15 февруари 2024 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Десет дена по-късно, уви, за огромно мое съжаление, ще се наложи да повторя това, което и аз, и колегите ми от ВЪЗРАЖДАНЕ не е като да не казахме преди десет дни. Казахме, че това бързане, това неправилно транспониране на Директивата в Наказателно-процесуалния кодекс съществено ще ограничи по § 2 правата на обвиняемия и неговия защитник и ще се окажем в тази хипотеза, в която – ето, десет дни по-късно, вече се оказахме. Директивата, която Министерството на правосъдието транспонира в Наказателно-процесуалния кодекс, има една-единствена цел и тя е да даде по-голяма информираност за правата на всяко лице, което бъде обвинено в извършване на престъпление, както и на неговия защитник, за да може да организира защитата му по най-добрия и най-адекватен начин. Това, което предложи вносителят, безспорно беше абсолютно неработещ текст, първо, защото не отговаряше на духа на Директивата, и второ, защото, както можахме тогава да изложим пред Вас аргументите си, които, за съжаление, Вие от политически инат отказахте да чуете. Но десет дни по-късно ще Ви се наложи отново да ги коментираме, защото през тези десет дни цялата юридическа гилдия, която се занимава с наказателно право и наказателен процес – имам предвид и адвокати, и прокурори, и съдии, честно казано, бяха в потрес от желанието Ви да ограничите правата на обвиняемия и на неговия защитник и да поставите на едно по-високо ниво прокуратурата, и по този начин да ни върнете в едни мракобесни времена, от които стоящите отляво на мен борци за съдебна реформа казаха, че са се отрекли отдавна, но очевидно е, че с малки стъпки започваме да се връщаме към едни забравени времена. С това, което остана като текст, въпреки предложенията между първо и второ четене, направени от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, които имаха за цел единствено да подобрят редакцията на вносителите и да закрепят всъщност съществуващото в нашето наказателно-процесуално право, дадено гарантирано такова, а именно обвиняемият и неговият защитник да бъдат равнопоставена страна в наказателния процес, какъвто е и духът на нашия процесуален закон, да не бъдат поставяни обвинителите в една привилегирована роля, запознавайки се с пълния обем от доказателства, а той да не бъде известен на защитата. Смятам, че сега е моментът, в който трябва да приемете мотивите на президента, чиято цел с този указ е по-лекият вариант на поправителен изпит, на който се явявате Вие всички от управляващото мнозинство, които отказахте да чуете здравомислещите аргументи на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ето защо по отношение на § 2 ние смятаме, че мотивите, които е изложил президентът в Указа си, са изцяло основателни и подкрепящи както духа на Директивата, която се транспонира, така и на досега действащото гарантирано процесуално право съгласно българския закон, което дава гаранция за равнопоставеност и състезателност на двете страни в наказателния процес. По отношение на § 10 всички си спомняте, че тези изменения в Закона за съдебната власт, които Вие направихте през Преходните и заключителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс, категорично бяха в противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, доколкото същите по никакъв начин не кореспондираха с предложенията на вносителя, но въпреки това и въпреки възраженията ни за тяхната недопустимост коалиционното мнозинство, разбира се, прие да ги разгледа. Не стана ясно защо беше това бързане с конституционните промени. Още когато разглеждахме конституционните Ви предложения в глава „Съдебна власт“, ние казахме, че те страдат от сериозни пороци и че са значително необмислени, но въпреки това и криейки се зад мантрата, че тези конституционни промени са необходими, за да бъдем приети в Шенген, се видя, че всъщност нито бяха направени качествено и устойчиво, нито послужиха за приемането ни в Шенген, защото към настоящия момент сме приети там единствено по въздушно-капков път, а цената, която ще платим с пристигащите и ежедневно кацащи самолети с мигранти, които ни връща Европа, едва ли е адекватна на нескопосаните конституционни промени, които направихте в глава „Съдебна власт“. Като изменихте тази глава, Вие закрихте Висшия съдебен съвет и сътворихте два нови органа, които месец по-късно възкресихте на практика с предложенията Ви в Закона за съдебната власт, което сторихте на заседание, без да поканите всички заинтересовани страни, защото сами знаехте, че това, което правите, е поредната поправка, която ще доведе до следващата поправка на това изменение. Мотивите Ви, с които ги внесохте, че това се налага поради финансовото съществуване на съдебната система, също се оказаха неверни, защото е ясно, че бюджетите на съдебната система се разпределени по пера на съдилища, бюджети на прокуратура, съответно инспекторати, Национален институт по правосъдие, и няма никаква необходимост от тази промяна и възкресяването на пленума на Висшия съдебен съвет. Истинските Ви подбуди са точно този орган да проведе и организира следващите избори, да приеме информационната система, да определи избирателните секции и всичко останало, което е свързано с изборите на новия Висш съдебен съвет, което поставя под съмнение дали целта на така наречената Ви конституционна реформа е действителна съдебна реформа, или задълбочаване на проблемите в съдебната власт. Нещо, което се вижда от събитията от последните дни. Вижда се, че работата Ви по съдебната реформа е довела до изключително много гнили ябълки. Това са факти, които българските граждани сега откриват. За Вас обаче не са тайна. Така че – проявете разум. Намерете основание в мотивите на президента и най-накрая предложете текстове, които да са работещи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изключително тъжен повод е днес да внесем да гледаме тази точка, защото е изключително неумение да се управлява – неумението на управляващата сглобка, в нейната пълна цялост, да внася непрекъснато противоконституционни текстове. Непрекъснато тези противоконституционни текстове да бъдат атакувани от опозицията, но управляващата сглобка, заслепена от двете трети мнозинство, с които разполага, и водена от мъдрия почин на Магнаурската школа от Харвард, продължават да повтарят една и съща грешка. Продължават да се удрят в една и съща греда. Уважаеми колеги, от началото на този парламент това е може би петото или шестото такова мероприятие, което ни вкарва в противоконституционност. Част от тях вече са дадени на Конституционния съд. Това щеше да е поредното. Не знам наистина откъде в последния момент на ГЕРБ, на ДПС, на ПП и ДБ им дойде в крайна сметка акълът да направят тази крачка назад вчера и да се вслушат в това, което президентът им каза в случая, но то е жалкото, че се вслушвате в това, което Ви казва президентът, а не чухте същите аргументи, които ние от опозицията Ви казвахме две седмици преди това. Това е може би най-тъжната точка от тазседмичната ни програма, защото ще се наложи да повторим, както и колегата преди от ВЪЗРАЖДАНЕ, азбучни истини за правото, които бяха потъпкани и в Правната комисия, и тук в залата. По измененията от § 2 на няколко пъти сме сигнализирали от „Има Такъв Народ“ в Комисията и тук в залата, че предлаганите промени, представени ни благовидно като транспониране на Директива – съответната директива от 22 май 2012 г., са направени неправилно, и че има грешка при самото транспониране. Директивата изисква – дословно цитирам: „Документите по конкретния случай, с който разполагат компетентните органи, които са съществени за ефективно обжалване съгласно националното право на законосъобразността на ареста или задържането“. Ние и в момента, в нашия Наказателно-процесуален кодекс, имаме дадена тази възможност – когато едно лице бъде обвинено и му се предявят материалите, то да му бъдат предявени всички материали. Изискваше се да се транспонира Директивата, без да се увреждат вече съществуващите правни уредби, които дават повече права, и ние имаме добър в това отношение Наказателно-процесуален кодекс. Това нещо две седмици не се чуваше от управляващите в този парламент. Защо ли? Защото се самозабравиха управляващите. Защото две трети мнозинство много лесно разпалва арогантност. Много лесно разпалват невслушване в чуждото мнение и много лесно доведоха естествено до този крах, който в момента наблюдаваме. Затова нашето предложение продължава да бъде § 2 от Закона за изменение и допълнение на НПК да отпадне. Надяваме се днес в залата да потвърдите това намерение, което направихте и вчера в Правната комисия, и да отидем на вариант наистина редакция в тази част на Закона за изменение и допълнение. Още по-драстичен е случаят с § 10. По § 10 могат да се кажат много неща. Те и много неща бяха казани тук, в залата. Много неща бяха казани и в Правната комисия. Нека все пак да структурирам четири-пет пункта, които, ако може, да бъдат възприети от цялата зала и най-вече от управляващите, за да не се повтарят като грешки. Първо, уважаеми колеги от мнозинството, внесохте тези промени в § 10 в нарушение на собствения ни Правилник за работата на Народното събрание. Коя е причината – вчера зададохме този въпрос – за такова бързане? Законът за промени в НПК – Законопроектът си седеше от месец септември, кротко и напоително си отлежаваше във Вашата законодателна програма и изведнъж за 24 часа той беше внесен. Бяха допривнесени текстовете на § 10 и за по-малко от 24 часа мина през Правната комисия и се отзова тук, в тази зала. Тогава ние Ви предупредихме – не приемайте нещо, което е против Правилника на Народното събрание, който има силата на закон, но отново управляващото мнозинство надменно не се вслуша в нашите думи. Второ, за пореден път се внасят изменения през Преходните и заключителните разпоредби на един закон да се направи промяна в друг закон и то закон, какъвто е Законът за Висшия съдебен съвет. Трето, уважаеми колеги, ние си счупихме краката тук да обясняваме как конституционното мнозинство, част от което десет години пише конституционните промени, десет години се занимава със съдебната реформа и как тя ще бъде реализирана през тези конституционни промени, и какво получихме накрая? Сгрешена Конституция. Защо е сгрешена ли? Ами защото с тези промени, които сте предложили, всъщност Вие правите поправка в Конституцията и това е следващият огромен проблем. Как и на кого му дойде наум от тази прословута нова Магнаурска школа в нашето управление, която се възцари, да променяте през закон Конституцията? Има си ред за това нещо. Трето, защо променяме току-що променена Конституцията? Защо отново правим ремонт на ремонта на нещо? Защо не се изчака миналата година и да беше приет с един месец по-късно проектът за промени в Конституцията? Но да беше направен като хората и този текст да беше залегнал вътре в изменителния закон. Вчера бяха дадени много странни отговори на тези въпроси. Бързали сме за Шенген и сме бързали за еврозоната. Нито сме в Шенген, нито сме в еврозоната, тоест тотален провал, колеги, тотален управленски провал. Накрая трябва да си зададем и най-важния въпрос. Каква е целта на тази промяна? Защото целта на внесения законопроект, по който дебатираме днес, беше да се възстанови старият Висш съдебен съвет. В Правната комисия възникна много настоятелно въпросът не се ли прави това, за да се опраска за пореден път съдебната реформа? Ние ще дадем право на стария Висш съдебен съвет да организира изборите за нов Висш съдебен съвет и за нов Висш прокурорски съвет. Колеги, ако това е сърцевината на бъдещата съдебна реформа, то благодаря Ви за такава съдебна реформа. Ние призоваваме и се надяваме днес да бъде отхвърлено предложението за § 10, тоест да се съобразим с ветото на президента и да преминем в конструктивен диалог и не толкова бързо и с препускане към по-прецизни текстове, които да решат проблема на Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Когато имаме управляваща коалиция между ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, е съвсем нормално да очакваме, че тази коалиция не е на принципна основа, политики и на нещо, което иска да съгради, а е изцяло на принципна основа по отношение на това кой какви бизнес интереси ще прокара. И за да прикрият своята немощ, от ПП-ДБ поставиха пред своите партньори от ДПС и ГЕРБ да направят така лелеяната от тях конституционна реформа. Конституционна реформа, която абсолютно всички организации (с изключение само на Хелзинкския комитет), работещи в съдебната система, правоохранителните органи и всичко, свързано с правораздаването, казаха, че това е пагубно, грешно и лошо. Въпреки това, за срам на юристите в ГЕРБ и ДПС, те го гласуваха и приеха тези срамни промени в Конституцията. Последва очакваното. Видя се, че Конституцията в този си вариант не може да работи и пристъпихме към следващия срамен етап – променяме Конституцията в „Преходни и заключителни разпоредби“ в НПК. Иновативно за юридическата мисъл в ПП-ДБ. Тук е отново колосалният срам на юристите в ГЕРБ и ДПС, защото те със своите си гласове и с това как гласуваха групите им легитимираха неможачите от ПП-ДБ, защото те носят основната вина. Ако ПП-ДБ са неможачи и не могат да направят абсолютно нищо, което са обещали на своите избиратели, то в ГЕРБ и ДПС има юристи, които знаят за какво става дума, но въпреки това се съгласиха, въпреки това гласуваха тези срамни неща. В момента имаме вето на президента изцяло с аргументите, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ при приемането на този срамен законопроект и този ЗИД казахме, президентът прие тези наши аргументи, изложи ги и върна този срамен момент от нашата история. Сега трябва отново да попитам юристите в ГЕРБ и ДПС какво точно ще направят? Отново ли ще легитимирате неможачите от ПП-ДБ, или както вчера ще се дистанцирате в Комисията и ще кажете: а, това е наше, а това е на нашите партньори от ПП-ДБ? Срамно е основно за ГЕРБ и ДПС. Срамно е! Защото легитимират неможачите, които им прислугват, защото променяте Конституцията в Преходните и заключителните разпоредби. Това можете, но и Вие това легитимирате. Сега как ще процедираме и какво ще правим в момента? Ще се върнем на стария вариант, в който неможещата Ви Конституция трябва да действа, и тогава какъв съдебен орган ще имаме? Как ще процедираме, господа неможачи от ПП-ДБ и Вие от ГЕРБ, които ги легитимирате? Там има юристи, които в момента носят срама на челата си.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Очаквано вето. Неочакван обрат вчера в Правната комисия. Все пак се радвам, че здравият разум надделя, че Комисията прие Законопроектът да се върне за ново обсъждане. Надявам се и днес разумът да надделее и тези спорни текстове в § 2 и § 10 да бъдат отхвърлени. Колеги, в предходното разглеждане на Законопроекта ние бяхме предложили няколко много добри редакции по отношение правата на обвиняемия в производството по чл. 64 от НПК. Днес ще повторим, че предложението да се създаде тази нова ал. 3, в която значително се ограничават тези права, не е добро предложение и дори не отговаря на изискванията на Директива 2012/13 на Европейския парламент и на Съвета. Там изрично се посочва, че целта ѝ е да установи минимални правила по отношение на информацията относно правата на заподозрените или на обвиняемите. В нашето законодателство, както и вчера беше посочено в Комисията, и колегите няма как да го отрекат, нивото на защита на обвиняемия е значително по-високо. Вносителите сега искат да го ограничат до степен той да бъде запознат само с доказателствата, които го уличават, за производството по чл. 64 става дума. Да, но какво правим с тези доказателства, които го оневиняват? Ще бъдат изваждани от кориците на делото ли? Как съдът ще прецени обективно дали тази най-тежка мярка да бъде наложена, ако трябва да отсъди само въз основа на уличаващите доказателства? Гледането на мярката за неотклонение, колеги, е съдебен процес и Вие го знаете това нещо много добре. Като такъв той следва да се води според прокламираните в чл. 12 от НПК принципи на състезателност и на равнопоставеност, само че каква равнопоставеност, ако прокурорът е запознат с всички доказателства, а защитникът и обвиняемият само с една част от тях. Ето затова казваме, че няма нужда от тази нова алинея, защото страните в това производство по презумпция са равнопоставени. Ако толкова държите да има изричен законов текст, приемете нашето предложение, което е добро не само за обвиняемия, но и за правоприлагането като цяло. Напомням Ви, че предложението ни е със следния текст: „Съдът предоставя на обвиняемия и неговия защитник възможност да се запознаят със събраните до момента доказателства“. Тоест те да бъдат равнопоставени на прокурора, какъвто е и един от основните принципи на наказателния процес, както преди малко казах. Новата ни ал. 4 – „информацията по ал. 2 и 3 се предоставя ведно с връчването на заповедта за задържането на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности ведно с връчване и на заповедта“, а не две минути преди гледане на делото. Всеки адвокат, който се занимава с наказателно право, ще потвърди колко е неприятно да четеш материали по делото в залата, в буквалния смисъл, минути преди съдията да влезе, и да се налага да изграждаш на крак защитната си теза. Колеги, ако допуснем този текст, представен от вносителите, да влезе в Закона, ние ще нарушим и едно друго основно конституционно право – презумпцията за невиновност, прокламирана в чл. 31, ал. 3 от Конституцията, където е казано, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Следващата алинея казва, че не се допуска ограничаване правата на обвиняемия. Все пак той е най-важната фигура в наказателния процес и неслучайно чл. 55 толкова подробно описва правата му така, както на никой друг от участниците в процеса, защото, ако няма обвиняем, съответно няма да има и наказателен процес. Затова Ви призовавам да сме изключително внимателни, когато ковем наказателните закони, за да не би отново да влезем в колизия с Основния закон, и най-вече да следваме справедливостта. Това ограничаване на права, между другото, което вносителят се опитва да налага с тези текстове, вече е тревожно и започва да става една плашеща тенденция, и аз Ви моля да не го допускаме. Скоро беше внесен и един друг законопроект, малко ще се отклоня, но в Закона за електронните съобщения има едно постъпило предложение Министерството да ограничава достъпа до всички сайтове, които смята за дезинформиращи. Това е изключително скандално, тъй като ограничава и свободата на словото, и ще ограничи и правото на информация. За каква демократична и правова държава ще говорим оттам нататък? Колеги, това е диктатура. Кой ще преценява коя информация е достоверна и коя не – някой от Министерството ли ще го прави? Искам да Ви кажа, че обществеността вече се бунтува от това нещо и когато то влезе в дневния ред, сигурно ще ни чакат с камъни отвън. Ето тук отново се опитвате да ограничавате правото на информация в случая на обвиняемия, разбира се, който според Вашия текст по презумпция вече е виновен. Затова Ви призовавам да приемете предложенията на ВЪЗРАЖДАНЕ, за да не се срамуваме някой ден, че такива нелепици са гласувани и приемани от сериозни юристи, каквито, убедена съм, са всички юристи в тази зала. Моят призив към тях е: не подвеждайте съмишлениците от Вашите парламентарни групи и им дайте правилната насока при гласуването. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Едва ли изказването ми ще изненада някого в залата. Само преди 10 дни ние от „БСП за България“ и колегите от опозицията Ви казвахме, че с приемането на предложения между първо и второ четене § 10 нарушавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Вие не ни послушахте. Не чухте аргументите, че предложенията, които са направени чрез промяна в НПК и в Заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт, са недопустими. Между първо и второ гласуване не поканихте заинтересованите страни, не чухте становището на Висшия съдебен съвет и с присъщата си бързина приехте промени в Наказателно-процесуалния кодекс, като чрез Заключителните разпоредби променихте Закона за съдебната власт, но тези промени засягаха и промени в Конституцията. И не кои да са промени в Конституцията, и не кой да е текст в Конституцията, а текст, който влезе в сила на 26 декември 2023 г. Текст, който касаеше промени в съдебната власт, текст, който, според Вас, трябваше да промени съдебната реформа, но за съжаление, този текст не само не промени съдебната реформа, а внесе още повече хаос. Колкото и да не Ви се иска, отново ще повторя: за пореден път Вие нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание между първо и второ четене, като предложихте текст, който по никакъв начин не беше свързан с основния законопроект. Приехте промени в Конституцията чрез закон, което е абсолютно недопустимо, тъй като Конституцията е върховен закон и няма как да бъде променен с акт от по-ниска степен. Не се съобразихте и с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България, която предвижда непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията. Всички наши аргументи се припокриват с мотивите във ветото на президента. Вчера в Правната комисия колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ заявиха, че няма да подкрепят повторното приемане на Закона, като ще работят за прецизиране на текстовете. Като реплика зададох въпрос към колегите: ако не беше ветото на президента и промените бяха влезли в сила, какво щяхте да предприемете, или може би сама трябва да си отговоря на въпроса? Отново поправка на поправката, ремонт на ремонта и практика, която, за съжаление, битува в това Народно събрание от много време. Колеги, макар че няма никакъв интерес в залата, отново Ви призовавам – нека, когато направите предложенията си, когато направите редакциите на текстовете, тези редакции бъдат такива, че да не се налага отново и отново да правим промени. И се обръщам към Вас, не бих казала с молба, защото едва ли ще се чуе, но когато ние от опозицията изказваме своите аргументи, правим предложения, приемете, че в по-голямата си част те са конструктивни, а не просто защото сме опозиция. Опозицията също прави конструктивни предложения, опозицията също работи за България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, в момента присъстваме на дежавю, защото, когато се приемаше този закон и се правеха тези вредни, глупави и абсолютно некадърни поправки в Конституцията през Преходните и заключителните разпоредби, говореше само опозицията. ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС мълчаха, една дума не казаха. Днес гледам е същото. Президентът Ви тресна едно вето и Вие мълчите като това, дето мълчите. Забавното в цялата работа е, че вчера на Правната комисия юристите на ГЕРБ и ДПС практически са се разграничили от тези предложения, като всички ние така или иначе знаем, че тази глупост идва от ПП-ДБ и от тяхната невероятна юридическа мощ. Това е поредното доказателство как работи сглобката. За да минават на ГЕРБ всички финансови интереси, Ви оставят да си играете на юристи, точно да си играете, защото няма нито едно качествено нещо, предложено от Вас, което да не е било после преправяно десет пъти и в крайна сметка показано пред гражданите като изключително вредно и некадърно. Хайде сега някой от Вас, от управляващите, от сглобката да излезе на тази трибуна поне сега и да защити позицията Ви тогава или сега. Да обясни защо тогава това е било хубаво да го приемете, а сега да излезе пък може би да обясни защо е било тъпо да го предлагате. Вие сте в юридическа шизофрения, управляващата сглобка, и това, което може да Ви крепи, е, че както миналия път тук говори само опозицията, но и трите национални телевизии в новинарската си емисия вечерта – мога да Ви я извадя и да Ви я изпратя – не пуснаха нито едно изречение от дебата, защото никой от Вас не излезе да се изкаже, а те пускат само управляващите. Когато управляващите са като малки деца в детска градина, на които трябва да им сменят памперса, телевизиите блеят. Днес ще бъде същото най-вероятно. Но хайде някой от Вас, титани на юридическата мисъл, люпилня от една адвокатска кантора, излезте тук като професионалисти юристи и кажете нещо. Защо сте били глупави преди една седмица или защо сте били толкова умни преди една седмица, или защо сте били глупави и двата пъти?

