21 февруари 2024 г.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, на 16 февруари се случи това, което мнозина смятаха за неизбежно, други все пак до последно считаха за немислимо. Според официалната информация от кремълския режим Навални почина, но може би само най-преданите на режима не могат да произнесат истината – Навални беше убит. Той умря вследствие на години мъчителни условия като политически затворник, липса на медицински грижи, съчетани с постоянен психологически тормоз. За трите години, откакто е зад решетките, Навални прекара в наказателния изолатор повече от 300 дни. Многократно хора от екипа му, правозащитници предупреждаваха, че здравето му устойчиво се влошава и че той може да умре в затвора. Специалното отношение на Кремъл към лидера на руската опозиция продължи повече от цяло десетилетие. През 2013 г. Навални беше осъден на пет години затвор по обвинение в присвояване на средства. Тогава хората излязоха на протест в Москва и присъдата беше смекчена на условна. В началото на 2021 г. Навални беше задържан на московското летище при пристигането си от Германия. Беше осъден на затвор за нарушаване на предхождащата условна присъда, нищо че през това време беше лекуван в германска болница след умишленото отравяне в родината си. Навални беше лекуван в чужда държава, защото властите в собствената му родина Русия не просто му отказваха лечение, те всячески се опитваха да се отърват от него. Впоследствие е осъден на още 19 години затвор по чисто политически обвинения, включително за създаване на екстремистка общност. Навални беше убит от страх в страна, в която политическият елит в продължение на години отглежда и култивира политическа безалтернативност. Навални беше алтернатива, беше алтернатива, както беше и Борис Немцов. Навални създаваше страх, че може да бъде конкуренция за властта, страх, който до последно не оставяше Путин на мира. Навални обаче завеща на сънародниците си да не се страхуват. Днес опонентите на кремълския режим се ликвидират. Днес Русия на Путин е диктатура на терора. Редом до Навални и Немцов, като споменахме Русия на Путин, неизбежно изскача и Анна Политковская – не политик, но също символ на свободната и критична мисъл. Мина вече цяло поколение, откакто тя беше убита, навръх рождения ден на лидера – в най-добрите традиции на соц. режимите. Смъртта на Навални идва да напомня, че след ликвидиране на опозицията вътре, следва опитът да се ликвидира и съседна държава, че липсата на вътрешен коректив води до външни извращения и че режимът на Путин се бори на два фронта – на външния, срещу украинската държава, и на вътрешния, срещу собствения му народ. И в двата случая – битка, насочена срещу стремежа на хората към по-добър живот. Убийството на Навални е черен ден за демокрацията, но убийството на Навални е и черен ден за самите руснаци, които изгубиха истински вдъхновител. Същевременно обаче примерът на неговата решимост остава по-силен от всякога. Навални приживе беше символ, сега е легенда – легенда, която завинаги ще бъде извън контрола на Путин. Във връзка със смъртта на Алексей Навални и с наближаващата втора годишнина от руската агресия в Украйна парламентарната група на ПП-ДБ ще внесе проект на декларация, която да бъде разгледана и надяваме се, приета от Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще направя тази декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“ – това, което ще Ви кажа, тъй като съвсем коректно започвам с това, че сме далеч от мисълта да политиканстваме. Далеч сме от мисълта да търсим някакво политическо предимство или да правим PR, когато говорим по темата, за която ще говорим. В духа на коректността ще спомена, че това, което аз видях и почувствах за нужно и необходимо да споделя с Вас, и благодаря на моята парламентарна група, която ми гласува доверие да го направя, го видяха и мои колеги, в случая от „Има Такъв Народ“. Виждали са го и други колеги преди мен, които са били там, където аз бях. Надявам се, и много други колеги, а защо не всички, ще бъдат там на много други мероприятия, които се организират, а именно от българската общност в Западните покрайнини. Бях в Босилеград, където отбелязахме 151-вата годишнина от обесването на Апостола, на Дякона, на Васил Левски. Това, което видяхме, предизвика и аз почувствах, че трябва да го споделя с Вас, тъй като инициативите, които правят тези наистина достойни българи, които се борят, за да могат да носят гордо знамето на България на ревера си или герба, и разбира се, това, че още по-гордо носят българското самосъзнание. Уважаеми колеги, ние не бива с инициативи да поддържаме българщината, ние не бива да говорим само когато трябва да отбелязваме или да честваме някаква дата за това как да съхраним нашата култура и традиции, още повече когато става въпрос за българския дух извън граница. Мисля, че тук няма две мнения. Позволете ми, уважаеми народни представители, да Ви прочета нещо, то разтърси мен, надявам се – и Вас. „Кръстопът като място за избор, кръстопът като място за размисъл, кръстопът като място за равносметка. От кръстопътя винаги тръгват четири пътища, но само един от тях води в бащината къща. На кръстопътя имаш цели три причини да си тръгнеш и само една причина да останеш. Кръстопът като място за срещи, кръстопът като място за раздяла. На път се тръгва само с един чифт обувки, другите ги оставяш да те чакат. Колко обувки чакат по таваните и мазетата? Годините минават, а обувките се трупат. Планина от обувки, лавина от спомени. Днес и ние сме на кръстопътя, сигурно ще тръгнем. В куфара няма много място – ще вземем само един чифт обувки, другите ще ги оставим да ни чакат. Дали ще се върнем, дали още ще ни стават, дали ще ги обуем отново?! На кръстопът сме! Кръстопът като място на изпитание – преди нас колко си тръгнаха, колко останаха, колко се върнаха?! Кръстопът като място за спомен, кръстопът като място за надежда. И не забравяйте, има четири посоки, но само една води в бащината къща.“ Това разтърсващо послание е направил българският творец Евгени Серафимов от Кюстендил. Той го е направил по повод именно на една инициатива на българите от Западните покрайнини от град Босилеград, когато със стари обувки са искали да покажат на местните сръбски власти, че не само са оттам, че не само чувстват, че носят България в сърцата си, но дори и да тръгнат, старите обувки ги чакат и те ще се върнат, за да ги обуят пак в бащината си къща. Хубава, прекрасна инициатива. Тя иска да ни каже, че тези хора там наистина водят битка за собственото си самосъзнание, но са изоставени. Изоставени са по няколко причини. Повярвайте, че битката със сръбската държава е голяма. Какво беше учудването ни, когато още на Граничния пункт Олтоманци на 19 февруари сутринта автомобили на българските институции – Президентството, Народното събрание, Агенцията за българите в чужбина, бяха претърсвани, шофьорите им бяха карани да отварят багажниците, а в една от колите на българските институции бяха иззети, забележете, с мотив, че са пропагандни – календари и тефтери на въпросните български институции, за да няма в Босилеград литература на български, или пропаганден, език, или каквото още щете. След това в самия град на отбелязването на годишнината, което беше разделено на две, общината и общинският кмет – в един час от денонощието, а хората от Западните покрайнини – в друг час. За съжаление, твърде малко, за съжаление, много от тях останаха по домовете си от страх, че ги записват, че ги преследват. Самият аз, когато застанах на граничния пункт и ми беше взет паспортът, митничарят, който ми направи проверката, снима моя паспорт с личния си телефон, очевидно инструктиран да докладва после кои политици и кои представители на българската държава са отишли там. Къде е проблемът? И защо тази борба не трябва да е неравна, защото тя е борба за много други.

Проблемът е там, че господата Александър Димитров, който е председател на Сдружение „Глас“ в Босилеград, Иван Николов, който е председател на Културно-информационния ни център в Босилеград, са писали 30 писма, които са пред мен, до институциите в България, включително и до Народното събрание, като първото писмо е от 24 януари. Защо и кое е тревожното? В началото на тази година с изненада научаваме, че по Програмата „Българска помощ за развитие“ вече няма да се финансират проектите за българските общности в Западните Балкани, въпреки че една от целите на тази програма е да подпомага развитието на добросъседски и приятелски отношения със съседните страни и страните, в които има български общности. Това на практика означава, че българските сдружения в Република Сърбия трябва да преустановят или прекратят дейността си, свързана с утвърждаването на българския език, култура, информиране, хуманитарна помощ, спазване на международното право, ценностите на демокрацията и правата на човека. Оставени сами на себе си, българските сдружения са застрашени от разпадане и положените досега усилия и средства от страна на българската държава и местните български организации и сдружения се обезсмислят. Ние от „БСП за България“ смятаме, и българската общност там, че това противоречи не само на заложените цели на българската помощ за развитие и хуманитарната помощ, но и на декларираните от страна на Външното министерство външнополитически цели за подпомагане на българите и българските общности и организации зад граница. Ще Ви дам пример. Само един източник на българщина, като онлайн портала ГЛАС ПРЕС в Босилеград, в Западните покрайнини, вече седем години предлага информация на български език, утвърждавайки по този начин европейските ценности, ценностите на демокрацията и гражданското общество сред българските общности в Западните покрайнини, но и в Украйна, Молдова, Северна Македония, откъдето дори има собствена кореспондентска мрежа. Уважаеми народни представители, ще приключвам, но ми се ще тази тема тепърва да стои отворена пред нас, защото там е налице асимилация на българщината и който не го е видял, а е само на около 120 км оттук – прекрасно място, но за съжаление, хората, които го населяват, нито са щастливи, нито разполагат кой знае с какви права, нито чувстват помощ. За да не ги изоставяме и за да не се чувстват асимилирани, да не забравяме, че това, което прочетох в началото, и това, с което започнах, а именно, кръстопътят. И за тях е кръстопът, но и за нас като политически сили, и за нас като път от тук нататък, но и заради това, че ние, за да имаме бъдеще, трябва да погледнем и в миналото. Призовавам Народното събрание, призовавам госпожа Мария Габриел, към която са отправени въпросите, чийто отговор още се чака, по най-бързия начин да се задейства като институция, като представител на Външното министерство, като вицепремиер, целият държавен апарат, механизмите, лостовете на държавата, за да може да се намери начин да се възстанови програмата, по която българските културни и културно-информационни центрове, общностите, сдруженията, които пазят българската култура, достойнство, бит и каквото още трябва да съхраняват, а те го правят с достойнство, да продължават да го правят и да получат нужното внимание и подкрепа. Всичко останало е глас в пустиня. Всичко останало в противен случай от страна на Вас ще бъде една фалшива загриженост, в което не ми се иска да вярвам, а ми се иска обединени да излезем оттук и да покажем, че ние не делим българите. За нас всички са българи, независимо от това къде живеят, и те трябва да бъдат асимилирани към българската държава заради своя произход. Накрая в Босилеград в момента има поне 100 българи, които все още чакат български паспорти. Тези български паспорти по незнайно какви причини са им отказани, като има абсурди и парадокси. В едно семейство брат да получи от българската държава паспорт, а сестра му не – без да е криминална, но и без никакви обяснения и отговори. Ето това трябва да правим тук в Народното събрание и да гледаме първо нашите граждани, сигурността и просперитета на нашите граждани, на нашето население, което трябва да е приоритет за българското Народно събрание. Уважаеми колеги, да не забравяме за кръстопътя. Благодаря.

Господин Председател, миналата седмица нашият министър-председател Николай Денков най-накрая сбъдна една своя мечта и се записа в историята. Записа се в един списък, който не бих казал, че е престижен, но пък за сметка на това е доста широк, и доста обширен. Това е списъкът на тези министър-председатели, които са предали интересите на собствения си народ и са работили за чужди интереси. Този списък може да бъде започнат още от далечната 1940 г., когато един от водещите норвежки политици – Видкун Квислинг, взема страната на нахлулата в Норвегия през 1940 г. окупационна германска армия. Той казва: Германия може да ни бъде само и единствено цивилизационен партньор, защото ние с тях сме от една раса и ние с тях имаме общи цивилизационни интереси и обща цивилизационна общност. В рамките на тази цивилизационна общност Норвегия е окупирана в продължение на пет години, норвежкото съпротивително движение дава над 100 хиляди жертви, а през цялото това време министър-председателят на Норвегия Куислинг подкрепя изцяло окупационните действия на германците. До такава степен е бил раболепен, до такава степен е бил сервилен към управляващата германска военна администрация, че неговото име се превръща в символ на национално предателство и колаборационизъм с врага. От 1945 г. името на Куислинг се превръща в синоним на предателство. И когато се направи такова марионетно правителство в някоя окупирана държава, то се нарича Куислингово правителство.

Коце, кажи за Путин! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Миналата седмица лицето Николай Денков направи две изключително куислинговски изявления и действия. Първото беше, когато каза, че за България нямало значение какви щети ще понесе нашата икономика от антируските санкции, важното било Русия да страда. Подозирам, че с тази логика на действие и с този ход, който предприема правителството на Денков, може скоро да очакваме и действия в посока на унищожаване тотално на българската държава и икономика само за да може Русия да страда. Това странно напомня на една стара шопска поговорка: „Ще си изгоря къщата, за да изгори на комшията, плевнята.“ Но Денков не спря дотам. Модерният Куислинг след това заяви, и това вече е изключително опасно, защото поставя под въпрос националната сигурност на Републиката, на изключително важен международен форум, разбира се, случайно попаднал там, тъй като случайно в момента заема поста министър-председател, слава богу, само още няколко дни. Позволи си да каже нещо, което на практика поставя под въпрос, наистина много сериозно, националната сигурност на България. Той заяви, че Русия в рамките на следващите няколко години можело да нападне Европа. Това е безотговорно поведение. Това е престъпно нехайство. Това е небрежност във външната политика, която граничи с много сериозна промяна, много сериозна диверсия и саботаж в българската външна политика. Никой няма право, бил той и външен министър, бил той министър-председател дори, да изговаря такива думи – при това дори не на интервю с някой журналист, а на изключително важен международен форум, с който той позиционира страната ни едва ли не в някакви бъдещи военни действия. Ние чакаме, макар че от ВЪЗРАЖДАНЕ сме сигурни, че лицето Денков едва ли ще посмее да дойде тук до края на оставащите му дни от отиващия си мандат, но чакаме все пак това лице да дойде, за да му зададем въпросите. Смята ли той да води война с Русия? Смята ли, че Русия действително е заплаха за България? Ако смята, какви са неговите данни за това? Какви сведения има? Какви факти са му предоставени? Възможно е той да знае нещо, което ние да не знаем, макар че това е, разбира се, изключително трудно да се случи, тъй като е един семпъл човек, специалист по производство на сапун, шампоан и прах за пране и безспорно последният, който би могъл да знае повече от хората в службите. Все пак това, което той каза, е изключително опасно за България, защото позиционира нашата държава като фронтова, като държава враг на една от петте велики сили в света. Която и да е било от Великите сили в света не е добре да бъде провокирана толкова грубо и брутално, защото обикновено Великите сили имат навика след това да се разбират помежду си, а тези, които са играли ролята на мюрета или на жалки катъри в момента, в който се ритат атовете, обикновено накрая страдат. България досега е преживявала две такива национални катастрофи, в които се е опитвала да си играе игри, когато там, на голямата шахматна дъска големите велики сили мерят силите си. В момента се намираме наистина в такава ситуация. И е изключително безотговорно поведението на символа на съвременното българско национално предателство Николай Денков, защото той със своите си действия, със своите акции, със своето поведение съзнателно руши мостове и унищожава тенденциите пред България. Като говорим за предателство и заплахи, нека да питаме българските граждани по улицата кого точно смятат за заплаха – дали смятат Русия, или някой друг наш съюзник? Ако говорим за предателство, най-голямото предателство беше извършено тук, в тази зала, когато беше променена Конституцията и се даде възможност на двойни граждани да участват в управлението на държавата. И това предателство веднага е осъзнато, калкулирано, сметнато и вкарано в употреба, защото той имаше една конкретна цел и конкретна мишена и тази мишена се пробуди. Миналата седмица на свое изказване Емин Балкан, председател на най-голямата изселническа организация в Турция „Балгьоч“, заяви следните две неща: първо, в България, той твърди – нещо, което не е вярно, има над 1 милион турци; и второ, в Турция има 500 хил. души с двойно гражданство. Това, което казва той, е, че оттук насетне трябва да се постави много сериозно въпросът за начина, по който ще функционира българската държава. Ще го повторя още веднъж – неслучаен човек, влиятелен в турската политика, казва: „Трябва да се помисли как от тук насетне ще функционира българската държава и българската държавност.“ Вие разбирате ли за какво говорим? Ако не разбирате, да Ви го кажа – някои хора поставят под въпрос функционирането на българската държава като българска и като държава в сегашния момент. Ето това е предателство, ето това е заплаха за националната сигурност и то беше извършено, разбира се, съвсем целенасочено от хората, които гласуваха промяната в Конституцията, даваща възможност на чужди граждани да станат български министри, депутати, министър-председатели и всякакви други още каквито можем да се сетим. Това е голямото предателство. И точно поради тази причина изказвания от сорта на това, което Денков направи – обсъждат всякакви други чужди интереси само не и български, защото наистина е достатъчно да се излезе от тази зала и да се тръгне по улиците на България, да се пита дали действително българското население счита Русия за заплаха. Няма нормален българин, натъртвам на нормален българин, който да смята Русия за заплаха. Точно поради тази причина там, където правителството руши, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ градим. Точно там, където правителството се опитва да влошава отношенията, ние подобряваме отношенията. Точно там, където правителството се опитва да взривява хилядолетни връзки, ние градим и изграждаме това, което беше разрушено. Процесът е труден, но той вече започна. И тъй като, докато изказвах нашата декларация, имаше просташки подмятания от някакви хора от ПП-ДБ за посещението на делегацията в Русия, нас поне ни канят, ПП-ДБ даже в Съединените щати не ги канят. Изводите си ги правете Вие. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Кратка процедура по начина на водене. Съзнавам, че сигурно днес има заседание на Министерския съвет, но първа точка е гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство с вносител Министерският съвет и автор Министерството на външните работи. Затова, ако все още не е дошъл министърът, ако може да поканите ресорен министър – дали на правосъдието, дали на външните работи, които са автори на Законопроекта, с оглед неговата важност, тъй като три други законопроекта за българското гражданство изчакваха и бяха поставени на трупчета, докато се разгледа този законопроект, който засяга една от най-важните законодателни дейности в настоящата легислатура, така че ако може да поканите член на Министерския съвет да присъства. Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, една процедура към Вас. Бяха използвани в тази декларация подигравателни похвати. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие не направихте забележка, а езикът до голяма степен беше недопустим. Господин Председател, бяха обидени българите в чужбина, защото беше направено едно изключителни невярно внушение – чужди граждани щели да стават министри.

