете за природосъобразен туризъм да стане 44. Ясно е, че тук има някакво предварително съгласие тези предложения да не бъдат приети, но поне се вслушайте в това, което казват Вашите народни представители, които предлагат да приемем поне част от тези плажове като плажове за природосъобразен туризъм. Благодаря.

Прегласуване.

Прегласуване тогава.

Колеги, да прегласуваме и освен това, госпожо Председател, Вие трябваше първо да подложите поправката на гласуване и след това предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, но да приемем, че Вас три плажа много Ви вълнуват да не влязат. Нека да приемем останалите 44 и ще се обърна към зелените в тази зала, които минават за зелени – един път в живота си бъдете зелени, подкрепете Българското Черноморие, най-накрая. Не бъдете лицемери. Наистина ще излезете розови. Бъдете истински зелени. Сега е екологичен закон.

Сакото ти е розово.

Сакото ми, господин Ананиев, аз не твърдя, че съм зелен и сакото ми няма отношение към това. Вие, миличкият, хубаво е да си подбирате приказките, защото, как да кажа, с тези килограми ледът, върху който стоите, може да се спука много лесно. Та, ако обичате, зелените – бъдете зелени по душа, по разбиране и да подкрепим Българското Черноморие, начело с Кирил Петков, който няма имоти по другите плажове, но може да си вземе.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър-председател, според правилата по Дъблинското споразумение, които Австрия изисква да следваме стриктно като част от допълнителните условия по частичното ни приемане в Шенген, страните, намиращи се на външната граница на Шенгенската зона, каквато е България, трябва да осигуряват контрола и защитата на нейните граници. Обстоятелството, че молбите за предоставяне на убежище трябва да се разглеждат в страната, в която емигрантите първоначално са пристигнали, води до някои неясноти относно задълженията и ролята на страната ни като част от Шенгенското пространство. С това частично приемане на страната ни в безвизовата зона на Европейския съюз България става държава, външна граница на Шенген, което създава напрежение сред българското общество заради предвижданото връщане на регистрирали се и потърсили убежище мигранти у нас и по собствена воля пристигнали на австрийска територия. С оглед на горепосоченото, моля да отговорите устно: какъв е броят на тези лица, за които България е отговорна по Споразумението от Дъблин и които Австрия ще изпрати обратно на наша територия? Какъв е общият брой на тези лица, преминали и регистрирани първоначално у нас и установили се впоследствие в други страни, за които България е отговорна по Споразумението от Дъблин? Какви са доказателствата, че тези лица са потърсили убежище първо в България и къде в българските регистри може да се направи справка, с която да се докаже, че лицата, които Австрия ще върне към България, са тези, които са влезли и са потърсили убежище първо в България? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Стоянов, госпожи и господа народни представители! За периода от 1 януари до 31 декември 2023 г. Република България е определена като компетентната държава членка за общо 5731 искания, получени от Република Австрия. За същия период са заявени едва 194 прехвърляния от Република Австрия към Република България, като реално прехвърлените търсещи закрила лица са само 113. Следва да се има предвид, че поради ежедневното изпращане на искания и съгласия от една държава членка към друга броят на лицата, които Република България се е съгласила да приеме, се променя ежедневно, тъй като отговорността на Република България е тясно свързана със задължението на питащата държава членка да информира при промяна на обстоятелствата за даден чужденец. Например, ако лицето се е укрило, ако е пожелало да се върне в държавата си на произход и други обстоятелства, които всъщност го премахват от съответния списък. Отговорността на Република България за брой лица, които се е съгласила да приеме на територията си, се променя всеки ден в зависимост от изтичането на вече посочения срок на трансфер в рамките, на които запиталата държава членка е длъжна да организира прехвърлянето. За 95% от изпратените съгласия са получени известия от Република Австрия, според които прехвърлянето на лицата не може да бъде осъществено в регламентирания шестмесечен срок, тъй като последните са се укрили или са в неизвестност. Фактът, че 95% от чужденците, които могат да бъдат прехвърлени по принцип от Република Австрия към Република България, са в неизвестност и за тях не може да бъде организирано прехвърляне, показва защо реално осъществените трансфери от страна на австрийските власти за 2023 г. са едва 113. По втория Ви въпрос. През изминалата 2023 г. на територията на Република България са подадени общо 22 518 молби за предоставяне на международна закрила от граждани на трети страни и лица без гражданство. За същия период от всички държави, прилагащи Регламент Дъблин, са получени 17 900 искания, като Република България е определена за отговорна държава членка за общо 13 139 от тях. За 56% от лицата е получена информация, че същите са в неизвестност и прехвърлянето не може да бъде организирано в установения шестмесечен срок. Отговорността на Република България за брой лица, които се е съгласила да приеме на територията си, се променя всеки ден, както вече обясних, в зависимост от изтичането на вече посочения срок за трансфер в рамките, на които държавата членка е длъжна да организира прехвърляне. По третия Ви въпрос, за да се допринесе за определянето на държавата членка, която е компетентна за разглеждане на молба за международна закрила и за да се улесни в други отношения прилагането на Регламента Дъблин, е създадена системата Евродак. Тя се състои от национална база данни във всяка държава членка и централна база данни, в които се съхраняват дактилоскопските данни на граждани на трети страни и лица без гражданство. При подадена молба за предоставяне на международна закрила пръстовите отпечатъци на чужденеца се свалят в системата и се сравняват с централната банка, за да се установи дали лицето е подавало молба за предоставяне на международна закрила в съответната държава членка. Свалянето на пръстови отпечатъци в съответствие с Регламента Евродак при подадена молба за закрила е задължение на всяка една държава членка. На базата данни, които се съхраняват в Евродак, може да се установи в кои държави дадено лице е подало молба за предоставяне на международна закрила и да се прецени дали са налице основания за изпращане на искане до една или до повече от тях. Националната база данни на територията на страната се администрира от Националния институт по криминалистика към Министерството на вътрешните работи, като достъп за извършване на справки в нея се предоставя на обучени за целта служители в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на принципа „необходимост да се знае“.

Благодаря, господин Министър-председател, за изчерпателния отговор. От казаното оставам с разбирането, че австрийските условия на практика прокарват пътя или отварят пътя за връщане на всички мигранти, които първоначално са били регистрирани тук, от всички държави – членки на Европейския съюз, и от страни по Дъблинското споразумение. Цифрата 22 518 на мен ми звучи доста стряскащо. Предполагам, че така звучи и на българското общество. Моят извод е, че това частично влизане в Шенгенското пространство ни излиза доста солено.

Благодаря, господин Стоянов. Така ми позволявате да кажа пределно ясно – с приемането на България в Шенген не се променя нищо по отношение на условията, които България е изпълнявала и досега по Дъблинското споразумение. Ето вече мина повече от един месец и както виждате, нищо не се е променило – нито по отношение на заявките за приемане на чужденци, нито по отношение на местата, които имаме в нашите места за приютяване на тези чужденци. Така че всичко, което казвате, е притеснение, което няма никакви основания, защото механизмът не се е променил.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър-председател, след частичното членство в Шенген и допълнителните условия в тази връзка, наложени от страна на Австрия към България, българското общество има силна необходимост от информация за действията, решенията и условията, които е приело българското правителство по отношение на контрола на миграцията към страната и към Европейския съюз. Допълнително притеснение буди и фактът, че България е сред държавите, представляващи външна граница на Европейския съюз по силата на Дъблинския регламент. През наша територия минава един от най-активните пътища на мигрантите. Като такава тя е определена според Регламента за компетентна по разглеждане и приемане на молби за убежище. Моят въпрос касае следното: след условието, поставено от Австрия към България за връщане у нас на всички мигранти, намиращи се в Австрия, но преминали през наша територия и съответно регистрирани за първи път в България, означава ли това, че България е задължена да приеме обратно на своя територия всички лица, регистрирали се някога в страната и вече намиращи се в други страни от Западна и Централна Европа, прилагащи Дъблинския регламент? Вие зачекнахте темата в предишния Ви отговор, но на практика искам да допълните – Дъблинският регламент не е част от критериите за Шенген и е допълнително условие сам по себе си.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Стоянов, първо, нека да подчертая, че България изпълнява Дъблинския регламент от момента, в който е член на Европейския съюз, така че тук няма никаква промяна. Второ, по конкретния въпрос дали България е длъжна да приеме всички регистрирани като страна на влизане в Европейския съюз да бъдат върнати в България, краткият отговор е не. Категорично не. И сега ще обясня защо. В чл. 1 от Регламент Дъблин е ясно записано, „че с настоящия регламент се установяват критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждане на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от граждани на трета държава и лице без гражданство“ – свършвам с цитата. В Регламента конкретно са описани критериите, спрямо които една държава членка следва да се счита за компетентна, която да разгледа подадена молба за закрила. Първата държава членка, в която даден чужденец е регистриран като търсещо закрила лице, се определя като отговорна само в случаите, когато не може да бъде посочена компетентна държава на основата на другите критерии, изброени в Регламент Дъблин. Това е чл. 3, ал. 2 от Регламента. Критериите за определяне на компетентна държава са йерархично определени и се прилагат в последователността, в която са изложени в Регламента. Тоест, ако някое лице отговаря на първия критерий, в този случай не се търси следващ критерий, а се използва първият. Например при ненавършилите пълнолетие, в случай че кандидатът е непридружен, ненавършил пълнолетие, компетентната държава членка е тази, в която законно се намира член на семейството – или брат, или сестра, на ненавършилия пълнолетие, и той съответно се насочва в тази посока. Също така, в случай че кандидатът има член на семейството, който е получил разрешение да пребивава като лице, на което е предоставена международна закрила в държава членка, същата става компетентна за разглеждане на молбата за международна закрила на новото лице, с което има семейна връзка. На следващо място, ако кандидатът притежава валиден документ за пребиваване, държавата, която е издала документа, е компетентна за разглеждане на молбите за международна закрила. И накрая, когато се установи, че кандидатът незаконно е пресякъл границата на държава членка, в която е влязъл, идвайки от трета държава, тази държава е компетентна за разглеждане на молбата за международна закрила, ако не е изпълнен някой от предишните критерии, които изредих. Нещо повече, тази компетентност отпада 12 месеца след датата на незаконното пресичане на границата. Отделно в Дъблинския регламент има специални клаузи за зависими лица и други дискреционни клаузи, като например, че когато по причина бременност или новородено дете, тежко заболяване, тежък недъг или старост кандидатът е зависим от помощта на своето дете, брат или сестра или родител, законно пребиваващи в една от държавите, тя обикновено оставя и събира заедно членовете на съответните семейства. А извън всичко останало всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в Регламента Дъблин. Например има държави, които търсят специалисти по определени области. Ако човекът подаде молба и търси работа и съответната държава иска да го наеме на работа, той тогава излиза от обхвата на страните, които са гранични, в които е влязъл съответният човек. В този смисъл разбирането, че всички лица, които са регистрирани на територията на Република България след подадена от тях молба за закрила, трябва да бъдат задължително приети обратно на територията на страната, е невярно и не съответства на заложените критерии за определяне на компетентност с Дъблинския регламент. А в случай че Република България е определена като компетентна държава и даже е изпратила съгласие даден чужденец да бъде прехвърлен на територията на страната, за питащата държава възниква задължението да осигури прехвърлянето на чужденеца в 6-месечен срок от датата на съгласието. Ако прехвърлянето не се осъществи в този срок, отговорността попада върху държавата, която не е успяла да осъществи трансфера на лицето. Като пример ще посоча, че през 2023 г. за 95% от изпратените от България съгласия са получени известия от Република Австрия, според които прехвърлянето не може да бъде осъществено. С други думи, от 20 дадени заявки само една е била реализирана.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, темата Шенген, Дъблинско споразумение и пропускливостта на българската граница и миграционния натиск е изключително важна за нас и ние ще продължим да я следваме и в следващите парламентарни контроли, като сме подготвили и други въпроси, които касаят приемането на България – частичното, в Шенгенското пространство и допълнителните условия, които произхождат от това. Това е една тема, която е изключително важна за българското общество, и ние ще продължим да я следим внимателно и ще изискваме от Вас и още информация.