Господин Йорданов, казахте, че ГЕРБ ги оставят да си играят на юристи само за да могат да си прокарват схемите за крадене. Не съм напълно съгласен с Вас, тъй като освен да си играят на юристи – между другото, не са само от една кантора, има и на татко кантората – втора кантора; има един, който е на татко юриста, две са канторите – та освен да си играят на юристи и да покажат какви неможачи са, ще си играят и на цензори, защото внесоха Законопроект за цензура. Директно цензура, върху опозицията, разбира се, защото тях ги държат американските медии. Там няма да има проблем, но цензура. И сега интересно е ГЕРБ каква роля ще изиграят. Отново ли ще са патерицата на ПП-ДБ по отношение на цензурата? Дали ще легитимират българоезичните американски медии да станат монополисти отново и да ударят по опозицията, или просто свенливо ще кажат „не“ този път на домогванията на господин Божанов с неговия законопроект? Днес го слушах как обяснява как няма цензура, реално обаче изключително тежка цензура – такава, каквато има в някои други държави, и ние по стар почин се съгласяваме с това. Така че не си играят само на юристи, а ще си играят и на цензори.

Е, за реплика ще му стигнат.

Ех, госпожо Председател, и малкото секунди на опозицията Ви се виждат много. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, вчера стана едно интересно събитие, не знам дали му обърнахте внимание, което има нещо общо с дебатираната тема. Вчера изведнъж Министерският съвет оттегли промените в Закона за устройство на територията, за които още на първо четене предупреждавахме, че са противоконституционни, и които днес ще гледаме, само че вече без проекта на Министерския съвет – само едни промени, които са внесени тук от колегите. Вие виждате ли такава тенденция – непрекъснато да се внасят противоконституционни текстове в тази зала, и дали това нещо ще престане? Благодаря.

Благодаря. Господин Ганев, факт е, че Законопроектът, който предлагат „Демократична България“ и ПП, защото той, Божанов, е от „Демократична България“, е дивашка цензура и ни връща във времената на комунизма, когато всяко мнение, различно от държавното, беше забранявано под всякакви форми. Това е неокомунизъм в чиста форма. За въпроса Ви дали ГЕРБ ще играят ролята на патерица – ще видим. Вчера техният лидер Борисов заяви ей там, пред журналистите, че те няма да подкрепят този закон. Но господин Борисов си е сменял мнението на ден по около шест пъти. Ако седна да се заровя в архивите, ще намеря поне 100 примера за около половин час, в които той е казал нещо рано сутринта, два часа по късно или вечерта, или на другия ден казва точно обратното. Дали Борисов ще си удържи думата този път и ще си намери тестисите, за да се държи като мъж, не знам. Ще видим, когато дойде този момент. Що се отнася, господин Караджов, да, внесоха, изнесоха през Министерския съвет. Това им е стар навик още когато бяхме заедно в коалиция с тях. Това е механизъм, с който обикновено натискат коалиционните си партньори, ако нещо не им харесва. Предлагат неща, които могат да им попречат или да блокират дейността на някои министерства, за да стане нещо тяхно. Това е практика, няма нищо общо с Конституцията. Те са си такива брутални изнудвачи, за да постигнат нещо свое. Иначе що се отнася до предложенията им на тема противоконституционност – няма почти нищо, което да не е било атакувано в Конституционния съд и да не е паднало. Като се започне още от назначаването им на оня изключително неотговарящ на длъжността шеф на КЕВР, че му забравих вече името, който поседя малко и си излезе, защото беше трагедия още от началото, всякакви предложения от Лена Бориславова, които бяха набутани, паднаха, защото тя беше предишният титан на юридическа мисъл.

На Киро гражданството също.

На Киро гражданството, за което промениха Конституцията, защото той наруши тогава Закона, и сега му мажат, със закъснение му бършат, каквото му бършат. И тази сглобка обаче най-вероятно ще продължава по същия начин да работи, те са такива. Вчера не знам дали сте гледали в Комисията по енергетика какво хубаво нещо излезе. Там господин Добрев от управляващите притисна един представител на „Лукойл“ да си признае, че е разхождал и е возил към централата на „Лукойл“ Асен Василев с личния си автомобил. (Шум и реплики.) Хайде после да не се съмняваме, че Асен Василев под някаква форма е облагодетелстван от високите цени на горивата от „Лукойл“. Вчера на Комисията е това, има го, може да се гледа в сайта. Асен Василев е разнасян като пудел в централата на „Лукойл“ от един от неговите шефове. А тук Сабрутката и оня другият скачаха като пинчери там да го защитават, но в крайна сметка човекът каза истината.

А за куфарчетата питахте ли?

За куфарчета трябва да ги пита някой друг. Но да, те са тежки, некадърни неможачи, а да видим Борисов дали ще си намери тестисите и да си удържи на думата поне един път.

Госпожо Председател, достопочтени служители на народа, господин Костадинов! Много думи се изприказваха в тази зала. Няма да обсъждам ветото на господин президента, което е абсолютно правилно, абсолютно издържано, но ще направя в резюме едно изказване, с което искам да Ви напомня, че всички ние тук по презумпция сме служители на народа.

Именно, госпожо Председател, моля да не ме прекъсвате. (Реплика: „Внимавай, че ще те изключат!“) Ще изключат Вас.

Ще изключат Вас, защото Вашето време изтича. С подобни глупости, които държавният глава ги отменя, де факто Вие изключвате сами себе си. Както казах, има един труд. Преди време бях направил изказване за труда на Жан Жак Русо – за трактата „За обществения договор“. В обществения договор има две страни – управлявани и управляващи. Управляващите трябва да представляват управляваните отдолу, народа, който е основният суверен на територията, доколкото държавата представлява политико-правна връзка между територия и население. С подобни срамни законопроекти, които, както виждате, не могат да издържат, се показа, че фактически е подменена волята на избирателя, волята на суверена, волята на българския народ и се придава колониален статут на територията, на която съществува държавата България. Интересно е кой в края на краищата подшушна, кой е авторът на това безумно, бих го нарекъл, то не е и законотворчество, което, както виждате, няма как да види бял свят. От коя централа, от кое НПО, от кое посолство Ви продиктуваха да вкарате в залата законопроекти, които са в ущърб на избирателя, в ущърб на българския гражданин, в ущърб на основната страна в обществения договор? Аз знам, че на Вас, на една немалка част не Ви пука. Знам, че Вие не сте тук, за да защитите интересите на редовия българин, но Вие трябва да си вземете бележка от случващото се в момента, защото това е сериозна индикация за началото на края на Вашата сглобка. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. Моля срокът за предложения за настоящия законопроект да бъде пет дни.

Уважаеми господин Председател, предлагам на току-що приетия закон на първо четене – Закон за устройство на територията, да удължим срока за предложения между четенията на максималния – с 21 дена да се удължи върху текущия седем.

Благодаря, господин Председател. Една кратка процедура. Моля Ви да подложим на гласуване процедура за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на приетия вчера Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, внесен от колежката Медиха Мехмед-Хамза и група народни представители. Благодаря Ви.