Господин Председател, не направихте забележка – български граждани (силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) с второ гражданство…

…вече могат да участват в политическия живот. Български граждани! Нека всички българи зад граница, които имат и второ гражданство, да знаят кой ги обижда и кой ги изключва от политическите… (Председателят изключва микрофоните.)

Господин Председател, правя следната процедура. Остана неизяснен един въпрос. Той е много важен и за тази зала, и за националната сигурност на България. Преди няколко дни народни представители от проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ бяха в Москва по покана на партията на Путин. Оставям настрана моралния аспект да отидеш на крака в страна, която е обявила твоята родина за неприятелска държава, но е изключително любопитно следното. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Казват, че са ги информирали, или поне това е официалната информация, за външната политика на Русия. Може ли, когато се води война, когато Русия извършва агресивни действия в акваторията на Черно море, когато националната ни сигурност е застрашена, тези народни представители да обяснят на залата каква е тази външна политика на Русия и къде се намира България в нея? Какво толкова са ги информирали или инструктирали тези народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ? Нека да намерим правилната процедура (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), да отделим време и да чуем тези хора, отишли при партията на Путин в Русия, какво точно ги информираха за външната политика на Русия?

Каква е процедурата?

По време на война, когато нашата родина е обявена за неприятелска от същите тези хора, да кажат тези народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ, предали ли са националния интерес, предавали ли са информация, която касае националната сигурност на България и на Алианса, на Руската федерация?

Нека да го обяснят. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Процедура.

Да, по начина на водене.

Господин Председател, процедура по начина на водене. Трябваше да отнемете думата на господин Божанков, който почна да коментира декларацията. След като говорихме с Вас, че Вие ще му отнемете думата, Вие продължихте. Изключително важно е да се знае тук, че промените в Конституцията, които бяха приети за разрешаване на двойни граждани да бъдат народни представители, да участват в управлението на държавата, е национално предателство. Ако някой е искал да служи на държавата, е могъл да се откаже от своето гражданство, както аз направих. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене, тъй като, след като в първоначалния вариант позволихте на лицето Божанков да нарушава Правилника за пореден път, след това му дадохте да словоизлиява своето виждане и да призовава ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да му обясним точно на него, този незнаен герой, какво точно сме правили и какво сме вършили на официалното ни посещение в Москва. В тази връзка само ще спомена, че вчера лицето Божанков даде напоително пред българоезичните американски медии интервю, в което обясни, че тяхната група са пуснали сигнал, пореден донос срещу ВЪЗРАЖДАНЕ в ДАНС и в прокуратурата (реплики от ПП ДБ) и отделно ще направят проект на решение, в което парламентът да забрани наши членове да членуват в Комисията по отбрана. Господин Божанков, проект на решение не виждаме. Лъжец ли сте, или просто лъжете за пореден път пред медиите, или се слагате и се мажете на жълтопаветните избиратели? Ще го видим. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 49-302-01-82, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 49-302-01-82, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи: госпожа Елена Шекерлетова – заместник-министър, госпожа Гергана Димитрова – от дирекция „Консулски отношения“, и господин Станислав Станоев – от дирекция „Консулски отношения“; и от Министерството на правосъдието: господин Георги Николов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Мария Георгиева – държавен експерт в „Съвет по законодателство“, госпожа Силвия Соколова – държавен експерт в „Съвет по законодателство“, и госпожа Боряна Златинова – началник-отдел „Оценка и анализ на документацията“, дирекция „Българско гражданство“. Законопроектът беше представен от госпожа Шекерлетова, която посочи, че с него се цели да се прецизира и допълни правната уредба, регулираща промяната на гражданството. Със Законопроекта се предлага допълване на условията за придобиване на българско гражданство от лица с български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство, като владеенето на български език се въвежда като задължително условие. Предвижда се и създаването на разпоредба относно невъзможността за освобождаване от българско гражданство на лица, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и на такива, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Предлага се създаването на разпоредба, която предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на Република България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Предвижда се преустановяване на съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина, тъй като дейностите до този момент са се осъществявали от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход, а съществуването на втори допълнителен орган се счита за нецелесъобразно. Със Законопроекта се предвижда връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва на тържествена церемония, която ще се извършва в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. По Законопроекта е постъпило становище от адвокат Николай Лалев. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Петър Петров, Радомир Чолаков, Анна Александрова, Петър Кьосев, Стою Стоев и Бранимир Балачев. Господин Петров посочи, че от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят Законопроекта, като между първо и второ четене ще направят предложения за неговото прецизиране. В отговор на поставен въпрос от народния представител Радомир Чолаков господин Николов отбеляза, че от Министерството на правосъдието са изразили принципна подкрепа относно въвеждането на публичност на регистъра на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, на регистъра на лицата, загубили българско гражданство, и на регистъра на лицата с възстановено българско гражданство. Господин Кьосев и господин Стоев подчертаха, че ще подкрепят на първо гласуване Законопроекта, като изразиха определени резерви по някои от неговите текстове Народните представители Анна Александрова и Бранимир Балачев изразиха подкрепа за Законопроекта, като предложиха създаването на работна група за прецизиране на разпоредбите. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 49-302-01-82, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 49-302-01-82, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2023 г. На заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Елена Шекерлетова, заместник-министър на външните работи. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство цели прецизиране и допълване на процедури в Закона. Със Законопроекта е предвидено допълване на условията за придобиване на българско гражданство от лица с български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство, като владеенето на български език се въвежда като задължително условие. Това изискване няма да се прилага спрямо лицата, придобиващи българско гражданство на основание осиновяване от български гражданин, при условията на пълно осиновяване. Поставянето на изискването за владеене на български език от осиновеното лице би създало непреодолима пречка за финализиране на процедурата. Създава се разпоредба, която забранява освобождаването от българско гражданство на лицата, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и на лицата, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Предвижда се разпоредба, която дава възможност за отмяна на натурализацията в случаите, когато лицето системно и умишлено чрез слово, печат и други средства публично проповядва или подбужда към насилие или омраза, или е извършило акт на насилие от омраза, насочен срещу Република България, българския народ или символите на българската държавност. Предлага се също така Съветът по гражданството да изслушва лицето, за което е направено предложение за отмяна на натурализацията. При обективна невъзможност да присъства на заседанието лицето може да представи писмено становище по направеното предложение. Целта на предлаганата промяна е да гарантира, че решението за лишаване от гражданство не е произволно, както и че новосъздадената разпоредба не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Със Законопроекта се предлага преустановяването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина като втори допълнителен орган, осъществяващ дейност в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход. Предвижда се връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва на тържествена церемония в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулските представителства на Република България. Приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е в изпълнение на Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г., в която е предвидено правителството да работи за развитие на връзките с българските общности в чужбина, за защитата и гарантирането на правата и интересите на българските граждани и общности, както и на лицата с българско самосъзнание. Приемането на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, както и не се въвеждат норми на Европейския съюз. В последвалия дебат участие взеха народните представители Павела Митова, Екатерина Захариева, Кристиан Вигенин, Ивелин Първанов и Бойко Борисов. Участниците в дискусията изразиха принципната си подкрепа за предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, като бяха направени пояснения и коментари за прецизирането на текстове между първо и второ четене, както и за обединяването на настоящия проект с вече разгледаните на първо четене три проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, внесени от народни представители. Павела Митова подчерта важността окончателното решение за функциите и работата на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина да бъде взето от Народното събрание. Екатерина Захариева приветства решението на Министерския съвет връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва на тържествена церемония. В отговор на коментар на Кристиан Вигенин заместник-министър Шекерлетова изясни внасянето на Законопроекта от страна на заместник министър-председателя и министър на външните работи. Ивелин Първанов изрази подкрепа за предложените промени в чл. 22, ал. 1 с въвеждането на нова т. 5 и изменена ал. 2. Посочи, че следва да се обмисли процедура по отмяна на натурализация и за роднините на лице, на което се отнема българското гражданство по предложената нова точка 5 на чл. 22, ал. 1 от Министерството на външните работи, в съгласие и с народни представители, в това число председателя на Комисията, беше мотивирано обратно становище предвид правилото за личната отговорност, както и съществуващите международни актове. Подкрепено от председателя на Комисията Бойко Борисов, беше посочено, че трябва да се прецизира § 8 от Проекта за изменение и допълнение на Закона, с цел да се избегнат забавяния в процедурите. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 49-302-01-82, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2023 г.“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, въпреки че не сме съгласни с всички текстове по него, доколкото е предложено изискването да се въведе задължително владеене на български език на лицата, които имат български произход и които искат да получат българско гражданство, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, приветстваме тази идея, доколкото изучаването и ползването на българския език е право, но и задължение на всички български граждани, още повече че е конституционно закрепено в чл. 36, ал. 1 от Конституцията, който текст, за щастие, все още не сте се опитвали да го променяте, макар че в някои краища на България, особено в Родопите, в някои силистренски села има много български граждани, които не знаят и една дума на български, но да речем, че това е една друга болна тема. Така че това е една чудесна идея и някои от Вас вероятно си спомнят, че миналата година Ви бях показала как се купуват фалшиви удостоверения за раждане от разни сайтове, където се посочва фалшив български произход, всеки можеше да се сдобие с тях. Така че сега, когато владеенето на български език стане условие, се надявам тази порочна практика да бъде силно ограничена. По отношение на § 2 от Законопроекта. Член 20 от Закона за българското гражданство казва така: „Български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.“ Сега, на първо място, очевидно, от самия текст става ясно, че тази разпоредба се отнася за лица, които от дълго време не живеят в България, което пък от своя страна означава, че те нямат публични задължения в България, които да са възникнали от дейност, каквато лицето така или иначе не свършва тук, още повече че дори и да има, няма пречка те да бъдат събирани в България, ако в другата страна членка, или трета страна, в съдебно производство се установи такова задължение, тоест считам, че не следва лицето, което иска да бъде освободено от българското си гражданство, да получи отказ на това основание. За образуваното наказателно производство съм съгласна – тази процедура действително не може да се използва за избягване на наказателна отговорност, така че ние ще подкрепим това предложение. По отношение на § 3 обаче, не считам за нужно така предложените текстове да се добавят към Закона, доколкото подобни се съдържат в Наказателния кодекс. Основно правило, знаете – non bis in idem, тоест едно лице не може да бъде наказвано два пъти за едно и също нещо – веднъж с лишаване от свобода за тези деяния, които така или иначе са инкриминирани, и втори път да имаме санкция отмяна за натурализация за същото деяние. По-скоро би могло да се помисли в насока дали отмяната на натурализация на това основание да бъде алтернативно, или кумулативно наложено наказание, но разбира се, това трябва да бъде подложено на широко обществено обсъждане допълнително. Иначе към момента считам това за ненужно, още повече че, както казах, по този начин се нарушава един основен принцип в правото. С оглед на тези аргументи ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, като вероятно ще направим и предложения между първо и второ. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Както бе посочено и от народния представител Маргарита Махаева, ще подкрепим този законопроект на първо гласуване, така, както го направихме в Правната комисия, тъй като виждаме няколко предложения от нашия законопроект, внесен в края на май месец и приет на първо гласуване, които са реципирани, възприети и да не кажа друга дума, от неговия автор – Министерството на външните работи. Разбира се, най-важното е изискването за задължително владеене на български език по отношение на молбите за натурализация. Както бе посочено досега, това изискване не съществуваше за молбите за придобиване на българско гражданство на основание български произход. В мотивите на Законопроекта на Министерския съвет и в Правната комисия бе посочено, че болшинството от молбите за българско гражданство са такива на основание български произход. Държа да Ви конкретизирам, за да сте наясно, че всъщност, ако говорим за 2023 г., и това е официална статистика, която споделям, от министър Атанас Славов, от 1 декември до мен, за 2023 г. 97% от подадените молби за гражданство, малко над 22 хиляди са именно молби за българско гражданство на основание български произход. Тоест това предложение, ако бъде прието, то ще засяга вече не само 3% от молбите, а ще засяга и останалите 97% от молбите за българско гражданство. С него, ако бъде прието, ще ограничим възможностите за подаване на молби от заявители, чиято единствена цел е домогването до българско гражданство за емиграция в Западна Европа или пък за гласуване по избори. Имайки предвид, че най-големият дял от молбите за гражданство за 2023 г., или, с други думи, точно 28%, изразяващи се в 6500 молби, са подадени от турски граждани, то тази промяна според нас ще има положителен ефект както върху съхраняването на българския етнос, така и върху честния изборен процес. Тук държа да посоча, че огромният брой преписки за българско гражданство, ако говорим конкретно за миналата година, българско гражданство по произход, подадени от турски граждани, след уважаването им автоматично създават възможност за техните деца да кандидатстват за българско гражданство също така на едно ново основание, а именно, че имат вече родител български гражданин, и така се получава една драстично увеличаваща се спирала на броя на преписките, която, както бе посочено и по-рано днес, става вече един проблем за националната сигурност, тъй като, ако този темп на увеличаващите се преписки за българско гражданство на основание български произход или родител български гражданин конкретно от Турция, ако този темп се запази, след десет години управлението на България според нас ще се решава от безлимитно откриваните изборни секции в Република Турция. Друго предложение, което бе направено от ВЪЗРАЖДАНЕ и бе прието на първо гласуване, което виждам, че е припознато от Министерството на външните работи, е по отношение на освобождаването от българско гражданство. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме като задължително условие за това липсата на публични задължения на молителите и виждаме, че то е прието от Министерството на външните работи, които са реални автори на този законопроект, които дори в мотивите си споделят и нашите съображения. Само една критика искам да отправя за отказа от българско гражданство, което е личен акт на молителя, че се създава с това предложение задължение да няма публични задължения, задължения за данъци и осигуровки и, забележете, „и задължения към частни кредитори“. Много пъти сме говорили за избора на членове на регулаторните органи. Членовете на регулаторните органи, независимите тъй наречени регулаторни органи, решават съдбите на стотици хиляди български граждани. Много пъти сме говорили, че за тях трябва да има изискване освен за липсата на публични задължения и за липса на задължения към частни кредитори. И тогава възникна въпросът и се създава една неравнопоставеност, ако това предложение бъде прието, защо за личния акт „отказ от българско гражданство“ ние създаваме задължения да нямаш задължения към частни кредитори, а пък за член на регулаторен орган и решаващ съдбата на хиляди български граждани няма задължения, тоест можеш на лихвари и мафиоти да дължиш един милион лева, но това не е абсолютно никакъв проблем да станеш член на регулаторен орган. Защо тогава го създаваме за българското гражданство? Има една неравнопоставеност и ако това предложение бъде прието, то тогава ще помоля занапред, когато се внасят законодателни инициативи, касаещи регулаторни органи, да бъде възприета именно такава политика, за да е уеднаквена. Притеснение у мен буди заличаването на регистъра по чл. 38а на Закона за българското гражданство на лицата, за които е установен български произход в десетгодишния период между 2011 г. и 2020 г. включително, доколкото искам да обърна внимание на народното представителство, че заличаването на всеки регистър трябва да бъде посрещано с подозрение дали всъщност не се прикриват някои закононарушения. Затова е притеснително и закриването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина, който беше създаден през 2021 г. със законодателни промени, които целяха да пресекат корупцията в Агенцията по отношение на едни издавани удостоверения за български произход. Сега виждам, че този консултативен съвет плюс регистъра биват закривани. Това се обяснява в мотивите на вносителя с дублиране на техните функции с функциите на Министерството на правосъдието. Аз силно се надявам да няма дублиране и на офертите, ако ме разбирате правилно. Както посочих и на заседанието на Правната комисия, за съжаление, от вниманието на вносителите от Министерския съвет са убягнали едни големи проблеми в процедурите за получаване на българско гражданство. Странно защо са убягнали от тяхното внимание? Аз ще ги посоча само бегло, доколкото бе изразено мнение за обединяване на вече приетите три законопроекта, заедно с днешния, ако той бъде приет, каквато е нагласата на народното представителство, в един общ. Държа да посоча следното, единият огромен проблем в процедурите за получаване на българско гражданство е многото на брой забавени преписки. Към 1 декември – по този същия отговор, който имам от министъра на правосъдието, те бяха 40 хиляди, а за миналата година общият брой подадени преписки – само за 2023 г. молбите за българско гражданство са над 23 хиляди. Под забавени преписки имам предвид нарушаването на Закона за българското гражданство от страна на дирекция „Българско гражданство“ при неспазването на предвидените срокове по чл. 35, които са девет месеца, съответно и дванадесет месеца. Това огромно забавяне министърът на правосъдието Атанас Славов досега не го е оправдавал само с глобалното затопляне или с нашествие на извънземни, но голата истина е, че в Министерството не се спазва Законът и произнасянето по преписките отнема средно около две години. В борбата ми срещу нарушаването на Закона от страна на Министерството на правосъдието – последният съдебен акт, който установи такова нарушаване на Закона за забавени преписки и непроизнасяне в срок, е, да кажем, от вчера – дело № 1206 от 2023 г. на Административния съд – София - област, XIV състав. Вчера е последното установяване със съдебен акт, че имаме нарушаване на Закона от дирекция „Българско гражданство“. Именно затова държа да Ви посоча, че – да, болшинството от преписките биват забавени, но все пак подозрението ми е, че част от тях биват забавени за сметка на правилните преписки, при които няма забавяне. Ще повторя: правилните преписки, при които няма забавяне. Даже в днешния ден, в 16,00 ч., ще има и Временна комисия, която да разглежда проблемите с част от преписките в „Българско гражданство“. Ще направим всичко възможно да бъдат разгледани най-голям брой преписки и да видим какво е точно това забавяне – защо при едни преписки има забавяне, при други преписки няма забавяне, и да установим каква е истината. Вторият процедурен проблем, който не е забелязан може би от вносителите – странно защо, това е законовата липса за съдебен контрол върху произнасянето по същество на Съвета по гражданството, което създава възможности за произвол конкретно по отношение на негативното становище и прекратяването на преписките. Пак ще повторя: създава възможност за произвол и субективизъм при разглеждането на преписките. А ние от ВЪЗРАЖДАНЕ в нашия законопроект предлагаме да има поне някакъв съдебен контрол върху това, като не говорим за даване на българско гражданство по съдебен ред, разбира се, което е забранено по Конституция, а само за контрол върху произвола, който в последните две години, забележете, доведе до масово прекратяване и отрицателни становища на всички преписки по молби за българско гражданство по произход, подадени от руски граждани, заради произвол и реваншизъм именно заради военната намеса в Украйна. Налице е един трети проблем, който следва да бъде засегнат. Той е свързан с термина „български произход“. В приетия вече законопроект на първо гласуване на ВЪЗРАЖДАНЕ ние сме отворили този въпрос като тема за дискусия, доколкото е важно този законов термин да намери едно по-конкретно определение. Защо го казвам? Това е необходимо, за да може да бъде избегнато неговото разширено тълкуване какво означава лице, кандидат за българско гражданство, лице, което е от български произход – главно с настоящата политика от две години насам да не се дава българско гражданство по произход, по молби, подадени от етнически българи, които имат руско гражданство, от една страна, и масовото даване на българско гражданство по молби на граждани на Република Турция, които са етнически турци. Именно затова считам, че термина „български произход“ трябва да бъде прецизиран. Ние сме предложили едно примерно определение само и единствено за да може да бъде отворен този член на Закона, така че след обединяването на законопроектите, надявам се, да може между първо и второ гласуване да бъде обсъден този термин именно за да може да имаме едно по-конкретно легално определение какво означава лице от български произход, което да не позволи произвол, евентуално и корупция, при решаването на преписките, което, отново ще повторя, не подлежи на адекватна съдебна защита. Благодаря Ви.

