16 February 2024

Уважаеми господин Председател, преди да прочета Доклада, моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника в залата да бъде допуснат господин Тихомир Стойчев – заместник-министър на външните работи.

Уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 27 септември 2023 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Програмата на ОИСР за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро или 117 350 лв. между Република България, от една страна, и ОИСР, от друга, сключено чрез размяна на писма от 17 и 21 август 2023 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от господин Тихомир Стойчев, заместник-министър на външните работи. Програмата на ОИСР за Украйна е официално обявена по време на Годишната министерска среща на Организацията, проведена на 7 и 8 юни 2023 г. в Париж. Нейната цел е да подпомогне усилията на страната в процеса на реформи по пътя ѝ към членство в Европейския съюз и ОИСР. Програмата надгражда и доразвива Плана за действие на ОИСР за Украйна, който се прилага от 2015 г. Програмата ще насочи работата на ОИСР към политическите приоритети за страната, дефинирани в стратегическите документи на украинското правителство. Периодът на изпълнение на Програмата е четири години. Изпълнението на Програмата може да бъде спряно или продължителността ѝ може да бъде удължена в случай на форсмажорни обстоятелства. Дейностите и мерките, заложени в Програмата, са на обща стойност 16,5 млн. евро за целия четиригодишен период. Предвижда се финансирането на дейностите по Програмата да бъде изцяло с доброволни вноски от страните – членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори, които имат желание да я подкрепят. Република България е последователна в подкрепата си за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници, както и за нейната европейска перспектива. Включването на България към Програмата на ОИСР за Украйна чрез предоставяне на доброволен финансов принос ще бъде допълнително потвърждение на твърдия ангажимент на страната ни към подпомагане възстановяването и икономическото развитие на Украйна. В допълнение, по-тясното ангажиране на страната ни с програми и инициативи на ОИСР ще допринесе и за процеса на присъединяване на България към Организацията – основен външнополитически приоритет на страната ни. Комитетът по помощта за развитие към ОИСР е включил тази инициатива в списъка с доверителни фондове и българският принос ще се признава като официална помощ за развитие. Финансирането на вноската на България в размер 60 000 евро се осигурява за сметка на утвърдените целеви текущи и капиталови трансфери за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по бюджета на Министерството на външните работи за 2023 г. Споразумението за участие в Програмата на ОИСР за Украйна се сключва по инициатива на Република България. Писмото от българска страна, заедно с потвърждението за приемането му от ОИСР, съставляват Споразумението между двете страни. Писмото е съставено и подписано само на английски език. Предвид обстоятелството, че Споразумението предвижда финансови задължения за Република България, както и арбитражно уреждане на евентуални спорове, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България същото подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание. Споразумението ще влезе в сила, след като ОИСР бъде уведомена от Република България за изпълнението на необходимите ѝ вътрешноправни процедури за влизането в сила на Споразумението. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика със 7 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Програмата на ОИСР за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро или 117 350 лв. между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 17 и 21 август 2023 г., № 49-302-02-22, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и иновации относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Програмата на ОИСР за Украйна с доброволен финансов принос в размер на 60 000 евро – 117 350 лв., между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 17 и 21 август 2023 г., № 49-302-02-22, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Програмата на ОИСР за Украйна с доброволен финансов принос в размер на 60 000 евро – 117 350 лв., между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 17 и 21 август 2023 г. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на външните работи Тихомир Стойчев. Програмата на ОИСР за Украйна има за цел да подпомогне усилията на Украйна в процеса на реформи по пътя ѝ към членство в Европейския съюз и ОИСР, както и усилията за възстановяване и развитие на страната в съответствие с нейните национални приоритети. Програмата доразвива Плана за действие на ОИСР за Украйна, който се прилага от 2015 г. Периодът на изпълнение на Програмата е 4 години, като тя може да бъде спряна или продължителността ѝ може да бъде удължена при форсмажорни обстоятелства. Дейностите и мерките, заложени в нея, са на обща стойност 16,5 млн. евро. Предвижда се финансирането да бъде изцяло с доброволни вноски от страните – членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори, които имат желание да я подкрепят. Република България е последователна в подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, в нейните международно признати граници, както и за нейната европейска перспектива. Включването на България към Програмата на ОИСР за Украйна чрез предоставяне на доброволен финансов принос ще бъде допълнително потвърждение на ангажимента на страната ни към подпомагане възстановяването и икономическото развитие на Украйна. Ангажирането на страната ни с програми и инициативи на ОИСР ще допринесе и за присъединяването на България към организацията – основен външнополитически приоритет на страната ни. Комитетът по помощта за развитие към ОИСР вече е включил тази инициатива в списъка с доверителни фондове и българският принос ще се признава като официална помощ за развитие. Финансирането на вноската на България в размер 60 000 евро се осигурява за сметка на утвърдените целеви текущи и капиталови трансфери за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по бюджета на Министерството на външните работи за 2023 г. Споразумението за участие в Програмата на ОИСР за Украйна се сключва по инициатива на Република България. Писмото от българска страна, заедно с потвърждението за приемането му от ОИСР, съставляват Споразумението между двете страни, което подлежи на ратифициране със закон поради предвидените финансови задължения за България и арбитражното уреждане на споровете. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за“ – 12, „против“ – 3, „въздържал се“ – 1. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Програмата на ОИСР за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро (117 350 лв.) между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 17 и 21 август 2023 г., № 49-302-02-22, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. Това няма да е българското Народно събрание, ако не започнем поне с една извънредна точка за Украйна, една втора извънредна точка за НАТО и липсва само трета извънредна точка – да купим някой друг самолет, може би реактор, два-три БТР-а от Съединените щати, но не е късно. Предполагам, че от мнозинството би могло някой да направи това предложение сега. ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи това поредно предложение за подпомагане на бедна Украйна от изключително богатата икономическа сила България. Но все пак да кажа, че ще направим едно предложение, защото някак си доста странно звучи – вкарването на сума в размер на чужда валута. Официалната българска валута, лев, е посочена в скоби и имаме две предложения, които ще направя между първо и второ четене за този законопроект. Така че отсега ги казвам, защото знаем каква е практиката на Народното събрание – да се минават на първо и второ четене, въпреки че има изрично заявени от народни представители заявления за поправки между първо и второ четене. Заявяваме, че ще направим такива, включително заявяваме какви точно ще бъдат – и технически, и редакционни, разбира се, това по никакъв начин няма да промени нашата позиция, която е срещу ратификацията на този законопроект, който подарява поредната сума пари на една чужда държава, повтарям и натъртвам – подарява. Тук е записано, че България участва с доброволен финансов принос. Ако е доброволен, разбирам хората, които са от мнозинството, доброволно да извадят пари от джобовете си, сумата не е толкова голяма за тях, и доброволно да платят от собствените си заплати на така обичаната и втора за тях, а може би за някой и първа родина Украйна. Миналата не, а по-миналата година, тогавашния министър-председател Кирил Петков имаше едно свое предложение да дарява от заплатата си или една част от заплатата си за Украйна. Ако смята това свое предложение все още за актуално, нека да даде личен пример. Нека да се съберат тук управляващата тройна коалиция ПП ДБ, ГЕРБ и ДПС, да съберат пари от джобовете си и като толкова много искат да хранят бедна Украйна, да я хранят те, а да не я хранят българските данъкоплатци – без значение дали става дума за един лев, за един милион лева, или за един милиард лева. Дайте пари от джобовете си и недейте да обяснявате как този законопроект е за доброволно финансиране. Въобще не е доброволно, а го изискват от Вас и Вие го правите.

Благодаря, господин Председател. Господин Костадинов, наскоро с Вас бяхме на обиколка в селата из Странджа, в полите на Странджа, община Болярово и там Вие видяхте разрухата. Искам да Ви задам въпроса: Вие докога смятате, че Народното събрание ще продължи да се занимава с Украйна, да даваме пари, а нашите села ще умират? Вие сам видяхте разпаднали се училища, в които деца от десетилетия не са стъпвали, и ако това управление продължава, те няма и да стъпят. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, аз не разбрах изказването от Ваша страна срещу какво беше насочено. Както беше изчетено от докладите и беше обсъждано и в двете комисии, в които колегите от Вашата парламентарна група също имаха възможност да се запознаят със сериозните доклади, които бяха подготвени, първо, един основен външнополитически приоритет на България е членството в ОИСР. Тези средства ще бъдат признати за средства, които са по тази инициатива, най-малкото. Другото, което е, тези средства, както е посочено, са предвидени в Закона за държавния бюджет от текущи капиталови трансфери за официални помощи за развитие и хуманитарна помощ – този бюджет, който е към Министерството на външните работи. Другото притеснение, което Вие изказахте, е, че в официалната валута – българския лев, аз си направих труда, че абсолютно същата левова равностойност е това, което е посочено като финансова подкрепа – 60 хил. евро е 117 хил. 350 лв. Дали искате да разменим местата? Няма никакво значение. Именно още една подкрепа в твърдението ми, че България стана по-европейска държава и да приемем официалната валута – европейска такава. Виждате, че няма никаква разлика, когато пред скоба или зад скоба е сложено просто това, което ще излезе – конвертируемата валута, която е призната и от ОИСР, и от Европейския съюз като такава. Именно в тази подкрепа ще бъде посочено, че тя ще е в евро. От българския бюджет ще излезе левовата равностойност на тези фиксирани 60 хил. евро, които са в помощта. Нито едно от двете Ви твърдения, които изказахте, не мога да се съглася с него, че няма да подкрепите тази ратификация. Благодаря.

Господин Иванов, както много добре знаете, има огромно значение всяко нещо, което се приема от Народното събрание. Огромно значение в сградата на парламента имат символите. Всеки един закон е символичен акт. Ако погледнете, зад мен и срещу Вас стоят две знамена. Вие казахте, че няма никакво значение дали българската валута ще бъде в скоби, или пред скоби. Има огромно значение, господин Иванов, дали българското знаме е отляво, или отдясно. Това нещо го знаете по протокол. Ако казвате, че няма значение, това означава, че за Вас няма значение какъв точно ще бъде статутът на българското знаме в България, статутът на българския държавен герб и къде точно ще се полага. Това са символи. Българската валута е един от българските държавни символи. Еврото не е българска валута, еврото е чужда валута. Точно поради тази причина в един такъв български закон е най-малкото задължително да се сложи първо българската валута. Да, това може да изглежда за някои незначително. Една и съща е сумата, но все пак има огромно значение за хората, които отдават значение в смисъл на държавността, защото в България в момента държавността е в много сериозна криза. Що се отнася до това, което казахте по отношение на хуманитарната помощ, никой няма нищо против хуманитарната помощ. Естествено България е помагала, между другото, имаме огромна традиция в хуманитарната помощ. Първите хуманитарни помощи, които България е правила, са още през 1903 г. Не, още през 1895 г. след първите арменски кланета в Турция, когато са изклани над половин милион арменци. В България идват арменски бежанци и тогава за първи път България отпуска държавна помощ за бежанци, след това е 1903 г. и оттам насетне след войните за национално обединение, и така нататък. Имахме дълга практика и традиция на хуманитарна помощ между 1944 г. и 1989 г., която не свърши добре, между другото, защото след 1989 г. имаше дело № 3, ако не се лъжа, на Прокуратурата на Република България срещу тези, които бяха отпускали тези хуманитарни помощи, защото се оказа, че имало големи злоупотреби от тогавашните функционери на народната република, ако помните. Хубаво е да се дават хуманитарни помощи на хора, които действително имат нужда. В конкретния случай Украйна вече е получила от нас стотици милиони пряко и непряко – през помощ тук за украински граждани, през наша помощ с оръжия, боеприпаси, несмъртоносна бойна помощ и каквото още друго се сетите. Извинявайте, но хайде малко да погледнем и за нашия собствен национален интерес, който изисква, и тук вече ще се прехвърля към това, което беше казано от страна на господин Димитров, но преди да започна да отговарям на него, да довърша репликата си към Вас. Третото нещо, което казахте, е ангажиментът към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ние нямаме такъв ангажимент засега. Това, че България е кандидат-член днес, не означава, че утре ще бъде кандидат за член. Това са съвсем различни неща. Казахте и още нещо, което на четвърто място ще отбележа, че видите ли, така се потвърждава и европейският ангажимент, като говорим за европейската валута, което потвърждавало европейския избор и така нататък. Господин Иванов, това са клишета и Вие много добре го знаете, защото сте интелигентен човек, и не употребявайте такива клишета, не Ви подхожда. Ако говорим, че европейската валута е само и единствено евро, какво да кажем за тези държави в Европа, които нямат такава валута. Какво да кажем? Знам, че това означава, че Румъния не е европейска държава, Унгария не е европейска държава, Чехия не е европейска държава, Полша въобще не е европейска държава, Швеция не е европейска държава, Дания, разбира се, също не е европейска държава, и тъй като не са в еврозоната, едва ли не, са отхвърлили европейския избор – това са пълни глупости. А що се отнася до това, което каза господин Димитров, то е много важно и е пряка препратка от това, за което говорехме досега с Вас по повод на Вашата реплика. Имайте предвид, че когато ние с господин Димитров обикаляхме селата в Странджа, не виждаме нещо невиждано – цяла България е такава, тя рухва, тя умира пред очите ни. Това е не само в Странджа, това е и Тракия, това е Мизия, Добруджа…

…това е Западна България, това е всъщност цяла една наша, разрушена, умираща държава. Когато бяхме там, се сблъскахме с един много сериозен проблем. Имахме среща с гранични полицаи, обаче не български, господин Иванов. Бяха с унгарска кола и вътре се возеха двама български гранични полицаи. И като ги питахме защо те се возят при унгарците, а не унгарците при нас, казаха: ние нямаме коли. Нашите коли са счупени, няма такива коли, не можем да си купим нови, няма пари. Нашата държава дава стотици милиони за чужди държави, в конкретния случай Украйна, а не можем да купим джипове за нашата собствена „Гранична полиция“. Ето Ви един от многото стотици, даже и хиляди примери можем да дадем защо не бива да даваме повече нито стотинка за която и да било чужда държава.

Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера изчерпахме всички точки по дневния ред за работата на Народното събрание за тази седмица. След като беше ударен звънецът, никой тук в залата не знаеше каква точка ще бъде внесена днес. Доколкото си спомням, такова нещо не е имало в българското Народно събрание поне в моя скромен опит. Затова, внасяйки тази точка по този начин днес, Вие получавате и такова говорене. Да, прав е господин Костадинов и той ще Ви говори за коли на „Гранична полиция“ абсолютно правилно и не само, че нямат, ами и тези, които имат, нямат пари да ги ремонтират. Казвам Ви го, след като съм говорил с шеф на „Гранична полиция“. Така че проблемите в България са достатъчно, за да има, господин Председател, извънредна точка, която да вкарате по проблеми за нещо, което касае България, и в случая е проблем на България. А да вкарваме извънредна точка, ние гласувахме против, просто не мисля, че е с такава необходимост, с каквато явно го третира управляващото мнозинство. Много се дразня на приказки. Беше направена реплика, ей така, като българин. Предполагам, че Вие също би трябвало да не изпитвате задоволство вътре в себе си. Ние сме щели да станем повече европейци, та ние сме европейци. Какво значи повече или по-малко? Ние сме люлката на цивилизацията в Европа – България. Така ли е? Така е. Какво значи повече европейци и по-малко европейци? Сега Вие ще гласувате 60 хил. евро за Украйна и ставате повече европейци. Ами гласувайте 600 хил. евро за Украйна и може да станете международните даже. Това просто е цинично. Аз не мога да разбера защо трябва да се унизяваме по този начин – Вие да унизявате българския парламент?! Намерете начин, вкарайте го като точка в дневния ред, но чак извънредно, и то да не знаем от вчера за днес. Да се събираме днес в 9,00 ч. и да не знаем каква точка ще има, защото сме си свършили работата, преди това през седмицата сме изчерпали дневния ред. Но сега явно след това гласуване, което предстои, половината зала ще е повече европейска. А аз искам да съм повече българин и затова ще бъда против – както аз, така и парламентарната група, която представлявам. Виждам, че има и други колеги, които не са съгласни с това, което предлагате. И то начинът, по който се прави. Не е хубаво Народното събрание и народните представители да не са информирани, като дойдат сутрин на работа, какво ще трябва да гласуват. Тук можем да говорим знаете ли за колко други проблеми – детската болница, какво ли още не. Аз се радвам, че въпросът се задвижи най-накрая. Да видим доколко обаче и какъв ще е резултатът, ще следим процеса, но толкова много въпроси има. Тук, уважаеми господин Председател, позволете ми десет секунди, в които да кажа нещо извън темата, но мисля, че е важно. Спомняте си, че направих преди две седмици една декларация от трибуната на Народното събрание. Спомняте си, че ставаше въпрос за нашия спортист в неравностойно положение Стела Енева, която трябваше да е със спряна пожизнена награда, за да възстанови състезателната си кариера, да отиде в Париж за Олимпиадата и сега да се бори за медал. Слава богу, Стела Енева онзиден взе квота за Олимпиадата и мисля, че всички може да я поздравим за това. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Да, браво на Стела! Само че тя е с вече спряна пожизнена премия. В тези условия отиде зад граница, за да вземе тази квота и да вземе сребърен медал в Дубай. Сега ѝ предстои световно в Япония преди Олимпиадата. Ето за тези проблеми. Другата седмица ще вкарам извънредна точка за финансиране на Стела Енева изцяло за Олимпиадата, защото така разбирам аз, че ние българите трябва да процедираме в Народното събрание.