Да.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Габриел, Солаковият хан носи името на двама предприемчиви българи – братята Солакови от Свищов. През 1859 г. те построяват огромна за времето си сграда, като в голяма част от нея устройват хан. През годините мястото се превръща в подслон за българските революционери – мигранти в Румъния. Именно там през 1868 г. Христо Ботев и Васил Левски преживяват заедно една изключително студена зима. В спомен от пребиваването си в хана, описан в негово писмо до Киро Тулешков, Ботев разказва, че е живял близо два месеца в изоставената мелница, която е била част от Солаковия хан. В писмото си той още описва: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел.“ Този негов приятел е бил самият Васил Левски. На първия етаж на хана, в печатницата, Любен Каравелов издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“ и списание „Знание“. Въпреки че през 1997 г. сградата е обявена за паметник на културата от местно значение, тя продължава да тъне в разруха. През 2003 г. потомците на братя Солакови успяват да върнат собствеността на имота, но той е в окаяно състояние и има риск да се срути върху минувачите. Паметната плоча, на която е отбелязано, че в този дом е живял и работил Любен Каравелов, е частично повредена. През 2020 г. Община Букурещ го придобива и е обявила, че ще го възстанови, но от него са останали само външните стени и все още не са започнали работите по възстановяването му. Поради напредналата степен на разпадане и заради отломките и растителността достъпът до сградата е опасен. Управляващите в България явно нехаят за съдбата на това огнище на българското освободително движение, затова в тази връзка въпросът ми към Вас е: предприела ли е българската държава някакви действия за сътрудничество с Община Букурещ за възстановяване на сградата, тъй като Солаковият хан е един от символите на националноосвободителното движение на България? Има ли опасност с него да се случи това, което застигна други паметници на българката история, като къщата на Стефан Караджа в Тулча, която беше съборена? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вешев, уважаеми господин Георгиев, уважаеми дами и господа народни представители! Съхраняването на сградата на Солаковия хан в Букурещ, както и на други обекти на територията на Румъния, свързани с българската история, е трайно и приоритетно направление на работата на Министерството на външните работи, респективно посолството на Република България в Букурещ. Собствеността на Солаковия хан в Букурещ е реституирана през 2003 г. на четирима наследници. През годините до 2019 г. същите не са предприели необходимите действия за поддържане и укрепване на сградата, която още през 1997 г. е била включена от Община Букурещ в Националния план за реставриране, но такова не е извършено. Понастоящем сградата е в тежко аварийно състояние. Около нея има предпазна ограда с цел безопасно преминаване на пешеходци. Състоянието на фасадата и декорацията в нея е критично. Последната до момента проверка на място, направена на 1 януари тази година от българското посолство, сочи, че по обекта не се работи. Основната причина за изключително лошото състояние на сградата на Солаковия хан е проявеното дългогодишно нехайство от страна на бившите собственици. Поради тази причина през 2019 г. Общинският съвет на Букурещ приема Решение № 214 от 23 април 2019 г. за отчуждаване на сградата – исторически паметник, която е частна собственост. В резултат от това едноличен собственик на сградата в момента е Община Букурещ. През 2020 г. местната власт в града в лицето на кмета на Общината обяви, че спасението на Солаковия хан е приоритет за Общината. Принос за това решение на местната власт има българското посолство с проведените разговори с Община Букурещ. Заявената от кмета на румънската столица цел е да възстанови сградата и да я превърне в общински културен център. През 2022 г. не са извършени никакви действия за укрепване на зидовете на сградата. Българското посолство е в постоянен контакт с общинската власт в Букурещ, припомня поетите ангажименти и настоява за ускоряване на започване на ремонтните работи по сградата. Подписан е Договор № 633 от 27 септември 2022 г. за извършване на услуги за изработване на техническа експертиза за обезопасяване и подготовка на технико икономическа експертиза и документи за консервиране на историческия паметник „Солаков хан“. На 11 октомври 2022 г. е започнала техническата експертиза с извършване на 3D замервания на имота. Посолството на Република България бе постоянно ангажирано със срещи и разговори с политически сили, представени в Общинския съвет на столичния град, и с представители на ръководството на Общината с цел ускоряване, във възможно най кратък срок започването на ремонтно-възстановителните работи, както и да се договори в бъдещия общински културен център да бъде отделено значително и достойно място на българското историческо наследство в Букурещ. Посолството ни е предложило създаването на български кът в сградата на Солаковия хан след завършване на ремонтно възстановителните работи и стартирането на общинския културен център. Наред с разговорите с представители на Община Букурещ през 2023 г. нашите дипломати в Букурещ предприеха действия за документално удостоверяване на юридическия статут на собствеността на Солаковия хан. Радвам се да споделя с Вас, че положените усилия от наша страна, постоянни, не останаха безрезултатни. На 2 февруари тази година кметът на Букурещ Никушор Дан обяви публично, че дейности по консервацията и реставрацията на сградата на Солаковия хан ще започнат през март 2024 г. За нас това е потвърждение за необратимата ангажираност на румънските ни партньори към възстановяването на автентичния вид на историческата за нас сграда. В заключение, бих искала да заявя, че нашата цел е не само гарантиране възстановяването на Солаковия хан, но и бъдещото му предназначение да съхрани българския исторически елемент за сградата и да даде възможност за популяризиране на българското културно-историческо присъствие в румънската столица няколко десетилетия през XIX век. Уважаеми господин Вешев, уважаеми господин Георгиев, уважаеми народни представители, позволете ми да използвам повода за този въпрос, за да Ви информирам, че продължават усилията за реализиране на инициатива на посолството в Букурещ по формулиране и приемане на стратегия за проучване на актуалното състояние, статута и възможността за даване на публичност за връзката с България на обекти в наследство на България и Румъния в Букурещ и в други градове. Предварителните резултати сочат, че в Букурещ например има обект с не по-малко културно-историческо значение за България. Това е сградата, където са се помещавали канторите на братята Христо и Евлоги Георгиеви, намиращи се в град Букурещ на улица „Мошилор“. От наличните данни през август 2022 г. общинската администрация за укрепване на сгради със сеизмичен риск е публикувала покана за участие № 5964 от 2 август 2022 г. до компетентните организации и фирми за предоставяне на услуги за промяна и актуализиране на документацията за оценка на сеизмичния риск на сградата. Това е направено на основание, че собствеността на имота е на Община Букурещ, която за изпълнение на дейностите по укрепването му го е предоставила в управление на общинската администрация за укрепване на сгради със сеизмичен риск. За потвърждаване на собствеността на канторите на братята Христо и Евлоги Георгиеви българското посолство в Букурещ предприе действия за получаване на официална информация чрез Службата по кадастъра на град Букурещ за собствениците и вида на имота. Разполагаме със справка от електронната система на Община Букурещ, че имотът не е бил реституиран. Във връзка с последното считаме, че е целесъобразно запазването на интереса на българската държава към закупуване на имот в Букурещ с голямо културно историческо значение за България. И с оглед на фактическата обстановка, състоянието, собствеността и плановете на Община Букурещ за бъдещо използване на Солаковия хан като общински културен център предлагаме също така да се разгледа възможността за предприемане на необходимите действия за получаване на официална информация за статута и собствеността, за предприемане на действия за закупуване на имота, в който са се помещавали канторите на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Габриел, благодаря за изчерпателния отговор. Това, което ние следва да направим от тук е – понеже от хронологията става ясно, че от 2020 г., чак до – вече 2024 г. сме – четири години имаме уверения, уверения, уверения, добра комуникация, но в крайна сметка няма действия, та това, което ние ще направим с колегата Вешев от ВЪЗРАЖДАНЕ, с моя съмишленик Вешев, е да поставим отново въпроса. Надяваме се да не се наложи. От 1 април натам, ако не са предприети действия, съответно ние отново ще поставим въпроса. Вече Вие най-вероятно ще сте министър-председател и тогава ще Ви попитаме – след като очевидно нашето посолство в Букурещ, макар и да полага усилия, просто нещата не се случват, получаваме само уверения – дали Вие вече ще контактувате на най-високо ниво с Вашите румънски партньори съответно, за да се случат нещата вече – дори ако трябва на ниво министър-председател, на ниво министър на външните работи или и двете, без абсолютно никакво значение за нас, важното е наистина Солаковият хан да бъде съхранен. Защото, ако имаме още четири години уверения как нещо ще се случи, може наистина да стигнем до същата съдба, която се случи в Тулча, просто сградата да не издържи на напора на времето. Така че отново ще поставим въпроса, ако се наложи. Разбира се, ние се надяваме през март месец да започнат въпросните дейности по реставрация. Благодаря.

Благодаря. Политиката по отношение на развитие и защита на българщината в Македония е безспорен консенсус в българското политическо пространство или поне на думи това е така. Тя е споделяна от всички партии у нас. Друг е въпросът доколко тази политика е защитена с конкретни действия и доколко остава само като пожелание от страна на управляващата коалиция, а именно сглобката ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Правителството и особено заместник министър-председателят и министър на външните работи Мария Габриел многократно са заявявали, че Република Северна Македония е съществен приоритет за нея и е в особен централен фокус на българската външна политика. Поради това представям на Вашето внимание един съществен проблем, който е системен в работата на Генералното консулство на Република България в град Битоля. Доколкото знам, има неправомерно прекратени няколко хиляди преписки, може би 5 хиляди преписки, за българско гражданство на лица, които са от Република Северна Македония. Поводът да бъдат прекратени е, че не са проведени интервюта с тях, не са попълнени бланките с интервютата, които са се провели в Битоля, но това няма как да е по вина на самите кандидати, а е отговорност на въпросните служители в консулството. Така сега имаме няколко хиляди случая на българи от Република Северна Македония, които имат българин родител и/или доказан с документ български произход, а получават отказ от гражданство, защото някой служител в Генералното консулство в Битоля не им е попълнил бланката при интервюто, а това е негова работа – той задава въпросите и съответно би трябвало да ги попълни. Дебело подчертавам, че при провеждането на интервютата служители на Генералното консулство – Битоля, са задавали само един въпрос на кандидатите, а именно как се казват, като не са спазени изискванията на Министерство на правосъдието за провеждане на всяко едно интервю. Във връзка с това имам следния въпрос към Вас: какви мерки ще вземете, за да бъдат придвижени и издадени няколко хиляди български гражданства на потърпевшите в максимално кратък срок? Ще потърсите ли персонална отговорност на служителя или служителите в Генерално консулство – Битоля, които не са си свършили работата, и какви мерки ще вземете за ревизия и откриване на подобни случаи на други места, за да няма повторяемост, да няма аналогични случаи в Република Северна Македония, а и не само? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Георгиев, уважаеми дами и господа народни представители! Информацията, която споделяте, господин Георгиев, е тревожна и аз искам също да споделя с Вас, че вече сме предприели мерки. Първо, на 21 януари 2024 г. по електронната поща в Министерството на външните работи постъпи сигнал с твърдения за допуснати от Генералното консулство – Битоля, нарушения по процедурата за предоставяне на българско гражданство. Още на 22 и 23 януари 2024 г. с писма бе изискана информация и документи от компетентните структурни звена във Външното министерство, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Генералното консулство – Битоля, както и от дирекция „Българско гражданство“ в Министерството на правосъдието. С моя заповед от 2 февруари 2024 г. въз основа на докладна записка на ръководителя на Инспектората е определена Комисия от Инспектората, която да осъществи тази извънпланова тематична проверка на дейността на Генералното консулство – Битоля. В момента – от 6 до 9 февруари, Комисията е командирована в Генералното консулство – Битоля, за да се запознае на място с дейността на представителството, да събере информация за евентуални нарушения във връзка с процедурата по придобиване на българско гражданство, да изготви анализ на дейността на Генералното консулство – Битоля, и предложения за отстраняване на всички констатирани слабости. След приключване на проверката ще бъде изготвен доклад с оценка на всички събрани документи и информация. Моето изискване е това да стане максимално бързо. Крайният срок е 5 март 2024 г. След приключване на проверката вярвам, че всички ще имаме повече яснота по случая. Аз дори искам да направя и едно предложение – информацията от доклада да бъде предоставена на народните представители след приключване на проверката. Благодаря Ви.

Благодаря. Радвам се, че моят сигнал и питане провокират да има такава проверка. Радвам се, че и от други места също са получени сигнали, защото това, което се случва, е изключително тревожно. Разбрахме крайния срок, който е точно преди предвидената евентуална дата за така наречената ротация. Това, което обаче не стана ясно от отговора, ще има ли персонална отговорност на служителите, които са допуснали това, и как предвиждате съответно да бъдат наваксани, ако това е истина, тези няколко хиляди преписки? Защото хората ще са поставени в една ситуация, когато, без да са виновни – и без това се чака години за придобиване на българско гражданство, чакат още по-дълго, още някоя и друга година като един своеобразен антибонус, за да получат българско гражданство. При това става въпрос за хора, при които няма абсолютно никакво съмнение за българския им произход. Това са моите два въпроса. Надявам се наистина да бъде сложен край на колективната безотговорност, защото това е един от съществените пороци въобще на българската политика и се надявам точно в тази насока да предприемете конкретни действия. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Динкова, имаме желание да направим България привлекателно място за туристи през всички сезони на годината, а в същото време голяма част от туристическите ни обекти не работят целогодишно, при все че някои от тях е трудно да бъдат посещавани само два или три месеца от зимните месеци, голяма част от тях стоят затворени за посещение от ноември до април. Така е в „Никополис ад Иструм“, който от декември до март може да бъде посещаван само с предварителна заявка от организирани групи. Ивановските скални църкви и Средновековният град Червен работят със зимно работно време и само по предварителна заявка по телефона. Свещарската гробница е затворена от края на ноември до 17 април, „Античната куполна гробница“ край Поморие може да бъде посетена от октомври до май само по предварителна заявка от групи над 10 човека. „Шишмановата баня“ във Велико Търново не работи от декември до март. Църквата „Св. Георги“ във Велико Търново не е отворена от ноември до март и така нататък, и така нататък. Как си представяте, че чуждите туристи, преди да дойдат по родните ни културно-исторически обекти предварително си правят заявка по телефона от Германия, Великобритания или Япония, за да могат да ги посетят? Затова в тази връзка въпросът ни към Вас е: каква е възможността съвместно с Министерство на културата, което администрира част от тези обекти, да направите така, че културно-историческите обекти да работят целогодишно, така че да могат да бъдат посещавани постоянно, което ще доведе до по-добро развитие на туризма в България? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа Вешев, Георгиев и Аладжов! Визията на Министерството на туризма, която, както разбирам и Вие споделяте, е за популяризирането и утвърждаването на България като целогодишна дестинация, с развит културен туризъм и достъп до културните и исторически забележителности на страната ни. Проблемът, който очертавате, е липсата на целогодишно работно време на посочените от Вас културно-исторически обекти. При направена от нас справка установихме, че пет от тях – „Никополис ад Иструм“, „Шишмановата баня“, църквата „Св. Георги“, Средновековният град Червен и Ивановските скални църкви се стопанисват от регионалните исторически музеи във Велико Търново и Русе. Другите два обекта – „Свещарската гробница“ и „Античната куполна гробница в Поморие“, се стопанисват от музеите в Исперих и Поморие. По тази причината нито министърът на културата, нито министърът на туризма имат правомощия за определянето на работното време на посещенията. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от Закона за културното наследство, устройството и дейността на регионалните и общинските музеи се определят с правилници, приети от общинските съвети, на чиято територия са разположени тези музеи. Работното време се утвърждава със заповед на директора на регионалния или на общинския музей. Обобщено, причините, които водят до сезонност в работното време на културно-историческите обекти, са следните: съображения за икономическа ефективност поради слаб посетителски интерес през зимните месеци, трудности с достъпа през зимните месеци предвид местоположението на обектите и потенциална опасност за посетителите, характеристики на обекта, които налагат ограничението на туристическия поток с цел съхранението му в цялост или на експонатите в него. По отношение на предварителната заявка, извън посочените причини, може да се каже, че тя е форма и за по-добро планиране на дейността на музеите и не е единствено българска практика. Заявката не е задължително да се осъществява само по телефон. Най-често тя се осъществява, особено от чуждестранни туристи, чрез изпращане на мейл. Доколкото въпросът Ви засяга и възможност за взаимодействие с министъра на културата, бих искала да Ви уверя, че имаме такава форма на институционално сътрудничество чрез Междуведомствената работна група за популяризиране и изпълнение на конкретни действия в областта на културния туризъм. В нея освен нашите две министерства участват представители на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на регионалното развитие. Това е инструментът, чрез който синхронизираме действията си с колегите по отношение на културния туризъм и съответно можем да поставяме на разглеждане и конкретни казуси. Взимам повод от въпроса Ви и ще предложа в някое от следващите заседания на групата да се разгледа въпросът за интернет страниците на музеите. Защото вярвам, че всички сме съгласни, че информацията в тях трябва да е представена по един модерен, ясен, разбираем и привличащ туристите начин, в това число чуждестранните и нашите. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, това е въпрос, който задаваме втори път, преди половин година към служебния министър госпожа Карамфилова. Странно е, че толкова дълго време отнема за изготвянето на една наредба. Разбира се, аз визирам Ваши колеги в предходни мандати, защото изискването за приемане на Наредба за специализирана карта, регистър и информационна система на защитените територии е вменено задължение на Министерството, което ръководите, по чл. 54 от Закона за защитените територии с приемането му още през 2002 г. Във въпроса към Вас съм проследила от 2008 г. най-общо какво се е случило като разработки на проекти за наредби, работни групи и така нататък, които няма сега да цитирам, докато стигаме до моя парламентарен въпрос от месец май миналата година, на който министър Карамфилова е отговорила, че вече имаме проект на наредба. Той е разработен, съгласуван със структурите на Министерството на околната среда и водите, изпратен за съгласуване, защото такова също е необходимо, с Регионалното развитие и други ведомства, получени са становища, по които има въпроси и предстои решаването им, ще се проведе среща на трите ведомства. И пак е може би в някаква напреднала фаза на работен процес, но явно той не е приключил. Тъй като за тази наредба законодателят е преценил през 2002 г., че явно е суперважна за прилагането на защитените режими, защото става въпрос точно за очертаването им в карти, регистрирането им в регистри и в информационна система, искам да Ви питам: приключил ли е този съгласувателен процес и ще има ли скоро такава наредба, която изисква Законът за защитените територии?