Ако правилно съм разбрал, внесеният законопроект на Министерския съвет по стар почин от момента, в който министър на правосъдието беше госпожа Надежда Йорданова, след което тя стана депутат, и почнаха да се внасят, странно, законопроекти, които са откраднати. И в момента имаме обаче пък обратното – Законопроект на Министерския съвет, който е директно откраднат половината от ВЪЗРАЖДАНЕ, другата половина внесени предложения от парламентарната група на ГЕРБ. Това плагиатство от страна на управляващите мене лично не ме изненадва. Би трябвало обаче в публичното пространство, господин Петров, да го разясните: какво точно открадна Министерският съвет от двете парламентарни групи? Много важният момент е дали пък групата на ГЕРБ ще подкрепят и създаването на регистър на хора, придобили българско гражданство, защото този проблем е изключително важен за нашите сънародници и за нашите братя в Македония. (Реплика от народния представител Манол Пейков.) Защото една част от тях са точно тези, които взимат българско гражданство, а след това се упражняват върху паметта на дедите си, плюят върху тях и обясняват, че са древни македонци, или каквито щат да се определят, тяхно право е, но този регистър е изключително важен. Аз съм сигурен, че розовите ще откажат такъв регистър, тъй като за тях това е нещо маловажно и не е важно, защото самите те са такива – плюят на род и Родина.

Господин Ганев, единствената причина вносителите от Министерския съвет в този случай да присвоят конкретно две предложения, внесени, забележете, в приет на първо гласуване Законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ, причината е само една. В края на законодателния процес да се каже, да се бият в гърдите един или двама министри – дали на правосъдието, дали на външните работи, без значение кои са, да се бият в гърдите, че всъщност тези приети законодателни предложения са техни, а не на ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз подозирам, че това, което ще се случи на второ гласуване в ресорната комисия, след като бъдат обединени вече четирите законопроекта, няма да бъдат подкрепени предложенията на ВЪЗРАЖДАНЕ, но ще бъдат подкрепени от мнозинството – от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, ще бъдат подкрепени идентичните предложения, внесени от Министерския съвет. Такава е политиката на Министерския съвет понастоящем, само и само да не се казва никъде, че предложения на ВЪЗРАЖДАНЕ, и то, забележете, в Закона за българското гражданство, което поне за мен е една от най-важните части на нашата законодателна дейност, са приети. На следващо място, господин Ганев, трябва да знаете следното. Наистина, хубаво е предложението за публичен регистър на лицата, които са получили българско гражданство по натурализация. Това е предложение в единия от двата законопроекта на ГЕРБ, ако не ме лъже паметта. Заместник-министърът на правосъдието Георги Николов заяви в заседанието на Правната комисия, че принципно те подкрепят създаването на такъв регистър, но за съжаление, това, което ще се случи на второ гласуване, когато бъдат обединени тези законопроекти, е, че, първо, ГЕРБ няма да подкрепят това тяхно предложение, тъй като то няма да бъде съгласувано и договорено с ПП-ДБ, но не забравяйте и ДПС, които също нямат интерес да има такъв публичен регистър, защото тогава ще се окаже може би, че наистина над 500 хиляди души в Турция имат двойно гражданство, без да имат абсолютно никаква връзка с България, без да знаят български език и без да са етнически българи. Така че това предложение на ГЕРБ, което е внесено, за което заместник-министър Георги Николов изрази принципна позиция, че го подкрепя Министерството – ще се обърнат нещата на 180 градуса, то няма да бъде прието, но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепим, тъй като наистина е важно да знаем кои са тези хора, които получават българско гражданство, а след това, за съжаление, се упражняват върху българската история, върху българската култура и навсякъде се рекламират като най-големите антибългари само единствено за преследване на тесни политически цели. И не на последно място, с неприемането на това предложение на второ гласуване ще лъсне просто основата на тази коалиция между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, която е единствено на нисши договорки, но не и на защитаване както на българския национален интерес, така и на българската национална сигурност. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. За пореден път господин Пейков идва в залата, видимо в нетрезво състояние, едвам-едвам седна на стола си, пак е с тениска и крещи някакви неща от последния ред, смущава дискусията и не е редно човек в нетрезво състояние да взима такива важни решения за държавата. (Реплика от народния представител Манол Пейков.) Моля Ви, вземете отношение и ако трябва, отстранете го от залата. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплики между народните представители Цончо Ганев и Манол Пейков.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се опитам да върна дискусията по същество. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим предложените промени. Вижда се от гласуванията в комисии, че има консенсус в парламента за тяхното приемане, но тъй като сме на първо четене, бих желала да подчертая нещо важно. За да не се превърне в една непреодолима пречка недостатъчно доброто владеене на български език от децата на българите в чужбина, смятам, че трябва паралелно с промените, които са предложени от Министерския съвет, да се работи много активно и по друга част от програмата на правителството, която е заложена, а именно за допълнително развитие на мрежата от неделни училища зад граница и значително увеличаване на обхванатите деца и младежи в тях. Също така вярвам, че трябва да се осигурят и адекватни финансови условия за дългосрочно командироване на преподаватели в училища и в университети зад граница, тъй като има особен недостиг на преподаватели. За да можем да подсигурим, че българските деца зад граница, както всички български деца, ще могат да владеят на отлично ниво българския език, трябва паралелно да провеждаме и такива политики, за да има смисъл и предложеният днес законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Изказването на госпожа Симеонова ме подсети нещо, което може би пропуснах. За едно нещо ще се съглася, знам, че е реплика – да, трябва наистина по-целенасочена политика на изучаване на български език, за да могат тези хора впоследствие да положат, забележете, и това е темата на репликата ми, да положат изискуемия изпит за владеене на български език, който се провежда тук в България, издава се един специален сертификат, удостоверение. Това повдига един технически въпрос – да, ние ще приемем това изискване, но забележете, пак ще Ви цитирам данни, които ми предостави министър Славов – за 2023 г. 10 хиляди преписки са подадени тук, на място, тоест този изпит би могъл да бъде държан в България, а над 13 хиляди всъщност са подадени в чужбина, в консулските служби. Как, като приемем това предложение и всички трябва да държат този изпит – не просто да знаят, да владеят български език, а да държат този изпит, как ще го държат в чужбина? Това е просто един технически въпрос, който трябва да го решим. И считам, че е редно да го решим на законодателно ниво на второ гласуване, за да не допуснем произвол. Ще Ви дам примери. В момента, когато се подават в българските консулски служби и дипломатически представителства в чужбина молби за българско гражданство – казвам го като човек, който се занимава с това поне от 15 години, се провежда едно интервю със заявителя, такова се провежда и тук в България. Но къде е заровено кучето? То е, как да кажа, първо, че е формално и второ, може да бъде проведено и на чужд език. Може би много хора се бъркат, че като има такова интервю там, на него се доказвало, че заявителят знае български език, или може би, когато той представи, да кажем, документи, че е бил в българско училище и така нататък, той доказвал, че знае български език – не, държи се специален изпит. И трябва според мен на законово ниво, и това е темата на репликата ми, с което приключвам, да се реши технически как тези десетки хиляди заявители в чужбина ще могат да положат успешно и да докажат, че владеят български език, за да може тяхната преписка впоследствие да бъде одобрена, а да не създаваме технически непреодолими пречки пред тях. Моля народното представителство да го има предвид това. Благодаря Ви.

Благодаря за репликата на господин Петров и доколкото тя не беше конкретно свързана с промените, които се предлагат в този законопроект, но смятам че е важна, трябва да имаме предвид, че трябва да се уеднаквят процедурите, както и Вие казахте, за придобиване на българско гражданство, но и да имаме предвид, че се осигуряват еднакви условия и еднакъв достъп на всички, които искат да получат такова гражданство и в България, и в чужбина. И се вижда, че когато са градивни предложенията и градивна дискусията, бихме могли да се съгласим за общи политики, които са важни за всички българи, и затова благодаря за градивната реплика.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим на първо гласуване така разглеждания законопроект. По част от предложените текстове обаче ще трябва да се поработи между първо и второ гласуване, защото е нужно прецизиране. Следва да отбележим, че това е четвъртият законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, като предишните три бяха приети на първо гласуване и са обединени в общ доклад, затова за мен е важно да направим така, в случай че и днешният законопроект бъде приет на първо гласуване, той да попадне в общия доклад с останалите три законопроекта, за да могат да бъдат разглеждани паралелно и да могат да бъдат направени предложения по тях. В Комисията по правни въпроси дори беше направено предложение за сформирането на работна група и считам, че е нужно, въпреки че Правилникът не го разписва подробно, в случай че е изготвен общ законопроект на тези три, приети в предходен период, към същия да бъде приобщен и този законопроект. Това е становището на колегите, с които работихме в Правната комисия, и считам, че това би било целесъобразно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 49-454-01-14, внесен от Станислав Анастасов, Младен Шишков и Татяна Султанова на 12 февруари 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2024 г., Комисията по околната среда и водите разгледа и обсъди Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 49-454-01-14, внесен от Станислав Анастасов, Младен Шишков и Татяна Султанова. От името на вносителя Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Младен Шишков. Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите въвежда европейски Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите, или накратко МКВЕГ. МКВЕГ предвижда въглеродна такса на границата на вноса на определени продукти от трети страни, като стомана, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове, алуминий, водород и други производни на тях, произхождащи от трети страни, под формата на закупуване на сертификати за емисии. Митническите органи не следва да допускат внос на стоки от лица, които не са одобрени декларатори по МКВЕГ. МКВЕГ се основава на система за деклариране, при която одобрен декларатор по МКВЕГ подава ежегодно декларация за съпътстващите емисии на стоките, внасяни на митническата територия на Съюза, и връща съответстващи на тези декларирани и верифицирани емисии брой сертификати по МКВЕГ. С предложения законопроект се предлага в националното законодателство да бъде определен национален компетентен орган по функционирането на МКВЕГ, а именно изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда. В резултат от приемането на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата на нормативно ниво ще бъдат определени процедури по изпълнение на МКВЕГ на национално ниво, а именно – ред за подаване и разглеждане на заявление за получаване на статус на одобрен декларатор по МКВЕГ, както и се определя компетентният орган, който одобрява или отнема статуса на одобрен декларатор при условията на Регламента. С предложения законопроект се въвеждат изискванията на Регламента за деклариране на общите верифицирани емисии на внесените стоки. В изпълнение на изискванията на европейското законодателство се въвеждат имуществени санкции в случаите, в които неодобрен декларатор внася стоки на територията на Република България, без да спазва задълженията си съгласно Регламент (ЕС) 2023/956 в случаите на неподаване на декларации и невръщане на сертификати, както и се въвежда имуществена санкция в случаите на неизпълнение на задължения по чл. 35, § 1 или § 4 от Регламент (ЕС) 2023/956. Заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Ренета Колева представи положително становище на Министерството на околната среда и водите, с което подкрепя в цялост внесения законопроект. Участие в дискусията взеха и госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“, и господин Атанас Костадинов – парламентарен секретар. Отношение по Законопроекта взеха народните представители Даниела Божинова, Даниел Петров, Иван Белчев и Станислав Анастасов. Участие в дискусията взе и представител от неправителствената организация WWF България господин Апостол Дянков – ръководител на програма „Климат и енергия“. След дискусиите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 14 „за“, без „против“ и 2 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 49-454-01-14, внесен от Станислав Анастасов, Младен Шишков и Татяна Султанова на 12 февруари 2024 г.“ Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Да, и ще бъда кратък, тъй като и самият законопроект, самият ЗИД за изменение на Закона за ограничаване изменението на климата е кратък. Колеги, това е изцяло технически законопроект. С него се цели да се въведат нормите, с които България имплементира Регламента, така наречения CBAM, или Carbon Border Adjustment Mechanism, на български, както вече споменах – Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите. Изключително полезен за гранични страни на Съюза е този Регламент, защото идеята му е чрез на практика таксуване с емисии на внос от трети страни, облагане с емисии на внос от трети страни да се предотврати изтичането на производства в страни, които не са членки на Европейския съюз. Тъй като България е една такава по-гранична зона и за съжаление, граничи с три държави, които не са членки на Европейския съюз, рискът от преместване на такива производства там е напълно реален, поради което е изключително полезно да се въведе този механизъм по най-бързия начин и той да заработи. Това е Механизъм на европейско ниво, а именно да предпази местните производства да не се преместят някъде заради схемата с търговия с емисии. Госпожо Председател, и за да не вземам пак думата, искам да направя едно уточнение, че предложеният законопроект по никакъв начин не регламентира търговията с емисии на ниво Европейски съюз. Тя се регламентира със съвсем други текстове в Закона и с други регламенти, така че ще помоля колегите просто да не злоупотребяват с темата – Законопроектът е просто технически. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз в Комисията казах, че няма да подкрепя този законопроект, и в крайна сметка това ще бъде и решението на групата – ние няма да го подкрепим. Аз не съм изцяло съгласен, че Законопроектът е само технически, защото, освен че той решава кой да бъде контролният орган, а именно Изпълнителната агенция по околна среда, той включва и това да започнат да се прилагат тези емисионни такси на границите, както и контролен механизъм, по който това да се случва. Списъкът със стоки, които се регламентират, са: стомана, желязо, изкуствени торове, електроенергия и други. И предвид че две трети от производството на калиеви торове и повече от половината от производството на азотни торове са в трети страни или в тези страни, от които евентуално впоследствие, внасяйки ги, ще бъдат обложени емисии с допълнителни такси, това изключително много ще утежни положението на земеделието в България. Оттам изхожда и моята позиция – че и без това изключително скъпите торове, които внасяме, ще станат още по-скъпи и земеделието ще стане още по-трудно за работа. И освен че Законопроектът е в Закона за ограничаване и изменение на климата, по никакъв начин няма да се ограничи изменението на климата, защото тези производители на азотни торове изобщо по никакъв начин няма да намалят производството си, а напротив, ще увеличат квотите си за производство към трети страни, например като Китай. Климатът никога и по никакъв начин няма да бъде облагодетелстван, а в България и в Европейския съюз торовете, както и тези останали суровини, като стомана, алуминий и така нататък, които се използват за строителство основно, ще стават все по-скъпи, Европейският съюз ще става все по-беден в следствие от тези санкции, а едни трети страни, като Китай, ще стават икономически все по-могъщи и по-богати, защото те не се съобразяват по никакъв начин с изменението на климата, с тези емисии и зелени сделки, с които се съобразява Европейският съюз. Така че по никакъв начин климатът няма да бъде подобрен, а напротив, едни големи икономически колоси ще стават още по-големи, а Европейският съюз – все по-беден. Благодаря.

Господин Петров, Вие казахте, че това ще засегне цените в земеделието, а всъщност във всеки един от описаните сектори ще има вероятно най-накрая промяна към крайните потребители и ползватели на въпросните продукти от тези сектори – било то електричество, било то други такива. Тук обаче господин Анастасов беше в една степен прав и от тази гледна точка ние сме длъжни да транспонираме този регламент в нашето законодателство, който реално от месец октомври е в сила. От друга страна обаче, за пореден път се вижда какво всъщност носи за България така нареченият Европейски зелен пакт и нещо, за което ние силно се надяваме, е, че със следващия състав на Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета би могло да бъде променено, защото освен икономическа санкция това няма никакво отношение към на климата, предвид малките мащаби на Европейския съюз като такъв замърсител. Тук има две неща, които българските граждани трябва да знаят. Каквото и да кажем тук по този законопроект – и да се въведе, и да не се въведе този регламент, ние сме губещи. Губещи сме от гледна точка на това, че ако Регламентът не е въведен, нашите производители стават неконкурентни от гледна точка на това, което се каза, към трети страни, които нямат това облагане, а ако го въведем, крайният потребител пак ще заплати по-скъпата стойност. Примерно към момента има възможност за някакъв внос, който не е обложен, обмитен и е на по-ниска цена, което към крайния потребител по някакъв начин рефлектира, но пък затруднява българското производство и го прави неконкурентно по отношение на MSE. Тук може да си извадим само един извод, че когато през 2019 г. ГЕРБ подписаха така наречения Европейски зелен пакт, години наред те ни обрекоха с всеки един такъв законопроект ние да нямаме избор като българска държава какво точно да направим, за да защитим и потребителите, и производителите в България. Това са абсолютните факти, с които в момента разполагаме, така че, господин Петров, не е само земеделието, а абсолютно всеки сектор е.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Михайлова, наистина негативният ефект от приемането на един такъв законопроект с допълнителни такси и емисии ще бъде изцяло и изключително върху джоба на крайния потребител. Вносителите на всяка една от стоките в този списък са монополисти както в страната, така и в цяла Източна Европа, и те със сигурност отдавна са намерили начини и канали как да внасят тези същите стоки от трети страни – веднъж вече минали и препакетирани, в някои от европейските държави. Аз съм почти убеден в това, защото има немалко материали по въпроса. Така че със сигурност това ще рефлектира върху джобовете на обикновените хора и най-лицемерното е, че от същото място, откъдето се налага този Зелен пакт, от същото това място се освобождава вносът на стоките от Украйна, което според мен е изключително лицемерно и вредно за икономиките не само на нашата страна, а и на останалите от Европейския съюз. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Аз ще се съглася с колежката Михайлова, че каквото и да направи Европейският съюз от тук нататък, ние сме в губещо положение. Естествено, малко сме в положението, че от една страна, трябва да приемем този чисто протекционистичен закон. Като представител на Пернишкия регион ми е ясно, че ще трябва да защитя интересите там, да кажем, на Stomana Industry, защото потенциален евтин внос от Сърбия или от Македония и естествено, това, което идва от Турция, няма как да направи конкурентоспособни българските предприятия, доколкото те са впрегнати в някаква безумна война срещу природата и срещу климата, а таксите, които плащат производителите в Европа, ги правят неконкурентоспособни на глобалния пазар. От друга страна обаче, всички потребители в България ще бъдат губещи, доколкото възможността за внос на такива базови суровини, като стомана, стъкло, алуминий, електроенергия и торове от страни извън Европейския съюз, които може да бъдат по-евтини като производители, вече няма да бъде възможна. Аз искам да запитам обаче вносителите: има ли някакви разчети какви приходи ще бъдат събрани след започването и събирането на тези такси и дали има някакви разчети как ще повлияе поскъпването на основните суровини на инфлацията в България, доколкото възможността за вкарването на евтина стомана от трети страни вече няма да бъде възможна? Донякъде не съм съгласен, че това нещо е минало само през Комисията по екология. Според мен това е въпрос, с който абсолютно трябваше да се занимава Икономическата комисия, защото всъщност темата за протекционизма е фундаментална, а както знаем, още Адам Смит доказва, че той няма да работи дългосрочно и потребителите ще бъдат губещи. Благодаря.