А колко е нейното финансиране?

Цялата подготовка, ще питам и ще Ви уведомя, господин Костадинов. Така че, господин Председател, благодаря, че внимателно изслушахте това, което имах да кажа, благодаря и на залата, но нека да си даваме сметка какво правим. Понякога наистина са излишни тези неща, които мнозинството предлага.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Абсолютен популизъм, и то грозен, е да противопоставяш строежа на детска болница и да го връзваш към настоящата точка от дневния ред. Не само защото детска болница ще има, не само защото нашето правителство е взело това решение, но…

Кога ще има?! Кога?!

…защото на всеки един в тази зала е ясно едно – безвъзмездната помощ към Украйна е израз на европейска солидарност, е израз на цивилизационния избор на България, но тя е нищожна спрямо това, което нашата държава получава възмездно. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нали за всеки е ясно, че това, което даряваме, е една много малка част. Всъщност и това е грозно да го кажем, защото там умират хора, България печели, и България печели ужасно много. Нашата военна индустрия е на ниво, което е без прецедент. То е несравнимо дори с годините от социализма като военно производство, като износ на оръжия, на боеприпаси. Всичко това са работни места за българските граждани, работа за българските производители, това е добавена стойност за нашата икономика и на всеки е ясно какви са постъпленията в българската хазна, особено на народните представители. Да спекулирате с това и да противопоставяте помощта за Украйна, която оказваме като европейска държава, на детски болници и други подобни казуси е абсолютен популизъм. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм сигурен, че зрителите преценяват кое е популизъм и кое не е, но Ви призовах да решаваме повече български проблеми, отколкото чужди, особено когато е някаква извънредна точка в дневния ред и когато става дума за такова нещо. Господин Божанков, нито един народен представител в тази зала не знае какво даваме на Украйна. Вие знаете ли? Знаете ли, когато изпразнихме складовете си, колко снаряда дадохме? Вие може ли да кажете, защото Комисията по отбрана не можа да каже? Не информираха Народното събрание. Вие знаете ли това? Ако го знаете, кажете го, защото тогава не беше казано. Не знаем и в тези складове сега колко процента от старото беше дадено, какво точно беше дадено. Върнете дебатите, има стенограма, и ще видите – никой не знае. Значи за Украйна може да вземаме решения на тъмно. Като говорим за детска болница, е популизъм, понеже България печели пари и там умирали хора и Вие сте повече европейци. Това е някакъв абсурд! Аз не мога да повярвам! Тук реплика ли ми направихте, не знам какво беше, но не мога да повярвам каква е Вашата теза в случая. Тезата Ви е абсурдна. Популизъм било да говорим за детска болница. Тази седмица говорихме за детска болница, миналата седмица говорихме за детска болница, декември месец някъде около 15-и говорихме за детска болница, всичко тук от трибуната, и ще говорим, докато не направим детска болница в България, което е срам, че още го няма. От 2001-а се говори за детска болница. Се говори, се говори! И няма да има детска болница…

От 78-а.

Не, от 2001-а конкретни действия са предприемани, господин Чакъров ми обърна внимание на това. Конкретни действия от 2001 г. И да, докато не се направи това, ще се говори. Аз не виждам нещо лошо. Популизъм било. Да говориш от трибуната на Народното събрание за нещо е популизъм. Вие имате тези, и опозицията има тези. Обаче Вашите тези са явно правилните, те са европейските.

А на опозицията тезите явно са популизъм. Не, може би тезите на опозицията със сигурност, ако излезете навън, извън тази зала, са темите на хората навън. Наистина това са темите на опозицията.

Благодаря, господин Председател. Благодаря за репликата, уважаеми колега. Всъщност популизмът се състои в това. Вие излизате и казвате: „Една бедна България помага на една богата Украйна. Даваме едни пари, а всъщност ние имаме нужда от пари за детска болница, имаме нужда от пари за други неща.“ Естествено, че имаме нужда от тези пари. Популизъм е, защото тази болница, този проект го ускорихме – това е факт. Нашият спортен министър господин Илиев направи много, особено за финансовата подкрепа на параолимпийците, и това те всички го знаят. Популизъм е, защото Вие противопоставяте тези неща. Аз Ви казвам какви са фактите – че България е получила много, много, много, десетки пъти повече средства, отколкото е дарила. Това е факт. Казвам, че не е приятно, защото е война и защото войната е грозна, и тя хубава страна няма, но е факт, че България е получила повече средства. Над 7 милиарда в момента е получила нашата индустрия. Това са работни места, данъци, добавена стойност за икономиката. Няма как и ще бъде абсолютно лицемерие, ако нашата държава иска да получава средства по Плана за възстановяване и устойчивост. И след година, надявам се тази война да приключи по скоро, България ще бъде сред първите държави, които ще започнат и ще участват в реконструкцията на Украйна. Строителният ни бранш, инфраструктурата, нашият бизнес ще бъдат сред тези, които ще участват във възстановяването на Украйна. И ще бъде абсолютно лицемерие, ако кажем: продаваме боеприпаси, получаваме милиарди, възползваме се от Плана за възстановяване и устойчивост, искаме да участваме и в най-мащабния проект от Втората световна война насам за реконструкция на Украйна с целия си бизнес и икономика, само че тук, като се включат европейските държави в помощта за Украйна, ние няма да даряваме, колкото и да е малко това. За това става въпрос и това казах, че е популизъм. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Нормално е всеки път, когато обсъждаме тази тема, да има малко повече емоции, и поради това, че неведнъж недостатъчно отговорно сме подхождали към тази тема, включително когато става дума за такива решения, които на пръв поглед са свързани с относително малки средства, насочени към конкретни въпроси, които не са свързани с войната пряко, да има и съмнения около това. Все пак да кажем, че Българската социалистическа партия подкрепя усилията на правителството и на парламента за членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и досега винаги е поддържала тезата, че подкрепяме хуманитарната помощ за населението на Украйна, което безспорно страда в тази война. Още повече че в Украйна, да не забравяме, има едно голямо, да не кажа, огромно българско малцинство, което страда в тази война наред с всички останали, така че усилията да се подкрепи това население си струват и тази подкрепа не може да бъде поставяна под съмнение. В същото време обаче така, както ни представяте този проект, той наистина създава известни въпросителни, защото никъде, дори в предложението на правителството към Народното събрание, нито в дискусиите в комисиите, очевидно ако съдим по докладите, които са внесени, става ясно все пак за какво точно и къде ще бъдат насочени тези средства, какъв контрол имаме ние като държава върху използването на тези средства и контрола, от една страна, как те се насочват от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и от друга страна, какъв контрол имаме за начина, по който тези средства ще бъдат изразходвани. Поради това възникват тези въпроси. Аз мисля, че и сега, ако може да бъде даден отговор на това, но и в бъдеще, когато се правят такива предложения, трябва много ясно да е указано какъв е нашият контрол и как те се изразходват, защото не е тайна, че докладите, информациите за сериозна корупция по отношение на помощта, която влиза в Украйна, са налице. Разбира се, най-вече по отношение на военната помощ, която е най-голяма, но и с други въпроси, които възникват, затова виждате, че и от нашата парламентарна група има определена доза скептицизъм, когато се правят тези предложения. Впрочем този проект още септември миналата година е гледан, едва сега стига до пленарната зала. Очевидно не е чак толкова спешен. Ако не може да се отговори на тези въпроси сега, може би си струва да помислим първо да ни дадете тези отговори и след това да коментираме евентуалното гласуване в Народното събрание. А всичко останало, включително възстановяването, за което се говори тук, Националният план за развитие и възстановяване на Украйна, всичко това може да се случи, когато бъде договорен мир, а до този етап не сме стигнали. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Преди повече от седмица Ви попитах от тази трибуна дали се готви наша делегация в Украйна. Тогава министър-председателят премълча този въпрос. Само 24 часа по късно се оказа, че има такава делегация, която се водеше от председателя на Народното събрание. Тогава премиерът каза, че когато счетат за необходимо, ще ни информират какво ще се говори, ако има такава делегация, какво ще договаря. Явно ето това е била една от договореностите може би, които са постигнати, отново да бъде дадена помощ за Украйна. Дали е само това обаче, или има и други разговори, които са водени в Украйна? И тъй като наши колеги преди малко говориха за цивилизационен избор, имаше една друга държава – Германия, по време на Втората световна война, която говореше за цивилизационен избор. Нека да сме малко по-умерени, по-обрани и по-внимателни, когато говорим за цивилизационен избор. Да, англосаксонският свят, към който в момента сме и ние, е около 16%, а останалите държави не са ли цивилизации? Те нямат ли цивилизационен избор, нямат ли право на свой живот и на свое развитие? Какви са тези тези, които се развиват от залата? Няма да правя квалификация точно какви са. И аз Ви моля да внимаваме, че ние сме български парламент, а не сме парламент на чужда държава. Когато коментираме тук, трябва да коментираме какви са проблемите на държавата. И не става въпрос дали са 60 хиляди, 6 милиона, 600 милиона или 6 милиарда, въпросът е принципен: за какво иде реч? Защото можем да говорим и за това какви оръжия се дадоха, ракетните комплекси, които се дадоха. Дали това беше правилно, или не беше правилно?! Ако искате да отворим и още една тема? Надяваме се, че другата седмица тя ще стане тема на Народното събрание: какво става с енергетиката, с ядрените реактори?! Това не е ли национално предателство и не трябва ли тези теми да обсъждаме? И да, нормално е, господин Председател, днес и по този начин да се отвори темата, защото част от колегите казаха: така ли се вкарва точка в дневния ред, по този начин?! И може ли това да става практика на Народното събрание – сутрин да идваме и да виждаме точка за НАТО, точка на Украйна, точка за даване на оръжия? Не става въпрос за сумите, а става въпрос за един принцип, който, за жалост, вече става практика на това Народно събрание – нарушен според мен принцип. Не може по този начин да се работи. Естествено, че нашата парламентарна група няма да подкрепи това решение.

Господин Гуцанов, преди малко беше споменато нещо интересно – за това, че българската икономика щяла тепърва да спечели страшно много, когато започне възстановяването на Украйна. Спомних си нещо: когато навремето България се включи във войната срещу Ирак, на нас ни се обясняваше от тогавашния министър на външните работи – лицето Паси, че българските предприемачи ще имат възможност да спечелят едва ли не десетки милиарди от възстановяването на Ирак. Не само че не спечелиха нищо, това, което всъщност не спечелиха, а загубиха, загубиха двама българи живота си – двама български шофьори, които бяха буквално обезглавени от иракски терористи, българският бизнес беше напълно ликвидиран в Ирак, а междувременно опростихме, мисля, че няколкостотин милиона долара. След това имахме такава подобна ситуация – малко преди да започне гражданската война в Сирия, където идваше делегация от Сирия тук и тогавашният министър-председател Бойко Борисов обясняваше как българската икономика щяла да се стимулира от строежа на дамаското метро, защото ние вече сме много напред в строежа на метрото в София и вече почваме да изнасяме метро ноу-хау. И това не се случи. Това, че сега в момента ни говорят ала-бала, глупости от тази трибуна, е ясно. Аз обаче искам да Ви питам следното нещо: какво според Вас печели и какво губи България от този конфликт в момента? Защото Вие преди малко говорехте за цивилизационен избор много правилно, щях да кажа – от тази трибуна, не от тази трибуна, а от трибуната на Народното събрание, където е истинската историческа сграда на Народното събрание, са се говорили такива патетични речи за цивилизационен избор точно преди 80 години, и то много сериозни речи. Говорело се е за нов световен ред, то и сега се говори същото нещо. Говорело се е за цивилизования свят – и сега се говори за цивилизован свят, цивилизованият свят, разбирайте Западна Европа, Съединените щати, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Тайван. Това е цивилизованият свят. Всичко останало е нецивилизован свят, който може би трябва да бъде цивилизован и демократизиран насила, ако трябва и с демократични, хуманитарни бомбардировки, защото Съединените щати измислиха и такъв термин „хуманитарна бомбардировка“.

Благодаря, господин Желязков. Помните, че съседна Югославия беше бомбардирана с хуманитарна цел. Нали, това е да те пребият от обич все едно. Разбирате за какво става въпрос – въобще голяма любов, голямо нещо. Бихте ли споделили всъщност за този цивилизационен избор в момента, защото и Вашият колега господин Ченчев говореше преди малко за това, че всъщност ние ще станем повече европейци. Аз мога да предложа, ако е такава примерно мизата, да вдигнем още повече примерно и направо да станем американци нали, защото то явно това е голямата цел. А някои вече са и канадци, тоест направо може и така, с едно прескачане, само трябва да видим колко точно е мизата, в смисъл, каква е тарифата – за 60 хиляди евро ставаш повече европеец, за 600 хиляди евро примерно ставаш баш европеец, за милион и шестстотин хиляди ставаш примерно, да кажем, американец, а пък за 2 милиона ставаш канадец. Уточнете ги тези неща, ако обичате.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Костадинов, абсолютно прав сте за въпросите, които зададохте, в тяхната същност. В Ирак не само че не спечелихме пари, не само че загубиха живота си български граждани, но и загубихме над милиарди, които останаха български пари в Ирак, освен човешките животи, които са на първо място, пари, които бяха български и останаха там. И една държава, с която ние работихме като страна, като България, преди 1989 г. едни пазари, които имахме, се загубиха безвъзвратно. Останаха единствено красивите думи на Паси. Всеки да си прави сметката от народните представители, от българските граждани, до каква степен той защитава българските интереси и българската национална сигурност, или защитава други интереси. Аз не мога да кажа, нека всеки сам да прецени. Що се отнася за Сирия, абсолютно вярно. Щеше да бъде възстановявана, по друг начин щяха да се развият събитията в Сирия. Всички виждаме какво стана в Сирия и какво стана въобще с цветните революции, а не само със Сирия. Какво ще се случи в Украйна? Не искам да гадая. Имаше едно засекретено заседание, където коментирахме част от темите – не считам, че сега трябва да го говорим, но надали ще се развие по този начин, по който част от мнозинството коментират в момента. Дали е за добро, или за лошо, също не правя коментар в момента, но са твърде далече от истината голяма част от народните представители. Що се отнася до цивилизацията и цивилизационния избор. Мисля, че трябва да има диалог между нациите, диалог между цивилизациите, а не да има доминанта на една държава, на една цивилизация над другите. Това е най-голямата грешка и най-прекият път към фашизъм и към неофашизъм. Мисля, че именно това е най-голямата опасност, която в момента е в света. Затова мисля, че не може, в което и да е Народно събрание, камо ли в българското, да коментираме именно това, че говорим за цивилизационен избор. Не, цивилизационният избор е много по-сложен и всяка една нация има право на своя избор, на своята цивилизация и на своя начин на живот. Мисля, че – за втори път го казвам, трябва да сме много внимателни, когато правим подобни изявления. Това, което се говореше за индустрията, за военната индустрия конкретно с Военнопромишления комплекс и колко милиарда печелил. Той винаги е работил и винаги е печелил. И не трябва да се коментира тази война, която е в Украйна, и какво ние печелим от тази война. Не, това вече е нещо, което не трябва по този начин да се говори. Трябва да се развива Военнопромишленият комплекс и да се налага в Българската армия и ние да се възползваме от него като българска армия, а не това, което става например със страйкърите, защото ние няма да имаме никаква полза относно Военнопромишления комплекс, което е пълно национално предателство на министъра на отбраната. Надявам се, че при ротацията, ако въобще се състои, той няма да бъде повече министър. Дано да няма, разбира се, ротация и да падне кабинетът. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Костадинов, преди малко Вие споменахте за войната в Ирак. Не знам дали си спомняте, че след края на тази война Соломон Паси – не от тази трибуна, а от онази, истинската, каза, че България най-накрая е спечелила война. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Да, има такова изказване, между другото, и това беше войната на България срещу Саддам Хюсеин, който имал оръжие за масово унищожение и така нататък. То такова нещо нямаше, естествено, ядрени, химически – всякакви оръжия, но човекът беше обесен, демократично беше обесен в едно мазе. Ирак беше съсипан, над милион жертви имаше в Ирак. Може и в Украйна да стане така. Така стана в Сирия, така стана в Либия и в много други държави. Където нашите съюзници стъпят, трева не никне като цяло, а сега ние имаме тук извънредна точка, в която си говорим за цивилизационен избор. Уважаеми управляващи, Вие имате много тежки комплекси! Вие явно сте забравили къде сте родени, явно не знаете, че сте част от българската нация, която е най-старата в Европа. Ние представляваме в крайна сметка, като народни представители, народа на най-старата европейска държава. Какъв цивилизационен избор можем да правим ние, към коя цивилизация – към тази, която ние сме създали?! По-европейска държава от България има ли, при положение че ние сме най-старата европейска и християнска държава на континента? Що за комплекси Ви тресат? Според мен са финансови комплекси и Ви разбирам, но не е красиво, никак не е красиво. Ако в Ирак спечелихме войната – според Вашия ментор Соломон Паси, тази война няма да я спечелим. Каквото и да изпратим на Украйна, Украйна няма да спечели тази война. Всичко това е унизително, най-вече обаче Вашата липса на усещане за това към кой народ принадлежите и че той е най-европейският народ, най-старата българска държава.