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Божинова, да, наистина – сериозно закъснение. Във връзка с постъпили в Министерството на околната среда и водите становища на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за съгласуване на Проекта за наредба за специализираните карти, регистър и информационна система на защитените територии в периода юни – август са проведени няколко работни срещи на експерти от МОСВ и Агенцията по геодезия, картография и кадастър с цел обсъждане и уточняване на възникналите при отразяването на бележките и предложенията въпроси. Към настоящия момент всички въпроси са уточнени, като, следвайки вътрешната процедура на МОСВ по приемане на нормативни актове, Проектът на наредба беше разгледан на заседание на Колегиума на МОСВ, проведено на 23 януари 2024 г. Сега предстои Проектът на наредба да бъде публикуван на интернет страницата на МОСВ с цел провеждане на обществени консултации.

Благодаря. Моята реплика е: браво за добрите новини! Най-накрая под ръководството на господин Попов явно ще се приключи тази задача, започнала още през 2002 г., и вече наредбата е обявена за обществена консултация. Така разбирам, което означава, че съвсем скоро ще бъде факт. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, едно от големите предизвикателства в община Кюстендил е големият брой нерегламентирани сметища, които по мои наблюдения са просто неглижирани и оставени на произвола на съдбата и инерцията във времето. Информация по този проблем е налице повече от 10 години и за съжаление, не мога да кажа, че някой е направил каквото и да е, за да го разреши. Предоставям кадри от нерегламентирано сметище до квартал „Изток“, където река Банщица е буквално една екологична бомба, задръстена с покъртително голям обем отпадъци, всякакъв тип! Недалеч от това нерегламентирано сметище се намира друго, буквално на метри пред водопречиствателната станция на град Кюстендил, където понякога са дори възпрепятствани да стигнат до работата си заради огромния брой боклуци, през които трябва да минат. И за да не претрупвам прекалено много темата, ще посоча само още едно такова сметище – до гробището в село Пиперков чифлик, само на 2 – 3 км от Кюстендил. Въпросът ми е: какво ще предприеме Вашето министерство, за да предотврати екологичната катастрофа в квартал „Изток“, град Кюстендил, река Банщица и като цяло в община Кюстендил, за да се прекрати порочната практика на появяващи се нерегламентирани сметища? Кой ще поеме отговорност и Вие като министър на околната среда ще поискате ли такава от лицата, които трябва да бъдат в полза на общината си, но са неглижирали проблема с години? Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димчев, благодаря за въпроса и за снимките. Разгледах ги, ужасни са, ужасяващи са, не са уникални. Аз миналата седмица изминах един път до гр. Елена, видях десетки такива картини. Организирането и управлението на битови отпадъци на територията на община Кюстендил се осъществява от кмета на община Кюстендил в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците и Общинската наредба за управление на отпадъците. Кметът на общината отговаря за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Контролът по изпълнение на задълженията на кметовете на общини за управлението на отпадъците се осъществява от регионалните инспекции по околната среда и водите, така наречените РИОСВ. В тази връзка от страна на РИОСВ – София, се извършват ежегодни планови проверки относно наличието на незаконни сметища на територията на община Кюстендил, в това число за замърсяване с отпадъци на речните легла и прилежащите им територии. При всеки постъпил сигнал експертите извършват проверки на място. През последните пет години са извършени 49 планови и извънредни проверки в различни населени места на територията на община Кюстендил. При констатиране на нерегламентирано сметище или неизпълнение на дадено предписание за почистване на отпадъци РИОСВ е предприела предвидените в Закона за управление на отпадъците административнонаказателни мерки, като за периода от 2019 г. до настоящия момент на кмета на община Кюстендил са съставени общо 30 броя актове за установяване на административни нарушения. Директорът на РИОСВ – София, е издал 25 броя наказателни постановления на обща стойност 213 хил. лв., от които са влезли в сила 21 броя на стойност 96 хил. и 500 лв., а четири са в съдебна процедура. Предстои издаването на още две наказателни постановления. В тази справка са включени и посочените от Вас незаконни сметища, за които от РИОСВ – София, са предприети следните действия: относно замърсяване по поречието на река Банщица са извършени 10 проверки на място, съставени са 6 акта за установяване на административни нарушения и са издадени пет наказателни постановления, като предстои издаването на шесто. Относно незаконното сметище до пречиствателната станция за отпадъчни води – Кюстендил, са извършени 5 проверки, съставени са 4 акта и са издадени 4 наказателни постановления. Относно незаконното сметище до гробището в село Пиперков чифлик, община Кюстендил, са извършени 4 проверки, съставени са три акта и са издадени 3 наказателни постановления. Това е, което е направено. В допълнение ще кажа, че ние започваме и национална кампания за екологизация на градските реки. Надявам се, че това също ще има някакво положително въздействие, но действията на Министерството са контролни и санкционни. Основно отговорностите са на местната власт. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Едва ли откривам топлата вода с подобен въпрос. Проблемите – те не са нито в община Кюстендил или дори и в област Кюстендил, те са в цяла България, Вие сам казахте, че сте виждали подобни. Не искам да категоризирам, но наблюденията ми са такива, че министерства и институции реално си препредават, тупат топката и прехвърлят вината върху другите. Съвсем разумно е, разбира се, да си задам въпроса: съществува ли комуникация между министерствата? Да, аз разбирам, че в този случай Министерството на околната среда и водите може единствено да упражни натиск и да наложи административни глоби на изпълнителната власт по места, но видно е, че това не работи. Това не работи много дълго време, ситуацията просто се оставя на инерция. Този кабинет работи вече повече от осем месеца и Вие би трябвало да сте достатъчно ориентиран в обстановката. Ясно е, че проблемът е заради липсата на депо за отпадъци, а там вече се замесва и друго министерство. Въпросът ми е: Вие бихте ли комуникирали със съответното министерство, бихте ли оказали натиск върху тях? Защото е крайно време наистина Министерството на регионалното развитие и благоустройството да си влезе във функциите и да направи това, което всички не само в община Кюстендил искат, а именно регламентирано депо за отпадъци, където вече хората могат, всъщност изпълнителната власт, местната власт може спокойно да си влезе във функциите относно този проблем. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за допълнителния въпрос. Ние не прехвърляме вината, а установяваме и санкционираме. Прав сте, че е много важно да има комуникация между министерствата. Такава комуникация имаме, но тук въпросът се отнася главно до общината, също до националната политика и системите за управление на отпадъците. Аз многократно в медиите заявих, че за мен 2024 г. ще бъде година на отпадъците. Ние трябва радикално да променим системата за събиране на отпадъци, а това няма да е никак лесно, защото това, което сега се обсъжда и бързо трябва да се въведе, ще е много трудно да се контролира. Има рискове за създаването дори и на по-големи незаконни сметища, защото, когато се промени системата на данъчното облагане на отпадъците, ако тя не се контролира добре, тогава ще влезем в един доста сложен казус. В този смисъл ние комуникираме много добре и аз работя много добре с Регионалното министерство, с другите министерства. Финансовото министерство е много важно в случая от гледна точка на данъчните ставки, свързани особено с битовите отпадъци, а развиваме също депозитната система, за която аз съм поел ангажимент да я ускоря сериозно. Така че се надявам, ако не на ясни и очевидни резултати в следващите месец-два, най-малкото да мога да Ви дам ясна представа за това как ще се придвижват нещата напред, защото проблемът ще бъде много сериозен. Надявам се на подкрепата и на много острата контролна дейност на нашите браншове, на нашите РИОСВ, но също и на всички други институции. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, за втори път въпрос по този проект – защо понто-сарматските степи представляват такъв голям интерес? Има и други природни местообитания, които са голяма ценност. Ами защото спрямо тях за първи път прилагаме пилотен проект с една процедура, която никога не е правила България, и тя е изкупуването на частни земи с цел да възстановяваме там благоприятното природозащитно състояние на тези местообитания. Заради това вярвам, че природозащитната общност, а пък и по-широки слоеве на обществото следят тази процедура, защото тя би ни дала важни поуки за бъдещото й прилагане спрямо други местообитания и други ситуации. То затова е и пилотно. Въпросните понто-сарматски степи се намират в защитената зона „Комплекс Калиакра“, като там бяха предвидени 13 млн. лв. по програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. за покупката и отчуждаването на земи, включително на компенсации за правото на строеж, за обезпечаването на една конкретна мярка 96 от рамката за Натура 2000. Предишният ми въпрос към Вас беше долу-горе в средата на изпълнението на проекта като времетраене – как вървят нещата по проекта, и Вие тогава отговорихте, а това беше на 14 юли 2023 г., че Вие също следите внимателно проекта, планирате да посетите на мястото съответно и РИОС – Варна, които са пряко отговорни за неговото изпълнение на място, и ще информирате за напредъка в неговото изпълнение. Сега вече изтече срокът за изпълнението на този проект, а плащанията по него бяха на 31 декември миналата година. Доколкото разбирам, тъй като получаваме поне две обаждания от засегнати страни, от собственици, които са имали – и особено една дама се обади, която има доста имоти в тази зона, вложила е пари в изваждането на документи, в пътуването няколко пъти на място, за да може да придвижва нещата съгласно нашата процедура, и е останала с нулев резултат. Разбирам, че за тази процедура „катастрофирала“ би била доста силна дума, но не е успешна. Може ли да кажете как наистина е приключила процедурата по изкупуване? Какви са поуките, има ли въобще някакви добри неща, които са се случили там? Има ли перспективи да я продължим? Какво научихме от нея и какво направихме с 13 милиона за изкупуване на земи, за да възстановяваме понто-сарматските степи? Към този момент какво е положението? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Божинова, да, наистина това е уникален проект. Той е уникален не само за България, а всъщност той е уникален за Европа. Понто-сарматски степи има и в България, и в Румъния. Подходът, който е бил избран в един момент, е, че няма какъв опит да ползваме – не само български, но няма и европейски опит, който да ползваме. Проектът наистина се сблъска с доста сериозни проблеми. С Решение на Министерския съвет бяха приети… На 7 декември 2023 г. в РИОСВ – Варна, бенефициент по Проекта „Подобряване на природозащитното състояние на степното местообитание в защитена зона BG0000573, „Комплекс Калиакра“ чрез закупуване на земи“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, изпрати в Министерството на околната среда и водите досиета с документи за 23 имота, за които е необходимо одобрение за закупуването им, с Решение на Министерския съвет. В тази връзка Министерството на околната среда и водите предприе съответните действия за съгласуване по проектите на решения на Министерския съвет по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. На 20 декември 2023 г. Министерството на финансите връща несъгласуваните финансови обосновки към проектите на решения. В мотивите на Министерството на финансите се отчита сериозният риск до края на 2023 г. да не бъде извършено реалното закупуване на имотите. В писмото се отбелязва, че срокът за допустимост на разходите за програмен период 2014 – 2020 г. изтича на 31 декември 2023 г., тоест разходите, извършени от бенефициента след тази дата, ще бъдат недопустими по ОПОС 2014 – 2020 г. В тази връзка се предлага да се обмисли финансирането на закупуването на земи да бъде със средства по ОПОС 2021 – 2027 г., като това да бъде съгласувано и с управляващия орган на програмата. По отношение на имотите, предложени от РИОСВ за закупуване от държавата, прави впечатление, че същите са разпръснати в землището на село Божурец, община Каварна, и нямат общи граници помежду си. Имотите са със средна площ около 600 кв. м, а общата им площ е приблизително 13,5 дка. В границите на защитената зона „Комплекс Калиакра“ природно местообитание 62С0 понто-сарматски степи е с обща площ от 23 001,5 дка, като одобрените имоти заемат 0,056% от площта на местообитанието в защитената зона. На биогеографско ниво – в случая в Черноморския биогеографски район, природното местообитание е с площ 60 150 дка, като одобрените имоти заемат едва 0,022% от площта на местообитанието в биогеографския район. Също трябва да подчертая, че не всеки имот е изцяло понто-сарматска степ. Много от тези имоти са частично покрити с понто-сарматска степ, тоест фрагментацията на имотите невероятно усложнява целия този процес. Одобрените имоти са минимален брой и са разпръснати навсякъде. В Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000 за периода 2021 – 2027 г. е идентифицирана отново необходимостта от изпълнение на приоритетните мерки за местообитание 62С0, една от които е подобряването на природозащитното състояние на тревни типове природни местообитания чрез закупуване/отчуждаване на земи, включително компенсация за правото на строеж. Мярката, обозначена с № 36, е с ресурс от 10 млн. и 200 хил. евро и максимално установената необходимост за интервенции по нея е до 1000 хектара. Мярката е включена в Програмата „Околна среда“ 2021 – 2027 г. Предвид на изложеното, считаме, че за ефективното разходване на средствата през настоящия програмен период следва да се извършат допълнителни анализи, отчитайки опита от досегашната процедура. Съжалявам за дългия отговор, но казусът е изключително сложен. Аз настоявам паралелно с този процес да се развие отделен план за управление на понто-сарматските степи. Те са изключително важни и ако ние подхождаме по този фрагментиран начин и с постоянния риск да получаваме откази или неодобрение на финансовите обосновки от Финансовото министерство, просто никога няма реално да успеем да съхраним степите. Така че заедно с гарантирането на средствата за бъдещото изкупуване настоявам, а и вече работим за планирането на такъв общ план на управление на целия район, тъй като е от особена важност и ценност. Това са в общи линии уроците, които научихме от този проект. Благодаря Ви.

Да, за разлика от първия Ви отговор по първия въпрос, господин Министър, където имахте добра новина, тук новините са доста лоши. Разбирам, че 14 милиона са останали неоползотворени. Доста усилия са положени за администрацията и на собствениците на имоти нещата да се случат и накрая нищо не се е случило. На какво смятате, че се дължи това, ако е възможно, и дали направихте такива изводи? Зле проектирана интервенция, лош замисъл, недостатъчно време, лошо управление на етапите на проекта, некомпетентност на тези, които са го управлявали, или защото се процедират имотите, макар и малко, едва в средата на декември, когато краят на плащанията е 31 декември, а на мен ми се струва, че е доста голямо закъснението! Какво би могло да бъде избегнато? Вие специално казахте за понто-сарматските степи, че там считате, че трябва да има отделна стратегия за тази част от защитените ни територии в България, но въобще, ако го прилагаме към други обекти и територии този метод на изкупуване на частни имоти, как ще се случват нещата? Дали може да бъде жизнен такъв метод в бъдеще и какво бихме могли да подобрим?