Браво, господин Дренчев, за икономическото изказване!

Искам думата!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Съгласна съм, че това е технически регламент, който трябва да приемем, и е част от общностното право, а дебатът дали е трябвало да бъде приеман такъв регламент или не, е вече останал, за съжаление, в миналото. Това е общностно право. Ние сме външна граница и трябва да внедрим граничния механизъм за деклариране на емисионния отпечатък при търговията с Европейския съюз. Това, което аз бих критикувала, е подходът към промените в Закона за ограничаването на измененията на климата, тъй като ние се ограничаваме само с нещо, което е суперналожително да направим – въпросния ограничен механизъм. По-скоро ние трябва да се възползваме, а не да губим, както изтъкват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, от зелената сделка, а това зависи само от нас. Ние имаме уникалната възможност да се възползваме от нея – за модернизация на българската икономика, за ликвидиране на енергийната бедност и за пренасяне на българския гражданин наистина в 21 век, а това, че не съумяваме да я използваме, си е наш проблем. Моят проблем със Законопроекта, както и на Зеленото движение като част от „Демократична България“ и ПП-ДБ, е този, че нашите климатични цели, да речем, Пътната карта за климатична неутралност, пакетът от европейски инициативи – „Подготвени за цел 55“, въобще не се е превърнал в правни норми, а е належащо климатичните цели да се превърнат в правни норми и правни актове. При разглеждането на промените в Закона на Комисия приех с удовлетворение уверенията на Министерството на околната среда и водите, че те наистина работят по транспонирането на тези текстове и цели от съответното европейско законодателство, а пък и по нашите цели. Последно искам да кажа, че това е важен закон за нас и той трябва да бъде по-конкретен в Регламента, тъй като ние сме една от най-уязвимите страни в Европа по отношение на изменението на климата, и трябва да имаме съответстваща и защитаваща ни правна рамка. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Божинова, бихте ли ми казали в дупликата си как точно, по какъв точно начин ще се възползваме от приемането на този регламент и от влизането в сила на този законопроект. По какъв начин и кой сектор от тези, които използват основния пакет от стоки – стомана, торове, електроенергия, по какъв начин тези сектори ще се облагодетелстват чисто икономически след влизането в сила на този законопроект? Да ми обясните, защото аз не се сещам!

Госпожо Божинова, моля Ви да ни обясните как точно ще спрем изменението на климата, когато наложим такси за вноса на стомана и други такива суровини? Как точно ще спрем изменението на климата? Не би ли трябвало с други неща да се борим, за да запазим нашата околна среда? Ами цяла България тъне в боклуци! На всяка малка отбивка, на която спрете по пътищата, виждате навсякъде отпадъци! Никакви мерки не се предприемат по това, но видите ли, трябва да накажем крайните потребители, като увеличим цените на всички стоки. Благодаря.

Уважаеми колеги! Доколкото разбирам, идеята на този регламент е по-скоро да постави при равни условия производителите в Европа, които така или иначе плащат за усилията, които правим колективно, за да се борим с измененията на климата и малко да намаляваме темпа на това изменение. Разбира се, все по-малко говорим, а имаше и спор с мои колеги относно името на Закона – ограничение на измененията на климата. В това отношение сте прави, а може би по-скоро ние трябва да го наречем адаптиране към измененията на климата, защото виждаме, че все по-малко можем да правим усилия да го ограничаваме. По отношение на Регламента, за който конкретно е този законопроект, аз мисля, че той по-скоро поставя при по-равни условия, равнопоставя вътрешните производители, които са вътрешни за Европейския съюз, с тези, които са извън него, а иначе те биха работили при по-неблагоприятни условия, тъй като плащат цената на климатичните мерки. Моето изказване беше принципно по отношение на зелената сделка и нашите споразумения и трябва така да направим, че да извлечем полза от тях. Не ставаше въпрос за конкретния регламент, който въвеждаме с тези конкретни промени в Закона за ограничението на измененията на климата. Благодаря.

Пореден законопроект, който правим под диктовка на брюкселските бюрократи, за да вкараме за пореден път поредната регулация, поредна регулация, която не е еднозначна обаче. И тук страдащи са българските производители, от една страна, и от друга страна, българските потребители, какъвто е всеки един от нас, защото този регламент, който се иска в момента да се вкарва в залата, ако го гледаме само от призмата на това, че трябва да защитим производителите, е добре, и отлично, но от друга страна, това вдига крайната цена за всеки един потребител. В същото време нашите производители са смачкани от брюкселските бюрократи с хиляди, десетки хиляди регулации. Това, за което се създава Европейският съюз, е за свободна търговия с въглища и стомана. Оттам вече десетилетия се случва всичко друго, но не и свободна търговия. Имаме десетки хиляди регулации, имаме извращения по отношение на правата и всичките тези политики, свързани с 60 – 50 или не знам колко пола, но не и свободна търговия. Като политическа организация ВЪЗРАЖДАНЕ сме твърдо за свободната търговия и за колкото се може по-малко регулации. Не е нормално в Европейския съюз да има за пореден път поредна регулация, която под булото на зелена сделка, на декарбонизация, на всичките тези безумици и откровени лъжи, които се налагат, да се смачква реалният бизнес, защото се обяснява как Европейският съюз и ние като част от него трябва да спазваме така наречената декарбонизация и зелена сделка, а в същото време забравяме какво правят Китай и Индия, Азия, въобще целият свят, защото въздухът не е изолиран. И ако ние налагаме какви ли не ограничения, в Китай примерно работят всички тецове на пълни обороти, защото границата на България с Турция по никакъв начин не спира декарбонизацията в Турция. Това са политики, които се налагат от брюкселските бюрократи. Точно заради това европейските избори са изключително важни и точно заради това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от години наред обясняваме, че Европейският съюз трябва да бъде реформиран, политиките трябва да бъдат променени и това може да стане само отвътре. Нищо друго. Защото членството ни в Европейския съюз освен това да внасяме, има огромна цена. И ако някой обяснява какви фондове сме получили, никой не казва за ликвидирането на българската енергетика, никой не казва за ликвидирането на българското земеделие, никой не казва и не обяснява, че България от държава с презокеански риболов в момента има няколко гемии. Това са реалностите. Точно заради това в Европейския парламент трябва да се променят всички тези безумни регулации, трябва да се отменят, за да бъде поставен българският производител и европейският производител на равна нога с тези, които са в Турция, в Китай и с всички други държави, които правят внос в България. Да, свободната търговия трябва да съществува и, да, трябва да има реална конкуренция, защото сега конкуренцията е изкривена. Десетките хиляди регулации поставят българските производители в неравностойно положение спрямо, да кажем, тези в Турция или в Китай, или в която и да е била друга държава извън Европейския съюз. И в крайна сметка нашите – и ние самите, крайни потребители плащаме цената някой да се бие и да обяснява, че за зелена сделка, за цялото това нещо, което имаме, е като План за възстановяване и устойчивост, за декарбонизация, защото цената да имаме План за възстановяване и устойчивост е ликвидирането на българската енергетика например. Днес затвори единият от тецовете. Доволни ли сте, господа евробюрократи? Доволни ли сте и техните наместници в България, които под булото на План за възстановяване и устойчивост ликвидирахте българската енергетика? Този законопроект наистина е двузначен и няма правилна гледна точка. Единствената правилна гледна точка е да влезем в Европейския парламент и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да променим отвътре всичките тези безумни регулации заедно, разбира се, с нашите партньори от най-силните партии в държавите, които са гръбнакът на Европейския съюз. (Ръкопляскания от ВЪЗРЖДАНЕ.)

Господин Ганев, аз щях да Ви репликирам по отношение на средствата, какви средства получаваме. Тези средства, които получаваме, ги получават някои хора в България, а не България, не българските граждани. Някои хора в България! Затова с тази политика, която се води, дългосрочната печалба не е на дневен ред на сегашните управляващи, защото те знаят, че имат определен срок на годност в българската политика и трябва да разкешат бързо, тоест на тях им трябват тези бързи пари от Европейския съюз, които бързо да приберат по джобовете си, а не им трябва устойчива икономика на Република България, защото тази Република България не е тяхната родина. Тя е нашата родина. Щях да Ви направя и в друга посока няколко допълнения, че изпълнителният орган по този механизъм е вече докладван в Европейката комисия от Министерството на околната среда и водите, въпреки че ние днес би следвало да го гласуваме. Той не е гласуван от Народното събрание, но е докладван от Министерството, тоест дали и какво ще гласуваме в общи линии за Министерството на околната среда и водите значение няма. Щях да Ви направя реплика и че не е уточнено как точно ще се налагат санкциите. Щях да Ви направя реплика, че и МОСВ ще отвори Законопроекта след няма и един месец отново, защото той е изключително непълен. Знаете ли, станах, за да Ви кажа нещо друго. Докато Вие говорихте за начина, по който се обрича България с тези икономически такси, облечени под някакви красиви илюзии за зелени политики, господин Анастасов, който е председател на Комисията по околната среда, и господин Добрев, който е председател на Комисията по енергетика, се заливаха от смях. Може би защото те живеят лесно, може би защото те достатъчно добре са развили бизнесите си през политиката, която правят достатъчно дълго време в Народното събрание, може би и през техните политически организации, но господин Анастасов и господин Добрев може би трябва да си помислят как живеят останалите българи. Всички тези регулации, които тук се скъсваме да хвалим колко са страхотни по отношение на климата, всъщност загробват България, а ние нищо добро не сме получили от тях. Господин Анастасов, понеже виждам, че сте се приготвили за лично обяснение, да Ви кажа: не ми вмятайте кое обслужва Турция. Турция не я обслужваме ние. Вие я обслужвате, а това, което ние обясняваме, е, че сме в патова позиция в момента с това, което трябва да направим. От една страна, ако не го приемем, страдат производителите, от друга страна, ако го приемем, страда крайният потребител. Това е политиката на ГЕРБ, която Вие от ДПС винаги сте подкрепяли, и това е подписаното споразумение по така наречената зелена сделка 2019 г., месец декември, от която тръгна всяко едно такова законодателство. Тази грешка те трябва да я понасят. Тази грешка не трябва да им прощават българските избиратели. И това нещо, което ние няма да спрем да напомняме, защото…

Приключвам, госпожо Председател. …това сега е само едно от минималните последствия на това, което се разписа 2019 г. от правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Ганев, виждам, че госпожа Михайлова използва реплика към Вас, за да говори поредните неверни работи. Все пак аз искам наистина да опровергая нещата, за които Вие говорехте, защото тук има едно невникване. Първо, това е европейско законодателство и то действа. Второ, ако ние не приемем това, България се отказва от възможността да може да контролира какво се случва на нашата граница. Едно, че е в нарушение на европейското законодателство, но това, което аз разбирам от Вас и от Вашите изказвания дотук, е, че Вие искате от трети съседни страни – тук госпожа Михайлова сама влезе в обяснителен режим, без никой да я е питал, ние да внасяме по-евтини стоки, разбирайте да изнесем, българските производства да си загубят работните места, за да могат да отидат при съседи, не-членки на Европейския съюз, и оттам да си внасяме стоки, защото неприемането на този механизъм означава точно това. И няма как да се правите, че не го разбирате. Той е замислен да пази България. Щом Вие не искате да пазите икономиката на България и работните места, съжалявам, не мога да направя повече по въпроса. Не мога да Ви убедя нито с усмивка, нито с аргументи.

Рядко се случва, но в крайна сметка е достойно да водим дебат в тази зала. И когато някой от ДПС – наистина много рядко, стане да изкаже своето мнение, е достойно за приветстване. Господин Анастасов, явно не сте слушали какво казах и напълно съм убеден, защото другото е да Ви кажа директно, че лъжете и спекулирате. Едно от двете е. Изберете си го. По-скоро вярвам, че сте го разбрали много добре, но си правите внушения. Казах го много ясно и точно – регламентът, който брюкселските бюрократи са приели, е двузначен, защото, от една страна, принуждават българските производители да спазват безумни правила заради декарбонизация и зелена сделка и това води след себе си да имаме страдащи крайни потребители заради високите цени, от друга страна, ако продължава този внос, без да се налагат същите ограничения на други производители от други държави извън Европейския съюз, ще страдат самите производители. И тук проблемът е, точно както Ви го посочих – европейските регулации и че тези европейски регулации трябва да бъдат променени. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – ще го кажа втори път, за да го чуете – работим и казваме точно това. Тези регулации трябва да бъдат премахнати за всички, защото не е нормално да се случва, защото Вие хубаво в момента предлагате – и по-скоро не Вие, а Европейската комисия и Европейският парламент предлагат всички тези промени, но крайната цена ще получи кой? Потребителят, всеки един краен потребител. И точно заради това, пак казвам, този регламент е двузначен и не може да се каже кое е добро и кое е лошо, а е точно по средата. Не е черно и бяло, сиво е. Госпожо Михайлова, това, което визирахте, за парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Ясно и точно се видя, че всички спонсори на „Продължаваме Промяната“, ДБ, ДСБ и всичките там, които са вътре, и човекът партия „Волт“, всички те получиха част по Плана за възстановяване и устойчивост стотици милиони. Стотици милиони получиха няколко фирми директно по Плана за възстановяване и устойчивост! Това е Планът за възстановяване и устойчивост. Който не е от ПП-ДБ, получил няколкостотин милиона, включително има един Чичовото от Старозагорско. Неговият чичо получи и той няколкостотин милиона само и само да си направи поредния проект. Другото се получи, разбира се, от кръга на Пеевски и от ГЕРБ. Това е Планът за възстановяване и устойчивост. Същите, същите! Тези, които обясняват, че са нещо различно от ГЕРБ и от ДПС, са абсолютно същите крадци като тях. Планът за възстановяване и устойчивост беше освен от фирмите на ДПС, на ГЕРБ, на ПП основно, техните спонсори – тези, които по официални данни са им спонсори, по няколко милиона. Това е Планът за възстановяване и устойчивост. Имаме такъв законопроект в момента, който казва: това искат брюкселските бюрократи. Да, това искат брюкселските бюрократи. И да, след изборите за Европейски парламент, които предстоят, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ като част от една от най-големите европейски партии, ще променим тези правила, защото категорично трябва да отпаднат регулациите за бизнеса. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. (Реплика.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По принцип аз избягвам да правя политически изказвания, но тъй като на няколко пъти беше спомената партия ГЕРБ и респективно бяха хвърлени всевъзможни обвинения за всички световни злини върху нея, бих искал да дам няколко разяснения по този въпрос. На първо място, аз разбирам напълно колегите от ВЪЗРАЖАДАНЕ. Тяхната цел, тяхното говорене винаги е антиевропейско, така че винаги, когато става въпрос за регламент или директива, те трябва да вземат думата и да се противопоставят на тази инициатива. Проблемът обаче е, че част от колегите, в интерес на истината, са осъзнали какво е предложението, какъв е Законопроектът, каква е идеята, но една част от тях все още сякаш не са намерили точната идея и затова искам да го кажа още веднъж ясно от трибуната. Колеги, Вие много често във Вашето говорене пропагандирате запазване на родното производство, българското, родното, нашето. С този законопроект, колеги, с този регламент правим точно това. Ние целим да запазим българското, родното производство, защото в България се произвеждат и торове, и електроенергия, и цимент, и стомана, и всичко, което е записано в Регламента. Ако Вие действително милеете, а не само на думи, ако милеете за родното производство, нека да го подкрепим този законопроект, защото той защитава точно нашето българско родно производство. Всичко останало е пропаганда, политическо говорене – антиевропейско. Разбирам Ви. В крайна сметка действията показват това – защитаваме българския производител, господин Ганев, не му пречим – защитаваме го. Благодаря.