Господин Проданов, аз наистина не съм забелязал тези епохални думи на лицето Паси, бъдещият обвиняем и затворник Паси, за това, че България най-сетне била спечелила война. Да оставим настрана факта, че това не е вярно, да оставим настрана факта и че ние не сме водили война, защото не сме обявявали война, да оставим настрана и факта, че дадохме жертви в една чужда война, но по-интересното е друго. Докато Вие говорехте за това как тук всъщност има хора, които имат комплекси, не знам дали осъзнавате, че това не е точно така. Може да имат комплекси хора, които смятат, че имат проблеми с националния си произход, тук има хора, които нямат проблеми с националния си произход, защото те просто не се смятат за част от българската нация. И точно поради тази причина за тях българската държавност и българските национални символи са нещо, което е без значение. Те искат да отмре. Аз ще Ви припомня миналата година, че имаше симпатизанти на ПП-ДБ, които обясняваха как България трябва да стане протекторат на Европейския съюз, че България не трябва да съществува повече като независима държава, защото българският народ не можел да избира правилно, а те понеже могат да избират правилно и заради това всъщност най-добре е, ако може, някой друг да избира вместо нас. Както виждате, не се поколебаха много дълго време, буквално само няколко месец след като сграбчиха властта, измамвайки впрочем собствените си избиратели, те направиха промяна в Конституцията, с която дадоха възможност на чужди граждани да бъдат министър-председатели, министри и депутати, което означава, че оттук насетне вече не можем да говорим за народни представители, няма как. Защото тук ще има народни представители, но ще има и представители на други народи, което означава, че това поставя под съмнение самото функциониране на българската държава като българска и като държава. Иначе казано, беше извършено едно покушение срещу Третата българска държава, защото от миналата година насам тя наистина вече няма функциите на пълноценна държава и определено вече не е българска, защото съвсем законно и легално тук ще има хора, които са чужди граждани. Те впрочем не са и длъжни да знаят български език, никъде няма задължение да знаят български език. И бъдете сигурен, че тук, от тази трибуна, ще има хора, които ще искат да говорят на чужд език. Така започна, между другото, процесът в Македония, така навремето започнаха едни процеси в Кипър, които свършиха с инвазията на Турция. Много, много други такива неща са се случвали и за съжаление, ние отиваме по едни стъпки, които са изключително опасни, изключително наистина тревожни за бъдещето на нашата държава.

Да, приключвам. Така че, изяснете тези неща във Вашата дуплика, защото тук действително има хора, които са поставили чуждите национални интереси над българските такива. И Вие казахте, че това било българско Народно събрание, не е точно българско Народно събрание – от много, много време насам това нещо е по-скоро украинска Рада, отколкото българско Народно събрание.

Благодаря, господин Председател, и се извинявам предварително, че ще спомена в дупликата си и Вас. Господин Костадинов, стана дума преди малко за знамена, за национални символи. Тези хора, които излъгаха българските граждани и се събраха в някакъв вид брак, нямат скрупули и нямат национално усещане. И това знаме в момента – кое е отляво, кое е отдясно, за тях няма значение, могат да остават само синичкото знаме със звездичките, може и да сложат онова с много цветове – няма никакъв проблем, на тях не им пречи. В свое посещение в Украйна съвсем скоро господин Желязков, който сега е зад мен, говори от името на българския народ и аз очаквах в един момент да ми се отдаде възможност просто да спомена моите впечатления от това изказване. Господин Председател, Вие говорихте от името на българския народ и казахте там неща, които са доста сериозни, че българският народ е изживявал някакви катарзиси и някакви големи празненства, когато Украйна е спечелила битка за някакво село. Такова нещо няма, господин Председател, защото българският парламент беше избран, Вие добре знаете, с каква избирателна активност, а Вашата партия с определена част от нея, нали така. Съответно представлявайки и имайки доверието на 10, 15, 20% от българските граждани, никак не е коректно на подобни места като украинския парламент Вие да заявявате как се чувства, какво вярва българският народ и как той очаква всеки момент Русия да бъде разгромена. Това просто не е коректно – така мисля. Иначе, господин Костадинов, цялото правителство е създадено с една огромна измама. Няма нито един техен избирател, който да е искал такова правителство, съответно ние не можем да очакваме нито принципи, нито национална отговорност още по-малко пък някаква такава съвест към историята, която да им помогне да разберат какво означава война, да участваш във война, да загубиш война – както ние сме губили войни в нашите национални катастрофи. И в момента нашата армия е поставена в унизително състояние и може би затова им е лесно да говорят за война, тъй като няма с какво да воюваме.

Благодаря Ви, господин Председател. За пореден път в българския парламент виждаме как извънредна точка се оказва точка за помощ за Украйна. Това за никой не е изненада оттук присъстващите, виждали сме го десетки, някак си и за мен, и за моята парламентарна група това не е редно. Има толкова много проблеми в държавата, които чакат да бъдат решени, че някак си в нас остава усещането, че всъщност за управляващото общество има по-важни теми, което не би трябвало да е така. Аз искам да се върна обаче назад в годините още в Четиридесет и седмото народно събрание и още тогава, когато избухна войната в Украйна. Тогава от ПП-ДБ бяха организирали посещение в Украйна, за да се запознаят с разрухата, причинена от войната. Сега, за всички е ясно, че когато има война, има и разруха. И може би още тогава ПП-ДБ трябваше да се запознаят със селата в България, защото не напразно им направих преди малко една реплика, с която казах какво всъщност се случва в селата. Селата от над 30 години умират, те изчезват и всички народни представители трябва да се запознаят с това. Надявам се, голяма част от Вас да го знаят, но ние трябва да търсим решение на този проблем, защото училищата са закрити преди десетилетия – там деца не са влизали и с така водената политика звънец няма да забие отново. Искам да обърна внимание и на господин Ченчев. Господин Ченчев, Вие сте в Комисията по културата и медиите, а какво е състоянието на читалищата в селата. Навремето имаше киносалони в тези читалища. Сега няма нищо, сега покривите падат. Вие предполагам сте обикаляли по селата и сте виждали тъжната картинка на действителността на българските села, а не на Украйна, в която има война. Да, има война и това си е проблем за тях, нали? Никак не е леко на хората, но колко от Вас отидоха в селата, докато има Народно събрание, не говоря за предизборната кампания. Аз съм следил Фейсбук профилите на много народни представители – по селата се обикаля само в предизборни кампании. Колко от Вас през последните осем месеца отделиха от времето си да отидат в тези села и да питат хората какви са им проблемите, имат ли детски градини, защото навремето имаше и детски градини, а вече няма. За инфраструктурата там пък изобщо не ми се и коментира. И тук въпросът е: като убихме българските села, станахме ли по-европейци?

Господин Димитров, а когато говорим за война, нека да бъдем коректни, само да го изясним това нещо – важно е. Войната започна през 2014 г. Тя беше започната от Украйна с американската, не само помощ, ами и менторство. Изключително много хора загинаха в Източна Украйна и не само в Донецк и Луганск, а в много други населени места – в Одеса знаем какво се случи. Така че, ако говорим за война, нека да бъдем коректни и да говорим за войната, която беше започната от украинските власти през 2014 г.

Аз правя тази реплика, уважаеми господин Председател, тъй като говориха в изказванията си много хора от трибуната, но колегата спомена не само за българските читалища, спомена и за българските училища, и смятам, че закриването на близо 2000 български училища през прехода доведе и до днешната ситуация.

Хиляда осемстотин и шейсет училища.

Да, 1800, аз казах близо 2000 и това е трагедията на България. Дали се вземат мерки? Имаме предложение и ние, предполагам и Вие, и в тази посока, и демография, и доходи на хората, и каквото още се сетите през всичките тези години, но проблемът е такъв – да. От една страна, това, че са закрити тези български училища, от друга страна, че те са закрити, защото много българи отидоха на Запад, заради това, което се случва в България през прехода, и вероятно там със сигурност се чувстват европейци, но тези българи имат самочувствие дори и там и ние не трябва да им отнемаме това самочувствие на българите, които са зад граница по неволя, като вкарваме тук такива извънредни точки и унизяваме българската държава по този начин. Затова проблемът с училищата е сериозен, но той е проблем на страната респективно и затова стигнахме дотук. Проблемът с читалищата е същият. Аз си спомням, че преди много, много години, освен че имаше киносалони в читалищата имаше и пътуващи театри. Възрастните хора в България – това също трябва да си го кажем, които достойно са работили за тази страна през целия си трудов стаж и живот, нямат достъп до култура. Те не могат да отидат в момента на нито едно културно мероприятие. Говоря за труднодостъпните населени места, говоря за по-отдалечените населени места дори и да не са труднодостъпни, говоря и за финансови възможности, и заради това, че културата не стига до тях във всичките ѝ форми, но така или иначе тези хора са принудени да оцеляват, а техните внуци няма къде да учат заради това, че са закрити 1860 училища през прехода и заминаха в чужбина. А ние тук, някой ще каже, че ставаме повече европейци. Казах Ви в началото на моето изказване: аз се чувствам повече и най-вече българин, дайте всички да се чувстваме така – като сме българи, ние сме европейци.

Господин Димитров, докато Вие питахте дали някой оттук присъстващите народни представители ходи по селата, се чуха една-две реплики от залата: всеки ден. Дано да е така! Не знам дали е така, но нека да отбележим следните две неща и искам Вие да акцентирате върху тях: Вие не ходите просто всеки ден по селата, Вие живеете на село и не знам колко точно още от народните представители тук могат да кажат, че са представители на българските села и на българското село като цяло, но Вие сте един от тях и го правите с гордост и с чест. Вие сте от село Мамарчево, община Болярово, на 33 години. Когато сте били роден, селото е било 1200 човека, с училище, със своя собствена малка индустрия, земеделие, с раждаемост. Сега в момента няма нито училище, нито индустрия, нито земеделие, а селото е намаляло четири пъти. Господин Димитров, четири пъти, нали така, не бъркам – от 1200 човека на 300 души за последните 33 години! Всичкото това се случва, докато България през това време така доста лежерно помага тук, помага там, плащаме едни пари. Тук има едни хора, които казват: няма проблем – 60 000 евро (117 хил. лв.). Аз в началото казах и пак ще го припомня – парите не са чак толкова много, мнозинството от вече близо 171 човека, вече тези 171 човека съвсем спокойно, ако извадят по 750 лв. – всеки един от тях, могат да съберат тази сума. Защо не ги призовете от трибуната да направят това, а не да бъркат в държавната каса, защото всеки обича да бърка в държавната каса. И когато всъщност говорим за българските села, стигаме до извода, че наистина на чужд гръб и сто тояги са малко, защото дори и тук да има хора, колкото и малко да са, без значение от коя партия, които ходят всеки ден по селата – аз чух наистина точно две-три реплики, за съжаление. Бих се радвал, ако има от всяка една парламентарна група, защото те селата нямат партийна принадлежност и проблемите им са абсолютно еднакви навсякъде, без значение дали кметът е от ВЪЗРАЖДАНЕ, от ГЕРБ, ДПС, БСП, или каквото и да било още. Така че поради тази причина излезте и обяснете и разкажете на лицемерните неможачи, които не се интересуват от българските села, защото всъщност тяхната цел – на ПП-ДБ, е да унищожат българското село и българския народ, и българската държава. Обяснете им какво точно се случва на тези хилещи се в момента тук лицемерни антибългари.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще започна отзад напред. Господин Костадинов, Вие казахте да обясня на хилещите се лицемери. Тях историята ще ги оцени, но най-вероятно ще бъдат забравени и никой няма да си спомня за тях след съвсем кратко време. Докато Вие правехте репликата, аз чух един вик: „Какво общо има с темата?“ Ами има общо с темата, господа. Защото, когато вкарвате извънредна точка, ние се надяваме тази точка да бъде консенсусна, да бъде добра за българския народ и ненапразно повдигаме темата със селата. И тук отново се връщам на репликата на господин Костадинов. Да, аз се гордея, че съм от село Мамарчево, израснал съм там. И само за Ваше сведение мога да Ви кажа, че когато аз ходих на училище в община Болярово, в град Болярово… (Реплика: „Какво общо има с темата?“) Явно не ме слушате – излезте, направете изказване, аз ще Ви кажа какво общо има с темата. Когато ходих на училище, от моето село пътувахме осемдесет деца, а сега в момента пътуват шест. Така че това е показателно за това какво прави тази сграда за българските села, как се развиват българските села. И също така, господин Ченчев, ще се обърна към Вас – няма достъп до култура. Ама те селата нямат достъп и до интернет, нямат достъп и до телефони и ние сме повдигали, господин Свиленски от Вашата парламентарна група също е повдигнал въпроса кога ще оправим този проблем. А знаете ли, че сега Министерството на транспорта ще даде 640 милиона на мобилните оператори да копаят, за да пускат оптични кабели. Те имат релейки, с които да си свързват антените, но няма да дадат пари за изграждане на железа за конструкции, да се направят нови клетки и да осигурим на хората един достъп. Ето това има общо с темата. Че Вие управляващите сте по-загрижени за Украйна, а не за българските села и българските села трябва да станат част от темата на Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, уважаеми народни представители на българския народ и всички останали в тази зала! Нека да си припомним, както каза и господин Костадинов преди малко, че България и българският народ винаги са били съчувстващи към останалите народи, които са в страдание и във война. За съжаление обаче, полемиката в тази зала се дължи на нещо, което малко е изказвано или въобще не е споменавано. Цялата тази помощ, за която се говори, не отива при украинския народ, а ще подпомогне един режим в Украйна. Знаете ли, че аз вече получих два не точно сигнала, но оплаквания от украинци, които са в България, но казаха: „Ама защо им помагате? Вие знаете ли, че те на практика извършват геноцид над нас в Украйна? Управляващите на Зеленски и кликата около него са една шайка разбойници.“ Мислех си да ги сравня с една от партиите в мнозинството, но няма да казвам коя, само ще кажа, че е управлявала дълго време. Но то, за съжаление, като гледам лицата – те всички са били в подобни нива на управление дълги години. (Реплика от ДБ: „БСП-то!“) Боли ме, защото България не е страна, ние не сме народ, който не иска да помага. Но нека да си кажем – в Украйна са банда разбойници и убийци. Всички го знаят. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Точно така!“) Войната в случая, те дори не искат да помогнат на Украйна, те казват: „Русия е лоша! Русия е лоша! Русия е лоша!“ За съжаление, ще Ви кажа защо и за съжаление: „Западът загива!“ Казвам го „за съжаление“, защото той е изграден на ценности, които са тръгнали от България. (Оживление.) И това задкулисие, което в момента управлява Запада, срива не само тях, а и нас. Войната в Украйна е програмирана от много време на елити, които не искат видимо да управляват, но управляват. Зеленски и компания са една шайка разбойници. Казвам го с цялата осъзната отговорност на моите думи. И Ви казвам отново – има украинци в България, които казват: „Не помагайте на този режим!“ Това не се знае от залата или ако се знае, не е удобно. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Знае се, но не се казва.“) Заради това са полемиките, а не принципно, че не искаме да помогнем на народ, който е във война. (Единични ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)

Уважаеми господин Чорбов, аз въобще не се изненадвам, че подобни решения влизат в залата, даже се изненадвам, че миналата седмица нямаше нещо за Украйна – как я пропуснахме, не мога да определя. Няма нищо чудно в това. Аз като член на Комисията по европейските въпроси, Шенген, Еврозоната и последният да затвори вратата, та в тази комисия много често ни гостуват брюкселски бюрократи, еврокомисари. Миналия месец гостуваше и белгийският посланик – да представи приоритетите на Белгийското председателство. Познайте какви са приоритетите на Белгийското председателство? Те са няколко, но основното е помощта и подкрепата за Украйна. След това дойде нашият представител на България на Европейската комисия – господин, забравих му името, един българин, който представи Програмата на Европейската комисия, в която познайте какво е основен акцент? Помощта за Украйна, разбира се, подкрепата за Украйна. Вчера ни гостуваше еврокомисарят в ресор „Правосъдие“. Познайте за какво говори? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И еднополовите бракове, но предимно помощта за Украйна. Така че тези хора в Европа, в Брюксел, които в момента управляват, те съвсем са забравили, че са европейци, съвсем са забравили европейските граждани какво очакваме от техните натискачи на копчета тук, които пък изобщо не знаят къде се намират. (Оживление от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Онзи ден в Комисията си го признаха. Господин Камбарев каза на председателя: „Господин Председател, аз не знам къде се намирам!“ (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Вярваме му.“ Смях.) Ние му вярваме.

Да, благодаря.