Благодаря Ви, ще се опитам да бъда максимално кратък. Повечето от нещата, които изброихте като причини, са причини. Причината е комплексна. Това, до което достигнахме като заключение, е, че по принцип замисълът е бил много позитивен, с реална грижа за опазването на понто-сарматските степи, но от гледна точка на дефинирането на самия проект не е взета предвид изключителната комплексност на този процес. По отношение на това доколко този подход може да бъде приложен към други случаи, аз мисля, че това е един много тежък политически дебат, който трябва да се извърши в България по принцип, и това е дебатът за обезщетение на частна собственост, която се намира в защитената зона, и по една или друга причина не може да бъде използвана като нормален икономически актив. Това се отнася в много голяма степен за пясъчните дюни в България, където две трети от тях са частна собственост. Как точно ние ще ги защитим обаче? Можем ли ние да защитим в същото време правото на частна собственост върху тях? И какво точно означава – трябва ли тя да се компенсира? Трябва ли да се компенсира чрез замяна с друг имот, трябва ли да се компенсира финансово, или не трябва да се компенсира? Това е един много, много тежък дебат. Със сигурност това, което направихме, и опитът – и позитивният и негативният най-вече, до този етап с понто-сарматските степи ни дава много основа за размисъл и дебат в това отношение. Ние сме на разположение да участваме активно в този дебат и да предложим на народните представители всички наши проучвания, опити, провали и успехи, когато става въпрос за защита на природни местообитания, които не са държавна собственост. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, във връзка с получена информация от граждани по отношение на наличието на опасни отпадъци на територията на село Войнягово, община Карлово, а именно препарати за растителна защита, находящи се в двора на бившето ТКЗС – Войнягово. Става въпрос за бетонни кубове, съхраняващи препарати за растителна защита с отпаднала необходимост и изтекъл срок на годност. Темата за местните жители е доста чувствителна поради опасността, която представляват отпадъците, ако са налични такива, и начина, по който са разходвани публичните ресурси. В тази връзка, предвид гореизложеното, господин Министър, бих искал да разбера коя е фирмата изпълнител, която консервира опасните отпадъци? Има ли Община Карлово сключен договор с тази фирма? Какви са гаранционните срокове по него и изпълнените дейности по същите, както и извършвани ли са проверки от РИОСВ – Пловдив, по отношение целостта на бетонните кубове и такива, касаещи съхранението на опасните отпадъци? Ако са извършвани, разбира се, какви са установените факти и направените констатации? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Врачев! В Република България дейността по обезопасяване на препарати за растителна защита, включително пестициди, в стоманобетонни контейнери се е извършвала до 2009 г. Терените, на които са разполагани контейнерите за съхранение на негодните за употреба препарати за растителна защита, са определяни от съответните общини. Финансовите средства са отпускани като безвъзмездна помощ на общините от Предприятието за управление на дейностите по околна среда – ПУДООС. Общините са сключвали договори с частни фирми за изграждане на контейнерите и обезопасяването в тях на негодни за употреба препарати за растителна защита, като фирмата е поемала гаранция за безопасно съхранение на негодните за употреба препарати за растителна защита и гаранционно обслужване на контейнерите. Тези клаузи са записани в договорите между общините и фирмата изпълнител, като нито МОСВ, нито ПУДООС са страни по договорите. Също така съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Закона за управление на отпадъците притежателите на опасни отпадъци, в случая общините, са длъжни да определят отговорно лице за тези отпадъци и да организират безопасното им управление. Община Карлово има сключен Договор № 207 от 9 ноември 2006 г. с дружеството „Евасто“ ООД с предмет – извършване на дейности по третиране, обезвреждане и постоянно съхранение на опасни отпадъци, негодни за употреба препарати за растителна защита в стоманобетонни контейнери, като мястото на разполагане на контейнерите е село Войнягово. Съгласно клаузите на сключения договор изпълнителят се задължава да извършва мониторинг на площадката за съхранение на негодните пестициди на всеки шест месеца в продължение на шест години и гарантира при правилна експлоатация и липса на злонамерени действия от трети лица срок за съхранение на негодните за употреба пестициди в стоманобетонните контейнери до превръщането им в неопасни отпадъци. От РИОСВ – Пловдив, се извършва регулярен контрол върху състоянието на ББ кубовете, като ежегодно се извършват проверки, включително по заповед на областния управител за назначаване на междуведомствена комисия за обследване и контрол на обекти, складове и площадки за съхранение на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност. През 2023 г. са извършени две проверки на площадката за съхранение на негодни за употреба препарати за растителна защита с местоположение бивш стопански двор на село Войнягово, община Карлово. Установените факти и направените констатации са, както следва: На 31 януари 2023 г. е установено, че площадката е с покритие от бетон, оградена частично с метална мрежа. По външните видими стени на контейнерите са се образували корозирали участъци и мокри петна. На кмета на община Карлово е дадено предписание да предприеме мерки по възстановяване на външното покритие на кубовете и оградата на площадката. На 22 март 2023 г. Община Карлово е депозирала в РИОСВ –Пловдив, писмо, с което информира, че даденото предписание е изпълнено. Към писмото е приложен снимков материал. На 5 декември 2023 г. в присъствието на представител на Община Карлово е установено че стоманобетонните контейнери са в задоволително състояние, с ненарушена цялост на външното покритие, като от всички страни има наличие на знаци за опасност. Площадката е оградена с метална ограда. РИОСВ – Пловдив, ще продължи да осъществява контрол на състоянието на контейнерите, разположени на площадката в село Войнягово, и при констатиране на нарушения, несъответствия, ще прилага предвидените в законодателството мерки. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, благодаря. Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Предвид това, че въпросът, който бях отправил към Вас, е зададен в края на месец ноември, се вижда, че към датата на задаване на въпроса ми е имало, така да се каже, макар и минимални проблеми по самите кубове. Радвам се, че самият въпрос е отпушил и е дал желание за работа проблемите да бъдат отстранени, защото, както Вие казахте, към 5 декември 2023 г. е констатирано, че вече проблемите не са налице. Още един път Ви благодаря за оказаното съдействие.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми господин Министър, от 2008 г. до момента в страната започна усилена подмяна на прекъсвачи високо напрежение от 110, 220 и 400 киловолта, както и друго екологично чисто оборудване, с такова, използващо електрически изолатор елегаз SF6. Съгласно Протокола от Киото елегаз – серен хексафлуорид, е вреден за околната среда, а той се използва при производството на елегазови прекъсвачи. Когато след 2027 г. Европейският съюз прекрати използването на такова оборудване, на България ще се наложи да плаща допълнително за вредни емисии. В информация, свалена от сайта на Министерството на околната среда и водите, съгласно Протокола от Киото в допълнение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и за контрол над глобалното затопляне, както и множеството срещи и споразумения след Киото, в които участват всички държави – членки на Европейския съюз, се ангажират да намалят своите емисии от парникови газове. В Протокола от Киото е визирано намаляването на общо девет вида газови емисии от типовете въглероден диоксид, метан, диазотен оксид и три вида флуорирани промишлени газове: серен хексафлуорид, хидрофлуоровъглеводороди и перфлуоровъглероди, които провокират глобалното затопляне. Серният хексафлуорид е електрически изолатор и обикновено се използва под формата на втечнен сгъстен газ. Той не е много водоразтворим, но се разтваря в органични разтворители и има атмосферен живот от 3200 години и потенциал за глобално затопляне 23 900 пъти по-силен от въглеродния диоксид. Серният хексафлуорид се счита за един от най-опасните известни парникови газове. Той е забранен като проследяващ газ и е ограничен до приложения с високо напрежение. В момента американското Министерство на енергетиката е ремонтирало течове в няколко лаборатории, като по този начин емисиите са намалени с 35 000 паунда годишно. В момента страните – членки на Европейския съюз, имат забрана за употреба на горепосочените парникови газове, както и използването им при някои видове оборудване, механизми и продукти, освен ако те са използвани с изследователска, развойна или аналитична цел. По тази причина страните от Европейския съюз преустановиха производството на апаратура, работеща с елегаз, и това производство беше преместено в Китай, Индия, Русия и други страни. Фирми като „АББ", „Сименс", „Хитачи Енерджи" и при най-добрата организация на производство неминуемо има изтичане на елегаз. Същото важи и по време на експлоатацията на съоръженията. Например за зареждане на един елегазов прекъсвач 110 киловолта са необходими около 10 кг елегаз. Това означава, че в монтираните до момента в експлоатация – основно в ЕСО ЕАД, но и в други ведомствени подстанции прекъсвачи, са доставени и заредени повече от 10 тона елегаз в България. Само в ЕСО ЕАД остават близо 1000 броя прекъсвачи за подмяна, което означава още над 10 тона елегаз. Така на територията на Република България ще бъдат в експлоатация съоръжения с приблизително 20 – 25 тона. В инвестиционната програма на ЕСО ЕАД е предвидена ускорена за следващите години замяна на маломаслените прекъсвачи – изцяло българско производство, с елегазови прекъсвачи, вредни за околната среда. Поради тази причина компаниите от страните – членки на Европейския съюз, преустановиха производство на такава апаратура и преминаха на други видове електрически изолатори. Остарялата технология…

Добре. Запознато ли е Министерството на околната среда и водите с този нарастващ процес, вреден за околната среда, и възнамерявате ли в качеството си на министър на околната среда да предприемете действия? Считам, че това е в интерес на екологичната обстановка в Република България. В правомощията на Министерството на околната среда и водите на Република България е да наложи частична забрана за доставката на оборудване.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Веществото серен хексафлуорид не е предмет на разпоредбите за разрешаване или ограничаване, предвидени в Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали REACH. Веществото серен хексафлуорид е регистрирано съгласно разпоредбите на Регламент REACH в тонажна група над 1000 тона на година. Регистрираните производители и вносители на веществото в количества от и над един тон на година са 12 фирми от Германия, Ирландия, Италия и Белгия. Посочените в регистрационното досие употреби са за междинен продукт, като изолиращ газ, за проверки за теч на газове, при плазмено ецване, при производството на стъклени оптични фибри, за обработка на метали и повърхности. Веществото следва да бъде придружавано от информационен лист за безопасност на български език, отговарящ на изискванията – Приложение II на Регламент REACH при пускане на пазара и при съхранение да се прилагат разпоредбите на Наредбата за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси. По данни на Междуправителствения комитет по изменение на климата SF6 е един от най-опасните парникови газове, като потенциалът му за глобално затопляне е 23 900 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид. МОСВ координира националната инвентаризация на емисии на парникови газове, която се извършва ежегодно от Изпълнителната агенция по околна среда. В нея се изчисляват емисиите на всички парникови газове – общо 6, сред тях и SF6, от всички сектори на икономиката. След обстойна проверка от страна на Европейската комисия и на международни екипи от експерти на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата ежегодно МОСВ докладва националната инвентаризация както на Европейската комисия, така и на Конвенцията. Ежегодните доклади са публични и са на разположение на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда. Въпреки устойчивата тенденция на нарастване на емисиите на парникови газове от SF6 и от флуорсъдържащите газове като цяло участието на емисиите от SF6 в общите емисии на България е пренебрежимо малко. Съгласно последните официални данни за 2021 г. то е 0,51%. Това е преизчислено във въглероден диоксид. В края на миналата година бе приет нов регламент на Европейския съюз за флуорсъдържащите парникови газове, чието влизане в сила предстои тази година. С него се предвиждат редица мерки за ограничаване на необходимостта от производство и употреба на серен хексафлуорид – SF6, както и за увеличаване на капацитета за регенериране на SF6 от съществуващото оборудване. Предвидени са от 1 януари 2026 г. поетапни забрани за пускането в експлоатация на електрическа комутационна апаратура с използването или чието функциониране зависи от флуорсъдържащи парникови газове в изолационен материал или среда за прекъсване на електрическия ток. В хода на преговорите Браншовата камара на енергетиците, в чиято структура влиза Електроенергийният системен оператор – ЕСО, е давала становище и е изразила своята позиция. След публикуването в „Официален вестник" на Европейския съюз на новия регламент ще се предприемат действия за осигуряване на неговото прилагане, като за неговите изисквания ще бъдат информирани всички заинтересовани страни, включително Браншовата камара на енергетиците и Енергийния системен оператор. Така ще се постигне и намаление на емисиите на парникови газове от флуорсъдържащи газове с цел изпълнение на целите на страната към Регламента за разпределение на усилията – Регламент (ЕС) 2018/284. Съгласно него страната има национална цел за намаление на емисиите на парникови газове от секторите: сгради, транспорт, управление на отпадъците и селско стопанство, като основните сектори, които показват устойчива тенденция на нарастване, са транспортът и флуорираните парникови газове. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря и аз за изчерпателния отговор. Това, което имам още като информация, е, че има обществена поръчка за закупуване на 342 броя нови такива съоръжения, които ще се финансират от Националния план за възстановяване и устойчивост, което ще рече, че в страната ни ще бъдат внесени още четири тона от този газ. Аз бих Ви помолил във Вашия отговор, ако може и писмено на един по-следващ етап, евентуално в близките дни, да ми дадете разпечатка и някакви изчисления тези пренебрежими проценти от общото количество парникови газове на колко тона от него съответстват. Защото, ако новите 4 – 5 тона прекъсвачи с този газ бъдат внесени и финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост, за мен това вече става изключително тревожно, става тревожно и за организациите, които ни сезираха за този проблем. И все пак да напомня, че ние народните представители сме избрани с гласовете на народа и когато те поставят към нас конкретни въпроси, очакват конкретен отговор. Бихте ли ми отговорил в дупликата си, след като ни предоставите тези документи, ще разгледа ли по-детайлно проблема Министерството на околната среда, ще се самосезира ли да проведе необходимите разговори и да ни върне обратна информация какво ще се случи, дали ще бъдат изобщо внедрени тези вредни газове в страната ни?