Господин Шишков, много често се злоупотребява с израза антиевропейско. Кое точно е антиевропейско? Много пъти сме повтаряли и преди малко го казаха, между другото, изказващите се от ВЪЗРАЖДАНЕ, че Европейският съюз и Европа са две различни неща. Когато критикуваш Европейския съюз, което е нещо много различно от Европа, не означава, че критикуваш Европа, нали? Ако искате да говорим за антиевропейскисъюзно говорене – да, тогава ще сте абсолютно прав, но бъдете коректен. Защото примерно по Вашата логика, да кажем, Великобритания не е европейска държава, Норвегия не е европейска държава също така, нали? Да не говорим, че има още много други държави от Югоизточна, Източна и Централна Европа, които също не са европейски държави. Може би най неевропейската държава, изостанала и пропаднала, в центъра на Европа, е една бедна и пропаднала Швейцария и тя не е европейска държава. Не бива да се правят много плоски внушения, когато не си доволен от Европейския съюз, когато не харесваш тази формация, която е антидемократична, в която има все по-ниско ниво на представителност, има огромна корупция, включително има огромно задкулисие – това не означава, че ти си против Европа. Напротив. Ние българите сме най-старият европейски народ. Нашата държава е най-старата европейска национална държава. Ние сме създавали европейската цивилизация – тя е наша, и ние се гордеем с това. Никой не може да си присвоява монопола над европейското, защото всеки един гражданин на европейска държава – европеец, не е нито повече, нито по-малко от всеки един друг. Аз разбирам какво искате да кажете, но звучи по друг начин. Да, ние критикуваме Европейския съюз. Да, ние не харесваме неговите политики. Да, ние смятаме, че той трябва да се реформира. Да, смятаме, че ако не се реформира, трябва да има референдум за напускане на България от Европейския съюз. Това не означава, че ВЪЗРАЖДАНЕ е антиевропейска организация, защото така като нас мислят още стотици, хайде да не казвам стотици, а десетки милиони. Така мислят представителите вече на най-големите политически партии във Франция, в Германия, в Италия, в Нидерландия. Да продължавам ли да изброявам? Означава ли това, че с един лек ход и просто с едно изречение, с една дума зачерквате волята на десетки милиони европейци? Това е демокрацията! Имаме различно мнение. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Вие сте интелигентен човек, правете това разграничаване оттук насетне и не вкарвайте плоската елементарна риторика на ПП ДБ и просташките подвиквания, които в момента чуваме от там. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Шишков, обръщам се към Вас не просто като реплика, а и като един от вносителите. Протекционизмът и защитата на родното производство не сме го измислили ние, не е измислен сега, а доста хора през годините, още създателите на съвременна България са го правили. В това няма нищо лошо. Чудесно е да защитим родното производство с всякакви мерки, дори ако щете, с налагане такси на страни извън Европейския съюз, ако това помага действително за защита на родното производство. Репликата ми обаче е защо това да бъде през Закона за климата? Нека да го кръстим като закон, който се занимава изцяло с икономическия аспект на всичко това. Но да кажем, че това е през Закона за климата и така ще въздействаме на климата, това е нещо, което просто не се случва. Благодаря.

Господин Шишков, всъщност най-големият насаждащ антиевропейски настроения не е режимът на Путин, Иран или Китай, а всъщност е администрацията в Брюксел и точно този тип война срещу природата, война срещу климата, която ни вменяват да водим чрез нашата индустрия, е нещо, което кара хората да се съмняват в правилността на европейската идея. Искам да кажа, че Вие не сте разбрали нашата теза – както моята, така и на колежката Искра Михайлова, защото ситуацията в момента е от трън, та на глог. Ние можем да избираме или да подкрепим производството в Европейския съюз, включително в България ние произвеждаме и стъкло, и стомана, и алуминий, и торове, или пък да подкрепим потребителите, които имат възможност да купуват евтини стоки, които влизат отвън. Този избор е абсолютно невъзможен. В крайна сметка, да, хубаво е да защитим родното производство, но когато това става за сметка на родните потребители, аз запитах и вносителите – не получих отговор, ще повлияе ли това на инфлацията в страната? Какви приходи очакваме да съберем? Това каза и господин Чорбанов в своята реплика – изобщо не разбирам защо това минава през Министерството на околната среда и водите, а не през Икономическото министерство, доколкото това е чисто икономически законопроект. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, благодаря за репликите. Аз взех изказване, господин Дренчев и господин Ганев, защото имаше противоречия във Вашите изказвания. Господин Ганев няколко пъти спомена, че ние сме против, ние мачкаме и унищожаваме родното производство, а с този законопроект правим точно обратното, господин Ганев. Това имах предвид, че Вие си противоречите в групата донякъде, понеже има неразбиране в част от Вашите колеги. По отношение въпроса на господин Чорбанов – защо Законът за климата? Защото ясно е разписан регламентът в този законопроект, който предвижда сертификати за емисии и всички останали неща, които са необходими по границата, за да се въведе този механизъм, който е свързан именно и с климата, така че е логично да бъде в този законопроект. По философската тема за Европейския съюз и антиевропейски съюз. Аз не искам да влизам в дълбочина, защото това е много тежка тема. Смятам фактът, че по-голямата част от държавите в Европа членуват в Европейския съюз, е достатъчно показателен, че този съюз, тази форма на управление, тази форма на сдружаване работи – тя доста години работи. Разбира се, има своите недостатъци. Ние многократно сме ги заявявали от трибуната и чрез европейските форуми, но това не означава, че тя е изключително лоша, каквато се опитваме да я представим или поне част от колегите. Напротив, смятам, че Европейският съюз е една от водещите икономически сили, и се надявам, че тя ще продължи да бъде такава и за в бъдеще. Разбира се, тук идва и въпросът в крайна сметка, след като не искаме Европейския съюз, защо искаме да бъдем в Европейския парламент, но това вече е тема на друг разговор. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Като продължение към това, което каза господин Шишков, все пак да направим едно уточнение, защото пак наистина се казват неща, които не са верни. Първо, в Европа има и втори такъв европейски съюз, който, между другото, започва съществуването си като, така да се каже, една английска алтернатива на тогавашната френско-германска ос. Това е Европейската асоциация за свободна търговия. Тя се развива успоредно, заедно с европейската икономическа общност в началото, до 70-те години, когато Великобритания влиза в Европейския съюз. И тогава започват да намаляват членовете на Европейската асоциация за свободна търговия, защото Европейският съюз поставя условие или – или, ако искаш да си член на ЕС, не може да си член на ЕАСТ. Към онзи момент ЕС все още е ЕО – Европейска общност. Каква е ситуацията обаче в момента? Заради огромната си бюрократична тежест, липсата на демокрация, корумпираност, включително тежка корупция в Европейския съюз – тежка корупция, и не само в България. Нека не забравяме, че между другото, имаше много арестувани хора там, включително и от ръководството на Европейския парламент. Нека да не го забравяме, защото това не беше казано много ясно по нашите медии. Държавите в Европейския съюз, господин Шишков, започнаха да намаляват своето икономическо развитие. Ситуацията в момента е такава, че ЕАСТ, която представлява един вид Европейски съюз в сянка, много непопулярен, между другото, защото той всъщност продължава първоначалната идея на Европейския съюз, а именно икономическа и културна общност. Не политическа свръхдържава, федерални съединени европейски щати, каквато е тенденцията към настоящия момент, в която се тика Европа, с което ние никога няма да се съгласим, защото това означава унищожаване на суверенната българска държава. Няма да се съгласим с това нещо. И много европейци не го искат, и точно поради тази причина Европейският съюз се разпада, и Великобритания точно поради тази причина напусна, защото не иска да бъде ограничавана от наднационални регулаторни рамки, които се вземат в един много тесен кръг, без да е ясно кой всъщност седи зад тях. Да се върнем на Европейската асоциация за свободна търговия – четири държави, най-богатите в Европа – четири, това са Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Тези четири държави, които спазват първоначалните принципи на Европейския съюз, вече отречени от самия Европейски съюз, на практика показват какъв е успешният модел на европейска интеграция. Ето това искат една голяма част от хората в Европа. Това искат и нашите избиратели – равноправни отношения, пълен суверенитет, свободна търговия, свободно пътуване – нищо повече. Не искат Европейска комисия, комисари, не искат огромна бюрокрация, не искат тази корупция. Точно поради тази причина, когато казвате, че Европейският съюз включвал повече, недейте да забравяте, че навремето имаше една друга организация, която чисто сумарно имаше по-голямата част от европейските държави в нея като територия и като население. Това беше Съветът за икономическа взаимопомощ. Навремето един от основните аргументи беше – ние сме повече като количество, да де, ама качеството нещо зазля, в резултат на което СИВ се разпадна. Ето това ще бъде и съдбата на Европейския съюз, ако той не се реформира – нещо, което ние искаме, за което работим, и не сме само ние – цялата група на идентичната демокрация го иска това, десетки милиони европейци го искат. Всичко останало е антиевропейско. В крайна сметка, като резюме, истината е, че точно ВЪЗРАЖДАНЕ защитава най-европейската политика в този парламент. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, така като гледам групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, в шеги и закачки ще мине денят – много ценно за българските гласоподаватели, които са ни пратили тук. Господин Костадинов, EFTA, между другото, само да Ви кажа, защото ние вече го ударихме на философски разговор, аз скоро очаквам и за смисъла на живота да започнем да говорим тук – кои сме ние, откъде идваме и защо сме тук? EFTA отговаря на митническия съюз и искам да Ви кажа, че Швейцария има отделно митническо споразумение с Европейския съюз, и то пълноценно, ама нейсе – това, нали, е нещо друго. Европейският съюз е доста повече от това. Все пак, понеже се отклонихме тотал, става дума за въвеждането на механизма за ограничаване на въглеродните емисии по границите, след като се въведе механизмът на общия пазар, да не изтичат производства и работни места. Всичко друго, за което се правите, че не го разбирате, е против българските работни места, против българското производство. Виждам, че Ви е много смешно за българските работни места – окей, Ваша си работа, но не мога да разбера също, като ще говорим генерално политически, защо толкова много не харесвате Евросъюза, а толкова много харесвате Европарламента? Защото напоследък много често започна Вашата група да говори за Европарламента – тя като отиде в Европарламента. Тук имаше едни други патриоти, които също отидоха в Европарламента да бутат съюза, ама се върнаха малко по-различни, нали? Да не стане същото? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Костадинов, Вие държите тук лекции по история и политика на ГЕРБ и на ДПС, но те всъщност идеално знаят всичко, което Вие им казвате. Те идеално знаят, че поставиха България в едно изключително неудобно положение и в момента се налага чрез този регламент една щета да я поправяме с друга щета – щетата към производителите ще я поправим с щетата към потребителите. Вие им обяснявате неща, които – те са достатъчно интелигентни хора, достатъчно дълго в политика, идеално знаят. Но господин Костадинов, те са длъжни да излизат тук на тази трибуна и да спекулират, защото нямат какво друго да направят, тъй като те точно са виновниците ние да се намираме в това положение. Ами ако някой е създал тези проблеми и сега се опитва да обяснява как ще ги решава, това как го наричаме ние в българския език? Няма да използвам думата, защото някой може чувствително да се засегне от това. Но всъщност, когато сам създаваш един проблем и после обясняваш как трябва сам да си го решаваш, има специфичен термин за това, господин Анастасов. Усмихвате се, но то е факт. Има специфичен термин, помислите си малко. Българските избиратели, както Вие ги наричате – ние ги наричаме наши сънародници, всъщност имат доста добра способност да мислят, наблюдават и смятам, че вече са напълно наясно. Господин Шишков, само една реплика към Вас. Вие тези неща, които ги говорите от трибуната, говорите ли си ги с Вашите съмишленици от ГЕРБ примерно в Старозагорска област? Защото те изказват тези, доста различни на Вашите, които изказвате Вие днес от трибуната.

Господин Анастасов, да Ви кажа ли кое точно предизвиква най-голям смях? Една голяма част от изказванията на Вашата група. От друга страна обаче, да не забравяме, че нашата група поне е тук, Вашата половината я няма, което е много честа практика. Виждам, че Ви е смешно. Не знам защо Ви е смешно, ама това е положението. И другото нещо, което предизвиква смях – незнайно защо опитът Ви да говорите на странни чужди езици от тази трибуна. Какво беше това – карбон литич, лидич, че не можахме да го чуем точно?! Произнесохте ли го както трябва, или не? Защото тук има хора, които разбират много по-добре английски език от Вас. Можеше да го кажете поне на български. Нали знаете, че говоренето с чуждици се опитва да прикрие интелектуални недостатъци. Общо взето, чуждицата е патерица на речта. Не ги употребявайте, господин Анастасов. Ако си познавате добре майчиния език, което, между другото, силно ме съмнява, би трябвало да знаете, че…

…в крайна сметка трябва преди всичко, особено от тази трибуна, да се говори само и единствено на български. Като казахте за Европарламента, че сме проявявали интерес към него, ние не харесваме и нашия парламент. Това не означава, че не се борим да влезем тук и да го променим, защото точно това е начинът! И да Ви кажа – има три варианта, в които може една държава да бъде променена: или с културно-просветни действия, или с политически действия, или с въоръжения действия. Кое си избирате точно от тези три? Защото гледам, че Ви е доста смешно. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Кое си избирате? И да Ви кажа честно, явно не сте наясно с демокрацията, защото това е хубавото на демокрацията, която Вие, разбира се, в ДПС не харесвате, защото при Вас демокрация няма, нали?! (Шум и реплики.) И Ви разбирам. Така че точно поради тази причина би следвало да знаете – ако нещо не ти харесва, ти го променяш. И да, ние ще променим Европейския съюз и ще променим Европа, и ще направим така, че България ще бъде суверенна и независима, защото това, което Ви каза госпожа Михайлова, беше много точно и много ясно казано – ние защитаваме българските производители. И ще Ви кажа – защитаваме ги точно от тези европейски регламенти, които… Колкото и да ми клатите главата, няма да промените факта, включително и това, че от 2007 г., откакто сме влезли в Европейския съюз, българските стоки в българските магазини, хранителните стоки, които са основата на всяко едно производство и на всяка една икономика, господин Анастасов, станаха от 50% на 20%. Ще Ви го кажа още веднъж, защото гледам, че много защитавате българските производители – от 50% на 20%. Миналата седмица имах среща с един земеделец, животновъд, който гледа крави. Преди 2007 г. е гледал 1200 крава, сега гледа 100 и каза, че най-вероятно догодина ще ги изколи всичките, защото Вие от ДПС и ГЕРБ много се грижите за българските производители! Не Ви ли е срам?! Що за лицемерие?! Как може да го казвате това нещо на фона на това, че българската икономика на практика умира, на фона на това, че нямаме производство, че имаме само и единствено внос, че имаме огромен търговски дефицит?! Как не Ви е срам?! И за да се променят тези неща, ние трябва да променим както европейските регламенти, трябва да променим така и Договора, по който функционира както Европейският съюз, така и в момента нашите взаимоотношения с Европейския съюз, защото Договорът, който подписахме 2007 г., не беше добър. Защото това не е добра сделка. Защото в този договор България се превърна в суровинен придатък. Защото от 2007 г. насам досега сме загубили милион и двеста хиляди души население. Не Ви ли е срам?! Поемете си отговорността! Това е истината, която трябва да се казва от тази трибуна! А Вие ми говорите в момента за карбон… Как беше? Айде да не повтарям Вашите глупости. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател! Единственото изказване по същество беше на председателя на Комисията по околната среда, адекватно изказване. Но тъй като другите се отклониха, ще ми позволите и аз да се отклоня малко. Някои неща трябва да бъдат оборени. Много руски опорки, много пропагандни клишета се казаха оттук. Започвам с първото – Великобритания напуснала Европейския съюз, защото не искала Брюксел да й казва какво да прави. Факт е, че Великобритания, макар и стара демокрация, беше подведена от популисти. Те обещаха, че когато напусне Европейския съюз, ще стане по-богата, работните места ще си ги пазят за тях, а когато не дават пари на Брюксел, ще имат повече за себе си. Откакто Великобритания напусна Европа, износът на страната пострада с двуцифрен процент. Веригите на доставки са нарушени, понякога липсват основни продукти. Не достига и работната ръка. В момента общественото мнение е категорично, че това е било грешка. Грешка, но понякога популизмът има това страшно свойство – става реалност. За щастие България не падна жертва на подобен популизъм, макар че проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ опита да проведе един противозаконен и противоконституционен референдум. Българските институции не позволиха това и забележете, проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ се оплаква не къде да е, а в Брюксел! Търси помощ точно от лошата Европа да им помогне за противоконституционния им референдум. Е, това е абсолютен парадокс, но е в стила на ВЪЗРАЖДАНЕ! Говорят, че Европа се разпада – старо клише, между другото, старо не от този парламент, то е от 50 години, Европа постоянно деградира и се разпада и умира. Било много лошо в Европа, проядена – казват те – от корупция. А в хубавата Москва знаете ли как е? Пенсионерите в Русия имат по-малки пенсии от всяка европейска държава. Здравеопазването не е добро, върховенството на закона го няма никакво. Изобщо няма смисъл да го обсъждаме. В Европа инфраструктурата, здравеопазването, върховенството на закона, съдебната система, всичко това, което българите търсят… и затова всеки, който търси добър живот, го търси в Европа, не го търси в Москва. Така че трябва да спрат колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ с тези пропагандни клишета. Уважаеми колеги, казаха и още едно от проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Те щели да отидат в Европа, щели да променят регламентите, казват дори и щели да предоговорят нещо. Ако ги питате как, не могат да обяснят никога, но това е друга тема. Добрата новина е, че тяхното ще, ще, ще винаги завършва с изборна победа в село Попинци, не в българския парламент, не в европейския, а най-много в едно въображаемо село в България. Дотам стигат техните амбиции – до няколко платени автобуса, ако има и платени сандвичи, 50-ина души успяват да съберат. Затова, от една страна, не трябва да сме притеснени, от друга страна, трябва да отговаряме. Тъй като, както за ваксините, така за еврото, така и за всичките им пропагандни клишета, стигат на едно и също място, не прави изключение и европейската им линия. Забелязвате ли, че те от една-две седмици станаха най-убедените европейци? Те били най-европейската партия! Аз разбирам, че трябва да вземат този остър завой хора, които буквално плюят Европейския съюз и искат да извадят България, и присъстват на форуми в неприятелски държави в Москва, до партия, която все пак трябва да кандидатства. И аз няма да се изненадам, ако лично председателят й Костадинов води листата на партия ВЪЗРАЖДАНЕ за европейските избори и първи се нареди за заплата в Брюксел. Това няма да е никаква изненада и ще бъде точно в стила на проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Добрата новина обаче е, че тяхното ще, ще винаги стига до заявки от трибуната, но никога до резултат! (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Първо, колеги, искам да направя процедура за допуск в пленарната зала на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Бисер Минчев – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и Михаела Мечкунова – началник на отдел „Правни дейности“ в ГД ГВА.