Господин Чорбов, Вие бяхте изключително изчерпателен, аз само ще си позволя да Ви допълня, че Западът, който загива като ценности, всъщност в момента води тази война чрез Украйна. Украйна е инструмент на международния финансовоспекулативен капитал, който е в жестока криза и който ще гръмне като един балон. Защото сблъсъкът в Украйна сам по себе си е сблъсък на финансовоспекулативния капитал срещу стопанския, производствения капитал, който се олицетворява от бъдеща Евразия, която иска да се еманципира от тези виртуални пари, които се въртят от центрове отвъд океана, които центрове знаем, че примерно и чрез разни такива структури като NEXO, финансират и субекти, които все още се намират в българското Народно събрание, които субекти, естествено, че ще настояват да се оказва помощ не за Украйна. Вие говорите за Украйна, Вие оказвате помощ за международния финансов спекулативен капитал, който ползва Украйна и нещастния украински народ в отстояване на едни интереси, които са глобални интереси, които нямат нищо общо с интересите на нормалните хора, които загиват в момента и инкасират печалба в полза на анонимни собственици на корпорации отвъд Океана. Това е самата истина, която трябва да се назове с истинските имена. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Господин Златанов, господин Таслаков! Бележките Ви бяха в продължение на моите мисли, но за съжаление, продължиха и тъгата, която ме обзема, когато се замисля за ситуацията. Защото наистина в случая страда украинският народ, а елитите, които са предизвикали тази криза, все повече и повече са защитени, прикрити и необезпокоявани. Именно с гласуването на днешното решение ще затвърдим тази търсена от задкулисието ситуация. Знаете ли, че в Украйна имаше повдигнат въпрос колко от синовете на управляващите липсват на фронта? Практически не повече от 1% – от децата на елитите, които управляват: кметове, висша администрация и министерства. Това знаете ли го, господа и дами от ПП? Не! А знаете ли, че е искано такова проучване от испанци, от германци и от израелци? Не, не го знаете, нали, защото не Ви го казват. Господин Желязков също не го научи в Украйна. Да, да! Не са смешни нещата, госпожо Назарян, не е приятно. Ние помагаме, пак казвам, на една шайка бандити, и както каза и господин Златанов – на световното задкулисие, което срива и Съединените американски щати в момента. И неслучайно международната обстановка по цял свят е нестабилна. Трябва да се замислите за това, което правите. Знам, че сигурно има и хора от Вас, със сигурност има дори, които съчувстват на украинския народ, но всъщност помощта няма да отиде за него, отива за тези, които предизвикаха войната, а истинските украински хора страдат. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Таслаков, излизам, тъй като ме споменахте. Виждам Вашето желание да сте интересен, да си режете клипчета за Facebook, Youtube и каквото намерите. Това, което казах на Комисията, на която Вие сте член и на която тогава от отговора на господин Делян Добрев разбрах, че Вие и Вашата комисия не следвате Правилника на Народното събрание. Защото тогава Комисията се провеждаше по никакви правила, беше съвместна с Икономическата комисия. И моята реплика беше, че не знам къде се намирам, защото това беше пълен фарс и пълен цирк – на Комисията, свикана от Делян Добрев, в която да покани министър, да покани още четири човека, които са директори на важни дирекции, само за да си изиграе ролята. Ето, затова Ви казах, че не знам къде се намирам. Моля Ви следващия път да не вадите думи от контекста. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Прегласуване.

Уважаеми господин Председател, чух, че казаха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че имат предложение по отношение на сумата, която е изключително малка, и помощта за развитие. Съгласно чл. 84 от Правилника, изменения в международен договор не могат да се правят между първо и второ четене, но въпреки всичко няма да поискам да се гледа днес на две гласувания. Но ще направя предложение за по-кратък срок между първо и второ четене и моля да бъде 3-дневен такъв.

Има.

Благодаря, господин Председател. Ние следим, че когато Вие водите заседанията на Народното събрание, те се провеждат законосъобразно и по Правилник. Държа да го отбележа! Държа да го отбележа. Единственото ми обратно становище е във връзка с този 3-дневен срок и ще Ви кажа защо предлагаме да е нормалният срок. Тъй като днес е петък и винаги, когато се прави предложение за 3-дневен срок, същият изтича в понеделник – в събота и неделя болшинството от народните представители са по своите региони, така че 3-дневният срок не е градивен по отношение направата на предложения, без да коментираме за кой законопроект и в какъв обем са тези предложения. Така че само заради това правя обратно предложение срокът да бъде нормалният 7-дневен срок без значение от конкретния в момента законопроект, не отварям дума за него. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде гласуван допуск в залата на Георги Ангелов – заместник-министър на иновациите и растежа, и госпожа Мира Йосифова – директор на дирекция „Политики и анализи“.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации, № 49-02-02-26, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации. Фондът на НАТО за иновации се създава с цел да предоставя инвестиции в участващите страни, финансиран на доброволен принцип с продължителност на действие 15 години. Фондът ще осигурява инвестиции във високотехнологични стартъпи, които имат потенциал в сигурността и отбраната. Очакваният размер на финансовите средства е около 1 млрд. евро за целия период. Предвижда се и възможност за създаване на отделни субфондове, в които да участват няколко заинтересовани съюзници или партньори. Инвестиционният мениджър следва да осигури избягване на пренасищане на инвестициите в една държава, като изборът на компаниите, в които да се инвестира, ще изисква одобрението на поне 75 на сто от участващите страни. Участието във Фонда ще предостави възможност за финансиране както на компании, които участват в дейности по линия на Ускорителя за иновациите в отбранителния сектор DIANA, така и на други фирми с иновативни проекти. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 14, „против“– 1, „въздържал се“ – няма. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации, № 49-302-02-26, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2023 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации, № 49-302-02-26, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2023 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации, № 49-302-02-26, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на иновациите и растежа – Георги Ангелов – заместник-министър, Мария Петрова – началник на политическия кабинет, Теодор Михайлов – директор на дирекция „Правна, човешки ресурси и обществени поръчки“, Мира Йосифова – директор на дирекция „Политики и анализи“, Николай Карамихов и Александър Пенчев – държавни експерти; от Министерството на отбраната – заместник-министър Станимир Георгиев. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на иновациите и растежа Георги Ангелов. С предложения Проект на закон за ратифициране на Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации се цели осигуряване участието на България чрез изпълнение на проактивна високотехнологична политика в иновационната политика на НАТО, което ще допринесе за укрепването на отбранителните способности на Алианса. Фондът на НАТО за иновации е създаден като част от усилията на Алианса да запази технологичното си предимство с цел да предоставя инвестиции в стартиращи предприятия, разработващи нововъзникващи и революционни технологии, с потенциални приложения в областта на отбраната и сигурността, които могат да бъдат приети от съюзниците и НАТО. Предвижда се Фондът да бъде финансиран от участниците на доброволна основа, като размерът на финансовите средства се очаква да бъде около 1 млрд. евро за общ период от 15 години. Фондът ще може да предоставя преки инвестиции в участващите страни. Предвижда се и възможност за създаване на отделни подфондове, в които да участват няколко заинтересовани съюзника или партньори – Европейския съюз, индустрия, страни партньори, при балансирано разпределяне на инвестициите на географски принцип, като няма да са възможни преки инвестиции в рискови компании – с наложени икономически санкции, корупционни практики и други. Инвестиционният мениджър следва да осигури избягване на пренасищане на инвестиции в една държава, като изборът на компаниите, в които да се инвестира, ще изисква одобрението на поне 75 на сто от участващите страни. Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации е подписано за Република България чрез пълномощник във Великото херцогство Люксембург на 27 юли 2023 г., като се предвижда разходите по изпълнението му да са за сметка на одобрения бюджет на Министерството на иновациите и растежа за съответната година. Необходимите финансови средства за плащане на годишните вноски за членството на България във Фонда на НАТО за иновации са в размер на 5 млн. 466 хил. 545 лв. годишно за първите 8 години и 1 млн. 588 хил. 424 лв. за следващите 7 години. Към настоящия момент финансовият ангажимент на страната ни възлиза на 27,95 млн. евро спрямо предвидените преди това 29,35 млн. евро за 15-годишен период. Това намаление се дължи на присъединяването на Финландия към НАТО, а разходите ще бъдат отчитани като разходи за отбрана в рамките на НАТО, определени като процент от брутния вътрешен продукт. Участието на Република България във Фонда на НАТО за иновации ще предостави възможност за финансиране както на компании, които участват в дейности по линия на Ускорителя за иновациите в отбранителния сектор DIANA, така и на други фирми с иновативни проекти. Това ще осигури възможност на редица български компании и стартъпи, самостоятелно или в съдружие, да участват в проекти с потенциал за финансиране от Фонда на НАТО за иновации. Предвид заявения интерес от страната ни активно да участва в дейностите по изпълнението на решенията за запазване на технологичното предимство на Алианса, участието на България във Фонда на НАТО за иновации ще е естествено допълнение към Ускорителя за иновациите в отбранителния сектор DIANA. От Министерството на отбраната изразиха подкрепа за Законопроекта, като акцентираха на директното му отражение върху иновациите в Армията. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взе Николай Дренчев. В резултат на проведеното след дискусията гласуване с 10 гласа „за“, без „против“ и 2 „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации, № 49-302-02-26, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2023 г.“

Благодаря, господин Председател. Не мисля, че е изненада, че ние няма да подкрепим тази ратификация, именно защото не вярваме, че България ще получи нещо от това споразумение. Колко пъти са ни обещавали, че като вървим в евро-атлантическата посока, ние ще спечелим. Как се е подобрила България в отбранителен капацитет, след като сме членували в НАТО вече повече от 20 години, как се е променил отбранителният капацитет? Аз не мисля, че България ще има полза от това споразумение. Не мисля, че нашите фирми във военната промишленост ще получат добро разпределение на средствата, така че да върви в посоката на иновации и не мисля, че това ще се случи. Мисля, че това е поредната пагубна за България сделка, където ние ще наливаме едни пари в един фонд и към нас нищо няма да се връща. (Шум и реплики от ПП-ДБ: „Да, към Вас няма да се връща!“) Така че, господин Председател, ние няма да го подкрепим това решение и предлагам на народните представители да не го подкрепят. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Шопов, ако може всъщност да попитате вносителите – не ми стана ясно от самия законопроект. Ако НАТО участва като Алианс в подобен фонд, патентите за различните видове техника и оръжие ще са патент на НАТО или ще са патент на съответната фирма? Какво представлява това? Не е ли отново лобиране на бизнес интереси и този път за фирми, посочени от Алианса? И другото, което също не стана ясно, тъй като се говори за период от 15 години, ако има други членки на НАТО – бъдещи, които влязат, ще има ли преразпределение на средствата и как това ще окаже и какво влияние ще окаже върху нашите вноски? Благодаря Ви.

Господин Дренчев, чудесен въпрос, но вносителите ги няма в залата. За пореден път гледаме Законопроект на Министерския съвет и нито един представител на Министерския съвет няма тук, за да ни отговаря на въпросите. Предлагам на председателя на Народното събрание да покани някого от Министерския съвет, да дойде, да ни обясни патентите и кой е собственик на патентите, на кого НАТО после финансира тези иновации, за да знаем. Това е важен въпрос, защото, ако тези патенти стоят в ръцете не на български фирми, след това те ще изкарат страшно много пари от нашите иновации. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Винаги когато в един текст се споменава интегрирано, иновативно, стартъп и публични средства, може да сме сигурни, че става въпрос за някакво разхищение. Доколкото се запознах със Законопроекта, единственото сигурно е, че 55 млн. лв. ние ще дадем с цел някакви стартъпи да реализират разработки в отбранителната промишленост. Като цяло идеята може би не е толкова лоша. Сумата не е толкова голяма, доколкото ще се разпредели за 15 години. Но защо изобщо това нещо трябва да минава през някаква обща касичка, където ще събираме 1 милиард и след това да го разпределяме по отделните държави? Не ми стана ясно и какво значи разпределение по географски принцип? По едно във всяка държава ли ще бъде, на база квадратните километри, които заемат отделните държави в НАТО ли ще се разпределя? Защото, ако е така, то тогава Съединените щати ще вземат лъвския дял от този 1 милиард. Също така не чух дискусия и не разбрах защо трябва да бъде по този начин? Не може ли тези 55 милиона директно да ги вкараме, да кажем, в българското висше образование и заедно с нашата отбранителна индустрия, която е на доста добро ниво, а да не минаваме през посредничеството на други държави? Така че със сигурност ще сме против на това нещо. (Реплика от ПП-ДБ.) Понеже ме репликирате за салата – от предната точка за Украйна, тъй като, естествено, в петък извънредни точки са НАТО, Украйна – няма нищо чудно, но наистина тези 60 хил. евро не са кой знае колко много пари. Хубаво е да си го припомняте примерно, когато се събират пари за лечение на някое детенце, или примерно когато се каже, че няма пари за водопровод в село Ресник, Пернишко, че 60 хил. евро не са чак толкова много. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Дренчев, аз нямах намерение да Ви правя реплика, но бях провокиран от кандидата за кмет на Пловдив от ПП-ДБ. Вие попитахте дали тези 55 милиона не могат да бъдат раздадени за други дейности? Да, разбира се, най-вероятно могат да бъдат раздадени, но когато политиката се диктува от друго място, хората, които предлагат и гласуват за тези законопроекти, те нямат право да решават къде да отиват тези пари. Тези пари, ако искаме да питаме вносителя, който ги е предложил, ние трябва да гласуваме допуск на американския посланик да влезе тук и да обясни къде трябва да отидат тези пари. Благодаря. (Възглас „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да. Като цяло даването на твърде много пари, както знаете, ние сме отличници в НАТО, достигнахме си двата процента от БВП за отбрана, според мен е лошо изразходване на средства. Много по-добре би било, ако ги вкараме в образование, или да кажем, в поливно земеделие бихме имали доста повече ползи в бъдещето, но дори и да ги даваме за отбрана, защо трябва те да минават централизирано, да се събират в някакъв фонд и после да чакаме обратно да ни бъдат връщани? Имаме ли гаранция ние, че ще получим съответната сума толкова, колкото сме вкарали, и че те ще бъдат насочени там, където искаме ние? От друга страна, както започнах и моето изказване, винаги когато имаме в един текст събрани иновативно, интегрирано, стартъп и публични средства, ясно е, че ще става въпрос за някакъв тип разхищения. Благодаря.

Извънредни точки, първа от която, разбира се, е за Украйна – предоставяне на поредна сума пари. Нещо повече, искаше се това нещо да мине и на две четения веднага. Пак да припомня на евро-атлантическото мнозинство, че не се намират в Радата. Намират се в българския парламент и отпускането постоянно на пари за Украйна, предоставянето на техника, боеприпаси и каквото се сетите, сбъркали сте къде трябва да кандидатствате и да Ви приемат някъде. Дали в НАТФИЗ или в Радата, няма никакво значение, но влизайте там и там си гласувайте тези неща. Втората точка, която в момента предлагате, разбира се, е другата Ви мантра – НАТО. И тук отново цинизмът Ви е пълен. Ще предоставяме впоследствие пари – нефиксирано колко, нефиксирано точно кога, но ще предоставяме пари във фонд – доброволен. Доброволен, както е и един от стълбовете в здравеопазването ни, дотолкова доброволен, че в същото време задължителен. И това ще правите, и това искате да легализирате в момента. В тази връзка между първо и второ четене ще направим промени и ще направим конкретни неща. За да не може да се криете под наименованието, в самото наименование на чл. 1, господин Председател, след цифрата „2023 г.“ конкретното предложение, което ще направим – посочвам го, за да не го заобиколите и да не стане някой евроатлантик да направи предложение, че още днес да се приеме всичко – изрично ще посочим, че става дума „за доброволни вноски срещу предоставяне на инвестиции“ – някога някъде, това вече впоследствие ще стане ясно. Някой, някъде ще очаква инвестиции в българския военнопромишлен комплекс. Има ли някой, който има розови очила и да вярва, че това нещо ще стане? Никога няма да стане. Както стана ясно с инвестициите, които ще направим и ще спечелим след войната в Ирак. В момента колко инвестиции и колко български компании печелят в Ирак? Някой ще стане ли от евроатлантиците да каже? Аз ще Ви кажа – нула. Някой ще стане ли да каже в Сирия, след като участвахме логистично и както искате да се сетите по всякакъв начин под формата на НАТО, какво правим в момента и как инвестират български компании и печелят във възстановяването на Сирия? Някой предан евроатлантик ще стане ли да го обясни това нещо? Пак ще Ви кажа – нула. Нищо. Това ще се случи и с парите, които ще дадем на НАТО да развива иновации, да прави инвестиции във военнопромишлени комплекси някъде, но не и в България. Обикновено тук ще стане някой и ще обясни как евентуално ще стане и в България, но евентуално, колкото в Ирак и в Сирия печелим. Това искате да направите. Това искате за пореден път да скриете какви дарения ще правите, защото това са дарения. Ще дарявате национални пари от най-бедната държава в Европейския съюз. Ние сме категорично против и ще гласуваме категорично против. Нещо повече, договорът с НАТО, който имаме, и възможността България да напусне НАТО, е крайно време да бъде активирана тази клауза и България да подаде нужните документи и да напуснем НАТО, защото това не е отбранителен пакт, а както се вижда, това е всичко друго, но не и това, за което е създаден. Защото няма как отбранителен пакт да участва във военни действия с цялата си мощ, освен с оръжие, включително и България, освен с логистична подкрепа. Участва се под формата на НАТО с изпращане на така наречените хора, които обучават украински военнослужещи, но никой не коментира всички доброволци, които участват самите те във военни действия. Затова именно не само че няма да подкрепим този акт, а повдигаме въпроса и за това нужно ли е България въобще да е член на НАТО?