С една седмица още да бъде удължен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 49-454-01-6, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 24 януари 2024 г. На свое заседание, проведено на 7 февруари 2024 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: Гинка Машова – заместник-министър, Искрен Ангелов – директор на дирекция „Политика на пазара на труда“, Стефка Лиманска – началник-отдел „Професионална квалификация“ в същата дирекция; от Агенцията по заетостта – Смилен Вълов – изпълнителен директор, Десислава Стоянова – началник-отдел „Посреднически услуги“. Съгласно мотивите на Законопроекта целта на предложените промени е да се подобри регулаторната политика в контекста на процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Искрен Арабаджиев. Той посочи, че за намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица, извършващи посредническа дейност, и за предприятията, осигуряващи временна работа, се обединяват три регистъра и се надгражда съществуващата в Агенцията по заетостта информационна система в единен централизиран електронен регистър. Законопроектът е в изпълнение на влезлите в сила от септември 2023 г. разпоредби на Закона за електронното управление за водене на регистри, възложени със закон, в електронна форма. За реализиране на Законопроекта не са необходими допълнителни финансови средства. Становището на Министерството на труда и социалната политика подкрепя Законопроекта и бе представено от заместник-министър Гинка Машова. Изказване по Законопроекта направи народният представител Цветан Предов, в което постави въпрос за наличието на финансова обосновка на Законопроекта и дали ще бъдат обхванати в регистъра заетите с надомна работа. В отговор заместник-министър Машова посочи, че обединяването на регистрите ще подобри взаимодействието между бизнеса и административните органи и че не са необходими допълнителни финансови средства. Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието. След гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 14 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 49-454-01-6, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 24 януари 2024 г.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 49-454-01-6, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 24 януари 2024 г. На редовно заседание на 8 февруари 2024 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. На заседанието присъстваха Стефка Лиманска – началник-отдел „Професионална квалификация“ в Министерството на труда и социалната политика, и Десислава Игнатова – началник-отдел „Посреднически услуги“ в Агенцията по заетостта. Законопроектът беше представен от председателя на Комисията по електронно управление и информационни технологии Божидар Божанов, който в своето изложение посочи, че той разглежда обединяването на няколко регистъра на Агенцията по заетостта. В дискусията по Законопроекта се включи народният представител Станислав Богдански, който попита представителите на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта защо се премахва конвенционалният начин на предоставяне на обсъжданите услуги. Те поясниха, че Законопроектът не предвижда отпадането на подаването на заявления в хартиен формат. Уточниха, че в момента за това са допустими всички възможни канали. Председателят на Комисията по електронно управление и информационни технологии Божидар Божанов допълни, че в съответствие с чл. 15, ал. 5 от Вътрешните правила за работа на Комисията до председателя на водещата Комисия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, а именно Комисията по труда, социалната и демографската политика, са изпратени препоръки за въвеждането му в съответствие с принципите на електронното управление. Препоръките са, както следва: – премахване на удостоверенията и замяната им със служебни справки (вътрешни електронни административни услуги) и неизискване на доказване на вписани в регистър обстоятелства; – допускане на подаване на заявления за електронни административни услуги от физически лица без квалифициран електронен подпис в съответствие с чл. 22, ал. 6 от Закона за електронното управление. Възможни начини това да се осъществи са, както следва: В чл. 25б т. 5 се премахва и се добавя нова ал. 4, както и в чл. 74ж, нова ал. 3, думата „квалифициран“ се заличава. На основание проведено гласуване за приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта с резултат 5 „за“, без „против“ и 4 „въздържал се“ Комисията по електронно управление и информационни технологии предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 49-454-01-4, внесен от Илина Мутафчиева и група народни представители на 19 януари 2024 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 31 януари 2024 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 49-454-01-4. На заседанието присъстваха: от Центъра за нестопанско право – Надя Шабани – директор, Александра Мирчева, Радина Банова-Стоева, Мария Илкова Маринова-Алкалай, Яна Рупева, Миряна Сирийски и Румяна Иванова. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Илина Мутафчиева. Според вносителя целта на предложения законопроект е усъвършенстване на нормативната уредба във връзка с развитието на социалната и солидарна икономика в България. От създаването си до 11 декември 2023 г. в Регистъра на социалните предприятия към Министерството на труда и социалната политика са регистрирани едва 42 действащи социални предприятия. Същевременно по данни на НСИ за 2021 г. 2442 предприятия с нестопанска цел са се самоопределили като социални предприятия. В тази връзка с предложените промени ще се разшири обхватът на организациите, които могат да бъдат вписани в Регистъра с редица културни, образователни, правозащитни, природозащитни и други организации. Към момента целите на Закона са насочени предимно към лица от уязвимите групи. Практиката налага и преосмисляне на категориите лица, които се определят като уязвими групи. Предварителното тясно дефиниране на групите ограничава адекватното приложно поле на Закона за бъдещи казуси, свързани с изключване или социални рискове и възможността да се приложи тази политика към определени групи. Освен това ограничението за процентна заетост е изключително ограничаващо и затрудняващо особено ако социалното предприемачество се извършва в рамките на юридическо лице, което има и друга дейност, например социални услуги. Промени предвиждат обхващане на по-широк кръг от уязвими групи лица, пред които има трудности за включване на пазара на труда. В Допълнителните разпоредби се прецизират определения, които в по-голяма степен отразяват актуалните развития и потенциал за развитие на средата за социално предприемачество в България. Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и ще се реализира в рамките на ежегодно определените за МТСП средства за социална и солидарна икономика. Разширяването на кръга на лицата, които се включват в Регистъра, означава възможност повече субекти да се включат в социалната икономика, да интегрират своите ресурси, за да създадат устойчиви модели на подкрепа към уязвимите групи лица чрез създаване на нови работни места. Към Законопроекта е приложена оценка на въздействието. В писмено становище Българският център за нестопанско право изразява пълна подкрепа на Законопроекта. Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя Законопроекта по отношение на разширяване обхвата на правните субекти, които се определят като социални предприятия, както и по отношение на разширяване обхвата на категорията „уязвими лица“. Министерството на труда и социалната политика не предоставя становище. В последвалата дискусия Законопроекта подкрепиха Миряна Сирийски от Фондация „Светът на Мария“ и Румяна Иванова от Българска фондация „Биоразнообразие“. Народният представител Георги Гьоков изрази становище за неподкрепа на Законопроекта, отбелязвайки, че основният проблем е, че се променя философията, духът, замисълът и основната идея на самия закон. Народният представител Георги Георгиев подкрепи мнението на Георги Гьоков и постави въпроса както за липсата на становище от Министерството на труда и социалната политика, така и за отсъствие на негови представители при разглеждането на Законопроекта. Народният представител Цветан Предов определи като притеснително липсата на оценка на въздействие на Законопроекта. Изводът, че тези измерения няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет, не е верен според него, защото и в момента правителството не е наясно какъв е ефектът на тези предприятия върху бюджета предвид факта, че социалните предприятия ползват като специфични данъчни облекчения за работодатели, наемащи лица, безработни за повече от 12 последователни месеца, освобождаване от облагане на ДДС на определени сделки, признаване на разходите по дарение на стоки и услуги в полза на уязвими хора в размер на 10% от счетоводната печалба. Притеснителен според Предов е и друг факт, че в сайта на Министерството на труда и социалната политика данните за брой субекти във връзка със социалната икономика, приходите и разходите от стопанската и нестопанската дейност, както и заетостта, са предоставени едва до 2020 г. Народният представител Искрен Арабаджиев чрез изказването си подкрепя законодателството да актуализира и обновява солидарната и социалната икономика, да се променят нейните форми, да се създават съответните стимули за участието на все повече форми и организации в икономиката. Предложи да бъде направена кръгла маса между първо и второ четене, на която да се обсъдят детайлно всички предложения за промени – с широко институционално участие и такова на гражданския сектор. Народният представител Илина Мутафчиева като вносител отговори на част от въпросите, като коментира, че чрез предложените промени се цели всички фирми, сдружения и кооперативи, които се определят като социални предприятия, да имат възможност да бъдат част от регистъра на социалните предприятия и да могат да кандидатстват по съответните програми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Плана за възстановяване и устойчивост, да имат своя продукт или услуга с марката „Продукт на социално предприятие“ и по този начин да се стимулира конкуренцията между тях. След приключване на обсъждането и гласуването с резултати: „за“ 10, „против“ 2 и без „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 49-454-01-4, внесен от Илина Мутафчиева и група народни представители на 19 януари 2024 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както чухте и от Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика, не мога да подкрепя този законопроект. Има няколко положителни неща в Законопроекта, но те са по-скоро в сферата на намеренията и желанията и са реформирани като желание за прецизиране на нормативната рамка по отношение на редица определения, преразглеждане на съществуващи и даване на допълнителни определения, опростяване на процедурата по регистрация в регистъра на социалните предприятия, включване на социално-технологичните предприемачи и предприятия със социална цел, съхраняващи традициите, развитието на културата и така нататък. Не е ясно какви точно цели се крият зад тези предложения, според мен неофициално обявени в мотивите. Основният проблем на внесения от колегите народни представители от парламентарните групи на управляващата некоалиция законопроект е, че създава правна възможност всички правни субекти, без значение от правната форма, с която са регистрирани, и без да изпълняват кой знае какви условия, да могат свободно и дори облекчено да придобиват статут на социално предприятие и по този начин да ползват законово регламентираните данъчни, финансови и други облекчения и насърчителните мерки, ориентирани и предназначени специално към тези предприятия. Според мен така няма, от една страна, да се постигне основният замисъл на законодателя при създаването на този законопроект и дори има сериозно отстъпление от идеята за основното предназначение на такива предприятия да наемат истински уязвими лица, като поддържат определена квота в средносписъчния състав от такива хора, а от друга страна, печалбата им приоритетно да се разходва за осъществяване на социална дейност. Забележете, тези предприятия вече няма да имат задължението да поддържат определена квота и да наемат истински уязвими лица, например хора с висока степен на увреждания, и да имат задължение приоритетно да изразходват генерираните печалби за реализиране на социална дейност. Ще обърна внимание, че този законопроект бе приет, мисля през 2019 г., по предложение на Министерския съвет. Тогава управляваше част от сега формираното мнозинство, а самият законопроект бе обявен като част от реформата в социалната сфера заедно с още три закона – за хората с увреждания, за личната помощ и за социалните услуги. Затова ми е странно становището и оценката за Законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, че той със сигурност ще даде сериозен тласък на развитието на социалната икономика и ще надгради и усъвършенства нормативната рамка. Щом са толкова ефективни и работещи тези предложения, как пък Министерството на труда и социалната политика не се сети да ги внесе като Законопроект на Министерския съвет, а остави на народните представители тази инициатива? Впрочем становището на Министерството на труда и социалната политика е внесено на 12 февруари, далече след заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика, което беше на 1 февруари 2024 г., на което Законопроектът беше приет. Това становище е от същите експерти, които през 2019 г. ентусиазирано са твърдели, че внесеният тогава законопроект е перфектен. Сега, без да претендирам за изчерпателност, ще спомена няколко неприемливи неща в Законопроекта, които ме карат да се въздържам от подкрепата му. Неприемлива за мен е промяната в дефинираното понятие „Що е социална и солидарна икономика?“ в чл. 3 от сега действащия Закон за предприятията от социалната и солидарна икономика. Отпадат думите „социални дейности“ и остават само „социални цели“, за да може да се разшири обхватът на субектите, които могат да придобият качеството „социално предприятие“. Вносителите, предефинирайки понятието „социална и солидарна икономика“, като премахват думите „социални дейности“ и оставят само „социални цели“, го правят с мотива, че сега действащата дефиниция ограничава обхвата на субектите, които могат да се регистрират като социално предприятие. Намесват и Европейския регламент в тази област, но като че ли не са наясно, че социалните цели не генерират автоматично социално добавена стойност и че по този начин отварят вратата за недобросъвестни работодатели да спекулират и да се регистрират като социални предприятия, без да са такива по общоприетия смисъл. На следващо място се предвижда отпадане на квотния принцип за наемане на не по-малко от 30 на сто и не по-малко от три лица от наетите в предприятието да са от някоя от изброените в Закона и в текстовете на Закона категории. Паралелно с това се въвежда понятие „лица в уязвимо положение“, но без да се дефинира самото понятие. Отпадат и критериите, които характеризират лицата като уязвими. Отменя се изискването хората да са с трайни увреждания и вече всички лица, без значение на процента увреждане, могат да бъдат определяни като лица в уязвимо положение. И продължаваме нататък. За лицата до 29 години отпада изискването да нямат предходен професионален опит, а за тези над 55 години отпада условието да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“. Няма вече и определение за бездомните лица и не е възможно определянето на едно лице като такова за целите на Закона. Определя се група лица в неравностойно положение и изключени от пазара на труда. Тук на практика би могъл да бъде включен всеки български гражданин, дори всички лица, застрашени от изпадане в бедност и крайна бедност, защото те са наистина в уязвимо положение. Това означава, че всички българи са уязвими. Това ли е целта на Законопроекта – да се наемат всякакви лица, а да се ползват преференциите, предназначени за наистина уязвими лица? Друга притеснителна промяна е изменението в чл. 8 от сега действащия Закон за предприятията от социалната и солидарна икономика. До момента там се поставят допълнителни условия, на които трябва да отговаря едно социално предприятие, за да е клас „А+“. Сега това отпада. Спирам дотук с критиките по Законопроекта. Сигурно след 4 – 5 години действия разпоредбите на този Закон за предприятията от социалната и солидарна икономика се нуждаят от прецизиране и усъвършенстване. Сигурно цялата нормативна база, която регламентира статута, дейността и целите на социалното предприятие, се нуждае от промени, но определено тези промени не трябва да са лобистки и определено не по този начин се прави това, а след извършване на анализ на сега действащата нормативна уредба и след разглеждането му в широка работна група с всички заинтересовани страни, след генериране на предложения, които ще доведат до положителен ефект и поотделно в социалната и солидарна икономика. Личното ми убеждение е, че не бива да се предприемат каквито и да е законодателни промени без участието на всички заинтересовани страни. В случая през време на действие на Закона представители на предприятия от социалната и солидарна икономика неведнъж са давали предложения как да бъде подобрявана ефективността на тези предприятия, как да се намалява административната тежест за тях. Сега аз Ви предлагам да удължите срока между първо и второ гласуване, защото съм сигурен, че от мнозинството ще приемете този законопроект в този му вид, но удължете срока между първо и второ гласуване, за да може да потърсите мнението на хората, които са пряко ангажирани в процесите в социалната и солидарната икономика. Потърсете тяхното мнение и да можем да направим Закона не толкова лобистки и поне да има някаква полза за тях. Убеден съм също така, че набързо написани закони, внасяни от народни представители без сериозни и задълбочени анализи на въздействието им, няма да постигнат напоително обяснените в мотивите цели и няма да доведат до по-голяма ефективност. Няма как да бъде подкрепен, поне от нашата парламентарна група, Законопроектът в този му вид. Уважаеми колеги, нека, когато правим закони, да ги правим за хората, а не да лобираме само за части от тези, които искат да се доберат до ползите от този закон. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа! Господин Гьоков, Вие във Вашето изказване попитахте: това ли е целта – всеки българин да се почувства уязвимо лице? Ще Ви обърна внимание, че на страницата на Министерството на труда и социалната политика е посочено, че два пъти повече деца се намират в риск в семействата си, отколкото децата, отглеждани в институции или така наречените според тях „резидентни грижи“. Много ми е интересно да чуя Вашето мнение относно тази – ще бъда малко по-умерен – манипулация, която се опитват да наложат на обществото, и защо е необходимо разширяването на кръга от социални предприятия и социални услуги, за да накараме едва ли не всеки един българин, както Вие казахте, да се почувства уязвим? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Предов, аз със сигурност съм бил неразбран. Значи, не казвам, че вносителите на Законопроекта искат да накарат всеки българин да се почувства уязвим. Само казвам, че разширявайки понятието и включваните групи във възможностите на Законопроекта, вносителите разширяват до такава степен обхвата на Законопроекта и възможността за наемане на лица от много широк кръг, което не е добре за Законопроекта. Ние в нашата практика, в българската социална политика, в социалната сфера, безкрайно разширяваме групите, които подпомагаме. Вместо да ги стесним и да предлагаме на всяка група точно това, от което се нуждае, ние подпомагаме огромни групи, без да знаем от какво се нуждаят с по-малко, което губи ефекта от цялата социална подкрепа. А когато разширяваме понятието, аз казвам, че по този начин в статистиките и за бедност, и за неравенства се казва, че почти една трета от българите са уязвими и са в обхвата на понятието „риск от бедност“ поне. Това не прави добро за Законопроекта, просто ще даде възможност на тези, които искат да се регистрират като социални предприятия, да наемат такива хора и да ползват преференциите, които са за останалите. Защото аз смятам, че този закон е предвиден по-скоро за хора със сериозни трайни увреждания, голям процент увреждания. Колкото до децата в риск, за които споменавате, те са една, за съжаление, огромна група и стават все по-голяма. Разбира се, че към тях трябва да имаме определено отношение – трябва да имаме подкрепа за тях и за семействата им, но не трябва да го правим с неподходящи закони, както в случая със Закона за предприятията от социалната и солидарна икономика. Има си начини, има си възможности за подкрепа на тия хора, на тия деца и на техните семейства, и ние трябва да го правим и сме задължени да го правим. Защото най-малкото, което мога да кажа, е, че в Конституцията ни пише, че сме социална държава, което означава, че трябва да се грижим за уязвимите групи, пък децата са сред най-уязвимите групи. Това е моят отговор. Аз мисля, че Вие разбирате смисъла на това, което съм казал, и поставяте въпроса просто да обърнем внимание на тази група от българското общество – децата в риск, и си заслужава това да го направим. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Благодаря Ви за отговора, господин Гьоков. Законопроектът предлага промени, за да може повече предприятия да бъдат категоризирани като социални, а по този начин да осъществи и социални цели, което, от своя страна, е доста широко и според мен рисково. Изключително тревожен факт е, че социалната цел има определения, свързани със – цитирам от мотивите, но то не е определено в Закона и е важно да има дефиниция: „социална цел, свързана със съхранение на традициите, неформално образование, развитие на културата и други, които не са свързани пряко с наемането на работни лица от уязвими групи“. При този демографски срив, ширеща се бедност и крайно неравенство в обществото – това ли са най-важните цели, които управляващото правителство може да предприеме, особено за предприятия, осъществяващи неформално образование? И какво би последвало? Една препратка. Всички предприятия, които провеждат джендър идеология, сега ще са социални и ще ползват преференциите на държавата. По какъв начин те ще допринесат за преодоляване на социалните предизвикателства? Достатъчни ли са? Трябва да се мисли ясно за дефиниране на социалната цел. Законопроектът премахва т. 4 от чл. 7, в който се казва, че не по-малко от 30 на сто и не по-малко от три лица от наетите в предприятието към датата на възникване на трудовоправните отношения следва да бъдат от уязвимите групи. Премахва се изискването за не по-малко от 7500 лв. от положителния счетоводен финансов резултат на предприятието след данъчно облагане да се разходват за социални цели. Изключително тревожен е фактът, че социалната цел има широко определение, но слаба измеримост и липсваща база отчетност. Като цели се включват и екологичните такива, без това да е отбелязвано в самия термин, и би следвало да се наричат „социално-екологични цели“. Включено е устойчиво териториално развитие, устойчиво развитие в икономически, социален, екологичен, образователен и културен аспект, постигнато с дългосрочни подходи. Това означава, че фактически всяка една устойчива инвестиция, дори асфалтирането на една улица, би могло да попадне в етикета на социално предприятие. Прави впечатление липсата на оценка на въздействие на Законопроекта. Счита се, че тези изменения няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет. Това е така, защото и към момента няма яснота какъв точно е ефектът върху държавния бюджет. Едно от нещата, които ние от „Има Такъв Народ“ ще направим, е, че ще внесем между първо и второ четене промени, и в тази връзка изцяло подкрепям господин Гьоков за това, което каза. Ако в качеството Ви на вносители желаете този закон да бъде обективен, поискайте максималния удължен срок между първо и второ четене, направете една работна група и едно обсъждане на самия законопроект, което в момента така или иначе липсва. Колкото до името на Закона за предприятията за социалната и солидарна икономика – не може да се говори за цялата икономика, а за група от предприятия. Трябва да се каже, че това по-скоро е закон за социалните предприятия, като трябва да има ясна дефиниция и разграничение кои са социални и кои са солидарни. В момента се свежда всичко до осъществяването на социалната цел, а тази социална цел става много широкообхватна. В крайна сметка какво означава „социална“ и какво е „солидарно предприятие“? Ако ще се дефинира само по социална цел, той трябва да е Закон за социалните предприятия. В тази връзка, когато Законопроектът беше внесен на 19 януари, разгледахме го в Социалната комисия на 1 февруари, все още нямаше становище на Министерството на труда и социалната политика. Това не е нов законопроект и Министерството на труда и социалната политика би трябвало да има веднага готовност да изрази становище по него. Когато се получи на 12 февруари 2024 г., становището на Министерството на труда и социалната политика започва със: „Изразяваме принципно съгласие…“ В случая принципното съгласие е може би до някаква степен, че и те имат притеснение относно Законопроекта. Поради какви причини не изразяват точно тяхното експертно мнение – това оставям на Вас. Така че ще Ви помоля при изказването на вносителите да разясните всички неща, които сте предвидили да се случват в така предложения законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! В разглежданите промени в настоящия законопроект, които са вкарани от сглобката, има опасност за огромни злоупотреби. На първо място мога да кажа следното, че откакто аз съм народен представител, не съм виждал, това всъщност е може би един от най-ярките примери за законопроект, който променя целия обхват на даден закон. Целият обхват се променя, разширява се и се дава възможност за злоупотреби. Тук в съответния законопроект всяко едно предприятие, всяка една неправителствена организация от тук нататък може да бъде регистрирана като социална и да бъде социално предприятие от клас „А“ и клас „А+“. Сега, на първо време най-вероятно няма да може да се осъзнае този факт или нарочно си затварят очите хората от сглобката и нарочно се правят такива промени, но тези предприятия, всяко едно от тях няма да извършва социална дейност, защото това се премахва. В предложенията, които са направени, социалната дейност отпада като изискване, а те ще имат само социална цел. Аз мога да дам много интересни примери за социална цел, но по-нататък. Първо ще разгледаме някои подробни неща в Законопроекта, като от сглобката според мен се опитват просто да достигнат със своите НПО-та и фирми до едни средства от Плана за възстановяване и устойчивост, както по програмите за национално финансиране, така и по много други възможности, които отварят от това законодателство социални привилегии и така нататък. Нека да преминем към самия законопроект и да обясня защо това може да се случи. Първо, както казах, премахва се изискването за социална дейност, имаме само социална цел. Второто важно нещо, което се случва в чл. 7, т. 3, както и преждеговорившите казаха – господин Гьоков и господин Предов, е премахването на изискването за 7500 лв. печалба и реинвестиция в самото предприятие. Да кажем, че това не е чак толкова голям проблем – все пак остава изискването за 50% инвестиция, но от тук нататък следва следващото нещо. В т. 4, както казаха и преждеговорившите, се премахва изискването в съответното предприятие да бъдат не по-малко от 30 на 100 и не по-малко от три лица от уязвимите групи или групи в неравностойно положение, както е изброено в подточките нататък. И сега какво става? Нека да разгледаме подточка „в“ по предложението. Всъщност в предложението се води – да, пак е подточка „в“, както е изискването в сегашния законопроект, лица до 29-годишна възраст, които нямат предходна професионална квалификация. Сега с измененията отпада това изискване и всички граждани до 29-годишна възраст могат да бъдат част от едно социално предприятие. (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Не, не може!“) Защо? Ще Ви обясня защо не може. Това означава, че всеки един човек, абсолютно всеки – независимо дали работи, или не работи, дали може да се издържа, или не може, попада в така наречената уязвима група и с него може да бъде регистрирано социално предприятие. Давам пример с един програмист, който работи, няма увреждания, няма никакви причини да попадне в такава група, например е на възраст 27 години, получава 10 000 лв. заплащане, но той може да бъде включен в социално предприятие. Друго много важно нещо – безработни лица над 55 години. (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Защо?“) Между другото, тук ми подвикват от залата. Нека да излязат и да го обяснят как не може да се случи това. Друго нещо – лица над 55-годишна възраст. В момента се предлага само това да бъде включено. В предния вариант на Закона, тоест все още в настоящия, се казва: „които са регистрирани в бюрото по труда“. Така. Ами това е ясно – ако е трайно безработен, няма проблем да влезне като уязвима група в едно социално предприятие, само че това изискване сега се отменя, отпада това изискване и всяко едно лице над 55 години може да влезе в тази група. Това означава ли, да кажем, че директор на предприятие, който е над 55 години, може да влезе и да бъде регистрирано това предприятие като социално? Да, може! Това излиза по настоящия закон, тоест по настоящия законопроект, който, ако влезе в сила, това нещо ще се случи. Тоест директори и всички хора над 55-годишна възраст, които работят, също ще могат да претендират, че са част от социално предприятие, въпреки да нямат нуждата и да не попадат в уязвимостта да бъдат в такова. И тук идва любимата ми част. В настоящия закон има една подточка – „Лица със зависимост към алкохол или наркотични вещества, преминали успешно лечебна и психологична рехабилитационна програма през последните две години, преди постъпване на работа, което се удостоверява с документ, издаден от лицата, при които е проведено лечението или психосоциалната рехабилитация“. Какво предвиждат обаче вносителите? „Лица с история, застрашаваща здравето, употреба на алкохол и наркотици, както и лица с хазартна или друга зависимост“. Сега, тук искам да попитам – друга зависимост? Ами тя може да е всякаква. Може да е примерно към цигарите. Тук веднага влиза в група от може би 2 милиона души в държавата. Ето, става една огромна уязвима група! Може да е друга зависимост, например към шоколада или към нещо друго. Нищо не е уточнено, а е просто друга зависимост. Абсолютно всички хора попадат в обхвата на този законопроект и това означава автоматически, че всяко едно предприятие в държавата може да бъде регистрирано като социално предприятие, както и неправителствени организации могат да бъдат регистрирани като социални предприятия и могат да се възползват от ползите на нашата икономика и на правителството, които се дават в посоката тези социални предприятия да ползват абсолютно всички привилегии! Разбирате ли за каква не порта… То става разграден двор! Всяко едно предприятие ще може да бъде регистрирано като социално и да се възползва от всички привилегии, пак повтарям и това не го казвам аз, а това го казват вносителите. Тук е много интересно, че критики имаше в тази посока от страна на тяхното социално министерство, въпреки че в становището си те подкрепят, но ясно казват определени неща, с които не са съгласни, и също споменават тези неща, които аз цитирах до момента. Ненапразно и самото министерство на обсъждането в Комисията, както и в Доклада се прочете, а аз го подчертах и в самата комисия, самото министерство изчезна, спаси се! Защото видя, че предложенията са абсурдни и хората от Министерството не искаха да застават с лицата си и да подкрепят тези предложения и тези промени. Тук според мене в това законодателство има също още много неща, както казва и господин Гьоков, отпадат някои определения, които ясно изразяват кои групи попадат в обхвата на този законопроект. Специално с това предложение за други зависимости и лица, които са зависими от алкохол, хазарт и наркотици, но без медицинска експертиза, без да са минали рехабилитация и без да са минали някакво лечение, то обхватът на уязвимите групи, които трябва да се регистрират, които влизат в обхвата на едно социално предприятие, става огромен. Аз сега мога да Ви дам пример как може примерно да действа този закон и как може да бъде регистрирано едно социално предприятие. Значи, примерно регистрираме предприятие –апартамента на Лорер като социално предприятие. В това социално предприятие има цел. Има ли социална цел? Има социална цел – трябва да се купи апартамент на един човек. Приемат се вътре в това социално предприятие трима човека под 29-годишна възраст и петима човека над 55-годишна възраст. Влиза ли в социалния обхват на Законопроекта? Влиза! Можем ли да регистрираме социално предприятие? Можем! Сега, когато друго социално предприятие, което също може да се включи в обхвата на този законопроект, например светът на Асен – той също може да регистрира социално предприятие, и тъй като министърът може да прави каквото си иска – чрез негови поставени НПО-та и предприятия, могат да правят всякакви злоупотреби, а точно това е тънкият момент в целия законопроект и тайната идеичка на ПП-ДБ! Нека да видим дали ще бъде така, но само времето ще ни покаже, защото явно има желание да се промени това законодателство. Да, трябва да се променя, но много внимателно, с много мисъл и така, че наистина социалните предприятия да работят в полза на хората с увреждания, да работят в полза на обществото и на уязвимите групи, а не така, че да създаваме възможност всяко едно предприятие в държавата да бъде регистрирано като социално и то да се възползва, за да източва средствата по Плана за възстановяване и устойчивост или по националните програми. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Няколко неща бих искала да уточня, защото вярвам, че колегите в момента, в който ги чуят, ще разберат, че това, което казват и отляво, и отдясно, не е вярно, и ще си припомнят месец декември, когато всички народни представители бяхме част от Базара на социалните предприятия в Народното събрание. Всяка една парламентарна група дойде при нас като членове на Социалната комисия, за да ни кажат колко хубави неща правят, как са купили коледни подаръци за своето семейство и как са много впечатлени. Този законопроект е подкрепен от трите парламентарни групи, от членовете на Социалната комисия, и аз бих искала да уточня само няколко неща. Аз истински не разбирам защо искаме да държим обхвата в 49 организации, които да вземат тези, споменати от Вас, милиони пари, а не искаме да ги разширим, така че да има конкурентен принцип и хората всъщност да се стараят и да произвеждат по-добри продукти, и да имат по-добри бизнес модели, които задължително обаче имат социална цел. И всъщност да – лицата се разширяват, ще бъдат включени лицата до 29 години, защото сами по себе си, както и в Закона за младежта се казва: лицата до 29 години са лица, които нямат трудов опит или тепърва навлизат на пазара на труда, в прехода са между образование и заетост и по тази причина в редица нормативни актове те се разглеждат като уязвими и уязвима група в тази част. Същото се отнася и за лицата над 55 години. Когато си над 55 години и загубиш своето работно място, е много по-трудно да намериш… И това със сигурност е едно предизвикателство за хората в предпенсионна възраст. Относно другата част – за зависимите. Всъщност, колега Георгиев, изключително бих се радвала ние в България да имаме центрове, които подкрепят и подпомагат лечението на хора, които са зависими например от хазартни дейности, но за съжаление, нямаме такива. И нямайки такива, не може в Закона да оставим задължението те да са преминали лечение, защото всъщност те няма къде да го преминат. Това е причината кръгът на зависимостите да не бъде само алкохол и наркотици, а да бъде хазарт и други зависимости, които виждаме сред младите хора. Понеже питахте кои може да са, употребата на райски газ е една от тези зависимости, които могат да имат хората. И да, портата ще бъде широко отворена, но само и единствено при изпълнението на разпоредбите в чл. 7. Тук ще си позволя да ги прочета и в залата, и за Вас, за да може всички да ги разберем заедно, защото вярвам, че наистина имаме недоразумения, извинявайте. Член 7 казва, че социалното предприятие трябва да отговаря на условията по т. 1, 2 и 3 или по т. 1, 2 и 4, тоест то трябва задължително да има социална цел, и тази социална цел да бъде такава, че да подпомага и да подкрепя различната кауза, която тя защитава. Трябва да се управлява прозрачно, задължително с участието на членовете, работниците и служителите при вземането на решения. При положителен финансов резултат задължително да реинвестира 50% от този положителен финансов резултат в своята социална цел и за осъществяването ѝ, като мога да обоснова защо е махнат лимитът от 7500 лв. Защото всъщност, за да имаш минимум 7500 лв., означава, че трябва да имаш минимум 15 хил. лв. положителен счетоводен финансов резултат, а аз лично мога да Ви уверя, че за едно малко социално предприятие това понякога е непосилна сума. Например за едно социално предприятие на майки, които отглеждат децата си с диабет и продават мартеници. Те рядко успяват да реализират 15 хил. лв., но ако реализират 9, с чл. 7 ние задължително ги караме те да реинвестират 50%, за да могат да бъдат социално предприятие, а в т. 4 се казва, че трябва да осигуряват заетост на определените хора в уязвимо положение. Да, съгласна съм с това, че има нужда от предефиниране на два термина, и наистина бих се радвала заедно с господин Гьоков, заедно с Вас да вземем истинското далновидно решение – да седнем и да видим как може да предефинираме тези групи, за да може да се случи всичко останало. Господин Предов, аз също вярвам, че Вие много добре правите разлика между социална цел и социална дейност, много добре я правите, но бих искала да кажа, че това, което казвате за данъчните облекчения – и тогава не исках да си противоречим допълнително в Комисията, но го казвам и сега оттук, това за данъчните облекчения е в насърчителните мерки. Ще бъде чудесно, ако в България някога като нормативен акт го има, но за момента това е само спекулация и няма такъв ефект върху държавния бюджет. Относно това, от което всички много се страхуваме – и то е, че ще се отвори много широко портата и всички ще станат социални предприятия. Аз бих си помечтала за една България, в която всяко едно предприятие, което съществува, има своята социална цел и реинвестира в решаването на определени проблеми 50% от своята печалба, и вярвам, че Вие също като мен бихте се съгласили, че това би било положително както за БВП-то на България, така и за решаването на социалните проблеми, които, за съжаление, имаме. Много Ви благодаря и се надявам, че ще подкрепите с разум Законопроекта.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Мутафчиева, изключително внимателно Ви слушах. Аз не се съмнявам в добрите намерения. Изслушах и за малките предприятия, ако въобще може да ги наречем предприятия, които не могат да имат оборот 15 хиляди печалба, 7500 лв. Този закон не е за тях. Нека тези хора да ги подпомагаме, да ги подкрепяме по друг начин. Вие казахте много неща. Аз нямам времето в рамките на една реплика да говоря по всички от тях, но ще се спра на някои от тях. Вие казахте: защо искате да държим обхвата на социалните предприятия в рамките на 49? Не, не искаме това. Просто не искаме да променяме духа на Закона да е в подкрепа на уязвимите хора, най-вече на хората с увреждания, и то със сериозен процент увреждания. Искаме да го държим този обхват, защото всички останали уязвими групи си имат начини и за подкрепа, включително и чрез Националния план за действия по заетостта, включително и чрез социалното подпомагане. Ние искаме да подкрепяме хората, които работят. И искам само да Ви кажа, че така не се ограничаваме. Може да разширяваме обхвата на тези социални и солидарни предприятия от социалната и солидарната икономика по друг начин. Аз Ви казвам, че има проект в Министерството, който е спорен как го изпълнява Министерството, но проектът като идея е добър. С шест центъра за подкрепа на социалните предприятия, където могат те да излагат и стоките, които произвеждат, тоест продукцията, която произвеждат, и да получават консултации за развитие. Също могат да отидат там и всички, които искат да се регистрират като социални предприятия в рамките на този закон, и да разширяваме обхвата. Не е необходимо да разширяваме този обхват за сметка, пак казвам, на най-уязвимите. Казахте тук за хората до 29 години. Да, те са уязвима група, но когато нямат професионален опит. Пък Вие професионалния опит го махате. Да, тези над 55 години също са уязвима група, ама Вие махате да са регистрирани в бюрата по труда. Знаете ли какво правите в момента? Едно предприятие, в което в момента работят хора над 55 години, казваме: ето, те са уязвима група, но те дори и да не се регистрират като социално предприятие, те пак ще продължат да работят тези хора, така че това, което казвате, че са останали без работа, просто не е вярно. И аз нищо не чух от Вас… Извинявайте, господин Председател, ама ще продължа още с едно нещо. Вие ни казахте за нашето предложение, което прозвуча, както казахте Вие, и отляво, и отдясно, дайте да удължим този срок на максималния – 21 дни, направете така, че да повикате тези хора, които са от тези 49 предприятия на място, да Ви кажат какви са проблемите. Те нееднократно са подавали сигнали какви са им проблемите. Вижте ги и дайте на база на тяхното искане да променяме Законопроекта. Добре е да обсъдим, ако щете и уязвимите групи, и Вашите предложения наново, защото по този начин предложен Законопроектът, разбирате ли, че той не е в подкрепа на целта на Закона. Той е в подкрепа на нещо друго, което не знам кое е. Всъщност знам, ама не искам да го казвам от трибуната.