Да, разбира се, ще Ви предоставим информация. Ако искате по-специфична и конкретна информация, бих Ви помолил за писмено запитване, за да може отговорът да бъде съвсем коректен и това, което Вие бихте искали да разберете. Моята бърза сметка – може да не е съвсем точна, е, че четири тона от въпросния газ SF6 би се равнявал на 120 хиляди тона въглероден диоксид, еквивалент, което не е незначимо, но не е сериозно. Едно уточнение: когато казваме, че такъв газ или парников газ ще изтече в България, проблемът обикновено е в това дали той влиза в регистрите на България като парников газ. Парниковите газове обикновено, особено въглеродният диоксид, не е опасен газ като вещество, той е просто добавка към глобалните ни ангажименти, които за мен – вероятно знаете, са изключително важни. Ще Ви предоставим информацията. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Моят въпрос беше зададен на 23 януари, когато все още не беше обявена Националната кампания на Министерството на околната среда и водите „Чиста околна среда“ за 2024 г. На последното заседание на Народното събрание за парламентарен контрол не успях да получа отговор поради изчерпване на времето за контрола. На интернет сайта на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда вече е поставена информацията за кандидатстване, но аз държа на Вашия отговор, тъй като към мен се обърнаха организации – евентуални бенефициенти, които бяха обезпокоени от липсата на навременна информация. Моят въпрос беше: вече 20 години се провежда Националната кампания на Министерството на околната среда и водите „Чиста околна среда“. Тя има широка обществена популярност. Макар с малки средства, осигурени от ПУДООС, всяка година тя допринася за облагородяване на средата, за подобряване на общуването в малките общности, за екологичното образование, възпитание на децата и учениците. Стотици бенефициенти, като общини, кметства, кметски наместничества, училища, детски градини, центрове за подкрепа на личностното развитие, обединени детски комплекси, взимат участие в ежегодните конкурси по нея. Обикновено обявите за тях се обнародват в началото на месец януари. Буди недоумение отсъствието на всякаква информация относно провеждането на кампанията през 2024 г. Господин Министър, на какво се дължи забавянето, както и липсата на официална информация по темата? Какви са причините за тях? Спирам дотук с въпроса, защото вече е ясно, че и тази календарна година Националната кампания ще се проведе. Благодаря Ви, очаквам Вашия отговор.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Хюсменова, да, имаше забавяне, въпросът е малко по-различен от това, което оригинално беше. Забавянето се дължи в известна степен на това, че искахме да уточним приоритетите на ПУДООС, за да може те да бъдат в по голяма степен насочени към въздействие на околната среда, подобряване на околната среда и обвързване с околната среда. В кампанията много често се подават искания, които са изключително ценни, много привлекателни, много ценни за общностите, но невинаги обвързани все пак с целите на Министерството на околната среда и водите като институция, която е ангажирана основно с околната среда. Оттам дойде и известно забавяне. Както Вие споменахте, ние на заседание на Управителния съвет приехме започването на новата кампания. Тя ще се проведе и аз се надявам да бъде и в социална полза на малките общности, които ще бъдат бенефициенти, но също така и в полза на по голямата ангажираност с политиките на Министерството и подобряване на околната среда в страната. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Министър. Мисля, че ще се съгласите с мен, че след като 20 години Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда администрират кампанията за „Чиста околна среда“ и вече има наложен стандарт, и след като кандидатите са свикнали и разчитат на прозрачността и точността на действията на двете институции, е обяснимо и тяхното притеснение, когато липсва информация, още повече че не можеше да бъде получена точна информация и от експертите от ПУДООС, в което аз лично се уверих. Надявам се, че намаляването на времето за подготовка на проектите все пак да е достатъчно за качествени проекти. Миналата година са кандидатствали повече от 1200 организации, дано и тази година да не са по-малко. Намирам, и моля да бъде обърнато внимание, някои разминавания в обявите. Например на страницата на Министерството стои текст, че тазгодишният конкурс е за най-оригинален и екологично познавателен проект, а в конкретната обява, и досегашната практика, е, че не се отличава един от най оригиналните проекти. Също така в общия тест на страницата на ПУДООС е записано, че може да се кандидатства чрез Държавната единна електронна система за обмен на документи – Eventis, Акстър и др., или по имейл, а вътре в обявата пише, че проектите се приемат единствено на имейла на ПУДООС. Така че, моля Ви, отговорните да прецизират тези неясноти. Благодаря.

Благодаря Ви. Госпожо Хюсменова, благодаря Ви за конструктивната критика. Тези неточности ще бъдат коригирани по най-бързия възможен начин. По отношение на прозрачността мога да Ви гарантирам, че това също беше една от основните ни цели – подобряване на самата процедура, за да може да се гарантира по-висока прозрачност и по-голяма предварителна яснота по отношение на проектите. Ние също ще положим усилия и ще включим допълнителен ресурс, за да може кандидатстванията да бъдат извършвани своевременно и да не се забавят в резултат на общото забавяне на процеса. Благодаря Ви отново.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, дейността на РИОСВ – Монтана, предизвика интерес у мен към края на миналата година, когато по информация на симпатизанти на ВЪЗРАЖДАНЕ в Монтана, след подадени сигнали и назначени от Вас проверки, се установи, че от две години не са били извършени проверки на Регионалното депо за битови отпадъци. Едва след като Вие разпоредихте проверки, бяха направени три поредни такива, бяха написани и съответните актове за установяване на административни нарушения. На следващо място, чрез получените от Вас отговори от РИОСВ – Монтана, на мои писмени въпроси – намерих същите за уклончиви и неизчерпателни по отношение на така поставените въпроси. Така например и до днес не е ясно дали през 2019 г. наистина са били закупени и посадени изискуемите за издаденото разрешение за експлоатация храсти от ниска дървесна растителност. На следващо място, вътрешноорганизационната дейност на РИОСВ – Монтана събуди притеснения в мен и за разлика от АДФИ, които отказаха да назначат проверка с оправданието, че им трябват конкретни данни, Вашето ведомство нямаше такива тежки ограничения, извърши проверка и съответно бяха установени редица обстоятелства, които аз поне намирам за притеснителни. Например, че не е спазена процедурата за одобряване на разходи съгласно разписаните от самата РИОСВ – Монтана, вътрешни правила и процедури; установено е изплащане на 50% аванс, на 100% от стойността на сключваните договори за строителство и за други дейности без предвидена гаранция, обезпечаваща вземането на РИОСВ; установени нарушения на чл. 21, ал. 15 от Закона за обществените поръчки; непредприети действия за претендиране на неустойки по забавено изпълнение на изпълнени договори; прекратен без причина договор за охрана и сключен, забележете, нов такъв с друга фирма, но на цена, по-висока с над 150%, без да има ясно основание защо; липса на определен служител, който да приема извършената работа по сключваните договори, и така нататък. Затова, господин Министър, Ви задавам следния въпрос: считате ли за нормална досегашната работа на РИОСВ – Монтана, и предвиждате ли промени в нея с цел оптимизиране на нейната дейност по отношение изпълнението на вменените ѝ със закон задължения? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, във връзка с постъпили от Вас въпроси, свързани с целесъобразността и законосъобразността на разходването на бюджетни средства и сключени договори, от МОСВ беше извършен одит. Видно от резултатите, описани в одитния доклад, са установени пропуски и нарушения при финансовото управление и контрол. Тук искам да Ви благодаря за сигнала. С цел предприемане на мерки за недопускането им изготвеният одитен доклад е изпратен на РИОСВ – Монтана, с конкретни препоръки за изпълнение. От МОСВ ще се проследи изпълнението на дадените препоръки. По отношение на контролната дейност. След анализ на осъществения контрол върху дейността на Регионалното депо в Монтана е установено, че има пропуски и неефективност в контрола по компоненти и фактори на околната среда. Предстои изготвяне на анализ на цялостната контролна дейност по отношение на ефективност и постигнати резултати. Във връзка с гореизложеното споделям вижданията Ви за наличие на проблеми и необходимост от оптимизиране на дейността на Инспекцията по отношение изпълнение на контролните ѝ функции. Предвид, че дейността на конкретните органи на МОСВ е приоритетно насочена към трайно решаване на съществуващи екологични проблеми и привеждането на обектите в съответствие с екологичното законодателство, Ви уверявам, че от страна на МОСВ в рамките на правомощията по осъществяване на методическото ръководство и контрол на дейността на РИОСВ ще се предприемат съответните действия в посока на подобряване дейността на РИОСВ – Монтана. И основното нещо – вчера беше проведен конкурс за директор, в момента се обработва протоколът. Така че резултата вероятно днес или в понеделник ще го подпиша и ще стане ясен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, надявам се да се съгласите с мен, че дейността ни по сезиране на съответните органи на изпълнителната власт, включително и Вашето ведомство, е тогава, когато считаме, че са налице основателни съмнения за нарушения или за неефективност на съответните подопечни на министерствата агенции, дирекции и така нататък. Разбира се, няма как да не съм доволен от извършените проверки и установените констатации, които подкрепят изнесените от нас твърдения за пропуски и нарушения при финансовото управление и контрол, неефективност и наличие на проблеми. Ваша е ролята като ресорен министър и наша е ролята като народни представители да следим за това дали съответните задължения, вменени по закон на съответното ръководство и служители не само на дирекцията, и на различните агенции, които са подопечни на министерствата, се изпълняват, на първо място, законосъобразно и на второ място, целесъобразно. Вие споменахте, че има конкурс, от който ще има резултати, все пак Вие решавате, Вие сте изпълнителната власт. Надяваме се, че със съответните действия, които предприема Министерството, ще бъде подобрена ефективността на самата Регионална инспекция по отношение на организационната и на контролната ѝ дейност, тъй като природата ни е само една – тя е наша и Ваша. И се надявам тези действия, които се очаква да предприемете, сам ги споменахте преди малко, наистина да доведат до видима за местните жители промяна. Защото не е приятно, когато някои представители на местната власт в България, да кажем – кметове, се хвалят наляво и надясно, че те определяли кой да бъде ръководител на определена местна институция, а не ресорната държавна такава. Надявам се, че ме разбрахте – че всъщност държавната власт се упражнява в тази зала от Вас като ресорен министър и от нас като народно представителство, ние определяме каква да бъде държавната политика и кой да я изпълнява. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Министър, през месец май 2023 г. от инспектори на РДГ – Пловдив, е разкрита схема за кражба на дървесина в село Първенец. Нарушението е констатирано, след като служителите на дирекцията реагирали на сигнал от Държавно ловно стопанство „Тракия“ за липса на дървесина от временни складове на обекти за дърводобив в държавна горска територия и съмнения за злоупотреби. След извършване на проверка в един от складовете за дървесина в село Първенец са установени нерегламентирани дейности и незаконна дървесина от смърч и бял бор. Това е станало след преглед на видеозаписите на камерите, на които се вижда претоварване на дървесина от три камиона в късните часове на денонощието. Служители на РДГ – София, извършват проверка в обекта, където дървесината е прехвърлена – Костинброд, и същата е задържана, а на собственика на склада са съставени два акта. Информацията, с която аз разполагам, е по официални данни от институции. Въпросът ми към Вас е: какви последващи действия са предприети от страна на Изпълнителната агенция по горите; направена ли е проверка съответно и какви са резултатите от нея; продължава ли фирмата нарушител дейността по дърводобив съгласно сключени договори, защото тази фирма по моя информация е имала такива договори; и най-вече възстановена ли е гаранцията на същата, защото Вие знаете, че за да изпълнява такава дейност, при сключени договори фирмата дава гаранция и при установени нарушения гаранцията се задържа. Дали тази гаранция е била възстановена на фирмата? Така че е изключително важно да разберем дали тази схема – Вие ще кажете дали дълго, или еднократно, единствено за кражба – продължава към днешния ден, или е прекъсната. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, установено е нарушение в края на месец април 2023 г. – изразява се в незаконно транспортиране на дървесина от дърводобив от обект през тъмната част на денонощието на територията на Държавно ловно стопанство „Тракия“. Със заповед на директора на Ловното стопанство е спрян добивът и транспортирането на дървесина до произнасяне на разследващите органи МВР и Районна прокуратура – Пловдив. Назначена е комисия от директора на Ловното стопанство за проверка на състоянието на сечищата, която не е установила незаконна сеч. Фирмата, извършваща добива на дървесина, е с регистрация в град Костинброд, а фирмата, която купува дървесина, е с регистрация в село Първенец, община „Родопи". И двете фирми имат складове за преработка и търговия с дървесина по чл. 206 от Закона за горите. На собствениците на превозни средства, с които е извършен нерегламентираният транспорт на дървесина, са съставени три акта за установяване на административно нарушение от Регионалната дирекция по горите – град Пловдив. По тях е издадено едно наказателно постановление и са сключени две споразумения между наказващия орган РДГ – Пловдив, и нарушителя. Дървесина с незаконен произход, транспортирана през тъмната част на денонощието, е установена и в двата обекта за преработка и търговия с дървесина по чл. 206 от Закона за горите. След проверка от регионалните дирекции по горите – град Пловдив и град София, в двата склада са образувани административнонаказателни производства, като са съставени три акта за установяване на административни нарушения и са издадени две наказателни постановления. Наложени са имуществени санкции, а дървесината – предмет на нарушението, е отнета в полза на държавата съгласно Закона за горите. Със заповед на директора на РДГ – Пловдив, от началото на месец май е определена принудителна административна мярка – спиране дейността на обекта по чл. 206 в село Първенец за срок от два месеца. По случая е образувано досъдебно производство и е сезирана Районната прокуратура – град Пловдив, като все още няма издадено постановление. Двете юридически лица имат множество сключени договори с Държавно ловно стопанство „Тракия“ както за добив, така и за закупуване на дървесина. Първата фирма, регистрирана в село Първенец, има общо четири сключени договора със стопанството, два от които са прекратени поради неизпълнение на договорните отношения, със задържани гаранции в полза на търговско предприятие ДЛС „Тракия“ в размер съответно на 15 хил. 752 лв. и на 1215 лв. За втората фирма, регистрирана в град Костинброд, от общо девет сключени договора два са прекратени, като гаранциите за изпълнение в размер на 61 хил. 28 лв. и 12 хил. 189 лв. са задържани в полза на търговско предприятие ДЛС „Тракия“. Договорът за добив на дървесина от обекта с установено нерегламентирано транспортиране на дървесина е действащ, тъй като не са констатирани преки нарушения при работа в обекта, а изпълнителят е с наложени административни санкции в обекта за преработка и търговия с дървесина. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, до един момент всичко вървеше добре от това, което казахте. До момента, в който стана ясно – това щеше да бъде допълнителен въпрос – дали останалите договори са действащи. При установено нарушение, установена незаконна дървесина, установено незаконно превозване на дървесина – изброихте по три акта на фирма, конфискувана дървесина, и тази фирма продължава да изпълнява договори! Мисля, че в Закона за горите и във всички поднормативни актове, които са по-надолу, ясно е казано при такъв нарушител какво се случва. Вярвам, че Вие като принципал сте наясно за какво става въпрос и ще вземете необходимите мерки тази фирма да няма достъп повече до гората, защото те очевидно са рецидивист по отношение на нарушенията. Аз съм крайно изненадан да разбера от Вашия отговор – Вашите служители са го написали, защото знам как е дошла тази информация при Вас, при досъдебно производство, защото, когато има досъдебно производство, това означава, че прокуратурата е установила достатъчно данни и факти за извършено престъпление – съдът ще прецени вече дали е такова, и са установени със съответните актове за административнонаказателна отговорност, и така нататък, и фирмата продължава да работи! Честно Ви казвам, това ми звучи като чадър от някого над тази фирма. Моят апел към Вас е да вземете необходимите мерки това да приключи, защото от онова, което изредихте, тази фирма в гората не трябва да стъпи повече и трябва да бъде под постоянно наблюдение. Отговорът, който Ви е дал директорът на Държавно ловно стопанство „Тракия“ – ами там му спряхме, защото той е в нарушение – крал дървесина, ама по другия договор, защото няма нарушение, ще продължава да работи. Той вече е нарушител, и то грандиозен нарушител! Щях да Ви задам въпроса: дали изобщо обектите – дали са законно регистрирани сградите и съоръженията? То е безпредметно да Ви питам. От онова, което казахте – минава всякакви граници това нещо. И същият този в момента да е в гората и да добива дървесина! Вземете мерки, аз ще продължа да следя този случай и ще продължа да Ви задавам въпроси по тази тема. Ще следим казуса, защото съм сигурен, че по начина, по който е образувано и досъдебното производство, то ще стигне до съд, ще има осъдени лица, но този човек, фирмата ли, което е там, да не казвам името ѝ, няма работа в гората. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Глутниците от безстопанствени кучета са огромен проблем за пасищното животновъдство, но проблемът се разглежда само с емоционална нагласа спрямо състрадание и страдание относно изоставени домашни любимци. Не се вземат под внимание всички други вредни и опасни за хората, животните и стопанствата последици. В тази връзка искам да разбера Вашето виждане и как смятате, какъв контрол се провежда и какви мерки ще се вземат, и какво може да се приложи допълнително, за да се прекратят популациите с бездомни кучета в районите около селата? Ще се доразвия с още няколко изречения. Мисля, че схванахте логиката и посоката на запитването ми, защото е факт, че ако вземем пример от Европа, там безстопанствени поне по селата няма. От друга страна, това, което в момента се говори – да се хващат, да се кастрират и обратно да се връщат по улиците, не е решение спрямо пасищното животновъдство, тоест искам да чуя Вашето мнение по въпроса.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чорбов, с Решение № 136 на Министерския съвет от 2019 г. е приета Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България. В „Държавен вестник“, брой 11 от 2021 г., е обнародвана Наредба № 4 от 1 февруари 2021 г. за прилагане на Национална програма за процедурите по нейното изпълнение – механизмът на финансиране и отчетност. Националната програма се основава на следните принципи, разписани в чл. 40а, ал. 1 от Закона за защита на животните. Първо, постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните. Второ, управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. Според чл. 40, алинеи 3 и 4 от Закона за защита на животните общинските съвети приемат програма за изпълнение на Националната програма и план за действие на съответната община, като кметовете на общини организират тяхното изпълнение. В съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2021 г. всеки общински кмет е длъжен да подготви и организира изпълнението на дейностите по обработка на безстопанствените кучета, включващи залавяне, идентификация, кастрация, ваксинация, обезпаразитяване и връщане по места на обработените безстопанствени кучета. В Закона за ветеринарно-медицинската дейност са разписани задълженията на собствениците на домашни кучета. Кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване на тези изисквания. Към днешна дата на национално ниво проблемът с увеличаващата се популация на безстопанствени кучета е свързан предимно с недостатъчната информираност на стопаните за техните задължения – регистрация, стопанисване, хуманно отношение и липса на контрол върху размножаването на домашните любимци. Извършването на нерегламентирано развъждане на домашни кучета и котки и изоставянето на поколенията им има основополагаща роля за увеличаване на популацията на безстопанствените животни на територията на страната. Влияние върху недопускане увеличаването и контрола на популацията на безстопанствени кучета на територията на съответното населено място оказват: първо, прилагането на общинските програми и планове за изпълнение на Националната програма, второ, контрол върху спазването на законоустановените изисквания от собствениците на домашни кучета. Въпреки финансовите затруднения на повечето общини в България се забелязва увеличаване в броя на приютите на безстопанствени животни в сравнение с предходните години. Към момента броят на регистрираните приюти за безстопанствени животни – общински и частни, намиращи се на територията на страната, е 74. Кметовете на общини внасят отчет за изпълнението на Националната програма до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, а министърът на земеделието и храните ежегодно до 30 април внася за приемане от Министерския съвет отчет за нейното изпълнение. Отчетите за съответните години са публични и достъпни на сайта на Министерството на земеделието и храните. Благодаря за вниманието.