Господин Ганев, Вие споменахте за празните обещания, че български фирми щели да получат договори в Ирак, в Сирия за възстановяване, българските фирми ще просперират от тази евро-атлантическа посока, това евро-атлантическо направление, в което ни води мнозинството. Също така имаме и такива обещания за еврозоната, че ще привлечем чужди инвеститори, за Шенген, че ще привлечем чужди инвеститори, че българската икономика ще просперира. Аз не съм много сигурен и мисля, че това решение, което ще се вземе сега, пак е едно празно евро-атлантическо обещание за българския просперитет. Благодаря.

Привидните обяснения и откровени лъжи с условието, че трябва да се прокарват евро-атлантическите мантри и ценности в българския парламент, да се ратифицират или да се приемат откровени решения, които са в ущърб на България, са факт. Само ще спомена, господин Шопов, това, което е една от мантрите, защото Вие повдигнахте темата за еврозоната, че влизайки в еврозоната освен всичко друго, ще има и огромен прилив на инвеститори, защото ще стане много стабилна българската държава. Ще дам конкретно какво се случва по официални данни в последната държава, влязла в еврозоната – Хърватия. Там се вижда, че официалните данни казват, че няма абсолютно никакъв ръст на каквито и да е било чуждестранни инвеститори след влизането на държавата в еврозоната. И с това рухна поредната опорка колко е ценно и колко е безценно влизането в еврозоната, защото прилив на инвеститори само защото някой е член на еврозоната няма. Нещо повече, Европа като цяло и Европейският съюз в частност се деиндустриализира и това го показва най-голямата икономика в Европа и в еврозоната, а именно немската икономика. Процесите, които вървят, са ясни. И ние с това решение, което се предлага днес, само предани до безкрайност евроатлантици могат да вярват, че България ще даде пари на НАТО и впоследствие ще имаме инвестиции в България. Не, няма нищо такова да има. Абсолютно нищо такова и никога не е имало за държави като нашата, които влизат в такива съюзи, без по никакъв начин да си защитават националните интереси, защото ние в този северноатлантически пакт по никакъв начин не си защитаваме националните интереси. Само ще припомня, че няколко години след създаването на НАТО Де Гол казва и обяснява колко е пагубно това нещо и не напуска НАТО, но какво прави? Изтегля всички френски участници под каквито и да е било форми в НАТО. Де факто блокира членството на Франция тогава в НАТО и това продължава години наред. В момента в нашия договор за членство в НАТО ние имаме реална възможност да напуснем НАТО. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ повдигаме тази тема и искаме да кажем, че това нещо е актуално към днешна дата, защото една според мен немалка част от българския народ не иска България да участва в НАТО, да има вноски в НАТО, да плащаме в момента да прокарвате за пореден път поредни траншове към НАТО. Да плащаме за неща, за които нищо няма да получим срещу това – никаква сигурност. Напротив, участие в чужди войни – косвено и директно, защото в момента НАТО участва косвено и отчасти директно във военен конфликт, какъвто е в Украйна. Категорично против сме цялото това предложение и ние, пак ще кажа, имаме конкретни предложения между първо и второ четене…

…с които ще застанем и ще искаме да бъдат приети.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Най-прекият път от град Панагюрище за град София е през селата Белица и Вакарел, но поради лошото му експлоатационно състояние същият е почти неизползваем. Това създава затруднения както за бизнеса, така и за всички пътуващи. Същите са принудени да минават по автомагистрала „Тракия“, с което маршрутът им се увеличава с над 50 км, а това им струва много – както времево, така и финансово. От дълго време жителите на общините Панагюрище и Стрелча се надяват този път да бъде ремонтиран. Затова въпросът ми към Вас е: Кога се очаква реално ремонтът да започне? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мирев! Инвестиционната инициатива за основен ремонт на републикански път III-801 датира от 2022 г. През същата година Областното пътно управление е сключило договор с изпълнител за изготвянето на технически проект за основен ремонт на този път, но същата процедура е прекратена през 2023 г. поради отказ на изпълнителя да сключи договор. Това наложи стартирането на нова процедура, като в нея всъщност се наблюдават два етапа. За един от участъците – 40-километров участък, от границата на област София до град Стрелча – от км 25+150 до км 65+200, има избран участник и има сключен договор за изготвяне на технически проект – след проведената обществена поръчка. Проектирането се извършва на три етапа. Първата фаза е свързана с идейната разработка. Приет е проектът от Технико-икономическия съвет към Областно пътно управление – Пазарджик. През януари е внесена и втората фаза на проектната разработка – техническият проект. На 6 февруари е разгледана от Технико-икономическия съвет, констатирани са забележки, за които е уведомен изпълнителят – да бъдат отразени, и очакваме да бъде представен преработеният проект, за да бъде окончателно одобрен, което очакваме да се случи до месец юни тази година – максимум. В този момент, в който бъде одобрен окончателният технически проект, ще инициираме обществена поръчка за основен ремонт за избор на изпълнител на основния ремонт, както и за строителен надзор. Що се касае до останалия участък от км 0 до км 25+150 е обявена обществена поръчка от Областно пътно управление при действието на стария Закон за обществените поръчки – преди измененията от декември. На 11 януари Агенцията по обществени поръчки във връзка с новата редакция на чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки излезе с методическо указание по силата, на което областните пътни управления не могат вече да бъдат самостоятелни възложители, поради това поръчката беше прекратена. До края на този месец поръчката ще бъде обявена отново, така че да бъде избран изпълнител за изготвянето на техническия проект и за този участък. Надявам се поръчката да може да бъде възложена относително бързо. Прогнозата е за около 500 хил. лв. за въпросния участък, така че в рамките на годината да имаме одобрен проект и също да обявим поръчка за основен ремонт на тези 25 км. Благодаря.

Аз Ви благодаря за отговора, но както и Вие сам казахте, видно и от системата за електронни обществени поръчки, сроковете на обществените поръчки на двете областни пътни управления в Пазарджик и София, които стопанисват пътя, се разминават с повече от 12 месеца. Въпросът ми към Вас е: има ли опасност това разминаване да се отрази и да доведе до забавяне на началото на ремонтните дейности?

Както казах, основният ремонт ще бъде извършен на два етапа. Едната част е участъкът в област София, другата – в област Пазарджик. Очевидно е, че за единия сме доста по-напред и в този смисъл ремонтът ще започне по-рано минимум след шест месеца – това е реалността. В крайна сметка важното е, че имаме изготвен проект за въпросните 40 км. Имаме всички шансове в рамките на тази година да имаме избран изпълнител. По отношение на участъка от км 0 до км 25 вероятно говорим реално за старт на изпълнение през 2025 г.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние с колегите от област Кърджали имаме един въпрос на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 92 и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно рехабилитация на републикански път III-5901 Момчилград, Равен, Нановица, Гургулица, Зорница, находящ се на територията на община Момчилград, Уважаеми господин Министър, обръщаме се към Вас от името на жителите и кметовете на селата Плешинци, Равен, Татул, Чобанка, Вряло, Биволяне, Нановица, Постник, Девинци, Неофит Бозвели, Лале, Гургулица, собствениците и ползвателите на дивечовъдната станция „Студен кладенец“ в община Момчилград. Население от 3000 души, живущи в гореспоменатите села, ежедневно ползват път III-5901 Момчилград, Равен, Нановица, Гургулица, Зорница. Отделно гости от страната и чужбина на дивечовъдната станция „Студен кладенец“ също ползват често този път. Десетки са туристите, които посещават туристическите забележителности в района – светилището на Орфей в село Татул, „Вкаменената гора“, „Харман кая“, Елмалъ баба и др. Настояваме да бъдат предприети всички необходими действия от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършване на основен ремонт на път III-5901 Момчилград, Равен, Нановица, Гургулица, Зорница, от км 0+000 до км 27+400 с обща дължина 27,4 км, който е част от републиканската пътна мрежа. Състоянието на пътя е крайно незадоволително, с много дупки в асфалтовата настилка, неравности, затлачени канавки, непочистени храсти и дървета, а участъкът от Нановица до Зорница е в окаяно състояние и с малък габарит, водостоци с малки отвори и проводимост, която при проливни дъждове не може да поеме количеството вода и това води до прекъсване на пътя, а селата остават с дни без връзка. За пътя в участъка от км 16+400 до км 27+400 има и изготвен работен проект от Областно пътно управление – град Кърджали. Пътят в това си състояние е особено опасен и движението по него може да предизвика тежки произшествия и да бъдат отнети човешки животи, ако не бъдат взети съответните мерки. В тази връзка, господин Министър, въпросът ни към Вас е: кога ще бъде извършен основен ремонт на републикански път III-5901 Момчилград, Равен, Нановица, Гургулица, Зорница? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кръстев, уважаеми господин Байрам, уважаеми госпожи Шевкед и Гюркаш! По стечение на обстоятелствата аз също имах възможността да се запозная със състоянието на въпросния републикански път III-5901 при среща с кмета на община Момчилград. Видях снимки – покъртителна картина наистина в определени участъци. Тук ще се върна към това, което предвижда инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“. За тази година са заложени и е предвидено възлагане на проектиране – заложени са средства за проектиране, изготвяне на технически проект за основен ремонт на цялото трасе – от км 0 до км 27+400. Предвижда се обществена поръчка да бъде обявена след средата на 2024 г. В рамките на тази година да бъде извършено възлагането и изготвянето на проекта, респективно старта на строителните работи да може да се случи през 2025 г. Дотогава грижи за този път ще се полагат, доколкото е възможно чрез текущи ремонти. Това, което аз виждам, е, че те ще бъдат крайно недостатъчни. Те могат единствено да решат проблеми с отделни единични повреди, дупки, неравности, но пътят си изисква сериозен основен ремонт, който реалистично може да стартира през 2025 г. Тази година предвиждаме да възложим проектиране.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодарим за отговора, който ни дадохте. Това за проектирането през тази година го чухме и миналата година на среща с Вас. Както виждате, от няколко месеца не задаваме въпроси и това не е, защото няма проблеми в област Кърджали, че пътищата са много добре – особено републиканската пътна мрежа, а именно затова да видим дали ще има някакви предприети мерки за нещата, за които говорихме преди Нова година. Тук Вие казвате, че ще има възлагане на проектиране, но ние не видяхме никъде да има отделени средства за проектиране точно за този участък, при условие че беше обещано преди няколко месеца, затова въпросът ни се поднови и се задава тук от тази трибуна. Казахте, че кметицата е била тук и Ви е показала снимки. Ако държите всеки път, когато задаваме въпрос, да Ви показваме снимки, ще го правим, но бъдете сигурен, че всеки един път, за всеки един участък, за който задаваме въпроси от област Кърджали, наистина е в окаяно състояние. Там, където могат да се случват нещата само с кърпежи, ние не задаваме въпроси от трибуната на Народното събрание и не искаме среща с Вас. Наистина тези пътища, които сме ги поискали от Вас за проектиране, а след това да търсим начин за финансиране, наистина са в окаяно състояние. Донякъде отговорът, който дадохте, ще задоволи може би жителите на тези населени места. Надяваме се в най-скоро време, след като свърши и зимното поддържане, да се започне с ремонтите на определени, както казахте Вие, кърпежи на някои от дупките, за да видят хората, че наистина се работи в този участък и нещата не остават само на думи от трибуната на Народното събрание. Надяваме се тази година да бъде изготвен този проект, за да може да търсим, както Вие казахте, през 2025 г. вече финансиране за основен ремонт на целия участък, за да може всичките тези села и всичките тези над 3000 жители вече в 21 век да получат от държавата един път, по който може да се движат свободно. Благодаря.