„ДОКЛАД на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 49-402-01-7, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2024 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 15 февруари 2024 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 49-402-01-7, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2024 г. На заседанието присъстваха: госпожа Анна Натова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Анелия Маринова – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – ГД ГВА. При представянето на Законопроекта госпожа Натова посочи, че същият включва най-общо четири групи промени. С първата група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в правото на Европейския съюз в областта на авиационната безопасност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете. В тази връзка се конкретизират зоните от въздушното пространство, в които може да бъде ограничавано въздухоплаването. С цел постигане на по-голяма бързина и оперативност се предлага зоните от въздушното пространство, които са с временен характер, да не се определят от Министерския съвет, а от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната. В правомощията на Министерския съвет остава определянето на зоните, които имат постоянен или дългосрочен характер. Част от измененията се отнасят до назначаването на въздушни превозвачи, извършващи превози по редовни международни линии по силата на международни договори. Предлага се назначаването на такива въздушни превозвачи да се извършва със заповед на министъра на транспорта и съобщенията. Със Законопроекта се възлага на ГД ГВА задължението за издаване на Национална програма по безопасност в гражданското въздухоплаване. Посочват се и регистрите, които ГД ГВА води и поддържа. На следващо място, възлагат се нови функции на ГД ГВА за контрол по прилагане на приемливите средства за съответствие, издадени от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ААБЕС), за оценяване използването на помощни материали в областта на авиационната сигурност и безопасност, разработени от ААБЕС и/или от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), както и за одобряване прилагането на алтернативни средства за съответствие, представляващи алтернатива на издадените от ААБЕС приемливи средства за съответствие. Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт е определен като национален компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО. С предложението за изменение на чл. 122к, ал. 3 се създава възможността жалба срещу решение на летищен оператор за определяне на летищни такси да могат да подават ползвателите на летището или представители или сдружения на ползватели на летища по чл. 122е, ал. 1. Предложението се прави в изпълнение на указанията на Европейската комисия, съдържащи се в мотивирано становище № C (2021) 4366 от 15 юли2021 г. на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2014/4241 срещу Република България за неправилно прилагане на Директива 2009/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси и на Регламент (EО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, въз основа на член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Според Европейската комисия страната ни е нарушила разпоредбите на Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси в частта относно възможността за обжалване на решенията на летищния оператор по чл. 1, параграф 2 от Директивата. Комисията е счела, че в Закона не е ясно дали сдружения на ползватели на летища, извън тези на летище София, могат да подават такива жалби пред независимия надзорен орган. В тази връзка със Законопроекта се предлага редакция на чл. 122к, ал. 3 с цел избягване на евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз за нарушение на правото на Европейския съюз. Госпожа Натова посочи, че с втората група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в европейското законодателство в областта на авиационната сигурност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете. В третата група изменения и допълнения се предвиждат основания за събиране на такси за извършването на нови административни услуги от ГД ГВА – регистрация и годишна проверка за съответствие на летища, вписване/продължаване на валидност/подновяване на квалификационен клас към свидетелства за правоспособност, издаване на специално разрешение за извършване на полет за летателни апарати без съответствие със сертификат за тип и други. На последно място, Законопроектът предвижда промени в административнонаказателните разпоредби. В дебатите по Законопроекта взеха участие народните представители Стоян Георгиев и Настимир Ананиев. Бяха обсъдени предлаганите промени относно таксите за извършването на нови административни услуги от ГД ГВА, както и измененията, свързани с административнонаказателните разпоредби. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 49-402-01-7, внесен от Министерския съвет на 12 февруари 2024 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Промените в Закона за гражданското въздухоплаване целят промяна в областта на авиационната безопасност и сигурност. Ние, разбира се, на първо четене ще подкрепим Законопроекта, като ще си запазим правото между първо и второ четене да направим съвсем малки редакционни промени, които ще обсъдим в Комисията. Тук един въпрос, тъй като доста често променяме законодателството си само по регламентите, а в същото време законите, които ние самите пишем, са съвсем с други цели: докога за нашата безопасност ще гледаме само и единствено каквото ни каже Европейският съюз, а в същото време Народното събрание продължава да се занимава с доста по-различни теми? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Първо ми прави впечатление (реплика от народния представител Халил Летифов) – председателят на Комисията ми напомня: защо госпожа Натова я няма в залата? Не е към Вас въпросът, господин Председател, но учудващо като виден специалист от водния транспорт, прехвърли се и към въздушния транспорт, а пък в момента в залата я няма. Виждаме, че я няма и Анелия Маринова също, като директор на ГВА. Странна работа – гледа се Законопроектът, а хората, които трябва да отговарят, не са в залата. Няколко въпроса, които считам, че трябва да бъдат изкоментирани. Първо, една от важните промени е свързана с назначението на въздушни превозвачи, извършващи превоза по редовните международни линии по силата на международните договори. Към момента правният режим е двояк. В отделни случаи назначенията се извършват с решение на Министерския съвет, а в други случаи – със заповед на министъра на транспорта и съобщенията. В мотивите към Законопроекта е посочено, че съгласно тълкуване от 2002 – 2003 г. на Министерството на външните работи е възприето разбирането, че след като страната по Спогодбата за въздушен транспорт е правителството, то за Република България назначението на въздушен превозвач по редовна линия следва да се извършва от Министерския съвет. Със Законопроекта се предлага тези назначения да се извършват със заповед на министъра на транспорта и съобщенията, като част от нещата по тази тема са обвързани и с министъра на отбраната. Моят въпрос е: какви са аргументите именно за този подход? Затова съжалявам, че госпожа Натова я няма, за да може тя да отговори по тази тема. Тъй като си спомняме, че имаше едно виждане за линия София – Скопие, което беше от министъра на транспорта, какво стана с нея, правилно ли беше, не беше ли правилно, случи ли се тази линия, за да може да се разсъждава по въпроса, когато се прави една промяна, дали това е разумно, или не е разумно; дали все пак Министерският съвет не е по-правилното, както е в момента, отколкото да се постъпва по този начин? Втори въпрос – Законопроектът посочва регистрите, които води Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“: това съществуващи регистри ли са, кой ги е водил досега или тепърва ще се създават? Защото на интернет страницата на ГД ГВА намираме само списъци. Също така процедурите за вписване, съответно заличаване, на регистрите къде ще са разписани? Още един въпрос, който е странно, че няма отговор поне на този етап. Трето, по отношение на текстовете, касаещи възможността за подаване на жалба срещу решението на летищния оператор по чл. 122е, ал. 1, летище София – става въпрос само и единствено за летище София. За определяне на летищните такси. Тук, когато говорим за летище София, от присъстващите, на които им дадохме допуск, могат ли да ни бъдат предоставени данни – дали сега, или впоследствие – за това какво се случва с концесията на летище София? Тъй като 281 милиона евро, по памет, се платиха като първа вноска, след което покрай COVID-19 за десет години се отмениха таксите, но пътникопотокът в момента по-висок ли е от 2019 г., или е по-слаб? Защото според някои данни, които изтичат в публичното пространство, пътникопотокът е по-висок. Ако е така, ще започнат ли те да плащат, или няма да плащат летищните си такси през следващите десет години и ще го направят през последното десетилетие на тази концесия? На следващо място, 24 милиона е годишната вноска, или 32% от сумата, която е от общия размер на приходите. Кое от двете се плаща в момента – 32-та процента или 24-те милиона? Някой ще даде ли данни за това какво се случва с летище София? Тъй като в Законопроекта, който предлага Министерският съвет, е написано изрично летище София. Затова се спирам на цялата тази тема. И смятам, че това е една концесия, която трябваше през първото десетилетие да изгради и терминал 3! Четири години минаха от концесията – като гледам, няма някакво начално изграждане на терминала. Браво, ако за шест години успеят да изградят терминал 3, което, честно казано, мен лично ме съмнява – като се влезе на летище София, не вярвам някой да вижда по-голяма разлика от това, което беше преди концесията, и онова, което е в момента. Дали държавата щеше да взема повече пари без концесия, или по начина, по който се отдаде на концесия летище София? Тъй като това е дълъг дебат, според мен трябва да има информация въобще за концесиите, когато се подхожда по този начин. И тъй като, за втори път го казвам, вносителите са написали конкретно летище София, в мотивите към Законопроекта е посочено, че според Европейската комисия страната ни е нарушила разпоредбите на Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси в частта относно възможността за обжалване на решенията на летищния оператор по член 1, параграф 2 от Директивата. Комисията е счела, че в Закона не е ясно дали сдружение на ползвателите на летищата, извън тези на летище София, могат да подават такива жалби пред независимия надзорен орган. Досегашният текст по чл. 122к, ал. 3 гласи, че жалба може да подава ползвател или сдружение на ползватели на съответното летище по чл. 122е, ал. 1. С предложението за изменение по чл. 122к, ал. 3 се създава възможността жалба срещу решение на летищен оператор за определяне на летищните такси да могат да подават ползвателите на летището или представители на сдружения на ползватели на летището по чл. 122е, ал. 1. Ама това изречение виси във въздуха, даже не може да разбереш кой може да подава и кой не може да подава жалби! Затова се учудвам пак, за трети път го казвам, ще има ли някой, който да отговори на тези въпроси. И въпросът ми: по този начин се изпълняват указанията на Европейската комисия, съдържащи се в „мотивирано становище № C (2021) 4366 final от 15 юли 2021 г. на Европейската комисия по Процедура за нарушение № 2014/4241 срещу Република България за неправилно прилагане на Директива 2009/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси и на Регламент (EО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, въз основа на член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз“. Има ли кой да отговори нещо по темата? И четвърто, последно, с предложението по § 13 относно чл. 120, ал. 4 се предвиждат основания за събиране на такси за извършване на редица административни услуги. Тези административни услуги досега предоставяни ли са, събрани ли са такси, или това са нови услуги, за предоставянето на които се въвеждат такси? Като разгледаме тези четири точки, толкова много неясноти има по този въпрос и по този законопроект, че наистина смятаме, че на първо четене той не е готов да влезе въобще в залата. Влязъл е в залата, минал е през Комисията – интересно как се е прокраднал през мнозинството в Комисията, няма я заместник-министърката, която отговаря по този въпрос, така че между първо и второ четене ще направим всички тези промени. Надяваме се да имаме и отговори, особено по летище София, по таксите – уважаеми господин Председател, безкрайно Ви молим това нещо да го изискаме и да стане ясно какво се случва с летище София. На първо четене ще бъдем „въздържал се“.

Благодаря, господин Председател. Господин Гуцанов, Вие попитахте къде е заместник-министър Натова. Аз обаче искам да Ви обърна внимание, че когато в тази зала разглеждаме евродирективи, повечето пъти вносителите от Министерския съвет ги няма. Те изпращат някого, който чисто протоколно да присъства в залата, а на въпросите, които се отправят, което е в 90% от случаите само от опозицията, отговори ние няма да намерим. Затова и аз се страхувам, да Ви кажа, че отговори днес на това заседание на Вашите въпроси няма да получите. Също така Вие повдигнахте темата за летище София. Аз не бих се съгласил напълно с Вас, но на летище София, доколкото разбрахме, на едно изслушване, което беше проведено в Четиридесет и седмото народно събрание, всъщност има направени някакви тоалетни. Това ли заслужават българите, това ли заслужава летище София, това ли заслужаваме да коментираме, но истината трябва да се казва. И затова аз правя тази реплика, за да кажа, за да могат всички да чуят какво е извършил концесионерът. За освободените такси – аз наистина мисля, че трябва в Комисията да подходим сериозно, да изслушаме отново, ако трябва, и концесионера, и министъра, и да видим какво се случва с тези такси на концесионерите, защото не бива да позволяваме така да продължават нещата. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Димитров, ще бъда максимално кратък. Аз смятам, че госпожа Натова наистина трябва да бъде изслушана, на първо място, в Комисията, не знам дали след това и в парламента, за всички неща, които се случват и в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), защото, като се започне от удълбочаването на канала във Варна, досега не е ясно какво точно става в ДППИ, защо тя по такъв начин го защитава. В конкретния случай за този законопроект също смятам, че не може да отсъства основният ресорен заместник-министър, който е свързан с тази тема. Така че съм съгласен с Вас. Наистина се надявам, най-вече на председателя на Народното събрание, че той ще изисква всичките тези документи, материали, свързани с летище София, за да стане ясно върнал ли се е пътникопотокът спрямо 2019 г., какви са приходите, по кой начин ще се плаща в момента и най-вече за да се направи един сериозен анализ, когато става въпрос за концесии. И за втори път казвам, аз смятам, че трябва всички концесии да бъдат разгледани и да се види държавата има ли полза от тях, няма ли полза, от кои има, от кои няма, как и защо трябва да се отдават определени системи на концесия, а не просто да се казва, че трябва да се даде нещо на концесия, без да има нужния анализ, което, за жалост, е практика не само на това, а на много народни събрания, не на едно или две правителства, което считам, че е груба грешка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този закон беше гледан в Транспортната комисия миналата седмица. Там бяха и госпожа Натова, и експерти от Транспортното министерство – нямаше никакъв дебат, никой не зададе никакви въпроси. И малко съм учуден в момента от изказванията, може би парламентарната трибуна дава възможност и за по-политически изказвания, но всъщност по този законопроект, нека да кажем, че има наказателна процедура, свързана с транспонирането на Директивата, но ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ също имаме предложения за промени в параграфи 3, 5, 6, 10 и 19. Има и едно-две предложения, които лично аз смятам, че не са обмислени, или поне по начина, по който са записани, създават по-голямо объркване. Между другото, този закон не е от много променящите се закони. Мисля, че с години не е бил променян като цяло, но нека сега, като го променяме, всъщност да направим промените по начина, по който трябва да се случат. Ще призова колегите да подкрепят Законопроекта, а в Комисията да приемем предложенията, които ще бъдат внесени. Разбира се, няма нужда да се бърза, но все пак трябва да бъдат приети по начина, по който да дават решения, отколкото да създават някакви нови казуси. Благодаря. Ние ще подкрепим този законопроект.

Господин Председател, уважаеми присъстващи български народни представители! От ВЪЗРАЖДАНЕ първоначално смятахме да подкрепим Законопроекта, но с оглед на това, че получихме неуважение от страна на изпълнителната власт, в смисъл доста сигнали за неуважение към самите български пилоти, авиатори, по-скоро ще се въздържим на този етап. Разбира се, ще си внесем поправките, които искаме да бъдат направени, но за съжаление, както каза и господин Гуцанов, надали те ще минат, защото просто са предложени от опозицията. Искам да обърна внимание още веднъж на това, което каза преди малко и господин Димитров, че общо-взето нашето законодателство е достатъчно на високо ниво, за да уреди тези промени, които се правят в момента, по-голямата част от тях са редакционни, и тази практика да се прави всичко само и в името на Европейския съюз, всъщност ускорява едно буквално сервилничене от страна на Народното събрание към европейската бюрокрация, което за нас не е подходящата политика и няма да го допуснем. И поради тази причина също няма да подкрепим на този етап Законопроекта, ще се въздържим.

Благодаря, господин Председател. Господин Чорбов, това, което чух от Вас, не Ви ли притеснява също фактът, който напоследък забелязваме като тенденция, това, което се прави в Министерския съвет – че непрестанно се превеждат едни законопроекти и се предлагат за гласуване, постоянно се прави едно съгласуване с европейските директиви? Смятате ли, че правителството има капацитет да напише самостоятелно закон, който да бъде в интерес на българските граждани и на нашето въздухоплаване? Освен това точно с подобни европейски директиви се уби гражданското въздухоплаване в България. За пример мога да дам летище Пловдив, което заради подобни директиви не може да получи финансиране от държавата. Смятате ли, че има решение на този проблем? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Чорбов! Вярно е, че променяме няколко, или по-скоро синхронизираме нашето законодателство във връзка с европейското, но Законопроектът така или иначе трябва да бъде приет. Има няколко групи промени, които обсъдиха част от колегите. Разбира се, всеки може да има своята критична нотка и между първо и второ четене да предложи и съответните промени, както смятат народните представители за правилно или необходимо. Факт е обаче, че ние тук сме в наказателна процедура с мотивирано становище и е редно на първо четене да се приеме този закон, той да получи писта да се движи по процедурата и след това да се намери допирна точка, така че да бъдат направени най-удачните промени. Не съм съгласен, че самият законопроект, видите ли, вреди на гражданското въздухоплаване. По отношение на националната политика на летищата е едно, но по отношение на регулацията на гражданското въздухоплаване, аз смятам, че България има добри традиции и качество ние да защитаваме това, и в този случай не виждам Законопроектът по какъв начин вреди точно на качеството на гражданското въздухоплаване – това са различни неща, но разбира се, призовавам да подкрепим на първо четене Законопроекта по причините, които изброих, а оттам насетне вече на второто четене ще стане ясно мнозинството какво ще реши. Благодаря.