Благодаря, господин Председател. Аз ще продължа оттам, където господин Гьоков свърши и не искаше да каже кое е това нещо. Ами злоупотреби, това е терминът, господин Гьоков. Злоупотреби ще се правят, и то много големи. И средствата няма да отидат към 49-те социални предприятия или още други, които евентуално ще бъдат регистрирани наистина с такава цел, наистина с такава дейност, която искат да извършват, а ще отидат към определени НПО-та и фирми, които въобще не се занимават с такава дейност. И точно затова се премахва терминът „социална дейност“ и се слага „социална цел“. Никой тук не е казал, че не трябва да се подобрява законодателството в тази посока, абсолютно никой. Казваме, че с тези предложения, които правите, има голяма опасност за злоупотреби и мога да Ви изреждам хиляди примери в тази посока. Не е въпросът в това. Въпросът е, че и тук с едно от предложенията, което казахте, за хазарта специално, дадохте пример за зависимост за хазарта. Знаете ли, че господин Климент Шопов от нашата парламентарна група два пъти е задавал въпроса дали има от страна на Министерството на здравеопазването програми, които да работят с хора, зависими от хазарта? Два пъти го е поставял и към служебното правителство, и към сегашния кабинет. И знаете ли какви са отговорите? Ако служебният министър на здравеопазването беше казал, че ще се опита да вземе някакви мерки и да направи такива програми, то Вашият министър каза, че нищо няма да направи. Ето това в общи линии му беше отговорът. И това е Вашата грижа за хората със зависимости. Просто никакви мерки не се предприемат от съответните ресорни министерства. И Вие искате да ни убедите сега, че с тези промени Вие ще помогнете на тези хора. Въобще не е така. Няма нищо такова. И интересното е, че на всичко, което казахте, защото Вие горе-долу повторихте какво пише в законодателството, което предлагате да промените, тоест в Законопроекта, който променяте, Вие всичко, което казахте, е написано в това, което сте внесли. Вие по никакъв начин не убедихте мен, нито моята парламентарна група. И аз преди, ако бях убеден, сега съм сигурен, че Вие идея си нямате какво правите в момента. Благодаря.