Уважаеми господин Кръстев, прав сте и аз не искам да опонирам, просто искам да изложа няколко прости факта, които трябва да са известни на всички, когато говорим за ремонти на републиканските пътища. Пет хиляди и петстотин километра от републиканската пътна мрежа се нуждаят от основен ремонт. Това показват анализи, направени през 2022 г. – 5500 км, от близо 20 000 км републиканска пътна мрежа. 1,7 милиарда горе-долу е бюджетът за основни ремонти и ново строителство – варира между 1,5 и 1,7 на Агенция „Пътна инфраструктура“. Тези средства отиват за строителство на пет магистрали, които се строят едновременно, и за основни ремонти. Около един милиард отиват за строителство на магистралите. Това налага винаги да се прави един баланс, който не винаги е особено честен, и приоритизиране спрямо всички нужди, спрямо хората, живеещи в различни области, в различни общини. За съжаление, икономиката ни едва в последните години генерира достатъчен брутен вътрешен продукт, който да позволява заделянето на адекватни средства за ремонт, поддръжка и изграждане на нова пътна инфраструктура. Не го казвам като оправдание. Търсим допълнителни варианти, които да позволят да се влеят свежи средства в инвестиции, в ремонти на пътната инфраструктура – различни от европейските програми и от националното бюджетиране, тъй като е ясно, че ние годишно реално бихме могли от 5500 км реалистично да изпълняваме около 500 – 600 км основни ремонти максимум с наличните бюджетни възможности. Отново поемам ангажимента, че тази година въпросното техническо проектиране ще бъде възложено. Конкретни средства не са разписани за този проект, но има разписани средства за проектиране и за основни ремонти в обобщено перо в държавния бюджет, така че имаме провизирани разходи за неговата реализация. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! През 1903 г. е открита първата редовна междуградска автобусна линия в България, която свързва София със Самоков и с най-стария курорт у нас Чамкория, познат днес под името Боровец. Причината за създаването ѝ тогава е липсата на железопътна връзка по този маршрут и същевременно все по-честите пътувания на българите между планинския град и българската столица. 120 години по-късно Самоков не е просто транспортно свързан със София, но се е превърнал и в реална алтернатива на големия град както за живеене, така и за отмора. Разположен само на 50 км разстояние и 50 минути път с кола от околовръстното шосе на столицата, както и на няколко минути от ски пистите в региона, градът привлича все повече хора от различни части, и не само, има и голяма част чужди туристи. Напоследък пътят, свързващ туристическата дестинация, включваща Боровец, Мальовица, Белчин бани и Самоков, започва да се използва масово и от тежкотоварни моторни превозни средства над 10 тона. Не съм сигурен дали изобщо спецификата на пътя отговаря на подобно натоварване, което е и предпоставка да се руши и без това не добрата пътна настилка. Допълнителни усложнения с придвижването по трасето се появяват след пускането на двата нови туристически обекта, които са големи – „Окол лейк“ и „СамЕлион“, те също са на територията на община Самоков. В тази връзка, като се вземе предвид, че пътят е изключително натоварен, Ви моля да вземете необходимите мерки и да поемете ангажимент в натоварените часове – от седем до девет часа и от шестнадесет до деветнадесет часа, да се ограничи движението на тежкотоварни автомобили над 10 тона, така или иначе пътят в момента е ограничен от преминаване на тежкотоварни автомобили над 10 тона в участъка Самоков – Боровец – Долна баня. Същото ограничение е въвеждано многократно досега по трасето, за което ние предлагаме, и в крайна сметка винаги се е отчитало, че има положителен ефект. Такава практика, знаете, се прилага и по други трасета във връзка с туристическия сезон с натоварено движение. Така че смятаме, че това няма да ограничи и няма да затрудни товарния транспорт, тъй като същият има достатъчно алтернативни пътища за безпроблемно пътуване и главните от тях са магистрала „Тракия“ и магистрала „Струма“. Припомням, че това е основната пътна артерия, използвана от столичани, туристите със собствени автомобили от Сърбия, Румъния, а също така и на осъществяването на обществения транспорт и трансферите с автобуси от летище София. Всички ние сме пътували до Самоков, знаем в пиковите часове какво е натоварването и смятаме, че с тази мярка ще се подобри ситуацията относно пътния травматизъм и ще стане по-лесно придвижването на хората, които ежедневно пътуват до Самоков, както живущите там, така и работещите в София, които се прибират вечер. Смятаме, че е една добра ефективна мярка. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Маринов, уважаеми господин Милушев, аз самият много често пътувам в посока Самоков – Боровец – няколко пъти в месеца, и съм свидетел на това какво приключение е да стигне човек дотам, особено в натоварените часове. Аз лично обикновено пътувам през Железница, за да избегна именно тежкия трафик по път II-82. Личното ми убеждение и виждане е, че дългосрочното решение е магистрала „Рила“, която не само да подобри транспортната свързаност, но да вдигне икономиката на региона. Поради тази причина, като едно известно отклонение, бих искал да кажа, че тази година сме предвидили възлагане на обществена поръчка за актуализация на стария проект, идеен проект за магистрала „Рила“, така че да се качи реализацията на този проект в бъдещите програми на АПИ. Що се касае до моментното състояние на трафика по път II-82 – на 29 януари тази година директорът на Областно пътно управление – София, изпрати до кмета на община Самоков предложение, с което да се подложи на обществено обсъждане въвеждането на ограничение на движението на тежкотоварни автомобили в часовете между седем и девет часа и шестнадесет и деветнадесет часа. На 8 февруари получихме отговор от кмета, че на 7 февруари в Общината е направена среща с представители на местния бизнес. Изразеното становище от тях е, че ако се ограничи към момента движението, съчетано с това, че път III-822 от Самоков към Ихтиман в момента също е затворен за тежкотоварен трафик над 10 тона, това ще доведе до транспортен колапс. Разбира се, кметът и местният бизнес имат алтернативни предложения за ограничаване на трафика и за ограничаване на движението в почивните дни, от петък до неделя, и в празничните дни. Това, което сме направили в последствие, е, че сме дискутирали с „Пътна полиция“ предложените алтернативи. В крайна сметка моето виждане е да организираме една среща, за която аз лично се наемам, на областно ниво в Самоков – тя ще е адресирана и към кметовете на София - област, планирана за началото на месец март. Каня Ви – народните представители от областта, както и от Регионалната комисия. Една от темите е именно разрешаването на този проблем, за да намерим оптималното решение за временна организация на движението, така че да намалим както предпоставките за ПТП-та, така и да повишим комфорта на пътуващите, но да запазим интересите на местните бизнеси. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, аз се радвам, че Вие наистина пътувате по този път и сте видели, че той е в изключително лошо състояние, опасно. Тук се говори за алтернатива за тежкотоварните автомобили, но аз искам да обърна Вашето внимание към тези, които посещават курортите Боровец, Мальовица, Белчин бани, именно за жителите на община Самоков, не само за жителите, а и за всички туристи, които така или иначе използват този път. Вие правилно отбелязахте, че пътят Самоков – Ихтиман е затворен и това навежда на мисълта, че ние жителите, гостите на Самоков и Самоковска община нямаме алтернатива как да пътуваме до столицата. Искам да Ви кажа, че този път се използва от над 1 милион жители на столицата. Това решение, което трябва да вземете, е от изключителна важност. А това примерно, че го отлагаме за месец март, показва, че този зимен сезон ще отмени, ще дойде другият и аз твърдо се надявам, че това, което обещавате като решение първо да се направи този път – участъкът от II-82, пътя Самоков – Боровец – Долна баня – Костенец, е от изключително значение, защото същият участък след Боровец е изключително опасен. Има седем свлачища. Това го коментираме може би от 4 – 5 години, бяха заделяни пари, нищо не се извърши. Жителите на община Самоков са изключително притеснени от това, че говоренето не определя нищо. Така че крайно време е да се вземат някакви бързи решения, мерки – адекватни, законови, наистина да има едно сигурно и безопасно придвижване. Колкото до магистрала „Рила“ – преди се водеше високоскоростен път. Аз приветствам тази идея и подкрепям това нещо наистина да се възстанови, но да не си измиваме така ръцете с това, че ние имаме по-голям проект, а по-малкият проект, който е директно София – Самоков и е само 48 км, го пренебрегваме. Разчитам на това, че Вие като активен гост на тази хубава и прекрасна община Самоков ще вземете адекватни мерки и ще позволим на жителите, гостите и всички, които обичат този край в Рила планина, наистина безопасно да пътуват. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Милушев, аз се опитах да се придържам към контекста на въпроса, който е свързан с въвеждането на временна организация за безопасност на движението и може би е мой пропуск, че не обърнах внимание на инвестиционната инициатива, която е залегнала за тази година в програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“. Тя е до средата на 2024 г. да бъде обявена обществена поръчка за инженеринг, свързана с актуализиране на техническия проект и извършване на строителство, на основен ремонт на целия участък II-82 между София и Костенец. Това са 86 км. Отдавна е изготвен технически проект, твърде отдавна, така че той в момента има нужда от актуализация, но през тази година ние ще обявим поръчката до средата ѝ и се надявам в рамките на годината да имаме изпълнител, така че след актуализация на проекта през 2025 г. да може да започне основният ремонт. Разбира се, с уговорката, че основният ремонт ще възстанови пътя в неговото оригинално състояние. Той няма да реши проблемите с недостатъчния габарит на пътя, с тежкия трафик, но поне ще подобри условията на пътуване и безопасността.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър! Задавам въпрос заради занемареното според мен състояние на хидровъзел „Среченска бара“ и ако се обърнете зад Вас, ще видите – прожектирам Ви даже и снимка от моментното му състояние, тъй като не обичам да говоря празни думи. Обслужва се от двадесет и няколко човека, но условията, в които преминава трудовото ежедневие на тези хора, и то срещу заплащане, близко до минималното, въпреки отговорностите, които те носят, е крайно притеснително. Получих информация, че на помпената станция хората се налага да работят без никаква специализирана екипировка, таваните и стените, в които са разположени басейните за пречистване на водата, не са поддържани и от години постепенно се рушат, а в пречистената вода попадат парчета от боя, мазилка, хоросан, тухли и други строителни материали. Корозиралите вече пултове, от които се управляват процесите по филтриране и водоподаване, са на възраст повече от 40 години. Неясно е дали за тях също се полагат някакви грижи, като най-елементарни технически профилактики, пък да не говорим за търсене на по-съвременни решения. В така наречената дежурна, където се помещават операторите на филтри, също прилича на изоставена сграда, в която се води борба с гризачи чрез поставяне на отрова, а това от своя страна не би трябвало да е позволено поради наличието на пречистване на питейна вода в непосредствена близост. Лабораторията, която е от съществено значение за качеството на водата, също тъне в разруха и липса на хигиена. По-голямата част от 40-годишния инвентар отдавна е излязъл от експлоатация. Тоалетните в сградата също не са ремонтирани, откакто е построена и функционира базата. Високопроходимият автомобил, който се използва по предназначение, е производство 1965 г. и е спорно доколко е технически изправен. За разлика от описаното окаяно състояние на базата обаче налице е много добре поддържана зеленчукова градина за частно ползване, разположена в имота на базата – можете да видите даже и снимки. По подадената ми информация от години в нея се е отглеждала екологична продукция, грижите за която, забележете, се полагали от определени хора от личния състав, и то забележете, в работно време. Всяка година в началото на есента някогашната столова в базата се превръщала в своеобразна консервена фабрика, където се слагала зимнина за нуждите на хората, които стопанисват тази зеленчукова градина, като този труд също се полагал от хора, работещи за минимална заплата в хидровъзел „Среченска бара“, и отново в работно време. Затова буди недоумение дали от страна на ВиК – Монтана, в продължение на десетилетия въобще са били инвестирани средства за подобряване на материалната база на основния водоизточник на областта, и не само. И затова Ви задавам следния въпрос: какво е състоянието на хидровъзел „Среченска бара“; техническите съоръжения, които са необходими за нормалното функциониране на хидротехническата, в момента в нормално експлоатационно състояние ли са и съответстват ли на изискванията за нормални условия на труд; използва ли се този държавен имот нерегламентирано за частни нужди и има ли нарушения в организацията и извършването на дейността на хидровъзела и неупражняване на контрол от ВиК – Монтана. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, подозирам, че мога да Ви дам частична информация, тъй като някои от фактите, които Вие изложихте, се нуждаят от допълнителна проверка, особено що се касае до зеленчуковата градина и действията по подготовка на зимнина в столовата на хидровъзела. Тук в контекста на изложението бих искал само да напомня, че по отношение на ВиК – Монтана, ние от няколко месеца сме в процедура на смяна на ръководството, която в момента е заложник на съдебни дела. В този смисъл информацията, която получаваме, предвид съществуващия казус, не мога да верифицирам, че е напълно точна, тъй като тя изисква проверка от едно ново ръководство. Но все пак това, с което разполагаме от проверките, извършени от ВиК холдинга – ще Ви дам следната информация: Първо, що се касае до щатно разписание и организационна структура. Съгласно последното щатно разписание за 2023 г. щатът на хидровъзел „Среченска бара“ е 46 бройки. Към 31 декември 2023 г. са заети 40 бройки, от които към пречиствателната станция за питейни води към язовира работят 14 служители, а при денонощен режим на работа за поддръжка и експлоатация на електрическата подстанция и на помпената станция работят 10 служители. Ежегодно хидровъзелът е обект на проверки на място от междуведомствената комисия, която е назначена със заповед на областния управител, както и от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Документирано е, съставени са протоколи, които установяват нормално експлоатационно състояние на съоръженията и елементите от язовира, тоест корона, осветление на короната, воден и въздушен откос, канавки, изпускатели, енергогасител, бързотоци, дренажна призма, преливник, водовземна кула и електрическо оборудване. През месец юни 2023 г. представителите на ВиК холдинга извършиха проверка на място и оглед на техническото състояние на язовира и прилежащите съоръжения, при който е констатирано, че самият язовир е в добро експлоатационно състояние, поддържа се адекватно и не са забелязани проблеми със стената. По отношение на пречиствателната станция за питейни води на хидровъзела е установено също, че се поддържа адекватно, но има нужда от основна реконструкция на филтрите на електромеханичната част. Съгласно предоставени данни от ВиК – Монтана, пречиствателната станция също потвърждават, че е в добро експлоатационно състояние, като съоръженията и пултовете се поддържат в техническа изправност и изпълняват своето предназначение, а захранващите кабели са монтирани съгласно техническите изисквания. Също така в доклада е посочено, че лабораторията е оборудвана с необходимия инвентар за контрол на пречиствателния процес и не се допуска подаване на вода, която се отклонява от българските държавни стандарти. Някои лабораторни изследвания се извършват в акредитираната лаборатория на дружеството. От гледна точка на материално-техническото осигуряване – обектът разполага с лекотоварни автомобили Ford и Volkswagen, един автомобил с висока проходимост UAZ, товарни автомобили Gaz 53 и преден колесен багер „Беларус“. Очевидно говорим за наследство отпреди 30 години, като се запознавам с марките. По отношение какви инвестиции са направени в хидровъзела – в периода 2016 – 2023 г. в хидровъзела са инвестирани 307 хил. 238 лв. без ДДС, които са отишли за подмяна на старата отоплителна инсталация, която е ползвала въглища, с нова – с термопомпи и слънчеви панели, която е изпълнявана по ЕСКО договор за енергийна ефективност. Подменяни са помпени агрегати, измервателни устройства и друго специализирано оборудване. През 2018 г. е извършен ремонт на покривите на електрическата подстанция, помпената станция, авариен склад, административното крило на стойност 21 хил. лв. Други ремонтни дейности, които са извършени в периода 2016 – 2023 г., са на стойност 249 хил. лв. С цел осъществяване на регулярната поддръжка и подобрение на компонентите и съоръженията на хидровъзела в бизнес плана за периода 2022 – 2026 г. операторът е планирал дейности за рехабилитация на резервоари на стойност 185 хил. лв., а по отношение на пречиствателната станция за питейни води са предвидени 156 хил. лв. капиталови разходи за ремонт на саваци, хоризонтални и бързи филтри и други съоръжения.

В заключение бих казал, че след смяната на ръководството и встъпването на новото ръководство ще бъде извършена допълнителна проверка по отношение на всички инвестиции и състоянието на хидровъзела.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, Вие, предполагам, сте наясно, че има едно Постановление № 181 от 2009 г. на Министерския съвет, съгласно което този хидровъзел е стратегически обект за националната сигурност. Сигурен съм, че ще обърнете внимание на така подадения сигнал и ще помоля за такава допълнителна проверка, защото, на първо място, следвайки от отговора Ви, тези 46 души държа да кажа, че работят на минимална работна заплата – почти всички. А Вие казвате: част от тях, 10 човека дори и на денонощен режим. На следващо място, според това, което казахте, и информацията, която е подавана от тази междуведомствена комисия, аз си мисля, че тя сигурно е проверявала ежегодно с превръзки на очите, защото Вие може да изберете дали да вярвате на информацията, която Ви е предоставена до момента от ВиК – Монтана, за текущото състояние на тази база, или на снимките, които показват колко е зле положението. Не може там, където има питейна вода, да има отрови. Не може един държавен имот да бъде използван за частни нужди. Силно се надявам част от тези 307 хил. лв., които посочихте, че са инвестирани, да не са отишли за закупуването на празни буркани за слагането на зарзават. Надявам се, тъй като за пореден път става въпрос за смяната на ръководството на ВиК – Монтана, и че то е заложник на съдебни процедури, най-накрая това да може да се случи, защото, както говорихме и преди с Вас, за Коледа Община Бойчиновци имаше внесена жалба, Вие имахте внесено решение за смяна на управителя, аз имах картичка. Много ще съм благодарен, ако наистина бъде извършена такава допълнителна проверка, и се надявам в нея да не се посочи, че всичко е точно, защото, ако се окаже така, не ми остава нищо друго, освен да Ви поканя заедно да отидем на трудов полуден в тази оранжерийка, ползвана неясно от кого, в държавен имот, когато му дойде времето. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Поредният въпрос от колегите народни представители от многомандатния изборен район. Този въпрос, както и предходният, който беше зададен днес – ние сме ги задавали тези въпроси към други министри в предходните Народни събрания. Ще бъда честен, господин Министър – не сме променяли нищо и в двата въпроса, единствено: проблемът от колко години е, което навежда на мисълта, че нищо не се е променило. Надеждата на всички жители от област Кърджали е най-накрая това да се промени и проблемите на жителите на област Кърджали да бъдат решени. Днешният въпрос е ремонтът на републикански път III-8653 II-58 (Конуш – Черноочене) – Комунига – Тополово – Асеновград, в частта, находяща се на територията на община Черноочене. През последните години са изпратени многобройни писма до Агенция „Пътна инфраструктура“ и Областно пътно управление – Кърджали, за да се приведе въпросният път в съответствие с изискванията за нормална проходимост и пътна безопасност. Следва да подчертаем, че горепосоченият път е транспортна връзка между област Кърджали и област Пловдив. В участъка между км 4+200 до км 4+500 има пропадане от път II-58 (Конуш – Черноочене) – Комунига – Тополово – Асеновград, което създава сериозни затруднения за придвижването на моторните превозни средства по пътя, защото едната лента е затворена повече от седем години поради създалото се свлачище. Затварянето на този участък доведе до невъзможност за използването му както от жителите на община Черноочене, така и от жители на съседните общини. Към настоящия момент затвореният участък е само обезопасен, като все още не са започнати и не се извършват никакви укрепителни строително-монтажни дейности. Вследствие на това сме направили запитвания до администрациите на АПИ и ОПУ – Кърджали, откъдето не се ангажираха с отговор в какъв срок ще приключат възстановителните работи. В тази връзка въпросът ни към Вас е: кога ще бъдат предприети необходимите действия от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Областно пътно управление – Кърджали, по укрепването на пътя и неговото отваряне за последващото му използване в съответствие със стандартните изисквания за републикански път, свързващ две области? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Байрам, уважаеми господин Кръстев, уважаема госпожо Гюркаш, уважаема госпожо Шевкед! 24 октомври 2023 г. е датата, на която е сключен договорът за изготвяне на технически проект за укрепване на въпросния компрометиран участък. По мои данни това са около 200 – 250 м. Правилно цитирахте километража. Проектирането съгласно този договор е предвидено на два етапа. Първият етап е предлагането на вариантни решения, тъй като тук става въпрос за укрепителни мероприятия – възможни са различни проектни решения. До края на февруари предстои да бъдат разгледани проектите, представените варианти в Технико-икономическия съвет и целта е до приключване на второто тримесечие да има одобрени проекти, тоест приети проекти, които да ни дадат възможност веднага да стартираме обществена поръчка за избор на изпълнител за извършване на укрепването, както и на строителен надзор, а докато тече тази поръчка, да извадим необходимите разрешения за строеж. Това практически означава, че в зависимост от бързината при възлагането ние ще направим бърза поръчка, тъй като е спешно, при съкратени срокове. Очаквам, че тази година реално би могло да започне изпълнение, ако няма дълги обжалвания. Допълнително от гледна точка на планиране на осигуряването на необходимия ресурс Агенцията ще кандидатства и за безвъзмездна финансова помощ по Програма „Мониторинг и прилагане на мерки за превенция и защита при неблагоприятни геодинамични процеси“ – това е Приоритет 4 по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. Разбира се, това няма да е определящо за изпълнение на проекта – просто ще се опитаме да осигурим европейско финансиране. Благодаря.

Благодарим за отговора, господин Министър. Това е една хубава новина. Ние на нашата среща, която бяхме организирали октомври месец, ако не се лъжа, тогава бяхте казали, че ще започне работа по този път аварийно, и на един друг път в Джебел – Кирково – пътя край село Овчево, там има заделени средства в тазгодишния бюджет, което също е една добра новина. Жителите в община Джебел и Кирково също са доволни от отпуснатите средства за свлачището, което затвори пътя там, и тази новина, която днес чуваме, е също обнадеждаваща за всички жители на община Черноочене и всички, които ползват този път. Надяваме се наистина тази година да започнат строително-монтажните дейности и тази сага от седем години да приключи. Благодарим Ви.