Господин Летифов, господин Янков! В крайна сметка дебатът в Народното събрание е политически. Както казах и преди малко, в момента нашето законодателство практически уреждаше тези неща, за които отново трябва да се занимаваме, под предлог на това, че Директивата го изисква. За съжаление обаче, както каза господин Летифов, щом сме в наказателни процедури, по-скоро трябваше да се замислим защо никой от изпълнителната власт, а и от предните законодателства, не е станал, или по-скоро не да стане, а да обясни и да обоснове защо България вече е подготвена за тези изисквания на Европейския съюз. Това показва изключителна слабост, изключителна липса на увереност, за съжаление, допускам и на професионална подготовка, както преди малко започна да намеква и господин Янков, сред изпълнителната власт на България. Господин Янков, в тази връзка ще Ви кажа, че специално в този кабинет не мисля, че има експерти, които могат да направят такова законодателство, което да е в полза на народа, защото в основната му част, в тези индивиди, които присъстват в Министерския съвет, аз не виждам един елемент, който по презумпция трябва да присъства, и това е родолюбието. Да, от техническа гледна точка, признавам – в смисъл, няма смисъл какво да признавам, в Министерството на транспорта има достатъчно подготвени експерти, но на тях ще им липсва и желание, и административна смелост, и сигурност в това да отстояват позициите за това, че България все пак може да отговори на европейските изисквания и без да се налагат толкова промени в законодателството. По-голямата част от предложените текстове на практика са просто една формална редакция. Това обаче показва една по-дълбока и по-тревожна тенденция, а именно, че ние раболепничим пред Европейския съюз така, както навремето се е правело пред СССР. Именно в тази връзка ВЪЗРАЖДАНЕ казва, че Европейският съюз трябва да бъде реформиран. В момента е просто един повод, той е дребен на пръв поглед детайл, но всъщност крие много по-сериозни течения и тенденции зад себе си. И така, господин Летифов, отговарям Ви. Да, ние приемаме, че има нужда България да отговаря, но тя вече на практика отговаря. А тези наказателни процедури сме сигурни, защото не е само сега прецедент, че е можело да бъдат избегнати, но просто няма достатъчно смелост, политическа увереност и опора сред българската изпълнителна власт.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Доклад относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Албания, подписана на 15 март 2023 г. в Тирана и на 30 март 2023 г. в София, № 49-302-02-18, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2023 г. и приет на първо гласуване на 7 февруари 2024 г. „Закон за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Албания, подписана на 15 март 2023 г. в Тирана и на 30 март 2023 г. в София“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Член единствен: Ратифицира Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Албания, подписана на 15 март 2023 г. в Тирана и на 30 март 2023 г. в София." Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „На свое заседание, проведено на 7 февруари 2024 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 49-454-01-9, внесен от Делян Добрев и Станислав Анастасов на 5 февруари 2024 г. В мотивите към Законопроекта е посочено, че регулаторната практика в Европейския съюз и в развитите държави с ядрена енергетика преимуществено прилага безсрочни лицензии. С навлизането на ядрени реактори от ново поколение проектният срок на експлоатация на ядрените централи вече достига 60 години с опции за удължаване. Поради тези причини се предлага въвеждането на безсрочни лицензии за определени видове ядрени съоръжения. Провеждането на периодичен преглед на безопасността е фундаментално изискване на Директивата за ядрена безопасност, конвенциите в областта на безопасното използване на ядрената енергия и стандартите на МААЕ. Предложението за въвеждане на безсрочните лицензии е развито, като се запазва изискването за извършване на периодични прегледи за безопасност на всеки 10 години, но в рамките на действащата лицензия. Предвидено е отнемане на лицензията при неуспешен или непроведен периодичен преглед. Във връзка с тези изменения се прецизират и текстовете за заплащане на годишните лицензионни такси. Законът за устройство на територията допуска различни варианти за изработка на инвестиционните проекти. В случая на големи проекти, каквито са тези за изграждане на ядрена централа, предпочитан подход е този на трифазно проектиране с изработка на идеен, технически и работен проект. За такива обекти възложителят е отговорен за разработване на предпроектно проучване и идеен проект, който става част от изискванията за възлагане на проектиране и строителство или на договор под ключ. По този начин ЗУТ допуска възможността на възложителя да бъде издадено разрешение за строителство на фаза идеен проект и съответно възложителят да премине към организация на следващите етапи по сключване на договор за изпълнение, подготовка на площадката и други. Именно тази възможност по ЗУТ сега е ограничена от чл. 33 на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и налага неговата промяна. Следва да се подчертае, че наличието на одобрение на идеен проект не предпоставя последващото одобрение на следващите проектни фази или ограничаване прилагането на регулаторни решения. Предложението дава възможност на фаза идеен проект инвестиционният проект да представи в достатъчна дълбочина всички елементи на обекта и площадката му, а впоследствие да бъде осъществяван контрол върху приложението му чрез издаване на съответните разрешения по Закона за безопасно използване на ядрената енергия. С новото предложение се уточнява, че това изискване за издаване на отделна лицензия за всеки енергиен блок на обща площадка се отнася само до лицензиите за експлоатация. Сегашният текст на чл. 45 е неясен и създава възможност за различно тълкуване. Предложеният нов текст отразява текущата практика – например тази, свързана с АЕЦ „Белене“ и 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“, и изяснява концепцията за две решения на Министерския съвет – „по принцип“ и „по същество“. Задължително при провеждане на процедурата по ОВОС се провежда обществено обсъждане с участието на всички заинтересовани страни, в това число и други държави при трансгранична процедура. Уведомяването също се извършва чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин. Поради тази причина се предлага да отпадне досегашната ал. 4, за да се избегне дублиране на изискванията с тези по Закона за опазване на околната среда. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 14 гласа „за“ , без „против“ и 5 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 49-454-01-9, внесен от Делян Добрев и Станислав Анастасов на 5 февруари 2024 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 49-454-01-9, внесен от Делян Добрев и Станислав Анастасов на 5 февруари 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2024 г., Комисията по околната среда и водите, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия № 49-454-01-9, внесен от Делян Добрев и Станислав Анастасов. От името на вносителя Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Станислав Анастасов. Основният мотив на Законопроекта е, че регулаторната практика в Европейския съюз и в развитите държави с ядрена енергетика преимуществено прилага безсрочни лицензии. Със Законопроекта се предвижда въвеждането на безсрочни лицензии за определени видове ядрени съоръжения, като се запазва изискването за извършване на периодичен преглед на безопасността на всеки 10 години, но в рамките на действащата лицензия. Предвидено е отнемане на лицензията при неуспешен или непроведен периодичен преглед на безопасността. Във връзка с тези изменения се прецизират и текстовете за заплащане на годишните лицензионни такси. Съгласно Закона за устройство на територията се допуска възможността на възложителя да бъде издадено разрешение за строителство на фаза идеен проект и съответно възложителят да премине към организация на следващите етапи по сключване на договор за изпълнение, подготовка на площадката и други. Тази възможност по ЗУТ е ограничена от чл. 33 на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. В обхвата на Законопроекта попада възможността на фаза идеен проект инвестиционният проект да представи в дълбочина всички елементи на обекта и площадката му, а впоследствие да бъде осъществяван контрол върху приложението му чрез издаване на съответните разрешения по Закона за безопасно използване на ядрената енергия. С предложението се уточнява, че изискването за издаване на отделна лицензия за всеки енергиен блок на обща площадка се отнася само до лицензиите за експлоатация. С предложения законопроект се цели да се отрази текущата практика и се изяснява концепцията за две решения на Министерския съвет – „по принцип“ и „по същество“. Задължително при провеждане на процедурата по ОВОС се провежда обществено обсъждане с участието на всички заинтересовани страни, в това число и държави при трансгранична процедура. Предложените текстове уреждат заварените случаи и определят съответните срокове и поясняват изпълнението на определени задължения, свързани с направените промени. Отношение по Законопроекта взеха народните представители Младен Шишков и Иван Белчев. След дискусиите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 14 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 49-454-01-9, внесен от Делян Добрев и Станислав Анастасов на 5 февруари 2024 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Видно от мотивите на вносителите на този законопроект и от току-що изчетените доклади, които бяха с почти еднакви съдържания, аз съм притеснен относно текстове в Закона, които касаят Закона за устройство на територията, а именно, че възможността в ЗУТ се ограничава от чл. 33 на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и налага неговата промяна, като е записано, че: „Следва да се подчертае, че наличието на одобрение на идеен проект не предпоставя последващо одобрение на следващите проектни фази или ограничаване прилагането на регулаторни решения. Предложението дава възможност на фаза идеен проект инвестиционният проект да представя в достатъчна дълбочина всички елементи на обекта и площадката му, а впоследствие да бъде осъществяван контрол върху приложението му чрез издаване на съответните разрешения по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.“ Притеснен съм, защото в чл. 142, ал. 2 от Закона за устройство на територията се допуска възможност идейният инвестиционен проект да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормите на устройството на територията, с изискванията към строежите, съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта и той да бъде одобрен от органа по чл. 145. В тези случаи обаче одобреният идеен проект служи и за възлагане на строеж по Закона за обществените поръчки, като следващите фази на проектиране задължително се одобряват в хода на строителството преди извършване на съответните строително-монтажни работи. Тоест ние имаме няколко фази, като за всяка една от тях трябва да се издаде разрешение за строеж. Ако бъде издадено разрешение за строеж на идейна фаза, след това при разработването на съответните технически или работни проекти също трябва да бъде издадено разрешение за строеж. В чл. 142, ал. 2 е пояснено, че върху всяка част от инвестиционните проекти се вписва номерът на разрешението за строеж, към което се одобряват. Това е в разрез с мотивите, които бяха изчетени и са предложени в този законопроект. Притеснявам се от факта – знаем как се строи в България, особено през последните години, ако се пропуснат задължителните фази на одобряване на технически или работни проекти и контролът върху тях, има вероятност това да окаже много голямо влияние, включително върху националната сигурност на България, защото тези обекти са важни стратегически, от национално значение. Затова за тях е много важно проектите да бъдат изключително прецизно разработени и въз основа на тях да бъде изключително прецизно изпълнението им, съответно и контролът от фирмите, които ще осъществяват строителен надзор. Затова имам лично много сериозно притеснение и ще помоля вносителите, въпреки че не ги виждам в залата, да пояснят как виждат те този процес и защо искат да променят по този начин нещата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоянов! Не съм сред вносителите на този законопроект, но се запознах в детайли с предвижданията на идеята на колегите. Всъщност не става въпрос за някакви основания за притеснения, а напротив, смятам, че ние уеднаквяваме практиката с всички останали обекти, които в момента се изграждат по Закона за устройство на територията, като се дава възможност да се издаде разрешение за строеж на фаза идеен проект. Разбира се, това не изключва задължението по чл. 142, който Вие цитирате, напротив, трябва да бъдат представени всички съгласувания с всички необходими инстанции. Има нещо друго, което е записано в Законопроекта – че е допустимо да бъдат направени по-детайлни разработки от тези, които се изискват на фаза идеен проект. Няма основание за притеснение, просто се съкращава по този начин процедурата. Няма как да бъде построена съответната инсталация, сграда или съоръжение, без да бъде одобрен и технически, респективно работен проект. В тази връзка аз ще подкрепя тази идея, тъй като тя пък кореспондира с една наша друга идея, която смятаме съвсем скоро да внесем като законодателна инициатива, а именно да бъдат съкратени фазите на проектиране – от три да станат две, да бъдат идейна и някаква друга – може би работна или техническа, ще преценим как да бъде именувано, но да не се продължава с тази безкрайна бюрокрация по отношение одобряването на инвестиционните проекти, а напротив, да съкратим максимално процеса. Разбира се, това няма да бъде за сметка на качеството, напротив, трябва да бъде регламентирано в още по-голяма пълнота и прецизиране на самите проекти. В тази посока няма основание за притеснение, просто всички тези съоръжения се приравняват към останалите съоръжения, които са предвидени в Закона за устройство на територията, без по никакъв начин да се нарушава общественият интерес. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Шишков, не съм напълно съгласен с Вас. При положение че в момента тези текстове действат в чл. 142, ал. 2 от Закона за устройство на територията и там категорично е записано какви са фазите – че може на идейна фаза да се издава разрешение за строеж, когато са изпълнени всички необходими условия, при положение че вече гласувахте лобисткия закон за закупуване на ядрени реактори от точно определена компания, няма смисъл да продължаваме да съкращаваме изрично сроковете, нека да съблюдаваме сега действащото законодателство и да спазваме всички стъпки и всички фази на строителния процес. Що се отнася до Вашите инициативи за в бъдеще, когато ги подготвите, ние ще ги огледаме и ще преценим дали да ги подкрепим или не. В момента по начина, по който този закон е внесен, мисля, че това не е пречка към Закона за устройство на територията и може да си действа в сега действащия ред, който е предвиден в чл. 142, ал. 2 от Закона за устройство на територията.

Кажете за цените на бензина!

Да, и аз се надявам някой да излезе да говори за цената на бензина. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ясно е, че този законопроект е подготвителна фаза за нещо, което ще се случи най-вероятно утре или другата седмица, което ще бъде най-голямото предателство, което някога се е извършвало в България. Това няма да е кражба, а ще бъде грабеж, което ще се направи. И това е точно прелюдия към това, което гласите, уважаеми колеги от сглобката. Отказахте се от „Белене“, не продадохте, а подарихте оборудването на ядрената централа – нещо, което трябваше да струва 5 милиарда евро. В продължение на 15 – 20 години всеки един от Вас репетираше – от тези, които тогава бяхте в политиката и сега се върнахте обратно, че това е изключително скъпо за страната ни и не може да бъде изплатено. В момента тръгвате да строите по една технология IP-1000, която има една работеща централа, единствена, във „Вогъл“ и струва 35 милиарда. Нашият министър най-безсрамно говори по всички медии, че това щяло да струва 14 милиарда. Как не го е срам господин Радев да говори подобни неистини?! Този човек наистина е опасен за страната ни! В момента с този законопроект искате да направите така, че за 60 години да могат ядрените блокове да не се проверяват по никакъв начин. Че нашите на пети и шести блок са на 30 години и са изтекли – ако не го знаете, да Ви го кажа. Нали сте наясно с това нещо? Ако не сте наясно, господин Добрев предполагам, че ще може да Ви го обясни. Отказвате се от петте милиарда, за да направите нещо, което ще струва 35 милиарда?! Това не е ли грабеж?! И то, пак повтарям, по една технология, където има един-единствен работещ реактор. Спрете се, уважаеми колеги, и недейте да правите закон след закон, с които искате да узаконите това безобразие, безумие, грабеж, които ще извършите! Още нещо – откога Народното събрание са специалисти по ядрена физика и Вие ще вземете решение кой да бъде изпълнителят, коя да бъде технологията?! Дори от кумова срама не направихте един конкурс и не направихте по Закона за обществените поръчки да се явят най-подготвените компании или тези, които дадат най-добри условия за България. Не Ви ли е срам от това, което правите? Вие наистина заробвате страната ни с всяко едно Ваше действие и с всеки един ден, в който стоите в управлението! Наистина се надявам днес това нещо да не се приеме и другата седмица да оттеглите, а не днес на Комисия да се чудите кой изпълнител да изберете – дали едната компания, или другата компания. Или може би тези, които Ви дават повече пари?! Или може би тези, на които искате да им дадете възможност да строят, за да си вземете индулгенция – става въпрос за американската компания, която днес най-вероятно ще обсъждате, вкарана от ПП-ДБ. Това, което правите, е пълно безсрамие и позор!

Приключвам, господин Председател. Няма да подкрепим този законопроект. Надявам се да бъде оттеглен сега в залата и другата седмица или утре да не продължават Вашите колеги от сглобката с подобни предателства към страната ни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, Вие съобщихте, че Законопроект, № 49 354-01-94, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., е оттеглен.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-91, внесен от Александър Димитров Симидчиев, Костадин Георгиев Ангелов, Джевдет Ибрям Чакъров и Васил Христов Пандов на 7 септември 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-92, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-93, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-94, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 ноември 2023 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-91, внесен от Александър Димитров Симидчиев, Костадин Георгиев Ангелов, Джевдет Ибрям Чакъров и Васил Христов Пандов на 7 септември 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-92, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-93, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г. На заседанието присъстваха съветникът на министъра на здравеопазването, доцент доктор Антон Тонев, управителят на Националната здравноосигурителна каса – господин Станимир Михайлов, представители на Министерството на електронното управление, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Националното сдружение на общините в Република България, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди законопроектите по същество, извърши проверка и установи, че Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-91, внесен от Александър Димитров Симидчиев, Костадин Георгиев Ангелов, Джевдет Ибрям Чакъров и Васил Христов Пандов на 7 септември 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-92, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-94, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-93, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., отговаря по принцип на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 32, ал. 2 и чл. 74, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по законопроектите са постъпили становища от Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на зъботехниците, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, Асоциацията на университетските болници в Република България, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българската болнична асоциация, Конфедерация „Защита на здравето", Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България и от синдикатите. В изпълнение на чл. 74, ал. 2 и 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на електронното управление, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите, „Информационно обслужване“ АД и на Националното сдружение на общините в Република България. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по законопроектите. Законопроектите бяха представени, обсъдени и гласувани по реда на внасянето им в Народното събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г., и мотивите към него бяха представени от доцент Васил Пандов. Той информира народните представители, че с предлаганите промени се цели подобряване на нормативната уредба по отношение обхвата и функционалността на Националната здравноинформационна система, която се поддържа от Министерството на здравеопазването. Представителите на държавните органи и на неправителствените организации изразиха принципна подкрепа за предлаганите нормативни промени, като конкретните предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писмените им становища. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването посочиха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта е необходимо да се прецизират текстовете на някои от предлаганите разпоредби, за да се постигнат целите, заложени в мотивите на обсъжданите изменения и допълнения. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-91, внесен от Александър Димитров Симидчиев, Костадин Георгиев Ангелов, Джевдет Ибрям Чакъров и Васил Христов Пандов на 7 септември 2023 г., и мотивите към него бяха представени от доктор Александър Симидчиев. Той информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени ще се осигурят условия за въвеждане и функциониране на ефективни програми за автоматична дефибрилация и кардио-пулмонална ресусцитация. Представителите на държавните органи и на неправителствените организации представиха съдържащите се в писмените им становища конкретни предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването посочиха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта е необходимо да се прецизират текстовете на предлаганите разпоредби, за да се постигнат целите, заложени в мотивите на обсъжданите изменения и допълнения. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-92, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., и мотивите към него бяха представени от доктор Александър Симидчиев. Той информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели създаването на правна уредба за предоставянето на диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности от разстояние, което ще доведе до подобряване качеството на телемедицинските услуги в България. Представителите на държавните органи и на неправителствените организации представиха съдържащите се в писмените им становища конкретни предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването поставиха конкретни въпроси във връзка с предлаганите промени и посочиха, че между първо и второ гласуване на Законопроекта е необходимо да се прецизират текстовете на предлаганите разпоредби, за да се постигнат целите, заложени в мотивите на обсъжданите изменения и допълнения. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-93, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., и мотивите към него бяха представени от доктор Александър Симидчиев. Той информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели създаването на постоянен орган към Народното събрание на Република България – стратегически здравен съвет, който да осигури приемственост в здравната политика на държавата и да допринесе за устойчивото функциониране и развитие на националната здравна система. В отговор на отправено от Комисията по здравеопазването искане за становище по Законопроекта е постъпило писмено становище от председателя на Народното събрание господин Росен Желязков, в което се посочва, че така, както е предложен, Законопроектът няма да постигне заложените в мотивите цели за по добро регулиране на обществените отношения в областта на здравеопазването. Обръща се внимание, че осъществяването от администрацията на Народното събрание на организационно техническо и експертно обслужване на предлагания стратегически здравен съвет би довело до затруднения при изпълнение на основните ѝ функции – осигуряване условията за работа и подпомагане дейността на Народното събрание. В своите становища представителите на държавните органи и на неправителствените организации посочиха, че не подкрепят предлаганите нормативни промени. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването поставиха конкретни въпроси във връзка с предлаганите промени и подчертаха, че създаването на стратегически здравен съвет като постоянен орган към Народното събрание е незаконосъобразно и нецелесъобразно и би създало предпоставки за нарушаване на принципа на разделението на властите, прокламиран в Конституцията на Република България. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-94, е писмено оттеглен от вносителите. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г.: „за“ – 11, „против“ – 3, „въздържал се“ – 1. 2. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-91, внесен от Александър Димитров Симидчиев, Костадин Георгиев Ангелов, Джевдет Ибрям Чакъров и Васил Христов Пандов на 7 септември 2023 г.: „за“ – 13, без „против“, „въздържал се“ – 3. 3. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-92, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г.: „за“ – 11, „против“ – 3, „въздържал се“ – 3. 4. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-93, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г.: „за“ – 10, „против“ – 3, „въздържал се“ – 2. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-91, внесен от Александър Димитров Симидчиев, Костадин Георгиев Ангелов, Джевдет Ибрям Чакъров и Васил Христов Пандов на 7 септември 2023 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-92, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-93, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 8 септември 2023 г.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии на свое заседание, проведено на 14 декември 2023 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г. Законопроектът беше представен от Председателя на Комисията по електронно управление и информационни технологии Божидар Божанов, който в своето изложение посочи, че чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето се предвиждат допълнителни гаранции в Националната здравна информационна система. Той обясни, че Законопроектът е приет от водещата Комисия по здравеопазването с консенсус. След проведеното гласуване с резултати: 9 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по електронно управление и информационни технологии прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 49-354-01-20, внесен от Васил Пандов и група народни представители на 3 май 2023 г.“ Благодаря.