Господин Министър, неслучайно започнах обръщението към Вас с уважаеми господин Вътев, защото като бизнесмен аз зная, че Вие полагате много усилия да получите реални резултати, а не документални, пожелателни на хартия. За съжаление, отговорът, който дадохте, беше точно такъв. Приемам част от аргументите наистина, че има много стопани, които нямат отношение, нямат дисциплина и са безхаберни към животните си, но в крайна сметка, първо, това не означава, че трябва да спрем да мислим как да се справим с този проблем. Второто, което е по-съществено, че така предвидените мерки, дори да бъдат спазени, оставят кучетата по улиците и те пречат на животновъдите. Моля Ви, а и ще настоявам, да се проведе малко по-задълбочен анализ за мислене наистина реално как да отстраним бездомните животни – кучетата, по пасищата на България.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, през месец юни 2023 г. имаше унищожителни наводнения след порои в област Монтана, в общините Берковица, Монтана и Георги Дамяново. Населението беше засегнато сериозно няколко пъти. Освен унищожителните последици за инфраструктурата в тези общини тези няколко природни наводнения вследствие обилни валежи за кратко доведоха до значителни щети на горските територии, с което е свързан и въпросът ми. На много медийни материали се виждаха довлечени с придошлите води нарязани дървета и дървени трупи, изкоренени цели дървета, донесена земна маса от горските територии в горната част на речните корита в Стара планина и тъй нататък. И в момента са налице затлачвания с разнообразна дървесна маса в речните корита. Например зоната на Хайдушките водопади над Берковица, при Женска река, при Къса река в този конкретен район. Налице са и пирамиди от отрязани дървета до самите речни корита. За противодействие на природните опустошителни сили изпълнителната власт извършва засаждания на горски насаждения, които да защитават териториите от ерозии и порой, както и съответни съоръжения, които да препятстват тези процеси, включително извършване на почистване на коритата на реките и залесяването на техните брегове с дървета, които да препятстват ерозия съгласно Наредба № 4 от 2013 г. за защита на горските територии срещу ерозия и порой. За съжаление, считам, че справянето с последиците от наводненията, макар и да е изключително важно, към момента не се води в достатъчно ефективна посока. Считам, че опустошителните последици се подпомагат и от големия дърводобив, който се извършва в този район, и няма данни да се упражняват там дейности по чл. 97 от Закона за горите, който сочи, че сечищата и пожарищата, които не могат да бъдат възобновени по естествен път до три години от изсичането или изгарянето им при пожар, се залесяват от собственика им до две години след изтичането на тригодишния период. Затова Ви задавам следния въпрос: има ли залесени след месец юни 2023 г. гори за защита от ерозии и порой и какъв е броят и видът на новоизградените за периода противоерозионни съоръжения и в контекста на поройните дъждове в района под прохода Петрохан, над Берковица, както и в общините Монтана и Георги Дамяново? В упоменатите райони установени ли са сечища или пожарища, които не могат да бъдат възобновени по естествен път до три години от изсичането или изгарянето им при пожар и същите дали са били залесени от техния собственик – държавата, до две години след изтичането на тригодишния период. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, залесяването се извършва въз основа на комплексна преценка на необходимостта и целта за провеждането им и се планират с горскостопанските планове и програми. В случаите на залесявания при бедствия, пожари и други природни бедствия, както и на невъзобновените по естествен път сечища и пожарища в срок по чл. 97, ал. 1 от Закона за горите, когато залесяванията не са предвидени в горскостопанските планове и програми, планирането се извършва с технологичен план за залесяване, който се съгласува в съответствие с горското и екологичното законодателство. Залесяването се извършва през пролетта или есента при задължителен вегетационен покой на фиданките. След месец юни 2023 г. няма създадени гори за защита от ерозии, порой на територията на община Берковица и Георги Дамяново. В района на дейности на териториални поделения Държавно горско стопанство – Берковица, и Държавно горско стопанство – Говежда, не са нареждани противоерозионни съоръжения. В тези горски територии с висока лесистост до момента не се наблюдава разпространение на почвена ерозия и не са констатирани активни ерозионни процеси, поради което не е планирано изграждане на противоерозионни съоръжения или действащите горскостопански планове. Държавните горски територии са обхватни на двете стопанства и имат преобладаващо защитни функции, поради което предвидените в тях сечи са с по-ниска интензивност, като не се извеждат сечи в петнадесетметровата ивица около постоянните водни течения. Тези гори са под няколко различни режима за опазване и защита – от една страна, представляват защитени зони, част от европейската екологична мрежа Натура 2000, което допълнително ограничава ползването на дървесина от тях, от друга страна, отговарят на изискванията на националния FSC – стандарт за отговорно управление на горите, което се установява с ежегодни одити на независими сертицифиращи органи от 2018 г. насам. В изпълнение на изискването на стандарта територии от над 1800 хектара са определени за представителни образци от естествени екосистеми, където не се предвиждат никакви стопански мероприятия. Част от тях са естествените гори във фаза на старост, обособени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. В района на констатираното наводнение няма невъзобновени сечища и пожарища. По повод възникналото природно бедствие на територията на община Берковица на 23 юни 2023 г. е извършена проверка от служители на Изпълнителната агенция по горите и Държавното горско стопанство – Берковица. Установено е, че за водосборите на деретата, нанесли поражение на инфраструктурата, няма издадени позволителни за сеч и няма констатирани нерегламентирани сечи. В долната част на водосбора са установени нерегламентирани сметища, които са възпрепятствали естественото оттичане на водния поток. Благодаря за вниманието.

Господин Министър, Вие няма как да знаете, защото напоследък министрите често се сменят, но идентичен въпрос зададох на Вашия предшественик, една година по-рано, когато, може би ще Ви изненадам, но имаше същото унищожително наводнение, почти в същия район, а именно през 2022 г. месец юни на територията на съседната община Вършец. Пораженията бяха същите. Въпросът ми беше същият. Отговорът на министъра беше същият. Държа все пак да Ви подчертая, че на територията на цялата държава се залесяват около 1500 хектара само нови гори и изключително важно е в района на тези наводнения, които бяха на два пъти в Берковица, на два пъти в община Монтана и Георги Дамяново, да бъдат предприети мерки, за да се извърши такова противоерозионно залесяване, забележете, и със съответните противоерозионни съоръжения. Тъй като Вие казвате, че имало извършени проверки, които не установили такива данни. Аз ще внеса писмен сигнал, където ще Ви представя и снимков материал на зони с ерозионни процеси от този район, от който съм народен представител, и зони, в които е необходимо да бъдат изградени подобни съоръжения, защото се запитвам: каква е тогава социалната функция на държавните горски стопанства, които разполагат с изключително голям финансов ресурс и изключително голяма част от него отива за административни разходи и почти нищо не отива за залесяване? На територията на тези райони има най-малко три такива стопанства, които биха могли да извършат тази дейност. Не разбирам защо не се извършва такова противоерозионно залесяване не за друго, господин Министър, а защото не ми се иска след точно половин година при поредните летни дъждове, не дай си боже, дали с Вас, дали с някой следващ Ваш наследник на този пост, да задавам същия въпрос. Не го правим просто от куртоазия, а именно защото е необходимо да се извършват такива превантивни мерки срещу унищожителни порои. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, задавам този въпрос с ясното съзнание, че ще говорим за проблеми, които са наследени от Вас и са започнали много, много преди Вашето управление на този пост. В петък, 8 декември 2023 г., по БНТ бе излъчено предаването за разследваща журналистика „Следите остават“. В него бе показан репортаж, свързан с текущото състояние на язовир „Огоста“, собственост на Министерството на земеделието и храните и намиращ се в моя избирателен район – Монтана, както и за необходимостта от ремонт на това съоръжение с общ максимален обем от 504 млн. куб. м, от който са пълни между 320 – 350 млн. куб. м вода. Наред с посочените дългогодишни и нерешени въобще проблеми в неговото експлоатационно състояние като: избил сондаж в тунела на инжекционната завеса в основата на язовирната стена; незавършена инжекционна завеса в двете посоки при строежа на язовира; огромни дупки по мокрия откос на язовирната стена; свлачища по двата бряга, от които се просмуква вода под основата на стената, бе посочен от областния управител на Монтана Ивайло Антонов още един притеснителен проблем. Именно той посочи, че от пускането в експлоатация на язовира през 1986 г., та до настоящия момент не е подменяно хидравличното масло в основния хидравличен изпускател на язовир „Огоста“, който трябва да е изправен и служи, за да бъде изпусната водна маса от язовира, в случай че има инцидентно напълване на язовира над обявеното за допустимо количество със заповед на министъра на околната среда и водите. Дебитът му е 154 куб. м в секунда, а отварянето и затварянето му се извършва при налягане от 300 атмосфери. Обслужването му в момента е в отговорност на държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД, което е собственост на ръководеното от Вас ведомство. В допълнение, в същия репортаж бе изнесено твърдение, че откакто е построен язовирът, хидравличното масло на основния изпускател на язовира не е сменяно никога от „Напоителни системи“, което според областния управител е негодно в момента – цитирам негови думи. По изнесени твърдения в репортажа преди време са докарани 12 варела масло с неясно какви характеристики и неясно дали в достатъчно количество, което стои и до ден днешен неясно защо в складовете на „Напоителни системи“. Именно затова Ви задавам следния въпрос: в изправно техническо състояние ли е основният изпускател в основата на стената на язовир „Огоста“ край Монтана, сменено ли е хидравличното масло в него, ако не е, от кога точно не е сменяно маслото от страна на „Напоителни системи“ ЕАД и каква е причината то да не е подменяно толкова време до настоящия момент и главният изпускател да не се използва нарочно, тъй като не е ясно, ако бъде повдигнат, дали ще може да се спусне обратно? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, основният изпускател на язовир „Огоста“ е стоманобетонен с диаметър 3,40 м и дължина 240 м, провеждащ водно количество 153 м в секунда или 154, както казахте Вие, вероятно някъде има грешка. Предназначението му е да изпразва напълно или частично техническото съоръжение, при необходимост да отвежда част от високата вълна, да осъществява частично преминаване на отложените наноси и съвместно с водовземните съоръжения да подава вода към водоползвателите. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние със заповед на собственика се определят графиците за извършване на технически прегледи на състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях. На основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата техническите прегледи се състоят два пъти годишно – от 1 март до 30 април и от 1 септември до 30 октомври всяка година. В тази връзка с моя заповед от 14 август 2023 г. са определени графиците и членовете на комисиите за извършване на есенни технически прегледи на състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях. На 18 септември 2023 г. е извършен технически преглед на съоръжението, като в констативния протокол на Комисията е отбелязано, че основният изпускател е в изправност и изпълнява предназначението си. На 18 октомври 2023 г. представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършва проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Огоста“, като в констативния протокол от проверката е дадено предписание да се подмени хидравличното масло в затворения механизъм на изхода на основния изпускател. „Напоителни системи“ ЕАД като оператор на язовира е възложило с договор от 11 декември 2023 г. сервизна профилактика на хидравличната система на основния изпускател на язовир „Огоста“, включваща източване на експлоатираното масло, отваряне и почистване на резервоара, наливане на свеж работен флуид и раздвижване на работен орган и изпълнение на работните цикли на работния флуид. Маслото е доставено през месец ноември 2023 г. с анализен сертификат. Основният изпускател на язовир Огоста е в работно техническо състояние и към момента изпълнява основните си функции, което се доказва и с многократните манипулации, извършени при падналите обилни валежи във водосборната област на язовира през месец юни, когато с оглед сигурността на съоръжението се наложи контролирано изпускане на водни маси до 75 м в секунда. Там е доставено масло, както знаете, и се очаква по-добро време, за да бъде сменено. Предвидено е в програмата за този язовир. Благодаря Ви.