Благодаря, господин Председател. Това, което констатирам във връзка с този казус и с други подобни казуси, е едно от сто несъвършенства на правната уредба, което смятам, че би следвало да се повдигне на вниманието на народните представители, и то е с дефинициите на аварийност и с предвиждането на относително по-бързи процедури за възлагане на обществени поръчки в този случай. Не говоря за директни договаряния, но в интерес на истината, по повод на подобни казуси това, с което се сблъскахме – при липсата на ясна дефиниция, е едно смущаващо разбиране на Агенцията за обществени поръчки относно аварийните ремонти. Когато падна мостът на Царево, който откъсна Южното Черноморие от Бургаска област в един момент, се оказа, че дори едно такова събитие – наводнение, една стогодишна вълна не попада в разбиранията и методическите указания на Агенцията за обществени поръчки за аварийност, какво да говорим за свлачища, които са пропаднали преди две или три години. В този смисъл апелът ми е – разбира се, това е предмет на друг разговор, за един преглед на нормативната уредба в тази посока, която да даде възможност държавата да реагира адекватно и бързо тогава, когато е най-нужно на гражданите. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, в последните няколко седмици в град Хасково се разразява буря от недоволство от страна на гражданите срещу идеята да се изгради временен светофар на около 1 км извън града на път I-5 в посока Хасково – Димитровград. Забележете, че става въпрос за временен светофар на стойност половин милион лева, който – по информация от медиите, след което до няколко месеца трябва да се изгради и кръгово движение, което отново ще струва най-малко толкова пари. Изграждането на светофар на този път ще предизвика огромни тапи особено в летния сезон, когато тръгнат туристите от Румъния към пункта Маказа. Всички в града ни знаят, че над 90% от потока коли пътува в посока Хасково – Димитровград. Да се изгради второ кръгово движение на този скоростен път е неразумно, при положение че вече има изградено в едната посока кръгово движение на 1 км от съответното кръстовище и детелина 500 м в другата посока, на които могат да обърнат всички, които желаят да сменят посоката си на движение. Сега си представете този скоростен път и при тези условия и на него временен светофар! Пореден невероятен абсурд от Областно пътно управление – Хасково. След ситуацията със знаците следва друго безумие само в рамките на няколко месеца! Докога ще продължава това? Според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ там трябва да има поставена мантинела приблизително на стойност около 40 хил. лв. с ДДС – при това, която ще допринесе за облекчаване на трафика и премахване на поредната язва и съществуването на опасното кръстовище на този скоростен път. Също така тя ще струва няколко хиляди лева и проблемът ще е решен завинаги. Припомняме, че това е опасно кръстовище и на него са се случвали множество катастрофи, поради което от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Хасково, се принуждават да поставят мобилен патрул с камера за контрол на скоростта в продължение на години – това се случва от 2016 г. досега. Все още тази камера често се поставя на това кръстовище. Според изложеното по-горе бихте ли ни отговорили как се допуска поредното разхищение на държавни средства? Вие смятате ли, че там трябва да има кръстовище? Смятате ли, че това безумие може да бъде спряно, защото вече има пусната обществена поръчка? Как е възможно за едно кръстовище да бъдат похарчени толкова много пари, след като има елементарно решение на проблема? Смятате ли, че може да има корупция при вземането на това решение от страна на Областно пътно управление – Хасково, и ще сезирате ли съответните институции, ако подозирате подобно нещо? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев, уважаеми господин Чорбов! На въпроса как се допуска бих отговорил: не се допуска. На 6 февруари аз лично съм разпоредил тази поръчка да бъде прекратена, и то след като бях запознат с казуса и от народни представители от други парламентарни групи предварително, направихме проверка и установихме, че действително е взето едно абсолютно нецелесъобразно решение и финансово необосновано за изграждането на въпросния светофар. Подобни решения не са взимани само там през годините. Такива светофари, спомняте си, имаше и на столичен околовръстен път, отбивката за „Технополис“, независимо че по проект не фигурира и че има кръгово кръстовище 200 м нагоре по пътя, което позволява осъществяваната транспортна връзка. Аз разбирам нуждата да има достатъчно добри транспортни връзки с търговски обекти, особено на големи инвеститори в района. Това, което не одобрявам, и съм взел мерки, е да се разхищават публични средства за едни решения, които са нелогични от транспортна гледна точка и необосновани от финансова гледна точка. Що се касае за проекта за кръгово кръстовище – да, предвижда се такъв проект, тоест предмет на обсъждане е такъв проект точно при километър 287 + 735, но разбира се, това трябва да бъде извършено след анализ на пътната обстановка, идентифициране на подходящите мерки за пътна безопасност и затова сме назначили съвместна работна група с Държавната агенция по пътна безопасност, така че този инвестиционен проект дали ще се реализира за кръговото кръстовище, мога да Ви отговоря след около месец.

Благодаря господин Министър, за отговора и за бързите мерки, които сте взели, след като народни представители – не само аз, но и други явно са сигнализирали за този проблем. Радвам се, че от Ваша страна е имало разум и сте предприели съответните мерки, за да спрете това безумие. Казвам, че е безумие, защото Вие сам разбирате това нещо и затова сте предприели тези действия. Тук въпросът обаче стои за в бъдеще дали ще продължават подобни решения да се извършват от Областно пътно управление – Хасково, дали ще има проблеми впоследствие и ние всички трябва ли да следим постоянно работата на Областно пътно управление – Хасково. Като народни представители – да, това ни е работата, да следим всяка една нередност, но трябва ли постоянно да се занимаваме? Отбележете, че аз тук специално сезирам Вас в рамките на два, три месеца за проблеми с това пътно управление, така че имайте предвид за в бъдеще и говорете, ако трябва, с ръководителите на това управление да вземат предвид всички тези детайли, които Вие казахте в своя отговор – тоест финансовите причини, дали има съответната обосновка, дали има целесъобразност на решенията. Тези неща явно ръководството на Областно пътно управление – Хасково, трябва да бъде инструктирано, защото явно не е наясно с тези детайли, защото работата не е само да се спазват наредбите и закона до последната точка и запетая, но и да се преценява кое е целесъобразно и кое не. Ако може в дупликата да кажете дали в случая на този толкова натоварен скоростен път Хасково – Димитровград, защото потокът там наистина е огромен, дали е целесъобразно да се постави мантинела за безопасност и да не се създава поредна язва. Предния път, когато беше построен на същия този път, само на километър от това място, има кръгово движение, както знаете, известно е в град Хасково като кръговото на „Язаки“, там имаше смъртни случаи, имаше множество катастрофи при поставянето на това кръгово движение, защото хората не бяха свикнали с него и отне много време да го научат, така да се каже, по най-тежък начин, за съжаление. Така че имайте предвид и това нещо. И Ви благодаря още веднъж за бързата реакция.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Георгиев, личното ми мнение е, че там трябва да има мантинела. Не трябва да се позволява навлизане в насрещното платно на една главна транспортна артерия. Що се касае до действията на областните пътни управления. Слава богу и законодателят е възприел този подход с новата редакция на чл. 7 от Закона за обществените поръчки и методическото указание от Агенцията за обществени поръчки, че областните пътни управления, които са всъщност едни звена в структурата, не могат да бъдат възложители, не трябва да бъдат възложители, не трябва да вземат инвестиционни решения по никакъв начин. Тези инвестиционни решения трябва да се взимат от управителен съвет, и то те да следват одобрена инвестиционна програма, която да е ясна, публична и да е съобразена с реалните потребности на гражданите в съответните райони. В конкретния случай не е просто инициатива – поне това, което аз установих – само на Областно пътно управление – Хасково, санкциониран е член на Управителния съвет, който член е освободен от мен. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Преди да започна да задавам въпроса, нося със себе си копие от подписката на 190 жители или хора, които често пребивават в село Голема Раковица. На 17 юни 2023 г. след обилни валежи повече от 30 домакинства, мисля, че бяха 36, от това село, което е в община Елин Пелин, бяха откъснати от света вследствие на разрушаването на единствения транспортен мост, свързващ горния край на селото с останалата част. Вече седем месеца жителите от горния край на селото нямат транспортна връзка през река Лопушна и са в очакване на реакция от страна на властимащите. Аз се опасявам, но Ви благодаря, че така стриктно отговаряте на въпросите на моите колеги, и на мен включително, и с така завидна доза експертиза се подготвяте – Вие сте един от малкото министри, които сте подготвени – не го казвам, за да Ви правя някакви мили очи, а защото отговорите винаги са Ви компетентни, вероятно и реакцията от това, което чувам, затова моля Ви наистина да обърнете внимание на този случай. Тези домакинства, естествено, сред тях има възрастни хора с хронични заболявания, хора в неравностойно положение, възпрепятстван е достъп на екипи до спешна медицинска, пожарна и полицейска помощ. Излишно е да Ви казвам какво значи да няма мост в едно такова село. Естествено, затруднена е и възпрепятствана връзката и с община Елин Пелин. Това село е безкрайно красиво. Ако искате да видите нещо, което прилича на Родопите, отидете там. Това село е в непосредствена близост до язовир „Огняново“, като планински район е, много е красиво и хората с удоволствие, разбира се, живеят там. Там е имало и много старо килийно училище, прекрасна църква, за която тук, от Народното събрание, сме обръщали внимание и сме помагали за възстановяването на покрива ѝ, така че вижте как седи въпросът и наистина тези хора заслужават като всички български граждани поне да имат нормални условия за живот. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, да, аз много харесвам района около язовир „Огняново“. Често съм ходил и в Голяма Раковица, и в Байлово. Сега, за съжаление, МРРБ може да помогне много ограничено по този повод, тъй като въпросното трасе е всъщност участък от общински път – общински път SFO1232, и всъщност поддръжката, ремонтите на пътната мрежа са от компетентност на Община Елин Пелин. Казвайки това, бих искал да кажа, разбира се, че Общината разполага с механизми, които да ни дадат възможност ние да ѝ помогнем и Вие да ѝ помогнете като Народно събрание. Единият начин е тези проекти да бъдат включени при една актуализация на списъка по чл. 103 и това е най-логичният подход – в Приложение 3. Това е най-логичният подход за Общината, а ние иначе сме относително ограничени. Разбира се, бихме могли в края на годината при наличието на бюджетен излишък от капиталовата програма на АПИ да обсъждаме възможността по споразумение с Общината да се предоставят средства по бюджета на МРРБ, разбира се, със санкция на Министерския съвет и на Министерството на финансите. Това е пътят. Общината би трябвало да прояви инициатива. При такава ситуация аз дори се учудвам, че проектът не е включен в Приложение 3, тъй като ние вече подписваме споразумение. Може да получат средства още веднага. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН Благодаря, господин Министър. Желаете ли думата за реплика, господин Ченчев? Да, заповядайте.

Аз Ви благодаря, господин Председател. Господин Министър, тези хора са си подали и до Общината съответния сигнал. Те са го подали освен до кмета, до Вас с копие, до областния управител, до председателя на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, до господин Николай Нанков, който е председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и до народните представители от областта. Хората търсят максимално да се свърши – по най-бързия начин работа, но до момента няма резултат. Аз затова исках от трибуната на Народното събрание да заостря, както Вашето внимание, така и вниманието на всички споменати институции, за да може да се случи нещо, тъй като тези хора по никакъв начин, знаем и сега тук без популизъм, по никакъв начин те не заслужават такова нещо в 21 век в страна от Европейския съюз. Ако трябва да им направят някакво временно съоръжение. Винаги има начини. Аз Ви благодаря за отзивчивостта, която проявихте, и се надявам да има и съответния излишък, с който поне Вие да може да направите нещо в края на годината. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, и в този въпрос ще говорим за пътища. Републиканският път III-1022 е третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, на територията на област Монтана. Дължината му е малко над 16 км. Той започва като разклонение на път III-102, в района на село Белимел, преминава през град Чипровци и стига до село Мартиново. Този път минава и покрай известния Чипровски манастир „Св. Иван Рилски“. Състоянието му обаче, тъй като свързва селищата в община Чипровци с областния център – град Монтана, и оттам с другите съседни области, поне от десетилетия е в силно окаяно състояние, за което съм представил отново снимки. Ако се обърнете, ще видите, че са дупка след дупка по този път, който свързва община Чипровци с областния център Монтана, по цялото му протежение. Най-проблемните участъци са в района на Чипровския манастир, който споменах, и около село Мартиново. Това е основният път, свързващ градовете Монтана и Чипровци, и той поема целия трафик, включително тежкотоварния, свързан с дърводобива и дървопреработването в района. Този път, за съжаление, не е ремонтиран основно повече от 30 години. Изкърпван е на парчета само частично преди няколко години и поради това вече се намира в такова предаварийно състояние, че движението по него представлява опасност за движещите се моторни превозни средства. Именно затова и състоянието му бе засегнато на проведената среща с Вас на 30 януари в Областната управа в град Монтана, ако помните, беше даже дебат на доста разгорещени дискусии. Състоянието на инфраструктурата е жизнено важно за развитието на един регион, особено изостанал такъв и обезлюдаващ се като община Чипровци, където вече няма производство, няма местна икономика. Единственият що-годе работещ отрасъл е дърводобивът, дървопреработването и туризма, затова при наличието на един хубав и нов път, свързващ град Чипровци и околните населени места с областния център Монтана, според мен би подобрило условията в едноименната малка възрожденска община по подобие например на свързаността между малката община Ново село и областния център Видин. Затова моля да ми отговорите на следния въпрос: възможно ли е от страна на АПИ да бъде извършен по-сериозен ремонт и рехабилитация на републикански път III-1022, свързващ градовете Чипровци и Монтана? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, ясно е, че е нужен основен ремонт на този път и това е било ясно още 2021 г., когато е възложено изготвянето на технологичен проект по съществуващ договор за текущ ремонт. Договорът е прекратен 2022 г. със споразумение. Такъв проект не е бил предаден. Оттогава досега Агенцията не е предприела действия дори за проектиране. След разговора ни и в Монтана, когато и аз се запознах със ситуацията, признавам си, не съм пътувал повече от 20 години до Чипровци. Действията, които предприехме – разпоредих да бъде включен в Програмата за възлагане на обществени поръчки, за 2024 г. да бъде предвидено възлагане на обществена поръчка или за изготвяне на технически проект, или по преценка на Агенцията, съгласувано с мен за инженеринг, което е по-бързата писта. Така че да могат реалистично да бъдат предприети действия по рехабилитацията и възстановяването на този път – 18 км и половина, през 2025 г. Това е, което мога да поема като ангажимент, че в рамките на тази година ще бъде обявена обществена поръчка за инженеринг. Това е моето мнение. Иначе междувременно през 2023 г. аварийно са изкърпвани дупки на стойност около 178 хил. лв.

Господин Министър, все пак благодаря за отговора. Самият Вие казахте, че този проблем е бил ясен още преди четири години. През 2021 г. е било ясно, че е нужен основен ремонт. Казахте, че отдавна не сте посещавали Чипровци. Съветът ми е да посетите тази красива възрожденска община при първа възможност, за да се убедите как са инвестирани тези конкретно 178 хил. лв. за закърпване на дупки през 2023 г. За мен е крайно незадоволително като качество. На следващо място, да може сам да се убедите колко е лош този път, тъй като от този тежкотоварен трафик, който е свързан с дърводобива, с дървопреработването, продължава да се уврежда този път и ако не се направи някакъв спешен ремонт, за съжаление, няма как да се развива тази община и да се спре нейното погиване. Не чух от отговора Ви две неща обаче, които ми направиха впечатление. Каква е причината да е бил прекратен договорът за изготвяне на технически проект? Много е важно да чуе местната общественост. Според Вас защо АПИ е бездействала най-малко две години, поне доколкото аз разбирам? Да, Вие посочихте – разпоредили сте да бъде включен в инвестиционната програма. Държа да Ви посоча, че преди около две седмици Община Чипровци публично благодари на депутати от парламентарната група на ГЕРБ след отговор на мой въпрос. Не знам защо и по каква причина Община Чипровци публично благодари на депутати от ГЕРБ, включително и кметът на община Чипровци, тъй като Вие виждате какъв е пътят. Сам казахте, че той е не от вчера и от онзи ден така, но, уважаеми господин Министър, сега с Вас имаме уникалния шанс след този отговор, който Вие дадохте, надявам се и в дуплика Община Чипровци да благодари и на мен като народен представител от опозицията, от ВЪЗРАЖДАНЕ, и на Вас като министър от ПП-ДБ. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Петров, защо е бил прекратен договорът – трудно ми е да кажа. Това се случва на 17 май 2022 г., по споразумение между възложител и изпълнител. Прекратен е с допълнително споразумение. Номерът е 53-00-53-49. Става въпрос за договор, който е за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа, по който може да се развали и проектиране. Договорът е от 2019 г. Прекратен е на 17 май 2022 г. Всъщност истината е, че между 2022 г. и настоящия момент изключително много проекти, които са били започвани по договори за текущ ремонт, са били изоставени поради липса, бих казал, впоследствие на някаква решителност да се предприемат някакви действия, тъй като то е ясно, че става въпрос за основни ремонти, които са правени като текущи. Аз лично това, което видях в Агенцията, е страх да се докоснат, на служители на по-ниските нива, до нещо, което е потенциално проблемно. Разбира се, този манталитет се опитвам да го променя по начин, че трябва да се търсят решения точно на проблемите. Безпроблемните решения са лесни. Те са очевидни и те се движат сами, без да е нужна намесата. Тук е нужна малко воля, която се опитвам да създам в същата Агенция.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, в общините Белоградчик, Чупрене, Ружинци и Димово в продължение на години от чешмите на моите съграждани тече кална, канцерогенна вода, която е негодна за пиене. Захранващият водопровод е изграден преди повече от 50 години от етернитови тръби. Той дава много често аварии и вкарва в огромен преразход местното ВиК дружество. В същото време хиляди домакинства остават без вода от много дни, поради което водопроводът трябва да бъде спешно подменен с нов. Кметовете на четирите общини и управителят на ВиК – Видин, са изключително притеснени, че този водопровод може да аварира по-сериозно и да остави без вода жителите на тези четири общини за няколко месеца. Теренът по трасето на водопровода е труднодостъпен и ремонтите са изключително тежки, тъй като машини не могат да се качат нависоко в планината и всичко се носи на ръка. По този повод инициирах среща с кметовете на засегнатите общини и управителя на ВиК – Видин, които са категорични, че трябва да бъде изготвен проект за подмяна на водопровода, който да бъде реализиран в спешен порядък. На проведената среща в Народното събрание с председателя на Управителния съвет на ВиК холдинга Лозко Лозев той потвърди, че нашите притеснения за основателни. Въпросът ми е: какво ще направите, за да започне бърза процедура по проучване, проектиране и финансиране на проекта за подмяна на водопровода и бихте ли се ангажирали това да се случи в най-кратки срокове, за да може финансирането по изпълнението му да бъде заложено във финансовия бюджет за 2025 г.? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Александрова! Вие сама знаете, че инвестициите във ВиК сектора се извършват по няколко начина. Основният способ би следвало да бъде инвестиции от страна на ВиК оператора, които предполагат наличието на свободен финансов ресурс при него, достатъчно средства, или пък достъп до заемни капитали. Респективно те се отразяват и на цената на водата. Това е основният начин, по който е замислен да функционира ВиК секторът. Има европейски програми, има национално финансиране, разбира се. Защо правя това предисловие? ВиК – Видин, е повече от очевидно, че никога няма да може да си позволи такава инвестиция, а най-малкото със собствени средства. Най-малкото, защото ВиК – Видин, приключи водния си проект катастрофално – финансиран по ОПОС, заради късни възлагания остана нефункционална една голяма част от проекта, което предполага, че сега ще бъде дофинансирана с национални средства. Става въпрос за порядъка от девет милиона, ако не ме лъже паметта. Стойността на реконструкцията на въпросния довеждащ водопровод по оценка от 2021 г. е 19 милиона и вероятно към днешна дата е по-висока предвид инфлационните процеси. ВиК – Видин, месец септември 2021 г. е внесло за разглеждано във ВиК холдинга искане за инвестиционно намерение за реконструкция, разгледано е от експертна комисия в Министерството, направени са забележки и истината е следната: този водопровод е важен и трябва да бъдат осигурени средства, но операторът няма да може да осигури тези средства. Единствената форма на финансиране, която е удачна и следва да бъде използвана в този случай, е чрез ВиК холдинга. ВиК холдингът разполага с нужните средства да финансира такъв проект и ние ще го предложим. Механизмите са чрез заем, който е абсолютно невъзможно ВиК – Видин, да върне, и трябва да сме наясно отсега. За да не се отрази и на цената на водата, трябва да стане чрез капитализация на дружеството. Това е решението, към което ще вървим, и имаме вече изготвен с отстранени забележки проект. Това е, което мога да поема като ангажимент.