Господин Председател, госпожо Мутафчиева! Първо искам да Ви благодаря, че намерихте сила и смелост да излезете и да предоставите това, което казахте, пред залата, защото едно от най-важните неща, които ние тук в Народното събрание трябва да разберем, е това да се провеждат дебати – изключително важна функция на съвременното и демократичното общество. Когато това нещо липсва, остава винаги усещането, че се прави нещо задкулисно или се прави нещо със силата на мнозинството. Затова приемете моите благодарности към Вас, че въпреки всичко, въпреки притесненията, които и аз имам към Законопроекта, Вие излязохте и казахте това, което смятате. На няколко неща искам да Ви обърна внимание. До някаква степен бих се съгласил 7500 лв. да не фигурират, когато говорим за малките предприятия, но не бих се съгласил да отпадне процентът – 30%. Вие ще ми го обясните защо, защото на мен, когато ми беше обяснено, не ми прозвуча логично. Това е едното от нещата, които искам. Другото е, което казахте, ако не се лъжа – отпадането на работа след 50 години или така нататък – точно това е – конкретни цели на конкретни групи. Това ще е едно от предложенията, които ние ще внесем между първо и второ четене. Затова Ви моля като разумна и демократична парламентарна група – направете компромис и удължете времето между първо и второ четене, за да имаме така, както госпожа Сачева направи с промените в Семейния кодекс, направихме работна група и тогава ще си проличи кой иска да участва в дебатите по нея и кой не. Съгласете се, че Законопроектът е спорен. Благодаря Ви.