Да, точно така. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Темата, по която дискутираме днес в тези четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, е свързана с проблеми в нашата здравна система, които могат да бъдат решени на ниво законодателен процес. По отношение на първия законопроект със сигнатура 49-354-01-91, причините, които налагат приемането на този законопроект, се обуславят от необходимостта за преодоляване на някои вътрешни противоречия и празноти в националното законодателство и регламентиране на мерките, целящи защита на живота и здравето на гражданите. В нормативната уредба са установени празноти по отношение на понятието „първа помощ“. Понятието се среща в дванадесет закона, без да е дефинирано недвусмислено, така например: Закона за Българския червен кръст, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за опазване на обществения ред и провеждане на спортни мероприятия, Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Закона за защита на растенията, Закона за защита при бедствие, Закона за движението по пътищата, Закона за убежищата и бежанците, Закона за лова и опазване на дивеча и други. Същото понятие се среща и в 221 наредби и други подзаконови нормативни актове, като по този начин се постига чрез координирането му в Закона за здравето усъвършенстване на нормативната уредба и се определя ясно и недвусмислено понятието „първа помощ“. Допълнително Законопроектът регулира и насърчава оказването на първа помощ, в това число при състояние на сърдечен арест и с използване на автоматични външни дефибрилатори, и изключва наказуемостта на деяния, осъществени по непредпазливост при оказване на такава, тъй като в сегашната регулация всеки един, който се осмели да окаже първа помощ, реално може да се окаже след това в условия на наказателно преследване. Това е по отношение на Законопроект 49-354-01-91. По отношение на Законопроект 49-354-01-92 – това са диагностични лечебни и рехабилитационни и профилактични дейности, предоставени от разстояние. Преди една седмица бях в командировка в една държава, която по своята географска характеристика – огромна площ и относително малко население, не може да функционира въобще без телемедицински услуги. Там се видяха истинските ползи от диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности, предоставени от разстояние. В сегашното законодателство, независимо от това, че системи за дистанционно доставяне на медицински услуги функционират в нашата общност, те нямат легална дефиниция, поради което се възпрепятства възможността те да бъдат регулирани по отношение на безопасност, регулирани по отношение на ефикасност, както и заплащани с публични средства, когато такава валидна и полезна медицинска услуга бива доставена от разстояние. Причината да предложим такъв законопроект е именно тази в нашата легислатура да се появи понятието телемедицина, което позволява на регулаторните органи да създадат стандарти и да регулират тази дейност, да може тя да се контролира по отношение на безопасност и ефикасност, така както всички други медицински дейности, и тя да бъде финансирана тогава, когато предоставя услуга, която не може да бъде предоставена по друг начин. По отношение на Законопроект 49-354-01-93 като изменение и допълнение на Закона за здравето става въпрос за създаването на стратегическия здравен съвет, има нужда от създаването на правен механизъм, който да гарантира устойчиво функциониране и развитие на Националната здравна система, приемственост и последователност в разработването и изпълняването на здравна политика и стратегия. Промените в контекста на тази планирана здравна реформа би следвало да се прилагат последователно с цел трайно и устойчиво решаване на проблемите на здравето на нацията. Създаването на постоянен орган към Народното събрание по подобен начин, както е Финансовият съвет и Съветът за социални дейности, които да включват представители на всички политически партии и коалиции, чийто мандат надвишава мандата на едно Народно събрание, имат за цел точно това – да подсигури един надпартиен форум, където да има приемственост в здравната политика на държавата. Тъй като предвиждам, че тук ще има дискусии по тази тема, просто искам да кажа за тези, които се интересуват, че съм направил и една таблица за сравнение на функциите на различните държавни структури, които се занимават с регулиране и ръководене на здравната ни система. На първо място, това е Министерският съвет, на второ място, това е Министерството на здравеопазването, на трето място, това е Висшият медицински съвет и на четвърто място, е предложението за Стратегическия здравен съвет, като имаме разписани точно на базата на нормативната регулация, която до момента осъществява всяка една от тези структури, за да се види съвсем ясно и отчетливо, че те никъде не се припокриват, а напротив – те се допълват, в резултат на което подобен съвет, независимо дали той ще се намира в законодателната, или в изпълнителната власт, ако той има мандата, който цели замостяване, тоест прехвърляне на мандатите на отделни изпълнителни власти и дори законодателните власти, може да осигурява приемственост в здравната политика и да разработва стратегически приоритети, които да надхвърлят влиянието и ефективността на един такъв орган, който ще бъде чисто консултативен и надпартийно консултативен между отделните участници в този процес. С удоволствие ще коментираме на базата на изказванията, които съм сигурен, че ще има след това. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря и на професор Ангелов за ентусиазма, с който ни представи умопомрачителните доклади, събрани в един такъв макси микс. В моята работа наричаме мастър микс такъв тип неща, сложни, под тази форма. Ще започна с позитивните неща, уважаеми дами и господа народни представители. Искрено съжалявам, че доктор Симидчиев изтегли единия законопроект, защото там се бяхме подготвили много сериозно. Ще започна с останалите. Първия законопроект, който ще коментирам, е Законопроектът за първата помощ. Тук трябва да кажа, че в голямата си част ние сме съгласни с предложенията, и смея да си мисля, че действително това е едно решение, което беше дупка в нашето законодателство, беше проблемно на всичкото отгоре, защото в някаква степен можеше да криминализира действията на хора, подхождащи с идеята да окажат първа помощ при възникването на природно бедствие, пътно-транспортно произшествие и така нататък. Така че намирам предложенията, които са направени за промените в Закона, касаещи първата помощ, за навременни и сполучливи в голямата си част. Може би ще предложим малка корекция в някои от текстовете. Вторият законопроект, който ще коментирам от тази компилация, е частта, касаеща диагностични, лечебни, рехабилитационни, профилактични дейности, предоставени от разстояние, или на жаргон казано телемедицината. Да, действително, съгласен съм и с мотивите на вносителя, че в много голяма степен и в момента това се извършва, без да има нормативна база за него. Постоянно се разменят всякакви дигитални обекти, различни резултати от апаратурни изследвания, правят се диагностики от разстояние на база на тези данни. Нещо повече, можете да намерите специалист на другия край на света, който да разчете най-добре тези данни, и така нататък. Особено тук ще кажа, касае един специфичен проблем, това са така наречените болести сираци, или доста редки болести, в които примерно в страна като нашата има пет, осем, десет пациенти изобщо. Няма как да се намери специалист, който да се занимава само с тези дейности, така че телемедицината действително облекчава много от сега съществуващите практики така или иначе и ги легализира като форма в нашата нормативна уредба. Това, което е проблем обаче, е докъде се простират тези граници – дали няма възможността да се злоупотребява с извършване на такава диагностична дейност от разстояние и в много случаи да има медицински лица, които, вместо да извършват реален преглед, който в много по-голяма степен би дал информация за здравословното състояние на пациента, да се възползват от възможността и да извършват такава диагностична дейност, както и в момента, особено в ситуации, в които имаме различни епидемии, пандемии и прочее, масово се извършваха дейности по телефона – съвети по телефона. Общопрактикуващите лекари много обичат да съветват пациентите по телефона. Доколко това е регламентирано, доколко това ще бъде разширено като функция, тепърва ще видим, ако, разбира се, Законопроектът бъде одобрен. Тук са и нашите опасения, че може би трябва да има някакъв регламент, поправка в тези нормативни бази, да се знае докъде се простират тези възможности за дистанционно лечение, диагностика и прочее други дейности, свързани със здравеопазването. Нещо повече. От самото начало става дума, че много от тези дейности ще бъдат извършени по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването. Винаги в такива ситуации се крият някои от подводните камъни на иначе добре изглеждащи законопроекти. Много често подзаконовите нормативни актове представляват абсолютна злоупотреба със закона и по никакъв начин законодателят във Ваше лице не е имал такава идея при гласуването на един такъв законопроект. Нормативната уредба, даваща възможност за тълкуване на закона, всъщност ще бъде определена от министъра на здравеопазването и съответните структури в Министерството, които могат да бъдат различни от идеята и звученето на един такъв законопроект. Именно затова трябва да има много сериозни норми, как да кажа, на контрол. В това отношение вече сме внасяли в много законопроекти текстове, които всъщност биха били част от наредба, но са внасяни като текстове именно за да се избегне злоупотребата при внасянето на такива текстове в наредбите. Така че си мисля дали някои от тия неща, които би следвало да бъдат направени от министъра на здравеопазването като подзаконов акт, като наредба за приложението на тези практики, не следва да бъдат част от Законопроекта именно с цел избягване на злоупотреби от такъв характер. Законопроектът, касаещ създаването на стратегически здравен съвет. Тук вече трябва да кажа, че имаме абсолютно несъгласие с това предложение – това да бъде закон, гласуван от Народното събрание. В края на краищата всички тези структури, както сам казахте, доктор Симидчиев, тя ще бъде четвърта структура в йерархията, би следвало да бъде основно отговорност на изпълнителната власт – би следвало министърът на здравеопазването, разбира се, в качеството му на член на Министерския съвет, да одобрява и да поема отговорност от създаването на един такъв стратегически здравен съвет. Разбира се, че той трябва да бъде надпартиен, разбира се, че той трябва да бъде създаден от професионалисти. От опит знаем как се правят такива съвети и до каква степен те са надпартийни. Медицинските съвети, консултативни, на всякакви теми, като се започне от пандемични и други такива, няма как да бъдат надпартийни и няма как да бъдат достатъчно обективни, затова би следвало Министерският съвет и в частност Министерството на здравеопазването да носи отговорност за създаването на такава структура, ако, разбира се, се сметне, че има нужда от нея. Аз лично изразявам своите опасения, че като че ли тази административна структура няма да е толкова необходима. И накрая вече ще обърна внимание на последния законопроект, внесен от господин Пандов и група народни представители, касаещ електронизацията, или електронните досиета и прочее, въвеждането на електронна система в здравеопазването. От самото начало има текстове, които могат да бъдат проблемни: „Първичните администратори на данни предоставят на министъра на здравеопазването безвъзмезден достъп до следните данни“, и се изброяват кои групи данни. Достатъчно ли можем да бъдем сигурни, че няма да има опция, или възможност – да го кажем на български, за изтичане на информация и достъп до такава информация на лица със злонамерена цел, които могат да злоупотребят доста лесно с нея. Даването на възможност до пълен достъп, само дето не са вкарани имотните регистри на пациентите, би дало доста неограничени възможности на хора с повече фантазия в сферата да извършват такива дейности. Ще коментирам създаването на новата ал. 8, където се казва, че: „…дейности се удостоверява чрез електронния носител на информация в личната карта на пациента, чрез електронна здравна карта, чрез електронен подпис по смисъла на чл. 3…“, и прочее неща. В рамките на столицата това би било, нека да кажем, лесно осъществимо. Никак не съм сигурен, че цялата тази система ще работи безпроблемно в райони, в които комуникациите не се славят като безкрайно добри. Мисля, че за момента въвеждането на електронните рецепти много добре показва едни такива дефицити в тази област. Така че не зная доколко това би могло да бъде от полза. Притеснява ни също в § 3 новият чл. 28е: „Лечебните и здравните заведения не носят отговорност и неблагоприятни последици от неверни или неправилно въведени от други лица данни в регистрите и информационните системи.“ Иначе казано, лечебните заведения могат да не извършат допълнителни изследвания, да се доверят сто процента на базите данни, въведени в електронната система, което после ще легализира под каквато и да е форма неправилно лечение, отказ от лечение или всякакви дейности в ущърб на пациента. Смятаме, че това няма да бъде добър вариант. И разбира се, следващата ал. 2: „При противоречие между документ на хартиен носител и запис в Националната здравноинформационна система предимство има записът в Националната здравноинформационна система, освен ако няма обективни основания да бъде поставена под въпрос.“ В много от тези документи пише, че има изрично условие, ако те са електронни, да не присъстват на хартия, което в много голяма степен би било ограничение, ако български гражданин има необходимост да се лекува в чужбина или в момента е в чужбина, няма как да се позволи на лекар от чужда здравна система да има достъп до здравното му досие, което, вярвам, ще бъде на български, и той да осъществи една компетентна медицинска намеса, без да може да използва хартиен носител на епикриза или какъвто и да е документ, удостоверяващ неговото лечение. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Чорбанов, моята реплика е свързана с един от законопроектите, защото малко ми е трудно в две минути да Ви отправя реплика и по четирите. Във връзка с телемедицината, можете ли да ми обясните – не даваме ли възможност, първо, да се развихрят така наречените ало измами чрез телемедицината, тъй като тогава много е трудно по телефона да се установи дали наистина докторът Ви се обажда, или някое друго лице. Това е първото като въпрос, ако можете да ми отговорите. Другото нещо, което на мен не ми става ясно. Как ще бъде доказано, ако някое медицинско лице направи грешна диагноза по телефона и съответно пациентът пострада от това нещо, как ще бъде доказано, че това медицинско лице е дало такава диагноза, когато не е регистрирана по никакъв начин тази диагноза в системата. Благодаря.

Господин Чорбанов, благодаря Ви много за анализа на предложените законопроекти. Два коментара във връзка с изказаното от Вас, а отчасти и от коментара, който току-що чухме. По отношение на телемедицината. Тя не е предназначена да измести, а да развие, да надгради и да позволи медицинската услуга да стига до повече пациенти, тоест медицинската помощ да стане по-достъпна в нашата държава. И Ви казах нещо, което наблюдавам в една държава – миналата седмица имах възможността да го наблюдавам в една държава, която има най-високия брой лекари на глава от населението в Европа, а при нас не сме с най-високата честота на лекари на глава от населението и тенденцията е негативна, тоест броят на лекарите поради чисто демографски причини ще намалява, което ще намали и възможността за достъп до тях. Създаването на възможност за телемедицинска услуга именно защото тя се вкарва в законодателството, ще позволи тя да бъде регламентирана по начин, по който да изключи всякакви закононарушения и възможности за интерпретации. Динамиката на нашата реалност не позволява всеки един детайл да бъде вкаран в Закона, тоест трябва да оставим място, където Министерството на здравеопазването да може да регулира този процес. По отношение на здравния съвет, пак казвам, с удоволствие ще Ви предоставя сравнението между всяка една от структурите, които имаме в момента. Основният смисъл за създаването на такъв орган е да има място, където паритетно, надпартийно да се дискутира стратегията и приемствеността в здравеопазването, а не тактическото, оперативното действие на здравната система, каквото е за всички останали институции, за които Вие говорихте. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, ще отговоря поред на въпросите. Господин Георгиев, действително това е част от опасенията, които имате, всъщност, доктор Симидчиев, това е отговор и към Вас. Идеята за телемедицина, която да регламентира и да разшири дейността на лекарите, е абсолютно позитивна, има го в цял свят, особено, както казвате, в държави с по-големи пространства. Това трябва да се регламентира категорично. Опасенията ни обаче са от факта, че всъщност не е регламентирано, Законът не го регламентира как да стане. И точно от това са страховете, че регламентът за работа, за въвеждането на тази телемедицина, всъщност може да доведе до злоупотреби, и то извън нашето желание тук, в залата. Да, действително динамиката е голяма, няма как в законовата норма да бъдат разписани абсолютно всички форми и начини това нещо да се извърши. Няма как да стане, но все пак си мисля, че може да се сложи някаква ограничителна рамка, която в някаква степен да ограничи всичко това. И да, и за момента е трудно проследимо. Ако изпратите каквато и да е образна диагностика на лекар в другия край на България, който да даде компетентното си мнение, много трудно за момента, няма начин как Вие да легализирате неговото мнение, няма как да го запишете по телефона или той да удостовери с подписа си, че е съгласен с това нещо. Това трябва да се регламентира. Що се отнася обаче до консултациите и до работата с общопрактикуващите лекари или специалисти, насочени евентуално от тях дистанционно, ето това трябва да се регламентира по какъв начин може да се удостовери, че този лекар действително е дал тези предписания и е дал тази информация. Защото в момента практиката каква е? Обаждате се на общопрактикуващия, той казва, че в момента има много тежка грипна епидемия и там не може да се ходи, той е болен и по телефона Ви дава информация, която Вие приемате за чистата истина, и каквото и да се случи оттук нататък тя няма как да бъде удостоверена. Именно това са форми и начини, които трябва да бъдат регламентирани и по възможност да бъдат законово ограничени за злоупотреби, а това в момента липсва. И това са нашите опасения. Още веднъж ще повторя, много голяма част от нещата, въведени в телемедицината, трябва да ги има и трябва да бъдат легализирани, защото няма начин в днешното общество това да се избегне. Благодаря.