Господин Министър, аз все пак искам да попитам дали това ще стане в рамките на тази година, за да може да бъде заложено изпълнението в бюджета за 2025 г.? Знам, че въпросният водопровод няма кадастър и трябва да бъде изготвен такъв и съответно трябва да бъде изготвен проект, който е в срокове и става по-бавно. Бих искала да знам дали се ангажирате поне докъм края на година, да речем, месец октомври да бъде изготвен такъв проект и да бъде направено проучването? Освен това, искам да подчертая, че непрекъснатите ремонти – аз ходих в планината там, където са двете водохващания, направила съм снимки и видео, и съм много наясно в какво състояние е този водопровод. Управителят на ВиК – Белоградчик, ме заведе лично догоре – труднопроходим терен, до който не се качват и джиповете на ВиК, и се наложи да ходим пеш. Знаете, че етернитовите тръби, когато се нарушава тяхната цялост, стават много канцерогенни и предизвикват ракови заболявания, а там ремонтите са непрекъснати. Този водопровод непрекъснато се пука, непрекъснато вкарва в преразход ВиК дружеството и смятам, че трябва спешно да се вземат мерки по отношение и на здравето на моите съграждани. А също така и в този преразход, в който е вкарано и ВиК дружеството, защото цената на водата ще бъде на по-ниски стойности, когато не се правят такива непрекъснати ремонти. Зная, че около 64 км е тази ВиК мрежа, която трябва да бъде подменена. За мен е много важно да стане това в малко по-спешен порядък и не само за това, а защото при разговора ми с управителя на ВиК – Видин, той изрази притеснението си, че ако гръмне този водопровод, точно така се изрази той, ако гръмне, ще остави без вода тези четири общини в продължение може би на един, два месеца. Нещата са спешни. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Александрова, аз съм израснал във Видинска област и знам какво е състоянието и качеството на водата, и качеството на мрежата. Искате от мен ангажимент. Аз ангажимент мога да поема, че ние ще предоставим на ВиК оператора достатъчно средства за проектиране. Оттам насетне, когато се уточни обхватът на инвестиционното предложение, когато се установят възможните варианти, тогава ще мога да поема ангажимент за инвестицията. Честно да Ви кажа, в момента не мога да поема ангажимент, че двадесет и няколко милиона допълнително ще могат да бъдат инвестирани от ВиК холдинга тази година. Това, което мога да поема като ангажимент, е, че ние ще потърсим варианти да осигурим проектно финансиране макар и на етапи. Тоест първо да преминем през някакво възстановяване на най-компрометираните участъци на този водопровод, така че да предотвратим бъдеща водна криза и някой катаклизъм. Второ, да осигурим нормално водоснабдяване, доколкото е възможно в настоящата ситуация. По подобен начин смятам, че адекватно решихме водната криза в Омуртаг. По същия начин ще действаме и тук и ще търсим към момента най-удачните инвестиционни решения. За голяма инвестиция от двадесет и няколко милиона нека да имаме готов проект и да потърсим механизмите на финансиране. Разбирам нуждите, но така е в цяла България – така е и в Плевен, така е и в Шумен, така е и в Добрич, в Северна България особено, навсякъде имаме такива язви. Истината е, че средствата в холдинга са ограничени и голяма част отидоха да подпомогнем дружествата, за да могат да си довършат водните проекти. Ще приоритизираме – това мога да обещая, че ще стои като един от приоритетите, за които ще търсим решение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, с две решения № 449 и № 450 от 3 май 2022 г. Общинският съвет – Брацигово, дава съгласие за учредяване на отстъпено право на строеж, промяна на предназначението и строителство на фотоволтаични централи, общо върху около 660 дка общински имоти, представляващи гора, във и над вододайната зона на общината. Местните жители са против решенията, защото се опасяват, че изграждането на фотоволтаична централа в непосредствена близост до водохващането ще доведе до изсичане на гората, а оттам – до намаляване на дебита и до замърсяване на питейната вода на град Брацигово и селата Бяга, Козарско и Исперихово. Събрана е подписка, води се дело срещу решението. Много общински и държавни земеделски земи се намират във вододайните зони, които могат да се продават за изграждане на електроенергийни съоръжения – фотоволтаични централи, което е нововъзникнал проблем, създаващ предпоставки за корупция сред общинските и държавните органи, включително за продажба и изсичане на залесени земеделски земи, както и сред регионалните инспекции на околната среда за одобрение на проектите. Създава се опасност от замърсяване на питейната вода, включително вследствие на използването на химически препарати. В тази връзка бих искал да отговорите има ли учредена санитарно-охранителна зона около изворите „Света Троица“, „Йеремиев извор“ и „Чешмата“ в местността „Грамадите“ в землището на град Брацигово и ако все още няма, чия е отговорността за учредяването ѝ? Смятате ли, че има нужда от законодателно решение за забрана на изграждането на фотоволтаични централи в поясите на вододайните зони? Работи ли Вашето министерство по такова законодателно предложение? Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Таслаков! Отговорността за иницииране на процедура по учредяване на санитарно-охранителна зона е на кмета на общината, или ВиК оператора, които подават заявление пред компетентния орган, към което се прилага проект за санитарно-охранителна зона. Компетентният орган – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – е открил процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона около четири броя каптирани извори – „Йеремиев извор“, „Света Троица“, „Чешмата“ и „Брациговски врис“, във връзка с постъпило заявление на 25 май 2023 г. от Вик оператора за тази територия. След преглед на внесената документация вносителят е уведомен на 12 юни 2023 г., че е необходимо същата да бъде допълнена. До настоящия момент в Басейновата дирекция не са внесени изисканите допълнения за последващо процедиране. По отношение на законодателно решение за забрана на изграждане на фотоволтаични централи в поясите на вододайните зони и свързаното с дейност обезлесяване МОСВ счита, че прилагането на действащото законодателство по околна среда и оценка на всяко инвестиционно намерение съобразно конкретните условия и въздействието му върху компонентите на околната среда гарантира опазването им. Тук мога да добавя, че въвеждане на законодателство за конкретен тип инсталации може би няма да бъде разумно, след като всяка една такава инсталация се определя и се оценява индивидуално, така че да се каже фотоволтаични централи да бъдат изключени, след това ще се появят други – и трети, и четвърти, а всеки един казус е много различен. Законодателни инициативи, свързани с обезлесяване на горите, следва да бъдат преценени от министъра на земеделието и храните и при необходимост въведени в Закона за горите, който урежда опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България и гарантира многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателю. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, ние имахме изслушване в Комисията по земеделието само преди два дни. Голяма част от въпросите бяха дискутирани, чухме и Вашите отговори, но така или иначе имам актуален въпрос, който държа да задам и от парламентарната трибуна. Уважаеми господин Министър, Европейската комисия провежда инициативи за създаване на Регламент за растения, получени чрез нови геномни техники, и произведените от тях храни, хранителни добавки и фуражи. Под камуфлажа на наименованието „нови геномни техники“ се внушава на потребителя, че тези техники не принадлежат към генномодифицираните организми, а те макар и по-усъвършенствани от тях, като цяло също представляват редактиране и неестествена интервенция в генетичния код на организма. Вторият чисто пропаганден момент е налагане на тезата, че чрез новите геномни техники ще се осигури устойчивост на пазара, продоволствената сигурност, конкурентоспособността, намаляване употребата на пестициди и така нататък. Растенията, получени чрез нови геномни техники, в генетичен аспект представляват високо ниво на генетично модифицирани организми и според мен те следва да бъдат на строг контрол и регулаторни механизми. Пускането на пазара на такива продукти създава реален риск за биоразнообразието и природния генофонд, а също така рискува и здравето на потребителя. Легализацията и лансирането на новите геномни техники, както и растения, създават съществени рискове за конвенционалното земеделие в България. Също така съществуват реални рискове за предявяването на претенции за нарушени патентни права срещу производителите, ползващите конвенционални сортове, заради тези произволни и неизбежни опрашвания и кръстосвания, които вероятно ще се случат. В Регламента, който се предлага, няма императивно изискване за етикетиране на хранителните продукти, произведени от нови геномни техники, с което директно се заблуждава потребителят и му се изземва правото на информирания избор по отношение на това какво консумира. Уважаеми господин Министър, какво е Вашето мнение за евентуалното изчезване на местни сортове и традиционни такива за нашата страна, някои от тях уникални и гордост за България? Каква нормативна защита е предвидена за производителите, работещи с конвенционални сортове? В момента няма достатъчно налични научни доказателства за безвредността за потребителя, особено при дълготрайна консумация, на продукти от растителен произход, базирани на нови геномни техники. Не мислите ли, уважаеми господин Министър, че при липса на задължително етикетиране и разпознаване на тези продукти, това по същество е задкулисно и некоректно налагане на продуктите, произведени чрез нови геномни техники, на трапезата на масовия потребител? Имайки предвид, че Република България години наред е поддържала позиция „против“ генномодифицираните организми и новите геномни техники, защо сега актуалната позицията се претрансформира във „въздържал се“? Кое наложи тази смяна и тази дългогодишна позиция „против“, поддържана от българските правителства? Благодаря Ви, господин Председател и господин Министър.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, познатите на човечеството методи за селекция на растения и животни, благодарение на които са създадени съвременните високопродуктивни сортове и породи, са резултат на привнасяне на генетични промени – дейност, която вече продължава повече от 10 000 години. В Проекта на регламент за растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и продуктите им е предвидено приложението само на техники, за които има научни становища на Европейския орган за безопасност на храните, че те водят до промени в генома, които са еквивалентни на спонтанно възникващите в природата или в резултат на класическата селекция. Този проект на регламент не променя нито европейското, нито националното законодателство за ГМО, а само конкретизира приложението му по отношение на растенията и техните продукти, получени с новите геномни техники, като тези по-сложни модификации ще продължават да се регулират съгласно действащото ГМО законодателство. За формиране на националната позиция Министерството на земеделието и храните стартира обществено обсъждане на Проекта за регламент, като досега са проведени: „Дискусионен форум с всички заинтересовани страни“ на 19 септември 2023 г.; Конференция на тема „Новите геномни технологии – бъдещето на модерното земеделие“ на 26 октомври 2023 г.; заседание на Консултативната комисия по генетично модифицирани организми на 30 ноември 2023 г. В момента тече поредната научна конференция, в която участват всички заинтересовани страни и обсъждат темата. Компромисните текстове на Испанското председателство с цел постигане на общ подход са в подкрепа на съображенията на България по отношение на съвместното съществуване и опазване на биологичното разнообразие; равноправния достъп до генофонда за провеждане на селекционна дейност и недопускане на патентни ограничения в това отношение; както и правото на информиран избор на потребителите по отношение на продуктите, получени чрез новите геномни техники. На заседанието от 11 декември 2023 г. на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в подкрепа на Проекта за този регламент гласуваха 17 държави членки. Те представляват 57,90% от населението на Европейския съюз. Не достигнаха 7,1% от населението на Европейския съюз за постигане на необходимото квалифицирано мнозинство. България гласува „въздържал се“. Поради продължаващите обществени и политически обсъждания, в тази връзка Министерството на земеделието и храните провежда допълнителни консултации с обществеността, за да може националната позиция да отразява и да е в защита на обществения интерес. След като две от комисиите на Европейския парламент подкрепиха Проекта на регламент за новите геномни техники на 11 декември 2023 г. и 24 януари 2024 г., на 7 февруари 2024 г. Европейският парламент с 307 гласа в подкрепа, 263 гласа „против“ и 41 „въздържал се“ подкрепи Проекта на регламент за нови геномни техники. На заседанието на Комисията на постоянните представители КОРЕПЕР (1) отново не се постигна квалифицирано мнозинство за мандат за преговори с Европейския парламент. Единствено Люксембург промени начина си на гласуване от 11 декември от подкрепа към „въздържал се“. Работата по Проекта продължава в рамките на Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ще си позволя да задам въпроса по следния начин: всички ние разбрахме за проблемите в сектор „Земеделие“. Зърнопроизводителите го поставиха по много категоричен начин. Добре е, че намерихме някакво разрешение на този проблем. Но на моя приемна дойдоха граждани, които са представители на дребния и средния бизнес в сферата на зеленчукопроизводството, на градинарството, които поставиха следния въпрос, след като са чули Ваше интервю, в което споменавате, че имате идея да бъдат разкрити пунктове за изкупуване на продукцията им. На тези пунктове, доколкото разбрах, такава е идеята, трябвало да бъдат опаковани, да бъдат оценявани и пласирани в търговската мрежа тези продукти. Въпросът, който поставям, е следният: работи ли се по осъществяването на тази иначе добра идея; кога и в кои райони ще се открият такива пунктове; разработват ли се правила за работа по изкупуването на плодове и зеленчуци от дребни и средни производители? Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Червенков, в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България беше предоставена възможност за създаване на Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци. В периода от 24 октомври – 22 декември 2023 г. се проведе прием на предложения за изпълнение на инвестиции по процедура „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“ от инвестиция „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост. В рамките на проведения прием в първоначално определен бюджет в размер на 15 млн. лв. без ДДС постъпиха 40 предложения за изпълнение на инвестиции, по които е заявена безвъзмездна финансова помощ в размер на 27 млн. лв. Подадените проекти се предвижда да бъдат реализирани в рамките на административни области, обхващащи голяма част от територията на страната, където се отглеждат плодове и зеленчуци. Към настоящия момент предложенията за изпълнение на инвестиции са в процес на обработка в рамките на Държавен фонд „Земеделие“, като се очаква одобрените проекти да бъдат изпълнени и въведени в експлоатация най-късно до месец юни 2025 г. В случай че въз основа на оценката на административната допустимост се констатира недостатъчен бюджет за финансиране на всички постъпили проекти, които са получили точки, надхвърлящи минималния брой точки съгласно критериите за оценка, Министерството на земеделието и храните в качеството си на структура за наблюдение и докладване на Националния план за възстановяване и устойчивост може да предприеме действия с цел преразпределяне на бюджет за финансиране на одобрени проекти, за които не е наличен бюджет. Следва да се има предвид и центровете на групите и организациите на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“, които с помощта на европейското финансиране са изградили бази за съхранение на продукция, произведена от техни членове, събирателни пунктове, инфраструктура за логистични дейности. Тези съоръжения са достъпни само за земеделски производители – членове на организациите. Девет групи на производители са направили инвестиции в бази и в изграждане на хладилни помещения, основно са в областите Плевен, Русе и Бургас. Общо изградените бази и хладилни съоръжения са на девет групи на производители, които вече са организации на производители. Понастоящем три организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“ изпълняват оперативни програми, по които интерес е проявен само към оборудване на бази в областите Пловдив и Силистра. Базите са функциониращи и се ползват от организациите и техните членове. Към момента няма изградени бази от групи на производители и организации на производители в сектор „Мляко и млечни продукти“. По-голямата част от базите за подготовка на продукция за пазара са разположени в Южна България – 16 на брой, от които 10 са в област Пловдив. В Северна България има 3 бази – в областите Монтана, Русе и Велико Търново. Благодаря за вниманието.