Господин Предов, ще предложим удължаване на 14 работни дни, но това означава ли, че както ние подкрепяме Вас, Вие ще подкрепите сега Законопроекта? Ще очаквам и Вашата парламентарна група – „Има Такъв Народ“, да подкрепят Законопроекта.

На 30%.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на срока за постъпване на предложения между първо и второ четене на 14 дни.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 49-302-01-61, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2024 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа и проведе публично обсъждане по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Законопроектът е изготвен във връзка с решения, приети на двадесет и четвъртата сесия на Конференцията на държавите - членки на Организацията за забрана на химическите оръжия, и са в съответствие с Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване. Химическите вещества в обхвата на Конвенцията могат да бъдат използвани освен за законни мирни цели, но и за разработване, производство, натрупване и употреба на химическо оръжие. Със Законопроекта се добавят две групи токсични химически вещества към списък 1, съдържащи се в раздел А на Приложение № 1. В Република България няма дружества, извършващи дейности с химически вещества, посочени в Приложение № 1, нито юридически лица, извършващи тяхното производство, придобиване, съхранение и употреба. С цел подобряване на регулаторната политика на Република България със Законопроекта се предвижда създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, осъществяващи дейностите по чл. 6, 7 и 8 от Закона, при спазване изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Със Законопроекта не се увеличава административната тежест за бизнеса и не се създават нови регулаторни режими. По Законопроекта не е изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като не се въвеждат разпоредби от правото на Европейския съюз. Предложеният проект на закон няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което към него не е приложена и финансова обосновка. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 16, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 49 302 01 61, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. Ако позволите една процедура за допуск в залата. На основание на чл. 44, ал. 2 моля да бъде допусната госпожа Анна Натова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация, № 49-302-02-15, внесен от Министерския съвет на 18 август 2023 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 16 ноември 2023 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация, № 49-302-02-15, внесен от Министерския съвет на 18 август 2023 г. Гласуването по Законопроекта се проведе на заседание на Комисията, проведено на 23 ноември 2023 г. На заседанието присъства господин Венцислав Иванов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, който представи Законопроекта. Господин Иванов заяви, че Конвенцията представлява правен механизъм, чрез който съществуващата международна организация с нестопанска цел и наименование Международна асоциация на фаровите служби и помощните средства за навигация, в която Република България се представлява от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, ще се преобразува в Международна организация за морските средства за навигация. С приемането на Конвенцията Международната организация за морските средства за навигация доразвива международния регулаторен режим на морското корабоплаване, в основата на което са Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, така нареченият SOLAS, и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяване на корабите – MARPOL. В мотивите към Законопроекта е записано, че Конвенцията е била отворена за подписване в Париж – столицата на държавата, определена за депозитар, в периода от 27 януари 2021 г. до 26 януари 2022 г., и до този момент е подписана от 50 държави. Съгласно предвиденото в чл. 20 от Конвенцията тя ще влезе в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на тридесетия документ за ратифицирането, присъединяването, приемането или одобряването ѝ. Към 1 юли 2023 г. Конвенцията е ратифицирана от 22 държави, сред които: Тунис, Република Финландия, Кралство Дания, Френската република, Република Корея, Кралство Саудитска Арабия, Румъния, Кралство Испания, Канада, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Кралство Нидерландия и други. В рамките на Конвенцията основните цели и задачи се свеждат до насърчаване и осигуряване на достъпа до техническо сътрудничество и изграждане на капацитет по всички въпроси, свързани с развитието и трансфера на експертен опит, наука и технологии във връзка с морските средства за навигационно осигуряване, както и на безопасното и ефективното движение на плавателните съдове чрез подобряване и хармонизиране на морските средства за навигационно осигуряване в световен мащаб в полза на морската общност и защитата на морската среда. Ратифицирането на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация ще позволи на Република България да участва пълноценно в работата по създаване и утвърждаване на стандартите относно морските средства за навигационно осигуряване и свързаните с тях услуги, в това число стандартите относно системите за управление на корабния трафик. Конвенцията подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения със 17 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация, № 49-302-02-15, внесен от Министерския съвет на 18 август 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 27 септември 2023 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация със съответния номер, внесен от Министерския съвет на 18 август 2023 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Анна Натова, заместник-министър на транспорта и съобщенията. Конвенцията е приета на Дипломатическата конференция, проведена в град Куала Лумпур, Малайзия, в периода 25 – 28 февруари 2020 г., като за изготвянето на документа са проведени три подготвителни конференции – в Париж през април 2017 г., в Маракеш през февруари 2018 г. и в Истанбул през март 2019 г. Конвенцията е отворена за подписване в Париж – столицата на държавата, определена за депозитар, в периода от 27 януари 2021 г. до 26 януари 2022 г., и до този момент е подписана от 50 държави. Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация предоставя подходяща международноправна рамка, която ще гарантира прозрачност и добро управление, ще укрепи позицията на Международната асоциация на фаровите служби за работа в тясно сътрудничество с правителствата и с други междуправителствени организации и ще насърчи техническата и консултантската работа като водещ международен експертен орган за морските средства за навигационно осигуряване и свързаните с тях услуги. Организацията посредством обединение на правителства и организации, занимаващи се с регулирането, предоставянето, поддръжката или експлоатацията на морските средства за навигационно осигуряване, си поставя следните цели и задачи: – насърчаване на безопасното и ефективното движение на плавателните съдове чрез подобряване и хармонизиране на морските средства за навигационно осигуряване в световен мащаб в полза на морската общност и защитата на морската среда; – насърчаване на достъпа до техническо сътрудничество и изграждане на капацитет по всички въпроси, свързани с развитието и трансфера на експертен опит, наука и технологии във връзка с морските средства за навигационно осигуряване; – насърчаване и улесняване на общото приемане на най високите приложими в практиката стандарти по въпроси, свързани с морските средства за навигационно осигуряване; – осигуряване на обмен на информация по въпроси, които се разглеждат от Международната асоциация на фаровите служби. Конвенцията ще влезе в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на тридесетия документ за ратифицирането, присъединяването, приемането или одобряването й. Към 1 юли 2023 г. Конвенцията е ратифицирана от 22 държави. За всяка държава, която ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към Конвенцията след нейното влизане в сила, Конвенцията ще влезе в сила на тридесетия ден след депозирането на инструмента за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване. С приемането на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация се доразвива международният регулаторен режим на морското корабоплаване. Ратифицирането на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация ще позволи на Република България да участва пълноценно в работата по създаване и утвърждаване на стандартите относно морските средства за навигационно осигуряване и свързаните с тях услуги, в това число стандартите относно системите за управление на корабния трафик. Конвенцията подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 13 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване съответния Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация, № 49-302-02-15, внесен от Министерския съвет на 18 август 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моля на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация, № 49-302-02-15, внесен от Министерския съвет на 18 август 2023 г., да бъде подложен и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация Член единствен. Ратифицира Конвенцията за Международната организация за морските средства за навигация, съставен в Париж на 28 януари 2021 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Изменения на текста на Протокола за устойчивите органични замърсители и на Анекси I, II, III, IV, VI и VIII и Изменения на Анекси I и II, приети в Женева на 18 декември 2009 г., № 49-302-02-24, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2024 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Законопроекта за ратифициране на Изменения на текста на Протокола за устойчивите органични замърсители и на Анекси I, II, III, IV, VI и VIII и Изменения на Анекси I и II, приети в Женева на 18 декември 2009 г., № 49-302-02-24, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Юлиян Попов – министър на околната среда и водите, както и заместник-министрите госпожа Ренета Колева и господин Петър Димитров. От името на вносителя Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Ренета Колева. Основните мотиви на Законопроекта за ратифициране на Изменения на текста на Протокола за устойчивите органични замърсители (УОЗ) и на Анекси I, II, III, IV, VI и VIII и Изменения на Анекси I и II, приети в Женева на 18 декември 2009 г., са изпълнение на общата външна политика на ЕС в тази област – Рeшение (ЕС) 2016/769 на Съвета от 21 април 2016 г. за приемане на измененията на Протокола от 1998 г. за устойчивите органични замърсители към Конвенцията, и допълнителен инструмент за осигуряване на високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда от въздействието на вредните емисии от устойчивите органични замърсители в атмосферния въздух заедно с усилията, които са поставени в Стокхолмската конвенция относно устойчивите органични замърсители и Регламент 2019/1021 относно устойчивите органични замърсители. С настоящото предложение за изменение на Протокола за устойчивите органични замърсители се актуализират: – списъкът на съответните вещества за забрана и строги ограничения за производство и/или употреба; – нормите за допустими емисии, приложими за някои инсталации за изгаряне на отпадъци. Въвежда се гъвкавост с цел улесняване на присъединяването на нови страни, по-специално страни от Източна Европа, Югоизточна Европа, Кавказ и Централна Азия. След дискусиите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите: с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменения на текста на Протокола за устойчивите органични замърсители и на Анекси I, II, III, IV, VI и VIII и Изменения на Анекси I и II, приети в Женева на 18 декември 2009 г., № 49-302-02-24, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Изменения на текста на Протокола за тежки метали от 1998 г. и на Анексите към него, различни от III и VII, приети в Женева на 13 декември 2012 г., № 49-302-02-25, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2024 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Законопроект за ратифициране на Изменения на текста на Протокола за тежки метали от 1998 г. и на Анексите към него, различни от III и VII, приети в Женева на 13 декември 2012 г. На заседанието присъстваха: господин Юлиян Попов – министър на околната среда и водите, както и заместник-министрите госпожа Ренета Колева и господин Петър Димитров. От името на вносителя Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Ренета Колева. Основните цели на Законопроекта за ратифициране на Изменения на текста на Протокола за тежки метали са осъвременяване на пределно допустимите стойности за емисиите, определени в Приложение V към Протокола, както и въвеждане на гъвкавост с цел улесняване на присъединяването на нови страни, по-специално страни от Източна Европа, Югоизточна Европа, Кавказ и Централна Азия. Очакваните резултати от приемането на Закона за ратифициране на изменението на Протокола за тежки метали включват предотвратяване и минимизиране на емисиите на тежките метали кадмий, олово и живак в атмосферния въздух и като последствие – опазване на околната среда и човешкото здраве, както и изпълнение на общата външна политика на Република България в тази област като страна по Конвенцията и като държава - членка на Европейския съюз – изпълнение на Решение (ЕС) 2016/768 на Съвета от 21 април 2016 г. за приемане на измененията на Протокола от 1998 г. към Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали, в което е поместен текстът с измененията на Протокола, посочени в Решение 2012/5 на изпълнителния орган на Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния. След дискусиите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменения на текста на Протокола за тежки метали от 1998 г. и на Анексите към него, различни от III и VII, приети в Женева на 13 декември 2012 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД по Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в град Женева, Швейцария Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 31 януари 2024 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в град Женева, Швейцария. На заседанието присъстваха – от Министерството на труда и социалната политика: Николай Найденов – заместник-министър, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и Ненко Салчев – началник на отдел „Трудово право и условия на труд“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Найденов. Основните цели на Конвенцията са: насърчаване на безопасността и здравето при работа; осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което да спомогне както за подобряване на качеството и сигурността на труда, така и за повишаване на конкурентоспособността на предприятията; утвърждаване на международните стандарти, които следва да се прилагат при развитието на националното право и практика, свързани с безопасността и здравето при работа. До момента България е ратифицирала осем от десет конвенции на Международната организация на труда, които определят основните принципи и права на труда. Приемането на Законопроекта ще подобри сътрудничеството на Република България и Международната организация на труда, а също ще спомогне с утвърждаването на международните стандарти, които следва да се прилагат при развитието на националното право и практика, свързани с безопасността и здравето при работа. С оглед добрия имидж на България в международен план е добре държавата да ратифицира конвенциите, които определят основните принципи и права в областта на труда, както и правото на безопасна и здравословна работна среда. Здравословните и безопасни условия на труд са предпоставка за здрава и продуктивна работна сила. Тяхното право е признато в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България. До момента са транспонирани всички европейски директиви в тази област, които са в сила за държавите членки. След гласуване с резултати: „за“ – 12 гласа, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в град Женева, Швейцария, № 49-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2024 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в град Женева, Швейцария, № 49-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2024 г. На редовно заседание, проведено на 8 февруари 2024 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в град Женева, Швейцария. На заседанието присъстваха – от Министерството на труда и социалната политика: господин Николай Найденов – заместник-министър, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и Ненко Салчев – началник-отдел „Трудово право и условия на труд“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Найденов. Основната цел на Конвенция № 155 на Международната организация на труда е насърчаване на безопасността и здравето при работа, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които са предпоставка за здрава и продуктивна работна сила, важен аспект както за устойчивостта и конкурентоспособността на икономиката, така и за подобряване на качеството и сигурността на труда. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите със 7 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в град Женева, Швейцария, № 49-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2024 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Правя предложение да преминем към второ гласуване на така приетия на първо четене законопроект.

Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в град Женева, Швейцария, № 49-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2024 г.“ „Проект за второ гласуване! ЗАКОН за ратифициране на Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в гр. Женева, Швейцария Член единствен. Ратифицира Конвенция № 155 на Международната организация на труда относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в град Женева, Швейцария.“

Благодаря, господин Председателстващ! Уважаеми колеги! Представим Ви „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в град Женева, Швейцария, № 49-402-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2024 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 31 януари 2024 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в град Женева, Швейцария. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – Николай Найденов, заместник-министър, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, осигурителни отношения и условия на труд“, Ненко Салчев – началник на отдел „Трудово право и условия на труд“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Найденов. Сто и десетата сесия на Международната конференция на труда през 2022 г. прие резолюция за включването на изискване за осигуряване на здравословна и безопасна работна среда сред основните принципи и права в областта на труда. В тази връзка Резолюцията определя като фундаментални Конвенция № 155 и № 187 на Международната организация на труда. Конвенция № 187 на Международната организация на труда определя изисквания към държавите членки да насърчават трайно подобряването на безопасността и здравето при работа с цел превенция на професионалните болести, трудовите злополуки и смъртните случаи при работа, като за тази цел разработват национална политика, система и програма за безопасна и здравословна работна среда. Политиката в областта на безопасността и здравето при работа на Република България е изцяло съобразена със стратегическите документи на Европейския съюз и Международната организация на труда. В тази връзка ратификацията на Конвенция № 187 не налага промени в действащата национална нормативна рамка в областта на безопасността и здравето при работа. Ратификацията е допълнителна гаранция, че националното законодателство е в съответствие с основните международни стандарти в тази област. Основните цели на ратификацията на Конвенция № 187 са: – подобряване на здравословните и безопасните условия на труда с цел подобряване качеството и сигурността на труда и повишаване конкурентоспособността на предприятията; – повишаване на сътрудничеството на Република България с Международната организация на труда и повишаване имиджа на държавата на международно ниво; – утвърждаването на международните стандарти, които следва да се прилагат на национално ниво. След гласуване с резултати: за – 12 гласа, без гласове „въздържал се“ и „против“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в град Женева, Швейцария, № 49-402-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2024 г.“. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Ненков, уважаеми професор Ангелов! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в град Женева, Швейцария, № 49-402-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2024 г. На редовно заседание, проведено на 8 февруари 2024 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в град Женева, Швейцария. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – Николай Найденов, заместник-министър, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и Ненко Салчев – началник-отдел „Трудово право и условия на труд“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Найденов. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите със 7 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в град Женева, Швейцария, № 49-402-02-2, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2024 г.“. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Тъй като няма направени изказвания по точката в днешното разглеждане на първо четене, правя процедура да я разгледаме и на второ четене в днешното заседание.

Благодаря. „ЗАКОН за ратифициране на Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в град Женева, Швейцария Член единствен. Ратифицира Конвенция № 187 на Международната организация на труда относно Рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в град Женева, Швейцария.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, подписано на 19 октомври 2018 г. в Брюксел, № 49-302-02-13, внесен от Министерския съвет на 3 август 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2024 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, подписано на 19 октомври 2018 г. в Брюксел. Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и Република Сингапур е подписано на Дванадесетата среща на върха Азия – Европа на 19 октомври 2018 г. в Брюксел. Европейският парламент го одобрява на 13 февруари 2019 г. 2019 г. С Решение № 173 от 26 февруари 2021 г. Министерският съвет на Република България одобрява споразумението, но поради разпускането на Четиридесет и четвъртото народно събрание, Решението е отменено и Министерският съвет с Решение № 532 от 2 август 2023 г. отново предлага на Народното събрание да го ратифицира. Със Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и Сингапур ще се осигури високо ниво на защита на инвестициите, като ще се гарантират правата на Европейския съюз и Сингапур при уреждане на отношенията си и постигане на легитимните цели на обществените политики като защита на общественото здраве, безопасност и опазване на околната среда. Инвеститорите от Европейския съюз, в това число от България, и техните инвестиции в Сингапур ще се ползват от справедливо и обективно третиране и недискриминация в сравнение със сингапурските инвестиции при аналогични ситуации, както и от защита срещу отнемане на инвестициите им, освен за обществени цели и срещу заплащане на компенсация със справедлива пазарна стойност на отнетия инвестиционен ресурс. Производствата по уреждане на споровете ще се провеждат пред постоянен първоинстанционен съд и апелативен съд. Споразумението за защита на инвестициите ще влезе в сила, след като бъде ратифицирано от всички държави – членки на Европейския съюз, в съответствие с техните национални процедури. От датата на влизането му в сила то ще замести и отмени всички двустранни инвестиционни договори между Сингапур и държавите – членки на Европейския съюз, в това число и България. В последвалата дискусия участие взеха народните представители професор Румен Гечев, който заяви подкрепата си за Законопроекта, Вениамин Воденичаров, Борис Аладжов и Александър Иванов. В отговор на поставени от тях въпроси заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов посочи, че като страна от АСЕАН Сингапур е вторият най-голям търговски партньор на Европейския съюз. В страната оперират повече от 10 хиляди европейски компании, много от които използват Сингапур като център за своите операции в Югоизточна Азия и Тихоокеанското крайбрежие. През последните години обемът на преките чуждестранните инвестиции между Европейския съюз и Сингапур двустранно се увеличава, като през 2022 г. достига до 434 млрд. евро. Към настоящия момент в България оперират 80 фирми със сингапурско участие с разнообразни сфери на дейност, като преобладават тези, свързани с онлайн търговията. Продуктите, които страната ни изнася за Сингапур, са предимно химикали, машини и медни компоненти. Сингапур е на 13-о място сред търговските партньори на България извън Европейския съюз, като стокообменът ни е 170 млн. щатски долара. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 16, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, подписано на 19 октомври 2018 г. в Брюксел, № 49-302-02-13, внесен от Министерския съвет на 3 август 2023 г.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Имате ли го Доклада.

„ДОКЛАД на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, № 49-302-02-13, внесен от Министерския съвет на 3 август 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 февруари 2024 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, № 49-302-02-13, внесен от Министерския съвет на 3 август 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Ивайло Шотев – заместник-министър на икономиката и индустрията; господин Петър Петров – старши експерт в дирекция ,,Външноикономическа политика“ в Министерството на икономиката и индустрията. Заседанието се председателства от госпожа Деница Симеонова, която отбеляза, че Законопроектът е приет от водещата Комисия по икономическа политика и иновации. Законопроектът бе представен от господин Ивайло Шотев. Преди да представи Законопроекта, господин Шотев подчерта, че Споразумението за защита на инвестициите между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, е подписано на 19 октомври 2018 г. в Брюксел и към днешна дата 15 държави членки са го ратифицирали. Проведе се дискусия, в която членовете на Комисията изразиха одобрение за Законопроекта и представената информация. Въз основа на проведеното гласуване с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, № 49-302-02-13, внесен от Министерския съвет на 3 август 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, процедура на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – правя предложение Законопроектът за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, който беше приет на първо гласуване, да бъде приет и на второ гласуване в рамките на днешното заседание.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, подписано на 19 октомври 2018 г. в Брюксел Член единствен. Ратифицира Споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, подписано на 19 октомври 2018 г. в Брюксел.“