Господин Министър, не чух една много важна част от един отговор, който трябваше да кажете: кой е допуснал 40 години да не бъде сменяно хидравличното масло на изпускател на язовир, който поддържа между 320 и 350 млн. куб. м вода? Кой е допуснал това нещо да се случи и защо това се случва едва в края на 2023 г. след поредица от актове и проверки и констативни протоколи? Аз също изисках информация от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. От 2017-а до 2023 г. октомври месец те са направили 25 броя констативни протоколи с предписания за извършването на строително-монтажни дейности с нередности, издали са и актове на министъра на земеделието – не сте били Вие. Дори е имало един период в края на 2021 г. – не са могли да открият министъра. Ще Ви дам даже писмото, за да видите за каква пародия на административнонаказателната дейност говорим в българската държава, но така или иначе, както и Вие споменахте във Вашия отговор, не се знае кога ще бъде извършена тази смяна на това остаряло и негодно хидравлично масло, което, пак повтарям, е на 40 години. На следващо място, трябва да знаете и по-скоро този, който Ви съставя въпросите, че аз съм народен представител от този регион и когато имаше наводнения лятото и се изпускаше контролирано инцидентно вода от язовира, тъй като явно ги е било страх да вдигнат основния изпускател, това ставаше през местната ВиК станция. От там се изпускаше водата, а не през основния изпускател, както са Ви написали. Поне от десетилетия той не е работил, затова бяха и притесненията на областния управител в споменатия репортаж. Много Ви моля да следите дали наистина някога ще бъде сменено това масло, защото има някаква причина то да не бъде сменено. И тя, знаете ли – аз се притеснявам, че е възможно да е тотална нефункционалност на този основен изпускател. Моля Ви, като министър, докато сте на този пост, следете за това нещо, тъй като след около два месеца ще задам отново същия въпрос и се надявам да имаме конкретен отговор, и с това приключвам. Наистина това са проблеми, които Вие сте наследили, но молбата ми е да им обърнете сериозно внимание, защото засягат една голяма част от населението на тази област, което отново очаква, за съжаление, проливни летни дъждове – говорихме го и в предния въпрос, който зададох. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно възникнало огнище на инфлуенца А, така наречения птичи грип по птиците, по-специално патици мюлари, в животновъден обект в община Брезово, област Пловдив. Уважаеми господин Министър, както е известно, когато има такива сигнали, когато има такива лабораторни изследвания, когато има такива заключения, е много важно какви мерки се вземат, за да може да бъде потушено това огнище. По-конкретно: кога и какви мерки са предприети от регионалното звено на Агенцията за безопасност на храните за предотвратяване на епидемията и ликвидиране на последствията от нея. Известно е, че ненавременните действия в много случаи и всяко заболяване и ликвидиране на огнището и забавяне при неговото ликвидиране по-точно, води до риск от заразяване и на други птицевъдни обекти. Това е въпросът ми – специално за огнището на територията на община Брезово. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, на 8 януари 2024 г. в два животновъдни обекта, собственост на еднолично дружество с ограничена отговорност за отглеждане на патици мюлари на територията на град Брезово, област Пловдив, е извършена проверка от официални ветеринарни лекари. От двата обекта са взети проби за изследване на наличността на болестта инфлуенца А по птиците. Единият обект е бил населен с 3900 патици мюлари, а другият – с 4850, като и в двата обекта няма данни за повишена смъртност при отглежданите птици. Взетите проби за рутинен лабораторен анализ съгласно Заповед № РД 11-26 от 5 януари 2024 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните са изпратени за изследване до Националната референтна лаборатория по инфлуенца и нюкасълска болест по птиците в град София. На 11 януари 2024 г. след извършено лабораторно изследване на взетите проби от двата обекта е установено наличието на причинителя на инфлуенца по птиците, за което е издаден Лабораторен протокол № 36-ИП от 11 януари 2024 г. На същата дата е издадена Заповед № РД 11-83 на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за обявяването на огнищата и установяване на мерки за тяхното ограничаване и ликвидиране в двата животновъдни обекта. В същия ден от ОДБХ – Пловдив, са предприети ограничителни мерки в обектите, като първоначално са наложени актове за възбрана на обектите, в които е констатирано заболяването. В изпълнение на заповедта от 11 януари 2024 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните стартират мерките за ограничаване и ликвидиране на огнища с констатираното заболяване, като са предприети следните мерки. Първо, издадена е заповед на директора на ОДБХ – Пловдив, с която е назначена Комисия за организиране на мерки и осъществяване на контрол по принудителното хуманно унищожаване и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в обектите при спазване на изискванията, описани в Регламент 1099/2009 г. Второ, изработен е План за депопулация на фермите, който е заверен от директора на ОДБХ – Пловдив. Трето, свикана е Областната епизоотична комисия, на която са набелязани мерки за ограничаване и недопускане разпространението на болестта извън обектите, в които е констатирана. Четвърто, уведомена е Областната дирекция на МВР – Пловдив, за оказване на съдействие при необходимост. Пето, осигурени са всички необходими средства за осъществяване на принудителното хуманно унищожаване на всички птици в засегнатите обекти. Шесто, на 15 януари 2024 г. е започнало и принудителното умъртвяване на птиците в единия засегнат обект, като едновременно с това е извършено и унищожаване на труповете им в мобилен инсинератор, който е позициониран в двора на единия от засегнатите обекти. Седмо, на 17 януари 2024 г. е приключило умъртвяването на всички налични птици от двата засегнати животновъдни обекта и продължава унищожаването на техните трупове, като същото е приключило на 18 януари 2024 г. Към 19 януари 2024 г. са ликвидирани възникналите огнища на инфлуенца по птиците в двата обекта за отглеждане на патици мюлари в землището на град Брезово, област Пловдив, и е извършена първична дезинфекция и в двата обекта. Към момента са приключили дейностите по първоначалното почистване и дезинфекция. Един път да открием огнището, преди да е създало по-големи проблеми извън обектите. Благодаря.

Господин Министър, явно това са Ви го написали като отговор от Агенцията по безопасност на храните в Пловдив. Информацията на местните жители е малко пό друга. Първо, огнището е било едно, а впоследствие второ, трето. Едното, за което не са взети навременни мерки, поради некадърност на ръководството, поради незнание или поради какви други причини не знам, но следя внимателно хронологията. Още на 11 януари в лабораторията са открити тези щамове на птичия грип. Веднага операторът, който обслужва тези птицевъдни обекти, подава информация в Агенцията по храните, там отказват да дадат оферта колко ще струва, кметът на община Брезово изпраща писмо, с което потвърждава местата, където ще бъдат загробени тези птици, но всички тези щабове, информиране на тоя, на оня, водят, както виждате, до второ и трето такова огнище. Едното даже е в трикилометровата зона, която трябва с възбраните, които са наложени при възникване на огнището, да бъдат взети тези мерки. Тук малко е миризлива работата, господин Министър, защо? Първо, операторът информира, като му казват да предложи цена, разбира се, за загробване на птиците и винаги загробването е по-евтино от изгарянето. Това спестява пари на Агенцията, на Вашето Министерство и така нататък и започват да се развъртат комбинации да търсим и други оферти как да подбием цената на този, който я е предложил. Не защитавам никого в момента, но миризмата на нестандартни практики се вижда много ясно – избира се начинът на изгаряне, а между другото, вървят слухове, че собственикът на една от фермите на тези обекти ги закарал в кланицата и си е свършил работата. Това е информация, която не съм чел по медиите, но е от местните хора, а даже при Вас, и в службите, ще постъпи в най-скоро време сигнал, ако вече не е постъпил, за такива неконкурентни и бих казал корупционни практики, които съществуват по места. Така че поразтръскайте я тази Агенция по храните, господин Министър, и нека в бъдеще, когато опазваме птиците, защото това е един силен икономически отрасъл, говоря за патиците мюлари, особено в нашия район... Да, може би децата, които са учили ветеринарна медицина, знаят, че патиците мюлари са генератор или инкубатор на птичи грип, но когато се правят проби от клоаката или от трахеята, винаги може да бъдат установени такива проби, които да говорят, че у тях наистина стои тази зараза. Това наистина е проблем в нашия район. Аз знам как преди години държавата харчеше огромни пари, когато бяха унищожавани не само патици мюлари, когато бяха унищожавани кокошки носачки, и същевременно дали са слухове, дали са непотвърдени истини, или действително са се случвали такива неща, господин Министър, много Ви моля, вижте контролната дейност да бъде завишена към тази Агенция, за да не се стига до такива непрофесионални действия, които, както казах преди малко, са довели до тези факти, които Вие изброихте – около 10 хиляди птици тук чух, че са унищожени, не знам колко са, не съм правил справка напоследък. Какво мислите по този въпрос? Необходимо ли е тази контролна дейност да бъде засилена и да видите компетентността на кадрите, които изпълняват тези функции в нашата държава? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Неслучайно споменах, че все пак тук е хванато, преди да имаме някакъв друг сигнал, а покрай редовната профилактика. След приключване на ликвидирането на огнищата и възникване на 11 януари, в двата обекта в град Брезово собственикът е подал заявление за обезщетение в ОДБХ – Пловдив. Към момента се разглежда даденото заявление и в предвидения в чл. 148 срок в рамките на 30 работни дни от Закона за ветеринарномедицинската дейност директорът на ОДБХ ще се произнесе. На 24 януари на територията на град Брезово е констатирано ново огнище на заболяването инфлуенца по птиците, отново в обектите за отглеждане на патици мюлари, за което е издадена Заповед № РД-11-182 на изпълнителния директор на БАБХ. Общият брой на птиците в обекта е 9 хиляди. Към момента е приключило умъртвяването на птиците и унищожаването на техните трупове. В момента се извършват дейности по почистване на обекта, изнасяне и унищожаване на торовата постеля от него. Такива приказки, че от тези обекти животни са отишли в кланица, означава, че ние вече трябваше да сме пламнали в огромен мащаб. Така че хората обичат да си приказват, а ние гледаме фактите. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, Вие сте запознат с въпроса, който ще обсъждаме днес. Това е една много чувствителна за силистренци тема и се повдига вече за трети път от трибуната на Народното събрание. Става въпрос за следното. Преди почти две години в Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, с директор Гинка Катева бяха извършени две проверки, включително от Инспектората на Министерството на земеделието и храните, на дейността на тази държавна структура. Да припомня, че става въпрос за съмнения за злоупотреби със земи от държавния поземлен фонд от около 20 000 декара. На наш въпрос миналата година към тогавашния служебен министър на земеделието в Народното събрание бяха споделени част от резултатите от тази и други проверки и беше поет ангажимент да бъдат предприети административни мерки спрямо лицата и ръководителите на ОДЗГ – Силистра, по чието време са извършвани тези злоупотреби. В резултат на това госпожа Гинка Катева беше отстранена от длъжността директор на Областната дирекция по земеделие. Скоро след встъпването в длъжност на Вас, министър Вътев, въпреки безспорно събраните от проверките доказателства за злоупотреби госпожа Катева беше възстановена. Знаем, че след повторното ѝ завръщане в Областната дирекция „Земеделие“ започва масова чистка на всички служители, съдействали на извършваните проверки, в резултат на което в момента в писмения ми въпрос, информацията вече не е актуална и пише, че има само един агроном, вече го няма, господин Министър, уволнен е преди два дни. Уволнен е с Ваше съдействие, тъй като основанието, посочено в заповедта за уволнението, е намаляване на общата численост на персонала, което намаление очевидно е одобрено от Вас. Знаем, че е отново на работа, вече оздравял след дългото боледуване покрай проверките, и дясната ръка на госпожа Катева – господин Тунджер Реджеб, за когото има съмнение, че е манипулирал протоколите и документите от обявените търгове. Периодично в местните медии на Силистра излиза нова информация за съмнителни действия от страна на Областната дирекция „Земеделие“, като например продажбите на част от стопанския двор в Айдемир и апетитни парцели, в резултат на които стават собственост на лица, приближени до директора Гинка Катева. През големи периоди от време госпожа Гинка Катева – този безценен кадър на Областната дирекция „Земеделие“ – Силистра, е заемала две длъжности: директор на ОДЗ Силистра и директор на дирекция „Административноправна“ пак там, според публикации в силистренски медии. Колко длъжности заема понастоящем този незаменим и уникален специалист, господин Министър? Колко заплати получава за неуморния си труд, е много интересно? Въпросът ми: как Областната дирекция „Земеделие“ – Силистра, организира и гарантира законосъобразността на земеделските комисии в областта, при условие че към момента там вече не работи нито един агроном? Каква е причината цяла година да стоят незаети всички ръководни постове в ОДЗ – Силистра, като госпожа Катева съвместява и техните функции? Получава ли допълнително възнаграждение за това съвместяване? Какви конкретни, включително административни, мерки сте взели освен уведомленията до правораздавателните органи, които не са направени от Вас, спрямо лицата, ръководили ОДЗ – Силистра, по времето, когато са извършвани тези мащабни злоупотреби и неправомерно присвояване на публичен ресурс, потвърдени с проверка от Инспектората на Министерството на земеделието? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Генчева! Възникването, изменението и прекратяването на служебните правоотношения със служители на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, са в компетентността на директора, който действа в рамките на оперативна самостоятелност и по целесъобразност. До момента това е осъществявано при спазване на нормативната уредба. Съгласно чл. 3 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“ директорът организира, ръководи и контролира цялостната дейност на областната дирекция. Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за държавния служител, Класификатора на длъжностите в администрацията и Вътрешните правила за работата на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, няма нормативно изискване служителите да са със специалност „Агроном“. Към момента ръководните длъжности, които са незаети в ОДЗ – Силистра, са длъжността главен секретар, главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“, която длъжност след съдебно производство през 2023 г. и приключило с влязло в сила съдебно решение и от 29 декември 2023 г. също е свободна. Директорите на областните дирекции „Земеделие“ като органи на изпълнителната власт са със специфичен статут и се назначават на тази длъжност от министъра на земеделието и храните с трудов договор на основание чл. 67 от Кодекса на труда и чл. 19 от Закона за администрацията. Законодателят е предвидил в чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията правото на органа по назначаването да прекрати едностранно, без предизвестие, правоотношенията с еднолични органи на изпълнителната власт по негова преценка. Директорите на областните дирекции „Земеделие“ нямат правомощия да определят сами на себе си възнаграждения. След сигнали за незаконосъобразни действия в ОДЗ – Силистра, постъпили в Министерството на земеделието и храните през 2022 г., са предприети незабавни действия, като са извършени проверки по отношение на тръжните процедури за стопанската 2021/2022 г. и стопанската 2022/2023 г. Доклад от Инспектората на Министерството на земеделието и храните с констатираните изводи и нарушения е изпратен на Районната прокуратура – Силистра. В резултат от проверките са предприети административни мерки, изразяващи се в прекратяване на първата тръжна процедура за 2022 г., даване на конкретни указания до ОДЗ – Силистра, за подобряване контрола по отношение провеждането на тръжни процедури, завишаване на контрола по отношение на проверките за наличие на задължения по договори за възмездно ползване на земи от държавния поземлен фонд в област Силистра и за предприемане на действия в случай на забава на плащанията. След извършените проверки от директора на ОДЗ – Силистра, са образувани три дисциплинарни производства, по които са уволнени служители, участвали в тръжната процедура, отменена през 2022 г. Същите са обжалвани и са налице неприключили дела пред Административния съд – Силистра, където са върнати от ВАС за разглеждане по същество от друг състав на съда с мотив, че при издаването на заповедите за налагане на дисциплинарно уволнение директорът на ОДЗ – Силистра, е спазил материалноправните и процесуалноправни предпоставки при издаването им. Благодаря за вниманието.

Изключително неубедителен отговор, господин Вътев. Сигурна съм, че той няма да удовлетвори силистренци, тъй като съгласно чл. 24 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственик на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем, аренда и така нататък. Вие сте в правото си да поискате анулиране на всички процедури, по които има констатирани нарушения, а това са всички процедури, които са описани в Доклада на Инспектората, който беше публично оповестен миналата година. Въпросът ми е: смятате или не смятате да предприемете нещо повече, някакви административни мерки, някакви други мерки, които да осигурят защита на обществения интерес, в качеството Ви на принципал на земите, за които става дума? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, подходът ЛИДЕР „Водено от общностите местно развитие“ с многофондово финансиране се приема като един от успешните инструменти за цялостно интегрирано развитие на селските райони в Европейския съюз и се прилага в България вече повече от 12 години. Голяма част от местните инициативни групи вече натрупаха значителен опит и капацитет, както и доверието от страна на местните общности, а голяма част от тях все още изпълняват и стратегиите си за Програмен период 2014 – 2020 г. През март 2023 г. започна процесът за подготовка на стратегиите за „Водено от общностите местно развитие“ за новия програмен период 2021 – 2027 г., съответно 2023 – 2027 г. за Стратегическия план за развитие на земеделието в селските райони, които отразяват потребностите и потенциала за развитие на над 200 общини в България, като в резултат вече са готови над 100 стратегии за многофондово финансиране, както е записано в Споразумението за партньорство. Но вече почти година реалното прилагане на подхода „Водено от общностите местно развитие“ за периода не започва, а местните инициативни групи са сериозно обезпокоени от ситуацията. Към настоящия момент не е обявена покана за подбор на стратегии, въпреки че съгласно съответния регламент на Европейския парламент и на Съвета стратегиите следваха да бъдат одобрени до декември 2023 г., или до 12 месеца след одобрението на последната финансираща програма. Липсва информация кога изобщо ще бъде обявен прием на стратегии, а критериите за подбор и правилата за прилагане на подхода са все още неясни. Не е наличен и нормативният акт за координация на управляващите органи на финансиращите програми и прилагането на подхода. Във връзка с всичко това и с реалната според нас опасност от провал на подхода „Водено от общностите местно развитие“ за новия програмен период и от загубата на 730 млн. лв. за българската икономика и развитието на селските райони молим да ни отговорите на следния въпрос: какви действия в спешен порядък планирате да предприемете за осигуряване и ускоряване на прилагането на подхода ЛИДЕР „Водено от общностите местно развитие“ с многофондово финансиране, както и кога и какви мерки ще предприемете за създаване на необходимата нормативна и институционална база за обявяване на прием на стратегии и съответно тяхното одобрение? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, решението за многофондово финансиране на подхода „Водено от общностите местно развитие“ и за определяне на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за водещ фонд е взето на база проведени консултации в периода 2019 – 2022 г. Участие в тези консултации са взели представители на Европейската комисия, управляващи органи на програмите, финансиращи подхода, Централното координационно звено на Министерския съвет, Народното събрание, Националното сдружение на общините в Република България, местните инициативни групи и групи заинтересовани страни. В резултат в многофондовото прилагане на подхода е залегнало Споразумението за партньорство на Република България в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. и останалите програми, които го финансират, както и в Закона за управление на европейските фондове при споделено управление, и е в пълно съответствие с разпоредбите на Регламент на Европейския съюз 2021/1060. Прилагането на подхода чрез водещ фонд означава, че сключването на договори с крайни бенефициенти се възлага на управляващия орган на Стратегическия план, а процесът по извършване на мониторинг и плащане на проектите, на управляващи органи на съответната финансираща програма. В този смисъл е изготвен вариант на проект на постановление на Министерския съвет. Проектът на постановление е изготвен от работна група, в която участват представители на всички управляващи органи и Министерския съвет. Управляващият орган на Стратегическия план има готовност за откриване на прием за стратегии съгласно посочените условия. В периода септември 2023 г. – януари 2024 г. е проведен нов кръг от срещи с управляващите органи, като през последните два месеца те се председателстват от началника на кабинета на министър-председателя. На срещите от управляващите органи е предложен и обсъден друг механизъм за прилагане на подхода, а именно: преминаване към еднофондово прилагане на подхода с финансиране само от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; останалите програми ще откриват приеми по предвидените допустими за „Водено от общностите местно развитие“ дейности само за територии на местните инициативни групи; насоките за кандидатстване по мерките, включително критериите за подбор, ще се изготвят от управляващия орган на съответната програма; приемите и оценките на проектите ще се извършват от управляващия орган на съответната програма; местните инициативни групи ще информират, обучават и консултират местната общност по отношение на съответните приеми преди тяхното откриване. Представеното предложение е обсъдено с представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия на 5 февруари 2024 г. Беше проведена нова среща с представители на Комисията, на която бяха обсъдени възможностите за промяна на вече разписания и одобрен механизъм на прилагане на подхода. Ако предложеният нов механизъм на прилагане се приеме, ще бъде необходима промяна в Стратегическия план, след одобрението на която може да се стартира прилагането на подхода „Водено от общностите местно развитие“, като също се изготви съответната нормативна база и се промени съществуващата в момента. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Чухме един типичен отговор как европейската бюрокрация е намерила трайна почва у нас. Срещи, спогодби, договори, в крайна сметка от Вашия отговор не стана ясно кога и как ще се случи тази идея за развитие на местните общности. Имаме вече 100 стратегии. Какво ще стане с тях? Някой е похарчил пари да ги напише. Не е ясно кога, по какви правила. Говорим за еднофондов контрол, после говорим за източници от други управляващи органи. В крайна сметка останах с впечатление, че водещ е началникът на кабинета на Министерския съвет. От него ли, господин Министър, трябва да търсим отговорност, или от Вас защо не са се случили в продължение на година всички тези неща, които, както виждате, са обещавани. Вашият отговор за мен, как да кажа, не останах доволен, още по-недоволни ще са и хората, които слушат и ни гледат или които имат идея да развиват някаква дейност в тези местни инициативни групи. Не стана ясно, говорите за нормативни промени, които ще са необходими. Дали ще са необходими нормативни, дали законодателни, не е ясно кога ще стане. Така че, извинявайте, моите уважения към Вас, но впрегнете екипа си, ако има отговорности по тази задача, в най-скоро време и най-отговорно, експертно да си свършат работата, защото ние виждаме една проспана 2023 г. по усвояването на тези 780 милиона ли, 800 ли бяха – не си спомням, но хората чакат тези пари. Тези местни общности – даже тези, които са написали стратегиите, се надяват да ги има, надяват се на това развитие, но както казах преди малко, свещената бюрокрация е непобедима. Дайте да дадем малко увереност на тези хора, че все нещо ще се случи. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Господин Генов, тази програма въобще не беше помръднала. Ние я отключихме през юни месец, но от тази година действа мултифондов подход. И това е предмет на уточнение с Европейската комисия, затова е прехвърлено управлението ѝ в Министерския съвет от началник-кабинета, съвсем нов момент. Така че всичко се движи, нищо няма да се спре и да се остави да не функционира. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! По време на обиколките в избирателния район в град Елена, област Велико Търново, са проведени срещи с животновъди, повечето средни и дребни, които разтревожени алармираха за техни основни проблеми. Водени от желанието си да продължат дейността си в областта на земеделието и да развиват стопанствата си като модерни, съвременни и устойчиви такива, се сблъскват с много проблеми през последните години. Възможността за подпомагане на директни плащания от стопани, които поддържат площи без производство на продукция върху земи с начин на трайно ползване „нива“ или „орна земя“, създава дисбаланс при разпределянето на тъй наречената продуктивна земя. Това ги поставя в невъзможност да използват както достатъчни площи за паша и сеносъбиране за изхранване на животните, така и за производство на зърнени фуражни култури. Съществува проблем, в който длъжностни лица, като кметски наместници, служители в общинска администрация, държавни служители, които са регистрирани като земеделски стопани, имайки достъп до служебна информация, даваща им възможност за боравене с лични данни и изготвяне на едногодишни договори за наем, както и данни за наследници и техните координати, като същите използват възможността, получавайки субсидии за развиване на земеделските си стопанства, да ги използват не по предназначение, а основно с цел предизборна кампания. Това не дава възможност за равни условия на работа и наемане на земя с всички останали. Въпросът ни към Вас е: какви мерки предприема Министерството на земеделието за подкрепа за дребните и средните собственици на животновъдни ферми и осъществява ли се контрол за установяване на изброените нередности; възможно ли е да се намери практика, съобразена със съществуващото законодателство, рушащите се сгради на самоликвидиралите се кооперации да бъдат придобивани от животновъди и производители на земеделска продукция, с цел ползване по предназначение и улеснявайки тяхната дейност; предвиждат ли се промени в законодателството, които да дадат приоритет на земеделските стопани с реални животновъдни обекти да се ползват с предимство при наемане на пасища? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Димова, уважаеми господин Иванов! Аз дори ще си позволя да Ви отговоря, без да чета нищо. Ние сме предложили много съществени изменения в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Тази седмица се проведе поредният консултативен съвет. Там участват представители на абсолютно всички форми на земеделие, в това число и животновъди. Предвиждаме общинския и държавния поземлен фонд в дадено землище да се раздава – дори днес обсъждахме да е без търг за най-малките, а по пазарни цени, които са жители на това населено място. Животновъдите, които имат животновъден обект в даденото населено място, по същия начин да получат пасища и мери, защото безобразията в това отношение са големи в цялата страна. Така че много сериозно работим по този въпрос, за да може наистина тези хора, които живеят в тези населени места, да имат предимство при ползването на общинската и държавната земя и чак когато те бъдат обезпечени с необходимите площи, чак тогава да се правят свободните търгове за други арендатори. Надявам се това да Ви удовлетворява. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, да, действително аз също като член на Комисията по земеделието, храните и горите присъствах на тази презентация за предстоящото изменение на Закона, който Вие сте предвидили да урегулира тези взаимоотношения, които от години създават проблеми, и е крайно време да се вземат тези законодателни мерки, които точно и изчерпателно да разрешат този проблем. На мен ми направи впечатление, че още по време на тази комисия, която проведохме там, се появиха различни разногласия между типовете ползватели, земеделски стопани и така нататък. Надявам се да ни дадете по-конкретна информация как е протекъл Консултативният съвет – дали са изчистени всички тези разногласия, защото в крайна сметка целта на това изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи трябва да бъде именно в интерес на тези земеделски стопани, особено малките, които са на територията на съответното населено място, съответната община. Защото наистина практиката в момента – идват от десетки, стотици километри, вземат – знаете какво е, само да прибират субсидията. Уверявам Ви, че и тук, в зала, и в Комисия, първо ще се проведе наистина доста задълбочена дискусия по тази тема, за да се изчистят всички тези казуси. Но все пак информацията, която ще дойде от Вас, е важна – как е протекъл този Консултативен съвет, за да не става и самата Комисия по земеделието, храните и горите в една арена на сблъсъци там, защото е хубаво да има наистина изчистен вариант. Специално за този казус, който колегата Димова тук Ви запозна, и Вие сте се запознали при подготвянето на отговора на въпроса, не е от вчера и не е от онзиден. Те бяха наистина в основата, за да започне този разговор, да видим проблема на тези хора за промяна на Закона в тази посока. Хубавото е, че е поет от различни асоциации и наистина очакваме, щом ще минава по този ред, който е с обществено обсъждане, през Консултативен съвет, да бъде наистина в изчистен вариант и да бъдат защитени максимално интересите на тези земеделски производители и животновъди. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Иванов. Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин Министър.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, няма да се решат лесно споровете около интересите на различните страни. Затова ние искаме тези спорове в реалния живот да се случат при нас, след това да Ви го предоставим в Народното събрание и ще разчитаме на Вашата подкрепа този законопроект да мине бързо. Ние много искахме това да се случи сега, преди тръжната кампания, но като гледам прибързването, тоест бързането, няма да ни свърши добра работа. Тоест притеснявам се, че времето няма да стигне и тази кампания ще протече така, както Вие споменахте – от много години насам. На мен ми прави впечатление, че имате огромни очаквания към мен. Поставяте ми проблеми, които са с дълги бради. Аз имам голямото желание да се справям с тях, но и с Вашето съдействие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Да благодарим на министър Кирил Вътев за участието в днешния парламентарен контрол. С това изчерпахме дневния ред за днес. Следващото заседание е на 14 февруари 2024 г., сряда, от 9,00 ч. Пожелавам Ви приятна почивка! Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 16,36 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председатели: Росица Кирова Никола Минчев Филиз Хюсменова Секретари: Дженал Топалова-Яшар Станислав Балабанов